Вид акт: Правилник

Пленумът на Висшия съдебен съвет на основание чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове дава задължително тълкуване на чл. 33, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт , като датата на обявяване на конкурса по смисъла на чл. 33, ал. 3, т. 2 и 3 във връзка с т. 1 от Наредба № 1 от 9.02.2017 г. следва да се разбира като дата на обнародване на решението за обявяване на конкурса в "Държавен вестник" (включително).

Пленумът на Висшия съдебен съвет на основание чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове дава задължително тълкуване на чл. 33, ал. 3, т. 2 и 3 от Наредба № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт , като последните три години от дейността на кандидата по смисъла на чл. 33, ал. 3, т. 2 и 3 от Наредба № 1 от 9.02.2017 г. следва да се разбират като период от 3 (три) години, предхождащ датата на обявяване на конкурса, през които магистратът реално е работил като съдия, прокурор или следовател в съответния орган на съдебната власт.

На основание чл. 80 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 51 от Закона за нормативните актове и чл. 286, ал. 5 от Закона за електронните съобщения министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министърът на регионалното развитие и благоустройството дават следното задължително тълкуване на чл. 5 , чл. 6 и § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 35 от 2012 г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура (ДВ, бр. 99 от 2012 г.) – по-долу за краткост "Наредба № 35/2012 г.": 1. Относно изработването на подробен устройствен план при условията на чл. 5 от Наредба № 35/2012 г. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 35/2012 г. , трасето на кабелната електронна съобщителна мрежа и прилежащата й инфраструктура се определя с подробния устройствен план, одобрен при условията и по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ) . При избора на трасе се използват данните от кадастралната карта и кадастралните регистри и от специализираните карти и регистри и информационни системи, както и от наличните планове по § 6, ал. 7 от преходните разпоредби на ЗУТ . В случай че трасето на кабелната електронна съобщителна мрежа и прилежащата й инфраструктура е извън обхвата на пътя, се изготвя подробен устройствен план – парцеларен план (чл. 5, ал. 3 от цитирания нормативен акт). Изключение от изискването за изработване на подробен устройствен план е уредено в чл. 5, ал. 2 от Наредба № 35/2012 г. само за изчерпателно изброените случаи, а именно: 1. за изтегляне на кабел в съществуваща подземна инфраструктура, заснета и нанесена в кадастралния план или в специализираната карта; 2. когато трасето на кабелната електронна съобщителна мрежа и прилежащата й инфраструктура е в обхвата на съществуващ път; 3. когато се окачва въздушен кабел върху съществуваща стълбовна мрежа, заснета и нанесена в кадастралния план или в специализираната карта. 2. Относно категоризацията на строежите по чл. 6, ал. 3 от Наредба № 35/2012 г. и реда и условията за издаване на разрешение за строеж във връзка с тяхното осъществяване Кабелните електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура се категоризират в съответствие с чл. 137, ал. 1 ЗУТ и Наредба № 1 от 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи (Наредба № 1/2003 г.). Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1/2003 г. строежите по чл. 147 ЗУТ са строежи от шеста категория. В чл. 6, ал. 3 от Наредба № 35/2012 г. е уредено изграждането на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура по чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ , следователно строежите, предмет на разглежданата разпоредба, са строежи от шеста категория. В чл. 6, ал. 3 от Наредба № 35/2012 г. изрично е посочено, че "не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за изграждане на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура по чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ , в т. ч. за: 1. изтегляне и/или окачване на съобщителни кабели в съществуваща законна съобщителна или техническа инфраструктура; 2. монтаж на кабелна съобщителна инсталация в съсобствена сграда или в общите части в сграда – етажна собственост; 3. изграждане на кабелна електронна съобщителна мрежа и прилежащата й инфраструктура от регулационната линия на имота, в който се изгражда, до входната точка на мрежата в сградата". Изискуемите документи в отделните случаи са описани изчерпателно в чл. 6, ал. 4 и 5 от Наредба № 35/2012 г., а именно: 1. За строежите по чл. 6, ал. 3, т. 1 се представят извадка от специализирана карта за съществуващата кабелна електронна съобщителна мрежа и прилежащата й инфраструктура или за друга техническа инфраструктура, договор за съвместно разполагане и/или ползване, както и становища на инженер-конструктор и инженер с професионална квалификация в областта на съобщенията, с чертежи, схеми, записка с техническите характеристики на кабелната електронна съобщителна мрежа и прилежащата й инфраструктура и указания за тяхното изпълнение. 2. За строежите по чл. 6, ал. 3, т. 2 и 3 се представят договор със собственика за монтаж и становища на инженер-конструктор и инженер с професионална квалификация в областта на съобщенията, с чертежи, схеми, записка с техническите характеристики на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура и указания за тяхното изпълнение. Предвид изложеното, издаване на разрешение за строеж без предходно одобряване на инвестиционен проект се извършва, когато са налице условията по чл. 6, ал. 3 от Наредба № 35/2012 г. и след представяне на описаните документи по ал. 4 или 5 от цитирания член, в зависимост от това, към коя от трите хипотези, уредени в ал. 3, се отнася конкретният случай. 3. Относно приложението на § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 35/2012 г. във връзка с определянето на набора от документи, които следва да бъдат представени от заявителите в производствата по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за изграждането на електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура Съгласно § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 35/2012 г. започналите производства по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се довършват по досегашния ред (нормативно установения ред до влизане в сила на наредбата), като за започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган. За започнато производство се счита и наличието на съгласуван идеен инвестиционен проект. В тази връзка документи, извън посочените в наредбата, могат да се искат само в рамките на започнало производство в случаите, когато тези документи са се изисквали съгласно приложимия към производството досегашен ред. 4. Относно компетентните органи във връзка с изменянето на Наредба № 35/2012 г. и даването на указания по нейното прилагане Наредба № 35/2012 г. е издадена съвместно от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството в изпълнение на чл. 286, ал. 5 ЗЕС . Предвид разпоредбите на чл. 11, ал. 3 и чл. 51 ЗНА , както и действащата към момента законова делегация компетентни да изменят разглеждания подзаконов нормативен акт, както и да дават указания по неговото прилагане са единствено неговите издатели – министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министърът на регионалното развитие и благоустройството.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Земеделски земи по смисъла на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ ) са тези, които са предназначени за земеделско производство и:

1. (изм. – ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 31 от 2003 г.) не се намират в границите на урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон;

2. не са включени в горския фонд, определен в чл. 3, ал. 2 от Закона за горите ;

3. (изм. – ДВ, бр. 72 от 1993 г., бр. 31 от 2003 г.) не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват складови помещения или дворове към такива сгради до нормативно определените размери;

4. (доп. – ДВ, бр. 72 от 1993 г.) не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни и други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения до нормативно определените размери, както и естествени водни течения и водни площи.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) Стопанските дворове на трудовокооперативните земеделски стопанства (ТКЗС) и държавните земеделски стопанства (ДЗС), или части от тях, намиращи се извън границите на урбанизираните територии, са земеделски земи, ако не са застроени и са годни за земеделско производство.

(3) (Нова – ДВ, бр. 72 от 1993 г.) Земите, заети със съоръжения или инсталации, които са бракувани или застроени с малоценни постройки, са земеделски, ако са годни за земеделско производство.

Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г., бр. 48 от 1995 г., изм. и доп., бр. 122 от 1997 г., отм., бр. 45 от 2008 г.).

Чл. 2а. (Нов – ДВ, бр. 48 от 1995 г., изм. и доп., бр. 28 от 1997 г., отм., бр. 122 от 1997 г.).

Чл. 2б. (Нов – ДВ, бр. 48 от 1995 г., изм., бр. 95 от 1995 г., бр. 28 от 1997 г., отм., бр. 122 от 1997 г.).

Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) (1) Собственикът свободно избира начина на ползване на земеделските земи според тяхното предназначение.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1997 г., бр. 122 от 1997 г.) Земите, възстановени по реда на чл. 10, ал. 5 ЗСПЗЗ , които са гори по смисъла на Закона за горите , се стопанисват и ползват при спазване разпоредбите на Закона за горите и на Закона за ловното стопанство .

(3) (Доп. – ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) Земите, върху които е възстановено правото на собственост по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ , както и тези, върху които е възстановено или придобито право на собственост по реда на § 4 – 4л от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ и са включени в границите на урбанизираните територии, се ползват, застрояват и опазват при спазване разпоредбите на Закона за устройство на територията .

(4) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) Застрояване на земеделски земи се допуска само когато това е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята по реда на Закона за опазване на земеделските земи .

(5) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1997 г., бр. 122 от 1997 г., предишна ал. 4, доп., бр. 31 от 2003 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., изм., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Собственикът на земеделски земи може да извършва строителство без промяна на предназначението на земята на сгради и съоръжения, свързани с ползването им, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието и храните.

Чл. 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) Собствениците или ползвателите на земеделска земя са длъжни да стопанисват земите си с грижата на добър стопанин и със своите действия или бездействия да не нарушават правата на съседите си, като осигуряват провеждането на необходимите агротехнически мероприятия.

(2) Собствениците и ползвателите са длъжни:

1. (нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) да спазват изискванията на противопожарните правила, санитарно-хигиенните и екологичните норми при извършване на земеделски дейности и да изпълняват указанията на специализираните органи;

2. (предишна т. 1 – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) да опазват земеделските земи от ерозиране, заблатяване, засоляване, замърсяване и други увреждания, да възстановяват засегнатите почви и да повишават почвеното плодородие;

3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) да употребяват само одобрени от компетентните държавни органи химически торове и препарати;

4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) да използват за напояване води, които не съдържат вредни вещества и отпадъци над допустимите норми.

(3) Собствениците и ползвателите са длъжни да осигуряват провеждането на финансираните от държавата мероприятия за изграждането на съоръжения за опазване на земите от ерозия и други процеси, увреждащи физическата цялост и продуктивността на почвите.

Чл. 4а. (Нов – ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм., бр. 18 от 1999 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 50 от 2011 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Средствата за възстановяване на продуктивните качества на замърсените земи, включително и за блокиране на опасните замърсители, се осигуряват от бюджета на Министерството на земеделието и храните по ежегодно утвърждавана от Министерския съвет програма. Програмата се изготвя от Министерството на земеделието и храните съгласувано с Министерството на околната среда и водите.

Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г., доп., бр. 113 от 1999 г.) Собствениците и ползвателите са длъжни да опазват археологическите обекти, паметниците на културата, защитените територии, мелиоративните, електроенергийните и други съоръжения и инсталации, геодезичните и граничните знаци, които се намират в имотите им, както и да не пречат на другите собственици, ползватели и служебни лица да ползват и да поддържат същите. За наблюдение и предварително проучване на археологически обекти собствениците и ползвателите осигуряват достъп на длъжностните лица.

Чл. 6. (1) Съоръжения и инсталации, които са бракувани или е отпаднала потребността от тях, се премахват от собствениците им след прибиране на реколтата. Те се премахват незабавно, ако създават непосредствена опасност за живота, здравето и имуществото на собственика или ползвателя. В тези случаи собственикът на съоръжението или инсталацията заплаща обезщетение за причинените щети и пропуснати ползи.

(2) Когато съоръженията и инсталациите не бъдат премахнати в срока по ал. 1, те могат да се премахнат и от собственика или ползвателя на земята за сметка на собствениците им.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 34 от 1992 г., изм., бр. 122 от 1997 г.) След премахване на съоръженията и инсталациите собствениците на имотите, в които те попадат, могат да придобият право на собственост върху освободената земеделска земя по цени съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ или с поименни компенсационни бонове без търг.

Чл. 7. (Отм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г., нов, бр. 122 от 1997 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2004 г.) Службите по вписванията уведомяват съответните общински служби по земеделие за извършените вписвания или отбелязвания относно договори или други правни актове, с които е извършена делба, прехвърляне на собственост, учредяване на вещни права или други разпоредителни сделки със земеделска земя, в едномесечен срок от извършеното вписване, съответно отбелязване или заличаване на вписването.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) За извършена промяна на предназначението на земеделските земи по реда на Закона за опазване на земеделските земи уведомлението по ал. 1 се прави и от комисиите по чл. 17, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи.

Глава втора – ЗЕМИ НА ГРАЖДАНИ

Чл. 8. (Отм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.).

Чл. 9. (Отм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.).

Чл. 10. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1997 г.) (1) В случаите по чл. 7, ал. 1 ЗСПЗЗ реалните дялове не могат да бъдат по-малки от 3 дка за нивите, 2 дка за ливадите и 1 дка за лозята и овощните градини.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Делба на земеделски имоти или разпореждане с реални части от такъв имот може да се извърши, ако при спазване изискването на ал. 1 отделните части могат да се обособят в самостоятелни имоти съобразно изработен или одобрен от общинската служба по земеделие проект.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г.).

Чл. 11. (Отм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г., нов, бр. 48 от 1995 г., изм., бр. 122 от 1997 г., бр. 31 от 2003 г.) (1) Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а .

(2) В случаите по ал. 1 се възстановяват правата на собствениците върху:

1. имоти или части от имоти в границите на незастроени урегулирани поземлени имоти (парцели), предназначени за жилищно или вилно строителство;

2. незастроени имоти или незастроени части от имоти в границите на урегулирани поземлени имоти (парцели) и терени, предвидени за обществени мероприятия и комплексно жилищно, вилно и курортно строителство;

3. незастроени имоти или незастроени части от имоти в производствените зони и стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации.

(3) Застроената част, която не се възстановява на собствениците в имотите по ал. 2, т. 2 и 3, включва застроената площ на сградата и прилежащия терен.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) Застроената част се определя служебно от техническата служба на общината при спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн., ДВ, бр. 3 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 10 от 2005 г.; Решение № 653 на Върховния административен съд от 2005 г. – бр. 11 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 51 от 2005 г.; Решение № 7028 на Върховния административен съд от 2005 г. – бр. 63 от 2005 г.; изм., бр. 41 от 2008 г .) и на хигиенните и противопожарните норми. Решенията на техническата служба на общината се одобряват със заповед на кмета на общината и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

(5) Незастроените земи в стопанските дворове, разположени в границите на урбанизираните територии, се възстановяват на собствениците им съгласно чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ .

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) (1) За лицата по чл. 10а, ал. 3 ЗСПЗЗ тригодишният срок за прехвърляне започва да тече от деня, в който влезе в сила решението на общинската служба по земеделие или на съда, с което е възстановено правото им на собственост.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) При неспазване на срока по ал. 1 земите се изкупуват от държавата по цени, определени от Министерския съвет.

Чл. 13. (Доп. – ДВ, бр. 60 от 1991 г., изм., бр. 34 от 1992 г.) (1) За възстановяване правото на собственост се подава заявление в 2 екземпляра, което съдържа:

1. посочване на общинската служба по земеделие;

2. трите имена (наименованието), адреса (седалището), ЕГН на заявителя и на представителя, ако има такъв;

3. трите имена на наследодателя;

4. (изм. – ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 31 от 2003 г.) описание на имотите – землище, местност, размери, културен вид на имота (ниви, ливади, трайни насаждения), бивши съседи, съществуващи стари реални граници, данни за възстановимост на границите, имоти в границите на урбанизираните територии, в терени по § 4 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ , земеделски земи, включени безвъзмездно в държавния горски фонд, одържавена гора, преобразувана в земеделска земя, дворни места в изоставени и заличени населени места, включително и тези, изключени от границите на урбанизираните територии, и други;

5. в какво се състои искането;

6. посочване на приложените доказателства;

7. подпис на заявителя или неговия представител.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. писмени доказателства за право на собственост по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ ;

2. декларация с нотариално заверен подпис по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ при липса на доказателства по т. 1;

3. удостоверение за наследници, когато възстановяването се иска от наследник (наследници) на починал собственик.

(3) Декларацията по ал. 2, т. 2 има следното съдържание:

1. трите имена, адрес и ЕГН на декларатора;

2. трите имена на собственика (наследодателя);

3. описание на имотите: землище, местност, размери и други данни по ал. 1, т. 4;

4. текст, че на декларатора е известно, че за неверни данни се носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс .

(4) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 1995 г., бр. 122 от 1997 г.) В случаите, когато се иска възстановяване на право на собственост по реда на чл. 11 , към молбата се прилагат удостоверение и скица от техническата служба на общината. Общинската служба по земеделие може служебно да изиска издаването на удостоверение и скица от техническата служба на общината независимо от направените постъпки от собствениците.

(5) (Нова – ДВ, бр. 48 от 1995 г., доп., бр. 28 от 1997 г., изм., бр. 122 от 1997 г., бр. 31 от 2003 г.) Удостоверението, издадено от техническата служба на общината, когато се иска възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии, съдържа:

1. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) сведение, че имотът е нанесен или не е нанесен в кадастралния план;

2. номера и размера на имота според кадастралния план;

3. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) размера на застроената част по чл. 11, ал. 3 и 4 , за които се дължи обезщетение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ , както и размера на свободните площи, подлежащи на възстановяване;

4. информация, учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ ;

5. ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях.

(6) (Нова – ДВ, бр. 48 от 1995 г., изм., бр. 122 от 1997 г., бр. 31 от 2003 г.) Скицата, издадена от техническата служба на общината, когато се иска възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии, съдържа:

1. границите и номера на имота съгласно кадастралния план;

2. регулационното отреждане на територията, в която попада имотът;

3. границите и площите за възстановяване на правото на собственост, включително и с ограниченията, върху имотите.

(7) (Нова – ДВ, бр. 48 от 1995 г., отм., бр. 122 от 1997 г., нова, бр. 31 от 2003 г.) Техническите изисквания за издаване на удостоверения и скици по ал. 5 и 6 се определят със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, която се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 13а. (Нов – ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) (1) Когато в одобрената кадастрална карта (кадастрален план) няма данни за границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по чл. 11 , за установяването им се изработва помощен план, който съдържа:

1. границите и номерата на бившите имоти;

2. границите и номерата на съществуващите имоти и застрояването в тях от одобрената кадастрална карта (кадастрален план).

(2) Когато за урбанизираната територия няма одобрена кадастрална карта (кадастрален план), се изработва помощен план, който съдържа:

1. границите и номерата на бившите имоти;

2. границите и номерата на съществуващите имоти и застрояването в тях.

(3) Неразделна част от помощния план по ал. 1 и 2 са регистърът на бившите имоти и регистърът на съществуващите имоти.

(4) Границите на бившите имоти се установяват въз основа на:

1. съдебно решение, неделима част от което е скица на имота или други допустими доказателства по делото;

2. кадастрален план, комасационен план, частичен земеустройствен план или планове за оземляване преди образуването на ТКЗС и ДЗС;

3. аерофотоснимки, дешифровъчни фотосхеми или ортофотопланове преди образуването на ТКЗС и ДЗС, както и анкети за създаване на регистъра на бившите имоти.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) Плановете по ал. 1 и 2 се изработват от лица, придобили правоспособност по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР ), и се разглеждат и приемат от комисия, назначена от кмета на общината, в състав: представители на службата по кадастъра, на общинската служба по земеделие и на техническата служба на общината. Изработването на плановете се възлага служебно от кмета на общината или от заинтересуваните собственици. В случаите, когато изработването на плановете е възложено от заинтересуваните собственици, разходите са за тяхна сметка.

(6) Приетите по реда на ал. 5 планове се съобщават от общинската администрация на заинтересуваните лица:

1. с обявление, обнародвано в "Държавен вестник" – когато обхватът на плановете е по-голям от 50 имота, и разгласяване чрез средствата за масово осведомяване и се излагат на подходящи места с публичен достъп в сградите на общината и кметството; обявлението се изпраща за обнародване в "Държавен вестник" в 7-дневен срок от приемането на плановете;

2. по реда на ГПК – когато обхватът на плановете е до 50 имота.

(7) В 30-дневен срок от съобщаването по ал. 6 заинтересуваните лица могат да направят писмени искания и възражения по плановете и придружаващата ги документация до кмета на общината.

(8) В 30-дневен срок след изтичането на срока по ал. 7 комисията по ал. 5 разглежда постъпилите писмени искания и възражения и взема решение за изменение на плановете и документацията към тях на базата на основателните искания и възражения, както и поради несъответствия, непълноти или грешки, които е констатирала. За решенията си комисията съставя протокол.

(9) Приетите възражения по плановете и документацията в съответствие с решенията на комисията се нанасят от изпълнителя в срок, определен от нея, но не по-дълъг от 30 дни.

(10) Техническите изисквания към плановете по ал. 1 и 2 и условията за приемането и контрола им се определят със заповедта по чл. 13, ал. 7 .

(11) След влизането в сила на решението по чл. 11, ал. 1 имотите се попълват в одобрения кадастрален план или в одобрената кадастрална карта.

Чл. 14. (1) Подаденото заявление от един наследник ползва всички останали наследници.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.).

Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) Заявлението по чл. 13 се подава пред общинската служба по земеделие по местонахождението на подлежащите за възстановяване земеделски земи. Ако заявлението е подадено до друга общинска служба по земеделие, то се изпраща служебно до съответната общинска служба по земеделие, като за това се уведомява заявителят. Срокът се счита спазен от датата на подаване на заявлението.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 1995 г.) Ако подадените документи не отговарят на изискванията по чл. 13 , заявителят се уведомява да отстрани нередовностите. До отстраняването им заявлението остава без движение.

(3) (Нова – ДВ, бр. 72 от 1993 г.) При неотстраняване на нередовностите в дадения срок общинската служба по земеделие постановява решение въз основа на събраните доказателства.

(4) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Когато се установи, че заявените за възстановяване на право на собственост имоти са разположени в границите на общината, но в съседно землище, общинската служба по земеделие постановява ново решение по реда на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ .

(5) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Когато се установи, че заявлението за възстановяване на собствеността се отнася за земя, която е била одържавена и подлежи на реституция по други закони, заявлението се изпраща на компетентните органи. В тези случаи заявлението се счита за постъпило пред компетентните органи от датата на подаването му в общинската служба по земеделие.

(6) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Земи, които не са били внесени в ТКЗС или ДЗС, се възстановяват на собствениците им.

Чл. 15а. (Нов – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) (1) Лицата, пропуснали да заявят отделни имоти в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или на които е отказано възстановяване на собствеността върху земеделските земи на основание на отменените, съответно изменените, разпоредби на ЗСПЗЗ , могат да подадат за тях допълнително заявление пред общинската служба по земеделие, придружено с доказателства съгласно чл. 12, ал. 1 ЗСПЗЗ , в тримесечен срок от влизането в сила на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98 от 1997 г.).

(2) В едномесечен срок общинската служба по земеделие се произнася с решение по заявленията по ал. 1.

Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г., отм., бр. 31 от 2003 г.).

Чл. 17. (Отм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.).

Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Кметът на общината в срок до шест месеца от влизането в сила на ЗСПЗЗ предоставя на общинската служба по земеделие наличните данни за настъпили изменения в земеделските земи по землища, които включват:

1. границите на землището, на горския фонд и на населеното място при образуването на ТКЗС и ДЗС и при влизането в сила на ЗСПЗЗ ;

2. размера на земеделските земи към годината на образуването на ТКЗС и ДЗС по видове собственост;

3. размера на намалението на земеделските земи след образуването на ТКЗС и ДЗС от:

а) отчуждени земи за държавни и обществени нужди, в т.ч. включени в строителните граници на населените места;

б) изградени язовири, канали, помпени станции, пътища, полезащитни пояси, стопански сгради, съоръжения, инсталации и други обекти на ТКЗС, ДЗС, агрофирми и кооперативни предприятия;

в) (изм. – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) земи по чл. 24, ал. 3 и 4 ЗСПЗЗ . Границите на археологическите обекти и паметниците на културата се определят от Националния институт за паметниците на културата. Националният институт за паметниците на културата и Археологическият институт и музей при Българската академия на науките изготвят списък на археологическите обекти и паметниците на културата, който предоставят на общината;

г) земи, предоставени за ползване на основание на нормативните актове, посочени в § 4 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ ;

д) (изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) земи на научни, научно-производствени и учебни заведения, на местата за лишаване от свобода, на семепроизводствени и племенни стопанства, на горски разсадници и на ловни стопанства в размери, определени от Министерството на земеделието и храните;

е) земи, признати за единствен стопански двор и жилище на членове на ТКЗС;

ж) (отм. – ДВ, бр. 122 от 1997 г.);

з) земи, включени в държавния горски фонд, без земите по чл. 10, ал. 5 ЗСПЗЗ ;

4. увеличаването на размера на земеделските земи след образуването на ТКЗС и ДЗС чрез:

а) усвояване на нови земеделски земи;

б) рекултивиране на нарушени терени;

в) изключване от държавния горски фонд;

г) изключване на земи от строителни граници на населените места;

5. размера на наличните земеделски земи за възстановяване по категории.

(2) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Когато информацията по ал. 1 не бъде предоставена в срока по ал. 1 от кмета на общината, тя се подготвя от общинската служба по земеделие, за което се уведомява кметът на общината.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Общинският съвет при несъгласие с представените му списъци по ал. 1, т. 3, буква "в" прави мотивирано предложение пред Министерството на културата, което се произнася в двуседмичен срок.

(4) (Предишна ал. 3, доп. – ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 113 от 1999 г.) Границите на землището на населеното място, на държавния горски фонд, строителните граници на населеното място и селищното образувание и границите на земеделските земи се установяват от кадастъра и други източници съгласно чл. 18б, ал. 1 и се отразяват върху топографска картна основа в мащаб не по-дребен от 1:10 000.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 1995 г., предишна ал. 4, бр. 122 от 1997 г.) Споровете за граници между землищата се решават по реда на § 3, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ .

Чл. 18а. (Нов – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) Съществуващи на терена стари реални граници на имоти са тези, които представляват топографски елементи, като слогове, пътища, огради, трайни насаждения, брегови линии на водни течения и водни площи, оврази, дерета и други подобни, при условие, че не е променено местоположението им след включването на земите в ТКЗС или в ДЗС.

Чл. 18б. (Нов – ДВ, бр. 34 от 1992 г., изм., бр. 48 от 1995 г., бр. 95 от 1995 г.) (1) (Предишен текст на чл. 18б, доп. – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Възстановими на терена стари реални граници на имота са тези, които е възможно да бъдат установени чрез кадастрален план, комасационен план или частичен земеустройствен план преди образуването на ТКЗС и ДЗС. За установяването на границите могат да се използват и стари геодезически снимки, аерофотоснимки, дешифровъчни фотокопия, ортофотопланове и скици на имоти, издадени от техническите служби на общината.

(2) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Когато за имоти, попадащи в блок на ТКЗС, ДЗС или на други образувани въз основа на тях селскостопански организации, липсват материалите по ал. 1, се допуска възстановяването им в стари реални граници, след като се уточни тяхното разположение на място, когато площта на земята с възстановена собственост за местността не превишава наличната площ. Уточняването се извършва по реда на чл. 18д, ал. 4, 5 и 6 в присъствието на не по-малко от 50 на сто от собствениците или на техните наследници. Присъствието се документира с подписите на лицата. Имотите се разполагат в картата, като се запазват тяхната площ и местоположение съгласно решенията на общинската служба по земеделие, без да се спазва предишната им форма.

(3) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Имотите на неявилите се собственици или техни наследници по ал. 2 се разполагат съгласно решенията на общинската служба по земеделие в същата местност върху незаети места.

(4) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Картата по ал. 3 се обявява и одобрява по реда на чл. 18д, ал. 7 .

Чл. 18в. (Нов – ДВ, бр. 34 от 1992 г., изм., бр. 122 от 1997 г., бр. 113 от 1999 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министерството на земеделието и храните възлага на изпълнител техническите работи, свързани с възстановяването на собствеността върху земеделските земи, съгласно Закона за обществените поръчки .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) По предложение на общинската служба по земеделие Министерството на земеделието и храните чрез търг определя изпълнител за поддържането и осъвременяването на плановете за земеразделяне и на другите материали и данни, получени при прилагането на ЗСПЗЗ , в едномесечен срок след приключване на техническата работа.

Чл. 18г. (Нов – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) (1) Общинската служба по земеделие сама или с изпълнителя определя териториите, в които се възстановява собствеността на земите в:

1. границите, върху които собствеността се възстановява по реда на § 4 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ ;

2. съществуващи на терена стари реални граници, в т.ч. и тези по чл. 10, ал. 5, 6, 7 и 9 ЗСПЗЗ ;

3. възстановими на терена стари реални граници, в т.ч. и тези по чл. 10, ал. 5, 6, 7 и 9 ЗСПЗЗ ;

4. (изм. – ДВ, бр. 48 от 1995 г.) нови реални граници с план за земеразделяне.

(2) Границите по предходната алинея се утвърждават с решение и се отразяват върху изходната картна основа по чл. 18, ал. 3 .

Чл. 18д. (Нов – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) (1) Общинската служба по земеделие разглежда заявленията по чл. 13 и разпределя описаните в тях имоти по местности в териториите, определени по реда на чл. 18г, ал. 1 , за което съставя поименен списък. Списъкът, придружен с копие от картата по чл. 18г, ал. 2 , се обявява за сведение на видно място в населеното място, за чието землище се отнася.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 31 от 2003 г.) Общинската служба по земеделие определя имотите или частите от тях, върху които не може да се възстанови правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, поради обстоятелствата, посочени в чл. 10б, ал. 1 , чл. 24, ал. 2, 3 и 4 и чл. 29, ал. 1 ЗСПЗЗ. За направените констатации службата уведомява заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК ).

(3) Лицата по ал. 2 в 14-дневен срок от датата на получаването на уведомлението подават писмено искане до общинската служба по земеделие, в което избират начина на обезщетяването съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ .

(4) (Нова – ДВ, бр. 2 от 1994 г., изм., бр. 122 от 1997 г.) Общинската служба по земеделие определя срок за съвместно уточняване със заявителите на границите на земеделските земи, разположени в териториите по чл. 18г, ал. 1 . Обявлението за срока се обнародва в "Държавен вестник", поставя се на видно място в кметството и се разгласява чрез средствата за масова информация.

(5) (Нова – ДВ, бр. 2 от 1994 г., изм., бр. 122 от 1997 г.) Съвместното уточняване се извършва по график по дати и местности, който започва 14 дни след обнародването на обявлението в "Държавен вестник". За уточняването общинската служба по земеделие изготвя скица и съставя протокол, който се подписва от явилите се лица. Общинската служба по земеделие предоставя за стопанисване на общината земите с неустановени граници поради неявяване на заявителите или на упълномощени от тях лица.

(6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 2 от 1994 г., изм., бр. 122 от 1997 г.) Изпълнителят, определен по реда на чл. 18в , заснема съществуващите стари реални граници на имотите, а възстановимите – трасира на терена.

(7) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Общинската служба по земеделие обнародва в "Държавен вестник" обявление, че са изработени карта и регистър на имотите на съществуващи стари реални граници, както и карта и регистър на имотите във възстановими стари реални граници. Картите и регистрите се излагат на подходящо място в кметството, а обявата за изработването им се разгласява чрез средствата за масово осведомяване.

(8) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Заинтересуваните лица имат право да направят писмени възражения пред общинската служба по земеделие по картите в 14-дневен срок от деня на обнародването на обявлението в "Държавен вестник".

(9) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Общинската служба по земеделие в 14-дневен срок разглежда всички постъпили възражения и се произнася с решение по тях. Уважените възражения се отразяват в картата и в регистъра на имотите и без да се налага допълнително заснемане или трасиране. Решенията се съобщават на жалбоподателите по реда на ГПК и подлежат на обжалване по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ .

Чл. 18е. (Нов – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) (1) Категорията на земеделската земя за всеки собственик се определя въз основа на данните за местоположението на имотите му в заявлението и картните материали за категориите на земеделските земи.

(2) Земите на собствениците, за които липсват данни за точното им разположение в дадена местност или в землището, са равнопоставени по местоположение и категории.

(3) Категориите на земите по предходната алинея се определят пропорционално на разпределението на категориите им в местността, съответно в землището.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Когато земеделските земи са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността, и липсват данни за качествата на земята, категорията им се определя спрямо прилежащите им територии.

Чл. 18ж. (Нов – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 1995 г., доп., бр. 122 от 1997 г., бр. 113 от 1999 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии – и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 1995 г.) В случаите, когато правото на собственост се възстановява в нови реални граници с план за земеразделяне, общинската служба по земеделие постановява решение, с което определя размера, категориите и ако е известна, местността, в която са се намирали земеделските земи, на които има право заявителят.

(3) (Нова – ДВ, бр. 113 от 1999 г.) Когато правото на собственост се възстановява при условията на § 4 – 4л ЗСПЗЗ с план на новообразуваните имоти, общинската служба по земеделие постановява решение за признаване на правото на собственост. В решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи, на които заявителят има право. Общинската служба по земеделие изпраща служебно на общината информация за влезлите в сила решения в 7-дневен срок от поискването им.

(4) (Нова – ДВ, бр. 48 от 1995 г., предишна ал. 3, бр. 113 от 1999 г.) При установяване на разлика в площта на имота при заснемане на старите му реални граници и площта, доказана с документи от собственика, общинската служба по земеделие признава право на собственост, както следва:

1. при измерена площ, по-малка от доказаната – размера на измерената площ;

2. (изм. – ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 18 от 1999 г.) при измерена площ, по-голяма от доказаната, когато разликата е по-голяма от 3 дка за ниви, 2 дка за ливади и 1 дка за трайни насаждения – размера на доказаната площ;

3. (изм. – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) при измерена площ, по-голяма от доказаната, когато разликата в повече е над посочените по т. 2 размери – разликата в повече се обособява в самостоятелен имот, който се стопанисва и управлява от общината по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ .

(5) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г., предишна ал. 4, бр. 113 от 1999 г.) При установяване на разлика в площта на имотите, определени по плановете и материалите по чл. 18б, ал. 1 , и доказаната по документите за собственост общинската служба по земеделие признава правото на собственост в следните размери:

1. (изм. – ДВ, бр. 18 от 1999 г.) при определена площ, по-малка от доказаната – размера на определената площ;

2. (изм. – ДВ, бр. 18 от 1999 г.) при определена площ по-голяма от доказаната – когато разликата е по-голяма от 3 дка за ниви, 2 дка за ливади и 1 дка за трайни насаждения – размера на доказаната площ.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 72 от 1993 г., предишна ал. 3, изм., бр. 48 от 1995 г., предишна ал. 4, бр. 122 от 1997 г., предишна ал. 5, бр. 113 от 1999 г.) Решенията по предходните алинеи се съобщават на заявителите по реда на ГПК и подлежат на обжалване пред районния съд в 14-дневен срок от съобщението.

(7) (Нова – ДВ, бр. 48 от 1995 г., предишна ал. 5, изм., бр. 122 от 1997 г., предишна ал. 6, бр. 113 от 1999 г.) С влизането в сила на плана за земеразделяне и след одобряване на картата със съществуващи и възстановими стари реални граници всеки имот в земеделските земи получава номер, единствен за територията на страната.

(8) (Нова – ДВ, бр. 48 от 1995 г., предишна ал. 6, изм., бр. 122 от 1997 г., предишна ал. 7, бр. 113 от 1999 г.) Промяната на землищните граници въз основа на съдебно решение и при влязъл в сила план за земеразделяне не води до промяна на собствеността.

Чл. 18з. (Нов – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) (1) В случаите, предвидени в чл. 10, ал. 5, 6, 7 и 9 ЗСПЗЗ , общинската служба по земеделие постановява решение по чл. 18ж, ал. 1 .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 1995 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 31 от 2003 г.) Въз основа на решението по предходната алинея, с което се възстановява правото на собственост в границите на урбанизираната територия, имотът се отписва от актовите книги за държавните имоти по реда на чл. 78, ал. 1 от Закона за държавната собственост или чл. 64 от Закона за общинската собственост .

(3) (Нова – ДВ, бр. 48 от 1995 г., изм., бр. 28 от 1997 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 18 от 1999 г.) Когато е извършена замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена собственост , правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната. При застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната остава в сила. В този случай при възстановяване на правото на собственост се счита, че е осъществена замяна на земи между двама собственици.

(4) (Нова – ДВ, бр. 48 от 1995 г., доп., бр. 28 от 1997 г., отм., бр. 122 от 1997 г.).

Чл. 18и. (Нов – ДВ, бр. 34 от 1992 г., доп., бр. 72 от 1993 г., бр. 48 от 1995 г., изм., бр. 122 от 1997 г., отм., бр. 31 от 2003 г.).

Чл. 19. (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) Когато в границите на територията на плана за земеразделяне общинската служба по земеделие установи, че размерът на земеделските земи е намалял, сама или с изпълнителя определя коефициент, с помощта на който се установява размерът на подлежащите на възстановяване земи за всеки собственик. Коефициентът се определя, като размерът на наличната земеделска земя в границите на плана за земеразделяне се раздели на размера й, определен с решенията по чл. 18ж, ал. 2 .

(2) (Нова – ДВ, бр. 48 от 1995 г., изм., бр. 122 от 1997 г.) В наличната земеделска земя при определяне на коефициента по ал. 1 не влизат териториите, определени по чл. 18г, ал. 1, т. 1, 2 и 3 .

(3) (Нова – ДВ, бр. 48 от 1995 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Ако размерът на земята за възстановяване на собствеността с план за земеразделяне, определен с решения на общинската служба по земеделие, надвишава наличната земеделска земя без доказателства за проведени мероприятия, които намаляват този размер, общинската служба по земеделие докладва на министъра на земеделието и храните. Министърът на земеделието и храните със заповед може да спре съгласно чл. 12, ал. 6 ЗСПЗЗ земеразделянето на землището до уточняване размера на земята на всички заявители.

(4) (Нова – ДВ, бр. 34 от 1992 г., отм., нова, бр. 48 от 1995 г., изм., бр. 18 от 1999 г.) Ако заявената земя надвишава наличната въз основа на неверни заявления и декларации, общинската служба по земеделие проверява представените документи и издадените решения за възстановяване на собствеността.

(5) (Нова – ДВ, бр. 48 от 1995 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Общинската служба по земеделие след извършване на проверката на заявленията и приложените към тях документи и решения за възстановяване правото на собственост докладва на министъра на земеделието и храните за резултатите от проведените действия и предлага да бъде потърсена съдебна отговорност за причинените вреди от лицата, подали неверни заявления и декларации. Министърът на земеделието и храните се разпорежда със заповед за продължаване на земеразделянето в землището.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1991 г., бр. 34 от 1992 г., предишна ал. 2, бр. 48 от 1995 г., изм., бр. 122 от 1997 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Общинската служба по земеделие с протоколно решение определя размера на подлежащата на възстановяване земеделска земя за всеки собственик чрез умножаване на коефициента по ал. 1 с размера на земите, определени във влезлите в сила решения по чл. 18ж, ал. 2 . За земите от държавния поземлен фонд размерът и категорията се съгласуват с министъра на земеделието и храните.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1991 г., бр. 34 от 1992 г., предишна ал. 3, бр. 48 от 1995 г., отм., бр. 122 от 1997 г.).

(8) (Нова – ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) Общинската служба по земеделие постановява решение за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б , 10в и 35 ЗСПЗЗ , в което се посочва стойността на обезщетението. Решението се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс и подлежи на обжалване по отношение на стойността на дължимото обезщетение в 14-дневен срок чрез общинската служба по земеделие пред районния съд.

(9) (Нова – ДВ, бр. 113 от 1999 г., отм., бр. 31 от 2003 г.).

(10) (Нова – ДВ, бр. 48 от 1995 г., изм., бр. 122 от 1997 г., предишна ал. 8, бр. 113 от 1999 г.) Общинската служба по земеделие съставя списък по землища за наличната свободна държавна и общинска земя.

(11) (Нова – ДВ, бр. 48 от 1995 г., изм., бр. 122 от 1997 г., предишна ал. 9, доп., бр. 113 от 1999 г., изм., бр. 44 от 2001 г., изм. и доп., бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 39 от 2011 г.) Общинската служба по земеделие прави мотивирано предложение чрез кмета на общината до общинския съвет за обезщетяване на собствениците от общинския поземлен фонд в съответствие с постъпилите искания за обезщетяване със земеделска земя чрез план за обезщетяване или с отделни имоти по реда на чл. 45ж . Когато застрояването е с обекти, които не са общинска собственост, кметът на общината връща предложението с мотивиран отказ в 14-дневен срок. Общинският съвет разглежда предложението на първото си заседание след постъпването му и се произнася с положително решение, когато:

1. проведените мероприятия представляват обекти – общинска собственост, или

2. в землището не са налице свободни земи от държавния поземлен фонд независимо от характера и собствеността на проведените мероприятия по чл. 10б, ал. 2, т. 1 или 2 ЗСПЗЗ .

(12) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм., бр. 18 от 1999 г., предишна ал. 10, изм., бр. 113 от 1999 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Общинската служба по земеделие прави мотивирано предложение пред министъра на земеделието и храните чрез областната дирекция "Земеделие" за определяне на свободните земи от държавния поземлен фонд, които са необходими за обезщетяване на собствениците. Директорът на областната дирекция "Земеделие" внася предложението в едномесечен срок, придружено със становище. За нуждите на обезщетяването земите от държавния поземлен фонд се оценяват служебно от общинската служба по земеделие по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ .

(13) (Нова – ДВ, бр. 48 от 1995 г., предишна ал. 10, изм., бр. 122 от 1997 г., предишна ал. 11, бр. 113 от 1999 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) Решението по ал. 6 се съобщава на заявителите по реда на Гражданския процесуален кодекс . В съобщението се посочват възможностите за обезщетяване. В 14-дневен срок от датата на уведомлението заявителят подава писмено искане до общинската служба по земеделие, в което избира начина на обезщетяването съгласно чл. 15, ал. 3 ЗСПЗЗ . Решението на общинската служба по земеделие за обезщетяване със земя се отразява в проектоплана за земеразделяне.

(14) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г., предишна ал. 12, бр. 113 от 1999 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) В случаите по чл. 10, ал. 8 и 14 ЗСПЗЗ общинската служба по земеделие прави мотивирано искане пред министъра на земеделието и храните за определяне на земи от държавния поземлен фонд за възстановяване на собствеността. При невъзможност за възстановяване на собствеността или за обезщетяване със земя, както и за земите над 200 и 300 дка общинската служба по земеделие определя по размер дължимото обезщетение с компенсационни бонове.

(15) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г., предишна ал. 13, бр. 113 от 1999 г., отм., бр. 45 от 2008 г.).

(16) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г., предишна ал. 14, доп., бр. 113 от 1999 г.) Ако наличните държавен и общински поземлени фондове са недостатъчни за обезщетяването на всички правоимащи, те се обезщетяват пропорционално със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение – с поименни компенсационни бонове. Общинската служба по земеделие с протоколно решение определя съотношението между стойността на предоставените за обезщетяване земи и стойността на дължимото обезщетение за общината. С така определения коефициент за общината се редуцира стойността на дължимото обезщетение със земя на всички правоимащи.

(17) (Нова – ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) На основание на влязлото в сила решение по ал. 8 общинската служба по земеделие постановява решение за стойността на обезщетението:

1. със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение – с поименни компенсационни бонове съобразно определения коефициент за общината по ал. 16;

2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) с поименни компенсационни бонове – в случаите, когато лицата са поискали дължимото обезщетение да бъде извършено чрез поименни компенсационни бонове, както и в случаите по чл. 19а, ал. 9 ЗСПЗЗ .

(18) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2001 г., изм., бр. 31 от 2003 г., бр. 45 от 2008 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Въз основа на решенията на общинската служба по земеделие по ал. 17, т. 1 и протоколното решение по ал. 16 министърът на земеделието и храните възлага техническите дейности по проектиране на границите на имотите за обезщетяване. Планът за обезщетяване се изработва за територията на общината върху определените за обезщетяване имоти от общинския и държавния поземлен фонд. Когато при определянето на обезщетението със земя се образуват имоти с размери, по-малки от определените в чл. 10, ал. 1 , обезщетяването се извършва чрез предоставяне на имот в съсобственост, като всеки съсобственик има идеална част, съответстваща на стойността на обезщетението. Общинската служба по земеделие обнародва в "Държавен вестник" съобщение за изготвяне на плана за обезщетяване, който не подлежи на обжалване.

(19) (Нова – ДВ, бр. 113 от 1999 г., предишна ал. 18, бр. 44 от 2001 г., отм., бр. 31 от 2003 г.).

(20) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) Планът за обезщетяване отговаря на следните изисквания:

1. собственикът да получи имот със стойност, равна на стойността на дължимото обезщетение със земя, определена в решението по ал. 17, т. 1;

2. имотите да са проектирани във форма, удобна за обработка на земята с осигурен транспортен достъп; при невъзможност достъпът се осъществява по реда на чл. 36 от Закона за опазване на селскостопанското имущество ;

3. по възможност проектирането на имотите да се извършва в землището, в което е признато право на обезщетение на собствениците, или в съседни на него землища;

4. проектирането на имотите на собствениците по възможност да се извършва в онези от предоставените земи, чието местоположение (землище, местност) е в близост до имотите, за които се обезщетяват.

(21) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) Процедурата по изработване и приемане на плановете за обезщетяване включва:

1. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) възлагане от министъра на земеделието и храните на изпълнението на техническите дейности и изработването на плановете по реда на Закона за обществените поръчки , на правоспособни физически и юридически лица, вписани в регистъра по чл. 12, т. 8 ЗКИР ;

2. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) извършване на техническите дейности и изработване на плана въз основа на задание по образец, одобрен от министъра на земеделието и храните или от упълномощено от него лице, и придружаващите заданието изходни материали; заданието се изготвя от общинската служба по земеделие;

3. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) приемане на плановете за обезщетяване от приемателна комисия за съответната община, назначена със заповед на министъра на земеделието и храните; комисията съставя протокол, който се одобрява със заповед от министъра на земеделието и храните или от упълномощено от него лице.

Чл. 19а. (Нов – ДВ, бр. 48 от 1995 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1997 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 18 от 1999 г., бр. 113 от 1999 г., изм. и доп., бр. 44 от 2001 г., изм., бр. 31 от 2003 г., бр. 45 от 2008 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Български граждани, имащи право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 ЗСПЗЗ , подават заявления в срока по § 27 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 13 от 2007 г.), а по чл. 10в, ал. 4 – в срока по § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 106 от 2000 г.) до Министерството на земеделието и храните. Заявленията по чл. 10в, ал. 2 ЗСПЗЗ се подават в срока по § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 106 от 2000 г.) пред общинските служби по земеделие по местонахождението на възстановените имоти. Подаденото заявление от един наследник ползва всички наследници. Подадените заявления до Министерството на земеделието и храните от правоимащи лица по реда на чл. 10в, ал. 2 ЗСПЗЗ служебно се препращат в общинската служба по земеделие по местонахождението на възстановените им имоти.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 1997 г., изм., бр. 122 от 1997 г.) В заявлението се посочват: трите имена, адресът и единният граждански номер на заявителя и на собственика, както и предпочитаният начин на обезщетяване, и се прилагат следните документи:

1. (нова – ДВ, бр. 113 от 1999 г.) по чл. 10в, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ – свидетелство за етническо малцинство или декларация за изселване, или молба за ликвидиране на имот и оригиналите на облигациите по Българския държавен заем – 1923 г., по спогодбата "Моллов – Кафандарис" и неизплатените купони към тях;

2. (изм. – ДВ, бр. 18 от 1999 г., предишна т. 1, бр. 113 от 1999 г.) по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ – свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване, молба за ликвидиране и други архивни документи, установяващи правата на собственика, съгласно изискванията на § 66 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 456 на Министерския съвет от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122 от 1997 г.);

3. (предишна т. 2, изм. – ДВ, бр. 113 от 1999 г.) по чл. 10в, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ – декларации по образец с оценени или неликвидирани земеделски земи, описани в част "Недвижими имоти" на декларацията, с нотариална или общинска заверка на подписа на декларатора, издадена през периода от 1941 г. до сключването на Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87 от 1964 г.);

4. (доп. – ДВ, бр. 18 от 1999 г., предишна т. 3, изм., бр. 113 от 1999 г.) по чл. 10в, ал. 2 ЗСПЗЗ – съдебно решение, изпълнителен лист или резолюция, издадени от български съдилища, както и сметки, временни свидетелства, разписки и удостоверения за признато право на парично обезщетение по глава III от Закона за уреждане на собствеността на недвижимите имоти в Южна Добруджа (обн., ДВ, бр. 157 от 1942 г.; отм., Изв., бр. 16 от 1951 г.), официални документи на румънските власти с легализиран превод, издадени по реда на Закона за организация на Нова Добруджа от 1 април 1914 г., доказващи правото на собственост върху иззетата третина, или държавни облигации, издадени за обезщетяване на собствениците за иззетата третина въз основа на ЗУСНИЮД с дата 1 август 1945 г., декларация от заявителя, че правоимащият не е получил кредит срещу заложени временни свидетелства или облигации; за неверни данни в декларацията заявителят носи наказателна отговорност;

5. (нова – ДВ, бр. 18 от 1999 г., предишна т. 4, изм., бр. 113 от 1999 г., бр. 44 от 2001 г.) по чл. 10в, ал. 4 ЗСПЗЗ – протокол за замяна, издаден от комисията по чл. 59 от Закона за изменение и допълнение на Закона за уреждане на собствеността на недвижими имоти в Южна Добруджа, или съдебни актове по същия закон за признато право на собственост, други документи, с които се установява признатото право на замяна, както и декларация от заявителя, че собственикът не е получил обезщетение по чл. 58 и 59 ЗИДЗУСНИЮД (ДВ, бр. 57 от 1948 г.) за останалите на румънска територия земи;

6. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 18 от 1999 г., предишна т. 5, бр. 113 от 1999 г.) удостоверение за наследници; (т. 6, предишна т. 5 – ДВ, бр. 18 от 1999 г., отм., бр. 113 от 1999 г.)

(3) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1997 г., бр. 122 от 1997 г., изм. и доп., бр. 18 от 1999 г., бр. 113 от 1999 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните се произнася със заповед за размера на дължимото обезщетение. Заповедта се издава въз основа на протокол на комисия за разглеждане на заявленията по чл. 10в, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ в състав, определен от министъра на земеделието и храните.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 18 от 1999 г.) Заповедта за признаване правото на обезщетение се обнародва в "Държавен вестник", а заповедта, с която се отказва правото на обезщетение, се съобщава на заявителите по реда на Гражданския процесуален кодекс .

(5) (Отм. – ДВ, бр. 122 от 1997 г., нова, бр. 18 от 1999 г.) Заповедите по ал. 4 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

(6) (Отм. – ДВ, бр. 122 от 1997 г.).

(7) (Изм. – ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 113 от 1999 г.) Правоимащите лица по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 ЗСПЗЗ се обезщетяват по тяхно желание със земеделски земи от държавния поземлен фонд и/или общинския поземлен фонд в землището по местонастаняването им, а лицата по чл. 10в, ал. 2, т. 1 и ал. 4 ЗСПЗЗ – по местонахождението на възстановените имоти. При липса на земи от държавния поземлен фонд и от общинския поземлен фонд те се обезщетяват с поименни компенсационни бонове.

(8) (Отм. – ДВ, бр. 122 от 1997 г., нова, бр. 113 от 1999 г.) Правоимащите лица по чл. 10в, ал. 2, т. 1 ЗСПЗЗ се обезщетяват със земеделска земя от държавния поземлен фонд и/или общинския поземлен фонд за допълване на останалата им собственост до 100 дка по местонахождението й и с поименни компенсационни бонове – за разликата до пълния размер на отнетата третина. Правоимащите лица по чл. 10в, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ се обезщетяват с поименни компенсационни бонове на стойност, равна на номинала на представените нерегистрирани облигации и неизплатените купони към тях, а лицата по чл. 10в, ал. 2, т. 2 – с поименни компенсационни бонове, по реда на § 1и, ал. 2 от допълнителните разпоредби . Правоимащите лица по чл. 10в, ал. 4 ЗСПЗЗ се обезщетяват по реда на чл. 10в, ал. 2, т. 1 – със земеделска земя от държавния поземлен фонд и/или общинския поземлен фонд за възстановяване или допълване на собствеността до 100 дка и с поименни компенсационни бонове – за разликата до пълния размер на признатата собственост в общината и землището съгласно заповедта по чл. 19а, ал. 3 .

(9) (Отм. – ДВ, бр. 95 от 1995 г., нова, бр. 28 от 1997 г.) Ако обезщетението със земя заедно със земите, правото на собственост върху които е възстановено, надвишава размерите по чл. 10, ал. 8 ЗСПЗЗ , правоимащите лица се обезщетяват чрез поименни компенсационни бонове.

Чл. 19б. (Нов – ДВ, бр. 48 от 1995 г., изм. и доп., бр. 28 от 1997 г., изм., бр. 122 от 1997 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 113 от 1999 г.) Обезщетяването със земи от общинския поземлен фонд и със земи от държавния поземлен фонд в случаите по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2, т. 1 и ал. 4 се извършва от общинската служба по земеделие по писмено искане на собствениците.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 1999 г.) Земите от общинския поземлен фонд за обезщетяване на собствениците, включително и в случаите по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 и 4 ЗСПЗЗ се определят по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 113 от 1999 г.).

Чл. 19в. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) (1) Общинската служба по земеделие изпраща информацията за издадените и влезли в сила решения за обезщетяване с поименни компенсационни бонове и заверени копия от тях на Централния регистър на компенсаторните инструменти.

(2) Документите, въз основа на които е признато правото на обезщетяване на собствениците с поименни компенсационни бонове, както и заповедите, решенията и съдебните решения за определяне размера на обезщетението се съхраняват от общинските служби по земеделие.

(3) Въз основа на предоставената информация по ал. 1 Централният депозитар издава на общинските служби по земеделие удостоверителен документ за извършената регистрация на поименните компенсационни бонове по сметките на техните притежатели.

(4) Получените в общинските служби по земеделие чрез Централния регистър на компенсаторните инструменти удостоверителни документи се връчват на притежателите на поименните компенсационни бонове или на упълномощени от тях лица. При починал собственик удостоверителният документ се получава от един от наследниците или от друго упълномощено от тях лице след представяне на нотариално заверено пълномощно, валидно удостоверение за наследници и документ за самоличност.

Чл. 20. (Доп. – ДВ, бр. 80 от 1991 г., изм., бр. 34 от 1992 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 1995 г.) Земеразделянето като дейност за възстановяване на собствеността върху земеделските земи включва изготвяне на план за земеразделяне, обявяване, одобряване, трасиране, координиране на границите и въвеждане във владение.

(2) (Нова – ДВ, бр. 48 от 1995 г., изм., бр. 122 от 1997 г.) Дейностите по поддържането, осъвременяването и ползването на плановете за земеразделяне и другите материали и данни, получени при прилагането на ЗСПЗЗ, се извършват в съответствие с чл. 31, ал. 2 и чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ.

(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 48 от 1995 г.) Изпълнението на дейностите по ал. 1 се осъществява въз основа на техническо задание, съобразено с конкретните условия от общинската служба по земеделие.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 48 от 1995 г., изм., бр. 122 от 1997 г.) Техническото задание за изпълнение на дейностите по ал. 1 съдържа:

1. обща площ на землището, съответно и на земеделските земи;

2. брой на собствениците, подали заявления за възстановяване на собствеността върху земеделските земи и заявената площ;

3. досиета на землищните граници;

4. (изм. – ДВ, бр. 113 от 1999 г.) границите на земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на нормативни актове по § 4 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ ;

5. широчина на полските пътища и прокарите;

6. разпределяне на териториите по начин на възстановяване на собствеността съгласно чл. 18г, ал. 1 ;

7. какви от съществуващите благоустройствени мероприятия да се запазят и какви да се предвидят;

8. (доп. – ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) границите на урбанизираните територии;

9. (доп. – ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм., бр. 62 от 2009 г.) сервитутни и вододайни зони, резервати, културни ценности, защитени територии, археологични обекти и др.

Чл. 21. (Отм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г., нов, бр. 48 от 1995 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване право на собственост въз основа и в съответствие с решението на съда и заповедта на министъра на земеделието и храните по чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ .

(2) Решенията на общинската служба по земеделие въз основа на постъпили в нея съдебни решения преди обнародване на проектоплана за земеразделяне в "Държавен вестник" се отразяват в него или същият се коригира преди одобряването му.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Общинската служба по земеделие издава решение за обезщетяване на собственика по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ , когато той е представил влязло в сила съдебно решение за признато право на собственост върху земеделски земи след обнародване в "Държавен вестник" на обявлението, че е изработен проект на плана за земеразделяне. Съдебното решение може да се изпълни върху земи по чл. 19 ЗСПЗЗ на територията на общината.

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) Планът за земеразделянето се изработва върху картна основа в мащаб, не по-дребен от 1:10 000. Той съдържа текстови и графичен материал.

Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) (1) (Нова – ДВ, бр. 48 от 1995 г.) Общинската служба по земеделие определя наименованието на местностите и техните граници, които са предмет на плана за земеразделяне.

(2) (Предишна ал. 1 – ДВ, бр. 48 от 1995 г.) Изработването на план за земеразделяне включва:

1. отразяване на границите на земеделските земи, в които се изработва план за земеразделяне съгласно чл. 18г, ал. 1, т. 4 ;

2. (изм. – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) предложения за устройство на територията въз основа на техническото задание на общинската служба по земеделие и на наличната информация за благоустройствени елементи, противоерозионни, мелиоративни и други природоохранителни мероприятия; проектиране местоположението на необходимите полски пътища и прокари;

3. определяне и приемане на коефициент за намаляване размера на земеделските земи;

4. (нова – ДВ, бр. 48 от 1995 г., изм., бр. 95 от 1995 г., бр. 122 от 1997 г.) провеждане на анкета по реда на чл. 23б ;

5. (предишна т. 4, изм. – ДВ, бр. 48 от 1995 г., бр. 122 от 1997 г.) проектиране на границите на имотите въз основа на решение на общинската служба по земеделие по чл. 18ж, ал. 2 и чл. 19, ал. 6 и проведената анкета;

6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 48 от 1995 г.) определяне ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1994 г., предишна ал. 2, изм., бр. 48 от 1995 г., доп., бр. 122 от 1997 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) За териториите, заети с трайни насаждения, оризови полета и хидромелиоративни съоръжения, се изготвят отделни планове за земеразделяне, които са неразделна част от общия план за земеразделяне. Изискванията при изработване на планове за хидромелиоративни площи и оризови полета се определят по ред, определен от министъра на земеделието и храните. Допуска се в хидромелиоративните и оризовите полета коефициентът за редукция да е различен от общия, определен за землището, но с не повече от 5 на сто.

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 48 от 1995 г., бр. 122 от 1997 г., отм., бр. 31 от 2003 г.).

(5) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Когато с решение на общинската служба по земеделие по чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ се възстановява право на собственост за площ, по-голяма от наличната площ в местност, пропорционално се намаляват площите на всички собственици в тази местност, с изключение на тези, чийто имот е единствен в землището, или имотът след намаляването получава размер под определения в чл. 10 . С намалената площ се увеличава размерът на възстановената земя по чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ в друга местност на землището.

Чл. 23а. (Нов – ДВ, бр. 34 от 1992 г., изм., бр. 48 от 1995 г.) Планът за земеразделяне отговаря на следните изисквания:

1. собственикът да получи равностойна по количество и качество земя по възможност в местностите, където са се намирали имотите му. Когато отделен собственик има земи в една и съща местност, те се предоставят на едно място;

2. имотите да са проектирани във форма, удобна за обработка на земята с осигурен транспортен достъп;

3. по-малките имоти да се проектират по възможност в близост до населени места.

Чл. 23б. (Нов – ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм., бр. 18 от 1999 г.) (1) Общинската служба по земеделие определя срок за съвместно уточняване със заявителите на местоположението на имотите с възстановено право на собственост по чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ . Обявлението за срока се обнародва в "Държавен вестник", поставя се на видно място в кметството и се разгласява чрез средствата за масово осведомяване, включително в един централен всекидневник и в един местен вестник.

(2) Анкетата се извършва по график по дати и по местности и започва 14 дни след обнародването на обявлението в "Държавен вестник".

(3) (Доп. – ДВ, бр. 18 от 1999 г.) Анкетата се провежда на място или в кметството на съответното населено място от представители на общинската служба по земеделие, на изпълнителя, собственици или техни наследници. Местоположението на имотите може да се определя и от съседи на имотите.

(4) Резултатите от анкетата се документират върху работна карта на територията и в протокол, подписан от участниците.

(5) Когато на анкетата се явят по-малко от половината от лицата по ал. 3, общинската служба по земеделие уведомява неявилите се лица по реда на ГПК да се явят за извършване на анкета.

Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) Общинската служба по земеделие в процеса на изработване на плана за земеразделяне контролира изпълнението на техническото задание. За направените констатации и установените различия се постановяват протоколни решения, които изпълнителят отразява в плана.

Чл. 25. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1991 г., доп., бр. 122 от 1997 г.) Общинската служба по земеделие обнародва в "Държавен вестник" обявление, че е изработен проект на плана за земеразделяне. Проектът на плана се излага на подходящо място в кметството и се разгласява чрез средствата за масова информация, включително в два централни всекидневника.

(2) Заинтересуваните лица имат право да направят писмени възражения пред общинската служба по земеделие по проекта на плана за земеразделяне в 14-дневен срок от датата на обнародването на обявлението в "Държавен вестник".

(3) (Нова – ДВ, бр. 48 от 1995 г., изм., бр. 28 от 1997 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 45 от 2008 г., доп., бр. 39 от 2011 г.) Собствениците с влезли в сила съдебни решения за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, представени в общинската служба по земеделие след изтичането на срока по чл. 11, ал. 4 ЗСПЗЗ , се обезщетяват със земи по чл. 19 ЗСПЗЗ , а при недостиг – по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и със земи по чл. 19 ЗСПЗЗ на територията на общината или се възстановяват в правата си по реда на чл. 45ж .

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 48 от 1995 г., доп., бр. 122 от 1997 г.) Общинската служба по земеделие разглежда в 14-дневен срок всички постъпили възражения и се произнася по тях. Уважените възражения се отразяват в проекта на плана за земеразделяне. За разглежданите възражения се съставя протокол, съдържащ мотивите за приетите решения. Когато общинската служба по земеделие констатира, че вследствие на уважените възражения са настъпили съществени промени в проекта на плана, обнародва в "Държавен вестник" обявление, че е изработен нов проект на план за земеразделяне, при което се спазва процедурата по ал. 1, 2 и 4.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 1994 г., предишна ал. 4, бр. 48 от 1995 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) Коригираният проект на плана за земеразделяне се одобрява от общинската служба по земеделие с решение. Общинската служба по земеделие обявява в "Държавен вестник" одобряването на плана за земеразделяне. Одобреният план за земеразделяне се излага на подходящо място в кметството, а съобщението за одобряването му се разгласява и чрез средствата за масова информация.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 1993 г., предишна ал. 5, бр. 48 от 1995 г., изм., бр. 122 от 1997 г., бр. 18 от 1999 г., бр. 45 от 2008 г.) Жалби срещу одобрения план за земеразделяне могат да се подават в четиринадесетдневен срок от датата на обнародване в "Държавен вестник" чрез общинската служба по земеделие до административния съд. Жалбата се придружава от скица – проект за изменението, изготвена от изпълнител.

(7) (Доп. – ДВ, бр. 72 от 1993 г., предишна ал. 6, бр. 48 от 1995 г., доп., бр. 28 от 1997 г., изм., бр. 122 от 1997 г.) Одобреният план за земеразделяне влиза в сила, ако не е обжалван в срока по ал. 6. Обжалването на плана за земеразделяне спира изпълнението му по отношение на засегнатите имоти.

Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 48 от 1995 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1997 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 18 от 1999 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Влезлият в сила план за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите или възстановими стари реални граници на земеделски земи могат да бъдат преработени при явна фактическа грешка със заповед на министъра на земеделието и храните или на упълномощено от него длъжностно лице. Заповедта за преработване се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява от общинската служба по земеделие в кметството на съответното населено място.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 1999 г., доп., бр. 113 от 1999 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) Явна фактическа грешка е несъответствието между заснетите на терена трайни топографски елементи и/или съществуващата ситуация и отразяването им върху плана.

(3) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г., отм., бр. 31 от 2003 г.).

(4) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г., отм., бр. 31 от 2003 г.).

(5) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г., отм., бр. 31 от 2003 г.).

(6) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г., доп., бр. 18 от 1999 г., отм., бр. 31 от 2003 г.).

(7) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г., доп., бр. 18 от 1999 г., отм., бр. 31 от 2003 г.).

(8) (Нова – ДВ, бр. 18 от 1999 г., отм., бр. 31 от 2003 г.).

(9) (Нова – ДВ, бр. 18 от 1999 г., отм., бр. 31 от 2003 г.).

(10) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) Наличието на явна фактическа грешка се установява чрез оглед и/или геодезически измервания от изпълнителя на техническите дейности по поддържане и осъвременяване на картата на възстановената собственост съвместно със служители от общинската служба по земеделие. Констативният протокол се предлага за подпис на присъстващите заинтересувани лица.

(11) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) За отстраняване на явната фактическа грешка изпълнителят изготвя план, върху който се комбинират данните от влезлия в сила план за земеразделяне или карта на съществуващите или възстановимите на терена стари реални граници и резултатите от констативния протокол по ал. 10, и регистър на засегнатите имоти. Планът и регистърът се приемат от комисия, назначена със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие". Приемателният протокол се одобрява от директора на областната дирекция "Земеделие", който предлага на министъра на земеделието и храните да издаде заповед по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ .

(12) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Копие на картата на възстановената собственост с отразената явна фактическа грешка се излага на видно място в общинската служба по земеделие след обнародването в "Държавен вестник" на заповедта на министъра на земеделието и храните по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ .

(13) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) Обжалването на заповедта по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ не спира нейното изпълнение освен по отношение на пряко засегнатите от жалбата имоти.

(14) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) Решенията на общинската служба по земеделие, издадени на основание чл. 14, ал. 1 , т. 1, чл. 17, ал. 1 и чл. 19а, ал. 4, т. 1 ЗСПЗЗ, се връчват по реда на ГПК и подлежат на обжалване по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. При спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред.

(15) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) В случаите, когато засегнатите имоти са били предмет на делба или на разпоредителни сделки, общинската служба по земеделие издава решение, което съдържа описание на имота след отстраняване на явната фактическа грешка с данни за неговите размер и категория, местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. В решението се посочва и стойността на дължимото обезщетение за засегнатата част от имота. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие. Когато за имота е одобрена кадастрална карта, скицата се издава по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър .

(16) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) Решението по ал. 15 се връчва по реда на Гражданския процесуален кодекс и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс . При спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред.

(17) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) В 14-дневен срок от влизането в сила на решението по ал. 15 заинтересуваните лица подават искане до общинската служба по земеделие, в което посочват предпочитания от тях начин за обезщетяване – със земеделска земя или с поименни компенсационни бонове. При неспазване на срока, както и при невъзможност лицата да бъдат обезщетени със земеделска земя те се обезщетяват с поименни компенсационни бонове.

(18) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) Общинската служба по земеделие постановява решения за обезщетяване със земеделска земя или с поименни компенсационни бонове.

(19) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) Редът по ал. 15 – 18 се прилага и когато явната фактическа грешка е установена при създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри в случаите по § 6, ал. 8 и 9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър .

(20) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г., предишна ал. 15, бр. 45 от 2008 г.) Редът за отстраняване на явна фактическа грешка по ал. 10 – 14 не се прилага за земите, включени в териториите по § 4 – 4к от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ.

Чл. 26а. (Нов – ДВ, бр. 100 от 1994 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1997 г.) При сделки с вещни права върху земеделски земи, обезщетяване, оземляване, отчуждаване, промяна на предназначението, оценяване и в други, предвидени от закона, случаи границите и местоположението на имотите се установяват чрез изработена или заверена от общинската служба по земеделие скица.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1997 г.) Сделките по чл. 10, ал. 2 се извършват по изработен или заверен от общинската служба по земеделие проект.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 1995 г., доп., бр. 28 от 1997 г., изм., бр. 122 от 1997 г.) Общинската служба по земеделие поддържа и осъвременява плановете за земеразделяне, издава или заверява скици при извършване на разпоредителни сделки, делби, обезщетяване, отчуждаване, промяна на предназначението и оценяване на земеделските земи, както и при оземляване и други случаи на разпореждане с вещни права върху земеделски земи в съответствие с чл. 31, ал. 2 и чл. 33, ал. 3 ЗСПЗЗ .

(4) (Нова – ДВ, бр. 28 от 1997 г., доп., бр. 122 от 1997 г., изм., бр. 62 от 2009 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Изработването на проекти за скици за делби, на скици, оценки и други материали и данни, свързани с разпореждане със земеделски земи, оземляване и обезщетяване, се извършва от общинските служби по земеделие или по възлагане от министъра на земеделието и храните или от упълномощени от него лица на изпълнители.

Чл. 26б. (Нов – ДВ, бр. 48 от 1995 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) В едномесечен срок лицата, определени от общото събрание по § 29, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ , са длъжни да предоставят на общинската служба по земеделие данни за края на амортизационния срок на всеки масив с трайни насаждения (без винените лозя), оризово поле или хидромелиоративно съоръжение.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 122 от 1997 г., доп., бр. 45 от 2008 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Ако някои от трайните насаждения (без винените лозя), оризовите полета и хидромелиоративните обекти подлежат на бракуване преди изтичане на амортизационния им срок, собствениците отправят молба до областната дирекция "Земеделие". Преписките за обектите, които по преценка на областната дирекция "Земеделие" подлежат на бракуване, се изпращат с мотивирано предложение до министъра на земеделието и храните. Бракуването се извършва с разрешение на министъра на земеделието и храните.

(3) Всички агротехнически и агрохимически дейности в масивите с трайни насаждения и в оризовите полета се извършват едновременно и общо от собствениците или от наети от тях физически или юридически лица.

(4) Областната дирекция "Земеделие" и регионалните служби по растителна защита, карантина и агрохимия контролират използването на земите с масиви от трайни насаждения и на оризовите полета и санкционират виновните лица за допуснати нарушения в агротехническите и агрохимическите дейности.

Чл. 27. (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г., доп., бр. 48 от 1995 г.) На основание на влезлия в сила план за земеразделяне общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост, в което описва размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. В решението се посочва амортизационният срок на трайните насаждения, оризищата и хидромелиоративните съоръжения. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 60 от 1991 г., изм., бр. 34 от 1992 г., бр. 122 от 1997 г.) Решението по ал. 1 се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс .

(3) (Нова – ДВ, бр. 113 от 1999 г.) Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.

Чл. 27а. (Нов – ДВ, бр. 34 от 1992 г., изм. и доп., бр. 48 от 1995 г., бр. 28 от 1997 г., изм., бр. 122 от 1997 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 1999 г., бр. 44 от 2001 г.) Въз основа на обявения план по чл. 19, ал. 18 общинската служба по земеделие постановява решение за обезщетяване със земя. Решението се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс и в 14-дневен срок от съобщението може да се обжалва пред районния съд при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение.

(2) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2001 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) Влязлото в сила решение по ал. 1, придружено със скица, има силата на констативен нотариален акт за правото на собственост върху имота.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 113 от 1999 г., нова, бр. 44 от 2001 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) Трасирането на имотите за обезщетяване със земя и въводът във владение се извършват по реда на чл. 30 , 32 и 33 .

(4) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 1999 г., предишна ал. 2, изм., бр. 44 от 2001 г., отм., бр. 31 от 2003 г.).

(5) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) Когато решението по ал. 1 е отменено по съдебен ред, общинската служба по земеделие въз основа на влязлото в сила съдебно решение постановява ново решение за обезщетяване със земеделска земя.

(6) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) Когато обезщетяването не може да се извърши изцяло със земеделска земя, общинската служба по земеделие издава решение по чл. 19, ал. 17, т. 2 за обезщетяване с поименни компенсационни бонове за разликата.

Чл. 27б. (Нов – ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. и доп., бр. 113 от 1999 г., изм., бр. 44 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г.) (1) Паричният размер на дължимото обезщетение и броят на поименните компенсационни бонове се определят от общинските служби по земеделие. Определянето на стойността на дължимото обезщетение се извършва съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г., изм. и доп., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) В търговете за продажба на земи от държавния поземлен фонд срещу компенсационни бонове, компенсаторни записи и на жилищни компенсаторни записи могат да участват само притежателите на поименни компенсационни бонове, компенсаторни записи и на жилищни компенсаторни записи с извършена регистрация по сметка в Централния депозитар.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Притежателите на поименни компенсационни бонове имат право да прехвърлят боновата си наличност без ограничение. Издаването, сделките и плащанията с поименни компенсационни бонове се извършват по реда на Закона за сделките с компенсаторни инструменти (ЗСКИ) , и издадените въз основа на него подзаконови актове. Когато поименните компенсационни бонове се ползват за придобиване на собственост на земи по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ плащането се извършва по реда на чл. 13 ЗСКИ .

(4) (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.).

(5) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2004 г., отм., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.).

Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г., доп., бр. 72 от 1993 г., изм., бр. 48 от 1995 г., изм. и доп., бр. 122 от 1997 г., бр. 113 от 1999 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) (1) Помощният план по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС.

(2) Помощният план съдържа следните данни за имотите, предоставени за ползване:

1. граници и номера на имотите;

2. сгради и съоръжения;

3. обекти на наземната и подземната техническа инфраструктура;

4. хидрография;

5. релеф;

6. точки от геодезическата основа.

(3) Установяването на границите на имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС, се извършва въз основа на:

1. информационните източници съгласно § 4к, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ ;

2. заснемане по геодезически методи при наличие на условията по чл. 18а ;

3. анкета по реда на чл. 18б, ал. 2 , когато не могат да бъдат установени по реда на т. 1 и 2.

(4) С плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал. 1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Планът на новообразуваните имоти се изработва в графичен и в цифров вид.

(5) Планът на новообразуваните имоти се изработва с оглед правилното устройство на територията, като за всеки имот се осигурява достъп до улица или път с минимална широчина между границите на имотите – 5 м. Допуска се проектиране на задънени улици или пътища, когато няма друга възможност за осигуряване на достъп до съответните имоти, с широчина най-малко 3,5 м. Задънени улици, по-дълги от 100 м, завършват с уширение за обръщане на транспортните средства с радиус по осовата линия не по-малък от 10 м. По изключение за отделен имот извън границите на урбанизираните територии се допуска проектиране на достъп до път като част от имота с широчина 3,5 м.

(6) С плана на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по § 4а и 4б в съответствие с изискванията на § 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м, съответно 1000 кв. м, и имат осигурен достъп до улица или път.

(7) Разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот (имоти) с размер не по-малък от 250 кв. м. Всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик. Разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя.

(8) При проектиране на границите на новообразуваните имоти граничните линии се прокарват на най-малкото разстояние от лицевата страна на заварени сгради (извън второстепенни, временни и стопански постройки) в самия имот и в съседните имоти, каквото се изисква при свободно застрояване на поземлените имоти съгласно правилата и нормативите за устройство на територията, освен когато съществуващото разстояние е по-малко.

(9) Размерът на лицето и площта на новообразуваните имоти се определят с плана по ал. 2 съобразно изискванията на правилника и на техническото задание по ал. 8. Имотите с изход на задънена улица или път могат да имат лице с размер не по-малък от широчината на улицата или пътя. За урбанизираните територии се спазват минималните размери съгласно правилата и нормативите за устройство на територията. Допуска се и образуване на имоти с по-малки размери до размера на раздадените места.

(10) Конкретните изисквания към плана на новообразуваните имоти съобразно характерните особености на съответната община се определят от техническата служба на общината с техническо задание, което съдържа:

1. мащаба и границите на плана;

2. границите на територията от картата по чл. 18г, ал. 2 ;

3. границите на урбанизираните територии в случаите по § 4, ал. 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ ;

4. списък на собствениците и копия на влезли в сила решения на общинската служба по земеделие по чл. 18ж, ал. 3 ;

5. списък на ползвателите с признато право на придобиване на собствеността и копия на протокола и заповедта по § 62, ал. 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби;

6. данни за общинска и държавна собственост и копия на актовете за държавна или общинска собственост;

7. копия на издадени нотариални актове и влезли в сила съдебни решения, както и данни за неприключили съдебни производства;

8. широчина на улиците, съответно на полските пътища;

9. специфични изисквания към плановете по ал. 2;

10. строежи, непозволяващи възстановяването на собствеността съгласно § 1в от допълнителните разпоредби и изискванията за определянето на необходимите за функционирането и експлоатацията им площи.

(11) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Техническите изисквания към плановете по ал. 1 и 4 и условията за контрола им се определят със съвместна заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието и храните. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 28а. (Нов – ДВ, бр. 113 от 1999 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) За възстановяването, съответно за придобиването, на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед от кмета на общината с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4 и документ за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята или сградата. В заповедта се описват номерът на имота от плана на новообразуваните имоти, местоположението, размерът, границите, съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. Заповедта се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

(2) Бившите собственици, чиито земи не могат да бъдат възстановени поради проведени мероприятия по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби, имат право на обезщетение по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ .

Чл. 28б. (Нов – ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) (1) Плановете по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се изработват от лица, придобили правоспособност по реда на ЗКИР.

(2) Плановете по ал. 1 се приемат от комисия, назначена от областния управител, в която се включват представители на службата по кадастъра, на областната дирекция "Земеделие", на общинската служба по земеделие, на областната администрация и на техническата служба на общината.

(3) Плановете по ал. 1 се разглеждат в 30-дневен срок от внасянето им в областната администрация.

(4) Приетите планове се съобщават от общинската администрация на заинтересуваните лица чрез обявление, обнародвано в "Държавен вестник", и чрез разгласяване в средствата за масово осведомяване и се излагат на подходящи места с публичен достъп в сградите на общината и кметството. Обявлението се изпраща за обнародване в "Държавен вестник" в 7-дневен срок от приемането на плановете.

(5) В едномесечен срок от обнародването на обявлението по ал. 4 заинтересуваните лица могат да направят писмени искания и възражения по плановете и придружаващата ги документация до кмета на общината.

(6) Комисията по ал. 2 разглежда постъпилите писмени искания и възражения в 30-дневен срок и взема решение за отразяването им в окончателните проекти на плановете по ал. 1 и документацията към тях на базата на основателните искания и възражения, както и поради несъответствия, непълноти или грешки, които е констатирала. За решенията си комисията съставя протокол.

(7) Окончателните проекти на плановете по ал. 1 и документацията към тях за отразяване решенията на комисията се изработват от изпълнителя в срок, определен от комисията, но не по-дълъг от 60 дни.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) Планът на новообразуваните имоти се одобрява със заповед на областния управител. Заповедта се изпраща в 3-дневен срок за обнародване в "Държавен вестник". След обнародването на заповедта в "Държавен вестник" тя се разгласява по реда на § 4к, ал. 6 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ . Жалби срещу одобрения план на новообразуваните имоти могат да се подават от заинтересуваните лица чрез областния управител пред административния съд в 14-дневен срок от обнародването на заповедта.

(9) Планът на новообразуваните имоти влиза в сила, ако не е обжалван в срока по ал. 8. Обжалването спира прилагането на плана в частите – предмет на жалбите.

(10) Планът на новообразуваните имоти се счита за приложен след влизането в сила на заповедта по чл. 28а, ал. 1 , трасиране на границите и въвод във владение на собствениците.

(11) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2009 г.) До одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри плановете по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се съхраняват и поддържат в актуално състояние от общинската администрация. След одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри новообразуваните имоти се нанасят в кадастралната карта от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Чл. 28в. (Нов – ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) (1) (Предишен текст на чл. 28в, доп. – ДВ, бр. 62 от 2009 г.) Влезлият в сила план на новообразуваните имоти, съответно кадастралната карта може да се изменя в случаите по § 4к, ал. 8 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ по искане на заинтересуваните лица до органа по чл. 28б, ал. 11 .

(2) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2009 г.) В случаите по § 4к, ал. 8, т. 1, 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ заинтересуваните лица подават искане до кмета на общината за разглеждане от комисията по § 4к, ал. 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ.

Чл. 29. (Доп. – ДВ, бр. 48 от 1995 г., изм. и доп., бр. 122 от 1997 г., бр. 113 от 1999 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) Когато с решението се възстановява правото на собственост на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници. Дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството , без да се посочват в решението.

Чл. 30. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 34 от 1992 г., доп., бр. 100 от 1994 г., изм. и доп., бр. 48 от 1995 г., изм., бр. 122 от 1997 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) Граничните точки на поземлените имоти, установени с влязъл в сила план за земеразделяне, се трасират на терена въз основа на установените координати и се документират чрез протокол за въвод във владение.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) Граничните точки на имотите, възстановени извън границите на урбанизираните територии в стари съществуващи граници, се заснемат, а тези във възстановими граници се трасират на място и се документират с протокол за въвод във владение. В границите на урбанизираните територии имотите се трасират от техническата служба на общината по искане на собствениците.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) Общинската служба по земеделие въз основа на документите по чл. 13 издава решение по чл. 18ж, ал. 1 за възстановяване правото на собственост в границите на урбанизираните територии или с околовръстен полигон.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 1999 г.) Граничните точки на имотите, попадащи в териториите на земи по § 4 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ , се означават на място с трайни знаци въз основа на влязлата в сила заповед по чл. 28а, ал. 1 .

(5) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) Координатите на граничните точки на имотите в земеделските земи са в координатна система 1970 г., а на имотите в границите на урбанизираните територии – в координатната система на кадастралния план.

Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г., доп., бр. 72 от 1993 г., отм., бр. 122 от 1997 г.).

Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 1994 г., предишна ал. 2, изм., бр. 122 от 1997 г.) Общинската служба по земеделие съобразно изискванията на чл. 33 определя срок за въвод във владение за всяко отделно землище и дати за въвода по местности. Съобщението се прави не по-рано от 30 дни от обявлението за одобряване на плана за земеразделяне по чл. 25, ал. 4 , обнародва се в "Държавен вестник", поставя се на подходящо място в кметството и се разгласява чрез средствата за масова информация. Въводът във владение се извършва по график, който започва 14 дни след обнародването на обявлението в "Държавен вестник".

(2) (Предишна ал. 1, доп. – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Въводът във владение на възстановените земеделски земи се извършва от длъжностно лице от общинската служба по земеделие в присъствието на собственика или на упълномощено от него лице. Това се извършва въз основа на влязло в законна сила решение за възстановяване на собствеността и заверена скица от общинската служба по земеделие. За извършения въвод се съставя протокол. Материализирането на граничните точки с трайни знаци се извършва от собственика.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г., отм., бр. 122 от 1997 г.).

(4) (Нова – ДВ, бр. 2 от 1994 г., изм., бр. 57 от 1997 г.) За извършването на въвод във владение след изтичането на срока по ал. 2 се събира такса в размер, определен с Тарифа за таксите, събирани от органите по поземлена собственост.

(5) (Нова – ДВ, бр. 2 от 1994 г., изм., бр. 122 от 1997 г.) След изтичането на срока по ал. 2 общината се въвежда във владение на земите, собствениците на които не са се явили лично или чрез упълномощени от тях лица за извършването на въвод. Тези земи могат да се отдават само под наем за срок до 1 година.

Чл. 33. (1) Въводът във владение се извършва след прибиране на реколтата.

(2) Собственикът може да бъде въведен във владение и преди прибиране на реколтата, след заплащане на обезщетение по споразумение с организацията или лицето, засяло земята.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) Общинската служба по земеделие може да предвиди подходящ срок за прибиране на реколтата от земите, на които ще се извърши въвод във владение. Ако реколтата не бъде прибрана в определения срок, собственикът може да бъде въведен във владение, като заплати само направените разходи за производството.

(4) (Нова – ДВ, бр. 72 от 1993 г., изм., бр. 122 от 1997 г., бр. 113 от 1999 г.) Въводът във владение за земите, разположени в териториите по § 4, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ , се извършва от общината въз основа на влязлата в сила заповед и скицата по чл. 28а, ал. 1 .

Чл. 34. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 80 от 1991 г., отм., бр. 34 от 1992 г.).

Чл. 35. (Отм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.).

Чл. 36. (1) (Изм. – ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 31 от 2003 г., доп., бр. 62 от 2009 г.) Замяна на земеделски земи – частна държавна или частна общинска собственост, със земеделски земи – собственост на граждани и юридически лица, се допуска в случаите, предвидени със закон при парична равностойност, определена по наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ .

(2) Замяната по ал. 1 със земи от общинския поземлен фонд се извършва по решение на общинския съвет въз основа на мотивирано предложение на общинската служба по земеделие.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 1991 г., бр. 45 от 2008 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Замяната по ал. 1 със земи от държавния поземлен фонд се извършва със заповед на министъра на земеделието и храните.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) За осъществяване на замяната по предходните алинеи се сключва писмен договор, който се вписва в службата по вписванията. Нотариална форма не е необходима.

(5) (Нова – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) Замяната на земеделски земи по § 10 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се извършва по реда на ал. 2, 3 и 4.

(6) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) Физическите и юридическите лица, които са уедрили (комасирали) собствените си земеделски земи чрез замяна със земеделски земи от държавния поземлен фонд или от общинския поземлен фонд, не могат да ги раздробяват чрез разпоредителни сделки за срок 10 години от извършването на замяната.

(7) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2009 г., отм., бр. 93 от 2018 г.).

Чл. 36а. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г., отм., бр. 62 от 2009 г.).

Чл. 36б. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г., отм., бр. 62 от 2009 г.).

Чл. 36в. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г., отм., бр. 62 от 2009 г.).

Чл. 36г. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г., отм., бр. 62 от 2009 г.).

Чл. 36д. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г., отм., бр. 62 от 2009 г.).

Чл. 36е. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г., отм., бр. 62 от 2009 г.).

Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1991 г., бр. 80 от 1991 г., бр. 48 от 1995 г., изм. и доп., бр. 28 от 1997 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 44 от 2001 г., бр. 48 от 2008 г., отм., бр. 39 от 2011 г.).

Чл. 37а. (Нов – ДВ, бр. 48 от 1995 г., отм., бр. 39 от 2011 г.).

Чл. 38. (1) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 1995 г., доп., бр. 122 от 1997 г., изм. и доп., бр. 31 от 2003 г., отм., бр. 39 от 2011 г.).

Чл. 39. (Изм. – ДВ, бр. 48 от 1995 г., изм. и доп., бр. 28 от 1997 г., отм., бр. 39 от 2011 г.).

Чл. 40. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 48 от 1995 г., бр. 28 от 1997 г., отм., бр. 39 от 2011 г.).

Чл. 41. (Доп. – ДВ, бр. 34 от 1992 г., изм. и доп., бр. 48 от 1995 г., отм., бр. 44 от 2001 г.).

Чл. 42. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г., бр. 48 от 1995 г., бр. 28 от 1997 г., отм., бр. 39 от 2011 г.).

Чл. 43. (Изм. – ДВ, бр. 72 от 1993 г., доп., бр. 122 от 1997 г., изм. и доп., бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 62 от 2009 г., отм., бр. 39 от 2011 г.).

Чл. 44. (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г., отм., бр. 39 от 2011 г.).

Глава трета – ЗЕМЯ НА ДЪРЖАВАТА, ОБЩИНИТЕ И ДРУГИ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА (Загл. изм. – ДВ, бр. 122 от 1997 г.)

Чл. 45. (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) Земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) В случаите по ал. 1 общинската служба по земеделие взема решение по чл. 18ж, ал. 1 или по чл. 27 .

(3) (Нова – ДВ, бр. 72 от 1993 г., изм., бр. 28 от 1997 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 45 от 2008 г., доп., бр. 39 от 2011 г.) За териториите, застроени със сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ и разположени извън границите на урбанизираните територии, се изработват планове на новообразуваните имоти, с които се определят застроените и прилежащите площи към сградите и съоръженията съгласно Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и хигиенните и противопожарните норми. Изработването на плановете на новообразуваните имоти се възлага от собствениците (инвеститорите) на сградите и съоръженията на лица, придобили правоспособност по реда на ЗКИР в случаите по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ или от съответната областна дирекция "Земеделие" – в случаите по чл. 27, ал. 6 и 8 ЗСПЗЗ .

(4) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) Когато сградите и съоръженията по ал. 3 са разположени в границите на урбанизирани територии, застроените и прилежащите площи към тях се определят по реда на чл. 11, ал. 4 .

(5) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм., бр. 31 от 2003 г., изм. и доп., бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г.) Плановете по ал. 3 се приемат с протокол от постояннодействаща комисия, назначена от директора на областната дирекция "Земеделие", която включва в състава си представители на областната дирекция "Земеделие", на общинската служба по земеделие, на областната администрация, на службата по кадастъра и на техническата служба на общината. Приемането на плановете се съобщава на възложителите по реда на ГПК . Съобщението се поставя на място с публичен достъп в сградата на общинската служба по земеделие. Възражения по приетите планове се предават в 14-дневен срок от съобщението.

(6) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) Приетите по реда на ал. 5 планове се одобряват със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие". Заповедта за одобряването на плановете се съобщава на възложителите по реда на ал. 5, както и с обявление, поставено на място с публичен достъп в сградата на областната дирекция "Земеделие". Заповедта може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

(7) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Техническите изисквания за определяне на застроените и прилежащите площи по ал. 3 и 4 се определят със съвместна заповед на министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие и благоустройството, която се обнародва в "Държавен вестник".

(8) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) За устройството на териториите по ал. 3 и 4 се възлагат, изработват и одобряват подробни устройствени планове по реда на Закона за устройство на територията след придобиване на собствеността върху сградите, съоръженията и прилежащите им площи.

(9) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г., предишна ал. 7, бр. 31 от 2003 г.) Стойността на сградите и съоръженията се оценява от лицензирани лица.

(10) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г., предишна ал. 8, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 62 от 2009 г., бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Земи, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ , както и незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, и земеделските земи в бившите стопански дворове на организациите по § 12, намиращи се извън урбанизираните територии, останали след възстановяване правата на собствениците, са държавна собственост и се актуват от областния управител. Стопанисването, управлението и разпореждането с тях се извършва от министъра на земеделието и храните. Предложение за издаване на актове за държавна собственост се прави от министъра на земеделието и храните или от упълномощено от него длъжностно лице по данни, предоставени от областните дирекции "Земеделие".

(11) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г., предишна ал. 9, бр. 31 от 2003 г., отм., бр. 62 от 2009 г.).

(12) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г., предишна ал. 10, бр. 31 от 2003 г., отм., бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.).

(13) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 72 от 1993 г., предишна ал. 4, бр. 122 от 1997 г., предишна ал. 11, бр. 31 от 2003 г.) Възстановяване на земи по чл. 25, ал. 2 ЗСПЗЗ се извършва по реда, предвиден в този правилник.

(14) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.) Имот от парцеларен план или от план на новообразуваните имоти на бившите стопански дворове, приети и одобрени по реда на ал. 3, 5 и 6, може да се раздели по предложение на собственик на сграда/съоръжение, когато имотът е определен като прилежаща площ към повече от една сграда/съоръжение и сградите/съоръженията са собственост на различни лица, като обособяването на отделните прилежащи площи към тях отговаря на условията на ал. 7.

(15) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.) Новообразуваните имоти по ал. 14 се приемат и одобряват по реда на ал. 5 и 6.

(16) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.) За устройството на териториите по ал. 14 се прилага редът по ал. 8.

Чл. 45а. (Нов – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм. и доп., бр. 45 от 2008 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Застроените и прилежащите земи по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ се продават на собственика на сградата или на съоръжението по негово искане без провеждане на търг. Купувач не може да бъде лице, придобило сградата като строителен материал. Стойността на земите се внася по бюджета на Министерството на земеделието и храните или се изплаща с равни по стойност поименни компенсационни бонове.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Продажбата се извършва със заповед на министъра на земеделието и храните или на упълномощено от него длъжностно лице и с писмен договор, който се вписва в службата по вписванията.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г., бр. 45 от 2008 г., бр. 62 от 2009 г.) Продажната цена на земите, включително на тези, разположени извън границите на урбанизираните територии, се определя по реда на чл. 90 ППЗДС .

(4) Срокът и начинът на плащане се определят в заповедта и в договора по ал. 2.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2009 г., отм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г.).

Чл. 45б. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2009 г.) Земи в стопански дворове, незаети със сгради и/или съоръжения, негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ , могат да бъдат придобити от физически или юридически лица чрез търг, който се провежда при условията и по реда, определени в глава четвърта "а", раздел II .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Областната дирекция "Земеделие" обявява на видно място имотите по ал. 1 след получаване на писмено съгласие от министъра на земеделието и храните.

(3) Несъответствията на парцеларните планове или на плановете на новообразуваните имоти с действителното положение на терена се отстраняват по реда на чл. 45, ал. 3, 5 и 6 , когато не се засяга придобито право на собственост.

(4) Обстоятелствата по ал. 3 се констатират с протокол, изготвен от комисия, която се назначава от директора на областната дирекция "Земеделие".

Чл. 45в. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) (1) Директорът на областната дирекция "Земеделие" назначава със заповед комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ . Комисията взема решения с обикновено мнозинство от гласовете на всички членове.

(2) Общинската служба по земеделие предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и осигурява достъп за заседанията на комисията до картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ .

(3) Когато за землището са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, службата по геодезия, картография и кадастър предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ извлечение от кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ .

(4) Срокът за предоставяне на данните по ал. 2 и 3 не може да бъде по-дълъг от 30 дни.

(5) Комисията определя с протоколно решение имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ в 14-дневен срок от предоставяне на данните по ал. 2 и 3. В протоколното решение се отбелязва и начинът на възстановяване на собствеността върху имотите – в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за земеразделяне.

(6) Комисията описва в протоколното решение по ал. 5 имотите, за които е констатирала, че неправилно са причислени към земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ , и излага мотивите за това.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Директорът на областната дирекция "Земеделие" издава заповед за одобряване на протоколното решение в 3-дневен срок и го съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на Министерството на земеделието и храните, Държавната агенция по горите, Агенцията по геодезия, картография и кадастър и кмета на общината. Обжалването на протоколното решение спира изпълнението му по отношение на засегнатите имоти.

(8) Областната дирекция "Земеделие" изпраща влязлото в сила протоколно решение в 3-дневен срок на общинската служба по земеделие за служебно отразяване в регистрите към картата на възстановената собственост на имотите. Когато за землището са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, областната дирекция "Земеделие" изпраща в същия срок протоколното решение на службата по геодезия, картография и кадастър.

(9) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2009 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) При откриване на закононарушения, на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение по искане на министъра на земеделието и храните или на заинтересуваните лица, отправено в срок до една година от откриване на новите обстоятелства или новите писмени доказателства, но не по-късно от две години от влизането в сила на протокола по ал. 7, директорът на областната дирекция "Земеделие" издава заповед за свикване на комисия по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ за преразглеждане на приетото протоколно решение за определяне на земите по чл. 19 ЗСПЗЗ. Този ред не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение. За новите протоколни решения важат разпоредбите на ал. 7 и 8.

(10) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Към общинския поземлен фонд по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ безвъзмездно са предадени в собственост земеделски земи, определени с протокол на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, които:

1. не са били заявени за възстановяване от собствениците им;

2. са с признато право на възстановяване с решение по чл. 18ж, ал. 1 или със съдебно решение, но чиито граници не са били установени на терена.

Чл. 45г. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) (1) За имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ се съставят актове за общинска собственост.

(2) В акта за общинска собственост се отбелязват одобреното протоколно решение по чл. 45в, ал. 7 и начинът на възстановяване на собствеността върху имотите – в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за земеразделяне.

Чл. 45д. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) За издаване на решение за възстановяване правото на собственост в случаите, когато правото на възстановяване е признато с влязло в сила решение на общинската служба по земеделие по чл. 18ж, ал. 1 или със съдебно решение, се подава искане до общинската служба по земеделие по местонахождението на имота в два екземпляра.

(2) Искането се подава от един от собствениците (наследниците) или от негов представител. Подаденото искане от един от собствениците (наследниците) ползва всички останали.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Към искането се прилагат решенията по ал. 1.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Въз основа на съдебното решение общинската служба по земеделие издава решение за признаване на правото на възстановяване на собствеността.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Общинската служба по земеделие се произнася с решение за възстановяване правото на собственост след установяване границите на имотите и предоставянето им от общинския съвет по реда на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.).

(6) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) При упражняване на правата на собственика, както и във връзка с устройството на територията за земите от общинския поземлен фонд общинският съвет и кметът на общината осигуряват изпълнението на задължението за предоставяне на земи по § 27 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ . По искане на кмета на общината или на упълномощени от него длъжностни лица общинската служба по земеделие предоставя наличните данни във връзка с възстановяването на собствеността.

Чл. 45е. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) Установяването на границите на имотите се извършва на място от лицето по чл. 45д, ал. 2 по реда на Наредба № 49 от 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост (ДВ, бр. 102 от 2004 г.) и в присъствието на представител на общинската служба по земеделие.

(2) Когато за землището са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, общинската служба по земеделие в 3-дневен срок изпраща на службата по геодезия, картография и кадастър с копие до заявителя искането за издаване на решение за възстановяване правото на собственост с приложенията. Към преписката се прилага и решението за признаване правото на възстановяване на собствеността по чл. 45д, ал. 4 .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) Установяването на границите на земеделските имоти в случаите по ал. 2 се извършва на място от лицето по чл. 45д, ал. 2 по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър в присъствието на представител на общинската служба по земеделие и по възможност на съседи на имота. Службата по геодезия, картография и кадастър издава скица-проект в цифров вид и на хартиен носител, която се предоставя на лицето по чл. 45д, ал. 2.

(4) (Нова – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) В случаите по ал. 1 и 3 общинската служба по земеделие изготвя протокол по образец, одобрен от министъра на земеделието и храните, в който се нанасят координатите на заснетите гранични точки на имота. Към протокола се прилага копие от ръчната скица, изготвена при идентифицирането.

(5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) Лицето по чл. 45д, ал. 2 представя пред общинската служба по земеделие скицата-проект на хартиен и оптичен носител.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) Когато общинската служба по земеделие установи несъответствие между скицата-проект и решението за признато право на възстановяване на собствеността по отношение на местоположението на имота и/или в допустимите отклонения в размера на имота в случаите по чл. 18ж, ал. 4 , тя уведомява лицето по чл. 45д, ал. 2 и службата по геодезия, картография и кадастър и връща на лицето по чл. 45д, ал. 2 преписката за отстраняване на констатираното несъответствие.

(7) (Нова – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) Предадените на общините залесени и самозалесили се земеделски земи, които са гори по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за горите , се възстановяват по реда на чл. 10, ал. 5 ЗСПЗЗ след установяване на имотните граници по реда на ал. 1 или 3.

Чл. 45ж. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.). Към искането за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно решение се прилага скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Общинският съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането по ал. 1 с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.). Решението се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс на лицето по чл. 45д, ал. 2 и служебно – на общинската служба по земеделие.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Общинската служба по земеделие в 14-дневен срок от влизане в сила на решението по ал. 2 постановява решение за възстановяване правото на собственост, придружено със скица на имота. В решението се вписва решението по ал. 2. За имоти, които са разположени в землища с одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, в решението се посочва идентификаторът на имота, определен от службата по геодезия, картография и кадастър. Границите, съседите и ограниченията на ползването на имота се описват в решението съгласно данните, съдържащи се в скицата-проект по чл. 45е, ал. 3 .

(4) За имоти, които са разположени в землища с одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, общинската служба по земеделие предоставя решението на службата по геодезия, картография и кадастър за служебно нанасяне на имота в кадастралната карта и в кадастралните регистри и за издаване на скица по реда на ЗКИР .

(5) Решението по ал. 3 се връчва на лицето по чл. 45д, ал. 2 по реда на ГПК .

(6) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) В случаите по § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.) общинската служба по земеделие постановява решение за обезщетяване, в което се посочва и решението на общинския съвет по ал. 2.

Чл. 45з. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г.) (1) За земеделските земи, останали след възстановяване на собствеността и предадени на общината по реда на чл. 45в , по решение на общинския съвет могат да се изработват проекти за обекти със селскостопанско предназначение.

(2) В проекта по ал. 1 могат да се включват и други земеделски имоти след съгласието на собствениците им.

(3) В проекта не се включват:

1. имоти или части от имоти, за които към датата на влизане в сила на правилника има изработен подробен устройствен план или изработването на такъв план е разрешено;

2. имоти, които попадат в територията, определена за възстановяване на собствеността в стари съществуващи или възстановими граници по реда на чл. 18г, ал. 1, т. 2 и 3 .

(4) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Проектът се изработва по реда на Наредба № 19 от 2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им (ДВ, бр. 85 от 2012 г.).

Чл. 45и. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г., изм., бр. 39 от 2011 г., отм., бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.).

Чл. 46. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Право на ползване по чл. 26 ЗСПЗЗ върху земи от държавния поземлен фонд се предоставя от министъра на земеделието и храните или оправомощени от него длъжностни лица, а върху земи от общинския поземлен фонд – от общинския съвет.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 72 от 1993 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Право на собственост върху земите по ал. 1 може да се придобие безвъзмездно от лицата, обработвали ги повече от 10 години, с решение на общинския съвет – за земите от общинския поземлен фонд и със заповед на министъра на земеделието и храните – за земите от държавния поземлен фонд. Право на собственост върху земя от държавния поземлен фонд се придобива безвъзмездно след предварително съгласие на Министерството на финансите.

(3) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Минималните размери на поземлените имоти по начина на трайно ползване не могат да бъдат по-малки от определените в чл. 10 освен в случаите, когато съществуващи имоти от държавния и от общинския поземлен фонд са с размери под определените в чл. 10 .

Чл. 47. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 48 от 1995 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 113 от 1999 г., изм., бр. 31 от 2003 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика на земите от държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или под аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба чрез търг и замяна по паричната равностойност на земеделските земи, определена по наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ , доколкото друго не е предвидено в ЗСПЗЗ и в този правилник. Държавният поземлен фонд обхваща земеделските земи – държавна собственост, включително и такива, които са застроени или представляват прилежащи площи към стопански сгради.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Организациите и ведомствата по чл. 24, ал. 2 от ЗСПЗЗ отправят мотивирано искане до министъра на земеделието и храните чрез областната дирекция "Земеделие" за безвъзмездно предоставяне по реда на чл. 24б, ал. 1 от ЗСПЗЗ .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Към искането по ал. 2 областната дирекция "Земеделие" прилага становище, скици и документи за собственост на имотите от държавния поземлен фонд, информация за тяхното състояние и ползване.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Министърът на земеделието и храните издава заповед по реда на чл. 24б, ал. 1 от ЗСПЗЗ или постановява отказ. В заповедта се посочват идентификаторът на имота, площта и начинът на трайно ползване. Заповедта се изпраща на ползвателя, на областната дирекция "Земеделие" и на общинските служби по земеделие.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Местоположението и границите на земите, предоставени за ползване с решение на Министерския съвет по реда на чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗ , се определят от комисия, назначена със съвместна заповед на министъра на земеделието и храните, министъра на отбраната, съответно министъра на вътрешните работи, или ръководителя на ведомството.

(6) За земите, върху които се запазва правото на собственост по реда на чл. 24, ал. 2, 3 и 4 ЗСПЗЗ , общинските служби по земеделие издават решения по чл. 18ж, ал. 1 за държавна собственост на основание чл. 24, ал. 5 ЗСПЗЗ и ги изпращат за актуване по установения ред.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г., доп., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Министърът на земеделието и храните може да изменя и да отменя заповеди, издадени по реда на чл. 24, ал. 2 и чл. 24б, ал. 1 ЗСПЗЗ , и да прави предложения за промяна или отмяна на решения на Министерския съвет за предоставени земи по реда на чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗ при отпадане на нуждите или установени нарушения при ползването на земеделски земи от държавния поземлен фонд.

(8) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 45 от 2008 г., доп., бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г., бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г., изм., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Общинските служби по земеделие ежегодно извършват не по-малко от две проверки (до 31 май и до 30 ноември) на земите от държавния поземлен фонд и информират областните дирекции "Земеделие" за състоянието и ползването им. Проверките се извършват на терен и/или чрез данни от изготвено пространствено сечение между имотите от картата на възстановената собственост (КВС) или от кадастралната карта (КК) и парцелите, заявени по интервенциите за подпомагане на площ и/или чрез други източници на ортогонални изображения и цифрови данни на площ. За имотите, предоставени за създаване и отглеждане на трайни насаждения, се описват проведените дейности в съответствие с предмета на договора, като се правят и геореферирани снимки от всяка ъглова точка на тези имоти.

(9) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) При установяване на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд областните дирекции "Земеделие" изискват изземването им по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ .

(10) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2008 г., изм., бр. 39 от 2011 г., отм., бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.).

(11) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2008 г., изм., бр. 39 от 2011 г., отм., бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.).

(12) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2008 г., изм. и доп., бр. 39 от 2011 г., отм., бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.).

(13) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2008 г., изм., бр. 39 от 2011 г., отм., бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.).

(14) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2008 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) При определянето на площадка или трасе за нуждите на физическо или юридическо лице върху земи от държавния поземлен фонд, както и при включването на такива земи в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания) се изисква предварително съгласие на министъра на земеделието и храните за започване на процедура за изработване на подробен устройствен план.

(15) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2008 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., доп., бр. 93 от 2018 г., изм., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) В случаите по ал. 14 заинтересуваното лице, съответно кметът на общината, подава заявление до министъра на земеделието и храните чрез областната дирекция "Земеделие" по местонахождение на земите от държавния поземлен фонд. В заявлението се посочват инвестиционните намерения на заявителя, както и eдинен идентификационен код съгласно Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел , когато заявлението се подава от юридическо лице или едноличен търговец. При подаване на заявлението се представя документ за самоличност на заявителя или на упълномощено лице.

(16) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) Към заявлението по ал. 15 се прилагат:

1. задание по чл. 125 от Закона за устройство на територията (ЗУТ );

2. картен материал с отразено проектно ситуационно разположение на площадките или трасетата в имота от държавния поземлен фонд с координати на чупките;

3. предварителни (прединвестиционни) проучвания, когато такива са изработени;

4. (отм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.);

5. (изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., отм., бр. 93 от 2018 г.);

6. (отм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.);

7. (отм. – ДВ, бр. 93 от 2018 г.);

8. (нова – ДВ, бр. 93 от 2018 г.) протокол от заседание на съответния оправомощен орган на юридическото лице, съдържащ решение за учредяване на ограничено вещно право върху имот/имоти от държавния поземлен фонд;

9. (нова – ДВ, бр. 93 от 2018 г.) нотариално заверено пълномощно, когато заявлението се подава чрез пълномощник;

10. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 93 от 2018 г.) други документи, които се изискват от специални закони.

(17) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2008 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Областната дирекция "Земеделие" в 14-дневен срок изпраща в Министерството на земеделието и храните предложението на заявителя по ал. 15, към което се прилагат документите за собственост на имота от държавния поземлен фонд с данни за статута, актуалното състояние, ползването и уведомление до ползвателя за инвестиционното намерение.

(18) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2008 г., отм., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.).

(19) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2008 г., доп., бр. 35 от 2012 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Срокът на валидност на изразеното предварително съгласие по чл. 24в от ЗСПЗЗ е не по-дълъг от 3 години от датата на издаването му.

(20) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2008 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Когато по реда на специален закон е предвидено, че учредяването на правото на строеж се извършва без търг или конкурс, министърът на земеделието и храните издава заповед за учредяване право на строеж върху имот от държавния поземлен фонд след утвърждаване на площадката и/или влизане в сила на подробния устройствен план. Договорът се сключва след заплащане стойността на правото на строеж, определена по реда на чл. 24, ал. 13 ЗСПЗЗ , и се вписва в службата по вписванията.

(21) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2008 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г., изм. и доп., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) За учредяване на сервитут върху имот от държавния поземлен фонд министърът на земеделието и храните издава заповед след влизане в сила подробен устройствен план – парцеларен план, освен ако специален закон не предвижда друго. В заповедта се посочва стойността на обезщетението и срокът, в който следва да се заплати. Договорът се сключва след заплащане на обезщетение за учредяване на сервитута и се вписва в службата по вписванията.

(22) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) Обезщетението за учредяването на сервитут се определя от комисията по чл. 210 ЗУТ .

(23) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2008 г., изм., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) В случаите на предоставяне на земи от държавния поземлен фонд за временното ползване се сключва договор по чл. 57, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи .

(24) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., изм., бр. 70 от 2018 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) При предоставена концесия за добив на подземни богатства, в концесионната площ, на която попадат имоти от държавния поземлен фонд, министърът на земеделието и храните издава заповед за учредяване на вещно право на ползване след влизане в сила на подробния устройствен план. Договорът се сключва за срока на концесията след заплащане на стойността на правото на ползване, определена по реда на чл. 24, ал. 13 ЗСПЗЗ , и се вписва в службата по вписванията.

(25) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) За издаване на заповед по ал. 20, 21 и 24 се подава заявление до министъра на земеделието и храните чрез областната дирекция "Земеделие", към което се прилага влязъл в сила подробен устройствен план и влезлият в сила акт за неговото одобряване. В случаите по ал. 21 се прилага решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ и пазарна оценка, изготвена от независим оценител, вписан в Регистъра на независимите оценители.

(26) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Областната дирекция "Земеделие" изпраща в Министерството на земеделието и храните заявлението по ал. 25, към което се прилагат документите за собственост на имота от държавния поземлен фонд с данни за статута, актуалното състояние, ползването и пазарната оценка на имота, определена по реда на чл. 24, ал. 13 от ЗСПЗЗ , в случаите по ал. 20 и 24.

Чл. 47а. (Нов – ДВ, бр. 34 от 1992 г., изм., бр. 113 от 1999 г.) Възстановява се правото на собственост върху земеделските земи, отнети от Българската православна църква и другите религиозни общности, от кооперации и от други организации по тяхно искане, освен ако са законно застроени след отнемането им със сгради, които нямат земеделско предназначение или с тях са оземлени граждани. В тези случаи на съответните организации се предоставя равностоен имот от държавния или общинския поземлен фонд. При липса на такава земя обезщетяването на собствениците се извършва с поименни компенсационни бонове.

Чл. 47б. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Свободните земи от държавния поземлен фонд се отдават под наем или аренда чрез търг, който се провежда в две тръжни сесии.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Началната тръжна цена и размерът на депозита за участие се определят със заповед на министъра на земеделието и храните.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) За земите по чл. 47, ал. 9 депозитът при провеждането на търг е в размер на стойността на незавършеното производство по оценка, възложена от директора на областната дирекция "Земеделие".

Чл. 47в. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г., изм., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Право на участие в търга имат физически лица, кооперации, регистрирани по Закона за кооперациите , еднолични търговци и юридически лица, регистрирани по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел , които:

1. (изм. – ДВ, бр. 45 от 2008 г., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) са регистрирани като земеделски стопани;

2. не са лишени от правото да упражняват търговска дейност;

3. не са обявени и не се намират в производство за обявяване в несъстоятелност;

4. не се намират в ликвидация;

5. (изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., доп., бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 93 от 2018 г.) нямат неизплатени суми по чл. 34, ал. 6 и 8 ЗСПЗЗ и неизплатени суми за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ , освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задължението;

6. нямат прекратени договори за ползване на земи от държавния поземлен фонд поради неиздължаване на паричните задължения по тях и нямат просрочени задължения към Държавен фонд "Земеделие";

7. (изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) нямат качеството на "свързани лица" по смисъла на Търговския закон с лице, което не отговаря на изискването по т. 5 и 6;

8. (нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г.) сами или чрез свързани лица по смисъла на Търговския закон и свързани предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия , извършващи стопанска дейност, обработват не повече от 10 000 дка земеделска земя, независимо от формата на стопанисване или вида собственост;

9. (нова – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г.) нямат парични задължения към държавата;

10. (нова – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) са с постоянен адрес на територията на общината по местонахождение на имотите – обект на търга – при кандидатстване на физически лица;

11. (нова – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) са със седалище или адрес на управление на територията на общината по местонахождение на имотите – обект на търга – при кандидатстване на кооперации, еднолични търговци и юридически лица;

12. (нова – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) са собственици или ползватели на животновъдни обекти, намиращи се на територията на общината по местонахождение на имотите – обект на търга, или развиват стопанска дейност на територията на общината по местонахождение на имотите – обект на търга.

(2) Изискването по ал. 1, т. 2 се отнася за управителите или за членове на управителните органи на кандидата.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., изм., бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 93 от 2018 г., доп., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 3 – 6, 11 и 12 се удостоверяват служебно чрез справка в съответния публичен регистър, а когато такъв не се поддържа, информацията се изисква и получава по служебен път от компетентната администрация, като в случаите по чл. 34, ал. 6 и 8 ЗСПЗЗ информацията се събира служебно от областната дирекция "Земеделие", а обстоятелствата по ал. 1, т. 2, 7 – 9 се удостоверяват с декларация. Обстоятелството по ал. 1, т. 10 се проверява по реда на чл. 47з, ал. 3 при представяне на документа за самоличност или на нотариално завереното пълномощно.

(4) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Право на участие в първата тръжна сесия имат лицата по ал. 1, които:

1. за предходните три години имат регистрирано правно основание за ползване на земеделски площи, заети със зеленчуци – при кандидатстване за отглеждане на зеленчуци;

2. за предходните три години имат регистрирано правно основание за ползване на земеделски площи, заети с трайни насаждения – при кандидатстване за създаване и/или отглеждане на трайни насаждения;

3. са собственици или ползватели на животновъдни обекти, регистрирани в ИИС на БАБХ, и на селскостопански животни, заявени за подпомагане през предходната година в ИСАК – при кандидатстване за отглеждане на едногодишни полски култури и многогодишни фуражни култури – житни, бобови и техните смеси, за изхранване на животни;

4. са сертифицирани за биологично производство – при кандидатстване за биологично производство на зеленчуци, трайни насаждения, едногодишни полски култури и многогодишни фуражни култури – житни, бобови и техните смеси, за изхранване на животни;

5. са физически лица или еднолични търговци на възраст до 40 години към датата на подаване на документите за участие в търга, които кандидатстват за отглеждане на зеленчуци и трайни насаждения, но нямат регистрирано правно основание за предходните три години за ползване на земеделски площи, заети със зеленчуци и трайни насаждения.

(5) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Регистрираните правни основания за ползване на земеделски площи по ал. 4, т. 1 и 2 се удостоверяват служебно, а обстоятелствата относно отглежданите култури, както и по т. 5 се удостоверяват с декларация. Обстоятелствата по ал. 4, т. 3 и 4 се удостоверят служебно чрез справка в съответните информационни системи и регистри, а когато такива не се поддържат, информацията се изисква от компетентната администрация. Обстоятелството по ал. 4, т. 5 се проверява по реда на чл. 47з, ал. 3 при представяне на документа за самоличност или на нотариално завереното пълномощно.

(6) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Право на участие във втора тръжна сесия имат лицата по ал. 1 и 4 – при наличие на останали свободни площи в същата или в съседна община, независимо от областта, в която се намира.

Чл. 47г. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) Търговете се провеждат с тайно наддаване.

Чл. 47д. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г., отм., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.).

Чл. 47е. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните открива процедурата за провеждане на търг ежегодно до 31 март със заповед, която съдържа:

1. обекта на търга – свободните земи от държавния поземлен фонд в страната;

2. реда за провеждане на търга;

3. задълженията на областните дирекции "Земеделие" по провеждането на търга.

(2) Със заповедта по ал. 1 се одобряват образците на документите за участие в търга и проект на договор за наем или за аренда. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник" и се публикува в един централен ежедневник.

(3) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Министърът на земеделието и храните съгласува предложените от директорите на областните дирекции "Земеделие" списъци със свободните земеделски земи от държавния поземлен фонд.

Чл. 47ж. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) (1) Директорът на областната дирекция "Земеделие" издава заповед за провеждането на търга (тръжните сесии), която съдържа:

1. описанието на обекта на търга – съгласно информацията по ал. 5;

2. вида на търга;

3. условията за участие в търга;

4. размера и срока за плащане на депозита за участие в търга;

5. условията за плащане на цената;

6. мястото и срока за получаване на документи за участие в търга;

7. мястото и срока за подаване на документи за участие в търга;

8. мястото на обявяване на информацията за земите – обект на търга;

9. мястото, деня и часа на провеждането на търга (тръжните сесии);

10. (изм. – ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) стъпката на наддаване в размер 0,51 евро от началната тръжна цена в случаите по чл. 47л .

(2) Тръжната комисия се състои най-малко от трима редовни членове, един от които е правоспособен юрист, и от резервни членове. Председател на комисията е представител на областната дирекция "Земеделие". Член на комисията не може да бъде лице, което е свързано лице по смисъла на Търговския закон с участник в търга или с членове на неговите управителни или контролни органи, за което представя декларация на директора на областната дирекция.

(3) Съставът на тръжната комисия се определя със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие" след изтичането на срока за подаване на документи за участие.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Първата тръжна сесия се провежда в срок, не по-кратък от 30 дни от датата на публикуване на обявата в местен вестник. Заповедта по ал. 1 се поставя на информационни табла в областната дирекция "Земеделие" и в общинската служба по земеделие и се публикува на интернет страницата на областната дирекция "Земеделие".

(5) (Доп. – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Информация за земите от държавния поземлен фонд – обект на търга, подробно описани по общини, землища, имоти, начин на ползване, форма на отдаване (наем, аренда), срок на предоставяне, начална тръжна цена, както и образците на документи по чл. 47е, ал. 2 се излагат в областната дирекция "Земеделие" и се публикуват на интернет страницата й. В общинските служби по земеделие се излага информация за земите – обект на търга, на територията на общината.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Втората тръжна сесия се провежда след приключване на първата тръжна сесия и актуализиране на информацията за останалите свободни земи от държавния поземлен фонд със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие", която се издава, публикува и обявява по реда на ал. 4.

Чл. 47з. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) (1) Кандидатите за участие в търга представят:

1. заявление-оферта за участие по образец;

2. банково бордеро за внесен депозит;

3. (отм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.);

4. (изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., отм., бр. 93 от 2018 г.);

5. (отм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г.);

6. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г.) декларации – по чл. 47в, ал. 1, т. 2, 7 – 9 ;

7. (отм. – ДВ, бр. 93 от 2018 г.);

8. (доп. – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) нотариално заверено пълномощно за участие в търга за отдаване под наем или аренда на земеделски земи от държавния поземлен фонд по реда на чл. 24а, ал. 1 от ЗСПЗЗ , когато лицето участва в търга чрез пълномощник;

9. декларация за съгласие с клаузите на образеца на съответния договор.

(2) Кандидатите за участие в търга за повече от един имот представят документи по ал. 1, т. 1 и 2 за всеки имот поотделно.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 93 от 2018 г.) Документът по ал. 1, т. 8 и документ за самоличност на заявителя или на упълномощеното от него лице се представят на комисията в деня на провеждането на търга (тръжната сесия).

Чл. 47и. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) (1) Документите за участие в търга се приемат в областните дирекции "Земеделие". Те се представят в запечатан непрозрачен плик, адресиран до областната дирекция "Земеделие" с указанието "за участие в търг". Пликовете се завеждат в отделен входящ дневник, а на приносителя се издава документ, в който се вписва входящият номер и се отбелязват датата и часът на приемане на документите.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Предложената в заявлението-оферта цена (в евро на декар, посочена като цяло число) трябва да бъде изписана с цифри и с думи за всеки номер имот – обект на търга. При различие е валидно изписването с думи.

(3) Участниците в търга нямат право да подават повече от една оферта за един имот, както и да правят допълнения и изменения в подадените оферти.

(4) Документи за участие, представени след изтичането на определения срок или в незапечатан или прозрачен плик, или в плик с нарушена цялост, не се приемат.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 93 от 2018 г., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Комисията по провеждане на търга може служебно да събира доказателства за обстоятелствата по чл. 47в, ал. 1, т. 2 , 7 – 9 и за декларираните обстоятелства по чл. 47в, ал. 4, т. 1 , 2 и 5 .

Чл. 47к. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) (1) Не се разглеждат в тръжната сесия предложения:

1. при отсъствие на кандидата или на упълномощено от него лице;

2. когато не е спазено някое от изискванията на правилника и заповедите за откриване и за провеждане на търга.

(2) В деня и часа, определени за провеждането на тръжната сесия, председателят на комисията в присъствие на кандидатите:

1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) проверява присъствието на членовете на комисията, на кандидатите или на упълномощените лица чрез попълване на присъствен лист;

2. обявява откриването на търга;

3. отваря пликовете с документите за участие в търга, представя участниците и ги поканва да се легитимират;

4. проверява редовността на документите, съдържащи се в плика, самоличността и пълномощията на представителя на кандидата, като констатира дали са изпълнени условията за провеждането на търга;

5. обявява допуснатите до участие кандидати и кандидатите, които се декласират поради неспазване на някое от условията за участие, като посочва конкретното основание.

(3) В случай че отсъства кандидат, подал предложение за участие в търга, или негов пълномощник, тръжната сесия се отлага с един час.

(4) Предложенията се заверяват с подпис от членовете на комисията по търга. Комисията подрежда в зависимост от размера на предложената цена редовните оферти за всеки от имотите – обект на търга. Председателят на комисията обявява на присъстващите класираните на първо и второ място кандидати и подреждането на останалите предложения.

(5) Търгът се смята за спечелен от участника, предложил най-високата цена за съответния имот. В случай че в резултат на декласиране на участниците поради нередовност остане само един кандидат, търгът се провежда и участникът се обявява за спечелил по предложената от него цена, която не може да бъде по-ниска от началната тръжна цена.

(6) Комисията взема решенията си с обикновено мнозинство.

(7) За тръжната сесия се води протокол, в който се отбелязват:

1. (изм. – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) заповедта по чл. 47ж, ал. 1 или 6 и датата на обявата по чл. 47ж, ал. 4 ;

2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) проверката за редовност на заседанието по ал. 2 и на предложенията по ал. 4;

3. класираните на първо и второ място участници и подреждането на останалите кандидати;

4. провеждането и резултатът от търг с явно наддаване;

5. определянето на печеливш участник, който е бил единствен кандидат.

(8) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Протоколът по ал. 7 се изготвя в 3 екземпляра – по един за спечелилия търга, за комисията и за областната дирекция "Земеделие", подписва се от членовете на комисията и се поставя на информационни табла в областната дирекция "Земеделие" и в общинската служба по земеделие и се публикува на интернет страницата на областната дирекция "Земеделие". На кандидатите при поискване се предоставя заверен препис.

Чл. 47л. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) В случаите, когато от няколко участници е предложена една и съща цена за даден имот, между тях се провежда търг с явно наддаване с начална цена – предложената от кандидатите цена. При отказ за участие в наддаването търгът се прекратява.

Чл. 47м. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 45 от 2008 г., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) След изтичането на срока за обжалване на резултатите от провеждане на търга директорът на областната дирекция "Земеделие" в 14-дневен срок сключва договор за наем или за аренда със спечелилия кандидат. В договора задължително се включват условията, при които е спечелен търгът, за всеки от имотите, или части от тях, определени с координатен регистър. Депозитът на спечелилия участник се прихваща от наемната цена или от арендната вноска.

(2) (Нова – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) За първа тръжна сесия договори за наем и аренда се сключват до достигане на размера по чл. 24а, ал. 1б от ЗСПЗЗ . Областната дирекция "Земеделие" уведомява спечелилия кандидат за надвишаване на размера по чл. 24а, ал. 1б от ЗСПЗЗ , който в срока по ал. 1 следва да посочи имотите и/или части от тях, за които ще сключи договор.

(2а) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Имотите, останали след сключването на договорите по ал. 2, се включват в заповедите по чл. 47ж, ал. 6 за втора тръжна сесия.

(2б) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Информация за размера на площите, одобрени за подпомагане на спечелилите кандидати през предходната година, се предоставя служебно от Държавен фонд "Земеделие".

(3) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., изм., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Лицата, които са сключили договори за ползване под наем или аренда на имоти от държавния поземлен фонд, отдадени за създаване и отглеждане на трайни насаждения, след изразено писмено съгласие на министъра на земеделието и храните могат да изграждат в имотите:

1. (изм. – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) огради, системи за противоградова защита и преместваеми спомагателни постройки за обслужване на имота;

2. водовземни съоръжения за подземни води, които не са свързани с изграждането на допълнителна инфраструктура.

(4) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г.) След изтичане на срока на договора или предсрочното му прекратяване в срок до един месец лицата по ал. 3 имат право да премахнат изградените постройки и съоръжения освен посочените в ал. 3, т. 2, като при неупражняване на това право изграденото в имота остава за неговия собственик.

(5) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г., предишна ал. 3, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г.) При отказ на спечелилия участник да сключи договор по ал. 1 кандидатът, класиран на второ място, се поканва да сключи договор при предложената от него цена, но не по-ниска от 90 на сто от цената, предложена от първия кандидат. В случай на отказ процедурата се прекратява.

(6) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г., предишна ал. 4, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г.) Внесените депозити от некласираните кандидати се възстановяват в 14-дневен срок след приключването на търга, а депозитът на кандидата, класиран на второ място – след подписването на договора за наем или за аренда със спечелилия кандидат.

(7) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г., предишна ал. 5, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г.) Депозитите на кандидатите, класирани на първо и второ място, не се възстановяват в случай на отказ за сключване на договор.

(8) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г., предишна ал. 6, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г.) Депозитът на обжалвалия търга участник се възстановява след влизането в сила на съдебното решение.

(9) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Внесените депозити за имоти и/или за части от тях, за които не се сключва договор поради достигане до размера, посочен в чл. 24а, ал. 1б от ЗСПЗЗ , се възстановяват.

Чл. 47н. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Участниците в търга могат да обжалват протокола на тръжната комисията в 14-дневен срок пред районния съд. Жалбите се подават чрез областната дирекция "Земеделие".

Чл. 47о. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) (1) Когато е подадено предложение само от един кандидат, той се обявява за спечелил търга по предложената от него цена, която не може да бъде по-ниска от началната тръжна цена на имотите.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) В случай че на три последователни търга (тръжни сесии) не са подадени предложения, министърът на земеделието и храните може да намали началната тръжна цена за имотите до 50 на сто или да определи други условия за плащане на цената по предложение на директора на областната дирекция "Земеделие".

Чл. 47п. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г., отм., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.).

Чл. 47р. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г., отм., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.).

Чл. 47с. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г., отм., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.).

Чл. 47т. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г., отм., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.).

Чл. 47у. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г., отм., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.).

Чл. 47ф. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г., отм., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.).

Чл. 47х. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г., отм., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.).

Чл. 47ц. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г., отм., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.).

Чл. 47ч. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) При обжалването на търговете по съдебен ред договорите за наем или за аренда се сключват за срок до произнасяне по жалбата с влязло в сила решение. Земите могат да се ползват само за отглеждане на едногодишни полски култури освен в случаите, когато са заети с трайни насаждения.

(2) Решението на съда се изпълнява след изтичането на стопанската година.

Чл. 47ш. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) (1) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., изм., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Заетите с трайни насаждения земеделски земи от държавния поземлен фонд по чл. 24а, ал. 2, т. 1 ЗСПЗЗ може да се отдават на физически или юридически лица без търг в случаите, когато:

1. насажденията са създадени при условията на сключен договор за наем или аренда на земеделски земи от ДПФ, срокът на който е изтекъл преди изтичане амортизационния срок на насажденията или ако след изтичането му те продължават да са в състояние на плододаване;

2. насажденията, разположени върху земи от ДПФ, са частна собственост, амортизационният срок на които е изтекъл, но те продължават да са в състояние на плододаване.

(2) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., изм., бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г., бр. 93 от 2018 г.) Право да подадат заявление за предоставяне под наем или аренда на заетите с трайни насаждения земеделски земи от ДПФ по ал. 1 имат само лицата, които отговарят на условията по т. 1 или 2, което се удостоверява със съответните документи. Заявлението се подава до директора на областната дирекция "Земеделие", в което се посочват землището, номерът на имота, видът на насаждението, както и eдинен идентификационен код съгласно Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел , когато заявлението се подава от юридическо лице или едноличен търговец. При подаване на заявлението се представя документ за самоличност на заявителя или на упълномощено лице, като се прилагат следните документи:

1. (нова – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г., изм., бр. 93 от 2018 г.) документи, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 1, т. 1 или 2;

2. (нова – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 93 от 2018 г.) нотариално заверено пълномощно, когато заявлението се подава чрез пълномощник;

3. (нова – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г., изм., бр. 93 от 2018 г.) протокол от заседание на съответния оправомощен орган на юридическото лице, съдържащ решение, съобразно заявлението;

4. (нова – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г., отм., бр. 93 от 2018 г.).

(3) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г.) Директорът на областната дирекция "Земеделие" назначава комисия, която извършва теренна проверка за състоянието на трайните насаждения в имотите – обект на заявлението, и изготвя констативен протокол.

(4) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., доп., бр. 93 от 2018 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Областната дирекция "Земеделие" по местонахождението на имотите комплектува преписката с необходимите документи, придружена със становище относно наличието на условията и срока за предоставяне и документи, удостоверяващи липсата на данъчни задължения, както и задължения към Държавен фонд "Земеделие", към държавния и общинския поземлен фонд, по чл. 34, ал. 6 и 8 от ЗСПЗЗ , както и по чл. 37в, ал. 7 и 10 от ЗСПЗЗ за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ , която се изпраща в Министерството на земеделието и храните.

(5) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните назначава комисия с участието на представители от компетентните дирекции, която на базата на извършена преценка изготвя предложение до министъра за одобряване или отказ да бъдат предоставени съответните имоти на заявителя. В 14-дневен срок от датата на одобряване на предложението от министъра на земеделието и храните за одобрените кандидати се изготвят заповеди, въз основа на които директорите на областните дирекции "Земеделие" сключват договори за наем или аренда на земите от ДПФ – обект на заявлението.

(6) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., изм., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Земеделските земи от ДПФ по чл. 24а, ал. 2, т. 1 , върху които са изградени трайно прикрепени функциониращи хидромелиоративни съоръжения, може да се отдават без търг само на собственици на съоръжението.

(7) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г.) При постъпило в областната дирекция "Земеделие" заявление за предоставяне на земите по ал. 6 директорът назначава комисия, в състава на която участват представители на областната дирекция, общинската служба по земеделие, регионалните структури на "Напоителни системи" – ЕАД, и при необходимост – на общината. Комисията изготвя протокол, в който се посочват собственикът на съоръжението, видът и фактическото му състояние съобразно съществуващата техническа документация и площта на имотите от ДПФ, върху които е изградено съоръжението.

(8) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Областната дирекция "Земеделие" комплектува преписка, която се изпраща в Министерството на земеделието и храните за разглеждане и произнасяне по реда на ал. 5.

(9) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., изм., бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) Земите по чл. 24а, ал. 2, т. 1 ЗСПЗЗ се отдават под наем или аренда по пазарни цени, определени от независим оценител, вписан в регистъра на независимите оценители и притежаващ сертификат за оценителска правоспособност на земеделски земи и трайни насаждения. Оценката се възлага от директора на областната дирекция "Земеделие" по местонахождение на земите от държавния поземлен фонд по реда на Закона за обществените поръчки , като заявителят се уведомява писмено за определената цена и за възможния срок за предоставяне, а оценката се прилага към преписката по ал. 4 или 8.

(10) (Предишна ал. 1 – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г.) За определяне на земеделските земи от държавния поземлен фонд по чл. 24а, ал. 2, т. 2 ЗСПЗЗ общинската служба по земеделие изготвя протокол, който се одобрява от директора на областната дирекция "Земеделие".

(11) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) В случаите по чл. 24а, ал. 2, т. 3 ЗСПЗЗ след представяне на влязло в сила съдебно решение за преобразуване в еднолично търговско дружество с държавно участие земите от държавния поземлен фонд се предоставят за ползване на търговското дружество със заповед на министъра на земеделието и храните за срок до приватизацията.

(12) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г.) При приватизация на търговските дружества по ал. 11 се сключва договор за ползване под наем или аренда за срока, предвиден за запазване предмета на дейност съгласно приватизационния договор.

Чл. 47щ. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Областната дирекция "Земеделие" до 1 август на съответната година представя за одобрение в Министерството на земеделието и храните предложение за отдаване под наем на маломерните имоти от държавния поземлен фонд по чл. 24а, ал. 3 ЗСПЗЗ .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2018 г.) Областната дирекция "Земеделие" обявява на видно място в общината и кметствата одобрения списък по ал. 1. В обявата се посочват условията по чл. 24а, ал. 3 ЗСПЗЗ , срокът за приемане на заявления, наемната цена и изискването да е платена при сключване на договора за наем.

(3) Срокът за приемане на заявления не може да бъде по-кратък от 30 дни считано от деня на обявяването.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2018 г.) Лицата подават заявление в областната дирекция "Земеделие":

1. (отм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г.);

2. (отм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г.);

3. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., отм., бр. 93 от 2018 г.);

4. (отм. – ДВ, бр. 93 от 2018 г.);

5. (отм. – ДВ, бр. 93 от 2018 г.);

6. (отм. – ДВ, бр. 93 от 2018 г.).

(5) Директорът на областната дирекция "Земеделие" назначава комисия за разглеждане на заявленията и определя срок за класиране на кандидатите и за сключване на договорите за наем с класираните лица.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2018 г.) Комисията разглежда заявленията по реда на постъпването им. Заявления, по които е установено, че заявителите имат задължения към Държавен фонд "Земеделие" и/или към държавния поземлен фонд, се оставят без разглеждане и не участват в класирането. За работата си комисията съставя протокол, в който посочва класираните кандидати.

(7) Въз основа на протокола по ал. 6 и документ за платената наемна цена директорът на областната дирекция "Земеделие" сключва договори с класираните лица за едногодишно ползване под наем на имотите от държавния поземлен фонд.

Глава четвърта – (Нова – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ТРУДОВОКООПЕРАТИВНИТЕ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНСТВА И НА ДРУГИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ, ОБРАЗУВАНИ ВЪЗ ОСНОВА НА ТЯХ

Чл. 48. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) (1) Имуществото на трудовокооперативните земеделски стопанства и другите организации, образувани въз основа на тях, се състои от право на собственост и други вещни права върху дълготрайни и краткотрайни активи, права върху търговски марки, продукти от научна и развойна дейност, програмни продукти, патенти, лицензии, ноу-хау, ценни книжа, дялово участие в дружества и други права и задължения.

(2) На разпределяне в дялове подлежат всички активи по баланса към датата на разпределянето след приспадане на задълженията към държавата, банките и други юридически и физически лица.

(3) От имуществото по баланса се приспадат преди разпределянето:

1. (доп. – ДВ, бр. 72 от 1993 г.) паричните средства, получени от ТКЗС и другите организации, образувани въз основа на тях, за продадените земи в регулация и извън регулация и като обезщетение за отчуждени земи. Тези средства се внасят в държавния бюджет;

2. (отм. – ДВ, бр. 28 от 1997 г.);

3. (доп. – ДВ, бр. 72 от 1993 г., изм., бр. 48 от 1995 г., отм., бр. 28 от 1997 г.).

(4) По решение на ликвидационния съвет от имуществото преди разпределянето в дялове може да се изключи стойността на недвижимите имоти, предназначени за обслужване на населеното място или на земеделските земи (пътища, мостове, културно-битови сгради и други). Те може да се прехвърлят възмездно или безвъзмездно на общините и държавата. При възмездно прехвърляне получената стойност се прибавя към имуществото по ал. 2.

(5) След възстановяване правото на собственост върху имуществото, иззето от ТКЗС или от образуваните въз основа на тях организации или предадено на други организации, то се прибавя към имуществото по ал. 2. Имуществото, върху което правото на собственост е възстановено след формиране на дяловете, се разпределя допълнително при условията и по реда на първоначалното разпределяне.

(6) Стойността на дяловото участие на ТКЗС, съответно на правоприемниците му, в случаите по чл. 28, ал. 3 ЗСПЗЗ е равна на актуализираната остатъчна стойност на имуществото при предаването му на ДЗС, МТС и другите организации.

(7) Правото на собственост върху селскостопанските машини и оборудване, предадени безвъзмездно на МТС и други организации, които са бракувани, се възстановява чрез предоставяне на собствениците на аналогични по вид и годност машини и оборудване. В тези случаи стойността на предадените на МТС селскостопански машини и оборудване се коригира съобразно действащите пазарни цени, като се взема предвид остатъчната им годност към момента на предаването.

(8) (Доп. – ДВ, бр. 8 от 1993 г.) Дълготрайни активи на ТКЗС и другите организации, образувани въз основа на тях, може да се продават само на търг по решение на ликвидационния съвет с изключение на онези, за които е предвиден специален ред. Търгът се провежда от ликвидационния съвет по реда, предвиден в чл. 43, ал. 2 . Продажба на търг се допуска само ако лицата с право на дял от имуществото на тези организации не желаят да получат дълготрайните активи срещу полагащите им се дялове.

(9) (Нова – ДВ, бр. 8 от 1993 г.) Преди приемане на решение за провеждане на търг ликвидационният съвет обявява на подходящо място и в един централен и един местен вестник списък на обектите, първоначалната им цена и срока за предявяване на исканията от лицата с право на дял, който не може да бъде по-кратък от един месец.

(10) (Нова – ДВ, бр. 8 от 1993 г.) При явяване на кандидати с право на дял търг се провежда само между тях. Ако само един от кандидатите е лице с право на дял, се прилага съответно чл. 6, ал. 2, 3 и 4 от Наредбата за търговете (ДВ, бр. 50 от 1992 г.). В тези случаи се извършва приспадане с полагащите се дялове.

(11) (Предишна ал. 9 – ДВ, бр. 8 от 1993 г.) В стойността на имуществото за разпределяне се отразява разликата в цената на продадените на търг обекти. Когато продажбата се извърши след разпределянето на имуществото, със съответната разлика се променят дяловете на собствениците.

(12) (Предишна ал. 10, изм. – ДВ, бр. 8 от 1993 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Продажбата на животни и възлагането им в дял се извършва след съгласуване с Министерството на земеделието и храните.

(13) (Нова – ДВ, бр. 5 от 1995 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Продажбата и възлагането в дял на племенни животни, определени от Националната служба за селекция и репродукция в животновъдството към Министерството на земеделието и храните, се извършват без търг след съгласуване с Министерството на земеделието и храните при представяне на:

1. оценка на животните, която се извършва от съответната регионална служба за селекция и репродукция в животновъдството, съобразена с действащите пазарни цени;

2. договор със съответната регионална служба за селекция и репродукция в животновъдството за продължаване на селекционно-племенната работа;

3. документ от съответната регионална служба за селекция и репродукция в животновъдството, удостоверяващ, че купувачът има условия за отглеждане на животните.

Чл. 48а. (Нов – ДВ, бр. 72 от 1993 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) При продажба на търг на недвижими имоти ликвидационният съвет прехвърля вещните права, включително и правото на собственост върху земята, в размери, определени по реда на чл. 45, ал. 3 . В тези случаи към тръжните книжа се прилага и скица, издадена от техническата служба на общината и заверена от общинската служба по земеделие.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1997 г.) Купувачът плаща тръжната цена, както следва: стойността на постройките – по сметка на ликвидационния съвет, а стойността на вещните права върху земята – по Държавен фонд "Земеделие".

Чл. 49. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 80 от 1991 г., изм., бр. 34 от 1992 г.) (1) Преди разпределянето на имуществото на дялове се извършва оценка на дълготрайните и краткотрайните активи, включително вземанията и задълженията.

(2) Оценката се предхожда от установяване фактическата наличност на активите в натура и стойност чрез инвентаризация, извършена по реда, предвиден в Закона за счетоводството . Резултатите от инвентаризацията се осчетоводяват преди оценката. Данните от инвентаризационните описи служат за извършване на оценката.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 72 от 1993 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Оценката на имуществото, подлежащо на разпределение както и на държавното имущество по чл. 48, ал. 3, т. 2 и 3 , се извършва по преценка на ликвидационния съвет от независима експертна комисия или фирма (дружество) със съответен предмет на дейност, която е получила разрешение от Министерството на земеделието и храните съгласувано с Министерството на финансите.

(4) Експертните комисии се съставят най-малко от трима експерти с необходимото образование и квалификация за оценка на имуществото, от които поне един счетоводител, отговарящ на изискванията на Заповед № 146 на министъра на финансите от 23 март 1991 г . (ДВ, бр. 81 от 1991 г.). Като експерти не могат да участват лица, които имат право на дял от имуществото на ТКЗС. Съставът на експертната комисия се определя от ликвидационния съвет.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Оценителните протоколи по преценка на ликвидационния съвет се представят за становище от експертен съвет, определен от министъра на земеделието и храните съгласувано с министъра на финансите. Оценката се приема с решение на ликвидационния съвет и подлежи на последващ финансов контрол.

Чл. 49а. (Нов – ДВ, бр. 80 от 1991 г., отм., нов, бр. 34 от 1992 г.) (1) Оценката на различните видове имущество се извършва при спазване на следните правила:

1. дълготрайните активи се оценяват само когато са собствени, включително намиращите се в чужбина и дадените под наем (аренда) на юридически и физически лица;

2. оценката на дълготрайните материални активи се определя от техническото равнище и състояние, остатъчния срок за експлоатация и продажната цена или цената на придобиването към датата на оценката. Изборът на вида на цената се извършва от експертите. Стойността на дълготрайните материални активи от внос се определя по действащите към датата на оценката външнотърговски цени и пазарния курс на Българската народна банка (БНБ). За дълготрайните материални активи, чието производство е преустановено и не може да се използва продажна цена, оценката се извършва по аналог от местно производство, а ако няма такъв – от внос. Стойността на дълготрайните материални активи, определена с оценката, се записва като първоначална стойност на съответния дълготраен актив. Амортизацията, начислена до момента на оценката, се заличава. Оценката на отделните дълготрайни материални активи се извършва, както следва:

а) (изм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) оценката на сгради, площадки, силажни ями, напоителни системи, закрити ел. мрежи, водопроводи и други се определя чрез измерване на изпълнените видове работи при изграждане на обектите. Вложените материали, труд и услуги се оценяват по действащите към датата на оценката пазарни цени, норми и разценки. Овехтяването на сградите се определя и се приспада според вида на конструкцията (паянтови, полумасивни, масивни), времето и начина на използването и действащите норми. Цената на обектите с административно, социално-битово и културно предназначение и други не може да бъде по-ниска от базисната, определена по реда, предвиден в глава седма от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост , а за новоизградените – от пълната им строителна стойност;

б) машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства и стопански инвентар се оценяват по действащите към датата на оценката покупни или продажни цени, като се отчитат техническото равнище и състояние и остатъчният срок за експлоатация;

в) (изм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) застроени и незастроени земи, включени в границите на урбанизираните територии и земи, намиращи се извън границите на урбанизираните територии, отчуждени за неземеделски нужди, се оценяват по реда, предвиден в глава седма от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост ;

г) (изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г.) новосъздадени и плододаващи трайни насаждения се оценяват по реда, предвиден в Наредбата за базисните цени на трайните насаждения (ДВ, бр. 65 от 1991 г.), които се считат за минимални. Продажните цени на трайните насаждения се определят след експертно установяване на разходите за създаване, както и на потенциалния добив, цените на продукцията и разходите за производство за остатъчния срок на годност към датата на оценката. Продажната цена не може да бъде по-ниска от минималната;

д) продуктивни, работни и млади животни за разплод се оценяват след експертно установяване на състоянието и потенциалната продуктивност (производителност на животните, срока на остатъчна годност и цените на реализация на продукцията, намалени със съответните разходи по пазарни цени към датата на оценката). Цената им не може да бъде по-ниска от пазарната цена на племенните животни за разплод, а за другите – от пазарната цена за килограм живо тегло за съответния район към датата на оценката;

е) незавършено производство в растениевъдството се оценява по фактическа себестойност. Състоянието и възможността за неговото използване се установяват с протокол от комисията по инвентаризацията. При настъпили изменения в цените на вложените материали, торове, препарати, горива и в нормите, тарифите и разценките за заплащане на труда и услугите фактическата себестойност се коригира;

ж) незавършени материални дълготрайни активи се оценяват отделно за строително-монтажните работи, като се отчитат тяхното фактическо състояние и цената на придобиването към датата на оценката. Доставените машини и съоръжения, включени в стойността на незавършени дълготрайни активи, се оценяват по действащите към датата на оценката покупни цени, като се вземат предвид фактическото им състояние, степента на годност и възможностите за тяхното използване;

з) дълготрайни активи, прикрепени към земеделските земи, които имат характер на подобрения (хидромелиоративни съоръжения, стационарни и полустационарни напоителни системи и други), се оценяват в зависимост от техническото им равнище и състояние, остатъчния срок за използване и цената, по която те могат да бъдат придобити към датата на оценката;

3. дълготрайните нематериални активи се оценяват, като се отчитат тяхното равнище и състояние и възможностите за използването им за бъдеща стопанска изгода. На нова оценка подлежат само дълготрайните нематериални активи, които към датата на оценката се водят стойностно в баланса;

4. (изм. – ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) дълготрайните финансови активи (дялово участие в капитала на дружества в евро и във валута, акции и облигации) се оценяват по пазарния курс на валутата към датата на оценката, а акциите и облигациите – по номинална стойност или продажна цена;

5. краткотрайните активи се оценяват съгласно принципите и цените, възприети за дълготрайните активи, като се спазват и следните изисквания:

а) материалните запаси се оценяват според фактическото им състояние, степен на годност, възможности за използване и цената на придобиването или продажната цена към датата на оценката. Изборът на вида на цената се извършва от експертите съобразно конкретната обстановка за различните видове материални запаси;

б) наличните към датата на оценката парични средства и вземания в чуждестранна валута се оценяват по пазарен курс на БНБ, ако тази стойност е по-ниска от стойността, по която се отчитат до момента на оценката;

в) задълженията в чуждестранна валута се оценяват по пазарен курс на БНБ, когато тази стойност е по-висока от стойността, по която се отчитат до момента на оценката;

6. безвъзмездно придобитите активи се оценяват по продажни цени или по цени на придобиването към датата на оценката по преценка на експертите.

(2) При продажба на търг началната цена на обекта се определя от независимите експерти, като се вземат предвид имуществената стойност, размерът на печалбата и възвръщаемостта на вложените парични средства за закупуване на обекта и се спазват следните правила:

1. отделни стопански обекти (лозе, овощна градина, животновъдна ферма, угоителен комплекс, мелница, мандра, водоем, язовир и други подобни, с които може да се осъществява и обособена стопанска дейност) и животни се оценяват, като задължително се взема предвид и тяхната потенциална доходност. Потенциалната доходност се определя от:

а) техническото равнище, състоянието на обекта, възможните приходи от реализацията на продукцията, разходите за дейността, финансовите и извънредните разходи, дължимите данъци и данъчни плащания и размера на печалбата;

б) стойността на продукцията, определена по пазарните цени, действащи в момента на оценката;

в) необходимите материални разходи, определени в натура според средния им размер за предходните три години и оценени по пазарни цени към датата на оценката. Разходите на труд, финансовите разходи и извънредните разходи се установяват по размер според действащите към датата на оценката норми, разценки, тарифи и други;

2. данъчните плащания и отчисленията от печалбата се определят според действащите тарифи към датата на оценката;

3. размерът на печалбата се определя на основата на извършените разчети за приходите и разходите.

Чл. 49б. (Нов – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) (1) Увеличаването или намаляването на стойността на имуществото след приемане на оценката се отразява счетоводно като увеличаване или намаляване на основния капитал.

(2) Резултатите от оценката не се посочват в отчета за приходите и разходите и не формират финансов резултат с изключение на резултатите от оценката, произтичащи от стопанската дейност за текущата година и отрицателните разлики от ценни книжа и от промяна на валутни курсове.

(3) Коригираната след оценката стойност на собствения капитал, намалена със стойността на привлечените средства, служи за формиране на дяловете.

Чл. 50. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) Размерът на дяловете от имуществото на ТКЗС и на другите организации, образувани въз основа на тях, се определя от приноса на лицата при придобиването му – внесена земя, трудов стаж и неизплатени инвентарни вноски, при равно съотношение на приноса от внесената земя и трудовия стаж, след приспадане на неизплатените инвентарни вноски.

Чл. 50а. (Нов – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) Размерът на земеделската земя, включена в ТКЗС или ДЗС, се установява от общинската служба по земеделие по собственици. Площта на земеделската земя се приравнява в условни декари чрез бонитетната оценка. Условните декари се умножават по броя на годините от включването на земите в ТКЗС или ДЗС до прекратяването на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ . Полученият показател е базата за участие при разпределяне на частта от имуществото, полагащо се за земята. До решенията на общинската служба по земеделие по чл. 18ж разчетите се извършват с предварителни данни.

Чл. 50б. (Нов – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) (1) Трудовото участие на кооператорите като база за разпределяне на имуществото се установява за целия период от създаване на стопанството до момента на разпределяне на имуществото в дялове. Трудовото участие се измерва в човекодни чрез продължителността на времето, отработено в стопанството, включително времето в отпуск по болест и майчинство. Когато вложеният труд е отчитан в трудодни, превръщането им в човекодни се извършва чрез индивидуални коефициенти за всяко стопанство по години. Обобщаващ показател за измерване на трудовото участие при разпределяне на имуществото в дялове е сборът на човекодните за времето, за което всеки кооператор има трудово участие.

(2) Трудовото участие не се взема предвид, ако е по-малко от пет години, когато лицето не е внесло земя и инвентар. Работници и служители, които не са внесли земя и инвентар, но са работили не по-малко от пет години в повече от едно ТКЗС или в други образувани въз основа на тях организации, имат право на дял от съответното стопанство пропорционално на отработеното време.

Чл. 50в. (Нов – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) (1) Размерът на инвентарната вноска на всеки кооператор се установява от архивни документи.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) При липса на писмени доказателства задължителната инвентарна вноска се определя, като се умножи размерът на земята с определения за всяко селище норматив в евро на декар. Действащият при кооперирането норматив за инвентарна вноска в евро на декар се определя с установителен протокол, който се утвърждава от ликвидационния съвет. При липса на писмени доказателства за допълнителна инвентарна вноска претенциите на лицата се установяват по общия исков ред.

(3) Стойността на инвентарната вноска се преизчислява по цени към датата на оценката, а когато няма данни за внесените инвентарни предмети, общата й стойност се увеличава с индекс на инфлация, установен от Националния статистически институт, за времето от внасяне на инвентара до момента на новата оценка. Актуализираната стойност на неизплатените инвентарни вноски се приспада от имуществото и се възстановява като дял на правоимащите, без да се използва като база за участие при разпределяне на имуществото.

Чл. 51. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 80 от 1991 г., изм., бр. 34 от 1992 г.) (1) Право на дял от имуществото имат лицата, които:

1. са внесли земя и инвентар и имат трудово участие;

2. са внесли земя и инвентар, но нямат трудово участие;

3. предоставили са земя за ползване на ТКЗС;

4. имат трудово участие над пет години, без да са внесли земя и инвентар. Броят на годините се установява чрез определения задължителен минимум трудодни или човекодни.

(2) Нямат право на дял от имуществото:

1. лицата, които не са внесли земя и инвентар и са работили по-малко от пет години в ТКЗС и аграрно-промишлените комплекси (АПК);

2. специалисти и работници в промишлените, страничните и другите неземеделски дейности на ТКЗС, работили по трудов договор, без да са имали членствени правоотношения;

3. лицата, работили по граждански договор;

4. лицата, получавали трудово възнаграждение от ТКЗС и АПК за времето, през което са изпълнявали обществено-политическа дейност.

(3) Работници и служители, работили в АПК и поделенията им, имат право на дялове за трудово участие от ТКЗС:

1. с което работникът или служителят е в членствени правоотношения към момента на разпределяне на имуществото в дялове;

2. в което работникът или служителят се е пенсионирал, преди да получи дял за трудово участие;

3. където е било седалището на АПК (поделенията му), когато трудовоправните отношения са били прекратени преди или по време на ликвидирането на АПК.

(4) Членовете на обединените трудовокооперативни земеделски стопанства имат право на дялове за трудово участие по реда на ал. 3.

(5) Право на дялове за трудово участие имат и наследниците на кооператорите за трудовото участие на наследодателите.

(6) Отработеното време в ДЗС, образувано на държавна земя, и в МТС не се признава при формиране на дялове за трудово участие, освен когато отработеното време в МТС е от механизаторите и е в резултат на извършени реорганизации на ТКЗС и АПК.

Чл. 52. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) (1) Делът на всеки собственик се формира като част от общата стойност на имуществото без оглед на неговото натурално и веществено съдържание. Частта от имуществото, която получава всяко лице, се изразява в определен брой дялове чрез предварително определяне стойността на един дял. Сумата от стойностите на притежаваните дялове от всяко лице представлява неговият дял.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 72 от 1993 г., бр. 48 от 1995 г., доп., бр. 28 от 1997 г.) Лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ имат право да получат своя дял в собственост или съсобственост. Предоставянето на имуществото се извършва в натура или в пари по решение на общото събрание на правоимащите лица. Решение за продажба на имуществото чрез търг или по друг начин се взема от общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ .

(3) (Нова – ДВ, бр. 72 от 1993 г., изм., бр. 48 от 1995 г., доп., бр. 28 от 1997 г.) Решението на общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ за окончателното разпределяне на имуществото в натура или в пари подлежи на обжалване пред районния съд в 7-дневен срок, ако жалбоподателят е присъствал на общото събрание, и в 14-дневен срок, ако не е присъствал на общото събрание.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 72 от 1993 г., изм., бр. 48 от 1995 г.) Преди окончателното разпределяне на имуществото в натура или в пари лицата, имащи право на дял, могат да внесат като дялово участие в кооперации или търговски дружества определената им сума по реда на ал. 1.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 72 от 1993 г., изм., бр. 48 от 1995 г., бр. 28 от 1997 г., бр. 122 от 1997 г.) Ако лицата, придобили в дял или чрез търг недвижими имоти, са били собственици на застроената земя или на част от нея при условията на чл. 10а, ал. 1 ЗСПЗЗ , общинската служба по земеделие издава отделно решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, а стойността й не се заплаща.

(6) (Нова – ДВ, бр. 48 от 1995 г., изм., бр. 28 от 1997 г.) Когато по реда на чл. 27, ал. 5 ЗСПЗЗ на едно или няколко лица се предостави имущество, което надвишава по размер определените им дялове, те доплащат разликата в пари.

(7) (Нова – ДВ, бр. 48 от 1995 г., изм., бр. 122 от 1997 г.) Въвеждането във владение на собствениците на земи, заети с оризови полета и хидромелиоративни съоръжения, се извършва, след като уравнят дяловете на другите лица с пари или вещи.

(8) (Нова – ДВ, бр. 48 от 1995 г., изм., бр. 28 от 1997 г., отм., бр. 122 от 1997 г.).

(9) (Нова – ДВ, бр. 48 от 1995 г., изм., бр. 28 от 1997 г., отм., бр. 122 от 1997 г.).

(10) (Нова – ДВ, бр. 48 от 1995 г., отм., бр. 122 от 1997 г.).

(11) (Нова – ДВ, бр. 28 от 1997 г., отм., бр. 122 от 1997 г.).

Чл. 53. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1997 г.) Имуществото на междукооперативните предприятия – птицекомбинати, свинекомплекси, телеугоителни стопанства и други, създадени с дялови вноски на ТКЗС, се разпределя по споразумение между страните. Дяловото участие на отделните ТКЗС или техните правоприемници се формира от преоценения по пазарни цени размер на дяловите вноски и половината от прираста на имуществото на междукооперативното предприятие. Останалата част от имуществото се разпределя на базата на трудов стаж по реда на чл. 50б .

(2) (Доп. – ДВ, бр. 48 от 1995 г., отм., бр. 28 от 1997 г.).

(3) (Отм. – ДВ, бр. 28 от 1997 г.).

Чл. 54. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г., изм. и доп., бр. 48 от 1995 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1997 г.) Имуществото на специализираните предприятия за промишлена и странична дейност, строителство, ремонт и поддържане на селскостопанска техника, материално-техническо снабдяване, товарен транспорт и други, създадени от АПК, подлежи на възстановяване на ТКЗС или на неговите правоприемници. Частта от полагащото се имущество се установява по споразумение между заинтересуваните страни според приноса им за създаването му, а когато такова не се постигне – по общия исков ред. Когато имуществото на специализираните предприятия е неделимо, собствеността се възстановява като дялово участие. Възстановената част от имуществото се включва към имуществото на ТКЗС, подлежащо на разпределение в дялове.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 28 от 1997 г.).

Чл. 54а. (Нов – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) (1) Имуществото на селскостопанските организации, образувани чрез обединяване на ТКЗС и ДЗС, се разпределя между участниците след коригиране на стойността му по пазарни цени към датата на разпределянето.

(2) Имуществото на бившето ДЗС, съответно на държавата, към датата на сливането се приспада, като стойността му се коригира по пазарни цени към датата на разпределянето.

(3) Имуществото, създадено през периода на съвместното функциониране на ТКЗС и ДЗС, се разпределя в равно съотношение за приноса на земята и трудовия стаж.

(4) Частта от имуществото за използваната земя се разпределя между ТКЗС и държавата според количеството, качеството и годините на използването на земята. Частта от имуществото за използваната държавна земя не подлежи на разпределяне в дялове между лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ .

Чл. 55. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) (1) Разпределението на имуществото в дялове се приема с решение на ликвидационния съвет, което подлежи на последващ финансов контрол, до заличаване на организацията.

(2) Когато се определя дял от имуществото за починал собственик, решението се издава общо за всички наследници.

Чл. 56. (Отм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г., нов, бр. 48 от 1995 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1997 г.) Определените лица по § 29 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 45 от 1995 г.) от общото събрание на лицата по § 27, ал. 1 ЗСПЗЗ :

1. (изм. – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) разпределят имуществото на заличените организации по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ по реда на чл. 52, ал. 1 и 2 ;

2. свикват общо събрание на правоимащите лица по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ по реда на § 29, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 45 от 1995 г.);

3. участват в общите събрания в междукооперативните и специализираните предприятия по чл. 53 и 54 ;

4. представляват лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ пред съдилищата, нотариатите и другите държавни органи;

5. събират вземанията на заличените организации, като завеждат дела за това, встъпват по висящите граждански дела като ищец, а по изпълнителните – като взискател;

6. уреждат трудовоправните отношения с работниците и специалистите от заличените организации при условията на чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда , ако тези отношения не са уредени от ликвидационния съвет към момента на влизането в сила на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 45 от 1995 г.).

(2) (Нова – ДВ, бр. 28 от 1997 г.) Определените лица по § 29, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 45 от 1995 г.) се освобождават и се избират нови по реда на § 29, ал. 2 от същия закон.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 28 от 1997 г.) Трудовоправните отношения с материалноотговорните лица и пазачите не се прекратяват до вземане на решение от общото събрание за това. Издръжката на материалноотговорните лица и на пазачите се осигурява от имуществото на заличената организация по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ .

(4) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) По предложение на кметовете на общините областният управител определя дати за провеждане на общи събрания.

(5) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Общите събрания на лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ определят срока, в който определените лица да извършат разпределение на имуществото на заличените организации по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ , но не по-късно от 31 декември 1997 г. Контролът по провеждането на общите събрания и спазването на срока по § 29 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се извършва от областния управител.

(6) (Нова – ДВ, бр. 18 от 1999 г.) Когато разпределението на имуществото не е приключило в срока по ал. 5, областният управител свиква общо събрание, на което лицата по § 29, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗСПЗЗ представят отчет за своята дейност и се определя срок за разпределяне на имуществото до 6 месеца, считан от провеждането на събранието.

Глава четвърта – "а" (Нова – ДВ, бр. 62 от 2009 г.) РАЗПОРЕЖДАНЕ С ДЪРЖАВНИТЕ ЗЕМИ В БИВШИТЕ СТОПАНСКИ ДВОРОВЕ НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ ПО § 12 ОТ ПРЕХОДНИТЕ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИТЕ РАЗПОРЕДБИ НА ЗСПЗЗ

Раздел I – (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г.) Разпореждане със земи по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ

Чл. 56а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г., изм. и доп., бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Лицата, които са придобили собствеността върху сгради и/или съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ , могат да подадат заявление по образец до министъра на земеделието и храните чрез областната дирекция "Земеделие" по местонахождението на държавния имот, за да придобият правото на собственост върху застроените и нормативно определените прилежащи площи към сградите и/или съоръженията. Когато процедурата се провежда от директора на областната дирекция "Земеделие", оправомощен със заповед на министъра на земеделието и храните, заявлението се подава до него.

(2) В заявлението по ал. 1 се посочват землището, номерът на имота и предпочитаният начин на заплащане стойността на имота. При подаване на заявлението се представя документ за самоличност на заявителя или на упълномощеното лице и се прилагат:

1. копие от документ, удостоверяващ правото на собственост върху сградите и/или съоръженията – собственост на заявителя;

2. нотариално заверено пълномощно, когато документите се подават от упълномощено лице;

3. други документи в изпълнение на специалните изисквания на закона.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) Когато заявлението по ал. 1 е подадено от юридическо лице или едноличен търговец, в него се посочва единен идентификационен код на юридическото лице или едноличния търговец съгласно Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел , като се прилага и протокол от заседание на съответния оправомощен орган на юридическото лице, съдържащ решение за закупуване на държавните имоти – предмет на продажбата.

(4) Областната дирекция "Земеделие" комплектува преписка, която съдържа следните документи:

1. акт за частна държавна собственост, удостоверяващ правото на собственост върху застроените и прилежащи площи по ал. 1, както и скица на имота;

2. (доп. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) пазарна оценка на имота, възложена от директора на областната дирекция "Земеделие" и изготвена по реда на чл. 90 ППЗДС ;

3. данъчна оценка на имота, изготвена в съответствие с чл. 56в ;

4. (нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) документ, удостоверяващ, че заявителят е уведомен писмено за определената продажна цена на имота;

5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) протокол за определяне на прилежащите площи към сградите и/или съоръженията, изготвен в изпълнение на чл. 45, ал. 5 , или влязла в сила заповед на кмета за одобряване на план за регулация и влязла в сила заповед по чл. 45, ал. 6 ;

6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) други документи в изпълнение на специалните изисквания на закона.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Областната дирекция "Земеделие" извършва проверка за редовността на преписката, прилага мотивирано писмено становище и когато процедурата се провежда от министъра на земеделието и храните, изпраща комплектуваните преписки в Министерството на земеделието и храните в едномесечен срок от представянето на документите по ал. 2 – 4.

(6) При констатирани нередовности областната дирекция "Земеделие" връща преписката на заявителя с писмо с обратна разписка, с указание за отстраняването им в едномесечен срок от уведомяването.

Чл. 56б. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г., отм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г.).

Чл. 56в. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Застроените и прилежащите площи, включително когато са разположени извън границите на урбанизирана територия (населено място или селищно образувание), се оценяват по реда на чл. 90 ППЗДС . Данъчната оценка се определя като за земи в строителни граници и това обстоятелство се посочва изрично в удостоверението за данъчна оценка.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г.).

Чл. 56г. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните или директорът на областната дирекция "Земеделие" се подпомага от постоянно действаща комисия, която разглежда преписките за придобиване правото на собственост върху застроените и нормативно определените прилежащи площи към сгради и/или съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) В заповедта за назначаване на комисията, издадена от министъра на земеделието и храните, се определя поименният състав на членовете й, които са длъжностни лица от Министерството на земеделието и храните. Когато процедурата се провежда от директора на областната дирекция "Земеделие", заповедта за назначаване на комисията се издава от него и в състава й се включват длъжностни лица от областната дирекция "Земеделие" и длъжностни лица от Министерството на земеделието и храните, определени със заповед на министъра.

(3) Съставът на комисията по ал. 2 се състои от нечетен брой редовни членове, включително – председател, секретар и правоспособен юрист, както и двама резервни членове.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Комисията провежда дейността си по правила, одобрени от министъра на земеделието и храните.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) За решенията на комисията се съставя протокол, който се одобрява от министъра на земеделието и храните или съответно от директора на областната дирекция "Земеделие". Протоколът съдържа решения, с които се предлага на министъра, съответно на директора на областната дирекция "Земеделие", да издаде заповед за продажба на имота/имотите, когато преписката отговаря на изискванията на ЗСПЗЗ и този правилник, или преписката да бъде върната за отстраняване на констатирани нередовности. Решенията на комисията за издаване на заповед за продажба на имота/имотите се вземат от членовете й с пълно мнозинство.

Чл. 56д. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Въз основа на протокола на комисията по чл. 56г, ал. 5 министърът на земеделието и храните или съответно директорът на областната дирекция "Земеделие", издава заповед за извършване на покупко-продажба на имота/имотите. Заповедта, издадена от министъра на земеделието и храните, се изпраща в областната дирекция "Земеделие".

(2) Областната дирекция "Земеделие" писмено уведомява заявителя по преписката по реда на ГПК за стойността на имота, размера на дължимите данъци, такси, разноски и други плащания, сроковете за плащане и за сключване на договора и последиците при неспазването им.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г.) В тримесечен срок от съобщението заинтересуваното лице заплаща стойността на имота, дължимите данъци, такси, разходи по чл. 56ш, ал. 1 , разноски и други суми.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г.) В случай че плащането се извършва с поименни компенсационни бонове, заинтересуваното лице в шестмесечен срок представя в областната дирекция "Земеделие" нареждане за плащане по чл. 13, ал. 2 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти до централния депозитар.

(5) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., изм., бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г., бр. 115 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Размерът на дължимите суми по § 17, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (обн., ДВ, бр. 10 от 2009 г.; изм., бр. 25 от 2012 г.) се определя като произведение от цената на имота, определена по чл. 90 ППЗДС , и броя на месеците за времето от настъпването на дължимостта на сумите до придобиването на собствеността върху застроените и прилежащи земи, разделено на 240. Сумите за ползване на имота се заплащат в евро.

(6) (Нова – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г., изм., бр. 115 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Размерът на дължимите суми по § 16 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61 от 2015 г.) се определя като произведение от цената на имота, определена по чл. 90 ППЗДС , и броя на месеците за времето от настъпването на дължимостта на сумите съгласно чл. 27а ЗСПЗЗ до датата на разпореждане със сградите/съоръженията, разделено на 240. Сумите за ползване на имота се заплащат в евро.

(7) (Нова – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) Документът, удостоверяващ, че са заплатени дължимите суми по ал. 6, се издава от областната дирекция "Земеделие" по местонахождението на имота.

(8) (Нова – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) Когато в имота – предмет на разпореждане, съществуват сгради и/или съоръжения, придобити от един собственик по различно време, той дължи суми за ползване на земята от датата на придобиване право на собственост върху съответната сграда или съоръжение съгласно чл. 27а ЗСПЗЗ .

(9) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., предишна ал. 6, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните или упълномощено от него длъжностно лице сключва писмен договор за продажба в едномесечен срок от заплащането на сумите по ал. 3, а при плащане с поименни компенсационни бонове – от получаването на потвърждението за регистрация на плащането от централния депозитар по чл. 13, ал. 3 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти . Договорът се вписва в службата по вписванията по местонахождение на имотите за сметка на заявителя. Нотариална форма не е необходима.

(10) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., предишна ал. 7, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) Смята се, че заявителят се е отказал от придобиването на правото на собственост върху застроените и прилежащите площи в случаите, когато:

1. заявителят не е спазил сроковете по ал. 3 и 4;

2. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) потвърждението за регистрация на плащането от централния депозитар по ал. 9 не е постъпило в 6-месечен срок от уведомлението на областната дирекция "Земеделие";

3. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) заявителят не се е явил, за да подпише договора в срока по ал. 9.

(11) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., предишна ал. 8, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Областната дирекция "Земеделие" уведомява писмено Министерството на земеделието и храните за обстоятелствата по ал. 10.

(12) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., предишна ал. 9, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Областната дирекция "Земеделие" изпраща в 7-дневен срок копие от вписания в службата по вписванията договор на Министерството на земеделието и храните.

(13) (Предишна ал. 9 – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., предишна ал. 10, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г., отм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г.).

Раздел II – (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г.) Разпореждане със земи по реда на чл. 27, ал. 8 ЗСПЗЗ

Чл. 56е. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.) Търгове за продажба на земи по чл. 27, ал. 8 ЗСПЗЗ се провеждат за имоти, за които е изготвен парцеларен план в цифров вид или план на новообразуваните имоти на стопанския двор по чл. 45, ал. 3 или регулационен план.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.) Имотите се предлагат на търг в размерите и границите, определени в съответствие с парцеларния план след оцифряването му или с плана на новообразуваните имоти, или с регулационния план.

(3) Не се допуска участие в търга за част от имот.

Чл. 56ж. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) Търговете за продажба на имоти по чл. 56е, ал. 1 се извършват с тайно наддаване.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) Началната тръжна цена на имотите е пазарната оценка, изготвена от независим оценител, вписан в Регистъра на независимите оценители, и възложена от директора на областната дирекция "Земеделие". Данъчната оценка се определя като за земи в строителни граници и това обстоятелство се посочва изрично в удостоверението за данъчна оценка. Началната тръжна цена не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота, увеличена с 10 на сто.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.).

Чл. 56з. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г., доп., бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., изм. и доп., бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., изм., бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Процедура за провеждане на търг се открива със заповед на министъра на земеделието и храните или на упълномощено от него длъжностно лице.

(2) При наличие на основания за провеждане на търг за продажба на имоти по реда на чл. 27, ал. 8, изречение второ от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи те се обявяват на първи търг с отделна заповед.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Упълномощеното длъжностно лице по ал. 1 издава заповед за откриване на процедура за провеждане на търг след изрично писмено съгласие на министъра на земеделието и храните за включване на имотите, предложени от директора на областната дирекция "Земеделие", в предмета на търга. Съгласието е валидно до промяна на обстоятелствата, но не повече от една година от датата на издаването му.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните дава съгласието по ал. 3 след писмено предложение на постоянно действаща комисия, която разглежда подадените предложения. Министърът на земеделието и храните със заповед назначава комисията и определя поименния състав на членовете й, които са длъжностни лица от Министерството на земеделието и храните, задачите на комисията и други условия.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Комисията по ал. 4 приема правила за работата си, които се одобряват от министъра на земеделието и храните.

(6) Комисията по ал. 4 разглежда подадените предложения, към които задължително се прилагат:

1. мотивирано становище от директора на областна дирекция "Земеделие", в което изрично са посочени имотите, предложени за търг по чл. 27, ал. 8, изречение второ от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи , и имотите, за които могат да участват всички заинтересовани лица;

2. акт за държавна собственост;

3. скица на имота от картата на възстановената собственост (КВС) или кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) и регистър на собствениците на съседните имоти, посочени в скицата;

4. актуална данъчна оценка, определена по реда на чл. 56ж, ал. 2 ;

5. оценка на имота, определена по реда на чл. 56ж, ал. 2 ;

6. скица и/или извадка от приет парцеларен план или от план на новообразувани имоти по чл. 45, ал. 3 и заповед за одобряване по чл. 45, ал. 6 ;

7. извадка от регулационен план и заповед за одобряването му;

8. документ, че имотът не попада в границите на защитена територия, обявена по реда на Закона за защитените територии ;

9. констативен протокол за оглед на място на имота, отразяващ актуалното му състояние, съставен от комисия, назначена от директора на областната дирекция, която включва в състава си служители на областната дирекция "Земеделие" и на съответната общинска служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии в състава на комисията задължително се включва и представител на съответната община;

10. цветна комбинирана извадка от цифровата ортофото карта и КВС/КККР на съответното землище за територията, в която попадат имотите;

11. удостоверение за липса на реституционни претенции, издадено от общинската служба по земеделие, със срок на валидност не по-дълъг от 6 месеца от датата на издаването му;

12. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) други документи, необходими за изразяване на съгласие на министъра на земеделието и храните.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г. Комисията съставя протокол, с който предлага на министъра на земеделието и храните да изрази съгласие за включване на имотите в предмета на търга или за отказ.

(8) В заповедите по ал. 1 и 2 се посочват: имотите – предмет на търга; срокът за подаване на заявленията; началната тръжна цена; депозитът за участие в търга в размер 10 на сто от началната тръжна цена; указание, че върху депозита не се начислява лихва и не подлежи на връщане при отказ за сключване на договор; разходите по чл. 56ш, ал. 1 ; банковата сметка за плащането и условията за възстановяване на депозита, както и мястото, където се обявява протоколът за резултатите от търга.

(9) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Заповедите по ал. 1 и 2 се поставят на видно място в областната дирекция "Земеделие", в общинската служба по земеделие, в общината и в кметството на населеното място по местонахождението на имота в 3-дневен срок от издаването им и се публикуват на интернет страницата на областната дирекция "Земеделие", на страницата на Министерството на земеделието и храните и поне в един местен вестник най-малко 30 дни преди крайния срок за подаване на заявленията за участие.

Чл. 56и. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г.) (1) Търгът се провежда от комисия, назначена със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие", в състав от трима до петима членове – служители в областната дирекция "Земеделие", измежду които председател и секретар и двама резервни членове. В състава на комисията се включва юрисконсулт или правоспособен юрист, който може да не е служител в областната дирекция "Земеделие".

(2) Решенията на комисията се вземат с мнозинство от броя на членовете й.

Чл. 56к. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г., изм., бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., изм. и доп., бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., изм., бр. 93 от 2018 г., бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Заявителите или писмено упълномощените от тях с нотариална заверка на подписа лица подават в областна дирекция "Земеделие" заявления по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните. За всеки имот се подава отделно заявление.

(2) В заявлението по ал. 1 се посочват:

1. единен идентификационен код съгласно Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел , когато заявлението се подава от юридическо лице или от едноличен търговец;

2. местонахождението, номерът и площта на имота;

3. (изм. – ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) предлаганата цена за имота в евро.

(3) При подаване на заявлението заявителят или упълномощеното лице представят документ за самоличност и прилагат:

1. нотариално заверено пълномощно, когато документите се подават от упълномощено лице;

2. платежен документ за внесен депозит в оригинал, когато плащането не е извършено по електронен път;

3. протокол от заседание на съответния оправомощен орган, съдържащ решение за закупуване на държавните имоти – предмет на продажбата, когато заявителят е юридическо лице;

4. декларация за обстоятелствата по ал. 11.

(4) Търгът, на който могат да участват всички заинтересовани лица, може да се проведе само при условие че най-малко двама кандидати са подали заявление за участие и са допуснати до участие в търга.

(5) Когато на търга по ал. 4 са обявени повече от един имот, при явяване на един кандидат за даден имот той се обявява за спечелил търга при предложената от него тръжна цена с тайно наддаване.

(6) Право на участие в първия търг, открит със заповед по чл. 56з, ал. 2 , имат само собственици на имоти в границите на стопанския двор, съседни на имота – обект на търга, които не представляват обслужващи пътища, независимо от тяхната собственост. Имоти, които нямат обща граница с предлагания на търга имот, не се считат за съседни.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) За участие в търга по ал. 6 правоимащите лица подават заявление по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните, в което се посочват данните по ал. 2 и се прилагат документите по ал. 3, както и копие на документ за собственост на имота, съседен на имота – обект на търга.

(8) На търга по ал. 6 могат да бъдат обявени само имоти, за които след служебна проверка от областна дирекция "Земеделие" е установено, че имат най-малко два съседни имота, които са собственост на различни физически, юридически лица или общини. Търгът може да се проведе само когато за всеки обявен имот са подадени повече от едно заявление за участие от лица, собственици на отделни имоти, съседни на имота – обект на търга, допуснати за участие в търга.

(9) Не се допускат за участие в търга по ал. 6 кандидатите, придобили собственост върху имоти в границите на стопанския двор, съседни на имота – обект на търга, образувани в резултат на делба или обединяване след откриване на тръжната процедура.

(10) Имотите, останали след провеждане на търга по ал. 6, се включват в следващи търгове, на които право на участие имат всички заинтересовани лица.

(11) Свързани лица по смисъла на Търговския закон и свързани предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия не могат да бъдат самостоятелни кандидати или участници в тръжната процедура за един и същ имот.

(12) Тръжната комисия може служебно да събира доказателства за обстоятелствата по ал. 11 чрез справка в съответния публичен регистър, а когато такъв не се поддържа, информацията се изисква и получава по служебен път от компетентната администрация.

Чл. 56л. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г.) (1) Заявление, представено в незапечатан плик, е недействително.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) Получените в областната дирекция "Земеделие" пликове със заявления за участие в търга, без да се разпечатват, се записват с входящ номер, дата и час, отразени върху плика и заведени във входящ регистър, за което на приносителя се издава документ.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г., бр. 115 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Предлаганата цена е в цяло число в евро и не може да бъде по-ниска от началната тръжна цена.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г., бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) Не се допускат за участие в търга кандидатите, чиито заявления са подадени след срока по чл. 56з, ал. 8 или не отговарят на изискванията на чл. 56к .

(5) Директорът на областната дирекция "Земеделие" в 3-дневен срок след изтичане на крайния срок за подаване на заявленията за участие в търга назначава със заповед тръжната комисия.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) В 14-дневен срок тръжната комисия разглежда заявленията, класира предложенията и определя спечелилия търга кандидат за всеки имот.

(7) Търгът се счита за спечелен от участника, който е предложил най-висока цена за имота.

Чл. 56м. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г.) (1) За резултатите от търга се съставя протокол, който съдържа:

1. постъпилите заявления за участие в търга по имоти (брой, имена на заявителите, предложената цена);

2. кандидатите, които не са допуснати за участие в търга, и мотивите за това;

3. имотите и имената на класираните на първо и второ място кандидати за всеки имот;

4. имотите, за които не е определен купувач.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.) Протоколът се обявява на посоченото в заповедта място, като в 7-дневен срок от обявяването му участниците в търга могат да направят писмени възражения до тръжната комисия. Тръжната комисия се произнася по възраженията в 5-дневен срок, като за разглеждането им се съставя протокол, в който се посочват мотивите за приемането или за отхвърлянето им. Протоколът се подписва от членовете на тръжната комисия и се обявява на посоченото в заповедта публично място.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Председателят на тръжната комисия в 3-дневен срок от произнасянето по възраженията представя протоколите по ал. 1 и 2 заедно със заявленията, приложенията към тях, както и възраженията, за одобряване от министъра на земеделието и храните, който може да одобри протоколите, да ги върне за отстраняване на констатирани нередовности или да откаже одобряването им.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., доп., бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г., изм., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните или упълномощено от него длъжностно лице в 7-дневен срок от одобряването на протоколите със заповед определя класираните на първо и второ място кандидати за всеки имот. Заповедта се публикува на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните и на областната дирекция "Земеделие" при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни .

(5) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г., изм., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) При отказ да одобри протоколите министърът на земеделието и храните или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за частично или пълно прекратяване на процедурата. При упълномощаване длъжностното лице издава заповедта в 7-дневен срок от постъпване на протоколите, придружени с мотивирано писмо на министъра на земеделието и храните за неодобряването им. Заповедта се публикува по реда на ал. 4.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., предишна ал. 5, изм., бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) Директорът на областната дирекция "Земеделие" уведомява участниците в търга по реда на Административнопроцесуалния кодекс за заповедите по ал. 4 и/или 5 в 3-дневен срок от издаването им.

(7) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) Участниците в търга могат да подадат жалба пред компетентния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от уведомлението по ал. 6.

Чл. 56н. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г.) (1) Когато кандидатите за един и същ имот са предложили една и съща цена, между тях се провежда търг с явно наддаване.

(2) Председателят на тръжната комисия уведомява по реда на ГПК кандидатите по ал. 1 за деня, часа, условията и реда за провеждане на търга с явно наддаване.

(3) В деня и часа, определени за провеждането на търга, председателят на комисията проверява присъствието на членовете на комисията, обявява откриването на търга, неговия предмет, проверява документите на участниците съвместно с членовете на комисията и констатира дали са изпълнени условията за провеждане на търга.

(4) Търгът се провежда между кандидатите, явили се на обявената дата.

(5) В случай че отсъстват повече от един от членовете на комисията или правоспособният юрист, търгът се отлага за същия час и място на следващия ден.

(6) При възникване на обстоятелства, които правят невъзможно откриването или продължаването на отложения при условията на ал. 5 търг, комисията съставя протокол, въз основа на който се насрочва нов търг.

Чл. 56о. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Председателят на тръжната комисия обявява началната тръжна цена, от която започва наддаването, и определя стъпка на наддаването в размер 51,13 евро.

(2) Началната тръжна цена е равна на предложената от кандидатите при търга с тайно наддаване цена, увеличена с една стъпка.

(3) Наддаването се извършва чрез обявяване от участниците на последователни суми над началната цена, разграничени от председателя със звуков сигнал, като всяко увеличение трябва да бъде равно на стъпката по ал. 1.

(4) Преди третото обявяване на последното предложение се прави предупреждение, че е последно, и ако няма друго предложение, председателят обявява приключването на наддаването със звуков сигнал. Председателят обявява участника, който се предлага за спечелил търга, и закрива търга.

(5) На първо място в търга се класира кандидатът, предложил най-висока цена за даден имот.

(6) При явяване само на един кандидат за даден имот той се обявява за спечелил търга при обявената от него тръжна цена в търга с тайно наддаване.

(7) Имотите, за които не са се явили кандидати, се включват в предмета на следващия търг.

Чл. 56п. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., доп., бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г., изм., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните или упълномощено от него длъжностно лице одобрява протокола от провеждането на явния търг и издава заповед за определяне на спечелилия участник. Заповедта се публикува на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните и на областната дирекция "Земеделие" при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) Директорът на областната дирекция "Земеделие" уведомява участниците в търга по реда на Административнопроцесуалния кодекс за заповедта по ал. 1.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) Участниците в търга могат да подадат жалба пред компетентния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от уведомлението по ал. 2.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) Когато в 14-дневен срок от влизането в сила на заповедта лицето, спечелило търга, не внесе цената, дължимите данъци, такси, разходи по чл. 56ш, ал. 1 и режийни разноски, директорът на областната дирекция "Земеделие" уведомява по реда на Административнопроцесуалния кодекс класирания на второ място кандидат.

Чл. 56р. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) За прехвърляне правото на собственост върху земите по чл. 27, ал. 8 ЗСПЗЗ министърът на земеделието и храните или упълномощено от него длъжностно лице сключва договор в писмена форма с лицата, спечелили търга, след внасяне на сумите по чл. 56п, ал. 4 . Договорът подлежи на вписване в службата по вписванията за сметка на купувача.

(2) Въз основа на договорите по ал. 1 се отразяват промените в регистъра на собствениците и на имотите.

(3) Договор не се сключва, когато:

1. спечелилият участник не се яви в областната дирекция "Земеделие" за сключване на договора в срока по чл. 56п, ал. 4 ;

2. не е извършено плащането за спечеления на търг имот;

3. (доп. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) е подадена жалба по реда на чл. 56м, ал. 7 и чл. 56п, ал. 3 .

(4) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) Директорът на областната дирекция "Земеделие" уведомява лицата по реда на Административнопроцесуалния кодекс за обстоятелствата по ал. 3.

(5) Имотите по чл. 27, ал. 8 ЗСПЗЗ , за които не са сключени договори, се включват в предмета на следващия търг.

Раздел III – (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г., отм., бр. 39 от 2011 г.) Актове за държавна собственост за земите по чл. 27, ал. 6 и 8 ЗСПЗЗ

Чл. 56с. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г., отм., бр. 39 от 2011 г.).

Чл. 56т. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г., отм., бр. 39 от 2011 г.).

Чл. 56у. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г., отм., бр. 39 от 2011 г.).

Чл. 56ф. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г., отм., бр. 39 от 2011 г.).

Чл. 56х. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г., отм., бр. 39 от 2011 г.).

Раздел IV – (Нов – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Оцифряване на парцеларни планове и изработване на планове на новообразувани имоти

Чл. 56ц. (Нов – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) (1) Границите на имоти – предмет на разпоредителни сделки по чл. 27, ал. 6 и 8 ЗСПЗЗ, се определят въз основа на представени в цифров вид парцеларни планове и планове на новообразуваните имоти по чл. 45, ал. 3 .

(2) Изпълнението на техническите дейности по оцифряването на парцеларните планове се възлага на изпълнителя на техническите дейности за поддържане на картата на възстановената собственост, както следва:

1. в случаите по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ – от заинтересувани лица или от съответната областна дирекция "Земеделие";

2. (доп. – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) в случаите по чл. 27, ал. 8 ЗСПЗЗ и § 12а от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ – от съответната областна дирекция "Земеделие".

(3) За землища с одобрена кадастрална карта и регистри областната дирекция "Земеделие" възлага изпълнението на техническите дейности по оцифряването на парцеларни планове на лицензирани лица по чл. 12 ЗКИР по реда на Закона за обществените поръчки .

(4) Изпълнението на техническите дейности по изработването на планове на новообразуваните имоти се възлага по реда на ал. 2 и 3.

(5) Точността на плановете на новообразуваните имоти съответства на изискванията, определени с наредбата по чл. 31 ЗКИР .

(6) Техническите дейности по чл. 45б, ал. 3 се възлагат по реда на ал. 2 и 3.

Чл. 56ч. (Нов – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) (1) Приемането и одобряването на дейностите по чл. 56ц, ал. 2 , 4 и 6 се извършва по реда на чл. 45, ал. 5 и 6 .

(2) При служебно възлагане стойността на техническите дейности се заплаща от бюджета на съответната областна дирекция "Земеделие".

(3) Стойността на техническите дейности в случаите по чл. 56ц, ал. 2 и 4 се определя съгласно Тарифата за таксите, събирани от органите по поземлена собственост .

Чл. 56ш. (Нов – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) Лицата, които придобиват имотите по чл. 27, ал. 6 и 8 ЗСПЗЗ и § 12а от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ , заплащат и:

1. съответната част от разходите, определена в зависимост от площта на имота, в случаите, когато изпълнението на дейностите по чл. 56ц, ал. 2 , 4 и 6 е възложено от областната дирекция "Земеделие";

2. разходите по изготвяне и актуализация на оценките на имотите.

(2) Сумите по ал. 1 се посочват в тръжната документация и в договора за прехвърляне правото на собственост върху имотите.

Глава пета – (Предишна глава четвърта – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) ОРГАНИ ПО ПОЗЕМЛЕНАТА СОБСТВЕНОСТ (Загл. изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.)

Чл. 57. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г., бр. 31 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Органи по поземлената собственост са Министерството на земеделието и храните, областните дирекции "Земеделие" и общинските служби по земеделие.

(2) Органите по поземлената собственост имат правомощия по управление, контрол и регулиране на поземлените отношения.

Чл. 58. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1991 г., отм., бр. 34 от 1992 г.).

Чл. 59. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 60 от 1991 г., бр. 80 от 1991 г., изм., бр. 34 от 1992 г., бр. 72 от 1993 г., бр. 48 от 1995 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните:

1. координира дейността по изпълнението на ЗСПЗЗ и на правилника за прилагането му;

2. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г., бр. 39 от 2011 г.) ръководи работата на общинските служби по земеделие и областните дирекции "Земеделие";

3. определя размерите на земите, предоставени по реда на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ ;

4. (изм. – ДВ, бр. 113 от 1999 г.) утвърждава категориите на земеделските земи и определя условията и реда за предоставяне под наем и под аренда на земи от държавния поземлен фонд;

5. (изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) определя земите от държавния поземлен фонд, които ще се предоставят за обезщетяване;

6. предоставя право на ползване по чл. 26 ЗСПЗЗ върху земи от държавния поземлен фонд;

7. (отм. – ДВ, бр. 113 от 1999 г.);

8. (изм. – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) издава методически указания и инструкции в рамките на компетентността си;

9. (изм. – ДВ, бр. 122 от 1997 г., отм., бр. 44 от 2001 г.);

10. (отм. – ДВ, бр. 28 от 1997 г.);

11. (нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г., отм., бр. 39 от 2011 г.);

12. (нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г., отм., бр. 39 от 2011 г.);

13. (нова – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) създава и поддържа специализирани карти и регистри на земеделските земи;

14. (предишна т. 11 – ДВ, бр. 31 от 2003 г., предишна т. 13, бр. 39 от 2011 г.) осъществява и други възложени му функции по ЗСПЗЗ или упълномощава за това друго лице.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните отменя актове на ликвидационните съвети, включително и след прекратяване на дейността им.

(3) Заповедта по ал. 2 се съобщава на жалбоподателите по реда на Гражданския процесуален кодекс .

(4) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Нарушенията по § 29, ал. 9 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се установяват с акт, съставен от лица, упълномощени от съответния областен управител. Актът заедно със събраните доказателства и постъпилите възражения от заинтересуваните лица се изпраща от съставителя на акта на областния управител с предложение за действията, които да се предприемат.

(5) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2008 г., отм., бр. 39 от 2011 г.).

Чл. 59а. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г., отм., бр. 39 от 2011 г.).

Чл. 59б. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) Областните дирекции "Земеделие" провеждат държавната аграрна политика на територията на областта и ръководят, контролират и координират дейността на общинските служби по земеделие.

Чл. 60. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1991 г., бр. 80 от 1991 г., бр. 34 от 1992 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 1995 г., отм., бр. 31 от 2003 г.).

(2) (Отм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г.).

(3) (Отм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г.).

(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 113 от 1999 г., отм., бр. 44 от 2001 г.).

(5) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 1995 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 113 от 1999 г., отм., бр. 31 от 2003 г.).

(6) (Нова – ДВ, бр. 28 от 1997 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) Общинските служби по земеделие:

1. възстановяват собствеността върху земи по реда на ЗСПЗЗ и този правилник;

2. (изм. – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) признават правото на обезщетяване с компенсационни бонове и обезщетяват собствениците със земи от общинския поземлен фонд в предвидените от ЗСПЗЗ случаи;

3. (отм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.);

4. (доп. – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) съхраняват, поддържат и осъвременяват плановете за земеразделяне и другите материали и данни, получени при прилагането на ЗСПЗЗ и този правилник;

5. издават или заверяват скици при извършване на разпоредителни сделки, делби, обезщетяване, оземляване, отчуждаване, промяна на предназначението и оценяване на земеделски земи, както и в други, предвидени от закона, случаи;

6. (отм. – ДВ, бр. 113 от 1999 г.);

7. (нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) дават становища на областните дирекции "Земеделие" по исканията за отдаване под наем и аренда на земи от държавния поземлен фонд и за замяна с частни земеделски земи;

8. (нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 39 от 2011 г., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) участват в комисии при провеждане на търгове за отдаване под наем или аренда на земеделски земи или продажба с поименни компенсационни бонове;

9. (нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) при установени нарушения по чл. 4, ал. 4 ЗСПЗЗ , както и нарушения, свързани със собствеността и ползването на земеделските земи от държавния поземлен фонд, уведомяват областните дирекции "Земеделие" за санкциониране на нарушителите;

10. (нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) участват в комисиите за определяне на масивите за ползване на земеделски земи;

11. (нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) служебно променят начина на трайно ползване на основание чл. 18, ал. 3 ЗСПЗЗ ;

12. (нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) водят регистри за земеделските земи и ползването им;

13. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) осъществяват и други възложени им функции в рамките на ЗСПЗЗ и този правилник.

(7) (Нова – ДВ, бр. 28 от 1997 г., в сила от 20.09.1996 г., попр., бр. 43 от 1997 г., изм., бр. 122 от 1997 г., бр. 18 от 1999 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Сумите по ал. 6, т. 4, 5 и 12 постъпват в бюджета на Министерството на земеделието и храните.

Чл. 60а. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Решенията на общинските служби по земеделие във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд , както и във връзка с оземляването на граждани се подписват от началника на общинската служба по земеделие, от служители, определени от директора на областната дирекция "Земеделие", и от длъжностни лица, определени от министъра на земеделието и храните.

Чл. 61. (1) (Изм. – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Държавните и общинските органи са длъжни да оказват съдействие на общинските служби по земеделие при осъществяване на дейността им.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 80 от 1991 г., изм., бр. 34 от 1992 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 39 от 2011 г.) Ликвидационните съвети и юридическите лица по чл. 15, ал. 5 ЗСПЗЗ са длъжни да предоставят на държавните органи, общините и общинските служби по земеделие необходимата им информация и копия от намиращата се при тях документация в 10-дневен срок от поискването. Предоставянето на информацията е безвъзмездно с изключение на действителните разходи, направени за създаване на копия от документацията.

(3) (Нова – ДВ, бр. 112 от 1997 г., изм., бр. 39 от 2011 г.) Областният управител координира взаимодействието между областните дирекции "Земеделие" и общинските служби по земеделие към тях и общините, кметствата, регионалните браншови съюзи на производителите и стопанските субекти на територията на областта.

(4) (Нова – ДВ, бр. 80 от 1991 г., предишна ал. 3, бр. 112 от 1997 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Средствата, необходими за осигуряване на данните по чл. 18, ал. 1 , се предоставят от министъра на земеделието и храните.

Чл. 62. (Изм. – ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 31 от 2003 г.) Служителите на общинските служби по земеделие и техническите лица по поддръжка на картите на възстановената собственост имат право на достъп до земеделските земи и имотите в границите на урбанизираните територии за поставяне на трайни знаци при означаване на границите на собствеността и ползването им.

Глава шеста – (Предишна глава пета – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) ФИНАНСИРАНЕ

Чл. 63. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) Органите по поземлената собственост са на бюджетна издръжка.

Чл. 64. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 1999 г., отм., бр. 31 от 2003 г.).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г., отм., бр. 39 от 2011 г.).

(3) (Нова – ДВ, бр. 18 от 1998 г., отм., бр. 31 от 2003 г.).

(4) (Нова – ДВ, бр. 18 от 1998 г., отм., бр. 31 от 2003 г.).

Чл. 65. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) (1) (Отм. – ДВ, бр. 28 от 1997 г.).

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм., бр. 113 от 1999 г., бр. 31 от 2003 г.) Средствата по § 4а, § 4б и § 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ и лихвите върху тях се набират и изразходват по набирателна сметка, открита на основание § 10, ал. 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г. при общината и се използват само за разплащане между бившите собственици и ползватели.

Чл. 66. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г., бр. 113 от 1999 г.) След приключване на дейността по прилагането на § 4 – § 4л от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ остатъците от депозираните суми се внасят в централния републикански бюджет.

Чл. 67. (Нов – ДВ, бр. 80 от 1991 г., отм., бр. 61 от 1997 г.).

Чл. 68. (Нов – ДВ, бр. 48 от 1995 г., изм., бр. 122 от 1997 г., отм., бр. 18 от 1999 г.).

Глава седма – (Нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) ПОЛЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ

Чл. 69. (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Собствениците на земеделски земи декларират в общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите формата на стопанисване и начина на трайно ползване на всеки от имотите. В случай че собствениците не желаят имотите им или някои от тях да се включват в масиви за ползване, те изрично посочват това обстоятелство в декларацията.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Декларацията по ал. 1 се подава за една стопанска година по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2008 г., бр. 62 от 2009 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г.) Декларацията се подава в срок до 31 юли лично или чрез пълномощник и важи за следващата стопанска година.

(4) Срокът не се смята пропуснат, ако преди изтичането му декларацията е подадена по пощата или до некомпетентен орган, който е длъжен служебно да я препрати на съответната общинска служба по земеделие.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Всеки от съсобствениците може да подаде декларацията по ал. 1. Декларацията ползва всички съсобственици.

Чл. 70. (Доп. – ДВ, бр. 45 от 2008 г., изм., бр. 39 от 2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 1.01.2025 г.) Ползвателите на земеделски земи могат да подават в общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите заявление за участие в споразумение за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ . В заявлението се посочват имотите, ползвани на правно основание съгласно регистрираните до 30 юни договори в общинската служба по земеделие, и/или документи за собственост, с които ползвателят желае да участва в масиви за ползване по споразумение.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Заявлението по ал. 1 се подава в срок до 31 юли лично или чрез пълномощник по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните, и важи за следващата стопанска година.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) Заявлението по ал. 1 се представя и на оптичен носител при възможност.

Чл. 71. (1) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г.) При промяна на собствеността, формата на стопанисване и начина на трайно ползване собствениците и ползвателите подават декларация, съответно заявление. Новите обстоятелства се вземат предвид при определяне на масивите за ползване за следващата стопанска година, освен в случаите, когато декларациите или заявленията са представени в срока по чл. 72, ал. 5 .

(2) Неподаването на декларация по ал. 1 се счита за липса на промяна в първоначално декларираните обстоятелства.

Чл. 72. (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2008 г., бр. 62 от 2009 г., бр. 39 от 2011 г.) (1) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., изм., бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.) Задълженията по чл. 37в, ал. 7 и чл. 34 ЗСПЗЗ за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 се заплащат от участниците в споразумението и/или разпределението в срок до три месеца от публикуване на заповедта по чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ .

(2) (Предишна ал. 1, изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г.) Общинската служба по земеделие изготвя предварителен регистър на имотите въз основа на:

1. декларациите по чл. 69 и заявленията по чл. 70 ;

2. (изм. – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) регистъра на земеделските стопани, включително входящия дневник и копията на заверените анкетни карти с анкетни формуляри съгласно Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (ДВ, бр. 10 от 1999 г.);

3. (нова – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.) документи, удостоверяващи плащането на имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ , изискани служебно от съответната община или от областната дирекция "Земеделие";

4. (нова – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.) декларации по чл. 37б, ал. 3 ЗСПЗЗ ;

5. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.) други данни, които са й служебно известни.

(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.) Регистърът по ал. 2 се изготвя до 1 август и съдържа данни за:

1. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г.) номерата на имотите по картата на възстановената собственост (кадастралната карта), площта, категорията, начина на трайно ползване, ползвателя и правното основание за ползването, за които са подадени декларации и заявления за участие в споразумение;

2. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., отм., бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.);

3. имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ .

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г.) Общинската служба по земеделие публикува обява за изготвените предварителни регистри в кметството и в сградата на общинската служба по земеделие. Обявата се публикува и на интернет страницата на общината и на съответната областна дирекция "Земеделие". Обявата може да се оповести и чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин.

(5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г.) Промени в предварителните регистри могат да се правят в срок до 15 август при промяна в декларациите/заявленията, както и за отстраняване на допуснати грешки и неточности по инициатива на общинската служба по земеделие или въз основа на одобрени заявления на заинтересуваните лица.

(6) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.) Общинската служба по земеделие предоставя предварителния регистър и картата на границите на масивите заедно с декларациите по чл. 69 и заявленията по чл. 70 на председателя на комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ в срока по ал. 5, включително в цифров вид.

(7) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., предишна ал. 6, изм., бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.) В срок до 20 август комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ :

1. определя територията, в която се създават масивите за ползване по реда на § 2ж от допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ ;

2. определя границите на масивите за ползване върху копие от картата на възстановената собственост (кадастралната карта), и

3. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) изготвя карта на масивите за ползване и регистър, който съдържа данни за имотите, заявени за участие в споразумението и за имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ .

(8) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., отм., предишна ал. 7, изм., бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.) При определяне територията, в която се създават масивите за ползване по реда на § 2ж от допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ , се включват имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ и се изключват имотите, за които собствениците и ползвателите са декларирали, съответно заявили, несъгласие за включване в масиви.

(9) (Предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., отм., бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.).

Чл. 72а. (Нов – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Когато само един ползвател в землището е подал заявление по чл. 70 , съответно се прилагат правилата по чл. 72. Границите на масивите за ползване се определят съобразно местоположението на имотите, посочени в заявлението.

Чл. 72б. (Нов – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.) Заповедта на директора на областната дирекция "Земеделие" за определяне на комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ се обявява в кметството и в сградата на общинската служба по земеделие и се публикува на интернет страницата на общината и на съответната областна дирекция "Земеделие". Когато за землището са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, в състава на комисията се включва и представител на Службата по геодезия, картография и кадастър.

(2) Комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ:

1. ръководи сключването на споразумение за ползването на масивите;

2. съставя проект за служебно разпределение на ползването на земите по масиви;

3. може да извършва служебно справки и проверки, включително на място, във връзка с изпълнението на функциите по т. 1 и 2.

(3) Заседанията на комисията се свикват по инициатива на нейния председател.

(4) Заседанията на комисията се оповестяват чрез обяви в кметството и в сградата на общинската служба по земеделие, които се публикуват и на интернет страницата на общината и на съответната областна дирекция "Земеделие". Заседанията са публични и на тях могат да присъстват представители на собствениците и на ползвателите и други заинтересувани лица.

(5) За заседанията на комисията се съставя протокол.

Чл. 72в. (Нов – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) (1) Комисията изготвя доклад до директора на областната дирекция "Земеделие" със съдържанието по чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) В случаите, когато е постигнато споразумение за общата площ на масивите в съответното землище или при условията на чл. 37в, ал. 2, изречение седмо от ЗСПЗЗ , комисията посочва в доклада включени ли са в споразумението всички заинтересувани лица по данните от декларациите по чл. 69 и от заявленията по чл. 70 , определени ли са в партидите на ползвателите по споразумението имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ , които се ползват без правно основание, както и спазени ли са условията и редът на същия закон за формиране и разпределение на масивите за ползване.

(3) Комисията изготвя и прилага към доклада проект за служебно разпределение на масивите за ползване в следните случаи:

1. (изм. – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) когато не е сключено споразумение и при условията на чл. 37в, ал. 2, изречение седмо от ЗСПЗЗ , или

2. (изм. – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) за останалата една трета от площта в съответното землище, определена за създаване на масивите за ползване в землището, когато споразумението е сключено при условията на чл. 37в, ал. 2, изречение седмо от ЗСПЗЗ , или

3. (доп. – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г., изм., бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) когато споразумението не обхваща имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ , включени в масивите за ползване.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Проектът за служебно разпределение се съставя в срок до 15 септември по образец, одобрен от министъра на земеделието и храните.

Чл. 73. (1) (Отм. – ДВ, бр. 45 от 2008 г.).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2008 г., бр. 39 от 2011 г., доп., бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., изм., бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Споразумението по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ се съставя по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните и се представя на комисията на хартиен и/или оптичен носител.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 45 от 2008 г.).

(4) Споразумението се сключва със срок на действие не по-кратък от една стопанска година.

(5) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2008 г., доп., бр. 39 от 2011 г., отм., бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.).

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 45 от 2008 г., отм., бр. 39 от 2011 г.).

Чл. 74. (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2008 г., бр. 62 от 2009 г., бр. 39 от 2011 г.) (1) Комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ изготвя проект на картата на масивите за ползване и на регистър към нея въз основа на споразумението и/или разпределението.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., изм. и доп., бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г., изм., бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) Регистърът съдържа данни за масивите за ползване, за ползвателите и за номерата на имотите по картата на възстановената собственост (идентификаторите по кадастралната карта), за площта, категорията, начина на трайно ползване, правно основание на ползването, съответно за имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Регистърът се прилага към споразумението и/или разпределението, и представлява неразделна част от тях. Регистърът и картата на ползването се оповестяват в срок до 25 август за споразумението и в срок до 20 септември – за разпределението по реда на чл. 72, ал. 4 .

(4) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) Промени в проектите на регистъра и картата могат да се правят в срок до 30 август за споразумението и в срок до 25 септември – за разпределението по инициатива на комисията или на заинтересуваните лица.

Чл. 75. (Отм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.).

Чл. 75а. (Нов – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.) В срок до 1 октомври директорът на областната дирекция "Земеделие" издава заповед въз основа на доклада на комисията по чл. 72в , с която одобрява:

1. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) споразумението по чл. 72в, ал. 2 , включително имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ , разпределени в границите на масивите съобразно споразумението;

2. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) масивите за ползване по чл. 72а, ал. 1 , включително имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ , разпределени в границите на масивите;

3. служебно разпределените масиви за ползване в случаите по чл. 72в, ал. 3 .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Заповедта по ал. 1 се обявява по реда на чл. 37в, ал. 5 ЗСПЗЗ заедно с окончателните регистър и карта на ползването и може да се обжалва в 14-дневен срок пред районния съд.

(3) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г., отм., бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.).

Чл. 75б. (Нов – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) (1) След влизането в сила на заповедта по чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ ползвателят на съответния масив може да подаде заявление до председателя на комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ за предоставяне на:

1. проектираните в плана за земеразделяне полски пътища, които не са необходими за осигуряване на пътен достъп до имотите;

2. напоителни канали, които не функционират.

(2) Въз основа на подадените заявления по ал. 1, т. 1 директорът на областната дирекция "Земеделие" подава искане до общинския съвет за предоставяне на имотите – полски пътища, по реда на чл. 37в, ал. 16 ЗСПЗЗ .

(3) Въз основа на подадените заявления по ал. 1, т. 2 директорът на областната дирекция "Земеделие" подава до собственика на съоръжението искане за предоставяне на напоителни канали, които не функционират, по цена в размер на средното годишно рентно плащане за землището. В едномесечен срок от получаването на искането собственикът на съоръжението:

1. представя на директора на областната дирекция "Земеделие" писмено съгласие, към което прилага документ, удостоверяващ, че напоителните канали не функционират, и

2. отправя предложение до ползвателя на масива за сключване на договор за имота.

(4) В едномесечен срок от получаването на предложението по ал. 3, т. 2 ползвателите сключват договори за съответната стопанска година със собственика на съоръжението и заплащат сумата за ползване на напоителните канали.

(5) Ползвателите на предоставените по реда на ал. 2 и 4 имоти могат да кандидатстват за подпомагане по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители , при условие че е извършено плащане в 3-месечен срок от възникването на правното основание за ползване на имотите.

Чл. 76. (1) (Отм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.).

(2) По писмено искане на собственици и ползватели границите на масивите за ползване могат да се трасират частично или изцяло.

Чл. 77. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 45 от 2008 г., изм., бр. 62 от 2009 г., отм., бр. 39 от 2011 г.).

Чл. 77а. (Нов – ДВ, бр. 39 от 2011 г., отм., бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г.).

Чл. 77б. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 3.07.2012 г., доп., бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Размерът на средното годишно рентно плащане по § 2е от ДР на ЗСПЗЗ се определя по начин на трайно ползване на земеделските земи по методика, одобрена от министъра на земеделието и храните, в срок до 31 януари.

Чл. 78. (1) Имоти, които са окрупнени за сметка на поети от държавата разходи за техническите дейности по чл. 37д, ал. 1 ЗСПЗЗ, не могат да се разделят за срок не по-малък от 10 години.

(2) Ограничението по ал. 1 не се прилага, ако се възстанови стойността на разходите за техническите дейности, определена към датата на исканото раздробяване.

Чл. 78а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г., изм., бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Собственикът на земеделска земя или упълномощено от него писмено с нотариална заверка на подписа лице може да подаде заявление до общинската служба по земеделие за промяна на начина на трайно ползване на имота или на части от него за други земеделски нужди. За имоти с начин на трайно ползване – пасища, мери и ливади, към заявлението се прилага документ от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), в който е посочено, че за имота няма въведени забрани или ограничения за промяна на начина на трайно ползване, произтичащи от заповеди за защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие и за защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии , или от планове за управление на защитени зони или защитени територии. Промяна на начина на трайно ползване на имоти, включени в обхвата на специализиран слой "Постоянно затревени площи", може да се извършва само след тяхното изключване от слоя със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 33б, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители .

(2) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Началникът на общинската служба по земеделие назначава комисия в състав: двама представители на общинската служба по земеделие и представител на изпълнителя на технически дейности за поддържане на картата на възстановената собственост – в случаите по ал. 3, която съвместно със собственика или упълномощеното от него лице извършва проверка на място и установява начина на трайно ползване на имота.

(3) В случай че граничните точки на имота не са означени, проверката на място се извършва след трасиране на границите.

(4) Комисията съставя протокол, в който отразява констатирания начин на трайно ползване на имота. Протоколът на комисията се одобрява от началника на общинската служба по земеделие и се съобщава на лицата по ал. 1.

(5) Подаването на заявлението по ал. 1 и отразяването на промените на начина на трайно ползване се извършва при условията и по реда на Наредба № 49 от 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост .

(6) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Когато за землището са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, установяването на начина на трайно ползване на имота се извършва по реда на ал. 1 – 4. Промяната на начина на трайно ползване се отразява по реда на Наредба № РД-02-20-5 от 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (ДВ, бр. 4 от 2017 г.).

Глава осма – (Нова – ДВ, бр. 45 от 2008 г., отм., бр. 62 от 2009 г.) ПЛАНОВЕ ЗА ПОЗЕМЛЕНО УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 79. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г., отм., бр. 62 от 2009 г.).

Чл. 80. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г., отм., бр. 62 от 2009 г.).

Чл. 81. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г., отм., бр. 62 от 2009 г.).

Чл. 82. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г., отм., бр. 62 от 2009 г.).

Чл. 83. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г., отм., бр. 62 от 2009 г.).

Глава девета – (Нова – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) УЕДРЯВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ ПО СПОРАЗУМЕНИЕ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ

Чл. 84. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) (1) Картата на възстановената собственост може да се измени по реда на чл. 37е ЗСПЗЗ чрез одобрен план за уедряване.

(2) Уедряването на земеделските земи се подпомага чрез:

1. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) оказване на методическо ръководство от Министерството на земеделието и храните;

2. безвъзмездно предоставяне на актуални материали и данни, съхранявани от органите по поземлената собственост и от Агенцията и службите по геодезия, картография и кадастър;

3. (отм. – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.).

(3) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Агенцията по геодезия, картография и кадастър и службите по геодезия, картография и кадастър предоставят необходимите материали и данни за изработване на план за уедряване по искане на Министерството на земеделието и храните.

Чл. 85. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) (1) Планът за уедряване се изработва от лице, правоспособно да извършва дейности по кадастъра, вписано в съответния регистър по чл. 12, т. 8 ЗКИР .

(2) При възникване на необходимост от проектиране на обекти и съоръжения, свързани с ползването на имотите, се привличат правоспособни лица за извършване на съответната дейност.

(3) При изработването на плана за уедряване може да се ползват графични данни и от системата за идентификация на земеделските парцели.

Чл. 86. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Включването на имоти от държавния поземлен фонд и от общинския поземлен фонд в плана за уедряване се извършва след предварително писмено съгласие от министъра на земеделието и храните, съответно от общинския съвет.

(2) Полските пътища – общинска собственост, които попадат в обхвата на плана за уедряване, се проектират отново според нуждите на плана.

Чл. 87. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г., отм., бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.).

Чл. 88. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) (1) (Предишен текст на чл. 88, доп. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Имотите на всеки участник в плана за уедряване се проектират така, че да съответстват по площ на имотите му преди уедряването. За постигане на парична равностойност при разлика в категорията на земеделските земи се допуска отклонение в площта на имотите преди и след уедряването в размер до 10 на сто, когато в споразумението по чл. 37е, ал. 1 ЗСПЗЗ не е уговорено друго.

(2) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) При разлика в площта или в стойността на имотите преди и след уедряването уравняването може да се извършва в пари, в случай че това е предвидено в споразумението по чл. 37е, ал. 1 ЗСПЗЗ.

Чл. 89. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) (1) Оценка на имотите, включени в плана за уедряване, може да се извърши по решение на собствениците.

(2) Имотите от държавния поземлен фонд и от общинския поземлен фонд се уедряват по парична равностойност. Оценките се изготвят по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ .

(3) Когато собствениците са взели решение по ал. 1 за извършване на оценка, имотите от държавния поземлен фонд и от общинския поземлен фонд се оценяват и по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ .

(4) Разходите по изготвяне на оценката са за сметка на собствениците на имотите.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г., бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) Оценките се извършват от независим оценител, вписан в регистъра на независимите оценители и притежаващ сертификат за оценителска правоспособност на земеделски земи и трайни насаждения.

Чл. 90. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) (1) Решението за изготвяне на план за уедряване се взема от общото събрание на собствениците с единодушие.

(2) Общото събрание на собствениците:

1. определя имотите, които се включват в плана за уедряване;

2. представя проект на бюджет за разходите и взема решение за финансирането на плана;

3. взема решение за учредяване на местен комитет;

4. в случаите по т. 3 избира членовете на местния комитет и прави промени в състава му;

5. приема доклади от местния комитет за напредъка във връзка с плана за уедряване;

6. приема проекта на плана за уедряване.

(3) За заседанията на общото събрание се съставя протокол, който съдържа данни за:

1. собствениците, които са изявили желание за включване в плана за уедряване, както и за техни пълномощници в случай на упълномощаване;

2. идентификатора, площта, категорията, начина на трайно ползване и ограниченията на ползването за имотите съгласно картата на възстановената собственост или одобрената кадастрална карта, които се предвижда да се включат в плана за уедряване.

(4) Когато не е избран местен комитет, неговите функции се изпълняват от общото събрание на собствениците.

Чл. 91. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) (1) Местният комитет:

1. оповестява намерението за изработване на плана за уедряване и срока за включване на нови участници в него, като поставя обяви в кметството и в общината и разгласява намерението по други подходящи начини, включително чрез средствата за масово осведомяване;

2. определя обхвата на проекта на плана за уедряване;

3. одобрява включването на нови собственици в плана за уедряване;

4. определя окончателната територия за изменение на картата на възстановената собственост или на кадастралната карта;

5. изисква становище от органите на местното самоуправление за наличието на планове за регионално развитие, устройствени схеми и планове и други за територията на плана за уедряване;

6. изисква предварителното съгласие по чл. 86, ал. 1 ;

7. избира технически изпълнител на плана за уедряване;

8. (отм. – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.);

9. организира и провежда анкета за уедряване на имотите, включваща три предложения съобразно желанията на собствениците, придружена с разписен списък;

10. избира метод за извършване на оценка в случаите по чл. 89, ал. 1 ;

11. изготвя доклади за напредък във връзка с плана за уедряване;

12. уведомява приемателната комисия за изготвените етапи и отправя искане за насрочване на заседания;

13. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) определя представители, които могат да присъстват на заседанията на приемателната комисия, назначена от министъра на земеделието и храните;

14. набавя топографски карти и други необходими карти и материали;

15. съхранява:

а) протоколите от заседанията на общото събрание;

б) копията от картата на възстановената собственост или от одобрената кадастрална карта и регистрите към тях.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.).

(3) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.) Лицата, които желаят да се включат допълнително в плана за уедряване по ал. 1, т. 3, подават до местния комитет заявление за участие.

(4) По преценка на местния комитет във връзка с процедурата по изработване на план за уедряване може да се привличат независими експерти.

(5) Докладите за напредък се изготвят от местния комитет за период, установен с решение на общото събрание. Те съдържат сведения за хода на дейностите във връзка с плана за уедряване.

Чл. 92. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Собствениците на земеделски земи могат да подават заявление до министъра на земеделието и храните за откриване на процедура за изработване на план за уедряване.

(2) Заявлението по ал. 1 съдържа данни за собствениците и за имотите, които се предвижда да се включат в плана за уедряване. Към заявлението се прилага копие от картата на възстановената собственост или от кадастралната карта, върху която собствениците са отразили предложението си за уедряване (схема на желанията).

Чл. 93. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните издава заповед за откриване на процедура за изработване на план за уедряване в двумесечен срок от подаване на заявлението по чл. 92 .

(2) В заповедта по ал. 1 се определя лице за координиране на дейностите и се изразява съгласие по чл. 86, ал. 1 за имотите от държавния поземлен фонд, които са включени в плана за уедряване.

Чл. 94. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г., изм., бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.) (1) Собствениците, подали заявление по чл. 92, ал. 1, изготвят споразумение по чл. 37е, ал. 1 ЗСПЗЗ в писмена форма, с нотариална заверка на подписите, което съдържа:

1. данни, индивидуализиращи собствениците на имоти, включени в плана за уедряване, и техните представители;

2. данните за имотите преди уедряването;

3. данните за новообразуваните имоти и за техните собственици по плана за уедряване;

4. данни за уравняване на разликите в площта и стойността на имотите преди и след уедряването.

(2) Планът за уедряване представлява неразделна част от споразумението по ал. 1.

Чл. 95. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г., доп., бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните издава заповед за назначаване на постоянна комисия, която:

1. извършва проверка на данните и обстоятелствата по заявлението;

2. се запознава на място с всички данни и обстоятелства и извършва и служебни проверки по документи в общинската служба по земеделие;

3. приема проекта на плана за уедряване.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) В състава на комисията по ал. 1 се включват представители на Министерството на земеделието и храните, на общинската служба по земеделие, на общината, на местния комитет, а за землища с одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри – и представители на Службата по геодезия, картография и кадастър. Председател на комисията е представител на Министерството на земеделието и храните. При необходимост в състава на комисията могат да се привличат и други експерти.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Местният комитет подава заявление до председателя на постоянната приемателна комисия за приемане на плана за уедряване, придружено със споразумението по чл. 94, ал. 1. За работата си комисията съставя протокол, с който предлага на министъра на земеделието и храните да издаде заповед за одобряване на плана за уедряване и за изменение на картата на възстановената собственост.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните издава заповед за одобряване на плана за уедряване и за промяна на картата на възстановената собственост в едномесечен срок от издаване на протокола на комисията.

Чл. 96. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) (1) (Отм. – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.).

(2) (Отм. – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.).

(3) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г., изм. и доп., бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) За землища с одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри след подаването на заявлението по чл. 95, ал. 3 лицето по чл. 93, ал. 2 предава на Службата по геодезия, картография и кадастър проект за изменение на кадастралната карта, изработен въз основа на проекта на план за уедряване. Службата по геодезия, картография и кадастър отразява проекта на план за уедряване в кадастралната карта и извършва проверка за непълноти и грешки и издава скици-проекти на имотите, които предава служебно на лицето по чл. 93, ал. 2 . След одобряването на плана за уедряване Службата по геодезия, картография и кадастър предава служебно на общинската служба по земеделие актуален цифров модел на кадастралната карта – за издаване на решения за уедрените имоти.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., предишна ал. 3, изм., бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.) За територии с одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри общинската служба по земеделие предава на съответната служба по геодезия, картография и кадастър одобрения план за уедряване заедно с нотариално заверено копие от споразумението по чл. 37е, ал. 1 ЗСПЗЗ и заверени копия от решенията по чл. 37е, ал. 4 ЗСПЗЗ. Службата по геодезия, картография и кадастър отразява измененията в кадастралната карта и регистри и издава скици за новообразуваните имоти.

(5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.) Общинската служба по земеделие издава на собствениците решения и скици на уедрените имоти, които имат силата на констативен нотариален акт за правото на собственост.

Чл. 97. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г.) (1) Предложението по чл. 37з, ал. 2 ЗСПЗЗ се придружава от:

1. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) съгласие от министъра на земеделието и храните за имоти от държавния поземлен фонд и решение на общинския съвет за имоти от общинския поземлен фонд за включването им в проект на план за уедряване;

2. писмено споразумение с нотариално заверени подписи – за земеделските земи – собственост на физически и юридически лица;

3. проект на план за уедряване.

(2) За имотите от държавния поземлен фонд и от общинския поземлен фонд се прилага разпоредбата на чл. 89, ал. 2 .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.) Одобряването на проекта на плана за уедряване се извършва по реда на чл. 95, ал. 4 .

Глава десета – (Нова – ДВ, бр. 62 от 2009 г., отм., бр. 58 от 2024 г.) ПРЕДОСТАВЯНЕ ПОД НАЕМ ИЛИ АРЕНДА НА ПАСИЩА, МЕРИ И ЛИВАДИ ОТ ДЪРЖАВНИЯ И ОБЩИНСКИЯ ПОЗЕМЛЕН ФОНД (Загл. изм. – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.)

Чл. 98. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г., изм., бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г., изм. и доп., бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г., отм., бр. 58 от 2024 г., в сила от 1.01.2025 г.).

Чл. 99. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г., изм., бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г., бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., изм. и доп., бр. 93 от 2018 г., изм., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г., отм., бр. 58 от 2024 г., в сила от 1.01.2025 г.).

Чл. 100. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г., изм., бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г., бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г., отм., бр. 58 от 2024 г., в сила от 1.01.2025 г.).

Чл. 101. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г., изм., бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г., отм., бр. 58 от 2024 г., в сила от 1.01.2025 г.).

Чл. 102. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г., изм., бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г., отм., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.).

Чл. 103. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г., изм., бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г., отм., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.).

Чл. 104. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г., изм., бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г., отм., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.).

Глава десета – "а" (Нова – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 1.01.2025 г.) ПРЕДОСТАВЯНЕ ПОД НАЕМ НА ПАСИЩА, МЕРИ И ЛИВАДИ ОТ ДЪРЖАВНИЯ И ОБЩИНСКИЯ ПОЗЕМЛЕН ФОНД

Чл. 104а . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 1.01.2025 г.) (1) Пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем без търг при условията и по реда на чл. 37и от ЗСПЗЗ .

(2) Директорите на областните дирекции "Земеделие" изготвят списъци със свободните пасища, мери и ливади от държавния поземлен фонд, по общини и землища, които съдържат идентификатор, начин на трайно ползване и категория на имотите или части от тях. Списъците се съгласуват с министъра на земеделието и храните и се обявяват и публикуват в срок до 1 март по реда на чл. 37и, ал. 2 от ЗСПЗЗ .

(3) Общинският съвет определя с решение свободните пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд за общо и индивидуално ползване, по общини и землища, които съдържат идентификатор, начин на трайно ползване и категория на имотите или части от тях. Списъците се обявяват и публикуват в срок до 1 март по реда на чл. 37и, ал. 3 от ЗСПЗЗ .

Чл. 104б . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 1.01.2025 г.) (1) Българската агенция по безопасност на храните предоставя справката по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ на Министерството на земеделието и храните.

(2) Министерството на земеделието и храните обобщава данните и изготвя справка, която съдържа информация:

1. от справката по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ ;

2. за биологично сертифицираните едри и дребни преживни селскостопански животни;

3. за притежаваните и/или ползвани на регистрирано правно основание пасища, мери и ливади, независимо от вида собственост;

4. за общата полагаема площ на пасища, мери и ливади за всеки собственик и/или ползвател на животновъден обект съобразно нормата по чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ .

(3) Информацията по ал. 2, т. 2 се получава от регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз към 1 февруари на текущата година и съдържа:

1. номер и местонахождение на животновъден обект;

2. данни за собственика и/или ползвателя на животновъдния обект;

3. данни за брой и вид животни, с ушни марки, преобразувани в животински единици.

(4) Министерството на земеделието и храните осигурява достъп до данните по ал. 2 на комисията по чл. 37и, ал. 7 от ЗСПЗЗ .

Чл. 104в . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 1.01.2025 г.) (1) Лицата по чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ подават заявление до общинската служба по земеделие по местонахождение на животновъдния обект в срок до 10 март, което се отнася за следващата календарна година.

(2) Заявлението и декларацията по чл. 37и, ал. 5 от ЗСПЗЗ са по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните.

Чл. 104г . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 1.01.2025 г.) (1) Разпределението на пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се извършва от комисия, определена по реда на чл. 37и, ал. 7 от ЗСПЗЗ . В състава на комисията се включват и резервни членове.

(2) Заседанията на комисията се свикват от председателя съобразно сроковете, определени в чл. 37и и чл. 37м от ЗСПЗЗ .

(3) Заседанията на комисията са публични и на тях могат да присъстват лицата по чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ . Съобщение за заседанията се обявява и публикува в областната дирекция "Земеделие", в общинските служби по земеделие, общините и кметствата и на интернет страницата на областната дирекция "Земеделие" и на общината най-късно 3 дни преди датата на провеждането.

(4) Комисията може служебно да проверява обстоятелствата по чл. 37и, ал. 1 и 5 от ЗСПЗЗ чрез справка в съответния регистър, а когато такъв не се поддържа, информация се изисква от компетентната администрация.

(5) Комисията съставя списък на допуснатите до участие в разпределението лица, който се обявява и публикува в областната дирекция "Земеделие", общинските служби по земеделие, общините и кметствата и на интернет страницата на областната дирекция "Земеделие" и на общината в срок до 30 март. Промени в списъка могат да се правят в 7-дневен срок от неговото публикуване при промяна на обстоятелствата, удостоверени по надлежния ред, както и за отстраняване на допуснати непълноти и/или грешки.

(6) Комисията определя необходимата площ за всички собственици или ползватели на животновъдни обекти, допуснати до участие в разпределението за съответното землище, и разпределя едновременно имоти или части от имоти от държавния и общинския поземлен фонд до достигане на нормата по чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ при спазване на последователността по чл. 37и, ал. 8, т. 4 от ЗСПЗЗ .

(7) При недостиг на площта по ал. 6 комисията определя с протоколно решение коефициент на редукция на площите, който представлява съотношението между необходимата площ на пасища, мери и ливади за всички допуснати до участие собственици или ползватели на животновъдни обекти в землището и площта на имотите от държавния и общинския поземлен фонд от списъците по чл. 104а, ал. 2 и 3 в същото землище. Коефициентът се прилага спрямо всички лица в землището.

(8) След прилагане на коефициента на редукция по ал. 7 комисията разпределя едновременно имоти от държавния и общинския поземлен фонд или части от тях, определени с координатен регистър, при спазване на последователността по чл. 37и, ал. 8, т. 4 от ЗСПЗЗ . При наличие на свободни пасища, мери и ливади в съседно землище в същата или в съседна община площите може да се разпределят до достигане на нормата по чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ .

Чл. 104д . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 1.01.2025 г.) (1) В срок до 20 май комисията съставя протокол за разпределените имоти, който се обявява и публикува по реда на чл. 37и, ал. 10 от ЗСПЗЗ . Протоколът по чл. 37и, ал. 10 може да се обжалва относно площта на имотите в 14-дневен срок пред районния съд. Обжалването не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго.

(2) Протоколът по ал. 1 се изготвя по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните.

(3) Въз основа на протокола по ал. 1 в срок до 20 юни кметът на общината, съответно директорът на областната дирекция "Земеделие", сключва договор за наем с минимален срок 5 календарни години, който започва да тече от следващата календарна година. Договорът се сключва след заплащане на сумата по чл. 37и, ал. 12 от ЗСПЗЗ .

(4) Лицата, които са сключили договори по ал. 3, могат да изграждат в имотите електропастири и преместваеми спомагателни постройки за обслужване на имота след изразено писмено съгласие на министъра на земеделието и храните.

(5) След изтичането на срока на договора или при предсрочното му прекратяване в срок до един месец лицата по ал. 4 имат право да премахнат изградените постройки и ограждения, като при неупражняване на това право изграденото в имота остава за неговия собственик.

Чл. 104е . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) (1) Останалите след разпределението свободни пасища, мери и ливади от общинския и държавния поземлен фонд се отдават под наем чрез търг по чл. 37и, ал. 13 от ЗСПЗЗ , в който могат да се наемат допълнителни площи, независимо от нормата по чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ .

(2) Търговете се провеждат от областната дирекция "Земеделие" – за имотите от държавния поземлен фонд, и от кмета на общината по реда на Закона за общинската собственост – за земите от общинския поземлен фонд.

(3) В търга се допускат до участие само собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, в същата или в съседна община, независимо от областта, в която се намира.

Чл. 104ж . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила 9.07.2024 г.) (1) Право на участие в търга за имотите от държавния поземлен фонд имат физически лица, кооперации, регистрирани по Закона за кооперациите , еднолични търговци и юридически лица, регистрирани по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел , които:

1. са регистрирани като земеделски стопани;

2. не са лишени от правото да упражняват търговска дейност;

3. не са обявени и не се намират в производство за обявяване в несъстоятелност;

4. не се намират в ликвидация;

5. нямат неизплатени суми по чл. 34, ал. 6 и 8 от ЗСПЗЗ и неизплатени суми за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 и чл. 37ж, ал. 5 от ЗСПЗЗ ;

6. нямат прекратени договори за ползване на земи от държавния поземлен фонд поради неиздължаване на паричните задължения по тях и нямат просрочени задължения към Държавен фонд "Земеделие";

7. нямат качеството на "свързани лица" по смисъла на Търговския закон с лице, което не отговаря на изискването по т. 5 и 6;

8. нямат данъчни задължения;

9. са собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, в същата или в съседна община, независимо от областта, в която се намира.

(2) Изискването по ал. 1, т. 2 се отнася за управителите или за членове на управителните органи на кандидата.

(3) Обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 3 – 6 и 9 се удостоверяват служебно чрез справка в съответния публичен регистър, а когато такъв не се поддържа, информацията се изисква и получава служебно от компетентната администрация, а обстоятелствата по ал. 1, т. 2, 7 и 8 се удостоверяват с декларация.

Чл. 104з . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Търговете се провеждат с тайно наддаване.

Чл. 104и . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) (1) Министърът на земеделието и храните ежегодно в срок до 31 март открива със заповед процедура за провеждане на търг за останалите след разпределението свободни пасища, мери и ливади от държавния поземлен фонд в страната, която съдържа:

1. реда за провеждане на търга;

2. задълженията на областните дирекции "Земеделие" по провеждането на търга.

(2) Със заповедта по ал. 1 се одобряват образците на документите за участие в търга и проект на договор за наем. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник" и се публикува в един централен ежедневник.

Чл. 104к . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) (1) Директорът на областната дирекция "Земеделие" издава заповед за провеждането на търга, която съдържа:

1. описанието на обекта на търга – съгласно информацията по чл. 104л, ал. 1 ;

2. вида на търга;

3. условията за участие в търга;

4. размера и срока за плащане на депозита за участие в търга;

5. условията за плащане на цената;

6. мястото и срока за получаване на документи за участие в търга;

7. мястото и срока за подаване на документи за участие в търга;

8. мястото на обявяване на информацията за имотите – обект на търга;

9. мястото, деня и часа на провеждането на търга;

10. (изм. – ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) стъпката на наддаване в размер 0,51 евро от началната тръжна цена в случаите по чл. 104п .

(2) Съставът на тръжната комисия се определя със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие" след изтичането на срока за подаване на документи за участие. Тръжната комисия се състои най-малко от трима редовни членове, един от които е правоспособен юрист, и от резервни членове. Председател на комисията е представител на областната дирекция "Земеделие". Член на комисията не може да бъде лице, което е свързано лице по смисъла на Търговския закон с участник в търга или с членове на неговите управителни или контролни органи, за което представя декларация на директора на областната дирекция.

(3) Комисията взема решенията си с обикновено мнозинство.

Чл. 104л . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) (1) Информация за имотите от държавния поземлен фонд или части от тях – обект на търга, подробно описани по общини, землища, имоти, начин на ползване, форма на отдаване (наем), срок на предоставяне, начална тръжна цена, както и образците на документи по чл. 104и, ал. 2 се обявяват и публикуват в областната дирекция "Земеделие", общинските служби по земеделие и на интернет страницата на областната дирекция "Земеделие".

(2) Срокът за провеждане на търга е не по-кратък от 30 дни от деня на публикуване на обявата в местен вестник.

Чл. 104м . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) (1) Кандидатите за участие в търга представят:

1. заявление-оферта за участие по образец;

2. банково бордеро за внесен депозит;

3. нотариално заверено пълномощно за участие в търга за отдаване под наем на пасища, мери и ливади от държавния поземлен фонд по реда на чл. 37и, ал. 13 от ЗСПЗЗ , когато лицето участва в търга чрез пълномощник;

4. декларации – по чл. 104ж, ал. 1, т. 2 , 7 и 8 ;

5. декларация за съгласие с клаузите на образеца на съответния договор.

(2) Кандидатите за участие в търга за повече от един имот представят документи по ал. 1, т. 1 и 2 за всеки имот поотделно.

(3) Документът по ал. 1, т. 3 и документ за самоличност на заявителя или на упълномощеното от него лице се представят на комисията в деня на провеждането на търга.

Чл. 104н . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) (1) Документите за участие в търга се приемат в областните дирекции "Земеделие". Те се представят в запечатан непрозрачен плик, адресиран до областната дирекция "Земеделие" с указанието "за участие в търг". Пликовете се завеждат в отделен входящ дневник, а на приносителя се издава документ, в който се вписва входящият номер и се отбелязват датата и часът на приемане на документите. Документи за участие, представени след изтичането на определения срок или в незапечатан или в прозрачен плик, или в плик с нарушена цялост, не се приемат.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Предложената в заявлението-оферта цена (в евро на декар, посочена като цяло число) трябва да бъде изписана с цифри и с думи за всеки номер имот – обект на търга. При различие е валидно изписването с думи.

(3) Участниците в търга нямат право да подават повече от една оферта за един имот, както и да правят допълнения и изменения в подадените оферти.

(4) Комисията по провеждане на търга може служебно да събира доказателства за обстоятелствата по чл. 104ж, ал. 1, т. 1 , 3 – 6 и 9 и за декларираните обстоятелства по чл. 104ж, ал. 1, т. 2 , 7 и 8 .

Чл. 104о . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) (1) Не се разглеждат в търга предложения:

1. при отсъствие на кандидата или на упълномощено от него лице;

2. когато не е спазено някое от изискванията на правилника и заповедите за откриване и за провеждане на търга.

(2) В деня и часа, определени за провеждането на тръжната сесия, председателят на комисията в присъствие на кандидатите:

1. проверява присъствието на членовете на комисията, на кандидатите или на упълномощените лица чрез попълване на присъствен лист;

2. обявява откриването на търга;

3. отваря пликовете с документите за участие в търга, представя участниците и ги поканва да се легитимират;

4. проверява редовността на документите, съдържащи се в плика, самоличността и пълномощията на представителя на кандидата, като констатира дали са изпълнени условията за провеждането на търга;

5. обявява допуснатите до участие кандидати и кандидатите, които се декласират поради неспазване на някое от условията за участие, като посочва конкретното основание.

(3) В случай че отсъства кандидат, подал предложение за участие в търга, или негов пълномощник, търгът се отлага с един час.

(4) Предложенията се заверяват с подпис от членовете на комисията по търга. Комисията подрежда в зависимост от размера на предложената цена редовните оферти за всеки от имотите – обект на търга. Председателят на комисията обявява на присъстващите класираните на първо и второ място кандидати и подреждането на останалите предложения.

(5) Търгът се смята за спечелен от участника, предложил най-високата цена за съответния имот. В случай че в резултат на декласиране на участниците поради нередовност остане само един кандидат, търгът се провежда и участникът се обявява за спечелил по предложената от него цена, която не може да бъде по-ниска от началната тръжна цена.

(6) За тръжната сесия се води протокол, който съдържа:

1. заповедта по чл. 104к, ал. 1 и датата на обявата по чл. 104л, ал. 1 ;

2. проверката за редовност на заседанието по ал. 2 и на предложенията по ал. 4;

3. класираните на първо и второ място участници и подреждането на останалите кандидати;

4. провеждането и резултата от търг с явно наддаване;

5. определянето на печеливш участник, който е бил единствен кандидат.

(7) Протоколът по ал. 6 се изготвя в 3 екземпляра – по един за спечелилия търга, за комисията и за областната дирекция "Земеделие", и се подписва от членовете на комисията. На кандидатите при поискване се предоставя заверен препис.

Чл. 104п . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) В случаите, когато от няколко участници е предложена една и съща цена за даден имот, между тях се провежда търг с явно наддаване с начална цена – предложената от кандидатите цена. При отказ за участие в наддаването търгът се прекратява.

Чл. 104р . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) (1) След изтичането на срока за обжалване на резултатите от провеждане на търга директорът на областната дирекция "Земеделие" в 14-дневен срок сключва едногодишен договор за наем със спечелилия кандидат. В договора задължително се включват условията, при които е спечелен търгът, за всеки от имотите или за части от тях, определени с координатен регистър. Депозитът на спечелилия участник се прихваща от наемната цена.

(2) Договорът по ал. 1 започва да тече от следващата календарна година.

Чл. 104с . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) (1) При отказ на спечелилия участник да сключи договор по чл. 104р, ал. 1 кандидатът, класиран на второ място, се поканва да сключи договор при предложената от него цена, но не по-ниска от 90 на сто от цената, предложена от първия кандидат. В случай на отказ процедурата се прекратява.

(2) Внесените депозити от некласираните кандидати се възстановяват в 14-дневен срок след приключването на търга, а депозитът на кандидата, класиран на второ място – след подписването на договора за наем със спечелилия кандидат.

(3) Депозитите на кандидатите, класирани на първо и второ място, не се възстановяват в случай на отказ за сключване на договор.

(4) Депозитът на обжалвалия търга участник се възстановява след влизането в сила на съдебното решение.

Чл. 104т . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Участниците в търга могат да обжалват протокола на тръжната комисия в 14-дневен срок пред районния съд. Жалбите се подават чрез областната дирекция "Земеделие".

Чл. 104у . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Когато е подадено предложение само от един кандидат, той се обявява за спечелил търга по предложената от него цена, която не може да бъде по-ниска от началната тръжна цена на имотите.

Чл. 104ф . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) (1) Ежегодно в срок до 20 април комисията по чл. 37и, ал. 7 от ЗСПЗЗ извършва проверка за спазване на условията по чл. 37и, ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ по сключените договори за наем на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд. Протоколът от проверката се представя на директора на областната дирекция "Земеделие" и на кмета на общината.

(2) Протоколът по ал. 1 се изготвя по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните.

Глава единадесета – (Нова – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.) СТОПАНИСВАНЕ, УПРАВЛЕНИЕ И РАЗПОРЕЖДАНЕ СЪС ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ ПО § 12А ОТ ПРЕХОДНИТЕ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИТЕ РАЗПОРЕДБИ НА ЗСПЗЗ

Чл. 105. (Нов – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Земеделските земи по § 12а от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ , с изключение на земите с начин на трайно ползване пасища, мери и ливади, могат да се отдават под наем за пет стопански години по чл. 24а, ал. 1 от ЗСПЗЗ при условията и по реда на чл. 47в – 47о . Земеделските земи по § 12а от ПЗР на ЗСПЗЗ с начин на трайно ползване пасища, мери и ливади се отдават под наем по реда на чл. 37и от ЗСПЗЗ .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните или оправомощено от него лице може да се разпорежда със земите по ал. 1 само чрез търг.

(3) Търгове за продажба на земи по § 12а от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се провеждат за имоти, за които липсват реституционни претенции, не са предадени на общините по реда на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и за които е изготвен парцеларен план в цифров вид или план на новообразуваните имоти на стопанския двор по реда на чл. 45, ал. 3 .

(4) Имотите се предлагат на търг в размерите и границите, определени в съответствие с парцеларния план след оцифряването му или с плана на новообразуваните имоти.

(5) Не се допуска участие в търга за част от имот.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Търговете за продажба на земите по § 12а от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се извършват с тайно наддаване в евро.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г., доп., бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) Началната тръжна цена на имотите е пазарната оценка, изготвена от независим оценител, вписан в регистъра на независимите оценители и притежаващ сертификат за оценителска правоспособност на земеделски земи и трайни насаждения. Оценката се възлага от директора на областната дирекция "Земеделие" по местонахождение на земите от държавния поземлен фонд. Началната тръжна цена не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота, увеличена с 10 на сто.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) За имоти, заети с трайни насаждения, към началната тръжна цена, определена по реда на ал. 7, се добавя и пазарната цена на трайните насаждения, определена от независим оценител, притежаващ сертификат за оценителска правоспособност на земеделски земи и трайни насаждения, издаден от Камарата на независимите оценители. Оценката се възлага по реда на ал. 7.

(9) (Отм. – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.).

Чл. 106 . (Нов – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г., изм., бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г., изм. и доп., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., доп., бр. 93 от 2018 г., изм., бр. 93 от 2018 г., бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Тръжна процедура за продажба на земите по § 12а от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се открива със заповед на министъра на земеделието и храните или на упълномощено от него длъжностно лице по предложение на директора на областната дирекция "Земеделие" след предварително изразено писмено съгласие на министъра на земеделието и храните за включването на имотите в предмета на търга. Съгласието е валидно до промяна на обстоятелствата, но не повече от една година от датата на издаването му.

(2) При наличие на основания за провеждане на търг за продажба на имоти по реда на чл. 27, ал. 9 във връзка с ал. 8, изречение второ от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи те се обявяват на първи търг с отделна заповед.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните се подпомага от постоянно действаща комисия за даване на съгласието по ал. 1, която разглежда подадените предложения, към които са приложени следните документи:

1. мотивирано становище от директора на областна дирекция "Земеделие", в което изрично са посочени имотите, предложени за търг по чл. 27, ал. 9 във връзка с ал. 8, изречение второ от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи , и имотите, за които могат да участват всички заинтересовани лица;

2. акт за държавна собственост;

3. скица на имота от КВС или КККР и регистър на собствениците на съседните имоти, посочени в скицата;

4. актуална данъчна оценка;

5. оценка на имота, определена по реда на чл. 105, ал. 7 или 8 ;

6. скица и/или извадка от приет парцеларен план или от план на новообразувани имоти по чл. 45, ал. 3 ;

7. удостоверение за липса на реституционни претенции, издадено от общинската служба по земеделие, със срок на валидност не по-дълъг от 6 месеца от датата на издаването му;

8. удостоверение, че имотът не е предаден на общината по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи ;

9. документ, че имотът не попада в границите на защитена територия, обявена по реда на Закона за защитените територии ;

10. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) протокол за първоначално установяване на действителния начин на трайно ползване на имота по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните, и констативен протокол за състоянието и ползването на имота, изготвен по методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните;

11. цветна комбинирана извадка от цифровата ортофото карта и КВС/КККР на съответното землище за територията, в която попадат имотите;

12. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) други документи, необходими за изразяване на съгласие на министъра на земеделието и храните.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) В заповедта за назначаване на комисията по ал. 3 министърът определя поименния състав на членовете й, които са длъжностни лица от Министерството на земеделието и храните, задачите на комисията и други условия.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Комисията по ал. 3 приема правила за работата си, които се одобряват от министъра на земеделието и храните.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) За работата си комисията по ал. 3 съставя протокол, с който предлага на министъра на земеделието и храните да изрази съгласие за включване на имотите в предмета на търга или за отказ.

(7) В заповедите по ал. 1 и 2 се посочват: имотите – обект на търга; срокът за подаване на заявленията; началната тръжна цена; депозитът за участие в търга в размер 10 на сто от началната тръжна цена; указание, че върху депозита не се начислява лихва и не подлежи на връщане при отказ за сключване на договор; разходите по чл. 56ш, ал. 1, т. 1 ; банковата сметка за плащането и условията за възстановяване на депозита, както и мястото, където се обявява протоколът за резултатите от търга.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Заповедите по ал. 1 и 2 се поставят на видно място в областната дирекция "Земеделие", в общинската служба по земеделие, в общината и в кметството на населеното място по местонахождението на имота в 3-дневен срок от издаването им и се публикуват на интернет страницата на областната дирекция "Земеделие", на страницата на Министерството на земеделието и храните и поне в един местен вестник най-късно 30 дни преди крайния срок за подаване на заявленията за участие.

(9) Търгът по чл. 105, ал. 3 се провежда от комисия, назначена със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие", в състав от трима до петима членове, един от които е правоспособен юрист, и двама резервни членове. Решенията на комисията се вземат с мнозинство от броя на членовете й.

(10) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г., бр. 115 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Заявителите или писмено упълномощени от тях с нотариална заверка на подписа лица подават в областна дирекция "Земеделие" отделно заявление за всеки имот по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните, в което се посочват единен идентификационен код съгласно Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел , когато заявлението се подава от юридическо лице или от едноличен търговец, местонахождението, номерът и площта на поземления имот и предлаганата цена за имота в евро. При подаване на заявлението заявителят или упълномощеното лице представят документ за самоличност и прилагат:

1. нотариално заверено пълномощно, когато документите се подават от упълномощено лице;

2. платежен документ за внесен депозит в оригинал, когато плащането не е извършено по електронен път;

3. решение на съответния оправомощен орган за закупуване на държавните имоти – предмет на продажбата, когато заявлението се подава от юридическо лице или от едноличен търговец;

4. декларация за обстоятелствата по ал. 18.

(11) Търгът, на който могат да участват всички заинтересовани лица, може да се проведе само когато най-малко двама кандидати са подали заявление за участие и са допуснати до участие в търга.

(12) Когато на търга по ал. 11 са обявени повече от един имот, при явяване на един кандидат за даден имот той се обявява за спечелил търга при предложената от него тръжна цена с тайно наддаване.

(13) Право на участие в първия търг, открит със заповед по ал. 2, имат само собственици на имоти в границите на стопанския двор, съседни на имота – обект на търга, които не представляват обслужващи пътища, независимо от тяхната собственост. Имоти, които нямат обща граница с предлагания на търга имот, не се считат за съседни.

(14) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) За участие в търга по ал. 13 правоимащите лица подават заявление по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните, към което се прилагат документите по ал. 10 и копие на документ за собственост на имота, съседен на имота – обект на търга.

(15) На търга по ал. 13 могат да бъдат обявени само имоти, за които след служебна проверка от областна дирекция "Земеделие" е установено, че имат най-малко два съседни имота, които са собственост на различни физически, юридически лица или общини. Търгът може да се проведе само когато за всеки обявен имот са подадени повече от едно заявления за участие от лица, собственици на отделни имоти, съседни на имота – обект на търга, допуснати за участие в търга.

(16) Не се допускат за участие в търга по ал. 13 кандидатите, придобили собственост върху имоти в границите на стопанския двор, съседни на имота – обект на търга, образувани в резултат на делба или обединяване след откриването на тръжната процедура.

(17) Имотите, останали след провеждане на търга по ал. 13, се включват в следващи търгове, на които право на участие имат всички заинтересовани лица.

(18) Свързани лица по смисъла на Търговския закон и свързани предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия не могат да бъдат самостоятелни кандидати или участници в тръжната процедура за един и същ имот.

(19) Тръжната комисия може служебно да събира доказателства за обстоятелствата по ал. 18 чрез справка в съответния публичен регистър, а когато такъв не се поддържа, информацията се изисква и получава по служебен път от компетентната администрация.

Чл. 107. (Нов – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.) (1) Заявление, представено в незапечатан плик, е недействително.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) Получените в областната дирекция "Земеделие" пликове със заявления за участие в търга, без да се разпечатват, се записват с входящ номер, дата и час, отразени върху плика и заведени във входящ регистър, за което на приносителя се издава документ.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г., бр. 115 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Предлаганата цена е цяло число, в евро, и не може да бъде по-ниска от началната тръжна цена.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) Не се допускат за участие в търга кандидатите, чиито заявления са подадени след срока по чл. 106, ал. 7 , не съдържат документите по чл. 106, ал. 10 и 14 или не отговарят на изискванията по чл. 106 .

(5) Директорът на областната дирекция "Земеделие" в 3-дневен срок след изтичане на крайния срок за подаване на заявленията за участие в търга назначава със заповед тръжната комисия.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) В 14-дневен срок тръжната комисия разглежда заявленията, класира предложенията и определя спечелилия търга кандидат за всеки имот.

(7) Търгът се счита за спечелен от участника, който е предложил най-висока цена за имота.

(8) За резултатите от търга се съставя протокол, който се подписва от членовете на тръжната комисия и съдържа:

1. постъпилите заявления за участие в търга по имоти (брой, имена на заявителите, предложената цена);

2. кандидатите, които не са допуснати за участие в търга и мотивите за това;

3. имотите и имената на класираните на първо и второ място кандидати – за всеки имот;

4. имотите, за които не е определен купувач.

(9) Протоколът се обявява на посоченото в заповедта място, като в 7-дневен срок от обявяването му участниците в търга могат да направят писмени възражения до тръжната комисия. Тръжната комисия се произнася по възраженията в 5-дневен срок, като за разглеждането им се съставя протокол, в който се посочват мотивите за приемането или отхвърлянето им. Протоколът се подписва от членовете на тръжната комисия и се обявява на посоченото в заповедта публично място.

(10) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Председателят на тръжната комисия в 3-дневен срок от произнасянето по възраженията представя протоколите по ал. 8 и 9 заедно със заявленията, приложенията към тях, както и възраженията, за одобряване от министъра на земеделието и храните, който може да одобри протоколите, да ги върне за отстраняване на констатирани нередовности или да откаже одобряването им.

(11) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., доп., бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г., изм., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните или упълномощено от него длъжностно лице в 7-дневен срок от одобряване на протоколите със заповед определя класираните на първо и второ място кандидати – за всеки имот. Заповедта се публикува на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните и на областната дирекция "Земеделие" при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни .

(12) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г., изм., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) При отказ да одобри протоколите министърът на земеделието и храните или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за частично или пълно прекратяване на процедурата. При упълномощаване длъжностното лице издава заповедта в 7-дневен срок от постъпване на протоколите, придружени с мотивирано писмо на министъра на земеделието и храните за неодобряването им. Заповедта се публикува по реда на ал. 11.

(13) (Предишна ал. 12, изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) Директорът на областната дирекция "Земеделие" уведомява участниците в търга по реда на Административнопроцесуалния кодекс за заповедите по ал. 11 и 12 в 3-дневен срок. Участниците в търга могат да подадат жалба пред компетентния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от уведомлението.

Чл. 108 . (Нов – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.) (1) Когато кандидатите за един и същ имот са предложили една и съща цена, между тях се провежда търг с явно наддаване.

(2) Председателят на тръжната комисия уведомява по реда на ГПК кандидатите по ал. 1 за деня, часа, условията и реда за провеждане на търга с явно наддаване.

(3) В деня и часа, определени за провеждането на търга, председателят на комисията проверява присъствието на членовете на комисията, обявява откриването на търга, неговия предмет, проверява документите на участниците съвместно с членовете на комисията и констатира дали са изпълнени условията за провеждане на търга.

(4) Търгът се провежда между кандидатите, явили се на обявената дата.

(5) В случай че отсъстват повече от един от членовете на комисията или правоспособният юрист, търгът се отлага за същия час и място на следващия ден.

(6) При възникване на обстоятелства, които правят невъзможно откриването или продължаването на отложения при условията на ал. 5 търг, комисията съставя протокол, въз основа на който се насрочва нов търг.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) Председателят на тръжната комисия обявява началната тръжна цена, от която започва наддаването, и определя стъпка на наддаването в размер 51,13 евро.

(8) Началната тръжна цена е равна на предложената от кандидатите при търга с тайно наддаване цена, увеличена с една стъпка.

(9) Наддаването се извършва чрез обявяване от участниците на последователни суми над началната цена, разграничени от председателя със звуков сигнал, като всяко увеличение трябва да бъде равно на стъпката по ал. 7.

(10) Преди третото обявяване на последното предложение се прави предупреждение, че е последно, и ако няма друго предложение, председателят обявява приключването на наддаването със звуков сигнал. Председателят обявява спечелилия участник и закрива търга, като на първо място се класира кандидатът, предложил най-висока цена за даден имот.

(11) При явяване само на един кандидат за даден имот той се обявява за спечелил търга при обявената от него тръжна цена в търга с тайно наддаване. Имотите, за които не са се явили кандидати, се включват в предмета на следващия търг.

(12) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните или упълномощено от него длъжностно лице одобрява протокола от провеждането на явния търг и издава заповед за определяне на спечелилия участник. Заповедта се публикува на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни .

(13) Директорът на областната дирекция "Земеделие" уведомява участниците в търга по реда на ГПК за заповедта по ал. 12, като участниците в търга могат да подадат жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от уведомлението.

(14) Когато в 14-дневен срок от влизането в сила на заповедта лицето, спечелило търга с тайно или с явно наддаване, не внесе цената, дължимите данъци, такси, разходи по чл. 56ш, ал. 1, т. 1 и режийните разноски, директорът на областната дирекция "Земеделие" уведомява по реда на ГПК класирания на второ място кандидат.

Чл. 109 . (Нов – ДВ, бр. 21 от 2015 г., в сила от 20.03.2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) За прехвърляне правото на собственост върху земеделските земи по § 12а от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ министърът на земеделието и храните или упълномощено от него длъжностно лице сключва договор с лицата, спечелили търга, след внасяне на сумите по чл. 108, ал. 14 . Договорът подлежи на вписване в Службата по вписванията за сметка на купувача.

(2) Въз основа на договорите по ал. 1 се отразяват промените в регистъра на собствениците и на имотите.

(3) Договор не се сключва, когато:

1. спечелилият участник не се яви в областната дирекция "Земеделие" за сключване на договор в определения срок;

2. не е извършено плащане за спечеления на търга имот;

3. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) е подадена жалба по реда на чл. 107, ал. 13 и чл. 108, ал. 13 .

(4) Директорът на областната дирекция "Земеделие" уведомява лицата по реда на ГПК за обстоятелствата по ал. 3.

(5) Имотите по § 12а от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ , за които не са сключени договори, могат да се отдават под наем по реда на чл. 105, ал. 1 и да се включват в предмета на следващия търг.

Глава дванадесета – (Нова – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) РАЗПОРЕЖДАНЕ СЪС ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ ОТ ДЪРЖАВНИЯ И ОБЩИНСКИЯ ПОЗЕМЛЕН ФОНД, ЗАЕТИ С ОВОЩНИ НАСАЖДЕНИЯ

Чл. 110 . (Нов – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г.) Собствениците на овощни насаждения, създадени върху земеделски земи от държавния или общинския поземлен фонд, могат да придобият право на собственост върху земите при условията на чл. 24д, ал. 1 ЗСПЗЗ по определената пазарна цена на имота и след заплащане на сума за ползване на имота през периода на създаване на насаждението. Размерът на дължимата сума за периода на създаване на насаждението се определя съобразно арендната вноска, дължима за периода на плододаване.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Лицата по ал. 1 подават заявления по образец за придобиване право на собственост върху земите, заети с овощни насаждения, до министъра на земеделието и храните чрез областната дирекция "Земеделие" по местонахождението на държавния имот – за земите от държавния поземлен фонд, и до кмета на съответната община – за земите от общинския поземлен фонд.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) В случаите по чл. 24д, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ заявленията за придобиване право на собственост върху заетите с овощни насаждения земи могат да се подават след 5 години от създаване на насаждението, установено с протокол на комисия, назначена от директора на областната дирекция "Земеделие", по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2018 г.) В заявлението по ал. 2 задължително се посочват землището, номер на имота по КВС или идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР), вида на насаждението, както и единен идентификационен код на юридическото лице или едноличния търговец съгласно Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел . При подаване на заявлението се представя документ за самоличност на заявителя или на упълномощено лице. Към заявлението се прилагат:

1. (отм. – ДВ, бр. 93 от 2018 г.);

2. протокол от заседание на съответния оправомощен орган на юридическото лице, съдържащ решение за закупуване на имота;

3. копие от документ, удостоверяващ начина на придобиване на собствеността върху овощните насаждения върху имота;

4. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., отм., бр. 93 от 2018 г.);

5. нотариално заверено пълномощно, когато документите се подават от упълномощено лице.

Чл. 111 . (Нов – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) (1) Заявленията по чл. 110, ал. 2 се разглеждат от комисия, назначена от директора на областната дирекция "Земеделие", съответно – от кмета на общината, в едномесечен срок от извършване на теренна проверка. В състава на комисията участват представители на областната дирекция "Земеделие", съответно на общината, общинската служба по земеделие, агрономи и други специалисти в областта на овощарството. За резултатите от работата на комисията се изготвя протокол, който се одобрява от директора на областната дирекция "Земеделие", съответно – от кмета на общината.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Комисията извършва теренна проверка за състоянието на овощните насаждения в имота – обект на заявлението, в периода от 1 април до 1 ноември и изготвя констативен протокол. За земите от държавния поземлен фонд констативният протокол се изготвя по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните.

(3) Въз основа на одобрения протокол на комисията по ал. 1 директорът на областната дирекция "Земеделие", съответно – кметът на общината, връща заявлението с мотивирано писмо, когато:

1. при теренната проверка по ал. 2 се установи, че имотът – обект на заявлението, не представлява овощна градина, или

2. не са спазени изискванията по чл. 24д, ал. 1 ЗСПЗЗ .

Чл. 112 . (Нов – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) (1) Комисиите по чл. 111, ал. 1 комплектуват преписки със заявлението и документите по чл. 110, ал. 4 , към които се прилагат и:

1. документ, удостоверяващ правото на собственост върху земеделските земи – предмет на разпореждане, и скица на имота от КВС или КККР;

2. пазарна оценка, изготвена от независим оценител, вписан в регистъра на независимите оценители и притежаващ сертификат за оценителска правоспособност на земеделски земи и трайни насаждения, която се възлага от директора на областната дирекция "Земеделие", съответно – от кмета на общината;

3. данъчна оценка на имота;

4. констативен протокол, изготвен по реда на чл. 111, ал. 2 ;

5. цветна извадка от цифровата ортофото карта и геореферирани снимки на имота;

6. за земите от държавния поземлен фонд – документ, удостоверяващ липсата на задължения към Държавен фонд "Земеделие", към държавния поземлен фонд по сключени договори, както и по чл. 34, ал. 6 и 8 и по чл. 37в, ал. 7 и 10 ЗСПЗЗ за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ ;

7. за земите от общинския поземлен фонд – документ, удостоверяващ липсата на задължения към Държавен фонд "Земеделие", към общинския поземлен фонд по сключени договори, както и по чл. 34, ал. 6 и по чл. 37в, ал. 7 ЗСПЗЗ за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ ;

8. удостоверение за липса на реституционни претенции за имота, издадено от общинската служба по земеделие;

9. други документи за изпълнението на специалните изисквания на ЗСПЗЗ .

(2) (Доп. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г.) Информация за обстоятелствата по ал. 1, т. 6 – 8, включително за липса на данъчни задължения на заявителя, се събира служебно от областната дирекция "Земеделие" или от съответната общинска администрация.

Чл. 113 . (Нов – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Комплектуваната с необходимите документи преписка за закупуване на земи от държавния поземлен фонд, придружена със становище относно наличието на условията по чл. 24д, ал. 1 ЗСПЗЗ , в 3-дневен срок се изпраща от областната дирекция "Земеделие" в Министерството на земеделието и храните.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните назначава със заповед постоянно действаща комисия, която разглежда преписките, комплектувани по реда на чл. 112 .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Комисията по ал. 2 приема правила за работата си, които се одобряват от министъра на земеделието и храните.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) За решенията на комисията по ал. 2 се съставя протокол, който се одобрява от министъра на земеделието и храните. Протоколът съдържа решение, с което се предлага на министъра на земеделието и храните да издаде заповед за продажба на имота/имотите, когато преписката отговоря на изискванията на ЗСПЗЗ и този правилник, или при констатирани нередовности – преписката да се върне в областната дирекция "Земеделие".

(5) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) В едномесечен срок от одобряването на протокола по ал. 4 министърът на земеделието и храните или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за разрешаване продажбата на имота или преписката се връща с мотивирано писмо в областната дирекция "Земеделие".

(6) Заповедта за разрешаване на продажбата на имота по ал. 5 се изпраща в областната дирекция "Земеделие" за сключване на договор по пазарната оценка, изготвена от независим оценител.

(7) (Доп. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г.) Областната дирекция "Земеделие" уведомява писмено заявителя по реда на ГПК за стойността на имота, за сумата за ползване на имота през периода за създаване на насаждението и други такси и разноски, сроковете за плащане и за сключване на договора и за последиците при неспазването им.

(8) Определените суми по ал. 7 се заплащат от заявителя в едномесечен срок от съобщението, като при неплащане в срок или неявяване на лицето за сключване на договора заповедта се счита за обезсилена.

Чл. 114 . (Нов – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице сключва писмен договор за покупко-продажба в едномесечен срок от заплащане на дължимите суми по чл. 113, ал. 7 . Договорът за покупко-продажба се вписва от купувача в службата по вписванията по местонахождението на имота за негова сметка.

(2) Със сключването на договора за покупко-продажба договорите по чл. 24д, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ се прекратяват, като прекратяването им се вписва в службата по вписванията едновременно с вписването на договора по ал. 1.

Чл. 115 . (Нов – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.) Продажбата на земеделски земи от общинския поземлен фонд, заети с овощни насаждения, се извършва по реда на Закона за общинската собственост при спазване на изискванията на ЗСПЗЗ и този правилник.

Глава тринадесета – (Нова – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г.) РАЗПОРЕЖДАНЕ СЪС ЗЕМИ ПО § 8 ОТ ПРЕХОДНИТЕ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИТЕ РАЗПОРЕДБИ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61 от 2016 г.)

Чл. 116 . (Нов – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., изм. и доп., бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г., изм., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице може да се разпорежда с имотите по § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61 от 2016 г.), определени до влизането му в сила с приети парцеларни планове или с планове на новообразуваните имоти като земи по чл. 27, ал. 8 ЗСПЗЗ или като земеделски земи по § 12а от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ , върху които са изградени сгради и/или съоръжения от физически или юридически лица след влизането в сила на ЗСПЗЗ (1 март 1991 г.), чрез търг, на който могат да участват всички заинтересовани лица.

Чл. 117 . (Нов – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Откриването на тръжна процедура за продажба на имотите по чл. 116 се извършва със заповед на министъра на земеделието и храните или на оправомощено от него длъжностно лице по предложение на директора на областната дирекция "Земеделие" и след предварително изразено съгласие на министъра за включване на имотите в предмета на търга.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните се подпомага от постоянно действащите комисии по чл. 56з, ал. 4 , съответно – по чл. 106, ал. 3 , за даване на съгласието по ал. 1, които разглеждат предложенията по ал. 1, комплектувани с изискващите се документи, към които се прилага и констативен протокол по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните, от извършена теренна проверка относно застрояването в имотите, изготвен от комисия, назначена от директора на областната дирекция "Земеделие".

(3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) Решенията на комисиите по ал. 2 се отразяват в протоколите по чл. 56з, ал. 7 , съответно – по чл. 106, ал. 6 .

(4) (Отм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.).

(5) (Отм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.).

(6) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) В заповедта по ал. 1 се посочват срокът за подаване на заявления, началната тръжна цена, депозитът за участие в търга в размер 20 на сто от началната тръжна цена, указание, че върху депозита не се начислява лихва и не подлежи на връщане при отказ за сключване на договор, разходите по чл. 56ш, ал. 1 , банковата сметка за плащането и условията за възстановяване на депозита, както и мястото, на което се обявява протоколът за резултатите от търга. В заповедта се посочват имотите – предмет на търга, както и описание на направените констатации в протокола по ал. 2 относно извършеното застрояване във всеки имот.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Заповедта по ал. 1 се публикува на интернет страницата на областната дирекция "Земеделие" и на страницата на Министерството на земеделието и храните, в един местен и в един централен вестник най-малко 30 дни преди крайния срок за подаване на заявленията за участие и се поставя в 3-дневен срок от издаването й на видно място в областната дирекция "Земеделие", в общинската служба по земеделие, в общината и в кметството на населеното място по местонахождението на имота.

Чл. 118 . (Нов – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) Търгове за имотите по чл. 116 , определени като земи по чл. 27, ал. 8 ЗСПЗЗ , се провеждат при условията и по реда на чл. 56е – 56р само в частта на разпоредбите относно търговете, в които право на участие имат всички заинтересовани лица.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) Търгове за имотите по чл. 116, определени като земи по § 12а от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ , се провеждат при условията и по реда на чл. 105 – 109 само в частта на разпоредбите относно търговете, в които право на участие имат всички заинтересовани лица.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ (Загл. изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.)

§ 1. Малоимотни граждани по смисъла на този правилник са лицата, които се занимават основно със земеделско производство и притежават земеделска земя:

1. в планинските и полупланинските райони – до 10 дка, или общо за домакинството – до 15 дка, когато то се състои от повече от един член;

2. (изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) в равнинни райони – до 8 дка или общо за домакинството до 10 дка, когато то се състои от повече от един член;

3. (отм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.).

§ 1а. (Нов – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) По смисъла на този правилник " домакинство " са съпрузите, невстъпилите в брак деца и родителите на единия или на двамата съпрузи, които живеят заедно с тях.

§ 1б. (Нов – ДВ, бр. 34 от 1992 г., изм., бр. 48 от 1995 г.) (1) Под " масив с трайни насаждения " се разбират земеделски земи над 50 дка, заети с дървесни овощни видове, лозя, хмел и многогодишни маслено-етерични култури, които не са раздадени от трудовокооперативните земеделски стопанства, държавните земеделски стопанства и други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации за лично ползване.

(2) Под " територии с оризови полета и хидромелиоративно съоръжение " се разбират земеделските земи, заети с изградени оризови клетки, канална мрежа и необходимите съоръжения за осигуряване на поливане.

§ 1в. (Нов – ДВ, бр. 34 от 1992 г., изм., бр. 72 от 1993 г., отм., бр. 48 от 1995 г., нов, бр. 28 от 1997 г.) (1) Строителни дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността , са: наземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп линии и др.

(2) Съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността , са: канали, мостове, корекции на реки, язовири, диги, помпени станции, резервоари, пречиствателни станции, открити рудници, хвостохранилища, водоеми, открити паропроводи, нефтопроводи и др.

(3) (Нова – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Не са сгради по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ :

1. изградените стопански постройки за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция независимо от площта им и вида на конструкцията;

2. строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи, независимо от начина на закрепването им на терена;

3. непредназначените за постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо от начина на закрепването им на терена;

4. незавършени строежи до покрива включително.

§ 1г. (Нов – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Площта на язовири и водоеми се определя с котата от очертанията на чашката им при максимално водно ниво – преливник.

§ 1д. (Нов – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Спазването на всички нормативни изисквания при построяването на сградите по смисъла на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ се удостоверява от органите, компетентни да одобряват проекта и да разрешават строителството на сградата.

§ 1е. (Нов – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) По смисъла на чл. 10, ал. 10 ЗСПЗЗ "блокиране на опасните замърсители" представлява комплекс от мероприятия, които целят ограничаването или премахването на вредното въздействие на опасните замърсители.

§ 1ж. (Нов – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) (1) Имущество, което лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ не желаят да получат по смисъла на чл. 30 ЗСПЗЗ , се счита това имущество, което не е получено в едномесечен срок след уведомлението по реда на Гражданския процесуален кодекс .

(2) За имущество, което не може да бъде продадено по смисъла на чл. 30 ЗСПЗЗ , се счита това имущество, за което на три поредни търга не се е явил купувач.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 18 от 1999 г., изм., бр. 113 от 1999 г.) Общото събрание упълномощава лица, които да го представляват след 31 декември 1997 г. Тези лица предават на определено от кмета лице безвъзмездно непредаденото и неразпределеното имущество. След изтичане на 5-годишен срок от предаването на имуществото по ал. 1 то става общинска собственост.

§ 1з. (Нов – ДВ, бр. 122 от 1997 г.) По смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ учебни заведения са училища и обслужващи звена в системата на народната просвета и висшите училища.

§ 1и. (Нов – ДВ, бр. 18 от 1999 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 1999 г.) Площта на земята в декари в случаите по чл. 10в, ал. 2, т. 2 ЗСПЗЗ се определя, като стойността на паричното обезщетение по глава III от Закона за уреждане на собствеността на недвижимите имоти в Южна Добруджа се умножи с коефициент 0,72, отчитащ неизплатената част на заема от 1942 г. за Южна Добруджа, и получената сума се раздели на 1500.

(2) Сумата на обезщетението чрез поименни компенсационни бонове по чл. 10в ЗСПЗЗ се определя, като площта на земята, за която се дължи обезщетението, се умножи с цената по чл. 6, ал. 1 от наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ .

(3) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2001 г.) В случаите, когато като доказателства за отнетата третина по чл. 10в, ал. 2, т. 2 ЗСПЗЗ са представени само облигации, издадени по реда на ЗУСНИЮД, дължимото обезщетение е равностойно на облигациите, но за не повече от половината от земеделските земи, които са признати за възстановяване на собственика на отнетата третина или на наследниците му, като се изключат по-късно придобитите (закупени, подарени, наследени и пр.) земеделски земи.

§ 1к. (Нов – ДВ, бр. 44 от 2001 г.) Равностойни земеделски земи са тези, чиито стойности за декар, определени по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ са равни.

§ 1л. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 45 от 2008 г., отм., бр. 39 от 2011 г.).

§ 1м. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) Обработваеми земи по смисъла на чл. 36в, ал. 1, т. 3 са ниви, които се използват по предназначение.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 1991 г., отм., бр. 34 от 1992 г.).

§ 3. (Отм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.).

§ 4. (Отм. – ДВ, бр. 60 от 1991 г.).

§ 5. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1991 г., бр. 34 от 1992 г., бр. 48 от 1995 г., бр. 95 от 1995 г.) (1) Отстоянието на земеделските земи до градовете с население над 300 хиляди жители се измерва по въздушна линия с начална точка центърът на населеното място до външната граница на зоната за земеделско ползване.

(2) Отстоянието на земеделските земи до крайбрежната морска ивица е най-късото разстояние, измерено по въздушна линия от бреговата линия на Черно море, увеличена с широчината на съществуващите плажни ивици, до външната граница на зоната за земеделско ползване.

§ 5а. (Нов – ДВ, бр. 34 от 1992 г., изм., бр. 48 от 1995 г., бр. 95 от 1995 г.) В случаите по чл. 18з, ал. 1 се счита, че строежът е започнал, когато до влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28 от 1992 г.) върху конкретния парцел (терен) законно са извършени строително-монтажни работи до изграждането на нулев цикъл.

§ 5б. (Нов – ДВ, бр. 34 от 1992 г., изм., бр. 48 от 1995 г., отм., бр. 95 от 1995 г.).

§ 6. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) (1) Не подлежат на облагане с данък върху общия доход физическите лица, които са реализирали доход от произведена растителна и животинска продукция, за срок от пет години от въвеждането им във владение.

(2) От данък върху общия доход за приходите от производство на растителна и животинска продукция се освобождават за срок от осем години младите семейства, когато към момента на въвода във владение съпрузите не са навършили 35-годишна възраст за съпруга и 30-годишна възраст за съпругата и не са изминали 10 години от сключване на брака.

§ 6а. (Нов – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) (1) Ликвидационният съвет на организацията, прекратена по силата на § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ :

1. вписва прекратяването и обявяването й в ликвидация в съответния регистър на окръжния съд. От деня на обнародване в "Държавен вестник" на решението за вписване към наименованието на организацията се добавя "в ликвидация";

2. организира, ръководи и управлява дейността на организацията до нейното заличаване, като има правата и задълженията на управителния съвет, а председателят на ликвидационния съвет има правата и задълженията на ръководител на организацията;

3. (доп. – ДВ, бр. 72 от 1993 г.) определя дяловете съгласно чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ и разпределя имуществото в натура и в пари между лицата, имащи право на дял в съответствие с притежаваните от тях дялове;

4. довършва текущите работи на организацията;

5. събира вземанията и изпълнява задълженията й;

6. може да прекрати договорите, сключени от организацията до момента на обявяването й в ликвидация, като заплати обезщетение за вреди;

7. поканва кредиторите да предявят вземанията си. Поканата се отправя писмено до известните кредитори и се обнародва;

8. прекратява трудовите правоотношения с работниците и служителите при условията на пълна ликвидация, но не по-късно от заличаването на организацията;

9. извършва действията, предвидени в глава седемнадесета "Ликвидация" от Търговския закон, доколкото друго не е предвидено в този правилник;

10. (изм. – ДВ, бр. 72 от 1993 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) дава отчет пред министъра на земеделието и храните или пред упълномощени от него длъжностни лица и предявява пред съответния окръжен съд искане за заличаване на организацията незабавно след приключване на дейността по ликвидацията.

(2) (Нова – ДВ, бр. 72 от 1993 г.) Членовете на ликвидационните съвети носят солидарно имуществена отговорност за вредите, които са причинили на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи , включително и за стопанисваното от тях държавно имущество, както и на лицата, имащи право на дял от имуществото.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 72 от 1993 г.) От назначаването на ликвидационните съвети областните управители прекратяват по реда на чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда трудовите правоотношения с ръководителите и техните заместници на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ .

§ 6б. (Нов – ДВ, бр. 72 от 1993 г., попр., бр. 103 от 1994 г.) Държавата встъпва в правата на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи до размера на преобразуваните в държавен дълг техни задължения съгласно ал. 1 на § 14 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи .

§ 6в. (Нов – ДВ, бр. 100 от 1994 г., попр., бр. 103 от 1994 г.) Върху недвижимото и движимото имущество на прекратените трудовокооперативни земеделски стопанства, което е необходимо за тяхната дейност, не може да се насочи принудително изпълнение освен за събиране на държавни вземания.

§ 6г. (Нов – ДВ, бр. 48 от 1995 г., попр., бр. 17 от 2007 г.) Нищожността на сделките по § 11, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се прогласява от областния управител в заповедта му за изземването на имуществото – предмет на нищожната сделка по реда на чл. 16 от Закона за собствеността . Заповедта на областния управител може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

§ 6д. (Нов – ДВ, бр. 28 от 1997 г.) (1) Разпределението в дял на имуществото на прекратените и заличени организации по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ на правоимащите лица по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ се извършва с писмен договор с нотариална заверка на подписите на определените лица по § 29 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 45 от 1995 г.) и на приобретателите.

(2) Образуваните по реда на отменените чл. 48, ал. 3, т. 3, чл. 53, ал. 2 и чл. 54, ал. 2 еднолични търговски дружества с държавно имущество не са правоприемници на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ .

§ 7. (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Този правилник се издава на основание § 19 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи .

Глава първа – ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. С правилника се уреждат условията и редът за прилагане на Закона за държавната собственост относно придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи – държавна собственост, както и актуването и отписването от актовите книги на имотите – държавна собственост.

Чл. 2. За имоти и вещи, чийто вещноправен режим се урежда със специални нормативни актове, правилникът се прилага, доколкото в тях не е предвидено друго.

Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., бр. 87 от 2013 г., в сила от 4.10.2013 г., бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Управлението на имоти – държавна собственост, както и придобиването и разпореждането с тях се извършват под методическото ръководство на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Управлението на вещи – държавна собственост, както и придобиването и разпореждането с тях се извършват под методическото ръководство на министъра на финансите.

Чл. 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2020 г., в сила от 5.05.2020 г.) Имоти и вещи – частна държавна собственост, могат да се внасят като непарична вноска в капитала на търговски дружества с държавно участие въз основа на акт на Министерския съвет по реда, предвиден в Търговския закон и в Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия .

(2) Капиталът на еднолични търговски дружества с държавно участие може да се намалява със стойността на имоти и вещи, които са апортирани в капитала му, въз основа на решение на Министерския съвет или на съответния министър съобразно отрасловата му компетентност.

(3) Имотите и вещите, със стойността на които е намален капиталът на едноличните търговски дружества с държавно участие, придобиват статут на частна държавна собственост и се управляват от ръководителя на ведомството, упражняващ правата на държавата в съответното дружество.

Чл. 5. (1) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 4.10.2013 г., бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Имотите – частна държавна собственост, които след предоставянето им за управление от областния управител са придобили качеството на имоти – публична държавна собственост, се обявяват за такива с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министърът изготвя предложението въз основа на мотивиран доклад на областния управител.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 4.10.2013 г., бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Имоти – публична държавна собственост, които са придобили качество на имоти – частна държавна собственост, се обявяват за такива с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министърът изготвя предложението въз основа на мотивиран доклад на ръководителя на ведомството, управляващо имота, и на становище на областния управител.

Глава втора – УПРАВЛЕНИЕ НА ИМОТИ И ВЕЩИ – ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ

Чл. 6. (1) Предоставянето на имоти – публична държавна собственост, за управление на ведомства за изпълнение на техните функции се извършва с решение на Министерския съвет.

(2) Предоставянето на имоти – публична държавна собственост, за управление на общини за изпълнение на техните функции, както и за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, се извършва с решение на Министерския съвет след решение на съответния общински съвет и мотивирано предложение на областния управител. Въз основа на решението на Министерския съвет областният управител сключва договор, в който се уреждат правата и задълженията на двете страни.

(3) Имоти – частна държавна собственост, се предоставят за управление на ведомства и общини за изпълнение на техните функции със заповед на областния управител. Въз основа на заповедта областният управител сключва договор, в който се уреждат правата и задълженията на двете страни.

Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., бр. 61 от 2011 г., бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г., бр. 87 от 2013 г., в сила от 4.10.2013 г., бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г., бр. 102 от 2019 г., бр. 36 от 2022 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г., отм., бр. 10 от 2026 г.).

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., отм., бр. 10 от 2026 г.).

Чл. 9. (Отм. – ДВ, бр. 10 от 2026 г.).

Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 4.10.2013 г., бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Въз основа на решението на Министерския съвет по чл. 6, ал. 1 и 2 се извършва предаването и приемането на имота с протокол по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Срокът за предаването и приемането на имота се определя в решението на Министерския съвет.

(2) Препис от решението на Министерския съвет се изпраща на областния управител по местонахождение на имота за вписване на новите обстоятелства в акта за държавна собственост.

Чл. 11. (1) Вещи – частна държавна собственост, се предоставят безвъзмездно на юридически лица на държавна бюджетна издръжка със заповед на ръководителя на ведомството, съответно на областния управител.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г.) Вещите – частна държавна собственост, с балансова стойност над 5112,92 евро се предоставят по реда на ал. 1 след съгласие на министъра на финансите. Искането до министъра на финансите се прави от областния управител или от ръководителя на ведомството, управляващо вещите.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Искането до министъра на финансите трябва да съдържа мотивираното предложение на заинтересуваното юридическо лице, доказателства, че то е на държавна бюджетна издръжка, списък на вещите – частна държавна собственост, индивидуализирани по вид, количество и общата им балансова стойност.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) В случаите по ал. 2, когато заинтересуваното ведомство или организация е второстепенен разпоредител с бюджет, се прилага и становището на съответния първостепенен разпоредител.

(5) Редът за предоставяне на вещи – частна държавна собственост, предвиден в ал. 2 – 4, не се прилага в случаите по чл. 28, ал. 3 от Закона за държавната собственост .

Чл. 12. (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Управлението върху обекти, имоти и вещи – държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата за своя сметка и на своя отговорност.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., бр. 58 от 2016 г.) Обектите, имотите и вещите по ал. 1 се завеждат в баланса на ведомството, на юридическите лица на бюджетна издръжка и на държавните предприятия, създадени по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон , в едномесечен срок от съставянето на протокола за предаване и приемане на активите, освен ако е определено друго със стандартите и указанията на министъра на финансите по чл. 164, ал. 1 и 3 от Закона за публичните финанси .

(3) (Отм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.).

(4) (Отм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.).

Чл. 12а. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2016 г.) Застроените имоти – публична държавна собственост, задължително се застраховат, включително срещу природни бедствия и земетресения.

Глава трета – ОТДАВАНЕ ПОД НАЕМ НА ИМОТИ – ЧАСТНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ

Чл. 13. (1) Имоти или части от тях – частна държавна собственост, се предоставят под наем от съответния министър, областен управител или ръководител на ведомство след провеждане на търг.

(2) Търгът се открива със заповед на министъра, на областния управител или на ръководителя на ведомството, в която се определят:

1. имотите или частите от тях, които ще се предоставят под наем, и срокът за отдаване;

2. първоначалната наемна цена, определена по реда на чл. 41 ;

3. предназначението на имотите или частите от тях;

4. видът на търга – с тайно или явно наддаване;

5. датата, мястото и часът за провеждане на търга;

6. други специфични условия.

(3) Търгът се провежда по реда на глава пета и приключва със заповед на министъра, на областния управител или на ръководителя на ведомство, с която се определят лицето, спечелило търга, и наемната цена.

(4) Въз основа на заповедта по ал. 3 министърът, областният управител или ръководителят на ведомство сключват договор за наем.

(5) По реда на ал. 1 – 4 се извършва и предоставянето под наем на имоти по чл. 16, ал. 2 от Закона за държавната собственост . В заповедта за откриване на търга министърът, областният управител или ръководителят на ведомство трябва да мотивира необходимостта от отдаване под наем на имота – публична държавна собственост.

(6) (Доп. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) По реда на ал. 1 – 5 се предоставят под наем и имоти, предоставени за управление на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон . Заповедите по ал. 2 и 3 се издават от ръководителя на предприятието и се одобряват от ресорния министър или упълномощено от него длъжностно лице, а договорът по ал. 4 се сключва от ръководителя на предприятието.

Чл. 14. (1) Имоти – частна държавна собственост, могат да се предоставят под наем без търг за здравни, образователни или хуманитарни дейности за социално задоволяване на съответните нужди на населението от министъра, областния управител или ръководителя на ведомство, към които заинтересуваните лица отправят мотивирано искане.

(2) Имоти – частна държавна собственост, могат да се предоставят под наем без търг на юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, от министъра, областния управител или ръководителя на ведомство, към които заинтересуваните лица отправят мотивирано искане.

(3) Министърът, ръководителят на ведомство или областният управител назначава комисия, която разглежда исканията по ал. 1 и 2 и при наличие на подходящи свободни помещения изготвя проект на заповед.

(4) Министърът, ръководителят на ведомство или областният управител издава заповед, с която определя наемателя, срока и наемната цена, определена по чл. 40, ал. 1 . Въз основа на заповедта се сключва договор за наем, в който се определят правата и задълженията на страните.

Чл. 14а. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) (1) Отделни имоти или части от имоти – публична държавна собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години без търг на международни организации, когато това е необходимо за изпълнение на задължения, произтичащи от международен договор, от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, към които заинтересуваните лица отправят мотивирано искане.

(2) Министърът, ръководителят на друго ведомство или областният управител назначава комисия, която разглежда исканията по ал. 1 и при наличие на подходящи свободни помещения изготвя проект на заповед.

(3) Министърът, ръководителят на друго ведомство или областният управител издава заповед, с която определя наемателя, срока и наемната цена, определена по чл. 40, ал. 4 . Въз основа на заповедта се сключва договор за наем, в който се определят правата и задълженията на страните.

Чл. 15. (Отм. – ДВ, бр. 102 от 2019 г.).

Чл. 16. (Отм. – ДВ, бр. 102 от 2019 г.).

Чл. 17. (Отм. – ДВ, бр. 102 от 2019 г.).

Чл. 18. (Отм. – ДВ, бр. 102 от 2019 г.).

Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Имотите, предоставени под наем, трябва да се ползват само по предназначение. Имотите не могат да се преотдават и да се ползват съвместно по договор с трети лица.

Чл. 20. (1) С договора за наем се определят редът за предаване и приемане на имота, правата и задълженията на страните, наемната цена, срокът, отговорността при неизпълнение, поддържането (текущи и основни ремонти) и други условия.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2019 г.) Договорът за наем се прекратява на основанията и по реда на Закона за задълженията и договорите .

Чл. 21. Настаняването под наем в държавни ведомствени жилища се извършва от ръководителя на ведомството по цени, определени по реда на чл. 33 .

Чл. 22. (1) Право за настаняване в държавни ведомствени жилища имат лицата, които са в трудово или служебно правоотношение със съответното ведомство, ако те и членовете на семействата им:

1. не притежават в същото населено място жилище или вила, годни за постоянно обитаване;

2. (доп. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) не са прехвърляли жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване, през последните 5 години преди подаването на молбата за настаняване на други лица освен на държавата или на община и в случаите на прекратяване на съсобственост.

(2) Обстоятелствата по ал. 1 се установяват с декларация на лицето.

(3) Във ведомствени жилища могат да се настаняват и лица, които заемат изборна длъжност – за срока на мандата им, или са назначени като ръководители или заместник-ръководители на ведомства, и членове на политическите кабинети за срока, през който заемат тази длъжност, ако те и членовете на семействата им не притежават в населено място, където работят, жилище или вила, годни за постоянно обитаване.

(4) По реда на тази глава се извършва настаняването под наем в жилища, предоставени за управление на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон от ръководителя на предприятието.

(5) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Във ведомствени жилища могат да се настаняват и деца на служител на ведомството, загинал при или по повод изпълнение на служебните си задължения, ако те и техният родител, настойник или попечител не притежават в същото населено място жилище или вила, годни за постоянно обитаване.

(6) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Срокът за настаняване на лицата по ал. 5 е до навършване на 18-годишна възраст или до навършване на 20-годишна възраст при обучение в дневна форма на средно учебно заведение и на 25-годишна възраст при обучение в редовна форма на висше учебно заведение.

(7) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Нямат право на настаняване в държавни ведомствени жилища лица, които имат прекратени наемни отношения с държавата по тяхна вина или са били некоректни в предишни наемни отношения с държавата.

(8) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Обстоятелствата по ал. 7 се установяват с декларация на лицето.

Чл. 23. Критериите за определяне и степенуване на жилищните нужди на лицата по чл. 22 и критериите за увеличаване или намаляване на основната наемна цена се определят с правила, утвърдени от ръководителя на съответното ведомство.

Чл. 24. (1) Ръководителят на ведомството назначава с писмена заповед жилищна комисия, която има следните задачи:

1. завежда и съхранява подадените молби с приложените документи и декларации на лицата по чл. 22 ;

2. определя степента на жилищната нужда;

3. изготвя проект за разпределение на свободните жилища при спазване на установените жилищни норми и го предлага за утвърждаване от ръководителя на ведомството.

(2) Проектът за разпределение на жилищата се обявява на определено за целта място във ведомството. В 7-дневен срок от обявяването подалите молби за настаняване лица могат да правят възражения по обявения проект.

(3) Постъпилите възражения се разглеждат от ръководителя на ведомството в 14-дневен срок. Утвърденият от ръководителя на ведомството списък е окончателен и не подлежи на обжалване.

Чл. 25. (1) Настаняването в свободните за разпределение жилища се извършва със заповед на ръководителя на ведомството при следните максимални нормативи:

1. за сам служител и за двучленно семейство – двустайно жилище;

2. за тричленно семейство – тристайно жилище;

3. (доп. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) за семейство с 4 и повече членове – четиристайно и по-голямо жилище.

(2) При определяне на жилищната нужда се взема предвид и заченатото дете.

(3) В едно жилище се настанява само едно семейство.

(4) Заповедта за настаняване се отнася за всички членове на семейството.

Чл. 25а. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Когато няма кандидати за настаняване, отговарящи на изискванията на чл. 22 и на нормативите по чл. 25, ал. 1 , в свободните за разпределение жилища могат да бъдат настанени кандидати, отговарящи на изискванията на чл. 22 , независимо от броя на членовете на семейството им.

Чл. 26. При промяна на жилищната нужда, определена съгласно нормите на чл. 25, на настаненото семейство може да бъде предоставено под наем друго жилище съобразно наличния жилищен фонд.

Чл. 27. Въз основа на заповедта за настаняване се сключва писмен договор за наем, в който се определят: редът за предаване и приемане на имота; правата и задълженията на страните; наемната цена; срокът; отговорността при неизпълнение; поддържането и други условия по наемното правоотношение.

Чл. 28. Наемните отношения се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите и при условията, предвидени в договора.

Чл. 29. (1) При смърт на лицето, на чието име е издадена заповедта за настаняване, наемните отношения се прекратяват с преживелия съпруг/съпруга и/или с представителя на неговите ненавършили пълнолетие деца след изтичане на две години от смъртта.

(2) Когато смъртта на лицето по ал. 1 е настъпила вследствие на трудова злополука, наемният договор се прекратява след навършване пълнолетие на най-малкото дете на починалия.

Чл. 30. (1) Право за настаняване в ателиета за индивидуална творческа дейност имат работници и служители на ведомството, отговарящи на следните условия:

1. да са хабилитирани научни работници в област, свързана с функциите на ведомството;

2. да не притежават ателие за творчески нужди;

3. да не са прехвърляли ателие за творчески нужди на трети лица през последните 5 години преди молбата за настаняване.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Критериите за определяне и степенуване на нуждата от ателиета за индивидуална творческа дейност се определят с правилата по чл. 23 , утвърдени от ръководителя на съответното ведомство.

Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Предоставянето под наем на ведомствени гаражи и паркоместа се извършва при условия и по ред, определени с правилата по чл. 23 , утвърдени от ръководителя на съответното ведомство.

(2) Настаняването и освобождаването на гаражи и паркоместа се извършва по реда, предвиден за настаняване и освобождаване на държавни жилища.

Чл. 32. Предоставянето под наем на гаражи и паркоместа – държавна собственост, които не са предоставени на ведомства, се извършва от областния управител след провеждане на явен търг.

Чл. 32а. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) (1) С правоимащо лице по § 65 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (ДВ, бр. 87 от 2010 г.), подало в законоустановения срок заявление и декларация за наличие на обстоятелствата по ал. 1 от § 65, областният управител по местонахождение на имота – държавна собственост, или ръководителят на ведомството, на което имотът е предоставен за управление, сключва писмен договор за пожизнено ползване.

(2) С договора по ал. 1 се определят правата и задълженията на страните, цената за ползване на имота – държавна собственост, определена по реда на глава четвърта, отговорността при неизпълнение, поддържането на имота и други условия.

(3) Договорът по ал. 1 се прекратява по реда на Закона за задълженията и договорите и при условията, предвидени в договора.

Глава четвърта – ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАЕМНИ ЦЕНИ

Чл. 33. Наемната цена за ведомствените жилища, ателиета и гаражи се определя за 1 кв. м полезна площ съобразно категорията на населеното място и зоната по смисъла на Закона за местните данъци и такси , в която жилището попада, конструкцията на сградата, разположението на жилището във височина, преобладаващото изложение и благоустройственото му съоръжаване, както и от качествата на околната среда съгласно приложение № 1.

Чл. 34. (1) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г.) Основната наемна цена за 1 кв. м полезна площ е 0,51 евро и се отнася за жилище със следните показатели:

1. местонахождение на жилището според категорията на населеното място и зоната, в която попада:

а) първа зона – в населени места от III категория;

б) втора зона – в населени места от II категория;

в) трета зона – в населени места от I категория;

г) четвърта зона – в населени места от нулева категория – София;

2. конструкция на сградата – код М2;

3. разположение на жилището във височина – първи етаж;

4. изложение – преобладаващ запад за жилищните (без сервизните) помещения.

(2) Когато жилището е с показатели, различни от посочените в ал. 1, размерът на наемната цена се определя съгласно приложение № 1.

(3) Кодовете за различните видови конструкция на сградата се определят съгласно приложение № 2.

Чл. 35. (1) Ръководителите на ведомства могат да намаляват до 10 на сто или да увеличават до 40 на сто основната наемна цена, когато жилището е с показатели, които не са посочени в приложение № 1.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Когато наетото жилище надхвърля нормативите, определени в чл. 25, ал. 1 , за жилищното помещение/помещения с най-голяма площ, с което/които се надхвърлят тези нормативи, наемната цена се удвоява.

Чл. 35а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г., доп., бр. 7 от 2009 г.) Наемната цена на жилища от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната и на Държавна агенция "Национална сигурност" се определя по реда на тази глава с 50 на сто намаление от основната наемна цена.

Чл. 36. Наемната цена на жилищни помещения в общежития се определя от ректорите на висшите училища или от ръководителите на ведомствата, на които са предоставени за управление.

Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2019 г.) Наемната цена на ателиета за творческа дейност се определя в двоен размер спрямо наемната цена на жилище със същата полезна площ и показатели.

Чл. 38. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2019 г.) Наемната цена на гаражи се определя в троен размер спрямо основната наемна цена за 1 кв. м полезна площ за жилища, коригирана с показателите за категория на населеното място, зоната, в която попадат, и наличната техническа инфраструктура.

Чл. 39. Наемната цена за паркоместа се определя по реда на чл. 38 , коригирана с коефициент Кпм=0,70 за паркоместа в подземни паркинги на жилищни сгради или с коефициент Кпм=0,50 за надземни паркоместа в поземления имот.

Чл. 40. (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2019 г.) Наемната цена на помещения, предназначени за здравни, образователни и хуманитарни дейности за социално задоволяване на съответните нужди на населението или на юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, се определя на базата на оценка, извършена от независим оценител.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.).

(3) (Отм. – ДВ, бр. 102 от 2019 г.).

(4) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм., бр. 102 от 2019 г.) Наемната цена на помещения, предоставени под наем на международни организации, се определя на базата на оценка, извършена от независим оценител.

Чл. 41. (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2010 г., в сила от 23.04.2010 г., бр. 102 от 2019 г.) Първоначалната наемна цена при провеждане на търгове за отдаване под наем на имоти за административни, производствени и стопански нужди се определя на базата на оценка, извършена от независим оценител.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Първоначалната наемна цена по ал. 1 може да се намали до 30 на сто при неявяване на кандидати на първи търг.

(3) (Нова – ДВ, бр. 91 от 2008 г., в сила от 21.10.2008 г., отм., бр. 61 от 2011 г.).

(4) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2009 г., изм., бр. 52 от 2010 г.) Първоначалната наемна цена при провеждане на търгове за отдаване под наем на морски плажове, които не са предоставени на концесия, може да бъде намалена до 30 на сто при неявяване на кандидати на първи търг, както и при явяване на един кандидат, чието заявление за участие не отговаря на нормативните и тръжните условия за провеждане на търга.

(5) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм., бр. 102 от 2019 г.) Първоначалната наемна цена при провеждане на търгове за отдаване под наем на незастроени имоти или части от имоти се определя на базата на оценка, извършена от независим оценител.

(6) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Първоначалната наемна цена по ал. 5 може да се намали до 30 на сто при неявяване на кандидати на първи търг.

(7) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г., предишна ал. 5, изм., бр. 61 от 2011 г.) При условията на ал. 2, 4 и 6 при последващи търгове първоначалната наемна цена може да бъде намалена до 50 на сто.

Глава пета – ПРИНУДИТЕЛНО ОТЧУЖДАВАНЕ, ПРИДОБИВАНЕ И РАЗПОРЕЖДАНЕ С ИМОТИ И ВЕЩИ – ЧАСТНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ (Загл. изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.)

Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Предвидените за национални обекти условия и ред за принудително отчуждаване и промяна на предназначението на горски територии и земеделски земи се прилагат и за поземлените имоти, засегнати от изместването на заварените мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.

Чл. 41б. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2011 г., отм., бр. 10 от 2026 г.).

Чл. 42. (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., бр. 77 от 2019 г., в сила от 1.10.2019 г., бр. 10 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г.) Продажбата на имоти – частна държавна собственост, чиято данъчна оценка е до 5112,92 евро, се извършва от областния управител след провеждане на електронен търг чрез електронната платформа за продажба на имоти – частна държавна собственост по чл. 3а от Закона за приватизация и следприватизационен контрол , наричан по-нататък "електронен търг".

(2) (Отм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., нова, бр. 58 от 2016 г.) Средствата от продажбата по ал. 1 постъпват по бюджета на съответния областен управител – страна по сделката.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., отм., бр. 10 от 2026 г.).

(4) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2011 г., отм., бр. 10 от 2026 г.).

(5) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм., бр. 10 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г.) Продажбата на имот – частна държавна собственост, придобит или предоставен за управление на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон , чиято данъчна оценка надхвърля 255 645,94 евро, се извършва от министъра, който упражнява правата на държавата в предприятието, след решение на Министерския съвет. Въз основа на решението на Министерския съвет министърът, който упражнява правата на държавата в предприятието, провежда търг.

Чл. 43. (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., бр. 10 от 2026 г.) Областният управител или министърът, който упражнява правата на държавата в държавното предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон , открива процедурата по провеждането на търга със заповед, която съдържа:

1. описание на имота;

2. вида на търга – с тайно или с явно наддаване;

3. (доп. – ДВ, бр. 55 от 2022 г., в сила от 5.08.2022 г.) начална цена, посочена като цяло число;

4. начина на плащане и евентуални обезпечения;

5. датата, мястото и часа на провеждане на търга;

6. специални изисквания към участниците, когато това се налага от вида и предназначението на имота;

7. (доп. – ДВ, бр. 55 от 2022 г., в сила от 5.08.2022 г.) размера на депозита, посочен като цяло число;

8. (доп. – ДВ, бр. 55 от 2022 г., в сила от 5.08.2022 г.) стъпката за наддаване, посочена като цяло число – при търг с явно наддаване;

9. други тръжни условия.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2019 г., в сила от 1.10.2019 г.) Със заповедта по ал. 1 се утвърждават и тръжната документация, условията за оглед на обекта, съставът на комисията по провеждането на търга и крайният срок за приемане на заявленията за участие, съответно за извършване на регистрация в електронната платформа при продажба по чл. 42, ал. 1 .

(3) (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2019 г., в сила от 1.10.2019 г.) В тръжната документация се посочват документите, които трябва да се представят със заявленията за участие, съответно при продажба по чл. 42, ал. 1 .

(4) Комисията по провеждането на търга се състои от 3 до 5 членове, като задължително в нейния състав се включват юрист и икономист.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 47 от 2012 г.) В заповедта за назначаване на комисията се определят и двама резервни членове.

(6) Определеният депозит не може да бъде по-малък от 0,5 на сто от началната цена.

(7) (Нова – ДВ, бр. 77 от 2019 г., в сила от 1.10.2019 г.) В случаите по чл. 42, ал. 1 в заповедта на областния управител по ал. 1 се посочва:

1. в т. 2 – електронен търг;

2. в т. 5 се определят:

а) срокът на валидност на процедурата, който се определя в месеци от датата на публикуването по чл. 44, ал. 3 , с възможност за удължаване в случая по чл. 54а, ал. 4 ;

б) срокът за регистрация за участие в съответния електронен търг, който е 12 работни дни от регистрацията за участие на първия кандидат и изтича в 23,59 ч. на последния ден;

в) началният час на електронния търг, който ще се проведе на петнадесетия работен ден считано от регистрацията за участие на първия регистрирал се кандидат.

Чл. 44. (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г., бр. 96 от 2016 г.) Условията на търга, определени в заповедта по чл. 43, ал. 1 , се публикуват поне в два национални ежедневника, както и на интернет страницата на съответната администрация най-малко 30 дни преди крайния срок за подаване на заявленията за участие, а при последващи търгове – най-малко 15 дни преди крайния срок за подаване на заявленията за участие.

(2) Условията на търга се обявяват и на видно място в сградата на съответната администрация в 3-дневен срок от нейното издаване, а в случаите на продажба на имотите по чл. 59 – и в сградата на съответните ведомства или предприятия.

(3) (Нова – ДВ, бр. 77 от 2019 г., в сила от 1.10.2019 г., изм., бр. 55 от 2022 г., в сила от 5.08.2022 г.) В случаите по чл. 42, ал. 1 заповедта по чл. 43, ал. 1 се публикува на електронната платформа, поддържана от Агенцията за публичните предприятия и контрол, като може допълнително да се оповестява и по друг подходящ начин.

Чл. 45. (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Търгът с явно наддаване може да се проведе, в случай че поне двама кандидати са подали заявление за участие, отговарящо на нормативните и тръжните условия за провеждане на търга.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2010 г., в сила от 23.04.2010 г.) Когато на търга с явно наддаване се яви само един кандидат от подалите заявление за участие, търгът се отлага с два часа и ако след този срок не се яви друг, кандидатът се обявява за спечелил по предложената от него цена, която не може да бъде по-ниска от началната тръжна цена.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 31 от 2010 г., в сила от 23.04.2010 г.) Когато на търга с явно наддаване не се яви кандидат, той се обявява за непроведен и областният управител или съответният министър насрочва нов търг в едномесечен срок.

(4) Когато на търга, провеждан повторно в случая по ал. 3, се яви само един кандидат, той се обявява за спечелил по предложената от него цена, която не може да бъде по-ниска от началната тръжна цена.

Чл. 46. При възникване на обстоятелства, които правят невъзможно откриването на търга или неговото приключване, комисията съставя протокол, въз основа на който областният управител или министърът със заповед определя провеждането на нов търг или прекратява процедурата.

Чл. 47. (1) В деня и часа, определени за провеждането на търга, председателят на комисията проверява присъствието на членовете й и обявява откриването на процедурата.

(2) Лицата, които са упълномощени от кандидатите, подали заявления за участие, се явяват и легитимират пред тръжната комисия чрез представяне на документ за самоличност и документ, удостоверяващ представителната власт.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 31 от 2010 г., в сила от 23.04.2010 г.) Ако в деня и часа, определени за провеждането на търга с явно наддаване, не се яви представител на някой от кандидатите, комисията го отстранява от участие, а внесеният от него депозит се задържа.

Чл. 48. (1) При търг с явно наддаване преди започването на търга председателят на комисията поканва последователно по реда на подаване на заявленията всички допуснати кандидати да потвърдят устно началната тръжна цена.

(2) Когато някой от допуснатите кандидати откаже да потвърди началната тръжна цена, председателят не допуска този кандидат да продължи да участва в процедурата, а внесеният от него депозит за участие се задържа.

(3) Председателят на комисията обявява началната цена, от която да започне наддаването, и стъпката за наддаване, която не може да бъде по-малка от 1 на сто и по-голяма от 10 на сто от началната тръжна цена.

(4) Наддаването се извършва чрез гласно обявяване от участниците на последователни суми над началната цена, разграничени със звуков сигнал от председателя на комисията. Всяко увеличение на цената трябва да бъде равно на стъпката за наддаване.

Чл. 49. (1) Участниците обявяват високо и ясно предлаганите суми и са обвързвани с тях без право да се позовават на грешка.

(2) Преди третото обявяване на последната предложена сума председателят прави предупреждение, че е последна и ако няма други предложения, търгът приключва със звуков сигнал. Председателят обявява предложената окончателна цена и спечелилия търга.

(3) За провеждането на търга и за резултатите от него комисията съставя протокол, в който посочва входящите номера на заявленията за участие на кандидатите, имената или наименованията им, платежните документи за внесените депозити, други обстоятелства по редовността на подадените документи и предложените цени.

(4) Препис-извлечение от протокола относно проведения търг се връчва на спечелилия участник, а при писмено поискване – и на другите заинтересувани участници.

Чл. 50. (1) Когато след изрична покана от председателя участниците в търга, потвърдили началната тръжна цена, не участват в наддаването, внесените от тях депозити не се връщат и търгът се прекратява.

(2) Депозитът не се връща и на участник, който е определен за спечелил търга, но откаже да заплати предложената от него цена.

Чл. 51. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Търгът с тайно наддаване може да се проведе, в случай че поне един кандидат е подал заявление за участие, отговарящо на нормативните и тръжните условия за провеждане на търга. Търгът с тайно наддаване се провежда, като участниците подават заедно със заявлението за участие и писмени ценови предложения.

(2) Кандидатът или упълномощен от него представител подава заявлението за участие в запечатан непрозрачен плик лично или по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, като върху плика посочва адрес за кореспонденция, телефон и по възможност – факс и електронен адрес.

(3) Предлаганата цена се представя в отделен запечатан непрозрачен плик с надпис "Предлагана цена", поставен в плика със заявлението за участие.

(4) При приемане на заявлението за участие върху плика се отбелязват поредният номер, датата и часът на получаването и посочените данни се записват във входящ регистър, за което на приносителя се издава документ.

(5) Не се приемат и се връщат незабавно на кандидатите заявления за участие, които са представени след изтичането на крайния срок или са в незапечатан, прозрачен или в скъсан плик. Тези обстоятелства се отбелязват в съответния входящ регистър.

Чл. 52. (1) В деня на провеждането на търга комисията разпечатва подадените пликове по реда на постъпването им и се запознава с редовността на подадените документи.

(2) Участниците в търга или техни упълномощени представители могат да присъстват при отваряне и разглеждане на ценовите предложения от комисията.

Чл. 53. (1) Комисията отбелязва в протокола за разглеждане, оценяване и класиране на ценовите предложения входящите номера на заявленията за участие на кандидатите, имената или наименованията им, платежните документи за внесения депозит, другите обстоятелства по редовността на подадените документи и предложените цени.

(2) Ценовите предложения се подписват най-малко от трима членове на комисията.

Чл. 54. (1) Редовно подадените ценови предложения се класират в низходящ ред според размера на предложената цена.

(2) В случай че двама или повече кандидати са предложили еднаква най-висока цена, председателят на комисията обявява резултата, вписва го в протокола и определя срок за провеждането на явен търг между тези кандидати.

(3) Председателят на комисията уведомява писмено или по факс участниците, предложили еднаква най-висока цена, за деня и часа за провеждането на явния търг по ал. 2.

(4) Явният търг по ал. 2 се провежда по реда на чл. 47 – 50 , като наддаването започва от предложената от тях цена със стъпка на наддаване 10 на сто от тази цена.

(5) Резултатите от проведения явен търг по ал. 2 се отразяват в протокола по чл. 53, ал. 1 .

Чл. 54а. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2019 г., в сила от 1.10.2019 г.) (1) За получаване на достъп до информацията за правното и фактическо състояние на всички продавани имоти чрез електронен търг лицата се регистрират в електронната платформа по чл. 42, ал. 1 с квалифициран електронен подпис (КЕП) и попълват изискуемите от платформата данни, които не могат да бъдат извлечени от КЕП.

(2) Регистриран по ал. 1 кандидат може да се регистрира за участие в конкретен търг чрез подаване на изискуемите за допускане до търга документи.

(3) От регистрацията по ал. 2 на първия кандидат започва да тече срокът от 12 работни дни, в който могат да се регистрират за същия търг всички други кандидати. Моментът, от който се определя този срок, се оповестява в платформата.

(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 55 от 2022 г., в сила от 5.08.2022 г.) В случай че първият кандидат се регистрира за участие в електронен търг в някой от последните 15 работни дни от срока на валидност на процедурата, определен в заповедта съгласно чл. 43, ал. 7, т. 5, буква "а" , срокът на валидност на тръжната процедура се удължава с 20 работни дни. Удължаването на срока се извършва от системата автоматично, както и се публикува съобщение за това.

(5) Когато лице предвижда да участва в търга чрез пълномощник, то трябва да посочи това обстоятелство в платформата по указания начин и да представи към документите по ал. 2 изрично нотариално заверено пълномощно за участието в конкретния търг.

(6) Всички изискуеми за участие в електронен търг документи се представят подписани с КЕП от кандидата, съответно от негов пълномощник, или подписани извън платформата – в сканиран вид.

(7) Регистрацията, подписването и подаването на електронни документи от кандидатите и участниците се извършва с квалифициран електронен подпис, който трябва да бъде издаден от лицензиран в Република България доставчик на удостоверителни услуги, като:

1. за физическо лице в КЕП трябва да бъде вписан единен граждански номер на лицето, съответно личен номер на чужденеца или други индивидуализиращи данни за чуждестранното лице;

2. за юридическо лице в КЕП като титуляр трябва да бъдат вписани единен идентификационен код на юридическото лице и данни за законния му представител.

(8) В случаите на представителство по упълномощаване в електронен търг пълномощникът се идентифицира и подписва с личен КЕП, от който трябва да е установимо упълномощеното лице, което да съвпада с данните на представлявания кандидат или участник в представеното пълномощно.

(9) Кандидатите могат да променят и допълват представени от тях документи до изтичането на срока от 12 работни дни за регистрация.

Чл. 54б . (Нов – ДВ, бр. 77 от 2019 г., в сила от 1.10.2019 г.) (1) Комисията се запознава със списъка с кандидатите, които са се регистрирали за участие в търга, и членовете на комисията подписват с КЕП декларации за липса на свързаност с регистриран кандидат, включително при представителство чрез пълномощник, които се въвеждат в служебната част на платформата.

(2) Тръжната комисия разглежда документите на регистрираните за търга кандидати най-рано в първия работен ден след изтичането на срока за регистрация от 12 работни дни и се произнася за допускането или недопускането им до участие до края на работния ден, предхождащ деня на търга.

(3) Когато член на комисията отстранява кандидат, той посочва причините за това в системата, а когато е против взетото решение, особеното му мнение се отразява в доклада на комисията или се представя отделно към протокола за класирането на участниците.

(4) Комисията отстранява от участие в търга кандидат, който:

1. не е представил някой от изискуемите документи;

2. не отговаря на определените изисквания за допустимост;

3. не е внесъл депозит за участие в търга по определения ред, когато такъв е предвиден.

(5) За допускането или отстраняването на всеки кандидат членовете на комисията се произнасят поотделно, а председателят отразява в системата решението на комисията.

(6) Платформата изпраща уведомления до всички кандидати в търга най-късно до края на работния ден преди деня на провеждане на тръжното наддаване, като на недопуснатите кандидати се съобщават и причините за това.

Чл. 54в . (Нов – ДВ, бр. 77 от 2019 г., в сила от 1.10.2019 г.) (1) Всеки допуснат до участие в търга кандидат получава генериран от електронната платформа универсален идентификационен код (УИК) за участие в съответния търг най-късно в последния работен ден преди деня на търга чрез съобщение на електронния адрес, посочен в КЕП, с който е регистриран.

(2) За да се оторизира като участник в търга, всеки кандидат, получил УИК, трябва да го въведе в системата в рамките на наддавателния времеви интервал в деня на провеждане на наддаването. С оторизацията си участникът се съгласява с началната тръжна цена.

Чл. 54г . (Нов – ДВ, бр. 77 от 2019 г., в сила от 1.10.2019 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2022 г., в сила от 5.08.2022 г.) Електронният търг се провежда на петнадесетия работен ден след деня на регистрацията на първия кандидат, като започва в обявения начален час и наддаването продължава 30 минути.

(2) Наддавателни предложения могат да правят само участници, които са се оторизирали съгласно чл. 54в, ал. 2 .

(3) Търг се провежда и ако има един оторизирал се участник.

(4) Когато има един оторизирал се участник, той трябва да предложи една стъпка за наддаване над началната цена, за да бъде определен за купувач, в противен случай търгът е непроведен и внесеният депозит за участие се задържа.

(5) В случай че никой от оторизиралите се участници не обяви по-висока от началната цена с една стъпка, търгът се обявява за закрит и внесените депозити за участие се задържат.

(6) Когато до крайния срок за валидност на търга няма регистриран кандидат или нито един кандидат не бъде допуснат до участие, или никой не се е оторизирал, търгът е непроведен.

Чл. 54д . (Нов – ДВ, бр. 77 от 2019 г., в сила от 1.10.2019 г.) (1) Наддаването се извършва само чрез платформата с обявената стъпка на наддаване, като участниците потвърждават последователни суми, посочени автоматично, всяка от които е по-висока от предходната, потвърдена от друг участник, с една стъпка на наддаване.

(2) Всеки участник в търга получава информация в платформата за достигнатите цени без данни за останалите участници и техния брой.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2022 г., в сила от 5.08.2022 г.) Електронният търг приключва с изтичането на времевия интервал от 30 минути. В случай че в последните 60 секунди от времевия интервал от 30 минути постъпи наддавателно предложение, срокът за приключване на търга автоматично се удължава с 5 минути, като платформата визуализира това и оставащото време на участниците. Срокът за приключване на търга се удължава автоматично и многократно с 5 минути във всички случаи, когато в последните 60 секунди от времевия интервал от 5 минути постъпи наддавателно предложение.

(4) В случай че никой от участниците в търга не потвърди цена, която е по-висока с една стъпка на наддаване от последната достигната цена, платформата съобщава, че е най-висока и при липса на предложение визуализира край на наддаването.

(5) С изтичането на срока по ал. 3 електронната платформа посочва участника, предложил най-високата цена, и този, предложил втора по размер цена, когато има такъв.

(6) Тръжната комисия може да следи наддавателните предложения без информация за направилите ги участници.

Чл. 54е . (Нов – ДВ, бр. 77 от 2019 г., в сила от 1.10.2019 г.) (1) За резултатите от наддаването платформата генерира протокол с информация за обекта на търга, началния час, участника с най-високо тръжно предложение и втория класиран, ако има такъв, и часа на закриване на търга, който се подписва от членовете на тръжната комисия с КЕП.

(2) В случаите на непроведен или закрит търг електронната платформа генерира протокол за това, който се подписва от членовете на тръжната комисия с КЕП.

Чл. 55. (1) Въз основа на резултатите от търга в 7-дневен срок от датата на провеждането му областният управител или съответният министър издава заповед, с която определя купувача, цената и условията на плащането.

(2) Заповедта се съобщава на участниците в търга по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

(3) Заинтересуваните участници могат да обжалват заповедта по ал. 1 по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

Чл. 56. Заповедта по чл. 55, ал. 1 се обявява в сградата на съответната администрация на място, достъпно за всички заинтересувани лица, и на интернет страницата на съответното ведомство.

Чл. 57. (1) Спечелилият търга участник е длъжен да внесе цената, дължимите данъци, такси и режийни разноски в 14-дневен срок от влизането в сила на заповедта по чл. 55, ал. 1 .

(2) (Доп. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Когато спечелилият търга участник не внесе цената, дължимите данъци, такси и режийни разноски в срока по ал. 1, се приема, че се е отказал от сключването на сделката.

(3) В случая по ал. 2 областният управител или съответният министър може да прекрати търга или да определи за купувач участника, предложил следващата по размер цена.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Ако купувачът по ал. 3 не внесе цената, дължимите данъци, такси и режийни разноски в 14-дневен срок, се насрочва нов търг.

(5) (Нова – ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 3.09.2010 г., изм., бр. 61 от 2011 г., бр. 10 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г.) В случай че при провеждане на търга се е явил един кандидат и е предложил продажна цена над 1 533 875,64 евро, плащането на цената може да бъде разсрочено по искане на спечелилия търга участник за срок до една година от влизането в сила на заповедта по чл. 55, ал. 1 , като плащането се извършва на равни месечни вноски. За периода на разсрочването купувачът дължи лихва в размер на основния лихвен процент. При забава на плащане от страна на купувача той дължи законната лихва.

(6) (Нова – ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 3.09.2010 г., изм., бр. 61 от 2011 г.) Заявлението за разсрочено плащане се подава пред съответния министър в срока по чл. 57, ал. 1 .

(7) (Нова – ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 3.09.2010 г., отм., бр. 61 от 2011 г.).

(8) (Нова – ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 3.09.2010 г., изм., бр. 61 от 2011 г.) Органът по ал. 6 се произнася по заявлението за разсрочено плащане в 14-дневен срок.

(9) (Нова – ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 3.09.2010 г., изм., бр. 61 от 2011 г.) При съгласие за разсрочено плащане спечелилият търга участник е длъжен да застрахова имота в полза на държавата за периода на разсрочването, ако той е застроен, и да внесе първата месечна вноска, дължимите данъци, такси и режийни разноски в 14-дневен срок от съобщаването по ал. 8. Когато спечелилият търга участник не застрахова имота в полза на държавата за периода на разсрочването, ако той е застроен, и не внесе първата месечна вноска, дължимите данъци, такси и режийни разноски в 14-дневния срок от съобщаването на съгласието, се приема, че се е отказал от сключването на сделката.

(10) (Нова – ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 3.09.2010 г., изм., бр. 61 от 2011 г.) При забава за плащане на дължима месечна вноска повече от два месеца съответният министър прекратява договора. В този случай продавачът задържа платения депозит, дължимите данъци, такси, лихви и режийни разноски.

(11) (Нова – ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 3.09.2010 г.) При условията на разсрочено плащане внесеният депозит от спечелилия търга участник се приспада от последната вноска.

(12) (Нова – ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 3.09.2010 г., отм., бр. 61 от 2011 г.).

Чл. 58. (1) (Доп. – ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 3.09.2010 г., изм., бр. 61 от 2011 г.) Въз основа на влязлата в сила заповед по чл. 55, ал. 1 и надлежни документи за платена цена, данъци, такси и режийни разноски, съответно застраховане на имота в полза на държавата за периода на разсрочването, ако той е застроен, платена първа месечна вноска, данъци, такси и режийни разноски по чл. 57, ал. 9 , представени от купувача, областният управител или съответният министър сключва договор за продажба на имота в 7-дневен срок.

(2) Собствеността се прехвърля на купувача от датата на сключването на договора.

(3) Договорът се вписва в съответната служба по вписванията за сметка на купувача, след което областният управител служебно отписва имота, вписва обстоятелството в акта за държавна собственост и отбелязва извършената сделка в актовите книги на имотите – държавна собственост.

(4) (Нова – ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 3.09.2010 г.) В случаите на разсрочено плащане по чл. 57, ал. 5 собствеността се прехвърля на купувача след изплащане на последната вноска, след което договорът се вписва в съответната служба по вписванията за сметка на купувача и областният управител служебно извършва действията по ал. 3.

Чл. 59. (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., доп., бр. 77 от 2019 г., в сила от 1.10.2019 г., изм., бр. 10 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г.) По реда на тази глава, с изключение за правилата за електронен търг, се извършват и продажбите на имоти – частна държавна собственост, придобити или предоставени за управление на държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон , с данъчна оценка до 255 645,94 евро.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Процедурата за провеждане на търга се открива с решение на министъра, който упражнява правата на държавата в държавното предприятие.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Решението по ал. 2 съдържа реквизитите по чл. 43 , като в комисията задължително се включва поне един представител на областната администрация по местонахождение на имота и на министъра, който упражнява правата на държавата в държавното предприятие.

(4) Комисията по провеждането на търга съставя протокол, в който отразява данните по чл. 53, ал. 1 и резултатите от проведения търг.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Органът по ал. 2 или упълномощено от него длъжностно лице утвърждава протокола на комисията и го изпраща на областния управител по местонахождение на имота заедно с цялата документация по провеждането на търга.

(6) Областният управител издава заповед за определяне на купувача, цената и условията на плащането и подписва договора по реда на чл. 56 – 58 .

(7) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Приходите от продажбата на обектите по ал. 1 заедно с режийните разноски постъпват по разплащателните сметки на държавните предприятия.

Чл. 60. (1) Ограничени вещни права върху имоти – частна държавна собственост: право на ползване, право на строеж, право на надстрояване и пристрояване, се учредяват след провеждане на търг по реда на тази глава.

(2) В условията на търга може да се предвиди заплащането на правото на строеж да се извърши чрез придобиване право на собственост върху обекти в новопостроената сграда на базата на оценка, извършена от независим оценител.

(3) В случаите по ал. 2 вещното право се учредява съгласно условията и сроковете, определени в договора.

Чл. 60а. (Нов – ДВ, бр. 10 от 2026 г.) (1) В съсобствен между държавата и физически или юридически лица имот може да се учреди възмездно право на строеж или на надстрояване и/или пристрояване в полза на държавата или на друг съсобственик без търг, със съгласие на всички съсобственици и при условие че частта от имота, собственост на държавата, е частна държавна собственост.

(2) Правото по ал. 1 се учредява безсрочно или за определен срок със заповед на областния управител. Въз основа на заповедта областният управител сключва договор.

(3) Когато частта от имота – частна държавна собственост, е предоставена за управ­ление на ведомство или държавно предприя­тие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон , предложението за учредяване на право по ал. 1 се отправя до областния управител чрез ръководителя на ведомството или предприятието, който изразява мотивирано становище по направеното предложение.

(4) При надстрояване и/или пристрояване по ал. 1 на сграда – етажна собственост, предложението се придружава и от декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в етажната собственост.

(5) Областният управител възлага на независим оценител да изготви пазарна оценка на правото на строеж или на надстрояване и/или пристрояване. Заинтересуваните лица се уведомяват за изготвената оценка.

Чл. 60б . (Нов – ДВ, бр. 10 от 2026 г.) (1) Договорът по чл. 60а, ал. 2 съдържа:

1. имената на съсобственика, на когото се учредява правото на строеж или право на надстрояване и/или пристрояване; когато правото се учредява в полза на държавата, в договора се посочва и съответното ведомство или държавно предприятие, в чиято полза се учредява;

2. описание на правото и документите, удостоверяващи правата на всеки от съсобствениците; срока, за който се учредява правото;

3. условията, при които се учредява вещното право, включително разпределение на собствеността на новопостроения обект, и евентуални клаузи за придобиване право на собственост върху обекти в новопостроената сграда;

4. цената на учредяваното право на строеж или право на надстрояване и/или пристроя­ване и дължимите между съсобствениците плащания;

5. размера на режийните разноски, държавната такса и данъците, дължими във връзка с учреденото вещно право.

(2) Лицето, в полза на което се учредява правото на строеж или на надстрояване и/или пристрояване, заплаща в едномесечен срок от издаването на заповедта цената на учреденото право, дължимите данъци, такси и режийни разноски. Когато учреденото право е в полза на държавата и се дължи плащане на другите съсобственици за учреденото право, съответните средства се предвиждат по бюджета за следващата година. Когато заплащането на учреденото право се извършва чрез придобиване право на собственост върху обекти в новопостроената сграда, се заплащат само дължимите данъци, такси и режийни разноски.

(3) Договорът за учредяване на правото на строеж или на надстрояване и/или пристрояване се сключва в писмена форма и се вписва в службата по вписванията по местонахождение на имота, върху който е учредено съответното право за сметка на съсобственика – приобретател.

Чл. 60в . (Нов – ДВ, бр. 10 от 2026 г.) Когато държавата е собственик на имот в сграда – етажна собственост, съг­ласието за надстрояване или пристрояване се дава в писмена форма от областния управител, ръководителя на ведомството или държавното предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон , в чието управление е имотът – държавна собственост.

Чл. 61. (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., бр. 10 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г.) Замяната на имот – частна държавна собственост, или на право на строеж върху имот – частна държавна собственост, чиято данъчна оценка е до 255 645,94 евро, с имот или с право на строеж – собственост на физически или юридически лица, се извършва от областния управител по местонахождението на имота – държавна собственост.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., бр. 87 от 2013 г., в сила от 4.10.2013 г., бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г., бр. 10 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г.) Замяната на имот – частна държавна собственост, или на право на строеж върху имот – частна държавна собственост, чиято данъчна оценка е над 255 645,94 евро, с имот или с право на строеж – собственост на физически или юридически лица, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., отм., бр. 10 от 2026 г.).

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., бр. 87 от 2013 г., в сила от 4.10.2013 г., бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г., бр. 10 от 2026 г.) Заинтересуваните лица отправят писмено предложение за замяна до областния управител или министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Когато имотът – частна държавна собственост, или правото на строеж върху имот – частна държавна собственост – предмет на замяната, са предоставени за управление на ведомство или държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон , предложението по ал. 4 се отправя до ръководителя на ведомството или предприятието.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 4.10.2013 г., бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г., бр. 10 от 2026 г.) Областният управител, съответно министърът на регионалното развитие и благоустройството, възлага на независим оценител да изготви пазарна оценка на заменяемите имоти или на правото на строеж.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 4.10.2013 г., бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г., бр. 10 от 2026 г.) Областният управител, съответно министърът на регионалното развитие и благоустройството, уведомява заинтересуваните лица за изготвените по ал. 6 оценки.

(8) (Отм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.).

(9) (Отм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.).

Чл. 62. (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., бр. 87 от 2013 г., в сила от 4.10.2013 г., бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството се подпомага от комисия, която разглежда предложенията за даване на съгласие за извършване на разпоредителни сделки с имоти – частна държавна собственост, в случаите, когато това е предвидено в закон. В заповедта за назначаване на комисията министърът определя:

1. поименния състав на членовете на комисията;

2. правилата за дейността й;

3. (доп. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., отм., бр. 47 от 2012 г.);

4. други условия.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 4.10.2013 г., бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) При необходимост министърът на регионалното развитие и благоустройството може да привлича и консултанти към комисията.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., бр. 87 от 2013 г., в сила от 4.10.2013 г., бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) За работата си комисията съставя протокол, с който предлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството да даде съгласие за извършване на разпоредителните сделки при посочените условия или да откаже извършването им.

Чл. 63. (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Областният управител издава заповед за замяна на имотите или на правото на строеж.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм., бр. 87 от 2013 г., в сила от 4.10.2013 г., бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г., бр. 10 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г.) Въз основа на решението на Министерския съвет за замяна на имоти или на правото на строеж върху имоти с данъчна оценка над 255 645,94 евро министърът на регионалното развитие и благоустройството издава заповед за замяна.

(3) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Заповедите по ал. 1 и 2 съдържат:

1. цената на всеки от имотите или на правото на строеж – предмет на замяната;

2. описание на имотите или на правото на строеж и документите, удостоверяващи правата;

3. разликата в стойността на имотите или на правото на строеж и начина на нейното плащане;

4. размера на режийните разноски, държавната такса и данъците, дължими от страните по замяната.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Заповедите по ал. 1 и 2 се връчват на лицето – страна по замяната.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Когато имотът или правото на строеж върху имот – частна държавна собственост, е с по-висока стойност, лицето – страна по замяната, заплаща в едномесечен срок от получаването на заповедите по ал. 3 разликата в стойността на имотите, дължимите данъци, такси и режийни разноски.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Когато имотът или правото на строеж върху имот – собственост на физически и юридически лица – страна по замяната, е с по-висока стойност, областният управител или ръководителят на ведомството, управляващо имота, превежда дължимата разлика в стойността на имотите по сметка на лицето в едномесечен срок, след като бъдат извършени другите дължими плащания по заповедта.

Чл. 64. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм., бр. 87 от 2013 г., в сила от 4.10.2013 г., бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г., бр. 10 от 2026 г.) Въз основа на извършените плащания по влязлата в сила заповед по чл. 63 областният управител или министърът на регионалното развитие и благоустройството сключва договор за замяна.

(2) Договорът за замяна се сключва в писмена форма и се вписва в службите по вписванията по местонахождение на имотите за сметка на физическото или юридическото лице – заменител.

Чл. 65. (1) Договорът влиза в сила от датата на сключването му.

(2) В едномесечен срок след вписването на договора за замяна областният управител служебно отписва имота – частна държавна собственост, от актовите книги на имоти – държавна собственост, вписва обстоятелството в акта за държавна собственост и съставя акт за частна държавна собственост за новопридобития имот.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 4.10.2013 г., бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Фактическото предаване и приемане на имотите се извършва с протокол-опис по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството, след вписването в Службата по вписванията от съответния областен управител или ръководител на ведомство, управляващ имота – предмет на замяната.

(4) Придобитият чрез замяната имот се управлява от областния управител или от ръководителя на съответното ведомство.

(5) Замяната на имоти – частна държавна собственост, предоставени за управление на държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон , се извършва по реда на чл. 61 – 65 , като придобитият чрез замяна имот се управлява от държавното предприятие.

Чл. 66. Правилата за замяна се прилагат и при извършване на доброволна делба на съсобствен между държавата и физически или юридически лица недвижим имот, както и в случаите на изкупуване по реда на чл. 36 от Закона за собствеността .

Чл. 67. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., бр. 87 от 2013 г., в сила от 4.10.2013 г., бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г., бр. 102 от 2019 г.) (1) Министерският съвет може да учредява безвъзмездно право на ползване върху имот – частна държавна собственост, за срок, не по-дълъг от 10 години, на централните ръководства на синдикатите и на регионалните им ръководства в София за изпълнение на основните им синдикални функции при съобразяване на законодателството и правилата в областта на държавните помощи. Ползвателите не могат да използват имота за извършване на икономическа дейност.

(2) Исканията за предоставяне на имота се подават до министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областния управител. Към искането се прилагат:

1. подробна мотивировка;

2. документ за регистрация;

3. декларация за ползваните от синдиката имоти – частна държавна или общинска собственост, и за начина на ползването им;

4. документ за липса на публични задължения;

5. декларация, че имотът – частна държавна собственост, ще се използва само за изпълнение на основните им синдикални функции, конкретизирани в нея;

6. декларация, че синдикатът разполага с необходимия финансов ресурс за стопанисването на имота.

(3) Обстоятелствата по ал. 2, т. 2 и 4 се установяват по служебен път.

(4) Въз основа на представените по ал. 2 документи областният управител извършва анализ за наличието на следните изисквания:

1. наличие на необходимост от имот – частна държавна собственост, с предназначение и характеристики, съответстващи на посочените от синдиката основни синдикални функции;

2. липса на свързаност на посочените от синдиката основни синдикални функции с осъществяването на дейности с икономически характер.

(5) Синдикатът, на който e предоставен безвъзмездно за ползване имот – частна държавна собственост, заплаща данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за него, всички експлоатационни разходи, свързани с ползването на имота, както и тези за текущи поправки и ремонти, които са вследствие на използването му.

(6) Предоставените помещения на синдикатите не може да се преотдават под наем и да се преотстъпват за ползване.

(7) Не се предоставят безвъзмездно за ползване имоти на централните ръководства на синдикатите, ако имат изискуеми публични задължения.

(8) Областният управител може да учредява безвъзмездно право на ползване върху имот – частна държавна собственост, на регионалните ръководства на синдикатите за изпълнение на основните им синдикални функции при спазване на изискванията на ал. 1 и 7 и при наличие на свободни помещения. Искането за предоставяне на имота се подава до областния управител и към него се прилагат документите по ал. 2.

(9) Въз основа на решението на Министерския съвет по ал. 1 и на влязлата в сила заповед по ал. 8 областният управител сключва писмен договор за учредяване правото на ползване, в който се определят редът за предаване и приемане на имота, правата и задълженията на страните, срокът, отговорността при неизпълнение, поддържането (текущи и основни ремонти), застраховането, прекратяването на договора и другите условия по договора.

(10) При предаването на имота се съставя предавателно-приемателен протокол.

(11) Правоотношенията със синдиката се прекратяват при изтичане на срока на договора, поради неплащане на експлоатационните разходи за повече от три месеца или при нарушение на забраната по ал. 6, както и при прекратяване на дейността на синдиката.

(12) При нарушение на предвидената по ал. 1 забрана за осъществяване на икономическа дейност договорът се прекратява едностранно от областния управител и се налага санкция в размер на пазарните нива на пропуснатите ползи, определени от лицензиран оценител, предвидена в клауза на договора с ползвателя. Размерът на санкцията се изчислява за периода на ползване на имота в нарушение на правилата за държавните помощи.

(13) Областният управител по местонахождението на имота осъществява контрол за спазването на забраната по ал. 1 и 6 и в срок до 31 декември предоставя на Министерския съвет годишен доклад въз основа на извършени проверки през съответната календарна година.

Чл. 67а. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2019 г.) (1) Министерският съвет може да учредява безвъзмездно право на ползване върху имот – частна държавна собственост, за срок, не по-дълъг от 10 години, за задоволяване на административните нужди на централните ръководства на политическите партии, отговарящи на изискванията на чл. 31 от Закона за политическите партии , при съобразяване на законодателството и правилата в областта на държавните помощи. Ползвателите не могат да използват имота за извършване на икономическа дейност.

(2) Исканията за предоставяне на имота – частна държавна собственост, за нуждите на централните ръководства на политическите партии, както и на регионалните им структури на територията на гр. София се подават до министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областния управител. Към искането се прилагат:

1. подробна мотивировка;

2. документ за регистрация;

3. декларация за ползваните от политическата партия имоти – частна държавна или общинска собственост, и за начина на ползването им;

4. документ за липса на публични задължения;

5. декларация, че имотът – частна държавна собственост, ще се използва само за изпълнение на административните им нужди;

6. декларация на политическата партия, че тя разполага с необходимия финансов ресурс за стопанисването на имота;

7. документ, удостоверяващ, че политическата партия има парламентарна група;

8. декларация от лицето, представляващо политическата партия според актуалната й съдебна регистрация, че тя има достатъчен брой народни представители, които да образуват отделна парламентарна група, заедно с поименен списък, удостоверяващ политическата им принадлежност, в случаите, когато партията участва в парламентарно представена коалиция от партии;

9. документи, доказващи, че съответната парламентарно непредставена политическа партия на последните избори за народни представители е получила не по-малко от едно на сто от действителните гласове в страната и извън страната, с изключение на гласовете по чл. 279, ал. 1, т. 6 от Изборния кодекс .

(3) Обстоятелствата по ал. 2, т. 2 и 4 се установяват по служебен път.

(4) Политическата партия, на която e предоставен безвъзмездно за ползване имот – частна държавна собственост, заплаща данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за него, всички експлоатационни разходи, свързани с ползването на имота, както и тези за текущи поправки и ремонти, които са вследствие на използването му.

(5) Предоставените помещения на политически партии не може да се преотдават под наем и да се преотстъпват за ползване.

(6) Не се предоставят безвъзмездно за ползване имоти на централните ръководства на политическите партии, ако имат изискуеми публични задължения.

(7) Областният управител може да учредява безвъзмездно право на ползване върху имот – частна държавна собственост, за нуждите на централните или регионалните структури на политически партии извън територията на гр. София за изпълнение на административните им нужди при спазване на изискванията по ал. 1 и 6 и при наличие на свободни помещения. Искането за предоставяне на имота се подава до областния управител и към него се прилагат документите по ал. 2.

(8) Въз основа на решението на Министерския съвет по ал. 1 и на влязлата в сила заповед по ал. 7 областният управител сключва писмен договор за учредяване правото на ползване, в който се определят редът за предаване и приемане на имота, правата и задълженията на страните, срокът, отговорността при неизпълнение, поддържането (текущи и основни ремонти), застраховането, прекратяването на договора и другите условия по договора.

(9) При предаването на имота се съставя предавателно-приемателен протокол.

(10) Правоотношенията с политическите партии се прекратяват при изтичането на срока на договора, поради неплащане на експлоатационните разходи за повече от три месеца или при нарушение на забраната по ал. 5, както и когато партията престане да отговаря на изискванията на чл. 31 от Закона за политическите партии .

(11) При нарушение на предвидената по ал. 1 забрана за осъществяване на икономическа дейност договорът се прекратява едностранно от областния управител и се налага санкция в размер на пазарните нива на пропуснатите ползи, определени от лицензиран оценител, предвидена в клауза на договора с ползвателя. Размерът на санкцията се изчислява за периода на ползване на имота в нарушение на правилата за държавните помощи.

(12) Областният управител по местонахождението на имота осъществява контрол за спазването на забраната по ал. 1 и 5 и в срок до 31 декември предоставя на Министерския съвет годишен доклад въз основа на извършени проверки през съответната календарна година.

Чл. 68. (1) Безвъзмездно прехвърляне право на собственост върху вещи – държавна собственост, на общини и други юридически лица и организации на общинска бюджетна издръжка се извършва със заповед на областния управител или на ръководителя на ведомството.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г.) Вещи – държавна собственост, с балансова стойност над 5112,92 евро се прехвърлят безвъзмездно по реда на ал. 1 след съгласие на министъра на финансите. Искането до министъра на финансите се прави от областния управител или от ръководителя на ведомството, управляващо вещите – държавна собственост, въз основа на получено при тях мотивирано искане на лицата по ал. 1.

(3) Искането до министъра на финансите за съгласие съдържа становище на вносителя с приложени към него мотивираното искане на заинтересуваната община или на другите юридически лица и организации на бюджетна издръжка, списък на вещите с техните индивидуализиращи белези, количество и общата им балансова стойност.

Чл. 69. (1) Продажбата на излишни и негодни вещи – частна държавна собственост, както и на придобити материали от разчистване на строителни площадки, се извършва от областния управител, съответно от ръководителя на ведомството, при условия и по ред, определени от министъра на финансите, освен ако в нормативен акт е предвидено друго.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Управлението и разпореждането с вещи – частна държавна собственост, които се управляват от лица на държавна бюджетна издръжка извън страната, се извършва при условия и по ред, определени от съответния първостепенен разпоредител с бюджет.

Глава шеста – ПРОДАЖБА И ЗАМЯНА НА ДЪРЖАВНИ ЖИЛИЩНИ И ДРУГИ ИМОТИ

Раздел I – Продажба и замяна на държавни жилища, ателиета и гаражи

Чл. 70. При условията и по реда на тази глава се извършват:

1. продажба на жилища, ателиета за индивидуална творческа дейност и гаражи – частна държавна собственост, на настанените в тях наематели;

2. замяна на държавни жилища, ателиета за индивидуална творческа дейност и гаражи с жилища, ателиета за индивидуална творческа дейност и гаражи – собственост на работниците и служителите на ведомството.

Чл. 71. (1) Продажба на държавни жилища се извършва за задоволяване жилищните нужди на настанените в тях наематели, които отговарят на следните условия:

1. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) да са държавни служители или служители по трудово правоотношение в администрацията, или военнослужещи и да имат най-малко три години стаж в съответната администрация, съответно в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната или в Българската армия;

2. (нова – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) не притежават над 1/2 идеална част от жилище или вила, годни за постоянно обитаване;

3. (предишна т. 2, доп. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) не са прехвърляли жилище или вила, годни за постоянно обитаване, на други лица освен на държавата или на община и в случаите на прекратяване на съсобственост;

4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) не притежават ценни книжа, дялово участие в търговски дружества, имоти или части от имоти със стопанско предназначение, моторни превозни средства, селскостопански машини на обща стойност, по-голяма от данъчната оценка на жилището – частна държавна собственост, за което кандидатстват за закупуване.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) На условията по ал. 1, т. 2, 3 и 4 трябва да отговарят и членовете на семейството на наемателя.

(3) Стойността на притежаваното имущество по ал. 1, т. 3 се определя по пазарни цени от независим оценител, определен от ръководителя на ведомството.

Чл. 71а. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Нямат право да закупят държавни жилища настанените в тях по реда на чл. 25а наематели, ако към датата на молбата за закупуване на жилището не са налице условията по чл. 71 и нормативите по чл. 25, ал. 1 .

Чл. 72. В случаите по чл. 71 продажбата се извършва по цени не по-ниски от данъчната оценка на имота.

Чл. 73. (1) (Доп. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Продажбата се извършва въз основа на молба за закупуване, подадена от лицата, отговарящи на условията по чл. 71 и нормативите по чл. 25, ал. 1 , до областния управител.

(2) Към молбата за закупуване се прилагат следните документи:

1. заповед за настаняване, надлежно заверена, че е в сила към датата на подаване на предложението за закупуване;

2. декларации за гражданско, семейно и имотно състояние;

3. декларация за наличие на обстоятелствата по чл. 71 ;

4. разрешение от ръководителя на ведомството за закупуване на ведомственото жилище, в което е определена и продажната цена на имота;

5. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) оценка на имуществото по чл. 71, ал. 1, т. 4 от независим оценител.

(3) Разрешението на ръководителя на ведомството по ал. 2, т. 4 е със срок на действие 6 месеца от издаването му.

(4) При необходимост от кандидат-купувача може да се изискат и допълнителни документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, които са от значение за продажбата.

Чл. 74. Областният управител може да назначи постоянна комисия от длъжностни лица в областната администрация, която разглежда преписките по продажба и замяна на имотите – държавна собственост, и дава становище по тяхната законосъобразност и целесъобразност.

Чл. 75. (1) Областният управител издава заповед, която съдържа данни за купувача, определената цена на имота и другите дължими плащания. В заповедта могат да се посочат и допълнителни условия за извършване на продажбата.

(2) Заповедта на областния управител по ал. 1 се връчва по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс , и не подлежи на обжалване.

Чл. 76. (1) След връчването на заповедта по чл. 75 купувачът е длъжен да извърши плащането.

(2) Ако в едномесечен срок от връчването на заповедта купувачът не внесе дължимите суми, счита се, че се е отказал от сделката и преписката се прекратява.

Чл. 77. (1) В 14-дневен срок от представянето на надлежен документ за извършено плащане от купувача се сключва договорът за продажба в 3 екземпляра.

(2) Договорът за продажба се подписва от купувача и от областния управител и влиза в сила от датата на сключването му.

(3) Трите подписани екземпляра от договора за продажба се вписват за сметка на купувача в Службата по вписванията по местонахождението на имота.

(4) В едномесечен срок от вписването на договора за продажба областният управител служебно отписва имота – частна държавна собственост, от актовите книги на имотите – държавна собственост, и вписва обстоятелството в акта за държавна собственост.

(5) В срока по ал. 4 областният управител изпраща на ведомството, което е управлявало имота преди продажбата, копие от вписания договор за продажба и заповедта за отписването на имота от актовите книги на имотите – държавна собственост.

Чл. 78. (1) Продажбата на ателиета – частна държавна собственост, се извършва на настанени в тях наематели, които към датата на подаването на молбата за закупуване отговарят на условията за настаняване по чл. 30, ал. 1 .

(2) Продажбата на гаражи – частна държавна собственост, се извършва на настанени в тях наематели, които към датата на подаване на молбата за закупуване отговарят на условията, предвидени в правилата по чл. 31 .

Чл. 79. Продажбите на ателиета и гаражи – частна държавна собственост, се извършват по реда, установен за продажба на ведомствени жилища.

Чл. 80. (1) Замяната на държавни жилища, ателиета и гаражи – частна държавна собственост, с жилища, ателиета и гаражи – собственост на работниците или служителите на ведомството, се извършва от областния управител със съгласието на съответния министър или ръководител на ведомство.

(2) Замяната на имотите се извършва по цени не по-ниски от данъчната оценка на имотите.

Чл. 81. (1) Областният управител издава заповед за замяна, в която определя заменителя, обектите на замяна и техните цени, начина на разплащане между страните, условията и сроковете за предаване владението на имотите – предмет на замяната, както и други условия в резултат на постигнатите между страните договорености.

(2) Заповедта по ал. 1 се връчва по реда на Гражданския процесуален кодекс на лицето, с което се извършва замяната.

(3) При разлика в цените на заменяните имоти се прилагат правилата на чл. 63, ал. 5 и 6 .

Чл. 82. (1) Договорът за замяна се сключва в 14-дневен срок от представянето на документите за извършените плащания.

(2) Договорът за замяна се сключва в писмена форма в 4 екземпляра и се вписва в службите по вписванията по местонахождение на имотите. Договорът влиза в сила от датата на сключването му.

(3) В едномесечен срок от вписването на договора за замяна областният управител служебно отписва имота – частна държавна собственост, от актовите книги на имотите – държавна собственост, вписва обстоятелството в акта за държавна собственост и съставя акт за частна държавна собственост за новопридобития имот.

(4) В срока по ал. 3 областният управител изпраща на ведомството, което е управлявало имота преди замяната, копие от вписания договор за замяна и заповедта за отписването на имота – частна държавна собственост.

(5) Ако новопридобитият от държавата имот се намира в друга област, копие от договора за замяна се изпраща на съответния областен управител за съставяне на акт за държавна собственост.

Чл. 83. (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2007 г.) По реда на тази глава се извършват и продажбите и замените на жилища, ателиета и гаражи – частна държавна собственост, предоставени за управление на държавните предприятия, образувани по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон .

Раздел II – Продажба на земя – частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда върху нея

Чл. 84. (1) Физически и юридически лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху земя – частна държавна собственост, могат да придобият право на собственост върху земята без търг, като подадат молба до областния управител по местонахождението й.

(2) Продажбата на земя – частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда върху нея, се извършва от областния управител по местонахождение на имота.

(3) Към молбата по ал. 1 заинтересуваните лица по ал. 2 прилагат:

1. документ за собственост върху построената сграда или удостоверение за признато право на строеж в случаите по § 6 от преходните правила на Закона за собствеността ;

2. скица на имота от одобрена кадастрална карта, а в случаите, когато няма одобрена кадастрална карта – скица от действащия подробен устройствен план за имоти в урбанизирани територии;

3. удостоверение от съответната общинска администрация, че сградата е законно изградена;

4. (доп. – ДВ, бр. 13 от 2014 г., в сила от 14.02.2014 г.) удостоверение за актуално състояние на юридическото лице, с изключение на лицето, за което е представен единен идентификационен код по Закона за търговския регистър ;

5. удостоверение за наследници, ако е необходимо;

6. (нова – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) удостоверение от съответната общинска администрация относно поделяемостта на имота, върху който е изградена сградата.

(4) При необходимост може да се изискват и допълнителни документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, които са от значение за продажбата.

Чл. 85. (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Въз основа на представените документи областният управител издава заповед, в която определя купувача, имота, който се прехвърля, цената и дължимите данъци, такси и режийни разноски.

(2) Когато имотът, върху който е изградена сградата, е поделяем, областният управител предприема необходимите действия за разделянето на имота и може да извърши продажбата по чл. 84, ал. 1 само след като имотът бъде разделен с влязъл в сила подробен устройствен план.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) В едномесечен срок от връчването на заповедта лицето, подало молбата за закупуване, заплаща цената на земята, както и дължимите данъци, такси и режийни разноски.

(4) В 14-дневен срок след представянето на документ за извършено плащане се подписва договорът за продажбата на земята.

(5) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Договорът за продажба се вписва в службата по вписванията по местонахождение на имота за сметка на физическото или юридическото лице – купувач.

(6) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) В едномесечен срок от вписването на договора за продажба областният управител отписва имота – частна държавна собственост, от актовите книги на имотите – държавна собственост, и вписва обстоятелството в акта за държавна собственост.

(7) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) По реда на ал. 4 се извършва и продажбата на идеални части от правото на собственост върху земята на физически и юридически лица, притежаващи идеални части от правото на собственост върху законно построена сграда върху тази земя.

Чл. 86. (Отм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.).

Раздел III – Извършване на сделки от държавни предприятия

Чл. 87. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) (1) Държавните предприятия, образувани по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон , могат да изграждат върху придобитите или предоставените им имоти – частна държавна собственост, и да продават по пазарни цени изградените жилища, ателиета и обекти със стопанско предназначение заедно със съответните идеални части от правото на собственост върху земята при наличие на удостоверение за нейната поделяемост или от правото на строеж, като сключват предварителни договори за финансиране и продажба с физически или юридически лица.

(2) При формиране на продажната цена на обектите по ал. 1 се включва стойността на земята или правото на строеж, които се определят по пазарни цени от независим оценител. Пазарната цена на земята, съответно на правото на строеж, не може да бъде по-ниска от данъчната оценка, увеличена с 20 на сто.

(3) Предварителни договори по ал. 1 могат да се сключват от държавното предприятие след получаване на разрешение от министъра, упражняващ правата на собственост на държавата, за изграждане на обектите върху придобитите или предоставените на предприятието имоти – частна държавна собственост, и за прехвърляне правото на собственост върху земята или право на строеж.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г.) Когато данъчната оценка на имота, върху който ще се изграждат обектите, съответно правото на строеж, е над 255 645,94 евро, предварителните договори се сключват от министъра, който упражнява правата на държавата в предприятието, или от упълномощено от него длъжностно лице след решение на Министерския съвет.

(5) Окончателните договори се сключват от представляващия държавното предприятие, съответно от министъра, упражняващ правата на държавата в предприятието, или от упълномощено от него длъжностно лице в писмена форма и се вписват в службата по вписванията по местонахождение на имота за сметка на физическото или юридическото лице – купувач.

Чл. 87а. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2008 г.) За построяване на места за лишаване от свобода Държавно предприятие "Фонд затворно дело" може да се разпорежда с имоти – частна държавна собственост, при условия и по ред, определени с Правилника за устройството и дейността на Държавно предприятие "Фонд затворно дело" , приет с Постановление № 106 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 48 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 114 от 2003 г. и бр. 95 от 2005 г.).

Глава седма – ПРАВИЛА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ ЦЕНИТЕ НА ИМОТИТЕ – ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ, ПРИ РАЗПОРЕЖДАНЕ И ОТЧУЖДАВАНЕ

Раздел I – Правила за определяне цените на имотите – държавна собственост, при разпореждане

Чл. 88. (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2010 г., в сила от 23.04.2010 г., бр. 69 от 2010 г., в сила от 3.09.2010 г., бр. 15 от 2014 г., в сила от 21.02.2014 г.) При провеждане на търгове за продажба на имоти – държавна собственост, първоначалната цена не може да бъде по-ниска от данъчната оценка, увеличена с 10 на сто, и балансовата стойност на съоръженията, трайно прикрепени към имотите, които не подлежат на данъчно деклариране, увеличена с 10 на сто.

Чл. 89. Продажбата на ведомствени жилища, ателиета и гаражи на служители и работници от съответното ведомство се извършва по цени, определени от ръководителя на ведомството, но не по-ниски от данъчната оценка на имота.

Чл. 90. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) При продажба на земя – частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея, цената се определя по пазарен механизъм от независим оценител, но не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота.

Чл. 91. При продажба на придаваеми части от имоти във връзка с прилагането на влезли в сила подробни устройствени планове цените на придаваемите части от имоти – държавна собственост, към имоти на трети лица се определят по пазарен механизъм от независим оценител.

Чл. 92. (1) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) При апортиране на имоти – частна държавна собственост, в капитала на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие оценката на непаричната вноска се определя, като данъчната оценка се увеличава с 40 на сто.

(2) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) При апортиране на вещи – частна държавна собственост, в капитала на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие оценката на непаричната вноска се определя в съответствие с тяхната балансова стойност.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) При апортиране на имоти и вещи – частна държавна собственост, в капитала на търговски дружества с по-малко от 50 на сто държавно участие оценката на непаричната вноска се определя по реда на Търговския закон .

Чл. 93. При замяна и при прекратяване на съсобственост между държавата и физически или юридически лица цените се определят по пазарен механизъм от независим оценител, но не могат да бъдат по-ниски от данъчната оценка на имота.

Чл. 94. (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2010 г., в сила от 23.04.2010 г., бр. 69 от 2010 г., в сила от 3.09.2010 г.) При провеждане на търгове за учредяване право на строеж, право на надстрояване или пристрояване върху имоти – частна държавна собственост, първоначалната цена на това право не може да бъде по-ниска от данъчната оценка, увеличена с 10 на сто.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.).

Чл. 95. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2019 г.) При провеждането на търгове за учредяване право на ползване върху имоти – частна държавна собственост, първоначалната цена се определя, като годишната наемна цена за същия имот, определена по реда на глава четвърта, се умножи по броя на годините, за които се учредява правото на ползване.

Раздел II – Правила за определяне на цените при отчуждаване на имоти – частна собственост, в населени места, в които няма реализирани разпоредителни сделки

Чл. 96. (1) При отчуждаване на имоти – частна собственост, в урбанизирани територии и устройствени зони, когато не могат да се определят пазарните им цени по реда на чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост , равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с нормите на приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси , като получената стойност се удвоява.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) В случаите по ал. 1 равностойното парично обезщетение за законните строежи и други подобрения, извършени от собственика на имота след влизането в сила на подробния устройствен план при условията и по реда на чл. 49 от Закона за устройство на територията , съответно след обнародването на решението по чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост , когато основание за принудително отчуждаване е одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, се определя и заплаща по по-малката стойност между стойността на направените разходи и увеличената стойност на имота.

(3) Равностойно парично обезщетение не се дължи за незаконно построени сгради и подобрения в имота – предмет на отчуждаване.

Глава осма – ДЪРЖАВНИ ИМОТИ ИЗВЪН СТРАНАТА

Чл. 97. Придобиването, управлението и разпореждането с имоти извън страната – собственост на българската държава, се извършват по правилата на тази глава, доколкото в международен договор, закон или акт на Министерския съвет не е предвидено друго.

Чл. 98. (1) Министерството на външните работи управлява имотите – държавна собственост извън страната, освен ако е установено друго в акт на Министерския съвет.

(2) Имоти – собственост на българската държава извън страната, се управляват от ведомствата, на които са предоставени с акт на Министерския съвет.

Чл. 99. (1) Придобиването на имоти извън страната от българската държава, предоставянето им за управление и разпореждането с тях се извършват въз основа на решение на Министерския съвет.

(2) Дейността на Министерския съвет по ал. 1 се подпомага от Междуведомствена комисия за държавните имоти извън страната, наричана по-нататък "комисията".

(3) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2008 г., в сила от 1.07.2008 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г., бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 15.01.2012 г., бр. 24 от 2012 г., в сила от 23.03.2012 г., бр. 80 от 2013 г., в сила от 13.09.2013 г., бр. 87 от 2013 г., в сила от 4.10.2013 г., бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г., бр. 102 от 2019 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) В състава на комисията се включват представители на Министерския съвет, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на културата и на Министерството на външните работи. Председател на комисията е определен от министър-председателя по предложение на министъра на външните работи служител на Министерството на външните работи.

(4) Със заповед на министър-председателя се определя поименният състав на комисията и се утвърждават правилата за работата й.

(5) Министерството на външните работи предоставя необходимите условия за работа на комисията и осигурява средствата за дейността й.

Чл. 100. (1) Всички предложения за предоставяне на имоти – държавна собственост извън страната, както и за придобиване и разпореждане с тях се внасят в комисията с мотивиран доклад от ръководителя на заинтересуваното ведомство.

(2) Договорите за наем на имот – държавна собственост извън страната, за срок до 5 години се сключват от ръководителя на ведомството, управляващо имота, или от упълномощено от него длъжностно лице. В този случай ръководителят на ведомството уведомява комисията, като изпраща екземпляр от сключения договор. При поискване от страна на комисията ръководителят на ведомството е длъжен да предостави на комисията копие от сключените договори за отдаване под наем на имоти извън страната.

(3) Ръководителят на ведомството, управляващо имоти – държавна собственост, намиращи се извън страната, определя условията и реда за предоставянето им под наем.

(4) Договорите за наем със срок, по-дълъг от 5 години, се сключват въз основа на решение на комисията.

(5) Междуведомствената комисия за имоти извън страната се произнася с решение по законосъобразността и целесъобразността на предложенията по ал. 1. След решение на комисията министърът на външните работи уведомява ръководителя на заинтересуваното ведомство за взетото решение, който внася доклад и проект на решение на Министерския съвет.

Чл. 101. (1) Продажбата на имоти – държавна собственост извън страната, се извършва въз основа поне на една оценка, изготвена съобразно изискванията на местното законодателство, както и при наличие най-малко на две оферти от потенциални купувачи, освен ако това е обективно невъзможно.

(2) Придобиването на имоти извън страната от българската държава се извършва въз основа поне на една оценка, изготвена съобразно изискванията на местното законодателство, както и при наличие най-малко на две оферти, освен ако това е обективно невъзможно.

(3) Изборът на подходящи имоти по ал. 2 се извършва при спазване на нормите по приложение № 3 и след анализ на следните критерии:

1. състав на дипломатическото или консулското представителство или представителство към международна организация;

2. перспективи в двустранните отношения с приемащата държава и стратегически цели на външната политика, свързани с развитието на многостранната дипломация;

3. изисквания на приемащата държава за представителност и минимална квадратура на помещенията, в случай че има такива;

4. други изисквания, определени от комисията.

(4) Алинеи 2 и 3 не се прилагат, когато придобиването на имот извън страната от българската държава се извършва въз основа на международен договор.

Глава девета – НАДЗОР, АКТУВАНЕ НА ИМОТИТЕ – ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ, И ОТПИСВАНЕТО ИМ ОТ АКТОВИТЕ КНИГИ

Чл. 102. (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., бр. 87 от 2013 г., в сила от 4.10.2013 г., бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството извършва методическо ръководство върху дейността на областните управители при изпълнение на техните правомощия по придобиването, управлението и разпореждането с имоти – държавна собственост, както и по актуването и отписването от актовите книги на имотите – държавна собственост.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Придобиването, управлението и разпореждането с имоти – държавна собственост, както и актуването и отписването им от актовите книги на имотите – държавна собственост, се извършват от областния управител по местонахождението на имота.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Управлението и разпореждането с движими вещи – държавна собственост, се извършва от областните управители или от ръководителите на ведомства под методическото ръководство на министъра на финансите.

Чл. 103. (1) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 4.10.2013 г., бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Актовете за имоти – държавна собственост, се съставят по образци, утвърдени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) Ръководителите на ведомства, придобили право на управление върху имот – държавна собственост, за който няма съставен акт за държавна собственост, са длъжни в едномесечен срок да поискат от съответния компетентен орган съставянето му.

Чл. 104. (1) Актове за държавна собственост се съставят за всички имоти и вещни права – държавна собственост:

1. (доп. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) обекти и имоти – изключителна държавна собственост;

2. защитените територии – държавна собственост;

3. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) отчуждените в полза на държавата имоти заедно със сградите, дори ако те са предвидени за събаряне поради ново строителство или по други причини; след събарянето на сградите и изграждането на обекта – публична държавна собственост, тези обстоятелства се отбелязват в съставения акт за държавна собственост;

4. гори и земи от държавния горски фонд и построени върху тях сгради;

5. земеделски земи от държавния поземлен фонд и построени върху тях сгради;

6. язовирите;

7. имоти – държавна собственост извън страната;

8. незастроени урегулирани и неурегулирани поземлени имоти;

9. сгради, обекти в сграда, идеални части от сграда или от обект в сграда (жилищна сграда, жилище, гараж, ателие, магазин, работилница, склад, сграда за административни нужди, обект за административни нужди, сгради за социални, учебни, просветни, културни, спортни и здравни дейности, хотели и други сгради за подслон, места за настаняване, заведения за хранене и развлечения, производствена сграда или обект, друга сграда) и прилежащия към тях поземлен имот;

10. ограничени вещни права върху имоти.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Съставените актове за имоти – държавна собственост, се представят в службата по вписванията по местонахождение на имота с изключение на актовете по чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 2 и 3 от Закона за държавната собственост .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., бр. 87 от 2013 г., в сила от 4.10.2013 г., бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) При установяване на явна фактическа грешка в акт за държавна собственост се съставя акт за поправка на акта по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Актът за поправка на акта за държавна собственост се вписва в службата по вписванията.

(4) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Номерът и датата на акта за поправка на акт за държавна собственост се отбелязват в акта, който е поправен, и в съответните регистри.

Чл. 105. Не се съставят актове за държавна собственост за следните обекти:

1. (отм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.);

2. коритата на реките и другите естествени водоеми, пътната мрежа, мостовете, подлезите, инженерната инфраструктура и други обекти, които не са прикрепени трайно към земята и нямат характер на недвижим имот;

3. временните постройки.

Чл. 106. (1) След съставянето на акта за държавна собственост данните, отразени в него, се записват в следните регистри:

1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм., бр. 70 от 2018 г.) главен регистър за обектите и имотите – изключителна държавна собственост, в който се вписват: поредният номер на съставения акт за държавна собственост; номерът и датата на съставяне на акта за държавна собственост; номерът на преписката (досието), съдържаща документите, въз основа на които е съставен актът; местонахождението на имота; видът и описанието на имота; номерът и датата на акта за поправка; предоставените права за управление, както и възложените или предоставени концесии и други обстоятелства;

2. главен регистър за държавната собственост, в който се вписват: поредният номер на съставения акт за държавна собственост; номерът и датата на съставяне на акта за държавна собственост; номерът на преписката (досието), съдържаща документите, въз основа на които е съставен актът; характерът на собствеността (публична или частна); местонахождението на имота; видът и описанието на имота; данъчната оценка на имота към момента на утвърждаване на акта; предоставените права за управление; актовете, по силата на които имотът е престанал да бъде държавна собственост; номерът и датата на акта за поправка; заповедта за отписване на акта за държавна собственост и други обстоятелства;

3. главен регистър за имоти – държавна собственост, свързани с класифицирана информация, представляваща държавна тайна, или със сигурността и отбраната на страната, в който се вписват: поредният номер на съставения акт за държавна собственост; номерът и датата на съставяне на акта за държавна собственост; номерът на преписката (досието), съдържаща документите, въз основа на които е съставен актът; характерът на собствеността (публична или частна); местонахождението на имота; видът и описанието на имота; данъчната оценка на имота към момента на утвърждаване на акта; предоставените права за управление; актовете, по силата на които имотът е престанал да бъде държавна собственост, номерът и датата на акта за поправка; заповедта за отписване на акта за държавна собственост и други обстоятелства;

4. главен регистър за имотите – държавна собственост, намиращи се извън страната, в който се вписват: поредният номер на съставения акт за държавна собственост; номерът и датата на съставяне на акта за държавна собственост; номерът на преписката (досието), съдържаща документите, въз основа на които е съставен актът; характерът на собствеността (публична или частна); местонахождението на имота; видът и описанието на имота; придобивната, балансовата или застрахователната стойност на имота към момента на утвърждаване на акта; предоставените права за управление; актовете, по силата на които имотът е престанал да бъде държавна собственост; номерът и датата на акта за поправка; заповедта за отписване на акта за държавна собственост и други обстоятелства;

5. спомагателен регистър за публична държавна собственост, в който се вписват: поредният номер на съставения акт; номерът и датата на съставяне на акта за държавна собственост; номерът на преписката (досието), съдържаща документите, въз основа на които е съставен актът; местонахождението на имота; видът и описанието на имота; данъчната оценка на имота към момента на утвърждаване на акта; предоставените права за управление, договорите за концесии; актовете, по силата на които имотът е престанал да бъде държавна собственост; заповедта за отписване на акта за държавна собственост;

6. спомагателен регистър за частна държавна собственост, в който се вписват: поредният номер на съставения акт за държавна собственост; номерът и датата на съставяне на акта за държавна собственост; номерът на преписката (досието), съдържаща документите, въз основа на които е съставен актът; местонахождението на имота; видът и описанието на имота; данъчната оценка на имота към момента на утвърждаване на акта; предоставените права за управление на съответните ведомства или юридически лица на бюджетна издръжка; договорите за наем, продажба, замяна, делба, учредени ограничени вещни права, както и лицето, придобило права; актовете, по силата на които имотът е престанал да бъде държавна собственост; заповедта за отписване на акта за държавна собственост.

(2) Областният управител или съответният министър могат да въведат и други спомагателни книги и регистри за отразяване на обстоятелствата по държавната собственост.

Чл. 107. (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 4.10.2013 г., бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството одобрява образците на главния регистър и на спомагателните регистри за имотите – държавна собственост.

Чл. 108. Имотите, които са престанали да бъдат държавна собственост, неправилно са били актувани като такива, както и тези, основанието за актуването на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на областния управител по местонахождение на имота.

Чл. 109. (1) Отписването на имотите се извършва въз основа на писмено искане на собственика, подадено до областния управител.

(2) Към искането си собственикът прилага писмени доказателства, удостоверяващи, че имотът е негова собственост.

Чл. 110. (1) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 4.10.2013 г., бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Отписването на имоти – публична държавна собственост, и на имоти, които са свързани с класифицирана информация, представляваща държавна тайна, или със сигурността и отбраната на страната, се извършва със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството след вземане становище на съответното ведомство, което управлява имота.

(2) Отписването на имоти – държавна собственост извън страната, които са престанали да бъдат собственост на българската държава, се извършва от министъра на финансите по предложение на министъра на външните работи.

Чл. 111. Във всички случаи, когато искането за отписване от актовите книги е за имот, предоставен за управление на държавно юридическо лице, отписването се извършва, след като се поиска неговото становище.

Чл. 112. (1) Ако въз основа на представените доказателства компетентният орган установи, че имотът не е държавна собственост, той нарежда със заповед имотът да бъде отписан от актовите книги на имотите – държавна собственост.

(2) Когато компетентният орган установи, че няма достатъчно доказателства за наличие на някое от условията за отписване от актовите книги по чл. 108 или лицето, което е поискало отписването на имота, не може да докаже по безспорен начин правото си на собственост, той издава заповед за отказ от отписване.

(3) В едномесечен срок от издаването на заповедта по чл. 112 областният управител е длъжен да уведоми писмено и да изпрати копие от заповедта на ведомството, на което е било предоставено правото на управление върху отписания имот.

Чл. 113. В случаите, когато компетентният орган откаже да издаде заповед за отписване, лицето, което е поискало отписването на имота, може да докаже правото си на собственост по общия исков ред.

Чл. 114. (1) Обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното.

(2) Общините или другите лица, които претендират за права върху имот, за който има съставен акт за държавна собственост, могат да се снабдят с документ за собственост, ако такъв не е издаван, след като бъде издадена заповед за отписване, а в случаите по чл. 113 – след влизането в сила на решението на съда.

(3) Общините не могат да установяват правото си на собственост с образци на актове за държавна собственост за имоти, които не са отписани като държавни по съответния ред.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Разпоредбите на правилника се прилагат и от юридическите лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, когато по силата на закона или на акта за създаването им управляват имоти и вещи – държавна собственост.

§ 2. По смисъла на правилника:

1. " Полезна площ на жилище " е сумарната площ на всички помещения в него, измерена по вътрешните зидарски очертания на стените, и цялата площ на балкони, лоджии, веранди и тераси, с изключение на площта, заета от ограждащите и разпределителните стени на жилището, и площта на складовите помещения – мазе, барака или таван.

2. " Имот " означава недвижима вещ, а "вещ" – движима вещ.

3. (Нова – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) " Некоректни в предишни наемни отношения с държавата " са лицата, които не са изпълнили или не са изпълнили точно задължение/задължения по договор за наем с държавата по тяхна вина.

4. (Нова – ДВ, бр. 96 от 2016 г.) " Семейство " са:

а) съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак);

б) родителят и неговите/нейните ненавършили пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, с изключение на сключилите брак).

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3. (1) При прехвърляне на собственост и при учредяване на ограничени вещни права върху имот – държавна собственост, се заплащат режийни разноски в размер 2 на сто върху цената на правото.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2009 г., бр. 47 от 2012 г., бр. 58 от 2016 г.) Средствата по ал. 1 постъпват по бюджета на съответния областен управител, министър или ръководител на ведомството – страна по сделката.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 4.10.2013 г., бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г., отм., бр. 58 от 2016 г.).

(4) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Режийните разноски по ал. 1 не се заплащат при закупуване чрез търг на земеделски земи от държавния поземлен фонд и на гори и земи от държавния горски фонд срещу поименни компенсационни бонове по чл. 35, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и при оземляване на безимотни и малоимотни граждани чрез прехвърляне правото на собственост по чл. 20 ЗСПЗЗ .

(5) (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2009 г.).

§ 4. Актовете за държавна собственост, съставени по установения ред до влизането в сила на правилника, запазват правната си сила.

§ 5. Възникналите наемни правоотношения по досегашния ред се превеждат в съответствие с условията и реда, регламентирани в правилника, в срок 6 месеца от влизането му в сила.

§ 6. Незавършените производства за предоставяне и разпореждане с имоти – държавна собственост, следва да се довършат по установения с правилника ред.

§ 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 4.10.2013 г., бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) В случаите, когато областен управител е страна по договор за наем на имот – частна държавна собственост, в качеството си на физическо лице, заповедта се издава и договорът се сключва от министъра на регионалното развитие и благоустройството при спазване разпоредбите на правилника.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., бр. 87 от 2013 г., в сила от 4.10.2013 г., бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) В случаите, когато министри и ръководители на ведомства по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията са страна по договор по ал. 1, заповедта се издава и договорът се сключва от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а когато министърът на регионалното развитие и благоустройството е страна по договор по ал. 1 – заповедта се издава и договорът се сключва от министър-председателя или упълномощено от него длъжностно лице.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Когато ръководители на ведомства по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията са страна по договор по ал. 1, заповедта се издава и договорът се сключва от министъра – първостепенен разпоредител с бюджет.

§ 8. (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2013 г., в сила от 4.10.2013 г., бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Министърът на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството дават указания по прилагането на правилника.

§ 9. Правилникът се приема на основание § 7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавната собственост .

§ 10. Незавършените производства, образувани по реда на Постановление № 235 на Министерския съвет от 1996 г ., във връзка с § 27 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 33 от 1996 г.), за които има подадена молба до областния управител, съответно до кмета на общината, се приключват в 6-месечен срок от датата на влизане в сила на правилника по досегашните условия и ред.

§ 11. Незавършените производства по чл. 53, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (ППЗОЗЗ), приет с Постановление № 240 на Министерския съвет от 1996 г. (обн., ДВ, бр. 84 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 100 от 1997 г., бр. 14, 48 и 63 от 2000 г., бр. 41 и 66 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г. и бр. 41 от 2004 г.), и по чл. 7, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи , приета с Постановление № 118 на Министерския съвет от 1998 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 63 от 1999 г., бр. 98 от 2000 г., бр. 41 и 44 от 2001 г., бр. 96 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г. и бр. 59 от 2005 г.), се приключват по досегашните условия и ред.

§ 12. В чл. 53 ал. 4 от ППЗОЗЗ се изменя така: "(4) Застроената земя, чието предназначение се променя, включително когато е разположена извън границите на урбанизирана територия (населено място или селищно образувание), се оценява по реда на чл. 90 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост."

§ 13. В чл. 7, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи думите "чл. 97 и 100" се заменят с "чл. 90".

§ 14. Кметовете на общините са длъжни да оказват съдействие на областните управители за предаване на заверени копия от всички актове за държавна собственост заедно с оригиналните документи, послужили за тяхното съставяне, ако не са били предадени по установения досега ред.

§ 15. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2019 г., в сила от 1.10.2019 г.) Когато към датата на влизане в сила на Наредбата за електронната платформа за продажба на имоти – частна държавна собственост, и на имоти – собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала има публикувано съобщение за условията на търга в заповедта по чл. 43, ал. 1 на областен управител за продажба на имот по чл. 42, ал. 1 , процедурата се довършва по досегашния ред.

Глава първа – ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО УСЛОВИЯ И РЕД ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ ЗА ОТПУСКАНЕ И ЗАПЛАЩАНЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ ПО ЧЛ. 262, АЛ. 6, Т. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА, НА МЕДИЦИНСКИ ИЗДЕЛИЯ И НА ДИЕТИЧНИ ХРАНИ ЗА СПЕЦИАЛНИ МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ, ЗАПЛАЩАНИ НАПЪЛНО ИЛИ ЧАСТИЧНО ОТ НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА

Чл. 1 . (1) Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) има следните права и задължения по тези Условия и ред за сключване на договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина , на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК (Условия и ред):

1. възлага на основание чл. 20, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) на директорите на районна здравноосигурителна каса (РЗОК) да сключат договори с притежатели на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти (аптеки) за отпускането на лекарствени продукти, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели (наричани за краткост "ЛП, МИ и ДХСМЦ");

2. осигурява равнопоставеност, предвидимост, възможност за обмен на електронни документи, с оглед намаляване на админист­ративната тежест, на търговците на дребно на лекарствени продукти при сключване на договорите по т. 1 с РЗОК;

3. отказва сключване на договори по т. 1 на търговци на дребно на лекарствени продукти, които не отговарят на условията, изискванията и реда за сключване на договори, определени в ЗЗО , Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) и в Условията и реда;

4. упражнява контрол върху дейностите в изпълнение на договорите с търговците на дребно на лекарствени продукти съгласно ЗЗО и Условията и реда;

5. изисква, получава от търговците на дребно на ЛП и обработва установената документация в сроковете и по ред, определени в Условията и реда;

6. осъществява съвместно наблюдение на вида, обема и качеството на отпускането на ЛП, МИ и ДХСМЦ чрез РЗОК/НЗОК и експерти, посочени от регионалните и националните структури на БФС.

(2) По силата на сключените с НЗОК/РЗОК договори търговците на дребно с ЛП, МИ и ДХСМЦ могат да използват регистрираното в Патентното ведомство на Република България като търговска марка изображение на логото на НЗОК. Използването на марката следва да е с цел идентифициране на предоставяните на здравноосигурените лица ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от бюджета на НЗОК.

Чл. 2 . Българският фармацевтичен съюз (БФС) има следните права и задължения по тези Условия и ред:

1. представлява своите членове и търгов­ците на дребно на лекарствени продукти при съгласуване на Условията и реда с НЗОК;

2. съдейства и спомага за спазването и прилагането на тези Условия и ред от страна на търговците на дребно на лекарствени продукти;

3. предоставя при поискване от НЗОК информация по прилагането на Условията и реда;

4. участва чрез свои представители в арбит­ражните комисии при условията и по реда на чл. 75 ЗЗО ;

5. осъществява съвместно с РЗОК/НЗОК наблюдение на вида, обема и качеството на отпускането на ЛП, МИ и ДХСМЦ чрез регионалните/националните структури на БФС;

6. органите на управление на БФС съвместно с НЗОК осъществяват наблюдение по изпълнението на Условията и реда;

7. защитава правата и интересите на притежателите на разрешения за търговия на дребно на лекарствени продукти при сключване и изпълнение на договорите за отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ, сключени между НЗОК и отделните изпълнители;

8. при поискване органите на управление на БФС и на НЗОК взаимно си предоставят информация по прилагането и изпълнението на Условията и реда.

Чл. 3 . (1) Представителите на НЗОК и на БФС, определени по реда на чл. 45, ал. 17 от ЗЗО , приемат съвместно:

1. указания по тълкуване и прилагане на Условията и реда към търговците на дребно на лекарствени продукти и към РЗОК;

2. всички образци и формати на документи, свързани със сключването, изменението, изпълнението и прекратяването на индивидуалните договори на търговците на дребно с ЛП.

(2) След приемането им документите по ал. 1, т. 1 и 2 се утвърждават от управителя на НЗОК и се публикуват на интернет страницата на НЗОК в раздел "Лекарства и аптеки", подраздел "За търговци на дребно с лекарства (ТД) – аптеки".

Глава втора – УСЛОВИЯ, НА КОИТО ТРЯБВА ДА ОТГОВАРЯТ ТЪРГОВЦИТЕ НА ДРЕБНО С ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ, КАКТО И РЕДЪТ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ

Раздел I – Условия за сключване на договор за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК

Чл. 4 . (1) За отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК, се сключват договори на основание чл. 45, ал. 17 във връзка с чл. 45а от ЗЗО с притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти съгласно приложение № 1 към настоящите Условия и ред.

(2) За сключване на договор по ал. 1 всеки кандидат следва да отговаря на следните условия:

1. да притежава актуално разрешение за търговия на дребно с ЛП в аптека, издадено по реда на ЗЛПХМ ;

2. ръководителят на аптеката, вписан в разрешението по т. 1, да е магистър-фармацевт;

3. да не е обявен в несъстоятелност;

4. да не е в производство по ликвидация (посоченото изискване не се отнася за кандидати, регистрирани по Търговския закон като еднолични търговци (ЕТ);

5. да е сключил трудови договори със съответен брой магистър-фармацевти съобразно посоченото от него работно време съгласно Наредба № 28 от 2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти (Наредба № 28);

6. да няма наложена по предходен договор с НЗОК санкция "прекратяване на договор", влязла в сила през последните 12 месеца, преди подаването на заявлението за сключване на договор, включително на свързани с него лица, притежатели на разрешение за търговия на дребно с ЛП по смисъла на Търговския закон , на същия адрес на аптеката, вписан в разрешението по т. 1.

Чл. 5 . (1) Кандидатът – притежател на разрешение за търговия на дребно с ЛП в аптека, сключва договор по чл. 4, ал. 1 с НЗОК чрез директора на съответната районна здравноосигурителна каса (РЗОК), на чиято територия е разкрита аптеката.

(2) В случаите, когато притежателят на разрешение за търговия на дребно с ЛП е разкрил повече от една аптека на територията на една РЗОК, договор по чл. 4, ал. 1 се сключва за всяка една от аптеките.

(3) В случаите, когато притежателят на разрешение за търговия на дребно с ЛП е разкрил аптеки на територията на различни РЗОК, договор по чл. 4, ал. 1 се сключва за всяка аптека чрез директора на съответната РЗОК, на чиято територия се намира аптеката.

Чл. 6 . (1) За сключване на договор по чл. 4, ал. 1 кандидатът подава до директора на РЗОК заявление по образец № 1 към Указания по тълкуване и прилагане на Условия и ред за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина , на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК (Указания), в което вписва данни за единния идентификационен код на търговеца или кооперацията от търговския регистър.

(2) Към заявлението се прилагат следните документи:

1. документ за актуална регистрация по националното законодателство, издаден от компетентен орган на съответната друга държава на кандидата – само за дружествата, регистрирани в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство ;

2. за ръководителя на аптеката – договор за управление, на вписания в търговския регистър магистър-фармацевт, представляващ дружеството заявител, или трудов договор в случаите, когато същият работи по трудово правоотношение – заверен от кандидата препис; в случаите, когато притежателят на разрешение за търговия на дребно с ЛП е магистър-фармацевт и е ръководител на аптеката – едноличен търговец (едноличен собственик на капитала), не е необходимо представянето на трудов договор или договор за управление на аптеката;

3. декларация за персонала на аптеката по образец № 2 към Указанията и копие от потвърдената регистрация на трудовите договори в НАП на работещите в аптеката магистър-фармацевти – заверен от кандидата препис;

4. удостоверения за членство в БФС и за преминати форми за продължаващо медицинско обучение на ръководителя на аптеката и на работещите в нея магистър-фармацевти, издадени от съответната регионална колегия на БФС, в която магистър-фармацевтът е вписан, с посочен адрес по месторабота и продължителността на работното време на лицата според Националния електронен регистър на членовете на БФС – оригинал;

5. декларация за свързани лица по смисъла на § 1 от Търговския закон с други търговци на дребно с лекарствени продукти, търговци на едро и лечебни заведения по образец № 3 към Указанията;

6. декларация за работното време на аптеката по образец № 4 към Указанията;

7. декларация за подаване на финансово-отчетни документи по образец № 5 към Указанията.

Чл. 7 . (1) Индивидуалните договори по чл. 45, ал. 17 от ЗЗО , допълнителните споразумения към тях и документите, свързани със сключването, изменението и прекратяването им, се съставят като електронни документи и се подписват от страните с квалифициран електронен подпис.

(2) В случай че кандидатът желае индивидуалните договори по чл. 45, ал. 17 от ЗЗО , допълнителните споразумения към тях и документите, свързани със сключването, изменението и прекратяването им, да бъдат подписани на хартиен носител, той отбелязва това обстоятелство в заявлението по чл. 6 (образец № 1 към Указанията).

(3) В случаите по ал. 1 индивидуалните договори, допълнителните споразумения към тях и документите се изпращат чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление .

Чл. 8 . (1) Директорът на РЗОК разглежда подадените документи и в 14-дневен срок сключва договор по образец съгласно приложение № 1 към Условията и реда.

(2) При непълнота и/или неточност в подадените документи директорът на РЗОК писмено уведомява кандидата за това обстоятелство и определя 14-дневен срок за отстраняването й/им. В тези случаи срокът по ал. 1 спира да тече до отстраняване на непълнотата и/или неточността.

Чл. 9 . (1) Предмет на договор, сключен при настоящите Условия и ред, могат да бъдат всички или някои от следните позиции:

1. ЛП по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ , предписвани по "Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК";

2. лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ , невключени в т. 1;

3. лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества;

4. диетични храни за специални медицински цели;

5. медицински изделия за стомирани болни;

6. медицински изделия – тест-ленти;

7. медицински изделия – превръзки за булозна епидермолиза;

8. медицински изделия за прилагане с инсулинова помпа;

9. интермитентни катетри;

10. сензори за продължително измерване на нивото на глюкозата;

11. медицински изделия за кислородотерапия;

12. медицински изделия за лечение на хронични и усложнени рани.

(2) Договорът се подписва от законния представител на притежателя на разрешение за търговия на дребно с ЛП и от ръководителя на аптеката.

Раздел II – Основания и ред за издаване на отказ от сключване на договор за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК

Чл. 10 . (1) Директорът на РЗОК отказва да сключи договор, когато:

1. кандидатът не отговаря на условията по чл. 4 ;

2. не са представени някои от изискуемите документи по чл. 6 , подадените документи не удостоверяват обстоятелствата по чл. 4, ал. 2 или нередовностите не са отстранени от заявителя в определения срок по чл. 7, ал. 2 .

(2) Директорът на РЗОК издава мотивиран отказ за сключване на договор за отпускане и заплащане на ЛП, МИ и/или ДХСМЦ.

(3) Отказът се връчва на кандидата или му се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка в срок до 7 дни от издаването му или чрез ССЕВ.

(4) Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Раздел III – Ред за обявяване на процедура по сключване на договор за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК

Чл. 11 . (1) За обявяване на процедура по сключване на договори за отпускане и заплащане на ЛП, МИ и ДХСМЦ директорът на РЗОК:

1. публикува на интернет страницата на НЗОК покана за участие в договарянето към притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, чиито аптеки са разкрити на територията на РЗОК, в която посочва:

а) необходимите документи за сключване на договор с НЗОК, информация за мястото на публикуване/получаване на образец от комплекта документи и срок за подаване на документите;

б) място за подаване на документите, в случаите, в които кандидатът е заявил, че желае документите да са на хартиен носител;

в) средства за комуникация и длъжностно лице за контакти в РЗОК;

2. поставя на видно място в сградата на РЗОК поканата по т. 1;

3. публикува на интернет страницата на НЗОК и поставя на видно място в сградата на РЗОК график за подписване на договорите за отпускане и заплащане на ЛП, МИ и ДХСМЦ в случаите, в които кандидатът е заявил, че желае документите да са на хартиен носител.

(2) Поканата се публикува и на интернет страницата на БФС.

Чл. 12 . (1) Директорът на РЗОК сключва договор с кандидат – притежател на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, при условие че същият отговаря на условията по чл. 4, ал. 2 и е представил всички изискуеми документи по чл. 6 . Договорът, както и допълнителните споразумения към него се съгласуват от юрисконсулт.

(2) От момента на влизане в сила на договора по ал. 1 НЗОК придобива качеството възложител, а кандидатът – изпълнител. Възложителят и изпълнителят са длъжни да спазват изискванията, установени в настоящите Условия и ред и договора.

Глава трета – УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ОТПУСКАНЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ ПО ЧЛ. 262, АЛ. 6, Т. 1 ОТ ЗЛПХМ, МЕДИЦИНСКИ ИЗДЕЛИЯ И ДИЕТИЧНИ ХРАНИ ЗА СПЕЦИАЛНИ МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОР С НЗОК/РЗОК

Чл. 13 . (1) При изпълнение на предмета на договора изпълнителят ползва аптечен софтуер, чрез който е реализирана интеграция с Националната здравноинформационна система (НЗИС), информационната система на НЗОК и информационната система на Българската организация за верификация на лекарствата (БОВЛ), с цел обмен на данни за изпълняваните електронни предписания и осъществявания спрямо тях контрол.

(2) Отпускането на ЛП, МИ и ДХСМЦ, предписани на електронно предписание, включително на електронно предписание, издадено по електронен протокол (Е-протокол), се извършва по реда на глава седма от Наредба № 4 от 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти (Наредба № 4).

(3) Отпускането на ЛП, МИ и ДХСМЦ се извършва само в аптеката от магистър-фармацевт, работещ в нея, като отпускането се удостоверява чрез подписването на електронното предписание с КЕП.

(4) Изпълнителят се задължава да отпуска ЛП, МИ и ДХСМЦ съгласно списъци на НЗОК, публикувани на интернет страницата на НЗОК, при спазване на всички законови изисквания.

(5) Електронно предписание, издадено по Е-протокол, може да бъде изпълнено след изтичане на валидността на протокола, в случай че е издадено в рамките на срока на валидност на Е-протокол и не е изтекла валидността на електронното предписание.

Чл. 14 . (1) За отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ изпълнителят изисква представяне на документ за самоличност на ЗОЛ/получателя, след което проверява в НЗИС за наличието на издадено електронно предписание по идентификатор на пациента, на когото са предписани ЛП, МИ и ДХСМЦ, и дата на издаване на електронното предписание или по други регламентирани в НЗИС начини.

(2) Електронни предписания, с които са предписани ЛП, МИ и ДХСМЦ, се изпълняват без оглед на териториални ограничения, свързани с предписването на ЛП, МИ и ДХСМЦ или избора на общопрактикуващ лекар.

Чл. 15 . (1) ЛП, МИ и ДХСМЦ се отпускат на лица:

1. осигурени в Република България;

2. осигурени в друга държава – членка на Европейския съюз, в Швейцария или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (Норвегия, Исландия и Лихтенщайн), за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност по смисъла на § 1, т. 22 от ПЗРЗЗО ;

3. за които се прилага законодателството на Република България по силата на двустранни спогодби за социално осигуряване съобразно материалния и персоналния им обхват.

(2) За всяко отпускане по електронно предписание изпълнителят задължително подава към НЗИС информация за идентификационните данни на получателя на ЛП, МИ, ДХСМЦ – лице, на което е издадено електронното предписание, или лице, различно от лицето, на което е издадено електронното предписание.

(3) В случаите, когато получателят е различен от ЗОЛ, изпълнителят подава към НЗИС име, фамилия и ЕГН на получателя.

(4) За изпълнението на електронното предписание магистър-фармацевтът се идентифицира чрез квалифициран електронен подпис (КЕП) в НЗИС.

Чл. 16 . (1) Издаденото електронно предписание се изпълнява единствено и само в случай, че аптеката е получила чрез НЗИС отговор с код за потвърждение, генериран от НЗОК, за извършена от нея автоматизирана проверка, при която не са установени грешки. Грешките са свързани с контрол по отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ и са съгласно Списък на контроли за проверка в "реално време" при предписване и отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани от НЗОК, публикуван на интернет страницата на НЗОК.

(2) Изпълнителят чрез използване на осигурена от НЗОК електронна услуга задължително извършва предварителна проверка на данните преди изпълнение на електронното предписание и получаване на НРН на отпускане от НЗИС. В този случай не е необходимо подаването на идентификационния белег на отпусканите опаковки от ЛП.

(3) За извършване на проверката по ал. 1 на електронно предписание преди неговото изпълнение изпълнителят задължително изпраща към НЗИС искане за извършване на контрол от страна на НЗОК.

(4) Услугите по ал. 2 и 3 се извършват чрез аптечния софтуер, като достъпът до услугите се осъществява с КЕП, издаден на магистър-фармацевт, работещ в аптеката по договор с НЗОК.

(5) Издадено електронно предписание не се изпълнява при несъответствие между предписания брой опаковки от ЛП, МИ и ДХСМЦ и определената доза на прием в предписанието, като в НЗИС се въвежда статус "отказ от изпълнение" и ЗОЛ се насочва от магистър-фармацевта към лекаря за издаване на ново електронно предписание.

Глава четвърта – ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ДОГОВОРИТЕ

Раздел I – Права и задължения на възложителя

Чл. 17 . Възложителят публикува на интернет страницата на НЗОК задължителните номенклатури и формата на финансово-отчетните електронни документи и указанията, предвидени по Наредба № 4 и Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК (Наредба № 10).

Чл. 18 . (1) При промени в приложение № 1 на ПЛС възложителят публикува на интернет страницата на НЗОК актуализационни файлове към номенклатурите на аптечния софтуер във формат, определен от НЗОК, данните в които са задължителни за изпълнителя. Актуализациите влизат в сила от 1-во или 16-о число на месеца.

(2) При промени в приложение № 1 на ПЛС възложителят изготвя съответните актуализационни файлове в сроковете по Наредба № 10 . Националната здравноосигурителна каса се задължава да поддържа история на всички стойности на лекарствените продукти от приложение № 1 на ПЛС с договорените по реда на чл. 45, ал. 10 от ЗЗО отстъпки.

(3) Промените в списъците с МИ и ДХСМЦ се публикуват на интернет страницата на НЗОК в срок не по-малък от 15 дни преди влизането им в сила.

(4) Чрез електронни услуги НЗОК предоставя право на достъп до историческа информация за издадените на ЗОЛ електронни протоколи и хроничните диагнози на ЗОЛ, за които НЗОК заплаща лекарствени продукти, медицински изделия и храни за специални медицински цели. Информацията се отнася за срок от 18 месеца, считано от датата на извикване на електронната услуга.

(5) Достъпът до услугите по ал. 4 се осъществява с КЕП, издаден на магистър-фармацевт, работещ в аптеката.

Чл. 19 . (1) Възложителят се задължава да заплаща дължимите суми за отпуснатите от изпълнителя ЛП, МИ и ДХСМЦ при условията, в сроковете и по реда на Наредба № 10 и настоящите Условия и ред, получили код за потвърждение, генериран от НЗОК, за извършена от нея автоматизирана проверка, при която не са установени грешки по реда на чл. 16 .

(2) Възложителят се задължава да не предоставя на трети лица освен в предвидените от закона случаи данни, които е получил при или по повод изпълнение на договора относно извършваната от изпълнителя дейност. Възложителят се задължава да не предоставя на трети лица освен в предвидените от закона случаи конкретни данни относно количества и видове на отпусканите в изпълнение на договора ЛП, МИ и ДХСМЦ от изпълнителя.

(3) Възложителят заплаща на изпълнителя по банков път дължимите суми за отпуснатите и заявени за плащане от НЗОК по договора ЛП, МИ и ДХСМЦ в 30-дневен срок от приключване на съответния период на изпълнение на електронни предписания.

(4) При проверка и установяване на получени от изпълнителя суми за ЛП, МИ и ДХСМЦ, за които същият не може да предостави финансово-счетоводни документи, от които да бъдат установени доставените количества на съответните опаковки ЛП, МИ или ДХСМЦ и въведени в софтуера на аптеката, сумите се възстановяват на възложителя. За установеното нарушение се налага санкция съгласно глава осма от договора.

(5) След влизане в сила на писмената покана във връзка с ал. 4 за възстановяване на неоснователно получени суми без правно основание от информационната система на НЗОК се изпраща на изпълнителя полумесечно известие след контрол, срещу което той следва да издаде кредитно известие. Кредитното известие се издава към финансовия отчет за периодите на изпълнение, за които е издадена писмената покана.

(6) В случаите на извършван контрол с установени нарушения, за които се налага санкция по Договора и при които са установени суми за възстановяване, лицата по чл. 42 съставят констативен протокол по чл. 44, ал. 1 .

Чл. 20 . Представителите на НЗОК и представителите на БФС по чл. 45, ал. 17 от ЗЗО извършват наблюдение и анализ на тримесечие на текущото изпълнение на определените с действащия закон за бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за ЛП, МИ и ДХСМЦ, на изпълнението в определените срокове за плащане на изпълнителите, както и по изпълнение на Методиката по приложение № 2 към Условията и реда.

Чл. 21 . Възложителят има право да упражнява контрол по изпълнение на сключения договор съгласно реда и начина, определени в Условията и реда и договора.

Раздел II – Права и задължения на изпълнителя

Чл. 22 . (1) Изпълнителят се задължава да отпуска ЛП, МИ и ДХСМЦ – предмет на договора, на ЗОЛ, на които са предписани.

(2) Когато аптеката не разполага с предписания лекарствен продукт, магистър-фармацевтът е длъжен да го осигури в срок до 24 часа.

Чл. 23 . (1) Работното време на изпълнителя се посочва в заявлението за сключване на договора и в декларацията за работното време (образец № 4) и се обявява на видно място на входа на аптеката. През цялото работно време на аптеката се осигурява възможност за отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК, като изпълнителят е длъжен да осигури достатъчен брой магистър-фармацевти, съответстващи на обявеното работно време, при спазване изискванията на чл. 30, ал. 1 от Наредба № 28 .

(2) В случаите, когато ръководителят на аптеката е единствен магистър-фармацевт, работещ в нея, аптеката не работи, включително в изпълнение на договора, до завръщане на ръководителя. В този случай на видно място задължително се поставя уведомление за срока, в който няма да работи, както и адрес на най-близката аптека, която има договор с НЗОК.

(3) При отсъствие на ръководителя на аптеката за период до 30 дни същият се замества от магистър-фармацевт, включен в списъка на персонала на аптеката.

(4) При отсъствие на ръководителя на аптеката за период над 30 дни същият се замества от магистър-фармацевт в срокове и по реда на ЗЛПХМ .

(5) Ръководителят на аптеката не може да работи в повече от една аптека.

Чл. 24 . (1) В случай че аптеката е затворена за период над 30 дни поради независещи от изпълнителя причини, същият незабавно следва писмено (на хартиен или електронен вариант) да уведоми възложителя. В този случай договорът не се прекратява и се прилага изискването за поставянето на уведомление за срока, в който аптеката няма да работи, както и адрес на най-близката аптека, която има договор с НЗОК.

(2) При промяна на ръководителя на аптеката изпълнителят уведомява РЗОК за данните на новия ръководител по реда на чл. 25, ал. 1, т. 2.4 от Условията и реда и представя доказателства за подадено заявление по реда на чл. 231, ал. 1 от ЗЛПХМ . В случай че предходният ръководител на аптеката не осъществява дейността като такъв, новият ръководител има право да извършва всички действия по реда на този договор, считано от датата на подаденото уведомление до РЗОК. Ако изпълнителният директор на ИАЛ издаде отказ за вписване на промяната по чл. 229, ал. 5 от ЗЛПХМ , договорът се прекратява от датата на влизане в сила на отказа. Изпълнителят уведомява писмено възложителя в деня на влизане в сила на отказа.

(3) При преобразуване на юридическото лице на изпълнител (с изключение на случаите на ликвидация и промяна на ЕИК на преобразуваното дружество) не се сключва нов договор с правоприемника на изпълнителя, а допълнително споразумение към договора. Правоприемникът на изпълнителя се счита за страна по договора, като е длъжен да уведоми НЗОК в 7-дневен срок от вписване на преобразуването в съответния регистър на юридическите лица и да представи доказателства за подадено заявление пред ИАЛ по реда на чл. 231, ал. 1 от ЗЛПХМ .

(4) Преобразуване на юридическото лице на изпълнителя са случаите на:

1. вливане, сливане, отделяне и разделяне на търговски дружества;

2. промяна на правната форма на изпълнителя;

3. прехвърляне на имуществото (търговското предприятие, включващо собствеността върху аптеката) върху новия собственик.

(5) В случаите по ал. 4, т. 1 – 3, когато е издаден нов ЕИК на изпълнителя (нова фирма), сключеният с изпълнителя договор се прекратява по взаимно съгласие на страните чрез писмено споразумение и се сключва нов договор. Датата на влизането в сила на новия договор следва да бъде непосредствено след датата на прекратения, без значение кога е подписан от страните.

(6) В случай на невъзможност за изпълнение на задълженията на ръководителя на аптеката (поради смърт) и неназначен нов такъв по реда на ал. 2 изпълнителят прекратява изпълнението на договора, за което уведомява РЗОК/НЗОК. Финансовите отчети и дебитни/кредитни известия към тях и/или други изискуеми документи по реда на договора се правят от законния представител на изпълнителя, съответно от неговите наследници.

Чл. 25 . (1) Изпълнителят се задължава да:

1. въвежда информацията в аптечния софтуер в момента на отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ от магистър-фармацевта, който ги отпуска в присъствието на ЗОЛ/получателя в приемното помещение на аптеката;

2. уведомява възложителя, като регистрира съответния документ в деловодството на съответната РЗОК, чрез системата на НЗОК или чрез ССЕВ за промяна в обстоятелства в следните срокове: 2.1. до 7 дни от датата на подаване на заявление в случаите по чл. 231 от ЗЛПХМ ; 2.2. до 10 дни от датата на получаване на разрешението за търговия на дребно с лекарствени продукти по чл. 231, ал. 2 или 5 от ЗЛПХМ ; 2.3. до 10 дни от настъпване на промяна във:

а) търговската регистрация;

б) банковата сметка;

в) обстоятелства от декларация(и) и други обстоятелства, удостоверени с документ, представен при сключването на настоящия договор; 2.4. уведомява възложителя в рамките на деня чрез системата на НЗОК или ССЕВ, подписано с електронен подпис, при настъпване на промяна в списъка на магистър-фармацевтите, работещи в аптеката, като се посочва за всеки от магистър-фармацевтите продължителността на работното време; магистър-фармацевт, който не е подаден към РЗОК като част от персонала на аптеката, не може да отпуска ЛП, МИ и ДХСМЦ по договор с НЗОК; 2.5. уведомява възложителя в рамките на деня чрез системата на НЗОК или ССЕВ, подписано с електронен подпис, при настъпила промяна в работното време на аптеката или на периода, през който аптеката няма да работи; в този случай на видно място задължително се поставя уведомление за срока, в който аптеката няма да работи, както и адрес на най-близката аптека, която има договор с НЗОК; 2.6. не се счита за промяна в работното време и изпълнителят не е длъжен да уведомява възложителя в случаите, в които в рамките на работния ден се налага краткосрочно затваряне на аптеката поради причини, независещи от изпълнителя; в този случай на видно място задължително се поставя уведомление за часа, в който аптеката ще възобнови своята работа;

3. изпълни назначеното в предписанието; при изразено желание от страна на ЗОЛ/получателя изпълнителят може да отпусне по-малко количество от предписаните ЛП, МИ и ДХСМЦ в електронното предписание;

4. следи за настъпили промени в приложение № 1 на ПЛС и цените на ЛП, публикувани на интернет страницата на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, както и за настъпили промени в списъците с МИ и ДХСМЦ;

5. ползва аптечен софтуер съгласно чл. 13 от Условията и реда;

6. спазва Правилата за добра фармацевтична практика (ДФП) и Указанията на БФС за прилагане изискванията на Правилата за добра фармацевтична практика , ефективно въвеждане на стандартите за обслужване и правилата за оценка на съответствието им с нея;

7. не извършва необоснован отказ за изпълнение на електронно предписание или да не поставя изисквания за изпълнението на електронното предписание на пациента, които не са предвидени в закона;

8. оказва съдействие на контролните органи на НЗОК/РЗОК, като им предоставя:

а) документацията, относима към снабдяването на изпълнителя от търговците на едро с конкретни ЛП и към отпускането им на ЗОЛ в изпълнение на договора с НЗОК (фактури и други счетоводни документи за доставка; кредитни известия; фискални бонове);

б) извлечение от паметта на фискалното устройство в аптеката за съответен период от време съобразно целта на проверката;

в) достъп до всички помещения на аптеката, в които се съхраняват и/или отпускат ЛП, МИ и ДХСМЦ;

9. данните от фискалния бон за отпуснатите ЛП, МИ и ДХСМЦ да съответстват на данните от изпълненото електронно предписание в НЗИС;

10. не отпуска ЛП, МИ и ДХСМЦ, когато същите не са доставени в аптеката по над­лежния законов ред.

(2) Всяка кореспонденция между страните във връзка с изпълнението на договора, извън посоченото изрично в него, се регистрира в деловодната система на РЗОК/НЗОК.

(3) Изпълнителят няма право да прехвърля вземанията си по договора с възложителя на трети лица, освен ако не е уведомил предварително в срок от един месец възложителя и не е получил изрично писмено съгласие за това. При липса на отговор в срок 15 дни от подаване на уведомлението се счита, че е налице мълчаливо съгласие на възложителя за прехвърляне на вземането.

Чл. 26 . (1) Изпълнителят не може да отпуска ЛП, МИ и ДХСМЦ, които се заплащат напълно или частично от НЗОК, срещу талони за отстъпка или други документи, непредвидени в Наредба № 4 или ЗЛПХМ .

(2) Изпълнителят посочва продажната цена върху опаковката на ЛП на обозначено от производителя място съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти .

(3) Изпълнителят отпуска предписаните ЛП при условията, по реда и по цени съгласно списъците на НЗОК и указанията по тяхното прилагане. Изпълнителят отпуска предписаните МИ и ДХСМЦ при условията и по реда, посочени в списъците на НЗОК и указанията по тяхното прилагане.

(4) Изпълнителят отпуска всеки ЛП на цена не по-висока от утвърдената му цена съгласно Списъците с лекарствени продукти, които НЗОК заплаща по реда на Наредба № 10 .

(5) В случаите на намаляване на утвърдената цена на лекарствен продукт, за което изпълнителят е уведомен по реда на чл. 41, ал. 4 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти , и в случай че лекарственият продукт е доставен от търгов­ците на едро на намалената нова цена или за разликата в цената на наличните количества са издадени и получени кредитни известия за търговците на дребно, изпълнителят отпуска и отчита лекарствения продукт на по-ниската цена.

(6) Изпълнителят не може да изисква и да приема от ЗОЛ доплащане, надвишаващо максималната стойност, която доплаща ЗОЛ, посочена в предоставения от възложителя съответен актуализационен файл към номенклатурите на аптечния софтуер, валиден към момента на отпускане на лекарствения продукт.

(7) В случай че ЛП е предписан по международно непатентно наименование, изпълнителят отпуска лекарствен продукт, включен в ПЛС по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ , който съдържа предписаното активно вещество, като задължително се спазват предписаната лекарствена форма, количеството в дозова единица и количеството на активното вещест­во в окончателна опаковка.

Чл. 27 . (1) Изпълнителят съхранява информацията за цялостното движение на ЛП, МИ и ДХСМЦ, отпуснати в изпълнение на договора, както в оперативната база данни на софтуера, така и в архив за не по-малко от една година. Архивът трябва да може да възстанови информацията за движението на ЛП, МИ и ДХСМЦ на компютъра в аптеката в случай на дефект или срив в хардуерната конфигурация, където се съхраняват данните на аптечната програма.

(2) При извършване на проверка изпълнителят е длъжен да осигури на контролните органи на РЗОК/НЗОК достъп до информацията по ал. 1 в момента на проверката в оперативната база данни, а при невъзможност – в тридневен срок от извършването й след възстановяване от архив. Информацията по ал. 1 за цялостното движение на ЛП, МИ и ДХСМЦ се генерира от софтуера на аптеките в съответствие със справките, дефинирани в Указанията.

Чл. 28 . Изпълнителят не носи отговорност, в случай че възложителят не е изпълнил задълженията си по чл. 18 .

Глава пета – КРИТЕРИИ ЗА КАЧЕСТВО И ДОСТЪПНОСТ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ГЛАВА ТРЕТА

Чл. 29 . Изпълнителят се задължава да отпуска ЛП, МИ и ДХСМЦ – предмет на договора, при спазване разпоредбите на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), Закона за медицинските изделия (ЗМИ), Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) , Наредба № 4 , Наредба № 10 и Наредба № 28 , както и Правилата за добра фармацевтична практика .

Глава шеста – УСЛОВИЯ, РЕД И СРОКОВЕ ЗА ПОДАВАНЕ НА ФИНАНСОВО-ОТЧЕТНИ ДОКУМЕНТИ И ЗАПЛАЩАНЕ

Чл. 30 . (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща за всеки месец два периода на изпълнение на електронните предписания – електронни предписания за ЛП, МИ и ДХСМЦ, изпълнени от 1-во до 15-о число и от 16-о до последното число на календарен месец.

(2) Основание за заплащане е електронните предписания по ал. 1 да са получили чрез НЗИС отговор с код за потвърждение, генериран от НЗОК, за извършена от нея автоматизирана проверка, при която не са установени грешки, включително по реда на глава втора и съгласно предмета по глава първа от настоящия договор. Проверката се извършва към Списък на контроли за проверка в "реално време" при предписване и отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани от НЗОК, публикуван на интернет страницата на НЗОК и актуален към датата на изпълнение на електронно предписание.

(3) За отпуснатите опаковки лекарствени продукти НЗОК трябва да е извършила предварителен контрол на подадените към НЗИС верификационни данни на отпуснатите опаковки лекарствени продукти (индивидуален идентификационен белег съгласно Регламент (ЕС) 2016/161 ) спрямо данните в системата на БОВЛ с отписаните опаковки лекарствени продукти. Основание за заплащане са само отпуснати опаковки лекарствени продукти, подадени към НЗИС, които в системата на БОВЛ са в статус "отписани".

(4) В случай че при проверката по ал. 3 бъде установена опаковка от лекарствен продукт, за която е подадена информация в Националния регистър по чл. 32, т. 1, буква "б" от Делегиран регламент (ЕС) 2016/161 , чрез подаване в НЗИС на верификационни данни (индивидуален идентификационен белег съгласно Регламент (ЕС) 2016/161 ), както и нотификация от системата на БОВЛ с потвърждение за извършеното отписване от Националния регистър, но статусът и в Националния регистър е възстановен в десетдневния срок от отписването й (опаковката е реактивирана), то стойността на конкретната опаковка по изпълненото предписание не се заплаща.

(5) За лекарствени продукти по чл. 16, ал. 5 не се извършва предварителният контрол към БОВЛ по ал. 3.

Чл. 31 . (1) След приключване на всеки период от 1-во до 15-о число и от 16-о до последното число на календарен месец директорът на РЗОК/упълномощен/и от него служител/и изпраща/изпращат по електронен път през информационната система на НЗОК "Полумесечно известие", съдържащо одобрените за заплащане електронни предписания и ЛП, МИ и ДХСМЦ в тях и отхвърлените такива, на основание чл. 30, ал. 4 . Известието се изпраща в срок от два работни дни след края на 10-ия календарен ден, следващ датата на приключване на периода.

(2) Полумесечното известие по ал. 1 се подписва от директора на РЗОК или от упълномощено от него длъжностно лице с КЕП.

Чл. 32 . (1) Възражения във връзка с чл. 31, ал. 1 се подават в двуседмичен срок след получаване на полумесечното известие.

(2) Възраженията по ал. 1 се разглеждат и решават от РЗОК в едномесечен срок само след контрол. За одобрените за заплащане след контрол дейности директорът на РЗОК или упълномощено от него длъжностно лице изпраща по електронен път през информационната система на НЗОК "Известие след контрол", подписано с електронен подпис.

(3) Известието по ал. 2 подлежи на контрол пред съда по реда на АПК . При подадено възражение по "Известие след контрол" и потвърден отказ за заплащане на извършената дейност РЗОК задължително информира аптеката по реда на чл. 25, ал. 2 .

(4) За заплатените от НЗОК ЛП, МИ, ДХСМЦ, дейностите по отпускане на ЛП, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ с ниво на заплащане 100 на сто, МИ, за които стойността, която НЗОК заплаща, е равна на цената по смисъла на § 1, т. 29а от допълнителните разпоредби на ЗМИ , и ДХСМЦ, както и суми по методиката по чл. 33, ал. 4 , за които изпълнителят не е спазил условията и реда за отпускане на лекарствените продукти, установени в законодателството и/или в този договор, директорът на РЗОК или упълномощено от него длъжностно лице изпраща по електронен път през информационната система на НЗОК "Известие след контрол", подписано с електронен подпис. Кредитното известие, което се издава от търговеца на дребно след получаване на "Известие след контрол" от НЗОК, следва да се отнася към финансовия отчет за периода на дейност, за който е извършен контрол.

(5) За определената за заплащане на изпълнителя полумесечна сума по методиката за съответния период на изпълнение директорът на РЗОК или упълномощено от него длъжностно лице изпраща на изпълнителя по електронен път през информационната система на НЗОК "Известие след контрол", подписано с електронен подпис, в което полумесечната сума се включва в известието, срещу позиция PHARM-45-17-4b-ZZO "Заплащане по методика по чл. 45, ал. 17, т. 4б от ЗЗО ".

Чл. 33 . (1) Възложителят чрез РЗОК заплаща на изпълнителя за отпуснатите и получили код за потвърждение, по реда на чл. 16 : а) ЛП по чл. 9, ал. 1 – до съответната реимбурсна стойност в зависимост от нивото на заплащане, определена в приложение № 1 на ПЛС и съгласно списък по чл. 13, ал. 4 ; б) МИ по чл. 9, ал. 1 – стойността, на която са отпуснати от изпълнителя, но не по-висока от стойността, до която НЗОК заплаща същите, съгласно списъка по чл. 13, ал. 4 ; в) ДХСМЦ по чл. 9, ал. 1 – стойността, на която са отпуснати от изпълнителя, но не по-висока от стойността, посочена за съответната диетична храна в списъка по чл. 13, ал. 4 .

(2) Възложителят заплаща на изпълнителя за дейностите по отпускане на:

1. ЛП, назначени без протокол, заплащани от НЗОК 100 на сто, цена на дейностите по отпускане на основание чл. 45, ал. 17, т. 4а, буква "а" от ЗЗО – в размер 15 на сто от крайната цена на опаковка лекарствен продукт, отпусната от аптеката; в случай че изчислената цена на отпускане надвишава 12,78 евро за една опаковка, то цената на дейността по отпускане за опаковка е равна на 12,78 евро; когато лекарствен продукт се отпуска в опаковка, различна от окончателната, цената на дейността по отпускане се разпределя пропорционално спрямо отпуснатото количество;

2. ЛП, назначени с протокол, заплащани от НЗОК 100 на сто, цена на дейностите по отпускане на основание чл. 45, ал. 17, т. 4а, буква "а" от ЗЗО – в размер 15 на сто от крайната цена на опаковка лекарствен продукт, отпусната от аптеката; в случай че изчислената цена на отпускане надвишава 12,78 евро за една опаковка, то цената на дейността по отпускане за опаковка е равна на 12,78 евро; когато лекарствен продукт се отпуска в опаковка, различна от окончателната, цената на дейността по отпускане се разпределя пропорционално спрямо отпуснатото количество;

3. МИ, прилагани в извънболничната медицинска помощ, за които стойността, която НЗОК заплаща, е равна на цената по смисъла на § 1, т. 29а от допълнителните разпоредби на ЗМИ , ценa на дейностите по отпускане на основание чл. 45, ал. 17, т. 4а, буква "б" от ЗЗО – в размер 15 на сто от крайната цена на опаковка МИ, отпусната от аптеката; в случай че изчислената цена на отпускане надвишава 12,78 евро за една опаковка, то цената на дейността по отпускане за опаковка е равна на 12,78 евро; когато МИ се отпуска в опаковка, различна от окончателната, цената на дейността по отпускане се разпределя пропорционално спрямо отпуснатото количество;

4. ДХСМЦ за домашно лечение, заплащани от бюджета на НЗОК, цени на дейностите по отпускане на основание чл. 45, ал. 17, т. 4а, буква "в" от ЗЗО – в размер 15 на сто от реимбурсната стойност, заплащана от НЗОК за опаковка ДХСМЦ, отпусната от аптеката; в случай че изчислената цена на отпускане надвишава 12,78 евро за една опаковка, то цената на дейността по отпускане за опаковка е равна на 12,78 евро; когато ДХСМЦ се отпуска в опаковка, различна от окончателната, цената на дейността по отпускане се разпределя пропорционално спрямо отпуснатото количество.

(3) Възложителят заплаща на изпълнителя на основание чл. 45, ал. 17, т. 4б от ЗЗО за дейности по отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ в отдалечени, труднодостъпни райони или когато аптеката е единствен изпълнител за съответната дейност в община, или е с денонощен режим на работа сума в размер, определен в Методиката за финансиране на аптеки, които изпълняват дейности по договор с НЗОК в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони, или са единствен изпълнител на съответната дейност в община, както и с денонощен режим на работа (Методика), която е приложение № 2 към Условия и ред.

(4) Възложителят заплаща по реда на ал. 3 на изпълнител, който е включен в Списък на аптеки, които изпълняват дейности по договор с НЗОК/РЗОК в отдалечени, труднодостъпни райони или са единствен изпълнител за съответната дейност в община, както и с денонощен режим на работа (Списък на аптеки). Списъкът се публикува на интернет страницата на НЗОК в раздел "Лекарства и аптеки", подраздел "За търговци на дребно с лекарства (ТД) – аптеки".

(5) За МИ, включени в списъка по чл. 13, ал. 4 , възложителят заплаща на изпълнителя до лимита за едно ЗОЛ за един месец, определен за тези медицински изделия, съгласно Указанията относно реда за предписване и отпускане на медицински изделия от списъка с медицински изделия по групи, които НЗОК заплаща в условията на извънболничната медицинска помощ, и стойността, до която НЗОК заплаща за всяка група и Изискванията за съответното заболяване.

Чл. 34 . (1) Възложителят заплаща на изпълнителя след представяне на финансово-отчетни документи (финансови отчети или дебитни/кредитни известия към тях) в електронен вид, в утвърден от НЗОК формат през интернет портала на НЗОК или чрез уебуслуга.

(2) Електронен финансов отчет по ал. 1 се подава в срок до два работни дни след изпращане на полумесечното известие и включва само отпуснатите по договора ЛП, МИ и ДХСМЦ, одобрени за заплащане в това полумесечно известие.

(3) Дебитно известие към финансов отчет по ал. 1 се подава в срок до два работни дни след изпращане на известие след контрол по чл. 32, ал. 2 и включва само одобрените за заплащане ЛП, МИ и ДХСМЦ в това известие.

(4) Кредитно известие към финансов отчет по ал. 1 се подава в срок до два работни дни след изпращане на известие след контрол по чл. 32, ал. 4 .

(5) Електронните финансово-отчетни документи се подписват с КЕП от законния представител на изпълнителя, от упълномощено от него лице или ръководителя на аптеката:

1. с професионален КЕП, издаден на търговеца (който може да е едноличен търговец или юридическо лице – търговско дружество/кооперация); в този случай титуляр на електронния подпис е търговецът, а автор – физическо лице, представляващо търговеца, или упълномощено от титуляря друго лице; в тези случаи ел. подпис следва да съдържа: фирма и ЕИК на титуляря, ЕГН/ЛНЧ и трите имена на автора;

2. с персонален КЕП, издаден на физичес­ко лице – ръководител на аптеката, упълномощено с изрично нотариално заверено пълномощно от търговеца; в тези случаи ел. подпис следва да съдържа: ЕГН/ЛНЧ и трите имена на упълномощеното лице – ръководител на аптеката;

3. в случаите, когато лицето, открило аптеката (търговецът), или законният представител на търговеца и ръководителят на аптеката съвпадат (търговската регистрация е ЕТ или ръководителят на аптеката е законен представител на търговеца – управител или изпълнителен директор, и представлява самостоятелно), упълномощаване не се извършва. В този случай финансовият отчет/известие към финансов отчет може да се подписва със: – персонален КЕП на ръководителя на аптеката, издаден на физическо лице, който съдържа ЕГН/ЛНЧ и трите имена на лицето; – професионален КЕП, който съдържа ЕИК на титуляря, ЕГН/ЛНЧ и трите имена на ръководителя на аптеката.

(6) Подаването на възражение по чл. 32, ал. 1 не е пречка за изплащане на останалите продукти и дейности, които са одобрени от НЗОК.

(7) Изпълнителят издава дебитно известие към финансов отчет по ал. 1 за периода на изпълнение на полумесеца в срок до два работни дни след изпращане на "Известие след контрол" по чл. 32, ал. 4 .

(8) Когато договорът на притежател на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека с НЗОК е сключен или прекратен през текущия период на изпълнение, сумата по чл. 32, ал. 5 се изчислява пропорционално на календарните дни на действие на договора през съответния период на изпълнение.

Чл. 35 . (1) При подаване на електронен финансов документ по чл. 34 информационната система на НЗОК извършва автоматична проверка.

(2) При констатиране на грешки в електронните финансово-отчетни документи, свързани с регистрационни данни и реквизити, изпълнителят получава автоматична нотификация от информационната система на НЗОК и документите не се обработват от НЗОК до получаване на коректни електронни финансово-отчетни документи в сроковете по чл. 34 .

Чл. 36 . (1) При успешно обработен електронен финансов документ от информационната система на НЗОК се извършва проверка и от РЗОК.

(2) При констатиране на грешки в електронен финансово-отчетен документ изпълнителят получава нотификация чрез профила си в информационната система на НЗОК и документът не се приема от НЗОК до получаване на коректен електронен финансово-отчетен документ в срок един работен ден след получаване на нотификацията.

Чл. 37 . За приет електронен финансово-отчетен документ се счита документът, подписан с електронен подпис от директора на РЗОК или упълномощено от него длъжностно лице.

Чл. 38 . (1) Условие за плащане на изпълнителя е точното и правилното попълване на документите съгласно настоящия договор и изпълнение на задълженията по договора.

(2) Възложителят заплаща на изпълнителя по банков път по посочената в договора банкова сметка дължимите суми за отпуснатите по договора ЛП, МИ и ДХСМЦ, дейности по отпускането на ЛП, заплащани 100 на сто от НЗОК, дейностите по отпускане на ЛП, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ с ниво на заплащане 100 на сто, МИ, за които стойността, която НЗОК заплаща, е равна на цената по смисъла на § 1, т. 29а от допълнителните разпоредби на ЗМИ , и ДХСМЦ, както и суми по методиката по чл. 32, ал. 5 в 30-дневен срок от приключване на съответния период на изпълнение на електронни предписания.

(3) В случай че възложителят не заплати дължимите суми в срока, определен по предходния член, той дължи на изпълнителя законна лихва за просроченото време.

(4) Плащанията по този договор се извършват в евро по банков път по посочената от изпълнителя в договора банкова сметка.

(5) Редът на ал. 3 не се прилага в случаите на извършване на частично плащане и/или за отлагане на плащанията до 10 дни за последния период, дължими в текущата календарна година при установен недостиг на бюджетни средства за извършване от НЗОК на съответните здравноосигурителни плащания към търговците на дребно с лекарствени продукти.

Чл. 39 . При неспазване на посочените в чл. 34 и 36 срокове за представяне на финансово-отчетните документи от изпълнителя обработката им и съответното заплащане се извършват в сроковете за следващ период на изпълнение.

Чл. 40 . Изпълнителят получава нотификация чрез профила си в информационната система на НЗОК за приетия финансово-отчетен документ по чл. 37 .

Чл. 41 . Възложителят не заплаща на изпълнителя, в случай че:

1. не са представени финансово-отчетни документи, установени в чл. 19, ал. 4 ;

2. данните за отпуснатите ЛП, МИ и ДХСМЦ, подадени към НЗИС, не съответстват на данните от фискалния бон за тези ЛП, МИ и ДХСМЦ.

Глава седма – КОНТРОЛ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРИТЕ, ВИДОВЕТЕ САНКЦИИ ПРИ НАРУШАВАНЕ НА ДОГОВОРИТЕ И РЕД ЗА НАЛАГАНЕТО ИМ

Раздел I – Условия и ред за контрол

Чл. 42 . (1) Възложителят упражнява контрол по изпълнението на договора от изпълнителя чрез:

1. длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице;

2. длъжностни лица от РЗОК – контрольори.

(2) Длъжностните лица на НЗОК/РЗОК и членовете на комисиите по етика и качество на регионалните фармацевтични колегии на БФС извършват съвместни проверки по график, определен от НЗОК и БФС. Графикът се утвърждава по РЗОК от управителя на НЗОК и от председателя на УС на БФС.

(3) Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице може със заповед да разпореди извършване на проверка от контрольори от РЗОК с участието на служители на НЗОК за осъществяване на контрол по сключените договори. Служителите на НЗОК могат да извършват проверки на територията на цялата страна по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. Служителите на РЗОК – контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на оправомощено от него длъжностно лице, както и проверки на територията на съответната РЗОК или на територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. За издаване на заповедта на управителя на НЗОК за извършване на проверка на територията на друга РЗОК контрольорите се определят по предложение на директора.

(4) При извършване на проверките по ал. 3 могат да присъстват експерти на БФС. Експертите предоставят писмени становища, които са неразделна част от протокола по чл. 44 .

Чл. 43 . (1) Лицата по чл. 42, ал. 1 извършват:

1. контрол върху декларираните обстоятелства при сключване на договора;

2. непосредствен контрол по изпълнението на договора;

3. проверки по приход и разход на конкретни ЛП, МИ и ДХСМЦ в съответствие с предмета на договора;

4. проверки по повод постъпили жалби от ЗОЛ;

5. проверка на документите на изпълнителя, свързани с изпълнението на договора;

6. контрол върху съответната част от стойността на лекарствените продукти, заплащана съответно от възложителя и от ЗОЛ;

7. контрол по изпълнението на чл. 25, ал. 1, т. 1 ;

8. контрол по изпълнението на методиката за заплащане по чл. 45, ал. 17, т. 4б от ЗЗО .

(2) Извършването на контролната дейност се осъществява по начин, който не затруднява дейността на изпълнителя.

(3) Изпълнителят е длъжен да осигури достъп на лицата по чл. 42 при изпълнение на служебните им задължения до всички помещения на аптеката, в които се съхраняват и/или отпускат ЛП, МИ и ДХСМЦ, и до всички ЛП, МИ и ДХСМЦ, предмет на договора.

(4) Изпълнителят е длъжен да оказва съдействие на лицата по чл. 42 при изпълнение на служебните им задължения.

(5) Лицата по чл. 42, ал. 1 имат право на достъп до: а) документацията, относима към снабдяването на изпълнителя от търговците на едро с конкретни ЛП, МИ и ДХСМЦ и към отпускането им на ЗОЛ в изпълнение на договора (фактури за доставка; кредитни известия; фискални бонове; изпълнени електронни предписания); б) извлечение от паметта на фискалното устройство в аптеката за съответен период от време съобразно целта на проверката и техническата възможност на фискалното устройство; в) всички помещения на аптеката, в които се съхраняват и/или отпускат ЛП, МИ и ДХСМЦ, и до всички ЛП, МИ и ДХСМЦ, предмет на договора; г) трудовите договори на работещия в аптеката персонал; д) всички записи, свързани с изпълнението на този договор (доставката и отпускането на ЛП, МИ и ДХСМЦ, въведени в аптечния софтуер).

(6) Изпълнителят съхранява в аптеката и ги предоставя при поискване на лицата по чл. 42, ал. 1 :

1. данните от изпълнените електронни предписания за последната една година, считано от датата на извършване на проверката;

2. отчетната документация по този договор, фискални бонове, както и фактурите за доставка;

3. в случай че посочената документация по т. 2 не е налична в аптеката, същата се предоставя в срок до три работни дни.

(7) Лицата по чл. 42, ал. 1 при извършване на проверка могат да изискват от магистър-фармацевта представяне на Европейска професионална карта.

Чл. 44 . (1) За резултатите от извършената проверка лицата по чл. 42 изготвят констативен протокол.

(2) Констативният протокол се изготвя в два екземпляра – единият се връчва в деня на приключване на проверката на изпълнителя, а другият се предоставя на директора на РЗОК.

(3) Констативният протокол се подписва от лицата, извършили проверката, и от ръководителя на аптеката. При отсъствие на ръководителя на аптеката протоколът се подписва от магистър-фармацевт, работещ в аптеката. В случаите, когато отсъства магистър-фармацевт, протоколът се подписва от работещ от персонала на аптеката.

(4) В констативния протокол се вписват:

1. обектът на проверката – наименование и адрес на аптеката; представляващият лицето по чл. 222 от ЗЛПХМ – собственик на аптеката, магистър-фармацевтът – ръководител на аптеката, посочен в разрешението за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека; № и дата на издаване на разрешението;

2. данните за проверката – дата и място на съставяне, основание за извършване на проверката, проверяващото лице (лица);

3. нарушените разпоредби на договора и описание в какво се състоят констатираните нарушения;

4. получени от изпълнителя суми от възложителя без правно основание в резултат от констатираните нарушения по т. 3;

5. задължителните предписания и сроковете за отстраняване на констатираните нарушения;

6. препоръки за подобряване на дейността – когато е приложимо;

7. предложения за санкции при констатирани нарушения;

8. срок за възражение.

(5) В случаи на несъгласие с някои констатации изпълнителят може да отрази това писмено в протокола при подписването му.

(6) Към констативния протокол се прилага опис на изготвени справки за изпълнени предписания, разпечатка/екранна снимка на изпълненото ЕП от аптечния софтуер, протоколи и други документи, ако това е необходимо. Всички документи се изготвят в два еднообразни екземпляра, подписани от двете страни.

Чл. 45 . (1) Изпълнителят има право на писмено възражение по направените в протокола по чл. 43 констатации пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола.

(2) В случаите, когато изпълнителят оспори констатациите на лицата по чл. 41 , извършили проверката, директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото възражение изпраща спора за решаване от арбитражна комисия.

(3) Арбитражната комисия задължително се произнася с решение в двуседмичен срок от получаване на преписката, с което потвърждава или отхвърля изцяло или частично констатациите на лицата по чл. 42 .

(4) Решението по ал. 3 се изпраща в 3-дневен срок от издаването му на директора на РЗОК или на управителя на НЗОК.

Чл. 46 . (1) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на лицата по чл. 42 , както и при липса на възражение, директорът на РЗОК в 14-дневен срок след произнасяне на арбитражната комисия или съответно след изтичане на срока по чл. 45 издава заповед, с която налага санкциите.

(2) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в двуседмичен срок от постъпване на преписката или е налице равен брой гласове "за" и "против", поради което няма прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите.

(3) Заповедта по ал. 1 и 2 се връчва на адреса на обекта на извършване на дейността на изпълнителя на лице, работещо в аптеката, на основание действащ договор с изпълнителя.

Чл. 47 . (1) Всички документи, свързани с осъществяване на контрол по изпълнение на договора по реда на глава шеста от договора: заповед за проверка, констативен протокол, протокол за неоснователно получени суми, писмена покана за неоснователно получени суми и заповед за налагане на санкция, се считат за надлежно връчени на изпълнителя или на упълномощено от него лице и когато са получени от ръководителя на аптеката или лице, работещо в аптеката, на основание действащ договор с изпълнителя.

(2) Всички документи, свързани с осъществяване на контрол по изпълнение на договора по реда на глава шеста от договора, с изключение на заповедта за проверка, се считат за надлежно връчени на изпълнителя или на упълномощено от него лице и когато са връчени чрез ССЕВ.

Чл. 48 . Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на АПК .

Чл. 49 . (1) Заповедта на директора на РЗОК за прилагане на санкциите не се изпълнява до изтичане на срока за нейното оспорване по реда на АПК . При подадена жалба заповедта не се изпълнява до решаването на спора от съда.

(2) Изпълнителят се задължава в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта по ал. 1 да заплати доброволно сумата/ите, посочена/и в нея. В противен случай тя/те се прихваща/т със следващото плащане по договора.

(3) В случай на прихващане възложителят издава протокол за извършеното прихващане в 7-дневен срок, вторият екземпляр от който се предоставя на изпълнителя. Когато няма следващо/и плащане/ия по договора, директорът на РЗОК изпраща писмена покана за възстановяването на сумите.

(4) В случай че изпълнителят не заплати доброволно сумите, възложителят пристъпва към събирането им по съответния ред.

Раздел II – Правила за работа на арбитражните комисии

Чл. 50 . (1) Арбитражната комисия се състои от 6 членове – равен брой представители на РЗОК и на регионалната фармацевтична колегия на БФС.

(2) За всяка от квотите се определят по двама резервни членове по същия ред, по който се определят постоянните членове.

(3) Комисията се председателства от представители на РЗОК и на БФС на ротационен принцип за срок три месеца.

(4) Съставът на арбитражната комисия се определя със заповед на директора на РЗОК съгласно определените от БФС и от РЗОК редовни и резервни членове, препис от която се изпраща на РФК на БФС.

Чл. 51 . Арбитражните комисии работят в съответствие с чл. 75 от ЗЗО .

Чл. 52 . (1) Всяка арбитражна комисия разглежда споровете в пълен състав. Ако някой от постоянните членове отсъства, се поканва резервен член от съответната квота.

(2) Всяка от страните по спора може в писмен вид да иска отвод на член на комисията, ако са налице обстоятелства, които пораждат основателни съмнения относно неговата безпристрастност и независимост. Членовете на комисиите подписват декларация за липса на конфликт на интереси, която се съхранява от съответното лице, което е излъчило представителите.

(3) В случай на основание за отвод на член на комисия съответното лице го заявява преди разглеждане на преписката и не участва в работата на комисията. Замества се от друг представител на лицето, което го е излъчило.

Чл. 53 . (1) Председателят на комисията свиква заседанията, окомплектова преписките и разпределя между членовете на комисията изготвянето на доклад по спора и становище относно решението.

(2) Всеки член на комисията участва в работата й, като присъства на заседанията, подготвя доклад и становище относно решения по разпределените му преписки.

(3) Арбитражната комисия разглежда споровете по документи, които страните предварително са представили.

(4) Ако комисията прецени, тя може да изслуша лицата по чл. 42 , както и изпълнителя, направил възражения. Комисията може да изисква всички необходими документи, справки и други материали, необходими за формиране на решение.

(5) На всяко заседание на комисията се води протокол, който задължително се подписва от всички членове на комисията.

Чл. 54 . (1) Арбитражната комисия се произнася с решение по предмета на спора.

(2) Решението на комисията е в писмен вид, съдържа мотиви и се подписва от всички членове.

(3) Срокът за произнасяне е двуседмичен, считан от датата на постъпване на преписката.

(4) Решението се взема с обикновено мнозинство, присъствено и чрез явно гласуване.

(5) Решението на комисията се протоколира в три екземпляра – по един за изпълнителя, директора на РЗОК и съответната регионална фармацевтична колегия на БФС. Решенията се връчват по начин, удостоверяващ получаването им.

(6) Директорът на РЗОК, съответно управителят на НЗОК, изпраща на арбитражната комисия уведомление за налагане на санкция или за прекратяване на производството в срок до един месец от изпращането на протокола по ал. 5.

Чл. 55 . (1) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на лицата по чл. 42 изцяло или частично, директорът на РЗОК, съответно управителят на НЗОК, издава заповед за налагане на санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя.

(2) Санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 42 и се съобщава на лицето – обект на проверката. Когато нарушението е установено от длъжностни лица контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването й се прави от директора на съответната РЗОК.

(3) В случай че арбитражната комисия не потвърди нито една от описаните констатации, директорът на РЗОК писмено уведомява лицето – обект на проверката, за решението и за прекратяване на производството по проверката.

(4) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 54, ал. 3 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, комисията изготвя протокол в три екземпляра – по един за изпълнителя, директора на РЗОК, съот­ветно управителя на НЗОК и съответната регионална фармацевтична колегия на БФС. Управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите.

(5) Директорът на РЗОК, съответно управителят на НЗОК, изпраща на арбитражната комисия уведомление за налагане на санкция или за прекратяване на производството в срок до един месец от изпращането на протокола по ал. 4.

(6) Директорът на РЗОК, съответно управителят на НЗОК, в края на всеки месец предоставя на арбитражната комисия обобщена справка по чл. 54, ал. 6 и по чл. 55, ал. 5 със съдържание, определено в указания по тълкуване и прилагане на Условията и реда.

Чл. 56 . След приключване на всяка преписка цялата документация се извежда в специална книга и се връща в РЗОК, съответно НЗОК. Копия от преписките се подреждат в архив и се съхраняват от комисията не по-малко от една година. Книгата се съхранява от председателя на комисията.

Раздел III – Санкции

Чл. 57 . Нарушенията по сключения договор, видовете санкции и техният размер са определени в глава осма от договора.

Чл. 58 . Получените от изпълнителя суми в нарушение на Условията и реда и договора, установени при проверка на контролните органи, се възстановяват заедно с дължимата законна лихва, начислена за периода от датата на получаването до датата на възстановяването им.

Чл. 59 . (1) Възложителят прекратява договора без предизвестие с писмено уведомление:

1. когато се установи, че договорът е сключен в нарушение на изискванията на НЗОК въз основа на невярно декларирани от изпълнителя обстоятелства;

2. когато изпълнителят престане да отговаря на условията, при които е сключен договорът, и това е установено от контролните органи по предвидения ред.

(2) Процедурите за контрол се прилагат и при констатирани нарушения по изпълнението на предходния договор между страните за изминал период до една година от сключване на този договор.

(3) Размерът на санкциите в случаите по ал. 2 се определя от договора, действал към момента на извършване на нарушението.

Глава осма – ДЕЙСТВИЕ, ИЗМЕНЕНИЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОР ЗА ОТПУСКАНЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ ПО ЧЛ. 262, АЛ. 6, Т. 1 ОТ ЗЛПХМ

Чл. 60 . (1) Настоящите Условия и ред за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продук­ти в хуманната медицина , на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, отменят предходните Условия и ред (oбн., ДВ, бр. 109 от 2024 г., в сила от 1.01.2025 г. до 31.12.2025 г.; изм. и доп., бр. 28 от 2025 г., в сила от 1.04.2025 г.; изм. и доп., бр. 44 от 2025 г., в сила от 1.06.2025 г.).

(2) Настоящите Условия и ред са със срок на действие от 1.01.2026 г. до 31.12.2026 г.

(3) Заявленията за сключване на договори от търговци на дребно на лекарствени продукти се подават в срок до 15.01.2026 г., като сключените договори са със срок на действие, както следва:

1. от 1.01.2026 г. до 31.12.2026 г. – за търговците на дребно, които са имали сключен договор преди 1.01.2026 г.;

2. от датата на подписване на договора до 31.12.2026 г. – за търговците на дребно, които за пръв път кандидатстват за сключване на договор с НЗОК/РЗОК.

(4) Сключените преди влизане в сила на настоящите Условия и ред договори с търговците на дребно се прекратяват, считано от 16.01.2026 г., ако търговецът не е подал заявление за сключване на договор по предвидения в настоящите Условия и ред.

Чл. 61 . (1) Възложителят и изпълнителят сключват допълнителни споразумения (анекси) към подписаните индивидуални договори в следните случаи:

1. при промяна в срока на действие на Условията и реда;

2. при промяна в нормативната уредба, която е относима към Условията и реда и сключените индивидуални договори;

3. при промяна на банковата сметка на аптеката;

4. при промяна на ръководителя на аптеката;

5. при промяна в предмета на договора, в който се правят следните изменения/допълнения – ЛП/МИ/ДХСМЦ;

6. при промяна в правно-организационната форма на Изпълнителя, без да се променя ЕИК на търговеца/дружеството;

7. при издаване на ново разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти;

8. при промяна на наименованието на фирмата, без да се променя ЕИК на търговеца/дружеството;

9. при промяна на адреса на управление на собственика на аптеката, без да се променя ЕИК на търговеца/дружеството;

10. при промяна само на адреса на аптеката от Изпълнителя;

11. при прекратяване на договора по взаимно съгласие от Изпълнителя;

12. при прекратяване на договора с едномесечно предизвестие от Изпълнителя;

13. при получаване от Изпълнителя на лицензия за работа с наркотични ЛП;

14. при настъпила промяна в представителната власт на търговеца/дружеството.

(2) При сключване на анекс към договора изпълнителят следва да представи в съответната РЗОК уведомление по образец № 6, както и заверени от изпълнителя копия на документи, удостоверяващи променените обстоятелства.

(3) При промени в персонала или работното време на изпълнителя не се сключва допълнително споразумение, а в РЗОК се предоставя уведомление по образец № 6 с попълнени променените данни.

(4) В случаите на промяна едновременно на: наименование и вид на търговеца, адрес на аптеката и ръководител на аптеката се сключва нов договор.

Чл. 62 . (1) Сключеният индивидуален договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие в следните случаи:

1. при невъзможност изпълнителят да осъществява задълженията си по този договор; в този случай изпълнителят незабавно уведомява писмено възложителя, като договорът се прекратява от датата на уведомлението;

2. при прекратяване на разрешението за търговия на дребно с лекарствени продукти на изпълнителя – договорът се прекратява с изтичане на срока за обжалване на заповедта за прекратяване на разрешението за търговия на дребно по реда на АПК , респ. влизане в сила на заповедта за прекратяване на разрешението за търговия на дребно;

3. при промяна на нормативната уредба, изключваща действието на целия или на част от договора – договорът се прекратява напълно или частично от датата на влизане в сила на съответната промяна или от датата на приключване на съответната нормативно установена процедура, засягаща действието на договора;

4. при отнемане на лицензията на изпълнителя за търговия на дребно и съхраняване на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, договорът се прекратява частично, в случай че предметът на договора включва отпускането на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества – с влизане в сила на заповедта за отнемане на лицензията;

5. при ликвидация или обявяване в несъстоятелност на изпълнител – юридическо лице или едноличен търговец – от момента на настъпване на съответното юридическо събитие.

(2) Прекратяването на договора подлежи на обжалване пред съответния административен съд.

Чл. 63 . Страните могат да прекратят договора по взаимно съгласие чрез писмено споразумение.

Чл. 64 . (1) Договорът се прекратява едностранно от възложителя без предизвестие при наложена и влязла в сила санкция "прекратяване на договора" в случаите, установени в раздел "Санкции".

(2) В случаите, в които по време на действащите Условия и ред е влязла в сила санкция "прекратяване на договор", издадена по реда на предходни Условия и ред, договорът, сключен в съответствие с действащите Условия и ред, се прекратява.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 изпълнителят няма право да кандидатства за сключване на нов договор с НЗОК до изтичане на 12 месеца от прекратяване на предходния договор, включително на свързани с него лица, притежатели на разрешение за търговия на дребно с ЛП по смисъла на Търговския закон , на същия адрес на аптеката, вписан в разрешението за търговия на дребно с ЛП.

Чл. 65 . Договорът се прекратява едностранно от изпълнителя с едномесечно писмено предизвестие до възложителя – от датата на изтичане на предизвестието.

Чл. 66 . Изпълнителят има право да прекрати едностранно с едномесечно писмено предизвестие договора, в случай че възложителят системно не заплаща в срок дължимите по договора суми.

Чл. 67 . Прекратяването на договора не освобождава възложителя от задължението да заплати на изпълнителя по представени редовни финансово-отчетни документи отпуснатите продукти до момента на прекратяване на договора.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1 . По смисъла на Условията и реда:

1. " Последващо нарушение " е всяко следващо нарушение от същия вид, извършено в срока на действие на договора, за което е наложена и влязла в сила санкция.

2. В случаите на продължаване на едногодишния срок на действие на договора със сключване на допълнително споразумение за нарушение от същия вид, извършено след влизане в сила на допълнителното споразумение, се прилага последователността на санкциите като при нов договор.

3. " Крайна цена " по смисъла на чл. 32, ал. 2, т. 1 е сумата от реимбурсната стойност на НЗОК и стойността, заплатена от пациента за лекарствения продукт. Крайната цена не може да е по-висока от максималната утвърдена цена за търговец на едро.

4. " Неправоспособно лице " – лице, което няма диплома за завършено висше образование в професионално направление "фармация" с образователно-квалификационна степен "магистър" и не е вписано в регистъра на Българския фармацевтичен съюз.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2 . (1) При отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ по подаден по електронен път протокол (Е-протокол) изпълнителят има достъп до електронния регистър с протоколи.

(2) Е-протокол е електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги . Е-протокол обединява историческа информация за: предписани от специалист скъпоструващи лекарствени продукти, заплащани от НЗОК; издадените и изпълнени електронни предписания на ЗОЛ с лекарствени продукти, медицински изделия или диетични храни за специални медицински цели, предписани с протокол.

§ 3 . Договорените средства по методиката се заплащат на изпълнителя съобразно сумите, определени в действащия закон за бюджета на НЗОК за съответната година.

§ 4 . В случай че при анализ на текущото изпълнение към 30 ноември 2026 г. на сумите, заплатени от възложителя за дейности по чл. 33, ал. 2 от Условията и реда, се установи очаквано неизпълнение на утвърдените разходи по годишния план към 31 декември 2026 г. на средствата за заплащане, предвидени в ЗБНЗОК за 2026 г. по реда на чл. 45, ал. 17, т. 4а от ЗЗО , оставащите средства се разпределят пропорционално по изчислен относителен дял на аптеките съобразно сумите, заплатените, респ. одобрените за заплащане за периода 1.01.2026 г. – 30.11.2026 г., в еднократно увеличение на плащанията им през м. декември 2026 г. Неразделна част от настоящите Условия и ред са следните приложения:

1. Образец на договор ( приложение № 1 ).

2. Методика за финансиране на аптеки, които изпълняват дейности по договор с НЗОК в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони, или са единствен изпълнител на съответната дейност в община, както и с денонощен режим на работа ( приложение № 2 ). За НЗОК: Милена Цонева Петя Манова Ася Симеонова Кирил Обрешков Захаринка Истаткова Евгения Стойчева Антон Величков София Георгиева Ива Калугерова За БФС: маг.-фарм. Светослав Крумов маг.-фарм. Анжела Мизова маг.-фарм. Валентин Петков маг.-фарм. Маргарита Грозданова маг.-фарм. Димитрия Стайкова маг.-фарм. Ростислав Курдов маг.-фарм. Вергиния Лазарова маг.-фарм. Йордан Славчев маг.-фарм. Стефан Минков

Глава първа – ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. С този правилник се уреждат дейността, съставът, структурата и организацията на работата на Звено за изпълнение на проекти по програма ФАР, наричано по-нататък звеното.

Чл. 2. Звеното е държавно обслужващо звено, юридическо лице, създадено на основание чл. 10, ал. 5 и чл. 33а, ал. 1, т. 3 от Закона за народната просвета, със седалище и адрес на управление София 1113, бул. Цариградско шосе 125, бл. 5.

Чл. 3. Дейността на звеното се отчита пред министъра на образованието и науката.

Чл. 4. Звеното е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по бюджета на Министерството на образованието и науката и има собствен печат и банкова сметка.

Чл. 5. Звеното се финансира от субсидия от държавния бюджет, както и от собствени приходи – дарения, спонсорства и др., в съответствие с чл. 44 от Закона за народната просвета .

Глава втора – ПРЕДМЕТ НА ДЕЙНОСТ И ФУНКЦИИ

Чл. 6. (1) Основната дейност на звеното е техническото управление и контрол по извършваните дейности по проекти, спечелени от МОН по програма ФАР.

(2) Звеното изпълнява дейностите по проектите в съответствие с наръчника за процедурите по ФАР.

Чл. 7. Звеното осъществява своята дейност, като:

1. координира техническото изпълнение на проектите;

2. действа като секретариат на управителните комитети на проектите;

3. поддържа контакт с Европейската комисия във връзка с планирането, отчитането и техническото изпълнение на проектите на МОН по програма ФАР;

4. поддържа контакт със съответната изпълнителна агенция, осъществяваща финансово управление на проектите, и я подпомага в изготвянето на технически спецификации, тръжни досиета, финансови и отчетни документи;

5. представя заявки в изпълнителната агенция за пускане на търгове;

6. заедно с изпълнителната агенция оценява оферти, избира контрактори и сключва договори;

7. осъществява общ мониторинг, като проверява извършените работи в отделните етапи от изпълнението на проектите на място, в целевите райони, като дава препоръки и сигнализира изпълнителната агенция в случаи на нередности;

8. съгласува дейността си със съответните експерти и дирекции на МОН, имащи отношение към изпълняваните проекти, и ползва техния опит и препоръки с цел постигане на максимална ефективност при реализирането на проектите;

9. работи заедно с чуждите консултанти при извършването на проучванията, предвидени по проектите, и изготвя съвместно с тях техническите задания за обемите работа и начина на изпълнението им през отделните фази на проектите;

10. заверява представените за плащане фактури за извършените проектни дейности;

11. осигурява необходимата публичност и информация за изпълняваните дейности по проектите;

12. изготвя и обработва необходимата документация във връзка с текущите работи по проектите и осигурява изпращането й до заинтересуваните страни;

13. представя тримесечни доклади на министъра на образованието и науката и провежда ежемесечни съвместни срещи с изпълнителната агенция и Делегацията на Европейската комисия в България за хода на работите по проектите;

14. участва в програмирането на проекти на МОН по програма ФАР;

15. изпълнява и други възложени му от министъра на образованието и науката задачи във връзка с проекти по ФАР, спечелени от МОН.

Глава трета – СЪСТАВ И СТРУКТУРА

Чл. 8. (1) Звеното се състои от директор, трима главни експерти и един старши експерт.

(2) Звеното се представлява и управлява от директор, който заема длъжността въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда.

(3) Трудовият договор с директора се сключва, изменя и прекратява от министъра на образованието и науката.

Чл. 9. Директорът:

1. ръководи, координира и контролира цялостната дейност на звеното и го представлява пред други институции и органи, юридически и физически лица;

2. гарантира спазването на процедурите по ФАР;

3. утвърждава длъжностното и поименното разписание на звеното след съгласуване с отговорната дирекция на МОН;

4. утвърждава длъжностните характеристики на експертите от звеното;

5. утвърждава вътрешните правила за организиране на работната заплата след съгласуване с отговорната дирекция на МОН;

6. разпределя задачите на служителите в звеното;

7. подготвя проекта на бюджет на звеното;

8. утвърждава образец на печата на звеното;

9. сключва, изменя и прекратява трудовите договори със служителите в звеното;

10. при необходимост сключва граждански договори и/или възлага външни поръчки за конкретни задачи;

11. командирова експертите на звеното във връзка с изпълнение на дейността му;

12. планира обучение и професионално развитие на служителите в звеното във връзка с изискванията за качествено изпълнение на проектите по ФАР;

13. изпълнява и други функции, възложени му с нормативни актове.

Чл. 10. Главните експерти отговарят за техническо изпълнение на дейностите по проектите на МОН по програма ФАР в съответствие с утвърдените длъжностни характеристики.

Чл. 11. Старши експертът подпомага главните експерти при текущите технически дейности по изпълнението на проектите и отговаря за цялостното финансово счетоводство на звеното в съответствие със Закона за счетоводството и действащите нормативни документи.

Чл. 12. При отсъствие на директора той се замества от определен от него с писмена заповед експерт, в която се посочват обемът и правомощията по време на отсъствието му.

Глава четвърта – ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА

Чл. 13. Работното време на служителите в звеното е от 9 до 17 ч. и 30 мин. с почивка от 12 ч. и 30 мин. до 13 ч. при 5-дневна работна седмица.

Чл. 14. (1) Документите, изпратени до звеното от държавни органи, от юридически или физически лица, се завеждат във входящ регистър, като се отбелязва датата на получаването им.

(2) При завеждането на документите се извършва проверка за наличието на всички материали, посочени в тях, и се образува служебна преписка, която се разпределя според адресата и съдържанието й.

Чл. 15. Директорът разпределя преписките за изпълнение от експертите с резолюция, която съдържа указания, срок, дата и подпис.

Чл. 16. (1) Изходящите от звеното документи се изготвят в два екземпляра. Вторият екземпляр съдържа инициалите и подписа на експерта, който го е изготвил.

(2) Изходящите документи се завеждат в регистър, като се отбелязва датата на вписването им в изходящия регистър.

Чл. 17. Експертите на звеното могат да бъдат награждавани с отличия и награди за образцово изпълнение на служебните задължения съгласно вътрешните правила за организация на работната заплата.

Чл. 18. Пропускателният режим и други специфични разпоредби, свързани с дейността на звеното, се определят с вътрешни правила, утвърдени от директора на звеното.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Този правилник се издава на основание чл. 33а, ал. 2 от Закона за народната просвета .

§ 2. Изменения и допълнения по този правилник се правят по предложение на директора на звеното и се утвърждават от министъра на образованието и науката.

§ 3. Правилникът влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник".

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С правилника се уреждат дейността, структурата, организацията на работа и числеността на персонала на Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи, наричан по-нататък "центърът".

Чл. 2. (1) Центърът е административна структура по чл. 60 от Закона за администрацията към министъра на труда и социалната политика.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 3 от 2024 г., в сила от 1.01.2024 г.) Центърът е юридическо лице със седалище и адрес на управление София, район "Кремиковци", кв. Кремиковци и териториални поделения – регионални дирекции в градовете Бургас, Пазарджик, Плевен, Смолян и Стара Загора.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г., бр. 51 от 2023 г., в сила от 13.06.2023 г.) Директорът на центъра е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на труда и социалната политика.

(4) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2023 г., в сила от 13.06.2023 г.) Центърът е Единен сертификационен център за сертифициране на цифрова компетентност на базово, средно, напреднало или високоспециализирано ниво съгласно Европейската рамка за цифрова компетентност (DigComp).

Глава втора – ДЕЙНОСТИ

Чл. 3. Центърът осъществява следните дейности:

1. (изм. – ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г., бр. 51 от 2023 г., в сила от 13.06.2023 г.) обучения на служители от администрацията на Министерството на труда и социалната политика и второстепенните разпоредители по бюджета на Министерството на труда и социалната политика, както и на служители от централната и местната администрация, социални партньори, неправителствени организации по теми от областите от компетентност на министъра на труда и социалната политика;

2. обучения на представители на централни и местни администрации, социални партньори и неправителствени организации от други държави, както и на международни организации по теми от областите на компетентност на министъра на труда и социалната политика;

3. съдейства при изпълнението на ангажименти на Министерството на труда и социалната политика по международни споразумения в областта на обучението и развитието на човешките ресурси;

4. разработване и изпълнение на проекти с национално и международно финансиране;

5. проучване, анализ и прогнозиране на потребностите от професионално обучение за възрастни;

6. (доп. – ДВ, бр. 3 от 2024 г., в сила от 1.01.2024 г., бр. 88 от 2025 г., в сила от 21.10.2025 г.) организиране и провеждане на обучителни курсове за придобиване на професионална квалификация и на ключови компетентности на безработни и заети лица, както и валидиране на знания, умения и компетентности;

7. организиране и провеждане на конференции, семинари и срещи;

8. извършване на мониторинг и оценка на програми за обучение;

9. (отм. – ДВ, бр. 51 от 2023 г., в сила от 13.06.2023 г.);

10. извършване на изследвания и анализи по социална проблематика;

11. развиване на дигитални обучителни и информационни продукти и услуги;

12. (отм. – ДВ, бр. 51 от 2023 г., в сила от 13.06.2023 г.);

13. развиване на контакти и сътрудничество със сродни структури в страната и в чужбина;

14. оказване на съдействие за осъществяване на международни регионални инициативи, в т. ч. подкрепа за функционирането на мрежи, обмен на информация и добри практики;

15. предоставяне на материалната база за провеждане на обучения, семинари, конференции, организирани от физически и юридически лица, правителствени и неправителствени организации, международни организации;

16. (нова – ДВ, бр. 51 от 2023 г., в сила от 13.06.2023 г.) сертифицира цифрова компетентност на базово, средно, напреднало или високоспециализирано ниво на цифрова компетентност съгласно Европейската рамка за цифрова компетентност (DigComp);

17. (предишна т. 16, изм. – ДВ, бр. 51 от 2023 г., в сила от 13.06.2023 г.) други дейности, свързани с дейностите по т. 1 – 16.

Глава трета – УПРАВЛЕНИЕ

Раздел I – Директор

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2024 г., в сила от 1.01.2024 г.) (1) Центърът се ръководи и представлява от директор. Договорът с директора се сключва, изменя и прекратява от министъра на труда и социалната политика.

(2) В дейността си директорът се подпомага от двама заместник-директори.

(3) Директорът определя със заповед функциите на заместник-директорите и може да им делегира свои правомощия.

(4) Трудовите договори със заместник-директорите се сключват, изменят и прекратяват от директора на центъра след съгласуване с министъра на труда и социалната политика.

(5) Правомощията на директора в негово отсъствие се изпълняват от заместник-директор, определен със заповед за всеки конкретен случай.

Чл. 5. (1) Директорът:

1. ръководи, организира и контролира цялостната дейност на центъра;

2. представлява центъра в страната и в чужбина;

3. планира, разпределя и контролира използването на финансовите средства и отговаря за материалната база;

4. утвърждава периодични и годишни отчети за изпълнението на бюджета;

5. организира разработването на тригодишни стратегии за развитие на центъра и на годишни оперативни планове;

6. ежегодно представя на министъра на труда и социалната политика за одобрение съответния годишен оперативен план по т. 5 и отчет за дейността на центъра;

7. утвърждава:

а) годишен оперативен план на центъра;

б) състав и правила за работа на координационния съвет;

в) правилник за вътрешния ред;

г) вътрешни правила за организация на работната заплата;

д) система за финансово управление и контрол;

е) инструкция за деловодната дейност и документооборота;

8. осъществява маркетингова политика;

9. предлага на координационния съвет за обсъждане 3-годишната стратегия за развитие и годишния оперативен план;

10. създава екипи и работни групи за изпълнение на дейностите;

11. (изм. – ДВ, бр. 3 от 2024 г., в сила от 1.01.2024 г.) утвърждава длъжностното разписание на центъра;

12. (изм. – ДВ, бр. 3 от 2024 г., в сила от 1.01.2024 г.) утвърждава длъжностните характеристики на служителите на центъра;

13. сключва договори, свързани с дейността на центъра;

14. (изм. – ДВ, бр. 3 от 2024 г., в сила от 1.01.2024 г.) сключва, изменя и прекратява трудовите договори със служителите в центъра и налага дисциплинарни наказания;

15. командирова служителите със заповед в страната и в чужбина;

16. (нова – ДВ, бр. 51 от 2023 г., в сила от 13.06.2023 г.) издава сертификати за цифрова компетентност на базово, средно, напреднало или високоспециализирано ниво по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика;

17. (предишна т. 16 – ДВ, бр. 51 от 2023 г., в сила от 13.06.2023 г.) изпълнява други задачи, свързани с дейността на центъра, възложени му от министъра на труда и социалната политика.

(2) Директорът осъществява контакти и сътрудничество с държавни органи, социални партньори, неправителствени организации, както и с международни структури, в рамките на своята компетентност.

(3) Директорът определя и организира осъществяването на информационна политика, като осигурява публичност и прозрачност за дейността на центъра.

(4) При необходимост директорът информира другите обучителни институции на държавната администрация за обученията и координира работата с тях.

Раздел Ia (Нов – ДВ, бр. 88 от 2025 г., в сила от 21.10.2025 г.) Длъжностно лице по защита на личните данни. Финансов контрольор. Служител за мрежова и информационна сигурност

Чл. 5а . (Нов – ДВ, бр. 88 от 2025 г., в сила от 21.10.2025 г.) (1) Длъжностното лице по защита на личните данни е на пряко подчинение на директора и осъществява дейности по законосъобразното прилагане на нормативните актове в областта на защитата на личните данни и в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) 2016/679 ".

(2) Длъжностното лице по защита на личните данни:

1. контролира и наблюдава спазването на правилата за защита на личните данни и осигурява прилагането на политиката за защита на личните данни в центъра;

2. информира и консултира директора и служителите за задълженията им, произтичащи от Регламент (ЕС) 2016/679 и от нормативните актове, които регламентират защитата на личните данни;

3. следи за осведомеността и обучението на служителите в центъра в областта на защитата на личните данни;

4. информира и дава препоръки относно съответствието на операциите по обработване на личните данни с установените изисквания;

5. предоставя експертни становища и насоки по въпроси, свързани със законодателната и регулаторната защита на данните, и отчита рисковете, които са свързани с операциите по обработване на личните данни;

6. консултира директора по негово искане, като дава съвети по отношение на извършването на оценка на въздействието върху защитата на личните данни и наблюдава процеса по извършването на оценката;

7. осъществява сътрудничеството с Комисията по защита на личните данни и е контактна точка за комисията по въпроси, които са свързани с обработването на личните данни;

8. води регистри в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 .

Чл. 5б . (Нов – ДВ, бр. 88 от 2025 г., в сила от 21.10.2025 г.) Финансовият контрольор е на пряко подчинение на директора и осъществява предварителен контрол за законосъобразност в съответствие с изискванията на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор , като:

1. осъществява предварителен контрол на всички документи и действия на центъра, свързани с финансовата дейност, в съответствие с указанията на министъра на финансите;

2. извършва проверки преди вземането на решения за поемане на задължение и/или извършване на разход;

3. изисква и има право да получава всички данни и документи, включително в електронен вариант, за целите на предварителния контрол и по своя преценка прави проверки на място;

4. осъществява предварителен контрол за законосъобразност преди поемане на задължение и извършване на разход по програми и проекти, финансирани от фондове на Европейския съюз и други международни източници.

Чл. 5в . (Нов – ДВ, бр. 88 от 2025 г., в сила от 21.10.2025 г.) Служителят за мрежова и информационна сигурност е на пряко подчинение на директора и осъществява следните функции:

1. ръководи дейностите, които са свързани с постигане на високо ниво на мрежова и информационна сигурност и с целите, заложени в политиката на центъра за мрежова и информационна сигурност;

2. участва в изготвянето на политиките и в документирането на информация;

3. разработва, предлага на директора за утвърждаване и следи за спазването на вът­решните правила за всяка дейност, която е свързана с администрирането, експлоатацията и поддръжката на хардуер и софтуер;

4. следи за прилагането на законите, подзаконовите нормативни актове, стандартите, политиките и правилата за мрежовата и информационната сигурност;

5. консултира ръководството на центъра във връзка с информационната сигурност;

6. организира, координира и отговаря за периодичните оценки на рисковете за мрежовата и информационната сигурност;

7. периодично (не по-малко от два пъти в годината) изготвя доклади за състоянието на мрежовата и информационната сигурност в центъра и ги представя на директора;

8. координира обученията, които са свързани с мрежовата и информационната сигурност;

9. организира проверки за актуалността на плановете за справяне с инцидентите и плановете за действия в случай на аварии, природни бедствия или други извънредни обстоятелства, анализира резултатите от тях и организира изменение на плановете, ако е необходимо;

10. поддържа връзки с други администрации, организации и експерти, които работят в областта на информационната сигурност;

11. отговаря за водене на регистъра на инцидентите и за реагиране при инциденти с информационната сигурност при условията и по реда на Закона за киберсигурност и подзаконовите актове по прилагането му;

12. уведомява за инциденти в съответствие с изискванията за уведомяване при инциденти на Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност ;

13. организира анализ на инцидентите с мрежовата и информационната сигурност за откриване на причините за тях и предприема мерки за отстраняването им с цел намаляване на еднотипните инциденти и намаляване на загубите от тях;

14. следи за актуализиране на използвания софтуер и фърмуер и дава препоръки;

15. следи за появата на нови киберзаплахи (вируси, зловреден код, спам, атаки и др.) и предлага адекватни мерки за противодейст­вието им;

16. организира тестове за откриване на уязвимости в информационните и комуникационните системи и предлага мерки за отстраняването им;

17. сътрудничи при провеждането на одити, проверки и анкети и при изпращането на резултатите от тях на съответния национален компетентен орган;

18. изпълнява други функции, произтичащи от нормативните актове, които уреждат изискванията към мерките за информационна и мрежова сигурност.

Раздел II – Координационен съвет

Чл. 6. (1) За подпомагане дейността на центъра се създава координационен съвет, наричан по-нататък "съветът".

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 88 от 2025 г., в сила от 21.10.2025 г.) Съветът се състои от 9 членове, в т. ч. председател, двама заместник-председатели, определени от директора на центъра, и по един експерт в областта на обучението – представител на:

1. Министерството на труда и социалната политика;

2. (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Министерството на образованието и науката;

3. Института по публична администрация;

4. Националната агенция за професионално образование и обучение;

5. Агенцията по заетостта;

6. Академичната общност.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2024 г., в сила от 1.01.2024 г.) Съставът на съвета се утвърждава със заповед на директора на центъра съгласно подадените кандидатури от институциите по ал. 2.

(4) За участие в заседанията на съвета могат да бъдат канени представители на сродни организации от други държави, както и на международни структури.

(5) Съветът обсъжда и предлага за утвърждаване от министъра на труда и социалната политика тригодишна стратегия за развитие на центъра.

(6) Съветът:

1. обсъжда годишните оперативни планове на центъра и отчетите за тяхното изпълнение;

2. прави препоръки за разработването на програми за обучение;

3. прави препоръки по разработването на проекти за обучение;

4. дава предложения за подобряване на учебната дейност на центъра;

5. прави препоръки за включването в годишния оперативен план за работа на центъра на регионални инициативи, програми и проекти с международен характер.

(7) Съветът подпомага директора в процеса на взаимна информираност и координация между институциите при обучението на служителите от администрацията на изпълнителната власт.

(8) Председател на съвета е директорът на центъра. Той свиква заседания на съвета най-малко един път на 3 месеца. Заседанията са редовни, ако на тях присъстват не по-малко от 2/3 от състава на съвета. На заседанията се водят протоколи.

(9) Мандатът на членовете на съвета е три години.

(10) Членовете на съвета изпълняват функциите си и след изтичане на своя мандат до встъпване в длъжност на новите членове.

(11) Мандатът на член на съвета се прекратява предсрочно от директора:

1. по искане на институциите по ал. 2;

2. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца;

3. при неучастие без основателни причини в две последователни заседания на съвета.

(12) При предсрочно прекратяване на мандата на член на съвета на негово място за остатъка от мандата се определя друго лице по реда на ал. 3.

(13) Съветът приема правила за дейността си.

(14) Съветът взема решения с обикновено мнозинство от състава на съвета.

(15) Организационно-техническото обезпечаване на заседанията на съвета се осигурява от администрацията на центъра.

Глава четвърта – СТРУКТУРА, ФУНКЦИИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА

Раздел I – Общи положения (Загл. изм. – ДВ, бр. 3 от 2024 г., в сила от 1.01.2024 г.)

Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2024 г., в сила от 1.01.2024 г.) Структурата на центъра включва обща администрация, която е организирана в една дирекция, и специализирана администрация, която е организирана в една дирекция и пет регионални дирекции, които са териториални поделения на центъра.

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г., бр. 3 от 2024 г., в сила от 1.01.2024 г., бр. 88 от 2025 г., в сила от 21.10.2025 г.) Общата численост на персонала е разпределена в обща и специализирана администрация, съгласно приложението.

Раздел II – Обща администрация

Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г., бр. 3 от 2024 г., в сила от 1.01.2024 г.) Общата администрация е организирана в дирекция "Административно-финансови и стопански дейности".

Чл. 10. (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г., бр. 51 от 2023 г., в сила от 13.06.2023 г., бр. 3 от 2024 г., в сила от 1.01.2024 г.) Дирекция "Административно-финансови и стопански дейности":

1. съставя проектобюджета на центъра по Единната бюджетна класификация и програми;

2. организира и осъществява счетоводната отчетност по Единната бюджетна класификация в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството , Сметкоплана на бюджетните предприятия и приложимите счетоводни стандарти;

3. съставя отчети за касово изпълнение на бюджета и отчети по политики и програми;

4. изготвя финансовия отчет и оборотни ведомости на центъра;

5. анализира и администрира разходите на центъра;

6. изготвя и съхранява месечни ведомости за заплати и други документи, свързани с възнагражденията;

7. организира и извършва инвентаризации;

8. (отм. – ДВ, бр. 88 от 2025 г., в сила от 21.10.2025 г.);

9. организира и координира изграждането и функционирането на системите за финансово управление и контрол върху финансовата дейност на центъра;

10. организира и осъществява деловодната дейност, опазването и съхраняването на документацията в архивни дела, завеждането на входяща и изходяща кореспонденция;

11. разработва правилник за вътрешния ред;

12. планира, организира и осъществява всички дейности във връзка с подготовката и провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки, изготвя график за тяхното провеждане през съответната година;

13. изготвя договорите за възлагане на обществени поръчки и организира сключването им, осъществява наблюдение и контрол върху изпълнението им;

14. организира, отговаря и осъществява контрол за правилното, законосъобразното и ефективното ползване и управление, поддръжката и ремонта на недвижимите имоти и движимите вещи, предоставени на центъра, включително застраховането им съобразно действащото законодателство;

15. организира и осъществява цялостното техническо обслужване на центъра с транспорт, както и регистрация на моторни превозни средства, застраховане, поддръжка и ремонт и годишни прегледи; отговаря за снабдяването, съхраняването, стопанисването и използването на активите; организира и осигурява почистването и отговаря за санитарно-хигиенните условия в административната сграда на центъра и в прилежащите й терени;

16. изготвя длъжностното и поименното разписание на длъжностите в центъра;

17. осъществява дейностите по набирането и подбора на персонала;

18. изготвя документите, свързани с възникването, изменянето и прекратяването на трудовите правоотношения на служителите в центъра;

19. координира и подпомага дейностите по разработването, актуализирането и утвърждаването на длъжностните характеристики и оценяването на изпълнението на длъжността на служителите;

20. поддържа и актуализира съществуващите бази от данни и регистри, които са свързани с управлението на човешките ресурси, както и образува, води и съхранява трудовите досиета на служителите в центъра;

21. планира, организира и координира обучението на служителите в центъра;

22. изготвя ценоразпис на предлаганите услуги от центъра;

23. администрира предоставянето на материална база на центъра при провеждане на курсове, семинари, конференции и др.;

24. (отм. – ДВ, бр. 88 от 2025 г., в сила от 21.10.2025 г.);

25. (отм. – ДВ, бр. 88 от 2025 г., в сила от 21.10.2025 г.);

26. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2025 г., в сила от 21.10.2025 г.) води регистри в съответствие с изискванията на Закона за защита на класифицираната информация ;

27. провежда други дейности, свързани с дейностите по т. 1 – 26.

Раздел III – Специализирана администрация

Чл. 11. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 51 от 2023 г., в сила от 13.06.2023 г., изм., бр. 3 от 2024 г., в сила от 1.01.2024 г.) Специализираната администрация е организирана в дирекция "Учебно-методическа и международна дейност" и пет регионални дирекции със седалища в гр. Бургас, гр. Пазарджик, гр. Плевен, гр. Смолян и гр. Стара Загора.

Чл. 11а . (Нов – ДВ, бр. 3 от 2024 г., в сила от 1.01.2024 г.) (1) Дирекция "Учебно-методическа и международна дейност":

1. организира и участва в провеждането на проучвания на потребностите от обучение;

2. разработва анализи, прогнози, оценки и информационни справки за обученията;

3. организира и участва в разработването и изпълнението на национални и международни проекти;

4. организира и провежда обучение на лицата по чл. 3, т. 1 и 2 ;

5. контролира, изготвя и съхранява учебната документация;

6. развива дигитални обучителни и информационни продукти и услуги;

7. организира и участва в разработването на тригодишните стратегии за развитието на центъра, годишните оперативни планове и годишните план-графици за провеждане на курсовете за квалификация и преквалификация на безработни лица и други присъщи за НПДЗ дейности;

8. изготвя договори с институции/организации, външни експерти и преподаватели, свързани с обучителната дейност на центъра;

9. разработва учебните програми за национални и международни семинари, обучения и инициативи;

10. разработва учебните програми по професиите, включени в предмета на лицензията на центъра, и учебните програми по ключови компетентности;

11. организира и провежда курсове за професионална квалификация, както и изпити за придобиване на квалификация по професия или част от професия, и курсове за обучение по ключови компетентности;

12. подготвя и провежда обучение по заявка на работодатели;

13. отговаря за въвеждане на критерии за качество на обучението;

14. организира и провежда конференции, работни срещи и др.;

15. изготвя, актуализира и разпространява учебни, методически и информационни материали;

16. тества иновативни практики в обучението на възрастни;

17. осъществява и поддържа контакти с чуждестранни обучителни структури и с международни организации, като осигурява обмяната на опит и информация от водещи европейски и международни центрове за обучение в рамките на дейността на центъра;

18. осъществява контакти с министерства, ведомства и институции от страната и чужбина;

19. координира и осъществява протоколните дейности по осигуряване на регионалните инициативи с международен характер, организирани от центъра, като осигурява цялостната предварителна логистика, организира своевременното издаване на съответните документи;

20. води международната кореспонденция на центъра и поддържа бази данни за партньорски контакти;

21. сертифицира ниво на цифрова компетентност чрез провеждане на изпит и издаване на сертификат за базово, средно, напреднало или високоспециализирано ниво съгласно Европейската рамка за цифрова компетентност (DigComp);

22. осъществява мониторинг и контролира извършването на дейностите, присъщи за организацията, чрез нейните регионални структури;

23. осъществява дейности по места във връзка с изпълнение на обучителния цикъл, сертифицирането/самосертифицирането и валидирането на умения;

24. изготвя доклади и отчети за дейността на центъра;

25. организира и участва в попълване и поддържане в информационната система на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) на документацията за курсовете за професионална квалификация съобразно нормативните изисквания;

26. изпълнява и други възложени от директора и заместник-директора по учебната дейност задачи.

(2) Дирекция "Учебно-методическа и международна дейност" поддържа база данни за участниците, преминали обучения, и регистър за издадените удостоверения, свидетелства, сертификати и др.

(3) Дирекция "Учебно-методическа и международна дейност" изготвя отчет за дейността на центъра.

Чл. 11б . (Нов – ДВ, бр. 3 от 2024 г., в сила от 1.01.2024 г.) Регионалните дирекции по чл. 11 осъществяват следните дейности:

1. участват в провеждането на проучвания на регионално ниво на пазара на труда и подават данни за изготвяне на доклад за най-търсените специалности на регионално и национално ниво;

2. участват в разработването на анализи, прогнози, оценки и информационни справки за обучения, курсове за квалификация и преквалификация и др.;

3. участват в разработването на тригодишните стратегии за развитието на центъра, годишните оперативни планове и годишните план-графици за провеждане на курсовете за квалификация и преквалификация на безработни лица и други присъщи за НПДЗ дейности;

4. участват в разработването и изпълнението на национални и международни проекти;

5. разработват учебни програми по професиите, включени в предмета на лицензията на центъра, и учебни програми по ключови компетентности;

6. организират и провеждат курсове за професионална квалификация, както и изпити за придобиване на квалификация по професия или част от професия, и курсове за обучение по ключови компетентности;

7. отговарят за въвеждане на критерии за качество на обучението;

8. организират и провеждат обучение на лицата по чл. 3, т. 1 и 2 ;

9. организират и провеждат конференции, работни срещи и др.;

10. тестват иновативни практики в обучението на възрастни;

11. изготвят и съхраняват учебната документация;

12. развиват дигитални обучителни и информационни продукти и услуги;

13. разработват учебните програми за национални семинари, обучения и др.;

14. подготвят и провеждат обучение по заявка на работодатели;

15. изготвят, актуализират и разпространяват учебни, методически и информационни материали;

16. координират и осъществяват протоколните дейности по осигуряване на регионалните инициативи с международен характер, организирани от центъра, като осигуряват цялостната предварителна логистика, организират своевременното издаване на съответните документи;

17. отговарят за попълване и поддържане в информационната система на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) на документацията за курсовете за професионална квалификация и преквалификация съобразно нормативните изисквания;

18. сертифицират ниво на цифрова компетентност чрез провеждане на изпит и издаване на сертификат за базово, средно, напреднало или високоспециализирано ниво съгласно Европейската рамка за цифрова компетентност (DigComp);

19. поддържат база данни за участниците, преминали обучения, и регистър за издадените удостоверения, сертификати и др., както и други възложени от директора и заместник-директора по учебната дейност задачи;

20. участват в изготвянето на доклади и отчети за дейността на центъра.

Раздел IV – Организация на работа

Чл. 12. (1) Работното време на служителите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

(2) Работното време на служителите по ал. 1 е с променливи граници от 8 ч. до 18,30 ч. със задължително присъствие на служителите на работното място от 10 ч. до 16,30 ч., с обедна почивка от 12,30 до 13,00 ч. и задължително отработване на 8-часовия работен ден.

(3) Редът за въвеждане на работно време с променливи граници и контролът по спазването му се определят с акт на директора.

Чл. 13. Работниците и служителите на центъра изпълняват възложените им задачи съобразно утвърдените длъжностни характеристики.

Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2023 г., в сила от 13.06.2023 г., бр. 88 от 2025 г., в сила от 21.10.2025 г.) Документите в центъра се изготвят и съхраняват съобразно нормативните актове и вътрешните разпоредби, утвърдени от директора.

Чл. 15. Документооборотът на центъра се осъществява въз основа на инструкция за деловодната дейност и документооборота, утвърдена от директора.

Чл. 16. На молбите и жалбите се отговаря съгласно Административнопроцесуалния кодекс .

Глава пета – БЮДЖЕТ И ФИНАНСИРАНЕ

Чл. 17. (1) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2023 г., в сила от 13.06.2023 г.) Дейността на центъра се финансира от държавния бюджет, европейски и международни средства, и програми и проекти, и от собствени приходи.

(2) Източници на собствени приходи са:

1. приходи от обучения;

2. (отм. – ДВ, бр. 51 от 2023 г., в сила от 13.06.2023 г.);

3. (отм. – ДВ, бр. 51 от 2023 г., в сила от 13.06.2023 г.);

4. (отм. – ДВ, бр. 51 от 2023 г., в сила от 13.06.2023 г.);

5. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;

6. такси от ползване на материално-техническата база;

7. други.

Чл. 18. Бюджетът на центъра се утвърждава от министъра на труда и социалната политика.

Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2024 г., в сила от 1.01.2024 г.) Ценоразписът на предлаганите услуги се утвърждава от директора на центъра.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Отменя се Устройственият правилник на Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи (обн., ДВ, бр. 58 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 20 и 76 от 2009 г. и бр. 18 от 2010 г.).

§ 2. Правилникът влиза в сила от 1 юли 2012 г.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Центърът на промишлеността на Република България в Москва, Руска федерация, е създаден и осъществява дейността си на основата на Спогодба между правителството на Република България и правителството на Съюза на съветските социалистически републики за сътрудничество по по-нататъшното подобряване техническото обслужване на машините, съоръженията и уредите, доставяни във взаимната търговия, подписана в София на 13 юли 1974 г., утвърдена с Разпореждане № 180 от 13 септември 1974 г. на Бюрото на Министерския съвет и след преобразуване, извършено с Разпореждане № 22 от 11 юли 1986 г. на Бюрото на Министерския съвет на Република България.

(2) С правилника се уреждат устройството, дейността и организацията на работа на Центъра на промишлеността на Република България в Москва, Руска федерация, наричан по-нататък "центъра".

(3) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г., бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г., бр. 11 от 2016 г., в сила от 1.03.2016 г., бр. 70 от 2025 г., в сила от 1.07.2025 г.) Центърът е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на икономиката и индустрията.

(4) Центърът има дипломатически статут по Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. и е част от зоната на работа на посолството на Република България в Руската федерация.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г., бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г., бр. 70 от 2025 г., в сила от 1.07.2025 г.) Центърът е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията.

(6) Официалният адрес на центъра е: Руска федерация, пощенски код 117570, Москва, ул. Красного маяка, дом 24.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г.) Административният адрес на центъра в Република България е: пощенски код 1797, София, ж.к. Изгрев, ул. Лъчезар Станчев 13, ет. 6, стаи 601/602.

Глава втора – ФУНКЦИИ НА ЦЕНТЪРА

Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г., бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г., бр. 70 от 2025 г., в сила от 1.07.2025 г.) Центърът съдейства и подпомага министъра на икономиката и индустрията при осъществяване на държавната политика в областта на разширяването на икономическите и търговските отношения между Република България и Руската федерация в развитието на двустранните икономически връзки, разширяване на българския износ и туризъм и привличането на инвестиции.

Чл. 3. (1) При осъществяването на своята дейност центърът:

1. създава, поддържа и предоставя актуална информация за икономическите възможности и експортен потенциал на Република България и за условията за извършване на търговска дейност в Руската федерация;

2. подпомага българските юридически и физически лица, производители и износители на стоки и услуги и техни обединения при реализиране на дейността им на руския пазар, като предоставя информация, съдейства за установяване на делови контакти, организира срещи, изложби, делови мисии, бизнес форуми, презентации и други мероприятия и им предоставя за ползване помещения и жилища, извършва и други услуги, създаващи условия за успешното развитие на дейността на българските юридически и физически лица и техните обединения на руския пазар и за извършване на образователно-културна дейност;

3. поддържа предоставеното му недвижимо имущество.

(2) Центърът осъществява контакти с органи на държавната администрация, неправителствените организации и деловите среди на Република България и Руската федерация по въпроси, свързани с изпълняваните задачи.

Глава трета – ПРАВОМОЩИЯ НА ДИРЕКТОРА

Чл. 4. (1) Центърът се ръководи и представлява от директор.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г., бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г., бр. 70 от 2025 г., в сила от 1.07.2025 г.) Директорът се назначава от министъра на икономиката и индустрията съгласувано с министър-председателя на Република България и има дипломатически ранг към посолството на Република България в Москва, който се определя по предложение на министъра на икономиката и индустрията по съответния ред.

(3) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2016 г., в сила от 1.03.2016 г., отм., бр. 58 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.).

Чл. 5. (1) Директорът:

1. представлява центъра, организира, ръководи и контролира дейността му;

2. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г., бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г., бр. 70 от 2025 г., в сила от 1.07.2025 г.) координира дейността на центъра с Министерството на икономиката и индустрията, други административни структури, български физически и юридически лица и техни обединения;

3. сключва договори за сътрудничество с български браншови и отраслови организации;

4. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г., бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г., бр. 70 от 2025 г., в сила от 1.07.2025 г.) предлага на министъра на икономиката и индустрията сключване, изменение и прекратяване на служебните и трудовите правоотношения на служителите на центъра с място на работа в Москва, Руска федерация, командироването им по реда на Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина , приета с ПМС № 252 от 2000 г., предсрочното прекратяване или удължаване срока на дългосрочната им командировка, както и прави предложения за налагане на дисциплинарни наказания на тези служители;

5. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г.) сключва, изменя и прекратява правоотношенията на служителите с място на работа в София, Република България, разрешава ползване на отпуски, както и изплащането на обезщетения за неизползван платен годишен отпуск на служителите на центъра;

6. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г., бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г., бр. 70 от 2025 г., в сила от 1.07.2025 г.) командирова служителите в Руската федерация и в чужбина; командироването извън територията на Руската федерация се съгласува с министъра на икономиката и индустрията;

7. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г., бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г., бр. 70 от 2025 г., в сила от 1.07.2025 г.) предлага за утвърждаване на министъра на икономиката и индустрията проект на устройствен правилник, длъжностно разписание, поименно разписание на длъжностите и работните заплати на центъра;

8. утвърждава и подписва месечните ведомости за възнагражденията на служителите на центъра и плащанията по чл. 15 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина ;

9. сключва, изменя и прекратява граждански договори;

10. утвърждава вътрешните правила за работа в центъра, като ръководи, организира и осъществява контрол за спазването им;

11. (нова – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г.) при осъществяване на дейността си директорът издава заповеди, утвърждава правилници и инструкции;

12. (предишна т. 11 – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г.) ръководи, организира, координира и осъществява контрол за ефективното използване, стопанисване и опазване на имуществото на центъра, като взема решения относно управлението, поддържането и ползването на движимото и недвижимото имущество при спазване на законовите процедури;

13. (предишна т. 12 – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г.) изпълнява функциите на служител по сигурността на информацията съгласно Закона за защита на класифицираната информация ;

14. (предишна т. 13 – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г.) управлява като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити средствата на центъра;

15. (предишна т. 14, изм. – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г., бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г., бр. 70 от 2025 г., в сила от 1.07.2025 г.) представя за утвърждаване от министъра на икономиката и индустрията годишния план за дейността на центъра и актуализирания план за второто полугодие на съответната година;

16. (предишна т. 15, изм. – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г., бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г., бр. 70 от 2025 г., в сила от 1.07.2025 г.) представя на министъра на икономиката и индустрията тримесечни отчети за дейността на центъра и годишен доклад за цялостната дейност на центъра;

17. (предишна т. 16 – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г.) утвърждава длъжностните характеристики на служителите в центъра и осъществява контрол по прилагането на процедурите за оценяване изпълнението на служителите в центъра.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г., бр. 11 от 2016 г., в сила от 1.03.2016 г., отм., бр. 58 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.) При отсъствие на директора функциите му се изпълняват от главния секретар на основание писмена заповед на директора за всеки отделен случай.

Глава четвърта – СТРУКТУРА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА ЦЕНТЪРА

Раздел I – Общи положения

Чл. 6. (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г.) Администрацията на центъра подпомага директора при осъществяване правомощията му чрез осигуряване технически дейността на центъра.

(2) Общата численост на персонала в центъра е 11 щатни бройки и е посочена в приложението.

(3) Дейността на центъра се осъществява от държавни служители и служители, работещи по трудово правоотношение.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г., бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г., бр. 70 от 2025 г., в сила от 1.07.2025 г.) Служителите с място на работа в Москва, Руска федерация, се назначават от министъра на икономиката и индустрията и се командироват при условията и по реда на Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина .

(5) Служителите с място на работа в София, Република България, се назначават от директора на центъра.

(6) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г., изм., бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г., бр. 70 от 2025 г., в сила от 1.07.2025 г.) Министърът на икономиката и индустрията утвърждава структурата, длъжностното разписание, поименното разписание на длъжностите и работните заплати на работещите в центъра.

Раздел II – Главен секретар

Чл. 7. (1) Главният секретар осъществява административното ръководство на центъра.

(2) Главният секретар координира и контролира дейността на служителите за точното спазване на нормативните актове и на законните разпореждания на директора, като:

1. отговаря за планирането и отчетността при изпълнение на ежегодните цели на администрацията;

2. организира, ръководи, координира, контролира, отчита се и носи отговорност пред директора за дейността и за изпълнението на задачите на администрацията;

3. организира разпределянето на задачите за изпълнение между служителите на центъра;

4. координира и контролира дейността по ползването и управлението на държавната собственост, предоставена на центъра;

5. създава условия за нормална и ефективна работа на служителите в центъра;

6. осъществява общия контрол за изпълнението на възложените задачи;

7. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г., бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г., бр. 70 от 2025 г., в сила от 1.07.2025 г.) осъществява взаимодействие с главния секретар на Министерството на икономиката и индустрията;

8. утвърждава длъжностните характеристики на служителите;

9. организира работата с предложенията и сигналите в съответствие с разпоредбите на глава осма от Административнопроцесуалния кодекс .

(3) Директорът може със заповед да възложи и други функции и задачи на главния секретар.

(4) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г.) При отсъствие на главния секретар неговите функции се изпълняват от служител, определен за всеки конкретен случай с писмена заповед на директора.

Раздел III – Администрация

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г.) (1) Администрацията е организирана в една дирекция "Администрация", която се ръководи пряко от главния секретар.

(2) Функции на администрацията:

1. в областта на деловите връзки и информацията:

а) (изм. – ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г., бр. 70 от 2025 г., в сила от 1.07.2025 г.) организира презентации на експортния потенциал и инвестиционния климат в България, изложбени прояви и бизнес срещи, делови мисии, семинари, конференции, участва в подготовката и провеждането на такива мероприятия, организирани от Министерството на икономиката и индустрията и други български и руски организации;

б) съдейства на българския бизнес при осъществяване на контакти с потенциални бизнес партньори, като подпомага обмена на информация между тях и разпространява търговски запитвания и предложения;

в) (изм. – ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г., бр. 70 от 2025 г., в сила от 1.07.2025 г.) осъществява взаимодействие с дирекция "Външноикономическа политика" в Министерството на икономиката и индустрията по въпросите на търговско-икономическата и маркетинговата дейност на руския пазар;

г) поддържа интернет страницата на центъра, създава, поддържа и предоставя актуална информация за икономическите възможности и експортния потенциал на Република България и за условията за извършване на търговска дейност в Руската федерация;

2. в областта на финансите и управлението на собствеността:

а) организира и осъществява финансово-счетоводното обслужване на центъра в съответствие със Закона за счетоводството , сметкоплана на бюджетните предприятия и приложимите счетоводни стандарти и други нормативни актове, изготвя проекта на бюджета, следи за изпълнението на утвърдения му бюджет, изготвя периодичните касови и счетоводни отчети за дейността на центъра и ги предоставя в определените срокове на първостепенния разпоредител с бюджетни кредити, съставя годишния финансов отчет на центъра;

б) организира завеждането и отчитането на материалните и нематериалните активи на центъра, извършва касовото и банковото обслужване на центъра;

в) създава организация по охраната на труда, техниката за безопасност, управление на сградния фонд и материално-техническата база на центъра;

г) организира и отговаря за охранителния и пропускателния режим в центъра и ремонта на пожароизвестителните и пожарогасителните системи;

д) участва в изготвянето на вътрешни нормативни актове и договори;

3. в областта на административното обслужване и деловодната дейност:

а) приема, регистрира и насочва по компетентност входящата служебна кореспонденция към адресатите, извежда и изпраща по предназначение изходящата кореспонденция и извършва външна и вътрешна куриерска дейност;

б) организира и осъществява контрол на деловодната обработка на движението на входящата, изходящата и вътрешната кореспонденция и осигурява информация за получената и изпратената кореспонденция;

в) систематизира, съхранява и архивира документите и другите материали на центъра и извежда и води регистър на заповедите на директора;

г) води регистър на декларациите по чл. 12 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (Загл. изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) по отношение на служителите в администрацията на центъра;

д) изготвя заверени копия на документи, съхранявани в архива на центъра;

е) осигурява дейностите по административното обслужване на физическите и юридическите лица.

(3) Служителите в дирекцията изпълняват и други задачи, възложени от директора.

Раздел IV – Организация на работата на центъра

Чл. 9. Вътрешните правила за работа в центъра се утвърждават от директора на центъра.

Чл. 10. Освен определените с правилника функции служителите изпълняват и други задачи, възложени им от директора във връзка с осъществяваната от центъра дейност.

Чл. 11. Държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в администрацията, изпълняват възложените им задачи и отговарят пред главния секретар за изпълнението на работата съобразно длъжностните си характеристики.

Чл. 12. За образцово изпълнение на служебните си задължения държавните служители могат да бъдат награждавани с отличия в съответствие със Закона за държавния служител .

Чл. 13. (1) Работното време на служителите в администрацията е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г.) Работното време на центъра е от 9,00 до 17,30 ч. местно време с почивка от 12,00 до 12,30 ч.

(3) Приемното време на служителите, които работят с външни лица, е в рамките на работното време, а за специфични случаи то се определя със заповед на директора.

Чл. 14. (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г.) Приемът на граждани и представители на организации и юридически лица и изслушването на техните предложения и сигнали се извършват в приемната на центъра.

(2) Предложенията и сигналите – писмени и устни, могат да бъдат подадени лично или чрез упълномощен представител. Подадените предложения и сигнали се регистрират по ред, определен с акт на директора.

(3) Не се образува производство по анонимни предложения и сигнали, както и по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години.

(4) За анонимни предложения и сигнали се считат тези, в които не са посочени:

1. трите имена и адрес – за физически лица;

2. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г.) наименованието на организацията или юридическото лице, седалището и последният посочен в съответния регистър адрес на управление и електронният му адрес, ако има такъв;

3. предложения и сигнали, които, въпреки че съдържат реквизитите по т. 1 и 2, не са подписани от автора или от негов представител по закон или пълномощие.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г.) За сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години, се считат тези, които се отнасят за факти, случили се преди повече от две години преди подаването или заявяването на сигнала.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г.) Предложения за усъвършенстване на организацията и дейността на центъра могат да се правят до директора на центъра.

(7) Сигнали за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавното имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административните органи или длъжностни лица в центъра, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица, могат да се подават до:

1. директора, когато сигналът се отнася до служители на центъра;

2. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2013 г., в сила от 26.11.2013 г., бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г., бр. 70 от 2025 г., в сила от 1.07.2025 г.) министъра на икономиката и индустрията, когато сигналът се отнася до директора на центъра, по преценка на подателя сигналът може да бъде подаден и чрез директора.

(8) Предложенията и сигналите, които са подадени до некомпетентен орган, се препращат на компетентните органи не по-късно от 7 дни от постъпването им, освен когато има данни, че въпросът вече е отнесен и до тях. За препращането се уведомява подалият сигнала или предложението.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Устройственият правилник се издава на основание чл. 60, ал. 2 от Закона за администрацията и § 6, т. 2 от преходните и заключителните разпоредби на ПМС № 80 от 2012 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (ДВ, бр. 33 от 2012 г.).

§ 2. Правилникът влиза в сила в деня на обнародването му в "Държавен вестник".

§ 3. В едномесечен срок от приемането на устройствения правилник директорът на центъра издава необходимите правила и актове.

§ 4. Отменя се Устройственият правилник на Центъра на промишлеността на Република България в Москва, Руска федерация (ДВ, бр. 8 от 2010 г.).

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С правилника се определят функциите, структурата и числеността на персонала и организацията на работа на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност.

Чл. 2. (1) Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, наричан по-нататък "центъра", е юридическо лице на бюджетна издръжка – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерския съвет, със седалище София.

(2) Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност е специализирана административна структура за изпълнение на държавната политика в областта на превенцията и противодействието на корупцията и организираната престъпност.

Чл. 3. (1) Центърът анализира, планира и разработва мерки и комплексни решения за предотвратяване на възможността за създаване на корупционни практики и противодействие на корупцията като цяло и на организираната престъпност в частта, в която двете престъпни явления взаимно се припокриват, с оглед спецификата на дейността на отделните държавни органи и техните администрации.

(2) Центърът подпомага държавните органи и органите на местното самоуправление при разработването на политиката за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност и подобряване на взаимодействието и координацията между държавните органи, гражданското общество, медиите и бизнеса.

(3) Центърът прилага Комплексния модел за противодействие на корупцията и организираната престъпност "БОРКОР", наричан по-нататък "Комплексния модел "БОРКОР", чрез използване на утвърдените стандарти на Федерална република Германия, както и посредством специално разработени за Комплексния модел "БОРКОР" методи и техники (експертни концепции Комплексен модел "БОРКОР").

(4) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2015 г., в сила от 8.05.2015 г.) Центърът съгласува всеки законопроект, изготвен от органите на изпълнителната власт, съобразно функционалната си компетентност.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 33 от 2015 г., в сила от 8.05.2015 г.) Центърът отчита изпълнението на дейността си и на прилагането на комплексния модел "БОРКОР" пред Министерския съвет.

Чл. 4. Дейността на центъра се финансира от:

1. държавния бюджет;

2. средства по национални и международни програми;

3. договори и споразумения;

4. помощи и дарения;

5. други източници.

Чл. 5. (1) (Доп. – ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г., изм., бр. 50 от 2015 г., в сила от 3.07.2015 г.) Дейността на центъра се ръководи методически от Консултативен съвет, състоящ се от представители на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, на Сметната палата и директора на центъра. Председател на Консултативния съвет е заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси.

(2) Консултативният съвет:

1. одобрява стратегическите насоки за работата на центъра;

2. дава становище за разработване на нови проекти;

3. приема поетапно резултатите от разработването на отделните проекти;

4. одобрява окончателните резултати от разработването на проектите и свързаните с тях предложения за мерки и решения;

5. приема годишния доклад за работата на центъра;

6. приема правила за работата си.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г., изм., бр. 50 от 2015 г., в сила от 3.07.2015 г.) Заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси след съгласуване по съответния ред на представителите на заинтересуваните органи на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, и на Сметната палата в Консултативния съвет, предлага на министър-председателя за утвърждаване поименния състав на съвета.

(4) Решенията на Консултативния съвет се приемат с консенсус.

(5) По покана на председателя на консултативния съвет в работата му участват и представители на неправителствени организации.

(6) При осъществяване на дейността си Консултативният съвет се подпомага от администрацията на центъра.

Глава втора – УПРАВЛЕНИЕ НА ЦЕНТЪРА

Чл. 6. (1) Центърът се ръководи и представлява от директор.

(2) Директорът се определя с акт на Министерския съвет и се назначава със заповед на министър-председателя.

(3) За директор на центъра се назначава лице, което:

1. е дееспособно и притежава само българско гражданство;

2. не е осъждано за умишлено престъпление и няма влязла в сила присъда "лишаване от свобода";

3. притежава висше образование с минимална образователно-квалификационна степен "магистър" и с трудов и/или служебен стаж по специалността, не по-малък от 10 години;

4. издадено му е разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на сигурност "Секретно" при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация .

(4) Директорът:

1. организира и контролира изпълнението на Комплексния модел "БОРКОР" и на други проекти в тази област, възложени на центъра с акт на Министерския съвет или със заповед на министър-председателя;

2. предлага по установения ред на Министерския съвет и на другите компетентни ведомства и организации разработените от центъра анализи, становища и предложения за конкретни мерки и решения за подобряване на дейността им за превенция на корупцията и организираната престъпност;

3. координира и контролира изпълнението на решенията на Консултативния съвет;

4. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2015 г., в сила от 8.05.2015 г.) ръководи, координира и контролира функционирането на администрацията и назначава служителите в центъра;

5. при необходимост привлича независими експерти и консултанти за работа в центъра въз основа на сключени с тях граждански договори;

6. привлича за работа в центъра държавни служители от други администрации по нормативно установения ред;

7. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2015 г., в сила от 8.05.2015 г.) ръководи и контролира цялостната организация по оценяването на изпълнението на служителите в администрацията и обучението на персонала и утвърждава длъжностните характеристики на държавните служители и на лицата, работещи по трудово правоотношение в центъра;

8. определя вътрешни правила, процедури и инструкции за работата на административните звена на центъра по направление на дейност в съответствие с изискванията за реализацията на комплексния модел "БОРКОР";

9. сключва договори, свързани с осъществяването на дейността на центъра;

10. изготвя проекта на бюджет на центъра;

11. изготвя ежегодно до 31 март на следващата година доклад за дейността на центъра и след съгласуване с Консултативния съвет го представя на Министерския съвет за одобряване;

12. изпълнява и други задачи, възложени му със закон или с акт на Министерския съвет.

Чл. 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 16.02.2011 г., бр. 33 от 2015 г., в сила от 8.05.2015 г.) При осъществяване на своите правомощия директорът на центъра се подпомага от заместник-директор.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 16.02.2011 г., бр. 33 от 2015 г., в сила от 8.05.2015 г.) Заместник-директорът се назначава от министър-председателя.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 16.02.2011 г., бр. 33 от 2015 г., в сила от 8.05.2015 г.) Когато директорът е в командировка или ползва законоустановен отпуск, неговите правомощия се упражняват от заместник-директора.

Чл. 8. (Отм. – ДВ, бр. 33 от 2015 г., в сила от 8.05.2015 г.).

Глава трета – СТРУКТУРА И ФУНКЦИИ НА ЦЕНТЪРА

Раздел I – Структура

Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2015 г., в сила от 8.05.2015 г.) Структурата на центъра включва обща администрация, финансов контрольор и специализирана администрация. Служителите, назначавани на работа в центъра, могат да бъдат държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение.

Чл. 10. (1) Общата администрация е организирана в дирекция "Административно-правно, финансово и техническо обслужване и човешки ресурси".

(2) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2015 г., в сила от 8.05.2015 г.) Специализираната администрация е организирана във:

1. дирекция "Координация, съгласуване и взаимодействие";

2. дирекция "Проекти, анализи и мерки".

Чл. 11. Общата численост на служителите в центъра и нейното разпределение по административни звена са посочени в приложението.

Чл. 12. (1) Директорът утвърждава структурата на административните звена и длъжностното разписание на служителите в центъра.

(2) Директорът със заповед създава, преобразува и закрива отдели и сектори в рамките на дирекциите по чл. 10 , с която се определя и разпределението на функциите на тези звена.

Раздел II – Служител по сигурността на информацията

Чл. 13. (Отм. – ДВ, бр. 33 от 2015 г., в сила от 8.05.2015 г.).

Чл. 14. (Отм. – ДВ, бр. 33 от 2015 г., в сила от 8.05.2015 г.).

Раздел III – Обща администрация

Чл. 15. Дирекция "Административно-правно, финансово и техническо обслужване и човешки ресурси":

1. осъществява цялостното правно и техническо обслужване на центъра;

2. съставя проекта на бюджет на центъра и извършва счетоводното отчитане на изпълнението на бюджета;

3. подготвя годишния бюджет и баланс на центъра, изготвя и отговаря за спазването на системата за вътрешно финансово управление и контрол;

4. организира и осъществява материално-техническото снабдяване на центъра и отговаря за опазването и поддръжката на неговото имущество;

5. организира и осъществява деловодната дейност, отчитането и движението на входящата и изходящата кореспонденция на центъра;

6. отговаря за създаването и поддръжката на компютърната инфраструктура на центъра;

7. администрира и контролира експлоатацията на информационната система и отговаря за нейната сигурност заедно със служителя по сигурността на информацията;

8. води регистри в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация ;

9. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2015 г., в сила от 8.05.2015 г.) осъществява дейностите по подбор, назначаване, освобождаване, преместване и обучение на персонала на центъра, изготвянето и поддържането на личните кадрови досиета на служителите, като във връзка с това подпомага директора при изпълнението на правомощията му, отнасящи се до управлението на човешките ресурси;

10. отговаря за връзките с обществеността, подготвя и поддържа интернет страница и съобщения за средствата за масово осведомяване.

Раздел IV – Специализирана администрация

Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2015 г., в сила от 8.05.2015 г.) Дирекция "Координация, съгласуване и взаимодействие":

1. осъществява координацията и взаимодействието на центъра със законодателната, изпълнителната и съдебната власт, с органите на местното самоуправление и със структурите на гражданското общество – по изпълняваните задачи, и със средствата за масово осведомяване, както и с международни организации по линия на антикорупционната политика;

2. поддържа национална база данни, свързани с изпълнението на антикорупционните политики, организира проучвания и анализи на общественото мнение;

3. съгласува всеки законопроект, изготвен от органите на изпълнителната власт, съобразно функционалната компетентност на центъра, като изготвя становища и прави предложения за мерки;

4. извършва ежегодна оценка на въздействието относно наличието на корупционен риск на приетите през годината законодателни актове;

5. изготвя предложения за разработване на нови проекти от дирекция "Проекти, анализи и мерки".

Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2015 г., в сила от 8.05.2015 г.) Дирекция "Проекти, анализи и мерки":

1. планира и осъществява изпълнението на проектната дейност, като използва специализираната информационно-аналитична система на центъра;

2. събира и оценява относимата информация за извършване на аналитичната дейност и определя основните цели и изисквания към конкретните проекти;

3. осъществява координация с партньорите при разработването и реализирането на проектите;

4. извършва сравнително-правни, правни, организационни и процесни анализи, анализи на конкретни случаи, както и други видове анализи на действащи нормативни актове, правила и процеси с цел установяване на условия и възможности за извършване на корупционни действия и прави предложения за мерки и комплексни решения с антикорупционна насоченост;

5. извършва анализи на риска и разработва методологии за оценка на риска от корупционно поведение;

6. разработва и прави предложения за етични стандарти и стандарти за почтеност, свързани с личността;

7. провежда обучения на служители от външни структури, които са отговорни за прилагането, надзора и контрола на системите от мерки.

Чл. 18. (Отм. – ДВ, бр. 33 от 2015 г., в сила от 8.05.2015 г.).

Чл. 19. (Отм. – ДВ, бр. 33 от 2015 г., в сила от 8.05.2015 г.).

Чл. 20. (Отм. – ДВ, бр. 33 от 2015 г., в сила от 8.05.2015 г.).

Глава четвърта – ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА ЦЕНТЪРА

Чл. 21. (1) Организацията на работата на центъра се осъществява съгласно правилника и вътрешни правила, процедури и инструкции, утвърдени от директора на центъра.

(2) Директорът на центъра може да утвърждава процедури и инструкции, свързани с работата по реализацията на комплексния модел "БОРКОР" и на другите проекти по предложение на директорите на дирекции.

Чл. 22. Директорите на дирекции:

1. осъществяват непосредственото ръководство и отговарят за цялостната дейност на дирекциите пред директора на центъра;

2. съобразно функциите на дирекциите осъществяват методическо ръководство и контрол върху дейността на съответните звена в структурата на центъра.

Чл. 23. Държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в центъра, изпълняват възложените им задачи и отговарят пред прекия си ръководител за изпълнението на работата съобразно длъжностните си характеристики.

Чл. 24. (Нов – ДВ, бр. 22 от 2012 г.) (1) Работното време на служителите в центъра е 8 часа дневно с променливи граници и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

(2) Служителите сами определят началото на работното си време, което може да бъде в периода от 7,30 до 10,00 ч. Краят на работното време се определя в зависимост от началото на работния ден след задължително отработване на 8 часа дневно.

(3) Служителите на центъра ползват обедна почивка 30 минути между 12,00 и 14,00 ч.

(4) Директорът на центъра може да определи и друго работно време за служители от отделни административни звена с цел осигуряване на необходимите условия за изпълнение на функциите им.

(5) Редът за отчитане на работното време се определя със заповед на директора на центъра.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Правилникът се приема на основание чл. 60 от Закона за администрацията и § 1 от заключителните разпоредби на Постановление № 158 на Министерския съвет от 2010 г. за създаване на Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет (ДВ, бр. 62 от 2010 г.).