Вид акт: Правилник

Част първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Правилникът определя изискванията при изпълнението на мазилки, облицовки, бояджийски и тапетни работи при строителството на монолитни и сглобяеми сгради, наричани за краткост довършителни работи.

(2) Правилникът не се прилага за: топло-, звуко-, хидро- газо- изолационни рeнтгенозащитни мазилки и др. и за специалните изолационни покрития и облицовки.

Чл. 2. При изпълнението на довършителните работи се спазват и всички други нормативни документи: Правилникът по охрана на труда, по противопожарната безопасност, технологическите карти за отделните строители процеси и др.

Чл. 3. Довършителните работи в заводски условия (ДК, ЗСК и др.) освен на технологичната документация трябва да отговарят и на изискванията на този правилник.

Чл. 4. (1) Преди започване на довършителните работи трябва да са завършени всички строително-монтажни и покривни работи на сградата, в това число да бъдат завършени и изпитани всички инсталации (ВиК, отопление, осветление и др.). Работите, подлежащи на закриване, се приемат предварително и се освидетелствуват с акт за скрити работи по ПКС.

(2) При високи сгради над 5 етажа се допуска вътрешните работи да започнат преди да е завършена цялата сграда, при условие че са монтирани и изпитани инсталациите и над етажа, в който се работи, са изпълнени най-малко още 3 етажа, осигурени са всички условия, предписани от Правилника и са взети мерки за запазване от повреждане, намокряне от атмосферните валежи, замърсявания и др.

(3) Довършителните работи по сградата (или част от нея) започват само след като проектантът конструктор даде писмено съгласие и становището си за носещата конструкция.

Чл. 5. (1) Довършителните работи се изпълняват в следния ред: мазилки, облицовки, бояджийски и тапетни работи.

(2) Външните мазилки и облицовки се изпълняват след:

1. оформяне и уплътняване на фугите по фасадите между отделните блокове или между панелите;

2. пълно завършване на покривната хидроизолация и монтажа на олуците и водосточните тръби, а също и на гръмоотводната инсталация;

3. изпълнение на подовете и парапетите на балконите;

4. извършване на грубата вертикална планировка около сградата.

Чл. 6. Довършителните работи трябва да отговарят на предписанията в проекта и РПОИС за всеки етаж, за всяко помещение, по вида на материалите (марка на разтвора, цвят и размери на облицовъчните плочи и др.) и съответните стандартизационни документи (БДС, ОН и др.).

Чл. 7. Всички основни и спомагателни материали трябва да отговарят на изискванията на проекта и на съответните БДС или ОН. При липса на маркировка и удостоверение за качеството (или при съмнение за качеството) и след продължително съхранение материалите преди употреба се подлагат на контролно изпитване в лаборатория за държавни изпитвания.

Чл. 8. (1) При зимни условия довършителните работи се изпълняват само ако са взети допълнителни мерки, предписани в проекта и РПОИС.

(2) Вътрешните работи се изпълняват при постоянно действуваща и безопасна система за отопление и вентилация. Температурата в помещенията трябва да бъде най-малко плюс 10 °С, а относителната влажност – не повече от 70%. Температурата се измерва до външните стени на височина 0,5 m от пода. Тези условия се поддържат най-малко два дни преди започване на работите, денонощно по време на изпълнението им и след това толкова, колкото е необходимо за достигане и запазване качествата на завършените работи.

Чл. 9. При особени изисквания за външен вид (пана, цветни мазилки, облицовки, корнизи и др.) изпълнението става съгласно предварително направени образци-еталони, одобрени от проектанта, инвеститора и изпълнителя.

Част втора – МАЗАЧЕСКИ РАБОТИ

Глава първа – ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

Чл. 10. Мазилките се изпълняват по стените и таваните от разтвори с минерално свързващо вещество според проекта и РПОИС, по видове според:

1. Броя на пластовете: проста (еднопластова); обикновена (двупластова) и многопластова (от три и повече пласта);

2. физическите качества на втвърдения разтвор: обикновена, водоуплътняваща и др.;

3. Мястото на полагането им: външна, вътрешна, по тавани, по стени;

4. Вида на основата: върху тухлена основа, върху бетон, върху специален носещ слой (рабиц, летви, камъш и др.);

5. Вида на свързващото вещество: варова; гипсова, циментова, варогипсова, вароциментова;

6. Начина на изпълнението: гладка, пръскана, влачена, мита, благородна и др. Мазилките се изпълняват по технологическите карти за строителните процеси, като се прилага максимално механизация и поточна организация на работите.

Чл. 11. (1) Мазилките се изпълняват поетажно отгоре надолу. При външните мазилки най-напред се изпълняват корнизите.

(2) При високите сгради се допуска при изпълнение на вътрешните мазилки, да се работи отдолу нагоре, ако са спазени изискванията на чл. 4.

Чл. 12. Дебелината на пластовете на мазилката, ако не е посочена в проекта, не трябва да превишава:

1. За многопластова мазилка;

а) за хастара – 15 mm;

б) за покриващия пласт (фината) – 5 mm;

2. за еднопластова мазилка – 15 mm.

Чл. 13. Нанасянето на всеки следваш пласт от мазилката трябва да става след свързването и втвърдяването на предишния.

Чл. 14. При изпълнението на мазилките са задължителни всички изисквания относно складирането и транспортирането на материалите и използуването на строителните машини, скелета, платформи, люлки, стълби и др., дадени в Правилника за безопасността на труда при строително-монтажните работи.

Глава втора – ОСНОВНИ И СПОМАГАТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ

Чл. 15. (1) Всички материали за мазилките трябва да отговарят по вид и по цвят на предписанията на проекта, както и на изискванията на съответния стандартизационен документ.

(2) Максималното зърно на добавъчните материали трябва да съответствува на дебелината и на повърхността на мазилката, съгласно проекта.

Чл. 16. Материалите се доставят на партиди. Не се допуска при транспорт и складиране да се смесват материалите от отделните партиди.

Чл. 17. За разтворите за мазилки се използуват гасена вар (варова каша) и хидратна вар (гасена вар на прах). Варта трябва да отговаря на изискванията на БДС 26 и БДС 9340. Варовата каша трябва да е отлежала най-малко 30 дни.

Чл. 18. Строителният гипс за мазилка трябва да отговаря на стандарта на СИВ 826-77.

Чл. 19. (1) За мазилки се използуват портландцименти от вида 20 ПЦ и шлакспортландцименти (ШПЦ) с марка най-малко 250. Циментите трябва да отговарят на БДС 27. Използуването на други цименти се допуска само ако е предписано от проекта.

(2) За декоративните мазилки се използуват бял цимент (БДС 12100) и цветни цименти (БДС 12017).

Чл. 20. (1) Естественият пясък (речен, трошен, от хвостове и др.) трябва да отговаря на БДС 2771 или БДС 171. Преди употреба пясъкът трябва да бъде пресят.

(2) Изкуственият пясък (перлитов, керамзитов, от сгурия, пепел от ТЕЦ и др.) трябва да отговаря на съответния документ (БДС или ОН).

Чл. 21. Специалните добавъчни материали (мраморни мозаечни камъчета, слюда, цветни пясъци и др.) трябва да отговарят на съответния документ и да имат форма и цвят на зърната според предписанията на проекта.

Чл. 22. Минералните бои трябва да бъдат алкало- и светоустойчиви и да отговарят на изискванията на стандартите: БДС 2403 – за берлинска синя; БДС 2421 – за червена железооксидна; БДС 3799 – за черна железооксидна; БДС 11175 – за жълта железооксидна.

Чл. 23. Химическите добавки трябва да отговарят на общите изисквания на БДС 14069 – на съответния документ (ОН или БДС) за конкретната добавка.

Чл. 24. Водата за приготвяне на разтворите, за подготовка на основата за поддържане на влагата трябва да отговаря на изискванията на БДС 636.

Чл. 25. Спомагателните материали (рабицова мрежа, летви, камъшитови рогозки, влакнести материали (чоп), скоби, анкери, пирони и др.) трябва да отговарят на съответния БДС (или ОН) и да бъдат чисти от масла, ръжда н др. замърсявания. При гипсовите мазилки металните части трябва да са неръждаеми или изолирани срещу корозия.

Глава трета – РАЗТВОРИ ЗА МАЗИЛКИ

Чл. 26. Мазилките се изпълняват с разтворите, означени по вид и марка в проектната документация.

Чл. 27. Работният състав на разтворите (рецептите, които се използуват на обекта) се установява с проектиране съобразно наличните материали и особеностите на обекта и се контролира от строителната лаборатория на изпълнителя. Изпитванията се провеждат по БДС 5771.

Чл. 28. Максималното зърно на пясъка не трябва да бъде повече от 5 mm за хастара и 2,5 mm за фината. При специалните и декоративни мазилки максималното зърно се предписва в проекта.

Чл. 29. (1) Разтворите за мазилки, при нанасянето им, трябва да имат консистенция (ако в проекта не е предписано друго) както следва: – за шприца – над 12 сm; – за основния пласт (хастара) от 7 до 9 сm (при гипсови разтвори от 8 до 10 сm); – за покриващия слой (фината) от 10 до 12 сm.

(2) При машинно полагане на разтворите консистенцията им се определя според предписанията за съответното оборудване.

Чл. 30. (1) Разтворите за мазилки трябва да отговарят на изискванията на БДС 9340 и в момента на полагането да не са десертирани (разслоени). Не се допуска използуването на изсъхнали разтвори, преразбъркани на обекта с добавка на вода.

(2) Когато на обекта се прави преработка на разтвора, за добавяне на цимент, гипс или др. добавка, пребъркването става съгласно предписанията и рецептите на строителната лаборатория.

Чл. 31. Мазилките, ако е предвидено в РПОИС, могат да се изпълняват и от сухи разтворни смеси, към които на обекта се добавя само необходимото количество вода. Разбъркването става според указанията и рецептите на строителната лаборатория. Съхраняването на сухите смеси става само до сроковете и по начина, указан в БДС (или ОН).

Чл. 32. (1) Съставът на разтворите за мазилките трябва да гарантира получаването на предписаната в проекта марка. В случаите, когато в проекта и РПОИС не е дадено друго, трябва да се спазват границите, посочени в табл. 1.

(2) Съставът на разтворите за специални мазилки, за декоративни пана и др. се дава в проекта и РПОИС иди по искане на инвеститора от лаборатория за държавни изпитвания.

Чл. 33. (1) Видът и марката на разтворите за вътрешни мазилки се предписва според експлоатационните условия на помещенията и вида на основата. Когато проектът не посочва вида на разтвора, той се избира за отделните пластове според вида на стените и таваните, съгласно таблица 2.

(2) Гипсовите разтвори не се използуват в бани, кухни и др. помещения с повишена влажност.

Чл. 34. (1) Външните мазилки се изпълняват с вароциментови и циментови разтвори. Когато проектът не посочва друго, видът на разтвора се избира съгласно табл. 3, Специалните външни мазилки се изпълняват от разтвора със състав съгласно изискванията на проекта.

(2) Варови разтвори за външни мазилки се допускат само при временни сгради от IV категория. Таблица 1 Група Вид на разтвора Обемно съотношение I Iа Варопясъчен (В: П) 1:2 до 1:4 Вароперлитов (В: Пер) 1:3 до 1:5 II Вароциментови (В: Ц: П) 1:5:18 до 5:1:18 III Циментопясъчни (Ц: П) 1:2 до 1:3 IV IVа Гипсови:гипсов (Г: Вода) 1:0,6 до 1:0,8 IVб Гипсопясъчен (Г: П) 1,1 до 1:4 IVв Варогипсов (В: Г: П) 1:0,2:3 до 1:2:9

Глава четвърта – ПРОВЕРКА И ПОДГОТОВКА НА ОСНОВАТА

Чл. 35. Преди изпълнението на мазилките се прави проверка на основата и се отстраняват всички замърсявания, пукнатини, неравности и др. Мазилката не се изпълнява върху замръзнали и мокри места. Годността на основата се освидетелствува с акт за скрити работи по ПКС.

Чл. 36. Всички повърхности преди измазването се проверяват и геометрически: за отклонение от размерите, за вертикалност и хоризонталност на плоскостите и др. За осигуряване дебелината и равнинността на хастара на мазилката се монтират водещи профили от метал или дърво или се изпълняват водещи ленти (майки) от разтвор.

Чл. 37. Всички монтажни отвори, дупки, неравности и други дефекти по основата се отстраняват най-малко 1 ден преди полагането на мазилката.

Чл. 38. (1) Всички гладки и плътни (бетонни, каменни и др.) повърхности се почистват и обработват (чрез награпяване, бучардисване и др. подобни) за осигуряване на сцепление на мазилката с основата. След обработката повърхностите се измиват с вода и се шприцоват с циментопясъчен разтвор.

(2) При стени от нови и специални материали (екструдирани панели, гипсови плочи и др.) подготовката на основата се прави според предписанията на проекта, РПОИС и технологиите за изпълнението им.

Чл. 39. Дървени, метални и др. повърхности, които не могат да се измажат директно, се обработват предварително според предписанията на проекта. Обработват се и всички места, където се допират части от конструкцията, изпълнени от различни материали (дърво и тухла; камък и дърво и др. подобни).

Чл. 40. Всички фуги, разделящи частите на носещата конструкция, преминават и през мазилките. Фугите се оформят според детайлите на проекта. Таблица 2 Вид на помещенията Вид на основата Вид на разтвора за отделните пластове напръскване (шприц) I пласт (хастар) II пласт (фина) Помещения с нормална влажност стени Зидария от тухли, керамични блокове или др. Силнопопиващи или грапави зидарийни тела (от сгуробетон, безпясъчен бетон; клетъчни бетони и др. – варов варов – варов вароциментов гипсов (варогипсов) гипсов (варогипсов) гипсов Стени от гипсови плочи (гипсов) (гипсов) гипсов Зидария от гладки и с малка порьозност (плътни) зидарийни тела вароциментов или циментов вароциментов или циментов варов или вароциментов гипсов гипсов гипсов циментов циментов циментов тавани Повърхности от тежки или леки бетони циментов или вароциментов вароциментов варов или вароциментов гипсов гипсов гипсов Тавани с отделен носещ слой (летви, рабица, камъш и др.) – варов или вароциментов варов или вароциментов – гипсов гипсов Помещения с постоянно повишена влажност (над 65%), перални, общ. бани, котелни и др. стени Всички видове стени – вароциментов вароциментов циментов или вароциментов циментов циментов циментов тавани Всички видове тавани циментов или вароциментов вароциментов или циментов вароциментов или циментов Забележка: Виж чл. 33, алинея (2). Таблица 3 Вид на мазилката Вид на основата Вид на разтвора за отделните пластове напръскване (шприц) I пласт (хастар) II пласт (фина) Външна мазилка по стени над цокъл Зидария от тухли, керамични блокове или др. силнопопиващи или грапави зидарийни тела – варов варов – варов вароциментов (варогипсов) или циментов (варогипсов) (варогипсов) (от сгуробетон, безпясъчен бетон ) ; клетъчни бетони и др. Зидария от гладки и с малка порьозност (плътни)зидарийни тела циментов циментов циментов Външна мазилка за цоклите и подземните части на сградата Всички видове стени циментов циментов циментов Външна мазилка по немокрещи се хоризонтални плоскости (по балкони, козирки и др.) Повърхности от тежък или лек бетон вароциментов или циментов варов 1) или вароциментов варов или вароциментов Забележка: 1) Виж чл. 34, алинея (2) .

Глава пета – ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МАЗИЛКИТЕ

Чл. 41. При изпълнение на мазилките, ако в РПОИС не е определено друго, се спазва следната последователност на технологичните операции:

1. почистване и подготовка на повърхностите;

2. проверка геометричните размери, вертикалност и хоризонталност;

3. полагане на водещи профили или ленти;

4. нанасяне на шприц;

5. нанасяне на основния пласт (хастара);

6. изравняване на основния пласт;

7. нанасяне на втори слой от основния пласт (ако е нужно);

8. заглаждане на втория слой;

9. обработка на ъглите по стени и тавани;

10. нанасяне на покриващия пласт (фината);

11. заглаждане (изпердашване) на покриващия пласт;

12. оформяне около ръбовете, отвори и др. детайли.

Чл. 42. Преди измазването, след почистването, повърхностите се обезпрашават и се напръскват с пулверизирана струя вода. При нанасянето на разтвора основата трябва да е влажна без да има по нея излишна, непопита вода. Навлажняване се прави и на старите по-рано положени и изсъхнали пластове.

Чл. 43. Нанасянето на шприц става ръчно или механизирано. Разтворът се нанася равномерно по цялата повърхност, без да се заглажда.

Чл. 44. Нанасянето на хастара става механизирано (или по изключение ръчно). Нанасянето става, след като шприцът е свързал, но преди да е изсъхнал, в противен случай шприцът се навлажнява преди нанасянето на хастара. Когато шприцът е прегорял, т. е. бързо изсъхнал и се рони, той се сваля, основата се почиства и се шприцова наново.

Чл. 45. Простата мазилка, ако няма други изисквания в проекта и РПОИС, се изпълнява от един пласт разтвор. Разтворът се изравнява с мастар и мистрия и след това се изпердашва.

Чл. 46. Обикновената гладка мазилка, ако няма други изисквания в проекта и РПОИС, се изпълнява от два пласта (хастар и фина). Първият пласт (хастарът) се нанася равномерно и се заглажда с мастар. След свързването му се нанася вторият пласт (фината), който се заглажда и се изпердашва. Фината се нанася най-малко един ден след нанасянето на хастара.

Чл. 47. Благородната мазилка, ако няма други изисквания в проекта и РПОИС, се изпълнява в три пласта. Първите два пласта имат състав съгласно таблица 3, а третият пласт има състав според проекта. Обработката на третия пласт (престъргване или очукване) се прави най-рано 5 дни след полагането му.

Чл. 48. Теранованата мазилка, ако няма други изисквания в проекта и РПОИС, се изпълнява от три пласта: първите два според таблица 3, а третият според предписанията на проекта. Третият пласт може да бъде гладък, пръскан или с друга повърхност според утвърден еталон (виж чл. 9).

Чл. 49. Пръсканата мазилка, ако няма други изисквания в проекта и РПОИС, се изпълнява от три пласта; пълните два според табл. 3. Третият пласт се напръсква ръчно или машинно от разтвор с големината на зърната, в зависимост от изискванията за външния вид на мазилката (едро пръскана, ситно пръскана и т. н.). Напръскването трябва да покрива равномерно цялата повърхност, без прекъсвания.

Чл. 50. Влачената мазилка, ако няма други изисквания в проекта и РПОИС, се изпълнява от три пласта; първите два пласта според табл. 3. Третият пласт се изпълнява от разтвор с добавка на чакъл. След нанасянето и заглаждането третият пласт се изтегля с мастар във вертикално или хоризонтално направление съобразно предписаното в проекта.

Чл. 51. Гипсовата мазилка, ако няма други изисквания в проекта и РПОИС, се изпълнява от два пласта. Първият пласт се прави от гипсопясъчен или варогипсопясъчен разтвор (по табл. 1). Вторият пласт се изпълнява от чисто гипсов разтвор с дебелина до 3 mm и се заглажда. За подобряване обработваемостта и за забавяне свързването се допускат добавки, които не предизвикват петна и избивания и не повишават хигроскопичността на мазилката.

Чл. 52. Корнизи, рамки и др. профили се изтеглят със специални шаблони. При вътрешните мазилка изпълнението става от гипсопясъчни и гипсови разтвори, а при външните мазилки – от циментопясъчни разтвори с марка най-малко 100, ако в проекта не е предписано друго.

Чл. 53. (1) Всички мазилки (или отделните пластове) трябва до втвърдяването им да се пазят от удари и сътресения, от дъжд, от замръзване и от бързо изсушаване (прегаряне). При необходимост вароциментовите мазилки се мокрят през 1-2 дни, а циментовите мазилки се мокрят всяко денонощие по 2-3 пъти в течение на една седмица и се покриват, съгласно предписанията на РПОИС.

(2) При изкуствено изсушаване на мазилките въздухът не трябва да се нагрява над 30°С и трябва да се осигури непрекъсната вентилация на помещенията.

Чл. 54. Върху положена вътрешна мазилка се разрешава изпълнението на тънка варова или варогипсова шпакловка, като се вземат мерки да се предпази мазилката и шпакловката от бързо изсушаване, напукване и подкожушване.

Глава шеста – ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МАЗИЛКИ ПРИ ЗИМНИ УСЛОВИЯ

Чл. 55. Изпълнението на мазилки при зимни условия се разрешава само ако са изпълнени изискванията на чл. 8. Приготвянето, транспортирането и съхраняването на разтворите трябва да става така, че в момента на полагането температурата на разтвора да бъде над плюс 10°С – при ръчно полагане и на плюс 15°С при машинно полагане.

Чл. 56. Вътрешните мазилки се изпълняват в остъклени и отопляеми помещения и при осигурена вентилация (виж чл. 8). Прилагането на химически добавки не се допуска. В момента на мазането повърхностите не трябва да са мокри или замръзнали.

Чл. 57. (1) Външните мазилки се изпълняват, когато са осигурени допълнителни мерки за зимни условия на работа и със съгласието на проектанта. Разтвори без добавки се използуват само ако очакваните минимални денонощни температури през следващите 7 дни са над плюс 5°С. Разтворите с химически добавки се прилагат в случай, че минималните температури са под плюс 5°С, но не по-ниски от минус 5°С. При минимални температури под минус 5°С не се разрешава изпълнението на външни мазилки.

(2) Разтворите с химически добавки се приготвят и употребяват съгласно предписанията за съответната добавка. Добавките не трябва да предизвикват петна, избивания на соли или др. след изсъхване на мазилката.

Чл. 58. За мазилките, изпълнени при зимни условия, се полагат допълнителни грижи. Веднага след изпълнението те се предпазват от директното влияние на атмосферните валежи. При първото трайно затопляне мазилките се навлажняват периодически, а евентуалните дефекти се отстраняват.

Глава седма – ПРИЕМАНЕ НА МАЗИЛКИТЕ И ДОПУСТИМИ ОТКЛОНЕНИЯ

Чл. 59. При приемането на мазилките се проверява следното:

1. мазилката, както и всеки от пластовете, да бъде здраво захваната за основата или по-долния пласт (проверява се чрез прочукване на повърхностите);

2. повърхностите да бъдат равномерни, гладки, с добре оформени ръбове и ъгли, без петна от разтворими соли или други замърсявания и без следи от обработващите инструменти;

3. мазилката не трябва да има пукнатини, шупли, каверни, подутини и други видими дефекти.

Чл. 60. Специалните и декоративни мазилки по външен вид трябва да отговарят на предварително изпълнените и утвърдени образци – еталони (чл. 9).

Чл. 61. При приемане на мазилките изпълнителят представя пълна документация (протоколи, актове за скрити работи, удостоверения и др.) за доказване на качествата на материалите, марката на разтворите и за специалните изисквания, поставени в проекта. Таблица 4 № Наименование на отклонението Допустимо отклонение за мазилки проста обикновена специални – декоративни 1. Неравности на повърхността, мерени с метрова линия До 3 вдлъбнатини или изпъкналости до 5 mm До 2 вдлъбнатини или изпъкналости до 2 mm До 2 вдлъбнатини или изпъкналости до 2 mm 2. Отклонение на повърхността от вертикалата До 15 mm за цялата височина на етажа До 2 mm за 1 m височина, но не повече от 8 mm за цялата височина До 1 mm за 1 m височина, но не повече от 5 mm за цялата височина 3. Отклонение на повърхността от хоризонталата До 15 mm за цялото помещение До 2 mm за 1 m дължина, но не повече от 8 mm До 1 mm за 1 m дължина, но не повече от 5 mm за цялата дължина 4. Отклонение на ъглите при отвори, колони и др. от вертикалата и хоризонталата До 10 mm за целия елемент До 2 mm за 1 m, но не повече от 5 mm за целия елемент До 1 mm за 1 m, но не повече от 3 mm за целия елемент 5. Отклонения при криво линейни повърхности (мерени с шаблони) До 15 mm До 7 mm До 5 mm 6. Отклонения в проектната дебелина на мазилката Не се нормира До 3 mm До 2 mm 7. Отклонения на ръбовете от правата линия в границата на ограничаващите повърхности До 6 mm До 3 mm До 2 mm

Чл. 62. Допустимите отклонения за отделните видове мазилки, ако не са указани в проекта, не трябва да превишават стойностите, дадени в табл. 4.

Глава осма – ИЗМЕРВАНЕ И ПРЕСМЯТАНЕ НА МАЗИЛКИ

Чл. 63. Мазилките се измерват и пресмятат в квадратни метри измазана плоскост.

Чл. 64. Вътрешна мазилка над цокъл (ламперия, облицовка и др. подобни) се измерва от горния ръб на цокъла до тавана. Мазилката по таваните се измерва и пресмята според размерите на помещенията.

Чл. 65. Мазилката, изпълнена върху рабицова мрежа, се пресмята според действителните размери на покритите площи. Всички отвори, без разлика на големината им, се приспадат, а всички страници се прибавят.

Чл. 66. Мазилката до сводове (тавани и др.) се пресмята според стрелката на свода. При стрелка по-малка от 1/6 се пресмята по размерите на хоризонталната проекция на тавана. При по-голяма стрелка се пресмята разгънатата площ на свода.

Чл. 67. Външните мазилки се пресмятат по измерените дължини и височини на измазалите плоскости.

Чл. 68. Мазилката по греди се пресмята по разгънатата площ, като се приемат размерите на неизмазаната греда.

Чл. 69. Мазилката по касетирани тавани се пресмята според големината на полета. При полета до 1,5 кв. м се пресмята цялата измазана площ по тавана и гредите. Когато отделните полета имат площ над 1,5 кв. м, таваните не се считат за касетирани.

Чл. 70. Мазилката по наклонени плоскости се пресмята по зидарските мерки на действително измазаните повърхности.

Чл. 71. Мазилката по самостоятелни колони, комини, пиластри и др. се пресмята от размерите на обиколката на напречното сечение, по зидарски мерки и височината на действително измазаните плоскости.

Чл. 72. Мазилката по корнизи се пресмята, като се изхожда от развитата на неизмазания профил и най-голямата дължина на корниза.

Чл. 73. При пресмятането на мазилките се спадат:

1. вертикалната проекция на корнизите, когато е по-голяма от 15 сm;

2. всички отвори със светла, зидарска площ над 0,8 кв. м, когато нямат измазани страници;

3. всички отвори за врати и прозорци с площ над 2 кв. м, като, когато имат измазани страници, площта на последните се прибавя към мазилката.

Част трета – ОБЛИЦОВЪЧНИ РАБОТИ

Глава първа – ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

Чл. 74. Облицовките се изпълняват като видимо покритие по стените и таваните от плочи, разтвори и специални металически закрепващи детайла. При дребноразмерни плочки (керамични, стъклена, от синтетични материали и др.) облицовката може да се изпълни само чрез залепване. Облицовките имат различни защитни и декоративни функции в зависимост от вида на материалите и начина на изпълнението.

Чл. 75. Облицовките се изпълняват отделно по видове според:

1. мястото на полагането им: външни, вътрешни, по стени, по тавани;

2. вид на облицовъчните материали: облицовки от естествени скални материали; облицовки от изкуствени материали (бетонни, керамични, синтетични, от дърво, стъклени и др.);

3. начина на изпълнението: залепени, окачени (монтирани на специални носещи елементи) или взидани (изпълнявани заедно със зидарията).

Чл. 76. Облицовките се изпълняват по проекта и РПОИС, като се прилага максимално механизация и поточната организация на работите.

Чл. 77. (1) Облицовките се изпълняват предимно отдолу-нагоре.

(2) При външните облицовки трябва да са завършени изолациите и сипването на основите и да е изпълнен цокълът на сградата.

(3) Вътрешните и външни облицовки се изпълняват след завършване мазилките.

Чл. 78. Облицовъчните работи се изпълняват с предписаните в проекта вид и качества на плочите, вид марка на разтвора, вид и размери на закрепващите метални детайли и др. При едроразмерните плочи (с площ над 0,1 кв. м) облицовката се изпълнява по монтажен план с номерация на отделните плочи и предписания за местата и размера на фугите и детайлите за закрепване на плочите.

Чл. 79. Преди изпълнението на облицовките трябва да бъдат изпълнени всички други работи, от които може да стане зацепване или повреждане на облицованите повърхности. В изключителни случаи изпълнената вече облицовка трябва да се защити от замърсяване или повреда.

Чл. 80. (1) Повърхностите, подложени на облицоване, не трябва да имат отклонения по-големи от допустимите за съответния вид конструкция и трябва да бъдат чисти от всякакви замърсявания. Преди започване на облицовката се прави проверка, съставя се акт за скрити работи, като се отбелязва:

1. видът на основата, размерът на неравностите, вертикалните и хоризонтални отклонения;

2. наличието на соли (избивания) или др. петна от боя, битум и др.;

3. пукнатини (направление, характер, размери и др.);

4. наличие на гладки и непригодни за облицоване плоскости;

5. влажни или мокри петна и участъци;

6. омаслени площи;

7. замръзнали или повредени от мраз участъци;

8. наличие на гипсови части или мазилки по основата.

(2) Ако основата не отговаря на изискванията в проекта, възражението се прави писмено, съгласно ПКС.

Чл. 81. (1) Облицовките се изпълняват при спазване на всички изисквания на Правилник по безопасността на труда при строително-монтажните работи, отпечатан в отделна книга, 1982 г.

(2) На всяко скеле и работна площадка трябва да има трайни означения от надписи за допустимите натоварвания и схеми за разположение на товарите.

Глава втора – МАТЕРИАЛИ

Чл. 82. Облицовъчните плочи от естествен камък трябва да отговарят на изискванията на ОН 3368040-81.

Чл. 83. Керамичните облицовъчни материали трябва да отговарят на следите стандарти:

1. фаянсови плочи БДС 9;

2. плочки за вътрешни облицовки БДС 13567;

3. плочки за външни облицовки БДС 8636;

4. плочки теракотни и каменинови БДС 217.

Чл. 84. Стъклените облицовъчни плочки трябва да отговарят на ОН 05 68823-77.

Чл. 85. Закрепващите детайли (скоби, анкери и др.) трябва да отговарят по материал и размери на проекта. Ако не е предписано друго в проекта, те се изпълняват от неръждаем метал или са горещо поцинковани.

Чл. 86. (1) Видът и марката на разтвора се избират и означават съгласно БДС 9340 според вида на плочите, мястото на полагане и качествата на основата.

(2) При вътрешни облицовки от каменни плочи и бетонна или тухлена основа се използуват циментови разтвори с марка 100, а при керамични плочки – циментоварови разтвори с марка най-малко 50. При основа от гипсови плочи се използуват залепващи състави (лепила). За залепване на стъклени плочки се използуват циментово-варови разтвори с марка най-малко 75 или залепващи състави (лепила).

(3) При външните облицовки от естествени каменни плочи, бетонни плочи, керамични и стъклени плочки се използуват циментови разтвори с марка най-малко 100. Керамичните и стъклени плочки могат да се залепват с лепила само ако е доказана годността им за външни облицовки.

(4) За закрепване на анкери, скоби и др. метални детайли се използуват разтвори от специални портландцименти, (бързосвързващи и високоякостни) с марка най-малко 150.

Глава трета – ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЪТРЕШНИ ОБЛИЦОВКИ

Раздел I – ОБЛИЦОВКИ ОТ КЕРАМИЧНИ ПЛОЧКИ

Чл. 87. Преди започване на облицовките се извършва сортиране на плочките по размер и по цвят, като повредените и с външни дефекти плочки се отстраняват.

Чл. 88. Ако проектът не предписва друго за залепване на плочките, се използуват пластични вароциментови разтвори с консистенция от 5 до 8 сm, а при фаянсовите плочки – от 7 до 9 сm; дебелината на залепващия разтвор трябва да бъде до 15 mm.

Чл. 89. Преди залепването на плочките се почиства основата. Тухлените стени се напръскват с вода. Каменните и бетонни стени се почистват и напръскват с вода и се "шприцоват" с циментопясъчен разтвор. Гладките и плътни плоскости предварително се награпяват механически.

Чл. 90. (1) Преди залепването керамичните плочки се потапят за кратко време във вода, след което се нареждат изправени. При плочки с водопопиваемост над 10% водонапиването трае до 5-6 мин., при водопопиваемост под 10% до 3-4 мин. Камениновите плочки не се потапят във вода, а тилната им страна се почиства с мокра четка или тъкан.

(2) При използуване на лепила плочките не се мокрят, а се обработват според описанията за съответното лепило, като основата се подравнява с вароциментов разтвор, ако в проекта не е предписано друго.

Чл. 91. Между плочките се оставят фуги с ширина не по-малко от 2 mm, ако в проекта не е предписано друго. За спазването на ширината на фугите се използуват специални шаблони или метални скоби.

Чл. 92. Фугите между плочките се запълват няколко дни след залепването с циментопясъчен разтвор, приготвен и оцветен според предписанието на проекта. Преди запълването фугите се почистват и напръскват с вода.

Раздел II – ОБЛИЦОВКИ ОТ ДРЕБНОРАЗМЕРНИ (МОЗАЕЧНИ) ПЛОЧКИ

Чл. 93. Дребноразмерните плочки се залепват както са доставени (налепени на хартия или специална тъкан), като предварително се прави сортиране и проверка на платната (за цвят, за паднали плочки и др. дефекти).

Чл. 94. Дребноразмерните плочки се залепват със ситнозърнест циментопясъчен разтвор (пясъкът е пресят през сито 1,5 mm) или с лепила.

Чл. 95. Преди залепването се прави почистване и подготовка на основата (виж чл. 90). След това, основата се подравнява с циментов или вароциментов разтвор, с марка най-малко "75", ако в проекта не е предписано друго. Подравняването става на пластове с дебелина 15 – 20 mm; нанасят се най-много два пласта. При необходимост от по-дебела изравнителна мазилка тя се армира и анкерира в основата. Изравнителната мазилка се изпердашва, без да се гланцира, ако не се изисква друго в проекта, технологичните карти или писаните технологии за този вид работи.

Чл. 96. Залепващият слой (разтвор или лепило) се нанася на малка площ (до 0,5 – 0,6 кв. м) в тънък слой – до 2 – 4 mm. При циментов или вароциментов разтвор изравнителната мазилка и плочките се напръскват с вода. При използуването на лепила се спазват съответните указания (за допустимата влажност на основата, за грундиране на основата и плочките и др.) на завода-производител.

Чл. 97. Отстраняването на хартията (или тъканта) става 1 – 2 дни след залепването. Хартията се намокря, отлепва се и веднага се поправят евентуално допуснати дефекти (криво залепени или счупени плочки и др.), след което се прави запълване на фугите.

Раздел III – ОБЛИЦОВКИ ОТ ЕСТЕСТВЕНИ КАМЕННИ ПЛОЧИ

Чл. 98. На обекта каменните плочи трябва да са проверени и подредени по цвят и типоразмери. Тилната страна на плочите трябва да бъде почистена и измита.

Чл. 99. Каменните плочи в зависимост от дебелината им се залепват или се закрепват към основата, като пространството между плочите и основата се запълва или се оставя вентилируемо, съгласно проекта.

Чл. 100. Плочите и при закрепването към основата се монтират с фуги с размери и обработка, съгласно проекта.

Чл. 101. При запълването на пространството между плочите и основата с разтвор, плочите не трябва да се разместват. Ако не е предписано друго, запълването се извършва на височина до 2 m от нивото на пода.

Чл. 102. Завършената облицовка се почиства, измива се и се подсушава със суха тъкан.

Раздел IV – ДОПУСТИМИ ОТКЛОНЕНИЯ ЗА ВЪТРЕШНИТЕ ОБЛИЦОВКИ

Чл. 103. Повърхностите на готовата облицовка не трябва да имат отклонения в геометрическите размери над допустимите в таблица 4. Допустимото отклонение за ширината на фугите между плочите е ± 0,5 mm.

Глава четвърта – ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЪНШНИ ОБЛИЦОВКИ

Раздел I – ОБЛИЦОВКИ ОТ ЗАЛЕПЕНИ СРЕДНО И ДРЕБНОРАЗМЕРНИ ИЗКУСТВЕНИ ПЛОЧКИ (КЕРАМИЧНИ, СТЪКЛЕНИ И ДР.)

Чл. 104. Подготовката на плочките и основата и изпълнението на облицовките става съгласно предписанията на чл. 87 – 97 и следващите допълнения. Таблица 4 № Наименование на отклонението Допустимо отклонение при плочи от: Естествени каменни материали Керамични, стъклени, метални, от синтетични материали и др. огледални (полирани) шлифовани (бучардисани) 1 Отклонение на повърхността на вертикалата за 1 м 2 3 2 2 Отклонение на повърхността от вертикалата за цялата височина на етажа 4 5 5 3 Отклонение на фугите от вертикалата и хоризонтала за 1 лин. метър, до 1,5 3 2 4 Отклонение на фугите, ъглите и ръбовете от вертикала и хоризонтала, за цялата височина на етажа или за цялата дължина на реда 3 5 5 5 Несъвпадение на плоскостите на две съседни плочи 1 1,5 1 6 Неравности (изкривявания) на повърхността, измерени с двуметрова линия 2 2 2

Чл. 105. Преди започване на облицовката стените се проверяват за вертикалните и хоризонтални отклонения и се прави разчертаване на разширителните фуги и определяне на полетата, предписани в проекта. Температурните фуги на конструкцията трябва да преминават и през облицовката.

Чл. 106. Преди започване на облицовката се прави пробен участък (еталон) с площ най-малко 0,5 кв. м, който се одобрява и приема от инвеститора, проектанта и строителя.

Чл. 107. Изпълнената облицовка се защитава от бързо изсъхване и директно нагряване, от удари и сътресения.

Чл. 108. Разширителните фуги се изпълняват точно на местата и с размерите, предписани в проекта. Запълването им става само с разтвора или уплътнителния кит, предписан в проекта.

Чл. 109. Външните облицовки се изпълняват с увеличена ширина на фугите. Ако в проекта не е предписано друго, фугите трябва да бъдат: при плочки с най-голям размер 40 mm – от 3 до 4 mm; при плочки с най-голям размер от 50 до 100 mm – от 4 до 8 mm; при плочки с най-голям размер над 150 mm – над 10 mm.

Чл. 110. Фугите се обработват така, че да бъде изключено проникване на вода зад облицовката.

Раздел II – ОБЛИЦОВКИ ОТ ПЛОЧКИ ОТ БЕТОН ИЛИ ОТ ЕСТЕСТВЕН КАМЪК

Чл. 111. (1) Облицовките от бетонни или каменни плочи се изпълняват по монтажен план, даден в проекта.

(2) Тилната страна на плочите трябва да бъде почистена и измита.

Чл. 112. (1) Всяка плоча се закрепва към основата най-малко на 4 места с метални неръждаеми скоби, според детайла на проекта и РПОИС. Пространството зад плочите се запълва или остава вентилируемо. Фугите се обработват съгласно проекта и РПОИС.

(2) Не се допуска залепване на плочите към основата с лепила.

Чл. 113. Ширината на фугите и допустимите отклонения, ако не е предписано друго в проекта, се избират както следва:

1. 3 ± 1 mm за плочи с полирана, шлифована, бучардисана и набраздена повърхност;

2. 10 ± 2 mm за плочи (блокове) с грубообработена повърхност.

Чл. 114. При полираните плочи фугите се обработват със съответно оцветен разтвор или кит, съгласно предписанието на проекта и РПОИС. При останалите плочи фугирането става с дребнозърнест циментов разтвор М 100, ако в проекта не е предписано друго.

Чл. 115. За облицовки от каменни или бетонни плочи, които се изпълняват без заливка, зад плочите трябва да има конструкция, анкерирана в основата, за окачването им. Монтирането на плочите и окачващите детайли, оразмерени да поемат всички натоварвания, и обработката на фугите става по предписание на проекта.

Раздел III – ВЗИДАНИ ОБЛИЦОВКИ

Чл. 116. Взиданата облицовка се изпълнява едновременно със зидането на външните стени по предписания на проекта и РПОИС.

Чл. 117. Плочите по дължината на цял ред се закрепват временно в проектното си положение. След това се изпълнява зидарията, в която се вграждат металните неръждаеми детайли, захващащи плочите. Пространството между тухлите и облицовката се запълва с разтвор, съгласно проекта и РПОИС.

Чл. 118. Когато височината на стената е над 10 метра, хоризонталните фуги на облицовката не се запълват с разтвор, докато натоварването на стената не достигне най-малко 85% от проектното. В този случай плочите се подпират и се вземат мерки против отчупване на ръбовете, съгласно проекта и РПОИС.

Раздел IV – ДОПУСКИ ПРИ ВЪНШНИТЕ ОБЛИЦОВКИ

Чл. 119. Повърхностите на готовата облицовка не трябва да имат отклонения, превишаващи дадените в таблица 5. Таблица 5 № Наименование на отклонението Допустимо отклонение при плочи от Естествени каменни материали Керамични, стъклени, и др. шлифовани полирани, бучардисани, набраздени 1 Отклонение на повърхността на вертикалата за 1 м 2 3 2 2 Отклонение на повърхността от вертикалата за цялата височина на етажа 5 5 5 3 Отклонение на фугите от вертикалата и хоризонтала за 1 лин. метър, до 1,5 3 2 4 Отклонение на фугите, ъглите и ръбовете от вертикала и хоризонтала, за цялата височина на етажа или за цялата дължина на реда 3 4 5 5 Несъвпадение на плоскостите на две съседни плочи 1 1,5 1 6 Неравности (изкривявания) на повърхността, измерени с двуметрова линия 2 4 3

Глава пета – ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОБЛИЦОВКИ ПРИ ЗИМНИ УСЛОВИЯ

Чл. 120. Вътрешни облицовки при зимни условия се изпълняват само ако са взети допълнителни мерки и са осигурени с проекта и РПОИС условията, предписани в чл. 8. Температурата на разтворите трябва да бъде над плюс 15°С, а всички други материали трябва да са темперирани до температурата на помещението. Основата трябва да не е замръзнала и да има влажност до 8%.

Чл. 121. Външните облицовки не се изпълняват при температури на въздуха под плюс 10°С и при очаквани минимални температури под плюс 5°С. Външните облицовки могат да се изпълняват, ако с проекта и РПОИС се осигури температурно-влажностният режим, който се поддържа денонощно най-малко 14 дни след завършване на облицовката.

Чл. 122. Облицовките, изпълнени при зимни условия, се защитават от атмосферните валежи и от заледяване и заскрежаване. При настъпване на трайно затопляне облицовката се проверява, пропуква се, за да се установи дали няма отлепени плочи и се отстраняват евентуално появилите се дефекти.

Глава шеста – ПРИЕМАНЕ НА ОБЛИЦОВКИТЕ

Чл. 123. Облицовките се приемат след завършването им, включително монтирането на всички вградени пана, барелефи и др. елементи, в цялата сграда или на независими един от друг участъци (фасади, етажи, стълбища и др.).

Чл. 124. При приемане на облицовката се изисква следното:

1. геометричните размери на отделните полета да отговарят на дадените в проекта;

2. материалите, използувани за облицовките, да отговарят на изискванията на проекта и съответните БДС или ОН;

3. повърхностите, облицовани с изкуствени плочи, да имат еднакъв цвят, а при естествените каменни плочи да има постепенен преход в нюансите на отделните плоскости, съгласно еталона (чл. 107);

4. хоризонталните и вертикални фуги да са еднотипни, еднакви по размер и (или) да отговарят на проекта. Разширителните фуги между полетата, както и температурните фуги на конструкцията да са изпълнени според детайла на проекта и РПОИС;

5. облицованите повърхности да нямат пукнатини, петна, следи от разтвор, избивания от водоразтворими или други соли и др. дефекти.

Чл. 125. При залепените облицовки се прави проверка на сцеплението с основата чрез прочукване. Не се допускат незалепени участъци или плочи. Констатираните такива се отстраняват и се изпълняват и приемат отново.

Чл. 126. При приемане на облицовката се изисква пълна документация (лабораторни протоколи, удостоверения за материалите, актове и др.) за доказване качествата на основата, на използуваните материали, марката на разтворите и др.

Глава седма – ИЗМЕРВАНЕ И ПРЕСМЯТАНЕ НА ОБЛИЦОВКИТЕ

Чл. 127. Облицовките се измерват и пресмятат на квадратен метър, като се изхожда от външните размери на облицованата повърхност.

Чл. 128. Стените се измерват изцяло, ако отворите по тях имат площ под 0,5 кв. м. Издадените части от облицовката с дължина над 6 сm и ширина над 6 сm се измерват отделно по най-голямата дължина, като тяхната проекция се спада от стената. Страниците на отвори по-широки от 6 сm се пресмятат на квадратен метър, а по-тесни от 6 сm се измерват на линеен метър.

Чл. 129. Профилираните детайли (корнизи, рамки около врати и прозорци, подпрозоречни корнизи и др.), независимо от дебелината и ширината, се измерват в кв. метър, на линеен метър или на брой, в зависимост от типа на детайлите.

Чл. 130. Отвори и необлицовани части или части, покрити с други материали, с големина над 0,5 кв. м, се приспадат от площта на облицовката.

Чл. 131. Отделни малки елементи по облицовката с площ до 2 квадратни дециметъра (закачалки, сапунарници и др.) се пресмятат на брой, без да се приспадат от площта на облицовката.

Част четвърта – БОЯДЖИЙСКИ РАБОТИ

Глава първа – ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

Чл. 132. Бояджийските и декоративни работи се изпълняват по проекта и РПОИС.

Чл. 133. Видът и цветът на боята (декоративното покритие) за различните основи се определя от проектната документация, съобразно условията на експлоатация.

Чл. 134. Влажността на различните основи, при нанасяне на бояджийските състави, трябва да отговаря на предвидената в проекта и РПОИС.

Чл. 135. За изпълнение на бояджийските работи се използуват машини, съоръжения и приспособления, съгласно РПОИС.

Глава втора – МАТЕРИАЛИ

Чл. 136. Материалите и полуфабрикатите за бояджийските работи и тяхното съхраняване трябва да отговарят на действуващите стандарти и отраслови нормали.

Чл. 137. При съмнение в качеството (неясно означение, липса на свидетелство, по-дълго съхраняване и др.) материалите се подлагат на контролни лабораторни изпитвания в лаборатория за държавни изпитвания.

Глава трета – ПОДГОТОВКА НА ПОВЪРХНОСТИТЕ ЗА БОЯДИСВАНЕ

Чл. 138. Преди боядисването се прави подготовка на основата, почистване от прах и замърсявания, изкърпване, шпакловане, грундиране и др., съгласно изискванията на проекта и РПОИС.

Глава четвърта – ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БОЯДЖИЙСКИТЕ РАБОТИ

Чл. 139. Полагането на различните видове бои и защитно-декоративни състави трябва да съответствува на проекта и РПОИС.

Чл. 140. Боите се нанасят на тънки пластове, като се изчаква изсъхването на предишния пласт.

Чл. 141. Не се допуска боядисване на фасадите при следните атмосферни условия:

1. в сухо и горещо време при температура на въздуха над 30°С при пряко огряване от слънчеви лъчи;

2. по време на валежи (дъжд и сняг) и след тях, преди достигане на допустимата влага на стените;

3. при силен вятър (над 5 m в секунда);

4. при температура под плюс 5°С с водоразтворими бои и покрития и под 0°С със състави, съдържащи органични разтворители.

Чл. 142. Не се допуска боядисване на външни метални повърхности при наличието на кондензат върху тях и при относителна влажност на въздуха над 80%.

Глава пета – ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БОЯДЖИЙСКИТЕ РАБОТИ ПРИ ЗИМНИ УСЛОВИЯ

Чл. 143. При зимни условия вътрешните бояджийски работи се извършват при затворени и отоплени помещения при спазване на изискванията, дадени в чл. 8, предписанията на проекта и РПОИС.

Чл. 144. Полагането на бояджийските разтвори се извършва при температура на най-студената външна стена най-малко плюс 8°С, измерена на разстояние 0,5 m от пода, ако не е предписано друго в проекта и РПОИС.

Чл. 145. Ако липсват указания в проекта и РПОИС, водните бояджийски състави се нанасят при температура плюс 8°С, а останалите блажни и други бояджийски състави – при температура над плюс 10°С.

Чл. 146. След полагане на водните бояджийски разтвори в помещенията се поддържа постоянна температура до изсъхване на боята.

Чл. 147. При температура под плюс 15°С преди нанасянето на следващия пласт разтвор се изчаква най-малко 24 часа.

Чл. 148. Бояджийски работи с варови разтвори могат да се извършват на открито, ако температурата на въздуха в продължение на едно денонощие не спада под плюс 5°С.

Чл. 149. Не се допуска подсушаване на боядисани повърхности с блажни бои с топъл въздух от вентилационни тръби, открити котлони и мангали.

Чл. 150. Не се допуска боядисване на фасади през зимата при условията, посочени в чл. 141, т. т. 2, 3, 4.

Глава шеста – ПРИЕМАНЕ НА БОЯДЖИЙСКИТЕ РАБОТИ

Чл. 151. При приемане на бояджийските работи се проверява съответствието им с проекта и образците еталони (виж чл. 9).

Чл. 152. (1) Приемането на бояджийските работи се извършва след окончателното изсъхване на постните бои и след образуване на твърда корица върху повърхностите, боядисани с блажни и полимерни бои и лакове.

(2) Приемането на боядисаните дървени подове (дюшемета) се извършва не по-рано от 10 дни след нанасяне на последния пласт боя или лак.

Чл. 153. Бояджйските работи при приемането трябва да отговарят на следните изисквания:

1. Повърхностите, боядисани с постни (водни) бояджийски състави, трябва да бъдат с еднакъв цвят, с равномерно наслояване и еднаква обработка. Не се допускат петна, ленти, напластявания, протичане, бразди, мехури, олющвания, влакнести пукнатини, пропуски, следи от четка, изстъргвания и видими поправки, различни от общия фон;

2. Повърхностите, боядисани с блажни състави, трябва да имат еднакъв вид на повърхността (гланцова или матова). Не се допуска долният пласт да прозира, а също наличието на петна, олющвания, набръчквания, протичане, пропуски, видими зърна от боя, неравности, предизвикани от лошо шлифоване, следи от четка;

3. По боядисаните повърхности не се допускат изкривяване на ограничителните линии и зацапване и разливане при съседни, различно оцветени полета, надвишаващи 3 mm;

4. Бордюрите и фризовете трябва да имат еднаква ширина по цялото си протежение и да нямат видими фуги;

5. Браздите, пръските и петната по релефно обработените повърхности трябва да бъдат разположени равномерно, според изискванията на проекта;

6. Фладерно боядисаните повърхности трябва да имат структура, която да отговаря на имитирания вид дърво или мрамор, съгласно проекта;

7. Декорираните повърхности с валяци, шаблони и др. трябва да имат еднороден рисунък. Не се допуска наличието на пропуски, петна, пресичане на линии. Допуска се застъпване при съединяване на ивиците (при обработка с валяк и др.) до 0,5 сm.

Глава седма – ИЗМЕРВАНЕ И ПРЕСМЯТАНЕ НА БОЯДЖИЙСКИТЕ РАБОТИ

Чл. 154. Измерването на работите, изпълнени с постни (водни) бояджийски състави по стени и тавани, се извършва в квадратни метри по зидарски мерки, както следва:

1. При равни тавани към измерената повърхност се прибавят и страниците на гредите (ако има такива). Отворите до 2 кв. м единична големина не се спадат и страниците им (ако има такива) не се мерят. По-големи отвори от 2 кв. м се спадат, а боядисаните им страници се прибавят към общата боядисана повърхност;

2. Наклонените тавани, долната страна на стълбищата и таваните на мансардни помещения се мерят по наклона;

3. При профилирани стени и тавани с изпъкнали или вдлъбнати части до 15 сm, площта се мери по проекцията (без разгъване), а при релефи над 15 сm повърхността им се развива, като страниците се прибавят към общата квадратура, а проекцията им се спада от площта на стените, таваните или гредите;

4. При декорация на стените с ограничителна линия повече от 20 сm под тавана, височината на декорираната част се взема до ограничителната линия, а при по-малко от 20 сm се взема до тавана;

5. Повърхностите на сводове с височина на стрелката по-малка от 1/6 от отвора се мерят по хоризонталната им проекция, а при по-голяма стрелка се развиват;

6. При стени височините се мерят от горния ръб на перваза или цокъла до тавана. Отворите до 2 кв. м светла единична големина не се спадат. По-големите отвори от 2 кв. м се спадат и ако имат боядисани страници, площта им се прибавя към площта на стената.

Чл. 155. Бояджийските работи по мазилки, изпълнени с блажна състави, се измерват в кв. м по действително боядисаната площ. Всички отвори се спадат, а страниците, ако са боядисани, се мерят и прибавят към общата площ. Корнизите, издадени повече от 15 сm, се мерят отделно по тяхната развита обиколка.

Чл. 156. (1) По дървени повърхности и столарски работи, бояджийските работи, изпълнявани с блажни състави, се мерят в кв. м действителна боядисана площ. Профили, които се подават над 6 сm, се измерват по развита повърхност.

(2) При двойните или слепени прозорци на каси или щокове със или без допълнителни каси и первази се измерва два пъти разстоянието вътрешно между касите, като се прибавя боядисаната площ на неподвижните части на касите, первазите и др. подобни, когато развитата им ширина е над 6 сm.

(3) При единични прозорци на каси или щокове със или без допълнителни каси – един път вътрешно между касите, като се прибавя боядисаната площ на неподвижната част на касите в щоковете, первазите и др. подобни, когато развитата им ширина е над 6 сm.

(4) При вътрешните плътни, остъклени и летящи врати на щокове или каси, със или без первази – два пъти вътрешно между касите (респективно щоковете, когато няма каси), като се прибавя боядисаната площ на неподвижната част на касите или щоковете, первазите и др. подобни, когато развитата им ширина е над 6 сm.

(5) При външните двойни или слепени балконски врати на каси или щокове със или без допълнителни каси и первази, четири пъти вътрешно между касите, като се прибавя и боядисаната площ на неподвижните части на касите, первазите и др. подобни. При балконски врати с повече от 1/2 стъклена площ се взема 3 пъти разстоянието вътрешно между касите.

(6) При витрини без или с шпросите се мери действителната боядисана развита площ.

(7) При дървени подове (дюшемета) се измерва действително боядисаната площ, като се прибавят всички прагове и первази.

(8) При дървени и стоманени парапети, решетки и др. подобни, боядисани от всички страни, когато разстоянието между напречиниците е по-голямо от 10 сm, се измерва един път площта на парапета, респективно решетката. При по-гъсти решетки, мрежи с орнаменти, пълнежи на парапети и др. се взема два пъти площта на същите.

(9) Плътните дървени капаци на прозорци се мерят два пъти между касите, като се прибавя боядисаната площ на касите над 5 сm (ако същите не са мерени към прозореца). На капаци с жалузи се измерва действително боядисаната площ, като се развива площта на жалузите.

Чл. 157. Бояджийските работи, изпълнявани с блажни състави, по различни строително-железарски работи се измерват по следните начини:

1. При плътни и остъклени единични стоманени врати се измерва два пъти разстоянието между рамките, като се прибавя и площта на боядисаните рамки.

2. При единични стоманени прозорци се измерва един път отворът на прозореца между мазилката, а при двойните се измерва два пъти, без да се прибавят отделно измазаните рамки или майки.

3. Боядисаните стоманени тръби се мерят в кв. м при действително развита площ. Радиаторите се мерят също в кв. м развита (нагревна) площ.

4. Водосточните тръби и олуци се мерят в кв. м по развита действително боядисана площ. Боядисването на стоманени куки на олуците, гривните на водосточните тръби и др. подобни се включва в площта на олуците – респективно тръбите, ако се боядисват в същия цвят.

5. Стоманените конструкции, бойлерите, резервоарите за вода, умивалниците и др. подобни се мерят в кв. м действително боядисана площ, като се посочват предварително основните им размери. Боядисаните повърхности на елементи и конструкции, при които става трудно определянето на видимите части, се смятат на парче по предварително дадени размери или на тегло.

6. Ъгловата стомана за предпазване на стени, стоманени рамки на големи стъклени витрини и др. подобни се мерят на квадратни метри развита площ.

Част пета – ТАПЕТНИ РАБОТИ

Глава първа – ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

Чл. 158. Тапетните работи за различните сгради се изпълняват в съответствие с проекта и РПОИС.

Чл. 159. Преди полагането на тапетите трябва да бъдат завършени мазаческите, облицовъчните и бояджийски работи.

Чл. 160. Допустимата влажност на основата, върху която ще се полагат тапетите, трябва да отговаря на изискванията на проекта и РПОИС.

Глава втора – МАТЕРИАЛИ И СЪОРЪЖЕНИЯ

Чл. 161. Различните видове тапети и тапетообразни материали ("Деколин", "Ивелин", "Велтър" и др. подобни) и лепилата за залепването им трябва да отговарят на изискванията на действуващите стандарти, нормали и на технологията за полагането им.

Чл. 162. Видът, качеството и цвета на тапетите и подобните на тях материали да отговарят на предвидените в проекта и трябва да съответствуват на утвърдените еталонни образци (виж чл. 9).

Чл. 163. Лепилата на различните видове тапети се избират и използуват съгласно указанията на завода-производител и на технологическата документация.

Чл. 164. Нормокомплектът от съоръжения и приспособления, инструменти и измерителни средства за изпълнение на тапетните работи се дава в РПОИС.

Глава трета – ПОДГОТОВКА НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Чл. 165. Преди облепването с тапети се прави подготовка на основата – почистване от прах и замърсявания, изкърпване, шпакловане и грундиране с разтвор от лепило или други грундове, съгласно изискванията на проекта и РПОИС. Годността на основата се регламентира с акт за скрити работи по ПКС.

Чл. 166. Тапетите трябва да се темперират в помещенията при плюс 15°С в продължение най-малко на 24 часа, ако не е предписано друго в проекта, РПОИС и технологията за полагане на тапетите.

Глава четвърта – ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ТАПЕТНИТЕ РАБОТИ

Чл. 167. Полагането на тапетите се извършва при температура на въздуха в помещението от плюс 15°С до плюс 30°С и относителна влажност 65 ± 10%, ако няма други изисквания в съответните технологии за полагане на тапетите.

Чл. 168. Полагането на тапетите трябва да става съгласно технологическата документация за съответния вид тапети.

Глава пета – ИЗПЪЛНЕНИЕ ПРИ ЗИМНИ УСЛОВИЯ

Чл. 169. При зимни условия тапетните работи се извършват само в затворени, остъклени и отоплени помещения, при температура не по-ниска от плюс 15°С и влажност на въздуха 65 ± 5%, ако няма други изисквания в РПОИС.

Глава шеста – ПРИЕМАНЕ НА ТАПЕТНИТЕ РАБОТИ

Чл. 170. Тапетните работи се приемат след окончателното им изсъхване.

Чл. 171. Готовите тапетни работи трябва да отговарят на следните изисквания:

1. По повърхностите на залепените тапети да няма мехури и петна; да бъдат гладки и без набръчквания, отлепвания, долепвани парчета и др. видими дефекти;

2. Тапетите да имат еднакъв цвят и оттенък и да не променят цвета си след залепването;

3. Съвпаданията на орнаментите при съединенията да бъдат с разлика до 0,5 mm;

4. Местата, където са съединени тапетите, не трябва да се забелязват от разстояние 3 m.

Глава седма – ИЗМЕРВАНЕ И ПРЕСМЯТАНЕ НА ТАПЕТНИТЕ РАБОТИ

Чл. 172. (1) Измерването на тапетните работи става на квадратен метър, без да се включат застъпванията или съединяването на листовете. Отвори, които са по-големи от 1 кв. м и нямат страници, се спадат. Отворите с тапицирани страници и единична големина до 4 кв. м не се спадат, но страниците им не се мерят. Отворите, по-големи от 4 кв. м, се спадат по тяхната светла мярка, а страниците им се прибавят.

(2) Тапицировката на корнизи, фризове и бордюри се заплаща отделно на квадратен метър, като техните плоскости се изключват от общата квадратура на тапетите.

Чл. 173. Дървените летви за ограждане на тапетите около отделни плоскости и полета се мерят на линеен метър.

Чл. 174. Отстраняването на съществуващи тапети, изтъркване на стари варови или туткални бои и други се измерват отделно на квадратен метър.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Правилникът е съгласуван с всички заинтересовани ведомства и влиза в сила от 1.01.1985 г.

§ 2. Правилникът отменя:

1. Раздел 12 "Довършителни работи" от Правилника за извършване и приемане на строителните и монтажни работи (ПИПСМР), утвърден на 26.10.1967 година от МС, отпечатан в кн. 7-8 на БСА от 1968 година и в сборника от 1977 година;

2. "Бояджийски и тапетни работи" от раздел 14, чл. 64 до чл. 152 включително, "Столарски, стъкларски, бояджийски и тапетни работи", утвърден на 17.02.1968 година от МС, отпечатан в кн. 3-4 на БСА от 1968 година и в сборника от 1977 година; изменение и допълнение – кн. 6 на БСА от 1978 година;

3. Указания за изпълнение на външни мазилки в многоетажни сгради по Черноморското крайбрежие, отпечатани в кн. 10 на БСА от 1969 година;

4. Указания за проектиране, приготвяне и изпитване на варови разтвори за мазане с машините "Турбозол В-30", отпечатани в кн. 10 на БСА от 1969 година;

5. Указания за изпълнение на външни облицовки от керамични плочки, отпечатани в кн. 7-8 на БСА от 1970 година;

6. Указания за полагане на полимерни защитно-декоративни покрития на строителни елементи и изделия, отпечатани в кн. 9 на БСА от 1968 година.

7. Указания за механизирано полагане на защитно-декоративни покрития, отпечатани в кн. 9-10 на БСА от 1972 година;

8. Указания за изпълнение на сухи гипсови мазилки, отпечатани в кн. 1 на БСА от 1973 година, допълнени в кн. 9-10 на БСА от 1975 г.;

9. Указания за употреба на пепелта от филтрите на ТЕЦ в цимента, бетона и строителните разтвори, отпечатани в кн. 3-4 от БСА от 1975 година;

10. Временна инструкция за машинно полагане на мазилки, отпечатана в кн. 9-10 на БСА от 1976 г.;

11. Указания за полагане на защитно-декоративни покрития върху изделия от клетъчен бетон, отпечатани в кн. 3-4 на БСА от 1968 г.

ДЯЛ ПЪРВИ Министерства и други ведомства

Глава първа – ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА МИНИСТЕРСТВАТА И ДРУГИТЕ ВЕДОМСТВА

Чл. 1. (1) Министерствата и другите ведомства, наричани по-нататък "министерства", са органи на Министерския съвет, които осъществяват дейността си съгласно закона и от името и по поръчение на правителството. В зависимост от компетентността си те могат да бъдат общофункционални или отрасловофункционални.

(2) Общофункционалните министерства, наричани по-нататък "функционални", осъществяват съобразно компетентността си държавно ръководство по определени функции в цялото народно стопанство (планиране, финансиране, кредитиране, научно-технически прогрес, вътрешна и външна търговия, опазване на природната среда и др.).

(3) Отрасловофункционалните министерства, наричани по-нататък "отраслови", осъществяват държавно ръководство по развитието на отделните отрасли и сфери на дейност в народното стопанство. Министерският съвет може да определя на отрасловите министерства общофункционална компетентност по отделни въпроси за цялото народно стопанство.

(4) Общата функционална компетентност на министерствата се определя със закон, указ на Държавния съвет или с акт на Министерския съвет.

Чл. 2. (1) Министерствата изпълняват своята дейност самостоятелно или съвместно.

(2) При съвместното осъществяване на отделни важни задачи Министерският съвет определя министерството – организатор и координатор, което отговаря за тяхното изпълнение.

Чл. 3. Министерският съвет може да възлага на отделни министерства да ръководят стопански и други социалистически организации. Правата и отговорностите на министерствата в тези случаи се уреждат от Министерския съвет.

Чл. 4. Министерствата изпълняват своите задачи в тясно взаимодействие със съответните органи на професионалните съюзи, другите обществени организации и с изпълнителните комитети на народните съвети. Те могат да провеждат с изпълнителните комитети на народните съвети съвместни мероприятия на съответната територия.

Чл. 5. (1) Дейността на министерствата се финансира от държавния бюджет. От него се осигуряват:

1. издръжката на централното управление на министерството;

2. средствата за формиране на целеви фондове, от които се финансират отделни задачи, програми и мероприятия.

(2) Към отрасловите министерства се създава фонд "Технически прогрес и инвестиции", а в Министерството на вътрешната търговия и услугите – фонд "Търговска политика" – в левове и във валута.

(3) По решение на Министерския съвет към министерствата могат да се създават и други фондове.

(4) В рамките на утвърдената издръжка на централното управление министерствата определят полагащите им се средства за работна заплата при спазване на следните принципи:

1. икономията или преразходът на материални разходи е за сметка на средствата за работна заплата и отчисленията за фонд "Социално-битови и културни мероприятия" на министерството;

2. средната работна заплата на персонала от централното управление на министерството не може да нараства повече от:

а) темпа на нарастване на средната работна заплата в съответния отрасъл – за отрасловите министерства;

б) темпа на нарастване на средната работна заплата в народното стопанство като цяло – за функционалните министерства.

(5) Индивидуалните заплати на ръководни кадри и специалисти от министерствата могат да се определят персонално по реда на чл. 199, ал. 2 .

Чл. 6. (1) Министерствата носят отговорност за цялостното изпълнение на единния план за социално-икономическото развитие на страната.

(2) Министерствата имат следните основни права и задължения:

1. разработват стратегия за развитие на отделни отрасли, сфери на дейност и на народното стопанство като цяло;

2. организират и участвуват в работата по съставяне проектоплановете за социално-икономическото развитие на страната;

3. осъществяват контрол и координация на дейността на социалистическите организации и подпомагат изпълнението на техните насрещни планове;

4. упражняват държавен надзор и оказват административно и икономическо въздействие върху дейността на социалистическите организации с оглед да се гарантира реализирането на държавната политика в развитието на съответния отрасъл или сфера на дейност;

5. провеждат мероприятия за усъвършенствуване организационно-производствената структура и управлението на отрасъла и сферата на дейност;

6. осъществяват международно сътрудничество в областта на науката, техниката, специализацията и кооперирането.

Чл. 7. Министерствата изпълняват функциите си по разработване на стратегия за развитието на отделните отрасли и сфери на дейност, като:

1. осигуряват необходимата научно-техническа и икономическа информация и разработват сравнителни анализи и прогнози за развитието на отрасъла или сферата на дейност;

2. разработват проекти за концепции и програми и ги внасят за разглеждане в Националната планова комисия и в други компетентни органи на Министерския съвет и участвуват в обсъждането им. При несъгласие с тяхното решение министерствата могат да отнасят спорните въпроси в Министерския съвет;

3. финансират пряко държавни поръчки за системно информационно обслужване на отрасъла (сферата на дейност), за съставяне на целеви информационни обзори, сравнителни анализи и прогнози и за разработване на проектопрограма по отделни проблеми на перспективното развитие на отрасъла (сферата на дейност).

Чл. 8. В областта на планирането министерствата:

1. участвуват в разработването и обсъждането на петгодишните единни планове за социално-икономическото развитие на страната, проектите на контролните цифри и окончателното оформяне на държавните планови задачи по стопански организации;

2. участвуват в международните съвещания по координацията на проектоплановете с другите социалистически страни;

3. по пълномощие на Министерския съвет участвуват в преговори и сключват междудържавни споразумения по въпроси, свързани с дейността на съответния отрасъл или сфера на дейност;

4. организират разработването и постоянното актуализиране на плановите нормативи за трудоемкост, материалоемкост, енергоемкост и фондоемкост на основните видове продукция на отрасъла, както и нормативи за ефективността на капиталните вложения и за използуване на производствените мощности;

5. разработват и утвърждават национални планови материални баланси за основните видове продукция по утвърдена от Министерския съвет номенклатура. В рамките на утвърдените от тях национални планови баланси извършват по предложение на стопанските организации налагащите се промени в утвърдените им лимити за суровини, материали, горива и енергия. Участвуват в разработването на материални баланси, които се утвърждават от други държавни органи;

6. възлагат на инженерно-внедрителските и стопанските организации държавни поръчки за изпълнение на инженерно-внедрителски и други производствено-стопански задачи, невключени в държавните планови задачи, като осигуряват необходимите финансови и материални ресурси от своите фондове и от резервите, предоставени им с националните планови баланси, като сключват съответни договори;

7. участвуват със свои предложения, експертизи и обосновки в провеждания от банката конкурс за кредитиране на обектите с капитални вложения в отрасъла (сферата на дейност);

8. утвърждават по предложение на стопанските организации тримесечното разпределение на държавните им планови задачи, като предварително го съгласуват: по натурите за производствено потребление – с другите заинтересувани министерства, а за стоките за населението – с Министерството на вътрешната търговия и услугите; по натурите за износ и по валутни задачи – с Държавния комитет за планиране и Министерството на външната търговия; по печалбата – с Министерството на финансите;

9. разработват и провеждат мероприятия за осигуряване изпълнението на държавните планови задачи и насрещните планове на социалистическите организации, включително за усъвършенствуване вътрешноотрасловата специализация и коопериране; за икономичното изразходване на дефицитни суровини, материали, горива и енергия; за повишаване качеството на продукцията; за усъвършенствуване организацията на научно обслужване, инженерно-внедрителската, пласментно-снабдителската, търговската и външнотърговската дейност; за осигуряване безопасността и хигиената на труда и др.;

10. утвърждават съгласувано с Държавния комитет за наука и технически прогрес отраслови и по сфери на дейност планове за стандартизация и метрологично обслужване. Съгласуват проектите за държавни стандарти и утвърждават отраслови нормали.

Чл. 9. Министерствата осъществяват оперативен контрол и координация на дейността на социалистическите организации и подпомагат изпълнението на техните насрещни планове, като:

1. контролират изпълнението на държавните планови задачи – графиците и договорите за кооперирани доставки, износ, стоки и услуги за населението, основни балансови суровини и материали, транспортно обслужване и др.;

2. контролират и координират изпълнението на задачите, включени в националните и отрасловите програми за внедряване научно-техническия прогрес и челния опит, за безопасността и охраната на труда;

3. контролират изпълнението на пусковите графици и сроковете за усвояване на нови, реконструирани и модернизирани производствени мощности и съдействуват на социалистическите организации за отстраняване възникналите трудности;

4. организират изпълнението на решенията на правителството по въпроси, отнасящи се до отрасъла (сферата на дейност);

5. организират развитието и усъвършенствуването на изобретателската и рационализаторската дейност и челния опит;

6. оказват съдействие на стопанските организации за оперативно решаване на въпросите, които са от компетентността на местните и централните държавни органи, както и на въпросите по линията на международното научно-техническо и икономическо сътрудничество с други страни;

7. съдействуват за привеждане на насрещния план в съответствие с изменилата се конюнктура на пазарите и с другите условия за неговото изпълнение;

8. предоставят целево на социалистическите организации финансови и валутни ресурси от своите фондове, като определят условията и реда за тяхното получаване, начина на отчитане и контрола за целевото им изразходване;

9. излизат с инициативи пред социалистическите организации за съвместното им участие в извършването и финансирането на конкретни мероприятия и дейности на принципа на доброволното сдружение;

10. коригират по предложение на стопанските организации тримесечното разпределение на държавните планови задачи, като ги съгласуват по реда на т. 8 на предходния член;

11. дават съображения по предложенията за изменение на годишните държавни планови задачи на социалистическите организации от съответния отрасъл (сфера на дейност).

Чл. 10. (1) Министерствата съобразно своята компетентност изпълняват функциите си по държавния надзор и оказват административно и икономическо въздействие, като:

1. организират или непосредствено извършват контрол по опазването и ефективното стопанисване на социалистическата собственост от социалистическите организации;

2. осигуряват прилагането на икономическия подход и спазването на икономическия механизъм и внасят предложения в Министерския съвет за допълнителни мерки за икономическо въздействие върху социалистическите организации от отрасъла или сферата на дейност;

3. отстраняват и предотвратяват проявите на злоупотреба с монополното положение на вътрешния пазар от страна на отделни социалистически организации и техните поделения и издават решения за отнемане в полза на държавния бюджет на неправомерно получена в резултат на това печалба;

4. спират изпълнението на действия на социалистическите организации, които нарушават държавната политика или водят до: облагодетелствуване за сметка на други социалистически организации или на населението; затрудняване дейността на други социалистически организации; намаляване обема и влошаване асортимента и качеството на стоките за потребление и на услугите за населението и др.;

5. назначават държавни балансови комисии за разглеждане годишни отчети и баланси на социалистическите организации от отрасъла (сферата на дейност) и приемат решения по изводите и препоръките на комисиите;

6. извършват периодично планови и целеви проверки по получените рекламации и сигнали на потребителите за ниско качество на продукцията и издават решения и предписания, задължителни за стопанските организации, включително и предписания за спиране производството на некачествена продукция;

7. съвместно с профсъюзните органи организират контрол върху спазването на правилата по охраната на труда и техническата безопасност;

8. утвърждават задължителни номенклатури и асортименти на продукцията на стопански организации, за която те нямат право да отказват сключването на договори за доставка в рамките на производствения им капацитет;

9. контролират спазването на изискванията на държавните стандарти, отрасловите нормали и други нормативни документи, регламентиращи технико-икономическите параметри, експлоатационните свойства и качеството на продукцията и технологичните режими на производството, включително изискванията за рационално използуване на природните ресурси и опазване на природната среда;

10. налагат по установения ред дисциплинарни наказания на ръководителите на стопанските организации и поделенията, които системно нарушават плановата и договорната дисциплина.

(2) В изпълнение на функциите си по предходната алинея министерствата издават административни актове.

Чл. 11. Министерствата провеждат мероприятия за усъвършенствуване организационно-производствената структура и управлението на отрасъла и сферата на дейност, като:

1. организират разработването и внасят за утвърждаване в Министерския съвет предложения за:

а) генерална схема за усъвършенствуване организационно-производствената структура на отрасъла (сферата на дейност) и за териториалното разположение на отделните производства и дейности;

б) образуване, преобразуване, сливане, прекратяване и за изменяне предмета на дейност на самостоятелни стопански и приравнени към тях други социалистически организации;

2. излизат с инициатива за доброволно сдружаване на стопанските и други социалистически организации за извършване съвместни стопански дейности и образуване на дружества;

3. одобряват съгласувано с централния комитет на съответния професионален съюз проекти и правила за примерни (типови) отраслови решения за организацията на работната заплата, бригадната организация на труда, вътрешната стопанска сметка, управленчески процедури и технологии, автоматизирани информационно-управляващи системи;

4. действуват като щабове за внедряване научно-техническия прогрес в отрасъла (сферата на дейност), създават условия за развитие на научно-техническия потенциал;

5. приемат съвместно с Министерството на народната просвета и централния комитет на съответния професионален съюз план-програми за подготовка, преквалификация и повишаване квалификацията на изпълнителските кадри на отрасъла по основни видове производства, професии и специалисти, както и план-разпределения на млади специалисти;

6. назначават, преместват и уволняват ръководните кадри на социалистическите организации от отрасъла (сферата на дейност) освен тези, за които с нормативните актове е предвидено да се назначават от други органи.

Чл. 12. (1) Министерствата компенсират по установения ред последствията, които са настъпили в резултат на техните действия или бездействия върху дейността на социалистическите организации. Компенсацията се заплаща от фондовете на министерствата.

(2) (Нова – ДВ, бр. 30 от 1982 г., в сила от 1.01.1982 г.) Възникналите спорове по предходната алинея се решават от комисия в състав: председател – заместник-главен арбитър на Върховния държавен арбитраж, и членове: заместник-председател на Държавния комитет за планиране и заместник-министър на финансите.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 30 от 1982 г., в сила от 1.01.1982 г.) Виновните длъжностни лица от министерствата носят съответно административна, дисциплинарна, имуществена и наказателна отговорност в съответствие с нормативните актове.

Чл. 13. (1) Министерствата осъществяват дейността си въз основа на съчетаване на единоначалието с колективния принцип.

(2) Колективен орган за управление на министерството е колегиумът.

Чл. 14. (1) Членовете на колегиума се утвърждават от Министерския съвет. В колегиума по право се включват министърът, който е председател на колегиума, заместниците му и главният секретар.

(2) В работата на колегиума могат да участвуват ръководители на стопански организации и основни предприятия от отрасъла, секретарят на учрежденския партиен комитет, председателят на учрежденския профкомитет, представители на централния комитет на съответния професионален съюз и на други министерства и социалистически организации.

Чл. 15. (1) Колегиумът обсъжда и взема решения по основните въпроси, които са от компетентност на съответното министерство.

(2) Решенията на колегиума се приемат с обикновено мнозинство на гласовете на членовете му и се оформят в протокол.

(3) При разногласие между министъра и колегиума министърът отнася въпроса до съответния зам.-председател на Министерския съвет, като до решаването му той действува по своя преценка. Членовете на колегиума в тези случаи могат да изложат писмено становището си.

Чл. 16. Структурата, съставът и компетентността на колективните органи за управление на държавно-обществени органи, както и редът и начинът за вземане на решения от тях се определят с уставите им.

Чл. 17. (1) Структурата на централното управление на министерството се утвърждава от Министерския съвет.

(2) Частични изменения в структурата могат да се извършват с решение на колективния орган (колегиума, изпълнителния комитет и др.), когато не се изменят утвърденият общ брой на административно-управленческия персонал, броят на главните директори и директорите.

Чл. 18. (1) Към министерствата могат да се образуват като съвещателни органи научни, технически, методични, експертни и други съвети, комисии и др.

(2) Съставът на органите по предходната алинея и тяхната компетентност се определят от министъра.

Чл. 19. За осъществяване единна държавна политика в развитието на отделните отрасли към отрасловите министерства се създават междуведомствени координационни съвети, които се оглавяват от ръководителя на министерството. В съвета се включват представители на всички министерства, които имат отношение по дейността на отрасъла.

Чл. 20. (1) При необходимост министерствата и другите заинтересувани държавни органи могат да образуват надзорни съвети, чрез които да подпомагат дейността на отделни стопански организации от съответния отрасъл и да ги контролират за:

1. ефективно организиране на възпроизводствения процес, изпълнение на държавните планови задачи в производствената, научно-внедрителската, пласментно-снабдителската и търговската дейност;

2. постигане високи икономически резултати чрез усъвършенствуване социалистическата организация на труда, на плановата, финансовата и кредитната дейност;

3. подобряване на взаимоотношенията между производствените, инженерно-внедрителските и пласментно-снабдителските и други поделения на стопанската организация и със стопанските организации, с които тя има трайно връзки;

4. рационално стопанисване и развитие на социалистическата собственост.

(2) Надзорните съвети се образуват със заповед на съответния министър. В тях се включват представители на заинтересуваните министерства и държавни органи. Един съвет може да се образува за една или за няколко стопански организации.

(3) Министерствата осигуряват чрез представителите си в съвета постоянна връзка и сътрудничество при изпълнението на своите функции по координация и надзор върху дейността на стопанската организация.

(4) Съветите извършват своята дейност като органи на съответните министерства и конкретизират, координират и контролират провеждането на държавната политика на равнището на стопанската организация.

(5) Съветите нямат щатен персонал.

Глава втора – ПЛАНИРАНЕ

Чл. 21. Планирането е основна функция на социалистическата държава при управление на народното стопанство. Цялата дейност по планирането се подчинява на решаването на главната социално-икономическа задача и стратегията на развитие, определени от конгресите на Българската комунистическа партия.

Чл. 22. При планирането се осигурява последователно прилагане на икономическия, програмно-целевия и мултипликационния подход в съчетание с балансовия, нормативния и други специфични методи.

Чл. 23. Плановото ръководство на народното стопанство се осъществява чрез дългосрочни петгодишни и годишни планове за социално-икономическото развитие на страната. Основен планов документ е петгодишният план.

Чл. 24. (1) Плановете за социално-икономическото развитие на страната се изграждат върху основата на:

1. национални комплексни целеви програми за: повишаване жизненото равнище на народа; развитие на външноикономическите отношения и социалистическата интеграция; внедряване научно-техническия прогрес и инвестициите; развитие на специализацията и кооперирането; на основата на мултипликационния подход; опазване на околната среда; кадрово осигуряване и др.;

2. междуотраслови, отраслови и териториални дългосрочни целеви програми;

3. консултации по икономическата и научно-техническата политика на страните – членки на Съвета за икономическа взаимопомощ;

4. прогнози, международни сравнения и анализи.

(2) На основата на разработките по предходната алинея се съставят:

1. дългосрочен план, с който се определят стратегическите направления на социално-икономическото развитие на страната и пътищата и средствата за тяхното осъществяване. Той се разработва на национално равнище, в отраслов и в териториален разрез по петилетки и се конкретизира по години с петгодишните планове;

2. Генерална схема за отрасловата структура (отраслова стратегия) и Генерална схема за териториалното разположение на производителните сили и Единния териториалноустройствен план (териториална стратегия);

3. петгодишен план за социално-икономическото развитие на страната. В него се включват задачите, произтичащи от комплексните целеви програми, генералните схеми и дългосрочния план съобразно установените приоритети и ресурсите на страната през съответния период.

Чл. 25. Проектите на дългосрочните и петгодишните единни планове за социално-икономическото развитие на страната се разработват от министерствата и изпълнителните комитети на окръжните народни съвети – под ръководството на Националната планова комисия и се внасят в Министерския съвет.

Чл. 26. (1) Проектите на петгодишните планове за социално-икономическото развитие на страната с разпределение по години се внасят от Министерския съвет за приемане от народното събрание.

(2) Министерският съвет извършва уточнения в годишните разпределения на петгодишния план и ги докладва в Народното събрание ежегодно заедно с проекта на годишния бюджет и допълнителните социално-икономически мероприятия за изпълнение на петгодишния план.

Чл. 27. (1) Целите и задачите на единния план за социално-икономическото развитие на страната се довеждат до стопанските организации чрез утвърждаване на контролни цифри и държавни планови задачи и чрез използуване на икономическите лостове за въздействие – цени, кредит, лихви, данъци, такси, тарифи, премии и др.

(2) Контролните цифри и държавните планови задачи се разработват по стопански организации от министерствата с участието на стопанските организации и се утвърждават от Министерския съвет, а за стопанските организации на местно подчинение – от изпълнителните комитети на народните съвети.

Чл. 28. В процеса на разработване на проектите за държавните планови задачи стопанските организации и териториалните органи обосновават своите съображения по контролните цифри пред централните планиращи органи.

Чл. 29. Министерствата оказват непосредствена помощ и участвуват в разработването и изпълнението на насрещните планове на стопанските организации чрез самостоятелни разработки, консултации и др. и създават условия за разкриване на резервите и повишаване на ефективността.

Чл. 30. Налагащите се изменения в годишните държавни планови задачи на стопанските организации се извършват от Министерския съвет по правило не повече от два пъти годишно при спазване на определените изисквания, без да се изземват разкритите резерви от стопанските организации.

Чл. 31. Изпълнението на държавните планови задачи се отчита ежегодно с натрупване от началото на петилетката. Неизпълнението на отделни задачи през съответната година се включва в насрещните планове за следващата година.

Глава трета – ЦЕНИ И ЦЕНООБРАЗУВАНЕ

Чл. 32. (1) Цените на стоките и услугите се определят в съответствие с изискванията на икономическите закони на развитото социалистическо общество, като се отчитат обективните условия, при които се произвежда и реализира продукцията.

(2) При ценообразуването не се допуска спекулативно увеличаване на цените на стоките и услугите. Увеличаването на рентабилността се осигурява чрез внедряване на научно-техническите постижения и челния опит и чрез ефективното използуване на средствата и предметите на труда и живия труд. Този подход се прилага повсеместно както при определяне цените на възлите, детайлите и други кооперирани изделия, които се включват в крайната продукция, така и при определяне цените на модните, луксозните и деликатесните стоки.

(3) Държавните органи по ценообразуването и по контрола върху стопанската дейност упражняват надзор за спазване на изискванията по предходните алинеи. С непосредственото и най-активно участие на Българските професионални съюзи и други обществени организации организират на широка обществена основа контрол за спазване на цените и ценообразуването на стоките за народно потребление и цените на услугите за населението. При констатирани нарушения необосновано реализираната печалба се внася в държавния бюджет, а от ръководните кадри, които са предложили за утвърждаване такива цени, се търси административна, имуществена и наказателна отговорност в съответствие с нормативните актове.

Чл. 33. При изработването на цените се прилагат следните принципи:

1. цените на суровините, материалите, горивата и енергията, както и на машините, съоръженията и на другите стоки, които са обект на вноса и износа, се формират под въздействието на цените, по които те се реализират или доставят от външните пазари, като се отчитат разходите по техния износ и внос, митата, таксите и други надбавки;

2. цените на детайлите, възлите, агрегатите и др., които се вграждат в стоките, се установяват в съответствие с цените на крайните изделия под контрола на органа, който е утвърдил цената на крайното изделие;

3. цените на стоките и услугите, които се произвеждат предимно за нуждите на вътрешния пазар, се установяват на основата на нормативно определените разходи (обществено необходимите) и нормативно определената печалба върху стойността на обработката, като се държи сметка и за равнището на цените на стоките и услугите за населението;

4. цените на конкретните изделия се съобразяват и с показателите за качество, залегнали в стандартизационните документи, по които те се произвеждат.

Чл. 34. (1) За необходима на народното стопанство или стоковия фонд продукция, която има по-високи разходи за производство и реализация от обществено необходимите, се допуска за определен период да се прилагат:

1. цени, утвърдени на основата на действителните разходи, като се осигурява минимална норма на рентабилност;

2. намалени ставки на данъка върху оборота или освобождаване от плащането му;

3. временни надбавки към цените за сметка на стопанските организации-потребители или на държавния бюджет, без те да се отразяват в себестойността на продукцията.

(2) Цените на продукцията по предходната алинея се определят от държавните органи по цените. Те утвърждават и програми, с които се осигуряват привеждане на разходите до нормативно необходимите и постепенно ликвидиране на временните отклонения на цените и премахване на финансовото подпомагане.

Чл. 35. Цените на продукцията, с която се преодолява незадоволено търсене или се формират нови потребности, както и когато се ограничава вносът, могат да се установяват по реда на предходния член, като за определен период се осигурява по-висока рентабилност.

Чл. 36. (1) Цените на продукцията се утвърждават от съответните държавни органи или от стопанските организации-производители по установения ред.

(2) Държавни органи по цените и ценообразуването са: Министерският съвет, Министерството на финансите, Главното управление по цените, министерствата и изпълнителните комитети на Столичния народен съвет и на окръжните и общинските народни съвети.

(3) Държавните органи по цените определят:

1. цените на основните хранителни и нехранителни стоки;

2. цените на основните видове комунално-битови услуги;

3. цените на основните видове горива, електроенергия, суровини и материали;

4. цените на изделията, при които разходите по производството се отклоняват от нормативно определените;

5. цените на продукция, за която държавата провежда политика на ограничаване или спиране на производството;

6. цените на нова продукция и на продукцията, която има решаващо значение за развитие на ешелоните, за разширяване експортните възможности на страната и др.;

7. цените на строително-монтажните работи;

8. цените (тарифите) за вътрешните превози.

(4) Министерският съвет определя компетентността на съответните държавни органи по утвърждаване на цените за отделни видове стоки, работи или услуги.

Чл. 37. (1) Стопанските организации-производители, като спазват нормативните актове по цените и ценообразуването и изискванията на чл. 33 , определят цените на произвежданите в тяхната система стоки, работи и услуги по списък, утвърден от Министерския съвет. За да се осигури единство на цените на еднакви и взаимнозаменяеми стоки, работи или услуги, стопанските организации-производители представят своите предложения в съответните държавни органи по цените. Предложените цени влизат в сила, ако в едномесечен срок тези органи не направят възражения по тях.

(2) За едни и същи стоки, работи или услуги по предходната алинея, в това число за детайли, възли, агрегати и др., които се вграждат в крайни изделия, произвеждани от няколко стопански организации, или едновременно се изработват в страната и се внасят, се прилагат еднакви цени. Изключение от този ред се допуска за стоки и услуги по предварително установена номенклатура от Министерството на финансите – Главното управление по цените.

(3) Държавните органи по цените по изключение могат да изменят цените на продукцията, работите и услугите, определени от стопанските организации, с оглед на обществените интереси. Решения за изменяне на цените в тези случаи се вземат след обсъждане съображенията на заинтересуваните стопански организации.

Чл. 38. Цените на стоките, работите и услугите, невключени в чл. 36, ал. 3 и в чл. 37, ал. 1, се определят по свободно договаряне между стопанските организации. Тези цени влизат в сила, след като се регистрират в съответните държавни органи по цените.

Чл. 39. (1) По договаряне с купувачите може:

1. да се определят цените на продукцията, за която държавните органи са утвърдили минимални и максимални или пределни цени;

2. да се определят цени или надбавки към действуващите цени на продукцията, произвеждана:

а) в малки (пробни) серии – под минималното количество, предвидено в съответния стандартизационен документ;

б) по еднократни поръчки – в рамките на единична стойност, определена от съответния държавен орган;

в) по предявени от купувачите по-високи или специфични изисквания към експлоатационно-техническите й параметри, качеството и други свойства в сравнение с посочените в стандартизационните документи.

(2) За продукция по т. 2 на предходната алинея стопанската организация-производител може да предлага цени, с които осигурява базисната си рентабилност. Когато тя постигне по-висока рентабилност, която не се дължи на по-доброто използуване на материалните ресурси и живия труд, разликата се връща на стопанската организация-потребител. Ако нарушението е открито от държавен контролен орган, се прилага чл. 32, ал. 3, изречение трето .

(3) Надбавки към действуващите цени могат да се договарят и в случаите, когато купувачът е нарушил сроковете за заявяване доставката на продукция, чието производство изисква продължителна или сложна организационно-техническа подготовка, а също и при предявени изисквания за скъсяване нормативните срокове за производството.

Чл. 40. (1) Цените на стоките и услугите, независимо от органа, който ги утвърждава, задължително се съгласуват със стопанските организации-потребители.

(2) Спорове по цените между стопанските организации – производители и потребители на стоки, работи и услуги, се решават от:

1. изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, на чиято територия са производителите – за цените на селскостопанската продукция и услугите за населението;

2. Министерството на финансите – Главното управление по цените – за останалата продукция и услуги.

(3) При решаване на споровете по ал. 2 да не се допуска рентабилността на стопанските организации-производители да нараства необосновано чрез немотивирано увеличение на цените.

Чл. 41. Редът и документацията за определяне и утвърждаване на цени (включително цени на нови стоки и услуги) се установяват с наредба, утвърдена от Министерството на финансите – Главното управление по цените, съгласувано с Държавния комитет за планиране.

Чл. 42. (1) Стоките и услугите от местно производство и от внос се реализират между стопанските организации и за населението по единни цени.

(2) На търговските, снабдителните и пласментните организации се прави отстъпка от единичните цени за покриване нормативните разходи по обращението и нормативната печалба.

(3) В случаите, когато единните цени се формират въз основа на нормативи за разход и за рентабилност, могат да се прилагат надценки.

Чл. 43. (1) В единните цени се включва и данък върху оборота. Той се определя в процент или на натурална единица по окрупнени групи стоки или услуги.

(2) Номенклатурата на стоките и услугите и условията за прилагане на данък върху оборота се утвърждават от министъра на финансите.

Чл. 44. (1) Цените, по които се реализират продукцията и услугите в страната могат да бъдат:

1. цени без определен срок на действие – за произведени или внесени основни хранителни и нехранителни стоки; комунално-битови услуги; горива, енергия, суровини и материали;

2. временни цени – за произведени и внесени нови и усъвършенствувани стоки и услуги, модни стоки, стоки от пробни серии, от опитно производство и др., с указание за срока или количеството, за които са валидни;

3. пределни цени – за стоки и услуги, при които се налага диференциране на цени по райони, сезони и периоди, поради условията на производство и реализация, както и в случаите, когато е необходимо да се регулира горната граница на цената;

4. минимално-максимални цени – за модни, луксозни, деликатесни и други стоки и услуги;

5. договорни цени – за стоки и услуги от местно или съпътствуващо производство, еднократни поръчки, нестандартни услуги, дребни стоки и др. по номенклатура и условия, определени от Министерството на финансите – Главното управление по цените;

6. цени с надбавки или отбиви, включително стъпаловидни – за нови и усъвършенствувани изделия и за морално остаряла, демодирана и нискоефективна продукция.

7. лимитни цени и лимитни разходи, които се прилагат в отделните етапи на проучване и проектиране на новите изделия, включително и усвояването им в производството, а за стоките от внос – при планирането и проучването на външните пазари. Чрез тях се установяват:

а) контрол на разходите и равнището на цените на стоките на етапите разработване-внедряване (проектиране на строителството), внос и др.;

б) ефективността от усвояване производството на нови стоки.

(2) Лимитните цени се разработват от стопанските организации, които усвояват производството на стоки, или чрез възлагане – от научно-изследователски, проектно-конструкторски, инженерно-внедрителски и други стопански организации. При утвърждаването им се определят формата и размерът на стимулите чрез цените.

Чл. 45. (1) Стопанската организация и поделенията могат да реализират продукцията си по намалени цени независимо от кого са утвърдени, когато:

1. себестойността е снижена и това позволява чрез намаление на цените да се увеличи обемът на производството и по този начин да се постигнат по-високи икономически резултати;

2. търсенето на съответните стоки намалява или те морално остаряват или залежават;

3. има вероятност да се реализират загуби вследствие изтичане срока на годност и др.

(2) Цените на стоките, за които със стандартизационните документи е определен срок за годност, се прилагат до изтичането му. Реализацията на стоките след изтичане на този срок се извършва задължително по намалени цени. Продажбата на хранителни стоки по този ред се извършва след разрешение от съответния орган на Министерството на народното здраве.

Чл. 46. (1) Министерството на финансите – Главното управление по цените, Държавният комитет за наука и технически прогрес и съответното отраслово министерство установяват критериите за определяне на модните, луксозните и деликатесните стоки.

(2) Определянето на модните стоки се извършва от стопанските организации-производители със съгласието на търговските организации на основата на изучаване потребителското търсене.

(3) Определянето на луксозни и деликатесни стоки и услуги се извършва от художествени съвети при отрасловите министерства с участие на представители на Министерството на вътрешната търговия и услугите и др.

Чл. 47. (1) Държавните органи по цените с оглед стимулиране на производството могат да определят надбавки към цените след съгласуване със:

1. Държавния комитет за наука и технически прогрес – за продукция, която предопределя техническото равнище на националното производство;

2. Министерството на външната търговия – за продукция, която предопределя структурата и ефективността на износа;

3. Министерството на вътрешната търговия и услугите – за продукция, предназначена за стоковия фонд, включително за преодоляване на дефицитност.

(2) За ограничаване или спиране производството на морално остаряла, демодирана или неефективна продукция и технология се разработват и утвърждават програми, както следва:

1. за продукцията и технологиите, които определят техническото равнище на националното производство и структурата на износа и задоволяват основните потребности на населението – от Държавния комитет за наука и технически прогрес;

2. за останалите видове продукция и технологии – от съответното министерство.

(3) При неспазване сроковете за спиране или ограничаване производството на продукция и технологии по предходната алинея стопанските организации-производители внасят в бюджета отбиви върху единните цени съгласно тарифа, утвърдена от министъра на финансите.

Чл. 48. (1) Стопанските организации могат да извършват сезонни, периодични и текущи намаления на цените на стоки за потребление при изтичане на сезона за продажбите им, на срока за годност и употреба, при демодиране, залежаване и др.

(2) Намаленията се извършват за сметка на фонд "Регулиране на цените" и фонд "Стопански риск".

(3) Министерството на вътрешната търговия и услугите утвърждава номенклатурата на стоките, за които задължително се прави намаление на цените съгласно предходната алинея.

Чл. 49. (1) Стопанските организации могат да се договарят помежду си за заплащане на добавки или отбиви към утвърдените цени, когато:

1. купувачът предявява по-високи, по-ниски или специфични изисквания към експлоатационно-техническите параметри, качеството, включително опаковката, и други свойства на продукцията в сравнение с посочените в стандартизационните документи. В тези случаи стопанските организации одобряват съвместно калкулации, с които се мотивират добавките или отбивите;

2. поръчаното количество продукция е под минималния обем на производството, посочен в акта, с който е утвърдена цената, или в друг нормативен акт;

3. купувачът е предявил повишени изисквания към срочността на изпълнението на поръчките (екстрени, специални или други поръчки), отклоняващи се от установените срокове за изпълнение.

(2) Стопанските организации прилагат установените цени за вносните стоки, когато организират производството им в страната при запазване на качеството. С оглед стимулиране на производителите с решение на Министерството на финансите – Главното управление по цените, за тези стоки могат да се изплащат добавки към определените цени.

Чл. 50. (1) Корекции по единните цени се извършват по планов ред в съответствие с принципите на ценообразуване, установени в тази глава. Проектите за тях се изработват от Министерството на финансите – Главното управление по цените, съвместно с Държавния комитет за планиране, с Министерството на външната търговия, с отрасловите министерства и стопанските организации и се утвърждават от Министерския съвет не по-късно от 30 април на предплановата година.

(2) Планови корекции в единните цени се извършват задължително, когато:

1. са се изменили чувствително покупните цени на горивата, енергията, суровините, материалите, машините, съоръженията и комплектацията от внос. Тези изменения се отразяват в единните цени на продукцията от следващите ешелони;

2. са настъпили значителни промени в цените, по които българските стоки се реализират при износа. В тези случаи корекциите се правят за сметка на рентабилността на продукцията.

(3) Предложените планови изменения на цените на стоки и услуги за населението се съгласуват с Централния съвет на Българските професионални съюзи.

Чл. 51. Отделни промени в единните цени могат да се извършват текущо, когато цените на влаганите суровини и материали от внос са се увеличили значително или са настъпили други съществени изменения в условията на производството. Тези изменения задължително се съгласуват със стопанските организации-потребители, а когато не се постигне съгласие, споровете се решават по реда на чл. 40 .

Глава четвърта – ФИНАНСИРАНЕ И БЮДЖЕТ

Чл. 52. (1) Сводният финансов план обхваща финансовите и кредитните ресурси на страната. Чрез него се осигурява общата финансова връзка и балансираност на единния план за социално-икономическото развитие на страната.

(2) Сводният финансов план се съставя от държавния комитет за планиране, Министерството на финансите и Българската народна банка като неразделна част от петгодишния единен план за социално-икономическо развитие.

Чл. 53. (1) Държавният бюджет се съставя за 1 година.

(2) Освен годишен държавен бюджет се разработва и петгодишен бюджетен план (бюджетна програма) по окрупнени показатели на приходите и разходите на национално равнище, който се утвърждава от Министерския съвет и се използува за целите на оперативното и перспективното планиране.

Чл. 54. (1) Държавният бюджет се съставя в приходната му част от видове приходи, а в разходната му част – по целеви фондове.

(2) В разходната част на държавния бюджет се образуват следните фондове:

1. фонд "Инвестиционен";

2. фонд "Икономическо стимулиране на стопанските дейности, благоустройството и комуналното стопанство";

3. фонд "Образование";

4. фонд "Културни дейности";

5. фонд "Научни изследвания и технически прогрес";

6. фонд "Здравеопазване, физическа култура, спорт и туризъм";

7. фонд "Социално осигуряване";

8. фонд "Централни, окръжни и местни органи на държавната власт и държавното управление";

9. фонд "Специално финансиране";

10. фонд "Резервен".

Чл. 55. (1) Държавният бюджет е единен и обхваща: републиканския бюджет и бюджетите на народните съвети.

(2) В републиканския бюджет се включват приходите и разходите на централните органи на държавната власт и държавното управление – Народното събрание, Държавния съвет, Министерския съвет, министерствата, другите ведомства, съдилищата и прокуратурата.

(3) Всеки окръжен и общински (районен) народен съвет има отделен бюджет. Отделни бюджети имат и кметствата, определени от общинските народни съвети съгласувано с изпълнителния комитет на съответния окръжен народен съвет. Бюджетите на районните народни съвети и кметствата се обединяват в бюджетите на общинските народни съвети, а бюджетите на общинските народни съвети заедно с бюджетите на окръжния народен съвет – в сборни бюджети на окръзите.

Чл. 56. Министерският съвет определя:

1. приходите от социалистическото стопанство, които се внасят в държавния бюджет;

2. социалистическите организации, които се финансират от държавния бюджет, и разходите, които могат да се извършват от него;

3. учрежденията и организациите, които се финансират от републиканския бюджет и от бюджетите на народните съвети;

4. организациите на бюджетна издръжка, които се привеждат на специфична стопанска сметка и правилата за това.

Чл. 57. (1) Министерството на финансите ежегодно внася за утвърждаване в Министерския съвет предложение за проект на държавния бюджет за следващата година. Утвърденото предложение има силата на контролна цифра по отношение на министерствата и окръжните народни съвети, въз основа на което те съставят своите проектобюджети.

(2) Министерствата и изпълнителните комитети на окръжните народни съвети представят на Министерството на финансите съображенията си по дадените държавни задачи за следващата година под формата на насрещни планове на бюджетите си.

(3) Проектът на държавния бюджет на национално равнище се съставя:

1. по приходите – на основата на предварително установени, обобщени, единни и дълготрайни нормативи;

2. по разходите – на основата на задължителните нормативи по отделни видове разходи, установени от Министерския съвет, и цялостна система от нормативи, определящи на национално равнище размера на издръжката от бюджета на единица разчетен показател по плана, установени от Министерството на финансите и Държавния комитет за планиране по предложение на съответните министерства.

Чл. 58. Министерският съвет разглежда проекта на държавния бюджет и го внася в Народното събрание по видове приходи и разходи по целеви фондове.

Чл. 59. (1) Министерският съвет организира изпълнението на държавния бюджет чрез Министерството на финансите, министерствата и изпълнителните комитети на народните съвети.

(2) Министерството на финансите контролира и взема мерки за правилното изпълнение на приходната и разходната част на държавния бюджет и докладва в Министерския съвет за резултатите и изпълнението му.

Чл. 60. Остатъците в края на годината по бюджетите на министерствата и народните съвети не се изземват. Те остават като ресурс за следващата година, като могат да се натрупват и да се използуват за провеждане на крупни мероприятия.

Чл. 61. (1) Контролът по изпълнението на държавния бюджет се осъществява от Министерството на финансите в съответствие с нормативните актове.

(2) Министерството на финансите организира тримесечна отчетност за изпълнението на приходите и разходите по държавния бюджет.

(3) При неизпълнение на планираните постъпления по отделните източници на приходи Министерството на финансите е длъжно да анализира причините за това и съвместно с другите министерства да предприема мерки за отстраняването им, включително и да предлага на Министерския съвет намаляване на планираните разходи.

(4) При преизпълнение на планираните приходи сумата на надвишението се отнася във фонд "Резервен" и се изразходва по решение на Министерския съвет.

(5) Министърът на финансите може да разрешава допълнителни разходи по държавния бюджет в рамките на предоставената му част от фонд "Резервен".

Чл. 62. Централизирането в държавния бюджет на част от реализирания в народното стопанство чист доход се извършва през установени със закона данъчни и други плащания.

Чл. 63. На стопанските организации могат да се отпускат средства от държавния бюджет за:

1. ускорено внедряване на научно-техническия прогрес;

2. капитални вложения;

3. текуща производствена дейност;

4. стимулиране развитието на икономически слаби и изостанали райони.

Глава пета – КРЕДИТИРАНЕ, ПЛАЩАНИЯ И БАНКОВ КОНТРОЛ

Чл. 64. (1) Кредитирането на стопанските организации и поделенията се извършва от банките. Взаимно парично или стоково кредитиране между стопанските организации (поделенията) се допуска само в случаите, предвидени с нормативните актове.

(2) Кредитите се предоставят на договорна основа и са целеви, обезпечени, съответно гарантирани, срочни и лихвени.

Чл. 65. (1) Чрез кредитирането банките подпомагат стопанските организации в разработването и изпълнението на държавните задачи и насрещните планове на основата на разкриването и оползотворяването на възможностите за интензификация.

(2) Основен критерий за насочването на кредитните ресурси е повишаването на ефективността на икономиката.

(3) Банките насочват кредитните ресурси чрез прилагане на конкурсното начало.

(4) Стопанските организации и поделенията съгласуват плановете си с банките по отношение на необходимите им кредити, финансовите ресурси за издължаване на кредитите, както и договореното собствено дялово участие.

Чл. 66. (1) Кредитите могат да се гарантират от други стопански организации и от министерствата.

(2) Договори за кредити могат да сключват и обособените на отделен баланс поделения при определени условия.

(3) При изменяне на планове или при реорганизации въз основа на решение на компетентен орган задължително се решава и въпросът за връщането, съответно гарантирането на ползуваните кредити и за изплащане на банките претърпените загуби и пропуснатите доходи.

Чл. 67. (1) При нарушаване на условията и договорите за кредитиране в левове и във валута, включително при влошаване на договорената ефективност, банките могат да събират предсрочно кредитите, да ограничават или временно да спират кредитирането и финансирането.

(2) В случаите, когато, след като банките са изпълнили задълженията си към кредитополучателя, той и гарантите не осигуряват срочното връщане на кредита, лихвите и другите разноски, банките блокират средствата в национална или чуждестранна валута по съответните фондове и сметки на стопанската организация (поделението)-кредитополучател и на гарантите и могат да издължават от тях кредита.

Чл. 68. (1) Лихвените проценти по кредитите и по депозитите се определят съгласно тарифа, утвърдена от Министерския съвет. По принцип лихвените проценти са пряко свързани с ефективността на кредитираните обекти и мероприятия, съответно със срока за издължаване на кредитите (срока на депозита).

(2) Банките могат да прилагат привилегирован лихвен процент при договаряне на кредитите при условията и по реда, определени от Министерския съвет.

Чл. 69. (1) При кредитирането на капиталните вложения банките прилагат конкурсното начало на различните равнища: поделения, стопански организации, подотрасли, отрасли, териториални единици, народното стопанство като цяло.

(2) Критерий за ефективност на отделен обект или мероприятие е рентабилността, постигната в челните производства и дейности в съответния отрасъл. Критерий за ефективност на системите (пакетите) от обекти и мероприятия, взети заедно с действуващите производствени фондове, е перспективната рентабилност на съответния отрасъл, предвидена с перспективните планове.

(3) Сроковете за издължаване на кредитите за капитални вложения се определят в договора между банката и кредитополучателя в зависимост от ефективността на обектите или мероприятията, но не могат да бъдат по-дълги от 10 години.

Чл. 70. Инвеститорите задължително участвуват най-малко с 35 на сто собствени средства във всеки свой обект, за който се иска кредит. Банките дават предимство на инвеститорите, които при равни други условия участвуват с по-голям дял собствени средства. За обекти с по-ниска ефективност банката изисква по-голям дял на участие на кредитополучателя, а за обекти с особено висока ефективност дяловото участие на инвеститора може да бъде и по-малко от 35 на сто.

Чл. 71. (1) Банките договарят със стопанските организации дяловото си участие с кредит в норматива на оборотните средства общо и по отделни елементи.

(2) По преценка на банките кредитите за оборотни фондове се предоставят в обща сума или диференцирано по видове и количества стоково-материални ценности.

Чл. 72. (1) Банките могат да предоставят кредит за работна заплата, когато недостигът (преразходът) на работна заплата има временен характер и като цяло стопанското и финансовото състояние на кредитополучателя е добро. Срокът за издължаване на кредита не може да надхвърля 3 месеца.

(2) Кредитът се предоставя по установения ред до размер на недостига на работната заплата само за работниците и обслужващия персонал. Срокът за издължаване на кредита не може да надхвърля 3 месеца.

(3) Банките по преценка могат да предоставят кредит и за недостиг на работна заплата на ръководните кадри и специалистите.

Чл. 73. Кредитите в чуждестранна валута се предоставят и издължават в срокове и по видове валути, лихви и други разходи в зависимост от пазарните условия.

Чл. 74. За потребности, които не са съществували при утвърждаването на държавните планови задачи, банките могат да предоставят кредити в чуждестранна валута за внос на машини, съоръжения, суровини и материали, ако има условия за това. Издължаването на тези кредити се осигурява от валутните постъпления на кредитополучателите от кредитираното мероприятие, ако те не са достатъчни – от средствата по фонд "Валутен" на кредитополучателя и от други валутни приходи.

Чл. 75. При девалвация и ревалоризация на валутите на несоциалистическите страни кредитите и източниците за издължаване се преизчисляват и кредитополучателят поема разликите с оглед изцяло да се издължат кредитът, лихвите и другите разходи. Когато кредитополучателят не направи това, банките покриват недостигащата сума във валута от валутните фондове и другите валутни приходи на кредитополучателя.

Чл. 76. Банките упражняват контрол по валутните постъпления и разходи на стопанските организации и оказват съдействие на стопанските и външнотърговските организации за използуване на резервите за увеличаване на валутните постъпления.

Чл. 77. (1) Банките по своя преценка могат да кредитират стопанските организации и за мероприятия с повишен риск, при които са възможни по-големи отклонения на фактическите от очакваните резултати. В тези случаи се договарят специални премии и отбиви към лихвения процент, които се плащат или удържат съответно при достигане или недостигане на очаквания резултат от рискованото мероприятие.

(2) Когато в резултат на провеждане на мероприятието с повишен риск стопанската организация бъде обявена във финансова несъстоятелност, дългът по банковия кредит се погасява в рамките на останалите на разположение активи на тази организация, а когато те не са достатъчни – от организациите-гаранти.

Чл. 78. (1) Банките могат да участвуват и като съдружници на стопански организации в съвместни предприятия на основата на доброволно сключен договор между тях.

(2) Съвместните предприятия работят на основата на стопанската сметка, формират и разпределят дохода по установения ред и образуват фондове.

(3) Съвместните предприятия трябва да извършват ефективна стопанска дейност. Остатъчната печалба се разпределя между банките и стопанските организации-съдружници пропорционално на дяловото им участие, а загубата – в същото съотношение, но не повече от дяловото участие.

(4) Дяловото участие на банките в съвместни предприятия се осъществява в рамките и за сметка на техните собствени средства, отделени в отделен фонд. Нормативна част от ефекта от участието на банките в съвместните предприятия постъпва в същия фонд.

Чл. 79. (1) Собствените оборотни средства, банковите кредити и средствата по паричните фондове на социалистическите организации се водят по отделни сметки в банките.

(2) Стопанските организации и поделенията, които реализират постъпления в налични пари, са длъжни да ги внасят в банките.

(3) Данъчните и други плащания за бюджета, отчисленията за паричните фондове, включително за фонд "Работна заплата", неустойките, вредите и пропуснатите доходи от неизпълнение на договорите и другите видове плащания, чийто източник не са банковите кредити, се извършват от разплащателните сметки на стопанските организации.

Чл. 80. (1) Когато средствата по сметките на стопанските организации са изчерпани, издадените платежни документи се отнасят в просрочие, получават сила на изпълнителен документ и се изплащат след набиране на средства по съответните сметки при следната поредност:

1. вноски в бюджета, вземания на банките и задължения към доставчиците (изпълнителите);

2. вземания за трудови възнаграждения;

3. вноски за обществено осигуряване;

4. вземания, произтичащи от злополуки;

5. вноски по задължителни застраховки;

6. всички останали вземания.

(2) Плащанията се извършват при спазване на поредността от предходната алинея по реда на постъпване на документите в банката.

(3) Стопанските организации могат да ползуват извън установената поредност суми за неотложни нужди в размер до 5 на сто от средните дневни постъпления по разплащателната сметка.

(4) Ако купувачът не осигури средства за изплащане на приети от него доставки, работи или услуги, за които е настъпил срокът за плащане, включително от извънпланови краткосрочни кредити, банките въвеждат по отношение на него режим на принудително плащане и възстановяване на причинените поради това вреди и пропуснати доходи на доставчика (изпълнителя) по ред, установен от Министерския съвет.

(5) Когато в договора е предвидено плащанията да се извършват по нареждане на купувача и той не издаде в определения срок платежно нареждане за плащане на получена и приета от него доставка (извършени работи или услуги), банката събира от него глоба в полза на доставчика.

Чл. 81. (1) Плащанията между социалистическите организации се извършват върху принципа на действителното постъпване на паричните средства, платени от купувача, по банковите сметки на продавача.

(2) Организацията, съдържанието на отделните форми, редът и сроковете, при които се извършват или отказват плащания, се определят от председателя на Българската народна банка и от министъра на финансите.

(3) Плащанията с чуждестранни физически и юридически лица се организират и контролират от българската народна банка и от Българската външнотърговска банка.

Чл. 82. При обявяване на стопанска организация във финансова несъстоятелност банките, към които неплатежоспособната стопанска организация има задължения, покриват за сметка на своите средства и приходи невъзвръщаемата част от съответните задължения на неплатежоспособната стопанска организация по ред, установен с нормативните актове.

Чл. 83. При неизпълнение на задълженията си по договорите социалистическите организации и банките си дължат съответно всяка на изправната страна размера на неустойките и вредите и пропуснатите доходи, когато те надвишават неустойките.

Чл. 84. (1) Банките носят отговорност за виновно причинените вреди и пропуснатите доходи съгласно нормативните актове и сключените договори.

(2) Банките носят отговорност съгласно нормативните актове и за настъпилите неблагоприятни последици за стопанските организации и за народното стопанство, когато в срок до 30 дни не вземат отношение по поставени от стопанските организации пред тях въпроси, както и при формални и необосновани откази.

(3) Банките изплащат от приходите си обезщетение за нанесените по тяхна вина вреди на социалистическите организации при:

1. неизплащане или несвоевременно изплащане на платежни документи, ако до срока за плащане по сметката на платеца е имало достатъчно средства;

2. несвоевременно или неправилно вписване на суми по сметките на организациите във връзка с плащанията.

(4) Освен обезщетение по предходната алинея банките плащат глоба 0,03 на сто на ден върху съответната сума в полза на доставчика (изпълнителя) или ищеца по изпълнителния документ за всеки отделен случай за изпращане на погрешен адрес на платежни документи и на документи, които подлежат на изпълнение.

Чл. 85. Стопанските организации и поделенията могат да се договарят с всяка окръжна банка в страната или с всеки районен клон на обслужващата окръжна банка за цялостното им банково обслужване от окръжната банка, съответно от районния клон. Като правило за следващата година това договаряне се извършва до 30 септември на предходната година.

Чл. 86. Банките упражняват комплексен контрол върху кръгооборота на оборотните средства, инвестиционния процес, законосъобразното образуване и изразходване на фонд "Работна заплата" и другите парични фондове на социалистическите организации, както и върху разплащанията в страната и с чужбина.

Чл. 87. (1) При нарушаване на кредитната и разплащателната дисциплина и на нормативните актове, свързани с дейността на банките, както и за неизпълнение на задълженията по договорите за кредит в национална и чуждестранна валута банките налагат на социалистическите организации следните санкции:

1. събиране ежемесечно от външнотърговската организация 0.6 на сто върху размера на отклонените оборотни средства в залежали стоки и несъбрани в срок вземания. Събраните суми върху отклонените оборотни средства над сумата на дълга по заемните сметки се внасят в приход на републиканския бюджет;

2. събиране от платена в полза на доставчика (изпълнителя) глоба от 0,03 на сто на ден при изплащане на просрочени платежни документи и при изплащане на задължения, по които е бил направен неоснователен отказ от акцепт, и от доставчика (изпълнителя) в полза на платеца глоба от 0,03 на сто на ден върху сумата при приет отказ от акцепт;

3. събиране в полза на банките от установената от тях виновна страна глоба от 0,03 на сто на ден върху сумата при допуснато взаимно парично или стоково кредитиране. Когато нарушенията са разкрити от органи на Комитета за държавен и народен контрол и от органи на държавния финансов контрол, глобите се внасят в приход на републиканския бюджет;

4. събиране от инвеститорите допълнителни лихви във валута при доставка с банков кредит на вносни машини и съоръжения повече от 5 месеца преди или след определения за монтажа им срок. При доказана обективна причина банките могат да не налагат тази санкция в срок от 12 месеца преди срока за монтажа;

5. събиране в полза на банките еднократна глоба в размер 2 на сто върху сторнираните суми по платежни документи за капитални вложения и основен ремонт поради включване на неизвършени работи, вписване на по-високи цени и други нарушения; до 0,02 на сто върху стойностната разлика в документите за извършени допълнителни проверки и операции, предизвикани от пропуски и грешки в документите, представени от социалистическите организации, или до 0,005 на сто върху стойността на допълнителните документи и операции, когато в тях няма стойностни разлики. Когато нарушенията, за които е събрана глоба от 2 на сто, са установени от органи на Комитета за държавен и народен контрол и от органи на държавния финансов контрол, глобата се внася в приход на републиканския бюджет.

(2) В договорите за кредит могат да се предвиждат и други санкции съобразно характера, особеностите и целта на кредита.

(3) Санкциите, наложени от банките в качеството им на контролен орган, не подлежат на разглеждане от държавния арбитраж и не могат да бъдат отменяни или изменяни от него. Санкционираните социалистически организации могат да търсят по исков ред имуществена отговорност от организациите, виновни за наложените им санкции.

Чл. 88. Банките налагат глоби по реда на чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания на съответните длъжностни лица при следните нарушения, ако не подлежат на по-тежко наказание:

1. несвоевременно представяне на необходимите документи за откриване финансирането на обектите (проектите) на капиталното строителство, както и предоставяне на некачествени документи, свързани с капиталното строителство;

2. неправилно отчитане на извършените работи в капиталните вложения по вид и по количество;

3. лошо съхраняване, разпиляване и повреждане на машини, съоръжения, суровини, материали и др.;

4. доставка и немонтиране на машини и оборудване повече от 5 месеца преди или след определените срокове за монтаж;

5. системно неизползуване на производствени фондове и отделни важни машини, съоръжения и др.;

6. неоснователно предявени вземания от разплащателните влогове на гражданите.

Чл. 89. Когато банките установят случай на доставени и немонтирани, съответно невъведени в действие в гаранционния срок вносни машини и оборудване, както и когато констатират лошо съхраняване, разпиляване и повреждане на машини, суровини, материали и други стоково-материални ценности, произвеждане на продукция без осигурена реализация и други нарушения, допускани от стопанските организации и поделенията, те уведомяват съобразно характера на нарушенията прокуратурата, Комитета за държавен и народен контрол и другите контролни органи за търсене на имуществена и наказателна отговорност от виновните длъжностни лица.

ДЯЛ ВТОРИ Организация и дейност на социалистическите стопански организации

Глава първа – СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ СТОПАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ

Чл. 90. (1) Социалистическа стопанска организация по смисъла на този правилник е всяка организация, създадена по установения ред, която на основата на социалистическата собственост, държавните планови задачи и насрещния си план извършва стопанска дейност със силите на трудов колектив, работи на стопанска сметка и е юридическо лице.

(2) Социалистическата стопанска организация, наричана по-нататък за краткост "стопанска организация", е част от националния народностопански комплекс и извършва своята дейност под ръководството на Министерския съвет, съответно на изпълнителните комитети на народните съвети, или на определени от Министерския съвет органи.

(3) Органите по предходната алинея определят условията, при които стопанските организации извършват дейността си, и ръководят с икономически и административни средства работата им.

Чл. 91. (1) Стопанските организации са непосредствени носители на възпроизводствения процес и пряко отговарят за изпълнението на утвърдените им държавни планови задачи.

(2) Стопанската организация е длъжна да упражнява правата си при строго спазване на социалистическата законност и държавната, плановата, финансовата и договорната дисциплина, да съчетава интересите си с интересите на обществото, на трудовите колективи и на отделните работници и служители, като дава приоритет на обществените интереси.

Чл. 92. Трудовият колектив организира и извършва стопанската дейност на организацията като неин стопанин и осигурява грижливо стопанисване, развитие и увеличаване на социалистическата собственост и постигане на максимална ефективност.

Чл. 93. Компетентните държавни и обществени органи са длъжни да осигуряват на стопанските организации условия за изпълнение на държавните планови задачи и да съдействуват за разгръщане на тяхната инициатива с оглед постигането на по-високи стопански резултати с насрещните планове.

Чл. 94. (1) Стопанските организации и техните поделения подпомагат народните съвети при изграждането на инфраструктурата на селищните системи и участвуват в съставянето на техните проектопланове по въпросите, които са свързани с изпълнението на задачите им.

(2) Изпълнителните комитети на народните съвети обсъждат и предлагат мерки на стопанските организации и поделенията им за решаване на въпроси от общ интерес и за развитието на селищните системи.

Чл. 95. Стопанските организации могат да бъдат: стопанско предприятие, стопански комбинат, стопанска дирекция, стопанско обединение, аграрно-промишлен комплекс и обединение на стопански организации (корпорация) и др. По решение на Министерския съвет могат да се образуват и други видове стопански организации.

Чл. 96. (1) Стопанската организация наред с утвърдения предмет на дейност може да извършва и други дейности, които осигуряват най-ефективно използуване на предоставените й от държавата ресурси.

(2) Стопанската организация е длъжна да осъществява определения й предмет на дейност и в рамките на капацитета си да задоволява потребностите на народното стопанство.

Чл. 97. (1) Стопанската организация организира разработването, внедряването и усвояването на постиженията на научно-техническия прогрес в своята система и отговаря за развитието на собствения научно-технически и внедрителски потенциал.

(2) За провеждане на своята техническа политика стопанската организация може да извършва всички необходими изследователски, проучвателни, инженерни и внедрителски дейности.

(3) Инженерно-внедрителската дейност в стопанските организации се осъществява чрез инженерно-внедрителски поделения и технически, развойни, конструкторски и други звена към производствените им поделения или чрез договор със специализирани стопански организации, научни институти към Българската академия на науките, висшите учебни заведения и др., а също и с отделни специалисти и колективи.

(4) Научноизследователските институти с приложна дейност, проектантските и другите инженерно-внедрителски организации и поделения към стопанските организации, министерствата и изпълнителните комитети на народните съвети са на самоиздръжка. Техният доход се образува главно от реализирания икономически ефект от внедряването на разработките им.

(5) Инженерно-внедрителската дейност се смята за завършена с внедряването й, като заплащането й се обвързва с реализирания икономически ефект.

Чл. 98. (1) Стопанската организация организира материално-техническото снабдяване и пласмента в своята система.

(2) С материално-техническото снабдяване тя осигурява цялостно насрещния си план с необходимите суровини, материали, горива, енергия, кооперирани доставки и др., включително и тези, за които не са й утвърдени планови лимити.

(3) Дейностите по материално-техническото снабдяване и пласмента се извършват от стопанската организация, съответно от специализирани снабдителни, пласментни и търговски поделения или пряко от производствените й поделения. Тази дейност може да се възлага на договорна основа и на други стопански организации за пласментна и снабдителска дейност.

(4) Снабдителните, пласментните и търговските поделения на стопанската организация работят на стопанска сметка.

(5) Отговорност за състоянието на материално-техническото снабдяване и пласмента, независимо от избраната форма за осъществяването им, носи стопанската организация.

Чл. 99. (1) Взаимоотношенията между стопанските организации по снабдяването, пласмента и търговията по правило се осъществяват въз основа на преки договорни връзки между производителите и потребителите.

(2) Стопанските организации могат да ползуват посредничеството на специализирани снабдителни, пласментни и търговски организации по своя преценка, когато намират това за икономически целесъобразно и изгодно.

(3) Отстъпките от цените, които се правят в полза на специализираните снабдителни, пласментни и търговски организации, са за сметка на стопанската организация, която е избрала посредническата форма на производствено-стопанските връзки. Когато това е извършено по искане и на двете страни, те поемат съвместно сумата на отстъпките, като я разпределят помежду си на основата на взаимно договаряне.

(4) Стопанските организации-производители и техните поделения могат без ограничения да продават продукцията си на вътрешния пазар чрез специализирани собствени търговски поделения и магазини или на консигнация.

(5) Стопанските организации за търговия на едро могат да извършват и продажби на дребно чрез собствени магазини.

(6) Стопанските организации за търговия на дребно и едро могат да организират производство на стоки за населението, амбалаж, разфасовки и др. в собствени поделения.

Чл. 100. (1) Стопанската организация извършва външнотърговската си дейност:

1. непосредствено – чрез специализирано звено в централното управление;

2. чрез външнотърговско предприятие, което й е подчинено;

3. чрез външнотърговско дружество, в което тя членува;

4. чрез външнотърговска организация извън нейната система.

(2) Изборът на формата за организиране на външнотърговската дейност се извършва от стопанската организация съгласувано със съответното отраслово министерство и с Министерството на външната търговия, а туристическите стопански организации – с Държавния комитет по туризма.

(3) Външнотърговската дейност, независимо от избраната организационна форма за осъществяването й, се извършва при строго спазване на Закона за външната търговия , правилника за прилагането му и разпорежданията, издадени от Министерството на външната търговия в рамките на неговата компетентност.

Чл. 101. (1) Непосредствената производствено-стопанска дейност в стопанската организация се извършва в поделения, които могат да бъдат:

1. предприятия, които са юридически лица, имат банкови сметки, съставят самостоятелен баланс, образуват и разпределят общ доход и печалба, сключват договори от свое име и работят при определени от стопанската организация икономически условия;

2. производствено-стопански единици, които могат да съставят отделен баланс и да сключват договори и да участвуват в арбитражни и други процеси от името на организацията, ако са упълномощени за това.

(2) Предприятията са икономически и имуществено обособени структурни единици, които стопанисват социалистическо имущество, представляващо съставна част от имуществото на стопанската организация.

(3) Поделенията са длъжни да опазват и умножават предоставеното им социалистическо имущество и да го използуват най-ефективно за увеличаване производството на материални блага, повишаване обществената производителност на труда и нарастване на своите доходи, доходите на трудещите се и приходите в централизираните фондове на държавата.

Чл. 102. (1) Стопанските организации се образуват, реорганизират и прекратяват, както следва:

1. държавните стопански организации – от Министерския съвет;

2. аграрно-промишлените комплекси – от учредителното събрание на представителите на селскостопанските и други организации, които се включват в състава им, като решението се утвърждава от Министерския съвет;

3. стопанските предприятия за търговия, услуги и други дейности с местно значение към народните съвети – от изпълнителния комитет на съответния окръжен народен съвет.

(2) Предложения за образуване, реорганизиране и прекратяване на стопански организации могат да правят министрите, съответно председателите на изпълнителните комитети на Столичния народен съвет и на окръжните народни съвети.

(3) Кооперациите и другите обществени организации, които могат да извършват стопанска дейност, се образуват, реорганизират и прекратяват по реда на специалните нормативни актове за тях.

Чл. 103. (1) Поделенията на стопанските организации се образуват, реорганизират и прекратяват, както следва:

1. предприятията – от съответното отраслово министерство или от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет;

2. външнотърговските и инженерно-внедрителските поделения със статут на юридическо лице – от Министерския съвет;

3. производствено-стопанските единици – от ръководителя на стопанската организация.

(2) Предложения по предходната алинея могат да правят министрите и ръководните органи на стопанските организации. При несъгласие всяка от страните може да отнася въпроса за разглеждане в Министерския съвет. Предложенията предварително се съгласуват с Държавния комитет за планиране и изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, а за външнотърговските и инженерно-внедрителските поделения – съответно с Министерството на външната търговия и с Държавния комитет за наука и технически прогрес. По същия ред се извършва прехвърлянето на поделения от една държавна стопанска организация в друга.

Чл. 104. (1) В акта за образуване на стопанската организация се определят: наименованието, предметът на дейност, седалището, предоставеното имущество или начинът, по който тя ще го получи, както и предприятията и производствено-стопанските единици, които се включват в състава й.

(2) В акта за образуване на предприятие към стопанска организация се определят: наименованието, предметът на дейност, седалището и стопанската организация, в състава на която то се включва.

(3) Стопанската организация се смята образувана от деня на обнародването на акта в Държавен вестник освен ако в него е определена друга дата.

Чл. 105. (1) Имуществото на държавните стопански организации се състои от право на стопанисване и управление върху държавни основни и оборотни средства, вземания, права върху търговски марки, промишлени образци, лицензии, дялово участие в дружества и други права в съответствие с нормативните актове, предмета на дейност и задачите й.

(2) Стопанските организации на кооперациите и обществените организации имат право на стопанисване и управление върху основни оборотни средства на организацията, която ги е образувала. В имуществото им се включват и техните вземания и други права по предходната алинея.

(3) Стопанските организации, образувани върху държавна, кооперативна и друга обществена собственост, имат право да стопанисват и управляват предоставени им и придобити основни и оборотни средства.

Чл. 106. Стопанската организация има установен фонд, който изразява стойността на безвъзмездно получените и придобитите от собствени източници основни и оборотни средства.

Чл. 107. Стопанската организация упражнява правото на стопанисване и управление върху основните и оборотните средства, като ги владее, използува и се разпорежда с тях свободно и самостоятелно, доколкото за това не са установени ограничения с нормативни актове.

Чл. 108. (1) Стопанската организация може да продава или да заменя излишните си основни средства, суровини и материали по ред, установен с нормативните актове.

(2) Държавната стопанска организация може да предава безвъзмездно излишни основни средства на други държавни стопански организации, учреждения, учебни и здравни заведения и други държавни организации.

(3) Земята, горите, земните недра и водните площи, предоставени на държавната стопанска организация, не могат да бъдат продавани.

(4) (Нова – ДВ, бр. 30 от 1982 г., в сила от 1.01.1982 г.) Ако застроени или незастроени имоти на държавна стопанска организация бъдат отредени за нужди на друга държавна стопанска организация въз основа на Закона за териториално и селищно устройство , на организацията, която е стопанисвала имотите, се предоставят други недвижими имоти. Когато това не е възможно или други имоти не са й необходими, на нея се изплаща парично обезщетение само за подобренията върху имота, което се определя по общия ред.

(5) (Нова – ДВ, бр. 30 от 1982 г., в сила от 1.01.1982 г.) Когато имотите са придобити с бюджетни средства или безвъзмездно и се отреждат за нуждите на учреждения, размерът на обезщетението може да бъде намален от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет с оглед на конкретните условия.

(6) (Нова – ДВ, бр. 30 от 1982 г., в сила от 1.01.1982 г.) Решението по предходната алинея може да се обжалва пред министъра на финансите, който решава въпроса окончателно.

(7) (Нова – ДВ, бр. 30 от 1982 г., в сила от 1.01.1982 г.) При отреждане имоти на държавна стопанска организация за жилищно строителство или за нужди на кооперативни и обществени организации се заплаща обезщетение съгласно общите правила. Стойността на правото на строеж се внася в приход на народния съвет освен ако за терена е заплатено при придобиването му.

(8) (Нова – ДВ, бр. 30 от 1982 г., в сила от 1.01.1982 г.) Решението на заповедите за отреждане на имотите по ал. 4 и 7 са основание за предаването им на организациите, за чиито нужди се отреждат.

Чл. 109. (1) Органът, който е образувал стопанските организации, може да преразпределя възмездно основни средства между тях, ако с това не се накърняват условията за изпълнение на държавните планови задачи и на насрещния план на организацията. Когато от преразпределението настъпят вреди за стопанската организация, органът, взел решението, е длъжен да ги компенсира по установения ред.

(2) Министерският съвет може да упълномощава министрите да преразпределят основни средства по реда на предходната алинея между държавни стопански организации. В случай че министерствата не разполагат със средства за компенсиране на вредите, те отнасят въпроса в Министерския съвет.

(3) (Нова – ДВ, бр. 30 от 1982 г., в сила от 1.01.1982 г.) Основни средства, изградени или закупени със средствата на държавния бюджет, когато те не се използуват ефективно от стопанската организация, могат да бъдат преразпределени по реда на предходните алинеи и безвъзмездно.

Чл. 110. (1) Стопанската организация не отговаря за задълженията на държавата и на другите стопански организации, както и държавата не отговаря за задълженията на стопанските организации освен в предвидените от нормативните актове случаи.

(2) Стопанските организации отговарят за паричните задължения на своите предприятия, когато са неплатежоспособни. Предприятията отговарят за паричните задължения на стопанските организации, когато са неплатежоспособни.

Чл. 111. Стопанските организации и предприятията им отговарят за задълженията с имуществото си, върху което може да се насочва принудително изпълнение съгласно Гражданския процесуален кодекс .

Чл. 112. (1) Когато стопанската организация изпадне в продължителна неплатежоспособност надзорният съвет, ако има такъв за стопанската организация, изяснява причините за това състояние и взема необходимите мерки за отстраняването им, като временно осъществява пряко ръководство на стопанската организация.

(2) При продължителна неплатежоспособност компетентните държавни органи могат да предложат реорганизиране на стопанската организация или прекратяването й чрез ликвидация.

Чл. 113. (1) Управлението на стопанските организации и на техните поделения се извършва въз основа на принципа на демократическия централизъм, като се съчетават единоначалието и колективността при обсъждане и решаване на въпросите, свързани с дейността им.

(2) Управленческата структура на стопанските организации се приема от колективните им органи за управление и се утвърждава от съответното отраслово министерство.

(3) Управлението на стопанските комбинати и стопанските предприятия, в които са включени териториално разпръснати поделения, се осъществява от ръководителя и управленческите звена на базовото поделение. В отделни случаи при доказана необходимост Министерският съвет може да разреши управлението да се осъществява от обособени ръководства и управленчески звена.

Чл. 114. (1) Органи за управление на стопанските организации са:

1. в обединението на стопански организации и в стопанските организации с предприятия – стопанският съвет и председателят (ръководителят на стопанската организация);

2. в стопанските организации без предприятия и в предприятията на стопанските организации – общото събрание (събранието на пълномощниците) на работниците и служителите, стопанският съвет и ръководителят;

3. в аграрно-промишления комплекс – общото събрание, управителният съвет, оперативното бюро, контролният съвет и председателят.

(2) Органи за управление на производствено-стопанските единици на стопанските организации са: общото събрание на работниците и служителите и ръководителят. По решение на общото събрание на работниците и служителите в тези единици може да се образуват органи за управление както в предприятията на стопанската организация.

(3) Председателите на колективните органи се избират измежду членовете им.

Чл. 115. (1) Стопанският съвет на обединението на стопански организации и на стопанските организации с предприятия се състои от председателя на обединението (ръководителя на стопанската организация), ръководителите на стопанските организации (предприятията), включени в състава им, и представители на работниците и служителите, избрани, както следва:

1. в стопанския съвет на обединението на стопанските организации – по един представител от всяка стопанска организация, избран от техните колективни органи за управление;

2. в стопанския съвет на стопанските организации с предприятия – по норма на представителство, определена от централния комитет на съответния профсъюз.

(2) Представителите на работниците и служителите се избират от колективните органи за управление за срок от 2 години измежду най-добрите специалисти, изтъкнати работници и първенци в производството.

Чл. 116. (1) Стопанският съвет в стопанските организации без предприятия и в предприятията на стопанските организации се състои от 7 до 21 членове, които се избират от общото събрание (събранието на пълномощниците) на работниците и служителите. Най-малко 1/2 от състава на стопанския съвет се избира от работници, заети пряко в производството.

(2) Ръководителят на стопанската организация или предприятието се включва в състава на стопанския съвет по право, без да се избира.

Чл. 117. (1) Общото събрание (събранието на пълномощниците):

1. приема правилника за устройството и дейността на стопанската организация (предприятието);

2. приема управленческата структура;

3. приема насрещния план, инженерните проекти и проектите за усъвършенствуване социалистическата организация на труда;

4. взема решения за насоките на развитие на производствено-стопанската дейност, за изграждане нови и за реконструкция и модернизация на съществуващите производствени фондове и за инвестиране на капитални вложения за тази цел, включително ползуването на банкови кредити за капитални вложения, за повишаване техническото равнище и качеството на продукцията, за ускоряване внедряването на научните постижения и новите мощности и производства, за разширяване на асортимента, за съвместно изграждане на производствени мощности и др.;

5. приема мероприятия за социалното развитие на трудовите колективи, за подобряване условията на труда и бита на работниците и служителите и мероприятия за опазване на социалистическата собственост;

6. обсъжда проектите за колективни трудови договори преди подписването им от ръководителя и председателя на съответния профсъюзен орган;

7. приема решения по организацията и ръководството на социалистическото съревнование и по материалното и духовното стимулиране;

8. приема правилата за организация на вътрешната стопанска сметка и за организацията на работната заплата;

9. приема годишния отчет и баланса на стопанската организация (предприятието);

10. разглежда всяко тримесечие изпълнението на насрещния план на други важни производствено-стопански задачи;

11. приема насоките за усъвършенствуване нормативната база на планирането и стимулирането.

(2) Стопанският съвет в стопанските организации и в предприятията:

1. организира изпълнението на решенията на общото събрание на работниците и служителите;

2. приема задължителните планови задачи на предприятията и другите производствено-стопански единици;

3. обсъжда и предлага за приемане или разглеждане от общото събрание на работниците и служителите проектоправилата за организация на вътрешната стопанска сметка и за организация на работната заплата;

4. обсъжда проекта за насрещен план и го предлага за приемане от общото събрание;

5. организира разглеждането на проекти за модернизация, реконструкция и разширяване на производствените мощности и решава принципните въпроси във връзка с тяхното осъществяване, включително за инвестиране на капитални вложения и ползуване на банкови кредити;

6. разглежда текущо въпросите, свързани с повишаване техническото равнище и качеството на продукцията, внедряване на научните постижения, ускоряване усвояването на новите мощности и производства, обновяване и разширяване на асортимента, снабдяването и пласмента на продукцията в страната и в чужбина;

7. разглежда въпросите и приема мерки за своевременното сключване и изпълнение на договорите;

8. приема тримесечните отчети и баланси на предприятията и мероприятия за подобряване на производствено-стопанските резултати;

9. обсъжда и предлага за приемане от общото събрание годишния отчет и баланса;

10. разглежда и решава и други въпроси, предвидени в нормативни актове.

(3) Стопанският съвет отчита дейността си най-малко веднъж в годината пред общото събрание на работниците и служителите.

(4) Всички въпроси, свързани с организацията на разработването, обсъждането и приемането на насрещните планове, разгръщането на социалистическото съревнование и внедряването на челния опит, нормирането и заплащането на труда, условията и охраната на труда, социално-битовото обслужване и отдиха, социалното развитие на колектива, стопанският съвет разглежда, решава или предлага за разглеждане и решаване от общото събрание съвместно с профкомитета.

(5) Стопанските съвети в обединението на стопанските организации и в стопанските организации с предприятия имат правата, посочени в предходните алинеи, и ги изпълняват съобразно своята специфика.

(6) Централният съвет на Българските професионални съюзи съвместно с ръководителя на съответното отраслово министерство може да дава указания по организационното и структурното изграждане на колективните органи за управление.

Чл. 118. (1) Ръководителят на стопански комбинат, на стопанска дирекция, на стопанско обединение и на стопанско предприятие и заместниците му се назначават и освобождават от длъжност от ръководителя на отрасловото министерство, съответно от председателя на изпълнителния комитет на окръжния (общинския) народен съвет, след обсъждане и одобряване на кандидатурите или предложенията за освобождаване от стопанския съвет.

(2) Председателят на обединение на стопански организации се назначава и освобождава от длъжност от председателя на Министерския съвет, а заместниците му – от ръководителя на съответното отраслово министерство след обсъждане и одобряване на кандидатурите или предложенията за освобождаване от стопанския съвет.

(3) Председателите и заместник-председателите на аграрно-промишлените комплекси се избират и освобождават от длъжност от общото събрание. Въз основа на решението се издава заповед от председателя на окръжния аграрнопромишлен съюз.

(4) Ръководителите на поделения на стопанска организация се назначават или освобождават от длъжност от ръководителя на организацията след обсъждане и одобряване на кандидатурите или предложенията за освобождаване от общото събрание на работниците и служителите на поделението.

(5) Ръководните кадри, извън посочените в предходните алинеи, и специалистите в стопанските организации и в техните поделения се назначават от съответните ръководители въз основа на конкурс. Редът за провеждане на конкурсите се определя с наредба, издадена от Министерския съвет и Централния съвет на Българските професионални съюзи.

Чл. 119. Стопанската организация се представлява от ръководителя й.

Чл. 120. (1) Когато ръководителят на стопанската организация не е съгласен с решението на съответния колективен орган на организацията по въпросите на изпълнението на държавните планови задачи и задължителните нареждания на компетентните държавни органи, въпросът се отнася за решаване пред съответното отраслово министерство или пред централния комитет на съответния професионален съюз, когато той е от негова компетентност. До вземане на решение по повдигнатия въпрос ръководителят действува по своя преценка. По всички останали въпроси ръководителят е длъжен да се съобразява с решението на колективния орган.

(2) Ръководителят на стопанската организация не изпълнява решения на колективните органи за управление, които противоречат на законите и другите нормативни актове.

Чл. 121. Към органите за управление на стопанските организации и на техните поделения могат да се създават научни, технически, методични, експертни и други съвети, комисии и групи, които дават мнение по възложените им за проучване въпроси.

Чл. 122. Органите за управление на стопанските организации и на техните поделения съвместно с професионалните съюзи, Димитровския комунистически младежки съюз, с Научно-техническите съюзи и с други обществени организации провеждат съвещания за широко обсъждане на важни производствени, научно-технически, икономически, социални и други въпроси.

Чл. 123. (1) Всички въпроси, свързани с организацията, охраната и заплащането на труда, както и въпросите от социално-битов характер се обсъждат и решават от органите за управление на стопанските организации и техните поделения съвместно със съответните профсъюзни органи.

(2) Въпросите, които засягат младежта, се разглеждат и решават с участието на съответните органи на Димитровския комунистически младежки съюз.

Чл. 124. (1) Стопанските организации и предприятията на стопански организации се прекратяват с прехвърляне на дейността им към други организации или предприятия или с преустановяване на дейността и с ликвидацията им.

(2) Стопанска организация, която се прекратява, без да се прехвърля дейността й, се обявява в ликвидация от органа, който я е образувал. Този орган определя ликвидатора и срока на ликвидацията.

Чл. 125. (1) Кредиторите на прекратената стопанска организация са длъжни да предявят вземанията си пред ликвидатора в тримесечен срок от обнародването на решението за прекратяването.

(2) Ликвидаторът е длъжен независимо от предявяването на вземанията да установи според данните, с които разполага, всички задължения на стопанската организация и в двумесечен срок от обнародването на решението за прекратяване да покани кредиторите, които са известни, да заявят вземанията си пред него в срока по предходната алинея.

Чл. 126. (1) Ликвидаторът установява по счетоводните книги и други разполагаеми данни всички вземания на стопанската организация и предприема мерки за срочното им събиране.

(2) Ликвидаторът може да се споразумее с други стопански организации и учреждения да се прекратят неизпълнените договори. По споразумение той може да прехвърли правата и задълженията по такива договори върху други лица, след като вземе съгласието и на другата страна.

Чл. 127. Задълженията на прекратената организация се изплащат от паричните й средства, включително от фондовете, както и от средствата, получени при ликвидацията на оборотните средства и на основните средства, които са придобити със собствени средства или с банкови заеми.

Чл. 128. (1) Разпределението на паричните и на другите оборотни средства се извършва от ликвидатора, като се спазва установената със закона поредност за удовлетворяване на вземанията по Гражданския процесуален кодекс . Ликвидаторът може да изплати задълженията в брой или чрез предаване на част от оборотното имущество, което се оценява по действуващите цени съобразно предназначението му.

(2) За спорните задължения ликвидаторът осигурява сума или други имущества.

(3) Вземания, заявени след изтичане на тримесечния срок за предявяване, се удовлетворяват от остатъка на имуществото след извършените дотогава разпределения.

(4) Вземанията, непредявени до приключване на ликвидацията, и вземанията, които не са могли да бъдат удовлетворени изцяло или отчасти поради липса на средства, се погасяват. Смятат се погасени напълно или за съответната част вземанията, които не са признати от ликвидатора, ако кредиторите в течение на 2 седмици от деня на получаване на съобщенията за частично или пълно непризнаване на вземанията не предявят искове.

(5) Останалите излишни оборотни средства, включително средствата от паричните фондове на стопанската организация, се внасят в държавния бюджет, респективно в бюджета на народния съвет или в съответните фондове на кооперативния съюз или обществената организация.

Чл. 129. Задълженията на прекратената стопанска организация, които произхождат от трудови правоотношения, причиняване увреждания на здравето или смърт и не са изпълнени до приключването на ликвидацията, се изплащат от органите и организациите по чл. 128, ал. 5 без оглед на това, дали при приключването е останало неразпределено имущество.

Глава втора – СДРУЖАВАНЕ НА СТОПАНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Чл. 130. (1) Стопанските организации могат да се сдружават с цел по-ефективно използуване на трудовите, материалните и финансовите ресурси чрез взаимноизгодно коопериране, координиране и съвместно извършване на стопанска дейност.

(2) При сдружаването организациите дават предимство на координирането, сътрудничеството и съвместното извършване на инженерно-внедрителска дейност, включително проектиране, доставка и изграждане на комплектни обекти в страната и в чужбина, вносно-износна, снабдителска, пласментна и търговска дейност, информация, реклама, сервизно поддържане, спомагателни дейности, коопериране на дейности при производството на крайни изделия.

Чл. 131. (1) Във формите на сдружаване могат да участвуват държавни, кооперативни и други стопански организации, банки, научни организации, висши учебни заведения и други социалистически организации, а също и смесени сдружения – юридически лица, имащи седалище в Народна република България.

(2) Организациите, които участвуват в сдруженията, запазват своята правна самостоятелност.

(3) Предприятията на стопанските организации могат да участвуват в сдружения с разрешение на стопанската организация.

Чл. 132. (1) Участието на организациите в сдружения се извършва доброволно въз основа на решение, прието от ръководния им колективен орган.

(2) Организациите могат да участвуват едновременно в няколко сдружения.

(3) Участието на организациите в сдружения не се ограничава от отрасловата принадлежност и териториалното разположение.

Чл. 133. Предметът на сдружаването се определя от участниците.

Чл. 134. Държавните и обществените органи и организации създават условия и подпомагат сдружаването на организациите и дейността на сдруженията.

Чл. 135. (1) Сдружаването на организациите се извършва въз основа на договор, с който може да се предвиди създаването на стопанско дружество, извършването на съвместна стопанска дейност, образуването на сдружения за координация и сътрудничество и на икономически съюз.

(2) С разрешение на Министерския съвет социалистическите организации могат да създават и други форми на сдружаване – юридически лица.

Чл. 136. Стопанското дружество се образува за извършване на стопанска дейност от общ интерес за членовете му. То е юридическо лице и има особено имущество.

Чл. 137. (1) Стопанското дружество се създава въз основа на технико-икономическа обосновка и учредителен договор, подписан от ръководителите на организациите-учредители след съгласуване със съответните министерства, съобразно предмета на неговата дейност.

(2) В учредителния договор се определят:

1. наименованието и седалището на дружеството;

2. целите, задачите и предметът на дейност;

3. основният фонд и размерът на дяловите вноски на членовете;

4. правата и задълженията на членовете и отговорността им за задълженията на дружеството, която може да бъде ограничена или неограничена;

5. органите за управление, редът за вземане на решения и лицата, които ще го представляват;

6. редът за разпределяне на печалбите и загубите.

(3) Учредителният договор е и устав на дружеството.

(4) Учредителният договор се вписва в регистъра на районния съд по седалището на дружеството. Вписването съдържа наименованието на дружеството, седалището му, предмета на дейност и лицата, които ще го представляват, както и промените на тези обстоятелства, настъпили след регистрацията. Регистрацията се обнародва в Държавен вестник, от който момент възниква юридическото лице на дружеството.

Чл. 138. (1) На стопанското дружество не се възлагат държавни планови задачи.

(2) Стопанските организации – членове на дружеството, носят отговорност за изпълнението на възложените им държавни планови задачи, които те са предоставили за изпълнение от дружеството.

Чл. 139. Членовете на стопанското дружество имат право:

1. да се ползуват от дейността на дружеството, като за целта се сключват съответни договори;

2. да участвуват в управлението на дружеството и да бъдат избирани техните представители в управителните и контролните органи на дружеството;

3. да получават част от печалбата;

4. да се информират за състоянието на отчетността и дейността на дружеството и да искат от директора разяснения по отделни въпроси;

5. да прехвърлят дяловата си вноска на други организации само със съгласи е на останалите членове;

6. на ликвидационна квота при прекратяване на дружеството.

Чл. 140. Членовете на дружеството са длъжни:

1. да направят дялова вноска в установените срокове;

2. да съдействуват на дружеството за постигане на целите и за изпълнение на задачите му.

Чл. 141. (1) Органи на управление на стопанското дружество са управителният съвет, директорът и контролният съвет.

(2) При по-голям брой членове на дружеството по решение на управителния съвет може да се образува изпълнително бюро.

(3) Всяка организация – член на дружеството, се представлява в управителния съвет от своя ръководител и от един представител на трудовия колектив, избран от нейния колективен ръководен орган. Всеки член на управителния съвет има право на един глас освен ако в учредителния договор е установено друго.

(4) В заседанията на управителния съвет участвува и представител на служителите в дружеството с право на глас.

(5) Управителният съвет:

1. приема изменения и допълнения в устава на дружеството;

2. приема нови членове и изключва членове от дружеството;

3. приема годишния отчет и баланс за дейността на дружеството и схемата за образуване и разпределение на доходите;

4. назначава или освобождава от длъжност директора, членовете на изпълнителното бюро и други ръководни кадри на дружеството и определя заплатите им в съответствие с нормативните актове;

5. избира контролен съвет от 3 или 5 членове за срок от 2 години и председателя му;

6. избира с явно гласуване и с обикновено мнозинство един от членовете си за председател за срок до 3 години;

7. обсъжда и взема решение по други въпроси, поставени от членовете на дружеството, от изпълнителното бюро или от директора.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 1982 г., в сила от 1.01.1982 г.) Управителният съвет приема решенията си с мнозинство от 2/3 от членовете, а по въпросите по предходната алинея (без точки 5, 6 и 7) – с единодушие.

(7) Управителният съвет може да изключи член на дружеството, който системно не изпълнява задълженията си към него. Изключеният може да иска отмяна на решението за изключване пред окръжния съд по седалището на дружеството.

(8) Управителният съвет се свиква от неговия председател най-малко веднъж на 6 месеца, както и по искане на член от дружеството. Ако председателят не свика управителния съвет в 14-дневен срок, членът на дружеството може да извърши сам това.

Чл. 142. Директорът (гл. директор) на дружеството е член на управителния съвет. Той ръководи оперативно работата на дружеството в съответствие с решенията на управителния съвет и го представлява.

Чл. 143. (1) Стопанското дружество има основен фонд, който изразява стойността на дяловите вноски на членовете.

(2) Дяловите вноски може да са в пари, вещи, вземания или други права. Те не могат да бъдат запорирани за задължения на членовете.

Чл. 144. (1) Стопанското дружество отговаря за своите задължения с имуществото си върху което може да се насочва принудително изпълнение съгласно Гражданския процесуален кодекс .

(2) Държавата не отговаря за задълженията на стопанското дружество и то не отговаря за нейните задължения.

(3) Стопанското дружество не отговаря за задълженията на своите членове.

(4) Членовете на дружеството носят отговорност за задълженията му до размера на дяловото си участие. Когато е образувано дружество с неограничена отговорност, членовете му отговарят в пълен размер за задълженията му.

Чл. 145. (1) Стопанското дружество се реорганизира и прекратява с единодушно решение на управителния съвет. Когато дейността му противоречи на интересите на народното стопанство, то се прекратява от Министерския съвет. Актът за реорганизиране и прекратяване се регистрира в районния съд и се обнародва в Държавен вестник.

(2) Ликвидацията на стопанското дружество се извършва по реда, установен за стопанските организации. Остатъкът от имуществото, след изпълнението на задълженията се преразпределя между членовете на дружеството съразмерно с дяловото им участие, ако с учредителния договор не е установено друго.

Чл. 146. (1) С договора за съвместна стопанска дейност организациите уговарят извършването на обща стопанска дейност. Дейността се осъществява въз основа на имуществените вноски на страните, които я управляват съвместно и си разпределят печалбите и загубите помежду си.

(2) Страните могат да уговарят стопанската дейност да се извършва под общо или отделно наименование или под наименованието на една от страните.

(3) Управлението на съвместната дейност се осъществява от управителен съвет и директор.

(4) Съвместната стопанска дейност се обособява на отделен баланс. За нея се откриват отделни банкови сметки.

(5) Съдружниците отговарят солидарно пред трети лица за задълженията, във връзка със съвместната стопанска дейност.

(6) Спрямо договора за съвместна стопанска дейност се прилагат съответно разпоредбите на договора за дружество по Закона за задълженията и договорите .

Чл. 147. (1) С договора за координация и сътрудничество организациите се уговарят дългосрочно да координират своята дейност в области от общ интерес и да си сътрудничат трайно при изпълнение на задачите си.

(2) Предмет на координация и сътрудничество може да бъде цялата стопанска дейност на участниците или отделни дейности, като специализация и коопериране на производството, развитие на техниката и технологиите, инженерно-внедрителската, инвестиционната, външнотърговската, информационната и рекламната дейност и усвояването на нови производства.

(3) В координацията и сътрудничеството по отделни въпроси могат да обединяват усилията си всички или част от участниците.

(4) Участниците определят формите, в които ще се извършват координацията и сътрудничеството.

(5) В договора за координация и сътрудничество участниците определят:

1. обхвата, срока и формите на координацията и сътрудничеството;

2. реда и начина за вземане на решения и отговорността за неизпълнението им;

3. реда за приемане на нови организации в договора и за прекратяване на участието в него.

Чл. 148. (1) Дейността по координацията и сътрудничеството се осъществява от координационния съвет, който се състои от ръководителите на организациите – участници в договора. Координационният съвет работи по приет от него план.

(2) Координационният съвет избира председател за срок от 2 години, който свиква и ръководи заседанията на съвета. Той може да бъде упълномощен от участниците в договора да ги представлява при защита на общите им интереси пред държавните органи и организации.

(3) Координационният съвет може да възлага на научни организации, работни групи и специалисти извършването на проучвания, като определя и начина за финансирането им.

Чл. 149. (1) Организациите могат да се обединяват в икономически съюз за подпомагане, насочване и разгръщане на стопанската им инициатива и активност и за защита на интересите им пред държавните и обществените органи и организации.

(2) Издръжката на икономическия съюз се осигурява от членски вноски и от други източници.

(3) Към съюза могат да се образуват целеви парични фондове за финансиране на отделни програми, мероприятия и стопански дейности на членовете.

(4) Съюзът не извършва пряко стопанска дейност. С негово съгласие могат да му се предоставят отделни държавни функции от компетентните държавни органи.

Глава трета – ПЛАНИРАНЕ

Чл. 150. (1) Стопанската организация е непосредствен носител на държавните планови задачи и отговаря пряко за тяхното изпълнение.

(2) Стопанската организация участвува във всички етапи на изграждането на единния план за социално-икономическото развитие на страната, като осигурява на основата на икономическия подход синхронност и еднопосочност на интересите на бригадата, поделението и организацията като цяло с интересите на обществото.

(3) В своята планова дейност стопанската организация прилага програмно-целевия и мултифункционалния подход в съчетание с другите методи на планиране.

Чл. 151. (1) При планирането стопанската организация:

1. съставя проект на държавни планови задачи въз основа на утвърдените й от Министерския съвет контролни цифри, предоставената от централните планиращи органи информация, инженерните проекти и други предпланови разработки, реалните технико-икономически условия и потребностите от отделните видове продукция;

2. участвува в работата на централните планиращи органи при разглеждане и уточняване на предложения от нея проект за държавни планови задачи;

3. разработва и приема насрещен план на основата на утвърдените от Министерския съвет държавни планови задачи, с който осигурява изпълнение и преизпълнение на тези задачи.

(2) Ако при разработване на проектите за държавни планови задачи възникнат спорове с централните планиращи органи, прилага се чл. 28 .

Чл. 152. Стопанската организация осъществява цялостната си дейност на основата на петгодишни и годишни насрещни планове, с които се гарантират: изпълнението на възложените й държавни планови задачи; самоиздръжка на производствено-стопанската дейност; по-пълно задоволяване потребностите на народното стопанство и населението от произвежданата продукция и подобряване на качеството й; ефективно използуване на производствените мощности, работна сила и материалните, финансовите и други ресурси; ускорено внедряване на челния наш и чуждестранен опит; използуване на всички възможности и резерви за увеличаване производителността на труда и снижаване себестойността на продукцията.

Чл. 153. (1) Насрещният план е комплексен научно-технически, производствен, финансов и социален план за цялостната стопанска дейност, който се съставя по установена технология въз основа на: утвърдените държавни планови задачи; инженерните проекти, проектите за насрещните планове на поделенията; сключените договори за реализация на продукцията и за снабдяване със суровини и материали, за инженерно-внедрителски и други услуги.

(2) Договорите са основен инструмент за балансово обвързване и гарантиране реалността на насрещния план и за синхронизиране на производствено-стопанските връзки.

(3) Насрещните планове се изработват самостоятелно от стопанските организации отдолу нагоре при активното участие на трудовите колективи, профсъюзните и другите обществени органи и организации и със съдействието и помощта на министерствата и другите държавни органи.

(4) Насрещните планове се приемат и изменят от съответните колективни органи за управление (общо събрание, стопански съвет и др.).

(5) Неразделна част от насрещния план е разделът за социално развитие на трудовия колектив. С него се набелязват и осигуряват необходимите условия за прогресивни изменения в дееспособността и активността на трудовия колектив и за подобряване на социалната и жизнената среда.

Чл. 154. (1) При подготовката на проектите на насрещните планове се вземат под внимание предложенията на:

1. трудовите колективи, бригадите, специалистите, рационализаторите, челниците в производството – за усъвършенствуване социалистическата организация на труда, внедряване научно-техническите постижения и челния опит, подобряване структурата и качеството на продукцията, условията на труда и др.;

2. инженерно-внедрителските организации – за ускорено внедряване научно-техническия прогрес и достигане постиженията на напредналите страни в съответната област, информация за челните научно-технически постижения и др.;

3. външнотърговските организации – за усъвършенствуване структурата на вноса и износа, повишаване ефективността на външнотърговската дейност, информация за състоянието и цените на международните пазари и др.;

4. пласментно-снабдителните организации – за уточняване и специфициране на необходимите материални ресурси и тяхното по-ефективно използуване и за потребителското търсене.

(2) Неприетите от ръководството на стопанската организация и невключени в проекта на насрещния план предложения по ал. 1 задължително се обсъждат от колективните органи за управление при утвърждаване на насрещните планове. При несъгласие с решението на колективните органи на управление предложителите по предходната алинея могат да отнесат въпроса пред съответното отрасловофункционално министерство, съответно пред централния комитет на съответния професионален съюз.

Чл. 155. (1) Контролните цифри и държавните планови задачи на стопанските организации се утвърждават от Министерския съвет на нормативна основа за петгодишен период с разбивка по години по следните показатели:

1. за крайни стопански резултати:

а) реализация на основни видове продукция в натурално изражение;

б) съвкупна печалба;

в) валутни постъпления по направления;

г) задачи от национални комплексни програми за научно-технически прогрес и за опазване на природната среда;

д) въвеждане на нови, реконструирани и модернизирани производствени мощности съгласно поименния списък на най-важните обекти с национално значение, включително обекти, свързани с опазване на природната среда;

2. за ресурсно осигуряване:

а) лимити за основни суровини, материали, горива, енергия и дефицитни машини и съоръжения;

б) лимит на валута за внос по второ направление.

(2) Наред с контролните цифри и държавните планови задачи по предходната алинея на стопанските организации се съобщават и утвърдените от компетентните органи регулиращи икономически нормативи за: данъци, мита, такси и други вноски в бюджета; минимално задължителните отчисления по паричните фондове; образуване и регулиране на резултативно остатъчния фонд "Работна заплата"; вътрешни и планови външнотърговски цени, включително лихвена тарифа, тарифа на застрахователните вноски, търговски отстъпки, комисиони и др.

(3) При обсъждане на проектите за държавни планови задачи между централните планиращи органи и стопански организации, както и при корекции, след като те са утвърдени, не се допуска изземване на разкритите от стопанските организации резерви.

Чл. 156. (1) На отделни стопански организации се определят:

1. нормативи за дотации за губещи и нискорентабилни производства;

а) на 100 лв. постъпления от реализация – в стопанските организации от енергетиката, черната и цветната металургия, добива на въглища и др. по списък, утвърден от Националната планова комисия;

б) на 100 лв. постъпления от реализация и лимит в абсолютна сума, който не може да се надвишава – в стопанските организации от другите отрасли; . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

4. средства от бюджета за финансиране на капитални вложения.

(2) Стопанските организации доказват необходимостта от дотации по предходната алинея и предлагат програма за повишаване ефективността на производството, вноса и износа и за ежегодното им намаляване до края на петилетката. Нормативите и лимитите за дотации се утвърждават от министъра на финансите съгласувано със съответните министри, а за експортните премии и дотации за износ – съвместно с министъра на външната търговия.

Чл. 157. Заедно с контролните цифри и държавните планови задачи на стопанските организации се дава информация за: утвърдените национални и ведомствени комплексни целеви програми; размера на капиталните вложения, които ще се извършват през съответния планов период; разчетната численост на персонала; нормативите за използуване на труда, производствените мощности, суровините, материалите, въз основа на които са определени държавните планови задачи, прогнози, разчети и др.

Чл. 158. (1) Контролните цифри и държавните планови задачи за реализация на продукцията в натура се утвърждават по ограничена номенклатура на крайна продукция, предназначена за реализация извън стопанската организация (без вътрешен оборот) и по направления:

1. производствено потребление и кооперирани доставки – по номенклатура, определена от Държавния комитет за планиране и съответното министерство;

2. продукция за износ, предвидена с международни договори (спогодби, протоколи и др.) за външнотърговски стокообмен, специализация и коопериране и др.;

3. продукция за задоволяване потребностите на населението – по номенклатура, определена от Държания комитет за планиране и Министерството на вътрешната търговия и услугите.

(2) В зависимост от характера, дефицитността, взаимозаменяемостта и други особености на продукцията задачите за реализацията й могат да се утвърждават по конкретни стоки или стокови групи.

(3) В контролните цифри и в държавните планови задачи за реализация на продукция в натура се включва и нова крайна продукция, предвидена в националните комплексни програми за внедряване научно-техническия прогрес.

(4) Стопанските организации в рамките на свободния си капацитет сами определят вида и количествата продукция, които ще произвеждат съобразно потребителското търсене и ресурсното осигуряване, включително и за сметка на допълнителен внос на материални ресурси чрез краткосрочни валутни кредити. Кредитите се договарят с банките по установения ред и се погасяват от износ на същата продукция извън утвърдените държавни планови задачи.

Чл. 159. Задачите за усвояване нова продукция, произтичащи от националните комплексни програми за научно-техническия прогрес, които не се съдържат в показателите за реализация на продукцията в натура, се възлагат на стопанските организации от Държавния комитет за наука и технически прогрес или от съответното министерство като държавни поръчки.

Чл. 160. Контролните цифри и държавните планови задачи за съвкупната печалба съдържат данъка върху оборота, печалбата от всички дейности, включително резултатите от износа, дотациите по износа, експортните премии и други печалби и загуби (без печалбата и данъка върху оборота от стоки за населението, произведени от отпадъчни, маломерни и нестандартни материали, от помощните стопанства и от дейността за услуги на населението).

Чл. 161. Контролните цифри и държавните планови задачи за валутните постъпления се утвърждават по направления на основата на:

1. обема на износа, определен в изпълнение на международни договори (спогодби, протоколи и др.);

2. разчети за износа на друга незадължителна продукция и услуги, които се уточняват и специфицират от стопанските организации съвместно със съответните външнотърговски организации;

3. разчети по реекспорта и други специфични външнотърговски операции, които се уточняват с централните планиращи органи.

Чл. 162. (1) Лимити за снабдяване се утвърждават за суровините, материалите, горивата и енергията, машините и съоръженията, за които се съставят национални планови баланси.

(2) С лимитите се осигуряват ресурси както за производството на продукция в натура, предвидена с контролните цифри и държавните планови задачи, така и за ненаблюдаваната продукция, включително за вътрешен оборот, съгласно разчетите на централните планиращи органи.

(3) Лимитираните суровини, материали, горива и енергия не могат да се отклоняват за други цели. Икономисаните ресурси от намаляване на материалоемкостта, технологичния брак и отпадъците стопанската организация може да използува свободно с изключение на дефицитните материални ресурси по списък, утвърден от Държавния комитет за планиране.

(4) За нелимитираните суровини, материали, комплектовка, машини, съоръжения и др. стопанските организации самостоятелно осигуряват потребностите си на основата на свободно договаряне с производителите или доставчиците.

(5) Утвърдените лимити за материални ресурси пораждат задължения за съответната стопанска организация – производител или вносител, да сключи договор за доставка.

Чл. 163. Лимитът на валута за внос по второ направление се утвърждава въз основа на конкретните потребности на стопанските организации, свързани с реализирането на програмите за внедряване научно-техническия прогрес и с вноса на необходимата комплектовка и специфични материали, машини и оборудване.

Чл. 164. (1) Стопанските организации планират капиталните си вложения на основата на:

1. поименен списък, утвърден от Министерския съвет, на най-важните обекти с национално значение, с които се осигурява постигането на стратегическите задачи за развитие на националната икономика;

2. национален конкурс в рамките на определени от Министерския съвет лимити по отрасли.

(2) Конкурсът се провежда от Българската народна банка, Държавния комитет за планиране, Държавния комитет за наука и технически прогрес и от съответните отраслови министерства, които оценяват предложенията на стопанските организации по реда на чл. 69, ал. 2 .

(3) Стопанските организации могат да планират и извършват без конкурс капитални вложения в рамките на свободните собствени средства за:

1. модернизация и реконструкция на мощностите, усъвършенствуване социалистическата организация на труда, подобряване условията на труда; доставка на машини, съоръжения, техническа екипировка и др., ако срокът за осъществяване на съответните мероприятия е до 12 месеца;

2. обекти и мероприятия, извършвани със собствени сили (над 75 на сто от обема на строително-монтажните работи), които са високоефективни – със срок за откупване до 3 години;

3. доставка на технологично оборудване, екипировка и средства за автоматизация, необходими за изпълнение на задачи, включени в националните програми за внедряване научно-техническия прогрес, както и за задачи извън тях, ако срокът за откупуване е до 3 години;

4. изграждане на обекти със социално-битово предназначение от фонд "Социално-битови и културни мероприятия".

Чл. 165. (1) Трудовите колективи и колективните органи на стопанската организация и поделенията могат да изменят по всяко време насрещните планове при условие, че се осигурява изпълнението на утвърдените държавни планови задачи и не се нарушават договорните задължения.

(2) Когато при промени в насрещните планове се засягат договорни задължения, те задължително се обсъждат и съгласуват със съответните партньори по сключените договори.

(3) Когато промените се предлагат от стопанските организации, те задължително се обсъждат предварително с колективния орган за управление на съответните поделения и трябва да бъдат балансово обвързани с всички други показатели на плана и с необходимите ресурси: работна ръка, суровини, материали, комплектовка и кооперирани изделия; производствени мощности, време за подготовка или преустройство на производството и др.

(4) При промени в задължителните планови задачи не де допуска изземване на резервите, разкрити от трудовите колективи в процеса на съставянето и изпълнението на насрещните планове. Измененията, извършени в нарушение на тази разпоредба, са недействителни.

Глава четвърта

Чл. 166. (1) Стопанските организации работят на стопанска сметка и финансират от собствени източници всички разходи за производствено-стопанската си дейност и за социалното развитие на трудовите колективи.

(2) Паричните средства на стопанските организации се обособяват във фондове, които не могат да се изземват или централизират.

(3) При недостиг на собствени средства стопанските организации могат да ползуват банкови кредити в левове и във валута.

(4) Кредитите за капитални вложения, включително лихвите по тях, се погасяват от инвестиционните фондове на стопанските организации. С разрешение на министъра на финансите погашения могат да се извършват и с част от данъка върху оборота, реализиран от производствени мощности, изградени с банкови кредити.

(5) Приходите от реализация се формират задължително на основата на сключените договори с потребителите освен в случаите, когато продукцията се продава чрез собствена мрежа за търговия на дребно или чрез прилагане на търговска форма на снабдяване без предварителна заявка. Печалбата от реализация, извършена в нарушение на тази разпоредба, се счита за неправомерно придобита и подлежи на внасяне в бюджета.

Чл. 167. (1) Стопанските организации сами определят нормативите за оборотните средства – общо и по отделни елементи.

(2) Прирастът на оборотните средства се осигурява от фонд "Разширяване и техническо усъвършенствуване" и от банкови кредити.

(3) Сумата на участие на кредита в норматива на оборотните средства – общо и по отделни елементи, се определя съвместно с банките на договорна основа при спазване на чл. 65 .

Чл. 168. Стопанските организации могат да използуват паричните си средства и за:

1. съвместно финансиране с други стопански организации на значими мероприятия с мултипликационен ефект, за които те са взаимно заинтересувани. Инициатива за тяхното организиране могат да поемат стопанските организации, съответните отраслови министерства, Българската академия на науките, стопанските асоциации и други държавни и обществени организации, а провеждането да се извършва от отделна стопанска организация, Българската академия на науките, висшите учебни заведения, стопанските асоциации или чрез предвидените в този правилник форми на сдружаване;

2. развитие на производства и дейности в други стопански организации, които са от общ интерес, включително усвояване на нови и усъвършенствуване на съществуващи производства в други ешелони. Тези средства могат да се предоставят заемообразно или безвъзмездно;

3. организиране съвместно с народните съвети и с други стопански организации от селищната система социално-битови дейности, благоустройствени и други мероприятия от общ (взаимен) интерес, включително работнически столове, детски заведения, жилища, почивни станции, магазини и др., свързани с комплексното изграждане на единната инфраструктура на съответната селищна система.

Чл. 169. (1) Стопанските организации образуват следните парични фондове: "Разширяване и техническо усъвършенствуване", "Стопански риск", "Социално-битови и културни мероприятия", "Валутен", "Стимулиране на техническия прогрес", "Работна заплата" и "Разходи на ръководителя".

(2) В зависимост от отрасловата им принадлежност те образуват и специфични парични фондове по ред, установен с нормативните актове.

(3) Разходите по паричните фондове се извършват до размера на набраните средства. Неизразходваните суми в края на годината се прехвърлят за следващата година.

(4) (Нова – ДВ, бр. 30 от 1982 г., в сила от 1.01.1982 г.) Средствата по паричните фондове на стопанските организации и поделенията се внасят по съответните сметки в банките до десет дни след представяне на счетоводните отчети и баланси.

(5) (Нова – ДВ, бр. 30 от 1982 г., в сила от 1.01.1982 г.) За несвоевременно внасяне на средствата по сметките стопанските организации и поделенията плащат глоба 0,03 лв. на ден в полза на републиканския бюджет, но не по-малко от 5 лв., която сума се отчита във финансовия резултат.

Чл. 170. (1) Фонд "Разширяване и техническо усъвършенствуване" се образува за сметка на: отчисления от дохода; амортизационните отчисления върху основните средства с производствено предназначение; постъпленията от продажби и ликвидация на основните средства с производствено предназначение; застрахователни обезщетения, както и от други източници, установени от Министерския съвет.

(2) Средствата по фонд "Разширяване и техническо усъвършенствуване" се използуват за финансиране на всички разходи, свързани с поддържането, разширяването и усъвършенствуването на основните производствени фондове, с попълването на собствените оборотни средства, с извършването на научни изследвания и с внедряването на техническия прогрес, с подготовката и повишаването на квалификацията на кадрите, с подобряването на условията и охраната на труда.

(3) Забранява се средствата от фонд "Разширяване и техническо усъвършенствуване" да се изразходват за:

1. покриване текущи разходи на производствено-стопанската дейност;

2. разходи за работна заплата и награди освен работната заплата на персонала, зает в дейности, които се финансират от фонда;

3. загуби и щети от всякакъв характер освен щетите от природни бедствия, нанесени на незастраховано имущество.

Чл. 171. (1) Фонд "Стопански риск" се образува чрез отчисления от дохода.

(2) Средствата по фонда могат да се използуват за:

1. изплащане на разходи за организиране на производства и дейности, свързани с повишен производствено-стопански риск;

2. допълване недостига или покриване преразхода на фонд "Работна заплата";

3. изплащане на дължими неустойки, вреди и загуби от неизпълнение на договорни задължения, когато липсват средства по разплащателната сметка на стопанската организация.

(3) Ползуваните заемообразно средства по реда на т. 2 и 3 на предходната алинея се възстановяват задължително във фонда през следващия отчетен период.

Чл. 172. (1) Средствата по фонд "Социално-битови и културни мероприятия" се набират от: отчисления от дохода; амортизационни отчисления на основните средства на жилищното и комунално-битовото стопанство; постъпления от ликвидиране и от обезщетения за застрахованото имущество: печалба от помощните стопанства; част от печалбата от реализация на стоки за народно потребление от отпадъчни, маломерни и нестандартни материали и от други източници, определени в нормативните актове.

(2) Стопанските организации и поделенията могат да прехвърлят средства във фонд "Социално-битови и културни мероприятия" от полагащия им се фонд "Работна заплата".

(3) (Доп. – ДВ, бр. 30 от 1982 г., в сила от 1.01.1982 г.) От фонд "Социално-битови и културни мероприятия" се финансират разходи, свързани със: опазване на здравето и организиране на отдих, спорта и туризма на трудещите се; подобряване жилищните условия, битовите услуги и снабдяването на работниците и служителите; поевтиняване на храната в работническите столове в размер до 50 на сто, разгръщане на идеологическата, културно-масовата и естетично-възпитателната работа; възпитание и грижи за подрастващото поколение и социално подпомагане на многодетните семейства; боледуващи или материално затруднени работници и служители, награди на колективи, трудещи се – първенци в социалистическото съревнование, за дългогодишна работа, както и други мероприятия, свързани с изпълнението на социалната програма на трудовите колективи.

(4) Социалните придобивки, които нямат характер на социално подпомагане, се ползуват и разпределят между трудещите се преди всичко в зависимост от тяхната трудова активност и личен принос за изпълнение на насрещните планове.

(5) Забранява се изразходването на средствата от фонд "Социално-битови и културни мероприятия" за разходи, аналогични на посочените в чл. 170, ал. 3 .

(6) По-горестоящите профсъюзни органи упражняват контрол за деловото и законосъобразното разходване на средствата по фонда.

Чл. 173. (1) Средствата по фонд "Валутен" се набират от:

1. 1 на сто от текущите валутни постъпления;

2. 50 на сто от валутните постъпления над държавната планова задача след нейното изпълнение освен случаите по ал. 2. При определяне на средствата се приспадат погашенията, лихвите и другите разходи по валутните кредити за внос на суровини, машини и съоръжения за осъществявания надпланов износ и стойността на използуваните над утвърдените лимити вътрешни девизни суровини и материали;

3. полагащата се валута по утвърдения лимит за внос. Отчисленията се извършват текущо в съответствие с фактическите валутни постъпления до размера на утвърдената държавна планова задача.

(2) Отчисленията за фонд "Валутен" от постъпленията над държавната планова задача, реализирани от сделки, организирани от държавата, се извършват по отделни нормативи, утвърждавани от Министерството на външната търговия и Министерството на финансите при разрешаване на кредитната сделка.

(3) Средствата по фонда се съхраняват във валутна сметка в банката и когато са депозирани за определен срок, се олихвяват с лихвен процент по пазарните условия.

(4) Стопанската организация може да преотстъпва част от валутата по т. 2 на ал. 1 на своите поделения и доставчиците си, когато те са допринесли за осъществяване на надплановия износ. Размерът на предоставената валута на поделенията се определя от колективния орган за управление на стопанската организация и не може да бъде по-малък от 30 на сто, а на доставчиците – с договора за доставка.

(5) Средствата по фонд "Валутен" се изразходват за: внос на суровини, материали, машини и съоръжения, резервни части и комплектовки; покупка на патенти, лицензии, прототипи и образци; проучвателни, научноизследователски и проектантски работи по изготвянето на документация за нова организация и технология на производството, труда и управлението и за усъвършенствуване на съществуващата; погасяване на валутни кредити; издръжка и възнаграждения на чужди специалисти и изпращане кадри на специализация в чужбина; разходи за реклама; други валутни разходи.

(6) Изразходването на средствата се извършва при спазване на установения с нормативните актове режим.

(7) Левовата равностойност, необходима за откупуване на валутата по фонда, се осигурява от оборотните средства или от средствата по фонд "Разширяване и техническо усъвършенствуване" съобразно характера на разходите.

Чл. 174. (1) Фонд "Стимулиране на техническия прогрес" се образува в предприятията на стопанската организация и в стопанските организации без предприятия за сметка на част от реализирания при тях икономически ефект от внедрените научно-технически постижения.

(2) Размерът на отчисленията за фонда се определя поотделно за всяко внедрено научно-техническо постижение по утвърдена от Министерския съвет таблица. Отчислените суми се отнасят в себестойността на изделията (производствата, дейностите), при които е реализиран ефект от внедряването.

(3) Средствата се използуват за стимулиране на участници във внедряването на съответните научно-технически постижения по реда на чл. 202 .

Чл. 175. (1) Фонд "Разходи на ръководителя" може да се образува в стопанската организация и нейните поделения по решение на колективния орган за управление. Средствата се отчисляват от дохода на стопанската организация и поделението в размер, утвърден от съответния министър (председател на изпълнителен комитет на окръжен народен съвет – за стопанските организации на местно подчинение), по предложение на колективния орган за управление.

(2) Средствата на фонда се изразходват за финансиране на разходите, свързани с посещения на делегации, гости и други представителни цели. Извършените разходи се документират по установения ред.

Чл. 176. (1) Стопанските организации от отраслите "Промишленост" и "Строителство" образуват и фонд "Усвояване на нови производства". Средствата се набират от: начисления в себестойността на продукцията (по утвърдени от Държавния комитет за планиране, Министерството на финансите, Държавния комитет за наука и технически прогрес и съответното министерство или друго ведомство диференцирани нормативи към стоковата продукция, в зависимост от сложността и специфичните потребности на отделните производства), отбиви от цените на демодирана и морално остаряла продукция, целево получени средства от стопанския комплекс или от Държавния комитет за наука и технически прогрес и от други източници, включително допълване от фонд "Разширяване и техническо усъвършенствуване".

(2) Средствата по фонда се разходват за компенсиране временно утежнените разходи в процеса на усвояването на новите производства (нови мощности, нова или усъвършенствувана продукция, технология или организация) с оглед да се осигури нормална рентабилност от новите производства и за финансиране на разходи по усвояването. Под утежнени разходи се разбира разликата между плановата или нормативната себестойност за периода на усвояването и нормативната себестойност за периода на редовното производство.

(3) Стопанските организации, които изнасят продукция, могат да образуват фонд "Сервизна дейност". Средствата се отчисляват в левове и във валута от реализираните валутни постъпления по утвърдени от Министерството на финансите и Министерството на външната търговия диференцирани нормативи. С набраните средства се финансират всички разходи, извършени в страната и в чужбина за сервизно поддържане на изнесената продукция в гаранционния срок. Стопанките организации могат да преотстъпват изцяло или частично средствата по фонда на външнотърговските организации, когато са им възложили извършването на сервизната дейност.

Чл. 177. (1) Стопанските дружества могат по решение на управителния съвет да образуват всички парични фондове, предвидени с този правилник за стопанките организации. По решение на управителния съвет свободните средства по инвестиционните фондове на дружеството могат да се разпределят между членовете.

(2) Когато външнотърговските дружества извършват износ за своя сметка, включително реекспорт, те образуват фонд "Валутен" по правилата, предвидени с този правилник за стопанските организации.

Чл. 178. (1) Стопанските организации образуват и разпределят доходите си на основата на действителните парични постъпления от реализацията, като ежемесечно, с натрупване от началото на годината, съставят схема съгласно приложението.

(2) Съвкупната печалба се установява като разлика между паричните постъпления и пълната търговска себестойност на реализираната продукция. При съставянето на плановите схеми за образуване и разпределение на доходите съвкупната печалба не може да бъде по-малка от утвърдената държавна планова задача.

Чл. 179. (1) Стопанските организации извършват от съвкупната си печалба следните отчисления и плащания: данък върху оборота; данък върху печалбата; вноски за общинските народни съвети; застраховки и лихви по кредити за оборотни средства.

(2) Данъкът върху оборота се внася съгласно тарифите, утвърдени с нормативните актове.

(3) Данъкът върху печалбата се определя с нормативи към балансовата печалба, утвърдени от Министерския съвет.

(4) Вноските за общинските народни съвети се установяват с норматив към балансовата печалба, утвърден от Министерския съвет. Когато дейността на стопанската организация се осъществява от поделения, разположени на различни територии, които не са обособени на отделен баланс, вноските се разпределят между съответните общински народни съвети пропорционално на числеността на заетия персонал.

Чл. 180. (1) Доходът за стопанската организация се разпределя за паричните й фондове.

(2) Отчисленията за фонд "Разширяване и техническо усъвършенствуване" се извършват по норматив към балансовата печалба. Нормативът се определя с насрещния план в зависимост от конкретните потребности на стопанската организация, но не може да бъде по-малък от норматива за минималните отчисления, утвърдени от Министерския съвет.

(3) Отчисленията за фонд "Социално-битови и културни мероприятия" се определят с норматив към балансовата печалба. Нормативът се определя с насрещния план при спазване на следните ограничителни условия:

1. минималният размер на отчисленията не може да бъде по-малък от сумата, която се полага по утвърдените от Министерството на финансите и Централния съвет на Българските професионални съюзи лимити за едно лице. Тази сума се получава, като утвърденият лимит на едно лице се умножи по планираната численост на целия персонал;

2. процентното нарастване на фактически отчислените средства на едно лице спрямо предходната година не може да надвишава увеличаването на средната брутна работна заплата след нейното регулиране.

(4) Отчисленията за фонд "Стопански риск" се извършва към балансовата печалба по норматив, утвърден от Министерския съвет.

(5) Отчисленията за специфичните фондове се установяват с нормативи, определени със съответните нормативни актове.

Чл. 181. Отчисленията за фонд "Работна заплата" по схемата се определят като резултативно-остатъчна величина след приспадане на средствата за другите фондове на стопанската организация, но не повече от максимално възможния му размер, установен по реда на чл. 182. Ако остатъкът по схемата е по-голям, с разликата се увеличават отчисления за фондовете "Разширяване и техническо усъвършенствуване" и "Стопански риск".

Чл. 182. (1) Максимално възможният фонд "Работна заплата" се поставя в пряка зависимост от размера на реализирания общ доход. Конкретният му размер се определя, като фактически отчислените средства за работна заплата през предходната година се увеличават съобразно нарастването на общия доход. Увеличението се извършва по нормативи, утвърдени от Министерския съвет за всеки процент нарастване на общия доход.

(2) Когато реализираният общ доход е до размера, постигнат през предходната година, максимално възможният фонд "Работна заплата" се определя на база фактическия относителен дял на фонд "Работна заплата" в общия доход по отчета за предходната година.

(3) Когато общият доход е увеличен спрямо предходната година за сметка на снижаване себестойността от икономия на преки материални разходи на единица продукция, максимално възможният фонд "Работна заплата" се определя поотделно за снижаването на себестойността и за общия доход, реализиран от другите фактори, както следва:

1. за снижението на себестойността – част от икономията на преки материални разходи, установена по норматив, утвърден от Министерския съвет;

2. за останалата част от общия доход – по реда на ал. 1.

(4) Снижението на себестойността от икономия на преки материални разходи на единица продукция се установява спрямо фактическите достижения от предходната година по отчетни калкулации въз основа на счетоводни данни.

(5) Когато стопанската организация е работила с по-голяма численост на персонала спрямо предходната година поради въвеждането на нови мощности, повишаване сменността на работата, разширяване производството на търсена продукция и други случаи, определянето на средствата за работна заплата, полагащи се по ал. 1, се извършва, както следва:

1. за нарастването на общия доход до размера, съответствуващ на процента на увеличената численост на персонала, максимално възможният фонд "Работна заплата" от предходната година се увеличава с 1 на сто за всеки процент нарастване на общия доход;

2. средствата за работна заплата за останалата част от общия доход се определят по общия ред по утвърдения норматив.

(6) Размерът на нарастването на числеността на персонала, в рамките на което могат да се прилагат разпоредбите на т. 1 на предходната алинея, се съгласува с органите, които утвърждават държавните планови задачи, въз основа на конкретни обосновки и доказателства, извършени от стопанските организации при съставянето на насрещните планове. За стопанските организации, на които държавните планови задачи се утвърждават от Министерския съвет, съгласуването се извършва от Държавния комитет за планиране.

Чл. 183. Ако по отчет доходът за стопанската организация по схемата не е достатъчен за отчисляване максимално възможния размер на фонд "Работна заплата", наличните средства се разпределят пропорционално за отделните фондове при спазване на предвиденото в плановата схема съотношение между тях. При такива случаи по решение на стопанския съвет средствата за фонд "Стопански риск" могат да не се отчисляват.

Чл. 184. (1) Отчисленията за фонд "Работна заплата" се облагат с нормативни вноски за регулиране нарастването на средната брутна работна заплата спрямо предходната година по скала, утвърдена от Министерския съвет. Нормативните вноски се превеждат във фонд "Регулиране на работната заплата" при Министерството на финансите.

(2) Разликата представлява резултативно-остатъчния фонд "Работна заплата" на стопанската организация, от който се изплащат работните заплати и другите възнаграждения на работниците и служителите.

(3) Нарастването на средната брутна работна заплата в резултат на отчисления за фонд "Работна заплата" за икономия на материални разходи не подлежи на регулиране.

(4) При определяне средната брутна работна заплата за нуждите на регулирането от средствата, отчислени от дохода за фонд "Работна заплата", предварително се приспадат изплатените трудови възнаграждения на несписъчния състав, нает по граждански договори за производство на стоки и услуги за населението, търговия на дребно, обществено хранене, туристически услуги, пренасяне на пощата и печата, за продавачи на вестници и списания и за други случаи, предвидени в нормативните актове.

Чл. 185. (1) Стопанските организации с предприятия съставят единна схема за образуване и разпределение на доходите, в която отразяват резултатите от цялостната си дейност, включително отчисленията за фондовете и другите плащания, извършвани в предприятията.

(2) Отчисленията по единната схема за централизираните фондове "Разширяване и техническо усъвършенствуване" и "Стопански риск" се определят като разлика между полагаемите се суми за организацията като цяло и отчисленията, извършени по схемите на предприятията.

(3) Във фонд "Стопански риск" се отнася и разликата между фонд "Работна заплата" по схемата за стопанската организация като цяло и средствата, отчислени за същия фонд в поделенията, и нормативно полагаемият се фонд "Работна заплата" за персонала от централното управление.

Чл. 186. (1) Външнотърговските организации формират приходи от: крайния резултат от износа, извършен за собствена сметка; комисионни възнаграждения по износа и вноса; нормативни отчисления от печалбата от реекспорти и специфични операции и от инженеринговата дейност; част от положителните (отрицателните) отклонения спрямо плановите външнотърговски цени по вноса и износа.

(2) Крайният резултат от износа по операции, извършени за собствена сметка, се установява като разлика между левовата равностойност на изнесената продукция, включително дотациите по експорта и изплатената на стопанските организации-производители стойност на стоките и разходите по износа.

(3) Сумата на полагащите се комисионни възнаграждения за износа се установява върху левовата равностойност на валутните постъпления от изнесената продукция, а за вноса – върху стойността в левове на внесената продукция по планови цени.

(4) Сумата на полагащите се отчисления от печалбата по реекспорта, специфичните операции и инженеринговата дейност се установява върху левовата равностойност на предоставената за откупуване валутна печалба от тези дейности.

(5) Положителните (отрицателните) отклонения спрямо плановите външнотърговски цени по вноса и износа се определят при сключването на договорите между външнотърговските организации и стопанските организации-производители, както следва:

1. по износа – като разлика между левовата равностойност на фактически получената валута и левовата равностойност на плановите (договорените) валутни цени;

2. по вноса – като разлика между левовата равностойност на изразходваната валута и левовата равностойност на плановите (договорените) валутни цени.

(6) Външнотърговските предприятия, включени в състава на стопанските организации образуват приходите си по реда, предвиден за външнотърговските организации в предходните алинеи.

Чл. 187. (1) За стимулиране изпълнението и преизпълнението на плана за валутните постъпления на стопанските организации, реализирали валута по второ направление над държавната планова задача, се заплаща допълнително 0,50 лв. на всеки валутен лев, преотстъпен на държавата. Стопанските организации, които не изпълняват държавната планова задача за валутните постъпления по второ направление заплащат санкции в полза на бюджета по 0,50 лв. за всеки валутен лев неизпълнение.

(2) Стимулите по предходната алинея се отразяват в паричните постъпления от реализация, а санкциите се плащат от дохода за стопанската организация.

Чл. 188. (1) Стопанските организации, включени в обединение на стопански организации (корпорация), образуват и разпределят доходите си по реда на тази глава и осъществява пряко взаимоотношенията си с финансово-кредитната система.

(2) Обединението на стопански организации (корпорацията) не съставя схема за образуване и разпределение. Издръжката на управлението на обединението на стопанските организации и формирането на средствата по фондовете му се извършват за сметка на отчисления от фонд "Работна заплата" и другите фондове на стопанските организации в размери, определени от стопанския съвет.

Глава пета – РАБОТНА ЗАПЛАТА

Чл. 189. (1) Фонд "Работна заплата" в стопанските организации е резултативно-остатъчна величина.

(2) Резултативно-остатъчният фонд "Работна заплата" се определя ежемесечно с натрупване от началото на годината и се разпределя по нормативи, съотношения или размери, приети с насрещния план за:

1. текущо трудово възнаграждение, включително на персонала от несписъчни състав;

2. персонални награди за решаване на важни задачи;

3. допълнително трудово възнаграждение за годишните производствено-стопански резултати;

4. резерв за работна заплата – минимум 1 на сто от средствата за резултативно-остатъчния фонд "Работна заплата".

Чл. 190. (1) В стопанските организации без предприятия от резултативно-остатъчни фонд "Работна заплата" по отчет най-напред се осигурява текущото трудово възнаграждение, заработено от производствените единици и от управлението на стопанските организации, а за другите плащания, посочени в чл. 189, се разпределя остатъкът, когато има такъв.

(2) Размерът на средствата за текущо трудово възнаграждение се определя, както следва:

1. за производствените единици – заработения и включен в себестойността фонд "Работна заплата" за извършената от тях работа по количество, качество и другите условия и изисквания съгласно конкретната организация на вътрешната стопанска сметка;

2. (доп. – ДВ, бр. 30 от 1982 г., в сила от 1.01.1982 г.) за персонала от управлението – по норматив към съвкупната печалба. Нормативът се установява на база държавната планова задача за съвкупната печалба за 1982 г. и размера на текущото трудово възнаграждение във фонд "Работна заплата" за този персонал по отчета за 1981 г. и се прилага през всички години на петилетката;

3. (нова – ДВ, бр. 30 от 1982 г., в сила от 1.01.1982 г.) за персонала от управлението на стопанските организации, на които не се утвърждава държавна планова задача за съвкупната печалба – по норматив, равен на относителния дял на фонд "Работна заплата" на този персонал по отчета за 1981 г. в общия фонд "Работна заплата" на стопанската организация като цяло.

(3) Когато резултативно-остатъчният фонд "Работна заплата" е по-малък от средствата за текущото трудово възнаграждение, определени по реда на предходната алинея, най-напред се осигуряват средства за изплащане на полагащото се възнаграждение на производствените единици и на помощно-изпълнителския персонал от управлението, а от остатъка – заплатите на ръководните кадри и специалистите от управлението без гарантиран минимум.

Чл. 191. (1) Когато средствата по фонд "Работна заплата" не достигнат за изплащане на заработеното трудово възнаграждение от производствените единици и помощно-изпълнителския персонал в управлението, недостигът се покрива от:

1. партида "Резерв за работна заплата";

2. фонд "Стопански риск";

3. временно свободни средства по другите парични фондове, които се ползуват заемообразно;

4. фонд "Регулиране на работната заплата" в Министерството на финансите;

5. краткосрочни банкови кредити, когато има условия за това.

(2) Източниците, посочени в предходната алинея, могат да се използуват и за изплащане трудовото възнаграждение на ръководните кадри и специалистите до размера на индивидуалните щатни заплати и допълнителните трудови възнаграждения по Кодекса на труда и другите нормативни актове.

Чл. 192. (1) (Доп. – ДВ, бр. 30 от 1982 г., в сила от 1.01.1982 г.) В стопанските организации с предприятия средствата за фонд "Работна заплата" на управлението се отчисляват в рамките на разликата между резултативно-остатъчния фонд на организацията като цяло и сбора на резултативно-остатъчния фонд по схемите на отделните предприятия, но не повече от нормативно установената част на чл. 190, ал. 2, т. 2 . В тези случаи при определяне на норматива се взема пред вид пълният размер на фонд "Работна заплата" през 1981 г.

(2) Когато остатъкът от фонд "Работна заплата" за управлението на стопанската организация е по-голям от нормативно полагащата му се част, разликата се отнася във фонд "Стопански риск", а когато е по-малък – недостигащите средства се осигуряват от същия фонд.

(3) От средствата за текущо трудово възнаграждение най-напред се осигуряват заплатите на помощно-изпълнителския персонал, а заплатите на ръководните кадри и специалистите се изплащат в рамките на остатъка без гарантиран минимум. В случай на недостиг се постъпва по реда на предходния член.

Чл. 193. Допълнителните трудови възнаграждения по Кодекса на труда и по другите нормативни актове се изплащат от фонд "Работна заплата" в пълен размер, без да се свързват с постигнатите резултати, освен ако не е предвидено друго в съответните нормативни актове.

Чл. 194. (1) Колективните органи за управление:

1. задължително изискват от ръководителя на стопанската организация нормите, разценките и други условия на заплащането да се разработват и утвърждават на основата на действуващата проектна технологична и конструктивна документация за отделните изделия, за организацията на производството и др. и на резултативно-остатъчния фонд "Работна заплата" по насрещния план;

2. контролират състоянието на фонд "Работна заплата" и при очертаващи се тенденции за недостиг изискват от стопанските ръководства вземането на необходимите мерки за противодействие.

(2) При неблагоприятни изменения в условията на факторите на производството, водещи до нарушаване на съответствието между нормативната база за организиране и заплащане на труда и резултативно-остатъчния фонд "Работна заплата", ръководителите на стопанските организации и колективните органи за управление приемат и осигуряват изпълнението на компенсационни мероприятия, насочени към възстановяване на съответствието (изменение на нормите и разценките, разработване и внедряване на нови технологии и изделия, подобряване на организацията и други мероприятия, осигуряващи повишаване на ефективността).

Чл. 195. Конкретната организация на работната заплата в стопанските организации се извършва по наредби (а за поделенията – вътрешни правила), утвърдени от съответния колективен орган за управление.

Чл. 196. (1) Индивидуалните работни заплати се определят в рамките на заработения фонд "Работна заплата", както следва:

1. на работниците и специалистите от производството – чрез пряко или косвено оценяване количеството и качеството на техния труд и личния им принос за постигнатите резултати;

2. на персонала от управлението – посредством лични бази за участие, определени на основата на техните индивидуални щатни заплати, коригирани с коефициенти за трудово участие или по други подходящи начини, отразяващи конкретния им принос за постигнатите резултати от дейността на предприятието.

(2) Базите за участие на ръководните кадри и водещите специалисти се определят в зависимост от изпълнението на държавната планова задача за съвкупната печалба и валутните постъпления.

Чл. 197. (1) Индивидуалните заплати на работниците и служителите, определени по реда на предходния член, се намаляват с част от вредите, които те лично са причинили на стопанската организация, доколкото това не е отразено в размера на колективно заработения фонд "Работна заплата" или в определените им коефициенти за трудово участие. Намаляването се извършва в границите, предвидени в Кодекса на труда и в актовете по прилагането му.

(2) Под вреди по смисъла на предходната алинея се разбират всички причинени загуби, включително изплатените наказателни лихви, обезщетения за неизпълнение на договорни задължения, рекламации за лошо качество и др.

(3) От работниците и служителите не може да се търси лична материална отговорност за вреди, причинени поради неправилно или несвоевременно решаване на въпросите, свързани с условията на работа, от съответните ръководители и длъжностни лица, както и по други, независещи от тях причини.

Чл. 198. Индивидуалните работни заплати на работниците се определят и изплащат месечно, а на служителите от управлението – тримесечно или годишно. До определянето на окончателния размер на индивидуалната работна заплата през отделните месеци на служителите се изплаща месечен аванс до размера на щатната заплата, включително допълнителните възнаграждения по Кодекса на труда и другите нормативни актове, в рамките на наличните средства за работна заплата.

Чл. 199. (1) Индивидуалните щатни заплати на служителите се определят в рамките на резултативно-остатъчния фонд "Работна заплата" за тази категория персонал по насрещния план.

(2) По решение на колективния орган за управление и профкомитета на ръководителите и специалистите с изявени високи способности и квалификация индивидуалните заплати могат да се определят персонално извън щатните таблици. Размерът на персонално определените заплати не се гарантира. Те се изплащат в рамките на заработените средства за работна заплата и в зависимост от оценката за личния принос без гарантиран минимум. Колективният орган за управление може да отнеме персонално определените заплати, когато съответните длъжностни лица са загубили качествата, за които те са им били дадени.

Чл. 200. (1) Награди за изпълнение на важни производствено-стопански задачи могат да се изплащат на работниците и служителите, които са изпълнили успешно възложените им задачи от подобен характер.

(2) Максималният размер на наградите, които могат да се изплатят на едно лице годишно по предходната алинея, не може да надвишава три месечни щатни (тарифни) заплати на едно лице независимо от наградите от други източници. Предложенията за награждаване се съгласуват със съответното профсъюзно ръководство.

(3) Средствата, отчислени по фонд "Работна заплата" от снижаване на себестойността, могат да се използуват изцяло или частично за пряко стимулиране на колективите и отделните трудещи се, които имат принос за намаляване материалните разходи на единица продукция, под формата на целеви награди, премии и др. По решение на колективните органи за управление награди и премии от тези средства могат да се дават и на специалисти от инженерно-внедрителски и други организации, които имат доказан принос за снижаване на себестойността.

Чл. 201. Средствата за допълнително трудово възнаграждение за годишните производствено-стопански резултати се разпределят след приключване на годината между структурните звена в зависимост от изпълнението на техните годишни производствено-стопански задачи. Конкретните начини за оценяване на годишните резултати и за разпределяне на средствата се определят с вътрешните правила за организация на работната заплата.

Чл. 202. (1) В рамките на наличните средства по фонд "Стимулиране на техническия прогрес" работниците и служителите могат да се награждават за: внедряване нови и усъвършенствувани технологии и изделия и други научно-технически разработки; пренасяне и внедряване на челен опит; усъвършенствуване социалистическата организация на труда; внедряване на мероприятия, свързани с намаляване разходите на материали и труд на единица продукция, с по-пълно натоварване на производствените мощности.

(2) Целеви награди за внедряване научно-технически разработки, пренасяне на челен опит и др. могат да се изплащат както на преките участници, така и на ръководните кадри и специалистите, съдействували за внедряването.

(3) Наградите на преките участници във внедряването се определят в зависимост от техния принос за реализиране на икономическия ефект от внедрените научно-технически постижения в производството в рамките на средствата, отчислени за фонда по таблица, утвърдена от Министерския съвет. Тези награди се изплащат без други ограничения независимо от нарастването на индивидуалните работни заплати и броя на участниците във внедряването.

(4) Наградите на ръководните кадри и специалистите, съдействували за внедряването, се определят в зависимост от конкретния им принос. Максималният размер на наградите за съдействие при внедряването не може да надвишава годишно три месечни заплати. Награждаването се извършва със заповед, издадена въз основа на решение на колективния орган за управление и профкомитета, в която се посочва изчерпателно в какво се изразява съдействието при внедряването.

Глава шеста – ПРЕДПРИЯТИЯ

Чл. 203. (1) Предприятията на стопанската организация работят на стопанска сметка и осъществяват дейността си по насрещни планове, изработени въз основа на утвърдени им контролни цифри и задължителните планови задачи.

(2) Контролните цифри и задължителните планови задачи се утвърждават от колективния орган за управление на стопанската организация за крайните резултати от дейността на предприятията и за ресурсното им осигуряване по показателите, по които се утвърждават държавните планови задачи на стопанската организация.

(3) С контролните цифри и задължителните планови задачи, утвърдени на предприятията и другите поделения, стопанската организация задължително осигурява изпълнението на своите държавни планови задачи и насрещния си план.

(4) Номенклатурата и обхватът на контролните цифри и задължителните планови задачи по показателя за реализация в натура на продукцията се определят в зависимост от спецификата на производствено-стопанската дейност.

(5) С насрещния план на предприятията могат да се определят по-високи задания в сравнение с утвърдените на стопанската организация държавни планови задачи. В тези случаи стопанската организация е длъжна да им осигури всички допълнително необходими материални и други ресурси и условия.

(6) Заедно с контролните цифри на предприятията се съобщават:

1. информация по реда на чл. 155, ал. 2 и на чл. 157 ;

2. предвидените средства от стопанската организация за финансово подпомагане и стимулиране и условията за получаването им.

Чл. 204. Задължителните планови задачи за плановата година се утвърждават с разбивка по тримесечия.

Чл. 205. (1) С показателите за реализация се обхваща само продукцията в натура, която е предназначена за потребление извън предприятието.

(2) С контролните цифри и плановите задачи на предприятията се възлагат задължително задачи за внедряване на научно-техническия прогрес, включително и за производство на нова крайна продукция в натурално изражение, които произтичат както от националните и отрасловите програми, така и от програмите на стопанските организации. За тяхното изпълнение се осигуряват необходимите материални и финансови ресурси и други условия.

Чл. 206. (1) Задължителните планови задачи за реализация на продукцията в натурално изражение по правило се утвърждават по отделни изделия или по група изделия.

(2) За натурите, включени в задължителните планови задачи на предприятията, стопанската организация е задължена да им осигури лимити за суровините, материалите, горивата, енергията и кооперираните изделия, необходими за производството на тази продукция в съответствие с утвърдените нормативи. При спазване на чл. 98 се осигуряват и материалните ресурси, необходими за изпълнение на насрещния план.

(3) Когато на предприятията не се утвърждават задължителни планови задачи за валутни постъпления от износ, а само продукция в натурално изражение за износ, стопанската организация задължително конкретизира натурите по количество, асортимент и направление, както и външнотърговската организация, чрез която ще се изнесе продукцията.

(4) Утвърждаването на задачите за износ само в стойностно изражение се допуска в случаите, когато предприятията могат по-добре сами да определят най-ефективната структура на износа. В тези случаи натурите, количествата и сроковете за доставка на износната продукция се конкретизират с договорите, които предприятията сключват пряко със съответните външнотърговски организации.

Чл. 207. (1) С оглед по-пълното използуване на производствения си капацитет предприятията могат да предлагат да им се утвърждават по-високи задължителни планови задачи за продукцията в натура в сравнение с контролните цифри. Стопанската организация може да приема тези предложения в зависимост от народно-стопанската изгода, наличието на пазари (потребителско търсене) и възможностите за ресурсно осигуряване.

(2) Когато със задължителните планови задачи не се запълва целият производствен капацитет, предприятията сами определят вида и количествата продукция, които ще произвеждат извън утвърдените им планови задачи, като се съобразяват с потребителското търсене и ресурсното осигуряване.

Чл. 208. Насрещните планове на предприятията на стопанските организации се обсъждат и приемат от общите събрания на трудещите се по предложение на стопанския съвет и профкомитета и се оценяват от гледна точка на това, дали с тях се осигуряват изпълнение на задължителните планови задачи, самоиздръжка, увеличаване доходите на предприятието и решаване социалните проблеми на колективите.

Чл. 209. Стопанските организации са длъжни да осигуряват необходимите условия за успешно изпълнение на насрещните планове на предприятията и да решават оперативно и своевременно всички текущо възникващи проблеми, които са от тяхната компетентност.

Чл. 210. Насрещният план на предприятията е открита и динамична система. Той може да се актуализира по всяко време на съответния планов период съобразно допълнително разкритите резерви, измененията в условията на производството и реализацията, без да се изземват резервите, разкрити от трудовите колективи.

Чл. 211. (1) Предприятията финансират пряко разходите за производствено-стопанската дейност и за социалното развитие на колективите, включително инвестициите си.

(2) Отделни разходи, свързани с крупни реконструкции и модернизации, основни ремонти и с разширението и усъвършенствуването на производствено-стопанската дейност, могат да се финансират и от стопанската организация.

(3) Предприятията осигуряват необходимите им парични средства за финансиране на производствено-стопанската дейности и социалното развитие от: постъпленията от реализация, печалбата, амортизационните отчисления и целево получените суми от стопанската организация.

(4) Стопанската организация е длъжна да допълва от своите източници паричните средства на предприятията си в случаите, когато техните собствени ресурси е достигат, за да финансират изпълнението на утвърдените им задължителни планови задачи.

Чл. 212. (1) Предприятията могат да ползуват кредити за финансиране на дейността си по установения в този правилник ред.

(2) При предоставянето на кредитите банките могат да изискват връщането им да се гарантира и от съответната стопанска организация.

Чл. 213. (1) Предприятията образуват следните парични фондове: "Разширяване и техническо усъвършенствуване", "Социално-битови и културни мероприятия", "Стимулиране на техническия прогрес", "Работна заплата" и "Разходи на ръководителя".

(2) Средствата по паричните фондове се набират и изразходват по реда и за целите, предвидени за стопанските организации с този правилник.

(3) Отчисленията във фондовете на предприятията, включително частта от печалбата за фонд "Разширяване и техническо усъвършенствуване", както и наличностите по тях не могат да се централизират от стопанската организация.

Чл. 214. (1) Предприятията съставят схема за образуване и разпределение на доходите си при условията и по реда, установени за стопанската организация.

(2) Данъка върху балансовата печалба, вноските за регулиране нарастването на работната заплата и отчисленията за фонд "Стопански риск" предприятията превеждат на стопанската организация.

Чл. 215. (1) Предприятията превеждат на стопанската организация:

1. до 60 на сто от отчислените по схемата за образуване и разпределение на доходите средства за фонд "Разширяване и техническо усъвършенствуване";

2. до 80 на сто от амортизационните отчисления за възстановяване на основните средства с производствено предназначение.

(2) Размерът на нормативите по предходната алинея се определя от стопанския съвет при приемането на насрещния план в зависимост от конкретните потребности на предприятията през съответния планов период, включително от договорените с банките погашения и лихви по кредити за капитални вложения.

(3) Предприятията могат да предоставят на стопанската организация заемообразно временно свободните си средства по фонд "Разширяване и техническо усъвършенствуване" въз основа на договаряне и по решение на стопанския съвет.

Чл. 216. (1) Образуването и разпределението на резултативно-остатъчния фонд "Работна заплата" и определението на индивидуалните работни заплати в предприятията се извършват при условията и по реда, установен с този правилник за стопанската организация.

(2) Стопанските организации мога да диференцират по предприятия утвърдения им норматив за увеличаване на базисния фонд "Работна заплата" за всеки процент нарастване на общия доход.

Чл. 217. (1) Другите поделения на стопанската организация работят на вътрешна стопанска сметка на основата на нормативна себестойност на единица продукция.

(2) В зависимост от конкретните условия на работа по решение на стопанския съвет дейността на другите поделения може да се организира на основата на цялостно или частично прилагане на правилата, предвидени в предходните членове за предприятията, включително показателите, по които се утвърждават задължителни планови задачи, съставяне на схеми за образуване и разпределение на доходите, създаването и ползуването на парични фондове и др. Нормативите за отчисляване на средства по фондовете, включително от амортизационните отчисления, в тези случаи се определят с насрещните планове, без да се спазват ограниченията, посочени в чл. 215 .

Чл. 218. (1) Стопанската организация дължи на предприятията и другите си поделения, обособени на вътрешна стопанска сметка, пълния размер на вредите, които им е причинила със своите действия или бездействия.

(2) Предприятията и другите поделения дължат на стопанската организация пълния размер на вредите, които тя е понесла по тяхна вина.

(3) Конкретните случаи, при които се носи отговорността по предходните алинеи, начинът за установяване на вредите и за обезщетяването им, както и редът за предявяване на претенциите се уреждат с правилата за организация на вътрешната стопанска сметка.

(4) Споровете между стопанската организация и предприятията и другите поделения за причинени вреди се решават от стопанския съвет или създадена към него арбитражна комисия.

Глава седма – БРИГАДИ

Чл. 219. Бригадата е първичната производствена, икономическа и социална единица на стопанската организация (поделението), в която непосредствено се съчетават в единство отделните елементи на производствения процес и намират пряко проявление стимулите и отговорностите за ефективно използуване на ресурсите и стопанисването на социалистическата собственост. Броят и съставът на бригадите се определя от стопанския съвет на поделението (стопанската организация).

Чл. 220. (1) Изграждането на бригадите в отделните отрасли, подотрасли, производства и дейности се извършва, като се вземат пред вид съществуващата специфика и конкретните условия на работа, които предопределят оптималните организационни, технологични и икономически граници на бригадите.

(2) При изграждането на бригадата задължително се спазват следните изисквания:

1. Да се обхваща производствено-технологично завършен процес по изработването на готова продукция (извършването на определен вид работа) или завършена част от нея (фаза от единен технологичен процес, зона на обслужване и др.);

2. да са предоставени за стопанисване машините, оборудването и други елементи на производствената база, необходими за изпълнение на възложените производствени задачи;

3. съвместно да се изпълнява единно производствено задаване на основата на обща заинтересуваност и отговорност за резултатите от извършваната работа;

4. дейността да се организира на икономическа основа чрез обособяването й на вътрешна стопанска сметка при последователно прилагане принципите на самоиздръжка, материална заинтересуваност и материална отговорност.

Чл. 221. (1) Бригадата работи по годишен насрещен план, съставен върху основата на утвърдените й задължителни планови задачи и разкритите от нея резерви за повишаване ефективността на производствено-стопанската дейност.

(2) Насрещният план на бригадата се съставя въз основа на личните и колективните творчески планове, включително предложенията, направени от бригадния колектив за: снижаване (икономия) разходите на суровини, материали, горива и енергия; поддържане на машините и съоръженията и подобряване на използуването им; съкращаване числеността на персонала; намаляване на загубите от брак и подобряване качеството на продукцията; повишаване производителността на труда; социално развитие на колектива на бригадата и др.

Чл. 222. (1) На бригадата се утвърждават годишни задължителни планови задачи за резултатите от дейността й, включително обема и качеството на производствено-стопанската дейност, и лимити за ресурсно осигуряване на изпълнението им. Показателите за резултатите, по които се утвърждават задължителни задачи, се определят съобразно конкретните условия на работа.

(2) Задачите за обема на производствената дейност се утвърждават по показатели и измерители, характерни за дейността на съответната бригада – в натурално или стойностно изражение: количество на продукцията (готова продукция, детайли, полуфабрикати, комплектация и др.) или по видовете работи, приходи от дейността, обем на извършени превози, стойност на ремонтните работи и др.

(3) Лимитите за ресурсно осигуряване на задачите за крайните резултати се определят върху основата на действуващите (изведени от актуализирана технологична и конструкторска документация) норми и нормативи за използуване на машините и съоръженията, за разход на труд, суровини и материали, за отпадъци, за технологичен брак и др.

Чл. 223. (1) Годишните задължителни планови задачи на бригадата се конкретизират по месеци посредством нормирани планови задания. В зависимост от спецификата и конкретните условия на работа нормирани планови задания могат да се утвърждават и за по-кратки периоди.

(2) При необходимост с нормираните планови задания могат да се утвърждават производствени графици, специфични изисквания към продукцията и други задължителни условия.

Чл. 224. (1) Количествата продукция, включени в нормираните планови задания, могат да се отклоняват от годишната планова задача в рамките на производствения капацитет на бригадата.

(2) Стопанската организация (поделението) може да извършва текущи промени в годишните планови задачи на бригадата (по качество, вид и асортимент на продукцията и др.), когато това се налага от изменение в условията на производството и реализацията и при други обективни причини (усвояване нови изделия и технологии, изменения в потребителското търсене, затруднения в снабдяването, транспорта и др.), като се съобразява с реално необходимите срокове на преустройство и подготовка на производството.

(3) Измененията в годишните планови задачи на бригадата предварително се съгласуват с нейния колектив и задължително се осигуряват с всички допълнителни потребности от материални и други видове ресурси.

Чл. 225. Организация на бригадната стопанска сметка се извършва въз основа на правила, приети от колективния орган за управление на стопанската организация (поделението), съобразно спецификата и конкретните условия на работа. С тях задължително се уреждат въпросите, свързани със:

1. нормирането на разходите за дейността на бригадите;

2. образуването на фонд "Работна заплата";

3. стопанскосметната отговорност на бригадите;

4. предявяването и уреждането на споровете по вътрешните претенции;

5. реда и начините за отчитане и оценяване резултатите от дейността на бригадата.

Чл. 226. (1) Разходите за издръжка на дейността на бригадата се нормират посредством утвърждаването на бригадна, нормативна себестойност за единица изделие (вид работа и др.) или на нормативи (лимити) за отделните видове разходи. Конкретният начин за нормиране на разходите се избира в зависимост от спецификата на дейността на отделните бригади.

(2) В бригадната нормативна себестойност на единица изделия (в лимитите за отделните видове разходи) се включват само тези видове производствени разходи, които се извършват непосредствено в бригадата и върху чийто размер бригадният колектив може да оказва влияние със своята работа.

(3) Разходите по предходната алинея се определят съгласно утвърдените с проектната (актуализираната) технологична и конструктивна документация нормативи и норми за използуване на производствени мощности, за разход на суровини, материали, горива и енергия, за технологичния брак и отпадъци, за работна заплата и за другите видове разходи.

(4) Разходите за работна заплата се определят под формата на комплексна разценка за единица продукция, без да се диференцират по отделни операции. В тях по правило се включва и работната заплата на ръководителя и на техническите и другите специалисти от бригадата.

Чл. 227. (1) Средствата за работна заплата на бригадата се определят като резултативна величина и се поставят в пряка зависимост от: количеството и качеството на произведената продукция (извършената работа), комплексната разценка, изпълнението на утвърдените задължителни планови задачи за обема на производствено-стопанската дейност на бригадата, спазването на нормативно установените материални разходи и други специфични условия и изисквания.

(2) Средствата за работна заплата, полагащи се за количеството и качеството на извършената от бригадата работа по утвърдените комплексни разценки, се увеличават или намаляват с част от снижението или преразхода на суровините, материалите, горивата и енергията спрямо утвърдената нормативна себестойност, с лимитите за материалните разходи, включително при намаляване или увеличаване на нормативния брак, а също и с част от ефекта или загубата от подобряване или влошаване на качеството и други специфични параметри на дейността на бригадата.

(3) При установяване на резултатите по показателите за себестойността на продукцията (извършената работа) задължително се вземат пред вид признатите претенции по вътрешностопанските спорове за вреди и загуби, включително между бригадите и стопанската организация (поделенията).

Чл. 228. (1) Заработените от бригадата средства за работна заплата се разпределят между членовете й в зависимост от техния конкретен принос за изпълнението на производствено-стопанските задачи по начин, определен от общото събрание на бригадата съобразно спецификата на изпълняваната работа, възможността на отделните членове на бригадата да въздействуват за постигането на по-добри резултати.

(2) Приносът може да се установява:

1. пряко – чрез използуване на количествени и качествени измерители за оценка на извършената работа от членовете на бригадата: норми за изработка или обслужване, разценки и др.;

2. косвено – чрез коефициент за трудово участие или по друг подходящ начин.

(3) Средствата по фонд "Работна заплата", получени в резултат на снижаването на материалните разходи и повишаване на качеството, както и от фонд "Стимулиране на техническия прогрес", могат да се използуват (изцяло или частично) за пряко стимулиране на работниците, които са ги реализирали, под формата на премии, целеви награди и др.

(4) По решение на общото събрание бригадата може да си създава фонд "Бригадир" за сметка на заработения фонд "Работна заплата". Средствата по фонда се използуват за стимулиране изпълнението на важни задачи, преодоляване текущо възникнали затруднения и за други цели, определени от общото събрание.

Чл. 229. (1) Производствените връзки и взаимоотношения между отделните бригади се осъществяват на основата на утвърдените им задължителни планови задачи, производствени графици и други задължителни условия и изисквания.

(2) При необходимост между отделните бригади могат да се сключват вътрешни договори, с които се конкретизират техните взаимни задължения и отговорности за изпълнението на утвърдените им задължителни планови задачи.

Чл. 230. (1) Бригадите носят материална отговорност за неизпълнението на взаимните им задължения независимо от това, дали те произтичат пряко от утвърдените им планови задачи, нормирани планови задания и план-графици, или от сключените помежду им вътрешни договори.

(2) Конкретните случаи, при които се носи отговорност, както и редът за предявяване, разглеждане и уреждане на вътрешностопанските спорове се установяват с правилата за организация на вътрешната стопанска сметка.

(3) За признатите обезщетения за неизпълнение на взаимни задължения задължително се търси отговорност от работниците и служителите от бригадата, които пряко са ги причинили, доколкото това не е взето пред вид при определяне на индивидуалните им работни заплати. Намаляването на заплатите на съответните членове на бригадите в тези случаи се извършва в размерите, предвидени в Кодекса на труда .

Чл. 231. (1) Изискванията за стопанскосметна отговорност се прилагат и във взаимоотношенията между бригадите и ръководството на стопанската организация (поделението), които се изграждат на основата на задължителността на плановите задачи.

(2) Основно задължение на ръководството на стопанската организация (поделението) е да създава материално-техническа осигуреност и всички други условия на бригадите за организиране по-ефективен начин на тяхната дейност в съответствие с технологичните изисквания и съвременните научни методи на организацията на производството.

(3) Основно задължение на бригадите е да организират изпълнението на утвърдените им задачи, ефективно да използуват предоставените им ресурси, да спазват технологичната и трудовата дисциплина и да постигнат високо качество на продукцията или извършената работа.

(4) За уреждане взаимоотношенията между бригадите и ръководството на стопанската организация (поделението) се сключват планово-координационни споразумения (организационно управленчески договори), с които се уточняват взаимните им задължения и отговорности.

(5) Споровете по сключването и изпълнението на планово-координационните споразумения се разглеждат и решават от стопанския съвет (комитет) на стопанската организация (поделението).

Чл. 232. (1) Ръководството на стопанската организация (поделението) няма право да изменя решенията, които бригадата е взела в границите на своята компетентност.

(2) В случаите, когато бригадата изпълнява производствените си задачи с намалена численост и спазва технологиите и утвърдените изисквания за качество, ръководството не може да налага на бригадата приемането на допълнителни членове.

Чл. 233. (1) Органи за управление на бригадата са: общото събрание, бригадният съвет и ръководителят на бригадата (бригадирът).

(2) Ръководителят на бригадата и другите длъжностни лица се назначават от ръководителя на стопанската организация (поделението) въз основа на избор, направен от общото събрание на бригадата.

(3) Компетентността на бригадния съвет и на ръководителя на бригадата се определя от общото събрание в рамките на правата и отговорностите, предоставени на бригадата.

ДЯЛ ТРЕТИ Специфични правила за управление на някои отрасли и дейности

Глава първа – ЕНЕРГЕТИКА

Чл. 234. (1) Стопанските минно-енергийни комбинати и предприятия, включени в системата на Министерството на енергетиката, работят по правилата за предприятията по глава шеста на дял втори на този правилник . По отношение на тях Министерството на енергетиката освен задачите си на държавен орган упражнява правата и задълженията и прилага правилата за стопанските организации по дял втори на този правилник, включително:

1. разпределя по стопански организации контролни цифри и държавни планови задачи, които се утвърждават от Министерския съвет общо за системата му;

2. съставя схема за образуване и разпределение на доходите и образува всички парични фондове за стопанските организации;

3. осъществява централизирано взаимоотношенията с държавния бюджет.

(2) Максимално възможният фонд "Работна заплата" за системата на Министерството на енергетиката се установява по ред, определен от Държавния комитет за планиране и Министерството на финансите, а за стопанските минно-енергийни комбинати и предприятия на министерството – от министъра на енергетиката.

(3) Издръжката на централното управление на Министерството на енергетиката, включително фонд "Работна заплата", се отнася централизирано в себестойността на промишлената продукция, без да се планира и отчита в нормативната себестойност на продукцията на стопанските минно-енергийни комбинати и предприятия. Средствата за фонд "Работна заплата" на персонала от централното управление на министерството се образуват по реда на глава пета на дял втори .

Чл. 235. (1) Министърът на енергетиката може до края на съответния планов период да внася изменения в месечното и тримесечното разпределение на утвърдените му държавни планови задачи за промишленото производство, когато:

1. производството или потреблението на електроенергия и топлоенергия е ограничено по разпореждане на висшестоящ държавен орган;

2. нуждите на потребителите от електроенергия и топлоенергия са задоволени независимо от неизпълнението на плана за производството и реализацията и когато потребителите отказват да договарят или впоследствие – след договарянето, писмено са се отказали от договорените количества електроенергия, топлоенергия, въглища, брикети и концентрати.

(2) Промените на държавните планови задачи в края на първото полугодие и в края на годината се извършват съвместно с Държавния комитет за планиране и Министерството на финансите.

Чл. 236. Произведената от централите електрическа енергия, която се разпределя за електроснабдителните поделения от министерството като вътрешен оборот и по вътрешноразчетни цени, без да влиза в обема на реализацията по схемата на министерството, се отчита в схемите на електропроизводствените поделения като платена реализация.

Чл. 237. Извършените разходи от СО "Минстрой" и стопанските минно-енергийни комбинати за отстраняване на щети, причинени от стихийни бедствия върху основните фондове, за които Държавният застрахователен институт не носи застрахователен риск (свлачища, наводнения, пожари, експлозии, нарушения на земната повърхност вследствие обрушване на подземни минни изработки и др.), не по вина на рудниците, поделенията и звената се покриват от държавния бюджет. Размерът на щетите се установява от комисия, съставена от представители на Министерството на финансите, Държавния комитет за планиране и Министерството на енергетиката.

Чл. 238. Аварийна база в гр. Перник се издържа от средствата на фонд "Разширяване и техническо усъвършенствуване" на Министерството на енергетиката, без да съставя схема за образуване и разпределение на доходите. За дейността на базата Министерството на енергетиката утвърждава издръжка и план по труда.

Глава втора – СТРОИТЕЛСТВО

Чл. 239. (1) На строително-монтажните организации като контролни цифри и държавни планови задачи за реализация на готовата продукция в натура се утвърждават – въвеждане в действие на обекти, подобекти и етапи, в това число:

1. обекти, подобекти и етапи с производствено предназначение;

2. жилищно строителство, включително инфраструктурата по нормативи;

3. други обекти със социално-битово и културно предназначение.

(2) Тези задачи на строително-монтажните организации се определят въз основа на поименен списък, утвърден от Министерския съвет по инвеститори и на основа на договори с инвеститорите.

(3) Поименните списъци се съставят за петилетката, като се уточняват ежегодно до 1 август на предходната година. Нови обекти се включват в тях при условие, че имат утвърден технико-икономически доклад (ТИД) с генерална сметка.

(4) Държавните планови задачи по реда на ал. 2 се определят по правило до 90 процента от производствения капацитет на строително-монтажната организация, установени въз основа на одобрените инженерни проекти и нормативи. Свободният капацитет се използува като резерв за непредвидени работи и изменения и може да се допълва от строително-монтажната организация с обекти на свободно договаряне.

Чл. 240. Планирането, нормирането и финансирането на строително-монтажните работи (СМР) се извършват на основата на утвърдените нормативи за времетраене на строителството, проектно-сметните документации (ПСД) и проект за организация и изпълнение на строителството за отделните обекти (ПОИС). Във връзка с това:

1. в първата година на двегодишния план за строително производство се включват само обекти, за които към 1 юли на предходната година са осигурени утвърдени по съответния ред проектно-сметни документации и работни чертежи за годишната задача на СМР;

2. държавно планово задаване за печалбата се определя на основата на проектно-сметните документации и предвиденото със задачите по внедряването на научно-техническите постижения и челния опит снижаване на материалните и другите разходи;

3. с лимитите задължително се осигуряват количествата суровини, материали, горива, енергия, дефицитни машини и съоръжения, необходими съгласно ПСД и ПОИС за изграждане на обектите, включени в поименния списък на държавните планови задачи;

4. икономията от преките материални разходи при определянето на максимално възможния размер на фонд "Работна заплата" по реда на чл. 182 от правилника се установява спрямо материалните разходи по проектно-сметните документации;

5. доказването съгласно чл. 182, ал. 5 на необходимото увеличение на числеността на персонала спрямо предходната година във връзка с увеличаването на обема и изменението на структурата на строително-монтажните работи се извършва на основата на проектно-сметните документации и проекта за организацията и изпълнението на строителството по отделни обекти, подобекти и етапи, включени в насрещния план;

6. Българската народна банка да включва за финансиране само обекти с утвърдени по съответния ред проектно-сметни документации.

Чл. 241. Строително-монтажните организации договарят с инвеститорите реализацията на строителната си продукция (СМР на обектите, подобектите и етапите) по сметна стойност, определена в проектно-сметните документации, а при наличие на условията, предвидени в Правилника за капиталното строителство – по твърда договорна стойност.

Чл. 242. (1) Образуването на сметната стойност за СМР се извършва съгласно Наредбата за ценообразуване на проучвателната, проектантската и строителната продукция, Правилника за капиталното строителство и другите нормативни актове.

(2) Сметната стойност на СМР включва:

1. стойността на СМР по средни единни цени или по анализи и ориентировъчни цени, когато няма средни единни цени;

2. разликата между установените в проекта с транспортна схема и калкулация доставни цени на материалите и изделията франко обекта и единните цени по ценоразпис;

3. допълнителните средства и доплащания, предвидени с нормативни актове.

(3) Сметната стойност на СМР по предходната алинея задължително се изменя, когато след сключване на договора са настъпили изменения на някои единични цени, услуги и други разходи, влизащи в състава им. Точният размер се установява с двустранен акт между инвеститора и строителя и се изплаща по реда, установен с Правилника за капиталното строителство.

Чл. 243. Когато с държавните планови задачи са възложени за изпълнение обекти извън определената територия за дейност на съответната строително-монтажна организация, инвеститорът и изпълнителят определят и договарят размера на допълнителните разходи (командировъчни, транспортни и др.), произтичащи от утежнените условия, съобразно отдалечеността на обекта, които инвеститорът ще заплати.

Чл. 244. (1) Когато по искане на инвеститора главният изпълнител приема да изпълни обекта, подобекта или етапа в съкратени срокове спрямо утвърдените нормативи за времетраене на строителството, страните могат да договарят добавка към сметната стойност на обекта. Получените целеви средства за предсрочно завършване на обектите, подобектите и етапите се отнасят в целева партида по фонд "Работна заплата", без да се отразяват по схемата за образуване и разпределение на доходите.

(2) При изпълнение на СМР по модернизация и реконструкция главният изпълнител и инвеститорът договарят допълнителни средства за утежнените условия в размер до 10 на сто от стойността на СМР на обекта, намалена със стойността на машините. При особени случаи може да се договарят допълнителни средства и над 10 на сто, но само след предварително съгласуване с Главното управление по цените при Министерството на финансите.

(3) Когато строителството се извършва по частична проектна готовност, Министерският съвет определя размера на допълнителните средства за утежнени условия по предложение на главния изпълнител съгласувано с инвеститора и Главното управление по цените при Министерството на финансите.

(4) Допълнителните средства по предходните алинеи се включват в генералната сметка на обекта.

Чл. 245. (1) Приходите от реализация на строително-монтажните организации са паричните постъпления за завършени, предадени и въведени в действие по установения в Правилника за капиталното строителство ред обекти, подобекти и етапи, както и междинните плащания за завършени натурални видове работи.

(2) Завършени натурални видове работи по смисъла на тези правила са количествата от даден технологичен вид работа на отделен обект, подобект или етап и др., след чието извършване се създават условия за настъпване на събития по графика, осигуряващи натурални видове работи.

(3) При определяне натуралните видове работи като обект на междинно плащане задължително се спазват следните условия:

1. възможност за измерване на физическия обем и сметната им стойност;

2. в графика за изграждане на обекта да са определени събитията, чието настъпване означава окончателно завършване на даден натурален вид работа;

3. графикът за изграждане на обекта, двустранно подписан от инвеститора и строителя да бъде предварително депозиран в съответния клон на Българската народна банка.

(4) Заплащането на предвидените с графика и завършени натурални видове работи се извършва въз основа на двустранен акт между инвеститора и строителя. В акта могат да бъдат включени и предварително изпълнените натурални видове работи, заложени в графика за следващия период на строителството. Общата сума на междинните плащания за завършени натурални видове работи не може да надхвърля 90 на сто от договорената сметна стойност за СМР на обекта, подобекта или етапа.

(5) Окончателното разплащане по завършените обекти, подобекти и етапи и завършени натурални видове работи между главния изпълнител и подизпълнителите се извършва по реда, установен с Правилника за капиталното строителство .

(6) Преведените аванси от инвеститора не се включват в приходите по схемата за образуване и разпределение на общия доход.

Чл. 246. (1) Строителните стопански организации осигуряват оборотните си средства и за сметка на авансите, отпуснати от инвеститорите (възложителите на инженерно-внедрителски задачи).

(2) Авансите от инвеститора се превеждат на главния изпълнител до 10 дни след откриване на финансирането на съответния обект в размер 10 на сто от дванадесетмесечния обем на СМР. Авансите се удържат при окончателното разплащане на съответните обекти.

(3) Размерът на авансите за преходните обекти се регулира в началото на всяка календарна година до сумата, равна на 10 на сто от договорения за новата година обем на СМР.

Чл. 247. Средствата по фонд "Усвояване на нови производства" в строително-монтажните организации могат да се изразходват и за финансиране, без лимитни ограничения, за изграждане на експериментални обекти и други мероприятия, свързани с усвояване нови технологии в строителното производство, усъвършенствуване социалистическата организация на труда и модернизация на производствено-техническата база на строителството.

Чл. 248. В стопанските организации от отрасъл "Строителство" в следната списъчна численост на целия персонал за образуване на средствата за работна заплата се включва и средната списъчна численост на специалните контингенти (бригадири, Строителни войски и др.).

Чл. 249. (1) Строително-монтажните организации и техните ръководители носят отговорност за спазване на проектите и изискванията за качество при изграждането на обектите на капиталното строителство, включително и жилищата. Те са длъжни да обезщетяват напълно инвеститорите, включително и гражданите, закупили жилища, за понесените от тях вреди и други загуби в резултат на недовършени работи, некачествено изпълнение на обектите, допуснати повреди, дефекти и други недостатъци.

(2) Гражданите могат да търсят по съдебен ред правото си на обезщетение за дефектите и другите недостатъци в продадените жилища пряко от строително-монтажните организации, които са ги построили.

(3) От членовете на приемателните комисии и длъжностните лица от организациите-инвеститори се търси лична материална, административна и наказателна отговорност за приемането на недовършени или некачествени изпълнени обекти.

(4) Министерството на строителството и архитектурата и изпълнителните комитети на окръжните народни съвети осъществяват чрез своите органи държавен контрол по спазване на изискванията на Правилника за капиталното строителство по приемането на готовите обекти, подобекти и етапи. При нарушения на установените правила тези органи задължително търсят от виновните лица лична отговорност в съответствие с предходната алинея. За членовете на приемателната комисия, назначена от Министерския съвет, предложенията за търсене на отговорност се отнасят до съответния зам.-председател на Министерския съвет.

Чл. 250. Всички получени суми по допълнителни заплащания, определени от Министерския съвет и за утежнени условия на труд се отнасят целево по фонд "Работна заплата" извън схемата. Разпределението им се извършва съобразно приноса на отделните колективи, звена и участници и в съответствие с вътрешните правила за организация на работната заплата.

Чл. 251. При предсрочно въвеждане на обектите, подобектите и етапите в действие спрямо договорения срок в рамките на утвърдените нормативи за времетраене на строителството инвеститорът заплаща на изпълнителя допълнително 3 на сто от сметната стойност на СМР за обектите с производствено предназначение и за особено важните за народното стопанство обекти по утвърден от Министерския съвет списък. За всички останали обекти размерът на допълнителното заплащане се определя с договора за изграждане на обекта до 3 на сто от сметната стойност на СМР, но не по-малко от 1,5 на сто. Освен това инвеститорът заплаща на изпълнителя и до 50 на сто от нормативната печалба съгласно ТИД за периода, с който е съкратен срокът за изграждане на обекта, подобекта или етапа, но не повече от 0,5 на сто от сметната стойност на СМР на обекта за всеки месец съкращаване на нормативния срок. Допълнителните средства се изплащат от фонд "Разширяване и техническо усъвършенствуване" на инвеститора, като за обектите, финансирани от бюджетни организации, тези средства се изплащат от икономиите по бюджета на съответната организация или на държавния бюджет.

Чл. 252. (1) Министерствата и изпълнителните комитети на окръжните народни съвети извършват държавен контрол за постигане проектни мощности на всички въведени в действие нови обекти по капиталното строителство. Контролът се извършва:

1. за обекти, на които ТИД е утвърден от Министерския съвет – от органите на Държавния комите за планиране и съответното отраслово министерство;

2. за всички други обекти – от органа, който е утвърдил ТИД на обекта.

(2) Когато по субективни причини не са достигнати в нормативен срок проектните мощности на новите обекти, ръководителите на министерствата и изпълнителните комитети на окръжните народни съвети задължително търсят материална и административна отговорност от виновните лица, независимо от санкциите, предвидени с други нормативни актове. За обект по т. 1 на предходната алинея предложенията за наказание на виновните лица се отнасят до съответния зам.-председател на Министерския съвет.

Чл. 252а. (Нов – ДВ, бр. 30 от 1982 г., в сила от 1.01.1982 г.) Чл. 237 се прилага и за ДСО "Хидрострой".

Глава трета – ТРАНСПОРТ

Чл. 253. (1) Министерството на транспорта осъществява управлението на транспорта като единна икономическа система. Министерството може да прави уточнения и изменения на държавните планови задачи, налагащи се в процеса на тяхното изпълнение, в рамките на утвърдените задачи общо за подведомствените му стопански организации от системата. За икономическо въздействие при решаването на комплексните транспортни проблеми към Министерството на транспорта се създават специфични фондове в левове и валута.

(2) Контролните цифри и държавните планови задачи на транспортните стопански организации, включително за ведомствения транспорт, се съставят и въз основа на разчети по плана и единния баланс на превозите и превозните средства за страната и в териториален разрез. Единният баланс и разчетите се разработват от Държавния комитет за планиране и Министерството на транспорта. Те служат и за утвърждаване нормативи и показатели за дейността на ведомствения транспорт, както и за разпределение на новодоставените превозни средства. При недостигане на нормативите за работа нови превозни средства не се предоставят.

(3) На транспортните стопански организации контролните цифри и задължителните държавни планови задачи за реализация се утвърждават по показатели:

1. за товарни превози – основни видове товари, включително от внос и за износ, които осигуряват националните баланси по номенклатура, утвърдена от Държавния комитет за планиране и Министерство на транспорта. Обемът на превозите им се установява на база сключените договори;

2. за пътнически превози:

а) приведен общ пробег и развитие на маршрутната мрежа – за транспортните стопански организации и СД "Градски транспорт" към Столичния народен съвет (СНС);

б) ос/километър в съответствие с графиците за движение на влаковете – за железопътния транспорт;

3. превоз на туристи (чартърни полети, туристически влакове, фрахтоване на кораби и др.), като обемът се установява съгласно сключените договори.

(4) За международната транспортна дейност вместо валутни приходи и валутни разходи по направление по предложение на стопанските организации може да се утвърждава краен валутен резултат.

(5) При отчитане загубата от СД "Градски транспорт" към СНС, когато планираната загуба е превишена в резултат на извършен по-голям приведен общ пробег, а планът за приходите се изпълнява и себестойността на 100 км приведен общ пробег е снижена, плановата загуба се преизчислява на база фактическия обем на приведения общ пробег.

(6) Маршрутите и разписанията за движение на пътническите превозни средства се изработват въз основа на утвърдените нормативи и лимити от транспортните стопански организации или поделенията съгласувано с изпълнителния комитет на съответния народен съвет. Исканията за увеличаване маршрутите и честотата на движението на пътническите превозни средства се приемат при възможност от транспортните организации. Когато това води до влошаване на тяхната рентабилност, органът, който е разпоредил или поискал увеличаване на маршрутите и честотата на движението, е длъжен да компенсира влошената рентабилност.

Чл. 254. (1) Транспортните стопански организации извършват превози на товари и пътници и товарно-разтоварни работи, спедиционни и други услуги в страната по тарифи, утвърдени по установения с този правилник ред.

(2) Превозните цени се прилагат за оптимални маршрути, единни транспортни технологии, срокове за доставка на товарите и нормативите за качество на пътническите превози, утвърдени от министъра на транспорта.

(3) Транспортните стопански организации могат да намаляват утвърдените цени, когато товародателите осигуряват масово превозване на сезонни товари в изгодно за страните време, комплексни транспортни услуги, обработка на превозни средства в почивните и празничните дни, нощно време и др.

(4) Транспортните стопански организации могат да договарят с товародателите по-високи от утвърдените цени за недоговорените в нормативно установените срокове и неритмично подаваните в договореното време товари за превози, експресни и екстрени превози, превози с неосигурени условия за товарене и разтоварване и др.

(5) Увеличаването (намаляването) на превозните цени се договаря с товародателите в границите, определени със съответните тарифи.

(6) Правилата, определени в предходните алинеи, се прилагат и при извършване на превози от нетранспортни стопански организации.

Чл. 255. (1) Цените за превоз на товари с международния автомобилен транспорт и с линейните кораби по море се определят ежегодно по договаряне въз основа на текущите цени на международния транспортен пазар.

(2) Към определените превозни цени за международни превози се заплащат допълнително извършените разходи в чужбина, които не са включени в договорената цена, като пътни такси, разлики в цени на горива, митнически такси и др. (без заплатените по вина на превозвача глоби), срещу предоставяне на съответен документ.

(3) Цените за превоз на товари по международните съобщения за разстоянията извън територията на страната се определят и заплащат във валута.

Чл. 256. Измененията на условията и цените за международни превози, регламентирани с международни съглашения, се отразяват по реда на плановите изменения на цените съгласно ал. 1 на чл. 50 на дял първи.

Чл. 257. Установените по съответния ред безплатни или по намалени цени превози на пътници или товари, както и при използуване на транспортните средства за нуждите на Министерството на народната отбрана и при други специални нужди се заплащат от съответното ведомство и организация, а в останалите случаи на безплатни и с намалени цени пътувания – от държавния бюджет съгласно Наредбата за определяне реда и сроковете за компенсиране на нереализираните приходи от СД "Градски транспорт" към СНС.

Чл. 258. (1) Транспортните стопански организации отчисляват от доходите си средства за фонд "Регулиране на превозите" на Министерството на транспорта по норматив, утвърден от Министерския съвет. Във фонда се отнася и част от допълнителния икономически ефект, реализиран в резултат на оперативната координация на превозите от Министерството на транспорта.

(2) Транспортните стопански организации и СД "Градски транспорт" към СНС образуват фонд "Повишаване културата на обслужването", а СО "Автомобилен транспорт" – и фонд "Пътнически тарифни разлики".

(3) Фонд "Повишаване културата на обслужването" се образува чрез отчисления от печалбата по норматив към приходите от пътнически превози, утвърден от Министерския съвет. С набраните средства се финансират текущи разходи и разходите по строителството и обзавеждането на транспортните средства, гари и други подобни, свързани с културата на обслужването.

(4) Фонд "Пътнически тарифни разлики" се образува чрез отчисления от печалбата по норматив, утвърден от Министерския съвет. С набраните средства се покриват разликите в цените на билетите при затваряне най-късия път от компетентните органи. По този ред се заплащат разликите само за срока, за който е затворен пътят от компетентните органи. След изтичане на този срок разликите се заплащат от виновната страна, която е забавила възстановяването на движението.

Чл. 259. (1) Капиталните вложения с общодържавно значение за удвояване на железния път, гаровите комплекси, пътническите гари, безопасността на движението, опазване на природната среда, специалното строителство за СО "Български държавни железници" се финансират със средства от държавния бюджет.

(2) На транспортните стопански организации се отпускат дотации към тарифите за пътническите превози в размер, осигуряващ рентабилност, равна на средно постигнатата през предходната година за транспорта на 100 лв. производствени фондове, по нормативи:

1. на 100 км приведен общ пробег – за автомобилния транспорт, тролейбусния транспорт, вътрешноградския транспорт и лекия технически таксиметров транспорт;

2. на 100 лв. приходи – за водния и въздушния транспорт;

3. на ос/км – за жп транспорт.

(3) На СД "Градски транспорт" към СНС надбавките към тарифите за пътническите превози се определят въз основа на държавните планови задачи като норматив на 100 км приведен общ пробег. Надбавките се отпускат за фактически извършения приведен общ пробег без лимитни ограничения.

Чл. 260. (1) СО "Български държавни железници", СО "БГА – Балкан" и СО "МАТ" могат да централизират 50 на сто от амортизационните отчисления за основен ремонт на основните производствени фондове във фонд "Разширяване и техническо усъвършенствуване". Амортизационните отчисления за възстановяване летателните и други основни средства, закупени със средства на други стопански организации или министерства (ведомства), се превеждат на организациите, финансирали закупуването им.

(2) СД "Градски транспорт" към СНС централизира изцяло амортизационните отчисления на основните производствени фондове във фонд "Разширяване и техническо усъвършенствуване" на стопанската организация.

(3) Част от амортизационните отчисления за възстановяване в размер до 30 на сто могат да се централизират във фонд "Технически прогрес и инвестиции" към Министерството на транспорта. Конкретният размер на средствата, подлежащ на централизиране, се определя от министъра на транспорта с петгодишния план.

(4) Транспортните стопански организации предоставят за фонд "Технически прогрес и инвестиции" на Министерството на транспорта 70 на сто от полагащите им се средства за фонд "Валутен" от текущите валутни постъпления от международна и външнотърговска дейност.

Чл. 261. В стопанските организации и поделения за пътнически превози при установяване максимално възможния фонд "Работна заплата" съгласно чл. 182 вместо "общ доход" се прилага показател "Приведен общ пробег" при условие, че е запазено равнището на реализираните приходи от предходната година.

Чл. 262. (1) Индивидуалната работна заплата на контролните органи по безопасността на движението от системата СО "Български държавни железници" и на контролните органи по безопасността на въздушното движение не се обвързва с крайните стопански резултати. За неизпълнение на възложените им задачи те се санкционират по установения ред.

(2) Индивидуалната работна заплата на военизираните длъжностни лица от специалните и други служби е равна на определената им заплата за звание и длъжност. Индивидуалната работна заплата на военизираните длъжностни лица, заети пряко с ръководството на производствено-стопанска дейност, се образува по специфични правила, утвърдени от съответния министър след съгласуване с Министерството на народната отбрана, Министерството на финансите и Държавния комитет за планиране.

Чл. 263. При неспазване графиците за движение на превозните средства, при нарушения на правилата за културата на обслужването, при допускане на брак, аварии, катастрофи и предпоставки за тях резултативният фонд "Работна заплата" на поделенията се намалява по нормативи, определени от стопанската организация съгласувано с централния комитет на съответния профсъюз. Намалените средства се използуват за компенсиране щетите на други поделения или се отнасят във фонд "Стопански риск".

Чл. 264. Работната заплата на водачите на транспортни средства (шофьори, локомотивни машинисти, помощник-локомотивни машинисти, летателен състав и ватмани) задължително се обвързва и с безаварийната и безупречна работа в размер и критерии, утвърдени от министъра на транспорта, съответно от председателя на ИК на СНС.

Глава четвърта – СЪОБЩЕНИЯ

Чл. 265. (1) Окръжните управления на съобщенията, софийските телеграфни и телефонни станции, софийските пощенски станции, радиостанции и телевизия, разпространение на печата, линейно-кабелно стопанство, подвижни пощенски станции и другите организационно-икономически и правно обособени експлоатационни звена на пряко подчинение на Министерството на съобщенията работят по правилата за предприятия по глава шеста на дял втори . По отношение на тях Министерството на съобщенията освен задачите си на държавен орган упражнява правата и задълженията и прилага правилата за стопанските организации по дял втори на този правилник, включително:

1. разпределя по стопански организации контролни цифри и държавни планови задачи, които се утвърждават от Министерския съвет общо за системата му;

2. съставя обща схема за образуване и разпределение на доходите и образува всички парични фондове на стопанските организации;

3. осъществява централизирано взаимоотношенията с държавния бюджет.

(2) Издръжката на централното управление на Министерството на съобщенията, включително фонд "Работна заплата", се отнася централизирано в себестойността на продукцията, без да се планира и отчита в нормативната себестойност на услугите. Средствата за фонд "Работна заплата" на персонала от централното управление на министерството се образуват по реда на глава пета на дял втори .

Чл. 266. (1) На Министерството на съобщенията и на поделенията му вместо показателя "Реализация на продукцията в натура" за експлоатационната дейност се утвърждават държавни планови задачи за:

1. броя на телефонните постове в края на годината, включително за населението;

2. автоматизация на междуселищните телефонни съобщения.

(2) В зависимост от спецификата на експлоатационната дейност на поделенията могат да се утвърждават и задължителни задачи за обема на отделните видове услуги в натурално или стойностно изражение, а някои разходи могат да се утвърждават като лимит. На тези от тях, които не реализират приходи, вместо показателя "Съвкупна печалба" се утвърждават други подходящи показатели.

Чл. 267. В рамките на утвърдените от Министерския съвет контролни цифри и държавни планови задачи Министерството на съобщенията разработва насрещен план за експлоатационната си дейност по всички раздели и показатели.

Чл. 268. (1) Експлоатационната дейност на съобщенията се извършва по тарифи, утвърдени от съответния държавен орган.

(2) Установените по съответния ред безплатни или по намалени цени услуги, както и използуването на съобщителните съоръжения за специални нужди се заплащат от съответното ведомство (организация).

Чл. 269. За експлоатационната дейност Министерството на съобщенията и поделенията на съобщенията съставят тримесечна схема за образуване и разпределение на общия доход с натрупване от началото на годината. През първите 2 месеца на тримесечието заплатите се изплащат авансово до размера на щатната (тарифната) заплата и доплащанията по Кодекса на труда и други нормативни документи.

Чл. 270. Фонд "Работна заплата" на експлоатационните звена (районни птт станции, бригади и др.) може да се намалява до 20 на сто в зависимост от оценката за културата и качеството на услугите по правила, утвърдени от изпълнителните комитети на общинските народни съвети в съответствие с наредба, утвърдена от министъра на съобщенията и председателя на Централния комитет на отрасловия професионален съюз.

Глава пета – УСЛУГИ НА НАСЕЛЕНИЕТО, ВЪТРЕШНО-ТЪРГОВСКА И ПЛАСМЕНТНО-СНАБДИТЕЛСКА ДЕЙНОСТ

Чл. 271. (1) В стопанските организации, които извършват услуги на населението, вътрешнотърговска или пласментно-снабдителска дейност, контролните цифри и държавните планови задачи за реализация в натура се утвърждават, както следва:

1. за вътрешнотърговска дейност – обем на минимални продажби за основни групи стоки в годишен разрез по номенклатура, определена от Министерството на вътрешната търговия и услугите. Задачите се утвърждават от изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, включително и за фирмените магазини на стопанските организации;

2. за пласментно-снабдителската дейност – минимални запаси по основни групи материали в годишен разрез по номенклатура, утвърдена от Държавния комитет за планиране;

3. за дейността на местната промишленост и за битовите услуги се утвърждава и показател "Обем на извършените услуги за населението в натура".

(2) По изключение за някои видове услуги по номенклатура, определена от Министерството на вътрешната търговия и услугите и Държавния комитет за планиране, техният обем може да се утвърждава и в стойност без стойността на влаганите основни суровини и материали и резервни части, които се заплащат отделно от цената на услугата.

Чл. 272. (1) На вътрешнотърговските организации се утвърждават стокови фондове за задоволяване потребностите на населението по основни групи хранителни и нехранителни стоки в съответствие с определения обем на минималните продажби.

(2) Стоковите фондове за вътрешната търговия се разпределят по окръзи от Министерския съвет, а по стопански организации и предприятия, включително и за фирмените магазини – от изпълнителните комитети на окръжните народни съвети.

Чл. 273. При недоставяне в срок от стопанските организации-производители на договорените стоки за потребление на вътрешния пазар търговските организации и Българската народна банка задължително прилагат чл. 17 от Наредбата за договорите между социалистическите организации (ДВ, бр. 44 от 1980 г.).

Чл. 274. В стопанските организации и поделенията, които извършват услуги на населението, показателят "Печалба" има разчетен характер и не се утвърждава като държавна планова задача. На стопанските организации и поделенията със смесена дейност, които извършват и услуги на населението, показателят "Печалба" се утвърждава за основната и спомагателната дейност, без да се включва печалбата от услугите.

Чл. 275. (1) На пласментно-снабдителните организации се утвърждава задължителен показател "Внос по направления" в натура или стойност, когато органът, който съставя съответните материални баланси, им възложи изпълнението на централизирана квота за снабдяване всички потребители в страната с определени вносни материали.

(2) Тези организации с разрешение на Държавния комитет за планиране могат да организират по установения ред износ на материали от своите запаси срещу еквивалентен внос на материали за задоволяване на допълнителни потребности или за подобряване структурата на запасите си.

Чл. 276. (Доп. – ДВ, бр. 30 от 1982 г., в сила от 1.01.1982 г.) В пласментно-снабдителните организаци и организациите за изкупуване и реализация на вторични суровини показателят печалба има разчетен характер и не се утвърждава като държавна планова задача.

Чл. 277. (1) Цените на услугите за населението се определят в зависимост от нормативните разходи за тяхното изпълнение без стойността на материалите, суровините и резервните части, които се заплащат отделно от цената на услугата.

(2) В цените на услугите на населението не се включва данък върху оборота с изключение на отделни видове услуги и стоки по поръчка в луксозно и модно изпълнение.

Чл. 278. Валутата, реализирана от износ на стоки за широко потребление, извършен от вътрешнотърговските стопански организации, се съхранява във фонд "Валутен" и се използува от тях само за внос на стоки за потребление.

Чл. 279. (1) Търговските отстъпки за търговия и снабдяване се договарят между вътрешнотърговските и снабдителните стопански организации и стопанските организации – доставчици и потребители, в рамките на утвърдените от Главното управление по цените при Министерството на финансите максимални нормативи по групи стоки.

(2) До извършване на преустройството по планов ред на надценките за материално-техническо снабдяване в качеството на максимален норматив за търговска отстъпка се прилагат действуващите надценки за материално-техническо снабдяване.

(3) При преки връзки между стопанските организации – производители и потребители, включително и организации за търговия на дребно, полагащата се съгласно нормативите търговска отстъпка (надценка) се разпределя между тях по взаимно договаряне в зависимост от разходите им за заготовка, съхранение и доставка на стоките до търговските обекти или производствените поделения.

(4) Когато стоките се доставят чрез вътрешнотърговска организация на едро, размерът на търговските отстъпки се разпределя на договорна основа между нея и вътрешнотърговската организация на дребно.

Чл. 280. (1) Председателите на изпълнителните комитети на общинските (районните) народни съвети могат да приемат решение за намаляване до 20 на сто полагащия се фонд "Работна заплата" на търговските обекти и обектите за услуги, допуснали нарушения на правилата за културата на обслужване. Решението се изпраща на ръководителя на съответната стопанска организация, който е задължен да го приведе в изпълнение. В случай че не е съгласен, той отнася въпроса пред изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, решението на който е окончателно.

(2) Правилата за културата на обслужване в търговските обекти и обектите за услуги на територията на селищната система се утвърждават от изпълнителните комитети на общинските народни съвети въз основа на Наредбата за изискванията и критериите за оценяване културата на обслужване, утвърдена от министъра на вътрешната търговия и услугите, и Инструкцията за реда и начина за извършване на проверките и оценката за културата на обслужване в обектите за търговия и битови услуги, утвърдена от Националния съвет на Отечествения фронт, Комитета за държавен и народен контрол и Министерството на вътрешната търговия и услугите.

(3) На персонала от търговските обекти и обектите за услуги, получавали системно висока оценка за културата на обслужване, могат да се изплащат в края на годината колективни целеви награди от фонд "Работна заплата" на поделението и от партида "Резерв за работна заплата" на стопанската организация.

Чл. 281. При комисионната търговия конкретният размер на комисионните се договаря между стопанските организации-доставчици (или техните поделения) и вътрешнотърговските стопански организации.

Чл. 282. (1) Цените на еднократно внасяните стоки по линията на обмена с чуждестранни фирми се определят от вътрешнотърговските стопански организации при осигуряване положително салдо в левове. Този ред се прилага и от стопанските организации – производители на стоки за народно потребление, когато те извършват обмен с чуждестранни фирми.

(2) Положителното салдо по предходната алинея се разпределя 50 на сто за бюджета и 50 на сто за фонд "Регулиране на цените".

(3) Сделките, включително и договарянето на вносните цени по линията на обмена, се извършват с разрешение на Министерството на външната търговия.

(4) Държавните органи по цените осигуряват единство на цените за едни и същи стоки, внасяни по линията на обмена с чуждестранни фирми.

Чл. 283. Стопанските организации и поделенията за обществено хранене извършват услуги (продажби) по цени, определени, както следва:

1. за кухненска продукция и напитки – въз основа на надценки, утвърдени от Главното управление по цените при Министерството на финансите, и калкулации на стопанските организации и предприятия за обществено хранене;

2. за оркестрови и музикално-артистични програми – въз основа на надценки, утвърдени от Министерството на вътрешната търговия и услугите;

3. за нощувките на български граждани и други услуги – утвърдени от Министерството на вътрешната търговия и услугите съгласувано с Главното управление по цените при Министерството на финансите;

4. за нощувките на чуждестранни туристи и други услуги – утвърдени от Държавния комитет по туризма.

Чл. 284. Средствата за работна заплата, които съгласно действуващите нормативни актове постъпват от други източници за допълнително и целево стимулиране на търговските работници и друг персонал, се отнасят във фонд "Работна заплата", без да се включват с схемата за образуване и разпределение на дохода на стопанските организации и поделения.

Чл. 285. (1) Пласментно-снабдителната дейност се извършва на основата на покупко-продажба на материалите по единни цени, калкулативни или договорни цени, установени в съответствие с нормативните актове.

(2) Потребителите заплащат освен цената на материалите и фактическите транспортни разходи.

Чл. 286. (1) Между пласментно-снабдителните стопански организации и стопанските организации-потребители могат да се договарят и надценки при:

1. доставка на материали, недоговорени в установените с нормативните актове срокове;

2. поемане с договор комплексното и гаранционното снабдяване на потребителите;

3. извършване от пласментно-снабдителните стопански организации допълнителни услуги на потребителите (обработка и заготовка на материалите – рязане, разкрояване, форматиране, разфасоване, разливане и др.).

(2) Пласментно-снабдителните стопански организации могат да предоставят по договаряне част от надценките, които получават по реда на предходната алинея, на стопанските организации-производители (вносители), допринесли за изпълнението на допълнителните изисквания на стопанската организация-потребител.

Чл. 287. Пласментно-снабдителните стопански организации извършват изкупуване и пласмент на излишни и залежали суровини и материали по договорени цени или на комисионни начала. Размерът на комисионното възнаграждение не може да надвишава максималния размер, утвърден от Държавния комитет за планиране и Министерството на финансите.

Чл. 288. (1) Стопанските организации ДСО "Петрол", ДСО "Газоснабдяване", техните поделения, както и предприятието "Продуктопроводи" не носят отговорност при неизпълнение на договорите със своите доставчици в случаите, когато потребителите отказват получаването на договорените количества поради реализирани икономии, намаления потребности и други уважителни причини.

(2) Когато поради намаляване обема на доставките или при изменение на структурата им по желание на потребителите намалява размерът на общия доход на стопанските организации и поделения по предходната алинея, за определяне максимално възможния фонд "Работна заплата" по реда на чл. 182 Държавният комитет за планиране по предложение на отрасловото министерство може да им коригира базисния общ доход с оглед компенсиране на неблагоприятните последици от това. Корекция на базисния общ доход се извършва само при условие, че са изпълнени договорите с потребителите и е реализирана реална икономия на горивата и нефтопродуктите спрямо утвърдените лимити.

Чл. 289. Към стопанските организации, които извършват вътрешнотърговска дейност и материално-техническо снабдяване, се образува паричен фонд "Регулиране на цените". Средствата за фонда се отчисляват от дохода на стопанската организация по норматив върху стокооборота (без ведомствения стокооборот), утвърден от Министерския съвет. Изразходването на средствата по фонда се извършва по наредба, утвърдена от министъра на финансите съгласувано с Министерството на вътрешната търговия и услугите и Държавния комитет за планиране.

Чл. 290. Към трудово-производителни кооперации се образува паричен фонд "Дивидент". Средствата на фонда се отчисляват и изразходват по наредба, утвърдена от министъра на финансите по предложение на съответното ведомство.

Чл. 291. В специалните предприятия за трудоустроени лица към народните съвети и в трудово-производителните кооперации на инвалидите се образува фонд "Рехабилитация". Средствата на фонда се набират и изразходват по наредба, утвърдена от министъра на финансите по предложение на съответното ведомство.

Чл. 292. Конкретните особености по прилагането на правилника в предприятията за трудоустроени лица и в трудово-производителните кооперации на инвалидите се уреждат с правила, утвърдени от министъра на вътрешната търговия и услугите, министъра на народното здраве и министъра на финансите.

Глава шеста – МЕЖДУНАРОДЕН И ВЪТРЕШЕН СТОПАНСКИ ТУРИЗЪМ

Чл. 293. Държавният комитет по туризма освен задачите си на държавен орган упражнява правата и задълженията на корпорация (обединение на стопански организации) по отношение на включените в състава му туристически стопански организации съгласно дял втори на този правилник.

Чл. 294. (1) На туристическите стопански организации държавните планови задачи се утвърждават и по следните показатели:

1. заетост на легловата база – брой нощувки на едно легло;

2. стокови фондове по основни групи – хранителни и нехранителни стоки.

(2) Министерският съвет при утвърждаване стоковите фондове на окръжните народни съвети (СНС) определя каква част от тях са за туристическите стопански организации.

Чл. 295. Стопанските организации извършват съответните услуги по цени, определени, както следва:

1. за нощувки на български граждани – от Държавния комитет по туризма съгласувано с Главното управление по цените при Министерството на финансите. Тези цени могат да се намаляват от туристическите стопански организации съобразно сезонността и заетостта на базата;

2. за нощувки на чужди туристи и други услуги – от Държавния комитет по туризма;

3. за медицински услуги – от Държавния комитет по туризма съгласувано с Министерството на народното здраве;

4. за кухненска продукция и напитки – въз основа на надценки, утвърдени от Главното управление по цените при Министерството на финансите по предложение на Държавния комитет по туризма, и калкулация на туристическите стопански организации. Тези цени могат да се намаляват от туристическите стопански организации съобразно сезонността на базата;

5. за оркестрови, музикално-артистични програми – въз основа на надценки, утвърдени от Държавния комитет по туризма;

6. за нощувките и други услуги на български граждани, за кухненска продукция и напитки, за оркестрови и музикално-артистични програми, предоставени от други стопански организации – от ведомствата, на които са подчинени тези организации, съгласувано с Главното управление по цените при Министерството на финансите.

Чл. 296. (1) Дирекция "Балкантурист", както и туристическите агенции и бюра към обществените и кооперативните организации извършват външнотуристическата дейност на туристическите стопански организации срещу комисионни възнаграждения. Със съгласие на туристическите стопански организации те могат да извършват външнотуристическа дейност и за своя сметка, като се разплащат с туристическите стопански организации и по договорени цени в левове.

(2) Министърът на финансите по предложение на Държавния комитет по туризма утвърждава максимален размер на комисионните възнаграждения за външно- и вътрешнотуристическата дейност.

(3) Конкретният размер на комисионните възнаграждения се договаря в рамките на утвърдения максимален норматив. При повишени и специални изисквания (срочност на сделката, неблагоприятна конюнктура, усвояване на нови пазари и др.) туристическите стопански организации могат да изплащат добавка към комисионните възнаграждения и над утвърдения максимален норматив.

(4) Полагащите се комисионни възнаграждения се установяват върху левовата равностойност на валутните постъпления.

Чл. 297. (1) Валутните цени на туристическите услуги (основни и допълнителни) се договарят между туристическите стопански организации и дирекция "Балкантурист" и съответните туристически агенции и бюра при съставяне на насрещния план въз основа на плановите валутни цени, които се утвърждават като минимални от Държавния комитет по туризма.

(2) Проектите на плановите външнотърговски цени се изработват от Държавния комитет по туризма с участието на дирекция "Балкантурист", туристическите стопански организации и туристическите агенции и бюра въз основа на дългосрочни и краткосрочни прогнози и тенденции в измененията на конюнктурата на външнотуристическите пазари, на сключените международни спогодби и друга информация.

(3) Плановите цени за конкретните туристически услуги могат да се отклоняват от минималната планова цена, определена по реда на ал. 1, в зависимост от качеството, сезона и други фактори.

(4) При настъпили съществени изменения в конюнктурата и условията за реализация на международните туристически пазари, предизвикали трайно отклонение на външнотуристическите цени в сравнение с минималните, Държавният комитет по туризма може да променя утвърдените планови външнотуристически цени. В тези случаи туристическите стопански организации са задължени съответно да коригират договорените външнотуристически цени с дирекция "Балкантурист" и съответните туристически агенции и бюра.

Чл. 298. (1) ВТО "Кореком" образува приходите си въз основа на търговска отстъпка от левовата равностойност на разликата между цените за реализация на стоките и цените, по които те са закупени. Размерът на търговската отстъпка се утвърждава от министъра на финансите.

(2) ВТО "Кореком" може да извършва консигнационни продажби на дребно чрез туристическите стопански организации, като за целта сключва договори с тях. Реализираната при тези продажби валута се отчита пред ВТО "Кореком".

(3) ВТО "Кореком" заплаща комисионни възнаграждения в левове на туристическите стопански организации за извършените от тях консигнационни продажби. Размерът на комисионните възнаграждения се определя с договорите и не може да бъде по-малък от минималните размери, утвърдени от Държавния комитет по туризма.

(4) Цените за продажба на стоки на дребно във валута от туристическите стопански организации се определят от ВТО "Кореком" съгласувано с Министерството на финансите – Главното управление по цените.

Чл. 299. Туристическите стопански организации получават комисионна в левове върху левовата равностойност на обменената валута по двете направления, която се включва в общия доход. Размерът на комисионната се утвърждава от Министерството на финансите и Държавния комитет по туризма.

Чл. 300. Туристическите стопански организации внасят във фонд "Технически прогрес и инвестиции" на съответното министерство 50 на сто от амортизационните отчисления за възстановяване.

Чл. 301. Експортните премии за стопанските организации от международния и вътрешния стопански туризъм се определят от Министерството на финансите и Държавния комитет по туризма с норматив на 100 лв. валутни постъпления, установен на базата на отрицателната разлика между действуващите цени на дребно и туристическите услуги и левовата равностойност на плановите валутни цени.

Чл. 302. Левовата равностойност на разликата между валутните постъпления от реализация на стоки и тяхната стойност по покупни цени, намалена с размера на търговската отстъпка за ВТО "Кореком", се разпределя за държавния бюджет и за Държавния комитет по туризма по нормативи, утвърдени от Министерския съвет.

Чл. 303. (1) Стопанските организации от системата на туризма могат да ползуват заемообразно средствата по другите фондове и заеми от банката, когато поради сезонния характер на стопанската дейност резултативно-остатъчният фонд "Работна заплата" през отделни периоди на годината не е достатъчен за покриване изплатения фонд "Работна заплата".

(2) Банката кредитира стопанските организации от системата на туризма поради сезонния характер на тяхната дейност през отделните периоди на годината, когато общият доход е отрицателен. Заемите по тази и предходната алинея се отпускат с нормален лихвен процент.

Чл. 304. (1) В рамките на резултативно-остатъчния фонд "Работна заплата" туристическите стопански организации и поделения могат да определят индивидуалните работни заплати по реда на ал. 2 на чл. 199 за целия персонал.

(2) Образуването и регулирането на фонд "Работна заплата", а също и организацията на работната заплата и вътрешната стопанска сметка в Главна дирекция "Балкантурист" и ВТО "Кореком", в туристическите агенции и бюра е извършват по реда, установен за външнотърговските организации.

Чл. 305. Изборът от туристическите стопански организации на формата за организиране външнотърговската дейност по чл. 100, ал. 2 се извършва съгласувано с Държавния комитет по туризма.

Глава седма – ВЪНШНА ТЪРГОВИЯ

Чл. 306. (1) На външнотърговските организации се утвърждават контролни цифри и държавни планови задачи за реализация на продукцията:

1. натурални задачи за износа в изпълнение на международни договори, спогодби и др.;

2. натурални задачи за внос по двете направления.

(2) Утвърдените задачи за внос по първо направление са минимални и могат да се превишават.

(3) За износа по второ направление не се утвърждават задължителни натурални показатели освен в случаите, посочени в точка 1 на ал. 1.

Чл. 307. (1) Стопанските организации – производители на стоки за износ и външнотърговските стопански организации договарят свободно вида и количествата на стоки за износ с оглед задължително постигане на утвърдените планови задачи за валутните постъпления.

(2) Стопанските организации съобщават на Министерството на външната търговия и Българската външнотърговска банка разпределението на възложените им държавни планови задачи по износа и вноса на външнотърговски организации, външнотърговски дружества, собствени външнотърговски предприятия или собствени структурни звена за външнотърговска дейност.

Чл. 308. Количествата и видът на стоките за износ, които не са включени в утвърдената държавна планова задача за реализация на основни видове продукция в натурално изражение, се определят:

1. когато износът се извършва от външнотърговска организация или външнотърговско дружество – чрез свободно договаряне между нея и стопанската организация-производител. В този случай външнотърговската организация не може да отказва договаряне на стоки, които са и предмета на нейната дейност;

2. когато износът се осъществява от външнотърговско предприятие – чрез договаряне между него и другите поделения на стопанската организация или по друг начин, установен от колективния орган на стопанската организация;

3. когато износът се извършва непосредствено от структурните звена на стопанската организация, формата на взаимоотношенията между звеното и производствените поделения се определя с решение на колективния орган за управление на стопанската организация.

Чл. 309. Министерството на финансите и Министерството на външната търговия утвърждават на външнотърговските организации и предприятия норматив за валутни разходи на 100 лв. реализирани валутни постъпления, в които се включват валутните разходи за командировки, издръжка на задграничен апарат и реклама.

Чл. 310. (1) Външнотърговските цени по износа и вноса се договарят от стопанската организация – производител или купувач, и от външнотърговските организации въз основа на плановите външнотърговски цени, които се утвърждават ежегодно по групи стоки и по направления от Държавния комитет за планиране, Министерството на финансите и Министерството на външната търговия.

(2) В случаите, при които външнотърговските организации купуват или продават продукция на външните пазари за своя сметка, те договарят с чуждестранните организации цените по износа и вноса въз основа на плановите външнотърговски цени, утвърдени по реда на предходната алинея. Тези организации купуват или продават продукцията на вътрешните контрахенти по утвърдените единни или договорени цени. В тези случаи резултатите от вноса и износа се отразяват в дохода на външнотърговската организация.

(3) Проектите на плановите външнотърговски цени се разработват от Министерството на външната търговия и съответните министерства с участието на стопанските и външнотърговските организации въз основа на дългосрочни и краткосрочни прогнози за тенденциите в измененията на конюнктурата на външнотърговските пазари, на сключените междудържавни търговски спогодби и друга информация.

(4) Плановите цени по износа и вноса за конкретните стоки от съответната стокова група могат да се отклоняват от средната планова цена, определена за дадена група стоки по реда на ал. 1, в зависимост от качеството на стоката, сезона и други фактори.

(5) При настъпили съществени изменения в конюнктурата и условията за реализация на международните пазари, предизвикали трайно отклонение на международните цени в сравнение с плановите с повече от 5 на сто, Министерството на финансите, Държавният комитет за планиране и Министерството на външната търговия могат да променят утвърдените планови външнотърговски цени. В тези случаи стопанските организации – производители и купувачи, са задължени съответно да коригират договорените с външнотърговските организации цени по износа и вноса.

Чл. 311. (1) Фактическите цени на реализация и другите условия на договорите между външнотърговските организации и партньорите им в чужбина задължително се съгласуват със стопанската организация – производител на стоката за износ. Без нейно съгласие външнотърговската организация не може да подписва договорите за износ на продукцията освен в случаите, когато изнася продукция за своя сметка.

(2) Външнотърговските организации могат да се отклоняват от установените планови цени и другите условия по износа без съгласуване със стопанските организации-производители в рамките на правомощията, предвидени в сключените помежду им договори. Отрицателните отклонения извън договорените правомощия се съгласуват задължително текущо със стопанските организации-производители. Когато външнотърговската дейност се осъществява от поделение на стопанската организация, правомощията му се определят от колективния орган за управление.

(3) Когато външнотърговската организация е извън системата на стопанската организация, положителните или отрицателните отклонения между плановите и фактическите валутни цени се разпределят между нея и стопанските организации-производители в съотношение, определено с договор, а когато външнотърговската организация е в системата на стопанската организация – по начин, определен от колективния орган за управление на стопанската организация.

(4) Постъпленията от износа се отчитат по левовата равностойност на фактическите валутни цени.

Чл. 312. Външнотърговските организации, които изнасят селскостопанска продукция за своя сметка, могат да договарят изкупните цени с АПК и другите селскостопански организации за количествата продукция, доставени им над или извън държавните планови задачи за продажби.

Чл. 313. Външнотърговските и стопанските организации договарят добавки (отбиви) към комисионните за реализирани разлики между фактическите и договорените цени по износа и вноса. Размерът на добавките (отбивите) се определя като процент към реализираната сума от разликата между фактическите и договорените цени.

Чл. 314. (1) Калкулативните цени, по които външнотърговските организации доставят внесената продукция на стопанските организации-купувачи, се образуват въз основа на левовата равностойност на фактическите валутни покупни цени, на изплатените от външнотърговската организация транспортни разноски, мита и други видове разходи и на полагащите й се комисионни възнаграждения.

(2) Взаимоотношенията с бюджета по разчитане на ценови разлики, данък върху оборота и мита при вноса се уреждат от външнотърговските организации и предприятия. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Чл. 315. (1) За извършената от тях дейност външнотърговските организации получават комисионните възнаграждения по износа и вноса.

(2) Размерът на комисионните по стоки, групи стоки и направления за износа и вноса се определя по нормативи, утвърдени от Министерството на финансите и Министерството на външната търговия. Външнотърговските организации могат при икономическа целесъобразност и взаимно съгласие да договарят по-ниски или по-високи комисиони от утвърдените нормативи. При несъгласие на една от страните се прилагат комисионите съгласно утвърдените нормативи.

(3) Когато външнотърговската дейност се извършва непосредствено от структурни звена на стопанската организация, комисиони за тази дейност не се начисляват. Материалната отговорност и стимулирането на структурните звена на стопанската организация, които извършват непосредствено външнотърговска дейност, и обособяването им на вътрешна стопанска сметка се определят с вътрешни правила, утвърдени от колективния орган за управление на стопанската организация.

Чл. 316. Външнотърговските организации извън системата на стопанските организации задължително изкупуват договорената продукция за износ от стопански организации и техни поделения-производители независимо дали в момента тя е осигурена с реализация. Когато външнотърговската организация е в системата на стопанската организация, въпросът се решава по ред, установен от колективния орган за управление на стопанската организация.

Чл. 317. (1) Фонд "Работна заплата" на външнотърговските организации и предприятия се поставя в пряка зависимост от повишаване на валутната изработка на едно лице и от подобряване на договорените цени по износа и вноса.

(2) Максимално възможният фонд "Работна заплата", който може да се отчисли по схемата за образуване и разпределение на доходите, се определя върху основата на отчетената средна списъчна численост на персонала, включително и задграничния персонал, и на фактически изплатеното трудово възнаграждение на едно лице през предходната година, увеличен (намален) съобразно:

1. увеличението (намалението) на валутните постъпления от износа на едно лице спрямо държавната планова задача или спрямо достигнатото през предходната година;

2. подобряването (влошаването) на фактическите цени спрямо плановите (договорените) цени по износа и вноса;

3. приходите от реекспорт и други специфични външнотърговски операции.

(3) Показателите и нормативите за определяне максимално възможния фонд "Работна заплата" се утвърждават от Държавния комитет за планиране, Министерството на финансите и Министерството на външната търговия по предложение на съответното отраслово функционално министерство. При определяне на показателите и нормативите се вземат пред вид характерът на стоките за износ, сложността и трудностите в реализацията.

Чл. 318. Подборът, назначаването, издигането и освобождаването на външнотърговските работници във всички социалистически организации се извършват в съответствие с утвърдената от Министерския съвет Наредба за работата с кадрите във външната търговия.

Чл. 319. (1) Предоставените на стопанските организации и поделенията средства от фонд "Насърчаване на износа" към Министерството на външната търговия не се включват в техните схеми за образуване и разпределение на доходите.

(2) Средствата се използуват по решение на колективните органи за управление, съгласувано с профкомитета, за индивидуални награди на работниците, специалистите и ръководните кадри съобразно техния принос за изпълнение на износа или за фонд "Социално-битови и културни мероприятия". Наградите за ръководителя на стопанската организация и поделението се определят от министъра на външната търговия.

Глава осма – ПРОЕКТАНТСКА ДЕЙНОСТ

Чл. 320. (1) Основен критерий при оценка на проучвателните работи и проектите на обектите на капиталното строителство е продължителността на срока за откупуване и постигането на челните наши и чуждестранни технико-икономически показатели по отношение на: рентабилност на 100 лв. производствени фондове; капиталоемкост; материалоемкост, енергоемкост и трудоемкост на единица продукция; качество на продукцията; равнище на техниката и технологиите.

(2) Конкретните значения на показателите по предходната алинея, които трябва да бъдат постигнати при проектирането на съответния обект на капиталното строителство, се определят с технико-икономическо задание, което се утвърждава от ръководителя на организацията-инвеститор.

(3) За съответствие на утвърдените с технико-икономическо задание показатели на челните наши и чуждестранни постижения отговорност носят ръководителите на организацията-инвеститор, а за постигането им при проектирането – ръководителите на проектантската организация и на проектантския колектив.

(4) Инвеститорът имат право да избира проектантска организация, която осигурява най-високо технико-икономическо равнище на проекта, като за целта може да провежда конкурси по предварително обявени условия.

Чл. 321. Размерът на проектантския хонорар се определя по ценовия правилник за проучвателни и проектантски работи в зависимост от изпълнението на критериите по предходния член, както следва:

1. цените се прилагат в пълен размер само за проекти, с които се постигат челните световни технико-икономически показатели и критерии;

2. цените се намаляват, когато постигнатите технико-икономически показатели и критерии са по-високи от челните в страната, но са под световните постижения;

3. във всички останали случаи проектантският хонорар не се заплаща, а проектантската организация дължи на инвеститора обезщетение за пропуснати ползи в резултат на забавяне строителството на обекта.

Чл. 322. (1) Контролът на равнището и качеството на технико-икономическите задания за обектите на капиталното строителство с производствено предназначение се осъществява от експертните технико-икономически съвети към министерствата и изпълнителните комитети на окръжните народни съвети под общото методично ръководство на Държавния комитет за наука и технически прогрес.

(2) Технико-икономическите доклади и проектите за обекти на капиталното строителство се приемат от държавни експертни технико-икономически съвети към министерствата и окръжните народни съвети, а за обектите с национално значение – от Висшия експертен технико-икономически съвет към Държавния комитет за планиране. До приемането им не могат да се подписват договорите за доставка на машини и съоръжения и да се започва строителството.

(3) Общото методично ръководство и контрол на дейността по технико-икономическата експертиза в областта на проектирането на обектите на капиталното строителство се осъществяват от Висшия експертен технико-икономически съвет към Държавния комитет за планиране.

(4) Ръководителите на организацията-инвеститор и членовете на държавните експертни технико-икономически съвети, допуснали приемането на неефективни или неправилно съставени проекти, носят индивидуална материална и административна отговорност, а в по-тежки случаи се привличат и към наказателна отговорност за нанасяне щети на народното стопанство.

Глава девета – ГОРСКО СТОПАНСТВО, ДЪРВОДОБИВНА И ДЪРВООБРАБОТВАЩА ПРОМИШЛЕНОСТ

Чл. 323. За селскостопанската дейност в горскостопанските комбинати и горските стопанства от системата на горите и горската промишленост се прилагат и нормативните документи и специфичните правила за управление на селскостопанското производство.

Чл. 324. Начисленият фонд "Работна заплата" с ДОО, но не повече от максимално възможния фонд "Работна заплата" с ДОО, за свръхнормативните натрупвания на дървени материали в горските стопанства (на сечища и временни складове) спрямо началото на годината може да се осигурява и от фонд "Стопански риск" на стопанската организация и банков кредит, без да се отчита като недостиг на фонд "Работна заплата". Краен срок за ликвидиране на увеличеното незавършено производство е до 30 септември на същата година.

Чл. 325. (1) Доходът и печалбата от страничната дейност в горскостопанските комбинати, горските стопанства и държавните ловни стопанства не се включват в схемата за образуване и разпределение на доходите. Разпределението им се извършва по ред и начин, установени за дохода и печалбата от реализация на стоки от отпадъчни, маломерни и нестандартни материали и от услуги на работници и служители и населението от селищните системи.

(2) От допълнително отчислените средства за фонд "Работна заплата" по реда на предходната алинея могат да се изплащат целеви награди и на ръководни кадри и специалисти, включително и от управлението на стопанската организация, които не са непосредствено заети в тази дейност, когато са им възложени за изпълнение отделни задачи и когато те имат конкретен принос за нейното развитие.

Чл. 326. Установените излишъци от дървени материали и други на временните складове се заприходяват по средната планова себестойност за текущата година. Сумата на излишъците се разпределя:

1. 50 на сто за тарифни такси на корен извън схемата;

2. 50 на сто се посочват по схемата за образуване и разпределение на доходите.

Чл. 327. За компенсиране отклонения в себестойността на продукцията в дърводобива, произтичащи от утежнените производствени условия при събирането на суха и паднала дървесна маса, се използуват средства от фонд "Лесокултурни мероприятия и строителство на горски пътища" към Министерството на гоите и горската промишленост. Тези средства се включват в схемата за образуване и разпределение на доходите.

Чл. 328. Управлението на ДСО "Дърводобив и строителство" – Коми – АССР, се осъществява по специфични правила, одобрени от Държавния комитет за планиране, Министерството на финансите и Българската народна банка по предложение на министъра на горите и горската промишленост.

ДЯЛ ЧЕТВЪРТИ Прилагане на икономическия механизъм в териториалните единици

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 329. (1) Териториални единици по смисъла на тези правила са общините, районите и окръзите, които работят на стопанска сметка и самоиздръжка.

(2) Прилагането на икономическия подход в управлението на териториалните единици се свързва непосредствено със:

1. засилването на икономическата заинтересуваност на изпълнително-разпоредителните органи на народните съвети от ефективното и хармоничното социално-икономическо развитие на териториалната единица като цяло;

2. повишаването на правата и финансовата самостоятелност на изпълнителните комитети на общинските и окръжните народни съвети и засилването на материалната им отговорност за крайните резултати от тяхната дейност.

Чл. 330. (1) Общинският народен съвет се счита на самоиздръжка, когато приходите по бюджета му, реализирани от източници, намиращи се на територията на селищната система, надвишават средствата, необходими за покриване нормативните потребности за социално-културните и благоустройствените мероприятия, за административно-техническо обслужване на населението, за издръжка на местните органи на държавната власт и народното самоуправление, както и за минималните отчисления за фондовете "Инвестиционен" и "Резервен".

(2) Окръжният народен съвет се счита на самоиздръжка, когато приходите по бюджета му и по бюджетите на общинските народни съвети, реализирани от източници, намиращи се на територията на окръга, надвишават средствата, необходими за покриване нормативните потребности за издръжка на социално-културните мероприятия от окръжен характер, за издръжка на окръжния народен съвет и неговите изпълнително-разпоредителни органи, за минималните отчисления във фондовете "Инвестиционен" и "Резервен", както и за покриване недостига на нормативните потребности по бюджетите на общинските народни съвети.

Чл. 331. Министерствата и другите ведомства, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, стопанските и други социалистически организации, извършващи дейности на територията на селищната система или ползуващи работна сила от нея, вземат участие в комплексното устройство на територията, в изграждането и опазването на жизнената среда, в по-пълното задоволяване материалните и духовните потребности на населението. Видът и размерът на задължителното им участие се определят с нормативни актове на Министерския съвет и с тези правила. Доброволното им участие в рамките на тяхната компетентност, финансови и други ресурси се урежда с договор с изпълнителните комитети на съответните общински народни съвети.

Чл. 332. Общинските и окръжните народни съвети могат да организират разнообразни форми за доброволно сдружаване на икономическа основа:

1. със стопански кооперативни и други социалистически организации за извършване съвместни дейности на територията на селищната система или окръга в областта на битовото, комуналното, търговското и здравното обслужване на населението, в местната промишленост, за жилищното, благоустройственото и културното строителство и др.;

2. с други общини или окръзи за обединяване техните трудови, материални и финансови ресурси за съвместно решаване проблемите по комплексното обслужване на населението, изграждане на техническата инфраструктура и други въпроси от общ интерес.

Чл. 333. (1) Общинските народни съвети и кметствата организират широко участие на населението в изграждането, благоустрояването и хигиенизирането на селищните системи. Когато гражданите са съгласни, може да им се предоставят строителни материали, а те с личен труд да извършват някои благоустройствени мероприятия по утвърдени проекти и под контрола и ръководството на специалисти от общинския народен съвет или кметството.

(2) При решаване на въпросите за изграждането, реконструкцията и модернизацията на благоустройствени и други обекти с местно значение, засягащи интересите на населението от селищната система или отделното населено място, народните съвети могат да вземат решение за допитване до населението, включително и за референдум, с който то да определи своето участие с труд, средства и др. за тяхното изграждане. Набраните по този ред средства не могат да се използуват за други цели. За целевото им изразходване изпълнителният комитет на общинския народен съвет се отчита на сесия.

Чл. 334. Земите на територията на селищната система, които не са предоставени за стопанисване от социалистическите организации и не са собственост на граждани, са общински земи. Те се стопанисват от общинския народен съвет пряко или чрез предоставяне на социалистическите организации и физически лица.

Глава втора – ПЛАНИРАНЕ

Чл. 335. (1) Окръжните и общинските народни съвети организират своята дейност на основата на петгодишни и годишни планове за социално-икономическото развитие на съответните териториални единици.

(2) С плановете за социално-икономическото развитие на териториалните единици се осигуряват:

1. най-ефективно използуване на средствата за социално-културни мероприятия, повишаване жизненото равнище на населението и опазване на природната среда;

2. условия и предпоставки за по-нататъшно развитие на производителните сили, разширяване на териториалната концентрация и специализация на производството с прилагане на мултипликационния подход и най-рационално използуване на материалните и трудовите ресурси, утвърждаване социалистическия начин на живот в селищните системи и окръга като цяло.

(3) Народните съвети участвуват в планирането на социално-икономическото развитие на териториалните единици във всички негови етапи, в разработването на генерална схема за териториално разположение на производителните сили, на контролните цифри, на комплексните програми и на териториалноустройствения план.

Чл. 336. (1) С оглед на най-ефективно използуване на местните ресурси и осигуряване съчетаването между териториалното и отрасловото планиране изпълнителните комитети на окръжните и общинските народни съвети вземат участие и оказват съдействие при съставянето на инженерните проекти и насрещните планове на стопанските и други организации и поделения на централно подчинение, които се намират на тяхна територия, и дават мнения и предложения пред централните планиращи органи.

(2) Контролните цифри и държавните планови задачи на стопанските и други организации и поделения на централно подчинение задължително се изпращат на общинските народни съвети, на чиято територия те се намират.

(3) Централните планиращи органи, стопанските организации и поделения на централно подчинение уведомяват окръжните народни съвети за взетите решения по техните предложения. При различия въпросите се отнасят в Министерския съвет.

Чл. 337. (1) Министерският съвет утвърждава на окръжните народни съвети контролни цифри, държавни планови задачи, лимити и нормативи по следните показатели:

1. за крайните резултати:

а) нормативи за степен на задоволяване населението със стоки и услуги;

б) по самозадоволяването на населението с по-важни селскостопански продукти;

в) въвеждане в действие на по-важни обекти за които окръжният народен съвет е инвеститор;

г) валутни приходи от местни дейности по направления;

2. за ресурсно осигуряване:

а) лимит за капитални вложения за обекти от социалната сфера и техническа инфраструктура, включително за жилищно строителство;

б) примерни нормативи за численост на персонала на изпълнително-разпоредителните органи на народните съвети и лимити за численост на административно-управленческия персонал;

в) лимит за суровини, материали, горива и енергия, дефицитни машини и съоръжения и за валутни разходи; г.) нормативна брутна заплата на едно лице от персонала на изпълнително-разпоредителните органи на народните съвети.

(2) Освен контролните цифри и държавните планови задачи по предходната алинея на окръжните народни съвети се дава информация съгласно чл. 157 .

(3) Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети разпределят и утвърждават контролни цифри и държавни планови задачи по общински народни съвети, като осигуряват достигането на утвърдените нормативи по териториално и селищно устройство.

(4) Контролните цифри, държавните планови задачи, нормативите и лимитите за отделните дейности към окръжните и общинските народни съвети се утвърждават от тях по показатели, определени с икономическия механизъм на стопанските организации и със съответните нормативни актове за управление на непроизводствената сфера.

Чл. 338. (1) Окръжните и общинските народни съвети разработват и приемат насрещни планове за комплексното развитие на окръга, съответно на селищните системи, за всички дейности на тяхна територия независимо от подчинеността им.

(2) При разработване на насрещните планове окръжните и общинските народни съвети могат да развиват стопански и други дейности за подобряване обслужването на населението в рамките на собствените материални и финансови ресурси и ресурсите, предоставени им централно или от предприятията и стопанските организации.

Глава трета – ФИНАНСИРАНЕ

Чл. 339. (1) Финансирането на териториалните единици се извършва с приходи по бюджетите на окръжните и общинските народни съвети, реализирани на територията им, както и с банкови кредити.

(2) Проектите за бюджетите на народните съвети се съставят на нормативна база на основата на нормативните потребности за финансиране социалните и производствените дейности от местно значение и трайно предоставените им бюджетни приходи.

(3) Приходите на окръжните и общинските народни съвети се набират от стопански и други организации, поделения и производствени звена независимо от тяхното подчинение, от населението и от други източници, определени от законите и този правилник. При недостиг на собствени приходи нормативните потребности на териториалните единици се покриват последователно от преотстъпени приходи на републиканския бюджет и с дотации от горестоящия бюджет.

Чл. 340. (1) Разходите за текуща издръжка на социално-културните дейности се определят на основата на единни нормативи за отделни видове дейности и типове заведения, утвърдени от Министерството на финансите по предложение на съответното министерство (ведомство), отговарящо за този вид дейност.

(2) Разходите за развитие на социалната и техническата инфраструктура на териториалните единици се определят на основата на единни за страната нормативни потребности по отделни видове дейности и функционални типове селищни системи. Единните нормативи за тези потребности се разработват от Държавния комитет за планиране, Министерството на финансите и Министерството на строителството и архитектурата съгласувано с окръжните народни съвети и на основата на плана за социално-икономическото развитие и бюджетния план за петгодишен период с разпределение по години и се утвърждават от Комисията по териториалното и селищното устройство при Министерския съвет.

(3) Разходите за собствените производствено-стопански, комунални и други обслужващи населението дейности се определят на основата на единни минимални нормативни, утвърдени от министъра на финансите и председателя на Държавния комитет за планиране съгласувано с министъра на вътрешната търговия и услугите и министъра на строителството и архитектурата. Нормативите се диференцират по функционални типове селищни системи и други принципи (гранични, планински, слаборазвити и други райони).

(4) Разходите за издръжка на местните органи на държавната власт и народното самоуправление се определят по нормативи, диференцирани по функционални типове селищни системи и окръзи, утвърдени от министъра на финансите.

Чл. 341. (1) Изграждането на материално-техническата база на социалните и други дейности на селищните системи от местен характер, когато общинският народен съвет е инвеститор на обектите, се финансира от приходите по бюджета на общинския народен съвет и със средства, прехвърлени като дялово участие от страна на стопанските и други социалистически организации, министерствата и другите ведомства, както и с целеви субсидии от държавния бюджет за развитие на икономически слаби и изостанали райони.

(2) Обектите с окръжно значение или обслужващи група селищни системи се финансират от съответните окръжни народни съвети.

(3) Обектите от социалната сфера с национално значение се финансират от министерствата и другите ведомства, ръководещи съответните дейности.

Чл. 342. Окръжните и общинските народни съвети финансират:

1. дейностите, обслужващи населението в териториалните единици в областта на здравеопазването и социалните грижи, народната просвета, културата, младежките дейности, физическата култура и мероприятията по почивното дело на съветите;

2. дейностите по изграждането, благоустрояването и хигиенизирането на селищните системи, по опазването на природната среда и други дейности, организирани от народните съвети и необходими за създаване нормални условия на живот, но които не носят приходи и не могат да се организират на принципите на самофинансиране;

3. стопанските дейности на пряко подчинение, когато собствените им приходи не достигат, но те са необходими за обслужване на населението;

4. административно-техническо обслужване на населението;

5. издръжката на местните органи на държавната власт и народното самоуправление.

Чл. 343. Приходната част на бюджетите на общинските и окръжните народни съвети се формира от собствени и преотстъпени приходи, реализирани на територията на съответната селищна система или на окръга като цяло, а при определени условия, и от дотации от горестоящия бюджет.

Чл. 344. Собствените приходи на общинския народен съвет, постъпващи изцяло в бюджета на общината, са:

1. нормативни отчисления от печалбата на всички стопански организации, предприятия и други производствени единици със седалище на територията на общината;

2. пълният размер на данъка върху печалбата на стопанските организации, предприятия и други производствени единици, пряко подчинени на изпълнителния комитет на общинския народен съвет;

3. данъкът върху оборота от:

а) стопанските организации предприятията и другите производствени единици, пряко подчинени на изпълнителния комитет на общинския народен съвет;

б) вина и ракии, произвеждани от населението;

4. данъкът върху общия доход от стопанската дейност на кооперации, дружества и обществени организации;

5. данъкът върху общия доход върху всички заплати и други видове трудови възнаграждения, получавани на територията на селищната система, включително и за работа извън служебните задължения на инженерно-техническите кадри от свободни професии, занаяти, търговия и други подобни.

6. други данъци, такси и глоби:

а) данък по Указа за насърчаване на раждаемостта ;

б) данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси ;

в) разкрити неправомерни доходи от нарушения на цените, начети на лица и стопански организации и предприятия;

г) такси за техническо обслужване и услуги от административен характер, определени с нормативни актове;

д) глоби по Закона за териториално и селищно устройство и от продажби на отнети в полза на държавата строителни материали от незаконно строителство;

е) част от средствата, набирани по Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата , определени от Министерския съвет. Сумите се изразходват целево за възстановяване на поземления фонд;

ж) глоби, такси и други определени от общинския народен съвет в рамките на установената с нормативен акт компетентност;

7. наеми и други приходи от собствено имущество и от други източници, определени с нормативни актове, по договореност, и други непредвидени приходи, включително от стопанисването на общинските заеми;

8. приходи от съвместни мероприятия на народните съвети и стопанските организации на тяхната територия.

Чл. 345. (1) Собствени приходи на окръжния народен съвет, постъпващи изцяло в неговия бюджет, са:

1. приходите от стопанските дейности на окръжно подчинение:

а) данъкът върху оборота;

б) пълният размер на данъка върху печалбата;

2. отчисленията от общинските народни съвети за приходи над нормативните им потребности съгласно чл. 346;

3. таксите, глобите и други приходи от стопанските и други организации и населението за извършени услуги и нарушения в сферата на дейности на пряко подчинение на окръжния народен съвет.

(2) Приходите по точка 1, буква "б" на предходната алинея се разпределят между съответните общински народни съвети пропорционално на осигурения от тях персонал за стопанските дейности на окръжно подчинение.

Чл. 346. Когато собствените приходи на общинските и окръжните народни съвети надвишават нормативните потребности, до 50 на сто от сумата на превишението остава на разположение на общинския, съответно на окръжния народен съвет, а остатъкът се внася в приход на бюджета на по-горестоящия орган. Конкретният размер на отчисленията се определя с коефициент, установен в зависимост от съотношението между прираста на собствените приходи спрямо предходната (базисната) година и нормативните потребности. Коефициентът се утвърждава ежегодно за общинските народни съвети от изпълнителните комитети на окръжните народни съвети съгласувано с Министерството на финансите, а за окръжните народни съвети – от министъра на финансите.

Чл. 347. (1) Когато по план собствените бюджетни приходи на общинския народен съвет са по-малки от нормативно определените потребности за издръжка на социалните и други дейности, недостигът се покрива с преотстъпване на част от приходите по републиканския бюджет, събирани от стопанските предприятия и организации на централно подчинение, разположени на територията на селищната система. Размерът на преотстъпените приходи се определя като норматив в процент към общата сума на данъчните плащания в бюджета от тези предприятия.

(2) Когато по план собствените и преотстъпените приходи не достигат за финансиране нормативно определените потребности, недостигът се покрива с дотации от бюджета на горестоящия орган. В този случай общинският народен съвет задължително разработва програма за намаляване и ликвидиране на дотациите, която се утвърждава от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет. Дотациите се предоставят в зависимост от изпълнението на мероприятията, включени в утвърдената програма.

(3) Недостигът на приходите до нормативните потребности по бюджета на окръжните народни съвети се попълва по реда на предходните алинеи, като при изчерпване източниците на средства на територията на окръга остатъкът се попълва с държавни дотации от републиканския бюджет. В тези случаи изпълнителните комитети на окръжните народни съвети задължително разработват програми за намаляване и ликвидиране на дотациите, които се приемат на сесиите и се изпращат на Министерството на финансите.

(4) Министерството на финансите може да отпуска на окръжните народни съвети временни безлихвени заеми от централния бюджет, когато в отделни периоди от годината се яви временен недостиг на средства.

(5) При същите условия председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети могат да отпускат временни заеми на общинските народни съвети от бюджетите на окръзите.

Чл. 348. (1) Разходната част на бюджетите на общинските и окръжните народни съвети се формира като система от следните целеви парични фондове:

1. "Социални и културни дейности";

2. "Икономическо стимулиране на стопанските дейности, благоустройство и комунално стопанство";

3. "Инвестиционен";

4. "Издръжка на местните органи на държавната власт и народното самоуправление";

5. "Резервен".

(2) Освен фондовете по ал. 1 в окръжните народни съвети се формира и фонд "Валутен".

Чл. 349. (1) Средствата по фонд "Социални и културни дейности" се изразходват за финансиране издръжката на дейностите по здравеопазването и социалните грижи, учебните и учебно-възпитателните заведения, по културата, масовата физическа култура, спорта, туризма и младежката база.

(2) Средствата по фонд "Социални и културни дейности" се планират и отчитат по партиди, съответствуващи на социалните фондове в държавния бюджет.

Чл. 350. Средствата по фонд "Икономическо стимулиране на стопанските дейности, благоустройство и комунално стопанство" се използуват за оказване финансова помощ на местните производствено-стопански и обслужващи дейности на общинските и окръжните народни съвети, в това число: за стимулиране внедряването на научно-техническия прогрес; за разкриване нови и разширяване на съществуващи производства и дейности на организациите и поделенията за търговия на дребно и за битови и комунални услуги, за компенсиране на загубите, на утежнените разходи от дейностите им по обслужване на населението в граничните и високопланинските райони, малките населени места, крайните квартали, новоизграждащите се жилищни райони и други подобни; за хигиенизиране на населените места; за поддържане, текущ ремонт и реконструкция на улични настилки, мостове, пътища, тротоари, съоръжения, водопроводи; канализации, градини, паркове, улично озеленяване, поддържане на плажовете и др.

Чл. 351. (1) Средствата по фонд "Инвестиционен" се изразходват за финансиране обекти на местното стопанство и социалните дейности, ниското строителство, както и за обзавеждане, дообзавеждане и основни ремонти. Поименният списък на тези обекти се утвърждава от сесията на общинския, съответно на окръжния народен съвет.

(2) Средствата за финансиране жилищното строителство и други обекти, предоставени целево на окръжните и общинските народни съвети, както и средствата от предприятията, стопанските и други организации на централно подчинение, от министерствата и другите ведомства се включват във фонд "Инвестиционен" в отделна партида и се изразходват само по предназначението им.

(3) Минималните потребности за фонд "Инвестиционен" се определят за общинските народни съвети в размер 75 на сто от полагащите се отчисления, извършвани по реда на чл. 344, т. 1 , а за окръжните народни съвети – на сесията на народния съвет при приемането на насрещния план и бюджета.

Чл. 352. Средствата по фонд "Издръжка на местните органи на държавната власт и народното самоуправление" се изразходват за финансиране разходите за издръжка на изпълнителните и разпоредителните органи на народните съвети, включително и на органите на териториалните поделения на народната милиция, общинската противопожарна охрана и др.

Чл. 353. (1) Средствата по фонд "Резервен" се определят в процент към общата сума на нормативните разходи за отделните видове дейности на пряко подчинение на общинските, съответно на окръжните народни съвети, съгласно норматив, утвърден от Министерския съвет.

(2) Средствата по фонд "Резервен" се изразходват за отстраняване щетите, нанесени от природни бедствия и други непреодолими събития, за посрещане непредвидени нужди или за неотложни разходи, включително и при недостиг на средства за работна заплата по реда на чл. 363 , когато предвидените по бюджета приходи не са постъпили, както и за оказване временна финансова помощ под формата на безлихвен заем при неритмично постъпление на приходите на по-долустоящите звена в системата на местните органи на държавната власт и народното самоуправление.

(3) Когато средствата, натрупани по фонд "Резервен", надвишават 5 на сто от сумата на разходната част по бюджета, надвишението по решение на изпълнителния комитет на общинския, съответно на окръжния народен съвет, може да се използува за допълване на средствата по други фондове.

Чл. 354. (1) Средствата по фонд "Валутен" на окръжния народен съвет се набират чрез отчисления от реализираните валутни постъпления на стопанските и други организации и поделенията на територията на окръга независимо от тяхното подчинение по нормативи, утвърдени от Министерския съвет.

(2) Петдесет на сто от набраните средства във фонд "Валутен" на окръжния народен съвет се предоставят на съответните общински народни съвети.

(3) Средствата по фонд "Валутен" се изразходват за подобряване материално-техническата база на социални и културни дейности, за разширяване услугите на населението и за други цели, свързани с подобряване условията на живот в селищните системи. Левовата равностойност на полагащата се валута се покрива от средствата на съответните парични фондове на окръжните и общинските народни съвети.

Чл. 355. (1) По план и отчет цялата сума на приходите по бюджета на общинския и окръжния народен съвет се разпределя по отделни парични фондове по планови нормативи, утвърдени от сесията на народния съвет при приемането на бюджета и насрещния план. Нормативите за разпределяне на приходите се определят на основата на относителното тегло на нормативните потребности за отделните дейности в общата сума на нормативните потребности.

(2) С утвърдените по реда на предходната алинея планови нормативи за разпределяне на приходите задължително се осигуряват като минимум нормативните потребности за текущата издръжка на социалните и културните дейности и минималните размери на средствата по фондовете "Икономическо стимулиране на стопанските дейности, благоустройство и комунално стопанство" и "Инвестиционен".

(3) По насрещния план и по отчет сумата на средствата по фонд "Издръжка на местните органи на държавната власт и народното самоуправление" може да надвишава размера на нормативната издръжка само с полагащите се по реда на чл. 361 допълнителни средства за работна заплата. Разликата се отнася във фонд "Резервен".

Чл. 356. (1) В териториалните единици неусвоените средства в края на годината остават като преходен остатък по съответните фондове и не могат да се изземват от по-горестоящите държавни органи. Преходните остатъци се изключват от сумата, върху която се определят отчисленията в бюджета за по-горестоящия орган съгласно чл. 346 .

(2) С оглед по-пълно задоволяване социалните нужди на населението по решение на изпълнителния комитет на окръжния (общинския) народен съвет натрупаните в повече от нормативно определените потребности средства по отделните партиди на фонд "Социални културни дейности" може да се прехвърлят в други партиди.

(3) Безвъзмездно прехвърляне на средства от фонд "Резервен" или от други фондове за покриване недостига на средства по фонд "Издръжка на местните органи на държавната власт и народното самоуправление" се извършва на сесии на окръжния (общинския) народен съвет по доклад от председателя на изпълнителния комитет за причините на недостига и за мерките, взети за недопускането му в бъдеще.

Чл. 357. Изпълнителните комитети на окръжните и общинските народни съвети могат да ползуват банков заем за организиране на производствено-стопанска и обслужваща дейност, благоустрояване, както и за други мероприятия. Източник за погасяване на заемите и лихвите по тях са средствата по фондовете "Инвестиционен" и "Икономическо стимулиране на стопанските дейности, благоустройство и комунално стопанство". При недостиг на средства по тези фондове банките могат да събират дължимите суми от наличните средства и постъпленията по фондовете "Издръжка на местните органи на държавната власт и народното самоуправление" и "Резервен".

Чл. 358. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 1982 г., в сила от 1.01.1982 г.) Фонд "Социално-битови и културни мероприятия" се образува за нуждите на персонала на изпълнително-разпоредителните органи на общинските и окръжните народни съвети по установения ред.

Чл. 359. (1) При неизпълнение на приходната част на бюджета си окръжните (общинските) народни съвети съответно съкращават разходите си, като ги степенуват по неотложност. При степенуване на разходите на първо място се осигуряват средства, необходими за задоволяване нормативните потребности в областта на здравеопазването, просветата и други социални нужди, както и за разходите за специални нужди.

(2) Когато неизпълнението има временен характер, окръжните (общинските) народни съвети могат да получават временна финансова помощ от по-горестоящ държавен орган или да ползуват краткосрочни банкови кредити, ако има условия за това.

Чл. 360. (1) По решение на изпълнителните комитети на общинските народни съвети и със съгласието на окръжните народни съвети кметствата да се обособяват на отделен самостоятелен бюджет. За целта общинските народни съвети уточняват обектите, чиято издръжка ще се финансира пряко от бюджета на кметствата, както и видовете приходи, които им се предоставят.

(2) Взаимоотношенията между общинския народен съвет и кметствата, отделени на самостоятелен бюджет, се изграждат на основата на този правилник, като общинският народен съвет е непосредствен по-горестоящ орган с планово-разпределителни функции.

(3) Кметствата, обособени на самостоятелен бюджет, съставят приходната и разходната част на бюджета си и образуват средствата за работна заплата по реда на този правилник.

Глава четвърта – ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА

Чл. 361. (1) Средствата за работна заплата на персонала в общинските и окръжните народни съвети се образуват на нормативна основа, като се прилага принципът за резултативност в зависимост от постъпленията на приходите в бюджета.

(2) По насрещния план средствата за работна заплата се определят като сума от произведението на числеността на персонала съгласно лимита и нормативната средна брутна заплата, утвърдени за общинския народен съвет от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет – от Министерския съвет. Получената по този начин нормативна сума на средствата за работна заплата се изменя, както следва:

1. увеличава се:

а) с 0,5 на сто за всеки процент планирано увеличение на собствените приходи по бюджета спрямо постигнатото през предходната година;

б) с 50 на сто от сумата на планираните икономии по средствата за работна заплата от намалена спрямо лимита численост на персонала, когато тя е постигната в резултат на мероприятия по усъвършенствуване социалистическата организация на труда, приети с насрещния план, а намалението на числеността е отразено в щатното разписание;

2. намалява се с 1 на сто за всеки процент намаление на приходите спрямо постигнатото през предходната година.

(3) По отчет средствата за работна заплата се образуват в рамките на фонд "Издръжка на местните органи на държавната власт и народното самоуправление", като се увеличават или намаляват, както следва:

1. увеличават се:

а) с 0,3 на сто за всеки процент собствени приходи, получени над предвидените в бюджета по насрещния план;

б) с 50 на сто от икономията на материалните разходи в издръжката;

2. намаляват се:

а) с 0,5 на сто за всеки процент на намалението на приходите спрямо предвидените в бюджета по насрещния план;

б) с цялата сума от превишението на материалните разходи в издръжката.

(4) При изчисляване прираста на приходите по план и по отчет от общата сума на приходите се изключват дотациите.

(5) Когато превишението на материалните разходи в издръжката на общинските и окръжните народни съвети се дължи на природни и други стихийни бедствия, със сумата на превишението не се намаляват средствата за работна заплата, а тя се покрива със средствата от фонд "Резервен", а при недостиг на средствата по този фонд – от бюджета на по-горестоящия орган.

(6) Нормативната средна брутна заплата се определя на основата на щатните заплати съгласно категорията на окръжните и общинските народни съвети, доплащанията по Кодекса на труда и другите нормативни актове.

Чл. 362. Полагащите се средства за работна заплата на персонала на общинските и окръжните народни съвети се набират във фонд "Издръжка на местните органи на държавната власт и народното самоуправление" и се разпределят по норматив, приет с насрещния план, по следните партиди:

1. партида "Текущи трудови възнаграждения";

2. партида "Целеви награди";

3. партида "Резерв за работна заплата".

Чл. 363. (1) През отделните месеци на годината на служителите се изплаща месечен аванс в размер до щатната заплата и допълнителните възнаграждения по Кодекса на труда и други нормативни актове.

(2) Когато има намаление на приходите или превишение на материалните разходи в издръжката, пропорционално на това се намаляват средствата за изплащане месечните аванси на ръководните кадри и специалистите, но не повече от 20 на сто от сумата на щатните из заплати. На останалия персонал авансовата заплата се изплаща в пълен размер.

(3) Недостигът на средства за изплащане на заплатите до размерите по предходната алинея се покрива последователно от партида "Резерв за работна заплата", фонд "Резервен" и заемообразно от средствата по бюджета на по-горестоящия държавен орган.

Чл. 364. (1) Окончателно индивидуалните заплати на служителите се определят годишно въз основа на комплексна оценка на личния им принос за постигнати резултати по количествени и качествени показатели в рамките на средствата по партида "Работна заплата", на фонд "Издръжка на местните органи на държавната власт и народното самоуправление", след като се приспаднат допълнителните трудови възнаграждения по Кодекса на труда и други нормативни актове.

(2) Комплексната оценка на членовете на изпълнителния комитет на общинския, съответно на окръжния народен съвет, както и на другите ръководни кадри се извършва въз основа на приноса им за изпълнение на утвърдените държавни планови задачи, на насрещния план и бюджет, на изпълнението на поръченията на избирателите, включени в програмата, одобрена на сесията, както и на други специфични показатели (не повече от 3 на брой), изразяващи жизненото равнище на населението и условията на живот в селищната система, определени предварително за общинския народен съвет от окръжния народен съвет, а за окръжния народен съвет – от Комисията по териториалното и селищното устройство при Министерския съвет.

(3) За останалия персонал комплексната оценка се извършва по показатели, върху които те могат да оказват влияние, определени с вътрешни правила за организация на работната заплата и утвърдени от изпълнителния комитет на общинския, съответно на окръжния народен съвет.

(4) Комплексната оценка, съгласувана със съответния профсъюзен орган, се извършва, както следва:

1. на председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети – от Комисията по териториалното и селищното устройство при Министерския съвет съгласувано с Централния съвет на Българските професионални съюзи;

2. на председателите на изпълнителните комитети на общинските и районните народни съвети – от изпълнителния комитет на по-горестоящия народен съвет по предложение на председателя на изпълнителния комитет съгласувано с общинския съвет на Българските професионални съюзи;

3. на заместник-председателите, секретарите и други щатни членове на изпълнителните комитети на окръжните, общинските и районните народни съвети – от сесия на съответния народен съвет или от определена от него комисия от народни съветници, по предложение на председателя на изпълнителния комитет, съгласувано с окръжния, съответно с общинския съвет на Българските професионални съюзи;

4. на кмета, заместник-кмета и секретаря на кметството – от изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет съгласувано с общинския съвет на Българските професионални съюзи;

5. на останалите служители – съответно от изпълнителните комитети на общинските и окръжните народни съвети и от кмета съгласувано със съответния профсъюзен орган.

Чл. 365. Разпределението на средствата за индивидуални работни заплати между отделните функционални и други звена от управлението в общинските, окръжните и районните народни съвети се извършва в зависимост от приноса за постигнатите резултати по ред и начин, определени с вътрешните правила за организация на работната заплата.

Чл. 366. (1) Максималното нарастване на средната брутна заплата на персонал в общинските и окръжните народни съвети на самоиздръжка по смисъла на чл. 330 не може да надвишава 40 на сто, а в общинските и окръжните народни съвети на дотация – 20 на сто от сумата на щатните заплати.

(2) Неизразходваните средства по партидите "Текущи трудови възнаграждения" и "Целеви награди" в края на годината се прехвърлят в партида "Резерв за работна заплата". Изпълнителният комитет на общинския, съответно на окръжния народен съвет може да прехвърля част от средствата по партида "Резерв за работна заплата" в други парични фондове на общината.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ (Нови – ДВ, бр. 30 от 1982 г., в сила от 1.01.1982 г.)

Параграф единствен. В министерствата (ведомствата) и в другите органи и организации на бюджетна издръжка, за които не е установено друго, се образува фонд "Социално-битови и културни мероприятия" (СБКМ), като:

1. средствата по фонда се набират от:

а) целево предвидени средства в бюджетите за издръжката им по утвърдените нормативи на едно лице;

б) част от икономиите на разходите за издръжка, включително и фонд "Работна заплата", по норматив, утвърден от Министерството на финансите и Централния съвет на Българските професионални съюзи;

в) печалба от помощните стопанства;

г) постъпления от продадени хранителни отпадъци от столовете, включително и когато храната се осигурява с бюджетни средства, както и от продадени книжни отпадъци и други вторични суровини;

2. сумата, полагаща се по буква "а" на предходната точка, се определя на база фактическата численост на персонала, увеличена с числеността на съкратения персонал спрямо утвърдения лимит, когато това е предвидено с щатно разписание;

3. средствата от фонда се изразходват по реда на чл. 172, ал. 3 – 6;

4. средствата по фонда се натрупват и не могат да се изземват и централизират, както и да се използуват за други цели освен за нуждите на трудовите колективи и въз основа на тяхно решение.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I – Общи разпоредби

Чл. 1. (1) (Предишен текст на чл. 1 – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) С правилника се регламентират условията и редът за издаване на българските лични документи по Закона за българските лични документи (ЗБЛД) и за предоставяне на данни от информационните фондове по чл. 70 ЗБЛД .

(2) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) С правилника се регламентира и редът за:

1. издаване и записване на удостоверение за електронна идентичност (УЕИ) в електронния носител на информация (ЕНИ) на българските лични документи;

2. спиране, възобновяване и прекратяване на УЕИ, персонализирано в ЕНИ на българските лични документи.

Чл. 2. (1) Имената и месторождението на българските граждани в българските лични документи се изписват на кирилица и на латиница чрез английска транслитерация съгласно приложение № 1 .

(2) По искане на българските граждани имената им, съдържащи характерни букви и буквосъчетания, могат да бъдат изписани на латиница по начин, различен от английската транслитерация, в първи документ за самоличност. Промяна в следващ документ може да се извърши само след представяне на официални документи, съдържащи исканото изписване, или след представяне на съдебно решение.

(3) Промяна в изписването на латиница на имената на българските граждани може да се извърши в следващ документ за самоличност, без да се представят документите по ал. 2, ако е поискано изписването да се извърши чрез английската транслитерация съгласно приложение № 1 .

(4) Редът по ал. 3 не се прилага, когато в информационните фондове на Министерството на вътрешните работи (МВР) има достатъчно данни, че с изписаните на латиница имена от издаден предходен документ за самоличност лицето е регистрирано като закононарушител в друга държава.

(5) Имената на чужденците в българските лични документи се изписват и на български език.

(6) При издаване на български личен документ с променена транслитерация на имената се обявяват за невалидни всички български лични документи на лицето, издадени с предходна транслитерация.

Чл. 3. (1) Българските граждани, притежаващи документи за самоличност, издадени от друга държава, в срок до 60 дни от издаването им са длъжни да уведомят дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина или компетентните органи на МВР.

(2) Дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина информират компетентните органи на МВР чрез Министерството на външните работи (МВнР) в срок до 7 работни дни от уведомяването по ал. 1.

Чл. 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 46 от 2024 г., в сила от 31.05.2024 г.) Българските лични документи се връщат на органа, който ги е издал, в случаите по чл. 9, ал. 4 и чл. 10, ал. 1 ЗБЛД .

(2) Дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина уведомяват компетентните органи на МВР за настъпилите събития и факти по ал. 1 не по-късно от 7 работни дни, след като са им станали известни, и изпращат с първата дипломатическа поща получените български лични документи на органите, които са ги издали.

Раздел II – Заявление за издаване на български лични документи

Чл. 5. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2019 г., в сила от 25.06.2019 г., бр. 66 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г., доп., бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Български личен документ се издава въз основа на подадено заявление по образец съгласно приложения № 2 , 2а , 3 , 4 или 8 . Посочените в заявления по образец съгласно приложения № 2 и 2а данни за електронна поща и мобилен телефон за връзка, подадени от заявителя при издаване или подмяна на български личен документ, се използват и за изпращане на съобщение за изтичане на срока на валидност на издадена лична карта, паспорт и свидетелство за управление на моторно превозно средство.

(2) Заявленията по ал. 1 при наличие на техническа възможност се попълват с данни от Националния автоматизиран информационен фонд "Национален регистър на българските лични документи" (НАИФ "НРБЛД") и се предоставят на заявителя за установяване съответствие на данните.

(3) Данните в заявленията, които не са попълнени чрез НАИФ "НРБЛД", и корекциите на попълнените данни се отразяват от заявителя на български език четливо на ръка.

(4) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2021 г., в сила от 2.08.2021 г.) Заявлението за издаване на временна карта за самоличност е по образец съгласно приложение № 2 и се разпечатва служебно от НАИФ "НРБЛД".

(5) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Удостоверение за електронна идентичност се издава и записва в ЕНИ на български личен документ въз основа на подадено заявление по ал. 1. Спиране, възобновяване и прекратяване на персонализирано в съответния български личен документ УЕИ се извършва въз основа на подадено заявление по образец съгласно приложения № 9 , 10 или 11 . На вече издаден български личен документ УЕИ се издава и записва въз основа на подадено заявление по образец съгласно приложение № 12 .

(6) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Заявленията по образец съгласно приложения № 9 , 10 , 11 и 12 се попълват с данни от Централизираната система за електронна идентификация (ЦСЕИ) и се предоставят на заявителя за установяване съответствие на данните.

(7) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) За задаване/смяна на ПИН код, след запис на УЕИ в ЕНИ на българските лични документи и при блокиран или забравен ПИН код титулярят се явява лично в съответното звено по чл. 7 .

(8) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 13 от 2021 г., в сила от 2.08.2021 г., предишна ал. 5, доп., бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Образците на заявленията по ал. 1 и ал. 5 се публикуват и на интернет страницата на МВР.

Чл. 6. (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) В заявлението имената се изписват без съкращения съгласно отразеното в Националната база данни "Население" или в представените удостоверение за раждане, удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за придобиване на българско гражданство или влязло в сила съдебно решение.

(2) Имената на чужденците се изписват, както са изписани в документите им за самоличност или за пътуване, а имената на чужденците, получили убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, които не притежават такива документи, се изписват по реда, по който те са ги посочили, в подписана от тях декларация пред компетентния орган.

Чл. 7. (1) Заявленията за издаване на български лични документи се подават:

1. (изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) за лична карта и/или паспорт – в районно управление на Министерството на вътрешните работи (РУ на МВР), областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) по постоянен адрес, дирекция "Български документи за самоличност" (ДБДС) – МВР, или в дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина;

2. за дипломатически паспорт и служебен паспорт – в МВнР;

3. за моряшки паспорт – в Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИА "МА") или в териториалните й дирекции;

4. за временен паспорт и удостоверение за завръщане в Република България на чужденец – в дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина;

5. за служебен открит лист за преминаване на границата и за временен паспорт за окончателно напускане на Република България – в ДБДС – МВР;

6. (изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г., бр. 66 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г.) за свидетелство за управление на моторно превозно средство (МПС):

а) за издаване и подмяна на българско свидетелство за управление на МПС, както и за подмяна на чуждестранно свидетелство за управление на МПС – в звената "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по постоянен адрес;

б) (изм. – ДВ, бр. 46 от 2024 г., в сила от 31.05.2024 г., доп., бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) за подмяна на българско свидетелство за управление на МПС поради изтичане на срока на валидност, при вече изтекъл срок на валидност, при промяна в данните на водача, отнасящи се до смяна на постоянния адрес от населено място в една област в населено място в друга област, или на фамилия и транслитерация, както и при издаване на дубликат – в РУ при СДВР/ОДМВР по постоянен адрес, в РУ при СДВР/ОДМВР, определени от главния секретар на МВР или от оправомощени от него длъжностни лица по предложение на директорите на СДВР/ОДМВР, в звената "Български документи за самоличност" при СДВР/ОДМВР по постоянен адрес, в ДБДС или в дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина;

7. (изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., отм., бр. 66 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г.);

8. (изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) за карта на бежанец, карта на чужденец с хуманитарен статут, карта на чужденец, получил убежище, удостоверение за пътуване зад граница на бежанец, удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут и удостоверение за пътуване зад граница на чужденец, получил убежище – в ОДМВР по постоянен адрес;

9. (изм. – ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г.) за временно удостоверение за напускане на Република България – в ОДМВР/СДВР или в ДБДС – МВР;

10. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) за документи за самоличност по чл. 59, ал. 1, т. 4 и 8 ЗБЛД и документи за пребиваване по чл. 59, ал. 2, 3 и 4 ЗБЛД – в дирекция "Миграция" (ДМ) – МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР;

11. за документи за пребиваване по чл. 59, ал. 5 ЗБЛД – в МВнР;

12. (нова – ДВ, бр. 50 от 2019 г., в сила от 25.06.2019 г.) за документи по чл. 59, ал. 6 от ЗБЛД – в Министерството на отбраната (МО).

(2) При подаване на заявлението лицата удостоверяват самоличността си чрез представяне на документ за самоличност, документ за пътуване или друг заместващ документ.

(3) Заявлението не се приема при установена липса или несъответствие на единен граждански номер (ЕГН), личен номер на чужденец (ЛНЧ), личен номер (ЛН), имена и/или месторождение с данните в НАИФ "НРБЛД".

(4) (Доп. – ДВ, бр. 46 от 2024 г., в сила от 31.05.2024 г.) Към заявлението за издаване на първи български документ за самоличност на лице, придобило българско гражданство, се прилага официален документ за придобиване на българско гражданство и копие от националния му документ за самоличност или за пътуване. Официалният документ не се прилага, когато за него са налице данни в НАИФ "НРБЛД", постъпили от Министерството на правосъдието.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 73 от 2020 г., в сила от 18.08.2020 г., бр. 46 от 2024 г., в сила от 31.05.2024 г.) За удостоверяване на трайно увреждане при подаване на заявление за издаване на български личен документ се представя валиден удостоверителен документ, издаден от компетентен орган, копие от който се прилага към заявлението. За валиден удостоверителен документ се счита и решение на ТЕЛК (НЕЛК) за хора с трайни увреждания, на които намалената работоспособност е установена след навършване на възрастта за придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст или са я навършили в срока на експертното решение. Удостоверителният документ не се прилага, когато при служебна проверка в Единната информационна система на медицинската експертиза се установи наличието на данни, удостоверяващи увреждането и неговата степен.

(6) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Заявления по чл. 5, ал. 5 от български граждани се подават във всяко РУ на МВР, звената "БДС" при СДВР/ОДМВР и ДБДС.

(7) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Заявления по чл. 5, ал. 5 от чужденци се подават лично в дирекция "Миграция", отдел/сектори/групи "Миграция" при СДВР/ОДМВР по адрес на пребиваване на лицето.

(8) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Спиране, възобновяване и прекратяване на УЕИ може да се извърши и чрез профила на титуляря на УЕИ на Портала за електронна идентификация.

Чл. 8. (1) Заявленията за бързо издаване на български лични документи се подават:

1. (изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) за лична карта и/или паспорт – в РУ на МВР, определени от главния секретар на МВР или от упълномощени от него длъжностни лица по предложение на директорите на ОДМВР, или в ОДМВР по постоянен адрес, в ДБДС – МВР, или в дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина;

2. за служебен открит лист за преминаване на границата и за временен паспорт за окончателно напускане на Република България – в ДБДС – МВР;

3. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) за карта на бежанец, карта на чужденец с хуманитарен статут, карта на чужденец, получил убежище, удостоверение за пътуване зад граница на бежанец, удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут и удостоверение за пътуване зад граница на чужденец, получил убежище – в ОДМВР по постоянен адрес;

4. за дипломатически и служебен паспорт – в МВнР;

5. за моряшки паспорт – в ИА "МА" или в териториалните й дирекции;

6. (изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) за свидетелство за управление на МПС – в звената "Пътна полиция" при ОДМВР по постоянен адрес;

7. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) за документите за самоличност по чл. 59, ал. 1, т. 4 и 8 ЗБЛД и документи за пребиваване по чл. 59, ал. 2, 3 и 4 ЗБЛД – в ДМ – МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР.

(2) Заявленията за експресно издаване на български лични документи се подават:

1. (изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., доп., бр. 46 от 2024 г., в сила от 17.06.2024 г., изм., бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) за лична карта и/или паспорт – в РУ на МВР, определени от главния секретар на МВР или от упълномощени от него длъжностни лица по предложение на директорите на ОДМВР, в ОДМВР по постоянен адрес или в ДБДС – МВР; получаването на лична карта и/или паспорт, заявени при експресна услуга, се извършва само в СДВР или в ДБДС – МВР;

1а. (нова – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) за подмяна на временна карта за самоличност – в СДВР/ОДМВР по постоянен адрес на лицето или по седалище на съда, наложил мярката по чл. 68, ал. 2 от НПК , или в ДБДС. Получаването на временна карта за самоличност, заявена при експресна услуга, се извършва само в СДВР или в ДБДС – МВР;

2. за служебен открит лист за преминаване на границата и за временен паспорт за окончателно напускане на Република България – в ДБДС – МВР;

3. за дипломатически и служебен паспорт – в МВнР;

4. (нова – ДВ, бр. 51 от 2011 г., в сила от 5.07.2011 г., изм., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) за документите за пребиваване по чл. 59, ал. 2, т. 1 и 7 ЗБЛД – в ДМ – МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР;

5. (нова – ДВ, бр. 51 от 2011 г., в сила от 5.07.2011 г., изм., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) за документите за пребиваване по чл. 59, ал. 2, т. 1а и 2 ЗБЛД – в ДМ – МВР, само когато заявленията са приети в ДМ – МВР.

(3) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г., изм., бр. 46 от 2024 г., в сила от 31.05.2024 г.) Заявления за ускорено издаване на свидетелство за управление на МПС в случаите на придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от нова категория, възстановяване на правоспособност на водач, на когото са отнети всички контролни точки, възстановяване на правоспособност на водач, който се е отказал от притежавани от него категории, изтичане на срока на валидност и при вече изтекъл срок на валидност, подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов, промяна в данните на водача, отнасящи се до смяна на фамилия и транслитерация, както и при издаване на дубликат, се подават в звената "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по постоянен адрес. Услугата се осъществява след извършване на проверка в мрежата за автоматизиран обмен на данни, като при невъзможност да бъде изпълнена, същата се трансформира в бърза или обикновена.

(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2016 г., в сила от 17.05.2016 г., предишна ал. 3, изм., бр. 66 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г.) Необходимостта от допълнителни проверки, както и възникнали технически и/или софтуерни проблеми, свързани с издаването на български личен документ, са основание издаването на български личен документ чрез бърза, експресна или ускорена услуга да се трансформира в обикновена услуга.

Чл. 9. (1) При подаване на заявлението заявителят прилага към него и цветна снимка, която да съответства на изискванията съгласно приложение № 5.

(2) Снимките за българските лични документи се изготвят от фотографи, регистрирани по Търговския закон или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз (ЕС), или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), запознати с изискванията към тях, които се поставят на видно място в ателието им.

(3) Снимка по ал. 1 не се представя в пунктовете за приемане на заявления, в които има техническа възможност за цифрово заснемане на лицето на заявителя. Заснемането се извършва при спазване изискванията на т. 12 – 16 от приложение № 5.

Чл. 10. (1) При подаване на заявлението заявителят полага подпис под снимката в присъствието на длъжностното лице.

(2) При подаване на заявление за издаване на български личен документ лицата до 14 години не полагат подпис под снимката, а навършилите 14 години полагат подпис под снимката и подписват заявлението лично.

(3) Подписът се полага от лицето лично според възприетия от него начин с предоставено от длъжностното лице пишещо средство в контурите на определеното в заявлението поле за подпис.

(4) Подписът на чужденец в български личен документ е необходимо да съответства на подписа му в националните документи за самоличност или за пътуване.

(5) В пунктовете за приемане на заявления, в които има техническа възможност, подписът на заявителя се снема чрез специално техническо средство.

(6) Незрящите, както и лица с увреждания на горните крайници, които по обективни причини не са в състояние да подпишат заявленията и са представили удостоверителни документи, не полагат подписи върху тях. В тези случаи длъжностното лице прочита съдържанието на заявлението на глас в присъствието на двама свидетели. При одобрение свидетелите подписват заявлението.

(7) Неграмотните, които не могат да се подписват, не полагат подпис и пръстов отпечатък под снимката. В тези случаи длъжностното лице прочита съдържанието на заявлението на глас в присъствието на двама свидетели. При одобрение заявлението се подписва от свидетелите, а неграмотният полага пръстов отпечатък от десния показалец.

(8) (Доп. – ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г.) При получаване на български личен документ или при отказ да бъде издаден такъв документ заявителят или упълномощен от него представител попълва собственоръчно на указаното място в заявлението имената си, дата и място на получаване на документа или отказа и полага подпис пред длъжностното лице, освен когато българският личен документ е получен чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга по реда на чл. 17, ал. 7, изречение първо от ЗБЛД .

Чл. 11. Заявление за издаване на български личен документ не се приема в следните случаи:

1. когато не е попълнено съгласно изискванията на чл. 5 и 6 или е с поправки, зачертаване или изтриване;

2. в случаите по чл. 7, ал. 3 ;

3. когато приложената снимка не отговаря на изискванията;

4. при явно несъответствие на образа на лицето с образа от снимката.

Чл. 12. (Доп. – ДВ, бр. 85 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) При промени в гражданското състояние към заявлението се прилагат официални документи или заверени копия от тях относно новите обстоятелства. Документи не се прилагат, ако е заявена подмяна на лична карта или паспорт и тези обстоятелства са отразени в Националната база данни "Население".

Чл. 13. Към заявлението се прилага и документ за платена държавна такса.

Чл. 14. Българските граждани, които живеят предимно в чужбина, при подаване на заявлението посочват в него освен постоянния си адрес на територията на Република България и адрес на територията на държавата, където пребивават.

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) При подаване на заявление за издаване на български личен документ с електронен носител на информация, съдържащ пръстови отпечатъци, на заявителя се снемат пръстови отпечатъци от десния и левия показалец при спазване разпоредбите на чл. 17, ал. 4 , чл. 30, ал. 2 и чл. 36, ал. 3 от ЗБЛД .

Чл. 16. (1) При приемане на заявление за издаване на български личен документ длъжностното лице го завежда в регистър. На заявителя се връчва талон за приетото заявление.

(2) Българските лични документи се издават съобразно данните на заявителя към момента на подаване на заявлението.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2021 г., в сила от 2.08.2021 г.) Заявления, въз основа на които са издадени български лични документи, се съхраняват до 20 години от датата на регистрирането им там, където са приети. Заявленията, въз основа на които са издадени временни карти за самоличност, се съхраняват в структурата на МВР, в която са регистрирани. Съхранението и унищожаването им се извършва по технологичен ред, утвърден от ръководителя на съответния орган по чл. 1, ал. 2 ЗБЛД .

Чл. 17. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) В случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС – МВР, ДМ – МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР.

(2) В случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на дипломатически или служебен паспорт декларацията по ал. 1 се подава в МВнР, което изпраща копие от нея в срок до 7 дни на ДБДС – МВР.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) В случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на моряшки паспорт декларацията по ал. 1 се подава в ИА "МА" или в териториалните й дирекции.

(4) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2019 г., в сила от 25.06.2019 г.) В случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на карта на служител в структура на НАТО или на зависимо лице декларацията по ал. 1 се подава в МО.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 50 от 2019 г., в сила от 25.06.2019 г.) Пребиваващите на територията на друга държава подават декларацията в най-близкото дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина, което изпраща копие от нея в срок до 7 дни чрез МВнР на ДБДС – МВР. Оригиналът на декларацията се изпраща с първата дипломатическа поща.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 50 от 2019 г., в сила от 25.06.2019 г.) Декларациите се предоставят от структурите, посочени в чл. 7 .

(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 50 от 2019 г., в сила от 25.06.2019 г.) Образецът на декларацията по ал. 1 се публикува и на интернет страницата на МВР.

(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 50 от 2019 г., в сила от 25.06.2019 г.) Лицата, притежаващи валиден универсален електронен подпис, могат да подадат декларацията и по интернет чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги на МВР.

Глава втора – УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ИЗДАВАНЕ НА ЛИЧНА КАРТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ

Чл. 18. (1) Лична карта се издава или подменя въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 2, подадено лично от заявителя. Заявление за издаване на лична карта може да се подаде и от лице, упълномощено от заявителя с нотариално заверено изрично пълномощно, в случаите по чл. 17, ал. 5 ЗБЛД .

(2) Заявление за бързо издаване на лична карта може да се подаде и в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина само в случаите на подмяна, ако е налице възможност за служебно препращане на преписката чрез МВнР до ДБДС – МВР, и обратно до дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина или ако дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина предлага услугата "препращане чрез куриерска фирма" и заявителят е заплатил за нея. Услугата се извършва чрез сертифицирана за пренос на ценни пратки фирма, осъществяваща куриерски услуги. Срокът за издаването е до 60 дни.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 4 от 2016 г., в сила от 15.01.2016 г.) Заявление за издаване на лична карта може да се подаде и по електронен път чрез:

1. автоматизираната информационна система за електронни услуги на Министерството на вътрешните работи с притежавания от лицето валиден квалифициран електронен подпис в случаите по чл. 18а ЗБЛД ; органът, който издава личната карта, изпраща до заявителя на електронния адрес, посочен в заявлението, потвърждение или отказ за издаването на лична карта; в потвърждението се посочва, че документът ще бъде издаден след заплащане на държавна такса по електронен път чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги на МВР;

2. (изм. – ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 1.10.2020 г.) автоматизираната информационна система за електронни услуги на Министерството на външните работи – за български граждани, които пребивават в чужбина, в случаите по чл. 18а ЗБЛД ; Министерството на външните работи изпраща до заявителя на електронния адрес, посочен в заявлението, потвърждение или отказ за издаването на лична карта; в потвърждението се посочва, че документът ще бъде издаден от МВР след заплащане на държавна такса по електронен път чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги на МВнР, като получаването му ще става в консулската служба, посочена от заявителя.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 46 от 2024 г., в сила от 17.06.2024 г.) При подаване на заявлението длъжностното лице заснема чрез цифрови устройства подписа, лицето и пръстовите отпечатъци на заявителя.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., бр. 46 от 2024 г., в сила от 17.06.2024 г.) Личните карти се персонализират в ДБДС – МВР.

Чл. 19. (1) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2019 г., в сила от 2.04.2019 г.) При подаване на заявление за издаване на първа лична карта към заявлението се представя и удостоверителен документ за раждане, в случай че заявителят не притежава валиден документ за самоличност, с който да се идентифицира. По изключение могат да се представят и други официални документи, удостоверяващи данните за раждане. Копия от удостоверителните документи се прилагат към заявлението.

(2) (Нова – ДВ, бр. 107 от 2023 г., в сила от 29.12.2023 г.) Когато постоянният адрес, посочен в заявлението по ал. 1, не съответства на адрес от Националния класификатор на настоящите и постоянните адреси в Република България, се представя и актуално удостоверение за постоянен адрес от съответната общинска администрация.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 107 от 2023 г., в сила от 29.12.2023 г.) При подаване на заявление за издаване на лична карта в случаите по чл. 31а, ал. 3 ЗБЛД към заявлението се представя съдебно решение за настаняване извън семейството, копие от което се прилага, и положително становище на дирекция "Социално подпомагане", което се прилага.

Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) (1) При подмяна на лична карта към заявлението се прилагат:

1. (изм. – ДВ, бр. 27 от 2019 г., в сила от 2.04.2019 г.) при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на личната карта – декларация по чл. 17, ал. 1, когато такава не е подавана, и удостоверителен документ за тези обстоятелства, ако има издаден такъв документ от компетентните органи и той не може да бъде изискан по служебен път;

2. при съществени и трайни изменения на образа – официален документ от съответните компетентни органи;

3. при изтичане срока на валидност на личната карта, при повреждане и в случаите по т. 2 – предходната лична карта.

(2) При промяна в гражданското състояние, в случай че промяната не е отразена в Националната база данни "Население", към заявлението за подмяна на лична карта се прилагат предходната лична карта и:

1. при промяна на ЕГН – удостоверителен документ от съответната общинска администрация по постоянен адрес на заявителя;

2. при промяна на имената – официален документ, удостоверяващ промяната, както и удостоверителен документ от съответната общинска администрация по постоянен адрес на лицето за извършената промяна в неговия електронен личен регистрационен картон;

3. при промяна на постоянен адрес – удостоверителен документ от съответната общинска администрация;

4. (нова – ДВ, бр. 107 от 2023 г., в сила от 29.12.2023 г.) когато постоянният адрес, посочен в заявлението по ал. 1, не съответства на адрес от Националния класификатор на настоящите и постоянните адреси в Република България, се представя и актуално удостоверение за постоянен адрес от съответната общинска администрация;

5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 107 от 2023 г., в сила от 29.12.2023 г.) при промяна на пола – официален документ от съответните компетентни органи.

Чл. 21. (1) Българските граждани, които пребивават в чужбина, могат да подават заявление за издаване на лична карта в дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 46 от 2024 г., в сила от 17.06.2024 г.) При подаване на заявлението в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина длъжностните лица заснемат чрез цифрови устройства подписа, лицето и пръстовите отпечатъци на заявителя при спазване на чл. 17, ал. 4 от ЗБЛД .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 46 от 2024 г., в сила от 17.06.2024 г.) Длъжностните лица в дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина, в което е прието заявлението, въвеждат личните данни от него, информация за приложените документи, подпис, снимка и пръстовите отпечатъци на заявителя в автоматизирана информационна система и регистрират заявлението като "Искане за издаване на лична карта".

(4) Искането за издаване на лична карта се изпраща в ДБДС – МВР, по електронен път чрез защитена комуникационна връзка. В срок до 5 работни дни ДБДС – МВР, по електронен път връща отговор до дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина относно съответствието на попълнените данни в заявлението с тези в НАИФ "НРБЛД" и възможността за издаване на лична карта. При съответствие на данните искането се регистрира от ДБДС – МВР, като прието заявление за персонализиране на личната карта.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г.) В случай че има несъответствие на попълнените в заявлението данни с тези в НАИФ "НРБЛД", ДБДС – МВР, изпраща до дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина по електронен път указания за отстраняване на несъответствията. Дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина в срок до 2 работни дни уведомява заявителя. В случай че в срок до 7 работни дни от уведомяването всички несъответствия не бъдат отстранени, процедурата по искането за издаване на личната карта се прекратява от ДБДС – МВР.

(6) В дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, в които при приемане на заявлението няма техническа възможност за заснемане с цифрови устройства на подписа и лицето на заявителя, лицето подава заявление за издаване на лична карта, като към него прилага и снимка съгласно чл. 9, ал. 1 . Приетото заявление се препраща по служебен път от МВнР до ДБДС – МВР.

(7) Приетите по реда на ал. 6 в дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина заявления за издаване на лична карта могат да се изпращат от тях до МВнР по служебен път или чрез сертифицирана за пренос на ценни пратки фирма, осъществяваща куриерски услуги. Заявленията се изпращат чрез фирмата, осъществяваща куриерски услуги, ако в страната на пребиваване се предлага услугата "препращане чрез куриерска фирма" и заявителят е заплатил за тази услуга.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г.) При получаване в ДБДС – МВР, от дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина чрез МВнР на заявления за издаване на лични карти, приети по реда на ал. 6, в които са установени несъответствия на данните в заявлението с тези в НАИФ "НРБЛД", ДБДС – МВР, изпраща чрез МВнР до дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина указания за отстраняване на несъответствията. Дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина в срок до 2 работни дни от получаване на указанията уведомява заявителя. В случай че всички несъответствия не бъдат отстранени в срок до 20 работни дни от уведомяването на заявителя или ако дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина не изпрати съответните документи – предмет на несъответствието, с първата дипломатическа поща, когато графикът за нея не позволява срокът от 20 работни дни да бъде спазен, процедурата за издаване на личната карта се прекратява от ДБДС – МВР.

(9) Дирекция "Български документи за самоличност" – МВР, изпраща персонализираните лични карти чрез МВнР до дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина, което уведомява заявителя за издадения му документ в срок до 7 работни дни. Министерството на външните работи може да изпраща персонализираните лични карти до дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина по служебен път или чрез сертифицирана за пренос на ценни пратки фирма, осъществяваща куриерски услуги, ако заявителят е поискал използването на услугата "препращане чрез куриерска фирма" и е заплатил за тази услуга.

(10) Дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина уведомяват чрез МВнР органа, издал документа, за получаването му от заявителя в срок до 7 работни дни.

(11) Дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина предоставят необходимата информация за изискванията към снимките за българските лични документи на физически и юридически лица, които са лицензирани да изготвят снимки за документи за самоличност съгласно местното законодателство.

(12) Заявленията, приети по реда на ал. 4 и 5, се съхраняват в дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина, където са приети, а по ал. 6 се съхраняват в ДБДС – МВР.

Глава втора – "а" (Нова – ДВ, бр. 13 от 2021 г., в сила от 2.08.2021 г.) УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ИЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КАРТА ЗА САМОЛИЧНОСТ

Чл. 21а. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2021 г., в сила от 2.08.2021 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Временната карта за самоличност се издава служебно от ОДМВР/СДВР по седалище на съда, наложил мярката по чл. 68, ал. 2 от НПК , или от ДБДС – МВР, в срок до 8 работни часа от получаване по служебен път на съдебното разпореждане за налагането. При необходимост от допълнителни проверки, както и възникнали технически и/или софтуерни проблеми, свързани с издаването на временна карта за самоличност, картата се издава до 3 работни дни.

(2) След издаване на временната карта за самоличност структурата по ал. 1 уведомява за това съда, постановил мярката по чл. 68, ал. 2 от НПК , и лицето, на което е издадена.

(3) В случаите на невъзможност за издаване поради липса на някои от необходимите биометрични данни или ако от първоначалното снемане на биометричните данни са изминали повече от 59 месеца, при издаване на временна карта за самоличност се спазва редът на чл. 31а от ЗБЛД .

(4) При получаване на служебно издадената временна карта за самоличност лицето предава на ОДМВР/СДВР или на ДБДС – МВР, издадената му лична карта.

(5) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Временните карти за самоличност се персонализират в ДБДС – МВР.

Чл. 21б. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2021 г., в сила от 2.08.2021 г.) (1) Временна карта за самоличност се подменя в ОДМВР/СДВР или в ДБДС – МВР, по постоянен адрес на лицето или по седалище на съда, наложил мярката по чл. 68, ал. 2 от НПК , въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 2, подадено лично от заявителя. Заявлението може да се подаде и от лице, упълномощено от заявителя с нотариално заверено изрично пълномощно, в случаите по чл. 17, ал. 5 от ЗБЛД .

(2) При подмяна на временна карта за самоличност към заявлението се прилагат:

1. при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на временната карта за самоличност – декларация по чл. 17, ал. 1, когато такава не е подавана, и удостоверителен документ за тези обстоятелства, ако има издаден такъв документ от компетентните органи и той не може да бъде изискан по служебен път;

2. при съществени и трайни изменения на образа – официален документ от съответните компетентни органи;

3. при изтичане срока на валидност на временната карта за самоличност, при повреждане и в случаите по т. 2 – предходната временна карта за самоличност.

(3) При промяна в гражданското състояние, в случай че промяната не е отразена в Националната база данни "Население", към заявлението за подмяна на временната карта за самоличност се прилагат предходната временна карта за самоличност и:

1. при промяна на ЕГН – удостоверителен документ от съответната общинска администрация по постоянен адрес на заявителя;

2. при промяна на имената – официален документ, удостоверяващ промяната, както и удостоверителен документ от съответната общинска администрация по постоянен адрес на лицето за извършената промяна в неговия електронен личен регистрационен картон;

3. при промяна на постоянен адрес – удостоверителен документ от съответната общинска администрация;

4. при промяна на пола – официален документ от съответните компетентни органи.

Чл. 21в. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2021 г., в сила от 2.08.2021 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Предадените и отнети лични карти, паспорти, дипломатически паспорти, служебни паспорти, моряшки паспорти и военна карта за самоличност се съхраняват в съответния орган, където са регистрирани заявленията, въз основа на които са издадени.

(2) При отмяна на постановената мярка по чл. 68, ал. 2 от НПК отнетите или върнатите лични карти, които не са обявени за невалидни, срокът им на валидност не е изтекъл и няма промяна в личните данни на лицето се връщат на лицето от ОДМВР/СДВР или от ДБДС – МВР, където се съхраняват. Лицето предава на ОДМВР/СДВР или на ДБДС – МВР, издадената му временна карта за самоличност.

Глава трета – УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ИЗДАВАНЕ НА ПАСПОРТИ И ЗАМЕСТВАЩИ ГИ ДОКУМЕНТИ

Раздел I – Паспорти

Чл. 22. (1) Паспорт се издава или подменя въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 2, подадено лично от заявителя. Заявление за издаване на паспорт може да се подаде и от лице, упълномощено от заявителя с нотариално заверено изрично пълномощно в случаите по чл. 17, ал. 5 ЗБЛД .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г.) Заявление за бързо издаване на паспорт може да се подаде и в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина. Срокът за издаването е до 30 дни.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 4 от 2016 г., в сила от 15.01.2016 г.) Заявление за издаване на паспорт може да се подаде и по електронен път чрез:

1. автоматизираната информационна система за електронни услуги на Министерството на вътрешните работи с притежавания от лицето валиден квалифициран електронен подпис в случаите по чл. 18а ЗБЛД ; органът, който издава паспорта, изпраща до заявителя на електронния адрес, посочен в заявлението, потвърждение или отказ за издаването на паспорт; в потвърждението се посочва, че документът ще бъде издаден след заплащане на държавна такса по електронен път чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги на МВР;

2. (изм. – ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 1.10.2020 г.) автоматизираната информационна система за електронни услуги на Министерството на външните работи – за български граждани, които пребивават в чужбина, в случаите по чл. 18а ЗБЛД ; Министерството на външните работи изпраща до заявителя на електронния адрес, посочен в заявлението, потвърждение или отказ за издаването на паспорт; в потвърждението се посочва, че документът ще бъде издаден от МВР след заплащане на държавна такса по електронен път чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги на МВнР, като получаването му ще става в консулската служба, посочена от заявителя.

(4) При подаване на заявлението длъжностното лице заснема с цифрови устройства подписа, лицето и пръстовите отпечатъци на заявителя при спазване разпоредбите на чл. 17, ал. 4 и чл. 36, ал. 3 ЗБЛД .

(5) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Паспортите се персонализират в ДБДС – МВР.

(6) При подмяна на паспорт към заявлението се прилагат:

1. (изм. – ДВ, бр. 27 от 2019 г., в сила от 2.04.2019 г.) при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на паспорта – декларация по чл. 17, ал. 1 , когато такава не е подавана, и удостоверителен документ за тези обстоятелства, ако има издаден такъв документ от компетентните органи и той не може да бъде изискан по служебен път;

2. (отм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.);

3. (отм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.);

4. при съществени и трайни изменения на образа – официален документ от съответните компетентни органи;

5. (отм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.);

6. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) при изтичане срока на валидност на паспорта, при повреждане и в случая по т. 4 – предходният паспорт.

(7) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) При промяна в гражданското състояние, в случай че промяната не е отразена в Националната база данни "Население", към заявлението за подмяна на паспорт се прилагат предходният паспорт и:

1. при промяна на ЕГН – удостоверителен документ от съответната общинска администрация по постоянен адрес на заявителя;

2. при промяна на имената – официален документ, удостоверяващ промяната, както и удостоверителен документ от съответната общинска администрация по постоянен адрес на лицето за извършената промяна в неговия електронен личен регистрационен картон;

3. при промяна на пола – официален документ от съответните компетентни органи.

Чл. 23. (1) Заявлението за издаване на паспорт или на заместващ го документ на лица, ненавършили 14 години, се подава от техните родители или настойници, които подписват заявлението.

(2) Заявлението за издаване на паспорт или на заместващ го документ на лица, навършили 14 години, но ненавършили 18 години, се подава лично, като техните родители или попечители изразяват съгласието си за издаване на паспорт или на заместващ го документ, като полагат подпис в определеното за това място в заявлението в присъствието на длъжностно лице.

(3) При отсъствие на родител, настойник или попечител подписът в заявлението се полага от лице, упълномощено от него с нотариално заверено изрично пълномощно, или се представя някой от следните документи:

1. влязло в сила съдебно решение за издаване паспорт на лице, ненавършило 18 години;

2. влязло в сила съдебно решение за лишаване на единия родител от родителски права;

3. (нова – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) влязло в сила съдебно решение за връщане на дете съгласно Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, съставена в Хага на 25 октомври 1980 г., ратифицирана със Закон на 21 февруари 2003 г. (ДВ, бр. 82 от 2003 г.), или Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права, съставена в Люксембург на 20 май 1980 г., ратифицирана със закон на 26 февруари 2003 г., в сила от 1 октомври 2003 г. (ДВ, бр. 104 от 2003 г.), и след съгласуване с Министерството на правосъдието;

4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., бр. 85 от 2017 г., в сила от 24.10.2017 г.) препис-извлечение от акт за смърт, ако починалият родител е чужд гражданин и информацията не е отразена в Националната база данни "Население".

(4) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) При разногласие между родителите за издаване на паспорт или заместващ го документ на лице, ненавършило 18 години, към заявлението се прeдставя някой от следните документи:

1. влязло в сила съдебно решение за издаване на паспорт;

2. влязло в сила съдебно решение за връщане на дете съгласно Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца или Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права и след съгласуване с Министерството на правосъдието.

Чл. 24. (1) Дипломатически или служебен паспорт се издава или подменя въз основа на лично подадено заявление по образец съгласно приложение № 2 до упълномощените от министъра на външните работи длъжностни лица. При приемане на заявлението длъжностното лице заснема с цифрови устройства подписа, лицето и пръстовите отпечатъци на заявителя при спазване разпоредбите на чл. 17, ал. 4 и чл. 36, ал. 3 ЗБЛД .

(2) Заявление за издаване на дипломатически или служебен паспорт може да се подаде и от лице, упълномощено от заявителя с нотариално заверено изрично пълномощно в случаите по чл. 17, ал. 5 ЗБЛД .

(3) Дипломатическите и служебните паспорти се персонализират в ДБДС – МВР, и се изпращат по служебен път в МВнР за връчване на лицата.

(4) Срокът на валидност на дипломатическите и служебните паспорти се определя от МВнР по заявление на ведомството или организацията, по чието искане са издадени. Максималният срок на валидност е срокът, установен в чл. 36, ал. 2 ЗБЛД .

(5) Подаването на заявления за издаване на дипломатически или служебен паспорт на лица, ненавършили 14 години, и на лица, навършили 14, но ненавършили 18 години, се извършва по реда на чл. 10, ал. 2 и чл. 23 .

(6) Упълномощените от министъра на външните работи длъжностни лица по ал. 1 осъществяват контрол върху ползването на дипломатическите и служебните паспорти.

Чл. 25. (1) Моряшки паспорт се издава или подменя въз основа заявление по образец съгласно приложение № 2, подадено лично от заявителя. Заявление за издаване на моряшки паспорт може да се подаде и от лице, упълномощено от заявителя с нотариално заверено изрично пълномощно в случаите по чл. 17, ал. 5 ЗБЛД .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Заявленията за издаване на моряшки паспорти се подават в ИА "МА" или в териториалните й дирекции, като заявителят се явява лично за заснемане с цифрови устройства на подписа, лицето и пръстовите му отпечатъци при спазване на разпоредбите на чл. 17, ал. 4 и чл. 36, ал. 3 ЗБЛД .

(3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат и документите по чл. 47 ЗБЛД .

(4) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Снемането на биометрични данни се извършва от упълномощени длъжностни лица в ИА "МА". Персонализирането на моряшките паспорти се извършва в ДБДС – МВР.

Чл. 26. (1) Българските граждани, които пребивават в чужбина, могат да подават заявление за издаване на паспорт в дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина.

(2) В дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, в които има техническа възможност, длъжностните лица при приемане на заявлението заснемат с цифрови устройства подписа, лицето и пръстовите отпечатъци на заявителя при спазване разпоредбите на чл. 17, ал. 4 и чл. 36, ал. 3 ЗБЛД .

(3) Длъжностните лица в дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина, в което е прието заявлението, въвеждат личните данни от него, информация за приложените документи, подписа, снимката и пръстовите отпечатъци на заявителя в автоматизирана информационна система и регистрират заявлението като "Искане за издаване на паспорт".

(4) Искането за издаване на паспорт се изпраща в ДБДС – МВР, по електронен път чрез защитена комуникационна връзка. В срок до 5 работни дни ДБДС – МВР, по електронен път връща отговор до дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина относно съответствието на попълнените данни в заявлението с тези в НАИФ "НРБЛД" и възможността за издаване на паспорта. При съответствие на данните искането се регистрира от ДБДС – МВР, като прието заявление за персонализиране на паспорт.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г.) Когато има несъответствие на попълнените в заявлението данни с тези в НАИФ "НРБЛД", ДБДС – МВР, изпраща до дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина по електронен път указания за отстраняване на несъответствията. Дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина в срок до 2 работни дни уведомява заявителя. В случай че в срок до 7 работни дни от уведомяването на заявителя всички несъответствия не бъдат отстранени, процедурата по искането за издаване на паспорта се прекратява от ДБДС – МВР.

(6) (Отм. с Решение № 12757 от 2012 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 31 от 2013 г.).

(7) Дирекция "Български документи за самоличност" – МВР, изпраща персонализираните паспорти чрез МВнР до съответното дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина, което уведомява писмено заявителя за издадения му документ в срок до 7 работни дни. Министерството на външните работи може да изпраща персонализираните паспорти до дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина по служебен път или чрез сертифицирана за пренос на ценни пратки фирма, осъществяваща куриерски услуги, ако заявителят е поискал използването на услугата "препращане чрез куриерска фирма" и е заплатил за тази услуга.

(8) Дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина уведомяват чрез МВнР органа, издал документа, за получаването му от заявителя в срок до 7 работни дни.

(9) Приетите по реда на ал. 4 и 5 заявления се съхраняват в дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина, където са подадени.

Раздел II – Документи, заместващи паспорта

Чл. 27. (1) Временен паспорт се издава въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 2, подадено лично, а по изключение – от упълномощено лице, след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.

(2) Подаването на заявления за издаване на временен паспорт на лица, ненавършили 14 години, и на лица, навършили 14, но ненавършили 18 години, се извършва по реда на чл. 10, ал. 2 и чл. 23 .

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г.) Длъжностните лица в дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина, в което е прието заявлението, въвеждат личните данни от него, информация за приложените документи, заснетите с цифрови устройства подпис и лице на заявителя и снетите пръстови отпечатъци в автоматизирана информационна система, регистрират ги като "Искане за издаване на временен паспорт" и ги изпращат за съгласуване с МВнР, а в случаите на издаването на временни паспорти на български граждани, на които след 1 септември 1999 г. не са издавани български документи за самоличност, ги изпращат за съгласуване чрез МВнР до ДБДС – МВР, в срок до 3 работни дни от датата на приемане на заявлението.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г.) Дирекция "Български документи за самоличност" – МВР, в случаите на съгласуване на издаването на временни паспорти на български граждани, на които след 1 септември 1999 г. не са издавани български документи за самоличност, уведомява чрез МВнР дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина за своето становище за издаване на искания временен паспорт в срок до 3 работни дни.

(5) Дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина уведомява заявителя за решението.

(6) В случай че заявителят не се яви да получи временен паспорт в срок до 3 месеца от уведомяването му, искането за издаване на временния паспорт се анулира.

(7) (Нова – ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г.) В случаите, когато е невъзможно снемането на биометрични данни от лицето поради временна физическа невъзможност, може да се издаде временен паспорт с кратък срок на валидност, съобразен с необходимото време за завръщане в Република България по обичаен маршрут.

Чл. 28. (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2024 г., в сила от 9.12.2025 г.).

Чл. 29. (1) Служебният открит лист за преминаване на границата служи за преминаване през конкретен граничен контролно-пропускателен пункт на Република България и за движение в зоната, определена в съответния международен договор.

(2) Служебен открит лист за преминаване на границата се издава и подменя въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 2, подадено лично от заявителя, а по изключение – от упълномощено лице, след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно и получаване по служебен път на официално искане от компетентния орган.

(3) Служебен открит лист за преминаване на границата се издава със срок на валидност една година с възможност за продължаване.

(4) Заявлението се подава в ДБДС – МВР, където длъжностно лице заснема с цифрови устройства подписа и лицето на заявителя.

(5) Служебният открит лист за преминаване на границата се персонализира в ДБДС – МВР.

Чл. 30. (Отм. – ДВ, бр. 46 от 2024 г., в сила от 31.05.2024 г.).

Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 46 от 2024 г., в сила от 31.05.2024 г.) Документите по чл. 27 , 28 и 29 се издават в срок до 30 дни от датата на приемане на заявлението.

Чл. 32. (1) Видовете паспорти, както и заместващите ги документи се връщат на органа, който ги е издал, в тримесечен срок от изтичане срока на валидност на документа или при получаване на нов документ.

(2) Лице, което има необходимост от представяне на визи или гранични печати, положени в някой от издадените му видове паспорти или заместващи ги документи, може да го задържи след изтичане срока на валидност, като го представи в срока по ал. 1 на органа, който го е издал, и подаде искане по образец съгласно приложение № 7. Лицето е длъжно да върне документа в срок до 3 месеца след отпадане на заявената необходимост.

Чл. 32а. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2021 г., в сила от 2.08.2021 г.) При отмяна на постановената мярка по чл. 68, ал. 2 от НПК паспортите, дипломатическите паспорти, служебните паспорти, моряшките паспорти и военните карти за самоличност, които не са обявени за невалидни, срокът им на валидност не е изтекъл и няма промяна в личните данни на лицето се връщат на лицето от органа, който ги съхранява. Лицето предава на ОДМВР/СДВР или ДБДС – МВР, издадената му временна карта за самоличност.

Глава четвърта – УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ИЗДАВАНЕ НА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

Чл. 33. (1) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., доп., бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г., бр. 13 от 2021 г., в сила от 2.08.2021 г., изм., бр. 66 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г., бр. 46 от 2024 г., в сила от 31.05.2024 г., доп., бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Свидетелство за управление на МПС се издава след придобиване на правоспособност по Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Свидетелство за управление на МПС се издава и подменя въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 2а, подадено лично в звената "Пътна полиция" на СДВР/ОДМВР по постоянния адрес на заявителя и след представяне на лична карта, временна карта за самоличност, паспорт или предходно издадено свидетелство за управление на МПС. Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС може да се подаде и от лице, упълномощено от заявителя с нотариално заверено изрично пълномощно, в случаите по чл. 17, ал. 5 ЗБЛД . При подаване на заявлението лицето може да посочи, че желае да получи готовото свидетелство за управление на МПС в РУ, звеното "Български документи за самоличност" или звеното "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по постоянния си адрес и в ДБДС – МВР.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г. – попр., бр. 92 от 2019 г.; изм., бр. 66 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г., доп., бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) В случаите по чл. 7, ал. 1, т. 6, буква "б" заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС може да се подаде и в РУ при СДВР/ОДМВР по постоянен адрес, в звеното "Български документи за самоличност" при СДВР/ОДМВР по постоянен адрес, в ДБДС или в РУ при СДВР/ОДМВР, определени от главния секретар на МВР или от упълномощени от него длъжностни лица по предложение на директорите на СДВР/ОДМВР, само при заявяване на обикновена услуга.

(3) При подаване на заявлението длъжностното лице заснема чрез цифрови устройства подписа и лицето на заявителя.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2016 г., в сила от 9.09.2016 г., бр. 89 от 2019 г., в сила от 1.10.2020 г. – попр., бр. 92 от 2019 г.; изм., бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС с изключение на случаите за подмяна на чуждестранно свидетелство за управление на МПС с българско може да се подаде и по електронен път чрез Автоматизираната информационна система за електронни услуги на Министерството на вътрешните работи с притежавания от лицето валиден квалифициран електронен подпис – в случаите по чл. 18а ЗБЛД . Органът, който издава свидетелството за управление на МПС, изпраща до заявителя на електронния адрес, посочен в заявлението, потвърждение или отказ за издаването на свидетелството за управление на МПС. В потвърждението се посочва, че документът ще бъде издаден след заплащане на държавна такса по електронен път чрез Автоматизираната информационна система за електронни услуги на МВР.

(5) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Заявление за подмяна на повредено, унищожено, изгубено или откраднато свидетелство за управление на МПС с ново свидетелство със същата валидност може да се подаде по електронен път и чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги на Министерството на външните работи – за български граждани, които пребивават в чужбина, в случаите по чл. 18а ЗБЛД . Министерството на външните работи изпраща до заявителя на електронния адрес, посочен в заявлението, потвърждение или отказ за издаването на свидетелството за управление на МПС. В потвърждението се посочва, че документът ще бъде издаден от МВР след заплащане на държавна такса по електронен път чрез Автоматизираната информационна система за електронни услуги на МВнР, като получаването му ще става в консулската служба, посочена от заявителя.

(6) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Свидетелствата за управление на МПС се персонализират в ДБДС – МВР.

Чл. 34. (1) (Доп. – ДВ, бр. 42 от 2010 г.) Българските граждани, които пребивават в чужбина, с изключение на държавите – членки на ЕС, могат да подадат заявление за подмяна на свидетелство за управление на МПС в дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина. В държавите – членки на ЕС, заявление за подмяна на свидетелство за управление на МПС могат да подават дългосрочно командированите там служители в задграничните представителства на Република България, както и членовете на техните семейства.

(2) В дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, в които има техническа възможност, длъжностните лица при приемане на заявлението заснемат с цифрови устройства подписа и лицето на заявителя.

(3) Длъжностните лица в дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина, в което е прието заявлението, въвеждат личните данни от него, информация за приложените документи, подписа и снимката на заявителя в автоматизирана информационна система и регистрират заявлението като "Искане за издаване на свидетелство за управление на МПС".

(4) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) Искането за издаване на свидетелство за управление на МПС се изпраща в отдел "Пътна полиция" при Столичната дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР) по електронен път чрез защитена комуникационна връзка. В срок до 5 работни дни ОПП – СДВР, по електронен път връща отговор до дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина относно съответствието на попълнените данни в заявлението с данните в НАИФ "НРБЛД" и възможността за издаване на свидетелство за управление на МПС. При съответствие на данните искането се регистрира от ОПП – СДВР, като прието заявление за персонализиране на свидетелство за управление на МПС.

(5) В случай че има несъответствие на попълнените в заявлението данни с данните в НАИФ "НРБЛД", ОПП – СДВР, изпраща до дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина по електронен път указания за отстраняване на несъответствията. Дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина в срок до 7 работни дни уведомява заявителя. В случай че в срок до един месец от уведомяването всички несъответствия не бъдат отстранени, процедурата по искането за издаване на свидетелство за управление на МПС се прекратява от ОПП – СДВР.

(6) В дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, в които при приемане на заявлението няма техническа възможност за заснемане с цифрови устройства на подписа и лицето на заявителя, лицето подава заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС, като към него прилага и снимка, съгласно чл. 9, ал. 1 . Приетото заявление се препраща по служебен път чрез МВнР до ОПП – СДВР.

(7) Приетите по реда на ал. 6 в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина заявления за издаване на свидетелство за управление на МПС могат да се изпращат от тях до МВнР по служебен път или чрез сертифицирана за пренос на ценни пратки фирма, осъществяваща куриерски услуги. Заявленията се изпращат чрез фирмата, осъществяваща куриерски услуги, ако в страната на пребиваване се предлага услугата "препращане чрез куриерска фирма" и заявителят е заплатил за тази услуга.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) При получаване в ОПП – СДВР, от дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина на заявления за издаване на свидетелства за управление на МПС, приети по реда на ал. 6, в които са установени несъответствия на данните в заявлението с тези в НАИФ "НРБЛД", ОПП – СДВР, чрез МВнР изпраща до дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина указания за отстраняване на несъответствията. Дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина в срок до 7 работни дни уведомява заявителя. В случай че всички несъответствия не бъдат отстранени в срок до 20 работни дни от уведомяването на заявителя или ако дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина не изпрати съответните документи – предмет на несъответствието, с първата дипломатическа поща, когато графикът за нея не позволява срокът от 20 работни дни да бъде спазен, процедурата за издаване на свидетелство за управление на МПС се прекратява от ОПП – СДВР.

(9) Отдел "Пътна полиция" – СДВР, изпраща персонализираните свидетелства за управление на МПС чрез МВнР до дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина, което уведомява заявителя за издадения му документ в срок до 7 работни дни. Министерството на външните работи може да изпраща персонализираните свидетелства за управление на МПС до дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина по служебен път или чрез сертифицирана за пренос на ценни пратки фирма, осъществяваща куриерски услуги, ако заявителят е поискал използването на услугата "препращане чрез куриерска фирма" и е заплатил за тази услуга.

(10) Дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина уведомяват чрез МВнР органа, издал документа, за получаването му от заявителя в срок до 7 работни дни.

(11) Заявленията, приети по реда на ал. 4 и 5, се съхраняват в дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина, където са приети, а по ал. 6 се съхраняват в ОПП – СДВР.

Чл. 35. При издаване и подмяна на свидетелство за управление на МПС освен документите съгласно актовете по прилагането на ЗДвП се изискват и:

1. документ за платена държавна такса;

2. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) предходното свидетелство за управление на МПС – при подмяна, както и при издаване на дубликат, в случай на повреждане на свидетелството за управление на МПС;

3. при изгубено, откраднато, повредено или унищожено свидетелство за управление на МПС – декларация за съответното обстоятелство по чл. 17, ал. 1 .

Чл. 36. (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г.) На чужденците с разрешено пребиваване в Република България и с придобита правоспособност съгласно ЗДвП се издава свидетелство за управление на МПС по реда на тази глава въз основа на подадено заявление по образец съгласно приложение № 2а .

Чл. 37. (1) Данните в заявлението се сверяват с данните в НАИФ "НРБЛД" и в АИС "КАТ" и при съответствие на данните се издава свидетелство за управление на МПС.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 46 от 2024 г., в сила от 31.05.2024 г.) Свидетелство за управление на МПС не се издава при несъответствие в данните.

Чл. 38. (1) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г.) На гражданите на друга държава – членка на ЕС, или на държава – страна по Споразумението за ЕИП , или на Конфедерация Швейцария, които пребивават продължително или постоянно в Република България, се издава свидетелство за управление на МПС, ако са придобили правоспособност съгласно ЗДвП , въз основа на подадено заявление по образец съгласно приложение № 2а .

(2) На лицата по ал. 1, които притежават валидно свидетелство за управление на МПС, издадено от друга държава – членка на ЕС, или от друга държава – страна по Споразумението за ЕИП , или от Конфедерация Швейцария, свидетелството за управление на МПС се подменя с българско свидетелство за управление на МПС без полагане на изпит.

(3) На членовете на семейството на български гражданин, както и на членовете на семейството на гражданин на: друга държава – членка на ЕС, на друга държава – страна по Споразумението за ЕИП , или на Конфедерация Швейцария, които не са български граждани и пребивават продължително или постоянно в Република България, свидетелството за управление на МПС се издава или подменя по реда на ал. 1 и 2.

(4) Издадените свидетелства за управление на МПС по ал. 1 – 3 не удостоверяват самоличността на притежателя.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 46 от 2024 г., в сила от 31.05.2024 г.) При подмяна на свидетелство за управление на МПС по реда на ал. 2 или 3 издадените от други държави свидетелства за управление на МПС се връщат в звената "Пътна полиция" при СДВР и ОДМВР при получаване на новото свидетелство. Подменените чуждестранни свидетелства за управление на МПС се изпращат чрез ГДНП на държавата, която ги е издала.

Чл. 39. (1) (Доп. – ДВ, бр. 66 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г.) Свидетелство за управление на МПС се издава при обикновена услуга до 30 дни и при бърза услуга до 10 дни, а при ускорена услуга – до 3 работни дни от приемане на заявлението.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 46 от 2024 г., в сила от 31.05.2024 г.) Когато заявлението за подмяна на свидетелство за управление на МПС е прието в дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина, срокът за издаване е до 75 дни.

(3) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г.) Чуждестранно свидетелство за управление на МПС се подменя само при обикновена услуга.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 66 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г., изм., бр. 46 от 2024 г., в сила от 31.05.2024 г.) Свидетелството за управление на моторно превозно средство се получава лично, а по изключение, когато заявлението е било подадено лично – от лице, чиито данни са посочени от заявителя пред длъжностното лице в заявлението при подаването му или от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно, копие от което се прилага към заявлението.

Глава пета – УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ИЗДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ И ДОКУМЕНТИ ЗА ПРЕБИВАВАНЕ НА ЧУЖДЕНЦИ

Раздел I – Документи за самоличност и пребиваване, издавани на пребиваващи в Република България чужденци

Чл. 40. (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.) На чужденците с разрешено пребиваване в Република България се издава разрешение за пребиваване въз основа на подадено заявление по образец съгласно приложение № 3 . При подаване на заявлението длъжностното лице заснема с цифрови устройства подписа и биометричните данни на заявителя съгласно ЗБЛД , като:

1. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., бр. 46 от 2024 г., в сила от 17.06.2024 г., бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.) чужденците с разрешено продължително пребиваване в Република България се явяват лично в ДМ – МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР по настоящ адрес; данните от заявленията се обработват в съответните информационни фондове от ДМ – МВР или от звената "Миграция" при ОДМВР; независимо от настоящия адрес на чужденеца заявления за издаване на документи за експресна услуга могат да се подават и в ДМ – МВР; документите по приети от ДМ – МВР или от звената "Миграция" при ОДМВР заявления се персонализират от ДБДС – МВР;

2. (доп. – ДВ, бр. 51 от 2011 г., в сила от 5.07.2011 г., изм., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., бр. 46 от 2024 г., в сила от 17.06.2024 г., бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.) чужденците с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България се явяват лично в ДМ – МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР по постоя­нен адрес; заявлението и приложените към него документи се изпращат в ДМ – МВР за обработване на данните в съответните информационни фондове; независимо от постоянния адрес на чужденеца заявления за издаване на документи за експресна услуга могат да се подават и в ДМ – МВР, персонализация на документите се извършва в ДБДС – МВР;

3. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., бр. 46 от 2024 г., в сила от 17.06.2024 г.) членовете на семейства на граждани на ЕС, на граждани на държави – страни по Споразумението за ЕИП, на граждани на Конфедерация Швейцария, които не са граждани на ЕС, на държава – страна по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с ЕС имат право на свободно придвижване, с разрешено продължително или постоянно пребиваване, се явяват лично в ДМ – МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР по адрес на пребиваване; данните от заявленията се обработват в съответните информационни фондове от ДМ – МВР или от звената "Миграция" при ОДМВР; документите по приети от ДМ – МВР или от звената "Миграция" при ОДМВР заявления се персонализират от ДБДС – МВР.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., бр. 46 от 2024 г., в сила от 17.06.2024 г.) Гражданите на ЕС, гражданите на държави – страни по Споразумението за ЕИП, и гражданите на Конфедерация Швейцария подават заявления за издаване на документ за продължително и постоянно пребиваване по образец съгласно приложение № 4. Заявленията за издаването им се подават лично в ДМ – МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР по адрес на пребиваване. Заявление може да се подаде и от упълномощено лице след представяне на пълномощно в случаите по чл. 17, ал. 5 ЗБЛД . Данните от заявленията се обработват в съответните информационни фондове от ДМ – МВР или от звената "Миграция" при ОДМВР. Документите по приети от ДМ – МВР или от звената "Миграция" при ОДМВР, заявления се персонализират от съответното звено "БДС" при ОДМВР.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) Удостоверение за пътуване на лице без гражданство се издава на лица без гражданство, установили се трайно и преимуществено и придобили този статут на територията на Република България, и с разрешено постоянно пребиваване в Република България. Този документ се издава и на лица под 14 години. Заявлението по образец съгласно приложение № 3 се подава лично в ДМ – МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР по постоянен адрес. Заявленията и приложените към тях документи се изпращат в ДМ – МВР, за обработване на данните в съответните информационни фондове. Документите се персонализират в ДБДС – МВР.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) Временна карта на чужденец се издава на чужденци, чиито национални документи за самоличност са отнети в предвидените в Закона за чужденците в Република България случаи. Заявлението по образец съгласно приложение № 3 се подава лично в ДМ – МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР по адрес на пребиваване. Данните от заявленията се обработват в съответните информационни фондове от ДМ – МВР или от звената "Миграция" при ОДМВР по адрес на пребиваване. Документите по приети от ДМ – МВР или от звената "Миграция" при ОДМВР заявления се персонализират от съответното звено "БДС" при ОДМВР.

Чл. 40а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2011 г., в сила от 5.07.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) За издаване на временно разрешение за пребиваване на притежател на Синя карта на ЕС, издадена от друга държава – членка на ЕС, и на членовете на неговото семейство съгласно чл. 59, ал. 2, т. 8 ЗБЛД чужденецът подава заявление по образец съгласно приложение № 3 в ДМ – МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР, към което прилага:

1. копие на редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ;

2. цветна снимка, която да съответства на изискванията съгласно приложение № 5; снимка не се прилага, когато има техническа възможност за цифрово заснемане лицето на заявителя;

3. копие на Синя карта на ЕС или на разрешение за пребиваване на членовете на семейството на притежателя на Синя карта на ЕС, издадени от друга държава – членка на ЕС;

4. документ за платена държавна такса;

5. декларация за адрес.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) Заявлението и приложените към него документи се изпращат в ДМ – МВР за обработване на данните в съответните информационни фондове. Персонализацията на документите се извършва в ДБДС – МВР.

Чл. 40б. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2019 г., в сила от 25.06.2019 г.) (1) За издаване на карта на служител в структура на НАТО или на зависимо лице съгласно чл. 59, ал. 6 от ЗБЛД лицето подава заявление по образец съгласно приложение № 8 в МО, към което прилага:

1. копие на редовен документ за самоличност или на документ за задгранично пътуване, съответно заместващ го документ;

2. цветна снимка, която да съответства на изискванията съгласно приложение № 5; снимка не се прилага, когато има техническа възможност за цифрово заснемане на лицето на заявителя;

3. декларация за адрес.

(2) Картата по ал. 1 се персонализира в ДБДС – МВР и се изпраща в МО за връчване.

(3) Взаимодействието между МО и МВР за издаване на карта по чл. 59, ал. 6 от ЗБЛД се извършва по технологичен ред, утвърден от ръководителите на двете ведомства.

Чл. 41. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2019 г., в сила от 25.06.2019 г.) Заявленията за издаване на документите по чл. 59, ал. 1, т. 4 и 8, ал. 2, 3, 4 и 6 ЗБЛД на лица, ненавършили 14 години, се подават от техен родител или настойник, който подписва заявлението.

(2) Заявленията за издаване на документите по ал. 1 на лица, навършили 14 години, но ненавършили 18 години, се подават лично. Родителят или попечителят на лица, навършили 14 години, но ненавършили 18 години, изразява съгласието си за издаването на документа по чл. 59, ал. 1, т. 8 ЗБЛД , като полага подпис в определеното за това място в заявлението в присъствието на длъжностно лице.

Чл. 42. (1) Към заявленията по чл. 40 се прилагат:

1. копие на редовен документ за задгранично пътуване, на друг заместващ го документ или на български документ за самоличност;

2. цветна снимка, която да съответства на изискванията съгласно приложение № 5; снимка не се прилага, когато има техническа възможност за цифрово заснемане на лицето на заявителя;

3. копие на издаван предходен документ за пребиваване;

4. документ за платена държавна такса.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 51 от 2011 г., в сила от 5.07.2011 г., изм., бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г., бр. 27 от 2019 г., в сила от 2.04.2019 г.) Чужденците с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване и лицата без гражданство, установили се трайно и преимуществено в Република България, при подаване на заявление по чл. 40, ал. 1, т. 2 освен приложенията по ал. 1 представят и удостоверение за идентичност на лице с различни имена, когато това е необходимо. Дирекция "Миграция" – МВР, и секторите/групите "Миграция" при ОДМВР извършват служебно справка в Национална база данни "Население" за удостоверяване на вписаните за лицето обстоятелства в регистъра на населението.

(3) Чужденци с разрешено продължително пребиваване при подаване на заявление по чл. 40, ал. 1, т. 1 освен приложенията по ал. 1 представят и документи, удостоверяващи настоящ адрес.

(4) Чужденци с разрешено продължително и постоянно пребиваване, които подават заявление по чл. 40, ал. 1, т. 3 и ал. 2 , освен приложенията по ал. 1 прилагат и декларация за адрес на пребиваване.

(5) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2011 г., в сила от 5.07.2011 г.) Лицата с предоставено право на пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 12 от Закона за чужденците в Република България вместо документа по ал. 1, т. 1 представят копие от страниците със снимката и личните данни на документа за задгранично пътуване, с който лицето е влязло в страната, издаден от съответната бивша съветска република, и официален документ, издаден от дипломатическото или консулското представителство на съответната бивша съветска република, че лицата не са признати за граждани на съответната държава.

Чл. 43. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) Българските лични документи на чужденци се издават в срок до 30 дни от датата на приемане на заявлението и се получават от заявителя в ДМ – МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР, където са приети заявленията.

Чл. 43а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2011 г., в сила от 5.07.2011 г., изм., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) Документите по чл. 40а се издават в срок до 15 дни от приемане на заявлението и се получават от заявителя в ДМ – МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР, където са приети заявленията.

Чл. 44. (1) Заявлението за издаване на дипломатическа карта, консулска карта, карта на административно-технически персонал или карта на обслужващ персонал се подава в МВнР.

(2) Картите по ал. 1 се персонализират в ДБДС – МВР, и се изпращат в МВнР за връчване.

Чл. 45. (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г.) Заявлението за издаване на временно удостоверение за напускане на Република България се подава в ОДМВР/СДВР или в ДБДС – МВР, а документът се персонализира в ДБДС – МВР.

Чл. 45а. (Нов – ДВ, бр. 46 от 2024 г., в сила от 31.05.2024 г.) (1) Временен паспорт за окончателно напускане на Република България се издава на лица, загубили българско гражданство.

(2) Временен паспорт за окончателно напускане на Република България се издава въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 2 , подадено лично от заявителя в ДБДС – МВР, а по изключение – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.

(3) Към заявлението се прилага и удостоверение от Министерството на правосъдието за издаден указ за загубване на българското гражданство. Удостоверението не се прилага, в случай че за него има данни в НАИФ "НРБЛД", постъпили от Министерството на правосъдието.

(4) При подаване на заявлението по ал. 2 длъжностно лице заснема с цифрови устройства подписа и лицето на заявителя.

(5) Подаването на заявления за издаване на временен паспорт за окончателно напускане на Република България на лица, ненавършили 14 години, и на лица, навършили 14, но ненавършили 18 години, се извършва по реда на чл. 10, ал. 2 и чл. 23 .

(6) Временните паспорти за окончателно напускане на Република България се издават в срок до 30 дни от датата на приемане на заявлението.

(7) Документът по ал. 1 се персонализира в ДБДС – МВР.

Раздел II – Документи за самоличност, издавани на бежанци, чужденци с хуманитарен статут и чужденци, получили убежище

Чл. 46. (1) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) На чужденци, получили статут на бежанец, хуманитарен статут или получили убежище, навършили 14 години, се издават български документи за самоличност въз основа на подадено заявление по образец съгласно приложение № 3 в ОДМВР по постоянен адрес на заявителя.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2019 г., в сила от 2.04.2019 г.) Заявлението по ал. 1 се подава лично, като в случаите на първо издаване на документ за самоличност се представя официален документ, издаден от органите, които предоставят статут на бежанец, хуманитарен статут или убежище. Заявлението за издаване на документите за самоличност може да се подаде и от лице, упълномощено от заявителя с нотариално заверено изрично пълномощно, в случаите по чл. 17, ал. 5 ЗБЛД .

(3) Документ за самоличност, предназначен за пътуване зад граница на бежанец, чужденец с хуманитарен статут или получил убежище, се издава и на лица под 14 години.

(4) При подаване на заявлението при спазване разпоредбите на чл. 17 , ал. 4 и чл. 36, ал. 3 ЗБЛД длъжностното лице заснема с цифрови устройства подписа и:

1. лицето на заявителя – за карта на бежанец, карта на чужденец с хуманитарен статут и карта на чужденец, получил убежище;

2. лицето на заявителя и пръстовите му отпечатъци – за удостоверение за пътуване зад граница на бежанец, удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут и удостоверение за пътуване зад граница на чужденец, получил убежище.

Чл. 47. (1) Заявлението за издаване на удостоверение за пътуване зад граница на бежанец, удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут, удостоверение за пътуване зад граница на чужденец, получил убежище, на лица, ненавършили 14 години, се подава от техен родител или настойник, който подписва заявлението.

(2) Заявлението за издаване на удостоверение за пътуване зад граница на бежанец, удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут, удостоверение за пътуване зад граница на чужденец, получил убежище, на лица, навършили 14 години, но ненавършили 18 години, се подава лично, като родителят или попечителят изразява съгласието си за издаването на документа, като полага подпис в определеното за това място в заявлението в присъствието на длъжностно лице.

Чл. 48. (1) Към заявлението по чл. 46, ал. 1 се прилагат:

1. копие от официалния документ по чл. 46, ал. 2 ;

2. цветна снимка, която да съответства на изискванията на приложение № 5; снимка не се прилага, когато има техническа възможност за цифрово заснемане на лицето;

3. документ за платена държавна такса;

4. удостоверение за вписване в регистъра на населението по постоянния адрес.

(2) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2019 г., в сила от 2.04.2019 г.) Документът по ал. 1, т. 4 не се представя, в случай че промяната е отразена в Национална база данни "Население".

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 27 от 2019 г., в сила от 2.04.2019 г.) В случаите по чл. 63а, ал. 5 ЗБЛД към заявлението се представя съдебно решение за настаняване извън семейството, копие от което се прилага, и положително становище на дирекция "Социално подпомагане", което се прилага.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 27 от 2019 г., в сила от 2.04.2019 г., изм., бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г.) Документи за самоличност на бежанци, чужденци с хуманитарен статут и чужденци, получили убежище, се издават при обикновена услуга до 30 дни, а при бърза услуга до 10 работни дни от датата на приемане на заявлението.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 27 от 2019 г., в сила от 2.04.2019 г.) Документите за самоличност на бежанци, чужденци с хуманитарен статут и чужденци, получили убежище, се персонализират в ДБДС – МВР.

Чл. 49. (1) Удостоверение за завръщане в Република България на чужденец се издава от дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина на:

1. лице без гражданство, което е изгубило в чужбина българското си удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство;

2. бежанец, изгубил в чужбина българското си удостоверение за пътуване зад граница на бежанец;

3. чужденец с хуманитарен статут, загубил в чужбина българското си удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут;

4. чужденец по чл. 34, ал. 7 и чл. 58, ал. 5 от Закона за убежището и бежанците , който не притежава валидни национални документи за пътуване.

(2) За издаване на удостоверение за завръщане в Република България на чужденец лицата подават заявления с приложена снимка. Към заявлението се прилагат и документи, които могат да удостоверят тяхната самоличност и основанията за заявлението.

(3) В дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, в които има техническа възможност, длъжностните лица при приемане на заявлението заснемат с цифрови устройства подписа и лицето на заявителя съгласно ЗБЛД .

(4) Длъжностните лица в дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина, в което е прието и обработено заявление по ал. 1 – 3, въвеждат данните от заявлението и данните от приложените документи, включително биометричните данни и подписа на заявителя, в информационна система, регистрират ги под формата на "Искане за издаване на удостоверение за завръщане в Република България на чужденец" и ги изпращат за съгласуване чрез МВнР в срок до два работни дни от датата на приемане на заявлението.

(5) В случаите по ал. 1, т. 1 съгласуването се извършва с ДМ – МВР, а в останалите случаи – с Държавната агенция за бежанците.

(6) Органът по ал. 5 извършва необходимите проверки и уведомява чрез МВнР дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина, в което е прието заявлението, за даване на съгласие за издаване или отказ за издаване на искания документ за самоличност.

(7) Дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина уведомява лицето за взетото решение в срок до 3 работни дни.

(8) Издадените удостоверения за завръщане в Република България на чужденци се получават по реда на правилника. Дипломатическите и консулските представителства на Република България уведомяват чрез МВнР органа по ал. 5 за получаването от заявителя на издадените удостоверения за завръщане.

(9) В случай че заявителят не се яви да получи удостоверението за завръщане в Република България на чужденец в разрешения срок на валидност, искането се анулира, за което се уведомява органът по ал. 5.

Глава шеста – ПОЛУЧАВАНЕ НА ПЕРСОНАЛИЗИРАН БЪЛГАРСКИ ЛИЧЕН ДОКУМЕНТ

Чл. 50. (1) Персонализираният документ за самоличност на български граждани се получава лично от заявителя, от упълномощено от него лице – след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно, или от лице, посочено от заявителя в заявлението при подаването му, и:

1. попълване на съответното поле за получаване в заявлението;

2. връщане на предходния документ за самоличност от същия вид, ако има такъв, или подаване на искане по чл. 32, ал. 2 за задържане на предходен документ.

(2) Персонализираните документи за самоличност на малолетните, непълнолетните и на поставените под запрещение лица – български граждани, се получават от родител, настойник, попечител, от упълномощено тях лице – след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно, или от лице, посочено от родител, настойник или попечител в заявлението пред длъжностното лице при подаването му.

(3) В случаите, когато персонализираният български личен документ е издаден на основание на заявление, подадено по реда на чл. 17, ал. 5 и чл. 18а ЗБЛД , персонализираният български личен документ се получава лично.

(4) Персонализираният документ за самоличност по чл. 59, ал. 1, т. 5, 6 и 7 ЗБЛД се получава лично от заявителя или от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно. Документите, издадени на малолетни, непълнолетни и на поставени под запрещение лица, се получават от родител, настойник, попечител или от упълномощено от тях лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2011 г., в сила от 5.07.2011 г.) Персонализираният документ по чл. 59, ал. 1, т. 4 и 8, ал. 2, т. 1, 1а, 2, 7 и 8 ЗБЛД се получава лично от заявителя и по изключение – от упълномощено лице, след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно и представяне на валидния национален документ за самоличност на заявителя. Документите, издадени на малолетни, непълнолетни и на поставени под запрещение лица, се получават от родител, настойник или попечител.

(6) Персонализираният документ по чл. 59, ал. 2, т. 3 – 6, ал. 3, т. 1 и 2 ЗБЛД се получава лично от заявителя или от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно. Документите, издадени на малолетни, непълнолетни и на поставени под запрещение лица, се получават от родител, настойник, попечител или от упълномощено от тях лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.

(7) Персонализираният документ по чл. 59, ал. 4 ЗБЛД се получава лично от заявителя, от упълномощено лице – след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно, или от лице, посочено от заявителя в заявлението при подаването му. Документите, издадени на малолетни, непълнолетни и на поставени под запрещение лица, се получават от родител, настойник, попечител, от упълномощено от тях лице – след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно, или от лице, посочено от родител, настойник или попечител в заявлението пред длъжностното лице при подаването му.

(8) (Нова – ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г.) При получаване на персонализиран документ за самоличност лично чрез използване на лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга или при отказ да бъде издаден такъв документ заявителят полага подпис, удостоверяващ получаването на пратката, върху документ на представителя на доставчика на пощенска или куриерска услуга. Подписан документ за получаване се счита и документ за доставка или отрязък с номер за проследяване на пратката, позволяващ удостоверяване на получаването на българския личен документ. Разходите за изпращане на документа за самоличност от съответното дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина до заявения адрес, както и за връщането в дипломатическото или консулското представителство на подписан документ за получаването му се заплащат от заявителя на съответния лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга.

(9) (Нова – ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г.) При заявяване на получаването на документ за самоличност чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга при подаването на заявлението за издаване на документа за самоличност заявителят следва:

1. да подаде изрично заявление за получаване на документа за самоличност чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга;

2. да върне предходния документ за самоличност от същия вид, ако има такъв, или да попълни декларация по чл. 17, ал. 2 , или да подаде искане по чл. 32, ал. 2 за задържане на паспорт.

Чл. 51. Получаването на персонализираните български лични документи от неграмотни, които не могат да се подписват, от незрящи, както и от лица с увреждания на горните крайници, които по обективни причини не са в състояние да се подпишат за получаване на документа, се извършва по реда на чл. 10, ал. 6 и 7 .

Чл. 52. Длъжностното лице, което връчва българския личен документ, сверява данните от заявлението с данните от документа и удостоверява съответствието им с подпис в заявлението.

Глава седма – ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДАННИ ОТ ИНФОРМАЦИОННИТЕ ФОНДОВЕ, СВЪРЗАНИ С ИЗДАВАНЕТО И ПОЛЗВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ

Чл. 53. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) Данни от информационните фондове, свързани с издаването и ползването на българските лични документи, се предоставят от ОДМВР, ДБДС – МВР, и ДМ – МВР.

(2) Данните по ал. 1 се предоставят в устен или в писмен вид или на други информационни носители в срок до 14 дни след регистриране на искане или лично подадено писмено заявление. Заявлението може да бъде подадено и от лице, упълномощено с нотариално заверено изрично пълномощно.

(3) При подаване на писменото заявление се прилага и документ за платена държавна такса.

(4) Дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина предоставят информация за приетите и обработените заявления за издаване на български лични документи след съгласуване с МВнР.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) Лица, притежаващи валидно удостоверение за универсален електронен подпис, могат да подават и по интернет чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги на МВР заявления за получаване на данни по ал. 1. В заявлението лицето посочва РУ на МВР, ОДМВР или ДБДС – МВР, където да получи издаденото удостоверение.

(6) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г.) При лично заявяване на услугата по реда на ал. 5 подписаното с електронен подпис удостоверение може да бъде получено и на посочен в заявлението електронен адрес.

Чл. 54. (1) Данните по чл. 53, ал. 1 се предоставят:

1. (изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) от ОДМВР по седалището на заявителя – за данните по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗБЛД ;

2. (изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., бр. 85 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) от секторите/отдел БДС при ОДМВР/СДВР – за данните по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗБЛД ;

3. (изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., бр. 85 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) от секторите/отдел БДС при ОДМВР/СДВР – за данните по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗБЛД ;

4. (изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) от ОДМВР по постоянен или настоящ адрес на заявителя или по местонахождението на органа на съдебната власт – за данните по чл. 70, ал. 3 ЗБЛД ;

5. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) данните по т. 1 – 4, отнасящи се до чужденци, се предоставят от ДМ – МВР или от звената "Миграция" при ОДМВР.

(2) Данните по чл. 53, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗБЛД могат да бъдат предоставени и от ДБДС – МВР, в случаите, когато заявителят е български гражданин и живее преимуществено извън страната.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) Дирекция "Български документи за самоличност" – МВР, и ДМ – МВР, предоставят данни по чл. 53, ал. 1 на Администрацията на Президента на Република България, на Конституционния съд, на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, на Върховната касационна прокуратура и на Върховната административна прокуратура, на Военно-апелативния съд и Военно-апелативната прокуратура, на главния прокурор на Република България, на Националната следствена служба и на органите на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 2 и 4 от Закона за администрацията .

Чл. 55. (1) Издадените удостоверения се получават лично от заявителя, от упълномощено от него лице – след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно, или от лице, посочено от заявителя в заявлението пред длъжностното лице при подаването му, а тези за данните по чл. 70, ал. 3 ЗБЛД – лично от заявителя.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) Издадените удостоверения по заявления, подадени по реда на чл. 53, ал. 5 , се получават лично от заявителя в посочено в заявлението РУ на МВР, ОДМВР или в ДБДС – МВР.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2021 г., в сила от 2.08.2021 г., бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Правилникът се приема на основание чл. 8, ал. 3 , чл. 14, ал. 4 и 5, чл. 18а, ал. 1 , чл. 18б , чл. 19, ал. 1 , чл. 21, ал. 2 , чл. 22, ал. 3 , чл. 31, ал. 1 , чл. 32б, ал. 1 , чл. 47а , чл. 51, ал. 1 , чл. 54 , чл. 59, ал. 6 , чл. 70, ал. 4 , § 4 и 21 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за българските лични документи .

§ 2. Временният документ за пътуване по чл. 28 е по единен образец на Европейския съюз, а образецът на заявление се утвърждава от министъра на външните работи.

§ 3. (1) Издаването на документи за самоличност съгласно чл. 140, ал. 1, т. 19 от Закона за Министерството на вътрешните работи се извършва по ред, определен с инструкция на министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) До издаването на инструкцията по ал. 1 се прилага инструкцията, издадена на основание § 7 от преходните и заключителните разпоредби на отменения Правилник за издаване на българските документи за самоличност (ПИБДС), приет с Постановление № 61 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 33 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 14 и 76 от 2000 г., бр. 15 и 49 от 2004 г., бр. 59 и 96 от 2005 г., бр. 83 от 2006 г., бр. 38, 40 и 49 от 2007 г.; Решение № 15416 на Върховния административен съд от 2009 г. – бр. 103 от 2009 г.).

§ 4. В случаите, предвидени в правилника, електронната обработка и подаването на заявления и декларации по електронен път се прилагат след създаване на организационни условия и осигуряване на технически и програмни средства.

§ 5. (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Организацията и технологията на работа на структурите на МВР при издаване на български лични документи и при издаване, записване, спиране, възобновяване и прекратяване на УЕИ в българските лични документи се извършват по ред, определен с инструкция на министъра на вътрешните работи.

(2) Министърът на вътрешните работи и министърът на външните работи могат да издават съвместни указания относно издаването на български лични документи по заявления, приети в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2022 г.) Министърът на транспорта и съобщенията издава указания относно издаването на моряшките паспорти.

§ 6. Заварените производства за издаване на лични карти и/или паспорти по приети заявления в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, по които не са издадени документи поради несъответствие в данните, се прекратяват от ДБДС – МВР, в срок 3 месеца от влизането в сила на правилника, ако в рамките на този срок несъответствията не са били отстранени и е имало дипломатическа поща.

§ 7. (1) В дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, в които няма техническа възможност за приемане на заявления за издаване на български лични документи с електронен носител на информация със записани биометрични данни, се преустановява приемането на заявления за издаване на паспорт в срокове, определени от МВнР, като по искане на българските граждани се издава временен паспорт.

(2) Срокът на валидност на паспорта без електронен носител на информация може да бъде продължен еднократно за срок до 1 декември 2010 г. от дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, като за това се уведомява органът, който го е издал.

(3) При създаване на техническа възможност за издаване на български лични документи с електронен носител на информация със записани биометрични данни се преустановява издаването на български лични документи по досегашния ред. По приети преди това в дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина заявления по образец съгласно приложение № 1 от отменения ПИБДС за издаване на лична карта и/или паспорт и получени в ДБДС – МВР, лична карта се издава, а паспорт не се издава.

§ 8. До създаването на техническа възможност за приемане на заявления по образец съгласно приложение № 2 се подават заявления по образец съгласно приложение № 1 от отменения ПИБДС. До преустановяване издаването на български лични документи по досегашния ред подадените в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина заявления по образец съгласно приложение № 1 от отменения ПИБДС за издаване на лична карта и паспорт, в които има техническа възможност за снемане на биометрични данни, се изпращат в ДБДС – МВР, само по електронен път, като заявлението се съхранява там, където е подадено.

§ 9. До създаването на техническа възможност за приемане на заявления по образец съгласно приложения № 3 и 4 се подават заявления по образец съгласно приложение № 2 от отменения ПИБДС .

§ 10. Българските лични документи, издадени по досегашния ред, са валидни до изтичането на срока им.

§ 11. (Нов – ДВ, бр. 46 от 2024 г., в сила от 31.05.2024 г.) (1) Считано от 17 юни 2024 г. на българските граждани се издава лична карта съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2019/1157 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза и на документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, които упражняват правото си на свободно движение (ОВ, L 188/67 от 12 юли 2019 г.), като на тези, навършили 58-годишна възраст, се издава лична карта със срок на валидност 10 години. По искане на лицата, навършили 70-годишна възраст, може да им се издаде лична карта със срок на валидност 30 години. На лица, от които е невъзможно снемане на биометрични данни – пръстови отпечатъци, поради временна физическа невъзможност, се издава лична карта със срок на валидност 12 месеца.

(2) На лица, навършили 70-годишна възраст, които са подали заявление за издаване на лична карта и такава не е издадена до 16 юни 2024 г., се издава лична карта съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2019/1157 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза със срок на валидност 30 години.

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 191 на Министерския съвет от 22 юли 2015 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.)

§ 2. В Правилника за издаване на българските лични документи, приет с Постановление № 13 на Министерския съвет от 2010 г. (обн., ДВ, бр. 12 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 42 от 2010 г., бр. 51 от 2011 г., бр. 60 от 2012 г., бр. 31 от 2013 г. и бр. 50 и 60 от 2014 г.), се правят следните изменения:

11. Навсякъде в правилника абревиатурата "СДВР" и наклонената черта след нея се заличават.

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. С този правилник се уреждат редът и начините за внедряване, използване, актуализиране и поддържане на Националната номенклатура на товарите в транспорта (ННТТ).

Чл. 2. (1) Националната номенклатура на товарите в транспорта е система от четири взаимносвързани номенклатури с различна степен на агрегация на видовете товари.

(2) Националната номенклатура на товарите в транспорта е основа за осигуряване на единство на национално и на европейско ниво при статистическите изследвания на товарните превози, независимо от вида на използвания транспорт.

(3) Националната номенклатура на товарите в транспорта е съобразена с понятията и наименованията на позициите в утвърдените Национална продуктова класификация по отрасли (НПКО) и Национална номенклатура на промишлената продукция (ННПП).

(4) Националната номенклатура на товарите в транспорта е разработена на основата на Стандартната класификация на товарите в транспорта, прилагана от страните-членки на Европейския съюз, известна под наименованието Стоков регистър NST/R (Standard Goods Classification for Transport Statistics NST/R).

Чл. 3. (1) Националната номенклатура на товарите в транспорта е разработена на четири йерархични равнища, с различна степен на агрегация на видовете товари на всяко от тях. Всяко ниво с по-висока степен на агрегация е получено от равнището с по-ниска степен на дезагрегация. Отделните позиции в номенклатурата на товарите дефинират отделни групировки на товари. Всяка групировка на товари в ННТТ има собствен код.

(2) Йерархичните равнища на ННТТ са:

1. видове товари – равнище с най-ниска степен на агрегация, идентифицирано с тризначен цифров код (съдържа 176 позиции); това йерархично равнище е основно и по него се извършват първичните записвания за превозените товари;

2. групи товари – йерархично равнище с по-висока степен на агрегация, идентифицирано с двузначен цифров код (съдържа 53 позиции);

3. агрегирани групи товари – равнище с висока степен на агрегация, идентифицирано с двузначен цифров код (пореден) от 1 до 25 (съдържа 25 позиции);

4. раздели товари – равнище с най-висока степен на агрегация, идентифицирано с еднозначен цифров код (съдържа 10 позиции).

(3) Видовете товари са елементарна единица на ННТТ. Една елементарна единица от най-ниското йерархично ниво, респ. една позиция от него, обхваща няколко вида товари, сходни от гледна точка на техните свойства, начин на осъществяване на превоз или друг общ критерий.

(4) Националната номенклатура на товарите в транспорта е разработена като комплект от взаимносвързани материали, които в своето единство я дефинират и подпомагат методологично и методично нейното еднозначно използване.

Чл. 4. Националната номенклатура на товарите в транспорта е с висока степен на агрегация, включително и на най-ниското ниво.

Раздел II – Използване на националната номенклатура

Чл. 5. (1) Използването на ННТТ е задължително за всички предприятия, които извършват товарни превози:

1. при икономически изследвания и анализи;

2. в информационни системи;

3. при организацията и осъществяването на аналитичното счетоводно отчитане на товарните превози.

(2) Предприятията, които извършват товарни превози, са длъжни да водят записвания за вида на превозените от тях товари на най-ниското йерархично равнище и да предоставят на статистическите органи обобщени данни за превозените товари по всяко от останалите три йерархични равнища в съответствие с тяхното предназначение.

(3) За административни цели могат да се изграждат специфични номенклатури за товарни превози при спазване на следните изисквания:

1. да са разработени на основата на ННТТ;

2. да се осигури съответствие или възможност за преминаване към дефинираните йерархични равнища и позиции, които се съдържат в ННТТ;

3. всяко равнище може да се дезагрегира чрез увеличаване на позициите в него, като дезагрегираните позиции запазват онази част от наименованието в агрегираната позиция, която напълно им съответства;

4. да не се допуска наличие на две позиции с едно и също наименование в едно и също йерархично равнище;

5. при използване на различна кодова система от тази на ННТТ задължително да се изгражда кодова таблица за преход от специфичните номенклатури към ННТТ;

6. при преминаването от по-ниско към по-високо ниво на агрегация да се спазва дефинираното съответствие между видове товари, групи товари, агрегирани групи и раздели товари съгласно таблицата на съответствията, която е неразделна част от ННТТ.

Раздел III – Поддържане и актуализиране на националната номенклатура

Чл. 6. (1) Националната номенклатура на товарите в транспорта се поддържа и актуализира от Националния статистически институт при условията и по реда на чл. 7 .

(2) Националният статистически институт изгражда и поддържа комплект от методологични и методични материали по използването на ННТТ в актуално състояние, дава консултации по възникнали въпроси и коментира същността и използването на категориите на ННТТ.

(3) Комплектът методологични и методични материали по използването на ННТТ се състои от:

1. Национална номенклатура на товарите в транспорта – дефинирани позиции на четирите йерархични равнища;

2. Правилник за използване, актуализиране и поддържане на Националната номенклатура на товарите в транспорта;

3. таблица на съответствията, дефинираща връзката между четирите йерархични равнища;

4. обяснителни бележки към номенклатурата.

Чл. 7. (1) Националната номенклатура на товарите в транспорта се поддържа и актуализира.

(2) Промени в ННТТ се правят, ако са настъпили промени във:

1. Стоковия регистър на товарите в транспорта NST/R на Европейския съюз;

2. Националната продуктова класификация по отрасли.

(3) Промените в ННТТ се правят не по-често от един път годишно, като влизането им в сила става от 1 януари на годината, следваща тяхното приемане.

(4) Промените се извършват от Националния статистически институт по мотивирано предложение на заинтересувани физически и юридически лица и се утвърждават от председателя на НСИ.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. Правилникът е разработен и утвърден на основание чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл. 9, т. 5 във връзка с чл. 10 от Закона за статистиката.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С този правилник се определят функциите, задачите и съставът на Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС).

Чл. 2 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) Висшият експертен екологичен съвет е помощен консултативен орган, пряко подчинен на министъра на околната среда и водите, наричан по-нататък за краткост "министъра".

(2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) Висшият експертен екологичен съвет заседава в следните състави:

1. основен състав – по чл. 18, ал. 1, т. 5 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда , приета с ПМС № 59 от 2003 г. (ДВ, бр. 25 от 2003 г.), който има и правомощия по чл. 7 от Наредбата за условията и реда за определяне на отговорността на държавата и за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация , приета с ПМС № 173 от 2004 г. (ДВ, бр. 66 от 2004 г.);

2. специализиран състав – Междуведомствен експертен екологичен съвет (МЕЕС) – по чл. 11, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за определяне на отговорността на държавата и за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация ;

3. специализиран състав – Междуведомствена комисия (МК) – по чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми , приета с ПМС № 139 от 2004 г. (ДВ, бр. 57 от 2004 г.);

4. специализиран състав по планове за управление на защитени територии – по чл. 60, ал. 1 от Закона за защитените територии и чл. 18, ал. 1 от Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии , приета с ПМС № 7 от 2000 г. (ДВ, бр. 13 от 2000 г.).

Глава втора – ФУНКЦИИ И ЗАДАЧИ

Чл. 3 . (1) Основният състав на ВЕЕС има следните функции:

1. предлага решения по оценка на въздействието върху околната среда;

2. предлага решение по мотивирано предложение за промяна на програма за отстраняване на екологични щети по чл. 7 от Наредбата за условията и реда за определяне на отговорността на държавата и за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация .

(2) Междуведомственият експертен екологичен съвет има следните функции:

1. предлага за одобряване документация, включително задания за проектиране и инвестиционни проекти, свързана с изпълнение на програмите за отстраняване на екологичните щети, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация;

2. подпомага контрола по изпълнението на програмите за отстраняване на екологичните щети.

(3) Междуведомствената комисия има следните функции:

1. предлага решения за становища по екологична оценка на планове и програми;

2. обсъжда доклади за екологична оценка/екологична част на планове и програми.

(4) Специализираният състав по планове за управление на защитени територии има следните функции:

1. взема решение по проекти на планове за управление на национални или природни паркове съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии ;

2. взема решение по проекти за въвеждането на промени в утвърдени планове за управление на национални или природни паркове съгласно чл. 25, ал. 2, т. 1 от Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии .

Чл. 4 . (1) За осъществяване на функциите си по чл. 3, ал. 1 основният състав на ВЕЕС изпълнява следните задачи:

1. разглежда доклади за оценка на въздействието върху околната среда, приложената към тях документация, в т.ч. доклади за оценка на степента на въздействие върху защитени зони и оценки по чл. 99а ЗООС , проведената процедура и представени писмени становища;

2. обсъжда мотивирани предложения за промяна на програми за отстраняване на екологични щети по чл. 7 от Наредбата за условията и реда за определяне на отговорността на държавата и за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация .

(2) За осъществяване на функциите си по чл. 3, ал. 2 МЕЕС изпълнява следните задачи:

1. в срок 30 дни от внасяне в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) разглежда, оценява и приема или връща документация по програмата за отстраняване на екологичните щети, в т.ч. подробен график на времето за изпълнение на дейностите, заданията за проектиране, инвестиционните проекти, техническите и технологичните решения и етапи за реализация на проектите и резултатите от разработки, възложени във връзка с отстраняване на екологичните щети;

2. разглежда и предлага за одобряване отчети за хода на изпълнение на програмите за отстраняване на екологични щети и програми за привеждане на дейността на приватизирания обект в съответствие с нормативната уредба по околна среда;

3. осъществява контрол на място на извършените дейности по програмата за отстраняване на екологичните щети.

(3) За осъществяване на функциите си по чл. 3, ал. 3 МК преценява внесената документация за съответствие съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми .

(4) За осъществяване на функциите си по чл. 3, ал. 4 специализираният състав по планове за управление на защитени територии разглежда и обсъжда:

1. проекти на планове за управление на национални или природни паркове;

2. проекти на промени в нормите и режимите, установени в част трета на утвърдени планове за управление на национални или природни паркове;

3. рецензии, писмени становища, бележки и представена документация за проектите по т. 1 и 2.

Глава трета – СЪСТАВ

Чл. 5 . (1) Висшият експертен екологичен съвет, в т.ч. основният и специализираните състави, се състоят от председатели, членове и секретари.

(2) Председателите по ал. 1 на ВЕЕС, в т.ч. основният и специализираните състави и техните заместници в случай на отсъствие, са длъжностни лица, оправомощени от министъра на околната среда и водите със заповед, които се определят за всеки един от съставите съобразно спецификата на съответната документация.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) Секретарите на ВЕЕС, в т.ч. основният и на специализираните състави по чл. 2, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са служители на щатна длъжност в дирекция "Екологична оценка, оценка на въздействието върху околната среда и предотвратяване на замърсяването ("ЕО, ОВОС и ПЗ")".

(4) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) Секретарят на специализирания състав по планове за управление на защитени територии е служител на щатна длъжност в дирекция "Национална служба за защита на природата" ("НСЗП").

(5) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) Секретарят на специализирания състав на МЕЕС е служител на щатна длъжност в дирекция "ЕО, ОВОС и ПЗ".

Чл. 6 . (1) Постоянни членове на основния състав на ВЕЕС са:

1. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) директорът на дирекция "ЕО, ОВОС и ПЗ", директорът на дирекция "Правна" на МОСВ, директорът на дирекция "Мониторинг и оценка на околната среда" в Изпълнителната агенция по околна среда и началници на отдели в МОСВ;

2. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) по един представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието, храните и горите и Изпълнителната агенция по горите;

3. в случаите по чл. 3, ал. 1, т. 2 към състава по т. 2 се включва и по един представител на Министерството на финансите и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) Постоянни членове на МЕЕС са:

1. директори на дирекции и/или началници на отдели и/или експерти в МОСВ съгласно функционалната им компетентност;

2. по един представител на съответните регионална инспекция по околна среда и води и басейнова дирекция за управление на водите;

3. по един представител на Министерството на финансите, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Министерството на икономиката, Министерството на земеделието, храните и горите, Изпълнителната агенция по горите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Дирекцията за национален строителен контрол.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) Постоянни членове на МК са представители на МОСВ, по един представител на: Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието, храните и горите, Изпълнителната агенция по горите и двама независими експерти по екологична оценка и/или специалисти по планове и програми.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) Постоянни членове на специализирания състав по планове за управление на защитени територии са представители на МОСВ и по един представител на: Министерството на земеделието, храните и горите, Изпълнителната агенция по горите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на туризма.

(5) Членовете по ал. 1, 2, 3 и 4, с изключение на експертите по екологична оценка и специалистите по планове и програми по ал. 3, определят поименно свой заместник за заседанията на ВЕЕС , в т.ч. основен и специализиран състав, в случаите, когато отсъстват.

(6) Съставът по ал. 1, 2, 3 и 4 и заместниците по ал. 5 се утвърждават със заповед на министъра.

Чл. 7 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) (1) Експертите по екологична оценка и/или специалистите по планове и програми са лица, избрани след проведена процедура по избор и отправена писмена покана от министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице, отговарящи на критериите по ал. 2.

(2) Експертите по екологична оценка и/или специалистите по планове и програми са физически лица, които:

1. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;

2. нямат интерес, който води или би могъл да доведе до извличане на облага от материален или нематериален характер, свързан с безпристрастното и обективно изпълнение на функциите и задълженията;

3. притежават висше образование в една или сходна на нея област/специалност: екология, биология, химия, архитектура, ландшафтна архитектура, транспортно строителство, подземно строителство, телекомуникации, хидротехническо строителство, ВиК, хидрогеология и инженерна геология, хидроинженер, агроном, лесоинженер, горско стопанство, урбанизъм, регионално развитие и управление, география, геотехническо инженерство;

4. притежават не по-малко от 3 години експертен опит и компетентност в изготвяне и/или оценяване на стратегии, планове, програми и/или екологична оценка на стратегии, планове, програми;

5. не са свързани лица по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон ;

6. не са в трудово, гражданско или служебно правоотношение с възложителя на инвестиционното предложение/плана/програмата, предмет на разглеждане от ВЕЕС.

(3) Процедурата за избор по ал. 1 стартира с отправяне на публична покана от министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице чрез интернет страницата на МОСВ и публикация в един централен всекидневник до експерти по екологична оценка и/или специалисти по планове и програми за изразяване на интерес за участие в състава на МК – специализиран състав на ВЕЕС.

(4) Поканата по ал. 3 съдържа образец на заявление, срок, в който следва да постъпят заявленията и документите по ал. 5, както и сроковете по процедурата за избор на експерти по екологична оценка и/или специалисти по планове и програми.

(5) Експертите по екологична оценка и/или специалистите по планове и програми, отговарящи на критериите по ал. 2, изразяват писмено желанието си да участват в състава на МК – специализиран състав на ВЕЕС, чрез подаване на заявление по образец, приложено към поканата по ал. 3, до министъра на околната среда и водите в деловодството на МОСВ, по пощата или по електронен път с електронен подпис в посочения в публичната покана срок и адрес. Към заявлението се прилагат следните документи:

1. автобиография;

2. копия на документи, удостоверяващи завършено висше образование и квалификация в областите по ал. 2, т. 3, като документите, издадени от други държави, трябва да носят съответните реквизити съгласно двустранните договорености или да бъдат удостоверени с апостил или легализирани по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа ;

3. копия на документи, доказващи, че експертът е участвал в изготвяне, прилагане и оценка на стратегии, планове, програми (копие на трудови книжки, служебни бележки, справки/договори за извършена дейност), и/или справки от публични регистри и бази данни, доказващи експертен опит по ал. 2, т. 4 не по-малък от 3 години.

(6) Документите по ал. 5 се разглеждат от комисия, назначена със заповед на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице.

(7) Комисията по ал. 6:

1. извършва преглед на документите по ал. 5 за съответствие с изискванията по ал. 2, като при необходимост изисква допълване/уточняване на представената информация и документация в рамките на срока, определен със заповедта по ал. 6; до участие в процедурата за избор не се допускат кандидати, които не отговарят на критериите и/или не са представили съответните документи по ал. 5, и/или не са изпълнили изискванията на комисията и поканата;

2. съставя протокол с допуснатите за участие в избора експерти по екологична оценка и/или специалисти по планове и програми.

(8) Въз основа на представените документи по ал. 5, доказващи опит и квалификация, комисията по ал. 6 извършва подбор и класира експертите по екологична оценка и/или специалистите по планове и програми в низходящ ред за участие в МК – специализиран състав на ВЕЕС. Кандидатите се класират за членове на постоянния състав на МК – специализиран състав на ВЕЕС, въз основа на най-голям опит и квалификация.

(9) В случаите на получен еднакъв брой гласове за експерт/специалист по планове и програми, попадащи в квотата от двама кандидати съгласно ал. 11, класирането се извършва въз основа на публично проведен от комисията по ал. 6 жребий.

(10) След приключване на работата си комисията съставя протокол с резултатите от класирането и го предоставя на министъра на околната среда и водите.

(11) Министърът на околната среда и водите утвърждава със заповед кандидатите, класирани на първите две места.

(12) Когато провеждането на процедурата по ал. 3 – 10:

1. не доведе до избор на експерт по екологична оценка/специалист по планове и програми, се стартира нова процедура по ал. 3; в случай че отново не бъдат допуснати експерти по екологична оценка и/или специалисти по планове и програми, за участие в състава на МК – специализиран състав на ВЕЕС, не се включват независими експерти по екологична оценка и/или специалисти по планове и програми за мандата по чл. 14 ;

2. доведе до допускането/избора на един експерт по екологична оценка/специалист по планове и програми, за избор на втори независим експерт се стартира нова процедура по ал. 3; в случай че при повторната процедура не бъдат допуснати други независими експерти, то в състава на Междуведомствената комисия се включва одобреният експерт/специалист по планове и програми, без да се провежда нова процедура по избор.

(13) Експертите по екологична оценка и/или специалистите по планове и програми преди всяко заседание подписват декларация по образец, даден в приложение № 1 , че не са участвали в изготвянето и не са пряко заинтересовани от реализирането на разглеждания/ата на заседанието план/програма.

(14) Мандатът на експертите по екологична оценка и/или специалистите по планове и програми в МК – специализиран състав на ВЕЕС, като членове на съвета е четири години без право на два последователни мандата. Мандатът започва да тече от датата на назначаването им като членове на МК със заповед на министъра на околната среда и водите.

(15) Освобождаването на експерти по екологична оценка и/или специалисти по планове и програми в МК – специализиран състав на ВЕЕС, като членове на съвета става:

1. по искане на експерта и/или специалиста по планове и програми;

2. при отказ да попълни декларацията по приложение № 1 или при деклариране на невярна информация;

3. при установено наличие на интерес, който води или би могъл да доведе до извличане на облага от материален или нематериален характер, свързан с безпристрастното и обективно изпълнение на функциите и задълженията на съответния член;

4. при наличието на влязла в сила присъда за извършено престъпление от общ характер;

5. при състояние на трайна нетрудоспособност, което продължава повече от шест месеца;

6. в случай на смърт.

(16) В случаите по ал. 15 министърът на околната среда и водите освобождава със заповед експерта по екологична оценка и/или специалиста по планове и програми и утвърждава за участие в състава на МК – специализиран състав на ВЕЕС, следващия по ред от избора по ал. 8.

(17) В срок до 2 месеца преди изтичане на мандата на експертите по екологична оценка и/или специалистите по планове и програми министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице отправя публична покана за нов избор на експерти/специалисти за участие в състава на МК – специализиран състав на ВЕЕС.

Чл. 8 . (1) В зависимост от въпросите, включени в дневния ред на заседанието, към ВЕЕС – основен състав и специализирани състави, се определят допълнителни членове по реда на чл. 10, ал. 1 .

(2) Допълнителните членове към основния състав на ВЕЕС се определят, както следва:

1. представители на съответната регионална инспекция по околна среда и води, дирекция на национален парк, басейнова дирекция за управление на водите, на засегнатите общини и кметства и/или други компетентни институции;

2. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) представители на Българска академия на науките, научни институти, академични институции;

3. (нова – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) представители на неправителствени организации (НПО);

4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) други експерти в зависимост от спецификата на разглежданата точка от дневния ред.

(3) Допълнителните членове към МЕЕС се определят в зависимост от спецификата на разглежданата документация по чл. 4, ал. 2.

(4) Допълнителните членове към МК се определят, както следва:

1. представители на съответната регионална инспекция по околна среда и води, дирекция на национален парк и/или басейнова дирекция за управление на водите;

2. други експерти в зависимост от спецификата на разглежданата точка от дневния ред.

(5) Допълнителните членове към специализирания състав по планове за управление на защитени територии се определят, както следва:

1. директорът на съответния национален или природен парк или оправомощено от него длъжностно лице;

2. представител на съответната регионална инспекция по околна среда и води;

3. представител на съответната басейнова дирекция за управление на водите;

4. други лица в зависимост от спецификата на разглежданата документация по чл. 4, ал. 4 .

(6) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) Членовете по ал. 2 и 4 подписват декларация по образец, даден в приложение № 1 .

(7) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) Членовете по ал. 3 подписват декларация по образец, даден в приложение № 2 .

(8) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) Членовете по ал. 5 подписват декларация по образец съгласно приложение № 3 , с която удостоверяват, че не са участвали в изготвянето на документите по чл. 4, ал. 4 и не са пряко заинтересовани от плана за управление на защитени територии.

(9) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) Членовете по ал. 2, 3, 4 и 5 се определят за всяка отделна точка от дневния ред на заседанията на основния състав и на специализираните състави на ВЕЕС със заповедта по чл. 10, ал. 1 .

(10) (Предишна ал. 9 – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) Членовете по ал. 2, 3, 4 и 5 представят писмени становища и гласуват при вземане на решение съобразно участието си по точките от дневния ред на заседанието.

Чл. 9 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) (1) Неправителствените организации (НПО) по чл. 8, ал. 2, т. 3 трябва да отговарят на следните критерии:

1. да са регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) като юридически лица с нестопанска цел в обществена полза;

2. да имат предмет на дейност в областта на опазване на околната среда съгласно устава на организацията/учредителния акт;

3. да са развивали дейност в областта на опазване на околната среда не по-малко от 3 години към момента на подаване на заявление за участие в състава на ВЕЕС.

(2) Представителят на НПО по чл. 8, ал. 2, т. 3 e лице, избрано от общото събрание или управителния съвет да представлява организацията по ал. 1, което отговаря на следните критерии:

1. да има опит в областта на опазване на околната среда не по-малко от 3 години към датата на подаване на заявлението за участие в състава на ВЕЕС;

2. да има висше образование в една или сходна на посочените области/специалности по чл. 7, ал. 2, т. 1 или техен еквивалент.

(3) Процедурата за избор по ал. 1 стартира след отправена публична покана от министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице чрез интернет страницата на МОСВ и обява в един централен всекидневник.

(4) Поканата по ал. 3 съдържа образец на заявление, срок, в който да постъпят заявленията за участие във ВЕЕС, списък на документите, които следва да се представят, сроковете по процедурата и адреса за кореспонденция, в т.ч. електронен адрес.

(5) Неправителствените организации, отговарящи на критериите по ал. 1, и представителят на НПО, отговарящ на критериите по ал. 2, изразяват писмено желание да участват в състава на ВЕЕС чрез подаване на заявление по образец, приложено към поканата по чл. 3 , за участие в процедурата за избор на НПО и представители на НПО до министъра на околната среда и водите в деловодството на МОСВ, по пощата или по електронен път с електронен подпис в срока по ал. 4.

(6) Към заявлението се прилагат следните документи:

1. документи за НПО:

а) копие от устав/учредителен акт, подписан и подпечатан от представляващия НПО;

б) копие на документ, удостоверяващ вписване в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието за осъществяване на дейност в обществена полза/копие на документ за вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, които не са пререгистрирани, съгласно § 25 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел ;

в) удостоверение за актуално състояние;

г) информация за осъществяваната дейност в областта на околната среда през последните 3 години, подписана от представляващия НПО, с приложени доказателства, с които се удостоверява дейността;

2. документи за представител на НПО:

а) решение на общото събрание или управителния съвет на НПО за представителя, номиниран за участие в състава на ВЕЕС;

б) писмена декларация от номинирания представител за съгласие за участие в състава на ВЕЕС;

в) автобиография;

г) документи, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 2, като опитът в областта на опазване на околната среда се удостоверява със съответните доказателства, удостоверяващи дейността, копие на диплома за завършено образование, а когато документът за образование е издаден от други държави, трябва да носи съответните реквизити съгласно двустранните договорености или да бъде удостоверен с апостил или легализиран по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа .

(7) Документите по ал. 6 се разглеждат от комисия, назначена със заповед на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице.

(8) Комисията извършва преглед на документите за съответствието им с изискванията по ал. 1, 2 и 6, като при необходимост изисква допълване/уточняване на представената информация и документация в рамките на срока, определен със заповедта по ал. 6. До участие в процедурата за избор на НПО не се допускат организации и представители, които не отговарят на критериите по ал. 1 и 2, не са представили съответните документи по ал. 6 и/или не са изпълнили изискванията на комисията и обявата.

(9) След приключване на работата си комисията съставя протокол с допуснатите до участие в избора НПО и номинираните от тях представители и го предоставя на министъра на околната среда и водите.

(10) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице уведомява всички кандидатстващи НПО за допускането им/недопускането им за участие в процедурата за избор и публикува списък с допуснатите/недопуснатите за участие в избора НПО и номинираните от тях НПО представители на интернет страницата на МОСВ.

(11) Когато провеждането на процедурата по ал. 7 – 10:

1. не доведе до избор на НПО и неговите представители, се стартира нова процедура по ал. 3; в случай че отново не бъдат допуснати представители на неправителствения сектор за участие в избора по ал. 10, в състава на ВЕЕС не се включва неправителственият сектор за мандата по чл. 8, ал. 16 ;

2. доведе до допускане на по-малко от 4 НПО и неговите представители, те се включват в листата на допуснатите до гласуване, а за запълване на квотата от 4 НПО се стартира нова процедура по ал. 3; в случай че при повторната процедура не бъдат допуснати други кандидати на неправителствения сектор за участие в избора по ал. 12, то в състава на ВЕЕС се включват само първоначално одобреното/одобрените НПО с техните представители, без да се провежда допълнителна процедура.

(12) В 14-дневен срок от публикуване на списъка с допуснатите/недопуснатите НПО и номинираните от тях НПО представители се извършва избор на НПО представители за членове на ВЕЕС.

(13) Изборът по ал. 12 се извършва чрез гласуване с писмо, адресирано до министъра на околната среда и водите, в деловодството на МОСВ, по пощата или по електронен път с електронен подпис.

(14) Право да участват в избора по ал. 12 имат НПО, включени в списъка на допуснатите организации, като всяка организация с право на глас може да гласува най-много за 4 организации, в т.ч. и за собствената си кандидатура.

(15) Комисията по ал. 7 извършва преброяването на гласовете, получени в срока по ал. 12, и изготвя протокол с класиране на НПО представителите.

(16) Първите 4 организации, получили най-много гласове, се включват в заповед на министъра на околната среда и водите за утвърждаване на участието на НПО представители като допълнителни членове на ВЕЕС по чл. 8, ал. 2, т. 3 .

(17) В случаите на получен еднакъв брой гласове на НПО представители, попадащи в квотата от 4 организации съгласно ал. 16, класирането се извършва въз основа на публично проведен от комисията по ал. 7 жребий.

(18) Мандатът на НПО представителите във ВЕЕС като членове на съвета е четири години без право на два последователни мандата. Мандатът на определените представители на НПО започва да тече от датата на първото им назначаване като членове на ВЕЕС.

(19) Освобождаването на НПО представител от състава на ВЕЕС става:

1. по искане на НПО представителя;

2. при отзоваване на представител от НПО, подала заявление за участие във ВЕЕС;

3. при промяна на обстоятелствата по ал. 1 и/или ал. 2;

4. при отказ да попълни декларацията по приложение № 1 или при деклариране на невярна информация;

5. при установено наличие на интерес, който води или би могъл да доведе до извличане на облага от материален или нематериален характер, свързан с изпълнение на функциите и задълженията на допълнителен член на ВЕЕС;

6. при наличието на влязла в сила присъда за извършено престъпление по смисъла на Наказателния кодекс ;

7. при състояние на трайна нетрудоспособност, което продължава повече от шест месеца;

8. в случай на смърт.

(20) При наличието на някоя от хипотезите на предходната алинея министърът на околната среда и водите със заповед освобождава НПО представителя и утвърждава за участие във ВЕЕС по чл. 8, ал. 2, т. 3 следващия по ред НПО представител от избора по ал. 10.

(21) В срок до 2 месеца преди изтичане на мандата по ал. 18 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице отправя публична покана за нов избор на НПО представители за участие в състава на ВЕЕС.

Глава четвърта – ЗАСЕДАНИЯ. КВОРУМ И МНОЗИНСТВО

Чл. 10 . (1) За всяко заседание на ВЕЕС, в т.ч. на основния и специализираните състави, министърът издава заповед, в която се определят дневният ред, датата, часът, мястото на провеждането, достъпът до документацията и допълнителните членове на ВЕЕС.

(2) Заповедта по ал. 1 се предоставя на всеки член на съвета най-малко 7 дни преди заседанието.

(3) Проектите за решение по оценка на въздействието върху околната среда и за решение по мотивирано предложение за промяна на програма за отстраняване на екологични щети се предоставят на членовете на ВЕЕС – основен състав, в електронен вид и се изпращат на възложителя/купувача по приватизационна сделка/вносителя на мотивираното предложение (вкл. на Министерството на финансите и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол) най-малко 3 работни дни преди заседанието.

(4) Проектите за становище по екологична оценка се предоставят на членовете на МК и на възложителя на плана/програмата най-малко 3 работни дни преди заседанието.

(5) В дневния ред се включва за разглеждане само напълно окомплектована документация.

(6) Редът за подготовка на документацията за заседанията на ВЕЕС, в т.ч. основен и специализирани състави, се определя със заповед на министъра.

Чл. 11 . (1) Заседанието на ВЕЕС е редовно, ако присъстват най-малко 2/3 от постоянните му членове.

(2) При отсъствие на член на ВЕЕС, както и на негов заместник/заместници същите уведомяват съответния секретар писмено най-малко 2 дни преди заседанието, като посочват конкретните мотиви.

(3) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите членове.

Чл. 12 . Заседанията се провеждат при определен от председателя в началото на всяко заседание ред, в т.ч. и по отношение на продължителността на изказванията.

Чл. 13 . За всяко заседание на ВЕЕС се води протокол от съответния секретар, в който се отразяват изказванията, предложенията и решенията.

Глава пета – УТВЪРЖДАВАНЕ НА РЕШЕНИЯТА

Чл. 14 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) Всички постоянни членове, респ. техните заместници, присъстващи на заседанието на ВЕЕС, подписват протокола по чл. 13 .

(2) В случаите на особено мнение членовете на съвета следва да го мотивират писмено и да го депозират в МОСВ и при съответния секретар в срок до 3 дни след датата на заседанието.

Чл. 15 . (1) Министърът издава решения по оценка на въздействието върху околната среда или решения за промяна на програма за отстраняване на екологични щети въз основа на протокола по чл. 14, ал. 1 в срок до 14 дни от заседанието на основния състав на ВЕЕС.

(2) При депозирано особено мнение (мнения) по точка (точки) от дневния ред от заседанията министърът по своя преценка:

1. не взема под внимание особеното мнение (мнения);

2. изисква повторно разглеждане на съответната точка (точки) на следващото заседание на ВЕЕС, което изрично отбелязва в протокола.

(3) Когато след повторното разглеждане по ал. 2, т. 2 е депозирано отново особено мнение (мнения) по същата точка (точки), в срок до 14 дни министърът издава съответните решения по ал. 1 въз основа на решенията на основния състав на ВЕЕС, приети на второто заседание.

(4) При наличие на обстоятелствата по чл. 19, ал. 2, т. 4 и/или 5 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда министърът може:

1. да издаде решение по оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с разпоредбите на чл. 19, ал. 2, т. 4 и/или 5 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда независимо от резултатите от гласуването по чл. 11, ал. 3 ;

2. да изиска допълване на документацията и повторно разглеждане на следващо заседание на ВЕЕС.

(5) След допълването на документацията и повторното разглеждане на заседание на ВЕЕС – основен състав, министърът издава решение по оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с разпоредбите на чл. 19, ал. 2, т. 4 и/или 5 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда независимо от резултатите от гласуването по чл. 11, ал. 3 .

Чл. 16 . (1) Министърът утвърждава протокола по чл. 14, ал. 1 от заседание на специализирания състав на ВЕЕС по чл. 2, ал. 2, т. 2 въз основа на решенията на МЕЕС в срок до 10 дни от съответното заседание.

(2) При депозирано особено мнение (мнения) по точка (точки) от дневния ред от заседанията министърът по своя преценка:

1. не взема под внимание особеното мнение (мнения);

2. изисква повторно разглеждане на съответната точка (точки) на следващото заседание на МЕЕС, което изрично отбелязва в протокола.

(3) Когато след повторното разглеждане по ал. 2, т. 2 е депозирано отново особено мнение (мнения) по същата точка (точки), в срока по ал. 1 министърът утвърждава протокола въз основа на решенията на МЕЕС, приети на второто заседание.

Чл. 17 . (1) Министърът издава становище по екологична оценка въз основа на протокола по чл. 14, ал. 1 в срок до 7 дни от заседанието на МК.

(2) При депозирано особено мнение (мнения) по точка (точки) от дневния ред от заседанията министърът по своя преценка:

1. не взема под внимание особеното мнение (мнения);

2. изисква повторно разглеждане на съответната точка (точки) на следващото заседание на МК, което изрично отбелязва в протокола.

(3) Когато след повторното разглеждане е депозирано отново особено мнение (мнения) по същата точка (точки), в срок до 7 дни министърът издава становището по ал. 1 въз основа на решенията на МК, приети на второто заседание.

(4) При наличие на обстоятелствата по чл. 26, ал. 1, т. 2, букви "в" и/или "г" от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми министърът може:

1. да издаде становище по екологична оценка в съответствие с разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 2, букви "в" и/или "г" от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми независимо от резултатите от гласуването по чл. 11, ал. 3 ;

2. да изиска допълване на документацията и повторно разглеждане на следващо заседание на МК.

(5) След допълването на документацията и повторното разглеждане на заседание на МК министърът издава становище по екологична оценка в съответствие с разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 2, букви "в" и/или "г" от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми независимо от резултатите от гласуването по чл. 11, ал. 3 .

Чл. 18 . (1) Министърът утвърждава решенията на специализирания състав по планове за управление на защитени територии в срок до 20 дни от заседанието му.

(2) При депозирано особено мнение (мнения) по чл. 19, ал. 2 и 3 от Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии министърът се произнася окончателно по особеното мнение, като:

1. утвърждава решението на специализирания състав по чл. 2, ал. 2, т. 4 , или

2. отменя решението на специализирания състав по чл. 2, ал. 2, т. 4 .

(3) В случаите по ал. 2, т. 2 проектът на план за управление се връща с конкретни указания за преработването му.

Чл. 19 . (1) Министърът или оправомощено от него длъжностно лице:

1. предоставя решението по оценка на въздействието върху околната среда и решението за промяна на програма за отстраняване на екологични щети в срок 7 дни от постановяването му на възложителя/купувача по приватизационен договор (и/или вносителя на мотивираното предложение за промяна на програмата) срещу подпис или по пощата с обратна разписка;

2. в срока по т. 1 подготвя оповестяване за издадените решения по оценка на въздействието върху околната среда чрез централните средства за масово осведомяване и/или по друг подходящ начин;

3. изпраща копие от решенията по оценка на въздействието върху околната среда и от решението за промяна на програмата за отстраняване на екологични щети в съответната РИОСВ и/или дирекция на национален парк и басейнова дирекция за управление на водите.

(2) Решенията на МЕЕС се съобщават писмено на страните по договора за изпълнение на програмата за отстраняване на екологичните щети, на съответните РИОСВ и басейнова дирекция за управление на водите.

(3) Министърът или оправомощено от него длъжностно лице предоставя на възложителя на плана/програмата становището по екологична оценка в срок 3 дни от постановяването му срещу подпис или по пощата с обратна разписка.

Глава шеста – СЪХРАНЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТАЦИЯТА

Чл. 20 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) В дирекция "ЕО, ОВОС и ПЗ" се съхраняват в сроковете съобразно Номенклатурата на делата на МОСВ:

1. протоколите по чл. 14 , касаещи съставите на ВЕЕС по чл. 2, ал. 2, т. 1 , 2 и 3;

2. документация, свързана с организацията на заседанията на ВЕЕС, касаеща съставите на ВЕЕС по чл. 2, ал. 2, т. 1 , 2 и 3;

3. по един екземпляр от доклада за оценка на въздействието върху околната среда, в т.ч. електронно копие, доклада за оценка на екологичните щети, включващ програма за отстраняване на екологичните щети и програмата за привеждане на дейността на приватизирания обект в съответствие с нормативната уредба по околна среда, преписките по процедурите и оригиналът на решенията;

4. един екземпляр от представената документация, свързана с програмата за отстраняване на екологичните щети, преписката и оригиналът на решението;

5. един екземпляр от представената документация от възложителя на плана/програмата, преписката и оригиналът на становището.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) По един екземпляр от документацията, одобрена от МЕЕС, се предоставя на изпълнителя на договора за изпълнение на програмата за отстраняване на екологични щети и на Министерството на финансите, а един екземпляр се оставя на съхранение в архива на МОСВ заедно с оригинала на протокола от заседанието на МЕЕС. Копие от утвърдения протокол се предоставя на Министерството на финансите и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) В дирекция "НСЗП" се съхраняват в сроковете съобразно Номенклатурата на делата на МОСВ:

1. протоколите по чл. 14, ал. 1 , касаещи състава на ВЕЕС по чл. 2, ал. 2, т. 4 ;

2. документацията, свързана с организацията на заседанията на специализирания състав по чл. 2, ал. 2, т. 4 ;

3. протоколи от научни доклади и от обществени обсъждания, рецензии, писмени становища и бележки.

(4) Редът, мястото, отговорните лица за съхранение на документацията по ал. 1 и 3 и достъпът до нея се определят със заповед на министъра.

Глава седма – ФИНАНСОВО ОСИГУРЯВАНЕ И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

Чл. 21 . Финансовото осигуряване на дейността на ВЕЕС е за сметка на бюджета на МОСВ.

Чл. 22 . (1) Членовете на основния състав на ВЕЕС по чл. 8, ал. 2, т. 2 и 3 имат право на възнаграждение за представени писмени становища.

(2) Членовете на МЕЕС по чл. 8, ал. 3, МК и на специализирания състав по планове за управление на защитени територии, с изключение на представителите на ведомствата, имат право на възнаграждение за участие и представени писмени становища.

(3) Размерът на възнагражденията по ал. 1 се определя със заповед на министъра по предложение на основния състав на ВЕЕС в зависимост от обема и сложността на работата.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) Размерът на възнагражденията по ал. 2 се определя със заповед на министъра на околната среда и водите по предложение на МЕЕС, МК и на специализирания състав по планове за управление на защитени територии в зависимост от обема и сложността на работата.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) Възнагражденията на консултанти и експерти от чужбина се определят по договор.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) Членовете на МЕЕС по чл. 8, ал. 3 имат право на командировъчни при необходимост от запознаване на място с проблеми по изпълнението на програмите за отстраняване на екологичните щети на основание заповед на министъра на околната среда и водите по предложение на съвета в протокол от съответното заседание.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . Правилникът се издава на основание чл. 12, ал. 3 от Закона за опазване на околната среда и отменя Правилника за функциите, задачите и състава на Висшия експертен екологичен съвет, приет от Колегиум на Министерството на околната среда и водите на 7.09.2004 г., изменен и допълнен с правилник, приет от Колегиум на МОСВ на 24.01.2011 г., изменен и допълнен с правилник, приет от Колегиум на МОСВ на 7.05.2012 г., изменен и допълнен с правилник, приет от Колегиум на МОСВ на 25.03.2013 г. (необнародвани).

§ 2 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) До издаването на заповедта по чл. 9, ал. 16 в провежданите заседания на ВЕЕС участват като членове определените до датата на влизане в сила на този правилник представители на НПО.

§ 3. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) До издаването на заповедта по чл. 7, ал. 11 в провежданите заседания на МК – специализиран състав на ВЕЕС, участват като членове определените до датата на влизане в сила на този правилник независими експерти по екологична оценка и/или специалисти по планове и програми.

§ 4. (Предишен § 3 – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) Правилникът е приет от Колегиум на МОСВ на 27.01.2015 г.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С правилника се уреждат функциите, задачите, съставът и организацията на работа на Консултативния съвет по въпросите на морското пространствено планиране (наричан по-нататък "съвета").

Чл. 2 . Съветът е помощен орган към министъра на регионалното развитие и благоустройството за осъществяване на сътрудничество и координация в процеса на морското пространствено планиране съгласно чл. 51б, ал. 2 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ) .

Глава втора – ФУНКЦИИ И ЗАДАЧИ

Чл. 3 . Съветът осъществява координация и взема решения за визията, рамката, текстовото и графичното съдържание на Морския пространствен план на Република България (MППРБ), чиято основна цел е устойчивото развитие на морските икономики, устойчиво ползване на морската акватория и на морските ресурси, като съблюдава прилагането на екосистемния подход и връзката море – суша.

Чл. 4 . Съветът съдейства за определяне на пространственото и времевото разпределение на осъществяваните и на бъдещите дейности по използването на морските пространства, съобразено с Морската стратегия на Република България, с изключение на дейностите, чиято цел е отбраната или националната сигурност на Република България.

Чл. 5 . Съветът подпомага използването на най-добри налични данни, в това число пространствени, за разработването на МППРБ.

Чл. 6 . Съветът, както и неговите членове, съобразно своите компетенции и правомощия консултират дейността на администрациите, заинтересованите страни и други структури на управление, относно осъществяването на морското пространствено планиране и прилагането на Морския пространствен план на Република България.

Чл. 7 . Съветът подпомага министъра на регионалното развитие и благоустройството при консултациите с останалите черноморски страни.

Чл. 8 . Съветът съгласува проекта на Морския пространствен план на Република България преди приемането му от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика и преди одобряването му с решение на Министерския съвет.

Чл. 9 . Съветът наблюдава и анализира хода на разработването и изпълнението на МППРБ и дава необходимите предложения за актуализирането му.

Глава трета – СЪСТАВ И ЧЛЕНСТВО

Чл. 10 . (1) Съветът се състои от председател и членове.

(2) Председател на съвета е министърът на регионалното развитие и благоустройството или оправомощен от него заместник-министър съгласно чл. 51б, ал. 5 от ЗМПВВППРБ .

(3) Членове на съвета са:

1. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2023 г.) по един заместник-министър на: транспорта и съобщенията; външните работи; вътрешните работи; отбраната; икономиката и индустрията; иновациите и растежа; земеделието; туризма; околната среда и водите; културата; енергетиката; здравеопазването или упълномощени от тях лица;

2. изпълнителните директори на Изпълнителна агенция "Морска администрация" и Изпълнителна агенция "Рибарство и аквакултури", директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район", генералният директор на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" или упълномощени от тях лица;

3. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2023 г.) изпълнителният директор на специализираното търговско дружество по чл. 14, ал. 3 от Закона за регионалното развитие или упълномощено от него лице;

4. директорът на Института по океанология "Фритьоф Нансен" към Българската академия на науките или упълномощено от него лице;

5. директорът на Центъра за подводна археология, гр. Созопол, или упълномощено от него лице;

6. началникът на Хидрографската служба към Военноморските сили на Република България или упълномощено от него лице;

7. трима упълномощени представители на Асоциацията на българските черноморски общини – по един представител на община от областите Добрич, Варна и Бургас.

Чл. 11 . Поименният състав на членовете на съвета се определя със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 12 . (1) По предложение на председателя съветът може да взема решения за създаване на работни групи за решаване на отделни въпроси от компетентността на съвета.

(2) Поименният състав на работните групи се утвърждава от председателя на съвета, като в състава могат да бъдат включвани експерти от местната власт и представители на заинтересованите страни, които могат да допринесат за решаването на въпросите по ал. 1.

Глава четвърта – ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА

Чл. 13 . Председателят на съвета:

1. ръководи работата на съвета;

2. свиква заседанията на съвета, предлага дневния ред и подписва протоколите от проведените заседания.

Чл. 14 . Съветът приема правила за провеждане на заседанията.

Чл. 15 . (1) Секретариат на съвета е Главна дирекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(2) Секретариатът:

1. осигурява дейността на съвета в информационно, аналитично, административно и техническо отношение;

2. организира подготовката и провеждането на заседанията на съвета;

3. изготвя протоколите от заседанията на съвета;

4. води отчетност за становищата и решенията на съвета;

5. организира и координира изпълнението на решенията на съвета и необходимия обмен на информация между заинтересованите страни;

6. подпомага председателя на съвета в неговата работа;

7. съхранява документацията на съвета;

8. организира работата на работните групи, създадени от съвета;

9. изпълнява и други задачи, свързани с морското пространствено планиране, възложени от председателя на съвета.

Глава пета – ПРОВЕЖДАНЕ НА ЗАСЕДАНИЯ И ДНЕВЕН РЕД

Чл. 16 . (1) Заседанията на съвета се свикват по инициатива на председателя.

(2) Председателят на съвета по своя инициатива или по предложение на някой от членовете на съвета може да покани на отделни заседания да присъстват с право на съвещателен глас представители на бизнеса, академични и други институции и неправителствени организации, пряко ангажирани с морските дейности.

(3) За участие в работата на съвета председателят, членовете на съвета, както и членовете на Секретариата не получават възнаграждение.

Чл. 17 . (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2023 г.) (1) Поканата за свикване на заседание, предложението за дневен ред и материалите за заседанието се изпращат от Секретариата на членовете на съвета не по-късно от 5 работни дни преди заседанието.

(2) Всеки член на съвета може да прави допълнителни предложения за включване на въпроси в дневния ред не по-късно от 2 работни дни преди заседанието. В този случай предложението се изпраща до председателя, Секретариата и до всички членове на съвета.

(3) Съветът приема дневния ред в началото на всяко заседание.

(4) Заседанията на съвета се провеждат присъствено – в сградата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството на ул. Св. св. Кирил и Методий № 17 – 19, София, дистанционно – чрез провеждане на видеоконферентна среща, или в хибриден формат – в комбинация от присъствено и дистанционно провеждане.

(5) Съветът може да взема решения и чрез писмена процедура при необходимост от вземане на решения при наличие на поне едно от следните обстоятелства: за решаване на неотложни въпроси и/или при наличие на ограничения за провеждане на присъствени събития, вкл. поради извънредни епидемиологични обстоятелства и/или невъзможност на председателя или упълномощено от него длъжностно лице да участват в заседание (присъствено или виртуално) за конкретния период от време, когато се налага приемане на съответното решение от съвета. Тези обстоятелства следва да бъдат обосновани от Секретариата при инициирането на всяка неприсъствена процедура.

(6) При провеждане на писмена процедура за вземане на решение председателят или упълномощено от него длъжностно лице изпраща чрез официална кореспонденция и/или по електронен път чрез Секретариата до членовете на съвета необходимите материали във връзка с решението. Всеки член трябва да представи писмено становище (чрез официална кореспонденция и/или по електронен път) в рамките на 7 работни дни от датата на изпращане на материалите, ако в кореспонденцията не е посочен друг срок. След обобщаване на всички становища председателят/длъжностното лице изпраща на всички членове обобщените становища за разглеждане и вземане на информирано решение по предложения проект. В срок 3 работни дни от датата на изпращане на обобщените становища членовете на съвета изпращат своите окончателни становища по предложения проект. При липса на писмен отговор от страна на член на съвета се приема, че той съгласува проекта на решение без бележки.

(7) Проектът на решение по ал. 5 се счита за приет, когато е съгласуван от повече от половината от състава на съвета.

(8) При писмена процедура резултатът се отчита от Секретариата и се съобщава на членовете на съвета.

Чл. 18 . (1) Заседанията на съвета са редовни, ако присъстват повече от половината от членовете му.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2023 г.) След всяко заседание, както и след всяка писмена процедура на съвета, се съставя протокол, който се съгласува предварително от членовете на съвета по електронен път преди подписването му от председателя. Към протокола се прилагат документите, разгледани на заседанието, или предоставените от Секретариата материали при провеждане на писмена процедура.

(3) В началото на всяко следващо заседание се докладва за изпълнението на решенията от предходното.

Чл. 19 . (Доп. – ДВ, бр. 1 от 2023 г.) Решенията на заседанията на съвета се приемат с явно гласуване и с мнозинство от повече от половината присъстващи членове на съвета.

Чл. 20 . Членовете на съвета:

1. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2023 г.) участват лично (присъствено или дистанционно) в заседанията на съвета или чрез изрично упълномощен от тях представител с право на глас; изпращат становища при писмена процедура;

2. могат да правят предложения за дневния ред на заседанията на съвета;

3. представят становището на представляваните от тях институции по обсъжданите на заседанието въпроси;

4. внасят за обсъждане в съвета въпроси, свързани с работата на представляваните от тях институции или дружества, които могат да окажат влияние върху прилагането на политики и вземането на решения за морското пространствено планиране в страната;

5. информират служителите в институцията, която представляват, за взетите решения на съвета, които са свързани с тяхната дейност и функции;

6. имат право на достъп до съхраняваните от Секретариата протоколи и материали към тях.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . Правилникът се издава от министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 51б, ал. 3 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България .

§ 2 . Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Общи положения

Чл. 1. Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" (ГДРВД, на английски език ATSA) е специализирана гражданска администрация към Министерството на транспорта, която изпълнява държавни и други специфични функции по организация и обслужване на въздушното движение в Република България.

Чл. 2. Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" е юридическо лице на извънбюджетно финансиране със седалище в София.

Чл. 3. Правомощията на ГДРВД в районите на неговата компетентност се разпростират върху всички въздухоплавателни средства (ВС), излитащи и кацащи от и на гражданските летища и прелитащи въздушното пространство на Република България.

Чл. 4. Териториалната компетентност на ГДРВД обхваща въздушните трасета, разрешените маршрути извън тях, районите на гражданските летища и летищата за съвместно базиране на територията на Република България и предоставеното на страната въздушно пространство за контрол и управление над акваторията на Черно море.

Раздел II

Основни функции и задачи

Чл. 6. (1) Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" е комплексна структура, съоръжена с технически средства, технологии и високо квалифициран персонал за осигуряване безопасността, управлението и обслужването на въздушното движение.

(2) Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение":

1. след съгласуване с управление "Гражданска авиация" (УГА) в Министерството на транспорта организира и координира функционирането на националната система за обслужване на въздушното движение с тези на съседните страни и международната система за регулиране на въздушното движение;

2. съгласувано с Министерството на отбраната реализира комплексната програма за хармонизация и интеграция на системата за управление на въздушното движение с Европейската система за управление на въздушното движение (УВД);

3. след съгласуване с УГА сключва договори за взаимодействие и сътрудничество с органите за УВД на съседни страни и други държави;

4. предлага на УГА за утвърждаване разпределението между авиационните оператори на предоставените за ползване радиочестоти;

5. разработва и предлага на министъра на транспорта за последващо утвърждаване от министъра на отбраната измененията и допълненията на трасовата мрежа и директните маршрути във въздушното пространство на Република България;

6. разработва и предлага за утвърждаване от министъра на транспорта нормативни актове за обслужване на въздушното движение;

7. подготвя предложения до УГА по чл. 38 от Чикагската конвенция за наличието на различия между националното законодателство и стандартите и препоръките на Международната организация за гражданска авиация в областта на организацията на въздушното движение;

8. съгласува извършването на строителство на сгради, съоръжения, силно- и слаботокови линии, надземни и подземни комуникации, както и провеждането на други мероприятия в районите на летищата и по въздушните трасета;

9. издава разрешение за изпълнението на полети от въздухоплавателни средства до и от летищата на територията на страната, както и за прелитане през въздушното пространство на Република България в съответствие с установения ред;

10. разработва, извършва техническо оформяне и разпространява "Сборник за аеронавигационна информация" (AIP) на Република България;

11. организира въздушното пространство;

12. определя хоризонталните и вертикалните граници за полетна информация във въздушното пространство на Република България, районите на гражданските летища, зоните за излитане и кацане на гражданските летища, зоните за изчакване и пилотажните зони за полети на граждански ВС;

13. изготвя стандартни схеми за излитане и кацане на гражданските летища, минимумите на летищата за излитане и кацане и реда за долитане и отлитане от пилотажните зони и зоните за изчакване;

14. определя пропускателната способност на въздушните трасета и контролно-навигационните точки;

15. определя пропускателната способност на гражданските летища съгласувано с летищните администрации;

16. участва в международните съвещания по въпросите на обслужването на въздушното движение, проучва и внедрява международния опит в сферата на организацията и управлението на въздушното движение;

17. участва в конференции, научно-технически съвети, в работни групи по въпросите на обслужването на въздушното движение в страната и в международните авиационни организации;

18. издава пропуски на персонала от ведомствата, организациите и предприятията, имащи право на достъп до различните зони на територията на летищата в съответствие с Единната пропускателна система на гражданската авиация.

Раздел III

Оперативни функции и задачи

Чл. 7. В оперативно отношение ГДРВД:

1. взаимодейства с други юридически и физически лица в Република България по съвместното използване на въздушното пространство;

2. изготвя планове за полетите на всички граждански ВС от всички авиокомпании, извършващи полети до и от летища на територията на страната, опериращи и прелитащи през въздушното пространство на Република България, и ги разпространява до заинтересованите органи, служби и ведомства;

3. съгласува съставянето на сезонните разписания за полетите от/до гражданските летища на Република България.

Чл. 8. Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" отговаря за управлението на въздушното движение, като:

1. ръководи и обезпечава непрекъснат контрол и управление на въздушното движение в районите на летищата, зоните на контролни подходи, по въздушните трасета и маршрути с цел предотвратяване сблъскване на ВС на земята и във въздуха;

2. регулира потоците въздушно движение за недопускане увеличаване на броя на постъпващи за обслужване ВС над определената пропускателна способност в отделни зони на контролираното въздушно пространство;

3. предоставя информация на екипажите на въздухоплавателните средства за въздушната, аеронавигационната и метеорологичната обстановка и им оказва помощ в особени условия и случаи в полет.

Чл. 9. Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" отговаря за осигуряване на въздушното движение, като:

1. поддържа в изправност и годност за използване съгласно изискванията за свързочните, радиолокационните, радионавигационните, светотехническите, авиометеорологичните и енергоосигуряващите средства и автоматизирани системи за осигуряване на въздушното движение;

2. проучва и внедрява технически средства за осигуряване на въздушното движение, въздушната навигация и кацане на гражданските летища, летищата за съвместно базиране и по въздушните трасета;

3. взаимодейства с други юридически и физически лица в Република България по съвместното използване на техническите средства за осигуряване на въздушното движение;

4. осигурява събирането, обработката и предоставянето на метеорологична информация на заинтересованите юридически и физически лица;

5. съставя, актуализира и разпространява за ползване аеронавигационна информация относно характеристиката и състоянието на въздушните трасета, летищата и техническите средства за осигуряване на въздушното движение, въздушната навигация и кацане;

6. осигурява предполетната подготовка на екипажите на ВС, изготвя и разпространява полетните планове.

Чл. 10. (1) Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" организира и осъществява координация и взаимодействие с другите ведомства по организацията на въздушното пространство и УВД при провеждането на полетите при съвместното използване на въздушното пространство.

(2) Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" осъществява непосредствено взаимодействие и координация за провеждането на полетите от ВВС при съвместното използване на въздушното пространство.

(3) Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" упражнява контрол за спазване на определения режим на полетите от екипажите на ВС, изпълняващи граждански полети.

Чл. 11. Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" отговаря за контрола на дейностите, свързани с обслужването на въздушното движение:

1. при извършване на летателни проверки и технически изпитания на техническите средства за УВД, въздушна навигация и кацане;

2. чрез метрологичен контрол на техническите средства за осигуряване на въздушното движение;

3. чрез участие в разследването на допуснати произшествия и предпоставки за летателни произшествия;

4. анализирайки безопасността на полетите и допуснатите нарушения по обслужването на въздушното движение с оглед планиране и провеждане на мероприятия за тяхното отстраняване.

Чл. 12. Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" участва в проучването, избора и внедряването на нови технически средства за УВД, въздушна навигация, свръзки, светотехническо, аеронавигационно и метеорологично осигуряване на полетите, представяйки експлоатационните изисквания от гледна точка на УВД и националните и международните изисквания.

Раздел IV

Кадрово осигуряване

Чл. 13. Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" извършва подбор, подготовка и повишаване на квалификацията на персонала, като:

1. изготвя дългосрочни програми и определя професионалните и квалификационните условия към кандидатите и провежда подбор за назначаването им на работа;

2. участва в определянето на медицинските изисквания към персонала;

3. разработва програми и осигурява рехабилитацията на персонала;

4. сключва договори с учебни заведения или центрове в страната и в чужбина за обучение, подготовка и повишаване квалификацията на персонала;

5. извършва обучение, тренировка и повишаване на квалификацията на персонала в свой център за подготовка;

6. определя необходимия персонал за обслужване на техническите средства и за управление и осигуряване на въздушното движение;

7. осигурява превантивния контрол за валидността на свидетелствата за правоспособност на персонала.

Раздел V

Устройство и дейност

Чл. 14. Управлението на ГДРВД се осъществява от дирекционен съвет, който се ръководи по правилник, утвърден от министъра на транспорта.

Чл. 15. (1) Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" оперативно се управлява от главен директор и трима заместник главни директори по:

1. оперативната дейност;

2. техническата дейност;

3. финансовата дейност, той и главен счетоводител.

(2) Главният директор се назначава от министъра на транспорта, като правата и задълженията му се определят с правилника по чл. 14 и длъжностна характеристика, утвърдена от министъра на транспорта.

(3) Заместник главните директори и служителите от отдел "Координация Министерство на транспорта/Министерство на отбраната и инспекция ОВД" се назначават и освобождават от главния директор след предварително писмено съгласуване с министъра на транспорта.

(4) Правата и задълженията на заместник главните директори се определят с правилника по чл. 14 и длъжностните характеристики се утвърждават от главния директор.

Чл. 16. Организационната структура на ГДРВД включва:

1. централно управление, състоящо се от структурни единици – управления, отдели, експлоатационни звена и сектори на пряко подчинение;

2. центрове за управление на въздушното движение, състоящи се от експлоатационни звена, сектори, служби и обекти.

Чл. 17. (1) Правата и задълженията на личния състав от ГДРВД се определят в длъжностни характеристики, утвърдени от главния директор, заповеди, правилници, наредби, наставления и други подзаконови нормативни актове.

(2) Структурата и щатът на ГДРВД се утвърждават от министъра на транспорта по предложение на дирекционния съвет на ГДРВД след съгласуване с УГА към Министерството на транспорта.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. При изпълнение на служебните си задължения служителите от ГДРВД се ползват с правата по чл. 68 от Закона за гражданското въздухоплаване за безплатно пътуване с българските и чуждестранните ВС.

§ 2. Служителите на ГДРВД и техните семейства ползват безплатни билети за пътуване с българските и чуждестранните въздухоплавателни средства в съответствие с чл. 151 и 152а ЗГВ и международните съглашения.

§ 3. Финансирането на дейностите на ГДРВД се осъществява при условия и по ред, определени в Правилника за набиране, разходване, отчитане и контрол на средствата по фонд " Развитие на националната система за обслужване на въздушното движение" (ДВ, бр. 42 от 1997 г.).

§ 4. Този правилник се издава на основание чл. 3 от ПМС № 49 от 1992 г. за определяне на основните функции и задачи на Министерството на транспорта (ДВ, бр. 27 от 1992 г.) и отменя правилника за функциите, устройството и дейността на Ръководство на въздушното движение (ДВ, бр. 39 от 1996 г.).

Раздел I – Общи положения

Чл. 1 . С този правилник се уреждат функциите и съставът на Експертния съвет за одобряване на стратегическите карти за шум по чл. 5, ал. 6, т. 2 от Закона за защита от шума в околната среда и на плановете за действие по чл. 8, ал. 2, т. 2 от Закона за защита от шума в околната среда , наричан по-нататък "съветът".

Чл. 2 . Съветът е постоянно действащо експертно консултативно звено към министъра на здравеопазването във връзка с одобряване на стратегическите карти за шум и на плановете за действие за основните железопътни линии, основните летища и основните пътища по смисъла на Закона за защита от шума в околната среда .

Раздел II – Функции

Чл. 3 . Съветът:

1. разглежда и обсъжда подадените до министъра на здравеопазването искания за одобряване на проекти на стратегически карти за шум и на планове за действие за основните железопътни линии, основните летища и основните пътища ведно с приложената към тях документация;

2. оценява съответствието на представените проекти на стратегически карти за шум и на планове за действие с изискванията, посочени в Закона за защита от шума в околната среда и Наредбата за изискванията към разработването и съдържанието на стратегическите карти за шум и към плановете за действие , приета с Постановление № 217 на Министерския съвет от 2006 г. (ДВ, бр. 70 от 2006 г.);

3. връща на предоставилия документацията проектите на стратегически карти за шум и на планове за действие, които не са пълни или имат несъответствие с нормативните изисквания за коригиране;

4. предлага на министъра на здравеопазването решение за одобряване на внесения проект на стратегическа карта за шум или на план за действие.

Раздел III – Състав

Чл. 4 . (1) Съветът се създава със заповед на министъра на здравеопазването.

(2) Съветът се състои от председател, заместник-председател и по равен брой членове, определени от министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите.

(3) Председателят на съвета се определя от министъра на здравеопазването, а заместник-председателят – от министъра на околната среда и водите.

Чл. 5 . Членовете на съвета:

1. нямат право да разгласяват информация, станала им известна при или по повод изпълнение на функциите им в съвета, за което подписват декларация;

2. не получават заплащане за изпълнение на своите функции и задачи.

Чл. 6 . (1) В заседанията на съвета по решение на председателя могат да участват и други експерти в зависимост от спецификата на внесените за разглеждане проекти.

(2) Експертите по ал. 1 участват в заседанията на съвета без право на глас.

Чл. 7 . (1) Работата на съвета се подпомага от секретар, който не е член на съвета.

(2) Секретарят се определя със заповедта по чл. 4, ал. 1 .

Раздел IV – Организация на дейността

Чл. 8 . Дейността на съвета се организира и ръководи от председателя, а в негово отсъствие функциите му се изпълняват от заместник-председателя.

Чл. 9 . (1) Заседанията на съвета се свикват от председателя при предоставяне на документация за одобряване на проект на стратегическа карта за шум или на план за действие за основните железопътни линии, основните летища и основните пътища.

(2) Членовете на съвета и лицата по чл. 6, ал. 1 и чл. 10, ал. 3 се уведомяват за насрочване на заседание и за дневния му ред от секретаря на съвета. Секретарят на съвета осигурява навременното разпространение на всички необходими документи за провеждане на заседанието до членовете на съвета.

(3) Членовете на съвета участват в заседанията лично, като представят и писмено становище, участват в разискванията и в гласуването на решенията на съвета.

(4) В случай че някой от членовете на съвета е възпрепятстван да присъства на заседанието, той уведомява секретаря на съвета за това и му предоставя по електронна поща подписано писмено становище по материалите от дневния ред.

(5) Секретарят на съвета получава и обобщава предоставените от членовете на съвета писмени становища по материалите от дневния ред и представя обобщената информация на председателя на съвета.

Чл. 10 . (1) Заседанията на съвета се считат за редовни, ако в тях участват най-малко две трети от състава на съвета.

(2) При липса на кворум се насрочва ново заседание.

(3) На заседанията на съвета присъстват представители на възложителя и на лицата, изготвили стратегическите карти за шум и плановете за действие, които представят пред съвета изготвената документация.

(4) Лицата по ал. 3 нямат право на глас и не присъстват при обсъждането и вземането на решение от съвета.

Чл. 11 . (1) Когато се установи, че предоставената документация е непълна и/или е необходимо заявителят да предостави допълнителна информация, секретарят на съвета изготвя уведомително писмо до заявителя за установените непълноти, в което посочва и срока за тяхното отстраняване, съответно за предоставяне на допълнителната информация.

(2) След получаване на изисканата допълнителна информация по ал. 1 тя се предоставя от секретаря на всички членове на съвета и се насрочва ново заседание.

(3) В случаите по ал. 1 сроковете за издаване на акт за одобряване спират да текат.

Чл. 12 . (1) Съветът прави предложенията по чл. 3, т. 4 въз основа на решения, приети с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието членове.

(2) По преценка на председателя съветът може да взема решенията си неприсъствено въз основа на писмените становища на членовете на съвета. Писмените становища се изпращат от секретаря до всички членове на съвета по електронна поща.

(3) Неприсъствените решения се вземат с мнозинство от две трети от членовете на съвета.

Чл. 13 . (1) Секретарят на съвета изготвя протокол за всяко заседание, който се подписва от всички членове на съвета.

(2) При несъгласие с предложението за решение, формирано след проведено гласуване, съответният член на съвета подписва протокола с "особено мнение", като излага писмено мотивите си за това в 3-дневен срок от провеждане на заседанието. Мотивите се прилагат към протокола от заседанието и са негова неразделна част.

Чл. 14 . (1) Актовете за одобряване на стратегическите карти за шум и на плановете за действие за основните железопътни линии, основните летища и основните пътища се издават от министъра на здравеопазването по предложение на съвета.

(2) Актовете по ал. 1 се изготвят от секретаря на съвета в два еднообразни екземпляра – по един за заявителя и един за Министерството на здравеопазването. Екземплярът за Министерството на здравеопазването се окомплектова със становищата на членовете на съвета и другите документи от проектната документация, които се съхраняват за срок не по-малък от пет години.

(3) За издадения акт по ал. 1 министърът на здравеопазването уведомява всички заинтересовани страни, вкл. и министъра на околната среда и водите с цел подготовка от негова страна на информация и докладване по отношение на шума в околната среда пред международни организации в съответствие с международни договори, по които Република България е страна.

Чл. 15 . Секретарят на съвета завежда предоставената в Министерството на здравеопазването документация за одобряване на стратегически карти за шум и на планове за действие за основните железопътни линии, основните летища и основните пътища в електронен дневник, в който се вписват следните данни:

1. номер по ред;

2. входящ номер и дата на постъпване на искането за одобряване;

3. дата на постъпване на проекта в съвета;

4. наименование и адрес на възложителя;

5. дата на провеждане на заседанието на съвета, на което е разгледано искането за одобряване;

6. предложение за решение;

7. друга информация, имаща отношение към изготвянето на акта за одобряване;

8. номер и дата на акта за одобряване на министъра на здравеопазването.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен . Правилникът се издава на основание чл. 5, ал. 7 от Закона за защита от шума в околната среда .

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. Държавната железопътна инспекция (ДЖИ) е орган за осъществяване на държавен контрол по техническата експлоатация и безопасността на движението по железните пътища на Република България.

Чл. 2. Контролът обхваща спазването на изискванията на утвърдените от министъра на транспорта правила за техническа експлоатация и безопасност на движението (правилници, инструкции, наредби и заповеди), експлоатацията, ремонта и поддържането на подвижния жп състав и железопътната инфраструктура.

Чл. 3. Контролът се упражнява по отношение на:

1. НК "Български държавни железници";

2. Войските на Министерството на транспорта;

3. индустриалните железопътни клонове;

4. вътрешнозаводския железопътен транспорт на промишлените и други предприятия;

5. предприятията, извършващи строителство и ремонт на елементи от железопътната инфраструктура и подвижния жп състав;

6. работата на персонала на НК "БДЖ" в общите гранични гари на територията на съседни страни.

Раздел II – Функции на ДЖИ

Чл. 4. Държавната железопътна инспекция изпълнява следните основни функции:

1. контролира безопасността на движението, техническото състояние на железопътната инфраструктура и подвижния състав, анализира причините и предпоставките за допускане на произшествия и предписва мерки за предотвратяването им;

2. издава предписания по безопасността и техническата експлоатация, които са задължителни за изпълнение от извършващите железопътна дейност;

3. спира изпълнението на наредби, инструкции, заповеди и други на железопътните предприятия, които противоречат на утвърдените от министъра на транспорта правила за безопасност и техническа експлоатация;

4. спира от експлоатация обекти на железопътната инфраструктура и подвижен жп състав, които не отговарят на изискванията на правилата за техническа експлоатация и безопасност на движението;

5. отстранява от работа жп работници и служители, които със своите действия или бездействия застрашават безопасността на движението;

6. одобрява въпросниците и провежда проверочни изпити по правилата за безопасност на движението и техническата експлоатация на:

а) председателите на изпитни комисии;

б) членовете на централни изпитни комисии на жп предприятия;

в) преподавателите и инструкторите във ВВТУ "Т. Каблешков", които обучават курсантите по правилата за техническа експлоатация и безопасност на движението;

г) кандидатите за ревизори по безопасността;

7. упражнява контрол върху обучението по правилата за техническа експлоатация и безопасност на движението в учебните заведения, подготвящи кадри за железопътния транспорт;

8. контролира спазването на Наредбата за прелезите и дава разяснения за прилагането й;

9. участва в разследването на железопътни катастрофи, свързани с човешки жертви и големи материални щети;

10. организира и провежда комплексни, тематични и други проверки по безопасността на движението и техническата експлоатация във всички предприятия, извършващи железопътна дейност;

11. осъществява контрол върху работата на ведомствените специализирани контролни органи по безопасността на движението в железопътния транспорт;

12. съставя актове за констатирани нарушения на правилата за безопасност и техническа експлоатация; наказателните постановления по чл. 31 и 32 ЗАНН се издават от министъра на транспорта.

Раздел III – Структура на ДЖИ

Чл. 5. Държавната железопътна инспекция се състои от:

1. управление – в София;

2. районни инспекции със седалища в железопътните управления; наименованието им е "ДЖИ – Районна инспекция . . . . . .".

Чл. 6. Държавната железопътна инспекция се ръководи от началник, който организира и отговаря за работата на инспекцията.

Чл. 7. Районната инспекция се ръководи от началник, който е пряко подчинен на началника на ДЖИ.

Чл. 8. Районът, в който районните инспекции осъществяват контрол по безопасността на движението и техническата експлоатация, се определя от началника на ДЖИ.

Чл. 9. Началникът и служителите в ДЖИ (управление и районни инспекции) се назначават от министъра на транспорта.

Раздел IV – Други дейности

Чл. 10. Държавната железопътна инспекция разработва и представя за утвърждаване от министъра на транспорта нормативните документи, регламентиращи техническата експлоатация и безопасността на движението по железните пътища.

Чл. 11. Държавната железопътна инспекция издава документи за годност на подвижен жп състав за превоз на оръжие и стоки с възможна двойна употреба.

Чл. 12. Служителите на ДЖИ имат право да посещават по всяко време на денонощието железопътните обекти на всички жп предприятия, индустриални железопътни клонове и предприятия, извършващи ремонтни и други жп дейности.

Чл. 13. (1) Служителите на ДЖИ се легитимират с карта за контрол, която им дава право да пътуват безплатно с всички железопътни возила, включително и в кабините на тяговия подвижен състав в цялата страна, и да ползват безплатно запазено място във всички категории влакове.

(2) Картите за контрол се подпечатват със сух печат на ДЖИ и кръгъл печат на министерството на транспорта.

(3) Картите за контрол ежегодно се заверяват от началника на инспекцията и се подпечатват с печат на ДЖИ.

Чл. 14. Началникът на ДЖИ прави предложения пред министъра на транспорта за отнемане свидетелството за упражняване на определена дейност до 3 години на работници или служители, които допускат груби нарушения на правилата по безопасността на движението.

Чл. 15. Началникът на ДЖИ изготвя годишен отчет и анализ за състоянието по безопасността на движението, които представя на министъра на транспорта.

Чл. 16. За осъществяване на контролната си дейност по техническата експлоатация и безопасността на движението ДЖИ се подпомага от извънщатни сътрудници, които работят по утвърден от министъра на транспорта статут.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Този правилник се издава на основание чл. 28, ал. 1 и 2 от Закона за Българските държавни железници (ДВ, бр. 53 от 1995 г.) и чл. 20, ал. 3 от правилника за прилагането му (ДВ, бр. 75 от 1996 г.).

§ 2. Правилникът влиза в сила след обнародването му в "Държавен вестник".

§ 3. Този правилник отменя Правилника за работата на Държавната железопътна инспекция от 22.IX.1970 г.

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. (1) С този правилник се уреждат функциите и организацията на дейността на Експертния съвет по лечение на зависимости, наричан по-нататък "Експертния съвет".

(2) Експертният съвет е консултативно звено към министъра на здравеопазването за подпомагане изпълнението на правомощията му по глава седма от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите , свързани с лечението на зависимости.

Раздел II – Ръководство и състав

Чл. 2. (1) Експертният съвет се състои от 11 членове, от които председател и членове.

(2) Председател на Експертния съвет е заместник-министър на здравеопазването.

(3) Членове на Експертния съвет са:

1. двама представители на Министерството на здравеопазването;

2. директорът на Националния център по наркомании;

3. най-малко едно хабилитирано лице, работещо в областта на лечение на зависимости;

4. (изм. – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) най-малко един лекар с призната специалност по клинична токсикология;

5. (нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) трима лекари с призната специалност по психиатрия, от които най-малко двама работещи в областта на лечение на зависимости и/или психосоциална рехабилитация;

6. (предишна т. 5, изм. – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) други медицински специалисти.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) Поименният състав на Експертния съвет се определя със заповед на министъра на здравеопазването за период 4 години.

Чл. 2а. (Нов – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) (1) За определяне на членовете на Експертния съвет по чл. 2, ал. 3, т. 3 – 6 министърът на здравеопазването или упълномощено от него лице може да събира информация от лечебни и здравни заведения, Националния център по наркомании, висши училища, осъществяващи обучение по медицинска професия, съсловни и други организации, имащи отношение към лечението на зависимости и/или психосоциална рехабилитация на лица, зависими към опиоиди и други психоактивни вещества.

(2) Лечебните и здравните заведения, Националният център по наркомании, висшите училища и организациите по ал. 1 могат да предлагат за членове на Експертния съвет специалисти със съответната квалификация и професионален опит по чл. 2, ал. 3, т. 3 – 6. Към предложенията се прилагат автобиография, копие на диплома за завършено образование, а когато е относимо – и документ за призната специалност.

(3) Министърът на здравеопазването определя членовете на Експертния съвет след оценка на професионалната им квалификация и опит.

Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) (1) Член на Експертния съвет се освобождава предсрочно:

1. по негова молба;

2. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си в Експертния съвет, продължила повече от две поредни заседания;

3. ако бъде осъден за умишлено престъпление от общ характер.

(2) При предсрочно освобождаване на член на Експертния съвет на негово място се определя нов член по реда на включването му, който встъпва в мандата на освободеното лице до изтичане на 4-годишния период.

Чл. 4. В зависимост от въпросите, включени в дневния ред, по решение на Експертния съвет в заседанията му могат да участват и други експерти без право на глас.

Чл. 5. (1) Дейността на Експертния съвет се организира и ръководи от председателя, а в негово отсъствие функциите му се изпълняват от определен от него член на съвета.

(2) Председателят на Експертния съвет:

1. насрочва и ръководи заседанията на Експертния съвет;

2. определя дневния ред на заседанията;

3. определя докладчици по обсъжданите въпроси;

4. представя на министъра на здравеопазването ежегоден доклад за дейността на Експертния съвет.

Чл. 6. (1) Работата на Експертния съвет се подпомага от технически секретар, който се определя от министъра на здравеопазването със заповедта по чл. 2, ал. 4 .

(2) Техническият секретар е служител от администрацията на Министерството на здравеопазването и не е член на Експертния съвет.

Чл. 7. Техническият секретар на Експертния съвет:

1. приема постъпващата документация и я завежда в регистър;

2. организира подготовката и провеждането на заседанията;

3. изготвя дневен ред и води протокол на заседанията;

4. съхранява протоколите от заседанията и другите документи, свързани с работата на Експертния съвет.

Раздел III – Функции

Чл. 8. Експертният съвет обсъжда и дава становища по:

1. основните насоки и приоритети в областта на лечение на зависимости;

2. проекти на стандарти за добра практика в лечението на зависимости и по предложения за промени в действащите стандарти за добра практика в лечението на зависимости;

3. проекти на нормативни актове в областта на лечението на зависимости;

4. нови методи и програми за лечение;

5. (изм. – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) предложения за включване на нови лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества (опиеви агонисти и агонисти-антагонисти), в списъка на използваните за лечение на зависимости в програми за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти;

6. включване в лечебни програми на лица, които не отговарят на критериите, посочени в стандартите за добра практика в лечението на зависимости;

7. (изм. – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) клинични, професионални, етични въпроси и въпроси, свързани с приложението на стандартите за добра практика и работата на лечебните програми.

Раздел IV – Организация на дейността

Чл. 9. (1) Експертният съвет разглежда и решава въпросите от своята компетентност на закрити заседания.

(2) Експертният съвет се свиква по предложение на председателя на Експертния съвет, на една трета от членовете или на министъра на здравеопазването.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) Редовни заседания на Експертния съвет се провеждат веднъж на шест месеца.

(4) Извънредни заседания могат да се свикват от председателя или по искане на всеки от членовете на Експертния съвет по предварително обявен дневен ред.

Чл. 10. (1) За всяко заседание се съставя дневен ред, който се изпраща на членовете на Експертния съвет.

(2) Всеки член на Експертния съвет може да прави предложение за включване на въпроси в дневния ред най-малко 6 работни дни преди заседанието.

(3) На заседанията могат да се обсъждат въпроси, които не са включени в дневния ред, ако присъстват всички членове на Експертния съвет и никой не възрази за това.

(4) Членовете на Експертния съвет и другите поканени лица се уведомяват за дневния ред, датата и часа на заседанието най-малко 5 работни дни преди датата на заседанието.

(5) Уведомяването по ал. 4 може да се извършва и по електронен път.

Чл. 11. (1) Заседанията на Експертния съвет са редовни, ако присъстват 2/3 от членовете.

(2) Членовете на Експертния съвет участват в заседанията лично.

(3) При невъзможност за участие в заседанието членовете на Експертния съвет могат да изразят писмено становище по материалите от дневния ред.

(4) При липса на кворум председателят насрочва ново заседание, за което членовете се уведомяват по реда на чл. 10, ал. 4 .

Чл. 11а. (Нов – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) (1) Експертният съвет може да заседава неприсъствено, когато обективни обстоятелства налагат вземането на спешни решения в случаите по чл. 8, т. 6 .

(2) Дневният ред и материалите се изпращат по електронен път от техническия секретар на членовете на Експертния съвет.

(3) Членовете на Експертния съвет предоставят по електронен път становища по дневния ред и материалите по ал. 2 в 3-дневен срок от получаването им.

(4) Неприсъствените заседания са редовни, ако 2/3 от членовете изпратят становища по ал. 3.

(5) Решенията на Експертния съвет се вземат с мнозинство повече от 1/2 от постъпилите становища.

(6) За всяко неприсъствено заседание се води протокол, който се подписва от председателя и техническия секретар на Експертния съвет.

(7) В протокола по ал. 6 се посочват имената на членовете на Експертния съвет, които са изпратили становища, разисканите въпроси, изразените становища и взетите решения.

(8) Протоколът от заседанието се изготвя и изпраща на членовете на Експертния съвет не по-късно от 5 дни след постъпване на становищата по ал. 3.

Чл. 12. Решенията на Експертния съвет се приемат с явно гласуване и с мнозинство повече от 1/2 от присъстващите на съответното заседание членове.

Чл. 13. (1) За всяко заседание на Експертния съвет се води протокол, който се подписва от председателя и техническия секретар на Експертния съвет.

(2) В протокола по ал. 1 се вписват датата на провеждане на заседанието, имената на присъстващите, разискваните въпроси, изразените становища и взетите решения.

(3) Протоколът от заседанието се изготвя и изпраща не по-късно от 7 дни след провеждане на заседанието на членовете на Експертния съвет.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Правилникът се издава на основание чл. 85а, ал. 4 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите .