Вид акт: Правилник

  • ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за филмовата индустрия

    ЧАСТ ПЪРВА ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1 . С правилника се уреждат условията и редът за прилагане на Закона за филмовата индустрия (ЗФИ) относно:

    1. (доп. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) производството, разпространението, промоцията, фестивалите, културните прояви и показа на филмите в Република България;

    2. промоцията на българските филми в чужбина;

    3. провеждането на конкурсните процедури за държавно подпомагане на българската филмова индустрия;

    4. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) дейността на Националния съвет за кино към министъра на културата и на консултативно-експертните органи към изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Национален филмов център", наричана по-нататък "Агенцията";

    5. дейностите, свързани с осигуряване на прозрачност и наблюдение на предоставените средства за държавно подпомагане.

    Чл. 2 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г., бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г., изм., бр. 20 от 2026 г., в сила от 20.02.2026 г.) Разпоредбите на правилника относно държавното подпомагане на филмовата индустрия се прилагат в изпълнение на изискванията на Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (ОВ, L 187/1 от 26 юни 2014 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) № 651/2014 ", Регламент (ЕС) 2017/1084 на Комисията от 14 юни 2017 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 651/2014 по отношение на помощите за пристанищните и летищните инфраструктури, праговете за уведомяване за помощи за култура и опазване на културното наследство и помощи за спортни и мултифункционални инфраструктури за отдих, както и относно схемите за регионална оперативна помощ за най-отдалечените региони, и за изменение на Регламент (ЕС) № 702/2014 по отношение на изчисляването на допустимите разходи (ОВ, L 156/1 от 20 юни 2017 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) № 2017/1084 ", Регламент (ЕС) 2020/972 на Комисията от 2 юли 2020 година за изменение на Регламент (ЕС) № 1407/2013 по отношение на удължаването на срока на неговото действие и за изменение на Регламент (ЕС) № 651/2014 по отношение на удължаването на срока на неговото действие и съответни промени, наричан по-нататък Регламент (ЕС) 2020/972, Регламент (ЕС) 2023/1315 на Комисията от 23 юни 2023 година за изменение на Регламент (ЕС) № 651/2014 за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора и на Регламент (ЕС) 2022/2473 за обявяване на някои категории помощи – за предприятия, които произвеждат, преработват и предлагат на пазара продукти от риболов и аквакултури – за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (текст от значение за ЕИП) (ОВ, L 167/1 от 30 юни 2023 г.), наричан по-нататък Регламент (ЕС) 2023/1315 , и Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта "de minimis" (ОВ, L 2831 от 15 декември 2023 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 2023/2831", и на условията за уведомяване на държавни помощи по член 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз .

    (2) По реда на правилника се предоставят безвъзмездни финансови средства:

    1. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) под формата на схеми за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 1 – 3 и 6 от ЗФИ , установени и прилагани в съответствие с чл. 54 от Регламент (ЕС) № 651/2014 ;

    2. (нова – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) под формата на схема за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗФИ – за фестивали и културни прояви, установена и прилагана в съответствие с чл. 53 от Регламент (ЕС) № 651/2014 ;

    3. (предишна т. 2, изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г., бр. 20 от 2026 г., в сила от 20.02.2026 г.) под формата на схема за минимална помощ по чл. 26, ал. 1, т. 5 от ЗФИ – за промоция и показ на филми, установена и прилагана в съответствие с Регламент (ЕС) № 2023/2831 .

    ЧАСТ ВТОРА КОНСУЛТАТИВНО-ЕКСПЕРТНИ ОРГАНИ

    Глава първа – НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА КИНО

    Раздел I – Състав, функции и организация на дейността

    Чл. 3 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) Националният съвет за кино, наричан по-нататък "съвета", е консултативно-експертен орган към министъра на културата и се състои от 13 членове, включително председател. За членове на съвета се назначават лица с висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър", които имат най-малко 5 години професионален опит в областта на филмовата индустрия.

    (2) Съветът се назначава за срок от две години, като за председател се определя изпълнителният директор на Агенцията.

    (3) В състава на съвета по предложение на професионални организации и юридически лица, вписани в регистъра по чл. 19, ал. 1 от ЗФИ , се включват представители в областта на производството на игрални, документални и анимационни филми, включително сериали, разпространението, промоцията и показа на филми. При определяне на състава се гарантира представителност за областите на филмопроизводство, разпространение, фестивали, културни прояви и показ на филми.

    (4) Едно и също лице не може да участва в състава на съвета за повече от два последователни мандата.

    Чл. 4 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) Националният съвет за кино подпомага и консултира министъра на културата, като:

    1. разработва и предлага на министъра на културата за утвърждаване Национална програма за развитие на филмовата индустрия; програмата е за период от 5 години и съдържа анализ и оценка на състоянието, целите, приоритетите и мерките за постигането им, необходимите ресурси и източниците на финансиране;

    2. дава становище по предложения от изпълнителния директор размер на държавното подпомагане за осъществяване на националната политика в областта на филмовата индустрия;

    3. разработва, обсъжда и предлага проекти на нормативни актове в областта на филмовата индустрия;

    4. предлага български филм за представяне на европейски и световни конкурси и номинации.

    (2) Съветът може да разглежда и други въпроси, предложени от министъра на културата.

    (3) Информацията относно актуалния състав на съвета, работната му програма, планираните и проведените заседания, взетите решения и ежегодният отчет за дейността се публикуват на интернет страниците на Портала за консултативните съвети на Министерския съвет, на Министерството на културата и на Агенцията. Отчетът за дейността на съвета за изтеклата календарна година се публикува ежегодно в срок до 31 януари.

    Чл. 5 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г., бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) (1) Не по-късно от 2 месеца преди изтичането на мандата на Националния съвет за кино изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Национален филмов център" уведомява с публична покана, публикувана на сайта на Агенцията, всички професионални организации и юридически лица в областта на филмовата индустрия, вписани в регистъра по чл. 19, ал. 1 от ЗФИ , че могат да излъчат представител от своите членове за включване в състава на Националния съвет за кино.

    (2) За определяне на поименния състав на съвета професионалните организации и юридическите лица по ал. 1 подават заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Национален филмов център" в 10-дневен срок от публикуване на поканата, към което прилагат:

    1. творческа биография на кандидата;

    2. диплома за висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър";

    3. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2026 г., в сила от 20.02.2026 г.) документи, с които се удостоверява 5 години професионален опит на кандидата в областта на филмовата индустрия чрез предоставяне на копие на трудова книжка само когато данни за стажа, който се доказва, се отнасят за периода преди 1 юни 2025 г. и не са вписани в регистъра по чл. 347 от Кодекса на труда (КТ) , или други документи, удостоверяващи стаж, включително договори за изпълнение на дейности в областта на производството на игрални, документални и анимационни филми, включително сериали, разпространението, промоцията и показа на филми, или списък с филми, за които кандидатът притежава авторски или сродни права;

    4. протокол от проведено заседание на орган на управление на юридическото лице или професионалната организация с прието решение за избор на кандидата;

    5. декларация за съгласие на предлагания кандидат.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 20 от 2026 г., в сила от 20.02.2026 г.) Към заявлението се прилагат документи, които съдържат информацията по ал. 5, т. 1 – 3. В случай че дипломата за придобито в Република България висше образование е издадена след 1 януари 2012 г., заявителят посочва серията и фабричния номер на издадената диплома или регистрационния номер на документа; ако образованието е придобито в чужбина и е признато в Република България, се посочват номер, дата и издател на документа за признаване. В случай че професионалният опит на заявителя е придобит по трудово правоотношение и той е декларирал наличие на данни в регистъра по чл. 347 от КТ , данните се проверяват по служебен път.

    (4) В срок до 7 дни след изтичане на срока по ал. 2 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Национален филмов център" изпраща постъпилите заявления и приложените към тях документи на министъра на културата.

    (5) Министърът на културата със заповед назначава комисия, която да разгледа и предложи кандидати за определяне на поименния състав на съвета. Комисията взима предвид следните обстоятелства по отношение на юридическите лица и професионалните организации, излъчили кандидатури:

    1. дейността в областта на филмовата индустрия, осъществявана от юридическото лице или професионалната организация през последните 10 години;

    2. опита на юридическото лице или професионалната организация и техните членове в областта на производството, разпространението, промоцията и показа на филми, включително участието им в консултативно-експертни органи в областта на филмовата индустрия;

    3. членския състав на юридическото лице или професионалната организация.

    (6) При необходимост може да бъдат поискани допълнителна информация и документи във връзка с обстоятелствата по ал. 4 – 5.

    (7) Комисията извършва проверка за съответствие с изискванията по ал. 2 и 5 и с мотивирано решение предлага на министъра на културата кандидати за определяне на поименния състав на съвета. Решението се отразява в протокол.

    (8) Министърът на културата издава заповед, с която определя поименния състав на съвета.

    Чл. 6 . (1) (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.).

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Организационно-техническото обслужване на дейността на съвета се осигурява от Агенцията.

    Чл. 7 . (1) Предсрочно прекратяване на членство в съвета се извършва при:

    1. подаване на оставка;

    2. (доп. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) при невъзможност на член на съвета да изпълнява задълженията си повече от три месеца или при неявяване на повече от 2 заседания без уважителни причини;

    3. смърт.

    (2) В 14-дневен срок от публикуването на заповедта за прекратяване на членството съответната организация предлага нов представител по реда на чл. 5 .

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) В срок един месец от прекратяването на членството министърът на културата определя със заповед нов член на съвета по реда, предвиден в този раздел.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г., бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Заповедите по чл. 5, ал. 5 и 8 се публикуват на интернет страницата на Министерството на културата.

    Чл. 8 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Националният съвет за кино заседава най-малко веднъж на 3 месеца, а при необходимост – и ежемесечно, като задължително провежда заседание ежегодно до 31 януари, на което:

    1. дава становище по:

    а) (доп. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) размера на държавното подпомагане за осъществяване на националната политика в областта на филмовата индустрия съгласно условията по чл. 46, ал. 5 – 7;

    б) степента на изпълнение на Националната програма за развитие на филмовата индустрия;

    в) методиката за формиране на средностатистическия бюджет на игрален, документален и анимационен филм преди утвърждаването й от изпълнителния директор;

    г) методическите указания, свързани с предоставянето и отчитането на държавната и/или минималната помощ, предоставяни по реда на този правилник, преди утвърждаването им от изпълнителния директор;

    2. дава становище по предложения от изпълнителния директор списък с фестивали клас А и Б;

    3. прави предложения за опазване, съхранение и представяне на кинематографичното наследство, включително поетапна реставрация и дигитализация на филмовото наследство, за ежегодно производство на филми с детска тематика и за развитието на кинообразованието като част от развитието на медийната грамотност в България.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г., изм., бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Ежегодно, до 30 октомври изпълнителният директор изготвя и публикува на интернет страницата на Агенцията списък с фестивали клас А и Б в съответствие с акредитираните от Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти (FIAPF) фестивали и допълнен с тези на Европейската филмова академия (EFA), който списък осигурява равнопоставено присъствие на многообразието от видове филми. След получено становище съгласно ал. 1, т. 2 изпълнителният директор утвърждава списъка с фестивали клас А и Б не по-късно от датата на обявяването на заповедта за определяне на първата конкурсна сесия за годината. В случай че в срока по изречение второ не е утвърден списък с фестивали клас А и Б, въз основа на който ще се извършва служебна оценка от Агенцията по чл. 27, ал. 1, т. 5, буква "г" от ЗФИ , се прилага списъкът, одобрен през предходната година.

    (3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Редовните заседания се свикват от министъра на културата. Извънредни заседания се свикват по искане на министъра на културата, на изпълнителния директор или на една трета от членовете на съвета.

    (4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Дневният ред за редовните и извънредните заседания се одобрява от министъра на културата или от оправомощен от него заместник-министър. Материалите за заседанията се изпращат на членовете на съвета най-малко 5 работни дни преди датата на заседанието по електронна поща. Мотивирани предложения за промени в дневния ред за редовните заседания може да внася всеки член не по-късно от 3 работни дни преди заседанието.

    (5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Заседанията са редовни, ако на тях присъстват три четвърти от членовете. Участието на членовете в дейността на съвета е лично.

    (6) (Предишна ал. 5, доп. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Съветът приема решения по обсъжданите въпроси с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието членове, като гласуването е "за", "против" или "въздържал се". Не се допуска гласуване по пълномощие. При равен брой гласове от проведено гласуване се провежда второ гласуване, при което председателят има решаващ глас.

    (7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Членовете не участват при обсъждането и вземането на решения по въпроси, свързани с проекти на филми и филми, представляващи техен пряк интерес или интерес на свързани с тях лица, включително в случаите по ал. 7.

    (8) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Член на съвета няма право да участва в заседание на съвета при решаването на въпроси, отнасящи се до него, до неговия съпруг/съпруга или роднини по права линия, по съребрена линия – до трета степен включително, или по сватовство – до втора степен включително, като за наличието на такива обстоятелства предварително попълва декларация преди заседанието.

    (9) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) За всяко заседание се съставя протокол, в който се отбелязва начинът на гласуване на всеки член. Протоколът се подписва от председателя и от секретаря.

    (10) (Предишна ал. 9 – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Копия от протокола по ал. 8 се изпращат на членовете в 3-дневен срок по електронен път. До два работни дни от получаването на протокола всеки член на съвета може да направи писмено редакционни бележки и допълнения, както и да изрази особено мнение.

    Чл. 9 . (1) На заседанията на съвета се прави аудиозапис от обсъжданията, който е неразделна част от протокола.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Решенията, приети от съвета, се публикуват на интернет страницата на Министерството на културата и на Агенцията в срок до 7 работни дни след проведено заседание при условията на Закона за достъп до обществената информация .

    Чл. 10 . (1) Председателят на съвета:

    1. ръководи заседанията и работата на съвета;

    2. следи за изпълнението на решенията на съвета;

    3. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) в случай на необходимост от експертна оценка председателят от името на членовете и след съгласуване с министъра на културата може да отправя покани към трети лица за участие в заседания на съвета при решаване на актуални въпроси;

    4. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) изпълнява и други задачи, възложени му с решение на съвета на Агенцията.

    (2) Функциите на председателя в негово отсъствие се изпълняват от определен от него член на съвета.

    (3) Членовете на съвета:

    1. предлагат за разглеждане въпроси и проекторешения;

    2. осигуряват на съвета необходимата за дейността му информация и експертна помощ;

    3. предприемат действия за изпълнение на решенията на съвета;

    4. могат да изразяват публично мнение само когато са упълномощени за това с решение на съвета;

    5. имат право да получават информация и справки за дейността на Агенцията, когато са свързани с текущата работа на съвета.

    (4) Членовете на съвета са длъжни да уведомят своевременно секретаря за невъзможността си да участват в насрочено заседание. При невъзможност да участва в заседание всеки член има право да внесе писмено становище по всяка точка от дневния ред, което се огласява при обсъждането.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Секретарят:

    1. уведомява членовете на съвета за деня, часа и дневния ред на заседанията не по-късно от 7 дни преди заседанието;

    2. осигурява достъп до материалите – предмет на обсъждане, за предварително запознаване чрез изпращането им по електронна поща;

    3. осигурява технически заседанията, като подготвя дневния ред в съответствие с постъпилите предложения, съставя присъствен списък на членовете на съвета, осигурява зала и др.;

    4. води протокол на заседанието, извършва окончателната му редакция и в тридневен срок от съставянето му го представя на председателя и на членовете на съвета за подписване;

    5. подпомага дейността на работните групи, създадени с решение на съвета;

    6. поддържа архив на документацията, създадена във връзка с дейността на съвета.

    Чл. 11 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Националният съвет за кино може да предлага на министъра на културата съставяне на работни групи за изготвяне на становища по разглеждани въпроси.

    Чл. 12 . Членовете на Националния съвет за кино с изключение на тези от тях, които са държавни служители, получават възнаграждение в размер 40 лв. за всяко проведено заседание, на което са присъствали. Възнаграждението се изплаща два пъти годишно.

    Раздел II – Процедура за избор на български филм, който да бъде представен на европейски и световни конкурси и номинации (Загл. изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.)

    Чл. 13 . (1) Националният съвет за кино провежда процедурата за избор на български филм, който да бъде представен на европейски и световни конкурси и номинации. Процедурата включва следните етапи:

    1. (доп. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) публикуване на съобщение на интернет страницата на Министерството на културата и Агенцията за провеждане на процедурата;

    2. подаване на предложение от продуцент на филм в 14-дневен срок от датата на публикуване на съобщението по т. 1, което съдържа: заглавието на филма, датата на първата публична прожекция с платен вход, фестивални участия, награди, мястото и времето, където може да бъде видян филмът;

    3. провеждане на заседание на Националния съвет за кино за избор на български филм.

    (2) Всеки член на съвета се запознава с предложенията по ал. 1, т. 2, като попълва бланка, която съдържа списък с всички предложения, и посочва само един избран филм.

    (3) Националният съвет за кино подлага на обсъждане до два филма, посочени като избрани съгласно попълнените бланки. След обсъждането се провежда гласуване за избор на филма, който да бъде номиниран за участие.

    (4) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) На заседанието се прави аудиозапис на проведените обсъждания и се съставя протокол съгласно изискванията на чл. 8, ал. 8 . Протоколът съдържа направените изказвания и приетите решения и се публикува на интернет страницата на Министерството на културата и Агенцията.

    Глава втора – НАЦИОНАЛНИ ХУДОЖЕСТВЕНИ КОМИСИИ

    Чл. 14 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) Националните художествени комисии по чл. 8, ал. 1, буква "а" от ЗФИ разглеждат и оценяват проекти по чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗФИ по критериите съгласно чл. 27, ал. 1, т. 1 , 2 и 5 от ЗФИ и ги класират за държавно подпомагане с мотивирано решение за всеки проект.

    (2) Националните художествени комисии по чл. 8, ал. 1, буква "б" от ЗФИ разглеждат и оценяват проекти по чл. 26, ал. 1, т. 6 от ЗФИ по критериите съгласно чл. 27, ал. 1, т. 1 , 2 и 6 от ЗФИ и ги класират за държавно подпомагане с мотивирано решение за всеки проект.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Всяка комисия по ал. 1 и 2 се назначава със заповед на изпълнителния директор за срок 6 месеца и се състои от 7 членове, определени по реда на глава шеста "в" след проведен жребий от експерти, вписани в регистъра по чл. 15, ал. 1 от ЗФИ . В заповедта се посочва председател, определен от състава на комисията от изпълнителния директор, и като неразделна част от нея се прилагат творческите биографии съгласно чл. 40ж, ал. 3, т. 1 на председателя и на членовете комисията. В случай че при изтичане на срока от 6 месеца комисията е започнала, но не е довършила разглеждането на проектите, със заповед на изпълнителния директор мандатът на съответната комисия може да бъде удължен до приемане на решение по чл. 47, ал. 3 , но с не повече от 6 месеца.

    (4) Националната художествена комисия по ал. 1 за:

    1. игрални филми се състои от:

    а) двама режисьори, определени от експертите, вписани в подраздел "Режисьори на игрални филми" по чл. 40е, ал. 5, т. 1 , буква "а";

    б) продуцент, определен от експертите, вписани в подраздел "Продуценти на игрални филми" по чл. 40е, ал. 5, т. 2 , буква "а";

    в) сценарист, определен от експертите, вписани в подраздел "Сценаристи на игрални филми" по чл. 40е, ал. 5, т. 3 , буква "а";

    г) оператор, определен от експертите, вписани в подраздел "Оператори на игрални филми" по чл. 40е, ал. 5, т. 4 , буква "а";

    д) актьор и кинокритик, определени от раздели "Актьори" и "Кинокритици" по чл. 40е, ал. 5, т. 5 , съответно т. 6 ;

    2. документални филми се състои от:

    а) двама режисьори, определени от експертите, вписани в подраздели "Режисьори" на игрални и документални филми по чл. 40е, ал. 5, т. 1 , букви "а" и "б";

    б) продуцент, определен от експертите, вписани в подраздели "Продуценти" на игрални и документални филми по чл. 40е, ал. 5, т. 2 , букви "а" и "б";

    в) двама сценаристи, определени от експертите, вписани в подраздел "Сценаристи" на игрални и документални филми по чл. 40е, ал. 5, т. 3 , букви "а" и "б";

    г) оператор, определен от експертите, вписани в подраздели "Оператори" на игрални и документални филми по чл. 40е, ал. 5, т. 4 , букви "а" и "б";

    д) кинокритик от експертите, вписани в раздела "Кинокритици" по чл. 40е, ал. 5, т. 6 ;

    3. анимационни филми се състои от:

    а) двама режисьори от експертите, вписани в подраздел "Режисьори на анимационни филми" по чл. 40е, ал. 5, т. 1 , буква "в";

    б) двама продуценти, определени от експертите, вписани в подраздел "Продуценти на анимационни филми" по чл. 40е, ал. 5, т. 2 , буква "в";

    в) сценарист, определен от експертите, вписани в подраздел "Сценаристи на анимационни филми" – по чл. 40е, ал. 5, т. 3 , буква "в";

    г) двама художник-постановчици, определени от експертите, вписани в раздел "Художник-постановчици" по чл. 40е, ал. 5, т. 7 .

    (5) Националната художествена комисия по ал. 2 за:

    1. игрални сериали се състои от:

    а) двама режисьори, определени от експертите, вписани в подраздели "Режисьори на игрални филми" и подраздел "Режисьори на игрални сериали" по чл. 40е, ал. 5, т. 1 , букви "а" и "г";

    б) продуцент, определен от експертите, вписани в подраздели "Продуценти на игрални филми" или "Продуценти на игрални сериали" по чл. 40е, ал. 5, т. 2 , букви "а" и "г";

    в) сценарист, определен от експертите, вписани в подраздели "Сценаристи на игрални филми" или "Сценаристи на игрални сериали" по чл. 40е, ал. 5, т. 3 , букви "а" и "г";

    г) оператор, определен от експертите, вписани в подраздели "Оператори на игрални филми" или "Оператори на игрални сериали" по чл. 40е, ал. 5, т. 4 , букви "а" и "г";

    д) актьор и кинокритик, определен от експертите, вписани в раздели "Актьори" и "Кинокритици" по чл. 40е, ал. 5, т. 5 , съответно т. 6 ;

    2. документални сериали се състои от:

    а) двама режисьори, определени от експертите, вписани в подраздели "Режисьори на игрални и документални филми и сериали" по чл. 40е, ал. 5, т. 1 , букви "а", "б" и "г";

    б) продуцент, определен от експертите, вписани в подраздели "Продуценти на игрални и документални филми и сериали" по чл. 40е, ал. 5, т. 2 , букви "а", "б" и "г";

    в) двама сценаристи, определени от експертите, вписани в подраздели "Сценаристи на игрални и документални филми и сериали" по чл. 40е, ал. 5, т. 3 , букви "а", "б" и "г";

    г) оператор, определен от експертите, вписани в подраздели "Оператори на игрални и документални филми и сериали" по чл. 40е, ал. 5, т. 4 , букви "а", "б" и "г";

    д) кинокритик, определен от експертите, вписани в раздел "Кинокритици" по чл. 40е, ал. 5, т. 6 ;

    3. анимационни сериали се състои от:

    а) двама режисьори, определени от експертите, вписани в подраздел "Режисьори на анимационни филми" по чл. 40е, ал. 5, т. 1 , буква "в";

    б) двама продуценти, определени от експертите, вписани в подраздел "Продуценти на анимационни филми" по чл. 40е, ал. 5, т. 2 , буква "в";

    в) сценарист, определен от експертите, вписани в подраздел "Сценаристи на анимационни филми" по чл. 40е, ал. 5, т. 3 , буква "в";

    г) двама художник-постановчици, определени от експертите, вписани в раздела "Художник-постановчици на анимационно кино" по чл. 40е, ал. 5, т. 7 .

    (6) Със заповедта по ал. 3 изпълнителният директор определя секретар, който е служител от Агенцията, и резервни членове на комисията. Секретарят извършва служебна оценка по чл. 27, ал. 1, т. 5 от ЗФИ за всеки проект.

    (7) Изпълнителният директор сключва договор с всеки член на комисията, с който задължително се уреждат:

    1. правата и задълженията на страните;

    2. срокът на действие на договора;

    3. дължимото възнаграждение;

    4. основанията за прекратяване на договора, сред които задължително присъстват:

    а) писмена молба и наличие на обективни обстоятелства, възпрепятстващи участието в комисията;

    б) при смърт;

    в) с предизвестие, подадено от изпълнителния директор при констатирани нарушения на закона, на този правилник или на условията, предвидени в договора;

    5. (нова – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) санкции, в случай на неизпълнение на задълженията;

    6. (нова – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) задължения за спазване на конфиденциалност.

    (8) В срок до два месеца преди изтичането на мандата на всяка от националните художествени комисии изпълнителният директор назначава нови по реда на този правилник.

    (9) Председателят на всяка от националните художествени комисии предоставя отчет на изпълнителния директор за своята дейност в едномесечен срок след приключването на дейността на комисията. Отчетът се публикува на интернет страницата на Агенцията.

    (10) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) При определяне на кворума на присъстващи на заседанията на комисиите се считат и членовете, които участват в тях дистанционно чрез осигурена двустранна видео връзка и които разполагат с квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги , необходим за подписване на изготвяните в хода на заседанието присъствени протоколи.

    (11) Експерт не може да участва в състава на една и съща национална художествена комисия в два последователни мандата.

    (12) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Дейността на националните художествени комисии се обслужва от административните звена на Агенцията.

    Чл. 15 . (1) Всеки член на националните художествени комисии е длъжен да уведоми изпълнителния директор на Агенцията за всеки предоставен му за оценяване проект, когато:

    1. в проекта участват свързани с него лица;

    2. проектът засяга негов пряк интерес или интерес на свързани с него лица и ще участва под каквато и да е форма в неговото осъществяване.

    (2) Уведомлението по ал. 1 е писмено и се регистрира в Агенцията в срок до седем дни от получаването на проектите за оценка.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) При наличие на някое от условията по ал. 1 съответният член на комисията се отстранява от участие в нея за цялата проектна сесия и се заменя с резервен член, посочен от списъка с резервни членове, определен със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Национален филмов център".

    Чл. 16 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) Членовете на националните художествени комисии:

    1. са длъжни да не разгласяват публично чрез средствата за масова информация, интернет и по друг начин информация, която би накърнила доброто име на други членове или на който и да е от участниците в конкурса, както и информация, станала им известна при и по повод извършваната от тях дейност – докато са членове на комисията и за срок от 2 години след прекратяването на мандата;

    2. не могат да кандидатстват за финансово подпомагане по реда на ЗФИ и на този правилник при условията на чл. 26, ал. 5 и 8 от ЗФИ .

    (2) Проект, който е заявен за държавно подпомагане в нарушение на ал. 1, т. 2, не подлежи на разглеждане и се връща на заявителя.

    Чл. 17 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Членовете на националните художествени комисии, с изключение на тези от тях, които са държавни служители, получават възнаграждение в размер на 50 лв. за всеки разгледан проект за производство на филм, включително сериал, в размер на 30 лв. за всеки разгледан проект за писане на сценарий за филм и в същия размер за всеки разгледан проект за предпроизводствен етап за създаване на филм. Възнаграждението се изплаща еднократно.

    (2) В случай че член на комисия не е изложил писмени мотиви за оценките си в оценъчните карти, не получава възнаграждение.

    Глава втора – "а" (Нова – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) НАЦИОНАЛНА КОМИСИЯ ЗА ОЦЕНКА НА ПРОЕКТИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РАЗХОДИ

    Чл. 17а. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) Националната комисия за оценка на проекти за възстановяване на разходи се назначава със заповед на изпълнителния директор за срок една година и се състои от петима членове, от които:

    1. експерт от Министерството на културата;

    2. експерт от Министерството на туризма;

    3. експерт от Агенцията с професионален опит в областта на филмовата индустрия;

    4. двама продуценти, определени по реда на глава шеста "в", след проведен жребий от експерти, вписани в раздел "Продуценти" по чл. 40е, ал. 5, т. 2 , като единият от тях е по чл. 40е, ал. 5, т. 2, букви "а" или "б" , а другият по букви "в" или "г".

    (2) Едно и също лице не може да участва в състава на комисията повече от два последователни мандата.

    (3) Със заповедта по ал. 1 се определя секретар, който е служител от Агенцията, и резервни членове:

    1. за членовете по ал. 1, т. 1 – 3 – по предложение на съответната администрация;

    2. за членовете по ал. 1, т. 4 – от подразделите по чл. 40е, ал. 5, т. 2 , букви "а – г" чрез жребий от регистъра.

    (4) Членовете на комисията по ал. 1, с изключение на тези от тях, които са държавни служители, получават възнаграждение в размер на 50 лв. за всеки разгледан проект.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) За дейността на комисията и на нейните членове се прилагат разпоредбите на чл. 14, ал. 7 – 10 и ал. 12 , чл. 15 и 16 .

    Глава трета – НАЦИОНАЛНА КОМИСИЯ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ФИЛМИ

    Чл. 18 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) Националната комисия за разпространение на филми се състои от петима членове и се назначава със заповед на изпълнителния директор за срок една година, от които:

    1. четирима членове, предложени от юридически лица, вписани в регистъра по чл. 19, ал. 1, т. 3 – 5 от ЗФИ , определени чрез жребий;

    2. експерт от Агенцията.

    (2) Със заповедта по ал. 1 се определят секретар, който е служител на Агенцията, и резервни членове за членовете по ал. 1, т. 1.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) За провеждане на жребия по ал. 1, т. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 40м, ал. 2 – 8.

    (4) Лицата по ал. 1, т. 1 трябва да притежават висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър" и най-малко 5 години професионален опит в областта на киноразпространението и показа на филми.

    (5) В срок до два месеца преди изтичането на мандата на комисията по ал. 1 изпълнителният директор назначава нова комисия по реда на ал. 1 – 3.

    Чл. 19 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Членовете на Националната комисия за разпространение на филми, с изключение на тези от тях, които са държавни служители, получават възнаграждение в размер 30 лв. за всеки разгледан проект. Възнаграждението се изплаща два пъти годишно.

    (2) В случай че член на комисия не е изложил писмени мотиви за оценките си в оценъчните карти, не получава възнаграждението по ал. 1.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г., бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) За дейността на комисията и на нейните членове се прилагат разпоредбите на чл. 14, ал. 7 – 10 и ал. 12 , чл. 15 , чл. 16 и чл. 17, ал. 2 .

    Глава трета – "а" (Нова – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) НАЦИОНАЛНА КОМИСИЯ ЗА ФЕСТИВАЛИ И КУЛТУРНИ ПРОЯВИ

    Чл. 19а. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) Националната комисия за фестивали и културни прояви се назначава със заповед на изпълнителния директор за срок една година. Тя се състои от петима членове, от които:

    1. експерт от Агенцията;

    2. продуцент, определен по реда на глава шеста "в", след проведен жребий от експерти, вписани в подраздели "Продуценти на игрални филми" или "Продуценти на документални филми" по чл. 40е, ал. 5, т. 2 , букви "а" и "б";

    3. режисьор, определен по реда на глава шеста "в", след проведен жребий от експерти, вписани в подраздели "Режисьори на игрални филми" или "Режисьори на документални филми" по чл. 40е, ал. 5, т. 1 , букви "а" и "б";

    4. двама представители на професионални организации и юридически лица, вписани в регистъра по чл. 19, ал. 1, т. 3 и 4 и определени чрез жребий от регистъра.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) За провеждане на жребия по ал. 1, т. 4 се прилагат разпоредбите на чл. 40м, ал. 2 – 8.

    (3) Лицата по ал. 1, т. 4 трябва да притежават висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър" и най-малко 5 години професионален опит в областта на филмовата индустрия.

    (4) Със заповедта по ал. 1 се определя секретар, който е служител на Агенцията, и резервни членове за членовете по ал. 1 – 4.

    Чл. 19б. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) Членовете на Националната комисия за фестивали и културни прояви, с изключение на тези от тях, които са държавни служители, получават възнаграждение в размер на 30 лв. за всеки разгледан проект.

    (2) В случай че член на комисията не е изложил писмени мотиви за оценките си в картите за оценка, той не получава възнаграждение.

    (3) При наличие на обстоятелствата по чл. 15, ал. 1 в заседанието участва резервният член, определен в заповедта по чл. 19а .

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) За дейността на комисията и на нейните членове се прилагат разпоредбите на чл. 14, ал. 7 – 10 и ал. 12 , чл. 15 и 16 .

    Глава четвърта – НАЦИОНАЛНА КОМИСИЯ ПО КАТЕГОРИЗАЦИЯ (Загл. изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.)

    Чл. 20 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Националната комисия за категоризация се назначава за срок две години със заповед на изпълнителния директор на Агенцията. Съставът на комисията се определя по реда на чл. 11, ал. 1 и 2 от ЗФИ .

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Комисията по ал. 1 предлага на изпълнителния директор на Агенцията категория за всеки филм, включително сериал, подлежащ на разпространение и/или показ на територията на страната.

    Чл. 21 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Националната комисия за категоризация на филми се свиква на заседания от представителя на Агенцията след подаване на писмено искане по чл. 37, ал. 1 от ЗФИ по образец в електронната система "СТАСИ" от съответния дистрибутор на филма или продуцент на сериала.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Заявителят по ал. 1 осигурява зала за прожекция, електронен носител или линк за гледане на филма.

    Чл. 22 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Заседанието на комисията е редовно, когато присъстват най-малко четирима членове.

    (2) Заседание се провежда в 7-дневен срок от подаване на искането по чл. 37, ал. 1 от ЗФИ . Комисията обсъжда искането и приема решение за определяне на категорията на филма съгласно чл. 37, ал. 4 или 5 от ЗФИ . Решението се приема с обикновено мнозинство.

    (3) Резултатите от проведените заседания се вписват в протокол, подписан от всички членове на комисията.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г., бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) За дейността на комисията се прилага разпоредбата на чл. 14, ал. 7 – 12.

    Чл. 23 . Решението по чл. 22, ал. 2 се съобщава на заявителя в 3-дневен срок. Заявителят може да направи възражение пред изпълнителния директор на Агенцията в 7-дневен срок от получаване на съобщението. В този случай изпълнителният директор на Агенцията изисква становище от друг състав на комисията, който се произнася в 3-дневен срок от получаване на възражението.

    Чл. 24 . Определената категория на филма за разпространение в киносалони се запазва в случаите, когато същият филм в неговата одобрена окончателна версия се разпространява на видеоносител.

    Чл. 25 . (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Членовете на Националната комисия за категоризация на филми с изключение на тези от тях, които са държавни служители, получават възнаграждение в размер 20 лв. за всеки категоризиран филм, включително сериал.

    (2) Възнаграждението по ал. 1 се изплаща два пъти годишно.

    (3) (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.).

    Глава пета – НАЦИОНАЛНА ТЕХНИЧЕСКА КОМИСИЯ

    Чл. 26 . (1) Националната техническа комисия се назначава за срок две години със заповед на изпълнителния директор на Агенцията.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Комисията се състои от пет членове, от които двама експерти по изображение, двама експерти по звук и един експерт по кино- и видеотехника. За всеки член от състава на комисията се определя резервен член.

    (3) Комисията се ръководи от председател, определен със заповедта на изпълнителния директор, който организира и ръководи заседанията.

    Чл. 27 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Националната техническа комисия оценява техническото качество на завършените филми, включително сериали, получили държавно подпомагане по реда на ЗФИ и на този правилник. Чрез оценката се осъществява аудио-визуален контрол на качеството в сертифицирана еталонна среда за цифрова или лентова кинопрожекция.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г., изм., бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Оценката на комисията съдържа мотивирано заключение за съответствието на филма, включително сериала, с техническите изисквания за изображение, звук, кино- и видеотехника, заложени като условия в договора. В оценката се включват препоръки по технически въпроси, свързани със завършените филми и сериали по схеми по чл. 26, ал. 1, т. 1 и 6 от ЗФИ , както и препоръки за съхранението им от Българската национална филмотека.

    Чл. 28 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Националната техническа комисия се свиква на редовни заседания от председателя за оценяване на техническото качество на филмите, включително сериалите, за които е постъпила заявка.

    (2) Заседанието е редовно, когато присъстват всички членове на комисията.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Приетите оценки се вписват в протокол, който в 7-дневен срок се предоставя на изпълнителния директор на Агенцията.

    Чл. 29 . (1) Ползването на залата за контролни прожекции се определя от изпълнителния директор на Агенцията при спазване на изискването за провеждане на периодичен контрол и калибриране на проектора и звуковата система в залата, за което собственикът на залата предоставя съответните сертификати.

    (2) Заявката за провеждане на контролна прожекция се подава от служител на Агенцията до председателя на комисията и съдържа:

    1. информация за продуцента и авторите на филма, включително копие от споразумението по чл. 63, ал. 4 от Закона за авторското право и сродните му права за окончателния вариант на филма;

    2. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) спецификация на договорните технически параметри на филма по образец, който се утвърждава със заповед на изпълнителния директор и се публикува на интернет страницата на Агенцията;

    3. време и място на прожекцията на филма, предварително съгласувани с членовете на комисията.

    Чл. 30 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г., изм., бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Техническата спецификация по чл. 29, ал. 2, т. 2 се изготвя от лицето, получило държавна помощ за филма или сериала, и е удостоверение за съответствие на техническите им параметри, дефинирани в съответните стандартизационни документи за производство и разпространение и в договора с Агенцията.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Предоставеното копие следва:

    1. да бъде във формат за разпространение – DCP (2К или 4К – в зависимост от оригинала), външна памет в съответствие с изискванията, дефинирани в утвърдените стандартизационни документи за цифрово производство и разпространение на филми;

    2. да съдържа версия на български език.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Техническата спецификация се прилага към техническото досие на филма, включително сериала.

    Чл. 31 . (1) Контролната прожекция на предоставеното копие за разпространение се провежда в присъствие на всички членове на комисията.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) След проведената прожекция по ал. 1 комисията попълва протокол с аудио-визуален тест по образец, утвърден със заповед на изпълнителния директор и публикуван на интернет страницата на Агенцията. В протокола се дава обобщена оценка за техническото качество на филма или сериала, като се посочва, че:

    1. копието е годно за публични прожекции – когато няма забележки или забележките са с незначително влияние върху крайното възприятие за техническото качество на филма;

    2. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) копието е със занижено техническо качество – когато има забележки, които оказват влияние върху техническото качество на филма или сериала, но в допустими граници за качествени показатели, указани в спецификацията по чл. 29, ал. 2, т. 2 ;

    3. копието е неподходящо за публични прожекции – когато към качествените показатели има забележки за несъответствия, които не могат да бъдат пренебрегнати.

    Чл. 32 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Когато за филма, включително сериала, е поставена оценка:

    1. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) по чл. 31, ал. 2, т. 1 , комисията приема, че филмът, включително сериалът, изпълняват техническите изисквания на договора;

    2. по чл. 31, ал. 2, т. 2 , комисията приема, че филмът изпълнява частично техническите изисквания на договора, като в този случай Агенцията изплаща до 50 процента от последния транш по договора; в случай че посочените от Националната техническа комисия недостатъци бъдат отстранени, филмът може да бъде представен повторно за нова оценка; при положителна оценка Агенцията изплаща остатъка над 50 процента от последния транш;

    3. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) по чл. 31, ал. 2, т. 3 , комисията приема, че филмът, включително сериалът, не изпълняват техническите изисквания на договора.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) В случаите по ал. 1, т. 3 последният транш, предвиден в договора, не се изплаща. Ако посочените от комисията недостатъци бъдат отстранени, филмът, включително сериалът, може да бъде представен повторно за нова оценка. При положителна оценка Агенцията изплаща последния транш.

    Чл. 33 . (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Протоколът с аудио-визуален тест по чл. 31, ал. 2 се предоставя на изпълнителния директор на Агенцията в срок 7 дни след провеждането на контролната прожекция и се прилага към техническото досие на филма, включително сериала.

    Чл. 34 . Всеки член на Националната техническа комисия има право:

    1. да получава и използва техническа информация и справки от Агенцията и продуцентите, свързани с текущата работа, както и да изисква допълнителни такива при възникнала неяснота;

    2. (доп. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) да получи техническа спецификация на филмовия проект и приемно-предавателните протоколи, с които сключилите договори с Агенцията продуценти предават копие на окончателния вариант на филма, включително сериала, както и копие на филма, включително сериала, на който следва да бъде направена експертна оценка.

    Чл. 35 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Членовете на Националната техническа комисия, с изключение на тези от тях, които са държавни служители, получават възнаграждение в размер:

    1. 40 лв. – за поставена оценка на филм над 60 минути;

    2. 30 лв. – за поставена оценка на филм до 60 минути;

    3. 80 лв. – за поставена оценка за сериал с 6 епизода;

    4. 120 лв. – за поставена оценка за сериал от 7 до 14 епизода. Възнаграждението се изплаща два пъти годишно.

    Чл. 36 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г., бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) За дейността на комисията и на нейните членове се прилагат разпоредбите на чл. 14, ал. 7 – 12, чл. 15 и чл. 16, ал. 1, т. 1 .

    Глава шеста – ФИНАНСОВА КОМИСИЯ

    Чл. 37 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) Финансовата комисия се назначава за срок една година със заповед на изпълнителния директор. Комисията е организирана в два състава.

    (2) Първият състав на финансовата комисия извършва финансовата оценка на проектите по чл. 26, ал. 1, т. 1 , 3 – 6 от ЗФИ . Първият състав се състои от 7 членове с доказан опит в организацията и финансирането на производството, разпространението и показа на филми. В състава се включват:

    1. трима експерти от Агенцията, от които по един експерт, специалист в областта на:

    а) производството на игрални или документални филми;

    б) производството на анимационни филми;

    в) разпространението, фестивалите и показа на филми;

    2. трима експерти, определени по реда на глава шеста "в" , след проведен жребий от експертите, вписани в подразделите на регистъра по чл. 15, ал. 1 от ЗФИ , от които:

    а) (изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) двама продуценти от експертите, вписани в раздел "Продуценти", като единият от тях е по чл. 40е, ал. 5, т. 2, буква "а" , а другият по буква "в" или "г";

    б) един режисьор от експертите, вписани в подраздел "Режисьори на игрални филми" или "Режисьори на документални филми" по чл. 40е, ал. 5, т. 1 , буква "а" или "б";

    3. един експерт от Министерството на културата с висше образование по специалност от професионално направление "Икономика".

    (3) Вторият състав на комисията по ал. 1 извършва финансовата оценка на проектите по чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗФИ и се състои от петима членове. Вторият състав на комисията включва:

    1. двама експерти от Агенцията – един юрист и един финансист или икономист;

    2. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) двама продуценти от експертите, вписани в раздел "Продуценти", като единият от тях е по чл. 40е, ал. 5, т. 2, буква "а" , а другият по буква "в" или "г";

    3. един счетоводител с най-малко три години професионален опит в областта на филмовата индустрия.

    (4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 20 от 2026 г., в сила от 20.02.2026 г.) Двата състава по ал. 2 и 3 извършват проверка за съответствие с условията на схемите по чл. 26, ал. 1, т. 1 – 6 от ЗФИ и с Регламент (ЕС) № 651/2014 и проверка за съответствие с условията на схемата по чл. 26, ал. 1, т. 5 от ЗФИ и с Регламент (ЕС) № 2023/2831 .

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Със заповедта по ал. 1 изпълнителният директор определя секретар, който е служител от Агенцията, и резервни членове на комисията.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) За дейността на двата състава на комисията и на нейните членове се прилагат разпоредбите на чл. 14, ал. 7 – 12, чл. 15 и 16 .

    Чл. 38 . (Отм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.).

    Чл. 39 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) Членовете на Първия състав на финансовата комисия, с изключение на тези от тях, които са държавни служители, получават възнаграждение в размер на 50 лв. за всеки разгледан проект за филм, включително сериал, и 30 лв. за всеки разгледан проект за сценарий на филм.

    (2) Членовете на Втория състав на финансовата комисия, с изключение на тези от тях, които са държавни служители, получават възнаграждение в размер на 50 лв. за всеки разгледан проект на филм/сериал за възстановяване на разходи.

    (3) Възнагражденията по ал. 1 и 2 се изплащат два пъти годишно.

    Чл. 40 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г., отм., бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.).

    Глава шеста – "а" (Нова – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) ПРИЕМАТЕЛНА КОМИСИЯ

    Чл. 40а. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) Приемателната комисия се назначава със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за срок една година и се състои от петима членове, от които:

    1. трима експерти, определени по реда на глава шеста "в" след проведен жребий от експерти, вписани в регистъра по чл. 15, ал. 1 от ЗФИ , от които:

    а) един режисьор от експертите, вписани в подраздел "Режисьори на игрални филми" по чл. 40е, ал. 5, т. 1 , буква "а" от регистъра;

    б) един продуцент от експертите, вписани в подраздел "Продуценти на игрални филми" по чл. 40е, ал. 5, т. 2 , буква "а" от регистъра;

    в) един сценарист от експертите, вписани в подраздел "Сценаристи" на игрални филми по чл. 40е, ал. 5, т. 2 , буква "а", или един кинокритик, вписан в раздел "Кинокритици" по чл. 40е, ал. 5, т. 6 ;

    2. двама експерти от Агенцията – специалисти по филмопроизводство.

    (2) Заповедта по ал. 1 се издава в 3-дневен срок след приключването на процедурата по избора съгласно ал. 1.

    (3) Със заповедта по ал. 1 се определят председател, секретар, резервни членове за членовете по ал. 1, т. 1, определени по реда на ал. 1, и резервни членове за членовете по ал. 1, т. 2. На членовете се предоставят сценарият, режисьорската и продуцентската експликация, както и оценъчните карти.

    (4) (Отм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.).

    Чл. 40б. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) Готовите филми, включително сериали, преминали оценка за техническо качество пред Националната техническа комисия, се насочват от изпълнителния директор към Приемателната комисия, която извършва проверка на съответствието на одобрения за финансиране проект по чл. 26, ал. 1, т. 1 и 6 от ЗФИ с готовия филм или сериал, като взема предвид правото на режисьора за авторска интерпретация на сценария при пресъздаването му в аудио-визуално произведение.

    (2) Проверката по ал. 1 се извършва по следните критерии:

    1. настъпили съществени изменения в основната тема и идея, заложени в сценария и режисьорската експликация на одобрения за финансиране проект, спрямо готовия филм, включително сериал;

    2. настъпили съществени изменения в заявените артистични решения на режисьора в експликацията при подбора на адекватни изразни средства в готовия филм, включително сериал, като се вземе предвид свободата на артистично изразяване на режисьора;

    3. съдържателно съответствие на готовия филм или сериал с одобрения за финансиране проект, като се взема предвид:

    а) наличието на сцени, подстрекаващи към расизъм или внушаващи прояви на национализъм, религиозна омраза, национален сепаратизъм или дискриминация;

    б) наличието на елементи с порнографски характер или използване на език, пряко или непряко подтикващ към агресия или пропаганда от политически или религиозен характер;

    в) наличието в готовия сериал на съдържание от типа дневна драма, ситуационна комедия, токшоу или риалити шоу.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Приемателната комисия проверява съответствието на готовия културен продукт по схема по чл. 26, ал. 1, т. 2 с проекта, съобразно получения от Националната комисия за възстановяване на разходи брой точки от Квалификационния тест.

    Чл. 40в. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) Приемателната комисия провежда заседания поне веднъж на три месеца. Заседанието се свиква от председателя. Датата, часът и дневният ред на заседанието се обявяват на интернет страницата на Агенцията 7 дни преди деня на заседанието.

    (2) По време на заседанието всеки член на комисията назовава името си, името на проекта, за който ще се изказва, и устно мотивира позицията си. Режисьорът и/или продуцентът, и/или сценаристът на проекта имат право да бъдат изслушани преди гласуването нa решението. Комисията приема решение с явно гласуване, с което предлага на изпълнителния директор:

    1. да издаде сертификат за завършен културен продукт, или

    2. да даде препоръки, когато са констатирани несъответствия по критериите съгласно чл. 40б, ал. 2 , които са довели до влошаване на качеството на готовия филм, съответно сериал, като културен продукт спрямо одобрения проект.

    (3) Комисията приема решение с мнозинство 4/5. За приетото решение се изготвя мотивиран доклад, който се подписва от председателя.

    (4) В 7-дневен срок от заседанието на комисията изпълнителният директор издава сертификат за завършен културен продукт или решение по ал. 2, т. 2, с което отказва издаването на сертификат, дава препоръки и определя срок за отстраняване на констатираните несъответствия въз основа на доклада на комисията.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) При неотстраняване на несъответствията в срока съгласно ал. 2, т. 2 лицето, получило държавна помощ, не може да кандидатства за държавно подпомагане по схема по чл. 26, ал. 1 от ЗФИ за срок една година считано от датата на влизането в сила на заповедта по ал. 4.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Ако до изтичането на едногодишния срок по ал. 5 лицето, получило държавна помощ, отстрани несъответствията съгласно дадените препоръки в заповедта по ал. 4, изпълнителният директор издава сертификат за завършен културен продукт на готовия филм или сериал, като от датата на издаване на сертификата отпада забраната за кандидатстване за държавно подпомагане.

    Чл. 40г. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) Членовете на комисията, с изключение на тези от тях, които са държавни служители, получават възнаграждение в размер:

    1. 50 лв. за всеки разгледан проект на филм;

    2. 80 лв. за всеки разгледан проект на сериал с шест епизода;

    3. 120 лв. за всеки разгледан проект на сериал от 7 до 14 епизода.

    (2) Възнагражденията по ал. 1 се изплащат два пъти годишно.

    Чл. 40д. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) За дейността на комисията и на нейните членове се прилагат разпоредбите на чл. 14, ал. 7 – 12, чл. 15 и чл. 16, ал. 1 .

    (2) На заседанията на комисията се прави пълен аудиозапис на обсъжданията. Режисьорът и продуцентът на готовия филм имат право да присъстват на заседанието, на което се разглежда техният проект.

    Глава шеста – "б" (Нова – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) РЕГИСТЪР ПО ЧЛ. 15, АЛ. 1 ОТ ЗФИ

    Раздел I – (Нов – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Условия за вписване

    Чл. 40е. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) Агенцията създава и води регистър на експерти, които участват в комисиите по чл. 8, ал. 1, т. 1 , 2 , 4 , 5 , 7 и 8 от ЗФИ .

    (2) Регистърът по ал. 1 се води от длъжностни лица, оправомощени със заповед на изпълнителния директор на хартия и в електронен вид.

    (3) Регистърът се води по образец, утвърден със заповед на изпълнителния директор.

    (4) Информацията от регистъра е обособена в две части: публична информация и информация за служебно ползване. Публичната част от информацията се осигурява чрез достъп до интернет страницата на Агенцията и се посочва в заповедта по ал. 3. Данните от регистъра, защитени по силата на закон, се ползват и се предоставят по ред, предвиден в съответния закон и в този правилник.

    (5) Регистърът се структурира в раздели и подраздели, както следва:

    1. раздел "Режисьори", който съдържа подраздели:

    а) "Режисьори на игрални филми";

    б) "Режисьори на документални филми";

    в) "Режисьори на анимационни филми";

    г) "Режисьори на сериали";

    2. раздел "Продуценти", който съдържа подраздели:

    а) "Продуценти на игрални филми";

    б) "Продуценти на документални филми";

    в) "Продуценти на анимационни филми";

    г) "Продуценти на сериали";

    3. раздел "Сценаристи", който съдържа подраздели:

    а) "Сценаристи на игрални филми";

    б) "Сценаристи на документални филми";

    в) "Сценаристи на анимационни филми";

    г) "Сценаристи на сериали";

    4. раздел "Оператори", който съдържа подраздели:

    а) "Оператори на игрални филми";

    б) "Оператори на документални филми";

    в) "Оператори на сериали".

    5. раздел "Актьори";

    6. раздел "Кинокритици";

    7. раздел "Художник-постановчици в анимационното кино".

    (6) Експертите се вписват в:

    1. раздел "Режисьори":

    а) (доп. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) подраздел "Режисьори на игрални филми", ако притежават 5 години опит в кинопроизводството и авторските права за създаването на най-малко два пълнометражни игрални филма, които са имали разпространение или показ в страната или в чужбина или селекция в официална програма на филмов фестивал, акредитиран от Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти (FIAPF) или Европейската филмова академия (EFA);

    б) (доп. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) подраздел "Режисьори на документални филми", ако притежават 5 години опит в кинопроизводството и авторските права за създаването на най-малко два пълнометражни документални филма, които са имали разпространение или показ в страната или в чужбина или селекция в официална програма на филмов фестивал, акредитиран от Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти (FIAPF) или Европейската филмова академия (EFA);

    в) (изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) подраздел "Режисьори на анимационни филми", ако притежават 3 години опит в анимационното кинопроизводство и авторските права за създаването на най-малко два анимационни филма, които са имали разпространение или показ в страната или в чужбина, или селекция в официална програма на филмов фестивал, акредитиран от Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти (FIAPF) или Европейската филмова академия (EFA);

    г) (изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) подраздел "Режисьори на сериали", ако притежават 5 години опит в кинопроизводството и авторски права за създаването на най-малко два завършени сериала, в които режисьорът самостоятелно е режисирал 25 % от епизодите или поне 6 епизода от сериал;

    2. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) раздел "Продуценти", притежаващи отстъпени за използване авторски права съгласно Закона за авторското право и сродните му права:

    а) (изм. и доп. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) подраздел "Продуценти на игрални филми", ако притежават 5 години опит в кинопроизводството и като продуценти или основни копродуценти са създали най-малко три пълнометражни игрални филма, които са имали разпространение или показ в страната или в чужбина или селекция в официална програма на филмов фестивал, акредитиран от Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти (FIAPF) или Европейската филмова академия (EFA);

    б) (изм. и доп. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) подраздел "Продуценти на документални филми", ако притежават 5 години опит в кинопроизводството и като продуценти или основни копродуценти са създали най-малко три пълнометражни документални филма, които са имали разпространение или показ в страната или в чужбина или селекция в официална програма на филмов фестивал, акредитиран от Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти (FIAPF) или Европейската филмова академия (EFA);

    в) (изм. и доп. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) подраздел "Продуценти на анимационни филми", ако притежават 3 години опит в анимационното кинопроизводство и като продуценти или основни копродуценти са създали най-малко три анимационни филма, които имат селекция в официална програма на филмов фестивал, акредитиран от Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти (FIAPF) или Европейската филмова академия (EFA);

    г) (изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) подраздел "Продуценти на сериали", ако притежават 5 години опит в кинопроизводството и като продуценти или основни копродуценти са създали два завършени сериала или най-малко три анимационни филма;

    3. раздел "Сценаристи":

    а) (доп. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) подраздел "Сценаристи на игрални филми", ако притежават 5 години опит в кинопроизводството и авторски права за създаването на сценарии на най-малко два пълнометражни игрални филма, които са имали разпространение или показ в страната или в чужбина или селекция в официална програма на филмов фестивал, акредитиран от Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти (FIAPF) или Европейската филмова академия (EFA);

    б) (доп. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) подраздел "Сценаристи на документални филми", ако притежават 5 години опит в кинопроизводството и авторски права за създаването на сценарии на най-малко два пълнометражни документални филма, които са имали разпространение или показ в страната или в чужбина или селекция в официална програма на филмов фестивал, акредитиран от Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти (FIAPF) или Европейската филмова академия (EFA);

    в) (изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) подраздел "Сценаристи на анимационни филми", ако притежават 3 години опит в анимационното кинопроизводство и авторски права за създаването на сценарии на най-малко два анимационни филма, които са имали разпространение или показ в страната или в чужбина, или селекция в официална програма на филмов фестивал, акредитиран от Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти (FIAPF) или Европейската филмова академия (EFA);

    г) (изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) подраздел "Сценаристи на сериали", ако притежават 5 години опит в кинопроизводството и авторски права за създаването на сценарии на два сериала, в които сценаристът е бил главен или основен сценарист, участвал в целия сериал или в целия сезон на сериала;

    4. раздел "Оператори":

    а) (изм. и доп. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) подраздел "Оператори на игрални филми", ако притежават 5 години опит в кинопроизводството и притежават авторски права за създаването на най-малко три пълнометражни игрални филма, които са имали разпространение или показ в страната или в чужбина или селекция в официална програма на филмов фестивал, акредитиран от Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти (FIAPF) или Европейската филмова академия (EFA);

    б) (изм. и доп. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) подраздел "Оператори на документални филми", ако притежават 5 години опит в кинопроизводството и авторски права за създаването на най-малко три пълнометражни документални филма, които са имали разпространение или показ в страната или в чужбина или селекция в официална програма на филмов фестивал, акредитиран от Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти (FIAPF) или Европейската филмова академия (EFA);

    в) (изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) подраздел "Оператори на сериали", ако притежават 5 години опит в кинопроизводството и авторски права за създаването на два сериала, в които операторът е участвал самостоятелно като отговорен оператор в заснемането на 25 % от епизодите или поне 6 епизода от сериал;

    5. раздел "Актьори", ако лицето притежава сродни права за изпълненията си в най-малко пет пълнометражни игрални филма или игрални сериала, от които поне три в главни роли;

    6. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) раздел "Кинокритици", ако през последните 5 години лицето има най-малко 10 публикации в специализирани издания с профил "изкуство" или "култура";

    7. раздел "Художник-постановчици в анимационното кино", ако лицето притежава авторски права за създаването на най-малко два анимационни филма и има поне 3 години опит в анимационното кинопроизводство.

    Раздел II – (Нов – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Процедура по вписване

    Чл. 40ж. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) Физически лица, които отговарят на изискванията на чл. 40е, ал. 6 , могат да подават заявление за вписване в регистъра по чл. 15, ал. 1 от ЗФИ . Заявлението може да бъде подадено и по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис. Към заявлението се прилагат копия на документи на хартия или електронни копия на документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 40е, ал. 6 , с изключение на обстоятелствата, които са вписани в публични регистри.

    (2) Заявлението по ал. 1 съдържа:

    1. трите имена, единния граждански номер, адрес, предпочитан адрес за кореспонденция, телефон и адрес на електронна поща;

    2. изрично посочени една или повече експертни позиции за вписване съгласно разделите и подразделите по чл. 40е, ал. 5 ;

    3. опис на заверени копия на документите, които се прилагат към заявлението.

    (3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

    1. творческа биография;

    2. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) за режисьорите, сценаристите и операторите – заверени копия на документи, доказващи 5 години опит в кинопроизводството, или други доказателства, удостоверяващи извършвана дейност в областта на филмовата индустрия, както и линк към пълнометражни филми или сериали, за които лицето е носител на авторски права и които са имали разпространение или показ/излъчване или са били в селекцията на фестивал съгласно изискванията на чл. 40е, ал. 6 ;

    3. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) за режисьорите, продуцентите, сценаристите и художник-постановчиците в анимационното кино – документи или други доказателства, доказващи три години опит в анимационното кинопроизводство, удостоверен съгласно ал. 3, т. 3, както и линк към анимационни филми, за които лицето е носител на авторски права и които са имали разпространение или показ/излъчване или са били в селекция на фестивал съгласно изискванията на чл. 40е, ал. 6 ;

    4. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) за продуцентите – заверени копия на документи, доказващи 5 години опит в кинопроизводството, който може да бъде удостоверен с документи, доказващи, че заявителят като физическо лице или като собственик и/или управител на дружество продуцира филми или сериали, включително в условията на копродукция, придружен с копие или линк към три филма или по 6 епизода от три завършени сериала, продуцирани от лицето;

    5. за актьорите – 5 роли, от които най-малко 3 главни роли в игрални филми или сериали;

    6. за кинокритиците – 10 публикации в специализирани издания с профил "изкуство" или "култура" през последните 5 години, предхождащи годината на кандидатстване.

    Чл. 40з. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) Въз основа на подаденото заявление длъжностните лица, оправомощени да водят регистъра:

    1. образуват преписка по всяко подадено заявление, включително в електронен вид;

    2. попълват данните за лицето в съответния раздел и подраздел от регистъра;

    3. извършват вписвания и заличавания в регистъра;

    4. дават справки и изготвят удостоверения за вписаните обстоятелства.

    (2) При установяване на нередовности или непълноти в подаденото заявление или в приложените документи се дават писмени указания за тяхното отстраняване, като заявителят е длъжен да ги отстрани в 10-дневен срок от получаването на указанията.

    (3) При неотстраняване на нередовностите и непълнотите в заявлението в срока по ал. 2 заявлението не подлежи на разглеждане и производството по вписване се прекратява.

    (4) Справка за вписана в регистъра информация се предоставя в 7-дневен срок след подадено писмено искане до изпълнителния директор.

    Чл. 40и. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) В едномесечен срок от подаване на заявлението изпълнителният директор или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за вписване в регистъра или мотивирано отказва да извърши вписване, ако лицето не отговаря на условията по чл. 40е, ал. 6 . Всяко вписано в регистъра лице получава уникален номер, който се образува от поредния номер на вписването за деня и датата на вписването.

    (2) В случаите на чл. 26, ал. 14 от ЗФИ – за лица, които отговарят на условията за вписване, вписването се извършва служебно, със заповед на изпълнителния директор или на оправомощено от него длъжностно лице, в 14-дневен срок от датата на предоставяне на държавното подпомагане.

    (3) На вписаното в регистъра лице по ал. 1 и 2 се издава удостоверение за вписване от изпълнителния директор или от оправомощеното от него длъжностно лице.

    (4) Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

    Чл. 40к. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) В 7-дневен срок от настъпването на промяна на вписаните обстоятелства вписаното в регистъра лице е длъжно да подаде заявление по чл. 40ж, ал. 2 , в което се посочват новите обстоятелства и се прилагат съответните документи.

    (2) В 7-дневен срок от уведомяването по ал. 1 изпълнителният директор или оправомощеното от него длъжностно лице издава заповед за вписване или мотивирано отказва вписване на заявените обстоятелства.

    Чл. 40л. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) Заличаване на вписано в регистъра лице се извършва:

    1. по молба на вписаното лице, с която се иска заличаване от регистъра, като се посочват причините за това;

    2. при смърт на лицето, за което е подадено заявление от негов наследник или е извършена служебна проверка от длъжностните лица по чл. 40з, ал. 1 ;

    3. при предсрочно прекратяване на договор по чл. 14, ал. 7, т. 4 , буква "в".

    (2) Лице, което е заличено от регистъра, може да бъде вписано отново след подаване на заявление по чл. 40ж, ал. 2 , ако обстоятелствата, предизвикали заличаването му, са отстранени, а в случаите на ал. 1, т. 3 – след изтичането на две години от прекратяването на договора.

    (3) Вписано в регистъра лице по реда на чл. 40и, ал. 2 се заличава служебно със заповед на изпълнителния директор или на оправомощено от него длъжностно лице на основанията съгласно ал. 1, т. 2 и 3.

    Глава шеста – "в" (Нова – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) РЕД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЪСТАВИТЕ НА КОМИСИИТЕ ПО ЧЛ. 8, АЛ. 1, Т. 1, 2, 4, 5, 7 И 8 ОТ ЗФИ

    Чл. 40м. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) По реда на този раздел се провежда процедура за определяне на експерти от регистъра по чл. 15, ал. 1 от ЗФИ за членове на съставите на комисиите по чл. 8, ал. 1, т. 1 , 2 , 4 , 5 , 7 и 8 от ЗФИ чрез теглене на жребий.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Не по-късно от два месеца преди изтичане на мандата на всяка комисия изпълнителният директор издава заповед, с която определя датата и часа на провеждане на жребия за избор на нов състав на комисиите, чийто мандат изтича през следващата календарна година. В заповедта се посочва нотариус или длъжностно лице, което ще проведе жребия. Заповедта се публикува на интернет страницата на Агенцията до 10 работни дни преди датата на жребия.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) В срок до 3 работни дни преди датата на жребия всеки експерт, вписан в регистъра по чл. 15, ал. 1 от ЗФИ , при наличие на обективни пречки може да заяви невъзможност за участие като член от състава на комисията за съответния мандат.

    (4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Жребият се провежда в сградата на Агенцията, като при провеждането присъстват задължително изпълнителният директор или оправомощен от него служител, както и поне един член на Националния съвет за кино. По време на тегленето на жребия могат да присъстват и лица, които са подали заявление за това най-малко 3 работни дни преди обявената дата на жребия. За процедурата по тегленето на жребий се прави пълен видеозапис.

    (5) (Предишна ал. 4, доп. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Жребият се състои от последователни тегления на пликове с имената на експерти, вписани в съответните раздели и подраздели от регистъра по чл. 15, ал. 1 от ЗФИ , като предварително се изключват експертите, участвали в предходния мандат на съответната комисия, както и тези, заявили невъзможност за участие съгласно ал. 3.

    (6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) За тегленето на жребия се използва непрозрачна кутия, в която се поставят еднакви непрозрачни пликове с имената на експертите. Пликовете се поставят непосредствено преди провеждането на жребия. Името на всеки експерт се прочита на глас, преди листчето с името му да се постави в плик и да се запечата. Името на едно лице не може да присъства повече от веднъж в кутията, от която се тегли жребият. Пликовете се пускат в кутията и се разбъркват.

    (7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Лицето, определено да провежда жребия съгласно ал. 2, изважда последователно пликове от кутията и прочита високо и ясно имената на изтеглените експерти. Процедурата се повтаря до попълването на състава на комисията и изтеглянето на съответния брой резервни членове съгласно чл. 40н, ал. 5 .

    (8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) За проведения жребий се изготвя пълен протокол, който се публикува на интернет страницата на Агенцията.

    Чл. 40н. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) За определяне на режисьор:

    1. за Националната художествена комисия за игрални филми – чрез жребий се изтеглят пликове с експертите, вписани в подраздел "Режисьори на игрални филми";

    2. за Националната художествена комисия за документални филми – чрез жребий се изтеглят пликове с експертите, вписани в подраздели "Режисьори на игрални филми" и "Режисьори на документални филми";

    3. за Националната комисия за фестивали и културни прояви – чрез жребий се изтеглят пликове с експертите, вписани в подраздели "Режисьори на игрални филми" и "Режисьори на документални филми";

    4. за Приемателната комисия – чрез жребий се изтеглят пликове с експертите, вписани в подраздел "Режисьори на игрални филми";

    5. за Първи състав на финансовата комисия – чрез жребий се изтеглят пликове с експертите, вписани в подраздели "Режисьори на игрални филми" и "Режисьори на документални филми";

    6. за Националната художествена комисия за игрални сериали – чрез жребий се изтеглят пликове с експертите, вписани в подраздели "Режисьори на игрални филми" и "Режисьори на сериали";

    7. за Националната художествена комисия за документални сериали – чрез жребий се изтеглят пликове с експертите, вписани в подраздели "Режисьори на игрални филми", "Режисьори на документални филми" и "Режисьори на сериали";

    8. за Националната художествена комисия за анимационни филми и Националната художествена комисия за анимационни сериали – чрез жребий се изтеглят пликове с експертите, вписани в подраздел "Режисьори на анимационни филми".

    (2) За определяне на продуцент:

    1. за Националната художествена комисия за игрални филми – чрез жребий се изтеглят пликове с експертите, вписани в подраздел "Продуценти на игрални филми";

    2. за Приемателната комисия – чрез жребий се изтеглят пликове с експертите, вписани в подраздел "Продуценти на игрални филми";

    3. за Националната художествена комисия за документални филми – чрез жребий се изтеглят пликове с експертите, вписани в подраздели "Продуцент на игрални филми" и "Продуценти на документални филми";

    4. за Националната комисия за фестивали и културни прояви – чрез жребий се изтеглят пликове с експертите, вписани в подраздели "Продуцент на игрални филми" и "Продуценти на документални филми";

    5. за Национална комисия за възстановяване на разходи – чрез жребий се изтеглят пликове с експертите, вписани в раздел "Продуценти";

    6. за Националната художествена комисия за игрални сериали – чрез жребий се изтеглят пликове с експертите, вписани в подраздели "Продуценти на игрални филми" и "Продуценти на сериали";

    7. за Националната художествена комисия за документални сериали – чрез жребий се изтеглят пликове с експертите, вписани в подраздели "Продуценти на игрални филми", "Продуценти на документални филми" и "Продуценти на сериали";

    8. за Националната художествена комисия за анимационни филми – чрез жребий се изтеглят пликове с експертите, вписани в подраздел "Продуценти на анимационни филми";

    9. за Националната художествена комисия за анимационни сериали – чрез жребий се изтеглят пликове с експертите, вписани в подраздел "Продуценти на анимационни филми";

    10. за двата състава на финансовата комисия – чрез жребий се изтеглят пликове с експертите, вписани в раздел "Продуценти".

    (3) За определяне на сценарист:

    1. за Националната художествена комисия за игрални филми – чрез жребий се изтеглят пликове с експертите, вписани в подраздел "Сценаристи на игрални филми";

    2. за Националната художествена комисия за документални филми – чрез жребий се изтеглят пликове с експертите, вписани в подраздели "Сценаристи на игрални филми" и "Сценаристи на документални филми";

    3. за Националната художествена комисия за игрални сериали – чрез жребий се изтеглят пликове с експертите, вписани в подраздели "Сценаристи на игрални филми" и "Сценаристи на сериали";

    4. за Националната художествена комисия за документални сериали – чрез жребий се изтеглят пликове с експертите, вписани в подраздели "Сценаристи на игрални филми", "Сценаристи на документални филми" и "Сценаристи на сериали";

    5. за Националната художествена комисия за анимационни филми и Националната художествена комисия за анимационни сериали – чрез жребий се изтеглят пликове с експертите, вписани в подраздел "Сценаристи на анимационни филми".

    (4) За определяне на оператор:

    1. за Националната художествена комисия за игрални филми – чрез жребий се изтеглят пликове с експертите, вписани в подраздел "Оператори на игрални филми";

    2. за Националната художествена комисия за документални филми – чрез жребий се изтеглят пликове с експертите, вписани в подраздели "Оператори на игрални филми" и "Оператори на документални филми";

    3. за Националната художествена комисия за игрални сериали – чрез жребий се изтеглят пликове с експертите, вписани в подраздели "Оператори на игрални филми" и "Оператори на сериали";

    4. за Националната художествена комисия за документални сериали – чрез жребий се изтеглят пликове с експертите, вписани в подраздели "Оператори на игрални филми", "Оператори на документални филми" и "Оператори на сериали".

    (5) За всяка позиция от състава на комисията последователно се изтеглят по десет имена измежду всички експерти, вписани в съответния раздел и подраздели. Съставът на комисията се сформира от експертите, чиито имена са изтеглени първи. Останалите експерти са резервни членове, от които в низходящ ред се попълва съответната квота от състава на комисията – при отказ или отвод на първоначално определените членове.

    (6) Когато квота не може да бъде попълнена от определените за нея резервни членове съгласно ал. 5, квотата се попълва от останалите резервни членове, изтеглени в рамките на същата процедура, като квотата:

    1. режисьорите се попълва в низходящ ред от резервните членове, изтеглени съответно от раздел "Сценаристи", "Кинокритици", "Продуценти", "Оператори", "Актьори" или "Художник постановчици в анимационното кино";

    2. продуцентите се попълва в низходящ ред от резервните членове, изтеглени съответно от раздел "Режисьори", "Кинокритици", "Сценаристи", "Оператори", "Актьори" или "Художник-постановчици в анимационното кино";

    3. сценаристите се попълва в низходящ ред от резервните членове, изтеглени съответно от раздел "Режисьори", "Кинокритици", "Продуценти", "Оператори", "Актьори" или "Художник-постановчици в анимационното кино";

    4. кинокритиците се попълва в низходящ ред от резервните членове, изтеглени съответно от раздел "Режисьори", "Сценаристи", "Продуценти", "Оператори", "Актьори" или "Художник-постановчици в анимационното кино";

    5. операторите се попълва в низходящ ред от резервните членове, изтеглени съответно от раздел "Режисьори", "Кинокритици", "Продуценти", "Сценаристи", "Актьори" или "Художник-постановчици в анимационното кино";

    6. художник-постановчиците в анимационното кино се попълва в низходящ ред от резервните членове, изтеглени съответно от подраздел "Режисьори на анимационни филми", "Продуценти на анимационни филми" или "Сценаристи на анимационни филми";

    7. актьорите се попълва в низходящ ред от резервните членове, изтеглени съответно от раздел "Режисьори", "Кинокритици", "Продуценти", "Сценаристи" или "Оператори".

    (7) Когато съставът на комисия не може да бъде попълнен при условията по ал. 6, съответната квота се попълва на случаен принцип чрез провеждане на нов жребий от всички експерти, вписани в съответния регистър.

    (8) В 3-дневен срок след провеждане на жребия всеки експерт, определен за член или за резервен член на комисия съгласно ал. 5, се уведомява на предоставен от него електронен адрес, като в 7-дневен срок от уведомлението предоставя писмено съгласие за участието си в комисията. Непредставянето на писмено съгласие в срока по изречение първо се счита за отказ от участие в комисията.

    (9) При отказ или отвод поради наличие на конфликт на интереси на експерт да участва в комисия неговата квота се попълва по реда на ал. 5 и 6.

    (10) Процедурата по жребий се провежда в различни дни за всяка комисия.

    (11) Експерт не може да бъде член едновременно на повече от една комисия по чл. 8, ал. 1, т. 1 – 5 , 7 и 8 от ЗФИ , съответно експертите, чиито имена са били изтеглени, се изключват от следващия жребий за определяне на състав на комисия.

    ЧАСТ ТРЕТА ПРОВЕЖДАНЕ НА КОНКУРСИ ЗА ДЪРЖАВНО ПОДПОМАГАНЕ

    Глава седма – ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДОПУСТИМОСТ

    Чл. 41 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Допустим за държавно подпомагане е всеки проект, за който е подадено заявление:

    1. по схемите за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 1 , 3 и 6 от ЗФИ и който отговаря на изискванията на глава първа и на чл. 54 от Регламент (ЕС) № 651/2014 ;

    2. по схема за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗФИ и не надхвърля 50 процента от общия производствен бюджет и отговаря на изискванията на глава първа и на чл. 54 от Регламент (ЕС) № 651/2014 , както и на следните критерии:

    а) игрален филм с продължителност поне 70 минути и с общ размер на разходите за територията на Република България най-малко 100 000 лв.;

    б) документален филм с продължителност поне 60 минути и с общ размер на разходите за територията на Република България най-малко 50 000 лв. или документален сериал с продължителност на всеки епизод над 40 минути със същия размер на разходите;

    в) филм, предназначен за излъчване по телевизия или на платформи, с продължителност над 70 минути или сериал с времетраене на всеки епизод над 40 минути и с общ размер на разходите за територията на Република България най-малко 50 000 лв. на епизод;

    г) анимационен филм или анимационен сериал с обща продължителност над 24 минути и с общ размер на разходите за Република България най-малко 40 000 лв., както за анимационния филм, така и за анимационен сериал;

    3. по схема за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗФИ и който отговаря на изискванията на глава първа и на чл. 53 от Регламент (ЕС) № 651/2014 ;

    4. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2026 г., в сила от 20.02.2026 г.) по схема за минимална помощ по чл. 26, ал. 1, т. 5 от ЗФИ и който отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) № 2023/2831 .

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2026 г., в сила от 20.02.2026 г.) Към всяко заявление, подадено по реда на този правилник, се прилага контролен лист, съставен по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията, в който Агенцията отразява изпълнението или неизпълнението на изискванията на Регламент (ЕС) № 651/2014 и на Регламент (ЕС) № 2023/2831 , констатирано при разглеждане на заявлението.

    Чл. 42 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) За държавно подпомагане по схеми за държавна помощ съгласно чл. 26, ал. 1, т. 1 – 4 и 6 от ЗФИ се подава писмено заявление, което отговаря на изискванията на чл. 6 от Регламент (ЕС) № 651/2014 и е попълнено по образец съгласно:

    1. приложение № 3 (заявление за разглеждане на проект за написване на сценарий за филм);

    2. приложение № 3а (заявление за разглеждане на проект за предпроизводствен етап за създаване на филм);

    3. приложение № 4 (заявление за разглеждане на проект за производството на филм);

    4. приложение № 5 (заявление за разглеждане на проект за международна копродукция по чл. 31 от ЗФИ );

    5. приложение № 5а (заявление за разглеждане на проект за производство на сериал);

    6. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) приложение № 5б (заявление за разглеждане на проект за възстановяване на разходи с приложен към него Квалификационен тест – раздел "А");

    7. приложение № 6 (заявление за проект за разпространение на филм);

    8. приложение № 6а (заявление за проект за фестивали и културни прояви).

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Кандидатът за държавна помощ подготвя и прилага към съответното заявление:

    1. по ал. 1, т. 1 – 5, 7 и 8 – за проект по чл. 26, ал. 1, т. 1 , 3 , 4 и 6 от ЗФИ – проект, който отговаря на критериите на чл. 27 от ЗФИ ;

    2. по ал. 1, т. 6 – за проект по чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗФИ – проект, който отговаря на изискванията на чл. 35е, ал. 2, т. 2 от ЗФИ ;

    3. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) декларации по образец за всички проекти по ал. 1, с изключение на проектите по ал. 1, т. 7, съгласно приложение № 7 ;

    4. (нова – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) декларации по образец за проекти по ал. 1, т. 7 съгласно приложение № 7а.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Заявленията по ал. 1 се подават в сроковете, обявени в заповедта по чл. 47, ал. 2, с изключение на заявлението за проект по чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗФИ и заявлението за проект за предпроизводствен етап за създаване на филм, които се подават целогодишно.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Вносителят на проект по ал. 1, т. 7 прилага към заявлението електронен носител или осигурява линк за гледане на филма от Националната комисия за разпространение на филми.

    Чл. 43 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Заявленията по чл. 42 се подават до Агенцията, преди работата по проекта и дейността да е започнала. Всички заявления по чл. 42, ал. 1 съдържат:

    1. наименование, седалище, адрес на управление на продуцента – юридическо лице или едноличен търговец, и големина на предприятието;

    2. описание на проекта;

    3. период на изпълнение на проекта, включително неговата начална и крайна дата, и местонахождение на проекта;

    4. бюджет на проекта и списък с разходите по проекта;

    5. вида и размера на исканата държавна помощ.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г., отм., бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.).

    (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г., изм., бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Дейности, свързани с предподготовка, като провеждане на проучване по дадена тема, написването на идеен проект (сценарий) и провеждане на кастинг, с изключение на случаите, в които има подписани договори с избраните лица, не могат да се считат за започване на работата по проекта и дейността съгласно ал. 1.

    (4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Ако заявлението не отговаря на изисквания на чл. 42 и на този член, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в 10-дневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите.

    Чл. 44 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Не се допуска държавно подпомагане на проекти за разпространение на филми и сериали, фестивали и културни прояви, които са реализирани към момента на подаване на заявление за финансиране по реда на този правилник.

    Чл. 45 . (1) Не се допуска държавно подпомагане на заявител, който:

    1. (доп. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г., изм., бр. 20 от 2026 г., в сила от 20.02.2026 г.) е голямо предприятие съгласно чл. 2, параграф 24 от Регламент (ЕС) № 651/2014 , с изключение на заявителите по схемата за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗФИ ;

    2. не е изпълнил задължения, свързани с плащане на вноски за социално и здравно осигуряване или плащане на други публични задължения, дължими съгласно българското законодателство, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията;

    3. е предприятие в затруднено положение съгласно чл. 2, т. 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 ;

    4. умишлено е представил невярна информация с оглед на получаване на безвъзмездна помощ или не е представил изискваната информация;

    5. попада в обхвата на чл. 1, т. 3 от Регламент (ЕС) № 651/2014 ;

    6. кандидатства по схеми за помощ по чл. 26, ал. 1 от ЗФИ , при които помощта се използва за насърчаване на износа чрез пряка връзка с изнасяните количества, създаване и функциониране на дистрибуторски мрежи и за покриване на други текущи разходи, свързани с износа;

    7. кандидатства за държавна помощ, включително за фестивали и показ на филми, и е кандидат и предприятие по смисъла на Приложение I от Регламент (ЕС) № 651/2014 г. , включително на равнище група:

    а) когато срещу него е издадено и не е изпълнено разпореждане за възстановяване на средства вследствие на предходно решение на Комисията, с което помощта се обявява за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар;

    б) когато отпускането на помощта води до нарушаване на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 651/2014 г. , включително на чл. 1, т. 2, букви "в" и "г", т. 3 , букви "в" и "г" и т. 5 от Регламент (ЕС) № 651/2014 г. ;

    8. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) за който са приложими разпоредбите на чл. 26, ал. 5 и 8 от ЗФИ ;

    9. и/или представляващите го лица не са изпълнили свои задължения по договори с Агенцията, с които се предоставя държавна помощ;

    10. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) не е представил в срок финален ликвидационен отчет и материали по последния проект, за който има изпълнен договор с Агенцията, или е в неизпълнение на договор с Агенцията;

    11. (нова – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г., изм., бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) кандидатства с проект на режисьор, който има незавършен игрален, документален или анимационен филм по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права и/или по силата на договор за финансиране производството на филм по реда на този Правилник, за филм от същия вид със субсидия от Агенцията.

    (2) Когато заявителят на безвъзмездна финансова помощ освен основна дейност по производство и разпространение на филми извършва и допълнителна дейност по ал. 1, т. 5, проектът се допуска до разглеждане само ако кандидатът е обособил организационно и чрез отделна счетоводна отчетност дейностите си и от обособяването е видно, че е невъзможно с безвъзмездната финансова помощ да се облагодетелстват забранените дейности.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2026 г., в сила от 20.02.2026 г.) Когато кандидати извършват дейности в допустими сектори по Регламент (ЕС) № 2023/2831 и упражняват и дейност в недопустимите сектори, посочени в ал. 1, се насърчават дейностите само в допустимите сектори, като кандидатът следва да води система за аналитична счетоводна отчетност за всяка дейност, като разграничава приходите, разходите, активите и пасивите, свързани с всяка дейност, така че недопустимите сектори да не са предмет на насърчаване.

    (4) Наличието на която и да е от хипотезите на ал. 1 е основание за недопускане на проекта до разглеждане.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Проверката за допустимост на кандидатстващите проекти по реда на тази разпоредба се извършва в срок до 10 работни дни след крайната дата за подаване на документи, посочена в заповедта по чл. 47, ал. 2 , от секретаря на съответната комисия. Резултатите от проверката се публикуват на интернет страницата на Агенцията.

    Глава осма – ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА КОНКУРСИ

    Чл. 46 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) Агенцията провежда конкурси в следните категории:

    1. категория за игрално кино – за следните видове проекти:

    а) за написване на сценарий за игрален филм;

    б) за предпроизводствен етап за създаване на игрален филм;

    в) за производство на пълнометражен игрален филм;

    г) за производство на пълнометражен игрален филм на режисьор без нито един пълнометражен игрален филм (дебют в игралното кино);

    д) за производство на пълнометражен игрален филм с ниско финансиране;

    е) за производство на пълнометражен игрален филм с микрофинансиране;

    ж) за производство на късометражен игрален филм;

    2. категория за документално кино – за следните видове проекти:

    а) за написване на сценарий за документален филм;

    б) за предпроизводствен етап за създаване на документален филм;

    в) за производство на пълнометражен документален филм;

    г) за производство на пълнометражен документален филм на режисьор без нито един документален филм (дебют в документалното кино);

    д) за производство на пълнометражен документален филм с ниско финансиране;

    е) за производство на пълнометражен документален филм с микрофинансиране;

    ж) за производство на късометражен документален филм;

    3. категория за анимационно кино – за следните видове проекти:

    а) за написване на сценарий за анимационен филм;

    б) за предпроизводствен етап за създаване на анимационен филм;

    в) за производство на пълнометражен анимационен филм;

    г) за производство на късометражен анимационен филм;

    д) за производство на анимационен филм на режисьор без нито един анимационен филм (дебют в анимационното кино);

    е) за производство на анимационен филм с ниско финансиране;

    ж) за производство на анимационен филм с микрофинансиране;

    4. категория за производство на сериали – за следните видове проекти:

    а) за производство на игрален сериал с продължителност от 6 до 14 епизода с времетраене на всеки епизод над 40 минути чисто програмно време;

    б) за производство на документален сериал с продължителност от 6 до 14 епизода с времетраене на всеки епизод над 40 минути чисто програмно време;

    в) за производство на анимационен сериал с обща продължителност не по-малко от 24 минути;

    5. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) категория за международни копродукции за проекти по чл. 31 и чл. 31б, ал. 1, т. 2 от ЗФИ ;

    6. категория за телевизионни копродукции – за проекти, които са копродукция с Българската национална телевизия или с друг телевизионен оператор с национален обхват;

    7. категория за разпространение на филми – за проекти по чл. 32 от ЗФИ .

    (2) Конкурсите по ал. 1 се организират в сесии, както следва:

    1. (доп. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) най-малко две редовни сесии за игрално кино през май и ноември;

    2. (доп. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) най-малко две редовни сесии за документално кино през април и октомври;

    3. (доп. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) най-малко две редовни сесии за анимационно кино през април и октомври;

    4. (доп. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) най-малко две редовни сесии за производство на проекти за игрални сериали през април и септември;

    5. (доп. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) най-малко две редовни сесии за производство на документални сериали през май и ноември;

    6. (доп. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) най-малко две редовни сесии за производство на анимационни сериали през май и ноември;

    7. четири сесии за проекти по чл. 31 и чл. 31б, ал. 1, т. 2 от ЗФИ със заседания на Националната художествена комисия по игрално кино, четири сесии за проекти по чл. 31 и чл. 31б, ал. 1, т. 2 от ЗФИ със заседания на Националната художествена комисия по документално кино, четири сесии за проекти по чл. 31 и чл. 31б, ал. 1, т. 2 от ЗФИ със заседания на Националната художествена комисия по анимационно кино;

    8. една сесия за проекти, които са копродукция с Българската национална телевизия или с друг телевизионен оператор с национален обхват, в последната седмица на октомври със заседания на Националната художествена комисия;

    9. най-малко две редовни сесии за разпространение на филми;

    10. извънредна конкурсна сесия за държавно подпомагане на проекти за производство на български филми, свързани с национални прояви и чествания на събития и бележити дейци, по предложение на министъра на културата.

    (3) Разглеждането на проекти за фестивали и културни прояви, промоция и показ на филми се организира ежегодно в сесии, както следва:

    1. най-малко две редовни сесии за показ и промоция на филми;

    2. най-малко две редовни сесии за фестивали и културни прояви.

    (4) Финансовото подпомагане в рамките на максималния интензитет по чл. 28, ал. 3 от ЗФИ :

    1. на проекти по ал. 1, т. 1, букви "а" и "б", т. 2, букви "а" и "б" и т. 3, букви "а" и "б" – не може да надхвърля 5 на сто от средностатистическия бюджет за съответния вид филми за предходната година;

    2. на проекти по ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, букви "в" и "г" и т. 3, букви "в", "г" и "д" – не може да бъде по-малко от 30 на сто от средностатистическия бюджет за съответния вид филм за предходната година и не може да надхвърля максималния размер, определен за съответната година;

    3. на проекти по ал. 1, т. 1, буква "д" – не може да надхвърля 40 на сто от средностатистическия бюджет на игрален филм за предходната година;

    4. на проекти по ал. 1, т. 2, буква "д" и т. 3, буква "е" – не може да надхвърля 60 на сто от средностатистическия бюджет на документален, съответно анимационен филм, за предходната година;

    5. на проекти по ал. 1, т. 1, буква "е", т. 2, букви "е" и "б" и т. 3, буква "ж" – не може да надхвърля 15 на сто от средностатистическия бюджет за съответния вид филми за предходната година.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Ежегодно, в срок до 31 януари, изпълнителният директор на Агенцията издава заповед за определяне на максималния допустим размер на финансовото подпомагане на отделен проект по ал. 1, т. 1 – 4.

    (6) В рамките на общия размер на средствата, определени за конкурсните сесии по ал. 2, т. 1 – 3, се предвижда сума за държавно подпомагане на проекти за дебютни филми в размер не по-малък от 10 на сто от годишния размер на средствата, предвидени за финансиране на проекти по чл. 28, ал. 1 от ЗФИ .

    (7) Общият размер на средствата, определени за конкурсните сесии по чл. 31 от ЗФИ , не може да надхвърля 20 на сто от годишния размер на средствата, предвидени за финансиране на проекти по чл. 28, ал. 1 от ЗФИ .

    Чл. 47 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) Държавното подпомагане по чл. 28 , 30а , 31 , 31б и 32 от ЗФИ се извършва след провеждането на конкурс, обявен със заповед на изпълнителния директор.

    (2) Заповедта по ал. 1 съдържа:

    1. видовете проекти по категории;

    2. общия размер на безвъзмездните финансови средства за всяка конкурсна сесия, определен отделно по категории и по видове проекти, и в съотношение, еквивалентно на размера на годишната субсидия по чл. 17, ал. 4, т. 1 от ЗФИ за всеки вид филм;

    3. максималния размер на безвъзмездните финансови средства, които могат да се предоставят за отделен проект, по видове проекти;

    4. срока за подаване на документите;

    5. датата, мястото и часа на провеждането на конкурса;

    6. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) специалните изисквания към участниците, когато такива са наложителни и са в съответствие с Регламент (ЕС) № 651/2014 ; в тези случаи изискванията се обявяват не по-късно от 3 месеца преди крайния срок за кандидатстване в конкурса.

    (3) Националните художествени комисии и Националната комисия за разпространение на филми разглеждат постъпилите проекти съгласно условията на чл. 27, ал. 1, т. 1 , 2 и 5 , съответно т. 6 от ЗФИ , съответно по чл. 27, ал. 4 от ЗФИ , и ги оценяват и класират с мотивирано решение за всеки проект по реда на този правилник. Решението се отразява в протокол.

    (4) В 3-дневен срок от приемането на решението по ал. 3 и въз основа на него изпълнителният директор на Агенцията издава заповед, която съдържа проектите, които се допускат за разглеждане от финансовата комисия на основание на заявения от продуцента размер на исканата безвъзмездна помощ и в съответствие с общия размер на финансовите средства по ал. 2, т. 2 и максималния размер по ал. 2, т. 3, който може да бъде предоставен за отделен проект.

    (5) В срока по ал. 4 изпълнителният директор на Агенцията издава заповед, която съдържа проектите, които не са допуснати за разглеждане от финансовата комисия поради достигане на общия размер на финансовите средства по ал. 2, т. 2.

    (6) Финансовата комисия в първи състав разглежда проектите по ал. 4 по реда на глава единадесета и предлага на изпълнителния директор със свое решение размера на безвъзмездните финансови средства за всеки отделен проект, който не може да надхвърля максималния размер по ал. 2, т. 3. Предложеният размер за всички проекти не може да надхвърля максимално допустимия размер на финансовите средства по ал. 2, т. 2.

    (7) След приключването на процедурата по ал. 6 изпълнителният директор на Агенцията издава заповед, с която утвърждава размера на държавното подпомагане за проектите, разгледани от финансовата комисия, който за всички проекти не надхвърля максимално обявения размер на финансовите средства по ал. 2, т. 2. Заповедта се издава в срок 7 дни от датата на решението на финансовата комисия.

    (8) Когато решенията по ал. 6 са приети в нарушение на разпоредбите на ЗФИ и на този правилник или е надвишен размерът на финансовите средства по ал. 2, т. 2 или интензитетът на държавната помощ, изпълнителният директор издава заповед, с която мотивирано отказва да утвърди окончателен размер на държавното подпомагане за разгледаните проекти и ги връща за преразглеждане от финансовата комисия със задължителни указания за отстраняване на нарушенията. Заповедта се издава в срок 7 дни от датата на решението на финансовата комисия.

    (9) Финансовата комисия разглежда повторно всички проекти съобразно дадените указания и приема ново решение, с което предлага на изпълнителния директор размера на безвъзмездните финансови средства за всеки отделен проект. В срок 7 дни от датата на решението на финансовата комисия изпълнителният директор на Агенцията издава заповед, с която утвърждава окончателния размер на държавното подпомагане за проектите, разгледани от финансовата комисия.

    (10) Заповедите по ал. 4, 5, 7, 8 и 9 се обявяват на достъпно място в сградата на Агенцията, публикуват се на интернет страницата на Агенцията и се съобщават писмено на кандидата в тридневен срок.

    (11) Заповедите по ал. 4, 5, 7 и 9 могат да се обжалват от участниците в конкурса по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

    (12) След влизането в сила на заповедта по ал. 7, съответно по ал. 9, спечелилите кандидати подават заявление за сключване на договор за държавно подпомагане, придружено с документи, удостоверяващи обезпечаване финансирането на проекта, в срок до:

    1. 18 месеца – за проекти по чл. 28, ал. 1, т. 1 – 3 и чл. 31б, ал. 1 от ЗФИ ;

    2. 6 месеца – за проекти по чл. 28, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗФИ ;

    3. един месец – за проекти по чл. 32 от ЗФИ .

    (13) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) В заявлението по ал. 12 спечелилият кандидат може да намали бюджета на проекта с разликата между заявения от него размер на държавната помощ и утвърдения окончателен размер на държавното подпомагане за проекта при спазване на изискванията за интензитет и на изискванията на чл. 41 .

    (14) (Предишна ал. 13 – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Заявленията по ал. 12 се разглеждат в срок до 30 дни от подаването им.

    (15) (Предишна ал. 14 – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Срокът по ал. 12, т. 1 може да бъде удължен не повече от два пъти с до 6 месеца със заповед на изпълнителния директор на Агенцията при доказана необходимост и представена писмена обосновка от кандидата.

    (16) (Предишна ал. 15 – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Кандидат, чийто проект е определен за финансиране със заповедта по ал. 7, съответно по ал. 9, който не подаде заявление в сроковете по ал. 12, отпада от конкурсната процедура, а заповедта се обезсилва в тази й част.

    (17) (Предишна ал. 16 – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) След разглеждане на заявлението по ал. 12 изпълнителният директор в срок до един месец сключва със спечелилите кандидати договор за предоставяне на държавно финансиране по смисъла на ЗДП , като датата на неговото влизане в сила се посочва изрично в договора и се приема за датата, на която помощта е предоставена.

    (18) (Предишна ал. 17 – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) В случай че след утвърждаване на окончателния размер на държавното подпомагане на спечелилите конкурсната сесия проекти има останали неразпределени средства, те се прехвърлят към средствата, предвидени за следващата конкурсна сесия в рамките на календарната година.

    Глава девета – РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОЦЕНКА НА ПРОЕКТИ ОТ НАЦИОНАЛНИТЕ ХУДОЖЕСТВЕНИ КОМИСИИ (Загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.)

    Чл. 48 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2026 г., в сила от 20.02.2026 г.) Проектите, представени със заявленията за схеми за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 1 и 6 от ЗФИ , се насочват от изпълнителния директор на Агенцията към националните художествени комисии за разглеждане.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Заседанието на комисията се свиква от изпълнителния директор и е редовно, когато на него присъстват всички членове на комисията – лично или при условията на чл. 14, ал. 10 .

    (3) На заседанията на комисиите се прави аудиозапис на обсъжданията.

    Чл. 49 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) Всеки член на комисията:

    1. получава по електронен път екземпляр от всеки постъпил проект;

    2. попълва и подписва съответната оценъчна карта с мотиви от не по-малко от 300 знака за всеки критерий съгласно критериите по чл. 27, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗФИ , по приложение № 8 – за игрален филм и сериал, по приложение № 8а – за документален филм и сериал, и по приложение № 8б – за анимационен филм и сериал, и съответната обобщена оценъчна карта по приложение № 9 – за игрален филм и сериал, по приложение № 9а – за документален филм и сериал, и по приложение № 9б – за анимационен филм и сериал, и протокола по чл. 47, ал. 3 ;

    3. е длъжен да предаде попълнените карти за оценка в Агенцията в 3-дневен срок преди датата на заседанието за техническа обработка на резултатите, като датата на предаването им се удостоверява от секретаря;

    4. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) участва в заседанията, като по време на заседанието при всяко свое изказване назовава името си, името на проекта, за който ще се изказва, и устно мотивира позицията си, като изрази дали подкрепя, или не подкрепя проекта.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) След нанасянето на всички оценки в обобщената оценъчна карта се изчислява общата оценка на всеки член от комисията, получена от сбора на индивидуалните му оценки. От така получените общи оценки се изчислява средната аритметична оценка на проекта, която се формира от сбора на общите оценки, разделен на броя на членовете на комисията.

    (3) Когато карта за оценка не е попълнена в съответствие с изискванията по ал. 1, т. 2 или има техническа грешка, Агенцията уведомява съответния член на посочен от него електронен адрес, като му указва каква част от картата подлежи на корекция. В срок 24 часа от получаване на уведомлението и преди заседанието съответният член на комисията отстранява техническата грешка или констатираното несъответствие.

    (4) Когато са необходими поправки в картите, те се извършват по начин, даващ възможност да се установи в какво се състои всяка поправка, съответно всяка поправка се удостоверява с подпис от съответния член на комисията. Корекции извън случаите по ал. 3 са недопустими.

    (5) В срок 5 работни дни след заседанието на комисията на интернет страницата на Агенцията се публикува списък с кандидатите и получените за всеки проект точки.

    Чл. 50 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) След приключване на заседанието на комисията и предаване на всички оценъчни карти по чл. 49, ал. 1, т. 2 секретарят на художествените комисии извършва служебна оценка, изразена в точки, за всеки проект съгласно чл. 27, ал. 1, т. 5 от ЗФИ по критерии, посочени в оценъчните карти. Получената служебна оценка се прибавя към средната аритметична оценка на всеки отделен проект съгласно чл. 49, ал. 2 . Така получената крайна оценка се нанася в обобщените оценъчни карти и въз основа на нея се определя окончателното класиране на проектите.

    (2) Секретарят на националните художествени комисии съставя протокол, който съдържа списък на проектите, в низходящ ред, получили над 70 процента от общия брой точки. Протоколът с резултатите се подписва от секретаря и от председателя на комисията.

    Чл. 51 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) Списъкът на проектите по чл. 50, ал. 2 и обобщените оценъчни карти се публикува на интернет страницата на Агенцията в срок 5 работни дни след провеждане на заседанието.

    (2) Продуцентът, сценаристът и режисьорът на кандидатстващ проект имат право да се запознаят с оценките на своя проект и да получат аудиофайл от обсъждането на съответната комисията, както и копие от оценъчните карти на проекта.

    Глава девета – "а" (Нова – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОЦЕНКА НА ПРОЕКТИ ОТ НАЦИОНАЛНАТА КОМИСИЯ ЗА ОЦЕНКА НА ПРОЕКТИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РАЗХОДИ

    Чл. 51а. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) Заявление, подадено по схема за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗФИ съгласно приложение № 5б към чл. 42, ал. 1, т. 6 , подлежи на проверка за допустимост относно спазване на изискванията на чл. 42 и 43 . Всеки допуснат проект се изпраща до Националната комисия за оценка на проекти за възстановяване на разходи. Заявленията се разглеждат по реда на постъпването им.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Заседанията на комисията по ал. 1 се провеждат регулярно най-малко един път месечно, в случай че има постъпили заявления. Заседанието е редовно, ако на него присъстват най-малко 3/4 от членовете на комисията – лично или при условията на чл. 14, ал. 10 . Решенията се вземат с мнозинство на присъстващите членове. За всяко заседание се прави аудиозапис на обсъжданията. За решенията на комисията се прилага чл. 47, ал. 8 и 9 .

    (3) Комисията извършва проверка на раздел А от Квалификационния тест, постъпил със заявлението по приложение № 5б , за съответствието му със сценария и дали е постигнат минимален резултат от 4 точки. Оценката, изразена в точки, се отразява в протокол, който се подписва от председателя. Протоколът се предава от председателя на комисията на изпълнителния директор най-късно в деня, следващ деня на заседанието.

    (4) Въз основа на оценката на комисията по ал. 3 и в тридневен срок от издаването й изпълнителният директор регистрира проекта като одобрен и издава удостоверение за регистрация или в същия срок мотивирано отказва регистрация на проекта, като за мотивите си комисията изготвя становище. В случаите на отказ кандидатът има право да кандидатства отново с този проект.

    (5) В срока по ал. 4 списъкът с регистрираните проекти и проектите, получили отказ за регистрация, се публикува на интернет страницата на Агенцията.

    (6) Правата, произтичащи от удостоверението за регистрация, не могат да се прехвърлят на трета страна, освен в случаите на чл. 57а, ал. 1 . Удостоверението за регистрация не поражда права за получаване на държавна помощ.

    (7) Заявителят е длъжен да уведоми Агенцията за всички промени в заявените обстоятелства, които настъпят, след подаване на заявлението за държавна помощ по чл. 42, ал. 1, т. 6 и след издаването на удостоверение за регистрация на проекта по ал. 4.

    (8) Заявителят има право да се запознае с оценките на своя проект и да получи аудиофайл от обсъждането на комисията, както и копие от проверката на теста.

    Глава десета – РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОЦЕНКА НА ПРОЕКТИ ОТ НАЦИОНАЛНАТА КОМИСИЯ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ФИЛМИ

    Чл. 52 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Проектите, подадени със заявленията по чл. 42, ал. 1, т. 7 , се насочват от изпълнителния директор на Агенцията към Националната комисия за разпространение на филми.

    (2) Заседанието на комисията се свиква от изпълнителния директор на Агенцията и е редовно, когато присъстват всички членове.

    (3) На заседанията на комисията се прави аудиозапис на обсъжданията.

    Чл. 53 . (1) Всеки член на комисията:

    1. получава екземпляр от всеки постъпил проект, както и електронен носител или достъп до линк за гледане на филма;

    2. след като е гледал филма, попълва и подписва оценъчни карти по приложение № 10 и подписва обобщена оценъчна карта по приложение № 11 , както и протокола по чл. 47, ал. 3 , като дава оценка за проекта с резолюция "подкрепям" – при получени над 70 процента от максималния брой точки, или резолюция "не подкрепям" – при получени под 70 процента от максималния брой точки, съгласно картата за оценка; мотивите съдържат не по-малко от 300 знака за всеки критерий;

    3. участва в заседанията, като по време на заседанието при всяко свое изказване назовава името си, името на проекта, за който ще се изказва, и устно мотивира позицията си с думите: "подкрепям" или "не подкрепям".

    (2) Попълнените и подписани оценъчни карти се предават на секретаря на комисията, който извършва проверка за наличието на технически грешки и несъответствия.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Когато карта за оценка не е попълнена в съответствие с изискванията, се прилагат разпоредбите на чл. 49, ал. 3 и 4 .

    (4) Секретарят на Националната комисия за разпространение на филми съставя протокол, който съдържа списък на проектите, получили над 70 процента от общия брой точки, в низходящ ред. Протоколът с резултатите се подписва от секретаря и от председателя на комисията.

    (5) В 3-дневен срок след провеждането на заседанието протоколът на комисията и обобщените оценъчни карти по приложение № 11 се публикуват на интернет страницата на Агенцията. Оценъчните карти се прилагат към досието на проекта.

    (6) Вносителят на проект има право да се запознае с оценките на своя проект и да получи аудиофайл от обсъждането на комисията, както и копие от оценъчните карти на проекта.

    Глава десета – "а" (Нова – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОЦЕНКА НА ПРОЕКТИ ОТ НАЦИОНАЛНАТА КОМИСИЯ ЗА ФЕСТИВАЛИ И КУЛТУРНИ ПРОЯВИ

    Чл. 53а. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) Проектите, подадени със заявленията за схема по чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗФИ , се изпращат до Националната комисия за фестивали и културни прояви в 3-дневен срок след публикуване на списък с допуснатите до разглеждане проекти.

    (2) След изтичане на срока по ал. 1 изпълнителният директор свиква заседание на комисията, което е редовно само ако присъстват всички членове.

    (3) За всяко заседание на комисията се прави аудиозапис на обсъжданията.

    Чл. 53б. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) Всеки член на комисията:

    1. получава екземпляри от всеки постъпил проект;

    2. попълва и подписва карти за оценка по приложение № 1 2а – за фестивали, или по приложение № 12б – за други културни прояви, както и протокола по чл. 47, ал. 3 .

    (2) Секретарят на комисията:

    1. извършва проверка за наличието на технически грешки и несъответствия по картите за оценка;

    2. обобщава резултата от картите за оценка;

    3. съставя протокол от проведеното заседание, който съдържа списък на класираните проекти съобразно получения брой точки.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Протоколът по ал. 2, т. 3 се подписва от секретаря и от председателя на комисията. За класиран се счита проект, получил минимален брой точки съгласно получените от комисията карти за оценка. За решенията на комисията се прилага чл. 47, ал. 8 и 9 .

    (4) Когато карта за оценка не е попълнена в съответствие с изискванията, се прилагат разпоредбите на чл. 49, ал. 3 и 4 .

    (5) В тридневен срок от провеждането на заседанието изпълнителният директор издава заповед въз основа на протокола на комисията, в която се посочват класираните проекти. Заповедта с класираните проекти се публикува на интернет страницата на Агенцията. Картите за оценка се прилагат към досието на проекта.

    (6) Заявителят на проекта има право да се запознае с оценките за него и да получи аудиофайл от обсъждането на комисията, както и копие от картите за оценка.

    Глава единадесета – ФИНАНСОВА ОЦЕНКА (Загл. изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.)

    Раздел I – Първи състав на финансова комисия (Загл. изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.)

    Чл. 54 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) Първият състав на финансовата комисия извършва финансова оценка на определените в заповедта по чл. 47, ал. 4 за държавно подпомагане проекти, както и на проектите за разпространение на филми, за фестивали, културни прояви, показ и промоция на филми. Всички проекти се насочват от изпълнителния директор към Първия състав на финансовата комисия в тридневен срок от влизането в сила на заповедта по чл. 47, ал. 4 , съответно на заповедта по чл. 53б, ал. 5 .

    (2) Финансовата оценка се извършва:

    1. в едномесечен срок след влизането в сила на заповедта по ал. 1 – за проектите по чл. 26, ал. 1, т. 1 и 6 от ЗФИ ;

    2. в едномесечен срок след влизането в сила на заповедта по ал. 1 – за проекти по чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗФИ – за разпространение на филми;

    3. в едномесечен срок след влизането в сила на заповедта по чл. 53б, ал. 5 – за проекти по чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗФИ – за фестивали и културни прояви;

    4. в едномесечен срок от подаването на заявлението съгласно приложение № 15 – за проектите по чл. 26, ал. 1, т. 5 от ЗФИ – за показ и промоция.

    (3) Първият състав на финансовата комисия разглежда:

    1. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) проект за етап написване на сценарий или предпроизводствен етап за създаване на игрален филм, като взема предвид:

    а) проекта на бюджет;

    б) искания размер на държавната помощ;

    в) вида на разходите и тяхното съответствие с присъщо необходимите за този етап;

    г) разходите за сценарист, които не могат да надвишават 20 на сто от окончателния хонорар на проекта, а за режисьор, оператор и продуцент и другите членове от екипа – до 10 на сто от окончателния хонорар по проекта;

    2. проект за производството на филм, като взема предвид:

    а) (изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) съответствието между представения бюджет, сценарий, финансовия план, календарния план на проекта и представените договори и/или оферти за предоставяне на услуги;

    б) съответствието между финансовия план и договор или други документи, осигуряващи изпълнението му;

    в) съответствие между договора за копродукция и подробния консолидиран бюджет, от които да е видно всеки разход в каква степен се поема от всеки от копродуцентите;

    г) продуцентското възнаграждение, което не може да е по-високо от режисьорското, като са допустими завишения до 15 на сто при представяне на съответна аргументация;

    д) проекта на бюджет;

    3. проект за разпространението на филми, като взема предвид:

    а) стратегията за разпространението на филма;

    б) избора за конкретните решения в рекламната кампания на филма;

    в) избора на подходящата аудитория и промоцията в страната;

    г) необходим брой филмови копия;

    д) прогнозен брой зрители;

    е) проекта на бюджет;

    4. проект за популяризирането на български филми на международни фестивали, като взема предвид:

    а) представянето на филма на международен фестивал, включен в списъка с фестивали класове "А" и "Б" съгласно този правилник;

    б) изпратена покана от фестивал, включен в списъка по буква "а";

    в) включването на филма в националната селекция за Академия "Оскар" или в селекция на Европейската филмова академия;

    г) един филм може да кандидатства за подпомагане на участието в до 5 фестивални участия;

    д) проекта на бюджет.

    Чл. 55 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Заседанията на Първия състав на финансовата комисия се провеждат регулярно, най-малко веднъж в месеца. Заседанието е редовно, когато присъстват най-малко 2/3 от членовете на комисията – лично или при условията на чл. 14, ал. 10 .

    (2) Първият състав на финансовата комисия извършва експертна оценка и с мотивирано решение предлага на изпълнителния директор размера на безвъзмездните финансови средства на всеки отделен проект:

    1. от посочените в заповедта по чл. 47, ал. 4 съгласно критериите по чл. 27, ал. 1, т. 3 и 4 , съответно ал. 4, от ЗФИ ;

    2. за фестивал или културна проява съгласно критерии по чл. 27, ал. 5 , съответно ал. 6, от ЗФИ ;

    3. за показ на филми съгласно критерии по чл. 35в от ЗФИ .

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Решенията на финансовата комисия се вземат с мнозинство повече от половината от гласовете на събралия се кворум по ал. 1 освен в случаите, когато определеният размер на безвъзмездните финансови средства за отделен проект се отклонява с повече от 10 на сто от размера на поисканата със заявлението по чл. 42, ал. 1 държавна помощ, за което е необходимо единодушно решение на присъстващите членове. Решенията се вписват в протокол, който се подписва от членовете на комисията и от секретаря. Протоколът се предава на изпълнителния директор след приключването на заседанието.

    (4) Заявителят и режисьорът имат право да участват на заседанието, на което се разглежда предложението за определяне на размера на финансовите средства за проекта.

    (5) В 3-дневен срок от приемането на решението на Първия състав на финансовата комисия и въз основа на него изпълнителният директор издава заповед, с която определя окончателния размер на държавната помощ за всеки проект, който не може да надвишава максимално допустимия размер.

    (6) След влизането в сила на заповедта на изпълнителния директор на Агенцията по чл. 47, ал. 7 , съответно по чл. 47, ал. 9 , за определяне размера на финансирането на спечелилите проекти кандидатите подават в сроковете по чл. 47, ал. 12 заявление по приложение № 15а за сключване на договор за държавно подпомагане за производство на филм, за международна копродукция и за сериал и по приложение № 15б – за сключване на договор за разпространение на филм. Към заявленията се прилага декларация по образец съгласно приложение № 16 .

    (7) (Доп. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Към заявлението по ал. 6 се представят бюджет на проекта, договори и документи, удостоверяващи осигурено пълно финансиране на проекта: финансов план, календарен план, договори или други документи, потвърждаващи размера на разходите, както и договор за копродукция, от който да е видно всеки разход в каква степен се поема от всеки от копродуцентите. Изискването по изречение първо за представяне на допълнителни документи не се прилага при подаване на заявление по приложение № 15б – за сключване на договор за разпространение на филм. При подаване на заявление по приложение № 15б се прилага декларация по образец съгласно приложение № 16 .

    (8) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2026 г., в сила от 20.02.2026 г.) Промени в подробния консолидиран бюджет на проекта спрямо първоначално заявения прогнозен бюджет по заявлението съгласно чл. 41 не могат да бъдат основание за преразглеждане на размера на отпуснатата със заповедта по чл. 47, ал. 7 , съответно по чл. 47, ал. 9 , държавна помощ, освен ако не водят до нарушение на условията на схемите с Регламент (ЕС) № 651/2014 , съответно с Регламент (ЕС) № 2023/2831 .

    (9) Промени в бюджета на проекта спрямо първоначално заявения не могат да бъдат основание за увеличаване на размера на отпуснатата със заповедта по чл. 47, ал. 7 , съответно по чл. 47, ал. 9 , помощ и за увеличаване на интензитета.

    Чл. 56 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) В 7-дневен срок след датата на заседанието заявителите имат право да поискат и да получат копие от протокола с решението по чл. 55, ал. 3 за проекта, с който са кандидатствали.

    Раздел II – Втори състав на финансова комисия (Загл. изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.)

    Чл. 57 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Вторият състав на финансовата комисия разглежда заявленията за одобряване на размера на разходите на проект по схема за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗФИ . Заседанието е редовно, когато присъстват най-малко 2/3 от членовете на комисията – лично или при условията на чл. 14, ал. 10 .

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Заявлението по ал. 1 се подава по образец съгласно приложение № 16а заедно с приложен към него Квалификационен тест – раздел "Б". Заявлението се подава, след като кандидатът е получил удостоверение за регистрация по чл. 51а, ал. 5 .

    (3) Заявлението по ал. 2 се подава:

    1. в срок до 12 месеца от издаването на удостоверението за регистрация по чл. 51а, ал. 5 ;

    2. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) при осигурено финансиране на най-малко 75 процента от разходите, които ще бъдат извършени на територията на Република България.

    (4) Всички документи към заявлението на чужд език се предоставят в превод на български език, заверен от заклет преводач.

    (5) Заявленията по ал. 2 се разглеждат по реда на постъпването им.

    (6) Ако заявлението не отговаря на изискванията, предвидени в ЗФИ и в този правилник, заявителят се уведомява писмено в тридневен срок от постъпването на заявлението да отстрани недостатъците, като му се предоставя 10-дневен срок от получаването на съобщението с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството.

    (7) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Вторият състав на финансовата комисия извършва експертна оценка на всеки отделен проект, като проверява и оценява Квалификационния тест – раздел "Б", съгласно приложение № 16а и с мотивирано решение предлага на изпълнителния директор размера на допустимите разходи и размера на държавната помощ. Кандидатът трябва да е постигнал най-малко 14 точки общо от Квалификационния тест – раздели "А" и "Б", за да бъде проектът допустим.

    (8) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Одобреният размер на допустимите разходи и оценката съгласно ал. 7, изразена в точки, се отразяват в протокол, който се подписва от всички присъствали членове на комисията. Протоколът се предава на изпълнителния директор най-късно в деня, следващ деня на заседанието. Решенията на финансовата комисия се вземат с мнозинство повече от половината от гласовете от събралия се кворум по ал. 1. За решенията на Втори състав на финансовата комисия се прилага чл. 47, ал. 8 и 9 .

    (9) Изпълнителният директор издава удостоверение за одобрения размер на разходите или отказва издаването на удостоверение въз основа на резултатите на всеки кандидат в 7-дневен срок от заседанието на комисията. В случаите на отказ Вторият състав на финансовата комисия издава мотивирано становище, като кандидатът има право да кандидатства отново с този проект.

    (10) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Одобреният размер на разходите и одобреният размер на държавната помощ съгласно посоченото в удостоверението по ал. 9, както и отказът за издаването му подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

    (11) Списъкът с проекти, които са получили удостоверение за одобрение на разходите или отказ съгласно ал. 9, се публикува на интернет страницата на Агенцията до три работни дни след издаване на удостоверението за одобряване на размера на разходите или отказа.

    (12) Заявителят има право да се запознае с оценките, посочени в протоколите за съответния проект, и да получи аудиофайл от обсъждането на комисията.

    (13) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Одобрените проекти, осъществявани от чуждестранни продуценти на територията на Република България, включително копродукция с български продуценти, се вписват служебно в регистъра по чл. 19, ал. 1, т. 6 от ЗФИ след заплащане на дължимата такса.

    (14) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Не се допускат промени във вида на допустимите по списъка разходи, подаден с приложение № 16а , спрямо списъка с разходите, подаден с приложение № 5б , както и увеличение на размера на държавната помощ и на нейния интензитет над максимално допустимия размер.

    Чл. 57а. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) Заявител, който е получил удостоверение за одобряване на размера на разходите по чл. 57, ал. 9 , е длъжен да уведоми Агенцията в 7-дневен срок от настъпване на някое от следните обстоятелства:

    1. вливане, сливане, разделяне или отделяне;

    2. промяна в правната форма;

    3. производство по ликвидация;

    4. при открито производство по несъстоятелност;

    5. участие в други национални програми, предоставящи държавна помощ от местни или европейски фондове, или предоставянето на еднократна помощ от тези източници във връзка с проекта или от други източници на държавна помощ, използвани в реализацията на проекта.

    (2) Заявените промени в проекта по реда на ал. 1 не трябва да водят до увеличаване на размера и интензитета на исканата държавна помощ.

    (3) В случай че не се представи уведомлението по ал. 1, т. 1 – 5, производството по разглеждане и финансиране на проекта се прекратява.

    Чл. 57б. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) Заявителят има право да подаде заявление по приложение № 16а за изменение на одобрения размер на разходите за възстановяване в случай на промяна на бюджета на проекта с не повече от 25 процента.

    (2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат актуализирани данни за:

    1. общия бюджет на проекта;

    2. подробния бюджет, включващ всички разходи на проекта за територията на Република България;

    3. финансовия план.

    (3) Вторият състав на финансовата комисия разглежда заявлението по ал. 1 в едномесечен срок от неговото подаване.

    (4) Изпълнителният директор одобрява заявлението и издава удостоверение за изменение на одобрения размер на разходите или отхвърля заявлението в 7-дневен срок от заседанието на комисията по ал. 3. Ако заявлението бъде отхвърлено, заявителят има право да получи възстановяване на разходите само до размера на бюджета, заявен преди подаване на заявлението по ал. 1.

    (5) Заявителят има право да внесе проекта за разглеждане само още един път с променени или с нови параметри.

    Чл. 57в. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) След завършване на дейностите по реализацията на одобрения проект и след получено удостоверението по чл. 57, ал. 9 , съответно по чл. 57б, ал. 4 , се подава заявление за възстановяване на разходи по образец съгласно приложение № 16б , към което се прилагат следните документи:

    1. окончателна версия на сценария;

    2. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2026 г., в сила от 20.02.2026 г.) одиторски доклад, изготвен от одитор, регистриран съгласно Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта , заедно с копия на документите, относно всички извършени плащания, свързани с производството на аудио-визуалното произведение на територията на страната (разходите за одитора се заплащат от заявителя);

    3. декларация от всички копродуценти за съгласие с изготвения одитен доклад по т. 2;

    4. официално заверен екземпляр от застрахователната полица на одитора с покритие на застрахователния риск в размер 1 000 000 лв. за професионална отговорност при нанесени щети на трета страна поради неверни данни в одитния доклад;

    5. (доп. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) окончателен списък на актьорите и екипа, включващ физическите лица, работили по проекта;

    6. окончателен списък на юридическите лица, изпълнители по проекта;

    7. окончателен списък на всички места на снимки;

    8. (нова – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) окончателен брой снимачни дни (дни за изработка на анимация) на територията на Република България спрямо общия брой снимачни дни (дни за изработка на анимация) на проекта;

    9. (нова – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) декларация за гражданството на лица, за които проектът е получил съответния брой точки от ред 9 на раздел "Б" на Квалификационния тест.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Заявленията по ал. 1 се разглеждат по реда на постъпването им. Агенцията извършва окончателна проверка на предоставените документи за съответствие с раздел "А" и раздел "Б" на Квалификационния тест.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) В случай че проверката установи разминаване на броя точки спрямо първоначалните оценки, но при положение че все пак е спазен изискуемият минимум от 14 точки, от които най-малко 4 точки са от раздел "А" на Квалификационния тест, и са спазени изискванията по ал. 1, изпълнителният директор издава решение за възстановяване на разходи.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Ако заявлението не отговаря на изискванията, предвидени в ЗФИ и в този правилник, заявителят се уведомява писмено в тридневен срок от постъпването на заявлението да отстрани недостатъците, като му се предоставя 10-дневен срок от получаването на съобщението с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите.

    (5) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) В срок до един месец от получаването на заявлението по ал. 1 изпълнителният директор издава заповед, с която определя окончателния размер на средствата, за възстановяване на разходи или отхвърля заявлението, в случай че то не отговаря на изискванията на ал. 1.

    (6) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) В срок до 14 дни от влизане в сила на заповедта по ал. 5 Агенцията сключва договор със заявителя и изплаща финансовите средства в размера, определен в него, когато:

    1. са извършени съответните справки, доказващи, че заявителят е регистриран по българското законодателство;

    2. бюджетните средства са налични по сметките на Агенцията.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) В договора се уреждат условията за добавяне на логото и името на Агенцията в крайните надписи на проекта, като следва да бъде ясно упоменато, че филмът, съответно сериалът, е създаден с подкрепата на Изпълнителна агенция "Национален филмов център".

    (8) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Плащането следва поредността на сключения договор и се извършва по банкова сметка, която заявителят е длъжен да открие специално за тази цел.

    (9) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г., бр. 20 от 2026 г., в сила от 20.02.2026 г.) В случай че годишният бюджет по схемата е вече изчерпан към датата на издаване на заповедта по ал. 5, плащането се извършва през следваща календарна година.

    ЧАСТ ЧЕТВЪРТА ОТПУСКАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА ДЪРЖАВНОТО ПОДПОМАГАНЕ

    Глава дванадесета – УСЛОВИЯ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ДЪРЖАВНОТО ПОДПОМАГАНЕ

    Раздел I – Недопустими и допустими разходи

    Чл. 58 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) При извършване на оценка на кандидатстващите проекти по чл. 26, ал. 1, т. 1 , 3 и 6 от ЗФИ не се вземат предвид недопустимите разходи в бюджета на проекта.

    (2) Недопустими разходи по смисъла на ал. 1 са всички разходи, които не са свързани пряко с производството и разпространението на филма, включително:

    1. разходи, извършени преди датата на подаване на заявлението за кандидатстване по реда на този правилник;

    2. лихви;

    3. покупка на земя и сгради;

    4. глоби, финансови санкции и разходи по съдебни производства;

    5. данък върху добавената стойност, чието възстановяване е било възможно според националното законодателство;

    6. абонамент за вестници и неспециализирани списания;

    7. заплащане на такси за участие в обучителни курсове;

    8. разходи по инфраструктура на филмова студия.

    Чл. 59 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) При извършване на оценка на кандидатстващите проекти по чл. 26, ал. 1, т. 1 и 6 от ЗФИ се вземат предвид допустимите разходи в бюджета на проекта, които са пряко свързани с предподготовката, подготовката и производството на филма, като разходи:

    1. за оборудване, които се отнасят само до закупуването на реквизит, декори и костюми;

    2. за консумативи и материали;

    3. за административен и друг персонал (временно наети лица и др.);

    4. за транспорт;

    5. за командировка в страната и в чужбина в размерите, определени в съответните нормативни актове;

    6. за възлагане на дейности на подизпълнители;

    7. режийни разходи в размер до 7 на сто от общо допустимите от бюджета на проекта, но не за сметка на държавното подпомагане.

    (2) За да се изчисли интензитетът на помощта в брутно изражение и допустимите разходи:

    1. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) се вземат предвид размерите съгласно чл. 28, ал. 3 от ЗФИ ;

    2. всички използвани данни се събират преди приспадането на данъци и други такси;

    3. ако за проекта е получено държавно подпомагане за развитие и написване на сценарий, предпроизводствените разходи се включват в общия бюджет.

    (3) Разходите по ал. 1 се подкрепят с писмени документи, които са ясни, конкретни и актуални.

    Чл. 60 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Допустими разходи в бюджета на проекта, кандидатстващ за държавно подпомагане по чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗФИ , са всички разходи, пряко свързани с разпространението на филма, като:

    1. разходи за изработка на филмови копия и субтитриране;

    2. разходи за изработка на рекламни материали и реклама;

    3. транспортни разходи;

    4. разходи за командировка в размерите, определени в съответните нормативни актове;

    5. разходи за възлагане на дейности на подизпълнители.

    (2) За да се изчисли интензитетът на помощта в брутно изражение и допустимите разходи, всички използвани данни се събират преди приспадането на данъци и други такси.

    (3) Допустимите разходи се подкрепят с писмени документи, които са ясни, конкретни и актуални.

    Чл. 60а. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) При извършване на финансова оценка на кандидатстващите проекти по чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗФИ не се вземат предвид недопустимите разходи в бюджета на проекта съгласно раздел I от приложение № 16в .

    (2) Допустимите разходи в бюджета на проект по ал. 1 са всички разходи за стоки и услуги, осъществени на територията на Република България, които са пряко свързани с подготовката, производството, включително постпродукцията на проекта съгласно раздел II на приложение № 16в .

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г., бр. 20 от 2026 г., в сила от 20.02.2026 г.) Размерът на възстановените разходи за един проект или един сезон в случаите, когато произведението е сериал, не може да надвишава 5 000 000 евро.

    Чл. 60б. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) При извършване на оценка на кандидатстващите проекти по чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗФИ не се вземат предвид недопустимите разходи в бюджета на проекта. Недопустими за отпускане на държавна помощ са разходите по чл. 58, ал. 2, т. 1 – 8 . Недопустимите разходи се поемат изцяло от заявителя на държавната помощ.

    (2) Допустимите разходи за отпускане на държавна помощ са следните оперативни разходи, пряко свързани с дейността по организацията на филмови фестивали и културни прояви:

    1. оперативните разходи (например разходи за: наем на помещения за провеждане на събитието, наем на сценично оборудване и на техника) до размера и в срока, пряко относими към организацията на фестивала или проявата;

    2. закупуване на права, лицензи или други подобни (разходи за права по авторско право и сродните му права) до размера и в срока, пряко относими към организацията на фестивала или проявата;

    3. разходи за реклама: печат, производство, рекламни спотове и др.;

    4. разходи за режийни и консумативи, включително телефон и интернет, в размер на до 5 процента от бюджета на проекта;

    5. разходи, свързани с договорите за консултантски услуги, оценка, селекция и подбор на филмите, авторски и сродни права, и др.

    Чл. 60в. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Допустимите разходи по схемите по чл. 26, ал. 1 от ЗФИ трябва да бъдат придружени от документни доказателства, които трябва да бъдат ясни, конкретни и съвпадащи по време с фактите.

    Чл. 60г. (Нов – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Данъкът върху добавената стойност, начислен върху допустимите разходи, който подлежи на възстановяване съгласно Закона за данък върху добавената стойност , не се взема предвид при изчисляване на интензитета на помощта и допустимите разходи.

    Раздел II – Натрупване

    Чл. 61 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Помощта по чл. 26, ал. 1, т. 1 , 2 , 3 , 4 и 6 от ЗФИ с установими допустими разходи може да се натрупва със:

    1. всякаква друга държавна помощ, доколкото се отнася за различни установими допустими разходи;

    2. (доп. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г., изм., бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) всякаква друга държавна и минимална помощ във връзка със същите допустими разходи, които се припокриват изцяло или частично, само ако това натрупване не води до надхвърляне на най-високия интензитет на помощта, приложим за тази помощ по силата на Регламент (ЕС) № 651/2014 .

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Помощите без установими допустими разходи, които са освободени съгласно чл. 19б , 20а , 21 , 21а , 22 или 23 , член 56д, параграф 5, буква а), подточки ii ), iii ) или iv ), член 56д, параграф 10 и член 56е на Регламент № 651/2014 , могат да се кумулират с всякаква друга държавна помощ с установими допустими разходи. Помощите без установими допустими разходи могат да се кумулират с всякаква друга държавна помощ без установими допустими разходи до най-високия относим праг за цялото финансиране, определен в конкретните условия за всеки отделен случай по силата на Регламент (ЕС) № 651/2014 или на друг регламент за групово освобождаване или с прието решение на Европейската комисия. Помощите без установими допустими разходи, освободени съгласно Регламент (ЕС) № 651/2014 , могат да се кумулират с друга помощ без установими допустими разходи, предоставена за отстраняване на сериозни смущения в икономиката на Република България, съгласно член 107, параграф 3, буква б) от Договора , одобрена с прието решение на Европейската комисия. Помощите без установими допустими разходи, освободени съгласно член 56д, параграф 5, буква а), подточки ii ), iii) или iv), член 56д, параграф 10 и член 56е , могат да се кумулират с помощ без установими допустими разходи, освободени съгласно същите членове.

    (3) Държавните помощи, освободени от задължението за уведомяване по силата на Регламент (ЕС) № 651/2014 , не могат да се натрупват с помощ "de minimis" по отношение на същите допустими разходи, ако това натрупване би довело до интензитет на помощта, надхвърлящ праговете, установени в глава III от Регламент (ЕС) № 651/2014 .

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г., бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Всяка индивидуална държавна помощ, предоставяна по чл. 26, ал. 1, т. 1 , 2 , 3 , 4 и 6 от ЗФИ , която надхвърля 100 000 евро, се регистрира в Модула за прозрачност на Европейската комисия. Информацията се публикува в срок 6 месеца считано от датата, на която е предоставена помощта.

    Чл. 62 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г., бр. 20 от 2026 г., в сила от 20.02.2026 г.) При оценката на проекти по чл. 26, ал. 1, т. 5 от ЗФИ и определянето на държавната помощ финансовата комисия прилага условията и изискванията на Регламент (ЕС) № 2023/2831 .

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2026 г., в сила от 20.02.2026 г.) Максималният размер на средствата, отпускани на кандидатите, осъществяващи промоция и показ на филми под формата на схема за минимална помощ, заедно с другите получени от тях минимални помощи, включително в случай на едно и също предприятие, не може да надхвърля 300 000 евро за период от три години. За всяко ново предоставяне на помощ "de minimis" се взима предвид общият размер на помощта "de minimis", предоставена през предходните 3 години. Периодът от три години се изчислява на подвижна база съгласно изискванията на Регламент (ЕИО, ЕВРАТОМ) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 година за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (ОВ, L 124 от 8 юни 1971 г.). Когато период, изразен в дни, седмици, месеци или години, трябва да бъде изчислен от момента, в който настъпва дадено събитие или се извършва дадено действие, денят, през който настъпва това събитие или се извършва това действие, не се счита за попадащ в разглеждания период.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2026 г., в сила от 20.02.2026 г.) В случай че с отпускането на нова минимална помощ може да бъде надвишен съответният таван, определен в ал. 2, размерът на минималната помощ се намалява служебно до максимално допустимия размер. Таванът, посочен в ал. 2, се прилага независимо от формата на помощта "de minimis" или от преследваната цел и без значение дали предоставената от държавата членка помощ се финансира изцяло или частично със средства, произхождащи от Европейския съюз.

    (4) Размерът на минималните помощи, получени от един кандидат, се определя като сбор от минималната помощ, за която се сключва договорът по чл. 33б, ал. 3 и чл. 33в, ал. 5 от ЗФИ , и други минимални помощи, получени от тях, включително от:

    1. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2026 г., в сила от 20.02.2026 г.) предприятията, с които кандидатът образува "едно и също предприятие" по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2023/2831 ;

    2. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2026 г., в сила от 20.02.2026 г.) всички предприятия, които са се влели, слели със или са придобити от някое от предприятията, образуващи "едно и също предприятие" с кандидата, съгласно чл. 3, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 2023/2831 ;

    3. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2026 г., в сила от 20.02.2026 г.) предприятията, образуващи "едно и също предприятие" с кандидата, които са получили минимална помощ преди разделяне или отделяне, съгласно чл. 3, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 2023/2831 .

    (5) Минималната помощ се смята за отпусната от датата на влизането в сила на договора по чл. 33б, ал. 3 и чл. 33в, ал. 5 от ЗФИ независимо от датата на плащане на помощта на предприятието.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г., бр. 20 от 2026 г., в сила от 20.02.2026 г.) Минималната помощ, предоставена по схема по чл. 26, ал. 1, т. 5 от ЗФИ , може да се натрупва с минимална помощ, предоставена съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013 на Комисията от 18 декември 2013 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта "de minimis" в селскостопанския сектор (OB, L 352 от 24 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 717/2014 на Комисията от 27 юни 2014 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта "de minimis" в сектора на рибарството и аквакултурите (ОВ, L 190 от 28 юни 2014 г.), до съответния размер, определен в ал. 2.

    (7) Помощта "de minimis" не се кумулира с държавна помощ, отпусната за същите допустими разходи, ако чрез това кумулиране може да се надвиши най-високият приложим интензитет на помощта или размер на помощта, определен в конкретните обстоятелства за всеки отделен случай с регламент за групово освобождаване или с решение, приети от Комисията. Помощ "de minimis", която не е предоставена за конкретни допустими разходи или не може да бъде свързана с такива, може да се кумулира с друга държавна помощ, предоставена съгласно регламент за групово освобождаване или с решение, приети от Комисията.

    (8) Минималната помощ по този член се натрупва със:

    1. друга минимална помощ независимо от формата и източника й, ако при предоставянето й се спазват таваните по ал. 2;

    2. друга държавна помощ, отпусната за същите допустими разходи, ако не се надвишава най-високият приложим интензитет на помощта или размер на помощта, определен в конкретни обстоятелства за всеки отделен случай в регламент за групово освобождаване или с решение, приети от Комисията.

    (9) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Всяка индивидуална минимална помощ, предоставяна по чл. 26, ал. 1, т. 5 от ЗФИ , се регистрира в Информационната система "Регистър на минималните помощи" по чл. 52, ал. 2, т. 3 от Закона за държавните помощи .

    Глава тринадесета – РЕД ЗА ОТПУСКАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА ДЪРЖАВНО ПОДПОМАГАНЕ

    Раздел I – Договор

    Чл. 63 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) Държавната помощ се отпуска въз основа на договор, сключен със заявителя за схемите по чл. 26, ал. 1, т. 1 , 3 – 6 от ЗФИ .

    (2) За сключване на договора заявителят представя следните документи:

    1. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) решение за осъществяване на проекта, прието от компетентния орган на дружеството;

    2. документ за банкова сметка на кандидата, специално открита за осъществяването на проекта;

    3. актуални договори с физически и юридически лица, обезпечаващи осъществяването на проекта;

    4. писма за намерения и/или договори за разпространението на филма (за проекти за разпространение на филми);

    5. документи, доказващи по категоричен начин финансирането на целия бюджет на проекта;

    6. в случаите на международна копродукция кандидатът представя документ, доказващ финансирането от останалите копродуценти.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Срокът за сключване на договор за проект за производство на филм не може да надвишава 30 месеца считано от датата на подаване на заявлението по чл. 42, ал. 1 .

    (4) В случай че заявителят не представи необходимите документи в срока по ал. 3, той губи правото си на финансиране по реда на ЗФИ и на този правилник за проекта, с който е кандидатствал.

    (5) (Отм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.).

    Чл. 64 . (1) Агенцията предоставя на всеки кандидат за държавна или минимална помощ информация за вида, размера, основанието за предоставяне и съвместимостта на помощта чрез посочване на акта на Европейския съюз, неговото наименование и публикуване в "Официален вестник" на Европейския съюз, както и за произтичащите от получаването на помощта задължения за получателя на помощ. Информацията се включва в договорите, сключвани с кандидатите.

    (2) Договорите за предоставяне на държавна/минимална помощ съдържат:

    1. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) задължителни общи условия, приложими за всяка от схемите по чл. 26, ал. 1, т. 1 , 3 – 6 от ЗФИ , указващи, че освен договорните санкции Агенцията налага и санкции, свързани с неизпълнение на договорни задължения, като:

    а) за просрочие на календарните срокове за производство на филм без наличие на обстоятелства, обективно възпрепятствали изпълнението им, с повече от два календарни месеца продуцентът не може да кандидатства на следващата редовна конкурсна сесия, съответно не може да сключи договор за междувременно одобрен проект;

    б) за непредставяне на документи, изисквани по договор, неизправната страна по договора не може да получава и да кандидатства за нова помощ пред Агенцията до отстраняване на неизпълнението;

    в) за нарушаване на договорни задължения към трети лица, свързани с производството на филма, подпомогнат от Агенцията, включително при наличието на съдебен спор между участниците във филмопроизводството, водещи до спиране на производството на филма, неизправната страна по договора не може да кандидатства за помощ пред Агенцията за срок една година след приключването на съдебното производство, съответно завършването на филма;

    г) (нова – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) за прехвърляне на средства от един параграф на бюджета в друг, в размер, надхвърлящ 20 на сто от стойността на съответния параграф, се изисква предварителното писмено съгласие на Агенцията;

    2. специфични условия за отделните видове проекти съгласно приложение № 17.

    Раздел II – Отчитане на финансовите средства

    Чл. 65 . (1) Средства за държавно подпомагане по схемите на чл. 26 от ЗФИ се отпускат след сключването на договор със заявителя. Помощта се смята за отпусната от датата на влизане в сила на договора независимо от датата на извършване на плащането.

    (2) Помощите, които се предоставят на няколко части (транша), се сконтират към техния размер към момента на предоставяне. Допустимите разходи се сконтират до тяхната стойност към момента на предоставяне на помощта. Лихвеният процент, който се използва за сконтиране, е сконтовият процент, приложим към момента на предоставяне на помощта.

    Чл. 66 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) Отчитането на разходи по схема съгласно чл. 26, ал. 1, т. 1 , 2 , 3 , 4 и 6 от ЗФИ се извършва, като се представят първични счетоводни документи, договори и/или други документи съгласно изискванията на Закона за счетоводството , с които се удостоверява документалната обоснованост на разхода.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г., бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) За схемата по чл. 26, ал. 1, т. 1 и 6 от ЗФИ се отчитат допустимите разходи, които са пряко свързани с производство на филм, включително разходите за:

    1. реквизит, декор и костюми;

    2. изработка на филмови копия, субтитриране;

    3. персонал (графици, договори и др.);

    4. консумативи;

    5. командировъчни разходи в страната и в чужбина;

    6. публикации и реклама;

    7. разпространяване на информация/реклама (разпространени материали и/или публикации в медиите).

    (3) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) За схемата по чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗФИ се отчитат разходи по чл. 60а, ал. 2 .

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г., предишна ал. 3, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) За схемата по чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗФИ се отчитат видовете допустими разходи, пряко свързани с разпространението на филм, включително разходи по ал. 1, т. 2 – 7.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г., предишна ал. 4, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) За схемата по чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗФИ се отчитат разходи по чл. 60б, ал. 2 .

    Чл. 67 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) (1) Изпълнителният директор утвърждава методически указания за прилагането на разпоредбите, свързани с предоставянето и отчитането на държавни и минимални помощи, предоставени по реда на ЗФИ и на този правилник, като посочва включително начините и информационните източници, чрез които се контролира изпълнението й.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2026 г., в сила от 20.02.2026 г.) Изпълнителният директор или оправомощено от него длъжностно лице проверява съответствието на всеки проект и всяка предоставена помощ с условията на съответната схема за помощ и на Регламент (ЕС) № 651/2014 или Регламент (ЕС) № 2023/2831 по прогнозни и по фактически данни и съхранява цялата информация за предоставянето на помощта и съответствието.

    ЧАСТ ПЕТА КОНТРОЛ, ПРОЗРАЧНОСТ И НАБЛЮДЕНИЕ

    Чл. 68 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2026 г., в сила от 20.02.2026 г.) Изпълнителният директор осигурява прозрачност на предоставените помощи съобразно член 9 от Регламент (ЕС) № 651/2014 , Регламент (ЕС) № 2023/2831 , Закона за държавните помощи и правилника за прилагането му.

    (2) Агенцията информира министъра на финансите за предоставянето на всяка помощ, попадаща в обхвата на минимална помощ, при условията и по реда на Закона за държавните помощи и правилника за прилагането му.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2026 г., в сила от 20.02.2026 г.) Изпълнителният директор или оправомощено от него длъжностно лице осигурява съответствието на всяка предоставена помощ с условията на съответната схема за помощ и на Регламент (ЕС) № 651/2014 и Регламент (ЕС) № 2023/2831 и съхранява цялата информация за предоставянето на помощта и осигуряването на съответствието.

    (4) Информацията за предоставените помощи по чл. 26 от ЗФИ се съхранява за срок 10 бюджетни години от датата на предоставяне на последната помощ по съответната схема.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2026 г., в сила от 20.02.2026 г.) При поискване от Европейската комисия изпълнителният директор на Агенцията предоставя чрез министъра на финансите по реда на Закона за държавните помощи цялата информация и придружаваща документация, която Европейската комисия счита за необходима за целите на контрола на прилагането на Регламент (ЕС) № 651/2014 и на Регламент (ЕС) № 2023/2831 . Информацията и документацията се предоставят на министъра на финансите в срок 15 работни дни от датата на искането на Европейската комисия и/или на министъра на финансите, освен ако в искането не е определен друг срок.

    (6) Агенцията изготвя доклад относно прилагането и изпълнението на условията по този раздел за всяка календарна година или за част от календарната година.

    (7) Докладът се изпраща до Европейската комисия по реда на Закона за държавните помощи .

    Чл. 68а. (Нов – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 5.01.2024 г.) (1) При осъществяване на разпространението и показа на филми, дублирани на български език, както и на български филми, и в изпълнение на разпоредбите на чл. 41, ал. 1 от Закона за филмовата индустрия разпространителят предоставя допълнително на киносалоните отделно филмово копие със специализирани субтитри, в един от форматите, в които се разпространява съответният филм. Специализираните субтитри (closed captions) на български език са предназначени за прожекции на хора със слухова загуба, обозначени са със символа "СС" и отговарят на критерии съгласно приложение № 18 .

    (2) Киносалонът е длъжен да включи в седмичната си репертоарна програма прожекции на филмовото копие, посочено в ал. 1, като тези прожекции следва да бъдат поне две през делничните дни и поне две през почивните дни, разпределени равномерно през часовите пояси, в които съответният киносалон извършва прожекции за деня. Прожекциите по изречение първо следва да бъдат ясно обозначени със символа "СС" във всички печатни и дигитални материали, с които киносалонът анонсира към зрителите си своята седмична филмова репертоарна програма.

    Чл. 69 . Всички помощи, които са неправомерни, несъвместими или неправилно използвани и са предоставени в нарушение на Закона за държавните помощи , подлежат на възстановяване при условията и по реда на Закона за държавните помощи .

    ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 1 . По смисъла на този правилник:

    1. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) " Свързано лице " е лице по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон с член на комисия, създадена по реда на ЗФИ и този правилник – само пред комисията, в която участва членът на комисията, са съпрузите, роднините по права линия, по съребрена линия – до трета степен включително.

    2. (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2026 г., в сила от 20.02.2026 г.) " Голямо предприятие " е понятие съгласно чл. 2, параграф 24 от Регламент (ЕС) № 651/2014 .

    3. (Нова – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) " Игрален, документален или анимационен сериал " са понятия съгласно § 1, т. 32 от допълнителната разпоредба на ЗФИ .

    4. (Нова – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) " Основен копродуцент " е независим продуцент, който участва във финансирането на производството на филм, включително сериал, с най-голям дял от общата стойност на бюджета на филма, съответно сериала.

    5. (Нова – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) " Специализирано издание с профил "изкуство" или "култура " е издание, което е периодично или друго продължаващо издание в областта на изкуството и културата (вестник, списание, годишник, алманах, сборник и др.), издавано на хартия или в онлайн форма. 6. (Нова – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) " Публикация " е текст не по-кратък от 2500 думи, изразяващ авторова гледна точка към художествени и/или индустриални факти в областта на аудио-визията, както и теоретико-исторични разсъждения и/или изводи върху тях. 7. (Нова – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) " Фестивали клас А " са филмови фестивали, официално акредитирани от Международната федерация на асоциациите на продуцентите на филми (FIAPF), включително наградите "Оскар" на Американската филмова академия (AMPAS) и наградите на Европейската филмова академия (EFA). 8. (Нова – ДВ, бр. 67 от 2021 г., в сила от 13.08.2021 г.) " Фестивали клас Б " са специализирани филмови фестивали с конкурсен характер, с изключение на фестивалите клас А, които са акредитирани от Международната федерация на асоциациите на продуцентите на филми (FIAPF), както и националните фестивали, организирани от Изпълнителна агенция "Национален филмов център".

    § 2 . Този правилник предвижда мерки по прилагането на:

    1. Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора;

    2. (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2026 г., в сила от 20.02.2026 г.) Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта "de minimis".

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 3 . (1) Схемите за държавна и минимална помощ по чл. 26, ал. 1 от ЗФИ се прилагат в срок до 31 декември 2020 г. и 6 месеца след изтичането на този срок.

    (2) След изтичането на срока по ал. 1 нови държавни и минимални помощи не могат да бъдат предоставяни.

    (3) Плащанията, които не са приключили до изтичането на срока по ал. 1, могат да се извършват, но само въз основа на договори за държавно подпомагане, сключени в посочения срок.

    § 4 . (1) По реда на този правилник за финансиране по схемите съгласно чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗФИ могат да кандидатстват проекти, които към влизането му в сила са преминали оценка за културен продукт.

    (2) Заявителите на проекти по ал. 1 подават заявление по чл. 54, ал. 1, т. 1 , като в заявлението изрично се посочва, че проектът е преминал оценка за културен продукт. Към заявлението по чл. 54, ал. 1, т. 1 се прилага документацията по неприключилото производство във връзка със заявление, регистрирано и разгледано от художествена комисия преди влизането в сила на този правилник. Агенцията служебно комплектува документациите и проектите по тези производства.

    (3) Заявителите на проекти по чл. 26, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗФИ , които са разгледани от финансова комисия до влизането в сила на този правилник, подават заявление по реда на този правилник, като проектите подлежат на преразглеждане от финансова комисия по реда на този правилник и взетите по тях решения се потвърждават, в случай че не противоречат на изискванията на правилника. Агенцията служебно комплектува документациите и проектите по тези производства.

    § 5 . Изискванията на чл. 14, ал. 3 и чл. 37, ал. 1 не се прилагат за членовете на националните художествени комисии и на финансовата комисия до изтичане на мандатите на съответните комисии.

    § 6 . Правилникът се приема на основание § 27 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия (ДВ, бр. 97 от 2018 г.), като неговото изпълнение се възлага на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Национален филмов център".

    § 7 . Този правилник влиза в сила от 5 декември 2018 г.

  • ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба

    Глава първа – ОБЩА РАЗПОРЕДБА

    Чл. 1. С правилника се урежда прилагането на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба , наричан по-нататък "закона".

    Глава втора – ИЗНОС, ВНОС, ТРАНСФЕР, ТРАНСПОРТИРАНЕ, ПРЕВОЗ И ТРАНЗИТ НА ПРОДУКТИ, СВЪРЗАНИ С ОТБРАНАТА, И БРОКЕРСКА ДЕЙНОСТ С ТЯХ

    Раздел I – Лицензиране, регистриране и сертифициране

    Чл. 2. (1) Лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, се издава от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките, наричан по-нататък "междуведомствения съвет", на лицата по чл. 5, т. 1 от закона за срока, определен в чл. 13, ал. 3 от закона .

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2018 г.) Лиценз за транспортиране на продукти, свързани с отбраната, се издава от междуведомствения съвет на лицата по чл. 5, т. 1 от закона за срока, определен в чл. 13, ал. 3 от закона .

    (3) Удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната, се издава от междуведомствения съвет на лицата по чл. 5, т. 1 от закона за срока, определен в чл. 13, ал. 4 от закона .

    (4) Сертификат за получател на продукти, свързани с отбраната, се издава от междуведомствения съвет на лицата по чл. 5, т. 1 от закона за срока, определен в чл. 13, ал. 3 от закона .

    (5) Удостоверение за регистрация за брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната, се издава от междуведомствения съвет на лицата по чл. 10, ал. 1 от закона за срока, определен в чл. 13, ал. 4 от закона .

    Чл. 3. (1) За издаване на документа по чл. 14, ал. 1, т. 4 от закона заявителите подават в Държавна агенция "Национална сигурност" следните документи:

    1. молба до председателя на агенцията;

    2. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 19 от 2018 г.) копия на документите по чл. 14, ал. 1, т. 5 – 12 от закона ;

    3. служебна бележка от Националната следствена служба, удостоверяваща липсата на образувани досъдебни производства за извършени умишлени престъпления от общ характер срещу лицата, които ще извършват дейности с продукти, свързани с отбраната, съдружниците, управителите и членовете на управителния орган на търговското дружество.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 96 от 2013 г.) За издаване на документа по ал. 1 лицата, кандидатстващи за лиценз по чл. 2, ал. 2 , подават в Държавна агенция "Национална сигурност" към документите по чл. 3, ал. 1 и копие от документ по чл. 14, ал. 2, т. 3 и 4 от закона .

    Раздел II – Разрешение за износ, внос, брокерска сделка, превоз, транзит и участие в търговски изложения на продукти, свързани с отбраната

    Разрешение за износ

    Чл. 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Разрешението за износ на продукти, свързани с отбраната, се издава от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката и индустрията, наричана по-нататък "междуведомствената комисия", на лицата по чл. 5, т. 1 от закона , притежаващи лиценз за износ и внос.

    (2) Разрешението по ал. 1 може да бъде индивидуално разрешение за износ или глобално разрешение за износ.

    Чл. 5. (1) Индивидуалното разрешение за износ се издава за износ за определена държава чрез една доставка или частични доставки на основание на договорни отношения между износителя и чуждестранния контрагент.

    (2) За получаване на индивидуално разрешение за износ на продукти, свързани с отбраната, заявителят представя в междуведомствената комисия следните документи:

    1. попълнено заявление по образец;

    2. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2012 г.) попълнен образец на разрешение в 5 екземпляра;

    3. копия на документи, удостоверяващи правото на участниците в сделката да извършват съответните дейности;

    4. оригинал на сертификат за краен потребител или международен сертификат за внос, издаден от компетентен орган на страната на крайния потребител; документът трябва да включва страните по сделката, описание, количество и крайна употреба на продуктите, свързани с отбраната;

    5. копие на документ, потвърждаващ външнотърговските отношения (договор или поръчка), както и на документ, удостоверяващ участието в сделката на други лица, различни от чуждестранния вносител и/или краен потребител; документът трябва да включва страните по сделката, описание и количество на стоката, условия на доставка, стойност и срок за изпълнение;

    6. копия на документи, удостоверяващи произхода, придобиването, техническите характеристики и функционалното предназначение на продуктите, свързани с отбраната;

    7. документ за платена държавна такса.

    (3) В случай че съгласно националното законодателство на държавата на участник в сделката не се издава документ по ал. 2, т. 3, заявителят представя в междуведомствената комисия писмена декларация от съответния участник в потвърждение на това обстоятелство.

    (4) В случай че съгласно националното законодателство на държавата, за която ще се изнасят продуктите, свързани с отбраната, не се издава документът по ал. 2, т. 4, заявителят представя в междуведомствената комисия писмена декларация от вносителя или крайния потребител в потвърждение на това обстоятелство, включваща реквизитите по ал. 2, т. 4.

    (5) В случай на износ на продукти, свързани с отбраната, извършван с цел ремонт/обслужване или подмяна, когато в страната на вносителя не се издава документ по ал. 2, т. 4, заявителят представя в междуведомствената комисия писмена декларация от вносителя или крайния потребител в потвърждение на това обстоятелство, включваща реквизитите по ал. 2, т. 4.

    (6) В случай на износ на продукти, свързани с отбраната, които не са предмет на търговска сделка, вместо документа по ал. 2, т. 5 заявителят представя писмена декларация от вносителя или крайния потребител в потвърждение на това обстоятелство.

    Чл. 6. (1) Глобалното разрешение за износ се издава за износ за една или повече държави съгласно приложението на закона на определен тип или категория продукти, свързани с отбраната, посочени в списъка по чл. 2, ал. 1 от закона , с изключение на продукти, свързани с отбраната, които попадат в обхвата на международни договори и конвенции за забрана на разпространението на оръжията за масово унищожение, както и продукти, свързани с отбраната, чието разработване, характеристики, употреба и/или регистрация попадат под разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация .

    (2) За получаване на глобално разрешение за износ на продукти, свързани с отбраната, заявителят представя в междуведомствената комисия следните документи:

    1. попълнено заявление по образец;

    2. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2012 г.) попълнен образец на разрешение в 5 екземпляра;

    3. копия на документи, удостоверяващи правото на участниците в сделката да извършват съответните дейности;

    4. оригинали на сертификати за краен потребител или международни сертификати за внос, издадени от компетентните органи на страните на крайните потребители; документите трябва да включват страните по сделката, описание, количество и крайна употреба на продуктите, свързани с отбраната;

    5. копия на документи, потвърждаващи външнотърговските отношения (договор или поръчка), както и на документи, удостоверяващи участието в сделките на други лица, различни от чуждестранните вносители или крайни потребители; документите трябва да включват страните по сделката, описание и количество на стоката, условия на доставка, стойност, срок за изпълнение;

    6. копия на документи, удостоверяващи произхода, придобиването, техническите характеристики и функционалното предназначение на продуктите, свързани с отбраната;

    7. документ за платена държавна такса.

    (3) В случай че съгласно националното законодателство на държавата на участник в сделката не се издава документ по ал. 2, т. 3, заявителят представя в Междуведомствената комисия писмена декларация от съответния участник в потвърждение на това обстоятелство.

    (4) В случай на износ на продукти, свързани с отбраната, за държава, в която не се издава документът по ал. 2, т. 4, заявителят представя в Междуведомствената комисия писмена декларация от вносителя или крайния потребител в потвърждение на това обстоятелство, включваща реквизитите по ал. 2, т. 4.

    (5) При подаване на заявление за глобално разрешение за износ заявителят представя документи, удостоверяващи, че за предходната година е извършил и/или ще извърши през следващата година на базата на договорни отношения не по-малко от 10 износа на продукти, свързани с отбраната, които са описани в заявлението, за посочените в него получатели.

    Чл. 7. (1) (Предишен текст на чл. 7 – ДВ, бр. 19 от 2018 г.) В случай на реекспорт и/или износ след трансфер на продукти, свързани с отбраната, заявителят представя в междуведомствената комисия освен документите по чл. 5, ал. 2 или чл. 6, ал. 2 и следните документи:

    1. (доп. – ДВ, бр. 19 от 2018 г.) копие на писмената декларация съгласно чл. 9, ал. 2, т. 6 или чл. 10, ал. 2, т. 6 , или чл. 20, ал. 2, т. 4 , или чл. 23, ал. 1 , или чл. 24, ал. 2, т. 3 , или чл. 25, ал. 1 , предоставена при съответния внос или трансфер;

    2. писмено съгласие за реекспорт или последващ износ от компетентния орган на държавата, от която са внесени или трансферирани изделията, или

    3. декларация от първоначалния износител или изпращач, че няма наложена забрана или ограничение за реекспорт или последващ износ на продуктите, свързани с отбраната.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2018 г.) 3аявителят представя документите по ал. 1, т. 1, 2 или 3 само в случай че продуктите, свързани с отбраната, са получени след внос или трансфер преди десет или по-малко години считано от датата на съответния внос или трансфер.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2018 г.) В случаите по ал. 2 с решение на междуведомствената комисия може да бъде поискана допълнителна информация.

    Разрешение за внос

    Чл. 8. (1) Разрешението за внос на продукти, свързани с отбраната, се издава от междуведомствената комисия на лицата по чл. 5, т. 1 от закона , притежаващи лиценз за износ и внос.

    (2) Разрешението по ал. 1 може да бъде индивидуално разрешение за внос или глобално разрешение за внос.

    Чл. 9. (1) Индивидуалното разрешение се издава за внос от определена държава чрез една доставка или частични доставки на основание на договорни отношения между вносителя и чуждестранния контрагент.

    (2) За получаване на индивидуално разрешение за внос на продукти, свързани с отбраната, заявителят представя в междуведомствената комисия следните документи:

    1. попълнено заявление по образец;

    2. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2012 г.) попълнен образец на разрешение в 5 екземпляра;

    3. копия на документи, удостоверяващи правото на участниците в сделката да извършват съответните дейности;

    4. копие на документ, потвърждаващ външнотърговските отношения (договор, фактура, проформа фактура), както и на документ, удостоверяващ участието в сделката на други лица, различни от чуждестранния износител; документът трябва да включва страните по сделката, описание и количество на стоката, условия на доставка, стойност, срок за изпълнение;

    5. копия на документи, удостоверяващи произхода, придобиването, техническите характеристики и функционалното предназначение на продуктите, свързани с отбраната;

    6. писмена декларация по образец от крайния потребител, че:

    а) внесените продукти, свързани с отбраната, няма да бъдат реекспортирани или трансферирани без разрешението на междуведомствената комисия и ще бъдат използвани при спазване на действащото българско законодателство;

    б) крайният потребител се задължава писмено да информира в срок до 5 работни дни междуведомствената комисия преди всяка последваща промяна на крайния потребител на продуктите, свързани с отбраната, на територията на Република България с изключение на случаите на продажби в търговската мрежа; всеки последващ краен потребител представя декларация по т. 6;

    7. документ за платена държавна такса.

    (3) В случай че съгласно националното законодателство на държавата на участник в сделката не се издава документът по ал. 2, т. 3, заявителят представя в междуведомствената комисия писмена декларация от съответния участник в потвърждение на това обстоятелство.

    (4) В случай на внос на продукти, свързани с отбраната, които не са предмет на търговска сделка, вместо документа по ал. 2, т. 4 заявителят представя писмена декларация от износителя в потвърждение на това обстоятелство.

    Чл. 10. (1) Глобалното разрешение за внос се издава за внос от една или повече държави съгласно приложението на закона на определен тип или категория продукти, свързани с отбраната, посочени в списъка по чл. 2, ал. 1 от закона , с изключение на продукти, свързани с отбраната, които попадат в обхвата на международни договори и конвенции за забрана на разпространението на оръжията за масово унищожение.

    (2) За получаване на глобално разрешение за внос на продукти, свързани с отбраната, заявителят представя в междуведомствената комисия следните документи:

    1. попълнено заявление по образец;

    2. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2012 г.) попълнен образец на разрешение в 5 екземпляра;

    3. копия на документи, удостоверяващи правото на участниците в сделката да извършват съответните дейности;

    4. копия на документи, потвърждаващи външнотърговските отношения (договор, фактура, проформа фактура), както и на документи, удостоверяващи участието в сделката на други лица, различни от чуждестранния износител; документите трябва да включват страните по сделката, описание и количество на стоката, условия на доставка, стойност, срок за изпълнение;

    5. копия на документи, удостоверяващи произхода, придобиването, техническите характеристики и функционалното предназначение на продуктите, свързани с отбраната;

    6. писмена декларация по образец от крайния потребител, че:

    а) внесените продукти, свързани с отбраната, няма да бъдат реекспортирани или трансферирани без разрешението на междуведомствената комисия и ще бъдат използвани при спазване на действащото българско законодателство;

    б) крайният потребител се задължава писмено да информира в срок до 5 работни дни междуведомствената комисия преди всяка последваща промяна на крайния потребител на продуктите, свързани с отбраната, на територията на Република България с изключение на случаите на продажби в търговската мрежа; всеки последващ краен потребител представя декларация по т. 6;

    7. документ за платена държавна такса.

    (3) В случай че съгласно националното законодателство на държавата на участник в сделката не се издава документът по ал. 2, т. 3, заявителят представя в междуведомствената комисия писмена декларация от съответния участник в потвърждение на това обстоятелство.

    (4) При подаване на заявление за глобално разрешение за внос заявителят представя документи, удостоверяващи, че за предходната година е извършил и/или ще извърши през следващата година на базата на договорни отношения не по-малко от 10 вноса на продукти, свързани с отбраната, които са описани в заявлението, от посочените в него износители.

    Разрешение за временен износ и реимпорт или за временен внос и реекспорт за участие в търговски изложения

    Чл. 11. (1) Разрешение за участие в търговски изложения, което е свързано с временен износ и реимпорт или временен внос и реекспорт на продукти, свързани с отбраната, се издава от междуведомствената комисия на лицата по чл. 5, т. 1 от закона , притежаващи лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната.

    (2) За получаване на разрешение за участие в търговски изложения заявителят представя в междуведомствената комисия следните документи:

    1. попълнено заявление по образец;

    2. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2012 г.) попълнен образец на разрешение в 5 екземпляра;

    3. копия на документи, удостоверяващи произхода, придобиването, техническите характеристики и функционалното предназначение на продуктите, свързани с отбраната;

    4. копия на документи, потвърждаващи участието в изложенията;

    5. документ за платена държавна такса.

    (3) Разрешението по ал. 1 се издава еднократно за календарната година и обхваща участията в търговски изложения. За всяко конкретно участие в изложение от разрешението по ал. 1 се издава разрешение от секретаря на междуведомствената комисия след представяне на документ, потвърждаващ участието в съответното изложение, не по-късно от 10 работни дни преди провеждането на изложението.

    Разрешение за брокерска сделка

    Чл. 12. (1) Разрешение за брокерска сделка с продукти, свързани с отбраната, се издава от междуведомствената комисия на лицата по чл. 10, ал. 1 от закона , притежаващи удостоверение за регистрация за брокерска дейност на продукти, свързани с отбраната.

    (2) За получаване на разрешение за брокерска сделка с продукти, свързани с отбраната, заявителят представя в междуведомствената комисия следните документи:

    1. попълнено заявление по образец;

    2. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2012 г.) попълнен образец на разрешение в 5 екземпляра;

    3. копия на документи, удостоверяващи правото на участниците в сделката да извършват съответните дейности;

    4. оригинал или нотариално заверено копие на разрешението за износ;

    5. оригинал на сертификат за краен потребител или международен сертификат за внос, издаден от компетентния орган в страната на крайния потребител или в страната на вносителя или техни нотариално заверени копия;

    6. копие на документ, потвърждаващ участието на заявителя в сделката;

    7. (нова – ДВ, бр. 96 от 2013 г.) копия на документи, удостоверяващи произхода, техническите характеристики и функционалното предназначение на продуктите, свързани с отбраната;

    8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 96 от 2013 г.) документ за платена държавна такса.

    (3) В случай че съгласно националното законодателство на държавата на участник в сделката не се издава документ по ал. 2, т. 3, 4 и 5, заявителят представя в междуведомствената комисия писмена декларация от съответния участник в потвърждение на това обстоятелство.

    Чл. 13. (1) Разрешение за превоз или разрешение за транзит на продукти, свързани с отбраната, с автомобилен и/или железопътен транспорт се издава от междуведомствената комисия.

    (2) За получаване на разрешение за превоз или разрешение за транзит заявителят (износителят или вносителят, или крайният потребител, или упълномощено от един от тях лице) представя в междуведомствената комисия следните документи:

    1. попълнено заявление по образец;

    2. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2012 г.) попълнен образец на разрешение в 5 екземпляра;

    3. копие на разрешението за износ;

    4. копие на сертификат за краен потребител или международен сертификат за внос, издаден от компетентен орган на страната на крайния потребител;

    5. копие на документ, удостоверяващ разрешаването на превоза или транзита през територията на държавата, следваща Република България по маршрута на превоз или транзит, издадено от компетентен орган;

    6. копия на документи, удостоверяващи техническите характеристики и функционалното предназначение на продуктите, свързани с отбраната;

    7. документ за платена държавна такса.

    (3) В случай че съгласно националното законодателство на държавата, следваща Република България по маршрута на превоз или транзит, не се издава документът по ал. 2, т. 5, заявителят представя в междуведомствената комисия писмена декларация в потвърждение на това обстоятелство.

    (4) Разрешението за превоз или разрешението за транзит на продукти, свързани с отбраната, се издава със срок на валидност до една година и може да бъде продължено еднократно за срок до 6 месеца.

    (5) Разрешението за превоз или разрешението за транзит на продукти, свързани с отбраната, е валидно при условията и до изтичането на срока, посочени в него, но за не повече от 30 дни считано от датата на въвеждането на територията на Република България.

    Раздел III – Разрешение за трансфер на продукти, свързани с отбраната, от територията на Република България

    Чл. 14. (1) Разрешение за трансфер се издава от междуведомствената комисия на лицата по чл. 5, т. 1 от закона , притежаващи удостоверение за регистрация за трансфер.

    (2) Разрешението по ал. 1 може да бъде индивидуално разрешение за трансфер, глобално разрешение за трансфер или национално генерално разрешение за трансфер.

    Чл. 15. (1) Индивидуалното разрешение за трансфер се издава за трансфер на определено количество продукти, свързани с отбраната, за определен получател в държава членка чрез една или няколко частични доставки на основание на договорни отношения между доставчика и получателя.

    (2) За получаване на индивидуално разрешение за трансфер на продукти, свързани с отбраната, от територията на Република България заявителят представя в междуведомствената комисия следните документи:

    1. попълнено заявление по образец;

    2. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2012 г.) попълнен образец на разрешение в 5 екземпляра;

    3. копия на документи, удостоверяващи правото на участниците в сделката да извършват съответните дейности;

    4. оригинал на сертификат за краен потребител или международен сертификат за внос, издаден от компетентен орган на страната на крайния потребител, или декларация от крайния потребител; документът трябва да включва страните по сделката, описание, количество и крайна употреба на продуктите, свързани с отбраната;

    5. копие на документ, потвърждаващ външнотърговските отношения (договор или поръчка); документът трябва да включва страните по сделката, описание и количество на стоката, условия на доставка, стойност, срок за изпълнение;

    6. копия на документи, удостоверяващи произхода, придобиването, техническите характеристики и функционалното предназначение на продуктите, свързани с отбраната;

    7. документ за платена държавна такса.

    (3) В случай че съгласно националното законодателство на държавата на участник в сделката не се издава документ по ал. 2, т. 3, заявителят представя в междуведомствената комисия писмена декларация от съответния участник в потвърждение на това обстоятелство.

    Чл. 16. (1) Глобалното разрешение за трансфер се издава за трансфер за определен тип или категория продукти, свързани с отбраната, до няколко получатели в една или повече държави членки.

    (2) За получаване на глобално разрешение за трансфер на продукти, свързани с отбраната от територията на Република България, заявителят представя следните документи:

    1. попълнено заявление по образец;

    2. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2012 г.) попълнен образец на разрешение в 5 екземпляра;

    3. копия на документи, удостоверяващи правото на участниците в сделката да извършват съответните дейности;

    4. оригинали на сертификати за краен потребител или международни сертификати за внос, издадени от компетентни органи на страните на крайните потребители, или декларации от крайните потребители; документите трябва да включват страните по сделката, описание, количество и крайна употреба на продуктите, свързани с отбраната;

    5. копия на документи, потвърждаващи външнотърговските отношения (договор или поръчка); документите трябва да включват страните по сделката, описание и количество на стоката, условия на доставка, стойност, срок за изпълнение;

    6. копия на документи, удостоверяващи произхода, придобиването, техническите характеристики и функционалното предназначение на продуктите, свързани с отбраната;

    7. документ за платена държавна такса.

    (3) В случай че съгласно националното законодателство на държавата на участник в сделката не се издава документът по ал. 2, т. 3, заявителят представя в междуведомствената комисия писмена декларация от съответния участник в потвърждение на това обстоятелство.

    Чл. 17. В случай на трансфер на продукти, свързани с отбраната, които са внесени от трети страни или са доставени на територията на Република България от друга държава членка, заявителят представя в междуведомствената комисия освен документите по чл. 15, ал. 2 или по чл. 16, ал. 2 и следните документи:

    1. (доп. – ДВ, бр. 19 от 2018 г.) копие на писмената декларация съгласно чл. 9, ал. 2, т. 6 или чл. 10, ал. 2, т. 6 , или чл. 20, ал. 2, т. 4 , или чл. 23, ал. 1 , или чл. 24, ал. 2, т. 3 , или чл. 25, ал. 1 , предоставени при съответния внос или трансфер;

    2. писмено съгласие за последващ трансфер от компетентния орган на държавата, от която са внесени или трансферирани изделията, или

    3. декларация от първоначалния износител или изпращач, че няма наложена забрана или ограничение за последващ трансфер на продуктите, свързани с отбраната.

    Чл. 18. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 19 от 2018 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Национално генерално разрешение за трансфер на продукти, свързани с отбраната, от територията на Република България се издава от междуведомствената комисия и се публикува на интернет страницата на Министерството на икономиката и индустрията съгласно чл. 31, ал. 5, т. 1 – 5 от закона , за лицата по чл. 5, ал. 1 от закона , притежаващи удостоверение за регистрация за трансфер, и на лицата по чл. 5, ал. 2 от закона.

    (2) В срок до 10 дни преди планираната дата на всеки трансфер по ал. 1 изпращачът е длъжен да представи в междуведомствената комисия декларация по образец.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2018 г.) Лицата по ал. 1 не подават заявление за използване на национално генерално разрешение за трансфер на продукти, свързани с отбраната, и не заплащат такса.

    Раздел IV – Регистриране на износ, внос и трансфер на продукти, свързани с отбраната

    Чл. 19. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Регистриране на износ на продукти, свързани с отбраната, на лицата по чл. 5, т. 2 от закона се извършва от министъра на икономиката и индустрията или от оправомощени от него длъжностни лица.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) За получаване на удостоверение за износ на продукти, свързани с отбраната, заявителят представя в Министерството на икономиката и индустрията следните документи:

    1. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2012 г.) попълнено удостоверение по образец в 5 екземпляра;

    2. оригинал на сертификат за краен потребител или международен сертификат за внос, издаден от компетентен орган на страната на крайния потребител; документът трябва да включва страните по сделката, описание, количество и крайна употреба на продуктите, свързани с отбраната;

    3. копие на документ, потвърждаващ отношенията с чуждестранния контрагент (договор или поръчка), както и на документ, удостоверяващ участието в сделката на други лица, различни от чуждестранния вносител и/или краен потребител; документът трябва да включва страните по сделката, описание и количество на стоката, условия на доставка, стойност, срок за изпълнение;

    4. копия на документи, удостоверяващи произхода, техническите характеристики и функционалното предназначение на продуктите, свързани с отбраната.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) В случай че съгласно националното законодателство на държавата, за която ще се изнасят продуктите, свързани с отбраната, не се издава документът по ал. 2, т. 2, заявителят представя в Министерството на икономиката и индустрията писмена декларация от вносителя или крайния потребител в потвърждение на това обстоятелство, включваща реквизитите по ал. 2, т. 2.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) В случай на износ на продукти, свързани с отбраната, които не са предмет на търговска сделка, вместо документа по ал. 2, т. 3 заявителят представя в Министерството на икономиката и индустрията писмена декларация от вносителя или крайния потребител в потвърждение на това обстоятелство.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2018 г., изм., бр. 5 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) За продължаване срока на издадено удостоверение за износ не по-късно от 10 дни преди изтичането на срока на валидност на удостоверението заявителят представя в Министерството на икономиката и индустрията писмено искане за продължаване на срока, съдържащо информация за неизпълнената част от сделката, и декларация, че не е настъпило изменение в условията, при които удостоверението е било издадено.

    Чл. 20. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Регистриране на внос на продукти, свързани с отбраната, на лицата по чл. 5, т. 2 от закона се извършва от министъра на икономиката и индустрията или от оправомощени от него длъжностни лица.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) За получаване на удостоверение за внос на продукти, свързани с отбраната, заявителят представя в Министерството на икономиката и индустрията следните документи:

    1. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2012 г.) попълнено удостоверение по образец в 5 екземпляра;

    2. копие на документ, потвърждаващ външнотърговските отношения (договор, фактура, проформа фактура), както и на документ, удостоверяващ участието в сделката на други лица, различни от чуждестранния износител; документът трябва да включва страните по сделката, описание и количество на стоката, условия на доставка;

    3. копия на документи, удостоверяващи произхода, придобиването, техническите характеристики и функционалното предназначение на продуктите, свързани с отбраната;

    4. писмена декларация по образец от крайния потребител, че:

    а) внесените продукти, свързани с отбраната, няма да бъдат реекспортирани или трансферирани без разрешението на междуведомствената комисия и ще бъдат използвани при спазване на действащото българско законодателство;

    б) крайният потребител се задължава писмено да информира в срок до 30 дни междуведомствената комисия след всяка последваща промяна на крайния потребител на продуктите, свързани с отбраната, на територията на Република България; всеки последващ краен потребител представя декларация по т. 4.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2018 г., изм., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) За продължаване срока на издадено удостоверение за внос не по-късно от 10 дни преди изтичането на срока на валидност на удостоверението заявителят представя в Министерството на икономиката и индустрията писмено искане за продължаване на срока, съдържащо информация за неизпълнената част от сделката, и декларация, че не е настъпило изменение в условията, при които удостоверението е било издадено.

    Чл. 21. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Регистриране на трансфер на продукти, свързани с отбраната, от територията на Република България на лицата по чл. 5, т. 1 от закона , притежаващи удостоверение за регистрация за трансфер, се извършва от министъра на икономиката и индустрията или от оправомощени от него длъжностни лица.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) За получаване на удостоверение за трансфер на продуктите, свързани с отбраната, от територията на Република България съгласно чл. 6, ал. 4 и 5 от закона заявителят представя в Министерството на икономиката и индустрията следните документи:

    1. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2012 г.) попълнено удостоверение по образец в 5 екземпляра;

    2. оригинал на документ от крайния потребител, удостоверяващ обстоятелствата по чл. 6, ал. 4 от закона ; документът трябва да включва страните по сделката, описание и количество на стоката;

    3. копия на документи, удостоверяващи произхода, придобиването, техническите характеристики и функционалното предназначение на продуктите, свързани с отбраната;

    4. документ за платена държавна такса.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2018 г., изм., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) За продължаване срока на издадено удостоверение за трансфер не по-късно от 10 дни преди изтичането на срока на валидност на удостоверението заявителят представя в Министерството на икономиката и индустрията писмено искане за продължаване на срока, съдържащо информация за неизпълнената част от сделката, и декларация, че не е настъпило изменение в условията, при които удостоверението е било издадено.

    Чл. 22. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Регистриране на трансфер на продукти, свързани с отбраната, от територията на Република България на лицата по чл. 5, т. 2 от закона се извършва от министъра на икономиката и индустрията или от оправомощени от него длъжностни лица.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) За получаване на удостоверение за трансфер на продукти, свързани с отбраната, от територията на Република България заявителят представя в Министерството на икономиката и индустрията следните документи:

    1. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2012 г.) попълнено удостоверение по образец в 5 екземпляра;

    2. оригинал на сертификат за краен потребител или международен сертификат за внос, издаден от компетентен орган на страната на крайния потребител, или декларация от крайния потребител; документът трябва да включва страните по сделката, описание, количество и крайна употреба на продуктите, свързани с отбраната;

    3. копие на документ, потвърждаващ външнотърговските отношения (договор или поръчка); документът трябва да включва страните по сделката, описание и количество на стоката, условия на доставка, стойност и срок за изпълнение;

    4. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г.) копия на документи, удостоверяващи техническите характеристики и функционалното предназначение на продуктите, свързани с отбраната.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2018 г., изм., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) За продължаване срока на издадено удостоверение за трансфер не по-късно от 10 дни преди изтичането на срока на валидност на удостоверението заявителят представя в Министерството на икономиката и индустрията писмено искане за продължаване на срока, съдържащо информация за неизпълнената част от сделката, и декларация, че не е настъпило изменение в условията, при които удостоверението е било издадено.

    Чл. 23. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Лицата по чл. 5, т. 1 от закона , притежаващи сертификат за получател, могат да получават продукти, свързани с отбраната, от територията на държава членка, посочени в генерално разрешение за трансфер, издадено и публикувано от държава членка по произход, след представяне на декларация по образец в Министерството на икономиката и индустрията.

    (2) Декларацията по ал. 1 се представя в срок до 7 работни дни преди планираната дата за получаване на продукти, свързани с отбраната.

    Чл. 24. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Регистриране на трансфер на продукти, свързани с отбраната, за територията на Република България на лицата по чл. 5, т. 1 от закона се извършва от министъра на икономиката и индустрията или от оправомощени от него длъжностни лица.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) За получаване на удостоверение за трансфер на продукти, свързани с отбраната, за територията на Република България заявителят представя в Министерството на икономиката и индустрията следните документи:

    1. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2012 г.) попълнено удостоверение по образец в 5 екземпляра;

    2. копие на документ, потвърждаващ външнотърговските отношения (договор, фактура, проформа фактура); документът трябва да включва страните по сделката, описание и количество на стоката и условия на доставка;

    3. писмена декларация по образец от крайния потребител, че:

    а) получените продукти, свързани с отбраната, няма да бъдат изнесени или трансферирани без разрешението на междуведомствената комисия и ще бъдат използвани при спазване на действащото българско законодателство;

    б) (изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) крайният потребител се задължава писмено да информира в срок до 5 работни дни Министерството на икономиката и индустрията преди всяка последваща промяна на крайния потребител на продуктите, свързани с отбраната, на територията на Република България с изключение на случаите на продажби в търговската мрежа; всеки последващ краен потребител представя декларация по т. 3;

    4. (нова – ДВ, бр. 96 от 2013 г.) копия на документи, удостоверяващи техническите характеристики и функционалното предназначение на продуктите, свързани с отбраната;

    5. (нова – ДВ, бр. 96 от 2013 г., изм., бр. 19 от 2018 г.) копия на документи, удостоверяващи правото на участниците в сделката да извършват съответните дейности;

    6. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 96 от 2013 г.) документ за платена държавна такса.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2013 г., изм., бр. 40 от 2015 г., бр. 19 от 2018 г.) В случай че съгласно националното законодателство на съответната държава на участник в сделката не се издава документът по ал. 2, т. 5, заявителят представя в междуведомствената комисия писмена декларация от съответния участник в потвърждение на това обстоятелство.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2018 г., изм., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) За продължаване срока на издадено удостоверение за трансфер не по-късно от 10 дни преди изтичането на срока на валидност на удостоверението заявителят представя в Министерството на икономиката и индустрията писмено искане за продължаване на срока, съдържащо информация за неизпълнената част от сделката, и декларация, че не е настъпило изменение в условията, при които удостоверението е било издадено.

    Чл. 25. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Лицата по чл. 5, т. 2 от закона могат да получават продукти, свързани с отбраната, от територията на държава членка след представяне на декларация по образец в Министерството на икономиката и индустрията.

    (2) Декларацията по ал. 1 се представя в срок до 7 работни дни преди планираната дата за получаване на продукти, свързани с отбраната.

    Раздел V – Издаване на сертификат за краен потребител, международен сертификат за внос и удостоверение за осъществена доставка на продукти, свързани с отбраната

    Чл. 26. (1) В случай че държавата на изпращача/износителя изисква от българския получател/вносител сертификат за краен потребител на продукти, свързани с отбраната, той се издава в 3 екземпляра по образец, както следва:

    1. от Министерството на отбраната – когато продуктите, свързани с отбраната, са за нуждите на въоръжените сили;

    2. от Министерството на вътрешните работи – когато продуктите, свързани с отбраната, са за нуждите на това министерство;

    3. от други държавни органи, които използват продуктите, свързани с отбраната, в съответствие с функциите, които изпълняват.

    (2) Първият екземпляр на сертификата се предоставя на заявителя, вторият се изпраща на междуведомствената комисия, а третият остава в съответния орган.

    (3) Поименният състав на лицата (титуляр и заместник), имащи право да подписват сертификатите за краен потребител по ал. 1, се утвърждава от съпредседателите на междуведомствения съвет по предложение на съответните министри или ръководителя на съответния държавен орган.

    (4) Спесимените с подписите на лицата по ал. 3 се изпращат до междуведомствения съвет, междуведомствената комисия и до Министерството на външните работи.

    (5) Ако държавата на изпращача/износителя изисква издаването на сертификат за краен потребител на продукти, свързани с отбраната, различен от този по ал. 1, държавните органи по ал. 1 могат да издават такъв документ при спазване разпоредбите на ал. 2 – 4.

    Чл. 27. (1) В случай че държавата на изпращача/износителя изисква от българския получател/вносител международен сертификат за внос на продукти, свързани с отбраната, той се издава от междуведомствената комисия в два екземпляра по образец.

    (2) Международният сертификат за внос на продукти, свързани с отбраната, се издава въз основа на издадено разрешение за внос или удостоверение за внос/трансфер на продукти, свързани с отбраната. Първият екземпляр на сертификата се предоставя на заявителя, а вторият остава в междуведомствената комисия.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г.) Международният сертификат за внос се подписва от председателя на междуведомствената комисия или от оправомощени от него длъжностни лица.

    (4) Спесимените с подписите на лицата по ал. 3 се изпращат до междуведомствения съвет и до Министерството на външните работи.

    Чл. 28. (1) За получаване на сертификат по чл. 26 или чл. 27 заявителят представя пред съответния орган следните документи:

    1. заявление за получаване на сертификат по образец;

    2. копие на документ, удостоверяващ необходимостта от издаване на сертификата.

    (2) За получаване на документа по чл. 26 заявителят представя пред съответния орган към документите по ал. 1 и копие на документ, издаден от компетентен орган на страната на износителя/изпращача, удостоверяващ правото му да извършва съответната дейност.

    (3) В случай че съгласно националното законодателство на държавата на износителя/изпращача не се издава документът по ал. 2, заявителят представя пред съответния орган писмена декларация от износителя/изпращача в потвърждение на това обстоятелство.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2013 г.) За получаване на сертификат по чл. 27 заявителят представя пред междуведомствената комисия документ за платена държавна такса.

    Чл. 29. (1) Органите по чл. 26, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 се произнасят по заявленията в срок до 15 работни дни от датата на получаването им и уведомяват заявителя в срок до 3 работни дни от датата на вземане на решението си.

    (2) В случай че сертификатът не бъде предоставен на компетентния орган на държавата на износителя/изпращача в срок 6 месеца от датата на издаването му, вносителят/получателят е длъжен да върне оригинала на сертификата на органа, който го е издал.

    Чл. 30. (1) В случай че чуждестранният износител изисква удостоверение за осъществена доставка на продукти, свързани с отбраната, при митническото оформяне на стоките вносителят представя пред митническите органи в компетентното митническо учреждение попълнено удостоверение за осъществена доставка в 3 екземпляра по образец и копие на съответното разрешение за внос.

    (2) Заявителят получава образец по ал. 1 от междуведомствената комисия след подаване на заявление по образец за получаване на удостоверение за осъществена доставка на продукти, свързани с отбраната.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Представеното удостоверение за осъществена доставка се заверява от митническите органи в компетентното митническо учреждение, разрешили съответния митнически режим. Първият екземпляр от удостоверението се предоставя на вносителя, вторият екземпляр в срок до 15 работни дни от датата на заверяването на удостоверението се изпраща от централното митническо управление на Агенция "Митници" в Министерството на икономиката и индустрията, а третият остава в централното митническо управление на Агенция "Митници".

    Глава трета – ИЗНОС, ТРАНСФЕР, ТРАНЗИТ И ВНОС НА ИЗДЕЛИЯ И ТЕХНОЛОГИИ С ДВОЙНА УПОТРЕБА И БРОКЕРСКА ДЕЙНОСТ С ТЯХ

    Раздел I – Регистрация за износ и трансфер на изделия и технологии с двойна употреба и брокерска дейност с тях

    Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Удостоверение за регистрация за износ и трансфер на изделия и технологии с двойна употреба, наричани по-нататък "изделия с двойна употреба", се издава от министъра на икономиката и индустрията след подаване на попълнено заявление по образец и документите по чл. 38, ал. 1 от закона .

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Удостоверение за регистрация за брокерска дейност с изделия с двойна употреба се издава от министъра на икономиката и индустрията след подаване на попълнено заявление по образец и документите по чл. 38, ал. 1 от закона .

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Удостоверението за регистрация по ал. 1 и 2 се издава в три екземпляра по образец, като първият екземпляр се предоставя на заявителя, а вторият и третият остават в Министерството на икономиката и индустрията.

    Общи положения

    Чл. 32. (1) Разрешение за износ, разрешение за трансфер от територията на Република България на изделия с двойна употреба и разрешение за брокерски услуги с тях се издава от междуведомствената комисия на лицата, притежаващи удостоверение за регистрация по чл. 31 .

    (2) Разрешение за транзит на изделия с двойна употреба се издава от междуведомствената комисия, когато са налице условията по чл. 48 от закона .

    Разрешение за износ

    Чл. 33. (1) Разрешение за износ на изделия с двойна употреба, посочени в Приложение I към Регламент (ЕО) № 428/2009 и определени с акт на Министерския съвет, се издава от междуведомствената комисия.

    (2) Разрешението за износ по ал. 1 може да бъде индивидуално разрешение за износ, глобално разрешение за износ или национално генерално разрешение за износ.

    (3) Индивидуално разрешение за износ се издава за:

    1. износ на изделия с двойна употреба, посочени в Приложение I към Регламент (ЕО) № 428/2009, за определена държава чрез една доставка или чрез частични доставки на основание на договорни отношения между износителя и чуждестранния контрагент;

    2. предоставяне на техническа помощ за военна крайна употреба съгласно чл. 54 от закона ;

    3. (нова – ДВ, бр. 96 от 2013 г.) износ на изделия с двойна употреба извън посочените в Приложение I на Регламент (ЕО) № 428/2009 , когато са налице условията по чл. 4, параграфи 1 – 5 от същия регламент , за определена държава чрез една доставка или чрез частични доставки на основание на договорни отношения между износителя и чуждестранния контрагент.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г.) Глобално разрешение за износ се издава за износ на определен тип или категория изделия с двойна употреба, посочени в Приложение I, с изключение на изделията, посочени в Приложение IIж към Регламент (ЕО) № 428/2009 , което е валидно за износ за една или повече държави.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Национално генерално разрешение за износ на изделия с двойна употреба от Приложение I, с изключение на изделията, посочени в част 2 от Приложение IV към Регламент (ЕО) № 428/2009 за износителите по чл. 37 от закона, се издава от междуведомствената комисия и се публикува на интернет страницата на Министерството на икономиката и индустрията. Обхватът и условията, свързани с неговото използване, се определят от междуведомствената комисия.

    Чл. 34. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г.) За износ на изделия с двойна употреба от приложения IIа до IIе, част 1 за държавите, посочени в приложения IIа – IIе, част 2 на Регламент (ЕО) № 428/2009 , се използват генерални разрешения на Съюза за износ съгласно чл. 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 428/2009 .

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г.) В срок до 30 дни след датата, на която е извършен първоначалният износ по Приложение IIа, износителят е длъжен да представи в междуведомствената комисия декларация по образец.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2013 г.) В срок до 10 дни преди планираната дата, на която ще бъде извършен първоначалният износ по приложения IIб – IIе, износителят е длъжен да представи в междуведомствената комисия декларация по образец.

    Чл. 35. (1) За получаване на разрешение за износ по чл. 33, ал. 3 и 4 заявителят представя в междуведомствената комисия следните документи:

    1. попълнено заявление по образец;

    2. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2012 г.) попълнен образец на разрешение в 5 екземпляра;

    3. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г.) оригинал на сертификат от крайния потребител за крайната употреба или на международен сертификат за внос, издаден от компетентните органи на страната на крайния потребител; документът трябва да включва страните по сделката, описание, количество и крайна употреба на изделия с двойна употреба;

    4. копие на документ, потвърждаващ външнотърговските отношения (договор или поръчка), както и на документ, удостоверяващ участието в сделката на други лица, различни от чуждестранния вносител и/или краен потребител; документът трябва да включва страните по сделката, описание и количество на стоката, условия на доставка, стойност и срок за изпълнение;

    5. копие на документ, удостоверяващ правото на участниците в сделката да извършват съответните дейности;

    6. копие на документ от производителя на изделието с двойна употреба, удостоверяващ неговите технически характеристики, функционално предназначение, качествен и количествен състав, и документ, удостоверяващ произхода и придобиването на изделието;

    7. документ за платена държавна такса.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 96 от 2013 г.) В случай че съгласно националното законодателство на държавата, за която ще се изнасят изделията с двойна употреба, не се издава документът по ал. 1, т. 3, заявителят представя в междуведомствената комисия писмена декларация от вносителя или от крайния потребител в потвърждение на това обстоятелство, включваща реквизитите по ал. 1, т. 3.

    (3) В случай че съгласно националното законодателство на държавата на участник в сделката не се издава документ по ал. 1, т. 5, заявителят представя в междуведомствената комисия писмена декларация от съответния участник в потвърждение на това обстоятелство.

    (4) При подаване на заявление за глобално разрешение за износ заявителят представя документи, удостоверяващи, че за предходната година е извършил и/или ще извърши през следващата година на базата на договорни отношения не по-малко от 10 износа на изделията с двойна употреба, които са описани в заявлението, за посочените в него получатели.

    Чл. 36. В случай на реекспорт и/или износ след трансфер на изделия с двойна употреба от Приложение I към Регламент (ЕО) № 428/2009 заявителят представя в междуведомствената комисия освен документите по чл. 35, ал. 1 :

    1. писмено съгласие за реекспорт или последващ износ от компетентния орган на държавата, от която са внесени или трансферирани изделията, или

    2. декларация от първоначалния износител или изпращач, че няма наложена забрана или ограничение за реекспорт или последващ износ на изделията с двойна употреба.

    Разрешение за трансфер от територията на Република България

    Чл. 37. (1) Разрешение за трансфер на изделия с двойна употреба от територията на Република България, посочени в Приложение IV към Регламент (ЕО) № 428/2009 и определени с акт на Министерския съвет, се издава от междуведомствената комисия.

    (2) Разрешението за трансфер по ал. 1 може да бъде индивидуално разрешение за трансфер, глобално разрешение за трансфер или генерално разрешение за трансфер.

    Чл. 38. (1) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2018 г.) За получаване на индивидуално или глобално разрешение за трансфер от територията на Република България заявителят представя в междуведомствената комисия следните документи:

    1. попълнено заявление по образец;

    2. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2012 г.) попълнен образец на разрешение в 5 екземпляра;

    3. оригинал на сертификат от крайния потребител за крайната употреба или на международен сертификат за внос, издаден от компетентните органи на страната на крайния потребител, или на декларация от крайния потребител за крайна употреба;

    4. копие на документ, потвърждаващ външнотърговските отношения (договор или поръчка); документът трябва да включва страните по сделката, описание и количество на стоката, условия на доставка, стойност и срок за изпълнение;

    5. копие на документ, удостоверяващ правото на участниците в сделката да извършват съответните дейности;

    6. копие на документ от производителя на изделието с двойна употреба, удостоверяващ неговите технически характеристики, функционално предназначение, качествен и количествен състав, и документ, удостоверяващ произхода и придобиването на изделието;

    7. документ за платена държавна такса.

    (2) В случай че съгласно националното законодателство на държавата на участник в сделката не се издава документ по ал. 1, т. 5, заявителят представя в междуведомствената комисия писмена декларация от съответния участник в потвърждение на това обстоятелство.

    (3) При подаване на заявление за глобално разрешение за трансфер заявителят представя документи, удостоверяващи, че за предходната година е извършил и/или ще извърши през следващата година на базата на договорни отношения не по-малко от 10 трансфера на изделията с двойна употреба, които са описани в заявлението, за всеки от посочените в него получатели.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2018 г.) Лицата, притежаващи удостоверение за регистрация за износ и трансфер на изделия и технологии с двойна употреба, имат право да използват генерално разрешение за трансфер, като не подават заявление и не заплащат такса.

    Разрешение за брокерски услуги

    Чл. 39. (1) Разрешение за брокерски услуги с изделия с двойна употреба се издава от междуведомствената комисия на лицата по чл. 37, ал. 2 от закона , когато изделията са или могат да бъдат предназначени за употребите по чл. 4, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 428/2009.

    (2) За получаване на разрешение за брокерски услуги с изделия с двойна употреба заявителят представя в междуведомствената комисия следните документи:

    1. попълнено заявление по образец;

    2. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2012 г.) попълнен образец на разрешение в 5 екземпляра;

    3. копие на документите, удостоверяващи правото на участниците в сделката да извършват съответните дейности;

    4. копие на документ, удостоверяващ участието на заявителя в сделката;

    5. оригинал или нотариално заверено копие на разрешението за износ;

    6. оригинал на сертификат за краен потребител или международен сертификат за внос, издаден от компетентния орган в страната на крайния потребител или в страната на вносителя, или техни нотариално заверени копия;

    7. документ за платена държавна такса.

    (3) В случай че съгласно националното законодателство на държавата на участник в сделката не се издава документ по ал. 2, т. 3, 5 и 6, заявителят представя в междуведомствената комисия писмена декларация от съответния участник в потвърждение на това обстоятелство.

    Разрешение за транзит

    Чл. 40. (1) Разрешение за транзит на изделия с двойна употреба се издава от междуведомствената комисия, когато изделията са или могат да бъдат предназначени за употребите по чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 428/2009.

    (2) За издаване на разрешението за транзит заявителят (износителят или вносителят, или крайният потребител или упълномощено от един от тях лице) представя в междуведомствената комисия следните документи:

    1. попълнено заявление по образец;

    2. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2012 г.) попълнен образец на разрешение в 5 екземпляра;

    3. нотариално заверено копие на разрешение за износ или копие на документ, удостоверяващ правото му да извършва съответната дейност;

    4. копие на сертификат за краен потребител или международен сертификат за внос, издаден от компетентен орган на страната на крайния потребител;

    5. копие на документ от производителя на изделията с двойна употреба, удостоверяващ техните технически характеристики, функционално предназначение, качествен и количествен състав;

    6. документ за платена държавна такса.

    (3) Разрешението за транзит на изделия с двойна употреба се издава със срок на валидност до една година и може да бъде продължено еднократно за срок до 6 месеца.

    (4) Разрешението е валидно при условията и до изтичането на срока, посочен в него, но за не повече от 30 дни считано от датата на въвеждането на територията на Република България.

    Раздел III – Регистриране на внос и деклариране на трансфер на изделия с двойна употреба (Загл. изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г.)

    Чл. 41. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Удостоверение за внос на изделия с двойна употреба се издава от министъра на икономиката и индустрията или от оправомощени от него длъжностни лица за внос от трета държава.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) За получаване на удостоверение за внос заявителят представя в Министерството на икономиката и индустрията следните документи:

    1. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2012 г.) попълнен образец на удостоверение за внос в 5 екземпляра;

    2. копие на документ, удостоверяващ правото на участниците в сделката да извършват съответните дейности;

    3. копие на документ, потвърждаващ външнотърговските отношения (договор, проформа фактура, фактура);

    4. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) декларация по образец от крайния потребител, че внесените изделия с двойна употреба няма да бъдат реекспортирани или трансферирани без разрешението на междуведомствената комисия и ще бъдат използвани при спазване на действащото българско законодателство, с която крайният потребител се задължава писмено да информира в срок до 5 работни дни Министерството на икономиката и индустрията преди всяка последваща промяна на крайния потребител на територията на Република България; всеки последващ краен потребител представя декларация;

    5. копие на документ от производителя на изделието с двойна употреба, удостоверяващ неговите технически характеристики, функционално предназначение, качествен и количествен състав;

    6. документ за платена държавна такса.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) В случай че съгласно националното законодателство на държавата на участниците в сделката не се издава документът по ал. 2, т. 2, заявителят представя в Министерството на икономиката и индустрията писмена декларация от съответния участник в потвърждение на това обстоятелство.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) За продължаване срока на издадено удостоверение за внос не по-късно от 10 дни преди изтичането на срока на валидност на удостоверението заявителят представя в Министерството на икономиката и индустрията писмено искане за продължаване на срока, съдържащо информация за неизпълнената част от сделката, и декларация, че не е настъпило изменение в условията, при които удостоверението е било издадено.

    Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2013 г., изм., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) В срок до 5 дни преди датата на трансфера на изделия с двойна употреба, които са включени в категория 0 от Приложение I на Регламент (ЕО) № 428/2009 , за територията на Република България лицето е длъжно да представи в Министерството на икономиката и индустрията декларация по образец.

    Раздел IV – Издаване на сертификат за краен потребител, международен сертификат за внос и удостоверение за осъществена доставка на изделия и технологии с двойна употреба

    Чл. 42. (1) В случай че държавата на износителя/изпращача изисква издаване на сертификат за краен потребител на изделия с двойна употреба, които подлежат на контрол при внос, той се издава в 3 екземпляра по образец, при условията и по реда на чл. 26 , както следва:

    1. от Министерството на отбраната – когато изделията с двойна употреба са за нуждите на въоръжените сили;

    2. от Министерството на вътрешните работи – когато изделията с двойна употреба са за нуждите на това министерство;

    3. от други държавни органи, които използват изделията с двойна употреба, в съответствие с функциите, които изпълняват.

    (2) В случай че държавата на износителя/изпращача изисква издаването на сертификат за краен потребител на изделия с двойна употреба, които подлежат на контрол при внос, различен от образеца по ал. 1, държавните органи по ал. 1 могат да издават такъв документ при спазване разпоредбите на чл. 26, ал. 2 – 4 .

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) В случай че държавата на износителя/изпращача изисква издаване на международен сертификат за внос на изделия с двойна употреба, които подлежат на контрол при внос, той се издава в два екземпляра по образец от Министерството на икономиката и индустрията. Първият екземпляр се предоставя на заявителя, а вторият остава в Министерството на икономиката и индустрията.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2013 г., изм., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Международният сертификат за внос на изделия с двойна употреба се издава въз основа на издадено удостоверение за внос на изделия с двойна употреба и се подписва от министъра на икономиката и индустрията или от оправомощени от него длъжностни лица.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2013 г.) Спесимените с подписите на лицата по ал. 4 се изпращат до Министерството на външните работи.

    (6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 96 от 2013 г.) В случай че държавата на износителя изисква удостоверение за осъществена доставка на изделия с двойна употреба при митническото оформяне на стоките, вносителят представя пред митническите органи в компетентното митническо учреждение попълнено удостоверение за осъществена доставка в 3 екземпляра по образец и копие на съответното удостоверение за внос.

    (7) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Представеното удостоверение за осъществена доставка се заверява от митническите органи в компетентното митническо учреждение, разрешили съответния митнически режим. Първият екземпляр от удостоверението се предоставя на вносителя, вторият екземпляр в срок до 15 работни дни от датата на заверяване на удостоверението се изпраща от Централното митническо управление на Агенция "Митници" в Министерството на икономиката и индустрията, а третият остава в Централното митническо управление на Агенция "Митници".

    Чл. 43. (1) За получаване на сертификат или удостоверение по чл. 42 заявителят представя следните документи:

    1. заявление за получаване на сертификат или удостоверение по образец;

    2. копие на документ, удостоверяващ необходимостта от издаване на сертификат или удостоверение.

    (2) За получаване на сертификат за краен потребител заявителят представя освен документите по ал. 1 и копие на документ, издаден от компетентен орган на страната на износителя/изпращача, удостоверяващ правото му да извършва съответната дейност.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2013 г., изм., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) За получаване на сертификат по чл. 42, ал. 3 заявителят представя пред Министерството на икономиката и индустрията документ за платена държавна такса.

    (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 96 от 2013 г.) В случай че съгласно националното законодателство на държавата на износителя/изпращача не се издава документът по ал. 2, заявителят представя пред съответния орган писмена декларация от износителя/изпращача в потвърждение на това обстоятелство.

    (5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 96 от 2013 г.) Органите по чл. 42, ал. 1, т. 1 – 3 се произнасят по заявленията в срок до 15 работни дни от датата на получаването им и уведомяват заявителя в срок до 3 работни дни от датата на вземане на решението си.

    (6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 96 от 2013 г.) Сертификат по чл. 42, ал. 1 и 3 се предоставя от заявителя на износителя/изпращача, а в случай че не бъде предоставен на компетентните органи на страната на износителя/изпращача в срок до 6 месеца от датата на издаването му, вносителят е длъжен да върне оригинала на сертификата на органа, който му го е издал.

    Глава четвърта – СЪСТАВ И РЕД НА ДЕЙНОСТ НА МЕЖДУВЕДОМСТВЕНАТА КОМИСИЯ

    Чл. 44. (1) Междуведомствената комисия се състои от председател и седем членове.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2012 г., бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Председател на междуведомствената комисия е министърът на икономиката и индустрията.

    (3) Членове на междуведомствената комисия са:

    1. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) двама представители на Министерството на икономиката и индустрията;

    2. двама представители на Министерството на отбраната;

    3. представител на Министерството на външните работи;

    4. (нова – ДВ, бр. 68 от 2012 г.) представител на Министерството на вътрешните работи;

    5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 68 от 2012 г.) представител на Държавна агенция "Национална сигурност".

    (4) Членовете на междуведомствената комисия и техните заместници се утвърждават поименно със заповед на председателя на междуведомствената комисия по предложение на съответните министри и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Дейността на междуведомствената комисия се подпомага от секретар и заместник-секретар, които са служители на Министерството на икономиката и индустрията и се утвърждават поименно със заповед на председателя на междуведомствената комисия. Заместник-секретарят изпълнява функциите на секретар на междуведомствената комисия, в случай че секретарят отсъства.

    Чл. 45. (1) Дейността на междуведомствената комисия се ръководи от председателя.

    (2) Председателят може да упълномощи член на междуведомствената комисия да ръководи заседание.

    (3) Секретарят на междуведомствената комисия писмено информира членовете на междуведомствената комисия за всяко предстоящо заседание не по-късно от 5 работни дни преди датата на насроченото заседание.

    (4) Материалите по дневния ред за заседанията, както и съхраняваните в междуведомствената комисия протоколи и други материали се предоставят на членовете на междуведомствената комисия и/или на техни представители, определени поименно от съответния член на междуведомствената комисия.

    (5) Заявления и материали, постъпили след датата на уведомлението за предстоящо заседание на междуведомствената комисия, се разглеждат на следващото й заседание с изключение на случаите, когато заявленията и материалите са с доказано неотложен характер.

    Чл. 46. (1) Заседанията на междуведомствената комисия са закрити.

    (2) Заседанията на междуведомствената комисия са редовни, ако на тях присъстват не по-малко от две трети от членовете й.

    (3) В дневния ред за заседанията могат да се включват за обсъждане освен заявления за извършване на регистрация и за издаване на разрешения и други въпроси от компетентността на междуведомствената комисия.

    (4) За всяка точка от дневния ред на заседанието междуведомствената комисия приема отделно протоколно решение, което се подписва от присъстващите на заседанието.

    Чл. 47. Вземането на решения неприсъствено се осъществява по инициатива на председателя на междуведомствената комисия или на някой от членовете й.

    Чл. 48. Документите по правилника се подават във и се получават от деловодството на съответната администрация по реда на Административнопроцесуалния кодекс , а в случай че съдържат класифицирана информация – по реда на Закона за защита на класифицираната информация .

    Чл. 49. Всички изискуеми по правилника документи, които са на чужд език, се представят пред съответните органи със заверен превод на български език.

    Глава пета – ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЦАТА, ИЗВЪРШВАЩИ ДЕЙНОСТИ С ПРОДУКТИ, СВЪРЗАНИ С ОТБРАНАТА, И ИЗДЕЛИЯ С ДВОЙНА УПОТРЕБА

    Чл. 50. Лицата, извършващи дейности с продукти, свързани с отбраната, и изделия с двойна употреба, са длъжни да въведат вътрешни правила за организация и контрол на извършваните дейности, които да съдържат:

    1. насоки на фирмената политика в съответствие със законодателството в областта на експортния контрол;

    2. списък на физическите лица, които пряко участват в тази дейност, придружен от автобиографии и кадрови справки на лицата;

    3. процедури за поддържане на регистър за сделките по образец, съхраняван за срок не по-малък от 10 години;

    4. програма за обучение на персонала, пряко свързан с тази дейност;

    5. правила и процедури за извършване на дейности, подлежащи на експортен контрол по реда на закона;

    6. програма за извършване на вътрешни проверки;

    7. правила и процедури за констатиране на нарушения по смисъла на закона и последващи мерки.

    Чл. 51. (1) Лицата, извършващи дейности с продукти, свързани с отбраната, и изделия с двойна употреба, са длъжни да съхраняват за срок не по-малък от 10 години търговските и транспортните документи и информацията, свързана с осъществяването на съответната дейност, съдържащи данни за:

    1. вида на продуктите, свързани с отбраната, или изделията с двойна употреба и съответната им идентификация, като сериен номер, сертификат и спецификация;

    2. количеството на изделията;

    3. името и адреса на износителя и на получателя;

    4. крайния потребител и крайната употреба на продуктите, свързани с отбраната, или изделията с двойна употреба;

    5. името, служебното положение и адреса на представителите на страната по сделката и на крайния потребител, отговорни за изпълнението на задълженията по сделката.

    (2) Лицата, извършващи дейности с продукти, свързани с отбраната, и изделия с двойна употреба, са длъжни:

    1. при поискване от контролните органи по чл. 67 от закона да предоставят информацията по ал. 1 и да оказват съдействие при извършване на проверки от тях;

    2. в определените срокове да представят в междуведомствената комисия информацията и документите, изисквани по закона и правилника, свързани с изпълнението на разрешените от нея дейности;

    3. да спазват условията, при които е разрешена тази дейност;

    4. да информират за всяка промяна на обстоятелствата по ал. 1;

    5. да информират междуведомствената комисия, ако са налице условията, посочени в чл. 4 от закона.

    ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 1. В случаите, при които транспортът се осъществява по въздух, междуведомствената комисия уведомява Министерството на външните работи в отговор на постъпилите запитвания от него относно актуалността на разрешенията, издадени по смисъла на чл. 5 , 6 , 19 и 33 , както следва:

    1. не по-късно от 3 работни дни от датата на получаване на запитването, ако за осъществяване на разрешенията се изисква осигуряването на дипломатически разрешения от чужди държави;

    2. не по-късно от 5 работни дни от датата на получаване на запитването, ако за осъществяване на разрешенията не се изисква осигуряването на дипломатически разрешения от чужди държави.

    § 2. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Образците на документите по този правилник се утвърждават със заповед на министъра на икономиката и индустрията.

    ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 3. Правилникът се приема на основание § 9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба (ДВ, бр. 26 от 2011 г.).

    § 4. Правилникът влиза в сила от 30 юни 2012 г.

  • ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за електронната идентификация

    Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Обхват

    Чл. 1 . (1) Този правилник урежда прилагането на Закона за електронната идентификация (ЗЕИ) .

    (2) Правилникът урежда:

    1. алгоритмите и методите за създаване на електронни идентификатори;

    2. алгоритмите и методите за създаване на секторни електронни идентификатори;

    3. реда и условията за регистрация на администратори на електронна идентичност и изискванията към дейността им;

    4. реда и условията за регистрация на центрове за електронна идентификация и изискванията към дейността им;

    5. реда за воденето, съхранението на и достъпа до регистрите по чл. 19 ЗЕИ ;

    6. реда за проверка на удостоверения за електронна идентичност по чл. 25 ЗЕИ ;

    7. изискванията към стандартите и реквизитите на удостоверението за електронна идентичност по чл. 3 ЗЕИ ;

    8. изискванията към носителите на удостоверения за електронна идентичност по чл. 13, ал. 7 и чл. 20, ал. 6 ЗЕИ , както и правилата за издаването и управлението им;

    9. протоколите, техническите изисквания и начините за проверка на електронна идентичност по чл. 24 ЗЕИ ;

    10. протоколите и техническите изисквания по чл. 28 ЗЕИ ;

    11. обхвата на съхраняваните данни по чл. 27 ЗЕИ ;

    12. изискванията за регистрация по чл. 11 ЗЕИ ;

    13. изискванията по отношение на техническото оборудване и технологиите по чл. 13, ал. 6 ЗЕИ ;

    14. изискванията и процедурите за сигурност по чл. 13, ал. 3 и чл. 14, ал. 2 ЗЕИ ;

    15. изискванията към информационните системи, подлежащи на контрол по чл. 38 ЗЕИ ;

    16. реквизитите на заявлението по чл. 15, ал. 1 ЗЕИ ;

    17. реда за воденето, съхранението на и достъпа до регистъра на администраторите и центровете по чл. 10 ЗЕИ ;

    18. реда на водене и реда на достъп до регистъра на овластяванията, съответно по чл. 29, ал. 4 и чл. 32 ЗЕИ .

    (3) Воденето на регистрите по този правилник се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни .

    Трансгранична електронна идентификация

    Чл. 2 . (1) (Предишен текст на чл. 2 – ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 1.03.2017 г., изм., бр. 47 от 2022 г., в сила от 24.06.2022 г.) Редът за достъп до националните схеми за електронна идентификация по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) № 910/2014 ", установени в държавите – членки на Европейския съюз, както и редът за предоставяне на трансгранична електронна идентификация се определят от министъра на електронното управление съгласувано с министъра на вътрешните работи.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 1.03.2017 г.) Лица – граждани на Европейския съюз, се идентифицират за използване на електронни административни услуги чрез Центъра за електронна идентификация по реда на Регламент (ЕС) № 910/2014 .

    Глава втора – РЕГИСТРИ ЗА ЕЛЕКТРОННА ИДЕНТИЧНОСТ

    Раздел I – Регистър на електронните идентификатори

    Обхват и вписвания

    Чл. 3 . (В сила от 21.05.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) В регистъра на електронните идентификатори се вписва всеки създаден електронен идентификатор и уникалният граждански идентификатор, на който той съответства.

    (2) Вписванията в регистъра по ал. 1 се извършват в процеса на издаване на удостоверение за електронна идентичност по реда на чл. 14 .

    (3) Преди вписването в регистъра по ал. 1 на нов електронен идентификатор се извършва проверка дали същият вече не съществува. Когато съществува, се генерира друг електронен идентификатор.

    (4) Данните в регистъра по ал. 1 се съхраняват за периода на съхранение по чл. 28 от Закона за гражданската регистрация .

    Достъп до регистъра

    Чл. 4 . (В сила от 21.05.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Регистърът по чл. 3, ал. 1 не е публичен и се защитава от прониквания с инструменти за сигурност в съответствие с изискванията за информационна сигурност по Закона за електронното управление .

    (2) Достъп до регистъра по чл. 3, ал. 1 имат само регистрираните центрове за електронна идентификация.

    (3) Достъп до регистъра по чл. 3, ал. 1 имат и лица, определени със заповед на министъра на вътрешните работи, които се идентифицират по електронен път преди всяко осъществяване на достъп.

    (4) Всички операции, извършени в регистъра по чл. 3, ал. 1 , се съхраняват в журнал на събитията.

    (5) Интегритетът на журнала на събитията се защитава чрез криптографски методи.

    Раздел II – Регистър на удостоверенията за електронна идентичност

    Обхват и вписвания

    Чл. 5 . (В сила от 21.05.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Регистърът на удостоверенията за електронна идентичност съдържа всички издадени удостоверения за електронна идентичност, както и списък на спрените и прекратените такива.

    (2) Вписването на удостоверение в регистъра по ал. 1 се извършва в процеса на издаването му по реда на чл. 14 .

    (3) Вписванията и заличаванията в списъка на прекратените удостоверения се извършват от длъжностно лице, определено със заповед на министъра на вътрешните работи, или автоматизирано при заявление от страна на титуляря.

    (4) Списъците на прекратените удостоверения трябва да се актуализират автоматично през период не по-дълъг от 3 часа.

    (5) Всички операции, извършени в регистъра по ал. 1, се съхраняват в журнал на събитията.

    (6) Данните в регистъра по ал. 1 се съхраняват за периода на съхранение по чл. 28 от Закона за гражданската регистрация .

    Достъп до регистъра

    Чл. 6 . (В сила от 21.05.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Достъпът до данните по чл. 12 и вписванията в регистъра по чл. 5, ал. 1 е свободен и безплатен за центровете за електронна идентификация и за администраторите на електронна идентичност и за лицата по чл. 13, ал. 4, т. 1 и 3.

    (2) Достъпът до публичните ключове и до идентификаторите на удостоверенията за електронна идентичност е свободен и безплатен за всички.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 1.03.2017 г.) Достъпът до регистъра по чл. 5, ал. 1 се осъществява съгласно протоколите LDAP (Lightweight Directory Access Protocol) или HTTPS чрез уебуслуги.

    (4) Проверките за валидност на удостоверения за електронна идентичност, включително от информационна система на център за електронна идентификация (ИСЦЕИ), се извършват чрез протокола OCSP или чрез извличане на списък с прекратени и спрени удостоверения във формат CRL.

    Глава трета – ЕЛЕКТРОННИ ИДЕНТИФИКАТОРИ

    Раздел I – Електронен идентификатор

    Създаване

    Формат

    Чл. 7 . Електронният идентификатор се създава от органа за електронна идентификация по чл. 7 ЗЕИ автоматично в процеса на издаване на удостоверение за електронна идентичност по реда на чл. 14 .

    Чл. 8 . Електронният идентификатор е универсално уникален идентификатор (UUID) според RFC 4122 (A Universally Unique IDentifier (UUID) URN Namespace) на Работната група за интернет инженеринг (Internet Engineering Task Force, IETF).

    Раздел II – Секторни електронни идентификатори

    Обхват

    Чл. 9 . (В сила от 21.05.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Физическите лица могат да се идентифицират пред държавен орган или група държавни органи чрез секторни електронни идентификатори в секторите на държавното управление, определени по реда на чл. 4, ал. 5 ЗЕИ .

    (2) Физическите лица могат да се идентифицират чрез секторни електронни идентификатори, установени от частноправни субекти за идентификация в отношенията помежду им.

    (3) За целите на електронната идентификация информационните системи на всеки частноправен субект се считат за отделен сектор.

    (4) Секторен електронен идентификатор е електронен идентификатор, преобразуван от ИСЦЕИ чрез прилагането на определени алгоритми.

    Създаване и използване

    Чл. 10 . (В сила от 21.05.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Центровете за електронна идентификация предоставят идентификатор на всеки сектор.

    (2) За идентификатор на сектор може да бъде използван и уникалният ресурсен локатор (URL) на интернет страницата, инициираща електронната идентификация.

    (3) Секторният идентификатор на физическите лица се генерира при всяка заявка към ИСЦЕИ. Генерирането се извършва на основата на електронния идентификатор, идентификатора на сектора и други данни чрез еднопосочна криптографска функция.

    (4) Методът за преобразуване по ал. 3 не трябва да позволява секторен идентификатор да бъде преобразуван в електронен идентификатор, от който е преобразуван, включително чрез изпробване на предполагаеми електронни идентификатори с еднопосочната функция.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 47 от 2022 г., в сила от 24.06.2022 г.) Министърът на електронното управление определя реда за генерирането на идентификатора по ал. 3.

    Глава четвърта – ИЗДАВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ЕЛЕКТРОННА ИДЕНТИЧНОСТ

    Раздел I – Стандарти и реквизити на удостоверението за електронна идентичност

    Формат

    Чл. 11 . (1) Удостоверението за електронна идентичност се издава съгласно стандарт X.509.

    (2) Удостоверението съдържа публичния ключ, съответстващ на частния ключ, записан в защитената зона на носителя на електронна идентичност.

    (3) Удостоверението се представя във формат, описан в общопризнати в практиката международни спецификации, използващ стандартен абстрактен език – ASN.1 (Abstract Syntax Notation One), за неговото описание и стандартно двоично кодиране.

    (4) Удостоверението се подписва с електронен печат на Министерството на вътрешните работи, създаден само за нуждите на издаването на удостоверения за електронна идентичност.

    (5) Удостоверението се вписва в регистъра по чл. 5, ал. 1 .

    Съдържание

    Чл. 12 . Удостоверението по чл. 11 съдържа най-малко следните данни:

    1. уникалния сериен номер;

    2. периода на валидност;

    3. електронния идентификатор на титуляря;

    4. (доп. – ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 1.03.2017 г.) трите имена на титуляря на кирилица и на латиница;

    5. (нова – ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 1.03.2017 г.) нивото на осигуреност на носителя.

    Раздел II – Издаване на удостоверение за електронна идентичност

    Заявления

    Чл. 13 . (В сила от 21.05.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Издаването на удостоверение за електронна идентичност започва по писмено заявление, подадено по реда на чл. 20 ЗЕИ .

    (2) Заявлението съдържа единния граждански номер, съответно – личния номер на чужденец, на физическото лице – титуляр на електронната идентичност.

    (3) Заявлението може да съдържа и електронен адрес на титуляря.

    (4) Заявлението се приема от:

    1. определено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице в местата за явяване по чл. 20, ал. 2 ЗЕИ ;

    2. администратор на електронна идентичност;

    3. определено от ръководителя на дипломатическо или консулско представителство на Република България длъжностно лице.

    (5) Заявлението може да се приема и по електронен път.

    (6) Искане за продължаване срока на издадено удостоверение за електронна идентичност, ако е направено преди изтичането на срока на удостоверението, може да се подаде по електронен път, без да са спазени изискванията за първоначално издаване.

    Издаване на удостоверение за електронна идентичност

    Чл. 14 . (1) (В сила от 21.05.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) Издаването на удостоверението се извършва при последователното спазване на следните действия:

    1. лицето по чл. 13, ал. 4 , приело заявлението, го изпраща за генериране на електронен идентификатор до органа за електронна идентификация;

    2. (изм. – ДВ, бр. 47 от 2022 г., в сила от 24.06.2022 г.) органът за електронна идентификация проверява автентичността на лицето изпращач по т. 1 чрез удостоверението по чл. 37, ал. 4 по ред, определен от министъра на електронното управление;

    3. органът за електронна идентификация проверява данните от заявлението, генерира електронен идентификатор на заявителя, проверява уникалността на идентификатора и вписва съответствието между уникалния граждански идентификатор и създадения електронен идентификатор в регистъра по чл. 3, ал. 1 ;

    4. органът за електронна идентификация изпраща генерирания електронен идентификатор на лицето по чл. 13, ал. 4 ;

    5. (доп. – ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 1.03.2017 г.) лицето по чл. 13, ал. 4 генерира двойка криптографски ключове с възможност за идентификация и подписване на електронен носител на информация и създава искане за подписване на удостоверение за публичния ключ, съдържащо данни за съответното удостоверение; искането е електронен документ, който отговаря на изискванията на PKCS #10;

    6. лицето по чл. 13, ал. 4 изпраща исканията за подписване на удостоверение на органа за електронна идентификация;

    7. органът за електронна идентификация подписва удостоверението, подадено чрез искането от т. 5, вписва го в регистъра по чл. 5, ал. 1 , вписва серийния му номер в регистъра по чл. 3, ал. 1 и го изпраща на лицето по чл. 13, ал. 4 заедно с необходимата удостоверителна верига;

    8. подписаното удостоверение и удостоверителната верига се записват на електронния носител;

    9. лицето по чл. 13, ал. 4 изпраща до органа за електронна идентификация потвърждение за записването по т. 8;

    10. електронният носител с удостоверението или в случай на сървърен носител – средство за достъп до него – се предава на титуляря.

    (2) (В сила от 21.05.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) Когато някое от действията по ал. 1 не приключи успешно, процесът се прекратява, а данните за него се изтриват от базите данни с изключение на журналите на събитията по чл. 4, ал. 4 и чл. 5, ал. 5 . Лицето, инициирало процеса, се уведомява за възникналите проблеми.

    (3) Адресите и протоколите за комуникация се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.

    (4) (В сила от 21.05.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) Действията по ал. 1, т. 2 – 9 са автоматизирани.

    (5) (В сила от 21.05.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) Удостоверение се издава само ако заявителят се е явил лично пред лицето по чл. 13, ал. 4 .

    (6) (В сила от 21.05.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) Когато заявлението е подадено по електронен път, издаването на удостоверението се спира временно до личното явяване на титуляря пред лицето по чл. 13, ал. 4 .

    (7) (В сила от 21.05.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) В случай че персонализирането на удостоверението за електронна идентичност на електронен носител не се извършва в момента на заявяване, личното явяване на лицето може да се осъществи и при получаване на електронния носител, на който е записано удостоверението.

    (8) (В сила от 21.05.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) За лично явяване се счита и използване на други методи за идентификация, признати от националното законодателство съгласно чл. 24, ал. 1, буква "г" от Регламент (ЕС) № 910/2014 .

    Раздел III – Носители на електронна идентичност

    Изисквания

    Чл. 15 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 1.03.2017 г.) Персонализирането на удостоверенията за електронна идентичност се извършва върху устройства, които отговарят на изискванията за ниво на осигуреност "високо" според Регламент (ЕС) № 910/2014 .

    (2) Електронният носител трябва да поддържа стандартни криптографски операции – подписване и криптиране, както и необходимост от потвърждение на операциите с ПИН код или друго средство, предоставящо съответното ниво на защита.

    (3) В случай на възможност за безконтактен достъп електронният носител трябва да предотвратява злонамерени опити за узнаване и/или използване на ПИН кода чрез неоторизирани безконтактни сесии.

    (4) Електронният носител може да поддържа и друга функционалност извън необходимата за извършване на електронна идентификация.

    Раздел IV – Спиране, възобновяване и прекратяване на удостоверение за електронна идентичност

    Спиране и възобновяване на удостоверение

    Чл. 16 . (В сила от 21.05.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Спирането на удостоверението за електронна идентичност представлява временно преустановяване на удостоверителната му сила по отношение на електронната идентичност на физическото лице – титуляр на удостоверението.

    (2) При спирането на действието на удостоверението се ограничава възможността за потвърждаване на валидността му.

    (3) Спирането на удостоверението се извършва чрез временното му публикуване в списъка с прекратените удостоверения в регистъра на удостоверенията за електронна идентичност.

    (4) За всяко спиране се създава запис в отделен списък, съдържащ причината и началния момент на спирането, удостоверени по реда на Регламент (ЕС) № 910/2014 .

    (5) Възобновяването се извършва чрез премахването на спряното удостоверение от списъка с прекратени удостоверения.

    (6) В списъка по ал. 4 се създава запис за възобновяването по ал. 5.

    (7) Когато едно лице има повече от едно удостоверение, те се разграничават по сериен номер.

    Прекратяване на удостоверение

    Чл. 17 . (В сила от 21.05.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Прекратяването на удостоверение за електронна идентичност се извършва чрез публикуването му в списъка с прекратените удостоверения в регистъра на удостоверенията за електронна идентичност.

    (2) Вписването в списъка по ал. 1 се извършва незабавно след възникването на съответното обстоятелство по чл. 22, ал. 1 и 2 ЗЕИ .

    Управление на удостоверенията от страна на титулярите

    Чл. 18 . (В сила от 21.05.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Органът за електронна идентификация поддържа и предоставя достъп до интернет страница, чрез която титулярите могат да управляват удостоверенията си за електронна идентичност.

    (2) Прекратяването и възобновяването на спряно удостоверение за електронна идентичност могат да се извършват автоматично по искане на титуляря на удостоверението по електронен път с електронен подпис.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 1.03.2017 г.) Подновяването и временното спиране на удостоверение може да се извършат автоматично по искане на титуляря по електронен път след успешна електронна идентификация или ако заявлението е подписано с усъвършенстван или квалифициран електронен подпис. Временно спиране може да се извърши и чрез обаждане по телефона на съответния администратор на електронна идентичност.

    (4) Прекратяването/спирането и възобновяването на спряно удостоверение за електронна идентичност по ал. 2 се вписват автоматично съответно в списъците по чл. 17, ал. 1 и по чл. 16, ал. 4 .

    (5) Титулярите могат да дават наименования на удостоверенията си, в случай че имат повече от едно. Наименованията са достъпни само за титулярите, органа за електронна идентификация и за администраторите на електронна идентичност.

    Глава пета – ПРОВЕРКА НА ЕЛЕКТРОННА ИДЕНТИЧНОСТ

    Раздел I – Извършване на проверки на електронна идентичност

    Ред на проверка. Център за електронна идентификация

    Чл. 19 . (В сила от 21.05.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Проверката на електронната идентичност се извършва от всеки, който има правен интерес да идентифицира гражданите чрез електронния им идентификатор.

    (2) Проверката на електронна идентичност се извършва автоматизирано по електронен път чрез информационна система на център за електронна идентификация (ИСЦЕИ) при спазване на изискванията на тази глава.

    (3) Проверката на електронната идентичност се извършва при спазване на технологичните стандарти за информационната сигурност по чл. 43, ал. 2 от Закона за електронното управление , както и при спазване на добри практики за надеждност на инфраструктурата на публичния ключ и държането на криптографска двойка ключове от титуляря на електронната идентичност.

    (4) Частноправни субекти могат да използват удостоверението за електронна идентичност за идентифициране на повторно посещение на едно и също лице, в случай че удостоверението е предоставено директно без участие на център за електронна идентификация. В този случай те могат да използват метода за преобразуване на електронния идентификатор в секторен електронен идентификатор, който да съхраняват. Действията по тази алинея нямат характера на електронна идентификация по смисъла на ЗЕИ.

    (5) Проверката за електронна идентичност може да бъде свързана с предоставянето на конкретна услуга, когато доставчикът на услуги заяви това в комуникацията си с ИСЦЕИ.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 47 от 2022 г., в сила от 24.06.2022 г.) Информационната система на центъра за електронна идентификация в Министерството на електронното управление извършва и трансгранични проверки за електронна идентификация по реда на Регламент (ЕС) № 910/2014 .

    Стандарти и протоколи

    Чл. 20 . (1) (В сила от 21.05.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., изм., бр. 5 от 2017 г., в сила от 1.03.2017 г.) Центровете за електронна идентификация извършват проверки на електронна идентичност чрез проверка на удостоверението за електронна идентичност, както и на притежанието на двойката криптографски ключове от титуляря на електронна идентичност, използвайки взаимна автентикация (mutual authentication) по протокола Transport Layer Security (TLS), с версия, вписана в регистъра на стандартите, но не по-ниска от 1.2, или по реда на ал. 2.

    (2) (В сила от 21.05.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., изм., бр. 47 от 2022 г., в сила от 24.06.2022 г.) Центровете за електронна идентификация трябва да позволяват идентификация и с използване на мобилно устройство за прочитане на електронния носител, като в този случай при стартиране на процеса на идентификация от друго устройство титулярят посочва номер на мобилния телефон, чрез който да се осъществи идентификацията. Проверката се извършва по протокол, определен от министъра на електронното управление.

    (3) (В сила от 21.05.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) Проверката на удостоверенията за електронна идентичност включва:

    1. проверка на съответствието на структурата на удостоверението със стандарта X.509;

    2. проверка за цялостност, непроменимост и интегритет на съдържанието на удостоверението;

    3. проверка на валидността на удостоверението чрез проверка на удостоверителната му верига, срока му на действие и неговия статус в съответния списък с прекратени удостоверения.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 47 от 2022 г., в сила от 24.06.2022 г.) Допълнителни технически параметри на проверката се определят от министъра на електронното управление.

    Комуникация с информационна система на център за електронна идентификация

    Чл. 21 . (В сила от 21.05.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Информационната система на центъра за електронна идентификация потвърждава електронната идентичност, като изпраща формализирано съобщение, съдържащо данни, заявени от лице по чл. 19, ал. 1 , когато то има право на достъп до тях по силата на закон или с изричното съгласие на лицето, за което се отнасят данните.

    (2) Комуникацията между центровете и лицата по чл. 19, ал. 1 се извършва по един от следните протоколи:

    1. OpenID Connect;

    2. SAML.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 1.03.2017 г., изм., бр. 47 от 2022 г., в сила от 24.06.2022 г.) Версиите на протоколите по ал. 2 се определят от министъра на електронното управление чрез вписване в регистъра на стандартите.

    (4) Информационната система на центъра за електронна идентификация може да отговаря и на запитвания относно данни и обстоятелства за идентифицираното лице по запитване на лице по чл. 19, ал. 1 , без да разкрива самите обстоятелства.

    (5) Данните и обстоятелствата, предоставяни от ИСЦЕИ, се извличат в реално време от първичните администратори на данни.

    (6) Информационната система на центъра за електронна идентификация предоставя цялата си функционалност и в тестови режим, който е достъпен свободно и безплатно за доставчици на услуги.

    Регистрация на доставчици на услуги

    Чл. 22 . (В сила от 21.05.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Лицата, извършващи проверки на електронна идентичност, се регистрират в един или повече центъра за електронна идентификация. Регистрацията е безплатна и се извършва по електронен път, без да е необходимо одобрение от страна на центъра.

    (2) След регистрацията лицата по ал. 1 получават идентификатор и ключ, чрез които могат да заявят електронна идентификация от ИСЦЕИ.

    (3) Лицата по ал. 1 използват административен интерфейс, за да заявят данните, до които да им се осигури достъп в процеса на идентификацията, като представят доказателства за правните основания за събирането и обработката на тези данни.

    (4) За държавните органи данните по ал. 3 се получават чрез интеграция с административния регистър по чл. 61 от Закона за администрацията .

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 47 от 2022 г., в сила от 24.06.2022 г.) За частноправни субекти заявените данни по ал. 3 подлежат на одобряване в срок 7 дни от длъжностни лица, определени от министъра на електронното управление.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 47 от 2022 г., в сила от 24.06.2022 г.) В административния интерфейс лицата вписват и допълнителни данни, определени от министъра на електронното управление.

    Раздел II – Съхраняване на данни, свързани с електронната идентичност

    Ред и срок на съхраняване

    Чл. 23 . (1) При извършване на проверка на електронна идентичност лицата, осъществяващи дейност на център за електронна идентификация, и държавните органи съхраняват информация за извършените проверки по реда на този раздел.

    (2) Информацията се съхранява за срок 10 години.

    Обхват на данните

    Чл. 24 . (1) Данните, които се съхраняват от центровете за електронна идентификация за всяка проверка, включват най-малко:

    1. (изм. – ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 1.03.2017 г.) резултата от извършеното подписване с частния ключ на титуляря при реализиране на взаимната автентикация по TLS, с версия, вписана в регистъра на стандартите, но не по-ниска от 1.2, или автентикацията чрез мобилен телефон;

    2. времето на идентификацията, удостоверено чрез електронен времеви печат по реда на глава ІІІ, раздел 6 от Регламент № (ЕС) 910/2014 ;

    3. предоставените данни за титуляря на електронната идентичност;

    4. данни за доставчика на услуги, пред който е извършена идентификацията;

    5. IP адреса, от който е извършена идентификацията.

    (2) Титулярят на електронна идентичност има право на безплатен достъп до данните по ал. 1, отнасящи се за него. Достъпът се предоставя от центъра за електронна идентификация чрез публичен интерфейс, след като титулярят се е идентифицирал електронно по реда на ЗЕИ.

    (3) Титулярят има право да не позволи на центъра за електронна идентификация да записва IP адресите, от които е извършена идентификацията, чрез приложението по ал. 2.

    Глава шеста – АДМИНИСТРАТОРИ НА ЕЛЕКТРОННА ИДЕНТИЧНОСТ

    Администратор на електронна идентичност

    Дейности

    Чл. 25 . (В сила от 21.12.2016 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) Администратор на електронна идентичност е лице, регистрирано от министъра на вътрешните работи, което отговаря на изискванията на ЗЕИ и на този правилник и може да осигурява дейностите по чл. 8, ал. 3 ЗЕИ .

    Чл. 26 . (В сила от 21.12.2016 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Администраторът на електронна идентичност извършва чрез използване на собствени технически и програмни средства и персонал следните дейности:

    1. приемане на писмени заявления от физически лица за издаване на удостоверения за електронна идентичност;

    2. идентифициране на заявителя чрез проверка на представен документ за самоличност;

    3. проверка по електронен път чрез защитена сесия за обмен на данни към органа за електронна идентификация на валидността на представения документ за самоличност и допълнително идентифициране на заявителя чрез изпратената от органа за електронна идентификация информация;

    4. изпращане по електронен път до органа за електронна идентификация на заявления за издаване на удостоверения;

    5. заявяване пред органа за електронна идентификация на промени в данните, въз основа на които е издадено удостоверението, както и на спиране, възобновяване и прекратяване на удостоверения;

    6. персонализиране на удостоверения за електронна идентичност чрез запис върху електронни носители.

    (2) Администраторите съхраняват информация и документация за дейностите по ал. 1 за срок 20 години по реда на този правилник.

    Мерки за сигурност

    Чл. 27 . (В сила от 21.12.2016 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Администраторът на електронна идентичност е длъжен да вземе подходящи мерки за сигурност в съответствие с общоприети в международната практика документи (стандарти, технически спецификации, препоръки, ръководства и др.).

    (2) Мерките за информационна сигурност трябва да са съобразени с изискванията на Закона за електронното управление .

    (3) Работните станции, чрез които се персонализират удостоверения за електронна идентичност, трябва да отговарят на следните минимални условия:

    1. да не се използват с администраторски профил;

    2. да използват винаги последни версии на инсталирания софтуер;

    3. в случай че използват четци за електронни носители, да използват такива с хардуерна клавиатура;

    4. да имат сигурна парола и автоматично заключване;

    5. да разполагат със софтуер за защитна стена;

    6. да са максимално защитени срещу вируси и друг зловреден софтуер;

    7. да са част от мрежа, отговаряща на добрите практики за мрежова сигурност.

    Покриване на отговорността за вреди

    Чл. 28 . (В сила от 21.12.2016 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Администраторът на електронна идентичност поддържа разполагаеми финансови средства или застраховка, която да покрива отговорността за причинените на титуляря на електронната идентичност и на всички трети лица неимуществени и имуществени вреди от неизпълнение на задълженията му по закона и този правилник.

    (2) Застраховката трябва да е с минимално застрахователно покритие в размер 100 000 лв. за всяко увредено лице от всяко събитие.

    (3) Администраторът на електронна идентичност е длъжен да уведомява незабавно органа за електронна идентификация за прекратяването на сключен договор за застраховка.

    (4) Администраторът на електронна идентичност, който не е сключил договор за застраховка, е длъжен по време на дейността си да разполага с бързоликвидни разполагаеми средства (парични наличности и парични еквиваленти) в размер не по-малък от 300 000 лв.

    Изисквания по отношение на наетия персонал

    Чл. 29 . (В сила от 21.12.2016 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Администраторът на електронна идентичност е длъжен да разполага с необходимия брой квалифицирани служители, които във всеки момент от осъществяването на неговата дейност да осигуряват изпълнението на задълженията му.

    (2) Техническият персонал на администратора на електронна идентичност трябва да притежава професионална квалификация или познания най-малко в следните области:

    1. технологии за сигурност, криптография, инфраструктура на публични ключове (PKI);

    2. технически норми за оценка на сигурността;

    3. информационни системи.

    (3) Всяко лице от техническия персонал на администратора на електронна идентичност трябва да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано, и да отговаря на изискванията за надеждност.

    (4) Надеждност на лицето е налице, когато липсват данни относно:

    1. осъществяване на дейност, насочена срещу обществения ред;

    2. укриване или даване на невярна информация от проучваното лице за целите на проучването;

    3. зависимост на лицето от алкохол и наркотични вещества.

    Изисквания по отношение на техническото оборудване и технологиите

    Чл. 30 . (В сила от 21.12.2016 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) Администраторът на електронна идентичност използва техническо оборудване и технологии, чрез които се изпълняват най-малко следните функции в използваната от него система за заявяване издаването и управлението на удостоверения за електронна идентичност:

    1. проверки за доказване произхода на получаваната и обменяната информация, свързана с издаването и управлението на удостоверенията;

    2. проверка на целостта на обменяните съобщения;

    3. подписване на изпращаните съобщения;

    4. архивиране на служебните данни и електронното им подписване;

    5. поддържане целостта на съхраняваните и обменяните данни, в това число на данните за използваните криптографски ключове;

    6. сигурно съхраняване на използваните от администратора частни ключове;

    7. сигурно управление на достъпа до информационните ресурси;

    8. създаване и архивиране на записи от вътрешни проверки, свързани с възникнали критични ситуации по отношение на информационната сигурност.

    Оценка на сигурността

    Чл. 31 . (В сила от 21.12.2016 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Методите за оценка на сигурността на използваната система се основават на разработената към стандарта ISO Standard 15408 обща методика за оценка (CEM) или други методики, осигуряващи еквивалентна оценка на сигурността.

    (2) Проверките по чл. 13, ал. 2 ЗЕИ се извършват на всеки 3 години или при промяна, която засяга надеждността.

    Процедури за сигурност

    Чл. 32 . (В сила от 21.12.2016 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Всеки администратор на електронна идентичност е длъжен да създаде и да поддържа вътрешни процедури за сигурност, съгласно които осъществява дейността си.

    (2) Процедурите за сигурност трябва да съответстват на общоприетите международни стандарти за информационната сигурност и нейното управление.

    (3) Администраторът на електронна идентичност трябва да сертифицира процедурите си за сигурност по стандарта ISO 27001 или по еквивалентен на него стандарт.

    Глава седма – ЦЕНТРОВЕ ЗА ЕЛЕКТРОННА ИДЕНТИФИКАЦИЯ

    Центрове за електронна идентификация

    Чл. 33 . (В сила от 21.12.2016 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 47 от 2022 г., в сила от 24.06.2022 г.) В Министерството на електронното управление се създава център за електронна идентификация.

    (2) Дейност на център за електронна идентификация могат да осъществяват и лицата, регистрирани от министъра на вътрешните работи по реда на ЗЕИ и този правилник.

    (3) Центровете за електронна идентификация осигуряват проверка на електронна идентичност по реда на глава пета.

    (4) Извършваните услуги от лицата, осъществяващи дейност на център за електронна идентификация, могат да са възмездни.

    (5) Центровете по ал. 2 могат да участват в процеса на трансгранична електронна идентификация по реда на чл. 2 .

    Изисквания

    Информационни системи

    Чл. 34 . (В сила от 21.12.2016 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) Изискванията към администраторите на електронна идентичност, съдържащи се в глава пета, се прилагат към лицата, осъществяващи дейност на център за електронна идентификация.

    Чл. 35 . (В сила от 21.12.2016 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., изм., бр. 47 от 2022 г., в сила от 24.06.2022 г.) Информационните системи, използвани от центъра за електронна идентификация в Министерството на електронното управление, са с отворен код и свободен лиценз и могат да се използват от лицата по чл. 33, ал. 2 за техните нужди.

    Глава осма – РЕГИСТРАЦИЯ НА АДМИНИСТРАТОРИ НА ЕЛЕКТРОННА ИДЕНТИЧНОСТ И ЦЕНТРОВЕ ЗА ЕЛЕКТРОННА ИДЕНТИФИКАЦИЯ

    Изисквания за регистрация

    Чл. 36 . (В сила от 21.12.2016 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Лицата, които желаят да извършват дейност на администратор на електронна идентичност, съответно на център за електронна идентификация, подават до министъра на вътрешните работи заявление по образец, утвърден от него.

    (2) Заявлението съдържа:

    1. уникален граждански идентификатор, име, съответно наименование, на заявителя;

    2. уникален граждански идентификатор, име, телефон и адрес на електронна поща на представляващите заявителя лица.

    (3) Към заявлението освен документите по чл. 15, ал. 2 ЗЕИ се прилагат:

    1. списък на техническите средства, с които заявителят ще извършва съответната дейност, включващ: описание на техническите средства по тип и фабричен номер и копие от техническите паспорти съгласно образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи, както и доказателства, че разполага с тях;

    2. списък на персонала, извършващ дейностите, съдържащ имена, уникален граждански идентификатор, образование, специалност и заемана длъжност, както и документи, удостоверяващи образование и квалификация, съгласно образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи;

    3. доказателства за разполагаеми финансови средства или копие от договор за застраховка за вредите, които могат да настъпят вследствие на неизпълнение на задълженията му, с размер на застрахователното покритие;

    4. за администраторите на електронна идентичност – прилаганите процедури за проверки на лични данни на титулярите на електронна идентичност и персонализиране на електронни носители.

    (4) Заявителите трябва да отговарят на изискванията по чл. 11 ЗЕИ .

    (5) За проверка на обстоятелствата по ал. 4 министърът на вътрешните работи събира информация от първичните администратори на съответните данни.

    (6) Образците на заявлението и на списъците по ал. 3, т. 1 и 2 се публикуват на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.

    Регистър на администраторите на електронна идентичност и на центровете за електронна идентификация

    Чл. 37 . (В сила от 21.12.2016 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Регистърът на администраторите на електронна идентичност и на центровете за електронна идентификация се води от длъжностни лица, упълномощени със заповед на министъра на вътрешните работи.

    (2) Вписване в регистъра се осъществява, след като длъжностното лице се е идентифицирало по реда на ЗЕИ.

    (3) Всяко вписване, заличаване или промяна на обстоятелства се записва в журнал на събитията.

    (4) За всеки администратор на електронна идентичност или център за електронна идентификация се вписва и удостоверение, чрез което администраторът/центърът се идентифицира пред органа за електронна идентификация.

    (5) За всеки администратор на електронна идентичност се вписват локациите на обектите му, включително с геокоординати.

    (6) Удостоверението по ал. 4 е във формат X.509 и съдържа публичния ключ, съответстващ на частния ключ на администратора/центъра.

    (7) Частният ключ по ал. 6 се съхранява на електронен носител, отговарящ на изискванията по чл. 15 .

    (8) Регистърът предоставя данни за местоположението на администраторите на електронна идентичност в отворен, машинночетим формат.

    Техническа свързаност

    Чл. 38 . (В сила от 21.12.2016 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Всяко лице, вписано в регистъра по чл. 37, ал. 1 , е длъжно в 30-дневен срок от вписването да изгради свързаност, както следва:

    1. (изм. – ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 1.03.2017 г.) за центрове за електронна идентификация – с регистъра на удостоверенията за електронна идентичност;

    2. за администратори на електронна идентичност – със системите за издаване на удостоверения за електронна идентичност.

    (2) Министърът на вътрешните работи предоставя софтуерни средства за свързване на информационните му системи със съответния регистър.

    (3) Наличието на свързаност се установява с протокол за 36-часови тестове за работоспособност, проведени под ръководството на министъра на вътрешните работи.

    (4) Наличието на свързаност се вписва в регистъра по чл. 37, ал. 1 .

    (5) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България, както и на местата по чл. 20, ал. 2 ЗЕИ изграждат техническа свързаност със системите за издаване на удостоверения за електронна идентичност.

    Архив на провежданите проверки

    Чл. 39 . (В сила от 21.12.2016 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) За всяко регистрирано лице в регистъра по чл. 37 се създава и поддържа архив, в който се съхраняват данните и документите, предоставени по време на проверките по чл. 36, ал. 1 ЗЕИ .

    (2) Архивът не е публичен.

    (3) Достъп до архива по ал. 1 имат лица, определени със заповед на министъра на вътрешните работи, които се идентифицират по електронен път преди всяко осъществяване на достъп. Съхранява се пълна история на достъпа.

    Длъжностно лице по защита на данните

    Чл. 40 . (В сила от 25.05.2018 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) Всяко регистрирано лице по регистъра по чл. 37 определя длъжностно лице по защита на данните съгласно чл. 37 – 39 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (OB, L 119 от 4 май 2016 г.).

    Глава девета – РЕГИСТЪР НА ОВЛАСТЯВАНИЯТА

    Раздел I – Общи положения

    Регистър на овластяванията

    Чл. 41 . (В сила от 21.11.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Регистърът на овластяванията, воден от министъра на вътрешните работи, е електронна база данни, съдържаща информация за овластяванията при упражняването на права пред държавен орган, организация, предоставяща обществени услуги, и лица, осъществяващи публични функции.

    (2) Центровете за електронна идентификация могат да водят регистър на овластяванията за упражняване на права пред лица, различни от посочените по ал. 1.

    Раздел II – Водене и съхраняване на регистъра

    Вписване в регистър

    Чл. 42 . (В сила от 21.11.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Вписването в регистър по чл. 41 става въз основа на овластително изявление в електронна форма чрез интернет страницата на регистъра или автоматизирано чрез програмен интерфейс.

    (2) Овластителното изявление съдържа следните реквизити:

    1. уникален идентификатор на юридическото лице, когато упълномощителят е юридическо лице;

    2. (нова – ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 1.03.2017 г.) уникален граждански идентификатор на упълномощителя или упълномощителите;

    3. (предишна т. 2, доп. – ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 1.03.2017 г.) уникален граждански идентификатор на пълномощника или пълномощниците, в случай че овластяването е валидно за двама или повече пълномощници, които могат да използват овластяването само заедно;

    4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 1.03.2017 г.) указване на услугите от административния регистър, от друг регистър на услуги, за които се извършва овластяване за представителство, или услугите, предоставяни от лицата по чл. 29, ал. 4 ЗЕИ ;

    5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 1.03.2017 г.) указване за всяка от посочените по т. 3 услуги на обема на представителната власт по номенклатура на възможната представителна власт за всяка услуга;

    6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 1.03.2017 г.) начална дата на представителството, когато упълномощителят желае представителството да възникне след определена дата;

    7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 1.03.2017 г.) крайна дата на овластяването, когато упълномощителят желае представителството да има действие до определена дата.

    (3) Овластителното изявление се извършва след идентифициране на упълномощителя по реда на ЗЕИ.

    (4) Овластителното изявление се подписва с електронния подпис на лицето, извършващо изявлението.

    (5) Всяко овластително изявление се вписва в регистъра по чл. 41, ал. 1 или 2 заедно с времето на подаване, удостоверено чрез електронен времеви печат по реда на глава ІІІ, раздел 6 от Регламент № (ЕС) 910/2014 .

    (6) При вписване на овластително изявление пълномощникът се известява, ако е посочил електронен адрес.

    Условия за овластително изявление от името на юридическо лице

    Чл. 43 . (В сила от 21.11.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Овластително изявление от името на юридическо лице може да се извърши само от законния му представител, вписан в регистрите на съответния първичен администратор на данни, създаващ уникалния идентификатор на юридическото лице.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 1.03.2017 г.) Пълномощникът има право да декларира несъгласие с овластяването.

    (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 1.03.2017 г.) Проверката на законната представителна власт на лицето, извършващо овластителното изявление спрямо юридическото лице, се извършва автоматизирано.

    Оттегляне и разширяване обема на представителната власт

    Чл. 44 . (В сила от 21.11.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Оттеглянето и разширяването на обема на представителната власт се заявяват като ново вписване по реда на овластяването, като на упълномощителя се дава възможност да отбележи за кои услуги и за какъв обем на представителната власт за тези услуги се извършва оттеглянето, съответно разширяването.

    (2) За оттегляне на представителна власт не се изисква електронен подпис.

    Услуги и номенклатура за представителна власт

    Чл. 45 . (В сила от 21.11.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Услугите, за които е възможно овластяване по чл. 41, ал. 1 , както и номенклатурите за представителна власт се извличат автоматизирано от административния регистър.

    (2) Когато за определена услуга от административния регистър не е налична номенклатура за представителна власт, тя се състои от следните възможности:

    1. заявяване на услугата;

    2. заявяване представянето на информация и документи;

    3. получаване на съобщения, свързани с електронната административна услуга;

    4. получаване на резултатите от услугата;

    5. обжалване на административния акт, резултат от услугата, или отказа от издаването на такъв;

    6. оттегляне на заявлението.

    (3) Услугите, за които е възможно овластяване чрез регистър по чл. 41, ал. 2 , както и номенклатурите на представителната власт се заявяват пред центъра за електронна идентификация от лицето по чл. 29, ал. 4 ЗЕИ .

    Корекция на грешки

    Чл. 46 . (В сила от 21.11.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) Грешки във вписани в регистър по чл. 41 обстоятелства, допуснати поради грешки в овластителното изявление, се поправят чрез подаване на ново изявление за промяна или оттегляне на представителната власт.

    Раздел III – Достъп до регистър на овластяванията. Извършване на справки

    Достъп до регистър на овластяванията

    Чл. 47 . (В сила от 21.11.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Регистрите по чл. 41 не са публични. Достъп до регистър имат само лицето, извършило овластителното изявление, овластеното лице и лицето, предоставящо услугата, за която се отнася овластяването.

    (2) Достъпът до регистър по чл. 41 се осъществява автоматизирано чрез програмни интерфейси или чрез интернет страницата на регистъра.

    (3) Лицата, предоставящи услугата, за които се отнася овластяването, се идентифицират пред регистъра, както следва:

    1. по реда на ЗЕИ – в случай на ръчен достъп от страна на длъжностно лице;

    2. по реда на Закона за електронното управление – при автоматизиран достъп.

    (4) Когато за предоставянето на услугата се изисква електронен подпис, при извършване на действие от страна на овластено лице лицето, предоставящо услугата, за която се отнася овластяването, трябва да провери дали данните от електронния подпис на извършващия действието съвпадат с предоставените данни за овластеното лице.

    Проверки и справки в регистър на овластяванията

    Чл. 48 . (В сила от 21.11.2017 г. – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Проверки и справки в регистър по чл. 41 могат да се извършват само от лицето, извършило овластителното изявление, от овластеното лице и от лицето, предоставящо услугата, за която се отнася овластяването.

    (2) Проверките и справките се извършват по идентификатор на услуга и/или:

    1. уникален граждански идентификатор на лицето, извършило овластителното изявление;

    2. уникален идентификатор на юридическото лице – упълномощител;

    3. (изм. – ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 1.03.2017 г.) уникален граждански идентификатор на едно или няколко упълномощени лица;

    4. номера, под който е вписано овластителното изявление в регистъра.

    (3) При проверка или справка освен данните за овластяването се предоставят имената и уникалните граждански идентификатори на лицата, участващи в него.

    (4) Проверки и справки могат да се извършват за определен период.

    ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

    § 1 . По смисъла на този правилник:

    1. " Уникален граждански идентификатор " е единният граждански номер на българските граждани или личният номер на чужденците.

    2. " Журнал на събитията " е електронна база данни, в която се записва информация за всички операции, извършени в дадена информационна система, по начин, който не позволява изтриване или подмяна.

    3. Transport Layer Security (TLS) и Hypertext Transfer Protocol Secure (HTTPS) са протоколи за сигурна комуникация, дефинирани от Работната група за интернет инженеринг (IETF).

    4. SAML и OpenID Connect са протоколи за обмен на информация за идентификация, дефинирани съответно от Организацията за развитие на стандартите за структурирана информация (OASIS) и Фондация OpenID (OIDF).

    5. Lightweight Directory Access Protocol (LDAP) е протокол за достъп до онлайн справочни услуги, дефиниран от Работната група за интернет инженеринг (IETF).

    6. X.500 е стандарт на Международния съюз по телекомуникации (ITU) за онлайн справочни услуги.

    7. X.509 е стандарт на Международния съюз по телекомуникации (ITU) за управление на удостоверения в инфраструктура на публичния ключ.

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 2 . (1) Министърът на вътрешните работи издава заповедите по чл. 4, ал. 3 , чл. 5, ал. 3 , чл. 14, ал. 3 , чл. 36, ал. 3, т. 1 и 2 , чл. 37, ал. 1 и чл. 39, ал. 3 в срок до 21 ноември 2016 г.

    (2) Министърът на вътрешните работи и ръководителите на дипломатическите и консулските представителства определят със заповед лицата съответно по чл. 13, ал. 4, т. 1 и по чл. 13, ал. 4, т. 3 в срок до 21 ноември 2016 г.

    § 3 . Този правилник влиза в сила от 21 ноември 2016 г. с изключение на:

    1. Членове 25 – 39 , които влизат в сила от 21 декември 2016 г.

    2. Членове 3 – 6 , 9 , 10 , 13 , чл. 14, ал. 1 , 2 и 4 – 8 , чл. 16 – 19 , чл. 20, ал. 1 – 3 , чл. 21 и 22 , които влизат в сила от 21 май 2017 г.

    3. Член 40 , който влиза в сила от 25 май 2018 г.

    4. Членове 41 – 48 , които влизат в сила от 21 ноември 2017 г.

  • ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за държавните помощи

    Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1 . С този правилник се определят редът и условията за прилагане на Закона за държавните помощи , наричан по-нататък "закона".

    Чл. 2 . (1) При определяне на целите и разработване на съдържанието, параметрите и механизмите за предоставяне и контрол на помощите по чл. 13, ал. 1 от закона администраторите на помощ оформят планираните мерки така, че да съдържат най-малко информация за:

    1. правното основание на мярката;

    2. описание на целите на мярката и обосновка за избора на режим по държавните помощи или минималните помощи;

    3. условията за кандидатстване, предоставяне и изпълнение по съответната мярка;

    4. допустимите и недопустимите дейности, разходи, получатели и партньори;

    5. начина и информационните източници, чрез които се контролира наличието и изпълнението на условията, имащи отношение към държавните помощи/минималните помощи;

    6. акта, с който се предоставя помощта;

    7. размера на помощта в стойностно и процентно изражение;

    8. източника на финансиране.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Разработването на съдържанието, параметрите и механизмите за предоставяне и контрол за помощите в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството се извършва от министъра на земеделието и храните съобразно отраслови правила за държавните помощи и актовете на Европейския съюз за съответните сектори.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните определя администратор на държавна помощ или на минимална помощ в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството в комплекта документи по схемата за помощ или чрез заповед. Когато помощта се предоставя чрез приемане или издаване на нормативен акт от компетентен орган, в него се определя и съответният администратор на помощ.

    Глава втора – РЕД, ФОРМА, СЪДЪРЖАНИЕ И НАЧИНИ ЗА ИЗГОТВЯНЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПЛАНОВЕ ЗА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО И НА ОЦЕНЪЧНИ ДОКЛАДИ

    Чл. 3 . (1) Оценка на въздействието на схеми за държавна помощ извън областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството се извършва за мерки:

    1. попадащи в обхвата на чл. 1, параграф 2, буква "а" от Регламент (ЕО) № 651/2014 на Комисията от 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (ОВ, L 187 от 2014 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) № 651 от 2014 г. ";

    2. предвиждащи предоставяне на държавни помощи, за които се изисква уведомление пред Европейската комисия, съобразно акт на Европейския съюз, въз основа на които е необходимо извършването на оценка;

    3. за които е поискано извършването на оценка от орган на Европейския съюз.

    (2) План за оценка на въздействие на схема за държавна помощ в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството се извършва за мярка:

    1. попадаща в обхвата на чл. 1, параграф 4, буква "а" от Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 2014 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията (ОВ, L 193 от 2014 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) № 702 от 2014 г. ";

    2. която е предмет на уведомление и подлежи на оценка, когато е предвидено изрично в акт на Европейската комисия или на друг орган на Европейския съюз.

    (3) План и доклад за оценка на въздействието по чл. 8, ал. 2, т. 2 и чл. 13, ал. 2 от закона се изготвят съобразно действащата Обща методика за оценка на държавната помощ, одобрена от Европейската комисия.

    (4) Отговорен за представянето на план и доклад за оценка и за извършване на оценката е администраторът на помощ.

    (5) Схемите за помощ по ал. 1, т. 1 се прилагат за срок до 6 месеца от датата на влизането им в сила. Срокът на прилагане може да бъде удължен, когато Европейската комисия одобри плана за оценка на схемата. В случай че Европейската комисия не одобри плана за оценка на схемите в срок 6 месеца от датата на влизането им в сила, администраторът на помощ преустановява действието на схемите по ал. 1, т. 1 до одобрението на плана или ги изменя.

    (6) За схеми за помощ по ал. 1, т. 2 към момента на съгласуване на уведомлението по чл. 22 или на намерението по чл. 27 от закона се представя и план за оценка.

    (7) Предоставянето на план и на доклад за оценка на въздействието пред Европейската комисия се извършва от администратора на помощ чрез министъра на финансите и Постоянното представителство на Република България в Европейския съюз. Планът за оценка се подава пред Европейската комисия чрез електронно уведомление.

    (8) Администраторът на помощ изготвя и предоставя на министъра на финансите уведомление за план за оценка по ал. 3 по електронен път във форма съгласно приложение I на Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 2004 г. за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за създаване на Европейската общност (ОВ, L 140 от 2004 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕО) № 794 от 2004 г. ".

    (9) Министърът на финансите осигурява прозрачност на плана и на доклада за оценка по ал. 3, като след съгласие на администратора на помощ публикува окончателните им варианти на специализираната интернет страница по чл. 22, т. 2 след одобрение от Европейската комисия.

    Глава трета – ФОРМА И НАЧИН ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ ПРЕД ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ НА УВЕДОМЛЕНИЯТА ЗА ДЪРЖАВНИ ПОМОЩИ

    Чл. 4 . (1) Уведомление по чл. 22 от закона относно намерение за предоставяне на държавна помощ се изготвя от администратора на помощ и се представя на министъра на финансите във формите съгласно Регламент (ЕО) № 794 от 2004 г.

    (2) Уведомлението по ал. 1 се изготвя в случаите на:

    1. предварително уведомяване (пренотификация) съгласно Кодекса на най-добри практики при провеждане на процедури на контрол на държавните помощи на Европейската комисия (ОВ, С 253 от 2018 г.);

    2. уведомяване в съответствие с член 108, параграф 3 от ДФЕС ;

    3. член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 794 от 2004 г. ;

    4. мярка, която не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС , с цел осигуряване на правна сигурност.

    (3) В случаите на ал. 2, т. 1 и 4 заедно с уведомлението администраторът на помощ изготвя и представя обосновка с информация и доказателства за неизпълнение на поне един критерий по чл. 107, параграф 1 от ДФЕС . Неизпълнението на критерий се аргументира най-малко с позоваване на действащото национално законодателство и съобразно Известие на Европейската комисия относно понятието за държавна помощ, посочено в чл. 107, параграф 1 от ДФЕС (ОВ, C 262 от 2016 г.) или в акт на Съда на Европейския съюз.

    (4) В случаите на ал. 2, т. 2 и 3 се изготвя и обосновка за съответствие с правото на Европейския съюз. Обосновката съдържа информация за изпълнение на критериите за съвместимост на помощта съобразно приложимия акт на Европейския съюз и принципите по чл. 5, ал. 1 от закона.

    (5) Обосновките по ал. 3 и 4 се изготвят в писмена форма в свободен текст.

    (6) Министърът на финансите съгласува предварително уведомленията във вида, в който подлежат на представяне пред Европейската комисия, в т.ч. с приложенията към тях. Съгласуването се извършва с писмено становище.

    (7) Представянето на уведомленията пред Европейската комисия се извършва по електронен път чрез Системата за електронно уведомяване за държавна помощ на Европейската комисия – State Aid Notification Interactive 2 (система "SANI 2"). Администраторът на помощта изпраща на министъра на финансите копие от информацията в системата "SANI 2" и по официален път.

    (8) Министърът на финансите управлява (администрира) работата със системата "SANI 2" на национално ниво.

    (9) Декларацията по чл. 23, ал. 2 от закона се изготвя по образец съгласно приложение № 1 и се подписва от лицето, представляващо администратора на помощ.

    (10) Уведомленията по чл. 8, ал. 2, т. 3 от закона се изпращат до Европейската комисия чрез системата "SANI 2".

    Глава четвърта – ИЗГОТВЯНЕ НА ОЦЕНКА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ДЪРЖАВНАТА ПОМОЩ С ПРАВИЛАТА ЗА ГРУПОВО ОСВОБОЖДАВАНЕ И ИНФОРМИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

    Чл. 5 . (1) Министърът на финансите изготвя оценка за съответствие на държавната помощ с правилата за групово освобождаване по чл. 28, ал. 1 от закона съобразно условията на Регламент (ЕС) № 651 от 2014 г.

    (2) Оценката по ал. 1 е писмена и в нея изрично се посочва дали е налице съответствие или несъответствие.

    (3) В случаите на несъответствие министърът на финансите предлага на администратора на помощ мерки за привеждане в съответствие. В тези случаи администраторите на помощ информират министъра на финансите и съгласуват отново намерението за предоставяне на съответната държавна помощ по чл. 27 от закона до получаването на положителна оценка.

    (4) При получаване на положителна оценка за съответствие от министъра на финансите администраторът на помощ предоставя обобщена информация за държавната помощ по ал. 1. Администраторът оформя обобщената информация по приложение II на Регламент (ЕС) № 651 от 2014 г. и я въвежда в системата "SANI 2".

    (5) Администраторът на помощ изпраща на министъра на финансите копие от обобщената информация по ал. 4 и по официален път.

    (6) Информирането на Европейската комисия за държавните помощи по чл. 29 от закона се извършва чрез системата "SANI 2".

    Чл. 6 . (1) При изготвяне на становища по чл. 4, ал. 6 и оценки по чл. 5, ал. 2 могат да се отчитат и приложимите методически разяснения и практика на Европейската комисия, публикувани в платформа за въпроси еState Аid WIKI, доколкото такива са налице към датата на изготвяне.

    (2) Министърът на финансите администрира (управлява) работата с платформата по ал. 1 на национално ниво, включително управлението на потребителския достъп, процедурите по създаване, актуализация и деактивиране на потребителските профили, процеса по публикуване и споделяне на информация и осъществяването на произтичащата от това комуникация със службите на Европейската комисия.

    Чл. 7 . (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните разработва държавните помощи по чл. 31 от закона съобразно условията на Регламент (ЕС) № 702 от 2014 г. и Регламент (ЕС) № 1388/2014 на Комисията от 2014 г. за обявяване на някои категории помощи – за предприятия, които произвеждат, преработват и предлагат на пазара продукти от риболов и аквакултури – за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ, L 369 от 2014 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) № 1388/2014 от 2014 г.".

    Глава пета – ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ И КОРЕСПОНДЕНЦИЯ С ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

    Чл. 8 . (1) За обмен на информация относно държавни помощи и минимални помощи между Министерството на финансите, Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз и службите на Европейската комисия с общи компетенции по държавни помощи се използва криптираната система за електронна поща.

    (2) Всяка кореспонденция по ал. 1 във връзка с конкретно уведомление за помощ, допълнителна информация, последваща кореспонденция, жалба, запитване или друг вид информация от службите на Европейската комисия се осъществява чрез криптираната система за електронна поща по ал. 1.

    (3) Министърът на финансите координира работата с криптираната система за електронна поща по ал. 1 на национално ниво.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) За държавните помощи по чл. 8 от закона обменът на информация по реда на чл. 46 от закона се осъществява между Министерството на земеделието и храните, Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз и службите на Европейската комисия с отраслови компетенции по държавни помощи, като се използва отделна криптирана система за електронна поща.

    Глава шеста – ПРЕДОСТАВЯНЕ НА МИНИМАЛНА ПОМОЩ И ПОМОЩИ, ОСВОБОДЕНИ ОТ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЗА УВЕДОМЯВАНЕ, ИЗВЪН ПРАВИЛАТА ЗА ГРУПОВО ОСВОБОЖДАВАНЕ

    Чл. 9 . (1) Предоставянето на минимални помощи по чл. 32, ал. 1 от закона се осъществява в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (OB, L 352 от 2013 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) № 1407/2013 от 2014 г.", или на Регламент (ЕС) № 360/2012 на Комисията относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към минималната помощ (de minimis) за предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес (OB, L 114 от 2012 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) № 360/2012 от 2012 г.".

    (2) Предоставянето на минимални помощи по чл. 32, ал. 2 и разработването на мерките по чл. 33 от закона се осъществява в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1408/2013 на Комисията от 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis в селскостопанския сектор (ОВ, L 352 от 2013 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) № 1408/2013 от 2013 г.", или на Регламент (ЕС) № 717/2014 на Комисията от 2014 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis в сектора на рибарството и аквакултурите (OВ, L 190 от 2014 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) № 717/2014 от 2014 г.".

    (3) Контролът за съответствие по чл. 32, ал. 3 от закона се осъществява посредством контролни механизми, които да гарантират спазването на всички условия по съответния регламент по ал. 1 или 2.

    (4) Администраторът на помощ информира министъра на финансите в срока по чл. 34, ал. 1 от закона , като въвежда електронни записи за отпуснатите от него минимални помощи в регистъра по чл. 52, ал. 2, т. 3 от закона .

    (5) Електронни записи по ал. 4, свързани с данъчни мерки, изискващи обработка на данъчни декларации, се въвеждат след обработка на съответната декларация.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните изразява становище по чл. 32, ал. 2 от закона за определяне дали минималната помощ е в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството.

    (7) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Информирането на министъра на земеделието и храните за минималните помощи по ал. 2 се извършва писмено в срока по чл. 34, ал. 1 от закона .

    (8) Администраторът на помощ е отговорен за пълнотата, верността и актуалността на предоставената информация по ал. 4 и 7.

    Чл. 10 . Предоставянето на помощи, освободени от задължението за уведомяване по чл. 32, ал. 1 от закона , извън мерки в обхвата на груповото освобождаване се осъществява съобразно:

    1. Решение на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (OB, L 7 от 2012 г.), или

    2. Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ, L 315 от 2007 г.), или

    3. друг акт на Съвета на Европейския съюз или на Европейската комисия, с който се урежда възможността да не се прилага задължението за уведомяване съгласно чл. 108, параграф 3 от ДФЕС .

    Чл. 11 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) За изпълнение на задълженията по чл. 35 от закона министърът на финансите, съответно министърът на земеделието и храните, събират и обработват информация от администраторите на помощ по искане на Европейската комисия.

    (2) Събирането на информацията по ал. 1 се осъществява на основание на искане към администраторите. В срок до 15 работни дни от получаването на искането или в друг срок, ако такъв бъде изрично определен, администраторите на помощ предоставят цялата информация, която е необходима, за да се прецени дали са спазени условията за предоставяне на помощта, включително на ниво отделен проект и отделен получател.

    Чл. 12 . Правилата за прилагане на условията за предоставяне и за контрол на помощта по чл. 36, ал. 1 от закона съдържат и информация за начина за проверка на наличието и изпълнението на приложимите критерии от актовете, оправдаващи съвместимостта, както и на информационните източници, въз основа на които се прави проверката.

    Чл. 13 . Механизмът и правилата за установяване на неправомерно получена минимална помощ и помощ, освободена от задължението за уведомяване по чл. 36, ал. 1 от закона , съдържа най-малко правила за установяване на основанието за неправомерност, идентификация на получателя на помощта, паричния еквивалент на неправомерно отпусната помощ, сума, подлежаща на възстановяване, включително дължимите лихви и датата на предоставяне.

    Чл. 14 . (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Администраторът на помощ уведомява министъра на финансите, съответно министъра на земеделието и храните, по чл. 37, ал. 3 от закона, като изпраща копие от акта и информация за предприетите действия по събиране на вземането.

    Глава седма – СЪДЪРЖАНИЕ И РЕД ЗА ВОДЕНЕ НА РЕГИСТЪР НА РЕШЕНИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА НЕПРАВОМЕРНА И НЕСЪВМЕСТИМА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ ИЛИ НА НЕПРАВИЛНО ИЗПОЛЗВАНА ПОМОЩ. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПОМОЩ

    Чл. 15 . Когато разноските за изготвяне на оценка по чл. 38, ал. 12 от закона са за сметка на лицата – получатели на помощ, те се събират по реда на Гражданския процесуален кодекс .

    Чл. 16 . (1) Установеното с акта по чл. 37, ал. 1 или с акта по чл. 38, ал. 3 от закона публично вземане подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването на акта по сметка, посочена от съответния администратор.

    (2) Влезлият в сила акт за установяване на публично вземане, което не е погасено в срока за доброволно изпълнение, подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

    Чл. 17 . При изпълнение на решение за възстановяване по глава шеста от закона се вземат предвид и сумите по публични вземания, свързани с вече извършени финансови корекции по чл. 70, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове . Сумата за възстановяване се намалява с извършените корекции, определени с влязъл в сила акт по чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове .

    Чл. 18 . (1) Регистърът по чл. 41, ал. 2 и чл. 52, ал. 2, т. 4 от закона съдържа информация за решенията на Европейската комисия с разпореждане за възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ, както и на решенията за възстановяване на неправилно използвана държавна помощ и на тяхното изпълнение.

    (2) Регистърът по ал. 1 е публичен и подпомага изпълнението на задълженията по чл. 44 от закона , като съществуващото вписване на задължението е основание за отказ за предоставяне на нова държавна помощ. Основание за отказ не е налице, когато задължението е възстановено изцяло заедно с дължимите лихви.

    (3) В регистъра по ал. 1 се отразяват номерът и датата на решението на Европейската комисия за възстановяване, получателите на помощ с тяхната идентификация, сумата на помощта за възстановяване, поотделно сумата на главницата, сумата на лихвата и приложимият лихвен процент за възстановяване, конкретни условия, посочени в решението на Европейската комисия, ако такива са налице, както и информация за изпълнението на решението.

    (4) Министърът на финансите изпраща решението за възстановяване на администратора на помощ за предприемане на действия по връчване и за изпълнение или за предприемане на действия по чл. 38 от закона .

    (5) Ежегодно и при пълно погасяване на задължението заедно с дължимите лихви администраторът на помощ уведомява Министерството на финансите за отбелязване на това обстоятелство в регистъра по ал. 1.

    Глава осма – УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ИЗГОТВЯНЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ГОДИШНИ И ТЕМАТИЧНИ ДОКЛАДИ ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ

    Чл. 19 . (1) Годишните доклади по чл. 48, ал. 1 от закона се предоставят в стандартния формат за докладване на съществуващи държавни помощи към Регламент (ЕО) № 794 от 2004 г.

    (2) По искане на Европейската комисия министърът на финансите може да изисква изготвяне и предоставяне на доклади и на допълнителна информация към тях и в различна форма.

    (3) В докладите по ал. 1 изрично се идентифицират мерките, по които:

    1. няма извършени плащания, като в този случай се докладват размерът на поетите задължения, размерът на договорираните средства и планираният бюджет;

    2. има текущи/висящи плащания, но по мерките не могат да бъдат предоставяни помощи;

    3. са приключили всички плащания;

    4. се извършват текущи плащания.

    (4) Администраторите на помощ извън помощите в земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството предоставят годишните си доклади на министъра на финансите на хартиен носител в сроковете по чл. 48, ал. 1 и 3 от закона.

    (5) Годишният доклад по чл. 48, ал. 5 от закона се изготвя от министъра на финансите за изпълнение на задължението по чл. 26 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 2015 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ, L 248 от 2015 г.).

    (6) Докладът по ал. 5 се представя на Европейската комисия в срока по чл. 48, ал. 5 от закона чрез Информационната система за докладване на Европейската комисия – State Aid Reporting Interactive (системата "SARI").

    (7) Министърът на финансите администрира и координира работата със системата по ал. 6 на национално ниво.

    (8) При поискване от страна на Европейската комисия, включително чрез контролни електронни съобщения в системата по ал. 6, министърът на финансите може да изисква допълнителна информация от администратора на съответната мярка за помощ.

    (9) Информация по ал. 8 може да се изисква от министъра на финансите или от оправомощени от него лица по електронен път чрез лицата за контакт от мрежата по държавните помощи или конкретно лице за контакт, определено от съответния администратор. Отговорите се предоставят на български и на английски език в срока, определен от министъра на финансите.

    Чл. 20 . (1) Тематични доклади по чл. 7, ал. 2, т. 9 от закона се изготвят:

    1. за предоставени компенсации за извършване на услуги от общ икономически интерес;

    2. за държавни помощи в отрасъл транспорт;

    3. по искане на Европейската комисия.

    (2) За изготвяне на докладите по ал. 1 министърът на финансите събира и обработва информация от администраторите на помощ и от публичните органи.

    (3) Формата и сроковете за представяне на информацията по ал. 1 се определят от Европейската комисия. Когато Европейската комисия не е определила форма или срок, те се определят от министъра на финансите.

    (4) Министърът на финансите изготвя докладите по ал. 1 на български език.

    Чл. 21 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните представя годишния доклад по чл. 48, ал. 6 от закона с изключение на помощите за рибарството на Европейската комисия чрез информационната система по чл. 19, ал. 6 .

    (2) Докладът по чл. 48, ал. 6 от закона за помощите в рибарството се представя на Европейската комисия чрез Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз.

    (3) В доклада по ал. 2 се включват и минималните помощи в сектора.

    Глава девета – ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА ЗА НАБЛЮДЕНИЕ И КООРДИНАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ

    Чл. 22 . За целите на информационната система за наблюдение и координация на държавните помощи в съответствие с чл. 51 от закона министърът на финансите:

    1. сформира експертна група за контакт и обмен на информация по държавните помощи; групата обхваща служители в администраторите на помощ, в управляващи органи и програмни оператори, в публичноправни организации и в публични предприятия, които работят по въпроси, свързани с държавните помощи;

    2. създава и администрира специализирана интернет страница – https://stateaid.minfin.bg/, която съдържа актуална информация по държавните и минималните помощи, нормативни актове, методически документи, указания, ръководства и разяснения, връзки към бази данни, електронни страници и др.;

    3. създава и администрира регистър на минималните помощи по чл. 52, ал. 2, т. 3 от закона ;

    4. публикува стандартизирани формуляри – образци на документи, разработени от Европейската комисия или от министъра на финансите, в областта на държавните помощи за подпомагане на администраторите и на получателите на държавни и минимални помощи;

    5. създава и администрира регистър на решенията за възстановяване на неправомерна и несъвместима помощ, на неправилно използвана помощ, както и на тяхното изпълнение.

    Чл. 23 . При промени в поименния състав на групата по чл. 22, т. 1 администраторите уведомяват министъра на финансите в 7-дневен срок от настъпване на промяната.

    Глава десета – АРХИВИ И РЕГИСТРИ

    Чл. 24 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) За целите на чл. 52 от закона министърът на финансите, съответно министърът на земеделието и храните, поддържат:

    1. архиви по чл. 52, ал. 2, т. 1 и 2 от закона;

    2. регистри по чл. 52, ал. 2, т. 3 от закона.

    (2) Регистърът по чл. 52, ал. 2, т. 4 от закона се поддържа само от министъра на финансите.

    (3) Формата на архивиране, реквизитите на регистрите по ал. 1 и правилата за работа с тях се определят със заповед на съответния министър по ал. 1.

    (4) За всяка мярка за помощ, за която се изисква уведомяване на Европейската комисия или която попада в обхвата на общ регламент за групово освобождаване , се създава досие, което съдържа най-малко:

    1. информация за съгласуването;

    2. служебния индекс, предоставен от Европейската комисия;

    3. копие от уведомлението по чл. 4, ал. 1 или обобщената информация по чл. 5, ал. 4 ;

    4. допълнителна информация, обменена с Европейската комисия и с администратора на помощта;

    5. решението на Европейската комисия, когато е приложимо;

    6. информация дали мярката е в процедура по наблюдение и проверка от Европейската комисия;

    7. информация и/или документи, свързани с други специфични изисквания, включително за отделно докладване.

    (5) Досиетата по ал. 4 се съхраняват за срок 10 календарни години съобразно разпоредбите в конкретните актове на ЕС.

    (6) Регистърът по чл. 52, ал. 2, т. 3 от закона е публичен и се поддържа от министъра на финансите. Регистърът е достъпен на електронен адрес: https://minimis.minfin.bg п од формата на интернет базирана система, в която се въвежда, съхранява и предоставя за справки информация за предоставените и получени минимални помощи съгласно Регламент (ЕС) № 1407/2013 от 2014 г. и Регламент (ЕС) № 360/2012 г. от 2012 г.

    (7) Регистърът по чл. 18 се поддържа от министъра на финансите и е достъпен на електронен адрес: https://stateaid.minfin.bg.

    Чл. 25 . На интернет страницата на Държавен фонд "Земеделие" се поддържа електронен регистър за предоставените минимални помощи в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството.

    Глава единадесета – ОСИГУРЯВАНЕ НА ПРОЗРАЧНОСТ НА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ

    Чл. 26 . (1) Информацията по чл. 52, ал. 3 от Закона за държавните помощи извън областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството се обявява от администраторите на помощ чрез директно въвеждане на записи в Модула на Европейската комисия за осигуряване на прозрачност на държавните помощи – State Aid Transparency Award Module, наричан по-нататък "Модула". На въвеждане в Модула подлежи информация за помощите, за които в действащи актове на Европейския съюз в областта на държавните помощи са заложени изисквания за прозрачност.

    (2) Модулът по ал. 1 е интернет базирана информационна система, която се администрира от Европейската комисия и се използва за осигуряване на прозрачност на държавните помощи в съответствие с изискванията на Европейската комисия към държавите членки.

    (3) Модулът по ал. 1 е достъпен в две части:

    1. потребителска част, достъпна на адрес: https://webgate.ec.europa.eu/competition/transparency/, предназначена за администраторите на помощ;

    2. публична част за справки за получени държавни помощи, достъпна на адрес: https://webgate.ec.europa.eu/competition/transparency/public/search/home.

    (4) Информацията, която администраторите на помощ предоставят, е чрез въвеждане на данни в потребителската част на системата за предоставените от тях държавни помощи.

    (5) Информацията по ал. 4 се въвежда от администраторите на помощ в срок до 6 месеца от датата на предоставяне на помощта, а за помощите под формата на данъчни мерки – в срок до една година от датата, до която се изисква съответната данъчната декларация.

    (6) В случай на установяване на неправомерна помощ администраторите на помощ въвеждат информацията по ал. 4 в срок до 6 месеца считано от датата на решението на Европейската комисия.

    (7) След въвеждане на информацията по ал. 4 в потребителската част на Модула по ал. 1 тя автоматично се пренася в публичната част на Модула.

    (8) За изпълнение на функциите си по чл. 7, ал. 2, т. 8 от закона министърът на финансите получава достъп до потребителската част на Модула съгласно реда, предвиден в Потребителското ръководство на Европейската комисия за работа с Модула за прозрачност.

    (9) За изпълнение на задълженията си по чл. 52, ал. 3 от закона администраторите на помощ получават достъп до потребителската част на Модула и въвеждат в него информацията по ал. 4.

    (10) Администраторите на помощ изискват декларация за съгласие за обработване и публикуване на лични данни от получатели на държавна помощ, които са физически лица – предприятия по смисъла на чл. 20, ал. 2 от закона .

    Чл. 27 . (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) В изпълнение на правомощията си по чл. 8 от закона министърът на земеделието и храните осигурява прозрачност за държавните помощи чрез:

    1. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) публикуване на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните на информация за одобрените от Европейската комисия държавни помощи в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството;

    2. публикуване на интернет страницата на Държавен фонд "Земеделие" на информация по чл. 9, параграф 2, буква "в" и параграф 3 или по чл. 10 от Регламент (ЕС) № 702/2014 г. от 2014 г., чл. 9, параграф 1, буква "в" и параграф 3 от Регламент (ЕС) 1388/2014 от 2014 г., т. 128, буква "в" и т. 129 от Насоките на Европейския съюз за държавната помощ в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за периода 2014 – 2020 г. (ОВ, С, 204 от 2014 г.), т. 69, буква "в" и т. 70 от Съобщение на Комисията – Насоки за преглед на държавната помощ за рибарството и аквакултурите (ОB, С 217 от 2015 г.).

    Глава дванадесета – СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ ЗА МЕРКИ ЗА ДЪРЖАВНА И МИНИМАЛНА ПОМОЩ В ОБЛАСТТА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, РАЗВИТИЕТО НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ, ГОРСКОТО И ЛОВНОТО СТОПАНСТВО И РИБАРСТВОТО

    Чл. 28 . (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Разработването на съдържанието, параметрите и механизмите за предоставяне и контрол за държавните помощи и минималните помощи в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството се извършва от министъра на земеделието и храните съобразно отрасловите правила за държавните помощи и актовете на Европейския съюз за съответните сектори.

    Чл. 29 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните определя администратор на държавна помощ или на минимална помощ в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството в комплекта документи по схемата за помощ или чрез заповед.

    (2) Когато помощ по ал. 1 се предоставя чрез приемане или издаване на нормативен акт, в него се определя и администратор на помощ.

    Чл. 30 . Указанията за прилагане на схеми за помощ по чл. 28 и годишният им бюджет се утвърждават с решение на управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" освен в случаите, когато в закон или в акт на Министерския съвет е предвидено друго.

    Чл. 31 . (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните определя процедура за осъществяване на контрол по прилагането на мерки за помощ по чл. 29 , както и координация с други администратори на помощ за помощите по чл. 8 от закона .

    ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 1 . (1) Приложимите правила за оценка на съвместимостта на държавните помощи с общия пазар по смисъла на чл. 107 от ДФЕС , която се извършва от Европейската комисия на базата на подадените уведомления за държавна помощ по чл. 21 от закона , са посочени в приложение № 2 .

    (2) Правилата по ал. 1 се прилагат и при оценката за съвместимостта на държавните помощи, предоставяни за сметка на финансови средства от фондовете и финансови инструменти на Европейския съюз, Инструмента "Шенген", международни финансови институции, донорски програми и други такива, като предоставените по този ред средства се считат за държавни или общински, ако национален публичен орган или публичноправна организация разполага с правото на собствена преценка по отношение на използването или подбора на получатели.

    § 2 . Министърът на финансите публикува на интернет страницата на Министерството на финансите превод на български език на основните действащи актове на Европейския съюз в областта на държавните помощи и минималните помощи с изключение на актовете в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството.

    § 3 . (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните публикува на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните превод на български език на основните действащи актове на Европейския съюз в областта на държавните помощи и минималните помощи в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството.

    ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

    ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 10 на Министерския съвет от 25 януари 2024 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.)

    § 4 . Правилникът се приема на основание § 4, ал. 1, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавните помощи .

    § 67. В Правилника за прилагане на Закона за държавните помощи, приет с Постановление № 183 на Министерския съвет от 2018 г. (ДВ, бр. 72 от 2018 г.), навсякъде думите "Министерството на земеделието, храните и горите", "Министърът на земеделието, храните и горите" и "министъра на земеделието, храните и горите" се заменят съответно с "Министерството на земеделието и храните", "Министърът на земеделието и храните" и "министъра на земеделието и храните".

  • ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за движението по пътищата

    Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1. Този правилник урежда прилагането на Закона за движението по пътищата .

    Чл. 2. Участник в движението е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.

    Чл. 3. Участниците в движението са длъжни:

    1. да спазват правилата за движение;

    2. да пазят живота и здравето на хората;

    3. да не създават опасности или пречки за движението;

    4. да не причиняват имуществени щети;

    5. да не изхвърлят и да не оставят на пътя предмети или вещества, които застрашават другите участници в пътното движение, а когато не са успели да изпълнят това – да вземат необходимите мерки за отстраняването им или за предупреждаване на останалите участници в движението.

    Чл. 4. Движещото се по пътя пътно превозно средство трябва да има водач, да бъде технически изправно и регистрирано по съответния ред.

    Чл. 5. Водачът на моторно превозно средство трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията на моторното превозно средство, което управлява.

    Чл. 6. (1) Юридическите и физическите лица, които стопанисват пътя, са длъжни:

    1. да ползват за оборудване на пътищата пътни принадлежности, отговарящи на съответните изисквания на стандартизационните документи;

    2. да поставят или да променят принадлежностите по т. 1 само по проект, утвърден от компетентните органи;

    3. да поддържат организацията на движението така, както е определена и съгласувана от компетентните органи;

    4. да вземат своевременно мерки за отстраняване на препятствията по пътя и за осигуряване на условия за безопасно движение.

    (2) Пътни знаци, пътни светофари и други пътни принадлежности, чието поставяне е било наложено поради временна промяна на пътните условия или въвеждане на временни ограничения или забрани, трябва да бъдат демонтирани от съответните органи веднага след като отпадне необходимостта от тях.

    Чл. 7. (1) Върху пътните знаци, пътните светофари и другите средства за сигнализиране, както и върху конструкциите за закрепването им, е забранено поставянето на каквито и да е предмети или устройства, нямащи отношение към тях и към целта, за която се използват.

    (2) Плакати, агитационни материали, светещи тела, както и други средства за привличане на вниманието се поставят само на местата, определени от стопаните на пътя, съгласувано с органите на Министерството на вътрешните работи. Тези материали трябва:

    1. да не наподобяват на пътни знаци или други средства за регулиране на движението;

    2. да не намаляват видимостта или ефективността на пътните знаци и другите средства за регулиране на движението;

    3. да не заслепяват участниците в движението.

    Чл. 8. Пътните знаци, пътните светофари, пътната маркировка, допълнителните и други средства за сигнализиране трябва да отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи.

    Глава втора – ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПЪТНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

    Чл. 9. Разрешава се движението на пътно превозно средство по пътищата, ако то отговаря на определените от производителя изисквания за експлоатация, на този правилник и на наредбите по чл. 8, ал. 3 и чл. 36, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.

    Чл. 10. (1) Моторно превозно средство или тегленото от него ремарке е технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности:

    1. по основната спирачна уредба:

    а) не се осигурява равномерно спиране на всички колела, както и необходимите спирачни усилия за всяко колело;

    б) има лошо закрепени възли или части;

    в) има триене на тръбопроводи и гумени съединения в други конструктивни елементи на превозното средство;

    г) има изтичане на спирачна течност или на въздух;

    д) ефективността на работа на колесните спирачни механизми не съответства на нормативните изисквания;

    е) ремаркетата, които нямат работна спирачка, са без допълнителна връзка или тя е неизправна;

    ж) има износени спирачни накладки;

    2. по хидравличната спирачна уредба, освен посочените в т. 1 неизправности:

    а) свободният ход на педала е различен от предписаните нормативни стойности;

    б) нивото на спирачната течност в резервоара е под нормата;

    в) не работи вакуумният усилвател;

    г) има неизправности по главния спирачен цилиндър, по някой от колесните спирачни цилиндри, по тръбопроводите или по техните връзки;

    д) неизправен е регулаторът за налягането на отделните колесни спирачни механизми;

    3. по пневматичната спирачна уредба, освен посочените в т. 1 неизправности:

    а) компресорът не осигурява необходимото налягане на въздуха за захранване на уредбата;

    б) неизправно е устройството за отнемане на влагата в сгъстения въздух;

    в) има неизправен, нерегулиран или изолиран: четирипътен кран; регулатор на налягането; главен спирачен кран; кран за регулиране на спирачното усилие на състава от пътни превозни средства в зависимост от натоварването или кран "влекач-ремарке";

    г) има неизправни, нерегулирани или изолирани колесни спирачни механизми;

    д) връзката за подаване на въздух между влекача и ремаркето не отговаря на съответните изисквания на стандартизационните документи;

    е) има недопустимо износване на шарнирите и на тресчотките на колесните спирачни механизми;

    ж) ходът на ексцентрика на някой от колесните спирачни механизми не съответства на предписаните нормативни стойности;

    з) има неизправни или изолирани блокиращи цилиндри;

    4. по спирачната уредба за паркиране – ефективността на работа на спирачната уредба не съответства на предписаните нормативни стойности;

    5. по кормилната уредба:

    а) хлабината на кормилния механизъм не съответства на предписаните нормативни стойности;

    б) усилията при въртене на кормилното колело не съответстват на предписаните нормативни стойности;

    в) има незакрепени, неосигурени против саморазвиване или повредени възли и части;

    г) неизправен е пневмо- или хидроусилвателят;

    д) има възли или части, ремонтирани чрез заваряване, нагряване или запояване;

    е) стойностите на монтажните ъгли на управляемите колела не съответстват на предписаните норми;

    6. по рамата, кабината, каросерията и допълнителното оборудване:

    а) има повреди или деформации по рамата, кабината или каросерията, които могат да окажат влияние на безопасността на движението на моторното превозно средство;

    б) има неизправни брави или фиксатори на ключалките на вратите, а на товарните автомобили – неизправни ключалки на капаците;

    в) има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи;

    г) има неизправности по механизмите за управление;

    д) за автомобилите, за които са предвидени, липсват или са повредени обезопасителните колани или елементи за тяхното закрепване;

    е) липсват или са повредени предписаните огледала за виждане назад;

    ж) не работят стъклочистачките;

    з) не работи стъклоумивателното устройство;

    и) на моторните превозни средства, които извършват обществен превоз, е неизправен или непломбиран километропоказателят или тахографът;

    к) неизправен е скоростомерът;

    л) неизправно е устройството за звуков сигнал;

    м) неизправно е теглително-прикачното устройство на автомобила или ремаркето или опорно-прикачното устройство на влекача или полуремаркето;

    н) повредени са престилките на задните калници на товарните автомобили, автобусите, тролейбусите и ремаркетата;

    о) повредени или нечетливи са табелите с регистрационния номер;

    п) няма пожарогасител или е неизправен;

    р) няма аптечка;

    с) няма светлоотразителен триъгълник или е неизправен;

    т) няма необходимите опознавателни знаци;

    7. по силовото предаване:

    а) не е изправен съединителят;

    б) има включващи се трудно или самоизключващи се предавки;

    в) повреден е карданният вал или полуваловете;

    г) повредено е главното предаване или диференциалът;

    8. по окачването – има повреден ресор, амортисьор или някой от елементите на пневматичното окачване;

    9. по колелата и гумите:

    а) гумата не съответства по размер, налягане, допустимо натоварване и скорост на марката и модела на моторното превозно средство;

    б) гумата има разкъсвания;

    в) джантата е повредена или деформирана, липсва или е повреден елемент за закрепване на джантата към главината на колелото;

    г) дълбочината на протекторния рисунък на гумите на автомобилите и на мотоциклетите е по-малка от 1,6 мм;

    д) има вулканизирани или регенерирани предни гуми;

    е) не са балансирани колелата на лекия автомобил;

    10. по двигателя:

    а) съдържанието на вредни вещества в отработилите газове, а при дизеловите двигатели и степента на димност, не съответстват на предписаните нормативни стойности;

    б) нивото на шума не съответства на предписаните нормативни стойности;

    в) има изтичане на гориво;

    г) радиосмущенията не съответстват на предписаните нормативни стойности;

    11. по електрическата уредба има повредени проводници или предпазителите не отговарят на нормативните изисквания;

    12. по осветителната уредба:

    а) изменени са броят, типът, цветът и разположението на предписаните светлини, с изключение на светлините за мъгла;

    б) светлините не са регулирани;

    в) не светят дългите, късите, габаритните светлини или стоп-светлините;

    г) пътепоказателите не работят;

    д) липсват предвидените светлоотразители;

    е) недостатъчно осветена е задната табела с регистрационния номер.

    (2) Моторно превозно средство за обществен превоз на пътници е технически неизправно, когато освен посочените в ал. 1 има и някоя от следните повреди или неизправности:

    1. неизправни са управлението или механизмите за автоматично отваряне и затваряне на вратите;

    2. неизправни са седалките, липсват или са повредени елементи за закрепването им;

    3. повредени са подът или стъпалата на каросерията;

    4. неизправни са отоплението или вентилацията или се отделят вредни газове в салона;

    5. неизправна е системата за аварийно напускане или не е оборудвана в съответствие с изискванията на производителя.

    Чл. 11. (1) (Попр. – ДВ, бр. 72 от 1996 г.) При възникване по време на движение на някоя от техническите неизправности, посочени в чл. 10, ал. 1, т. 1, букви "г" и "д", т. 2, буква "г" , т. 3, букви "а" и "в", т. 5, буква "в", т. 6, буква "е", буква "ж" – по време на дъжд или снеговалеж, и буква "м", т. 7, букви "а", "в" и "г", т. 9, буква "в", т. 10, буква "в" и т. 12, буква "в" през нощта и при намалена видимост, водачът е длъжен да спре моторното превозно средство или ремаркето до отстраняване на неизправността.

    (2) В останалите случаи на възникване на техническа неизправност по време на движение, когато отстраняването на неизправността на място е невъзможно, на водача се разрешава да придвижи на собствен ход моторното превозно средство или да тегли ремаркето до гараж или сервиз. В този случай придвижването може да се осъществи само ако водачът е осигурил необходимата безопасност на движението.

    Чл. 12. Моторното превозно средство не трябва да има отвътре или отвън каквито и да е предмети, които намаляват видимостта или отвличат вниманието на водача, както и предмети с остри изпъкнали ръбове или части, които представляват опасност за водача, пътниците или другите участници в движението.

    Чл. 13. Забранено е поставянето на пердета на стъклата на предните врати и на задното стъкло. Допуска се поставяне на пердета на стъклата на задните врати само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила.

    Чл. 14. За да участва в движението по пътищата всеки велосипед трябва да има изправни:

    1. спирачки;

    2. звънец и да няма друг звуков сигнал;

    3. устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад; допуска се поставянето на устройство за излъчване на червена светлина отзад;

    4. бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата.

    Чл. 15. За да участва в движението по пътищата, всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а през нощта – отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Светлоотразителите се разполагат симетрично от двете страни на превозното средство.

    Чл. 16. За да участва в движението по пътищата, всяка ръчна количка, теглена или бутана, при движение през нощта и при намалена видимост трябва да има най-малко една бяла или жълта добре различима светлина отпред и най-малко една червена светлина отзад. Източникът на тези светлини може да е един, който да бъде разположен от лявата страна на количката. Светлините не са задължителни за ръчни колички с широчина, по-малка от 1 м.

    Чл. 17. Всяко намиращо се на платното за движение пътно превозно средство или състав от пътни превозни средства, към които не са приложими изброените изисквания, през нощта трябва да има най-малко две бели или жълти, добре различими светлини отпред и две червени светлини отзад.

    Чл. 18. (1) За обозначаване на пътни превозни средства се използват следните опознавателни знаци:

    1. Синя или червена пробляскваща светлина обозначава моторно превозно средство със специален режим на движение.

    2. Жълта мигаща или пробляскваща светлина – обозначава моторно превозно средство, което поради специфичния си режим на движение представлява препятствие или опасност за движението по пътя.

    3. " Състав от пътни превозни средства " – състои се от три тела, излъчващи оранжева светлина и разположени над предната част на кабината на теглещото моторно превозно средство.

    4. "Република България" – знакът има формата на елипса, бял цвят, черна крайна ивица и черни букви. Поставя се на задната вертикална част до табелата с регистрационния номер на регистрираните в Република България пътни превозни средства, които напускат нейната територия.

    5. "Деца" – знакът има формата на квадрат с оранжев цвят и с черна крайна ивица, върху който с черен цвят е изобразен символът от пътен знак А19. Поставя се отпред и отзад на моторните превозни средства, които превозват организирани групи от деца.

    6. "Глух или глухоням водач" – знакът има формата на кръг, с жълт цвят, черна крайна ивица и черен символ. Поставя се в долния десен ъгъл на предното стъкло и в долния ляв ъгъл на задното стъкло на моторно превозно средство, управлявано от глух или глухоням водач.

    7. "Инвалид" – знакът има формата и изображението на пътен знак Д21. Поставя се на челната страница на картата, която се издава на инвалиди за ползване на улеснения при движение с моторни превозни средства, когато те са водачи или пътници. Картата се поставя в долния десен ъгъл на предното стъкло на превозното средство и се сваля, когато то не обслужва притежателя на документа.

    8. "Такси" – знакът има формата на пресечена пирамида с бял цвят, вътрешно осветление и изписан двустранно надпис с черен цвят. Надписът може да бъде повторен с латински букви – "Taxi". Поставя се перпендикулярно на надлъжната ос, върху покрива на моторното превозно средство, извършващо таксиметров превоз.

    9. "Учебен автомобил" – знакът представлява табела с формата на правоъгълник със син цвят и бяла буква "У". Поставя се на предната и задната вертикална част на моторното превозно средство, което се движи с учебна цел. На леките автомобили може да се поставя върху покрива, но трябва да бъде изписан двустранно. Знакът се използва за обозначаване и на другите превозни средства, които се движат с учебна цел.

    10. "Извънгабаритно пътно превозно средство" – знакът представлява табела с формата на правоъгълник, върху която са нанесени успоредни и наклонени червени и бели светлоотразителни ленти и надпис "Извънгабаритен" с черен цвят. Поставя се отпред и отзад на пътно превозно средство, което е извънгабаритно или превозва извънгабаритен товар, както и на съпровождащия го автомобил.

    11. "Опасен товар" – знакът представлява табела с формата на правоъгълник със светлоотразително покритие с оранжев цвят, върху което с цифри с черен цвят се изписва идентификационният код за степента на опасност на товара, а под него – идентификационният код за вида на опасния товар. Поставя се отпред вляво над бронята и отзад в лявата страна на превозните средства, превозващи опасни товари.

    12. "Товарен автомобил или трактор с максимално допустима маса над 3,5 т и дължина над 7,00 м" – знакът представлява една (А) или комбинация от две (Б или В) или четири (Г) правоъгълни табели, върху които са нанесени успоредни и наклонени червени флуоресциращи и жълти светлоотразителни ленти. Поставя се отзад на превозното средство. Броят и начинът на поставяне на табелите се определят в зависимост от конфигурацията и габаритните размери на превозното средство.

    13. (Попр. – ДВ, бр. 72 от 1996 г.) "Ремарке или полуремарке" – знакът представлява една (А) или комбинация от две (Б или В) или четири (Г) правоъгълни светлоотразителни табели с жълт цвят и червена флуоресцираща крайна ивица. Поставя се отзад на превозното средство. Броят и начинът на поставяне на табелите се определят в зависимост от конфигурацията и габаритните размери на превозното средство.

    14. "Бавнодвижещо се моторно превозно средство" – знакът представлява табела с форма на равностранен триъгълник със скосени върхове и светлоотразително покритие в червен цвят и вписан в него червен флуоресциращ триъгълник. Поставя се отзад на бавнодвижещите се моторни превозни средства, както и на прикачените към тях ремаркета.

    15. "Военна колона" – знакът има формата на правоъгълник с бял цвят, надпис "Военна колона" с червен цвят и изображението на пътен знак А39. Поставя се отпред на първото и отзад на последното превозно средство от колоната.

    16. (Нова – ДВ, бр. 32 от 2006 г.) "Моторно превозно средство с монтирана автомобилна газова уредба" – знакът има формата на равностранен триъгълник със светлоотразителни жълт цвят и червена крайна ивица с вписани в него надпис с латински букви "GAS" и знак "Внимание". Поставя се на задното стъкло от вътрешната страна в горния ляв ъгъл или на подходящо място на челното стъкло, ако МПС няма задно стъкло.

    (2) Опознавателните знаци трябва да отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи.

    (3) Конкретното място на поставяне върху пътните превозни средства, размерите на опознавателните знаци и техническите изисквания към тях се определят от министъра на вътрешните работи съгласувано със заинтересуваните ведомства.

    (4) С разрешение на министъра на вътрешните работи на моторните превозни средства може да се поставят и други табели, надписи и емблеми, различни от посочените в ал. 1.

    Глава трета – СВИДЕТЕЛСТВО ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО И ТАБЕЛИ С РЕГИСТРАЦИОННИ НОМЕРА

    Чл. 19. (1) На всяко регистрирано моторно превозно средство се издава свидетелство за регистрация с безсрочна или с временна валидност по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи. Свидетелството за регистрация с временна валидност е различно по цвят от свидетелството с безсрочна валидност.

    (2) На първата страница на свидетелството се изписва опознавателният знак "Република България ".

    (3) Наименованието на свидетелството "Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство" се повтаря на френски език "Certificat d'immatriculation".

    (4) Свидетелството съдържа следните данни, някои от които са означени с латински букви:

    1. регистрационен номер (А);

    2. дата на първоначална регистрация на моторното превозно средство (В);

    3. име, презиме и фамилия, единен граждански номер и адрес на собственика на моторното превозно средство (С);

    4. фабрична марка и модел (D);

    5. вид на моторното превозно средство;

    6. номер на рамата/купето (Е);

    7. номер на двигателя;

    8. максимално допустима маса (F);

    9. маса без товар (G);

    10. товароносимост, брой места;

    11. цвят (цветове);

    12. срок на валидност на свидетелството (Н);

    13. дата на издаването на свидетелството;

    14. подпис на представител на организацията, издала свидетелството, и печат;

    15. номер на свидетелството.

    (5) Данните за собственика на моторното превозно средство, фабричната марка и моделът на моторното превозно средство се повтарят с латински букви.

    Чл. 20. (1) На регистрираните моторни превозни средства, с изключение на мотоциклетите и мотопедите, отпред и отзад се поставят табели с регистрационни номера.

    (2) На мотоциклетите и мотопедите, както и на ремаркетата табела с регистрационен номер се поставя само отзад.

    (3) Табелата с регистрационния номер е с бял цвят, върху който с черни букви и цифри са изписани кодът на региона, където е регистрирано моторното превозно средство, серията и поредният номер.

    (4) Табелата с регистрационния номер отговаря на съответните изисквания на стандартизационните документи.

    Глава четвърта – КАТЕГОРИИ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

    Чл. 21. Моторните превозни средства се делят на следните категории, означени с латински букви:

    1. категория А – мотоциклети;

    2. категория М – мотопеди;

    3. категория В – автомобили, чиято максимално допустима маса не надвишава 3 500 кг и броят на местата за сядане, без мястото на водача, не превишава 8; към тях може да се прикачва ремарке с максимално допустима маса не повече от 750 кг; максимално допустимата маса на ремаркето не може да надвишава масата без товар на теглещото превозно средство;

    4. категория С – товарни автомобили, чиято максимално допустима маса надвишава 3 500 кг; към тях може да се прикачва ремарке с максимално допустима маса не повече от 750 кг;

    5. категория D – автомобили, с изключение на тролейбусите, предназначени за превоз на пътници с над осем места за сядане, без мястото на водача; към тях може да се прикачва ремарке с максимална допустима маса не повече от 750 кг; към тази категория се отнасят и съчленените автобуси. Прикачването на ремарке към тях е забранено;

    6. категория В + Е – състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория В и ремарке, когато:

    а) максимално допустимата маса на ремаркето надвишава 750 кг;

    б) максимално допустимата маса на ремаркето надвишава масата без товар на теглещото превозно средство;

    7. категория С + Е – състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория С и ремарке с максимално допустима маса над 750 кг;

    8. категория D + Е – състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория D и ремарке с максимално допустима маса над 750 кг;

    9. категория Т – колесни трактори и тролейбуси; към тази категория се отнасят и трамваите.

    Глава пета – СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

    Чл. 22. На лице, което успешно е положило изпит за получаване на право за управление на моторно превозно средство, се издава свидетелство, валидно за съответната категория, по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи.

    Чл. 23. (1) Заглавието на свидетелството "Свидетелство за управление на МПС" се повтаря на френски език – "Permis de conduire".

    (2) Свидетелството съдържа опознавателния знак "Република България" и данни в следната последователност:

    1. фамилия;

    2. име и презиме;

    3. дата на раждане, единен граждански номер;

    4. местоживеене;

    5. организация, издала свидетелството;

    6. дата и място на издаване на свидетелството;

    7. срок на валидност на свидетелството;

    8. номер на свидетелството;

    9. подпис на представител на организацията, издала свидетелството, и печат;

    10. подпис на водача;

    11. категорията или категориите моторни превозни средства, за които е валидно свидетелството.

    (3) На свидетелството се поставят снимка на водача и печат на организацията, издала свидетелството.

    (4) Данните, съдържащи се в т. 1, 2, 4, 5 и 6 от свидетелството, се повтарят с латински букви.

    Чл. 24. Свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България, ако тази държава е договаряща страна по Конвенцията за пътното движение (Виена, 1968 г.) и при условие, че свидетелството отговаря на изискванията към свидетелствата, определени от конвенцията, или е придружено от легализиран превод.

    Чл. 25. (1) Международното свидетелство за управление на моторно превозно средство по образец, показан в приложението, е валидно на територията на Република България, когато е издадено от друга държава.

    (2) Международно свидетелство за управление се издава на български гражданин след представяне на валидно национално свидетелство. Това свидетелство не е валидно на територията на Република България.

    Глава шеста – ПРАВА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

    Чл. 26. (1) Всеки водач има право да управлява моторно превозно средство от категорията, за която притежава свидетелство за управление, а водачът, притежаващ свидетелство за управление от категория Т – само превозно средство от вида, посочен в свидетелството за управление.

    (2) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категория А, В или Т има право да управлява и моторни превозни средства от категория М.

    (3) Водач с право за управление на моторно превозно средство от категория С има право да управлява и моторно превозно средство от категория В.

    Чл. 27. Свидетелство за управление на моторни превозни средства от категория D се издава само на водач, придобил право да управлява моторни превозни средства от категория С.

    Чл. 28. (1) За да придвижва самоходна машина по пътищата, водачът й трябва да притежава свидетелство за правоспособност за работа с тази машина и свидетелство за управление на моторно превозно средство от която и да е от категориите, посочени в чл. 21 .

    (2) Изискванията по ал. 1 не се отнасят за водачите на малогабаритни самоходни машини.

    Глава седма – СИГНАЛИ НА РЕГУЛИРОВЧИКА

    Чл. 29. (1) Регулировчик ът е лице, на което е възложено да регулира движението посредством подаването на определени сигнали.

    (2) Регулировчикът носи задължителни отличителни знаци, по които участниците в движението лесно да го разпознават и добре да го виждат както през деня, така и през нощта. Той може да ползва регулировъчна палка и/или полицейска свирка, а когато регулира движението при строително-ремонтни работи на пътя – червен флаг.

    (3) Сигнали на регулировчика са следните положения на тялото и ръцете му:

    1. дясна ръка, вдигната вертикално – означава "Внимание, спри!". Това не се отнася за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до регулировчика, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище участниците в движението, които са навлезли в кръстовището, трябва да го освободят;

    2. ръка или ръце, протегнати хоризонтално встрани – след като е подал този сигнал, регулировчикът може да свали ръката или ръцете си. Сигналът означава:

    а) "Преминаването е разрешено" за водачите, които се намират срещу лявото или дясното рамо на регулировчика и ще преминат направо или ще завият надясно, както и за пешеходците, които искат да преминат пред гърдите или зад гърба на регулировчика;

    б) "Преминаването е забранено" за всички останали участници в движението;

    3. дясна ръка, протегната хоризонтално напред, означава:

    а) "Преминаването е разрешено" за водачите на пътни превозни средства, които се намират срещу лявото рамо на регулировчика, и за пешеходците, които искат да преминат зад гърба му;

    б) "Преминаването е забранено" за всички останали участници в движението.

    (4) Освен сигналите, посочени в ал. 3, регулировчикът може да използва и допълнителни разбираеми жестове за даване на други указания на участниците в движението.

    Глава осма – ПЪТНИ СВЕТОФАРИ

    Чл. 30. (1) Пътните светофари се използват за регулиране движението на пътните превозни средства и на пешеходците. Те имат светещи полета с определени: разположение, цвят, форма и символи върху тях. Със светещите полета към участниците в движението се подават светлинни сигнали с определено значение.

    (2) В зависимост от предназначението си пътните светофари са за регулиране движението на:

    1. пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя;

    2. пътните превозни средства по отделна пътна лента;

    3. (изм. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) превозни средства от редовни линии за обществен превоз на пътници;

    4. пешеходците;

    5. пътните превозни средства на железопътен прелез

    Чл. 31. (1) За регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват светофари с по 3 светещи полета, с които се подават немигащи светлинни сигнали с червен, жълт и зелен цвят на светлината.

    (2) Светещите полета са подредени вертикално, като полето за червената светлина е отгоре, за жълтата – в средата, а за зелената – отдолу.

    (3) Светещите полета имат формата на кръг. Светещото поле за зелената светлина може да има формата на стрелка (стрелки) на черен фон, но в този случай върху светещите полета за червената и жълтата светлина са нанесени контурите на същата стрелка (стрелки). Стрелката, съответстваща на посоката за движение направо, е насочена нагоре.

    (4) Когато светещото поле за зелената светлина на светофар с 3 светещи полета е с формата на стрелка (стрелки) и върху светещите полета на червената и жълтата светлина са нанесени контурите на същата стрелка (стрелки), значението на сигналите на този светофар се отнася само за посоката (посоките), указвана (указвани) от стрелката (стрелките).

    (5) Светофар с 3 светещи полета, на който светещото поле за зелената светлина е с формата на стрелка (стрелки) и върху светещите полета за червената и жълтата светлина са нанесени контурите на същата стрелка (стрелки), се използва само когато сигналите за преминаване и спиране не се подават едновременно към всички пътни превозни средства от даден вход на кръстовището. В този случай конфигурацията на стрелките в светещите полета на отделните светофари от този вход съответства на разрешените посоки за движение от отделните пътни ленти и на този вход на кръстовището не може да се поставя светофар, светещото поле за зелената светлина на който е с формата на кръг.

    (6) Последователността на подаване на светлинните сигнали от един светофар е следната: червена светлина – едновременно светещи червена и жълта светлина – зелена светлина – жълта светлина.

    (7) Светлинните сигнали имат следното значение:

    1. червена светлина – означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека;

    2. едновременно светещи червена и жълта светлина – означава "Преминаването е забранено". Този сигнал предупреждава водачите, че предстои подаване на сигнал със зелена светлина;

    3. зелена светлина – означава "Преминаването е разрешено". Но когато този сигнал е подаден на кръстовище, той не разрешава на водачите да навлизат в кръстовището, ако, след като навлязат, те не ще могат да го напуснат до следващата смяна на сигнала;

    4. жълта светлина – означава "Внимание, спри!". Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят.

    (8) Светофарите се поставят от дясната страна на пътя. За да бъдат забелязани своевременно, те може да бъдат поставени над пътя, от лявата страна или в средата над кръстовището.

    (9) Когато конкретните условия налагат това, сигналите, които се подават от един светофар, може да бъдат повторени чрез поставянето на допълнителен светофар. Светофар за повтаряне на светлинните сигнали може да се поставя над пътя, от лявата страна на пътя или на изхода на кръстовището, но така, че да не заблуждава участниците в движението.

    Чл. 32. На светофар с три светещи полета, на нивото на светещото поле за зелена светлина с формата на кръг, от едната или от двете страни може да има допълнително светещо поле със зелена светлина с формата на стрелка. Включването на тази светлина означава, че водачите могат да продължат движението си само в указаната от стрелката посока при условие, че пропускат пътните превозни средства и пешеходците, които преминават през кръстовището. Този сигнал се подава само едновременно с включени червена и/или жълта светлина на светофара.

    Чл. 33. (1) За регулиране движението на пътните превозни средства по отделна пътна лента се използва светофар, с който се подават немигащи светлинни сигнали с червен и зелен цвят на светлината.

    (2) Когато светещите полета на светофара са обособени самостоятелно, те се подреждат хоризонтално, като полето за червената светлина е отляво, а за зелената – отдясно.

    (3) Светещото поле за червената светлина има формата на две косо пресичащи се наклонени ленти. Светещото поле за зелената светлина има формата на стрелка, насочена надолу.

    (4) Светлинните сигнали имат следното значение:

    1. червена светлина – означава "Движението по лентата е забранено";

    2. зелена светлина – означава "Движението по лентата е разрешено".

    (5) Когато и двете светлини не светят, посоката за движение по лентата се указва от пътен знак Д1, определящ броя на пътните ленти и посоките за движение по тях, а когато такъв знак няма – движението по лентата, над която е поставен светофарът, е забранено.

    (6) Светофарът за регулиране движението на пътните превозни средства по отделна пътна лента се поставя в средата над пътната лента.

    Чл. 34. (1) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) За регулиране движението на превозни средства от редовни линии за обществен превоз на пътници може да се използва светофар с 4 светещи полета, 3 от които са разположени хоризонтално едно до друго, а четвъртото е разположено в средата под тях. С тези светещи полета се подават немигащи светлинни сигнали с луннобял цвят.

    (2) Сигналите на светофара имат следното значение:

    1. включени всички горни светлини и изключена долна светлина – навлизането в кръстовището е забранено;

    2. включени долна светлина и горна над нея – разрешено е движението направо;

    3. включени долна светлина и горна дясна – разрешено е движението надясно;

    4. включени долна светлина и горна лява – разрешено е движението наляво.

    (3) Едновременното подаване на сигнали по т. 2, 3 и 4 разрешава преминаване в съответните посоки.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Когато светофар за регулиране движението на превозни средства от редовни линии за обществен превоз на пътници е поставен заедно със светофар за регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки и стеснени участъци от пътя, водачите на превозните средства от редовни линии за обществен превоз на пътници спазват сигналите на светофара за регулиране движението на превозни средства от редовни линии за обществен превоз на пътници.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Пътен светофар по ал. 1 се използва за регулиране на движението на нерелсови превозни средства от редовни линии за обществен превоз на пътници само в случаите, в които за тях има специално обособена пътна лента "BUS лента".

    Чл. 35. (1) За регулиране движението на пешеходците се използва светофар с две светещи полета, с които се подават немигащи светлинни сигнали с червен и зелен цвят на светлината.

    (2) Светещите полета на светофара са подредени вертикално, като полето за червената светлина е отгоре, а за зелената – отдолу.

    (3) Светещото поле за червената светлина е с формата на застанал неподвижно пешеходец, а светещото поле на зелената светлина – с формата на движещ се пешеходец.

    (4) Светлинните сигнали имат следното значение:

    1. червена светлина – означава "Преминаването е забранено". Пешеходците, които се намират на платното за движение при подаването на този сигнал, са длъжни да го освободят;

    2. зелена светлина – означава "Преминаването е разрешено".

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) За улесняване на незрящите пешеходци зелената светлина, която разрешава преминаване през платното за движение на пешеходците, се съпровожда от звуков сигнал.

    Чл. 36. (1) За регулиране движението на пътните превозни средства на железопътен прелез се използва светофар с едно или две, разположени хоризонтално едно до друго, светещи полета с формата на кръг. Светофарът се включва при приближаване на влак към железопътния прелез.

    (2) Светофарът подава сигнал, състоящ се от една или две последователно мигащи една след друга червени светлини, който означава "Преминаването е забранено".

    (3) Светофари, използвани за регулиране движението на пътните превозни средства на железопътен прелез, може да се поставят и пред подвижни мостове, на фериботи, пристанища и на места, където на пътя излизат моторни превозни средства със специален режим на движение.

    Чл. 37. Жълта мигаща светлина, подавана от пътен светофар или от друго устройство, означава "Внимание!". Водачите и пешеходците могат да продължат движението си, но са длъжни да бъдат внимателни и предпазливи.

    Глава девета – ПЪТНИ ЗНАЦИ

    Чл. 38. Пътните знаци са:

    1. предупредителни за опасност – група "А";

    2. с предписания за участниците в движението:

    а) група "Б" – относно предимството;

    б) група "В" – за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана;

    в) група "Г" – със задължителни предписания;

    г) група "Д" – със специални предписания;

    3. указателни:

    а) група "Е" – даващи допълнителна информация;

    б) група "Ж" – за направления, посоки, обекти и др.;

    4. допълнителни табели – група "Т".

    Чл. 39. (1) Пътните знаци имат определени форма, размери, цвят и символи.

    (2) Размерите на пътните знаци трябва да бъдат такива, че да са видими и лесноразбираеми както през деня, така и през нощта.

    (3) При необходимост надписите в пътните знаци може да бъдат повторени с латински букви.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Пътните знаци от групи "А", "Б", "В", "Г", "Д" и допълнителните средства за сигнализиране от група "С", когато се поставят на пътни участъци с концентрация на пътнотранспортни произшествия, могат да имат допълнителен контур или правоъгълна основа с жълтозелен флуоресцентен светлоотразителен фон. Когато пътни знаци от тези групи се използват при временна организация и безопасност на движението по пътя поради строителство или ремонт, дейности по поддържане, аварийни ситуации и други подобни, допълнителният контур или правоъгълната основа могат да имат жълт флуоресцентен светлоотразителен фон.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Пътните знаци от групи "Ж" и "Т", използвани при временна организация и безопасност на движението по пътя поради строителство или ремонт, дейности по поддържане, аварийни ситуации и други подобни, могат да имат жълт фон.

    (6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Символите в отделен пътен знак периодично може да се променят.

    (7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) При изобразяването на пътни знаци с помощта на светещи елементи се допуска тъмният цвят да бъде заменен със светъл, като съответно светлият цвят бъде заменен с тъмен. Червеният цвят не може да бъде променян.

    (8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) За изобразяване на превозни средства в пътните знаци се използват следните символи: – моторно превозно средство, с изключение на мотоциклетите без кош и мотопедите; – товарен автомобил; – автобус; – тролейбус; – трамвай; – влак; – ремарке, с изключение на полуремаркетата и едноосните ремаркета; – ремарке; – трактор и самоходна машина; – мотоциклет и мотопед; – велосипед; – пътно превозно средство, теглено от животни; – ръчна количка за превоз на товари, теглена или бутана от човек; – пътно превозно средство, превозващо опасен товар.

    Чл. 40. (1) Пътните знаци се поставят от дясната страна на пътя срещу посоката на движението така, че да бъдат лесно разпознавани и своевременно възприемани от участниците в движението. Всеки знак, поставен отдясно, може да бъде повторен над или на другата страна на пътя, когато местните условия са такива, че съществува опасност той да не бъде забелязан своевременно.

    (2) При необходимост пътните знаци се поставят на островите върху платното за движение и в разделителната ивица на път с отделни платна за движение.

    (3) Пътните знаци се поставят така, че да не пречат на движението на превозните средства и на пешеходците. Те не трябва да се закриват един друг или от други препятствия, съоръжения или принадлежности в обхвата на пътя.

    (4) Пътните знаци се поставят на такова разстояние един от друг, че водачите да могат да извършат действията, изисквани от тях, своевременно и безопасно.

    (5) На едно и също място може да се поставят не повече от 2 различни пътни знака и 2 допълнителни табели – по една под всеки знак. По изключение в населените места може да се поставят на едно място до 3 различни пътни знака. Това не се отнася за пътните знаци от група "Ж".

    (6) Пътните знаци се поставят един под друг, а когато са над платното за движение – един до друг, при спазване отгоре надолу или отляво надясно на следния ред: предупредителен – група "А", с предписание – групи "В", "Г" и "Д", указателен – групи "Е" и "Ж". Пътните знаци относно предимството – група "Б", се поставят винаги отгоре или отляво. В останалите случаи – при 2 пътни знака от една и съща група, знакът с по-голямо значение за безопасността на движението се поставя отгоре или отляво.

    (7) При необходимост пътните знаци се поставят на преносими стойки върху платното за движение. В този случай участниците в движението спазват тези пътни знаци дори тогава, когато те противоречат на светлинните сигнали и на останалите пътни знаци.

    Чл. 41. (1) Пътният знак, поставен отдясно, е валиден за цялата широчина на частта от платното за движение, предназначена за движение в съответната посока. С допълнителна табела валидността на някои знаци може да бъде ограничена само за една пътна лента от платното за движение.

    (2) Пътни знаци, чието действие се ограничава само до определени часове или дни, могат да бъдат видими само тогава, когато е валидна съдържащата се в тях информация.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Пътните знаци трябва да бъдат светлоотразяващи.

    Раздел I – Предупредителни пътни знаци за опасност – група "А"

    Чл. 42. (1) (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Предупредителните пътни знаци за опасност имат формата на равностранен триъгълник, една от страните на който е разположена хоризонтално, а срещуположният й връх – вертикално над нея. Знаците имат бял фон, червена гранична ивица и символи в черен цвят, като знак А23 е с жълт фон, а знак А40 – с жълтозелен флуоресцентен фон. Различно оформление имат пътни знаци: А24, А34.1, А34.2, А35.1, А35.2 и А35.3.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Предупредителните пътни знаци за опасност имат следните изображения и наименования: А1 "Опасен завой надясно" А2 "Опасен завой наляво" А3 "Последователни опасни завои, първият от които е надясно" А4 "Последователни опасни завои, първият от които е наляво" А5 "Стръмен наклон при спускане" А6 "Стръмен наклон при изкачване" А7 "Платно за движение, стеснено от двете страни" А8 "Платно за движение, стеснено отдясно" А9 "Платно за движение, стеснено отляво" А10 "Подвижен мост или ферибот" А11 "Пътят води до кей или бряг" А12 "Неравности по платното за движение" А13 "Изкуствени неравности по платното за движение" А14 "Опасен пътен банкет" А15 "Опасност от хлъзгане" А16 "Възможно е изхвърляне на малки камъни" А17 "Опасност от срутване или наличие на паднали камъни" А18 "Пешеходна пътека" А19 "Деца" А20 "Велосипедисти" А21 "Възможна е поява на домашни животни" А22 "Възможна е поява на диви животни" А23 "Участък от пътя в ремонт" А24 "Светофар" А25 "Кръстовище на равнозначни пътища" А26 "Кръстовище с път без предимство" А27 "Кръстовище с път без предимство отдясно" А28 "Кръстовище с път без предимство отляво" А29 "Кръстовище с кръгово движение" А30 "Двупосочно движение" А31 "Пресичане на трамвайна линия" А32 "Железопътен прелез с бариери" А33 "Железопътен прелез без бариери" А34.1 "Железопътен прелез с един коловоз" А34.2 "Железопътен прелез с два и повече коловоза" А35 "Бализ" А36 "Възможно е ниско прелитане на самолети" А37 "Възможна е поява на силен страничен вятър" А38 "Тунел" А39 "Внимание! Други опасности" (Нов – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) А40 "Внимание! Участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия"

    (3) Символът в пътен знак А24 се състои от 3 кръга с червен, жълт и зелен цвят, разположени един под друг.

    (4) Пътни знаци А35.1, А35.2 и А35.3 имат форма на правоъгълник, на който дългата страна е разположена вертикално, с бял фон, с черна гранична линия и съответно с три, две и една червени наклонени ленти, насочени към платното за движение.

    Чл. 43. (1) Пътен знак А15, поставен с допълнителна табела Т14, предупреждава за опасност от хлъзгане поради овлажняване или заледяване на платното за движение в резултат на специфични атмосферни условия.

    (2) Пътен знак А18 предупреждава за обозначена с пътен знак Д17 пешеходна пътека.

    (3) Пътен знак А19 предупреждава за опасност от внезапна поява на деца на платното за движение.

    (4) Пътен знак А30 се поставя пред пътен участък, където от пътно платно с еднопосочно движение се преминава в пътно платно с двупосочно движение. Когато платно за еднопосочно движение с дължина, по-голяма от 500 м, се използва временно за двупосочно движение, знакът се повтаря на интервали не по-големи от 500 м.

    (5) Пътен знак А31 се поставя на път, който се пресича с трамвайна линия.

    (6) Пътен знак А39 се използва за сигнализиране на опасности, за които не са предвидени пътни знаци. Той се използва и за предупреждение за приближаване към железопътен прелез, където движението на влакови композиции се извършва с много ниска скорост. В този случай, когато през прелеза преминава влак, пътното движение се регулира със сигнали, подавани от железопътен служител, придружаващ влака.

    Чл. 44. (1) Извън населените места предупредителните пътни знаци за опасност се поставят на разстояние от 100 до 150 м преди началото на опасния участък, а в населени места – на разстояние от 50 до 100 м. При необходимост знаците се поставят на друго разстояние, което се указва с допълнителна табела Т1. При необходимост от предупреждаване за опасност по дълъг пътен участък разстоянието до края на участъка се означава с допълнителна табела Т2.

    (2) Извън населени места пътни знаци А11 и А19 задължително се повтарят на разстояние не по-малко от 50 м преди опасността.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Пътни знаци А26, А27 и А28 се поставят само извън населени места, когато на пресичаните пътища са поставени пътни знаци Б1 или Б2.

    (4) Пътни знаци А34.1 и А34.2 се поставят непосредствено пред железопътен прелез.

    (5) Пътни знаци А35.1, А35.2 и А35.3 указват разстоянието от мястото, където са поставени, до железопътен прелез, подвижен мост или ферибот и се поставят, както следва: А35.1 – на 240 м, А35.2 – на 160 м, и А35.3 – на 80 м преди опасността. Над пътен знак А35.1 в зависимост от естеството на опасността задължително се поставят пътни знаци А10, А11 и А32 или А33.

    (6) Предупредителните пътни знаци за опасност се повтарят при необходимост.

    Раздел II – Пътни знаци относно предимството – група "Б"

    Чл. 45. (1) Пътните знаци относно предимството определят реда за преминаване на пътните превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от пътя.

    (2) Пътните знаци относно предимството имат следните изображения и наименования: Б1 "Пропусни движещите се по пътя с предимство!" Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!" Б3 "Път с предимство" Б4 "Край на пътя с предимство" Б5 "Пропусни насрещно движещите се пътни превозни средства!" Б6 "Премини, ако пътят е свободен!"

    (3) Пътен знак Б1 има формата на равностранен триъгълник, една от страните на който е разположена хоризонтално, а срещуположният й връх – вертикално под нея. Фонът на знака е бял, а граничната ивица – червена. Върху знака не се поставят надписи и символи.

    (4) Пътен знак Б2 има формата на правилен осмоъгълник. Фонът на знака е червен, а символът "STOP" и граничната линия са бели.

    (5) Пътен знак Б3 има формата на квадрат, единият от диагоналите на който е разположен вертикално. Централното поле е жълто, рамката – бяла, а граничната линия – черна.

    (6) Пътен знак Б4 има формата и изображението на пътен знак Б3, върху което е поставена черна лента, разположена перпендикулярно на долната лява и горната дясна страна на квадрата.

    (7) Пътен знак Б5 има формата на кръг, с бял фон и червена гранична ивица. Символът на знака се състои от две успоредни стрелки – лявата, насочена надолу, е черна, а дясната, насочена нагоре – червена.

    (8) Пътен знак Б6 има формата на квадрат със син фон. Символът на знака се състои от две успоредни стрелки – лявата, насочена надолу, е червена, а дясната, насочена нагоре – бяла.

    Чл. 46. (1) Пътен знак Б1 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да пропуснат движещите се по пътя с предимство, което може да стане и без спиране.

    (2) Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава – на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство.

    (3) (Попр. – ДВ, бр. 72 от 1996 г.) При необходимост от предварително сигнализиране за кръстовище с път с предимство преди пътен знак Б1 се поставя същият пътен знак с допълнителна табела Т1, а преди пътен знак Б2 – пътен знак Б1 с допълнителна табела Т8.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Пътен знак Б3 в населени места се поставя пред всяко кръстовище на улица с предимство. На другите пътища с настилка, които пресичат или се вливат в пътя с предимство, задължително се поставя пътен знак Б1 или Б2. Поставянето им не е задължително, ако тези пътища са без настилка.

    (5) Когато пътят с предимство променя направлението си в кръстовището, това се указва с допълнителна табела Т13.

    (6) Пътен знак Б5 указва на водачите на пътните превозни средства, че е забранено навлизането в пътния участък, ако преминаването по него е невъзможно, без насрещно движещите се пътни превозни средства да бъдат принудени да спрат.

    (7) Пътни знаци Б5 и Б6 се поставят в двата края на стеснен пътен участък, където разминаването е затруднено и който е ясно видим по цялата му дължина.

    Раздел III – Пътни знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана – група "В".

    Чл. 47. (1) Пътните знаци за въвеждане на забрана имат формата на кръг с бял фон, с гранична червена ивица и със символи в черен цвят. Пътни знаци В14, В21, В22, В23 и В30 имат червена лента, диаметрално разположена от горния ляв към долния десен квадрант. Различно оформление имат пътни знаци В1, В13, В27 и В28.

    (2) Пътните знаци за отменяне на въведена забрана В31, В32, В33 и В34 имат формата на кръг с бял фон, с черна гранична ивица, черни символи и с три успоредни черни ленти от горния десен към долния ляв квадрант.

    (3) (Попр. – ДВ, бр. 72 от 1996 г.) Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана имат следните изображения и наименования: В1 "Забранено е влизането на пътни превозни средства" В2 "Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки" В3 "Забранено е влизането на моторни превозни средства, с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди" В4 "Забранено е влизането на товарни автомобили" В5 "Забранено е влизането на моторни превозни средства с ремаркета, освен с полуремаркета или единични едноосни ремаркета" В6 "Забранено е влизането на моторни превозни средства с ремаркета" В7 "Забранено е влизането на трактори и самоходни машини" В8 "Забранено е влизането на мотоциклети и мотопеди" В9 "Забранено е влизането на велосипеди" В10 "Забранено е влизането на пътни превозни средства, теглени от животни" В11 "Забранено е влизането на колички за превоз на товари, теглени или бутани от хора" В12 "Забранено е влизането на пешеходци" В13 "Забранено е влизането на пътни превозни средства, превозващи опасни товари" В14 "Забранено е влизането на изобразените пътни превозни средства" В15 "Забранено е влизането на пътни превозни средства с широчина, включително и товара, по-голяма от означената" В16 "Забранено е влизането на пътни превозни средства с височина, включително и товара, по-голяма от означената" В17 "Забранено е влизането на пътни превозни средства или състав от пътни превозни средства с дължина, включително и товара, по-голяма от означената" В18 "Забранено е влизането на пътни превозни средства с маса с товар, по-голяма от означената" В19 "Забранено е влизането на пътни превозни средства с натоварване на която и да е от осите, по-голямо от означеното" В20 "Забранено е движението на пътни превозни средства едно след друго на разстояние, по-малко от означеното" В21 "Забранено е завиването надясно" В22 "Забранено е завиването наляво" В23 "Забранено е завиването в обратна посока" В24 "Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош" В25 "Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош от товарни автомобили с максимално допустима маса над 3.5 тона" В26 "Забранено е движение със скорост, по-висока от означената" В27 "Забранени са престоят и паркирането" В28 "Забранено е паркирането" (Попр. – ДВ, бр. 72 от 1996 г.) В29 "Забранено е преминаването без спиране" В30 "Забранена е употребата на звуков сигнал" В31 "Край на въведената с пътен знак забрана за изпреварване на автомобили и мотоциклети с кош" В32 "Край на въведената с пътен знак забрана за изпреварване от товарни автомобили с максимално допустима маса над 3.5 тона" В33 "Край на въведената с пътен знак забрана за движение със скорост, по-висока от означената " В34 "Край на забраните, въведени с пътни знаци"

    (4) Пътен знак В1 има формата на кръг с червен фон и бяло правоъгълно поле, разположено хоризонтално в центъра.

    (5) Символът в пътен знак В13 е в черен и оранжев цвят.

    (6) Пътен знак В27 има син фон, червена гранична ивица и две червени ленти, диаметрално разположени съответно от горния ляв към долния десен квадрант и от горния десен към долния ляв квадрант.

    (7) Пътен знак В28 има син фон, червена гранична ивица и червена лента, диаметрално разположена от горния ляв към долния десен квадрант.

    Чл. 48. (1) (Попр. – ДВ, бр. 72 от 1996 г.) Под символите в пътни знаци В4, В5 и В6 с число може да се укаже масата в тонове. В този случай забраната се отнася само за превозни средства или състав от пътни превозни средства, чиято маса с товар надвишава указаното число.

    (2) Въведената с пътен знак В13 забрана се отнася за пътни превозни средства, обозначени с опознавателен знак "Опасен товар".

    (3) В горната половина на пътен знак В29 се поставя надпис, който указва конкретната причина, поради която е необходимо спирането – Контрола, Митница, Плащане и др. В долната половина на знака надписът се повтаря на френски език.

    (4) Пътен знак В30 забранява употребата на звуков сигнал освен в случаите, когато е необходимо да се предотврати пътнотранспортно произшествие.

    Чл. 49. (1) Пътните знаци за въвеждане на забрана се поставят непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които се отнася тази забрана.

    (2) Пътни знаци В15, В16, В17, В18 и В19 се повтарят и на най-близкото кръстовище преди мястото, за което се отнася забраната, като разстоянието до него се указва с допълнителна табела Т1.

    (3) Пътни знаци В27 и В28 може да се поставят и успоредно на оста на пътя.

    Чл. 50. (1) (Попр. – ДВ, бр. 72 от 1996 г.) Забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2.

    (2) Забраните, въведени с пътни знаци:

    1. В1, В2, В3, В21, В22, В23 и В27 – не се отнасят за пътните превозни средства, които извършват обществен превоз на пътници по утвърден от съответните власти маршрут;

    2. В2 и В3 – не се отнасят за пътни превозни средства:

    а) собственост на лица, живеещи в зоната, в която е въведена забраната;

    б) които по утвърден от съответните власти ред обслужват обекти с местонахождение в пътните участъци, където е въведена забраната;

    3. (доп. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) В2, В3, В14, В27 – по отношение на престоя, и В28 – не се отнасят за пътни превозни средства, обслужващи лица, притежаващи документ за инвалидност;

    4. В27 не се отнася за пътни превозни средства, превозващи болни до или от здравно заведение, за времето, необходимо за слизане или качване на болния.

    (3) Когато знак за въвеждане на забрана е поставен заедно с предупредителен пътен знак за опасност, въведената забрана важи до края на пътния участък, за който се отнася опасността.

    Раздел IV – Пътни знаци със задължителни предписания – група "Г"

    Чл. 51. (1) Пътните знаци със задължителни предписания имат формата на кръг със син фон и символи в бял цвят. Различно оформление имат пътни знаци Г18 и Г20.

    (2) Пътните знаци със задължителни предписания имат следните изображения и наименования: Г1 "Движение само направо след знака" Г2 "Движение само надясно след знака" Г3 "Движение само наляво след знака" Г4 "Движение само направо или надясно след знака" Г5 "Движение само направо или наляво след знака" Г6 "Движение само надясно или наляво след знака" Г7 "Движение само надясно пред знака" Г8 "Движение само наляво пред знака" Г9 "Преминаване отдясно на знака" Г10 "Преминаване отляво на знака" Г11 "Преминаване отдясно или отляво на знака" Г12 "Кръгово движение" Г13 "Пътна лента или платно за движение само на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници" Г14 "Задължителен път само за велосипедисти" Г15 "Задължителен път само за пешеходци" Г16 "Задължителен път само за пешеходци и велосипедисти" Г17 "Задължителна минимална скорост" Г18 "Край на задължителната минимална скорост" Г19 "Задължителни вериги за сняг най-малко на две от двигателните колела" Г20 "Задължителна посока за движение на пътни превозни средства, превозващи опасни товари"

    (3) Пътен знак Г18 има червена лента, разположена диаметрално от горния десен към долния ляв квадрант.

    (4) Пътен знак Г20 има формата на правоъгълник с бял фон, върху който е изобразен символът от пътен знак В13, а под него – пътен знак Г1, Г2 или Г3.

    Чл. 52. (1) Пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си.

    (2) След пътен знак Г12 движението се извършва само в указаната от стрелките посока.

    (3) Пътни знаци от Г13 до Г16 указват, че пътят, в началото на който са поставени, се ползва само от участници в движението, чиито символи са изобразени върху съответния пътен знак, и е забранен за използване от останалите участници в движението.

    (4) След пътен знак Г17 водачите са длъжни да се движат със скорост не по-ниска от указаната в знака, освен в случаите, когато това противоречи на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата .

    Чл. 53. (1) Пътните знаци със задължителни предписания се поставят непосредствено пред местата, за които се отнася конкретното задължение.

    (2) Задълженията, въведени с пътни знаци от Г1 до Г8, не се отнасят за пътни превозни средства, които извършват обществен превоз на пътници по утвърден от съответните власти маршрут.

    Раздел V – Пътни знаци със специални предписания – група "Д"

    Чл. 54. (1) Пътните знаци със специални предписания имат формата на квадрат или правоъгълник.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Фонът на пътни знаци:

    1. Д1 и Д2 е:

    а) зелен – за автомагистрали;

    б) син – за пътища извън населените места;

    в) бял – за пътища в населените места.

    2. Д3 е:

    а) син – за пътища извън населените места;

    б) бял – за пътища в населените места.

    3. Д9 и Д10 е зелен за автомагистрали и син – за всички останали пътища.

    4. Д5, Д6, Д7а и Д8а е зелен.

    5. Д4, Д7, Д8, Д15, Д16, Д17, Д18, Д19, Д20, Д21, Д22, Д23 и Д24 е син.

    6. Д11, Д12, Д13 и Д14 е бял.

    (3) Цветът на символите и надписите е бял при зелен или син фон и черен – при бял фон.

    (4) (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Пътни знаци Д6, Д8, Д8а, Д10, Д12 и Д16 имат червена лента, а пътен знак Д14 – черна лента, диагонално разположени от горния десен към долния ляв ъгъл.

    (5) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Пътните знаци със специални предписания имат следните изображения и наименования: Д1 "Брой на пътните ленти и посоки за движение по тях" (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Д2 "Допълнителна пътна лента за бавнодвижещи се пътни превозни средства" Д3 "Указател за предварително престрояване" Д4 "Еднопосочно движение след знака" Д5 "Автомагистрала" Д6 "Край на автомагистралата" Д7 "Автомобилен път" (Нов – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Д7а "Скоростен път" Д8 "Край на автомобилния път" (Нов – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Д8а "Край на скоростния път" Д9 "Тунел" Д10 "Край на тунела" Д11 "Начало на населено място" Д12 "Край на населеното място" Д13 "Начало на зоната на действие на изобразения пътен знак" Д14 "Край на зоната на действие на изобразения пътен знак" Д15 "Начало на жилищна зона" Д16 "Край на жилищната зона" Д17 "Пешеходна пътека" Д18 "Болница" Д19 "Паркинг" Д20 "Платен паркинг" (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Д21 "Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания" Д22 "Трамвайна спирка" Д23 "Тролейбусна спирка" Д24 "Автобусна спирка"

    Чл. 55. (1) Пътен знак Д1 се поставя на път с две и повече пътни ленти за движение в една посока. Зоната на действие на знака е до следващото кръстовище. Изображението на знак Д1 отговаря на следните изисквания:

    1. броят на стрелките в знака трябва да отговаря на броя на лентите за движение. В знака могат да бъдат указани и пътни ленти, предназначени за насрещното движение;

    2. върху стрелките за съответните ленти могат да бъдат изобразени с пътни знаци конкретни предупреждения за опасности, забрани, ограничения или задължения;

    3. стрелка, върху която е изобразен пътен знак Г13, определя лента, предназначена за движение само на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.

    (2) Зоната на действие на пътен знак Д4 е до следващото кръстовище.

    (3) В долната част на пътен знак Д9 може да се укажат допълнително името и дължината на тунела.

    (4) Ограничението на скоростта, въведено с пътен знак В26, поставен заедно с пътен знак Д11, важи за цялата територия на населеното място, освен ако с други пътни знаци е указано друго.

    (5) Пътен знак Д12 може да се поставя в лявата страна на пътя, когато е поставен на обратната страна на пътен знак Д11.

    (6) Пътни знаци Д13 и Д14 се поставят на входовете и изходите на територията, на която е валидно действието на изобразения пътен знак. В долната част на пътни знаци Д13 и Д14 могат да се дадат допълнителни указания за конкретни участници в движението, за конкретно време и други.

    (7) Пътен знак Д17 се поставя на място, където платното за движение е предназначено за пресичане от пешеходци. Знакът се поставя от двете страни на пътя по посока на движението.

    (8) Пътен знак Д18 указва на водачите на пътни превозни средства необходимостта от вземане на предпазни мерки във връзка с близост до болница или друго лечебно заведение и в частност – мерки за ограничаване на шума.

    (9) В долната част на пътни знаци Д19 и Д20 или с допълнителни табели може да бъдат указани: времето, в което паркирането е разрешено, или времетраенето, до което то се ограничава; посоката и разстоянието до паркинга; видът на пътните превозни средства, за които той е предназначен, и начинът на паркиране.

    (10) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Пътен знак Д21 указва мястото или местата, определени за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания.

    (11) Пътни знаци Д22, Д23 и Д24 указват началото на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Когато тя не е оформена със специално уширение на пътното платно, краят й се определя от края на пътна маркировка М14, или ако няма такава – където е последният указател с номерата на линиите и разписанието им, или на 50 метра след знака.

    Раздел VI – Пътни знаци, даващи допълнителна информация – група "Е"

    Чл. 56. (1) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Пътните знаци, даващи допълнителна информация , имат формата на правоъгълник със зелен фон за автомагистрали и със син – за пътищата в населени и извън населени места, и бяло поле, в което се изобразяват съответните символи и/или надписи в черен цвят. С бели надписи и символи в долния край на знаците може да се укаже разстояние, посока, време и др. Различно оформление имат пътни знаци Е1, Е2, Е20, Е22 и Е23.

    (2) (Попр. – ДВ, бр. 72 от 1996 г., изм., бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Пътните знаци, даващи допълнителна информация, имат следните наименования и изображения: Е1 "Медицински пункт" Е2 "Болница със звено за спешна медицинска помощ" Е3 "Полиция" Е4 "Телефон" Е5 "Автосервиз" Е6 "Автомивка" (Предишен Е7.1, изм. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Е7 "Бензиностанция" Е7.2 (Отм. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Е8 "Информационно бюро за туристи" Е9 "Хотел или мотел" Е10 "Ресторант" Е11 "Кафе" Е12 "Къмпинг за палатки" Е13 "Къмпинг за туристически ремаркета" Е14 "Къмпинг за палатки и туристически ремаркета" Е15 "Туристическа база" Е16 "Място за отдих" Е17 "Начало на пешеходен маршрут" Е18 "Вода за пиене" Е19 "Тоалетна" Е20 "Такси" Е21 "Пешеходен подлез или надлез" (Попр. – ДВ, бр. 72 от 1996 г., изм., бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Е22 "Допустими максимални скорости на движение" Е23 "Проходът е отворен или затворен за движение" (Нов – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Е24 "Контрол с автоматизирани технически средства или системи"

    (3) Символът в пътен знак Е1 е в червен цвят.

    (4) Пътен знак Е2 има син фон с бял символ, а под него – бяло поле със символ в червен цвят.

    (5) (Отм. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.).

    (6) Пътен знак Е20 има син фон и бял надпис. Той указва мястото, предназначено за престой на таксиметрови превозни средства.

    (7) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Пътен знак Е22 има син фон. В горния му край с бял цвят се поставят опознавателен знак "Република България" и надпис "BULGARIA". В четирите правоъгълни бели полета, разположени едно под друго, чрез изображения на пътни знаци и символи се указват общите ограничения на скоростта, както следва: в първото поле – по пътищата в населени места; във второто поле – по пътищата извън населени места; в третото поле – по скоростните пътища; в четвъртото поле – по автомагистралите. Знакът се поставя в близост до граничните пунктове, а при необходимост – и на пътищата, които са част от международните европейски пътища.

    (8) Пътен знак Е23 информира за възможностите за ползване и условията за движение по пътен участък, преминаващ през планински проход, и се поставя в началото на пътния участък, който преминава през планинския проход. Пътен знак Е23 има син фон. В горния му край се поставя надпис с бял цвят с наименованието на прохода. Надписите на табелите се повтарят на френски език, а наименованието на населеното място – с латински букви. В трите правоъгълни бели полета, разположени едно под друго, се поставят табели, които имат фон и съдържание, както следва:

    1. в поле 1 при отворен проход – табела със зелен фон и надпис "ОТВОРЕН", а при затворен проход – с червен фон и надпис "ЗАТВОРЕН", като надписите са с бял цвят;

    2. в поле 2 при отворен проход – табела с бял фон и в зависимост от състоянието на пътя – без надпис или с изображението на пътен знак Г19, а при затворен проход – табела с бял фон, върху която може да има надпис с черен цвят "ПЪТЯТ Е ОТВОРЕН ДО";

    3. в поле 3 при отворен проход – табела с бял фон без надпис, а при затворен проход табела с бял фон, върху която може да има надпис с черен цвят с наименованието на населеното място, до където е възможно ползването на пътя.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Пътен знак Е24 информира за място или участък на пътя, на които се осъществява контрол по спазване на правилата за движение чрез стационарни или нестационарни автоматизирани технически средства или системи.

    Раздел VII – Пътни знаци за направления, посоки, обекти и други – група "Ж"

    Чл. 57. (1) Пътните знаци за направления, посоки, обекти и други имат форма на квадрат или правоъгълник.

    (2) Фонът на пътните знаци:

    1. Ж1, Ж2, Ж6, Ж10, Ж11, Ж14 и Ж15 е зелен за автомагистрали, син – за пътища извън населени места и бял – за пътища в населени места;

    2. Ж22 е зелен за автомагистрали и син – за пътища извън населени места;

    3. Ж20.1 и Ж21 е зелен;

    4. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Ж9, Ж12, Ж13, Ж18, Ж19 и Ж20.2 е син;

    5. Ж3, Ж4, Ж5, Ж8 и Ж16 е бял;

    6. Ж7 е с цвят, съответстващ на вида на пътя, по който се достига указаната цел.

    (3) (Попр. – ДВ, бр. 72 от 1996 г.) Пътните знаци за направления, посоки и обекти имат следните изображения и наименования: Ж1 "Предварителен указател" Ж2 "Предварително указване на посока към населено място или обект" Ж3 "Предварителен указател за отклоняване на движението" Ж4 "Предварителен указател за завиване" Ж5 "Предварителен указател за посоката на движение на означения вид пътни превозни средства" Ж6 "Указателна табела" Ж7 "Указателна стрелка" Ж8 "Посока към ферибот" Ж9 "Място за завиване в обратна посока" Ж10 "Потвърждаване на посоката към населено място" Ж11 "Наименование на обект" Ж12 "Пресичаният път е без изход" Ж13 "Път без изход" Ж14 "Начало на пътна лента" Ж15 "Край на пътна лента" Ж16 "Преминаване в платното за насрещно движение" Ж17 (Отм. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Ж18 "Пътна лента със съоръжение за аварийно спиране" Ж19 "Препоръчителна скорост" (Попр. – ДВ, бр. 72 от 1996 г.) Ж20.1 "Номер на автомагистралата по националната класификация" Ж20.2 "Номер на пътя по националната класификация" Ж21 "Номер на пътя по международната класификация" Ж22 "Километричен знак"

    (4) Когато пътни знаци Ж1, Ж2 и Ж6 указват цели, до които се достига по път, различен по вид от този, на който са поставени, наименованията на обектите се поставят в правоъгълни полета с цвят, съответстващ на вида на пътя, по който се достигат указаните цели.

    (5) При поставяне на едно място на няколко указателни пътни знака с различен фон, както и когато в един пътен знак са указани няколко цели за една посока в полета с различни цветове, те се подреждат според цвета от горе надолу, както следва: зелен, син, бял цвят.

    (6) Цветът на символите и надписите е бял при зелен или син фон, и черен – при бял или жълт фон. Изображенията в пътни знаци Ж1, Ж3, Ж4, Ж12, Ж14, Ж15, Ж16 и Ж18 съответстват на конфигурацията на конкретната пътна обстановка.

    (7) Символът на пътен знак Ж16 е в черен и червен цвят.

    (8) Символът на пътен знак Ж18 е в бял и червен цвят.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Когато се използват за въвеждане на временна организация и безопасност на движението, пътните знаци Ж3, Ж4, Ж5, Ж7, Ж14, Ж15 и Ж16 са с жълт фон.

    Чл. 58. (1) Пътен знак Ж1 дава предварителна информация за наименованията и посоките към населени места или други обекти и за номера на пътя, по който се достига до тях. В знака не се посочват данни за разстоянията до указаните цели. В него се изобразява схематично кръстовището или пътният възел. Информацията може да се допълни чрез включване на изображения на други пътни знаци, указващи особеностите на маршрута, условията или режима на движение в указаната посока. Знакът се поставя преди кръстовища или пътни възли. Той може да бъде повторен при необходимост. Разстоянието до кръстовището или пътния възел се указва в долния край на знака.

    (2) В пътен знак Ж2 може да се посочи номерът на пътя, по който се достига дадено населено място или обект. В него не се посочват данни за разстоянията до указаните цели. Пътен знак Ж2 се поставя преди кръстовища или пътни възли, над пътната лента, предназначена за движение в посоката, указана в знака.

    (3) Пътен знак Ж4 указва начина за продължаване на движението в определена посока в случаите, когато поради забрана за извършване на маневра се налага заобикаляне на жилищни квартали, зелени площи и др.

    (4) Под символа на вида пътно превозно средство в пътен знак Ж5 може да бъде указана и максимално допустимата му маса.

    (5) Пътен знак Ж6 указва наименованията на населени места или обекти, номера на пътя, посоките и разстоянията до тях в километри. В зависимост от броя на указаните посоки пътен знак Ж6 може да има до 3 полета, разположени едно под друго. Разстоянията се указват след надписите. Знакът се поставя непосредствено пред кръстовище. Той може да се използва и като предварителен указател. В този случай в него не се посочват разстоянията до указаните цели, а на допълнителна табела Т1, поставена под знака, се указва разстоянието до кръстовището. Пътен знак Ж6 не се използва на автомагистрали.

    (6) Пътен знак Ж7 се използва за указване посоката на движение към населени места и други обекти. Той съдържа номера на пътя и разстоянието до обекта, като: разстоянието се изписва откъм върха на стрелката, наименованието – в средата, а номерът на пътя – съответно преди или след него. Знакът се поставя непосредствено на изходите на кръстовищата или на отклоненията при пътни възли и може да бъде повторен в лявата страна на пътя, в разделителната ивица или на остров върху платното за движение.

    (7) Пътен знак Ж9 указва специално устроени места за завиване в обратна посока извън кръстовища.

    (8) В пътен знак Ж10 може да се посочват до 3 наименования на населените места и разстоянията до тях. Знакът се поставя след пътни възли и кръстовища.

    (9) Наименованията на целите, указани в пътни знаци Ж1, Ж2, Ж6 и Ж10, се подреждат от горе надолу по реда на достигането им.

    Раздел VIII – Допълнителни табели – група "Т"

    Чл. 59. (1) (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Допълнителните табели имат формата на квадрат или правоъгълник с бял фон, черна гранична линия и черни символи и надписи, а допълнителни табели Т7 и Т16 имат и червена линия, разположена диагонално от горния десен към долния ляв квадрант. Допълнителна табела Т17 е с жълт фон, когато се използва за въвеждане на временна организация и безопасност на движението.

    (2) Допълнителните табели имат следните изображения и наименования: Т1 "Разстояние до" Т2 "Дължина на" Т3 "Начало на зоната на действие на пътни знаци В27 и В28" Т4 "Продължаване зоната на действие на пътни знаци В27 и В28" Т5 "Край на зоната на действие на пътни знаци В27 и В28" Т6 "Пътно превозно средство, за което се отнася действието на пътния знак" Т7 "Пътно превозно средство, за което не се отнася действието на пътния знак" Т8 "Разстояние до пътен знак Б2" Т9 "Стрелка" Т10 "Време на действие на пътния знак" Т11 "Посока към обект" Т12 "Начин на паркиране на пътните превозни средства" Т13 "Направление на пътя с предимство в кръстовището" Т14 "При сняг и зимни условия" Т15 "Работни дни" Т16 "Неработни дни" Т17 "Табела с текст"

    (3) В допълнителни табели Т3, Т4.2 и Т5.2 може да се укаже разстояние в метри.

    (4) В допълнителни табели Т6 и Т7 се използват символите за превозни средства, указани в чл. 39, ал. 7 . При необходимост под символа може да се укаже максимално допустима маса.

    (5) Символът в допълнителна табела Т13 трябва да съответства на действителната конфигурация на кръстовището.

    Чл. 60. (1) Допълнителна табела Т1 указва разстоянието от пътния знак до началото на пътния участък или мястото, за което важи този знак.

    (2) Допълнителна табела Т2 указва дължината на пътния участък, за който важи пътният знак.

    (3) Допълнителна табела Т9 указва, че значението на пътния знак се отнася само за пътната лента, над която е поставен.

    (4) Допълнителна табела Т17 се използва за изясняване или ограничаване действието на пътен знак само в случаи, за които не са предвидени допълнителни табели.

    Чл. 61. (1) Допълнителните табели се поставят заедно с други пътни знаци за указване време на действие, разстояние до началото на зоната на действие, дължина на зоната на действие, категории участници в движението и др. Когато под един пътен знак се налага поставянето на повече от една допълнителна табела, символите може да бъдат изобразени един под друг в обща табела.

    (2) Допълнителни табели Т3.2, Т4.2 и Т5.2 се поставят успоредно на платното за движението.

    (3) Допълнителна табела Т13 се поставя заедно с пътни знаци Б1, Б2 и Б3.

    Глава десета – ПЪТНА МАРКИРОВКА

    Чл. 62. (1) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Пътната маркировка се състои от линии, стрелки, символи и надписи, нанесени с боя или с материали за пътна маркировка върху пътното платно и пътните съоръжения. Тя бива:

    1. надлъжна;

    2. напречна;

    3. друга.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Пътната маркировка върху платното за движение има бял, жълт или оранжев цвят, като:

    1. пътната маркировка за обозначаване на площи, забранени за престой и паркиране на пътни превозни средства, и за очертаване на специализирани ленти, предназначени за движение на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, е с жълт цвят;

    2. пътната маркировка при въведена временна организация и безопасност на движението за извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците е с оранжев цвят.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Пътната маркировка на пътни съоръжения, разположени непосредствено до платното за движение и на открити бордюри, които ограничават острови върху платното за движение, е с бял и черен цвят.

    Раздел I – Надлъжна пътна маркировка

    Чл. 63. (1) Надлъжната пътна маркировка се използва за очертаване на пътните ленти, на които е разделено платното за движение, и за очертаване на неговата граница.

    (2) Надлъжната пътна маркировка има следните изображения, наименования и значения:

    1. "Единична непрекъсната линия" – М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат. С единична непрекъсната линия се очертава и пътна лента, предназначена за движение на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници – "BUS" лента. Символът "BUS" се изписва в началото на лентата и след всяко кръстовище;

    2. "Двойна непрекъсната линия" – М2. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат;

    3. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) "Единична прекъсната линия" – М3. На пътните превозни средства е разрешено да я пресичат. Когато линията очертава границата между съседни пътни ленти, тя се изпълнява с дължина на "интервала", различна от тази на "чертата", а когато очертава пътя с предимство в зоната на кръстовища и пътни възли без шлюзове, траекторията на пътните превозни средства при преминаване през кръстовище или специализирана лента за движение, дължината на "интервала" е равна на дължината на "чертата";

    4. "Двойна прекъсната линия" – М4. Пресичането й е разрешено само когато е разположена от дясната страна по посока на движението на превозното средство. С нея се очертава пътна лента, посоката на движение по която се променя периодично;

    5. "Двойна смесена линия" – М5. Пресичането й е разрешено само от страната на прекъснатата линия. Това не забранява на тези, които са започнали изпреварване, да се завърнат в пътната лента, съответстваща на посоката им на движение.

    Раздел II – Напречна пътна маркировка

    Чл. 64. Напречната пътна маркировка има следните изображения, наименования и значения:

    1. "Стоп-линия" – М6. Очертава се с широка непрекъсната линия напречно на пътните ленти и определя мястото, където водачът е длъжен да спре при наличието на пътен знак Б2. Преди тази линия върху платното за движение може да бъде нанесен символът "STOP";

    2. "Линия за изчакване" – М7. Очертава се с широка прекъсната линия напречно на пътните ленти. Тя определя мястото, където водачът при необходимост спира, за да пропусне движещите се по пътя с предимство пътни превозни средства. Преди линията за изчакване върху платното за движение може да бъде нанесен триъгълник, върхът на който е насочен срещу движението;

    3. "Пешеходна пътека" – М8.

    а) М8.1 – очертава се с широки непрекъснати линии, успоредни на оста на пътя;

    б) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) М8.2 – очертава се с две прекъснати линии напречно на оста на пътя. Използва се само на места с регулиране на движението със светлинни сигнали;

    4. "Велосипедна пътека" – М9. Очертава се с две успоредни прекъснати линии, състоящи се от квадрати или ромбове.

    Раздел III – Друга пътна маркировка

    Чл. 65. Другата пътна маркировка има следните изображения, наименования и значения:

    1. "Стрелка (стрелки) за указване посоката (посоките) на движение" – М10. Указва задължителната посока (посоки) на движение от съответната пътна лента;

    2. "Стрелки за предварително указване посоките на движение" – М11. Очертават се пред първото от две намиращи се непосредствено едно след друго кръстовища, когато изборът на посоката на движение е необходимо да стане предварително, преди първото кръстовище;

    3. "Стрелки за насочване" М12. Указва на водачите, че трябва да преминат в съседната пътна лента;

    4. "Начин за подреждане на пътните превозни средства при паркиране" – М13;

    5. "Начупена линия" – М14. Очертава площ, забранена за паркиране на пътни превозни средства. Тази маркировка съвместно със символа "BUS" обозначава спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници, а със символа "TAXI" – място, предназначено за престой на таксиметрови превозни средства;

    6. "Коси успоредни линии" – М15. Обозначава площ, забранена за движение на пътни превозни средства. Границата на площта се очертава с непрекъсната линия;

    7. "Успоредни бели и черни линии, насочени към платното за движение" – М16. Обозначава пътни съоръжения – мостове, тунели, укрепителни и подпорни стени и други, разположени непосредствено до платното за движение;

    8. "Изкуствена неравност на платното за движение" – М17;

    9. "Символи, букви и цифри, нанесени върху платното за движение" – М18. (Нова – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.)

    10. Напречна оптична маркировка М19. Очертава се с квадрати пред хоризонтални криви или с правоъгълници пред кръстовища. (Нова – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.)

    11. Напречна шумна маркировка М20 – очертава се с 12 напречни линии, разположени на еднакво разстояние.

    Глава единадесета – ДРУГИ СРЕДСТВА ЗА СИГНАЛИЗИРАНЕ

    Чл. 66. Другите средства за сигнализиране имат следните форми, изображения, наименования и значения:

    1. "Направляващо стълбче" – С1. Направляващото стълбче е бяло, с наклонена черна ивица в горната част, насочена към платното за движение. Поставя се отстрани на пътя по външния край на банкета. Разположеното вдясно има червен, а разположеното вляво – бял светлоотразителен правоъгълник в черната ивица;

    2. "Конус" – С2. Конусът е с червен или оранжев цвят. Сигнализира площ, забранена за движение, или линия, забранена за пресичане;

    3. средства за сигнализиране на площи, временно забранени за движение – С3:

    а) С3.1 "Бариера" – оцветена е с успоредни червени и бели ивици, насочени перпендикулярно към платното за движение;

    б) С3.2 – въже с червени флагчета или червени светлоотразителни елементи;

    в) С3.3 – пластмасова лента, оцветена ярко или с успоредни червени и бели ивици;

    4. "Ограничителна табела" – С4. Има формата на правоъгълник, на който по-дългата страна е разположена вертикално. Върху нея са нанесени успоредни и насочени към платното за движение червени и бели ивици. Сигнализира изменение на широчината на пътното платно;

    5. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) "Устройство за отчитане на времетраенето на светлинния сигнал" – С5. Поставя се на кръстовища с интензивно движение. Има поле с формата на квадрат с черен фон. Показва чрез цифрова матрица зелени или червени цифри на число, различно от нула, съответстващо на броя на секундите, оставащи до края на зеления и/или на червения сигнал.

    6. (Попр. – ДВ, бр. 72 от 1996 г.) "Табела с направляващи стрелки" – С6. Има формата на правоъгълник, върху който са нанесени червени и бели стрелки. С6.1 се поставя за указване изменението на посоката на движение в завой, С6.2 – на Т-образни кръстовища, а С6.3 – пред препятствия на пътя;

    7. "Табела с направляваща стрелка" – С7. Има формата на квадрат с бял фон и червена стрелка. Върхът на стрелката сочи посоката на движение в завой;

    8. "Стоп-палка" – С8. Кръглата част на палката е двустранно оцветена, с червен фон, с бял надпис и с гранична бяла ивица;

    9. "Регулировъчна палка" – С9. Палката е цилиндрична, оцветена с еднакво широки бели и черни ивици;

    10. палка "Стоп! Деца" – С10. Кръглата част на палката е двустранно оцветена, с бял фон, с гранична червена ивица и символ с черен цвят. Използва се за спиране на пътни превозни средства за осигуряване пресичането на платното за движение от група деца;

    11. отличителни знаци за слепи пешеходци – С11:

    а) С11.1 "Бял бастун";

    б) С11.2 "Бяла лента, поставена на лявата ръка";

    12. отличителен знак на лицата, извършващи работа на пътя – С12. Облекло с ярък цвят и светлоотразителни ленти;

    13. "Предупредителен светлоотразителен триъгълник" – С13. Представлява триъгълна рамка с червена външна светлоотразителна лента и с червена вътрешна флуоресцираща лента. Сигнализира аварийно спряло на платното за движение пътно превозно средство;

    14. "Светлоотразител" – С14. Има триъгълна (С14.1) или правоъгълна (С14.2) форма. Със светлоотразители с червен цвят се обозначават по дължината им пътни съоръжения – предпазни огради, подпорни стени, стени на тунели, стълбове и устои на мостове и други подобни, разположени непосредствено до платното за движение. Когато се обозначават съоръжения, разположени до платното за движение на насрещно движещите се пътни превозни средства, светлоотразителите са с бял цвят;

    15. "Светлоотразяващи кабари" – С15. Поставят се:

    а) с единична непрекъсната линия, когато тя разделя противоположни посоки за движение;

    б) с двойна непрекъсната линия;

    в) с линиите, ограничаващи платното за движение и площите, забранени за движение. Светлоотразяващият елемент е с червен цвят, когато сигнализира линии, забранени за пресичане, и с бял цвят, когато сигнализира границата на платното за движение от страната на насрещно движещите се превозни средства.

    Глава дванадесета – РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА НЕРЕЛСОВИТЕ ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ВЪРХУ ПЪТНОТО ПЛАТНО

    Чл. 67. (1) Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи възможно най-вдясно на платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка – да използва най-дясната свободна лента.

    (2) Броят на пътните ленти се определя от пътната маркировка или от пътен знак, а когато няма такива – от водачите, съобразно широчината на платното за движение, широчината на недвуколесните пътни превозни средства и от необходимото странично разстояние между тях.

    Чл. 68. На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:

    1. когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне;

    2. когато платното за движение има три пътни ленти – да навлиза и да се движи в крайната лява лента. Навлизането и движението в средната лента е разрешено само при изпреварване и заобикаляне;

    3. когато платното за движение има четири и повече пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение.

    Чл. 69. На пътно платно с три и повече пътни ленти за движение в една посока, сигнализирани с пътен знак Д1, водачът на моторно превозно средство не е длъжен да спазва изискванията на чл. 67, ал. 1 .

    Чл. 70. На пътно платно с три и повече пътни ленти за движение в една посока, сигнализирани с пътен знак Д1, на водача на пътно превозно средство, което не може да развива или на което не е разрешено да развива максимално допустимата за пътя скорост, се забранява да навлиза в крайната лява лента за тази посока, освен при завиване и заобикаляне.

    Чл. 71. Водачът на бавнодвижещо се пътно превозно средство задължително се движи в най-дясната пътна лента, освен при завиване или заобикаляне.

    Чл. 72. Движението на нерелсово пътно превозно средство по трамвайно платно, ако няма други забрани, се разрешава само при изпреварване или заобикаляне в посоката на движение на трамвая, но без да му се пречи.

    Глава тринадесета – СКОРОСТ И ДИСТАНЦИЯ

    Чл. 73. (1) (Изм. с Решение № 3799 на ВАС на РБ – ДВ, бр. 9 от 2023 г., в сила от 27.01.2023 г.; Решение № 1730 на ВАС на РБ – бр. 23 от 2024 г., в сила от 19.03.2024 г.) При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/час: Пътно превозно средство В населено място Извън населено място По автомагистрала Категория А 50 80 100 Категория В 50 90 ( Отм . с Решение № 3799 на ВАС на РБ – ДВ, бр . 9 от 2023 г., в сила от 27.01.2023 г.) Категории С, D 50 80 100 Категории В+Е, С+Е, D+Е 50 70 100 ( Изм . с Решение № 1730 на ВАС на РБ – ДВ, бр . 23 от 2024 г., в сила от 19.03.2024 г.) Категори я Т 50 50 – Самоходни машини 40 40 –

    (2) Скорост на движение, по-висока от посочената в ал. 1, може да се разрешава при наличие на необходимите условия за безопасност на движението. В този случай ограничението на скоростта се сигнализира с пътен знак В26.

    Чл. 74. (1) Водачът на пътно превозно средство не трябва да се движи без основателна причина с твърде ниска скорост, когато по този начин пречи на движението на другите пътни превозни средства.

    (2) Водач на пътно превозно средство, което се движи с ниска скорост и поради това причинява създаването на колона от пътни превозни средства, е длъжен да ги пропусне при първа възможност.

    Чл. 75. (1) Водачът в зависимост от скоростта на движение, от състоянието на пътната повърхност и от спирачните възможности на управляваното пътно превозно средство е длъжен да спазва такава дистанция от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

    (2) За улесняване на изпреварването по двулентовите пътища извън населени места водачите на пътни превозни средства, на които е забранено да развиват максимално допустимата за пътя скорост, както и водачите на пътни превозни средства или състави от пътни превозни средства с дължина над 7 м, освен в случаите, когато те извършват изпреварване, са длъжни да спазват такава дистанция помежду си, че изпреварващите ги пътни превозни средства да могат безопасно да заемат място между тях.

    Глава четиринадесета – МАНЕВРИ И СИГНАЛИ

    Чл. 76. " Маневра " е изменение на положението на пътното превозно средство спрямо пътя и останалите участници в движението, като: потегляне, преминаване в съседна пътна лента, завиване и други подобни.

    Чл. 77. (1) Водач, който има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши останалите участници в движението и преди да започне маневрата – да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал.

    (2) Сигналът за извършване на маневра се подава със светлинни пътепоказатели, а за превозните средства, които нямат светлинни пътепоказатели или те са повредени – с ръка.

    (3) При извършване на маневра, свързана с излизане – частично или напълно, от заеманата пътна лента, водачът е длъжен да подаде сигнал, съответстващ на страната на пътното платно, към която се извършва маневрата.

    Чл. 78. (1) Сигналите, подавани от водачите при маневри, са:

    1. ляв пътепоказател или лява ръка, изпъната хоризонтално встрани – сигнализира потегляне от крайната дясна част на пътното платно, преминаване в съседна лява пътна лента, завой наляво, завиване в обратна посока или спиране за престой или паркиране в крайната лява част на пътното платно;

    2. десен пътепоказател, дясна ръка, изпъната хоризонтално встрани, или лява ръка, сгъната в лакътя и насочена нагоре – сигнализира потегляне от крайната лява част на пътното платно, преминаване в съседна дясна пътна лента, завой надясно или спиране за престой или паркиране в крайната дясна част на пътното платно;

    3. лява или дясна ръка, изпъната нагоре сигнализира спиране.

    (2) Сигналът, подаван от водача със светлинен пътепоказател, се прекратява непосредствено след приключване на маневрата. Сигналът, подаван с ръка, може да бъде прекратен непосредствено преди започване на маневрата.

    Чл. 79. Подаденият от водача сигнал за маневра не му предоставя предимство и не го освобождава от задължението да предприеме всички необходими мерки за безопасност, преди да започне нейното изпълнение.

    Чл. 80. (1) Звуковият сигнал в населените места е забранен, освен за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие.

    (2) Като допълнителен сигнал при маневра водачът може да използва превключването на светлините, а извън населените места – и звуков сигнал.

    (3) За предупреждаване на участниците в движението за опасност водачът може да подава авариен сигнал чрез едновременно включване на всички пътепоказатели.

    Раздел I – Престрояване

    Чл. 81. (1) Престрояване то е преминаване от една пътна лента в друга, за да се продължи движението направо, да се завие или да се излезе от платното за движение.

    (2) Преди престрояване водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, движещи се в лентата, в която той навлиза. Когато се извършва едновременно престрояване на пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, сигнализирани с пътен знак Д1, първи се престроява водачът, който се намира в дясната пътна лента.

    Раздел II – Завиване надясно или наляво

    Чл. 82. (1) Завиването надясно се извършва от най-дясната пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна посока – от лента, предназначена за завиване надясно.

    (2) При завиване надясно за навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе в дясната част на пътя по посока на движението.

    (3) Когато радиусът на завиване на пътното превозно средство е по-голям от радиуса на завоя, завиването може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, преминаващи от двете му страни.

    Чл. 83. (1) Завиването наляво се извършва от най-лявата пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна посока – от лента, предназначена за завиване наляво.

    (2) При завиване наляво за навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на пътното платно по посока на движението.

    Чл. 84. (1) При завиване за навлизане в друг път водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне пешеходците, пресичащи платното за движение на другия път.

    (2) При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещнодвижещите се пътни превозни средства. От същото правило помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства.

    (3) Водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска.

    (4) Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път.

    Раздел III – Завиване в обратна посока

    Чл. 85. (1) Завиването в обратна посока се извършва само наляво.

    (2) Завиването в обратна посока се извършва от най-лявата пътна лента по посока на движението.

    (3) При завиване в обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства.

    (4) При недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства.

    (5) При завиване в обратна посока на кръстовище не се разрешава движение назад.

    Чл. 86. Завиването в обратна посока е забранено на пешеходна пътека, железопътен прелез, мост, надлез, в тунел, в подлез, при ограничена видимост или при намалена видимост под 50 м.

    Раздел IV – Изпреварване

    Чл. 87. (1) Пътните превозни средства се изпреварват от лявата им страна.

    (2) При изпреварване водачът на пътното превозно средство напуска пътната лента, в която се движи, навлиза в съседната пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото се в същата посока пътно превозно средство и се връща в напуснатата лента.

    Чл. 88. (1) Водач, който има намерение да предприеме изпреварване, е длъжен:

    1. преди да подаде сигнал, да се убеди, че движещото се след него пътно превозно средство не е подало сигнал за изпреварване, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се отпред пътно превозно средство не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво;

    2. след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на достатъчно разстояние за изпреварване и може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.

    (2) Водач, който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство.

    Чл. 89. Водачът на изпреварваното пътно превозно средство е длъжен да не увеличава скоростта и да не пречи на изпреварването по какъвто и да е друг начин.

    Чл. 90. Освен в случаите на изрична забрана изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош е забранено:

    1. при ограничена или намалена видимост;

    2. на кръстовище на равнозначни пътища;

    3. на железопътен прелез без бариери;

    4. при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента;

    5. на пешеходна пътека, когато изпреварваното превозно средство закрива видимостта към пешеходната пътека.

    Раздел V – Заобикаляне

    Чл. 91. (1) Заобикаляне то е минаване покрай препятствие, повреди на платното за движение или неподвижен участник в движението.

    (2) Заобикалянето се извършва от лявата страна по посока на движението, а при невъзможност или при наличие на съответния пътен знак – и от дясната.

    (3) Водачът на заобикалящото пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, движещи се по пътната лента, която ще използва за заобикалянето.

    (4) При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци.

    Раздел VI – Разминаване

    Чл. 92. (1) Разминаване то е минаване покрай друг участник в движението, който се движи в противоположна посока.

    (2) При разминаване водачите са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства. Ако разминаването не може да се извърши безопасно, водачът, в чиято пътна лента има препятствие или стеснение, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Когато разминаването е невъзможно без движение назад, тази маневра е длъжен да направи водачът, за когото тя е по-безопасна.

    Чл. 93. (1) При движение по планински пътища и по пътища с голям надлъжен наклон, когато разминаването е невъзможно или е затруднено поради недостатъчна широчина на платното за движение, водачът на спускащото се пътно превозно средство е длъжен да спре и да пропусне изкачващото се. Когато разминаването е невъзможно без движение назад, тази маневра е длъжен да направи:

    1. водачът на единичното пътно превозно средство по отношение на съставите от превозни средства и на съчленените пътни превозни средства;

    2. водачът на по-лекото пътно превозно средство по отношение на по-тежкото;

    3. водачът на товарния автомобил по отношение на автобуса.

    (2) Когато се разминават пътни превозни средства от една и съща категория, водачът на спускащото се превозно средство е длъжен да се придвижи назад, освен в случаите, когато това е по-безопасно за превозното средство, което се изкачва.

    Раздел VII – Движение назад

    Чл. 94. (1) Преди потегляне назад водачът е длъжен да се убеди, че тази маневра няма да създаде затруднения за останалите участници в движението и ще бъде безопасна.

    (2) При движение назад водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, а по време на движението непрекъснато да го наблюдава. Ако водачът не е в състояние лично да извърши това, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

    Глава петнадесета – СПИРАНЕ, ПРЕСТОЙ, ПАРКИРАНЕ

    Чл. 95. (1) При спиране скоростта на движение на пътното превозно средство се намалява плавно. Рязкото спиране се забранява, освен ако това е необходимо за избягване на пътнотранспортно произшествие.

    (2) За пропускане на участниците в движението, които са с предимство, спирането се извършва в заеманата лента за движение.

    Чл. 96. (1) За престой извън населените места пътните превозни средства се спират извън платното за движение. Когато това е невъзможно, спирането за престой се извършва успоредно на оста на пътя, най-вдясно на пътното платно.

    (2) За паркиране извън населените места пътните превозни средства се спират извън платното за движение.

    (3) (Изм. с Решение № 11214 на ВАС на РБ – ДВ, бр. 107 от 2023 г., в сила от 29.12.2023 г.) За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение, по посока на движението и успоредно на оста на пътя.

    (4) На пътно платно с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства.

    Чл. 97. Водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението.

    Чл. 98. Водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство може да го напусне, ако е взел мерки то да не потегли само.

    Чл. 99. (1) На път извън населено място водачът на недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, е длъжен незабавно да го измести извън него или – в случай че преместването на пътното превозно средство се окаже невъзможно – да го обозначи така, че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства.

    (2) На път в населено място водачът на недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, е длъжен незабавно да го измести на място, където паркирането е разрешено, или извън платното за движение, или ако това се окаже невъзможно – да го обозначи така, че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства.

    Чл. 100. (1) Когато за сигнализиране на повредено пътно превозно средство се използва предупредителен светлоотразителен триъгълник, той се поставя на разстояние най-малко 30 м от пътното превозно средство в пътната лента, заета от него, и срещу посоката на движение на заобикалящите го пътни превозни средства. На автомагистрали и пътища с разрешена скорост на движение над 80 км/ч предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние, не по-малко от 100 м.

    (2) Като допълнителен сигнал за обозначаване на повредено пътно превозно средство може да се използва включването на авариен сигнал или габаритни светлини.

    (3) Правилата по ал. 1 и 2 се прилагат и за пътните превозни средства, които са спрели за оказване на помощ.

    Чл. 101. (1) Спирането за престой и паркирането са забранени:

    1. до спряло пътно превозно средство от страната на движението;

    2. в тунели и подлези;

    3. в пътни участъци с ограничена видимост;

    4. върху трамвайни и железопътни линии или в такава близост до тях, която може да затрудни движението на релсовите превозни средства;

    5. на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 м преди тях;

    6. на кръстовища и на по-малко от 5 м от тях;

    7. на мостове, надлези и стеснени участъци от пътя;

    8. на места, където пътното превозно средство ограничава видимостта на участниците в движението към пътен знак, пътен светофар или друго средство за сигнализиране;

    9. на платното за движение, където разстоянието между пътното превозно средство и пътната маркировка, забранена за пресичане, е по-малко от 3 м или където действа забраната на пътен знак В24 или В25.

    (2) Освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е забранено:

    1. пред входовете на паркове, училища, театри, кина, предприятия и други места, където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни средства;

    2. на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях;

    3. на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.

    Глава шестнадесета – ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ КРЪСТОВИЩЕ

    Чл. 102. При приближаване към кръстовище водачът на пътното превозно средство е длъжен да проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат предимство за преминаване.

    Чл. 103. На кръстовище, на което няма сигнализиран път с предимство:

    1. водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна. От същото правило се ръководят помежду си и водачите на релсовите пътни превозни средства;

    2. водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от посоката на движението им;

    3. водачът на пътно превозно средство, което излиза от земен път на път с настилка, е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по пътя с настилка.

    Чл. 104. (1) На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.

    (2) Когато на кръстовище пътят с предимство променя направлението си, което е указано с допълнителна табела Т13, водачите, които излизат от него, се ръководят помежду си от правилата на чл. 103, т. 1 и 2 . От същите правила се ръководят помежду си и водачите на превозни средства, които навлизат в пътя с предимство.

    Чл. 105. На кръстовище, на което с пътни знаци, със сигнал на регулировчик или със светофар е разрешено едновременното преминаване на релсови и нерелсови пътни превозни средства, водачите на нерелсовите превозни средства са длъжни да пропуснат релсовите независимо от посоката на движението им.

    Глава седемнадесета – ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ПРЕЛЕЗ

    Чл. 106. При приближаване към железопътен прелез участниците в движението са длъжни да се движат с повишено внимание, а водачите на пътни превозни средства – и с такава скорост, която да им позволи при необходимост да спрат пред прелеза.

    Чл. 107. При преминаване през железопътен прелез участниците в движението се ръководят от указанията на прелезопазача, от положението на бариерите, от светлинната и звуковата сигнализация и от пътните знаци.

    Чл. 108. Водачът не трябва да предприема пресичане на релсовия път, ако не е предварително убеден, че няма да се наложи спиране върху релсите или на разстояние, по-малко от 2 м от тях, поради техническите особености на превозното средство, условията на движение или други предвидими причини.

    Чл. 109. Спирането на пътните превозни средства пред железопътен прелез е задължително при:

    1. липса на бариери и на съоръжения за подаване на звукова и светлинна сигнализация;

    2. спуснати, започнали да се спускат или да се вдигат бариери;

    3. мигаща червена светлина на светофара и/или включена звукова сигнализация независимо от положението на бариерите;

    4. вдигнати бариери и липса на сигнал на светофара и на звуковата сигнализация, ако към прелеза приближава релсово превозно средство.

    Чл. 110. Пред железопътния прелез пътните превозни средства спират на маркираната стоп-линия, а когато няма такава – на не по-малко от 1 м пред бариерите. При липса на бариери пътните превозни средства спират на линията, на която са поставени пътните знаци Б2, А34.1 или А34.2, а при липса и на пътни знаци – на не по-малко от 2 м пред първата релса.

    Чл. 111. Преди да потегли за пресичане на релсовия път, водачът е длъжен отново да се убеди, че към прелеза не се приближава релсово превозно средство.

    Чл. 112. Забранено е:

    1. пресичането на релсов път извън железопътните прелези;

    2. самоволното вдигане на бариера или заобикалянето й;

    3. превключването на предавките на превозното средство на железопътен прелез и преминаването му при изключени предавки;

    4. навлизането на прелеза, ако от другата му страна няма достатъчно място поради задръстване и след преминаването му не може да се осигури минимално разстояние от 2 м от последната релса;

    5. движението назад на железопътен прелез.

    Чл. 113. В случай на принудително спиране на превозното средство върху релсите или на разстояние, по-малко от 2 м преди първата или след последната релса, водачът е длъжен:

    1. да изведе пътниците извън превозното средство на безопасно разстояние;

    2. да вземе мерки за извеждането на превозното средство извън обсега на релсовия път, а ако това е невъзможно – да направи всичко необходимо за предупреждаване на водачите на релсовите превозни средства от двете посоки за създалата се опасност.

    Чл. 114. Предупреждението за спиране на релсово превозно средство през деня се извършва с кръгово движение на ръката, в която се държи ясно забелязващ се предмет с ярък цвят, а през нощта – фенер или запалена факла.

    Чл. 115. (1) На железопътен прелез движението на пътните превозни средства може да се регулира от железопътен служител, който подава следните сигнали за спиране на пътните превозни средства пред прелеза:

    1. през деня – изпъната хоризонтално напред и напречно на оста на пътя дясна ръка с червен флаг;

    2. през нощта – описваща полукръг червена светлина.

    (2) Сигналите на железопътните служители са задължителни за водачите на пътни превозни средства, приближаващи прелеза и от двете му страни.

    Глава осемнадесета – ДВИЖЕНИЕ ПО АВТОМАГИСТРАЛА

    Чл. 116. На автомагистрала е разрешено движението само на автомобили и мотоциклети, чиято максимална конструктивна скорост надвишава 50 км/ч.

    Чл. 117. (1) Водач, който навлиза на автомагистрала, е длъжен да пропусне движещите се по нея пътни превозни средства, а който иска да напусне автомагистралата, трябва своевременно да заеме място в съответната пътна лента за излизане от нея.

    (2) При навлизане или при излизане от автомагистрала водачът е длъжен да използва съответната пътна лента за ускоряване или за забавяне на движението.

    Чл. 118. Когато автомагистралата има три и повече пътни ленти за движение в една посока, на водачите на автомобили с максимално допустима маса над 3,5 т, както и на водачите на състави от пътни превозни средства, чиято обща дължина, включително и товарът, е повече от 7 м, е забранено да навлизат в крайната лява пътна лента.

    Чл. 119. При движение по автомагистрала на водача е забранено:

    1. да спира пътното превозно средство за престой или за паркиране извън специално обозначените за това места;

    2. да завива в обратна посока, да се движи назад, да навлиза в разделителната ивица или да я пресича, включително и на местата, където тя е прекъсната;

    3. да се движи по лентата за принудително спиране. Тази забрана се отнася и за случаите, когато движението е двупосочно по едно от пътните платна на автомагистралата.

    Чл. 120. (1) Водачът на пътно превозно средство, принуден да спре поради независещи от него обстоятелства, може да направи това върху лентата за принудително спиране извън платното за движение, като през нощта и при намалена видимост сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. При невъзможност да отстрани повредата и да продължи движението той е длъжен да вземе мерки за изтегляне на пътното превозно средство от автомагистралата по най-бърз начин.

    (2) Пътно превозно средство, получило повреда при движение по автомагистрала, може да бъде теглено с гъвкава връзка само до най-близкия изход на автомагистралата.

    Чл. 121. На автомагистрала е забранено:

    1. движението на велосипедисти и пешеходци;

    2. воденето на животни;

    3. навлизането на моторни превозни средства, теглещи пътни превозни средства с гъвкава връзка;

    4. организирането на демонстрации и движението на рекламни и други шествия.

    Глава деветнадесета – ДВИЖЕНИЕ В ЖИЛИЩНА ЗОНА

    Чл. 122. Жилищната зона е обособена, специално устроена територия в населено място, която е обозначена като такава на входовете и изходите й с пътни знаци и където действат специални правила за движение.

    Чл. 123. В жилищната зона действат следните специални правила:

    1. пешеходците могат да използват за движение, а децата за игра пътя по цялата му широчина, без ненужно да пречат на движението на превозните средства;

    2. водачите на пътни превозни средства са длъжни да се движат със скорост, не по-голяма от 20 км/ч, като не поставят в опасност пешеходците и не създават препятствия за тяхното движение;

    3. паркирането в жилищната зона е разрешено само на специално обозначените места.

    Глава двадесета – ДВИЖЕНИЕ В ТУНЕЛ

    Чл. 124. При движение в тунел, сигнализиран с пътен знак Д9, водачът е длъжен:

    1. да включи къси или дълги светлини;

    2. да изключи двигателя при принудително спиране в тунела, ако това спиране не е кратковременно.

    Чл. 125. При движение в тунел е забранено движението назад, завиването в обратна посока, спирането за престой и паркирането.

    Глава двадесет и първа – СПИРКИ НА ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА ОТ РЕДОВНИТЕ ЛИНИИ ЗА ОБЩЕСТВЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ

    Чл. 126. (1) Водачът на пътното превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да спира на определените и обозначени по маршрута спирки, като осигурява възможност за безопасното качване и слизане на пътниците.

    (2) Когато спирките не са оформени със специално уширение на пътното платно, водачът на нерелсовото превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да спира на спирките възможно най-близо до границата на платното за движение.

    (3) Когато спирката е заета от спряло или спрели пътни превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, водачите на пристигащите след тях пътни превозни средства са длъжни да изчакат освобождаването на спирката.

    Чл. 127. На водача на пътно превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е забранено да спира за качване и слизане на пътници извън обозначените с пътни знаци спирки.

    Чл. 128. Качването и слизането на пътници във и от превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници е разрешено само на спирките, когато превозното средство е неподвижно.

    Чл. 129. При преминаване в съседна пътна лента покрай спиращо, спряло на или потеглящо от означена с пътен знак спирка на пътно превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен своевременно да намали скоростта, а в случай на необходимост – и да спре.

    Чл. 130. (1) При приближаване от дясната страна на трамвай, спиращ или спрял на означена с пътен знак спирка, водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да спре на един метър зад него.

    (2) При приближаване към спирка, на която има остров на платното за движение, водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, за да позволи на пешеходците безопасно да преминат през платното за движение между тротоара и острова.

    Чл. 131. При приближаване, към спиращ, спрял или потеглящ автобус, означен с опознавателен знак "Деца", водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре, за да осигури безопасността на децата.

    Чл. 132. Водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост и да спре, за да позволи на пътните превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници да извършат необходимите маневри, свързани с потеглянето им от обозначените спирки. Това не освобождава водачите на пътните превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници да вземат необходимите мерки за безопасност.

    Глава двадесет и втора – ДВИЖЕНИЕ ПРЕЗ НОЩТА И ПРИ НАМАЛЕНА ВИДИМОСТ. ИЗПОЛЗВАНЕ НА СВЕТЛИНИТЕ

    Чл. 133. (1) При движение през нощта и при намалена видимост моторните превозни средства и трамваите трябва да бъдат с включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер.

    (2) Забранено е използването на дългите светлини:

    1. при разминаване. Превключването от дълги на къси светлини става преди разминаването, когато разстоянието между пътните превозни средства е не по-малко от 150 м, или в момента, в който насрещният водач подаде сигнал чрез превключване на светлините;

    2. при движение по осветени участъци от пътя;

    3. при движение зад друго моторно превозно средство на разстояние, по-малко от 50 м.

    Чл. 134. При спиране за престой извън населените места през нощта и при намалена видимост моторните превозни средства трябва да бъдат с включени габаритни светлини. Това се отнася и за ремаркетата.

    Чл. 135. Светлините за мъгла трябва да се включват едновременно с габаритните светлини и да се използват само при намалена видимост поради мъгла, снеговалеж или дъжд.

    Чл. 136. През деня мотоциклетите трябва да се движат с включена къса светлина отпред и с включена габаритна светлина отзад.

    Чл. 137. През нощта и при намалена видимост водачите на пътните превозни средства, които не са моторни, са длъжни да използват предвидените в правилника светлини.

    Чл. 138. При движение през нощта и при намалена видимост е забранено използването на светлини, непредвидени в правилника.

    Чл. 139. При заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре.

    Глава двадесет и трета – СПЕЦИАЛНИ ПРАВИЛА ЗА НЯКОИ УЧАСТНИЦИ В ДВИЖЕНИЕТО

    Раздел I – Водачи на велосипеди

    Чл. 140. Водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.

    Чл. 141. На водача на велосипед е забранено:

    1. да се движи успоредно до друг велосипедист;

    2. да управлява, без да държи кормилото с ръка, както и да освобождава педалите;

    3. да се движи в непосредствена близост до пътно превозно средство или да се държи за него;

    4. да превозва, тегли или тласка предмети, които пречат на управлението на велосипеда или създават опасности или пречки за другите участници в движението;

    5. да бъде теглен от друго пътно превозно средство;

    6. да управлява велосипед по площите, предназначени за движение само на пешеходци. Тази забрана не се отнася за децата велосипедисти.

    Чл. 142. Забранено е движението на велосипедисти в група за тренировка, ако пред и зад групата няма придружители с автомобил или мотоциклет.

    Раздел II – Водачи на пътни превозни средства с животинска тяга, на животни и на стада

    Чл. 143. Водачът на пътно превозно средство с животинска тяга, на животни или на стада е длъжен непрекъснато да контролира и да направлява животните, така че да не се създават пречки и опасности за движението.

    Чл. 144. (1) Водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на животни и на стада са длъжни:

    1. да карат или водят превозното средство или животните в най-дясната част на пътното платно;

    2. да карат или водят пътните превозни средства в колона не повече от две непосредствено едно след друго;

    3. при езда да не водят повече от едно животно отстрани и да не се движат успоредно с друг ездач;

    4. да не превеждат животни през пътя, ако това застрашава безопасността на движението;

    5. при движение по банкетите и тротоарите в населени места да водят кучетата на къс повод.

    (2) През нощта или при намалена видимост водачът на стадото е длъжен да сигнализира стадото отзад, откъм страната на движението със запален фенер.

    Чл. 145. На водача на животни е забранено да ги оставя без надзор в обхвата на пътя и в близост до него.

    Раздел III – Теглене на моторни превозни средства

    Чл. 146. Теглене на моторно превозно средство е придвижването му с използване на теглителната сила на друго моторно превозно средство.

    Чл. 147. (1) Механичното свързване на моторните превозни средства при теглене се извършва с твърда връзка (теглич) или с гъвкава връзка.

    (2) Тегленето на моторно превозно средство с максимално допустима маса над 5 т и на седлови влекач с полуремарке се извършва само с твърда връзка или със специален автомобил.

    Чл. 148. (1) Водачите на теглещото и на тегленото моторно превозно средство трябва да притежават свидетелство за управление за категорията на превозното средство, което управляват.

    (2) Водачите на теглещото и на тегленото моторно превозно средство са длъжни да съгласуват предварително помежду си сигнали за взаимно разбиране по време на движение и по-специално – сигнал за спиране.

    Чл. 149. При теглене максимално допустимата скорост на движение е 40 км/ч, а при теглене с твърда връзка по автомагистрала – 70 км/ч.

    Чл. 150. (1) При теглене с твърда връзка тегличът трябва да е с дължина от 2 до 4 м и да е оцветен напречно с червени и бели ивици. Тегленото моторно превозно средство трябва да бъде с изправна кормилна уредба.

    (2) При теглене с гъвкава връзка дължината й трябва да бъде от 4 до 6 м и поне на едно място да бъде сигнализирана с червен флаг. Тегленото с гъвкава връзка моторно превозно средство трябва да има изправни кормилна и спирачна уредба.

    Чл. 151. По време на движение теглещото моторно превозно средство трябва да бъде с включени къси светлини, а тегленото – с включен авариен сигнал или с поставен отзад предупредителен светлоотразителен триъгълник.

    Чл. 152. При движение през нощта или в условията на намалена видимост и при неизправна осветителна уредба тегленото моторно превозно средство трябва да има отзад в лявата страна червена светлина.

    Чл. 153. При неизправна кормилна уредба или при друга повреда, която не позволява теглене с твърда или гъвкава връзка, моторните превозни средства могат да се преместват само със специален автомобил.

    Чл. 154. Забранено е:

    1. превозването на пътници в теглено моторно превозно средство;

    2. превозването на пътници в автобус и в каросерията на товарен автомобил, когато те се използват за теглене;

    3. тегленето на мотоциклет без кош и на мотопед;

    4. тегленето на повече от едно моторно превозно средство;

    5. тегленето на моторно превозно средство от моторно превозно средство с ремарке или обратното;

    6. използването на мотоциклет за теглене;

    7. тегленето при намалена видимост под 50 м;

    8. тегленето с гъвкава връзка по хлъзгав път.

    Раздел IV – Шествия и състезания

    Чл. 155. Организирани шествия и състезания по пътищата могат да се провеждат само след разрешение на компетентните власти и след предварително съгласуване на маршрутите, условията и времето на провеждането им с органите на Министерството на вътрешните работи.

    Чл. 156. Движението на шествия се извършва в колона по най-дясната свободна пътна лента. Широчината на колоната не може да бъде по-голяма от широчината на една пътна лента за движение.

    Чл. 157. Забранява се на останалите участници в движението да пресичат шествията.

    Раздел V – Моторни превозни средства със специален режим на движение

    Чл. 158. (1) Моторни превозни средства със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават светлинен сигнал с пробляскваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал.

    (2) Специалният режим на движение се ползва само при необходимост.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 46 от 2007 г., бр. 34 от 2008 г., доп., бр. 44 от 2008 г., изм., бр. 45 от 2009 г., бр. 63 от 2011 г., в сила от 16.08.2011 г., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) Специален режим на движение ползват моторните превозни средства на: Спешна медицинска помощ, Държавна агенция "Национална сигурност", главните и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, Народното събрание, Националната служба за охрана, Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на Министерството на правосъдието, служба "Военна полиция" към министъра на отбраната и други структури на Министерството на вътрешните работи, определени от министъра на вътрешните работи.

    Чл. 159. (1) Водачът на моторно превозно средство със специален режим на движение може:

    1. да преминава при забраняващ сигнал на светофара или да преминава, без да спира, при наличие на пътен знак Б2, но само след като намали скоростта достатъчно, за да извърши това безопасно;

    2. да надвишава разрешената максимална скорост на движение дотолкова, доколкото няма да застраши нечий живот или имущество;

    3. да не се съобразява с организацията на движението, въведена с пътни светофари, пътни знаци, пътна маркировка и други средства, когато това се отнася до посока на движение и завиване в определени направления;

    4. да паркира или да престоява независимо от разпоредбите на този правилник. През това време той може да подава само светлинни сигнали.

    (2) Разпоредбите на ал. 1 не освобождават водачите на моторни превозни средства със специален режим на движение, както и водачите на съпровожданите от тях автомобили от задължението да управляват по безопасен начин.

    Глава двадесет и четвърта – ПРАВИЛА ЗА ДВИЖЕНИЕ НА ПЕШЕХОДЦИ

    Чл. 160. (1) Пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно.

    (2) Пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница:

    1. когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани;

    2. при пренасяне или тласкане на обемисти предмети, когато с това се затруднява движението на другите пешеходци.

    Чл. 161. Инвалидите, които се придвижват с инвалидна количка със скоростта на пешеходец, могат да се движат и по платното за движение, като се придържат възможно най-близо до дясната му граница.

    Чл. 162. Извън населените места при липса на банкет или тротоар или при невъзможност те да бъдат използвани лицата, бутащи велосипед, мотопед или мотоциклет, са длъжни да се движат по платното за движение, като се придържат възможно най-близо до дясната му граница.

    Чл. 163. (1) Група пешеходци с водач, военна колона, ученическа група и други подобни могат да се движат по платното за движение в редици до четирима, като се придържат възможно най-близо до дясната му граница. В този случай те трябва да са обозначени от лявата страна, както следва:

    1. през деня – отпред и отзад с червен флаг;

    2. (попр. – ДВ, бр. 72 от 1996 г.) през нощта – отпред с бяла светлина, а отзад – с червена светлина. Когато дължината на образуваната колона е над 20 м, вървящите от лявата страна на всеки 10 м носят допълнително светещо тяло, излъчващо бяла светлина.

    (2) При намалена видимост или при интензивно движение движението на група пешеходци с водач по платното за движение се разрешава само в колона един след друг.

    Чл. 164. Организирана група деца на възраст до 10 години може да се движи само по тротоара или банкета и задължително се води най-малко от две лица на възраст над 18 години. При пресичане на платното за движение водачът на групата е длъжен своевременно да подаде сигнал с палка "Стоп!Деца", с червен флаг или с ръка, за да спре движението на пътните превозни средства.

    Чл. 165. Когато пресичат платното за движение, пешеходците са длъжни:

    1. ако наблизо има пешеходна пътека, да я използват;

    2. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение;

    3. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение.

    Чл. 166. На пешеходците е забранено:

    1. да навлизат внезапно на платното за движение;

    2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост;

    3. да се движат в тунели и по мостове, когато няма изградени тротоари;

    4. да извършват търговия и услуги на платното за движение.

    Чл. 167. (1) Пешеходците изчакват пристигането на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници на тротоара, на острова за безопасност или на местата, очертани с маркировка, а ако няма такива – на банкета.

    (2) При подаване на сигнал от моторно превозно средство със специален режим на движение пешеходците са длъжни да освободят платното за движение. Пресичането се разрешава след преминаване на сигнализиращото моторно превозно средство и на съпровожданите от него пътни превозни средства.

    Глава двадесет и пета – ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ И ПЪТНИЦИ

    Раздел I – Превоз на товари

    Чл. 168. При превозване на товари масата на натовареното пътно превозно средство не трябва да надвишава максимално допустимата маса, отразена в свидетелството му за регистрация.

    Чл. 169. (1) Превозваните товари трябва:

    1. да не създават опасност за участниците в движението;

    2. да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя;

    3. да не ограничават видимостта на водача и да не нарушават устойчивостта и управляемостта на пътното превозно средство;

    4. да не закриват светлините, сигналните устройства, опознавателните знаци, табелите с регистрационни номера, огледалата за виждане назад и сигналите, подавани с ръка.

    (2) Товарите, които може да бъдат ответи или разпилени, както и тези, които блестят и създават опасност от заслепяване, трябва да бъдат покрити.

    Чл. 170. Когато по време на превозването товарът падне изцяло или частично на пътя, водачът е длъжен да вземе необходимите мерки за сигнализиране на товара и пътното превозно средство и за почистване на пътното платно.

    Чл. 171. Забранено е извършването на товарно-разтоварни работи:

    1. в населени места от 22 до 6 часа, когато това предизвиква шум;

    2. когато с това се създава опасност за движението или се замърсява околната среда.

    Чл. 172. (1) Пътно превозно средство (или състав от пътни превозни средства), което с товар или без товар има маса, по-голяма от 38 т, дължина, по-голяма от 22 м, широчина, по-голяма от 2,5 м (за хладилните фургони и ремаркета от 2,6 м), или височина, по-голяма от 4 м, е извънгабаритно. То се обозначава с опознавателния знак "Извънгабаритно пътно превозно средство".

    (2) Условията и редът за движение на извънгабаритни пътни превозни средства, както и нормите за натоварване на ос се определят от министъра на транспорта и от министъра на вътрешните работи.

    Чл. 173. На водача на пътно превозно средство, обозначено с опознавателния знак "Извънгабаритно пътно превозно средство", е забранено да престоява на платното за движение и да се движи при намалена видимост под 50 м.

    Чл. 174. Когато товарът излиза отстрани на най-издадената част от превозното средство с повече от 0,20 м, а отпред или отзад – с повече от 1 м, товарът се обозначава с червен флаг, а при движение през нощта – с бял светлоотразител или с бяла светлина отпред и с червен светлоотразител или с червена светлина отзад.

    Раздел II – Превоз на опасни товари

    Чл. 175. Опасни товари са предметите, изделията или веществата, които могат да застрашат здравето или живота на хората, безопасността на движението по пътищата, имуществото на държавата, юридическите и физическите лица, както и качеството на околната среда.

    Чл. 176. (1) Опасните товари се опаковат, етикетират, маркират се и се превозват съгласно изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ДВ, бр. 73 от 1995 г.).

    (2) Превоз на опасен товар се извършва след издаване на разрешение от Министерството на вътрешните работи.

    Чл. 177. (1) Максимално допустимата скорост на движение на моторни превозни средства, превозващи опасен товар, в населено място е 40 км/ч, извън населено място – 50 км/ч и по автомагистрала – 70 км/ч.

    (2) Пътно превозно средство, което превозва опасен товар, се паркира само на паркинги, определени за тази цел, а когато няма такива – извън платното за движение най-малко на 200 м от населено място или от обозначена вододайна зона.

    Чл. 178. На водача на пътно превозно средство, превозващо опасен товар, е забранено:

    1. да паркира пътното превозно средство в населено място, както и на пътното платно извън населено място;

    2. да извършва превоза при дъжд, снеговалеж или мъгла, когато в резултат на това видимостта е намалена под 50 м. В тези случаи водачът е длъжен да паркира превозното средство на безопасно място, като спазва изискванията на чл. 177, ал. 2 .

    Раздел III – Превоз на пътници

    Чл. 179. При превозване на пътници водачът е длъжен:

    1. да извършва превоза само с предназначени за това пътни превозни средства съобразно товароносимостта, отразена в свидетелството за регистрация;

    2. преди потегляне да се убеди, че са осигурени всички условия за безопасното им превозване;

    3. да затваря вратите на автобуса, тролейбуса или трамвая преди потегляне и да не ги отваря по време на движение;

    4. да постави на превозното средство отпред и отзад опознавателен знак "Деца!" при превозване на организирана група деца. Това изискване не се отнася за пътните превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.

    Чл. 180. (1) Забранява се превозването на по-голям брой пътници от определения в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство. Допуска се в лек автомобил да се превозват допълнително на задната седалка още две деца до 7 години или едно – до 14 години.

    (2) Превозването на деца до 10-годишна възраст е забранено на задната седалка на мотоциклет или мотопед и на предната седалка на лек автомобил, освен ако за детето е поставена допълнителна специална седалка.

    Чл. 181. (1) Забранява се превозването на пътници в туристически ремаркета, товарни ремаркета, самоходни шасита, трактори и други селскостопански машини, в каросерията на самосвали и в товарни кошове на мотоциклети.

    (2) В товарен автомобил може да се превозват лица, които товарят, разтоварват, съпровождат, приемат или предават превозвания товар. Броят им за всеки тон полезен товар е по един човек, но не повече от 8. Тези изисквания не се отнасят до моторните превозни средства на Министерството на отбраната.

    Чл. 182. Пътниците са длъжни:

    1. да изпълняват указанията на водача и на персонала, обслужващ пътното превозно средство;

    2. да използват обезопасителните колани, монтирани в автомобила;

    3. да поставят на главата си защитна каска, когато пътуват с мотоциклет или мотопед.

    Чл. 183. Могат да не ползват обезопасителни колани:

    1. бременните жени;

    2. лица, чието физическо състояние не позволява употребата на колан;

    3. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2011 г., в сила от 16.08.2011 г.) униформените служители от органите за контрол по Закона за движението по пътищата – при изпълнение на служебните си задължения.

    Чл. 184. На пътниците е забранено:

    1. да застават в непосредствена близост до водача и да ограничават видимостта му, да стоят на стъпалата или на други опасни места, да отварят вратите по време на движение, да пречат на затварянето им и да се навеждат навън от превозното средство;

    2. да пътуват в моторно превозно средство, извършващо обществен превоз на пътници, с облекло и вещи, включително и домашни животни, които могат да замърсят или да наранят другите пътници;

    3. да излизат извън превозното средство, спряно за проверка, без разрешение на контролния орган;

    4. да изхвърлят или да разпиляват предмети или вещества, които създават опасност за движението или замърсяват пътя или околната среда.

    Глава двадесет и шеста – ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ВОДАЧИТЕ НА ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

    Чл. 185. Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:

    1. свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория;

    2. свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява;

    3. документ за сключена застраховка "Гражданска отговорност" за моторното превозно средство, което управлява;

    4. бланка от застрахователна организация на протокол за регистриране на пътнотранспортно произшествие без участието на органите на Министерството на вътрешните работи;

    5. съответните документи при извършване на обществен превоз;

    6. съответните съпроводителни и други документи при превозване на опасен товар.

    Чл. 186. При обслужване на пътното превозно средство водачът е длъжен да не нарушава тишината с форсиране на двигателя или по друг начин в населените места и в местата за почивка през времето от 22 ч. до 6 ч., а в празнични и почивни дни – от 22 ч. до 9 ч. и от 12 ч. до 16 ч.

    Чл. 187. Водачът на пътно превозно средство е длъжен:

    1. когато навлиза от земен път на път с настилка, да вземе мерки да не нанася кал и земна маса по пътя, а ако това стане – незабавно да го почисти;

    2. да не се движи със самоходни верижни машини по пътищата с настилка.

    Чл. 188. (1) Водачите на автомобили, комплектувани с обезопасителни колани, са длъжни да ги използват.

    (2) Могат да не ползват обезопасителни колани:

    1. бременните жени;

    2. лица, чието физическо състояние не позволява употребата на колан;

    3. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2011 г., в сила от 16.08.2011 г.) униформените служители от органите за контрол по Закона за движението по пътищата – при изпълнение на служебните си задължения;

    4. водачите на таксиметрови автомобили;

    5. инструкторите при управление на автомобила с учебна цел.

    Чл. 189. Водачите на мотоциклети и на мотопеди при движение са длъжни да поставят на главата си защитна каска, отговаряща на съответните изисквания.

    Чл. 190. (1) При навлизане в район на бензиностанция или на станция за зареждане с втечнен газ водачът е длъжен:

    1. да подреди в съответната посока моторното превозно средство най-малко на 1 м от друго, стоящо пред него;

    2. при зареждане да изгаси двигателя и да изключи запалителната система, както и системата за подгряване при хранителните системи с впръскване на горивото.

    (2) Мотоциклетите и мотопедите се придвижват на ръка към бензиновите колонки с изгасен двигател от разстояние най-малко 15 м от тях. След зареждането те се отдалечават по същия начин и на същото разстояние.

    Чл. 191. При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от контролния орган място и да изпълнява неговите указания.

    Чл. 192. При приближаване на моторно превозно средство със специален режим на движение водачите на останалите пътни превозни средства са длъжни да освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост – и да спрат, за да осигурят безпрепятственото преминаване както на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства.

    Глава двадесет и седма – ПОВЕДЕНИЕ НА ВОДАЧИТЕ КЪМ ПЕШЕХОДЦИТЕ

    Чл. 193. Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора.

    Чл. 194. При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост – и да спре.

    Чл. 195. При подаден от водач на организирана група деца сигнал с палка "Стоп! Деца", с червен флаг или с ръка водачите на пътни превозни средства са длъжни да спрат и да изчакат преминаването на децата.

    Чл. 196. При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост – и да спре, за да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци.

    Чл. 197. Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен:

    1. при подаване на сигнал, който забранява преминаването – да спре пред пешеходната пътека;

    2. след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването – да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека;

    3. да не навлиза на пешеходна пътека, ако не е убеден, че няма да бъде принуден да спре и да остане на пешеходната пътека след подаване на сигнал, който забранява преминаването.

    Чл. 198. Когато на платното за движение има вода, кал или дребни камъни, водачът на пътно превозно средство е длъжен да преминава с такава скорост,че да не причини изцапване или нараняване на пешеходците.

    Глава двадесет и осма – ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА УЧАСТНИЦИТЕ В ПЪТНОТРАНСПОРТНО ПРОИЗШЕСТВИЕ

    Чл. 199. Всеки участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен да спре и да установи какви са последствията от произшествието.

    Чл. 200. Когато има пострадали лица, както и когато в резултат на произшествието е създадена опасност за другите участници в движението, водачът е длъжен да вземе мерки:

    1. за оказване помощ на пострадалите лица;

    2. за предупреждаване на участниците в движението за опасността;

    3. за запазване на следите от произшествието;

    4. лично или с помощта на други лица да уведоми органите на Министерството на вътрешните работи или органите на местната администрация.

    Чл. 201. Всеки участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен да остане на местопроизшествието до идването на компетентните органи, а при необходимост – да превози пострадалите до болница или друго лечебно заведение и да се завърне незабавно на местопроизшествието, когато:

    1. има пострадали лица или повредите на едно от моторните превозни средства не позволяват то да се придвижи на собствен ход;

    2. пътнотранспортното произшествие е с незначителни материални щети, но има разногласие между участниците в произшествието в оценката на обстоятелствата;

    3. управлява пътно превозно средство, което превозва опасен товар;

    4. управлява пътно превозно средство с чуждестранна регистрация;

    5. има съмнение за употреба на алкохол, на упойващо вещество или за липса на съответна правоспособност за управление на моторно превозно средство за някой от участниците в произшествието;

    6. в пътнотранспортното произшествие участват повече от две пътни превозни средства;

    7. виновният участник в произшествието не носи необходимата бланка на протокол за регистриране на пътнотранспортно произшествие без участието на органите на Министерството на вътрешните работи.

    Чл. 202. При пътнотранспортно произшествие само с материални щети и с участието на две пътни превозни средства, когато те могат да се придвижват на собствен ход и няма разногласие между участниците в произшествието в оценката на обстоятелствата за настъпването му, виновният водач попълва и предава на другия водач съответната бланка от протокола за регистриране на пътнотранспортно произшествие без участието на органите на Министерството на вътрешните работи.

    Чл. 203. При всички пътнотранспортни произшествия, когато се налага намесата на компетентните органи, до пристигането им на участниците в произшествието е забранено да употребяват алкохолни напитки или други упойващи вещества.

    Чл. 204. Участникът в пътнотранспортно произшествие е длъжен да уведоми лично или чрез органите на Министерството на вътрешните работи собствениците на пътно превозно средство или на имущество, които е повредил в тяхно отсъствие.

    Глава двадесет и девета – ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА СЪГЛАСУВАНЕ

    Чл. 205. (1) Юридическите и физическите лица са длъжни да съгласуват предварително с органите на Министерството на вътрешните работи:

    1. проектите за стандарти, отраслови нормали и други нормативни актове, свързани с безопасността на движението;

    2. проектите за организация на движението при извършване на строителни и ремонтни работи в обхвата на пътя;

    3. откриването, прекатегоризирането и закриването на железопътни прелези;

    4. прекатегоризирането и закриването на пътища;

    5. проектите и местата за откриване на търговски и други обекти в обхвата на пътя;

    6. местата за поставяне на рекламни, агитационни и други материали в обхвата на пътя;

    7. проектите за осветление в обхвата на пътя;

    8. маршрутите и спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.

    (2) Не се съгласуват предварително с органите, посочени в ал. 1:

    1. въвеждането на временни ограничения и забрани за движение в случаите на аварийно възникнали повреди, препятствия и опасности за движението (заледяване, заснежаване, наводняване и пропадане на настилката, срутване, повреди на различни съоръжения, пътнотранспортни произшествия и други подобни). В тези случаи компетентните органи се уведомяват в срок до 12 часа;

    2. текущият ремонт и поддържането на пътищата, пътните съоръжения и принадлежности и на железопътните прелези.

    Глава тридесета – ПРАВОМОЩИЯ НА ОРГАНИТЕ ЗА КОНТРОЛ

    Чл. 206. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2011 г., в сила от 16.08.2011 г.) Контролът по спазването на правилата и изискванията за безопасност на движението се осъществява от органите, определени в Закона за движението по пътищата . Този контрол може да бъде общ или изборен с използване на явни и неявни форми.

    Чл. 207. При спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ – СПРИ!"

    Чл. 208. (1) Служителят на органите за контрол представя на спрения за проверка участник в пътното движение полицейски знак или служебна карта.

    (2) Когато е необходимо, служителят на органите за контрол може да покани спрения водач да излезе от превозното средство.

    (3) В случай на задържане на документи служителят на органите за контрол издава съответния за това документ.

    Чл. 209. При съобщение за пътнотранспортно произшествие полицейските органи са длъжни да посетят местопроизшествието, когато:

    1. при произшествието има убит или ранен човек, както и ако то е със значителни материални щети;

    2. произшествието е с незначителни материални щети, но е предизвикало задръстване на платното за движение или между участниците в произшествието има разногласие в оценката на обстоятелствата;

    3. в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар;

    4. в произшествието участва пътно превозно средство с чуждестранна регистрация;

    5. има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол, на упойващо вещество или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство;

    6. в пътнотранспортното произшествие участват повече от две моторни превозни средства;

    7. виновният участник в произшествието не носи необходимата бланка от протокол за регистриране на пътнотранспортно произшествие без участието на органите на Министерството на вътрешните работи.

    Чл. 210. Когато пътно превозно средство, изоставено или повредено вследствие на пътнотранспортно произшествие, създава опасност или пречи на движението, полицейските органи дават нареждане за неговото преместване за сметка на собственика му и го уведомяват за новото му местонахождение.

    ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

    § 1. По смисъла на този правилник:

    1. " Пътна лента " е надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно след друго.

    2. " Платно за движение " е общата широчина на пътните ленти. Пътят може да има няколко платна за движение, видимо отделени едно от друго.

    3. " Граница на платното за движение " е линията, очертана или не с пътна маркировка, която отделя платното за движение от другите конструктивни елементи на пътното платно – банкет, тротоар, лента за принудително спиране и други. Линията, с която се очертава "ВUS" – лентата, също е граница на платното за движение.

    4. " Пътен банкет " е надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение. Банкетът може да бъде укрепен или неукрепен.

    5. " Тротоар " е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.

    6. " Пътно платно " е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение.

    7. " Остров на платното за движение " е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка ограничена площ от платното за движение, която не е предназначена за движение на пътни превозни средства.

    8. " Разделителна ивица " е надлъжна част от пътя, която го разделя на отделни платна за движение и не е предназначена за движение на пътни превозни средства.

    9. " Обхват на пътя " включва платното (платната) за движение, банкетите, тротоарите, разделителните ивици, отводнителните окопи, откосите и ивиците, ограничаващи пътя.

    10. " Пътни съоръжения " са изкуствените конструкции (водостоци, мостове, виадукти, естакади, надлези, подлези, тунели, укрепителни и подпорни стени и други подобни), чрез които пътят преодолява различни препятствия.

    11. " Пътни принадлежности " са техническите средства за регулиране на движението и други съоръжения (предпазни огради, снегозащитни съоръжения и други подобни), монтирани или изградени в обхвата на пътя, които служат за оформянето му като транспортно-съобщително съоръжение и за създаване на условия за безопасно и безпрепятствено движение.

    12. " Автомагистрала " е път, на който действат специални правила за движение; не се пресича на едно ниво с други пътища, железопътни и трамвайни линии; има самостоятелни платна за движение във всяка посока; не обслужва крайпътни територии и е обозначен със съответни пътни знаци.

    13. " Автомобилен път " е път, предназначен за движение само на моторни превозни средства, с изключение на самоходните машини, който е обозначен със съответни пътни знаци.

    14. " Стеснен участък от пътя " е пътен участък с ограничена дължина, в който едностранно или двустранно е намалена широчината на платното за движение.

    15. " Кръстовище " е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво.

    16. " Пътен възел " е място, където два или повече пътя се пресичат на различни нива с възможност за преминаване от единия път в другия.

    17. " Пешеходна пътека " е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. 18." Железопътен прелез " е пресичане на едно ниво на път с железопътна линия.

    19. " Препятствие на пътя " е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.

    20. " Намалена видимост " е намаляване разстоянието на видимост при здрач, мъгла, валеж, запрашеност, задименост и други подобни.

    21. " Ограничена видимост " е намаляване разстоянието на видимост при вертикални и хоризонтални криви на пътя, както и от наличието на крайпътни насаждения, сгради, пътни съоръжения и препятствия в обхвата на пътя.

    22. " Населено място " е застроена територия, която се обозначава със съответни пътни знаци на входовете и изходите й. 23." Пътно превозно средство " е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата.

    24. " Моторно превозно средство " е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства.

    25. " Автомобил " е недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници и товари или за теглене на други пътни превозни средства. Към автомобилите се приравняват и тролейбусите. В зависимост от предназначението си автомобилите биват:

    а) леки – за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8;

    б) товарни – за превозване на товари и/или за теглене на ремарке;

    в) автобуси – за превозване на пътници с повече от 8 места за сядане без мястото на водача;

    г) специални – с постоянно монтирана апаратура, съоръжения или машини, които не позволяват използването им за други цели.

    26. " Мотоциклет " е двуколесно пътно превозно средство с кош или без кош, което има двигател с работен обем над 50 куб. см. Към мотоциклетите се приравняват и моторните превозни средства с три колела, чиято маса без товар не надвишава 400 кг, както и двуколесните пътни превозни средства, които имат двигател с работен обем до 50 куб. см и чиято максимална конструктивна скорост надвишава 50 км/ч.

    27. " Мотопед " е дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50 куб. см и чиято максимална конструктивна скорост не надвишава 50 км/ч.

    28. " Трактор " е моторно превозно средство, предназначено за извършване на специфични дейности, както и за теглене на товарни ремаркета. В движението по пътищата се допускат само колесните трактори. Към колесните трактори се приравняват и самоходните шасита.

    29. " Самоходна машина " е съоръжение или машина, предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или придвижвана по пътищата само по изключение. Такива са: електрокарите, мотокарите, селскостопанските и строителните машини и други подобни. Самоходната машина е малогабаритна, когато е с теглително усилие до 200 кг, максималната й скорост на движение е до 25 км/ч, колеята – до 900 мм, и масата без товар – до 900 кг.

    30. " Ремарке " е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата.

    31. " Полуремарке " е пътно превозно средство, което се прикачва към моторно превозно средство така, че част от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на неговия товар се носят от моторното превозно средство.

    32. " Велосипед " е пътно превозно средство най-малко с две колела, което се привежда в движение с мускулната сила на лицето, което го управлява, с изключение на инвалидните колички.

    33. " Състав от пътни превозни средства " е механично свързани пътни превозни средства, които участват в движението по пътищата като едно цяло.

    34. " Съчленено пътно превозно средство " е състав от пътни превозни средства, състоящ се от моторно превозно средство и полуремарке.

    35. " Категория на моторно превозно средство " е група моторни превозни средства, обединени съобразно предназначението и конструктивните им особености.

    36. " Товароносимост " е максималната обща маса на товара или максималният брой пътници, които пътното превозно средство конструктивно е предназначено да превозва.

    37. " Маса без товар " е масата на пътното превозно средство без водач, пътници или товар, но с цялото количество гориво, необходимия комплект инструменти и принадлежности.

    38. " Маса с товар " е общата маса на пътното превозно средство, товара, водача и пътниците в него.

    39. " Максимално допустима маса " е масата с товар, определена за допустима от компетентните органи.

    40. " Натоварване на ос " е частта от масата с товар, която се носи от всяка ос на пътното превозно средство.

    41. " Пешеходец " е участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя. За пешеходци се считат и лицата:

    а) които бутат или теглят детска или инвалидна количка или друго пътно превозно средство без двигател и с широчина, по-малка от 1 м;

    б) които бутат велосипед, мотопед или мотоциклет;

    в) инвалиди, които се придвижват с инвалидни колички, задвижвани посредством тяхната мускулна сила или от двигател, ако се движат със скоростта на пешеходец.

    42. " Пътник " е лице, което се намира във или на пътно превозно средство, но не участва в управлението му.

    43. " Спиране " е привеждане в неподвижно състояние на пътното превозно средство.

    44. " Престояващо пътно превозно средство " е пътно превозно средство, спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.

    45. " Паркирано пътно превозно средство " е спряно пътно превозно средство извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие или в подчинение на правилата за движение.

    46. " Бавнодвижещо се пътно превозно средство " е пътно превозно средство, което по конструктивни причини не може да се движи със скорост, по-висока от 30 км/ч. Към бавнодвижещите се пътни превозни средства се приравняват и тези, които поради характера на превозвания от тях товар не могат да се движат със скорост, по-висока от 30 км/ч.

    47. " Пътнотранспортно произшествие " е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

    48. " Предимство " е правото на един участник в движението да премине преди друг през дадено място от пътното платно.

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 2. Отменя Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 9 от 1974 г.; изм. и доп., бр. 73 от 1976 г., бр. 26 от 1982 г., бр. 40 от 1986 г., бр. 73 от 1987 г., бр. 68 от 1988 г. и бр. 71 от 1991 г.).

    § 3. До 1 юни 1996 г. от светофарните уредби да бъдат отстранени светофарите с допълнителни секции и да бъде премахнато мигането на зелената светлина на светофарите.

    § 4. До 1 март 1997 г. светофарните уредби, пътните знаци и пътната маркировка да се приведат в съответствие с изискванията на правилника.

    § 5. (Попр. – ДВ, бр. 72 от 1996 г.) Водачите, придобили права за управление на моторни превозни средства от категория С до влизането в сила на този правилник, запазват правата си на водачи на моторни превозни средства от категория Т – колесен трактор.

    § 6. Правилникът влиза в сила от 1 юни 1996 г.

    § 7. Изпълнението на правилника се възлага на министъра на вътрешните работи, на министъра на транспорта и на министъра на териториалното развитие и строителството в съответствие с тяхната компетентност.

  • ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за държавния протокол

    Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1. С правилника се уреждат условията и редът за прилагане на Закона за държавния протокол .

    Чл. 2. Подготовката и изпълнението на дипломатическия протокол и държавния церемониал се извършват при спазване на правилата, установени с този правилник, и съгласно съществуващата международна практика.

    Чл. 3. С правилника се регламентират:

    1. организацията на дейността и органите, които осъществяват държавния протокол;

    2. дипломатическият церемониал;

    3. дипломатическото протоколно обслужване;

    4. организирането на посещенията и официалните срещи у нас на държавни глави, председатели на парламенти, правителствени ръководители и министри на външните работи, посещения в чужбина на президента на републиката, на председателя на Народното събрание, на министър-председателя и на министъра на външните работи;

    5. редът на провеждане на официални церемонии с участието на президента на републиката, председателя на Народното събрание и на министър-председателя.

    Глава втора – ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА И ОРГАНИ, КОИТО ОСЪЩЕСТВЯВАТ ДЪРЖАВНИЯ ПРОТОКОЛ

    Чл. 4. Държавният протокол се осъществява от дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи.

    Чл. 5. Дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи координира, съгласува и съдейства за осъществяването на дейността от протоколен характер на президента на републиката, на Народното събрание и на Министерския съвет, както и на други органи на изпълнителната власт при значими прояви с международно участие.

    Чл. 6. Службите, отговарящи за протокола в администрацията на органите по чл. 5 :

    1. осъществяват дейността си в сътрудничество с дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи;

    2. изпращат в дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи програмите за официални срещи, посещения и церемонии с участието на президента на републиката, председателя на Народното събрание, министър-председателя или когато се кани дипломатическият корпус, и своевременно уведомяват за настъпили изменения в тях;

    3. при необходимост искат съдействие от дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи.

    Чл. 7. Дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи предоставя информация по всички протоколни въпроси на чуждестранните дипломатически и консулски представителства и представителства на международни организации в Република България.

    Чл. 8. Дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи дава указания за провеждане на протоколни мероприятия и изпраща на дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина исканите от тях информация, протоколни материали и принадлежности.

    Глава трета – ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ЦЕРЕМОНИАЛ

    Раздел I – Официална дипломатическа кореспонденция

    Чл. 9. (1) Официалната дипломатическа кореспонденция включва изготвянето и изпращането на документи от протоколен характер от президента на републиката, от председателя на Народното събрание, от министър-председателя и от министъра на външните работи до съответстващите им органи на чужди държави, като:

    1. поздравителни писма и телеграми по случай национален празник или встъпване в длъжност;

    2. съболезнователни писма и телеграми по повод кончина на високопоставена личност, природно бедствие с особено големи размери, производствени аварии или транспортни произшествия, взели голям брой човешки жертви;

    3. благодарствени писма и телеграми в отговор на получени поздравителни или съболезнователни писма и телеграми;

    4. ноти по различни поводи до дипломатическите и консулските представителства, акредитирани у нас, както и до представителствата на международни организации.

    (2) Документите по ал. 1, т. 1 – 3 се изготвят и изпращат при спазване на следните правила:

    1. проектът на текст се изготвя и съгласува от компетентните дирекции на Министерството на външните работи, като се парафира от референта, директора на дирекцията и от ресорния заместник-министър;

    2. текстът се съгласува и със съответните началници на кабинети на президента на републиката, на председателя на Народното събрание, на министър-председателя или на министъра на външните работи;

    3. след като се одобри от органа по ал. 1, документът се предоставя на дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи за изпращане до адресата чрез дипломатическото представителство на Република България в съответната държава.

    (3) Документите по ал. 1, т. 1 се изготвят и съгласуват най-малко 15 дни преди датата на националния празник на съответната държава или до 3 дни от встъпването в длъжност.

    Раздел II – Първоначално пристигане и окончателно отпътуване на чуждестранен посланик. Временно отсъствие на ръководител на дипломатическо представителство

    Чл. 10. (1) Посолството на изпращащата държава уведомява с нота Министерството на външните работи за пристигането на новоназначения посланик. Уведомяването се извършва чрез дирекция "Държавен протокол" и следва да бъде най-късно една седмица преди предвидената дата на пристигане.

    (2) При първоначално пристигане на територията на Република България посланикът се посреща на летище София от началника на отдел "Дипломатически протокол" в дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи или от друг служител на дирекцията.

    Чл. 11. Посолството на изпращащата държава уведомява с нота Министерството на външните работи за окончателното отпътуване на посланика от територията на Република България. Уведомяването се извършва чрез дирекция "Държавен протокол" и не по-късно от един месец преди предвидената дата на отпътуване.

    Чл. 12. По повод окончателното отпътуване на ръководител на дипломатическо представителство дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи организира:

    1. обяд или вечеря, давана от министъра на външните работи или от негов заместник;

    2. протоколните срещи на отпътуващия ръководител на дипломатическо представителство по негово желание и при взаимна договореност;

    3. церемонията по награждаване с държавна награда, ако има предложение за това от ресорната дирекция на Министерството на външните работи и съгласуване с администрацията на Президента на републиката.

    Чл. 13. В деня на окончателното отпътуване посланикът се изпраща от началника на отдел "Дипломатически протокол" в дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи или от негов заместник.

    Чл. 14. При първоначалното пристигане и окончателното отпътуване от територията на Република България посланикът и членовете на неговото семейство, които го придружават, имат право на преминаване през правителствената зала на летище София.

    Чл. 15. Изпращащата държава или нейното дипломатическо представителство у нас уведомява с нота или писмо Министерството на външните работи за отсъствието на ръководителя на дипломатическо представителство, както и за неговото завръщане. Уведомяването се извършва чрез дирекция "Държавен протокол", като се посочва и името на лицето, което ще ръководи представителството в качеството на "временно управляващ".

    Раздел III – Връчване на акредитивни писма от чуждестранен посланик

    Чл. 16. (1) Дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи организира церемонията за връчване на акредитивни писма на президента на републиката от посланик на чужда държава след съгласуване с администрацията на Президента и при спазване на следните правила:

    1. преди церемонията при президента на републиката посланикът се среща с директора на дирекция "Държавен протокол" и със заместник-министър на външните работи, на когото връчва копия от акредитивните си писма;

    2. в деня на церемонията служител от дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи с кортеж от протоколна и официална кола придружава посланика от резиденцията му или от хотела, в който е настанен, до сградата на администрацията на Президента на републиката;

    3. директорът на дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи посреща посланика пред сградата на администрацията на Президента на републиката, представя новоназначения посланик на президента и го придружава по време на церемонията.

    (2) На церемонията могат да присъстват съпругът/съпругата на посланика и още двама дипломати от посолството.

    (3) За церемонията за връчване на акредитивни писма се осигуряват военни почести от Националната гвардейска част и се прилага схемата по приложение № 1.

    (4) След церемонията при президента на републиката посланикът полага цветя на Паметника на Незнайния войн.

    Раздел IV – Подписване на официални документи. Организиране на протоколни и други официални и работни срещи, разговори и прояви

    Чл. 17. (1) Церемонията за подписване на официални документи включва:

    1. обявяване на подписваните документи на български и на чужд език;

    2. подписване;

    3. размяна на документите между подписващите;

    4. кратки приветствени слова и поздравяване между подписващите страни;

    5. сервиране на чаша пенливо вино в края на церемонията.

    (2) За церемонията по подписване на официални документи се осигуряват настолни флагове, които се поставят на масата за подписване. Когато подписващите страни са две, те се подреждат според принципа на домакинство, съгласно който гостът сяда отдясно, а когато са повече – по приетия за събитието протоколен ред.

    Чл. 18. Дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи съдейства за организирането на протоколните срещи и разговори на ръководителите на дипломатическите представителства, на представителствата на международни организации и други чуждестранни мисии в Република България с президента на републиката, председателя на Народното събрание, министър-председателя и членовете на Министерския съвет при спазване на следния ред:

    1. исканията за срещи и разговори се заявяват чрез дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи;

    2. дирекция "Държавен протокол" своевременно информира съответните български официални лица за постъпилите искания и предава отговора им на ръководителите на чуждестранните мисии, поискали срещата или разговора.

    Глава четвърта – ДИПЛОМАТИЧЕСКО ПРОТОКОЛНО ОБСЛУЖВАНЕ

    Раздел I – Регистрация на служителите на дипломатически и консулски представителства и на представителства на международни организации в Република България и на членове на техните семейства

    Чл. 19. (1) Дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи регистрира и издава карти на категориите служители на дипломатическите и консулските представителства, акредитирани в Република България, и на живеещите постоянно с тях членове на семействата им, както и на представителствата на международни организации, с които Република България има подписани спогодби за предоставяне на привилегии и имунитети.

    (2) Освен ако е предвидено друго в двустранна спогодба или друг международен договор, за членове на семейството се приемат следните лица:

    1. съпруга/съпруг или ако лицата живеят в едно домакинство и съжителстват на съпружески начала;

    2. несемейни деца до 21-годишна възраст;

    3. несемейни деца от 21- до 26-годишна възраст, които са записани за студенти в българско висше учебно заведение; те получават карта ежегодно при представяне на документ от учебното заведение, че са редовно записани за студенти през съответната учебна година;

    4. несемейни деца над 21-годишна възраст с трайни увреждания и нуждаещи се от постоянни грижи, ако това е потвърдено с медицинско свидетелство;

    5. за децата под 14 години се прави само регистрация, независимо дали са вписани в паспорта на единия родител, или притежават отделен паспорт.

    Чл. 20. (1) Дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи регистрира и издава следните видове карти съобразно категориите служители по чл. 19 :

    1. дипломатическа карта;

    2. консулска карта;

    3. карта на административно-технически персонал;

    4. карта на обслужващ персонал и на частни домашни работници;

    5. карта на почетен консул.

    (2) Дирекция "Държавен протокол" не издава карти на временно заместващи титулярите и други командировани в представителствата по чл. 19 . Те подлежат само на регистрация.

    (3) Дирекция "Държавен протокол" не регистрира родители и гости на категориите служители в представителствата по чл. 19 .

    Чл. 21. Ако лицата по чл. 19 са от държави, с които Република България има визов режим, те се снабдяват предварително с виза за дългосрочно пребиваване (тип "Д"), поискана по дипломатически път с нота от Министерството на външните работи на изпращащата държава до българското дипломатическо или консулско представителство.

    Чл. 22. (1) Картите се издават за срок до 4 години, ако валидността на представения дипломатически, служебен или специален паспорт позволява това.

    (2) Картите се издават след получаване на необходимите документи, като в тях се посочват рангът и длъжността, които новоназначените дипломати или служители заемат.

    (3) След изтичането на валидността им картите се преиздават при условията и по реда на ал. 1 и 2. Документите се изпращат в Министерството на външните работи не по-късно от 15 дни преди изтичане срока на валидност.

    (4) След изтичане на мандата на съответния служител картите се връщат в дирекция "Държавен протокол".

    (5) Дирекция "Държавен протокол" не издава карти на новопристигнали членове на дипломатическите или консулските представителства, както на представителствата на международни организации и на членове на техните семейства, ако предварително не са върнати картите на окончателно заминалите техни предшественици.

    Раздел II – Регистрация на моторните превозни средства на чуждестранните дипломатически представителства, консулствата и представителствата на международни организации в Република България и на членове на техния персонал

    Чл. 23. (1) Чуждестранните дипломатически представителства, представителствата на международни организации, както и консулствата, ръководени от щатни консулски длъжностни лица, имат право да регистрират в специални серии своите и на служителите си моторни превозни средства при условията и по реда, определени в Наредба № I-181 от 3 декември 2002 г. за регистрацията и отчета на моторните превозни средства, собственост на чуждестранни физически и юридически лица (обн., ДВ, бр. 116 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 93 от 2006 г.).

    (2) Представителствата по ал. 1 имат право да регистрират в специални серии регистрационни номера служебни моторни превозни средства, броят на които не надвишава броя на членовете на дипломатическия персонал, щатните консулски длъжностни лица или представителите на международна организация с дипломатически статут. Броят на моторните превозни средства може да се променя на принципа на реципрочност по преценка на Министерството на външните работи.

    (3) Всеки ръководител на дипломатическо представителство, член на дипломатическия персонал, щатно консулско длъжностно лице или представител на международна организация с дипломатически статут, както и член на административно-техническия персонал на съответното представителство има право да регистрира в съответната специална серия едно собствено моторно превозно средство за лични нужди, ако притежава карта, издадена по реда на този правилник.

    (4) В случай че ръководител на дипломатическо представителство, член на дипломатическия персонал, щатно консулско длъжностно лице или представител на международна организация с дипломатически статут постоянно живее с регистриран съгласно този правилник член от семейството му, се допуска регистрация и на допълнително собствено моторно превозно средство за лични нужди.

    Раздел III – Ред за прилагане на данъчни и митнически облекчения за дипломатически представителства и консулства, представителствата на международни организации в Република България и членовете на техния персонал

    Чл. 24. Чуждестранните дипломатически представителства и консулства, представителствата на международни организации в Република България, както и членовете на техния персонал ползват привилегиите за възстановяване и освобождаване от данъци и такси, предвидени във Виенската конвенция за дипломатическите отношения , съставена във Виена на 18 април 1961 г. (ДВ, бр. 28 от 1968 г.), Виенската конвенция за консулските отношения , съставена във Виена на 24 април 1963 г. (ДВ, бр. 42 от 1990 г.), или други международни договори, по които Република България е страна, в съответствие с изискванията на действащото законодателство.

    Чл. 25. Министерството на външните работи чрез дирекция "Държавен протокол" удостоверява статута на лицата по чл. 24 пред съответните данъчни и митнически органи.

    Чл. 26. Редът и необходимите документи за възстановяване на платения данък върху добавената стойност и акциз се определят с Наредба № Н-14 от 27 септември 2006 г. за възстановяване на данък върху добавената стойност и акциз на дипломатически представителства, консулства, представителства на междуправителствени организации и членовете на техния персонал (обн., ДВ, бр. 82 от 2006 г.; доп., бр. 23 от 2007 г.).

    Чл. 27. Условията и редът за митническото оформяне на стоки, внасяни или изнасяни от лицата по чл. 24 , се уреждат с Наредба № 14 от 15 септември 1999 г. за митническото оформяне на стоки, внасяни и изнасяни от дипломатически представителства, консулства, представителства на международни организации и от членовете на техния персонал (обн., ДВ, бр. 85 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 49 и 59 от 2005 г. и бр. 67 от 2006 г.).

    Раздел IV – Протоколен ред за назначаване на ръководители на задгранични представителства и аташета по въоръжените сили на Република България в чужбина

    Чл. 28. (1) След съгласуване и след решение на съответния орган на държавната власт за назначаването на ръководител на задгранично представителство, аташе по отбраната, военен, военноморски или военновъздушен аташе на Република България в чужбина дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи изпраща чрез съответното дипломатическо представителство на Република България в приемащата страна и/или съответното дипломатическо представителство у нас искане за агреман или съгласие, придружено от подробна биографична справка за кандидата.

    (2) При получаване по същия път на положителен отговор от приемащата страна дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи уведомява с писмо органа на държавната власт, който изпраща кандидата.

    Чл. 29. (1) Дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи изготвя следните документи:

    1. акредитивните и отзователните писма за посланиците на Република България в чужбина;

    2. консулските патенти за ръководителите на консулските представителства на Република България в чужбина;

    3. консулските екзекватури за ръководителите на чуждестранните консулски представителства у нас;

    4. писмата за назначаване на управляващите дипломатически представителства на Република България в чужбина и вербалните ноти за назначаване на временно управляващите;

    5. писма за назначаване на постоянни представители на Република България при международните организации.

    (2) Документите по ал. 1, т. 1 се изготвят след получаване на агреман от приемащата държава и издаване на указ на президента на републиката. Те се подписват от президента на републиката и от министъра на външните работи и се подпечатват с държавния печат.

    (3) Документите по ал. 1, т. 2 се изготвят след получаване на съгласието на приемащата държава и решение на Министерския съвет и се подписват от министър-председателя и от министъра на външните работи.

    (4) Документите по ал. 1, т. 3 се изготвят след приключване на съгласувателната процедура и представяне на консулски патент и се подписват от министъра на външните работи и от директора на дирекция "Държавен протокол".

    (5) Писмата за назначаване на управляващите дипломатически представителства по ал. 1, т. 4 се подписват от министъра на външните работи.

    (6) Документите по ал. 1, т. 5 се изготвят след издаване на указ на президента на републиката. Те се подписват от президента на републиката и от министъра на външните работи и се подпечатват с държавния печат.

    Раздел V – Протоколен ред за назначаване на чуждестранни посланици, ръководители на консулски представителства и аташета по въоръжените сили у нас

    Чл. 30. (1) Чуждестранните дипломатически представителства у нас връчват или изпращат в дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи нота с искане за агреман за назначаването на нов посланик. Към нотата се прилага и подробна биографична справка за предложената кандидатура.

    (2) След вземане на решение от съответните български органи за предоставяне на агреман дирекция "Държавен протокол" връчва или изпраща до дипломатическото представителство нота с положителния отговор от българска страна.

    (3) Отказът за даване на агреман не се мотивира и не е задължително изпращането на нота. Липсата на отговор в съответствие с установената международна практика се смята за мълчалив отказ.

    Чл. 31. (1) Чуждестранното дипломатическо представителство у нас връчва или изпраща в дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи нота с искане за съгласие за назначаване на ръководител на консулско представителство, придружено с подробна биографична справка за предложената кандидатура.

    (2) В искането за съгласие за назначаването на ръководител на консулско представителство изпращащата държава определя вида, седалището и класа и консулския окръг на консулството.

    (3) Отказът за даване на съгласие не се мотивира и не е задължително изпращането на нота. Липсата на отговор в съответствие с установената международна практика се смята за мълчалив отказ.

    Чл. 32. (1) Новоназначеният ръководител на консулско представителство връчва консулския си патент на директора на дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи.

    (2) След получаване на консулския патент дирекция "Държавен протокол" изготвя консулската екзекватура на новоназначения консул. Консулската екзекватура се връчва или изпраща с нота от директора на дирекцията.

    Чл. 33. Почетните консулски длъжностни лица се допускат да изпълняват своите функции съгласно Наредбата относно реда за назначаване и приемане на почетни (нещатни) консулски длъжностни лица (ДВ, бр. 114 от 2003 г.).

    Чл. 34. Чуждестранните аташета по въоръжените сили се допускат да изпълняват своите функции след съгласуване с Министерството на отбраната, като дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи уведомява изпращащата държава за това.

    Глава пета – ПОСЕЩЕНИЯ И ОФИЦИАЛНИ СРЕЩИ

    Раздел I – Посещения в Република България

    Чл. 35. (1) Посещенията в Република България са:

    1. държавно посещение – на ниво държавен глава; посрещането в Република България е с военни почести и с червена пътека, изпълняват се националните химни, съпроводени от Салюта на нациите – 21 топовни салюта, и се дава официална вечеря; продължителността на посещението е до три дни с възможност за посещение извън столицата;

    2. официално посещение – на ниво държавен глава, председател на парламент, министър-председател или министър на външните работи; при посещения на държавен глава или министър-председател посрещането се осъществява с военни почести, червена пътека и с изпълнение на националните химни; продължителността на посещението е до три дни с възможност за посещение извън столицата;

    3. работно посещение – осъществява се на всички нива, посочени в т. 2; продължителността на посещението е до два дни с възможност за посещение извън столицата, а протоколното обслужване е според конкретния случай;

    4. частно посещение – осъществява се на всички нива, посочени в т. 2; продължителността на посещението, възможностите за посещение извън столицата и протоколното обслужване се определят според конкретния случай;

    5. други посещения.

    (2) Продължителността на посещенията по ал. 1 се отнася само за официалната/работната част от програмата, като времето за пътуване, общата продължителност на посещението и възможностите за посещение извън столицата зависят от конкретния случай и се договарят на двустранна основа.

    (3) Официалната/работната част от посещенията не трябва да обхваща почивните дни.

    Чл. 36. (1) Размерът и съставът на делегацията, придружаваща госта, се определят от гостуващата страна, като се има предвид целта на посещението и неговото безпрепятствено протичане.

    (2) Придружаващата част на делегацията се подразделя на:

    1. специални гости (отделни видни личности);

    2. официална делегация (политици, висши държавни служители);

    3. неофициална делегация (технически персонал, лични придружители);

    4. представители на средствата за масова информация;

    5. представители на икономическите и/или културните среди, в случаите когато не са специални гости.

    (3) При посещения в Република България на официални чуждестранни делегации българската страна поема за своя сметка разходите на делегациите, както следва:

    1. за държавно и официално посещение на държавен глава – 1(+1)+ до 10 души;

    2. за официално посещение на председател на парламент – 1(+1)+ до 8 души;

    3. за официално посещение на правителствен ръководител – 1(+1)+ до 8 души;

    4. за официално посещение на министър на външните работи – 1(+1)+ до 5 души.

    (4) Разходите на делегациите извън посочените в ал. 3 се поемат от гостуващата страна или се прилага принципът на реципрочност.

    Чл. 37. (1) Размерът и съставът на българската делегация се определят от органите по чл. 5 .

    (2) Когато е член на делегацията, посланикът на Република България в съответната държава заема място непосредствено след ръководителя на българската делегация, освен ако член на делегацията е министър-председателят или министърът на външните работи.

    (3) Когато в делегацията са включени повече от един заместник-министър, заместник-министърът на външните работи заема място пред останалите заместник-министри.

    Чл. 38. (1) Програмата на посещението се съгласува с госта и с българските институции, които ще бъдат ангажирани с нея, и се отпечатва непосредствено преди започването на посещението. По правило се отпечатват и програми на чужд език.

    (2) В програмата на посещението следва да се предвиди цялостното протичане на посещението, съставите на делегациите, планове за разпределението по стаи и кортежа, схеми на официалните церемонии, както и телефонен указател.

    Раздел II – Официално посещение на държавен глава

    Чл. 39. При пристигането на държавен глава на територията на Република България присъстват:

    1. министър или началникът на кабинета на президента на републиката – в качеството на официален придружител;

    2. ръководителят на дипломатическото представителство на Република България в държавата на госта;

    3. висш представител на администрацията на Президента на републиката;

    4. заместник-министър на външните работи;

    5. директорът на дирекция "Протокол" в администрацията на Президента на републиката;

    6. ръководителят на дипломатическото представителство на държавата на госта в Република България и членове на дипломатическия персонал.

    Чл. 40. (1) Когато държавният глава пристига на летище София (или друго българско летище), се прилага схемата по приложение № 2, както следва:

    1. строява се шпалир от гвардейци в парадна униформа;

    2. осигурява се червена пътека;

    3. на пилоните се издигат националните флагове на Република България и на държавата на госта.

    (2) Националният флаг на държавата на госта се издига и на сградата на администрацията на Президента на републиката.

    Чл. 41. (1) За целите на посрещането се осигуряват официален автомобил и кортеж, ескортиран от девет мотоциклетисти, който съпровожда госта от мястото на пристигането му до резиденцията или до мястото на церемонията по официалното посрещане.

    (2) При лоши атмосферни условия ескортът може да бъде отменен.

    Чл. 42. (1) Церемонията по официалното посрещане се изпълнява на площад "Свети Александър Невски" пред Паметника на Незнайния войн и базиликата "Света София", като се прилага схемата по приложение № 3.

    (2) В церемонията участват двете делегации и Националната гвардейска част.

    (3) На пилоните пред базиликата "Света София" се издигат националните флагове на държавата на госта и на Република България, а на площада се постила червена пътека.

    (4) В края на церемонията гостът полага венец пред Паметника на Незнайния войн съгласно схемата по приложение № 4.

    Чл. 43. Официалната делегация на госта се настанява в резиденция "Бояна" съгласно схемата по приложение № 5 или в представителен хотел.

    Чл. 44. (1) В програмата на посещението се включват следните елементи:

    1. разговор на "четири очи" между двамата ръководители на делегациите;

    2. пленарни разговори между двете делегации;

    3. съвместна пресконференция;

    4. официална вечеря от президента на републиката;

    5. размяна на подаръци;

    6. осигуряване на транспорт на територията на Република България;

    7. размяна на ордени, ако има предварителна договореност за това.

    (2) Програмата на посещението може да включва и срещи с председателя на Народното събрание и министър-председателя, вписване в Почетната книга на град София, както и посещение на културни забележителности в столицата и в страната.

    (3) За съпруга/съпругата, придружаващ/придружаваща госта, се предвижда отделна програма.

    Чл. 45. (1) Удостояването с български ордени се извършва от президента на републиката по предложение на министъра на външните работи след предварително съгласуване.

    (2) При договаряне за взаимно удостояване с ордени се спазва пропорция от 1:2 и се прилага принципът на реципрочност.

    Чл. 46. При отпътуването на госта от летище София (или от друго българско летище) елементите са същите като при посрещането и се спазва схемата по приложение № 6.

    Раздел III – Официално посещение на председател на парламент

    Чл. 47. При пристигането на председател на парламент на територията на Република България присъстват:

    1. заместник-председател на Народното събрание – в качеството му на официален придружител;

    2. ръководителят на дипломатическото представителство на Република България в държавата на госта;

    3. директорът на дирекция "Протокол" от администрацията на Народното събрание;

    4. ръководителят на дипломатическото представителство на държавата на госта в Република България и членове на дипломатическия персонал.

    Чл. 48. Когато гостът пристига на летище София (или на друго българско летище), се прилага схемата по чл. 40, ал. 1 , като националният флаг на държавата на госта се издига и на сградата на Народното събрание.

    Чл. 49. (1) За целите на посрещането се осигуряват официален автомобил и кортеж, ескортиран от 7 мотоциклетисти, който съпровожда госта от мястото на пристигането му до резиденцията или до мястото на церемонията по официалното посрещане.

    (2) При лоши атмосферни условия ескортът може да бъде отменен.

    Чл. 50. Церемонията по официалното посрещане на госта се изпълнява в сградата на Народното събрание – южен вход, като се прилага схемата по приложение № 7.

    Чл. 51. Официалната делегация на госта се настанява в резиденция "Бояна" или в представителен хотел.

    Чл. 52. (1) В програмата на посещението се включват следните елементи:

    1. разговор между двамата председатели;

    2. пленарни разговори между двете делегации;

    3. пресконференция в сградата на Народното събрание;

    4. официална вечеря (или обяд) от председателя на Народното събрание;

    5. размяна на подаръци;

    6. осигуряване на транспорт на територията на Република България.

    (2) В програмата може да се включва и посещение на културни забележителности в столицата и в страната.

    (3) За съпруга/съпругата, придружаващ/придружаваща госта, се предвижда отделна програма.

    Чл. 53. (1) В програмата на посещението се включва и церемония по полагане на венец пред Паметника на Незнайния войн, в която участват двете делегации.

    (2) Церемонията се изпълнява при спазване на схемата по приложение № 8.

    (3) На пилоните пред базиликата "Света София" се издигат националните флагове на държавата на госта и на Република България, а пред Паметника на Незнайния войн се постила червена пътека.

    (4) В края на церемонията гостът полага венец пред Паметника на Незнайния войн и следва изпълнение на химните на съответната държава и на Република България.

    Чл. 54. Гостът може да бъде приет от президента на републиката, министър-председателя и от министъра на външните работи.

    Чл. 55. При отпътуването на госта от летище София (или от друго българско летище) елементите са същите както при посрещането и се прилага редът по чл. 46 .

    Раздел IV – Официално посещение на министър-председател

    Чл. 56. При пристигането на министър-председател на територията на Република България присъстват:

    1. министър – в качеството му на официален придружител;

    2. ръководителят на дипломатическото представителство на Република България в държавата на госта;

    3. заместник-министър на външните работи;

    4. висш представител на администрацията на Министерския съвет;

    5. директорът на дирекция "Протокол" от администрацията на Министерския съвет;

    6. ръководителят на дипломатическото представителство на държавата на госта в Република България и членове на дипломатическия персонал.

    Чл. 57. Когато пристига на летище София или на друго българско летище, се прилага схемата по чл. 40, ал. 1 , като националният флаг на държавата на госта се издига и на сградата на Министерския съвет.

    Чл. 58. (1) За целите на посрещането се осигуряват официален автомобил и кортеж, ескортиран от 7 мотоциклетисти, който съпровожда госта от мястото на пристигането му до резиденцията или до мястото на церемонията по официалното посрещане.

    (2) При лоши атмосферни условия ескортът може да бъде отменен.

    Чл. 59. Церемонията по официалното посрещане се изпълнява по реда на чл. 42 .

    Чл. 60. Официалната делегация на госта се настанява в резиденция "Бояна" или в представителен хотел.

    Чл. 61. (1) В програмата на посещението се включват следните елементи:

    1. разговор на "четири очи" между двамата министър-председатели;

    2. пленарни разговори между двете делегации;

    3. пресконференция в сградата на Министерския съвет;

    4. официална вечеря (или обяд) от министър-председателя на Република България;

    5. размяна на подаръци;

    6. осигуряване на транспорт на територията на Република България.

    (2) В програмата на посещението може да се включва и подписване или размяна на документи, посещение на културни забележителности в столицата и страната, вписване в Почетната книга на град София, както и размяна на ордени, в случай че има предварителна договореност за това. Размяната на ордени се извършва по реда на чл. 45 .

    (3) За съпруга/съпругата, придружаващ/придружаваща госта, се предвижда отделна програма.

    Чл. 62. Гостът може да бъде приет от президента на републиката и от председателя на Народното събрание.

    Чл. 63. При отпътуването на госта от летище София (или от друго българско летище) елементите са същите като при посрещането.

    Раздел V – Официално посещение на министър на външните работи

    Чл. 64. При пристигането на министър на външните работи на територията на Република България присъстват:

    1. заместник-министър на външните работи;

    2. ръководителят на дипломатическото представителство на Република България в държавата на госта;

    3. директорът на дирекцията в Министерството на външните работи, в чиято компетентност е държавата, чийто външен министър е гостът;

    4. директорът на дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи;

    5. ръководителят на дипломатическото представителство на държавата на госта в Република България и членове на дипломатическия персонал.

    Чл. 65. (1) При посрещане на летището на пилоните се издигат националните флагове на Република България и на държавата на госта.

    (2) Националният флаг на държавата на госта се издига и пред сградата на Министерството на външните работи.

    Чл. 66. (1) За целите на посрещането се осигуряват официален автомобил и кортеж, ескортиран от петима мотоциклетисти, който съпровожда госта от мястото на пристигането му до резиденцията или до мястото на церемонията по официалното посрещане.

    (2) При лоши атмосферни условия ескортът може да бъде отменен.

    Чл. 67. Официалното посрещане на госта се осъществява в сградата на Министерството на външните работи (официален вход).

    Чл. 68. Официалната делегация на госта се настанява в резиденция "Бояна" или в представителен хотел.

    Чл. 69. (1) В програмата на посещението се включват следните елементи:

    1. разговор "на четири очи" между двамата министри на външните работи;

    2. пленарни разговори между двете делегации;

    3. пресконференция в сградата на Министерството на външните работи;

    4. официална вечеря (или обяд) от министъра на външните работи;

    5. размяна на подаръци;

    6. осигуряване на транспорт на територията на Република България.

    (2) В програмата на посещението може да се включва и подписване или размяна на документи, вписване в Почетната книга на град София, посещение на културни забележителности в столицата и страната, както и награждаване на госта с държавна награда или почетен знак на Министерството на външните работи.

    (3) В случай че в програмата на посещението се предвижда размяна на ордени, се прилагат правилата по чл. 45 .

    (4) За съпруга/съпругата, придружаващ/придружаваща госта, се предвижда отделна програма.

    Чл. 70. Гостът може да бъде приет от президента на републиката, от председателя на Народното събрание и от министър-председателя.

    Чл. 71. При отпътуването на госта от летище София (или от друго българско летище) елементите са същите като при посрещането.

    Раздел VI – Други посещения

    Чл. 72. Посещенията у нас на чуждестранни делегации на ниво министър, друг висш държавен орган или началник на отбраната, както и на български делегации на такова ниво в чужбина се осъществяват по програми, изготвяни от съответните държавни институции и в съответствие с международната практика.

    Чл. 73. (1) Посещение на министър се осъществява по покана на българския му колега или по взаимно споразумение.

    (2) Продължителността на посещението се определя от съответния министър, но по правило е два дни.

    (3) Програмата се изготвя от съответното министерство, като дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи оказва съдействие при необходимост.

    (4) Дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи участва и в организирането на посещения с участието на заместник-министри.

    Чл. 74. (1) Посещение на генерален секретар на ООН, генерален секретар на НАТО, председател на Комисията на Европейския съюз и други лица, които имат ранг на правителствен ръководител, се осъществява по покана на министър-председателя.

    (2) При подготовката и провеждането им се прилагат същите правила както при посещение на министър-председател.

    Чл. 75. При посещение на вицепрезидент се прилага международната практика.

    Чл. 76. (1) Посещение на престолонаследник се осъществява по покана на президента на републиката.

    (2) Посрещането и изпращането се провеждат от директора на дирекция "Протокол" от администрацията на Президента на републиката, като в програмата не се предвижда отдаване на военни почести, издигане на знамена и изпълняване на национални химни.

    (3) Президентът на републиката и/или министър-председателят могат да дадат обяд или вечеря в чест на госта.

    Чл. 77. При частни посещения или транзитно преминаване на чуждестранни високопоставени гости протоколните елементи се договарят предварително със съответното дипломатическо представителство с цел да бъдат оказани необходимото съдействие и улеснения, както и да бъдат осигурени поискани посещения на вежливост.

    Чл. 78. (1) При консултации и международни конференции с участието на президента на републиката, председателя на Народното събрание, министър-председателя или министъра на външните работи подготовката и провеждането им се осъществяват от съответните протоколни служби със съдействието на дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи.

    (2) При провеждане на международни форуми Министерският съвет или Министерството на външните работи създават отделен организационен комитет, който определя участието на дирекция "Държавен протокол" в неговата организация и подготовка.

    (3) Протоколните елементи при провеждане на международни форуми се определят за всеки отделен случай.

    Раздел VII – Официални срещи

    Чл. 79. Официални срещи се организират:

    1. между президента на републиката, председателя на Народното събрание или министър-председателя и гостуващ у нас държавен глава, председател на парламент, правителствен ръководител, министър на външните работи или ръководител на международна организация;

    2. между министъра на външните работи и гостуващ у нас министър на външните работи или ръководител на международна организация.

    Раздел VIII – Посещения на български официални лица в чужбина

    Чл. 80. За посещенията на български официални лица в чужбина важат протоколната практика и изисквания на приемащата страна.

    Чл. 81. (1) Извънредният и пълномощен посланик на Република България в държавата домакин заема място непосредствено след ръководителя на българската делегация, освен ако член на делегацията е министър-председателят или министърът на външните работи.

    (2) Когато в делегацията са включени повече от един заместник-министър, заместник-министърът на външните работи заема място преди останалите заместник-министри.

    Чл. 82. Президентът на републиката, председателят на Народното събрание, министър-председателят и вицепрезидентът осъществяват пътуването със специален самолет. При необходимост специален самолет може да се предоставя и на министъра на външните работи, на министъра на отбраната, както и на други министри.

    Глава шеста – ОФИЦИАЛНИ ЦЕРЕМОНИИ

    Раздел I – Официални празници, събития и прояви в Република България

    Чл. 83. Официални церемонии се провеждат:

    1. на националния празник 3 март;

    2. на други официални празници, при честване на исторически събития и личности;

    3. по инициатива на органите на държавната власт.

    Чл. 84. (1) На официалните церемонии по случай националния празник на Република България присъстват президентът на републиката, председателят на Народното събрание и министър-председателят.

    (2) Церемонията може да включва отдаване на военни почести – построяване и преглед на гвардейски почетен караул, изпълнение на националния химн, тържествен марш, и се полагат венци.

    (3) В столицата военните почести се отдават с участието на Националната гвардейска част, а в страната – на представителна част от съответния гарнизон.

    (4) На официалния прием, даван от президента на републиката по случай националния празник, присъстват председателят на Народното събрание, министър-председателят и министърът на външните работи.

    Чл. 85. Министерският съвет може да вземе решение за отдаване на военни почести и при честване на годишнини на събития от общонационално значение, важни прояви от вътрешен и международен характер и по други поводи.

    Чл. 86. Когато церемонията включва отдаване на военни почести, редът за нейното провеждане е съгласно Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България (ДВ, бр. 75 от 2008 г.).

    Чл. 87. (1) Когато присъстват едновременно на официални церемонии на територията на страната, официалните лица заемат места съгласно следното подреждане:

    1. президентът на републиката;

    2. председателят на Народното събрание;

    3. министър-председателят;

    4. вицепрезидентът на Република България;

    5. патриархът на Българската православна църква;

    6. кметът на общината, в която се провежда церемонията;

    7. председателят и съдиите от Конституционния съд;

    8. заместник-председателите на Народното събрание;

    9. председателите на парламентарни групи в Народното събрание;

    10. заместник министър-председателите и министрите;

    11. председателите на постоянни комисии в Народното събрание;

    12. народните представители;

    13. председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд;

    14. главният прокурор;

    15. председателят на Висшия адвокатски съвет;

    16. бившите президенти на републиката;

    17. бившите председатели на Народното събрание на Република България;

    18. бившите министър-председатели на Република България;

    19. бившите председатели на Конституционния съд;

    20. началникът на отбраната;

    21. избраните от Народното събрание ръководители на институции;

    22. областният управител на областта, в която се провежда церемонията;

    23. официалните длъжностни лица от администрацията на Президента на републиката, на Народното събрание и на Министерския съвет;

    24. председателят на общинския съвет на общината, в която се провежда церемонията;

    25. органите на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията ;

    26. заместник-министрите;

    27. (изм. – ДВ, бр. 27 от 2016 г., в сила от 5.04.2016 г.) председателят на Държавна агенция "Разузнаване", началникът на Националната служба за охрана и началниците на главните щабове на видовете въоръжени сили;

    28. представителите на други официално регистрирани религиозни общности в България;

    29. директорът на дирекция "Държавен протокол".

    (2) Кметът на общината има позицията си по ал. 1 поради ролята си на домакин на церемонията по линия на местната власт.

    (3) Бившите президенти на републиката, министър-председатели, председатели на Народното събрание и на Конституционния съд заемат отделно място вляво от президента на републиката и официалните лица.

    (4) Специално поканените от домакина на церемонията представители на религиозни общности, академичните и културните среди, както и на неправителствени организации заемат място вляво от президента на републиката и официалните лица.

    (5) Когато на церемонията присъстват чуждестранни гости, те заемат място непосредствено отдясно на домакина си от българска страна.

    (6) Ръководителите на чуждестранните дипломатически представителства и представителствата на международни организации, акредитирани в Република България, заемат отделно място от президента на републиката и българските официални лица.

    (7) Не се допуска преотстъпване на местата в индивидуалното подреждане от титуляр на заместник.

    (8) Пристигането на мястото на церемонията е в обратен ред, а напускането – в прав ред.

    Чл. 88. Когато церемонията включва и отдаване на военни почести, министърът на отбраната и началникът на отбраната заемат места в съответствие с разпоредбите на Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България .

    Раздел II – Обявяване на национален траур и погребения с държавни почести

    Чл. 89. Ден на национален траур се обявява с решение на Министерския съвет, като в него може да се посочат и финансови ангажименти към жертвите и пострадалите.

    Чл. 90. (1) При обявен Ден на национален траур националният флаг се спуска наполовина на носещото тяло (мачта, пилон и др.) на сградите на всички държавни институции. Върху националния флаг не се поставя черна лента.

    (2) В българските дипломатически представителства зад граница се отварят съболезнователни книги.

    (3) Националните медии променят програмите си в съответствие с изискванията за национален траур – отмяна на увеселителни и неподходящи за случая предавания, и съдействат за осведомяване на населението.

    (4) Допустимо е на екрана или върху печатните издания да се появи стилизирана траурна лента.

    (5) Провеждането на предварително организирани официални и светски събития, с изключение на тези от личен характер, следва да бъде съобразено с националния траур, отложено или отменено.

    Чл. 91. Погребение с държавни почести се полага в случай на кончина на настоящ или бивш президент на републиката, председател на Народното събрание или министър-председател.

    Чл. 92. С решение на Министерския съвет се определя комисия по погребението и се взема решение за поемане на разходите.

    Чл. 93. Съобщението за траурното събитие и програмата на траурната церемония се изпращат до администрациите на президента на републиката, на Народното събрание и на Министерския съвет.

    Чл. 94. Елементите на траурната церемония включват:

    1. обявяване на време за поклонение на граждани в присъствието на почетен военен караул в зала "Света София", когато залата е предоставена за тази цел от ръководството на Народното събрание;

    2. полагане на венци в залата;

    3. обявяване на време за поклонение на официалните лица;

    4. траурно слово или слова;

    5. осигуряване на почетен граждански караул от официални лица с траурни ленти на лявата ръка;

    6. поднасяне съболезнования на близките;

    7. подписване в траурната книга;

    8. след края на гражданското поклонение – организиране на официален кортеж до мястото на погребението;

    9. опело по желание на близките на покойника и на място, посочено от тях;

    10. погребение според желанието на близките в тесен семеен или в по-широк кръг;

    11. изпращане на покойника с военни почести.

    Чл. 95. Конкретният сценарий и действия по траурната церемония се съгласуват с близките на покойника.

    Чл. 96. Организацията на траурната церемония и маршрутът се съгласуват със Столичната община или с друга община, ако траурната церемония не се извършва в София, със Светия синод на Българската православна църква или друга религиозна институция, Националната служба за охрана и с други служби, имащи отношение към траурното събитие.

    Чл. 97. Националните медии оказват съдействие за уведомяване на обществеността.

    Раздел III – Присъствие на приеми и други протоколни прояви. Официални протоколни обръщения

    Чл. 98. (1) Официалните протоколни обръщения към отделните високопоставени личности са, както следва: Господин (Госпожо) президент на Република България Господин (Госпожо) председател на Народното събрание Господин (Госпожо) министър-председател Господин (Госпожо) вицепрезидент на Република България Господин (Госпожо) председател на … Господин (Госпожо) министър на … Господин (Госпожо) кмет на … Ваше Светейшество – към патриарха Ваше Високопреосвещенство – към митрополит Ваше Преосвещенство – към епископ

    (2) Обръщението "Господин (Госпожо) президент на Република България" се запазва пожизнено и се използва за обръщение и след изтичане на мандата.

    (3) Към група високопоставени лица в присъствието на множество обръщението е поотделно към първите четири от присъстващите длъжностни лица от официалната листа на Република България, като следват последователно груповите обръщения "Госпожи и Господа министри", "Ваши превъзходителства", "Госпожи и Господа магистрати" и се завършва с общото обръщение "Дами и господа". Официалният домакин на срещата се споменава индивидуално, ако не е сред първите четири длъжностни лица.

    (4) В присъствието на чуждестранен държавен глава обръщението е първо към него – "Ваше Величество" за коронована особа или "Господин Президент на …. ". Следват обръщенията по реда, посочен по-горе.

    ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

    § 1. По смисъла на правилника:

    1. " Моторно превозно средство " по чл. 23, ал. 1 и 2 означава автомобил и мотоциклет, а по чл. 23, ал. 3 и 4 – лек автомобил и мотоциклет.

    2. " Аташе по въоръжените сили " е аташе по отбраната, военен аташе, военноморски аташе или военновъздушен аташе.

    3. " Пропорция 1:2 " е съотношение, според което при договаряне за едновременно удостояване с ордени броят на наградените лица от страната на госта следва да бъде двойно по-малък от броя на наградените лица от българска страна.

    ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

    § 2. Правилникът за прилагане на Закона за държавния протокол се приема на основание § 3 от заключителната разпоредба на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния протокол (обн., ДВ, бр. 32 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 35 и 39 от 2009 г.).

  • ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за държавната финансова инспекция

    Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1. Държавната финансова инспекция защитава публичните финансови интереси и се осъществява от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция, наричана по-нататък "агенцията", чрез извършване на финансови инспекции по реда на Закона за държавната финансова инспекция , наричан по-нататък "закона", и този правилник.

    Чл. 2. (1) Държавната финансова инспекция обхваща бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на организациите и лицата по чл. 4 от закона.

    (2) Дейността на лицата по чл. 4, т. 7 от закона подлежи на финансова инспекция само по отношение разходването на средствата, получени:

    1. от държавния бюджет;

    2. от общинските бюджети;

    3. (отм. – ДВ, бр. 63 от 2014 г., в сила от 1.08.2014 г.);

    4. по международни договори;

    5. по програми и фондове на Европейския съюз, или

    6. от държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон .

    (3) Структурни единици (клонове, поделения, филиали и др.) на организации и лица по чл. 4 от закона могат да бъдат самостоятелен обект на финансова инспекция, когато водят собствена счетоводна отчетност и съставят оборотна ведомост.

    Чл. 3. Финансова инспекция се извършва в случаите по чл. 5 от закона .

    Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) Жалбите и сигналите по чл. 5, ал. 1, т. 1 от закона се подават по пощата или по електронен път и трябва да съдържат:

    1. наименованието и седалището на организацията или на лицето по чл. 4 от закона , където са извършени нарушенията;

    2. достатъчно конкретни данни за извършени нарушения на бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, както и на дейността по възлагане и изпълнение на обществени поръчки на организациите и лицата по чл. 4 от закона ;

    3. индивидуализиращи данни на подателя – име, адрес за връзка и подпис, както и в какво качество са му станали известни твърдeните нарушения.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) Жалбите и сигналите, които не съдържат реквизитите по ал. 1, т. 1, не се разглеждат.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) Не се разглеждат и жалби и сигнали, съдържащи твърдения за нарушения, за които са изтекли законовите срокове за реализиране на административнонаказателна и/или имуществена отговорност.

    Чл. 5. (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) Постъпилите жалби и сигнали по чл. 5, ал. 1, т. 1 от закона се разглеждат текущо за съответствие с изискванията на чл. 4 от постоянна комисия, която се определя ежегодно със заповед на директора на агенцията.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) При установено съответствие с изискванията на чл. 4 на жалбите и сигналите се извършва оценка за ефективност от възлагането на финансова инспекция по тях въз основа на следните критерии: обществен интерес, възможност за реализиране на административнонаказателна или имуществена отговорност или за предприемане на предвидените в закона последващи мерки в рамките на предвидените срокове, надеждност на информацията, вид и стойност на твърдените нарушения, длъжност на евентуалния нарушител и други.

    (3) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г.).

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Въз основа на оценката по ал. 2 се изготвя мотивирано предложение до директора на агенцията за възлагане на финансова инспекция или за отказ да бъде извършена.

    (5) Въз основа на мотивираното предложение по ал. 4 директорът на агенцията взема решение и в случаите на възлагане на финансова инспекция издава заповед.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) В случаите на отказ подателят на жалбата или сигнала се уведомява писмено.

    (7) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) Подателят на жалбата или сигнала се уведомява писмено за възлагането на финансова инспекция. Той може да се запознае с резултатите от извършената финансова инспекция по реда на Закона за достъп до обществена информация .

    Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г.) При възлагане на финансова инспекция по чл. 5, ал. 1, т. 2 от закона в искането се конкретизира предметният обхват на финансовата инспекция, като се посочват точно въпросите, които следва да бъдат проверени.

    Чл. 7. (Доп. – ДВ, бр. 20 от 2008 г., изм., бр. 92 от 2011 г.) Информацията за предоставени държавни помощи по Закона за държавните помощи и целеви субсидии по Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и постановления на Министерския съвет по чл. 5, ал. 1, т. 3 от закона се анализира периодично въз основа на критериите: стойност, обществен интерес, области с висок риск и други от постоянната комисия по чл. 5, ал. 1.

    Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2008 г.) При възлагане на финансова инспекция от органите на прокуратурата по чл. 145, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт в постановлението за възлагане се конкретизира предметният обхват на финансовата инспекция, като се посочват точно въпросите, които следва да бъдат проверени.

    Чл. 8а. (Нов – ДВ, бр. 20 от 2008 г., изм., бр. 30 от 2009 г., бр. 92 от 2011 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) При възлагане на финансова инспекция по чл. 5, ал. 1, т. 6 от закона в сигнала от дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС) на Министерството на вътрешните работи се конкретизира предметният обхват на финансовата инспекция, като се посочват точно въпросите, които следва да бъдат проверени.

    Чл. 8б. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Възлагането на финансови инспекции на основанията по чл. 5, ал. 1, т. 4 – 6 от закона следва да се извършва своевременно съобразно определените срокове, а в случаите по чл. 5, ал. 1, т. 1 – 3 и 7 от закона – съобразно административния капацитет на агенцията.

    Чл. 8в. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2011 г.) (1) В случаите по чл. 5, ал. 2 от закона финансовите инспекции се извършват периодично въз основа на утвърден годишен план.

    (2) Годишният план съдържа наименование и седалище на възложителите на обществени поръчки, подлежащи на финансова инспекция през съответната година, и периода, през който тя ще бъде извършена.

    (3) Определянето на конкретните възложители на обществени поръчки се извършва след анализ на информация за дейността по възлагане и изпълнение на обществени поръчки.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) Информацията за възложителите на обществени поръчки и за дейността им по възлагане и изпълнение на обществени поръчки се получава от Регистъра на обществените поръчки, Агенцията по обществени поръчки, Сметната палата, Комисията за защита на конкуренцията, управляващите органи на оперативните програми на Европейския съюз, възложителите на обществени поръчки, постъпилите жалби и сигнали по чл. 5, ал. 1, т. 1 от закона , докладите за извършени финансови инспекции от органите на агенцията, както и от други източници.

    (5) Информацията по ал. 4 подлежи на анализ и оценка с оглед да се определят конкретните възложители за включване в плана по ал. 1 през съответната година. Анализът и оценката се извършват на базата на следните рискови фактори за дейността на възложителите на обществени поръчки: статут, брой, вид и стойност на проведените обществени поръчки, както и стойност на извършените разходи за доставки, услуги и строителство през съответната година, брой на сигналите за извършени нарушения, на констатираните нарушения от органите на агенцията, както и обществения интерес към дейността им.

    (6) Броят на възложителите, включени в плана по ал. 1, се определя съобразно административния капацитет на агенцията.

    (7) Планът по ал. 1 се утвърждава до 31 декември на предходната година.

    (8) Промените в плана по ал. 1 се утвърждават от директора на агенцията.

    Глава втора – ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОРГАНИТЕ НА АГЕНЦИЯТА ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ

    Чл. 9. Директорът на агенцията:

    1. ръководи и контролира дейността на агенцията;

    2. (доп. – ДВ, бр. 20 от 2008 г.) одобрява методически указания за извършването на инспекционната дейност и възлага извършването на контрол по качеството й;

    3. издава заповеди за възлагане, спиране и възобновяване на финансови инспекции, както и заповеди за тяхното изменение и отмяна;

    4. (нова – ДВ, бр. 30 от 2009 г.) издава заповеди за оказване съдействие на контрольорите на Европейската комисия, наричана по-нататък "Комисията", при извършване на контрола и проверките на място;

    5. (нова – ДВ, бр. 92 от 2011 г.) утвърждава годишния план на финансовите инспекции на дейността по възлагане и изпълнение на обществени поръчки;

    6. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 30 от 2009 г., предишна т. 5, бр. 92 от 2011 г., изм., бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) издава заповеди за извършването на насрещни проверки, както и заповеди за тяхното изменение и отмяна;

    7. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 30 от 2009 г., предишна т. 6, бр. 92 от 2011 г.) назначава комисията по чл. 5, ал. 1 ;

    8. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 30 от 2009 г., предишна т. 7, бр. 92 от 2011 г.) утвърждава списъка по чл. 23, ал. 3 ;

    9. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 30 от 2009 г., предишна т. 8, бр. 92 от 2011 г.) назначава вещи лица по чл. 10, ал. 2 от закона ;

    10. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 30 от 2009 г., предишна т. 9, изм., бр. 92 от 2011 г.) организира професионалната квалификация и обучение на служителите на агенцията съгласно чл. 8, ал. 1, т. 6 от закона ;

    11. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 30 от 2009 г., предишна т. 10, бр. 92 от 2011 г.) осъществява взаимодействие и обменя информация с други държавни органи във връзка с инспекционната дейност;

    12. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 30 от 2009 г., предишна т. 11, бр. 92 от 2011 г.) представлява агенцията и организира международните й връзки.

    Чл. 10. Директорът на агенцията сключва споразумения за сътрудничество със Сметната палата, Прокуратурата, Министерството на вътрешните работи, Комисията за защита на конкуренцията, Агенцията по обществени поръчки и други държавни органи във връзка с осъществяването на инспекционната дейност.

    Чл. 11. Служителите от специализираната администрация на агенцията се застраховат със застраховки "Живот" и "Злополука" за сметка на бюджета на агенцията.

    Чл. 12. При упражняване на правата по чл. 13 от закона финансовият инспектор:

    1. (доп. – ДВ, бр. 30 от 2009 г.) осъществява дейността си в служебните помещения на организациите или на лицата по чл. 4 от закона ; при установен отказ на проверяваната организация или лице по чл. 4 от закона да предостави достъп до служебните помещения финансовият инспектор има право на съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за осигуряване на достъпа;

    2. при проверка на материалните активи установява фактическите наличности на каси, складове и други, за което съставя актове за наличност; актовете за наличност се съставят в присъствието на материалноотговорното лице и на представител на проверяваната организация или лице; ако материалноотговорното лице е възпрепятствано да присъства поради обективни причини – болест, задържане от органите на властта и други, наличността се установява в присъствието на посочен от него представител; когато материалноотговорното лице откаже да се яви, не посочи представител или посоченият представител не се яви в определен от финансовия инспектор срок, вместо него присъства представител на съответната община, кметство или на органите на Министерството на вътрешните работи;

    3. може да използва за нуждите на финансовата инспекция инвентаризациите, извършени и осчетоводени в проверяваната организация или лице;

    4. прекратява достъпа на материалноотговорните лица до проверяваните каси, складове и други чрез тяхното запечатване; запечатването и разпечатването се извършват в присъствието на представител на проверяваната организация или лице, за което се съставя протокол.

    Чл. 13. При изпълнение на служебните си задължения финансовият инспектор е длъжен:

    1. да извърши финансовата инспекция в съответствие със закона, този правилник и методическите указания, одобрени от директора на агенцията;

    2. да провери служебно и лично цялата относима информация, необходима за установяване на всички факти и обстоятелства по задачите от заповедите за възлагане на финансова инспекция и насрещна проверка;

    3. да отрази обективно и точно в доклада по чл. 16 резултатите от извършените фактически проверки, установените нарушения и вреди;

    4. да прави пред директора на агенцията предложения за реализация на резултатите от финансовата инспекция, отразени в констатациите от доклада;

    5. да не разгласява факти и обстоятелства, станали му известни при или по повод изпълнението на служебните му задължения, освен в случаите, предвидени със закон;

    6. да декларира писмено наличието на обстоятелствата по чл. 14, ал. 2 от закона след връчване на заповедта за възлагане на финансова инспекция и да си направи отвод.

    Глава трета – ИЗВЪРШВАНЕ НА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ

    Чл. 14. (1) Възлагането на финансова инспекция се извършва със заповед, издадена от директора на агенцията или от упълномощени от него длъжностни лица.

    (2) Заповедта по ал. 1 съдържа: наименование и седалище на проверяваната организация или лице по чл. 4 от закона ; имената и длъжността на финансовия инспектор; задачи на финансовата инспекция (предметен обхват); срок за извършване на инспекцията с посочени начална и крайна дата; длъжностното лице, което осъществява текущ контрол по време на инспекцията.

    (3) В случаите, когато финансовата инспекция се възлага на екип от финансови инспектори, в заповедта по ал. 1 се определя и ръководител.

    (4) Директорът на агенцията може да изменя и отменя заповедта по ал. 1, както и да разпорежда спиране и възобновяване на възложена финансова инспекция с отделни заповеди, за които се уведомява ръководителят на проверяваната организация или лице.

    (5) Заповедите по ал. 1 и 4 не подлежат на обжалване.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) Заповедите по ал. 1 и 4 могат да се създават като електронен документ съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги .

    Чл. 15. В рамките на срока на финансовата инспекция финансовият инспектор трябва:

    1. да извърши всички фактически проверки в изпълнение на задачите по заповедта и да събере необходимите доказателства;

    2. при наличието на съответните нормативни основания да състави актове за установяване на административни нарушения и актове за начет;

    3. да изготви доклад за извършената финансова инспекция и да го регистрира в деловодството на агенцията по реда на чл. 20 .

    Чл. 16. (1) За резултатите от извършената финансова инспекция се изготвя доклад, който съдържа:

    1. номер и дата на заповедта за възлагане;

    2. име и длъжност на финансовия инспектор;

    3. наименование на проверяваната организация или лице и други индивидуализиращи данни;

    4. срок на извършване на финансовата инспекция с начална и крайна дата;

    5. констатации от проверките, извършени в изпълнение на задачите от заповедите за възлагане на финансова инспекция и за насрещна проверка;

    6. подпис на финансовия инспектор.

    (2) Към доклада се прилагат заповедите по чл. 14 , опис на доказателствата и събраните в подкрепа на констатациите доказателства.

    Чл. 17. (1) Констатациите трябва да обхващат всички задачи, поставени в заповедта за възлагане, да отразяват обективно установените факти и обстоятелства, да съответстват на събраните доказателства и да бъдат ясни, точни и конкретни.

    (2) Когато при финансова инспекция бъдат установени нарушения, в съответните констатации задължително се посочват нарушените разпоредби, отговорните лица, както и съставените актове за установяване на административни нарушения и актовете за начет или причините такива да не бъдат съставени.

    Чл. 18. (1) Доказателствата към доклада трябва да бъдат достатъчни, относими и надеждни.

    (2) Достатъчни са доказателствата, въз основа на които финансовият инспектор може да направи обективно заключение относно проверените факти и обстоятелства.

    (3) Относими са доказателствата, които подкрепят установените факти, изложени в констатацията.

    (4) Надеждни са доказателствата, които са безпристрастни. Надеждността зависи от характера на доказателството, от източника му и от метода, чрез който се събира.

    Чл. 19. (1) Констатациите в доклада се доказват с таблици, съставени от финансовия инспектор, със справки, констативни протоколи, становища, заверени копия от документи, сведения, декларации, писмени обяснения, заключения на вещи лица и др.

    (2) Не следва да бъдат документирани общоизвестни обстоятелства, както и факти, отразени в отчетите, балансите, счетоводните и други документи, които не подлежат на изменение.

    (3) Всички събрани доказателства, относими към един факт, включително заключенията на вещите лица, се преценяват в тяхната съвкупност.

    (4) Справките се изготвят от съответните длъжностни лица, подписват се от съставителя, от съставителя на годишния финансов отчет и от ръководителя на проверяваната организация или лице, адресират се до агенцията и се регистрират в изходящия дневник на проверяваната организация или лице.

    Чл. 20. (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) Докладът за извършената финансова инспекция, когато не е електронен документ, се съставя в два еднообразни екземпляра и се регистрира в деловодството на агенцията. Когато докладът е съставен като електронен документ, той се подписва с квалифициран електронен подпис и се регистрира в деловодството на агенцията.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) Докладът се връчва на ръководителя на проверяваната организация или лице чрез нейното деловодство или чрез писмо с обратна разписка в 5-дневен срок от регистрирането по ал. 1. Срокът за представяне на писмено становище по чл. 17, ал. 2 от закона започва да тече от датата на регистрацията в деловодството на проверяваната организация или лице, съответно от датата на получаването, отбелязана в обратната разписка.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) В случаите по ал. 1, изречение второ докладът се връчва на проверяваната организация или лице по електронен път при използване на квалифициран електронен подпис на лицата по ал. 4, електронен печат по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и/или по реда на чл. 26 от Закона за електронното управление . Докладът се смята за връчен, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Срокът за представяне на писмено становище по чл. 17, ал. 2 от закона започва да тече от датата на връчване.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) Връчването по ал. 3 се извършва от финансов инспектор и/или автоматично от администрацията на агенцията.

    (5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) Когато докладът съдържа информация, класифицирана като държавна или служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация , той се завежда в регистратурата за класифицирана информация на агенцията и в срока по ал. 2 се изпраща на ръководителя на проверяваната организация или лице по реда на Закона за защита на класифицираната информация . Срокът за представяне на писмено становище по чл. 17, ал. 2 от закона започва да тече от датата на получаване на доклада в регистратурата за класифицирана информация на проверяваната организация или лице.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., предишна ал. 4, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) Когато докладът съдържа констатации за установени нарушения и вреди, за които в рамките на срока на финансовата инспекция не са съставени актове за установяване на административни нарушения и актове за начет, съответните констатации от доклада и доказателствата към тях се връчват и на лицата, извършили описаните в констатациите нарушения. Връчването се извършва лично срещу разписка или чрез писмо с обратна разписка. В последния случай копията от констатациите и от доказателствата се считат за връчени и при върната обратна разписка с отбелязване "непотърсено". Лицата могат да представят писмено становище по констатациите в 14-дневен срок от датата на разписката, съответно от датата на получаването, отбелязана в обратната разписка.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) Констатациите по ал. 6 и доказателствата към тях може да се връчват на лицата, извършили описаните в констатациите нарушения, по електронен път при използване на квалифициран електронен подпис на лицата по ал. 4, електронен печат по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и/или по реда на чл. 26 от Закона за електронното управление . Връчването се извършва при условията и по реда на ал. 3. Когато в 7-дневен срок от изпращането липсва потвърждение за получаване на копията от констатациите и от доказателствата чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или не са изтеглени от информационна система, документите се разпечатват на хартиен носител и се връчват при условията и по реда на ал. 6. Лицата могат да представят писмено становище по констатациите в 14-дневен срок от датата на връчване.

    (8) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) Когато докладът съдържа информация, класифицирана като държавна или служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация , съответните констатации и доказателствата към тях се предоставят за запознаване на засегнатите лица чрез регистратурата за класифицирана информация на агенцията. За целта на засегнатите лица се изпращат покани да се явят в агенцията. Запознаването се удостоверява с двустранно подписан протокол. При неявяване на засегнатите лица след две получени последователни покани лицата се считат за запознати.

    Чл. 21. (1) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2008 г., доп., бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) След постъпване на писмените становища или след изтичането на сроковете по чл. 17, ал. 2 и 3 от закона финансовият инспектор, извършил финансовата инспекция, изготвя мотивирано писмено заключение в 14-дневен срок. Когато докладът е електронен документ, заключението също се съставя като електронен документ и се подписва с квалифициран електронен подпис.

    (2) В заключението финансовият инспектор се произнася по постъпилите становища, като излага мотивите си за приемането или отхвърлянето на съдържащите се в тях възражения и изразява окончателно становище по съставените констатации, като ги променя или потвърждава.

    (3) Промени в констатациите на доклада се правят само въз основа на постъпили с писмените становища възражения, когато същите са обосновани и подкрепени с надлежни доказателства. В случай че не са постъпили писмени становища, със заключението се потвърждават констатациите в доклада.

    (4) В заключението се разглеждат и вземат предвид само становищата, постъпили в определения срок.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2008 г.) Заключението се предоставя на лицата, на които е връчен докладът или констатациите от него, в 14-дневен срок от изготвянето му по реда на чл. 20 , с което то става неразделна част от доклада.

    Чл. 22. Докладът, получените становища и заключението се представят в срока по чл. 17, ал. 5 от закона на директора на агенцията с предложения за реализация и предприемане на последващи мерки.

    Чл. 22а. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) (1) Докладът по чл. 20 и мотивираното писмено заключение по чл. 21 се публикуват на интернет страницата на агенцията в 14-дневен срок от изготвяне на заключението, при което не се разкрива информация, представляваща търговска тайна, или информация, защитена по силата на закон.

    (2) Алинея 1 не се прилага, когато докладът и заключението са изпратени на органите на прокуратурата, докато агенцията не бъде уведомена от тях за отпадане на пречките за публикуване на информацията. Докладът и заключението се публикуват в 14-дневен срок от датата на уведомяване.

    (3) При настъпила промяна след приключване на финансовата инспекция, включително свързана с административнонаказателно и/или начетно производство, информацията по ал. 1 се актуализира в 7-дневен срок от настъпването на новите обстоятелства.

    Чл. 23. (1) Финансовият инспектор може да предложи мотивирано на директора на агенцията да назначи вещи лица във връзка с извършвана финансова инспекция.

    (2) Вещи лица се назначават, когато са нужни специални знания и умения за изясняване на факти и обстоятелства от съществено значение за финансовата инспекция.

    (3) За вещи лица могат да бъдат назначавани само специалисти с висше образование и практически опит в съответната област, вписани в списъка на вещите лица, утвърден от директора на агенцията.

    (4) С назначеното вещо лице се сключва договор, в който се определят задачите, срокът за изготвяне на заключение и размерът на възнаграждението. Размерът на възнаграждението зависи от сложността на задачата и времето, необходимо за нейното изпълнение. Възнаграждението на назначените вещи лица се изплаща от бюджета на агенцията.

    (5) В договора задължително се включва клауза за неразгласяване и непредставяне на информация, станала известна на вещото лице във връзка с възложената му работа.

    (6) При сключване на договора вещото лице представя декларация за обстоятелствата по чл. 14, ал. 2 от закона .

    (7) Заключението на вещото лице се изготвя в писмена форма и се прилага към доклада по чл. 16 .

    Чл. 24. (1) Във връзка с извършвана финансова инспекция финансовите инспектори имат право да извършват насрещна проверка на юридически лица и на еднолични търговци извън проверяваната организация или лице.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) Насрещна проверка се извършва въз основа на заповед, издадена от директора на агенцията, която съдържа: наименование на лицето, обект на насрещната проверка, имената и длъжността на финансовия инспектор, задачи на насрещната проверка във връзка с финансовата инспекция, срок за извършване и длъжностното лице, което осъществява текущ контрол. За заповедта за насрещна проверка може да се прилага съответно чл. 14, ал. 6 .

    (3) При извършване на насрещна проверка финансовият инспектор се легитимира със заповедта по ал. 2 и със служебна карта.

    (4) Резултатите от насрещната проверка се отразяват в доклада от финансовата инспекция, като събраните при насрещната проверка доказателства се прилагат към доклада.

    Чл. 24а. (Нов – ДВ, бр. 30 от 2009 г.) (1) При установен отказ на проверяваната организация или лице по чл. 4 от закона да предостави достъп до служебните помещения финансовият инспектор предлага мотивирано на директора на агенцията да поиска съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи.

    (2) Отказът по ал. 1 се установява от финансовия инспектор с констативен протокол.

    (3) Директорът на агенцията в деня след получаване на предложението по ал. 1 прави писмено искане за съдействие до съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи по седалището или адреса на проверяваната организация или лице по чл. 4 от закона за осигуряване достъп на финансовия инспектор.

    (4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) Искането по ал. 3 съдържа: предмета на финансовата инспекция; основанието за търсеното съдействие; деня за оказване на съдействието и данни за проверяваната организация или лице, като за юридическите лица се посочват наименование, седалище или адрес на управление, ЕИК/БУЛСТАТ и лицата, които го представляват, за физическите лица – български граждани – трите имена, единен граждански номер, адрес, а за чуждите граждани – имената, личен номер на чужденец и адрес, на който са регистрирани в Република България.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) Искането се изпраща по пощата или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и/или по реда на чл. 26 от Закона за електронното управление .

    (6) Органите на Министерството на вътрешните работи по ал. 3 уведомяват директора на агенцията незабавно в деня на получаване на искането за конкретния служител или служители, които ще съдействат за осигуряване на достъпа.

    Чл. 24б. (Нов – ДВ, бр. 30 от 2009 г.) (1) При установен отказ на проверяваната организация или лице по чл. 4 от закона да предостави на финансовия инспектор документи, записи на компютърни информационни данни, носители на компютърни информационни данни, необходими за финансовата инспекция, финансовият инспектор незабавно уведомява директора на агенцията и прави мотивирано предложение за искане на разрешение от съда за претърсване на помещенията и/или изземване на документацията.

    (2) Отказът по ал. 1 се установява от финансовия инспектор с констативен протокол.

    (3) В случаите по ал. 1 финансовият инспектор прекратява достъпа до служебните помещения и транспортните средства на организацията или лицето по чл. 4 от закона , както и до други места, ако има данни, че в тях се съхранява служебна документация, чрез запечатване. За запечатването се съставя отделен протокол.

    (4) Директорът на агенцията в деня след получаване на предложението по ал. 1 прави мотивирано искане за разрешение за извършване на претърсване и/или изземване до районния съд по седалището или адреса на проверяваната организация или лице по чл. 4 от закона , или по извършване на действието за претърсване на помещенията, транспортните средства или на други места, когато са налице достатъчно данни, че в тях се намират документи и/или компютърни информационни данни, или техния носител, които са от значение за инспекцията.

    (5) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) Искането по ал. 4 съдържа: предмета на финансовата инспекция; данни за проверяваната организация или лице, като за юридическите лица се посочват наименование, седалище или адрес на управление, ЕИК/БУЛСТАТ и лицата, които го представляват, за физическите лица – български граждани – трите имена, единен граждански номер, адрес, а за чуждите граждани – имената, личен номер на чужденец и адрес, на който са регистрирани в Република България; основанието за претърсването и/или изземването; конкретните служебни помещения, транспортни средства или други места, в които проверяваната организация или лицето по чл. 4 от закона съхранява документи и записи на компютърни информационни данни, в които да се извърши претърсването, и конкретните документи и носители на компютърни информационни данни, необходими за финансовата инспекция, които да се изземат (финансови отчети, първични и вторични счетоводни документи, оборотни ведомости, инвентаризационни описи, ведомости за заплати, договори и др.).

    (6) Към искането се прилагат писмени доказателства за наличието на основания за претърсване и/или изземване на документи и/или записи на компютърни информационни данни – носители на компютърни информационни данни.

    (7) Директорът на агенцията в деня след получаване на разрешението от съда по чл. 31е, ал. 3 от закона прави писмено искане за съдействие за извършване на претърсване и/или изземване до съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи по седалището или адреса на проверяваната организация или лице по чл. 4 от закона или по извършване на действието за претърсването и/или изземването.

    (8) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) Искането по ал. 7 съдържа: предмета на финансовата инспекция; основанието за търсеното съдействие; данни за проверяваната организация или лице, като за юридическите лица се посочват наименование, седалище или адрес на управление, ЕИК/БУЛСТАТ и лицата, които го представляват, за физическите лица – български граждани – трите имена, единен граждански номер, адрес, а за чуждите граждани – имената, личен номер на чужденец и адрес, на който са регистрирани в Република България, и деня за извършване на претърсването и/или изземването.

    (9) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) Искането се изпраща по пощата или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и/или по реда на чл. 26 от Закона за електронното управление .

    (10) Органите на Министерството на вътрешните работи по ал. 7 уведомяват директора на агенцията незабавно в деня на получаване на искането за конкретния служител или служители, които ще съдействат при претърсването и/или изземването.

    (11) Претърсването и/или изземването се извършва от финансовия инспектор със съдействието на представител на Министерството на вътрешните работи в присъствието на:

    1. представител на проверяваната организация или лице по чл. 4 от закона, и

    2. двама свидетели.

    (12) Финансовият инспектор предявява копие на определението на съда по чл. 31е, ал. 3 от закона на представителя на проверяваната организация или лице по чл. 4 от закона и предлага доброволно да му се предоставят конкретните документи и/или записи на компютърни информационни данни – носители на компютърни информационни данни, необходими за финансовата инспекция.

    (13) При отказ доброволно да бъдат предоставени исканите документи финансовият инспектор пристъпва към претърсване на служебните помещения, транспортните средства и на другите места, посочени в определението на съда.

    (14) Ако достъпът до подлежащите на претърсване помещения, транспортни средства и други места, за които има данни, че в тях се съхранява служебна документация, е бил прекратен чрез запечатване, финансовият инспектор в присъствието на лицата по ал. 11 проверява целостта на запечатващите ленти и ги отпечатва, за което се съставя протокол. В случай че целостта на запечатващите ленти е била нарушена, този факт се отбелязва в съставения протокол за разпечатването.

    (15) Финансовият инспектор поканва представителя на проверяваната организация или лице по чл. 4 от закона да отключи помещенията, транспортните средства и другите места, посочени в определението на съда. В случай че лицето откаже доброволно да ги отключи, финансовият инспектор съставя протокол и със съдействието на представителя на Министерството на вътрешните работи тези помещения се отварят принудително, като се избягват ненужни повреди.

    (16) Помещенията, транспортните средства и другите места, за които има данни, че в тях се съхранява служебна документация, се претърсват с цел да бъдат намерени документите, които проверяваната организация или лице по чл. 4 от закона са отказали да предоставят доброволно.

    (17) Финансовият инспектор изземва документи и записи на компютърни информационни данни – носители на компютърни информационни данни, посочени в определението на съда по чл. 31е, ал. 3 от закона . Изземването на записи на компютърни информационни данни – носители на компютърни информационни данни, се извършва със съдействието на служител от агенцията – експерт по информационни технологии.

    (18) Действията по претърсването и/или изземването се удостоверяват с протокол, който съдържа опис на иззетите документи и записи на компютърни информационни данни – носители на компютърни информационни данни по ал. 17. Протоколът се подписва от всички лица по ал. 11. Отказът на лицето по ал. 11, т. 1 да подпише протокола се удостоверява с подписа на един свидетел.

    (19) Протоколът по ал. 18 се съставя в 3 еднообразни екземпляра, от които един за финансовия инспектор, един за представителя на Министерството на вътрешните работи и един за лицето по ал. 11, т. 1.

    (20) Иззетите документи се ползват от финансовия инспектор за извършване на финансовата инспекция и след приключването й се предават на проверяваната организация или лице по чл. 4 от закона , за което се съставя предавателно-приемателен протокол.

    (21) Финансовият инспектор предоставя на проверяваната организация или лице по чл. 4 от закона копия на иззетите документи и записи на компютърни информационни данни – носители на компютърни информационни данни, а оригиналите се съхраняват в агенцията. След приключване на финансовата инспекция иззетите оригинални документи и записи на компютърни информационни данни – носители на компютърни информационни данни, се предават на проверяваната организация или лице по чл. 4 от закона, за което се съставя предавателно-приемателен протокол.

    Глава четвърта – ПОСЛЕДВАЩИ МЕРКИ

    Чл. 25. (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) Директорът на агенцията или упълномощени от него длъжностни лица дават писмени указания на ръководителя на проверяваната организация или лице за преустановяване извършването на нарушения и/или за отстраняване на вредните последици от тях.

    (2) Ръководителите по ал. 1 са длъжни в срок два месеца от даване на указанията да уведомят писмено директора на агенцията за действията, предприети по изпълнението на указанията. Срокът започва да тече от деня, в който писмените указания са получени в проверяваната организация или лице.

    Чл. 26. (1) (Предишен текст на чл. 26 – ДВ, бр. 20 от 2008 г., изм., бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) Директорът на агенцията или упълномощени от него длъжностни лица могат да правят предложения пред компетентните органи за:

    1. спиране на действия, които водят до извършване на нарушения или до причиняване на вреди на проверяваните организации и лица;

    2. отмяна на незаконни актове на ръководители на проверяваните организации и лица;

    3. търсене на имуществена и/или дисциплинарна отговорност по съответния ред.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2008 г.) Компетентните органи по ал. 1 в срок до два месеца са длъжни писмено да уведомят директора на агенцията за предприетите действия. Срокът започва да тече от датата на получаване на предложението.

    Чл. 27. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) Директорът на агенцията или упълномощени от него длъжностни лица могат да предлагат на министъра на финансите да преустанови трансфера на определените със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година субсидии или да блокира сметките на бюджетни организации до отстраняване на нарушенията, установени при извършена финансова инспекция.

    Чл. 28. При наличие на данни за извършени престъпления директорът на агенцията изпраща на органите на прокуратурата заверено копие от доклада по чл. 16 заедно с доказателствата към него, писмените становища и заключението.

    Чл. 29. Когато в доклада по чл. 16 се съдържат констатации за нарушения и пропуски от компетентността на друг държавен орган, директорът на агенцията му изпраща заверено копие от съответните констатации и заключението.

    Чл. 30. Директорът на агенцията уведомява горестоящата организация за резултатите от извършена финансова инспекция на организациите по чл. 4, т. 1 от закона при констатирани нарушения.

    Чл. 31. Директорът на агенцията уведомява съответния общински съвет за резултатите от извършена финансова инспекция на общини и на разпоредители със средства от общинските бюджети при констатирани нарушения.

    Чл. 32. Директорът на агенцията уведомява органа, упражняващ правата на собственост на държавата или общините в проверяваното лице, за резултатите от извършена финансова инспекция на лицата по чл. 4, т. 2 и 3 от закона при констатирани нарушения.

    Чл. 33. Директорът на агенцията уведомява ръководителя на юридическото лице, което притежава блокираща квота в капитала на търговски дружества по чл. 4, т. 4 от закона , при констатирани нарушения.

    Чл. 34. За резултатите от извършена финансова инспекция на структурни единици по чл. 2, ал. 3 при констатирани нарушения директорът на агенцията уведомява ръководителя на организацията или лицето, в чиято структура е съответната единица.

    Чл. 35. (Доп. – ДВ, бр. 20 от 2008 г., изм., бр. 63 от 2014 г., в сила от 1.08.2014 г.) За резултатите от извършена финансова инспекция на получателите на държавни помощи, на лица, финансирани от държавния бюджет, общинските бюджети, по международни договори или програми на Европейския съюз, както и от държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон , при констатирани нарушения информация се изпраща и до финансиращия орган.

    Чл. 36. (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) Уведомяването по чл. 30 – 35 се извършва чрез изпращане на заверено копие на констатациите от доклада, заключението, както и на писмените указания по чл. 25 и предложенията по чл. 26 – 28 . Уведомяването може да се извършва и по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и/или по реда на чл. 26 от Закона за електронното управление .

    Глава пета – ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ

    Чл. 37. През периода на извършване на финансова инспекция при наличието на предпоставките по чл. 21, ал. 1 от закона финансовият инспектор образува начетно производство, като съставя акт за начет.

    Чл. 38. Към имуществена отговорност могат да бъдат привличани лицата, които:

    1. получават, събират, съхраняват, разходват или отчитат имуществото на проверявания обект, независимо от това, дали заемат отчетническа длъжност;

    2. упражняват предварителен или текущ контрол върху дейността на лицата по т. 1 (главни счетоводители, счетоводители, членове на инвентаризационни комисии и други);

    3. упражняват контрол върху бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на проверяваната организация или лице;

    4. управляват или се разпореждат с имуществото на проверяваната организация или лице, в които работят по трудово или по служебно правоотношение или по граждански договор;

    5. в резултат на действието на причинителя на вредата са получили нещо без правно основание или чрез дарение.

    Чл. 39. (1) Причинителят на вредата носи имуществена отговорност само за реално причинените вреди, но не и за пропуснатите ползи.

    (2) При определяне размера на вредата пазарната цена се установява по данни на Националния статистически институт, а ако няма такива – чрез вещи лица.

    Чл. 40. (1) Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят солидарно, освен в случаите на бригадна имуществена отговорност по чл. 209 от Кодекса на труда .

    (2) Солидарна е отговорността на предаващия и на приемащия материални активи, когато се установят липси, а отчетническите им дейности не могат да се разграничат. Предаващият се освобождава от отговорност, ако е бил възпрепятстван да предаде с акт поради болест или задържане от компетентните органи и приемащият не е приел наличните парични средства и други активи с акт, съставен от комисия. В този случай отговорност носи само приемащото лице.

    (3) Когато полученото е възнаграждение или обезщетение по трудово или по служебно правоотношение, получателите не дължат връщането му, ако са били добросъвестни. Добросъвестността се предполага до доказване на противното.

    Чл. 41. В случаите по чл. 28 – 30 от закона длъжностните лица не носят имуществена отговорност.

    Чл. 42. (1) При наличие на условията по чл. 30 от закона компенсацията може да обхване липси и излишъци, установени в различни периоди и при различни отчетници.

    (2) Компенсация между липси и излишъци може да се извърши само ако след анализ се установи, че са допуснати грешки в заприходяването, разходването или осчетоводяването на стоково-материалните ценности, довели до различията между счетоводната и фактическата наличност в складове, магазини и други, които различия не могат да се отстранят със счетоводни записвания.

    (3) Обикновеното наличие на липси и излишъци не е основание да се извърши прихващане между тях, ако не се установи причинно-следствена зависимост. Счита се, че има причинно-следствена зависимост между липси и излишъци, когато липсата не може да се причини по друг начин, а е неизбежна последица от излишъка.

    (4) Установяването на причинно-следствената зависимост между липсите и излишъците с оглед допустимост на компенсирането им е задължение на финансовия инспектор, който извършва тази компенсация. Когато материалноотговорното лице иска прихващане на липси с излишъци, то е длъжно да представи убедителни доказателства за наличието на такава причинно-следствена зависимост.

    (5) Компенсирането се извършва по количество и конкретно за всеки вид материални активи. Ако след компенсацията на липси и излишъци по количества се явят стойностни разлики от цената, с тях се постъпва по общия ред – некомпенсираните липси остават за сметка на материалноотговорното лице, а некомпенсираните излишъци остават в полза на проверяваната организация или лице.

    (6) Когато при финансова инспекция се установят условия за компенсации между липси и излишъци и признаване на фири, най-напред се извършва компенсация с цел да се установи действителният размер на липсите, а след това се признават фирите.

    (7) При стойностно отчитане на материални активи при наличие на първичните документи по прихода и разхода им финансовият инспектор може да извърши количествен анализ на движението на тези активи. За установените при анализа количествени липси и излишъци се допускат компенсации и признаване на фири, ако са налице условията по ал. 1 – 6 и по чл. 30 от закона . С резултата от количествения анализ се коригира резултатът от стойностното отчитане.

    Чл. 43. (1) В акта за начет се отразяват фактите за виновно причинените вреди и предпоставките, обуславящи възникването на имуществена отговорност.

    (2) Актът за начет съдържа:

    1. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) данни за проверяваната организация или лице – наименование, седалище, ЕИК/БУЛСТАТ, лицата, които го представляват;

    2. данни относно извършената финансова инспекция – дата и място на съставянето на акта, имената и длъжността на финансовия инспектор, съставител на акта, проверявания период;

    3. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) данни за лицата, причинили вредите: трите имена, единен граждански номер, месторождение, адрес, длъжност, номерата и датите на заповедите (договорите) за назначаване и освобождаване от длъжност;

    4. констатации за противоправните действия или бездействия на виновните лица, причинили вредата, причините за това, нарушените законови разпоредби, причинната връзка, размера на вредата, определен в левове или във валута, и равносметка на касата или склада;

    5. подпис на финансовия инспектор, съставител на акта.

    (3) В акта за начет задължително се начисляват лихвите до деня на съставянето на акта в съответствие с чл. 26 от закона .

    Чл. 44. (1) Констатациите по акта за начет следва да бъдат документирани със справки, таблици, съставени от финансовия инспектор, констативни протоколи, обясненията на задължените лица, заверени преписи или заверени копия от документи, заключения на вещи лица и др.

    (2) Не следва да бъдат документирани общоизвестни обстоятелства, както и факти, отразени в отчетите, балансите, счетоводните документи и др., които не подлежат на изменение.

    (3) Към акта за начет при нужда се прилагат данни за движението на стоково-материалните и паричните ценности, таблици за фири и за извършени компенсации и др.

    (4) Фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до доказване на противното.

    Чл. 45. (1) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г., изм. и доп., бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) Актът за начет се съставя в четири еднообразни екземпляра – по един за прокуратурата, за проверяваната организация или лице, за агенцията и за начетеното лице. Когато актът за начет е съставен срещу кмет на община, заместник-кмет на община или друго длъжностно лице от община, той се съставя в пет еднообразни екземпляра, като един екземпляр се изпраща и на общинския съвет. Когато актът за начет е съставен срещу управител или член на колективен орган на управление и контрол на юридическо лице по чл. 4, т. 2 – 3 от закона , той се съставя в пет еднообразни екземпляра, като един екземпляр се изпраща и на органа, упражняващ правата на собственост на държавата или общината.

    (2) Актът за начет се завежда в деловодството на агенцията, а в 5-дневен срок се завежда в деловодството на проверяваната организация или лице или се изпраща с писмо с обратна разписка.

    (3) За ден на съставянето на акта за начет се счита денят, в който актът е заведен в деловодството на агенцията.

    (4) Когато при финансовата инспекция се установят вреди по вина на материалноотговорните лица и те се възстановят, финансовият инспектор съставя само равносметка на приходите и разходите, която се прилага към доклада.

    Чл. 46. (1) Актът за начет се връчва от финансовия инспектор лично на виновното лице, за което се подписва двустранен протокол. В протокола се посочва определеният от финансовия инспектор срок, в който лицето може да подаде писмените си възражения по акта за начет. Отказът на лицето да подпише протокола се удостоверява с подписа на свидетел.

    (2) Когато начетеното лице е напуснало проверяваната организация или лице, му се изпраща покана да се яви в агенцията за връчване на акта.

    (3) Когато актът за начет съдържа информация, класифицирана като държавна или служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация , той се предоставя за запознаване на начетеното лице чрез регистратурата за класифицирана информация на агенцията. За целта на начетеното лице се изпраща покана да се яви в агенцията. Запознаването се удостоверява с двустранно подписан протокол.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г.) При неявяване на лицето след получена покана по ал. 2 или 3 актът се счита за връчен.

    Чл. 47. (1) По съставените актове за начет начетените лица могат да направят писмени възражения в срок, определен от финансовия инспектор, който не може да бъде по-кратък от 14 дни след връчване на акта.

    (2) Финансовият инспектор се произнася по възраженията с мотивирано писмено заключение в 14-дневен срок след получаването на възраженията.

    (3) Финансовият инспектор съставя заключение по акта за начет и когато не са постъпили обяснения в определения срок.

    (4) Заключението се предоставя на проверяваната организация и на начетеното лице веднага след съставянето му по реда, предвиден за акта за начет.

    Чл. 48. Когато финансовият инспектор е освободен от длъжност или по други причини не може да състави заключението, директорът на агенцията възлага изготвянето му на друг финансов инспектор.

    Чл. 49. (1) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Актът за начет, доказателствата към него, възраженията и заключението се предоставят на комисия, съставена от директорите на специализираните дирекции в агенцията, за проверка по чл. 22, ал. 6 от закона .

    (2) Представените възражения и доказателствата към тях променят по същество констатациите в акта за начет, когато поне една от предпоставките за имуществена отговорност по чл. 21, ал. 1 от закона не е подкрепена от събраните доказателства.

    (3) В случаите по ал. 2 се изготвя мотивирано предложение за прекратяване на производството по акта за начет до директора на агенцията.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Въз основа на предложението по ал. 3 директорът на агенцията прекратява с резолюция образуваното производство или изпраща акта за начет в прокуратурата.

    (5) Когато начетното производство е прекратено с резолюция по ал. 4, проверената организация и начетеното лице се уведомяват писмено.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Образуваното по акта за начет производство се прекратява и в случаите, когато виновното лице почине преди внасянето на акта за начет в прокуратурата.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Когато комисията по ал. 1 не е направила мотивирано предложение за прекратяване на производството, директорът на агенцията изпраща акта за начет на органите на прокуратурата.

    Чл. 50. Съставеният акт за начет и констатациите в него са основание за счетоводно отразяване на задължението на начетеното лице по установения със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти начин и ред.

    Чл. 51. (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г., бр. 92 от 2011 г.) Организациите и лицата по чл. 4, т. 1 – 3 от закона са длъжни да изпратят акта за начет на съответния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс .

    Чл. 52. Разпоредбите на тази глава се прилагат и от звената по чл. 31 от закона .

    Глава пета – "а" (Нова – ДВ, бр. 30 от 2009 г.) ОКАЗВАНЕ СЪДЕЙСТВИЕ НА КОНТРОЛЬОРИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА ДОСТЪП ДО ПОМЕЩЕНИЯ И/ИЛИ ДОКУМЕНТАЦИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОНТРОЛА И ПРОВЕРКИТЕ НА МЯСТО ПО РЕГЛАМЕНТ № 2185/1996 Г. НА СЪВЕТА (ЕВРАТОМ, ЕО) ОТ 11 НОЕМВРИ 1996 Г. ОТНОСНО КОНТРОЛА И ПРОВЕРКИТЕ НА МЯСТО, ИЗВЪРШВАНИ ОТ КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ФИНАНСОВИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ СРЕЩУ ИЗМАМИ И ДРУГИ НЕРЕДНОСТИ

    Чл. 52а. (Нов – ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Функцията по съдействието на контрольорите на Комисията по глава трета "а" от закона се осъществява в организация или лице по чл. 4, т. 7 от закона , финансирано със средства по международен договор или програма на Европейския съюз, наричана по-нататък "проверяваната организация или лице".

    Чл. 52б. (Нов – ДВ, бр. 30 от 2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) При постъпило искане от дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС) на Министерството на вътрешните работи за оказване съдействие на контрольор на Комисията при условията на чл. 31а от закона директорът на агенцията издава заповед за оказване на съдействие с реквизитите по чл. 31в от закона в деня след получаване на искането.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) Екземпляр от заповедта се изпраща незабавно на дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС) на Министерството на вътрешните работи в деня на издаването й със задължението да се предостави на контрольора на Комисията, който иска съдействието.

    (3) В определения в заповедта по ал. 1 срок финансовият инспектор и контрольорът на Комисията следва да се явят в проверяваната организация или лице.

    Чл. 52в. (Нов – ДВ, бр. 30 от 2009 г.) (1) В случаите на установен отказ на проверяваната организация или лице да осигури достъп на контрольора на Комисията до служебни помещения, транспортни средства, както и до други места, в които се съхраняват документи, записи на компютърни информационни данни – носители на компютърни информационни данни, финансовият инспектор предлага мотивирано на директора на агенцията да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи съдействие за осигуряване на достъпа.

    (2) Директорът на агенцията в деня след получаване на предложението по ал. 1 прави писмено искане за съдействие до съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи по седалището или адреса на проверяваната организация или лице.

    (3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) Искането по ал. 2 съдържа: предмета и целта на контрола или проверката на място, извършвани от контрольора на Комисията; данни за проверяваната организация или лице, като за юридическите лица се посочват наименование, седалище или адрес на управление, ЕИК/БУЛСТАТ и лицата, които го представляват, за физическите лица – български граждани – трите имена, единен граждански номер, адрес, а за чуждите граждани – имената, личен номер на чужденец и адрес, на който са регистрирани в Република България; основанието за търсеното съдействие и деня за оказване на съдействието.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) Искането се изпраща по пощата или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и/или по реда на чл. 26 от Закона за електронното управление .

    (5) Органите на Министерството на вътрешните работи по ал. 2 уведомяват директора на агенцията незабавно в деня на получаване на искането за конкретния служител или служители, които ще съдействат за осигуряване на достъпа.

    (6) Ако представителят на проверяваната организация или лице откаже достъп на контрольора на Комисията, служителят от Министерството на вътрешните работи оказва съдействие за осигуряване на достъпа.

    (7) След осигуряване достъп на контрольора на Комисията финансовият инспектор докладва на директора за изпълнението на заповедта по чл. 52б, ал. 1 .

    Чл. 52г. (Нов – ДВ, бр. 30 от 2009 г.) (1) При установен отказ на проверяваната организация или лице да предостави на контрольора на Комисията документи и/или записи на компютърни информационни данни или техния носител финансовият инспектор незабавно уведомява директора на агенцията и прави мотивирано предложение за искане на разрешение от съда за претърсване на помещенията и/или за изземване на документацията.

    (2) Директорът на агенцията в деня след получаване на предложението по ал. 1 прави мотивирано искане до съда по чл. 31е, ал. 2 от закона за разрешение за извършване на претърсване и/или изземване.

    (3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) Искането по ал. 2 съдържа: името и длъжността на контрольора на Комисията, както и предмета и целта на контрола или проверката на място; данни за проверяваната организация или лице, като за юридическите лица се посочват наименование, седалище или адрес на управление, ЕИК/БУЛСТАТ и лицата, които го представляват, за физическите лица – български граждани – трите имена, единен граждански номер, адрес, а за чуждите граждани – имената, личен номер на чужденец и адрес, на който са регистрирани в Република България; основанието за претърсването и/или изземването; конкретните служебни помещения, транспортни средства или други места, в които ще се извърши претърсването, и конкретните документи и носители на компютърни информационни данни, които да се изземат (финансови отчети, първични и вторични счетоводни документи, оборотни ведомости, инвентаризационни описи, ведомости за заплати, договори и др.).

    (4) Към искането се прилагат заверени копия от пълномощното на контрольора на Комисията и от документа, в който са посочени предметът и целта на контрола или проверката на място, и писмени доказателства за наличието на основания за претърсването и/или изземването на документи и записи на компютърни информационни данни – носители на компютърни информационни данни.

    (5) Директорът на агенцията в деня след получаване на разрешението от съда прави писмено искане за съдействие за извършване на претърсването и/или изземването до съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи по седалището или адреса на проверяваната организация или лице или по извършване на действието за претърсването и/или изземването.

    (6) Искането по ал. 5 съдържа: предмета и целта на контрола или проверката на място; данни за проверяваната организация или лице, като за юридическите лица се посочват наименование, седалище или адрес на управление, ЕИК/БУЛСТАТ и лицата, които го представляват, за физическите лица – български граждани – трите имена, единен граждански номер, адрес, а за чуждите граждани – имената, личен номер на чужденец и адрес, на който са регистрирани в Република България; основанието за търсеното съдействие и деня за извършване на претърсването и/или изземването.

    (7) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2024 г., в сила от 7.12.2024 г.) Искането се изпраща по пощата или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и/или по реда на чл. 26 от Закона за електронното управление .

    (8) Органите на Министерството на вътрешните работи по ал. 5 уведомяват директора на агенцията незабавно в деня на получаване на искането за конкретния служител или служители, които ще съдействат при претърсването и/или изземването.

    Чл. 52д. (Нов – ДВ, бр. 30 от 2009 г.) (1) Финансовият инспектор предявява копие на определението на съда по чл. 31е, ал. 3 от закона на представителя на проверяваната организация или лице и предлага посочените в него документи и записи на компютърни информационни данни – носители на компютърни информационни данни, доброволно да се предоставят на контрольора на Комисията.

    (2) При отказ доброволно да бъдат предоставени исканите документи на контрольора на Комисията финансовият инспектор пристъпва към претърсване на служебните помещения, транспортните средства и на другите места, посочени в определението на съда.

    (3) Ако достъпът до подлежащите на претърсване помещения е бил прекратен чрез запечатване, финансовият инспектор в присъствието на лицата по чл. 31ж, ал. 1 от закона проверява целостта на запечатващите ленти и отпечатва помещенията. В случай че целостта на запечатващите ленти е била нарушена, този факт се отбелязва в съставения протокол за разпечатването.

    (4) Финансовият инспектор поканва представителя на проверяваната организация или лице да отключи помещенията, транспортните средства и другите места, посочени в определението на съда. В случай че лицето откаже доброволно да ги отключи, финансовият инспектор съставя протокол и със съдействието на представителя на Министерството на вътрешните работи тези помещения се отварят принудително, като се избягват ненужни повреди. Чл. 52e. (Нов – ДВ, бр. 30 от 2009 г.) (1) Претърсват се намиращите се в помещенията каси, бюра, шкафове и други с цел да бъдат намерени документите, които проверяваната организация или лице са отказали да предоставят доброволно.

    (2) Финансовият инспектор изземва намерените документи и записи на компютърни информационни данни – носители на компютърни информационни данни, посочени в определението на съда по чл. 31е, ал. 3 от закона .

    (3) Изземването на записи на компютърни информационни данни – носители на компютърни информационни данни, се извършва със съдействието на служител от агенцията – експерт по информационни технологии, или от назначен за конкретния случай експерт. Разходите за назначения експерт са за сметка на агенцията.

    Чл. 52ж. (Нов – ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Преводът на английски език на протокола по чл. 31ж, ал. 2 от закона се осигурява от служител на агенцията или от назначен за конкретния случай преводач. Разходите за назначения преводач са за сметка на агенцията.

    Чл. 52з. (Нов – ДВ, бр. 30 от 2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) Директорът на агенцията в 3-дневен срок след приключване на дейността по оказване на съдействието уведомява дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС) на Министерството на вътрешните работи.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) Иззетите оригинални документи и записи на компютърни информационни данни се връщат от агенцията на проверяваната организация или лице след получено уведомление от дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС) на Министерството на вътрешните работи, че контролът и проверката на място са приключени.

    Глава шеста – АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

    Чл. 53. Към административнонаказателна отговорност по закона се привличат и лица, които работят по граждански договори за управление и контрол.

    ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 1. Правилникът се приема на основание § 30 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавната финансова инспекция .

    § 2. Изпълнението на правилника се възлага на министъра на финансите и на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция.

  • ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност

    Предмет

    Чл. 1. Този правилник урежда прилагането на Закона за данък върху добавената стойност .

    Глава първа – ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

    Данъчно задължено лице

    Предоставяне на стоки или извършване на услуга

    Чл. 2. Данъчно задължено лице при внос на стоки е всяко физическо или юридическо лице.

    Чл. 3. (1) Доставка на стока или услуга между клонове или между структурни звена, установени на територията на страната в състава на едно лице, установено на територията на страната, е вътрешен оборот и не е доставка.

    (2) Алинея 1 се прилага и за доставка на стока или услуга между клонове или между структурни звена, установени на територията на страната в състава на едно лице, установено извън територията на страната.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) За доставките на стоки между лице, установено на територията на държава членка, и негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, както и доставките на стоки между лице, установено на територията на страната, и негови клонове или структурни звена, установени на територията на друга държава членка, се прилагат общите правила на закона, регламентиращи режима на доставките.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Алинея 3 се прилага и за доставки на стоки между клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и клонове или структурни звена в състава на същото лице, установени на територията на друга държава членка.

    (5) Доставката на стока или услуга между клонове или между структурни звена, установени на територията на друга държава членка, в състава на едно лице, установено на територията на страната, не се отчита, документира и декларира по реда на закона.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г., изм., бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Не е доставка на услуга доставката на услуга между лице, установено на територията на държава членка, и негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и обратното, както и доставката на услуга между клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и клонове или структурни звена в състава на същото лице, установени на територията на друга държава членка, в тези случаи е налице вътрешен оборот.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) За доставка на услуга между лице, което е установено и участва в ДДС група в друга държава членка, и негов клон или структурно звено, установен/о на територията на страната, и обратното, както и за доставка на услуга между клон или структурно звено, който/което е установен/о и участва в ДДС група в друга държава членка, и клон или структурно звено в състава на същото лице, установен/о на територията на страната, се прилагат общите правила на закона, регламентиращи режима на доставките.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2008 г., предишна ал. 7, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г., изм., бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.) Дейността, извършвана от организациите за колективно управление по чл. 94а, ал. 2 от Закона за авторското право и сродните му права , по администриране и обслужване на управлението на отстъпените им авторски права, не е доставка на услуга към авторите или носителите на тези права.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Доставката на предплатени телефонни карти е доставка на услуга по смисъла на закона.

    Глава втора – МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОСТАВКИ И НА ВЪТРЕОБЩНОСТНО ПРИДОБИВАНЕ

    Раздел I – Място на изпълнение на доставки

    Място на изпълнение при доставка на стока

    Чл. 4. (1) (Предишен текст на чл. 4 – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) В случаите на доставки на стоки, които се превозват от трети страни или територии до място на територията на страната, мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната, ако доставчикът на стоките е и вносител.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) Мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната и в случаите на данъчно събитие по чл. 25, ал. 10 – 12 от закона .

    (3) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) Член 20, ал. 2 от закона се прилага при условие, че данъкът върху тези доставки се декларира в съответствие с чл. 159а от закона .

    (4) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г., отм., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.).

    (5) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г., отм., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.).

    (6) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) Член 35а от закона се прилага за доставки с място на изпълнение на територията на страната.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) В случаите по чл. 28 от закона мястото на изпълнение на доставките на една и съща стока във верига от доставки се определя по чл. 17, ал. 1 или 2 от закона.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Член 13, ал. 4, т. 7 от закона се прилага и в случаите на чл. 65а, ал. 4 от закона за доставката към получател – данъчно незадълженото лице.

    Място на изпълнение при доставка на услуга

    Чл. 5. (1) (Предишен текст на чл. 5 – ДВ, бр. 16 от 2007 г., изм., бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) За целите на определянето на мястото на изпълнение при доставка на стока или услуга по закона "постоянен адрес" е мястото, вписано като такова в паспорт или в лична карта, а "обичайно пребиваване" е място на пребиваване, което се удостоверява с други документи.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г., отм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.).

    (3) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г., изм., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) Правото на избор по чл. 20б, ал. 4 от закона за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност по правилата на съответните държави членки, в които е мястото на изпълнение на доставките, се счита, че е упражнено от доставчика при издаване на първия му идентификационен номер по ДДС от друга държава членка след уведомяване на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис в срока по чл. 97в от закона .

    Чл. 6. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., доп., бр. 3 от 2007 г., отм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.).

    Чл. 7. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., отм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.).

    Доставки до Северна Ирландия

    Чл. 8. (Доп., – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм. и доп., бр. 39 от 2008 г., отм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.).

    Чл. 8а . (Нов – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 2.04.2021 г.) (1) Мястото на изпълнение на доставки по чл. 168а, ал. 2 от закона е на територията на страната, когато получателят на вътреобщностно придобиване на стоки е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е идентифицирано за целите на ДДС в Северна Ирландия с идентификационен номер по ДДС, който съдържа знака/префикса "XI".

    (2) В случай, че доставчикът по ал. 1 се снабди с идентификационен номер по ДДС, който съдържа знака/префикса "XI" на получателя по доставката до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, доставчикът коригира резултата от прилагането на ал. 1.

    (3) В случаите по ал. 2 доставчикът анулира издадената фактура по реда на чл. 116 от закона .

    Раздел II – Място на изпълнение на вътреобщностно придобиване

    Удостоверяване на наличие на обстоятелства за вътреобщностно придобиване

    Чл. 9. (1) За доказване на обстоятелствата по чл. 62, ал. 3 от закона , че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, придобиващият по чл. 62, ал. 2 от закона следва да разполага с документ, удостоверяващ, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в тази държава членка. Този документ се издава от компетентната администрация на държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им.

    (2) За доказване на обстоятелствата по чл. 62, ал. 5 от закона посредникът в тристранна операция следва да разполага със следните документи:

    1. фактура, издадена от прехвърлителя в тристранната операция, в която е посочен идентификационният номер по ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона на посредника;

    2. (доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) фактура по чл. 79, ал. 2, т. 1 , издадена от посредника в тристранната операция, в която е посочен ДДС номерът на придобиващия в тристранната операция, издаден от държавата членка, където стоките пристигат;

    3. VIES-декларация за съответния данъчен период, в която е декларирана доставката, във връзка с която е издадена фактурата по т. 2;

    4. (доп. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., изм., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г., доп., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени, в което са посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, и алтернативно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество, или в случаите на транспорт на стоки чрез куриерска услуга – номер на товарителница.

    (3) В случай че посредникът в тристранната операция не се снабди с документите по ал. 2 до изтичането на данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона би станал изискуем, се счита, че вътреобщностно придобиване е с място на изпълнение на територията на страната, данъкът за което става изискуем от посредника.

    (4) В случаите по ал. 3 данъкът става изискуем на последния ден от данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона би станал изискуем, и се начислява от посредника чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона .

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) Протоколът по ал. 4 се издава в 15-дневен срок, считано от датата, на която данъкът по ал. 4 е станал изискуем.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) В случаите на вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 6 от закона лицето следва да разполага с документ, удостоверяващ вноса в другата държава членка.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.) Условието по чл. 15, т. 3 от закона се смята за изпълнено и когато посредникът е идентифициран за целите на ДДС в държава членка А или В, но е осъществил съответното вътреобщностно придобиване под идентификационен номер по ДДС, издаден от държава членка Б.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) В случаите на чл. 6, ал. 7, изречение първо от закона лицето следва да разполага едновременно със следните документи:

    1. документ, удостоверяващ регистрацията му за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им;

    2. писмена декларация от лицето, че е обложило вътреобщностното придобиване на стоките в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) Когато лицето разполага с документите по ал. 8, за доставката не се прилага чл. 6, ал. 3, т. 3 от закона .

    Корекции

    Чл. 10. (1) Когато данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона е начислен с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона и впоследствие лицето, осъществило вътреобщностното придобиване, се снабди с документа по чл. 9, ал. 1 , лицето коригира резултата от прилагането на чл. 62, ал. 2 от закона чрез анулиране на протокола по чл. 117, ал. 2 , с който данъкът е начислен. За анулирането не се издава нов протокол.

    (2) В случаите по ал. 1 протоколът се анулира най-късно на последния ден от данъчния период, през който лицето се е снабдило с документа по чл. 9, ал. 1 .

    (3) Когато посредникът в тристранна операция се снабди с документите по чл. 9, ал. 2 , след срока по чл. 9, ал. 3 той коригира резултата от прилагането на чл. 9, ал. 4 и 5 .

    (4) В случаите по ал. 3 корекцията се извършва от посредника чрез анулиране на протокола по чл. 9, ал. 5 . За анулирането не се издава нов протокол.

    (5) Анулирането по ал. 4 се извършва в 5-дневен срок, считано от датата, на която посредникът се е снабдил с документите по чл. 9, ал. 2 .

    (6) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) Когато за доставката е приложен чл. 6, ал. 3, т. 3 от закона и впоследствие лицето се снабди с документите по чл. 9, ал. 8 , то коригира резултата от прилагането на тази разпоредба чрез анулиране на протокола по чл. 117, ал. 1, т. 3 от закона , с който данъкът е начислен. За анулирането не се издава нов протокол, а в анулирания протокол се посочва основанието за анулиране.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) В случаите по ал. 6 протоколът се анулира в 5-дневен срок считано от датата, на която лицето се е снабдило с документите по чл. 9, ал. 8 , и в същия срок се издава нов протокол по чл. 117, ал. 1, т. 3 от закона за извършената вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона , който следва да се отрази в дневника за продажби, справка-декларацията и VIES-декларацията по чл. 125 от закона за данъчния период, през който е издаден новият протокол.

    Глава трета – ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ, ДАНЪЧНА ОСНОВА И ДАНЪК

    Данъчно събитие

    Чл. 11. (1) Данъчно събитие по смисъла на закона е всяка доставка, извършена от данъчно задължено по закона лице, включително доставките с място на изпълнение извън територията на страната.

    (2) Данъчно събитие е и вътреобщностното придобиване на стоки.

    (3) Данъчно събитие е и вносът на стоки по смисъла на чл. 16 от закона .

    Дата на възникване на данъчното събитие при доставка на стоки или услуги (Загл. изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.)

    Чл. 12. (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 39 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., отм., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.).

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) При доставка на услуга, за която е уговорено поетапно изпълнение, при която изпълнението на отделните етапи се приема от получателя по доставката, за дата на изпълнението на съответния етап се смята датата на приемане на етапа, като тази дата се удостоверява с приемно-предавателен протокол, подписан от доставчика и получателя.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) С изключение на случаите по чл. 25, ал. 5 от закона , при извършване на доставки с периодично или непрекъснато изпълнение всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.

    (4) Когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2 и 3, се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Алинеи 3 и 4 се прилагат и в случаите на фактическо предоставяне на стока по договор за лизинг, когато не са налице условията по чл. 6, ал. 2, т. 3 от закона.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.) Алинеи 3 и 4 се прилагат и в случаите на доставка по предоставяне на отстъпени авторски и сродни права от организации за колективно управление по чл. 94а, ал. 2 от Закона за авторското право и сродните му права на ползвателите.

    (7) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.) Данъчното събитие на доставка по отстъпване на авторски права от авторите или носителите на авторските права на организациите за колективно управление по чл. 94а, ал. 2 от Закона за авторското право и сродните му права възниква на датата, на която авторите или носителите на авторски права одобрят разпределените суми от организациите за колективно управление чрез подписване на двустранен протокол. Когато, преди да е възникнало данъчно събитие, се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането.

    (8) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Независимо от разпоредбата на чл. 127, ал. 2, т. 2 от закона при доставка на вестници, списания, книги и други печатни произведения, музикални аудио- и видеозаписи и видеозаписи на филми на електронен или технически носител датата на възникване на данъчното събитие на доставката между комитента/доверителя и комисионера/довереника се определя по реда на чл. 25, ал. 9 от закона .

    (9) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) Доставките на услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставяни от Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение", за които таксите се събират от Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол), се считат за доставки с непрекъснато изпълнение, за които плащането става дължимо за всеки календарен месец, през който са предоставени услугите.

    (10) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) Данъчното събитие на доставките по ал. 9 възниква на 25-о число от календарния месец, следващ календарния месец, през който услугите са предоставени.

    (11) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) При доставка на стока, за която е уговорено поетапно изпълнение, завършването на всеки етап се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата на изпълнението на съответния етап. Алинея 2 се прилага и при доставки на стоки, за които е уговорено поетапно изпълнение.

    (12) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) Член 14а, ал. 7 от закона не се прилага за доставки по чл. 14а, ал. 6, т. 1 от закона за доставки на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, независимо дали е приложен режимът по чл. 157а от закона .

    (13) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) Член 14а, ал. 7 от закона не се прилага за доставки по чл. 14а, ал. 6, т. 2 от закона , за доставки на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, когато за тези доставки не е приложен режимът по чл. 157а от закона .

    Данъчно събитие при промяна на договор за лизинг

    Чл. 13. (1) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) В случаите на промяна на договор за лизинг, в който в резултат на промяната на договора се изпълняват условията на чл. 6, ал. 2, т. 3 от закона се счита, че на датата на промяната на договора лицето извършва доставка на стока.

    (2) Данъчната основа на доставката по ал. 1 е равна на сумата от вноските, дължими след датата на промяната на договора, без дължимия за тях данък.

    (3) Доставката по ал. 1 се документира по общия ред на закона.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Услугата по предоставянето на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг се счита за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква по реда на чл. 25, ал. 4 от закона.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Доставката по ал. 4 се документира по общия ред на закона.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) При заместване на лизингополучател с нов лизингополучател по съществуващ лизингов договор, при който са налице условията на чл. 6, ал. 2, т. 3 от закона , се счита, че към датата на заместване с новия лизингополучател е налице прекратяване на договора със заместения (първоначалния) лизингополучател, което се документира по реда на чл. 115, ал. 6 от закона.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) В случаите по ал. 6 се счита, че на датата на заместване с новия лизингополучател лизингодателят извършва доставка по чл. 6, ал. 2, т. 3 от закона към новия лизингополучател. Данъчната основа на тази доставка е равна на сумата от вноските, дължими след датата на заместването с новия лизингополучател, без дължимия за тях данък.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Доставката по ал. 7 се документира по общия ред на закона.

    Данъчна основа на доставки на акцизни стоки

    Данъци и такси, които участват при формиране на данъчна основа (Загл. изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.)

    Чл. 14. В данъчната основа по чл. 26 и 52 от закона не се включва размерът на акциза, когато стоките са поставени под режим отложено плащане на акциз по реда и при условията на Закона за акцизите и данъчните складове .

    Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) Данъчната основа по чл. 26 и 27 от закона се увеличава с дължимите за доставката данъци и такси, когато са налице едновременно следните условия:

    1. платени са от името и за сметка на доставчика;

    2. поискани са от доставчика.

    Усвояване на финансирания (субсидии)

    Чл. 16. (1) Финансиранията (субсидиите) се приемат за усвоени, когато възникнат условията, необходими за признаването им като приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.

    (2) Когато полученото финансиране (субсидия) е доплащане едновременно както за извършване на доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит и не може да бъде определено с какви доставки или дейности е свързано, се приема, че финансирането (субсидията) е разпределено пропорционално в зависимост от извършените от доставчика доставки по чл. 73, ал. 3 от закона и извършените доставки по чл. 73, ал. 4, т. 2 – 6 от закона за последните 12 месеца преди месеца, през който е усвоено финансирането (субсидията).

    Обикновени или обичайни опаковъчни материали

    Чл. 17. (1) Обикновени или обичайни опаковъчни материали или контейнери от закона са само онези, които са предназначени за многократна употреба без преработка, като бутилки, каси, бидони, варели, палети, бъчви, цистерни, контейнери и др. под., след привеждането им в съответствие с хигиенните и санитарните изисквания.

    (2) Данъчната основа по чл. 26, ал. 2 от закона не се увеличава със стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери по чл. 26, ал. 3, т. 4 от закона, доколкото тази стойност е включена в съпътстващите разходи по опаковане по чл. 26, ал. 3, т. 3 от закона .

    Търговска отстъпка или намаления, предоставени на получателя

    Чл. 18. (1) Член 26, ал. 5, т. 1 от закона се прилага независимо дали търговската отстъпка или намалението се предоставят под формата на пари, стоки или услуги.

    (2) Не се счита за предоставена търговска отстъпка или намаление предоставянето на стоки или услуги, които не са свързани с предмета на доставката, по повод на която се предоставят.

    (3) Стоките или услугите са свързани с предмета на доставката по смисъла на ал. 2, ако са от същия вид или са предназначени за реклама, тестване, съпътстват или улесняват употребата на предоставената стока или услуга.

    (4) Когато търговската отстъпка или намалението са предоставени след датата на възникване на данъчното събитие за доставката, за изменението на данъчната основа на доставката доставчикът издава кредитно известие към фактурата, издадена за доставката, а когато за доставката са издадени повече от една фактури – с кредитно известие, в което се посочват номерата на всички издадени фактури за доставката.

    (5) В случаите по чл. 26, ал. 5, т. 2 от закона , когато обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери не бъдат върнати в 12-месечен срок от изпращането им, данъчната основа на доставката се увеличава чрез издаване на дебитно известие към издадената за доставката фактура. Известието се издава в 5-дневен срок, считано от деня, в който изтича 12-месечният срок.

    Данъчна основа при вътреобщностно придобиване на акцизни стоки

    Чл. 19. (1) В данъчната основа при вътреобщностно придобиване на акцизни стоки се включва и дължимият или платеният акциз за стоките в държавата членка, от която са изпратени или транспортирани.

    (2) Когато дължимият или платеният акциз за стоките в държавата членка, от която са изпратени или транспортирани, е възстановен, данъчната основа по ал. 1 се намалява с възстановения размер на акциза.

    (3) Възстановяването на акциза по ал. 2 се удостоверява от лицето с документ, издаден от компетентната администрация на държавата членка, която е възстановила акциза.

    (4) Намалението на данъчната основа по ал. 2 се извършва с издаване на протокол по чл. 117, ал. 4 от закона .

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) Протоколът по ал. 4 се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на данъчния период, през който лицето се е снабдило с документа по ал. 3.

    (6) В данъчната основа по чл. 64 от закона не се включва размерът на акциза, когато стоките са поставени под режим отложено плащане на акциз по реда и при условията на Закона за акцизите и данъчните складове .

    Особени случаи на определяне на данъчната основа

    Чл. 20. (Доп. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) (1) (Предишен текст на чл. 20 – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Пазарната цена по чл. 27, ал. 3 и ал. 4, т. 2 от закона се определя към датата на възникване на данъчното събитие за доставката.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Данъчната основа на доставка по договор по реда на Закона за водите се определя по чл. 27, ал. 4 от закона.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г., доп., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Разпоредбите на чл. 6, ал. 3, т. 1 и 2 и чл. 9, ал. 3, т. 1 от закона се прилагат и когато при производството, вноса или придобиването на стоката не е приспаднат данъчен кредит, но за направени по стоката подобрения е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. Разпоредбите на чл. 6, ал. 3, т. 1 и 2 от закона се прилагат и когато при производството, вноса или придобиването на стоката не е приспаднат данъчен кредит, но за направени по нея подобрения е приспаднат данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г., доп., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) В случаите по ал. 3, изречение първо за определяне на данъчната основа по чл. 27, ал. 1 и 2, изречение второ от закона се взема предвид само данъчната основа на направените по стоката подобрения, за които е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. В случаите по ал. 3, изречение второ, за определяне на данъчната основа по чл. 27, ал. 1 от закона се взема предвид само данъчната основа на направените по стоката подобрения, за които е приспаднат данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.) За целите на определяне на данъчната основа по смисъла на чл. 27 от закона за разход за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоки или услуги, които са дълготрайни активи по смисъла на закона, се взема предвид разход за изхабяването им като част от стойността на данъчната основа, за начисления данък върху която е приспаднат данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за срока на полезния живот на стоката или услугата. При определяне на този срок следва да се вземе предвид периодът, през който се очаква стоката или услугата да бъде икономически използваема от едно или повече лица, но не по-кратък от 20 години за недвижимите имоти, съответно 5 години за останалите стоки и услуги. За стоки и услуги, за които данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.

    Глава четвърта – УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА НАЛИЧИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВА ЗА ДОСТАВКИТЕ

    Доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Европейския съюз (Загл. изм. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.)

    Чл. 21. (1) Когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:

    1. (доп. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.) митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;

    2. (доп. – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) фактура за доставката или друг документ в случаите, когато доставчикът не е задължен да издава фактура за доставката, от който е видно, че предмет на доставката е изнесената стока;

    3. документ за превоза на тези стоки.

    (2) Когато стоките се изпращат или превозват до трета територия, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:

    1. (доп. – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) фактура за доставката или друг документ в случаите, когато доставчикът не е задължен да издава фактура за доставката, от който е видно, че предмет на доставката е изнесената стока;

    2. документ за превоза на тези стоки;

    3. писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на трета територия.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Когато стоките се изпращат или превозват до трета страна или територия чрез пощенски и/или експресни пратки съгласно Делегиран регламент на Комисията (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза , за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:

    1. документ, от който да е видно, че изпратените или превозените стоки са изнесени;

    2. фактура за доставката или друг документ в случаите, когато доставчикът не е задължен да издава фактура за доставката по ЗДДС , от който е видно, че предмет на доставката е изнесената стока.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) Когато стоките се изпращат или превозват до трета страна от доставчик, който не е установен на територията на Европейския съюз, за доказване на доставката по чл. 28а от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:

    1. митническа декларация за износ, в която чрез съответните кодове съгласно приложимото митническо законодателство на Съюза са посочени идентификационният номер по ДДС на доставчика и номерът на фактурата за извършената от него доставка на стоките, обект на износ;

    2. фактура за доставката;

    3. документ за превоза на тези стоки.

    Международен транспорт на пътници

    Чл. 22. За доказване на международен транспорт на пътници по чл. 29 от закона доставчикът на услугата следва да разполага със следните документи:

    1. лиценз за извършване на международен превоз на пътници;

    2. документ, удостоверяващ извършен международен превоз на пътници, в който е посочен идентификационният номер на превозното средство, с което е извършен превозът.

    Международен транспорт на стоки

    Чл. 23. (1) (Доп. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) За доказване на международен транспорт на стоки по чл. 30, ал. 1, т. 1 и 2 от закона доставчикът на услугата следва да разполага със следните документи:

    1. (изм. – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 2.04.2021 г.) лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари, когато такъв се изисква съгласно нормативен акт;

    2. международни превозни документи, в които е вписан като превозвач – товарителница, коносамент, авиотоварителница или друг международно признат превозен документ или копие от тях;

    3. фактура за доставката.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) За доказване на международен транспорт на стоки по чл. 30, ал. 1, т. 3 от закона доставчикът на услугата следва да разполага със следните документи:

    1. превозни документи, в които доставчикът е вписан като превозвач;

    2. (изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) копие от митнически документ за превоз между две митнически учреждения, в която е посочен идентификационният номер на превозното средство, с което е извършен превозът;

    3. фактура за доставката.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Нулева данъчна ставка се прилага и за доставки на транспортни, спедиторски, куриерски или пощенски услуги (различни от услугите по чл. 49 от закона ), когато получателят е данъчно задължено лице, установено на територията на страната, и услугите са оказвани във връзка с международен транспорт между:

    1. трета страна/територия и трета страна/територия;

    2. трета страна/територия и друга държава членка;

    3. друга държава членка и трета страна/територия;

    4. две точки на територията на една трета страна/територия.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Алинея 3 се прилага и по отношение на частта на транспорта на територията на страната, когато същият е част от международния транспорт по ал. 3 и е извършен от същия превозвач.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) За целите на чл. 92, ал. 3, т. 1 от закона на доставки с нулева ставка се приравняват и доставките на транспортни, спедиторски, куриерски или пощенски услуги (различни от услугите по чл. 49 от закона ), когато получателят е данъчно задължено лице, установено извън територията на страната, и когато са налице условията на чл. 30 от закона .

    (6) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) За доказване на доставките по ал. 3, 4 и 5 доставчикът на услугата трябва да разполага с документите по ал. 1 или 2.

    Международен транспорт на природен газ и електрическа енергия

    Чл. 24. (1) За доказване на международен транспорт на природен газ по смисъла на чл. 30 от закона доставчикът на услугата трябва да разполага със:

    1. договор за превоз, пренос или транзит на природен газ;

    2. писмено потвърждение от доставчика на природен газ за транзитираните количества, придружено с приемно-предавателен акт, изготвен от газоизмервателна станция;

    3. фактура за доставката.

    (2) За доказване на международен транспорт на електроенергия по смисъла на чл. 30 от закона доставчикът на услугата трябва да разполага със следните документи:

    1. писмено потвърждение за транзитираните количества от собственика на електрическата енергия или документи, издадени от администратора по международни съглашения за трансгранична търговия;

    2. фактура за доставката.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) За доказване на международен транспорт на топлинна или хладилна енергия по смисъла на чл. 30 от закона доставчикът на услугата трябва да разполага със:

    1. договор за превоз, пренос или транзит на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи;

    2. писмено потвърждение от доставчика на топлинна или хладилна енергия за транзитираните количества, придружено с приемно-предавателен акт, изготвен от измервателна станция;

    3. фактура за доставката.

    Доставка на стоки за снабдяване на въздухоплавателно средство, използвано от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове (Загл. изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.)

    Чл. 25. (Доп. – ДВ, бр. 3 от 2007 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) (1) За доказване на доставката по чл. 31, т. 1 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

    1. ордер за зареждане, стокова разписка за зареждане, съплай лист, деливъри сертификат или друг документ за зареждане със стоки за потребление на борд, от който са видни: номерът и датата на рейса, направлението и инициалът (име и/или номер) на съответното въздухоплавателно средство;

    2. (изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;

    3. фактура за доставката;

    4. (нова – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) за авиационни оператори, установени извън страната – декларация по образец – приложение № 25, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.) Член 31, т. 1 от закона се прилага и за международен рейс в рамките на Европейския съюз.

    Доставка на стоки за снабдяване, предназначени за потребление на плавателни съдове

    Чл. 26. (Доп. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., изм. и доп., бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) (1) За доказване на доставка за снабдяването по чл. 31, т. 2, букви "а" и "б" от закона на плавателни съдове с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

    1. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) ордер за зареждане, стокова разписка за зареждане, съплай лист, деливъри сертификат или друг документ за зареждане със стоки за потребление на борд, от който са видни име и/или номер на съответния плавателен съд;

    2. (изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.) копие от свидетелство за регистрация на кораба или временно свидетелство за плаване;

    3. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) копия от документи, удостоверяващи правото на корабопритежателя за извършване на търговски, промишлени или риболовни дейности извън териториалното море на страната, когато такъв се изисква за упражняване на дейността (концесии, квоти или други подобни);

    4. фактура за доставката;

    5. (нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) декларация по образец – приложение № 26, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година, и е валидна до края на годината или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 26, част първа или част втора, която е приложима.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) За доказване на доставка за снабдяването на плавателни съдове по чл. 31, т. 2, буква "г" от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът трябва да разполага със следните документи:

    1. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) ордер за зареждане, стокова разписка за зареждане, съплай лист, деливъри сертификат или друг документ за зареждане със стоки за потребление на борд, от който са видни: номерът и датата на рейса, инициалът (име и/или номер) на съответния плавателен съд;

    2. фактура за доставката.

    (3) За доказване на доставка на горива, резервни части и смазочни материали за снабдяването на плавателни съдове по чл. 31, т. 2, буква "д" от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

    1. ордер за зареждане, стокова разписка за зареждане, съплай лист, деливъри сертификат или друг документ за зареждане със стоки, от който е виден инициалът (име и/или номер) на съответния плавателен съд;

    2. фактура за доставката;

    3. (нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) копия от документи, удостоверяващи правото на корабопритежателя за извършване на крайбрежен риболов на лицето и на плавателния съд;

    4. (нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) копие от свидетелство за регистрация на кораба или временно свидетелство за плаване.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) За доказване на доставка за снабдяването на плавателни съдове по чл. 31, т. 2, буква "в" от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът трябва да разполага със следните документи:

    1. ордер за зареждане, стокова разписка за зареждане, съплай лист, деливъри сертификат или друг документ за зареждане със стоки за потребление на борд, от който са видни номерът и датата на рейса, инициалът (име и/или номер) на съответния плавателен съд;

    2. фактура за доставката.

    Доставка на услуги по строителство на кораб или самолет

    Чл. 27. (Доп. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г., изм., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) (1) За доказване доставката на услуга по строителство, поддръжка, ремонт, модификация, трансформация, сглобяване, оборудване, съоръжаване, превоз и унищожаване на въздухоплавателни средства по чл. 31, т. 3 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

    1. договор с компанията, експлоатираща въздухоплавателното средство, за извършване на съответната услуга, от който да е видно името и/или номерът на въздухоплавателното средство, или друг документ, доказващ извършване на услугата (приемно-предавателен протокол, възлагателно писмо, поръчка, заявка и др.);

    2. фактура за доставката;

    3. за авиационни оператори, установени извън страната – декларация по образец – приложение № 25, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината.

    (2) За доказване доставката на услуга по строителство, поддръжка, ремонт, модификация, трансформация, сглобяване, оборудване, съоръжаване, превоз и унищожаване по чл. 31, т. 3 от закона на плавателен съд с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

    1. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви "а" и "б" от закона:

    а) договор с корабопритежателя за извършване на съответната услуга, в който да е видно името и/или номерът на превозното средство, или друг документ, доказващ извършване на услугата (приемо-предавателен протокол, възлагателно писмо, поръчка, заявка и др.);

    б) фактура за доставката;

    в) декларация по образец – приложение № 26, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината, или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 26, част първа или част втора, която е приложима; в този случай не се доказва критерият по чл. 31в, ал. 1, т. 2 ;

    2. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви "в" и "д" от закона :

    а) договор с корабопритежателя за извършване на съответната услуга, в който да е видно името и/или номерът на превозното средство, или друг документ, доказващ извършване на услугата (приемо-предавателен протокол, възлагателно писмо, поръчка, заявка и др.);

    б) фактура за доставката.

    Отдаване под наем на плавателни съдове и въздухоплавателни средства (Загл. изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.)

    Чл. 28. (Доп. – ДВ, бр. 3 от 2007 г., изм. и доп., бр. 16 от 2007 г., бр. 39 от 2008 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) За доказване на доставка по отдаване под наем по чл. 31, т. 4 от закона на плавателен съд с място на изпълнение на територията на страната доставчикът трябва да разполага със следните документи:

    1. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви "а" и "б" от закона :

    а) договор за наем;

    б) копие от свидетелство за регистрация на плавателен съд или временното свидетелство за плаване;

    в) копие от документ за съответствие на компанията, отговарящ на изискванията на Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването;

    г) (изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) копия от документи, удостоверяващи правото на корабопритежателя за извършване на търговски, промишлени или риболовни дейности извън териториалното море на страната, когато такъв се изисква за упражняване на дейността (концесии, квоти или други подобни);

    д) фактура за доставката;

    е) декларация по образец – приложение № 26, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината, или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 26, част първа или част втора, която е приложима;

    2. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, буква "в" от закона :

    а) договор за наем;

    б) фактура за доставката;

    3. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, буква "д" от закона :

    а) договор за наем;

    б) копие от документи, удостоверяващи правото за извършване на крайбрежен риболов на корабопритежателя и на плавателния съд;

    в) копие от свидетелство за регистрация на плавателен съд или временното свидетелство за плаване;

    г) фактура за доставката.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) За доказване на доставка по отдаване под наем по чл. 31, т. 4 от закона на въздухоплавателно средство с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

    1. договор за наем;

    2. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) за авиационни оператори, установени извън страната – декларация по образец – приложение № 25, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината;

    3. копие от лиценз или друг документ, удостоверяващ правото на наемателя да извършва международен транспорт с наетото въздухоплавателно средство;

    4. копие от документа за регистрация на въздухоплавателното средство;

    5. фактура за доставката.

    Обработка на плавателни съдове и въздухоплавателни средства (Загл. изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.)

    Чл. 29. (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2007 г., бр. 39 от 2008 г., бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) За доказване на доставките на услуги по чл. 31, т. 5 от закона по обработка на плавателен съд с място на изпълнение на територията на страната доставчикът трябва да разполага със следните документи:

    1. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви "а" и "б" от закона :

    а) декларация по образец – приложение № 26, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината, или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 26, част първа или част втора, която е приложима;

    б) копие от свидетелство за регистрация на кораба или временното свидетелство за плаване;

    в) фактура за доставката;

    2. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви "в" и "д" от закона :

    а) копие от свидетелство за регистрация на кораба или временното свидетелство за плаване;

    б) фактура за доставката.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) За доказване на доставките на услуги по обработка по чл. 31, т. 5 от закона на въздухоплавателно средство с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

    1. документ за наземно обслужване, издаван от летищното предприятие или от лицензирания оператор за наземно обслужване на авиационния оператор, в който са посочени номерът и датата на този полет;

    2. фактура за доставката;

    3. (нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) за авиационни оператори, установени извън страната – декларация по образец – приложение № 25, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) " Спасителни операции " по чл. 31, т. 10 от закона са тези операции, които представляват услуги, свързани с борба с бедствия, ликвидиране на последиците от тях, както и предотвратяване на бедствия посредством предохранителни мероприятия, когато тези операции се осъществяват на море.

    (4) " Бедствие " е земетресение, наводнение, стихийни пожари, свличане (срутване) на пластове, вулканична дейност, въздушни или водни стихии, нападения на диви животни, каламитетно намножаване на насекоми, епидемии и др., както и аварии и катастрофи, чийто характер е станал масов и са прераснали в бедствие (химически, радиационни и други замърсявания, аварии или катастрофи на превозни средства, осъществяващи обществен транспорт, и др.).

    (5) Услуги, свързани със спасителни операции , са:

    1. борба с бедствия, включително превоз на спасителни екипи; издирване, превоз или евакуация на хора; доставяне на храна, медикаменти, човешки органи и др.; действия по разпръскване на химически и други средства; други спасителни работи (наблюдение, измерване, изследване, картографиране, въздействие върху времето, фотографиране и др.);

    2. отдаване под наем на превозно средство за целите на извършваните услуги по т. 1.

    (6) За доказване на доставките на услуги по ал. 5 доставчикът трябва да разполага със следните документи:

    1. когато са извършени с въздухоплавателно средство:

    а) документ от чуждестранния компетентен орган, удостоверяващ предохранителните мерки, бедствието или ликвидирането на последиците от него, както и характера му;

    б) договор за извършване на услугите;

    в) (доп. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) копие от свидетелство за авиационен оператор;

    г) протокол за извършените услуги в часове или друг показател по вид на услугата;

    д) фактура за доставката;

    2. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) когато са извършени с плавателен съд:

    а) документи, доказващи извършените услуги, съгласно Кодекса на търговското корабоплаване ;

    б) фактура за доставката;

    3. когато са извършени с подвижен железопътен състав:

    а) документи, доказващи извършените услуги;

    б) фактура за доставката.

    Транспортна обработка на стоки или пътници

    Чл. 30. (1) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) За доказване на доставка услуга по транспортна обработка на стоки, включително на транспортни контейнери по чл. 31, т. 6 от закона , с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

    1. (доп. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) документите по чл. 29 , с които се доказва обработката на съответното превозно средство;

    2. фактура за доставката.

    (2) Документите по ал. 1, т. 1 могат да бъдат издадени на името на корабособственика (авиационния оператор или железопътния превозвач), собственика на товарите, превозвача или спедитора.

    (3) За доказване на доставка на услуга по транспортна обработка на пътници по чл. 31, т. 6 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

    1. (доп. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) документите по чл. 29 , с които се доказва обработката на съответното превозно средство;

    2. фактура за доставката.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) За доказване на доставка на услуга по транспортна обработка на стоки или пътници, извършена от железопътен превозвач, доставчикът следва да разполага със следните документи:

    1. копие от товарителница CIM или копие от товарителница СМГС, разписка образец 312в, издадени на името на железопътния превозвач, на собственика на товарите, на превозвача или на спедитора;

    2. фактура за доставката.

    Доставка на плавателни съдове и въздухоплавателни средства

    Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) (1) За доказване на доставка по чл. 31, т. 7 от закона на въздухоплавателно средство с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

    1. писмен договор за прехвърляне на собствеността или други вещни права върху въздухоплавателното средство съгласно Закона за гражданското въздухоплаване ;

    2. фактура за доставката;

    3. за авиационни оператори, установени извън страната – декларация по образец – приложение № 25, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината.

    (2) За доказване на доставка по чл. 31, т. 7 от закона на плавателен съд с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

    1. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви "а" и "б" от закона :

    а) писмен договор или друг акт за прехвърляне на собствеността или други вещни права върху плавателния съд съгласно Кодекса на търговското корабоплаване ;

    б) фактура за доставката;

    в) декларация по образец – приложение № 26, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината, или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 26, част първа или част втора, която е приложима;

    2. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, буква "в" от закона :

    а) писмен договор за прехвърляне на собствеността или други вещни права върху плавателния съд съгласно Кодекса на търговското корабоплаване ;

    б) фактура за доставката;

    3. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, буква "д" от закона :

    а) писмен договор за прехвърляне на собствеността или други вещни права върху плавателния съд съгласно Кодекса на търговското корабоплаване ;

    б) документ, удостоверяващ правото за извършване на крайбрежен риболов на корабопритежателя;

    в) фактура за доставката.

    Доставка на услуги за управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставени на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор

    Чл. 31а. (Нов – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) (1) Доставката на услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставяни от Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение", за които таксите се събират от Евроконтрол, се удостоверяват чрез електронен документ (файл), изготвян и предоставян ежемесечно от Евроконтрол, който задължително съдържа най-малко следната информация:

    1. данъчна основа на услугите, предоставени за съответния данъчен период, поотделно за всеки конкретен получател;

    2. идентификационен номер за целите на ДДС за получател данъчно задължено лице, установен в друга държава членка, съответно идентификационен номер за целите на ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен от страната по установяване и използван за идентифициране за получател данъчно задължено лице, установено извън Европейския съюз;

    3. начислен данък общо и поотделно за всеки конкретен получател при следните кодове:

    а) VТ – услугата е облагаема с 20 на сто, когато получател е данъчно незадължено лице, независимо от страната, в която е установено, или данъчно задължено лице, установено в България, различно от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;

    б) EX – услугата е облагаема с нулева ставка на основание чл. 31, т. 11 от закона , когато данъчно задълженото лице получател е установено в България и е авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;

    в) RC – данък не се начислява, когато данъчно задълженото лице получател, е установено в друга държава членка и данъкът е дължим от получателя, съгласно чл. 196 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 10/14 от 15 януари 2010 г.);

    г) RX – данък не се начислява, когато данъчно задълженото лице получател е установено в друга държава членка, но услугата е освободена от данък, съгласно чл. 148, буква "ж" от Директива 2006/112/ЕО, ако следните три критерия са приложени едновременно: ползвателят на въздушното пространство е авиационен оператор и оперира срещу възнаграждение и оперира основно по международни рейсове;

    д) NE – данък не се начислява, когато получателят е данъчно задължено лице, установено извън Европейския съюз.

    (2) Данъчно задължено лице получател на услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставяни от Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение", за които таксите се събират от Евроконтрол, е лице, определено като такова във външната мрежа за националните администрации ЕTNA, поддържана от Евроконтрол, за което:

    1. пред Евроконтрол е предоставен валиден идентификационен номер за целите на ДДС – за получателите, установени в други държави членки, или

    2. пред Евроконтрол е представен оригинален документ от съответния национален данъчен орган, потвърждаващ валиден идентификационен номер за целите на ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задълженото лице – за получателите, установени извън Европейския съюз, или

    3. пред Евроконтрол е предоставен валиден идентификационен номер по ЗДДС и Евроконтрол е уведомен в сроковете по чл. 31б, ал. 10 и 11, че е авиационен оператор, включен в регистъра по чл. 31б, ал. 8 на авиационните оператори, извършващи предимно международни рейсове – за получатели, установени на територията на страната.

    (3) Алинея 2 относно удостоверяването на статута на получателя се прилага и за услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставяни от Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение", за които таксите не се събират от Евроконтрол.

    Авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове

    Чл. 31б. (Нов – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.) (1) Авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове за целите на чл. 31 от закона , е този оператор, чиито приходи от продажби от международни рейсове (независимо дали тези приходи са от превоз на пътници, товари и/или поща или от извършени специализирани авиационни работи) представляват най-малко 60 на сто или повече от общите приходи на оператора за период от 5 календарни години.

    (2) Когато в приходите по ал. 1 участват приходи от продажба с инцидентен, случаен или нерегулярен характер независимо дали от международна или немеждународна дейност, авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове за целите на чл. 31 от закона , е авиационен оператор, за който са изпълнени поне два, а за специализирани авиационни работи – един, от посочените критерии:

    1. изминатите мили по международни рейсове представляват най-малко 60 на сто от изминатите общи мили, и/или

    2. броят превозени пътници по международни рейсове представляват най-малко 60 на сто от общия брой превозени пътници, и/или

    3. превозеният тонаж на товари (при основна дейност въздушен превоз на товари и/или поща или от извършени специализирани авиационни работи) по международни рейсове представлява най-малко 60 на сто от общия превозен тонаж.

    (3) Авиационните оператори, установени на територията на страната и извършващи предимно международни рейсове, декларират обстоятелствата по ал. 1 и 2 чрез подаване на декларация до Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" по образец – приложение № 25.

    (4) Декларацията по ал. 3 се подава от 1 ноември до 10 декември на текущата календарна година и е валидна от 1 януари до 31 декември на следващата година.

    (5) Показателите по ал. 1 и 2 се определят общо за период от 5 последователни календарни години, предшестващи годината, за която е валидна декларацията, или от момента на започване на дейността в случаите на по-малко от 5 последователни календарни години.

    (6) Авиационни оператори, които са започнали дейност преди по-малко от 1 година, определят показателите по ал. 1 и 2 (на база на реални данни и/или на база намерения и бизнес планове) от датата на започване на дейността до датата на подаване на декларацията по ал. 4 или 7.

    (7) В случаите по ал. 6 декларацията по ал. 3 може да се подаде и от 1-во до 15-о число на календарен месец в рамките на текущата година, като същата е валидна от 1-во число на месеца, следващ месеца на подаване, до 31 декември на текущата година.

    (8) Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" изготвя и поддържа регистър на авиационните оператори, установени в Република България, извършващи предимно международни рейсове, на база на подадените декларации по ал. 4 и 7. Регистърът се публикува на интернет страницата на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация".

    (9) Регистърът съдържа най-малко следните данни:

    1. наименование и адрес на управление на авиационния оператор;

    2. идентификационен номер по ДДС съгласно чл. 94, ал. 2 ЗДДС на лицето по т. 1;

    3. период, за който лицето е декларирало, че е авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, както следва:

    а) за цялата календарна година на валидност по ал. 4;

    б) за периода на валидност по ал. 7.

    (10) До 15 декември на всяка текуща година Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" изпраща на Евроконтрол информация от регистъра за лицата, които са декларирали, че са авиационни оператори, извършващи предимно международни рейсове за следващата календарна година.

    (11) В случаите по ал. 7 Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" изпраща на Евроконтрол информацията от регистъра за лицата до 25-о число на месеца на подаване на декларацията. В информацията задължително се отразява, че лицето е декларирало, че е авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове за периода от 1-во число на месеца, следващ месеца на подаване на декларацията, до 31 декември на текущата година.

    Плавателни съдове, предназначени и използвани за плаване в открито море

    Чл. 31в . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) (1) Плавателен съд, за който се прилага нулева ставка по чл. 31, т. 2, букви "а" и "б" от закона , предназначен и използван за плаване в открито море, е всеки плавателен съд, който отговаря едновременно на следните условия:

    1. вписан е в общия единен регистър на корабите, плаващи под българско знаме, воден от Изпълнителната агенция "Морска администрация", а за кораб, плаващ под чуждо знаме – вписан е в регистъра, воден от компетентния орган на държавата, под чието знаме плава;

    2. комплектован с екипаж в съответствие с международни конвенции;

    3. извършва превоз на стоки или пътници или търговска, промишлена или риболовна дейност;

    4. плаванията му извън териториалното море на страната са най-малко 60 на сто от всичките му плавания за период от 12 месеца преди месеца на получаване на доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която ще се прилага нулева ставка; при определяне дела на плаванията извън териториалното море на страната следва да е изпълнен един от посочените критерии:

    а) изминатите мили на плавателния съд извън териториалното море на страната представлява най-малко 60 на сто от изминатите от съда общи мили за период от 12 месеца преди месеца на получаване на доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която ще се прилага нулева ставка;

    б) броят на маршрутите на плавателния съд извън териториалното море на страната представлява най-малко 60 на сто от общия брой на маршрутите на съда за период от 12 месеца преди месеца на получаване на доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която ще се прилага нулева ставка;

    в) броят превозени пътници от плавателния съд извън териториалното море на страната представлява най-малко 60 на сто от общия брой на превозени пътници от съда за период от 12 месеца преди месеца на получаване на доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която ще се прилага нулева ставка;

    г) превозеният тонаж на товари и/или поща от плавателния съд (при основна дейност превоз на товари, търговски или промишлени дейности и/или поща) извън териториалното море на страната представлява най-малко 60 на сто от общия превозен тонаж от съда за период от 12 месеца преди месеца на получаване на доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която ще се прилага нулева ставка.

    (2) Нулева ставка по чл. 31, т. 2, букви "а" и "б" от закона не се прилага за следните плавателни съдове:

    1. използвани за търговски и промишлени дейности в рамките на териториалното море;

    2. използвани за отглеждане на стриди и миди;

    3. използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;

    4. използвани за плаване по реки;

    5. които не отговарят на условията по ал. 1.

    (3) Когато плавателният съд извършва плавания с инцидентен, случаен или нерегулярен характер, за определяне дела на плаванията извън териториалното море на страната при различни от посочените в ал. 4 доставки за прилагане на нулевата ставка по чл. 31, т. 2, букви "а" и "б" от закона следва да са изпълнени поне два от посочените критерия по ал. 1, т. 4, от буква "а" до буква "г".

    (4) Делът на плаванията извън териториалното море на страната по ал. 1, т. 4 при строителство, доставка или наем на плавателен съд за прилагане на нулевата ставка по чл. 31, т. 2, букви "а" и "б" от закона се определя на база намерения за очакваните плавания или експлоатационния профил на плавателния съд. Когато плавателният съд е нает от един и същ корабопритежател най-малко по два договора, които следват един след друг и са с обща продължителност над 12 месеца, делът на плаванията извън териториалното море на страната по ал. 1, т. 4 се определя на база реални данни за съда за период от 12 месеца преди месеца на получаване на доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която ще се прилага нулева ставка.

    (5) Критериите по ал. 1, т. 4, от буква "а" до буква "г" се определят на база реални данни от корабния или бордовия дневник или информация от системата за навигация и позициониране, или от превозни документи, или на база намерения и експлоатационен профил на плавателния съд.

    (6) Корабопритежател на плавателен съд, който е или ще бъде предназначен и използван за плаване в открито море, независимо дали е установен, или не е установен на територията на страната, декларира изпълнението на критериите за прилагане на нулева ставка по ал. 1, т. 4, от буква "а" до буква "г" чрез изготвяне на декларация по образец – приложение № 26, която се предоставя на доставчика при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината, или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 26, част първа или част втора, която е приложима.

    (7) Когато плавателният съд е използван в продължение на по-малко от една година, за определяне дела на плаванията извън териториалното море на страната при различни от посочените в ал. 4 доставки за прилагане на нулевата ставка по чл. 31, т. 2, букви "а" и "б" от закона следва да е изпълнен поне един от посочените критерии по ал. 1, т. 4 от буква "а" до буква "г", считано от датата на започване на дейността до датата на изготвяне на декларацията по ал. 6.

    (8) Всяко плаване между две пристанища, разположени в териториални води, териториални води на Европейския съюз или международни води, и където са извършвани операции по товарене или разтоварване на товари и/или по качване или слизане на пътници, се счита за един маршрут. За един маршрут се счита и когато тези операции са извършени на пристанището, от което плавателният съд е отплавал и на което пристига отново след плаване без спирка в друго пристанище.

    (9) При определянето на процента по ал. 1, т. 4, от буква "а" до буква "г" не се включват плавания, извършени единствено с цел тестване на плавателния съд, ремонт или обучение на екипажа.

    Други доставки на услуги за посрещане на непосредствените нужди на плавателни съдове и въздухоплавателни средства

    Чл. 31г. (Нов – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.) (1) За доказване на доставка по чл. 31, т. 12, буква "а" от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

    1. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви "а" и "б" от закона:

    а) договор с корабопритежателя за извършване на съответната услуга, в който да е видно името и/или номерът на превозното средство, или друг документ, доказващ извършване на услугата (приемно-предавателен протокол, възлагателно писмо, поръчка, заявка и др.);

    б) фактура за доставката;

    в) декларация по образец – приложение № 26, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината, или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 26 , част първа или част втора, която е приложима; в този случай не се доказва критерият по чл. 31в, ал. 1, т. 2 ;

    2. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви "в" и "д" от закона :

    а) договор с корабопритежателя за извършване на съответната услуга, в който да е видно името и/или номерът на превозното средство, или друг документ, доказващ извършване на услугата (приемно-предавателен протокол, възлагателно писмо, поръчка, заявка и др.);

    б) фактура за доставката.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) За доказване на доставка по чл. 31, т. 12, буква "б" от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага с документите по чл. 31а – за въздухоплавателни средства, и по чл. 29, ал. 6, т. 3 – за железопътния превозвач.

    Доставка, свързана с международния стоков трафик

    Чл. 32. (1) За доказване на доставка по чл. 32, ал. 1 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

    1. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) митнически документи, удостоверяващи, че стоката е несъюзна;

    2. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) митнически документи, от които е видно, че към датата, на която данъкът за доставката става изискуем, стоките са със статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или под митнически режими – митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от вносни мита, външен транзит;

    3. фактура за доставката.

    (2) За доказване на доставка по чл. 32, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

    1. писмена декларация от лицето – титуляр на направлението/режима по ал. 1, в която е декларирано, че към датата, на която данъкът за доставката на услугата става изискуем за стоките, са налице обстоятелствата по ал. 1;

    2. фактура за доставката.

    Доставка по обработка на стоки

    Чл. 33. За доказване на доставка на услуги по обработка на стоки по чл. 33 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

    1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., доп., бр. 39 от 2008 г., изм., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) митнически документ за поставяне на стоките под митнически режим "активно усъвършенстване", в който той е вписан като титуляр, когато стоките са несъюзни, съответно документ, удостоверяващ приключването на митническите формалности при внос по чл. 16, ал. 3 от закона , когато стоките са съюзни и се въвеждат на територията на страната от трета територия;

    2. договор, съгласно който той поема задължението да се извърши обработка, преработка или поправка на стоките по т. 1;

    3. документи, доказващи извършената обработка, преработка или поправка на стоките по т. 1;

    4. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) митнически документ за износ или реекспорт на обработените, преработените или поправените стоки, с който той приключва режима по т. 1, съответно митнически документ, удостоверяващ, че обработените, преработените или поправените стоки се изпращат от територията на страната до трета територия;

    5. фактура за доставката.

    Доставка на злато за централни банки

    Чл. 34. За доказване на доставка по чл. 34 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

    1. писмен договор за прехвърляне на собствеността върху златото;

    2. копие на документ, удостоверяващ, че статутът на получателя е централна банка на друга държава членка – когато получател е централна банка на друга държава членка;

    3. писмено потвърждение от получателя по т. 2, удостоверяващо, че стоките са получени от него;

    4. фактура за доставката.

    Доставка на стоки в търговски обекти за безмитна търговия

    Доставка на услуги, предоставена от агенти, брокери и други посредници във връзка с международен транспорт

    Чл. 35. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Продажбата на стоки в обекти за безмитна търговия по чл. 35 от закона се отчитат и документират по реда на Закона за безмитната търговия .

    Чл. 36. (1) (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) Агентийска услуга по чл. 31, т. 9 от закона с място на изпълнение на територията на страната е услугата, която корабният агент предоставя на корабопритежателя и/или капитана на кораба във връзка с всички формалности и действия по пристигане, пребиваване и отплуване на кораба.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г., изм., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) За доказване на доставката по ал. 1 с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага едновременно със следните документи:

    1. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви "а" и "б" от закона :

    а) дисбурсментска сметка;

    б) договор между корабопритежателя и корабния му агент или друг документ, доказващ наличието на договорни правоотношения между страните;

    в) фактура за доставката;

    г) декларация по образец – приложение № 26, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината, или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 26, част първа или част втора, която е приложима;

    2. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви "в" и "д" от закона :

    а) дисбурсментска сметка;

    б) договор между корабопритежателя и корабния му агент или друг документ, доказващ наличието на договорни правоотношения между страните;

    в) фактура за доставката.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) Брокерска услуга във връзка с доставка по чл. 31, т. 9 от закона е услуга за морско посредничество по смисъла на чл. 226 – 230 от Кодекса на търговско корабоплаване .

    (4) (Доп. – ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г., изм., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) За доказване на доставката по ал. 3 с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага едновременно със следните документи:

    1. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви "а" и "б" от закона :

    а) договор за морско посредничество или друг документ, доказващ наличието на договорни правоотношения между страните;

    б) фактура за доставката;

    в) декларация по образец – приложение № 26, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината, или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 26, част първа или част втора, която е приложима;

    2. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви "в" и "д" от закона :

    а) договор за морско посредничество или друг документ, доказващ наличието на договорни правоотношения между страните;

    б) фактура за доставката.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г., изм., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Извън случаите по ал. 1 и 3 за доказване на доставки по чл. 31, т. 9 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага едновременно със следните документи:

    1. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви "а" и "б" от закона :

    а) документи, с които се доказва извършването на услугите по глава девета от Кодекса на търговското корабоплаване ;

    б) фактура за доставката;

    в) декларация по образец – приложение № 26, която е предоставена при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината, или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 26, част първа или част втора, която е приложима;

    2. за плавателен съд по чл. 31, т. 2, букви "в" и "д" от закона :

    а) документи, с които се доказва извършването на услугите по глава девета от Кодекса на търговското корабоплаване ;

    б) фактура за доставката.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., предишна ал. 5, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) За доказване на доставка на спедиторска услуга с място на изпълнение на територията на страната, оказвана във връзка с международен транспорт по чл. 30, ал. 2 от закона , доставчикът следва да разполага със следните документи:

    1. копие от транспортен документ за международен превоз, във връзка с който са оказани спедиторските услуги, а при липса на единен международен транспортен документ – алтернативно:

    а) (изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) копие от митнически документ, показващ мястото в страната, където стоката е била оформена като съюзна стока при вноса;

    б) копие от митническите документи, удостоверяващи приключването на митническите формалности – в случаите на внос по чл. 16, ал. 3 от закона ;

    в) копие от документа по чл. 21, ал. 1, т. 1 ;

    г) копие на документа по чл. 21, ал. 2, т. 3 ;

    д) (изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) копие от митнически документ за превоз между две митнически учреждения;

    2. (доп. – ДВ, бр. 3 от 2007 г.) фактура за спедиторските услуги по организиране, осъществяване или обслужване на международен транспорт и включените в същия дейности по попътно претоварване, складиране, застраховане и митническо оформяне.

    (7) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 39 от 2008 г., предишна ал. 6, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) За доказване на доставка на куриерска услуга с място на изпълнение на територията на страната във връзка с международен транспорт по чл. 30, ал. 2 от закона , доставчикът следва да разполага едновременно със следните документи:

    1. товарителница;

    2. фактура за транспортната услуга или с документ, с който изпращачът поема задължението да плати, в случай че получателят откаже да плати;

    3. фактура за доставката.

    (8) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 39 от 2008 г., предишна ал. 7, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) За доказване на доставка на пощенски услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с международен транспорт по чл. 30, ал. 2 от закона , доставчикът следва да разполага със следните документи:

    1. бордера за предаване, използвани при размяна на международни пощенски експедиции съгласно Правилника за изпълнение на Всемирната пощенска конвенция и Правилника за изпълнение на Споразумението за пощенските колети;

    2. фактура за доставката.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2007 г., предишна ал. 8, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) Услугите по ал. 5, 6 и 7 се приравняват на услуги по международен транспорт на стоки по чл. 30 от закона .

    (10) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2007 г., предишна ал. 9, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) В случаите по ал. 5 разпоредбата на чл. 127 от закона не се прилага.

    Доставка на свързани с внос услуги

    Чл. 36а . (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) Когато на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона данъкът е изискуем от получателя по доставката, за прилагането на нулева ставка в случаите по чл. 36а, ал. 1 и 2 от закона получателят следва да разполага със:

    1. фактура за доставката;

    2. митническия документ или друг документ за вноса;

    3. товарителница или друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната.

    (2) Когато на основание чл. 82, ал. 1 от закона данъкът е изискуем от доставчика по доставката, за прилагането на нулева ставка в случаите по чл. 36а, ал. 1 от закона доставчикът следва да разполага със:

    1. фактура за доставката;

    2. писмена декларация от получателя по доставката, на чието име е оформен вносът; в декларацията получателят задължително посочва номера на документа, с който е оформен вносът, и описание как е формирана данъчната основа по чл. 55 от закона (стойността на всяко едно увеличение се посочва отделно).

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) Когато е издаден протокол с начислен данък със ставката по чл. 66 от закона , преди получателят да се е снабдил с документите по ал. 1, за коригиране на размера на начисления данък издаденият протокол се анулира. За прилагане на нулевата ставка се издава нов протокол по чл. 81, ал. 6.

    (4) Корекция на начисления данък по чл. 36а, ал. 3, т. 1 от закона се извършва след снабдяване с документите по ал. 2.

    Доставка на услуга по продажба на самолетни билети във връзка с международен транспорт на пътници

    Чл. 37. За доказване на доставката на услуга по продажба на самолетни билети с място на изпълнение на територията на страна, оказвана във връзка с международен транспорт на пътници, доставчикът следва да разполага със следните документи:

    1. договор за извършване на посредническа услуга във връзка с продажба на самолетни билети за международен транспорт;

    2. отчет за извършените продажби на самолетните билети, изготвян и представян на авиокомпанията съгласно договора с нея и съдържащ като задължителни реквизити наименованието на авиокомпанията, номера на билета, направлението на полета, единичната цена на всеки билет, размера на отстъпката (комисиона);

    3. отчет за извършените продажби на самолетните билети, съдържащ като задължителни реквизити наименованието на авиокомпанията, номера на билета, направлението на полета, единичната цена на всеки билет, размера на таксата за продажба на самолетен билет;

    4. фактура за доставката.

    Доставка на други услуги, предоставена от агенти, брокери и други посредници

    Чл. 38. (1) За доказване на доставките по чл. 36, ал. 1 от закона с място на изпълнение на територията на страната, извън тези по чл. 36 и 37, доставчикът следва да разполага с документи, удостоверяващи, че услугите са оказани във връзка с доставки, за които са налице обстоятелствата по глава трета от закона.

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.).

    (3) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е и доставката на услуги с място на изпълнение на територията на страната, предоставяни от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, когато тези услуги са предоставени във връзка с доставка на стоки или услуги с място на изпълнение извън територията на Европейския съюз.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.) За доказване на доставките по ал. 3 с място на изпълнение на територията на страната доставчикът трябва да разполага с документи, удостоверяващи, че услугите са оказани във връзка с доставки на стоки или услуги, които са с място на изпълнение извън територията на Европейския съюз.

    Доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя на услугата

    Чл. 38а. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., отм., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.).

    Чл. 38б. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) (1) В случаите, когато за доставките, изброени в тази глава, данъкът е изискуем от получателя на основание чл. 82 от закона , получателят следва да разполага с относимите към него документи по тази глава, удостоверяващи обстоятелствата за облагане на доставката с нулева ставка.

    (2) Алинея 1 се прилага и за получени услуги, свързани с обработка на плавателен съд или обработка на въздухоплавателно средство, извършени на пристанища или летища извън територията на страната.

    Корекции на доставките

    Чл. 38в. (Нов – ДВ, бр. 11 от 2021 г., в сила от 9.02.2021 г., изм., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) За доказване на доставка по чл. 36б, ал. 1 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага с фактура за доставката.

    Чл. 39. (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., доп., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г., изм., бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) В случай, че доставчикът не се снабди с документите по чл. 21 – 38 и чл. 38в до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема с приложимата ставка на данъка по чл. 66 или 66а от закона .

    (2) В случаите по ал. 1 данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона .

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) Протоколът по ал. 2 се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем.

    (4) Когато впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата от прилагането на ал. 1 и 2 чрез анулиране на протокола по ал. 2. За анулирането не се издава нов протокол.

    (5) Анулирането по ал. 4 се извършва в 5-дневен срок, считано от датата, на която лицето се е снабдило с необходимите документи.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., отм., бр. 39 от 2008 г.).

    (7) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., отм., бр. 39 от 2008 г.).

    (8) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Алинеи 1 – 5 се прилагат и в случаите, когато за доставките, изброени в тази глава, данъкът е изискуем от получателя на основание чл. 82 от закона и получателят не се снабди с документите по чл. 38б до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем.

    Настаняване, предоставено от хотелиер (Загл. изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.)

    Чл. 40. (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г., изм., бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) За доказване на доставките по чл. 66а, т. 1 от закона , когато услугата се предоставя от лице, извършващо настаняване в туристически обекти, същият следва да разполага със:

    1. копие от регистъра на настанените туристи;

    2. (доп. – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г., отм., бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.);

    3. фактура за доставката, с изключение на случаите, когато издаването й не е задължително съгласно чл. 113, ал. 3 от закона .

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.).

    Глава пета – ОСВОБОДЕНИ ДОСТАВКИ

    Доставка на протези, свързана със здравеопазване

    Чл. 41. (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) (1) (Предишен текст на чл. 41 – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Протезите по смисъла на чл. 39, т. 3 от закона са протезите по смисъла на Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания , приет с Постановление № 65 на Министерския съвет от 2019 г. (ДВ, бр. 27 от 2019 г.).

    (2) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Доставка, свързана със здравеопазване, по чл. 39, т. 1 от закона е извършването на клинични изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба, насочени към профилактика, диагностика и лечение на заболявания, за които терапевтичните възможности са ограничени или не съществуват и от които се очакват значителни терапевтични и обществени здравни ползи, оказвани от главен изследовател и изследовател/и на участник.

    Финансови услуги и застрахователни услуги (Загл. доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.)

    Чл. 42. (1) (Предишен текст на чл. 42 – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) Деривати на ценни книги по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 5 от закона са: инвестиционни портфейли, купони на облигации и други подобни.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., отм., бр. 11 от 2021 г., в сила от 9.02.2021 г.).

    (3) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г.) Данъчната основа на извършваните като основна дейност финансови услуги (сделки) за покупко-продажба (обмен) на чуждестранна валута е положителната разлика (положителен марж) между отчетените съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, приходи и разходи от валутни операции, реализирани за данъчния период. Приходите и разходите от последващи оценки (преоценки) на чуждестранна валута не участват при формирането на данъчната основа.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г.) Когато за услугите по ал. 3 са уговорени такси или комисиони, стойността им се прибавя към формираната по ал. 3 данъчна основа, включително в случаите, когато тя е нулева величина.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г.) Данъчната основа, формирана по реда на ал. 3, съответно по реда на ал. 4, може да се отрази в дневника за продажби на един ред.

    Доставка на пощенски марки и пощенски услуги

    Чл. 43. (1) Приравнен знак на пощенска марка по смисъла на чл. 49, т. 1 от закона е отпечатък на пощенска марка върху пощенски плик, издаден и пуснат в обращение по установения за това законов ред. Не се смята за приравнен знак на пощенска марка отпечатъкът от таксувачна машина под контрола на пощенска служба.

    (2) Универсална пощенска услуга по смисъла на чл. 49, т. 2 от закона е универсалната пощенска услуга по смисъла на глава четвърта, раздел I от Закона за пощенските услуги .

    Доставки на сгради и части от тях

    Чл. 44. (1) Облагаеми доставки са и доставките на части от сграда, които отговарят на дефиницията по § 1, т. 5 от допълнителната разпоредба на закона .

    (2) При доставка на сграда, която се състои както от части, за които са налице обстоятелствата по § 1, т. 5 от допълнителната разпоредба на закона, така и от части, за които тези обстоятелства не са налице, освободена е само доставката на частите от сгради, за които обстоятелствата не са налице.

    (3) В случаите по ал. 2 доставчикът документира доставките, както следва:

    1. чрез издаване на отделни фактури за облагаемата и за освободената доставка, или

    2. чрез издаване на обща фактура, в която данните по чл. 114, ал. 1, т. 11 – 14 от закона се отразяват на отделни редове съответно за облагаемата и за освободената доставка.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) В случаите по ал. 2 прилежащият терен към частите от сграда, за които са налице обстоятелствата по § 1, т. 5 от допълнителната разпоредба на закона , се определя на база съотношението между площта на частите от сградата, за които обстоятелствата са налице, и общата площ на сградата.

    Глава шеста – УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА НАЛИЧИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВА ЗА ВЪТРЕОБЩНОСТНИТЕ ДОСТАВКИ

    Документи, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка на стоки

    Чл. 45. За доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи:

    1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) документ за доставката:

    а) (изм. – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) фактура за доставката, която съдържа идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден от друга държава членка, под който номер му е извършена доставката;

    б) протокол по чл. 117, ал. 2 от закона – в случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона;

    в) документ по чл. 168, ал. 8 от закона – когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона;

    2. (изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, когато не прилага презумпцията по чл. 45а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (OB, L 311/10 от 7 декември 2018 г.):

    а) (доп. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка – в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество;

    б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка – когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.

    Корекции при вътреобщностни доставки

    Чл. 46. (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) В случай, че доставчикът не се снабди с документите по чл. 45 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема с приложимата ставка на данъка по чл. 66 или 66а от закона .

    (2) В случаите по ал. 1 данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона .

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) Протоколът по ал. 2 се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем.

    (4) Когато впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата от прилагането на ал. 1 и 2 чрез анулиране на протокола по ал. 2. За анулирането не се издава нов протокол.

    (5) Анулирането по ал. 4 се извършва в 5-дневен срок, считано от датата, на която лицето се е снабдило с необходимите документи.

    Глава седма – ОБЛАГАНЕ НА ВНОСА

    Данъчна основа при внос на стоки

    Чл. 47. (1) Митническата стойност не се увеличава с присъщите на вноса разходи по чл. 55, ал. 1, т. 2 от закона доколкото същите са включени в митническата стойност.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) В данъчната основа по чл. 55 от закона не се включва размерът на акциза, когато стоките са поставени под режим отложено плащане на акциз по реда и при условията на Закона за акцизите и данъчните складове .

    (3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) При внос на стоки по чл. 16 от закона под режим "временен внос с частично освобождаване от вносни мита" в данъчната основа по чл. 55 от закона се включва пълният размер на определените от митническите органи вносни мита.

    Начисляване на данък при внос от митническите органи и внасяне на данъка (Загл. доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.)

    Чл. 48. (1) Данък при внос на стоки се начислява независимо дали вносителят е регистрирано или нерегистрирано по закона лице.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) В случаите на освобождаване при внос данък не се дължи, но се вписва в митническия документ.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Не се начислява данък при поставянето на стоки под режим свободно обращение след режим "временен внос с частично освобождаване от вносни мита".

    (4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) При внос на стоки по чл. 16 от закона под режим "временен внос с частично освобождаване от вносни мита" начисленият от митническите органи данък се внася в държавния бюджет към момента на поставяне на стоките под режима.

    Начисляване на данъка от вносителя за стоки, внасяни за изпълнение на инвестиционни проекти

    Чл. 49. (1) За упражняване на правото за начисляване по реда на чл. 164, ал. 2 от закона вносителят представя пред съответното митническо учреждение, оформящо вноса, следните документи:

    1. (изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) митнически документ за внос, в който вносителят декларира, че ще ползва специалния ред за начисляване на ДДС – в случаите на внос по чл. 16, ал. 1 и 2 от закона ;

    2. митнически документи за приключване на митническите формалности, в които вносителят декларира, че ще ползва специалния ред за начисляване на ДДС – в случаите на внос по чл. 16, ал. 3 от закона ;

    3. (изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г.) заповед на министъра на финансите, издадена на основание чл. 167, ал. 3 от закона ;

    4. писмена декларация, с която вносителят удостоверява, че към момента на осъществяване на вноса е регистрирано по закона лице и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите.

    (2) Преди осъществяване на вноса митническите органи могат да поискат информация за конкретната доставка по издаденото разрешение.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) В случаите по ал. 1 данъкът се вписва в митническия документ и не се взема под отчет, като митническите органи допускат вдигане на стоките, без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) Данъкът по ал. 3 се начислява от вносителя с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона , който се издава в 15-дневен срок, считано от датата на възникване на данъчното събитие по чл. 54 от закона .

    Отложено начисляване на данъка от вносителя за стоки, включени в приложение № 3 от закона

    Чл. 49а. (Нов – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 1.07.2019 г.) (1) За упражняване правото на отложено начисляване по реда на чл. 167а от закона вносителят декларира това обстоятелство и вписва данъка в митническия документ за внос.

    (2) Изпълнението на условията по чл. 167а, т. 3 и 4 от закона се проверява служебно от митническите органи:

    1. по чл. 167а, т. 3 – чрез проверка в публичната част от регистъра по чл. 94, ал. 1 от закона , на посочената в чл. 169 от закона публична информация;

    2. по чл. 167а, т. 4 – по реда на чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

    (3) При установено изпълнение на условията по чл. 167а от закона данъкът не се взема под отчет, като митническите органи допускат вдигането на стоките, без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен.

    (4) При отложено начисляване на данъка при внос по чл. 57, ал. 5 от закона за вносителят възниква задължение за отразяването му в отчетните регистри по чл. 124 от закона , като:

    1. посочи издадения протокол по чл. 57, ал. 6 от закона в 15-дневен срок от данъчното събитие по чл. 54 от закона в колона 8а "Доставка по чл. 163а или внос по чл. 167а от ЗДДС " на дневника за продажби за този данъчен период с код "03" и посочи данъчната основа в колони 9 и 11, съответно данъка в колони 10 и 12, на приложение № 10;

    2. посочи митническия документ за внос, по който е отложено начисляването на данъка, и попълни колони от 1 до 8 вкл. на приложение № 10 на дневника за продажби за този данъчен период.

    (5) Вносителят упражнява правото на приспадане на данъчен кредит в срока по чл. 72 от закона , като:

    1. (попр. – ДВ, бр. 5 от 2019 г., изм., бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) посочи издадения протокол по чл. 57, ал. 6 от закона в колона 8а "Доставка по чл. 163а или внос по чл. 167а от ЗДДС " на дневника за покупки с код "03" и посочи данъчната основа в колони 9, 10 или 12 и начисления данък в колони 11 или 13 на приложение № 11;

    2. посочи митническия документ за внос, по който е отложено начисляването на данъка, като попълва само информацията в колони от 1 до 8 на приложение № 11 на дневника за покупките.

    Начисляване на данък от вносителя в други случаи

    Чл. 50. (1) В случай, че вносителят по чл. 58, ал. 1, т. 6 от закона не се снабди с документите по чл. 45 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54 от закона, данъкът по вноса става изискуем от вносителя.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) В случаите по ал. 1 данъкът се начислява от вносителя с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона , който се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54 от закона .

    (3) Когато впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата от прилагането на ал. 1 и 2.

    (4) В случаите по ал. 3 корекцията се извършва от доставчика чрез анулиране на протокола по ал. 2. За анулирането не се издава нов протокол.

    (5) Протоколът по ал. 4 се анулира в 5-дневен срок, считано от датата, на която вносителят се е снабдил с необходимите документи.

    Деклариране и отчитане на данъка при специалния режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос

    Чл. 50а . (Нов – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) (1) Изпълнението на условията по чл. 57б от закона се проверява служебно от митническите органи.

    (2) Лицето по чл. 57б от закона подава месечна декларация по специалния режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос пред Агенция "Митници", която съдържа най-малко следните данни:

    1. общ размер на ДДС, събран през съответния период за деклариране;

    2. период, за който се подава декларацията (във формат: мм/гггг);

    3. основен референтен номер (MRNs) на митническата декларация;

    4. дата на приемане на митническа декларация;

    5. начислен ДДС по митническа декларация с MRNs (стойност в лв.);

    6. данъчно задължено лице;

    7. номер на разрешението за отсрочено плащане;

    8. (изм. – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) общо заплатен ДДС за период, за който се подава декларацията.

    (3) Месечната декларация по ал. 2 се подава по електронен път в структуриран файлов формат, утвърден със заповед на директора на Агенция "Митници", по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до 16-о число включително, на месеца, следващ месеца, за който се отнася.

    (4) За целите на специалния режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос, лицето по чл. 57б от закона трябва да води електронен регистър, който позволява на митническите органи да проверяват правилното начисляване на данъка при специалния режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос, и съдържа най-малко следните данни:

    1. номер на разрешението за отсрочено плащане;

    2. MRNs на митническите декларации, по които е отсрочено плащането на ДДС;

    3. дата на приемане на митническата декларация;

    4. начислен ДДС по митническите декларации със съответните MRNs (стойност в лв.);

    5. данъчно задължено лице;

    6. данни за получателя на пратката;

    7. дата на плащане на ДДС от получателя на данъчно задълженото лице;

    8. дата на отказано получаване, съответно заплащане на начисления данък върху добавената стойност, MRNs на митническата декларация за износ или други доказателства, че стоките са изнесени с цел да бъдат върнати на адреса на първоначалния доставчик или на друг посочен от него адрес;

    9. дата на анулиране на митническата декларация за внос и размерът на ДДС, който подлежи на възстановяване или опрощаване.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) За внесения данък при прилагане на специалния режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос не възниква право на данъчен кредит при условията на глава седма от закона за данъчно задълженото лице по чл. 57б от закона.

    Освобождаване от данък при внос

    Чл. 50б . (Нов – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г., отм., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.).

    Чл. 51. (1) В случаите на освобождаване от данък при внос на учебници и учебни помагала вносителят по чл. 41, т. 1, буква "а" от закона следва да представи пред компетентното митническо учреждение копие от документ, с който учебниците и учебните помагала са одобрени от министъра на образованието и науката или от министъра на културата.

    (2) В случаите на освобождаване от данък при внос по чл. 58, ал. 1, т. 6 от закона вносителят следва да представи пред компетентното митническо учреждение следните документи:

    1. копие от удостоверението за регистрация по чл. 104 от закона ;

    2. (изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) декларация по образец – приложение № 24;

    3. транспортни документи, в които е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) В случаите по ал. 2 митническите органи при извършване на митническите формалности, за да приложат освобождаването, правят проверка за валидност на посочения в декларацията по ал. 2, т. 2 идентификационен номер за целите на ДДС на получателя по последващата вноса вътреобщностна доставка, издаден от друга държава членка.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2007 г., предишна ал. 3, изм., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) В случаите на освобождаване от данък при внос по чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона вносителят следва да представи пред компетентното митническо учреждение лиценз, издаден в съответствие със Закона за енергетиката , съгласно който лицето има право да осъществява внос на електрическа или топлинна енергия или природен газ.

    (5) (Предишна ал. 4, доп. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) В случаите на освобождаване от данък при внос по чл. 58, ал. 1, т. 17 от закона поради рекламация вносителят следва да представи пред компетентното митническо учреждение протокол или друг документ, доказващ, че стоките са върнати по рекламация за качество или неспазени стандарти.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) В случаите на освобождаване от данък при внос по чл. 58, ал. 1, т. 9 от закона на златните монети, които не са включени в списъка по чл. 160а, ал. 1, т. 3 от закона или в заповедта по чл. 175, ал. 5 от закона , вносителят следва да представи пред компетентното митническо учреждение документ, издаден от управителя на Българската народна банка, с който да удостовери, че са налице едновременно условията по чл. 160а, ал. 1, т. 2 от закона .

    Освобождаване от данък вноса на стоки, внасяни в личния багаж на пътници

    Чл. 51а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 1.12.2008 г.) (1) Безмитният внос съгласно чл. 58, ал. 4 и 7 от закона се разрешава поотделно за всеки пътник при всяко пътуване.

    (2) Паричните прагове по чл. 58, ал. 4 от закона за стоки, различни от стоките, за които се прилагат количествени прагове, до общата собствена стойност на стоките, за сухопътни пътници възлиза до 300 евро или равностойността им в левове. За въздушните и морските пътници паричният праг е до 430 евро или равностойността им в левове.

    (3) Правото на внос, освободен от ДДС, не може да се кумулира, нито да се разпределя между няколко пътници. Когато собствена стойност на отделна вещ по чл. 58, ал. 6 от закона надвишава паричните прагове по ал. 2, се заплаща данък върху цялата стойност на стоката. Когато общата стойност на две или повече стоки, притежание на един пътник, надвишава паричните прагове по ал. 2, освобождаване от данък се допуска само за част от стоките, сумата от собствените стойности на които не надвишава съответния паричен праг.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 22.01.2010 г.) Количествените прагове за тютюневи изделия по чл. 58, ал. 7 от закона са:

    1. цигари – 200 броя за въздушните пътници и 40 броя за останалите пътници;

    2. пури – 50 броя за въздушните пътници и 10 броя за останалите пътници;

    3. пурети – 100 броя за въздушните пътници и 20 броя за останалите пътници;

    4. тютюн за пушене – 250 грама за въздушните пътници и 50 грама за останалите пътници.

    (5) Всяко едно от количествата по ал. 4, т. 1 – 4 поотделно представлява 100 % от общо допустимото количество. Освобождаването може да се прилага за всяка комбинация от тютюневи изделия, при условие че сборът от процентите, формирани от отделните допустими количества, не надвишава 100 %.

    (6) Количествените прагове по чл. 58, ал. 7 от закона за алкохол и алкохолни напитки, с изключение на непенливо вино и бира, са:

    1. общо един литър алкохол и алкохолни напитки с алкохолно съдържание над 22 об. % или неденатуриран етилов алкохол с алкохолно съдържание от 80 об. % или повече;

    2. общо два литра алкохол и алкохолни напитки с алкохолно съдържание под 22 об. %.

    (7) Всяко едно от количествата по ал. 6, т. 1 и 2 поотделно представлява 100 % от общо допустимото количество. Освобождаването може да се прилага за всяка комбинация от алкохол и алкохолни напитки, с изключение на непенливо вино и бира, при условие че сборът от процентите, формирани от отделните допустими количества, не надвишава 100 %.

    (8) Количествените прагове по чл. 58, ал. 7 за непенливо вино и бира от закона са:

    1. непенливо вино – общо 4 литра;

    2. бира – 16 литра.

    (9) Количествата, надвишаващи тези по ал. 4, 6 и 8, не могат да ползват паричния праг за освобождаване по ал. 2.

    (10) За внасяните в личния багаж стоки от екипажи на транспортните средства, използвани за пътуване от трета страна или територия по чл. 58, ал. 11 от закона, се прилагат следните намалени парични и количествени прагове:

    1. паричните прагове са до левовата равностойност на 150 евро;

    2. количествените прагове за тютюневи изделия са:

    а) цигари – 40 броя;

    б) пури – 10 броя;

    в) пурети – 20 броя;

    г) тютюн за пушене – 50 грама;

    3. количествените прагове за алкохол и алкохолни напитки са:

    а) един литър алкохол и алкохолни напитки с алкохолно съдържание над 22 об. % или неденатуриран етилов алкохол с алкохолно съдържание от 80 об. % или повече;

    б) един литър алкохол и алкохолни напитки с алкохолно съдържание под 22 об. %;

    4. количествените прагове за непенливо вино и бира са:

    а) непенливо вино – 2 литра;

    б) бира – 4 литра;

    5. количествата над посочените по т. 2, 3 и 4 не могат да ползват паричния праг за освобождаване по т. 1; всяко едно от количествата по т. 2, 3 и 4 поотделно представлява 100 % от общо допустимото количество;

    6. освобождаването може да се прилага за всяка комбинация от:

    а) тютюневи изделия, при условие че сборът от процентите, формирани от отделните допустими количества, не надвишава 100 %;

    б) алкохол и алкохолни напитки, с изключение на непенливо вино и бира, при условие че сборът от процентите, формирани от отделните допустими количества, не надвишава 100 %.

    Освобождаване от данък при внос на стоки по специален режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии

    Чл. 51б . (Нов – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) (1) В случаите на освобождаване от данък при внос по чл. 58, ал. 1, т. 19 от закона вносителят декларира в подадената митническа декларация за внос, че ще прилага специалния режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, като посочва индивидуалния си идентификационен номер по този режим.

    (2) Изпълнението на условията по чл. 57а от закона се проверява служебно от митническите органи.

    Глава осма – ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ И НАЧИСЛЯВАНЕ НА ДАНЪКА

    Определяне размера на данъка за всяка доставка

    Чл. 53. (1) Размерът на данъка за всяка доставка се определя по следната формула: Д е размерът на данъка за конкретната доставка; ДО – данъчната основа на конкретната доставка; ДС – съответната данъчна ставка.

    (2) Когато съгласно закона данъкът се приема за включен в обявената или договорената цена, размерът на данъка се определя по следната формула: Д е размерът на данъка за конкретната доставка; Ц – договорената цена с включен данък или обявената цена на дребно по конкретната доставка; ДС – съответната данъчна ставка.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) При извършване на безвъзмездни облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 6, ал. 3 и чл. 9, ал. 3 от закона начисленият данък е за сметка на доставчика.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г.) Безвъзмездното предоставяне на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 2 от закона се счита за освободена доставка, когато предоставените услуги са били предмет на освободена доставка при получаването им.

    Изискуемост и начисляване на данъка (Загл. изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.)

    Чл. 54. (1) (Предишен текст на чл. 54 – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) Регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:

    1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;

    2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 116 за този данъчен период;

    3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите по чл. 113 за съответния данъчен период.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) При доставка на услуга по чл. 21, ал. 1 и 2 от закона , когато получателят и доставчикът са установени на територията на страната, данъкът е изискуем от доставчика – регистрирано по закона лице, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2008 г., предишна ал. 2, изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) В случаите на чл. 25, ал. 7 от закона, когато, преди да е възникнало данъчно събитие, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка и данъкът е изискуем от получателя по доставката, същият става изискуем при извършване на плащането. Получателят по доставката следва да начисли данък върху размера на плащането по реда на чл. 53, ал. 1 .

    (4) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Когато за доставки по чл. 25, ал. 5 от закона се извърши цялостно или частично плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Когато в случаите по ал. 4 плащането е получено след настъпило данъчно събитие за доставката по чл. 25, ал. 5 от закона , данъчната основа за полученото плащане е разликата между размера на плащането (без данъка) и данъчната основа, върху която е начислен данъкът във връзка настъпилото данъчно събитие.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Полученото плащане по ал. 4 (без данъка), както и данъчната основа за получено плащане по ал. 5 се приспадат последователно от следващи данъчни основи за доставката до изчерпването им.

    Начисляване на данък за доставки на стоки и услуги с рекламна цел

    Чл. 55. (1) Регистрираното лице начислява данък при безвъзмездно предоставяне на стоки и безвъзмездно извършване на услуги с рекламна цел.

    (2) Алинея 1 не се прилага и данък не се начислява в случаите на безвъзмездно предоставяне на стоки или безвъзмездно извършване на услуги с незначителна стойност, с рекламна цел за целите на независимата икономическа дейност на лицето, когато не е налице доставка съгласно чл. 6, ал. 4, т. 2 или чл. 9, ал. 4, т. 4 от закона .

    Начисляване на данъка при доставка на услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставяни от Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение", за които таксите се събират от Евроконтрол

    Чл. 55а. (Нов – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) При доставка на услуги по чл. 31а, ал. 1 в 5-дневен срок от данъчното събитие по чл. 12, ал. 10 за Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" възниква задължение за начисляване на данък или основание за освобождаване от начисляване, като:

    1. издаде отчет за извършените през календарния месец услуги, изготвен въз основа на предоставения от Евроконтрол електронен документ по чл. 31а, ал. 1 ;

    2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 116 за този данъчен период;

    3. издаденият отчет по т. 1 се посочи в дневника за продажбите по чл. 113 за съответния данъчен период (с код на документа 09), както следва:

    а) в колона 22 – данъчната основа на доставките на услуги с код RC съгласно чл. 31а, ал. 1, т. 3, буква "в" – за всеки конкретен получател;

    б) в колона 22 – данъчната основа на доставките на услуги с код RХ съгласно чл. 31а, ал. 1, т. 3, буква "г" – за всеки конкретен получател;

    в) в колона 23 – данъчната основа на доставките на услуги с код NE съгласно чл. 31а, ал. 1, т. 3, буква "д" – за всеки конкретен получател;

    г) в колона 11 – данъчната основа на доставките на услуги с код VT съгласно чл. 31а, ал. 1, т. 3, буква "а" – за всеки конкретен получател;

    д) в колона 19 – данъчната основа на доставките на услуги с код EX съгласно чл. 31а, ал. 1, т. 3, буква "б" – за всеки конкретен получател.

    Посочване на данък във фактури и известия към фактури

    Чл. 55б. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г., изм., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Данъчно задължените лица, установени на територията на страната, които са регистрирани само на основание чл. 156 от закона , нямат право да посочват данък в издаваните от тях фактури и известия към фактури за доставки с място на изпълнение на територията на страната, за които не се прилага режим.

    Глава девета – ОСОБЕНИ СЛУЧАИ НА ПРАВО НА ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

    Внос на стоки (Загл. изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.)

    Чл. 56. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., изм., бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) Право на приспадане на данъчен кредит за платения данък в случаите на внос се упражнява, като в дневника за покупките за съответния период се посочи митническия документ или друг документ за внос, издаден или заверен от митническата администрация, посочващ данъчно задълженото лице като получател или вносител и посочващ сумата на дължимия данък върху добавената стойност или даващ възможност за изчисляването на тази сума. При внос по чл. 16, ал. 3 от закона в дневника за покупките за съответния период се посочва документът, удостоверяващ приключването на митническите формалности.

    (2) Право на приспадане на данъчен кредит е налице и за внесения данък в случаите на внос на стоки:

    1. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) при режим "активно усъвършенстване";

    2. (отм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.);

    3. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) при режим "временен внос с частично освобождаване от вносни мита";

    4. по чл. 16, ал. 3 от закона.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.) В случаите на чл. 57д, ал. 1 от закона , когато вносителят не притежава документ или копие от платежен документ, доказващи, че данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 от закона , вносителят има право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки, ако притежава друг документ, доказващ, че данъкът е внесен по посочения ред и в който размерът на данъка съответства на начисления данък от митническите органи.

    Корекции при промяна на данъчната основа при внос

    Чл. 56а. (Нов – ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Когато митническите органи след датата на разрешението за вдигане на стоките начислят и вземат под отчет допълнително задължение за данък върху добавената стойност, вносителят – регистрирано по закона лице, упражнява правото си на данъчен кредит за допълнително начисления и платен данък чрез включване на взетото под отчет допълнително задължение за данък върху добавената стойност и административния акт, издаден от митническия орган, в дневника за покупките за данъчния период, през който този документ е получен от вносителя, или за един от следващите 12 данъчни периода.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) Когато митническите органи след датата на разрешението за вдигане на стоките намалят дължимия данък върху добавената стойност спрямо данъка, посочен в митническия документ или друг документ за вноса, вносителят, ако е регистрирано по закона лице, извършва корекция на дължимия данък по вноса и на ползвания данъчен кредит за данъка, начислен по вноса, като:

    1. отразява издадения от митническите органи административен акт за промяна в митническата стойност в дневника за продажбите;

    2. отразява документа по т. 1 в дневника за покупките.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Корекциите по ал. 2 се извършват в данъчния период, в който лицето е получило документа по ал. 2 или през един от следващите 12 данъчни периода и само ако вносителят е ползвал данъчен кредит за начисления данък по вноса.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) В случаите по ал. 2, ако вносителят не е регистрирано по закона лице или ако платеният от вносителя данък е без право на приспадане на данъчен кредит, същият упражнява правото си на възстановяване на недължимо платения данък върху добавената стойност съгласно документа, издаден от митническите органи, по реда на чл. 128 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

    Стоки и услуги с незначителна стойност с рекламна цел

    Чл. 57. (1) Лицето има право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги с незначителна стойност с рекламна цел, когато тези стоки или услуги са използвани, се използват или ще се използват за рекламиране на извършвани от лицето доставки, които са облагаеми по смисъла на чл. 69 от закона .

    (2) Лицето има право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за получените стоки и услуги с незначителна стойност с рекламна цел, които са използвани, се използват или ще се използват за рекламиране, както на извършвани от лицето доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и освободени доставки или за доставки или дейности, за които лицето няма такова право.

    Право на приспадане на данъчен кредит при анулиране, загубване, унищожаване или кражба на данъчен документ и при липса на документ в случаите на вътреобщностно придобиване (Загл. доп. – ДВ, бр. 16 от 2007 г.)

    Чл. 58. (1) (Доп. – ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) При анулиране на погрешно съставени или поправени документи по чл. 116 от закона регистрираното лице може да упражни своето право на приспадане на данъчен кредит въз основа на издадения нов данъчен документ по чл. 116, ал. 1 от закона и при условие, че притежава протокол по чл. 116, ал. 4 от закона . Правото на приспадане на данъчен кредит възниква през данъчния период, през който е издаден новият данъчен документ, и се упражнява през този или през някой от следващите 12 данъчни периода само когато погрешно съставеният документ е включен в дневника за покупките на получателя в срока по чл. 72 от закона . Отчитането на анулираните документи се извършва по реда за отразяване в приложение № 12 .

    (2) При изгубване, унищожаване или кражба на оригинала на документ регистрираното лице може да упражни своето право на приспадане на данъчен кредит, като уведоми за това териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си и осигури фотокопие от екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат, което да съхранява в счетоводството си.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г., доп., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) В случаите на вътреобщностно придобиване на стоки във връзка с фактическо получаване на стоки по чл. 6, ал. 2 от закона правото на приспадане на данъчен кредит може да се упражни и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията по чл. 114 от закона .

    (4) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г., доп., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) В случаите по ал. 3 лицето, което извършва придобиването, трябва да разполага с други документи, удостоверяващи данъчната основа на фактически получените стоки по чл. 6, ал. 2 от закона .

    (5) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г., доп., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) При вътреобщностно придобиване на стоки по чл. 13, ал. 3 от закона правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява само въз основа на протокола по чл. 117, ал. 2 от закона и при условие, че лицето е спазило изискванията на чл. 86 от закона .

    Право на приспадане на данъчен кредит след корекция на грешно данъчно третиране на доставка

    Право на приспадане на данъчен кредит или възстановяване на данък след корекция на грешно данъчно третиране на доставка при наличие на влязъл в сила акт, издаден от орган по приходите

    Чл. 58а . (Нов – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) В случаите на погрешно съставени документи по чл. 116, ал. 2 , 3 и 6 и по чл. 117а, ал. 2 от закона правото на приспадане на данъчен кредит възниква през данъчния период, през който е издаден новият данъчен документ, и се упражнява през този или през някой от следващите 12 данъчни периода само когато погрешно съставеният документ е включен в дневника за покупките на получателя в срока по чл. 72 от закона.

    Чл. 58б . (Нов – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.) При грешно данъчно третиране на доставка при наличие на влязъл в сила акт, издаден от орган по приходите, регистрираното лице може да упражни право на приспадане на данъчен кредит, когато са налице изискванията на чл. 69 и 71 от закона , или право на възстановяване на начислен данък по съответния ред въз основа на издаден документ по чл. 67б, ал. 2 и 3 , при условие че задължението, което е установено с акта, е внесено в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите или е прихванато по чл. 92 от закона . Правото на приспадане на данъчен кредит може да се упражни, ако погрешно съставеният документ е включен в дневника за покупките на получателя в срока по чл. 72 от закона .

    (2) Алинея 1 се прилага и когато при установено грешно данъчно третиране на доставка размерът на данъка по доставка не е бил изменен с влязъл в сила акт, издаден от орган по приходите на регистрирано лице – доставчик.

    (3) Правото по ал. 1 възниква през данъчния период, през който е издаден новият данъчен документ, и се упражнява през този или през някой от следващите 12 данъчни периода.

    Право на данъчен кредит при публична продан по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Гражданския процесуален кодекс, както и при продажба по Закона за особените залози и Закона за кредитните институции

    Право на данъчен кредит в случаите на правоприемство по чл. 10 от закона

    Чл. 59. (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Регистрирано лице може да упражни своето право на приспадане на данъчен кредит въз основа на документа по чл. 83, ал. 1 при спазване на общите изисквания за упражняване на това право.

    Чл. 60. (1) В случаите на чл. 10 от закона правоприемникът има право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, когато са налице едновременно следните условия:

    1. (доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят не е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит;

    2. (доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) не е изтекъл срокът по чл. 72, ал. 1 от закона , в който преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е следвало да упражнява правото на приспадане на данъчен кредит;

    3. получените стоки или услуги ще се използват за целите на извършваните от правоприемника облагаеми доставки по смисъла на чл. 69 от закона ;

    4. доставчикът на стоките и услугите е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) В случаите на чл. 10 от закона правоприемникът има право на приспадане на данъчен кредит и за получените стоки и услуги, за които преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят не е имал право на приспадане на данъчен кредит, когато са налице едновременно следните условия:

    1. получените стоки или услуги ще се използват за целите на извършваните от правоприемника облагаеми доставки по смисъла на чл. 69 от закона и доставчикът на стоките и услугите е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;

    2. (доп. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г., изм., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., доп., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) стоките и услугите са придобити от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя до 5 години, а за недвижими имоти – до 20 години, преди датата на вписването на съответното обстоятелство по чл. 10 от закона в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или в регистър БУЛСТАТ.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит на основание ал. 1 и 2 възниква, както следва:

    1. по чл. 71а и 71б от закона – за стоки, които са или биха били дълготрайни активи и които ще се използват от правоприемника едновременно както за независима икономическа дейност, така и за негови лични нужди или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност;

    2. по чл. 73 или 73б от закона – извън случаите по т. 1 за стоки и за услуги, които ще се използват от правоприемника в рамките на независимата икономическа дейност както за извършване на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които няма такова право.

    (4) Правото на приспадане по ал. 1 и 2 се упражнява, когато са налице следните условия:

    1. (доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) правоприемникът притежава копие на данъчния документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от закона , в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които получател е преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят;

    2. (изм. – ДВ, бр. 3 от 2007 г., доп., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) правоприемникът притежава копие на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона , издаден от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя – в случаите, когото данъкът е изискуем от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя като платец по чл. 82, ал. 2 и 3 от закона ;

    3. (доп. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., изм., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., доп., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) правоприемникът притежава копие на митнически документ, удостоверяващ вноса по чл. 16 от закона , в който преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е посочен като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 от закона – в случаите, когато преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е вносител;

    4. (доп. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., изм., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., доп., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г., бр. 3 от 2019 г., в сила от 1.07.2019 г.) правоприемникът притежава копие на митнически документ, удостоверяващ вноса по чл. 16 от закона , в който преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е посочен като вносител, и протокол по чл. 117, ал. 2 от закона , издаден от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя – в случаите, когато данъкът е изискуем от вносителя по реда на чл. 57, ал. 1 и 5 и чл. 58, ал. 2 от закона ;

    5. (доп. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) правоприемникът притежава копие на документ, който отговаря на изискванията на чл. 114 от закона , в който преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е посочен като получател, и копие на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона , издаден от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя – в случаите на вътреобщностно придобиване по чл. 84 от закона от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя;

    6. (доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) притежава копие на документ по чл. 83, ал. 1 – в случаите, когато преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е придобил вещ по чл. 131, ал. 1 от закона ;

    7. (нова – ДВ, бр. 3 от 2007 г., доп., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) правоприемникът притежава копие на документ, който отговаря на изискванията на чл. 114 от закона , в който преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят е посочен като получател, и копие на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона , издаден от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя – в случаите, когато данъкът е изискуем от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя като платец по чл. 82, ал. 4 и 5 от закона .

    (5) (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.).

    (6) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г., отм., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.).

    (7) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 и 2 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като съответният документ по ал. 4 се отразява в дневника за покупките и се включва при определяне на резултата за съответния данъчен период.

    (8) (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.).

    (9) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г., отм., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.).

    (10) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., отм., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.).

    (11) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) В случаите на чл. 10а, ал. 1 от закона за внесените стоки от съдружника, които се унищожават чрез употреба, се прилага чл. 10, ал. 2 от закона .

    Право на данъчен кредит за налични активи и услуги преди датата на регистрацията или преди датата на повторна регистрация

    Чл. 61. (1) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 74 от закона възниква само за налични активи към датата на регистрацията или получени услуги преди датата на регистрация.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 76 от закона възниква само за наличните активи към датата на повторната регистрация.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит на основание ал. 1 и 2 възниква, както следва:

    1. по чл. 71а и 71б от закона – за стоки, които са или биха били дълготрайни активи и които ще се използват от регистрираното лице едновременно както за независима икономическа дейност, така и за негови лични нужди или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност;

    2. по чл. 73 или 73б от закона – за стоки, извън тези по т. 1, и за услуги, които ще се използват от регистрираното лице в рамките на независимата икономическа дейност както за извършване на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които няма такова право.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 и 2 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като съответният документ по чл. 71 от закона или документът, с който е начислен данък при дерегистрацията, се отразява в дневника за покупките за съответния данъчен период със съответстващите на наличните активи данъчна основа и данък.

    (5) (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.).

    (6) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2008 г., доп., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., изм., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) При условията на ал. 1 – 4 правото на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 74 от закона възниква и за налични активи към датата на регистрацията, за които лицето е начислило данък по чл. 82, ал. 2, т. 3 и чл. 84 от закона .

    (7) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г., отм., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.).

    (8) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., отм., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.).

    Право на приспадане на данъчен кредит по дебитни известия

    Критерий за изчисляване на размера на данъка, съответстващ на използването на стоката за осъществяване на независима икономическа дейност

    Чл. 61а. (Нов – ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) В случаите на чл. 115, ал. 1 от закона , когато за доставката е издадено дебитно известие, правото на приспадане на данъчен кредит възниква през данъчния период, през който е издадено дебитното известие, и се упражнява през този или през някой от следващите 12 данъчни периода.

    Данъчен кредит при прилагане на режим в Съюза

    Чл. 61б . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Критерий за разпределяне, който гарантира максимално точно изчисляване на размера на данъка за определяне на пропорцията по чл. 71а, ал. 4 от закона , е всеки разумен времеви или количествен критерий или комбинация от двата, който отчита степента на използване за независима икономическа дейност, съобразно спецификата на съответната стока, по отношение на която ще се прилага.

    Чл. 61в . (Нов – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) В случаите на чл. 159б, ал. 6 от закона лицето има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки, за които лицето прилага режим в Съюза и когато е регистрирано на основание чл. 100, ал. 1 от закона .

    Глава десета – ОГРАНИЧЕНИЯ НА ПРАВОТО НА ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

    Стоки и услуги, предназначени за представителни или развлекателни цели

    Чл. 62. (1) Представителни или развлекателни цели по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 от закона са: посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии.

    (2) Алинея 1 не се прилага по отношение на организиране на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност.

    Стоки и услуги с незначителна стойност с рекламна цел

    Чл. 63. Регистрираното лице няма право на приспадане на данъчен кредит за получени стоки и услуги с незначителна стойност, които се предоставят с рекламна цел, когато доставките, които се рекламират, са освободени доставки или доставки и дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит.

    Глава единадесета – КОРЕКЦИИ НА ПОЛЗВАН ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

    Изчисляване на коефициента по чл. 73, ал. 2 от закона

    Чл. 64. (1) За целите на изчисляване на коефициента по чл. 73, ал. 2 от закона в оборота по чл. 73, ал. 3 от закона не се включват следните доставки:

    1. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., доп., бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) чл. 6, ал. 4 , чл. 9, ал. 4 , чл. 10, ал. 1 и 3 , чл. 10а , чл. 10б и чл. 129 от закона;

    2. доставка на стока в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон, когато не се предоставя обезщетение.

    3. (нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) на дълготрайни активи, използвани от данъчно задълженото лице в рамките на независимата му икономическа дейност;

    4. (нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) на недвижими имоти и на финансови услуги, които са с инцидентен характер;

    (2) За целите на изчисляване на коефициента по чл. 73, ал. 2 от закона в оборота по чл. 73, ал. 4 от закона не се включват следните доставки:

    1. доставките по ал. 1;

    2. получените лихви по разплащателни (текущи) и депозитни сметки; това не се отнася за:

    а) кредитните и финансовите институции по смисъла на Закона за кредитните институции ;

    б) (изм. – ДВ, бр. 11 от 2021 г., в сила от 9.02.2021 г.) застрахователите;

    в) колективни инвестиционни схеми, инвестиционни дружества и управляващи дружества по Закона за публичното предлагане на ценни книжа , осигурителни дружества, пенсионни фондове и управляващи дружества по Кодекса за социално осигуряване , здравноосигурителни дружества по Закона за здравното осигуряване .

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2007 г., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) Лицето следва да разполага с данните, необходими за изчисляване на коефициентите по чл. 73 от закона , които само изчислява, като ги закръглява до втория знак след десетичната запетая към следващото по-голямо число по правилото:

    (4) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) В случай че лицето установи, че в справки – декларации за предходни данъчни периоди, е приложен грешен коефициент по чл. 73 от закона , допуснатата грешка се поправя по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 от закона .

    (5) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Когато стоки или услуги, внесени за общо ползване при условията на чл. 10а от закона , се използват от неперсонифицираното дружество както за извършване на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които няма такова право, съдружникът прилага чл. 73 от закона на база оборота на неперсонифицираното дружество.

    Годишна корекция по чл. 73, ал. 8 от закона

    Чл. 65. (1) Разликата по чл. 73, ал. 8 от закона се изчислява по следната формула: ГК = Дпдчк x Ктг – ПЧДКтг, където: ГК е размерът на годишната корекция по чл. 73, ал. 8 от закона ; Дпдчк – данъкът с право на приспадане на частичен данъчен кредит за текущата година; Ктг – коефициентът по чл. 73, ал. 2 от закона за текущата година; ПЧДКтг – общата сума на ползвания частичен данъчен кредит през текущата година.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) При изчисляване на разликата по ал. 1 за получените стоки и услуги, внесени за общо ползване, в случаите на чл. 10а, ал. 2 от закона съдружникът използва коефициента по чл. 73, ал. 2 от закона за текущата календарна година, изчислен на база на оборота на неперсонифицираното дружество.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 3 от 2007 г., предишна ал. 2, доп., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Размерът на годишната корекция по ал. 1 и 2 се посочва в клетка 43 на приложение № 13 за последния данъчен период със знак "+" или "-". За корекцията се съставя протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, в който реквизитите по чл. 117 , ал. 2, т. 3 – 7 не се попълват, а размерът на годишната корекция по чл. 73 , ал. 8 от закона се отразява със знак "+" или "-". Протоколът се издава най-късно на последния ден на последния данъчен период и се отразява в дневника за покупките за този последен данъчен период.

    Корекции на ползван данъчен кредит (Загл. изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.)

    Чл. 66. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 3 от 2007 г., доп., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г., изм., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) (1) В случаите по чл. 78, ал. 4 и 5 от закона регистрираното лице коригира размера на ползвания данъчен кредит независимо дали доставчикът му е издал кредитно известие, или друг документ, когато документирането следва да се извърши по правилата на законодателството на друга държава членка не по-късно от 5 дни от развалянето на доставката, чрез издаване на протокол, който трябва да съдържа:

    1. номер, дата;

    2. име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на лицето;

    3. основание за извършване на корекцията;

    4. размер на ползвания данъчен кредит;

    5. номер и дата на документ/и, по който/които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит;

    6. номер и дата на кредитното известие, когато е издадено такова.

    (2) Протоколът по ал. 1 се отразява в дневника за покупките със знак " – " и справка-декларацията за съответния данъчен период. Издаденото от доставчика кредитно известие не се отразява в дневника за покупки. Когато данъкът е изискуем от получателя по доставката, протоколът се отразява и в дневника за продажбите със знак " – " за съответния данъчен период.

    (3) Корекциите по чл. 79, ал. 1, 2 и 3 от закона се извършват чрез издаване на протокол, който трябва да съдържа:

    1. номер, дата;

    2. име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на лицето;

    3. основание за извършване на корекцията;

    4. описание на стоката или услугата;

    5. начислен ДДС при производството, придобиването или вноса на стоката, включително при придобиването или изграждането на недвижим имот, или при получаване на услугата;

    6. номер и дата на документ/и, по който/които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит;

    7. брой на съответните години по чл. 79, ал. 3 от закона ;

    8. пропорция на използването на съответната стока за независима икономическа дейност спрямо общото й използване в годината, през която е упражнено право на данъчен кредит за нея, когато е необходима за изчисляване на корекцията;

    9. коефициент по чл. 73 от закона за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит, когато е необходим за изчисляване на корекцията;

    10. размер на дължимия данък.

    (4) (Доп. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Корекциите по чл. 79, ал. 5 и 6 от закона се извършват чрез издаване на протокол, който трябва да съдържа:

    1. номер, дата;

    2. име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на лицето;

    3. основание за извършване на корекцията;

    4. описание на стоката или услугата;

    5. начислен ДДС при производството, придобиването или вноса на стоката, включително при придобиването или изграждането на недвижим имот, или при получаване на услугата;

    6. номер и дата на документ/и, по който/които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит;

    7. (доп. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) брой на съответните години по чл. 79, ал. 5 и 6 от закона ;

    8. пропорция на използването на съответната стока за независима икономическа дейност спрямо общото й използване в годината, през която е упражнено право на данъчен кредит за нея, когато е необходима за изчисляване на корекцията;

    9. коефициент по чл. 73 от закона за годината, през която е упражнено право на частичен данъчен кредит, когато е необходим за изчисляване на корекцията;

    10. размера на неползвания данъчен кредит, който лицето може да приспадне.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Корекциите по чл. 79а от закона се извършват за всяка от годините, следващи годината на упражняване на право на данъчен кредит или годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1 от закона , когато не е упражнено право на данъчен кредит, или съответно за всяка от годините, следващи годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година от годината на упражняване на право на данъчен кредит, или годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1 от закона , когато не е упражнено право на данъчен кредит, чрез издаване на протокол, който трябва да съдържа:

    1. номер, дата;

    2. име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на лицето;

    3. основание за извършване на корекцията;

    4. описание на стоката, която е или би била дълготраен актив, включително недвижим имот;

    5. начислен ДДС при производството, придобиването или вноса на стоката, включително при придобиването или изграждането на недвижим имот;

    6. номер и дата на документ/и, по който/които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит;

    7. пропорция на използването на съответната стока за независима икономическа дейност спрямо общото й използване в годината, през която е упражнено право на данъчен кредит за нея, когато е необходима за изчисляване на корекцията;

    8. пропорция на използването на съответната стока за независима икономическа дейност спрямо общото й използване за годината на настъпване на изменението в използването на стоката до изтичане на 5-годишния срок, съответно 20-годишния срок, съгласно чл. 79а, ал. 3 от закона , когато е необходима за изчисляване на корекцията;

    9. коефициент по чл. 73 от закона за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит, когато е необходим за изчисляване на корекцията;

    10. коефициент по чл. 73 от закона за годината на настъпване на изменението в използването на стоката до изтичане на 5-годишния срок, съответно 20-годишния срок, съгласно чл. 79а, ал. 3 от закона ;

    11. размера на увеличението/намалението на размера на данъчния кредит.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Корекциите по чл. 79б от закона се извършват за всяка от годините, следващи годината на упражняване на право на данъчен кредит или годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1 от закона , когато не е упражнено право на данъчен кредит, чрез издаване на протокол, който трябва да съдържа:

    1. номер, дата;

    2. име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на лицето;

    3. основание за извършване на корекцията;

    4. описание на услугата, която е или би била дълготраен актив;

    5. начислен ДДС при получаване на услугата;

    6. номер и дата на документ/и, по който/които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит;

    7. коефициент по чл. 73 от закона за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит, когато е необходим за изчисляване на корекцията;

    8. коефициент по чл. 73 от закона за годината на настъпване на обстоятелствата до изтичане на 5-годишния срок съгласно чл. 79б, ал. 3 от закона ;

    9. размера на увеличението/намалението на размера на данъчния кредит.

    (7) (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.).

    (8) (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.).

    (9) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Протоколите по ал. 3 се посочват в колона 12 "Начислен ДДС за доставки по к. 11 и начислен данък (20 %), предвиден в закона в други случаи" на дневника за продажбите, а протоколите по ал. 4, 5 и 6, с които се определя размерът на увеличението/намалението на размера на данъчния кредит, се посочват в колона 11 "ДДС с право на пълен данъчен кредит" на дневника за покупките.

    (10) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Когато датата на дерегистрация на лицето по закона не съвпада с последния данъчен период на календарната година, се приема, че за целите на чл. 79а, ал. 7 и чл. 79б, ал. 6 от закона последният данъчен период на календарната година е данъчният период, за който възникват задълженията по чл. 111 от закона за лицето.

    (11) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) За целите на чл. 79а, ал. 7 и чл. 79б, ал. 6 от закона не се смятат за налични стоките и услугите, за които на основание чл. 111 от закона към датата на дерегистрация се смята, че лицето извършва доставка.

    (12) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) За целите на чл. 79а и чл. 79б от закона 5-годишният срок, съответно 20-годишният срок, спира да тече за всяка календарна година, през която стоката, съответно недвижимият имот, не се използва за дейностите, посочени в чл. 69 и 70 от закона . Срокът се възобновява за всяка календарна година, през която стоката, съответно недвижимият имот, започне отново да се използва за дейностите, посочени в чл. 69 и 70 от закона .

    Корекции на данък, за който не е упражнено право на приспадане и на ползван данъчен кредит в други случаи (Загл. изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.)

    Чл. 67. (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) (1) Корекции по чл. 79 , 79а и 79б от закона за стоки и услуги, внесени за общо ползване на основание чл. 10а, ал. 2 от закона , се извършват от съдружника съгласно използването на тези стоки или услуги в рамките на независимата икономическа дейност на неперсонифицираното дружество.

    (2) За стоки и услуги, за които на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от закона не е приспаднат данъчен кредит, корекция по чл. 79а, ал. 3, т. 2, буква "а" от закона се извършва само ако за годината, през която се извършва корекцията, е изпълнено някое от следните условия:

    1. в рамките на съответната година стоката или услугата се използва единствено за дейностите по чл. 70, ал. 2, т. 1 – 4 от закона , или

    2. в рамките на съответната година стоката или услугата се използва и за дейности, различни от тези по чл. 70, ал. 2, т. 1 – 4 от закона, когато една или повече от изброените в чл. 70, ал. 2, т. 1 – 4 от закона дейности са основна дейност по смисъла на § 1, т. 18а от допълнителните разпоредби на закона .

    (3) За стоки и услуги, за които е приспаднат изцяло данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 2, т. 1 – 5 от закона , за всяка от годините, следващи годината на упражняване на право на данъчен кредит, за която не са изпълнени изискванията на чл. 70, ал. 2, т. 1 – 5 от закона, за целите на изчисляване на корекцията по чл. 79а, ал. 3, т. 2, буква "б" от закона К х е 0.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) За начисления данък за направени последващи разходи, свързани с подобрение на стоки, включително недвижими имоти, различни от сграда, и услуги, които са или биха били дълготрайни активи, за който не възниква нов 20-годишен срок, съответно 5-годишен срок съгласно чл. 79, ал. 10 , чл. 79а, ал. 10 и чл. 79б, ал. 8 от закона, корекциите по чл. 79 , 79а и 79б от закона се извършват пропорционално за остатъка от годините на 20-годишния, съответно 5-годишния, срок.

    Корекции при грешно данъчно третиране на доставка

    Корекции при грешно данъчно третиране на доставка при наличие на влязъл в сила акт, издаден от орган по приходите

    Чл. 67а . (Нов – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Корекции на начислен данък или ползван данъчен кредит при грешно данъчно третиране на доставка се извършват по реда на чл. 116, ал. 1, 4 и 5 и чл. 117а, ал. 1, 3 и 4 от закона . Отчитането на анулираните документи се извършва по реда за отразяване в приложение № 12 .

    Чл. 67б . (Нов – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) (1) Корекции на начислен данък или ползван данъчен кредит при грешно данъчно третиране на доставка, при наличие на влязъл в сила акт, издаден от орган по приходите, се извършват по реда на чл. 116, ал. 1, 4 и 5 и чл. 117а, ал. 1, 3 и 4 от закона .

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.) При грешно данъчно третиране на доставка при наличие на влязъл в сила акт, издаден от орган по приходите, издадените данъчни документи се анулират и се издават нови, при условие че установеното с акта задължение е внесено в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите или е прихванато по чл. 92 от закона .

    (3) Когато при наличие на влязъл в сила акт, издаден от орган по приходите на регистрирано лице – доставчик, е установено задължение в резултат на грешно данъчно третиране на доставка, което е внесено или прихванато, доставчикът издава документ, когато за тази доставка не е издаден документ по чл. 112, ал. 1, т. 1 и 2 от закона .

    (4) Отчитането на анулираните документи се извършва по реда на чл. 113, ал. 20 – 22.

    Глава дванадесета – ПРИХВАЩАНЕ, ПРИСПАДАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТ ЗА ПЕРИОДА – ДАНЪК ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

    Процедура за прихващане, приспадане и възстановяване на резултат за периода – данък за възстановяване

    Чл. 68. (1) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Когато регистрирано лице декларира в подадена от него справка-декларация за определен данъчен период данък за възстановяване и същото лице има изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски до изтичане на края на календарния месец на подаване на справка-декларацията, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения данък за възстановяване.

    (2) На приспадане по реда на чл. 92, ал. 1 от закона подлежи данъкът за възстановяване или остатъкът от него след прихващането – ако такова е извършено до подаване на следващата справка-декларация, с изключение на:

    1. данъка за възстановяване, който подлежи на прихващане или възстановяване по реда на чл. 92, ал. 3 и 4 от закона ;

    2. данъка за възстановяване, който подлежи на прихващане или възстановяване, заедно с остатъка от друг данък за възстановяване по реда на чл. 92, ал. 1, т. 5 от закона .

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Ако след подаването на двете справки-декларации по чл. 92, ал. 1, т. 2 от закона е налице неприспаднат остатък от данъка за възстановяване, лицето посочва в клетка 80 на последната справка-декларация неприспаднатия остатък от данъка за възстановяване, който подлежи на прихващане или възстановяване в 30-дневен срок. Ако в някоя от подадените две справки-декларации е деклариран данък за възстановяване, по отношение на който не е приложим чл. 92, ал. 3 и 4 от закона, този данък се прибавя към неприспаднатия остатък от данъка за възстановяване и също се посочва в клетка 80 на последната справка-декларация.

    (4) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.).

    (5) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.).

    (6) (Нова – ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г.) Сумите от получените от лицето авансови плащания по доставки не се включват при изчисляване съотношението по чл. 92, ал. 3 от закона .

    Остатък за внасяне

    Чл. 69. (1) Когато по време на текуща процедура по приспадане по реда на чл. 92, ал. 1, т. 2 от закона лице декларира в подадената от него справка-декларация за определен данъчен период данък за внасяне и след извършеното приспадане е налице остатък от данъка за внасяне, този остатък се дължи в срока по чл. 89 от закона .

    (2) Когато по време на текуща процедура по приспадане по реда на чл. 92, ал. 1, т. 2 от закона лице декларира в подадената от него справка-декларация за определен данъчен период данък за внасяне, който може да се приспада с повече от един данък за възстановяване, приспадането се извършва последователно с всеки данък за възстановяване по реда на възникването му.

    Данък за възстановяване в 30-дневен срок

    Чл. 70. (1) Когато регистрирано лице декларира в подадена от него справка-декларация за определен данъчен период данък за възстановяване и за същото лице са налице обстоятелствата по чл. 92, ал. 3 и 4 от закона и то желае да прилага тази разпоредба, лицето посочва в клетка 81 или клетка 82 на справка-декларацията за периода данъка за възстановяване, който подлежи на възстановяване или прихващане в 30-дневен срок.

    (2) Обстоятелствата по чл. 92, ал. 3 и 4 от закона се удостоверяват от лицето чрез деклариране в справка-декларацията за съответния данъчен период.

    (3) В случаите по ал. 1 разпоредбите на чл. 68, ал. 2 и 3 не се прилагат и данъкът за възстановяване не участва в процедура по приспадане.

    Приключване на процедура по приспадане на данъчен кредит при дерегистрация

    Възстановяване на недължимо платен данък

    Чл. 71. (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Когато към датата на дерегистрация лицето е в процедура по приспадане по реда на чл. 92, ал. 1 от закона , се смята, че към тази дата двата едномесечни периода са изтекли и лицето посочва в клетка 80 на справка-декларацията за последния данъчен период остатъка от данъка за възстановяване след извършеното до момента приспадане.

    Чл. 71а . (Нов – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г., изм., бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.) Когато с влезли в сила актове, издадени от орган по приходите на доставчик и получател, е установено задължение в резултат на грешно данъчно третиране на доставка, което е внесено в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите или е прихванато по чл. 92 от закона , Националната агенция за приходите възстановява недължимо платени или събрани суми по реда на чл. 128 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс след обективна преценка коя от страните по доставката е понесла неправомерно тежестта на данъка.

    Глава тринадесета – РЕГИСТРАЦИЯ

    Идентификационен номер по ДДС

    Чл. 72. (1) Не могат да се регистрират по Закона за данък върху добавената стойност лица, които нямат регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.04.2021 г.) Лице, което следва да се идентифицира чрез служебен номер по чл. 84, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс , може да подаде заявление за регистрация по чл. 154 и/или 156 и/или 157а от закона , след като Националната агенция за приходите предостави на лицето служебния номер.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) Регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност на чуждестранни лица чрез акредитиран представител се извършва в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на чуждестранното лице.

    (4) При регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност се издава идентификационен номер по ДДС, който съдържа знакът BG, последван от идентификационния номер на лицето.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г.) При регистрация по чл. 154 от закона идентификационният номер за целите на ДДС съдържа знака EU.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) При регистрация по чл. 157а, ал. 1 и 3 от закона идентификационният номер за целите на ДДС съдържа знака IM.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) При регистрация по чл. 157а, ал. 2 от закона идентификационният номер за целите на ДДС съдържа знака IN.

    Задължения на лицата във връзка с основанията за регистрация

    Чл. 73. (1) (Доп. – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., изм., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г., доп., бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г., изм., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Всички данъчно задължени лица, установени на територията на страната, са длъжни да определят облагаемия си оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от закона след изтичане на всеки календарен месец за предходните 12 месеца преди текущия, както и ежедневно за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия. В облагаемия оборот по изречение първо се включва и оборотът по чл. 96, ал. 4 от закона . В облагаемия оборот по изречение първо на данъчно задължените лица, установени на територията на страната, които са регистрирани само на основание чл. 156 от закона , се включват доставките с място на изпълнение на територията на страната, за които не се прилага режим.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) Всички данъчно задължени лица и данъчно незадължени юридически лица, различни от лицата по чл. 99, ал. 7 , които извършват вътреобщностно придобиване на стоки, са длъжни:

    1. да определят текущо общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания за текущата година, с изключение на придобиването на нови превозни средства и на акцизни стоки;

    2. да определят за предходната календарна година сумата на данъчните основи на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на придобиването на нови превозни средства и на акцизни стоки.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) Всяко данъчно задължено лице за упражняване на правото на избор по чл. 20б, ал. 4 от закона е длъжно:

    1. да определя текущо общата стойност без ДДС на доставките по чл. 20б, ал. 1, т. 2 от закона за текущата година;

    2. да определи общата стойност без ДДС на доставките по т. 1 за предходната календарна година.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2008 г., доп., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г., доп., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) В случаите на чл. 107, т. 3, буква "а" от закона при определяне на облагаемия оборот по ал. 1 се включва и оборотът на лицето, формиран от дейността на лицето в качеството му на едноличен търговец до заличаването му от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., изм., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) Лице, регистрирано на основание чл. 96 , 97 , 99 , чл. 100, ал. 1 и 2 , чл. 102 , 132 , 132а или 133 от закона, се счита за регистрирано и на основание чл. 97а от закона .

    (6) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г., отм., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.).

    (7) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Лице, регистрирано на основание чл. 132 от закона , се счита за регистрирано на основанието, на което е регистриран прехвърлителят/праводателят към момента на регистрацията на приобретателя/правоприемника.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г., изм., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) Лице, регистрирано на основание на чл. 96, ал. 9 от закона, което извършва на територията на страната само доставки, за които има право на избор по чл. 20б, ал. 4 от закона , може да избере да продължи тази регистрация, като уведоми по електронен път компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите чрез използване на квалифициран електронен подпис в 7-дневен срок от датата на извършване на първата доставка, за която възникнат обстоятелствата на чл. 20б, ал. 4 от закона . Правото на избор се прилага до изтичане на две календарни години, считано от началото на календарната година, следваща годината на избора.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г., изм., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Член 96, ал. 9 от закона не се прилага само за доставките, за които лицето е регистрирано по чл. 154 , 156 от закона .

    (10) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г., изм., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Лице, което е регистрирано на основание чл. 154 и/или 156 от закона и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96 , 97 , 97а и 99 от закона или което упражни правото на регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 2 от закона , се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.

    Документи във връзка с регистрацията

    Чл. 74. (1) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.) Регистрацията по чл. 101, ал. 1 от закона се извършва чрез:

    1. подаване в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите на заявление за регистрация по образец – приложение № 1, или

    2. заявяване на регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 2 от закона пред Агенцията по вписванията.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.) В случаите на ал. 1, т. 1 към заявлението за регистрация се прилагат следните документи:

    1. (доп. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., изм., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., доп., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г., изм., бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) справка за облагаемия оборот по месеци, за последните 12 месеца преди текущия – за регистрация по чл. 96, ал. 1 , включително и с оборот, формиран по реда на ал. 10, чл. 100, ал. 1 и чл. 132а от закона , а когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, в справката се включва и облагаемият оборот за текущия месец до датата, на която е достигнат оборотът по чл. 96, ал. 1 от закона ;

    2. справка за общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания за текущата година, с изключение на придобиването на нови превозни средства и на акцизни стоки – за регистрация по чл. 99, ал. 1 от закона ;

    3. (нова – ДВ, бр. 39 от 2008 г., изм., бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г., доп., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г., отм., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.).

    (3) В случаите на регистрация на основание чл. 133 от закона към заявлението за регистрация се прилагат и:

    1. удостоверение от компетентните данъчни власти за актуална данъчна регистрация в чужбина на чуждестранното лице и превод от него;

    2. (изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) оригинал на нотариално заверен в страната договор между чуждестранното лице и акредитирания представител по повод възлагането му на задълженията по чл. 133, ал. 5 и 6 и чл. 135, ал. 2, 3 и 4 от закона ;

    3. (изм. – ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) копие от документите за самоличност, ако лицето – акредитиран представител, е физическо лице;

    4. (отм. – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.);

    5. (отм. – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.).

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., отм., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.).

    (5) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.) В случаите по ал. 1, т. 2, когато лицето не е заявило за вписване електронен адрес за кореспонденция пред Агенцията по вписванията, задължително заявява такъв адрес по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в 3-дневен срок от вписването в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. При промяна на електронния адрес уведомяването се извършва по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от регистрираното лице в 7-дневен срок, освен ако уведомяването за промяната е направено чрез заявяване за вписване в Агенцията по вписванията.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г., отм., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.).

    Удостоверение за регистрация

    Чл. 75. (1) Удостоверението по чл. 104, ал. 1 и 2 от закона се изготвя по образец – приложение № 4.

    (2) Удостоверението по чл. 104, ал. 3 от закона се изготвя по образец – приложение № 5.

    Задължения на акредитиран представител

    Чл. 76. (1) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) Акредитираният представител е длъжен незабавно да уведоми териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която е регистрирано чуждестранното лице, ако настъпят обстоятелства, които водят до невъзможност акредитираният представител да изпълнява задълженията си по чл. 133, ал. 5 и 6 и чл. 135, ал. 2, 3 и 4 от закона .

    (2) Акредитираният представител отговаря солидарно и неограничено за задълженията на чуждестранното лице, възникнали от датата, от която акредитираният представител е приел задълженията по чл. 135 от закона , до 5 години след като е престанал да изпълнява задълженията по чл. 135 от закона, а когато чуждестранното лице е определило друг акредитиран представител – до датата, на която другият акредитиран представител е приел да изпълнява задълженията по чл. 135 от закона .

    (3) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) За акредитиран представител по чл. 135 от закона се счита лицето по чл. 152, ал. 8, т. 2 от закона , определено като представител за прилагане на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, в случаите, когато данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз, но е установено в трета страна, с която Европейският съюз не е сключил споразумение за взаимопомощ в областта по ДДС, и желае да се регистрира за прилагането на този режим в страната.

    Глава четиринадесета – ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА (ДЕРЕГИСТРАЦИЯ)

    Документи във връзка с дерегистрацията

    Чл. 77. (1) Заявлението за прекратяване на регистрацията по чл. 109 от закона се подава по образец – приложение № 8.

    (2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

    1. (доп. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) справка за облагаемия оборот по месеци, за последните 12 месеца преди текущия, в справката се включва и облагаемият оборот за текущия месец до датата, на която е подадено заявление по чл. 109 от закона ;

    2. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) справка:

    а) за общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания за предходната и текущата година, с изключение на придобиването на нови превозни средства и на акцизни стоки – за лица, регистрирани на основание чл. 99, ал. 3 от закона ;

    б) за извършените облагаеми вътреобщностни придобивания за последните 12 месеца преди текущия месец – за лица, регистрирани на основание чл. 99, ал. 7 от закона ;

    3. (отм. – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.);

    4. (отм. – ДВ, бр. 16 от 2007 г.);

    5. (доп. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) удостоверението(ята) за регистрация по чл. 104, ал. 1 и 2 от закона , в случаите, когато са издадени.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., отм., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.).

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2007 г.) Заедно със справка-декларацията за последния данъчен период лицето подава протокол-опис за начисляване на данък по чл. 111 от закона по образец – приложение № 9.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г.) Протокол-описът по ал. 4 се включва в дневника за продажбите за последния данъчен период и в резултата за последния данъчен период, деклариран със справка-декларацията за този данъчен период.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2008 г., изм., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Когато не е налице основанието на чл. 107, т. 6 от закона , няма право да прекрати регистрацията си лице, регистрирано на основание чл. 132, ал. 5 от закона , докато някой от съдружниците е регистриран по закона.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г., доп., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Алинея 1 не се прилага при прекратяване на юридическо лице с ликвидация, когато в срока за подаване на заявлението лицето подаде декларация (свободен текст) в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, че желае да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Процедура за прекратяване на регистрация (дерегистрация) на данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 9 от закона, когато се регистрира за прилагане на специалните режими (Загл. изм. – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.)

    Чл. 77а. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г., изм., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Когато данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 9 от закона , извършва само доставки, за които се прилага режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се регистрира в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза или за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, или се регистрира в страната по чл. 154 и/или 156 от закона, може да се дерегистрира. В този случай лицето подава в 14-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство заявление по образец – приложение № 8, в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София.

    (2) Заявлението по ал. 1 трябва да съдържа основанието за дерегистрация. Към заявлението се прилагат документи, посочени в чл. 77, ал. 2 .

    (3) В 7-дневен срок от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за дерегистрация.

    (4) В 7-дневен срок от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши дерегистрацията.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) В случаите по ал. 1 за дата на дерегистрацията се смята датата на регистрация на лицето в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, или датата на регистрация в страната по чл. 154 и/или 156 от закона.

    Глава петнадесета – ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДОСТАВКИТЕ

    Изисквания към фактури и известия

    Чл. 78. (1) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Бланките на фактурите и известията към тях, издавани от регистрирани по закона лица на основание, различно от регистрация по чл. 97а , чл. 99 , чл. 100, ал. 2 , чл. 154 и/или чл. 156 от закона, трябва да съдържат трайно вписани при отпечатването:

    1. пореден номер;

    2. гриф "оригинал" на първия екземпляр;

    3. наименование, идентификационен номер на лицето, което ще ги издава;

    4. идентификационен номер по ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона .

    (2) Номерата на документите по ал. 1 са десетразрядни, нарастващи без дублиране и пропуски и не зависят от вида на бланката или документа. Дублиране на номерата на документите се допуска само в случаите, когато документи се издават от фискално устройство. Всички екземпляри на един и същ документ носят един и същ номер.

    (3) Номерацията на документите не зависи и не се нарушава при изтичането на календарната година. При изчерпване на възможните номера лицето/клонът, след като писмено уведоми териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, започва номерирането отново от "0000000001".

    (4) Ако лицето/клонът на лицето има поделения или обекти, същите могат да определят диапазон от номера, които да се използват от поделението (обекта) при издаваните от него документи. Този диапазон следва да се изчерпва постепенно през следващите периоди. При запълването му се определя нов диапазон.

    (5) Дефектните или повредените бланки (формуляри) и анулираните документи не се унищожават, а всички екземпляри от тях се съхраняват при издателя.

    (6) В случаите на анулиране на документи по чл. 116 от закона протоколът по чл. 116, ал. 4 от закона се съхранява от издателя и от получателя.

    (7) Лицата съхраняват, използват и отчитат бланките (формулярите) по реда, предвиден за съхраняване и отчитане на документи в Закона за счетоводството .

    (8) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., отм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.).

    (9) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Фактурите за вътреобщностни доставки на стоки и получени услуги, издадени от лица, регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка, се считат за отговарящи на изискванията по чл. 114 от закона , когато поредният номер на документа не е десетразряден или съдържа други символи, различни от арабски цифри.

    (10) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата по чл. 114, ал. 10 от закона могат да се осигуряват и чрез друга технология или процедура.

    (11) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Приемането от получателя на електронни фактури и електронни известия към фактури се счита, че отговаря на изискванията на чл. 114 от закона , независимо дали приемането се извършва в писмена форма (официално или не) или чрез мълчаливо съгласие (чрез обработване или плащане на получените фактури и известия към фактурите).

    (12) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Когато регистрирано лице документира доставка в случаите на чл. 67б, ал. 3 , освен реквизитите по чл. 114, ал. 1 от закона във фактурата се посочва номерът на влезлия в сила акт, издаден от орган по приходите, с който е установено грешното данъчно третиране на доставката, и датата на внасяне на задължението по него.

    (13) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) Алинея 1, т. 2 и 4 не се прилагат за бланките на фактурите и известията към тях, издавани от нерегистрирани по закона лица. Номерацията на документите по ал. 1, издадени след прекратяване на регистрация на лицето по закона, не се нарушава, като поредността от преди дерегистрацията се продължава.

    Издаване на фактури и известия

    Чл. 79. (1) (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.) С изключение на случаите по чл. 113, ал. 3 от закона фактура и известие към фактура се издава независимо дали получателят е регистрирано или нерегистрирано по закона лице. В случаите на чл. 113, ал. 2 от закона фактура и известие към фактура на хартиен носител се издават най-малко в два екземпляра независимо дали получателят е регистрирано, или нерегистрирано по закона лице.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 3 от 2007 г., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г., бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Фактура/известие се издава по реда на закона, когато не възниква задължение за начисляване на данък за:

    1. доставка на стоки като посредник в тристранна операция с място на изпълнение на територията на друга държава членка; във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва " чл. 141 2006/112/ЕО";

    2. (доп. – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г., изм., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) извършена доставка на стоки и/или услуги от нерегистрирано по закона лице или лице, регистрирано на основание чл. 97а , 99 и 100, ал. 2 от закона в рамките на независимата му икономическа дейност, с място на изпълнение на територията на страната; във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва " чл. 113, ал. 9 от закона "; извършена доставка на стоки и/или услуги, с място на изпълнение на територията на страната, за която не се прилага режим, от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което е регистрирано само на основание чл. 156 от закона , като основание за неначисляване на данъка във фактурата/известието се вписва " чл. 55б от ППЗДДС ";

    3. доставка на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона от данъчно задължено лице в рамките на независимата му икономическа дейност; във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва "обратно начисляване", както и съответната разпоредба от закона или правилника;

    4. за доставка от данъчно задължено лице на стоки, с място на изпълнение на територията на трета страна или територия; във фактурата/ известието като основание за неначисляване на данък се вписва – съответната разпоредба на закона;

    5. за вътреобщностна доставка на стоки; във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва "обратно начисляване", както и съответната разпоредба от закона;

    6. (нова – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г., отм., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.).

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Доставката с място на изпълнение на територията на друга държава членка:

    1. на стоки от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка;

    2. (доп. – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) на стоки при условията на дистанционни продажби, за които не се прилагат специалните режими по чл. 152, ал. 2, 3 и 5 от закона , се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка.

    (4) При извършване на освободена доставка във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва съответната разпоредба от закона, съгласно която доставката е освободена.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) За доставка на обща туристическа услуга във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се посочва режим на облагане на маржа – туристически услуги.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) За доставка, по която данъкът е изискуем от получателя по доставката, във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се посочва съответната разпоредба на закона или правилника, съгласно която данъкът се начислява от получателя.

    (7) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Оригиналът на фактурата/известието се предоставя на получателя по доставката.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) При настъпване на данъчно събитие на доставката може да не се издава фактура в случаите, когато за доставката са извършени авансови плащания за цялата стойност на доставката и за които вече са издадени фактури при получаването им.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Независимо от ал. 8, в случаите по чл. 25, ал. 8 от закона при възникване на данъчното събитие за доставката регистрираното лице задължително издава фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката.

    (10) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Когато за извършено авансово плащане за доставка, за която данъкът е изискуем от получателя по доставката, същият е начислил данък и впоследствие при възникване на данъчното събитие за доставката данъкът е изискуем от регистрираното по закона лице-доставчик, последният издава фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката и начислява данъка.

    (11) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) В случаите по ал. 10 издаденият от получателя протокол се анулира. За анулирането не се издава нов протокол, а в анулирания се посочва основанието за анулирането. Отразяването на анулирания протокол в отчетните регистри по чл. 124 от закона се извършва съгласно изискванията към записите при анулиране на документи в приложение № 12 .

    (12) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) Фактура/известия към фактура може да не се издава при доставка на услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставяни от Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение", за които таксите се събират от Евроконтрол, за които данък не се начислява или приложимата данъчна ставка е 0 на сто.

    (13) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) При доставка на услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставяни от Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение", за които таксите се събират от Евроконтрол и за които се начислява данък в размер на 20 на сто, фактурата/известието се издава от Евроконтрол от името и за сметка на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение". В тези случаи чл. 78, ал. 1, т. 2, ал. 2 и 3 не се прилагат.

    (14) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) За извършени авансови плащания за две или повече доставки на стоки или услуги, данъкът за които става изискуем през един и същи данъчен период, може да се издаде сборна фактура.

    (15) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Фактура за доставка на стока или услуга или за получено авансово плащане може да се издаде в срока за издаване на сборна фактура, когато тази доставка не е последвана от други, поради прекратяване на договора през същия данъчен период.

    (16) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Разпоредбите на чл. 114, ал. 7 и чл. 115, ал. 7 от закона се прилагат само за доставки с място на изпълнение на територията на страната.

    (17) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г., доп., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) При доставка на услуга по чл. 21, ал. 4 , чл. 22, ал. 1 и чл. 23, ал. 4 и 5 от закона , когато доставчикът е данъчно задължено лице, установено на територията на страната, и доставката е с място на изпълнение на територията на друга държава членка, документирането се извършва по правилата на законодателството на тази държава членка, когато данъкът не е изискуем от получателя.

    (18) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) Член 113, ал. 3, т. 1 от закона не се прилага за доставка по чл. 7, ал. 2 от закона . При извършване на инцидентна вътреобщностна доставка на ново превозно средство по чл. 7, ал. 2 от закона от физическо лице, което не е едноличен търговец, се прилага чл. 168, ал. 8 от закона .

    Издаване на фактура или известие към фактура от името и за сметка на доставчика – самофактуриране, когато доставчикът и получателят са лица, установени на територията на страната (Загл. изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.)

    Чл. 79а. (Нов – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) В случаите по чл. 113, ал. 11 от закона , когато доставчикът и получателят са данъчно задължени лица, установени на територията на страната, и доставката е с място на изпълнение на територията на страната, документирането се извършва по реда на закона и този правилник.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) В случаите по чл. 113, ал. 11 от закона получателят по доставката с място на изпълнение на територията на страната може да издава фактура или известие към фактура от името и за сметка на доставчика – данъчно задължено лице, ако има предварително споразумение (устно и писмено) за това между двете страни. В тези случаи доставчикът не се освобождава от отговорност за задълженията по отношение на документирането на доставките и свързаните с това задължения по закона и този правилник.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Когато получателят не издаде фактура в законоустановения срок, доставчикът е длъжен да документира, декларира и отчете доставката.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Споразумението се счита за предварително, когато е сключено преди началото на самофактурирането.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Условията на предварителното споразумение и процедурите за приемане на всяка фактура между доставчика и получателя се определят от двете страни.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Споразумението по ал. 1 съдържа следната информация:

    1. име, адрес и идентификационен номер за целите на ДДС на получателя;

    2. име, адрес и идентификационен номер за целите на ДДС на доставчика;

    3. срок, за който се сключва споразумението;

    4. съгласие на доставчика да приема фактурите, издавани от получателя от името и за сметка на доставчика;

    5. начин, по който доставчикът ще уведомява получателя за неприемане на издадените от получателя от негово име фактури;

    6. съгласие на доставчика да не издава фактури за доставките, обхванати от споразумението;

    7. задължение на доставчика за незабавно уведомяване на получателя при прекратяване на регистрация по ДДС.

    (7) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Ако в споразумението не е предвидено друго, доставчикът изрично потвърждава на получателя приемането на издадената при условията на самофактуриране фактура или известие към фактура.

    (8) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Ако в споразумението не е предвидено друго, погрешно съставени или поправени документи при самофактурирането се анулират по реда на чл. 116 от закона от получателя по доставката. За погрешно съставени се смятат и издадените от получателя фактури и известия към тях, които не са приети от доставчика, в съответствие с предвидения за това ред.

    (9) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Получателят по доставката не може да делегира издаването на фактурата или известието към фактурата на трето лице.

    (10) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Преди издаване на фактура или известие към фактура при самофактуриране получателят по доставката извършва проверка за валидна регистрация по закона на доставчика към датата, на която данъкът е станал изискуем.

    (11) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) В случаите по ал. 1 във фактурата или известието към фактура се вписва "самофактуриране", както и основанието за това.

    (12) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Издадените фактури или известия към фактура при самофактурирането са с номера от диапазон, предоставен от доставчика.

    (13) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г., доп., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Доставчикът уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за направените споразумения по ал. 1 в 7-дневен срок от сключването на всяко такова споразумение. Когато споразумението е в писмена форма, при уведомяването предоставя и копие от споразумението. Уведомяването може да бъде извършено и от получателя пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите на доставчика при наличие на нотариално заверено пълномощно от доставчика. Когато споразумението не е в писмена форма, в уведомлението доставчикът посочва информацията по ал. 6.

    (14) Споразумението се прекратява при:

    1. изтичане на срока;

    2. (отм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.);

    3. по взаимно съгласие на страните;

    4. едностранно.

    (15) В случаите на ал. 14, т. 3 доставчикът, а по т. 4 – страната, прекратила споразумението, уведомява за прекратяването компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите на доставчика в 3-дневен срок.

    Издаване на фактура или известие към фактура в случаите по чл. 113, ал. 11 от закона, когато доставчикът или получателят е лице, установено на територията на страната

    Чл. 79б. (Нов – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) (1) Когато получателят издава фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно задълженото лице – доставчик, и получателят и доставчикът са данъчно задължени лица, единият от които е установен на територията на страната, а другият – в друга държава членка, документирането на доставката се извършва по правилата на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.

    (2) При доставка на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава членка, когато получателят е лице, установено на територията на страната, документирането се извършва по правилата на законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.

    (3) При доставка на стоки с място на изпълнение на територията на страната, когато получателят е лице, установено на територията на друга държава членка, получателят издава фактура или известие към фактура по реда на закона и този правилник.

    (4) При доставка на услуга с място на изпълнение на територията на страната, когато получателят е лице, установено на територията на страната, получателят издава фактура или известие към фактура по реда на закона и този правилник.

    (5) При доставка на услуга с място на изпълнение на територията на друга държава членка, когато и получателят е установен на територията на друга държава членка, документирането на доставката се извършва по правилата на законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.

    (6) При вътреобщностна доставка на стоки по чл. 7 от закона получателят издава фактура или известие към фактура по реда на закона и този правилник.

    (7) При вътреобщностно придобиване на стоки по чл. 13 от закона документирането се извършва от получателя по правилата на законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на вътреобщностната доставка. В този случай се издава и протокол по реда на чл. 117 от закона .

    (8) Страните по предварителното споразумение при необходимост могат да представят доказателства както за него, така и по отношение на процедурата за приемане на фактура или известие към фактура от данъчно задълженото лице – доставчик.

    Протоколи

    Чл. 80. (1) Бланките на протоколите, издавани от регистрирани по закона лица, с изключение на протоколите по чл. 116, ал. 4 от закона , трябва да съдържат трайно вписани при отпечатването реквизити по чл. 78, ал. 1, т. 1, 3 и 4 .

    (2) Номерата на протоколите са нарастващи без дублиране и пропуски и не зависят от вида на бланката. Всички екземпляри на един и същи протокол носят един и същ номер.

    (3) Номерацията на бланките на протоколите не зависи и не се нарушава при изтичането на календарната година.

    (4) Ако лицето/клонът на лицето има поделения или обекти, същите могат да определят диапазон от номера, които да се използват от поделението (обекта) при издаваните от него протоколи. Този диапазон следва да се изчерпва постепенно през следващите периоди. При запълването му се определя нов диапазон.

    (5) Погрешно съставени или поправени протоколи се анулират и се издават нови.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2008 г., отм., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.).

    (7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) Дефектните или повредените бланки (формуляри) и анулираните протоколи не се унищожават, а всички екземпляри от тях се съхраняват при издателя.

    (8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) За протоколите се прилага разпоредбата на чл. 78, ал. 7 .

    (9) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) Номерацията на протоколите, издадени след прекратяване на регистрация на лице по закона, не се нарушава, като поредността от преди дерегистрацията се продължава.

    Издаване на протоколи

    Чл. 81. (1) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Регистрираните лица издават задължително протокол по чл. 117, ал. 2 от закона за всеки от следните случаи:

    1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 3 от 2007 г., бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г., бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) когато лицето е получател по доставка по чл. 82, ал. 2, 4, ал. 5, изречение първо и ал. 6 от закона , както и когато лицето е придобиващ по чл. 82, ал. 3 и чл. 84 от закона;

    2. (изм. – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 1.07.2019 г.) когато лицето е вносител по чл. 57, ал. 1 и 5 и по чл. 58, ал. 2 от закона във връзка с чл. 49, ал. 4 и чл. 50, ал. 2 от този правилник;

    3. (доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) когато лицето е доставчик на стоки и услуги по чл. 6, ал. 3 (включително за безвъзмездни вътреобщностни доставки), чл. 7, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 от закона ;

    4. когато лицето е доставчик на стоки и услуги по чл. 142, ал. 1 и чл. 144, ал. 4 от закона във връзка с чл. 87, ал. 1 и чл. 90, ал. 1 от този правилник;

    5. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) по чл. 9, ал. 4 , чл. 39, чл. 46, ал. 2 и чл. 100, ал. 1 от този правилник ;

    6. (нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г.) при усвояване на финансирания (субсидии) по чл. 16 ;

    7. (нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) по чл. 6, ал. 4, т. 4 от закона – от регистрирано лице, предоставило безвъзмездно хранителни стоки.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Протоколите по ал. 1 се изготвят съгласно изискванията на чл. 117, ал. 2 от закона, доколкото не е предвидено друго в този правилник.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) В случаите по ал. 1, т. 1, когато доставчикът е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, освен реквизитите по чл. 117, ал. 2 от закона протоколът по ал. 1 трябва да съдържа:

    1. идентификационен номер за целите на ДДС на доставчика, под който е осъществена доставката, издаден от друга държава членка;

    2. номер и дата на фактурата – когато такава е издадена до датата на издаване на протокола.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Протокол по чл. 116, ал. 4 от закона може да не се издава, когато датата на издаване на анулирания документ съвпада с датата на издаване на новия документ.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г.) В случаите по чл. 73а от закона , когато данъкът е начислен извън сроковете по чл. 117, ал. 3 от закона , издаденият протокол не се отразява в дневника за продажбите за периода, през който е издаден. Същият следва да се отрази в дневниците за продажби и покупки за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, като се прилага чл. 126, ал. 3, т. 2 от закона .

    (6) (Нова – ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) Протокол по чл. 117 от закона се издава и в случаите на доставка с място на изпълнение на територията на страната, облагаема с нулева ставка на данъка, както и за доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която данък не следва да се начислява.

    Издаване на данъчни документи в особени случаи

    Чл. 82. (1) (Доп. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Когато след вписване на обстоятелства по чл. 10 в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или в регистър БУЛСТАТ възникнат основания за изменение на данъчната основа на доставка или основания за разваляне на доставка, изменението се документира чрез:

    1. (доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) издаване на известие към фактурата, в което като получател се посочва правоприемникът – в случаите, когато по доставката преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят по чл. 10 от закона е бил получател;

    2. (доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) издаване на известие към фактурата, в което като доставчик се посочва правоприемникът – в случаите, когато по доставката преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият, наследодателят или завещателят по чл. 10 от закона е бил доставчик;

    3. (доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) издаване на протокол по чл. 117, ал. 4 от закона , в който правоприемникът се посочва като издател – в случаите, когато данъкът е начислен от преобразуващия се, отчуждителя или апортиращия, наследодателя или завещателя по чл. 10 от закона чрез издаване на протокол.

    (2) В издадените по ал. 1 документи се вписва задължително, че получателят/доставчикът е правоприемник по чл. 10 от закона .

    (3) Правоприемникът по чл. 10 от закона трябва да притежава копие на данъчния документ за доставката, по повод на която е издаден документът по ал. 1.

    (4) (Доп. – ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Когато след вписване на обстоятелства по чл. 10 в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или в регистър БУЛСТАТ възникнат основания за анулиране на данъчен документ по чл. 116 от закона , в новия данъчен документ и в протокола по чл. 116, ал. 4 от закона като доставчик, съответно получател, се посочва правоприемникът по чл. 10 от закона .

    Документиране на доставки на стоки и услуги при публична продан по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Гражданския процесуален кодекс, както и при продажба по Закона за особените залози и Закона за кредитните институции

    Чл. 83. (1) В случаите на продажба по чл. 131, ал. 1 от закона публичният изпълнител, съдебният изпълнител или заложният кредитор съставя документ за продажбата, който съдържа най-малко следните реквизити:

    1. наименование/име, адрес и идентификационен номер на публичния изпълнител, съдебния изпълнител или заложния кредитор;

    2. (изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) наименование/име, адрес, идентификационен номер и идентификационен номер по ДДС на собственика на вещта (длъжника, залогодателя, съответно собственика на ипотекираната вещ);

    3. наименование/име, адрес, идентификационен номер и идентификационен номер по ДДС (ако има такъв) на получателя (купувача);

    4. количество и вид на стоката или вид на услугата;

    5. данъчна основа и данък;

    6. продажна цена на вещта по чл. 131, ал. 2 от закона ;

    7. дата на издаване на документа;

    8. име, фамилия и подпис на съставителя на документа.

    (2) Документът по ал. 1 се издава в 3 екземпляра в срок до 5 дни, считано от получаване на пълната цена по продажбата.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) В срока по ал. 2 публичният изпълнител, съдебният изпълнител или заложният кредитор подава уведомление по образец – приложение № 20, до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където е регистриран собственикът на вещта (длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на ипотекираната вещ).

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) Когато по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по искане на взискателя вещта му е възложена в изплащане на вземането му, доставката се документира от доставчика (собственика на вещта – длъжника, залогодателя, съответно собственика на ипотекираната вещ) по общия ред на закона. Данъчната основа на доставката се определя по реда на чл. 131, ал. 4 от закона .

    (5) (Нова – ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) Правото на избор по чл. 45, ал. 7 от закона в случаите на публична продан по реда на чл. 131 от закона се упражнява от собственика на вещта (длъжника, залогодателя, съответно собственика на ипотекираната вещ) след покана от публичния или съдебния изпълнител. Когато до обявяването на проданта не постъпи писмено уведомление от собственика на вещта (длъжника, залогодателя, съответно собственика на ипотекираната вещ), доставката е освободена.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., доп., бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) В случаите на продажба по чл. 131 от закона , когато за предмета на проданта е приложим чл. 50, ал. 1 от закона , собственикът на вещта (длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на ипотекираната вещ) трябва да уведоми публичния изпълнител, съдебния изпълнител или заложния кредитор за наличие на това обстоятелство до обявяването на проданта.

    (7) (Нова ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) В случаите по ал. 5, когато собственикът на вещта (длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на ипотекираната вещ) изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднал данъчен кредит за стоките, предмет на освободена доставка, начислява и дължи данък в размер, определен по чл. 79, ал. 2 и 3 от закона .

    Възстановяване на преведен на Националната агенция за приходите данък при отмяна на публична продан или продажба от заложен кредитор, документиране и отчитане

    Чл. 83а. (Нов – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) (1) При отмяна на публичната продан или продажбата от компетентния орган преведеният на Националната агенция за приходите данък по проданта/продажбата се възстановява въз основа на искане за възстановяване по чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс , подадено от:

    1. (доп. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) купувача – в случаите на съдебно отстранение по реда на чл. 499, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс и по чл. 239, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ; или

    2. банката – заложен кредитор, превела данъка – в случаите на продажба, извършена по реда на чл. 60, ал. 3 от Закона за кредитните институции ; или

    3. съдебния, съответно публичния изпълнител, превел данъка – във всички останали случаи.

    (2) Към искането по ал. 1 се прилагат:

    1. оригинал на екземпляра на купувача от документа по чл. 83, ал. 1 , издаден за продажбата;

    2. заверен препис от влязлото в сила решение на компетентния орган за отмяна на публичната продан или продажбата.

    (3) Когато купувачът е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит по публичната продан/продажбата, отчита отмяната й въз основа на влязло в сила решение на компетентния орган. Корекцията в размер на приспаднатия данъчен кредит се извършва през данъчния период, през който решението е влязло в сила, като документът по чл. 83, ал. 1 се отразява в дневника за покупки с противоположен знак.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) В случаите на съдебно отстранение по реда на чл. 499, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс и по чл. 239, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс длъжникът, за който е установено, че не е бил собственик на продадения недвижим имот, и който изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднал данъчен кредит за имота, предмет на продажбата/проданта, начислява и дължи данък в размер, определен по чл. 79, ал. 3 от закона.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Корекцията по ал. 4 се извършва по реда на чл. 79, ал. 4 от закона през данъчния период, през който е влязло в сила решението на компетентния съд, с което е установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот. Обстоятелствата по чл. 79, ал. 1 от закона се считат възникнали не по-късно от годината, през която е влязло в сила постановлението за възлагане, съответно договорът за продажба, по които купувачът впоследствие е съдебно отстранен.

    (6) В случаите на обжалване на публична продан по реда на чл. 256 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс , когато жалбата бъде уважена и жалбоподателят е обявен за купувач, публичният изпълнител прилага чл. 131, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от закона въз основа на акта на компетентния орган. Към уведомлението по образец – приложение № 20, изготвено въз основа на акта на компетентния орган, се прилага копие на първоначално подаденото уведомление.

    (7) В случаите на ал. 6, когато публичният изпълнител е превел дължимия данък по продажбата по реда на чл. 131, ал. 1, т. 1 от закона , и жалбоподателят, обявен за купувач е предложил по-висока цена, публичният изпълнител превежда по същия ред разликата между дължимия за проданта и вече преведения данък.

    (8) В случаите по ал. 6, ако жалбоподателят, обявен за купувач, е предложил по-ниска цена, органът по приходите по искане на публичния изпълнител възстановява разликата между внесения данък и дължимия данък по действителната продажба по реда на чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

    Документиране на неустойки и лихви с обезщетителен характер

    Чл. 84. За документирането на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им.

    Глава шестнадесета – ДОСТАВКИ СЪС СПЕЦИАЛЕН РЕД НА ОБЛАГАНЕ

    Раздел I – Туристически услуги

    Чл. 85. (1) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г., бр. 59 от 2022 г., в сила до 31.12.2022 г., бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) Данъкът при доставката на обща туристическа услуга в случаите по чл. 136 от закона се определя по следната формула: ОС е общата сума, която туроператорът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи, като комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки; ПокОб – общата сума на данъчните основи и данъка за получените от туроператора от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко; ДС – съответната данъчна ставка.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г., бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) Когато е приложима разпоредбата на чл. 140 от закона , данъкът се определя по следната формула: ОС е общата сума, която туроператорът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи, като комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки; ПокОб – общата сума на данъчните основи и данъка за получените от туроператора от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко; ДС – съответната данъчна ставка. К – коефициент, закръглен до втория знак след десетичната запетая и определен по следната формула: Пок е общата сума на данъчните основи и данъка за получените от туроператора от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко и които са с място на изпълнение на територията на трети страни и територии.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Закръгляването по ал. 2 се извършва по правилото:

    0,120 0,125 0,121 0,126 0,122 = 0,12 0,127 = 0,13 0,123 0,128 0,124 0,129

    Чл. 86. (1) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) Туроператорите документират извършените от тях доставки на обща туристическа услуга, включително получените авансови плащания по такива доставки, с издаването на фактури и известия към фактури, в които не се посочва данък.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) Фактурите по ал. 1 се издават в срок до 5 дни от датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане) или от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а известията към фактурите по ал. 1 – в срок до 5 дни от изменението на общата сума, която туроператорът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Фактурите и известията към фактурите по ал. 1 се отразяват в дневника за продажби за данъчния период, в който са издадени, без за тях да се попълва информацията в колони 9 – 25 на приложение № 10.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) За доставките на туристически услуги туроператорът съставя отчет за извършените продажби през данъчния период по чл. 120, ал. 1 от закона, който не се включва в дневника за продажбите.

    Начисляване на данъка

    Чл. 87. (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) При възникване на данъчно събитие за доставката на обща туристическа услуга туроператорът начислява данъка за извършената от него доставка на обща туристическа услуга, като съставя протокол най-късно до 15 дни от възникване на данъчното събитие.

    (2) Освен реквизитите по чл. 117, ал. 2 от закона протоколът по ал. 1 трябва съдържа и номер и дата на данъчните документи, издадени във връзка с доставката.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) В случай на изменение на данъчната основа на доставката, за която е издаден протокол по ал. 2, корекцията се извършва в 15-дневен срок от възникване на изменението, като се издава протокол за корекция, който отговаря на изискванията на чл. 117, ал. 4 от закона .

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Протоколите по ал. 2 и 3 се отразяват в дневника за продажбите за съответния данъчен период, като за тях се попълва и информацията в колони 9 – 25 на приложение № 10.

    Раздел II – Доставки на стоки втора употреба, на произведения на изкуството, на колекционерски предмети и на антикварни предмети

    Доставки на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети

    Чл. 88. (1) (Предишен текст на чл. 88 – ДВ, бр. 101 от 2006 г., доп., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Данъкът при доставката на стоки по специален ред на облагане на маржа по глава седемнадесета от закона се определя по следната формула: ЦПро — ЦПок Д = ___________ x ДС, където: 100 + ДС Д е дължимият за доставката данък; ЦПро – общата сума, която дилърът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки; ЦПок – сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от лицата по чл. 143, ал. 1 и 3 от закона стоки, включително данъкът по този закон, а когато стоката по чл. 143, ал. 3, т. 1 от закона е внесена – данъчната основа при внос, включително данъкът по закона; ДС – ставката на данъка, приложима за доставките по глава седемнадесета от закона.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Правото на избор по чл. 143, ал. 3 от закона се упражнява чрез подаване на уведомление по образец съгласно приложение № 23.

    Документиране на доставките

    Чл. 89. (1) (Доп. – ДВ, бр. 16 от 2007 г., в сила от 20.02.2007 г., изм., бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Дилърите документират извършените от тях доставки по специален ред на облагане на маржа с издаването на фактури и известия към фактури, в които се вписва "режим на облагане на маржа – стоки втора употреба, или режим на облагане на маржа – произведения на изкуството, или режим на облагане на маржа – предмети за колекции и антикварни предмети". Във фактурите и известията към тях не се посочва данъчна основа и данък.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Фактурите и известията към фактурите по ал. 1 се описват в дневника за продажбите за съответния период, без за тях да се попълва информацията в колони 9 – 25 на приложение № 10.

    Начисляване на данъка

    Чл. 90. (1) В края на всеки данъчен период дилърите начисляват данъка за извършените от тях доставки по глава седемнадесета от закона, като съставят протокол.

    (2) Протоколът по ал. 1 следва да включва следната информация:

    1. номер и дата;

    2. наименование, идентификационен номер и идентификационен номер по ДДС на лицето, което го издава;

    3. данъчен период;

    4. описание на стоката – втора употреба, произведението на изкуството, колекционерския предмет или антикварния предмет;

    5. покупна цена на стоката по т. 4;

    6. продажна цена на стоката по т. 4;

    7. (изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) разлика между продажната цена по т. 6 на доставената стока и покупната цена по т. 5, поотделно за всяка доставка през периода;

    8. (нова – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) обща сума на положителните разлики по т. 7 за периода;

    9. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) начислен данък за периода.

    (3) За продажбите чрез публичен търг се изготвя отделен протокол.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Протоколите по ал. 2 и 3 се описват в дневника за продажбите за данъчния период, като за тях да се попълва информацията в колони 9 – 25 на приложение № 10.

    Данъчен кредит

    Чл. 91. Когато дилърът не е упражнил правото си по чл. 143, ал. 3 от закона, правото на данъчен кредит за внесените и придобити стоки по чл. 143, ал. 3, т. 1 и 2 от закона възниква и се упражнява по общия ред на закона.

    Среден марж на дилъра

    Чл. 92. (Отм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.).

    Чл. 93. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Средният марж на дилъра се определя на база извършените доставки по глава седемнадесета от закона за последните 12 месеца преди датата на прекратяване на регистрацията на дилъра по следната формула: където: СМ е средният марж на дилъра, закръглен до втория знак след десетичната запетая; ОЦПро – общата сума на ЦПро по чл. 88 за периода; ОЦПок – общата сума на ЦПок по чл. 88 за периода.

    (2) Данъкът при прекратяването на регистрацията на дилър се определя по следната формула: ЦПок x СМ x ДС Д = ________________ , където 100 Д е дължимият данък по повод прекратяването на регистрацията на дилъра за наличните стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети; ЦПок – сумата, която е платена или ще бъде платена за наличните стоки, включително данъкът по този закон, а когато стоката е внесена – данъчната основа при внос, включително данъкът по закона; СМ – средният марж, определен съгласно ал. 1; ДС – ставката на данъка, приложима за доставките по глава седемнадесета.

    (3) Дилърът дължи данък по общия ред на закона при прекратяване на регистрацията за наличните активи, за които не е начислен данък съгласно ал. 2.

    Отчет за извършените продажби

    Чл. 94. (1) В случаите по чл. 151, ал. 6 от закона за доставките на стоки, за които е приложен специалният ред на облагане по глава седемнадесета от закона, дилърът съставя отчет за извършените продажби през данъчния период по чл. 120, ал. 1 от закона .

    (2) Отчетът по ал. 1 не се включва в дневника за продажбите.

    (3) Доставките на стоки, различни от тези по ал. 1, се отчитат по общия ред на закона.

    Раздел III – Специални режими за данъчно задължени лица, извършващи услуги, вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, вътрешни дистанционни продажби на стоки и дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, с получатели данъчно незадължени лица (Загл. изм. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г., бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.)

    Доставка, извършвана от лице, действащо от свое име и за чужда сметка

    Чл. 94а . (Нов – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) (1) Когато данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс при доставка на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, действа от свое име и за чужда сметка в съответствие с чл. 9а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги (OB, L 284/1 от 26 октомври 2013 г.), наричан по-нататък " Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 " към получател данъчно незадължено лице, се приема, че лицето е получило и предоставило стоките или услугите. В тези случаи се прилага разпоредбата на чл. 127, ал. 1 и 2, т. 1 и т. 2, буква "а" от закона .

    (2) В случаите на ал. 1, когато данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс, е регистрирано на основание чл. 154 или 156 от закона , при прилагане разпоредбата на чл. 127, ал. 2, т. 1 от закона определя датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа по глава осемнадесета от закона.

    Документи във връзка с регистрация и дерегистрация за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии (Загл. изм. – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.)

    Чл. 95. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г.) (1) Заявлението за регистрация за прилагане на режим извън Съюза по чл. 154, ал. 2 от закона и заявлението за актуализация по чл. 154, ал. 8 от закона се подават по образец – приложение № 16.

    (2) Заявлението за прекратяване на регистрация за прилагане на режим извън Съюза по чл. 155, ал. 2 от закона се подава по образец – приложение № 17.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г., изм., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г., доп., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Заявлението за регистрация за прилагане на режим в Съюза по чл. 156, ал. 2 и 16 от закона и заявлението за актуализация по чл. 156, ал. 8 от закона се подават по образец – приложение № 18. В случаите, когато заявлението се подава от доставчик, включително който управлява електронен интерфейс, когато е установен по седалище и адрес на управление или има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на страната, към заявлението се прилага и справка за общата стойност без ДДС в левовата равностойност, определена по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г., на доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, които са предоставени на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в други държави членки, и на вътреобщностни дистанционни продажби, при които стоките се изпращат или транспортират от територията на страната до друга държава членка, за текущата и предходната календарна година.

    (4) Заявлението за прекратяване на регистрация за прилагане на режим в Съюза по чл. 157, ал. 2 от закона се подава по образец – приложение № 30.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г., изм., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) Когато регистрирано на основание чл. 156 от закона лице, за което са налице условията на чл. 20б, ал. 1 от закона , не подаде заявление за дерегистрация в срока по чл. 157, ал. 4 от закона , се счита, че лицето е упражнило правото си на избор по чл. 20б, ал. 4 от закона .

    (6) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.04.2021 г.) Заявлението за регистрация за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии по чл. 157а, ал. 4 от закона , и заявлението за актуализация по чл. 157а, ал. 16 от закона се подават по образец – приложение № 42.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.04.2021 г.) Заявлението за регистрация на представител за прилагането на задълженията по режим дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии по чл. 157а, ал. 4 от закона , и заявлението за актуализация по чл. 157а, ал. 16 от закона се подават по образец – приложение № 43.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) Заявлението за прекратяване на регистрация за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии по чл. 157б, ал. 4 от закона , се подава по образец – приложение № 44.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) Заявлението за прекратяване на регистрация на представител за прилагането на задълженията по режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии по чл. 157б, ал. 4 от закона , се подава по образец – приложение № 45.

    (10) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Регистрацията по чл. 154 и/или 156 от закона се прекратява по инициатива на орган по приходите с издаване на акт за дерегистрация при заличаване/прекратяване/смърт на регистрираното лице. В този случай връчването на акта за дерегистрация на лицето, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път, а датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режима е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на изпращането на акта по електронен път.

    (11) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Регистрацията по чл. 157а, ал. 1 и 3 от закона се прекратява по инициатива на орган по приходите с издаване на акт за дерегистрация при заличаване/прекратяване/смърт на регистрираното лице. В този случай връчването на акта за дерегистрация на лицето, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път, а датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режима е първият ден на месеца, следващ месеца на изпращането на акта по електронен път.

    (12) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Регистрацията по чл. 157а, ал. 2 от закона на представител се прекратява по инициатива на орган по приходите с издаване на акт за дерегистрация при заличаване/прекратяване/ смърт на представителя. Връчването на акта за дерегистрация на представителя се извършва по електронен път, а датата на прекратяване на регистрацията е първият ден на месеца, следващ месеца на изпращането на акта по електронен път. В този случай се прекратява и регистрацията по чл. 157а, ал. 3 от закона на данъчно задължените лица, които са представлявани от представителя, като регистрацията им се прекратява с издаване на акт за дерегистрация на всяко от тях, който се връчва по електронен път, а датата на прекратяване на регистрацията им за прилагане на режима е първият ден на месеца, следващ месеца на изпращането на акта по електронен път. Прекратяване на специалната регистрация за прилагане на режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, на регистрирано лице, което не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз, когато не определи нов акредитиран представител/представител (Загл. изм. – ДВ, бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.)

    Чл. 95а . (Нов – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) (1) (Отм. – ДВ, бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.).

    (2) Когато нов акредитиран представител не е определен в срока по чл. 133, ал. 4 от закона от лице, което не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз, но е установено в трета страна, с която Европейският съюз не е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕС) № 904/2010 , и е регистрирано на основание чл. 156 от закона, регистрацията му се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация. В тези случаи се прилага редът за прекратяване на регистрацията за режим в Съюза на основание чл. 157, ал. 7, т. 2 от закона .

    (3) Регистрацията, извършена на основание чл. 157а, ал. 3 от закона , се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация при прекратяване на лицето – представител, или при настъпване на други обстоятелства, които водят до невъзможност това лице да изпълнява задълженията си по закона. В тези случаи се прилага редът за прекратяване на регистрацията на основание чл. 157б, ал. 7, т. 2 от закона .

    Приложимост на специалните режими

    Чл. 95б . (Нов – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) (1) Режим в Съюза е приложим и при извършване на доставки на услуги в държава членка по потребление, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз.

    (2) За доставки, за които се прилагат специалните режими по чл. 152, ал. 2, 3 и 5 от закона , извършени от регистрирано по глава осемнадесета от закона лице, данъкът е дължим за държавата членка по потребление, където е мястото на изпълнение на доставката.

    (3) В случаите по чл. 14а, ал. 6 от закона изпращането или транспортирането на стоката се отнася само за доставката, извършена от данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс към получател – данъчно незадълженото лице.

    (4) Право да се регистрира с представител по чл. 157а, ал. 3, изречение първо от закона за прилагането на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни, има данъчно задължено лице, което не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз и не е регистрирано за прилагането на този режим в друга държава членка, ако е установено в трета страна, с която Европейският съюз е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕС) № 904/2010 , което внася стоки от други трети страни.

    (5) При дерегистрация по режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, на представителя по чл. 157а, ал. 2 от закона се прекратява и регистрацията на данъчно задължените лица, които са представлявани от него. Регистрацията на лицето по чл. 157а, ал. 3 , изречение първо от закона се прекратява по реда на чл. 157б, ал. 12 – 14 от закона .

    Електронен регистър

    Чл. 96. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) (1) Структурираният файлов формат на предоставяната по електронен път информация по чл. 159г, ал. 2 от закона се утвърждава със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

    (2) Структурираният файлов формат на предоставяната по електронен път информация по чл. 14а, ал. 11 и 12 от закона се утвърждава със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

    (3) Електронният регистър по чл. 14а, ал. 11 от закона съдържа информацията по чл. 63в от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026 .

    Деклариране и корекции на подадени справка-декларации

    Чл. 97. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) Справка-декларацията по чл. 159, ал. 4 от закона за прилагане на режим извън Съюза или на режим в Съюза и справка-декларацията по чл. 159а, ал. 2 от закона за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, за всеки данъчен период се изготвя и подава от регистрирано на основание чл. 154 , 156 или 157а от закона лице по реда на чл. 119 .

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) Когато страната е държава членка по потребление, след изтичането на три години от законоустановения срок по законодателството на държавата членка по идентификация, неподадена в срок справка-декларация за прилагане на режим извън Съюза или на режим в Съюза, или за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се изготвя и подава, съответно корекции в подадена справка-декларация се извършват по реда на чл. 119 . В справка-декларацията се посочват само доставки с място на изпълнение на територията на страната. Справка-декларация не се подава за период, през който не са извършвани доставки с място на изпълнение на територията на страната.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) Надвнесен данък в резултат на корекция на справка-декларация по ал. 1 и 2 се прихваща или възстановява по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

    Раздел ІІІа (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Доставка на стоки и/или услуги по приложение № 2 към глава деветнадесета "а" от закона, с място на изпълнение на територията на страната, по която данъкът е изискуем от получателя

    Документиране и отчитане на доставките

    Чл. 97а . (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 1.07.2019 г.) Доставките на стоки и/или услуги, описани в приложение № 2 от закона, се посочват в колона 8а "Доставка по чл. 163а или внос по чл. 167а от ЗДДС " на отчетните регистри по чл. 124 от закона със: а) код "01" за доставки на стоки и/или услуги по част І на приложение № 2 от закона; б) код "02" за доставки на стоки по част ІІ на приложение № 2 от закона.

    (2) Регистрирано лице, което извършва доставка по ал. 1, посочва в издадената фактура и известията към нея като основание за неначисляване на данъка "обратно начисляване по чл. 163а, ал. 2 ЗДДС ".

    (3) Лицето по ал. 2 отразява издадените фактури и известията към тях в дневника за продажби, като не попълва колони 10 и 12, когато получателят по доставката е регистрирано лице.

    (4) Регистрираното лице, което е получател по доставките по ал. 1, отразява издадените протоколи по чл. 117 или чл. 163б, ал. 1, т. 2 от закона , като задължително посочва: а) данъчната основа в колони 9 и 14, съответно данъка в колони 10 и 15 на дневник за продажбите; б) данъчната основа в колони 9, 10 или 12 и начисления данък в колони 11 или 13 на дневника за покупките.

    (5) Регистрираното лице, получател по доставките по ал. 1, отразява получената фактура и известия към нея в дневника за покупките, като попълва само данните в колони от 1 до 8а на дневника за покупките.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) Алинеи 1 – 5 не се прилагат за доставки на стоки и услуги по част I на приложение № 2 от закона , по които получатели са държавата, държавните и местните органи.

    Раздел IV – Инвестиционно злато

    Право на избор

    Чл. 98. (1) В случаите, когато доставчикът желае да упражни правото си по чл. 160, ал. 2 от закона , той посочва това, като включи в издадения данъчен документ за доставката текста "За тази доставка се прилага чл. 160, ал. 2 от закона и съгласно чл. 161, ал. 1, т. 2 ЗДДС данъкът ще бъде начислен от получателя в размер …… (посочва се размерът на ДДС)."

    (2) В случаите по ал. 1 данъкът се начислява от получателя по доставката – регистрирано по закона лице.

    Доставка на златни материали и полуготови продукти

    Чл. 99. (1) Независимо от чл. 82, ал. 1 от закона данъкът за доставката на златни материали или полуготови продукти с чистота 325 хилядни или повече се начислява от получателя – регистрирано по закона лице.

    (2) В случаите по ал. 1 доставчикът посочва в издадения данъчен документ за доставката текста: "За тази доставка на основание чл. 161, ал. 1, т. 1 ЗДДС получателят следва да начисли ДДС в размер …(посочва се размерът на ДДС)."

    Начисляване на данъка

    Чл. 100. (1) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) В случаите по чл. 99, ал. 1 данъкът се начислява от получателя чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона .

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) Протоколът по ал. 1 се издава в 15-дневен срок, считано от датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем.

    (3) В случаите на изменение на данъчната основа за доставката изменението се документира от получателя чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 4 от закона .

    (4) Протоколите по ал. 1 и 2 се отразяват в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Отчетът за извършените продажби през данъчния период по чл. 120, ал. 1 от закона не се включва в дневника за продажбите.

    Златни монети – инвестиционно злато

    Чл. 100а . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) (1) В заповедта по чл. 175, ал. 5 от закона се включват златните монети, които отговарят на условията по чл. 160а, ал. 1, т. 2 от закона .

    (2) Лицето, което е заявило искане за удостоверяване на златни монети като инвестиционно злато в случаите по чл. 160а, ал. 2 от закона , е задължено да предостави на Българската народна банка надеждна информация и документи по ред, определен от Българската народна банка, че монетите отговарят на условията по чл. 160а, ал. 1, т. 2 от закона .

    (3) Български златни монети, които отговарят на условията на чл. 160а, ал. 1, т. 2 от закона , се включват в заповедта по чл. 175, ал. 5 от закона или се изключват от заповедта, когато престанат да отговарят на условията, по предложение на Българската народна банка.

    (4) Златни монети, за които е издаден документ по чл. 160а, ал. 1, т. 4 от закона , се включват в заповедта по чл. 175, ал. 5 от закона по предложение на Българската народна банка.

    Раздел IVa (Нов – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 2.04.2021 г., отм., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Специални разпоредби във връзка с данъка върху добавената стойност по отношение на Северна Ирландия

    Чл. 100б . (Нов – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 2.04.2021 г., отм., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.).

    Раздел V – Специални разпоредби по отношение на нови превозни средства

    Декларация за вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на ново превозно средство (Загл. изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.)

    Чл. 101. (1) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) Всяко лице по чл. 168 от закона , което извърши вътреобщностно придобиване на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2 от закона или извърши инцидентна вътреобщностна доставка на ново превозно средство по чл. 7, ал. 2 от закона , е длъжно да декларира вътреобщностното придобиване или извършената вътреобщностна доставка, като подаде декларация по образец – приложение № 19.

    (2) Декларацията по ал. 1 се подава в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването или за доставката е станал изискуем. Декларацията се подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, където е регистрирано лицето или подлежи на регистрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Към декларацията по ал. 1 се прилага копие от документа, издаден от доставчика в съответствие с чл. 79б, ал. 2 .

    Внасяне на данъка при вътреобщностно придобиване на ново превозно средство (Загл. изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.)

    Чл. 102. (1) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) Данъкът, дължим за вътрешнообщностното придобиване, се внася от лицето по чл. 101 в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването е станал изискуем.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г., бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.) Данъкът се внася в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите, където лицето е регистрирано или подлежи на регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

    Възстановяване на данък при последваща вътреобщностна доставка на ново превозно средство (Загл. изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.)

    Чл. 103. (1) Правото на възстановяването на данъка по чл. 168, ал. 5 от закона се упражнява, като лицето, извършващо вътреобщностната доставка на новото превозно средство, посочва размера на данъка, подлежащ на възстановяване, в декларацията за извършена вътреобщностна доставка по чл. 101, ал. 1 .

    (2) В случаите по ал. 1 към декларацията се прилагат следните документи:

    1. копие на документ, удостоверяващ придобиването на новото превозно средство:

    а) (доп. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) фактура, отговаряща на изискванията на чл. 114 от закона – когато превозното средство е закупено на територията на страната, или

    б) (доп. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., изм., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) митнически документ, удостоверяващ вноса по чл. 16 от закона – когато превозното средство е внесено, или

    в) (изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) документа, издаден от доставчика в съответствие с чл. 79б, ал. 2 – когато превозното средство е придобито от вътреобщностно придобиване;

    2. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г.) копие на платежен документ, удостоверяващ, че данъкът е внесен в държавния бюджет – когато превозното средство е придобито от внос или от вътреобщностно придобиване;

    3. документи, доказващи изпращането или транспортирането на превозното средство от територията на страната до територията на друга държава членка:

    а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че превозното средство е получено на територията на друга държава членка – в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице, или

    б) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че превозното средство е получено на територията на друга държава членка – когато транспортът е извършен от доставчика, или

    в) писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че превозното средство е получено на територията на друга държава членка – когато транспортът е извършен от получателя;

    4. декларация (свободен текст), подписана от получателя, в която той удостоверява:

    а) че придобива ново превозно средство по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителната разпоредба на закона ;

    б) че е запознат, че вътреобщностното придобиване на превозното средство подлежи на деклариране и облагане с данък в държавата членка, където превозното средство се изпраща/транспортира;

    5. документ, издаден от сервиз, застраховател или компетентен държавен орган (министерство, ведомство и др.), удостоверяващ, че превозното средство е ново по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителната разпоредба на закона .

    (3) Възстановяването по ал. 1 се извършва в 2-месечен срок от подаване на декларацията и приложените към нея документи.

    Вътреобщностно придобиване и вътреобщностна доставка на ново превозно средство от регистрирани по закона лица

    Чл. 104. (1) (Предишен текст на чл. 104 – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Всяко регистрирано по закона лице, което извършва вътреобщностна доставка на ново превозно средство по чл. 7, ал. 2 от закона (вкл. инцидентна) или вътреобщностно придобиване на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2 от закона , прилага общите разпоредби за облагане на вътреобщностни доставки и вътреобщностни придобивания.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Фактурите, издадени от лицата по ал. 1, се отразяват във VIES-декларацията за съответния данъчен период само когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) В случаите по ал. 1, когато получател по доставката е лице, нерегистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, фактурите по ал. 1 не се отразяват във VIES-декларацията.

    Глава шестнадесета – "а" (Нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ ЗА КАСОВА ОТЧЕТНОСТ НА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

    Раздел I – (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Регистрация за прилагане на специалния режим и прекратяване на регистрацията

    Документи във връзка с регистрацията

    Чл. 104а . (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) Искането за регистрация по чл. 151а, ал. 4 от закона се подава по образец – приложение № 27.

    (2) Към искането за регистрация се прилага справка за облагаемия оборот, който е определен по реда на чл. 96 от закона , по месеци, за последните 12 месеца преди текущия месец.

    Разрешение за прилагане на специалния режим

    Чл. 104б . (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) Разрешение по чл. 151а, ал. 5 от закона се изготвя по образец – приложение № 28.

    (2) Едновременно с връчването на акта за регистрация на лицето се връчва и разрешението за прилагане на специалния режим.

    Документи във връзка с прекратяване на регистрацията

    Чл. 104в . (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) Искането за прекратяване на регистрацията по чл. 151б, ал. 4 от закона се подава по образец – приложение № 29.

    (2) Към искането по ал. 1 се прилага справка за облагаемия оборот, който е определен по реда на чл. 96 от закона , по месеци, за последните 12 месеца преди текущия месец.

    (3) С акта за прекратяване на регистрация на лице, регистрирано по чл. 96 , 97 и чл. 100, ал. 1 от закона , се прекратява и регистрацията му за прилагане на специалния режим за касова отчетност.

    Специален публичен регистър

    Чл. 104г . (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) Специалният публичен регистър по чл. 151а, ал. 8 от закона съдържа данни относно:

    1. данните по чл. 169, ал. 1 от закона ;

    2. датата на регистрацията за прилагане на специалния режим;

    3. датата, от която лицето прилага специалния режим;

    4. датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на специалния режим.

    (2) Информацията по ал. 1 е достъпна и се публикува на интернет страницата на приходната администрация.

    Раздел ІІ (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Документиране и отчитане на доставките от регистрирано лице, което прилага специалния режим

    Документиране и отчитане на доставките

    Чл. 104д . (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) Документирането на доставка, за която се прилага специалният режим, се извършва по реда на глава единадесета "Документиране на доставките" от закона.

    (2) Лицето по чл. 151б, ал. 1 от закона е длъжно да отрази издадените от него или от негово име фактури и известия към фактури за доставки, за които прилага специалния режим, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени, като данъчната основа и размерът на данъка (след приспадане на данъчната основа и размера на данъка за получени авансови плащания) не участват при определянето на резултата за периода. Издадените фактури и известия към фактури за авансови плащания се отразяват в дневника за продажби за данъчния период, през който са издадени, като данъчната основа и размерът на данъка участват при определянето на резултата за периода.

    (3) Лицето по чл. 151б, ал. 1 от закона е длъжно да отрази получените от него фактури и известия към фактури за доставки, за които не е извършено плащане или е извършено частично плащане към датата на данъчното събитие, в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, като данъчната основа и размерът на данъка (след приспадане на данъчната основа и размера на данъка за извършените авансови плащания) не участват при определянето на резултата за периода. Получените фактури и известия към фактури за авансови плащания се отразяват в дневника за покупки в срока по чл. 72 от закона, като данъчната основа и размерът на данъка участват при определянето на резултата за периода.

    (4) Получените от лицето по чл. 151б, ал. 1 от закона фактури и известия към фактури за доставки на стоки или услуги, които съгласно чл. 151а, ал. 2 от закона са изключени от обхвата на специалния режим, се отразяват в дневника за покупките в срока по чл. 72 от закона . Данъчната основа и размерът на данъка участват при определянето на резултата за периода.

    Определяне размера на изискуемия данък

    Чл. 104е . (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) Размерът на изискуемия данък по чл.151в, ал. 3 от закона се определя по следната формула: ИДпп = ДОпп х ДС, където: ИДпп е размерът на изискуемия данък върху добавената стойност за получено плащане; ДС е данъчната ставка; ДОпп е данъчната основа за полученото плащане, която се изчислява по следната формула: ДОпп = (ДО – ДОап) х ПП/ДПдс, където: ДО е данъчната основа по доставката; ДОап – общият размер на данъчните основи за всички авансови плащания по доставката; ПП – полученото частично плащане на датата на данъчното събитие или цялостно или частично плащане след датата на данъчното събитие; ДПдс – дължимото плащане към датата на данъчното събитие.

    (2) За определяне размера на данъка по ал. 1 се издава протокол в 5-дневен срок от датата, на която е получено плащане по доставката, но не по-късно от последния ден на месеца, през който данъкът е станал изискуем.

    (3) Протоколът по ал. 2 задължително съдържа:

    1. наименование на документа;

    2. номер, съответстващ на номера на фактурата, към която се издава;

    3. дата на издаване;

    4. име и адрес на доставчика;

    5. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на доставчика;

    6. име и адрес на получателя по доставката;

    7. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на получателя;

    8. номера и датата на документа за полученото плащане;

    9. датата, на която данъкът е станал изискуем;

    10. данъчна основа и размер на данъка за доставката;

    11. общия размер на дължимото към датата на данъчното събитие плащане;

    12. размера на извършеното частично плащане на датата на данъчното събитие или цялостно или частично плащане след датата на данъчното събитие за доставката;

    13. частта от данъчна основа на доставката, за която данъкът е станал изискуем;

    14. ставката на данъка;

    15. частта от начисления към датата на данъчното събитие данък, който става изискуем.

    (4) При намаление на данъчната основа или при разваляне на доставка, за която е издаден протокол по ал. 3, лицето издава нов протокол, който задължително съдържа:

    1. номер, съответстващ на номера на фактурата, към която се издава;

    2. дата на издаване;

    3. основанието за издаване на новия протокол;

    4. номер на кредитното известие;

    5. намалението на частта от данъчна основа на доставката;

    6. намалението на данъка.

    (5) Протоколът по ал. 4 се издава в 5-дневен срок от датата, на която е възникнало съответното обстоятелство, но не по-късно от последния ден на месеца, през който е възникнало това обстоятелство.

    (6) Размерът на изискуемия данък по чл. 151в, ал. 7 от закона се определя по следната формула: ИДпр = ДОнп х ДС, където: ИДпр е размерът на изискуемия данък върху добавената стойност при прекратяване на прилагането на специалния режим; ДС е данъчната ставка; ДОнп е данъчната основа за неполученото плащане до датата на прекратяване на прилагането на специалния режим, която се изчислява по следната формула: ДОнп = ДО – ДОап – ДОпп, където: ДО е данъчната основа по доставката; ДОап – общият размер на данъчните основи за всички авансови плащания по доставката; ДОпп – общият размер на данъчните основи за всички получени на или след датата на данъчното събитие плащания по доставката.

    (7) Протоколът за определяне размера на данъка по ал. 6 се издава в 5-дневен срок от датата на връчване на акта за прекратяване на прилагането на специалния режим, но не по-късно от последния ден на месеца, през който данъкът е станал изискуем.

    (8) Протоколът по ал. 7 съдържа реквизитите по ал. 3 без тези по т. 8.

    (9) Лицето по чл. 151б, ал. 1 от закона е длъжно да отрази издадените от него протоколи по ал. 2, 4 и 7 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени, като данъчната основа и размерът на данъка участват при определяне на резултата за периода.

    Определяне размера на данъчния кредит

    Чл. 104ж . (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) Размерът на данъчния кредит по чл. 151г, ал. 1 от закона се определя по следната формула: ДКип = ДОип х ДС, където: ДКип е частта на размера на данъчния кредит с право на приспадане за извършено частично плащане на датата на данъчното събитие или цялостно или частично плащане след датата на данъчното събитие; ДС е данъчната ставка; ДОип е данъчната основа за извършеното частично плащане на датата на данъчното събитие или цялостно или частично плащане след датата на данъчното събитие, която се изчислява по следната формула: ДОип = (ДО – ДОап) х ИП/ ДПдс, където: ДО е данъчната основа по доставката; ДОап – общият размер на данъчните основи за всички авансови плащания по доставката; ИП – извършеното частично плащане на датата на данъчното събитие или цялостно или частично плащане след датата на данъчното събитие; ДПдс – дължимото плащане към датата на данъчното събитие.

    (2) За определяне размера на данъчния кредит по ал. 1 от получателя, лице по чл. 151б, ал. 1 от закона , се издава протокол в 5-дневен срок от датата, на която е извършено плащането, но не по-късно от последния ден на месеца, през който е извършено плащането.

    (3) Протоколът по ал. 2 задължително съдържа:

    1. наименование на документа;

    2. номер, съответстващ на номера на фактурата, към която се издава;

    3. дата на издаване;

    4. име и адрес на доставчика;

    5. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на доставчика;

    6. име, адрес и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на лицето , което издава протокола;

    7. номера и датата на документа за извършеното плащане;

    8. датата, на която възниква право на данъчен кредит;

    9. данъчна основа и размер на данъка за доставката;

    10. общия размер на дължимото към датата на данъчното събитие плащане;

    11. размера на извършеното частично плащане на датата на данъчното събитие или цялостно или частично плащане след датата на данъчното събитие за доставката;

    12. частта от данъчна основа на доставката, за която възниква право на данъчен кредит;

    13. ставката на данъка;

    14. частта от начисления към датата на данъчното събитие данък, за който възниква право на данъчен кредит.

    (4) При намаление на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издаден протокол по ал. 3, лицето издава нов протокол, който задължително съдържа:

    1. номер, съответстващ на номера на фактурата, към която се издава;

    2. дата на издаване;

    3. основанието за издаване на новия протокол;

    4. номер на кредитното известие;

    5. намалението на частта от данъчна основа на доставката;

    6. намалението на данъка.

    (5) Протоколът по ал. 4 се издава в 5-дневен срок от датата, на която е възникнало съответното обстоятелство, но не по-късно от последния ден на месеца, през който е възникнало това обстоятелство.

    (6) Размерът на данъчния кредит с право на приспадане по чл. 151г, ал. 6 от закона се определя по следната формула: ДКпр = ДОнп х ДС, където: ДКпр е частта на размера на данъчния кредит с право на приспадане при прекратяване прилагането на специалния режим; ДС е данъчната ставка; ДОнп е данъчната основа за неизвършеното плащане до датата на връчване на акта за прекратяване на прилагането на специалния режим, която се изчислява по следната формула: ДОнп = ДО – ДОап – ДОип, където: ДО е данъчната основа по доставката; ДОап – общият размер на данъчните основи за всички авансови плащания по доставката; ДОип – общият размер на данъчните основи за всички извършени след датата на данъчното събитие плащания по доставката.

    (7) Протоколът за определяне размер на данъчния кредит по ал. 6 се издава в 5-дневен срок от датата на връчване на акта за прекратяване на прилагането на специалния режим, но не по-късно от последния ден на месеца, през който актът е връчен.

    (8) Протоколът по ал. 7 съдържа реквизитите по ал. 3 без тези по т. 7.

    (9) Лицето по чл. 151б, ал. 1 от закона упражнява право на приспадане на данъчен кредит по издадените от него протоколи по ал. 2, 4 и 7 и получените протоколи по чл. 104е, ал. 2 и 4, издадени за доставки, за които доставчикът е приложил специалния режим, като ги отрази в дневника за покупки в срока по чл. 72 от закона . Данъчната основа и размерът на данъка участват при определянето на резултата за периода.

    (10) Алинеи 2 и 7 не се прилагат за доставки на стоки или услуги, които съгласно чл. 151а, ал. 2 от закона са изключени от обхвата на специалния режим за касова отчетност.

    (11) Получените протоколи по чл. 104е, ал. 7, издадени от друго лице по чл. 151б, ал. 1 от закона , което прекратява прилагането на специалния режим, се отразяват в дневника за покупките за данъчния период, през който са издадени, като данъчната основа и размерът на данъка не участват при определянето на резултата за периода.

    (12) Правото на приспадане на данъчен кредит в случаите по ал. 11, независимо че доставчикът е прекратил прилагането на специалния режим, възниква по чл. 151г, ал. 1 от закона за данъчния период, през който е извършено плащане по доставката към него, пропорционално на извършеното плащане.

    (13) Размерът на данъчния кредит по ал. 12 се определя по следната формула: ДКип = ДОип х ДС, където: ДК е частта на размера на данъчния кредит с право на приспадане за извършеното плащане; ДС е данъчната ставка; ДОип е данъчната основа за извършеното плащане след датата на прекратяване на прилагането на специалния режим от доставчика, която се изчислява по следната формула: ДОип = ДОпр х ИП/ ДПпр, където: ДОпр е данъчната основа за неизвършеното плащане до датата на прекратяване на прилагането на специалния режим от доставчика, която е равна на данъчната основа по доставката минус общия размер на данъчните основи за всички авансови плащания и данъчните основи за всички плащания, които са извършени след датата на данъчното събитие; тази данъчна основа е равна на данъчната основа, определена от доставчика в протокола по чл. 104е, ал. 6; ИП – извършеното плащане след датата на прекратяване на прилагането на специалния режим от доставчика; ДПпр – дължимото плащане към датата на прекратяване на прилагането на специалния режим от доставчика.

    (14) За определяне размер на данъчния кредит по ал. 13 се съставя отчет за всеки данъчен период, през който е извършено плащане по доставката към доставчика. Отчетът съдържа:

    1. номер, съответстващ на номера на издадения от доставчика протокол, към който се издава;

    2. дата на издаване;

    3. датата, на която е извършено плащането по доставката;

    4. размера на извършеното плащане за доставката;

    5. данъка, за който възниква право на данъчен кредит.

    (15) Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 12 се упражнява, като отчетът по ал. 14 се отразява в дневника за покупките в срока по чл. 72 от закона . Данъчната основа и размерът на данъка участват при определянето на резултата за периода.

    Раздел IIІ (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Отчитане на доставките, за които доставчикът прилага специалния режим, от регистрирано лице, което не прилага специалния режим

    Отчитане на получени данъчни документи за доставки, за които доставчикът прилага специалния режим, от регистрирано лице, което не прилага този режим

    Чл. 104з . (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) Регистрирано по закона лице, което не прилага специалния режим, отразява получените от него фактури и известия към фактури за доставки, за които доставчикът е приложил този режим, в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, като данъчната основа и размерът на данъка (след приспадане на данъчната основа и размера на данъка за авансови плащания) не участват при определянето на резултата за данъчния период.

    (2) Независимо от ал. 1 получените фактури и известия към фактури за авансови плащания се отразяват в дневника за покупки в срока по чл. 72 от закона , като данъчната основа и размерът на данъка участват при определянето на резултата за периода.

    (3) Регистрирано лице по ал. 1 отразява получените протоколи за изискуемия данък по чл. 151в, ал. 3 от закона за доставки, за които доставчикът е приложил специалния режим, в дневника за покупките в срока по чл. 72 от закона . Данъчната основа и размерът на данъка участват при определянето на резултата за периода.

    (4) Регистрирано лице по ал.1 отразява получените протоколи за изискуемия данък по чл. 151в, ал. 7 от закона за доставки, за които доставчикът е приложил специалния режим, в дневника за покупки в срока по чл. 72 от закона . Данъчната основа и размерът на данъка участват при определянето на резултата за периода.

    Раздел IV – (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Отчетни регистри

    Изисквания при отразяване в отчетните регистри

    Чл. 104и. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) Издадените фактури и известия към фактурите за доставки, за които доставчикът прилага специалния режим, задължително се посочват в отчетните регистри по чл. 124 от закона със: а) код "11" Фактура – касова отчетност; б) код "12" Дебитно известие – касова отчетност; в) код "13" Кредитно известие – касова отчетност.

    (2) Издадените фактури и известия към фактурите за доставки, които съгласно чл. 151а, ал. 2 от закона са изключени от обхвата на специалния режим, задължително се посочват в отчетните регистри по чл. 124 от закона със: а) код "01" Фактура; б) код "02" Дебитно известие; в) код "03" Кредитно известие.

    (3) Издадените фактури и известия към фактурите от доставчик – лице, което не прилага специалния режим, за доставки, които съгласно чл. 151а, ал. 2 от закона не са изключени от обхвата на специалния режим и за тях не е извършено цялостно плащане, задължително се посочват в отчетните регистри по чл. 124 от закона от лице, което прилага специалния режим за касова отчетност, със: а) код "11" Фактура – касова отчетност; б) код "12" Дебитно известие – касова отчетност; в) код "13" Кредитно известие – касова отчетност.

    (4) Издадените фактури и известия към фактурите за извършени авансови плащания задължително се посочват в отчетните регистри по чл. 124 от закона със: а) код "01" Фактура; б) код "02" Дебитно известие; в) код "03" Кредитно известие.

    (5) Издадените протоколи за определяне размера на изискуемия данък по чл. 104е и издадените протоколи и отчети за определяне размера на данъчния кредит по чл. 104ж задължително се посочват в отчетните регистри по чл. 124 от закона със: а) код "91" – Протокол за изискуемия данък по чл. 151в, ал. 3 от закона ; б) код "92" – Протокол за данъчния кредит по чл. 151г, ал. 8 от закона или отчет по чл. 104ж, ал. 14 от правилника; в) код "93" – Протокол за изискуемия данък по чл. 151в, ал. 7 от закона с получател по доставката лице, което не прилага специалния режим; г) код "94" – Протокол за изискуемия данък по чл. 151в, ал. 7 от закона с получател по доставката лице, което прилага специалния режим.

    Глава седемнадесета – ОСВОБОЖДАВАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДАНЪК В ОСОБЕНИ СЛУЧАИ

    Раздел I – Освобождаване при внос

    Освободен внос на стоки по силата на международни договори

    Чл. 105. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г., бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 3 от 2019 г., в сила от 7.01.2019 г., бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) Когато в международен договор, по който страна е Република България, ратифициран и обнародван по съответния ред, е предвидено освобождаване при внос от данъци, с ефект, еквивалентен на косвен данък, при условие че е получено разрешение от Съвета на Европейския съюз по чл. 396 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, освобождаването се извършва въз основа на писмено потвърждение от органа, координиращ изпълнението на договора, до териториалната дирекция в Агенция "Митници", в състава на която е митническото учреждение, извършващо митническото оформяне за всяка конкретна доставка.

    (2) Писменото потвърждение трябва да съдържа:

    1. наименование, дата на обнародване и дата на влизане в сила на международния договор, спогодба, споразумение, конвенция или др., във връзка с чието изпълнение е сключен договор с лицето вносител, и основанието за освобождаването;

    2. наименованието на програмата или проекта, финансиран със средства в изпълнение на международния договор по т. 1;

    3. номер, дата и предмет на договора, сключен в изпълнение на международния договор и съгласно който лицето по т. 4 е вносител, а възложител е координиращият орган по ал. 1;

    4. наименование, седалище, адрес на управление, идентификационен номер (за чуждестранно лице – идентификационния му данъчен номер в страната, в която той е местно лице) на вносителя съгласно договора по т. 3;

    5. вид, количество и стойност на внасяните стоки във връзка с изпълнението на договора по т. 3;

    6. информация за лицата, които са упълномощени да подписват договори или да извършват плащания със средства, отпуснати по международния договор.

    (3) Към писменото потвърждение по ал. 1 се прилагат копия на всички документи, необходими за митническото оформяне на стоките.

    (4) Органът, координиращ изпълнението на съответния международен договор, писмено уведомява Централното митническо управление на Агенция "Митници" за лицата, оторизирани да подписват писмените потвърждения по ал. 1, и изпраща копие на договора, сключен в изпълнение на международния договор.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г., бр. 3 от 2019 г., в сила от 7.01.2019 г.) Директорът на териториалната дирекция в Агенция "Митници" извършва проверка относно изпълнение на изискванията за освобождаване от плащане на данък по съответното писмено потвърждение.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г., бр. 3 от 2019 г., в сила от 7.01.2019 г.) Когато при проверка се установи, че изискванията за освобождаване са налице, директорът на териториалната дирекция в Агенция "Митници" предприема действия за митническото оформяне или уведомява началника на митническото учреждение, компетентно за митническото оформяне, че са налице основанията за освобождаване от данък при внос, като уведомява за това органа, координиращ изпълнението на международния договор.

    (7) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г., бр. 3 от 2019 г., в сила от 7.01.2019 г.) В случай на неизпълнение на изискванията за освобождаване директорът на териториалната дирекция в Агенция "Митници" уведомява за това органа, координиращ изпълнението на международния договор.

    Освободен внос на стоки от въоръжени сили на чужди държави, които са страни по Северноатлантическия договор

    Чл. 106. (1) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., отм., бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.).

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) Освобождаването по чл. 172, ал. 2 и 3 от закона се извършва въз основа на формуляр 302 на НАТО, предвиден в съответните процедури за изпълнение на Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили , и формуляр 302 на ЕС, издаден от националните компетентни митнически органи на държава членка или от тяхно име за стоки, които ще бъдат придвижвани или използвани в контекста на военни дейности.

    Раздел II – Освободени доставки по силата на международни договори

    Процедура за получаване на становище за прилагане на нулева ставка

    Чл. 107. (1) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) За доставки, които са освободени от данък върху добавената стойност по силата на международни договори, спогодби, споразумения, конвенции или други подобни, по които Република България е страна, ратифицирани и обнародвани по съответния ред, се прилага нулева ставка на данъка, при условие че е получено разрешение от Съвета на Европейския съюз по чл. 396 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност.

    (2) Регистрираното по закона лице – основен изпълнител по договора по ал. 3, т. 3, подава писмено искане за потвърждаване наличието на основание за прилагане на режима по чл. 173, ал. 1 от закона , до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София.

    (3) Искането по ал. 2 трябва да съдържа:

    1. наименование, дата на обнародване, дата на влизане в сила на международния договор, спогодба, споразумение, конвенция или др., в които е предвидено освобождаване на облагаеми доставки от данък върху добавената стойност или от данък, налог или вземане с еквивалентен на косвен данък ефект;

    2. наименование на програмата или проекта, във връзка с които се осъществяват доставките, за които се иска потвърждаване на наличието на основанията за ползване на режима по чл. 173, ал. 1 от закона ;

    3. (доп. – ДВ, бр. 16 от 2007 г.) заверено от основния изпълнител копие на договора, сключен в изпълнение на програма или проект по т. 2, съгласно който данъчно задълженото лице е основен изпълнител, а възложител или получател е координиращият орган;

    4. наименование, седалище, адрес на управление, идентификационен номер и идентификационен номер по ДДС на лицето – основен изпълнител по договора по т. 3;

    5. наименование, седалище, адрес на управление, идентификационен номер на координиращия орган по т. 3, а когато същият е чуждестранно лице – наименование, седалище и адрес на управление.

    (4) В 14-дневен срок от получаване на искането териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София, изпраща до регистрираното лице потвърждение, че са налице основания за ползване на режима по чл. 173, ал. 1 от закона .

    (5) Координиращ орган по смисъла на този раздел е българско или чуждестранно юридическо лице или организация, което е получател на доставки на стоки и/или услуги по договора по ал. 3, т. 3 и изпълнява програма или проект, финансиран със средства в изпълнение на международен договор, спогодба, споразумение, конвенция или др.

    (6) Статутът на координиращ орган по ал. 5 се удостоверява в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София, с писмен документ, подписан от лицата, определени от всяка от държавите да изпълняват съответния международен договор, спогодба, споразумение, конвенция или др.

    (7) Основен изпълнител по смисъла на този раздел е лице, което е доставчик на стоки и/или услуги по договора по ал. 3, т. 3, по който координиращият орган е възложител.

    (8) Нулевата ставка по чл. 173, ал. 1 от закона се допуска само по отношение на доставки, извършени от основния изпълнител(и).

    (9) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) Когато при изпълнение на международния договор, спогодба, споразумение, конвенция или др. по ал. 1 страните по договора не са определили координиращ орган по смисъла на ал. 5, не е необходимо потвърждаване на статут на координиращ орган по реда на ал. 6. В тези случаи лицето, което извършва доставката, освободена по силата на международния договор, спогодба, споразумение, конвенция или др., подава искане по ал. 2 за потвърждаване наличието на основание за прилагане на режима по чл. 173, ал. 1 от закона .

    Задължения на координиращия орган

    Чл. 108. (1) Лицата, определени от съответната държава да изпълняват съответния международен договор, спогодба, споразумение, конвенция или др., удостоверяват с документ това обстоятелство пред териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София.

    (2) До 15-о число на месеца, следващ всяко тримесечие на календарната година, лицата по ал. 1 или координиращите органи, по смисъла на чл. 107, ал. 5 , представят в териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, информация за:

    1. сключените през съответния период договори по чл. 107, ал. 3, т. 3 заедно с данните по чл. 107, ал. 3 за страните по всеки един от договорите, както и наименованието на програмата или проекта, в изпълнение на който са сключени;

    2. лицата, които са упълномощени да подписват договори или да извършват плащания по програма или проект;

    3. обща стойност на договорените и изплатените средства по сключените договори по чл. 107, ал. 3, т. 3 за покупка на стоки и услуги в България, както и за всеки един договор поотделно;

    4. начина на финансиране на доставките.

    Раздел III – Освободени доставки, по които получатели са институциите на Европейския съюз, въоръжените сили на чужди държави, командвания/щабове на Организацията на Северноатлантическия договор, дипломатически и консулски представителства, както и членовете на техния персонал, международни организации и членове на такива организации (Загл. изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.)

    Удостоверяване на доставки, облагаеми с нулева ставка

    Чл. 109. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г., бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) (1) Нулева ставка на данъка се прилага за облагаеми доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, когато са изпълнени едновременно следните условия:

    1. получатели са лицата по чл. 173, ал. 6 от закона ;

    2. Република България не е държава на установяване на лицата по т. 1;

    3. Република България е приемаща държава на лицата по т. 1.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.) Нулева ставка на данъка се прилага за облагаеми доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, когато са изпълнени едновременно следните условия:

    1. получатели са институциите на Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или органите на Европейския съюз по чл. 173, ал. 5 от закона ;

    2. Република България не е държава на установяване на лицата по т. 1;

    3. Република България е приемаща държава на лицата по т. 1.

    (3) Нулева ставка на данъка се прилага за облагаеми доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, когато са изпълнени едновременно следните условия:

    1. получатели са лицата по чл. 173, ал. 6 от закона ;

    2. Република България не е държава на установяване на лицата по т. 1;

    3. Република България не е приемаща държава на лицата по т. 1.

    (4) За прилагането на нулевата ставка на данъка по ал. 1 доставчикът е длъжен да разполага със следните документи:

    1. фактура за доставката, и

    2. удостоверение за освобождаване от ДДС и/или акциз по образец – приложение II към чл. 51 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/432 на Съвета от 15 март 2022 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на удостоверението за освобождаване от ДДС и/или акциз (OB, L 88 от 16 март 2022 г.), наричан по-нататък Регламент за изпълнение (ЕС) № 2022/432 , потвърдено от териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, когато Република България е приемащата държава и не е държава на установяване, за лицата по ал. 1.

    (5) За прилагането на нулевата ставка на данъка по ал. 2 доставчикът е длъжен да разполага със следните документи:

    1. фактура за доставката;

    2. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.) удостоверение за освобождаване от ДДС и/или акциз по образец – приложение II към чл. 51 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/432 , потвърдено от териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, когато Република България е приемаща държава и не е държава на установяване, за лицата по ал. 2.

    (6) За прилагането на нулевата ставка на данъка по ал. 3 доставчикът е длъжен да разполага със следните документи:

    1. фактура за доставката;

    2. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.) удостоверение за освобождаване от ДДС и/или акциз по образец – приложение II към чл. 51 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/432 , потвърдено от съответния компетентен орган на приемащата държава членка или държавата по установяване, когато Република България не е държава на установяване и не е приемаща държава, за лицата по ал. 3.

    (7) Нулева ставка на данъка се прилага за облагаеми доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, когато са изпълнени едновременно следните условия:

    1. получатели са лицата по чл. 173, ал. 8 от закона ;

    2. получените стоки и услуги от лицата по т. 1 не се използват незабавно или на по-късна дата за последващи доставки срещу възнаграждение, и

    3. стоките или услугите са закупени от лицата по т. 1 в изпълнение на задачите, възложени им от правото на Европейския съюз в отговор на пандемията от COVID-19.

    (8) За прилагането на нулевата ставка на данъка по ал. 7 доставчикът е длъжен да разполага със следните документи:

    1. фактура за доставката;

    2. удостоверение за освобождаване от ДДС и/или акциз по образец – приложение II към чл. 51 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/432 , потвърдено от териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, или съответния компетентен орган на държава членка, за лицата по ал. 7.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) Нулева ставка на данъка по ал. 2 се прилага за облагаеми доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, при условие че сумата на данъчните основи и на данъка по фактурата надвишава стойността от 400 лв.

    (10) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.) Нулева ставка на данъка се прилага за облагаеми доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, когато са изпълнени едновременно следните условия:

    1. получатели са институциите на Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или органите на Европейския съюз по чл. 173, ал. 5 от закона ;

    2. Република България не е държава на установяване на лицата по т. 1;

    3. Република България не е приемаща държава на лицата по т. 1.

    (11) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.) За прилагането на нулевата ставка на данъка по ал. 10 доставчикът е длъжен да разполага със следните документи:

    1. фактура за доставката;

    2. удостоверение за освобождаване от ДДС и/или акциз по образец – приложение II към чл. 51 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/432 , потвърдено от съответния компетентен орган на приемащата държава членка или на държавата по установяване, когато Република България не е държава на установяване и не е приемаща държава, за лицата по ал. 10.

    Корекции на доставките

    Чл. 109а . (Нов – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г., бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г., бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.) В случай че доставчикът не се снабди с документите по чл. 109, ал. 4, 5, 6, 8 и 11 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема с приложимата ставка на данъка по чл. 66 или 66а от закона .

    (2) В случаите по ал. 1 данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона .

    (3) Протоколът по ал. 2 се издава в 15-дневен срок считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем.

    (4) Когато впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата от прилагането на ал. 1 и 2 чрез анулиране на протокола по ал. 2. За анулирането не се издава нов протокол.

    (5) Анулирането по ал. 4 се извършва в 5-дневен срок считано от датата, на която лицето се е снабдило с необходимите документи.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Когато Европейската комисия или съответната агенция или орган уведоми страната, че условията за прилагане на нулева ставка, предвидени в чл. 173, ал. 8 и 9 от закона , не са налице, териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София, не заверява удостоверението за освобождаване от ДДС и/или акциз.

    Процедура за заверяване на удостоверение за освобождаване от задължение за заплащане на данък

    Чл. 110. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г., бр. 4 от 2009 г., в сила от 12.08.2008 г., изм. и доп., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г., изм., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) (1) В случаите, когато Република България е приемаща държава, освобождаването от задължение за заплащане на данък на лицата по чл. 109, ал. 1 се извършва при спазване на ограниченията и условията, установени в многостранната конвенция, с която съответният орган е учреден, съответно споразумението за седалището, ратифицирани от Република България и обнародвани по съответния ред.

    (2) В случаите, когато Република България е приемаща държава, освобождаването от задължение за заплащане на данък за доставки с място на изпълнение на територията на страната на лицата по чл. 109, ал. 2 се извършва при спазване на ограниченията и условията, установени в споразумението за прилагане на протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности в Република България.

    (3) В случаите, когато Република България е приемаща държава, за освобождаване от задължение за заплащане на данък лицата по чл. 109, ал. 1 и 2 могат да подават за потвърждение удостоверение по образец – приложение II към чл. 51 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/432 , в случаите, когато доставките са с място на изпълнение:

    1. в друга държава членка – за лицата по чл. 109, ал. 1 и 2 , или

    2. на територията на страната – за лицата по чл. 109, ал. 2 .

    (4) Удостоверението по ал. 3 се подава от лицата по чл. 109, ал. 1 и 2 за потвърждение в териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, в два екземпляра – един за лицето и един за Националната агенция за приходите. Към удостоверението се прилагат договор, както и формуляр за поръчка, проформа фактура, оферта или друг документ, свързан с доставката.

    (5) Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София, освобождава:

    1. институциите на Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или органите на Европейския съюз по чл. 173, ал. 5 от закона от потвърждаване на удостоверението по ал. 3, когато доставяните стоки и услуги са предназначени за официално ползване;

    2. лицата по чл. 173, ал. 6, т. 1, букви "а", "б" и "д" от закон а от потвърждаване на удостоверението по ал. 3, когато доставяните стоки и услуги, предназначени за официално ползване, са с място на изпълнение в друга държава членка.

    (6) Освобождаването по ал. 5 се извършва с решение за отмяна на задължението за потвърждаване за период две години.

    (7) Потвърждението по ал. 3 и освобождаването по ал. 5 се извършват в 14-дневен срок от подаването на удостоверението или в същия срок се постановява мотивиран отказ за потвърждаването му. Отказът може да се обжалва по реда на чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

    (8) Териториалната дирекция по ал. 4 води регистър на потвърдените удостоверения по чл. 109, ал. 4, т. 2 и ал. 5, т. 2 , както и регистър за освобождаванията по ал. 5.

    Изисквания към формулярите на удостоверението

    Чл. 111. (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Формулярът на удостоверението за освобождаване от ДДС и/или акциз по образец – приложение II към чл. 51 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/432 , трябва да отговаря на следните изисквания:

    1. да бъде бял с размер 210 мм x 297 мм с максимално отклонение в дължината от -5 мм или +8 мм;

    2. да е на български или английски език.

    Раздел IV – (Нов – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) Начисляване на данък, дължим от получателя по силата на международен договор

    Начисляване на данък, дължим от получателя по силата на международен договор

    Чл. 111а . (Нов – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) (1) За облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната, за които по силата на международни договори, спогодби, споразумения, конвенции или други подобни, по които Република България е страна, ратифицирани и обнародвани по съответния ред, е предвидено данъкът да се дължи от получателя, регистрирано по закона лице, установено на територията на страна, данъкът се начислява с протокол по чл. 117, ал. 2 и следващите от закона. Протоколът се отразява в отчетните регистри и справка-декларацията по общите правила на закона.

    (2) Право на данъчен кредит за доставките по ал. 1, за които е начислен данък с протокол, възниква и се упражнява съгласно общите правила на закона.

    Глава седемнадесета – "а" (Нова – ДВ, бр. 70 от 2016 г.) ПРЕДОСТАВЯНЕ, ОСВОБОЖДАВАНЕ И УСВОЯВАНЕ НА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ ПО ЧЛ. 176В ОТ ЗАКОНА ПРИ ДОСТАВКИ НА ТЕЧНИ ГОРИВА

    Заявление за предоставяне на обезпечение при доставки на течни горива

    Чл. 111б . (Нов – ДВ, бр. 70 от 2016 г.) (1) В случаите на чл. 176в, ал. 1 от закона всяко данъчно задължено лице при предоставяне на обезпечение за доставки на течни горива, посочени в приложение № 35, е длъжно да подаде заявление по образец – приложение № 36.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) Заявлението по ал. 1 се подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в 3-дневен срок преди настъпване на обстоятелствата по чл. 176в, ал. 5, т. 1 – 3 от закона.

    (3) В зависимост от вида на предоставеното обезпечение към заявлението се прилагат:

    1. при обезпечение в пари – копие от платежното нареждане за внесената сума;

    2. при държавни ценни книжа – извлечение от индивидуалната сметка на лицето от регистъра по чл. 24 от Наредба № 5 от 2007 г. за реда и условията за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с държавни ценни книжа (обн., ДВ, бр. 85 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 100 от 2013 г., бр. 56 от 2015 г.), наричана по-долу "Наредба № 5 от 2007 г.", издадено от поддепозитаря на държавните ценни книжа, както и документ от лицето, водещо регистъра на държавни ценни книжа, удостоверяващ липсата на наложен залог или предходен запор от друг кредитор върху предлаганите за обезпечение държавни ценни книжа;

    3. при банкова гаранция – оригинал на банковата гаранция.

    Видове обезпечения

    Чл. 111в . (Нов – ДВ, бр. 70 от 2016 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.) При предоставяне на обезпечение в пари лицето внася обезпечението в български левове по сметка на Националната агенция за приходите.

    (2) При предоставяне на обезпечение в държавни ценни книжа в срока по чл. 176в, ал. 5 от закона се налага запор от публичен изпълнител по реда на чл. 203, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху държавните ценни книжа, които се предоставят за обезпечение.

    (3) При предоставяне на обезпечение в безусловна и неотменяема банкова гаранция банката се задължава безусловно и неотменяемо да заплати при първо писмено поискване от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите сумата, посочена в искането, до размера на гаранцията.

    (4) Срокът на действие на обезпечението не може да бъде по-кратък от една година, смятано от датата на подаване на заявлението по чл. 111б, ал. 1 .

    Промяна на размера на обезпечението

    Чл. 111г . (Нов – ДВ, бр. 70 от 2016 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) При промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, лицето предоставя ново обезпечение и подава в 3-дневен срок преди промяната по реда на чл. 111б, ал. 2 и 3 ново заявление по образец – приложение № 36.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г., доп., бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.) Когато данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за текущия данъчен период, надхвърли размера на данъчната основа на облагаемите доставки, вътреобщностните придобивания или стойността на течните горива, освободени за потребление, за които е предоставено вече обезпечение, се предоставя ново обезпечение или допълнение към вече предоставеното обезпечение. Новото обезпечение е в размер на 20 на сто, съответно 10 на сто, от данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за тeкущия данъчен период.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г., доп., бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.) Когато данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за текущия данъчен период, е в по-малък размер от данъчната основа на облагаемите доставки, вътреобщностните придобивания или стойността на течните горива, освободени за потребление, за които е предоставено вече обезпечение, може да се предостави ново обезпечение в съответния размер или да се поиска частично освобождаване на предоставеното обезпечение. Новото обезпечение е в размер на 20 на сто, съответно 10 на сто, от данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за текущия данъчен период.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.) При усвояване на обезпечението и при наличие на условията по чл. 176в, ал. 1 от закона данъчно задълженото лице предоставя ново обезпечение по реда на ал. 1. Новото обезпечение е в размер на 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за предходния данъчен период.

    Освобождаване на обезпечението

    Чл. 111д . (Нов – ДВ, бр. 70 от 2016 г.) (1) При условията по чл. 176в, ал. 7 от закона и подадено искане по чл. 111з, ал. 1 от данъчно задълженото лице обезпечението се освобождава от компетентния орган по приходите в 7-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.

    (2) При прилагане на ал. 1, когато обезпечението е в пари, компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите предприема действия за възстановяване на сумата по посочена банкова сметка на лицето.

    (3) При прилагане на ал. 1, когато обезпечението е в държавни ценни книжа, публичен изпълнител отменя наложения по чл. 203, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс запор.

    (4) При прилагане на ал. 1, когато обезпечението е безусловна и неотменяема банкова гаранция, компетентният орган по приходите връща на данъчно задълженото лице оригинала на гаранцията.

    (5) При освобождаване на обезпечението компетентният орган по приходите заличава данъчно задълженото лице от регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона в деня на освобождаването.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) При наличие на обстоятелствата по чл. 176в, ал. 8 от закона и подадено искане по чл. 111з, ал. 6 от данъчно задълженото лице обезпечението се освобождава от компетентния орган по приходите в 7-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. При освобождаване на обезпечението се прилагат ал. 2 – 5.

    Усвояване на обезпечението

    Проверка за вписване в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона

    Чл. 111е . (Нов – ДВ, бр. 70 от 2016 г., доп., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Когато е налице непогасено изискуемо задължение за данък върху добавената стойност, глоби или имуществени санкции във връзка с нарушения по закона на лицето, обезпечението се усвоява по реда за принудително изпълнение, предвиден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

    Чл. 111ж . (Нов – ДВ, бр. 70 от 2016 г.) (1) Компетентният орган по приходите в 7-дневен срок от постъпване на заявлението по чл. 111б и 111г извършва проверка относно предоставеното обезпечение по чл. 176в от закона.

    (2) Когато предоставеното обезпечение съответства на изискванията по чл. 176в от закона, обстоятелствата и данните за лицето се вписват в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Когато предоставеното обезпечение не съответства на изискванията по чл. 176в от закона, компетентният орган по приходите отказва вписване на обстоятелствата и данните за лицето в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона. Отказът подлежи на обжалване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс . Предоставянето на обезпечение в по-малък размер от дължимия или след срока по чл. 176в от закона не е основание за отказ за вписване на данъчно задълженото лице в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона. На лицето се дава 7-дневен срок за предоставяне на пълния размер на обезпечението.

    Заличаване от регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона

    Чл. 111з . (Нов – ДВ, бр. 70 от 2016 г.) (1) При наличие на обстоятелствата по чл. 176в, ал. 7 от закона данъчно задълженото лице подава искане за заличаване от регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона.

    (2) След извършване на проверка относно наличието на обстоятелствата по чл. 176в, ал. 7 от закона за освобождаване на обезпечението компетентният орган по приходите заличава лицето от регистъра в 7-дневен срок от постъпване на искането и уведомява писмено/по електронен път лицето за заличаването.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Когато не са налице обстоятелства за заличаване от регистъра, компетентният орган по приходите отказва заличаване на лицето от регистъра. Отказът подлежи на обжалване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

    (4) Компетентният орган по приходите заличава лицето от регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона преди изтичането на едногодишния срок и когато констатира, че:

    1. обезпечението е усвоено по реда на чл. 111е и не е предоставено ново обезпечение, когато са налице основания за предоставяне;

    2. предоставеното обезпечение или остатъкът от обезпечението след усвояването му по реда на чл. 111е не отговаря на изискванията на закона.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) В случаите по ал. 4 компетентният орган по приходите уведомява писмено/по електронен път лицето за заличаването. Заличаването подлежи на обжалване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

    (6) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) При наличие на обстоятелствата по чл. 176в, ал. 8 от закона данъчно задълженото лице подава искане за заличаване от регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона .

    (7) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) След извършване на проверка относно наличието на обстоятелствата по чл. 176в, ал. 8 от закона за освобождаване на обезпечението компетентният орган по приходите заличава лицето от регистъра в 7-дневен срок от постъпване на искането и уведомява писмено/по електронен път лицето за заличаването.

    Замяна на обезпечение

    Чл. 111и . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) (1) По искане на данъчно задълженото лице предоставено и вписано обезпечение може да бъде заменено с равностойно обезпечение от видовете обезпечения съгласно чл. 111в .

    (2) Лицето предоставя новия вид обезпечение с подаване на заявление по образец – приложение № 36, в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

    (3) Когато към момента на подаване на заявлението по ал. 2 е настъпила промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, лицето предоставя новия вид обезпечение в размера по чл. 176в, ал. 2 и 3 от закона .

    (4) Срокът на действие на новия вид обезпечение не може да бъде по-кратък от оставащия срок на обезпечението, чиято замяна е заявена.

    (5) Компетентният орган по приходите извършва проверка по реда на чл. 111ж за вписване в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона .

    (6) След вписване на новия вид обезпечение в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от закона замененото обезпечение се освобождава по реда на чл. 111д, ал. 2 – 4.

    Публичен електронен регистър на лицата по чл. 176в, ал. 15 от закона

    Чл. 111к . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 14.10.2018 г.) (1) Публичният електронен регистър по чл. 176в, ал. 15 от закона е част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

    (2) В регистъра се вписва идентификационен номер по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс , идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона , име/наименование на лицата, прогнозно средномесечно потребление на горива, получени по реда на чл. 176в, ал. 1, т. 2 и 3 от закона , общо по раздели на приложение № 35 и в мерна единица за съответното гориво, посочена в акцизен данъчен документ/електронен административен документ, дата на вписване, дата на промяна на прогнозното средномесечно потребление на горива, обявено по реда на чл. 111л, ал. 3 , и дата на заличаване.

    Вписване в регистъра по чл. 176в, ал. 15 от закона

    Чл. 111л . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 14.10.2018 г.) (1) Вписването в регистъра по чл. 176в, ал. 15 от закона се извършва след подаване на уведомление по образец – приложение № 38 , по електронен път чрез електронна услуга, предоставена от НАП, в 7-дневен срок преди датата на възникване на данъчното събитие при вътреобщностно придобиване на течни горива или датата на освобождаване на течни горива за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове , които са предназначени за собствено потребление.

    (2) Датата на вписване в регистъра е датата на подаване на уведомлението по ал. 1.

    (3) При промяна на обстоятелства относно прекратяване и/или възобновяване на дейността в обект, въвеждане в експлоатация на нов обект, отклонение повече от 10 на сто от обявеното прогнозно средномесечно потребление на горива се подава уведомление за промяна на обстоятелствата в 7-дневен срок преди настъпването им по електронен път чрез електронна услуга, предоставена от Националната агенция за приходите.

    (4) При определяне на данъчните основи по чл. 176в, ал. 1, т. 2 и 3 от закона не се включват горивата, които са предназначени за собствено потребление от лице по чл. 176в, ал. 13 и 14 .

    Заличаване от регистъра по чл. 176в, ал. 15 от закона

    Чл. 111м . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 14.10.2018 г.) (1) Заличаването от регистъра по чл. 176в, ал. 15 от закона се извършва по искане на задълженото лице или по инициатива на органа по приходите.

    (2) По искане на лицето заличаването от регистъра се извършва чрез подаване на уведомление по образец – приложение № 38, по електронен път чрез електронна услуга, предоставена от НАП. В този случай датата на заличаване в регистъра е датата на подаване на уведомлението.

    (3) По инициатива на органа по приходите заличаването от регистъра се извършва след проверка относно наличието на обстоятелствата по чл. 176в, ал. 14 от закона . Когато се установи, че лицето не отговаря на изискванията за вписване в регистъра по чл. 176в, ал. 15 от закона , компетентният орган по приходите издава акт за заличаване на вписването в регистъра. Датата на връчване на акта е дата на заличаване на вписването в регистъра. Актът, с който се заличава вписването в регистъра, подлежи на обжалване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

    Глава осемнадесета – ОТЧИТАНЕ И ДЕКЛАРИРАНЕ

    Раздел I – Отчети и регистри

    Отчет за извършените продажби

    Чл. 112. (1) За доставките, за които на основание чл. 113, ал. 3 от закона не е издадена фактура, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.

    (2) Отчетът по ал. 1 се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.

    (3) В отчета за извършените продажби по ал. 1 се описват:

    1. (изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 15 от 2012 г., в сила от 1.06.2012 г. – попр., бр. 16 от 2012 г.) общата сума на данъчните основи и общата сума на данъка на облагаемите доставки – поотделно в зависимост от данъчната ставка (20 %, съответно 9 %, съответно 0 %);

    2. общата сума на данъчните основи на освободените доставки;

    3. (доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) общата сума на данъчните основи на доставките, различни от тези по т. 2, за които не се начислява данък (с право на данъчен кредит, съответно без право на данъчен кредит).

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Доставчикът отразява отчета за продажбите по ал. 3 в дневника за продажбите, като попълва колони 1 – 5 и 9 – 25 на приложение № 10.

    (5) В отчета по ал. 1 не се описват доставките, по които данъкът е начислен от доставчика с протокол, съгласно изискванията на закона и този правилник.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г., изм., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г., бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) Лице, регистрирано на основание чл. 96 , 97 или чл. 100, ал. 1 от закона , ако е регистрирано за прилагане на някой от специалните режими по чл. 154 , 156 и/или 157а от закона , за доставките, за които прилага тези режими, съставя отчет за извършените продажби по чл. 119 от закона , включително когато е издало фактура или известие към фактура за тях, като в отчета за извършените продажби се описва общата сума на данъчните основи. Отчетът се съставя най-късно в последния ден на данъчния период, за който се подава справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от закона .

    (7) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Когато данъчно задължено лице, предоставило стоки или услуги срещу приемане на ваучер за конкретна цел като заплащане или част от заплащане, е лице, различно от издателя на ваучера, при фактическото предоставяне на стоки или извършване на услуги по чл. 131а, ал. 3 от закона данъчно задълженото лице не съставя отчет за извършените продажби по чл. 119 от закона .

    Отчетни регистри "дневник за покупките", "дневник за продажбите" и "регистър за вътреобщностните доставки на нови превозни средства" (Загл. изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.)

    Чл. 113. (1) Регистрираните лица водят задължително отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от закона : дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или този правилник.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) Регистрираните лица следва да изготвят регистъра по ал. 1 "Дневник за продажбите" по образец – приложение № 10, независимо от вида и формата на водене на счетоводството. Регистрираните лица на основание чл. 97а , 99 и чл. 100, ал. 2 от закона отразяват в дневника за продажбите единствено документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона и извършените вътреобщностни придобивания с място на изпълнение на територията на страната.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) Регистрираните лица следва да изготвят регистърът по ал. 1 "Дневник за покупките" по образец – приложение № 11, независимо от вида и формата на водене на счетоводството. Регистрираните лица на основание чл. 97а , чл. 99, ал. 1 – 6 и чл. 100, ал. 2 от закона могат да не изготвят дневник за покупките. В тези случаи подаваният от лицето дневник за покупките трябва да съдържа един-единствен запис със стойности "нула" за числовите полета и "интервал" за символните полета.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Регистрираните лица предоставят информацията по ал. 1 и на технически носител, респективно по електронен път по параметри и изискванията към структурата на файловете, определени в приложение № 12.

    (5) Информацията от отчетните регистри се използва за попълване на справки-декларациите и VIES-декларациите по закона.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Данните от отчетните регистри на хартиен носител следва да съвпадат напълно с данните, подавани на технически носител.

    (7) Данните, които следва да се попълват и подават с дневника за продажбите и дневника за покупките, осигуряват цялата информация, съдържаща се съответно в приложение № 10 и приложение № 11 .

    (8) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Информацията с данните, които следа да се подават на технически носител заедно със справка-декларацията и VIES-декларацията за съответния период, осигуряват цялата информация, съдържаща се в приложение № 10 и приложение № 11 .

    (9) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г., доп., бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.) В случаите на дерегистрация, без последваща регистрация в рамките на един данъчен период, декларациите по чл. 125, ал. 1 и 2 от закона и отчетните регистри по чл. 125, ал. 3 от закона се подават само на хартиен и технически носител в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите или по електронен път по параметрите и изискванията към структурата на файловете, определени в приложение № 12 .

    (10) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., отм., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.).

    (11) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) При предоставянето на регистрите по ал. 2 и 3 се допуска да не бъдат отпечатани следните колони:

    1. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) име на контрагента и

    2. колоните, които съдържат само празни полета.

    (12) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 20 от 2013 г., в сила от 15.03.2013 г.) Регистрираното лице-посредник в тристранна операция отразява фактурата, издадена от прехвърлителя в тристранната операция в дневника за покупките за данъчния период, през който е отразена фактурата за доставката от посредника към придобиващия в тристранната операция. В тези случаи колони от 9 до 14 не се попълват, като в колона "вид на документа" се посочва съответния код, а в колона "ДО при придобиване на стоки от посредник в тристранна операция" се посочва данъчната основа в лева от фактурата, издадена от прехвърлителя в тристранната операция. Тази данъчна основа не участва при определянето на резултата за периода.

    (13) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Регистрираните лица, които са извършили през календарното тримесечие вътреобщностни доставки на нови превозни средства, по които получатели са нерегистрирани за целите на ДДС лица в други държави членки, отразяват извършените през календарното тримесечие доставки в регистър за вътреобщностните доставки на нови превозни средства.

    (14) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.) Лицата предоставят информация от регистъра по ал. 13 по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до 14-о число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася. При прекратяване на регистрацията по чл. 109 от закона регистърът се предоставя на технически носител или по електронен път в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заедно със справка-декларацията за последния данъчен период в съответствие с приложение № 22.

    (15) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Параметрите и изискванията към структурата на данните на регистъра по ал. 13 трябва да са в съответствие с приложение № 22.

    (16) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Доставките с място на изпълнение извън територията на страната, които не са приравнени на облагаеми по смисъла на чл. 69, ал. 2 от закона, както и доставките и дейностите извън рамките на независимата икономическа дейност на лицето се отразяват в отчетните регистри като освободени доставки.

    (17) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Доставките с място на изпълнение на територията на трета страна или територия, които не са приравнени на облагаеми по смисъла на чл. 69, ал. 2 от закона , доставките на финансови услуги по чл. 46 от закона и на застрахователни услуги по чл. 47 от закона с място на изпълнение на територията на страната, както и доставките и дейностите извън рамките на независимата икономическа дейност на лицето могат да се отразяват на един ред в отчетните регистри.

    (18) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г., доп., бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г., изм., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г., отм., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.).

    (19) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г., изм., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Лице, регистрирано на основание чл. 96 , 97 или чл. 100, ал. 1 от закона , ако е регистрирано за прилагане на някой от специалните режими по чл. 154 , 156 и/или 157а от закона , отразява данните от отчета за продажбите по чл. 112, ал. 6 на един ред в дневника за продажбите, като попълва колони 1 – 5 и 23 на приложение № 10 . В тези случаи издадените данъчни документи за доставките не се отразяват в дневника за продажбите за периода.

    (20) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Когато с влязъл в сила акт, издаден от орган по приходите на регистрирано лице-получател, е установено грешно данъчно третиране на доставка, в резултат на което не е налице право на приспадане на данъчен кредит и е извършена корекция по чл. 67б, ал. 1 , документите по чл. 67б, ал. 2 се отразяват в отчетните регистри:

    1. от регистрираното лице-получател, като анулираните документи се отразяват със стойност нула, а новоиздадените документи – по общия ред на закона;

    2. от регистрираното лице-доставчик, като анулираните документи се отразяват с противоположен знак, а новоиздадените документи – по общия ред на закона.

    (21) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Когато с влязъл в сила акт, издаден от орган по приходите на регистрирано лице-доставчик, е установено грешно данъчно третиране на доставка, в резултат на което е начислен данък и е извършена корекция по чл. 67б, ал. 1 , документите по чл. 67б, ал. 2 се отразяват в отчетните регистри:

    1. от регистрираното лице-получател, като анулираните документи се отразяват с противоположен знак, а новоиздадените документи – по общия ред на закона;

    2. от регистрираното лице-доставчик, като анулираните документи и новоиздадените документи се отразяват със стойност нула.

    Деклариране и отчитане на доставка на стока или услуга за лични нужди

    Деклариране и отчитане на безвъзмездно предоставяне на хранителни стоки

    Чл. 113а. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) Начисленият данък за доставка на стока или услуга за лични нужди по чл. 6, ал. 3, т. 1 или чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 от закона се посочва в колона 16 "Начислен данък за доставки на стоки и услуги за лични нужди" на дневника за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от закона .

    Деклариране и отчитане на упражнено право на данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност

    Чл. 113б . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Регистрирано лице, което извършва безвъзмездно предоставяне на хранителни стоки, за което е приложим чл. 6, ал. 4, т. 4 от закона , отразява издадения протокол по чл. 81, ал. 1, т. 7 с код "95" в дневника за продажби за съответния данъчен период, като задължително попълва информацията в колони от 1 до 9 включително на приложение № 10.

    Деклариране и отчитане при прилагане на режим складиране на стоки до поискване по чл. 15а от закона

    Чл. 113в . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) В случаите по чл. 71а , 71б и 73б от закона регистрираното лице отразява в приложение № 11 дневник за покупките получените документи, като в колони от 10 до 13 включително се посочват стойностите, съответстващи на използването на стоката или услугата за независима икономическа дейност, а в колона 9 се посочват стойностите, съответстващи на използването на стоката или услугата за личните нужди на данъчно задълженото лице или за нуждите на собственика, работниците и служителите, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност.

    Чл. 113г . (Нов – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) (1) Всяко данъчно задължено лице, което прехвърля стоки под режим складиране на стоки до поискване по чл. 15а от закона от територията на страната до територията на друга държава членка, води електронен регистър на тези стоки по чл. 123, ал. 5 от закона по образец – приложение № 39.

    (2) Всяко данъчно задължено лице, за което стоките под режим складиране на стоки до поискване по чл. 15а от закона са предназначени да бъдат доставени и са изпратени до територията на страната, води електронен регистър на тези стоки по чл. 123, ал. 6 от закона по образец – приложение № 40.

    (3) При поискване от орган по приходите информацията в електронните регистри по чл. 123, ал. 5 и 6 от закона се предоставя в структуриран формат, формиран съгласно изискванията към параметрите и структурата на данните, описани в приложение № 41, по електронен път или на електронен носител при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

    (4) Лицето по ал. 1 е длъжно да отрази в дневника за продажбите за съответен данъчен период информация от регистъра по чл. 123, ал. 5 от закона за операции с кодове "41 – Изпращане или транспортиране на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка под режим складиране на стоки до поискване по чл. 15а от ЗДДС ", "43 – Замяна на лицето, за което са били предназначени стоките по чл. 15а, ал. 4 от ЗДДС ", "46 – Корекция на допусната грешка при посочване на идентификационен номер по ДДС на лицето, за което са предназначени стоките при операции, отразени с код 41" или "48 – Връщане на стоки на територията на страната по чл. 15а, ал. 5 от ЗДДС ", както следва:

    1. в колона 3 "Вид на документа" се отразява код "04" за "Регистър на стоки под режим складиране на стоки до поискване, изпратени или транспортирани от територията на страната до територията на друга държава членка";

    2. в колона 4 "Номер на документа" се отразява съответният номер на изпращане на стоки от колона 1 на приложение № 39;

    3. в колона 5 "Дата на документа" се отразява датата от колона 8 на приложение № 39:

    а) в случаите, когато се отразява извършена операция, която не е отразена в периода на извършването й, в колона 5 се посочва датата на извършване на операцията само когато е декларирано първоначално изпращане или транспортиране на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка под режим складиране на стоки до поискване по чл. 15а от ЗДДС ;

    б) в случаите, когато е посочен грешен идентификационен номер по ДДС на лицето, за което са предназначени стоките, деклариран в предходен данъчен период на изпращане или транспортиране на стоки по чл. 15а, ал. 1 от закона , в колона 5 се посочва датата на изпращането или транспортирането на стоките;

    4. в колона 6 "Идентификационен номер на контрагента" се отразява идентификационният номер по ДДС от колона 11 на приложение № 39, като:

    а) в случаите на замяна се отразява идентификационният номер по ДДС на заместващото лице от колона 11 на приложение № 39;

    б) в случаите на коригиране на посочен грешен идентификационен номер по ДДС на лицето, за което са предназначени стоките, деклариран в предходен данъчен период на изпращане или транспортиране на стоки по чл. 15а, ал. 1 от закона , се отразява коректният идентификационен номер по ДДС от колона 11 на приложение № 39;

    5. в колона 8 "Вид на стоката/услугата" се отразява описанието на стоката от колона 4 на приложение № 39, когато се отразяват операции с код "41 – Изпращане или транспортиране на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка под режим складиране на стоки до поискване по чл. 15а от ЗДДС " или с код "48 – Връщане на стоки на територията на страната по чл. 15а, ал. 5 от ЗДДС ", като:

    а) не се посочва видът на стоката в случаите на операции с код "43 – Замяна на лицето, за което са били предназначени стоките по чл. 15а, ал. 4 от ЗДДС " или с код "46 – Корекция на допусната грешка при посочване на идентификационен номер по ДДС на лицето, за което са предназначени стоките при операции, отразени с код 41";

    б) при операции с код "43 – Замяна на лицето, за което са били предназначени стоките по чл. 15а, ал. 4 от ЗДДС " в колона 8 "Вид на стоката/услугата" се отразява само идентификационният номер по ДДС на лицето, което е било заместено, от колона 12 на приложение № 39;

    в) при операции с код "46 – Корекция на допусната грешка при посочване на идентификационен номер по ДДС на лицето, за което са предназначени стоките при операции, отразени с код 41" в колона 8 "Вид на стоката/услугата" се отразява само погрешно посоченият идентификационен номер по ДДС от колона 11 на приложение № 39;

    г) в случаите по букви "б" и "в" в полето се въвежда само идентификационен номер по ДДС без друга информация;

    6. в колона 8а "Доставка по чл. 163а ЗДДС или внос по чл. 167а от ЗДДС " се отразява кодът на съответната операция от колона 3 на приложение № 39;

    7. в колона 9 "Общ размер на ДО за облагане с ДДС" се отразява стойността на стоката от колона 7 на приложение № 39.

    (5) Отразени грешки в регистъра по чл. 123, ал. 5 от закона не се отразяват в дневника за продажбите, с изключение на случаите на коригиране на грешно посочен идентификационен номер по ДДС на лицето, за което стоките са предназначени, деклариран в предходен данъчен период на изпращане или транспортиране на стоки по чл. 15а, ал. 1 от закона (при операции, отразени с код "41" в регистъра по чл. 123, ал. 5 от закона ). Корекцията на грешно посочения идентификационен номер по ДДС на лицето, за което стоките са предназначени, в дневника за продажбите се извършва на един ред, като в колона 5 се отразява датата на изпращането или транспортирането на стоките, в колона 6 се отразява коректният идентификационен номер по ДДС на контрагента и в колона 8 се отразява погрешно посоченият идентификационен номер по ДДС.

    (6) Лицето по ал. 2 е длъжно да отрази в дневника за покупките за съответен данъчен период информация от регистъра по чл. 123, ал. 6 от закона за операции с кодове "51 – Пристигане на стоки на територията на страната под режим складиране на стоки до поискване по чл. 15а от ЗДДС ", "53 – Замяна на лицето, за което са били предназначени стоките, без прекратяване на договора по чл. 15а, ал. 4 от ЗДДС ", "54 – Брак/липса/унищожаване на стоки по чл. 15а, ал. 10 от ЗДДС " или "58 – Прекратяване на договора при режим складиране на стоки до поискване по чл. 15а от ЗДДС ", както следва:

    1. в колона 3 "Вид на документа" се отразява код "05" за "Регистър на стоки под режим складиране на стоки до поискване, получени на територията на страната";

    2. в колона 4 "Номер на документа" се отразява съответният номер на пристигане на стоки от колона 1 на приложение № 40;

    3. в колона 5 "Дата на документа" се отразява датата от колона 8 на приложение № 40;

    4. в колона 6 "Идентификационен номер на контрагента" се отразява идентификационният номер по ДДС от колона 9 на приложение № 40;

    5. в колона 8 "Вид на стоката/услугата" се отразява описанието на стоката от колона 4 на приложение № 40; не се посочва видът на стоката в случаите на операции с код "53 – Замяна на лицето, за което са били предназначени стоките, без прекратяване на договора по чл. 15а, ал. 4 от ЗДДС "; при операции с този код в колона 8 "Вид на стоката/услугата" се отразява идентификационният номер по ДДС на заместващото лице от колона 9 на приложение № 40 само когато заместеното лице има информация за този номер;

    6. в колона 8а "Доставка по чл. 163а ЗДДС или внос по чл. 167а от ЗДДС " се отразява съответният код от колона 3 на приложение № 40;

    7. в колона 9 "ДО и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 – 6 ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък" се отразява стойността на стоката от колона 7 на приложение № 40.

    Изисквания към техническите носители (Загл. изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.)

    Чл. 114. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Техническите носители, както и подаваните по електронен път данни от отчетните регистри следва да съдържа един пакет от следните файлове: Deklar, PRODAGBI, POKUPKI.

    (2) Всеки от файловете по ал. 1 трябва да бъде във формат на стандартен ASCII текстов файл с разширение "txt".

    (3) Файловете по ал. 1 се съставят и подават и в случаите, когато не съдържат информация.

    (4) Файловете по ал. 1 следва да касаят само един данъчен период, касаещ данъчния период, за който се подава справка-декларацията.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Териториалните дирекции на Националната агенция за приходите не приемат техническите носители, които не отговарят на посочените в приложение № 12 параметри.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите изготвя и предоставя протокол за удостоверяване на приемането или отказа от приемането на техническия носител.

    (7) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Ако не е издаден протокол по ал. 6, удостоверяващ приемането, се смята, че регистрираното лице не е подало информацията от отчетните регистри на технически носител.

    (8) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) При установяване на несъответствия между данните в подаваната справка-декларация и данните от подадените към нея технически носител на отчетните регистри по чл. 124 от закона подателят се поканва да отстрани несъответствията в 7-дневен срок. За удостоверяване на обстоятелствата по тази алинея териториалната дирекция на Националната агенция за приходите изготвя и предоставя съобщение.

    (9) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) В случаите по ал. 8 справка-декларацията се счита за подадена след отстраняване на несъответствието с подаване на коректна справка-декларация, без това да води до промяна на законоустановения срок за подаването й, както и за внасянето на задължението.

    Раздел II – Деклариране на данъка и справки-декларации

    Деклариране на данъка

    Чл. 115. (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г., изм. и доп., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г., изм., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Регистрираното лице подава посочените в този раздел справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от закона и когато има задължение по чл. 125, ал. 2 от закона – VIES-декларация. Регистрирано по чл. 154 , 156 или 157а от закона лице подава справка-декларацията и по чл. 159, ал. 4 и/или чл. 159а, ал. 2 от закона . Данъчно задължено лице, регистрирано само по чл. 154 и 156 от закона , подава единствено справка-декларацията по чл. 159, ал. 4 от закона .

    (2) Данъчните периоди за отчитане на данъка и сроковете за подаване на декларациите по ал. 1 са регламентирани със закона.

    (3) Определянето, декларирането и отчитането на данъка се извършват с подаване на съответните образци, посочени в този правилник.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Декларирането по реда на ал. 1 се извършва чрез подаване на съответния образец по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс освен в случаите, когато законът и този правилник изискват друго.

    (5) (Отм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.).

    (6) Декларациите по ал. 1 се подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите лично от представляващия регистрираното лице или упълномощено от него лице.

    (7) Лицето задължително попълва всички данни, които се изискват в съответните образци на декларациите и отчетните регистри по тази глава. В случай че поле, описващо стойност, е празно (съгласно изискванията на закона и този правилник не следва да се попълва), се посочва стойност нула.

    (8) Декларациите по ал. 1 се попълват на български език.

    (9) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Декларациите по ал. 1 се публикуват на български език в интернет страницата на НАП.

    (10) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) Корекции на грешки в справка-декларацията се извършват по реда на чл. 126 от закона. Корекции на грешки във VIES декларацията се извършват по реда на чл. 126, ал. 2, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от закона .

    (11) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Лице, което е прекратило прилагането на специалния режим за касова отчетност на данъка върху добавената стойност, извършва корекции на допуснати грешки вследствие на неотразени в дневника за продажби издадени от него фактури и известия към тях за доставки, за които е приложило специалния режим, за данъчни периоди, през които същото е било регистрирано за прилагане на специалния режим, по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 от закона .

    (12) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) В случаите на чл. 7, ал. 5, т. 11 от закона , когато доставчикът може да обоснове причината за допуснатите от него пропуски или грешки, същите се декларират за данъчния период, през който грешките или пропуските са установени. В тези случаи изречение второ на ал. 10 не се прилага.

    (13) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) В случаите на чл. 126, ал. 10 от закона лицето писмено уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелство по чл. 126а, ал. 2 от закона .

    Справка-декларация

    Чл. 116. (1) Регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от закона по образец – приложение № 13.

    (2) Справка-декларация по ал. 1 се подава и в случаите, когато данък не следва да се внася или възстановява, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период.

    (3) Регистрираното лице подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларацията по ал. 1 за всеки данъчен период, за който се отнася.

    (4) Регистрираното лице представя в компетентната териториалната дирекция на Националната агенция за приходите заедно със справка-декларацията по ал. 1 и отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от закона .

    VIES-декларация

    Чл. 117. (1) VIES-декларацията се изготвя по образец – приложение № 14.

    (2) Декларацията съдържа следните данни:

    1. данни за регистрираното лице – име/наименование, идентификационен номер по ДДС, адрес за кореспонденция;

    2. (доп. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) данни за подаващия декларацията – име, ЕГН/ЛНЧ/служебен номер от регистър на НАП, адрес за кореспонденция;

    3. данъчен период, за който се подава декларацията във формат: мм/гггг;

    4. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) сума на данъчните основи на:

    а) всички извършени вътреобщностни доставки на стоки, по които получатели са регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка;

    б) (изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) доставките на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона , включително получените авансови плащания с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са данъчно задължени, регистрирани за целите на ДДС, лица в друга държава членка;

    в) доставките като посредник в тристранна операция;

    5. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) данъчна основа на вътреобщностните доставки на стоки, по които получатели са регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка;

    6. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) общ брой редове в раздел "В" на декларацията;

    7. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., доп., бр. 11 от 2021 г., в сила от 9.02.2021 г.) идентификационен номер по ДДС на получателя/придобиващия, включително знака на държавата членка по ISO 3166, а за регистрираните за целите на ДДС лица на територията на Северна Ирландия – знака/префикса "XI, считано от 1 януари 2021 г.;

    8. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) обща сума на данъчните основи на извършените вътреобщностни доставки на стоки към едно регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка;

    9. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) обща сума на данъчните основи на извършените доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона, включително получените авансови плащания към едно данъчно задължено, регистрирано за целите на ДДС, лице в друга държава членка;

    10. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) обща сума на данъчните основи на осъществените доставки като посредник в тристранни операции към едно регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка;

    11. (нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) данъчен период, през който данъкът за доставките по т. 8 – 10 е станал изискуем, в случай че този период е различен от данъчния период по т. 3;

    12. (нова – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) общ брой редове в раздел "Г" на декларацията;

    13. (нова – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г., доп., бр. 11 от 2021 г., в сила от 9.02.2021 г.) идентификационен номер по ДДС на лицето, за което стоките са предназначени да бъдат доставени при изпращане или транспортиране на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка под режим складиране на стоки до поискване по чл. 15а, ал. 1 от закона , включително знака на държавата членка по ISO 3166, а за регистрираните за целите на ДДС лица на територията на Северна Ирландия – знака/префикса "XI, считано от 1 януари 2021 г.;

    14. (нова – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) код на операцията по режим складиране на стоки до поискване (1 – изпращане или транспортиране на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка под режим складиране на стоки до поискване по чл. 15а, ал. 1 от закона , 2 – връщане по чл. 15а, ал. 5 от закона на територията на страната на стоки, изпратени или транспортирани под режим складиране на стоки до поискване, или корекция на грешно посочен идентификационен номер по ДДС на лицето, за което стоките са предназначени да бъдат доставени под режим складиране на стоки до поискване в декларирано в предходен данъчен период изпращане или транспортиране на стоки по чл. 15а, ал. 1 от закона , или 3 – замяна по чл. 15а, ал. 4 от закона на лицето, за което стоките са предназначени да бъдат доставени под режим складиране на стоки до поискване);

    15. (нова – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г., доп., бр. 11 от 2021 г., в сила от 9.02.2021 г.) идентификационен номер по ДДС на лицето, за което стоките са били предназначени при заместване по чл. 15а, ал. 4 от закона, включително знака на държавата членка по ISO 3166, а за регистрираните за целите на ДДС лица на територията на Северна Ирландия – знака/префикса "XI, считано от 1 януари 2021 г.;

    16. (нова – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) данъчен период, през който е извършена операцията по режим складиране на стоки до поискване (мм/гггг), в случай че този период е различен от данъчния период по т. 3.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) В отчетните регистри задължително се отразяват:

    1. вътреобщностните доставки на стоки, по които лицето е доставчик;

    2. доставките на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка;

    3. доставките като посредник в тристранна операция;

    4. идентификационният номер по ДДС на лицето:

    а) за което стоките са предназначени да бъдат доставени при изпращането или транспортирането им от територията на страната до територията на друга държава членка под режим складиране на стоки до поискване по чл. 15а, ал. 1 от закона , и/или

    б) за което стоките са били предназначени да бъдат доставени при изпращането или транспортирането им от територията на страната до територията на друга държава членка под режим складиране на стоки до поискване по чл. 15а, ал. 1 от закона , когато стоките се връщат на територията на страната по чл. 15а, ал. 5 от закона , и/или

    в) за което стоките са били първоначално предназначени да бъдат доставени под режим складиране на стоки до поискване по чл. 15а, ал. 1 от закона , когато стоките са изпратени или транспортирани от територията на страната до територията на друга държава членка и на заместващото лице в случаите на чл. 15а, ал. 4 от закона , и/или

    г) за което стоките са предназначени да бъдат доставени при изпращането или транспортирането им от територията на страната до територията на друга държава членка под режим складиране на стоки до поискване по чл. 15а, ал. 1 от закона , както коректният идентификационен номер по ДДС на лицето, така и грешният идентификационен номер по ДДС за същото лице в случаите на грешно посочен идентификационен номер по ДДС, деклариран в предходен данъчен период на изпращане или транспортиране на стоки по чл. 15а, ал. 1 от закона .

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г., бр. 20 от 2013 г., в сила от 15.03.2013 г.) VIES декларацията се изготвя на база обобщение на данните от отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от закона , като в нея не се включват издадените данъчни документи във връзка с получени авансови плащания по вътреобщностни доставки на стоки, както и доставки на стоки и на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са нерегистрирани за целите на ДДС лица. Полученото авансово плащане (цялостно или частично) от посредник в тристранна операция не се включва във VIES-декларацията.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) VIES декларация не се подава в случаите, когато за съответния данъчен период регистрираното лице едновременно:

    1. не е извършило вътреобщностни доставки;

    2. не е извършило доставки на услуги, включително не е получило авансови плащания по чл. 21, ал. 2 от закона , с място на изпълнение на територията на друга държава членка;

    3. не е извършило доставки като посредник в тристранна операция;

    4. не е отразило пропуснати данни за предходен данъчен период в съответствие с чл. 126, ал. 3, т. 1 от закона ;

    5. (нова – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) не е изпращало или транспортирало стоки от територията на страната до територията на друга държава членка под режим складиране на стоки до поискване по чл. 15а, ал. 1 от закона ;

    6. (нова – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) не е връщало по чл. 15а, ал. 5 от закона на територията на страната стоки, които са били изпратени или транспортирани до територията на друга държава членка под режим складиране на стоки до поискване;

    7. (нова – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) не е извършвало заместване по чл. 15а, ал. 4 от закона на лице, за което стоките са предназначени да бъдат доставени при изпращане или транспортиране от територията на страната до територията на друга държава членка под режим складиране на стоки до поискване, от друго лице;

    8. (нова – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) не е извършвало корекция на грешно посочен идентификационен номер по ДДС на лице, за което стоките са предназначени да бъдат доставени под режим на складиране на стоки до поискване, деклариран в предходен данъчен период на изпращане или транспортиране на стоки по чл. 15а, ал. 1 от закона.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) Регистрираните лица подават VIES декларацията по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

    (7) (Отм. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.).

    (8) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2007 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Доставка на услуга по чл. 21, ал. 2 от закона може да не се включва във VIES декларацията, когато доставката на тези услуги е освободена в държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) Доставките на услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставяни от Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение", за които таксите се събират от Евроконтрол и които са с код RХ съгласно чл. 31а, ал. 1, т. 3, буква "г" , може да не се включват във VIES декларацията за съответния период.

    (10) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) В случаите на връщане на стоки на територията на страната по чл. 15а, ал. 5 от закона във VIES-декларацията се посочва идентификационният номер по ДДС на лицето, за което стоките са били предназначени да бъдат доставени към момента на започване на връщането, включително и при заместване по чл. 15а, ал. 4 от закона , независимо от броя на заместванията. В случаите на няколко връщания на стоки през един и същ данъчен период във VIES-декларацията идентификационният номер по ДДС на лицето, за което стоките са били предназначени, се посочва само един път.

    (11) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) В случаите на няколко изпращания на стоки през един и същ данъчен период във VIES-декларацията идентификационният номер по ДДС на лицето, за което стоките са предназначени, се посочва само един път. В случаите на няколко последователни замествания по чл. 15а, ал. 4 от закона във VIES-декларацията се посочва идентификационният номер на всяко лице, което замества друго лице, дори и в случаите на няколко замествания през един и същ данъчен период.

    (12) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) Когато са декларирани във VIES-декларация данни за изпращане или транспортиране на стоки под режим складиране на стоки до поискване по чл. 15а, ал. 1 от закона , но впоследствие не е декларирана извършена замяна по чл. 15а, ал. 4 от закона или връщане на територията на страната по чл. 15а, ал. 5 от закона , както и при неправилно посочване на идентификационен номер по ДДС на лице, за което стоките са предназначени под режим на складиране на стоки до поискване, същите се декларират в данъчния период, през който грешката е установена.

    (13) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) Когато за данъчния период на изпращане или транспортиране на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка не са декларирани данни за режим по чл. 15а, ал. 1 от закона във VIES-декларация, същите не подлежат на корекция.

    (14) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2021 г., в сила от 9.02.2021 г.) Регистрирано лице, което извършва доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на Северна Ирландия, не посочва тези доставки във VIES-декларация по чл. 125, ал. 2 от закона .

    (15) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2021 г., в сила от 9.02.2021 г.) Регистрирано лице, което извършва вътреобщностни доставки, по които получатели са данъчно задължени лица или данъчно незадължени юридически лица, регистрирани за целите на ДДС в Северна Ирландия, или доставки като посредник в тристранна операция, по които получатели са данъчно задължени лица или данъчно незадължени юридически лица, регистрирани за целите на ДДС в Северна Ирландия, заедно със справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 от закона подава и VIES-декларация по чл. 125, ал. 2 от закона за тези доставки за съответния данъчен период.

    (16) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2021 г., в сила от 9.02.2021 г.) Регистрирано лице, което прехвърля стоки след 1 януари 2021 г. включително, представляващи част от неговите стопански активи, от територията на страната до територията на Северна Ирландия под режим на складиране на стоки до поискване, заедно със справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 от закона подава и VIES-декларация по чл. 125, ал. 2 от закона за данъчния период на изпращането или транспортирането на стоките под този режим и за данъчните периоди на настъпване на промяна през 12-месечния период от пристигането или завършването на превоза, включително при замяна на лицето по чл. 15а, ал. 2, т. 3 от закона .

    (17) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2021 г., в сила от 9.02.2021 г.) В случаите по ал. 15 и 16 във VIES-декларацията се посочва идентификационен номер по ДДС със знак/префикс "XI" на регистрираните за целите на ДДС лица на територията на Северна Ирландия.

    Изисквания при подаване на VIES декларация по електронен път

    Чл. 118. (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм., бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) (1) Параметрите на данните на информацията от VIES декларацията и изискванията към структурата на файловете, подавани по електронен път, са определени в приложение № 15.

    (2) Териториалните дирекции на Националната агенция за приходите не приемат подадена по електронен път VIES декларация, която не отговаря на посочените в приложение № 15 параметри.

    (3) VIES декларацията трябва да съдържа само по един запис (ред) с обобщените данни за всички извършени доставки към конкретен получател/придобиващ от държава членка за текущия период, притежаващ валиден идентификационен номер за целите на ДДС, издаден от държавата членка.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) Допълнителни записи "в раздел "В" за същия получател/придобиващ са допустими само при деклариране на пропуснати данни за предходни периоди в съответствие с чл. 126, ал. 3, т. 1 от закона . В случаите на чл. 7, ал. 5, т. 11 от закона допълнителни записи на данни за допуснати пропуски или грешки от доставчика са допустими в съответствие с чл. 115, ал. 12 . Справка-декларация за прилагане на режим извън Съюза или на режим в Съюза и справка-декларация за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии (Загл. изм. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г., бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.)

    Чл. 119. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2015 г., в сила от 6.01.2015 г., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) (1) Регистрирано на основание чл. 154 от закона лице за прилагане на режим извън Съюза подава справка-декларация по чл. 159, ал. 4 от закона по образец – приложение № 31.

    (2) Регистрирано на основание чл. 156 от закона лице за прилагане на режим в Съюза подава справка-декларация по чл. 159, ал. 4 от закона по образец – приложение № 32.

    (3) Регистрирано на основание чл. 157а от закона лице за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, подава справка-декларация по чл. 159а, ал. 2 от закона по образец – приложение № 46.

    (4) Данните за справка-декларацията по ал. 1, 2 или 3 се попълват въз основа на обобщените данни от електронния регистър по чл. 159г, ал. 2 от закона .

    (5) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, което извършва доставки, попадащи в обхвата на режима, с място на изпълнение на територията на страната, в случаите по чл. 159ж, ал. 5 от закона подава справка-декларация по образец – приложение № 33.

    (6) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, което няма постоянен обект на територията на страната и извършва доставки, попадащи в обхвата на режима, с място на изпълнение на територията на страната, в случаите по чл. 159ж, ал. 5 от закона подава справка-декларация по образец – приложение № 34.

    (7) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, което извършва доставки, попадащи в обхвата на режима, с място на изпълнение на територията на страната, в случаите по чл. 159ж, ал. 5 от закона подава справка-декларация по образец – приложение № 47.

    (8) Справка-декларацията по ал. 5, 6 и 7 се подава по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София.

    (9) В справка-декларацията по ал. 5 и 6 се посочват идентификационният номер на лицето за целите на прилагане на съответния режим, приложимите данъчни ставки, общият размер на данъчните основи на извършените доставки, за които се прилага режимът и за които данъкът върху добавената стойност по съответните ставки е станал изискуем, общият размер на дължимия данък по съответните ставки, общият размер на дължимия данък за страната като държава членка по потребление за съответния данъчен период, за:

    1. доставки на услуги;

    2. вътреобщностни дистанционни продажби на стоки;

    3. вътрешни дистанционни продажби на стоки по чл. 14а, ал. 5, т. 3 от закона .

    (10) Когато стоките се изпращат или транспортират от територията на други държави членки, справка-декларацията по ал. 6, освен информацията по ал. 9 за тези доставки, включва и идентификационен номер за целите на ДДС или национален данъчен номер, издаден на лицето от държавата членка, от която стоките се изпращат или транспортират.

    (11) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, което има един или повече постоянни обекти на територията на други държави членки, в справка-декларацията по ал. 6 посочва също идентификационните номера за целите на ДДС или национални данъчни номера, издадени от държавите членки, където се намира всеки от обектите, и информацията по ал. 9 за извършени от тези постоянни обекти през съответния данъчен период доставки на услуги, за които данъкът върху добавената стойност по приложимите ставки е станал изискуем, и са с място на изпълнение на територията на страната, в която лицето няма постоянен обект.

    (12) В справка-декларацията по ал. 7 се посочват идентификационният номер на лицето за целите на прилагане на този режим, приложимите данъчни ставки, общият размер на данъчните основи на извършените доставки, за които се прилага режимът и за които данъкът върху добавената стойност по съответните ставки е станал изискуем, общият размер на дължимия данък по съответните ставки, общият размер на дължимия данък върху добавената стойност за страната като държава членка по потребление за съответния данъчен период.

    (13) Стойностите по ал. 9, 10, 11 и 12 се посочват в евро. За доставки в други валути се използва обменният курс в последния ден от данъчния период, като се прилага обменният курс, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или ако няма публикуван такъв за този ден, публикуваният на следващия ден.

    Справка-декларация, отчетни регистри и VIES-декларация за последния данъчен период при дерегистрация поради смърт на физическо лице или физическо лице – едноличен търговец

    Чл. 119а . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) (1) В случаите по чл. 125, ал. 13 от закона справка-декларацията, отчетните регистри и VIES-декларацията се подават само на хартиен и технически носител в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите на наследодателя, като се прилагат правилата за отчитане и деклариране по тази глава.

    (2) Заедно със справка-декларацията, отчетните регистри и VIES-декларацията се прилагат и данни, неразделна част от справка-декларацията, за наследствените дялове на наследниците/заветниците по образец – приложение № 37.

    (3) Приложение № 37 се подава само на хартиен носител.

    (4) За целите на чл. 125, ал. 13 от закона последният данъчен период обхваща и данъчния период, предшестващ датата на дерегистрацията, по отношение на който срокът за подаване на справка-декларацията, отчетните регистри и VIES-декларацията не е изтекъл към датата на дерегистрацията и същите не са подадени от регистрираното лице.

    Корекции на грешки при декларирането

    Чл. 119б . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) (1) В случаите по чл. 126, ал. 4 от закона след издаване на разрешение от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите корекциите се извършват в отчетните регистри, съответно в справка-декларацията и VIES-декларацията, за данъчния период, в който е допусната грешката. В съответния дневник се отразява оригиналният запис на документа, като в полетата, описващи стойности, се попълват равни по размер, но с противоположен знак стойности и се отразява нов запис с коректните данни. Справка-декларацията, VIES-декларацията и отчетните регистри се подават само на хартиен и технически носител в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

    (2) В случаите по чл. 126, ал. 7 и 8 от закона лице, на което е прекратена регистрацията, подава справка-декларация и отчетни регистри, като в дневника за продажби, съответно в справка-декларацията, за данъчния период, през който е издаден съответният документ, отразява само издадените документи, за които е издадено разрешение от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Справка-декларацията и отчетните регистри се подават само на хартиен и технически носител в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, през който е издаден съответният документ.

    (3) В случаите по ал. 1 и 2 в справка-декларацията, VIES-декларацията и отчетните регистри се посочва идентификационният номер по чл. 94, ал. 2 от закона , под който лицето е било регистрирано до датата на прекратяване на регистрацията му.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) В случаите по чл. 126, ал. 9 и 10 от закона лицето отразява в отчетните регистри само издадените или получените документи, за които е издадено разрешение от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Справка-декларацията и отчетните регистри се подават само на хартиен и технически носител в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

    Обмен на информация с чужди администрации

    Чл. 120. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Информацията, посочена в отчетните регистри, регистъра за вътреобщностни доставки на нови превозни средства и VIES-декларацията, се обменя с администрацията на другите държави членки по ред, начин и в срокове, определени с Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета на Европа.

    (2) Обмен на информация, свързана с облагането с данък върху добавената стойност, с данъчните администрации на други държави членки се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

    Глава деветнадесета – ДРУГИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

    Счетоводна отчетност и записване на данъка

    Чл. 121. (1) Регистрираните лица водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството , Закона за данък върху добавената стойност и този правилник.

    (2) Документация и отчетност се води за облагаемите доставки, за освободените доставки, за доставките с място на изпълнение извън територията на страната, за вътреобщностните придобивания, за получените доставки, по които лицето е платец на данъка по глава осма от закона, и за вноса.

    (3) Клоновете на регистрираното лице водят отчетност и поддържат документацията като самостоятелно регистрирано лице, без да се разчитат с бюджета.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Клоновете предоставят на регистрираното лице необходимата информация за попълване на справка-декларацията, VIES-декларацията за периода и информацията за техническите носители.

    (5) Разчитането с бюджета за данък върху добавената стойност се извършва от регистрираното лице.

    (6) Клоновете на чуждестранните лица се разчитат с бюджета самостоятелно.

    (7) Регистрираните лица определят резултата за съответния данъчен период въз основа на документите, отразени в дневниците за този данъчен период.

    (8) Всяко регистрирано лице е длъжно да води регистър на стоките по чл. 7, ал. 5, т. 8 – 10 и чл. 13, ал. 4, т. 8 – 10 от закона , който осигурява следната информация:

    1. вид на изпратените/получените стоки;

    2. цел на изпращане/получаване на стоките;

    3. количество на изпратените/получените стоки;

    4. държава членка, до която са изпратени или от която са получени стоките;

    5. дата на изпращане/получаване на стоките. Задължение на данъчно задължено лице, което е установено само на територията на страната при доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с място на изпълнение на територията на друга държава членка

    Задължение за уведомяване при доставки, предназначени за континенталния шелф и изключителната икономическа зона

    Чл. 122 . (Нов – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.) В случаите на чл. 97в от закона данъчно задълженото лице подава по електронен път до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите чрез използване на квалифициран електронен подпис уведомление в 7-дневен срок от издаването или от отнемането на идентификационен номер по ДДС от друга държава членка.

    Чл. 123 . (Нов – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) Уведомяването по чл. 131г, ал. 3 от закона се извършва по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в 7-дневен срок преди първата доставка, за която следва да се начисли данък по чл. 82, ал. 6, т. 1 или 2 от закона .

    Глава двадесета – (Нова – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПРИ НЕСЪБИРАЕМО ВЗЕМАНЕ

    Намаляване на данъчна основа и начислен данък при несъбираемо вземане

    Чл. 124. (Нов – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) (1) Освен реквизитите по чл. 115, ал. 4 от закона в кредитното известие по чл. 126б, ал. 1 от закона задължително се посочват и:

    1. обстоятелството по чл. 126а, ал. 2 от закона и дата на настъпването му;

    2. данъчна основа и данък по доставката, за която вземането е несъбираемо;

    3. дата и размер, ако има такива, на получените плащания или погасявания по доставката по т. 2.

    (2) Лицето издава протокол по чл. 126б, ал. 2 от закона за намаляване на данъчната основа и начисления данък.

    (3) В протокола по чл. 126б, ал. 2 от закона задължително се посочват:

    1. номер и дата;

    2. име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на издателя;

    3. име и идентификационен номер на получателя;

    4. обстоятелството по чл. 126а, ал. 2 от закона и дата на настъпването му;

    5. номер и дата на фактурата, издадена за доставката, за която вземането е несъбираемо;

    6. данъчната основа и данък по доставката по т. 5;

    7. номер и дата на документа/ите и размер на ползвания данъчен кредит за получените доставки на стоки или услуги, пряко свързани с доставката, чиято основа се променя;

    8. разлика между данъка по т. 6 и ползвания данъчен кредит по т. 7;

    9. дата и размер, ако има такива, на получените плащания и на погасяванията по доставката по т. 5;

    10. размер на пълното или частично неплащане по доставката по т. 5, определено като разлика между сумата на данъчната основа и данъка по т. 6, и общия размер на получените плащания и на погасяванията по т. 9;

    11. съдържащият се данък в размера на пълното или частично неплащане по доставката, определен по чл. 126а, ал. 3 от закона ;

    12. намалението на начисления данък, определено по ал. 4, т. 1 или 2;

    13. намалението на данъчната основа, съответстващо на намалението на начисления данък по т. 12.

    (4) Намалението на начисления данък по чл. 126б, ал. 4 от закона в случаите на:

    1. пълно неплащане по доставка се определя като разлика между начисления данък по доставката и ползвания данъчен кредит от доставчика за получени от него стоки или услуги, пряко свързани с извършването на доставката;

    2. частично неплащане по доставка се определя по следната формула: x е намаление на начисления данък; НДД – начислен данък по доставката; ПДК – ползван данъчен кредит; ДПВЧН – данък, пропорционално включен в размера на частичното неплащане.

    (5) В случаите по чл. 126б, ал. 2 от закона доставчикът може да издаде общ протокол за несъбираеми вземания по доставки, за които съответното обстоятелство по чл. 126а, ал. 2, т. 6 от закона е настъпило в един и същ данъчен период, независимо че доставките може да са извършени към различни получатели. Издаденият общ протокол задължително съдържа:

    1. номер и дата;

    2. име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на издателя;

    3. общ размер на намалението на начисления данък за всички доставки, за които се извършва намаление на начисления данък.

    (6) За целите на издаването на общ протокол по ал. 5 доставчикът е длъжен да съставя справка за определянето на общия размер на намалението на данъчната основа и общия размер на намалението на начисления данък. Справката следва да съдържа информацията по ал. 3, т. 3 – 12 за всяка от включените в общия протокол доставки, за които е приложим чл. 126б, ал. 2 от закона .

    Увеличение на начислен данък, намален при несъбираемо вземане

    Чл. 125 . (Нов – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) (1) Освен реквизитите по чл. 115, ал. 4 от закона в дебитното известие по чл. 126б, ал. 6 от закона задължително се посочват и:

    1. дата и размер на полученото плащане или погасяването по доставката;

    2. данъчна основа и данък, съдържащи се в полученото плащане;

    3. дата и номер на издаденото кредитно известие по чл. 126б, ал. 1 от закона , с което е намалена данъчната основа и начисленият данък по доставката.

    (2) Лицето издава протокол по чл. 126б, ал. 7 от закона за увеличение на намаления начислен данък при получаване на пълно или частично плащане или погасяване по доставка, за която данъчната основа и начисленият данък са намалени по чл. 126б, ал. 2 от закона .

    (3) В протокола по чл. 126б, ал. 7 от закона задължително се посочват:

    1. номер и дата;

    2. име и идентификационният номер по чл. 94, ал. 2 от закона на издателя;

    3. име и идентификационният номер на получателя;

    4. номер и дата на издадения протокол по чл. 124, ал. 3 или 5 ;

    5. дата и размер на полученото плащане или погасяване по доставката, за която е издаден протокол по чл. 124, ал. 3 или 5 ;

    6. пропорционално съдържащият се данък в полученото плащане или погасяване по т. 5;

    7. увеличение на начисления данък, определено по ал. 4, т. 1 или 2.

    (4) Увеличението по чл. 126б, ал. 7 от закона на начисления, намален при несъбираемо вземане, данък в случаите на:

    1. пълно плащане или погасяване по доставка се определя в размера на намалението на начисления данък по чл. 124, ал. 4, т. 1 ;

    2. частично плащане или погасяване по доставка се определя по следната формула: x е намаление на начисления данък; НДД – начислен данък по доставката; ДПВЧП – данък, пропорционално включен в размера на извършеното частично плащане или погасяване; ПДК – ползван данъчен кредит.

    (5) Увеличението на начисления данък по ал. 4, т. 2 се определя за всяко плащане или погасяване поотделно.

    (6) В случаите по чл. 126б, ал. 7 от закона доставчикът може да издаде общ протокол за получените плащания или погасявания по доставки, за които съответното обстоятелство по чл. 126а, ал. 2, т. 6 от закона е настъпило в един и същ данъчен период, независимо че доставките може да са извършени към различни получатели. Издаденият общ протокол задължително съдържа:

    1. номер и дата;

    2. име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на издателя;

    3. общ размер на увеличението на начисления данък, намален при несъбираемо вземане, за всички доставки, за които е получено пълно или частично плащане или вземането изцяло или частично е погасено.

    (7) За целите на издаването на общ протокол по ал. 6 доставчикът е длъжен да съставя справка за определянето на общия размер на увеличението на начисления данък, намален при несъбираемо вземане. Справката следва да съдържа информацията по ал. 3, т. 3 – 7 за всяка от включените в общия протокол доставки, за които е получено плащане или вземането изцяло или частично е погасено.

    Деклариране и отчитане на издадени документи при намаляване на данъчна основа и начислен данък при несъбираемо вземане

    Чл. 126 . (Нов – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) (1) (В сила от 1.07.2023 г. – ДВ, бр. 55 от 2023 г.) Кредитното известие по чл. 126б, ал. 1 от закона се посочва в колона 3 "Вид на документа" на отчетните регистри по чл. 124 от закона с код "23".

    (2) (В сила от 1.07.2023 г. – ДВ, бр. 55 от 2023 г.) Протоколът по чл. 126б, ал. 2 от закона се посочва в колона 3 "Вид на документа" на дневник за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от закона с код "29". Намалението на начисления данък, посочено в протокола по чл. 124, ал. 3, т. 12 , се отразява със знак (-) в съответната колона на приложение № 10 , в която е бил отразен начисленият данък.

    (3) Дебитното известие по чл. 126б, ал. 6 от закона се посочва в отчетните регистри по чл. 124 от закона по общия ред на закона.

    (4) (В сила от 1.07.2023 г. – ДВ, бр. 55 от 2023 г.) Протоколът по чл. 126б, ал. 7 от закона се посочва в колона 3 "Вид на документа" на дневник за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от закона с код "29". Увеличението на намаления начислен данък, посочено в протокола по чл. 125, ал. 3, т. 7 , се отразява със знак (+) в съответната колона на приложение № 10 , в която е бил отразен намаленият данък.

    Други задължения

    Чл. 127 . (Нов – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г.) (1) В случаите по чл. 126б, ал. 8 от закона доставчикът, регистрирано по законa лице, подава по електронен път до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите чрез използване на квалифициран електронен подпис уведомление по образец – приложение № 48 .

    (2) В уведомлението по ал. 1 доставчикът декларира изпълнение на условията по чл. 126а, ал. 1, т. 2 – 5 от закона и посочва настъпването на съответното обстоятелство по чл. 126а, ал. 2, т. 1 – 6 от закона и датата, на която е настъпило. За посоченото обстоятелство към уведомлението се прилагат доказателства.

    (3) В срока за издаване на разрешението органът по приходите извършва проверка за изпълнение на условието по чл. 126а, ал. 1, т. 1 от закона и упражненото право на приспадане на данъчен кредит от получателя по издадените за доставката данъчни документи. Независимо от издаване на разрешението декларираните условия и настъпването на съответното обстоятелство по ал. 2 подлежат на последващ данъчен контрол по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс след издаване на разрешение по чл. 126б, ал. 8 от закона .

    Глава двадесет и първа – (Нова – ДВ, бр. 99 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ДОСТАВЧИЦИТЕ НА ПЛАТЕЖНИ УСЛУГИ

    Регистър на трансграничните плащания

    Ред за подаване на информация за трансграничните плащания от доставчиците на платежни услуги

    Чл. 128 . (Нов – ДВ, бр. 99 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) Електронният формат по чл. 123а, ал. 7 от закона се води в съответствие с приложението към Регламент за изпълнение (EС) 2022/1504 на Комисията от 6 април 2022 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета по отношение на създаването на централна електронна система с информация за плащанията (CESOP) с цел борба с измамите с ДДС (OB, L 235/19 от 12 септември 2012 г.), наричан по-нататък " Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1504 ".

    Чл. 129 . (Нов – ДВ, бр. 99 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) (1) Информацията от регистъра по чл. 123а, ал. 1 и 2 от закона се подава с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез стандартен файл съгласно чл. 4 от Регламент за изпълнение (EС) 2022/1504 . Структурата и валидационната схема на файла се утвърждават със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Заповедта се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите.

    (2) При подаване на информацията по ал. 1 доставчиците на платежни услуги се идентифицират чрез идентификатора по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

    (3) За целите на чл. 123а, ал. 3, второ изречение от закона , когато разполага с информация, че един и същ получател има няколко идентификатора по чл. 123а, ал. 6 от закона и съгласно някои от тях местонахождението на получателя е в държава членка, а съгласно други е в трета страна или територия, доставчикът на платежни услуги на платеца при определяне на броя на трансграничните плащания към този получател включва и трансграничните плащания, наредени към идентификатори, съгласно които местонахождението на получателя е в държава членка. Когато общият брой на всички трансгранични плащания към този получател надхвърли 25, доставчикът на платежни услуги на платеца подава по реда на ал. 1 информация от регистъра по чл. 123а, ал. 1 и 2 от закона само за плащанията, наредени към идентификатори, съгласно които местонахождението на получателя е в трета страна или територия.

    (4) Когато броят на трансграничните плащания към един и същ получател за календарно тримесечие не надхвърля 25, доставчикът на платежни услуги не подава информация от електронния регистър по чл. 123а, ал. 1 и 2 от закона за този получател. За календарно тримесечие, за което броят на трансграничните плащания към нито един от получателите не надхвърля 25, доставчикът не подава информация от електронния регистър по чл. 123а, ал. 1 и 2 от закона .

    (5) В случаите по чл. 123а, ал. 1 и 2 от закона , когато броят на трансграничните плащания към един и същ получател за календарно тримесечие е надхвърлен, доставчикът на платежни услуги подава информация за всички трансгранични плащания към този получател.

    (6) При подаване и приемане на информацията по ал. 1 се прилага чл. 102 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

    (7) След приемане на информацията по ал. 1, когато се установи, че същата не съдържа необходимите данни по чл. 123а, ал. 8 и 9 от закона или не съответства на изискванията, определени в приложението на Регламент за изпълнение (EС) 2022/1504 , се прилагат чл. 103, ал. 1 и 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

    ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ (Загл. изм. – ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г.)

    § 1. (1) (Предишен текст на § 1 – ДВ, бр. 3 от 2007 г.) За целите на този правилник:

    1. " Идентификационен номер " е:

    а) (доп. – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) единен идентификационен код по търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – на вписаните в търговския регистър лица;

    б) единният идентификационен код по БУЛСТАТ – на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица;

    в) (изм. – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г., бр. 55 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) служебният номер от регистъра по чл. 94, ал. 1 от закона , който се издава от Националната агенция за приходите за целите на прилагането на закона – на физическите лица с единен граждански номер или личен номер на чужденец, които не са вписани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и в регистър БУЛСТАТ; същият се предоставя на лицата при връчване на акта за регистрация по закона;

    г) (предишна втора буква "в" – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) служебният номер по чл. 84, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за лицата, различни от тези по букви "а" – "в" и които са задължени лица по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

    2. (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.) " Трета страна " е страна, която не попада в митническата територия на Европейския съюз.

    3. (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2011 г., в сила от 28.10.2011 г.) " Трета територия " е територия, която е част от митническата територия на Европейския съюз, но не е част от "територията на Европейския съюз" по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителната разпоредба на закона .

    4. (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Идентификационен номер за целите на ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона на регистрираните по закона лица е идентификационният номер по т. 1 , пред който е поставен знакът "BG".

    5. (Нова – ДВ, бр. 39 от 2008 г., изм., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) " Държава на установяване " за целите на чл. 109 и 110 е:

    а) (изм. – ДВ, бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.) държавата, в която e седалището на международната организация съгласно международните конвенции за създаване на организациите или в споразуменията за техните седалища;

    б) държавата, в която е установено командването/щабът на Организацията на Северноатлантическия договор – за командвания/щабове на Организацията на Северноатлантическия договор ;

    в) държавата, чиито въоръжени сили взимат участие в общи отбранителни действия в друга държава – за въоръжени сили на държавите, които са страни по Северноатлантическия договор ;

    г) (нова – ДВ, бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.) държавата, в която е седалището на институцията – за институциите на Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или органите на Европейския съюз;

    д) (нова – ДВ, бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.) изпращащата държава по смисъла на Виенската конвенция за дипломатическите отношения , съставена във Виена на 18 април 1961 г. (ДВ, бр. 28 от 1968 г.) и Виенската конвенция за консулските отношения , съставена във Виена на 24 април 1963 г. (обн., ДВ, бр. 42 от 1990 г.; попр., бр. 29 от 2016 г.) – за дипломатически и консулски представителства, както и членовете на техния персонал в страната;

    е) (нова – ДВ, бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.) държавата членка, чиито въоръжени сили участват в отбранителни дейности на територията на страната и/или на територията на друга държава, имащи за цел изпълнение на дейност на Европейския съюз в рамките на общата политика за сигурност и отбрана, определена в дял V, глава 2, раздел 2 от Договора за Европейския съюз , наричана по-нататък "ОПСО".

    5а. (Нова – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Република България е " приемаща държава " за целите на чл. 109 и 110 за:

    а) дипломатически и консулски представителства, както и членовете на техния персонал в страната;

    б) представителства в страната на международни организации, признати от държавните органи на страната, или членове на такива организации при ограниченията и условията, установени в международните конвенции за създаване на организациите или в споразуменията за техните седалища;

    в) открити командвания/щабове на Организацията на Северноатлантическия договор на територията на страната;

    г) въоръжени сили на други държави, които са страни по Северноатлантическия договор , които преминат или пребивават на територията на страната, за да участват в общите отбранителни дейности на Северноатлантическия договор на територията на страната и/или на територията на друга държава;

    д) въоръжени сили на други държави – членки на Европейския съюз, които преминават или пребивават на територията на страната, за да участват в отбранителни дейности на територията на страната и/или на територията на друга държава, имащи за цел изпълнение на дейност на Европейския съюз в рамките на ОПСО;

    е) представителства на институциите на Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или органите на Европейския съюз по чл. 173, ал. 5 от закона.

    6. (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) " ДДС група " за целите на чл. 3, ал. 7 е група от свързани лица, установени в една и съща държава членка, които по силата на член 11 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност се третират като едно данъчно задължено лице.

    7. (Нова – ДВ, бр. 70 от 2016 г., изм., бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.) " Код по КН " са тарифни кодове по Комбинираната номенклатура, установена с Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа.

    8. (Нова – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) За целите на чл. 64, ал. 1, т. 3 " дълготрайни активи, използвани от данъчно задълженото лице в рамките на независимата му икономическа дейност " не включва стоки, които лизингодател придобива с цел да ги предоставя по договор за лизинг, ако след изтичане на договора е прехвърлено правото на собственост върху стоките.

    9. (Нова – ДВ, бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.) " Териториалното море на Република България " е по смисъла на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България .

    10. (Нова – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) " Клинични изпитвания на лекарствени продукти ", "главен изследовател", "изследовател/и" и "участник" по чл. 41, ал. 2 са клинични изпитвания, главен изследовател, изследовател/и на участник по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина .

    (2) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2007 г.) Физическите лица са длъжни да се идентифицират за целите на закона с получения при регистрацията си идентификационен номер по ДДС за всички извършвани от тях доставки, представляващи независима икономическа дейност.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2007 г., изм., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Когато физическо лице получи при регистрацията си идентификационен номер за целите на ДДС в качество, различно от едноличен търговец, и впоследствие се впише като едноличен търговец, идентификационният му номер за целите на ДДС е номерът по ал. 1, т. 1, буква "а", получен в качеството му на едноличен търговец, пред който е поставен знакът "BG".

    (4) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2007 г., изм., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Когато физическо лице получи при регистрацията си идентификационен номер за целите на ДДС в качеството си на едноличен търговец и впоследствие се заличи от търговския регистър, ако за него са налице основанията за регистрация по закона, идентификационният му номер за целите на ДДС е номерът по ал. 1, т. 1, буква "в", пред който е поставен знакът "BG", когато лицето не е вписано в регистър БУЛСТАТ, а когато лицето е вписано в регистър БУЛСТАТ, идентификационният му номер за целите на ДДС е единният идентификационен код по БУЛСТАТ, пред който е поставен знакът "BG".

    (5) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2007 г., изм., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Когато физическо лице е вписано както в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като едноличен търговец, така и в регистър БУЛСТАТ, при регистрацията му по закона идентификационният му номер за целите на ДДС е номерът по ал. 1, т. 1, буква "а", получен в качеството му на едноличен търговец.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2008 г., изм., бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Когато физическо лице е получило при регистрацията си идентификационен номер за целите на ДДС, който е номер по ал. 1, т. 1, буква "в", пред който е поставен знакът "BG", и впоследствие се впише в регистър БУЛСТАТ, идентификационният му номер за целите на ДДС е единният идентификационен код по БУЛСТАТ, пред който е поставен знакът "BG", само когато физическото лице не е вписано в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г., изм., бр. 55 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) Когато физическо лице е получило при регистрацията си идентификационен номер за целите на ДДС, който е единният идентификационен код по БУЛСТАТ, пред който е поставен знакът "BG", и впоследствие се заличи от регистър БУЛСТАТ, ако за него са налице основанията за регистрация по закона, идентификационният му номер за целите на ДДС е номерът по ал. 1, т. 1, буква "в", пред който е поставен знакът "BG".

    (8) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) В случаите по ал. 3 – 7 за дата на промяна на идентификационния номер за целите на ДДС се счита датата на вписване на съответното обстоятелство в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или в регистър БУЛСТАТ. В тези случаи не се смята, че лицето извършва доставка на наличните стоки или услуги по чл. 111 от закона .

    (9) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) Лицата по ал. 3 – 7, когато подават декларациите по чл. 125, ал. 1 и 2 от закона за данъчния период, през който е променен идентификационният им номер за целите на ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона , използват новия си идентификационен номер за целите на ДДС, а когато подават тези декларации за предходни на промяната данъчни периоди, използват стария си идентификационен номер за целите на ДДС. Лицата по ал. 3 – 7, когато подават декларациите по чл. 159, ал. 4 от закона за данъчния период, през който е променен идентификационният им номер за целите на ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона , и предходни на него периоди, използват стария си идентификационен номер за целите на ДДС.

    § 1а. (Нов – ДВ, бр. 4 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г.) Доставката на услуга по изработка и/или доработката на софтуер се приравнява на услуга по преработка на софтуер.

    § 1б. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) За целите на § 1, т. 83, буква "б" от допълнителните разпоредби на закона при определяне на стойността при придобиване, производство или внос, равна на или по-голяма от 5000 лв., не се включва данъкът върху добавената стойност.

    § 1в. (Нов – ДВ, бр. 11 от 2021 г., в сила от 9.02.2021 г.) За " идентификационен номер за целите на ДДС, издаден от държава – членка на ЕС " и " VIN номер на чуждестранния контрагент, включително знакът на държавата членка " се счита и идентификационен номер по ДДС, който съдържа знака/префикса "XI", издаден на данъчно задължено лице, идентифицирано за целите на ДДС в Северна Ирландия.

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 2. Този правилник отменя Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 19 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1999 г., бр. 9 от 2000 г.; попр., бр. 15 от 2000 г.; изм. с Решение № 404 от 2001 г. на ВАС – бр. 12 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 15 от 2001 г.; изм., бр. 58 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 43 от 2002 г., бр. 63 от 2002 г., бр. 29 от 2003 г., бр. 26 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 9 от 2006 г.).

    § 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) На лицата по § 4, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност се издават удостоверения за регистрация по чл. 75, ал. 1 .

    (2) Удостоверенията по ал. 1 се издават служебно от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите и се връчват на лицата в едномесечен срок от влизането на този правилник в сила.

    (3) До връчване на удостоверението по ал. 2 идентификационният номер по ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона е идентификационният номер по § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на този правилник, пред който се поставя знакът "BG".

    (4) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2007 г.) За физическите лица, различни от едноличен търговец, които при вписването си в регистър БУЛСТАТ са получили единен идентификационен код, различен от единния граждански номер, идентификационният номер по ДДС е единният граждански номер, пред който е поставен знакът "BG".

    (5) (Нова – ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.) Лицата по ал. 4, вписани в регистър БУЛСТАТ по реда на § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за регистър БУЛСТАТ, могат да изберат идентификационният им номер за целите на ДДС да е единният им идентификационен код по БУЛСТАТ, пред който е поставен знакът "BG". Правото на избор се осъществява с подаване на писмена декларация пред компетентната Териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

    § 4. (1) За данъчните периоди до влизане в сила на този правилник се прилагат образците на документите, регламентирани с отменения Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност .

    (2) Заедно със справката-декларация за последния данъчен период преди влизане на този правилник в сила лицата подават на хартиен и на магнитен носител отчетните регистри за този последен период.

    (3) Подаваните хартиени и магнитни носители по ал. 2 следва да отговарят на формата, параметрите и изискванията, регламентирани в чл. 91 и 92 и в приложение № 10 от отменения Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност .

    (4) В случаите по § 4, ал. 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност регистрационният опис за наличните към датата на регистрация активи, съответно наличните към датата на повторна регистрация активи, се подава по образец – приложение № 3, съответно приложение № 4 от отменения Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност .

    (5) За активите по ал. 4 правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато са налице условията по глава дванадесета от отменения Закон за данък върху добавената стойност .

    § 5. За представяне на извършеното приспадане на данъка за възстановяване, отнасящ се за данъчните периоди до влизане в сила на този правилник, се съставя и подава образецът на приложение № 5 от отменения Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност .

    § 6. Остатъкът за възстановяване по § 6, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност се посочва в клетка 80 на приложение № 8 и в справката по приложение № 5 от отменения Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност .

    § 7. Отчетът за извършените продажби, отнасящ се за данъчните периоди до влизане в сила на този правилник, се съставя в съответствие с изискванията на чл. 93, ал. 5 от отменения Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност .

    § 8. (1) Регистрираното лице има право да приспадне начисления за активите данък при дерегистрацията му по чл. 119, ал. 3 от отменения Закон за данък върху добавената стойност , които са налични към датата на повторната му регистрация по Закона за данък върху добавената стойност .

    (2) Правото по ал. 1 възниква, когато са налице едновременно следните условия:

    1. наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството към датата на повторна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност са били обложени при дерегистрацията по реда на чл. 119, ал. 3 от отменения Закон за данък върху добавената стойност ;

    2. начисленият данък при дерегистрацията е внесен ефективно или е прихванат от органа по приходите;

    3. с наличните активи по т. 1 лицето е извършвало, извършва или ще извършва облагаеми доставки по смисъла на чл. 69 от закона ;

    4. регистрационният опис по образец – приложение № 3, за активите по т. 1 е съставен към датата на повторната регистрация и е подаден не по-късно от 7 дни от датата на регистрация;

    5. активите по т. 1 са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими вещи – до 20 години, преди датата на повторната регистрация по този закон.

    (3) В случаите, когато активът по ал. 2 се е използвал, използва се или ще се използва както за облагаеми, така и за освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, за начисления данък е налице право на частичен данъчен кредит, изчислен по реда на чл. 73 от закона .

    (4) Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите три данъчни периода, като съответният документ по чл. 71 от закона се отразява в дневника за покупките за съответния данъчен период.

    (5) Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 не възниква и не може да се упражни, ако описът по ал. 2, т. 4 е подаден след срока по ал. 2, т. 4.

    § 9. (1) Когато срокът за предоставяне на информация по чл. 120, ал. 1 от отменения Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност изтича след влизането в сила на този правилник, търговските банки предоставят информацията в 7-дневен срок от откриването/закриването "ДДС-сметката".

    (2) До 14-о число на месеца, следващ месеца на влизане в сила на този правилник, банките предоставят информацията по реда на чл. 120, ал. 2 и 3 от отменения Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност за последния календарен месец преди месеца на влизане в сила на този правилник.

    § 10. Когато до влизането в сила на този правилник е възникнало задължение за издаване на протокол по реда на отменения Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност и такъв не е издаден до влизането в сила на този правилник, лицето издава протокол, който трябва да отговаря на изискванията на Закона за данък върху добавената стойност и на този правилник.

    § 11. За получени от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които туристът ще се възползва пряко, за които туроператорите и туристическите агенти са упражнили правото си на приспадане на данъчен кредит до влизане в сила на този правилник, не се извършва корекция по реда на чл. 79 от Закона за данък върху добавената стойност .

    § 12. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) (1) Независимо от § 14, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност не се дължи данък при извършването на митническите формалности по деклариране за свободно обращение на стоки, когато едновременно са налице следните условия:

    1. към момента на декларирането стоките са под митнически режим и митническо складиране, активно усъвършенстване по системата с отложено плащане, временен внос с пълно или частично освобождаване от митни сборове или са със статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или свободен склад, и

    2. едновременно с декларирането:

    а) стоките напускат територията на страната с направление трета страна или територия, или

    б) стоките, поставени под режим временен внос с пълно освобождаване от митни сборове напускат територията на страната с направление държавата членка, от която са били изнесени (включително Република Румъния), и получател е лицето, което ги е изнесло.

    (2) Разпоредбата на чл. 16, ал. 2 се прилага и в случаите, когато стоки са временно изнесени от територията на страната до територията на държава членка или до територията на Република Румъния преди 31.XII.2006 г. включително, за обработка, преработка или поправка под митнически режим пасивно усъвършенстване и тези стоки се внасят обратно на територията на страната след 1 януари 2007 г. включително.

    § 13. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Коефициентът по чл. 73, ал. 5 от закона за предходната 2006 г. се изчислява по формулата, регламентирана в чл. 68 от отменения правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, на база на всички извършени доставки през 2006 г. При определяне на вида на доставките се изхожда от данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие за тях.

    § 14. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Номерирането на документите по чл. 78 , издадени след 1 януари 2007 г. включително, започва от "0000000001".

    § 15. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) (1) Въвеждането на територията на страната на стоки, които са били изнесени до 31.XII.2006 г. включително, от територията на държава членка или от територията на Република Румъния, се счита за внос на стоки по смисъла на чл. 16 от закона .

    (2) В случаите по ал. 1 не е налице вътреобщностно придобиване на стоките.

    § 16. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) (1) Не се начислява данък за вътреобщностно придобиване на стока, когато са налице едновременно следните условия:

    1. правото на собственост върху стоката се прехвърля след 1 януари 2007 г. включително;

    2. за стоката е внесен или начислен данък при внос на стоки.

    (2) В случаите по ал. 1, когато данъчната основа на вътреобщностното придобиване е по-висока от данъчната основа при внос, се счита че е налице вътреобщностно придобиване на стока, за което данъкът става изискуем по реда на закона, като разликата се приема за данъчна основа на придобиването.

    § 17. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) (1) Когато хотелиери, туроператори и туристически агенти са получили авансови плащания до 31.XII.2006 г. включително, за доставки по глава двадесет и първа от отменения Закон за данък върху добавената стойност и за тези доставки след влизане на закона в сила се прилагат разпоредбите на чл. 66, ал. 2 или на глава шестнадесета от закона , при възникване на данъчно събитие за доставките лицата издават данъчен документ по реда и в сроковете на закона, в който посочват:

    1. цялата данъчна основа за доставката, формирана по реда на закона;

    2. размера на данъка, определен върху данъчна основа по т. 1;

    3. размера на начисления данък по авансовите плащания до 31.XII.2006 г. включително;

    4. размера на начисления данък по авансовите плащания след 1.I.2007 г. включително;

    5. разликата между размера на данъка по т. 2 и сумата от размера на данъка по т. 3 и 4.

    (2) В случаите по ал. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период се отразява разликата по ал. 1, т. 5.

    § 18. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Разпоредбите на § 9 от преходните и заключителните разпоредби на закона се прилагат и за доставка на стоки при условията на договор за финансов лизинг, за която режимът на облагане е променен с влизането на закона в сила от облагаема в освободена доставка или от освободена в облагаема доставка. За вноските, дължими след 1.I.2007 г., се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие по закона.

    § 19. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) (1) Когато е получено авансово плащане до 31.XII.2006 г. включително, за доставка по глава трета от закона и до 31.III.2007 г. доставчикът не се снабди с документите, удостоверяващи наличие на обстоятелства по глава четвърта от този правилник, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто.

    (2) В случаите по ал. 1 данък се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, в 5-дневен срок, считано от 31.III.2007 г.

    (3) Когато впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата от прилагането на ал. 2 по реда на чл. 39, ал. 4 – 7 на този правилник .

    § 20. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) (1) Когато е получено авансово плащане до 31.12.2006 г. включително, за доставка на стока или услуга, за която със закона е променено данъчното третиране по отношение на размера на ставката, мястото на изпълнение на доставката, приравняване на доставката на облагаема по чл. 69, ал. 2 от закона и данъчното събитие за която възниква след тази дата, доставчикът документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по закона.

    (2) Когато е направено авансово плащане до 31.ХII.2006 г. включително, за доставка на стока или услуга, данъчното събитие за която възниква след тази дата и данъкът за доставката е изискуем от получателя по реда на закона и този правилник, регистрираното лице-получател е длъжно да начисли данък върху цялата данъчна основа на доставката, включително за направеното авансово плащане.

    (3) Алинея 2 не се прилага, когато по реда на отменения Закон за данък върху добавената стойност за авансовото плащане е начислен данък. За данъчното третиране на доставката, включително за последващи авансови плащания, се прилагат разпоредбите на закона и този правилник.

    § 20а. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.) (1) Отчетът за извършените продажби по чл. 112, ал. 7 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г . до преустановяване предоставянето на компенсацията по чл. 112, ал. 20 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г . се отразява в дневника за продажби, като се попълват колони от 1 до 8, данъчната основа се посочва в колони 9 и 11 или 17, съответно данъкът – в колони 10 и 12 или 18. Регистрирано лице може да отрази разширените фискални бонове по чл. 112, ал. 5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г . в дневника за продажбите, като попълва колони от 1 до 8 включително. Когато с разширен фискален бон са документирани и други доставки/продажби на стоки и/или услуги, техните данъчна основа и данък се включват в отчета по чл. 119, ал. 1 от закона и/или в отчета по ал. 7.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г., бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.) Доставката на хляб с място на изпълнение на територията на страната, вносът на хляб на територията на страната или вътреобщностното придобиване на хляб по § 15д, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност до 31 декември 2024 г. включително, се посочва в колона 8а "Доставка по чл. 163а или внос по чл. 167а от ЗДДС " на съответния отчетен регистър по чл. 124 от закона с код "07".

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г., бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.) Доставката на брашно с място на изпълнение на територията на страната, вносът на брашно на територията на страната и вътреобщностното придобиване на брашно по § 15д, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност до 31 декември 2024 г. включително, се посочват в колона 8а "Доставка по чл. 163а или внос по чл. 167а от ЗДДС " на съответния отчетен регистър по чл. 124 от закона с код "08".

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г., бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.) Регистрираното лице-доставчик отразява издадената фактура или известие към фактура за доставка на хляб/брашно с място на изпълнение на територията на страната до 31 декември 2024 г. включително, в дневника за продажбите за съответния данъчен период, като посочва данъчната основа в колони 9 и 19. Когато с фактурата или известието към фактура лицето документира и други доставки на стоки и услуги, посочва данъчната основа освен в колони 9 и 19 и данъчната основа на другите стоки и услуги съответно в колони от 11 до 25 включително, а данъка – в съответните колони 10, 12 или 17.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г., бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.) Регистрираното лице, което е получател по вътреобщностно придобиване на хляб/брашно, до 31 декември 2024 г. включително, отразява издадения протокол, като посочва:

    1. данъчната основа в колони 9 и 13, съответно данъка в колони 10 и 15 на дневника за продажбите;

    2. данъчната основа в колони 9, 10 или 12 и начисления данък в колони 11 или 13 на дневника за покупките.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г., бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.) Регистрираното лице, което е вносител на хляб/брашно, до 31 декември 2024 г. включително, отразява митническия документ за вноса, като посочва данъчната основа в колони 9, 10 или 12 и начисления данък в колони 11 или 13 на дневника за покупките.

    (7) За издадените фискални/системни бонове, включително разширените фискални бонове, за доставките на хляб/брашно по ал. 2 и 3 регистрираното лице-доставчик съставя отделен отчет за извършените продажби по реда на чл. 119, ал. 2 , 3 и 4 от Закона за данък върху добавената стойност . Издаденият отчет се отразява в дневника за продажби в колона 3 "Вид на документа" за хляб с код "84"/за брашно с код "85".

    (8) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г., бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.) Когато е получено авансово плащане до 31 декември 2024 г. включително, за доставка по § 15д, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност , съответно до 30 юни 2024 г. включително, за доставка на стоки по § 15д, ал. 1, т. 5 и 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност , данъчното събитие за която възниква след тази дата, доставчикът документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по Закона за данък върху добавената стойност .

    (9) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г., бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.) Когато е направено авансово плащане до 31 декември 2024 г. включително, за доставка по § 15д, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност , съответно до 30 юни 2024 г. включително, за доставка на стоки по § 15д, ал. 1, т. 5 и 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност , данъчното събитие за която възниква след тази дата и данъкът за доставката е изискуем от получателя, регистрираното лице-получател е длъжно да начисли данък върху цялата данъчна основа на доставката по приложимата ставка към датата на възникване на данъчното събитие на доставката, включително за направеното авансово плащане.

    (10) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2023 г., в сила от 27.06.2023 г., бр. 54 от 2024 г., в сила от 25.06.2024 г.) Когато е възникнало данъчното събитие на доставките по § 15д, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност до 31 декември 2024 г. включително, съответно за доставките на стоки по § 15д, ал.1, т. 5 и 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност до 30 юни 2024 г. включително, и доставчикът документира доставката чрез издаване на фактура след тази дата, за доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по Закона за данък върху добавената стойност .

    § 21. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Правилникът влиза в сила от 1 януари 2007 г.

  • ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за Държавна агенция “Разузнаване”

    Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1 . С правилника се урежда прилагането на Закона за Държавна агенция "Разузнаване" (ЗДАР) , наричана по-нататък "Aгенцията".

    Чл. 2 . Агенцията е служба за сигурност, непосредствено подчинена на Министерския съвет, която придобива, обработва, анализира, съхранява и предоставя разузнавателна информация, оценки и прогнози на:

    1. председателя на Народното събрание;

    2. президента на републиката;

    3. министър-председателя и министрите;

    4. ръководителите на службите за сигурност и на службите за обществен ред и на ръководители на агенции и институции съобразно функциите им, свързани с националната сигурност.

    Глава втора – УСТРОЙСТВО, УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ НА АГЕНЦИЯТА

    Раздел I – Председател и заместник-председатели. Инспектор

    Чл. 3 . (1) Агенцията се ръководи и представлява от председател.

    (2) При изпълнение на своите функции председателят се подпомага от трима заместник-председатели.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2025 г.) Председателят и заместник-председателите имат всички права и задължения по ЗДАР освен тези, които противоречат или са несъвместими с трудовото им правоотношение.

    Чл. 4 . (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2025 г.) (1) Основното месечно възнаграждение на председателя на Агенцията се определя със заповед на министър-председателя в размерите, предвидени в Агенцията с вътрешните правила за работната заплата и разполагаемите средства по бюджета на Агенцията.

    (2) Размерите на допълнителните възнаграждения по чл. 66, ал. 3 и на наградите по чл. 76 от ЗДАР на председателя се уреждат съгласно реда за служителите по трудово правоотношение в Агенцията.

    Чл. 5 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2025 г.) Основните месечни възнаграждения на заместник-председателите на Агенцията и на инспектора се определят със заповед на председателя на Агенцията при условия­та, по реда и в размерите, предвидени в Агенцията с вътрешните правила за работната заплата и разполагаемите средства по бюджета на Агенцията.

    (2) Размерите на допълнителните възнаграждения по чл. 65 ЗДАР , на сумите по чл. 67 ЗДАР и на отличията и наградите по чл. 76 ЗДАР , както и условията и редът за предоставянето им на заместник-председателите и инспектора се определят с акт на председателя на Агенцията.

    Чл. 6 . (1) Работното време, почивките и отпуските на председателя, заместник-председателите и инспектора се определят при условията, по реда и в размерите, предвидени в ЗДАР.

    (2) Министър-председателят разрешава ползването на отпуск на председателя на Агенцията, а председателят на Агенцията разрешава ползването на отпуск на заместник-председателите и инспектора.

    Чл. 7 . (1) Председателят на Агенцията изпълнява правомощията си на територията на страната, без да се издава заповед за командироване. В тези случаи председателят изготвя финансова справка.

    (2) Председателят на Агенцията се командирова в чужбина от министър-председателя.

    (3) Заместник-председателите и инспекторът се командироват в страната и в чужбина от председателя на Агенцията.

    Раздел ІI Организация на Агенцията

    Чл. 8 . (1) Председателят на Агенцията утвърждава:

    1. структурата на Агенцията, числения състав на структурните звена и направленията, в които тези звена осъществяват функциите и дейностите си;

    2. класификатора на длъжностите в Агенцията;

    3. длъжностно (щатно) разписание;

    4. длъжностните характеристики.

    (2) С класификатора на длъжностите се определят наименованията на длъжностите, видът на правоотношението и минималните изисквания за заемането на длъжностите (образователна степен, ранг и степен, професионален опит и/или стаж в Агенцията).

    (3) С длъжностното разписание се разпределя численият състав в структурните звена на Агенцията и се определят мястото, броят, видът на правоотношението и основните характеристики на длъжностите, както и минималните изисквания за заемането им.

    (4) Председателят на Агенцията в рамките на общата численост на служителите може да поддържа резерв от неразпределени по структурните звена щатни бройки за държавни служители и за лица, работещи по трудово правоотношение.

    (5) Резервът по ал. 4 се използва за оптимизиране на числеността на структурните звена при промени във функциите им или при извънредни промени в средата за сигурност.

    (6) С длъжностните характеристики се определят пълно и изчерпателно изискванията за заемане на длъжността и правата, задълженията и отговорностите, произтичащи от нея.

    Чл. 9 . (1) Численият състав на Агенцията включва държавните служители по ЗДАР и лицата, работещи по трудови правоотношения.

    (2) Численият състав на Агенцията се води на отчет в звеното по управление на човешките ресурси.

    Чл. 10 . (1) Агенцията е организирана в дирекции, отдели и други звена.

    (2) Дирекциите и отделите са структурни звена за осъществяване на функции и дейности по чл. 26, ал. 3 ЗДАР .

    Раздел IIІ Функции на ръководителите на самостоятелни звена в Агенцията. Функции на служителя по сигурността на информацията, финансовия контрольор и звеното за вътрешен одит

    Чл. 11 . (1) Дирекциите се ръководят от директори, които са непосредствено подчинени на председателя на Агенцията или на оправомощен от него заместник-председател.

    (2) Отделите се ръководят от началници, които са непосредствено подчинени на председателя на Агенцията или на директорите на съответните дирекции.

    Чл. 12 . Директорите на дирекции, началниците на отдели и ръководителите на самостоятелни звена в Агенцията:

    1. планират, организират, контролират, отчитат и носят отговорност за дейността на съответното звено;

    2. изпълняват заповедите и разпорежданията на ръководителите си в административната йерархия на Агенцията и се отчитат пред тях;

    3. възлагат задачи на работещите в структурното звено и отговарят за срочното и качественото изпълнение на тези задачи;

    4. изпълняват и други задачи в рамките на законовата компетентност на Агенцията и определените им по длъжност правомощия;

    5. осигуряват взаимодействието с другите структурни звена в Агенцията в съответствие с установените организационни връзки и разпределението на дейностите между тях;

    6. осигуряват взаимодействието с ведомства, организации и външни лица в съответствие с произтичащите от длъжността им задължения;

    7. правят предложения за предприемане на конкретни мерки за подобряване на дейността в ръководеното от тях звено;

    8. правят предложения във връзка с управлението на човешките ресурси в ръководеното от тях звено, като предлагат назначаване, преназначаване на друга длъжност, промяна на работното място, повишаване или понижаване в ранг и степен, материално стимулиране, награждаване и освобождаване на служителите в ръководеното от тях звено;

    9. атестират служителите в ръководеното от тях звено;

    10. налагат дисциплинарните наказания по чл. 81, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДАР , когато са оправомощени от председателя.

    Чл. 13 . (1) Служителят по сигурността на информацията изпълнява задачите, произтичащи от Закона за защита на класифицираната информация и подзаконовата уредба, свързана с прилагането му, като отговаря за надлежното създаване, обработване, съхраняване, защита и предаване на класифицирана информация в Агенцията. Той е пряко подчинен на председателя на Агенцията.

    (2) За изпълнение на задачите служителят по сигурността на информацията се подпомага от административно звено по сигурността на информацията.

    (3) При изпълнение на правомощията си служителят по сигурността на информацията може да дава становища и да издава указания.

    Чл. 14 . (1) Финансовият контрольор е пряко подчинен на председателя на агенцията.

    (2) Финансовият контрольор:

    1. осъществява предварителен контрол за законосъобразност на всички документи и действия, свързани с финансовата дейност и други дейности, съгласно Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор и вътрешните правила за осъществяване на предварителен контрол без особените разходи и специалните дейности на Агенцията;

    2. осъществява проверки преди вземането на решения за поемане на задължения и извършване на разход със средства, получени от държавния бюджет;

    3. изразява мнение относно законосъобразността на предложенията за поемане на задължения или извършване на разходи съгласно законоустановените процедури.

    Чл. 15 . Звеното за вътрешен одит е на пряко подчинение на председателя на Агенцията и осъществява вътрешен одит по Закона за вътрешния одит в публичния сектор и в съответствие с чл. 25 ЗДАР .

    Чл. 16 . Звеното за вътрешен одит:

    1. планира, извършва и докладва дейността по вътрешен одит в съответствие с изискванията на Закона за вътрешния одит в публичния сектор , стандартите за вътрешен одит, Етичния кодекс на вътрешните одитори, статута на вътрешния одит и утвърдената от министъра на финансите методология за вътрешен одит в публичния сектор;

    2. изготвя на базата на оценка на риска тригодишен стратегически план и годишен план за дейността си, които се утвърждават от председателя на Агенцията;

    3. изготвя одитен план за всеки одитен ангажимент за даване на увереност, който съдържа обхват, цели, времетраене и разпределение на ресурсите за изпълнение на ангажимента;

    4. предоставя на председателя на Агенцията независима и обективна оценка за състоянието на одитираните системи за финансово управление и контрол;

    5. оценява процесите за идентифициране, оценяване и управление на риска, въведени от председателя на Агенцията;

    6. проверява и оценява:

    а) съответствието на дейностите със законодателството, вътрешните актове и договори;

    б) надеждността и всеобхватността на финансовата информация;

    в) създадената организация по опазване на активите и информацията;

    г) ефективността, ефикасността и икономичността на дейностите;

    д) изпълнението на задачите, договорите, поетите ангажименти и постигането на целите;

    7. консултира председателя на Агенцията с цел да се подобрят процесите на управление на риска и контрола;

    8. докладва и обсъжда с председателя на Агенцията и с ръководителите на структурите, чиято дейност е одитирана, резултатите от всеки извършен одитен ангажимент и представя одитен доклад;

    9. дава препоръки в одитните доклади за подобряване на адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол, изготвя план за действие за изпълнение на препоръките, одобрен от председателя на Агенцията, и извършва проверки за проследяване на изпълнението на препоръките;

    10. подпомага инспектора при извършване на контролни и други проверки на управлението и разпореждането с материални средства;

    11. изготвя и представя на председателя на Агенцията годишен доклад за дейността по вътрешен одит в съответствие с чл. 40 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор ;

    12. осигурява повишаването на професионалната квалификация на вътрешните одитори и осъществява контакти с другите звена за вътрешен одит от организациите от публичния сектор с цел обмяна на добри практики.

    Глава трета – ДЪРЖАВНА СЛУЖБА В АГЕНЦИЯТА

    Раздел I – Постъпване на служба

    Чл. 17 . (1) За постъпване на държавна служба по ЗДАР кандидатите в процеса на кандидатстване подават заявление и представят следните документи:

    1. автобиография;

    2. копие на диплома за завършено образование (при издадена диплома от чуждо учебно заведение – удостоверителен документ от компетентен орган за признато в Република България образование);

    3. свидетелство за съдимост;

    4. за кандидати, които са били на военна служба или в служебни правоотношения в структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) – удостоверение за състоянието по военния отчет, издадено от органите за водене на военния отчет по местоживеене;

    5. удостоверение от районния психодиспансер;

    6. документи, удостоверяващи трудов и/или служебен стаж;

    7. декларация за даване на съгласие по чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на личните данни ;

    8. други документи, необходими за заемане на длъжността.

    (2) Кандидатите попълват и подписват:

    1. въпросник по утвърден образец;

    2. въпросник за психологическо проучване по утвърден образец;

    3. декларация, че нямат наложено дисциплинарно наказание "уволнение";

    4. декларация, че не са упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 или 69 от Кодекса за социално осигуряване ;

    5. декларация за неразгласяване на информация, до която кандидатът има достъп при кандидатстването му в Агенцията, и за неразгласяване на личните данни на лицата, с които е контактувал при това кандидатстване, както и съгласие за събиране на данни във връзка с кандидатурата по утвърден образец;

    6. декларация, свързана с изискванията по чл. 44, ал. 2 ЗДАР .

    (3) Кандидатите се подлагат на медицинско изследване за установяване годността за държавна служба в Агенцията.

    (4) За длъжностите, за които се изисква достъп до класифицирана информация, кандидатите за работа в Агенцията попълват и подават необходимите документи за проучване за надеждност съгласно Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) .

    Чл. 18 . (1) Кандидатите за държавни служители подлежат на проверка за психологическа пригодност.

    (2) Проверката за психологическа пригодност се осъществява чрез провеждане на психологическо изследване от експерти психолози.

    Чл. 19 . (1) Кандидатите за служители по Кодекса на труда подават заявление до председателя и прилагат документите по чл. 17 с изключение на посочения в ал. 2, т. 4 на същия член.

    (2) Кандидатите за служители по Кодекса на труда попълват декларация, свързана с изискването по чл. 44, ал. 2 ЗДАР .

    Чл. 20 . С акт на председателя на Агенцията се определят специфичните изисквания за заемане на отделни длъжности в Агенцията и изискваните за тях документи.

    Раздел II – Служебно правоотношение и кариерно развитие

    Чл. 21 . (1) Ранговете в Агенцията са съответни на изпълняваните дейности и функции, образованието, квалификацията, опита и заеманите длъжности.

    (2) Ранговете имат степени, които отразяват професионалните знания и опит на държавните служители. Най-високата степен във всеки ранг е първа степен.

    (3) Степените в ранговете са:

    1. главен разузнавач – четвърта, трета, втора и първа степен;

    2. старши разузнавач – четвърта, трета, втора и първа степен;

    3. разузнавач – четвърта, трета, втора и първа степен;

    4. младши разузнавач – четвърта, трета, втора и първа степен;

    5. главен сътрудник – четвърта, трета, втора и първа степен;

    6. сътрудник – четвърта, трета, втора и първа степен.

    (4) Минималният срок за престояване в ранг със съответната степен е една година.

    Чл. 22 . (1) Ранговете и степените на държавните служители се присъждат от председателя на Агенцията във възходяща последователност.

    (2) За ръководните длъжности с акт на председателя могат да се определят изисквания за минимален стаж и професионален опит в Агенцията и условия за присъждане на ранг "главен разузнавач" без спазване на ал. 1.

    Чл. 23 . (1) За заемане на определени длъжности с акт на председателя могат да се определят изисквания за минимален стаж в Агенцията или минимален професионален опит.

    (2) Минималният професионален опит, необходим за заемане на длъжността, включва времето, през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност.

    Чл. 24 . (1) При постъпване за първи път на служба в Агенцията на лицата, които нямат трудов стаж, председателят присъжда ранг "младши разузнавач – четвърта степен".

    (2) При постъпване за първи път на служба в Агенцията на лицата, които отговарят на изискванията за години професионален опит в осъществяване на съответната дейност, председателят присъжда ранг и степен, съответстващи на минимално предвидените в класификатора на длъжностите в Агенцията за съответната длъжност.

    Чл. 25 . (1) Когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба в Агенцията, в двугодишния срок за изпитване председателят на Агенцията може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие.

    (2) Срокът за изпитване не се прекъсва в случай на изменение на правоотношението.

    (3) Ако в срока по ал. 1 служебното правоотношение бъде прекратено, при последващо постъпване на държавна служба започва да тече нов срок за изпитване.

    Чл. 26 . Служебното правоотношение на държавния служител не може да бъде едностранно изменяно освен в случаите и по реда, предвидени в този правилник.

    Чл. 27 . (1) Служителите се повишават в по-висок ранг, степен или длъжност съобразно длъжностното разписание.

    (2) Повишаването в ранг, степен или длъжност може да се извършва въз основа на годишната оценка на изпълнението на длъжността на държавния служител:

    1. при една годишна атестационна оценка "1" или "2" – за ранговете "младши разузнавач" и "разузнавач", и при две последователни годишни атестационни оценки "1" или "2" – за ранг "старши разузнавач";

    2. при две последователни годишни атестационни оценки "3" – за ранговете "младши разузнавач" и "разузнавач", и при три последователни годишни атестационни оценки "3" – за ранг "старши разузнавач".

    (3) Понижаването в ранг, степен или длъжност на служителите може да се извърши в следните случаи:

    1. при две последователни атестационни оценки "4";

    2. при налагане на дисциплинарно наказание "понижаване в ранг, степен или длъжност за срок от три месеца до една година";

    3. при преназначаване на длъжност, за която се изискват по-ниски ранг или степен.

    Чл. 28 . (1) Не се повишават в ранг държавните служители с наложени дисциплинарни наказания по чл. 81, ал. 1, т. 3 и 4 ЗДАР за срока на изтърпяване на наказанието.

    (2) Времето, прослужено при наложено дисциплинарно наказание "понижаване в ранг, степен или длъжност", не се зачита при изчисляване на срока за повишаване в ранг, степен или длъжност.

    Чл. 29 . (1) Преназначаване в длъжност се извършва съобразно длъжностното разписание, ако държавният служител отговаря на установените за съответната длъжност изисквания.

    (2) При преназначаване в длъжност се допуска присъждане на един ранг по-нисък от притежавания, ако длъжността, на която се преназначава служителят, го изисква.

    (3) Преназначаване на длъжност се извършва в следните случаи:

    1. по желание на служителя;

    2. при служебна необходимост, мотивирана в заповедта за преназначаване;

    3. при извеждане на и от прикритие;

    4. при провеждане на професионална подготовка в Агенцията.

    (4) След прекратяване на дългосрочна задгранична командировка служителите заемат длъжността, която са заемали преди командироването им, или сходна на нея при спазване на ал. 1.

    Чл. 30 . (1) При заместване на държавен служител заповедта по чл. 55, ал. 1 ЗДАР се изготвя по предложение на непосредствения ръководител на отсъстващия служител и се съгласува с ръководителя на заместващия го служител.

    (2) В случаите на служебната необходимост по смисъла на чл. 55, ал. 3 ЗДАР предложението за заместване съдържа мотиви за възникналата необходимост.

    Чл. 31 . (1) При служебна необходимост председателят на Агенцията или оправомощено от него длъжностно лице може да командирова държавния служител временно да изпълнява службата си в друго населено място в страната или извън нея.

    (2) Командироване по ал. 1 се извършва за не повече от 12 месеца без прекъсване.

    (3) Допуска се командироване по ал. 1 за по-дълъг срок от време само след изрично изразено писмено съгласие на държавния служител за това.

    (4) За времето на командировка държавният служител има право да получи освен брутната си заплата още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени с акт на Министерския съвет.

    Чл. 32 . Не се допуска командироване на бременни жени, жени в напреднал етап на лечение инвитро и майки с деца до 3-годишна възраст без тяхното писмено съгласие.

    Чл. 33 . Други извънредни ситуации по смисъла на чл. 73, ал. 8 ЗДАР са налице в случаите на събитие, оказващо негативно въздействие върху състоянието на защитеност на националната сигурност, и се обявяват със заповед на председателя на Агенцията.

    Раздел ІІІ Условия и ред за атестиране на служителите на Агенцията

    Чл. 34 . (1) Атестирането на служителите се извършва от непосредствените им ръководители.

    (2) Атестирането на служителите се извършва:

    1. чрез междинно атестиране – за оценка за постигнати резултати в служебната дейност за периоди в календарната година, определени с акт на председателя на Агенцията;

    2. чрез годишно атестиране – за цялостна оценка на изпълнение на длъжността за календарната година.

    (3) Атестирането се извършва чрез попълване на атестационни карти, чиито образци, условия и ред за попълване се определят с акт на председателя на Агенцията.

    Чл. 35 . (1) Общата оценка за съответния период на атестиране се мотивира и се определя въз основа на оценки по система от критерии.

    (2) Системата от критерии, по които се извършва оценяването на служителите, включва:

    1. степен на реализация на целите и на задълженията, определени в нормативните актове, длъжностната характеристика на заеманата длъжност, актовете и разпорежданията на председателя на Агенцията и на непосредствените ръководители на служителя;

    2. професионална компетентност в работата, включваща познаване на спецификата на работата, ориентация към резултати, аналитична компетентност, способност за самостоятелна работа и работа в екип, възможност за комуникация, умения за изготвяне на служебни документи;

    3. степен на натовареност съобразно сложността и обема на възложените задачи;

    4. инициативност и проява на творчество в работата;

    5. спазване на служебната дисциплина и професионалната етика;

    6. организационни и управленски умения, представителни функции – за ръководители на структурни звена;

    7. други критерии в зависимост от специфичните функции и дейности на структурните звена.

    (3) Оценките по системата от критерии имат следния цифров израз и значение:

    1. оценка 1 – отлично изпълнение, атестираният служител изключително ефективно изпълнява работата си, значително над установените изисквания за заеманата длъжност и реализира изключително високи резултати по показателите, разписани в атестационната карта;

    2. оценка 2 – много добро изпълнение, атестираният служител ефективно изпълнява работата си над установените изисквания за заеманата длъжност и реализира високи резултати по показателите, разписани в атестационната карта;

    3. оценка 3 – добро изпълнение, атестираният служител изпълнява работата си в съответствие с установените изисквания за заеманата длъжност и реализира положителни резултати по показателите, разписани в атестационната карта;

    4. оценка 4 – незадоволително изпълнение, атестираният служител показва незадоволителни резултати по показателите, разписани в атестационната карта, и изпълнението не отговаря напълно на изискванията за заеманата длъжност;

    5. оценка 5 – лошо изпълнение, атестираният служител изпълнява работата си под нивото на изискванията за заеманата длъжност и системно показва незадоволителни резултати по показателите, разписани в атестационната карта.

    (4) Механизмът за формиране на оценките при междинното и годишното атестиране се определя с акт на председателя на Агенцията.

    Чл. 36 . (1) Атестирането се извършва, ако служителят е изпълнявал длъжността през най-малко половината работни дни от оценявания период.

    (2) При назначаване на друга длъжност служителят се оценява за изпълнението на тази длъжност, която е заемал през по-голямата част от атестационния период. В случай че назначаването е в друго структурно звено, оценката се прави от непосредствения ръководител на структурното звено, в което служителят е работил през по-голямата част от атестационния период.

    Чл. 37 . (1) Атестиращият ръководител запознава служителя с атестационната оценка срещу подпис.

    (2) Служители, които изпълняват работата си извън територията на страната, се запознават с атестациите си при първото си завръщане в страната.

    (3) Служителите могат да правят възражения срещу атестационната оценка в срок до пет работни дни от запознаването със съответната оценка пред атестиращия ръководител. Възраженията се изготвят в писмена форма и се отразяват в атестационната карта или в отделен документ.

    (4) В срок до три работни дни атестиращият ръководител може писмено да потвърди оценката или да я коригира в полза на служителя. В случай че потвърди първоначалната атестационна оценка, той предоставя документите за разглеждане на атестационна комисия начело с горестоящия в йерархията ръководител и двама членове, определени от него.

    (5) Комисията се произнася с мотивирано писмено решение в срок до пет работни дни от получаване на документите, с което оставя възражението без уважение или коригира атестационната оценка в полза на служителя. Решението на комисията е окончателно.

    (6) При атестационни оценки "4" или "5" председател на комисията е председателят на Агенцията или оправомощен от него заместник-председател и членове са ръководителят на звеното, отговорно за човешките ресурси, и инспекторът.

    (7) Решенията на председателя на Агенцията по отправени до него възражения по атестационни оценки, в качеството му на атестиращ ръководител, са окончателни.

    (8) Атестиращите ръководители носят дисциплинарна отговорност за неизпълнение на задължението си за своевременното и обективното оценяване на подчинените им служители.

    Чл. 38 . Атестационните карти се съхраняват в служебното дело на служителя.

    Раздел ІV Професионална подготовка, обучение и повишаване на квалификацията

    Чл. 39 . (1) Професионалната подготовка на служителите се провежда в Агенцията при условия и по ред, определени с акт на председателя на Агенцията.

    (2) Председателят на Агенцията утвърждава списък на длъжностите, за които професионална подготовка е задължителна.

    Чл. 40 . (1) Професионалното обучение на държавните служители от Агенцията може да се извършва във висши училища и в други учебни заведения на територията на страната или в други държави.

    (2) Когато нуждите на Агенцията налагат, служителите след писмено разрешение от председателя на Агенцията могат да кандидатстват и да се обучават за придобиване на образователно-квалификационни, образователни и научни степени в области, професионални направления и специалности на висшето образование във висши училища у нас и в чужбина, като разходите са за сметка на Агенцията.

    (3) Служителят на Агенцията, приет за обучение при условията на ал. 2, сключва договор с председателя на Агенцията за повишаване на квалификацията на служителя чрез придобиване на степен на висшето образование.

    (4) С договора по ал. 3 се определят:

    1. степента в област, професионално направление и специалност на висшето образование, за придобиването на която служителят ще се обучава;

    2. мястото, формата и времето на обучение;

    3. условията за ползване на отпуск за обучение в учебно заведение по чл. 75, ал. 1 ЗДАР ;

    4. задължението след заемане на длъжност, изискваща придобитата степен на висшето образование, служителят да служи в Агенцията от една до три години;

    5. отговорността при неизпълнение на задълженията по т. 4.

    Глава четвърта – УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПРИКРИВАНЕТО НА СЛУЖИТЕЛИ НА АГЕНЦИЯТА В ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ, ОРГАНИЗАЦИИ И В ДРУГИ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА

    Чл. 41 . При изпълнение на служебните си задължения служителите на Агенцията могат да заемат длъжности на или под прикритие в държавната администрация или в юридически лица, граждански дружества и като лица, упражняващи свободни професии.

    Чл. 42 . Прикриването на служители на Агенцията, както и тяхната дейност се осъществяват при спазване на принципите на законност и конспиративност.

    Чл. 43 . (1) Служителите на и под прикритие са служители на Агенцията с особен статут, които имат правата и задълженията, предвидени в ЗДАР и в съответния закон, приложим за заеманата длъжност по прикриващо правоотношение.

    (2) Служителите на и под прикритие задължително преминават първоначална професионална подготовка.

    Чл. 44 . Служителите на и под прикритие осъществяват дейността си по начин, който не застрашава прикритието от разкриване.

    Чл. 45 . (1) За работата си на и под прикритие служителят на Агенцията получава доходи и обезщетения, предвидени за заеманата длъжност или за изпълняваната професия.

    (2) Доходите по ал. 1 се получават от служителя на или под прикритие и задължителните осигурителни вноски върху тях се внасят при условията и по реда, установени за прикриващото правоотношение.

    Чл. 46 . (1) Когато полученият нетен месечен доход за работата на или под прикритие е по-нисък от полагащото се нетно трудово възнаграждение за заеманата длъжност в Агенцията, Агенцията изплаща разликата на служителя и внася разликата в дължимите данъци и осигурителни вноски.

    (2) Разликата в дължимите данъци и осигурителни вноски на служителите на и под прикритие се внася по ред, определен от Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт, съгласуван с Агенцията.

    (3) Когато полученият нетен месечен доход за работата на или под прикритие е по-висок от полагащото се нетно трудово възнаграждение за заеманата длъжност в Агенцията, разликата е в полза на служителя с изключение на случаите, определени с решение на Министерския съвет.

    (4) Условията и редът за получаване на командировъчни средства от служителите на или под прикритие по прикриващото правоотношение се уреждат с решение на Министерския съвет.

    Чл. 47 . Служителите на прикритие в държавната администрация имат право на отпуски при условията и в размерите, предвидени за прикриващото правоотношение.

    Чл. 48 . (1) Служителите на и под прикритие в юридически лица, граждански дружества и като лица, упражняващи свободни професии, имат право на и ползват отпуски при условията и в размерите, предвидени за длъжността по прикриващото правоотношение.

    (2) Служителите по ал. 1, които могат сами да определят броя на дните на платения си годишен отпуск или дните, в които няма да полагат труд или да извършват дейност по прикриващото правоотношение, имат право на възнаграждение за тези дни до размера на възнаграждението за полагащия им се платен годишен отпуск в Агенцията.

    (3) Когато размерът на платения годишен отпуск, полагащ се за заеманата длъжност в Агенцията, е по-голям от платения годишен отпуск по ал. 1, служителят има право:

    1. да ползва разликата след извеждане от прикритие;

    2. на обезщетение за неизползваната част от отпуска при прекратяване на правоотношението с Агенцията.

    Чл. 49 . (1) При пенсиониране на служителите, работили на и под прикритие, документите се издават от Агенцията за категорията труд и за осигурителния стаж и доход за заеманата от тях длъжност в Агенцията.

    (2) Служителите на Агенцията не могат да се ползват при пенсиониране с права, различни от тези, които им се полагат като служители на Агенцията, независимо от правоотношенията им за периода, през който са били на или под прикритие.

    Глава пета – ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ. РЕД ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ДИСЦИПЛИНАРНОТО ПРОИЗВОДСТВО, НАЛАГАНЕ НА ДИСЦИПЛИНАРНО НАКАЗАНИЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕТО МУ

    Чл. 50 . (1) Дисциплинарното производство представлява съвкупност от действия по събиране на доказателства във връзка с извършеното дисциплинарно нарушение, както и по налагане на дисциплинарното наказание.

    (2) Дисциплинарното производство започва по инициатива на дисциплинарно наказващия орган. Когато дисциплинарното нарушение е констатирано от друг служител, той незабавно писмено уведомява дисциплинарно наказващия орган.

    Чл. 51 . (1) Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно от пет години от извършването му.

    (2) Сроковете по ал. 1 спират да текат, докато държавният служител е в законоустановен отпуск или по отношение на него е взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест.

    (3) Когато дисциплинарното нарушение съставлява престъпление или административно нарушение, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизането в сила на съдебния акт или на наказателното постановление.

    Чл. 52 . Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато са налице достатъчно данни относно извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, включително:

    1. при извършена финансова ревизия (одит) – от датата на получаване на акта за извършената ревизия (одит) от дисциплинарно наказващия орган;

    2. при извършена проверка от инспектора – от датата на утвърждаване на протокола от проверката от дисциплинарно наказващия орган;

    3. при извършена служебна проверка – от датата на утвърждаване на протокола за служебната проверка от дисциплинарно наказващия орган, назначил служебната проверка.

    Чл. 53 . (1) Дисциплинарно производство по анонимен сигнал не се образува.

    (2) Анонимни са сигналите, при които не са посочени имена и адрес на подателя или посочените такива са недействителни или не съществуват.

    (3) По анонимни сигнали, съдържащи данни за извършени нарушения от служител при изпълнение на служебните му задължения, председателят може да разпореди извършването на проверки.

    Чл. 54 . Дисциплинарно наказващият орган възлага извършване на дисциплинарна проверка в един от следните случаи:

    1. ако е необходимо събиране на доказателствата от значение за случая;

    2. ако са налице данни за дисциплинарно нарушение, за което може да се наложи дисциплинарно наказание по чл. 81, ал. 1, т. 3 , 4 или 5 ЗДАР .

    Чл. 55 . (1) Дисциплинарната проверка започва с писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган. В заповедта се определят комисия, която да извърши проверката, и срок за извършването й. За извършената проверка се съставя протокол, който заедно с материалите от дисциплинарната проверка се изпраща на дисциплинарно наказващия орган.

    (2) Протоколът от дисциплинарната проверка съдържа:

    1. данни за нарушителя;

    2. описание на нарушението (деяние, действие или бездействие, време, място, начин на извършване);

    3. вредни последици и причинна връзка с нарушението;

    4. данни за вината на нарушителя за извършване на конкретното нарушение;

    5. причините и условията, довели до извършване на нарушението;

    6. предложение за търсене на дисциплинарна отговорност, както и за вида на дисциплинарното наказание.

    (3) Получаването от дисциплинарно наказващия орган на протокола по ал. 1 и материалите от дисциплинарната проверка се счита за момент на откриване на нарушението.

    Чл. 56 . Когато фактическите основания, мотивирали издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, съставляват класифицирана информация, те се отразяват в отделен документ, чийто регистрационен номер се посочва в съобразителната част на заповедта. Служителят, привлечен към дисциплинарна отговорност, се запознава с документа срещу подпис. Документът се прилага заедно със заповедта към служебното досие на наказаното лице.

    Чл. 57 . (1) Дисциплинарните наказания, наложени на държавните служители, се заличават по реда на чл. 88 ЗДАР .

    (2) Срокът на изтърпяване на дисциплинарното наказание се взема предвид при израстване в кариерата, при повишаване на професионалната квалификация и при определяне на допълнителните възнаграждения на наказания служител.

    Чл. 58 . Председателят на Агенцията издава заповед с цел установяване на единна дисциплинарна практика в Агенцията и законосъобразност по провеждане на дисциплинарните производства и налагане на дисциплинарни наказания.

    ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

    Параграф единствен . Правилникът се приема на основание § 27 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за Държавна агенция "Разузнаване" .

  • ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”

    Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1. С правилника се урежда прилагането на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ЗДАНС), наричана по-нататък "агенцията".

    Чл. 2. (1) Агенцията е специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г., бр. 73 от 2019 г.) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, като председателят й е първостепенен разпоредител с бюджет.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Общата численост на персонала в агенцията се определя съгласно приложение № 1 (поверително).

    Чл. 3. (1) Други извънредни ситуации по смисъла на чл. 82, ал. 8 ЗДАНС са налице в случаите на събитие, оказващо негативно въздействие върху състоянието на защитеност на националната сигурност.

    (2) При наличие на обстоятелствата по ал. 1 председателят на агенцията със заповед обявява прилагането на чл. 82, ал. 8 ЗДАНС .

    (3) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Председателят на ДАНС със своя заповед определя за съответните длъжности размера на допълнителния платен годишен отпуск по чл. 83, ал. 1, т. 3 ЗДАНС , съответно по чл. 156, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда .

    Глава втора – УСТРОЙСТВО И УПРАВЛЕНИЕ НА АГЕНЦИЯТА

    Раздел I – Ръководство на агенцията

    Чл. 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.) Агенцията се ръководи и представлява от председател, който се назначава с указ на Президента на републиката по предложение на Министерския съвет.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.) При изпълнение на своите функции председателят се подпомага от двама заместник-председатели, които се назначават с решение на Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията.

    (3) Правоотношенията с председателя и със заместник-председателите могат да бъдат прекратени предсрочно от органа, който ги назначава, в случаите по чл. 8, ал. 4 ЗДАНС .

    Чл. 5. (1) Председателят и заместник-председателите имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение.

    (2) Основното месечно възнаграждение на председателя на агенцията се определя със заповед на министър-председателя в размер не по-малко от основното месечно възнаграждение по чл. 71, ал. 2, т. 1 ЗДАНС , увеличено с коефициент 2,2.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Основното месечно възнаграждение на заместник-председателите на агенцията се определя със заповед на министър-председателя по реда на чл. 93, ал. 3 в размер не по-малко от основното месечно възнаграждение по чл. 71, ал. 2, т. 1 ЗДАНС , увеличено с коефициент 2,0.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Допълнителните възнаграждения, материалното, здравното и социалното осигуряване на председателя и заместник-председателите се определят при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 72, 74 – 81 ЗДАНС .

    Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Работното време, почивките и отпуските на председателя и заместник-председателите се определят при условията, по реда и в размерите, предвидени в глава седма, раздел V ЗДАНС . Министър-председателят разрешава ползването на отпуск на председателя на ДАНС, а председателят на ДАНС разрешава ползването на отпуск на заместник-председателите.

    Чл. 7. (Отм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).

    Чл. 8. (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г., отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).

    Раздел II – Служител по сигурността на информацията, дирекция "Сигурност на ДАНС", звено за вътрешен одит и финансови контрольори

    Чл. 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Служителят по сигурността на информацията изпълнява задачите, произтичащи от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ ) и подзаконовата уредба, свързана с прилагането му, като отговаря за надлежното създаване, обработване, съхраняване, защита и предаване на класифицирана информация в агенцията. Той е пряко подчинен на председателя на агенцията.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Служителят по сигурността на информацията е и директор на дирекция "Сигурност на ДАНС". Дирекцията е и административно звено по сигурността на информацията в ДАНС.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Служителят по сигурността на информацията извършва обикновеното, разширеното и специалното проучване за надеждност на служители на ДАНС и на кандидатите за работа в агенцията, като води и съхранява делата на проучваните лица.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) При изпълнение на правомощията си служителят по сигурността на информацията може да издава заповеди, отнасящи се за ръководената от него дирекция.

    Чл. 10. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г., отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).

    Чл. 11. (1) Звеното за вътрешен одит е на пряко подчинение на председателя на агенцията и осъществява вътрешен одит по Закона за вътрешния одит в публичния сектор .

    (2) Звеното по ал. 1 осъществява дейността по вътрешен одит на всички структури, програми, дейности и процеси в администрацията на агенцията в съответствие с чл. 13 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор .

    Чл. 12. Звеното за вътрешен одит:

    1. планира, извършва и докладва дейността по вътрешен одит в съответствие с изискванията на Закона за вътрешния одит в публичния сектор , стандартите за вътрешен одит, Етичния кодекс на вътрешните одитори, статута на вътрешния одит и утвърдената от министъра на финансите методология за вътрешен одит в публичния сектор;

    2. изготвя на базата на оценка на риска тригодишен стратегически план и годишен план за дейността си, които се утвърждават от председателя;

    3. изготвя одитен план за всеки одитен ангажимент, който съдържа обхват, цели, времетраене и разпределение на ресурсите за изпълнение на ангажимента, одитния подход и техники, вида и обема на проверките;

    4. предоставя на председателя на агенцията независима и обективна оценка за състоянието на одитираните системи за финансово управление и контрол;

    5. оценява процесите за идентифициране, оценяване и управление на риска, въведени от председателя на агенцията;

    6. проверява и оценява: съответствието на дейностите със законодателството, вътрешните актове и договори; надеждността и всеобхватността на финансовата и оперативната информация; създадената организация по опазване на активите и информацията; ефективността, ефикасността и икономичността на дейностите; изпълнението на задачите, договорите, поетите ангажименти и постигането на целите;

    7. консултира председателя на агенцията по негово искане чрез съвети, мнение, обучение и други с цел да се подобрят процесите на управление на риска и контрола;

    8. докладва и обсъжда с председателя на агенцията и с ръководителите на структурите, чиято дейност е одитирана, резултатите от всеки извършен одитен ангажимент и представя одитен доклад;

    9. дава препоръки в одитните доклади за подобряване на адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол, подпомага председателя на агенцията при изготвянето на план за действие и извършва проверки за проследяване изпълнението на препоръките;

    10. изготвя и представя на председателя на агенцията годишен доклад за дейността по вътрешен одит в съответствие с чл. 40 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор ;

    11. осигурява повишаването на професионалната квалификация на вътрешните одитори и осъществява контакти с другите звена за вътрешен одит от организациите от публичния сектор с цел обмяна на добри практики.

    Чл. 13. Финансовите контрольори:

    1. осъществяват предварителен контрол за законосъобразност на всички документи и действия, свързани с финансовата дейност и други дейности, съгласно вътрешни правила за осъществяване на предварителен контрол;

    2. осъществяват проверки и преди вземането на решения за поемане на задължения и извършване на разход със средства, получени от републиканския бюджет;

    3. изразяват мнение относно законосъобразността на предложенията за поемане на задължения или извършване на разходи съгласно законоустановените процедури.

    Раздел III – (Отм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Обща администрация

    Чл. 14. (Отм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).

    Чл. 15. (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г., отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).

    Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г., отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).

    Чл. 17. (Отм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).

    Чл. 18. (Отм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).

    Чл. 19. (Отм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).

    Чл. 20. (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г., отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).

    Чл. 21. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г., отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).

    Раздел IV – (Отм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Специализирана администрация

    Чл. 22. (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г., отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).

    Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г., отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).

    Чл. 24. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г., отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).

    Чл. 25. (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г., отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).

    Чл. 26. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г., отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).

    Чл. 27. (Отм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).

    Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г., отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).

    Чл. 29. (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г., отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).

    Чл. 30. (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г., отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).

    Раздел V – (Отм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Структура и функции на териториалните дирекции

    Чл. 31. (Отм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).

    Чл. 32. (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г., отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).

    Раздел IIIа (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Специализирани дирекции

    Чл. 32а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Специализираните дирекции и дейностите, които осъществяват, се определят съгласно приложение № 2 (секретно).

    (2) В дирекциите по ал. 1 със заповед на председателя на агенцията могат да се създават отдели и сектори.

    (3) Дирекциите по ал. 1 се ръководят от директори, които се назначават от председателя на агенцията и са му непосредствено подчинени, като се отчитат пред него или пред оправомощен от него заместник-председател.

    (4) Началниците на структурните звена в дирекциите по ал. 1 се назначават от председателя на агенцията и:

    1. планират, организират, контролират и отговарят за дейността на съответното звено;

    2. изпълняват разпорежданията на директорите на съответните дирекции, на председателя и заместник-председателите на агенцията;

    3. изпълняват и други задачи в рамките на законовата компетентност на агенцията;

    4. осигуряват взаимодействието с другите структурни звена в агенцията в съответствие с установените организационни връзки и разпределението на дейностите между тях;

    5. предлагат назначаване, повишаване, преместване, стимулиране, санкциониране и освобождаване на служителите в ръководеното от тях звено.

    Раздел IVа (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Териториални дирекции и самостоятелни териториални отдели

    Чл. 32б. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Териториалните дирекции се състоят от отдели и самостоятелни сектори. В отделите могат да се създават сектори.

    (2) Структурата на самостоятелните териториални отдели може да включва сектори.

    (3) В териториалните дирекции и в самостоятелните териториални отдели може да се изграждат и структурни звена от по-нисък ранг.

    (4) Структурата на всяка от териториалните дирекции и на всеки самостоятелен териториален отдел се определя в съответствие с възложените им задачи и дейности.

    (5) В структурата на териториалните дирекции и на самостоятелните териториални отдели могат да се изграждат структурни звена с функции и с предмет на дейност както на специализираните дирекции.

    Чл. 32в. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели осъществяват дейностите по чл. 4 ЗДАНС в района си на действие, определен с акт на Министерския съвет.

    (2) Териториалните дирекции се ръководят от директори, а самостоятелните териториални отдели – от началници, които осъществяват общото и непосредственото им ръководство и са непосредствено подчинени на председателя на агенцията, като се отчитат пред него или пред оправомощен от него заместник-председател. Директорите на териториалните дирекции и началниците на самостоятелните териториални отдели информират председателя на агенцията или оправомощен от него заместник-председател за дейността на териториалните дирекции, съответно за дейността на самостоятелните териториални отдели.

    (3) Специализираните дирекции в рамките на своята компетентност осъществяват методическо ръководство и контрол на съответните структурни звена от териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели. Методическото ръководство се осъществява чрез даване на задължителни указания относно планирането, организирането и провеждането на оперативно-издирвателната дейност и осъществяването на контрол по изпълнението на задачите по съответното направление на дейност, както и чрез подпомагане при координацията със съответните структурни звена на агенцията.

    Раздел Vа (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Специализирани административни дирекции

    Чл. 32г. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Специализираната административна дирекция "Инспекторат" извършва самостоятелно и във взаимодействие с други структурни звена на агенцията проверки по разпореждане на председателя на агенцията по отношение на:

    1. спазването на нормативните актове и актовете на председателя на агенцията, които се отнасят до организацията на работа в агенцията;

    2. управлението и разпореждането с материални средства;

    3. логистичното осигуряване;

    4. управлението на човешките ресурси;

    5. проявите на корупция в агенцията;

    6. спазването на правата на човека;

    7. (доп. – ДВ, бр. 40 от 2024 г., в сила от 7.05.2024 г.) сигналите и предложенията срещу незаконни или неправилни действия или бездействия на служители от агенцията, включително сигналите по Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения , и изготвя отговори по тях.

    (2) При констатирани нарушения на служебните задължения в резултат на извършени проверки дирекция "Инспекторат" може да предлага образуване на дисциплинарни производства.

    (3) Специализираната административна дирекция "Инспекторат" извършва или участва в проверките на специалната подготовка и дисциплината и оказва помощ по организацията и методите на работа на ръководния състав на структурните звена на агенцията.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 73 от 2019 г., изм., бр. 40 от 2024 г., в сила от 7.05.2024 г.) Специализирана административна дирекция "Инспекторат" осъществява контрол и извършва проверки по § 2, ал. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията на служителите в агенцията.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 73 от 2019 г., изм., бр. 40 от 2024 г., в сила от 7.05.2024 г.) Специализирана административна дирекция "Инспекторат" чрез определени от председателя на агенцията длъжностни лица съставя актове за установяване на административни нарушения на служители на агенцията за нарушения на Закона за противодействие на корупцият а и по чл. 307, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс .

    (6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 73 от 2019 г.) Организацията на дейността, видовете проверки, както и условията и редът за извършването им се определят от председателя на агенцията.

    Чл. 32д. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., изм., бр. 3 от 2019 г.) (1) Специализираната административна дирекция "Финансово разузнаване", наричана по-нататък "дирекцията", получава, съхранява, проучва, анализира и разкрива информация, получена при условията и по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) , Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ) и ЗДАНС и упражнява контрол по прилагането на ЗМИП , ЗМФТ и актовете по прилагането им.

    (2) Дирекцията е финансово-разузнавателно звено на Република България по смисъла на чл. 32 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ, L 141/73 от 5 юни 2015 г.).

    (3) Дирекцията има самостоятелно деловодство и архив и кръгъл печат, на който е изписано "Държавна агенция "Национална сигурност" – дирекция "Финансово разузнаване".

    (4) В изпълнение на своите задължения дирекцията получава уведомления по чл. 72 от ЗМИП и по чл. 9, ал. 3 от ЗМФТ .

    (5) Дирекцията изгражда, експлоатира и контролира собствен информационен фонд.

    (6) Другите структурни звена на агенцията получават достъп до информационния фонд на специализирана административна дирекция "Финансово разузнаване", когато е необходимо взаимодействие за предотвратяване на посегателства срещу националната сигурност, свързани с финансирането на международния тероризъм и екстремизъм или с изпирането на пари и свързаните предикатни престъпления.

    (7) Специализирана административна дирекция "Финансово разузнаване":

    1. води регистри на информацията за изпиране на пари и за финансиране на тероризъм, на плащанията в брой на стойност над 30 000 лв. съгласно чл. 76 от ЗМИП , на предоставената от Агенция "Митници" информация по чл. 77 от ЗМИП и на предоставената от "Централен депозитар" – АД, информация по чл. 78 от ЗМИП ;

    2. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2024 г., в сила от 7.05.2024 г.) обменя информация със службите за сигурност и обществен ред, компетентните специализирани дирекции в ДАНС, дирекцията по чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцият а (ЗПК) и прокуратурата при условията и по реда на ЗМИП и ЗМФТ ;

    3. осъществява финансово-разузнавателния анализ по преписките по ЗМИП , събира допълнителна информация при условията и по реда на чл. 74 от ЗМИП и дава заключение дали първоначално възникналото съмнение за изпиране на пари не е отпаднало;

    4. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2024 г., в сила от 7.05.2024 г.) въз основа на заключението по т. 3 изпраща преписката на прокуратурата или на съответната служба за сигурност или обществен ред, на компетентната специализирана дирекция в ДАНС или на дирекцията по чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията или я прекратява;

    5. осъществява финансово-разузнавателния анализ по преписките по ЗМФТ , събира допълнителна информация при условията и по реда на чл. 74 от ЗМИП и дава заключение дали първоначално възникналото съмнение за финансиране на тероризъм не е отпаднало;

    6. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2024 г., в сила от 7.05.2024 г.) въз основа на заключението по т. 5 изпраща преписката на прокуратурата или на съответната служба за сигурност или обществен ред, на компетентната специализирана дирекция в ДАНС или на дирекцията по чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията или я прекратява;

    7. предоставя на лицето по чл. 4 и на държавния орган по чл. 88, ал. 1 от ЗМИП информация съответно по чл. 72, ал. 4 и чл. 88, ал. 2 от ЗМИП , свързана с извършеното от тях уведомяване;

    8. получава информация за това как е била използвана предоставената по чл. 75 от ЗМИП и по чл. 9б от ЗМФТ информация, за насочването й към друг компетентен орган или институция, както и за резултатите от извършените въз основа на тази информация разследвания или проверки, включително относно образувани досъдебни производства, и използва тази информация за целите на глава трета, раздел II , глава шеста и глава седма от ЗМИП и на чл. 9а , 11а и 14 от ЗМФТ и за изпълнението на тази алинея;

    9. изисква, получава, съхранява и обобщава справките по чл. 75, ал. 3 от ЗМИП и обобщава резултатите от използването на информацията по чл. 76 и 78 от ЗМИП за целите на включването им в годишния доклад по чл. 132, ал. 3 от ЗДАНС ;

    10. извършва стратегически анализи по чл. 84 от ЗМИП и по чл. 11а от ЗМФТ , насочени към тенденциите и схемите за изпиране на пари и финансиране на тероризма, въз основа на получената при условията и по реда на ЗМИП , ЗМФТ и ЗДАНС информация и уведомява лицата по чл. 4 от ЗМИП за относими към дейността им резултати от анализите по реда на чл. 85, ал. 3 от ЗМИП или в рамките на доклада по т. 29;

    11. в качеството си по ал. 2 участва в работата на съответните комитети и организации към Европейския съюз и към Съвета на Европа и на други международни, правителствени и неправителствени органи и организации, ангажирани в сферата на противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризъм;

    12. обменя информация по случаи и съмнения за изпиране на пари, свързани предикатни престъпления и финансиране на тероризъм при условията и по реда на глава шеста, раздел ІІ от ЗМИП и чл. 14 от ЗМФТ ;

    13. организира, контролира и отговаря за сигурността на използването на защитената уеб страница на ЕГМОНТ ГРУП, на съответната система за обмен на финансово-разузнавателна информация в рамките на ЕС и на международния обмен на информация чрез тях, както и на защитените канали, използвани от дирекцията за електронен обмен на информация при условията и по реда на ЗМИП и ЗМФТ ;

    14. координира участието на служители на дирекцията в работни срещи, семинари и други форми на обучение;

    15. съдейства на компетентните институции за хармонизиране на българската нормативна уредба в сферата на противодействието на изпирането на пари с правото на Европейския съюз;

    16. разработва нормативната база за взаимодействие на агенцията с финансово-разузнавателни звена на други държави в сферата на противодействието срещу изпирането на пари;

    17. координира взаимодействието на агенцията с други държавни органи по въпроси на свободното движение на капитали, корупцията, подкупването в международните търговски сделки и конфискацията в частта, свързана с прилагането на мерките за противодействие срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм;

    18. осъществява основани на риска текущ и инцидентен контрол, включително като извършва проверки на място на лицата по чл. 4 , 5 и 6 от ЗМИП , по прилагането на мерките срещу изпирането на пари и на мерките срещу финансирането на тероризъм, както и при съмнение за изпиране на пари и финансиране на тероризъм;

    19. предлага на председателя на агенцията мерки за подобряване на организацията и дейността на специализираните служби на лицата по чл. 4 , 5 и 6 от ЗМИП ;

    20. участва в съвместни проверки с органите за надзор върху дейността на лицата по чл. 4 , 5 и 6 от ЗМИП ;

    21. организира и провежда самостоятелно или съвместно с органите за надзор върху дейността на лицата по чл. 4 , 5 и 6 от ЗМИП и с техните професионални организации и сдружения семинари, работни срещи и други форми на обучение, свързани с прилагането на ЗМИП и ЗМФТ ;

    22. подпомага методически лицата по чл. 4 , 5 и 6 от ЗМИП при разработването на вътрешните правила по реда на глава осма, раздел І от ЗМИП ;

    23. съставя констативни актове, актове за установяване на административни нарушения по ЗМИП и ЗМФТ и актовете по прилагането им и изготвя проекти на наказателни постановления;

    24. извършва анализ на установените нарушения и предлага мерки, които следва да бъдат предприети за заличаване на последиците от нарушенията и за предотвратяване на бъдещи нарушения;

    25. поддържа статистически данни по въпроси, свързани с ефективността на системите за превенция и предотвратяване на изпирането на пари и/или финансирането на тероризма, за целите на извършване на оценка на риска от изпиране на пари и финансирането на тероризма;

    26. изисква, получава, съхранява и обобщава данните по чл. 71, ал. 2, т. 1 , 2 , 4 и 6 от ЗМИП във връзка с осъществяването на мониторинг от международен орган или институция, които имат компетентност в областта на превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма;

    27. участва в постоянно действащата работна група по чл. 96, ал. 1 от ЗМИП и изпълнява задачи, произтичащи от изпълнението на дейностите на работната група;

    28. представя резултатите от националната оценка на риска на председателя на ДАНС и по реда на чл. 97, ал. 4 от ЗМИП ;

    29. изготвя и представя на председателя на агенцията ежегоден доклад за дейността на дирекцията, който се публикува;

    30. изготвя и представя на председателя на агенцията ежегоден доклад за оценка на адекватността на финансовите, човешките и техническите си ресурси.

    (8) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2024 г., в сила от 7.05.2024 г.) Уведомленията по чл. 72 , 88 и 89 от ЗМИП и по чл. 9, ал. 3 и 6 от ЗМФТ се разделят на уведомления за оперативно-аналитични цели и на уведомления за информационно-аналитични цели. По уведомленията за оперативно-аналитични цели се образуват оперативни преписки, а уведомленията за информационно-аналитични цели се въвеждат в базата данни на дирекцията и се използват за собствената й дейност и за дейността на службите за сигурност и обществен ред, компетентни специализирани дирекции в ДАНС, дирекцията по чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и прокуратурата. Оперативни преписки се образуват и когато при анализа на информация, получена по реда на чл. 76 – 78 от ЗМИП , същата бъде класирана за оперативно-аналитични цели.

    (9) Директорът на специализирана административна дирекция "Финансово разузнаване":

    1. координира взаимодействието на дирекцията с лицата по чл. 4 , 5 и 6 от ЗМИП , с органите за надзор по ЗМИП , с прокуратурата и със съответните служби за сигурност и обществен ред и с органите по ЗМИП , както и с всички други държавни органи в рамките на мерките по прилагането на ЗМИП и ЗМФТ ;

    2. осъществява взаимодействието на дирекцията с другите структурни звена в агенцията;

    3. представлява дирекцията в международната организация на финансово-разузнавателните служби, както и в съответните структури на Европейския съюз, на Съвета на Европа и на други международни организации, като участва в дейността им, насочена към превенция на изпирането на пари и финансирането на тероризма;

    4. координира взаимодействието на дирекцията с финансово-разузнавателните служби и обмена на информация по раздел II на глава шеста от ЗМИП и по чл. 14 от ЗМФТ ;

    5. образува оперативни преписки по информация за изпиране на пари или за наличие на средства с престъпен произход, подадена при условията и по реда на ЗМИП , и възлага работата по тях;

    6. образува оперативни преписки по информация за финансиране на тероризъм, подадени при условията и по реда на ЗМФТ , и възлага работата по тях;

    7. определя комисия за анализ и селекция на информацията по чл. 76 – 78 от ЗМИП ;

    8. образува оперативни преписки въз основа на предложение на комисията по т. 7;

    9. определя комисия по прекратяването и архивирането на преписките по т. 5, 6 и 8;

    10. прекратява преписките по т. 5, 6 и 8 въз основа на заключение на комисията по т. 7;

    11. упражнява правомощия, произтичащи от ЗМИП , ЗМФТ и от нормативните актове по прилагането им.

    Чл. 32е. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Специализираната административна дирекция "Информация и архив":

    1. осъществява дейностите по регистрацията, промените, движението и архивирането на действащия оперативен отчет на агенцията;

    2. създава и поддържа картотеките за действащия и архивния оперативен отчет на агенцията;

    3. осъществява справочната, сигналната и статистическата дейност, свързани с действащия и архивния оперативен отчет на агенцията;

    4. (изм. – ДВ, бр. 27 от 2013 г.) предоставя на председателя, на оправомощения/те заместник-председател/и на агенцията, на директорите на специализираните дирекции и на териториалните дирекции, на началниците на самостоятелните териториални отдели и на директорите на специализираните административни дирекции "Инспекторат" и "Координация и информационно-аналитична дейност" статистически данни за състоянието на оперативния отчет в съответните структурни звена;

    5. осъществява координацията по линия на оперативния отчет с други държавни органи за защита на националната сигурност при условия и по ред, определени със съвместен акт на председателя на агенцията и съответния министър или ръководител на ведомство;

    6. осъществява дейностите по съхраняването и ползването на архивния оперативен отчет на агенцията, като:

    а) поддържа специализиран фонд за архивните оперативни дела при спазване изискванията на ЗЗКИ и по реда, предвиден в чл. 119 ППЗЗКИ ;

    б) предоставя данни от архивния оперативен отчет на други държавни органи за защита на националната сигурност, както и на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно дело при условия и по ред, определени от председателя на агенцията;

    7. оказва методическа помощ на структурните звена, извършващи оперативно-издирвателна дейност, при прилагането на актовете на председателя на агенцията за организацията на дейността по оперативния отчет, включително като изготвя необходимите образци на документи, свързани с дейността по оперативния отчет;

    8. изготвя и предлага проекти на нормативни актове за организацията на дейността по оперативния отчет в агенцията и проекти на съвместни актове за координацията по линия на оперативния отчет с други държавни органи за защита на националната сигурност.

    Чл. 32ж. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., доп., бр. 27 от 2013 г., изм., бр. 73 от 2019 г.) Специализираната административна дирекция "Координация и информационно-аналитична дейност":

    1. обработва, систематизира и анализира информацията, придобита от структурните звена на агенцията и от други източници;

    2. изготвя информационни и аналитични документи и продукти за нуждите на потребителите по чл. 131 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и ръководството на агенцията;

    3. изготвя информационни и аналитични документи и продукти и за други външни потребители по разпореждане на председателя или на заместник-председателите на агенцията, по заявка, постъпила по съответния ред, или по собствена инициатива;

    4. изготвя информационни и аналитични материали за нуждите на специализираните и териториалните дирекции на агенцията и за други вътрешни потребители;

    5. изготвя годишен доклад за дейността на агенцията;

    6. изготвя аналитични и информационни материали по запитвания, постъпили в рамките на установения ред по линия на международното сътрудничество;

    7. изготвя информационни задачи във връзка с информационно-аналитичната дейност за получаване на информация от структурните звена на агенцията, както и за уточняване и допълване на подадена информация;

    8. изготвя план за управленската дейност на агенцията;

    9. изготвя методически указания по организацията на информационно-аналитичната дейност и консултира в тази връзка структурните звена по разпореждане на председателя на агенцията;

    10. в рамките на своята компетентност осъществява координация между структурните звена на агенцията, както и между агенцията и други държавни органи при осъществяване на законовите им функции, като при необходимост по разпореждане на председателя на агенцията изготвя становища;

    11. осъществява, организира и отговаря за дейността, свързана с предоставянето на достъп до обществена информация, създавана и съхранявана в агенцията, по ред, определен със заповед на председателя на агенцията;

    12. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2020 г., в сила от 11.02.2020 г.) изготвя справочни материали по информация от открити източници за нуждите на информационно-аналитичната дейност на агенцията;

    13. (отм. – ДВ, бр. 12 от 2020 г., в сила от 11.02.2020 г.);

    14. (отм. – ДВ, бр. 12 от 2020 г., в сила от 11.02.2020 г.).

    Чл. 32з. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Специализираната административна дирекция "Човешки ресурси":

    1. подпомага дейността на председателя на агенцията при управлението на човешките ресурси и организира провеждането на кадровия процес в съответствие с принципите на устройство и управление на агенцията;

    2. изготвя и актуализира длъжностното разписание на длъжностите и класификатора на длъжностите в агенцията;

    3. планира, организира и осъществява професионалната подготовка на служителите;

    4. анализира състоянието на дисциплината и прилагането на дисциплинарната практика в структурните звена на агенцията;

    5. (изм. – ДВ, бр. 27 от 2013 г.) осъществява психологическо осигуряване на дейността на основните структурни звена, като използва и прилага полифизиографски и специализирани психологически методи и техники, при условия и по ред, определени от председателя на агенцията;

    6. организира и координира атестирането на служителите на агенцията;

    7. (нова – ДВ, бр. 27 от 2013 г.) събира, обработва и съхранява информация за служителите на ДАНС при условия и по ред, определени от председателя на агенцията;

    8. (нова – ДВ, бр. 27 от 2013 г.) разглежда молби и предложения на служители и бивши служители по въпроси, свързани със служебните или трудовите им правоотношения, и изготвя становища или предложения за решаването им;

    9. (нова – ДВ, бр. 27 от 2013 г.) издава удостоверителни документи.

    Чл. 32и. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Специализираната административна дирекция "Правно-нормативна дейност":

    1. подпомага председателя, заместник-председателите и структурните звена на агенцията за осъществяване на функциите им в съответствие с действащото законодателство;

    2. разработва и дава становища по проекти на нормативни актове;

    3. участва в преговори по сключване на международни договори и споразумения, свързани с дейността на агенцията;

    4. осъществява процесуалното представителство на председателя на агенцията пред всички съдебни инстанции и други юрисдикции;

    5. дава становища по законосъобразността на проекти на договори, заповеди и други актове и документи, свързани с дейността на агенцията;

    6. предлага законосъобразни решения на правни проблеми, свързани с дейността на агенцията;

    7. изготвя становища относно управлението на имотите – държавна собственост, предоставени на агенцията;

    8. съдейства за законосъобразното възлагане на обществени поръчки от агенцията;

    8а. (нова – ДВ, бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.) осъществява координация и съдейства за законосъобразното участие на агенцията в проекти, финансирани със средства на ЕС или на други международни донори;

    9. участва в подготовката на нормативни актове за хармонизиране на българското законодателство с общите правила и практиката на Европейския съюз;

    10. (изм. – ДВ, бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.) организира дейността по разглеждането и законосъобразното решаване сигналите и предложенията до агенцията съгласно действащата нормативна уредба и установения в агенцията вътрешен ред;

    11. (нова – ДВ, бр. 27 от 2013 г.) осъществява приемането на граждани във връзка с подавани от тях сигнали и предложения;

    12. (нова – ДВ, бр. 27 от 2013 г.) организира взаимодействието с органите на прокуратурата на Република България във връзка с оперативно-издирвателната дейност на агенцията;

    13. (предишна т. 11 – ДВ, бр. 27 от 2013 г.) извършва и други дейности по компетентност при възлагане от председателя на агенцията.

    Чл. 32к. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Специализираната административна дирекция "Международно сътрудничество":

    1. подпомага председателя на агенцията при осъществяване на международното сътрудничество в областта на националната сигурност;

    2. планира, координира и организира двустранни, многостранни и регионални дейности на сътрудничество в областта на националната сигурност;

    3. организира и координира задграничните представители на агенцията в други държави и международни организации;

    4. координира разработването на международни споразумения в областта на националната сигурност;

    5. координира изпълнението на задълженията на председателя на агенцията, произтичащи от международни договори, конвенции и споразумения, по които Република България е страна;

    6. организира превода на актове, официална кореспонденция и документи, необходими за дейността на структурните звена на агенцията;

    7. организира задграничните командировки на служителите на агенцията;

    8. (нова – ДВ, бр. 27 от 2013 г.) осъществява координация с основните структурни звена на агенцията в рамките на международното сътрудничество по ред, определен от председателя на агенцията;

    9. (нова – ДВ, бр. 27 от 2013 г.) организира и ръководи протоколната дейност в агенцията;

    10. (нова – ДВ, бр. 12 от 2020 г., в сила от 11.02.2020 г.) изготвя обзорни и справочни документи по информация от открити източници във връзка със законово установените дейности на агенцията;

    11. (нова – ДВ, бр. 12 от 2020 г., в сила от 11.02.2020 г.) осъществява връзки с обществеността по ред, определен от председателя на агенцията;

    12. (нова – ДВ, бр. 12 от 2020 г., в сила от 11.02.2020 г.) прави предложения за развитие на интернет сайта на ДАНС и организира информационното му осигуряване по ред, определен от председателя на агенцията.

    Чл. 32л. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., изм., бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.) Специализираната административна дирекция "Финансово-стопанска и управление на собствеността" подпомага председателя на агенцията в изпълнението на правомощията му като първостепенен разпоредител с бюджет, като осъществява следните дейности:

    1. организира съставянето, обосноваването и предлага проект на годишния програмен бюджет и на тригодишната бюджетна прогноза на агенцията;

    2. изгражда система за финансов мениджмънт в агенцията;

    3. организира и контролира изпълнението на годишния бюджет;

    4. осъществява всички банкови разплащания и организира всички касови разплащания;

    5. предлага на председателя на агенцията реда, по който се планират, определят, разходват и отчитат финансовите средства за оперативно-специални нужди, предназначени за осъществяване функциите на агенцията;

    6. организира и създава съвместно със звеното за вътрешен одит система за финансово управление и контрол;

    7. организира и управлява вътрешните финансови дейности и единната счетоводна отчетност в агенцията;

    8. координира планирането, разработва, предлага за утвърждаване от председателя и изпълнява годишен финансов план за материално-техническо осигуряване на агенцията, включително с дълготрайни материални и нематериални активи и материални запаси, единен поименен списък за строителство и строителни услуги и инвестиционни проекти за капиталови разходи;

    9. организира и контролира извършването на ремонтната дейност и поддръжката на сградния фонд, машините и съоръженията, изграждането на нови обекти, доставката на машини и съоръжения и цялостното техническо обслужване на транспортните средства на агенцията;

    10. организира и осъществява материално-техническото снабдяване на агенцията с машини и съоръжения, техника, инвентар, обзавеждане, резервни части, консумативи, материали и горива;

    11. организира и отговаря за дейността по управление на недвижими имоти – държавна собственост, предоставени на агенцията;

    12. организира и отговаря за дейностите по материалното и финансовото осигуряване на оперативно-издирвателната и оперативно-техническата дейност;

    13. организира, изпълнява и отговаря за дейността по възлагане на обществените поръчки на агенцията.

    Чл. 32м. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., изм., бр. 27 от 2013 г.) Специализираната административна дирекция "Административно обслужване":

    1. подпомага дейността на ръководството на агенцията, като осъществява технически и организационни функции;

    2. организира и осъществява куриерската дейност на агенцията;

    3. организира и непосредствено ръководи дейността на регистратурите и деловодствата в агенцията;

    4. осъществява справочна дейност по документооборота за нуждите на ръководството и основните структурни звена в агенцията;

    5. организира и осъществява дейността на агенцията по обмен на информация в страната и в чужбина чрез електронни комуникационни средства;

    6. организира и отговаря за поддържането, развитието и информационното осигуряване на вътрешния (интранет) сайт по ред, определен от председателя на агенцията;

    7. организира и осъществява дейност по съхранение на учрежденския архив на агенцията;

    8. изпълнява и други задачи по административното обслужване на агенцията, възложени от председателя.

    Чл. 32н. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Директорите на специализираните административни дирекции са непосредствено подчинени на председателя на агенцията.

    Чл. 32о. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) Началниците на структурните звена в специализираните административни дирекции се назначават от председателя на агенцията и:

    1. планират, организират, контролират и отговарят за дейността на съответното звено;

    2. изпълняват заповедите на преките си ръководители и се отчитат пред непосредствения си ръководител;

    3. възлагат задачи на работещите в структурното звено и отговарят за тяхното срочно и качествено изпълнение;

    4. осигуряват взаимодействието с другите структурни звена на агенцията в съответствие с установените организационни връзки и разпределението на дейностите между тях;

    5. правят предложения за предприемане на конкретни мерки за подобряване на дейността в ръководеното от тях звено;

    6. предлагат назначаване, повишаване, преместване, стимулиране, санкциониране и освобождаване на работещите в структурното звено.

    Раздел Vб (Нов – ДВ, бр. 63 от 2016 г.) Национално звено за получаване и обработване на резервационни данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух

    Чл. 32п . (Нов – ДВ, бр. 63 от 2016 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 73 от 2019 г.) Националното звено за получаване и обработване на резервационни данни на пътниците и данни на екипажа на въздухоплавателните средства в Република България, превозвани по въздух, наричано по-нататък "Националното звено", получава и обработва резервационни данни на пътниците и данни на екипажа на въздухоплавателните средства за всички полети до, във или от Република България при условията и по реда на ЗДАНС .

    (2) Националното звено:

    1. изгражда, експлоатира и контролира собствен информационен фонд;

    2. поддържа информационен портал в интернет;

    3. (доп. – ДВ, бр. 73 от 2019 г.) осигурява поне два интерфейса за предаване от въздушните превозвачи на резервационни данни на пътниците и данни на екипажа в електронен вид;

    4. (доп. – ДВ, бр. 73 от 2019 г.) обработва резервационните данни на пътниците и данните на екипажа чрез автоматични и неавтоматични средства при спазване на законите, другите нормативни актове и на международните договори, по които Република България е страна;

    5. (доп. – ДВ, бр. 73 от 2019 г.) съпоставя резервационните данни на пътниците и данните на екипажа с данни, съдържащи се в информационни фондове на агенцията, Министерството на вътрешните работи и Агенция "Митници";

    6. предоставя резервационни данни на пътниците и резултати от тяхното обработване на компетентните органи при условията и по реда на ЗДАНС;

    7. (изм. – ДВ, бр. 73 от 2019 г.) води регистрите по чл. 42м 3 от ЗДАНС ;

    8. (доп. – ДВ, бр. 73 от 2019 г.) осъществява текущ и инцидентен контрол за изпълнение на задълженията на въздушните превозвачи по глава шеста "а" от ЗДАНС освен в случаите по чл. 42о, ал. 1 ЗДАНС ;

    9. (изм. – ДВ, бр. 73 от 2019 г.) съставя актове за установяване на административни нарушения по глава шеста "а" от ЗДАНС и изготвя проекти на наказателни постановления освен в случаите по чл. 42о, ал. 1 ЗДАНС .

    (3) Националното звено осъществява дейността си по ал. 1 в непрекъснат денонощен режим.

    (4) Председателят на ДАНС утвърждава вътрешни правила за работа на Националното звено.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 73 от 2019 г.) Изходящата кореспонденция на Националното звено се подписва от определени със заповед на председателя на ДАНС длъжностни лица.

    Чл. 32р . (Нов – ДВ, бр. 63 от 2016 г.) (1) Ръководителят на Националното звено:

    1. планира, организира, контролира и отговаря за дейността на Националното звено;

    2. отговаря за спазването на законите, другите нормативни актове и заповедите на председателя на агенцията при осъществяване на дейността на Националното звено;

    3. осъществява взаимодействието на Националното звено със структурните звена на агенцията и с други ведомства;

    4. осъществява взаимодействието на Националното звено със сходни структури в други държави в съответствие с националното законодателство и международните договори, по които Република България е страна;

    5. (отм. – ДВ, бр. 73 от 2019 г.);

    6. подготвя и предлага за утвърждаване от председателя на агенцията вътрешни правила за работа на Националното звено;

    7. издава правила за свързване на въздушните превозвачи към информационните системи на Националното звено и дава писмени указания за тяхното прилагане;

    8. организира управлението и поддръжката на информационната система на Националното звено;

    9. утвърждава графика за дежурства на служителите в Националното звено;

    10. (отм. – ДВ, бр. 76 от 2022 г.).

    (2) При отсъствие на ръководителя на Националното звено функциите му се осъществяват от определен със заповед на председателя на ДАНС служител на звеното.

    Чл. 32с . (Нов – ДВ, бр. 63 от 2016 г.) (1) Дейностите на Националното звено се осъществяват от служители на ДАНС, Министерството на вътрешните работи и Агенция "Митници".

    (2) Служителите на Министерството на вътрешните работи и Агенция "Митници", осъществяващи дейности на Националното звено, се определят със заповед на техните ръководители.

    (3) (Отм. – ДВ, бр. 73 от 2019 г.).

    Чл. 32т . (Нов – ДВ, бр. 63 от 2016 г., изм., бр. 73 от 2019 г.) (1) Длъжностното лице по защита на данните по чл. 42н, ал. 3 от ЗДАНС изпълнява следните задачи:

    1. участва своевременно по подходящ начин по всички въпроси, свързани със защитата на личните данни;

    2. информира и съветва администратора и служителите, които извършват обработването, за техните задължения съгласно националното законодателство и правото на Европейския съюз;

    3. наблюдава спазването на изискванията на националното законодателство и на правото на Европейския съюз, както и на политиките по отношение на защитата на личните данни, включително възлагането на отговорности, повишаването на осведомеността и обучението на персонала, участващ в операциите по обработване, и съответните одити;

    4. при поискване предоставя съвети по отношение на оценката на въздействието върху защитата на данните и наблюдава извършването й;

    5. осъществява сътрудничество с Комисията за защита на личните данни;

    6. действа като точка за контакт с Комисията за защита на личните данни по всички въпроси, свързани с обработването на резервационни данни на пътниците и данни на екипажа.

    (2) Длъжностното лице по защита на данните има достъп до резервационните данни и данните на екипажа и до операциите при обработването им от Националното звено.

    (3) Длъжностното лице по защита на данните извършва последваща проверка при разкриване на деперсонализирани резервационни данни на пътниците или данни на екипажа.

    (4) При изпълнение на своите задачи длъжностното лице по защита на данните надлежно отчита рисковете, свързани с операциите по обработване на личните данни, и се съобразява с естеството, обхвата, контекста и целите на обработването.

    (5) Информация за контакт на физическите лица с длъжностното лице за защита на данните се публикува на интернет страницата на ДАНС.

    Глава трета – ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ И ДРУГИ ОРГАНИЗАЦИИ

    Чл. 33. (1) При осъществяване на своите функции агенцията взаимодейства с Народното събрание, с Президента на Република България, с Министерския съвет и министерствата, с органите на съдебната власт и с другите държавни органи и организации, както и с органите на местното самоуправление и местната администрация.

    (2) Агенцията взаимодейства и с правозащитни и други граждански организации в областта на зачитане и гарантиране на правата на човека и основните свободи.

    Чл. 34. (1) Държавните органи и организации предоставят достъп до служебните си помещения, техническите си възли и друго тяхно имущество на органите на агенцията при изпълнение на служебните им задължения.

    (2) Достъпът до стратегически обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, се осигурява независимо от формата на собственост и управлението им.

    (3) Органите на агенцията получават достъпа по ал. 1 и 2 чрез удостоверяване на качеството си със служебната карта или служебния знак по смисъла на чл. 130, ал. 2 ЗДАНС .

    Чл. 35. (1) Взаимодействието с Министерството на вътрешните работи, с Министерството на отбраната, със службите за сигурност и службите за обществен ред се урежда със съвместни инструкции между председателя на агенцията и ръководителите на съответните ведомства.

    (2) Взаимодействието с други държавни органи и организации може да се осъществява въз основа на съвместни инструкции.

    Чл. 36. (1) Служителите на агенцията ползват лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи по реда на Закона за здравното осигуряване .

    (2) Условията и редът за ползване на лечебните заведения по ал. 1 се определят със съвместни инструкции между председателя на агенцията и съответния ръководител на лечебното заведение.

    (3) (Отм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).

    Глава четвърта – ДЕЙНОСТИ НА АГЕНЦИЯТА ПО ПОЛУЧАВАНЕ И ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ, КОНТРАРАЗУЗНАВАТЕЛНА ЗАЩИТА НА СТРАТЕГИЧЕСКИ ЗА СТРАНАТА ОБЕКТИ И ДЕЙНОСТИ И ПО ПРОУЧВАНЕ ЗА ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯ ЗА ДОСТЪП ДО КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ

    Чл. 37. (1) Органите на агенцията предоставят информация на компетентните държавни органи с цел предотвратяване на посегателства срещу националната сигурност.

    (2) Предоставянето на информация на други държавни органи за осъществяване на функциите им по управление в областта на националната сигурност се извършва от председателя на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица.

    Чл. 38. Исканията на агенцията по чл. 129, ал. 3 ЗДАНС се отправят писмено, а информацията се предоставя в писмен вид или на други подходящи информационни носители.

    Чл. 39. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Координацията и оперативното взаимодействие на агенцията с компетентни служби на други държави и международни организации в интерес на националната сигурност се осъществяват от специализираните дирекции на агенцията, доколкото друго не е предвидено в съответния международен договор.

    Чл. 40. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Предишен текст на чл. 40 – ДВ, бр. 27 от 2013 г.) В изпълнение на дейността по чл. 4, ал. 4 ЗДАНС органите на агенцията:

    1. осигуряват в контраразузнавателно и информационно отношение защитата на стратегически обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност;

    2. (изм. – ДВ, бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г., доп., бр. 68 от 2015 г., изм., бр. 76 от 2022 г., доп., бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) издават разрешения (приложение № 3) за работа, за извършване на конкретно възложена задача, за осъществяване на контролна дейност, за която лицето е оправомощено по закон или по служебно или трудово правоотношение, или за практическо обучение по чл. 29, ал. 1 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО) в стратегическите зони на стратегическите обекти и в зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2013 г., изм., бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., бр. 27 от 2016 г., в сила от 5.04.2016 г., бр. 101 от 2020 г., в сила от 8.08.2020 г.) Агенцията не осъществява дейностите по ал. 1 в Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция "Разузнаване", Националната служба за охрана и Служба "Военно разузнаване" към министъра на отбраната.

    Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 27 от 2013 г., изм., бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, се определят от Министерския съвет в единен списък по предложение на съответните министри или ръководители на ведомства след предварително съгласуване с председателя на агенцията. Промяна в единния списък може да бъде направена и по мотивирано предложение на председателя на агенцията до съответния министър или ръководител на ведомство, което има задължителен характер. Стратегическите обекти и дейности са част от критичната инфраструктура на страната.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) При предварителното съгласуване по ал. 1 съответните министри или ръководители на ведомства предоставят на председателя на агенцията подробна информация относно обекта или дейността, включително относно оперативната, производствената, транспортната или комуникационната дейност на обекта, с които се мотивира значението им за националната сигурност.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г., предишна ал. 2, бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Защитата на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност по смисъла на чл. 4, ал. 4 ЗДАНС включва:

    1. (доп. – ДВ, бр. 27 от 2013 г., бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) контрол на организацията на физическа защита (охрана) на обектите, включително с оглед противодействие на заплахи от терористичен характер, който обхваща мерките за сигурност на стратегическите зони и режима на достъп до стратегическите зони и зоните, свързани с изпълнението на стратегическите дейности;

    2. (изм. – ДВ, бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.) контрол на информационната защита, осъществявана чрез административни, организационни, технически и криптографски мерки;

    3. (нова – ДВ, бр. 27 от 2013 г., доп., бр. 73 от 2019 г.) оказване съдействие на ръководителите на стратегически обекти и на възлагащите или извършващите стратегически дейности при идентифициране и оценка на потенциални заплахи, насочени срещу стратегически обекти и дейности от значение за националната сигурност.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2013 г., доп., бр. 73 от 2019 г., предишна ал. 3, бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Ръководителите на стратегически обекти и възлагащите или извършващите стратегически дейности отговарят за изпълнението на мерките за защитата им, включително за финансирането на тези мерки.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 40 от 2024 г., в сила от 7.05.2024 г., предишна ал. 4, изм., бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Ръководителите на стратегически обекти и възлагащите или извършващите стратегически дейности определят със заповед служител с ръководни функции като точка за контакт с органите на агенцията при осъществяване на дейностите по по ал. 3, т. 1 и чл. 40, ал. 1, т. 2 , както и в случаите на настъпили бедствие, инцидент, авария или промишлена авария по смисъла на Закона за защита при бедствия .

    Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г., изм., бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Контролът по чл. 41, ал. 3, т. 1 и 2 се осъществява чрез планови или инцидентни проверки от определени със заповед на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" служители. Със заповедта се определят и служителите, имащи правомощия да съставят актове за установяване на административни нарушения.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г., бр. 73 от 2019 г.) Предмет на проверките по ал. 1 са задължителните мерки за сигурност, режимът на достъп до стратегическите зони и зоните, свързани с изпълнението на стратегическите дейности, и задължителните мерки за сигурност на комуникационните и информационните системи и активи на стратегическите обекти, и лицата, възлагащи или извършващи стратегически дейности.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г., бр. 73 от 2019 г.) Проверките в конкретните стратегически обекти и/или лица, възлагащи или извършващи стратегически дейности, се назначават със заповед на председателя на ДАНС или на оправомощено от него длъжностно лице, в която се посочват:

    1. (доп. – ДВ, бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г., изм., бр. 73 от 2019 г.) проверяваният стратегически обект или лице, възлагащо или извършващо стратегическа дейност;

    2. обхватът и продължителността на проверката;

    3. председателят и членовете на комисията по проверката, както и експертите, при необходимост;

    4. редът за докладване за резултатите от проверката;

    5. материално-техническото и финансовото осигуряване на проверката.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.) При извършване на проверките служителите имат право:

    1. (изм. – ДВ, бр. 73 от 2019 г.) на достъп до обектите, помещенията, комуникационните и информационните системи и активите в проверявания стратегически обект или лице, възлагащо или извършващо стратегическа дейност;

    2. (изм. – ДВ, бр. 73 от 2019 г.) на достъп до документите, свързани с организацията по физическата и информационната защита на проверявания стратегически обект или лице, възлагащо или извършващо стратегическа дейност;

    3. (изм. – ДВ, бр. 73 от 2019 г.) при необходимост да изискват писмени и устни обяснения от ръководителите и служителите от проверявания стратегически обект или от лице, възлагащо или извършващо стратегическа дейност;

    4. (изм. – ДВ, бр. 73 от 2019 г.) да получават информация от други юридически и физически лица и да изискват обяснения при необходимост от техните ръководители и служители за дейности по физическата и информационната защита на проверявания стратегически обект или за лице, възлагащо или извършващо стратегическа дейност, във връзка с извършваната проверка;

    5. да привличат експерти, когато са необходими специални знания за изясняване на обстоятелства във връзка с извършвана проверка;

    6. (изм. – ДВ, бр. 73 от 2019 г.) да дават задължителни предписания във връзка с организацията на физическата и информационната защита на проверявания стратегически обект или на лице, възлагащо или извършващо стратегическа дейност;

    7. да предприемат действия за реализиране на административнонаказателна отговорност при констатирани нарушения.

    Чл. 42. (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.) Агенцията осъществява контрол и на недържавни органи и организации, които имат разрешение за работа в стратегическите зони на стратегическите обекти и в зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности.

    Чл. 43. (1) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2020 г., в сила от 11.02.2020 г.) Разрешенията по чл. 40, ал. 1, т. 2 предоставят достъп до стратегическите зони на стратегическия обект или до зоните, свързани с изпълнението на стратегическата дейност.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 73 от 2019 г.) Зоните се определят от ръководителя на съответния обект или от възлагащия или извършващия съответната дейност при условия и по ред, определени със съвместна инструкция на председателя на агенцията и министъра на вътрешните работи.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2013 г., изм. и доп., бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г., изм., бр. 73 от 2019 г., бр. 12 от 2020 г., в сила от 11.02.2020 г.) За еднократни посещения в стратегическите зони на стратегическите обекти и в зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности, не се издават разрешения по чл. 40, ал. 1, т. 2 . Посетителят се придружава от служител, получил разрешение по чл. 40, ал. 1, т. 2 . Редът за еднократни посещения се определя от съответния ръководител на обекта или от лицето, възлагащо или извършващо стратегическа дейност.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 73 от 2019 г.) При определянето на реда по ал. 3 задължително се предвижда идентифицирането на физическите лица – посетители, като се събират данни за:

    1. имената на лицето;

    2. дата и място на раждане;

    3. официален личен идентификационен номер или друг уникален елемент за установяване на самоличността, съдържащ се в официален документ за самоличност, чийто срок на валидност не е изтекъл и на който има снимка на посетителя;

    4. гражданство;

    5. държавата на постоянно пребиваване и адрес;

    6. номер на документ за самоличност, датата на издаването му и от кого е издаден;

    7. цел на посещението.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 73 от 2019 г.) При определянето на реда по ал. 3 се предвижда, че когато в официалния документ за самоличност не се съдържат данните по ал. 4, събирането им да се извършва чрез предоставяне на друг официален документ.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 76 от 2022 г., изм., бр. 40 от 2024 г., в сила от 7.05.2024 г., бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Един посетител може да осъществява еднократно посещение за не повече от 5 дни в рамките на 1 календарен месец.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2020 г., в сила от 11.02.2020 г., предишна ал. 6, бр. 76 от 2022 г.) Посещенията в стратегическите зони на стратегическите обекти и в зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности, от представители на международни организации, свързани с изпълнението на международни договори, по които Република България е страна, се осъществяват по реда на съответния международен договор, като представителите на международните организации се придружават от служител, получил разрешение по чл. 40, ал. 1, т. 2 .

    Чл. 43а . (Нов – ДВ, бр. 40 от 2024 г., в сила от 7.05.2024 г.) (1) В случай на настъпили бедствие, инцидент, авария или промишлена авария ръководителят на стратегическия обект или възлагащият или извършващият стратегическа дейност създава организация за допускане в стратегическите зони на стратегическия обект или в зоните, свързани с изпълнението на стратегическа дейност, на органите на наказателното производство, органите на Министерството на вътрешните работи, медицински специалисти и друг персонал от центровете за спешна медицинска помощ. В тези случаи чл. 43 не се прилага.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Служителят по чл. 41, ал. 5 незабавно информира председателя на агенцията в случай на настъпили бедствие, инцидент, авария или промишлена авария.

    (3) В най-кратък срок, но не по-късно от 24 часа след настъпили бедствие, инцидент, авария или промишлена авария, ръководителят на стратегическия обект и възлагащият или извършващият стратегическа дейност изготвя доклад до председателя на агенцията, в който се отразяват предварителна оценка на нанесените щети и предприетите действия за възстановяване на функционирането на стратегическия обект или извършването на стратегическата дейност, в случай че същите са затруднени или прекратени.

    (4) В доклада по ал. 3 се включва информация за това представители на кои компетентни органи са били допуснати в стратегическите зони и в зоните, свързани с изпълнението на стратегическите дейности.

    Чл. 44. (1) (Доп. – ДВ, бр. 27 от 2013 г., изм., бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., доп., бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г., бр. 68 от 2015 г., бр. 73 от 2019 г., изм., бр. 76 от 2022 г., бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Разрешенията по чл. 40, ал. 1, т. 2 се издават от председателя на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица по писмено искане на ръководителя на стратегичес­кия обект или на възлагащия или извършващия съответната дейност, или на оправомощени от тях лица. Разрешенията за осъществяване на контролна дейност се издават по писмено искане на органа по назначаване или на работодателя на лицето, което ще осъществява контролната дейност. В искането се посочват пълните имена на кандидата и идентифициращи данни от документа за самоличност (единният граждански номер, личен номер на чужденец, рождена дата и адрес на лицето), длъжността, която ще заема, конкретната задача, която ще изпълнява, контролната дейност, която ще осъществява, или практическото обучение по чл. 29, ал. 1 от ЗПОО , в което ще участва. Към искането се прилагат попълнен въпросник ( приложение № 6 ), свидетелство за съдимост, документ за липса на водени срещу лицето досъдебни или съдебни производства за престъпления от общ характер, удостоверителен документ за липса на психични заболявания, документ за оправомощаване на лицето за осъществяване на контролна дейност в стратегическите зони на конкретен стратегически обект или в зоните, свързани с изпълнението на стратегическа дейност, и писмено съгласие ( приложение № 7 ) на родителя или попечителя за участие на ученика в практическо обучение в стратегическите зони на стратегическите обекти и в зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности, когато ученикът не е пълнолетен.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 40 от 2024 г., в сила от 7.05.2024 г.) В случаите, когато кандидатът притежава разрешение за достъп до класифицирана информация, издадено при условията и по реда на ЗЗКИ и със срок на валидност не по-малко от една година, към искането по ал. 1 се прилага единствено копие на разрешението за достъп до класифицирана информация.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 40 от 2024 г., в сила от 7.05.2024 г.) В случаите, когато кандидатът притежава разрешение по чл. 40, ал. 1, т. 2 за конкретно възложена задача и по силата на договор му бъде възложено извършването на задача в стратегическите зони на друг стратегически обект или в стратегическите зони, свързани с изпълнението на стратегическа дейност, за които не му е издадено разрешение, се изпраща само искането по ал. 1.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2015 г., предишна ал. 2, изм., бр. 40 от 2024 г., в сила от 7.05.2024 г., бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) В случаите по ал. 1 разрешенията за работа, за извършване на конкретна задача или за осъществяване на контролна дейност в стратегическите зони на стратегическите обекти или в зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности, важат за срока на заемане на съответната длъжност, за срока на конкретната задача или за срока на оправомощаването по закон или по служебното или трудовото правоотношение за осъществяване на контролна дейност, но за не повече от 3 години.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 40 от 2024 г., в сила от 7.05.2024 г., изм., бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) В случаите по ал. 2 разрешенията по чл. 40, ал. 1, т. 2 важат за срока на заемане на съответната длъжност или за срока на оправомощаването по закон или по служебното или трудовото правоотношение за осъществяване на контролната дейност, но за не повече от срока на разрешението за достъп до класифицирана информация.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 40 от 2024 г., в сила от 7.05.2024 г.) В случаите по ал. 3 разрешенията важат за срока на изпълнение на конкретната задача, но за не повече от срока на първото разрешение по чл. 40, ал. 1, т. 2 .

    (7) (Нова – ДВ, бр. 76 от 2022 г., предишна ал. 3, бр. 40 от 2024 г., в сила от 7.05.2024 г.) Разрешенията за практическо обучение по чл. 29, ал. 1 от ЗПОО в стратегическите зони на стратегическите обекти или в зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности, важат за срока на обучение, но за не повече от 1 година.

    Чл. 45. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г., бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Разрешенията за работа, за извършване на конкретно възложена задача и дейности или за осъществяване на контролна дейност, за която лицето е оправомощено по закон или по служебно или трудово правоотношение, в стратегическите зони на стратегическите обекти и в зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности, се издават на лица, които:

    1. са пълнолетни;

    2. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани;

    3. не страдат от психически заболявания, установени и документирани по съответния ред;

    4. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2020 г., в сила от 11.02.2020 г., бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) са определени за надеждни за работа, за извършване на конкретно възложена задача и дейности или за осъществяване на контролна дейност, за която лицето е оправомощено по закон или по служебно или трудово правоотношение, в стратегическите зони на стратегическите обекти и в зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности;

    5. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2015 г., отм., бр. 63 от 2016 г.);

    6. (нова – ДВ, бр. 27 от 2013 г., отм., бр. 63 от 2016 г.).

    (2) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2020 г., в сила от 11.02.2020 г., изм., бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Надеждност на лицето за работа, за извършване на конкретно възложена задача и дейности или за осъществяване на контролна дейност, за която лицето е оправомощено по закон или по служебно или трудово правоотношение, в стратегическите зони на стратегическите обекти и в зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности, е налице, когато липсват данни относно:

    1. осъществяване на дейност, насочена срещу националната сигурност;

    2. осъществяване на дейност, насочена срещу обществения ред;

    3. извършване на действия, създаващи заплаха за нормалното функциониране на стратегическия обект или нормалното изпълнение на стратегическата дейност;

    4. укриване или даване на невярна информация по повод искането за издаването на разрешение по чл. 44, ал. 1 от лицето, за което се иска издаването на разрешение;

    5. факти и обстоятелства, които биха дали възможност за изнудване на лицето, за което е отправено искането за издаване на разрешение по чл. 44, ал. 1 .

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2015 г., доп., бр. 73 от 2019 г., предишна ал. 2, бр. 12 от 2020 г., в сила от 11.02.2020 г.) Ръководителите на стратегически обекти и възлагащите или извършващите съответната дейност предоставят на органите по чл. 44, ал. 1 списък на длъжностите, които изискват достъп до стратегическите зони на стратегическия обект и до зоните, свързани с изпълнението на стратегическа дейност. При промяна в списъка те са длъжни да уведомят същите органи незабавно.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Ръководителите на стратегически обекти и възлагащите или извършващите стратегически дейности предоставят за съгласуване на органите по чл. 44, ал. 1 заповед за определяне на стратегическите зони в стратегическите обекти или в зоните, свързани с изпълнението на стратегическа дейност, и aнализ на извършваната производствена, транспортна, комуникационна, оперативна и административна дейност, имащи пряко отношение към извършването на стратегическата дейност и функционирането на стратегическия обект.

    (5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 12 от 2020 г., в сила от 11.02.2020 г., предишна ал. 4, бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Изискванията на ал. 1 се прилагат и при провеждане на конкурси по реда на Кодекса на труда и на други нормативни актове.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 76 от 2022 г., предишна ал. 5, бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Изискванията на ал. 1 се прилагат и при издаване на разрешения за практическо обучение по чл. 29, ал. 1 от ЗПОО в стратегическите зони на стратегическите обекти и в зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности, с изключение на ал. 1, т. 1 за лицата, които са непълнолетни към момента на започване на обучението.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) За удостоверяване на обстоятелствата по ал. 1, т. 2 и 3 при отказ от компетентната институция или при липса на компетентна институция в държавата по произход на лицето или държавата на законното му пребиваване за издаване на свидетелство за съдимост или на справка, че лицето не страда от психически заболявания, установени и документирани по съответния ред, лицето предоставя собственоръчно подписана декларация за деклариране на посочените обстоятелства и отказа, в случай че такъв е издаден, които следва да са със заверка от съответното посолство или консулство на държавата по произход на лицето или държавата по законното му пребиваване и да са придружени от легализиран превод на документите на български език.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г., предишна ал. 4, бр. 12 от 2020 г., в сила от 11.02.2020 г., предишна ал. 5, бр. 76 от 2022 г., предишна ал. 6, изм., бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) За установяване и проверка на конкретни факти и/или обстоятелства по ал. 1 органите на агенцията могат да призовават за провеждане на беседа лицата, кандидатстващи за издаване на разрешение за работа, за извършване на конкретно възложена задача или за осъществяване на контролна дейност, за която лицето е оправомощено по закон или по служебно или трудово правоотношение, в стратегически обекти или дейности.

    Чл. 46. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2016 г., бр. 12 от 2020 г., в сила от 11.02.2020 г., доп., бр. 76 от 2022 г.) (1) (Предишен текст на чл. 46 – ДВ, бр. 40 от 2024 г., в сила от 7.05.2024 г.) Отказва се издаването на разрешенията по чл. 40, ал. 1, т. 2 , а издадените се отнемат, когато органите по чл. 44, ал. 1 установят, че лицата не отговарят или са престанали да отговарят на някое от изискванията на чл. 45, ал. 1 и 5.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 40 от 2024 г., в сила от 7.05.2024 г.) В случаите по чл. 44, ал. 2 издадените разрешения по чл. 40, ал. 1, т. 2 се отнемат при отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация.

    Чл. 46а. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2016 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2020 г., в сила от 11.02.2020 г.) Действието на издадено разрешение по чл. 40, ал. 1, т. 2 се прекратява:

    1. при смърт на лицето, получило разрешението;

    2. с изтичане на срока на издаденото разрешение;

    3. (изм. – ДВ, бр. 73 от 2019 г., бр. 76 от 2022 г., доп., бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) когато лицето, получило разрешението, е престанало да заема съответната длъжност, да изпълнява конкретната задача, да осъществява контролната дейност, за която е оправомощено по закон или по служебно или трудово правоотношение, или да участва в практическото обучение по чл. 29, ал. 1 от ЗПОО в стратегическите зони или в зоните, свързани с изпълнението на стратегическата дейност.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 76 от 2022 г., доп., бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Прекратяването на действието на издаденото разрешение по ал. 1 настъпва от момента на смъртта, на изтичането на срока на разрешението, съответно от момента на прекратяване на изпълнението на длъжността, конкретната задача, контролната дейност или практическото обучение. За прекратяването не се издава отделен документ.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 73 от 2019 г., изм., бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) За обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и 3 ръководителят на стратегическия обект, възлагащият или извършващият съответната дейност или органът по назначаване, или работодателят на лицето, което осъществява контролна дейност, е длъжен да уведоми незабавно органа, издал разрешението.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 40 от 2024 г., в сила от 7.05.2024 г., изм., бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Най-малко 2 месеца преди изтичането на срока на разрешението по чл. 40, ал. 1, т. 2 на лица, които продължават да заемат длъжност, да изпълняват конкретно възложена задача или да осъществяват контролната дейност, за която се изисква достъп до стратегическите зони на стратегически обект или до зоните, свързани с изпълнението на стратегическа дейност, ръководителят на стратегическия обект, възлагащият или извършващият стратегическа дейност или органът по назначаване, или работодателят на лицето, което осъществява контролна дейност, създават организация за подготовка и подаване на документите по чл. 44, ал. 1 .

    Чл. 47. (1) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2013 г., бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г., предишен текст на чл. 47, изм., бр. 68 от 2015 г., бр. 63 от 2016 г., доп., бр. 73 от 2019 г., изм., бр. 76 от 2022 г., бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Писменият отказ за издаване на разрешение ( приложение № 4 ) или отнемането на издадено разрешение ( приложение № 5 ) за работа, за извършване на конкретно възложена задача, за осъществяване на контролна дейност, за която лицето е оправомощено по закон или по служебно или трудово правоотношение, или за участие в практическо обучение по чл. 29, ал. 1 от ЗПОО в стратегическите зони на стратегическите обекти и в зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности, се изготвя в три екземпляра – по един за Държавна агенция "Национална сигурност", за ръководителя на стратегическия обект или за възложилия или извършващия съответната дейност, или за органа по назначаване, или работодателя на лицето, което осъществява контролна дейност, и за лицето, на което е отказано издаване или на което е отнето разрешението. За съобщаването на издадения акт се прилагат правилата на Административнопроцесуалния кодекс .

    (2) (Нова – ДВ, бр. 68 от 2015 г., изм., бр. 63 от 2016 г.) Фактическите основания за издаване на отказа или отнемането по ал. 1, в случай че съдържат класифицирана информация, се посочват в отделен документ, изготвен от съответните длъжностни лица по реда на Закона за защита на класифицираната информация . В акта по ал. 1 се посочва само регистрационният номер на документа, съдържащ класифицирана информация.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 68 от 2015 г., изм., бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Отказът за издаване на разрешение и отнемането на издадено разрешение за работа, за извършване на конкретно възложена задача или за осъществяване на контролна дейност, за която лицето е оправомощено по закон или по служебно или трудово правоотношение, в стратегическите зони на стратегическите обекти и в зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности, подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

    (4) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2016 г., доп., бр. 73 от 2019 г., изм., бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) До влизане в сила на отказа за издаване на разрешение или на отнемането на издадено разрешение ръководителят на стратегическия обект, възлагащият или извършващият съответната дейност или органът по назначаване, или работодателят на лицето, което осъществява контролна дейност, ограничава достъпа на лицето до стратегическите зони на стратегическите обекти и до зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности.

    Чл. 48. (1) В изпълнение на дейността по чл. 11, ал. 2 и 3 ЗЗКИ агенцията извършва проучване за надеждност на лицата и издава, отказва да издаде, прекратява или отнема издадени разрешения за достъп до класифицирана информация и удостоверения за сигурност.

    (2) Ръководителите на организационните единици изпращат искането за провеждане на процедура по проучване за надеждност на своите служители съгласно ЗЗКИ , както и останалите необходими документи по глава шеста, раздел II от Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация , приет с Постановление № 276 на Министерския съвет от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 115 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 22 от 2003 г., бр. 6 от 2004 г., бр. 56 от 2006 г. и бр. 84 от 2007 г.), както следва:

    1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) за служители от министерствата и централните ведомства, за военните поделения и обекти на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната – до председателя на агенцията или до оправомощен от него заместник-председател;

    2. (нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г., отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.);

    3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 7 от 2009 г., доп., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) за останалите организационни единици – в териториалните дирекции или в самостоятелните териториални отдели на агенцията.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г., отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Алинея 2 се прилага и в случаите, когато е налице основание за прекратяване или отнемане на издадено разрешение или удостоверение.

    Глава пета – УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПРИКРИВАНЕТО НА СЛУЖИТЕЛИ НА АГЕНЦИЯТА (Загл. изм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.)

    Раздел І Служители на прикритие (Загл. ново – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.)

    Чл. 49. Прикриването на служители на агенцията, както и тяхната дейност се осъществяват при спазване принципите на законност и конспиративност.

    Чл. 50. (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2018 г.) При изпълнение на служебните си задължения служителите на агенцията могат да заемат длъжности на прикритие в държавната администрация, в юридически лица, в граждански дружества и като лица, упражняващи свободни професии, с изключение в адвокатурата.

    Чл. 51. (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., изм., бр. 79 от 2018 г.) Служителите на прикритие са държавни служители на агенцията с особен статут, които имат правата и задълженията, предвидени в Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и в съответния закон, приложим за заеманата длъжност по прикриващото правоотношение. Служители на прикритие могат да са само държавни служители, преминали първоначална професионална подготовка и притежаващи разрешение за достъп до класифицирана информация.

    Чл. 52. (1) Служители на агенцията работят на прикритие при доказана оперативна необходимост.

    (2) Оперативна необходимост е налице, когато възложените със закон задачи и дейности на агенцията не могат да се изпълнят по друг начин освен чрез назначаване на служители на прикритие.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Директорите на специализираните дирекции, директорите на териториалните дирекции и началниците на самостоятелни териториални отдели обосновават оперативната необходимост пред председателя на агенцията.

    Чл. 53. (1) Служителите на прикритие осъществяват контраразузнавателна дейност и оперативно-издирвателна дейност за защита на националната сигурност.

    (2) Служителите на прикритие и конкретните задачи и дейности, изпълнявани от тях, се определят със заповед на председателя на агенцията за всеки отделен случай.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., бр. 79 от 2018 г.) Служителите на прикритие не разполагат с правомощията по чл. 125 – 128 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" .

    Чл. 54. Служителите на прикритие осъществяват дейността си по начин, който не застрашава прикритието от разкриване.

    Чл. 55. (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2018 г.) Служители на агенцията се назначават на прикритие в структурите по чл. 50 по начин, който не застрашава прикритието от разкриване.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2018 г.) Служител на някоя от структурите по чл. 50 може да стане служител на прикритие на агенцията след назначаването му на служба в агенцията.

    Чл. 56. (Отм. – ДВ, бр. 79 от 2018 г.).

    Чл. 57. (Отм. – ДВ, бр. 79 от 2018 г.).

    Чл. 58. (Отм. – ДВ, бр. 79 от 2018 г.).

    Чл. 59. (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2018 г.) За работата си по служебно или по трудово правоотношение в структурите по чл. 50 служителят на прикритие получава брутна заплата или брутно трудово възнаграждение, обезщетения и други доходи, предвидени за заеманата длъжност по прикриващото правоотношение.

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 79 от 2018 г.).

    Чл. 60. (1) Когато полученият нетен месечен доход за работата на прикритие е по-нисък от полагащия се за заеманата длъжност в агенцията, агенцията изплаща разликата на служителя и внася разликата в осигурителните вноски.

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 79 от 2018 г.).

    Чл. 61. (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2018 г.) Служителите на прикритие в структурите по чл. 50 имат право на отпуски при условията и в размерите, предвидени за длъжността по прикриващото правоотношение.

    (2) Когато размерът на платения годишен отпуск, полагащ се за заеманата длъжност в агенцията, е по-голям от платения годишен отпуск по ал. 1, агенцията изплаща обезщетение за неизползваната част от отпуска при освобождаване на служителя от агенцията.

    Чл. 62. (Доп. – ДВ, бр. 79 от 2018 г.) При пенсиониране на служителите, работили на прикритие, документите за периода на работа на прикритие се издават от агенцията за категорията труд и за осигурителния стаж и доход за заеманата от тях длъжност в агенцията. Документите се предоставят на Националния осигурителен институт по служебен път по реда на съвместната инструкция за взаимодействие между двете ведомства, издадена на основание чл. 3, ал. 5 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" .

    Раздел ІІ (Нов – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., отм., бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.) Служители под прикритие

    Чл. 62а. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., отм., бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.).

    Чл. 62б. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., отм., бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.).

    Чл. 62в . (Нов – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., отм., бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.).

    Чл. 62г . (Нов – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., отм., бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.).

    Чл. 62д . (Нов – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., отм., бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.).

    Чл. 62е . (Нов – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., отм., бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.).

    Чл. 62ж . (Нов – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., отм., бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.).

    Чл. 62з . (Нов – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., отм., бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.).

    Чл. 62и . (Нов – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., отм., бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.).

    Чл. 62к . (Нов – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., отм., бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.).

    Чл. 62л . (Нов – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., отм., бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.).

    Глава пета – "а" (Нова – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) ДЕЙНОСТИ НА ОРГАНИТЕ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ", СВЪРЗАНИ С ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО И РАЗКРИВАНЕТО НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ (Загл. изм. – ДВ, бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.)

    Чл. 62м . (Нов – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., отм., бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.).

    Чл. 62н . (Нов – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., отм., бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.).

    Чл. 62о . (Нов – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., отм., бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.).

    Чл. 62п . (Нов – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., изм., бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г., отм., бр. 76 от 2022 г.).

    Глава шеста – ДЪРЖАВНА СЛУЖБА В АГЕНЦИЯТА

    Раздел I – Организационна структура

    Чл. 63. (1) (Доп. – ДВ, бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.) Численият състав на агенцията включва държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност ", държавните служители по Закона за държавния служител и лицата, работещи по трудово правоотношение.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) Численият състав на агенцията се води на отчет в специализирана административна дирекция "Човешки ресурси". Той се разпределя по отделните структурни звена на агенцията чрез длъжностното разписание.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.) Председателят на ДАНС в рамките на общата численост на персонала в агенцията може да поддържа резерв от неразпределени по структурните звена щатни бройки за държавни служители и за лица, работещи по трудово правоотношение.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.) Резервът по ал. 3 се използва за оптимизиране числеността на структурните звена при промени във функционалните задължения или при извънредни промени в средата за сигурност.

    Чл. 64. (1) (Предишен текст на чл. 64 – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Председателят на агенцията в рамките на числения състав на агенцията утвърждава длъжности в международни организации и други държави въз основа на договори, по които Република България е страна. На тези длъжности се назначават служители за определен срок.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г., изм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) За назначаване на длъжностите по ал. 1 или в задгранично представителство на Република България държавните служители от ДАНС подават молба до председателя на ДАНС за назначаване на длъжността по ал. 1 за съответния срок.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) На държавните служители по ал. 2, одобрени по установения ред за назначаване на съответните длъжности, се присъждат съответните ранг и степен съгласно класификатора на длъжностите в агенцията, съответстващи на длъжностите "задграничен представител I степен" или "задграничен представител II степен", по ред, определен със заповед на председателя на ДАНС.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Задграничното назначение по смисъла на Закона за дипломатическата служба се извършва при условията и по реда на този закон.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г., изм., бр. 27 от 2013 г.) За времето на задграничния мандат държавните служители по ал. 3 получават половината от възнагражденията по чл. 71, ал. 1 и по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗДАНС. На тези служители не се изплащат сумите и доволствията по чл. 74 от същия закон .

    (6) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) След приключване изпълнението на длъжностите по ал. 2 на съответните държавни служители се предлага длъжност, при наличие на такава, в рамките на притежавания ранг и степен по ал. 3, като до назначаването на длъжност те се считат в неплатен отпуск, който не се признава за трудов стаж и прослужено време.

    Чл. 65. (1) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Функционалните задължения включват задачите и дейностите на съответните структурни звена.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г., изм. и доп., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Функционалните задължения се изготвят за съответните дирекции, териториални дирекции и самостоятелни териториални отдели и включват функционалните задължения на отделите, секторите и структурните звена от по-нисък ранг по чл. 32б, ал. 3 . Функционалните задължения се утвърждават от председателя на ДАНС.

    (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 7 от 2009 г., изм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., бр. 73 от 2019 г.) Структурата на специализираните дирекции, териториалните дирекции, самостоятелните териториални отдели и специализираните административни дирекции в агенцията се определя съобразно функционалните им задължения и състоянието на средата на сигурност.

    (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 7 от 2009 г., доп., бр. 68 от 2015 г.) С длъжностното разписание се определят численият състав на структурните звена, длъжностите за служителите по чл. 43, ал. 1 ЗДАНС съобразно функционалните задължения, наименованието и видът на длъжностите, ранговете и степените, изискванията за минимална степен на образование и професионална квалификация.

    Чл. 66. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) Проектите за функционални задължения, предложения за структурата и за длъжностното разписание се разработват от ръководителите на структурните звена на агенцията и се предоставят на специализирана административна дирекция "Човешки ресурси".

    (2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Проектите и предложенията по ал. 1 по отношение на териториалните дирекции и на самостоятелните териториални отдели се съгласуват с директорите на съответните специализирани дирекции.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) Специализирана административна дирекция "Човешки ресурси" координира разработването на проектите и предложенията по ал. 1 и 2, като предлага за утвърждаване от председателя на агенцията функционалните задължения на звената и структурата.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) Специализирана административна дирекция "Човешки ресурси" обобщава предложенията и изготвя длъжностното разписание в агенцията и го предлага за утвърждаване от председателя на агенцията.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) Специализирана дирекция "Сигурност на ДАНС" разработва и предлага за утвърждаване проекти на военновременни структури и длъжностното разписание съобразно функциите на агенцията във военно време по ред, определен от председателя на агенцията.

    Чл. 66а. (Нов – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Промени в структурните звена и в длъжностното разписание на длъжностите на структурните звена се извършват със заповед на председателя на агенцията въз основа на мотивирани предложения на заместник-председателите на агенцията, на директорите на специализираните дирекции, териториалните дирекции, специализираните административни дирекции и началниците на самостоятелните териториални отдели.

    (2) Ново длъжностно разписание на длъжностите се изготвя по разпореждане на председателя на агенцията.

    Чл. 66б. (Нов – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) (1) Спазването на длъжностното разписание на длъжностите включва стриктното прилагане на реда при назначаването на служителите, определянето на работните им места и изпълнението на конкретни задължения на служителите в съответствие с утвърдените функционални задължения на структурните звена, длъжностно разписание на длъжностите, длъжностни характеристики и възложените задачи.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) Контролът по спазването на длъжностното разписание на длъжностите се осъществява от председателя на агенцията и от оправомощени от него длъжностни лица със съдействието на специализирана административна дирекция "Човешки ресурси".

    Чл. 67. Председателят на агенцията утвърждава класификатор на длъжностите в агенцията, който се обнародва в "Държавен вестник".

    Чл. 68. (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г., изм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) (1) В агенцията се изготвят и утвърждават длъжностни характеристики по ред, определен със заповед на председателя.

    (2) Всеки служител се запознава с длъжностната характеристика за длъжността, на която е назначен. Запознаването се удостоверява с подпис на служителя в протокол, който се съхранява в служебното досие на служителя по ред, определен със заповедта по ал. 1.

    Чл. 69. (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., отм., бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.).

    Чл. 70. (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., отм., бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.).

    Раздел II – Назначаване на държавна служба в агенцията (Загл. изм. – ДВ, бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.)

    Чл. 71. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.) (1) За държавни служители в агенцията се назначават кандидатите, спечелили конкурс за постъпване на държавна служба и получили достъп до съответното ниво на класифицирана информация, което изисква длъжността.

    (2) За длъжностите, за които се изисква достъп до класифицирана информация, кандидатите за работа в агенцията попълват и подават необходимите документи за проучване за надеждност съгласно ЗЗКИ .

    Чл. 72. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., отм., бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.).

    Чл. 73. Специфичните изисквания за постъпване на служба в агенцията се определят от председателя на агенцията с наредбата по чл. 53, ал. 2 ЗДАНС .

    Раздел III – Преминаване на служба в агенцията (Загл. изм. – ДВ, бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.)

    Чл. 74. (1) Служебното правоотношение на държавните служители в агенцията възниква въз основа на заповед по чл. 55 ЗДАНС .

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.) Спечелилите конкурса кандидати се назначават на съответната длъжност, като им се присъждат съответен ранг и степен.

    Чл. 75. Председателят на агенцията определя:

    1. вида на униформеното облекло и отличителните знаци;

    2. държавните служители, които осъществяват правомощията си по ЗДАНС в униформено облекло;

    3. случаите на носене на униформено облекло от служители извън посочените по т. 2.

    Чл. 76. (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) (1) Назначаването на държавните служители се извършва през цялата година.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.) Назначаването на по-висока длъжност се извършва след провеждане на конкурс, като условията и редът за провеждането му се уреждат с наредбата по чл. 63, ал. 1 ЗДАНС .

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.) Назначаването на длъжност в рамките на притежавания ранг на държавния служител може да се извърши при служебна необходимост или по желание на служителя.

    (4) За назначаването на държавните служители при служебна необходимост се изготвя мотивирано предложение.

    Чл. 77. (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) По решение на органа по назначаването държавен служител може да бъде преназначен на друга длъжност, изискваща по-нисък ранг или степен, които му се присъждат, в следните случаи:

    1. по собствено желание, изразено писмено;

    2. след атестиране по реда на раздел V.

    Раздел IV – Рангове и степени. Длъжности на държавните служители

    Чл. 78. (1) Ранговете на държавните служители в агенцията са съответни на изпълняваните функции, притежаваната квалификация, професионалния опит и заеманите длъжности. Ранговете имат степени.

    (2) Степените отразяват професионалния опит на държавните служители. Най-високата степен във всеки ранг е първа степен.

    (3) Според ранга степените са:

    1. за държавен агент – първа и втора;

    2. за специален агент – първа и втора;

    3. за главен агент – първа и втора;

    4. за старши агент – първа, втора, трета, четвърта;

    5. за младши агент – първа, втора, трета, четвърта;

    6. за главен сътрудник – първа и втора;

    7. за сътрудник – първа, втора и трета.

    (4) С класификатора на длъжностите се определят съответствието на длъжностите в агенцията с ранговете и степените.

    Чл. 79. (1) На държавните служители се присъждат рангове и степени от председателя на агенцията.

    (2) При назначаване на по-висока длъжност се присъжда по-висок ранг или степен, когато се изискват за съответната длъжност.

    (3) Присъждането на по-висока степен може да е свързано или да не е свързано с промяна на длъжността.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) При назначаването на държавна служба в агенцията органът по назначаването може да присъжда степен, по-висока от минималната, в рамките на ранга, изискващ се за длъжността, когато това е възможно съгласно класификатора на длъжностите.

    Чл. 80. Минималният срок за престояване в един ранг за държавните служители е една година.

    Чл. 81. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.) За преминаване от изпълнителска на ръководна длъжност и за преминаване към по-висока ръководна длъжност задължително се провежда обучение, което завършва с полагане на изпит, по ред, определен от председателя на агенцията.

    (2) Държавните служители се назначават на друга длъжност в обхвата на притежавания ранг след завършване на квалификационен курс, ако длъжността изисква това.

    Чл. 82. (1) Не се повишават в ранг или в степен държавните служители с наложени дисциплинарни наказания по чл. 90, ал. 1, т. 3 и 4 ЗДАНС , които не са заличени.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 76 от 2022 г.) Времето, прослужено при наложено дисциплинарно наказание "понижаване в ранг, степен на ранг или длъжност", не се зачита при изчисляване на срока за повишаване в следващ ранг.

    Раздел V – Условия и ред за атестиране на държавните служители

    Чл. 83. (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2013 г.) Атестирането се извършва чрез оценка на изпълнението на длъжността по система от критерии, чрез които се оценяват степента на изпълнение на служебните задължения, професионалните компетентности и дисциплинираността на служителя при изпълнение на задълженията.

    (2) Атестирането на държавните служители се извършва чрез изготвяне на тримесечни оценки за постигнати резултати в служебната дейност и годишна обща оценка за изпълнение на длъжността, която трябва да е мотивирана, като се основава на обективно установени факти и обстоятелства.

    (3) Тримесечните оценки за постигнати резултати в служебната дейност се извършват през първата половина на месеца, следващ календарното тримесечие, и обхващат дейността на служителя за предходното тримесечие, а годишната обща оценка се извършва ежегодно през януари и обхваща дейността на служителя за предходната календарна година.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., бр. 27 от 2013 г.) Тримесечните оценки за постигнати резултати в служебната дейност се извършват, ако служителят е изпълнявал съответната длъжност най-малко 40 работни дни от съответното тримесечие, а годишната обща оценка се извършва, ако служителят има най-малко две тримесечни оценки за съответната календарна година.

    (5) (Отм. – ДВ, бр. 27 от 2013 г.).

    Чл. 84. (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) (1) Оценките по чл. 83 се оформят във формуляр за оценка, който съдържа отделни оценки по система от критерии, обща оценка и мотиви.

    (2) Системата от критерии, по които се извършва оценяването на държавните служители, включва:

    1. (отм. – ДВ, бр. 27 от 2013 г.);

    2. степен на изпълнение на задълженията, определени в нормативните актове, длъжностната характеристика на заеманата длъжност, заповедите на председателя на агенцията и на преките началници на служителя;

    3. показани професионални компетентности в работата;

    4. дисциплинираност при изпълнение на служебните задължения;

    5. (нова – ДВ, бр. 27 от 2013 г.) цели по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗДАНС са заложените в индивидуалните и колективните карти за оценка скали и норми.

    (3) Образците на формулярите за оценка, механизмите за формиране на оценките по отделните критерии и на общата оценка и за обжалването се определят с наредбата по чл. 72, ал. 2 ЗДАНС .

    Чл. 85. (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) (1) Оценките по чл. 83 се изготвят от непосредствения началник на държавния служител.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.) Оценяващият началник по ал. 1 запознава държавния служител с годишната обща оценка за изпълнението на длъжността и с тримесечните оценки за постигнати резултати в служебната дейност срещу подпис.

    (3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Годишната обща оценка за изпълнението на длъжността може да се обжалва от държавния служител в 7-дневен срок от запознаването пред горестоящия пряк началник на оценяващия началник на длъжност не по-ниска от директор на дирекция, директор на териториална дирекция или началник на самостоятелен териториален отдел.

    (4) Жалбата се разглежда в 7-дневен срок. Горестоящият пряк началник на оценяващия началник по смисъла на ал. 3 се произнася с писмено решение, с което оставя жалбата без последствия или коригира годишната обща оценка за изпълнение на длъжността. Решението му следва да е мотивирано и е окончателно.

    (5) Извън случаите по ал. 3 горестоящият пряк началник на оценяващия началник по смисъла на ал. 3 може да коригира служебно тримесечните оценки за постигнати резултати в служебната дейност и годишната обща оценка за изпълнение на длъжността, като ги увеличи или намали в граници, определени с наредбата по чл. 72, ал. 2 ЗДАНС .

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) Формулярите за годишните оценки за изпълнението на длъжността се съхраняват в служебното досие на служителя, а формулярите за тримесечните оценки за постигнати резултати в служебната дейност – в САД "Човешки ресурси".

    Чл. 86. (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., бр. 12 от 2020 г., в сила от 11.02.2020 г.) Оценките по чл. 83 на административния секретар, директорите на специализираните дирекции, териториалните дирекции, началниците на самостоятелните териториални отдели, финансовите контрольори и на ръководителя на звеното за вътрешен одит се извършват от председателя на агенцията или от заместник-председателите съобразно определените им от председателя правомощия. Оценките на директорите на специализираните административни дирекции се извършват от административния секретар. Получените оценки са окончателни.

    (2) Всички длъжностни лица носят дисциплинарна отговорност за своевременното и обективното оценяване на подчинените им служители.

    Чл. 87. (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) (1) Получената годишна обща оценка за изпълнението на длъжността може да е основание за назначаване на друга длъжност, присъждане на друг ранг и/или степен, както и за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 110, ал. 1, т. 7, буква "б" ЗДАНС .

    (2) Тримесечните оценки за постигнати резултати в служебната дейност са основа за определяне размера на допълнителното възнаграждение по чл. 72, ал. 1, т. 6 ЗДАНС за съответното тримесечие.

    Раздел VI – Професионална подготовка

    Чл. 88. (1) Професионалната подготовка на служителите от агенцията се провежда под формата на професионално обучение.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) Професионалното обучение при постъпване на длъжности, за които се изисква първоначална професионална подготовка, се провежда в Центъра за професионална подготовка към специализирана административна дирекция "Човешки ресурси" на агенцията или в други учебни заведения.

    (3) Организацията и дейността на центъра по ал. 2 се определя с акт на председателя на агенцията.

    (4) Председателят на агенцията утвърждава списък на длъжностите, за които първоначалната професионална подготовка е задължителна.

    (5) Професионалното обучение на държавните служители от агенцията може да се извършва и във висши училища и други учебни заведения на територията на страната или в други държави.

    Чл. 89. (1) В съответствие със специфичните нужди на агенцията служителите от агенцията след разрешение от председателя могат да кандидатстват и да се обучават за придобиване на образователно-квалификационни, образователни и научни степени в области, професионални направления и специалности на висшето образование във висши училища у нас и в чужбина.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) Служителят на агенцията, приет за обучение при условията на ал. 1, сключва договор с председателя на агенцията за повишаване квалификацията на служителя чрез придобиване степен на висшето образование. Договорът се изготвя от специализирана административна дирекция "Човешки ресурси".

    (3) С договора по ал. 2 се определят:

    1. степента в област, професионално направление и специалност на висшето образование, за придобиването на която служителят ще се обучава;

    2. мястото, формата и времето на обучение;

    3. условията за ползване на отпуск за обучение в учебно заведение по чл. 84, ал. 1 ЗДАНС ;

    4. задължението след заемане на длъжност, изискваща придобитата степен на висшето образование, служителят да служи в агенцията за срок, пропорционален на времето за обучение, но не по-дълъг от 5 години;

    5. отговорността при неизпълнение на задълженията по т. 4.

    Чл. 90. (1) Служителите на агенцията придобиват, повишават, актуализират и специализират професионалните си знания и умения със или без откъсване от работа във:

    1. (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) Центъра за професионална подготовка към специализирана административна дирекция "Човешки ресурси" на агенцията;

    2. други национални или чуждестранни обучаващи институции.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Изпращането на служителите от агенцията за придобиване, повишаване, актуализиране и специализиране на професионалните им знания и умения се извършва със заповед на председателя на агенцията по предложение на съответния директор или на съответния началник на самостоятелен териториален отдел.

    (3) Със заповедта по ал. 2 се определя дали обучението е със или без откъсване от работа.

    (4) За времето на обучение с откъсване от работа се счита, че служителят изпълнява служебните си задължения.

    Чл. 91. (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) Професионалната подготовка на служителите в агенцията се планира, организира, контролира и ръководи от специализирана административна дирекция "Човешки ресурси".

    Раздел VII – Възнаграждения на служителите в агенцията

    Чл. 92. Служителите в агенцията получават брутно възнаграждение, състоящо се от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

    Чл. 93. (1) Размерът на основното месечно възнаграждение на държавните служители се определя въз основа на базата по чл. 71, ал. 2 ЗДАНС .

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г., отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).

    (3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г., изм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Конкретният размер на основните месечни възнаграждения на държавните служители се определя по реда на чл. 71, ал. 3 ЗДАНС , без да се намалява.

    Чл. 94. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Размерът на заплатата за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение, се определя въз основа на базата по чл. 73, ал. 2 ЗДАНС .

    (2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г., изм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Конкретният размер на заплатата по ал. 1 се определя съгласно вътрешните правила за работната заплата и разполагаемите средства по бюджета, без да се намалява.

    Чл. 95. (1) (Предишен текст на чл. 95 – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Председателят на агенцията утвърждава вътрешни правила за работната заплата в агенцията.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Допълнителното възнаграждение по чл. 72, ал. 1, т. 6 ЗДАНС за съответното тримесечие е в размер до едно основно месечно възнаграждение за съответната длъжност и се изплаща на държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, в зависимост от тримесечните оценки за постигнати резултати в служебната дейност.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Служителите, работещи по трудово правоотношение в ДАНС, се атестират при условията и по реда на чл. 83 – 87 . Получената годишна обща оценка за изпълнението на длъжността може да е основание за назначаване на друга длъжност, за увеличаване размера на основното месечно възнаграждение или за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда при получаване на най-ниска годишна обща оценка за изпълнението на длъжността.

    Чл. 96. (1) На държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения при условия, по ред и в размери, определени в чл. 72, ал. 1 ЗДАНС и в актовете на председателя на агенцията по чл. 72, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗДАНС .

    (2) Допълнителните възнаграждения по чл. 72, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДАНС се изплащат при условия и в размери, определени от Министерския съвет, като те са не по-малки от определените за трудовите правоотношения.

    (3) Допълнителните възнаграждения по чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗДАНС се изплащат, ако притежаваната научна степен е свързана с изпълняваните функции и задачи от държавния служител съгласно длъжностната му характеристика и останалите регламентиращи документи.

    Чл. 97. (1) На лицата, работещи по трудово правоотношение, се изплащат допълнителни възнаграждения, определени в ЗДАНС и в акт на Министерския съвет.

    (2) Конкретният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се определя с колективен трудов договор и/или с вътрешните правила за работната заплата и с индивидуалния трудов договор, като този размер не може да бъде по-малък от 1 на сто за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит.

    Раздел VIII – Отличия и награди

    Чл. 98. (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) (1) Отличията са лични, а наградите могат да бъдат лични или колективни.

    (2) Видът на отличието или наградата се определя съобразно личния или колективния принос за изпълнението на служебните задължения и възложените задачи и от значимостта на постигнатите резултати в работата и при осъществяването на функциите и задачите на агенцията.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) Когато наградата е колективна, размерът й не може да надвишава размера на основното месечно възнаграждение на ръководителя на съответното структурно звено, съответно работна група или друг колективен работен орган, определен със заповед.

    Чл. 99. Отличията и наградите се дават от председателя на агенцията, а в случаите по чл. 86, ал. 3 ЗДАНС – и от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на агенцията.

    Чл. 100. С "писмена похвала" се награждават служители, които имат съществен принос за изпълнението на конкретна професионална задача.

    Чл. 101. С "обявяване на благодарност" се награждават служители на агенцията, проявили инициативност и постигнали високи професионални резултати при изпълнението на функциите си.

    Чл. 102. (1) Със сребърен почетен знак на Държавна агенция "Национална сигурност" се награждават служители, български и чуждестранни граждани за принос и конкретна помощ при защитата на националната сигурност, както и за принос в развитието на отношенията между агенцията и съответните структури на други държави или международни органи и организации.

    (2) Награждаването със сребърен почетен знак се извършва от председателя на агенцията по предложение на заместник-председателите.

    (3) (Отм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).

    Чл. 103. (1) Най-високото професионално отличие в агенцията е златен почетен знак на Държавна агенция "Национална сигурност".

    (2) Със златен почетен знак председателят на агенцията награждава служители за проявен героизъм, смелост и себеотрицание, за конкретен съществен принос и висок професионализъм при изпълнението на служебни задачи с изключително значение за националната сигурност на Република България.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Отличието по ал. 1 се дава на служители и за безукорно поведение, постигнати трайни резултати в служебната работа, образцово изпълнение на служебните задължения и продължителна служба в агенцията, която е не по-малко от 15 години, като за служба в агенцията се зачита стажът по § 3, ал. 5 ЗДАНС .

    (4) Отличието по ал. 1 може да се дава и на български и чуждестранни граждани за голям принос и съществена конкретна помощ при защитата на националната сигурност, както и за голям принос в развитието на отношенията между агенцията и съответните структури на други държави или международни органи и организации.

    Чл. 103а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Формата и видът на сребърния почетен знак и на златния почетен знак се определят с акт на председателя на агенцията.

    (2) С акта по ал. 1 се регламентират процедурата и ритуалът по награждаването с отличията сребърен почетен знак и златен почетен знак и с паричните и предметните награди.

    Чл. 104. С почетните знаци по чл. 102 и 103 могат да бъдат награждавани посмъртно служители, загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения.

    Чл. 105. Служителите, наградени със сребърен или златен почетен знак, могат да го носят върху облеклото си от дясната страна на гърдите.

    Чл. 105а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 63 от 2016 г.) Служителите, наградени със сребърен почетен знак или златен почетен знак на Държавна агенция "Национална сигурност" получават карта, а наградените с "обявяване на благодарност" и "писмена похвала" – грамота, с които се удостоверява награждаването.

    (2) На наградените с огнестрелно оръжие се издава удостоверение.

    Чл. 106. С парична или предметна награда се награждават служителите за професионално изпълнение на важни служебни задачи, както и за трайни професионални резултати.

    Чл. 106а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) На служители на агенцията могат да бъдат връчвани утвърдени от председателя на агенцията грамоти за:

    1. проявена безкористност, доблест и всеотдайност при изпълнение на служебните задължения – при навършване на 50-годишна възраст;

    2. за добросъвестна, честна и безупречна дългогодишна служба в органите за сигурност на Република България – при прекратяване на служебното правоотношение поради придобито право на пенсия;

    3. дългогодишна и всеотдайна служба в органите за сигурност на Република България – при навършване на 60 години.

    Чл. 107. (1) Награждаването на служителите на агенцията се извършва въз основа на мотивирано предложение до органа, който има право да награждава със съответното отличие или награда.

    (2) Предложения за награждаване могат да правят непосредствените и висшестоящите началници.

    Чл. 108. (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) Предложенията за награждаване с парични или предметни награди предварително се съгласуват със специализирана административна дирекция "Финансово-стопанска и управление на собствеността".

    Чл. 108а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., доп., бр. 63 от 2016 г.) Картите, грамотите и удостоверенията на наградените със "Сребърен почетен знак", "Златен почетен знак", "Обявяване на благодарност", "Писмена похвала" и с огнестрелно оръжие се издават от директора на специализираната административна дирекция "Човешки ресурси".

    Чл. 109. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) Специализирана административна дирекция "Човешки ресурси" води на отчет наградените служители.

    (2) Предложението и екземпляр от заповедта за награждаване се прилагат към служебното досие на служителя.

    Раздел IХ Дисциплинарна отговорност на държавните служители. Ред за провеждане на дисциплинарното производство

    Чл. 110. (1) Виновното нарушаване на служебните задължения и неспазването на служебните правомощия, както и неизпълнение на разпоредбите на ЗДАНС , на правилника и другите подзаконови актове, свързани с прилагането му, неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в агенцията, на актовете на председателя на агенцията и на заповедите и разпорежданията на преките ръководители представлява нарушение на дисциплината.

    (2) Дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната или административнонаказателната отговорност, ако такава се предвижда.

    (3) За извършено дисциплинарно нарушение на държавния служител може да се наложи едно от наказанията по чл. 90, ал. 1 ЗДАНС .

    (4) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

    Чл. 110а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Дисциплинарната отговорност е лична.

    (2) Всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност и на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ДАНС.

    (3) Държавните служители от ръководния персонал и експертният персонал с ръководни функции отговарят за спазването на дисциплината и за прилагането на единна дисциплинарна практика в ръководените от тях звена.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Дисциплинарно наказващите органи определят дисциплинарните нарушения при съобразяване с изискванията на чл. 94, ал. 1 ЗДАНС .

    Чл. 110б. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Дисциплинарно наказание "забележка" се налага за:

    1. закъснение или преждевременно напускане на работа без уважителни причини или неуплътняване на работното време;

    2. наличие на пропуски в прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност;

    3. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) други маловажни нарушения на служебната дисциплина;

    4. (нова – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., отм., бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.).

    (2) Наказанието се налага за срок от 3 до 6 месеца по преценка на дисциплинарно наказващия орган съобразно чл. 94, ал. 1 ЗДАНС .

    (3) Държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "порицание".

    Чл. 110в. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Дисциплинарно наказание "порицание" се налага за:

    1. извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено дисциплинарно наказание "забележка", за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание;

    2. извършени две нарушения, открити едновременно, за които е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "забележка";

    3. възпрепятстване или ограничаване на професионалните, икономическите права или на правата за сдружаване на служителите, предвидени в ЗДАНС ;

    4. наличие на сериозни пропуски в прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност;

    5. превишаване на правомощия;

    6. неспазване на реда в агенцията;

    7. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) забавено или лошо изпълнение на заповед или разпореждане;

    8. (нова – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) нарушаване на правилата за съхраняване, опазване или използване на служебни: карти (в т. ч. безконтактни карти за пропускане в сградите на агенцията), пропуски, знаци, имущество, картотеки или документи;

    9. (нова – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., доп., бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.) неупражняване на контрол над подчинени при изпълнение на служебните им задължения, довело до извършване на дисциплинарно нарушение, за което се предвижда дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 3 – 5 ЗДАНС ;

    10. (нова – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) наличие на пропуски в прилагането на разпоредбите, регламентиращи оперативно-издирвателната и информационната дейност;

    11. (нова – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) системни маловажни нарушения на служебната дисциплина;

    12. (нова – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) други нарушения на служебната дисциплина.

    (2) Наказанието се налага за срок от 6 месеца до една година по преценка на дисциплинарно наказващия орган съобразно чл. 94, ал. 1 от ЗДАНС .

    (3) Държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "недопускане за израстване в ранг, степен или длъжност".

    Чл. 110г. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Дисциплинарно наказание "недопускане за израстване в ранг, степен или длъжност" се налага за:

    1. извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено дисциплинарно наказание "порицание", за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание;

    2. извършване на две нарушения, открити едновременно, за които е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "порицание";

    3. извършване на три или повече нарушения, ако за някое от тях не е предвидено налагане на по-тежко дисциплинарно наказание;

    4. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) неизпълнение на заповед или разпореждане;

    5. (отм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.);

    6. (нова – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) системни нарушения на служебната дисциплина;

    7. (нова – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., изм., бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) други нарушения на служебната дисциплина, при които са настъпили вредни последици.

    (2) Наказанието се налага за срок от една до 3 години и се изразява в недопускане израстването на държавния служител в ранг, степен или длъжност за определения от дисциплинарно наказващия орган срок.

    (3) Държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

    Чл. 110д. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 76 от 2022 г.) Дисциплинарно наказание "понижаване в ранг, степен на ранг или длъжност" се налага за:

    1. нарушения, за които е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "недопускане за израстване в ранг, степен или длъжност", в резултат на които е затруднена дейността или нормалното функциониране на ДАНС или са нанесени значителни имуществени вреди на агенцията или на държавата;

    2. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) нарушаване на правилата за съхраняване, опазване или използване на служебни: оръжия, взривни вещества, боеприпаси;

    3. неправомерно използване на имущество на агенцията;

    4. неявяване на работа в един работен ден без уважителни причини;

    5. явяване на работа в състояние, което не позволява адекватно изпълнение на служебните задължения;

    6. (отм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.);

    7. укриване или омаловажаване на извършени от подчинени дисциплинарни нарушения;

    8. укриване на произшествия;

    9. възпрепятстване на подчинени при упражняване на правата им или при изпълнение на служебните им задължения;

    10. допуснати трайни слаби резултати в служебната дейност – получена оценка 1 при две поредни тримесечни оценки за постигнати резултати в служебната дейност по смисъла на чл. 83, ал. 2 ;

    11. нарушаване на етични правила за поведение, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност";

    12. (отм. – ДВ, бр. 63 от 2016 г.);

    13. нарушения, довели до накърняване на правата и свободите на гражданите или затруднили дейността на други структурни звена на ДАНС, държавни органи или организации;

    14. неправомерно разкриване или използване на информация, обработвана в ДАНС;

    15. посочване на неверни данни в декларация за имуществото и доходите, водещи до несъответствие между декларираното и притежаваното от държавния служител имущество или получени доходи;

    16. неизпълнение на задълженията по чл. 51 и 56 от ЗДАНС ;

    17. (нова – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) системно нарушаване на разпоредбите, регламентиращи оперативно-издирвателната или информационната дейност;

    18. (нова – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., изм., бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) други нарушения на служебната дисцип­лина, извършени умишлено, извън случаите по чл. 91, ал. 1 от ЗДАНС .

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 76 от 2022 г.) Наказанието се налага за срок от 3 месеца до една година и се изразява в понижаване на държавния служител в ранг, степен на ранг или длъжност за определения от дисциплинарно наказващия орган срок.

    (3) Държавният служител се предупреждава, че при извършване в срока на наложеното наказание на друго дисциплинарно нарушение ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

    (4) За срока на понижаването наказаният служител получава трудово възнаграждение за ранга, степента или длъжността, в които е понижен.

    (5) Наказанието по ал. 1 не се налага, ако държавният служител заема най-ниските ранг, степен и длъжност. В тези случаи се налага дисциплинарно наказание "недопускане за израстване в ранг, степен или длъжност" за максималния срок 3 години.

    Чл. 110е. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Дисциплинарно наказание "уволнение" се налага в случаите, посочени в чл. 91, ал. 1 от ЗДАНС .

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 76 от 2022 г.) Други тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 91, ал. 1, т. 12 от ЗДАНС , за които също се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са:

    1. извършване на нарушения при изпълнение на служебните задължения, довели до възникване на състояние на финансова зависимост на държавния служител от трети лица;

    2. умишлено унищожаване или увреждане на служебно или друго държавно имущество;

    3. извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено дисциплинарно наказание "недопускане за израстване в ранг, степен или длъжност", за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание;

    4. (доп. – ДВ, бр. 76 от 2022 г.) извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "понижаване в ранг, степен на ранг или длъжност";

    5. действие или бездействие, което накърнява престижа на агенцията.

    Чл. 110ж. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се обявява само пред равни и по-старши по длъжност от наказания служител.

    Чл. 111. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Дисциплинарното производство представлява съвкупност от действия по събиране на доказателства във връзка с извършеното дисциплинарно нарушение, както и по налагане на дисциплинарното наказание.

    (2) Дисциплинарното производство започва по инициатива на дисциплинарно наказващия орган в случаите, когато лично е установил извършеното нарушение. Когато дисциплинарното нарушение е констатирано от друг пряк началник на нарушителя, той незабавно писмено уведомява дисциплинарно наказващия орган.

    Чл. 112. (1) Дисциплинарните наказания на държавните служители в агенцията се налагат от председателя на агенцията.

    (2) Председателят на агенцията може да оправомощи длъжностни лица, които да налагат дисциплинарните наказания "забележка" и "порицание".

    (3) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г., отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).

    Чл. 113. (1) Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

    (2) Сроковете по ал. 1 спират да текат, докато държавният служител е в законоустановен отпуск или по отношение на него е взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест.

    (3) Когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизането в сила на съдебния акт или на наказателното постановление.

    Чл. 114. (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.) Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато на дисциплинарно наказващия орган са известни достатъчно данни относно извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, включително:

    1. при извършена финансова ревизия (одит) – от датата на получаване на акта за извършената ревизия (одит) в проверяваната структура;

    2. (изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г., доп., бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) при извършена проверка от специализирана административна дирекция "Инспекторат" – от датата на утвърждаване на протокола от проверката;

    3. при извършена служебна проверка – от датата на утвърждаване на протокола за служебната проверка от дисциплинарно наказващия орган, назначил служебната проверка.

    Чл. 115. (1) Дисциплинарното производство започва по инициатива на органа по чл. 112, ал. 1 или 2 в случаите, когато лично е установил извършеното нарушение.

    (2) Органът по ал. 1 може да бъде сезиран за започване на дисциплинарно производство и от друг пряк началник на нарушителя.

    Чл. 115а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) По анонимни сигнали не се образува дисциплинарно производство.

    (2) За анонимни се считат и сигналите, при които посочените лица и адреси са недействителни или не съществуват.

    (3) По анонимни сигнали могат да се извършват проверки по ред, определен от председателя на агенцията.

    Чл. 116. (1) За подпомагане на дисциплинарното производство може да бъде назначена служебна проверка.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) Когато в хода на дисциплинарното производство се установи, че за извършеното дисциплинарно нарушение може да се наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДАНС , задължително се назначава служебна проверка.

    (3) Със служебната проверка по ал. 1 се събират доказателствата от значение за случая, включително писмените обяснения на привлечения към дисциплинарна отговорност служител и на други длъжностни лица.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) В случаите по чл. 114, т. 1 и 2 служебна проверка може да не се назначава.

    Чл. 117. (1) Служебната проверка започва с писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган при получени данни за извършено дисциплинарно нарушение. В заповедта се определя комисия, която да извърши проверката, и срок за извършването й. За извършената проверка се съставя протокол, който заедно с материалите от служебната проверка се изпраща на дисциплинарно наказващия орган.

    (2) Длъжностните лица, които извършват служебната проверка, носят дисциплинарна отговорност за нейната обективност и за произтичащите от нея последици за държавния служител.

    (3) Протоколът от служебната проверка съдържа:

    1. данни, които конкретизират нарушителя (нарушителите) на дисциплината;

    2. описание на нарушението (деяние, действие или бездействие, време, място, начин на извършване);

    3. вредни последици и причинна връзка с нарушението;

    4. данни за вината на нарушителя за извършване на конкретното нарушение;

    5. причините и условията, довели до извършване на нарушението;

    6. предложение за търсене на дисциплинарна отговорност, както и за вида на дисциплинарното наказание.

    Чл. 118. (1) Когато от събраните в резултат на извършената проверка данни органът по чл. 112, ал. 1 или 2 установи, че е налице нарушение на дисциплината, за което следва да се наложи наказание по чл. 90, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДАНС , той издава заповед за налагане на съответното наказание.

    (2) Когато орган по чл. 112, ал. 2 установи, че е налице дисциплинарно нарушение, за което следва да се наложи наказание по чл. 90, ал. 1, т. 3 – 5 ЗДАНС , той изпраща материалите от проведеното дисциплинарно производство на председателя на агенцията за вземане на решение по компетентност.

    Чл. 119. (1) (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г., изм., бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., доп., бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.) Преди да вземе решение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДАНС , председателят на агенцията предоставя материалите от проведената служебна проверка за разглеждане от дисциплинарен съвет, назначен с негова заповед. В състава на съвета задължително се включват представители на специализирана административна дирекция "Човешки ресурси" и на специализирана административна дирекция "Правно-нормативна дейност". От редовните членове на съвета се определят председател и заместник-председател на съвета. Дисциплинарният съвет се състои от петима редовни и трима резервни членове, които са държавни служители.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г., изм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) Дисциплинарният съвет се назначава за срок 3 години. Със заповедта за назначаването се определят председател и заместник-председател на дисциплинарния съвет, както и правилата за работата на съвета.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г., доп., бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.) Членовете на дисциплинарния съвет са несменяеми за срока по ал. 2, освен ако бъдат освободени от съвета по тяхно искане, бъдат дисциплинарно наказани, бъде им отнето разрешението за достъп до класифицирана информация или бъде прекратено служебното им правоотношение.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Дисциплинарният съвет заседава в състав от всички редовни членове на съвета. При отсъствие на редовен член, както и в случаите, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство, председателят на агенцията определя кой от резервните членове трябва да го замести.

    (5) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Дисциплинарният съвет изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, като може да изслушва при необходимост обясненията на държавния служител и да обсъжда представените от него доказателства.

    (6) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Дисциплинарният съвет приема решение с обикновено мнозинство. Решението на дисциплинарния съвет съдържа становище относно наличието или липсата на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното дисциплинарно наказание.

    (7) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) В 7-дневен срок от приемането на решението дисциплинарният съвет го представя заедно с преписката по делото на дисциплинарно наказващия орган.

    Чл. 120. (1) Преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган изслушва привлечения към дисциплинарна отговорност държавен служител или приема писменото му обяснение.

    (2) Независимо дали е назначена или не служебна проверка, дисциплинарно наказващият орган може да събира доказателства, които са от значение за случая.

    Чл. 121. При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.

    Чл. 122. (1) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на органите по чл. 112, ал. 1 или 2 , в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.

    (2) Мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици.

    (3) Заповедта се връчва на държавния служител по реда на чл. 95 ЗДАНС и от този момент подлежи на незабавно изпълнение.

    (4) Когато фактическите основания, мотивирали издаването на заповедта, съставляват класифицирана информация, те се отразяват в отделен документ, чийто регистрационен номер се посочва в съобразителната част на заповедта. Служителят се запознава с документа срещу подпис. Документът се прилага заедно със заповедта към служебното досие на наказаното лице.

    Чл. 123. (1) Дисциплинарните наказания, наложени на държавните служители, се заличават по реда на чл. 97 ЗДАНС .

    (2) В срока на изтърпяване на дисциплинарното наказание то се взема предвид при израстване в кариерата, при повишаване на професионалната квалификация и при определяне на допълнителните възнаграждения на наказания служител.

    (3) По време на изтърпяване на дисциплинарно наказание държавният служител може да бъде награждаван с предвидените в ЗДАНС отличия и награди.

    Чл. 124. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) В случай на временно отстраняване от длъжност по чл. 99, ал. 1 от ЗДАНС служебните оръжие, карта и знак на отстранения служител се изземват незабавно от непосредствения му началник, за което се съставя протокол. Екземпляр от протокола се предоставя на отстранения от длъжност служител.

    (2) След отпадане на основанието за отстраняване от длъжност оръжието, картата и знакът се връщат на възстановения служител.

    Чл. 124а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс .

    (2) Относно дисциплинарната отговорност на лицата, работещи по трудово правоотношение, се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда .

    (3) Председателят на агенцията издава заповед с цел установяване на единна дисциплинарна практика в агенцията и законосъобразност по провеждане на дисциплинарните производства и налагане на дисциплинарни наказания.

    Раздел Х Прекратяване на служебното правоотношение

    Чл. 125. (1) Председателят на агенцията прекратява служебното правоотношение на държавните служители в агенцията.

    (2) За прекратяването на служебното правоотношение по ал. 1 се издава заповед, която съдържа:

    1. наименованието на органа, който я издава;

    2. правните и фактическите основания за освобождаването;

    3. разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията, начинът и срокът за изпълнение;

    4. срок и орган, пред който може да се обжалва заповедта.

    (3) Когато фактическите основания, мотивирали издаването на заповедта, съставляват класифицирана информация, те се отразяват в отделен документ, чийто регистрационен номер се посочва в съобразителната част на заповедта. Служителят се запознава с документа срещу подпис. Документът се прилага заедно със заповедта към служебното досие на служителя.

    Чл. 126. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) Специализирана административна дирекция "Човешки ресурси" връчва на държавния служител заповедта за прекратяване на служебното правоотношение срещу подпис.

    (2) В случай че държавният служител откаже да удостовери с подпис получаването на заповедта или откаже да я получи, отказът се удостоверява с подписа на двама служители, а при неявяване – чрез изпращане на препоръчано писмо с обратна разписка. В тези случаи след спазване на процедурата документите се считат за връчени.

    (3) За дата на прекратяване на служебното правоотношение се счита датата на връчване на заповедта по ал. 1 и 2, съответно удостоверяването на отказа за получаване или получаването на обратната разписка.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г., бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) Непосредствено след връчване на заповедта и подписване на акта за сдаване на длъжността държавният служител, на когото е прекратено служебното правоотношение, връща служебната карта, служебния знак и служебното си оръжие на съответните длъжностни лица.

    (5) (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) За връщане на числящото му се имущество и документи на служителя се издава временен пропуск със срок не по-дълъг от един месец.

    Чл. 127. (Изм. – ДВ, бр. 76 от 2022 г.) Прекратяването на служебното правоотношение при навършване на 63-годишна възраст по чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗДАНС се извършва при спазване на следната процедура:

    1. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., бр. 76 от 2022 г.) до 31 октомври на предходната година специализирана административна дирекция "Човешки ресурси" изготвя списък на лицата, които навършват 63-годишна възраст през следващата година;

    2. (изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г., бр. 63 от 2016 г.) за прекратяване на служебното правоотношение се изготвя и подписва заповед, с която служебното правоотношение се прекратява от датата на връчването й.

    Чл. 128. (1) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г., доп., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Прекратяване на служебното правоотношение поради придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване или при придобито и упражнено право на пенсия по преценка на органа по назначаване се извършва след писмено предложение на:

    1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) заместник-председател на агенцията – за административния секретар, директорите на специализираните дирекции, териториалните дирекции, специализираните административни дирекции, началниците на самостоятелните териториални отдели и служителите по чл. 12 и 13 ;

    2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) директора на специализирана дирекция, териториална дирекция, специализирана административна дирекция и началника на съответния самостоятелен териториален отдел – за подчинените им служители.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Председателят на агенцията се произнася по предложението, придружено със справка за осигурителен стаж, в 30-дневен срок от получаването му и при положително решение се издава заповед за прекратяване на служебното правоотношение по реда на този раздел.

    (3) Прекратяването на служебното правоотношение по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗДАНС по писмено искане на служителя се извършва чрез писмена молба до органа по назначаването.

    (4) Прекратяването на служебното правоотношение се извършва в едномесечен срок от получаването на молбата по ал. 3. Председателят може да прекрати служебното правоотношение и преди изтичане на едномесечния срок, като заплати обезщетение на държавния служител за остатъка от времето.

    Чл. 129. (1) (Изм. – бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Прекратяването на служебното правоотношение по чл. 110, ал. 1, т. 3 ЗДАНС – по здравословни причини, се извършва въз основа на експертно решение, издадено от съответните експертни лекарски комисии в лечебните заведения по чл. 77, ал. 2 от ЗДАНС , в което се установява, че заболяването на държавния служител е довело до трайна неработоспособност или са налице здравни противопоказания, водещи до невъзможност за изпълнението на заеманата длъжност.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 27 от 2013 г.) Служебното правоотношение по ал. 1 се прекратява само ако служителят откаже да заеме друга предложена му подходяща длъжност в рамките на притежавания ранг и степен или ако няма подходяща незаета длъжност. При предлагането на подходяща длъжност се вземат предвид професионалната квалификация и опит на служителя.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г., изм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение се издава не по-късно от един месец от датата на издаване решението на съответните експертни лекарски комисии в лечебните заведения по чл. 77, ал. 2 от ЗДАНС .

    (4) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г., изм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) За времето от издаване решението на съответните експертни лекарски комисии в лечебните заведения по чл. 77, ал. 2 от ЗДАНС до датата на връчване на заповедта, ако държавният служител не е в отпуск за временна неработоспособност, той се счита в неплатен отпуск.

    Чл. 130. (1) Прекратяването на служебното правоотношение на държавния служител по чл. 110, ал. 1, т. 4 ЗДАНС по собствено желание се извършва с подаване на писмена молба до органа по назначаването.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Служебното правоотношение се прекратява в едномесечен срок от получаването на молбата по ал. 1. Председателят може да прекрати служебното правоотношение и преди изтичане на едномесечния срок, като заплати обезщетение на държавния служител за остатъка от времето.

    Чл. 131. (1) Прекратяването на служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността се извършва при наличие на промени в длъжностното разписание на длъжностите, в резултат на което конкретната длъжност се съкращава.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 27 от 2013 г.) Служебното правоотношение по ал. 1 се прекратява само ако служителят откаже да заеме друга предложена му подходяща длъжност в рамките на притежавания ранг и степен или ако няма подходяща незаета длъжност. При предлагането на подходяща длъжност се вземат предвид професионалната квалификация и опит на служителя.

    (3) Органът по назначаването прекратява служебното правоотношение по ал. 1 с едномесечно предизвестие. По време на предизвестието се издава заповедта за прекратяване на служебното правоотношение считано от датата на изтичане на предизвестието.

    Чл. 132. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) При неявяване на държавния служител да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение специализирана административна дирекция "Човешки ресурси" изготвя предложение до председателя на агенцията за прекратяване на служебното правоотношение на служителя на основание чл. 110, т. 6 от ЗДАНС .

    (2) Заповед за прекратяване на служебното правоотношение не се издава, ако в срока по ал. 1 се получи молба от служителя, в която се излагат уважителните причини за неспазването му, както и писмени доказателства за тяхното потвърждаване.

    Чл. 133. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Прекратяването на служебното правоотношение при наличие на обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си се извършва, след като директорът на дирекция, съответно началникът на самостоятелен териториален отдел изпрати писмено предложение до председателя на агенцията.

    (2) Към предложението по ал. 1 се прилагат писмени документи, съответно изготвени протоколи или копия от тях, удостоверяващи съответните обстоятелства.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 27 от 2013 г.) Служебното правоотношение по чл. 110, ал. 1, т. 7, букви "г" и "д" във връзка с чл. 50, ал. 3, т. 1 ЗДАНС се прекратява само ако служителят откаже да заеме друга предложена му подходяща длъжност в рамките на притежавания ранг и степен или ако няма подходяща незаета длъжност. При предлагането на подходяща длъжност се вземат предвид професионалната квалификация и опит на служителя.

    (4) Органът по назначаването прекратява служебното правоотношение по ал. 1 с едномесечно предизвестие. По време на предизвестието се издава заповедта за прекратяване на служебното правоотношение считано от датата на изтичане на предизвестието.

    Чл. 134. (1) (Доп. – ДВ, бр. 27 от 2013 г., изм., бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г.) В случаите по чл. 129, ал. 2 , чл. 131, ал. 2 и чл. 133, ал. 3 специализирана административна дирекция "Човешки ресурси" запознава служителя с подходящите незаети длъжности, определени след преценката на органа по назначаването, за което се съставя протокол.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Отказът на служителя да подпише протокола се удостоверява с подписите на двама други служители.

    Чл. 135. Служебното правоотношение се прекратява по чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗДАНС със заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение".

    Чл. 136. (1) Председателят на агенцията може да прекрати служебното правоотношение в периода на срока за изпитване по чл. 110, ал. 1, т. 9 ЗДАНС без предизвестие.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) В срока за изпитване директорът на съответната дирекция или началникът на съответния самостоятелен териториален отдел след оценка на изпълнението на длъжността може да предложи на председателя на агенцията прекратяване на служебното предложение по ал. 1. Оценката не подлежи на обжалване.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Прекратяване на служебното правоотношение по ал. 1 се извършва по преценка на органа по назначаването.

    Чл. 137. (1) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител подлежи на незабавно изпълнение независимо от обжалването й.

    (2) Служебното правоотношение се прекратява от момента на връчване на екземпляр от заповедта.

    Чл. 138. (1) (Доп. – ДВ, бр. 27 от 2013 г., изм., бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) На държавните служители, прослужили най-малко десет години на длъжност в агенцията, чиито служебни правоотношения са прекратени на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 – 5 ЗДАНС , се издават карти на бивш служител от агенцията.

    (2) Видът на картите, условията и редът за издаването им се определят от председателя на агенцията.

    Глава седма – (Нова – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., отм., бр. 73 от 2019 г.) АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    Чл. 139 . (Нов – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., отм., бр. 73 от 2019 г.).

    Чл. 140 . (Нов – ДВ, бр. 108 от 2013 г., в сила от 17.12.2013 г., отм., бр. 73 от 2019 г.).

    ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

    § 1. (1) По смисъла на правилника:

    1. " Пряк началник " е началник, на когото държавният служител е подчинен по йерархическата структура на агенцията.

    2. " Непосредствен началник " на държавния служител е най-близкият по йерархическата структура на агенцията пряк началник.

    3. Системни нарушения на дисциплината са налице, когато са извършени повече от две нарушения в срок една година.

    4. (Отм. – ДВ, бр. 27 от 2013 г.).

    5. (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г., изм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) " Структурни звена " са специализираните дирекции, териториалните дирекции, специализираните административни дирекции, самостоятелните териториални отдели, отделите, секторите и структурните звена от по-нисък ранг по чл. 32б, ал. 3 , звеното за вътрешен одит и финансовите контрольори.

    6. (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г., отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.);

    7. (Нова – ДВ, бр. 27 от 2013 г.) " Оперативен отчет " е система за документиране на събраните при оперативната проверка по чл. 20, ал. 1, т. 15 ЗДАНС данни и за тяхното съхраняване и ползване.

    8. (Нова – ДВ, бр. 63 от 2016 г.) " Стратегически обекти " са административни, промишлени, транспортни или комуникационни обекти, от чието нормално функциониране зависи дейността на органите на държавното управление и работата на основните отрасли от икономиката на страната;

    9. (Нова – ДВ, бр. 73 от 2019 г.) " Еднократно посещение в стратегическите зони на стратегическите обекти и в зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности " е посещение, осъществено в рамките на един работен ден.

    10. (Нова – ДВ, бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) " Маловажно нарушение " е нарушение, при което отклонението от изискванията е незначително и не са настъпили вредни последици.

    11. (Нова – ДВ, бр. 92 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) " Разпореждане " е всяка писмена резолюция или устно нареждане, издадено от непосредствен началник на подчинените му служители в изпълнение на служебните му задължения или на заповед на пряк началник.

    (2) Специалните мерки за сигурност се прилагат по отношение на физически и/или юридически лица, включително на лицата, които са изпълнявали, изпълняват или ще изпълняват дейности, свързани с агенцията, за нейните нужди при:

    1. посещения в структурните звена на агенцията;

    2. достъп до класифицирана информация, представляваща служебна тайна;

    3. водене на преговори, сключване и/или изпълнение на договори, които са свързани или е налице обоснована възможност да са свързани с посещения по т. 1 или достъп до информация по т. 2.

    (3) Специалните мерки за сигурност могат да включват:

    1. предоставяне, събиране, обработване и съхраняване на данни от и за конкретните физически и юридически лица, както и от и за лицата, които ги контролират пряко или косвено;

    2. изисквания, ограничения и проверки на багаж, имущество, товари и превозни средства при влизане и/или излизане от структурните звена на агенцията;

    3. разрешителен и/или ограничителен режим при допускане на лица в структурните звена на агенцията и/или предоставяне, ползване или съхраняване на класифицирана информация, представляваща служебна тайна.

    (4) Необходимостта от прилагането на специални мерки за сигурност, както и конкретният им обем и вид се определят след извършване на предварително проучване, анализ и преценка за наличието и нивото на риск, водещ до застрашаване и/или увреждане на реда и сигурността на агенцията.

    ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

    § 2. Правилникът се приема на основание § 43 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" .