Вид акт: Правилник

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . Този правилник урежда организацията на дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет, наричан по-нататък "Инспектората", на неговата администрация и на експертите.

Чл. 2 . (1) Инспекторатът е юридическо лице със седалище София.

(2) Бюджетът на Инспектората е част от бюджета на съдебната власт, който се приема от Народното събрание.

Чл. 3 . (1) Инспекторатът организира и осъществява дейността си в съответствие с Конституцията на Република България (КРБ) , Закона за съдебната власт (ЗСВ) , този правилник и действащото законодателство.

(2) Дейността на Инспектората се основава на принципите на законосъобразност, обективност и публичност.

Чл. 4 . (1) При изпълнение на функциите си Инспекторатът си взаимодейства с другите органи на съдебната, изпълнителната и законодателната власт, с юридически лица и с граждани.

(2) Административните ръководители на органите на съдебната власт са длъжни да оказват съдействие на инспекторите и експертите, които ги подпомагат при изпълнение на правомощията им, като им осигуряват достъп до всички необходими материали.

(3) Административните ръководители по ал. 2 са длъжни да предоставят информация на главния инспектор и инспекторите за действията, които са предприели по всеки сигнал или предложение, изпратен до тях от Инспектората.

Глава втора – ПРАВОМОЩИЯ НА ИНСПЕКТОРАТА

Чл. 5 . (1) Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции.

(2) Инспекторатът извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.

(3) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) Инспекторатът осъществява надзор и осигурява спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО ( Общ регламент относно защитата на данните ), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) 2016/679 ", на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и на нормативните актове в областта на защитата на личните данни при обработването на лични данни от:

1. съда при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт, и

2. прокуратурата и следствените органи при изпълнение на функциите им на органи на съдебната власт за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) При осъществяване на своите правомощия главният инспектор и инспекторите са независими и се подчиняват само на закона.

Чл. 6 . Инспекторатът действа служебно, по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително на съдии, прокурори и следователи.

Чл. 7 . Инспекторатът:

1. проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените органи;

2. проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването на делата в установените срокове;

3. извършва проверка по заявления на граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт по приключени производства, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок;

4. (доп. – ДВ, бр. 112 от 2025 г.) анализира и обобщава делата, които са приключени с влязъл в сила съдебен акт, както и приключените преписки и дела на прокурорите и следователите, като приема процедура за отчитане и публикуване на резултатите от анализа и обобщението на приключените дела;

5. при противоречива съдебна практика, установена при осъществяване на дейността по т. 4, сигнализира компетентните органи за отправяне на искане за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;

6. (изм. – ДВ, бр. 112 от 2025 г.) при нарушения, установени при осъществяване на дейностите по т. 1 – 4, сигнализира административния ръководител на съответния орган на съдебната власт и съответната колегия на Висшия съдебен съвет;

7. извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите;

7а. (нова – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) осъществява надзор при обработването на лични данни в случаите по чл. 17 ЗЗЛД ;

8. приема вътрешни правила за провеждане на проверките за почтеност на експертите от специализираната администрация и организира тяхното провеждане;

9. приема вътрешни правила за извършване на проверките по т. 1, 2 и 4 в органите на съдебната власт, както и за проверките по т. 3 и 7;

10. прави предложения за образуване на дисциплинарни производства за налагане на дисциплинарни наказания на съдии, прокурори, следователи и административни ръководители на органите на съдебната власт;

11. прави предложения за поощрение до съответния административен ръководител на съдии, прокурори и следователи за проявен висок професионализъм и образцово изпълнение на служебните задължения;

12. отправя сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, включително до компетентните органи на съдебната власт;

13. изготвя годишна програма за планови проверки и годишен доклад за дейността си, който представя на пленума на Висшия съдебен съвет;

14. обсъжда предложения от министъра на правосъдието проект на бюджет на съдебната власт в частта му относно бюджета на Инспектората и го представя на Висшия съдебен съвет;

15. ежегодно предоставя публично информация за своята дейност и публикува годишния доклад за дейността си на интернет страницата си;

16. обжалва пред Върховния административен съд решенията на съответната колегия на Висшия съдебен съвет по дисциплинарните производства по реда и условията на чл. 323 ЗСВ ;

17. (изм. – ДВ, бр. 112 от 2025 г.) приема образци за отчитане на прик­лючването на делата при осъществяване на дейността си по т. 2 след съгласуване с Висшия съдебен съвет;

18. (нова – ДВ, бр. 112 от 2025 г.) прави предложения пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет за изменение и допълнение на Кодекса за етично поведение на българските съдии или Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи;

19. (нова – ДВ, бр. 112 от 2025 г.) организира и провежда антикорупционни обучения, както и обучения за укрепване на почтеността и независимостта на съдиите, прокурорите и следователите и по въпросите за конфликта на интереси, в съответствие с правомощията си по т. 7;

20. (нова – ДВ, бр. 112 от 2025 г.) обобщава ежегодно добрите и лошите практики по отношение на спазването на етичните правила в съответствие с относимите европейски и международни стандарти във връзка с проверките по т. 7 и предоставя информацията на колегиите на Висшия съдебен съвет.

Чл. 8 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) Инспекторатът осъществява дейността си чрез предварителни консултации, проверки, проучвания и анализи.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) Въз основа на действията на Инспектората по ал. 1 и в съответствие с констатациите и изводите се изготвя съответно акт за резултатите от проверката, констативен протокол, становище, сигнал, предложение, решение, наказателно постановление или доклад.

Чл. 9 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Инспекторатът има кръгъл печат с логото на органа, изобразяващо два лъва, които държат изправен щит с нарисувани върху него меч и везни, а в кръга около тях са изписани думите "Република България. Инспекторат към ВСС.

(2) Печатът се полага върху оригиналите на актовете на Инспектората.

Глава трета – СТРУКТУРА И ФУНКЦИИ НА ИНСПЕКТОРАТА

Раздел I – Общи положения

Чл. 10 . Инспекторатът се състои от главен инспектор и десет инспектори.

Чл. 11 . За главен инспектор и инспектори се избират юристи с високи професионални и нравствени качества.

Чл. 12 . Главният инспектор и инспекторите се избират и освобождават при условия и по ред, определени с КРБ и ЗСВ .

Чл. 13 . Главен инспектор или инспектор не може да бъде лице, за което са налице обстоятелствата по чл. 18, ал. 1 ЗСВ .

Чл. 14 . (1) Възнаграждението на главния инспектор е равно на възнаграждението на член на Висшия съдебен съвет.

(2) Възнаграждението на инспекторите е равно на 90 на сто от възнаграждението на главния инспектор.

Чл. 15 . (1) За всяка година на главния инспектор и инспекторите се изплащат средства за облекло в размера, определен в чл. 221 ЗСВ .

(2) Задължителното обществено и здравно осигуряване на главния инспектор и инспекторите се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт.

(3) Главният инспектор и инспекторите задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.

Чл. 16 . (1) Главният инспектор и инспекторите имат право на отпуск 30 работни дни и допълнителен отпуск по един работен ден за всеки две години юридически стаж, като общият размер на отпуска не може да надвишава 60 календарни дни.

(2) Главният инспектор и инспекторите имат право на неплатен годишен отпуск до 30 работни дни в календарна година, който се зачита за юридически стаж.

Чл. 17 . Времето, прослужено като главен инспектор или инспектор в Инспектората, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7 и по чл. 225, ал. 1 ЗСВ .

Чл. 18 . (1) Инспекторите могат да бъдат награждавани с отличия и награди за образцово изпълнение на служебните задължения.

(2) Видът на наградата се определя в заповедта на главния инспектор, с която се награждава инспекторът.

Чл. 19 . Главният инспектор и инспекторите ползват материалната база на органите на съдебната власт.

Раздел ІІ Главен инспектор

Чл. 20 . (1) Главният инспектор осъществява общо организационно и методическо ръководство на дейността на Инспектората, като:

1. представлява Инспектората и определя кой от инспекторите го замества при негово отсъствие;

2. утвърждава правилник за вътрешния трудов ред, вътрешни правила за документооборота, вътрешни правила за прилагане на принципа за случайния подбор чрез електронно разпределение и други актове в случаите, предвидени в закон;

3. се разпорежда със средствата по бюджета на Инспектората;

4. осъществява контрол върху дейността на инспекторите;

5. се произнася с мотивирано решение по възражения срещу актове от извършени проверки по чл. 54, ал. 1, т. 1 – 3 ЗСВ на органите на съдебната власт или на отделни съдии, прокурори и следователи;

6. организира издаването на бюлетин за резултатите от проверките, който се публикува на интернет страницата на Инспектората;

7. сключва и прекратява трудовите договори със съдебните служители;

8. организира повишаване квалификацията на инспекторите и съдебните служители;

9. налага дисциплинарни наказания по реда на Кодекса на труда на съдебните служители;

10. (доп. – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) издава наказателните постановления по чл. 408д, ал. 2 ЗСВ и по чл. 87, ал. 3 ЗЗЛД ;

11. осъществява и други правомощия, възложени му със закон.

(2) В изпълнение на правомощията си по общо организационно ръководство главният инспектор издава заповеди.

(3) Главният инспектор може да присъства на заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет и на заседанията на съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, като не участва в гласуването.

Раздел ІІІ Инспектори

Чл. 21 . Всеки инспектор:

1. извършва проверки, предвидени в годишната програма на Инспектората;

2. извършва проверки по сигнали;

3. извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и проверки за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите;

4. разглежда в екип с двама експерти заявления на граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок;

4а. (нова – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г., доп., бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) разглежда искания за предварителни консултации по чл. 17б и 65 ЗЗЛД , уведомления за нарушения на сигурността на личните данни, както и жалби на субектите на данни за нарушаване на правата им по Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД ;

4б. (нова – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) изготвя предложения за прилагане на принудителни административни мерки в случаите, предвидени в ЗЗЛД и този правилник;

5. изпълнява всички дейности, свързани с упражняване на правомощията на Инспектората, определени от закона и възложени от главния инспектор;

6. участва с право на глас в заседанията на Инспектората;

7. представлява Инспектората и поддържа внесените от него предложения за образуване на дисциплинарни производства за налагане на дисциплинарни наказания пред дисциплинарните състави и комисия "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС" към съответната колегия на Висшия съдебен съвет, когато е определен за това от главния инспектор;

8. участва в междуведомствени работни групи за изготвянето на проекти за нормативни актове и за мониторинг по прилагането на действащото законодателство.

Чл. 22 . При изпълнение на служебните си задължения главният инспектор и инспекторите се легитимират със служебна карта по образец, утвърден от главния инспектор по предложение на главния секретар.

Раздел IV – Заседания на Инспектората

Чл. 23 . (1) В заседанията на Инспектората участват с право на глас главният инспектор и всички инспектори.

(2) Заседанията се провеждат в сградата на Инспектората, освен ако се налага провеждането им на друго място.

(3) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) По изключение заседания могат да се провеждат и от разстояние (дистанционно) чрез използване на технически средства.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Заседанията се свикват от главния инспектор или по инициатива на най-малко една втора от инспекторите.

Чл. 24 . (1) Заседанията на Инспектората не са публични.

(2) По решение на инспекторите на заседанията могат да присъстват и външни лица.

Чл. 25 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) Заседанията на Инспектората се председателстват от главния инспектор.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) За заседанията се води протокол, който се подписва от главния инспектор, както и от лицето, което го е изготвило.

(3) Протоколите по ал. 2 се съхраняват от определен от главния инспектор служител.

Чл. 26 . (1) Главният инспектор открива заседанието на Инспектората, ако присъстват повече от половината от инспекторите.

(2) Проверката за кворум се извършва поименно преди откриване на заседанието.

(3) При липса на кворум главният инспектор обявява датата и часа на следващото заседание.

Чл. 27 . (1) Дневният ред за заседанията на Инспектората се обявява с поканата за свикването му не по-късно от три дни преди провеждане на заседанието.

(2) При неотложна необходимост заседанията на Инспектората могат да бъдат свикани и без спазване на срока по ал. 1.

(3) При провеждане на заседанията по ал. 1, по предложение на главния инспектор или инспектор, към предварително обявения дневен ред могат да бъдат включени допълнителни точки, когато поставените по тях въпроси не търпят отлагане.

Чл. 28 . Инспекторатът приема решения с мнозинство повече от половината от членовете си.

Глава четвърта – СЪДЕБНИ СЛУЖИТЕЛИ В ИНСПЕКТОРАТА

Раздел І Общи положения

Чл. 29 . (1) При осъществяване на дейността си Инспекторатът се подпомага от администрация.

(2) Служителите в администрацията на Инспектората са съдебни служители.

Чл. 30 . (1) Съдебните служители са организирани в обща и специализирана администрация.

(2) Съдебни служители на пряко подчинение на главния инспектор са финансовият контрольор и служителят по сигурност на информацията.

Раздел ІІ Главен секретар

Чл. 31 . Администрацията на Инспектората се ръководи от главен секретар.

Чл. 32 . (1) За главен секретар в Инспектората може да се назначи лице, което отговаря на изискванията по чл. 164, ал. 2 ЗСВ .

(2) Главният секретар се назначава със заповед на главния инспектор след провеждане на конкурс.

(3) Главният секретар е пряко подчинен на главния инспектор на Инспектората и се отчита за дейността си пред него.

(4) Докато упражнява длъжността си, главният секретар не може да членува в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършва политическа дейност.

(5) Главният секретар получава основно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.

(6) Времето, прослужено като главен секретар на Инспектората, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7 ЗСВ .

Чл. 33 . (1) Главният секретар осъществява административното ръководство на администрацията на Инспектората, като:

1. осигурява организационната връзка между главния инспектор и съдебните служители;

2. подпомага главния инспектор при планиране и организиране работата на експертите;

3. организира разпределението на задачите между административните звена на общата администрация и между съдебните служители в тези звена и осъществява общ контрол за изпълнението на възложените задачи;

4. ръководи планирането на дейността на административните звена на общата администрация;

5. отчита изпълнението на ежегодните цели на общата администрация;

6. създава условия за законосъобразна и ефективна работа на съдебните служители;

7. отговаря за управлението на административната дейност и осъществява общо ръководство по отношение на човешките ресурси;

8. (доп. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) предлага за назначаване и освобождаване съдебните служители от общата администрация;

9. следи за спазване от съдебните служители на длъжностните им характеристики, на вътрешнослужебните актове и на етичните правила за поведение съгласно Етичния кодекс на съдебния служител;

10. организира и контролира мерките за контрол на достъпа и отчитане на работното време на съдебните служители;

11. представлява Инспектората в случаите, когато е определен изрично от главния инспектор;

12. осъществява общ контрол за спазването на реда за документооборота, деловодната и архивната дейност;

13. осигурява прозрачност и публичност на дейността на администрацията и организира процеса по осигуряване достъпа до информация, когато такъв е разрешен;

14. изготвя предложения за подобряване на структурата, състава и организацията на дейността на общата администрация и за подобряване на административното осигуряване на Инспектората, като в това число предлага мерки за развитие и за повишаване на ефективността на работата на администрацията;

15. предлага на главния инспектор за одобряване организационната структура, щатните разписания и длъжностните характеристики на съдебните служители;

16. прави предложения пред главния инспектор за поощрения и налагане на дисциплинарни наказания по отношение на съдебните служители;

17. осъществява общо ръководство и контрол по отношение на информационните технологии и системи в Инспектората;

18. изпълнява и други задачи, възложени му от главния инспектор.

(2) При отсъствие на главния секретар главният инспектор със заповед определя негов заместник от съдебните служители.

(3) В изпълнението на правомощията си главният секретар издава разпореждания, които са задължителни за съдебните служители.

(4) Всеки съдебен служител може да подаде възражение срещу разпореждането на главния секретар до главния инспектор, който се произнася с окончателно решение.

Раздел ІІІ Финансов контрольор. Служител по сигурността на информацията

Чл. 34 . Финансовият контрольор:

1. прилага и спазва Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор ;

2. разработва проекти на приложимите към системата за финансово управление и контрол стратегически планове, планове за действие и програми за достигане на поставените цели, като след приемането им ги прилага;

3. отговаря за изграждането и прилагането на контролни дейности;

4. отговаря за разработването и прилагането на системи, които осигуряват идентифициране, събиране и разпространяване в подходяща форма и срокове на надлежна и достоверна информация, която да позволява на всяко длъжностно лице да поеме определена отговорност;

5. в резултат на извършения предварителен контрол се произнася по законосъобразността на поемане на задължението или извършване на разхода.

Чл. 35 . (1) Служителят по сигурност на информацията осъществява дейност "Сигурност на информацията" в Инспектората, като:

1. осигурява спазването на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и актовете по прилагането му, поддържане на регистратура за класифицирана информация, организация по надлежното създаване и получаване, обработване, съхраняване и предаване на класифицираната информация;

2. разработва мерки за охрана чрез физически и технически средства и контролира изпълнението им, като съгласува мерките със специализираното звено за охрана на съдебната власт;

3. извършва периодични проверки на отчетността и движението на материалите и документите, съдържащи класифицирана информация;

4. разработва план за защита на класифицираната информация при военно или друго извънредно положение;

5. изпълнява други задачи, произтичащи от нормативни актове, които регламентират защитата на класифицираната информация, както и такива, възложени от главния инспектор.

(2) Длъжността служител по сигурност на информацията временно може да бъде съвместявана с друга длъжност съобразно разпоредбите на ЗЗКИ и актовете по прилагането му.

Раздел ІV Обща администрация

Чл. 36 . (1) Общата администрация на Инспектората се състои от:

1. дирекция "Административна дейност";

2. дирекция "Правно обслужване, връзки с обществеността и човешки ресурси";

3. дирекция "Бюджет и финанси";

4. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) дирекция "Компютърно-информационна сигурност".

(2) В дирекциите могат да се създават отдели, а в отделите – сектори.

(3) Ръководителите на звената на общата администрация осъществяват действията по прогнозиране, планиране, ръководство, организация и контрол по отношение дейността на съответното звено.

Чл. 37 . Дирекция "Административна дейност":

1. осигурява административно-деловодното обслужване на Инспектората, като:

а) организира, осъществява и контролира движението на входящата, изходящата и вътрешната кореспонденция;

б) осигурява деловодното обработване на постъпилите в Инспектората документи;

в) експедира входящата и изходящата кореспонденция;

г) осигурява информация за входящата, изходящата и вътрешната кореспонденция, както и за възложените и изпълнените задачи;

д) осигурява организационно заседанията на Инспектората;

е) (изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) води и изготвя протоколи от заседанията на Инспектората, както и протоколи от изслушвания при извършване на проверка по глава девета, раздел Іб ЗСВ ;

ж) съхранява актовете на Инспектората и материалите към тях;

з) систематизира и съхранява документите от текущия архив;

и) комплектува, съхранява, обработва и организира използването на архивния фонд на Инспектората;

к) (нова – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) поддържа регистър на уведомленията за нарушения на сигурността на личните данни по чл. 33 от Регламент (ЕС) 2016/679 и по чл. 67 ЗЗЛД ;

2. организира материално-техническото осигуряване на Инспектората, като:

а) осигурява снабдяването на Инспектората с техника, консумативи и обзавеждане;

б) осъществява транспортното обслужване, поддръжката и ремонта на транспортните средства;

в) отговаря за строителните и ремонтните работи в сградите на Инспектората;

г) отговаря за техническата поддръжка на инсталациите и съоръженията в сградния фонд;

д) осигурява хигиената в сградите на Инспектората.

Чл. 38 . Дирекция "Правно обслужване, връзки с обществеността и човешки ресурси":

1. осъществява дейностите по правно обслужване на административната дейност на Инспектората, като:

а) организира и осъществява разработването на проекти на вътрешни правила на Инспектората, инструкции, заповеди и др.;

б) изготвя проекти на документации за провеждане на обществени поръчки;

в) изготвя и съгласува проекти на договори;

г) изготвя правни становища, както и проекти на решения за предоставяне или отказ на достъп до обществена информация;

2. осигурява процесуалното представителство на Инспектората пред съдебните органи, като:

а) представлява Инспектората пред съдилищата в страната след изрично писмено упълномощаване от главния инспектор;

б) при участие в процеса изготвя писмени молби, жалби, писмени защити и др.;

в) води регистър на дисциплинарните производства, образувани по предложение на Инспектората;

г) следи и анализира дисциплинарната практика на колегиите на Висшия съдебен съвет и на Върховния административен съд, като на всяко шестмесечие изготвя аналитичен доклад;

3. осигурява връзките на Инспектората с обществеността и протоколната дейност, като:

а) осигурява провеждането на информационната политика на Инспектората и координацията по нейното реализиране;

б) разработва и осъществява медийната стратегия на Инспектората;

в) следи публикациите в средствата за масово осведомяване, свързани с дейността на Инспектората и органите на съдебната власт;

г) поддържа архив на отразяването на работата на Инспектората в средствата за масово осведомяване;

д) предоставя периодична информация на средствата за масово осведомяване за дейността на Инспектората;

е) подпомага главния инспектор при осъществяването на контактите му със средствата за масово осведомяване;

ж) осигурява публикуването на годишния доклад за дейността на Инспектората на интернет страницата му и го изпраща на Висшия съдебен съвет;

з) организира протоколните дейности на Инспектората;

и) организира командировките извън страната;

к) изготвя паметна записка за протоколните дейности на Инспектората;

4. осъществява непосредствено управлението на човешките ресурси, като:

а) изготвя и актуализира проектите на организационната структура, длъжностното разписание и длъжностните характеристики на съдебните служители;

б) събира, обработва и съхранява служебна информация в трудовите досиета;

в) изготвя проекти на заповеди, споразумения, договори и удостоверителни документи, свързани с трудовите правоотношения на главния инспектор, инспекторите и съдебните служители;

г) организира процедурите за назначаване на съдебните служители, процедурите по атестиране и повишаване в ранг и налагане на дисциплинарни наказания.

Чл. 39 . Дирекция "Бюджет и финанси":

1. организира процеса по разработване, съставяне и изпълнение на бюджета на Инспектората, като:

а) разработва средносрочни и дългосрочни прогнози за бюджета;

б) съставя проект на бюджета за съответната календарна година;

в) представя на главния инспектор и инспекторите становище за проект на годишния бюджет на Инспектората и бюджетни прогнози;

г) представя на главния инспектор и инспекторите мотивирано становище по предложения от министъра на правосъдието проект на бюджет на съдебната власт в частта му относно бюджета на Инспектората;

д) изготвя ежемесечно информация за изпълнението на бюджета;

е) изготвя финансови обосновки;

2. осъществява цялостната финансово-счетоводна дейност при спазване на Закона за счетоводството , Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор , Закона за публичните финанси и указанията на Министерството на финансите, като:

а) обработва и съхранява счетоводната документация и информация за дейността на Инспектората, включително счетоводните документи по обществените поръчки;

б) следи за правилното оформяне на първичните и вторичните счетоводни документи и ги отразява своевременно в счетоводните регистри;

в) извършва счетоводно отчитане на приходите и разходите на Инспектората по пълна бюджетна класификация по счетоводни сметки от Сметкоплана на органите на съдебна власт и параграфите от Единната бюджетна класификация;

г) осигурява дейностите по набиране и разходване на парични средства, включително изплащане на възнагражденията и разплащанията по договорите;

д) организира дейностите, свързани със задълженията за подаване на декларации в НАП и НОИ в предвидените срокове и заплащането на задължения за данъци, такси, застраховки и др.;

е) прилага системата за двоен подпис по отношение на поемането на задължения и извършването на разходи;

ж) анализира ежемесечно разходите по бюджета на Инспектората и предлага мерки, свързани с финансовата дисциплина и отчетност;

з) организира начина и реда на заприходяване, съхранение и отпускане на материали и дълготрайни материални и нематериални активи;

и) следи за наличността на компютърната техника, периферни устройства, мрежово оборудване и лицензиран софтуер;

к) съхранява счетоводния архив съгласно изискванията на Закона за счетоводството ;

л) организира и извършва инвентаризации на активите и пасивите на Инспектората съгласно изискванията на Закона за счетоводството ;

3. организира процеса по изготвяне и представяне на отчетите за касово изпълнение на бюджета на Инспектората, като изготвя месечни, тримесечни отчети за касово изпълнение на бюджета и годишни финансови отчети, Баланс и Отчет за приходите и разходите на Инспектората;

4. участва в процеса на управление на публичните средства на Инспектората в съответствие с принципите за законосъобразност, икономичност, ефективност, ефикасност и публичност, като:

а) следи за спазването на финансовата и бюджетната дисциплина;

б) поддържа регистри по основните показатели на Единната бюджетна класификация за управленски и статистически цели.

Чл. 40 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Дирекция "Компютърно-информационна сигурност":

1. планира, предлага, организира и прилага мерки за защита на мрежите и информационните системи, използвани в Инспектората срещу човешки грешки, природни бедствия, технически неизправности или злонамерени атаки, включително мерки за:

а) предотвратяване на загуба на компютърни данни при критични ситуации – природни бедствия, повреда на компютри/сървъри, кражба или всеки друг случай, когато има риск от загуба на компютърна информация;

б) дублиране на информацията и съхраняване на резервни копия;

в) превенция и елиминиране на последици от очаквани, респективно реализирани, заплахи за сигурността на компютърната информация – софтуерни атаки, кражба на самоличност, кражба на устройство или информация, саботаж и манипулиране на информацията;

2. администрира и поддържа мрежите и информационните системи, включително:

а) устройства, мрежи и услуги;

б) наличните софтуерни продукти;

в) интернет страницата и електронната поща на Инспектората;

г) системите за контрол на достъп, видеонаблюдение, както и телефонни централи;

3. организира и осигурява софтуерната и хардуерната поддръжка на компютърната техника в Инспектората, като:

а) води оперативен отчет на наличната компютърна техника, периферни устройства, мрежово оборудване и лицензиран софтуер;

б) планира необходимостта и осигурява компютърно, мрежово и с информационни технологии дейността на Инспектората;

в) следи за изправността и организацията за поддръжка и ремонт на компютърната, периферната техника и подмяната на дефектирали устройства;

4. планира дейностите по разработването на мрежи и нови софтуерни продукти;

5. планира, предлага, проектира и осигурява внедряване на автоматизирани информационни системи в Инспектората;

6. участва в дейностите по интегриране на софтуерните продукти;

7. изработва технически проекти за създаване или усъвършенстване на информационни системи въз основа на функционални задания и осигуряване техническото изпълнение на нови функционалности на информационните системи;

8. организира и провежда обучения на инспекторите и съдебните служители за работа със софтуерни продукти;

9. (нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) участва в проверки по чл. 18 ЗЗЛД .

Раздел V – Специализирана администрация

Чл. 41 . (1) Специализираната администрация се състои от експерти, които подпомагат главния инспектор и инспекторите при осъществяване на правомощията на Инспектората.

(2) Експертите следва да отговарят на изискванията на чл. 18, ал. 1 ЗСВ и преминават периодична проверка за почтеност.

Чл. 42 . (1) За експерти се назначават:

1. лица с висше юридическо образование с не по-малко от 5 години юридически стаж – за извършване на проверките по чл. 54, ал. 1, т. 1 и 2 ЗСВ и по глава трета "а" ЗСВ;

2. (доп. – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г., изм., бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) лица с висше икономическо или друго подходящо образование с не по-малко от 5 години стаж по съответната специалност – за извършване на проверките по чл. 54, ал. 1, т. 15 и по глава девета, раздел Іа и Іб ЗСВ.

(2) Експертите се назначават и освобождават от главния инспектор.

Чл. 43 . (1) Експертите се назначават чрез конкурс, който се провежда по правила и методика, одобрени от главния инспектор, като се извършва и проверка по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за кандидатите, родени преди 16 юли 1973 г.

(2) Преди назначаването си експертите преминават проверка за почтеност и декларират съгласие по време на заемане на длъжността си да бъдат подлагани периодично на такива проверки.

Чл. 44 . (1) Възнаграждението на експертите в Инспектората е не по-малко от възнаграждението на съдия в районен съд и не по-голямо от възнаграждението на съдия в окръжен съд.

(2) Времето, прослужено като експерт с юридическо образование в Инспектората, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7 ЗСВ .

Чл. 45 . (1) Експертите се разпределят във:

1. звено за проверки по чл. 54, ал. 1, т. 1 и 2 ЗСВ ;

2. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) звено за проверки по глава девета, раздел Іа ЗСВ;

3. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) звено за проверки по глава девета, раздел Іб ЗСВ;

4. звено за проверки по глава трета "а" ЗСВ;

5. звено "Аналитично".

(2) При необходимост главният инспектор може временно да възложи със заповед задачи на експерт от друг екип или от друго звено.

Чл. 46 . Експертите от звеното по чл. 54, ал. 1, т. 1 и 2 ЗСВ :

1. участват в проверки по организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените органи;

1а. (нова – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г., отм., бр. 112 от 2025 г.);

2. участват в проверки относно организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването на делата в установените срокове;

3. участват в изготвяне на анализи и обобщаване на дела, приключени с влязъл в сила съдебен акт, както и на приключени преписки и дела на прокурорите и следователите;

4. участват в изработване на предложения до компетентните органи за отправяне на искане за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления при противоречива съдебна практика, установена при осъществяване на дейността по т. 3;

5. участват в изготвяне на сигнали и предложения до административните ръководители на органите на съдебната власт и до съответната колегия на Висшия съдебен съвет в случаите на констатирани нарушения, установени при осъществяване на дейностите по т. 1 – 3;

5а. (нова – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г., отм., бр. 112 от 2025 г.);

6. участват в изготвяне на предложения за налагане на дисциплинарни наказания на съдии, прокурори, следователи и на административни ръководители на органите на съдебната власт;

7. участват в изготвяне на сигнали, предложения и доклади до други държавни органи във връзка с констатации при осъществяване на дейностите по т. 1 – 3;

8. участват в изготвяне на проект на годишна програма за извършване на планови проверки от Инспектората;

9. (отм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.);

10. участват в изготвяне на становища по въпроси, възложени от главния инспектор и инспекторите, свързани с упражняване на правомощията им.

Чл. 47 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Експертите от звеното по глава девета, раздел Іа ЗСВ :

1. участват в извършването на проверки на имуществените декларации на съдиите, прокурорите и следователите;

2. участват във воденето и поддържането на електронните публични регистри за декларациите по чл. 175а, ал. 1, т. 1 и 2 ЗСВ и за влезлите в сила наказателни постановления, издавани от главния инспектор по реда на чл. 408д, ал. 2 ЗСВ ;

3. при необходимост изискват информация от държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, органите на съдебната власт и от други институции при извършване на проверките по т. 1.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Съобразно специализацията и правомощията си по ал. 1 експертите от звеното за извършване на проверките по глава девета, раздел Іа ЗСВ участват и при изпълнение на дейности по чл. 46, т. 6 , 7 и 10 .

Чл. 48 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Експертите от звеното по глава девета, раздел Іб ЗСВ :

1. участват в извършването на проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдиите, прокурорите и следователите, проверки за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и проверки, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите;

2. участват във воденето и поддържането на електронния публичен регистър за влезлите в сила наказателни постановления, издавани от главния инспектор по реда на чл. 408д, ал. 2 ЗСВ ;

3. при необходимост изискват информация от държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, органите на съдебната власт и от други институции при извършване на проверките по т. 1;

4. (нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г., изм., бр. 112 от 2025 г.) участват в изготвянето на информация, съдържаща в резюмиран вид анонимизирани случаи на констатирани от страна на ИВСС нарушения по чл. 175к ЗСВ , която се включва в бюлетина за резултатите от проверките и се публикува на интернет страницата на Инспектората, като публикуването се осъществява един път годишно след влизането в сила на съответните съдебни актове за наложени дисциплинарни наказания;

5. (нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г., отм., бр. 112 от 2025 г.).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г., бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Съобразно специализацията и правомощията си по ал. 1 експертите от звеното за извършване на проверките по глава девета, раздел Іб ЗСВ участват и при изпълнение на дейности по чл. 46, т. 1 , 2 , 5 , 6 , 7 и 10 .

Чл. 49 . (1) Експертите от специализираното звено по глава трета "а" ЗСВ :

1. участват в проверки на заявления на граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок;

2. при необходимост изискват информация от Министерството на правосъдието при извършване на проверките по т. 1;

3. (изм. – ДВ, бр. 112 от 2025 г.) участват в изготвяне на всеки три месеца на проект на отчет до Висшия съдебен съвет по чл. 60м, ал. 1 ЗСВ за нарушенията, установени при проверките по т. 1.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г., бр. 112 от 2025 г.) Съобразно специализацията и правомощията си по ал. 1 експертите от звеното по глава трета "а" ЗСВ участват и при изпълнение на дейности по чл. 46, т. 4 – 7 и 10 .

Чл. 50 . (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г., доп., бр. 96 от 2022 г., в сила от 2.12.2022 г., изм., бр. 112 от 2025 г.) Експертите от звено "Аналитично":

1. обработват и анализират:

а) информацията от извършените проверки в органите на съдебната власт;

б) информацията от извършените проверки по реда на глава трета "а" ЗСВ ;

в) информацията, получавана в края на всяко шестмесечие от председателите на съдилищата и главния прокурор за образуването, движението и приключването на делата, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции;

г) информацията от годишните отчетни доклади на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор, на апелативните и окръжните съдилища и прокуратури, както и на административните съдилища;

д) отчетите по чл. 52а, ал. 2 ;

2. участват в проверки по чл. 18 ЗЗЛД ;

3. участват в изготвяне на становища, актове и решения по ЗЗЛД , както и в поддържането на регистъра по чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД ;

4. изготвят проект на годишна програма за извършване на планови проверки от Инспектората;

5. участват в изготвяне на проект на годишен доклад за дейността на Инспектората;

6. изготвят на всеки три месеца проект на отчет до Висшия съдебен съвет по чл. 60м, ал. 1 ЗСВ за констатираните от ИВСС нарушения при разглеждане на заявления по чл. 60а, ал. 1 ЗСВ ;

7. изготвят проекти на вътрешни актове, свързани с осигуряване изпълнението на правомощията на Инспектората;

8. участват в изготвянето на становища по тълкувателни дела, по законопроекти, както и проекти на предложения за изменение и допълнение на нормативни актове;

9. при възлагане от страна на главния инспектор или негов заместник изпълняват и други задачи.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2025 г.) Въз основа на информацията от дейностите по ал. 1, т. 1 експертите от звено "Аналитично" изготвят анализи, проекти за сигнали и предложения, които представят на главния инспектор.

(3) Звено "Аналитично" се ръководи от главния инспектор или от определен от него инспектор.

(4) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г., изм., бр. 112 от 2025 г.) Съобразно специализацията и правомощията си по ал. 1 експертите от звено "Аналитично" участват и при изпълнение на дейности по чл. 46, т. 4, 5, 7 и 10.

Глава пета – ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА НА ИНСПЕКТОРАТА

Раздел I – Общи положения

Чл. 51 . След встъпване в длъжност на инспекторите на заседание на Инспектората те се разпределят според специализацията им по правна материя и в съответствие с чл. 42, ал. 3 ЗСВ .

Чл. 52 . (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) След разпределянето на инспекторите се провежда жребий за определяне на екипите от инспектор и експерти за извършване на проверките по чл. 54, ал. 1, т. 1 и 2 ЗСВ , по чл. 54, ал. 1, т. 15 ЗСВ , по глава девета, раздели Іа и Іб ЗСВ и по глава трета "а" ЗСВ.

(2) Жребият и определянето на екипите по ал. 1 се провеждат еднократно в рамките на мандата на инспекторите. При необходимост след съгласуване с инспекторите главният инспектор може със заповед да извършва промени в първоначално определените екипи.

Раздел І "а" (Нов – ДВ, бр. 96 от 2022 г., в сила от 2.12.2022 г.) Процедура за приемане на образци за отчитане приключването на делата и преписките в установените срокове от съдилищата, прокуратурите и следствените органи и публикуване на резултатите от приключените дела

Чл. 52а. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2022 г., в сила от 2.12.2022 г.) (1) Инспекторатът приема образци за периодично отчитане приключването на делата и преписките в установените срокове от съдилищата, прокуратурите и следствените органи.

(2) Съдилищата и Прокуратурата на Република България отчитат дейността си по разгледаните и приключените дела и преписки за календарна година, като отчетите се предоставят на Инспектората до 15 март на следващата календарна година.

(3) Образците по ал. 1 се публикуват на интернет страницата на Инспектората.

Чл. 52б. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2022 г., в сила от 2.12.2022 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2025 г.) Всяка календарна година звено "Аналитично" изготвя анализ на отчетите, постъпили от съдилищата и Прокуратурата на Република България.

(2) Анализът за резултатите от приключените дела и преписки се публикува на интернет страницата на Инспектората.

Раздел І "б" (Нов – ДВ, бр. 112 от 2025 г.) Обучения

Чл. 52в . (Нов – ДВ, бр. 112 от 2025 г.) (1) Инспекторатът организира и провежда антикорупционни обучения, както и обучения за укрепване на почтеността и независимостта на съдиите, прокурорите и следователите и по въпросите за конфликта на интереси.

(2) Провеждането на обученията е независимо от обучителната дейност, осъществявана от Националния институт на правосъдието.

(3) Обученията се планират ежегодно и се провеждат по програма, одобрена от главния инспектор.

(4) Практическата организация по провеждане на обученията се осъществява от главния секретар.

(5) При провеждане на обученията Инспекторатът може да си сътрудничи с други органи и институции.

Раздел II – Организация и ред за извършването на планови проверки

Чл. 53 . (1) Инспекторатът ежегодно, не по-късно от края на месец март на текущата година, приема програма за плановите проверки.

(2) Годишната програма за плановите проверки съдържа:

1. апелативните райони и органите на съдебната власт, в които ще бъде извършена комплексна проверка;

2. (доп. – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) органите на съдебната власт, в които ще бъдат направени тематични и контролни проверки, както и проверки по чл. 18 ЗЗЛД ;

3. примерен график за извършване на проверките.

(3) Годишната програма може да бъде допълвана и изменяна с решение на Инспектората.

(4) Годишната програма се обявява на интернет страницата на Инспектората.

Чл. 54 . (1) Плановите проверки могат да бъдат комплексни, тематични и контролни.

(2) Комплексните проверки се отнасят до цялостната дейност на органа на съдебната власт.

(3) Тематичните проверки се извършват по конкретна тема относно приложението на закона от орган на съдебната власт през проверявания период, съдия, прокурор или следовател.

(4) Контролните проверки се извършват след комплексна или тематична проверка, при които са дадени препоръки за преодоляване на констатирани негативни практики.

Чл. 55 . (1) Непосредствено след приемането на годишната програма чрез жребий, гарантиращ случайното разпределение, главният инспектор в присъствието на всички инспектори определя конкретния орган на съдебната власт, който ще бъде проверяван, както и екипите, които ще извършват проверката.

(2) Проверките могат да се извършват и от повече от един екип.

Чл. 56 . След определяне на екипите главният инспектор възлага извършването на проверката със заповед, която съдържа:

1. органа на съдебната власт, съдията, прокурора или следователя, който ще бъде проверяван, вида, задачите и срока за извършване на проверката;

2. името на проверяващия по чл. 56, ал. 2 ЗСВ ;

3. поименния състав на експертите, които го подпомагат;

4. срока за съставяне на акта за резултатите от проверката.

Чл. 57 . (1) След като проверката бъде извършена, екипът изготвя акт за резултатите от проверката, който се подписва от инспектора.

(2) В акта се посочват заповедта за възлагане на проверката, органът на съдебната власт, съдията, прокурорът или следователят, който е проверяван, видът, задачите, периодът и обхватът на проверката, името на проверяващия инспектор и експертите, които го подпомагат, констатациите от извършената проверка, изводи, и при необходимост – препоръки и срок за изпълнението им.

(3) Към акта за резултатите от проверката се прилагат документите, изискани и предоставени за проучване, както и такива, съставени в хода на проверката.

Чл. 58 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2025 г.) Актът за резултатите от проверката се предоставя в 7-дневен срок от подписването му на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт.

(2) Актът за резултатите от проверката се връчва на съдия, прокурор, следовател или заместник на административния ръководител от проверявания орган на съдебната власт, когато съдържа констатации за неговата работа.

(3) Получаването на акта се удостоверява с писмен документ от съответния орган на съдебната власт. В документа се посочват датата на получаване и имената на получателя на акта, като от тази дата актът се счита за връчен на административния ръководител.

(4) Административният ръководител на съответния орган на съдебната власт уведомява Инспектората за начина и датата на връчване на акта на всеки съдия, прокурор или следовател, което удостоверява със съответен документ.

(5) Административният ръководител, заместникът на административния ръководител, съдията, прокурорът или следователят могат в 7-дневен срок от датата на връчването на акта да направят възражение пред главния инспектор.

(6) Актът или изготвеният въз основа на констатациите в него сигнал или предложение се изпращат на горестоящия административен ръководител, на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, на други държавни органи, включително и органи на съдебната власт, след изтичането на срока по ал. 5 и произнасянето на главния инспектор по постъпилите възражения.

(7) Административният ръководител уведомява главния инспектор за изпълнението на препоръките, ако има такива, в срока, определен в акта за резултатите от проверката.

Чл. 59 . По възраженията, касаещи констатации или дадени препоръки в акта, главният инспектор се произнася с мотивирано решение в разумен срок.

Чл. 60 . (1) Ако възражението на лицата по чл. 58, ал. 1 и 2 във връзка с констатациите за допуснати дисциплинарни нарушения не бъде уважено, предложението за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание се изпраща:

1. до административния ръководител на съответния орган на съдебната власт, когато се предлага образуване на дисциплинарно производство по реда на чл. 311, т. 1 във връзка с чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ ;

2. до съответната колегия на Висшия съдебен съвет, когато се предлага образуване на дисциплинарно производство по реда на чл. 311, т. 2 във връзка с чл. 308, ал. 1, т. 2 – 6 ЗСВ .

(2) Предложението за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание се приема с решение на Инспектората и се изпраща на компетентния орган по чл. 311 ЗСВ с придружително писмо, подписано от главния инспектор. За предложението се уведомява и горестоящият административен ръководител.

(3) Главният инспектор или определен от него инспектор може да участва в производството пред дисциплинарния състав на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

Чл. 61 . Инспекторатът може да обжалва решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет при условията на чл. 323 ЗСВ .

Раздел III – Организация и ред за извършването на проверки по сигнали по чл. 54, ал. 1, т. 1 – 3 ЗСВ

Чл. 62 . (1) Проверките по сигнали по чл. 54, ал. 1, т. 1 – 3 ЗСВ могат да бъдат извършвани по инициатива на граждани, юридически лица, държавни органи, включително съдии, прокурори и следователи.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 112 от 2025 г.) Сигналите трябва да са подадени в писмен вид, на български език, да съдържат данни за подателя и адреса му и да са подписани от него. Сигнали могат да се подават и чрез Системата за сигурно електронно връчване.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) При постъпване по електронната поща на сигнал, неподписан с квалифициран електронен подпис, до подателя се изпраща съобщение с указания за отстраняване на недостатъка в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

(4) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Когато подателят не отстрани недостатъците в посочения срок, сигналът се оставя без разглеждане със становище.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г., изм., бр. 112 от 2025 г.) Не се разглеждат анонимни сигнали и сигнали, които съдържат заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) При липса на посочени адрес за кореспонденция и други данни за връзка с подателя на сигнала всички съобщения и книжа до него се прилагат към преписката.

Чл. 63 . Проверки могат да бъдат инициирани и служебно, включително по информация, разпространена чрез средствата за масово осведомяване.

Чл. 64 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) След постъпване на сигнала същият се разпределя от главния инспектор по реда на постъпването му на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение.

(2) Условията и редът за разпределяне на сигналите на принципа на случайния подбор се определят с правила, утвърдени със заповед на главния инспектор.

Чл. 65 . (1) Работата по сигнала може да протича в две фази:

1. предварително проучване;

2. проверка по реда на чл. 56 – 58 ЗСВ , ако се установи необходимост от нейното извършване.

(2) При предварителното проучване се преценява компетентността на Инспектората да разгледа всяко от оплакванията в сигнала. При необходимост се събират допълнителни материали с оглед изясняване на фактическата обстановка, свързана с изложението в сигнала.

(3) Когато при предварителното проучване се установи по безспорен начин, че сигналът не е от компетентността на Инспектората или е неоснователен, се изготвя мотивирано становище, което се изпраща на подателя.

(4) Когато при предварителното проучване се констатира, че сигналът, с който е сезиран Инспекторатът, е от компетентността на друг орган, преписката се препраща по компетентност, като за това се известява подателят.

(5) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Когато при предварителното проучване се установят данни за противоречива съдебна практика или необходимост от промяна в законодателството, се изготвя мотивирано становище и се изпраща сигнал по чл. 54, ал. 1, т. 4 или 7 ЗСВ .

(6) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Когато при предварителното проучване се установят данни за нарушения, които не налагат извършването на проверка по реда на чл. 56 – 58 ЗСВ , се изготвя мотивирано становище и се изпраща сигнал по чл. 54, ал. 1, т. 5 ЗСВ .

(7) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Когато сигналът е от компетентността на Инспектората и са налице данни за нарушения, се извършва проверка по реда на чл. 56 – 58 ЗСВ .

Чл. 66 . (1) Проверката по сигнали се извършва в разумен срок.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Произнасянето по чл. 65, ал. 3 – 5 е в срок до един месец от приключване на предварителното проучване.

Чл. 67 . (1) Проверката се извършва от главния инспектор или инспектор и двама експерти, като екипът се избира между тези, определени по реда на чл. 52, ал. 1 .

(2) Главният инспектор определя със заповед реда за извършване на проверките.

Чл. 68 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 112 от 2025 г.) За резултатите от проверката се изготвя акт, който отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 2 . Подателят на сигнала се уведомява за изготвянето на акта и за решението на главния инспектор по направеното възражение срещу акта, като му се изпраща препис от решението за сведение.

(2) По отношение на условията и реда за връчване на акта за резултатите от проверката, за подаване на възражението от страна на проверяваното лице, задължението на административния ръководител да уведоми главния инспектор за изпълнението на препоръките, изготвянето и внасянето на предложение за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание, участието на Инспектората в производствата пред дисциплинарния състав на съответната колегия на Висшия съдебен съвет и пред Върховния административен съд се прилагат правилата по чл. 58 ЗСВ .

Раздел ІV Организация и ред за извършване на проверките по глава девета, раздел Іа ЗСВ (Загл. изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.)

Чл. 69 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Предмет на проверките по глава девета, раздел Iа ЗСВ е съответствието на обстоятелствата в декларациите за имущество и интереси в страната и в чужбина, подавани от съдиите, прокурорите и следователите, с получената информация от държавните и общинските органи, органите на съдебната власт и други институции, пред които декларираните факти подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Съдиите, прокурорите и следователите подават декларации по чл. 175а, ал. 1, т. 1 и по чл. 175а, ал. 1, т. 2 ЗСВ по образец, утвърден от главния инспектор.

(3) Образецът на декларация съдържа информацията по чл. 175б, ал. 1 ЗСВ .

(4) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г., изм., бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Едновременно с декларацията за имущество и интереси съдиите, прокурорите и следователите могат да подадат и отделна декларация за съгласие за разкриване на банкова тайна по чл. 62, ал. 5, т. 1 от Закона за кредитните институции . Такава декларация могат да подадат и лицата по чл. 175б, ал. 4 ЗСВ . Декларацията за съгласие се подава в писмена форма без нотариална заверка на подписа по съответен образец, утвърден от главния инспектор.

Чл. 70 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) Декларациите по чл. 69, ал. 2 се подават на хартиен носител, придружени с копие на електронен носител, или по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис в съответствие с чл. 175а, ал. 3, т. 2 ЗСВ .

(2) Декларациите се въвеждат в електронен публичен регистър, който съдържа входящия номер, датата на декларацията и информацията по чл. 175б, ал. 1 ЗСВ .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) Всяко лице има право на достъп до данните от публичния регистър. Достъпът се осигурява чрез интернет страницата на Инспектората при спазване на изискванията за защита на личните данни.

(4) Декларациите се съхраняват за срок 10 години, след изтичането на който се унищожават от комисия, назначена със заповед на главния инспектор.

Чл. 71 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) При деклариране на имуществото се посочва:

1. при подаване на декларация по чл. 175в, ал. 1, т. 1 ЗСВ – имуществото по чл. 175б, ал. 1 ЗСВ към датата на възникване на качеството, което е основание за деклариране;

2. при подаване на декларация по чл. 175в, ал. 1, т. 2 ЗСВ – промяна в имуществото по чл. 175б, ал. 1 ЗСВ , настъпила през предходната календарна година, като по т. 3 – 6 се посочват наличностите, съответно остатъчният размер на задължението към 31 декември на предходната календарна година;

3. при подаване на декларация по чл. 175в, ал. 1, т. 3 ЗСВ – имуществото по чл. 175б, ал. 1 ЗСВ към датата на изгубване на качеството, което е основание за деклариране;

4. при подаване на декларация по чл. 175в, ал. 1, т. 4 ЗСВ – промяна в имуществото по чл. 175б, ал. 1 ЗСВ , настъпила в период една година след изгубване на качеството, което е основание за деклариране, като по т. 3 – 6 се посочват наличностите, съответно остатъчният размер на задължението, изчислени към дата една година след изгубване на качеството, което е основание за деклариране.

(2) При деклариране на имуществото по чл. 175б, ал. 1 ЗСВ , ако то е придобито по време на заемане на длъжността съдия, прокурор или следовател, се посочват също правните основания и произходът на средствата, с които е станало придобиването му.

(3) Съдиите, прокурорите и следователите декларират имуществото и доходите на своите съпрузи или на лицата, с които се намират във фактическо съжителство на съпружески начала, и на ненавършилите пълнолетие деца.

(4) Съдиите, прокурорите и следователите могат да подадат декларация, че не желаят да бъде публикувана информацията относно лицето, с което се намират във фактическо съжителство на съпружески начала, и относно имуществото и доходите на това лице.

(5) Съдиите, прокурорите и следователите не декларират имуществото и доходите на своите съпрузи при фактическа раздяла и на ненавършилите пълнолетие деца, когато не упражняват родителски права. За тези обстоятелства задълженото лице подава декларация.

Чл. 72 . (1) Декларациите по чл. 69, ал. 2 се подават в сроковете, предвидени в чл. 175в, ал. 1 и 2 ЗСВ .

(2) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Декларацията за произхода на средствата по чл. 175а, ал. 1, т. 2 ЗСВ се подава при пълно предсрочно погасяване на задължение и кредит, а при частично предсрочно погасяване – ако размерът на средствата надхвърля 10 000 лв.

(3) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) При промяна на заеманата длъжност лице, което остава задължено лице по ЗСВ , не подава декларация по чл. 175в, ал. 1, т. 1 и 3 ЗСВ .

(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) В срок до един месец от подаването на декларация за имущество и интереси съответното лице може да направи промяна в декларацията си, когато това се налага за отстраняване на непълноти или грешки в декларираните обстоятелства.

(5) (Предишна ал. 3, изм. и доп. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) В едномесечен срок от изтичане на сроковете по ал. 1 и 4 Инспекторатът публикува на интернет страницата си декларациите на съдиите, прокурорите и следователите и списък на лицата, които не са подали декларации в срок. Списъкът се премахва от интернет страницата в края на съответната календарна година, за която се отнася.

Чл. 73 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) В шестмесечен срок след изтичането на срока за подаване на декларацията Инспекторатът извършва проверка за достоверността на декларираните факти чрез съпоставянето им с получената информация.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г., бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) За събиране на необходимата за извършване на проверката информация Инспекторатът има правата по чл. 175д, ал. 2 – 8 ЗСВ .

Чл. 74 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2025 г.) Проверката приключва с доклад за съответствие или с доклад за несъответствие, подписан от инспектора.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г., изм., бр. 112 от 2025 г.) Проверката приключва с доклад за съответствие, когато не е установена разлика между декларираните факти и получената информация или установената разлика е в размер до 10 000 лв. Докладът може да бъде във форма на заключение за съответствие, отбелязано върху проверената декларация.

(3) Извън случаите по ал. 2 проверката приключва с доклад за несъответствие, в който подробно се описва установеното разминаване с декларираните или недекларираните данни, и се прилагат доказателства, установяващи различията.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) При установено несъответствие Инспекторатът уведомява съответното лице и му дава 14-дневен срок за отстраняване на непълнотите и грешките в декларираните обстоятелства. Уведомлението се изпраща на посочения от лицето адрес, в т. ч. електронен адрес, а ако не е намерено – по месторабота. Когато уведомлението не може да бъде връчено, уведомяването се извършва чрез съобщение на интернет страницата на Инспектората за срок не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който уведомлението се смята за връчено. Отстраняването на непълнотите и грешките се извършва с подаването на нова декларация.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Инспекторатът публикува на интернет страницата си списък на лицата, при които е установено несъответствие в декларациите, което не е отстранено в срока по ал. 4. Списъкът се премахва от интернет страницата в края на съответната календарна година, за която се отнася.

Чл. 75 . (1) При несъответствие в размер не по-малко от 20 000 лв. между декларираните и установените след изтичане на срока по чл. 74, ал. 4 факти Инспекторатът изпраща доклада на компетентните органи за извършването на проверка на имущественото състояние на лицето.

(2) Съответният орган уведомява главния инспектор за резултатите от проверката в 14-дневен срок от приключването й.

Чл. 76 . (1) Инспекторатът извършва допълнителни проверки:

1. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) при установяване на несъответствие в размер от 10 000 лв. до 20 000 лв. или при данни за конфликт на интереси;

2. (отм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.);

3. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) при подаване на сигнал, отговарящ на условията по чл. 175л, ал. 5 ЗСВ , в който се съдържат данни за несъответствие в размер над 10 000 лв. между имущественото състояние на съдия, прокурор или следовател и посоченото от него в съответната декларация.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) При извършването на допълнителна проверка съответното лице в 14-дневен срок от уведомяването му декларира информацията по чл. 175б, ал. 1 ЗСВ , както и всяка друга информация, необходима за извършване на проверката.

(3) При проверката на декларираните факти се изискват:

1. (доп. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) данни за наличностите и движенията на средства по банковите сметки на съответното лице и на лицата по чл. 71, ал. 3 ;

2. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) данни за притежаваните от лицата финансови инструменти и реализираните сделки с финансови инструменти от централния регистър на ценни книжа, воден от "Централен депозитар" – АД;

3. информация от информационните системи на Министерството на вътрешните работи.

(4) На проверявания съдия, прокурор или следовател се предоставя възможност да даде писмени обяснения и да представи доказателства.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 112 от 2025 г.) Допълнителната проверка приключва с мотивиран доклад на проверяващия екип за наличието или липсата на несъответствие. В доклада се описват извършените действия и получената информация, въз основа на която е направено заключението.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г., бр. 112 от 2025 г.) Доклад за съответствие се изготвя, когато не е установена разлика между декларираните факти и получената информация или установената разлика е в размер до 10 000 лв.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г., бр. 112 от 2025 г.) Доклад за несъответствие се изготвя, когато и след допълнителното събиране на информация е налице разлика между декларираните факти и получената информация, чиято имуществена стойност надхвърля 10 000 лв.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2025 г.) При изготвяне на доклад за несъответствие по ал. 7 се уведомяват и компетентните органи за предприемане на съответните действия.

Чл. 77 . (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.).

Раздел V – Организация и ред за извършване на проверките по глава девета, раздел Іб ЗСВ (Загл. изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.)

Чл. 78 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) При проверките по глава девета, раздел Іб ЗСВ се събира и преценява информация за:

1. липса или наличие на конфликт на интереси на съдия, прокурор или следовател при изпълнение на конкретните му служебни функции;

2. действия или бездействия, които противоречат на принципите за почтеност на съдиите, прокурорите и следователите;

3. действия или бездействия, които нарушават независимостта на съдиите, прокурорите и следователите;

4. действия или бездействия, които накърняват престижа на съдебната власт.

Чл. 79 . (1) Проверките по чл. 78 се извършват:

1. по сигнал, който отговаря на условията по чл. 175л, ал. 5 ЗСВ ;

2. по искане на съдия, прокурор или следовател, когато проверката се отнася за него;

3. по служебна инициатива на Инспектората, когато при извършване на проверките по чл. 56, ал. 1 ЗСВ констатира данни за допуснати нарушения;

4. при получаване на съдебен акт по чл. 175и, ал. 6 ЗСВ ;

5. при възлагане от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по чл. 30, ал. 5, т. 10 ЗСВ .

(2) За сигнал се приема и публикация в средствата за масово осведомяване, ако отговаря на условията по чл. 175л, ал. 5, т. 2 – 4 ЗСВ .

(3) Проверки по анонимни сигнали не се извършват.

Чл. 80 . (1) (Предишен текст на чл. 80 – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Главният инспектор утвърждава образец на сигнал, който е достъпен на интернет страницата на Инспектората, както и на място.

(2) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Всеки сигнал се регистрира незабавно след постъпването му в Инспектората.

(3) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) След регистриране на сигнала същият се разпределя от главния инспектор на инспектор по реда на постъпването му на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение.

Чл. 81 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) (1) Разглеждането на сигнала може да протече в две фази:

1. предварително проучване, което приключва в срок до един месец от регистрирането на сигнала;

2. проверка по реда на чл. 175м – 175о ЗСВ .

(2) При предварителното проучване се преценява редовността и допустимостта на сигнала.

(3) Когато сигналът не е подписан и при съмнение дали той изхожда от посочения в него гражданин или организация, проверяващият изисква неговото потвърждение със собственоръчен или електронен подпис в тридневен срок от съобщението за това с указание, че непотвърждаването ще предизвика прекратяване на производството.

(4) Когато сигналът не отговаря на останалите изисквания на чл. 175л, ал. 5 ЗСВ , подателят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството.

(5) Ако в срока по ал. 3 и 4 сигналът не бъде потвърден със собственоръчен или електронен подпис или недостатъците не бъдат отстранени, сигналът се оставя без разглеждане и производството се прекратява със становище.

(6) Когато при предварителното проучване се установи по безспорен начин, че сигналът не е от компетентността на Инспектората, се изготвя мотивирано становище, което се изпраща на подателя.

(7) Когато при предварителното проучване се констатира, че сигналът, с който е сезиран Инспекторатът, е от компетентността на друг орган, преписката се препраща по компетентност, като за това се известява подателят.

Чл. 82 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Когато сигналът е от компетентността на Инспектората и отговаря на условията по чл. 175л, ал. 5 ЗСВ , се извършва проверка по реда на чл. 175м – 175о ЗСВ .

Чл. 83 . (1) Проверките по чл. 78 започват по заповед на главния инспектор.

(2) Заповедта на главния инспектор за възлагане на проверка съдържа:

1. основанието за започване на проверката;

2. данни за органа на съдебната власт, в който е назначен съдията, прокурорът или следователят, който ще бъде проверяван;

3. задачите на проверката и срока на извършването й;

4. имената на проверяващия инспектор и подпомагащите го експерти;

5. място на извършване на проверката;

6. срок за приключване на проверката и представяне на мотивирания доклад по чл. 175о, ал. 1 ЗСВ .

(3) Препис от заповедта се изпраща на проверявания.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Срокът за извършване на проверките е двумесечен от приключване на предварителното проучване, като може еднократно да бъде удължен с до два месеца със заповед на главния инспектор.

Чл. 84 . (1) В хода на проверките се събират необходимите данни и се изслушва проверяваното лице.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) При извършване на проверките по този раздел Инспекторатът има правата по чл. 175д, ал. 2 – 8 ЗСВ .

(3) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) При извършване на проверките Инспекторатът може да поиска сведения, писмени и веществени доказателства и документи от подателя на сигнала, от проверяваното лице или от други лица, които биха могли да потвърдят изложеното в сигнала или да предоставят друга информация.

(4) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Лицата по ал. 3 са длъжни да предоставят поисканите сведения, доказателства и документи, както и да се явят лично в Инспектората, ако бъдат призовани. Когато личното явяване не може да се осъществи по уважителни причини, се определя срок за това.

(5) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Предоставянето на сведения, доказателства и документи, поискани от Инспектората в хода на проверките по този раздел, е задължително за гражданите, ако това не застрашава техните права.

Чл. 85 . (1) За резултатите от проверката се изготвя мотивиран доклад, който съдържа данни за:

1. дата и място на съставянето му;

2. име на проверяващия инспектор и подпомагащите го експерти;

3. основанието за започване на проверката;

4. данни за заповедта на главния инспектор;

5. име на съдията, прокурора или следователя, който е проверен;

6. извършените действия в хода на проверката;

7. приетите за установени факти и обстоятелства и доказателствата, които ги подкрепят;

8. постъпило становище по събраните доказателства от проверяваното лице, какви са неговите възражения и дали проверяващият ги приема за основателни;

9. становище относно липсата или наличието на достатъчно данни за конфликт на интереси, съответно за действия или бездействия, които противоречат на принципите за почтеност, накърняват престижа на съдебната власт или са свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите;

10. какво е предложението на проверяващия;

11. подпис на инспектора, извършил проверката.

(2) Докладът се внася за обсъждане на заседание на Инспектората, който:

1. прекратява проверката при липса на достатъчно данни за извършено нарушение;

2. отправя предложение до съответната колегия на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание, когато е установено извършено нарушение по чл. 175к, ал. 1 – 4 ЗСВ ;

3. отправя предложение до съответната колегия за образуване на производство за установяване на конфликт на интереси заедно с предложението за налагане на дисциплинарно наказание, когато извършеното нарушение е по чл. 175и, ал. 1 – 6 и по чл. 175к, ал. 1 ЗСВ .

(3) При установяване на данни за нарушаване на независимостта на съдия, прокурор или следовател от лице, което не притежава това качество, се уведомява и ръководителят на това лице.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2025 г.) Проверяваното лице и подателят на сигнала се уведомяват писмено за резултатите от проверката и за решението на Инспектората по доклада.

Чл. 86 . (1) На проверяваното лице се осигурява възможност да:

1. преглежда документите по преписката, както и да си прави бележки и извадки;

2. да бъде изслушано или да изрази писмено становище по събраните доказателства в определен срок;

3. да прави писмени искания и възражения.

(2) Проверяваното лице има право на адвокатска защита при провеждане на проверките от Инспектората.

Чл. 87 . (1) Лице, което е подало сигнал, не може да търпи неблагоприятни последствия само на това основание.

(2) Членовете на екипа, на който е възложено разглеждането на сигнала, са длъжни да:

1. не разкриват самоличността на лицето, подало сигнала;

2. не разгласяват фактите и данните, които са им станали известни във връзка с разглеждането на сигнала;

3. опазват поверените им писмени документи от нерегламентиран достъп на трети лица.

(3) Информацията по ал. 2 е служебна тайна.

(4) Екипът по ал. 2 предлага на съответните ръководители предприемането на конкретни мерки за опазване на самоличността на подалия сигнала, включително мерки, предотвратяващи действия, чрез които му се оказва психически или физически натиск.

(5) В особени случаи главният инспектор може да потърси съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи за вземане на допълнителни мерки за защита на лицето, подало сигнал.

(6) Главният инспектор утвърждава правила, които осигуряват мерките за опазване на самоличността на подалия сигнала.

(7) Лице, което е уволнено, преследвано или по отношение на което са предприети действия, водещи до психически или физически тормоз, заради това, че е подало сигнал, има право на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди по съдебен ред.

Чл. 88 . (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.).

Чл. 89 . (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.).

Раздел VІ Организация и ред за извършването на проверки на заявленията по чл. 60а, ал. 1 ЗСВ

Чл. 90 . Проверките за нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок се извършват от звеното по глава трета "а" ЗСВ въз основа на преписки, образувани по заявления на граждани и юридически лица, които са:

1. страни по приключени граждански, административни и наказателни производства;

2. обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства.

Чл. 91 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Проверката по всяка новообразувана преписка се извършва от състав от инспектор и двама експерти, като съставът се определя от главния инспектор на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение. Единият от експертите се определя за докладчик.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Съставите по ал. 1 се определят съобразно специализацията им по правна материя.

(3) Условията и редът за разпределяне на преписките на принципа на случайния подбор се определят с правила, утвърдени със заповед на главния инспектор.

Чл. 92 . (1) Проверката на всяко заявление включва предварителен етап за преценка относно:

1. отговаря ли заявлението на изискванията на чл. 60б ЗСВ ;

2. компетентен ли е Инспекторатът да разгледа заявлението.

(2) Когато се установи, че Инспекторатът не е компетентен да разгледа заявлението или че оплакването попада в компетентността на друг орган, се изготвя мотивирано становище и заявлението заедно с приложенията се изпраща на министъра на правосъдието.

(3) Когато се установи, че заявлението не отговаря на някое от изискванията на чл. 60б ЗСВ , на заявителя се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Ако в този срок заявителят не отстрани нередовностите, се изготвя мотивирано становище и заявлението заедно с приложенията се изпраща на министъра на правосъдието за връщане на заявителя.

Чл. 93 . (1) Когато се установи, че заявлението отговаря на изискванията на чл. 60б ЗСВ , то се разглежда по същество, като по него се извършва проверка.

(2) За резултатите от проверката по ал. 1 се съставя констативен протокол.

(3) Протоколът се подписва от членовете на проверяващия състав и съдържа данни за:

1. времето и мястото на съставянето му;

2. заявителя;

3. проверяващия състав;

4. делото, по което се съставя;

5. спазен ли е шестмесечният срок по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ ;

6. общия период на производството;

7. периода на забавяне, за което отговорност носи компетентният орган;

8. периода на забавяне, което се дължи на действия или бездействия на заявителя или на негов законен или процесуален представител.

(4) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Проверяващият състав не се произнася по въпроса разумен ли е срокът на съответното производство.

Чл. 94 . Констативните протоколи се изготвят в срок:

1. (доп. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) четири месеца от постъпване на заявлението, съответно от отстраняване на нередовностите по него. Когато след постъпване на заявлението се установи, че е подадено искане за възобновяване на наказателното дело или за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, срокът започва да тече от произнасянето на компетентния съд по искането.

2. осемнадесет месеца от постъпване на заявлението в случаите, когато заявителите са уведомени от регистратурата на Европейския съд по правата на човека за това, че жалбите им пред Европейския съд по правата на човека са отхвърлени поради неизчерпване на новосъздадените вътрешноправни средства за защита и производствата по тях са приключили пред националните инстанции.

Раздел VІ "а" (Нов – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) Организация и ред за осъществяване на надзор при обработването на лични данни в случаите по чл. 17 ЗЗЛД

Чл. 94а . (Нов – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) (1) При осъществяване на надзор при обработването на лични данни в случаите по чл. 17 ЗЗЛД Инспекторатът:

1. извършва по искане на съда, прокуратурата или следствените органи предварителни консултации съгласно чл. 17б и 65 ЗЗЛД ;

2. извършва проверки, включени в годишната му програма или по сигнали, във връзка със спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 и на ЗЗЛД ;

2а. (нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) разглежда уведомления за нарушения на сигурността на личните данни.

3. разглежда жалби на субектите на данни за нарушаване на правата им по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД ;

4. прилага принудителни административни мерки по чл. 84, ал. 1 ЗЗЛД ;

5. в предвидените от закона случаи изразява становища по проекти на нормативни актове, на административни мерки или по други въпроси, свързани със защитата на личните данни;

6. оказва съдействие на субектите на данни при упражняване на правата им по чл. 54, ал. 3 , чл. 55, ал. 3 и 4 и чл. 56, ал. 6 и 7 ЗЗЛД ;

7. (изм. – ДВ, бр. 112 от 2025 г.) осъществява сътрудничество с други надзорни органи, в т.ч. и съответните надзорни органи на другите държави – членки на Европейския съюз, в областта на защитата на личните данни.

(2) При осъществяване на надзора по чл. 17 ЗЗЛД Инспекторатът може да разглежда и други производства по свое решение или когато това е предвидено в закон.

(3) За производствата по ал. 1 и 2 не се събират държавни такси.

Чл. 94б . (Нов – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) (1) Инспекторатът разглежда искания за предварителни консултации, подадени от съда при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт, и се произнася с писмено становище в срок до осем седмици.

(2) В искането задължително следва да се посочи:

1. информация за задълженията на администратора, съвместните администратори и обработващите лични данни, които се занимават с обработването;

2. целите на планираното обработване и средствата за него;

3. предвидените мерки и гаранции за защита на правата и свободите на субектите на данни по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД ;

4. координатите за връзка с длъжностното лице по защита на данните;

5. оценката на въздействието върху защитата на данните по чл. 35 от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 64 ЗЗЛД .

(3) Искането се разглежда от инспектор, определен на принципа на случайния подбор от главния инспектор.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2025 г.) В едномесечен срок от постъпването на искането инспекторът извършва предварително проучване, което приключва с докладна записка до главния инспектор.

(5) Докладната записка съдържа:

1. искане за удължаване на срока за извършване на предварителната консултация, когато сложността на планираното обработване налага това;

2. описание на събраната до момента информация, както и допълнителната информация, която ще е необходима за извършване на предварителната консултация, включително информация от администратора или обработващия лични данни;

3. предложение за прилагане на мерките по чл. 84, ал. 1 ЗЗЛД и/или за налагане на административно наказание по глава девета от ЗЗЛД ;

4. предложение за произнасяне по искане за предварително разрешение във връзка с обработването на лични данни, когато това се налага за изпълнение на задача в обществен интерес.

(6) Когато с докладната записка се прави предложение за прилагане на мерките по чл. 84, ал. 1 ЗЗЛД или за произнасяне по искане за предварително разрешение във връзка с обработването на лични данни, инспекторът, който разглежда искането за предварителна консултация, изготвя съответното предложение и го внася за обсъждане на заседание на Инспектората.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2025 г.) Главният инспектор със заповед удължава срока за извършване на предварителната консултация с още до шест седмици. Съответният инспектор следва да уведоми администратора или обработващия лични данни за удължаването на срока за извършване на предварителната консултация и причините за това в срока по ал. 4.

(8) Сроковете по ал. 1 и ал. 7, изр. първо не текат, докато Инспекторатът получи допълнително поисканата информация.

(9) Когато искането за предварителна консултация е направено от прокуратурата или следствените органи при изпълнение на функциите им на органи на съдебната власт за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, становището се изготвя в срок до шест седмици, който може да бъде удължен с още един месец. Тези срокове не спират да текат.

Чл. 94в . (Нов – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) (1) Становището по предварителната консултация се внася на заседание на Инспектората в срок не по-късно от две седмици преди изтичане на срока за произнасяне по консултацията.

(2) Със становището може да се направи и предложение за прилагане на мерките по чл. 84, ал. 1 ЗЗЛД и/или за налагане на административно наказание по глава девета от ЗЗЛД .

Чл. 94г . (Нов – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г., изм., бр. 112 от 2025 г.) (1) Инспекторатът разглежда искания на органите на съдебната власт за изразяване на становища по принципни въпроси, свързани с обработване на лични данни от органите на съдебната власт. Искането се разглежда от инспектор, определен на принципа на случайния подбор от главния инспектор.

(2) Инспекторатът може да изразява становища по ал. 1 и по своя инициатива.

(3) Становището по ал. 1 или 2 се внася на заседание на Инспектората и се публикува на интернет страницата му в 7-дневен срок след приемането.

Чл. 94д . (Нов – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) (1) Проверките за спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 и на ЗЗЛД се извършват от Инспектората съобразно годишната му програма или въз основа на сигнали за допуснати нарушения.

(2) Плановите проверки се извършват по реда на чл. 54 – 56 .

(3) Проверката приключва с акт за резултати, който се подписва от инспектора и съдържа номер на заповедта за възлагане на проверката, органа на съдебната власт, който е проверяван, вида, задачите, периода и обхвата на проверката, името на проверяващия инспектор и експертите, които го подпомагат, констатациите от извършената проверка, изводи и предложения.

(4) Когато при проверката бъде установено нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679 или на ЗЗЛД , в зависимост от характера и степента на нарушението се прилагат мерките по чл. 84, ал. 1 ЗЗЛД и/или се налага административно наказание по глава девета от ЗЗЛД .

Чл. 94е . (Нов – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) (1) Сигнал е всяко искане, различно от жалба на субект на данни, отправено до Инспектората във връзка с нарушения на Регламент (ЕС) 2016/679 и/или на ЗЗЛД . За сигнал се приема и публикация в средствата за масово осведомяване, ако отговаря на условията по ал. 4, т. 2 и 3.

(2) Всеки сигнал се регистрира в Инспектората незабавно след постъпването му.

(3) Сигнали, които не са от компетентността на Инспектората, незабавно се препращат по компетентност на съответния орган.

(4) Всеки сигнал трябва да съдържа:

1. (изм. – ДВ, бр. 112 от 2025 г.) трите имена, адрес, телефон, факс и електронен адрес на подателя;

2. данни за администратора или когато това е приложимо, за обработващия лични данни;

3. описание на твърдяното нарушение, в т. ч. място и период на извършване, характер на използваните данни и операции, както и всякакви други обстоятелства, при които е било извършено;

4. дата на подаване на сигнала;

5. подпис на подателя.

(5) Към сигнала може да се приложат всякакви писмени доказателства, с които подателят разполага по случая.

(6) Главният инспектор утвърждава образец на сигнал, който е достъпен на интернет страницата на Инспектората, както и на място.

Чл. 94ж . (Нов – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) (1) Сигналът се разпределя от главния инспектор по реда на чл. 64 . Работата по сигнала може да протича в две фази:

1. предварително проучване;

2. проверка по реда на чл. 94д , ако се установи необходимост от нейното извършване.

(2) При предварителното проучване се преценява редовността и допустимостта на сигнала. При необходимост се събират допълнителни материали с оглед изясняване на изложеното в сигнала.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Ако сигналът не отговаря на някое от изискванията на чл. 94е, ал. 4 , на подателя се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Ако в този срок нередовностите не бъдат отстранени, сигналът се оставя без разглеждане със становище.

(4) Когато при предварителното проучване се установи, че сигналът е неоснователен, се изготвя мотивирано становище, което се изпраща на подателя.

(5) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Когато сигналът е от компетентността на Инспектората и са налице данни за нарушения, се извършва проверка по реда на чл. 94д .

Чл. 94з . (Нов – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г., изм., бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) (1) Инспекторатът разглежда уведомления за нарушения на сигурността на личните данни, подадени от органи на съдебната власт. Постъпилите уведомления се вписват в регистъра по чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД и се разглеждат от инспектор, определен на принципа на случайния подбор от главния инспектор.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2025 г.) В двуседмичен срок от постъпване на уведомлението инспекторът проверява дали се съдържат данните по чл. 33, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 67, ал. 3 ЗЗЛД . Когато искането не съдържа тези данни, на подателя се изпраща съобщение за представяне на допълнителна информация в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2025 г.) За изясняване на обстоятелствата във връзка с уведомлението може да се иска информация и от други държавни органи, юридически лица и граждани.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2025 г.) В едномесечен срок от получаване на информацията по ал. 1 – 3 и като се отчитат рисковете за правата и свободите на физичес­ките лица, инспекторът изготвя мотивирано предложение до главния инспектор за:

1. прекратяване на производството, когато мерките, предприети от администратора за справяне с нарушението и неговите последици, са подходящи;

2. извършване на проверка на място:

а) при наличие на висок риск за правата и свободите на физическите лица;

б) когато от информацията, получена по ал. 1 – 3, не може да се установи естеството на нарушението на сигурността на личните данни, категориите субекти на данни и записи на лични данни, приблизителният брой на засегнатите субекти на данни и записи на данни, последиците от нарушението на сигурността и предприетите или предложени от администратора мерки.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2025 г.) Главният инспектор може да разпореди извършването на проверка на място и в случаите по ал. 4, т. 1.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2025 г.) Проверката на място се извършва по реда на чл. 94д .

(7) (Отм. – ДВ, бр. 112 от 2025 г.).

Чл. 94и . (Нов – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) (1) Субект на данни има право да подаде жалба до Инспектората за нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД при условията и по реда на чл. 38б ЗЗЛД . Главният инспектор утвърждава образец на жалбата, който е достъпен на интернет страницата на Инспектората и на място.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Жалбата може да се подаде с писмо, по факса или по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и трябва да съдържа:

1. (изм. – ДВ, бр. 112 от 2025 г.) трите имена, адрес, телефон, факс и електронен адрес на подателя;

2. данни за администратора или когато това е приложимо, за обработващия лични данни;

3. описание на твърдяното нарушение, включително място и период на извършване, характер на използваните данни и операции, както и всякакви други обстоятелства, при които е било извършено;

4. дата на подаване и подпис на подателя.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Когато жалбата не отговаря на някое от изискванията по ал. 2, на подателя се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Ако в този срок нередовностите не бъдат отстранени, жалбата се оставя без разглеждане със становище.

(4) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Жалбата се разглежда от инспектор по реда на чл. 38в ЗЗЛД .

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Когато при разглеждането на жалбата бъде установено нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679 или на ЗЗЛД , в зависимост от характера и степента на нарушението се прилагат мерките по чл. 84, ал. 1 ЗЗЛД и/или се налага административно наказание по глава девета от ЗЗЛД .

(6) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) По предложение на инспектора може да бъде извършена проверка на място на съответния администратор на лични данни по реда на чл. 94д. Актът, изготвен в резултат на извършената проверка на място, се изпраща на администратора.

(7) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Когато при проверката се установят факти и обстоятелства, които от обективна страна сочат на нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679 или на ЗЗЛД , материалите се изпращат на главния инспектор с мотивирано предложение за предприемане на действия за установяване на административно нарушение в съответствие с глава девета от ЗЗЛД .

Чл. 94к . (Нов – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) (1) В случаите по чл. 39 ЗЗЛД субект на данни има право да обжалва действия и актове на администратор или на обработващ лични данни направо пред съда.

(2) Субектът на данни може да поиска от Инспектората издаването на удостоверение за липса на висящо пред него производство във връзка със същия спор. Удостоверение се издава и по искане на съда.

(3) Искането за удостоверение се разпределя от главния инспектор на изрично определени от него служители, които извършват справка дали същият субект на данни е подавал в Инспектората жалба със същия предмет.

(4) Служителите по ал. 3 изготвят удостоверението в срок до седем дни от постъпване на искането.

(5) Удостоверението се подписва от главния инспектор или оправомощен от него инспектор.

Чл. 94л . (Нов – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) (1) Инспекторатът води и поддържа регистри по чл. 21, ал. 1 ЗЗЛД , които не са публични.

(2) Регистърът по чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД съдържа:

1. данни за администратора, подал уведомлението;

2. описание на нарушението на сигурността на личните данни, включително категориите и приблизителния брой на засегнатите субекти на данни и категориите и приблизителния брой на засегнатите записи на лични данни;

3. името и координатите за връзка на длъжностното лице по защита на данните или на друго звено за контакт, от което може да се получи повече информация;

4. описание на евентуалните последици от нарушението на сигурността на личните данни;

5. описание на предприетите или предложените от администратора мерки за справяне с нарушението на сигурността на личните данни, включително предприетите по целесъобразност мерки за намаляване на евентуалните неблагоприятни последици;

6. всяка друга необходима информация.

Чл. 94м . (Нов – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) (1) При отказ по чл. 54, ал. 3 , чл. 55, ал. 3 и 4 и чл. 56, ал. 6 и 7 ЗЗЛД субектът на данните има възможност да подаде писмено заявление за упражняване на правата си до Инспектората в 14-дневен срок от уведомяването му от администратора.

(2) Заявлението може да се подаде с писмо, по факса или по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и трябва да съдържа:

1. име, адрес, единен граждански номер или личен номер на чужденец или друг аналогичен идентификатор, или други идентификационни данни на физическото лице, определени от администратора, във връзка с извършваната от него дейност;

2. данни за администратора;

3. описание на искането;

4. предпочитана форма за получаване на информация при упражняване на правата по чл. 54, ал. 3 , чл. 55, ал. 3 и 4 и чл. 56, ал. 6 и 7 ЗЗЛД ;

5. подпис, дата на подаване на заявлението и адрес за кореспонденция.

(3) При подаването на заявление от упълномощено лице към заявлението се прилага и пълномощното.

(4) Ако заявлението не отговаря на някое от изискванията по ал. 2 или 3, на подателя се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Не се разглеждат анонимни заявления и заявления, по които нередовностите не са отстранени.

Чл. 94н . (Нов – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) (1) Заявлението се разглежда от инспектор, определен на принципа на случайния подбор от главния инспектор.

(2) При разглеждането на заявлението се събират всички данни, относими към постановения отказ, и се изисква информацията по чл. 55, ал. 5 ЗЗЛД от администратора или обработващия лични данни.

(3) Когато се установи, че постановеният отказ по чл. 54, ал. 3 , чл. 55, ал. 3 и 4 и чл. 56, ал. 6 и 7 ЗЗЛД е законосъобразен, на субекта на данни се изпраща уведомление за това, че са извършени всички необходими проверки или справки, както и за неговото право да потърси защита срещу действията на администратора по съдебен ред.

(4) Когато се установи, че отказът е незаконосъобразен, се извършва проверка по реда на чл. 94д , при която, ако бъде установено нарушение на ЗЗЛД , в зависимост от характера и степента на нарушението се прилагат мерките по чл. 84, ал. 1 ЗЗЛД и/или се налага административно наказание по глава девета от ЗЗЛД . Субектът на данни се уведомява за резултата от проверката, както и за правото му да потърси защита по съдебен ред.

(5) Уведомяването по ал. 3 и 4 се извършва в тримесечен срок от подаване на заявлението по чл. 94м в Инспектората. На субекта на данни може да бъде предоставена всяка друга информация, свързана с упражняване на правата му по случая, ако нейното предоставяне не би възпрепятствало постигането на някоя от целите по чл. 54, ал. 3 ЗЗЛД .

Чл. 94о . (Нов – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) (1) Инспекторатът сътрудничи със съответните надзорни органи на другите държави – членки на Европейския съюз, чрез:

1. разработване на програми и планове за съвместни мероприятия, обмяна на опит и информация;

2. участие в международни симпозиуми и научни конференции;

3. привличане на изтъкнати чуждестранни специалисти като преподаватели или под друга форма;

4. изпращане на служители на краткосрочни или дългосрочни специализации;

5. (доп. – ДВ, бр. 112 от 2025 г.) участие в международните проекти на Европейския комитет по защита на данните, съвместни разработки и изследвания;

6. всякакви други подходящи форми.

(2) Инспекторатът отправя и изпълнява искания за консултации и проверки.

(3) Исканията следва да съдържат цялата необходима информация, включително целта и основанията на искането.

(4) Инспекторатът предприема мерки, за да се отговори на искането на друг надзорен орган своевременно и не по-късно от един месец след получаване на искането.

(5) Инспекторатът може да откаже да изпълни искане по ал. 2, като мотивира отказа си, когато:

1. не е компетентен относно предмета на искането или мерките, които се изисква да изпълни;

2. изпълнението на искането би нарушило законодателството на Република България или правото на Европейския съюз.

(6) Инспекторатът информира искащия надзорен орган за резултатите или за напредъка на предприетите мерки в отговор на искането. Обменената информация се използва единствено за целите, за които е поискана.

Раздел VІІ Сигнали, становища, предложения и доклади (Загл. изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.)

Чл. 95 . (1) Инспекторатът изпраща сигнали до държавни органи, включително до компетентните органи на съдебната власт:

1. до компетентните органи – когато констатира, че има данни за нарушения, мерките за чието отстраняване не са в неговите правомощия;

2. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) до административните ръководители на съответните органи на съдебната власт и до съответната колегия на Висшия съдебен съвет – когато по реда на раздели ІІ и ІІІ от тази глава се установят нарушения, допуснати при осъществяване на дейностите по чл. 54, ал. 1, т. 1 – 3 ЗСВ ;

3. до други органи – когато възникне необходимост от това.

(2) При противоречива съдебна практика, установена при анализиране и обобщаване на делата, които са приключени с влязъл в сила съдебен акт, както и приключените преписки и дела на прокурорите и следователите, Инспекторатът сигнализира компетентните органи за отправяне на искане за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления.

(3) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Инспекторатът дава становища по искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления. Становището се изготвя от инспектори, определени от главния инспектор според специализацията им по правна материя.

Чл. 96 . Инспекторатът изпраща предложения до организации и държавни органи в случаите, когато констатира необходимост от предприемане на действия от организацията или органа, до който са отправени.

Чл. 97 . В предвидените случаи Инспекторатът изготвя доклади, съдържащи данни за резултати от дейността му.

Раздел VІІІ Принудителни административни мерки и административни наказания (Загл. изм. – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.)

Чл. 97а. (Нов – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) (1) В случаите, предвидени в ЗЗЛД и този правилник, Инспекторатът прилага принудителни административни мерки по чл. 84, ал. 1 ЗЗЛД .

(2) Мерките по ал. 1 се прилагат с решение на Инспектората по предложение на инспектора, извършил предварителна консултация или проверка по ЗЗЛД или разгледал жалба на субект на данни във връзка с нарушения на Регламент (ЕС) 2016/679 или на ЗЗЛД .

Чл. 98 . (1) Главният инспектор или изрично оправомощен от него инспектор издава наказателни постановления в предвидените от закона случаи.

(2) За влезлите в сила наказателни постановления за нарушения по чл. 408а – чл. 408г ЗСВ се води и поддържа електронен публичен регистър.

(3) Регистърът съдържа:

1. номер, дата на наказателното постановление и неговия издател;

2. име на наказаното лице;

3. вид на нарушението;

4. размер на наложеното наказание;

5. дата на влизане в сила.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) Всяко лице има право на достъп до данните от публичния регистър. Достъпът се осигурява чрез интернет страницата на Инспектората при спазване на изискванията за защита на личните данни.

Чл. 98а. (Нов – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) Главният инспектор със заповед оправомощава определени служители да съставят актовете за установяване на административни нарушения по ЗСВ и ЗЗЛД , както и да водят регистрите по чл. 98, ал. 2 и чл. 98б, ал. 1 , като при необходимост могат да поискат информация за попълване на регистъра от всички звена в Инспектората.

Чл. 98б . (Нов – ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 2.05.2019 г.) (1) За нарушенията на Регламент (ЕС) 2016/679 или на ЗЗЛД , за приложените принудителни административни мерки и за наложените административни наказания по глава девета от ЗЗЛД се води електронен регистър, който не е публичен.

(2) Регистърът по ал. 1 съдържа:

1. номер по ред на записа;

2. данни за администратора или обработващия лични данни, извършил нарушението;

3. номер на съответната преписка в Инспектората;

4. описание на констатираното нарушение;

5. приложена принудителна административна мярка или наложено административно наказание;

6. обжалване на решението за прилагане на принудителна административна мярка или на наказателното постановление;

7. резултат от инстанционния контрол.

Глава шеста – СТАТУТ НА СЪДЕБНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Раздел I – Общи правила за назначаване и освобождаване на служителите

Чл. 99 . (1) Съдебните служители в Инспектората се назначават на длъжност при спазване разпоредбите на ЗСВ , Кодекса на труда и този правилник.

(2) Длъжностите на съдебните служители се определят в длъжностното разписание на администрацията в съответствие с одобрения класификатор по чл. 341, ал. 3 ЗСВ .

(3) Със съдебните служители се сключват трудови договори съобразно тяхната длъжност.

Чл. 100 . (1) Не може да бъде сключен трудов договор за работа като служител в общата администрация на Инспектората с лице, което:

1. би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;

2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация;

3. е народен представител;

4. е съветник в общински съвет – само за съответната общинска администрация;

5. заема ръководна или контролна длъжност на национално равнище в политическа партия; тази забрана не се отнася за членовете на политически кабинети, съветниците и експертите към тях.

(2) Не може да бъде сключен трудов договор за работа като експерт в специализираната администрация на Инспектората с лице, което не е преминало проверка за почтеност.

Чл. 101 . След сключването на трудов договор на съответния съдебен служител се връчва индивидуална длъжностна характеристика, съобразена с утвърдените типови длъжностни характеристики на съдебните служители.

Чл. 102 . Освобождаването на съдебните служители и закрилата при уволнение се извършва при условията и по реда на глава шестнадесета, раздел I от Кодекса на труда .

Раздел II – Права на съдебните служители

Чл. 103 . (1) Съдебните служители имат право да получават по установения за това ред трудово възнаграждение, определено за заеманата длъжност.

(2) На съдебните служители следва да се осигурят необходимите условия за изпълнение на служебните им задължения, както и такива за повишаване на тяхната квалификация или за преквалификация.

Чл. 104 . Съдебните служители имат право на платен годишен отпуск и на допълнителен платен годишен отпуск за работа в извънработно време и за изпълнение на допълнителни задължения в размери, определени от Висшия съдебен съвет.

Чл. 105 . На съдебните служители се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.

Чл. 106 . Съдебен служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от десет брутни месечни възнаграждения.

Чл. 107 . (1) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдебния служител се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт.

(2) Съдебните служители задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.

Чл. 108 . Съдебните служители ползват материалната база на органите на съдебната власт.

Чл. 109 . При изпълнение на служебните си задължения съдебните служители се легитимират със служебна карта по образец, утвърден от главния инспектор по предложение на главния секретар.

Чл. 110 . По предложение на главния секретар съдебните служители в Инспектората могат да бъдат награждавани с отличия и награди за образцово изпълнение на служебните задължения.

Раздел III – Задължения на съдебните служители

Чл. 111 . (1) Съдебният служител е длъжен да изпълнява задълженията си добросъвестно и точно съобразно длъжностната му характеристика и професионалната етика на съдебните служители.

(2) Съдебните служители са длъжни да спазват установеното работно време и да го използват за изпълнение на възложените им задачи.

(3) Допълнителни задължения могат да се възлагат на съдебния служител временно – до 45 работни дни в годината, при служебна необходимост.

(4) При необходимост съдебният служител е длъжен да изпълнява служебните си задължения и в извънработното време.

Чл. 112 . (1) Съдебните служители са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, на юридическите лица и на държавата.

(2) При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебните служители трябва да имат поведение, което да не уронва престижа на съдебната власт.

Раздел IV – Атестиране, рангове и повишаване в ранг

Чл. 113 . Атестирането на съдебните служители има за цел:

1. установяване на професионалната квалификация на съдебните служители, както и степента на изпълнение на служебните им задължения в съответствие с изискванията на длъжностната характеристика;

2. стимулиране на креативност, инициативност и аналитичност при упражняване на задълженията;

3. подобряване на служебните взаимоотношения и работата в екип;

4. справедливо възнаграждение на съдебните служители;

5. осъществяване на прозрачна и справедлива процедура за професионално развитие.

Чл. 114 . Ранговете, в които съдебните служители могат да бъдат повишавани при работата си в Инспектората, са от пета до първа степен във възходящ ред.

Чл. 115 . При повишаване в ранг съдебният служител получава и по-високо възнаграждение за ранг в размер, определен от Висшия съдебен съвет.

Чл. 116 . (1) Атестирането на съдебните служители се извършва ежегодно.

(2) Оценяването обхваща периода от 1 декември на предходната година до 30 ноември на следващата година.

(3) При преназначаване на друга длъжност в Инспектората съдебният служител се атестира и оценява на тази длъжност, която е заемал по-дълго време в периода на оценяване.

(4) При преминаване на длъжност от или в друг орган на съдебната власт през текущата година съдебният служител се атестира и оценява, след като бъде изискана справка от последния работодател.

Чл. 117 . (1) Атестирането включва:

1. изготвяне на работен план: от 1 декември до 31 декември;

2. изготвяне на оценка и вписване на резултатите в атестационен формуляр: от 1 ноември до 30 ноември.

(2) При необходимост атестационната комисия провежда междинни срещи със съответния съдебен служител.

(3) Ако съдебният служител е отсъствал повече от половината на периода за атестиране, същият подлежи на атестиране през следващия период.

(4) Служителите, постъпили на длъжност в Инспектората след 1 декември, се атестират през следващия атестационен период.

Чл. 118 . (1) При атестирането на всеки съдебен служител се вземат предвид изпълнението на индивидуалния работен план, реализираните изисквания при изпълнение на конкретните служебни задължения, професионалните му умения и спазване на принципите на професионална етика.

(2) Съдържанието на индивидуалния работен план, процедурата по изготвянето, съгласуването и одобряването му се определят във вътрешните правила за управление на човешките ресурси.

Чл. 119 . (1) Атестирането на главния секретар, финансовия контрольор и служителя по сигурност на информацията, когато последната длъжност не се съвместява, се извършва от главния инспектор или от определен от него инспектор.

(2) Атестирането на експертите от специализираната администрация се извършва от комисия от трима инспектори, назначена от главния инспектор.

(3) Атестирането на ръководителите на административните звена се извършва от комисия от трима членове, назначена от главния инспектор, в която задължително се включват поне двама инспектори.

(4) Атестирането на служителите от общата администрация се извършва от комисия от трима членове, назначена от главния инспектор, в която участват инспектор, главният секретар и ръководителят на административното звено, в което попада заеманата от атестирания служител длъжност.

Чл. 120 . (1) Съдебните служители се оценяват по конкретни показатели, съобразени със спецификите на конкретната длъжност, която изпълняват.

(2) Показателите за атестиране на съдебните служители в Инспектората се разработват във вътрешните правила за управление на човешките ресурси.

(3) При атестирането се вземат предвид и сигнали, жалби и предложения, получени относно съдебния служител, които могат да бъдат основание за определяне на по-ниска оценка.

Чл. 121 . Въз основа на оценките, получени по отделните показатели, атестиращият определя обща оценка, както следва:

1. оценка 1 "Отлично изпълнение" при получени от 31 до 35 точки – атестираният изпълнява работата си значително над изискванията за длъжността;

2. оценка 2 "Много добро изпълнение" при получени от 26 до 30 точки – атестираният редовно изпълнява работата си над изискванията за длъжността;

3. оценка 3 "Добро изпълнение" при получени от 21 до 25 точки – атестираният като цяло изпълнява работата на нивото на изискванията за длъжността, но не ги надминава;

4. оценка 4 "Задоволително изпълнение" при получени от 16 до 20 точки – атестираният изпълнява работата под нивото на изискванията за длъжността;

5. оценка 5 "Незадоволително изпълнение" при получени от 10 до 15 точки – оценяваният системно изпълнява работата си под нивото на изискванията за длъжността.

Чл. 122 . (1) Атестиращият орган вписва точките по отделните показатели и общата оценка в атестационния формуляр, подписва го и запознава атестирания със съдържанието му, като атестираният също го подписва. Общата оценка по всеки показател е средноаритметичната от оценките, дадени от всеки член на атестационната комисия.

(2) Резултатите от атестирането, отразени в атестационните формуляри, се представят на главния инспектор.

Чл. 123 . (1) Съдебните служители, които не са съгласни с дадената им обща оценка, могат да подадат писмено мотивирано възражение до главния инспектор в 7-дневен срок от датата на запознаване със съдържанието на протокола.

(2) Главният инспектор се произнася в 7-дневен срок по възражението с мотивирано решение.

Чл. 124 . (1) Съдебните служители се повишават в ранг при три последователни оценки не по-ниски от оценка 2 "Много добро изпълнение".

(2) Предсрочно повишаване в ранг може да се извърши извън установения срок при оценка 1 "Отлично изпълнение". Тази възможност се допуска еднократно.

(3) Повишаването в ранг се извършва със заповед на главния инспектор.

Чл. 125 . (1) При първоначално назначаване в Инспектората съдебният служител получава минималния ранг за съответната длъжност, който е определен в класификатора по чл. 341, ал. 3 ЗСВ .

(2) При преназначаване на съдебен служител на друга длъжност се запазва придобитият ранг, освен ако не е по-нисък от определения за новата длъжност минимален ранг.

(3) При преминаване от Инспектората в орган на съдебната власт съдебният служител запазва придобития ранг, освен ако не е по-нисък от минималния ранг, определен за новата длъжност.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . (1) Промяна в първоначално определената специализация по правна материя на заварените инспектори при необходимост се извършва на заседание на Инспектората по предложение на главния инспектор или на всеки от инспекторите.

(2) Заварените проверки, конкурсни процедури и процедури по атестиране и повишаване в ранг на съдебните служители в Инспектората към Висшия съдебен съвет се довършват по досегашния ред, в това число и с изготвяне на окончателните актове.

(3) Вътрешните актове, издадени от главния инспектор на основание отменения Правилник за организацията на дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет и за дейността на администрацията и на експертите , продължават действието си до приемането на нови такива, доколкото не противоречат на разпоредбите на ЗСВ и на този правилник.

§ 2 . Този правилник е приет от Инспектората на основание чл. 55, ал. 8 от Закона за съдебната власт и отменя Правилника за организацията на дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет и за дейността на администрацията и на експертите (ДВ, бр. 66 от 2015 г.).

§ 3 . Правилникът влиза в сила от 1 януари 2017 г.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С този правилник се урежда дейността и организацията на работа на фонд "Социална закрила", наричан по-нататък "фонда".

Чл. 2 . Фондът е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за финансиране на дейности и мероприятия, свързани с провежданите политики в областта на социалното подпомагане, и е юридическо лице със седалище в гр. София.

Чл. 3 . Средства по фонда се набират от:

1. целева субсидия от държавния бюджет в размер, определян ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България;

2. дарения и завещания от местни и чуждестранни физически или юридически лица;

3. приходи от организирани извънредни и специализирани тиражи на Българския спортен тотализатор;

4. възстановени неправомерно и недобросъвестно получени средства по фонда и лихвите по тях;

5. приходи от други източници.

Чл. 4 . Средствата по фонда се разходват за финансиране на дейностите по чл. 27 от Закона за социалното подпомагане , като не се допуска двойно финансиране.

Глава втора – УПРАВЛЕНИЕ И СТРУКТУРА

Раздел І Управителен съвет

Чл. 5 . (1) Органи на управление на фонда са управителният съвет и изпълнителният директор.

(2) За подпомагане дейността на управителния съвет може да се създават комисии за оценяване на проектни предложения.

Чл. 6 . (1) Управителният съвет на фонда се състои от петима членове, в т.ч. председател.

(2) Членовете на управителния съвет, в т.ч. председателят, се определят от министъра на труда и социалната политика със заповед.

(3) Мандатът на членовете на управителния съвет е 5 години.

(4) Членовете на управителния съвет се освобождават предсрочно:

1. по тяхна писмена молба, отправена до министъра на труда и социалната политика;

2. при влязла в сила присъда за извършено умишлено престъпление от общ характер;

3. когато са били членове на управителни или контролни органи на юридически лица, които са обявени в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;

4. при трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си повече от 6 месеца;

5. когато са причинили виновно имуществени вреди на фонда;

6. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество ;

7. при смърт.

(5) При предсрочно освобождаване на член на управителния съвет в едномесечен срок от настъпване на събитието министърът на труда и социалната политика назначава на негово място нов член за срок до края на мандата на освободения член.

Чл. 7 . Управителният съвет на фонда:

1. взема решения за набиране и разходване на средствата на фонда в рамките на утвърдения бюджет за съответната година;

2. утвърждава годишен план за работата на фонда;

3. определя условията и реда за разпределение на средствата и за финансиране на дейностите на фонда;

4. приема годишния отчет за дейността на фонда и го изпраща на министъра на труда и социалната политика;

5. приема годишния финансов отчет съгласно изискванията на Закона за счетоводството ;

6. създава и закрива комисии, работни групи и други към фонда;

7. предлага за утвърждаване от министъра на труда и социалната политика структурата и щата на фонда;

8. контролира изпълнението на проектите, финансирани със средства на фонда;

9. приема правилник за организацията и дейността на фонда, който се утвърждава от министъра на труда и социалната политика;

10. обсъжда и приема програми, прогнози и планове за развитието на фонда;

11. приема методика за разпределение на средствата по фонда съгласно чл. 27 от Закона за социално подпомагане , която се утвърждава от министъра на труда и социалната политика;

12. обсъжда и съгласува вътрешни актове, свързани с дейността на фонда, по предложение от изпълнителния директор;

13. определя членовете на комисиите за оценка на проектите и програмите.

Чл. 8 . (1) Управителният съвет на фонда разглежда и решава въпросите от своята компетентност на заседания, които са редовни и извънредни.

(2) Редовните заседания се провеждат най-малко веднъж в месеца и се свикват от председателя или по инициатива на една трета от неговите членове.

(3) Управителният съвет заседава редовно по предварително оповестен дневен ред, определен от председателя.

(4) За обсъждане на внезапно възникнали въпроси от компетентността на фонда управителният съвет може да:

1. провежда извънредни заседания;

2. приема решения неприсъствено.

(5) Редовните и извънредните заседания се провеждат в присъствието на две трети от състава на управителния съвет.

(6) Редовните и извънредните заседания на управителния съвет се ръководят от председателя, а при негово отсъствие – от друг член, определен от председателя с изрична заповед.

Чл. 9 . (1) Управителният съвет приема решенията си с явно гласуване и с обикновено мнозинство от повече от половината от общия брой на неговите членове.

(2) Всеки член на управителния съвет има право на един глас. Той може да го упражни лично или чрез друг член на управителния съвет при наличието на изрично писмено упълномощаване. Член на управителния съвет може да представлява само един член на управителния съвет.

(3) Решенията по чл. 8, ал. 4, т. 2 се вземат, ако членовете на управителния съвет заявят писмено съгласието си с предлаганото решение чрез подпис. В този случай решението се приема единодушно.

(4) При невъзможност за участие в заседание всеки член на управителния съвет на фонда има право да внесе писмено становище по всяка точка от проекта за дневен ред, което се огласява при обсъждането и се отчита при гласуване.

Чл. 10 . За всяко заседание на управителния съвет на фонда се води протокол, който се подписва от всички присъствали членове, включително и за представляваните.

Чл. 11 . (1) Освен ако в закон е предвидено друго, членовете на управителния съвет получават възнаграждение, което се определя със заповед на министъра на труда и социалната политика.

(2) Наличието или липсата на пречки за получаване на възнаграждение по ал. 1 се удостоверява с декларация, утвърдена от изпълнителния директор на фонда.

Раздел ІІ Изпълнителен директор

Чл. 12 . Изпълнителният директор на фонда се назначава по трудово правоотношение от министъра на труда и социалната политика.

Чл. 13 . Изпълнителният директор:

1. представлява фонда лично или чрез изрично упълномощено от него длъжностно лице;

2. организира дейността на фонда, осъществява оперативното му ръководство и управлява имуществото съгласно дадените му от управителния съвет правомощия;

3. организира провеждането на заседанията на управителния съвет;

4. осигурява изпълнението на решенията на управителния съвет;

5. изготвя проекта на годишен план за работата на фонда и го представя за одобрение от управителния съвет;

6. подписва годишния финансов отчет на фонда;

7. изготвя и внася за разглеждане от управителния съвет годишен отчет за дейността на фонда;

8. се разпорежда със средства от бюджетната сметка, касовите и други платежни документи на фонда, касаещи бюджетни разходи с право на първи подпис;

9. подписва платежно-разплащателни ведомости за заплати, служебни бележки и удостоверения, изготвени от служителите на фонда с право на подпис за ръководител;

10. подписва ежемесечни и тримесечни отчети за касово изпълнение на бюджета, оборотни ведомости и баланси на фонда и справките към тях с право на подпис за ръководител;

11. разработва и предлага за одобряване от управителния съвет структурата и щата на фонда;

12. сключва, изменя и прекратява трудовите договори със служителите на фонда, както и граждански договори;

13. утвърждава длъжностните характеристики на служителите на фонда;

14. утвърждава длъжностното разписание на фонда след приемането му от управителния съвет;

15. организира обучението, квалификацията и преквалификацията на служителите на фонда;

16. оценява работата и налага дисциплинарни наказания на служителите на фонда;

17. сключва договори, свързани с дейността на фонда;

18. при необходимост може да привлича външни експерти от области, свързани с дейността на фонда, след одобрението на управителния съвет;

19. командирова със заповед служителите от фонда;

20. изпълнява други функции, възложени от управителния съвет и министъра на труда и социалната политика.

Раздел ІІІ Комисии по чл. 5, ал. 2

Чл. 14 . (1) За оценяване на подадени проектни предложения управителният съвет на фонда може да създава комисии.

(2) Членовете на комисията подават декларация за безпристрастност, обективност, липса на обвързаност и интереси ( приложение № 1 ).

(3) Видът на проектните предложения, които ще разглежда определена комисия и членовете й (включително резервни такива), се определя с решение на управителния съвет.

(4) За участие в комисията(ите) могат да бъдат привличани и външни експерти, като:

1. при участие на външни експерти изпълнителният директор на ФСЗ съгласно решение на управителния съвет сключва писмен договор;

2. привлечените външни членове на комисията(ите) получават възнаграждение, като възнаграждението се определя с решение на управителния съвет и се описва в договора по предходната точка.

Чл. 15 . Комисията/ите се създава/т със заповед на председателя на управителния съвет, като:

1. за всяко заседание се води протокол, който се подписва от всички присъстващи членове;

2. извършва/т проверка за съответствието на кандидата и на представения от него проект с условията за получаване на финансиране и наличието на всички изискуеми документи;

3. извършва/т оценка на постъпилите проектни предложения по предварително определени критерии;

4. попълва/т и подписва/т оценителен лист по образец;

5. класира/т оценените проектни предложения в низходящ ред въз основа на определените критерии;

6. изготвя/т доклад до управителния съвет, като предлага/т за финансиране оценените проектни предложения, получили най-висока оценка, до изчерпване на определените финансови средства.

Глава трета – ДЕЙНОСТ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА

Раздел І Дейност на фонда

Чл. 16 . (1) Дейността на фонда е насочена към финансиране на целеви социални програми и проекти.

(2) Фондът осъществява своята дейност по годишен план за работа, одобрен от управителния съвет.

Чл. 17 . (1) Организационното и административното обслужване на фонда се осъществява от администрация с численост на персонала, утвърден от министъра на труда и социалната политика по предложение на управителния съвет.

(2) Служителите на фонда се назначават по трудов договор.

Чл. 18 . Администрацията на фонда подпомага дейността на управителния съвет и изпълнителния директор на фонда и осигурява дейностите по административното обслужване на гражданите и юридическите лица, като:

1. води и съхранява трудовите досиета на служителите;

2. организира деловодната дейност на фонда;

3. прилага системата на оценка на служителите, планира и подпомага организацията по обучение на служителите с цел повишаване на квалификацията им и кариерното развитие;

4. участва в разработването на проекти на нормативни актове, свързани с дейността на фонда;

5. изготвя проекти на договори и дава становища по законосъобразността на предложения, изготвени от други организации, физически и юридически лица;

6. оказва юридическа помощ и подпомага дейността на фонда, като дава мотивирани становища по правни въпроси;

7. организира дейностите по работа с предложенията, жалбите и заявленията на граждани, проекти на физически и юридически лица; предоставя писмени отговори по заявления и запитвания на граждани, физически и юридически лица;

8. осъществява документална проверка и проверки на място за потвърждаване допустимостта на разходите, извършвани от бенефициентите по сключените договори;

9. отговаря за ежемесечното осчетоводяване и отчитане на разходите, извършени от фонда;

10. изготвя месечните ведомости за работни заплати и извършва плащанията във фонда;

11. изготвя отчет за заетите лица, отработеното време, средствата за работна заплата и други разходи за труд, както и документи за пенсиониране, свързани с осигурителния доход;

12. осигурява съхраняването на счетоводните документи съгласно изискванията на Закона за счетоводството ;

13. участва при организацията, изграждането и функционирането на системите за финансово управление и контрол с цел законосъобразно и ефективно управление на бюджетните средства;

14. разработва проекта на бюджет и проекта на тригодишна бюджетна прогноза на фонда;

15. следи за ефективното и законосъобразното разходване на бюджетните средства, средствата от Европейския съюз и чуждите средства съгласно отпуснатите лимити при строго спазване на финансовата дисциплина;

16. осигурява данните и изготвя ежемесечни, тримесечни и годишни отчети за касовото изпълнение на бюджета, оборотни ведомости и баланси на фонда и справките към тях, които представя в Министерството на труда и социалната политика;

17. отговаря за спазването на нормативните актове при експлоатацията и осигурява поддръжката на собствеността на фонда;

18. изпълнява други дейности и задачи, възложени от управителния съвет и изпълнителния директор;

19. информира обществеността за политиките на фонда и за осъществяваните от него програми и дейности.

Чл. 19 . (1) За изпълнение на определени задачи, свързани с основните дейности на фонда, могат да бъдат привличани външни сътрудници след решение на управителния съвет.

(2) Правата и задълженията на лицата по ал. 1 се определят с договор, сключен между тях и изпълнителния директор.

Чл. 20 . Служителите на фонда и наетите външни сътрудници са длъжни да спазват нормативните изисквания за защита на класифицираната информация, станала им известна при изпълнение на служебните им задължения.

Чл. 21 . Информация за решенията на управителния съвет, финансираните проекти и отпуснатите социални помощи се публикува периодично на интернет страницата на фонда.

Раздел ІІ Организация на работа

Чл. 22 . (1) Работното време на служителите на фонда е с променливи граници от 7.30 ч. до 18.30 ч. с период на задължително присъствие от 10.00 до 16.00 ч. и задължително отработване на нормалната продължителност на 8-часовия работен ден. Обедната почивка е с продължителност 30 минути между 12.00 и 14.00 ч.

(2) Установяването на работното време по ал. 1 и контролът по спазването му се определят с акт на изпълнителния директор.

Чл.23 . (1) Документите, писмата и проектите, изпратени до фонда от държавни органи, от юридически или физически лица, се завеждат в деловодството.

(2) При завеждането на документите се извършва проверка за наличието на всички материали, посочени в тях, и се образува служебна преписка.

(3) Насочването на служебните преписки се извършва от изпълнителния директор с резолюция до съответния служител. Резолюцията съдържа указания, срок за изработване, дата и подпис. При възлагане на повече от един служител се посочва отговорният от тях.

(4) Служебните преписки се разпределят за работа веднага след постъпването им във фонда.

Глава четвърта – КОНТРОЛ

Чл. 24 . (1) Контролът по предоставените и изразходваните финансови средства и изпълнението на одобрените проекти и програми се осъществява от управителния съвет чрез текущ мониторинг и извършване на проверки от нарочно създадени комисии.

(2) Служителите на фонда извършват документална проверка и задължителни проверки на място за потвърждаване допустимостта на разходите, извършвани от бенефициентите по сключените договори. Мониторингът включва наблюдение, контрол, систематично събиране на информация и отчетност на напредъка и изпълнението на договорите.

(3) С решение на управителния съвет служителите на ФСЗ извършват проверки на финансираните в предходните години проекти за изграждане на нова, реконструкция и модернизация на съществуващата материална база за предоставяне на социални услуги.

Чл. 25 . За резултатите от извършените проверки се представя доклад/протокол до управителния съвет на фонда в срок до десет дни от приключване на проверките.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . Настоящият правилник е приет на основание чл. 29, ал. 5 от Закона за социално подпомагане .

§ 2 . Настоящият правилник отменя Правилника за организацията и дейността на фонд "Социална закрила", утвърден със Заповед № РД 01-810 от 20.12.2019 г.

§ 3 . Правилникът влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник".

Раздел I – Общи положения

Чл. 1 . (1) С този правилник се уреждат организацията и дейността на Експертния съвет за оценка на приоритетни вещества (ЕСОПВ) по чл. 21, ал. 1 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (ЗЗВВХВС), наричан по-нататък "експертния съвет".

(2) Експертният съвет е консултативен орган, който подпомага министъра на околната среда и водите при изпълнение на функциите, определени в глави пета и пета "а" от ЗЗВВХВС.

Раздел II – Дейности на експертния съвет

Чл. 2 . Дейностите на експертния съвет включват:

1. идентифициране на приоритетни вещества съгласно чл. 45, параграф 5 от Регламент (EO) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали, за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент № 793/93 на Съвета и Регламент № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ ЕИО , 93/67/ЕИО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ, L 136 от 29.05.2007 г.), наричан по-нататък "Регламент REACH", с цел включването им в Подробния план за действие на Общността (CoRAP) въз основа на данни от регистрация, мониторинг, епидемиологични изпитвания и надзор на пазара;

2. скрининг на потенциално опасни вещества за включване в CoRAP съгласно чл. 44, параграф 2 от Регламент REACH с цел извършване на оценка или включването им в Пътната карта на ЕС за идентифициране на вещества, пораждащи сериозно безпокойство;

3. участие в консултации с държавите членки, Европейската агенция по химикали (ЕСНА) и Европейската комисия (ЕК) при идентифициране на вещества, пораждащи сериозно безпокойство, извършване на анализ и изготвяне на предложения за избор на подходящи регулаторни мeрки за управление на рисковете за човешкото здраве и/или околната среда от определени опасни вещества;

4. извършване на оценка на приоритетни вещества от CoRAP по реда на чл. 45, 46, 47 и 49 от Регламент REACH, включително съвместна оценка с компетентен орган на друга държава членка;

5. изготвяне на доклади със заключения от извършени оценки с проекти на решения по смисъла на чл. 21, ал. 6 ЗЗВВХВС ;

6. разглеждане на предложения от производители, вносители или потребители надолу по веригата за промяна на хармонизирана класификация и етикетиране на опасни вещества по реда на чл. 37 (6) от Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ , L 353 от 31.12.2008 г.), наричан по-нататък "Регламент CLP";

7. изготвяне на предложения по смисъла на чл. 21, ал. 7, т. 1 и ал. 9 ЗЗВВХВС за хармонизиране или промяна на хармонизирана класификация и етикетиране на опасни вещества по реда на чл. 37, параграфи 1 и 6 от Регламент CLP;

8. изготвяне на предложения по смисъла на чл. 21, ал. 7, т. 2 и 3 ЗЗВВХВС за разрешаване или ограничаване употребата на опасни вещества съгласно Регламент REACH;

9. изготвяне на предложения по смисъла на чл. 21, ал. 7, т. 4 ЗЗВВХВС за ограничаване употребата на опасни вещества или група от вещества в електрическо и електронно оборудване (ЕЕО);

10. изготвяне на предложения за изменение на списъка с ограничените вещества от Приложение II на Директива 2011/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване, наричана по-нататък "Директива RoHS-2";

11. изготвяне на коментари или предложения за промени в представените от докладчиците документи по чл. 24, ал. 1 ;

12. изготвяне на коментари или предложения за промени в проекторешения от други държави членки или ЕСНА съгласно чл. 52 от Регламент REACH;

13. участие в заседания на комитетите на ECHA за разглеждане на предложения за извършване на изпитвания въз основа на оценки на вещества, предложения за идентифициране на особено опасни вещества за разрешаване или ограничаване на употребата, предложения за хармонизиране на класификацията и етикетирането на опасни вещества и др.

Раздел III – Състав на експертния съвет

Чл. 3 . (1) Експертният съвет за оценка на приоритетни вещества се създава със заповед на министъра на околната среда и водите.

(2) Съставът на експертния съвет се определя със заповедта по ал. 1 за период от четири години.

Чл. 4 . Експертният съвет се състои от председател, заместник-председател, членове и секретар.

Чл. 5 . В експертния съвет участват най-малко по двама представители от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Министерството на здравеопазването (МЗ), Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).

Чл. 6 . Председателят и заместник-председателят на експертния съвет са служители на МОСВ и се определят със заповедта по чл. 3 .

Чл. 7 . В състава на експертния съвет се включва и правоспособен юрист – представител на дирекция "Правно-нормативно обслужване и обществени поръчки" на МОСВ.

Чл. 8 . Работата на експертния съвет се подпомага от секретар – експерт от дирекция "Превантивна дейност" на МОСВ, който не е член на експертния съвет и се определя със заповедта по чл. 3 .

Чл. 9 . (1) В своята дейност експертният съвет се подпомага от представители на научните/академичните среди, в т.ч. на Българската академия на науките, университети, научни институти, агенции, специализирана администрация, лечебни заведения и други, както и независими експерти, наричани по-нататък "привлечени експерти".

(2) Привлечените експерти трябва да притежават:

1. висше образование с квалификация в поне една от посочените области: химия, физикохимия, фармация, екотоксикология, токсикология, биология, микробиология, трудова медицина, икономика;

2. експертен опит и компетентност във: a) оценка на физикохимични, токсикологични или екотоксикологични характеристики на химичните вещества и тяхното поведение в околната среда;

б) оценка и управление на риска за човешкото здраве и околната среда от химични вещества;

в) извършване на социално-иконoмически анализ.

(3) Привлечените експерти е необходимо да владеят английски език.

(4) Притежаването на допълнителна квалификация и/или опит в повече от областите по ал. 2, т. 1 е предимство.

Чл. 10 . Членовете на експертния съвет се определят от ведомствата по чл. 5 след отправена писмена покана от страна на министъра на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице, в която се определя срок за представяне на кандидатурите.

Чл. 11 . (1) Включването на привлечени експерти в дейността на ЕСОПВ се извършва след отправена от страна на министъра на околната среда и водите покана за участие чрез интернет страницата на МОСВ. Поканата съдържа срок за предоставяне на отговор.

(2) Желаещите да заявят участие в дейността на ЕСОПВ, представители на институциите по чл. 9, ал. 1 и независимите експерти, които отговарят на определените в чл. 9, ал. 2 и 3 критерии, изпращат писма за заявяване на интерес до МОСВ, в които се посочва адрес за кореспонденция, електронна поща и телефон.

(3) Кандидатурите за привлечени експерти се придружават със:

1. автобиография;

2. документи, доказващи изпълнението на изискванията по чл. 9, ал. 2 и 3;

3. попълнен формуляр за квалификацията и областта(те) на приложение/експертиза.

Чл. 12 . (1) Постъпилите кандидатури се разглеждат от председателя и заместник-председателя на експертния съвет, които след преценка предлагат на министъра на околната среда и водите включването им в списък на привлечени експерти към ЕСОПВ.

(2) Списъкът с поименния състав на привлечените експерти, които при необходимост подпомагат дейността на експертния съвет, се утвърждава със заповед на министъра на околната среда и водите.

(3) За включването към ЕСОПВ привлечените експерти се уведомяват чрез предоставяне по електронен път на заповедта по ал. 2.

Чл. 13 . (1) Мандатът на член на експертния съвет, както и участието на привлечен експерт може да бъде прекратен(о) в следните случаи:

1. при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение със съответното ведомство/институция, а при сключен граждански договор – при прекратяването му или неподновяването му след изтичането на срока, за който е сключен;

2. при трайна фактическа невъзможност да се изпълняват задълженията в продължение на повече от 3 месеца;

3. по предложение на председателя на експертния съвет в следните случаи:

а) отказ от представяне на декларация за обвързаност при изпълнение на задълженията, декларация за поверителност и декларация за конфликт на интереси;

б) при неизпълнение на възложени задължения.

(2) Член на експертния съвет или привлечен експерт може да бъде заменен по предложение на ведомството по чл. 5 или институцията по чл. 9, ал. 1 , която го е определила.

(3) При необходимост ведомствата по чл. 5 или институциите по чл. 9, ал. 1 могат да номинират допълнително нови членове с писмо до министъра на околната среда и водите, който актуализира заповедта по чл. 3 или по чл. 12, ал. 2 .

Раздел IV – Правомощия и задачи

Чл. 14 . Председателят организира и ръководи дейността на ЕСОПВ, а в негово отсъствие функциите му се изпълняват от заместник-председателя или определен от него член на съвета.

Чл. 15 . Председателят на експертния съвет:

1. отговаря за цялостната работа на експертния съвет;

2. представлява ЕСОПВ пред министъра на околната среда и водите;

3. насрочва и ръководи заседанията;

4. одобрява проект на дневен ред за заседанията, подписва протоколите от заседанията;

5. гарантира в началото на всяко заседание, че всеки потенциален конфликт на интереси, свързан с конкретната тема, е деклариран;

6. гарантира, че работата на експертния съвет съответства на функциите, определени в глави пета и пета "а" ЗЗВВХВС;

7. съблюдава спазването на правилника за дейността на ЕСОПВ и предлага мерки в случай на неспазване;

8. прави предложение за участие в заседанията на други заинтересовани лица – заявители или регистранти;

9. прави предложение за докладчик по оценка на вещество или за изпълнение на други дейности по чл. 2 ;

10. прави предложение за поименен състав на работна група;

11. уведомява ЕСНА за резултатите от извършената оценка в съответствие с чл. 48 от Регламент REACH;

12. прави предложение до ЕК за ограничаване на вещество или група от вещества в ЕЕО в съответствие с чл. 21и, ал.1 ЗЗВВХВС .

Чл. 16 . Секретарят на експертния съвет:

1. организира подготовката и провеждането на заседанията;

2. уведомява по електронен път всички членове на съвета за предстоящите заседания и им предоставя проекта за дневен ред и съответните материали;

3. уведомява по електронен път за предстоящите заседания привлечените експерти – членове на съответната работна група, и при необходимост – други заинтересовани лица;

4. изготвя присъствен лист в два екземпляра за всяко заседание на експертния съвет и работната група(и);

5. води протоколи от заседанията на експертния съвет и работната група(и);

6. води текущата кореспонденция, свързана с дейността на експертния съвет;

7. завежда в регистър, съхранява и архивира протоколите от заседанията, документите, свързани с работата на експертния съвет, и декларациите по приложения № 1 – 4;

8. поддържа актуален списък с контакти на членовете на експертния съвет и на привлечените експерти;

9. следи за своевременното представяне от членовете на експертния съвет на годишна декларация за обвързаност при изпълнение на задълженията; декларация за поверителност; декларация за ангажираност (по формат на ЕСНА) и декларация за конфликт на интереси;

10. поддържа оперативна връзка с членовете на съвета/привлечените експерти и осигурява документите от базите данни на ECHA – REACH-IT, IUCLID и CIRCABC;

11. осигурява комуникацията с ECHA за подаване и/или публикуване в базите данни на приетите от експертния съвет документи, за които е определен специален ред;

12. изпълнява други дейности, възложени от председателя.

Чл. 17 . Членовете на експертния съвет и привлечените експерти:

1. участват в заседанията лично, като представят писмено или устно становища по разглежданите теми и гласуват при вземане на решения;

2. уведомяват писмено секретаря най-малко 7 работни дни преди заседанието, в случай че са възпрепятствани да участват лично в заседание, а когато е приложимо, изразяват писмено становище по темите от дневния ред, което се прилага към протокола от заседанието и е неразделна част от него;

3. предлагат на председателя теми за включване в дневния ред на заседанията;

4. разработват и докладват на заседания документи от тяхната компетентност, които предоставят своевременно на секретаря.

Чл. 18 . Експертният съвет:

1. определя докладчик и при необходимост създава работна група за оценка на приоритетно вещество или за изпълнение на друга дейност по чл. 2 ;

2. обсъжда резултатите от комуникацията с регистрантите при необходимост.

Чл. 19 . (1) Членовете на експертния съвет и привлечените експерти, в рамките на своята компетентност, извършват анализ и оценка на свойствата на веществата, тяхната експозиция и адекватността на препоръчаните мерки за управление на риска в регистрационните досиета на веществата.

(2) Когато информацията за характерните свойства на дадено вещество е създадена от регистрантите посредством позоваване на структурно-сходни вещества, анализът и оценката могат да обхванат и тези сходни вещества, без да се ограничават единствено до приоритетно оценяваното вещество в съответствие с чл. 47, параграф 1 от Регламент REACH.

Чл. 20 . (1) Експертният съвет при изготвяне на предложения за изменение на списъка с ограничените вещества по Приложение II от Директива RoHS 2 взема предвид:

1. информацията, посочена в чл. 21и, ал. 2 ЗЗВВХВС ;

2. обобщената информация от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) относно осъществявания контрол на територията на страната в съответствие с чл. 21к, ал. 1 ЗЗВВХВС .

(2) Предложенията за ограничаване употребата на опасни вещества в ЕЕО се изготвят в съответствие с изискванията на чл. 6 от Директива RoHS 2 и критериите за идентифициране на опасни вещества за включване в Приложение II към Директива RoHS 2.

Чл. 21 . Експертният съвет може да:

1. върне предложение от производител, вносител или потребител надолу по веригата за промяна на хармонизирана класификация и етикетиране на опасни вещества за допълване или преработка с цел привеждане в съответствие с изискванията на ЕСНА;

2. откаже мотивирано внасянето на предложението до министъра на околната среда и водите в случаите, когато информацията в предложението по чл. 2, т. 6 не е научнообоснована или не дава достатъчно основание за промяна на хармонизираната класификация и етикетиране.

Раздел V – Докладчик

Чл. 22 . По предложение на председателя експертният съвет избира с обикновено мнозинство докладчик от членовете на или привлечените експерти към ЕСОПВ.

Чл. 23 . Докладчикът извършва оценка на приоритетно вещество или друга дейност по чл. 2 , а при необходимост ръководи дейността на работна група.

Чл. 24 . (1) Докладчикът подготвя или обобщава проекта на документ(и), както следва:

1. анализ на подходящите мерки за управление на риска, доклад и заключителен документ от извършената оценка на приоритетно вещество и предложение за проекторешение, изготвени в съответствие с ръководствата, насоките и във формата, разработени от Европейската агенция по химикали;

2. досие с предложение за разрешаване или ограничаване употребата на опасно вещество; за хармонизиране на класификацията и етикетирането на опасно вещество, определени съответно в Приложение ХV на Регламент REACH или Приложение VI на Регламент CLP;

3. досие с предложение за ограничаване на вещество или група от вещества в ЕЕО, за включването им в Приложение II на Директива RoHS 2, определени с решение на Европейската комисия;

4. други документи, изготвени в съответствие с ръководствата, насоките и формата, разработени от Европейската агенция по химикали или Европейската комисия.

(2) Документът по ал. 1 може да съдържа едно от следните заключения:

1. необходимост от идентифициране на потенциален риск(ове) и предложение за включване в CoRAP;

2. необходимост от допълнителна информация от регистрант(и):

а) в изпълнение на информационните изисквания на Регламент REACH;

б) извън обхвата на информационните изисквания, чрез обосновано искане за нови данни, включително провеждане на изпитвания за потвърждаване или отхвърляне на първоначалните опасения;

3. веществото не представлява риск за здравето на човека и/или за околната среда;

4. веществото представлява риск за здравето на човека и/или за околната среда, като:

а) рискът е адекватно контролиран и мерките, които вече са предприети, са достатъчни;

б) не са налице подходящи и достатъчни мерки за управление на рисковете, което налага необходимост от анализ за наличие на алтернативни вещества и техники и/или прилагане на регулаторни мерки за управление на риска;

в) рискът не е адекватно контролиран, поради което се изготвя досие по Приложение XV за разрешаване или ограничаване на вещество съгласно Регламент REACH;

г) предложение до Европейската комисия за ограничаване на опасно вещество или група от вещества в ЕЕО и включване в Приложение II на Директива RoHS 2;

5. други според типа на процедурата и резултата от скрининга/анализа/оценката.

Чл. 25 . За изпълнение на дейност по чл. 2 докладчикът писмено декларира обвързаността си да изпълнява поетите задължения.

Чл. 26 . Експертният съвет може да замени докладчика при невъзможност да изпълнява своите задължения в установените срокове или ако се констатира потенциален конфликт на интереси.

Раздел VI – Работни групи

Чл. 27 . Експертният съвет, при необходимост, създава работна група за оценка на приоритетно вещество или за изпълнение на друга дейност по чл. 2 , която подпомага работата на докладчика.

Чл. 28 . По предложение на председателя експертният съвет одобрява поименния състав на работната група според вида, характера, спецификата на конкретната експертна дейност и определя срок за изпълнение.

Чл. 29 . Работните групи се състоят от членове на експертния съвет и привлечени експерти.

Чл. 30 . Мандатът на членовете от работната група, конкретните задачи и сроковете за изпълнението им се преразглеждат периодично на заседания на експертния съвет.

Чл. 31 . (1) Създадените работни групи, при необходимост, провеждат заседания за обсъждане на поставените им задачи.

(2) Докладчикът свиква и ръководи заседанията на работната група.

Чл. 32 . Дневният ред и протоколите от заседанията на работните групи се предоставят на разположение и се докладват на заседания на експертния съвет.

Чл. 33 . Експертният съвет може:

1. да замени член на работна група с друг член или с привлечен експерт при невъзможност да изпълнява своите задължения в установените срокове или ако се констатира потенциален конфликт на интереси;

2. да разшири и/или допълни състава на работна група с друг/и член/ове на експертния съвет или привлечен експерт при възникнала необходимост от специфичен опит и познания в процеса на работа.

Раздел VII – Други участници в заседанията

Чл. 34 . На заседания на експертния съвет по предложение на председателя могат да бъдат канени за изслушване представители на заинтересованите страни – заявители/регистранти, в следните случаи:

1. при разглеждане на предложения от производители, вносители или потребители надолу по веригата по реда на чл. 37, параграф 6 от Регламент CLP за промяна на хармонизирана класификация и етикетиране на пуснати на пазара опасни вещества;

2. при обсъждане на информация от регистрационните досиета при оценка на веществата на даден регистрант/група регистранти и свързана с това актуализация на регистрационно досие(та) и предложения за изпитване със срокове за предоставяне на допълнителна информация, необходима за извършване на оценката.

Раздел VIII – Организация на заседанията на експертния съвет

Чл. 35 . (1) Експертният съвет се свиква на заседание от председателя, а в негово отсъствие – от заместник-председателя или упълномощено от него лице – член на съвета.

(2) Участие в заседанията вземат членовете и поканените привлечени експерти.

Чл. 36 . (1) Заседанията могат да бъдат редовни или извънредни, открити или закрити.

(2) Извънредни заседания могат да се свикват от председателя или при обосновано искане на член от експертния съвет.

(3) За всяко заседание се съставя дневен ред, който се изпраща по електронен път на членовете на експертния съвет и при необходимост на привлечените експерти и поканените заинтересовани лица – заявители/регистранти.

(4) Членовете на експертния съвет и другите поканени лица биват уведомени за датата, часа и място на заседанието най-малко 10 работни дни преди заседанието. Документи и данни от базите данни на ECHA с поверителен характер се предоставят в съответствие с правилата за сигурност до базите данни, приети от ЕСНА.

(5) Членовете на експертния съвет могат да предлагат включване на нова точка в дневния ред. Тези предложения се изпращат по електронен път на секретаря най-малко 7 работни дни преди заседанието.

(6) На заседанията могат да се обсъждат теми, които не са включени в дневния ред, могат да бъдат отлагани дадени точки от дневния ред за следващо заседание при съгласие на всички присъстващи членове и привлечени експерти към ЕСОПВ.

Чл. 37 . (1) Членовете и поканените привлечени експерти, когато са възпрепятствани да участват в заседания, уведомяват писмено секретаря най-малко 7 работни дни преди заседанието, като посочат обстоятелствата за отсъствието си и изпратят писмено становище/доклад по материалите от дневния ред, когато се изисква.

(2) Секретарят изпраща по електронен път писменото становище/доклада до останалите членове и привлечени експерти по начин, който осигурява запазване поверителността на данните. Становището/докладът се прилага към протокола от заседанието и е неразделна част от него.

Чл. 38 . (1) Заседанията се считат за редовни, ако на тях присъстват най-малко две трети от всички членове и поканени привлечени експерти. При липса на кворум или по предложение на председателя може да се приложи писмената процедура по чл. 44 .

(2) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието членове и поканени привлечени експерти.

Чл. 39 . (1) Член на експертния съвет или привлечен експерт може да подпише с особено мнение протокола от заседание, като представя писмени мотиви за това до председателя/секретаря в тридневен срок от подписването на протокола. Особените мнения са неразделна част от протокола.

(2) Когато на заседание не бъде прието решение по определена точка от дневния ред, председателят, в рамките на установения срок, може да насрочи ново заседание.

(3) Когато след повторно разглеждане бъде изразено особено мнение по същата точка(и) от дневния ред, решението се взема с обикновено мнозинство от присъствалите на повторното заседание членове и привлечени експерти.

Чл. 40 . При съвместна оценка, в която участват повече държави членки, експертният съвет може да взема решения неприсъствено по писмената процедура съгласно чл. 44 .

Чл. 41 . (1) В срок до 10 работни дни след заседание секретарят изготвя протокол, който отразява всички изказвания, становища, предложения и решения, включително предложенията за дневен ред на следващото заседание.

(2) Секретарят изпраща по електронен път протокола до членовете на експертния съвет/привлечените експерти и определя срок за писмени коментари и/или корекции.

(3) Писмените коментари и/или корекции се нанасят от секретаря и окончателният протокол се подписва от председателстващия заседанието и от секретаря. Сканирано копие на подписания протокол се изпраща по електронен път на членовете на експертния съвет и привлечените експерти.

Чл. 42 . Неразделна част от протокола са:

1. всички декларации за обвързаност при изпълнение на задълженията и за конфликт на интереси, подписвани при необходимост;

2. присъствен лист, подписан от присъствалите на заседанието членове и привлечени експерти;

3. писмени становища и одобрени документи по чл. 24, ал. 1 .

Чл. 43 . Секретарят в рамките на 14 работни дни след приемане на решения/мотивирани предложения от експертния съвет в съответствие с чл. 21, ал. 6 и 7 ЗЗВВХВС изготвя доклад до министъра на околната среда и водите, утвърден от председателя.

Чл. 44 . (1) Експертният съвет може да одобрява документи по чл. 24, ал. 1 или да приема решения по писмена процедура.

(2) Секретарят изпраща по електронен път дневен ред и предоставя документите за разглеждане на членовете на съвета и привлечените експерти, като посочва срок за отговор и/или предоставяне на писмени становища/документи по точките от дневния ред по начин, който запазва при необходимост поверителността на данните. Срокът е не по-малък от 10 работни дни.

(3) След срока, определен по ал. 2, секретарят в рамките на 10 работни дни обобщава в протокол становищата на членовете и привлечените експерти, техните предложения, заключения и основания.

(4) Писмената процедура се счита за валидна при изразено писмено съгласие по точките от протокола на две трети от участващите в писмената процедура членове на експертния съвет и привлечени експерти.

(5) Даден документ по чл. 24, ал. 1 или решение се считат за одобрени, когато членовете на експертния съвет и привлечените експерти са го подкрепили с обикновено мнозинство, чрез писмено или мълчаливо съгласие.

(6) За изразяване на мълчаливо съгласие се приемат случаите, в които член на съвета или привлечен експерт не изпрати становище в рамките на определения по ал. 2 срок.

(7) Ако са представени становища с обосновани възражения или при невъзможност за вземане на решение по определена точка от дневния ред, председателят може да реши след обсъждане с докладчика да прекрати писмената процедура. В тези случаи приемането на документи по чл. 24, ал. 1 или решение по определена точка се отлага за следващо присъствено заседание на експертния съвет.

(8) Секретарят уведомява членовете на експертния съвет и привлечените експерти за резултата от проведената писмена процедура и им изпраща по електронен път протокола с приетите решения.

Чл. 45 . (1) За дейността на експертния съвет се води архив, който съдържа заповедите на министъра на околната среда и водите, дневен ред за заседанията, протоколи от заседанията, документи по чл. 24, ал. 1 , становища, текуща кореспонденция и др.

(2) Архивът се съхранява най-малко 10 години в МОСВ. Редът и отговорните лица за съхранение на документацията по ал. 1 и достъпът до нея се определят със заповед на министъра на околната среда и водите.

Раздел IХ Обвързаност, независимост и поверителност

Чл. 46 . Членовете на експертния съвет, привлечените експерти, председателят, заместник-председателят и секретарят подписват веднъж годишно декларация за обвързаност при изпълнение на задълженията си по формата на приложение № 1.

Чл. 47 . (1) Членовете на експертния съвет, привлечените експерти, председателят, заместник-председателят и секретарят подписват веднъж годишно декларация за конфликт на интереси по формата на приложение № 2.

(2) Членовете на експертния съвет, определени за докладчици, декларират всеки конфликт на интереси, който би могъл да накърни тяхната независимост, по формата на приложение № 3. Член на експертния съвет не може да бъде определен за докладчик или за член на работна група, ако е декларирал конфликт на интереси.

(3) Всеки член на експертния съвет, декларирал конфликт на интереси, не участва в гласуването по съответната точка от дневния ред.

(4) Конфликт на интереси възниква, когато член/привлечен експерт към ЕСОПВ има частен или служебен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното вземане на решение по даден въпрос.

Чл. 48 . (1) Председателят, заместник-председателят, секретарят, членовете на експертния съвет и привлечените експерти са длъжни да не разгласяват информацията, станала им известна при или по повод изпълнение на задълженията им, които представляват производствена или търговска тайна. Те подписват веднъж годишно декларация за поверителност на данните по формата на приложение № 4 и декларация за ангажираност по формат на ЕСНА.

(2) Задължението за спазване на поверителност на информацията продължава да се прилага от членовете на експертния съвет и привлечените експерти и след прекратяване на дейността им в експертния съвет.

Раздел Х Финансово осигуряване и възнаграждения

Чл. 49 . Финансовото осигуряване на дейността на експертния съвет е за сметка на бюджета на Министерството на околната среда и водите, с изключение на дейността по оценка на приоритетни вещества.

Чл. 50 . (1) Работата на експертния съвет за извършване на оценка на приоритетни вещества се обезпечава със средства от ЕСНА в съответствие с чл. 14, параграф 1 от Регламент (ЕO) № 340/2008 на Комисията за таксите и плащанията, дължими на Европейската агенция по химикали, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH) (ОВ , L 107/6 от 17 април 2008 г.).

(2) Разпределението на средствата се извършва по правила, определени с решение на Управителния съвет на ECHA относно финансовите мерки за възстановяване на дял от таксите към държавите членки.

Чл. 51 . (1) За всяко участие в заседание се получават възнаграждения в размер, определен със заповед на министъра на околната среда и водите, с изключение на служители, работещи по трудово или служебно правоотношение в държавната администрация.

(2) За извършена експертна дейност и подготвени доклади, писмени мотивирани становища, анализи, заключителни и/или други документи се получават възнаграждения в размер, определен със заповед на министъра на околната среда и водите.

(3) Извършването на оценка на приоритетни вещества се възлага чрез договор за услуга. В случаите, когато услугата се възлага на служители, работещи по трудово или служебно правоотношение в държавната администрация, следва предварително да се декларира, че възложената дейност не попада в обхвата на служебните задължения.

(4) Средствата за възнагражденията:

1. по ал. 1 и 2 се осигуряват от бюджета на МОСВ;

2. по ал. 3 се осигуряват от ЕСНА.

Чл. 52 . Възнагражденията по чл. 51 се изплащат въз основа на:

1. присъствен лист за участие в заседание; доклад за приети документи и/или решения (становища, доклади и др.), изготвен от секретаря и утвърден от председателя, заповед от главния секретар на МОСВ за изплащане на възнаграждения;

2. сключен договор за услуга, отчетена с приемно-предавателен протокол, и справка за отработени човекочасове в съответствие с решение на Управителния съвет на ECHA.

Чл. 53 . За участие в заседанията на експертния съвет на членовете/привлечените експерти с местоживеене извън столицата се изплащат командировъчни от бюджета на МОСВ в размер, регламентиран с Наредбата за командировките в страната (обн., ДВ, бр. 11 от 1987 г.; изм., бр. 2 от 2011 г.), на основание заповед за командировка и подписан присъствен лист.

Чл. 54 . Разходите за участие на членове на експертния съвет или привлечени експерти в заседания на Комитета на държавите членки, Комитета за оценка на риска и Комитета за социално-икономически анализ на ECHA или ЕК се осигуряват от МОСВ, когато за това не е предвидено заплащане от ECHA, в размер, регламентиран с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (обн., ДВ, бр. 50 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 61 от 2012 г.).

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1 . По смисъла на този правилник:

1. " Приоритетни вещества " са вещества, които могат да представляват риск за здравето и безопасността на хората и/или околната среда и за които се очаква, че при поискване и получаване на допълнителна информация първоначалните опасения да бъдат потвърдени или отхвърлени, така че да може да се направи заключение относно необходимостта от допълнителни регулаторни мерки.

2. " REACH-IT " е централизирана информационна система на ECHA, свързана с прилагането на регламентите REACH и CLP, с информация за химичните вещества в ЕС.

3. " Оценка на вещество " е процес на преглед и анализ на данни за свойствата и характеристиките на дадено химично вещество с цел оценка на потенциалните рискове за човешкото здраве или околната среда, произтичащи от присъщите свойства на веществото.

4. " IULCID (International Uniform Chemical Information Database) " e база данни на Европейската агенция по химикали за събиране, съхраняване, поддържане и обмен на данни за присъщите и опасни свойства на химичните вещества.

5. " CoRAP (Community Rolling Action Plan) " е подробен план за действие на Общността. Представлява списък, който включва следната информация: вещества с потенциален риск за здравето и безопасността на хората и/или околната среда, които подлежат на оценка; държавата, която извършва оценката; годината на оценка и първоначално идентифицираното основание за безпокойство.

6. " CIRCAВС (Communication & Information Resource Centre for Administrations, Businesses and Citizens) " е комуникационен и информационен ресурсен център, съдържащ споделени работни документи, достъпни след регистрация чрез потребителско име и парола.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2 . Правилникът се издава на основание чл. 21, ал. 3 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси .

§ 3 . Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Раздел I – Общи положения

Чл. 1 . С този правилник се уреждат организацията и дейността на Експертния съвет по биоциди по чл. 15, ал. 1 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (ЗЗВВХВС) .

Чл. 2 . (1) Експертният съвет по биоциди е експертен орган към министъра на здравеопазването.

(2) Експертният съвет по биоциди подпомага министъра на здравеопазването при изпълнението на правомощията му по глава четвърта ЗЗВВХВС , свързани със:

1. прилагането на Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ, L 167, 27.06.2012 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) № 528/2012 ";

2. предоставянето на пазара на биоциди, съдържащи съществуващи активни вещества, включени в приложение II на Делегиран регламент (ЕС) № 1062/2014 на Комисията от 4 август 2014 г. относно работната програма за системно проучване на всички съществуващи активни вещества, съдържащи се в биоциди, посочени в Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета (OB, L 294, 10.10.2014 г.);

3. изготвянето на информацията по чл. 19а ЗЗВВХВС .

Чл. 3 . (1) Експертният съвет по биоциди извършва оценка на пълнотата на представените в Министерството на здравеопазването документи, свързани с издаването на разрешения за предоставянето на пазара и употребата на биоциди, и оценка на риска за човека, животните и околната среда и на биологичната ефективност въз основа на данните в тях.

(2) Въз основа на оценката по ал. 1 Експертният съвет по биоциди прави предложение до министъра на здравеопазването или оправомощено от него длъжностно лице за:

1. изготвяне на становище за провеждане или забрана за провеждане на научноизследователска и развойна дейност по чл. 56 (2) и (3) от Регламент (ЕС) № 528/2012 ;

2. издаване на национално разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или група биоциди или за отказ, или за прекратяване на процедурата по чл. 29 и 30 от Регламент (ЕС) № 528/2012 ;

3. подновяване на национално разрешение за предоставяне на пазара на биоцид по чл. 31 от Регламент (ЕС) № 528/2012 ;

4. издаване на разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди в съответствие с опростена процедура или за отказ, или за прекратяване на процедурата по чл. 25 и 26 от Регламент (ЕС) № 528/2012 ;

5. издаване на разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди по взаимно признаване по чл. 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 528/2012 или за отказ, или за промяна на условията на издадено разрешение по чл. 35 – 37 от Регламент (ЕС) № 528/2012 ;

6. подновяване на разрешение за предоставяне на пазара на биоцид по взаимно признаване по реда на Делегиран регламент (ЕС) № 492/2014 на Комисията от 7 март 2014 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за подновяване на разрешения за биоциди, които са предмет на взаимно признаване (ОВ, L 139, 14.05.2014 г.);

7. издаване на разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди по взаимно признаване по чл. 39 от Регламент (ЕС) № 528/2012 ;

8. отмяна или изменение на национално разрешение за предоставяне на пазара на биоцид по чл. 48 – 50 от Регламент (ЕС) № 528/2012 и по глави ІІ и ІІІ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 354/2013 на Комисията от 18 април 2013 г. относно измененията на биоциди, разрешени по реда на Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета (OB, L 109, 19.04.2013 г.);

9. оценяване на заявленията за издаване на разрешение на Европейския съюз за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди или за прекратяване на процедурата по чл. 43 (1), (3) и (4) и по чл. 44 (1) и (2) от Регламент (ЕС) № 528/2012 ;

10. оценяване на заявленията за подновяване на разрешение на Съюза за предоставяне на пазара на биоцид по чл. 46 (1) и (2) от Регламент (ЕС) № 528/2012 ;

11. издаване на разрешение за паралелна търговия на биоцид или за отказ, или за отмяна на разрешение за паралелна търговия на биоцид по чл. 53 от Регламент (ЕС) № 528/2012 ;

12. оценяване на заявленията за одобряване на активно вещество за включването му в Списъка на одобрените активни вещества в Европейския съюз или за прекратяване на процедурата по чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 528/2012 ;

13. оценяване на заявленията за подновяване на одобрението на активно вещество за включването му в Списъка на одобрените активни вещества в Европейския съюз по чл. 14 от Регламент (ЕС) № 528/2012 ;

14. издаване на временно разрешение и удължаване на срока по чл. 55 (1) и (2) от Регламент (ЕС) № 528/2012 ;

15. издаване на разрешение за идентичен биоцид или за отказ по чл. 3 и 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 414/2013 на Комисията от 6 май 2013 г. за установяване на процедурата за разрешаване на идентични биоциди в съответствие с Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета (OB, L 125, 7.05.2013 г.);

16. издаване на разрешение по чл. 18в, ал. 5 ЗЗВВХВС или за прекратяване на процедурата по чл. 18в, ал. 4 ЗЗВВХВС ;

17. изменение на разрешение по чл. 18г, ал. 1 ЗЗВВХВС или за отмяна на разрешение по чл. 18д, ал. 1 ЗЗВВХВС ;

18. издаване на ново разрешение за предоставяне на пазара на биоцид, за изменение или за отмяна на издадени разрешения в случаите по чл. 18ж, ал. 1 и 2 ЗЗВВХВС .

Раздел ІІ Състав

Чл. 4 . Експертният съвет по биоциди се създава със заповед на министъра на здравеопазването.

Чл. 5 . (1) В Експертния съвет по биоциди участват представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите, Националния център по обществено здраве и анализи и Националния център по заразни и паразитни болести.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2024 г.) Председател на Експертния съвет по биоциди е директор на ресорната дирекция в Министерството на здравеопазването, определена да осъществява техническото обслужване на Експертния съвет по биоциди съгласно Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването , приет с Постановление № 55 на Министерския съвет от 2019 г. (ДВ, бр. 26 от 2019 г.), заместник-председател е експерт от Националния център по обществено здраве и анализи, а секретар – експерт от ресорната дирекция в Министерството на здравеопазването.

(3) В състава на Експертния съвет по биоциди се включва и правоспособен юрист.

(4) Членовете на Експертния съвет по биоциди трябва да притежават:

1. висше образование с квалификация в поне една от следните области: токсикология, екотоксикология, химия, биология, микробиология, вирусология, паразитология и ветеринарна медицина;

2. експертен опит и компетентност във: a) оценка на физикохимични, токсикологични или екотоксикологични характеристики на химичните вещества и тяхното поведение в околната среда;

б) оценка и управление на риска за човешкото здраве и околната среда от химични вещества.

(5) Министърът на здравеопазването може да привлича при необходимост в работата на Експертния съвет по биоциди и други специалисти, които отговарят на изискванията по ал. 4, т. 1.

(6) (Отм. – ДВ, бр. 6 от 2024 г.).

Раздел III – Организация на дейността

Чл. 6 . (1) Дейността на Експертния съвет по биоциди се организира и ръководи от председателя, а в негово отсъствие функциите му се изпълняват от заместник-председателя.

(2) Председателят може да упълномощи лице от състава на Експертния съвет по биоциди, което да председателства и ръководи заседанията на съвета за определен срок.

Чл. 7 . (1) Заседанията на Експертния съвет по биоциди се свикват от председателя.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2024 г.) Членовете на Експертния съвет по биоциди се уведомяват от секретаря за тяхното участие в заседанията. На всяко заседание на съвета се определя дата за следващото заседание.

(3) Подготвените оценки за пълнотата на представените в Министерството на здравеопазването документи, експертните становища и доклади за оценката на риска за човека, животните и околната среда и на биологичната ефективност, както и проектите на актове по чл. 3, ал. 2 се изпращат на секретаря на Експертния съвет по биоциди най-малко три дни преди провеждането на заседанието, на което ще бъдат разгледани.

(4) Заседанията на Експертния съвет по биоциди се смятат за редовно проведени, когато присъстват повече от половината от членовете му.

(5) Експертният съвет по биоциди прави предложенията по чл. 3, ал. 2 въз основа на решения, приети с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието членове.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2024 г.) Секретарят на Експертния съвет по биоциди изготвя протоколи за заседанията на съвета, които се подписват от него и се утвърждават от председателя.

Чл. 8 . Членовете на Експертния съвет по биоциди нямат право да разгласяват информацията, станала им известна при или по повод изпълнение на служебните им задължения, която представлява производствена или търговска тайна. При определянето им за членове на съвета те подписват декларация за поверителност на данните и за липса на конфликт на интереси съгласно приложението.

Чл. 9 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2024 г.) За участие на заседанията на Експертния съвет по биоциди членовете на съвета и лицата по чл. 5, ал. 5 получават възнаграждение.

(2) Представителите на държавата в Експертния съвет по биоциди, които са министри, лица по чл. 19, ал. 7 от Закона за администрацията , държавни служители и лица по чл. 107а от Кодекса на труда , не получават възнаграждение за участието си в съвета.

(3) Конкретният размер на възнаграждението се определя със заповед на министъра на здравеопазването.

(4) При неспазване на сроковете по чл. 10, т. 4 и чл. 14, т. 3 , както и при постъпили мотивирани искания за отстраняване на очевидна фактическа грешка в издадени административни актове по чл. 3, ал. 2 , отговорните членове на Експертния съвет по биоциди не получават възнаграждение за участието си в две последователни заседания на съвета.

Раздел IV – Ред за осъществяване на дейността на Експертния съвет по биоциди в случаите по чл. 17 – 17о ЗЗВВХВС

Чл. 10 . Секретарят на Експертния съвет по биоциди определя:

1. членове на съвета, които:

а) извършват оценка на пълнотата на постъпилите в Министерството на здравеопазването документи чрез Регистъра за биоциди по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 528/2012 ;

б) изготвят експертно становище и/или доклад за оценката на риска за човека, животните и околната среда и на биологичната ефективност;

в) участват в изготвянето на проекта на акт по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 15;

2. член на съвета от определените по т. 1, буква "а", който е отговорен за изготвяне на обобщен доклад за оценка на риска за човека, животните и околната среда и на биологичната ефективност;

3. член на съвета, който е отговорен за изготвяне на проекта на акт по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 15, включително придружаващите документи за регистъра по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 528/2012 ;

4. сроковете, в които се извършва оценката на пълнотата на постъпилите документи и се изготвят експертното становище и/или докладът за оценката на риска и проектът на акт по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 15.

Чл. 11 . (1) Членовете на Експертния съвет по биоциди извършват оценка на пълнотата на постъпилите в Министерството на здравеопазването документи в срока по чл. 10, т. 4 .

(2) В случаите, когато документите са непълни, се изготвя становище, което съдържа описание на установените непълноти и срок за тяхното отстраняване.

(3) Когато не са установени непълноти или непълнотите са отстранени, членовете на Експертния съвет по биоциди извършват оценка на риска за човека, животните и околната среда и на биологичната ефективност въз основа на данните в постъпилите документи и изготвят експертно становище и/или доклад за оценка на риска в срока по чл. 10, т. 4 .

(4) Когато за оценката на риска за човека, животните и околната среда и на биологичната ефективност е необходимо заявителят да предостави допълнителна информация, включително данни и резултати от изпитвания, членовете на Експертния съвет по биоциди изготвят мотивирано искане до заявителя и определят срок за предоставянето на допълнителната информация.

(5) Членовете на Експертния съвет по биоциди изготвят проекти на актовете по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 15 в срока по чл. 10, т. 4 .

(6) Документите по ал. 1 – 5 се изпращат на заявителя чрез Регистъра за биоциди по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 528/2012 от лицето по чл. 10, т. 3 .

Чл. 12 . (1) Експертният съвет по биоциди разглежда и одобрява на свое заседание:

1. оценката на пълнотата на постъпилите документи по чл. 11, ал. 1 ;

2. исканията за предоставяне на допълнителна информация по чл. 11, ал. 2 и 4 ;

3. експертните становища и/или докладите за оценка на риска по чл. 11, ал. 3 ;

4. проектите на актове по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 15.

(2) Обобщените доклади за оценка на риска се съгласуват от председателя на Експертния съвет по биоциди, секретаря и членовете, участвали в изготвянето им, и се изпращат на заявителя чрез Регистъра за биоциди по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 528/2012 .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2024 г.) Исканията по чл. 11, ал. 4 се съгласуват от председателя на Експертния съвет по биоциди, секретаря и членовете на съвета, участвали в изготвянето им, и се изпращат на заявителя чрез Регистъра за биоциди по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 528/2012 .

(4) Проектите на административни актове се съгласуват от председателя на Експертния съвет по биоциди, секретаря, юриста и членовете, участвали в изготвянето им, и се предоставят за подпис на министъра на здравеопазването или упълномощено от него длъжностно лице.

Чл. 13 . (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2024 г.) Дейностите по чл. 11 се извършват при спазване на утвърдени от министъра на здравеопазването вътрешни правила за достъп и работа с информационните системи към Европейската агенция по химикали.

Раздел V – Ред за осъществяване на дейността на Експертния съвет по биоциди в случаите по чл. 18 – 18д ЗЗВВХВС

Чл. 14 . Секретарят на Експертния съвет по биоциди определя:

1. членове на съвета, които:

а) извършват оценка на пълнотата на постъпилите в Министерството на здравеопазването документи;

б) участват в изготвянето на проекта на акт по чл. 3, ал. 2, т. 16 – 18;

2. член на съвета от определените по т. 1, буква "б", който е отговорен за изготвяне на проекта на акт по чл. 3, ал. 2, т. 16 – 18;

3. сроковете, в които се извършва оценката на пълнотата на постъпилите документи и се изготвя проектът на акт по чл. 3, ал. 2, т. 16 – 18.

Чл. 15 . (1) Членовете на Експертния съвет по биоциди извършват оценка на пълнотата на постъпилите в Министерството на здравеопазването документи в срока по чл. 14, т. 3 .

(2) В случаите, когато документите са непълни, се изготвя становище, което съдържа описание на установените непълноти и срок за тяхното отстраняване.

(3) Когато не са установени непълноти или непълнотите са отстранени, членовете на Експертния съвет по биоциди изготвят проект на акт по чл. 3, ал. 2, т. 16 – 18 в срока по чл. 14, т. 3 .

Чл. 16 . (1) Експертният съвет по биоциди разглежда и одобрява на свое заседание:

1. оценката на пълнотата на постъпилите документи по чл. 14, т. 1, буква "а" ;

2. исканията за предоставяне на допълнителна информация в случаите по чл. 15, ал. 2 ;

3. проектите на актове по чл. 3, ал. 2, т. 16 – 18.

(2) Исканията по чл. 15, ал. 2 се съгласуват от председателя на Експертния съвет по биоциди, секретаря и членовете на съвета, участвали в изготвянето им, и се предоставят за подпис на министъра на здравеопазването или оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Проектите на актовете по чл. 3, ал. 2, т. 16 – 18 се съгласуват от председателя на Експертния съвет по биоциди, секретаря, юриста и членовете, участвали в изготвянето им, и се предоставят за подпис на министъра на здравеопазването или оправомощено от него длъжностно лице.

Чл. 17 . (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2024 г.) (1) Секретарят на Експертния съвет по биоциди подпомага дейността на членовете на съвета, като:

1. въз основа на становищата по чл. 15, ал. 2 изготвя проект на писмо до заявителя, с което го уведомява за установените непълноти и за срока за тяхното отстраняване;

2. участва в изготвянето на проектите на актовете по чл. 3, ал. 2, т. 16 – 18 ;

3. изготвя проекти на придружителните писма, с които актовете по чл. 3, ал. 2, т. 16 – 18 се изпращат до заявителите.

(2) Секретарят на Експертния съвет по биоциди:

1. подготвя справки и информация, свързана с дейността на съвета, при поискване от председателя;

2. изготвя копия на документи, свързани с изготвянето на проекти на актовете по чл. 3, ал. 2, т. 16 – 18 , и ги предоставя на председателя, юриста или членовете на съвета, когато е необходимо;

3. изпраща по електронен път до регионалните здравни инспекции издадените разрешения за предоставяне на пазара на биоциди и заповедите за отмяна на вече издадени разрешения;

4. води регистър на разрешените биоциди.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен . Правилникът се издава на основание чл. 15а, ал. 5 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси и отменя Правилника за организацията и дейността на Експертния съвет по биоциди (обн., ДВ, бр. 10 от 2008 г.; доп., бр. 56 от 2012 г.).

Раздел I – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Правилникът урежда организацията и дейността на Държавната инспекция по рибарство (ДИР) към Министерството на земеделието и хранителната промишленост (МЗХП) като орган за държавен надзор в областта на рибарството.

Чл. 2. Държавната инспекция по рибарство е специализиран орган към Министерството на земеделието и хранителната промишленост за осъществяване на държавния надзор и провеждане на държавната политика в областта на рибарството на територията на Република България в съответствие със Закона за рибното стопанство, правилника за прилагането му, международните спогодби за риболова във водите на р. Дунав и Черно море и други нормативни актове.

Раздел II – ОСНОВНИ ФУНКЦИИ И ЗАДАЧИ

Чл. 3. Държавната инспекция по рибарство осъществява следната дейност:

1. опазване на водната фауна в държавните води и водоеми в съответствие със Закона за рибното стопанство , правилника за прилагането му, международните спогодби за риболова във водите на р. Дунав и Черно море и решенията на техните органи, други нормативни актове в областта на рибарството;

2. координира дейността на всички заинтересувани ведомства, организации и органи, държавни, частни, кооперативни и други фирми и лица, занимаващи се по законоустановения ред с производство и улов на риба, по отношение на опазването и възпроизводството на рибните ресурси, както и за създаване на оптимални възможности за тяхната природоцелесъобразна, икономически изгодна и ефективна експлоатация;

3. ръководи, контролира и оказва помощ в работата на своите териториални звена – районните инспекции по рибарство;

4. организира и осъществява дейността по изпълнение задълженията на българската страна по международните спогодби за риболова във водите на р. Дунав и Черно море и решенията на техните органи;

5. разработва, съгласува, утвърждава или предлага за утвърждаване от съответните държавни органи и контролира изпълнението на мероприятия по опазването, поддържането, възстановяването и обогатяването на ихтиофауната в държавните води и водоеми, условията за размножаване и пътищата за миграция на рибите и водните животни, за предотвратяване заселването на българските води с вредни или опасни за местната фауна видове;

6. определя и контролира режима за риболов в държавните води в съответствие с националното законодателство и международните спогодби и санкционира нарушителите на този режим по съответния ред. За целта районните инспекции чрез съответните органи на полицията правят постъпки за носене на оръжие от щатния персонал;

7. разработва и предлага за съгласуване и утвърждаване по съответния ред проекти за законова и подзаконова нормативна уредба в областта на рибното стопанство на страната и рибарството в държавните води;

8. определя общи годишни квоти за извършване на промишлен риболов в съответните държавни води и водоеми и разпределя същите по райони и организации, осъществяващи промишлен риболов по установения от закона и другите нормативни актове ред;

9. издава разрешения (лицензи) за извършване на промишлен риболов и добив на други водни животни в държавните води и водоеми на държавни, частни, кооперативни и други фирми и организации, както и на индивидуални риболовци за акваториите на р. Дунав, Черно море и другите държавни водоеми. Предлага за утвърждаване тарифа за таксите за издаваните разрешителни;

10. контролира техническите средства, риболовните уреди, оборудването и спомагателните материали за извършването на промишлен риболов;

11. санкционира нарушителите на установения ред за извършване на промишлен и спортен риболов в държавните води, явява се като страна пред съдебните органи при защитата на наказателни постановления и други законосъобразни санкции, наложени от нейните органи;

12. дава експертни оценки при решаването на спорни и други въпроси в областта на рибарството;

13. събира, обобщава и съхранява статистически данни и материали за състоянието и развитието на рибарството в страната;

14. периодично отчита дейността си пред МЗХП.

Чл. 4. (1) Ръководителят на ДИР се назначава, награждава, наказва и уволнява от министъра на земеделието и хранителната промишленост. Неговото досие се води и съхранява в МЗХП.

(2) Ръководителят на ДИР назначава, наказва, награждава и уволнява служителите в централното ръководство на инспекц;ията и началниците и служителите на районните инспекции по рибарство.

Чл. 5. (1) Ръководителят на ДИР и ръководителите на районните инспекции по рибарство:

1. ръководят цялостната дейност на съответната инспекция по реализацията на предмета на дейност, функциите и задачите в съответствие с чл. 2 и 3;

2. назначават, награждават, наказват и уволняват персонала на съответните инспекции. Назначенията и уволненията в районните инспекции по рибарство се съгласуват с ръководителя на ДИР.

3. представляват инспекцията пред ведомствата, организациите, органите, фирмите и гражданите в рамките на предоставените им от нормативната уредба и от МЗХП пълномощия;

4. представляват инспекцията пред съдебните органи при защита на наказателни постановления, издадени на територията на съответната районна инспекция и обжалват съдебни решения по тях по съответния ред;

5. издават наказателни постановления срещу нарушителите по смисъла на Закона за рибното стопанство , правилника за неговото прилагане, международните спогодби и други нормативни актове в областта на рибарството въз основа на съставени актове и предлагат на органите на прокуратурата търсене на наказателна отговорност при наличието на данни за извършени престъпления. Актове за нарушения на законовия ред се съставят от щатните служители на ДИР и от други упълномощени по съответния ред лица;

6. организират, контролират и отговарят за спазването на законността, трудовата, технологичната и финансовата дисциплина и за опазването на имуществото на съответната инспекция;

7. създават условия, организация и упражняват контрол за стриктното спазване и прилагане на Закона за рибното стопанство , правилника за прилагането му, Закона за административните нарушения и наказания, международните спогодби за риболова във водите на р. Дунав и Черно море и други национални и международноправни актове в областта на рибарството.

8. привличат по граждански договор и на доброволни начала сътрудници за осъществяване на надзорната дейност за рибарството в държавните води и водоеми, на които се издават съответните документи за легитимиране на името на ДИР към МЗХП. При необходимост и по целесъобразност и по утвърден от ръководителя на ДИр ред същите могат да бъдат упълномощени да съставят актове за нарушения на законовия ред;

9. дават експертни оценки при спорни и други въпроси и проблеми в областта на рибарството, които са във връзка с предмета на дейност и правомощията на инспекциите;

10. регистрират източниците на замърсяване или отравяне на държавните води и водоеми и чрез ДИР и МЗХП предлагат на органите по опазването на природната среда мерки за налагане на санкции, възстановяване на щетите върху ихтиофаутана и предотвратяване на следващите замърсявания;

11. организират съхранението на отнетите в полза на държавата риболовни уреди, принадлежности и оборудване, с които са извършени нарушения по смисъла на Закона за рибното стопанство, в срокове, определени по Закона за административните нарушения и наказания , след изтичането на които организират тяхната продажба по съответния ред и внасят в бюджета получените суми;

12. утвърждават персонални длъжностни характеристики на щатните ръководни лица в съответствие с длъжностните наименования и въз основа на утвърдени от ръководителя на ДИР примерни длъжностни характеристики за всяка длъжност от щатното разписание.

(2) Ръководителят на ДИР освен правата и задълженията по ал. 1:

1. координира и контролира работата на държавната и районните инспекции по рибарство и съдейства за нейното подобряване;

2. разпределя задачите между районните инспекции по рибарство, обобщава сведенията и отчетите за тяхната дейност, отчита работата на ДИР пред МЗХП;

3. организира и провежда мероприятия за повишаване квалификацията на персонала, обмяна на опит и други в професионалната сфера на дейност на инспекцията;

4. представлява българската страна в органите и мероприятията по международните спогодби за риболова във водите на р. Дунав и Черно море след упълномощаване по съответния ред;

5. подготвя и представя материалите и документите на българската страна за участието й в органите и мероприятията по международните спогодби в областта на риболова и ги организира, когато българската страна е техен домакин;

6. подготвя и представя за утвърждаване заповедите за забрана и ограничение на риболова в държавните води, в това число в р. Дунав и Черно море, в съответствие с националното законодателство и задълженията на страната по международните спогодби;

7. определя реда за ефективно, пълноценно и икономично използване на материално-техническата база на инспекциите.

Раздел III – ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА

Чл. 6. (1) Държавният надзор се организира и провежда от ДИР към МЗХП чрез териториалните звена – районните инспекции по рибарство.

(2) Държавната инспекция по рибарство е специализиран орган на МЗХП за осъществяване на държавния надзор и провеждане на държавната политика в областта на рибарството в държавните води и водоеми на територията на Република България в съответствие с основните задачи по чл. 2.

(3) Държавната инспекция по рибарство е специализиран орган на МЗХП е юридическо лице със седалище София и има териториални звена – районни инспекции по рибарство (РИР), в Бургас, Варна, Лом, Пловдив и Русе.

(4) Държавната инспекция по рибарство се изгражда съобразно структура, утвърдена от министъра на земеделието и хранителната промишленост. Териториите и акваториите на действие на РИР се определят със структурата на ДИР.

(5) Реорганизации в структурата и промени в предмета на дейност по организацията на държавния надзор в рибарството се извършват от министъра на земеделието и хранителната промишленост в съответствие с действащата нормативна уредба.

Чл. 7. (1) Държавната инспекция по рибарство към МЗХП е на бюджетна издръжка.

(2) Щатният персонал на ДИР се състои от ръководител (началник), зам.-ръководител (зам.-началник), главни специалисти в ДИР – София, ръководители (началници) на РИР, специалисти (инспектори) в ДИР и РИР.

(3) Разписанието на длъжностите на ДИР се утвърждава от нейния ръководител в съответствие с действащата нормативна уредба в рамките на утвърдените средства и утвърдената от министъра на земеделието и хранителната промишленост структура и обща численост.

(4) Дейността по осъществяването на държавния надзор в областта на рибарството и дейността на ДИР към МЗХП се ръководи и контролира от съответния ресорен заместник-министър на земеделието и хранителната промишленост.

Раздел IV – ИМУЩЕСТВО И ФИНАНСИРАНЕ

Чл. 8. (1) Държавната инспекция по рибарство осъществява своята дейност с имущество, предоставено от МЗХП за ползване и стопанисване, и с имущество, придобито от средствата за издръжка на нейната дейност.

(2) Финансирането на дейността на ДИР се осигурява от държавния бюджет чрез МЗХП в размери, необходими за нормалното осъществяване предмета на дейност, функциите и задачите на инспекцията, и от други, определени по съответния ред, източници.

(3) Държавната инспекция по рибарство не може да се разпорежда с предоставените й движими и недвижими основни средства освен по пълномощие от МЗХП.

(4) Средствата от глобите и другите санкции се внасят в държавния бюджет по установения законов ред.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" и отменя действието на правилниците за устройството, задачите и дейността на инспекциите по рибарство към прекратеното ДСО "Рибно стопанство" – Бургас, и СК "Сладководно рибовъдство" – Пловдив.

§ 2. Правилникът се издава на основание чл. 3, ал. 2 от Постановление № 53 на Министерския съвет от 1991 г. за определяне основните функции и задачи на Министерството на земеделието и хранителната промишленост (ДВ, бр. 29 от 1991 г.), правилника за устройството и дейността на МЗХП и Заповед № 480 от 7 юни 1991 г. на МЗХП за създаването на Държавната инспекция по рибарство към МЗХП.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С този правилник се уреждат организацията и дейността на домовете за деца, лишени от родителска грижа.

Чл. 2. Домовете за деца, лишени от родителска грижа, са спeциализирани институции, които предоставят социални услуги по отглеждане и възпитание на деца.

Чл. 3. Домовете за деца, лишени от родителска грижа, са:

1. за деца от 3 до 7 години включително;

2. за деца от 7 до 18 години включително или до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.

Чл. 4. Домовете за деца, лишени от родителска грижа, се управляват от кмета на общината, на чиято територия се намират, който е и работодател на персонала в тях.

Чл. 5. (1) Кметът на общината може да възложи управлението на дома за деца, лишени от родителска грижа, след провеждане на конкурс по реда на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане .

(2) В конкурсите по ал. 1 могат да участват доставчици на социални услуги, които са лицензирани от председателя на Държавната агенция за закрила на детето и са вписани в регистъра на Агенцията за социално подпомагане.

Чл. 6. Към домовете за деца, лишени от родителска грижа, общините могат да развиват и социални услуги по чл. 36, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане в зависимост от потребностите на настанените деца и потребностите от социални услуги в общността.

Глава втора – НАСТАНЯВАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАСТАНЯВАНЕТО

Чл. 7. Настаняването на децата в домовете за деца, лишени от родителска грижа, в групите за постоянна грижа по чл. 21, ал. 1, т. 1 като мярка за закрила се извършва само в случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане в семейна среда.

Чл. 8. (1) Настаняването на децата в групите за постоянна грижа по чл. 21, ал. 1, т. 1 се извършва на основанията, предвидени в чл. 25 от Закона за закрила на детето .

(2) Настаняването на децата в случаите по ал. 1 се извършва от съда по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето .

(3) До произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" извършва временно настаняване по административен ред съгласно чл. 27 от Закона за закрила на детето .

Чл. 9. Децата ползват услугите в групите по чл. 21, ал. 1, т. 2 и 3 по реда на чл. 20, ал. 1, 2 и ал. 4, т. 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето .

Чл. 10. Настаняването на децата може да се извърши и от специализираните органи на Министерството на вътрешните работи в случаите на предоставяне на полицейска закрила като спешна мярка по чл. 39, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето .

Чл. 11. В домовете за деца, лишени от родителска грижа, се настаняват и деца с увреждания, като се осигуряват необходимите условия за отглеждането и възпитанието им.

Чл. 12. При настаняване на дете в дом за деца, лишени от родителска грижа, органите или лицата по чл. 26, ал. 2 от Закона за закрила на детето представят следните документи:

1. решение на съда или заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" за децата в групите за постоянна грижа;

2. направление или заповед за ползване на социални услуги, издадени по реда на чл. 20, ал. 1, 2 и ал. 4, т. 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето за децата в групите за седмична грижа и дневен престой;

3. план за действие, изготвен от дирекция "Социално подпомагане" съгласно чл. 16а от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето ;

4. акт за раждане на детето;

5. удостоверение за завършен клас, свидетелство за степен на образование и/или удостоверение за преместване на ученик (с изключение за децата от предучилищна възраст);

6. лична амбулаторна (здравна) карта на детето, имунизационен паспорт, лична здравна книжка, етапна епикриза и други документи, удостоверяващи здравословното състояние на детето.

Чл. 13. (1) За децата, които вече са пребивавали в специализирана институция, се изискват личните им досиета.

(2) Специализираната институция, в която децата са били настанени, е длъжна в 14-дневен срок от датата на преместването им да комплектова и предостави личните им досиета на дома за деца, лишени от родителска грижа, в който децата се преместват.

Чл. 14. При спешно настаняване в случаите по чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето приемът се осъществява с протокол по образец съгласно приложение № 1, като документите по чл. 12 се представят от дирекция "Социално подпомагане" не по-късно от 10 работни дни след настаняването.

Чл. 15. Документите по чл. 12 и 13 се приемат от директора на дома за деца, лишени от родителска грижа, или от упълномощено от него лице.

Чл. 16. (1) Настаняването се прекратява на основанията и по реда на чл. 29 и 30 от Закона за закрила на детето .

(2) При прекратяване на настаняването или напускане на дома за деца, лишени от родителска грижа, с разрешение детето се предава на съответното лице с протокол по образец съгласно приложение № 2.

Чл. 17. При отсъствие от дома на дете без разрешение директорът предприема незабавни мерки за неговото издирване, като писмено уведомява органите на Министерството на вътрешните работи, дирекция "Социално подпомагане", родителите, настойниците или попечителите.

Глава трета – ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДОМОВЕТЕ ЗА ДЕЦА, ЛИШЕНИ ОТ РОДИТЕЛСКА ГРИЖА

Чл. 18. Домовете за деца, лишени от родителска грижа, трябва да отговарят на критериите и стандартите за социални услуги за деца, предоставяни в специализирани институции, определени в Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца .

Чл. 19. (1) Домовете за деца, лишени от родителска грижа, изготвят институционални проекти, които съдържат:

1. общи цели в работата на дома и целите, които трябва да бъдат постигнати по отношение на настанените деца;

2. описание на услугите, които се предоставят на децата;

3. описание на социалните услуги, които се предоставят извън институционалната грижа;

4. брой, квалификация и опит на персонала;

5. организационна структура на институцията;

6. капацитет на институцията;

7. материална база на институцията (спални, сервизни помещения, места за игра и учене).

(2) Институционалните проекти се утвърждават от кметовете на общините, на чиято територия се намират домовете, по предложение на директорите им.

(3) Институционалните проекти се преразглеждат поне веднъж годишно и се актуализират при необходимост.

Чл. 20. (1) Персоналът на домовете за деца, лишени от родителска грижа, се състои от социални работници, възпитатели и други специалисти съобразно институционалния проект по чл. 19 .

(2) Задълженията на членовете на персонала се определят в длъжностните им характеристики.

Чл. 21. (1) В домовете за деца, лишени от родителска грижа, се създават следните групи:

1. за постоянна грижа – за деца с постоянен престой, за които липсват ресурси за отглеждане в семейната среда;

2. за седмична грижа – за деца с петдневен престой, при осигуряване на възможността детето да се отглежда и в семейна среда;

3. за дневен престой – за дневно пребиваване на детето, като то нощува в семейството си.

(2) В групите за постоянна грижа се осигуряват места за спешно настаняване – за деца, настанени по реда на чл. 33 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето , и за деца, на които е предоставена мярка "полицейска закрила".

Чл. 22. (1) За всяко дете, настанено в дом за деца, лишени от родителска грижа, се изготвя план за грижи, който е в съответствие с плана за действие, изготвен от дирекция "Социално подпомагане".

(2) Планът за грижи по ал. 1 се изготвя в срок до един месец от настаняване на детето.

(3) Планът за грижи трябва да отговаря на стандарт 4 от приложение № 3 към чл. 48 от Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца .

Чл. 23. (1) За осигуряване на възпитателната дейност домовете за деца, лишени от родителска грижа, разработват програми съобразно възрастта на децата, които се утвърждават от кметовете на общините.

(2) Програмите по ал. 1 периодично се допълват и актуализират съобразно потребностите на децата.

Чл. 24. Всяко дете, настанено в дом за деца, лишени от родителска грижа, в зависимост от възрастта си и от степента на развитие има право:

1. да бъде запознато със своите права и с организацията на живот в дома;

2. да участва в изготвянето на плана за грижи и да бъде запознато с неговото съдържание;

3. да участва при определянето на дейностите за реализиране на плана за грижи;

4. да развива своята индивидуалност съобразно възможностите, интересите и потребностите си;

5. да изразява свободно мнението си и да прави предложения;

6. да създава форми на самоуправление и да участва в тях;

7. на подходящи условия за нормално физическо и психическо развитие, включване и приобщаване в общността;

8. на джобни пари, на стипендия съгласно Постановление № 207 на Министерския съвет от 3.Х.1994 г. и на други помощи ;

9. на лични контакти със семейството, близките и приятелите;

10. на жалби и оплаквания.

Чл. 25. Децата, настанени в домовете за деца, лишени от родителска грижа, в групите за постоянна грижа, могат да прекарват почивните и празничните дни и ваканциите в приемни семейства или при други лица, когато контактът е регламентиран в съдебното решение за настаняването на детето или в заповедта за настаняване по административен ред от директора на дирекция "Социално подпомагане".

Чл. 26. (1) Родителите, настойниците или попечителите на децата, настанени в домовете за деца, лишени от родителска грижа, са задължени да спазват регламентираните отговорности в плана за действие и плана за грижи на детето.

(2) Родителите, настойниците или попечителите на децата, настанени в домовете за деца, лишени от родителска грижа, имат следните права и задължения:

1. да сътрудничат на възпитателите и на социалните работници;

2. да посещават децата и да оказват съдействие за изпълнение на дейностите, определени в плана за грижи;

3. да бъдат консултирани от дирекция "Социално подпомагане";

4. да получат подкрепа за връщане на детето в семейна среда.

Чл. 27. Персоналът на домовете за деца, лишени от родителска грижа, няма право да:

1. разпространява лична информация за детето, станала му известна при или по повод осъществяване на мерките за закрила на детето, с което биха се нарушили неговите права или интереси;

2. нарушава правата на детето, накърнява личното му достойнство, както и да прилага форми на физическо, психическо и религиозно насилие върху неговата личност.

Чл. 28. Здравното осигуряване на децата в домовете за деца, лишени от родителска грижа, се осъществява в съответствие със Закона за здравното осигуряване .

Чл. 29. Медицинското обслужване в домовете за деца, лишени от родителска грижа, се осъществява по реда на Наредба № 3 от 2000 г. за здравните кабинети в детските заведения и училищата (обн., ДВ, бр. 38 от 2000 г.; изм., бр. 83 от 2000 г.).

Чл. 30. Храненето в домовете за деца, лишени от родителска грижа, се реализира в съответствие с изискванията на Наредба № 26 от 2000 г. за здравословно хранене на учениците (ДВ, бр. 97 от 2000 г.).

Чл. 31. Ваканционният отдих се организира от ръководството на дома за деца, лишени от родителска грижа, по ред, определен в Наредба № 2 от 1997 г. за организиране и провеждане на детски и ученически отдих и туризъм (обн., ДВ, бр. 43 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 74 от 1998 г., бр. 9 от 2005 г., бр. 24 от 2006 г.).

Глава четвърта – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ

Чл. 32. В домовете за деца, лишени от родителска грижа, се води и съхранява следната задължителна документация:

1. регистър за настанените деца с постоянен срок за съхранение;

2. книга за вписване и съхраняване на информация за протичане на работната смяна във всяка група със срок на съхранение 5 г.;

3. лично дело на детето, което съдържа: съдебното решение или административна заповед; направление за ползване на социални услуги, план за грижа; акт за раждане; карта за профилактичен преглед на ученика; снимка на детето; удостоверение за завършен клас, свидетелство за степен на образование и/или удостоверение за преместване на ученик, с постоянен срок за съхранение;

4. книга за посещенията;

5. книга за регистриране на даренията с постоянен срок за съхранение и свидетелство за дарение;

6. книга за заповедите за храна със срок за съхранение до следващата финансова ревизия;

7. книга за санитарното състояние със срок за съхранение 5 г.;

8. входящ и изходящ дневник със срок за съхранение 5 г.;

9. книга за регистриране на заповедите на директора и приложените заповеди към нея със срок за съхранение 5 г.;

10. инвентарна книга и отчетни и счетоводни форми със срок за съхранение съгласно Закона за счетоводството ;

11. книга за регистриране на жалби.

Чл. 33. Задължителната документация се номерира, прошнурова и подпечатва с печата на дома.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Този правилник се издава на основание § 8, ал. 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета (ДВ, бр. 105 от 2006 г.).

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . Този правилник определя организацията и дейността, функциите по ръководство, управление и финансиране на държавните детски градини към Министерството на отбраната на Република България, наричани по-нататък "ДДГ към МО".

Чл. 2 . Държавните детски градини към МО са държавни по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) и се откриват, преобразуват, променят и закриват със заповед на министъра на отбраната след съгласуване с министъра на образованието и науката.

Чл. 3 . (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г.) Държавните детски градини към МO са предназначени за отглеждане, възпитание, социализация и обучение на деца на военнослужещи и цивилни служители на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, както и на военнослужещи и цивилни служители в състава на многонационални формирования или които заемат длъжности в задгранично представителство на Република България, в международни организации или в други международни инициативи на територията на страната и извън нея.

Чл. 4 . Образованието в ДДГ към МO е светско и обучението се провежда на книжовен български език.

Чл. 5 . (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г.) Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" организира, методически подпомага и контролира дейността на ДДГ към МО, в това число и планирането и разходването на ресурсите им като разпоредител от по-ниска степен към изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело".

Чл. 6 . (1) Държавните детски градини към МО са институции в системата на предучилищното образование, в които се отглеждат, възпитават, социализират и обучават деца от тригодишна възраст до постъпването им в първи клас в съответствие с Държавния образователен стандарт за предучилищно образование.

(2) Децата постъпват в детската градина не по-рано от учебната година, която започва в годината на навършване на тригодишна възраст.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 44 от 2021 г., в сила от 25.05.2021 г.).

(4) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) По преценка на родителя и/или при липса на яслена група в съответното населено място и при наличие на свободни места децата може да постъпят в детската градина и при навършени 2 години към началото на учебната година на постъпването.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) В ДДГ към МО може да се разкриват яслени групи за отглеждане на деца от десетмесечна до тригодишна възраст.

Чл. 7 . (1) Предучилищното образование се организира в групи според възрастта на децата.

(2) При недостатъчен брой на деца от една възраст за сформиране на група може да се сформира разновъзрастова група.

(3) Сформирането на групите се определя с Държавния образователен стандарт за предучилищно образование.

Чл. 8 . Дейността на ДДГ към МО се осъществява в съответствие с актовете на Министерството на образованието и науката и държавните образователни стандарти в системата на предучилищното и училищното образование.

Чл. 9 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) Броят на групите и броят на децата в група се определят от първостепенния разпоредител с бюджет в съответствие с държавния образователен стандарт за финансирането на институциите и с държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини.

(2) Разпределението на децата в групите се осъществява от директора на детската градина.

(3) Свободните места в детската градина са местата в рамките на определения брой по ал. 1, които са останали незаети след записване на всички желаещи деца към определен момент.

Чл. 10 . Държавните детски градини към МО гарантират правата, свободата, сигурността и достойнството на всяко дете. Държавните детски градини към МО създават основа за равни възможности за физическо и интелектуално развитие и възпитаване в дух на толерантност, разбирателство и патриотизъм.

Чл. 11 . В ДДГ към МО се провеждат занимания по дейности извън държавните образователни стандарти съобразно интересите и потребностите на децата по желание на родителите или настойниците и при възможност на детското заведение срещу заплащане.

Глава втора – ПРИЕМ НА ДЕЦА В ДЪРЖАВНИТЕ ДЕТСКИ ГРАДИНИ КЪМ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА

Раздел I – Критерии за приемане на деца в държавните детски градини към Министерството на отбраната

Чл. 12 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г.) В ДДГ към МО се приемат деца на военнослужещите и цивилните служители на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, както и на военнослужещи и цивилни служители в състава на многонационални формирования или които заемат длъжности в задгранично представителство на Република България, в международни организации или в други международни инициативи на територията на страната и извън нея.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.).

Чл. 13 . (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г., бр. 44 от 2021 г., в сила от 25.05.2021 г.) (1) В ДДГ към МО се приемат с предимство деца, класирани съобразно сбор от точки от следните критерии, определени по тежест, както следва:

1. Общи критерии:

а) дете, чийто родител е военнослужещ и/или цивилен служител в състава на многонационално формирование или който заема длъжност в задгранично представителство на Република България, в международна организация или в други международни инициативи на територията на страната или извън нея – 1 точка;

б) дете, чиито двама родители са военнослужещи и/или цивилни служители от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, и/или военнослужещи, и/или цивилни служители в състава на многонационални формирования, или които заемат длъжности в задгранично представителство на Република България, в международни организации или в други международни инициативи на територията на страната и извън нея – 2 точки.

2. Социални критерии:

а) дете на загинал военнослужещ от Министерството на отбраната, Българската армия или структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, или на военнослужещ от състава на многонационално формирование, или който заема длъжност в задгранично представителство на Република България, в международна организация или в друга международна инициатива на територията на страната или извън нея при или по повод изпълнение на службата – 2 точки;

б) дете на починал военнослужещ или цивилен служител от Министерството на отбраната, Българската армия или структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, или на военнослужещ или цивилен служител от състава на многонационално формирование, или който заема длъжност в задгранично представителство на Република България, в международна организация или в друга международна инициатива на територията на страната или извън нея – 1 точка;

в) (изм. – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) дете от многодетно семейство и деца близнаци – 2 точки;

г) (доп. – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) дете със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания, удостоверени с решение на ТЕЛК/НЕЛК, като броят за всяка група не надхвърля 3 деца – 2 точки;

д) дете, което към момента на приема има брат или сестра в детската градина, за която кандидатства – 1 точка;

е) дете на самотен родител – 2 точки;

ж) (доп. – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) дете на родител/и с трайно намалена работоспособност над 70 на сто, установена с решение на ТЕЛК/НЕЛК – 1 точка;

з) дете, чиито родители са настанени в общежитие от жилищния фонд на Министерството на отбраната – 1 точка.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.).

Раздел II – Кандидатстване и прием в държавните детски градини към Министерството на отбраната

Чл. 14 . Кандидатстване за прием на децата в ДДГ към МО става по желание и избор на родителите или настойниците чрез подаване на заявление.

Чл. 15 . Заявления за кандидатстване на деца в ДДГ към МО се подават в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело".

Чл. 16 . (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2021 г., в сила от 25.05.2021 г.) (1) Към заявлението за кандидатстване се прилагат следните документи в зависимост от критериите за предимство по чл. 13 :

1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) актуална служебна бележка от местоработата на родителя (оригинал), удостоверяваща месторабота и заемана длъжност (военно звание); в случай, че местоработата попада в категорията: многонационално формирование, задгранично представителство на Република България, международна организация или друга международна инициатива на територията на страната или извън нея, то изрично следва да бъде отбелязано в служебната бележка; при промяна на местоработата и заеманата длъжност на родителя той е длъжен да уведоми директора на детската градина в едноседмичен срок от настъпване на промяната;

2. (изм. – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) удостоверение за сключен граждански брак;

3. копие на удостоверение за раждане на детето;

4. копие на смъртен акт на починал родител;

5. копие на удостоверения за раждане на всички деца при многодетни семейства;

6. (доп. – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) копие на експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК за децата и за родителите при наличие на такова;

7. копие на бракоразводно решение и присъдени родителски права;

8. (нова – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) копие на влязъл в сила съдебен акт, удостоверяващ правото на упражняване на родителски права по отношение на дете, чиито родители са го отглеждали при несключен граждански брак, преди уреждане на въпроса по отношение на родителските права;

9. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) декларация за информирано съгласие в съответствие със Закона за защита на личните данни ;

10. (нова – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) копие на заповед за настаняване в общежитие към МО;

11. (нова – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) удостоверение за семейно положение;

12. (нова – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) удостоверение за семейно положение съпруг/съпруга и деца;

13. (нова – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) заповед за назначаване и преместване от едно населено място в друго, в изпълнение на служебните ангажименти на родителя/родителите, в случаите на чл. 22а ;

14. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) други при необходимост.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.).

Чл. 17 . (1) Разглеждането на заявленията за кандидатстване на деца и приемът се извършва от комисия, назначена със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело".

(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) В срок от 7 календарни дни комисията извършва подбор по критериите на чл. 13 въз основа на подадените от директорите на детските градини към МО свободни места по групи и изготвя протокол за работата си.

(3) При еднакъв брой точки предимство има детето на подалия по-рано заявление родител или настойник, което се удостоверява с входящия номер на заявлението.

(4) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) При наличието само на едно свободно място в съответна възрастова група в ДДГ и извършване на прием на деца близнаци/тризнаци се приeмат всичките деца.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) Заявления за кандидатстване на деца се подават целогодишно, не по-рано от годината, в която детето навършва необходимата възраст за прием.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) Подадените заявления важат за срок една година.

Чл. 18 . (1) Обявяването на приетите деца в ДДГ към МО се извършва със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело".

(2) Заповедта за прием се поставя на видно място в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", в съответната ДДГ към МО и се публикува на интернет страницата на агенцията.

Чл. 19 . Срокът за записване на детето в ДДГ към МО е 10 работни дни от публикуване на заповедта.

Чл. 20 . (Доп. – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) Родителите или настойниците на класираните деца преди постъпването на детето им в ДДГ към МО представят в съответната детска градина документи в съответствие с изискванията на Министерството на здравеопазването.

Раздел III – Напускане, изключване и преместване на децата от държавните детски градини към Министерството на отбраната (Загл. изм. – ДВ, бр. 44 от 2021 г., в сила от 25.05.2021 г.)

Чл. 21 . Децата напускат ДДГ към МО:

1. по желание на родителите или настойниците, изразено в писмен вид;

2. при постъпване на детето в първи клас.

Чл. 22 . Децата се изключват от ДДГ към МО при:

1. системно неспазване от родителите или настойниците на реда и условията, определени в този правилник и в правилника за организацията и дейността на съответната ДДГ;

2. отсъствие на детето през учебната година за повече от един месец без уважителни причини;

3. (отм. – ДВ, бр. 38 от 2022 г., в сила от 1.04.2022 г.).

Чл. 22а. (Нов – ДВ, бр. 44 от 2021 г., в сила от 25.05.2021 г., изм., бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) (1) Преместване на деца от една ДДГ към МО в друга ДДГ към МО поради промяна в местоживеенето на родителите/настойниците в изпълнение на служебните им ангажименти може да се извърши с предимство пред чакащите за прием деца с подаване на заявление и при наличието на свободни места.

(2) Преместване на деца от една ДДГ към МО в друга ДДГ към МО извън посочените обстоятелства по ал. 1 може да се извърши по желание на родителите/настойниците с подаване на ново заявление и кандидатстване по установената процедура за прием в ДДГ към МО.

Раздел IV – Отсъствия на децата от държавните детски градини към Министерството на отбраната

Чл. 23 . (1) Децата от десетмесечна до седемгодишна възраст могат да отсъстват:

1. при участие на един от родителите в операции или мисии извън територията на страната – за времето на операцията или мисията;

2. по здравословни причини, удостоверени с медицинска бележка с посочена диагноза и период на лечение;

3. (нова – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) други уважителни причини.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) Децата от десетмесечна до четиригодишна възраст могат да отсъстват по семейни причини не повече от 30 дни през учебно време (от 15 септември до 31 май) при предварително подадено писмено уведомление до директора на детската градина.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) Децата от четири- до седемгодишна възраст могат да отсъстват по семейни причини не повече от 15 дни за съответната учебна година (от 15 септември до 31 май), но не повече от 10 последователни дни, след предварително подадено писмено уведомление до директора на детската градина.

(4) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) Извън случаите по ал. 3 отсъствие на децата, записани за задължително предучилищно образование, е допустимо и за времето на ваканциите, определени в училищното образование за съответната година със заповед на министъра на образованието и науката, както и в случаите, когато присъственият образователен процес е временно преустановен по задължително предписание на компетентен орган, определен с нормативен акт.

Чл. 24 . (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) Първият ден на отсъствие без предварително уведомление или по здравословни причини се отчита като присъствен ден на детето.

Глава трета – МЕДИЦИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ И ХРАНЕНЕ НА ДЕЦАТА ОТ ДЪРЖАВНИТЕ ДЕТСКИ ГРАДИНИ КЪМ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА

Чл. 25 . Медицинското обслужване на ДДГ към МО се осъществява в съответствие с действащата нормативна уредба.

Чл. 26 . Медицинските специалисти в ДДГ към МО осъществяват дейности, свързани с провеждане на профилактични дейности за предотвратяване или ограничаване на рискови здравословни фактори, като:

1. контролират изпълнението на санитарно-хигиенните изисквания и противоепидемичния режим;

2. осъществяват непрекъснат контрол на здравословното състояние на децата;

3. провеждат оздравителни и закалителни процедури;

4. организират здравното възпитание на децата и провеждат здравната просвета на персонала и родителите (настойниците);

5. водят задължителната медицинска документация;

6. наблюдават физическото развитие на децата;

7. контролират имунизационния статус на децата.

Чл. 27 . Медицинските специалисти задължително поддържат оборудван спешен шкаф за обслужване на спешните състояния при децата до пристигането на екип на центъра за спешна медицинска помощ.

Чл. 28 . Храненето на децата в ДДГ към МО се организира в съответствие с изискванията, определени в наредби на министъра на здравеопазването.

Чл. 29 . За деца с медицинско предписание за диетично хранене се осигурява хранене съобразно изискванията.

Чл. 30 . Ежедневно директорът на ДДГ към МО и медицинският специалист контролират количеството и качеството на храната и правилното рационално хранене на децата.

Глава четвърта – (Отм. – ДВ, бр. 38 от 2022 г., в сила от 1.04.2022 г.) ТАКСИ

Чл. 31 . (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2021 г., в сила от 25.05.2021 г., отм., бр. 38 от 2022 г., в сила от 1.04.2022 г.).

Чл. 32 . (Отм. – ДВ, бр. 38 от 2022 г., в сила от 1.04.2022 г.).

Чл. 33 . (Отм. – ДВ, бр. 38 от 2022 г., в сила от 1.04.2022 г.).

Глава пета – СТАТУТ И ФИНАНСИРАНЕ

Чл. 34 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г., бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) Държавните детски градини към МО са юридически лица, които се финансират от бюджета на Министерството на отбраната чрез годишния бюджет на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело".

(2) Държавните детски градини към МО имат следната организация и седалища:

1. Държавна детска градина "Младост" към МО за деца от 10-месечна възраст до постъпване в първи клас – София, ж.к. Младост 3, ул. Полковник Владимир Серафимов № 2;

2. Държавна детска градина "Средец" към МО за деца от тригодишна възраст до постъпване в първи клас – София, ж.к. Овча купел, ул. Монтевидео № 21А;

3. Държавна детска градина "Слава" към МО за деца от тригодишна възраст до постъпване в първи клас – София, ж.к. Света Троица, бул. Столетов № 23;

4. Държавна детска градина "Кокиче" към МО за деца от тригодишна възраст до постъпване в първи клас – Пловдив, ул. Радко Димитриев № 49;

5. Държавна детска градина "Детелина" към МО за деца от тригодишна възраст до постъпване в първи клас – Казанлък, ул. Инж. Феликс Вожели № 1А;

6. Държавна детска градина "Калина" към МО за деца от 10-месечна възраст до постъпване в първи клас – Стара Загора, ул. Хан Аспарух № 15А;

7. Държавна детска градина "Светлина" към МО за деца от тригодишна възраст до постъпване в първи клас – Карлово, ул. Иванка Пашкулова № 2.

Чл. 35 . Държавните детски градини към МО имат:

1. наименование, символи, седалище и официален адрес;

2. собствен кръгъл печат;

3. банкови сметки;

4. единен идентификационен код (ЕИК).

Чл. 36 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г.) Директорите на ДДГ към МО са разпоредители с бюджет от по-ниска степен към изпълнителния директор на ИА "ВК и ВПД".

(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) Финансовото осигуряване на ДДГ към МО се извършва в рамките на утвърдения бюджет на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" по съответната основна програма/програма по програмната структура на бюджета на Министерството на отбраната за текущата година.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г., бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" утвърждава годишните бюджети на държавните детски градини към Министерството на отбраната.

(4) (Нова – ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г., изм., бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) Бюджетният процес и финансовите дейности се организират при спазване на Вътрешните правила за бюджетния процес и финансовите дейности в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, обявени с акт на министъра на отбраната.

(5) (Нова – ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г.) Счетоводните отчети и всички текущи финансови справки и документи се изготвят и заверяват от лице, което има право да е съставител на финансови отчети съгласно чл. 16 , 17 и 18 от Закона за счетоводството , и директора на детската градина.

Чл. 37 . Източниците за финансово осигуряване на издръжката и развитието на ДДГ към МО са:

1. (изм. – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) бюджетни средства от бюджета на Министерството на отбраната;

2. (отм. – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.);

3. допълнителни средства на основание нормативни актове, свързани с дейността на ДДГ към МО;

4. реализирани собствени приходи при осъществяване на дейността на ДДГ към МО.

Чл. 38 . (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г., бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) Реализираните в ДДГ към МО приходи не са целеви и служат за покриване на плащанията. Същите са елемент на утвърдените приходи в годишния бюджет. Приходите се формират под формата на дарения, участие в национални, европейски и международни програми за финансиране и други източници.

Глава шеста – РАБОТНО ВРЕМЕ

Чл. 39 . Държавните детски градини към МО работят при петдневна работна седмица, при целодневна организация на педагогическото взаимодействие в рамките на 12 астрономически часа на ден, като началният час на сутрешния прием и крайният час на изпращане на децата за деня се определят с правилника за организацията и дейността на съответната детска градина.

Чл. 40 . Държавните детски градини към МО работят целогодишно и сформират смесени групи през летните месеци.

Чл. 41 . Държавните детски градини към МО могат да преустановят работа с деца през летния период по обективни причини (неотложни ремонтни дейности, основно хигиенизиране на сградата, извършване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация).

Глава седма – УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ ДЕТСКИ ГРАДИНИ КЪМ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА

Чл. 42 . Орган за управление и контрол на ДДГ към МО в системата на предучилищното образование е директорът. Трудовият договор с директора се сключва, изменя и прекратява от министъра на отбраната.

Чл. 43 . (1) Директорът изготвя длъжностно разписание, което се съгласува с изпълнителния директор на ИА "ВК и ВПД" и се утвърждава от министъра на отбраната.

(2) Директорът на ДДГ към МО сключва, изменя и прекратява трудовите договори с персонала на детската градина по реда на Кодекса на труда .

Чл. 44 . (1) Директорът организира, координира и контролира цялостната дейност на детската градина в съответствие с правомощията, определени с Държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.

(2) Директорът е публичен възложител по Закона за обществените поръчки .

Чл. 45 . Директорът управлява и представлява съответната институция пред всички държавни и общински органи и организации, физически и юридически лица.

Чл. 46 . (1) В изпълнение на своите правомощия директорът издава заповеди.

(2) Административните актове на директора могат да се оспорват по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

(3) Директорът утвърждава вътрешните правила, регламентиращи работата на детската градина.

Чл. 47 . Директорът е председател на педагогическия съвет.

Чл. 48 . Директорът ежемесечно отчита дейността на детската градина на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело".

Чл. 49 . (1) Към ДДГ към МО се създават обществени съвети за подпомагане на развитието на детската градина и за граждански контрол на управлението.

(2) Към ДДГ към МО могат да се учредяват и родителски настоятелства за подпомагане дейността на образователната институция.

Глава осма – ВЪЗПИТАТЕЛНО-ОБРАЗОВАТЕЛЕН ПРОЦЕС

Чл. 50 . (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) Участници във възпитателно-образователния процес са децата, учителите, директорите и другите педагогически специалисти, както и родителите.

Чл. 51 . Педагогическите специалисти в ДДГ към МО осъществяват обучение и възпитание на децата в съответствие с държавните образователни стандарти, опазват живота и здравето на децата по време на образователния процес и на други дейности, организирани от институцията, зачитат правата и достойнството на децата и другите участници в предучилищното образование, сътрудничат си и си партнират със заинтересованите страни.

Чл. 52 . В ДДГ към МО образователният процес се провежда съгласно Държавния образователен стандарт за предучилищно образование.

Чл. 53 . Възпитателно-образователната работа в ДДГ към МО има за цел да осигури хармония в развитието на детето чрез единство на образователните взаимодействия и утвърждаване на детската индивидуалност и предучилищната подготовка на децата за училище.

Чл. 54 . (1) Възпитателно-образователната работа осигурява единство на възпитание и обучение, като създава оптимални условия за:

1. ориентиране на детето в общочовешки ценности и усвояване на различни видове дейности и форми на общуване;

2. овладяване културата на поведение;

3. обогатяване познанията на детето за света;

4. овладяване на основни знания и умения за околния свят, езикови, математически, естетико-художествени, двигателни умения;

5. стимулиране на детското творчество и развитие на способностите;

6. предучилищна подготовка и възпитание на децата за училище.

(2) За деца със специални образователни потребности се изготвя индивидуална програма за обучение и развитие.

Глава девета – РОДИТЕЛСКА ОБЩНОСТ

Чл. 55 . (1) Родителите или настойниците имат право:

1. да получават информация по въпроси, свързани с отглеждането, възпитанието, образованието и здравословното състояние на своето дете;

2. да получават информация за храненето и седмичното меню;

3. да подпомагат детската градина при възпитанието и обучението на техните деца;

4. да подпомагат дейността на ДДГ;

5. да участват в обществения съвет и в настоятелство в ДДГ към МО, когато такова е създадено, или да инициират създаването му в случаите, в които към ДДГ няма настоятелство;

6. (нова – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) да се включват в съвместни инициативи, организирани от детската градина.

(2) Към всяка група в ДДГ към МО се избират трима родители или настойници, които подпомагат дейността на групата.

Чл. 56 . Родителите или настойниците съдействат за изграждане у децата на навици за самообслужване, на уважение към връстниците им и детската градина като институция, на възпитаване в толерантност към различията.

Чл. 57 . Родителите или настойниците съдействат децата да се приучават да разрешават конфликти помежду си по неагресивен начин.

Чл. 58 . Родителите или настойниците са длъжни:

1. да се запознаят и да спазват този правилник, правилника за организацията и дейността на съответната детска градина и правилника за вътрешния трудов ред в детската градина;

2. да водят и вземат детето си лично от детската градина (или да организират воденето и вземането на детето от член или близък на семейството, за което персоналът е уведомен предварително чрез декларация);

3. да проверяват личния багаж на децата си за скрити и/или опасни за здравето предмети или лекарства, както и да не носят в детската градина ценни предмети;

4. да пазят доброто име и авторитета на детската градина, както и на директора, педагогическия и непедагогическия персонал;

5. (отм. – ДВ, бр. 38 от 2022 г., в сила от 1.04.2022 г.);

6. да изградят у детето си навици да се самообслужва.

Чл. 59 . Всички участници във възпитателно-образователния процес са длъжни да опазват материалната база и да съдействат за нейното обогатяване и обновяване.

Глава десета – (Нова – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . (Нов – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) " Самотен родител " е лице, което поради вдовство, развод или несключен граждански брак отглежда сам дете/деца до 18-годишна възраст, както и навършилите пълнолетие лица, в случай че продължават да учат, до придобиване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст.

§ 2 . (Нов – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) " Актуална служебна бележка от местоработата " е тази, която е издадена в рамките на 10 календарни дни преди датата на подаване на заявление за прием в ДДГ към МО.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3 . (Предишен текст на § 1 – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) Този правилник се издава на основание чл. 59, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование .

§ 4 . (Предишен текст на § 2 – ДВ, бр. 64 от 2024 г., в сила от 30.07.2024 г.) Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" и отменя Правилника за организацията и дейността на държавните детски градини към Министерството на отбраната (обн., ДВ, бр. 92 от 2014 г.; доп., бр. 18 от 2016 г.).

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) С правилника се уреждат организацията на работа и дейността на асоциациите по водоснабдяване и канализация, наричани по-нататък "асоциацията/асоциациите".

Чл. 2 . (1) В случаите по чл. 198б, т. 2 от Закона за водите асоциацията отговаря за управлението, планирането и изграждането на В и К системи и съоръжения – публична държавна и публична общинска собственост, и за избора и контрола върху В и К оператора в съответната обособена територия.

(2) Асоциацията не e търговско дружество, не формира и не разпределя печалба. Асоциацията не може да извършва други дейности освен предвидените в Закона за водите .

Чл. 3 . (1) Асоциацията е юридическо лице с адрес на управление в сградата на областната администрация на областта, в която се намира съответната обособена територия.

(2) Ако обособената територия е разположена на територията на повече от една област, нейният адрес на управление се намира в сградата на областната администрация на областта, в която са по-голямата част от потребителите, обслужвани от В и К оператора на съответната обособена територия. Броят на потребителите за целите на тази алинея се определя по реда на чл. 8 .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) Наименованието на асоциацията съдържа задължително думите "Асоциация на обособената територия, обслужвана от" и наименованието на В и К оператора, обслужващ обособената територия. При промяна на В и К оператора, обслужващ обособената територия, наименованието на асоциацията се променя автоматично. Председателят на асоциацията предприема действия за отразяване на промяната в регистрите по ал. 4 и в документите на асоциацията.

(4) Асоциацията възниква по силата на Закона за водите и се вписва в регистъра по чл. 198р, т. 2 от Закона за водите и в регистър БУЛСТАТ.

Чл. 4 . (1) Асоциацията осъществява дейността си в съответствие със следните принципи:

1. публичност;

2. законност;

3. защита на обществения интерес;

4. обоснованост и спазване на експертното начало при вземането на решения.

(2) Дейността на асоциацията е насочена към постигане на следните цели:

1. устойчиво използване на водите и опазването им;

2. съхраняване, развитие и модернизиране на В и К системите и съоръженията;

3. осигуряване на нуждите на населението на обособената територия от качествени В и К услуги чрез ефективен контрол върху дейността на В и К оператора за спазване на договора по чл. 198п, ал. 1 от Закона за водите .

Глава втора – УПРАВЛЕНИЕ

Раздел I – Общи положения

Чл. 5 . (1) В асоциацията членуват държавата и общините, включени в съответната обособена територия.

(2) Представителят на държавата в асоциацията е:

1. областният управител на административно-териториалната единица област, в която попада съответната обособена територия, или

2. областният управител на административно-териториалната единица област, на чиято територия се намира по-голямата част от обособената територия – когато съответната обособена територия попада на територията на две или повече административни области; в този случай се прилага съответно правилото на чл. 3, ал. 2 .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2014 г., в сила от 23.12.2014 г., бр. 3 от 2021 г.) Преди всяко заседание на общото събрание на асоциацията областният управител съгласува с министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите, в съответствие с компетенциите им, позицията на държавата по въпросите от дневния ред и получава мандат за представянето й.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) Мандатът по ал. 3 се предоставя чрез системата за електронен обмен на документи и на електронната поща на асоциацията. В случаите, в които асоциацията не е включена в системата за електронен обмен на документи, документът се изпраща на хартиен носител в писмена форма. Мандатът се връчва на областния управител преди заседанието на общото събрание. Действията на областния управител, извършени в нарушение на ал. 3, са недействителни.

(5) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) Функциите и задълженията на председателя на асоциацията в случай на отсъствие на титуляря поради отпуск или командировка се изпълняват от лицето, което е изрично упълномощено да изпълнява функциите на областен управител чрез заповед.

(6) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) Представителят на общината в асоциация е кметът на общината, а при невъзможност той да участва общинският съвет определя друг представител.

(7) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) Позицията и мандатът на представителя на общината за заседанията на общото събрание на асоциацията се съгласуват по ред, определен от общинския съвет.

Чл. 6 . Органите на управление на асоциацията са:

1. общо събрание, което се състои от представителите на държавата и общините, в съответствие с чл. 5 ;

2. председател, който е представителят на държавата.

Раздел IІ Общо събрание

Чл. 7 . Общото събрание на асоциацията упражнява правомощията, предвидени в Закона за водите .

Чл. 8 . (1) Когато в съответната асоциация участват държавата и повече от една община, държавата има 35 на сто от гласовете, а общините разпределят помежду си останалите 65 на сто от гласовете, пропорционално на броя на населението им. Общият брой на гласовете в общото събрание е 100, като гласовете на отделните членове на асоциацията може и да не бъдат цели числа. В случай че гласовете на съответния член на асоциацията не са цяло число, те се закръгляват с точност до втория знак след десетичната запетая.

(2) За целите на ал. 1 броят на гласовете в общото събрание се разпределя между членовете по решение на председателя на асоциацията съгласно резултатите от изчерпателното преброяване на населението, извършено по реда на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г .

(3) При провеждане на ново официално преброяване на населението броят на населението на общините се преразпределя по реда на ал. 2 след огласяването на данните от това преброяване.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) При преразпределение на гласовете по предходната алинея съотношението на финансовите средства, предоставяни чрез бюджетите на общините за издръжката на асоциацията, се прилага за бюджетите на асоциацията, които се приемат след датата на огласяването на данните от официалното преброяване.

(5) Когато в съответната асоциация участват държавата и една община, всяка от тях притежава по петдесет гласа.

Чл. 9 . (1) Заседанията на общото събрание на асоциацията са редовни и извънредни.

(2) Редовното заседание се провежда веднъж годишно. На редовното заседание се приемат бюджетът на асоциацията, отчетът за изпълнение на бюджета и отчетът за дейността на асоциацията.

(3) Заседанията се провеждат в седалището на асоциацията.

(4) Заседанията на общото събрание се провеждат до изчерпване на дневния им ред.

(5) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) Допуска се провеждане на неприсъствени заседания на асоциацията по преценка на председателя на асоциацията. Заседанията могат да бъдат провеждани и при дистанционна форма на работа с видеоконферентна връзка.

Чл. 10 . (1) Общото събрание се свиква на редовни и извънредни заседания от председателя на асоциацията, по негова инициатива или по писмено искане на членовете й, които притежават поне десет на сто от гласовете в общото събрание. Писменото искане се изпраща до председателя на асоциацията и трябва да съдържа предложение за дневен ред.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) Общото събрание се свиква с покана до членовете на асоциацията, изпратена чрез системата за електронен обмен на документи или на хартиен носител с обратна разписка за общините, които не са включени в системата. Поканата се публикува и на интернет страницата на съответната областна администрация, като изрично се посочва датата на публикацията.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) Поканата по ал. 2 заедно с доказателство за публикуването й се изпраща за информация и на електронната поща на членовете на асоциацията.

(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) Времето от получаване на поканата по реда на ал. 2 от всички членове на асоциацията до провеждане на заседанието на общото събрание не може да бъде по-малко от четири седмици.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) Поканата съдържа най-малко следните данни:

1. наименованието на асоциацията;

2. мястото, датата и часа на заседанието;

3. вида и начина на провеждане на заседанието на общото събрание – присъствено или неприсъствено;

4. актуалното разпределение на гласовете, определено по реда на чл. 8 ;

5. дневен ред на въпросите, предложени за обсъждане, както и конкретни предложения за решения;

6. резервна дата и час в рамките на един месец от първоначално обявената дата за провеждане на заседанието без промяна на дневния ред, за която са валидни мандатите, предоставени на членовете на асоциацията за датата по т. 2;

7. при неприсъствено заседание, краен срок за получаване на мандатите (решенията) на представителите на държавата и общините.

(6) (Доп. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) Председателят на асоциацията изпраща писмените материали, свързани с дневния ред на заседанието на общото събрание, на електронната поща на членовете на асоциацията и ги предоставя за запознаване на хартиен носител на адреса на управление на асоциацията не по-късно от три седмици преди деня на провеждане на общото събрание. Писмените материали се публикуват в същия срок и на интернет страницата на съответната областна администрация при спазване на ограниченията на Закона за защита на личните данни .

Чл. 11 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) Всеки член на асоциацията има право да иска включването на допълнителни въпроси за обсъждане в дневния ред на заседанията на общото събрание.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) Исканията за включване на нови точки в дневния ред по ал. 1 се изпращат в писмена форма на адреса на управление на асоциацията и на електронната поща на асоциацията в срок не по-късно от 21 дни преди деня на провеждане на заседанието на общото събрание.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) Предложенията, получени в срока по предходната алинея, се включват в дневния ред на заседанието на общото събрание и се публикуват на интернет страницата на съответната областна администрация най-късно три дни след получаването им.

(4) След изтичане на срока по ал. 2 други промени в дневния ред може да се правят само с единодушно решение на всички членове на асоциацията.

Чл. 12 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) Присъствените заседания на общото събрание се председателстват от председателя на асоциацията или от съответното лице по чл. 5, ал. 5 .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) За заседанията на общото събрание се изготвя списък на присъстващите с право на глас, в който се посочват трите им имена и длъжността им, както и броят на упражняваните от тях гласове.

(3) Списъкът по ал. 2 се подписва от присъстващите с право на глас и от преброителя на гласовете.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) На заседанията на общото събрание присъстват главният секретар и други служители на асоциацията, определени от председателя.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) На заседанията може да присъстват и служители на областната администрация и общините, включени в асоциацията, представители на В и К оператора на обособената територия, както и членове на работните групи по чл. 17 .

(6) По решение на общото събрание лицата по ал. 4 и 5 може да бъдат изслушвани по въпросите от дневния ред. Решението по предходното изречение може да се вземе и без да е предвидено в дневния ред.

(7) Заседанията на общото събрание са открити за представители на средствата за масова информация, юридически лица с нестопанска цел и обществеността.

(8) Преброител на кворума и гласовете е главният секретар на асоциацията, освен ако общото събрание не избере друго лице по ал. 4.

Чл. 12а. (Нов – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) (1) Членовете на асоциацията изпращат на председателя й документите за провеждане на неприсъствените заседания на общото събрание в срока, посочен в поканата, съгласно чл. 10, ал. 5, т. 7 .

(2) Главният секретар или друг служител на асоциацията, определен от председателя, изготвя списък на получените документи, проверява кворума и изчислява гласовете съгласно получените мандати (решения) по реда на чл. 14, ал. 2 .

(3) Списъкът по ал. 2 се подписва от лицето, което го е съставило, и от председателя на асоциацията.

Чл. 13 . (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) Лицата по чл. 5, ал. 2 , 5 и 6 участват в присъствените заседания на общото събрание лично.

Чл. 14 . (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) (1) Присъствените заседания се провеждат, ако на тях са представени държавата и общините, които притежават не по-малко от две трети от всички гласове в общото събрание. Заседанията на асоциацията по чл. 8, ал. 5 се провеждат, ако на тях присъстват представители на всички членове на асоциацията.

(2) Неприсъствените заседания се провеждат, ако в сроковете, посочени в поканите, съгласно чл. 10, ал. 5, т. 7 , чрез системата за електронен обмен на документи или на електронната поща на асоциацията, са получени мандатите (решенията) на представителите на държавата и общините, които притежават не по-малко от две трети от всички гласове в общото събрание. Заседанията на асоциацията по чл. 8, ал. 5 се провеждат, ако в сроковете, посочени в поканите, съгласно чл. 10, ал. 5, т. 7 , чрез системата за електронен обмен на документи или на електронната поща на асоциацията, са получени мандатите (решенията) на всички членове на асоциацията. Мандатите (решенията) по предходните две изречения следва да са подписани с електронен подпис или да са сканирано изображение на подписан на хартия документ.

(3) Решенията на общото събрание на асоциацията се вземат с мнозинство от три четвърти от гласовете на присъстващите по ал. 1 или от три четвърти от гласовете, получени с мандатите (решенията) на представителите на държавата и общините по ал. 2, с изключение на решенията за промяна в границите на обособената територия, които се вземат с единодушие. Решенията на общото събрание на асоциацията по чл. 8, ал. 5 се вземат с единодушие.

(4) Когато, при провеждане на гласуване, някой от представителите на общините от съответната асоциация, имащи право на глас, упражни това право с "против" или "въздържал се", следва съответният представител да представи писмено становище за това решение, което се включва в протокола.

(5) Когато присъства представител на член на асоциацията, който не е упълномощен да гласува по някои въпроси от дневния ред, гласът му по съответния въпрос, за изчисляване на резултатите от гласуването и приемане на решение, се приема като "въздържал се".

Чл. 15 . (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2014 г., в сила от 23.12.2014 г., бр. 3 от 2021 г.) (1) За присъствените заседания на общото събрание се води протокол, в който се посочват:

1. мястото и времето на провеждане на заседанието;

2. имената на председателя и на преброителя на гласовете при гласуване;

3. дневният ред и предложенията за решения по чл. 10, ал. 5, т. 5 ;

4. направените предложения по същество;

5. направените реплики;

6. проведените гласувания и резултатите от тях;

7. приетите решения;

8. особени обстоятелства при протичането на заседанието.

(2) За неприсъствените заседания на общото събрание се съставя протокол, в който се посочват:

1. времето на провеждане на заседанието;

2. имената на председателя и на лицето по чл. 12а, ал. 2 , изчислило гласовете съгласно получените мандати (решения) по реда на чл. 14, ал. 2 ;

3. дневният ред и предложенията за решения по чл. 10, ал. 5, т. 5 ;

4. описват се подробно изпратените мандати (решения) на всеки един от членовете на асоциацията, изпратени по реда на чл. 14, ал. 2 ;

5. приетите решения;

6. други обстоятелства, възникнали при прегледа на документите за заседанието или по време на дистанционната форма на работа с видеоконферентна връзка.

(3) Протоколът от заседанията на общото събрание се изготвя от главния секретар и се подписва от председателя, главния секретар и преброителя на гласовете по чл. 12, ал. 3 или лицето по чл. 12а, ал. 2 .

(4) Към протокола се прилагат:

1. списъкът на присъстващите по чл. 12, ал. 2 или при неприсъствени заседания – списъкът по чл. 12а, ал. 2 ;

2. документите, свързани със свикването на общото събрание.

(5) Протоколите и приложенията към тях се съхраняват най-малко 10 години в архива на съответната областна администрация. Документите по предходното изречение се съхраняват отделно от останалите документи на областната администрация.

(6) Протоколът и приложенията се публикуват на интернет страницата на съответната областна администрация в срок до 30 дни от провеждане на общото събрание. В срока по предходното изречение екземпляри от протокола, подписани от лицата по чл. 15, ал. 3 , се изпращат на общинските съвети на общините – членове на асоциацията, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите.

(7) Поправка на явна фактическа грешка в протокола се извършва с решение на председателя на асоциацията по искане на заинтересованите лица в срок до 7 дни от публикуването му на интернет страницата по реда на ал. 6. Поправеният протокол се публикува по реда на ал. 6.

Раздел IІІ Председател

Чл. 16 . Председателят на асоциацията:

1. упражнява правомощията, предвидени в Закона за водите ;

2. свиква и председателства общото събрание на асоциацията;

3. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2014 г., в сила от 23.12.2014 г.) изготвя и представя на членовете на асоциацията и на министъра на регионалното развитие и благоустройството годишен отчет за дейността на асоциацията в срок до 31 януари на следващата календарна година;

4. взема решения за създаване и закриване на работни групи към асоциацията и за определяне на възнаграждението на техните членове, ако такова се дължи;

5. представлява асоциацията в качеството й на работодател по Кодекса на труда ;

6. представлява асоциацията в качеството й на възложител по чл. 7, т. 3 от Закона за обществените поръчки ;

7. осъществява процесуално представителство на асоциацията и възлага осъществяването на процесуално представителство на трети лица по реда на Гражданския процесуален кодекс ;

8. подписва декларации, дава съгласия и прави други волеизявления, включително такива, които се изискват от асоциацията по процедурите за кандидатстване по оперативни програми на Европейския съюз;

9. изпълнява други функции, предвидени в този правилник;

10. (нова – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) създава със заповед междуведомствена комисия, съставена от представители на асоциацията, на публичния собственик и на В и К оператора, за приемане на инвестициите, изпълнени от В и К оператора;

11. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) взема решения по всички други въпроси, които не са от изключителната компетентност на общото събрание.

Раздел IV – Работни групи

Чл. 17 . (1) С решение на председателя на асоциацията може да бъдат създавани временни или постоянни работни групи със съвещателен глас, които да подпомагат дейността на органите на асоциацията и нейната администрация.

(2) В работните групи може да участват служители на членовете на асоциацията и на други ведомства, а при необходимост – и външни експерти. Членовете на работните групи трябва да притежават необходимата професионална квалификация и практически опит за целите, за които е създадена съответната работна група.

(3) Съставът и мандатът на работните групи, както и възнаграждението им, ако такова се дължи, се определят с решението по ал. 1.

(4) Становищата на работните групи се съхраняват в отделна книга, водена от главния секретар на асоциацията.

(5) Становищата на работните групи по въпроси от компетентността на общото събрание са част от материалите по чл. 10, ал. 6 .

Раздел V – Взаимодействие с други органи

Чл. 18 . При изпълнение на своите задължения органите на асоциацията взаимодействат с държавни органи и с органите на местното самоуправление.

Глава трета – ФИНАНСИ И ИМУЩЕСТВО

Раздел I – Финанси

Чл. 19 . (1) Приходите в бюджета на асоциацията се набират от:

1. вноски от членовете на асоциацията;

2. (изм. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) дарения от физически или юридически лица, както и от международни финансови институции, фондове и програми, с изключение на лицата, подлежащи на контрол от асоциацията или Комисията за енергийно и водно регулиране по реда на Закона за водите , Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и подзаконовите нормативни актове към тях или свързани с тях лица по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси ;

3. други приходи, предвидени в нормативен акт.

(2) Приходите по ал. 1 се разходват съгласно приетия бюджет за финансиране дейността на асоциацията, включително дейностите по повишаването на квалификацията на нейните служители.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) Вноските по ал. 1, т. 1 се внасят не по-късно от 2 месеца от приемането на бюджета на асоциацията. При забава членовете отговарят пред асоциацията за причинените вреди по реда на ГПК .

Чл. 20 . (1) Бюджетът на асоциацията се съставя въз основа на планираните годишни разходи, необходими за нормалното осъществяване на функциите на асоциацията по Закона за водите и този правилник.

(2) Съставянето на проекта на бюджет на асоциацията се организира от председателя на асоциацията със съдействието на служителите на асоциацията и работните групи, ако такива са създадени.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2014 г., в сила от 23.12.2014 г.) За целите на ал. 2 общото събрание на асоциацията приема решение за препоръчителния размер на вноската на държавата в бюджета на асоциацията за следващата година. Председателят на асоциацията изпраща предложението на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министърът на регионалното развитие и благоустройството включва предложението в проекта за годишен бюджет на министерството по чл. 69, ал. 4 от Закона за публичните финанси .

(4) Размерът на общинските вноски в проектобюджета на асоциацията се определя въз основа на предложението по ал. 3 и процентното съотношение на гласовете на членовете й в общото събрание.

(5) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) Проектът на бюджет, придружен с писмена обосновка, се изготвя от председателя на асоциацията и се представя на членовете на асоциацията за обсъждане най-късно до 30 юни на текущата година.

(6) Членовете на асоциацията предоставят на председателя на асоциацията писмените си предложения за промени в проекта на бюджет не по-късно от един месец след получаването му по реда на ал. 5.

(7) Председателят на асоциацията провежда писмени обсъждания с членовете на асоциацията относно техните предложения и изменя проекта на бюджет в съответствие с резултатите от обсъжданията. Предложените от членовете на асоциацията промени, които са противоречиви или за чиято редакция не е постигнато съгласие между председателя и автора на предложението, се включват в дневния ред на заседанието на общото събрание, на което ще се приеме бюджетът.

(8) Проектът за бюджет, изменен съгласно ал. 7, както и неприетите предложения на членовете на асоциацията се публикуват на интернет страницата на съответната областна администрация най-късно два месеца преди редовното заседание на общото събрание.

(9) (Нова, изм. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) Средствата, необходими за дейността на асоциациите, които се осигуряват от държавата, се разпределят поравно по административни области. Когато на територията на една административна област има няколко асоциации, определените по предходното изречение средства се разпределят между асоциациите на съответните обособени територии, пропорционално, съгласно броя на населението, определен по реда на чл. 8 .

Чл. 21 . (1) Бюджетът на асоциацията се приема на редовното заседание на общото събрание по чл. 9, ал. 2 не по-късно от 60 дни след приемане на постановлението за изпълнение на държавния бюджет за съответната година.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2014 г., в сила от 23.12.2014 г.) Не по-късно от 30 дни от приемането на постановлението за изпълнение за държавния бюджет за съответната година министърът на регионалното развитие и благоустройството уведомява председателя на асоциацията за окончателния размер на вноската на държавата в бюджета на асоциацията.

(3) Ако вноската на държавата в бюджета на асоциацията по ал. 2 е по-малка от вноската, предложена по реда на чл. 20, ал. 3 , промяната се отразява в бюджета на асоциацията. В този случай размерът на общинските вноски се намалява пропорционално по реда на чл. 20, ал. 4 .

(4) До приемането на бюджета на асоциацията за текущата година месечните разходи на асоциацията не може да надвишават 1/12 част от разходната част на бюджета за предходната година.

Чл. 22 . (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2014 г., в сила от 23.12.2014 г., доп., бр. 3 от 2021 г.) Бюджетът на асоциацията се представя в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, заедно с протокола от заседанието, на което е приет, и се публикува на интернет страницата на съответната областна администрация в срок до един месец след приемането му от общото събрание.

Чл. 23 . (1) Изпълнението на бюджета на асоциацията се осъществява в рамките на календарната година.

(2) Изпълнението на бюджета се възлага на председателя на асоциацията.

Чл. 24 . (1) Разходите от бюджета на асоциацията се извършват до размера на постъпленията по чл. 19, ал. 1 .

(2) По решение на общото събрание възникналият недостиг на средства за финансиране на дейността на асоциацията може да се финансира чрез:

1. (изм. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) реализираните икономии при изпълнението на бюджета за предходната финансова година;

2. допълнителни вноски на членовете на асоциацията, пропорционални на гласовете им в общото събрание.

Чл. 25 . Промени в бюджета на асоциацията за текущата година може да се извършват само от общото събрание при неизпълнение на приходната част, което не може да бъде компенсирано по реда на чл. 23 и 24 и което води до невъзможност за изпълнение на функциите на асоциацията.

Чл. 26 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2014 г., в сила от 23.12.2014 г.) Председателят на асоциацията изготвя отчет за изпълнението на бюджета и го изпраща до членовете на асоциацията и Министерството на регионалното развитие и благоустройството не по-късно от един месец след края на съответната календарна година.

(2) Отчетът за изпълнението на бюджета съдържа подробна обосновка за необходимостта от извършените разходи.

(3) Отчетът за изпълнение на бюджета на асоциацията се приема от общото събрание и се публикува на интернет страницата на съответната областна администрация.

Чл. 27 . (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) Реализираните икономии при изпълнението на бюджета за предходната финансова година се използват за:

1. погасяване на изискуемите задължения на асоциацията, възникнали до края на предходната финансова година;

2. осигуряване на дейността на асоциацията за бъдещ период.

Раздел IІ Имущество

Чл. 28 . (1) Асоциацията няма право да придобива недвижими вещи, както и движими вещи, които не са пряко свързани с осъществяване на дейността й.

(2) Сделки, извършени в нарушение на ал. 1, са нищожни.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) Асоциацията има право да ползва безвъзмездно помещения в сградата на съответната областна администрация, необходими за нормалното осъществяване на функциите на асоциацията по Закона за водите и този правилник. Разходите за ремонт, както и разходите за ток, отопление, вода, интернет, телефони и други консумативи, свързани с ползването на помещенията по предходното изречение, са за сметка на асоциацията. Останалите разходи за техническо осигуряване на дейността на асоциациите са за сметка на техния бюджет.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.).

Глава четвърта – ПЛАНИРАНЕ НА РАЗВИТИЕТО НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ

Чл. 29 . (1) Асоциацията изработва и приема в рамките на съответната обособена територия:

1. регионален генерален план на В и К системите и съоръженията и дългосрочна и краткосрочна инвестиционна програма към него;

2. генерален план на агломерации над 10 000 е. ж. на В и К системите и съоръженията и дългосрочната инвестиционна програма към него.

(2) Плановете и програмите по ал. 1 се приемат за срока, определен в Закона за водите .

Чл. 30 . Плановете и програмите по чл. 29, ал. 1 имат съдържанието, посочено в Закона за водите .

Чл. 31 . (1) Председателят на асоциацията организира изработването на плановете и програмите по чл. 29, ал. 1 .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2014 г., в сила от 23.12.2014 г.) Изработването на плановете и програмите по чл. 29, ал. 1 се възлага на служителите на асоциацията, работните групи и/или външни консултанти, определени по реда на Закона за обществените поръчки . По споразумение между председателя на асоциацията и министъра на регионалното развитие и благоустройството, община – член на асоциацията, или друга публична институция изработването на плановете и програмите по ал. 1 може да се възлага на експерти, наети от и за сметка на тези публични институции.

(3) Асоциацията може да използва и съдействието на В и К операторите за изработването на програмите и плановете по чл. 29, ал. 1 , ако това е предвидено в договорите с тях.

Чл. 32 . (1) Председателят на асоциацията изпраща проектите на планове и програми на членовете на асоциацията не по-късно от дванадесет месеца преди изтичане на срока на действащия план или програма.

(2) Членовете на асоциацията предоставят на председателя на асоциацията писмените си предложения за промени в проекта на съответния план или програма не по-късно от един месец след получаването им по реда на ал. 1.

(3) Председателят на асоциацията организира представянето на писмени становища и обсъждания с членовете на асоциацията относно техните предложения и изменя проекта на план или програма съгласно резултатите от процедурата. Предложените от членовете на асоциацията промени, които са противоречиви или за които не е постигнато съгласие, се включват в дневния ред на заседанието на общото събрание, на което планът или програмата ще бъдат първоначално одобрени.

(4) Проектът за план или програма, изменен съгласно ал. 3, както и неприетите предложения на членовете на асоциацията се публикуват на интернет страницата на съответната областна администрация най-късно два месеца преди провеждането на заседанието на общото събрание, на което ще бъде първоначално одобрен съответният план или програма.

(5) Заседанието на общото събрание за първоначално одобрение на съответния план или програма се насрочва не по-късно от четири месеца преди изтичане на срока на съответния план или програма.

(6) На заседанието по ал. 5 общото събрание приема плана или програмата под условието, че те ще преминат успешно съгласувателните процедури по чл. 198к от Закона за водите .

(7) След първоначалното одобрение на плана или програмата председателят на асоциацията провежда съгласувателните процедури по чл. 198к от Закона за водите . Процедурите се провеждат едновременно с изключение на процедурата по екологична оценка, която се провежда последна.

(8) В срок не по-дълъг от два месеца от приключване на съгласувателните процедури по чл. 198к от Закона за водите председателят на асоциацията прави необходимите изменения в съответния план и/или програма и свиква заседание на общото събрание за тяхното приемане.

(9) Общото събрание не може да прави промени в предложените проекти извън тези, които произтичат от съгласувателните процедури по чл. 198к от Закона за водите .

(10) Плановете и програмите, приети по реда на ал. 8, се публикуват на интернет страницата на съответната областна администрация.

Чл. 33 . (1) Регионалните генерални планове и генералните планове на агломерации по чл. 29, ал. 1 , както и дългосрочните инвестиционни програми към тях се преглеждат и анализират и при необходимост се актуализират на периоди не по-дълги от 5 години.

(2) Плановете и програмите по чл. 29, ал. 1 задължително се актуализират в случаите, когато са необходими инвестиции във В и К системите и съоръженията в обособената територия за предотвратяване или преодоляване на опасности за общественото здраве и:

1. такива инвестиции не са предвидени в съответните планове или програми, или

2. съответните планове и програми предвиждат такива инвестиции, но сроковете за осъществяването им трябва да бъдат съкратени.

(3) Актуализацията се извършва при съответно прилагане на правилата на чл. 31 и 32. В случаите по ал. 2 предложените промени се съгласуват и със съответната регионална здравна инспекция по реда на чл. 32, ал. 7 .

Чл. 33а. (Нов – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) Асоциацията одобрява Подробна инвестиционна програма на В и К оператора за текущата година не по-късно от 30 април на същата година.

Чл. 33б . (Нов – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) (1) Комисията по чл. 16, т. 10 :

1. извършва проверки по документи и на място за установяване изпълнението на инвестициите;

2. съставя и подписва протокол, който съдържа:

а) предложение за приемане на инвестицията/инвестициите, преминаване управлението на актива/активите в асоциацията и предаване на същите за стопанисване, поддържане и експлоатация на действащия В и К оператор чрез допълване и/или актуализиране на приложение № 1 от договора за изпълнение на дейностите по чл. 198о, ал. 1 от ЗВ ;

б) срок, в който В и К операторът да отстрани установени пропуски и нередности, за да се приеме инвестицията/инвестициите.

(2) Комисията може да одобри само част от инвестицията/инвестициите или да я отхвърли изцяло, в случай че отстраняването на установени пропуски и нередности води до незаконосъобразни действия и нарушаване на националното и европейското законодателство.

Глава пета – ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С В И К ОПЕРАТОРА

Раздел I – Избор на В и К оператор

Чл. 34 . (1) Асоциацията възлага на В и К оператор по смисъла на чл. 198о, ал. 5 от Закона за водите стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и предоставянето на В и К услуги на потребителите в обособената територия.

(2) Възлагането на дейностите по ал. 1 се извършва с договор по чл. 198п, ал. 1 от Закона за водите , който се одобрява от общото събрание и се подписва от председателя на асоциацията. Договорът по чл. 198п, ал. 1, предложение първо от Закона за водите се сключва от името и за сметка на членовете на асоциацията, които са собственици на съответните В и К системи и съоръжения.

(3) Изборът на вид договор по ал. 2 се извършва от общото събрание на асоциацията.

(4) Освен ако в закон е посочено друго, договорът с В и К оператора се публикува на интернет страницата на съответната областна администрация.

Чл. 35 . Договор по чл. 34 може да бъде сключен само с един В и К оператор за съответната обособена територия.

Чл. 36 . (1) Договорът по чл. 34 съдържа най-малко:

1. обхвата на дейностите и отговорностите на В и К оператора по предоставянето на В и К услуги;

2. задължения на оператора за стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К системите и съоръженията;

3. разпределение на отговорностите по отношение на извършването и финансирането на инвестиции във В и К системите и съоръженията, включително в случаите на финансиране от фондове на Европейския съюз;

4. правила за предаване на съществуващите В и К системи и съоръжения за експлоатация на оператора;

5. условията и реда за предоставяне на В и К оператора за експлоатация на новоизградените и предстоящите за изграждане В и К системи и съоръжения в обособената територия;

6. реда за предаване на В и К системите и съоръженията от В и К оператора след прекратяването на договора;

7. критериите и показателите за осъществяване на контрол върху дейността на В и К оператора, изисквания към качеството на услугите;

8. срок на договора, който, в зависимост от вида на договора, трябва да бъде съобразен със Закона за водите , съответно със Закона за концесиите ;

9. отговорност на страните, неустойки и други обезщетения за неизпълнение на задълженията на страните по договора;

10. основанията и реда за прекратяване на договора и последици от прекратяването;

11. условията и реда за поемане и погасяване на финансови задължения от действащия на съответната обособена територия В и К оператор, които са включени в неговия бизнесплан;

12. условията, при които В и К операторът продължава дейността си в съответствие с утвърдения му бизнесплан и общите условия за предоставяне на В и К услуги;

13. правила за съгласуване на бизнесплана на оператора с асоциацията;

14. задължения на оператора, свързани с опазване на околната среда;

15. размера на възнаграждението, дължимо от страна на оператора, ако такова се предвижда;

16. взаимодействието между страните във връзка с изготвянето на плановете и програмите по чл. 29, ал. 1 ;

17. правила за отчитане на изпълнението по договора;

18. правила за провеждане на проверки за изпълнение на договора, включително условията за достъп до помещенията, съоръженията и документацията на В и К оператора.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2014 г., в сила от 23.12.2014 г., бр. 3 от 2021 г.) В случая, когато асоциацията сключва договор с В и К оператор по чл. 198п, ал. 1, предложение първо от Закона за водите , общото събрание на асоциацията приема решение по чл. 198в, ал. 4, т. 2 от Закона за водите под условие, че утвърденият проект на договор ще бъде одобрен от министъра на регионалното развитие и благоустройството и съгласуван с Комисията за енергийно и водно регулиране преди неговото сключване. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 32, ал. 7 – 9.

Раздел IІ Стопанисване на В и К системите и съоръженията

Чл. 37 . (1) Асоциацията предоставя на В и К оператора изключителното право да стопанисва, поддържа и експлоатира В и К системите и съоръженията в обособената територия.

(2) В договора с оператора се уреждат изискванията на асоциацията относно стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К системите и съоръженията и ограничението за ползването им за други цели, различни от предоставянето на В и К услуги в обособената територия, както и механизми за контрол за изпълнение на тези изисквания.

Чл. 38 . (1) В договора с В и К оператора се предвижда задължение на оператора за поддържане на регистър на В и К системите и съоръженията в обособената територия.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2014 г., в сила от 23.12.2014 г.) В договора с В и К оператора се предвижда задължение на оператора да предостави на асоциацията и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството неограничен безплатен достъп до информацията, съдържаща се в регистъра по ал. 1.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2014 г., в сила от 23.12.2014 г., бр. 3 от 2021 г.) Министерството на регионалното развитие и благоустройството предоставя на асоциацията и на В и К оператора достъп до Единна информационна система за В и К услугите и регистър на асоциациите и В и К операторите съгласно чл. 198р от Закона за водите , както и до специализираните карти, регистри и информационна система на водностопанските системи и съоръжения съгласно чл. 176, ал. 1, т. 2 от Закона за водите .

Раздел IIІ Инвестиции

Чл. 39 . (1) В договора с В и К оператора се урежда разпределението на отговорностите във връзка с извършване на инвестиции във В и К системите и съоръженията в обособената територия.

(2) Инвестиции във В и К системите и съоръженията в обособената територия може да се извършват само от В и К оператора или от членовете на асоциацията, чиято собственост са или ще станат тези активи, в зависимост от уговореното в договора с В и К оператора.

(3) Лицата по ал. 2 могат да извършват само инвестициите, предвидени в плановете и програмите по чл. 29, ал. 1 , с изключение на инвестициите, насочени към възстановяване на изцяло или частично унищожени В и К системи и съоръжения.

(4) Общините, членове на съответната асоциация, могат да извършват и инвестиции, различни от тези по ал. 3, при условията на чл. 198н, ал. 2 от Закона за водите .

(5) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) В и К операторът може да откаже да приеме за стопанисване, поддържане и експлоатация нови В и К системи и съоръжения, които са изградени в нарушение на ал. 3 и 4, по реда, предвиден в договора с асоциацията.

Чл. 40 . (1) Начинът на финансиране на инвестициите се урежда в договора с В и К оператора.

(2) При условията на чл. 198д от Закона за водите асоциацията може да задължи В и К оператора да поема финансови задължения за осигуряване на средства за развитие на В и К системите, включително за съфинансиране по програми на Европейския съюз.

Раздел IV – Предоставяне на услугите по водоснабдяване и канализация

Чл. 41 . (1) В договора с В и К оператора се урежда задължение на оператора да предоставя В и К услугите в съответствие с установените в законодателството показатели за качество, както и задължение за осъществяване на собствен мониторинг върху качеството на предоставяните В и К услуги.

(2) В договора с В и К оператора може да бъдат уредени и допълнителни показатели за качество.

Раздел V – Контрол върху изпълнение на задълженията на В и К оператора

Чл. 42 . (1) Асоциацията контролира изпълнението на задълженията на В и К оператора, свързани със стопанисването, поддържането и експлоатацията на активите, реализирането на инвестиционната програма, изпълнението на договорните показатели за качество, както и другите задължения, предвидени в договора с В и К оператора.

(2) Механизмите за контрол от страна на асоциацията се уреждат в договора с В и К оператора.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2014 г., в сила от 23.12.2014 г., бр. 3 от 2021 г.) Механизмите за контрол, предвидени в договора, трябва да бъдат съобразени с контролните правомощия на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на здравеопазването, Комисията за енергийно и водно регулиране и другите компетентни органи и не може да ги дублират.

Чл. 42а. (Нов – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) (1) Асоциацията извършва планови и извънредни проверки на В и К оператора за изпълнение на изискванията съгласно наредбата, издадена по чл. 198о, ал. 7 и 8 от Закона за водите .

(2) Асоциацията получава от В и К оператора необходимата актуална информация за изпълнение на изискванията при предоставянето на услуги.

Чл. 43 . (1) Потребителите, обслужвани от съответния В и К оператор, могат да подават до асоциацията сигнали за неизпълнения на задълженията на В и К оператора по договора му с асоциацията и за неизпълнение на контролните правомощия на асоциацията спрямо В и К оператора, както и предложения във връзка с работата на асоциацията и В и К оператора.

(2) Предложенията и сигналите се разглеждат по реда на чл. 57 и следващите.

Глава шеста – СТРУКТУРА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА

Раздел I – Структура на администрацията

Чл. 44 . (1) Щатното разписание на служителите на асоциацията се определя от председателя на асоциацията и задължително включва главен секретар, В и К експерт и финансов експерт.

(2) Общият брой на служителите на асоциацията не може да надвишава пет души.

Чл. 45 . (1) Председателят на асоциацията е прекият ръководител на служителите в асоциацията.

(2) Със заповед на председателя на асоциацията може да бъде установена и допълнителна йерархична подчиненост между служителите.

Чл. 46 . (1) Главният секретар:

1. осигурява текущата дейност на асоциацията, както и подготовката и провеждането на заседанията на общото събрание;

2. изготвя протоколи от заседанията на общото събрание;

3. ръководи, координира и контролира дейността на администрацията на асоциацията и на работните групи за точното спазване на нормативните актове и на разпорежданията на председателя на асоциацията;

4. създава условия за нормална и ефективна работа на служителите в асоциацията;

5. контролира и отговаря за работата с документите и тяхното съхраняване, както и за опазването на служебната тайна;

6. организира материално-техническото снабдяване на асоциацията;

7. приема предложенията и сигналите, подадени по реда на правилника, поддържа регистъра на предложенията и сигналите и организира работата с тях;

8. подготвя процедурите по Закона за обществените поръчки след консултация с финансовия експерт и В и К експерта;

9. подготвя проектите на договори, сключвани от асоциацията, след съгласуване с финансовия експерт и В и К експерта;

10. изготвя правилник за вътрешния трудов ред, щатно разписание и други документи, необходими за спазване на трудовото законодателство;

11. (изм. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) координира взаимодействието с Комисията за енергийно и водно регулиране в процедурите по чл. 198о, ал. 4 от Закона за водите ;

12. (изм. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) изготвя проект на годишния отчет за дейността на асоциацията, който включва най-малко данни за събраната и предоставена информация и данни към изискващата организация във връзка с управлението на В и К активите за съответната обособена територия, информация за участието на експерти от съответната асоциация в екипи по разработване и съгласуване на документация, свързана с реализиране на инвестиционно намерение в рамките на съответната обособена територия и анализ на заетостта на персонала, информация за сключени допълнителни граждански договори с външни експерти, предмет на договорите и информация за тяхното изпълнение;

13. осъществява процесуално представителство на асоциацията пред органите на съдебната власт след упълномощаване от председателя на асоциацията;

14. изготвя становища и разработва предложения за решаване на правни проблеми, свързани с функциите на асоциацията;

15. изпълнява и други задачи, посочени в правилника или възложени му от председателя на асоциацията.

(2) Главният секретар трябва да бъде лице с висше юридическо образование и юридическа правоспособност.

Чл. 47 . (1) Финансовият експерт:

1. обслужва финансово-счетоводно асоциацията;

2. подготвя предложение до общото събрание за общия размер на работните заплати на служителите в асоциацията;

3. съдейства на председателя във връзка с изготвяне на проекта на бюджет на асоциацията и отчета за изпълнението му;

4. изготвя месечни и годишни счетоводни ведомости и отчети;

5. контролира и анализира разходването на средствата на асоциацията;

6. подпомага председателя при управлението на имуществото на асоциацията;

7. съдейства на председателя във връзка със съгласуването на бизнесплана на В и К оператора по реда на чл. 198м, ал. 2 от Закона за водите ;

8. изпълнява и други задачи, посочени в правилника или възложени му от председателя на асоциацията.

(2) Финансовият експерт трябва да бъде лице с висше образование, което отговаря и на изискванията за съставител на финансови отчети по чл. 35 от Закона за счетоводството .

Чл. 48 . (1) В и К експертът:

1. следи за точното изпълнение на договора с В и К оператора;

2. следи за правилното стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системите и съоръженията в обособената територия;

3. изгражда и поддържа регистър на всички В и К проекти на обособената територия, финансирани от фондове на Европейския съюз;

4. участва или контролира изработването на регионалния генерален план на В и К системите и съоръженията и генералния план на агломерации над 10 000 е. ж. на В и К системите на обособена територия и на инвестиционните програми към тях;

5. изпълнява и други задачи, посочени в правилника или възложени му от председателя на асоциацията.

(2) В и К експертът трябва да бъде лице с висше инженерно образование в областта на В и К.

Раздел IІ Организация на дейността

Чл. 49 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) Служителите на асоциацията се назначават по реда на Кодекса на труда .

(2) Служителите се назначават след проведен конкурс по реда на Кодекса на труда .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) Когато на територията на една административна област има няколко асоциации, дейностите за различните асоциации може да се изпълняват от едни и същи служители при спазване на изискванията на Кодекса на труда .

Чл. 50 . Служителите на асоциацията може да бъдат подпомагани в своята работа от външни консултанти.

Чл. 51 . (1) Възнаграждението на служителите на асоциацията се определя от председателя на асоциацията.

(2) Председателят на асоциацията и другите представители на членовете на общото събрание не получават възнаграждение за работата си в асоциацията.

Чл. 52 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) Служителите на асоциацията може да бъдат назначени на пълно или непълно работно време на трудов договор или на трудов договор за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж, на основание длъжностната характеристика и прогнозната заетост.

(2) Председателят на асоциацията определя разпределението на работното време на служителите по реда на Кодекса на труда и създава организация за въвеждането на работно време с променливи граници и за отчитане на работното време на служителите.

(3) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) Председателят на асоциацията, на основание годишния отчет за дейността на асоциацията, определя прогнозна заетост на персонала за следващата година и при необходимост предлага преструктуриране на организацията на работното време на служителите.

Чл. 53 . (1) Председателят на асоциацията определя приемното време за граждани.

(2) Приемното време се оповестява на интернет страницата на съответната областна администрация и на подходящо място в сградата, където се намира управлението на асоциацията.

Чл. 54 . (1) Деловодството на асоциацията е част от общото деловодство на съответната областна администрация.

(2) Председателят на асоциацията организира деловодството на асоциацията като отделна система в общото деловодство на областната администрация, със собствен входящ и изходящ регистър.

(3) Деловодството на асоциацията се води от служители на областната администрация.

Чл. 55 . (1) Документите, изпратени до асоциацията, се завеждат във входящ регистър в деловодството, като се отбелязват датата и часът на получаването.

(2) При завеждането на документите се извършва проверка за наличието на всички материали, посочени в тях, и те се препращат към главния секретар на асоциацията.

(3) Главният секретар се запознава с входящите документи и ги предоставя на председателя на асоциацията с предложение за:

1. решение по същество от председателя на асоциацията;

2. разпределянето им към други органи или служители на асоциацията за съгласуване, становище или решение по същество;

3. препращането им към съответните компетентни органи и лица извън асоциацията.

Чл. 56 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) Изходящите от асоциацията документи се съставят:

1. в електронен формат, съдържащ името, фамилията и подписа на служителя, който го е изготвил, или

2. в не по-малко от два екземпляра, от които един за адресата и един за асоциацията, в случаите, когато документите се издават на хартиен носител.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) Оставащият в асоциацията за съхранение екземпляр по ал. 1, т. 2 съдържа името, фамилията и подписа на служителя, който го е изготвил.

(3) Изходящите документи се подписват от председателя на асоциацията.

Чл. 57 . (1) Предложенията и сигналите може да бъдат писмени или устни, да бъдат подадени лично или чрез упълномощен представител.

(2) Предложенията и сигналите може да се правят по пощата, телефон, телеграф, факс, електронна поща или на място.

(3) Предложенията и сигналите се завеждат в регистър, който се води от главния секретар.

(4) Анонимни предложения или сигнали не се разглеждат.

Чл. 58 . (1) Решение по предложението или сигнала се взема от органите на асоциацията в зависимост от тяхната компетентност.

(2) Решенията по предложенията и сигналите се съобщават на подателя на предложението и всяко трето лице, чиито права или законни интереси могат да бъдат засегнати от решението.

(3) Предложенията и сигналите се разглеждат по реда на чл. 55, ал. 3 . За неуредените въпроси се прилагат действащите нормативни актове.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1 . По смисъла на този правилник:

1. (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) " Асоциация " е асоциация по смисъла на Закона за водите .

2. " В и К оператор " е В и К оператор по смисъла на Закона за водите

3. " В и К услуги " са водоснабдителни и канализационни услуги по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги .

4. " Обособена територия " е обособена територия по смисъла на Закона за водите .

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2 . Правилникът се приема на основание чл. 198е, ал. 7 от Закона за водите .

§ 3 . (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2021 г.) Ако по силата на чл. 3, ал. 3 е настъпила промяна в наименованието на асоциацията, в срок един месец от влизане в сила на правилника председателите на асоциациите предприемат действия по отразяване на тази промяна в регистрите по чл. 3, ал. 4 и документите на асоциацията.

§ 4 . Ако към датата на влизане в сила на правилника асоциацията няма приет годишен бюджет, такъв се приема в срок от два месеца при съответно прилагане на чл. 20 – 22. При необходимост бюджетът на асоциацията се актуализира.

§ 5 . (1) Асоциацията приема за управление съществуващите В и К системи и съоръжения – публична държавна и публична общинска собственост, след разпределението им между държавата и общините на съответната обособена територия и отписването им от баланса на В и К оператора. Приемането се извърша по реда на § 9, ал. 8 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 103 от 2013 г.).

(2) Асоциацията приема за управление В и К системите и съоръженията – публична държавна и публична общинска собственост, изградени или въведени в експлоатация след провеждане на процедурата по ал. 1, по реда на § 10 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 103 от 2013 г.).

§ 6 . (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2014 г., в сила от 23.12.2014 г.) Първите планове и програми по чл. 29, ал. 1 се приемат от министъра на регионалното развитие и благоустройството след консултация с асоциацията по реда на § 11 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 103 от 2013 г.).

§ 7 . (1) Конкурсите по чл. 49, ал. 2 за лицата по чл. 46 – 48 се провеждат в срок до една година от влизане в сила на правилника.

(2) До провеждане на конкурсите по чл. 49, ал. 2 съответните длъжности може да се заемат от лица, назначени със срочен трудов договор или ангажирани като изпълнители по договор за услуги.

(3) Лицата по ал. 2 могат да бъдат и служители в областната администрация или в администрацията на общини – членки на асоциацията.

(4) В случаите, когато заемат или изпълняват длъжности по чл. 46 – 48 , лицата по ал. 2 трябва да отговарят на съответните изисквания за длъжността, посочени в правилника.

§ 8 . Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. С този правилник се определя редът за набиране, разходване и отчитане на средствата по фонд "Развитие на националната система за обслужване на въздушното движение" към Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение".

Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2000 г.) Управлението на средствата по фонд "Развитие на националната система за обслужване на въздушното движение" се осъществява по годишна план-сметка, утвърждавана от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта съгласувано с министъра на финансите.

Раздел II – Набиране на средства

Чл. 3. Средствата по фонд "Развитие на националната система за обслужване на въздушното движение" се набират от:

1. (изм. – ДВ, бр. 36 от 2000 г.) такси за аеронавигационно обслужване по чл. 120, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване ;

2. средства по кредитни договори;

3. (изм. – ДВ, бр. 36 от 2000 г.) лихви по депозити на собствени средства и по просрочени плащания;

4. (изм. – ДВ, бр. 36 от 2000 г.) приходи от помощи, дарения, наеми от ведомствени жилища, обучение, квалификация и преквалификация.

Чл. 4. Средствата от превишението на приходите над разходите в края на календарната година остават за ползване през следващата финансова година, като целево се разходват за изпълнение на Европейската програма за интегриране и хармонизиране на националните системи за управление на въздушното движение на европейските страни.

Раздел III – Разходване на средствата

Чл. 5. (1) Средствата по фонд "Развитие на националната система за обслужване на въздушното движение" се разходват за:

1. издръжка на дейността на Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение", като средствата за работна заплата се формират в процент от събраните такси за извършените аеронавигационни услуги в съответствие с наредба, утвърдена от министъра на транспорта, министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите;

2. (доп. – ДВ, бр. 36 от 2000 г.) придобиване на дълготрайни материални и нематериални (софтуерни продукти) активи;

3. разходи за капитално строителство и за техническо осигуряване, свързани с интегриране и хармонизиране на националната система за обслужване на въздушното движение с европейската система и с други международни конвенции, по които Република България е страна;

4. подбор, подготовка, квалификация, преквалификация и рехабилитация на персонала, свързан с пряката дейност на Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение";

5. (изм. – ДВ, бр. 36 от 2000 г.) погасяване на кредити;

6. (нова – ДВ, бр. 36 от 2000 г.) дейности по търсенето и спасяването.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2000 г.) Средствата по чл. 122в, ал. 2, т. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване се трансферират по бюджета на Министерството на транспорта ежемесечно до 10-о число на месеца в размер 6 на сто от фактически събраните през предходния месец такси за аеронавигационно обслужване.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 36 от 2000 г.).

Раздел IV – Отчитане и контрол на средствата

Чл. 6. Разходваните средства се отчитат съгласно нормативните актове, уреждащи финансово-счетоводната дейност и средствата по фонд "Развитие на националната система за обслужване на въздушното движение".

Чл. 7. Фонд "Развитие на националната система за обслужване на въздушното движение" се води в Българската народна банка.

Чл. 8. Оперативният контрол, отчитането, приемането и актуването на изпълнените строително-монтажни работи, придобиването на дълготрайни материални активи, извършените разходи за капитално строителство и техническо осигуряване, свързани с интегриране и хармонизиране на националната система за обслужване на въздушното движение с европейската система за обслужване на въздушното движение, се извършват от главния директор на Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение".

Чл. 9. Министърът на транспорта контролира разпореждането със средствата по фонд "Развитие на националната система за обслужване на въздушното движение".

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Този правилник се издава на основание чл. 122а, ал. 4 от Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм. и доп., бр. 30 от 1990 г. и бр. 16 от 1997 г.) и влиза в сила от 21 февруари 1997 г.

§ 2. Изпълнението на правилника се възлага на министъра на транспорта, който дава указания за прилагането му.

Раздел І Общи положения

Чл. 1 . С този правилник се уреждат организацията и функционирането на системата за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от висшите училища (ВУ) и научните организации, както и на дейността на Фонд "Научни изследвания", наричани за краткост съответно "организациите" и "Фонда".

Чл. 2 . Системата по чл. 1 , наричана за краткост "системата", осигурява условия за:

1. подобряване качеството на научните изследвания посредством въвеждане на международни показатели за оценка на научноизследователската дейност;

2. подобряване управлението на научноизследователската дейност;

3. отчетност на резултатите от научноизследователската дейност и на дейността на Фонда пред научната общност, съответните държавни органи и други институции, които я финансират, както и пред обществото.

Чл. 3 . Основна цел на системата е подкрепа за формиране и провеждане на държавната политика за насърчаване на научните изследвания, допринасяща за постигане на качествени и конкурентни научни резултати и за развитието на българските научни организации като водещи научни организации и като равностойни партньори на водещи научни организации в Европейския съюз (ЕС) и в световен мащаб.

Чл. 4 . Специфични цели на системата са:

1. оценяване и анализиране на научноизследователската дейност в научните организации и висшите училища и на позиционирането им в Европейското научноизследователско пространство;

2. идентифициране и подкрепа на научноизследователската дейност с високо научно качество и значимо обществено въздействие;

3. осигуряване публичност на процеса на оценяване и на резултатите от реализирането на държавната политика за насърчаване на научните изследвания;

4. стимулиране на научните организации за достигане на високи научни резултати, както и такива с обществена значимост и въздействие, на основата на система от обективни, измерими, прозрачни и лесно проверяеми критерии за оценка.

Чл. 5 . (1) Системата включва ежегодно наблюдение, оценка и анализ на научноизследователската дейност, осъществявана от организациите, както и на дейността на Фонда, основани на принципите на публичност, прозрачност и предсказуемост на политиката за финансиране на научните изследвания, осъществявани от организациите.

(2) Наблюдението по ал. 1 представлява събиране на обективни данни и установяване динамиката в научното развитие на организациите и ефективността на дейността на Фонда.

(3) Оценката по ал. 1 се формира по реда на раздел ІІ за научноизследователската дейност, осъществявана от организациите, и съответно по реда на раздел ІІІ – за дейността на Фонда.

(4) Въз основа на наблюдението и оценката се извършва анализ на научноизследователската дейност на организациите, както и на дейността на Фонда.

(5) Наблюдението и оценката се правят на всички ВУ, както и на всички научни институти на Българската академия на науките (БАН) и Селскостопанската академия (ССА) с брой изследователи не по-малко от 20 с придобита поне ОНС "доктор" (с изключение на институтите на ССА с брой изследователи не по-малко от 10), с акредитирани в Националната агенция за оценяване и акредитация докторантски програми.

(6) Резултатите се обобщават и анализът се извършва на ниво организация за отчетния период.

Чл. 6 . (1) Оценката се основава на използването на обективни и лесно проверими данни от независими източници. Основни източници и инструменти на системата са:

1. световните научни бази данни – Scopus, Web of Science (All Databases);

2. бази данни, поддържани от Directory of Intellectual Property Offices – WIPO, European Patent Office (EPO), United States Patent and Trademark Office, BPO Online – database of Bulgarian Patent Office;

3. Регистър за научноизследователската дейност в Република България;

4. Регистър на действащите, прекъсналите и завършилите студенти и докторанти;

5. Регистър на академичния състав и защитените дисертационни трудове;

6. Регистър на висшите училища;

7. отчет за дейността на Фонд "Научни изследвания";

8. финансово-счетоводни справки от научните организации и висшите училища за привлечените средства по европейски рамкови програми за научни изследвания и иновации, националните и международните проекти, по които през съответния отчетен период са изразходвани парични средства от конкурсно-проектно финансиране, и размера на изразходваните средства по тези проекти, и за привлечените средства по договорите с български или чуждестранни предприятия и/или организации, както и от сключени лицензионни договори с фирми/земеделски производители за реализация на интелектуални продукти, по които през отчетния период са изразходвани парични средства, и размера на изразходваните средства по тези договори;

9. Българският портал за отворена наука.

(2) За изготвяне анализа на научноизследователската дейност, осъществявана от оценяваните организации, допълнителни източници на системата могат да представляват данни, подадени от оценяваните организации, както и независими оценки и доклади на институциите на ЕС и на Министерството на образованието и науката.

Чл. 7 . (1) Наблюдението, оценката и анализът на научноизследователската дейност, осъществявана от организациите, се извършват от комисия в състав от председател и 12 независими експерти.

(2) Наблюдението, оценката и анализът на дейността на Фонда се извършват от комисия в състав от председател и 6 независими експерти.

(3) Съставът на комисиите по ал. 1 и 2 се формира при спазване на баланс по научни направления и организации.

Чл. 8 . (1) Независимите експерти по чл. 7 трябва да бъдат професори или доценти и да отговарят на следните изисквания:

1. да имат опит във формиране, оценка и анализ на научни политики и/или в оценка на организациите;

2. да имат публикации (студии, статии, док лади от международни конференции в пълен текст) през последните 5 години в реферирани и индексирани научни списания, отразени в базите данни по чл. 6, ал. 1, т. 1 ;

3. да имат опит в изпълнение и/или управ ление на национални и/или международни научни проекти и програми през последните 5 години.

(2) За членове на комисията по чл. 7, ал. 1 не могат да бъдат избирани лица, заемащи или заемали по време на отчетния период следните ръководни длъжности:

1. ректорите, заместник-ректорите, деканите на факултети и директорите на научни институти във висшите училища;

2. председателят, заместник-председателите, членовете на Управителния съвет, главният научен секретар и научните секретари по направления на Българската академия на науките;

3. председателят, заместник-председателите, членовете на Управителния съвет и главният научен секретар на Селскостопанската академия;

4. директорите на научни институти на Българската академия на науките, на Селскостопанската академия и на другите научни организации, които са с акредитация от НАОА за докторски програми и подлежат на оценка съгласно чл. 5, ал. 5 .

(3) За членове на комисията по чл. 7, ал. 2 не могат да бъдат избирани лица, заемащи или заемали по време на отчетния период длъжностите управител на Фонда, председател и членове на изпълнителния съвет и на временните и постоянните научно-експертни комисии на Фонда.

(4) Членовете на комисиите са длъжни да изпълняват задълженията си безпристрастно и обективно и при спазване на принципа на конфиденциалност, за което подписват декларация.

Чл. 9 . (1) Министърът на образованието и науката определя със заповед поименния състав на комисиите по чл. 7 .

(2) Съставът на комисията по чл. 7, ал. 1 се състои от председател, който е без право на глас, и 12 експерти.

(3) Съставът на комисията по чл. 7, ал. 2 се състои от председател, който е без право на глас, и 6 експерти.

(4) Председателите на комисиите по чл. 7 са представители на Министерството на образованието и науката и се определят от министъра на образованието и науката.

(5) Комисиите по чл. 7 приемат правила за работата си, които се утвърждават от министъра на образованието и науката.

(6) Комисиите приемат решения с мнозинство най-малко от две трети от списъчния си състав.

(7) За работата си в комисиите членовете им получават възнаграждение в размер, определен със заповед на министъра на образованието и науката, с изключение на представителите на Министерството на образованието и науката.

Чл. 10 . (1) Членовете на комисиите се определят за срок от 4 години с право на не повече от два последователни мандата. След изтичането на мандата им председателят и членовете на съответната комисия изпълняват дейността си до определянето на нов състав.

(2) Мандатът на председателя и членовете на комисиите по чл. 7 се прекратява предсрочно:

1. по искане на лицето;

2. при фактическа невъзможност за участие в работата на комисията, продължила повече от два месеца;

3. в случай на констатирани нарушения на разпоредбите на този правилник;

4. при възникване на някои от обстоятелствата по чл. 8, ал. 2 , 3 или 4 ;

5. по инициатива на министъра на образованието и науката с мотивирана заповед.

(3) Попълването на състава на комисията се извършва при условията на чл. 9 до края на съответния мандат.

Чл. 11 . Административното и техническото обслужване на дейността на комисиите по чл. 7 се организират от Министерството на образованието и науката.

Раздел ІІ Наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от организациите

Чл. 12 . (1) Системата по чл. 1 осигурява възможност за ежегодна оценка на научноизследователската дейност на организациите въз основа на наблюдението на обективни и измерими показатели, които се използват при подобни оценки в държавите – научни и иновационни лидери в света. Оценката се основава на получените резултати в три основни направления:

1. научни резултати и тяхното въздействие;

2. резултати по отношение възпроизводството и развитието на академичната общност в България;

3. обществено и икономическо въздействие на получените научни резултати.

(2) Оценяват се само резултати, в които изрично е упомената оценяваната организация.

Чл. 13 . (1) Ежегодно до края на месец март организациите предоставят на Министерството на образованието и науката финансово-счетоводни справки по чл. 6, ал. 1, т. 8 съгласно приложение № 1, актуална стратегия за научно развитие, план за нейното изпълнение и съответните документи, удостоверяващи приемането им, както и план за управление на научни данни.

(2) (В сила от 1.01.2026 г. – ДВ, бр. 106 от 2024 г.) Планът за управление на научните данни описва начина за събиране, организиране, съхраняване и споделяне на данни по време на проект или научно изследване и включва описание на данните, методи за събиране на данни, организация и структура на данните, съхранение и архивиране на данните, споделяне и разпространение на данните, управление и защита на лични данни и процедури за тяхното обработване и определение на отговорностите при управлението на данните.

(3) За целите на оценката Министерството на образованието и науката предоставя на комисията следната информация за предходните две календарни години:

1. списък на организациите, осъществяващи научноизследователска дейност, подлежащи на наблюдение и оценка;

2. списък на изследователите, работещи на трудов договор в оценяваните организации съгласно Регистъра за научната дейност в Република България;

3. списък на регистрирани патентни заявки и списък на регистрирани патенти на оценяваните организации по т. 1;

4. справка за дела на публикациите в съавторство с институции в други страни спрямо общия брой публикации;

5. справка по образец съгласно приложение № 1 на привлечените средства от организациите по т. 1 по европейски рамкови програми за научни изследвания и иновации, националните и международните проекти, по които през съответния отчетен период са изразходвани парични средства от конкурсно-проектно финансиране, и размера на изразходваните средства по тези проекти, удостоверен чрез приложени счетоводни справки;

6. справка по образец съгласно приложение № 1 на привлечените и изразходваните средства от организациите по т. 1 по договорите с български или чуждестранни предприятия и/или организации, лицензионни договори с фирми/земеделски производители за реализация на интелектуални продукти, по които през отчетния период са изразходвани парични средства, и размера на изразходваните средства по тези договори, удостоверен чрез приложени счетоводни справки;

7. списък на успешно защитилите дисертационен труд през отчетния период докторанти;

8. списък на защитилите дисертационен труд за придобиване на научната степен "доктор на науките" през отчетния период;

9. актуална стратегия за научно развитие на организацията, план за нейното изпълнение и съответните документи, удостоверяващи приемането им.

(4) За целите на оценката комисията осигурява следните наукометрични данни:

1. списък на публикациите (студии, статии, доклади от международни конференции в пълен текст) в Scopus и/или Web of Science за организациите по т. 1;

2. справка за броя независими цитирания в Scopus и/или Web of Science, получени през оценявания период, на публикации на изследователите от актуалния списъчен състав на организациите по т. 1;

3. списък на научните монографии, индексирани в базите данни Scopus и/или Web of Science.

(5) ВУ, БАН и ССА предоставят информацията по ал. 1 общо за организацията.

(6) В срок до 15 август на следващата отчетния период година МОН предоставя на всяка от оценяваните организации справка за обективните показатели, необходими за оценка на всяка организация по критериите, включени в приложение № 2 , изготвена по актуалния списъчен състав на организацията съгласно Регистъра на научната дейност в България.

(7) Справката по ал. 6 се проверява от съответната оценявана организация най-късно до 15 септември на следващата отчетния период година. Всяка промяна в справката да бъде придружена с доказателствен материал с линк към записа в съответната база данни.

(8) Информацията по ал. 1 и проверените справки по ал. 6 се предоставят на комисията за оценка по чл. 7, ал. 1 най-късно до 20 септември на следващата отчетния период година.

Чл. 14 . (1) Въз основа на данните по чл. 13, ал. 1 и 3 и източниците по чл. 6, ал. 1 комисията оценява научноизследователската дейност на организациите по чл. 5, ал. 5 съгласно критериите, показателите и съответните методи за оценка, посочени в приложение № 2 .

(2) Комисията формира отделна числова оценка за всяка от оценяваните организации по всеки от трите критерия, обща числова оценка от оценките по трите критерия и обща оценка за ефективността на съответната организация, която се получава, като общата оценка се дели на общия брой на изследователите съгласно приложение № 2 .

Чл. 15 . На базата на оценката по чл. 14 и на данните, предоставени по чл. 13 , комисията обобщава резултатите за всяко висше училище, БАН и ССА и изготвя анализ на научноизследователската дейност, осъществявана от тези организации през отчетния период. Анализът включва:

1. оценка на съответствието между мисията, стратегията и капацитета на научната организация (наличен академичен състав и научна инфраструктура), от една страна, и постигнатите научни резултати, от друга страна; отчита се наличието на висококвалифицирани и на млади учени, а също и наличието и използването на подходяща научна апаратура; очертават се слабите и силните страни на организацията, възможностите и опасностите за нейното развитие през следващия период (SWOT анализ) на основата на трите групи критерии съгласно приложение № 2 ;

2. оценка на националната и международната разпознаваемост и значимост на научната организация; оценяват се качеството, мащабът и значимостта на резултатите на висшето училище и академията за:

а) развитието на науката в национален и международен аспект;

б) решаването на важни обществени проблеми и задачи за развитието на икономиката.

Чл. 16 . (1) Комисията по чл. 7, ал. 1 представя на министъра на образованието и науката до 30 октомври на годината, следваща отчетния период, доклад, съдържащ резултатите от оценяването на научноизследователската дейност на организациите, както и анализ, заключение и препоръки.

(2) Резултатите се групират по научни облас ти съгласно приложение № 3 и се представят отделно за висшите училища и за научните организации, като включват оценки по трите критерия, обща оценка и съответните оценки за ефективност на всяка организация съгласно приложение № 2 .

(3) Докладът по ал. 1 се публикува на интернет страницата на Министерството на образованието и науката след одобрение на министъра на образованието и науката до края на месец декември на следващата отчетния период година.

Раздел ІІІ Наблюдение и оценка на дейността на Фонд "Научни изследвания"

Чл. 17 . Системата по чл. 1 осигурява възможност за ежегодна оценка на дейността на Фонда по отношение на приноса му за постигане целите на Националната стратегия за развитие на научните изследвания, европейските рамкови програми и други международни програми, Европейската и Националната пътна карта за научноизследователска инфраструктура, както и целесъобразността, балансираността и обосноваността на публичните средства за научните изследвания, и ефективността от изпълнението на финансираните програми и проекти.

Чл. 18 . Ежегодно до края на месец март Фондът предоставя в Министерството на образованието и науката информация на електронен носител за предходната календарна година, както следва:

1. списък на проведените конкурси за финансиране на научни програми и проекти през отчетния период, както и конкурсната документация към тях, както и на научни програми и научноизследователски проекти без проведена конкурсна процедура;

2. докладите на временните научно-експертни комисии за резултатите от проведените конкурси и класираните проекти през отчетния период;

3. решенията на изпълнителния съвет за определяне на проектите за финансиране и съответно размера на предоставените им средства;

4. правилата на изпълнителния съвет за текущ финансов контрол и отчетност по изпълнението на договорите за финансиране на научни изследвания;

5. справка за изпълнението и отчитането на финансираните проекти през отчетния период по образец съгласно приложение № 4 ;

6. списък на изградените през отчетния период научни инфраструктури, които са в резултат на изпълнението на програми и проекти, финансирани от Фонда;

7. списък на научните резултати (патенти, опитни образци, публикации, модели, алгоритми, програми, методологии и др.) през отчетния период, които са в резултат на изпълнението на проекти, финансирани от Фонда;

8. списък на научните резултати през отчетния период, използвани в иновационни проекти.

Чл. 19 . Комисията по чл. 7, ал. 2 извършва наблюдение на дейността на Фонда, като проследява напредъка в постигане на тематичните цели на конкурсите и изпълнението на тригодишната оперативна програма.

Чл. 20 . Критериите, по които се оценява дейността на Фонда, са:

1. принос на Фонда за постигане целите на Националната стратегия за развитие на научните изследвания, европейските рамкови програми, националната рамкова програма за научни изследвания и иновации, Европейската и Националната пътна карта за научноизследователска инфраструктура;

2. въздействие и ефикасност на изпълнението на тригодишната оперативна програма на Фонда за развитието на научните изследвания в България;

3. резултати от финансирането на научни програми и проекти по научни области съгласно приложение № 3 ;

4. ефективност на дейността по осъществявания контрол на изпълнение и отчитане на финансираните проекти;

5. социално-икономическо въздействие на резултатите от финансираните проекти и програми;

6. качество на работни процеси и практики, прилагани във Фонда през оценявания период, включително спазване сроковете за разглеждане и уведомяване за резултатите от оценките.

(2) В съответствие с критериите по ал. 1 и въз основа на информацията по чл. 19 комисията оценява дейността на Фонда през съответния отчетен период.

Чл. 21 . На базата на наблюдението и оценката комисията изготвя анализ на дейността на Фонда.

Чл. 22 . (1) Комисията по чл. 7, ал. 2 представя на министъра на образованието и науката доклад, съдържащ анализ, заключение, предложение за финансиране на следващия период и препоръки за подоб ряване дейността на Фонда.

(2) Докладът по ал. 1 се представя за одобрение на министъра на образованието и науката до 30 август на годината, следваща отчетния период, и се публикува на интернет страницата на Министерството на образованието и науката.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1 . По смисъла на този правилник:

1. " Конфиденциалност " е забрана за независимите експерти по чл. 7 да разгласяват или предоставят на трети лица информация, станала им известна при или по повод изпълнение на задълженията им, освен когато това е предвидено в закон.

2. " Изследователите " са служителите на висши училища и научни организации, които са заели академични длъжности и/или са с придобита образователна и научна степен "доктор", работещи на трудов договор не по-малко от 6 месеца от оценяваната година и получаващи възнаграждение за това, съгласно Регистъра на научната дейност в България.

3. " Монография " е отделно и публикувано за първи път научно издание, което съдържа пълно и завършено всестранно изследване на определен предмет, проблем или личност, написано от един или от няколко автори, придържащи се към един и същи възглед. Монографията е научен труд, който съдържа оригинални научни приноси, има научен редактор и/или научни рецензенти, излезли с положително становище за научните приноси и с предложение за публикуването й, притежава ISBN и е в обем не по-малък от 100 стандартни страници (1800 знака на страница). Тя съдържа разгърнато съдържание, изчерпателна библиография, като в текста има позовавания на други научни трудове.

4. " Цитат " е позоваване на научна публикация на автора в друга научна публикация или патент. От общия брой цитирания се изваждат тези, при които цитираната и цитиращата публикация имат поне един общ автор (автоцитатите). Всяка цитирана статия се брои само веднъж, независимо от това колко пъти е спомената в текста на цитиращата статия.

5. " Индексирано издание " е всяко издание, включено в Scopus и/или Web of Science.

6. Въздействие на цитиранията, нормализирано по научни области съгласно показатели от Web of Science и Scopus, е мярка за броя на цитиранията, които дадена публикация е получила по отношение на средния брой цитирания, които са получили всички публикации в световен мащаб в същата научна област и в същата година на публикуване. Средното влияние на цитиранията, усреднени за дадена научна област за конкретна група публикации, може да бъде използвано за оценка на това дали тези публикации имат академично влияние над или под средното. Стойност 1.0 показва, че публикациите са цитирани толкова, колкото е средното ниво на цитиране за света, стойност 2.0 показва, че публикациите са получили два пъти повече цитирания от средното ниво на цитиране.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2 . Правилникът се издава на основание чл. 85, ал. 1 от Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите и отменя Правилника за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от висшите училища и научните организации, както и на дейността на Фонд "Научни изследвания " (ДВ, бр. 54 от 2018 г.).

§ 3 . Правилникът влиза в сила от 1 януари 2025 г. с изключение на разпоредбата на чл. 13, ал. 2 , която влиза в сила от 1 януари 2026 г.