Вид акт: Правилник

Раздел І Общи положения

Чл. 1 . С този правилник се уреждат крите­риите, условията и редът за наблюдение и оценяване на дейността на Националния иновационен фонд (НИФ).

Чл. 2 . Наблюдението и оценката се извършват при спазване на принципите на публичност, достъпност на информацията, обективност, ефективност и предсказуемост при финансиране на иновациите в съответствие с националните стратегически и програмни документи и европейските приоритети.

Чл. 3 . (1) Основна цел на наблюдението и оценката на дейността на НИФ е осигуряване на подкрепа при провеждането на политиката за развитие на иновациите в съответствие с националните стратегически и програмни документи, имащи отношение към развитието на иновациите в България.

(2) Наблюдение и оценка на дейността се извършват и с цел анализ на изпълнението на тригодишната оперативна програма на НИФ за периода на съответната средносрочна бюджетна прогноза.

Чл. 4 . Правилникът се прилага за всички проекти и дейности, финансирани от НИФ, както и за дейността по административно ръководство на органите, отговорни за неговото управление.

Чл. 5 . Наблюдението осигурява възможност за ежегодна оценка на дейността на НИФ по отношение на приноса му за постигане целите на Иновационната стратегия за интелигентна специализация и разходването на средствата му съобразно условията на чл. 59, ал. 1 и 2 от Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите , както и целесъобразността, балансираността и обосноваността при разходване на публичните средства и ефективността от изпълнението на финансираните програми и проекти.

Раздел ІІ Наблюдение и оценка на дейността на Нацио­налния иновационен фонд

Чл. 6 . (1) Наблюдението и оценката се извършват от комисия в състав от 5-има представители на Министерството на иновациите и растежа. Работата на комисията се ръководи от председател.

(2) Министърът на иновациите и растежа определя със заповед поименния състав на комисията.

(3) Наблюдението и оценката се извършват за всяка календарна година. По преценка на министъра на иновациите и растежа оценяването може да се прави периодично на 6 месеца.

(4) Комисията осъществява наблюдението, като извършва анализ на дейността на НИФ и ако е необходимо, дава препоръки за подобряване на работата му.

(5) Дейността по ал. 4 се обективира в оценъчен доклад на комисията до министъра на иновациите и растежа.

(6) Докладът по ал. 5 се представя за одобрение на министъра на иновациите и растежа до 30 юни на текущата година и се публикува на интернет страницата на Министерството на иновациите и растежа. В случай че наблюдението по изключение е възложено по изречение второ на ал. 3, комисията представя доклада на министъра на иновациите и растежа в тримесечен срок от издаване на заповедта.

(7) Членовете на комисията са длъжни да изпълняват задълженията си безпристрастно и обективно и при спазване на принципа на конфиденциалност, за което подписват декларация съобразно приложение № 1 .

Раздел III – Ред за събиране на информация и критерии за оценка

Чл. 7 . Комисията по чл. 6, ал. 1 извършва наблюдение и оценка на дейността на НИФ, като проследява напредъка по конкурсните процедури и изпълнението на тригодишната оперативна програма въз основа на документален анализ по предоставената по чл. 8 информация, оценка на ключови индикатори, сравнителен анализ и анкетни проучвания за обратна връзка сред бенефициентите съобразно приложение № 2 , както и по други достоверни източници на информация.

Чл. 8 . Ежегодно до края на месец март управителят на НИФ представя на министъра на иновациите и растежа доклад за дейността, съдържащ информация на електронен носител за предходната календарна година, както следва:

1. списък на проведените конкурсни процедури, финансираните проекти през отчетния период, целевите индикатори към тях, както и етапа на изпълнение, съобразно приложение № 3 ;

2. правила за допустимите разходи за различните видове конкурси и указания за изразходване и отчитане на средствата, предоставени от НИФ;

3. критерии за оценяване на изпълнението на проектите и правила за текущ контрол на изпълнението на договорите за финансиране на проекти;

4. решения, свързани със защитата и управлението на интелектуалната собственост на НИФ;

5. други документи и информация, изискани от председателя на комисията по чл. 6, ал. 1 .

Чл. 9 . (1) Критериите, по които се оценява дейността на НИФ, са:

1. принос на НИФ за постигане целите на Иновационната стратегия за интелигентна специализация и разходването на средствата му съобразно условията на чл. 59, ал. 1 и 2 от Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите ;

2. изпълнението на тригодишната оперативна програма на НИФ за периода на съответната средносрочна бюджетна прогноза;

3. ефективност на дейността по осъществявания контрол на изпълнение и отчитане на финансираните проекти;

4. социално-икономическо въздействие на резултатите от финансираните проекти;

5. качество на работни процеси и практики, прилагани от НИФ през оценявания период.

(2) Със заповедта по чл. 6, ал. 2 може да се определят и допълнителни критерии, по които се извършват наблюдение и оценка на дейността на НИФ.

(3) В съответствие с критериите по ал. 1 и 2 и въз основа на информацията по чл. 7 и 8 комисията оценява дейността на НИФ за съответния отчетен период.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1 . По смисъла на този правилник:

1. " Конфиденциалност " е забрана за члено­вете на комисията по чл. 6 да разгласяват или предоставят на трети лица информация, станала им известна при или по повод изпълнение на задълженията им, освен когато това е предвидено в закон.

2. " Достоверен източник на информация " е източник, който предоставя надеждни, точни и проверими данни, основани на факти, обективност и авторитет и биват официални документи на публични органи, информация, съдържаща се в публични регистри и доклади на национални и европейски контролни органи.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2 . Правилникът се издава на основание чл. 86 от Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите .

§ 3 . Дейности по наблюдение и оценка на дейността на НИФ за 2025 г. не се извършват.

§ 4 . Правилникът влиза в сила от деня на неговото обнародване в "Държавен вестник".

I. Общи разпоредби

1. Митнишкият надзор по река Дунав се осъществява от митнишките органи на Народна република България в участъка на реката, който съставлява граница на нашата страна. 2. Корабите, саловете и пътниците, пътуващи по река Дунав, гдето тя е граница между Румънската народна република и Народна република България, както и транзитните стоки се освобождават от митнишки формалности, ако не спират на наши пристанища. 3. Митнишките органи непрекъснато следят за пристигането на корабите от задгранично плаване и извършват приемането и прегледа им по реда на тяхното пристигане през всяко време на денонощието. Пътнишките кораби от задгранично плаване се приемат и преглеждат, без да чакат ред. 4. Ветеринарният контрол и контролът върху превозваните растения се извършва, когато това е необходимо, едновременно с митнишкия контрол. 5. Чуждестранните кораби могат да се снабдяват в българските пристанища с необходимите количества гориво и хранителни продукти под контрола на митнишките органи, без митни сборове и без разрешение за износ. 6. Пропускат се без митни сборове, както и без вносни или износни разрешения: а) плаващите съдове от всякакъв вид и тяхната обикновена екипировка, както и намиращите се на борда запасни съставни части и оборудвания при условие, че те не се внасят или изнасят завинаги; б) горивните и смазочните материали, намиращи се на плаващите съдове, посочени в буква "а", в количества, които съответствуват на нуждите на превозващия ги плавателен съд или се внасят и придобиват за нуждите на тези плаващи съдове; в) хранителните припаси, лекарствата и всички лични вещи на членовете от корабния екипаж и техните семейства, намиращи се заедно с тях на корабите. 7. Разрешава се на лицата от корабния екипаж на чуждестранните кораби да купуват предмети за лично и на техните семейства потребление при митнишкия контрол без заплащане на митни сборове и без разрешение за износ в размер на заплатата им в български лева. 8. Забранено е на чуждестранните кораби, пътуващи по Дунава, да имат връзка с брега в местата, гдето няма митнишки органи, през време на нощуването или пътуването, освен когато е принуден да спре поради неблагоприятни метеорологически условия, мъгла, снеговалежи, замръзване, силна буря и др., повреди на корабните механизми, липса на пътева обстановка, авария на кораба или други непредвидени случаи на бедствия. При тези случаи капитанът на кораба е длъжен да съобщи за връзката си с брега на митнишките или административните органи, ако такива органи има в мястото на принудителното спиране на кораба. 9. Спирането на кораби от задгранично плаване се разрешава само в тези пунктове на Народна република България, в които има митнишки органи. 10. Корабите, пътуващи по р. Дунав, са задължени да спират в граничните митнишки пунктове за извършване на митнишки преглед освен в случаите, указани в чл. 2 . Като гранични митнишки пунктове се определят пристанищата във Видин и Русе, в чиито митници се извършват митнишките прегледи на корабите, които посещават дунавските пристанища на Народната република България. 11. Прегледът на пристигналите от чужбина кораби се извършва от митнишките органи веднага след завършване на санитарния преглед. За извършване на митнишкия преглед капитанът на пристигналия от чужбина кораб подава писмена декларация по приложения образец № 1. Заедно с писмената декларация капитанът на кораба представя и следните документи: а) корабни документи (свидетелство за право на плаване под флага на държавата, който той носи – корабно свидетелство); б) списък на екипажа на кораба (екипажен списък); в) списък на намиращите се на борда пътници и техния багаж (име, бащино име и фамилия, наименование и номер на документа на пътника, гражданство, откъде пътува, брой на пакетите ръчен багаж); г) списък на корабните хранителни запаси, намиращи на кораба. 12. След представяне на документите от капитана и подаване на писмената декларация митнишките органи в присъствието на капитана на кораба или на неговия помощник извършват преглед на кораба, за което капитанът е длъжен да отвори всички помещения на кораба. Прегледът на кораба и превозваните стоки, както и свързаните с това митнишки формалности следва да се извършват във възможния най-кратък срок. 13. След завършване на прегледа митнишките органи имат право да запечатат помещенията и хамбарите със стоки, предназначени за разтоварване в пристанищата на назначението, както и предметите, които не подлежат да бъдат изнесени на брега. Поставените митнишки печати или пломби трябва да бъдат здрави и запазени при пристигането на кораба в пристанището на назначението или погранично-митнишкия пункт, ако стоката е транзитна. За поставените печати или пломби митнишките органи съставят люкова записка по приложения образец № 2, която се подписва от капитана на кораба и му се връчва за предаване в пристанището на назначението. При заминаване на кораба зад граница люковата записка се връща на митнишките органи в пристанището на заминаването. 14. Помещението, в което се намира радиостанцията, и помещенията, в които се намират предметите от корабното снабдяване, съоръженията, продуктите, предадени на капитана за хранене на екипажа и други лица, намиращи се на кораба, и корабните аптечки не подлежат на запечатване, но след пристигането на кораба в пристанището се намират под наблюдение на митнишките органи. Радиоуредбата през време на престоя на кораба в пристанището се пломбирва. 15. Не подлежат на митнишки преглед корабите от задгранично плаване, пристигнали в пристанището на назначението, ако им е бил извършен митнишки преглед при преминаването на гранично-митнишките пунктове във Видин или Русе. При наличието на данни за контрабанда митнишките органи имат право да извършват втори преглед на кораба в границите на пристанищните води по време на престоя на кораба в пристанището. Когато не е извършен преглед на кораба в гранично-митнишкия пункт, той се извършва в пристанището на назначението по реда, предвиден в § 11 , 12 , 13 и 14 . 16. Товарните операции на корабите от задгранично плаване се извършват само с разрешение на митнишките органи и под тяхно непосредствено наблюдение. 17. Митнишките органи разрешават да се разтовари корабът от задгранично плаване в пристанището, писмено посочено от капитана на кораба, макар и стоката да е предназначена по коносаменти, товарителници и други документи за друго пристанище. 18. През време на престоя на кораба от задгранично плаване в пристанището се забранява предаването на каквито и да било предмети на брега или на друг кораб и обратно без разрешение на митнишките органи. Тази забрана не се отнася за изнасянето или предаването на приспособления за извършване на обичайните в пристанището маневри или операции, предизвикани от стихийни или аварийни обстоятелства. 19. Ако се открият повредени, измокрени или със следи на ограбване стоки, както и стоки, пристигнали без документи или непосочени в декларацията на капитана, те се подлагат на място на митнишки преглед в присъствието на корабната и пристанищната администрация, за което се съставя съответен акт, подписан от всички присъствуващи лица. 20. Чуждестранните кораби, които идват в пристанището за непродължително време и не извършват товарни операции или идват за гориво, провизии и др., не се подлагат на митнишки преглед, но се поставят под наблюдение на митнишките органи до тяхното заминаване. 21. Разрешение за заминаване на кораба от пристанището за чужбина след товарните операции се издава само след завършване на митнишките формалности. Допуска се и извършването на проверочен преглед на кораба от митнишките органи. 22. При заминаването на кораба за чужбина митнишките органи могат да изискват от капитана на кораба копията от всички коносаменти или от заместващите ги документи в два екземпляра за натоварената стока в това пристанище. 23. Чуждестранните кораби, останали да зимуват в наши пристанища или в специалните зимни пристанища, се намират под наблюдението на съответните митнишки органи. 24. За нарушаване на митнишките закони и правилници в територията на Народна република България на виновните лица се налагат наказания, предвидени в българските закони. 25. Нарушаването на настоящия правилник от страна на екипажа на чуждестранни кораби не може да бъде причина за задържане движението на кораба. В случай че капитанът на кораба не е в състояние да заплати митнишките такси и глоби, той е длъжен да представи на митнишките органи гаранционно писмо. Настоящият правилник влиза в сила след обнародването му в "Известия на Президиума на Народното събрание" и отменя всички други разпоредби, които му противоречат.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . (1) С този правилник се уреждат управлението, организацията и дейността на Националния иновационен фонд, наричан по-нататък "Фонда".

(2) В Правилника на Националния иновационен фонд се уреждат условията и редът за оценяване и класиране на проектни предложения, сключването на договори за финансиране и механизмите за контрол, наблюдение и оценка на изпълнението на проектите.

Чл. 2 . Фондът е юридическо лице със седалище в София. Управителят на Фонда е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на иновациите и растежа.

Чл. 3 . (1) Националният иновационен фонд:

1. подкрепя сътрудничеството и съвместните програми между висшите училища и научните организации и бизнеса в сферата на научните изследвания, иновациите, разработването на нови технологии, технологичния трансфер, изграждането на предприемачески умения и популяризирането на иновациите и технологиите;

2. финансира проекти, програми и дейности на предприятията за насърчаване и развитие на иновациите в съответствие с националната иновационна политика и изпълнява мерки за развитието на иновациите, заложени в стратегическите документи;

3. подпомага участието в европейски и други международни програми за научни изследвания и иновации, финансира участия в двустранни и многостранни проекти и програми;

4. работи в координация с други организации и структури, финансиращи научни изследвания и иновации.

(2) Финансовото стимулиране на иновации­те се осъществява по начин, който гарантира ефективност и прозрачност на разходването на публичните средства.

Глава втора – ОРГАНИ И СТРУКТУРА НА ФОНДА

Раздел I – Общи разпоредби

Чл. 4 . Органите за управление на Фонда са:

1. изпълнителният съвет;

2. председателят на изпълнителния съвет;

3. управителят.

Раздел II – Изпълнителен съвет

Чл. 5 . (1) Изпълнителният съвет се състои от 11 членове и включва двама представители на Министерството на иновациите и растежа, петима представители на бизнеса, двама представители на висшите училища и научните организации, представител на гражданското общество, както и представител на Министерството на образованието и науката. Съставът на изпълнителния съвет се определя със заповед на министъра на иновациите и растежа. Мандатът на неговите членове е 4 години с право на още един мандат.

(2) Членовете на изпълнителния съвет, представляващи бизнеса, трябва да отговарят на следните минимални изисквания:

1. професионален опит:

а) да притежават минимум 10 години професионален опит в управление или разработване на иновационни проекти в частния сектор, от които поне 5 години на ръководна позиция в предприятие, опериращо в сектор, свързан с иновации, технологии или научни изследвания;

б) да са участвали в разработването или внедряването на поне два иновационни продук­та, услуги или процеси, които са достигнали пазарна реализация;

2. образование:

а) висше образование в областта на инженерните науки, информационните технологии, икономиката, бизнеса или свързани с иновациите дисциплини;

б) допълнителна квалификация (например магистърска степен, MBA или специализирани курсове по управление на иновации) ще се счита за предимство;

3. участие в иновационни екосистеми:

а) доказан опит в сътрудничество с научни организации, висши училища или стартъп общности за разработване или финансиране на иновационни проекти;

б) участие в поне един национален или международен проект, свързан с технологичен трансфер или иновации, финансиран на конкурсен принцип.

(3) Членовете на изпълнителния съвет от страна на висшите училища и научните организации следва да отговарят на минималните изисквания за членове на изпълнителния съвет на Фонд "Научни изследвания", посочени в Правилника на Фонд "Научни изследвания" .

(4) Представителят на гражданското общество следва да отговаря на следните минимални изисквания:

1. опит в неправителствения сектор:

а) минимум 7 години опит в ръководството или координацията на проекти в юридически лица с нестопанска цел, насочени към подкрепа на иновации, предприемачество или технологично развитие;

б) участие в разработването или управлението на поне една програма или инициатива, насочена към популяризиране на иновациите или подкрепа на малкия и средния бизнес;

2. образование:

а) висше образование в областта на социалните науки, публичната администрация, икономиката или свързани дисциплини;

б) познания в областта на публичните политики за иновации или управлението на проекти ще се считат за предимство;

3. активност в обществени инициативи:

а) доказана активност в обществени инициативи или мрежи, насочени към насърчаване на иновационната екосистема, като например участие в клъстери, асоциации или форуми за технологично развитие;

б) опит в организирането или координирането на събития, обучения или кампании за повишаване на осведомеността за иновациите в обществото.

(5) Обстоятелствата по ал. 2, т. 2 и ал. 4, т. 2 се установяват служебно от министъра на иновациите и растежа, в случай че номинираният е представил всички необходими данни за извършване на проверката.

Чл. 6 . (1) Предложенията за представители на бизнеса и гражданското общество могат да се правят от национално признатите представителни организации на работодателите, юридически лица с нестопанска цел, извършващи дейност в подкрепа на малкия и средния бизнес, както и клъстери и предприятия от стратегически иновационни сектори.

(2) Предложенията за представители на висшите училища и научните организации могат да се правят в съответствие с чл. 12 от Правилника на Фонд "Научни изследвания" .

(3) Предложенията по ал. 1 се представят в писмена форма до министъра на иновациите и растежа не по-късно от два месеца преди изтичане на мандата на изпълнителния съвет.

(4) Не могат да бъдат членове на изпълнителния съвет:

1. лица, които са ръководители, собственици или имат финансови интереси (над 5% дял или акции) в организации, които кандидатстват или са получили финансиране от Националния иновационен фонд през последните 3 години;

2. лица, които са членове на управителни или надзорни органи на юридически лица, участващи в текущи или планирани проекти, финансирани от Фонда;

3. лица, заемащи ръководни длъжности във висши училища (ректори, заместник-ректори, декани), в научни организации (директори, заместник-директори) или в държавни институции, свързани с финансирането на научни изследвания и иновации;

4. председател, заместник-председатели и научни секретари на Българската академия на науките и на Селскостопанската академия;

5. лица, които са ръководители, членове на екипи или консултанти в текущи проекти, финансирани от Националния иновационен фонд, или които са подали проектни предложения за финансиране в рамките на последните 12 месеца;

6. лица, които са оценители или членове на комисии за оценка на проекти на Фонда;

7. лица, осъждани за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода;

8. лица, поставени под запрещение;

9. лица, причинили виновно имуществени вреди на Фонда.

(5) Проверката на обстоятелствата по ал. 4, т. 7 и 8 се извършва служебно от министъра на иновациите и растежа.

(6) Министърът на иновациите и растежа определя със заповед членовете на изпълнителния съвет въз основа на предложенията, направени по реда на ал. 3, и след проведен подбор съгласно приета от него процедура за избор на членове на изпълнителния съвет на Фонда.

(7) Ако няма предложения от страна на бизнеса и гражданското общество, министърът на иновациите и растежа определя член на изпълнителния съвет от съответните области, който да отговаря на изискванията по чл. 5 .

(8) Ако няма предложения от страна на висшите училища и научните организации, министърът на иновациите и растежа определя член на изпълнителния съвет по предложение на министъра на образованието и науката, който да отговаря на изискванията по чл. 5 .

(9) Членовете на изпълнителния съвет се определят за срок четири години с право на още един мандат. При предсрочно освобождаване или включване на нов член на изпълнителния съвет за един мандат се смята времето, в което лицето е заемало съответната длъжност повече от две години.

Чл. 7 . (1) Мандатът на членовете на изпълнителния съвет може да бъде прекратен предсрочно със заповед на министъра на иновациите и растежа при:

1. постъпване на писмено заявление от лицето, заемащо позицията;

2. фактическа невъзможност лицето да изпълнява задълженията си, продължила повече от 6 месеца, или при системно неизпълнение на същите;

3. настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 6, ал. 4 ;

4. влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията ;

5. смърт на лицето.

(2) При настъпване на някое от обстоятелствата по ал. 1 се определя по реда на правилника лице, което довършва мандата на съответната позиция.

Чл. 8 . Изпълнителният съвет осъществява управлението на дейността на Фонда, пряко свързана с дейността по насърчаване на иновациите, като ръководи и провежда дейностите по планиране, организиране и оценяване на конкурси на Фонда, както и взима решения за разпределението и разходването на бюджета на Фонда. Изпълнителният съвет:

1. подпомага министъра на иновациите и растежа при провеждане на политиката за развитие на иновациите в съответствие с националните стратегически и програмни документи, имащи отношение към развитието на иновациите в България;

2. предлага за утвърждаване от министъра на иновациите и растежа тригодишната оперативна програма на Фонда за периода на съответната средносрочна бюджетна прогноза;

3. ежегодно одобрява и представя на министъра на иновациите и растежа годишен отчет за дейността на Фонда;

4. одобрява проекта на бюджет на Фонда за следващата година и го предоставя на министъра на иновациите и растежа до края на второто тримесечие на текущата година;

5. взема решение за новите конкурси, които да бъдат включени в тригодишната оперативна програма на Фонда;

6. одобрява правила за допустимите разходи за различните видове конкурси и указания за изразходване и отчитане на средствата, предоставени от Фонда, по предложение на управителя;

7. взема решения за откриване на конкурсните процедури и одобрява конкурсната документация, включваща и методика за оценка и класиране на проекти;

8. за всеки конкурс утвърждава списък с класираните проекти, които са одобрени за финансиране;

9. одобрява критерии за оценяване на изпълнението на проектите и правила за текущ контрол на изпълнението на договорите за финансиране на проекти;

10. взема решения за разходването на средствата съобразно условията на чл. 59, ал. 1 и 2 от Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите и този правилник;

11. взема решения, свързани със защитата и управлението на интелектуалната собственост на Фонда;

12. осъществява контрол върху набирането и изразходването на средствата на Фонда;

13. при необходимост предлага промени в правилника на Фонда.

Чл. 9 . (1) Изпълнителният съвет взема решения с мнозинство повече от половината от поименния си състав, освен ако в този правилник не е предвидено друго.

(2) В заседанията на изпълнителния съвет участва и управителят с право на съвещателен глас.

(3) За заседанията на изпълнителния съвет се води протокол. Протоколът се подписва от председателя и от членовете на изпълнителния съвет, включително от тези с особено мнение, и от секретаря на изпълнителния съвет – служител на Фонда. Протоколите и приложенията към тях се съхраняват във Фонда и са с публичен достъп. Протоколите се публикуват на интернет страницата на Фонда не по-късно от три седмици след заседанието.

(4) Членовете на изпълнителния съвет отговарят солидарно за имуществените вреди, които са причинили виновно на Фонда.

Чл. 10 . Председателят на изпълнителния съвет получава възнаграждение в размер на максималната граница за степен 4 за длъжността "директор на дирекция в администрацията на Министерския съвет или министерство" на месец съгласно Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация , а останалите членове на изпълнителния съвет, с изключение на представителите на Министерството на образованието и науката и Министерството на иновациите и растежа, получават възнаграждение в размер на 70% от възнаграждението на председателя на месец. Те имат право на възнаграждение само за месеците, през които са участвали в заседания.

Чл. 11 . Членовете на изпълнителния съвет за времето на изпълнение на правомощията си не могат да участват в проекти и програми, финансирани от Националния иновационен фонд, или да кандидатстват за такива.

Чл. 12 . В своята дейност изпълнителният съвет може да се подпомага чрез консултации и препоръки от национални или чуждестранни експерти в съответните научни области.

Раздел ІІІ Председател на изпълнителния съвет

Чл. 13 . (1) Председателят на изпълнителния съвет се избира между неговите членове по предложение на министъра на иновациите и растежа за срока на мандата на съвета с право на още един мандат. За един мандат се счита времето, в което лицето е заемало съответната позиция повече от две години. За избран се смята кандидатът, получил не по-малко от две трети гласове от всички членове на изпълнителния съвет.

(2) Председателят на изпълнителния съвет определя дневния ред, свиква и ръководи заседанията му.

(3) При осъществяване на своите функции председателят на изпълнителния съвет се подпомага от заместник-председател, който се избира по реда на ал. 1. Заместник-председателят изпълнява функциите на председател на изпълнителния съвет в случаите на отсъствие на председателя.

Раздел ІV Управител

Чл. 14 . (1) Управителят на Фонда се определя след проведен от министъра на иновациите и растежа конкурс. Министърът на иновациите и растежа сключва с управителя договор за управление за срок четири години.

(2) Управителят на Фонда трябва да има опит в управлението или мониторинга и контрол на проекти или програми в областта на иновациите и технологичния трансфер.

(3) За управителя се прилагат изискванията по чл. 6, ал. 4 .

(4) Управителят може да бъде освободен по преценка на министъра на иновациите и растежа преди изтичане срока на договора по ал. 1, както и при настъпване на някое от условията на чл. 7, ал. 1 .

(5) При освобождаването на управителя по реда на ал. 4 или при временна невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 30 дни министърът на иновациите и растежа определя временен управител в съответствие с изискванията по ал. 3 и по препоръка на изпълнителния съвет. Временният управител изпълнява задълженията на управителя до отпадане на временната невъзможност за изпълнение на задълженията му или до определянето на нов управител след проведен конкурс.

(6) При отсъствие на управителя той се замества от главния секретар въз основа на писмена заповед за всеки конкретен случай, в която се посочва обемът на правомощията по време на заместването.

(7) Минималното възнаграждение на управителя е в размер на максималната граница за степен 4 за длъжността "директор на дирекция в администрацията на Министерския съвет или министерство" на месец съгласно Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация , като конкретният размер се определя по реда на Постановление № 67 на Министерския съвет от 2010 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности .

Чл. 15 . (1) Управителят на Фонда отговаря за административното и финансовото управ­ление на Фонда и за законосъобразността на решенията му.

(2) В изпълнение на правомощията по ал. 1 управителят:

1. представлява Фонда;

2. организира и ръководи оперативната дейност на Фонда в съответствие с приетите от изпълнителния съвет решения;

3. въз основа на решение на изпълнителния съвет по чл. 8, т. 2 изготвя тригодишната оперативна програма и я представя за одобрение на изпълнителния съвет;

4. изготвя годишния отчет за дейността на Фонда и го представя за одобрение на изпълнителния съвет;

5. изготвя проекта на бюджет на Фонда и го представя за одобрение на изпълнителния съвет;

6. за всеки конкурс предлага на изпълнителния съвет проект на конкурсна документация, изготвен от работна група съгласно чл. 33 ;

7. открива със заповед конкурсите на Фонда въз основа на решенията на изпълнителния съвет и тригодишната оперативна програма;

8. сключва договорите за предоставяне на средства от Фонда;

9. упражнява контрол по процедурите за мониторинг и оценка на изпълнението на финансираните проекти;

10. представя на изпълнителния съвет информация за текущото изпълнение на решенията на съвета и за изразходването на средствата на Фонда;

11. може да създава експертни работни групи за изпълнение на дейности по Рамковата програма по чл. 9, ал. 4 от ЗННИИ за конкретни задачи след решение на изпълнителния съвет;

12. решава всички останали финансови и административни въпроси, които не са от изключителната компетентност на изпълнителния съвет.

(3) Управителят е орган по назначаване/работодател на служителите на Фонда.

(4) Управителят може да сключва договори с национални или чуждестранни експерти за подпомагане дейността на Фонда след съгласуване с изпълнителния съвет. Експертите получават възнаграждение, определено от изпълнителния съвет.

(5) В изпълнение на решенията на изпълнителния съвет управителят сключва договори с национални, чуждестранни или международни организации за съвместни програми, обмен на опит или други дейности, свързани с изпълнението на целите на Фонда.

(6) Управителят на Фонда е администратор на държавна помощ по смисъла на Закона за държавните помощи .

(7) В случаите по чл. 14, ал. 6 , при отсъствие на главния секретар, управителят на Фонда може да определи със заповед за всеки конкретен случай служител на Фонда, който да изпълнява функциите му за не повече от 30 дни. Със заповедта се определят правомощията на изпълняващия функциите служител.

Чл. 16 . (1) Конкурсът за заемане на позицията "управител" се обявява със заповед на министъра на иновациите и растежа, която определя:

1. минималните и специфичните изисквания, на които трябва да отговаря кандидатът за управител, кратко описание на задълженията и размера на възнаграждението;

2. начина за провеждане на конкурса и методиката на оценка;

3. необходимите документи за участие в конкурса, които включват концепция за управлението на Фонда и доказателства за изпълнението на изискванията по т. 1, както и мястото и срока за подаването им.

(2) Обявяването на конкурса се извършва чрез публикуване на обявата едновременно на общодостъпно място в сградата на Министерството на иновациите и растежа на адрес: гр. София, ул. "Княз Александър І" № 12, и на интернет страницата му.

(3) Срокът по ал. 1, т. 3 не може да бъде по-малък от 14 дни от датата на обявяването на конкурса.

Чл. 17 . Кандидатите подават писмено заявление и приложения към него съгласно обявлението по чл. 16, ал. 2 . Заявления, подадени след изтичане на срока, посочен в обявлението, не се разглеждат. До участие в конкурса не се допускат лица, които не са представили всички необходими документи или представените документи не удостоверяват изпълнението на изискванията.

Чл. 18 . (1) След изтичане на срока по чл. 16, ал. 1, т. 3 министърът на иновациите и растежа със заповед определя комисия, която организира и провежда конкурса. В комисията се включват служители на Министерството на иновациите и растежа, включително служител с юридическо образование, както и представители на изпълнителния съвет на Фонда.

(2) Работата на комисията се ръководи и организира от председател, който е служител на Министерството на иновациите и растежа.

(3) След преглеждане на постъпилите документи всеки член на конкурсната комисия попълва декларация за липса на личен интерес от провеждането на конкурса и за липса на отношения с някого от кандидатите, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност.

(4) След преглеждане на постъпилите документи комисията взема решение, в което посочва допуснатите кандидати, недопуснатите кандидати и основанията за недопускането им. Въз основа на решението се изготвят списъци с допуснатите и недопуснатите кандидати, които се подписват от председателя на комисията.

(5) Списъците с допуснатите и недопуснатите кандидати се обявяват чрез публикуване едновременно на общодостъпно място в сградата на Министерството на иновациите и растежа на адрес: гр. София, ул. "Княз Александър І" № 12, и на интернет страницата му до 10 работни дни от изтичане на срока по чл. 16, ал. 1, т. 3 . До 5 работни дни след обявяването на списъците всеки недопуснат кандидат може да подаде възражение до министъра на иновациите и растежа. Министърът на иновациите и растежа приема или отхвърля възражението в срок до 5 работни дни от постъпването му, като писмено уведомява кандидата за взетото решение.

Чл. 19 . (1) След изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 18, ал. 5 , съответно след произнасянето по него на министъра на иновациите и растежа, конкурсът с допуснатите кандидати продължава с оценяване на писмената концепция на кандидата за организацията и дейността на Фонда.

(2) В срок до 7 работни дни след изтичане на сроковете по чл. 18, ал. 5 комисията оценява концепцията на всеки кандидат съгласно методиката за оценка по чл. 16, ал. 1, т. 2 и изготвя списъци с допуснатите и недопуснатите кандидати до следващия етап на конкурса в съответствие с резултата от оценяването. Списъците, както и датата и часът за провеждане на следващ етап от конкурса се обявяват чрез едновременно публикуване на общодостъпно място в сградата на Министерството на иновациите и растежа на адрес: гр. София, ул. "Княз Александър І" № 12, и на интернет страницата му.

Чл. 20 . Последният етап от конкурса представлява събеседване с комисията, което включва защита на концепцията и допълнителни въпроси.

Чл. 21 . (1) Комисията класира кандидатите въз основа на получената крайна оценка, формирана от оценката на концепцията по чл. 19, ал. 2 и оценката от проведеното събеседване по чл. 20 . Комисията не класира кандидати, чиято крайна оценка е под минималния брой точки, определен в методиката за оценка по чл. 16, ал. 1, т. 2 . Комисията представя доклад до министъра с предложение за сключване на договор за управление с класирания на първо място кандидат.

(2) В случай че никой от явилите се кандидати не е класиран, комисията отразява това в доклада и предлага насрочването на нов конкурс.

(3) Резултатите от проведения конкурс се публикуват на общодостъпно място едновременно в сградата на Министерството на иновациите и растежа на адрес: гр. София, ул. "Княз Александър І" № 12, и на интернет страницата му.

(4) В срок до 15 работни дни от предложението на комисията по ал. 1 министърът на иновациите и растежа сключва договор за управление с кандидата, класиран на първо място. Ако в този срок кандидатът не се яви за сключване на договора за управление без уважителни причини, договорът се сключва с класирания на второ място кандидат. Ако и класираният на второ място кандидат не се яви в нов срок 15 работни дни за сключване на договора без уважителни причини, се насрочва нов конкурс.

(5) При наличие на уважителни причини, които възпрепятстват явяването на някого от кандидатите по ал. 4, договорът за управление се сключва в срок до 30 работни дни от предложението на комисията до министъра на иновациите и растежа.

(6) Всеки некласиран на първо място кандидат може да подаде възражение до министъра на иновациите и растежа в срок до 5 работни дни от публикуване на резултатите по ал. 3. Министърът се произнася до 5 работни дни, като при основателно възражение за наличие на съществено нарушение на условията и реда за провеждане на конкурсната процедура тя се прекратява и се насрочва нов конкурс.

(7) Когато в резултат на проведения конкурс не е сключен договор с кандидата в срока по ал. 4, съответно по ал. 5, министърът насрочва нов конкурс до един месец от изтичането на срока.

(8) В случаите по ал. 7 действащият управител продължава да изпълнява функциите си до определянето на нов.

Раздел ІV Главен секретар

Чл. 22 . (1) Главният секретар се назначава от управителя на Фонда и осъществява неговото административно ръководство.

(2) Главният секретар ръководи и контролира дирекция "Програмни дейности" за точното спазване на нормативните актове и на законните разпореждания на министъра на иновациите и растежа и на управителя на Фонда, като:

1. отговаря за планирането и отчетността при изпълнение на ежегодните цели на администрацията;

2. организира, ръководи, координира, контролира, отчита се и носи отговорност пред управителя на Фонда за дейността и за изпълнението на задачите на администрацията;

3. организира разпределянето на задачите за изпълнение;

4. създава условия за нормална и ефективна работа на администрацията на Фонда;

5. осъществява контрол за изпълнението на възложените задачи;

6. организира работата с предложенията и сигналите в съответствие с разпоредбите на глава осма от Административнопроцесуалния кодекс .

(3) Управителят на Фонда може с писмена заповед да възложи и други функции и задачи на главния секретар.

Раздел V – Администрация на Фонда

Чл. 23 . (1) Дейността на Фонда се осъществява с помощта на администрация, организирана в дирекция "Програмни дейности", която организира и координира конкурсните сесии и дейността на Фонда.

(2) Общата численост на персонала на Фонда е 13 щатни бройки, които са разпределени съгласно приложението.

Чл. 24 . Дирекция "Програмни дейности":

1. организира и координира провеждането на конкурсните сесии във Фонда;

2. подпомага дейността на оценителните комисии;

3. изготвя справки във връзка с дейността на комисиите при поискване от управителя;

4. изготвя отговори до съответните кореспонденти във връзка с осъществяване предмета на дейност на Фонда;

5. обработва, подготвя заведените писмени отчети, съпътстваща документация, преписки, възражения и др. за комисиите, както и следи за спазването на сроковете;

6. извършва анализ и оценка на изпълнение на междинните етапи на финансираните проекти и на окончателните резултати за завършените проекти;

7. подпомага дейността на изпълнителния съвет;

8. администрира постъпилите проектни предложения, както и финансираните проекти в системата за управление на националните инвестиции;

9. извършва други административни и технически дейности, свързани с дейността на Фонда.

Чл. 25 . Функциите, изпълнявани от звената по чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за администрацията , могат да се осъществяват от администрацията на Министерството на иновациите и растежа съгласно сключено споразумение между главните секретари на администрациите.

Глава трета – ДЕЙНОСТ НА ФОНДА

Раздел I – Общи разпоредби

Чл. 26 . Дейността на Фонда по чл. 3 се извършва в съответствие с държавната политика за насърчаване на научните изследвания и иновациите съгласно чл. 8 и 9 от Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите .

Чл. 27 . (1) Фондът подкрепя проекти, като предоставя целеви финансови средства въз основа на конкурс, проведен при условията и по реда на ЗННИИ .

(2) Предоставянето на финансови средства от Фонда може да се извърши без провеждане на конкурсна процедура за изпълнение на:

1. национални програми в областта на иновациите по решение на Министерския съвет;

2. проекти на български предприятия, получили оценка над прага в одобрените насоки за кандидатстване по процедури на Рамковата програма за научни изследвания и иновации на Европейския съюз;

3. иновационни проекти от стратегическо значение за страната след решение на държавни органи или в изпълнение на международен договор;

4. дейности по технологичен трансфер за иновации, възникнали по време и в резултат на изпълнение на проекти, финансирани от Фонда.

(3) Предоставянето на финансови средства от Фонда се извършва според условията на Рамката за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации и според условията на Глава III, Раздел 4 от Регламент (ЕС) № 651/2014 .

Чл. 28 . (1) Националният иновационен фонд работи в координация с Фонд "Научни изследвания".

(2) С цел взаимодействие и координация при осъществяването на политиката за финансово насърчаване на научните изследвания и иновациите изпълнителните съвети на двата фонда провеждат съвместни заседания най-малко два пъти в годината.

(3) Националният иновационен фонд и Фонд "Научни изследвания" осъществяват съвместно дейността по изпълнение на Рамковата програма по чл. 9, ал. 4 от ЗННИИ .

Чл. 29 . (1) Националният иновационен фонд изпълнява тригодишна оперативна програма.

(2) Програмата съдържа цели, показатели за изпълнение и план за предстоящите за периода дейности и съответното им финансиране на основата на ясни и измерими цели и политики в хода на бюджетната процедура и в средносрочен период, което ще допринесе за оптималното управление на финансовите средства в рамките на общите бюджетни параметри за съответната година и за периода на съответната средносрочна бюджетна прогноза.

(3) Проектът на програма се разработва от управителя на Фонда, отчитайки общите насоки за приоритетите в нея, определени от министъра на иновациите и растежа въз основа на препоръки и становища на Съвета за иновации и научни изследвания. Програмата се приема от изпълнителния съвет.

(4) Програмата се утвърждава от министъра на иновациите и растежа по предложение на изпълнителния съвет на Националния иновационен фонд след съгласуване с министъра на образованието и науката.

(5) Съгласуването по ал. 3 се извършва в 7-дневен срок от получаването на програмата. Тя се счита за съгласувана, когато в посочения срок не е изпратено становище.

(6) В срок до края на месец февруари на първата година за съответния период изпълнителният съвет предлага проекта на тригодишна програма за утвърждаване от министъра на иновациите и растежа.

(7) При необходимост тригодишната оперативна програма се актуализира по реда на приемането й.

(8) Утвърдената тригодишна оперативна програма се публикува на интернет страницата на Фонда.

Чл. 30 . (1) Тригодишната оперативна програма включва най-малко:

1. новите конкурси, включително и тематичните конкурси, и национални програми, които ще бъдат открити през периода, за всеки от които се посочва:

а) вид и наименование на конкурсите и програмите;

б) допустими участници;

в) приложим към тях режим на държавните помощи;

г) индикативна сума за финансиране на конкурсите и програмите според съответната средносрочна бюджетна прогноза;

д) критерии за оценка;

е) индикативен срок за откриване на конкурсите и програмите;

ж) максимален срок за изпълнение на проектите и програмите;

з) целеви индикатори за резултатите от финансираните проекти и програми;

2. текущи договори от предходни години, за всяка от които се посочва:

а) етап от реализацията им;

б) размер на договореното финансиране за периода;

в) мониторинг на изпълнението им;

3. предвидените разходи за оценяване на новите конкурси и за междинно и окончателно отчитане на проекти от предходни години в размер не повече от десет процента от средствата, предвидени за финансиране на съответния конкурс;

4. показателите за отчитане и оценка на изпълнението на тригодишната оперативна програма;

5. разходите за издръжка на Фонда.

(2) В тригодишната оперативна програма се включват и конкурси за проекти по програми за двустранно сътрудничество или други научноизследователски проекти, свързани с международни споразумения, договори или програми.

Чл. 31 . Фондът подкрепя и/или организира според условията на Рамката за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации (2022/C 414/01) и според условията на Глава III, Раздел 4 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (ОВ, L 187/1 от 26.06.2014 г.) конкурси за проекти по програми за двустранно сътрудничество или други проекти, свързани с международни споразумения и договори.

Чл. 32 . Фондът може да предоставя експертни становища при разработване на националните програми в областта на иновациите и технологичния трансфер.

Раздел II – Общи условия за организиране на конкурси

Чл. 33 . Предоставянето на финансови средства от Националния иновационен фонд се извършва чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020 (ИСУН 2020).

Чл. 34 . (1) Конкурсните процедури се откриват със заповед на управителя на Националния иновационен фонд след решение на изпълнителния съвет.

(2) За всяка отделна процедура изпълнителният съвет одобрява конкурсната документация, условията за финансиране, изискванията за допустимост на кандидатите и конкурсните проекти и критериите за оценка на проектите. Задължително условие за допускане до финансиране е липсата на изискуеми публични задължения на кандидатите за получаване на финансови средства от Националния иновационен фонд, което се установява по реда на чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

Чл. 35 . (1) Конкурсната документация по чл. 34, ал. 2 се разработва от работна група, определена със заповед на управителя.

(2) В състава на работната група се включват служители на Фонда.

Чл. 36 . (1) Работната документация по чл. 34 съдържа:

1. покана към кандидатите за участие в конкурса;

2. насоки за кандидатстване в конкурса и методика за оценка;

3. образци на документите за кандидатстване.

(2) Въз основа на решението по чл. 34, ал. 1 и в срока, определен с решението на изпълнителния съвет, управителят издава заповед за откриване на конкурсната процедура, която съдържа:

1. наименование на конкурса;

2. общ размер на финансовите средства, които ще се предоставят;

3. срок за подаване на документите;

4. размер на минималното и максималното финансиране на отделни проекти;

5. критерии за допустимост на кандидатите и дейностите;

6. режим на държавна помощ, по която се отпуска финансирането;

7. критерии и показатели за оценка;

8. допълнителни изисквания към кандидатите и техните проекти, ако такива са предвидени в насоките.

Чл. 37 . Поканата към кандидатите за участие в конкурсната процедура се публикува на интернет страницата на Националния иновационен фонд и на интернет страницата на Министерството на иновациите и растежа. Тя трябва да съдържа информация за обстоятелствата по чл. 34, ал. 2 .

Чл. 38 . Поканата към кандидатите за участие в конкурса съдържа:

1. наименование и вид на конкурса;

2. приоритети за определените тематични направления;

3. срок и начин за подаване на документите за участие в конкурса;

4. общ размер на финансовите средства и разпределението им по тематичните направления;

5. размер на минималното и максималното финансиране на отделен проект;

6. минимален процент на съфинансиране от кандидатите, ако такъв се предвижда;

7. допустимата продължителност на проектите;

8. критерии за допустимост на кандидатите и дейностите;

9. режим на държавна помощ, по която се отпуска финансирането;

10. критерии и показатели за оценка;

11. допълнителни изисквания към кандидатите и техните проекти, ако такива са предвидени в насоките.

Чл. 39 . (1) Насоките за кандидатстване в конкурса определят най-малко:

1. целите на конкурса, включително приоритети, ако има такива;

2. финансовите условия;

3. условията за допустимост на кандидатите и дейностите;

4. общите правила за изпълнение на проектите и контрола върху разходването на средствата;

5. указанията към кандидатите за начина на кандидатстване и срока за подаване на документите за участие в конкурса;

6. етапите и начина за оценяване;

7. методиката за оценяване и класиране на проектите;

8. образеца на договора за финансиране.

(2) Изпълнителният съвет може да включи в насоките на конкурса допълнителни изисквания, съответстващи на спецификата на конкурса.

(3) Насоките за кандидатстване в даден конкурс определят и всички условия, и контролни механизми по избрания режим на държавна помощ.

Чл. 40 . Образците на документите за кандидатстване включват:

1. образец на проектното предложение;

2. образец на финансовия план;

3. образци на други документи съгласно Насоките за кандидатстване в конкурса.

Чл. 41 . Националният иновационен фонд и Фонд "Научни изследвания" може да осъществяват съвместни конкурсни процедури за финансиране на проекти и програми за насърчаване на научни изследвания и иновации при условия и по ред, определени съвместно от изпълнителните съвети на двата фонда при спазване на реда по чл. 35 от ЗННИИ , като поканата към кандидатите за участие в конкурсната процедура се публикува на интернет страниците на двата фонда, както и на интернет страниците на Министерството на образованието и науката и на Министерството на иновациите и растежа.

Чл. 42 . (1) Конкурсната документация, съдържаща покана към кандидатите за участие в конкурса, Насоки за кандидатстване в конкурса и методика за оценка, както и образци на документи за кандидатстване, се публикува на интернет страницата на Фонда и на интернет страницата на Министерството на иновациите и растежа не по-късно от 45 дни преди крайния срок за подаване на документите за участие в конкурса.

(2) След публикуване Насоките за кандидатстване в конкурса могат да се изменят само за отстраняване на допусната явна фактическа или техническа грешка.

(3) За конкурси, възложени от министъра на иновациите и растежа или с решение на Министерския съвет, обявени на интернет страницата на Фонда и на интернет страницата на Министерството на иновациите и растежа, крайният срок за подаване на документите за участие в него не може да бъде по-малък от 14 дни от датата на обявлението.

Раздел ІІІ Оценка и класиране на проектите

Чл. 43 . Подборът на проектни предложения, за които се предоставя финансиране от Фонда, се провежда в съответствие със следните принципи:

1. свободна и лоялна конкуренция;

2. равнопоставеност и недопускане на дискриминация;

3. публичност и прозрачност.

Чл. 44 . (1) Конкурсните проекти се оценяват от национални или международни оценители, включени в "Списък на оценителите", който се съставя след публикуване на покана за набиране на оценители и се утвърждава от изпълнителния съвет.

(2) Поканата за набиране на оценители се публикува със заповед на управителя на Фонда след решение на изпълнителния съвет. В поканата са описани минималните изисквания за професионален опит, образование и доказани експертни познания на оценителите.

(3) Управителят след решение на изпълнителния съвет издава заповед за състава на оценителна комисия с оценители от списъка по ал. 1 за всяка конкурсна процедура.

(4) Оценителите определят вида на иновациите и иновационните дейности в съответствие с чл. 2 от ЗННИИ по всеки оценяван от тях проект. Оценителите получават възнаграждение въз основа на договор, сключен с управителя на Националния иновационен фонд.

Чл. 45 . (1) За оценители на проекти не могат да бъдат избирани лица, които са членове или са свързани лица с членове на екипа на оценявания от тях проект, както и членове на Изпълнителния съвет.

(2) Липсата на обстоятелствата по ал. 1 се установява с декларация, попълнена от оценителите.

(3) При установяване на невярно съдържание на декларацията по ал. 2 оценителят бива изключен от оценителната комисия с решение на изпълнителния съвет.

Чл. 46 . Оценката на проектните предложения по конкурсите включва:

1. оценка на административното съответствие и допустимостта;

2. техническа и финансова оценка.

Чл. 47 . (1) Проектните предложения се оценяват по критерии, посочени в Насоките за кандидатстване и приета от изпълнителния съвет Методология за оценка.

(2) Критериите за административно съответствие и допустимост следва да съдържат най-малко следните елементи:

1. наличие на проектно предложение, включващо административно и техническо описание на проекта, както и всички приложения, определени в Насоките за кандидатстване в конкурса;

2. съответствие на проектното предложение с изискванията, определени в Насоките за кандидатстване в конкурса;

3. определяне на проектното предложение като излизащо извън обхвата на рамката за държавни помощи или като съответстващо на режима за държавните помощи за съответния конкурс по методика, определена в Насоките за кандидатстване в конкурса;

4. липсата на изискуеми публични задължения на кандидатите за получаване на финансови средства от Фонда, което се установява по реда на чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

(3) Критериите за техническа и финансова оценка следва да съдържат най-малко следните елементи:

1. иновативност и ефикасност на проекта;

2. ефикасност на подхода;

3. пазарна перспективност;

4. въздействие.

Чл. 48 . (1) След приключване на проверката на административното съответствие и допустимостта управителят на Фонда уведомява ръководителите на кандидатстващите екипи, чиито проектни предложения не отговарят на едно или повече от изискванията, определени в Насоките за кандидатстване в конкурса. Несъответствията могат да бъдат отстранени в срок до 10 работни дни след уведомяването. Отстраняването на несъответствията не може да води до подобряване на качеството на проектното предложение. Ако несъответствията бъдат отстранени, проектното предложение се допуска до следващия етап на оценката.

(2) След изтичане на срока за отстраняване на несъответствията по ал. 2 комисията изготвя списък на проектните предложения, които не са допуснати до техническо и финансово оценяване, който се публикува на интернет страницата на Фонда.

(3) Кандидат, чието проектно предложение е включено в списъка по ал. 1, може писмено да възрази пред управителя на Фонда в едноседмичен срок от съобщаването.

(4) Управителят на Фонда се произнася по основателността на възражението в едноседмичен срок от неговото получаване, като:

1. връща проектното предложение за техническа и финансова оценка;

2. прекратява производството по отношение на кандидата.

Чл. 49 . Техническата и финансовата оценка се извършват по критерии и методология, определени в конкурсната документация, и в съответствие с минималните критерии, посочени в чл. 47, ал. 3 . Въз основа на резултатите комисията по чл. 44, ал. 3 изготвя оценителен доклад, който включва:

1. списък на предложените за финансиране проектни предложения, подредени по реда на тяхното класиране, и размера на безвъзмездната финансова помощ, която да бъде предоставена за всяко от тях;

2. списък с резервните проектни предложения, подредени по реда на тяхното класиране, които успешно са преминали оценяването, но за които не достига финансиране;

3. списък на предложените за отхвърляне проектни предложения и основанието за отхвърлянето им.

Чл. 50 . (1) Оценителният доклад се представя от управителя на изпълнителния съвет.

(2) Изпълнителният съвет с решение определя проектите, одобрени за финансиране, и размера на средствата, които се предоставят, в рамките на общия размер на определените за конкурса финансови средства.

Чл. 51 . Оценяването на проектни предложения по национални програми на конкурсен принцип, одобрени с решение на Министерския съвет, се провежда по посочения в тях ред.

Раздел ІV Договор за финансиране

Чл. 52 . (1) За одобрените проекти управителят сключва договор за предоставяне на финансиране, който задължително съдържа:

1. страни по договора:

а) Националния иновационен фонд;

б) изпълнители по договора;

2. предмет на договора, включващ входящ номер и наименование на проекта;

3. период за изпълнение;

4. финансови ангажименти по договора;

5. работна програма;

6. партньори по проекта, ако има такива;

7. списък на екипа на проекта.

(2) Проектното предложение и споразумението за партньорство (ако е приложимо) са неразделна част от договора.

(3) В договора се определя редът за възстановяване на недължимо платени и надплатени суми, както и на неизразходваните, неправомерно получените или неправомерно усвоените средства.

(4) Когато конкурсната процедура попада в приложното поле на член 107, параграф 1 на Договора за функционирането на Европейския съюз , но е съвместима с вътрешния пазар, договорът включва съответните изисквания на приложимото законодателство, които гарантират спазването на условията на режима за държавни помощи за съответния проект.

(5) Управителят в качеството му на администратор на помощ е длъжен предварително да информира и да съгласува с министъра на финансите всяко намерение за предоставяне на нова държавна помощ и за изменение на съществуваща държавна помощ, когато държавната помощ попада в обхвата на общ регламент за групово освобождаване .

Чл. 53 . В случаите, когато средства за финансиране на проекти и дейности се предоставят изцяло или частично от други организации, условията и редът за финансиране се определят съгласувано с финансиращата организация при спазване на разпоредбите на Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите и този правилник.

Чл. 54 . (1) В срок до 10 работни дни от решението на изпълнителния съвет за определяне на съответния проект за финансиране управителят на Фонда отправя покана до ръководителя на проекта за сключване на договор за финансиране на проекта.

(2) Договорът се сключва не по-късно от 30 дни след поканата по ал. 1. Подписването му може да се отложи с не повече от един месец по мотивирано искане на ръководителя.

(3) Договорът се сключва за цялата сума по проекта, предвидена в решението на изпълнителния съвет, и за целия период за неговото изпълнение.

(4) В случай че оценителната комисия е предвидила промени в работната програма или финансовия план, отчитайки забележки на независимите оценители, и тези промени са одобрени от изпълнителния съвет, ръководителят на проекта променя поканата по ал. 1 и тези промени се отразяват в договора.

(5) Преди подписването на договора служители на Фонда, определени със заповед на управителя:

1. удостоверяват съответствието на договора с подаденото проектно предложение по отношение на неговото съдържание съгласно чл. 52, ал. 1 и с промените по ал. 4;

2. извършват кръстосана проверка на дейностите, предвидени в проекта, с оглед на избягване на двойно финансиране на дейности по методика, приета от изпълнителния съвет.

Чл. 55 . Ако ръководител на проект или организация координатор, чийто проект е одобрен за финансиране, откаже сключването на договор, след изтичане на срока по чл. 54, ал. 2 управителят отправя покана до следващия от списъка с резервните проекти, но не по-късно от 10 работни дни преди приключване на съответната финансова година.

Чл. 56 . Средствата за изпълнение на проекта се предоставят при условия и по ред, определени в договора за неговото изпълнение.

Чл. 57 . Финансовите средства по проекта се изразходват законосъобразно и целесъобразно съгласно предвидените във финансовия план групи разходи.

Чл. 58 . След решение на изпълнителния съвет управителят на Националния иновационен фонд сключва договори за съфинансиране на международни проекти и програми за иновации с финансиращи организации в чужбина в съответствие с междуправителствени спогодби или програми.

Раздел V – Механизми за контрол, наблюдение и оценка на изпълнението

Чл. 59 . Контролът по предоставените и изразходваните финансови средства и изпълнението на одобрените проекти се осъществява от управителя на Фонда.

Чл. 60 . (1) Механизмите за контрол, наблюдение и оценката на изпълнението на финансираните от Фонда проекти се осъществяват от служители на Фонда въз основа на правила и критерии, приети от изпълнителния съвет. Правилата включват и механизми за мониторинг на изпълнението и текущ и последващ контрол по отношение на приложимия режим за държавни помощи.

(2) За резултатите от извършените проверки се представя доклад до управителя на Фонда.

Чл. 61 . В двумесечен срок след публикуване на решението на изпълнителния съвет за финансиране на проектите за всеки конкурс управителят организира информационна среща с ръководителите на проектите и отговорните лица за финансовото обслужване на проектите, на която финансови специалисти от Фонда представят и разясняват указания за управление и отчитане на финансовите средства, предоставени от Фонда.

Чл. 62 . (1) Ръководителите на проекти представят в сроковете, предвидени в договора:

1. междинни технически и финансови отчети за изпълнението на проекта;

2. окончателен технически и финансов отчет за изпълнението на проекта.

(2) Междинен технически и финансов отчет се изготвя за всеки етап от изпълнението на проекта, когато такива са предвидени, а при необходимост може да включва и актуализирана работна програма и актуализиран финансов план на проекта за следващия етап.

(3) Окончателен технически и финансов отчет се изготвя за цялостното изпълнение на проекта.

(4) В отчетите се включва информация за промените, направени по реда на предвиденото в договора за финансиране.

(5) Ако междинен или окончателен отчет по проект не бъде предаден до два месеца след изтичане на определения срок по договора за финансиране, Фондът предприема действия, предвидени в договора за финансиране.

(6) Ако междинен или окончателен отчет по проект не бъде предаден до шест месеца след изтичане на определения срок по договора, Фондът предприема действия за възстановяване изцяло на предварително подадени суми и по условия, предвидени в договора за финансиране.

Чл. 63 . (1) Техническите и финансовите отчети се представят на български език. Допустимо е при случаите, определени в Насоките за кандидатстване или в договора за финансиране на проекта, техническият отчет да бъде предоставян и на английски език.

(2) Техническият отчет включва:

1. кратко описание на осъществените дейности по всеки от работните пакети, описание на постигнатото по всеки от очакваните резултати за дадения етап и обяснение на причините, ако част от очакваните резултати не са постигнати;

2. отчет за изпълнение на плана за реализация и разпространение на резултатите от изпълнението на проекта;

3. информация, която се публикува на интернет страницата на проекта.

(3) Техническият отчет се подписва от ръководителя на проекта.

(4) Финансовият отчет включва необходимата счетоводна информация за преценка на допустимостта на направените разходи съгласно приетите правила. Към финансовия отчет се прилагат заверени копия на разходооправдателните документи за направените преки допустими разходи, върху които е отбелязано, че разходът е извършен по съответния проект.

(5) Финансовият отчет се подписва от ръководителя и от счетоводителя на проекта.

Чл. 64 . (1) Всеки проект се финансира самостоятелно и независимо от други проекти.

(2) В случай на констатирано неправомерно или не по предназначение разходване на средства, предоставени от Националния иновационен фонд, в полза на държавата възниква правото да ги получи от неизправната страна.

(3) Вземанията по ал. 2 са публични държавни вземания, които се установяват от управителя на Националния иновационен фонд по ред, определен в процедура, приета от изпълнителния съвет, и се събират от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

(4) Конкретните условия и редът за отчитане на получените средства и за установяване на неправомерно или не по предназначение разходените средства се определят в сключения административен договор.

Раздел VI – Отчитане дейността на Фонда

Чл. 65 . Управителят на Националния иновационен фонд изготвя и представя за одобрение на изпълнителния съвет годишен отчет за дейността на Фонда в срок до края на първото тримесечие на годината.

Чл. 66 . Дейността на Националния иновационен фонд се оценява периодично на базата на критерии и при условия и по ред, определени в правилник за наблюдение и оценка, издаден от министъра на иновациите и растежа съгласно чл. 86 от ЗННИИ .

Глава четвърта – ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА

Раздел I – Организация на дейността на Фонда

Чл. 67 . (1) Организационното и административното обслужване на Фонда се осъществяват от служители по служебно и трудово правоотношение.

(2) Управителят утвърждава длъжностното разписание и поименното разписание на длъжностите на служителите във Фонда.

Чл. 68 . (1) Управителят издава правила за организация на работата, за документооборота и други специфични разпоредби, свързани с административното управление на Фонда.

(2) Управителят на Фонда възлага служебните преписки с резолюция до главния секретар, която съдържа указание и срок за изпълнение.

Чл. 69 . (1) Работното време на служителите при петдневна работна седмица е 8 часа дневно и 40 часа седмично.

(2) Работното време на служителите по ал. 1 се определя в границите от 7,30 до 18,30 ч. със задължително присъствие в периода от 10,00 до 16,00 ч. и с обедна почивка 30 минути между 12,00 и 13,00 ч.

(3) Работното време на служителите по ал. 1 се определя с вътрешен акт при отчитане спецификите на дейността и задължителното отработване на установените 8 часа дневно.

(4) Редът за отчитане на работното време се определя със заповед на главния секретар.

Чл. 70 . Приемното време на управителя за изслушване на граждани и представители на организации и юридически лица относно предложения и сигнали се оповестява на интернет страницата, както и на указателните табла в сградата на Фонда.

Чл. 71 . (1) Приемът на граждани и представители на организации и юридически лица и изслушването на техните предложения и сигнали се извършват в приемната на Фонда, като информация за приемните дни се оповестява на интернет страницата, както и на указателните табла в сградата на Фонда.

(2) Предложенията и сигналите – писмени и устни, могат да бъдат подадени лично или чрез упълномощен представител. Подадените предложения и сигнали се регистрират по ред, определен с акт на управителя.

(3) Не се образува производство по анонимни предложения и сигнали, както и по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години.

(4) За анонимни предложения и сигнали се считат тези, в които не са посочени:

1. трите имена и адрес – за физически лица;

2. наименованието на организацията или юридическото лице, изписани на български език, седалището и последният посочен в съответния регистър адрес на управление и електронният адрес, ако има такъв;

3. предложения и сигнали, които, въпреки че съдържат реквизитите по т. 1 – 2, не са под­писани от автора или от негов представител по закон или пълномощие.

(5) За сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години, се считат тези, които се отнасят за факти и събития, случили се преди повече от две календарни години преди подаването или заявяването на сигнала, установено чрез датата на подаването или заявяването в приемната или в деловодството на Министерството на иновациите и растежа.

(6) Предложения за усъвършенстване на организацията и дейността на административната структура на Фонда могат да се правят до главния секретар. Преписи от тези предложения могат да се изпращат и до министъра на иновациите и растежа.

(7) Сигнали за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавното имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административните органи или длъжностни лица в съответната администрация, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица, могат да се подават:

1. до управителя, когато сигналът се отнася до служители на Фонда;

2. до управителя, когато сигналът се отнася до ръководители на административни структури на Фонда;

3. до съответните ръководители на административни структури, когато сигналът се отнася до служители на тези структури, или до управителя;

4. до министъра на иновациите и растежа, когато сигналът се отнася до управителя и/или изпълнителния съвет на Фонда; по преценка на подателя сигналът може да бъде подаден и чрез управителя.

(8) Предложенията и сигналите, които са подадени до некомпетентен орган, се препращат на компетентните органи не по-късно от 7 дни от постъпването им, освен когато има данни, че въпросът вече е отнесен и до тях. За препращането се уведомява подалият сигнала или предложението.

(9) При приемане на предложения и сигнали от граждани е приложим Регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни и относно свободното движение на такива данни.

Раздел II – Публичност на дейността на Фонда

Чл. 72 . (1) Фондът работи в условията на публичност и прозрачност, като информира за вземаните решения и резултатите от тяхното изпълнение.

(2) Фондът предоставя ясна и подробна информация на потенциалните кандидати за условията и правилата за участие в конкурсите.

Чл. 73 . (1) Фондът поддържа официална страница в интернет, чрез която предоставя информация и материали за своята дейност.

(2) На интернет страницата на Фонда се публикува информация за началото и края на мандата на изпълнителния съвет и кратки биографични данни на неговите членове.

(3) След приключване на мандата на всеки изпълнителен съвет Фондът публикува обобщен списък на независимите оценители, участвали в оценяването на проекти по приключилите конкурси, проведени по време на мандата му.

Глава пета – АДМИНИСТРИРАНЕ НА НЕРЕДНОСТИ

Чл. 74 . (1) Изпълнителният съвет приема по предложение на управителя Процедура за администриране и докладване на нередности при усвояване на средствата на Фонда.

(2) Редът за докладване и установяване на нередностите по Фонда, както и всички последици от установени нередности се уреждат в Процедурата за администриране и докладване на нередности при усвояване на средствата на Фонда.

(3) Със заповед управителят определя лице по нередностите. Лицето подава декларация, с която декларира, че е запознато с определението за нередности, разписано в чл. 1, параграф 2 от Регламент 2988/95 на Съвета относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, обнародван в Официалния вестник на ЕС (OB, L 312/23.12.1995 г.).

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен . Правилникът се приема на основание чл. 52 , чл. 55, ал. 7 , чл. 56, ал. 1 , чл. 62 и чл. 67 от Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите .

I. ОРГАНИЗАЦИЯ

1. Провеждането на корабите по подходните пътища към морските търговски пристанища на НР България и в районите на тези пристанища се извършва само от държавни морски лоцмани. Районите за задължителното и незадължителното провеждане на корабите от държавните лоцмани се установяват от Министерството на транспорта и се обявяват в "Известия до корабоплавателите". 2. Държавен морски лоцман може да бъде всяко морско лице български гражданин, което притежава звание най-малко капитан от близко плаване и е издържало лоцмански изпит пред държавна комисия по специална програма, одобрена от министъра на транспорта. 3. Всяко морско лице, издържало изпит за лоцман, се снабдява със свидетелство за правоспособност. 4. Държавните морски лоцмани са подчинени на началника на Инспекцията на портовия надзор – капитана на порта. 5. Разходите за издръжката на лоцманската служба се включват в бюджета на Инспекцията на портовия надзор при съответното пристанище. Приходите от лоцманските такси се внасят в приход на държавния бюджет. 6. Вътрешният ред на държавната морска лоцманска служба се установява от капитана на порта. 7. Морските лоцмани при черноморските пристанища извършват: а) външно провеждане – външен пилотаж – на корабите по подходите от точките, където те биват посрещани, до пристанищата или обратно и между отделните черноморски пристанища; б) вътрешен пилотаж – въвеждане и извеждане от рейдовете в пристанищата и обратно, разместване от един кей на друг, провеждане през Варненския канал в езерото и обратно. 8. Морските лоцмани са длъжни: а) да познават дълбочините на басейните и подходните пътища към пристанищата; б) да следят за състоянието на плавателните пътища и правилното им ограждане, като своевременно известяват за всички промени в навигационната и пристанищната обстановка; в) да следят през време на провеждане на корабите да не се извършват никакви фотографски снимки по местата, покрай които минават, и да се извършват промери само когато обстоятелствата налагат това, и то с ръчен лот, когато пътуването се извършва по фарватера; г) да следят, щото провежданият кораб да не изхвърля мусур по фарватера, рейдовете и акваторията; д) да упражняват контрол над корабите, които се намират в пристанищата на НР България, по отношение съблюдаването на правилата и разпорежданията на портовия надзор и пристанищните управления; е) да оказват възможната помощ на аварирани кораби в наши териториални води; ж) да изпълняват правилата и законоположенията за охрана на държавните граници, пристанищните съоръжения, фарватера; з) да се намират неотлъчно на обслужваните от тях кораби до окончателното им установяване на кей, на шамандура, на котва, на рейд и т.н. или при извеждането им в море до пункта, установен за това; и) когато провеждат кораби през фарватера, каналите и при влизане и излизане от пристанището, да се намират неотлъчно на мостика; к) да се явяват незабавно в определения час на кораба при повикване; л) при явяване на кораба да попълват своята лоцманска бележка с необходимите данни; м) да водят прокладка на кораба и да вписват в своя бележник всички важни моменти при провеждане на кораба: снемане от котва, промяна на курса, заставане на котва, измерени дълбочини, определяне мястото на корабите, липса на навигационни знаци, среща с кораби и др.; н) да посочват на капитана мястото, на което трябва да застане корабът на кей или на котва, да му дават всички необходими указания и помощ за сигурност и успешно водене и маневриране с кораба; о) преди започване маневрата с кораба за въвеждане да се уверяват лично за величината на газенето на кораба; п) да не говорят с лица от екипажа по въпроси, които представляват държавна или военна тайна; р) за авария с кораб, на който се е намирал на служба държавен лоцман, последният носи дисциплинарна отговорност; с) да извършват провеждане на корабите през всяко време на денонощието освен в случаите, когато вследствие мъгла, снежни виелици, бури или други опасности считат, че воденето на кораба представлява опасност за същия; т) да донасят незабавно на капитана на порта за всички нарушения на Международните правила за предотвратяване сблъскванията по море от 1948 г. и за всички случаи на аварии с провежданите кораби; у) при изпълнение на служебните си задължения да бъдат облечени според установената от правилника униформа; ф) когато изпълняват своите служебни обязаности, да носят със себе си свидетелство за лоцманска правоспособност. 9. Лоцманите могат да се качват на корабите преди последните да са получили свободна практика. 10. При провеждане на корабите да следят за спазването на Указа за териториалните води. 11. Забранява се на лоцманите без знанието на митническите и граничните (КПП) органи да превозват с корабите товари, багажи, всякакви други предмети или хора. 12. Забранено е на лоцманите да съобщават на лицата от корабния екипаж на чуждестранни кораби сведения относно навигационната обстановка и други особености на фарватера, които не са обявени в "Известия до корабоплавателите". 13. Лоцманите са длъжни да бъдат вежливи и внимателни при изпълнение на службата си и да не влизат в спорове с капитаните на корабите, а за всяко недоразумение да донасят веднага до капитана на порта. 14. Лоцманът е длъжен да се яви веднага при повикването му от капитана на кораба. Последният е длъжен да вземе всички необходими мерки за най-бързото и безопасно приемане на лоцмана и предпазване на лоцманския кораб. 15. При качването си на кораба лоцманът представя на капитана лоцманската бележка за попълване и подписване от капитана или негов заместник. Същата следва да бъде подпечатана с корабния печат. На тази лоцманска бележка капитанът вписва името на кораба, знамето, чистата вместимост, газенето, състоянието на компаса, това на главните двигатели и това на механизмите за управление, а така също точното време и място, където е приет лоцманът. Преди лоцманът да напусне кораба, капитанът вписва в лоцманската бележка времето и мястото на слизането, потвърждава с подписа си успешното провеждане на кораба от лоцмана, а също така вписва, ако намери за необходимо, своите забележки по обстоятелствата, отнасящи се до провеждането на кораба. 16. На лоцмана се забранява без съгласието на капитана да напуска кораба, преди да бъде закотвен или завързан на безопасно място, изведен в морето или преди да бъде сменен от друг лоцман. 17. Присъствието на лоцмана не снема отговорността на капитана по управлението на кораба. 18. Когато капитанът напуска командния мостик, той е длъжен да посочи на лоцмана лице, отговорно за управлението на кораба през време на отсъствието му. 19. В случаите, когато капитанът иска да изведе кораба в открито море, въпреки заявлението на лоцмана за опасността да се извърши това, спорът се разрешава от капитана на порта. 20. В случаите, когато капитанът, приел на кораба си лоцман, не следва неговите указания или изисквания при воденето на кораба, лоцманът има право в присъствието на трето лице да снеме от себе си отговорността за последствията. 21. Когато лоцманът констатира, че капитанът на кораба възнамерява да наруши някое от правилата за плаване в района на провеждането, той е длъжен да го предупреди за неправилността на действията му. Когато капитанът нарушава правилата за плаване, лоцманът при първа възможност е длъжен да съобщи за това в Инспекцията на портовия надзор. 22. Капитанът е длъжен да снабдява безплатно лоцмана и придружаващия го ученик с храна наравно с командния корабен състав и да им даде отделно помещение. 23. Капитан, който е обявил невярно газенето на кораба или чистата му вместимост, се глобява в размер на двойната лоцманска такса, независимо от съществуващата по закона отговорност за последиците, произлезли от неговите невярно дадени данни. 24. Капитан на пристигащ кораб, който е извикал лоцман и след неговото пристигане се е отказал от услугите му, е длъжен да заплати напълно сумата, определена по лоцманската такса, която се полага за провеждането, което лоцманът е трябвало да извърши. 25. Капитан на кораб, натоварен с избухливи, лесно запалителни и отровни вещества, е длъжен да заяви за това на лоцмана веднага с неговото пристигане на палубата на кораба. 26. Капитанът на кораба плаща и допълнителни такси, определени по установения ред, в следните случаи: а) когато лоцман бъде извикан от капитан на кораб, стоящ в пристанището, и същият не се снеме от котва или вързала в определеното време, и б) когато лоцман бъде задържан през време на провеждането повече от 2 часа вследствие необходимостта от завършване на товаро-разтоварните операции, неизправност на корабните механизми и други подобни обстоятелства, нямащи характер на непреодолима сила. 27. В случаите, когато лоцман бъде отдалечен извън пределите на неговия район, капитанът е длъжен да му заплати разноските за връщане и дневни пари за всяко денонощие до връщането му в пристанището, където служи. 28. Ако лоцманът по независещи от него причини е длъжен да остане по-дълго време на кораба, капитанът на същия е длъжен да го продоволствува безплатно с храна и самостоятелно помещение за спане. Същото се отнася и за случаите, когато корабът бъде задържан под карантина. 29. Капитаните на корабите, посещаващи нашите пристанища, допускат да пътуват безплатно между тях лоцманите, когато не изпълняват лоцмански услуги на кораба, без обаче да ги продоволствуват с храна. 30. Провеждане на корабите от определените точки по проходите до пристанищата (външно провеждане) и обратно не е задължително. Въвеждането от рейда и извеждането от пристанището, както и преместването от едно корабно място на друго чрез отделяне от кея се извършва задължително с участието на държавен лоцман. 31. Въвеждането и извеждането от българските пристанища е задължително за корабите над 100 бр. р. тона. Българските кораби, извършващи крайбрежно (местно) плаване, се освобождават от въвеждане и извеждане с държавен лоцман. 32. Всеки кораб, пристигнал без лоцман и желаещ да влезе в някое наше черноморско пристанище, следва да застане в аванпорта или рейда и да вдигне на мачтата си флага или да подава установения сигнал за това. 33. Корабите, желаещи лоцманско провеждане през специалните фарватери, биват посрещани в морето на определените от Министерството на транспорта и Министерството на вътрешните работи точки, които се обявяват в "Известия до корабоплавателите". При бурно време и голямо вълнение лоцманът може да бъде приеман или оставян на определените котвени стоянки. 34. Провеждането на корабите по фарватерите, въвеждането и извеждането от пристанищата става от изгрев до залез слънце. През другото време на денонощието – по специално писмено искане. 35. Настоящият правилник се издава на основание чл. 91 от Указа за търговското корабоплаване на НР България .

Глава първа – ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ (Загл. изм. – ДВ, бр. 96 от 1982 г.)

Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 1982 г., бр. 95 от 2017 г., в сила от 1.03.2018 г.) Легализирането и заверяването на документи и други книжа се извършва в страната от Министерството на външните работи, а в чужбина – от дипломатическите и консулските представителства на Република България. (2) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.) Удостоверяването на документи по реда, посочен в Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове , се извършва от Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието, Националния център за информация и документация и областните администрации в качеството им на органи, оправомощени от Република България да издават удостоверението по чл. 3, ал. 1 от тази конвенция .

Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 1982 г., бр. 95 от 2017 г., в сила от 1.03.2018 г., доп., бр. 39 от 2020 г.) Лицата, които извършват легализации, заверки и удостоверяване на документи съгласно компетентността на ведомствата по чл. 1, се определят с писмена заповед, издадена от съответния министър или областен управител, или от изпълнителния директор на Националния център за информация и документация, а за дипломатическите и консулските представителства на Република България – от ръководителя на представителството.

Чл. 2а. (Нов – ДВ, бр. 96 от 1982 г., изм., бр. 103 от 1990 г., отм., бр. 95 от 2017 г., в сила от 1.03.2018 г.).

Глава втора – ЛЕГАЛИЗАЦИИ

Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 1976 г. и бр. 77 от 1983 г., бр. 95 от 2017 г., в сила от 1.03.2018 г.) Министерството на външните работи легализира документи и други книжа, издадени от централните органи на изпълнителната власт, както и на учреждения, подведомствени на отделно министерство или пряко на Министерския съвет, само ако те са заверени от последните. Документи, издавани от органи на общинската администрация, нуждаещи се от легализация, се заверяват от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице.

Чл. 4. (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 1.03.2018 г.) Министерството на външните работи легализира документи и други книжа, издадени от учреждения, които не са пряко подведомствени нито на отделно министерство, нито на Министерския съвет, както и от обществено-политически, масови, стопански, културно-просветни и други организации, само след като те бъдат заверени от централните ръководства на тези учреждения и организации, когато това се изисква или приема от държавата, в която ще се използват.

Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 1.03.2018 г.) Министерството на външните работи легализира преписи от официални документи и други книжа, ако те са надлежно удостоверени от нотариус и Министерството на правосъдието.

Чл. 6. Легализация на документи и други книжа, подписани от частни лица, се извършва само ако подписите на тези лица са нотариално заверени, а подписът на нотариуса е заверен от Министерството на правосъдието.

Чл. 7. След като бъде легализиран от Министерството на външните работи, документът трябва да бъде заверен от дипломатическото или консулското представителство на страната, за която е предназначен.

Чл. 8. Министерството на външните работи легализира документи и други книжа, произхождащи от друга страна, само ако те са заверени от намиращото се в България дипломатическо или консулско представителство на тази страна или от дипломатическото или консулското представителство на страната, поела защитата на нейните интереси в България.

Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 1.03.2018 г.) Министерството на външните работи и дипломатическите и консулските представителства на Република България легализират фотокопия от документи и други книжа, ако последната заверка е положена върху фотокопието в оригинална форма.

Чл. 10. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 1.03.2018 г.) Всяко дипломатическо и консулско представителство на Република България може да заверява подписите и печатите на Министерството на външните работи и на всички останали дипломатически и консулски представителства на Република България.

Чл. 11. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 1.03.2018 г., бр. 31 от 2023 г.) Всяко дипломатическо и консулско представителство на Република България легализира документи и други книжа, издадени в чужди страни, само ако документите са вече заверени:

1. от Министерството на външните работи на приемащата страна;

2. от регионални служби на Министерството на външните работи на приемащата страна, или

3. от други изрично оправомощени съгласно местното законодателство компетентни органи, при условие че съответното българско дипломатическо и консулско представителство е било официално уведомено за това от Министерството на външните работи на приемащата страна; и разполага с образци от подписите и печатите на длъжностните лица, извършили заверката.

Чл. 12. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 1.03.2018 г.) Легализации на документи и други книжа, произхождащи от страна, с която Република България няма дипломатически отношения, се извършват от дипломатическите или консулските представителства на Република България в трета страна, където има представителство, и на страната, от която произхожда документът. В тези случаи документът се легализира само ако има заверка от чуждото представителство на страната, от която произхожда документът, и от Министерството на външните работи на третата страна, в която се намират чуждото и българското представителство.

(2) В някои случаи Министерството на външните работи легализира направо такива документи и книжа, но само ако те са заверени от Министерството на външните работи на страната, от която изхождат.

(3) Ако страната е възложила защитата на нейните интереси на друга страна, документът се легализира от дипломатическото или консулското представителство на тази страна.

Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 1.03.2018 г.) Чужди документи, легализирани от дипломатическите или консулските представителства на Република България, не се нуждаят от допълнителна заверка и са валидни на територията на страната.

Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 1.03.2018 г.) Документи по гражданското състояние на лицата, издадени от органи на чужда държава, не се нуждаят от заверка, ако са изпратени по дипломатически път. В такъв случай се извършва служебно заверен превод на актовете, като извършеният превод съставлява неразделна част от оригиналния акт, който се изпраща по служебен път на съответната администрация по постоянен адрес на българския гражданин.

Чл. 15. Съдебни документи, изпратени по дипломатически път при изпълнение на съдебни поръчки, не се нуждаят от заверка, освен ако чуждата страна не поиска изрично това.

Чл. 16. На базата на взаимност министерството изпраща безплатно актове, удостоверения или служебно заверени преписи от актовете по гражданското състояние на заинтересуваната страна, чието гражданство носи лицето.

Глава втора – "а" (Нова – ДВ, бр. 39 от 2020 г.) УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ ПО РЕДА НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ИЗИСКВАНЕТО ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ПУБЛИЧНИ АКТОВЕ

Чл. 17а. (Нов – ДВ, бр. 39 от 2020 г.) (1) Удостоверяването на документи по реда, който е посочен в Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове , се извършва чрез издаване на удостоверението "апостил" по чл. 3, ал. 1 от конвенцията . Удостоверяват се истинността на подписа, качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост автентичността на печата или марката, които са поставени върху документа.

(2) За Република България оправомощени да издават удостоверението по ал. 1 са:

1. Министерството на правосъдието – за документи, издавани от орган или длъжностно лице, свързано с правораздавателна система на държавата, включително документите, издавани от прокурор, секретар на съд или призовкар, нотариалните актове, или официалните заверки, като записвания в регистър или удостоверяване на дата или подпис върху частен документ;

2. Националният център за информация и документация – за образователни и удостоверителни документи, издавани от висшите училища, от институциите в системата на предучилищното, училищното и професионалното образование и обучение и от Министерството на образованието и науката и неговите звена;

3. областните администрации – за документи, издавани от кметовете и общинските администрации;

4. Министерството на външните работи – за всички останали административни документи, ако са снабдени със заверката по чл. 3 и 4 .

(3) При издаването на удостоверението по ал. 1 администрацията по ал. 2, т. 1 предоставя административните услуги в срок 2 работни дни.

(4) При издаването на удостоверението по ал. 1 администрацията по ал. 2, т. 2 предоставя административните услуги в срок до три работни дни за документи, които не са налични в публичните регистри, които се поддържат от Министерството на образованието и науката. При издаване на удостоверението на документи, налични в публичните регистри, поддържани от Министерството на образованието и науката, предоставя електронни административни услуги в срок до осем работни часа.

(5) При издаването на удостоверението по ал. 1 администрациите по ал. 2, т. 3 и 4 организират работата си така, че административната услуга да се предоставя в срок до осем работни часа, а ако обективни обстоятелства налагат по-дълъг срок – до два работни дни.

Глава трета – ПРЕВОДИ

Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 1982 г., бр. 103 от 1990 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 1.03.2018 г.; отм. с Решение № 15844 от 2018 г. на ВАС на РБ – бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г.).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 1.03.2018 г.; отм. с Решение № 15844 от 2018 г. на ВАС на РБ – бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г.).

(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 1.03.2018 г.) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина определят лицата, които могат да извършват преводи на документи и други книжа от български на чужд език и от чужд на български език, в приемащата държава и в държавите на акредитация, когато тези документи са легализирани по реда, посочен в глава втора на този правилник, удостоверени по реда на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове или освободени от изискванията за легализация.

Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 10 от 1964 г., бр. 96 от 1982 г., бр. 103 от 1990 г., отм., бр. 95 от 2017 г., в сила от 1.03.2018 г.).

Чл. 20. Преводи от един чужд език на друг не се извършват направо, а само след като документът бъде преведен от единия чужд език на български, а след това от български на втория чужд език. В този случай се събират такси и за двата превода.

Чл. 21. Преводи, в които са допуснати поправки, заличавания, вмъквания и изтривания, са невалидни.

Чл. 21а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 1.03.2018 г.) (1) За чуждестранен документ, преведен на български език по реда на този правилник на територията на Република България и предназначен за ползване в Република България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република България. При удостоверяване на подписа преводачът представя пред нотариуса и документа по чл. 18, ал. 2 .

(2) За български документ, преведен на чужд език по реда на този правилник на територията на Република България и предназначен за ползване в чужбина, подписът на преводача, положен в извършения от него превод, се заверява от Министерството на външните работи, ако такава заверка се изисква или приема от държавата, в която ще се използва.

Глава четвърта – ТАКСИ

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 1.03.2018 г.) Таксите за легализация и преводи в Министерството на външните работи и в дипломатическите и консулските представителства на Република България се събират съобразно Закона за държавните такси , тарифите към него и инструкциите по приложението му от натоварените с писмена заповед за това лица, които отговарят за верността на извършените преводи, за редовността на положените заверки и за събраните такси.

Чл. 23. (Отм. – ДВ, бр. 96 от 1982 г.).

Чл. 24. Освобождаването от такси за легализация и преводи се допуска само в случаите, предвидени в Закона за държавните такси , тарифите към него и чл. 167 от Кодекса на труда .

Глава пета – ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 25. Разпоредбите на този правилник са задължителни, доколкото в сключените спогодби и споразумения с чужди страни не се предвижда друго.

Чл. 26. При настъпване на изключителни и непредвидени събития и обстоятелства от естество да направят неприложими разпоредбите на настоящия правилник Министерството на външните работи издава специални разпоредби, установяващи временен режим на легализации и преводи, с оглед да се обезпечи защитата на българските интереси.

Чл. 27. Настоящият правилник влиза в сила от деня на обнародването му в "Известия на Президиума на Народното събрание".

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. Този правилник урежда взаимоотношенията между Българския спортен тотализатор и участниците в тиражите му.

Чл. 2. (1) Българският спортен тотализатор организира тиражи за предвиждане на резултатите от спортни състезания – Спорт тото 1, и за улучване на избрани видове спорт (числа) – Тото 2.

(2) Българският спортен тотализатор приема фишовете и сумите от участниците в тиражите чрез собствени и на договорни начала приемателни пунктове.

Чл. 3. Тиражите на Българския спортен тотализатор са седмични.

Чл. 4. Всеки тираж има пореден номер. Номерът и датата на тиража се вписват от участниците на означеното за това място в отрязъците "А", "В" и "С". Те могат да бъдат вписани и от касиер-приемчиците чрез печат или с химикалка, но в тези случаи участникът е длъжен да провери правилнлио са вписани номерът и датата на тиража в трите отрязъка на фиша.

Чл. 5. Освен редовните тиражи Българският спортен тотализатор има право да организира извънредни и други видове тиражи, за които се обнародват допълнителни условия, съобразени с този правилник. Допълнителните условия се обнародват в бюлетина "Спорт тото".

Чл. 6. Не се допускат до участие в тиражите лица, ненавършили 18 години.

Чл. 7. (1) Пълноправен участник в даден тираж е всеки, който попълни правилно фиша, предаде го в приемателния пункт, заплати съответната сума за участие и отрязъците "В" и "С" на фиша му се получат в определения срок по чл. 10, ал. 1 в хранилището на съответния център за обработка.

(2) При участие с готово попълнен фиш или в колективна игра, организирана от приемателния пункт, участникът в тиража е длъжен да провери лично или чрез свой пълномощник правилно ли са попълнени отрязъците "А", "В" и "С", съществува ли еднаквост между вписаното във фиша за колективната игра и талона, който получава, и правилно ли е изчислена сумата, която трябва да се внесе. Той участвува с фиша, след като се увери в правилността на попълването.

(3) Българският спортен тотализатор определя едностранно максималната сума, с която едно лице може да участвува в един тираж. Размерът на тази сума се съобщава на участниците в тиражите при подаването на фиша.

Чл. 8. Фишовете за участие в тиражите се състоят от три части-отрязъци: "А" – квитанция, "В" – за обработка, и "С" – контролен отрязък.

Чл. 9. (1) Фишът се попълва ясно и четливо с химикалка – задължително със син или черен цвят.

(2) Поправките чрез задраскване, изтриване и по какъвто и да било начин правят невалидна съответната комбинация в Тото 2 или предвиждане за отделната среща в Спорт тото 1. Българският спортен тотализатор не взема под внимание при разпределяне на печалбите такива комбинации или предвиждания.

(3) При нееднакво попълване на трите отрязъка от фиша печалба се одобрява доколкото съществува еднаквост в попълването на отрязъците "В" и "С".

(4) Не се разрешава задраскването на попълнени комбинации или колонки. Такива комбинации и колонки са невалидни.

(5) Участникът в тиража е длъжен да осигури четливи и точни копия, т.е. еднаквост на попълването в отрязъците "А", "В" и "С".

Чл. 10. (1) При подаването на фиша приемателният пункт подпечатва и номерира с един и същ номер трите отрязъка на фиша. Приемателният пункт откъсва отрязък "А" и го предава на участника, а отрязъците "В" и "С" изпраща на съответния център за обработка с оглед да се получат там в срок преди провеждането на тиража, както следва:

1. за редовните тиражи на Спорт тото 1 – събота до 10 ч. преди обяд;

2. за редовните тиражи на Тото 2 – неделя до 10 ч. преди обяд;

3. за извънредните тиражи на Спорт тото 1 и Тото 2 – до 10 ч. преди обяд в деня на провеждането на тиража.

(2) Правото на печалба се установява единствено с отрязъците "В" и "С".

(3) Отрязък "А" служи само като документ, срещу който се изплаща на предявителя печалбата, одобрена по отрязъците "В" и "С".

Чл. 11. Ако участникът в тиража желае печалбата да му бъде изплатена в друго селище, при подаването на фиша вписва на определеното място името на града или селото и окръга и евентуално номера на контролния печат на приемателния пункт, където да се изплати печалбата.

Чл. 12. Срокът за приемане на фишовете от всеки приемателен пункт се определя съобразно отдалечеността му от съответния център за обработка с оглед спазването на сроковете по чл. 10, ал. 1 .

Чл. 13. Не се позволяват никакви изменения в съдържанието на попълнения фиш след подаването му в приемателния пункт.

Чл. 14. След изтичането на определения срок за приемане на фишовете приемателният пункт изпраща незабавно отрязъците "В" и "С" от приетите фишове на съответния център за обработка, за да се получат в сроковете по чл. 10, ал. 1 .

Чл. 15. (1) Фишовете, чиито отрязъци "В" и "С" са получени късно или изобщо не са получени в хранилището на съответния център за обработка, са невалидни и не участвуват при разпределянето на печалбите съгласно Указ № 350 на Държавния съвет от 1960 г. (Изв., бр. 78 от 1960 г.).

(2) В центровете за обработка служебни комисии съставят протоколи, в които се отбелязват пропуските и липсите в описите на приемателните пунктове.

(3) При рекламации от страна на отделни участници, придружени с отрязък "А", специална обществено-контролна комисия, назначена със заповед на ръководителя на центъра за обработка, извършва проверка по описите на приемателните пунктове и протокола на комисията по ал. 2 и дава мнение по основателността на рекламацията. Недоволният може да отнесе спора пред съда.

(4) Получените в срок отрязъци "В" и "С" участвуват в разпределянето на печалбите за този тираж, с който са получени в хранилището на съответния център за обработка независимо от това, кой тираж е вписан върху тях.

Раздел II – Участие в играта Спорт тото 1

Чл. 16. Участникът в играта цели да познае победителите и равните резултати от състезанията по предварително обявената за тиража програма.

Чл. 17. Предвиждането на победа за отбора-домакин (вписан първи в програмата) се бележи със знака 1. Победа за отбора-гост (вписан втори в програмата) се бележи със знака 2. Предвиждането за равен резултат се бележи със знака X. Отбелязването на предвижданията с други знаци прави съответното предвиждане невалидно.

Чл. 18. (1) Фишовете за участие в Спорт тото 1 са: с определен брой колонки – за пълно изписване на предвижданията, и фишове за съкратено записване. Фишовете за съкратено записване са за участие с номерирани системи и пълно комбиниране по издания на Българския спортен тотализатор.

(2) Всеки отрязък на фиша за пълно изписване на предвижданията има еднакъв брой номерирани отвесни колонки. Всяка колонка, попълнена еднакво в трите отрязъка, представлява отделно участие.

(3) Задължително във всеки отрязък на фиша трябва да бъдат попълнени най-малко две колонки. За всяка попълнена колонка се внасят 0,20 лв. Участникът зачертава непопълнените колонки в трите отрязъка на фиша.

(4) За участието с фишове за съкратено записване Българският спортен тотализатор издава специални указания за начина на попълването на фиша и таблици за изчисляване броя на печалбите. При участието с фишове за съкратено записване се прилагат и всички разпоредби на този правилник.

Чл. 19. (1) Играта Спорт тото 1 има две разновидности със самостоятелни програми:

1. едната програма съдържа 13 срещи; участникът попълва предвижданията си за 13-те срещи;

2. другата програма съдържа 9 срещи; участникът попълва предвижданията си за 9-те срещи.

(2) Участието в тиражите се извършва с отделни вноски за всяка игра. Не е задължително участието едновременно и в двете игри.

Чл. 20. (1) Играта с 13 срещи има четири печеливши групи. В I печеливша група се включват колонките, в които са познати резултатите от 13-те срещи. Във II – тези, в които са познати резултатите от 12 срещи, в ..III – тези, в които са познати резултатите от 11 срещи, и в IV – тези, в: които са познати резултатите от 10 срещи.

(2) Играта с 9 срещи има само една печеливша група, в която се включват колонките, в които са познати резултатите от 9-те срещи.

Чл. 21. Половината от постъпилите суми за даден тираж се раздават като печалби и се разпределят, както следва:

1. за играта с 13 срещи:

а) на I печеливша група – 20%;

б) на II печеливша група – 20%;

в) на III печеливша група – 25%;

г) на IV печеливша група – 35%;

2. за играта с 9 срещи: на I печеливша група – 100%.

Чл. 22. Сумата за печалби във всяка група се разпределя по равно между броя на печелившите колонки в групата.

Чл. 23. Ако никой не е познал резултатите от 13-те срещи, сумата, определена за печалби на I печеливша група, се разпределя между по-ниските печеливши групи, както следва:

1. на II печеливша група – 20%;

2. на III печеливша група – 30%;

3. на IV печеливша група – 50%.

Чл. 24. Ако никой не е познал резултатите от 13-те и 12-те срещи, сумата, определена за тях, се разпределя между по-ниските печеливши групи, както следва:

1. на III печеливша група – 40%;

2. на IV печеливша група – 60%.

Чл. 25. Ако никой не е познал резултатите от 13-те, 12-те и 11-те срещи, сумата, определена за тях, се прехвърля на IV печеливша група.

Чл. 26. (1) Ако никой не е познал резултатите от 13-те, 12-те, 11-те и 10-те срещи, сумата, определена за печалби, се разпределя между позналите 9 резултата. Ако в този случай размерът на печалбата за една колонка е под 0,30 лв., цялата сума се прехвърля за следващия тираж. Това се обявява чрез бюлетина "Спорт тото".

(2) При играта с 9 срещи, ако никой не е познал резултатите от 9-те срещи, цялата сума, определена за печалби, се разпределя между позналите 8 резултата. Ако в този случай размерът на печалбата за една колонка е под 0,30 лв., цялата сума, определена за печалби, се прехвърля за следващия тираж.

Чл. 27. (1) Максималната печалба за една колонка е 20 000 лв., а минималната – 0,30 лв.

(2) Ако след определяне на максималните печалби се яви остатък в някоя печеливша група, той се разпределя между по-ниските групи по процентите, посочени в чл. 23 и 24 , а остатъкът от III група се прехвърля на IV група.

(3) При играта с 9 срещи, ако след определяне на максималните печалби за познати 9 резултата се яви остатък, той се разпределя между позналите 8 резултата при условие, че може да им се раздаде минималната печалба.

Чл. 28. Печалба, получена по една колонка, не изключва възможността за печалба и от друга колонка от същия фиш.

Чл. 29. При определяне на печалбите се вземат под внимание само резултатите, получени в редовното време на състезанието без продълженията.

Чл. 30. Допълнителните промени в резултата (например присъждането на служебен резултат и др.) не се вземат под внимание при определяне на печалбите.

Чл. 31. (1) Срещата остава валидна за тиража и при изменение на същността й (например от среща за първенство става приятелска среща) или на условията за нейното провеждане.

(2) Промяната на града или на стадиона не се вземат под внимание при определяне резултата от състезанието. Единствено меродавна е обявената програма за тиража.

Чл. 32. (1) За определяне резултатите от неиграните, незавършените (прекъснатите) и отложените срещи, включени в програмата, се тегли жребие по предварително обявено служебно предвиждане, изразяващо съотношението на вероятните единици, хиксове и двойки, като общият им брой се определя в рамките на 10 знака. Служебното предвиждане се обнародва в бюлетина "Спорт тото".

(2) Тегленето на жребия се извършва публично по ред и начин, определени от Българския спортен тотализатор.

Раздел III – Участие в играта Тото 2

Чл. 33. (1) Във фишовете на Тото 2 са отпечатани числата от 1 до 49, отговарящи на наименованията на отделни видове спорт. Участникът цели улучването на 6 избрани числа, като зачертава със знака X квадратчетата, в които са отпечатани числата.

(2) Зачертаването на повече от 6 числа или зачертаването им с други знаци, а не със знака X прави съответната комбинация или фиш за съкратено записване невалидни.

Чл. 34. (1) Фишовете за участие в Тото 2 са с определен брой комбинации и фишове за съкратено записване. Фишовете за съкратено записване са за участие с номерирани системи и пълно комбиниране по издания на Българския спортен тотализатор.

(2) За всяка попълнена комбинация за двете тегления за един тираж се внасят 0,60 лв., от които 0,30 лв. за първото и 0,30 лв. за второто теглене.

(3) За участието с фишове за съкратено записване Българският спортен тотализатор издава специални указания за начина на попълването на фиша и таблици за изчисляване броя на печалбите. При участие с фишове за съкратено записване се прилагат и всички разпоредби на този правилник.

Чл. 35. (1) Във всеки тираж от 49-те числа се извършват по две тегления на 6 редовни и едно или повече допълнителни числа. Броят на допълнителните числа се определя с решение на Българския спортен тотализатор и влиза в сила след обнародването му в бюлетина "Спорт тото".

(2) Тегленето на числата се извършва публично под контрола на комисия, назначена от Българския спортен тотализатор, с участието на представител на Министерството на финансите, който по право е председател на комисията.

Чл. 36. В I печеливша група се включват улучилите 6 числа, във II – улучилите 5 числа, в III – улучилите 4 числа и в IV – улучилите 3 числа.

Чл. 37. Допълнителните числа не се вземат под внимание за включване във II, III и IV печеливша група. Улучването на 5 числа и едно от допълнителните (5 + 1) създава следните права:

1. когато няма улучени 6 числа, комбинациите с улучени 5 + 1 се включват в I печеливша група;

2. когато има улучени 6 числа, остатъкът от сумата за печалби от 1 печеливша група се разпределя между улучилите 5 + 1. Ако в този случай размерът на печалбите за улучилите 5 + 1 е по-малък или равен с размера на печалбите за II печеливша група, те (5 + 1) се включват във II – печеливша група. Размерът на печалбата им се определя от сбора на полагащата се печалба за II група и от разпределения преди това остатък от I група. Закръгляването на печалбата се извършва след определянето на окончателния й размер, който се състои от сбора на полагащата се печалба за II група и разделения остатък от I група;

3. когато има улучени 6 числа и няма остатък от сумата за печалби, 5 + 1 се включват във II печеливша група и се допълват съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2, буква "в" .

Чл. 38. Половината от постъпилите суми за съответното теглене на даден тираж се раздават като печалби и се разпределят, както следва:

1. на I печеливша група – 20%;

2. на II печеливша група – 20%;

3. на III печеливша група – 25%;

4. на IV печеливша група – 35%.

Чл. 39. Сумата за печалби във всяка група се разпределя поравно между броя на печелившите комбинации в групата.

Чл. 40. Ако никой не е улучил 6 и 5 + 1 числа, сумата, определена за печалби на I печеливша група, се разпределя между по-ниските печеливши групи, както следва:

1. на II печеливша група – 20%;

2. на III печеливша група – 30%;

3. на IV печеливша група – 50%.

Чл. 41. Ако никой не е улучил 6, 5 + 1 и 5 числа, сумата, определена за печалби, се разпределя между по-ниските печеливши групи, както следва:

1. на III печеливша група – 40%;

2. на IV печеливша група – 60%.

Чл. 42. Ако никой не е улучил 6, 5 + 1, 5 и 4 числа, сумата, определена за печалби, се разпределя между улучилите 3 числа.

Чл. 43. Ако никой не е улучил 6, 5 + 1, 5, 4 и 3 числа, сумата, определена за печалби в този тираж, се прехвърля за следващия тираж. Това се обявява чрез бюлетина "Спорт тото".

Чл. 44. (1) Максималната печалба за 6 улучени числа, но не и за 5 + 1, е 20 000 лв.

(2) Максималната печалба за една комбинация, включително и за 5 + 1, е 15 000 лв., а минималната -0,30 лв.

(3) Ако след определяне на максималните печалби се яви остатък в някоя група, той се разпределя между по-ниските групи по процентите, посочени в чл. 40 и 41 , а остатъкът от III група се прехвърля на IV група.

Раздел IV – Печалби

Чл. 45. Ако размерът на печалбите в дадена печеливша група е по-малък от 0,30 лв., сумата, определена за печалби в тази група, се прехвърля на следващата по-висока група или по решение на Централната дирекция на Българския спортен тотализатор се допълва до 0,30 лв. от общия набирателен фонд по чл. 48 .

Чл. 46. В случаите, когато размерът на отделната печалба от по-ниската група е по-голям от този на по-високата група, сумите за печалби на двете групи се събират и се разпределят поравно между печелившите от двете групи.

Чл. 47. Печалбите до 2 лв. се закръгляват на 10 стотинки, от 2 до 20 лв. – на 50 стотинки и на цели левове, от 20 до 1000 лв. – на цели левове, а над 1000 лв. – на 10 лв. – всички на ниската граница.

Чл. 48. (1) Всички суми, останали след окръгленията на печалбите, образуват общ набирателен фонд, който се разходва за:

1. изплащане на печалби по рекламации;

2. допълване на печалби:

а) до минималния размер или до най-близката кръгла по-висока граница съгласно чл. 47 независимо от групата;

б) за 6 улучени числа до максималния размер в рамките на не повече от 60 000 лв. на тираж;

в) за 5 + 1 улучени числа до максималния размер в рамките на не повече от 20 000 лв. на тираж;

3. допълнителни печалби;

4. раздаване на агитационно-рекламни сувенири, безплатни фишове и др.

(2) По т. 1 на ал. 1 се обезпечава задължителен минимум от 130 000 лв., след което могат да се разходват средства по останалите точки.

(3) Допълването по т. 2 на ал. 1 се извършва по решение на Централната дирекция на Българския спортен тотализатор и се вписва в протокол. В него задължително се отбелязва за кои печеливши групи се дават допълнително раздадените суми.

Чл. 49. (1) Печалбите се изплащат от приемателния пункт, където е подаден фишът, срещу задължително представяне на отрязък "А". Изплащането се извършва въз основа на отрязък "В" или съответен документ, който е изпратен на приемателния пункт от центъра за обработка.

(2) Не се изплаща печалба без отрязък "А" или ако отрязък "А" носи друга серия и номер, различни от отрязък "В" или от вписаните в описа.

(3) При загубване или унищожаване на отрязък "А" участникът може да потърси правата си върху печалбата по съдебен ред чрез установителен иск по чл. 97, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс . Съдебните и деловодните разноски са за негова сметка.

Чл. 50. Печалби, непотърсени до 45 дни, считано от следващия ден на провеждането на тиража, се възстановяват по сметката на Българския спортен тотализатор. Използуването на тези средства става в съответствие с утвърдения финансов план на Българския спортен тотализатор.

Чл. 51. Българският спортен тотализатор обявява чрез средствата за масова информация броя и размерите на печалбите по печеливши групи.

Чл. 52. (1) Освен редовните печалби Българският спортен тотализатор може да раздава на участниците допълнителни парични или предметни печалби. Допълнителната печалба се получава независимо от максималния размер на редовната печалба.

(2) Средствата за допълнителните печалби се вземат от набирателния фонд по чл. 48 или от увеличена вноска за участие.

Раздел V – Рекламации

Чл. 53. (1) Рекламации за неодобрени печалби се приемат само в центъра, който е обработвал фишовете, в срока по чл. 50 , след изтичането на който отрязъците "В" и "С" от съответния тираж се унищожават.

(2) Рекламациите се правят по образец, приложен към правилника. Към образеца се прилага отрязък "А", на нелицевата страна на който участникът написва собственоръчно трите си имена и се подписва. Рекламациите се считат за невалидни, ако не са направени по този ред.

(3) Рекламациите се разглеждат от центъра за обработка на фишовете. Участникът може да поиска преразглеждането на отговора от Централната дирекция на Българския спортен тотализатор в 7-дневен срок от получаването му. След това той може да отнесе спора пред съда.

Чл. 54. От фонда по чл. 48, ал. 1, т. 1 се изплащат печалби само за фишове, чиито отрязъци "В" и "С" са получени в съответния център за обработка в определените срокове по чл. 10, ал. 1 .

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (1) Отношенията между участниците в тиражите от една страна, и Българският спортен тотализатор и органите и лицата, натоварени с приемането и пренасянето на фишовете -от друга, се уреждат съгласно условията на този правилник.

(2) Разпоредбите на правилника, отнасящи се до правата и задълженията на Българския спортен тотализатор, имат силата на общи условия по чл. 16 от Закона за задълженията и договорите . Договорът с участниците се счита за сключен с получаването на отрязъците "В" и "С" от фиша в определения срок по чл. 10, ал. 1 в хранилището на съответния център за обработка.

(3) При неправилно попълване на фиша внесените суми не се връщат обратно.

(4) Претенции за непознаване изискванията на правилника не се уважават.

§ 2. (1) Българският спортен тотализатор и натоварените с приемането и пренасянето на фишовете органи и лица не носят отговорност за вреди – пропусната полза и претърпени загуби, причинени на участниците поради неполучаване в хранилището на съответния център за обработка на отрязъците "В" и "С" от фишовете им в определените срокове по чл. 10, ал. 1 .

(2) В случаите по ал. 1 на участниците се връщат направените вноски за тиража и стойността на фиша срещу представяне на отрязък "А" от фиша.

(3) За неполучени в определените срокове по чл. 10, ал. 1 отрязъци "В" и "С" в хранилището на съответния център за обработка от лицата, упълномощени да приемат, изпращат и пренасят тези фишове, се търси съответна дисциплинарна или наказателна отговорност.

§ 3. Българският спортен тотализатор може да въвежда и други игри чрез съответно изменение и допълнение на този правилник.

§ 4. Българският спортен тотализатор ще определи допълнително датата, от която ще се въведе играта с 9 срещи в Спорт тото 1.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 5. Правилникът се издава на основание т. 27, буква "а" от Постановление № 18 на Министерския съвет от 31 януари 1957 г. във връзка с чл. 16 от Закона за задълженията и договорите , член единствен от Указ № 350 от 1960 г. за уреждане на някои взаимоотношения между Спортния тотализатор при Българския съюз за физическа култура и спорт и участниците в тиражите му (ДВ, бр. 78 от 1960 г.) и отменя Правилника за игралните условия на Спортния тотализатор (обн., Изв., бр. 23 от 1959 г., изм. и доп., бр. 78 от 1960 г., ДВ, бр. 8 и 34 от 1962 г., бр. 19 от 1964 г., бр. 14 от 1969 г., бр. 96 от 1969 г. и бр. 68 от 1971 г.).

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Изискванията на правилника се отнасят за изпълнение и приемане на всички видове зидарии с керамични тухли и изделия, естествени камъни, бетонни блокове, гипсови плочи, кухи стъклени блокове и др. при всички видове сгради и съоръжения.

Чл. 2. (1) Всички видове зидарии се изпълняват по работни проекти, технологични карти и писани технологии при спазване на изискванията на този правилник и специфичните нормативни документи за сградите и съоръженията.

(2) За зидарии на мостове, водостоци и хидротехнически съоръжения, освен изискванията на този правилник, важат и изискванията на правилниците за изпълнение и приемане на строителните и монтажните работи за тези съоръжения.

(3) При изпълнение на зидани конструкции в земетръсни райони се спазват и изискванията на "Правилник за строителство в земетръсни райони".

Чл. 3. При извършване на всички видове зидарски работи се спазват изискванията на Правилник по безопасност на труда при строително-монтажните работи Д-02-001 (бел. ред. виж Строителен законник, първа част, изд. "Стройексперт-СЕК, 1996 г.).

Глава втора – МАТЕРИАЛИ

Чл. 4. (1) Материалите и изделията, предназначени за изпълнение на зидани конструкции, се допускат за употреба след провеждането на входящ контрол и доказване на пригодността им съгласно изискванията на съответните стандартизационни документи (БДС, ОН, ЗН). Списък на действащите към момента на утвърждаването на този правилник нормативни документи е даден в приложение (бел. ред. виж и измененията в Кратък строителен наръчник и сп. "Строителен обзор").

(2) Употребата на нови материали за зидарии се допуска при наличие на нормативни документи за тяхното производство и начин на изпълнение на зиданите конструкции.

Чл. 5. Транспортирането и складирането на материалите за зидарии на строителната площадка се извършва при спазване на изискванията на стандартите и нормалите за всеки вид материал или изделие в съответствие с работния проект за организация и изпълнение на строителството (РПОИС).

Глава трета – ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗИДАНИ КОНСТРУКЦИИ

Раздел I – Общи изисквания

Чл. 6. Изпълнението на зидани конструкции се извършва на основа на технологични карти и РПОИС в съответствие с проектната документация за вида и размера на зидовете; вида и качествата на зидарийните тела и разтвора, и на детайлите за превръзките на редовете и за връзките на зидариите с носещи конструкции и помежду им.

Чл. 7. При изпълнението на зидариите разтворите, приготвени с хидравлично свързващи вещества, трябва да се употребяват преди да са започнали да се втвърдяват. За осигуряване на необходимата им пластичност по време на полагането те трябва периодично да се разбъркват.

Чл. 8. При сухо, топло и ветровито време керамичните изделия, бетонните блокове и естественият камък трябва да се мокрят с вода преди зидането и да се влагат в зидарията във влажно състояние. Чл. 9 (1) Изпълнението на зидани конструкции в основи се започва непосредствено след завършването на земните работи. (2) Зидането на стени върху бетонни и стоманобетонни конструкции трябва да започва след достигането на якостта на натиск на бетона, предписана в проекта.

Чл. 10. (1) Всички видове отвори, канали, ниши, компенсационни фуги, щурцове и др. се изпълняват по време на зидането по проекта.

(2) Оставянето на допълнителни отвори в зидариите се допуска само ако са предвидени в РПОИС.

(3) В отворите за врати, прозорци и др. подобни, по време на зидането, се поставят клепета по брой и вид съгласно детайлите в проекта. Дървените клепета се импрегнират за предпазване от гниене и дървояди. Закрепването на дограмата се извършва по детайл в проекта.

Чл. 11. (1) При зидането трябва да се спазва линията на зида, хоризонталното положение на редовете, вертикалността на ръбовете и ъглите и равнинността на стените в съответствие с изискванията на проекта.

(2) При зидането на редовете, всяка вертикална фуга от долния ред трябва да се пресича от зидарийното тяло от горния ред. Разместването на вертикалните фуги на редовете трябва да бъде най-малко с 1/4 от размера на зидарийното тяло.

Чл. 12. (1) Зидането трябва да се извършва равномерно по целия етаж на сградата и се прекъсва при необходимост по наклонена или вертикална стъпаловидна линия.

(2) При прекъсване на зидането празнините между зидарийните тела се запълват с разтвор и се вземат мерки за защита от атмосферни въздействия. Изискването не важи при изпълнение на сухи зидарии.

(3) Продължаването на зидането след прекъсване и зазиждане на оставени отвори се извършва при спазване на системата на превръзката на редовете и заклинването във височина и в страничните плоскости.

Чл. 13. Зидането при височина на зидовете над 1.50 м се извършва с помощта на работно скеле, съгласно РПОИС.

Чл. 14. При изграждането на свободно стоящи зидове, същите се укрепват съгласно РПОИС.

Чл. 15. Облицовките на неносещи фасадни стени могат да се изпълняват отделно или едновременно със зидането, съгласно проекта.

Раздел II – Зидария от каменни материали и бетонни блокове

Чл. 16. (1) Каменната зидария се изпълнява от естествени дялани или ломени камъни като: еднолицева, двулицева, суха или на разтвор с хоризонтални редове или циклопна, с вдлъбнати или изпъкнали фуги в съответствие с проекта и технологичните карти.

(2) Изпълнението на декоративна зидария от объл камък, облицовъчни зидарии от мраморни плочи и глицзидарии се извършва по детайли в проекта.

Чл. 17. (1) При зидането всеки камък трябва да лежи устойчиво, като се допира до съседните камъни във възможно най-много точки, но не по-малко от три.

(2) При изпълнението на циклопна зидария трябва да се осигурява плътно допиране на камъните и цялостно запълване на фугите с разтвор.

Чл. 18. (1) При зидане с ломен камък редовете трябва да се хоризонтират и подравняват най-малко един път на два-три реда, а при зидане с дялан камък и бетонни блокове най-малко един път през 4 до 6 реда.

(2) Подравняващите и укрепващи пояси да се изпълняват по детайл и с материали, предписани в проекта.

Чл. 19. (1) Зидариите от бетонни блокове се изпълняват от зидарийни тела от обикновен, лек и клетъчен бетон, съгласно проекта.

(2) Запълването на кухините при кухи бетонни блокове с топлоизолационни материали, ако е предвидено в проекта, се извършва ръчно.

Раздел III – Зидария от керамични плътни и кухи тухли

Чл. 20. Зидариите се изпълняват от керамични плътни или кухи тухли като: обикновени, фугирани с обикновени тухли и зидове с облицовъчни тухли, съгласно проекта и технологичните карти.

Чл. 21. (1) Независимо от системата на превръзка напречните редове при зидарии на тухлени колони, корнизи и при зидарии между отвори с ширина по-малка от 2 1/2 тухли се изпълняват само от цели тухли.

(2) Използването на по-малки парчета от тухли се допуска в надлъжните редове и при пълнеж в количество не повече от 25 % от вложените цели тухли в реда.

Чл. 22. Хоризонталните и вертикалните напречни фуги при зидането на носещи стени и колони, както и при всички видове зидани конструкции в земетръсни райони, трябва да се запълват изцяло с разтвор. В тези случаи зидариите се изпълняват само от плътни тухли.

Чл. 23. (1) Зидането на корнизи и парапети от тухли се изпълняват по проект.

(2) Конзолното изнасяне на тухлите на всеки ред в корнизите трябва да бъде не повече от 1/3 тухла, а общата издаденост на неармирани корнизи не трябва да бъде повече от половин дебелина на стената.

(3) Зидането на парапети с височина по-голяма от трикратната им дебелина и на корнизи, издадени повече от половината дебелина на стената, трябва да се извършва с разтвор с марка не по-ниска от 2.5 МРа, ако марката не е дадена в проекта.

Чл. 24. Изпълнението на зидарии с кухи тухли се извършва като тухлите се нареждат така, че кухините им да са успоредни на стената.

Чл. 25. Армирана тухлена зидария се изпълнява само по проект.

Чл. 26. Прекъсването на зидарията се извършва в съответствие с изискванията на чл. 12, като стъпаловидните отстъпи се изпълняват от цели тухли с излизане с размер на половин тухла.

Раздел IV – Зидария от гипсови плочи и стъклени кухи блокчета и профили

Чл. 27. Зидариите от гипсови плочи, стъклени кухи блокчета и П-образно профилно стъкло се изпълняват по проект и технологични карти.

Чл. 28. (1) Зидането с гипсови плочи се извършва при едноредна система на превръзка с плътни хоризонтални и вертикални фуги, с предписаните видове и марки на разтворите и лепилата в проекта. Повърхностите на стените трябва да бъдат равни, плътни и гладки.

(2) Връзката на стените от гипсови плочи с подовата конструкция, тавана и другите стени се изпълнява по детайл в проекта. Между тавана и последния ред от гипсовите плочи се оставя компенсационна фуга, запълнена с еластичен или леснодеформиращ се материал, както е предвидено в проекта.

Чл. 29. (1) Изпълнението на светопрозрачни неносещи ограждения от кухи стъклени блокове се извършва едновременно с изпълнението на обкантващата рамка, съгласно проекта, чрез поелементно иззиждане на място или във вид на стъклопанели.

(2) Зидането с кухи стъклени блокчета се извършва на ребро без превръзка с армиране на хоризонталните и вертикални фуги по детайл в проекта. Видимата ширина на фугите трябва да съответства на предписаната в проекта.

(3) При запълването на големи отвори зидовете се укрепват съгласно проекта.

Чл. 30. Огражденията от П-образно профилно стъкло се изпълняват по проект чрез поелементно нареждане на местостроежа или като монтиране на предварително изготвени елементи, едноредно или двуредно с обкантваща рамка. Между обкантващата рамка и тавана се оставя компенсационна фуга, както в чл. 28, (2).

Раздел V – Зидане на дъги и сводове

Чл. 31. Зидането на дъги и сводове се извършва от тухли, бетонни и каменни блокове с профилна форма, по детайли в проекта.

Чл. 32. При зидането се използва кофраж, конструкцията на който трябва да дава възможност за равномерно освобождаване на зидарията при декофриране.

Чл. 33. Зидането на сводове с двойна кривина, полукръгови дъги и сводове трябва да се изпълнява едновременно от двете страни на свода.

Чл. 34. Натягането на обтегачите, свалянето на кофража и натоварването на сводовете и дъгите се извършват в срокове и достигната якост на разтвора, предписани в проекта.

Раздел VI – Зидане на комини и вентилационни канали

Чл. 35. Изпълнението на комини, вентилационни канали и противопожарни устройства се извършва по детайлите в проекта.

Чл. 36. В комините не се допуска превръзването на основната зидария с футировката от огнеупорни тухли.

Чл. 37. (1) Хоризонталните и вертикалните фуги трябва да се изпълват изцяло с разтвор.

(2) В хода на зидането вътрешните повърхности се намазват плътно и гладко.

(3) Противопожарните устройства се изграждат едновременно с изпълнението на зидарията.

Чл. 38. Горната част на зидарията на комините и вентилационните канали трябва да е защитена от атмосферните валежи и се изпълнява по детайл в проекта.

Глава четвърта – ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗИДАРСКИ РАБОТИ В ЗИМНИ УСЛОВИЯ

Чл. 39. Изпълнението на зидарски работи в зимни условия се допуска да се извършва при средноденонощна температура не по-ниска от -10°С при спазване на предписанията в проекта.

Чл. 40. Зидарийните тела трябва да се съхраняват на сухо, като се предпазват от сняг и заледяване.

Чл. 41. (1) Зидането се извършва с циментови и смесени разтвори с вид и марка съгласно проекта. Ако в проекта липсват такива указания, марката на разтворите не трябва да е по-ниска от 2.5 МРа при зидане на стени и 5 МРа при зидане на колони.

(2) Температурата на разтвора към момента на полагане трябва да бъде не по-ниска от +10°С.

(3) За осигуряване на втвърдяването и набирането на необходимата якост на разтвора по предписание в проекта се използват химически добавки и други подходящи мероприятия.

(4) Не се допуска при изпълнението на зидарии в зимни условия на жилищни, административни и културно-битови сгради използването на химически добавки, съдържащи хлориди.

Глава пета – КОНТРОЛ, ПРИЕМАНЕ И ИЗМЕРВАНЕ

Раздел I – Контрол върху качеството на материалите и изпълнението на зиданите конструкции

Чл. 42. Контролът върху качеството на доставените материали за изпълнение на зидариите се провежда от отговорната лаборатория в съответствие с изискванията за входящ контрол по БДС 20.01. и по методиките на съответните стандарти и нормали.

Чл. 43. (1) За контролиране на геометричните характеристики на зидариите по време на изпълнението бригадите трябва да са обезпечени с необходимите измерителни приспособления и уреди.

(2) Проверките за дебелината на зидовете, праволинейността и хоризонталността на редовете, ширината на фугите и отворите, вертикалността и равнинността на стените се извършват не по-малко от два пъти на 1 м височина на зида и при завършване на зидарията на етажа.

Чл. 44. При извършване на зидарски работи в зимни условия се води дневник, в който ежедневно се нанасят данни за атмосферните условия – температура на въздуха, наличие на валежи, температура на разтвора по време на полагането и други данни, ако са предписани в проекта.

Раздел II – Приемане на зидани конструкции

Чл. 45. Приемането на всички видове зидарии се извършва преди изпълнението на мазилките или облицовките.

Чл. 46. При приемането на завършени зидарии се прави проверка на:

1. размерите на зидарията; връзката й с другите конструктивни елементи; изпълнението на превръзката на редовете, ширината и запълването на фугите; вертикалното положение на повърхностите на стените и ъглите; равнинността на стените; вида и качествата на използваните материали и др. в съответствие с предписанията на проекта, положенията, заложени в този правилник; удостоверенията за качествата на материалите и протоколите от изпитванията;

2. за скритите работи се представят съставените актове за приемането им, съгласно ПКС (бел. ред. виж образците в Кратък строителен наръчник);

3. отклоненията в положението и размерите на зиданите конструкции от проектните решения не трябва да превишават стойностите, посочени в табл. 9.1.

Чл. 47. Отклоненията при сводовете с двойна крива от проектните размери не трябва да превишават:

1. в ключа на отвора 1/200 от стрелката;

2. в ширината на отвора на свода – 10 мм. Таблица 9.1 Наименование на допустимите отклонения Допустими отклонения в мм Каменна зидария Зидария от тухли и камъни с правилна форма основа стени колони основа стени колони 1. Отклонение от проектните размери а) по дебелина +30 +10 +20 – +15 – 6) по височина -20 -10 -10 -15 -10 -10 +25 +15 +25 +15 +15 +15 в) по ширина – -20 – – -20 – г) по ширина – +20 – – +20 – д) по изместване на осите на прозоречните отвори – 20 – – 20 – е) по изместване осите на конструкциите 10 15 10 10 10 10 2. Отклонение на повърхността и ъглите oт вертикалната линия а) на един етаж . 20 15 10 10 10 б) по цялата сграда 20 30 30 20 30 30 3. Отклонение на редовете от хоризонталната линия при 10 000 мм дължина 30 20 – 30 20 – 4. Неравности на вертикалната повърхност при поставяне на мастар с дължина 2000 мм а) с измазване – 15 15 – 10 5 б) без измазване 20 15 15 5 5 –

Чл. 48. При зидарии с гипсови плочи неравностите на повърхността на стените не трябва да превишават повече от 2 мм при поставяне на мастар с дължина 2000 мм.

Чл. 49. (1) Херметичността на стените на вентилационните канали и комините трябва да изключва проникването на дим в съседните помещения и помежду им.

(2) С пробно запалване се проверява херметичността на комините и вентилационните канали.

Раздел III – Измерване на зидарските работи

Чл. 50. (1) Зидарските работи независимо от техния вид и материал, от които са изработени, се измерват в кубически метри.

(2) Едноредни зидарии с дебелина до 12 см и двуредни с междинна тухлена превръзка се измерват в квадратни метри.

Чл. 51. Зидарии с дървени скелети или стоманена конструкция и облекчените видове зидарии със или без пълнеж от друг материал се измерват в кубически метри, без да се приспадат дървените или стоманени елементи.

Чл. 52. Издадени части от зидарии, като корнизи, рамки около отвора, подпрозоречни прагове, пиластри, конзоли, цокли и др. подобни се мерят в кубически метри по най-голямата видима дължина и по най-малкия описан паралелограм, когато са издадени повече от 6 см пред зидарията и имат ширина над 12 см. Чл. 53 Сводове на отвори или помещения се измерват в кубически метри. Плоски сводове (при размер на стрелката по-малко от 1/6 от отвора) се измерват по размера на отвора (помещението) и дебелината на свода. Сводовете с по-големи стрелки се измерват по долната им развита повърхност и дебелината на свода.

Чл. 54. При липса на мазилка фугировката на зиданите стени се измерва на квадратен метър фугирана плоскост по правилата, установени за мазилките.

Чл. 55. При измерването на зидариите се спадат следните части:

1. всички видове зазидани тела, като камъни, бетонни блокове, стоманобетонни елементи, дървени или стоманени части и др. подобни, които имат включен в зидарията обем, по-голям от 0.10 м3;

2. въздушни кухини, на които най-малкият размер е по-голям от 8 см;

3. всички вдлъбнати части, ниши и др. подобни, които имат обем, по-голям от 0.10 м3;

4. канали за комини, вентилации, инсталации, отвори и др. подобни, които имат сечение, по-голямо от 0.06 м2;

5. всички отвори за прозорци, врати, монтажни отвори и др. подобни с квадратура, по-голяма от 0.5 м2 се спадат съобразно обема или квадратурата, които те заемат в зидарията, мерени по най-малката светла мярка;

6. всички стоманобетонни работи.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Плътни тухли – плътни тухли и тухли с кухинност по обем до 20 % по БДС 25.

§ 2. Кухи тухли – тухли с кухинност по обем над 20 % по БДС 626.

§ 3. Глинени лицеви тухли – тухли за изпълнение на видима (лицева) зидария без мазилка по БДС 8269.

§ 4. Зидарийно тяло – всички видове естествени или изкуствени керамични, бетонни, каменни, гипсови, стъклени и други тела, които се използват за изграждане на зидани конструкции.

§ 5. Суха зидария – зидария, при която зидарийните тела се нареждат на сухо, без да се слепват с разтвор.

§ 6. Фугирана зидария – лицева зидария с допълнително обработени фуги с разтвор.

§ 7. Облицовъчна зидария – всички видове зидарии без мазилка.

§ 8. Циклопна зидария – гладка еднолицева безредова зидария, при която в една точка се пресичат три и повече фуги (или се срещат три и повече върха на зидарийните тела).

§ 9. Глицзидария – гладка еднолицева зидария от цепен камък.

§ 10. Футировка – защитна зидария, изпълнена от специални тухли (огнеупорни, киселиноустойчиви и др.).

§ 11. Зимни условия – при изпълнение на зидарски работи в условия, при които средноденонощната температура на въздуха е под плюс 5°С и минималната денонощна е под 0°С.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 12. Правилникът е съгласуван с всички заинтересовани ведомства, утвърден е със заповед № РД 14-02-122 от 2.03.1984 г. на МССУ и влиза в сила от 1.07.1984 г.

§ 13. Правилникът отменя:

1. Раздел II "Зидарски работи" от ПИПСМР от 1967 г.;

2. Указания за производство, транспорт и монтаж на ивични гипсови елементи, 1972 г.;

3. Указания за приложението на плътни варопепелни тухли в строителството – БСА, 6/1965 г.;

4. Временна инструкция за употреба на талово масло и сапунена каша във варовите разтвори за зидарии и мазилка – БСА, 3-4/1960 г.;

5. Указания за проектиране и изпълнение на зидарии с блокове от клетъчен бетон, БСА, 10/1973 г.;

6. Указания за приложение на кухи стъклени блокове в строителството – БСА, 9-10/1976 г.;

7. Указания за приложение на профилно стъкло в строителството – БСА 10/1976 г.;

8. Указания за залепване на всички видове разпределителни стенни елементи и изделия от гипс с модифицирани гипсови лепила – БСА, 7-8/1974 г.; доп., БСА, 1-2/1976 г.;

9. Указания за изпълнение на неносещи вътрешни стени от газосиликатни елементи за жилищни и обществени сгради – утвърдени от МССМ през 1975 г.;

10. Инструкция за приложението на гранулирания шлаков пясък от МК Кремиковци като добавъчен материал в строителните разтвори – БСА 10/1969 г.;

11. Указания за използване на хвостовете от обогатителните фабрики за направа на разтвори за зидарии и мазилки – БСА, 9/1966 г.;

12. Указания за използване на формовъчната (леярска) пръст за направа на разтвори за зидарии и мазилки – БСА, 9/1966 г.;

13. Указания за употреба на хидратна вар в строителството – БСА, 10/1973 г.

§ 14. Указания по прилагането на този правилник дава Министерството на строителството и селищното устройство.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този правилник се прилага при строителството и реконструкцията на действащи магистрални тръбопроводи и отклоненията към тях с условен диаметър до 1400 мм включително и условно налягане на средата до 10 МРа за транспортиране на:

1. нефт и нефтопродукт, природен и съпътстващ нефтодобиването газ, естествени и изкуствени въглеводородни газове от районите на тяхното добиване, производство или съхранение (след главните прехвърлящи помпени и компресорни станции) до местата за потребление: нефтобази, пунктове за наливане, бази за претоварване, разпределителни станции за населени места, промишлени и селскостопански предприятия и пристанища;

2. сгъстени въглеводородни газове (фракции С1, и С4 и техните смеси), нестабилен бензин, нестабилен кондензат и други сгъстени въглеводороди с налягане на наситените пари до 1,6 МРа при температура 45°С от районите на добиване или производство (от главните прехвърлящи помпени станции) до местата за потребление: нефтобази, пунктове за наливане, промишлени предприятия, пристанища, газораздаващи станции и обединени бази;

3. произведени продукти в пределите на главните и междинни газокомпресорни и нефтопрехвърлящи помпени станции, станциите за подземно съхранение на газ, газоразпределителните станции и пунктовете за измерване.

Чл. 2. Този правилник не се отнася за:

1. технологични тръбопроводи, за които се прилага "Правилник за изпълнение и приемане на монтажните работи за технологично оборудване и тръбопроводи";

2. магистрални тръбопроводи в районите със сеизмичност по-висока от осма степен – за подземни и по-висока от шеста степен – за надземни тръбопроводи по 12-степенната таблица на Медведев – Спонхойер – Карник, които се изпълняват по индивидуален проект;

2. магистрални тръбопроводи в морски акватории.

Чл. 3. При изпълнение и приемане на работите по строителството и реконструкцията на магистрални тръбопроводи да се спазват утвърдените проекти, както и нормативните актове по организация и изпълнение на строителството, техника на безопасността и хигиената на труда в строителството, съответните държавни стандарти, правилата за противопожарна охрана при извършване на строителните и монтажни работи и другите нормативни разпоредби на строителството.

Чл. 4. Категорията на магистралните тръбопроводи се изпълнява съгласно проекта.

Чл. 5. Строителството на магистралните тръбопроводи трябва да се извършва по поточен метод с преместващи се механизирани колони, обезпечаващи непрекъснатост на работата в строга технологична последователност.

Чл. 6. При пресичането на подземни комуникации от строящ се магистрален тръбопровод изпълнението на строителните и монтажни работи се допуска след разрешение на организацията, която ги експлоатира.

Чл. 7. В случаи, че в районите, където се изпълняват строителните и монтажни работи, бъдат открити подземни комуникации и съоръжения, непосочени в проекта, инвеститори трябва да съгласуват писмено мерките, приети за предпазването им от увреждане с организацията, която ги експлоатира.

Чл. 8. Ширината на строителната ивица за магистрални тръбопроводи се определя с проекта.

Чл. 9. При изпълнение на строителните и монтажните работи организацията-изпълнител трябва да извършва операционен контрол на качеството им (по целия технологичен процес). Забранява се вдигането на материали и изделия, за които липсват сертификати, паспорти или други документи, потвърждаващи качеството им.

Чл. 10. При строителството на магистрални тръбопроводи се прилагат тръби, изолирани предимно в заводски или базови условия.

Глава втора – ПОДГОТВИТЕЛНИ РАБОТИ

Чл. 11. Изпълнителят трябва да пристъпи към извършване на подготвителни работи след приемането на трасето и техническата документация от инвеститора.

Чл. 12. (1) Инвеститорът в сроковете, предвидени в ПКС1, заедно с проектните и сметни документации е длъжен да създаде трасировъчна скица за строителство и да предаде на организацията-изпълнител техническата документация за скицата с реперна схема на точките, в това число:

1. триангулачни точки за закрепване на върховете за кривите по трасето (координатите на чупките по трасето);

2. триангулачните точки за ъглите на завоите по трасето, но не по-малко от два за всяко направление на ъгъла в пределите на видимост;

3. маркировъчните точки на правите участъци на трасето, сложени последователно, но не по-рядко от през един километър в пределите на видимост;

4. височинните репери, сложени не по-рядко от през пет километра по дължината на трасето, освен поставените на преходите през водни прегради, когато са поставени на двата бряга;

5. обяснителна записка, триангулачен регистър на всички изравнени станции от схемата с приложен към него план за изравнението и списък на координатите на триангулачните точки и техните чертежи;

6. каталозите за координати и точки към трасировъчната скица.

(2) Допустимите средноквадратични грешки при построяване на трасировъчната скица са: при ъгловите измервания плюс-минус 2' (4,7 сm); при линейните – 1 към 1000; при определяне на точките – плюс-минус 50'. Чл. 13 (1) Преди началото на строителството главният изпълнител е длъжен да проведе контрол на трасировъчната скица с точност на линейните измервания не по-малко от 1 към 500, на ъглите – 2' и нивелирането; между реперите с точност 50 мм на 1 към по трасето. Трасето се приема от инвеститора с акт – приложение № 1, ако измерените дължини се отличават от проектните с не повече от 1 към 300 от дължината, ъглите – с не повече от 3' (3,7 cm) и котите, определени чрез нивелиране между реперите – с не повече от 50 мм.

(2) Изпълнителят трябва да нанесе допълнителните знаци по оста на трасето и по границите на строителната ивица; да обозначи хоризонталните криви на естествено огъване през 10 м; а на изкуственото – през 2 м; да нанесе пикетажа по цялото трасе и особено в характерните точки (в началото, средата и края на кривите и в местата, в които трасето пресича подземни комуникации). Допълнителни репери да се сложат през 2 м по трасето.

Чл. 14. До започване на основните строително-монтажни работи главният изпълнител е длъжен да подготви строителната ивица в съответствие с изискванията на глава "Подготвителни работи" от "Правилник за изпълнение и приемане на земни работи и земни съоръжения" (БСА, кн. 11 от 1980 г.) и съгласно ПОИС и РПОИС.

Чл. 15. В зимния период разчистването се прави на два етапа: в зоната, където минава транспортът и работят строителните машини – предварително, а в зоната, на траншеите – непосредствено преди работата на земекопните машини, по дължина, която осигурява работата им за една смяна.

Глава трета – ЗЕМНИ РАБОТИ

Чл. 16. Размерите и профилите на траншеите се изпълняват в съответствие с проекта и изискванията на "Правилник за изпълнение и приемане на земни работи и земни съоръжения" (БСА, кн. 11 от 1980 г.).

Чл. 17. (1) С цел предотвратяване на деформацията в профила на изкопаната траншея, а също и на депонирания изкоп, сменните темпове на изолационно-полагащите и земни работи трябва да бъдат еднакви.

(2) Технологически необходимото прекъсване между земните и изолационно-полагащи колони (от изпълнители) е съгласно ПОИС.

Чл. 18. (1) Не се допуска разработването на траншеи без последващо полагане на тръбопровода, освен в случаите, когато се правят в скали лятно време.

(2) Раздробяването на скални почви по взривен метод трябва да се провежда до доставянето на тръбата по трасето, а раздробяването на замръзналите почви се допуска да бъде извършено и след това.

Чл. 19. При изпълняване на траншеята с предварително раздробяване на скални почви по сондажно-взривен метод, изкопаването на почвата трябва да бъде запълнено за сметка на насипване с мека почва и нейното уплътнение.

Чл. 20. Основата под тръбопровода в скални и замръзнали почви трябва да бъде взривена със слой мека почва, дебел не по-малко от 10 cm над най-високите части на основата.

Чл. 21. (1) При изграждане на тръбопроводи с диаметри 1020 мм и повече трябва да се прави нивелировка на дъното на траншеята по цялата дължина на трасето; на правите участъци – през 50 м; на вертикални криви с плавни огъвания – през 10 м; на вертикални криви с принудително огъване – през 2 м.

(2) При изграждане на тръбопроводи с диаметри по-малки от 1020 мм да се прави нивелировка само на сложните участъци от трасето (вертикални ъгли на обръщане, участъци с пресечен релеф на местността), а също и на преходите под жп линии, автомобилни пътища, през оврази, ручей, реки и други прегради, за които се изработват съгласно проекта.

Чл. 22. (1) Засипването на траншеите се прави непосредствено след спускането на тръбопровода и монтирането на баластировъчните натоварвания или анкериращи устройства, ако баластировката е предвидена по проект. Местата за монтаж на затварящата арматура и изводите за монтаж на контролно-измервателни прибори и електрохимична защита се засипват след монтажа им и заваряването на катодните изводи.

(2) При засипването на тръбопровода с пръст, съдържаща замръзнали парчета, трошляк, дребен чакъл и други с размери по-големи от 50 мм и диаметър, изолационното покритие трябва да се предпазва от увреждане, като се засипва мека почва с дебелина 20 см над защитното покритие, предвидено в проекта.

Чл. 23. При изпълнение на земните работа за магистрални тръбопроводи се спазват допуските, дадени в таблица 1. Таблица 1 № Наименование на допуска Величина на допуска в см 1 2 3 1 Половината от ширината на траншеята по дъното в отношение към разбивъчната ос плюс 20, минус 5 2 Отклонение на точките при планиране на полосата за работа на роторни ескаватори минус 5 3 Отклонение на точките по дъното на траншеята от проектните – при разработване на почвата със земекопни машини; минус 10 – при разработване на почвата чрез взривяване минус 20 4 Дебелина на слоя при меко засипване по дъното на траншеята плюс 10 5 Дебелина на слоя почва при засипване с мека пръст над тръбопровода (при последващо засипване със скални или замръзнали почви) плюс 10 6 Обща дебелина на слоя над тръбопровода плюс 10 7 Височина на насипа плюс 20

Глава четвърта – СБОРКА, ЗАВАРЯВАНЕ И КОНТРОЛ НА ЗАВАРЕНИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ

Раздел I – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 24. Сборката и заваряването на магистрални тръбопроводи се извършва съгласно изискванията към: основните и добавъчни материали за заваряване, квалификацията и атестирането на изпълнителските кадри, заваръчното оборудване, качеството на сборката, методите, режимите и техниката на заваряване и вида и обема разрушаващ и неразрушаващ контрол, определени в проекта и проекта за организация и изпълнение на строителството и обезпечаващи необходимите геометрични и механични свойства на заварените съединения.

Чл. 25. Преди сборката и заваряването на тръбите трябва:

1. да се направи външен оглед на повърхностите на тръбата за недопустими дефекти по тях (подбитости, нарези, механични увреждания и др.);

2. да се очисти вътрешната повърхност на тръбите от замърсявания, странични предмети, сняг и др.;

3. да се изправят или изрежат крайните участъци от тръбите с недопустими дефекти по повърхностите им;

4. да се почистят до метален блясък краищата на заваряване и прилежащите им вътрешни и външни повърхности на ширина не по-малко от 10 мм;

5. при електросъпротивително заваряване трябва допълнително да се очисти пояс под контактните клеми на заваръчната машина.

Чл. 26. (1) Допуска се изправяне на плавни вдлъбнатости (подбитости) в краищата на тръбите с дълбочина до 3,5 процента от диаметъра на тръбата. На тръби от стомани с якост на опън по-малка от 539 МРа, освен ако няма специални изисквания към стоманата, изправянето може да се извършва без подгряване при положителни температури на околната среда. На тръби от същите стомани при отрицателни температури и на тръби от стомана с якост на опън равна или по-голяма от 539 МРа при всякакви температури, изправянето се извършва след подгряване на участъка от 150 до 200°С.

(2) Не се допускат поправки върху тръбите посредством заваряване.

(3) Участъци с вдлъбнатости (подбитости) с дълбочина над 3,5 процента от диаметъра на тръбата, както и с надрези, механични увреждания и др. над допустимите се изрязват.

Чл. 27. При съединяване на тръби с надлъжно или спирално заварени шевове, краищата на тези шевове трябва да бъдат разместени над хоризонталната ос на тръбопровода. Минималното разстояние между тях трябва да бъде 100 мм.

Чл. 28. При съединяване на тръби с еднаква дебелина на стената, разминаването на краищата за заваряване не трябва да превишава 20 % от дебелината на стената, но не повече от 3 мм за електродъгово заваряване и не повече от 2 мм за електросъпротивително заваряване.

Чл. 29. Допуска се непосредственото съединяване на тръби или тръби с фасонни части (тройници, преходи и др.) с еднакъв диаметър и различни дебелини на стените, ако разликата в дебелината на стените не превишава 2,5 мм (при дебелини не по-големи от 12 мм) и 3,5 мм (при дебелини по-големи от 12 мм.

Чл. 30. (1) Съединяването на тръби или тръби с фасонни части с по-голяма разлика. В дебелините на стените се извършва посредством поставяне между тях на преходи с междинна дебелина на стената и с дължина не по-малка от 250 мм.

(2) Допуска се непосредствено съединяване на тръби с разлика в дебелината до 1,5 пъти от малката, при специална обработка на край щата на заваряване на дебелата стена, така, както е показано на фиг. 1.

(3) Разминаването на краищата за заваряване на тръби с фасонни части и различни дебелини на стените, измерено по външната повърхност, не трябва да превишава допуските в чл. 28.

(4) Подваряването на шева от вътрешната страна на тръби и фасонни части с различна дебелина на стената и диаметър равен или по-голям от 1000 мм е задължително по целия периметър на шева.

Фиг. 1

Чл. 31. До всяко заварено съединение на 100-150 мм от него, върху горната половина на тръбата да бъде поставено клеймото на заварчика или бригадата заварчици, изпълнили заваряването. Клеймата се маркират с неизтриваема боя от външната страна на тръбата, определени съгласно заповедта – (прилож. № 2).

Чл. 32. Не се допуска приваряването на каквито и да било елементи в зоните на напречните, надлъжните и спирални шевове на тръбите. Разстоянието между шевовете на тръбопровода и шева на приварения елемент трябва да бъде най-малко 100 мм.

Чл. 33. (1) Допуска се непосредствено съединяване на тръба със спирателна или разпределителна арматура ако дебелината на края за заваряване на присъединителната част на арматурата не превишава 1,5 мм пъти дебелината на стената на тръбата и е обработен в заводски условия по начин, указан на фиг. 2.

(2) В случаите, когато обработката по ал. 1 на краищата за заваряване не е изпълнена в заводски условия и когато дебелината на края на заваряване на присъединителната част на. арматурата превишава 1,5 пъти дебелината на стената на тръбата, съединяването се извършва посредством поставяне на преходи, съгласно чл. 30.

Фиг. 2

Чл. 34. При заваряване на тръбопроводи, заварените съединения трябва да бъдат обвързани с пикетажа на трасето и това се отразява в изпълнителните чертежи съгласно дневника – приложение № 3.

Чл. 35. При прекъсване на работата за повече от два часа краищата на заварения участък от тръбопровода трябва да бъдат затворени.

Чл. 36. Напречните заваръчни съединения на стоманените магистрални тръбопроводи се заваряват по методи, предвидени от ПОИС.

Чл. 37. При неблагоприятни метеорологични условия (вятър, дъжд и др.) заваръчните работи се извършват под защита от влиянието им, предвидена в ПОИС.

Чл. 38. Не се допуска използването на земни и снежни призми при монтажа на магистрални тръбопроводи.

Чл. 39. Не се разрешава изработването на фасонни детайли (тройници, преходи и др.) в полеви условия.

Чл. 40. При липса на данни в проекта за прихващане и заваряване на магистрални тръбопроводи се допускат заварчици, притежаващи най-малко II степен на квалификация по съответния метод, съгласно Наредба № 3 за придобиване на правоспособност за заваряване на Министерство на народната просвета и Министерство на машиностроенето, обнародвана в ДВ, бр. 25/75 г. и изменена и допълнена в бр. 94/83 г. при допълнителен контрол, провеждан съгласно раздела за допълнителен контрол на заваръчните кадри от тази глава и с декларация и препис от квалификационната книжка – приложение № 4.

Раздел II – ДОПЪЛНИТЕЛЕН КОНТРОЛ НА ЗАВАРЪЧНИТЕ КАДРИ

Чл. 41. При извършване на заваръчни работи всеки заварчик от бригада или звено заварчици трябва да завари едно контролно съединение за тръби с диаметър до 1000 мм или една половина от съединение при тръби с диаметър над 1000 мм, в условия идентични с производствените, ако:

1. заварчикът (бригадата, звеното) тепърва започва да заварява магистрални тръбопроводи или има прекъсване в работата си повече от три месеца;

2. е променена мярката на основния или добавъчните материали, формата на краищата за заваряване, технологията за заваряване или заваръчното оборудване;

3. е променен диаметърът на тръбите (преминаване от една към друга трупа – съгласно групи "а", "б" и "в" на фиг. 3); а – тръби с диаметър до 400 мм включително; б – тръби с диаметър от 400 до 1000 мм.; в – тръби с диаметър 1000 мм и повече; 1 – образец за изпитване на опън съгласно БДС 2649, тип XII и XIII; 2 – образец за изпитване на огъване с корена на шева навън съгласно БДС 2649, тип XXVIII или ребро; 3 – образец за изпитване на огъване с корена навътре съгласно БДС 2649, тип XXVIII или ребро и съставен акт – приложение № 5.

Чл. 42. Контролните заварени съединения да се подлагат на:

1. външен оглед и измерване, при което завареното съединение трябва да отговаря на изискванията на чл. 50 и 51, установено с акт – приложение № 6;

2. радиографичен контрол по целия периметър, при което завареното съединение трябва да отговаря на изискванията на чл. 55;

3. механични изпитания на образци от завареното съединение, за които се съставят протоколи – приложение № 7.

Фиг. 3

Чл. 43. (1) Схемата за изрязване на образците за механични изпитания е показана на фиг. 3.

(2) Видовете механични изпитания и необходимото количество образци за тях са съгласно таблица 2. Таблица 2 Дебелина на стената на тръбата в мм Количество образци за механични изпитания На огъване на опън с корена навън с корена навътре на ребро До 12,5 мм включително 3 3 3 – Над 12,5 мм 3 – – 6

(3) Образците за механични изпитания се обработват съгласно БДС 2649.

Чл. 44. Якостта на опън на завареното съединение трябва да бъде не по-малка от нормативната якост на опън на основния метал.

Чл. 45. Средноаритметичната стойност на ъгъла на огъване на образци, заварени по електродъгови методи, трябва да бъде не по-малко от 120°, а минималната стойност – не по-малко от 100°.

Чл. 46. Средноаритметичната стойност на ъгъла на огъване на образци, заварени електросъпротивително, трябва да бъде не по-малко от 70°, а в минималната стойност – не по-малко от 40°. При пресмятането на средноаритметичното значение всички ъгли, по-големи от 110°, се приемат равни на 110°.

Чл. 47. Ако контролното заварено съединение не отговаря на изискванията по външен оглед или по радиографичен контрол, се извършва заваряване и повторен контрол на нови две съединения. Ако при повторния контрол се получат неудовлетворителни резултати само на едно от съединенията, се счита, че заварчикът (бригадата, звеното) не е издържал изпитването.

Чл. 48. Ако при механичните изпитвания на образците от завареното съединение се получат неудовлетворителни резултати, тогава се провеждат механични изпитвания на удвоено количество образци, изрязани от повторно заварено съединение. При неудовлетворителни резултати от повторните механични изпитвания се счита, че заварчикът, бригадата, звеното не е издържал изпитването.

Раздел III – КОНТРОЛ НА ЗАВАРЕНИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ

Чл. 49. (1) Контролът на заварените съединения на тръбопроводите се извършва посредством:

1. непрекъснат подоперационен контрол;

2. външен оглед и измерване;

3. проверка на заварените съединения с помощта на неразрушаващи методи;

4. механични изпитания на заварени съединения в съответствие с чл. 52.

(2) Всички заварени съединения на магистрални тръбопроводи подлежат на външен оглед по целия периметър.

Чл. 50. Заварените по електродъгови методи съединения не трябва да имат пукнатини, подрези с дълбочина по-голяма от 0.5 мм, кратери, излизащи на повърхността газови пори. Височината на усилването на шева трябва да бъде в границите от 1 до 3 мм; между шева и основния метал трябва да има плавен преход.

Чл. 51. (1) Заварените електросъпротивителни съединения, след сваляне на вътрешни и външни гребени, трябва да имат усилване не по-малко от 3 мм. При сваляне на вътрешния и външния гребен не се допуска намаляване на стената на тръбата.

(2) Разминаването на краищата не трябва да превишава 25 процента от дебелината на стената, но не повече от 3 мм. Допуска се отделните разминавания да бъдат на 20 процента от периметъра на завареното съединение с големина до 30 процента от дебелината на стената, но не повече от 4 мм.

Чл. 52. Заварените съединения на тръбопроводи от I, II, III и IV категория, изпълнени чрез електросъпротивително заваряване, се подлагат на:

1. 100 % контрол с физически методи по регистрираните параметри в процеса на заваряването;

2. механични изпитания с обем 1 процент от броя на заварените съединения в съответствие с чл. 49, 50 и 52 с цел проверка състоянието на системата за автоматично управление на заваръчните процеси.

Чл. 53. При неудовлетворителни резултати от механичните изпитания на заварените съединения трябва:

1. да се прекрати заваряването и да се установи причината за неудовлетворителното качество на завареното съединение;

2. целият участък от тръбопровода, заварен след последната проверка, се подлага на силово въздействие на огъване, със създаване на напрежение, равно на 0,9 от нормативната граница на провлачане на основния метал. Съответният заварчик може да продължи работа само след повторно уточняване режима на заваряване и след получаване на удовлетворителни резултати от допълнително заварени и проверени контролни съединения в съответствие с изискванията, посочени по-горе, третиращи квалификацията на заварчиците.

Чл. 54. (1) Обемът на контрола без разрушаване на заварени съединения, изпълнени по електродъгов метод, ако не е предвиден в проекта, се определя съгласно таблица 3. Таблица 3 Категория на тръбопроводите Обем на контрола без разрушаване на заварени съединения, изпълнени чрез електродъгово заваряване В това число: Общо Радиографичен контрол Ултразвуков контрол (само контрол при (по-голямо или равно на 10 мм и разминаване – 20% (но не повече от 3 мм) В 100 100 – I 100 100 – II 100 25% Останалия % III 100 10% " IV 20 5% " (при наземно и надземно полагане) ъглови заваръчни съединения 100 10% " – 100%

(2) Заварените съединения на тръбопроводи при надземни преходи, затварящи заварени съединения, врязвания и арматури, се контролират 100 % радиографичен контрол.

(3) Контролът без разрушаване се изпълнява върху заварените при монтажа съединения.

(4) При тръбопроводите IV категория на контрол се подлагат заварените съединения с най-много допустими дефекти по външен оглед.

(5) Заварени съединения, които подлежат на ултразвуков контрол, но не отговарят на изискванията, да се подлагат на радиографичен контрол (РГК).

Чл. 55. Ултразвуковият контрол на заварените съединения на тръбопроводите се извършва съгласно БДС 10377, а означението на откритите дефекти – съгласно БДС 9234.

Чл. 56. (1) При радиографичен контрол означението на откритите дефекти се извършва съгласно БДС 11101, а определянето на степента на дефектност на завареното съединение – съгласно БДС 13060.

(2) Допустимият клас на дефектност е съгласно предписанията на РПОИС, а при липса на такива е единица, като за дефекти от типа Аа, Да (по-малко или равно на 1,2) и До – допустимият клас е 2.

Чл. 57. (1) Ако при контрола без разрушаване на тръбопроводи от IV категория се установи дори едно заварено съединение с качество, неудовлетворяващо изискванията на проекта, се проверяват допълнително 25 % от всички заварени съединения, изпълнени след последната проверка.

(2) Ако и при тази проверка се констатират заварени съединения с недопустим клас на дефектност, заварчикът се отстранява от работа до даването на контролни съединения със задоволителни резултати. Всички съединения, заварени след последната проверка, се подлагат на 100 % РГК.

Чл. 58. Допуска се отстраняването на констатирани дефекти в заварените съединения, изпълнени чрез електродъгово заваряване в следните случаи:

1. ако сумарната дължина на дефектите не превишава 1/6 от периметъра на завареното съединение;

2. ако дължината на откритите в завареното съединение пукнатини не превишава 50 мм;

3. при сумарна дължина на откритите пукнатини повече от 50 мм цялото съединение се изрязва.

Чл. 59. (1) Отстраняването на дефектите в заварени съединения, които са изпълнени чрез електродъгово заваряване, се извършва съгласно изискванията на РПОИС.

(2) Откритите при външен оглед недопустими дефекти трябва да се отстранят, преди да бъдат заявени за контрол без разрушаване.

Чл. 60. Всички ремонтирани участъци от заварените съединения се подлагат на външен оглед и РГК. Не се разрешава повторен ремонт на заварените съединения. За резултатите от извършената проверка на ремонтираните участъци се съставя протокол – приложение № 12.

Чл. 61. Резултатите от контрола с неразрушаващи методи се отразяват в технически протокол съгласно приложение № 7 и № 8.

Раздел IV – ИЗИСКВАНИЯ ПРИ МОНТАЖА НА КРИВОЛИНЕЙНИ УЧАСТЪЦИ ОТ ТРЪБОПРОВОДА

Чл. 62. Промяната на посоката на линейната част на тръбопровода във вертикална и хоризонтална равнина се извършва съгласно проекта.

Чл. 63. Не се допуска изпълнението в полеви условия на заварени съединения между тръби с недопустимо отклонение в съосността.

Чл. 64. Радиусите на еластично огъване на тръбопровода се изпълняват съгласно проекта. Ако проектът не съдържа необходимите данни, минимално допустимият радиус на огъване на тръбопроводи с диаметри от 200 до 1400 мм, измерен в метри, трябва да бъде колкото диаметърът на тръбопровода в метри (например минимално допустимият радиус на огъване на тръбопровод с диаметър 500 мм е 500 м).

Чл. 65. Еластичното огъване на заварения тръбопровод се извършва непосредствено при полагането му в изкопната траншея.

Чл. 66. (1) На студено огъване подлежат само безшевни и правошевни тръби.

(2) Унифицираните радиуси на огънатите колена са съгласно проекта. При липса на данни в проекта да се ползува информационно приложение към чл. 66.

Чл. 67. При студено огъване на тръби и тръбни секции на тръбоогъващи машини, надлъжните заварени съединения трябва да се разполагат в неутралната зона на огъването.

Чл. 68. Не трябва да се подлага на огъване участъкът на двутръбна секция на разстояние по-малко от 0,5 от диаметъра на тръбата от двете страни на напречното заварено съединение.

Чл. 69. (1) Огъването на тръби на тръбоогъващи машини трябва да се извършва при температура на околния въздух не по-ниско от 20°С.

(2) Допуските на изработване на огънати колена на тръбоогъващи машини са съгласно проекта. При липса на данни в проекта да се ползва информационно приложение към чл. 69.

Чл. 70. Криволинейните участъци (ъглите на промяната на посоката) се изпълняват съгласно проекта със стъпка на градация 3° (ъгли кратни на 3) и в специални случаи – със стъпка на градация 1°. Огънатите колена да се изработват с ъгли на огъване също на 1 или 3 градуса.

Чл. 71. Размерването на местността на криволинейните участъци, монтирани от колена, да се изпълнява в съответствие с проекта. Не се разрешава размерване на криволинейните участъци от тръбопровода по кръгова крива или по усреднени значения на радиусите.

Чл. 72. Монтажът на криволинейните участъци се прави без обрязване на правите краища на огънатите колена.

Чл. 73. Когато при достигане на правия участък на тръбопровода до криволинейния се образува междина, не се допуска тя да се запълва чрез придвижване на криволинейния участък към положения праволинеен. Да се ползва допълнително парче тръба.

Глава пета – ТРАНСПОРТ НА ТРЪБИ И ТРЪБНИ СЕКЦИИ

Чл. 74. Видовете транспорт и транспортни средства, като се имат предвид технико-икономическите разчети в зависимост от обема товари, разстоянието за превозване и местните условия, се изпълняват съгласно ПОИС и РПОИС.

Чл. 75. Транспортните средства трябва да бъдат оборудвани с устройства, обезпечаващи съхранението на товарите и безопасността на движението.

Чл. 76. (1) Пределното количество тръби и тръбни секции, превозвани съобразно товароподемността на машините и размерите на тръбите, се транспортират съгласно предписанията на проекта.

(2) При липса на данни в проекта може да се ползва информационно приложение към чл. 76.

Чл. 77. Допустимото задно провисване на тръбни секции при превозването им по пресечена местност и необходимата ширина на пътя при влизане и в зоните за обръщане в зависимост от транспортните средства са съгласно предписанията на проекта. При липса на данни в проекта да се ползват информационните приложения към чл. 77.

Глава шеста – ЗАЩИТА НА МАГИСТРАЛНИТЕ ТРЪБОПРОВОДИ ОТ КОРОЗИЯ

Чл. 78. Противокорозионната защита на магистралните тръбопроводи с изолационни покрития при всякакъв способ на полагане се изпълнява съгласно изискванията на проекта, БДС 15704 и БДС 15705.

Чл. 79. Защитните свойства на изолационните покрития за монтажните съединения трябва да съответстват на защитните свойства на цялостното покритие на тръбопровода.

Чл. 80. Подлежащите на изолация тръбопроводи преди нанасянето на грундиращия слой трябва да се почистват от ръжда, земя, прах, сняг, масла, сажди, поддаващи се на механично почистване обгари и други замърсявания, а при необходимост да се подсушат и подгреят.

Чл. 81. Температурните граници за нанасяне на грунтовките и покритията от полимери и ленти и изискванията за подгряване на тръбопровода и лентите трябва да съответстват на отрасловите нормали и стандартите за дадения вид материал.

Чл. 82. Качеството на изолационните покрития се проверява в присъствието на инвеститора преди и след полагане на тръбопровода съгласно БДС 15705, като се съставят протоколи съгласно приложение № 10, 11 и 12.

Глава седма – ПОЛАГАНЕ НА ТРЪБОПРОВОДА

Раздел I – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 83. (1) При полагане на тръбопровода в траншеята трябва да се обезпечи:

1. правилен избор на количеството и разстановката на машините за полагане и минимално необходимата височина на подема на тръбопровода над земята с цел предпазване на тръбопровода от пренапрягане, счупване и подбиване;

2. съхранение на изолационното покритие на тръбопровода;

3. плътно прилягане на тръбопроводи към дъното на траншеята по цялата му дължина.

Чл. 84. (1) Тръбопроводът следва да се полага в траншеята в зависимост от установената технология на строителството – полагане с едновременно изолиране по колонен (механизиран) способ, спускане на предварително изолирани участъци или притикване на изолирани и футеровани звена.

(2) Изолационно полагащите работи по колонния способ трябва да се извършват с тръбоуклади, окомплектовани с окачвачи.

(3) При разделения способ на изпълнение на изолация и полагане е задължително използването на меки окачвачи.

Чл. 85. Не се допуска рязко спиране на машините за полагане, блъскане на тръбопровода по стените на траншеята и удари по дъното.

Чл. 86. При полагане на тръбопровода в траншеята се спазват следните допуски: минимално разстояние между тръбопровода и стените на траншеята: – 100 мм – за участъци без натоварване; 0,45 Д + 100 – за участъци, където е предвидено допълнително натоварване или анкерни устройства.

Чл. 87. Изборът на конструкция за затежняване на тръбопровода и закрепването му се определят в проекта.

Чл. 88. В зимни условия анкерните устройства трябва да се монтират веднага след изкопаването на траншеята.

Чл. 89. Закрепването на тръбопровода се извършва след полагането му в проектно положение. Свързването на силовите пояси с анкерните обтегачи се осъществява по предписанията на проекта.

Чл. 90. Изолацията на анкерното устройство трябва да бъде изпълнена в заводски условия. В условията на трасето се изолират само местата на присъединяване на анкерните обтегачи със силовите пояси.

Чл. 91. При монтажа на анкерните устройства се спазват предписанията на проекта. При липса на данни в проекта да се спазват следните изисквания:

1. Дълбочината на монтажа на анкерите в почвата да бъде не по-малка от проектната. Допуска се увеличаването на тази дълбочина до 20 ст.

2. Не се допуска увеличаване на разстоянията между анкерните устройства в сравнение с проектните. Те могат да бъдат намалени до 0,6 т.

3. Относителното разместване на анкерите един спрямо друг в устройството не трябва да превишава допуските в проекта.

Чл. 92. На тръбопровода под затежняващите бетонни блокове (затежители) или анкерни устройства, трябва да се поставят облицовъчни възглавници или защитни обвивки. Конструкцията на тези възглавници или типа на обвивките са съгласно проекта.

Чл. 93. (1) При трупов способ на разполагане на товарите върху тръбопровода или монтаж на анкерните устройства на групи, разстоянието между съседните групи е съгласно проекта.

(2) Не се допуска седловидни затежители да бъдат монтирани под наклон.

Чл. 94. Преминавания през водни прегради, оврази, железопътни и автомобилни пътища и други инженерни комуникации, които не могат да бъдат изпълнени в хода на строително-монтажните колони, трябва да бъдат завършени до времето за пристигането на тези колони съгласно технологичната последователност в ПОИС или проекта.

Чл. 95. При преминаване на магистрални тръбопроводи през блата да се спазват специфичните изисквания, предписани в проекта.

Чл. 96. При изпълнение на магистрални тръбопроводи през тунели да се спазват изискванията на "Правилник за изпълнение и приемане на тунели".

Раздел II – ПОДВОДНИ ПРЕХОДИ НА ТРЪБОПРОВОДА

Чл. 97. Способите и сроковете за изпълнение на работите по изграждането на подводни преминавания, съгласувани от проектанта с ведомствата, които експлоатират и охраняват водоемите, трябва да са съгласно проекта.

Чл. 98. (1) До началото на разработването на траншеята е необходимо:

1. да се проверят и закрепят проектните коти и репери;

2. да се измери дълбочината на водоема и да се определи съответствието на фактическия профил на дъното на реката с проектния;

3. да се изследва участъка на реката или водоема по проектната ширина на подводната траншея за откриване на случайни препятствия.

Чл. 99. Тръбопроводът трябва да бъде подготвен за полагане до момента на извършване на работите по изграждането на траншеята.

Чл. 100. Преди изпитването на положения подведен тръбопровод трябва да се провери неговото положение по дъното на траншеята. Местата на провисване трябва да бъдат поправени чрез запълване, чрез наливане или засипване на почвата, до началото на изпитванията.

Чл. 101. Предвиденото по проект полагане на кабела за връзка в обща траншея с подводния тръбопровод трябва да се прави в основата на траншеята, на нивото на най-ниската образуваща на тръбопровода след полагането му. Кабелът се полага на разстояние 0,5 м от конструкцията на тръбопровода под течението на реката, ако проектът не поставя други условия.

Чл. 102. (1) Материалът и дебелината на слоя за засипване на положен подводно тръбопровод се определят в проекта. Засипката се изпълнява по проектните коти, не по-високо от дъното на водоема в деня на засипването.

(2) Преди засипването на подводната траншея трябва да се прави проверка на съответствието между котите на най-високите точки на положения тръбопровод с тези, посочени в проекта.

(3) Проверката на фактическите коти на върха на тръбопровода трябва да се изпълнява, след като е напълно отстранена водата от него.

Чл. 103. Укрепването на бреговете при строителството на подводни преходи трябва да се изпълнява съгласно проекта.

Раздел III – ПРЕМИНАВАНИЯ ПРЕЗ АВТОМОБИЛНИ ПЪТИЩА И ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ЛИНИИ

Чл. 104. Сроковете, начините и реда за изпълнение на работите по изграждането на преминавания на тръбопроводи, предвидени в проекта през автомобилни пътища и железопътни линии, трябва да бъдат съгласувани от инвеститора с организацията, експлоатираща тези съоръжения.

Чл. 105. Преди полагането на защитна тръба (кожух) под автомобилни пътища по открит способ, неговото засипване трябва да се прави съгласно изискванията на проекта.

Чл. 106. При полагането на защитна тръба (кожух) под пътни съоръжения трябва да се контролира дълбочината на полагането и нейното положение в хоризонтална плоскост, като са допустими отклонения от проектното положение:

1. по вертикала – 5 % от дълбочината на залагане на кожуха в пределите на насипа при съблюдаване на проектния наклон;

2. по хоризонтала – не повече от 1 % по дължината на защитния кожух.

Раздел IV – НАДЗЕМНИ ПРЕМИНАВАНИЯ И НАЗЕМНО ПОЛАГАНЕ НА ТРЪБОПРОВОДА

Чл. 107. Монтажът на преминаванията при надземно и наземно полагане на тръбопровода да се изпълнява в съответствие с проекта, предварително съгласуван с организациите, които експлоатират канали, пътища и други специални територии.

Чл. 108. Монтажът на надземните преходи трябва да се изпълнява съгласно проекта, в които се проучва способа на полагане и последователността на монтажа, обезпечаващи здравината, устойчивостта и запазването на конструкцията на тръбопровода през всички стадии на строителството. Сумарната величина на монтажните напрежения в тръбопровода трябва да бъде най-много 90 % от нормативната граница за провлачане на материала на тръбата.

Чл. 109. След провеждане на изпитванията на тръбопровода се провежда повторен геодезичен контрол за положението на всички елементи от конструкцията на прехода.

Чл. 110. Допуските на отклоненията, предвидени в проекта при трасировка за надземно и наземно полагане, са съгласно таблица 4. Таблица 4 Таблица 4 № Контролиран показател Допустими отклонения, мм 1 2 3 1. Точност на положението на осите на опорите и тръбопровода при монтирането му а) на оста на тръбопровода плюс 100 минус б) напречно на оста на тръбопровода плюс 50 минус 2. Отклоненията на котата на основата на плюс 25 фундамента и опората минус 3. Разместване на фундамента по отношение на плюс 40 трасировъчната ос минус 4. Отклонение на главата на пилота в плана плюс 50 минус 5. Отклонение на котата на върха на пилота плюс 50 минус 6. Отклонение на центъра на опората плюс 50 минус 7. Отклонение на котата на върха на опорната част плюс 20 минус 8. Отклонение на оста на тръбопровода от центъра на опората а) на надлъжно-подвижни опори плюс 100 минус б) на свободно подвижни опори – предвид температурния плюс график (по проект) плюс 200 минус 9. Отклонение на тръбопровода от геометричната ос на праволинейни преминавания без компенсации на температурните деформации на всяка опора плюс 50 минус 10. Отклонение на рамото на компенсатора плюс 1000 минус 500

Чл. 111. Съединенията на тръбите в процеса на монтажа трябва да се изнасят извън опорите на разстояние най-малко 200 мм.

Чл. 112. При монтиране на участъци от положен върху ригелни опори тръбопроводи, положението се определя от температурата на околния въздух. Регулировката се прави по време на монтажа. След завършване на изпитванията, ако е необходимо се прави допълнително регулиране.

Раздел V – ПОЛАГАНЕ НА ТРЪБОПРОВОДИ В ПЛАНИНСКИ УЧАСТЪЦИ

Чл. 113. Работите в планински условия трябва да се изпълняват през периодите, когато е най-малко вероятно във всеки участък да се появят порои, падащи камъни, продължителни дъждове и снежни лавини.

Чл. 114. В периодите на строителство трябва да бъдат организирани служби за безопасност, съобщения, аварийно-спасителни работи и медицинско обслужване. При появяване на признаци за възможно стихийно бедствие или при сигнал за това от специалните служби, хората и машините незабавно да бъдат изтеглени на безопасно място, предварително определено в ПОИС.

Чл. 115. (1) При работа на надлъжни наклони повече от 15° машините да се анкерират. Количеството на анкерите и методите за закрепването им са съгласно проекта.

(2) Допуска се работа на булдозер на продължителни наклони до 35° без анкериране.

(3) При работа в скални почви по надлъжни наклони повече от 10° устойчивостта на багера трябва да бъде проверявана на приплъзване.

Чл. 116. Не се допуска разработване на траншеи, извозване и полагане на тръби в резерв по участъците на трасето, където то пресича планински реки, порой и потоци.

Чл. 117. Направлението на повалянето на дърветата по склонове с наклон до 15° трябва да се прави в зависимост от наклона на дърветата и начина за транспортиране на трупите.

Чл. 118. Забранено е мъкненето на трупи с трактор по наклони по-стръмни от 22°, а при зимни условия – по такива по-стръмни от 15°.

Чл. 119. При строителството на тръбопровод по склонове с напречен наклон повече от 8° трябва да се правят площадки с входни и изходни пътища, предписани по проект.

Чл. 120. В случаите, когато се появяват свлачища или се установи несъответствие на почвите с посочените в проекта, всички строителни и монтажни работи трябва да се преустановяват, докато на място съвместно проектантът и инвеститорът не дадат писмени указания.

Чл. 121. Раздробяването на скални почви при направата на площадки, трябва да се изпълнява по методи, които осигуряват предпазването на почвите около мястото на взрива от появата на пукнатини.

Чл. 122. Изкопаването на траншеи при надлъжен наклон до 35° в почви, неизискващи раздробяване, трябва да се изпълнява с еднокошови или роторни багери, в предварително разрохкани почви – само с еднокошови багери, а при надлъжни наклони над 35° – с булдозери или по начини, посочени в ПОИС.

Чл. 123. В местата на заваряване на таванни заварки и там, където се изпълняват заварени съединения с припокриване траншеята трябва да има уширения и да се вземат необходимите мерки срещу обрушаване на стените й.

Чл. 124. Стръмнината на откосите на траншеите в скални почви трябва да се прави съгласно проекта, като се спазват изискванията на чл. 89 от "Правилник за изпълнение и приемане на земни работи и земни съоръжения".

Чл. 125. Не се допуска поставянето на тръби по площадките преди направата на траншеята.

Чл. 126. (1) При изпълнение на работата по почистване, изолиране и полагане на тръбопровода при надлъжни наклони повече от 15° трябва да се вземат мерки срещу изместването на тръбопровода, тръбокладите и машините за почистване и изолация.

(2) Числото на тръбокладите и колоната при почистване и изолиране по наклона повече от 30° трябва да бъде с един повече от това при нормални условия.

Чл. 127. Съединяването и заваряването на тръби и секции по наклони до 20° трябва да се прави отдолу напор по склона, като тръбите или секциите се подават отгоре надолу, а при големи стръмнини (повече от 20°) – на промеждутъчни площадки.

Чл. 128. Сборката и заварката на тръбопровода върху напречни опори над траншеята се допуска при склонове по-стръмни от 18°, където използването на полунасипи е невъзможно. В тези случаи заваряването може да се извърши и в съседни удобни участъци, като в последствие секциите се доставят на мястото за полагане.

Раздел VI – ПОЛАГАНЕ НА ТРЪБОПРОВОДА ПРЕЗ ПОЛИВНИ ПЛОЩИ

Чл. 129. В поливни земи работите по правило трябва да се изпълняват в периоди, когато поливането е напълно спряно, а в другите периоди – след съгласуване с ползващите тези земи.

Чл. 130. До началото на работите по изграждането на тръбопроводите в поливни земи трябва да бъдат проведени мероприятия по предпазването на полосата от поливни води или пропускане на води, постъпващи от каналите на напоителната система.

Чл. 131. Насипването следва да се прави на два етапа: първи – насипване дъното до проектната кота за полагане на тръбопровода, като се осигурява нормален достъп на механизацията; втори – след полагането на тръбопровода – до насипване до проектната кота.

Глава осма – ЕЛЕКТРОХИМИЧНА ЗАЩИТА НА ТРЪБОПРОВОДА

Чл. 132. Електрохимичната защита на магистралните тръбопроводи да се изпълнява по проект, като се спазват изискванията на БДС 15704 и БДС 15705.

Чл. 133. Устройствата за електрохимична защита, предвидени по проект, трябва да се включат в действие; за зоните с блуждаещи токове – не по-късно от месец след полагане на съответния участък от тръбопровода, а в зоните, където няма блуждаещи токове – до началото на работата на приемателната комисия, но не по-късно от шест месеца след полагането на тръбите.

Чл. 134. Кабели и проводници, влизащи в устройствата за електрохимична защита, контролно-измервателни и други електрически прибори, трябва да бъдат маркирани от изпълнителя в съответствие с проекта.

Чл. 135. Работите по изпробването се извършват на два етапа: индивидуално изпробване на отделните защитни устройства и комплексно изпробване на системите за електрохимична защита на целия обект.

Чл. 136. (1) Индивидуалното изпробване на отделните системи се прави най-малко осем дни след завършване на монтажа на анодното заземяване като в процеса на тези работи се провеждат седемдесет и два часови проби в режим, осигуряващ защитен потенциал на съоръжението.

(2) След седемдесет и два часовите проби се проверяват всички възли и елементи на защитата, оформя се паспорт за всяко устройство.

Чл. 137. (1) Работите по комплексното изпробване на системите за въвеждане в експлоатация се осъществяват от инвеститора съвместно с изпълнителя и други заинтересовани организации.

(2) Комплексното изпробване и въвеждане в експлоатация на системата за електрохимична защита се прави най-малко 20 дни след индивидуалното изпробване на отделните защитни устройства, през което време те са включени в действие.

Чл. 138. При пусково-наладъчните работи за всяко устройство е необходимо:

1. да се определи дължината на зоната на защита и потенциалите "тръба-земя" в дренажа на всяко устройство при величина на тока, съответстваща на проектната;

2. да се определят потенциалите "тръба-земя" в точките на дренажа и силата на тока в защитно устройство при минимален, максимален и промеждутъчен режим на изходното напрежение;

3. да се направи оценка за влиянието на работещото защитно устройство върху граничещите с него подземни комуникации и кабели за връзка при достигане на проектния работен режим.

Чл. 139. Фактическата дължина на защитната зона на всяко устройство за електрохимична защита, определена в процеса на пусково-наладъчните работи за половината от максималното входно напрежение, трябва да съответства на проектната.

Чл. 140. Последната регулировка на системата за защита на целия обект трябва да се изпълнява от експлоатиращата организация не по-рано от 6 месеца след пускането й в действие, но не по-късно от изтичането на първата година.

Глава девета – ПОЧИСТВАНЕ НА ВЪТРЕШНАТА ПОВЪРХНОСТ НА ТРЪБОПРОВОДА И ИЗПИТАНИЯ

Чл. 141. Преди въвеждането на тръбопровода в експлоатация трябва да бъде почистена вътрешната му повърхност и той да бъде изпитан на здравина и херметичност.

Чл. 142. В случаите, когато за почистване на вътрешната повърхност и провеждане на изпитанията се използват продукти с принудителна циркулация, в изпитването трябва да участват и организациите, които експлоатират циркулационните устройства.

Чл. 143. Изпитанията на здравина и херметичност и почистването на кухината на тръбопровода трябва да се изпълняват по реда, установен с РПОИС, отчитащ местните условия и под ръководството на комисия от представители на главния изпълнител, подизпълнителите, инвеститора или органите му за инвеститорски контрол.

Чл. 144. (1) Редът и начинът за провеждане на изпитанията се съгласува с проектантската организация и се утвърждава от председателя на комисията по провеждане на изпитванията.

(2) Методите за изпитване, границите на участъците, големината на изпитателните налягания, схемата за провеждане на изпитанията (с показано захранване и изливане на водата), пунктовете за подаване на газа и временните комуникации, съгласувани със заинтересованите организации, са съгласно проекта.

(3) Големината на изпитваните участъци не се ограничава, с изключение на случаите на хидравлично или комбинирано изпитване, където тя е в зависимост от хидростатичното налягане.

Чл. 145. При изпитване на магистрални газопроводи да се спазват изискванията на " Наредба № 21 за устройство и безопасна експлоатация на газови съоръжения и инсталации" (ДВ, бр. 27 и 28 от 1978 г., изм. и доп., ДВ, бр. 42 от 1980 г.).

Чл. 146. Не се допуска провеждането на очистване на вътрешната повърхност и изпитвания, когато липсва непрекъсната съобщителна връзка.

Чл. 147. (1) При всички случаи, когато за продухване или изпитване на тръбопровода се използва природен газ, от тръбопровода трябва да бъде отстранен въздухът.

(2) Определеното с газоанализатор съдържание на кислород и излизащата от тръбопровода газовъздушна смес не трябва да превишава 2 процента.

Чл. 148. (1) Вътрешната повърхност на тръбопровода трябва да бъде прочистена от окалина, нагари и попаднали по време на строителството почва, вода и различни предмети.

Чл. 149. Почистването на вътрешната повърхност на тръбопровода за нефт и нефтопродукти, положени на подводни преходи, трябва да става само при условия, изключващи използването им.

Чл. 150. Почистването на вътрешната повърхност се прави: на подземно положени тръбопроводи след полагането и засипването им, при наземно положени – след полагането и направата на насипите; при надземно положени – след полагането на тръбопровода и закрепването му на опорите.

Чл. 151. Категорията на тръбопровода, величината на налягането и продължителността на изпитването на якост и проверка на херметичност трябва да се изпълняват съгласно проекта.

Чл. 152. Изпитваният тръбопровод се дели на участъци, ограничени от заглушки или линейна арматура, като последната се ползва за ограничителен елемент, ако падът на налягането не превишава максималната величина, допустима за отделния вид (тип) арматура.

Чл. 153. Проверката на херметичност на всички видове тръбопроводи трябва да се прави след изпитването на здравина и намаляване на налягането до максималното работно, прието по проект.

Чл. 154. При пневматични изпитвания, запълването на тръбопровода и достигането на изпитателното налягане трябва да бъдат отворени всички кранове на байпасните връзки и затворени линейните кранове.

Чл. 155. За откриване на течове към въздуха в тръбопровода се прибавя одорант.

Чл. 156. При пневматично изпитване налягането в тръбопровода трябва да се повишава плавно (не повече от 0,3 МРа в час). Огледът на трасето се прави, когато налягането достигне 0,3 от изпитателното, но не повече от 0,2 МРа. По време на огледа налягането не трябва да се повишава. По-нататъшното увеличаване на налягането до изпитателното трябва да се прави без прекъсване. За стабилизация на налягането и температурата в тръбопровода, изпитателното налягане трябва да се задържа 12 часа при отворени кранове на байпасните линии и затворени линейни кранове. След това налягането се понижава до работното, затварят се крановете на байпасните линии, прави се оглед на трасето, наблюдения и замерване на налягането в течение най-малко от 12 часа.

Чл. 157. Огледът на трасето е забранен при повишаване на налягането от 0,3 МРа до предписаното изпитателно и задържането на последното през нормативните дванадесет часа. Огледът се прави след понижаване на налягането до работното, за проверка на херметичността на тръбопровода.

Чл. 158. При запълване на тръбопровода с вода, въздухът в него трябва да бъде напълно отстранен. Това се постига чрез бутала-разделители или обезвъздушители, монтирани в местата, където е възможно да остава въздух.

Чл. 159. Тръбопроводът се счита за издържал изпитването на якост и плътност, ако не е установено спадане на налягането и протичания по време на изпитването. При пневматично изпитание на тръбопровода на якост се допуска пад на налягането 1 % за 12 ч.

Чл. 160. (1) При откриване на повреди визуално, по звук, по миризма или с помощта на прибори, участъкът от тръбопровода се ремонтира и подлага на повторно изпитване.

(2) След изпитването на тръбопровода водата от него трябва да бъде напълно отстранена.

(3) Пълното отстраняване на водата от газопровода се прави най-малко с две бутала-разделители (основно и спомагателно) под налягане на сгъстен въздух при скорост на буталото от 3 до 10 km в час. Отстраняването на водата се счита успешно, ако пред контролното бутало няма вода, а самото то остане неразрушено.

(4) Пълното отделяне на водата от нефтопроводите трябва да се прави с бутало-разделител, премествано под налягане от транспортирания продукт или от самия транспортиран продукт.

(5) При липса на продукт в момента на завършване на изпитванията, отстраняването на водата става с помощта на две бутала-разделители, премествани от налягането на сгъстен въздух.

Глава десета – СЪОБЩИТЕЛНИ ЛИНИИ

Чл. 161. До началото на работите по изграждането на линиите за технологична връзка (съобщителните линии) на магистралните тръбопроводи, трябва да е приет участъкът от строителната ивица, подготвен за изпълнението им, а след засипването на траншеята – да са приети знаците за закрепване и преходите през препятствия.

Чл. 162. Всички видове работи, свързани с изграждането на съобщителните линии, да се изпълняват съгласно изискванията на "Правилник за изпълнение и приемане на електромонтажните работи".

Глава единадесета – ОХРАНА НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Чл. 163. (1) При изпълнение на всички строителни и монтажни работи трябва да се спазват разпоредбите за охрана на природната среда.

(2) Работите, свързани с изпускането в атмосферата на значителни количества вредни пари и газове, трябва да се изпълняват съгласувано с органите на санитарно-епидемиологичните служби и при благоприятна метеорологична обстановка.

Чл. 164. Изпълнението на строителните и монтажните работи, движението на машини и механизми, както и складирането и съхранението на материали в места, непредвидени в проекта (ПОИС), е забранено.

Чл. 165. Хумусният слой почва трябва да бъде съхранен при спазване на условията на "Правилник за изпълнение и приемане на земни работи и земни съоръжения".

Чл. 166. Не се допуска използването на хумусния слой почва за направа на насипи, прегради и други временни земни съоръжения за строителни цели.

Чл. 167. Възстановяването на водосборните канавки, дренажните системи, снегозадържащите съоръжения и пътищата в зоната на строителния участък се извършва от строителната организация съгласно проекта.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този правилник се прилага при изпълнение и приемане на монтажните работи за технологични машини, съоръжения и тръбопроводи за обектите на промишлеността и енергетиката.

(2) Правилникът се отнася за технологични машини, съоръжения и тръбопроводи, които осигуряват протичането на технологичния процес, включително преработката и транспортирането на междинните продукти при температура на флуида в границите от минус 70 °С до плюс 700 °С при абсолютно налягане от 0,001 МРа до 100 МРа.

(3) Правилникът не се отнася за: ядрени реакторни инсталации, машини, съоръжения и тръбопроводи за минното строителство, временни инсталации, инсталации за природен газ, втечнен газ пропан-бутан и тръбопроводи за пара с работно налягане на 0,07 МРа и гореща вода с температура над 115 °С.

Чл. 2. (1) При изпълнение на технологичните тръбопроводи се спазват изискванията за категорията им съгласно проекта и приложение № 1.

(2) Ако в проекта не е посочена категорията им, технологични стоманени тръбопроводи за налягане по-високо от 10 МРа се отнасят към I категория, а тръбопроводи за системи за гъста смазка и хидравлика за налягане по-високо от 6,3 МРа – II категория.

Чл. 3. (1) При монтажа на технологични машини, съоръжения и тръбопроводи се спазват и нормативните актове по строителството, техниката на безопасност и хигиена на труда в строителството, съответните държавни стандарти, изискванията на техническата документация към съответните машини, съоръжения и тръбопроводи, правилата за противопожарна охрана при извършване монтажните работи и другите нормативни разпоредби по строителството.

(2) Монтажът на технологични машини, съоръжения и тръбопроводи се изпълнява в съответствие с работния проект, проекта за организация и изпълнение на строителството (ПОИС) и работен проект за организация и изпълнение на строителството (РПОИС).

Чл. 4. В съответствие с проектната документация и договорите за доставка, технологичните машини и съоръжения се монтират комлектовани с тръбопроводи, опорни и обслужващи металоконструкции, сглобени и заварени във възли,блокове и секции.

Глава втора – ПОДГОТОВКА ЗА МОНТАЖНИТЕ РАБОТИ

Раздел I – ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

Чл. 5. (1) Технологичните машини, съоръжения и тръбопроводи се монтират, след като са извършени следните работи съгласно проекта, ПОИС и РПОИС:

1. подготвени складове към обектите и площадки за блоков монтаж;

2. направени постоянни или временни пътища за придвижване на товароподемната механизация, осигуряващи ползването на технологичните машини, съоръжения и тръбопроводи в монтажната зона;

3. подготвени временни инвентарни производствени и санитарно-битови сгради и съоръжения, необходими за монтажните работи;

4. прокарани магистрални и разпределителни мрежи и поставени съединяващи устройства за подаване на електроенергия, вода, пара и сгъстен въздух, кислород, горими и инертни газове, необходими за монтажа;

5. ако е необходимо – да бъде монтирано електрическо осветление в зоната за монтажа на технологични машини, съоръжения и тръбопроводи;

6. при започване на монтажните работи да е завършена съответната част на сградите, съоръженията и фундаментите съгласно проекта и ПОИС, в това число да бъдат изпълнени: монтажните отвори, отвори за закрепване на технологични машини и съоръжения, отвори за прокарване на тръбопроводи, да бъдат бетонирани метални части, усилени при необходимост строителните конструкции, сградите и настилката на пътищата за транспорт на машини и съоръжения.

(2) Преди да започне монтажът на тръбопроводите трябва допълнително да бъде проверено съответствието с проекта:

1. на щуцерите на машините и съоръженията и тяхното разположение, съгласно паспорта на машината;

2. на опорните конструкции, тунели, канали, улеи и траншеи, отвори за преминаване на тръбопроводи, а също надеждността на закрепване неподвижните опори на стоящи конструкции и естакади.

(3) Резултатите от проверката се отразяват в акта за предаване на строителната площадка на монтажната организация – образец № 4 от Наредба № 1 "За прилагане на образци за актове, предвидени в ПКС".

Чл. 6. Монтажът на технологични машини и съоръжения трябва да се изпълнява в максимална степен по индустриализиран начин, като се осигурява в съответствие с проекта и ПОИС:

1. доставка на комплектовани технологични машини и съоръжения, неизискващи при монтажа разглобяване за ревизия и разконсервация;

2. транспортиране на извънгабаритни и тежкотоварни машини и съоръжения в напълно комплектован вид или на части, предварително изпитани и с максимален габарит на специални транспортни средства по воден, железопътен и автомобилен транспорт;

3. разделяне на технологичните линии или инсталации на монтажни блокове, които се състоят от апарати, машини, тръбопроводи с арматура, КИП и обслужващи металоконструкции, изпитани на мястото на изработване и не изискват разглобяване преди въвеждане в експлоатация;

4. максимално използване на подемно-транспортните машини и товароподемни механизми (включително експлоатационни и предвидени за изпълнение общостроителни и др. работи);

5. възможност за транспортиране на тежкотоварни и голямогабаритни машини и съоръжения от мястото на окрупнителния монтаж до место- монтажа по постоянни или временни пътища, а също преместване по площадката на строителството на самоходни стрелови кранове и др.

Раздел II – ДОСТАВКА, СЪХРАНЕНИЕ И ПРЕДАВАНЕ НА ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ МАШИНИ, СЪОРЪЖЕНИЯ И ТРЪБОПРОВОДИ ЗА МОНТАЖ

Чл. 7. (1) Технологичните машини, съоръжения и тръбопроводи се доставят в съответствие с проекта, техническата документация и договорите за доставка на монтажната организация съгласно Наредба № 7 "За проучване и доставка на машини и съоръжения към ПКС".

(2) Ръководството и контрола върху монтажа от стопанската организация-производител на машините и съоръженията се урежда съгласно договора за доставката им в разпоредбите на ПКС.

Чл. 8. Не се допуска монтирането на технологични машини, съоръжения, тръбопроводи и арматура, които не отговарят на стандартизационни документи и нямат удостоверения за качество.

Чл. 9. При съхранение на технологични машини, съоръжения, тръбопроводи, възли и материали, същите трябва да бъдат предпазени от механични повреди съгласно стандартизационните документи, а също да бъде осигурен достъпът за оглед до тях.

Чл. 10. (1) Предаването на технологичните машини, съоръжения и тръбопроводи за монтаж се извършва съгласно ПКС и Наредба № 7 "За проучване и доставка на машини и съоръжения", договора, заявките на монтажната организация, изпълнени в съответствие с приетата последователност на монтажните работи.

(2) Предаването на технологичните машини и съоръжения за монтаж се извършва с акт образец № 9 от Наредба № 1 "За прилагане на образците за актове, предвидени в Правилника за капитално строителство".

Чл. 11. Електродвигателите, които ще се монтират отделно от технологичните машини и съоръжения, трябва да бъдат предварително проверени съгласно изискванията на "Правилник за изпълнение и приемане на електромонтажните работи".

Чл. 12. Преди монтажа на технологичните тръбопроводи е необходимо всички възли и детайли, опори, арматура и други изделия да бъдат проверени с оглед по повърхността на тръбите, фасонните детайли, фланците, подложките, корпусите и капаците на арматурата да няма пукнатини, шупли, мустаци, корозия и др. дефекти, снижаващи техните якостни и експлоатационни качества.

Чл. 13. При приемане на арматурата за монтаж да се проверява наличието на маркировка и отличителен цвят на арматурата, заводски номер на корпуса на стоманената регулираща арматура, независимо от условния диаметър и чугунени с Ду > 300 mm, а също и документите за проведените от предприятието-производител изпитвания на якост и плътност.

Чл. 14. (1) Арматурата се проверява на лекота на отваряне и затваряне.

(2) Арматурата с паспорт, но с изтекъл гаранционен срок се предава за монтаж след провеждане на необходимите изпитвания.

Раздел III – ПРИЕМАНЕ НА СГРАДИТЕ И ФУНДАМЕНТИТЕ ЗА МОНТАЖ НА ТЕХНОЛОГИЧНИ МАШИНИ, СЪОРЪЖЕНИЯ И ТРЪБОПРОВОДИ

Чл. 15. Готовността на строителната част на сградите, съоръженията и конструкциите за монтаж на технологични машини, съоръжения и тръбопроводи трябва да съответства на утвърден проект и ПОИС.

Чл. 16. (1) В сградите, предназначени за монтаж на машини и съоръжения, трябва да бъдат нанесени съгласно проекта трайно хоризонталните оси и вертикални репери, необходими за извършване на монтажните операции.

(2) Оси и репери, закрепени на фундаменти, трябва да бъдат нанесени съгласно проекта извън контура на опорните конструкции на монтираните машини и съоръжения с боя върху фундамента или неподвижно закрепени метални части.

Чл. 17. Геометричната точност на осите, реперите и котите трябва да съответства на БДС 12543.

Чл. 18. (1) При предаване на фундаментите за монтаж на технологични машини и съоръжения на монтажната организация се предава и геодезична схема с нанесени на нея проектни и действителни размери на фундаментите с указания за тяхното свързване към строителната конструкция и помежду си, а също разполагането на забетонираните метални детайли, анкерни (фундаментни) болтове и отвори за тях по оси и нива.

(2) Нивото на излетите фундаменти за монтаж на технологични машини и съоръжения да отговаря на проекта.

Чл. 19. Фундаментните болтове трябва да бъдат окомплектовани и защитени от корозия съгласно изискванията на проекта и гайките да могат свободно да се навиват по цялата дължина на нарязаната част на болта.

Чл. 20. (1) Монтажът на технологични машини, съоръжения и опорни конструкции под технологични тръбопроводи се извършва след подписване на актове за строителна готовност на сградите и актове за приемане на фундаментите.

(2) Монтажът на технологични тръбопроводи върху естакади, изпълнявани от сборни стоманобетонни или метални конструкции, се извършва само след окончателно монтиране на конструкциите и укрепващите връзки и приемането им с акт образец № 8 от Наредба № 1 "За прилагане на образците за актове, предвидени в Правилника за капитално строителство".

Глава трета – МОНТАЖНИ РАБОТИ

Раздел I – СГЛОБЯВАНЕ, НИВЕЛИРАНЕ И ПОДЛИВКА НА ТЕХНОЛОГИЧНИ МАШИНИ И СЪОРЪЖЕНИЯ

Чл. 21. (1) Приетите за монтаж технологични машини и съоръжения не подлежат на разглобяване, освен в случаите, когато разглобяването им в процеса на монтажа е предвидено в техническата документация.

(2) Забранява се разглобяването на технологичните машини и съоръжения, когато са постъпили пломбирани от предприятието-производител.

Чл. 22. (1) При монтаж технологичните машини и съоръжения трябва да бъдат очистени от консервираща смазка и покрития с изключение на повърхностите, посочени в техническата документация.

(2) Защитните покрития на вътрешните повърхности на технологични машини и съоръжения се отстраняват по правило без разглобяването им в съответствие с указанията и техническата документация.

Чл. 23. Монтажът на свързващите тръбопроводи, обслужващите площадки и конзоли на вертикални съдове и апарати, работата по облицовката, изолацията и нанасянето на антикорозионни покрития се извършват в определен обем в съответствие с ПОИС и РПОИС преди повдигането и поставянето на технологичните машини и съоръжения в проектно положение.

Чл. 24. (1) Непосредствено преди поставяне на технологичните машини и съоръжения опорните повърхности на фундаментите трябва да бъдат почистени от замърсявания и маслени петна до чист бетон, да бъдат очукани и изравнени.

(2) Когато технологичните машини и съоръжения се монтират на метални конструкции, същите трябва да са нивелирани и приети преди монтажа с акт образец № 8 от Наредба № 1 "За прилагане образци за актове, предвидени в ПКС".

(3) При монтиране на технологични машини и съоръжения върху виброгасители същите да бъдат предварително нивелирани и да се спазват изискванията на техническата документация.

Чл. 25. Начините за монтиране на технологичните машини и съоръжения се избират в съответствие с ПОИС.

Чл. 26. При окончателно установяване положението на технологичните машини и съоръжения върху фукдаментите трябва да бъде осигурено равномерно затягане на анкерните болтове. При наличие на съответни указания в техническата документация затягането на болтовете трябва да става със зададеното усилие и съгласно посочения ред.

Чл. 27. (1) Отклоненията на проектните размери и коти и тези по хоризонтала и вертикала, съосност и паралелност при монтиране на технологични машини и съоръжения не трябва да превишават допустимите стойности съгласно техническата документация.

(2) При извършване на нивелиране, отвесиране и центровка се съставя акт образец № 8 от Наредба № 1 "За прилагане образци за актове, предвидени в Правилника за капитално строителство", като се придружава с геодезически изпълнителни схеми.

Чл. 28. (1) При монтаж на технологични машини и съоръжения трябва да се осъществява предвидения в техническата документация междинен или по операции контрол за качеството на изпълняваната работа, за което се съставя акт образец № 12 съгласно Наредба № 1 "За прилагане образци на актове, предвидени от Правилника за капитално строителство".

(2) Откритите дефекти се отстраняват преди извършването на следващата операция съгласно указанията, дадени в монтажния дневник, който се води съгласно чл. 48, ал.5 от Правилник за капитално строителство.

Чл. 29. (1) След проверка, монтаж и закрепване на технологичните машини и съоръжения върху фундаментите се съставя двустранен акт – съгласно приложение № 12.

(2) Подливката на технологичните машини и съоръжения трябва да бъде изпълнена съгласно определения в договора срок и в присъствие на представител на монтажната организация.

Чл. 30. Монтажната организация е задължена при предаване монтираните машини и съоръжения на строителната организация за подливка да почисти фундаментите от странични предмети и повърхностите им от масло.

Чл. 31. Окончателното затягане на фундаментните болтове трябва да става след достигане от бетона якост, указана в проекта.

Раздел II – ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ И МОНТАЖ НА ТЕХНОЛОГИЧНИ ТРЪБОПРОВОДИ

Чл. 32. (1) Монтажът и заваряването на технологични тръбопроводи се извършва съгласно определените в проекта и РПОИС изисквания към основните и добавъчни материали за заваряване, квалификацията и атестирането на изпълнителските кадри, заваръчните машини и съоръжения, качеството на подготвяното съединение, методите, режимите и техниката на заваряване, за които се съставя необходимата техническа документация.

(2) Монтажът на технологичните тръбопроводи трябва да се извършва на възли, блокове и секции.

Чл. 33. (1) Преди монтажа тръбопроводните елементи трябва да се почистят от странични предмети, масло и други замърсявания, като присъединителните им краища, подлежащи на заваряване, трябва да бъдат почистени до метален блясък на разстояние не по-малко от 15 mm по външен и вътрешен диаметър.

(2) Начинът на обработка, който осигурява необходимата форма, размери и качество на краищата и подготовката на съединението за заваряване е съгласно изискванията на проекта и РПОИС.

(3) След газокислородно или плазмено отрязване краищата на тръбите се обработват по механичен начин до отстраняването на метален слой на дълбочина, не по-малка от посочената в таблица 1. Таблица 1 № Вид материал Дълбочина в мм 1. Въглеродни и нисколегирани високоякостни стомани 3 2. Легирани топлоустойчиви стомани 6 3. Легирани корозионноустойчиви стомани 2

Чл. 34. (1) Начините на огъване на тръбите се избират от монтажната организация съгласно изискванията на проекта и РПОИС.

(2) Допустимата овалност на напречното сечение не трябва да превишава стойностите, установени с БДС за съответните тръби за огънати изделия.

(3) Допускат се на вътрешната страна на огънатите участъци гофри с вълни с височина не по-голяма от нормалната дебелина на стената и разстояние между тях не по-малко от три дебелини на стената на огъваните тръби, ако не е предвидено друго в проекта.

(4) Термичната обработка на тръбите след огъване и режимът на термообработка трябва да се приемат в съответствие с указанията, предвидени в проекта.

Чл. 35. При закрепване опорите и опорните конструкции под технологичните тръбопроводи трябва да се спазват следните изисквания:

1. за осигуряване проектния наклон на технологичния тръбопровод се допуска между опорите и металните забетонирани планки (закладни части или специалните конструкции) поставяне на метални подложки;

2. отклонението на опорите и опорните конструкции от проектно положение да не превишава в план ± 5 мм за технологични тръбопроводи, монтирани вътре в помещението и ± 10 мм за външни тръбопроводи, отклонението по наклон не повече от 1:1000;

3. пружинните опори и окачвачи трябва да бъдат затегнати в съответствие с указанията в проекта;

4. материалът, от който е изработена повърхността на опората, върху която ляга технологичният тръбопровод, трябва да бъде от същата марка, от който е направен последният, освен в специални случаи, указани в проекта;

5. минималното разстояние между заварените съединения и опорите трябва да бъде 100 мм.

Чл. 36. (1) При монтиране на технологичните тръбопроводи, окончателното им закрепване във всеки температурен блок да започва от неподвижните опори, като съгласно проекта се направят измествания на опорите съобразно температурните разширения.

(2) "П" образните и лирообразните компенсатори трябва да са разтегнати (натегнати) съгласно проекта. В случаите, когато това се извършва преди окончателния им монтаж, се укрепват временно.

(3) Термообработката на заваръчните съединения на компенсаторите (ако такава е необходима) да се извършва преди разтягането (свиването) на компенсатора.

Чл. 37. (1) Участъци от технологични тръбопроводи, поставени в кожуси в местата на преминаване през стени, покрития и други препятствия и на минимално разстояние 100 mm извън тях, не трябва да имат челни съединения освен, ако тяхната дължина не превишава дължината на тръбата.

(2) В случаите, когато дължината на преминаващата през кожуха тръба (патрон) превишава 1500 mm, този участък на тръбопровода трябва да бъде предварително хидравлически изпитан, а заварените съединения проверени чрез неразрушаващи методи на контрол, и изолиран и боядисан в съответствие с проекта.

(3) Хлабината между тръбопровода и на двата края на кожуха трябва да бъде уплътнена с негорими матерали в съответствие с проекта. При преминаване на тръби за флуиди с ниска температура през строителни конструкции хлабините в кожусите трябва да се запълнят с изолация по цялата дължина.

Чл. 38. Допуска се присъединяването на технологични тръбопроводи към машини и съоръжения само след тяхното закрепване на опорни конструкции.

Раздел III – ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ТЕХНОЛОГИЧНИ СТОМАНЕНИ ТРЪБОПРОВОДИ ЗА НАЛЯГАНЕ ДО 10 МРа

Чл. 39. (1) Вътрешните измествания на краищата на челно съединяваните тръбопроводи при Ру до 10 МРа (100 kg/кв.сm) не трябва да превишават:

1. за надлъжни шевове – 0,15 от дебелината на стените, но не повече от 2 mm;

2. за напречни шевове – 0,35 от дебелината на стените, но не повече от З mm;

(2) Допуска се при калибровка на стоманени тръби и детайли увеличение на параметрите на техните присъединителни краища с не повече от 2%.

(3) В случаите на съединяване на тръби и детайли със стени с различни дебелини се допуска увеличение на вътрешното изместване на краищата до половината от разликата на дебелините им.

(4) Ако разликата в дебелините на заваряваните елементи превишава допустимите стойности, трябва да бъде направена обработка на краищата на елемента, имащ стена с по-голяма дебелина за осигуряване плавен преход (с наклон не повече от 15% кcм елемента с по-малка дебелина).

(5) Допуска се осъществяване на указания плавен преход без обработка на краищата за сметка на наклоненото разположение на повърхността на заваръчния шев в случаите, когато разликата в дебелините е по-малка от 30 % от дебелината на стената за по-тънкия елемент, но не превишава 5 mm.

Чл. 40. При челно съединяване на тръбопроводи трябва да бъде осигурено правилно фиксиране на съединяваните елементи. Отклонение на тръбопровода от проектното направление, измерено на разстояние 200 mm от съединението, не трябва да превишава 0,5 mm.

Чл. 41. При сглобяване на правошевни и спиралошевни тръби в секции надлъжните и спиралните шевове трябва да са изместени на не по-малко от 30 ° един спрямо друг, а за Ду > 400 mm – не по-малко от 100 mm.

Чл. 42. Минималното разстояние между две челни заварени съединения да бъде 0,8 0, но не по-малко от 100 mm, освен в случаите на специални изисквания в проекта или когато заварените съединения са фасонни части.

Чл. 43. За технологични тръбопроводи от I категория трябва да се съставя дневник за заваръчните работи и изпълнителна изометрична схема с обозначение на заваръчните съединения – съгласно приложение № 11.

Чл. 44. Прилагането на газокислородно заваряване се допуска само за технологични тръбопроводи от въглеродни и нисколегирани перлитни стомани с условен диаметър до 80 mm и дебелина на стената до 3,5 mm.

Чл. 45. Всеки заварчик трябва да има определено клеймо, с което да отбелязва изпълнените от него заварени съединения на разстояние 30 – 50 mm от шева от страна, достъпна за оглед.

Чл. 46. Качеството на заваръчните съединения се проверява чрез:

1. систематичен предварителен и операционен контрол, осъществяван в процеса на изработване и монтаж на тръбопроводите;

2. външен оглед на заварените съединения;

3. проверка на качеството на челните заварени съединения, изпълнена по един от методите за неразрушаващ контрол и съответствие с БДС 2643;

4. механично изпитване на образци от контролни заварени съединения;

5. измерване твърдостта на заварените съединения след термообработка.

Чл. 47. (1) Качеството на заварените съединения от V категория се установява с предварителен и операционен контрол и външен оглед.

(2) Изпитване на заварените съединения от стомани със склонност към междукристална корозия се прави в случаите, когато това е предвидено в проекта и съгласно утвърдена към него методика.

Чл. 48. Предварителният и операционният контрол се състои от: проверка на атестациите и квалификацията на заваръчните кадри;

2. проверка на състава и качеството на подлежащите на заваряване детайли на тръбопроводи, арматура и заваръчни материали, включително и чрез качествен спектрален анализ, доказана чрез удостоверение за качество от производителя или проведени изпитвания от правоспособна лаборатория (стилоскопиране за легирани стомани);

3. контрол на подготвяните за заваряване краища и геометрия на подготвяното за заваряване съединение;

4. контрол на изпълнението, режимите на заваряване и термообработката, както и изправността на машините за извършване на тези операции.

Чл. 49. На външен оглед подлежат всички заварени съединения с цел откриване на следните дефекти:

1. пукнатини, излизащи на повърхността на шева или основния метал в зоната на термично влияние;

2. натичане на наварен метал, повърхностни пори и недопустими подрези;

3. прегаряния и кратери;

4. неравномерно усилване на шева по ширина и височина, а също и отклонение по оста на съединението;

5. непровари при възможен оглед на заваръчното съединение от вътрешната страна;

6. несъответствие на геометричните размери на шева с изискванията, посочени в чертежите и съответстващите БДС за геометричните размери.

Чл. 50. (1) Външният оглед и измерването на заварените шевове се извършва съгласно изискванията на проекта.

(2) Външният вид на заварените шевове трябва да отговаря на следните изисквания: 1 шлакът да бъде очукан по цялата повърхност и дължина на шева;

2. размерите на заварените шевове да отговарят на изискванията на БДС 3112;

3. повърхността на шевовете трябва да бъде леко изпъкнала и дребно напластена;

4. преходът на шева към основния метал трябва да бъде плавен, а допустимата дълбочина на подреза 0,5 mm;

5. шевовете не трябва да имат пукнатини, прегаряния, кратери и повърхностни пори.

Чл. 51. (1) Контролът без разрушаване се извършва съгласно изискванията на "Правилник за изпълнение и приемане на стоманени конструкции".

(2) Обемът на радиографичния или ултразвуков контрол на заварените съединения на технологични стоманени тръбопроводи за налягане до 10 МРа (100 kg/кв.cm) е съгласно проекта. В случаите, когато не е предвиден такъв, същият се определя в процент от общия брой съединения, заварени от всеки заварчик, както следва:

1. за I категория > 5 %;

2. за II категория > 3 %;

3. за III категория > 2 %;

4. за IV категория > 1 %.

(3) Инвеститорът може да определи по-голям обем контрол от минимално определения със заповед преди започване на работа.

(4) Контролират се заварени съединения, които по външен вид създават съмнения за некачествено изпълнение.

(5) Съединенията се контролират по целия периметър.

(6) При получаване на неудовлетворителни резултати дори при едно съединение, обемът на контрол се удвоява.

(7) При повторен неудовлетворителен резултат обемът на контрол на заварчика, допуснал брак, е 100 %.

Чл. 52. При радиографичен контрол не се допускат класове на дефектност 4 и 5 по БДС 13060.

Чл. 53. При ултразвуков контрол нормите за допустимост са съгласно изискванията на "Правилник за изпълнение и приемане на стоманени конструкции".

Чл. 54. На всички елементи и заварени съединения на технологични тръбопроводи от средно- и високолегирани стомани се извършва следмонтажен качествен спектрален анализ за съответствие на вложените материали с проектните, ако това е предвидено в проекта.

Чл. 55. (1) Резултатите от механичните изпитвания на заварените образци трябва да удовлетворят следните изисквания, ако няма други в проекта:

1. якостта на опън на метала на шева не трябва да бъде по-малка от най-ниската граница на якостта на опън на метала на заварените тръби;

2. ъгълът на огъване при статическо огъване трябва да бъде не по-малък от посочените в таблица 2;

3. ударната жилавост на метала на шева при електродъгово заваряване на тръбопроводите с дебелина на стената 12 mm и повече, при температура 20 °С трябва да бъде не по-малка от: Таблица 2 № Основен материал Ъгъл на огъване не по-малко, градус Дъгово заваряване при стомана с дебелина, mm Газово заваряване по-малко от 20 повече от 20 1. Феритни стомани 100 100 – 2. Перлитна стомана тип 15ХМ, 30ХМА, 50 40 30 15 ХМ и др. 3. Аустенитни стомани 100 100 – 4. Въглеродни стомани сьс съдьржание на въглерода на по-малко от 0,23 % 100 100 70

а) за аустенитни стомани – 7 kgm/кв.cm.;

б) за всички останали – 5 kgm/кв.cm.

(2) Резултатите от механичните изпитвания трябва да се определят като средноаритметична стойност на резултатите от изпитванията на три образци.

(3) За отделни образци се допуска снижение на показателите по якост на опън на ъгъл на огъване до 10 %, а по ударна жилавост – 2 kgm/кв.cm.

Чл. 56. (1) Начинът на вземане и обработка на пробните тела за механични изпитвания, както и начинът на извършване на изпитването и отчитане на резултатите трябва да бъдат съобразени с БДС 2649, БДС 2734 и БДС 1086.

(2) Допуска се за тръби с външен диаметър < 32 mm изпитването на опън да се извършва върху заварени тръби с пълно сечение, а изпитването на огъване да бъде заменено с изпитване на сплескване.

Чл. 57. (1) За заваряване на технологичните тръбопроводи I категория се допускат заварчици, притежаващи редовно заверена I степен по съответния метод, съгласно Наредба № 3 " За придобиване на правоспособност на заварчици" – утвърдена от Министерство на народната просвета и Министерство на машиностроенето и електрониката.

(2) За заваряване на съответните типове стомани придобитата степен от заварчиците трябва да бъде по съответната специализация.

(3) За заваряване на технологични тръбопроводи II, III и IV категория се допускат заварчици, притежаващи редовно заверена минимум II степен по съответния метод, съгласно наредбата, посочена в ал. 1.

(4) За заваряване на тръбопроводи V категория се допускат заварчици, притежаващи редовно заверена минимум III степен по съответния метод, съгласно наредбата, посочена в ал. 1.

Чл. 58. (1) Заварчиците, които извършват заваряване за пръв път на даден обект или прекъснали работата си за повече от три месеца, независимо от притежавания от тях документ за квалификация, трябва да бъдат подложени на проверка чрез заваряване пробни съединения в условия, аналогични с производствените.

(2) Аналогичните условия се определят от:

1. еднаквостта на типа на стоманата;

2. еднаквостта на подготовката на краищата за заваряване;

3. еднотипността на диаметрите и дебелините. Диаметърът и дебелината на пробното заварено съединение се считат за еднотипни с производствените, ако се отличават от тях с не повече от 65 % (в една страна); за диаметри по-големи от 500 mm съотношението на диаметрите може да не се взема предвид;

4. еднаквостта на типовете на добавъчните материали;

5. еднаквостта на метода, положението, режимите и техниката на заваряване;

6. еднаквостта на метода и режимите на предварителното и съпътстващо подгряване;

7. еднаквостта на методи и режими на термообработка.

Чл. 59. Пробни заварени съединения трябва да се подлагат на външен оглед, неразрушаващи методи на контрол, механични изпитвания на опън и огъване, а за технологични тръбопроводи от I категория и на изпитвания на ударна жилавост.

Чл. 60. (1) При неудовлетворителни резултати от изпитванията на пробните съединения по различните методи на контрол:

1. на външен оглед – счита се, че заварчикът не е издържал проверката и съединението не се подлага на други методи на контрол;

2. по неразрушаващи методи на контрол – извършва се контрол на две нови съединения и в случай на получени неудовлетворителни резултати при повторните изпитвания дори на един от образците – счита се, че заварчикът не е издържал проверката и образците не се подлагат на други методи на контрол;

3. по механични изпитвания – извършва се повторно изпитване на удвоено количество образци от същото заварено съединение или от отново заварено; в случай на неудовлетворителни резултати от повторните изпитвания макар и на един образец – счита се, че заварчикът не е издържал проверката.

(2) Заварчик, неиздържал проверката, може да бъде допуснат до заваряване на технологични тръбопроводи само след направени повторни изпитвания, което се извършва не по-рано от 10 дни от отстраняването му от изпълняваната работа по заваряването на технологичните тръбопроводи.

Чл. 61. Резултатите от проверката на заваряването се отразяват в следните документи:

1. акт за заваряване на проби – приложение № 3;

2. акт за външен оглед и измерване – приложение № 7;

3. протокол от неразрушаващ метод на контрол – приложение № 8; 4; протокол от измерване на изпитания – приложение № 9;

5. протокол от измерване на твърдост – приложение № 10.

Чл. 62. (1) Измерването на твърдост след термообработка се извършва по метода на Полди, при положение че няма други предписания в проекта.

(2) Обемът, начинът на извършване и отчитане на резултатите се предвиждат в проекта и се съобразяват с БДС 7179.

(3) Заварените съединения се считат за качествени, ако:

1. твърдостта на метала на шева не е по-голяма от 20 НВ и по-малка от 25 НВ от съответно най-голямата и най-малката стойност на твърдостта на основния метал;

2. разликата между твърдостта на метала в зоната на термичното влияние и на основния метал не е повече от 50 НВ.

(4) При разлики в твърдостта, превишаващи допустимите, заварените съединения се подлагат отново на термообработка. Ако и след повторната термообработка се получат неудовлетворителни разлики в твърдостта на метала на шева на всички еднотипни съединения, заварени от съответния заварчик, след последната проверка се извършва качествен спектрален анализ за установяване съответствието на химическия му състав с проектния. Заварени съединения с установено несъответствие по химически състав се бракуват.

Чл. 63. (1) Допуска се отстраняване на дефектите на заварените съединения, ако:

1. дължината на пукнатините е по-малка от 20 mm при външен диаметър на тръбопровода до 159 mm и по-малка от 50 mm при външен диаметър над 159 mm;

2. общата дължина на участъка с недопустими дефекти (пори, шлакови включвания и др.) не превишава 50 % от дебелината на стените.

(2) Не се допуска отстраняване на дефектите чрез зачекване.

(3) Поправянето да се извършва задължително, след като дефектните участъци бъдат подложени на изсичане, щмиргеловане или издухване с въгленов електрод и повторно заварени.

(4) Допуска се едно и също дефектно място да се поправя не повече от два пъти.

(5) В останалите случаи се изрязва част от технологичния тръбопровод, включително дефектното съединение, а на негово място се заварява нова тръба с минимална дължина съгласно чл. 43.

Чл. 64. (1) Отклонението от перпендикулярност на уплътнителната повърхност на фланеца към оста на тръбата или детайла не трябва да превишава стойностите съгласно таблица 3. Таблица 3 Външен диаметър на уплътнителната повърхност на фланеца в mm 25-60 60-160 160-400 400-750 750-100 Неперпендикулярност на уплътни- телната повърхност на фланеца с оста на тръбата на детайла в mm 0,15 0,25 0,35 0,5 0,6

(2) Във фланцовите съединения трябва да бъде осигурена успоредност на уплътнителната повърхност на фланците. Допустимите отклонения не трябва да превишават 10 % от дебелината на уплътнението.

Чл. 65. (1) Допустимите отклонения на линейните размери за всеки възел на тръбопровода от размерите, посочени в проекта, трябва да бъдат не повече от ± 3 mm на всеки метър и не повече от ± 10 mm на цялата дължина.

(2) Допустимите отклонения на ъгловите размери и равнинност на осите във възела са: 2,5 mm на метър, но не повече от ± 8 mm за целия следващ прав участък.

Чл. 66. Възлите на технологичните тръбопроводи, изработени в производствени бази, се изпитват след монтажа им, заедно с тръбопровода.

Раздел IV – ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ТЕХНОЛОГИЧНИ СТОМАНЕНИ ТРЪБОПРОВОДИ ЗА ВИСОКО НАЛЯГАНЕ (ОТ 10 МРа ДО 100 МРа)

Чл. 67. (1) Тръбопроводите за високо налягане се предават за монтаж комплектовани на възли съгласно техническите условия за доставка и проектите.

(2) При приемане за монтаж се проверява комплектността на технологичните тръбопроводи, съответствието на тръбопроводните възли, арматурата и материалите с техническата документация.

(3) Приемането за монтаж на технологичните тръбопроводи, материали за тяхното изработване и техническата документация се извършва съгласно ПОИС и РПОИС от определени със заповед представители на монтажната организация.

Чл. 68. (1) Превозването на възли, тръби, арматура, детайли на възли и секции на технологични тръбопроводи за високо налягане трябва да става с укрепващи приспособления съгласно РПОИС.

(2) Линзи, метални подложки и крепежни изделия трябва да се превозват опаковани в сандъци.

Чл. 69. (1) Монтажът на технологичните тръбопроводи трябва да започва със свързването им към технологичните машини и таблата за управление.

(2) Преди монтажа на тръбните възли в проектно положение техните фланцови съединения трябва да бъдат максимално затегнати и да са изпълнени заваръчните съединения.

Чл. 70. (1) Допуска се неуспоредност на челата на съединяваните фланци не повече от 0,05 mm на всеки 100 mm от условния диаметър на технологичния тръбопровод.

(2) В монтираното фланцово съединение шпилките трябва да излизат от гайките равномерно от двете страни на най-малко 1-2 навивки на резбата.

(3) Не се разрешава поставяне на шайби под гайките, непредвидени в проекта.

Чл. 71. Към изпълнение на работите по прихващането и заваряването на технологични тръбопроводи се допускат заварчици, които отговарят на изискванията, предвидени в членове 57, 58, 59, 60 и 61.

Чл. 72. (1) На мястото на заваръчния шев разликата във вътрешните диаметри на заваряваните тръби не трябва да превишава 4 % от диаметрите на тръбите, но не повече от 2 mm.

(2) Изместване на вътрешните краища при сглобяване се допуска в границите 10 % от дебелината на стената на тръбата, но не повече от 1 mm.

(3) Преди започване на заваръчните работи външната повърхност на свързваните тръби трябва да се защити от попадане пръски на разтопен метал.

Чл. 73. Контролът по подготвяното съединение за заваряване се извършва съгласно чл. 33. Върху приетото за заваряване съединение контролъорът поставя свой щемпел, който представлява разрешение за заваряване.

Чл. 74. Заваряване на технологични тръбопроводи за високо налягане, предназначени за транспортиране на агресивни флуиди, трябва да се изпълнява по аргонодъгов или комбиниран метал.

Чл. 75. Контролът за качество на заварени съединения се осъществява съгласно правилата на членовете: 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61.

Чл. 76. На външен оглед заварените съединения трябва да отговарят на изискванията на чл. 50 (2). В този случай не се допускат подрези.

Чл. 77. (1) Обемът на радиографичния или ултразвуков контрол на заварените съединения на технологичните стоманени тръбопроводи за налягане по-голямо от 10 МРа, ако не е посочен в проекта, е 100 %.

(2) Преди радиографичен или ултразвуков контрол заварените съединения подлежат на 100 % контрол чрез капилярни методи или посредством магнитно-прахов контрол в зависимост от материала.

(3) При радиографичен контрол не се допускат класове на дефектност 3, 4 и 5 по БДС13060.

(4) При останалите методи на контрол нормите за допустимост са съгласно чл. 51 (1).

(5) При дебелина на стената повече от 16 mm коренният слой се проверява по радиографичен метод. След завършване на съединението, окончателният контрол се извършва по ултразвуков метод (ако материалът не е от аустенитен клас) и чрез радиографичен контрол – в останалите случаи.

(6) Данните за качеството на заварените челни съединения, открити с гама и рентгено-графически анализ и ултразвукова дефектоскопия се отразяват в протокол – приложение № 8.

Чл. 78. Поправянето на дефектните участъци се извършва съгласно чл. 63, ако няма специални изисквания в проекта.

Чл. 79. (1) Технологичните тръбопроводи трябва да се подлагат на хидравлични изпитвания на якост и плътност.

(2) Преди хидравличното изпитване технологичните тръбопроводи за високо налягане се проверяват за:

1. комплектност на техническата документация;

2. съответствие на изпълняваните схеми с монтираните тръбопроводи. Проверява се номерът на всеки край на тръбите, фланците, арматурата, заварени съединения и клеймата на заварчиците;

3. правилност на монтиране на арматурата (по направление на потока и нейното задвижване), фланцовите съединения, детайлите, опорите, състоянието на заварените съединения и огънатите колена.

(3) Допуска се да се прави хидравлично изпитване на технологични тръбопроводи съвместно с апаратите, за които са предназначени дадените тръбопроводи при условие, че за тях е предвидено по проект същото изпитателно налягане, при различни изпитвателни налягания съвместното изпитване се прави с разрешение на инвеститора.

(4) След завършване на хидравличните изпитвания се съставя акт съгласно приложение № 13 и изпитаните технологични тръбопроводи се предават за извършване на следващите изпитвания.

Раздел V – ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ НА ТЕХНОЛОГИЧНИ ТРЪБОПРОВОДИ ОТ ЦВЕТНИ МЕТАЛИ И СПЛАВИ

Чл. 80. Монтажът на медни, месингови и алуминиеви , технологични тръбопроводи (от сплав, мед и алуминий) се прави само след монтажа на технологични машини, съоръжения и стоманени тръбопроводи за даденото трасе, обект или подобект.

Чл. 81. Заваряване на технологични тръбопроводи от цветни метали се прави при температура на въздуха не по-ниска от минус 5 °С.

Чл. 82. Запояване на съединения от медни и месингови тръбопроводи се изпълнява съгласно проекта.

Чл. 83. Запояване на тръбопроводи, работещи при налягане повече от 0,07 МРа (0,7 kg/кв.cm), се извършва от квалифицирани запойчици след направена контролна проба, качеството на която да бъде съгласно изискванията на чл. 85.

Чл. 84. Контролът за качеството на запояваните шевове да става с външен оглед на всички челни съединения и с хидравлично или пневматично изпитване в съответствие с правилата, изложени в глава четвърта, част "Изпитвания на тръбопроводи", освен ако няма специални изисквания по проекта.

Чл. 85. По външен вид запоените шевове трябва да имат гладка повърхност с плавен преход към основния метал. Не се допускат удебелявания, кори, шупли, странични примеси и незапояване.

Чл. 86. Допуска се отстраняване на дефектните места чрез повторно запояване (с последващо повторно изпитване), но не повече от два пъти за едно и също дефектно място.

Раздел VI – ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ТЕХНОЛОГИЧНИ СТОМАНЕНИ ТРЪБОПРОВОДИ С ВЪТРЕШНО ПОКРИТИЕ ОТ ПЛАСТМАСА, ЕМАЙЛ, СТЪКЛО И ГУМА

Чл. 87. Заваръчните работи в зоната на технологични тръбопроводи с вътрешно покритие се извършва след вземане на допълнителни мерки за запазване на покритието.

Чл. 88. (1) Монтажът на тръбопроводи с вътрешно покритие трябва да става само при температура над 0 °С.

(2) Тръби, детайли и арматура, съхранявани или транспортирани при температура по-ниска от 0 °С, преди монтажа трябва да бъдат държани в течение на 24 часа при температура не по-ниска от + 10 °С.

Чл. 89. Технологични тръбопроводи, детайли и арматура с вътрешна облицовка, ако не е предвидено в проекта и стандартизационните документи, се съхраняват в закрити помещения или под навес за избягване въздействието на слънчевите лъчи.

Чл. 90. (1) Преди предаване за монтаж тръбите и детайлите трябва да бъдат проверени за непрекъснатост на техните вътрешни покрития,

(2) Преди сглобяване вътрешната повърхност на тръбите и детайлите да бъде почистена от замърсявания и да бъде проверено състоянието на завърнатите краища. Не се допускат радиални драскотини на съединителните повърхности.

(3) Преди монтажа и по време на неговото извърщване не се допускат механични удари и топлинно въздействие върху тръбите с вътрешно покритие и врязване на отклонения върху тях.

(4) Не се допуска:

1. подгъване на тръбата чрез нагряване;

2. врязвания и монтирания технологичен тръбопровод на щуцери и изводи за КИПиА;

3. прекарване в непосредствена близост до технологични тръбопроводи с вътрешно неметално покритие на тръбопроводи, които транспортират пара или други горещи продукти.

(5) При монтаж на тръбопроводи отклоненията от проектните размери по дължина се компенсират със специални наставки, монтирани на фланцови съединения.

Раздел VII – ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ТЕХНОЛОГИЧНИ ПЛАСТМАСОВИ ТРЪБОПРОВОДИ

Чл. 91. Монтажът на технологични пластмасови тръбопроводи се извършва след завършване монтажа на технологични машини и съоръжения, заваръчни и топлоизолационни работи.

Чл. 92. Транспортирането и съхранението на пластмасови тръби и детайли се извършва:

1. тръби и детайли от полиетилен висока плътност – съгласно изискванията на БДС 9302;

2. тръби и детайли от полиетилен ниска плътност – съгласно изискванията на БДС 9042;

3. тръби и детайли от поливинилхлорид – съгласно изискванията на БДС 12996.

Чл. 93. Технологични тръбопроводи от пластмасови тръби, детайли и възли при монтажа им трябва да бъдат защитени от пряко попадение на слънчеви лъчи и да са разположени на разстояние не по-малко от 1 м от нагревателните прибори, лесновъзпламеняващи се, взривоопасни и гориво-смазочни материали.

Чл. 94. Съединяването на детайли и възли от пластмаса се извършва съгласно изискванията на проекта.

Чл. 95. (1) Изместване краищата по периметъра на челно контактно заваряваните тръби не трябва да превишава 10 % от дебелината на стената на тръбата.

(2) Неравномерност на хлабината между челата на челно заваряваните тръби не трябва да превишава 0,3 mm – за тръби с външен диаметър до 160 mm и 0,5 mm – за тръби с външен диаметър от 225 до 315 mm. При заваряване на тръби с припокриване, хлабината между външната повърхност и вътрешната повърхност на уширената тръба не трябва да превишава 0,3 mm.

(3) Не се разрешава отклонение от праволинейност на монтираните тръбопроводи да се отстранява с подгряване с горещ въздух.

Чл. 96. Заваряване и залепване на тръби се допуска при температура на въздуха не по-ниска от минус 5 °С и не по-висока от + 30 °С. При заваряване и залепване на тръби на открито трябва да се осигури защита на заваряваното съединение от вятър и атмосферни влияния.

Чл. 97. Заваряване и залепване на пластмасови тръбопроводи се извършва от работници (заварчици), които са проверени с извършени пробни заварени съединения.

Чл. 98. Пробните заварени съединения трябва да се проверяват на външен оглед и хидравлически изпитвания на якост в течение на 10 минути, налягане равно на 1,5 от максималното работно налягане. Качеството на челните съединения трябва да отговаря на изискванията на този правилник.

Чл. 99. (1) Проверка за качеството на заварените и залепени шевове се извършва:

1. чрез систематичен контрол на всички операции, съгласно чл. 47;

2. на външен оглед на заварените и залепени шевове;

3. проверка на якост, плътност и непрекъснатост.

Чл. 100. Външният вид на заваръчния шев трябва да съответства на следните изисквания:

1. при контактно челно заваряване закръглената ивица на шева с ширина 2 – 3 mm от стопения материал трябва да бъде равномерно разпределена по целия периметър на тръбата. Височината й трябва да бъде не по-малко от 1 mm и не повече от 3 mm. Между отделните закръглени ивици на шева не трябва да има рязка разграничителна линия. Шевът не трябва да има шупли, мехурчета, въздух и странични включвания;

2. при контактно заваряване с припокриване на тръби от полиетилен и полипропилен, закръглените ивици на шева на разтопения материал трябва да бъдат равномерно разпределени по краищата на припокриването и да няма напречни шупли, пори и кухини между заварените елементи;

3. при заваряване с прилагане съединителни детайли с вградени нагревателни елементи не трябва да има прегаряния и натрупване в зоната на заваряване по челата на заваряваните детайли;

4. при въздушно заваряване с прътов добавъчен материал на тръби от поливинилхлорид не трябва да има прекъсвания между прътите, прегаряния на материала на изделието и заваръчния прът, неравномерно усилване на шева по неговата ширина и височина. Повърхността на шева трябва да бъде изпъкнала и да има плавно прилягане към основния материал. До заваръчния шев трябва да има издуване на основния материал;

5. при лепене хлабината трябва да бъде запълнена с лента от лепило, равномерно издадена по периметъра на съединението.

(2) Съединения, които не удовлетворяват горепосочените изисквания, се бракуват.

Чл. 101. Контролът по качеството на сглобяването, заваряването и лепенето на тръбите включва:

1. системна проверка на съответствието на материалите (тръби, детайли, добавъчни пръти, лепило и т.н.) с действащите нормативни документи;

2. периодична проверка квалификацията на работния персонал;

3. контрол на всички операции в процеса на сглобяване и заваряване;

4. проверка на всички съединения на тръбопроводите на якост, плътност и непрекъснатост.

Чл. 102. (1) При контактно заваряване в случай на открити дефекти в челното съединение, съединенията се изрязват и се поставят "пръстени".

(2) При заваряване с прътов добавъчен материал дефектите в шевовете могат да се отстраняват без изрязване.

Чл. 103. Хидравлични изпитвания се провеждат не по-рано от 24 ч. след заваряването или залепването на технологичните пластмасови тръбопроводи.

Раздел VIII – ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ТЕХНОЛОГИЧНИ СТЪКЛЕНИ ТРЪБОПРОВОДИ

Чл. 104. (1) Монтажът на технологични стъклени тръбопроводи трябва да става след завършване на всички работи по монтажа и провеждането на изпитванията върху технологични машини и съоръжения с металическите и пластмасовите тръбопроводи.

(2) Преди монтаж е необходимо:

1. да се огледат тръбите и фасонните детайли за наличие на дефекти, драскотини, пукнатини и нащърбвания, които могат да се появят по време на транспортиране и съхраняване тръбите на склад;

2. за челните съединения да се подбират тръби и фасонни части по външния диаметър, овалност и дебелина на стената.

Чл. 105. При отсъствие в проекта на данни за допустимия наклон на технологически тръбопроводи трябва да се приемат стойности съгласно таблица 4. Таблица 4 Транспортирана от Наклон на 1 m тръбопровода среда тръбопровод в mm Вода 3 Газове, пара 2 Киселини, основи 5 Хранителни продукти 10

Чл. 106. Дължината на правия участък между две фланцови или муфени съединения с два натягащи пръстена трябва да бъде не по-малка от 200 mm и за три натягащи пръстена – не по-малка от 250 mm

Чл. 107. (1) Опорите за укрепване на технологичните стъклени тръбопроводи трябва да бъдат разположени на разстояние 250 – 300 mm от челото на тръбата и 60 – 70 mm от челата на фасонните части, ако липсват данни в проекта.

(2) При монтаж на стъклени тръбопроводи между стъклените тръби и опорите трябва да се поставят гумени подложки.

Раздел I – МОНТАЖНИ РАБОТИ В ЗИМНИ УСЛОВИЯ

Чл. 108. (1) Заваряване на тръбопроводи при ниски температури на въздуха се изпълнява съгласно изискванията, посочени в таблица 5, ако няма специални изисквания в проекта на РПОИС. Таблица 5 Марка (типове) стомана Допустими температури на околния въздух за заваряване на тръбопроводите на тръбопроводи с дебелина на стените (в mm) до 16 от 16 до 30 Въглеродни със съдържание Над минус 15°С – Над 0°С без подгряване. От 0°С на въглерода до 0,2 % без подгряване до минус 20°С – с подгряване на съединението до 150-200°С От 0,2 до 0,28 % Над минус 10°С – без подгряване Над +5°С без подгряване. Под минус 10°С – подгряване на Под +5°С – подгряване съединението до 150-200°С на съединението до 150-200°С Над 0,28% и закалени при охлаждане Над минус 10°С – подгряване на съединението на въздуха: при сума за легиращите 200-250 °С (при заваряване с аустенитни електроди и елементи до 3 % и въглерод до 0,18% 300-350 °С – при заваряване с неаустенитни електроди (10Г2, 17ГС, 12МХ, 15ХМ) При сума за легиращите елементи над 3 Над минус 10°С – подгряване на съединението % и въглерод 0,15-0,35% 12Х1Мф, 12Х5М, 200-250 °С (при заваряване с аустенитни Х5, З0ХМ, 20ХЗМФ електроди и 300-350 °С – при заваряване с неаустенитни електроди Феритни и полуферитни Над + 5°С – за стомани със съдържание (тип 0X13, 0X17Г, 1Х13, Х25Т) на въглерода над 0,12 % е необходимо подгряване на съединението до 150-200° C (при заваряване с аустенитни електроди) и до 200-250 ° С – при заваряване с неаустенитни електроди Аустенитни тип Х18Н10ТХ17Н13М2Т Над минус 20°С – необходимото подгряване се определя от работните условия на тръбопровода 2) Заваряване на технологични тръбопроводи с предварително и съпътстващо подгряване и термообработка се извършва съгласно специални указания в проекта в следните случаи:

1. при температури по-ниски от минималните, указани в таблица № 5;

2. при дебелина на стената на тръбопроводите над 30 mm;

3. при заваряване на технологични тръбопроводи от специални стомани и цветни метали и сплави.

Раздел II – МОНТАЖНИ РАБОТИ В ДЕЙСТВАЩИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Чл. 109. Монтажни работи в действащи предприятия се извършват съгласно проекта и ПОИС, като се спазват изискванията по техника на безопасност в тези предприятия и се отчитат специфичните условия на работа при транспортиране на материалите, технологични машини и съоръжения посредством подемно-транспортна техника.

Глава четвърта – ИЗПИТВАНИЯ НА ТЕХНОЛОГИЧНИ ТРЪБОПРОВОДИ, МАШИНИ И СЪОРЪЖЕНИЯ

Раздел I – ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

Чл. 110. След завършване на монтажа технологичните тръбопроводи и съоръжения трябва да бъдат подложени на външен оглед, изпитвания на якост и плътност.

Чл. 111. (1) Видът на изпитванията и стойността на изпитателните налягания са съгласно проекта за всяка линия на тръбопроводите и за всяко съоръжение или отделен участък на тръбопроводите.

(2) Ако в проекта не е предвиден методът на изпитванията, същият се определя от монтажната организация, като се съгласува с инвеститора.

(3) Технологични тръбопроводи за налягане над 10 МРа (100 kg/кв. cm) се изпитват на якост само по хидравлични методи.

(4) Изпитвания със сгъстен въздух на технологични тръбопроводи от стъкло и други чупливи материали се забранява.

(5) Технологичните тръбопроводи се изпитват по хидравличен начин. Пневматични изпитвания се допускат при следните случаи:

1. при отрицателна температура на околния въздух;

2. ако опорните конструкции не са пресметнати за тръби, напълнени с вода;

3. ако използването на вода е недопустимо по технически причини.

Чл. 112. (1) На изпитвания се подлагат технологични тръбопроводи или техни участъци, напълно монтирани и поставени на постоянни опори и окачвачи, с монтирана арматура, като са изпълнени всички врязвания, щуцери, изводи за КИПиА, дренажни устройства, линии за източване и отдушници.

(2) Присъединяването на новоизграден технологичен тръбопровод към действащ технологичен тръбопровод се извършва след изпитването и приемането му от инвеститора.

Чл. 113. (1) Дефектите, открити при изпитването на технологичните тръбопроводи, трябва да бъдат отстранени, а изпитването повторено.

(2) Забранява се отстраняване на дефектите в технологични тръбопроводи, докато се намират под налягане.

(3) Напречни заварени шевове, в които при изпитванията на технологичния тръбопровод са установени шупли, недопустими за отстраняване съгласно чл. 64, трябва да бъдат изрязвани и вместо тях – поставени пръстени.

(4) Тръби и детайли с дефектни надлъжни шевове трябва да бъдат заменени с нови.

Чл. 114. Изпитването на технологичните тръбопроводи на непрекъснатост на покритието се извършва съгласно проекта.

Чл. 115. (1) Изпитването на технологичните тръбопроводи на якост и плътност се извършва едновременно.

(2) За проведените изпитвания на якост и плътност на технологичните тръбопроводи се съставя акт съгласно приложение № 13, след което се предават за изпълнение на останалите монтажни работи и изпитвания съгласно проекта.

(3) Изпитването на якост и плътност на технологичните машини и съоръжения се извършва съгласно Наредба № 28 " За устройство и безопасна експлоатация на съдове, работещи под налягане" .

Раздел II – ХИДРАВЛИЧНИ ИЗПИТВАНИЯ

Чл. 116. (1) Стойността на изпитвателното налягане на якост е съгласно проекта, а при липса на указания в него трябва да бъде равна на:

1. за стоманени технологични тръбопроводи (включително облицовани с гума, пластмаса, стъкло, емайл) при налягане до 0,5 МРа (5 kg/кв. cm), а също и за тези, предназначени за транспорт на флуид с температура повече от 400 °С (независимо от налягането) -1,5 Рраб, но не по-ниско от 0,2 МРа (2 kg/кв. cm).

2. за стоманени технологични тръбопроводи при работно налягане по-голямо от 0,5 МРа (5 kg/кв. cm) -1,25 Рраб.

3. за технологични пластмасови и стъклени тръбопроводи 1,25 Рраб, но не по-ниско от 0,1 МРа (2 kg/кв. cm);

4. за технологични тръбопроводи от цветни метали и сплави -1,25 МРа, но не по-ниско от 0,1 МРА (1 kg/кв. cm).

(2) Стойността на изпитвателното налягане на плътност трябва да съответства на работното налягане.

Чл. 117. (1) На участъка за присъединяване на изпитвания тръбопровод към водопровода или агрегата, предназначен за хидравличните изпитвания, създаващ необходимото изпитвателно налягане, трябва да се монтират два затварящи вентила и манометър.

(2) След достигане изпитвателното налягане, изпитваният тръбопровод трябва да бъде изключен от водопровода или агрегата за хидравлични изпитвания.

(3) При изпитване на технологични тръбопроводи от пластмаса достигането на изпитвателното налягане се осигурява с допълнително помпане на вода за компенсиране деформациите на тръбопровода при пробата под налягане

(4) Изпитванията се извършват след стабилизиране налягането в технологичния тръбопровод.

Чл. 118. Технологични тръбопроводи, облицовани с гума, пластмаса, стъкло и лак трябва да бъдат допълнително изпитани на непрекъснатост на покритието чрез електрически метод.

Чл. 119. След провеждане на хидравличните изпитвания технологичният тръбопровод трябва да бъде напълно освободен от течности и арматурата да се остави отворена.

Чл. 120. (1) Изпитвателното налягане на якост трябва да се задържи 5 минути, след което да се снижи до работното, при което трябва да бъде направен оглед на технологичния тръбопровод.

(2) Изпитвателното. налягане при изпитване на стъклени тръбопроводи се задържа 20 минути.

Чл. 121. Заварените шевове от стоманени тръбопроводи при огледа могат да се очукват с чук с маса не повече от 1,5 kg. Очукването да става встрани от заваръчните шевове. Разрешава се тръбопроводи от цветни метали и сплави да се очукват с дървен чук с тегло не повече от 0,8 kg. Очукването на тръбопроводи от други материали не се допуска.

Чл. 122. Резултатите от хидравличните изпитвания се считат за удовлетворителни, ако през времето на огледа не е спаднало налягането по манометър и не са забелязани течове и изпотявания.

Чл. 123. При провеждане на хидравлични изпитвания на технологични тръбопроводи при температура на въздуха по-ниска от 0 °С трябва да се вземат мерки за предотвратяване замръзването на течността чрез подгряване на течността, затопляне на помещенията, прибавяне на незамръзващи съставки към течността и др.

Раздел III – ПНЕВМАТИЧНИ ИЗПИТВАНИЯ

Чл. 124. (1) Не се разрешават пневматични изпитвания на технологични тръбопроводи на якост в действащи цехове на производствени предприятия, а също на естакади, в канали и улеи, където са положени действащи технологични тръбопроводи.

(2) Пневматични изпитвания на технологични тръбопроводи се извършват съгласно изискванията на проекта или РПОИС, с които предварително трябва да бъдат запознати всички участници в изпитванията.

Чл. 125. (1) Изпитвателното налягане при пневматично изпитване на якост трябва да бъде равно на стойностите, съгласно чл. 116 и се задържа съгласно изискванията на чл. 120.

(2) При изпитване на технологични тръбопроводи на плътност изпитателното налягане трябва да бъде равно на работното.

Чл. 126. Не се разрешава при пневматично изпитване очукване с чук на тръбопроводи под налягане

Чл. 127. Изпитвателното налягане при пневматично изпитване на якост и дължина на изпитвания участък на тръбопроводи с надземно налягане не трябва да превишава стойностите, съгласно таблица 6. Таблица 6 Условен Граница на изпитвателно Най-голяма дължина на диаметър (mm) налягане kg/кв.cm (МРа) участъка на тръбопровода в m вътрешноцехови междуцехови до 200 20 (2,0) 100 250 от 200 до 500 12 (1,2) 75 200 повече от 500 6 (0,6) 50 150

Чл. 128. Допуска се пневматичното изпитване на технологичен тръбопровод на якост в случай на монтирана на него арматура от сив чугун при изпитвателно налягане не повече от 4 kg/кв. cm (0,4 МРа).

Чл. 129. (1) Налягането в технологичен тръбопровод при пневматично изпитване се повишава постепенно с оглеждане тръбопровода на следните степени: при достигане 60 % от изпитвателното налягане за тръбопроводи с работно налягане до 0,2 МРа (2 kg/кв. cm) и при достигане 30 % и 60% от изпитвателното налягане за тръбопроводи с работно налягане над 0,2МРа (2 kg/кв. cm). 2) По време на огледа на технологичен тръбопровод повишаването на налягането се прекратява.

(3) Окончателният оглед на технологичен тръбопровод се извършва при работно налягане и като правило се съчетава с изпитването на плътност.

Чл. 130. Откриване на дефекти на херметичност на заваръчни шевове, фланцови съединения и салникова арматура може да става:

1. с обмазка на съединенията със сапунен или друг разтвор;

2. с халогенен течотърсач;

3. одоризация на въздуха или инертния газ, с който се провежда изпитването и др.

Чл. 131. Резултатите от пневматичното изпитване на тръбопроводите се считат за удовлетворителни, ако по време на огледа при изпитванията на якост не е паднало налягането по манометър при отчитане температурните изменения на флуида и в заварените шевове, фланцовите съединения и салниците на арматурата не са забелязани пропуски.

І. Основни положения

1. Недвижимите паметници на културата и историческите места, в зависимост от целите, за които могат да се използуват, се подреждат, както следва: а) паметници, предназначени за научноизследователските, просветнопознавателни и патриотичновъзпитателни цели; б) паметници, предназначени за културни, битови, стопански, административни, култови и други нужди. 2. Недвижимите паметници на културата и историческите места се причисляват към една от категориите по предходната точка от Министерството на просветата и културата съгласувано с Българската академия на науките и окръжните народни съвети, а за архитектурните паметници – съгласувано с Комитета по архитектура и благоустройство. 3. Режимът за използуване и поддържане и начините на укрепване, консервиране и възстановяване на всички имоти, обявени за паметници на културата или исторически места, се определят от Министерството на просветата и културата, а за архитектурните паметници – след съгласуване с Комитета по архитектура и благоустройство. 4. За използуване и опазване на всеки отделен недвижим паметник на културата или историческото място органите на държавния надзор по опазването им одобряват индивидуален правилник, изготвен по образец, утвърден от Министерството на просветата и културата. 5. В индивидуалните правилници за използуване и опазване на недвижимите паметници на културата и историческите места се уреждат въпроси като: а) задълженията на собствениците и наемателите на недвижимите паметници на културата или историческите места, на тези, които ги проучват, и на посетителите; б) изискванията за извършване на основно укрепване консервиране, възстановяване или поддържане (текущ ремонт) на паметниците или историческите места; в) поддържане на технико-конструктивната изправност и оригиналното архитектурно-художествено оформление на сградата – паметник на културата, и вътрешноансамбловия вид на принадлежащия й терен; г) запазване на трайните дървесни, тревни и цветни насаждения, характерни за първичния вид на терена, принадлежащ на сградата – паметник на културата или на историческото място; д) постоянните или временните стопански постройки, които са включени във вътрешния ансамбъл на имота – паметник на културата; е) за противопожарната охрана на паметниците и ж) посочване на наказателните разпоредби във връзка с нарушаване на правилника. 6. Недвижимите паметници на културата и историческите места могат да се отдават под наем за обществени и частни нужди само при условие, че използуването им няма да причини каквито и да било повреди. В такива случаи, за да се осигури целесъобразно използуване и грижливо опазване на недвижимите паметници на културата и историческите места, обществените организации и частни лица – стопани на такива имоти, сключват с органите на държавния надзор договор по образец, утвърден от Министерството на просветата и културата. 7. Законът за наемите не се прилага по отношение на помещения в сгради, обявени за паметници на културата ( чл. 75а от Закона за планово изграждане на населените места ). Настаняването в такива сгради става със съгласие на изпълнителния комитет на общинския народен съвет. Обитатели, които систематически нарушават правилата по опазване и използуване на сградите – паметници на културата, по решение на органите посочени в Правилника за приложение на Закона за планово изграждане на населените места , се изваждат по административен ред, без да им де предоставя друго помещение. 8. За имоти – недвижими паметници на културата, не се събира данък върху сградите ( чл. 75б от Закона за планово изграждане на населените места ). 9. Прехвърляне или заменяване на недвижими паметници на културата и исторически места може да става: а) за паметници и исторически места със световно и национално значение – само със съгласие на Министерството на просветата и културата; б) за паметници и исторически места с местно значение – само със съгласие на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет. В случай на възмездно прехвърляне на паметници на културата – частни имоти, които са укрепени, консервирани или възстановени със средства на държавата, приобретателят може да бъде задължен от изпълнителния комитет на общинския народен съвет да внесе в приход на държавата реалното надвишение на стойността на имота към момента на продажбата. 10. Който наруши разпоредбите на този правилник, се наказва по чл. 207, ал. ІІІ от Наказателния кодекс . Наказателните постановления се издават по реда на гл. ХХVІІІ от Наказателно-процесуалния кодекс .