Вид акт: Правилник

1. Министерството на земеделието и храните организира, ръководи и контролира производството, изкупуването, пласмента и разпространяването на посевния и посадъчния материал. 2. Под посевен материал по смисъла на Закона за посевния и посадъчния материал и настоящия правилник се разбират сортовите и обикновените семена от всички земеделски култури, които се употребяват за посев, семената и луковиците от зеленчукови, цветни, медицински и други култури. 3. Под посадъчен материал по смисъла на Закона за посевния и посадъчния материал се разбират предназначените за засаждане дръвчета и храсти от ябълки, круши, дюли, сливи, кайсии, праскови, череши, вишни, орехи, бадеми, черници; облагородени и необлагородени вкоренени лози, вкоренени дивачки; лозови резници за подложки и за калеми; растенията за разсад от ягоди, малини, рози; корени от лавандула, мента; клубени от картофи; луковици и др. 4. Министерството на земеделието и храните организира в научно-изследователските учреждения създаването на нови сортове от селскостопанските култури, поддържането на сортовата чистота и подобрението на районираните в страната сортове и производството на суперелитни и елитни семена за семепроизводство по одобрена методика. 5. Производството на сортов посевен материал от останалите размножения за сортообмяна, на овощен посадъчен материал и на облагородени и необлагородени вкоренени лози за продажба се извършва в одобрени от министъра на земеделието и храните ДЗС, ТКЗС, научно-изследователски учреждения, горски стопанства и други обществени земеделски стопанства. (Ал. 2, изм. – Изв., бр. 25 от 1961 г.) Стопанствата – производители на сортов посевен и посадъчен материал, могат да задоволяват нуждите си от собственото си производство. 6. На семепроизводителните стопанства и на обособените на стопанска сметка стопанства на научно-изследователските учреждения за произведените и предадени от тях на заготвителната организация сортови семена и посадъчен материал се дават парични премии, а на ТКЗС и натурални поощрения, определяни от Министерския съвет. 7. Всяко стопанство осигурява от семенните си участъци посевния материал за производствените си площи. В някои специални случаи посевният материал може да се осигури и от контрактуващите организации. 8. Министерството на транспорта и съобщенията и Управлението на горското стопанство могат да произвеждат овощен посадъчен материал от определените за съответните райони сортове само за свои нужди по план и под контрола на Министерството на земеделието и храните. 9. Забранява се производството на овощен посадъчен материал от кооператори, частни стопани и от неодобрени от министъра на земеделието и храните ДЗС и ТКЗС. Всички съществуващи разсадници за производство на овощен посадъчен материал в такива стопанства се закриват от 1 януари 1959 г. 10. Лозов посадъчен материал за свои нужди могат да произвеждат всички ДЗС и ТКЗС в рамките на плана за засаждане на нови лозя от районираните за тях сортове. Лозови резници за подложки и за калеми могат да произвеждат кооператори в личните си стопанства и частни земеделски стопани. Произведените стандартни резници и калеми от районираните сортове те предават изцяло на заготвителната организация при Министерството на земеделието и храните. Те нямат право да ги облагородяват и вкореняват. 11. Овощните разсадници и стопанства – производители на лозов посадъчен материал за продажба, произвеждат такъв само съобразно дадения им план от Министерството на земеделието и храните по видове, сортове и количества. Научно-изследователските учреждения могат да произвеждат посадъчен материал от неутвърдени сортове за опитна цел и асортимент. 12. 3а недобросъвестно изпълнение на плановете по производството, за непровеждането на задължителните агротехнически мероприятия и неспазване на указанията относно контрола на посевния и посадъчния материал министърът на земеделието и храните може да лишава стопанствата от правото им на семепроизводство и на производство на посадъчен материал. 13. Забранява се продажбата и търговията в страната с посадъчен материал, със сортови и обикновени семена от всички култури, предназначени за посев от ДЗС, ТКЗС, частни стопани и други организации, освен от заготвителната организация при Министерството на земеделието и храните, с изключение на семената за посев, раздавани от контрактуващите организации на стопанствата. Разрешава се на ДЗС да обменят посевен и посадъчен материал помежду си без посредничеството на заготвителната организация, след като са снабдени със съответната документация от семеконтролната инспекция. За дворните и други единични насаждения заготвителната организация да организира в определени населени места временни пунктове за продаване на овощни дръвчета и лози на дребно. Пунктовете в тези населени места, където ще се извършва продажбата, се определят от народните съвети съвместно с производствено-заготвителната организация. 14. Вносът и износът на посевния и посадъчния материал се извършва от съответните търговски организации само със съгласието на министъра на земеделието и храните. При сключване на договор предприятията и учрежденията, които внасят и изнасят посевен и посадъчен материал, са длъжни да изработват поемни условия в духа на показателите, залегнали в българските държавни стандарти. При внос на посевен и посадъчен материал Министерството на земеделието и храните да изпраща свои специалисти в страните-вносителки за предварително маркиране и приемане. При доставка на посевен и посадъчен материал от чужбина организацията-вносителка е длъжна да представи пред семеконтролната инспекция придружаващите ги международни документи за качеството на внесените материали. След одобрение от семеконтролната инспекция посевният и посадъчният материал се изпраща по предназначение, като се уведомява Министерството на земеделието и храните. Независимо от придружаващите ги семеконтролни документи семеконтролната инспекция има право да взема средни проби за контролен анализ на внесените посевни и посадъчни материали. Неотговарящите на изискванията на действуващите български държавни стандарти семена се заготвят наново от организацията-вносителка, а негодните не се допускат за употреба като посевен материал и остават за сметка на организацията-вносителка. 15. Забранява се вносът и разпространението в страната на посевен и посадъчен материал, заразен от болести, неприятели и карантинни обекти, съгласно списъка на Министерството на земеделието и храните, във връзка с карантинния контрол. Забранява се вносът на смесени семена от фуражни треви (готови тревни смески). 16. Управлението "Растениевъдство" при Министерството на земеделието и храните и отделите "Селско стопанство" при народните съвети заедно с производствено-заготвителната организация организират производството, изкупуването, заготовката и пласирането на посевния и посадъчния материал съгласно плана на Министерството на земеделието и храните и утвърденото райониране на културите. Разпределянето на посевния и посадъчния материал по окръзи се извършва от Министерството на земеделието и храните, а по стопанства – от изпълкомите на окръжните народни съвети. Всички органи, които разпределят посевния и посадъчния материал, се ръководят от утвърденото райониране на културите. 17. Производствено-заготвителната организация при Министерството на земеделието и организира на договорни начала производството на сортови семена, картофи и посадъчен материал в одобрените от министъра на земеделието и храните стопанства съобразно плана на Министерството на земеделието и храните и отговаря за цялостното изпълнение на плана по количество, качество и сортове. Производството на семена от тревно-фуражните, цветните и други култури, на ягодов, малинов и друг разсад може да се договори и с други ДЗС, ТКЗС, научно-изследователски учреждения и обществени стопанства. 18. За осигуряване на автентичен посевен материал министърът на земеделието и храните съгласувано с изпълкомите на окръжните народни съвети забранява засяването на някои култури и сортове в дадени райони на страната в случаите, когато това пречи за изпълнението на семепроизводителния план в същите райони. За спазване на пространствената изолация при кръстосано опрашващите се растения не се допуска засяването в съседство със семепроизводителния посев на култури и сортове, които биха могли да послужат като негови опрашители. За да се осигури необходимата пространствена изолация, семепроизводителните стопанства предупреждават писмено притежателите на работни земи в съседство с бъдещия семепроизводителен посев да не засяват култури, които биха могли да опрашат и семепроизводителния посев. При неспазване на пространствената изолация засятата култура се унищожава от собственика, без да му се заплаща, а за извършеното нарушение му се съставя акт. Ако собственикът не извърши унищожаването, това се извършва от органите на семеконтролната инспекция за сметка на собственика. Автентичността на спорните партиди зеленчукови семена да се изпитва чрез засяване в опитното поле при Централната семеконтролна станция в София. 19. Министерството на земеделието и храните и изпълкомите на окръжните народни съвети организират периодично обмяна на обикновения посевен материал на ТКЗС, ДЗС и други земеделски стопанства, предназначен за семенните им участъци, със сортов посевен материал съобразно възприетата система, за сортовото семепроизводство на отделните култури. Отделите "Селско стопанство" при окръжните народни съвети водят специални регистри за сортообмяна на посевния материал на стопанствата в окръга. По указания на Министерството на земеделието и храните отделите "Селско стопанство" при изпълкомите на народните съвети изработват схеми за периодичността при обмяната на семената по култури и населени места, които са неразделна част от регистрите за сортообмяна и се спазват най-строго. Забранява се използуването на сортови семена, предназначени за сортообмяна, за засяване на производствени площи или за други цели. 20. Внедряването на нови сортове селскостопански култури става, след като те бъдат изпитани и утвърдени от Държавната сортова комисия при Министерството на земеделието и храните. С разрешение на министъра на земеделието и храните перспективните сортове могат да се размножават и засяват в производствени опити преди районирането им. 21. Районирането на сортовете от пшеница, ечемик, слънчоглед, картофи, захарно цвекло, памук, тютюн и лози се утвърждава от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните. Районирането на всички останали култури се извършва от министъра на земеделието и храните. 22. Министърът на земеделието и храните ежегодно определя текущ запас от сортови зърнени, технически, фуражни и зеленчукови семена, които заготвителната организация трябва да държи. Този запас остава под разпореждането на министъра. 23. Всичкият посевен материал подлежи на задължително почистване до изискванията на българските държавни стандарти. Изкупвателните и заготвителните организации на сортови и обикновени семена, ТКЗС и ДЗС се задължават непосредствено след прибиране на семената от одобрените семепроизводителни посеви и семенни участъци да пристъпят незабавно към почистването на семенния си материал. Министерството на земеделието и храните и изпълкомите на окръжните народни съвети организират доставката на подходящ тип семечистачни машини и триори и организират във всички ДЗС, ТКЗС и други обществени стопанства семечистачни пунктове, грижат се за набавяне резервни части на наличните семечистачни машини и триори и следят за тяхното пълно и правилно използуване. Всяка година най-късно до 1 юни народните съвети и МТС проверяват изправността на семечистачните машини, триори и обеззаразителни апарати, които ще се използуват в семечистачните пунктове, и вземат необходимите мерки за своевременното им ремонтиране. Всеки семечистачен пункт се ръководи от подготвено лице, определено от управителния съвет или от ръководството на стопанството. Ръководителят на семечистачния пункт води дневник за почистените и обеззаразени семена и издава контролни бележки за всяка партида семена по даден образец. 24. Семената от пшеница, ечемик и овес подлежат на задължително обеззаразяване. Министърът на земеделието и храните може да предвиди задължително обеззаразяване на семената и от други култури. 25. Всички семена от люцерна, детелина и лен подлежат и на задължително декускутиране от декускуторните станции, организирани от Министерството на земеделието и храните. Министерството може да даде разпореждане за декускутиране и на семена от други култури. Борбата срещу кускутата и провежданите във връзка с нея мероприятия са задължителни за всички министерства, ведомства, стопанства и организации. 26. Всичкият посевен и посадъчен материал, който се произвежда, внася, изнася, разпространява, засява или засажда, независимо от това дали е предназначен за продажба или е за собствени нужди на стопанствата, подлежи на задължителен контрол от органите на семеконтролната инспекция, които издават документи за неговата годност. През времето, когато се извършва семеконтролният анализ, семената не могат да бъдат продавани или пренасяни от едно място на друго без предварително разрешение на семеконтролната инспекция, която извършва анализа. В страната може да се разпространява, засява и засажда само стандартен и качествен посевен и посадъчен материал от районирани, селекционирани и местни сортове. Семена от нерайонирани сортове могат да се засяват по изключение, временно, с разрешение на министъра на земеделието и храните. За недоброкачествени (нестандартни) семена се считат неавтентичните семена и семената, които имат по-ниски показатели от предвидените в съответните държавни стандарти. По изключение министърът на земеделието и храните може да разрешава използуването на посевен материал и с по-ниски показатели от предвидените в българските държавни стандарти качествени показатели. Ежегодно да бъдат бракувани всички партиди семена, които са показали ниска кълняемост и за които няма заповед от министъра на земеделието и храните за използуването им като посевен материал, както и семена, съдържащи кускута и други карантинни обекти, от които не могат да бъдат почистени. 27. Вземането на средни проби от сортови семена се извършва от агрономите или земеделските техници при семеконтролните инспекции, а за семената от масов посев – от участъковите агрономи. Средните проби се вземат непосредствено след почистването на семената и се изпращат незабавно за анализ в съответната семеконтролна инспекция. Забранява се вземането и изпращането за семеконтролен анализ на средни проби от партиди семена за посев, които не са добре почистени. 28. Забранява се превозването по железопътен, воден, камионен и друг транспорт на посевни и посадъчни материали, които не са придружени със семеконтролни свидетелства или семеконтролни бележки. Семената се превозват в чували, които трябва да бъдат пломбирани с установената от Министерството на земеделието и храните държавна пломба. Допуска се превозването на семена за масов посев и в насипано състояние във вагони, надлежно пломбирани със същата държавна пломба. 29. При съхранението, опаковката и транспорта на посадъчния материал стопанствата-производители и заготвителната организация да спазват най-строго дадените указания в съответните правилници за производството и пласмента на посадъчния материал. 30. Във връзка с изпълнението на служебните си задължения контролните органи имат следните права и задължения: а) да контролират посевния и посадъчния материал през всички етапи на производството. За лозовия посадъчен материал контролът да обхваща маркирането и изрязването на лозите за производство на калеми и резници, присаждането, вкореняването, апробацията във вкоренилищата и маточниците, изваждането и съхраняването на вкоренените лози с оглед на това да се обезпечи получаването на висококачествен лозов посадъчен материал от автентични и районирани сортове. За овощния материал контролът да обхваща сортовия състав и състоянието на маточните овощни насаждения, от които ще се събират калеми за облагородяването, апробацията за установяване качеството и автентичността на овощния посадъчен материал и при изваждането за окачествяване на готовата продукция. За посевния материал контролът да обхваща апробацията на елитните семепроизводителни посеви, посевите за семепроизводство и семенните участъци, контрола при вършитбата, почистването и съхраняването на семената, лабораторния контрол за установяване посевните качества на семената и контрола при сеитбата; б) да извършват контрол през всяко време в магазините, транспортните средства, складовете и други помещения и места, в които се намира посевен и посадъчен материал; в) да преглеждат и изземват книжата и документите на притежателите и държателите на посевния и посадъчния материал, както и да вземат проби за анализ за установяване на сортовите и посевните качества за същия материал; г) да запечатват складовете, магазините и другите помещения с посевен и посадъчен материал; д) да спират продажбата, придвижването и разпространяването на посевния и посадъчния материал до извършване проверката на тяхното качество; е) да спират сеитбата и засаждането на некачествен (нестандартен) и неавтентичен посевен и посадъчен материал; ж) да изземват от нарушителите посевния и посадъчния материал – предмет на нарушението; з) да правят негоден за засаждане чрез насичане некачествения (нестандартния) посадъчен материал: и) да проверяват дали разпределението на посевния и посадъчния материал отговаря на утвърденото райониране на културите. 31. За нарушения на §§ 9, 11, 13, 14, 16, 18, ал. I, и 26 от настоящия правилник виновните се наказват по чл. 16 от Закона за посевния и посадъчния материал с глоба до 4000 лв., а семената и посадъчният материал, предмет на нарушенията, се конфискуват. Конфискуваният стандартен посевен или посадъчен материал се предава на съответната търговска организация за оползотворяване, а нестандартният се унищожава от контролните органи. Сумите по изкупната стойност, получени от продажбата на конфискувания материал, се внасят в приход на държавния бюджет. В случай, когато се налага допълнителна заготовка на конфискувания материал, изкупвателната организация извършва това, като на заангажираните работници се заплаща по ведомост от сумата, получена при продажбата на конфискувания материал. 32. За засяване с некачествен, непочистен, нестандартен и необеззаразен посевен материал нарушителите се наказват с глоба до 4000 лева. 33. Нарушителите на §§ 18, алинеи IV и V, 19, 27 и 28 от настоящия правилник се наказват по чл. 207, ал. I от Наказателния кодекс с глоба до 200 лв. за всеки отделен случай. З4. Нарушенията на настоящия правилник се констатират с актове, които се съставят от органите на семеконтролните инспекции. Въз основа на съставените актове началникът на Управление "Растениевъдство" при Министерството на земеделието и храните издава наказателни постановления за налагане на глоба и постановяване на конфискация. 35. Съставянето на актовете, издаването на наказателните постановления и тяхното обжалване става по реда на ЗАНН . Наказателните постановления по § 31 от настоящия правилник за наложена глоба до 50 лв. не подлежат на обжалване. 36. Настоящият правилник се издава на основание чл. 20 от Закона за посевния и посадъчния материал и влиза в сила от деня на обнародването му в "Известия на Президиума на Народното събрание".

Глава първа – ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1 . (1) С правилника се уреждат:

1. съдържанието на политиката за участието на държавата в публичните предприятия и редът за нейното разработване, приемане и актуализиране;

2. дейността на Агенцията за публичните предприятия и контрол като координиращо звено по отношение на публичните предприятия и нейните взаимоотношения с органите, упражняващи правата на държавата и с публичните предприятия;

3. редът за упражняване правата на държавата в публичните предприятия;

4. особени правила за сключването на някои видове договори от публичните предприятия;

5. основните критерии за подбор, условията и редът за провеждане на конкурсната процедура за номиниране на членове на органите за управление и контрол;

6. възлагането на управлението и контрола в публичните предприятия и редът за определяне на възнагражденията на членовете на органите за управление и контрол;

7. планирането на дейността на публичните предприятия и отчитането на изпълнението;

8. публичното оповестяване на финансова и нефинансова информация за предприятията;

9. принципите на упражняване правата на общините в общинските публични предприятия.

(2) Органите на местното самоуправление и общинските публични предприятия прилагат разпоредбите на глава осма .

Глава втора – ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА

Раздел I – Разработване на Политика за участието на държавата в публичните предприятия

Чл. 2 . Политиката за участието на държавата в публичните предприятия се разработва от Агенцията за публичните предприятия и контрол в сътрудничество с органите, упражняващи правата на държавата в публичните предприятия, и другите държавни организации, участващи в нейното осъществяване, и се одобрява от Министерския съвет.

Чл. 3 . Агенцията за публичните предприятия и контрол предлага на Министерския съвет актуализация на Политиката за участието на държавата в публичните предприятия периодично, поне веднъж на всеки четири години, както и когато установи, че са налице изменения в икономическата среда или други обстоятелства, налагащи промяна в подхода на държавата като собственик в публичните предприятия. Актуализацията се изготвя въз основа на извършените годишни прегледи на действащата политика или по предложение на съответния отраслов министър.

Чл. 4 . При разработването и актуализирането на Политиката за участието на държавата в публичните предприятия Агенцията за публичните предприятия и контрол провежда обществени консултации.

Раздел II – Съдържание на Политиката за участието на държавата в публичните предприятия

Чл. 5 . (1) Политиката за участието на държавата в публичните предприятия е кратък рамков документ, който има за цел да определи общите цели и приоритетите, които държавата си поставя като собственик в публичните предприятия.

(2) С Политиката за участието на държавата в публичните предприятия се определят:

1. обосновката на собствеността на държавата в публичните предприятия;

2. целите, които държавата си поставя като собственик в публичните предприятия;

3. ролята на държавата в ръководенето на публичните предприятия;

4. показателите за изпълнението на политиката;

5. ролята и отговорностите на министрите, упражняващи правата на държавата в предприятията, и другите държавни организации, участващи в осъществяване на политиката.

Чл. 6 . (1) В обосновката на причините държавата да притежава участие в публичните предприятия се включва:

1. информацията за публичните предприятия, в които държавата участва, представена аналитично, като данни за техния брой, общата стойност на собствения им капитал, разпределение по икономически дейности, дял в брутния вътрешен продукт;

2. съображенията, поради които държавата участва в публичните предприятия;

3. информация за очакваното развитие на публичните предприятия, включително по отношение на тяхната приватизация, преструктуриране или прекратяване, както и за създаването на нови публични предприятия.

(2) В зависимост от избрани специфични критерии публичните предприятия могат да бъдат класифицирани/групирани в отделни категории.

Чл. 7 . (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) Целите, които държавата си поставя с участието си в публичните предприятия, могат да бъдат дългосрочни – общи за целия държавен сектор или за определена част от него, и средносрочни (за един бизнес цикъл за период 3 или 5 години) – за всяко конкретно предприятие.

Чл. 8 . (1) В Политиката за участието на държавата в публичните предприятия се определят общите цели с дългосрочен характер в съответствие с обосновката за държавната собственост, както и очакваните резултати.

(2) Дългосрочните цели могат да бъдат както финансови, така и нефинансови, и да се отнасят за целия държавен сектор или за определена част от него в зависимост от групирането на публични предприятия в категория или отрасъл.

(3) Очакваните резултати представляват предварително заложени в политиката показатели, които позволяват да се измери степента на постигане на всяка от целите.

Чл. 9 . За всяка една от целите (дългосрочни и средносрочни) се залагат ключови показатели за изпълнение, които следва да са:

1. относими към определените цели;

2. ясни, специфични и измерими – да имат базова стойност, целева стойност и ясно определен източник на данни, даващ информация за изпълнението на годишна база и като краен резултат;

3. достоверни и сравними.

Чл. 10 . Политиката за участието на държавата в публичните предприятия включва информацията за начина, по който се упражняват правата на държавата в публичните предприятия – модел (централизиран, децентрализиран, смесен или друг модел на упражняване на собствеността), основните функции, ролята и отговорностите на всички държавни институции, участващи в нейното изпълнение.

Чл. 11 . Правата на държавата в публичните предприятия се упражняват професионално и предвидимо при съобразяване с общоприетите принципи за корпоративно управление и при стриктно разделяне на функциите на собственик от другите функции, изпълнявани от държавата при формирането на политики и създаването на регулации.

Чл. 12 . Начинът, по който държавата упражнява права на собственост в публичните предприятия, се основава на следните принципи:

1. всички съдружници и акционери се третират еднакво;

2. упражняването на правата на държавата в публичните предприятия се извършва по прозрачен и отчетен начин;

3. държавата действа като информиран и активен собственик;

4. държавата позволява на публичните предприятия да разполагат с оперативна самостоятелност за постигане на определените цели и се въздържа от намеса в оперативното управление на предприятията;

5. когато публичните предприятия съчетават икономически дейности и дейности в изпълнение на цели на публичната политика, се поддържат високи стандарти на прозрачност и оповестяване на приходите и разходите, относими към съответната област на дейност;

6. достъпът на публичните предприятия до дългово и капиталово финансиране на икономическите им дейности се извършва при пазарни условия;

7. членовете на органите за управление и контрол в публичните предприятия се избират и назначават чрез конкурсна процедура, чиято цел е формирането на професионални и независими органи на управление и контрол.

Глава трета – КООРДИНИРАНЕ НА УЧАСТИЕТО НА ДЪРЖАВАТА В ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

Чл. 13 . Агенцията за публичните предприятия и контрол изпълнява функциите, определени в Закона за публичните предприятия , на координиращо звено по отношение на публични предприятия.

Чл. 14 . (1) В 30-дневен срок след изтичането на всяко тримесечие и до 25 април на следващата година публичните предприятия представят на органа, упражняващ правата на държавата, и в Агенцията за публичните предприятия и контрол чрез електронно-информационната система по чл. 21 тримесечни и годишни финансови отчети, анализи и доклади за дейността си, изготвени в съответствие с глава седма.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 36 от 2026 г., в сила от 17.04.2026 г.) В срок до 30 юни на годината, следваща отчетния период, публичните предприятия представят на органа, упражняващ правата на държавата, и в Агенцията за публичните предприятия и контрол чрез електронно-информационната система по чл. 21 одитираните и приети годишни финансови отчети, съответно индивидуални и консолидирани, когато е приложимо, заедно с одобрените бизнес програми, както и отчети за степента на изпълнение на показателите, заложени в бизнес програмите, и за оценка на риска, включително за оценка и контрол на корупционния риск.

(3) Агенцията за публичните предприятия и контрол може да изисква допълнителна информация от публичните предприятия в необходимия й формат.

(4) Агенцията за публичните предприятия и контрол може да дава методически указания за съдържанието на бизнес програмите, в т.ч. за избора на показатели, отчитането на изпълнението им и определянето на срокове за тяхното предоставяне.

Чл. 15 . За целите на бюджетната процедура за съответната година, разработването на общата дивидентна политика и управлението на паричните средства публичните предприятия предоставят на Министерството на финансите прогнозна и отчетна информация във формат и по ред, определени от министъра на финансите.

Чл. 16 . (1) Преди одобряването на бизнес програмите на публичните предприятия, категоризирани като "големи", органът, упражняващ правата на държавата, изисква становище от Агенцията за публичните предприятия и контрол относно съответствието на заложените средносрочни финансови и нефинансови цели и планираните резултати с разпоредбите на чл. 9 .

(2) Ежегодно Агенцията за публичните предприятия и контрол оценява изпълнението на одобрените бизнес програми на публичните предприятия, категоризирани като "големи", с оглед на постигането на финансовите и нефинансовите цели.

(3) Оценката на изпълнението на одобрените бизнес програми на определен брой публичните предприятия, категоризирани като "микро-", "малки" и "средни", се извършва ежегодно съгласно План за извършването на оценки на изпълнението на одобрените бизнес програми, одобрен с решение на Министерския съвет.

(4) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) Оценката на изпълнението на одобрените бизнес програми на публичните предприятия, извън тези по ал. 2 и 3, се извършва от органа, упражняващ правата на държавата в публичното предприятие по реда на чл. 17 .

Чл. 17 . (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) Постигането на финансовите и нефинансовите цели на публично предприятие се оценява на базата на заложените в бизнес програмите показатели, изпълнението на които се отчита по четиристепенна скала, която включва следните нива: незадоволително изпълнение, задоволително изпълнение, добро изпълнение и много добро изпълнение. Редът, начинът и конкретните критерии за оценка се определят в методика, приета от Министерския съвет.

Чл. 18 . (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) Агенцията за публичните предприятия и контрол предоставя своята оценка за представянето на предприятието на органа, упражняващ правата на държавата в публичното предприятие, в срок четири месеца след получаването на информацията по чл. 14, ал. 2 .

Чл. 19 . Ако дейността на публичното предприятие през отчетната година бъде оценена като незадоволителна, Агенцията за публичните предприятия и контрол включва в своята оценка предложение до органа, упражняващ правата на държавата, да бъдат предприети мерки за подобряване на изпълнението.

Чл. 20 . (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) Органът, упражняващ правата на държавата в публичното предприятие, разглежда предоставените оценки, взема решение за по-нататъшните действия и изпраща на Агенцията за публичните предприятия и контрол информацията относно взетото решение.

Чл. 21 . (1) Агенцията за публичните предприятия и контрол поддържа електронно-информационна система за публичните предприятия със следните данни:

1. единен идентификационен код (ЕИК);

2. наименование, правна форма на предприятието, седалище и адрес на управление;

3. предмет на дейност на предприятието и четирицифрен код на основна икономическа дейност по КИД 2008;

4. капитал, разпределение на капитала, размер на участието в капитала;

5. имената на членовете на органите на управление и контрол и на лицата, които представляват предприятието;

6. дали предприятието е голямо по смисъла на Закона за счетоводството ;

7. счетоводните стандарти, които предприятието прилага;

8. органът, упражняващ правата на държавата в предприятието;

9. тримесечните и годишните финансови отчети, анализи и доклади за дейността на публичните предприятия и друга информация съгласно чл. 61 ;

10. обобщена информация по предприятия относно прилагането на правилата и наличието на концентрация по чл. 28, ал. 5 ;

11. одобрените бизнес програми на публичните предприятия, както и отчети за степента на изпълнение на показателите, заложени в бизнес програмите.

(2) Публичните предприятия са длъжни да предоставят информация за актуализиране на данните по ал. 1 в срок 5 работни дни след настъпването на промяна.

(3) Агенцията за публичните предприятия и контрол осигурява публичен достъп до данните по ал. 1, т. 1 – 10 на своята интернет страница.

Чл. 22 . (1) Агенцията за публичните предприятия и контрол изготвя годишен обобщен аналитичен доклад за публичните предприятия, който включва информация най-малко за:

1. държавния портфейл в публичните предприятия (обща стойност и структура);

2. изпълнението на политиката за участието на държавата в публичните предприятия през отчетния период;

3. финансовото и оперативно състояние на предприятията в края на отчетния период;

4. представянето на публичните предприятия и изпълнението на заложените стратегически цели и планирани резултати;

5. оценка за степента на съответствие на дейността на публичните предприятия с приложимите стандарти за корпоративно управление и оповестяване;

6. състава на органите за управление и контрол, техните възнаграждения и извършените промени в тях.

(2) Информацията за изпълнението на финансовите и нефинансовите цели включва данни поотделно за всяко от публичните предприятия, категоризирани като "големи", като приходи, възвръщаемост, плащания от/към бюджета, публични цели, служители, пазарен дял, членове на органите за управление и контрол и техните възнаграждения, удовлетвореност от услугата, опазване на околната среда и други. За целите на анализа може да се извършва съпоставка с предприятия от частния сектор.

(3) Докладът трябва да обобщава и да допълва информацията за размера, развитието, резултатите и стойността на публичните предприятия и за държавния сектор като цяло.

(4) Годишният обобщен аналитичен доклад се изготвя със съдействието на публичните предприятия и органите, упражняващи правата на държавата, които предоставят на агенцията необходимата информация.

(5) Годишният обобщен аналитичен доклад се внася за одобряване от Министерския съвет до 31 октомври на следващата година и се представя на Народното събрание в едномесечен срок от одобряването му. Одобреният годишен обобщен доклад се публикува на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в срок три дни и се издава и на хартиен носител.

Глава четвърта – ПРАВОМОЩИЯ НА ДЪРЖАВАТА В ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ – ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА

Раздел I – Образуване, преобразуване и прекратяване

Чл. 23 . (1) Министерският съвет може да създава еднолични дружества с ограничена отговорност с държавно участие в капитала и еднолични акционерни дружества с държавно участие в капитала по реда на Търговския закон и да взема решения за създаване на акционерни дружества и дружества с ограничена отговорност съвместно с други съучредители и за участие на държавата в капитала на акционерни дружества и на дружества с ограничена отговорност чрез придобиване на акции или дялове от техния капитал.

(2) Оценката на непарична вноска на държавата в капитала на търговски дружества се извършва по реда на глава VII от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост , а за непарични вноски на имущество, различно от имоти и вещи – по реда на Търговския закон .

Чл. 24 . (1) Преобразуването или прекратяването на еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала се извършва от Министерския съвет или от министрите съобразно отрасловата им компетентност.

(2) Органът, упражняващ правата на държавата в публично предприятие – дружество с ограничена отговорност, предприема действия за преобразуване на публичното предприятие в акционерно дружество в случаите по чл. 9, ал. 2 от Закона за публичните предприятия .

Раздел II – Компетентност на органите на публичните предприятия – търговски дружества

Чл. 25 . Освен по въпросите, предоставени от Търговския закон в негова компетентност, общото събрание на съдружниците в публичните предприятия – дружества с ограничена отговорност, взема решенията за:

1. одобряване на бизнес програмата;

2. избиране и освобождаване на независимия регистриран одитор;

3. придобиване или разпореждане с дялове или акции – собственост на дружеството, в други дружества;

4. (доп. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) получаване на заеми или кредити, предоставяне на заеми, предоставяне на гаранции (с изключение на гаранции, давани по реда на Закона за обществените поръчки ), поемане на задължения за поръчителство, поемане на задължения като съдлъжник и предоставяне на целево финансиране, даване на обезпечения в полза на трети лица, когато стойността на всяко едно от изброените надхвърля по-ниската стойност от 500 хил. лв. или 5 на сто от общата балансова стойност на дълготрайните активи към 31 декември на предходната година;

5. сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, с която се признават задължения или се опрощава дълг;

6. (изм. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) разпоредителни сделки с дълготрайни активи и сделки за отдаване под наем на недвижими имоти с балансова стойност, която надхвърля 5 на сто от общата балансова стойност на дълготрайните активи към 31 декември на предходната година;

7. учредяване на ипотека и залог на дълготрайни активи на дружеството;

8. други въпроси, предоставени в негова компетентност от законодателството и от дружествения договор или учредителния акт.

Чл. 26 . (1) Освен по въпросите, предоставени от Търговския закон в негова компетентност, общото събрание в публичните предприятия – акционерни дружества, взема решенията за:

1. одобряване на бизнес програмата;

2. придобиване или разпореждане с дялове или акции – собственост на дружеството в други дружества;

3. други въпроси, предоставени в негова компетентност от законодателството и от устава или учредителния акт.

(2) Съветът на директорите в публичните предприятия – акционерни дружества, взема следните решения, които влизат в сила след одобрението от общото събрание на акционерите, за:

1. разпоредителни сделки с дълготрайни активи и за учредяване на вещни права върху недвижими имоти, стойността на които надхвърля по-ниската стойност от 500 хил. лв. или 5 на сто от балансовата стойност на дълготрайните активи към 31 декември на предходната година;

2. отдаване под наем на недвижими имоти с балансова стойност, която надхвърля 5 на сто от балансовата стойност на дълготрайните активи към 31 декември на предходната година;

3. (доп. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) получаване на заеми или кредити, предоставяне на заеми, предоставяне на гаранции (с изключение на гаранции, давани по реда на Закона за обществените поръчки ), поемане на задължения за поръчителство, поемане на задължения като съдлъжник и предоставяне на целево финансиране, даване на обезпечения на трети лица, в случаите, когато стойността на всяко едно от изброените надхвърля по-ниската стойност от 500 хил. лв. или 5 на сто от общата балансова стойност на дълготрайните активи към 31 декември на предходната година;

4. сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, с която се признават задължения или се опрощава дълг;

5. учредяване на ипотека и залог на дълготрайни активи на дружеството.

(3) Разпределението на компетентността за одобряване на решенията по ал. 2 между надзорния съвет и общото събрание на акционерите в публичните предприятия – акционерни дружества с двустепенна система на управление, се урежда в устава на публичното предприятие.

Чл. 27 . (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) Съветът на директорите (при едностепенна система) или надзорният и управителният съвет (при двустепенна система) и управителят (управителите) решават всички други въпроси, които не са предоставени в изключителна компетентност на органа, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала или на общото събрание на акционерите/съдружниците.

Раздел III – Особени правила при сключване на някои видове договори

Чл. 28 . (1) Публичните предприятия с балансова стойност на паричните средства над 3 000 000 лв. спазват следните правила за концентрация:

1. нетната експозиция на публичното предприятие към една кредитна институция не може да надвишава 25 на сто от общия размер на паричните средства на публичното предприятие; нетната експозиция се изчислява в края на всеки месец на базата на салдата към последната дата на съответния месец;

2. в случай на нарушаване на ограничението по т. 1 в резултат на текущи оперативни процеси (разходване на средства от сметки, получаване на плащания, изменение на валутен курс и др.) публичното предприятие следва в срок до един месец да извърши необходимите действия за изпълнение на условието по т. 1;

3. нетна експозиция към кредитна институция е разликата между левовата равностойност на паричните средства на публичното предприятие по сметки в дадена кредитна институция и левовата равностойност на размера на непогасената част от предоставените му заеми и откритите банкови гаранции, по които е наредител, от същата институция;

4. в размера на паричните средства на публичното предприятие не се включват паричните средства по сметки, върху които има наложен запор.

(2) Правилата по ал. 1 не се прилагат от публични предприятия, които са кредитни или финансови институции по смисъла на Закона за кредитните институции , или чийто основен предмет на дейност е управление на финансови инструменти по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове и други инициативи на Европейския съюз.

(3) Публичните предприятия сключват договори за финансови услуги въз основа на публично обявените условия на доставчиците на съответните видове услуги и при спазване на изискванията за управление на риска, достъпност и икономическа изгодност.

(4) Публичните предприятия представят в електронен вид пред органа, упражняващ правата на държавата в съответното предприятие, информация относно прилагането на правилата по ал. 1 на тримесечна база (с включени данни за всеки месец) в срок до 25-о число на месеца, следващ съответния тримесечен отчетен период.

(5) Органите по ал. 4 публикуват в електронно-информационната система по чл. 21 обобщена информация по предприятия относно прилагането на правилата за концентрация по ал. 1 на тримесечна база в срок до 30-о число на месеца, следващ съответния тримесечен отчетен период. Информацията се представя в електронен вид във форма и по образец, поддържани на интернет страницата на Агенцията за публичните предприятия и контрол.

(6) Публичните предприятия, чиито парични средства по балансовата стойност не надвишават 3 милиона лева, прилагат изискването за отчетност по ал. 4 и 5.

Чл. 29 . (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) (1) Продажбата на недвижими имоти, както и на движими вещи и активи, функционално свързани с тях, собственост на публичните предприятия, се извършва чрез електронен търг на електронната платформа за продажба на имоти по реда на Наредбата за електронната платформа за продажба на имоти – частна държавна собственост, и на имоти – собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или на търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала (ДВ, бр. 77 от 2019 г.), с изключение на имоти – собственост на предприятия в производство по ликвидация, чиято продажба се извършва по реда на ал. 2.

(2) Продажбата на дълготрайни материални активи – движими вещи, и дълготрайни нематериални активи, както и сключването на договори за наем на дълготрайни материални активи се извършва чрез провеждане на търг или на конкурс при спазване на Правилата за провеждане на търг и конкурс и за сключване на договори за продажба и наем с работници и служители съгласно приложение № 1.

(3) Началната цена при търга и конкурса се определя от независим оценител, назначен от предприятието.

(4) Търгът или конкурсът се открива след изпълнение на особените изисквания на правилника, на устава, на дружествения договор или на учредителния акт.

(5) Сключването на договори за застраховане на имуществото на публичните предприятия, с изключение на тези по чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от Закона за обществените поръчки , които извършват една или няколко секторни дейности по смисъла на чл. 123 от същия закон , се извършва въз основа на публично обявените условия на предприятието.

Чл. 30 . (1) С разрешение на органа, упражняващ правата на държавата в публичните предприятия, съответно на общото събрание на съдружниците/акционерите, сключването на договори за продажба, замяна и наем на дълготрайни активи, както и учредяването на вещни права може да се извърши чрез пряко договаряне, като началната цена се определя от независим оценител, в следните случаи:

1. при съсобственост;

2. с дъщерни дружества по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за публичните предприятия ;

3. с концесионер, когато активът е необходим с оглед на предмета на концесията;

4. с държавата, с общините и с бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството ;

5. за нуждите на дипломатически и консулски представителства на чужди държави и представителства на междуправителствени организации в Република България;

6. когато сделката е с търговско дружество с над 50 на сто държавно участие, предоставящо на потребителите публични услуги, подлежащи на регулиране от държавен орган;

7. когато сключването на договори за наем се извършва от "Агенция дипломатически имоти в страната" – ЕООД, и "Национален дворец на културата – Конгресен център София" – ЕАД;

8. (изм. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) когато отдаването под наем представлява краткосрочно (до една година) ползване на търговски площи, части от обекти или от инфраструктурата, когато това не са самостоятелни обекти или обособени части, и сключването на сделките се извършва въз основа на публично оповестени условия;

9. след разрешение на Министерския съвет.

(2) С разрешение на органа, упражняващ правата на държавата в публичните предприятия, съответно на общото събрание на съдружниците/акционерите, сключването на договори за наем на дълготрайни активи – спортни обекти и съоръжения, независимо от балансовата им стойност, може да се извърши чрез пряко договаряне с юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, чиято основна дейност съответства на предназначението на актива, като началната цена се определя от независим оценител.

(3) Договорите по ал. 2 са за срок до една година.

Глава пета – ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОРГАНИТЕ НА УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ НА ПУБЛИЧНИ ПРЕДПРИЯТИЯ И НОМИНИРАНЕ НА КАНДИДАТИ

Раздел I – Основни критерии за подбор на членове на органите за управление и контрол

Чл. 31 . Определянето на критериите за подбор се извършва от органа, упражняващ правата на държавата, в съответствие с чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за публичните предприятия и при отчитане на изискванията на специалните закони. Критериите за подбор се предоставят на комисията за номиниране преди стартиране на конкурсната процедура.

Чл. 32 . Определянето на критериите за оценка на кандидатите и тяхната тежест се извършва от органа, упражняващ правата на държавата. Критериите за оценка се предоставят на комисията за номиниране преди стартиране на конкурсната процедура.

Чл. 33 . Критерии за подбор при номиниране на кандидати за членове на органите за управление и контрол в публичните предприятия са:

1. подходяща образователно-квалификационна степен по посочени конкретни специалности, които предпоставят знанията и компетенциите, необходими за професионално изпълнение на задълженията на съответната длъжност в предприятието (право, финанси, счетоводство и контрол, маркетинг, бизнес администрация, медицина, технически специалности и др.);

2. професионален опит, осигуряващ необходимите умения за професионално изпълнение на задълженията на член на орган за управление и контрол;

3. добра репутация;

4. други подходящи професионални умения и компетенции според спецификата на конкретното предприятие, например в областта на стратегическото планиране, на финансовия, търговския или производствения мениджмънт, управление на риска, ползване на чужд език и др.

Чл. 34 . (1) В зависимост от определените критерии за подбор органът, упражняващ правата на държавата, определя и подходящите показатели за тяхното изпълнение.

(2) За образователно-квалификационна степен по посочени конкретни специалности с оглед спецификата на предприятието и неговите нужди се констатира само съответствие или несъответствие с изискванията.

(3) Като показатели за оценка на професионалния опит могат да бъдат използвани минимален брой години опит в определена професия, на ръководна длъжност, международно признат изследователски или консултантски опит и др.

(4) Като показатели за оценка на други умения и компетентности могат да се използват:

1. в областта на стратегическото планиране – умение да се поставят ясни краткосрочни и дългосрочни цели на предприятието, да се познават тенденциите в отрасъла и да се ползват различни източници на информация, умение да се анализира дейността на предприятието в контекста на отрасъла, в който то функционира, и на национално/международно ниво (дългосрочна визия), умение да се планират и управляват промени и др.;

2. в областта на оперативното управление – умение да се ръководи, да се организира работата в екип, да се мотивират членовете на екипа, да се формира широка мрежа от професионални контакти, които да се използват за професионални цели, да се постигат резултати чрез различни подходи, да се правят компромиси, като се запазва приемствеността, да се вземат решения в кратки срокове и в ситуации, когато е налице ограничена информация, да се предлагат няколко решения на един проблем, като се взема информирано решение и се предвидят възможните последици, и др.

(5) Кандидат за член на орган за управление и контрол се счита с добра репутация, освен ако няма доказателства за противното и няма основателно съмнение относно добрата репутация на лицето. При оценяване на репутацията на кандидат за член на орган за управление или контрол се взема предвид информацията, която е на разположение на органа, упражняващ правата на държавата, и на комисията за номиниране, за извършване на оценката.

Чл. 35 . Процедурата за оценка включва две части – писмена и устна част (интервю), като и за двете части се определят минимални оценки, непостигането на които е основание за отстраняването на кандидатите от по-нататъшно участие в конкурсната процедура. Писмената част включва представяне на концепция за развитие на предприятието и приноса на кандидата към неговото управление, като може да включва и решаване на тест. Устната част се състои от въпроси, на които всеки от кандидатите следва да отговори.

Чл. 36 . За целите на извършване на оценяването на кандидатите органът, упражняващ правата на държавата, разработва методика за оценка, която се предоставя на комисията за номиниране преди стартиране на конкурсната процедура.

Чл. 37 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) Конкурсна процедура за избор на независими членове на органите за управление и контрол в публичните предприятия, които са категоризирани като "големи", се провежда от комисия за номиниране по реда на раздел III на глава пета .

(2) Конкурсна процедура за избор на представители на държавата в органите на управление и контрол в публичните предприятия се провежда от съответния орган, упражняващ правата на държавата, по ред, определен от него.

(3) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) Конкурсна процедура за избор на независими членове на органите за управление и контрол в публичните предприятия, които не са категоризирани като "големи", се провежда от съответния орган, упражняващ правата на държавата, по ред, определен от него или по реда на раздел III на глава пета .

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) Конкурсна процедура за избор на членове на управителни съвети в акционерните дружества с двустепенна структура се извършва от надзорния съвет на съответното публично предприятие по ред, определен от него.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) При провеждане на конкурсните процедури по ал. 1, 2 и 3 се спазват принципите на публичност, прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и пропорционалност, както и недопускане на дискриминация, като кандидатите следва да отговарят на критериите за подбор, определени в чл. 33 .

(6) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) Информация за проведените конкурсни процедури по ал. 1 – 4, както и при временно назначаване на членове на органите на управление и контрол се предоставя на Агенцията за публичните предприятия и контрол от органа, упражняващ правата на държавата в публичното предприятие, в срок 5 работни дни от сключването на договорите за управление и контрол. Агенцията за публичните предприятия и контрол извършва мониторинг на конкурсните процедури по ал. 1 – 4, като обобщава информацията и я включва в съответния обобщен годишен доклад.

(7) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) Информацията по ал. 6 съдържа данни за резултата от процедурата, името и длъжността на назначения кандидат, началната и крайната дата на съответната процедура, датата на сключения договор за възлагане на управлението и срока на договора.

Раздел II – Комисия за номиниране

Чл. 38 . (1) Агенцията за публичните предприятия и контрол назначава комисия за номиниране, състояща се от девет членове, включително председател, и не по-малко от трима резервни членове. Трима от членовете се определят от органа, упражняващ правата на държавата, трима са служители на Агенцията за публичните предприятия и контрол и трима са независими експерти.

(2) Комисията за номиниране е в състав от постоянни и сменяеми членове. Сменяемите членове се определят в зависимост от отрасловата компетентност на органа, упражняващ правата на държавата, при всеки отделен подбор.

Чл. 39 . (1) (Предишен текст на чл. 39 – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) Независим експерт може да бъде лице, което не е обвързано с каквито и да е материални или нематериални интереси или взаимоотношения с публичното предприятие, за което се номинират членове на органите за управление и контрол, с членове на неговото действащо ръководство, както и със съдружник/акционер или с органа, упражняващ правата на държавата в предприятието.

(2) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) Независимите експерти получават възнаграждение за своята работа, което се определя в зависимост от участието им в заседанията на комисията за номиниране. Редът за определяне и плащане на възнаграждение на независимите експерти се определя в правила, приети от Агенцията за публичните предприятия и контрол.

Чл. 40 . (1) В комисията за номиниране се включват лица с добра репутация, които имат висше образование, не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, не са поставени под запрещение и имат не по-малко от 5-годишен опит в поне една от следните области:

1. управление на персонала, подбор и оценка на компетенции;

2. управление на търговски дружества;

3. областта, в която функционира предприятието, за което се избират членове на органите за управление или контрол;

4. право.

(2) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) За обстоятелствата по ал. 1 съответните лица подписват декларация преди назначаването им за членове на комисията за номиниране.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) Комисията за номиниране се създава с тригодишен мандат. При изтичането на мандата комисията продължава своята работа до определяне на нов състав за следващия мандат.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) Членовете на комисията могат да бъдат преназначавани без ограничение.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) Мандатът на член на комисията се прекратява предсрочно в следните случаи:

1. при смърт;

2. при прекратяване на служебното/трудовото правоотношение с Агенцията за публичните предприятия и контрол или с органа, упражняващ правата на държавата, от когото е определен;

3. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 3 месеца;

4. при влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер;

5. по негово искане или по решение на органа, упражняващ правата на държавата, от когото е определен;

6. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения в качеството им на членове на комисията.

Чл. 41 . (1) Агенцията за публичните предприятия и контрол разработва вътрешни правила за работа на комисията за номиниране и за провеждане на конкурсни процедури, които се публикуват на интернет страницата на агенцията.

(2) Комисията заседава в сградата на Агенцията за публичните предприятия и контрол, като административното обслужване на комисията се осигурява от агенцията.

Раздел III – Процедура за номиниране

Чл. 42 . Органът, упражняващ правата на държавата, осигурява своевременното започване на процеса на подбор и оценка на кандидатите за членове на органите за управление и контрол, като:

1. подготвя описание на необходимите компетенции и изисквания за професионален опит за съответната позиция, както и информация за текущото състояние на предприятието, неговата стратегия, цели и предизвикателства;

2. предоставя за обявяване на интернет страницата на Агенцията за публичните предприятия и контрол публична покана за набиране на кандидати заедно с всички относими към процедурата документи.

Чл. 43 . Агенцията за публичните предприятия и контрол публикува на интернет страница си публична покана, която съдържа информация за позицията и предприятието, изисквания към кандидатите, критериите за подбор, критериите и методиката за оценка на кандидатите, изискуемите документи, начина на комуникация с комисията и краен срок за представяне на документите.

Чл. 44 . Комисията за номиниране провежда конкурсна процедура в следните етапи:

1. допускане на кандидатите на база на представените документи и критериите за подбор;

2. изпращане на покани до допуснатите кандидати за провеждане на писмената част от конкурсната процедура;

3. провеждане на писмената част от конкурсната процедура, оценяване на работите на кандидатите и допускане до следващата част на кандидатите, получили оценка над минималната;

4. изпращане на покана и провеждане на интервюта с допуснатите кандидати;

5. изготвяне на крайно класиране на кандидатите на база на писмената и устната част на конкурсната процедура;

6. изготвяне и изпращане на предложение с класираните кандидати до компетентния орган по назначаване.

Чл. 45 . Преди да започне оценката на допустимостта на кандидатите, членовете на комисията за номиниране подписват декларация за предотвратяване на конфликт на интереси и защита на данните на физическите лица – кандидати. Ако член на комисията установи, че изискванията на декларацията не могат да бъдат изпълнени по отношение на някой от кандидатите, той посочва това в декларацията си, изключва се от процедурата и се замества от резервния член.

Чл. 46 . (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) В десетдневен срок след изтичането на срока за подаване на документи от кандидатите комисията за номиниране извършва проверка по документи и изготвя списък на допуснатите кандидати за членове на органите за управление и контрол.

Чл. 47 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) Проверка за наличие на съвместимост с изискванията на чл. 20, ал. 1, т. 1 – 8 и 13 и чл. 23, ал. 2 от Закона за публичните предприятия се извършва от комисията за номиниране при проверката за допустимост на кандидата.

(2) Проверка за наличие на съвместимост с изискванията на чл. 20, ал. 1, т. 9 – 12 и на чл. 20, ал. 3 от Закона за публичните предприятия се извършва преди назначаването на избрания кандидат от компетентния орган по назначаването.

Чл. 48 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) Комисията за номиниране изпраща покани до допуснатите кандидати за участие в писмената част.

(2) Писмените материали се оценяват в десетдневен срок от комисията за номиниране, като кандидатите, получили оценка от писмената част, по-висока от определената в методиката, се канят за участие в интервю в посочен ден и час.

(3) В десетдневен срок след провеждането на интервютата с всеки един от кандидатите комисията за номиниране извършва крайно класиране на кандидатите и според класирането номинира до петима кандидати по всяка от позициите за член на орган на управление и контрол, за която се кандидатства.

(4) Резултатите от конкурса и номинираните кандидати се предоставят на компетентния орган на публичното предприятие за вземане на решение. Решението, с което не се избира класираният на първо място кандидат, следва да бъде мотивирано.

Чл. 49 . (1) Ако според извършения подбор или при крайното класиране на кандидатите комисията за номиниране прецени, че нито един кандидат не отговаря на изискванията, определени за длъжността, взема решение относно прекратяването на процедурата за оценка на кандидатите и информира компетентния орган.

(2) В случаите по ал. 1 органът, упражняващ правата на държавата, започва нова процедура за номиниране.

Чл. 50 . (1) (Предишен текст на чл. 50 – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) Компетентният орган има право да отхвърли всички кандидати, класирани от комисията за номиниране, като посочи съответните мотиви за това, и да започне нова процедура за номиниране.

(2) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) За взетите решения по ал. 1 и по чл. 48, ал. 4 , изречение второ органът, упражняващ правата на държавата в публичното предприятие, уведомява Агенцията за публичните предприятия и контрол, като посочва мотивите за тези решения.

Чл. 51 . В случай че избран кандидат не отстрани несъответствието с изискванията на чл. 20, ал. 1, т. 9 – 12 и на чл. 20, ал. 3 от Закона за публичните предприятия преди назначаването, на негово място се избира друг от класираните кандидати. Към нова процедура за номиниране се пристъпва, в случай че няма друг класиран кандидат, отговарящ на изискванията на чл. 20, ал. 1, т. 9 – 12 и на чл. 20, ал. 3 от Закона за публичните предприятия .

Раздел IV – Възлагане на управлението и контрола на публични предприятия

Чл. 52 . (1) Управлението и контролът на публичните предприятия се възлагат с договори за управление и контрол, сключени в съответствие с разпоредбите на Търговския закон или специалния закон, с който е създадено предприятието.

(2) Преди сключването на договорите за управление и контрол с лица, които работят в държавната администрация извън администрацията на органа, упражняващ правата на държавата в съответното публично предприятия, се изисква съгласието на работодателя по основния трудов договор или на органа по назначаването по служебното правоотношение.

Чл. 53 . (1) (Предишен текст на чл. 53, доп. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) Договорите за управление и за контрол в публичните предприятия се сключват за срок от 3 до 5 години и се прекратяват предсрочно при наличие на някое от условията на чл. 24 от Закона за публичните предприятия .

(2) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) В случаите на предсрочно прекратяване на договор на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от Закона за публичните предприятия:

1. системно неизпълнение на служебните задължения е налице при наличие на едно от следните обстоятелства:

а) неявяване в заседанията или отказ от участие в работата на съответния орган на управление и контрол повече от три пъти в рамките на период от не повече от три месеца, или

б) неизпълнение на задълженията на член на съответния орган, съответно на изпълнителен директор или председател на съвета, повече от три пъти в рамките на период от не повече от три месеца;

2. тежко нарушение на служебните задължения е налице при всяко едно от следните обстоятелства:

а) извършване на действия, които уронват престижа и доброто име на публичното предприятие или на органа, упражняващ правата на държавата, или

б) злоупотреба с доверието на акционерите или съдружниците, включително разпространяване на поверителни сведения за дейността на публичното предприятие или на органа, упражняващ правата на държавата, или информация или документи, които представляват търговска или друга защитена със закон тайна, или

в) осъществяване лично или чрез свързани лица на конкурентна дейност на публичното предприятие.

(3) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) Органът, упражняващ правата на държавата, е длъжен преди предсрочното прекратяване на договора на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от Закона за публичните предприятия да поиска от лицето писмени обяснения и да оцени посочените в обясненията доказателства. Обясненията и доказателствата към тях се предоставят на органа, упражняващ правата на собственик, в 14-дневен срок от писменото им поискване.

(4) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) Предсрочно прекратяване на договор по ал. 1 на основание чл. 24, ал. 2 от Закона за публичните предприятия не се прилага преди предоставяне на оценка по чл. 16, ал. 4 или по чл. 18 , според която нивото на изпълнение на бизнес програмата е незадоволително, съгласно чл. 17 . В този случай се прекратяват договорите на всички членове на колективния орган за управление и контрол на публичното предприятие.

(5) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) В случай на предсрочно прекратяване на договор за управление и контрол на член на орган за управление и контрол на публично предприятие органът, упражняващ правата на държавата в предприятието, може временно, до провеждането на конкурс, но за срок не по-дълъг от 6 месеца, да назначи нов член на този орган и без предхождаща избора процедура, който отговаря на изискванията на чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 23, ал. 1 и 2 от Закона за публичните предприятия .

Чл. 54 . (1) В договора за управление или за контрол се определят:

1. правата и задълженията на страните;

2. размерът на възнаграждението и начинът на плащането му;

3. отговорността на страните при неизпълнение на договора;

4. основанията за прекратяване на договора;

5. размерът на паричната гаранция, но не по-малко от 3-месечното им брутно възнаграждение, която те дават за своето управление;

6. взаимоотношенията между страните в периода от прекратяване на договора до заличаване на името на освободения член на орган за управление или контрол в Търговския регистър.

(2) Членовете на съвета на директорите, на надзорния съвет, на управителния съвет, както и управителите на публичните предприятия дават парична гаранция за своето управление само в това си качество.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) Дадената гаранция се връща в шестмесечен срок след прекратяването на договора за управление или за контрол и след решението на общото събрание на съдружниците/акционерите за освобождаване от отговорност. На връщане подлежат и начислените лихви върху внесената сума.

Чл. 55 . (1) При прекратяване на публично предприятие чрез ликвидация органът, взел решение за прекратяването, назначава ликвидатори и сключва договор с тях.

(2) Не могат да бъдат назначавани за ликвидатори лица, които:

1. от свое или от чуждо име извършват търговски сделки;

2. са съдружници в събирателни, командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност;

3. са лишени с присъда или с административно наказание от правото да заемат материалноотчетническа длъжност;

4. заемат висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 38 и 41 – 45 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество ;

5. са държавни служители или работят по трудов договор в държавната администрация.

(3) Забраните по ал. 2, т. 1 и 2 се прилагат, когато се извършва дейност, сходна с дейността на дружеството.

(4) В договора с ликвидаторите се определят:

1. правата и задълженията на страните;

2. размерът на възнаграждението и начинът на плащането му;

3. отговорността на страните при неизпълнение на договора;

4. срокът за приключване на работата.

Раздел V – Определяне възнаграждението на членовете на изпълнителните и контролните органи в публични предприятия

Чл. 56 . (1) Възнагражденията на членовете на изпълнителните и контролните органи на публичните предприятия се определят в зависимост от стойността на активите, числеността на персонала, рентабилността, финансовия резултат, изменението на добавената стойност на един зает, обслужването на задълженията, както и от поети специфични задължения и отговорности в сключените договори.

(2) Месечните възнаграждения на членовете на органите за управление и контрол на публичните предприятия се определят чрез бална оценка, образувана въз основа на резултатите за отчетното тримесечие по показателите и критериите от таблицата съгласно приложение № 2 и определената стойност на една бална единица.

(3) Членовете на съветите на директорите, на надзорните и управителните съвети на публични предприятия – акционерни дружества, получават възнаграждение, определено при стойност на една бална единица в размер 50 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец.

(4) Изпълнителните членове и членовете на управителните съвети, овластени да представляват предприятието, освен възнаграждението по ал. 3 получават и възнаграждение, определено при стойност на една бална единица, равна на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец.

(5) Управителите на публични предприятия – дружества с ограничена отговорност, получават възнаграждение, определено при стойност на една бална единица, равна на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец, а контрольорите на тези предприятия – при стойност на една бална единица в размер 40 на сто от минималната месечна работна заплата за страната, установена за съответния месец.

(6) След приключването на всяко тримесечие в зависимост от постигнатите през него стойности на показателите и критериите в приложението по ал. 2 се изчислява балната оценка и се преизчисляват месечните възнаграждения за отчетното тримесечие. Преизчислените възнаграждения се начисляват и изплащат с възнаграждението за последния месец на отчетното тримесечие. През първите два месеца на тримесечието членовете на изпълнителните и контролните органи получават авансово месечно възнаграждение въз основа на балната оценка за предходното тримесечие.

(7) Изчисляването на балната оценка и размера на възнагражденията на членовете на изпълнителните и контролните органи се извършва в предприятието на основата на нормативно установената отчетност. Средствата за изплащане на възнагражденията са за сметка на разходите на предприятието. Информация за определените възнаграждения се представя тримесечно на органа, упражняващ правата на държавата.

(8) Членовете на изпълнителните и контролните органи на предприятията получават тантиеми извън размерите на възнагражденията, определени по реда на ал. 7, при нарастване на счетоводната печалба през отчетната спрямо предходната година и при условие че дружеството няма непокрита загуба от предходни години и просрочени задължения. Тантиемите са за сметка на печалбата след данъчното й облагане и заделянето на нормативно определените части от нея за резерв на дружеството, отчисления от печалбата или дивидент в полза на собственика на капитала в размер, определен от общото събрание на съдружниците/акционерите, от едно до три средномесечни възнаграждения, получени през текущата година от членовете на изпълнителните и контролните органи.

(9) Размерът на възнаграждението на членовете на съветите на директорите, надзорните и управителните съвети на акционерните дружества, определен по реда на ал. 3, след преизчисляването по ал. 6 не може да надхвърля шесткратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец.

(10) Размерът на възнаграждението на изпълнителните членове и членовете на управителните съвети, овластени да представляват дружеството, определен по реда на ал. 3 и 4, след преизчисляването по ал. 6 не може да надхвърля осемнадесеткратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец.

(11) Размерът на възнаграждението на управителите на дружествата с ограничена отговорност по ал. 5 след преизчисляването по ал. 6 не може да надхвърля шестнадесеткратния размер на минималната работна заплата, установена за страната за съответния месец, а на контрольорите на дружествата с ограничена отговорност по ал. 5 след преизчисляването по ал. 6 не може да надхвърля петкратния размер на минималната работна заплата, установена за страната за съответния месец.

(12) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.03.2023 г.) В държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон , органът, упражняващ правата на държавата, приема политика за възнагражденията на членовете на управителните съвети и изпълнителните/генералните директори, която гарантира ефективно управление на предприятието и отчита неговите специфики.

(13) По решение на органа, упражняващ правата на държавата, съответно на общото събрание, в договорите за управление и контрол могат да бъдат определяни и по-ниски възнаграждения чрез намаляване на определените в ал. 3 – 5 стойности на една бална единица, включително в случаите по ал. 6.

(14) Когато предприятието е постигнало или е надвишило всички планирани финансови и нефинансови цели и няма просрочени задължения, но не са изпълнени останалите условия по ал. 8 за получаване на тантиеми, общото събрание на съдружниците или акционерите може да вземе решение за изплащане веднъж годишно на допълнително възнаграждение на членовете на органите за управление и контрол за постигнати резултати. Размерът на допълнителното възнаграждение не може да надвишава три средномесечни възнаграждения, получени през текущата година от членовете на изпълнителните и контролните органи, а средствата за изплащането му са за сметка на разходите на дружеството.

Глава шеста – СРЕДНОСРОЧНИ ЦЕЛИ И ПЛАНИРАНИ РЕЗУЛТАТИ НА ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

Чл. 57 . (1) В съответствие с одобрената от Министерския съвет Политика за участието на държавата в публичните предприятия органите, упражняващи правата на държавата, съответно общото събрание, одобряват средносрочните цели и планирани резултати за всяко отделно предприятие като част от неговата бизнес програма.

(2) Планираните резултати представляват предварително заложени годишни стойности, които позволяват да бъде направено измерване на постигнатите резултати. Те могат да имат числова стойност или да бъдат формулирани като задачи, осъществяването на които се определя с отговор да/не.

(3) Определянето на планираните резултати и съответстващите им ключови показатели за изпълнение за всяко отделно публично предприятие е част от процеса на изготвяне на средносрочната стратегия/бизнес програма на предприятието и се извършва в диалог между органа, упражняващ правата на държавата, и органите за управление и контрол на предприятието.

(4) Средносрочните финансови цели и планирани резултати са свързани с финансовата дейност на предприятието и включват рентабилност, структура на капитала, оборот, печалба и дивиденти и други с оглед на спецификата на дейността на конкретното публично предприятие или отрасъла/категорията, в които то попада.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 36 от 2026 г., в сила от 17.04.2026 г.) Средносрочните нефинансови цели и планирани резултати са тези, свързани с възложените на предприятието задължения за извършване на обществена услуга или изпълнение на цели на публичната политика, както и тези, свързани с конкретния бизнес модел на предприятието, като брой потребители, удовлетвореност на клиентите, брой аварии, технологично развитие, човешки права, околна среда, с изпълнението на въведената Система за управление на корупционния риск в публичните предприятия и прилагането на Кодекса за етично поведение на лицата, заети в публичните предприятия, и др.

(6) Бизнес програмата се разработва от публичното предприятие и се приема от неговия управителен орган. Одобряването на приетите бизнес програми се извършва от органа, упражняващ правата на държавата в предприятието, съответно от общото събрание, и при спазване на специфичните изисквания на специалната нормативна уредба. Одобрената бизнес програма се предоставя на Агенцията за публичните предприятия и контрол в електронен формат по реда на чл. 21 .

(7) Органът, упражняващ правата на държавата, съответно общото събрание, приема вътрешни правила или политики за одобряване, актуализиране и отчитане, в които се определят и сроковете за приемане на бизнес програмите на публичните предприятия от техните органи на управление и контрол, като уведомява Агенцията за публичните предприятия и контрол за тези срокове.

Чл. 58 . (1) Бизнес програмата има за цел да гарантира гъвкавост на стратегията на предприятието, като актуализирането й всяка година дава възможност за адаптиране на планираните резултати към промените на пазара. Бизнес програмата се разработва за период 3 или 5 години по преценка на органа, упражняващ правата на държавата.

(2) Бизнес програмата съдържа най-малко:

1. описателна част:

а) обща информация за предприятието, в т.ч. области на дейност, мисия, визия, общи стратегически цели и др.;

б) състояние на предприятието, в т.ч. финансово-икономическо състояние, организационна структура и др.;

2. аналитична част:

а) анализ на пазара, пазарните позиции, конкурентната среда;

б) допускания за развитието на икономическата среда и перспективите на предприятието;

в) анализ на основните рискове;

3. прогнозна част:

а) прогнозни финансови отчети за три- или петгодишния период, разработени във варианти според направените допускания;

б) конкретни стойности на ключовите показатели за изпълнение на финансовите и нефинансовите цели за прогнозния период по години;

в) инвестиционен план или програма, ако се предвиждат инвестиции, основните инвестиционни обекти, влияещи на прогнозните финансово-икономически показатели;

г) ремонтна програма за публичните предприятия, чиито дълготрайни материални активи изискват ремонтни дейности, оказващи съществено влияние върху финансовото състояние на предприятието.

Чл. 59 . (1) Плановият хоризонт на бизнес програмата е три- или петгодишен, като за базова се приема годината, предхождаща първата година от прогнозния период. Бизнес програмата се актуализира ежегодно.

(2) При възникване на обективни затруднения или значителни изменения в дейността на публичните предприятия в целите на държавната политика или на икономическата среда се допуска актуализация на одобрената бизнес програма за текущата година след изтичането на шестмесечния отчетен период от текущата година.

(3) Процедурата за актуализация на бизнес програмата по ал. 2 може да бъде стартирана с решение на органите на управление и контрол на публичното предприятие или да бъде възложена от органа, упражняващ правата на държавата.

Чл. 60 . (1) Органът, упражняващ правата на държавата в предприятието, съответно общото събрание, утвърждава прогнозните показатели и стойностите, които трябва да бъдат постигнати за всяка година от периода.

(2) Изпълнението на бизнес програмата се отчита ежегодно при приключване на финансовата година пред органа, упражняващ правата на държавата, и Агенцията за публичните предприятия и контрол.

(3) Отчетът за изпълнение на бизнес програмата задължително съдържа сравнителен анализ на достигнатите със заложените показатели в бизнес програмата за съответния период.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 36 от 2026 г., в сила от 17.04.2026 г.) Едновременно с отчета за изпълнение на бизнес програмата органите за управление и контрол на публичните предприятия изготвят годишни самооценки на своята дейност и ефективност по чл. 21, ал. 5 от Закона за публичните предприятия , които съдържат и информация относно въвеждането в публичното предприятие на Системата за управление на корупционния риск в публичните предприятия и за спазването на Кодек­са за етично поведение на лицата, заети в публичните предприятия, от членовете на органите за управление и контрол, във формат, определен от Агенцията за публичните предприятия и контрол. Самооценките се представят на органа, упражняващ правата на държавата, и на Агенцията за публичните предприятия и контрол.

(5) Бизнес програмата за следващия период може да бъде представена на органа, упражняващ правата на държавата, и на Агенцията за публичните предприятия и контрол заедно с годишния финансов отчет и отчета на бизнес програмата или самостоятелно.

(6) Органите на управление и контрол на публичните предприятия в 30-дневен срок след изтичането на всяко тримесечие и до 25 април на следващата година представят на органа, упражняващ правата на държавата, писмен отчет за работата си – за финансовото и икономическото състояние на дружеството, за съществуващите проблеми и мерки за тяхното решаване.

Глава седма – ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ. МЕРКИ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И НАСЪРЧАВАНЕ НА ПОЧТЕНОСТТА В ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ (Загл. доп. – ДВ, бр. 36 от 2026 г., в сила от 17.04.2026 г.)

Чл. 61 . (1) Органите на управление и контрол на публичните предприятия оповестяват тримесечни и годишни финансови отчети, анализи и доклади по чл. 29 от Закона за публичните предприятия за дейността на предприятията в съответствие със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.

(2) Тримесечното отчитане включва оповестяване на:

1. междинни финансови отчети, съставени съгласно приложимите счетоводни стандарти;

2. междинен анализ на дейността, включващ и анализ на изпълнението на финансовите и нефинансовите цели.

(3) Годишното отчитане включва оповестяване на:

1. годишни финансови отчети, съставени съгласно приложимите счетоводни стандарти;

2. годишен доклад за дейността, изготвен съгласно Закона за счетоводството и Търговския закон , включващ и анализ на изпълнението на финансовите и нефинансовите цели;

3. доклад на регистрирания одитор;

4. (изм. и доп. – ДВ, бр. 36 от 2026 г., в сила от 17.04.2026 г.) нефинансова информация, която включва отчети за оценка на риска, човешките ресурси и трудовите отношения, устойчивостта, въздействието върху околната среда, сделките между свързани лица и отчет за членовете на управителните и контролните органи, включително отчет за тяхното възнаграждение, отчет за изпълнението на възложените задължения за извършване на обществени услуги и на целите на публичната политика, както и отчет, съдържащ информация за въведената Система за управление на корупционния риск в публичните предприятия, включваща информацията по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните предприятия и за прилагането на Кодекса за етично поведение на лицата, заети в публичните предприятия;

5. декларация за корпоративно управление съгласно чл. 100н, ал. 7, т. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа – за предприятията, категоризирани като "големи", и предприятия, на които са възложени задължения за извършване на обществени услуги и/или цели на публичната политика;

6. аналитична отчетност на приходите и разходите на предприятието за изпълнение на възложените му задължения за извършване на обществена услуга или за изпълнение на цели на публичната политика;

7. доклад и въпросник за самооценка на състоянието на системите за финансово управление и контрол, изготвени съгласно Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор ;

8. друга изискуема информация.

(4) Публичните предприятия, изготвящи консолидирани финансови отчети по чл. 31 от Закона за счетоводството , представят и съответните консолидирани финансови отчети и доклади.

(5) Оповестяването на информацията се извършва на електронната страница на Агенцията за публичните предприятия и контрол.

Чл. 62 . (1) Органът, упражняващ правата на държавата, съответно общото събрание на съдружниците/акционерите, приема правила за избор на регистриран одитор за заверка на годишния финансов отчет на публичното предприятие.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 89 от 2021 г., в сила от 26.10.2021 г.).

Чл. 63 . (1) Публичните предприятия следва да изработят своя политика за оповестяване на информация, която включва:

1. списък на информацията, която подлежи на публично оповестяване;

2. списък с информация, която не подлежи на разкриване, като информация, съдържаща бизнес тайни, чувствителни лични данни (по Закона за защита на личните данни ) и др.;

3. срокове за публикуване на информацията;

4. процедури за осигуряване на качеството на информацията;

5. процедурите за оценка на съответствието на информацията, която трябва да бъде оповестена, с изискванията на нормативните актове;

6. процедурата и честотата на проверка и актуализиране на разкритата информация;

7. лица, отговорни за публикуване на информация в капиталовото дружество.

(2) За дружества, които са част от група (холдинг), може да се разработи единна политика за оповестяване на информация.

(3) Органът за управление и контрол е отговорен за изпълнението на задължението за разкриване на информация за предприятието, но специфичните задължения за разкриване на информация могат да бъдат делегирани на структурни звена и длъжностни лица на дружеството.

Чл. 64 . (1) Публичните предприятия, категоризирани като "големи", поддържат своя интернет страница, на която публикуват най-малко следната информация:

1. устав/дружествен договор/учредителен акт;

2. информация за съветите на предприятието, ако има такива;

3. финансови и оперативни резултати на предприятието, включително, когато е уместно – разходите и споразуменията за финансиране, свързани с целите на публичната политика;

4. всяка финансова помощ, включително гаранции, получени от държавата;

5. всички сделки с държавата и други свързани лица;

6. квалификация на членовете на органите за управление и контрол, реда, по който са назначени, както и техните възнаграждения.

(2) В зависимост от избраната политика за оповестяване на информация публичните предприятия могат да публикуват на своята интернет страница:

1. информация по екологични въпроси, като използването на природните ресурси от предприятието, потреблението на енергия, количеството на генерираните емисии, риска от аварии;

2. информация по социални въпроси, като например участие на предприятието в решаването на социални проблеми, корпоративна социална отговорност;

3. въпроси, поставени от предприятието за обществени консултации, като строителни проекти и др.;

4. информация за потребителите и правата на потребителите;

5. информация, свързана със служителите, като брой, права, работна среда, система за мотивация;

6. информация относно зачитането на правата на човека, като например мерките, предприети от предприятието в областта на равенството и недискриминацията;

7. информация относно въпроси, свързани с борбата с корупцията, като режим за подаване на сигнали в предприятието и способността на служителите му да се обръщат директно към одитните или контролните органи;

8. информация за юридически лица с нестопанска цел, както и за международни организации, на които предприятието е основател или член;

9. информация за контакт със служителя на предприятието, отговорен за публикуването на информацията на официалната му интернет страница;

10. друга подходяща информация.

Чл. 64а . (Нов – ДВ, бр. 36 от 2026 г., в сила от 17.04.2026 г.) (1) Органът за управление и контрол в публичното предприятие определя един независим член за служител по почтеност като част от Системата за управление на корупционния риск в публичните предприятия. Когато в органите за управление и контрол на публичното предприятие няма независим член, органът за управление и контрол назначава служител по почтеността, който трябва да отговаря на изискванията на чл. 20, ал. 1 и 2 от Закона за публичните предприятия .

(2) Служителят по почтеността извършва проверки за спазването на Кодекса за етично поведение на лицата, заети в публичните предприятия по чл. 12, т. 13 от Закона за публичните предприятия , и за почтеност.

(3) Проверките по ал. 2 се извършват при спазване на принципите за законосъобразност, обективност, ефективност, уважение и пропорционалност на намесата в личната сфера на проверяваните лица и защита на лицата, подали сигнали.

(4) Органите за управление и контрол и служителите в публичните предприятия са длъжни да оказват съдействие и да предоставят нужната информация на служителя по почтеността.

Чл. 64б . (Нов – ДВ, бр. 36 от 2026 г., в сила от 17.04.2026 г.) (1) Проверката за почтеност има за цел да установи, че лицата, заети в публичното предприятие, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите на страната и в интерес на гражданите и обществото.

(2) При осъществяване на проверката служителят по почтеността извършва преглед на нормативната уредба, въведената Система за управление на корупционния риск в публичните предприятия и прилагането на Кодекса за етично поведение на лицата, заети в публичните предприятия, въз основа на който систематизира информация за:

1. спазването на Кодекса за етично поведение на лицата, заети в публичните предприятия, от членовете на органите на управление и контрол на публичното предприятие, ръководителите на неговите дъщерни дружества, ръководителите на негови териториални и други поделения и всички заети в тях лица, включително служителите на ръководни длъжности;

2. установените проблеми във връзка с въвеждането на Системата за управление на корупционния риск в публичните предприя­тия и прилагането на Кодекса за етично поведение на заетите в публичните предприя­тия и спазването на правилата за почтеност, включително за неизпълнение на заложените мерки, ако има такива;

3. рисковите фактори, създаващи реални или потенциални предпоставки за нарушения на правилата за почтеност в публичното предприятие, включително извършената оценка на корупционния риск и мерките за ограничаването му;

4. предприетите и предлаганите мерки за недопускане и/или за преодоляване на рисковите фактори по т. 3, включително в резултат на индивидуални проверки, когато са извършени такива по чл. 64в;

5. лицата или звената с повишен риск и/или необходимост от допълнителни мерки за укрепване на почтеността;

6. проведените обучения по етика и почтеност и обучения в областта на превенцията и противодействието на корупцията и участвалите в обученията лица;

7. други обстоятелства съобразно характера и спецификите на дейността на публичното предприятие.

(3) Проверките по ал. 1 се извършват не по-малко от веднъж годишно.

(4) Резултатите от извършените действия по ал. 2 се отразяват в доклад, съдържащ информацията по предходната алинея, периода на прегледа, констатации, включително неизпълнения или проблеми, ако бъдат установени такива, както и предложения за мерки за тяхното преодоляване.

(5) Служителят по почтеността представя доклада по ал. 4 в срок до 7 дни от изготвянето му на органа за управление и контрол на публичното предприятие за неговото разглеждане.

Чл. 64в . (Нов – ДВ, бр. 36 от 2026 г., в сила от 17.04.2026 г.) (1) Индивидуалните проверки са:

1. първоначални – преди назначаване на лицето на съответната длъжност в публичното предприятие;

2. текущи – по време на заемане на длъжността при възникнала необходимост, но не повече от два пъти за съответната календарна година за едно и също лице; анонимни сигнали не се разглеждат.

(2) Като условия на конкурсите и процедурите за назначаване на лица на ръководни позиции в публичните предприятия се определят изисквания за квалификация, професио­нален опит, добра репутация и почтеност. Тези изисквания се прилагат съответно при назначаване на останалите работници и служители съобразно изискванията, функциите и отговорностите на съответната длъжност.

(3) За осъществяване на първоначалните проверки по ал. 1, т. 1 във всички случаи преди назначаване лицето подписва декларация, че е запознато с Кодекса за етично поведение на лицата, заети в публичните предприятия, и се задължава да го спазва.

Чл. 64г . (Нов – ДВ, бр. 36 от 2026 г., в сила от 17.04.2026 г.) (1) Резултатите от всяка текуща проверка се отразяват в доклад, който съдържа информация за проверените обстоятелства и направените констатации, към който се прилагат събраните в хода на проверката материали. Докладът се подписва от служителя по почтеността и се представя на органа за управ­ление и контрол на публичното предприя­тие в 7-дневен срок от неговото изготвяне.

(2) Във всички случаи при извършване на проверка за почтеност на проверяваното лице се осигурява възможност:

1. да преглежда документите по преписката и да си прави бележки и извадки при спазване на ал. 3;

2. да даде писмено обяснение в подходящ срок, но не по-кратък от 14 дни;

3. да прави писмени искания и възражения и да представя доказателства;

4. да бъде уведомено за резултатите от проверката.

(3) При постъпил писмен сигнал от служител или друго лице се осигурява неразгласяването на неговото име в производството по проверка и в резултатите от нея. Когато сигналът попада в приложното поле на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения , се прилагат съответно неговите разпоредби.

Чл. 64д . (Нов – ДВ, бр. 36 от 2026 г., в сила от 17.04.2026 г.) (1) Обобщен годишен отчет, съдържащ информация за докладите по чл. 64б, ал. 4 и чл. 64г, ал. 1, за извършените през отчетната година проверки с направените констатации, предприетите мерки и резултатите от приложените мерки, когато има такива, се представя по реда и в срока по чл. 14, ал. 2.

(2) Всички доклади и събраните в хода на извършените проверки документи и доказателствен материал се съхраняват в отделен архив на публичното предприятие.

Чл. 64е . (Нов – ДВ, бр. 36 от 2026 г., в сила от 17.04.2026 г.) Органите, упражняващи правата на държавата в публичните предприятия съобразно отрасловата им компетентност, съответно общите събрания, могат да разработят и приемат по-конкретен ред и срокове за извършване на проверки за спазването на Кодекса за етично поведение на лицата, заети в публичните предприятия, и за почтеност, като ги предоставят за сведение на Агенцията за публичните предприятия и контрол.

Глава осма – ОБЩИНСКИ ПУБЛИЧНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Чл. 65 . (1) Правата на собственост на общините в общинските публични предприятия се упражняват от съответния общински съвет при спазване на принципите на местното самоуправление.

(2) Общината упражнява правата си на собственост в общинските публични предприятия при спазване на принципите на чл. 12 .

Чл. 66 . (1) Политиката за участието на общината в общинските публични предприятия се разработва и приема от съответния общински съвет и се оповестява на интернет страницата на общината. Общинският съвет определя съдържанието на общинската политика в съответствие с чл. 5, ал. 2 така, че чрез нея да информира обществеността за целите, поставени пред общинските публични предприятия, и тяхното изпълнение.

(2) Всяка община самостоятелно изготвя годишен обобщен доклад за резултатите от дейността на общинските публични предприятия, съдържащ информацията по чл. 22 , и го публикува на своята интернет страница в срок до 31 октомври на следващата година.

Чл. 67 . Органите на местното самоуправление осигуряват създаването на професионални и независими органи на управление на общинските публични предприятия с ясни правомощия на основата на прозрачна и справедлива процедура за номиниране на кандидати, основана на качествата им.

Чл. 68 . Органите на местното самоуправление определят условията и реда за номиниране на кандидати за членове на органите за управление и контрол на общинските публични предприятия.

Чл. 69 . (1) Органите на местното самоуправление определят числеността и състава на съветите на директорите и надзорните съвети в общинските публични предприятия, както и броя на независимите членове в тях, при спазване на изискванията на Закона за публичните предприятия .

(2) Конкурсите се провеждат по публично оповестени правила, определени от общинския съвет при спазване на чл. 21, ал. 2 от Закона за публичните предприятия .

Чл. 70 . (1) Управлението и контролът на общинските публични предприятия се възлага с договори, сключени между всеки член на органа за управление и контрол на предприятието и органа, упражняващ правата на общината, в съответствие с разпоредбите на Търговския закон .

(2) В случай на предсрочно прекратяване на договор за възлагане на управлението и контрола на общинско публично предприятие с член на негов едноличен или колективен орган на управление и контрол общинският съвет може временно, до провеждането на конкурс, но за срок не по-дълъг от 6 месеца, да избере нов член на този орган и без предхождаща избора конкурсна процедура.

(3) Договорите за възлагане на управлението и контрола на общинските публични предприятия се прекратяват предсрочно на основанията, посочени в Закона за публичните предприятия , както и при наличие на такива, определени от общинския съвет на основание чл. 51а, ал. 4 от Закона за общинската собственост .

Чл. 71 . Общинските публични предприятия оповестяват информацията по глава седма на интернет страницата на съответната община в посочените формат, съдържание и срокове. Разпоредбите на чл. 64 се прилагат съответно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1 . По смисъла на този правилник " тантием " е част от печалбата на предприятието, която член на орган за управление и контрол има право да получи веднъж годишно по решение на общото събрание на съдружниците/акционерите.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2 . Органът, упражняващ правата на държавата в публичните предприятия, определя размера на обезщетението на собствениците на одържавени имоти, което те получават в случаите по чл. 18 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти .

§ 3 . (1) В двумесечен срок от влизането в сила на правилника министрите, упражняващи правата на държавата в капитала на търговските дружества, изпращат на Агенцията за публичните предприятия и контрол информацията по чл. 21 за всички публични предприятия от техния ресор, в т.ч. за държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон .

(2) За целите на изготвяне и представяне в Министерския съвет на анализа по § 2, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните предприятия в двумесечен срок от влизането в сила на правилника министрите, упражняващи правата на държавата в държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон , изпращат на Агенцията за публичните предприятия и контрол анализ на характера на осъществяваната от предприятията дейност – предимно търговска или предимно публични функции и политики, както и предложение за тяхното преструктуриране, придружено с обосновка.

§ 4 . Първата Политика за участието на държавата в публичните предприятия се приема в срок до 31 декември 2020 г.

§ 5 . Министерството на финансите събира и публикува тримесечните и годишните финансови отчети на публичните предприятия в срок до 30 август 2020 г. и прехвърля на Агенцията за публичните предприятия и контрол масивите данни за финансови отчети не по-късно от 31 декември 2020 г.

§ 6 . Първият годишен обобщен доклад за публичните предприятия се изготвя в срок до 31 октомври 2020 г.

§ 7 . До въвеждането на електронно-информационна система отчетната информация по чл. 61 се предоставя по електронна поща на Агенцията за публичните предприятия и контрол за публикуване на интернет страницата й.

§ 8 . До 31 декември 2020 г. Агенцията за публичните предприятия и контрол изготвя план за извършването на оценки за представянето на предприятията през 2021 г. Планът за извършването на оценки за представянето на предприятията за всяка следваща година се одобрява от Министерския съвет до изтичането на предходната година.

§ 9 . В срок до 9 месеца от влизането в сила на правилника Агенцията за публичните предприятия и контрол приема методиката по чл. 17 .

§ 10 . Сключените преди влизането в сила на правилника договори за възлагане на управлението и контрола, както и одобрените бизнес програми/планове на публичните предприятия запазват своето действие до провеждането на предвидените в закона и правилника процедури. Обявените преди влизането в сила на правилника тръжни и конкурсни процедури, както и процедурите за наемане и продажба на имоти на работници и служители на предприятието се довършват по досегашния ред.

§ 11 . Първите бизнес програми по реда на правилника се изготвят и приемат до края на 2021 г., като тригодишните се отнасят за периода 2021 – 2023 г., а петгодишните – за периода 2021 – 2025 г.

§ 12 . В Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост , приет с Постановление № 254 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 78 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 26 и 51 от 2007 г., бр. 64, 80 и 91 от 2008 г., бр. 7, 25, 62 и 93 от 2009 г., бр. 31, 52, 58 и 69 от 2010 г., бр. 61, 80 и 105 от 2011 г., бр. 24 и 47 от 2012 г., бр. 62, 80 и 87 от 2013 г., бр. 13, 15 и 102 от 2014 г., бр. 58 и 96 от 2016 г., бр. 70 от 2018 г. и бр. 77 и 102 от 2019 г.), в чл. 4, ал. 1 думите " Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала , приет с Постановление № 112 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 51 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 59 от 2003 г.; Решение № 8260 на Върховния административен съд от 2005 г. – бр. 79 от 2005 г.)" се заменят с " Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия ".

§ 13 . Правилникът се приема на основание § 3, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните предприятия .

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I – Предмет и област на прилагане

Чл. 1. (1) С правилника се уреждат условията и редът за прилагането на Закона за пътищата относно собствеността, ползването, управлението, изграждането, ремонта и поддържането на пътищата в Република България, както и правата и задълженията на държавните и общинските органи, физическите и юридическите лица при неговото прилагане.

(2) Правилникът се прилага за всички пътища, които са отворени за обществено ползване.

(3) Правилникът не се прилага за улиците и пътищата по чл. 1, ал. 2 от Закона за пътищата .

Раздел II – Подразделение на пътищата

Чл. 2. (1) Републиканските пътища са от национално значение и осигуряват маршрути от държавен интерес.

(2) Като маршрути от държавен интерес се определят тези, които отговарят поне на едно от следните условия:

1. представляват част от международен път клас "Е", означен със съответния международен номер;

2. съвпадат с направлението на международни автомобилни превози;

3. представляват част от общоевропейски транспортни коридори, за които има подписани меморандуми за разбирателство между страните, през чиито територии те преминават;

4. служат за транзитно движение на средни и дълги разстояния;

5. осигуряват транспортна връзка за прехвърляне на транзитно движение от едно направление към друго;

6. осигуряват транспортни връзки с пристанища, граждански летища, жп гари, курорти, културно-исторически паметници и местности и други обекти от национално значение;

7. свързват отделни региони или осигуряват транспортни връзки между общинските и областните центрове.

(3) Републиканските пътища образуват държавната пътна мрежа, чиято дължина се променя с решение на Министерския съвет в следните случаи:

1. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) при промяна на публичната собственост на съществуващите пътища – по предложение на Агенция "Пътна инфраструктура" или на заинтересуваните общини;

2. при изграждане от държавата на нови пътища, представляващи маршрути от държавен интерес;

3. при изграждане на нов път, което води до промяна на функциите и характера на някои от републиканските пътища в района.

Чл. 3. (1) Общинските пътища са от местно значение и осигуряват маршрути от общински интерес.

(2) За маршрути от общински интерес се смятат тези, които отговарят поне на едно от следните условия:

1. (изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) свързват урбанизирани територии в дадена община помежду им или с общински и областни центрове;

2. осигуряват транспортни връзки с други общински пътища, като образуват с тях непрекъсната пътна мрежа, свързана с републиканските пътища;

3. осигуряват транспортни връзки с местности, курорти, жп гари, пристанища, културно-исторически паметници и други обекти от местно значение;

4. (изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) свързват урбанизирани територии с обходни пътища от републиканските пътища.

(3) Общинските пътища са част от местната пътна мрежа, чиято дължина се променя с решение на Министерския съвет в следните случаи:

1. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) при промяна на публичната собственост на съществуващите пътища – по предложение на Агенция "Пътна инфраструктура" или на заинтересуваните общини;

2. при промяна на собствеността на съществуващите общински и частни пътища – по силата на взаимна договореност на заинтересуваните общини и на отделни физически или юридически лица;

3. при промяна на характера на съответния маршрут, което води и до промяна на функциите на пътя в транспортната система на страната;

4. при изграждане от общината на нови общински пътища.

Чл. 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., доп., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Агенция "Пътна инфраструктура" издава и поддържа списък с наименованията и номерата на републиканските пътища по класове общо за страната и по области.

(2) Областните администрации издават списък на общинските пътища по общини.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., изм., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г., бр. 36 от 2022 г.) Предложенията за промени на републикански в общински пътища при условията на чл. 2, ал. 3 и на чл. 3, ал. 3 се правят от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта и съобщенията въз основа на споразумителен протокол между Агенция "Пътна инфраструктура" и съответните общини.

(4) (Нова – ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините, за които тези списъци се отнасят.

(5) (Нова – ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Промяната на републикански пътища в общински се утвърждава от Министерския съвет след съгласието на общинските съвети на съответните общини.

Чл. 5. (1) Частните пътища осигуряват маршрути от частни интереси и могат да бъдат отворени за обществено ползване при условията на чл. 9, ал. 2 от Закона за пътищата .

(2) Частните пътища, които са затворени за обществено ползване, се сигнализират с пътен знак В2 и с допълнителна табелка Т17 "Частен път".

Раздел III – Класификация на пътищата

Чл. 6. (1) Републиканските пътища се класифицират според административно-стопанското си значение и функциите си в транспортната система в следните класове:

1. автомагистрали;

2. (нова – ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) скоростни пътища;

3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) пътища I клас;

4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) пътища II клас;

5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) пътища III клас.

(2) Автомагистралите са специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости и притежават следните характеристики:

1. самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за движение и със специална лента за аварийно спиране;

2. пресичане с други пътища, улици, жп и трамвайни линии само на различни нива;

3. вливане и отливане на движението само на определени места;

4. пълна липса на директни връзки към съседните прилежащи територии.

(3) (Нова – ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Скоростните пътища са национални обекти. Те са специално изградени и означени за движение пътища само на моторни превозни средства с високи скорости и притежават следните характеристики:

1. имат самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за движение;

2. пресичането с други пътища, улици, железопътни и трамвайни линии е само на различни нива;

3. вливането и отливането на движението се осъществява само от пътни възли на различни нива;

4. връзките към прилежащи територии са чрез локално платно, отделено от директно трасе с разделителна ивица с широчина, не по-малка от два метра;

5. имат предпазна телена ограда;

6. имат площадки за принудително спиране;

7. имат площадки за краткотраен отдих.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Пътищата I клас са предназначени за осъществяване на транзитно движение на големи разстояния (предимно от граница до граница) и имат следните характеристики:

1. съвпадат с направленията на основните транзитни потоци или директно свързват отдалечени важни административно-стопански региони в страната;

2. обслужват големи прилежащи територии;

3. имат връзки с пътища към прилежащите територии само на определени места.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Пътищата II клас са предназначени за транзитно движение на средни разстояния. Те изпълняват разпределителни функции в транспортната система, като уплътняват мрежата от първокласни пътища, осигуряват оптимални маршрути на транзитното движение към отделни региони в страната и имат следните характеристики:

1. свързват два и повече първокласни пътища, като осигуряват маршрути за прехвърляне на транзитно движение от едно направление на друго;

2. свързват две и повече области или важни административно-стопански райони в тях;

3. осигуряват транспортни връзки със съседни държави, когато няма път от по-висок клас.

(6) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Пътища III клас са всички останали републикански пътища, които не притежават характеристиките по ал. 2, 3, 4 и 5. Те уплътняват държавната пътна мрежа и служат за разпределяне на движението във вътрешността на територии, прилежащи към пътищата от по-висок клас, или осигуряват връзка между отделните общини.

Чл. 6а. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) Общинските пътища могат да бъдат категоризирани според административно-стопанското си значение и функции в транспортната схема.

Чл. 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г.) Класифицирането и прекласифицирането на републиканските пътища се извършва със списъка по чл. 3, ал. 4 от Закона за пътищата .

(2) Класът на републиканските пътища може да бъде променян само когато даден път промени функциите си в транспортната система и притежава характеристиките за съответния нов клас на пътя.

(3) Степента на техническа изграденост на пътя не води до промяна на неговия клас.

(4) При изграждане на нова автомагистрала или автомагистрален участък съществуващият успореден път запазва класа си.

Раздел IV – Основни елементи на пътя

Чл. 8. (1) Обхватът на пътя включва земното платно по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за пътищата и ограничителните ивици от двете му страни по смисъла на чл. 5, ал. 2 и 4 от същия закон .

(2) Широчината на земното платно се определя от най-външните линии на пресичане на откосите на насипите (изкопите) или на отводнителните устройства с естествения терен, освен ако в проекта на пътя е предвидено друго решение.

(3) По дължината на мостове, виадукти и тунели широчината на земното платно по ал. 2 се определя от линиите на хоризонталната проекция на най-външните ръбове на съоръжението върху терена.

(4) Широчината на ограничителните ивици е:

1. два метра – при автомагистралите и пътищата I и II клас;

2. един метър – при останалите пътища.

(5) Обхватът на пътя по дължината на пътните връзки в зоните на пътните възли е както при пътищата извън кръстовище, освен ако в проекта на пътя е предвидено друго.

(6) Широчината на обхвата на пътя се увеличава в следните случаи:

1. при автомагистрали – с оглед на подходящото разполагане на оградните мрежи от двете страни на пътя;

2. в зоните на пътни кръстовища и възли – с оглед осигуряване на необходимата видимост;

3. при големи пътни съоръжения и тунели – с цел да се гарантира тяхната цялост и устойчивост;

4. при необходимост от допълнителен терен – за осигуряване безопасността на движението по пътищата;

5. (нова – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) при изграждане на велосипедни алеи при условията на чл. 5, ал. 6а от Закона за пътищата .

(7) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) В границите на урбанизираните територии широчината на обхвата на улиците, които едновременно са участъци от републиканските пътища, се определя с подробния устройствен план.

Чл. 9. (1) В обхвата на пътя освен съоръженията по чл. 5, ал. 7 от Закона за пътищата могат да се разполагат и съоръжения с друго предназначение (подпорни стени при корекции на реки и изпарителни басейни за осигуряване на отводняването).

(2) Съоръженията по ал. 1 се смятат за част от пътя и тяхното изграждане се извършва с разрешение на администрацията, управляваща пътя.

Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) Техническите параметри на пътищата извън границите на урбанизираните територии трябва да съответстват на нормативните изисквания за общинските пътища или за съответния клас републикански път, определени в нормите за проектиране на пътища.

(2) При ремонт на пътищата нормите за техническите параметри на пътищата са задължителни само за елементите, върху които се въздейства с ремонтните работи.

(3) Републиканските и общинските пътища могат да бъдат с по-висока степен на техническа изграденост от нормативната при доказана техническа и икономическа целесъобразност. В този случай по-високата степен на техническа изграденост на пътя не води до промяна на неговия клас или на неговите функции и значение в транспортната система.

(4) Участъците от съществуващите пътища, чиито технически параметри не отговарят на нормите за проектиране на пътищата, се сигнализират с пътни знаци, указващи безопасния режим на движение.

Чл. 11. (1) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) Техническите параметри на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии трябва да са в съответствие с Наредба № 2 от 2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии (ДВ, бр. 86 от 2004 г.) и Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (ДВ, бр. 3 от 2004 г.).

(2) Широчината на платната за движение на републиканските пътища по ал. 1 не трябва да бъде по-малка от широчината, определена с нормите за проектиране на пътищата.

(3) По принцип улиците, които са част от републиканските пътища, се сигнализират със знаци за предимство на движението по тях.

Раздел V – Прилежащи зони

Чл. 12. (1) Ограничителните строителни линии определят границите на крайпътните терени с разрешителен режим за строителство, което не е свързано пряко с обслужване на движението.

(2) Ограничителните строителни линии на пътните връзки в зоната на пътните възли се разполагат както при останалите пътища (без автомагистралите). В този случай при застъпване на линиите по главния път и по пътните връзки за действителна се приема линията, която е по-далече от пътя.

(3) В зоната от оста на пътя до ограничителната строителна линия с разрешение, получено при условията на чл. 26 от Закона за пътищата , могат да се изграждат, разширяват или да се извършва реконструкция на следните обекти, предназначени за обслужване на хора и пътни превозни средства:

1. мотели и къмпинги;

2. бензиностанции и газостанции;

3. търговски обекти;

4. сервизи за ремонт и техническо обслужване на пътни превозни средства;

5. площадки на пътна помощ;

6. сгради и съоръжения, свързани с поддържането на пътищата и с контрола на движението.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., отм., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г.).

(5) В зоната от края на пътното платно до ограничителната строителна линия могат да се изграждат при условията на ал. 3 подземни технически проводи и съоръжения, представляващи обществен интерес, когато местните теренни условия не позволяват те да бъдат разположени извън тази зона и не застрашават целостта на пътя и безопасността на движението.

(6) Съоръженията по ал. 5 могат да се разполагат в зоната на пътното платно, при условие че е получено разрешение от администрацията, управляваща пътя, в следните случаи:

1. при доказана техническа необходимост от пресичане на пътя или за преминаване през кръстовища;

2. при пътни съоръжения и тунели, при условие че са изградени специални тротоарни кабелни или други кутии.

Чл. 13. (1) Обслужващите зони по чл. 7 от Закона за пътищата определят границите на съседните крайпътни терени, чието ползване има отношение към изграждането, ремонта и поддържането на пътищата.

(2) За земите в обслужващите зони се прилагат ограниченията по чл. 26 от Закона за пътищата .

(3) Ограниченията по ал. 2 се прилагат и за случаите, когато за изграждането на нов или обходен път има одобрен проект и е извършена промяна на предназначението на земята.

(4) Земите в обслужващите зони могат да се ползват за нуждите на пътищата при условията на чл. 38 от Закона за пътищата .

Глава втора – СОБСТВЕНОСТ

Чл. 14. (1) Собствеността на пътищата по чл. 5, ал. 5 от Закона за пътищата се разпростира и върху всички изоставени при реконструкцията на пътя пътни участъци, които са запазени и не е възстановено първоначалното предназначение на земята.

(2) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) Пътните участъци по ал. 1 не може да бъдат ползвани чрез трайно застрояване, ограждане, прокопаване и други или да се възпрепятства ползването им за движение на моторни превозни средства по какъвто и да е начин.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) Собствеността на пътищата се променя в следните случаи:

1. при промяна на функциите и значението на пътя по условията на чл. 3 и 4 чрез обявяването им за публична държавна собственост, съответно за публична общинска собственост, по реда на Закона за държавната собственост , съответно по реда на Закона за общинската собственост ;

2. при отчуждаване на частни пътища и обезщетяване на техните собственици от общините при условията и по реда на Закона за общинската собственост;

3. въз основа на подадено писмено заявление от физически и юридически лица за прехвърляне собствеността на общински път и решение на общинския съвет за промяна на публичната собственост на пътя в частна собственост.

Чл. 15. (1) (Доп. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., изм., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г., бр. 36 от 2022 г.) Публичната собственост на пътищата се променя от държавна в общинска и обратно с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта и съобщенията.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., изм., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г., бр. 36 от 2022 г.) Предложенията за промяна на собствеността на пътищата се подготвят и се представят в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на транспорта и съобщенията от:

1. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" след решение на Управителния съвет, съгласувано със съответните общини – за промяната в публична държавна собственост;

2. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) кмета на общината съгласувано с Агенция "Пътна инфраструктура" – за промяната в публична общинска собственост.

(3) Преписката на предложението за промяна на собствеността на пътищата съдържа:

1. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) решение на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" и решение на общинския съвет на съответната община, за промяна на публичната собственост на пътя;

2. решение на общинския съвет за промяна на собствеността на съответния частен път;

3. обяснителна записка с мотиви и обосновка на необходимостта от промяна на собствеността на пътя;

4. писмено съгласие на заинтересуваните от промяната страни;

5. съгласувателни писма;

6. (доп. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., изм., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г., бр. 36 от 2022 г.) доклад на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта и съобщенията до Министерския съвет.

Чл. 16. (1) Физическите и юридическите лица установяват възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху частни пътища, отворени за обществено ползване, с нотариални актове.

(2) Промяната на собствеността на частните пътища, отворени за обществено ползване, се извършва чрез правна сделка или чрез принудително отчуждаване за държавни или общински нужди.

Глава трета – ПОЛЗВАНЕ

Раздел I – Обществено ползване на пътищата

Чл. 17. (1) Общественото ползване на пътищата се изразява във:

1. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г., бр. 36 от 2022 г.) превоз на хора и товари с превозни средства, чиито размери, маса и натоварване на ос не надвишават нормите, определени от министъра на транспорта и съобщенията;

2. временно спиране и престой на превозни средства на определените за това места, разположени извън платното за движение;

3. движение на велосипедисти, земеделска и горска техника, придвижване на пешеходци и прекарване на стада, когато няма въведени забрани за това.

(2) Общественото ползване на частните пътища се осъществява при условията на чл. 9, ал. 2 от Закона за пътищата .

(3) Разрешенията за въвеждане на временни забрани за обществено ползване на пътищата или на отделни техни участъци при условията на чл. 9, ал. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата по искане на трети лица се издават:

1. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 45 от 2009 г., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) за автомагистралите и републиканските пътища I клас – от председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" след решение на Управителния съвет, след уведомяване на Главна дирекция "Национална полиция";

2. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 45 от 2009 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) за републиканските пътища II и III клас – от председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" след решение на Управителния съвет или от упълномощени от него длъжностни лица след уведомяване на звено "Пътна полиция" при съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи;

3. (изм. – ДВ, бр. 45 от 2009 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) за общински и частни пътища – от кметовете на общините след съгласуване със звено "Пътна полиция" при съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи.

(4) Когато с разрешенията по ал. 3 се въвеждат временни забрани за обществено ползване на пътищата за повече от 8 часа, собственикът на пътя задължително сигнализира и указва обходен маршрут.

Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. – по отношение на пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона, и от 16.08.2019 г. – по отношение на пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона) Собственикът или ползвателят на пътно превозно средство по чл. 10а, ал. 7 от Закона за пътищата заплаща такса за ползване на платената пътна мрежа по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата – винетна такса, а собственикът или ползвателят на превозно средство по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата заплаща такса за изминато разстояние по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата – тол такса.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г., отм., бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.).

(3) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 107 от 2018 г., в сила от 28.12.2018 г.) За осигуряване на дейностите по събирането на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата Агенция "Пътна инфраструктура" изгражда, оперира и поддържа Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата , която се състои от електронна система за издадените електронни винетки и електронна система за събиране на тол такси.

(4) (Нова – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 28.12.2018 г.) Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява всички дейности по техническата и софтуерната поддръжка на компонентите на Електронната система по ал. 3, управлява процесите и контролира правилното отчитане на дължимите такси и събирането им.

(5) (Нова – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 28.12.2018 г.) Агенция "Пътна инфраструктура" поддържа системите за генериране и продажба на електронни винетки и маршрутни карти, организира разпространяването и поддръжката на бордови устройства, отговарящи на съответните технически изисквания за целите на тол таксуването в съответните области на пътни такси на агенцията.

(6) (Нова – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 28.12.2018 г.) Агенция "Пътна инфраструктура" администрира приходите, които са постъпили от пътните такси по чл. 10 от Закона за пътищата , изготвя отчети и прогнози за тях.

Раздел II – Специално ползване на пътищата

Чл. 19. (1) (Предишен текст на чл. 19 – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) Специалното ползване на пътищата се извършва при спазване на наредбата на Министерския съвет по чл. 18, ал. 5 от Закона за пътищата .

(2) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) При изграждането и експлоатацията на пътна връзка към търговски крайпътен обект или крайпътен обслужващ комплекс се спазват техническите изисквания за проектиране на пътища при условия и по ред, осигуряващи безопасността на движението.

Раздел III – (Отм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Концесии

Чл. 20. (Отм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.).

Чл. 21. (Отм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.).

Чл. 22. (Отм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.).

Чл. 23. (Отм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.).

Чл. 24. (Отм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.).

Чл. 25. (Отм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.).

Чл. 26. (Отм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.).

Глава четвърта – УПРАВЛЕНИЕ

Раздел I – Видове дейности

Чл. 27. (Доп. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., изм., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) За осигуряване на дейностите по управление на пътищата Агенция "Пътна инфраструктура" изгражда и поддържа информационна система за управление и контрол на пътната инфраструктура.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Данните за информационната система по ал. 1 се предоставят от лицата по чл. 19, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за пътищата в съответствие с указания, одобрени от Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".

Чл. 28. Контролът на дейностите по управление на пътищата се осъществява по низходящ ред, както следва:

1. (изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) за републиканските пътища, включително платното (платната) за движение на участъците от републиканските пътища в границите на урбанизирани територии, от:

а) (изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г., бр. 36 от 2022 г.) министъра на транспорта и съобщенията;

б) (изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура";

в) (изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) упълномощено от Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностно лице;

2. (изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., бр. 93 от 2006 г.) за участъците от републиканските пътища за транзитно преминаване през урбанизирани територии от:

а) (изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г., бр. 36 от 2022 г.) министъра на транспорта и съобщенията;

б) (изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или упълномощено от него длъжностно лице;

3. (нова – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) за общинските пътища от:

а) министъра на регионалното развитие и благоустройството;

б) кметовете на общините, районите и кметствата;

4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) за частните пътища, открити за обществено ползване, от:

а) кметовете на общините, районите и кметствата;

б) техните собственици.

Чл. 29. (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Управлението на имотите и вещите – държавна собственост, се извършва от Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или упълномощено от него длъжностно лице.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., отм., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г.).

Чл. 30. (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Недвижимите имоти и движимите вещи – частна държавна собственост, предоставени за управление на Агенция "Пътна инфраструктура", могат да се отдават под наем от председателя на Управителния съвет на агенцията въз основа на взето решение на Управителния съвет на агенцията при условията и по реда на Закона за държавната собственост .

(2) (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.).

(3) (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.).

(4) (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.).

(5) (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.).

(6) (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.).

(7) (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.).

Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или упълномощено от него длъжностно лице могат да предоставят за временно безвъзмездно ползване помещения с прилежащи земи в границите на опорните пунктове на служители в управлението, които непосредствено извършват дейности по ремонта или поддържането на републиканските пътища в прилежащия пътен участък.

(2) Помещенията се предоставят за подпомагане изпълнението на служебните или трудовите функции и за задоволяване жилищните нужди на служителите.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Служителите по ал. 1 се определят със заповед на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" след взето решение на Управителния съвет, въз основа на която се сключва договор за определяне срока на ползването, начина на заплащане на консумативните разходи и другите условия на ползване на помещенията и земите.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г.) Прекратяването на трудовото правоотношение на служителите по ал. 1 е основание за прекратяване на договора.

Раздел II – Съгласуване на проекти

Чл. 32. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., бр. 93 от 2006 г., отм., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г.).

Раздел III – Издаване на разрешения за специално ползване на пътищата

Чл. 33. (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г.).

Глава пета – ПЛАНИРАНЕ, ИЗГРАЖДАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ПЪТИЩАТА

Раздел I – Планиране

Чл. 34. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г.) (1) Министерският съвет определя държавната политика за планирането, изграждането, управлението и поддържането на пътната инфраструктура в Република България.

(2) В изпълнение на държавната политика по ал. 1 Министерският съвет приема дългосрочна стратегия за развитие на пътната инфраструктура и средносрочна оперативна програма за изпълнение на стратегията.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г., бр. 36 от 2022 г.) Министърът на транспорта и съобщенията и министърът на регионалното развитие и благоустройството осъществяват държавната политика за развитието на пътната инфраструктура и предлагат на Министерския съвет стратегия за развитие на пътната инфраструктура и средносрочна оперативна програма за изпълнението й.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., отм., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.).

(5) Средносрочната оперативна програма определя етапите при реализацията на Стратегията за развитие на пътната инфраструктура и съдържа:

1. анализ и оценка на текущото технико-експлоатационно състояние на пътната мрежа;

2. срок на действие, цели и анализ на финансовите и техническите възможности за тяхното постигане;

3. поименен списък на проектите, включени в програмата, и приоритети в последователността на тяхното реализиране;

4. оценка на взаимодействието между включените в програмата проекти с други проекти от национално и регионално значение;

5. бюджетна прогноза за ресурсно осигуряване на програмата, включително по линия на международни финансови споразумения и програми за развитие на пътна инфраструктура.

Чл. 35. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" одобрява средносрочна бюджетна прогноза за инвестиции на агенцията за изпълнение на проекти по средносрочната оперативна програма.

Чл. 36. (1) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) Агенция "Пътна инфраструктура" разработва годишна инвестиционна програма за следните основни дейности по републиканските пътища: проучване, проектиране и отчуждаване, изграждане на нови и реконструкция на съществуващи пътища, поддържане и ремонт.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., отм., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.).

(3) (Доп. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" по изключение може да приеме решение за изпълнението на непредвидени в програмата обосновани действия при стихийни бедствия и крупни промишлени аварии или при възникване на обоснован обществен интерес, като определи начина на финансиране.

Чл. 36а. (Нов – ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., изм., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) Годишната инвестиционна програма се съставя в съответствие със средносрочната оперативна програма по чл. 34, ал. 2 , като се отчитат и областните програми за ремонт и поддръжка в рамките на определените лимити за капиталови разходи по бюджета на Агенция "Пътна инфраструктура".

Чл. 36б. (Нов – ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" разработва проект на средносрочна бюджетна прогноза за инвестиции на агенцията като част от средносрочната оперативна програма по чл. 34, ал. 2 .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Бюджетната прогноза по ал. 1 включва обобщени разчети за приходите, текущите разходи, капиталовите разходи, както и разходите за обслужване на заеми.

(3) Директорите на областните пътни управления разработват проект на годишна областна инвестиционна програма, която се представя за становище на общините в областта и в областния съвет за регионално развитие.

Чл. 37. Строителните програми за изграждане и ремонт на общинските пътища, както и програмите за тяхното поддържане се разработват от общините.

Раздел II – Изграждане, реконструкция и ремонт (Загл. доп. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.)

Чл. 38. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) Изграждането, реконструкцията и ремонтът на пътищата включват:

1. проучване и проектиране;

2. отчуждаване;

3. строителство;

4. процедури по въвеждането в експлоатация (приемане и разрешаване ползването на завършеното строителство, отстраняване на дефекти в гаранционен период, предаване на собственика).

Чл. 39. (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г.) Обхватът и съдържанието на проектите за пътищата се определят с наредбите по чл. 36 от Закона за пътищата .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или упълномощено от него длъжностно лице утвърждава проучванията и проектите за републикански пътища.

Чл. 40. (Отм. – ДВ, бр. 42 от 2001 г.).

Чл. 41. (Доп. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Взаимната договореност между Агенция "Пътна инфраструктура" и съответната община за финансиране на дейностите по изграждането, реконструкцията и ремонта на републиканските пътища в чертите на градовете по чл. 30, ал. 3 от Закона за пътищата се реализира по следния ред:

1. (изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) подписване на споразумителен протокол между председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" и кмета на съответната община; в протокола се отразяват наименованието на обекта, срокът за изпълнение, експертно определения общ размер на средствата за реализация на проекта и предложение за тяхното разпределяне;

2. (изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) възлагане на проучване и проектиране на обекта със задължително изискване към проектанта за отделно представяне на видовете и количествата строително-монтажни работи, които ще се финансират от Агенция "Пътна инфраструктура" и от съответната община съгласно споразумителния протокол по т. 1;

3. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) разглеждане на проекта в Експертния технико-икономически съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" и утвърждаване на неговото решение от Управителния съвет на агенцията;

4. (изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) утвърждаване на проекта от председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или упълномощено от него длъжностно лице след представяне на оценка за съответствие;

5. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) извършване на отчуждителни процедури;

6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 18 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) включване на обекта в годишните програми на Агенция "Пътна инфраструктура";

7. (нова – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) одобряване на проекта по реда на Закона за устройство на територията ;

8. (предишна т. 7, изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) провеждане от Агенция "Пътна инфраструктура" на процедури за избор на изпълнител и консултант по Закона за устройство на територията ;

9. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 18 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) дейностите по т. 1 – 7 се организират и финансират авансово от Агенция "Пътна инфраструктура";

10. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 18 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) подписване на договор за съвместно финансиране между председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" и кмета на съответната община, с който се определя окончателният размер на необходимите средства и тяхното разпределение между страните по договора с отчитане на авансово платените суми;

11. (предишна т. 10, изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) реализиране на проекта по сключени договори между Агенция "Пътна инфраструктура" и изпълнителите на строителството и на консултанта по Закона за устройство на територията ;

12. (предишна т. 11, изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) разплащане на изпълненото строителство и на разходите за консултант по Закона за устройство на територията по представени първични счетоводни документи от Агенция "Пътна инфраструктура" и от съответната община съгласно договора по т. 10.

Чл. 42. (1) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) Принудително отчуждаване за нуждите на републиканските и общинските пътища на имоти – частна собственост, се извършва при условията и по реда на Закона за държавната собственост , Закона за общинската собственост и Закона за устройство на територията .

(2) (Отм. – ДВ, бр. 42 от 2001 г.).

(3) Разходите за оценка на имотите и общата сума на обезщетенията за предвидените отчуждения се включват в стойността на обекта.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) Паричното обезщетение за принудително отчуждаване за нуждите на републиканските пътища се заплаща от Агенция "Пътна инфраструктура".

Чл. 43. (Отм. – ДВ, бр. 42 от 2001 г.).

Чл. 44. (1) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2001 г., бр. 93 от 2006 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г., бр. 36 от 2022 г.) Изместване на участъци от републикански или общински пътища, налагащо се от изграждането на нов или от реконструкцията на съществуващ обект – частна собственост, се допуска с разрешение на министъра на транспорта и съобщенията – за участъци от републиканските пътища, и с разрешение на министъра на регионалното развитие и благоустройството – за участъци от общинските пътища, въз основа на мотивирано искане на собственика на обекта.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 42 от 2001 г.).

Чл. 45. (Отм. – ДВ, бр. 42 от 2001 г.).

Чл. 46. (1) (Изм. – ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Пътните обекти се изграждат при спазване на съгласувания проект, без да се прекъсва или затруднява движението по съществуващия път.

(2) Когато администрацията, съгласувала проекта, констатира отклонения от първоначално представения проект, тя прави постъпки пред компетентните органи за спиране на строителството, докато се отстранят допуснатите нарушения.

(3) Лицата, извършващи строителство на крайпътни и други обекти, които засягат пътищата, са длъжни да отстранят за своя сметка всички причинени от тях повреди по съществуващите пътища, като възстановят предишните условия на движение и външен вид на пътя.

(4) При неизпълнение на задълженията по ал. 3 нанесените повреди по пътищата се отстраняват от администрацията, управляваща пътя, като направените за това разходи се възстановяват изцяло от лицата, които изграждат обектите.

(5) Администрацията, съгласувала проекта, може да направи възражение при приемането на строителните обекти и да постави срокове за отстраняване на допуснатите пропуски и нарушения.

Раздел III – Поддържане

Чл. 47. (1) Поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности.

(2) Текущият ремонт включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя.

Чл. 48. (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на:

1. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) Агенция "Пътна инфраструктура" за:

а) (изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии;

б) (изм. – ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души; при постигната взаимна договореност между агенцията и общините тези дейности могат да се осъществяват съвместно;

2. съответните общини за:

а) общинските пътища;

б) тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания;

в) (изм. – ДВ, бр. 42 от 2001 г., бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население над 100 000 души, като Агенция "Пътна инфраструктура" участва във финансирането със средства в размер на средногодишните разходи за поддържане на 1 км от съответния клас път, предвидени в бюджета на агенцията за текущата година.

Чл. 49. (1) Поддържането на съществуващи пътни кръстовища и възли в случаите по чл. 45 е задължение на съответния собственик на всяко от направленията.

(2) Поддържането на пътните връзки по ал. 1 е задължение на собственика на основното направление.

Чл. 50. Видът, обхватът и периодичността на работите по поддържането и текущия ремонт на пътищата, както и изискванията към организацията и технологията за тяхното изпълнение се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Глава шеста – (Нова – ДВ, бр. 42 от 2001 г.) ФИНАНСИРАНЕ НА ИЗГРАЖДАНЕТО, РЕКОНСТРУКЦИЯТА, РЕМОНТА И ПОДДЪРЖАНЕТО НА ПЪТИЩАТА (Загл. изм. – ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.)

Раздел I – Общи изисквания

Чл. 51. (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) Агенция "Пътна инфраструктура" финансира:

1. (доп. – ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) дейностите, свързани с изграждането, реконструкцията, ремонта и поддържането на:

а) (доп. – ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) републиканските пътища извън границите на градовете и платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души;

б) пътните възли и кръстовищата, както и частите от тях, които са част от републиканските пътища;

2. (изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) разходите, свързани с отчуждаването на терени и с промяна на предназначението на земеделски земи и гори и земи от горския фонд, необходими за изграждането на републикански пътища извън границите на урбанизираните територии и на платната за движение на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) Агенция "Пътна инфраструктура" изплаща обезщетенията за частите от отчуждените имоти в границите на урбанизираните територии, които попадат в обхвата на платното (платната) за движение. Площта на тези части се определя в парцеларния план към работния проект на съответния пътен участък.

Чл. 52. Общините финансират:

1. (доп. – ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) дейностите, свързани с изграждането, реконструкцията, ремонта и поддържането на:

а) общинските пътища;

б) пътните възли и кръстовищата, както и частите от тях, които са част от общинската пътна мрежа;

2. (изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) разходите, свързани с отчуждаването на терени и с промяна на предназначението на земеделски земи и гори и земи от горския фонд, необходими за изграждането на общински пътища и на частта от републиканските пътища в урбанизираните територии извън платната за движение.

Чл. 53. (1) При реконструкция и ремонт на съществуващи пътни кръстовища и възли, когато основното и второстепенното направление (направления) имат различни собственици, разходите се разпределят между тях пропорционално на стойностите на строителните работи по всяко от направленията.

(2) Реконструкцията и ремонтът на пътните връзки по ал. 1 се финансират от собственика на основното направление.

Чл. 54. (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) Агенция "Пътна инфраструктура" и общините финансират съвместно проектите за изграждане и основен ремонт на участъците от републиканските пътища в границите на градовете в съотношение, както следва:

1. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) от Агенция "Пътна инфраструктура" – в размер, пропорционален на строителната стойност на платното (платната) за движение извън границите на града;

2. от общината – в размер, пропорционален на останалата част от строителната стойност на пътя.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) За финансиране на дейностите по ал. 1 се постига взаимна договореност между Агенция "Пътна инфраструктура" и съответната община, която се реализира по установения в чл. 41 ред.

Чл. 55. (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) Общините съвместно с Агенция "Пътна инфраструктура" финансират поддържането на републиканските пътища в границите на градовете по реда на чл. 48, т. 2, буква "в" .

(2) Директорите на областните пътни управления и кметовете на съответните общини до 30 септември определят в споразумителен протокол размера на средствата по чл. 48, т. 2, буква "в" за следващата бюджетна година според дължината на републиканските пътища в границите на градовете, както и сроковете за предоставяне на средствата на общините.

(3) Отчитането на средствата по ал. 2 се извършва по реда на чл. 77 .

Чл. 56. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Средствата от държавния бюджет за финансиране на изграждането, реконструкцията, ремонта и поддържането на републиканските пътища се определят със закона за държавния бюджет за съответната година.

Чл. 57. (Доп. – ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Дейностите, свързани с изграждането, реконструкцията, ремонта и поддържането на частните пътища, се финансират със средства на техните собственици.

Чл. 58. (Доп. – ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Дейностите, свързани с изграждането, реконструкцията, ремонта и поддържането на пътните връзки към крайпътните обекти за обслужване на пътници и превозни средства, се финансират със средства на собствениците на обектите.

Чл. 59. Изграждането на части от мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура в обхвата на пътищата се финансира от собствениците на съответните мрежи и съоръжения.

Чл. 60. Изместването на отделни пътища или на участъци от тях във връзка с изграждането на нови или реконструкцията на съществуващи обекти, както и ремонтът за възстановяване на участъци от пътищата, увредени при изграждане, реконструкция и ремонти на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и други подземни съоръжения, се финансират от инвеститорите, които са ги предизвикали.

Чл. 61. Пътища или части от тях, предоставени на концесия, се финансират в съответствие с концесионния договор.

Раздел II – Финансиране (Загл. изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.)

Чл. 62. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., бр. 93 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Агенция "Пътна инфраструктура" е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) Източници на финансиране на Агенция "Пътна инфраструктура" са:

1. субсидии от държавния бюджет и трансфери, предвиждани ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година;

2. такси по чл. 10 и чл. 18, ал. 3, т. 1 от Закона за пътищата ;

3. лихви;

4. дарения, помощи и други привлечени средства от местни и чуждестранни физически и юридически лица;

5. (нова – ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г.) средства от лабораторни услуги;

6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г.) други средства, определени със закон или с акт на Министерския съвет.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г.) Средствата от агенцията се разходват за:

1. изграждане на нова пътна инфраструктура;

2. експлоатация, поддържане, ремонт и реконструкция на републиканските пътища;

3. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г.) административно-стопански и други разходи, свързани с дейността на агенцията.

Чл. 63. (1) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., бр. 93 от 2006 г., предишен текст на чл. 63, изм., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) От бюджета на Агенция "Пътна инфраструктура" се финансират разходи при спазване на приоритетите по чл. 49 от Закона за пътищата .

(2) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., изм., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Управителният съвет на агенцията организира разработването, ръководи и контролира изпълнението на бюджета на агенцията.

(3) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., отм., бр. 13 от 2009 г.).

(4) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., отм., бр. 13 от 2009 г.).

Чл. 64. (Отм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.).

Чл. 65. (Отм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.).

Чл. 66. (Отм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.).

Чл. 67. (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.).

Чл. 68. (Отм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.).

Чл. 69. (Отм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.).

Раздел III – Финансиране на републиканските пътища

Чл. 70. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., отм., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г.).

Чл. 71. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., отм., бр. 79 от 2008 г., в сила 9.09.2008 г.).

Чл. 72. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., бр. 93 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството определя и утвърждава бюджета на Агенция "Пътна инфраструктура".

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" разработва проект на годишна инвестиционна програма. Програмата се разработва съгласно утвърдените от Министерството на финансите типови документи за капиталови разходи.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Годишната инвестиционна програма се одобрява от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 73. (1) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., бр. 93 от 2006 г., предишен текст на чл. 73, изм., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" одобрява разходите съгласно утвърдения бюджет на агенцията за текущата година.

(2) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., изм., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Управителният съвет на агенцията одобрява исканията до министъра на регионалното развитие и благоустройството за извършване на вътрешни компенсирани промени по бюджета на агенцията съгласно изискванията на Закона за публичните финанси .

Чл. 73а. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 107 от 2018 г., в сила от 28.12.2018 г.) От бюджета на Агенция "Пътна инфраструктура" се финансират дейностите по експлоатация, поддържане, ремонт и реконструкция на републиканските пътища, за преминаването по които се заплащат пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., отм., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.).

Раздел IV – Финансиране на общинските пътища

Чл. 74. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Общините финансират дейностите по чл. 52 със средства от предоставените целеви трансфери от централния бюджет, от бюджетите и от сметките за средства от Европейския съюз на общините, с безвъзмездно предоставени средства и от заеми.

Чл. 75. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., изм., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Със закона за държавния бюджет за съответната година се предвиждат средства за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища.

Чл. 76. (Отм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.).

Чл. 77. (1) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., доп., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Общините отчитат в Министерството на регионалното развитие и благоустройството изразходването на средствата от целевите трансфери за проекти, финансирани от бюджета на министерството и касаещи общинската пътна мрежа, с писмени отчети, към които се прилагат заверени копия от договорите и разходооправдателните документи.

(2) (Нова – ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Общините отчитат в Агенция "Пътна инфраструктура" изразходването на средствата от целевите трансфери за републиканската пътна мрежа с писмени отчети, предварително съгласувани със съответното областно пътно управление, към които се прилагат заверени копия от договорите и разходооправдателните документи.

(3) (Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Целево предоставените чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството средства на общините за зимно поддържане и снегопочистване могат да бъдат прехвърлени за ползване през следващата бюджетна година, като се отчетат най-късно до 30 април на текущата година.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., предишна ал. 3, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.).

Чл. 78. (Отм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.).

Чл. 78а. (Нов – ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., изм., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) В дейността си органите на Агенция "Пътна инфраструктура" прилагат регламентите на Европейския съюз и правилата на международните финансови институции.

Раздел V – Финансиране на програми въз основа на сключени международни договори

Чл. 79. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) Предоставянето на необходимите средства за финансиране по програми въз основа на сключени международни договори, по които Република България е страна, както и изплащането на главници, лихви и такси по заеми, отпуснати от международни финансови институции по договори, за които Агенция "Пътна инфраструктура" е изпълнител на проекта, се извършва съобразно условията на заемното споразумение и споразумението за преотстъпване на заема.

Чл. 80. (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2008 г., в сила от 9.09.2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Агенция "Пътна инфраструктура", в случай на необходимост, в срока и при условията, определени от Министерския съвет в бюджетната процедура за съответната година по чл. 67, ал. 1 от Закона за публичните финанси , чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството представя в Министерството на финансите предложенията си за инвестиционните проекти, за чието финансиране се предвижда сключване на споразумения за външни и вътрешни държавни заеми през следващата година, при условията и по реда на Закона за държавния дълг .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., изм. и доп., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Когато Агенция "Пътна инфраструктура" е бенефициент по държавни заеми, председателят на управителния съвет на агенцията участва в тяхното договаряне заедно с министъра на финансите след възлагане от Министерския съвет.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) Агенция "Пътна инфраструктура" предварително съгласува предложенията си за финансиране на нови инвестиционни проекти с държавни заеми по ал. 1 с Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Раздел VI – (Отм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) Финансиране на железопътната инфраструктура

Чл. 81. (Отм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.).

Чл. 82. (Отм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.).

Чл. 83. (Отм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.).

Чл. 84. (Отм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.).

Раздел VII – (Отм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) Финансиране на пътната мрежа в планинските райони

Чл. 85. (Отм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.).

Чл. 86. (Отм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.).

Раздел VIII – (Отм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) Информация и контрол на количествата реализирани и постъпилите при режим на внос горива и за начислените върху тях такси

Чл. 87. (Отм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.).

Чл. 88. (Отм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.).

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) По смисъла на правилника:

1. " Пречиствателно съоръжение " е утаителна шахта, разположена в обхвата на пътя, в която чрез пътните окопи постъпват повърхностните води от пътното платно.

2. " Пътна връзка към търговски крайпътен обект или крайпътен обслужващ комплекс " е платно за движение на пътни превозни средства между съществуващ път и обекта/комплекса, изцяло или частично разположено в обхвата на пътя.

3. " Участък от републикански пътища в границите на урбанизираните територии " е участъкът от пътя, обозначен с пътни знаци с наименования Д11 "Начало на населено място" и Д12 "Край на населеното място".

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 2. Правилникът се приема на основание § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за пътищата .

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С правилника се уреждат:

1. организацията на дейността на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, наричан по-нататък "националния съвет";

2. правомощията и организацията на дейността на Експертната комисия към националния съвет, наричана по-нататък "комисията";

3. редът за установяване на имуществените вреди и изплащането на финансовите компенсации на пострадали от престъпления;

4. условията и редът за финансирането на безплатната психологическа консултация и помощ по чл. 9 , както и помощта по чл. 11, ал. 3 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления , наричан по-нататък "закона";

5. отчетността и контролът върху дейността на организациите за подкрепа на пострадали.

Глава втора – ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ПОДПОМАГАНЕ И ФИНАНСОВА КОМПЕНСАЦИЯ НА ПОСТРАДАЛИ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Чл. 2 . Националният съвет е колективен орган, който се състои от председател, дванадесет постоянни и дванадесет резервни членове, определени по реда на чл. 20, ал. 2 и 3 от закона . Председател на националния съвет е министърът на правосъдието или оправомощен от него заместник-министър.

Чл. 3 . Председателят на националния съвет:

1. представлява националния съвет;

2. свиква заседанията на националния съвет;

3. одобрява дневния ред на всяко заседание;

4. ръководи заседанията на националния съвет, а при негово отсъствие за всеки конкретен случай определя със заповед член на националния съвет, който да изпълнява функциите на председател.

Чл. 4 . (1) Със заповедта за определяне на състава на националния съвет се определя и секретар на националния съвет, който е служител в Министерството на правосъдието.

(2) Секретарят на националния съвет:

1. осъществява връзката между членовете на националния съвет, председателя му и комисията по чл. 8, ал. 1 ;

2. подготвя проекта на дневния ред и го предоставя на председателя на националния съвет за утвърждаване;

3. съобщава свикването на заседанията на националния съвет, подготвя и предоставя материалите за заседанията и организира присъствието на членовете по чл. 2 ;

4. осигурява информационно, документално и технически провеждането на заседанията.

Чл. 5 . (1) Националният съвет е постоянно действащ орган и заседава веднъж месечно.

(2) Членовете на националния съвет се уведомяват от секретаря най-малко три дни преди датата на провеждане на заседанието.

(3) Заседанията на националния съвет са редовно проведени, ако в тях участват най-малко две трети от членовете му. При липса на кворум председателят насрочва ново заседание не по-късно от три дни.

Чл. 6 . (1) Решенията на националния съвет се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите.

(2) Решенията на националния съвет съдържат реквизитите по чл. 24, ал. 3 и 4 от закона .

(3) Препис от решенията на националния съвет се изпращат от секретаря на лицата, органите и организациите по чл. 24, ал. 6 , 7 и 8 от закона в срок до две седмици от приемането им.

Чл. 7 . (1) За всяко заседание се води протокол от секретаря на националния съвет. В 3-дневен срок от заседанието протоколът се подписва от председателя и от секретаря. Протоколът съдържа мотиви за всяко прието решение.

(2) В двуседмичен срок от провеждане на заседанието по чл. 5, ал. 1 протоколът се публикува на интернет страницата на националния съвет при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни.

(3) Дейността на националния съвет се осигурява технически от служители от администрацията на Министерството на правосъдието.

Глава трета – ПРАВОМОЩИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА НА ЕКСПЕРТНАТА КОМИСИЯ КЪМ НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ПОДПОМАГАНЕ И КОМПЕНСАЦИЯ НА ПОСТРАДАЛИ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Чл. 8 . (1) Към националния съвет се създава експертна комисия за подпомагане на дейността му. Членовете на комисията се определят със заповед на министъра на правосъдието.

(2) Със заповедта по ал. 1 се определят председател, заместник-председател и задълженията на всеки от нейните членове.

Чл. 9 . Комисията:

1. разглежда постъпилите молби за финансова компенсация, изготвя становище за основателността на всяка от тях и проект на решение;

2. подпомага националния съвет при изплащането на финансовите компенсации;

3. подпомага националния съвет при изготвянето на образците на документи по чл. 21, т. 2 от закона ;

4. подпомага националния съвет при разработването на политиката, планирането и представянето на законодателни и практически инициативи в областта на подпомагането на пострадалите от престъпления;

5. подпомага националния съвет при координиране на дейността на органите и организациите по чл. 6, ал. 1 от закона във връзка с изпълнението на закона;

6. подпомага националния съвет при оказването на съдействие на български граждани, пострадали от престъпления на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, при попълване на молбите за финансова компенсация;

7. подпомага националния съвет при възлагане на провеждането на виктимологични изследвания и осъществяване на съгласуването на други изследователски програми в областта на подпомагането на пострадалите от престъпления;

8. подпомага националния съвет при провеждането и координирането на информационната дейност по чл. 6 , 6а, 6б и 7 от закона;

9. подпомага националния съвет при организирането и провеждането на подготовката и обучението на кадри в областта на подпомагането на пострадалите от престъпления;

10. подпомага националния съвет при осъществяването на международното сътрудничество в областта на подпомагането на пострадалите от престъпления;

11. подпомага министъра на правосъдието при осъществяването на процедурата по избор на организации за подкрепа на пострадали;

12. осъществява контрол върху дейността на организациите за подкрепа на пострадали;

13. изготвя ежегодния доклад до министъра на правосъдието за предприетите действия за подпомагане и финансова компенсация на пострадалите от престъпления;

14. най-малко веднъж на три месеца изготвя отчет до министъра на правосъдието за изразходваните средства във връзка с подпомагането и финансовата компенсация на пострадалите от престъпления;

15. изпълнява и други функции, определени със заповед на министъра на правосъдието във връзка с прилагане на закона.

Чл. 10 . Председателят на комисията:

1. свиква заседания на комисията;

2. предлага дневния ред на всяко заседание;

3. ръководи заседанията на комисията.

Чл. 11 . (1) Комисията е постоянно действащ орган и заседава веднъж месечно.

(2) Членовете на комисията се уведомяват от председателя три дни преди датата на провеждане на заседанието по служебна електронна поща и телефон.

(3) При необходимост председателят на комисията може по всяко време да свика извънредно заседание при условията и по реда на ал. 2 за разглеждане на текущи въпроси във връзка с прилагането на закона.

(4) Заседанията на комисията са редовно проведени, ако в тях участват най-малко половината от членовете й. При липса на кворум председателят насрочва ново заседание не по-късно от три дни.

(5) Решенията на комисията се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите.

Чл. 12 . (1) За постъпилите молби за финансова компенсация се води регистър, който съдържа:

1. входящ номер на молбата;

2. трите имена на молителя;

3. престъплението, за което се търси финансова компенсация;

4. информация за предприетите действия по молбата;

5. решението на националния съвет по молбата;

6. основанието за предоставяне или за отказ за предоставяне на финансова компенсация.

(2) Със заповедта по чл. 8, ал. 1 се определя член на комисията, който води регистъра на постъпилите молби за финансова компенсация.

Чл. 13 . (1) Със заповедта по чл. 8, ал. 1 се определят членове на комисията, които незабавно след изплащането на финансовата компенсация подготвят документите за предявяване на регресен иск по чл. 16 от закона.

(2) За предявените регресни искове се води регистър, който съдържа:

1. номер на преписката по молбата за финансова компенсация, въз основа на която е изготвен регресният иск;

2. име на лицето, срещу което следва да се предяви иск, и за каква сума;

3. номер на образуваното дело по описа на съда;

4. диспозитив на съдебното решение по делото;

5. номер на изпълнителния лист, ако такъв е издаден;

6. номер на изпълнителното дело, ако такова е образувано;

7. събрани суми по изпълнителното дело.

Чл. 14 . Със заповедта по чл. 8, ал. 1 се определя лице за контакт от комисията съгласно чл. 18, ал. 9 от закона, което:

1. информира пострадалите от престъпления за движението на подадените молби за финансова компенсация и за срока за произнасяне по тях;

2. информира пострадалите от престъпления за възможността да получат подпомагане по чл. 8 от закона;

3. приема граждани в обявено на интернет страницата на националния съвет работно време.

Чл. 15 . (1) След постъпване в Министерството на правосъдието молбите за финансова компенсация се предават на председателя на комисията.

(2) Молбите се вписват в регистъра по чл. 12, ал. 1 и се разпределят на членовете на комисията за разглеждане, изготвяне на писмено становище за основателността на всяка от тях, предложение за размера на финансовата компенсация за всеки отделен случай и проект на решение.

(3) При отсъствие на председателя на комисията молбите се предават на лицето по чл. 12, ал. 2 .

Чл. 16 . (1) Проектите на решения, становищата на членовете на комисията по молбите за финансова компенсация и по всички въпроси, свързани с прилагането на закона, се обсъждат и се приемат на заседание на комисията.

(2) Проектите на решения и приетите становища се предават от председателя на комисията на секретаря на националния съвет, който в срока по чл. 5, ал. 2 ги изпраща на членовете на националния съвет.

Чл. 17 . Членовете на комисията са длъжни да не разпространяват информация във връзка с молбите за финансова компенсация, станала им известна при или по повод на изпълнение на техните задължения.

Глава четвърта – РЕД ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ И ИЗПЛАЩАНЕ НА ФИНАНСОВИТЕ КОМПЕНСАЦИИ НА ПОСТРАДАЛИТЕ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Чл. 18 . (1) Финансовата компенсация се предоставя след влизането в сила на акта по чл. 12, ал. 2 от закона.

(2) Пострадалите от престъпления посочват в молбата за финансова компенсация имуществените вреди по чл. 14, ал. 1 от закона, които претендират, техния размер и прилагат заверени от тях копия на документите, които удостоверяват посочените в молбата данни, включително препис на съответния акт по чл. 12, ал. 2 от закона.

Чл. 19 . (1) Разходи за лечение по чл. 14, ал. 1, т. 1 от закона могат да претендират лицата по чл. 3, ал. 1 от закона.

(2) Разходите за лечение, с изключение на разходите, които се поемат от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, се удостоверяват с първични счетоводни документи съгласно Закона за счетоводството.

Чл. 20 . (1) Пропуснати доходи по чл. 14, ал. 1, т. 2 от закона могат да претендират лица по чл. 3, ал. 1 от закона.

(2) Пропуснатите доходи се удостоверяват с болничен лист, експертно решение на териториална експертна лекарска комисия или Националната експертна лекарска комисия, служебна бележка от работодателя за изплатени възнаграждения, служебна бележка от Националната агенция за приходите за актуално състояние на трудовите договори, служебна бележка от Националния осигурителен институт за изплатени обезщетения за временна неработоспособност или общо заболяване по болнични листове.

Чл. 21 . (1) Разходи по плащане на съдебни и деловодни разноски по чл. 14, ал. 1, т. 3 от закона могат да претендират лица по чл. 3, ал. 1 и 2 от закона.

(2) Разходите по плащане на съдебни и деловодни разноски се удостоверяват с договор за правна защита и съдействие и първични счетоводни документи съгласно Закона за счетоводството.

(3) Когато разходите по ал. 1 са претендирани и са уважени от съда в наказателно или гражданско дело, пострадалите представят копие от издадения изпълнителен лист по делото.

(4) След приемане на решение за предоставяне на финансова компенсация пострадалите представят изпълнителния лист по ал. 3 в оригинал за отбелязване на решението на националния съвет, след което същият се връща по пощата с обратна разписка.

(5) За обстоятелствата по ал. 4 се уведомява съответният съдебен изпълнител в случаите, когато е образувано изпълнително дело.

Чл. 22 . (1) Пропуснати средства за издръжка по чл. 14, ал. 1, т. 4 от закона могат да претендират лица по чл. 3, ал. 2 от закона, ненавършили 18-годишна възраст, чрез техния законен представител, настойник или попечител.

(2) Размерът на пропуснатите средства за издръжка представлява минималната издръжка по чл. 142, ал. 2 от Семейния кодекс , умножена по броя месеци от датата на извършване на престъплението до навършване на пълнолетие на лицето.

(3) Пропуснати средства за издръжка по чл. 14, ал. 1, т. 4 от закона се изплащат по банкова сметка на името на лицето, на което е предоставена финансовата компенсация.

(4) Средствата от изплатената финансова компенсация до размера, определен по чл. 142, ал. 2 от Семейния кодекс , се разходват ежемесечно за издръжка, а за задоволяване на други потребности разходването и разпореждането със средствата по банковата сметка се извършват по реда на чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс.

Чл. 23 . (1) Разходи по погребение по чл. 14, ал. 1, т. 5 от закона могат да претендират лица по чл. 3, ал. 2 от закона.

(2) Разходите по погребение се удостоверяват с първични счетоводни документи съгласно Закона за счетоводството , издадени към датата на извършване на погребението.

(3) Когато лицата по чл. 3, ал. 2 от закона не могат да представят документите по ал. 2, комисията служебно изисква информация за средния размер на погребалните услуги, предоставяни от погребалните агенции в общината по адрес на починалото лице.

(4) Когато разходите по ал. 1 са претендирани и са уважени от съда в наказателно или гражданско дело, на пострадалите се предоставя присъдената сума.

(5) Когато общината по адрес на починалото лице е извършила служебно погребение, финансова компенсация за понесени разходи по погребение не се предоставя.

Чл. 24 . Имуществените вреди по чл. 14, ал. 1, т. 6 от закона се удостоверяват със съответните относими към конкретния случай документи.

Чл. 25 . (1) В двуседмичен срок член на комисията, определен със заповедта по чл. 8, ал. 1 , изпраща решенията за предоставяне на финансова компенсация на съответната дирекция в Министерството на правосъдието за изплащане на определената сума.

(2) Когато лицето, на което е предоставена финансова компенсация, не е посочило в молбата за финансова компенсация банкова сметка за изплащане на сумата, компенсацията се изплаща в двуседмичен срок от представянето й.

Глава пета – УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА ПО ЧЛ. 9 И ЧЛ. 11, АЛ. 3 ОТ ЗАКОНА

Чл. 26 . (1) Безплатна психологическа консултация и помощ по чл. 9 от закона се предоставят на територията на всеки от апелативните съдебни райони от специалисти – психолози от организации за подкрепа на пострадали, като организациите се финансират при условията и по реда на Закона за обществените поръчки.

(2) Организациите по ал. 1 осигуряват подслон или друго подходящо временно настаняване на пострадалите в случаите, предвидени в чл. 11, ал. 3 от закона, за срок до десет дни въз основа на молба на пострадалия от престъпление. Разследващите органи насочват пострадалите към организациите за подкрепа.

(3) Осигуряването на подслон или друго подходящо временно настаняване се извършва незабавно на друго място, различно от обичайното местопребиваване на пострадалия от престъпление, което е безопасно за него.

(4) Алинея 2 се прилага, в случай че такава мярка не бъде предприета на друго основание по силата на друг нормативен акт.

(5) Подпомагането по ал. 1 и 2 се предоставя на пострадалото лице за определен период от една организация.

Чл. 27 . Организациите за подкрепа на пострадали поддържат регистър по чл. 17, ал. 4 от закона, който съдържа:

1. входящ номер на молбата по чл. 17, ал. 1 от закона;

2. трите имена на пострадалия, неговото гражданство, дата и място на раждане, постоянен и настоящ адрес, телефон за контакт;

3. вида на престъплението, дата или период и място на извършването му;

4. номера на прокурорската преписка и датата, на която пострадалият е уведомил компетентните органи за извършеното престъпление;

5. датата и броя часове на оказаната психологическа консултация и помощ и становище на специалиста-психолог за необходимостта от предоставянето й в съответния размер;

6. осигурените услуги по чл. 11, ал. 3 от закона;

7. подпис на пострадалия за всяка оказана психологическа консултация и помощ.

Глава шеста – ОТЧЕТНОСТ И КОНТРОЛ ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ ЗА ПОДКРЕПА НА ПОСТРАДАЛИ

Чл. 28 . (1) Комисията осъществява контрол върху дейността на организациите за подкрепа на пострадали.

(2) Контролът по ал. 1 се осъществява чрез извършване на проверка на документацията, свързана с изпълнението на дейността по чл. 9 и чл. 11, ал. 3 от закона, включително проверки на място. Комисията може да получи информация относно качеството на оказаната психологическа помощ и подкрепа и чрез осъществяване на контакт с пострадалите от престъпления.

(3) Организациите за подкрепа на пострадали са длъжни да предоставят на комисията всяка информация, свързана с изпълнението на дейността им.

Чл. 29 . Всяка година до 31 януари организациите за подкрепа на пострадали представят в Министерството на правосъдието обобщен отчет за дейността си по чл. 9 и чл. 11, ал. 3 от закона по образец, одобрен от министъра на правосъдието.

Чл. 30 . Организациите за подкрепа на пострадали са длъжни да съхраняват всички оригинални документи, свързани с дейността им по закона, за период 3 години от датата на приключване на договора.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . В срок до три месеца от влизането в сила на този правилник в сила се открива процедура по Закона за обществените поръчки по чл. 26, ал. 1 .

§ 2 . До приключване на процедурата по Закона за обществените поръчки безплатната психологическа консултация и помощ по чл. 9 от закона се предоставят по досегашния ред.

§ 3 . Правилникът се приема на основание § 21 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления (ДВ, бр. 51 от 2016 г.).

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (Предишна ал. 1 – ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Правилникът определя условията, реда, отговорностите, правата и задълженията на държавните и общинските органи, специализираните служби, физическите и юридическите лица при прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ ).

Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл. 3 – ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Опазването на земеделските земи от увреждане се подпомага и регулира от държавата чрез:

1. осигуряване на собствениците и ползвателите на земеделски земи с необходимата за това информация, описана в чл. 4, ал. 1 ЗОЗЗ ;

2. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2016 г.) предоставяне на данъчни и кредитни преференции при условия, определени в чл. 5, ал. 5 ЗОЗЗ ;

3. ограничаване на дейности, водещи към увреждане на екологичните функции на почвената покривка в случаите, описани в чл. 4, ал. 4 ЗОЗЗ ;

4. забрана на действия, увреждащи екологичните функции на почвената покривка ( чл. 6 ЗОЗЗ ).

(2) (Предишна ал. 2 на чл. 1 – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Собствениците и ползвателите на земеделски земи, както и физическите и юридическите лица, собственици или ползватели на промишлени, строителни и други обекти, чиято дейност може да предизвиква увреждане на земеделските земи, са длъжни да осигуряват безпрепятствен достъп на територията си на упълномощени от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) длъжностни лица за извършване на измервания и вземане на почвени и растителни проби.

(3) (Предишна ал. 3 на чл. 1 – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Държавни органи и юридически лица, които с бюджетни средства набират, съхраняват и поддържат информация, необходима за прилагане на закона, са длъжни да я предоставят на специализираните служби към МЗХ в 10-дневен срок от поискването й. Предоставянето на информацията е безвъзмездно с изключение на действителните разходи, направени за създаване на копия от документацията.

Чл. 3. (Предишен чл. 2 – ДВ, бр. 100 от 1997 г.) (1) Промяната на предназначението на земеделските земи се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени с този правилник.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., доп., бр. 35 от 2012 г.) Без промяна на предназначението на земеделските земи върху тях не може да се извършва строителство на обекти, несвързани с ползването на земеделските земи, с изключение на случаите, посочени в чл. 2, ал. 4 ЗОЗЗ , когато земите са включени в обхвата на подробния устройствен план или виза за проектиране. В площта, определена с ПУП за оранжерии, се включват и всички сгради и съоръжения, необходими за тяхното функциониране.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., бр. 66 от 2001 г., изм. и доп., бр. 35 от 2012 г.) Включването на земеделски земи в границите на населените места и селищните образувания, както и при създаване на нови селищни образувания, определени с общи и подробни устройствени планове, се извършва с решение на Комисията за земеделските земи по реда на глава пета, раздел I и подлежат на одобряване по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ ).

(4) (Нова – ДВ, бр. 100 от 1997 г., отм., бр. 66 от 2001 г.).

(5) (Нова – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 41 от 2004 г.) За незастроените земеделски земи, включени в строителните граници на населените места, определени със застроителен и регулационен план (ЗРП) или с околовръстен полигон, одобрени до 1 юни 1973 г., не се извършват процедурите по реда на правилника. Промяна на функционалното предназначение и на регулационните отреждания за тези земи се извършва по реда на ЗУТ .

(6) (Нова – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 41 от 2004 г.) За незастроените земеделски земи, включени в строителните граници на населените места, определени със застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон, одобрени след 1 юни 1973 г., за които не са извършени процедурите или те не са приключени с решение на Комисията за земята по отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата (ЗООЗП ), се провежда процедура за промяна на предназначението.

(7) (Нова – ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Доказването на обстоятелствата, посочени в ал. 5 и 6, се установява с надлежно приложен заверен препис от заповедта за одобряване на скица-копие от одобрения план или околовръстен полигон.

(8) (Нова – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 41 от 2004 г., отм., бр. 35 от 2012 г.).

(9) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., бр. 41 от 2004 г.) Земи, изключени от границите на застроителните и регулационните планове, както и от границите на околовръстните полигони на населените места с решения на бившите изпълнителни комитети на областните, окръжните и общинските народни съвети в изпълнение на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет или по силата на административни актове, с които са одобрявани тези планове и полигони, се включват отново в границите им с решение на Комисията за земеделските земи по предложение на кмета на общината, към което е приложено решение на експертния съвет по устройство на територията на общината. За тези земи не се дължат такси по чл. 30 ЗОЗЗ .

(10) (Нова – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 41 от 2004 г., бр. 35 от 2012 г., бр. 34 от 2016 г.) Разпоредбите на Наредба № 19 от 2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им (ДВ, бр. 85 от 2012 г.) не се прилагат за земеделски земи, попадащи в строителните граници на населените места, промишлените, курортните и вилните зони, които са определени с устройствени планове или с околовръстни полигони, както и за земеделски земи, които се ползват въз основа на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет.

(11) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., бр. 41 от 2004 г., бр. 35 от 2012 г.) Включването на земеделски земи в границите на горските територии се извършва по реда на Закона за горите .

(12) (Предишна ал. 6, изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., отм., бр. 66 от 2001 г.).

Глава втора – ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ ОТ УВРЕЖДАНЕ

Раздел I – (Отм., предишен раздел II – ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Осигуряване на информацията

Чл. 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 50 от 2011 г., бр. 34 от 2016 г.) Официалната информация за продуктивните, технологичните, екологичните и икономическите качества на земеделските земи, в т. ч. и техните базисни цени, а също така и за потенциалните рискове от влошаване на тези качества поради ерозия, замърсяване, засоляване, вкисляване и заблатяване; опазването на почвената покривка и присъщите й екологични функции от увреждане и задължителните ограничения при ползване на земеделските земи се осигурява на собствениците и ползвателите на земеделските земи от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията "Никола Пушкаров", София, в структурата на Селскостопанската академия.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Информацията за пестициди, торове промишлени или битови отпадъци, биологично активни и други вещества, които са регистрирани и одобрени за приложение, и санитарните норми за тяхната употреба, а също така и за вещества, забранени за прилагане, се осигурява от Българската агенция по безопасност на храните към МЗХ.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Информацията за качеството на водите за напояване, санитарните норми и максимално допустимите технологични норми за тяхната употреба, а също така и за водите, забранени за напояване на земеделските земи, се осигурява на собствениците и ползвателите на земите от МЗХ чрез доставчиците на вода въз основа на официални данни на Министерството на околната среда и водите.

Чл. 5. (1) Продуктивните, технологичните и екологичните качества на земеделските земи се определят чрез пригодността им за:

1. отглеждане на основните селскостопански култури, определени чрез бонитетни балове;

2. произвеждане на продукция, незастрашена от замърсяване със:

а) тежки метали и металоиди;

б) радионуклиди;

в) нефтопродукти и други органични замърсители;

3. различни видове напояване, изразена като:

а) непригодна;

б) пригодна само за капково напояване;

в) пригодна за дъждуване;

г) пригодна за всички видове напояване;

4. машинна обработка на почвата, изразена като:

а) непригодна;

б) пригодна само за минимални видове обработки;

в) пригодна за всякакви видове обработки, както и чрез съпротивление на почвата, като: голямо (над 75 кг/см 2 ); средно (50 – 75 кг/см 2 ); слабо (до 50 кг/см 2 );

5. изграждане на локални санитарни системи (торища, лагуни, абсорбиращи площи и др.), изразена като:

а) непригодна;

б) пригодна с ограничения;

в) пригодна.

(2) Потенциалните рискове от увреждане на екологичните функции на почвената покривка се установяват според:

1. прогнозата за водна и ветрова ерозия, определена чрез комплексни показатели, отчитащи:

а) климатичните фактори (ерозионоопасност на валежите и ветровете);

б) податливостта на почвата;

в) релефните характеристики на парцелите;

г) характера на земеползване;

2. замърсяване на почвената покривка с тежки метали и металоиди, радионуклиди, нефтопродукти, други органични замърсители, промишлени и битови отпадъци до нива:

а) застрашаващи здравето на хората и животните;

б) увреждащи растежа на растенията;

в) водещи към замърсяване на подпочвените води;

3. засоляване на почвената покривка, влошаващо растежа на растенията и предизвикано от:

а) неправилно напояване или отводняване;

б) промишлена дейност;

4. вкисляване на почвената покривка, влошаващо буферните й характеристики и увреждащо растежа на растенията и предизвикано от:

а) промишлена дейност;

б) неправилно торене;

5. заблатяване на почвената покривка, предизвикано от неправилно напояване или отводняване.

(3) Препоръките за опазване на екологичните функции на почвената покривка включват:

1. алтернативни противоерозионни агротехнически и инженерно-технически мероприятия в зависимост от ерозионоопасността на земите и избраните култури;

2. подходящи култури и превантивни мелиоративни мероприятия в зависимост от физиологичните особености на растенията, характера и нивото на замърсяване;

3. подходящи култури в зависимост от поносимостта им към засоляване;

4. ориентировъчни норми за варуване на кисели почви;

5. агротехнически мероприятия, намаляващи рисковете от повърхностно преовлажняване на почвите.

(4) Задължителните ограничения на земеползване се налагат поради:

1. големия риск от бързо ерозиране, определен като забрана за отглеждане на:

а) окопни култури;

б) окопни култури и култури със слята повърхност;

в) култури, предвиждащи обработка на почвите;

2. риска от произвеждане на продукция, неотговаряща на хигиенните норми, определен като забрана за:

а) отглеждане на определени видове култури;

б) използване на определени видове култури за консумация от хората.

(5) Икономическите качества на земеделските земи се определят чрез техните базисни цени по наредба, одобрена от Министерския съвет. Базисните цени на земеделските земи представляват нормативно установени и периодично обновявани от държавата парични равностойности за комплекс от качества на земеделската земя при използването й по предназначение, посочени в предходните алинеи и диференцирани според:

1. средногодишните приходи и производствени разходи за културите и добивите;

2. транспортната достъпност на парцелите спрямо наличните пътища до най-близкото населено място;

3. реалната възможност за напояване;

4. местоположението на земята спрямо пазарите.

(6) Картната, табличната и текстовата информация по предходните алинеи се създава и се актуализира въз основа на:

1. (изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 50 от 2011 г.) базови, специални, актуализационни и експертни едромащабни почвени проучвания, аналитични изследвания и приложна интерпретация в мащаби, съобразени с характера на земеползването, извършвани чрез възлагане от специализирани научни организации и фирми;

2. тематична интерпретация на наличната информация;

3. методически разработки на специализирани научни организации и фирми.

Чл. 6. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 50 от 2011 г., бр. 34 от 2016 г.) Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията "Никола Пушкаров", София, в структурата на Селскостопанската академия изгражда и поддържа информационна система за земеделските почвени ресурси.

(2) Информационната система за земеделските почвени ресурси освен информация по чл. 5 поддържа специален регистър за:

1. физическите и юридическите лица, причинители на замърсяване;

2. ограничителни и препоръчителни режими на земеползване и предписания за отстраняване на нарушенията;

3. хумусни депа;

4. промишлени отпадъци, пригодни за рекултивация и подобряване на земеделските земи;

5. краткосрочни и дългосрочни програми за подобряване на продуктивните качества на земеделските земи и опазването им от ерозия, замърсяване, засоляване, вкисляване и заблатяване.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните утвърждава условията и реда за:

1. разпространение и ползване на официалната информация, посочена в чл. 5 ;

2. изграждане и поддържане на информационната система за земеделските почвени ресурси.

Раздел II – (Предишен раздел III – ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Права и задължения на собственици и ползватели на земеделските земи

Чл. 7. (1) Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗОЗЗ собственикът свободно избира начина на ползване на земеделската земя, ако с това не променя нейното предназначение и не нанася вреди на собствената земя, земите на други собственици или на качеството на повърхностните и подпочвените води.

(2) Собствениците на земеделските земи имат право на свободно и безвъзмездно запознаване с информацията по чл. 5 за собствената земя и заплащат само действителни разходи при копиране на тази информация. Другите лица ползват тази информация при условия и по ред, определени в чл. 6, ал. 3 .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г., бр. 34 от 2016 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Разходите за случаите, предвидени в чл. 8, ал. 5 ЗОЗЗ , се осигуряват от бюджета на Министерството на земеделието и храните.

(4) Изпълнението на условията по ал. 3 се удостоверява от съответните областни дирекции "Земеделие".

Чл. 8. (1) Когато върху ползването на земеделската земя са наложени ограничения по чл. 9 , собственикът, съответно ползвателят, е длъжен да ги спазва.

(2) Собствениците и ползвателите на земеделските земи носят отговорност за:

1. съответствието на произвежданата от тях растителна или животинска продукция от земеделската земя с хигиенните норми, утвърдени от Министерството на здравеопазването;

2. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) вредите, нанесени на земеделските земи, притежавани от другите собственици, установени от областните дирекции "Земеделие" и специализираното звено в Министерството на земеделието и храните по чл. 39, ал. 4 от Закона за опазване на земеделските земи .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Физическите и юридическите лица носят отговорност, ако от областните дирекции "Земеделие" и специализираното звено в Министерството на земеделието и храните по чл. 39, ал. 4 от Закона за опазване на земеделските земи е установено, че те с действията си увреждат качеството или екологичните функции на земеделските земи.

Раздел III – (Предишен раздел IV – ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Права и задължения на специализираните държавни органи, прилагащи закона

Чл. 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министерството на земеделието и храните има право да налага задължителни ограничения при ползване на земеделските земи при установяване на:

1. увреждане на земеделски земи;

2. несъответствие на произвежданата растителна или животинска продукция с хигиенните норми;

3. влошаване на екологичните функции на почвената покривка и качеството на повърхностните и подпочвените води;

4. други случаи, предвидени със закона.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 35 от 2012 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Задължителните ограничения при ползване на земеделските земи по ал. 1 се налагат по предложение на областните дирекции "Земеделие" или структурните звена към Министерството на земеделието и храните, както и по предложение на съответните структурни звена на Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите и кмета на съответната община, а за територии, защитени по Закона за културното наследство – от Министерството на културата.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Налагането на предписания за ограничения при ползване на земеделските земи се извършва със заповед на министъра на земеделието и храните при условията и по реда, предвидени в правилника, а обжалването им се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Глава трета – ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПОДОБРЯВАНЕ НА ПРОДУКТИВНИТЕ КАЧЕСТВА НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ

Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г., бр. 34 от 2016 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) На възстановяване и подобряване със средства от бюджета на Министерството на земеделието и храните подлежат земеделски земи, за които по реда на чл. 5, ал. 2 е установено увреждане на екологичните функции на почвената покривка.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2016 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Технологиите за възстановяването и подобряването на земеделските земи по ал. 1 се прилагат въз основа на предварително разработени, съгласувани и одобрени проекти, които се утвърждават от експертен съвет на Министерството на земеделието и храните.

(3) Експертният съвет по ал. 2 утвърждава нормативи за пределни разходи за мероприятия и технологии.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Изпълнителите на технологиите и проектите, финансирани от бюджета на Министерството на земеделието и храните, се определят по реда на Закона за обществените поръчки .

Чл. 11. (1) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) Физическите и юридическите лица – причинители на замърсяването или увреждането на земеделските земи, поемат разходите за дейностите по чл. 10 .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) Причинителят на замърсяването или увреждането на земеделските земи се установява въз основа на информацията по чл. 5 след проверка на място. На нарушителя се съставя акт по реда на глава девета от ЗОЗЗ .

(3) (Отм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г.).

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г., бр. 35 от 2012 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Разходите за отстраняване на причините за неизпълнението на препоръките за опазване на почвената покривка и присъщите й екологични функции и трайни екологични нарушения и замърсявания на почвената покривка вследствие от минали действия и бездействия на държавни органи и организации или когато причинителят на уврежданията не е установен, могат да бъдат осигурявани от бюджета на Министерството на земеделието и храните и/или от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

Чл. 13. (1) Собствениците на земите, върху които са приложени проекти и технологии, посочени в чл. 7, ал. 1 ЗОЗЗ , са длъжни да спазват определените с тях изисквания и предписания.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г., бр. 35 от 2012 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) При неспазване на изискванията и предписанията собствениците на земите възстановяват на бюджета на Министерството на земеделието и храните или на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда вложените средства.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Контролът по спазването на препоръките, изискванията и предписанията на собствениците и ползвателите на земеделските земи се упражнява от областните дирекции "Земеделие" и специализираното звено в Министерството на земеделието и храните по чл. 39, ал. 4 от Закона за опазване на земеделските земи и от общинските органи.

Чл. 14. (1) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г., бр. 35 от 2012 г., доп., бр. 34 от 2016 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Исканията за финансиране на разработки и за прилагане на одобрени от експертния съвет по чл. 10, ал. 2 проекти на технологии за подобряване на земеделските земи със средства от бюджета на Министерството на земеделието и храните се отправят от кмета на съответната община чрез областните дирекции "Земеделие" до специализираното звено в Министерството на земеделието и храните по чл. 39, ал. 4 от Закона за опазване на земеделските земи.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., отм., бр. 66 от 2001 г.).

(3) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) В мотивираните искания по ал. 1 се доказва необходимостта от възстановяване или подобряване на предложените земи, както и необходимостта от ползването на средства.

(4) (Нова – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм. и доп., бр. 66 от 2001 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Комисията за земеделските земи разглежда предложенията за финансиране на разработки и одобрени проекти и се произнася с решение. Въз основа на решението на Комисията за земеделските земи министърът на земеделието и храните издава заповед за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка.

Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Съгласно чл. 10 ЗОЗЗ Министерството на земеделието и храните, съответно общината, може да предостави за срок, определен с договор, безвъзмездно право на ползване на физически и юридически лица, възстановили или подобрили със собствени средства държавни или общински земеделски земи, когато са:

1. замърсени с тежки метали и металоиди, радионуклиди, нефтопродукти, други органични замърсители, промишлени и битови отпадъци;

2. засолени от промишлена дейност или неправилно напояване или отводняване;

3. вкислени от промишлена дейност;

4. оврази, дерета, мочурища, силно ерозирани или силно каменисти почви и други терени, определени като некатегоризуема земеделска земя.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2016 г.) Договорът по ал. 1 се сключва въз основа на проект за възстановяване или подобряване на земята, утвърден от експертния съвет по чл. 10, ал. 2 .

Чл. 16. (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Изпълнението на договора за възстановяване или подобряване и ползване на държавни земеделски земи се контролира от съответната областна дирекция "Земеделие" и специализираното звено в Министерството на земеделието и храните по чл. 39, ал. 4 от Закона за опазване на земеделските земи , а за общински земеделски земи – от съответната общинска администрация.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) При установяване на нарушения договорът се прекратява едностранно от МЗХ, съответно от общината.

Глава четвърта – РЕКУЛТИВАЦИЯ НА ЗЕМИ И ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ НА ХУМУСНИЯ ПЛАСТ

Чл. 17. (1) (Доп. – ДВ, бр. 34 от 2016 г.) На рекултивация подлежат нарушените терени, посочени в чл. 11, ал. 1 ЗОЗЗ .

(2) Рекултивацията се извършва въз основа на одобрен проект, който е неразделна част от основния проект за обекта и се изготвя заедно с него.

(3) Терените за рекултивация се определят едновременно с площадката (трасето) на основния обект. Когато това не е направено, терените се определят по реда, посочен в тази глава.

Чл. 18. (1) Когато възникне необходимост за рекултивация на нарушен терен, се отправя искане за назначаване на комисия за определяне на размера и границите на терена.

(2) Комисията се назначава от:

1. (изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) кмета на общината – когато предлаганата за рекултивация земя е общинска собственост, собственост на физическо или юридическо лице и когато рекултивацията ще се извършва със средства от общинския бюджет;

2. (изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) министъра на земеделието и храните или негов заместник – когато предлаганата за рекултивация земя е държавна собственост и когато рекултивацията ще се извършва със средства от бюджета на Министерството на земеделието и храните.

Чл. 19. (1) Комисията, назначена от кмета на общината, се председателства от представител на общинската администрация.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Комисията, назначена от министъра на земеделието и храните или негов заместник, се председателства от:

1. (изм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) специалист от съответната областна дирекция "Земеделие", когато теренът е с площ до 300 дка;

2. (изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) специалист от специализираното звено в Министерството на земеделието и храните по чл. 39, ал. 4 от Закона за опазване на земеделските земи , когато теренът е с площ над 300 дка.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г., доп., бр. 34 от 2016 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) В състава на комисията по ал. 1 се включват: инвеститорът на обекта за държавни и общински нужди, собственикът на земята, упълномощен представител на кмета на общината, представител на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията "Никола Пушкаров", София, и представители на специализираните контролни органи или регионални служби на Министерството на земеделието и храните, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда и водите.

(4) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2001 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Когато комисията е назначена от министъра на земеделието и храните и размерът на земята е над 300 дка, в състава на комисията по ал. 1 задължително се включват и представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на околната среда и водите.

Чл. 20. (1) (Доп. – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) Когато протоколът на комисията по чл. 18, ал. 2 е подписан с особено мнение от представител на дадено ведомство, той се съгласува писмено с това ведомство.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) Лицето, назначило комисията, одобрява или отказва да одобри протокола.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., бр. 66 от 2001 г., отм., бр. 35 от 2012 г.).

(4) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г.) След като бъдат утвърдени размерът и границите на терена за рекултивация, физическото или юридическото лице, поискало назначаването на комисията, изготвя или възлага изготвянето на проект за рекултивация.

Чл. 21. (1) Рекултивацията на терени, отчуждени за държавни или общински нужди, се извършва от инвеститора на обекта.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) Размерът и границите на земята, която ще се рекултивира, се определят по реда на чл. 17 и 18 или по реда на раздел I на глава пета.

(3) Разходите за рекултивация на нарушения терен в съответствие с одобрения проект се включват в генералната сметка и в сметната стойност на обекта.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., отм., бр. 35 от 2012 г.).

(5) (Нова – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 66 от 2001 г., отм., бр. 35 от 2012 г.).

Чл. 22. (1) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) Проектът за рекултивация се съгласува със заинтересуваните ведомства, посочени в Наредбата за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт .

(2) Проектът за рекултивация се одобрява от:

1. инвеститора на обекта – когато се рекултивират терени, отчуждени за държавни и общински нужди, и стойността на рекултивацията е включена в сметната стойност на обекта;

2. (предишна т. 3, изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) министъра на земеделието и храните или негов заместник – когато рекултивираният терен е държавна собственост и когато рекултивацията се извършва със средства от бюджета на Министерството на земеделието и храните;

3. (предишна т. 2, изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) кметът на общината – в останалите случаи;

4. (отм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г.).

(3) Посоченият в ал. 1 и 2 ред не се прилага за обектите, за които има одобрен проект преди влизане в сила на ЗОЗЗ .

Чл. 23. (1) Извършената техническа рекултивация се приема от комисия, която се назначава от:

1. кмета на общината – когато рекултивираният терен е общинска собственост или е собственост на физически или юридически лица;

2. (доп. – ДВ, бр. 66 от 2001 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) министъра на земеделието и храните или негов заместник – когато рекултивираният терен е държавна собственост или рекултивацията е извършена със средства от бюджета на Министерството на земеделието и храните.

(2) Комисията се председателства от:

1. (изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., бр. 35 от 2012 г.) специалист от областната дирекция "Земеделие", когато земята е от общинския поземлен фонд или е от държавния поземлен фонд с площ до 300 дка;

2. (изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., бр. 35 от 2012 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) специалист от специализираното звено в Министерството на земеделието и храните по чл. 39, ал. 4 от Закона за опазване на земеделските земи , когато земята е от държавния поземлен фонд с площ над 300 дка и/или когато рекултивацията е извършена със средства от бюджета на Министерството на земеделието и храните.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) Съставът на комисията е същият, както е посочено в чл. 19, ал. 3 и с участието на представител на изпълнителя на техническата рекултивация.

Чл. 24. (1) Рекултивираната земя, предназначена за земеделско ползване, се категоризира по реда на Наредбата за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение .

(2) Рекултивираната държавна земеделска земя се причислява към Държавния поземлен фонд, а рекултивираната общинска земеделска земя се причислява към поземления фонд на съответната община.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г.).

(4) Земята, рекултивирана по реда на чл. 12, ал. 2 ЗОЗЗ , става собственост на инвеститора на обекта.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г., бр. 35 от 2012 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Не може да стане собственост на инвеститора рекултивираната земя, когато рекултивацията е извършена със средства от бюджета на Министерството на земеделието и храните.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Спазването на изискванията за придобиване на собственост върху рекултивираната земя се установява от комисията за приемане на техническата рекултивация и се отразява в протокола на комисията. Протоколът на комисията се одобрява от министъра на земеделието и храните, когато земята е отчуждена за държавни нужди, и от кмета на съответната община, когато земята е отчуждена за общински нужди.

Чл. 25. (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Когато физическото или юридическото лице рекултивира със собствени средства държавни или общински нарушени терени и желае да ги ползва безвъзмездно като земеделски земи, то отправя мотивирано искане до МЗХ, съответно до съответната община.

(2) Договорът за ползването на земята се сключва по реда на чл. 15 , а контролът се осъществява по реда на чл. 16 от правилника.

Чл. 26. (1) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) В обяснителната записка към подробния устройствен план (ПУП) за площадката (трасето) на даден обект се определя от каква част от площадката (трасето) ще се отнеме хумусният пласт и на каква дълбочина следва да бъде отнет.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 66 от 2001 г.) Когато хумусният пласт не може да бъде оползотворен непосредствено след отнемането му, в плана по ал. 1 се определя местоположението, границите и площта на площадката за хумусното депо. Срокът за ползване на земята за хумусно депо се определя с договор по реда на раздел VI "Временно ползване".

(3) (Нова – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 66 от 2001 г.) Когато хумусният пласт не може да бъде използван поради замърсяване или по други причини, удостоверени по съответния ред, това се отразява в решенията на комисията и в ПУП и хумусният пласт не се отнема и не се използва за рекултивация.

Глава пета – ПРОМЯНА НА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ ЗА НЕЗЕМЕДЕЛСКИ НУЖДИ

Раздел I – Определяне и утвърждаване на площадки за строителство, трасета за линейни обекти и терени за включване в границите на населените места и селищните образувания (Загл. изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г., бр. 35 от 2012 г.)

Чл. 27. (1) (Доп. – ДВ, бр. 66 от 2001 г., изм., бр. 93 от 2018 г.) За всеки обект, който се предлага да се изгради или разшири върху земеделска земя, се определя необходимата площадка или трасе освен за:

1. обекти, свързани с ползване на земеделските земи;

2. промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, предвидена с влязъл в сила общ устройствен план;

3. изпълнение на концесионен договор.

(2) По реда на ал. 1 се определят:

1. площадки за всички видове нови обекти, строителството на които не е започнало;

2. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2004 г., бр. 34 от 2016 г.) площадки за изграждане на язовири, електроцентрали и други хидротехнически и енергийни обекти, площадки на жп гари, контейнерни терминали, летища, пристанища, депа за отпадъци и други площадки за третиране на отпадъци;

3. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2004 г.) трасетата за:

а) автомагистрали, пътища, жп линии, плавателни, напоителни, отводнителни канали и други трасета на обекти на техническата инфраструктура, разположени върху повърхността на терена;

б) (отм. – ДВ, бр. 34 от 2016 г.);

в) (отм. – ДВ, бр. 34 от 2016 г.);

4. (отм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г.);

5. (доп. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм. и доп., бр. 66 от 2001 г., изм., бр. 41 от 2004 г.) терени за създаване на нови зони за курортно и вилно строителство, както и разширение на индустриални, производствени и търговски обекти, болници, спортни игрища и паркове, включително гробищни паркове и площадки за третиране на отпадъци, както и други терени за включване в границите на населените места и селищните образувания;

6. (изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., бр. 66 от 2001 г., отм., бр. 35 от 2012 г.);

7. (изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) терени за включване в най-вътрешния пояс "I" на санитарно-охранителни зони около водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди;

8. терени за включване в охранителни и сервитутни зони, обекти и съоръжения, когато тези земи не могат да се ползват за производство на земеделска продукция.

(3) Площадките, трасетата и терените, посочени в ал. 2, се определят по този ред, когато са разположени върху:

1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 66 от 2001 г., изм., бр. 35 от 2012 г.) земеделски земи извън границите на населените места и селищните образувания, определени с ПУП и извън границите на горските територии;

2. (отм., предишна т. 3, изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., бр. 35 от 2012 г.) неземеделски земи (оврази, дерета, сипеи и изоставени речища) в границите на селскостопанската територия.

Чл. 28. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 48 от 2000 г., бр. 66 от 2001 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2018 г.) Необходимата площадка или трасе за изграждане или за разширяване на обекта върху земеделски земи се определя със скица на имота или със скица-проект, когато площадката е за част от имота, с посочени граници и площ, определени с геодезическите координати на определящите ги точки.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2004 г., изм., бр. 93 от 2018 г.) За линейните обекти на техническата инфраструктура се представя трасе с предварителен проект по чл. 126, ал. 6, т. 1 от Закона за устройство на територията .

(3) Едновременно с основната площадка или трасе за всеки обект се определят необходимите спомагателни и допълнителни площадки, комуникации, площадки за хумусни депа, терени за рекултивации, терени за временно ползване и други, свързани с изграждането на обекта.

(4) Трасетата на линейни обекти се определят по принцип успоредно на минимално допустимото разстояние от съществуващи линейни и други обекти и се съобразяват по възможност с имотните граници с оглед намаляване размера на необходимата площ за обекта и създаване на минимални затруднения при използването на земеделските земи.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2004 г.) При определяне на трасета за пътища и жп линии се взема предвид само земята в обхвата на пътя съобразно изискванията на Закона за пътищата и на Закона за железопътния транспорт . Площадките за всички спомагателни и допълнителни обекти извън сервитута се определят, съгласуват и доказват отделно като самостоятелни обекти.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2018 г.) Когато се засягат земи от първа до шеста категория, за обекта се определят най-малко две площадки или трасета с изключение на земите, които се предлагат за добив на подземни богатства.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2016 г.) Една площадка или трасе независимо от категорията на земята може да бъде определена за водоползване, разширение на линейни и други обекти, както и когато се иска промяна на предназначението на земеделски земи на физически или юридически лица за собствени нужди.

Чл. 29. (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2012 г., изм., бр. 93 от 2018 г.) Собственикът или лицето, което има право да строи в чужд имот, представя обяснителна записка, в която посочва:

1. (изм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г., бр. 93 от 2018 г.) наименованието на обекта/обектите, данни за предвижданата дейност;

2. (изм. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., доп., бр. 35 от 2012 г., изм., бр. 93 от 2018 г.) местоположението на обекта – местност, землище на населеното място и неговата категория, община, област, отстояние от границите на общия и/или подробния устройствен план на населеното място, отстояние от републиканската пътна мрежа и от други най-близко съществуващи обекти и селищни образувания;

3. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2018 г.) размерът и границите на предлаганите площадки или трасета за основния обект и на предлаганите спомагателни и допълнителни площадки;

4. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2004 г.) за кариери (открити рудници) – размерът на проучените запаси, мощността на пласта, годишният добив (производство) и ежегодно необходимата площ;

5. за площите, предвидени с общите и подробните устройствени планове за включване в границите на населените места и селищните образувания, се описват мотивите за това;

6. (доп. – ДВ, бр. 35 от 2012 г., отм., бр. 34 от 2016 г.);

7. при терени за включване в охранителни и сервитутни зони – видът и характерът на ограниченията, при които може да се ползва земеделската земя;

8. (изм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) изрично частта, точните граници и размери на определената площадка или трасе, която засяга площи от горската територия.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) Когато са описани две или повече площадки или трасета за обекта, се предлага мотивирано кой вариант да бъде утвърден като окончателен, като се прилагат сравнителни таблици.

Чл. 30. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 63 от 2000 г., бр. 66 от 2001 г.) (1) За всеки обект се комплектува преписка, която съдържа:

1. (изм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г.) заявление по образец от лицата по чл. 18 и 19 ЗОЗЗ за утвърждаване на площадка и/или трасе за изграждане или разширение на обекта върху земеделска земя;

2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 35 от 2012 г., изм., бр. 34 от 2016 г., бр. 93 от 2018 г.) скица на имота или скица-проект, когато площадката е за част от имота, с посочени граници и площ, определени с геодезическите координати на определящите ги точки, в два екземпляра;

3. (изм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) в случаите, когато се засягат земи от горската територия, се прилага становище от съответната регионална дирекция по горите;

4. (доп. – ДВ, бр. 41 от 2004 г., бр. 35 от 2012 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) удостоверение, поливна ли е земята, издадено от министъра на земеделието и храните или от упълномощено от него лице в 7-дневен срок; за линейните обекти на техническата инфраструктура се издава едно удостоверение за всички засегнати имоти, разположени на територията на едно землище;

5. (доп. – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) акт за категорията на земята, издаден съгласно чл. 17, ал. 2 ЗОЗЗ и Наредбата за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение , от областната дирекция "Земеделие" в 7-дневен срок;

6. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2004 г., бр. 35 от 2012 г.) становища или влезли в сила решения, издадени по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие ;

7. (изм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г., бр. 34 от 2016 г., бр. 93 от 2018 г.) обяснителна записка по чл. 29, ал. 1 ;

8. (отм. – ДВ, бр. 41 от 2004 г., нова, бр. 34 от 2016 г., отм., бр. 93 от 2018 г.).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) Когато е определена площадка или трасе за нуждите на физическо или юридическо лице, се прилага и копие от документа за собственост или предварителен договор за учредяване право на строеж върху земята. Когато имотът е съсобствен, се прилага и нотариално заверена декларация за съгласие за исканата промяна от съсобствениците.

(3) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2004 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Определянето на площадка или трасе за нуждите на физическо или юридическо лице върху земи от държавния поземлен фонд или общинския поземлен фонд се извършва след предварително писмено съгласие на министъра на земеделието и храните или решение на общинския съвет.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 41 от 2004 г., изм., бр. 93 от 2018 г.) Към определената със скица на имота или скица-проект, когато площадката е за част от имота, с посочени граници и площ, определени с геодезическите координати на определящите ги точки, площадка за разширение на съществуващ обект се прилага копие от документ за собственост на съществуващия терен, съответно документ, с който е предоставена, отчуждена или е променено предназначението на земята за съществуващия обект, и скица – кадастрален план (карта) на изпълненото строителство.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 41 от 2004 г.) Когато за обекта са предложени две или повече площадки или трасета, се прилага сравнителна таблица, в която се посочват площта, качеството, поливността, начинът на трайно ползване и собствеността на засегнатите земеделски земи.

(6) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) За линейните обекти на техническата инфраструктура – предварителен проект по чл. 126, ал. 6, т. 1 от Закона за устройство на територията , придружен с регистър на засегнатите имоти, заверен от общинската служба по земеделие, съответно от службите по кадастър, и баланси по видове категория, видове собственост и вид територия. За трасета, преминаващи през територията на повече от една община, се допуска проектите да бъдат изработени и в по-дребен мащаб от посочения в т. 2, буква "б".

(7) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2012 г., отм., бр. 34 от 2016 г.).

(8) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) В случаите на чл. 20а ЗОЗЗ се комплектува преписка, съдържаща следните документи:

1. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г.) заявление по образец от кмета на съответната община, изготвено въз основа на искане от собственика/собствениците на поземлените имоти;

2. документи за собственост на имотите и актуални скици към тях;

3. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2016 г.) извадка-копие от одобрен регулационен план и акта за одобряването му с нанесено предложение за изменение на регулационната граница, а за територии, защитени по Закона за културното наследство и съгласувателно становище от Министерството на културата;

4. удостоверение, издадено от общинската служба по земеделие, за категорията на земеделските земи;

5. (нова – ДВ, бр. 34 от 2016 г.) становища или влезли в сила решения, издадени по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие .

(9) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., изм. и доп., бр. 93 от 2018 г., бр. 67 от 2019 г.) Информацията по ал. 1, т. 3 и 4 и по ал. 8, т. 4 се събира и проверява служебно чрез справка в съответния публичен регистър, а когато такъв не се поддържа, информацията се изисква и получава по служебен път от компетентната администрация. За служебно изискване и получаване на информацията по ал. 1, т. 5 и 6 и по ал. 8, т. 5 заинтересованото лице посочва номер и дата на издаване на документа.

Чл. 30а. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2018 г.) (1) Не се допуска утвърждаване на площадки и/или трасета за проектиране и промяна на предназначението на земеделски земи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А" по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие , в които попадат пясъчни дюни, освен в случаите по чл. 17а от същия закон .

(2) До отразяването на границите на пясъчните дюни в кадастралната карта и в специализираните карти и регистри по чл. 6, ал. 7 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие утвърждаването на площадки и/или трасета за проектиране и промяна на предназначението на земеделски земи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А" по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие се разрешава след писмено становище на министъра на околната среда и водите или на оправомощено от него длъжностно лице, удостоверяващо, че в имота не попадат пясъчни дюни.

(3) Информацията по ал. 2 се изисква и се получава по служебен път от компетентната администрация.

Чл. 31. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 66 от 2001 г.) (1) Предложението за утвърждаване на площадка или трасе за изграждане или разширение на обекти върху земеделски земи се прави до комисиите по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ от:

1. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2018 г.) собственика или от лицето, което има право да строи в чужд имот – за извършване на строителство върху собствена земя; когато земята е съсобствена или наследствена, се прилага нотариално заверена декларация за съгласие за исканата промяна от съсобствениците (наследниците);

2. (доп. – ДВ, бр. 41 от 2004 г.) кмета на общината – за обекти за общински нужди, разположени на територията на съответната община или за включване на земеделски земи в границите на урбанизираните територии (населените места и селищните образувания);

3. областния управител – за обекти за държавни нужди, разположени на територията на съответната област;

4. министъра на регионалното развитие и благоустройството – за обекти за държавни нужди, разположени на територията на повече от една област.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) В предложението за обекти за държавни и общински нужди се посочват: размерът и местонахождението на възможните площадки, от които най-малко една да бъде върху слабопродуктивна или непригодна за земеделско ползване земя от седма до десета категория или некатегоризируеми. Посочват се също собствеността и културният вид на земята.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г., отм., бр. 34 от 2016 г.).

(4) (Отм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г.).

Чл. 32. (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2004 г., бр. 35 от 2012 г.) Комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ обсъжда предложението за всеки обект и в едномесечен срок от подаването на писменото искане, ако е оформено и комплектувано съгласно изискванията, утвърждава с решение необходимата площадка или трасе за изграждане на обекта или за включване на земеделски земи в границите на урбанизираните територии или създаването на нови селищни образувания. Ако искането не е оформено и комплектувано, то се връща на предложителя със съответните указания.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2004 г., бр. 35 от 2012 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Когато се засяга поливна площ или земя от първа до четвърта категория с площ над 500 дка, с изключение на случаите по чл. 23, ал. 2 ЗОЗЗ, Комисията за земеделските земи обсъжда предложението и предлага проект на решение, който се внася в Министерския съвет от министъра на земеделието и храните. С решението на Министерския съвет се разрешава проектирането и изграждането на обекта съгласно чл. 23 ЗОЗЗ .

(3) Комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ не утвърждава площадка или трасе за проектиране на обекта, когато:

1. съществува възможност обектът да се изгради върху друга земя в землището на същото населено място, която е по-слабо продуктивна или негодна за земеделско ползване, с изключение на случаите по чл. 28, ал. 7 ;

2. обектът или предвижданата дейност ще има отрицателно въздействие върху околната среда, установено по съответния ред от МОСВ;

3. предлаганата площадка или трасе не е съобразена с хигиенни и строителни изисквания или с наложени ограничения по други закони;

4. площадките за крайпътни обекти са разположени в сервитута на пътища от републиканската пътна мрежа; в сервитута се допуска изграждането само на пътни връзки до обектите;

5. (нова – ДВ, бр. 34 от 2016 г.) за изграждането на обекти за производство на електрическа енергия от слънчева енергия е налице отказ за присъединяване, издаден от съответния оператор на електрическа мрежа, или липсва становище за условията и начина на присъединяване от съответния оператор на електрическа мрежа.

(4) Когато при обсъждането на предложението за даден обект възникнат въпроси за доизясняване, комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ може да отложи разглеждането му и да възложи допълнително проучване.

Чл. 33. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 66 от 2001 г., бр. 35 от 2012 г.) За определяне на необходимата земя за отстраняване на последиците от природни бедствия и производствени аварии Комисията за земеделските земи постановява решение по предложение на засегнатите лица, придружено със заповед за обявяване на бедствено положение, издадена по реда на Закона за защита при бедствия . В този случай не се провеждат процедурите по тази глава и не се дължи такса по чл. 30 ЗОЗЗ . Отстраняването на последиците може да започне незабавно.

Чл. 34. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 66 от 2001 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2004 г.) За рудниците и кариерите се изработват проекти за експлоатация и за рекултивация.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2004 г.) Размерът на необходимата земя за застрояване за всеки обект се определя в съответствие с утвърдените нормативи за застрояване.

Чл. 35. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 66 от 2001 г.) (1) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2018 г.) При влязло в сила решение за утвърждаване на окончателна площадка и/или трасе заинтересованото лице може да поиска разрешение за изработване на подробен устройствен план по реда на Закона за устройство на територията .

(2) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2004 г., предишна ал. 1, бр. 93 от 2018 г.) Подробният устройствен план за утвърдената площадка или трасе или утвърден терен за включване в границите на урбанизираните територии се внася от собственика на земята или от инвеститора на обекта за приемане от експертните съвети по чл. 3, 4 и 5 ЗУТ и за одобряване по реда на чл. 129 ЗУТ .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2004 г., предишна ал. 2, бр. 93 от 2018 г.) Проектите за експлоатация и рекултивация на рудници и кариери се приемат от експертен съвет на заинтересуваното ведомство.

Чл. 36. (Доп. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., отм., бр. 66 от 2001 г.).

Раздел II – (Нов – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) Промяна на предназначението на земеделски земи в строителните граници на населените места или селищните образувания

Чл. 37. (Отм., нов – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) (1) За земеделски земи (застроени и незастроени), включени в строителните граници на населените места и в други селищни образувания, определени със застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон, одобрени до влизането в сила на отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата от 1973 г., не се извършват процедурите по реда на ЗОЗЗ , и този правилник. Промяна на функционалното предназначение и на регулационните отреждания за тези земи се извършва по реда на ЗУТ .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2004 г.) За незастроени и застроени земеделски земи, включени в строителните граници на населените места и селищните образувания, определени със застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон, одобрени по отменения Закон за териториално и селищно устройство след 1 юли 1973 г ., за които не са извършени процедурите или те не са приключени с решение на Комисията за земята по отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата от 1996 г ., комисиите по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ без провеждане на процедура по определяне и утвърждаване на площадка постановяват решение за промяна на предназначението на земята. В тези случаи се заплаща единичният размер на таксата по чл. 30 ЗОЗЗ .

(3) Доказването на обстоятелствата по ал. 2 се извършва с приложен заверен препис от заповедта за одобряване на плана и скица-копие от одобрения план или околовръстен полигон.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 93 от 2018 г.) За земите по ал. 2, както и за тези по чл. 3, ал. 3 , собственикът или лицето, което има право да строи в чужд имот, изготвя мотивирано предложение за промяна на нейното предназначение до комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ , към което се комплектува преписка, която съдържа:

1. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2004 г.) копие от решението на комисиите по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ и извадка от картния материал към него – за земите по чл. 3, ал. 3 , или посочените документи в ал. 3 – за земите по ал. 2;

2. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2018 г.) копие от документ за собственост, за учредено право на строеж или друга суперфиция, действащ концесионен договор или друг документ, установяващ право да се строи в чужд имот по силата на специален закон, като в случаите, в които до тези документи е осигурен достъп по електронен път, се посочва само техният номер и мястото на публикуването им;

3. (изм. и доп. – ДВ, бр. 34 от 2016 г.) скица на имота в координатната система на кадастралната карта – в 2 екземпляра;

4. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2004 г., бр. 93 от 2018 г.) извадка от влязъл в сила подробен устройствен план, която засяга съответната територия, или копие от подробен устройствен план за урегулирания поземлен имот;

5. акт за категория на земята, издаден от областната дирекция "Земеделие";

6. удостоверение поливна ли е земята;

7. (изм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г., изм. и доп., бр. 34 от 2016 г.) становища или влезли в сила решения, издадени по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие .

(5) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2016 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Таксата по чл. 30, ал. 1 ЗОЗЗ при прилагане на предходните алинеи се определя служебно от Министерството на земеделието и храните.

(6) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., доп., бр. 93 от 2018 г., изм. и доп., бр. 67 от 2019 г.) Информацията по ал. 4, т. 1 и 6 се събира и проверява служебно чрез справка в съответния публичен регистър, а когато такъв не се поддържа, информацията се изисква и получава по служебен път от компетентната администрация. За служебно изискване и получаване на информацията по ал. 4, т. 5 и 7 заинтересованото лице посочва номер и дата на издаване на документа.

Чл. 38. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., отм., нов, бр. 66 от 2001 г.) (1) Земи, изключени от границите на ЗРП, както и от границите на околовръстните полигони на населените места и на други селищни образувания с решения на бившите изпълнителни комитети на областните, окръжните и общинските народни съвети в изпълнение на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет или по силата на административни актове, с които са одобрявани тези планове или околовръстните полигони, се включват отново в границите им с решение на Комисията за земеделските земи въз основа на ПУП, приет от съответния експертен съвет по устройство на територията. За тези земи не се дължат такси по чл. 30 ЗОЗЗ и не се провежда процедура по определяне на площадка.

(2) За земите по ал. 1 кметът на общината изготвя мотивирано предложение до Комисията за земеделските земи, към което се прилагат:

1. предложение на собственици на земя за включването на имоти в строителните граници на населеното място или селищното образувание;

2. копие от стария план, от което да се вижда, че предлаганите земи са били в строителните граници, и актът за одобряването му;

3. копие от действащия план, с който са изключени тези земи, и копие от документа за изключването им;

4. документи за собственост на имотите и скици към тях;

5. подробен устройствен план;

6. решение на съответния експертен съвет по устройство на територията.

Чл. 39. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., отм., бр. 66 от 2001 г.).

Раздел III – (Предишен раздел II, изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) Промяна на предназначението на земеделски земи за собствени неземеделски нужди

Чл. 40. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 66 от 2001 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2004 г., бр. 93 от 2018 г.) При наличие на влязъл в сила подробен устройствен план за обекта собственикът или лицето, което има право да строи в чужд имот, може да внесе предложение за промяна на предназначението на земята, когато обектът се изгражда за собствени нужди.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) Лицата по ал. 1 изготвят мотивирано предложение, придружено с документите по чл. 30 до комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ , към което се прилагат:

1. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2004 г., доп., бр. 35 от 2012 г.) копие от влезлия в сила ПУП – в 2 екземпляра, заповедта на кмета или решението на общинския съвет за одобряването му и констативен акт, удостоверяващ влизането им в сила;

2. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2004 г.) за рудници (кариери) – проекти за експлоатация и рекултивация;

3. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2004 г., доп., бр. 35 от 2012 г.) за линейни обекти – копие от влезлия в сила подробен устройствен (парцеларен) план с координати на чупките на обекта в 2 екземпляра, заповедта на кмета или решението на общинския съвет за одобряването му и констативен акт, удостоверяващ влизането им в сила;

4. (нова – ДВ, бр. 34 от 2016 г., отм., бр. 67 от 2019 г.);

5. (нова – ДВ, бр. 35 от 2012 г., предишна т. 4, бр. 34 от 2016 г., отм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г.);

6. (нова – ДВ, бр. 93 от 2018 г.) здравно заключение, издадено по реда на чл. 18 от Наредба № 36 от 2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол (ДВ, бр. 63 от 2009 г.).

(3) Когато земята е собственост на физическо или юридическо лице и върху нея е утвърдена площадка или трасе за изграждане на обект в случаите по чл. 18 ЗОЗЗ , лицето, изграждащо обекта, или инвеститорът може да поиска промяна на предназначението на земеделската земя след като придобие собственост или право на строеж върху нея.

(4) Когато земята е в държавния поземлен фонд или в общинския поземлен фонд и върху нея е утвърдена площадка или трасе за изграждане на обект от физическо или юридическо лице (инвеститор), извън случаите по чл. 19 ЗОЗЗ , то е длъжно да придобие право на собственост или право на строеж върху земята преди промяната на нейното предназначение по реда на ал. 1 и 2.

(5) По реда на ал. 1 и 2 се прави предложение от инвеститора на обекта за промяна на предназначението на общински земи за общински нужди и на държавни земи за държавни нужди.

(6) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2019 г.) За територии с влезли в сила общи устройствени планове служебно се събира и прилага към документите по ал. 2 извадка от плана с обхват на поземления имот (поземлените имоти) и удостоверение за устройствената зона чрез справка в съответния публичен регистър, а когато такъв не се поддържа – от съответната общинска администрация.

Чл. 41. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 66 от 2001 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) Комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ обсъжда предложението и в 30-дневен срок от датата на внасянето му се произнася с решение за промяна на предназначението на земеделската земя.

(2) Промяната на предназначението на земеделската земя може да бъде разрешена на етапи в съответствие с искането на собственика на земята или на инвеститора.

(3) В решението на комисията се посочват размерът на таксата, която следва да се заплати по чл. 30 ЗОЗЗ за цялата площ или за съответния етап, както и други задължения, произтичащи от разпоредбите на ЗОЗЗ и този правилник.

(4) Решението за промяна на предназначението на земята влиза в сила след като бъде заплатена дължимата такса за обекта.

Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 35 от 2012 г., изм., бр. 34 от 2016 г.) Комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ спира процедурата за промяна на предназначението на земеделската земя, когато при обсъждането за даден обект възникнат въпроси за доизясняване.

Чл. 42. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 66 от 2001 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) В 7-дневен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди съответната комисия изпраща препис от него на общинската администрация и на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождението на имота за нанасяне в кадастъра. Когато с решението за промяна на предназначението на част от поземления имот се образуват нови имоти съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър , службата по геодезия, картография и кадастър дава идентификатор на новообразуваните поземлени имоти.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) След нанасянето в кадастъра по ал. 1 по искане на собственика границите на поземления имот се означават на място с трайни знаци въз основа на кадастралните данни, предоставени от съответната служба по геодезия, картография и кадастър по местонахождението на имота.

Чл. 43. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., бр. 66 от 2001 г., бр. 35 от 2012 г.) Разрешение за строеж се издава на физическо или юридическо лице само след като има влязло в сила решение на комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земеделската земя, след трасиране на границите по реда на чл. 42, ал. 2 и след като се отнеме и съхрани или оползотвори хумусният пласт съгласно чл. 14 и 15 ЗОЗЗ .

Раздел IV – (Предишен раздел III – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) Промяна на предназначението на земеделски земи – собственост на физически или юридически лица, за държавни и общински нужди (Загл. изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г.)

Чл. 44. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., бр. 66 от 2001 г., бр. 41 от 2004 г.) При наличие на влязъл в сила подробен устройствен план за обекти за държавни нужди или за общински нужди, разположени върху земеделска земя – собственост на физически или юридически лица, а за рудници и кариери – и приет цялостен проект за добив и проект за рекултивация, се внася мотивирано предложение до комисията по чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ за промяна на предназначението на необходимата земя.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 66 от 2001 г., бр. 93 от 2018 г.) Предложението се внася в срок до една година след влизането в сила на подробния устройствен план от лицата или органите по чл. 31, ал. 1, т. 2, 3 и 4 .

(3) Когато обектът се изгражда на етапи, в посочения срок се внася предложение за промяна на предназначението на необходимата земя за изграждане на първия етап.

(4) (Нова – ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Едногодишният срок по ал. 2 не се отнася за утвърдени трасета на автомагистрали, пътища от I, II и III клас, жп линии, електропроводи, газопроводи, нефтопроводи и за утвърдени площадки за рудници, електроцентрали, депа за твърди битови отпадъци за градове с над 100 000 жители и други промишлени обекти с национално значение.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 66 от 2001 г.) Към предложението се прилагат документите, определени в чл. 40, ал. 2 .

Чл. 45. (1) Комисията за земеделските земи обсъжда предложението и се произнася с решение.

(2) (Нова – ДВ, бр. 100 от 1997 г., доп., бр. 66 от 2001 г.) В решението на комисията се посочва размерът на таксата, която следва да се заплати по чл. 30 ЗОЗЗ за цялата площ на обекта или за съответния етап. Решението за промяна на предназначението на земята влиза в сила след като бъде заплатена дължимата такса за обекта.

(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Влязлото в сила решение за промяна на предназначението на земеделската земя – собственост на юридически и физически лица, необходима за публични държавни нужди или публични общински нужди, е основание за започване на процедура за отчуждаване на тези земи.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 100 от 1997 г., отм., бр. 39 от 2011 г.).

(5) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2012 г., изм., бр. 93 от 2018 г.) Земеделските земи се считат с променено предназначение от момента на влизане в сила на ПУП, предвиждащ изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение, които стават публична държавна или публична общинска собственост.

(6) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2012 г., изм., бр. 93 от 2018 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) В случаите по ал. 5 в 14-дневен срок от влизането в сила на подробния устройствен план органът, одобрил плана, изпраща на министъра на земеделието и храните копие от него, придружено с констативен акт, удостоверяващ влизането му в сила, регистър на засегнатите имоти и решенията, определящи значението на обектите. Министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение, което да послужи за служебно отразяване на промяната на предназначението на земеделската земя в съответните регистри. Отказът за издаване на удостоверение подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

Чл. 46. (1) Отчуждаването на земеделски земи за изграждане на обекти, представляващи публична държавна собственост, се извършва по реда на глава трета от Закона за държавната собственост , а за изграждане на обекти, представляващи публична общинска собственост – по реда на глава трета от Закона за общинската собственост .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) Процедурата по отчуждаване следва да започне в срок до три години от влизането в сила на решението за промяна на предназначението на земята.

(3) Когато отчуждаването се извършва на етапи, в посочения срок следва да започне отчуждаването на земята, необходима за първия етап.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) Когато отчуждаването на земи се извършва на етапи поради характера на изграждания обект, собствениците на земите ги ползват по тяхното първоначално предназначение без право за изграждане на обекти и влагане на инвестиции с дълготраен характер. При неспазване на тези ограничения собствениците не се обезщетяват за извършените подобрения и премахват изградените сгради и съоръжения за своя сметка.

(5) (Отм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г.).

Чл. 47. (Отм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г.).

Чл. 48. (1) (Отм., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 100 от 1997 г., отм., бр. 66 от 2001 г.).

(2) (Нова – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 66 от 2001 г.) В 7-дневен срок от влизането в сила на решението по чл. 45, ал. 1 Комисията за земеделските земи извършва процедурите по чл. 42, ал. 1 .

(3) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2009 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) В случаите по чл. 19 ЗОЗЗ за реализиране на проекти от общините, свързани с изграждане на инфраструктурни и други обекти и съоръжения – публична общинска собственост, със съгласие на министъра на земеделието и храните се допуска промяна на предназначението на земи от държавния поземлен фонд.

(4) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2009 г., изм., бр. 35 от 2012 г.) Влязлото в сила решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ се изпраща в 7-дневен срок на областния управител по местонахождение на държавния имот за провеждане на процедура за предоставяне на имота на общината по реда на чл. 21, ал. 6 от Закона за общинската собственост .

(5) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2009 г., изм., бр. 35 от 2012 г.) Решението за промяна на предназначението по ал. 4 губи правно действие в случаите по чл. 24, ал. 5, т. 2 и 3 ЗОЗЗ .

(6) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2009 г., изм., бр. 35 от 2012 г.) В случаите по ал. 5 областният управител предприема действия по административен или съдебен ред за отмяна на актовете и разваляне на сделката за прехвърляне. Влезлите в сила отменителни актове са основание за обратното причисляване на имота към държавния поземлен фонд без тежести.

Чл. 49. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., бр. 66 от 2001 г., бр. 35 от 2012 г.) Разрешение за строеж на обект за публична държавна нужда или публична общинска нужда, се издава само след като има влязло в сила решение на Комисията за земеделските земи за промяна на предназначението на земята, земята е отчуждена, собственикът е обезщетен, хумусният пласт е отнет и са изпълнени задълженията, произтичащи от разпоредбите на чл. 26 ЗОЗЗ .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) Разрешения за строеж се издават от органите по чл. 148, ал. 2 и 3 ЗУТ .

Раздел V – (Предишен раздел IV – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) Промяна на предназначението на земеделска земя, върху която е извършено строителство (Загл. изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г.)

Чл. 50. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., бр. 66 от 2001 г.) Физически и юридически лица – собственици на сгради и съоръжения, строителството на които е започнало или завършено върху земеделска земя след 1 юли 1973 г., без да са извършени процедурите по отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата , съответно по Закона за опазване на земеделските земи , са длъжни да внесат мотивирано предложение в Комисията за земеделските земи за промяна на предназначението на застроената земя и на прилежащите площи за функционирането на обекта.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) В предложението се изясняват видът на обекта, обемът и характерът на извършената дейност, местоположението, границите и размерът на исканата площ.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 за обекта не се определя и не се утвърждава площадка (терен) за проектиране.

(4) (Нова – ДВ, бр. 100 от 1997 г., доп., бр. 35 от 2012 г.) Разпоредбите на този раздел не се прилагат по отношение на сградите и съоръженията, изградени от трудовокооперативните земеделски стопанства, земеделските кооперации и организациите, прекратени по реда на § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи , както и за незаети със сгради и съоръжения площи, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, разположени в границите на бившите им стопански дворове.

(5) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат по отношение на застроени и прилежащи терени към сгради и съоръжения с установено държавно участие.

(6) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2001 г., предишна ал. 5, бр. 35 от 2012 г.) Когато сградите и съоръженията са изградени върху земеделски земи извън строителните граници на населени места или селищни образувания, определени със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон преди влизането в сила на отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата от 1973 г., се счита, че предназначението на земята е променено и процедурата за промяна на предназначението по реда на ЗОЗЗ и на този правилник не се провежда. Собствеността върху земята се придобива по реда на чл. 53 .

Чл. 51. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г.) За обекта се комплектува преписка, към която се прилагат:

1. (доп. – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) документ за собственост на изградените сгради и съоръжения – в случаите по чл. 53, ал. 2 ;

2. (доп. – ДВ, бр. 66 от 2001 г., изм., бр. 35 от 2012 г.) документ за собственост на земята, когато собственикът на сградите е собственик на земята, съответно акт за държавна собственост и актуална скица на имота;

3. (изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г., бр. 41 от 2004 г., доп., бр. 35 от 2012 г.) влязъл в сила ПУП, с който се запазват изградените сгради и съоръжения, изработен съгласно изискванията на ЗУТ, заповедта на кмета или решението на общинския съвет за одобряването му и констативен акт, удостоверяващ влизането им в сила;

4. удостоверение поливна ли е застроената земя;

5. акт за категорията на земята преди извършване на строителството, издаден по реда на Наредбата за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение;

6. (нова – ДВ, бр. 66 от 2001 г., изм., бр. 41 от 2004 г., бр. 34 от 2016 г.) становище от главния архитект на съответната община (район) относно търпимостта на строежа съгласно § 16, ал. 1 от преходните разпоредби на ЗУТ или относно узаконяване на строежа по § 184 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 2003 г.) или по § 127 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 98 от 2014 г. и бр. 101 от 2015 г.);

7. (нова – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) удостоверение на общинската служба по земеделие за постановеното решение за застроената земя относно признато право на собственост, отказ или възстановена собственост, както и удостоверение за висящо дело по спор за правото на собственост или на друго правно основание; удостоверение не се изисква, когато строителството е извършено върху собствена земя;

8. (нова – ДВ, бр. 66 от 2001 г., изм., бр. 35 от 2012 г.) доказателства за година на построяване на сградата, по реда на § 184, ал. 8 ЗУТ ;

9. (нова – ДВ, бр. 66 от 2001 г., изм., бр. 35 от 2012 г.) копие от наказателно постановление, издадено по реда на глава девета от ЗОЗЗ , и бордеро за платена глоба/санкция.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., отм., предишна ал. 5, изм., бр. 66 от 2001 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Собственикът на изградените сгради и съоръжения изготвя докладна записка до Комисията за земеделските земи, към която се прилагат документите и становищата, посочени в ал. 1. Комплектуваната преписка се внася чрез съответната областна дирекция "Земеделие" и специализираното звено в Министерството на земеделието и храните по чл. 39, ал. 4 от Закона за опазване на земеделските земи в Комисията за земеделските земи след проверка и заверка на приложените документи.

(3) (Нова – ДВ, бр. 100 от 1997 г., отм., бр. 66 от 2001 г., нова, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 35 от 2012 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) В случаите по чл. 50, ал. 6 собственикът на изградените сгради и съоръжения изготвя искане до министъра на земеделието и храните, към което се прилагат документите и становищата, посочени в ал. 1, т. 1, 3, 6 – 8, акт за държавна собственост, актуална скица на имота, както и оценките по чл. 53 .

(4) (Нова – ДВ, бр. 100 от 1997 г., отм., бр. 66 от 2001 г.).

Чл. 52. (1) Комисията за земеделските земи обсъжда предложението и се произнася с решение.

(2) Собственикът на сградите и съоръженията заплаща таксата по чл. 30 ЗОЗЗ съгласно § 2, ал. 2 от допълнителните разпоредби на закона и санкция по глава девета от закона .

(3) Разпоредбите на ал. 2 не се отнасят за земеделски земи, чието предназначение е променено преди влизането в сила на ЗОЗЗ с актове на Министерския съвет във връзка с националната сигурност и отбраната на страната в съответствие с чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗ .

Чл. 53. (1) (Доп. – ДВ, бр. 34 от 2016 г.) Земеделската земя, върху която е извършено строителство преди влизането в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи , без да е отчуждена, предоставена или да е променено предназначението по установения ред, е държавна или общинска собственост.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., бр. 35 от 2012 г., изм. и доп., бр. 34 от 2016 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Собственикът на сградите и съоръженията придобива собственост върху земя – държавна собственост, на която е извършено строителство, чрез замяна с равностойна земя или чрез заплащане на стойността й въз основа на заповед на министъра на земеделието и храните или на упълномощено от него длъжностно лице и с писмен договор, който се вписва в службата по вписванията. Придобиването на земи – общинска собственост, се извършва по реда на Закона за общинската собственост .

(3) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2004 г., доп., бр. 45 от 2008 г.) Собственикът на сгради и съоръжения, изградени при спазване изискванията на отменения ЗООЗП , може да придобие правото на собственост върху застроените и прилежащите държавни земи по реда на ал. 2. Когато за земи, разположени в бившите стопански дворове на прекратените селскостопански организации по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ , има одобрен парцеларен план или план на новообразуваните имоти, не се изисква представянето на план по чл. 51, ал. 1, т. 3. За обекта се комплектува преписка, към която се прилагат документите по чл. 51, ал. 3 .

(4) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., бр. 66 от 2001 г., предишна ал. 3, изм., бр. 41 от 2004 г., бр. 75 от 2006 г., бр. 78 от 2006 г., изм. и доп., бр. 35 от 2012 г., доп., бр. 34 от 2016 г.) Застроената и прилежаща земя, включително когато е разположена извън границите на урбанизирана територия (населено място или селищно образувание), се оценява по реда на чл. 90 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост , съответно по реда на чл. 41 от Закона за общинската собственост .

(5) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2001 г., предишна ал. 4, бр. 41 от 2004 г., изм., бр. 75 от 2006 г.) Предложената за замяна земеделска земя се оценява по наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ . Замяната се извършва по парична равностойност.

(6) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., предишна ал. 4, изм., бр. 66 от 2001 г., предишна ал. 5, бр. 41 от 2004 г., изм., бр. 35 от 2012 г., бр. 34 от 2016 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Заменената земеделска земя се включва в държавния поземлен фонд, съответно в общинския поземлен фонд. Стойността на земята – държавна собственост, се заплаща в бюджета на Министерството на земеделието и храните в двумесечен срок от съобщаването на заповедта по ал. 2 на заинтересованите лица по реда на АПК . Стойността на земята – общинска собственост, се заплаща по ред, определен от общинския съвет.

Чл. 54. (1) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 35 от 2012 г.) Когато земята е застроена след влизането в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи , без да е променено предназначението й по установения ред, задължително се изяснява и доказва нейната собственост. В този случай се прилага становище на общинската служба по земеделие, в което се изяснява какво решение е постановено за застроената земя – признато право на собственост, отказ или възстановяване на собствеността.

(2) Собственикът на изградените сгради и съоръжения следва да придобие собственост върху земята чрез закупуване или замяна, след което предлага промяна на нейното предназначение.

(3) (Нова – ДВ, бр. 100 от 1997 г., отм., бр. 66 от 2001 г.).

(4) (Нова – ДВ, бр. 100 от 1997 г., отм., бр. 66 от 2001 г.).

Чл. 55. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 66 от 2001 г.) В 7-дневен срок от влизането в сила на решението по чл. 52, ал. 1 Комисията за земеделските земи извършва процедурите по чл. 42, ал. 1 .

Раздел VI – (Предишен раздел V – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) Временно ползване

Чл. 56. (1) При изграждане на обекти – публична собственост на държавата или общините, е възможно ползването на земя за определен срок извън площадката (трасето) на обекта.

(2) (Нова – ДВ, бр. 100 от 1997 г.) По реда на ал. 1 се ползват земи, които са необходими временно при изграждането на подземни и въздушни линейни обекти.

(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г.) По реда на ал. 1 може да се ползва земя, необходима за геоложки и други проучвания.

Чл. 57. (1) За ползването на земята се сключва договор между инвеститора на обекта и собственика на земята.

(2) (Нова – ДВ, бр. 100 от 1997 г., отм., бр. 35 от 2012 г.).

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 66 от 2001 г., бр. 41 от 2004 г.) Договорът се сключва при наличието на утвърдена площадка (трасе, терен) за обекта с решение на комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ .

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 100 от 1997 г.) В договора между страните се определят условията и срокът за ползване на земята, размерът на наема, нанесените щети и пропуснатите ползи, начинът на заплащането им и съответните неустойки.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 39 от 2011 г.) Договорът не може да се сключи за повече от 10 години.

Чл. 58. (1) Инвеститорът на всеки обект е длъжен да върне ползваната временно земя след изтичане на срока по договора в първоначалния й вид или във вид, годен за земеделско ползване.

(2) Привеждането на земята в този вид се извършва от инвеститора на обекта за негова сметка в рамките на срока по договора.

(3) (Нова – ДВ, бр. 66 от 2001 г., доп., бр. 35 от 2012 г.) Когато по време на ползването на земята възникне необходимост от изграждане на сгради и/или съоръжения с постоянен характер, инвеститорът на обекта е длъжен в рамките на срока по договора да предложи промяна на предназначението на необходимата земя след придобиване на собственост върху нея или право на строеж.

Чл. 59. (1) Когато инвеститорът на обекта не върне земята след изтичането на разрешения срок за ползване, той се санкционира съгласно чл. 41, ал. 1, т. 6 ЗОЗЗ и му се определя срок за възстановяване и връщане на земята.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., бр. 66 от 2001 г., доп., бр. 35 от 2012 г.) Когато земята е застроена и не може да се ползва за земеделски нужди, инвеститорът на обекта, представляващ публична общинска или държавна собственост, се санкционира съгласно чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ . Той е длъжен да предложи промяна на предназначението на земята по реда на раздел V "Промяна на предназначението на земеделска земя, върху която е извършено строителство" от тази глава, като заплаща таксата по чл. 30 ЗОЗЗ в двоен размер независимо от всички други дължими обезщетения на собственика на земята.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) Когато земята е с нарушен почвен профил, но не е застроена, освен санкциите по чл. 41 ЗОЗЗ инвеститорът на обекта е длъжен да възстанови земята в първоначалния й вид.

Чл. 59а. (Нов – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) При изграждане на обекти от юридически и физически лица за собствени нужди се допуска ползване на земя извън площадката или трасето на обекта за не повече от 10 години.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2004 г., бр. 39 от 2011 г.) За разполагане на преместваеми обекти, които не са трайно свързани с терена, както и за други нужди без застрояване се допуска ползване на земя от физически и юридически лица за не повече от 10 години.

(3) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2004 г.) Когато земеделската земя не е собствена, условията за временно ползване се уреждат с договор между лицата по ал. 1 и 2 и собственика на земята.

Чл. 59б. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2004 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) В случаите по чл. 56 временното ползване на земеделската земя се разрешава с решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ .

(2) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) В случаите по чл. 59а временното ползване на земеделската земя се разрешава с решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) За всеки обект се комплектува преписка, която съдържа:

1. предложение от собственика на земята или от инвеститора;

2. копие от документа за собственост или изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот;

3. скица на имота (имотите) в два екземпляра в М 1:500 до 1:5000 с нанесените граници на предложените площадки, заверена от общинската служба по земеделие, съответно от Агенцията по кадастъра;

4. становище от съответната регионална инспекция по околна среда и води;

5. (изм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) проект на подробен устройствен план или ситуационна скица за разполагане на временния обект.

(4) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) При удължаване на срока до 10 години се представят актуализирани документи по ал. 3, т. 1 – 4.

Глава шеста – ТАКСИ ПРИ ПРОМЯНА НА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ

Чл. 60. (Доп. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 66 от 2001 г., бр. 35 от 2012 г.) (1) При промяна на предназначението на земеделски земи се заплаща държавна такса съгласно чл. 30, ал. 1 ЗОЗЗ или местна такса, определена от общинския съвет, съгласно чл. 30, ал. 2 ЗОЗЗ.

(2) В случаите по чл. 29, ал. 3 и 4 ЗОЗЗ след постановяване на решение от комисията по чл. 17 ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земеделската земя заявителят се уведомява писмено по реда на АПК .

(3) В случаите по ал. 2 решението се връчва след представяне на копие от заявление до съответната общинска администрация за определяне размера на дължимата местна такса, документ от съответната общинска администрация, указващ размера на дължимата местна такса, и посочена банкова сметка, по която таксата следва да бъде преведена, и платежно нареждане за извършено плащане.

(4) Тримесечният срок за дължимата такса тече от датата на уведомяването на лицето за постановеното решение.

(5) Не се заплаща такса за промяна на предназначението на земята в случаите, определени в чл. 24, ал. 7 и чл. 30, ал. 3 и 4 ЗОЗЗ .

(6) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Такси за разглеждане на всички предложения от комисиите по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ се внасят по бюджета на МЗХ.

(7) Такси се заплащат и за издадени документи, извършени проучвания, експертизи и услуги при промяна на предназначението на земеделските земи съгласно Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи .

Чл. 61. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., отм., бр. 66 от 2001 г.).

Чл. 62. (Доп. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., отм., бр. 66 от 2001 г.).

Чл. 63. (Отм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г.).

Глава седма – ОТМЕНЯНЕ И ИЗМЕНЯНЕ НА РЕШЕНИЯ

Чл. 64. (Доп. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 66 от 2001 г., бр. 35 от 2012 г.) (1) Решението за утвърждаване на окончателна площадка за проектиране влиза в сила след изтичането на срока за обжалване, а ако е обжалвано – от влизането в сила на съдебното решение на последната инстанция.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2016 г., бр. 93 от 2018 г.) Решението за утвърждаване на окончателна площадка за проектиране на обект губи правно действие, когато след изтичането на една година от влизането в сила на подробния устройствен план заинтересованото лице не направи искане за промяна на предназначението на земята. Когато обектът се изгражда на етапи, решението за утвърждаване на площадка или трасе губи правно действие, когато в срок една година от влизането в сила на подробния устройствен план не е поискана промяна на предназначението на земята за изграждане на първия етап. Посоченият едногодишен срок не се отнася за утвърдени трасета за проектиране и изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение, които стават публична държавна или публична общинска собственост.

(3) Комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ отменя или изменя решения за промяна на предназначението на земята в случаите, посочени в чл. 35 ЗОЗЗ .

(4) Решенията по ал. 1 и 2 могат да бъдат отменени или изменени в съответствие с чл. 36 ЗОЗЗ , когато се установи, че при издаването им е допусната очевидна фактическа грешка или са настъпили промени в обстоятелствата, при които са били издадени.

Чл. 64а. (Нов – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) (1) Решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи правно действие, когато:

1. в тримесечен срок от съобщаването по реда на чл. 24а ЗОЗЗ не е заплатена таксата по чл. 30 ЗОЗЗ , или

2. в тригодишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта, или

3. в 6-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението изграждането на обекта не е започнало.

(2) Изграждането на обекта се счита за започнало, когато са изпълнени разпоредбите на чл. 157, ал. 1 ЗУТ .

(3) Когато в рамките на един ПУП има повече от един урегулиран поземлен имот, изграждането на обекта се счита за започнало, когато са налице условията по ал. 2 за един от урегулираните поземлени имоти или прилежащата им инфраструктура.

(4) Сроковете по ал. 1 не се отнасят за случаите, посочени в чл. 37 .

(5) В 7-дневен срок общинската администрация изпраща копие от подаденото искане за издаване на разрешение за строеж или копие от документа по чл. 157 ЗУТ , с които се доказва изпълнение на сроковете, посочени в ал. 1, т. 2 и 3, на службата по геодезия, картография и кадастър и до съответната комисия по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ .

(6) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2016 г.) Когато в сроковете по чл. 24, ал. 5, т. 2 и 3 ЗОЗЗ не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта или изграждането на обекта не е започнало, общинската администрация уведомява съответната комисия по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ и Службата по геодезия, картография и кадастър за служебно извършване на промяна в съответните регистри.

Чл. 65. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., бр. 66 от 2001 г.) Предложения за отменяне или изменяне на решението на комисиите по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ могат да правят министри, ръководители на ведомства, областни управители, кметове на общини, инвеститори на обекти за държавни или общински нужди, физически и юридически лица – собственици на земи, както и други организации и лица.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) За предложението за отмяна или изменение на решението за промяна на предназначението на земеделската земя се уведомяват съответно собственикът на земята, лицето, което има право да строи в чужд имот, или инвеститорът по реда на АПК . В 14-дневен срок от уведомлението лицето може да представи писмен отговор.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 66 от 2001 г., отм., бр. 35 от 2012 г.).

Чл. 66. (1) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) В случаите, когато комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ отменя, изменя решенията си или оставя без уважение предложенията за отменяне или изменение на решение, тя се произнася с ново решение.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) Предложенията за отменяне или изменяне се разглеждат и решават в едномесечен срок от постъпването им от органа, издал решението.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) Новото решение, съответно отказът за това, се съобщава на заинтересуваните лица и подлежи на обжалване по реда на АПК .

(4) (Отм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г.).

Чл. 67. (1) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г., доп., бр. 93 от 2018 г.) При отмяна на решението за промяна на предназначението на земята, както и в случаите по чл. 24, ал. 5, т. 2 и 3 ЗОЗЗ заплатената такса по чл. 30 ЗОЗЗ не се възстановява. Когато реализирането на инвестиционното намерение не може да се осъществи поради наложени с нормативен или с общ административен акт забрани и решението за промяна на предназначението на земеделската земя бъде отменено по искане на заинтересованото лице, заплатената такса по чл. 30, ал. 1 или 2 от ЗОЗЗ се възстановява.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., бр. 35 от 2012 г.) При отменяне на решение за промяна на предназначението на земеделски земи за публични държавни и публични общински нужди държавата или общината заплаща на собственика на земята обезщетение за причинени вреди и пропуснати ползи.

Чл. 67а. (Нов – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2004 г., изм. и доп., бр. 35 от 2012 г.) Когато след промяна на предназначението на земята се иска разширение върху допълнителна площ, собственикът на земята или лицето, което има право да строи в чужд имот, е длъжен да внесе предложение в компетентната комисия по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ . В този случай, без да се провежда процедура за утвърждаване на площадка или трасе, се комплектува преписка по чл. 40, ал. 2 , която съдържа и влязла в сила заповед за изменение на ПУП.

(2) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) В случаите по ал. 1, когато с допълнителната площ общият размер на земята надхвърли 50 дка, предложението се отправя до Комисията за земеделските земи.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) Когато след промяна на предназначението се иска разширение върху допълнителна площ на съществуващия обект за държавни или общински нужди, инвеститорът на обекта е длъжен да внесе предложение в Комисията за земеделските земи. В тези случаи се провежда процедурата за утвърждаване на площадка или трасе по реда на глава пета.

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) Когато преди изтичането на срока за започване на строителството по чл. 24, ал. 5, т. 3 ЗОЗЗ се иска изменение на функционалното предназначение на обекта, се провеждат процедурите по глава пета. В този случай комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ изменя решението си и определя размера на таксата по чл. 30 ЗОЗЗ за обекта съобразно функционалното му предназначение. Разликата между внесената и новата такса се заплаща от заявителя или му се възстановява.

(5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) Когато предложението по ал. 1 – 4 не бъде направено и строителството на обекта е започнало, се счита, че е извършено нарушение и се прилагат разпоредбите на § 2 от допълнителните разпоредби на ЗОЗЗ и на раздел V от глава пета на този правилник.

(6) (Предишна ал. 5, доп. – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) Когато с ПУП, приет от експертен съвет по чл. 3, ал. 2, чл. 4, ал. 2 или чл. 5, ал. 4 ЗУТ , се изменят очертанията на площадката в границите на имота (имотите), без да се променят функционалното предназначение на обекта и размерът на площта на земята, чието предназначение е променено за неземеделски нужди, не се провеждат процедурите по ЗОЗЗ и този правилник. Собственикът на земята представя измененията на подробния устройствен план, който се заверява служебно от секретаря на комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ и уведомява службата по кадастъра за извършване на дейностите по чл. 42 .

Глава осма – ОРГАНИ ПО ПРОМЯНА НА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ (Загл. изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г.)

Чл. 67б. (Нов – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) Промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди се разрешава в зависимост от продуктивните качества на земята и целите на промяната от:

1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 35 от 2012 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) комисии към областните дирекции "Земеделие" на Министерството на земеделието и храните – когато земята е собственост на физически и юридически лица, исканата площ е до 50 дка от пета до десета категория или не е поливна независимо от категорията на земята в землищата на населените места на територията на съответната област;

2. Комисията за земеделските земи – за случаите, когато:

а) земята е над 50 дка;

б) (нова – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) земята е от първа до четвърта категория;

в) (нова – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) земята е поливна независимо от категорията;

г) (предишна буква "б" – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) земята попада в землищата на населени места в повече от една област;

д) (предишна буква "в" – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) земята служи за задоволяване на държавни или общински нужди независимо от размера й;

е) (нова – ДВ, бр. 95 от 2008 г., предишна буква "г", бр. 35 от 2012 г.) общата площ на имотите, разположени в едно и също землище, за които са внесени предложения за промяна на предназначението от един и същ собственик или лице, което има право да строи в чужд имот, надхвърля 50 дка, независимо от броя на изработените за тях подробни устройствени планове.

Чл. 67в. (Нов – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните определя поименния състав на комисиите към областните дирекции "Земеделие".

(2) Комисиите към областните дирекции "Земеделие" се състоят от:

1. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) председател – директор на областна дирекция "Земеделие";

2. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) секретар – експерт от областна дирекция "Земеделие";

3. (изм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) членове – по един представител на регионалните структури на Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването, Дирекцията за национален строителен контрол при Министерството на регионалното развитие и благоустройството, областната администрация и на заинтересуваните земеделски и стопанско-промишлени браншови организации, предложени от съответните ръководители, областните управители и от Българската стопанска камара.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г.).

(4) Председателят на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ по своя преценка може да покани за участие в заседание на комисията представители на съответната община, в чието землище са обектите, както и представители на други заинтересувани страни.

(5) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) Комисиите към областните дирекции "Земеделие" се произнасят с решение в случаите по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ и чл. 59б, ал. 2 .

(6) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) Препис-извлечение от решението за всеки обект се изготвя в 5 екземпляра – за заявителя, за съответната служба по геодезия, картография и кадастър, за техническата служба на общинската администрация, за данъчната служба на общинската администрация и за архива на ОДЗ.

(7) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) На заявителя се предоставят внесените документи със заверени скица и ПУП. В архива на ОДЗ се съхраняват препис-извлечение от решението, копия от скица и ПУП.

(8) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2012 г., изм., бр. 93 от 2018 г.) Препис от решението за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди се предоставя на заявителя след представяне на документ за заплатена такса. Когато с решението за промяна на предназначението на част от поземления имот се образуват нови имоти съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър , службата по геодезия, картография и кадастър дава идентификатори на новообразуваните поземлени имоти.

(9) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2012 г.) Решенията на комисиите към областните дирекции "Земеделие" могат да се обжалват по реда на АПК .

Чл. 68. (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Към Министерството на земеделието и храните се създава Комисия за земеделските земи.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните е председател на Комисията за земеделските земи.

(3) Комисията за земеделските земи се състои от:

1. председател;

2. (нова – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) заместник-председатели – заместник-министър на земеделието и храните и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството;

3. (предишна т. 2, изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., бр. 66 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г.) секретар – определя се от председателя на Комисията за земеделските земи;

4. (предишна т. 3, изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., бр. 66 от 2001 г., изм. и доп., бр. 35 от 2012 г., изм., бр. 34 от 2016 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) членове – по един представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на здравеопазването, на Министерството на правосъдието, на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на икономиката и индустрията, на Министерството на енергетиката, на Министерството на земеделието и храните и на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията "Никола Пушкаров" в структурата на Селскостопанската академия.

(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 35 от 2012 г., доп., бр. 93 от 2018 г.) Председателят на Комисията за земеделските земи определя със заповед поименния й състав по предложение на съответните министри и ръководителите на други ведомства. Министрите предлагат и постоянни заместници на членовете на комисията от съответното министерство, които се включват в заповедта.

(5) (Нова – ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Председателят на Комисията за земеделските земи може да включва в състава на комисията и независими експерти.

(6) (Предишна ал. 5, доп. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 66 от 2001 г.) Председателят на Комисията за земеделските земи по своя преценка може да покани за участие в съответното заседание представители на ведомства, областни и общински администрации и на други заинтересувани организации и лица.

(7) (Нова – ДВ, бр. 100 от 1997 г., отм., бр. 66 от 2001 г.).

Чл. 69. (1) Комисията за земеделските земи приема правилник за своята работа, който се одобрява от председателя й.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 34 от 2016 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Административното, техническото, експертното и финансовото обслужване на Комисията за земеделските земи се извършва от Министерството на земеделието и храните.

Чл. 70. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм. и доп., бр. 66 от 2001 г., изм., бр. 35 от 2012 г.) (1) Комисията за земеделските земи обсъжда и се произнася с решение по всички въпроси, посочени в чл. 40, ал. 1 ЗОЗЗ и в правилника.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Препис-извлечение от решението за всеки обект се изготвя в 5 екземпляра – за заявителя, за съответната служба по геодезия, картография и кадастър, за техническата служба на общинската администрация, за данъчната служба на общинската администрация и за архива на МЗХ.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) На заявителя се предоставят внесените документи със заверени скица и ПУП. В архива на МЗХ се съхраняват препис-извлечение от решението, копие от скицата и ПУП.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2018 г.) Препис от решението за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди се предоставя на заявителя след представяне на документ за заплатена такса. Когато с решението за промяна на предназначението на част от поземления имот се образуват нови имоти съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър , службата по геодезия, картография и кадастър дава идентификатори на новообразуваните поземлени имоти.

(5) Решенията за промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди и отказът за издаване на решение могат да се обжалват пред Върховния административен съд по реда на АПК . Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

Чл. 70а. (Нов – ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Комисията за земеделските земи разглежда и се произнася с решение по:

1. (отм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г.);

2. (изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г., доп., бр. 35 от 2012 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) поименните списъци на обектите за възстановяване и подобряване на продуктивните качества на земеделските земи, за финансиране със средства от бюджета на Министерството на земеделието и храните.

Глава девета – АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 71. (1) (Доп. – ДВ, бр. 45 от 2008 г.) Нарушителите на Закона за опазване на земеделските земи се наказват по реда, посочен в чл. 41, чл. 41а, 42 и 43 от същия закон .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г., доп., бр. 35 от 2012 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Всяко нарушение на закона се установява с акт, който се съставя от длъжностни лица, определени от министъра на земеделието и храните, а в случаите на нарушения за земи от общинския поземлен фонд, както и в случаите по чл. 41а, ал. 1 ЗОЗЗ – от длъжностни лица, определени от кмета на общината.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Наказателното постановление се издава от министъра на земеделието и храните или от оправомощено от него длъжностно лице, съответно от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г.).

(5) Наказателните постановления се изпълняват, обжалват и отменят по реда на Закона за административните нарушения и наказания .

Чл. 72. (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) При установяване на нарушения на закона министърът на земеделието и храните дава задължителни писмени предписания до нарушителя и определя срок за отстраняване на последиците от нарушението и за възстановяване на земята, годна за земеделско ползване.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2012 г., изм., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) При неизпълнение на предписанието и неотстраняване на последиците в определения срок министърът на земеделието и храните издава заповед за спиране изграждането на обекта. Заповедта подлежи на обжалване по реда на АПК .

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (1) Този правилник се издава на основание § 9 от преходните и заключителните разпоредби на ЗОЗЗ и отменя Правилника за прилагане на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата (ППЗООЗП ) (обн., ДВ, бр. 65 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 35 от 1975 г., бр. 5 от 1976 г., бр. 9 от 1978 г., бр. 78 от 1985 г., бр. 53 от 1987 г. и бр. 81 от 1994 г.).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) В допълнение към изрично посочените в чл. 9, ал. 1 , чл. 16, чл. 17, ал. 2 и чл. 23, ал. 3 ЗОЗЗ наредби министърът на земеделието и храните утвърждава и издава наредби, указания, методики, инструкции, технически норми и други документи, необходими за прилагането на закона.

§ 2. (1) Започнати и недовършени процедури по отменения ЗООЗП и правилника за прилагането му се довършват по реда на ЗОЗЗ и този правилник.

(2) За започната процедура се счита, когато до 27 април 1996 г.:

1. има издадена заповед за назначаване на комисия и е съставен протокол за определяне на площадка (трасе, терен) по чл. 3 или 7 ППЗООЗП;

2. има определена площадка за обекта по реда на чл. 8 ППЗООЗП ;

3. има издаден документ от техническата служба на общинската администрация или от ДИТУСК за допустимостта и/или узаконяемостта на изградения обект съгласно § 1, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на ППЗООЗП .

(3) (Отм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г.).

§ 3. (1) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Когато за даден обект има издадено решение на Министерския съвет или на Комисията за земята за отчуждаване (предоставяне) на земята за неземеделски нужди или за промяна на нейното предназначение до 27 април 1996 г. инвеститорът на обекта за държавни или общински нужди или физическото лице при обекти за собствени нужди е заплатило вноската по чл. 15 от отменения ЗООЗП и изграждането на обекта е започнало, се въвежда във владение по реда на чл. 20 и 21 ППЗООЗП.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Когато вноската по чл. 15 от отменения ЗООЗП не е заплатена, но изграждането на обекта е започнало, се заплаща таксата по чл. 30 ЗОЗЗ в двоен размер и се издава удостоверение по чл. 55. Когато изграждането на обекта не е започнало и 3-годишният срок не е изтекъл, се заплаща таксата по чл. 30 ЗОЗЗ и се издава удостоверение по чл. 42 или по чл. 48.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Когато решението е издадено преди 3 и повече години и изграждането на обекта не е започнало независимо дали вноската по чл. 15 ЗООЗП , съответно таксата по чл. 30 ЗОЗЗ , е заплатена, инвеститорът, съответно физическото или юридическото лице, внася ново предложение в Комисията за земеделските земи, която разглежда предложението и се произнася с решение.

§ 4. (1) Комисията за земеделските земи може да преразглежда решения на Комисията за земята, като ги отменя или изменя.

(2) Предложенията за преразглеждане се правят по реда на глава осма от правилника.

§ 5. (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Набраните средства по чл. 15 и 16 от отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата до 27 април 1996 г. в извънбюджетната сметка на Министерството на финансите се прехвърлят в извънбюджетната сметка на Министерството на земеделието и храните, открита в изпълнение на чл. 31, ал. 3 от Закона за опазване на земеделските земи .

§ 6. До приемането на закон за държавната такса съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи Министерският съвет одобрява временна тарифа за размера на таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи.

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. (1) (Предишен текст на чл. 1 – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) С правилника се уреждат обществени отношения, свързани със:

1. условията и реда за провеждане на конкурсите за приемане на военна служба, както и за придобиване и повишаване на военната квалификация на лицата, приети на военна служба;

2. условията и реда за сключване, изменение и прекратяване на договора за военна служба;

3. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) условията и реда за присвояване, повишаване и понижаване във военно звание, минималния срок за престояване във военно звание и в длъжност;

4. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) условията и реда за преназначаване и за освобождаване от длъжност на военнослужещите;

5. условията и реда за кандидатстване и назначаване на нова длъжност в случаите по чл. 164, т. 1 и 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България ;

6. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) условията и реда за кандидатстване и обучение на военнослужещите и цивилните служители;

7. условията и реда за награждаване на военнослужещите и цивилните служители;

8. реда за разрешаване и ползване на отпуск от военнослужещите, както и за неговото отлагане и прекъсване;

9. реда за провеждане на дисциплинарното производство, за налагане, изпълнение и заличаване на дисциплинарните наказания на военнослужещите;

10. реда за водене, ползване и съхраняване на служебните дела на военнослужещите;

11. (нова – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) условията и реда за заемането на длъжностите по чл. 134, ал. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България ;

12. (нова – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) условията и реда за командироването по чл. 290б, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

(2) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., изм., бр. 101 от 2020 г., в сила от 8.08.2020 г.) С правилника се уреждат обществените отношения, свързани с военната служба на военнослужещите от Служба "Военно разузнаване" и служба "Военна полиция", доколкото не са уредени с Правилника за устройството и дейността на Служба "Военно разузнаване" и с Правилника за прилагане на Закона за военната полиция .

Раздел II – Приемане на военна служба. Сключване на договор за военна служба

Чл. 2. В мирно време въоръжените сили се комплектуват с военнослужещи от:

1. (доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) завършилите висши военни училища в страната и в чужбина, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната;

2. (доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) завършилите обучение стипендианти, както и курсанти в Академията на Министерството на вътрешните работи, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната;

3. лица, завършили граждански средни или висши училища в страната и в чужбина;

4. (нова – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.) лица, завършили основно образование, за длъжности, определени с акт на министъра на отбраната;

5. (нова – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) лица, изпълнявали военна служба (кадрова военна служба);

6. (нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) лица, изпълнявали срочна служба в доброволния резерв.

Чл. 3. (1) (Доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) След завършване на обучението си във висшите военни училища курсантите, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната, се назначават на длъжност в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) След завършване на обучението си стипендиантите, както и курсантите в Академията на Министерството на вътрешните работи, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната, сключват договор за военна служба и със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице се приемат на военна служба и се назначават на длъжност.

(3) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) След завършване на обучението си във висшите военни училища курсантите, обучавани за нуждите на други министерства и ведомства, се назначават на длъжност със заповед на съответния министър или ръководител.

(4) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) На курсантите, завършили висши военни училища в чужбина, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната, се присвоява офицерско звание "лейтенант" и се вземат в специален щат на министъра на отбраната.

(5) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Курсантите, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната, отстранени от обучение по реда, определен с правилниците на висшите военни училища, или напуснали по собствено желание по време на обучението, може да бъдат приети без провеждане на конкурс на военна служба на длъжности, изискващи войнишки (матроски) звания, ако отговарят на изискванията за приемане по чл. 141, ал. 1 , чл. 182, ал. 1 и чл. 188 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , при спазване на следния ред:

1. не по-късно от 10 работни дни преди прекратяване на договора за военна служба отстраненият от обучение курсант изявява желание за приемане на военна служба с подаване на рапорт до началника на висшето военно училище;

2. началникът на висшето военно училище в зависимост от специализацията, в която се обучава курсантът по т. 1, уведомява съответния ръководител на структура по чл. 60д, ал. 1 или по чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за предлагане на длъжност, изискваща военно звание "редник – 1-ви клас/матрос – 1-ви клас"; в тридневен срок от получаване на уведомлението съответният ръководител на структура по чл. 60д, ал. 1 или по чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България представя длъжност/длъжности;

3. при съгласие на курсанта по т. 1 да заеме длъжност по т. 2 началникът на висшето военно училище изпраща до ръководителя на структура по чл. 60д, ал. 1 или по чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , предложил длъжността, наличните документи, удостоверяващи, че курсантът отговаря на изискванията на чл. 141, ал. 1 , чл. 182, ал. 1 и чл. 188 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за сключване на договор за военна служба, приемане на военна служба и назначаване на длъжността;

4. при липса на документ, удостоверяващ годността за военна служба, психологичната пригодност и покриването на нормативите за физическа годност, съответният ръководител на структура по чл. 60д, ал. 1 или по чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България организира определяне на годността за военна служба, психологичната пригодност на лицето по т. 1 или провеждането на изпит за покриване на нормативите за физическа годност;

5. след установяване, че лицето по т. 1 отговаря на изискванията на чл. 141, ал. 1 , чл. 182, ал. 1 и чл. 188 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , съответният ръководител на структура по чл. 60д, ал. 1 или по чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България сключва договор за военна служба, приема на военна служба и назначава на длъжност, като изпраща копие от заповедта за приемане на военна служба и на сключения договор за военна служба с лицето по т. 1 до началника на висшето военно училище или уведомява началника на висшето военно училище, че лицето няма да бъде прието на военна служба поради несъответствие с изискванията на чл. 141, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България ;

6. при прекратяване на сключения договор с лицето по т. 1 преди изтичане на тригодишния срок (освен ако прекратяването е на основание чл. 162, ал. 1, т. 3 и чл. 164 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България ) се предприемат действия по събиране на вземанията по реда на чл. 260, ал. 4 и 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

Чл. 4. (1) Лицата по чл. 2, т. 3 се приемат на военна служба след провеждане на конкурс.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) В конкурса по ал. 1 могат да участват и лица, които са освободени от военна служба, с изключение на освободените поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 63 от 2011 г., в сила от 16.08.2011 г., изм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., бр. 101 от 2020 г., в сила от 8.08.2020 г.) В Служба "Военно разузнаване" приемането на военна служба се извършва при условия и по ред, определени с Правилника за устройството и дейността на Служба "Военно разузнаване" , а в служба "Военна полиция" приемането на военна служба се извършва при условия и по ред, определени с Правилника за прилагане на Закона за военната полиция .

(4) Конкурсът по ал. 1 се обявява със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице, в която се определят:

1. длъжностите, за които се организира конкурсът;

2. длъжностното лице, отговорно за провеждането на конкурса;

3. условията и редът за провеждане на конкурса.

(5) Конкурсът се обявява в Агенцията по заетостта и на интернет страницата на Министерството на отбраната. Обявата съдържа:

1. наименованията и броя на вакантните длъжности;

2. изискванията за заемане на длъжността;

3. изискващото се ниво за достъп до класифицирана информация за длъжността;

4. населеното място, където се намира формированието (структурата), и неговия военнопощенски номер;

5. длъжностното лице, отговорно за провеждането на конкурса;

6. начина на провеждане на конкурса;

7. необходимите документи;

8. мястото и срока за подаване на документите.

(6) Длъжностите по ал. 4, т. 1 не се обявяват в Регистъра на вакантните длъжности за офицери и офицерски кандидати и в Регистъра на вакантните длъжности за сержанти (старшини) и войници (матроси) по чл. 37, ал. 1 .

Чл. 5. (1) На конкурс по чл. 4 могат да се явяват лица, които отговарят на условията на чл. 141 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

(2) За участие в конкурса кандидатите подават заявление до длъжностното лице, отговорно за провеждането му, в определените в обявата място и срок заедно с необходимите документи.

Чл. 6. (1) Длъжностното лице по чл. 4, ал. 4, т. 2 назначава комисия за допускане до участие и комисия за провеждане на конкурса.

(2) Комисията за допускане до участие в конкурса:

1. извършва проверка на подадените документи;

2. допуска до конкурса кандидатите, които отговарят на условията на конкурса;

3. връща документите на кандидатите, които не са допуснати до участие в конкурса, като мотивира отказа.

(3) Комисията за провеждане на конкурса:

1. провежда конкурса при условията и по реда, определени със заповедта по чл. 4, ал. 4 ;

2. изготвя протокол, в който класира кандидатите според показаните резултати;

3. писмено уведомява кандидатите за резултатите от класирането и връща документите на некласираните кандидати.

(4) Некласираните кандидати имат право на жалба пред длъжностното лице, отговорно за провеждането на конкурса, в 7-дневен срок от уведомяването. Длъжностното лице следва да се произнесе в 14-дневен срок от получаването на жалбата. Решението му е окончателно.

(5) Комисията изпраща по команден ред чрез длъжностното лице по чл. 4, ал. 4, т. 2 до министъра на отбраната или до оправомощено от него длъжностно лице протокола по ал. 3, т. 2 с предложение за приемане на военна служба на лицата, класирани на първо място.

Чл. 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) След изтичането на сроковете по чл. 6, ал. 4 министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице сключва договор за военна служба с лицето, спечелило конкурса.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г., бр. 70 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г.) За длъжности в структурата по чл. 60а, ал. 2, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България договорът за военна служба се сключва след получаването на изискващото се разрешение за достъп до класифицирана информация.

(3) Договорът по ал. 1 се сключва в 3 екземпляра – по един за всяка от страните, а третият екземпляр се прилага в служебното дело на военнослужещия.

(4) Договорът по ал. 1 се регистрира и вторият екземпляр се връчва на лицето, спечелило конкурса, срещу подпис.

Чл. 7а. (Нов – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Длъжностите, които може да се заемат от лицата по чл. 2, т. 5 и 6 , се обявяват със заповед на министъра на отбраната въз основа на постъпили по команден ред предложения на командирите (началниците) на военни формирования и на ръководителите на съответните структури. Длъжностите не се обявяват в Регистрите на вакантните длъжности.

(2) Заповедта по ал. 1 се публикува на интернет страницата на Министерството на отбраната и в нея се посочват наименованието на длъжностите, изискванията за заемането им, необходимите документи, сроковете за кандидатстване, мястото и длъжностното лице, до което се подава заявлението за кандидатстване.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Кандидатите за длъжностите по ал. 1 трябва да отговарят на изискванията на:

1. чл. 141, ал. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на изискванията за заемане на длъжността – за лицата по чл. 2, т. 5 ;

2. чл. 141, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на изискванията за заемане на длъжността – за лицата по чл. 2, т. 6 .

(4) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Изборът на лицата по чл. 2, т. 5 и 6 за заемане на съответната длъжност се извършва при спазване на следния ред:

1. кандидатите подават писмено заявление за кандидатстване за заемане на длъжност по ал. 1 заедно с необходимите документи; в заявлението всеки кандидат може да посочи до три длъжности;

2. длъжностното лице, до което се подава заявлението, определя критерии за извършване на избора и назначава комисия, която разглежда постъпилите документи и след събеседване с кандидатите ги класира за всяка от длъжностите;

3. за резултатите от работата на комисията се изготвя протокол, който се подписва от председателя й и от всички членове и се утвърждава от длъжностното лице, до което се подават заявленията;

4. след утвърждаване на протокола по т. 3 председателят на комисията запознава кандидатите с класирането.

(5) Кандидатите имат право на жалба пред длъжностното лице, до което се подава заявлението, в 7-дневен срок от запознаването с класирането. Длъжностното лице се произнася в 14-дневен срок от получаването на жалбата. Решението му е окончателно.

(6) След изтичането на сроковете по ал. 5 длъжностното лице, до което се подава заявлението, организира изпращането на кандидата, класиран на първо място, до съответните военномедицински органи за определяне на годността му за военна служба и на психологичната му пригодност.

(7) С кандидатите, които са годни за военна служба и са психологично пригодни, комисията по ал. 4, т. 2 провежда изпит за покриване на нормативите за физическа годност, определени с акт на министъра на отбраната.

(8) При успешно издържан изпит по ал. 7 длъжностното лице, до което се подава заявлението, организира изпращането на необходимите документи на кандидата за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация със съответното ниво на класификация.

(9) Кандидатите, получили разрешение за достъп до класифицирана информация със съответното ниво на класификация, се предлагат за сключване на договор за военна служба и за приемане на военна служба.

(10) При установена негодност за военна служба и/или психологична непригодност, непокриване на нормативите за физическа годност или неполучаване на необходимото разрешение за достъп до класифицирана информация длъжностното лице, до което се подава заявлението, организира дейностите по ал. 6, 7 и 8 по отношение на следващия класиран за длъжността кандидат.

(11) Министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице сключва договор за военна служба с лицето по ал. 9. Договорът се сключва в 3 екземпляра – по един за всяка от страните, регистрира се, вторият екземпляр се връчва на военнослужещия срещу подпис, а третият екземпляр се прилага в служебното дело на военнослужещия.

Чл. 7б. (Нов – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) На резервистите на срочна служба в доброволния резерв се предлагат вакантни длъжности във военни формирования от Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната по ред, определен с акт на министъра на отбраната.

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) След сключването на договора за военна служба със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице:

1. лицето, което притежава изискващото се за длъжността разрешение за достъп до класифицирана информация, се приема на военна служба и се назначава на длъжност;

2. лицето, което не притежава изискващото се за длъжността разрешение за достъп до класифицирана информация, се приема на военна служба, назначава се на длъжност и се взема в разпореждане по специален щат на министъра на отбраната до издаването на изискващото се разрешение или отказ.

Чл. 8а. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г., отм., бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.).

Чл. 9. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., изм., бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.) До 12 месеца след назначаването на длъжност приетите на военна служба стипендианти на Министерството на отбраната и лицата, спечелили конкурс по чл. 4 , се изпращат на курс за провеждане на начална и/или специална военна подготовка, ако не притежават такава:

1. във висшите военни училища – за офицерите и за офицерските кандидати;

2. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) в професионалните сержантски (старшински) колежи – за сержантите (старшините);

3. в учебните центрове – за войниците (матросите).

(2) Началната и специалната военна подготовка приключват с изпити за проверка на придобитата военна квалификация. Ако военнослужещият не издържи изпитите, договорът за военна служба се прекратява на основание чл. 165, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 63 от 2011 г., в сила от 16.08.2011 г., изм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., бр. 101 от 2020 г., в сила от 8.08.2020 г.) Началната военна и специализираната подготовка на военнослужещите, приети в Служба "Военно разузнаване", се извършват при условия и по ред, определени с Правилника за устройството и дейността на Служба "Военно разузнаване" , а началната военна и специализираната подготовка на военнослужещите от служба "Военна полиция" се извършват при условия и по ред, определени с Правилника за прилагане на Закона за военната полиция .

(4) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.) Специалната военна подготовка на военнослужещите – оркестранти от въоръжените сили, се извършва в учебен център и при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.

Чл. 10. Военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури се приемат на военна служба при условията и по реда на чл. 262 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България . Заповедта за приемане на военна служба се съгласува с министъра на отбраната по предложение на административния ръководител на съответния съд или прокуратура.

Раздел III – Длъжностни разписания, щатове и длъжностни характеристики (Загл. доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.)

Чл. 11. (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Длъжностните разписания и щатовете съдържат следните задължителни елементи:

1. наименованието на длъжностите;

2. (изм. – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.) нивото за достъп до класифицирана информация за всяка длъжност;

3. военното звание;

4. (отм. – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.);

5. (изм. – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.) военноотчетната специалност за длъжностите за военнослужещи;

6. кода на длъжността;

7. (изм. – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.) въоръжението, бойната и друга техника.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) В длъжностните разписания и щатовете по ал. 1 могат да се включват и други изисквания по ред, определен с наредбата на министъра на отбраната по чл. 14 .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Основните, допълнителните и специфичните изисквания за заемане на длъжността се определят в длъжностната характеристика.

Чл. 12. (1) (Доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Длъжностната характеристика се изготвя въз основа на длъжностното разписание (щата).

(2) Командирът (началникът) или ръководителят на съответната структура запознава военнослужещия със задълженията на длъжността, установени в длъжностната характеристика.

Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Длъжностната характеристика съдържа:

1. параметрите на длъжността:

а) наименование на длъжността;

б) код на длъжността;

в) военно звание;

г) военно формирование;

д) място за изпълнение на службата;

е) зачислено оръжие;

ж) кариерно поле, кариерна област или професионална област;

з) длъжностно ниво;

2. изискванията за заемане на длъжността:

а) основни:

аа) образование;

бб) придобита специалност;

вв) образователно-квалификационна степен;

гг) научна степен;

дд) военна квалификация;

ее) ниво на чуждоезикова подготовка;

жж) (отм. – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.);

б) допълнителни:

аа) допълнителна професионална квалификация;

бб) предходни длъжности, от които може да се заеме длъжността;

вв) (нова – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.) ниво за достъп до класифицирана информация;

в) специфични, в т.ч. придобитата специализация при необходимост;

3. длъжностите, които могат да се заместват от тази длъжност;

4. военноотчетната специалност, определена с акт на министъра на отбраната;

5. организационните връзки и взаимоотношения (в кое организационно звено е длъжността, на кого военнослужещият е непосредствено подчинен, кого ръководи, кой го замества);

6. изискванията за познаване на основни нормативни и други актове;

7. значимите професионални компетентности и личностни характеристики;

8. функционалните задължения на военнослужещите за мирно и военно време.

Чл. 14. (Доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Длъжностните разписания, щатовете и длъжностните характеристики се изготвят, утвърждават, изменят и съхраняват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на отбраната.

Раздел IV – Присвояване, повишаване и понижаване във военно звание

Чл. 15. Със заповедта за приемане на военна служба на военнослужещия се присвоява военно звание или се обявява военното звание по резерва, като:

1. на лицата, които не притежават военно звание по резерва, се присвоява военно звание "редник – 1-ви клас" ("матрос – 1-ви клас"), съответно "младши сержант" ("старшина II степен"), "офицерски кандидат – 1-ви клас" или "лейтенант";

2. лицата, които притежават военно звание по резерва, съответстващо на званието на длъжността по длъжностното разписание, се приемат на военна служба с притежаваното военно звание;

3. на лицата, които притежават военно звание по резерва, по-високо от изискващото се за длъжността, се присвоява военното звание, изискващо се за длъжността по длъжностно разписание;

4. (нова – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) на лицата, които притежават военно звание по резерва, с една степен по-ниско от изискващото се за длъжността, и са изпълнили изискванията на чл. 19 , докато са били на военна служба, се присвоява военното звание, изискващо се за длъжността по длъжностно разписание.

Чл. 16. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) На курсантите, завършили висшите военни училища за нуждите на Министерството на отбраната, се присвоява офицерско звание "лейтенант" и им се предлагат вакантни офицерски длъжности в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия в съответствие с придобитата военна специалност и специализация.

(2) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) На курсантите, завършили висшите военни училища за нуждите на други министерства или ведомства, се присвоява офицерско звание "лейтенант" и се зачисляват в запаса.

(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) На курсантите, които не са издържали държавните изпити или не са защитили дипломните си работи на редовната и на поправителната сесия, се присвоява военно звание "офицерски кандидат – 1-ви клас" и се назначават на длъжност за офицерски кандидат.

(4) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., изм., бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) След успешно полагане на държавните изпити или след защита на дипломната работа на военнослужещите по ал. 3 се присвоява военно звание "лейтенант" и се назначават на офицерска длъжност.

Чл. 16а . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.) След завършване на обучението си за придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър" по гражданска специалност във висши военни училища в чужбина на курсантите, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната, се присвоява офицерско звание "лейтенант", вземат се в специален щат на министъра на отбраната и след преминаване на курс за придобиване на специална военна подготовка с продължителност не по-малко от 2 месеца се назначават на длъжност.

(2) (Нова – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.) В срок до 30 дни след завършване на обучение в чужбина военнослужещите по ал. 1 подават заявление до Националния център за информация и документация с приложена диплома или друг аналогичен документ, издаден от образователната институция за извършване на процедура по признаване на придобито от тях висше образование на образователно-квалификационна степен "бакалавър" по гражданска специалност.

(3) (Нова – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.) В срок до 10 дни след приключване на процедурата по ал. 2 и признаване на придобито висше образование по гражданска специалност в чужбина военнослужещите подават рапорт до началника на съответното висше военно училище за признаване на периоди на обучение с цел установяване на съответствието на част от учебния план за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен "бакалавър" от професионално направление "Военно дело".

(4) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.) По решение на академичния съвет на съответното висше военно училище в страната, в което са обучавани като курсанти, и след представена академична справка на военнослужещите по ал. 3 се изготвя индивидуален план за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен "бакалавър" в професионално направление "Военно дело" по специалности от регулираната професия "Офицер за тактическо ниво на управление".

Чл. 16б . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) (1) След завършване на обучението по чл. 116а и 116б на офицерските кандидати, сержантите (старшините) и войниците (матросите) се присвоява офицерско звание "лейтенант" и те се назначават на длъжности в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.

(2) Военнослужещите по чл. 116б , придобили професионална квалификация по военно дело, могат да заемат длъжности за "капитан" ("капитан-лейтенант"), определени в Класификатора на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия по чл. 24 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , до придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър" в професионално направление "Военно дело".

Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., бр. 48 от 2013 г., в сила от 31.05.2013 г., изм. и доп., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) На войниците (матросите), завършили дневна форма на обучение в професионален сержантски (старшински) колеж или приравнено по чл. 115, ал. 2 обучение в чужбина, се присвоява първо сержантско звание "младши сержант" ("старшина II степен") и те се назначават на сержантска/старшинска длъжност в съответствие със сключеното допълнително споразумение.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2013 г. в сила от 31.05.2013 г., изм. и доп., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Военнослужещите, завършили професионален сержантски (старшински) колеж и придобили четвърта степен на професионална квалификация или приравнено по чл. 115, ал. 2 обучение в чужбина, могат да бъдат повишавани във военни звания до "старшина/мичман" включително.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., бр. 48 от 2013 г., в сила от 31.05.2013 г., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) На войниците (матросите), завършили съответната подготовка за сержанти (старшини) в курс за придобиване на сержантско (старшинско) звание в професионален сержантски (старшински) колеж или в учебен център, се присвоява първо сержантско (старшинско) звание "младши сержант" ("старшина II степен") и те се назначават на сержантска (старшинска) длъжност в съответствие със сключеното допълнително споразумение.

(4) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., изм., бр. 48 от 2013 г., в сила от 31.05.2013 г., изм. и доп., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Военнослужещите по ал. 3, притежаващи военно звание "младши сержант" ("старшина II степен"), могат да бъдат повишени във военно звание "сержант" ("старшина I степен") след завършване на курс за съответната длъжност и/или за съответното военно звание в професионален сержантски (старшински) колеж, или приравнен на него по чл. 115, ал. 2 курс в чужбина.

(5) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., изм., бр. 48 от 2013 г., в сила от 31.05.2013 г., изм. и доп., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Военнослужещите по ал. 4, притежаващи военно звание "сержант" ("старшина I степен"), могат да бъдат повишени в сержантско (старшинско) звание "старши сержант" ("главен старшина") или в сержантско (старшинско) звание "старшина" ("мичман") след завършен курс за съответната длъжност и/или за съответното военно звание в професионален сержантски (старшински) колеж, или приравнен на него по чл. 115, ал. 2 курс в чужбина.

(6) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Военнослужещите по ал. 5, притежаващи военно звание "старши сержант" ("главен старшина"), могат да бъдат повишени във военно звание "старшина" ("мичман") след завършване на съответния курс в професионален сержантски (старшински) колеж или приравнено на него по чл. 115, ал. 2 обучение в чужбина.

(7) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2013 г., в сила от 31.05.2013 г., предишна ал. 6, изм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Сержантите (старшините), заемащи длъжности от професионална област по чл. 30, ал. 4 , се повишават във военно звание, ако са налице изискванията на чл. 21 .

Чл. 18. Военнослужещите се повишават във военно звание последователно.

Чл. 19. Минималният срок за престояване във военно звание е:

1. за всички войнишки звания – 1 година;

2. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 1.07.2025 г.) за всички сержантски звания – 3 години;

3. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 1.07.2025 г.) за "офицерски кандидат – 1-ви клас" – 3 години;

4. за "лейтенант" – 2 години;

5. за "старши лейтенант" – 3 години;

6. за "капитан" ("капитан-лейтенант") – 3 години;

7. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 1.07.2025 г.) за "майор" ("капитан III ранг") – 5 години;

8. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 1.07.2025 г.) за "подполковник" ("капитан II ранг") – 5 години;

9. (изм. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., бр. 88 от 2024 г., в сила от 1.07.2025 г.) за "полковник" ("капитан I ранг") – 4 години;

10. за висшите офицерски звания – 1 година.

Чл. 20. (Отм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.).

Чл. 21. Военнослужещият може да бъде повишен в следващо военно звание, ако са налице следните условия:

1. да е изтекъл минималният срок за престояване във военно звание по чл. 19 ;

2. да притежава изискващото се за съответната длъжност образование, квалификация и атестационна оценка;

3. да заема или да се назначава на длъжност, изискваща по-високо военно звание;

4. да не изтърпява дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 4, 5 и 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Военно звание "офицерски кандидат – 1-ви клас" се присвоява на сержанти (старшини) с военно звание "старшина" ("мичман"), завършили съответния курс в професионален сержантски (старшински) колеж или приравнено на него по чл. 115, ал. 2 обучение в чужбина и ако са налице изискванията на чл. 21 .

Чл. 23. (1) (Доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Офицерите от кариерно поле "командно" се повишават във военно звание "майор" ("капитан III ранг") и "подполковник" ("капитан II ранг"), ако са придобили образователно-квалификационна степен "магистър" по специалности от професионално направление "Военно дело" във военни академии или приравнени на тях по чл. 115, ал. 2 специалности, придобити във висши училища и колежи в чужбина, и ако са налице изискванията на чл. 21 .

(2) (Отм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.).

(3) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., доп., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Офицерите от кариерно поле "професионално" и от академичния състав се повишават във военно звание "майор" ("капитан III ранг") и "подполковник" ("капитан II ранг"), ако са придобили образователно-квалификационна степен "магистър" и ако са налице изискванията на чл. 21 .

Чл. 24. (1) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Офицерите от кариерно поле "командно" се повишават във военно звание "полковник" ("капитан I ранг"), ако са придобили образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност "Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили" в професионално направление "Военно дело" или са завършили стратегически курс във военни академии или приравнено по чл. 115, ал. 2 обучение във висши военни училища и колежи в чужбина и ако са налице изискванията на чл. 21 .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г., отм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.).

(3) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.) Офицерите от кариерно поле "професионално" и от академичния състав се повишават във военно звание "полковник" ("капитан I ранг"), ако са налице изискванията на чл. 21 .

Чл. 25. (1) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2014 г., в сила от 16.09.2014 г., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Офицерите от кариерно поле "командно" се повишават във висше офицерско звание, ако са придобили образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност "Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили" от професионално направление "Военно дело" във военни академии или приравнено по чл. 115, ал. 2 обучение във висши военни училища и колежи в чужбина и ако са налице изискванията на чл. 21 .

(2) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Офицерите от кариерно поле "професионално" и от академичния състав се повишават във висше офицерско звание, ако са придобили образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност "Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили" в професионално направление "Военно дело" или са завършили стратегически курс във военни академии или приравнено по чл. 115, ал. 2 обучение във висши военни училища и колежи в чужбина и ако са налице изискванията на чл. 21 .

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Предложенията за удостояване на офицери с висши офицерски звания, както и за назначаването и освобождаването им от висши командни длъжности се разглеждат в Съвета по отбрана.

Чл. 26. Военнослужещите се понижават във военно звание при наложено дисциплинарно наказание "понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година".

Раздел V – Назначаване и преназначаване на длъжност

Чл. 27. (Отм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.).

Чл. 28. (Доп. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., изм., бр. 77 от 2014 г., в сила от 16.09.2014 г., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) (1) Кариерното развитие на офицерите се осъществява чрез заемане на длъжности в кариерни области и полета.

(2) Кариерните области и полета са:

1. командни;

2. професионални.

(3) Кариерна област "командна" обхваща длъжностите, изискващи младши офицерски звания и военно звание "майор" ("капитан III ранг"), определени в акт на министъра на отбраната, и придобита военна специалност и специализация във висшите военни училища.

(4) Кариерна област "професионална" обхваща длъжностите, изискващи младши офицерски звания и придобита гражданска специалност от висши граждански училища.

(5) Кариерно поле "командно" обхваща длъжностите, изискващи старши офицерски звания, с изключение на длъжностите, изискващи военно звание "майор" ("капитан III ранг"), определени в акта на министъра на отбраната по ал. 3, и придобита образователно-квалификационна степен "магистър" в професионално направление "Военно дело" от военна академия или приравнена на нея по чл. 115, ал. 2 в чужбина.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) Кариерно поле "професионално" обхваща длъжностите, изискващи старши офицерски звания и:

1. придобита образователно-квалификационна степен "магистър" по гражданска специалност от висши граждански училища, или

2. придобита образователно-квалификационна степен "магистър" по гражданска специалност от военни академии или висши военни училища и образователна и научна степен "доктор".

(7) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) Гражданските специалности за кариерна област "професионална" и за кариерно поле "професионално" по ал. 6, т. 1 се определят с акт на министъра на отбраната.

(8) В Класификатора на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия по чл. 24 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за всяка длъжност за офицер се посочват съответстващите й кариерна област или кариерно поле.

(9) Със заповед на министъра на отбраната се определя за кои от длъжностите по Класификатора на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия по чл. 24 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се изисква владеене на английски или френски език по СТАНАГ 6001 на съответно ниво.

Чл. 29. (Отм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.).

Чл. 30. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2011 г., в сила от 16.08.2011 г., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) (1) Професионалното развитие на сержантите (старшините) и офицерските кандидати се осъществява чрез заемане на длъжности в определени професионални области съобразно професионалната им квалификация.

(2) Професионалната област обхваща длъжностите, изискващи определена професионална квалификация и/или образование.

(3) Професионална област "основна" обхваща длъжностите по професии и специалности, обучението за които се провежда в професионален сержантски (старшински) колеж.

(4) Професионална област "други" обхваща длъжностите по професии и специалности, по които не се извършва обучение в професионалните сержантски (старшински) колежи.

(5) В Класификатора на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия по чл. 24 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за всяка длъжност за сержант (старшина) и офицерски кандидат се посочва съответстващата й професионална област.

Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Длъжностното развитие на войниците (матросите) се осъществява в съответствие с придобитата военна квалификация.

Чл. 32. Военнослужещите се назначават и преназначават на длъжност:

1. по време на годишното разместване:

а) (доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) по Регистъра на вакантните длъжности за офицери и офицерски кандидати и Регистъра на вакантните длъжности за сержанти (старшини) и войници (матроси);

б) (отм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.);

2. по списък:

а) (доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) на длъжности, определени за заемане от завършилите военни академии, висшите военни училища и професионалните сержантски (старшински) колежи в страната и в чужбина, завършилите Академията на Министерството на вътрешните работи за нуждите на Министерството на отбраната, и за стипендиантите на Министерството на отбраната – след завършване на обучение;

б) (изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) на длъжности, определени за заемане от военнослужещите, завръщащи се от изпълнение на военна служба извън територията на страната в задгранични представителства на Република България, или на длъжности в международни организации или в други международни инициативи;

в) (нова – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) на длъжности, определени за заемане от военнослужещите, завръщащи се от изпълнение на военна служба на територията на страната в състава на многонационални формирования, или на длъжности в международни организации или в други международни инициативи;

3. (доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) при спечелване на конкурс или след избор;

4. през цялата година:

а) (доп. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., изм. и доп., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) по решение на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица след мотивирано предложение на ръководителите на административни структури от Министерството на отбраната, ръководителите на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и командирите (началниците) на военни формирования от Българската армия;

б) (нова – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., отм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.);

в) (предишна буква "б" – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., отм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.);

5. (доп. – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.) при организационно-щатни промени и промени в параметрите на длъжността по чл. 13, т. 1 и/или организационните връзки и взаимоотношения по чл. 13, т. 5 ;

6. (нова – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) по план-предложение за комплектуване на вакантни и овакантяващи се длъжности, по ред, определен с акт на министъра на отбраната.

Чл. 33. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Военнослужещите се преназначават на длъжност от министъра на отбраната или от оправомощени от него длъжностни лица при назначаване на длъжност във:

1. по-високо длъжностно ниво;

2. същото длъжностно ниво;

3. по-ниско длъжностно ниво.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., доп., бр. 68 от 2011 г., в сила от 2.09.2011 г., изм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Военнослужещите се назначават и преназначават на длъжност, ако отговарят на основните и специфични изисквания за заемането й, в т. ч. притежават изискващото се за длъжността военно звание или отговарят на изискванията за повишаване във военно звание по чл. 21 – 25 , с изключение на случаите, предвидени в правилника.

(3) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., изм., бр. 77 от 2014 г., в сила от 16.09.2014 г., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) В случаите, когато военнослужещите се предлагат за преназначаване на длъжност по чл. 32, т. 4, буква "а" или т. 6 и са от друго военно формирование или структура, командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура, изготвящ предложението, изпраща писмено искане до съответния командир (началник) на военнослужещия. Командирът (началникът) на военнослужещия в 5-дневен срок изпраща по команден ред своето становище във военното формирование или структура, в които е вакантната длъжност. При изразено положително становище командирът (началникът) на военнослужещия прилага протокол от проведена беседа, кадрова справка и атестационен формуляр на военнослужещия.

(4) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., изм., бр. 77 от 2014 г., в сила от 16.09.2014 г., отм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.).

(5) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.) След явяване на военнослужещия по местослужене за приемане на новата длъжност му се осигурява време за сдаване на предходната заемана длъжност при условия и по ред, определени в уставите на въоръжените сили.

Чл. 33а . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Военнослужещите, сключили допълнително споразумение в изпълнение на чл. 145 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , могат да бъдат преназначавани на длъжност в по-високо длъжностно ниво при условията на чл. 156, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

(2) (Отм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.).

(3) Преназначаването се извършва в периода на сключеното допълнително споразумение след завършване на обучението за сметка на Министерството на отбраната.

Чл. 33б. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) (1) На военнослужещите с висши офицерски звания и с военно звание "полковник" (капитан I ранг), които заемат длъжност повече от 4 години могат да се предлагат други длъжности в същото или по-високо длъжностно ниво по реда на чл. 32, т. 4, буква "а" или т. 6 .

(2) При отказ на военнослужещ да заеме предложената му длъжност по ал. 1 командирът (началникът) или ръководителят на съответната структура в 5-дневен срок от получаването на отказа уведомява по команден ред министъра на отбраната за отказа, като прилага копие от протокол от проведена беседа с военнослужещия и кадрова справка.

Чл. 33в. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) (1) Военнослужещите от военните формирования на структурите по чл. 60а, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , които заемат длъжност повече от три години, може да се преназначават в интерес на службата на длъжност в същото или в по-високо длъжностно ниво при условията на чл. 156, ал. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на чл. 32, т. 4 , буква "а" при спазване на следния ред:

1. за преназначаване на военнослужещ във военно формирование от структурата по чл. 60а, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , в която същият е на служба, с дислокация в същото населено място:

а) командирът (началникът) на военното формирование, където е вакантната длъжност, изготвя мотивирано предложение за военнослужещия и го изпраща по команден ред до командира на съответната структура по чл. 60а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България ;

б) мотивираното предложение по буква "а" се изготвя при съгласие на командира (началника) на военното формирование, където е на служба военнослужещият, който се предлага за преназначаване;

в) решението за преназначаване по мотивираното предложение по буква "а" се взема от командира на структурата по чл. 60а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България ;

г) решението за преназначаване по мотивирано предложение в командването от структура по чл. 60а, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се взема от началника на отбраната.

(2) Преназначаването на военнослужещ във военно формирование от структура по чл. 60а, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , различна от тази, в която същият е на служба, с дислокация в същото населено място се извършва при спазване на следния ред: а) командирът (началникът) на военното формирование, където е вакантната длъжност, изготвя писмено искане за военнослужещ от военно формирование от структура по чл. 60а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и го изпраща по команден ред до командира на структура по чл. 60а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , в състава на която е военното формирование; б) мотивираното предложение по буква "а" се изготвя при съгласие на командира (началника) на структурата по чл. 60а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , където е на служба военнослужещият, който се предлага за преназначаване; в) решението за преназначаване по мотивирано предложение по буква "а" се взема от началника на отбраната.

Чл. 33г. (Нов – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., предишен чл. 33б, изм., бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г., предишен чл. 33в, доп., бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) За преназначаване на военнослужещите по реда на чл. 32, т. 4, буква "а" или т. 6 , извън случаите по чл. 33а и 33в , се изисква писменото им съгласие.

Чл. 34. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Военнослужещите могат да се преназначават на длъжност в по-ниско длъжностно ниво в обхвата на притежаваното от тях военно звание:

1. по подаден рапорт от военнослужещия;

2. в случаите по чл. 47 ;

3. в случаите по чл. 164, т. 1 и 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България ;

4. (отм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.);

5. (нова – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) по списък на длъжностите по чл. 32, т. 2 .

Чл. 35. Организационно-щатни промени се извършват при условия и по ред, определени със заповед на министъра на отбраната.

Чл. 36. Годишното разместване на военнослужещите се извършва еднократно в календарната година при условия и по ред, определени със заповед на министъра на отбраната.

Чл. 37. (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Структурата по управление на човешките ресурси към министъра на отбраната изготвя Регистрите на вакантните длъжности за военнослужещи.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) В Регистрите на вакантните длъжности се обявяват вакантните длъжности, както и:

1. длъжностите, които се овакантяват до края на календарната година и не са определени за включване в списъците по чл. 32, т. 2 ;

2. длъжностите на военнослужещите, които навършват пределна възраст по чл. 160, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България в едногодишен период от датата на годишното разместване и не са определени за включване в списъците по чл. 32, т. 2 .

(3) (Отм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.).

(4) (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.).

(5) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., отм., бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.).

(6) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Регистрите на вакантните длъжности по ал. 1 се публикуват в Комуникационно-информационната система "Щит" и на интернет страницата на Министерството на отбраната.

(7) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г., изм., бр. 101 от 2020 г., в сила от 8.08.2020 г.) Вакантните длъжности в служба "Военна полиция" и в Служба "Военно разузнаване" не се обявяват в регистрите по ал. 1, а се заемат при условията и по реда, определени съответно в Правилника за прилагане на Закона за военната полиция и Правилника за устройството и дейността на Служба "Военно разузнаване" .

Чл. 37а. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., отм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.).

Чл. 38. (1) (Доп. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., изм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура запознава военнослужещите с Регистрите на вакантните длъжности за военнослужещи.

(2) Редът за подаване на рапорти за назначаване на длъжност от офицерите и офицерски кандидати е, както следва:

1. военнослужещият подава рапорт до длъжностното лице по ал. 1, като посочва не повече от три длъжности; рапортът се завежда в съответната регистратура;

2. командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура отразява становището си на рапорта;

3. всяка командна инстанция отразява своето мнение на гърба на рапорта или на отделен лист, който се завежда към рапорта, без да се спира движението на рапорта;

4. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) рапортът и документите на военнослужещите се изпращат до структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав), осигуряваща работата на съответната комисия за кариерно развитие.

(3) Сержантите (старшините) и войниците (матросите) подават рапорт за назначаване на длъжност до съответния командир (началник) на военното формирование или ръководител на съответната структура по реда на чл. 64 .

(4) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., отм., бр. 77 от 2014 г., в сила от 16.09.2014 г.).

Чл. 39. (Отм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.).

Чл. 40. (1) (Доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) След успешно завършване на обучението на курсантите, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната, и слушателите от военните академии се предлагат длъжности от списъка по чл. 32, т. 2, буква "а" .

(2) Условията и редът за предлагане на длъжностите по чл. 32, т. 2, буква "а" се определят със заповед на министъра на отбраната.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Ако на курсант, обучаван за нуждите на Министерството на отбраната, не може да бъде предложена длъжност в съответствие с придобитата военна специалност/специализация, му се предлага друга длъжност и му се осигурява курс за преквалификация.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Курсантите, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната, отказали да приемат предложената им длъжност, се назначават на някоя от незаетите длъжности от списъка по чл. 32, т. 2, буква "а" .

(5) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Кадетите, които са прекъснали обучението или не са издържали държавните изпити на редовната и поправителната сесия, се назначават на войнишки (матроски) длъжности.

Чл. 40а. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., доп., бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г., изм., бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) Завършилите обучение в редовна форма на докторантура военнослужещи се назначават на академична длъжност "асистент", ако отговарят на условията на чл. 64а , със заповед на министъра на отбраната или оправомощени от него длъжностни лица по предложение на академичния или на научния съвет.

Чл. 41. (1) (Предишен текст на чл. 41 , доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) В случаите по чл. 164, т. 1 и 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България военнослужещите в срока на предизвестието могат да кандидатстват за назначаване на длъжност по регистрите по чл. 37, ал. 1 , като подават рапорт до командира (началника) на съответното военно формирование или до ръководителя на съответната структура, където се водят на отчет и доволствие, при спазване на процедурата по чл. 38 .

(2) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) В случаите по чл. 164, т. 1 и 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България военнослужещите в срока на предизвестието могат да бъдат назначени на длъжност при условията и по реда на чл. 32, т. 4, буква "а" .

(3) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) В случаите по чл. 33б, ал. 2 в едногодишния срок на заемане на длъжността си по чл. 156, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България военнослужещите могат да бъдат назначени на длъжност при условията и по реда на чл. 32, т. 1 , буква "а" или на чл. 32, т. 4 , буква "а", или на чл. 32, т. 6 .

Чл. 42. (1) (Предишен текст на чл. 42 – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.) Минималният срок за престояване от военнослужещите на длъжност е една година.

(2) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., изм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Минималният срок по ал. 1 не се прилага при организационно-щатни промени, при заемането на първа длъжност от академичния състав или при спечелване на конкурс.

(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) Преназначаването на длъжност на военнослужещите в случаите по чл. 71 , 111 и 116 не се взема предвид при определянето на минималния срок за престояване на военнослужещите на длъжност по ал. 1.

(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) Минималният срок по ал. 1 не се прилага при назначаване на длъжности "командир/началник на военно формирование", изискващи старше офицерско звание, и на длъжности, изискващи висше офицерско звание.

Чл. 43. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., доп., бр. 68 от 2011 г., в сила от 2.09.2011 г., отм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.).

Чл. 44. (1) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) По предложение на непосредствения командир (началник) или ръководител офицерите, офицерските кандидати, сержантите (старшините) и войниците (матросите) могат да бъдат назначавани да заместват отсъстващ съответно друг офицер, офицерски кандидат, сержант (старшина) или войник (матрос) от военното формирование или от съответната структура при условията и по реда на чл. 215 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

(2) (Отм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).

(3) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Офицерите, офицерските кандидати, сержантите (старшините) и войниците (матросите) могат да бъдат назначавани да заместват отсъстващ до 30 работни дни съответно друг офицер, офицерски кандидат, сержант (старшина) или войник (матрос) от военното формирование или от съответната структура със заповед на командира (началника) или ръководителя. В този случай не се изплаща допълнително възнаграждение по чл. 215, ал. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

Чл. 45. (1) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.) По предложение на непосредствения командир (началник) или на ръководителя на съответната структура офицерите, офицерските кандидати, сержантите (старшините) и войниците (матросите) могат да бъдат назначавани за временно изпълняващи вакантна длъжност съответно на друг офицер, офицерски кандидат, сержант или войник от военното формирование или от съответната структура при условията и по реда на чл. 216 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

(2) При назначаване на военнослужещ временно да изпълнява вакантна длъжност, за която се изисква по-високо военно звание, то не се присвоява.

Чл. 46. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Военнослужещите, взети в специални щатове на министъра на отбраната, както и подали рапорт за прекратяване на договора за военна служба на основание чл. 162, ал. 1, т. 1 и 1а , чл. 163 и 169 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България не могат да бъдат назначавани да заместват други военнослужещи по реда на чл. 44 или да изпълняват задълженията на вакантна длъжност по реда на чл. 45 .

Чл. 47. (1) При установяване на заболявания или увреждания, получени при или по повод изпълнение на военната служба, заболявания от общ характер и професионални заболявания, в резултат на което военнослужещите не могат да изпълняват служебните си задължения в пълен обем, може да им бъдат предложени други подходящи длъжности след освидетелстване на годността за военна служба и издадено експертно решение от Централната военномедицинска комисия към Военномедицинската академия.

(2) Военнослужещите се назначават на длъжността по ал. 1 след писмено съгласие от тяхна страна.

(3) В случаите по ал. 1, когато на новата длъжност военнослужещите получават по-ниско възнаграждение, те получават обезщетение, равняващо се на разликата между възнаграждението за старата и възнаграждението за новата длъжност до освобождаване от военна служба.

(4) Условията и редът за установяване на заболявания и увреждания, получени при или по повод изпълнение на военната служба, както и списъкът на подходящите длъжности, които могат да заемат лицата по ал. 1, се определят с акт на министъра на отбраната.

Чл. 48. (1) Военнослужещите жени, които са бременни или кърмачки и извършват неподходяща за състоянието си работа, изпълняват служебните си задължения при облекчени условия в съответствие с предписанието на здравните органи.

(2) Военнослужещите жени могат да се откажат от правата си по ал. 1 с писмена декларация.

(3) Военнослужещи жени, които са бременни или майки на деца до 3 години, не могат да бъдат командировани освен с тяхно писмено съгласие.

(4) Правата на майката по ал. 3 могат да се ползват от самотните бащи – военнослужещи, на деца до 3 години.

Чл. 49. (1) През работно време военнослужещите подлежат на задължителни и/или внезапни изследвания за употреба на алкохол или злоупотреба, и/или зависимост от наркотични вещества. Редът за установяване употребата на алкохол и злоупотребата с наркотични вещества се определя с наредба на министъра на отбраната.

(2) Командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура може да отстрани временно от служба военнослужещ, който се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, или след употреба на алкохол, или злоупотреба с наркотични вещества.

(3) Отстраняването от служба се извършва с писмена заповед на командира (началника) в момента на установяване състоянието на военнослужещия, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения.

(4) Срокът за отстраняване от служба по ал. 3 е до възстановяване годността на военнослужещия да изпълнява задълженията си.

Чл. 50. Военнослужещият се преназначава на длъжност в обхвата на притежаваното военно звание, когато:

1. е изтекъл минималният срок за престояване в длъжност;

2. (изм. – ДВ, бр. 77 от 2014 г., в сила от 16.09.2014 г., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) отговаря на основните и специфичните изисквания на длъжностната характеристика за длъжността и на възможностите за развитие в длъжност, определени в атестационната оценка;

3. не изтърпява дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 4, 5 и 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

Чл. 51. Военнослужещият се преназначава на длъжност и се повишава във военно звание, когато:

1. е изтекъл минималният срок за престояване в длъжност и в звание;

2. (изм. – ДВ, бр. 77 от 2014 г., в сила от 16.09.2014 г., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) отговаря на основните и специфичните изисквания на длъжностната характеристика за длъжността и на възможностите за развитие в длъжност и за повишаване във военно звание, определени в атестационната оценка;

3. не изтърпява дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 4, 5 и 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

Чл. 51а. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2014 г., в сила от 23.04.2014 г.) (1) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г., изм., бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Структурата по управление на човешките ресурси към министъра на отбраната ежегодно до 31 декември изготвя план за развитие на висшия команден състав на въоръжените сили за следващата календарна година. Планът се разработва в интерес и съгласно потребностите на военната служба, утвърждава се от министъра на отбраната след обсъждане на Съвета по отбрана и въз основа на него се предлагат военнослужещи на длъжности, изискващи висши офицерски звания.

(2) (Предишен текст на чл. 51а, изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) На длъжност, за която се изисква висше офицерско звание, може да се назначава офицер, притежаващ офицерско звание с една степен по-ниско от изискващото се за длъжността, когато:

1. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) е изтекъл минималният срок за престояване в длъжност;

2. притежава необходимото образование, образователно-квалификационна степен и квалификация;

3. не изтърпява дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 4 , 5 и 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

Чл. 51б. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) На длъжност, за която се изисква старшо офицерско звание, може да се назначава офицер, притежаващ военно звание с една степен по-ниско от изискващото се за длъжността, когато:

1. е изтекъл минималният срок за престояване в длъжност и има не по-малко от две години престой в притежаваното военно звание;

2. отговаря на основните и специфичните изисквания на длъжностната характеристика за длъжността;

3. възможностите за кариерно развитие, определени в атестационния формуляр, позволяват преназначаване на длъжност, изискваща следващо военно звание;

4. не изтърпява дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 4 , 5 и 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

Чл. 52. (1) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., изм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Офицерите и офицерските кандидати се преназначават на длъжност и се повишават във военно звание в случаите по чл. 32, т. 1 въз основа на решение на комисиите за кариерно развитие.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.).

(3) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Съставът, редът и организацията на работа на комисиите по ал. 1, критериите за оценяване и редът за избор на военнослужещи за назначаване на длъжности се определят с акт на министъра на отбраната.

Чл. 53. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., отм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.).

Чл. 54. (Отм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.).

Чл. 55. (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., бр. 77 от 2014 г., в сила от 16.09.2014 г., отм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.).

Чл. 56. (Доп. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., бр. 77 от 2014 г., в сила от 16.09.2014 г., отм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.).

Чл. 57. (Доп. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., отм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.).

Чл. 58. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., изм., бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., отм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.).

Чл. 59. (Отм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.).

Чл. 60. (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., бр. 77 от 2014 г., в сила от 16.09.2014 г., отм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.).

Чл. 61. (Доп. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., бр. 77 от 2014 г., в сила от 16.09.2014 г., отм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.).

Чл. 62. (Доп. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., отм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.).

Чл. 63. (Отм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.).

Чл. 63а. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., отм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.).

Чл. 63б . (Нов – ДВ, бр. 77 от 2014 г., в сила от 16.09.2014 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., бр. 21 от 2019 г., в сила от 12.03.2019 г.) Военнослужещи, които са придобили образователно-квалификационна степен "бакалавър" от професионално направление "Военно дело" или професионална квалификация по военно дело във висшите военни училища и заемат длъжности за офицерски кандидати, сержанти (старшини) и войници (матроси), могат да се преназначават на длъжности от кариерна област "командна", определени в Класификатора на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия по чл. 24 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за заемане от офицери с военно звание "лейтенант", по реда на чл. 32, т. 1, буква "а" или по реда на чл. 32, т. 4, буква "а" , или по реда на чл. 32, т. 6 .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., бр. 21 от 2019 г., в сила от 12.03.2019 г.) Военнослужещи, които са придобили професионална квалификация в средните сержантски (старшински) военни училища и заемат длъжности за войници (матроси), могат да се преназначават на длъжности, определени в Класификатора на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия по чл. 24 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за заемане от военнослужещи с военно звание "младши сержант" ("старшина ІІ степен"), по реда на чл. 32, т. 1, буква "а" или чл. 32, т. 4, буква "а" , или по реда на чл. 32, т. 6 .

(3) Със заповедта за назначаване на длъжност на военнослужещите по ал. 1 и 2 се присвоява военно звание или се обявява военното звание по резерва по реда на чл. 15 .

Чл. 63в. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2014 г., в сила от 16.09.2014 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., бр. 21 от 2019 г., в сила от 12.03.2019 г.) Офицерските кандидати, сержантите (старшините) и войниците (матросите), които притежават специалност от гражданско висше училище, съответстваща за кариерна област "професионална", могат да се преназначават на длъжности от тази кариерна област, определени в Класификатора по чл. 24 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за заемане от офицери с военно звание "лейтенант", по реда на чл. 32, т. 1, буква "а" или по реда на чл. 32, т. 4, буква "а" , или по реда на чл. 32, т. 6 .

(2) Със заповедта за назначаване на длъжност на военнослужещите по ал. 1 се присвоява първо офицерско звание "лейтенант" или се обявява военното звание по резерва по реда на чл. 15 .

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) До 12 месеца след датата на назначаване на длъжност военнослужещите по ал. 1 се изпращат на курс за провеждане на специална военна подготовка във висшите военни училища, ако не притежават такава.

Чл. 63г . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) На войниците (матросите), които притежават специалност от граждански училища, съответстваща на професионална област "други", може да се присвоява първо сержантско/старшинско звание и те могат да се назначават на съответната длъжност по реда на чл. 32, т. 1, буква "а" или по реда на чл. 32, т. 4, буква "а", или по реда на чл. 32, т. 6.

Чл. 64. (Доп. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., изм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) (1) Сержантите (старшините) и войниците (матросите) се преназначават на длъжност по подаден рапорт за заемане на длъжност от Регистъра на вакантните длъжности за сержанти (старшини) и войници (матроси) със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Рапортът се подава до ръководителя на административната структура от Министерството на отбраната, ръководителя на структура на пряко подчинение на министъра на отбраната или командира (началника) на военно формирование, като в него се посочват не повече от три длъжности. В случай че вакантната длъжност е в друго военно формирование/ структура, военнослужещият може да подаде рапорт, след като е прослужил 2 години в съответното военно формирование/структура.

(3) Командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура изпраща рапорта по ал. 2 и документите на военнослужещия във военното формирование или структура, в която е вакантната длъжност, независимо от изразеното от него становище.

(4) Решение за преназначаване на длъжност на военнослужещите по ал. 1 се взема от командира (началника) на военното формирование или от ръководителя на съответната структура, в която е вакантната длъжност.

(5) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Командирът (началникът) или ръководителят по ал. 4 писмено уведомява за решението си военнослужещия, подал рапорт по Регистъра на вакантните длъжности, чрез съответния командир (началник) или ръководител.

(6) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) В случай че военнослужещият е избран за назначаване на повече от една длъжност, командирът (началникът) или ръководителят по ал. 2 в тридневен срок писмено уведомява съответните структури по управление на човешките ресурси (по личния състав) за длъжността, на която военнослужещият приема или отказва да бъде назначен.

Чл. 64а. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) Академичните длъжности във военните академии, висшите военни училища и научни организации се заемат при условия, определени в Закона за развитието на академичния състав в Република България и в правилника за прилагането му , а от военнослужещите – и ако:

1. отговарят на изискването за военно звание по Класификатора на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия по чл. 24 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България ;

2. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) притежават сертификат за владеене на английски или френски език по СТАНАГ 6001 – за длъжностите по чл. 28, ал. 9 .

(2) Академичните длъжности по ал. 1 се заемат от военнослужещите по ред, определен със заповед на министъра на отбраната, при спазване на изискванията на Закона за развитието на академичния състав в Република България , Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България .

(3) На академична длъжност "асистент" се назначават:

1. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) военнослужещите – със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица, по предложение на академичния, съответно на научния съвет след провеждане на интервю и класиране на кандидатите;

2. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г., бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) цивилните служители – на срочен трудов договор със срок до пет години, сключен с началника на военната академия или висшето военно училище или с директора на научната организация по предложение на академичния, съответно на научния съвет по реда на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България след провеждане на интервю и класиране на кандидатите.

(4) Военнослужещите по ал. 3, т. 1, които не придобият образователна и научна степен "доктор" в срок от шест години, се освобождават от длъжност "асистент" със заповед на министъра на отбраната по предложение на началника на военната академия или висшето военно училище.

(5) При непридобиване на образователна и научна степен "доктор" в сроковете, определени в Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България , нов срочен трудов договор с цивилните служители по ал. 3, т. 2 не се сключва.

Чл. 64б. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., изм., бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) Преминаването на военнослужещи и цивилни служители от академична длъжност на същата или на съответна академична длъжност в друга военна академия, висше военно училище или научна организация може да се извършва и без конкурс и избор по решение на приемащата военна академия, висше военно училище или научна организация при условия и по ред, определени в правилниците на военните академии, висшите военни училища и научни организации.

Чл. 64в. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.) На длъжност "инструктор" във военните академии и висшите военни училища по предложение на началниците на военните академии и висшите военни училища въз основа на решение на академичния съвет след провеждане на интервю и класиране на кандидатите се назначават със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица военнослужещи, които притежават:

1. военно звание "капитан"/"капитан-лейтенант" или по-високо;

2. образователно-квалификационна степен "бакалавър" или по-висока;

3. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) сертификат за владеене на английски или френски език по СТАНАГ 6001 – за длъжностите по чл. 28, ал. 9 ;

4. практически опит от работа в щабове и/или органи на международни организации или от участие в мисии и операции.

Чл. 64г. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.) (1) Длъжностите "инструктор" се определят в длъжностните разписания на военните академии и висшите военни училища.

(2) Военнослужещите на длъжност "инструктор" се повишават във военно звание, ако са престояли в длъжност "инструктор" не по-малко от две години и ако са налице изискванията на чл. 21 .

Чл. 64д. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.) Преподавателският състав в професионалните колежи се състои от "инструктори-специалисти" – военнослужещи, които имат образование не по-ниско от средно, придобита квалификация по съответното професионално направление и най-малко 5 години войскови стаж.

Раздел VI – Изменение на договора за военна служба

Чл. 65. (1) (Доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) При изменение на правата и задълженията на страните или на условията и срока, уговорени в договора за военна служба и с оглед гарантиране на възвращаемост на изразходваните средства за обучение или повишаване на квалификацията на военнослужещия между военнослужещия и министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице, се сключва допълнително споразумение по инициатива на една от двете страни.

(2) Допълнителното споразумение се изготвя в писмена форма в 3 екземпляра и се сключва по реда на чл. 7 и се счита за неразделна част от сключения договор за военна служба.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г., доп., бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., изм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г., бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Допълнително споразумение задължително се сключва в следните случаи:

1. при приемане на военнослужещ за обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър" в професионално направление "Военно дело" в задочна форма на обучение;

2. при приемане на военнослужещ за обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност от професионално направление "Военно дело";

3. при зачисляване на военнослужещ за обучение за придобиване на образователна и научна степен "доктор" или на научна степен "доктор на науките";

4. при приемане на военнослужещ за обучение в професионален сержантски (старшински) колеж;

5. при зачисляване на военнослужещ за обучение в курс за професионална квалификация по военно дело;

6. при разрешаване на военнослужещ на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" по гражданска специалност;

7. при зачисляване на военнослужещ за обучение за придобиване на специалност в системата на здравеопазването;

8. при зачисляване в квалификационен курс с продължителност, не по-малка от 8 седмици, или квалификационен курс, свързан с разходване на финансови средства от Министерството на отбраната на стойност, по-голяма от три минимални работни заплати;

9. при разрешаване на военнослужещ, дипломирал се по специалността "Право", да завърши изискващия се стаж като стажант-юрист;

10. при удължаване срока на договора;

11. при назначаване на длъжност "инструктор" във военна академия или висши военни училища за срок до пет години;

12. при назначаване на академична длъжност "асистент" във военна академия или висши военни училища за срок шест години.

Чл. 66. (1) (Доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Не по-късно от 3 месеца преди изтичане срока на договора всяка от страните по него може да отправи предложение до другата страна за удължаването му с не по-малко от две години или до датата на навършване на пределна възраст за съответното военно звание, като:

1. (изм. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.) министърът на отбраната, съответно оправомощеното от него длъжностно лице да сключва договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, отправя предложение до военнослужещия;

2. (изм. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.) военнослужещият подава рапорт чрез командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура, в която служи, до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице да сключва договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, съответно да удължава срока на договора.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2:

1. (изм. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., доп., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура дава мотивирано становище по рапорта в 3-дневен срок и го изпраща придружен с кадрова справка и проект на допълнително споразумение, подписано от страна на военнослужещия, по команден ред до длъжностното лице, което има право да удължи срока на договора за военна служба;

2. (изм. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.) рапортът се завежда в деловодството на длъжностното лице, което има право да удължи срока на договора за военна служба.

(3) Всяка от страните по договора може да оттегли направеното предложение до другата страна до един месец преди изтичане срока на договора. Ако другата страна е получила предложението, оттеглянето се извършва с нейно съгласие.

(4) Ако нито една от двете страни не отправи предложение по ал. 1 до другата за удължаване на срока, договорът се прекратява с изтичането на уговорения срок.

Раздел VII – (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) Изпълнение на военна служба при участие на въоръжените сили в операции и мисии самостоятелно или в състава на многонационални военни формирования извън територията на страната и в състава на многонационални военни формирования на територията на страната (Загл. изм. – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.)

Чл. 67. (Доп. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., изм., бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.) Военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия изпълняват военна служба при участие на въоръжените сили в операции и мисии самостоятелно или в състава на многонационални военни формирования извън територията на страната и в състава на многонационални военни формирования на територията на страната при условията на глава трета, раздел II от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

(2) Статусът на военнослужещите по ал. 1 се определя за всяка конкретна мисия или операция в съответствие с принципите и нормите на международното право, приложимия международен договор и националното законодателство.

(3) При определяне на военнослужещите по ал. 1 същите трябва:

1. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) да отговарят на основните и специфичните изисквания за заемане на длъжността в конкретната мисия или операция, определени в длъжностната характеристика, и други изисквания, определени в нормативен акт на министъра на отбраната;

2. да не са подали рапорт за прекратяване на договора за военна служба;

3. да не заемат длъжности по специални щатове на министъра на отбраната;

4. да не навършват пределна възраст за притежаваното от тях военно звание по време на операцията или мисията;

5. да не им е наложена забрана за напускане пределите на Република България по чл. 68 НПК ;

6. да не са с наложени дисциплинарни наказания по чл. 137, ал. 2, 3 и 5 , когато срокът на изтърпяване на наказанието изтича по време на мисията или операцията;

7. да не е била прекратена командировката им по чл. 70, ал. 5 ;

8. срещу тях да не е образувано наказателно производство по смисъла на НПК или да не е възложена проверка на органите на служба "Военна полиция" на основание чл. 145 от Закона за съдебната власт , която не е приключила.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.) Военнослужещите – родители на непълнолетни деца, могат да изпълняват военна служба при участие на въоръжените сили в операции и мисии самостоятелно или в състава на многонационални военни формирования извън територията на страната и в състава на многонационални военни формирования на територията на страната по едно и също време при изразено изрично тяхно писмено съгласие.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 8.08.2020 г.) При липса на военнослужещи от Служба "Военно разузнаване", служба "Военна полиция" и Военномедицинската академия, отговарящи на изискванията за военно звание за участие в конкретна операция или мисия, могат да бъдат определяни съответно офицери, офицерски кандидати или сержанти (старшини) от посочените структури с различно от изискващото се военно звание след съгласуване с приемащата организация. В този случай по-високото военно звание не се присвоява.

Чл. 68. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) Със заповед на министъра на отбраната се определят функциите, отговорностите и задачите на структури и на длъжностни лица от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, свързани с планирането, формирането, комплектуването, подготовката, осигуряването, развръщането, националния контрол и изтеглянето на военни формирования, и на отделни военнослужещи от района на операциите и мисиите.

Чл. 69. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2020 г., в сила от 21.04.2020 г., изм., бр. 70 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г., бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.) Със заповед на министъра на отбраната по предложение на началника на отбраната се определят административни звена от Министерството на отбраната, структури по чл. 60д, ал. 1 или по чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , които да комплектуват военното формирование, или съответните длъжности за конкретната операция или мисия.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.) Въз основа на заповедта по ал. 1 в Министерството на отбраната се изготвя и се актуализира перспективен план за комплектуване с личен състав на военни формирования от въоръжените сили, участващи в операции и мисии извън и на територията на страната, който се утвърждава от началника на отбраната.

(3) Военните формирования от въоръжените сили, от които се комплектуват военните формирования по ал. 2, се определят въз основа на графици, изготвени от съответните командири (началници) или ръководители на структурите по ал. 1.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2020 г., в сила от 21.04.2020 г., бр. 70 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г.) Военнослужещите по ал. 1 се определят от комисии, назначени съответно в Министерството на отбраната, в структурите по чл. 60д, ал. 1 и по чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България . Съставът и редът за работа на комисиите се определят със заповед на съответния командир (началник) на военното формирование или ръководител на съответната структура.

(5) Извън случаите по ал. 2 при необходимост от неотложно изпълнение на международни ангажименти военнослужещите по чл. 67, ал. 1 се определят по решение на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице след мотивирано предложение на ръководителите на административни звена от Министерството на отбраната, ръководителите на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и командирите (началниците) на военни формирования от Българската армия и писмено съгласие на военнослужещия.

Чл. 70. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.) Със заповед на министъра на отбраната определените по реда на чл. 69 военнослужещи се освобождават от заеманата длъжност и се назначават на длъжност:

1. в специални щатове на министъра на отбраната, а когато са в състава на българско формирование, което е организационно обособено със зачислено оръжие, бойна и друга техника – във временни задгранични щатове, и се командироват за участие в операции и мисии самостоятелно или в състава на многонационални военни формирования извън територията на страната;

2. във временни щатове за участие в операции и мисии в състава на многонационални военни формирования на територията на страната.

(2) Военнослужещите от състава на Военноморските сили, включени в екипажа на военен кораб или на военен подводен кораб, се командироват за изпълнение на военна служба по чл. 67, ал. 1 със заповед на министъра на отбраната по предложение на началника на отбраната за времето на участие в операцията или мисията.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.) Военнослужещите, които изпълняват военна служба при участие на въоръжените сили в операции и мисии самостоятелно или в състава на многонационални военни формирования извън територията на страната, могат да се завръщат на територията на страната с разрешение на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице:

1. по здравословни причини, установени по надлежния ред от медицинските органи;

2. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) по семейни причини (смърт или тежко заболяване на съпруг/съпруга, дете, родител или други роднини по права линия, брат, сестра и родител на другия съпруг);

3. когато семейството им е пострадало от бедствие, авария или друго извънредно обстоятелство.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г., бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.) Участието в операции и мисии на военнослужещите по чл. 67, ал. 1 се прекратява със заповед на министъра на отбраната:

1. при изтичане на срока на операцията или мисията или при прекратяването й;

2. при подаден рапорт от военнослужещия за прекратяване на договора за военна служба; в този случай разходите по завръщането са за сметка на военнослужещия;

3. при установена от медицинските органи или органите за психологично осигуряване невъзможност за изпълнение на функционалните задължения в района на операцията или мисията по здравословни причини;

4. при подаден рапорт от военнослужещия за прекратяване на командировката му по семейни причини (смърт или тежко заболяване на съпруг/съпруга, дете, родител, брат или сестра) или когато семейството му е пострадало от бедствие, авария или друго извънредно обстоятелство;

5. по мотивирано предложение на командира на Съвместното командване на силите в случаите по ал. 3, когато завръщането за продължаване на участието в операцията или мисията не е целесъобразно.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.) Участието в операция и мисия на военнослужещите по чл. 67, ал. 1 може да бъде прекратено при нарушаване на военната дисциплина по мотивирано предложение на националния командир на контингента със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице. Разходите по завръщането са за сметка на военнослужещия.

Чл. 71. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.) След приключване на участието в операция или мисия военнослужещите по чл. 67, ал. 1 се назначават от министъра на отбраната или от оправомощени от него длъжностни лица на заеманите от тях длъжности преди назначаването им в специални, временни или временни задгранични щатове.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.) В края на изпълнението на военната служба на военнослужещите по чл. 67, ал. 1 се изготвят оценки за изпълнение на функционалните им задължения при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.

Раздел VIIа (Нов – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) Изпълнение на военна служба и командироване на цивилни служители извън територията на страната в задгранично представителство на Република България

Чл. 71а . (Нов – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) Подборът на военнослужещи и на цивилни служители за заемане на длъжности в задгранично представителство на Република България се извършва чрез конкурс при условията и по реда на чл. 71е – 71л , а за длъжности, изискващи висше офицерско звание – по мотивирано предложение при условията и по реда на чл. 71м .

(2) Списъкът на длъжностите за военнослужещи по ал. 1 с изключение на длъжностите в Службата на военния аташе към задграничните представителства на Република България се обявява със заповед на министъра на отбраната.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 8.08.2020 г.) Подборът на военнослужещи за назначаване на длъжности в Службата на военния аташе към задграничните представителства на Република България се извършва от комисия в Служба "Военно разузнаване" по ред, определен с акт на министъра на отбраната.

(4) В зависимост от изискванията за заемане на длъжностите по ал. 3 подборът може да бъде:

1. общ – за военнослужещи от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и от Българската армия;

2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 8.08.2020 г.) вътрешен – за военнослужещи от Служба "Военно разузнаване".

(5) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2021 г., в сила от 16.02.2021 г., изм., бр. 70 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г.) Със заповед на министъра на отбраната се обявява списък на специфичните длъжности по ал. 1, за които Министерството на отбраната, структурите по чл. 60д, ал. 1 и по чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България своевременно следва да организират подготовката на служителите си.

Чл. 71б . (Нов – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) (1) Службата на военния аташе може да включва в състава си: аташе по отбраната, военни аташета по видовете въоръжени сили, помощник-аташе по отбраната/помощник военни аташета и технически сътрудници (секретари и преводачи).

(2) За аташета по отбраната могат да се определят военнослужещи с военно звание "подполковник"/"капитан II ранг", "полковник"/"капитан I ранг" или с висши офицерски звания; за военни аташета по видовете въоръжени сили и помощник-аташе по отбраната/помощник военни аташета – военнослужещи със старши офицерски звания; за технически сътрудници – военнослужещи с младши офицерски звания, с военно звание "офицерски кандидат 1-ви (2-ри) клас" или от сержантския (старшинския) състав.

(3) На длъжността "Аташе по отбраната", изискваща по длъжностно разписание звание "подполковник"/"капитан II ранг", "полковник"/"капитан I ранг" могат да бъдат назначавани и офицери с висше офицерско звание.

(4) Дейността на военнослужещите в Службата на военния аташе към задграничните представителства на Република България се определя с акт на министъра на отбраната съгласувано с министъра на външните работи.

Чл. 71в . (Нов – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) (1) Определените по реда на чл. 71а, ал. 1 военнослужещи със заповед на министъра на отбраната се освобождават от заеманата длъжност, назначават се на длъжност в специални щатове на министъра на отбраната и се командироват след съгласуване с министъра на външните работи в съответната държава при условията и по реда на Закона за дипломатическата служба .

(2) Определените по реда на чл. 71а, ал. 1 цивилни служители се командироват от министъра на отбраната след съгласуване с министъра на външните работи в съответната държава при условията и по реда на Закона за дипломатическата служба .

(3) Статусът на военнослужещите и на цивилните служители, назначени на длъжности в задграничните представителства на Република България, се определя в съответствие с принципите и нормите на международното право, международните договори, по които Република България е страна, и националното законодателство.

Чл. 71г . (Нов – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) След приключване изпълнението на военна служба по чл. 71а, ал. 1 военнослужещите се назначават от министъра на отбраната или от оправомощени от него длъжностни лица на длъжност в съответствие с изискванията на чл. 50 или чл. 51 по списъка по чл. 32, т. 2, буква "б" .

Раздел VIIб (Нов – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) Изпълнение на военната служба и командироване на цивилни служители извън територията на страната в международни организации или в други международни инициативи

Чл. 71д . (Нов – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., изм. и доп., бр. 37 от 2020 г., в сила от 21.04.2020 г., изм., бр. 101 от 2020 г., в сила от 8.08.2020 г., бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г., доп., бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Подборът на военнослужещи и цивилни служители за заемане на длъжности в международни организации или в други международни инициативи извън територията на страната се извършва чрез конкурс, а за длъжности, определени за заемане от Служба "Военно разузнаване" и служба "Военна полиция", за длъжности, свързани с изпълнение на програма и/или проекти за инвестиционни разходи за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили, приети от Народното събрание по чл. 16, т. 7а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или от Министерския съвет по чл. 22, ал. 2, т. 11а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , и за длъжности, изискващи висше офицерско звание – по мотивирано предложение.

(2) Списък на длъжностите за военнослужещи по ал. 1 се обявява със заповед на министъра на отбраната.

(3) Длъжностите по ал. 1, които се заемат чрез конкурс, се обявяват на интернет страницата на Министерството на отбраната.

(4) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., изм. и доп., бр. 37 от 2020 г., в сила от 21.04.2020 г., изм., бр. 70 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г., отм., бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.).

Чл. 71е . (Нов – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) (1) Конкурсът по чл. 71д, ал. 1 се провежда от комисия, назначена със заповед на министъра на отбраната. Заседанията на комисията се провеждат в състав не по-малко от 2/3 от всички членове на комисията, като при отсъствие на лице от комисията на законоустановено основание в заседанията участва определеният резервен член.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Съставът и редът за работата на комисията по ал. 1, както и начинът на оценяване на кандидатите се определят с акт на министъра на отбраната.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Конкурсът включва:

1. обявяване на вакантните длъжности и изискванията за заемането им със заповед на министъра на отбраната;

2. кандидатстване;

3. допускане до участие в конкурса;

4. събеседване с допуснатите кандидати;

5. класиране на кандидатите;

6. изготвяне и представяне на министъра на отбраната на протокол с резултатите от класирането на кандидатите по т. 5.

Чл. 71ж . (Нов – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) (1) Кандидатите подават рапорти (заявления) по команден ред, които се изпращат до структурата по управление на човешките ресурси към министъра на отбраната.

(2) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) В рапорта (заявлението) по ал. 1 кандидатите посочват конкретна длъжност/длъжности по заповедта по чл. 71е, ал. 3, т. 1, за която/които кандидатстват, като могат да изразят съгласие да бъдат разгледани за всички длъжности, на изискванията на които отговарят, и да заемат длъжността, за която бъдат избрани.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Към рапорта (заявлението) се прилагат документи, определени в заповедта на министъра на отбраната по чл. 71е, ал. 3, т. 1 .

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Командирите (началниците) на военните формирования и ръководителите на съответните структури осигуряват придвижването по команден ред на рапортите (заявленията), окомплектовани с документите по ал. 3, независимо от резолюцията върху тях.

Чл. 71з . (Нов – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) (1) Военнослужещите се допускат до участие в конкурс за заемане на длъжности в международни организации или в други международни инициативи извън територията на страната, когато:

1. отговарят на изискванията за заемане на длъжността;

2. не изтърпяват дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 4 , 5 и 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България към датата на подаване на рапорта;

3. (отм. – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.);

4. не навършват пределна възраст за изискващото се за длъжността военно звание до изтичане на срока за изпълнение на длъжността;

5. не заемат длъжност в задграничните представителства на Република България, в международни организации или в други международни инициативи извън територията на страната;

6. (нова – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) не са приети за обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" в професионално направление "Военно дело".

(2) Цивилните служители се допускат до участие в конкурс за заемане на длъжности в международни организации или в други международни инициативи извън територията на страната, когато:

1. отговарят на изискванията за заемане на длъжността;

2. не изтърпяват дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 2 от Кодекса на труда и по чл. 90, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за държавния служител към датата на подаване на заявлението;

3. (отм. – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.);

4. е изразено писмено съгласие от органа по назначаване или от работодателя към заявлението за участие в конкурса на цивилните служители от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната или Българската армия;

5. не заемат длъжност в задграничните представителства на Република България, в международни организации или в други международни инициативи извън територията на страната.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Кандидатите, които са заемали длъжност в задграничните представителства на Република България, в международни организации или в други международни инициативи извън територията на страната, се допускат до участие в конкурса, ако към датата на командироване на длъжността, за която кандидатстват, са изминали не по-малко от 3 години от освобождаване от предишна такава длъжност.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) Кандидатите, които два и повече пъти са били командировани от министъра на отбрана за заемане на длъжности в задграничните представителства на Република България, в международни организации или в други международни инициативи извън територията на страната, се допускат до трети етап на събеседването по чл. 71к, ал. 3 .

(5) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., доп., бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) Кандидатите, които заемат длъжност в международни организации или в други международни инициативи на територията на страната, се допускат до участие в конкурса, ако към датата на командироване на длъжност по чл. 71а и 71д е изтекъл срокът за заемане на съответната международна длъжност на територията на страната или са в период на удължаване на срока за заемане на съответната длъжност съгласно чл. 134, ал. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

(6) (Нова – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.) Кандидатите, които са били командировани от министъра на отбраната на длъжност със същите функционални задължения в същата структура, се допускат до трети етап на събеседване по чл. 71к, ал. 3 .

Чл. 71и . (Нов – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г., отм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.).

Чл. 71к . (Нов – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г., изм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) (1) Комисията разглежда подадените рапорти (заявления), проверява приложените към тях документи и допуска до първи етап на събеседването кандидатите, отговарящи на условията на чл. 71з .

(2) До втори етап на събеседването се допускат кандидатите, изразили в рапорта/заявлението по чл. 71ж, ал. 2 съгласие да бъдат разгледани за всички длъжности, на изискванията на които отговарят.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.) До трети етап на събеседването се допускат кандидатите, които не отговарят само на едно от изискванията по чл. 71з, ал. 3 , чл. 71з, ал. 4 или чл. 71з, ал. 6 .

(4) До участие в конкурса не се допускат лица, които не са представили всички необходими документи или представените документи не удостоверяват изпълнението на изискванията за заемането на длъжността.

(5) Решението на комисията относно допускането до конкурса се оформя в протокол за допуснатите и недопуснатите кандидати и основанията за недопускането им. Всички кандидати се уведомяват за решението на комисията.

(6) Недопуснатите кандидати могат да подадат жалба до министъра на отбраната в 7-дневен срок от уведомяването по ал. 5. Министърът на отбраната се произнася по жалбата в 7-дневен срок, като може да я приеме за основателна или да я отхвърли. Когато министърът на отбраната приеме, че жалбата е основателна, кандидатът се допуска до участие в конкурса.

Чл. 71л . (Нов – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г., изм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) (1) Комисията провежда първи етап на събеседването за дадена длъжност с кандидатите, допуснати по чл. 71к, ал. 1 .

(2) Комисията провежда втори етап на събеседване с кандидатите, допуснати по чл. 71к, ал. 2 , ако след първия етап на събеседването за дадена длъжност не бъде класиран кандидат.

(3) Комисията провежда трети етап на събеседване с кандидатите, допуснати по чл. 71к, ал. 3 , ако след втория етап на събеседването за дадена длъжност не бъде класиран кандидат.

(4) Комисията класира кандидатите според резултата от проведения подбор по ал. 1, 2 или 3, за което съставя и подписва мотивиран протокол, който се представя на министъра на отбраната.

(5) В 7-дневен срок от подписването на протокола участвалите в проведения конкурс кандидати се уведомяват за класирането. Всеки участвал в конкурса кандидат, който не е класиран на първо място за дадена длъжност, може да подаде в 14-дневен срок от уведомяването жалба до министъра на отбраната, в която да посочи мотивите за своето несъгласие с преценката на комисията.

(6) Министърът на отбраната се произнася по жалбата в 14-дневен срок, като може да я приеме за основателна или да я отхвърли. Когато министърът на отбраната приеме, че жалбата е основателна, конкурсната процедура за съответната длъжност се прекратява.

(7) В случай че нито един от допуснатите до конкурса кандидати не бъде одобрен от комисията, това се отразява в протокола и конкурсната процедура приключва без класиране.

Чл. 71м . (Нов – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г., изм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2020 г., в сила от 21.04.2020 г., изм., бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) Мотивираното предложение по чл. 71д, ал. 1 за длъжности, свързани с изпълнение на програма и/или проекти за инвестиционни разходи за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили, приети от Народното събрание по чл. 16, т. 7а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или от Министерския съвет по чл. 22, ал. 2, т. 11а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , както и за длъжности, изискващи висше офицерско звание, се извършва съвместно от постоянния секретар на отбраната и началника на отбраната чрез структурата по управление на човешките ресурси към министъра на отбраната. Към предложението се прилагат писмено съгласие на номинирания, документи, доказващи съответствието на кандидата с условията за съответната длъжност, и становище на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната структура, от която е военнослужещият или цивилният служител.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 8.08.2020 г., изм. и доп., бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Мотивираното предложение по чл. 71д, ал. 1 за длъжности, определени за заемане от Служба "Военно разузнаване" и служба "Военна полиция", се извършва от директорите на службите. Към предложението се прилагат рапорт/заявление за заемане на длъжността и документи, доказващи съответствието на кандидата с условията за съответната длъжност.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.) Предлаганите по ал. 1 и 2 лица трябва да отговарят на условията по чл. 71з, ал. 1 или 2 , както и на условието по чл. 71з, ал. 5 .

(4) Министърът на отбраната може да приеме или да отхвърли с мотивиран отказ направеното предложение по ал. 1 и 2.

Чл. 71н . (Нов – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г., отм., бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.).

Чл. 71о . (Нов – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) Заемането на длъжности от военнослужещи и цивилни служители, определени като национален принос в международни организации или в други международни инициативи, за които подборът се провежда от приемащата организация, се извършва при спазване на следната процедура:

1. министърът на отбраната определя длъжностите за национален принос към съответната международна организация или инициатива при условия и по ред, определени в негова заповед;

2. на интернет страницата на Министерството на отбраната се посочват наименованието на съответната длъжност, изискванията за заемането й, изискуемите документи, удостоверяващи съответните обстоятелства, срокът и мястото за подаване на рапорти/заявления за кандидатстване;

3. кандидатурите на всички кандидати, отговарящи на изискванията за заемане на длъжността и подали документи в указания срок, се изпращат от министъра на отбраната по предложение на структурата по управление на човешките ресурси в Министерството на отбраната към съответната международна организация или инициатива;

4. когато в международната подборна процедура е определено изискване за номиниране на определен брой кандидати за дадена длъжност, се извършва от министъра на отбраната по мотивирано предложение от длъжностно лице, определено с акта за определяне на длъжността за национален принос по т. 1.

Чл. 71п . (Нов – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Определените по реда на чл. 71л , 71м и 71о военнослужещи се освобождават от заеманата длъжност със заповед на министъра на отбраната, вземат се в специален щат на министъра на отбраната и се командироват за изпълнение на длъжността в съответната международна организация или в друга международна инициатива.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Определените по реда на чл. 71л , 71м и 71о цивилни служители се командироват със заповед на министъра на отбраната за изпълнение на длъжността в съответната международна организация или в друга международна инициатива.

(3) Статусът на военнослужещите и на цивилните служители, назначени на длъжности в международни организации или в други международни инициативи, се определя за всеки конкретен случай в съответствие с международните договори, по които Република България е страна, приложимите договорености с международната организация или инициатива и изискванията за заемането на съответната длъжност, както и с националното законодателство.

(4) Военнослужещите и цивилните служители изпълняват служебните си задължения в съответствие с приложимите правила за вътрешния ред в международната организация или в международната инициатива и длъжностната характеристика за заеманата длъжност и ползват отпуск при условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

(5) Цивилните служители се освобождават от изпълнението на своите национални служебни задължения за срока на изпълнение на длъжността в международната организация или в международната инициатива.

Чл. 71р . (Нов – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г., изм., бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) В заповедта за командировка по чл. 71п, ал. 1 и 2 се определят всички съществени условия, свързани с изпълняването на задачите от командирования, включително:

1. име и длъжност на командирования;

2. държава, град и длъжност, на която се командирова;

3. срок на командировката; датата, от която започва командировката, както и крайният й срок;

4. размер на командировъчните пари, условия за пътуване, вид на транспортното средство и маршрут;

5. брой на дните, осигурени за пътуване до и от местоназначението, но не повече от два дни;

6. специфични права и задължения на командирования, както и други условия, свързани с изпълнението на службата в чужбина.

Чл. 71с . (Нов – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Командировката на военнослужещия или на цивилния служител се прекратява с изтичането на срока, определен в заповедта по чл. 71р, т. 3 .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Командировката на военнослужещия или на цивилния служител се прекратява предсрочно със заповед на министъра на отбраната в следните случаи:

1. при прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба, съответно на трудовото или служебното правоотношение;

2. при закриване или временно прекратяване на дейността на международната организация или на международната инициатива;

3. (изм. – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г., бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) при съкращаване на длъжността в длъжностното разписание/щата на международната организация или на международната инициатива;

4. (нова – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) при промени в длъжностното разписание/щата на международната организация или на международната инициатива, когато военнослужещият/цивилният служител не може да изпълнява функционалните задължения на променената длъжност съобразно придобитото от него образование, квалификация и опит;

5. (предишна т. 4, изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) когато служителят не е в състояние да изпълнява задълженията си поради ползване на отпуск по чл. 163 , 164 , 164а , 164б , 167 и 167а от Кодекса на труда или поради ползване на отпуск за временна неработоспособност за повече от три месеца непрекъснато;

6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) при наличие на поведение, несъвместимо със законодателството на държавата, в която се изпълнява длъжността, или с правилата, на които е подчинена дейността на съответната международна организация или друга международна инициатива;

7. (предишна т. 6, изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) по мотивиран писмен рапорт или мотивирано писмено заявление съответно на военнослужещия или на цивилния служител; министърът на отбраната се произнася по рапорта или заявлението в 30-дневен срок.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Извън случаите по ал. 1 и 2 командировката на военнослужещия или на цивилния служител може да се прекрати предсрочно от министъра на отбраната по негова преценка въз основа на мотивирана писмена заповед.

Чл. 71т . (Нов – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) След освобождаване от длъжността по чл. 71д, ал. 1 военнослужещите се назначават от министъра на отбраната или от оправомощени от него длъжностни лица на длъжност от списъка по чл. 32, т. 2, буква "б" в съответствие с изискванията на чл. 50, т. 2 и 3 или чл. 51, т. 2 и 3 .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Военнослужещите по чл. 71д, ал. 1 се атестират по методиката на приемащата организация. Оценките и констатациите се приравняват към атестационните оценки при условия и по ред, определени с акта на министъра на отбраната по чл. 157, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

Раздел VIIв (Нов – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) Изпълнение на военна служба в състава на многонационални формирования или на длъжности в международни организации или в други международни инициативи на територията на страната. Командироване на цивилни служители на територията на страната в международни организации или в други международни инициативи

Чл. 71у . (Нов – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) (1) Военнослужещите могат да изпълняват военна служба в състава на многонационални формирования или на длъжности в международни организации или в други международни инициативи на територията на страната.

(2) Списък на длъжностите по ал. 1 се обявява със заповед на министъра на отбраната. За всеки конкретен случай министърът на отбраната утвърждава специален щат.

(3) Статусът на военнослужещите, назначени на длъжности по ал. 1 със заповед на министъра на отбраната, се определя за всеки конкретен случай в съответствие с международните договори, по които Република България е страна, постигнатите конкретни договорености и изискванията за заемането на съответната длъжност, както и с националното законодателство.

(4) Военнослужещите изпълняват служебните си задължения в съответствие с приложимите правила за вътрешния ред в международната организация или в международната инициатива и с длъжностната характеристика за заеманата длъжност и ползват отпуск при условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

(5) (Отм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.).

(6) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г., изм., бр. 70 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г., отм., бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.).

Чл. 71ф . (Нов – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Длъжностите по чл. 71у, ал. 1 се комплектуват с военнослужещи, както следва:

1. по Регистър на вакантните длъжности за военнослужещи в състава на многонационални формирования или в международни организации или в други международни инициативи на територията на страната;

2. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г., бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) по решение на министъра на отбраната след мотивирано предложение от началника на отбраната при условията на чл. 33а и 33г ;

3. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) по списък на длъжности по чл. 32, т. 2, букви "а" и "б" .

(2) Структурата по управление на човешките ресурси към министъра на отбраната изготвя Регистър на вакантните длъжности за военнослужещи в състава на многонационални формирования или в международни организации или в други международни инициативи на територията на страната.

(3) Редът и сроковете за изготвяне и изпращане на Регистъра на вакантните длъжности за военнослужещи в състава на многонационални формирования или в международни организации или в други международни инициативи на територията на страната до военните формирования и съответните структури се определят със заповед на министъра на отбраната.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Регистърът по ал. 1, т. 1 се публикува в Комуникационна и информационна система "ЩИТ" и на интернет страницата на Министерството на отбраната.

(5) Редът за подаване на рапорти от военнослужещите за назначаване на длъжност по Регистъра на вакантните длъжности за военнослужещи в състава на многонационални формирования или в международни организации или в други международни инициативи на територията на страната е, както следва:

1. военнослужещият подава рапорт до командира (началника) на военното формирование или до ръководителя на съответната структура, като посочва не повече от три длъжности, след което рапортът се завежда в съответната регистратура;

2. командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура отразява становището си на рапорта;

3. всяка командна инстанция отразява своето мнение на гърба на рапорта или на отделен лист, който се завежда към рапорта, без да се спира движението на рапорта;

4. рапортът и документите на военнослужещите се изпращат до структурата по управление на човешките ресурси към министъра на отбраната.

(6) Изборът за назначаване на длъжности по ал. 1, т. 1 се извършва въз основа на решение на комисия, назначена със заповед на министъра на отбраната.

(7) Редът, организацията на работа и съставът на комисията по ал. 6 се определят с акта на министъра на отбраната по чл. 52, ал. 3 .

(8) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., изм., бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Редът за изготвяне на мотивирани предложения от началника на отбраната във връзка с правомощията му по ал. 1, т. 2 се определят с акт на министъра на отбраната.

Чл. 71х . (Нов – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) В случаите по чл. 71ф, ал. 1 със заповед на министъра на отбраната военнослужещите се назначават на длъжност в обхвата на притежаваното военно звание или се назначават на длъжност и се повишават във военно звание, ако са изпълнили изискванията по чл. 50, т. 2 и 3 или по чл. 51, т. 2 и 3 .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) По решение на министъра на отбраната след мотивирано предложение от началника на отбраната и писмено съгласие на военнослужещия и на приемащата организация на длъжностите по ал. 1 могат да се назначават съответно офицери, офицерски кандидати, сержанти (старшини) или войници (матроси) с военно звание с една степен по-ниско от изискващото се, ако отговарят на другите изисквания за заемането й. В този случай по-високото военно звание не се присвоява.

(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г., изм., бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.) Със заповед на министъра на отбраната по предложение на началника на отбраната военнослужещите, заемащи длъжности по чл. 71у, ал. 1 , могат да участват в операции и мисии извън и на територията на страната при условията на глава трета, раздел II от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и съгласно международните договори, по които Република България е страна.

(4) (Нова – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.) Военнослужещите по ал. 3 се освобождават от заеманата длъжност и се назначават на длъжност по реда на чл. 70, ал. 1 .

(5) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г., предишна ал. 4, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.) Военнослужещите по ал. 3 могат да се завръщат на територията на страната по реда на чл. 70, ал. 3 .

(6) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г., предишна ал. 5, изм., бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.) Участието в операция и мисия на военнослужещите се прекратява по реда на чл. 70, ал. 4 и 5 .

Чл. 71ц . (Нов – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) След приключване изпълнението на военна служба по чл. 71у, ал. 1 военнослужещите се назначават от министъра на отбраната или от оправомощени от него длъжностни лица на длъжност по списъка по чл. 32, т. 2, буква "в" в съответствие с изискванията по чл. 50, т. 2 и 3 или по чл. 51, т. 2 и 3 .

(2) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., изм., бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Изпълнението на военна служба по чл. 71у, ал. 1 се прекратява предсрочно със заповед на министъра на отбраната в следните случаи:

1. при прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба;

2. при закриване или временно прекратяване на дейността на международната организация или на международната инициатива;

3. при съкращаване на длъжността в длъжностното разписание/щата на международната организация или на международната инициатива;

4. при промени в длъжностното разписание/щата на международната организация или на международната инициатива, когато военнослужещият не може да изпълнява функционалните задължения на променената длъжност съобразно придобитото от него образование, квалификация и опит;

5. по мотивиран писмен рапорт на военнослужещия.

(3) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Извън случаите по ал. 2 изпълнението на военна служба по чл. 71у, ал. 1 може да се прекрати предсрочно от министъра на отбраната по негова преценка въз основа на мотивирана писмена заповед.

(4) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., предишна ал. 3, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Военнослужещите по чл. 71у, ал. 1 се атестират по методиката на международната организация или международната инициатива. Оценките и констатациите се приравняват към атестационните оценки при условия и по ред, определени с акта на министъра на отбраната по чл. 157, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

Чл. 71ч . (Нов – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Длъжностите за цивилни служители в международни организации или в други международни инициативи на територията на страната се обявяват със заповед на министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице, в която се определят условията и сроковете за заемането им.

(2) Определянето на цивилни служители за командироване на длъжности в международни организации или в други международни инициативи на територията на страната се извършва по мотивирано предложение.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Мотивираното предложение по ал. 2 се извършва съвместно от постоянния секретар на отбраната и от началника на отбраната. Към предложението се прилага заявление за кандидатстване за длъжността и становище на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната структура, от която е цивилният служител.

(4) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на структурата, която администрира длъжностите за български цивилни служители в многонационални формирования или длъжностите в международни организации или в други международни инициативи на територията на страната, изготвя предложение до постоянния секретар на отбраната и началника на отбраната във връзка с правомощието им по ал. 3.

Чл. 71ш . (Нов – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) (1) Цивилните служители по чл. 71ч се командироват в международната организация или в международната инициатива на територията на страната със заповед на министъра на отбраната, която задължително съдържа:

1. трите имена и длъжността на командированото лице;

2. наименованието на международната организация или международната инициатива на територията на страната;

3. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) длъжността, за изпълнението на която се командирова цивилният служител;

4. срока на командироването.

(2) Екземпляр от заповедта се изпраща на международната организация или на международната инициатива на територията на страната. Към него се прилага справка за ползвания платен годишен отпуск от цивилния служител до момента на командироването.

(3) Цивилните служители се освобождават от изпълнението на своите национални служебни задължения за срока на изпълнение на длъжността в международната организация или международната инициатива.

Чл. 71щ . (Нов – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) (1) Командированият по реда на чл. 71ш цивилен служител ползва платен годишен отпуск въз основа на годишен график, утвърден от ръководителя на международната организация или на международната инициатива или от оправомощено за това длъжностно лице.

(2) Работодателят или органът по назначаването разрешава на цивилния служител ползването на съответния отпуск въз основа на писмено искане/заявление от цивилния служител, съгласувано с ръководителя на международната организация или на друга международна инициатива или с оправомощено за това длъжностно лице.

Чл. 71ю . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Командировката на цивилен служител се прекратява с изтичането на срока, определен в заповедта по чл. 71ш, ал. 1, т. 4 .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Командировката се прекратява предсрочно със заповед на министъра на отбраната в следните случаи:

1. при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение;

2. при закриване или временно прекратяване на дейността на международната организация или на международната инициатива;

3. при съкращаване на длъжността в длъжностното разписание/щата на международната организация или на международната инициатива;

4. при промени в длъжностното разписание/щата на международната организация или на международната инициатива, когато цивилният служител не може да изпълнява функционалните задължения на променената длъжност съобразно придобитото от него образование, квалификацията и опита му;

5. по мотивирано писмено заявление на цивилния служител.

(3) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Извън случаите по ал. 2 командировката на цивилния служител по чл. 71ш се прекратява предсрочно по преценка на министъра на отбраната с мотивирана писмена заповед.

Раздел VIII – Прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба

Чл. 72. Военнослужещите се освобождават от длъжност при:

1. преназначаване на друга длъжност;

2. (доп. – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.) вземане в специален щат, временен щат или във временен задграничен щат на министъра на отбраната;

3. прекратяване на договора за военна служба.

Чл. 73. (1) Договорът за военна служба се прекратява със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице за освобождаване от военна служба.

(2) В заповедта по ал. 1 задължително се посочват:

1. длъжностното лице, което я издава;

2. правните и фактическите основания за прекратяване на договора за военна служба;

3. разпоредителна част, която съдържа:

а) права и задължения, ред за изпълнение;

б) разпоредби за зачисляване на военен отчет или за снемане от отчет;

в) срок за сдаване на длъжността;

г) имуществени последици от прекратяване на договора за военна служба;

д) срок и ред за обжалване на заповедта.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Срокът за сдаване на длъжността може да бъде до два месеца в зависимост от спецификата на длъжността.

(4) Заверени копия от заповедта по ал. 1 се изпращат до всички командни инстанции по низходящ команден ред.

(5) Ръководителят на съответната структура по управление на човешките ресурси (по личния състав) запознава военнослужещия със съдържанието на заповедта и със срока за сдаване на длъжността срещу подпис.

(6) Срокът за сдаване на длъжността започва да тече от първия работен ден, следващ запознаването на военнослужещия със заповедта.

(7) След сдаване на длъжността командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура връчва заповедта за освобождаване от военна служба при условията и по реда на чл. 170 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България . В случаите по чл. 170, ал. 2 , изречение второ от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България заповедта се счита за връчена с удостоверяването на отказа или с получаването на препоръчано писмо с обратна разписка.

(8) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура или оправомощено от тях длъжностно лице издава заповед за отчисляване на военнослужещия от списъчния състав на формированието считано от деня на връчване на заповедта по ал. 7.

(9) Ръководителят на съответната структура по управление на човешките ресурси (по личния състав) връчва на военнослужещия заверено копие от заповедта за отчисляване от списъчния състав на формированието.

(10) Когато в мотивите на заповедта за прекратяване на договора за военна служба се съдържат факти и сведения, съставляващи класифицирана информация, на военнослужещия се връчва препис-извлечение от заповедта, който не съдържа такава информация.

(11) Копие от заповедите по ал. 1 и 8 се изпраща в съответното военно окръжие в 30-дневен срок.

Чл. 74. (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (по взаимно съгласие на страните) се извършва при спазване на следната процедура:

1. военнослужещият подава рапорт по команден ред до длъжностното лице, което има право да прекрати договора за военна служба;

2. рапортът, придружен с кадрова справка, се изпраща по команден ред;

3. всяка командна инстанция отразява своето становище на гърба на рапорта или на отделен лист, който се завежда към рапорта;

4. рапортът се завежда в деловодството на длъжностното лице, което има право да прекрати договора за военна служба; от датата на завеждане на рапорта тече 30-дневен срок за вземане на отношение по рапорта и за уведомяване на военнослужещия;

5. длъжностното лице, което има право да прекрати договора за военна служба, взема отношение по рапорта и уведомява военнослужещия в срока по т. 4;

6. при положително становище към рапорта се изготвя проект на заповед за прекратяване на договора за военна служба.

(2) В случай че заповедта не бъде връчена на военнослужещия в 30-дневен срок от завеждането на рапорта, се счита, че предложението не е прието.

(3) Предложение за прекратяване на договора за военна служба по взаимно съгласие може да отправи и длъжностното лице, което има право да прекрати договора. Предложението се отправя лично до военнослужещия и му се връчва срещу подпис от ръководителя на структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав) във военното формирование или в съответната структура с отбелязване датата на връчване. Ако в 30-дневен срок от получаване на предложението военнослужещият не вземе отношение по него и не уведоми писмено длъжностното лице за съгласието си, се счита, че предложението не е прието.

Чл. 75. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, ал. 1, т. 1а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (с изтичане на уговорения срок) се извършва при спазване на следната процедура:

1. по реда на чл. 66 се взема решение за прекратяване на договора;

2. (доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед, с която договорът се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба от датата на изтичането на уговорения срок;

3. екземпляри от заповедта по т. 2 се изпращат до всички командни инстанции по низходящ команден ред;

4. към момента на изтичане срока на договора военнослужещият следва да е сдал длъжността.

Чл. 76. (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., доп., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., изм., бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, ал. 1, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при навършване на пределна възраст от военнослужещия) се извършва при спазване на следната процедура:

1. командирите (началниците) на военни формирования или ръководителите на структури ежегодно до 31 октомври изготвят и представят по команден ред до длъжностното лице, което има право да прекратява договорите за военна служба:

а) списък на военнослужещите, които през следващата календарна година навършват пределна възраст за притежаваното военно звание по чл. 160, ал. 1 , 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България ;

б) списък на военнослужещите, които през следващата календарна година навършват пределна възраст за притежаваното военно звание по чл. 160, ал. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България ;

2. военнослужещите, желаещи да ползват правото си на квалификационен курс по чл. 226е, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , подават рапорт по команден ред;

3. (доп. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице взема военнослужещите по т. 2 в разпореждане по специален щат за времето на курса не по-рано от 6 месеца преди датата на навършване на пределната възраст;

4. за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба се издава заповед, с която договорът се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба считано от датата на навършване на пределната възраст.

(2) Списъците по ал. 1, т. 1 се изготвят въз основа на подадена от военнослужещия декларация, че е упражнил или не е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване , по образец, утвърден от министъра на отбраната. При промяна на декларираното в 7-дневен срок военнослужещият подава нова декларация. Декларацията се съхранява в служебното дело на военнослужещия.

(3) При промяна на данните от списъците по ал. 1, т. 1 командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура в 7-дневен срок изпраща в донесение до структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав), обслужваща длъжностното лице, което има право да освободи военнослужещия от военна служба, за актуализирането му.

(4) В случаите по чл. 160, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България министърът на отбраната взема решение военнослужещ, заемащ длъжност, за която се изисква хабилитация, да продължи да заема длъжността при спазване на следния ред:

1. офицери с военно звание "полковник/капитан I ранг" – по предложение на началниците на военните академии, висшите военни училища или ръководителите на съответните структури, след решение съответно на академичния или научния съвет, и които са:

а) покрили минималните национални изисквания по Закона за развитие на академичния състав в Република България и са вписани в регистъра по чл. 2а, ал. 1 от същия закон ;

б) изпълнили поне едно от следните изисквания:

аа) ръководили са не по-малко от трима докторанти, успешно защитили дисертационни трудове, като са били единствен научен ръководител на не по-малко от един от тях;

бб) били са ръководители, институционални координатори или ръководители в национални/международни научни или образователни проекти, чрез които са привлечени финансови средства във военните академии и висшите военни училища или в Министерството на отбраната, Българската армия или друга структура на пряко подчинение на министъра на отбраната;

вв) имат публикации в научни издания, реферирани и индексирани в световно известни бази данни с научна информация, съответстващи на не по-малко от 80 точки по минималните национални изисквания към научната, преподавателската и/или художественотворческата или спортната дейност на кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" по научни области и/или професионални направления;

в) участвали са в разработването на поне една нова учебна програма за обучение за придобиване на ОКС "бакалавър", "магистър" или докторска програма в системата на висшето военно образование или имат участие в операция или мисия извън територията на страната с изключение на военнослужещите от Военномедицинска академия и Института по отбрана "Цветан Лазаров";

2. за офицери с висше офицерско звание – след обсъждане в Съвета по отбрана.

(5) Договорът за военна служба на военнослужещ, който е навършил пределна възраст за притежаваното военно звание, се прекратява независимо дали е придобил право на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване .

(6) В случаите по чл. 160, ал. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за длъжности, изискващи хабилитация, министърът на отбраната взема решение по реда на ал. 4.

Чл. 77. (1) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г., бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, ал. 1, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при настъпила негодност за военна служба или психологична непригодност) се извършва въз основа на експертно решение на военномедицинските органи или заключение на органите по чл. 141, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

(2) Експертното решение или заключението по ал. 1 се изпраща до длъжностното лице, което има право да прекрати договора за военна служба и да освободи военнослужещия от военна служба.

(3) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Военнослужещите, станали негодни за военна служба при или по повод изпълнение на служебните си задължения, подават рапорт за ползване на правото си на квалификационен курс по чл. 226е, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

(4) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., изм., бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Военнослужещите по ал. 3 се вземат в разпореждане по специален щат от министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице за времето на курса.

(5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., отм., бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.).

Чл. 78. (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, ал. 1, т. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при преминаване на платена изборна длъжност с изключение на случаите по чл. 187, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България ) се извършва при спазване на следната процедура:

1. военнослужещият, избран на платена изборна длъжност, е длъжен да представи по местослужене документ за избора в 5-дневен срок от датата на избора;

2. командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура издава заповед за прекратяване на договора за военна служба и освобождава от военна служба военнослужещия.

(2) В случаите, когато прекратяването на договора не е в неговите правомощия, командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура в 3-дневен срок изготвя предложение и го изпраща по команден ред до длъжностното лице, което има право да прекрати договора за военна служба и да освободи от военна служба военнослужещия.

Чл. 79. (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, ал. 1, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при отказ на военнослужещия да приеме предложената му длъжност по реда на чл. 206, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България ) се извършва при спазване на следната процедура:

1. след изтичане срока на договора по чл. 206, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България на военнослужещия се предлага длъжност, съответстваща на притежаваното военно звание и квалификация;

2. при отказ на военнослужещия да приеме предложената му длъжност командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура издава заповед за прекратяване на договора за военна служба и за освобождаване от военна служба на военнослужещия.

(2) В случаите, когато прекратяването на договора по ал. 1 не е в правомощията на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната структура, се прилага процедурата по чл. 78, ал. 2 .

Чл. 80. (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) За прекратяване на договора за военна служба и за освобождаване от военна служба на основание чл. 162, ал. 1, т. 6 от Закона за отбраната и въоръжените на Република България (поради неявяване на военнослужещия за заемане на длъжността в срока по чл. 172, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България ) се изпраща донесение от командира (началника) на военното формирование или от ръководителя на съответната структура директно до длъжностното лице, в чиито правомощия е прекратяването на договора за военна служба.

(2) Заповедта за прекратяване на договора за военна служба и за освобождаване от военна служба на военнослужещия се издава от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице, в чиито правомощия е прекратяването на договора за военна служба.

Чл. 81. (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) За прекратяване на договора за военна служба и за освобождаване от военна служба на основание чл. 162, ал. 1, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (поради смъртта на военнослужещия) командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура изпраща донесение, придружено с копие на акт за смърт, в 7-дневен срок от датата на получаване на акта за смърт.

(2) Донесението по ал. 1 се изпраща директно до структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав) на длъжностното лице, което има право да прекрати договора за военна служба и да освободи военнослужещия от военна служба.

(3) Длъжностното лице по ал. 2 издава заповед за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба, с която военнослужещият се снема от отчет считано от датата на смъртта.

Чл. 82. (1) За прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 163 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (с писмено предизвестие на военнослужещия) военнослужещият подава рапорт до министъра на отбраната, съответно до оправомощените от него длъжностни лица по чл. 161, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.) Рапортът по ал. 1, придружен с кадрова справка, се изпраща от командира на военното формирование или от ръководителя на съответната структура по команден ред до длъжностното лице, в чиито правомощия е прекратяването на договора за военна служба и освобождаването от военна служба.

(3) С рапорта военнослужещият уведомява длъжностното лице, в чиито правомощия е прекратяването на договора за военна служба и освобождаването от военна служба, че след изтичането на срока на предизвестието едностранно прекратява договора.

(4) Срокът на предизвестието е 3 месеца и започва да тече от деня, следващ получаването на предизвестието.

(5) Предизвестието може да бъде оттеглено до изтичането му със съгласието на министъра на отбраната, съответно на оправомощените от него длъжностни лица по чл. 161, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България . Оттеглянето се извършва с рапорт по предвидения в ал. 2 ред.

(6) Договорът за военна служба се прекратява със заповед на министъра на отбраната или на оправомощеното от него длъжностно лице след изтичане срока на предизвестието.

Чл. 83. (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Военнослужещите, чиито договори за военна служба се прекратяват на основание чл. 164 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , се вземат в разпореждане по специален щат от министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице и им се отправя писмено предизвестие.

(2) С предизвестието си по ал. 1 министърът на отбраната или оправомощеното от него длъжностно лице уведомява военнослужещия, че са налице законоустановени основания, поради което едностранно прекратява договора за военна служба след изтичане срока на предизвестието.

(3) Срокът на предизвестието е 6-месечен, освен ако в решението на Народното събрание по чл. 164, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е определен друг срок.

(4) В срока на предизвестието военнослужещият сдава длъжността и ползва правото си по чл. 226е, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

(5) Предизвестието се връчва на военнослужещия срещу подпис с отбелязване датата на връчване. Срокът на предизвестието започва да тече от деня, следващ получаването му.

(6) Предизвестия не се връчват на военнослужещите, които са в отпуск поради временна неработоспособност.

(7) Предизвестията на материалноотговорните лица се връчват след окончателното сдаване на материалните средства, а на членовете на ликвидационната комисия – след утвърждаването на акта за ликвидация на военното формирование или съответната структура.

(8) Договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице след изтичане срока на предизвестието.

Чл. 84. (1) (Доп. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 164, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (поради организационно-щатни промени въз основа на акт на Министерския съвет или на министъра на отбраната или при пълна или частична ликвидация въз основа на акт на Министерския съвет или при съкращаване числеността на въоръжените сили или на отделни техни формирования по решение на Народното събрание) се извършва при наличието на едно от следните условия:

1. решение на Народното събрание за съкращаване числеността на въоръжените сили или на отделни техни формирования и издадена заповед на министъра на отбраната, с която се организира изпълнението на решението на Народното събрание;

2. акт на Министерския съвет за пълна или частична ликвидация и издадена заповед на министъра на отбраната, с която се организира изпълнението на акта на Министерския съвет;

3. (изм. – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г., бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) заповед на министъра на отбраната за извършване на организационно-щатни промени в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия и утвърдено длъжностно разписание/щат.

(2) С влизането в сила на акта по ал. 1 военнослужещите, чиито длъжности са съкратени, се предлагат от командирите (началниците) на военни формирования или от ръководителите на съответните структури за отправяне на предизвестие за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 164, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

Чл. 85. (1) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 164, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при промяна в изискванията за заемане на длъжността по Класификатора на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия, на които военнослужещият не отговаря) се извършва при наличието на акт на Министерския съвет на Република България за промяна в изискванията за заемане на длъжността.

(2) При промяна на изискванията за заемане на длъжността съответната структура по управление на човешките ресурси (по личния състав) установява съответствието на военнослужещия с променените изисквания за длъжността, като съставя протокол, който се утвърждава от командира (началника) или от ръководителя на съответна структура.

(3) При установяване на несъответствие командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура предлага военнослужещия за отправяне на предизвестие за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 164, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

Чл. 86. (Отм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.).

Чл. 87. (Отм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.).

Чл. 88. (1) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 164, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване ) се извършва от министъра на отбраната, съответно от оправомощено от него длъжностно лице, по мотивирано предложение на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната структура.

(2) Предложението по ал. 1, придружено със справка за осигурителен стаж и кадрова справка, се изпраща по команден ред до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице.

(3) Длъжностното лице по ал. 2 се произнася по предложението в 30-дневен срок от получаването му.

(4) При положително решение длъжностното лице по ал. 2 издава заповед, с която военнослужещият се освобождава от заеманата длъжност, взема се в разпореждане по специален щат и му се отправя писмено предизвестие за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба.

(5) В срока на предизвестието военнослужещият сдава числящото му се имущество и ползва правото си по чл. 226е, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

Чл. 89. (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба без предизвестие на основание чл. 165, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при отпадане на основанието за приемане на военна служба по чл. 141, ал. 1, т. 6, с изключение на случаите по чл. 141, ал. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България ) се извършва, при условие че е налице влязъл в сила акт за придобиване на друго освен българско гражданство от военнослужещия.

(2) Договорът за военна служба в случаите по ал. 1 се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба при спазване на следната процедура:

1. командирът (началникът) или ръководителят на съответна структура изготвя предложение за прекратяване на договора за военна служба и за освобождаване от военна служба, към което прилага копие от акта по ал. 1;

2. предложението се изпраща по команден ред до длъжностното лице, в чиито правомощия е прекратяването на договора за военна служба и освобождаването от военна служба.

Чл. 90. (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) За прекратяване на договора за военна служба и за освобождаване от военна служба на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (когато след приемането на военна служба лицето не завърши обучението за придобиване на военна квалификация) се изпраща донесение от длъжностното лице, отговорно за провеждане на обучението, до командира (началника) на военното формирование или до ръководителя на съответната структура, където служи военнослужещият.

(2) Командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура издава заповед за прекратяване на договора за военна служба и за освобождаване от военна служба.

(3) В случаите, когато прекратяването на договора по ал. 1 не е в правомощията на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната структура, се прилага процедурата по чл. 78, ал. 2 .

Чл. 91. (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба на основание чл. 165, ал. 1, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България от датата на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".

Чл. 92. (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба на основание чл. 165, ал. 1, т. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България от датата на регистриране на военнослужещия като кандидат за изборна длъжност от политическа партия или коалиция в избори за президент, вицепрезидент на Република България, народни представители, членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници или кметове.

(2) В случаите по ал. 1 командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура издава заповед за прекратяване на договора за военна служба и за освобождаване от военна служба, а когато прекратяването на договора не е в неговите правомощия, се прилага процедурата по чл. 78, ал. 2 .

Чл. 93. (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 165, ал. 1, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при установяване на несъвместимост по чл. 188 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България ) се извършва със заповед на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната структура.

(2) В случаите, когато прекратяването на договора по ал. 1 не е в правомощията на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната административна структура, се прилага процедурата по чл. 78, ал. 2 .

Чл. 94. (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба на основание чл. 165, ал. 1, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България със заповед на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната структура:

1. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) въз основа на влязъл в сила акт с отказ за издаване на разрешение или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация, отказ на военнослужещия да заеме друга предложена му длъжност, за която не се изисква достъп до класифицирана информация, или липсата на друга такава длъжност, подходяща за него;

2. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) в 10-дневен срок след получаването на документи, удостоверяващи отказ на военнослужещия да подаде документи за проучване при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация и отказ да заеме друга предложена му длъжност, за която не се изисква достъп до класифицирана информация, или липсата на друга такава длъжност, подходяща за него.

(2) В случаите, когато военнослужещият обжалва отказа за издаване или отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация в законоустановения срок, срокът за издаване на заповедта по ал. 1 започва да тече след получаването на решението по жалбата.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) При отказ на военнослужещия да подаде документи за проучване при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация и при отказ за заемане на друга предложена му длъжност, за която не се изисква достъп до класифицирана информация по ал. 1, т. 1 или 2, се съставя протокол от беседа, която се провежда от командира (началника) на военното формирование или от ръководителя на съответната структура в присъствието на двама свидетели, единият от които е длъжностното лице по сигурността на информацията на военното формирование или на съответната структура.

(4) В случаите, когато прекратяването на договора по ал. 1 не е в правомощията на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната структура, се прилага процедурата по чл. 78, ал. 2 .

Чл. 94а. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) (1) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 165, ал. 1, т. 12 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при изтичане на срока по чл. 156, ал. 3 ) се извършва при спазване на следната процедура:

1. командирите (началниците) на военни формирования или ръководителите на структури ежегодно до 31 октомври изготвят списък на военнослужещите по чл. 156, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , които са отказали да заемат предложената им длъжност и едногодишният срок за заемането на длъжността им изтича през следващата календарна година, и го представят по команден ред до министъра на отбраната;

2. един месец преди изтичане на едногодишния срок за престояване в длъжност на военнослужещите по чл. 156, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България командирите (началниците) на военни формирования или ръководителите на структури представят по команден ред до министъра на отбраната протокола, с който е констатиран отказът на военнослужещия, и кадрова справка по чл. 33б, ал. 2 ;

3. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба се издава заповед, с която договорът се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба, считано от датата на изтичане на едногодишния срок за престояване в длъжност по чл. 156, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и в случай че военнослужещият не е преназначен на длъжност по реда на този правилник.

(2) При промяна на данните от списъка по ал. 1, т. 1 командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура в 7-дневен срок изпраща донесение до структурата по управление на човешките ресурси към министъра на отбраната за актуализирането му.

Чл. 94б. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 165, ал. 1, т. 13 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при упражнено право на пенсия от военнослужещ с пределна възраст по чл. 160, ал. 4 ) се извършва въз основа на документ, удостоверяващ упражненото право на пенсия от военнослужещия със заповед на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната структура.

(2) В случаите, когато прекратяването на договора по ал. 1 не е в правомощията на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната административна структура, се прилага процедурата по чл. 78, ал. 2 .

(3) Министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице по чл. 161, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България в двуседмичен срок от датата на завеждане на предложението в регистратурата издава заповед за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване на военнослужещия от военна служба.

Чл. 95. (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) (1) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 166 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (когато военнослужещият е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване ) се извършва от министъра на отбраната по мотивирано предложение на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната структура.

(2) Предложението по ал. 1, придружено с кадрова справка, се изпраща по команден ред до министъра на отбраната.

(3) Министърът на отбраната отправя искане до Националния осигурителен институт за получаване служебно на информация, дали военнослужещият е упражнил правото си на пенсия.

(4) Министърът на отбраната приема или отхвърля предложението по ал. 1 в 30-дневен срок от получаването на информацията по ал. 3.

Чл. 96. (Отм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.).

Чл. 97. (1) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 169 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България от военнослужещи, придобили право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване , се извършва при спазване на следната процедура:

1. военнослужещият подава рапорт по команден ред, придружен със справка за осигурителния му стаж и кадрова справка; в рапорта военнослужещият изявява желанието си или нежеланието си да се ползва от правото си по чл. 226е, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България ;

2. министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице по чл. 161, т. 2 и 3 в двуседмичен срок от датата на завеждане на рапорта в регистратурата издава заповед за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване на военнослужещия от военна служба.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) В случаите, когато военнослужещите ползват правото по чл. 226е, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , се вземат в разпореждане по специален щат от министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице за времето на курса.

Чл. 98. (1) При отмяна на освобождаването от военна служба от съда военнослужещият получава обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца, след представяне на документ от Агенцията по заетостта или писмена декларация, че не е работил по трудово или по служебно правоотношение през този период. Когато през това време военнослужещият е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата във възнагражденията.

(2) Командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура, където е възстановен военнослужещият:

1. издава заповед, с която възстановява военнослужещия, или изготвя писмено предложение до длъжностното лице, което има право да възстанови военнослужещия на заеманата или на друга подходяща длъжност;

2. изготвя писмено донесение по команден ред до длъжностното лице, имащо правомощия да издаде заповед за възстановяване на военнослужещия, ако длъжността, на която трябва да бъде възстановен, е съкратена или са променени изискванията за заемането й, на които военнослужещият не отговаря, и няма друга подходяща длъжност; към донесението се прилага протокол от проведената беседа;

3. структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав) към длъжностното лице, имащо правомощия да издаде заповед за възстановяване, предлага на военнослужещия подходяща длъжност в подчинените структури срещу подпис.

(3) Длъжностното лице, имащо право да възстанови военнослужещия, издава заповед, с която обявява решението на съда и възстановява военнослужещия на длъжност считано от влизането в сила на съдебното решение. Военнослужещият, който в момента заема тази длъжност, се освобождава от нея и се назначава на друга подходяща длъжност или се взема в специален щат на министъра на отбраната до осигуряването на подходяща длъжност.

(4) В случай че длъжността, която е заемал военнослужещият преди освобождаването му от военна служба, е съкратена и не може да му бъде предложена подходяща вакантна длъжност или е отказал да заеме предложената му такава длъжност, военнослужещият се взема в щат на министъра на отбраната за отправяне на предизвестие за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 164, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

(5) В случай че изискванията за длъжността, която е заемал военнослужещият преди освобождаването от военна служба, са променени и той не отговаря на тях и не може да му бъде предложена подходяща вакантна длъжност или е отказал да заеме предложената му длъжност, военнослужещият се взема в щат на министъра на отбраната за отправяне на предизвестие за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 164, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България . За прекратяване на договора за военна служба се прилага процедурата по чл. 85 .

Чл. 99. Министърът на отбраната със заповед обявява всеки специален щат и определя условията, на които следва да отговарят военнослужещите, за да се вземат в него.

Раздел IX – Ред за разрешаване и ползване на отпуските от военнослужещите. Отлагане и прекъсване на отпуските

Чл. 100. (1) За ползването на платените годишни отпуски от военнослужещите се изготвя план-график.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) План-графикът се изготвя с отчитане желанията на военнослужещите, годишните задачи на военното формирование или съответната структура и възможностите за пълноценното използване на почивната база, санаториалните и профилактичните заведения към Министерството на отбраната.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) План-графикът се изготвя до края на предходната година и се утвърждава от командира (началника) на военното формирование или от ръководителя на съответната структура.

Чл. 101. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) Командирите (началниците) на военните формирования или ръководителите на съответните структури или оправомощени от тях длъжностни лица при необходимост могат да разрешават ползването на платените годишни отпуски извън посоченото в план-графика време, но в рамките на календарната година.

Чл. 102. (1) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) Военнослужещият ползва платен годишен отпуск след подаване на писмен рапорт по команден ред или след изготвяне на писмен доклад от непосредствения командир (началник) до длъжностното лице по чл. 101, което разрешава отпуска.

(2) На основание на рапорта или доклада по ал. 1 се изготвя заповед, в която задължително се посочват времето на отпуска, точният адрес на местопребиваването по време на ползването на платения годишен отпуск, начинът, по който да бъде уведомен при необходимост, както и военнослужещият, който ще изпълнява задълженията му по време на неговото отсъствие.

Чл. 102а. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.) (1) Ползването на платения годишен отпуск или на част от него може да се отложи за следващата календарна година само когато:

1. военнослужещият е бил в законоустановен отпуск за временна неработоспособност, а за военнослужещи жени – и в отпуск поради бременност и раждане, както и в отпуск за отглеждане на малко дете;

2. военнослужещият е бил задържан от органите на съдебната власт, но образуваното срещу него наказателно производство е било прекратено или е бил оправдан от съда;

3. военнослужещият е бил на обучение и не са съществували условия за ползването на отпуска;

4. друга служебна необходимост налага това и е налице писмено съгласие на военнослужещия;

5. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) друга лична причина налага това и е налице писмено съгласие на длъжностното лице по чл. 101.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) Когато отпускът е отложен, длъжностното лице по чл. 101 осигурява на военнослужещия ползването му през календарната година, в която е отпаднало основанието за отлагане на отпуска, или най-късно през следващата календарна година.

Чл. 103. (1) Когато възникне право за ползване на друг вид платен отпуск по време на ползването на платения годишен отпуск, ползването на платения годишен отпуск от военнослужещия се прекъсва по писмен доклад на военнослужещия или на прекия му началник.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) Ползването на платения годишен отпуск може да се прекъсва еднократно с писмена заповед на съответното длъжностно лице по чл. 101 , разрешило отпуска, в която се посочват:

1. основанието за прекъсването;

2. времето и мястото за явяване на военнослужещия.

(3) Уведомяването на военнослужещия за прекъсване на платения му годишен отпуск се извършва по реда на уставите на въоръжените сили.

(4) При прекъсване на платения годишен отпуск по ал. 2 пътуването на военнослужещите до мястото на явяване и обратно до мястото на ползване на отпуска е за сметка на Министерството на отбраната.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) Остатъкът от отпуска се ползва веднага след отпадане на основанието за прекъсване въз основа на заповед на съответното длъжностно лице по чл. 101.

Чл. 104. На длъжностите за военнослужещи жени, които ползват отпуск поради бременност и раждане, за времето на ползване на отпуска могат да се назначат военнослужещи по реда на чл. 44 .

Чл. 105. (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2021 г., в сила от 24.08.2021 г.) Военнослужещите имат право на отпуск за временна неработоспособност в размер, определен от военномедицинските експертни органи или от органите на експертизата на работоспособността в съответствие с наредбата на Министерския съвет по чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2021 г., в сила от 24.08.2021 г.) Военнослужещите, ползвали максималния размер на отпуска поради временна неработоспособност по Наредбата по ал. 1, се представят пред Централната военна медицинска комисия за определяне на годността за военна служба по ред, определен с наредба на министъра на отбраната.

(3) Решението по ал. 2 се изпраща до командирите (началниците) на военните формирования, където служат военнослужещите, или до ръководителя на съответната структура.

Чл. 106. (1) Отпускът за временна неработоспособност прекъсва друг вид разрешен отпуск.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) По време на отпуск за временна неработоспособност военнослужещите не могат да бъдат освобождавани от военна служба освен по взаимно съгласие на страните, при навършване на пределна възраст или при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".

Чл. 107. За ползването на другите законоустановени платени отпуски военнослужещите прилагат към рапорта си документите, даващи право на такъв отпуск.

Чл. 108. (1) За ползването на неплатен отпуск с продължителност до 30 дни в една календарна година военнослужещите подават рапорт до съответния командир (началник) на военно формирование или до ръководителя на съответната структура.

(2) Неплатеният отпуск се разрешава по преценка на командирите (началниците) или ръководителите на структури при важни лични или семейни нужди и ако интересите на службата позволяват това.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.).

Чл. 109. (1) (Доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) За ползването на неплатен отпуск с продължителност до 6 месеца веднъж за целия период на службата военнослужещите подават рапорт по команден ред до министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Отпускът по ал. 1 може да се ползва, ако военнослужещите са прослужили не по-малко от 10 години в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия.

(3) Отпускът по ал. 1 може да се ползва еднократно.

(4) Отпускът по ал. 1 се отразява в азбучната служебна карта на военнослужещия.

Раздел Х Обучение и квалификация на военнослужещите и цивилните служители

Чл. 110. (1) Военнослужещите имат право да кандидатстват и да се обучават за придобиване на образователно-квалификационна степен във военни и граждански висши училища, академии и колежи в страната и в чужбина.

(2) За обучение във военни и граждански висши училища или академии в страната военнослужещите могат да кандидатстват и да се обучават за придобиване на образователно-квалификационна степен след получаване на разрешение от министъра на отбраната.

(3) Рапорт за разрешение по ал. 2 се подава по команден ред до министъра на отбраната, придружен с обосновано становище за необходимостта от обучението от съответния командир (началник) или ръководител.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) Военнослужещите, получили разрешение и приети за обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен в граждански висши училища и за придобиване на образователно-квалификационна степен по гражданска специалност във военните академии и висшите военни училища, ползват допълнителен платен отпуск за кандидатстване и обучение във висшите военни и граждански училища или академии при условията на чл. 197, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

(5) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) Военнослужещите, получили разрешение за обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен по специалности от професионално направление "Военно дело", ползват допълнителен платен отпуск за кандидатстване във висшите военни училища или академии при условията на чл. 197, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) Военнослужещите, които не са получили разрешение за обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен във висши граждански и военни училища или академии в страната, могат да се обучават за собствена сметка, без да ползват допълнителен платен отпуск при условията на ал. 4.

Чл. 111. (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., бр. 21 от 2019 г., в сила от 12.03.2019 г., бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г., бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) (1) Офицерите могат да кандидатстват за обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност "Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво" от професионално направление "Военно дело" или приравнени на нея обучения в чужбина, ако към датата на кандидатстване:

1. притежават военно звание "капитан" ("капитан-лейтенант"), в което са престояли не по-малко от две години, или по-високо военно звание;

2. са заемали не по-малко от една година длъжност от 18-о или по-високо длъжностно ниво;

3. (в сила от учебната 2025/2026 г. – ДВ, бр. 95 от 2022 г.) са завършили специализиран тактически курс.

(2) Офицерите по ал. 1 могат да кандидатстват за обучение във военни академии по специалност "Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво" или приравнени на нея обучения в чужбина, ако притежават военно звание "капитан" ("капитан-лейтенант") или "майор" ("капитан III ранг") за редовна форма на обучение и военно звание "майор" ("капитан III ранг") или по-високо военно звание за задочна форма на обучение, до навършване на 48-годишна възраст.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2024 г., в сила от 26.04.2024 г.) Офицерите могат да кандидатстват за обучение във военни академии за придобиване на образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност "Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили" от професионално направление "Военно дело", ако към датата на кандидатстване притежават военно звание "полковник" ("капитан I ранг"), до навършване на 52-годишна възраст.

(4) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2024 г., в сила от 26.04.2024 г.) Офицерите могат да кандидатстват във военни училища, академии и колежи в чужбина за обучение, приравнено на специалността "Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили" от професионално направление "Военно дело", ако към датата на кандидатстване притежават военно звание "подполковник" ("капитан II ранг") или по-високо, до навършване на 52-годишна възраст.

(5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 37 от 2024 г., в сила от 26.04.2024 г.) Изискванията на ал. 2 – 4 за навършена възраст следва да са налице към 31 декември в годината на започване на обучението.

Чл. 111а . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) (1) Офицерите, приети в редовна форма на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен "магистър" по специалности от професионално направление "Военно дело", се вземат в специален щат на министъра на отбраната за срока на обучението.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) За времето на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен "магистър" по специалности от професионално направление "Военно дело" в редовна или задочна форма офицерите от академичния състав на военните академии, висшите военни училища и Института по отбраната "Проф. Цветан Лазаров" ползват до една академична година за творческото си развитие по чл. 55, ал. 2 от Закона за висшето образование , като за този период не им се възлага учебна заетост.

(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2022 г., в сила от втория семестър на учебната 2022/2023 г.) Офицерите, приети в задочна форма на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво" от професионално направление "Военно дело", се освобождават от длъжност и се вземат в специален щат на министъра на отбраната за срока на провеждане на присъствените занятия и изпити.

(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2022 г., в сила от втория семестър на учебната 2022/2023 г.) След приключване на присъствените занятия и изпити военнослужещите по ал. 3 се назначават от министъра на отбраната или от оправомощени от него длъжностни лица на заеманите преди вземането им в специален щат длъжности.

(5) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) При изпълнение на военна служба по чл. 134, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България офицерите по ал. 3 прекъсват обучението си за срока на изпълнението на службата. След приключване на участието им в операцията или мисията офицерите продължават обучението си при условия и по ред, определени с правилника за устройството и дейността на военната академия.

Чл. 112. (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Лицата с висше медицинско образование, приети на военна служба, могат да кандидатстват за придобиване на военномедицинска специалност или неклинична специалност, по която Военномедицинска академия е акредитирана по реда на наредбата по чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето непосредствено след приемането им на военна служба.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Офицерите, придобили образователно-квалификационна степен "магистър" по гражданска специалност "Медицина" и образователно-квалификационна степен "бакалавър" по военна специалност "Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво", кандидатстват и се зачисляват за обучение по военномедицинска специалност или неклинична специалност, по която Военномедицинска академия е акредитирана, по реда на наредбата по чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето до 12 месеца след назначаването им на длъжност.

(3) Лицата по ал. 1 и офицерите по ал. 2 могат да кандидатстват в конкурс за придобиване на клинична специалност във Военномедицинската академия най-рано три години след приемането им на военна служба, съответно след назначаването им на длъжност.

(4) При приемането на военна служба на лица, които се обучават за придобиване на клинична специалност, по която Военномедицинската академия е акредитирана, същите продължават специализацията си във Военномедицинската академия, като за срока на обучението се вземат в специален щат на министъра на отбраната.

(5) Военнослужещи с висше медицинско образование могат да се обучават за придобиване на следваща клинична специалност във Военномедицинската академия след проведен конкурс, като за срока на обучението се сключва допълнително споразумение към договора за военна служба, с което се определят:

1. специалността, по която военнослужещият ще се обучава;

2. мястото, формата и времето на обучението;

3. финансовите, битовите и други условия за времето на обучението.

(6) Военнослужещите, на които е разрешено да се обучават по специалността "Право" и които са се дипломирали и са определени за назначаване на длъжности, изискващи юридическа правоспособност, се вземат в специален щат на министъра на отбраната за преминаване на стаж като стажант-юрист.

Чл. 113. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г., бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.) (1) Военнослужещите могат да кандидатстват за придобиване на научна степен "доктор на науките" и за обучение в образователна и научна степен "доктор" след разрешение от министъра на отбраната при условията и по реда, определени с правилниците на съответните военни и граждански висши училища или академии в страната.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Военнослужещите и цивилните служители се зачисляват за обучение в редовна, задочна и дистанционна форма на докторантура със заповед на министъра на отбраната по предложение на академичния, съответно научния съвет на военна академия, висше военно училище или научен институт въз основа на проведен конкурс.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Военнослужещите и цивилните служители се зачисляват за обучение в докторантура чрез самостоятелна подготовка със заповед на министъра на отбраната по предложение на академичния, съответно научния съвет на военна академия, висше военно училище или научен институт въз основа на представен проект на дисертационен труд, разработен в основната му част, и библиография.

(4) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Военнослужещите, получили разрешение за обучение в задочна или самостоятелна форма на обучение за придобиване на образователна и научна степен "доктор", ползват отпуск за обучение и подготовка на дисертационен труд в размерите, определени в чл. 169, ал. 1 и 4 от Кодекса на труда .

(5) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Военнослужещите, получили разрешение за придобиване на научна степен "доктор на науките", ползват отпуск в размерите, определени в чл. 169, ал. 4 от Кодекса на труда .

(6) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) Офицерите, зачислени в редовна форма на обучение за придобиване на образователна и научна степен "доктор" във военна академия, висше военно училище или научен институт, се вземат в специален щат на министъра на отбраната за срока на обучението.

Чл. 114. Военнослужещите могат да се обучават във военни училища, академии и колежи в чужбина при условия и по ред, определени от министъра на отбраната в съответствие със споразуменията за военно сътрудничество в областта на обучението.

Чл. 115. (1) Придобитото образование във военни училища, академии и колежи в чужбина се признава при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2013 г., в сила от 31.05.2013 г.) Министърът на отбраната със своя заповед приравнява квалификацията, придобита във военни училища, академии, колежи, центрове и бази в чужбина, към квалификацията, която се получава във военните академии, висшите военни училища, професионалните сержантски (старшински) колежи и учебни центрове в страната.

Чл. 116. (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г.) Войниците (матросите) могат да се обучават в професионалните сержантски (старшински) колежи за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация след прослужване на 3 години военна служба по подаден рапорт и след предложение на преките командири (началници).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., бр. 48 от 2013 г., в сила от 31.05.2013 г., доп., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., изм., бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) Войниците (матросите) и сержантите могат да се обучават в курс за съответната длъжност и/или за съответното военно звание в професионален сержантски (старшински) колеж или в учебен център или приравнени на тях по чл. 115, ал. 2 курсове в чужбина по подаден рапорт и след предложение на преките командири (началници).

(3) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., бр. 48 от 2013 г., в сила от 31.05.2013 г., доп., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., изм., бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) Сержантите могат да се обучават за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация или курс за съответната длъжност и/или за съответното военно звание в професионален сержантски (старшински) колеж или приравнени на тях по чл. 115, ал. 2 курсове в чужбина по подаден рапорт и след предложение на преките командири (началници).

(4) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) За времето на обучение в дневна форма в професионалните сержантски (старшински) колежи за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация в съответствие със Закона за професионалното образование и обучение военнослужещите се освобождават от длъжност и се вземат в специален щат на министъра на отбраната.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., бр. 95 от 2022 г., в сила от втория семестър на учебната 2022/2023 г.) За времето на обучение в задочна форма в професионалните сержантски (старшински) колежи за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация в съответствие със Закона за професионалното образование и обучение военнослужещите се освобождават от длъжност и се вземат в специален щат на министъра на отбраната за срока на провеждане на присъствените занятия и изпити.

(6) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2022 г., в сила от втория семестър на учебната 2022/2023 г.) След приключване на присъствените занятия и изпити военнослужещите по ал. 5 се назначават от министъра на отбраната или от оправомощени от него длъжностни лица на заеманите преди вземането им в специален щат длъжности.

(7) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) При изпълнение на военна служба по чл. 134, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България военнослужещите по ал. 5 прекъсват обучението си за срока на изпълнението на службата. След приключване на участието им в операцията или мисията офицерите продължават обучението си при условия и по ред, определени с правилника за устройството и дейността на професионалните сержантски (старшински) колежи.

Чл. 116а. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., изм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) Офицерите с придобита квалификация по военно дело, офицерските кандидати, сержантите (старшините) и войниците (матросите) имат право да кандидатстват и да се обучават във висшите военни училища за придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър" в задочна форма на обучение от професионално направление "Военно дело" при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 142, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

(2) Военнослужещите по ал. 1 подават рапорт по команден ред до министъра на отбраната, придружен с обосновано становище за необходимостта от обучението от съответния командир (началник) или ръководител.

(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2022 г., в сила от втория семестър на учебната 2022/2023 г.) Офицерите с придобита квалификация по военно дело, офицерските кандидати, сержантите (старшините) и войниците (матросите), приети в задочна форма на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър" по специалности от професионално направление "Военно дело", се освобождават от длъжност и се вземат в специален щат на министъра на отбраната за срока на провеждане на присъствените занятия и изпити.

(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2022 г., в сила от втория семестър на учебната 2022/2023 г.) След приключване на присъствените занятия и изпити военнослужещите по ал. 3 се назначават от министъра на отбраната или от оправомощени от него длъжностни лица на заеманите преди вземането им в специален щат длъжности.

(5) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) При изпълнение на военна служба по чл. 134, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България военнослужещите по ал. 3 прекъсват обучението си за срока на изпълнението на службата. След приключване на участието им в операцията или мисията офицерите продължават обучението си при условия и по ред, определени с правилника за устройството и дейността на висшите военни училища.

Чл. 116б . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) Офицерските кандидати и сержантите (старшините) имат право да се обучават в курс във висшите военни училища за придобиване на професионална квалификация по военно дело след получаване на разрешение от министъра на отбраната.

(2) Военнослужещите по ал. 1 подават рапорт по команден ред до министъра на отбраната, придружен с обосновано становище за необходимостта от обучението от съответния командир (началник) или ръководител.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) Военнослужещите по ал. 1, желаещи да се обучават за придобиване на професионална квалификация по военно дело, трябва да отговарят на следните условия:

1. да притежават висше образование на образователно-квалификационна степен "бакалавър" по гражданска специалност, аналогична на съответната гражданска специалност на курсантите, получавана във висшите военни училища;

2. да са придобили четвърта степен на професионална квалификация в професионален сержантски (старшински) колеж или приравнено обучение в чужбина.

(4) Съответствието на гражданската специалност на кандидатите по ал. 3 с гражданската специалност на курсантите, получавана във висшите военни училища, се определя с решение на академичния съвет на съответното висше военно училище.

(5) Приетите военнослужещи по ал. 1 се вземат в специален щат на министъра на отбраната и преминават обучение в курс за придобиване на професионална квалификация по военно дело във висше военно училище с продължителност не по-малко от 1 година.

Чл. 117. (1) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) Военнослужещите могат да се обучават в курсове за придобиване, повишаване на квалификацията и за преквалификация. Зачисляването на военнослужещите в курсовете се извършва със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Условията и редът за разработване и планиране на курсовете по ал. 1, както и за кандидатстване за обучение в тях се определят с акт на министъра на отбраната.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., доп., бр. 68 от 2011 г., в сила от 2.09.2011 г., изм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., бр. 88 от 2024 г., в сила от 1.07.2025 г.) Офицерите, притежаващи образователно-квалификационна степен "магистър" в професионално направление "Военно дело", могат да се обучават в стратегически курс редовна форма на обучение, ако притежават военно звание "подполковник" ("капитан II ранг"), в което са престояли не по-малко от три години, или ако притежават военно звание "полковник" ("капитан I ранг").

(4) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г., бр. 88 от 2024 г., в сила от 1.07.2025 г.) В стратегически курс дистанционна форма на обучение могат да се обучават офицери от административните звена на Министерството на отбраната, притежаващи образователно-квалификационна степен "магистър" в професионално направление "Военно дело", офицери от кариерно поле "професионално" и офицери от академичния състав, ако притежават военно звание "подполковник" ("капитан II ранг") и са престояли не по-малко от три години в това звание или ако притежават военно звание "полковник" ("капитан I ранг").

(5) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) Офицерите, притежаващи образователно-квалификационна степен "бакалавър" в професионално направление "Военно дело", могат да се обучават в специализиран тактически курс, ако притежават военно звание "капитан" ("капитан-лейтенант") и заемат длъжност от 18-о или по-високо длъжностно ниво или са офицери с по-високо военно звание.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г., предишна ал. 5, бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) Цивилните служители, заемащи ръководни длъжности в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия или в държавната и местната администрация, могат да се обучават в стратегически курс дистанционна форма на обучение.

(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) В курс за офицерски кандидат могат да се обучават военнослужещи с военно звание "старшина" ("мичман"), ако са престояли не по-малко от една година в това звание.

Чл. 118. (1) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка на цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия се извършват във военни и граждански висши училища, академии, колежи и центрове в страната и в чужбина.

(2) Цивилните служители, завършили граждански училища, чиито функционални задължения изискват допълнителна квалификация, която се придобива във военна академия или военно висше училище, преминават курс за придобиването й.

Чл. 119. (1) Цивилните служители имат право с разрешение на органа по назначаването или на работодателя да кандидатстват и да се обучават във военни и граждански училища, академии и центрове в страната и в чужбина в съответствие със споразуменията за сътрудничество в областта на обучението.

(2) Цивилните служители по служебни правоотношения, които заемат ръководни длъжности в Министерството на отбраната, се обучават в курс по мениджмънт на отбраната.

(3) Цивилните служители с разрешение на органа по назначаването или на работодателя могат да се обучават във:

1. задочна форма на обучение – във военни академии, военни и граждански висши училища в страната и в чужбина, за придобиване на образователна и научна степен "доктор";

2. задочна и дистанционна форма на обучение – във военни академии, военни и граждански висши училища в страната, за придобиване на образователно-квалификационна степен по гражданска специалност.

Чл. 120. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г., предишен текст на чл. 120, изм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Цивилните служители могат да кандидатстват за придобиване на научна степен "доктор на науките" и за обучение в образователна и научна степен "доктор" след разрешение от министъра на отбраната по предложение на работодателя или на ръководителя на съответната структура при условията и по реда, определени с правилниците за устройството и дейността на съответните военни и граждански висши училища в страната.

(2) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Цивилните служители, получили разрешение за обучение в задочна или самостоятелна форма на обучение за придобиване на образователна и научна степен "доктор", ползват отпуск за обучение и подготовка на дисертационен труд в размерите, определени в чл. 169, ал. 1 и 4 от Кодекса на труда .

(3) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) Цивилните служители, получили разрешение за придобиване на научна степен "доктор на науките", ползват отпуск в размерите, регламентирани в чл. 169, ал. 4 от Кодекса на труда .

Чл. 121. (1) Обучението на цивилни служители в курсове за придобиване и повишаване на квалификацията се утвърждава от министъра на отбраната в ежегоден план.

(2) Зачисляването на цивилните служители в курсове за придобиване и повишаване на квалификацията в съответствие с утвърдения план се извършва от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице по предложение на ръководителя на организационната структура, финансираща обучението.

Чл. 122. (1) На задължително обучение подлежат постъпилите за първи път на държавна служба, както и назначените за първи път на ръководна длъжност цивилни служители. Министърът на отбраната е длъжен да осигури обучението им в едногодишен срок от встъпването им длъжност.

(2) Цивилните служители по служебни правоотношения подлежат на специализирано обучение.

Чл. 123. Условията и редът за обучение на цивилни служители в курсове за придобиване и повишаване на квалификация се определят с акта по чл. 117, ал. 2 .

Чл. 124. Правата и задълженията на цивилните служители и организацията на обучението във военните академии и висшите военни училища се определят с правилниците за устройството и дейността им.

Раздел ХI Условия и ред за награждаване на военнослужещите и цивилните служители

Чл. 125. Военнослужещите могат да бъдат награждавани с награди и отличия за високи постижения в службата и за заслуги към отбраната от министъра на отбраната или от оправомощени от него длъжностни лица.

Чл. 126. Военнослужещите могат да бъдат награждавани със следните награди и отличия:

1. обявяване на благодарност;

2. грамота;

3. парична награда;

4. предметна награда;

5. хладно оръжие;

6. поименно лично оръжие;

7. наградни знаци.

Чл. 127. (1) Наградите са индивидуални и колективни.

(2) Видът на наградата се определя съобразно конкретния личен или колективен принос за изпълнението на служебните задължения и от значимостта на постигнатите крайни резултати.

(3) Не може да бъде награждаван военнослужещ за времето на изтърпяване на дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 4, 5 и 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

Чл. 128. (1) С парична награда по чл. 126, т. 3 могат да награждават:

1. министърът на отбраната – до две основни месечни възнаграждения за индивидуални награди и до 4 основни месечни възнаграждения за колективни награди;

2. оправомощените от министъра на отбраната длъжностни лица – до едно основно месечно възнаграждение за индивидуални награди и до две основни месечни възнаграждения за колективни награди.

(2) Министърът на отбраната и оправомощените от него длъжностни лица могат да награждават и с предметни награди на стойност до посочените в ал. 1 размери.

Чл. 129. (1) За особени заслуги към отбраната военнослужещите могат да бъдат награждавани от министъра на отбраната с поименно лично оръжие, което не се облага с данък.

(2) Предложенията за награждаване се правят по команден ред.

Чл. 130. Най-високата професионална награда в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия е "Награден знак", който се връчва от министъра на отбраната.

Чл. 131. Предложенията за награждаване с наградите по чл. 126, т. 3 – 5 се представят по команден ред в съответната структура по управление на човешките ресурси (по личния състав) не по-късно от 30 дни преди датата на награждаване.

Чл. 132. (1) (Предишен текст на чл. 132, доп. – ДВ, бр. 92 от 2012 г., в сила от 23.11.2012 г., изм., бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) За високи постижения в работата или за образцово изпълнение на служебните си задължения цивилните служители в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия могат да бъдат награждавани с отличия и с награди от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице.

(2) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2012 г., в сила от 23.11.2012 г., доп., бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) За образцово изпълнение на служебните си задължения цивилните служители по служебно правоотношение в Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, които прилагат Закона за държавния служител , могат да бъдат награждавани и с отличия при условията и по реда на този закон.

Чл. 133. (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2012 г., в сила от 23.11.2012 г.) (1) (Предишен текст на чл. 133 – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г., изм., бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Цивилните служители могат да бъдат награждавани със:

1. грамота;

2. парична награда;

3. предметна награда;

4. наградни знаци.

(2) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г., отм., бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.).

Чл. 134. (1) В рамките на утвърдените средства за награди по бюджета на Министерството на отбраната с парични награди могат да награждават:

1. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2012 г., в сила от 23.11.2012 г., изм., бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) министърът на отбраната – до две основни месечни възнаграждения – за цивилните служители в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия;

2. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2012 г., в сила от 23.11.2012 г., изм., бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) оправомощените от министъра на отбраната длъжностни лица – до едно основно месечно възнаграждение за цивилните служители от подчинената структура или военно формирование.

(2) Длъжностните лица по ал. 1 могат да награждават и с предметни награди на стойност до посочените в ал. 1 размери.

Чл. 135. (1) Пенсионираните военнослужещи, ветераните от войните и военноинвалидите могат да бъдат награждавани от министъра на отбраната или от оправомощени от него длъжностни лица със следните награди и отличия:

1. грамота;

2. предметна награда;

3. хладно оръжие;

4. награден знак.

(2) Предложенията за награждаване по ал. 1 се изготвят от съответната структура по управление на човешките ресурси (по личния състав).

(3) Лицата по ал. 1 могат да бъдат награждавани по повод кръгли годишнини, национални и официални празници и празнични дни за военнослужещите.

Раздел ХII Дисциплинарна отговорност на военнослужещите. Ред за провеждане на дисциплинарно производство

Чл. 136. (1) За нарушение на военната дисциплина военнослужещите се наказват с предвидените в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България дисциплинарни наказания.

(2) Дисциплинарната отговорност е лична.

Чл. 137. (1) Дисциплинарното наказание "забележка", "мъмрене" и "строго мъмрене" се налага от преките командири (началници).

(2) Дисциплинарното наказание "понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година" се налага от длъжностните лица, имащи правата да присвояват съответното военно звание.

(3) Дисциплинарното наказание "предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година" се налага от длъжностните лица по ал. 2 или от длъжностните лица с една степен по-ниска.

(4) Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага от длъжностните лица, които имат право да прекратяват договора за военна служба и да освобождават от военна служба.

(5) Дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение" се налага от длъжностните лица по ал. 4 или от длъжностни лица с една степен по-ниска.

(6) Когато длъжностно лице по ал. 1 – 5 няма право да издава писмена заповед, то изготвя предложение за налагане на дисциплинарно наказание по команден ред.

(7) Преките командири (началници) и ръководители на съответните структури могат да налагат и дисциплинарните наказания, които са в правомощията на подчинените им длъжностни лица.

(8) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 1.07.2011 г., изм., бр. 101 от 2020 г., в сила от 8.08.2020 г., бр. 95 от 2022 г., в сила от 29.11.2022 г.) Командирът на Съвместното командване на силите може да налага и дисциплинарни наказания на военнослужещите от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната с изключение на служба "Военна полиция" и Служба "Военно разузнаване", участващи в съвместни операции:

1. на офицерите – дисциплинарни наказания по чл. 244, т. 1 – 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България ;

2. на офицерските кандидати, сержантите (старшините) и войниците – дисциплинарни наказания по чл. 244, т. 1 – 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

(9) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 1.07.2011 г.) Началникът на отбраната може да налага дисциплинарните наказания по чл. 244 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България на военнослужещите от Щаба на отбраната и Българската армия с изключение на дисциплинарното наказание "уволнение" за офицерите.

(10) (Предишна ал. 9 – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 1.07.2011 г.) Министърът на отбраната може да налага на военнослужещите всички дисциплинарни наказания по чл. 244 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

Чл. 138. Дисциплинарното наказание "понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година" не се налага на военнослужещи, притежаващи военно звание "лейтенант", "офицерски кандидат – 1-ви клас", "младши сержант" ("старшина II степен") или "редник – 1-ви клас" ("матрос – 1-ви клас").

Чл. 139. (1) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението.

(2) Дисциплинарното нарушение се смята за установено от момента на узнаването му от дисциплинарнонаказващия орган.

Чл. 140. Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага задължително в случаите по чл. 245 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

Чл. 141. Основание за назначаване на служебна проверка извън случаите по чл. 246, ал. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България може да бъдат:

1. сигнали до министъра на отбраната от държавни органи, организации, длъжностни лица и граждани;

2. публикации и предавания в средствата за масово осведомяване;

3. рапорти, докладни записки и донесения за констатирани инциденти и нарушения от длъжностни лица и цивилни служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия;

4. непосредствено разкриване.

Чл. 142. (1) Служебна проверка се назначава с писмена заповед на министъра на отбраната, на прекия командир (началник) или ръководител на съответната структура.

(2) Когато прекият командир (началник) няма право да издава писмени заповеди, той изготвя предложение, което изпраща по команден ред до командира (началника), който има право да издава писмени заповеди.

(3) Служебната проверка се извършва от назначена комисия. За председател на комисията за извършване на служебната проверка се назначава военнослужещ с военно звание, равно или по-високо от това на нарушителя.

Чл. 143. (1) За дейността си комисията изготвя протокол, който съдържа:

1. данни, които конкретизират нарушителя на военната дисциплина;

2. описание на нарушението (деяние, действие или бездействие, време, място и начин на извършване);

3. вредни последици и причинна връзка с нарушението;

4. данни за вината на нарушителя за извършване на конкретното нарушение;

5. причини и условия, довели до извършване на нарушението;

6. предложение за търсене на дисциплинарна отговорност, както и за вида на дисциплинарното наказание.

(2) Към протокола по ал. 1 се прилагат всички събрани доказателства и писмени обяснения.

Чл. 144. (1) В срок до 5 работни дни от получаване на протокола по чл. 143, ал. 1 длъжностното лице по чл. 142, ал. 1 и 2, назначило служебната проверка, или оправомощено от него лице провежда беседа с нарушителя, на която:

1. запознава военнослужещия със събраните доказателства, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание;

2. изслушва военнослужещия или приема писмените му обяснения.

(2) В беседата по ал. 1 вземат участие председателят или членове на комисията за извършване на служебната проверка. За беседата се съставя протокол, който се подписва от участвалите лица.

(3) Отказът на нарушителя да даде писмени обяснения или да подпише протокола от беседата се удостоверява с подписите на двама военнослужещи.

(4) Писмените обяснения на военнослужещия се прилагат към протокола.

Чл. 145. (1) Командирът (началникът), назначил служебната проверка, прави преценка на събраните доказателства и на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на направеното предложение за наказание.

(2) Тежестта на нарушението се определя с оглед значимостта на неизпълненото задължение и степента на неизпълнението.

(3) Настъпилите последици се определят в зависимост от резултатите от извършеното дисциплинарно нарушение.

(4) Обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, обхващат фактическата обстановка, при която е извършено нарушението, като се отчитат причините и предпоставките, довели или способствали за неговото извършване.

(5) Степента на вината се определя от това, дали дисциплинарното нарушение е извършено умишлено, или по непредпазливост.

Чл. 146. (1) В случаите, когато определеното дисциплинарно наказание е в правомощията на командира (началника), той издава заповед, с която налага дисциплинарно наказание в установените в чл. 249 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България срокове .

(2) В случаите, когато командирът (началникът) прецени, че за извършеното дисциплинарно нарушение е необходимо да се наложи дисциплинарно наказание, което не е в неговите правомощия, не по-късно от 5 дни след приключването на служебната проверка той изготвя предложение за дисциплинарно наказание, което изпраща по команден ред до компетентните длъжностни лица по чл. 137 .

Чл. 147. (1) Предложението за вида на наказанието по чл. 146, ал. 2 не обвързва длъжностното лице, в чиито правомощия е налагането на наказанието. То има право на преценка за вида на наказанието съобразно данните, които се съдържат в преписката.

(2) В случай че предложеното дисциплинарно наказание е в правомощията на длъжностното лице, то е длъжно да издаде заповед за дисциплинарно наказание в 10-дневен срок от получаване на предложението. В този срок то може да извърши и допълнителна служебна проверка, ако прецени, че това е необходимо.

(3) Предложението по ал. 1 не може да се задържа от командна инстанция повече от 5 дни.

Чл. 148. (1) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта.

(2) Мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици.

(3) Екземпляр (копие) от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се изпраща във формированието, където служи военнослужещият.

(4) В случай че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от по-старши командир (началник), екземпляр (копие) от заповедта се изпраща и на командира (началника), назначил служебната проверка.

Чл. 149. (1) Ръководителят на структурата по личния състав във формированието, където служи нарушителят, връчва заверено копие от заповедта за дисциплинарното наказание срещу подпис, като отбелязва датата и часа на връчване.

(2) При отказ военнослужещият да се запознае със заповедта срещу подпис тя му се обявява в присъствието на двама военнослужещи, което се удостоверява с подписите им.

(3) При невъзможност заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде връчена лично на военнослужещия командирът (началникът) я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.

(4) Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание подлежи на изпълнение от деня на връчването й на военнослужещия или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.

Чл. 150. (1) При налагане на дисциплинарно наказание "понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година" военнослужещият остава на заеманата длъжност и получава заплата за най-високата степен за по-ниското военно звание от притежаваното военно звание.

(2) За срока на изтърпяване на наказанието военнослужещият носи отличителни знаци за военното звание, в което е понижен.

(3) Срокът за изтърпяване на наказанието не се признава за срок за престояване в звание.

(4) След изтичането на срока на наложеното наказание по ал. 1 военнослужещият възстановява правата си за военното звание, притежавани до налагане на наказанието.

Чл. 151. За срока на изтърпяване на дисциплинарните наказания "предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година", "понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година" и "предупреждение за уволнение" военнослужещият не може да бъде:

1. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) назначаван на длъжност в по-високо длъжностно ниво;

2. повишаван във военно звание;

3. награждаван за годишни резултати;

4. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) изпращан на курс за квалификация за заемане на длъжност в по-високо длъжностно ниво;

5. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) допускан до кандидатстване за обучение във военна академия или висше военно училище;

6. допускан до кандидатстване за обучение в граждански или висшите военни училища за обучение по гражданска специалност;

7. допускан до кандидатстване в докторантура.

Раздел ХIII Заличаване на дисциплинарните наказания

Чл. 152. (1) Дисциплинарните наказания "забележка", "мъмрене" и "строго мъмрене" се заличават след изтичане на 6 месеца от датата на налагане на наказанието.

(2) Дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение" се заличава след изтичане на една година от датата на налагане на наказанието.

(3) Дисциплинарните наказания "предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година" и "понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година" се заличават с изтичането на срока на наказанието.

(4) Заличаването на дисциплинарните наказания се отразява в картона за награди, отличия и наказания на военнослужещия и има действие занапред.

Чл. 153. (1) Командирът (началникът) или ръководителят на съответната структура може да заличи предсрочно наложено дисциплинарно наказание, когато са изтекли две трети от срока на наложеното наказание, за показани високи резултати от военнослужещия при изпълнение на военната служба и видимо наказанието е изпълнило своята положителна роля.

(2) Дисциплинарното наказание се заличава предсрочно с писмена заповед на командира (началника), наложил наказанието, което се отразява в картона за награди, отличия и наказания на военнослужещия.

(3) Заличаването има действие занапред.

Раздел ХIV Ред за съхраняване и ползване на служебните дела и азбучните служебни карти на военнослужещите (Загл. доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.)

Чл. 154. (Доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) В Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия се изготвят и водят служебни дела и азбучни служебни карти (АСК) за военнослужещите.

Чл. 155. (1) (Предишен текст на чл. 155 – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.) Служебното дело на военнослужещия съдържа:

1. първи раздел:

а) (изм. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.) документи по приемането на военна служба;

б) копия или заверени преписи от дипломи за завършено образование;

в) копия или заверени преписи от дипломи за научни степени;

г) копия на свидетелства и удостоверения за участие в квалификационни курсове у нас и в чужбина;

д) копия на свидетелства и удостоверения за владеене на чужди езици;

е) копия на документи за трудов стаж преди приемане на военна служба;

ж) копия на разрешения за достъп до класифицирана информация;

з) екземпляр на договора за военна служба;

и) екземпляри на допълнителни споразумения към договора за военна служба, удостоверения, сертификати и декларации;

2. втори раздел:

а) служебни характеристики;

б) (изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) последните пет атестационни формуляра или удостоверения за приравняване на оценките на военнослужещите по чл. 71а, ал. 1 , чл. 71д, ал. 1 и чл. 71у, ал. 1 и формулярите за оценка на изпълнението на функционалните задължения по време на мисия или операция;

в) служебен картон за награди, отличия и наказания;

г) (нова – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.) други документи, свързани с изпълнение на военната служба;

3. трети раздел:

а) (отм. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.);

б) (изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) снимка в цял ръст с последното военно звание;

в) картон за ползване на служебното дело или на документи от него;

г) писмено съгласие от военнослужещия за предоставяне и обработване на данни;

д) опис на служебното дело.

(2) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., отм., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.).

Чл. 156. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Служебното дело и АСК на военнослужещия се изготвят от структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав) при приемането му на военна служба.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Служебното дело получава уникален номер от Електронния регистър по чл. 328, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2014 г., в сила от 16.09.2014 г.) Служебното дело се завежда в Регистър за отчитане на служебните дела.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Редът за изготвяне на Регистър за отчитане на служебните дела и начинът на определяне на уникалните номера на служебните дела се определя с акт на министъра на отбраната.

(5) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Азбучните служебни карти се завеждат в Регистър за отчитане на АСК.

Чл. 157. (1) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2014 г., в сила от 16.09.2014 г., бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Регистърът за отчитане на служебните дела се води общо за всички военнослужещи, като се разделя на офицери, офицерски кандидати, сержанти (старшини) и войници (матроси).

(2) (Нов – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Регистърът за отчитане на АСК се води общо за всички военнослужещи, като се разделя на офицери, офицерски кандидати, сержанти (старшини) и войници (матроси).

(3) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2014 г., в сила от 16.09.2014 г., предишна ал. 2, изм., бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Регистрите по ал. 1 и 2 се извеждат в регистратурата на военното формирование.

Чл. 158. (1) За всеки военнослужещ се води само едно служебно дело, което се съхранява във военното формирование или в съответната структура, в която той служи.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г., бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г., бр. 101 от 2020 г., в сила от 8.08.2020 г.) Дубликати на АСК за офицерите от Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, с изключение на служба "Военна полиция" и Служба "Военно разузнаване", се изпращат за водене и в структурата по управление на човешките ресурси в Министерството на отбраната.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г., бр. 37 от 2020 г., в сила от 21.04.2020 г., бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г., изм., бр. 70 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г.) Служебните дела и АСК на командирите (началниците) на военни формирования се съхраняват и водят в съответната старша командна инстанция. Служебните дела и АСК на командирите и ръководителите, съответно на структури по чл. 60д, ал. 1 и по чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , с изключение на ръководителите на Служба "Военна полиция" и на Служба "Военно разузнаване" се съхраняват и се водят в структурата по управление на човешките ресурси в Министерството на отбраната.

(4) (Нова – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г., доп., бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г., изм., бр. 101 от 2020 г., в сила от 8.08.2020 г.) Служебните дела и АСК на ръководителите на служба "Военна полиция" и на Служба "Военно разузнаване" се съхраняват и се водят в съответната структура.

(5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г., бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Служебните дела и АСК се съхраняват по реда за съхранение на документите, съдържащи лични данни по Закона за защита на личните данни .

(6) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Азбучните служебни карти по ал. 2 може да се изготвят и съхраняват в електронен вид от структурата по управление на човешките ресурси на Министерството на отбраната, като се актуализират не по-малко от два пъти в годината.

Чл. 159. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г., изм., бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Съставянето и актуализирането на служебните дела и АСК по чл. 158, ал. 2 се извършват от определените за това длъжностни лица от структурите по структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав).

(2) Основание за изменения и допълнения в служебното дело са:

1. промени във военното звание, образованието и квалификацията на военнослужещия;

2. документи, издадени от съда или от органите на централната и териториалната администрация, относно семейното положение;

3. заповед на съответния командир (началник) – ръководител на военнослужещия, с която се обявява промяната на фамилия, име и презиме.

(3) Военнослужещите представят документи по ал. 2 в структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав) в 14-дневен срок от издаването им.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) За всяко изменение в служебното дело длъжностното лице, което го е нанесло, се подписва, като посочва документите, въз основа на които е нанесена поправката, и прилага копие от тях. Изваждането на материали се отразява в описа на служебното дело, като лицето, което го е извършило, отбелязва датата и се подписва.

(5) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Извадените от служебното дело материали се унищожават от комисия, назначена със заповед на съответния командир (началник)/ръководител.

Чл. 160. (1) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) При прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба служебното дело на военнослужещия се съхранява във военното формирование или в съответната структура 5 години с персонален лист, а при липса на техническа възможност – с копие на АСК.

(2) Азбучните служебни карти на военнослужещите по ал. 1 (оригинал) с приложени копия на разрешенията за достъп до класифицирана информация се изпращат във военното окръжие по постоянен адрес на военнослужещия.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., бр. 77 от 2014 г., в сила от 16.09.2014 г.) След изтичането на срока по ал. 1 в съответния архив се сдават служебните дела на военнослужещите.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., отм., бр. 77 от 2014 г., в сила от 16.09.2014 г.).

(5) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г., бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) След навършване на пределна възраст за служба в запаса АСК се сдават от военните окръжия в съответния архив.

(6) (Нова – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) Персоналният лист по ал. 1 се извежда от Автоматизираната система за управление на човешките ресурси при отчисляването на военнослужещия от списъчния състав. Същият се подписва от съответния орган по управление на човешките ресурси (по личния състав) и от военнослужещия.

(7) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) При прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба дубликатите на АСК по чл. 158, ал. 2 на офицерите се унищожават от комисия, назначена със заповед на министъра на отбраната.

Чл. 161. (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) Достъп до служебните дела и АСК се предоставя при условията и по реда на Закона за защита на личните данни .

Чл. 162. (1) Военнослужещият има право на достъп до служебното си дело.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г.) При освобождаване от военна служба военнослужещият има право да получи заверено копие от оригинални документи, които се съхраняват в служебното му дело, с изключение на документите, представляващи класифицирана информация.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на правилника:

1. " Пълна ликвидация " е закриване на структура на Министерството на отбраната, на структура на пряко подчинение на министъра на отбраната или на структура (военно формирование) от Българската армия с акт на министъра на отбраната въз основа на акт на Министерския съвет.

2. " Частична ликвидация " е закриване на част от структура на Министерството на отбраната, на част от структура на пряко подчинение на министъра на отбраната или на част от структура (военно формирование) от Българската армия с акт на министъра на отбраната въз основа на акт на Министерския съвет.

3. (Изм. – ДВ, бр. 76 от 2023 г., в сила от 5.09.2023 г., бр. 88 от 2024 г., в сила от 18.10.2024 г.) Организационно-щатните промени се извършват или организират със заповед на министъра на отбраната, в резултат на което се извършват промени в утвърдените длъжностни разписания/щатове на отделните военни формирования и съответни структури.

4. (Нова – ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 2.06.2015 г.) " Персоналният лист " е изходящ документ, изведен от автоматизирания регистър на военнослужещите по чл. 328, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили , съдържащ информация от АСК на военнослужещия.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Правилникът се приема на основание § 45, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България във връзка с § 154, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ДВ, бр. 16 от 2010 г.).

§ 3. (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) До 31 декември 2015 г. офицерите от кариерно поле "командно" могат да заемат длъжности, изискващи военно звание "майор" ("капитан III ранг"), без да са придобили образователно-квалификационна степен "магистър" по специалности от професионално направление "Военно дело" във военни академии.

§ 4. (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.) До 31 декември 2013 г. офицерите със звание "подполковник" ("капитан II ранг") от кариерни полета "логистично и инженерно-техническо", "комуникационно-информационно" и "административно" могат да заемат длъжности, изискващи военно звание "подполковник" ("капитан II ранг"), без да са придобили образователно-квалификационна степен "магистър" по специалности от професионално направление "Военно дело" или "Национална сигурност" във военни академии.

§ 5. (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) До 31 декември 2015 г. офицерите, които притежават военно звание "полковник" ("капитан I ранг"), могат да заемат длъжности, изискващи военно звание "полковник" ("капитан I ранг"), без да са завършили стратегически курс (висш щабен курс) или курс по мениджмънт на отбраната.

§ 6. Офицерите от кариерни полета "логистично и инженерно-техническо", "комуникационно-информационно" и "административно", завършили до 1 септември 2010 г. стратегически курс (висш щабен курс или щабен курс) във военни академии в страната и в чужбина, могат да се повишават в офицерско звание "полковник" ("капитан I ранг") и да заемат длъжности, изискващи военно звание "полковник" ("капитан I ранг"), ако са придобили образователно-квалификационна степен "магистър" по специалности от професионално направление "Военно дело" или "Национална сигурност" във военни академии или приравнени на тях специалности, придобити във висши училища и колежи в чужбина, и са налице изискванията на чл. 21 .

§ 7. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., изм., бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.03.2013 г.) До 31 декември 2013 г. на длъжности, изискващи по длъжностно разписание военно звание "старши сержант"/"главен старшина" II или III степен, могат да се назначават войници, притежаващи военно звание "ефрейтор"/"старши матрос".

§ 8. (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.03.2013 г.) На войниците, които към датата на влизане в сила на този правилник са завършили обучение в I и II сержантски модул във висше военно училище, може да им бъде присвоено военно звание "младши сержант" и да бъдат назначавани и преназначавани на длъжности, изискващи военно звание "старши сержант"/"главен старшина" II или III степен.

§ 9. (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.03.2013 г.) До 31 декември 2015 г. в рамките на определените квоти от личен състав по звания за съответните структури длъжностите за военнослужещи могат да се заемат съответно:

1. (доп. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., отм., бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.03.2013 г.);

2. (доп. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., отм., бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.03.2013 г.);

3. (доп. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.) длъжностите, изискващи по длъжностно разписание звание "старши сержант"/"главен старшина" – и от военнослужещи със звание "старшина"/"мичман";

4. (доп. – ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.) длъжностите, изискващи по длъжностно разписание звание "старшина"/"мичман" – и от военнослужещи със звание "офицерски кандидат 1-ви клас".

§ 10. (Отм. – ДВ, бр. 27 от 2016 г., в сила от 5.04.2016 г.).

Глава първа – ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОРГАНИТЕ И ДЛЪЖНОСТНИТЕ ЛИЦА ПО ОПАЗВАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКОТО ИМУЩЕСТВО

Чл. 1. Опазването на селскостопанското имущество е основна задача на съответните държавни органи и обществени организации.

Чл. 2. Органи по опазване на селскостопанското имущество са Националният аграрно-промишлен съюз, народните съвети, окръжните аграрно-промишлени съюзи и селскостопанските организации.

Чл. 3. Централният съвет на Националния аграрно-промишлен съюз:

1. дава задължителни указания по опазването на селскостопанското имущество, както и за осъществяване на координация в дейността на съответните органи и организации;

2. организира проверки във връзка с опазването на селскостопанското имущество и прилагането на закона , като взема мерки за предотвратяване на нарушенията и налагане на установените административни наказания на виновните лица;

3. разпределя средствата от специалната сметка по чл. 17а от закона за разходи, свързани с подобряване опазването на селскостопанското имущество, и за стимулиране на проявили се лица.

Чл. 4. Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети организират, ръководят и контролират дейността на изпълнителните комитети на общинските (районните) народни съвети и на селскостопанските организации по опазването на селскостопанското имущество на територията на окръга. За целта:

1. организират и осигуряват правилното прилагане на закона ;

2. упражняват превантивен контрол по прилагането на закона, подобряването на ефективността от дейността на съответните органи и организации по опазването на селскостопанското имущество в окръга и отчитането на тази дейност съгласно чл. 17б от закона ;

3. извършват проверки със съдействието на окръжните аграрно-промишлени съюзи, съответните органи на общинските народни съвети и селскостопанските организации във връзка със завзетите без законно основание или предоставени в нарушение на установения ред обществени селскостопански земи, постройки и друго недвижимо селскостопанско имущество;

4. вземат мерки за принудително изземване на незаконно завладените земи, за определяне на обезщетения и налагане административни наказания на виновните лица;

5. търсят отговорност от длъжностните лица, които не упражняват правата си или не изпълняват задълженията си съгласно закона и този правилник;

6. ръководят повишаването на квалификацията на длъжностните лица с оглед цялостното и точно изпълнение на разпоредбите на закона и на този правилник.

Чл. 5. Окръжните аграрно-промишлени съюзи:

1. ръководят и контролират правилното организиране на дейността по опазването на селскостопанското имущество и на полската охрана от селскостопанските организации;

2. при необходимост организират със съдействието на селскостопанските организации, специализираните държавни органи и обществените организации временни или постоянни моторизирани групи за опазване на селскостопанското имущество;

3. съдействуват на окръжния народен съвет или организират проверки във връзка със завзетите без законно основание или предоставени в нарушение на установения ред обществени селскостопански земи, постройки или друго недвижимо селскостопанско имущество, като уведомяват изпълнителния комитет на окръжния народен съвет за принудителното им изземване и за определяне на обезщетенията и за налагане административни наказания на виновните лица;

4. контролират дейността по прилагането на закона от селскостопанските организации и длъжностните лица и изследват ефективността на дейността по опазването на селскостопанското имущество. Вземат мерки за отстраняване на нарушенията;

5. търсят отговорност от съответната организация и длъжностно лице за неизпълнение или за неточно изпълнение на задълженията по закона ;

6. определят районите за опазване, когато две или повече селскостопански организации със своя полска охрана стопанисват земи или друго селскостопанско имущество в землището на една селищна система или населено място;

7. съдействуват на общинските народни съвети и кметствата за прилагането на закона ;

8. организират повишаване квалификацията на съответните длъжностни лица от селскостопанските организации по прилагане на закона .

Чл. 6. Селскостопанските организации организират опазването на селскостопанското имущество, което се стопанисва от тях, както и от други организации без своя полска охрана и от гражданите, като:

1. организират охраната на селскостопанското имущество по чл. 2, ал. 1 от закона ;

2. осигуряват необходимите материално-технически средства и съоръжения за опазването на селскостопанското имущество, както и материални и технически средства на полските пазачи, доброволните сътрудници, ведомствената милиция и длъжностните лица, необходими за изпълнение на задълженията по опазване на селскостопанското имущество;

3. вземат мерки за премахване на причините и условията за повреди, унищожаване, разваляне, неприбиране, разпиляване, кражби и присвояване на селскостопанско имущество;

4. при необходимост организират със съдействието на специализираните държавни органи и обществените организации временни или постоянни моторизирани групи за опазване на селскостопанското имущество;

5. организират повишаване квалификацията на длъжностните лица, които упражняват права и имат задължения по опазването, и на полските пазачи по прилагането на закона .

Чл. 7. Трудовите колективи на поделенията на селскостопанските организации организират опазването на повереното им за стопанисване селскостопанско имущество по чл. 2, ал. 1 от закона , като:

1. вземат необходимите мерки за опазване на стопанисваното селскостопанско имущество от неправомерни увреждания и посегателства от членовете на колектива или от други поделения, лица и организации;

2. съдействуват на полската охрана за изпълнението на правата и задълженията й по опазването на селскостопанското имущество;

3. организират разясняването на задълженията на лицата, които оказват помощ при извършването на селскостопански работи, по въпросите за опазване на селскостопанското имущество.

Чл. 8. (1) Полските пазачи се назначават и уволняват със заповед на ръководителя на селскостопанската организация след съгласуване със съответното управление на Министерството на вътрешните работи.

(2) Длъжността полски пазач не може да се заема от лица, осъждани за престъпление против социалистическата собственост, социалистическото стопанство и личната собственост, болни или трудоустроени, които не са годни да изпълняват задълженията, посочени в закона .

Чл. 9. (1) Доброволни сътрудници по опазване на селскостопанското имущество могат да бъдат работници и служители от селскостопанската организация, от други органи и организации и пенсионери.

(2) Доброволните сътрудници се утвърждават от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по предложение на кметствата, доброволните отряди на трудещите се и органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 10. Моторизирани групи за опазване на селскостопанското имущество по чл. 13 от закона се създават със заповед на ръководителя на селскостопанската организация, съгласувана с териториалното поделение на Министерството на вътрешните работи и със съответния народен съвет.

Чл. 11. На полските пазачи, доброволните сътрудници и моторизираните групи не могат да се възлагат задачи, които не са свързани с опазването на селскостопанското имущество.

Чл. 12. Униформеното облекло и видът на служебните карти на полските пазачи се определят от председателя на Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз и министъра на вътрешните работи.

Чл. 13. (1) На полските пазачи се зачисляват оръжие и боеприпаси от съответните поделения на Министерството на вътрешните работи.

(2) По въпросите, които не са уредени със Закона за опазване на селскостопанското имущество и с нормативните актове за неговото прилагане, се прилагат съответните разпоредби за ведомствената охрана и за пазачи на учреждения и предприятия.

Чл. 14. (1) Организациите, които нямат своя полска охрана, и гражданите, които притежават, ползуват или имат право на оперативно управление върху селскостопанско имущество, плащат годишна такса по чл. 16, ал. 1 и чл. 17 от закона за опазване на това имущество.

(2) Такси по предходната алинея не се заплащат за селскостопанските земи, които са предоставени съобразно разпоредбите за личното стопанство на работниците, служителите и пенсионерите в селскостопанските организации.

(3) Споровете между селскостопанската организация и другите организации във връзка със събраните такси се решават по общия исков ред.

Чл. 15. (1) В случаите по чл. 17 от закона организациите и гражданите в срок от 30 януари внасят в съответната селскостопанска организация средствата за издръжката на пазачите или преди назначаването им. В средствата за издръжка се включват трудовото възнаграждение, отчисленията за държавното обществено осигуряване и другите заплащания по Кодекса на труда , разходите за униформено облекло, оръжие и др., необходими за изпълнение на служебните им задължения.

(2) Размерът на разходите за един полски пазач по чл. 17 от закона се определя от селскостопанските организации съгласувано с изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет.

(3) Когато полският пазач се назначава за част от годината, предварително се внася съответната част от трудовото възнаграждение за държавното обществено осигуряване и други разходи по Кодекса на труда , както и пълният размер на разходите за униформеното облекло, оръжие и др.

Чл. 16. Средствата, които не са изразходвани през съответната година, се връщат на вносителите или с тяхно съгласие се прехвърлят за следващата година.

Чл. 17. В разрешението по ал. 2 и 3 на чл. 32 от закона се вписват обемът и видът на дървесината.

Чл. 18. (1) От събраните глоби по Закона за опазване на селскостопанското имущество 70 на сто се внасят в специалната сметка на Националния аграрно-промишлен съюз, образувана съгласно чл. 17а от закона , и 30 на сто се внасят в бюджета на общинския народен съвет, в чийто район е извършено нарушението.

(2) Средствата, събрани в сметката по предходната алинея, се изразходват при условия и по ред, определени с наредба, издадена от председателя на Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз.

Чл. 19. (1) Глобата, събрана с квитанция при условията на чл. 45, ал. 1 от закона , се внася съответно в специалната сметка на Националния аграрно-промишлен съюз и в бюджета на общинския народен съвет съгласно предходния член от организацията, в която работи лицето, което е събрало глобата, а когато то е доброволен сътрудник, от съответната селскостопанска организация.

(2) Събраното обезщетение при условията на чл. 45, ал. 1 от закона се изплаща на увредената организация или лице от съответната организация по предходната алинея.

Чл. 20. (1) Селскостопанските организации се отчитат за опазването на имуществото пред населението на събрания по населени места в района на селскостопанската организация и на събрания на трудовите им колективи по поделения.

(2) Направените на събранията предложения се разглеждат по реда на Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите .

Глава втора – УСТАНОВЯВАНЕ НА ВРЕДИ И ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ

Чл. 21. (1) В регистъра по чл. 19 от закона за вписване на актове се отбелязват датата на вписването, кратко съдържание на акта, оценка на вредите, кратко съдържание на наказателното постановление или заповедта, движението на преписката, реализирането на отговорностите и др.

(2) Председателят на Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз определя образци на акта, специалния регистър, протокола за оценка на вреди, наказателното постановление и заповедта за определяне на обезщетения по чл. 25, ал. 2 и чл. 26 от закона .

Чл. 22. (1) Оценката на вредите се извършва от лице с необходимата специалност, образование и квалификация и което не е заинтересувано от оценката на вредите.

(2) За извършената работа на лицето по предходната алинея се определя възнаграждение в размер, предвиден за съдебните експертизи.

Чл. 23. Вреди на пчелни семейства, причинени при извършени селскостопански работи, се обезщетяват само ако пчелните семейства са вписани в специалния регистър по чл. 11 от Закона за пчеларството на общинския (районния) народен съвет или кметството по местонахождението им по време на причиняване на вредата и от собственика са взети необходимите мерки за опазването им.

Чл. 24. В случаите по чл. 21 от закона минималният размер на глобата и обезщетението се определят от председателя на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет или от кмета.

Чл. 25. (1) Вредите на селскостопанското имущество по чл. 22, ал. 1, т. 5 от закона се оценяват, както следва:

1. вреди на сгради:

а) при унищожаване на сграда – по цени, определени с Наредбата за цените на недвижимите имоти (ДВ, бр. 99 от 1979 г.);

б) при частични повреди – средствата, необходими за възстановяването им;

2. вреди на машини, противоерозионни, мелиоративни и други движими и недвижими съоръжения, агрегати, прикачен инвентар и резервни части за тях:

а) при унищожаване – по действителната им стойност;

б) при частично увреждане – средствата, необходими за възстановяването им;

3. вреди от кражба или присвояване на продукция, животни, птици, риби, машина, агрегат, резервна част, селскостопански инвентар или друго движимо селскостопанско имущество – по цени на дребно;

4. увреждане на обработваема земя, естествени и изкуствени ливади и пасища – разходите, необходими за възстановяване на плодородието.

(2) Размерът на обезщетението за вреди от завземането или предоставянето без законно основание на държавни или обществени обработваеми земи, естествени и изкуствени пасища или от неосвобождаването им след покана се определя съгласно тарифата по чл. 22, ал. 3 от закона .

(3) Покана по предходната алинея и по чл. 40, ал. 1, т. 6 от закона се прави, когато е отпаднало законното основание да се държи или ползува обществена селскостопанска земя, селскостопанска постройка или друго недвижимо обществено селскостопанско имущество.

Чл. 26. При наличие на специален закон или указ обезщетенията се определят в размерите, установени от тях.

Чл. 27. Когато държавен орган е причинил вреди на селскостопанско имущество чрез правомерни служебни действия и разпореждания, но увреденият също е допринесъл за настъпването на вредите, той може да търси обезщетение по общия исков ред.

Чл. 28. Не се считат за причинени от неизвестен причинител съгласно чл. 6, ал. 1 и 2 от закона вредите, причинени от работници, служители, военнослужещи и други при или по повод на възложена им работа от учреждение, организация или военно поделение, когато не е установено кой измежду тях е причинил вредата. Отговорност за тези вреди по реда на закона носи съответното учреждение, организация или военно поделение.

Чл. 29. Не се считат за причинени при изпълнение на договорни задължения вредите, отговорността за които не е установена с договора.

Чл. 30. В случаите, когато селскостопанското имущество е застраховано и Държавният застрахователен институт е изплатил застрахователно обезщетение за причинените вреди, увреденият има право да търси по реда на закона или по общия ред разликата между действително нанесените вреди и полученото обезщетение.

Чл. 31. Административнонаказващият орган мотивира писмено прекратяването на преписката по съставен акт в предвидените от закона случаи или я изпраща на прокурора, ако деянието представлява престъпление.

Чл. 32. (1) Заповедите за определяне на обезщетения по чл. 25, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от закона се връчват по реда на чл. 58 от Закона за административните нарушения и наказания .

(2) Влезлите в сила наказателни постановления, решения на съда и заповеди за определяне на обезщетения по закона се изпълняват по реда на чл. 78 и чл. 79, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания .

(3) Когато е постановено отнемане на вещи, животни или превозни средства в полза на държавата, се прилага чл. 80 от Закона за административните нарушения и наказания .

(4) Административнонаказващият орган изпраща на съответния орган заповедта за обезщетяване и наказателното постановление, което не подлежи на обжалване или не е обжалвано в срок, с бележка, че е влязло в сила и подлежи на изпълнение.

Глава трета – ВРЕДИ ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА, ВОДИТЕ И ПОЧВАТА

Чл. 33. (1) Установяването на вреди на селскостопанско имущество, причинени от замърсяване в резултат на разрешената по установения ред дейност, се извършва от комисия, назначена от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, в която се включват специалисти и представители на окръжния народен съвет, окръжния аграрно-промишлен съюз, заинтересуваните организации, Комитета за опазване на природната среда, Държавния застрахователен институт, научни и инженерно-внедрителски организации.

(2) За вреди, причинени от разрешена по установения ред производствена дейност, но при неспазване на определената технология, при невземане на предпазни мерки, ако такива са известни, при превишаване капацитета на отделни производствени мощности или при реконструкция и разширяване, в резултат на което замърсяването на околната среда се е засилило, установяването на вредите и обезщетяването им се извършват по реда на чл. 31 от закона .

(3) Когато вредите са причинени върху територията на два или повече окръзи, комисията по предходната алинея се назначава от председателя на Комитета за опазване на природната среда.

Чл. 34. (1) В седемдневен срок от назначаването комисията извършва преглед на увреденото имущество, определя вида и размера на вредите, причината и причинителя им, като установява и всички други обстоятелства, необходими за изясняване на случая и за определяне на обезщетението, и мерките за предотвратяване или намаляване на вредите от замърсяването.

(2) Вредите се установяват:

1. в растениевъдството – в началния момент и при прибирането на реколтата;

2. в животновъдството и другите селскостопански дейности – веднага след настъпването на вредите.

(3) Комисията съставя протокол, в който отбелязва констатираното и изводите. В случай на разногласие в протокола се отбелязват становищата.

(4) Когато увредената организация не е изпълнила указанията на Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз и на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет за преустройство на дейността й в застрашения район, размерът на дължимото обезщетение се намалява до размера на вредите, които биха настъпили, и при спазване на тези указания.

(5) Протоколът се одобрява от длъжностното лице, назначило комисията.

(6) Препис от протокола по предходната алинея се изпраща на организацията или на лицето, причинило вредите, с покана да заплати доброволно в определения срок обезщетението.

(7) При несъгласие с определеното в протокола обезщетение или когато причинителят откаже доброволно да го изплати, споровете се решават: за причинени вреди на стопанска организация – от държавния арбитраж, а за вредите на граждани – по съдебен ред.

Глава четвърта – АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 35. Вещите, животните и превозните средства, които подлежат на отнемане в полза на държавата съгласно чл. 41а от закона , се задържат от полската охрана и се пазят от селскостопанската организация до влизане в сила на наказателното постановление или решението на съда.

Чл. 36. Задържаните животни се гледат в подходящи помещения на селскостопанската организация, отделени от помещенията за отглеждане на обществените животни.

Чл. 37. (1) Задържаните животни съгласно чл. 39, ал. 1 от закона или отнетите в полза на държавата вещи, животни или превозни средства се продават на държавна или на кооперативна организация или на публична продан.

(2) От получените суми от продажбата на отнети в полза на държавата вещи, животни и превозни средства се удържат разходите за продажбата, както и разноските за храненето и гледането на животните през време на задържането им и се превеждат на организацията, която е направила съответните разходи. Остатъкът от сумата се внася в държавния бюджет.

(3) В случаите по чл. 39, ал. 3 от закона остатъкът от сумата се превежда по специалната сметка по чл. 16, ал. 2 от закона .

(4) Вещите и превозните средства, които не могат да се продават по реда на ал. 1, се продават като вторични суровини или се бракуват и се унищожават по установения ред.

Чл. 38. (1) Подобренията върху завзета или държана без законно основание държавна или кооперативна селскостопанска земя, ако не подлежат на премахване, се ползуват и стопанисват от селскостопанската организация, която стопанисва земята.

(2) Подобренията по предходната алинея, ако не са необходими на селскостопанската организация, могат да се отдават от нея под наем на други организации или граждани, за което се сключва писмен договор.

Чл. 39. (1) Когато недвижимото имущество по чл. 40, ал. 1, т. 6 от закона бъде отново завзето от същото лице след изземването му по реда на чл. 16 от Закона за собствеността , както и когато върху обществена селскостопанска земя продължи строеж, спрян съобразно изискванията на чл. 221а от Наказателния кодекс , или е построена сграда при условията на чл. 323а от Наказателния кодекс , преписката се изпраща на прокурора.

(2) В случаите по предходната алинея административнонаказващият орган издава заповед за определяне и заплащане на обезщетенията съгласно чл. 25, ал. 2 от закона , а когато преписката е върната от прокурора, налага предвиденото административно наказание с наказателно постановление.

Чл. 40. (1) Когато от водоем на селскостопанска организация е уловено по-голямо количество риба от разрешеното с цел противозаконно да се присвои, се прилага чл. 41 от закона , ако стойността на превишеното количество е до 50 лв.

(2) Когато стойността на превишеното количество по предходната алинея е над 50 лв., преписката се изпраща на прокурора.

Чл. 41. (1) Органът по опазване на селскостопанското имущество съставя акт и го регистрира по реда на закона, когато разкрие:

1. кражба, присвояване или вещно укривателство на селскостопанско имущество със стойност над 50 лв. или че при извършването им е използувано моторно превозно средство;

2. деяние, което е извършено при условията на чл. 41, ал. 3 от закона ;

3. деяние по чл. 218а от Наказателния кодекс , когато горивото е на стойност над 10 лв.

(2) Председателят на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет или кметът изпраща на прокурора акта по предходната алинея заедно с оценки на вредите, определени по реда на чл. 20, ал. 1 или ал. 5 от закона , а когато е използувано моторно превозно средство, уведомява и съответния орган на Министерството на вътрешните работи за прилагане на чл. 42а и чл. 45, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.

Чл. 42. (1) Ръководителят на държавен орган, държавна, кооперативна, обществена или друга организация, в която работи или членува нарушителят, след като получи влязло в сила наказателно постановление съгласно чл. 47 от закона , незабавно уведомява колектива и съобщава това писмено на административнонаказващия орган.

(2) Съответният административнонаказващ орган контролира спазването на задължението по предходната алинея.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. " Нощно време " по смисъла на чл. 41, ал. 2 от закона е времето от 21,00 часа до 6,00 часа през периода от 1 април до 30 септември и от 19,00 часа до 6,00 часа през периода от 1 октомври до 31 март.

§ 2. Полски пазачи по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 от закона са всички пазачи на селскостопанското имущество на селскостопанската организация.

§ 3. Замърсяване на въздуха, водите и почвата като резултат на разрешена по установения ред дейност по смисъла на чл. 30, ал. 1 от закона има тогава, когато стопанска организация или нейно поделение, пуснато в експлоатация преди 30 април 1964 г. или с разрешение по чл. 24 от Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване , при своята нормална дейност и при спазване на установената технология отделя замърсител във въздуха, водите или почвата над допустимата концентрация по санитарните норми и по нормите за категоризиране на водните течения и басейни, ако не са известни технологии или съоръжения за пречистване на този замърсител.

§ 4. Две или повече нарушения по смисъла на чл. 41б от закона има, когато едно и също лице извърши повече от едно от посочените в същия член нарушения независимо че не са от един и същ вид.

§ 5. По смисъла на чл. 42 се счита, че няма съставен акт , ако този акт не е регистриран и предаден от съставителя за издаване на наказателно постановление или заповед за определяне на обезщетение.

§ 6. " Немоторно превозно средство " по смисъла на чл. 41, ал. 2 от закона е и лодката с мотор или без мотор.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 7. Този правилник се издава на основание § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на селскостопанското имущество .

§ 8. Изпълнението на правилника се възлага на председателя на Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз, на министъра на горите и горската промишленост и на министъра на финансите.

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. Устройството на територията на Столичната община следва да осигури условия за развитието, застрояването и благоустрояването на столицата като политически, административен и културен център на Република България и като модерен европейски град.

Чл. 2. (1) Територията на Столичната община се дели на:

1. градски район – частта от територията, включена в строителните граници на София;

2. околоградски район – частта от територията между тази, включена в строителните граници на София, и административно-териториалните граници на Столичната община.

(2) Границите на градския район са определени графично в чертеж в мащаб 1:10 000.

(3) Границите на околоградския район са определени графично в мащаб 1:25 000.

(4) Чертежите по ал. 2 и 3 се съхраняват в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и в Столичната община.

Чл. 3. Устройството и застрояването на територията на Столичната община се осъществяват по правилата и нормативите, предвидени в правилника, и определените с него устройствени зони, обособени терени и охранни полоси.

Чл. 4. (1) Устройствените зони, обособените терени и охранните полоси се означават, както следва:

1. графично – съгласно чертежите по чл. 2, ал. 2 и 3 ;

2. с буквено-цифров идентификационен код – съгласно приложението.

(2) Кодът по ал. 1, т. 2 съдържа последователно:

1. двуцифрено число, означаващо съответния административен район съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове ;

2. съчетание от главни и малки букви, означаващи съответната устройствена зона съгласно чл. 5 и 22 ;

3. крайно двуцифрено число, означаващо поредния номер на вида устройствена зона в административния район.

Раздел II – Устройствени зони в градския район. Правила и нормативи за застрояването им

Чл. 5. (1) На територията на градския район се обособяват 4 групи устройствени зони според преобладаващото предназначение и застрояване на терените, разпределени, както следва:

1. група жилищни устройствени зони (Ж), която съдържа:

а) смесена жилищна устройствена зона, означена като (Жс);

б) предимно жилищна устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване, означена като (Жк);

в) предимно жилищна устройствена зона с преобладаващо индивидуално застрояване, означена като (Жи);

г) жилищна устройствена зона с ограничителни параметри и показатели, означена като (Жио);

д) жилищно-курортна устройствена зона, означена като (Жр);

е) вилна устройствена зона, означена като (Жв);

2. група обществени устройствени зони (О):

а) централна устройствена зона, означена като (Оц);

б) устройствена зона на общественообслужващи дейности, означена като (Оо);

в) устройствена зона за общественообслужващи дейности и озеленяване, означена като (Оз);

3. група устройствени зони за озеленяване, спорт и отдих (З), която съдържа:

а) зона на паркове и градини, означена като (Зп);

б) зона на озеленяване, спорт и атракции, означена като (Зс);

4. група производствени устройствени зони (П):

а) индустриално-производствена устройствена зона, означена като (Пп);

б) складово-производствена устройствена зона, означена като (Пс);

в) смесена производствена зона, означена като (Псм);

г) производствени зони за високотехнологични производства, означени като (По).

(2) Освен устройствените зони по ал. 1 се определят обособени терени за специфични нужди (T), предназначени за:

1. транспортна инфраструктура (включително жп ареалът и ареалът на метрополитена), означена като (Tти);

2. летища, означени като (Tл);

3. бази на транспорта (гаражи, депа и др.), означени като (Tтб);

4. паметници на културно-историческото наследство, означени като (Tкин);

5. локални градини и озеленяване, означени като (Tго);

6. гробищни паркове, означени като (Tгп);

7. реки, водоеми, напоителни, отводнителни и защитни канали, означени като (Tрк);

8. охранни зони на водоизточници, включително минерални извори, означени като (Tви);

9. площни съоръжения на електроснабдяването (елподстанции, сервитути на електропроводи и др.), означени като (Tел);

10. площни В и К съоръжения (резервоари, пречиствателни станции и др.), означени като (Tвк);

11. отбраната и сигурността, означени като (Tсо);

12. държавни и правителствени нужди (посолства, резиденции и др.), означени като (Tпо);

13. природна защита (резервати, природни паркове и др.), означена като (Tпз);

14. други нужди, означени като (Tд).

(3) За съхраняване на възможностите за перспективно развитие на градската техническа инфраструктура се определят охранни полоси (И), както следва:

1. охранни полоси за развитие на главната улична мрежа и транспортната инфраструктура, означени като (Иу);

2. охранни полоси за развитие на инженерната инфраструктура, означени като (Ии).

Чл. 6. (1) Жилищните устройствени зони се застрояват предимно с жилищни сгради.

(2) В смесените жилищни устройствени зони (Жс) могат да се изграждат жилищни сгради до 7 етажа с максимална височина на сградата 22,50 м, подземни и етажни паркинги и гаражи, административни и делови сгради, хотели, научни и учебни заведения, безвредни промишлени, търговско-складови и манипулационни предприятия и бази за услуги с до 100 работни места. По изключение за съобразяване с установения характер на застрояване в обособени градски структури в централните градски части и в територии с високо и средно по височина застрояване се допускат сгради до 9 етажа.

(3) В предимно жилищните устройствени зони с преобладаващо комплексно застрояване (Жк) могат да се изграждат жилищни сгради до 9 етажа с максимална височина на сградата 28,50 м, учебни, търговски, административни и делови сгради, хотели и бази за услуги. Допуска се застрояване с безвредни промишлени и търговско-складови обекти с капацитет до 50 работни места.

(4) В предимно жилищните устройствени зони с индивидуално застрояване (Жи) могат да се изграждат жилищни сгради до 3 етажа с максимална височина на сградата 10 м, както и хотели до 20 легла в самостоятелни сгради или включени в жилищната сграда магазини, заведения за обществено хранене и услуги, детски градини и училища и подземни гаражи. Допуска се застрояване със занаятчийски работилници и бази за услуги с не повече от 5 наемни работни места.

(5) В специално указани с допълнителен индекс (о) жилищни устройствени зони (Жио) могат да се въвеждат допълнителни ограничения в параметрите и показателите, изведени на базата на подробни проучвания или въведени с досегашни разработки.

(6) В жилищно-курортните устройствени зони (Жр), обхващащи кварталите-курорти, могат да се изграждат сгради за жилищни и курортни нужди до 3 етажа с максимална височина на сградата 10 м, както и хотели до 100 легла в самостоятелни сгради до 5 етажа с максимална височина на сградата 15 м, магазини, заведения за обществено хранене и услуги, детски градини, училища и висши училища. Не се допуска застрояване с промишлени и складови сгради.

(7) Във вилните устройствени зони (Жв) могат да се изграждат вилни и жилищни сгради до 2 етажа с максимална височина на сградата 7 м, а до билото – 10 м, както и хотели до 20 легла в самостоятелни сгради до 3 етажа с максимална височина на сградата 10 м или включени в жилищна сграда, заведения за обществено хранене, магазини, детски градини и училища. Допуска се застрояване с ателиета за услуги без наемни работни места.

Чл. 7. (1) В централните устройствени зони, означени като (Оц), урегулираните поземлени имоти се застрояват предимно с общественообслужващи, административни, научни, делови, хотелски и офиссгради. В партерните етажи на жилищните сгради се предвиждат обществени и обслужващи дейности. Не се допуска застрояване със замърсяващи промишлени, производствени и манипулационно-складови предприятия.

(2) В устройствените зони за общественообслужващи дейности, означени като (Оо), урегулираните имоти се застрояват с общественообслужващи, административни, научни и делови сгради, като се допускат жилищни сгради и допълващо застрояване. Не се допуска застрояване с промишлени, производствени и манипулационно-складови предприятия, освен в научните и учебните комплекси, ако те са свързани с дейността им.

(3) В устройствените зони за общественообслужващи дейности и озеленяване, означени като (Оз), урегулираните имоти се застрояват с общественообслужващи сгради при ограничителни параметри за плътност на застрояване и Кинт, като се допуска до 30 на сто от разгънатата застроена площ (РЗП) да бъдат жилища.

Чл. 8. (1) В устройствените зони за паркове и градини (Зп) не се допуска застрояване, освен обслужващо рекреативните дейности.

(2) В устройствените зони за озеленяване, спорт и атракции (Зс) не се допуска застрояване, освен обслужващо спортните и атракционните дейности.

Чл. 9. (1) В индустриално-производствените устройствени зони (Пп) и в складово-производствените устройствени зони (Пс) урегулираните имоти се застрояват с производствени и складови сгради и необходимото към тях допълващо застрояване, като се допуска застрояване с административни и обслужващи сгради. Не се допуска застрояване с жилищни сгради, освен индивидуални жилища за охраната и общежития за временно обитаване.

(2) В смесените производствени устройствени зони, означени като (Псм), урегулираните поземлени имоти се застрояват предимно с производствени, складови, офисни и административни сгради. Допуска се застрояване с жилищни, научни и научно-производствени сгради при спазване на санитарно-хигиенните изисквания.

(3) В специално указани с допълнителен индекс (о) производствени устройствени зони за високотехнологични производства (По) могат да се въвеждат допълнителни ограничения в параметрите и показателите.

Чл. 10. (1) В терените за специфични нужди, означени като (Т), се застрояват сгради за нужди, свързани само с определеното предназначение.

(2) В терените за паметници на културата и културно-историческото наследство (Ткин) се извършват предимно ремонт и текущо поддържане на съществуващите сгради и съоръжения. Ново строителство се разрешава въз основа на предписание от Общинско предприятие "Стара София", издадено преди започване на проектирането, а проектите се съгласуват и с Националния институт по паметниците на културата.

(3) В терените за локални градини и озеленяване (Тго) не се допуска високо строителство.

(4) В терените за природна защита (Тпз) не се допуска застрояване освен в случаите, когато то е предвидено в специален закон и в действащ подробен устройствен план.

Чл. 11. (1) Урегулираните поземлени имоти в смесената жилищна устройствена зона (Жс) се застрояват при спазване на нормативите, установени с действащите подробни устройствени планове, но не по-високи от следните пределно допустими стойности:

1. максимална плътност на застрояване – 60 на сто;

2. максимална интензивност на застрояване – 3,0;

3. свободна незастроена площ в урегулираните поземлени имоти – не по-малко от 40 на сто;

4. озеленена площ в урегулираните поземлени имоти – не по-малко от 30 на сто.

(2) Проектирането и строителството на сгради в тази зона се разрешава въз основа на подробен устройствен план – когато застрояването е индивидуално, а когато е свързано в повече от два съседни урегулирани поземлени имота – с работен устройствен план.

(3) Калканните стени при свързано застрояване се покриват напълно в хоризонтално и вертикално отношение, като не се допуска височината на нова сграда да надвишава височината на най-високата съседноприлежаща, а необходимите чупки за напълното покриване на калканите се правят при съотношение 1:1 на хоризонталните и вертикалните мерки.

Чл. 12. (1) Урегулираните поземлени имоти в предимно жилищната устройствена зона с комплексно застрояване (Жк) се застрояват при спазване на нормативите, установени с действащите подробни устройствени планове, но не по-високи от следните пределно допустими стойности:

1. максимална плътност на застрояване – 30 на сто;

2. максимална интензивност на застрояване – 3;

3. свободна незастроена площ в урегулираните поземлени имоти – не по-малко от 70 на сто;

4. озеленена площ в урегулираните поземлени имоти – не по-малко от 50 на сто.

(2) Проектирането и строителството в зоната по ал. 1 се разрешава въз основа на подробен устройствен план.

Чл. 13. (1) Урегулираните поземлени имоти в предимно жилищната устройствена зона с индивидуално застрояване (Жи) се застрояват при спазване на нормативите, установени с действащите подробни устройствени планове, но не по-високи от следните пределно допустими стойности:

1. максимална плътност на застрояване – 40 на сто;

2. максимална интензивност на застрояване – 1,5;

3. свободна незастроена площ в урегулираните поземлени имоти – не по-малко от 60 на сто;

4. озеленена площ в урегулираните поземлени имоти – не по-малко от 40 на сто.

(2) Застрояването на имоти в зоната по ал. 1, за които до влизането в сила на правилника не са изработени и обявени проекти за подробни устройствени планове, се разрешава въз основа на план за застрояване, одобрен от кмета на общината или от определено от него длъжностно лице по реда на § 1, ал. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Чл. 14. (1) Урегулираните поземлени имоти в жилищно-курортната устройствена зона (Жр) се застрояват при спазване на нормативите, установени с действащите подробни устройствени планове, но не по-високи от следните пределно допустими стойности:

1. максимална плътност на застрояване – 30 на сто;

2. максимална интензивност на застрояване – 1,0;

3. свободна незастроена площ в урегулираните поземлени имоти – не по-малко от 70 на сто;

4. озеленена площ в урегулираните поземлени имоти – не по-малко от 50 на сто.

(2) Проектирането и строителството на сгради в зоната по ал. 1 се разрешава въз основа на план за застрояване, когато застрояването е индивидуално, а когато е свързано в повече от два съседни парцела – с работен устройствен план.

Чл. 15. (1) Урегулираните поземлени имоти във вилната устройствена зона (Жв) се застрояват при спазване на правилата и нормативите на ЗУТ.

(2) Урегулираните поземлени имоти във вилната устройствена зона (Жв) се застрояват при спазване на нормативите, установени с действащите подробни устройствени планове, но не по-високи от следните пределно допустими стойности:

1. максимална плътност на застрояване – 25 на сто;

2. максимална интензивност на застрояване – 0,8;

3. свободна незастроена площ в парцелите – не по-малко от 75 на сто;

4. озеленена площ в парцелите – не по-малко от 60 на сто.

(3) Застрояването в зоната по ал. 1 на имоти, за които до влизането в сила на правилника не са изработени и обявени проекти за подробни устройствени планове, се разрешава въз основа на план за застрояване, одобрен от кмета на общината или от определено от него длъжностно лице по реда на § 1, ал. 2 от допълнителните разпоредби на ЗУТ .

Чл. 16. (1) Урегулираните поземлени имоти в централната устройствена зона (Оц) се застрояват при спазване на нормативите, установени с действащите подробни устройствени планове, но не по-високи от следните пределно допустими стойности:

1. максимална плътност на застрояване – 100 на сто;

2. максимална интензивност на застрояване – 5;

3. озеленена площ в урегулираните поземлени имоти – не по-малко от 20 на сто.

(2) При покриване на калканни стени се спазват изискванията на чл. 11, ал. 3 .

(3) Проектирането и строителството на сгради в зоната по ал. 1 се разрешава въз основа на подробен устройствен план, а когато застрояването е свързано в повече от два съседни урегулирани поземлени имота – с работен устройствен план.

(4) Строителството на нови жилищни и обслужващи сгради в зоната по ал. 1 се разрешава само ако проектът осигурява по едно място (покрито или открито) за паркиране на автомобил за всяко жилище и съответния брой паркоместа съгласно действащите норми за обслужващите обекти.

Чл. 17. (1) Сгради в устройствената зона за общественообслужващи дейности (Оо) се застрояват при спазване на нормативите, установени с действащите подробни устройствени планове, но не по-високи от следните пределно допустими стойности:

1. максимална плътност на застрояване – 60 на сто;

2. максимална интензивност на застрояване – 3,5;

3. свободна незастроена площ в урегулираните поземлени имоти – не по-малко от 40 на сто;

4. озеленена площ в урегулираните поземлени имоти – не по-малко от 30 на сто.

(2) В учебните и болничните комплекси се осигурява свободна незастроена площ не по-малко от 60 на сто.

(3) Проектирането и строителството на сгради в зоната по ал. 1 се разрешава въз основа на подробен устройствен план – когато застрояването е индивидуално, а когато е свързано в повече от два съседни урегулирани поземлени имота – с работен устройствен план.

Чл. 18. (1) Устройствената зона за общественообслужващи дейности и озеленяване (Оз) се застроява при спазване на нормативите, установени с действащите подробни устройствени планове, но за зоната като цяло – не по-високи от следните пределно допустими стойности:

1. максимална плътност на застрояване – 20 на сто;

2. максимална интензивност на застрояване – 0,8;

3. озеленена площ в урегулираните поземлени имоти – не по-малко от 60 на сто.

(2) Сгради в устройствената зона за общественообслужващи дейности и озеленяване (Оз) се застрояват при спазване на нормативите, установени с действащите подробни устройствени планове, но за отделните урегулирани поземлени имоти – не по-високи от следните пределно допустими стойности:

1. максимална плътност на застрояване – 30 на сто;

2. максимална интензивност на застрояване – 1,8;

3. озеленена площ в парцелите – не по-малко от 50 на сто.

(3) Проектирането и строителството на сгради в зоната по ал. 1 се разрешава въз основа на подробен устройствен план.

Чл. 19. (1) Сгради в устройствената зона за паркове и градини (Зп) се допускат съгласно чл. 8 и се изграждат по специфични правила и норми, установени с паркоустройствен проект, който има силата на подробен устройствен план. Пределно допустимите стойности са:

1. максимална плътност на застрояване – 5 на сто;

2. максимална интензивност – 0,1;

3. озеленена площ в урегулираните поземлени имоти – не по-малко от 80 на сто.

(2) Сгради в устройствената зона за спорт и атракции (Зс) се изграждат при спазване на нормативните устройствени планове с действащите подробни устройствени планове, но не по-високи от следните пределно допустими стойности:

1. максимална плътност на застрояване – 20 на сто;

2. максимална интензивност – 0,30;

3. озеленена площ в парцелите – не по-малко от 50 на сто.

Чл. 20. Сгради в производствените устройствени зони (П) се застрояват съобразно правила и нормативи, установени с подробен устройствен план, в съответствие с Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията (ДВ, бр. 51 от 2001 г.), а при необходимост – със специфични правила и нормативи към подробния план, одобрени по реда на чл. 13, ал. 2 ЗУТ .

Чл. 21. (1) Обособените терени за специфични нужди (Т) се застрояват съобразно специфичните изисквания, правила и нормативи и при спазване на санитарно-хигиенните и противопожарните норми.

(2) Застрояването на имоти в терените по ал. 1, за които до влизането в сила на правилника не са изработени и обявени проекти за подробни устройствени планове, се разрешава въз основа на план за застрояване, одобрен от кмета на общината или от определено от него длъжностно лице по реда на § 1, ал. 2 от допълнителните разпоредби на ЗУТ .

Раздел III – Устройствени зони в околоградския район. Правила и нормативи за застрояването им

Чл. 22. (1) На територията на околоградския район се обособяват следните устройствени зони според преобладаващото им предназначение и застрояване:

1. група жилищни устройствени зони (Ж):

а) смесена жилищна устройствена зона, означена като (Жс);

б) предимно жилищна устройствена зона с преобладаващо индивидуално застрояване, означена като (Жи);

в) вилна устройствена зона, означена като (Жв);

2. устройствена зона на общественообслужващи дейности, означена като (Оо);

3. група устройствени зони за озеленяване, спорт и отдих (З), която съдържа:

а) зона на паркове и градини, означена като (Зп);

б) зона на озеленяване, спорт и атракции, означена като (Зс);

4. група производствени устройствени зони (П):

а) индустриално-производствена устройствена зона, означена като (Пп);

б) складово-производствена устройствена зона, означена като (Пс);

в) зона за стопанска инициатива, означена като (Псс);

5. група земеделски зони (С):

а) земеделска зона с разрешено застрояване, означена като (Ср);

б) земеделска зона без право на застрояване, означена като (Сб);

6. група горски зони (Г):

а) горска зона с разрешено застрояване, означена като (Гр);

б) горска зона без право на застрояване, означена като (Гб).

(2) Освен устройствените зони по ал. 1 се определят обособени терени за специфични нужди (T), предназначени за:

1. транспортна инфраструктура (авто- и жп магистрали, пътища и др.), означена като (Tти);

2. бази на транспорта (гаражи, депа и др.), означени като (Tтб);

3. паметници на културно-историческото наследство, означени като (Tкин);

4. гробищни паркове, означени като (Tгп);

5. реки, водоеми, напоителни, отводнителни и защитни канали, означени като (Tрк);

6. охранни зони на водоизточници, включително минерални извори, означени като (Tви);

7. площни съоръжения на електроснабдяването (елподстанции, сервитути на електропроводи и др.), означени като (Tел);

8. площни В и К съоръжения (резервоари, пречиствателни станции и др.), означени като (Tвк);

9. отбраната и сигурността, означени като (Tсо);

10. природна защита (резервати, природни паркове и др.), означена като (Tпз);

11. други нужди, означени като (Tд).

(3) За съхраняване на възможностите за перспективно развитие на регионалната и националната техническа инфраструктура се определят охранни полоси (И):

1. охранни полоси за развитие на транспортната инфраструктура (пътна мрежа, жп мрежа и др.), означени като (Иу);

2. охранни полоси за развитие на магистрални проводи на инженерната инфраструктура, означени като (Ии).

Чл. 23. (1) В смесената жилищна устройствена зона, означена като (Жс), урегулираните поземлени имоти се застрояват по реда на чл. 11 .

(2) В предимно жилищната устройствена зона с индивидуално застрояване, означена като (Жи), урегулираните поземлени имоти се застрояват при условията и по реда на чл. 13 .

(3) Във вилната устройствена зона, означена като (Жв), урегулираните поземлени имоти се застрояват при условията и по реда на чл. 14 .

Чл. 24. (1) В индустриално-производствената устройствена зона, означена като (Пп), и в складово-производствената устройствена зона, означена като (Пс), урегулираните поземлени имоти се застрояват при условията и по реда на чл. 20 .

(2) Сгради в зоните за стопанска инициатива, означени като (Псс), се застрояват съобразно правила и нормативи, установени с подробен устройствен план, като се спазват и съответните санитарно-хигиенни и противопожарни норми, а минималното отстояние на сградите от вътрешните регулационни линии е 6 м.

Чл. 25. В земеделски зони с разрешено застрояване, означени като (Ср), сгради се застрояват при условията и по реда на ЗУТ , на Закона за опазване на земеделските земи , правилника за прилагането му и Наредба № 2 от 1998 г. за застрояване в земеделски земи (ДВ, бр. 48 от 1998 г.).

Чл. 26. В горските зони с разрешено застрояване, означени като (Гр), сгради се застрояват при условията и по реда на ЗУТ , на глава шеста от Правилника за прилагане на Закона за горите, приет с Постановление № 80 на Министерския съвет от 1998 г . (ДВ, бр. 41 от 1998 г.), както и на Наредба № 18 от 1999 г. за нормативи за строителство в горите и земите от горския фонд (ДВ, бр. 89 от 1999 г.) и Наредба № 19 от 1999 г. за строителство в горите и земите от горския фонд (ДВ, бр. 89 от 1999 г.).

Чл. 27. В терените за паметници на културата и културно-историческото наследство (Ткин) урегулираните поземлени имоти се застрояват при условията и по реда на чл. 10, ал. 2 .

Чл. 28. Терените за специфични нужди, означени като (Т), се застрояват за нужди, свързани само с определеното предназначение.

Чл. 29. В земеделските зони без право на застрояване, означени като (Сб), в горските зони без право на застрояване, означени като (Гб), и в терените за природна защита, означени като (Тпз), не се допуска застрояване освен в случаите, когато то е изрично предвидено в специален закон и в действащ подробен устройствен план.

Раздел IV – Условия и ред за прилагане на действащи подробни устройствени планове

Чл. 30. (1) Всички действащи подробни устройствени планове остават в сила до влизането в сила на нов общ устройствен план на София и Столичната община.

(2) При различия между предвижданията на действащи подробни устройствени планове, от една страна, и устройствените зони, правилата и нормите по правилника – от друга, се прилагат предвижданията на действащите подробни устройствени планове.

(3) Правилото по ал. 2 не се прилага при временните ограничения, установени по реда на чл. 34 , при които се преустановява прилагането на действащите подробни устройствени планове.

(4) Когато предвиждания на действащ подробен устройствен план са по-неблагоприятни за инвеститора, отколкото установените с правилника правила и нормативи и не може да се приложи чл. 134, ал. 5 ЗУТ , въз основа на писмено заявление на инвеститора, подадено до общинската администрация, се допуска изменение на действащия подробен устройствен план при условията и по реда на ЗУТ.

Раздел V – Условия и ред за промяна на предназначението на устройствените зони и обособени терени

Чл. 31. (1) Допуска се промяна на предназначението на устройствените зони в градския район по чертежа в мащаб 1:10 000, както следва:

1. от вилна устройствена зона в предимно жилищна устройствена зона с преобладаващо индивидуално застрояване;

2. от жилищна устройствена зона или устройствена зона за общественообслужващи дейности в централна устройствена зона.

(2) За промяната по ал. 1 е необходимо да се вземе решение от Столичния общински съвет по мотивирано предложение на главния архитект на София, което е съгласувано с Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(3) Решението по ал. 2 е основание за възлагане на подробен устройствен план със съответните правила и нормативи към него по смисъла на ЗУТ.

Чл. 32. (1) Допуска се промяна на предназначението на устройствени зони, части от тях или обособени терени в околоградския район по чертежа в мащаб 1:25 000, както следва:

1. от вилна устройствена зона в жилищна устройствена зона;

2. от зона за стопанска инициатива в индустриално-производствена или складово-производствена зона;

3. от земеделска зона с разрешено застрояване във вилна зона.

(2) За промените по ал. 1 е необходимо да се вземе решение от Столичния общински съвет по мотивирано предложение на главния архитект на София, което е съгласувано с Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(3) Решението по ал. 2 е основание за възлагане изработването на подробен устройствен план със съответните правила и нормативи към него по смисъла на ЗУТ.

Чл. 33. (1) Предназначението на отделни поземлени имоти може да се променя само при условията и по реда на чл. 30, ал. 4 .

(2) Извън случаите по ал. 1 предназначението на отделните поземлени имоти и правилата и нормите за застрояването им не може да се изменят за срока до влизането в сила на новия общ устройствен план.

Раздел VI – Специфични изисквания и временни ограничения

Чл. 34. (1) С цел да се запазят възможностите за потвърждаване и осъществяване на особено важни предвиждания от предишни градоустройствени планове, както и да се запазят особено важни резерви за стратегически, рискови за устойчивото развитие и други нужди, терените на охранните полоси по чл. 5, ал. 3 и чл. 22, ал. 3 се обявяват за резервни и за тях се налага строителна забрана на основание чл. 198 ЗУТ до изработването, одобряването и влизането в сила на новия общ устройствен план.

(2) В резервните терени по ал. 1 не се допускат временни строежи по реда на чл. 49 и следващи от ЗУТ.

Чл. 35. В период до 5 години от влизането в сила на подробния устройствен план временни строежи могат да се разрешават по реда на чл. 49, ал. 2, чл. 50 и следващи от ЗУТ в поземлени имоти, за които е установен нов начин или характер на застрояване, при условие че за обекта са осигурени източници за водоснабдяване и електрозахранване, както и необходимите комуникационно-транспортни връзки.

Раздел VII – Режим на ползване и застрояване на поземлени имоти, определени по общия и подробните устройствени планове за изграждане на обекти – публична собственост на държавата и общината

Чл. 36. (1) Собствениците на поземлени имоти, за които с общите и подробните устройствени планове е предвидено изграждане на обекти – публична собственост на държавата и общината, имат право по изключение да изградят временни строежи по чл. 49, ал. 1 и 3 и следващи от ЗУТ за задоволяване на неотложни жилищни, професионални, обслужващи и стопански нужди.

(2) Временните строежи се свързват към съществуващите общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура с временни връзки, които се изграждат от инвеститора.

Чл. 37. До реализирането на подробния устройствен план незастроени поземлени имоти могат да се използват за временни открити паркинги, пазари за сергийна търговия, детски и спортни площадки и други подобни открити обекти.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. За всички случаи извън обхвата на правилника се прилагат правилата и нормативите, установени със ЗУТ и подзаконовите актове към него, както и разпоредбите на други нормативни актове, свързани с устройството на територията, доколкото не противоречат на ЗУТ.

§ 2. При различия на правилата и нормативите по правилника с наредбите по прилагането на ЗУТ се прилагат правилата и нормативите по правилника.

§ 3. Указания по прилагането на правилника дава кметът на Столичната община съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството.

§ 4. За случаите на застрояване в земеделски земи (земеделска зона с разрешено застрояване, означена като (Ср) в правилника) не се прилага чл. 3, т. 2 от Наредба № 2 от 1998 г. за застрояване в земеделските земи .

§ 5. (1) Изменения на общия градоустройствен план на София, процедирани по реда на § 6, ал. 3 от преходните разпоредби на ЗУТ , които не съответстват на предвидените с правилника устройствени зони, след влизането им в сила се нанасят служебно в чертежите по ал. 2 и 3.

(2) Изменения на общия градоустройствен план на София, процедирани по реда на § 6, ал. 3 от преходните разпоредби на ЗУТ и не влезли в сила до влизането в сила на правилника, които съответстват на предвидените с правилника устройствени зони, се прекратяват служебно.

(3) Не се допуска процедиране на нови частични изменения на общия градоустройствен план след влизането в сила на правилника.

§ 6. Правилникът се издава на основание чл. 3, ал. 1 от Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София (ЗОПОГПС) и § 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗОПОГПС (ДВ, бр. 41 от 1998 г.).

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С правилника се уреждат условията и редът за прилагане на Закона за обществените поръчки (ЗОП) относно:

1. прилагането на някои изключения от приложното поле на ЗОП;

2. планирането и подготовката на възлагането на обществените поръчки;

3. провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки и на конкурс за проект;

4. съдържанието на документите за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки, реда и начините за тяхното подаване и получаване;

5. изпращането и публикуването на информация за обществените поръчки;

6. (нова – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г., изм., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) възлагането на обществени поръчки чрез електронната платформа по чл. 39а, ал. 1 от ЗОП ;

7. (предишна т. 6, изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) информацията, която се публикува в Регистъра на обществените поръчки и на Портала за обществени поръчки;

8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., изм., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) изискванията за публикуване на информация в профила на купувача;

9. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) минималното съдържание на вътрешните правила на публични възложители за управление на цикъла на обществените поръчки;

10. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., доп., бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) осъществяването на външен предварителен контрол от Агенцията по обществени поръчки (АОП) и обмена на информация във връзка с контрола;

11. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) упражняването на други правомощия на изпълнителния директор на АОП по чл. 229, ал. 1 ЗОП ;

12. (нова – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) определянето и участието на наблюдатели при провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки.

Чл. 2 . (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.).

Глава втора – ОБЕКТ И ПРОГНОЗНА СТОЙНОСТ НА ОБЩЕСТВЕНАТА ПОРЪЧКА

Чл. 3 . Когато в документ, свързан с възлагането на обществена поръчка, се установи различие между:

1. описанието на предмета на обществената поръчка и посочения в обявлението код съгласно Общия терминологичен речник (CPV), за верни се приемат данните от описанието на предмета на поръчката;

2. мястото на изпълнение на обществената поръчка, посочено с думи, и попълнения в обявлението код съгласно Класификацията на териториалните единици за статистически цели в България (NUTS), за вярно се приема посоченото с думи място на изпълнение.

Чл. 4 . (1) (Предишен текст на чл. 4 – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Когато възложител е използвал определена валута при посочване на прогнозната стойност на обществената поръчка при нейното откриване, той е длъжен да използва същата валута навсякъде, където посочва стойност за съответната поръчка.

(2) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) При въвеждане на данни в платформата за процедура, подлежаща на контрол по чл. 229, ал. 1, т. 2, буква "г" или "ж" от ЗОП , чиято прогнозна стойност е определена във валута, различна от лева, възложителят посочва в регистрационната форма стойност в лева по официалния курс на БНБ към датата на регистрацията, съответно изпращането на документите за контрол.

Чл. 5 . (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Опциите по чл. 21, ал. 1 от ЗОП са клаузи в договора, които обхващат очакванията на възложителя за възлагане на допълнителни дейности или количества, без да задължават възложителя да ги възложи. При уреждане на предпоставките и условията за реализиране на опциите се спазва чл. 116, ал. 1, т. 1 от ЗОП .

(2) В случай че се предвиждат опции, те се включват в прогнозната стойност на поръчката, която възложителят задължително посочва в обявлението или в обявата, а в приложимите случаи – в решението за откриване на процедурата, съответно в поканата до определени лица. В съответния документ възложителят описва опциите, а при възможност посочва и техния обем и стойността им.

Чл. 6 . (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) (1) Подновяванията по чл. 21, ал. 1 от ЗОП включват периодично повтарящи се дейности при обстоятелства, посочени в договора, без да се налага неговото изменение.

(2) В случай че се предвиждат подновявания, те се включват в прогнозната стойност на поръчката, която възложителят задължително посочва в обявлението или в обявата, а в приложимите случаи – в решението за откриване на процедурата, съответно в поканата до определени лица. В съответния документ възложителят описва подновяванията, а при възможност посочва обем, стойност, както и прогнозен график за тяхното възлагане.

Чл. 7 . (1) Когато възлага обособени позиции съобразно индивидуалната им стойност при условията на чл. 21, ал. 6 ЗОП , възложителят посочва прогнозната стойност на обособената позиция, а като допълнителна информация – и остатъчната стойност на поръчката, във:

1. обявлението, с което се оповестява откриването на процедурата;

2. обявата по чл. 187, ал. 1 ЗОП , или

3. решението за откриване на процедурата – в приложимите случаи.

(2) В случаите по ал. 1 при възлагане на основната част от поръчката като допълнителна информация възложителят задължително указва предмета, обема и стойността на всяка обособена позиция, възлагана самостоятелно, съобразно индивидуалната й стойност.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) В случаите по ал. 1 и 2 възложителят предоставя информация за възлагането на другите части от поръчката, като посочва в обявлението за обществена поръчка или в обявата по чл. 187, ал. 1 ЗОП , а в приложимите случаи – в решението, уникалния номер в Регистъра на обществените поръчки.

Глава трета – ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ПРИЛОЖНОТО ПОЛЕ НА ЗОП

Чл. 8 . (1) Когато оборотът се използва като показател за определяне на процента по чл. 14, ал. 1, т. 5 и 6 ЗОП , се съпоставя оборотът за последните три приключили финансови години, реализиран от контролираното юридическо лице при изпълнение на дейности за възложителя или негови обособени структури, или за други юридически лица, контролирани от възложителя, с общия оборот, реализиран от юридическото лице за същия период.

(2) Съотношението по ал. 1 се използва при определяне на процента по чл. 14, ал. 1, т. 7 ЗОП , като се вземе предвид оборотът, формиран от изпълнението на дейности за възложителите, които контролират юридическо лице, или за други юридически лица, контролирани от тези възложители.

(3) Когато контролираното юридическо лице е учредено или е извършвало дейност за период, по-кратък от три приключили финансови години, съотношението по ал. 1 и 2 се определя въз основа на оборотите, реализирани от контролираното юридическо лице за приключилите финансови години, и предвиденото в неговата бизнес програма за останалата част от тригодишния период. Когато контролираното юридическо лице е новоучредено или не е реализирало дейност през последните три приключили финансови години, се взема под внимание неговата бизнес програма.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) Цената на договор, който се сключва при условията на чл. 14, ал. 1, т. 5 – 7 и чл. 149, ал. 1, т. 13 ЗОП , се определя съгласно методиката по приложение № 1.

(5) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) За договори, сключени на основание чл. 14, ал. 1, т. 5 – 7 и чл. 149, ал. 1, т. 13 ЗОП , възложителят ежегодно оценява съотношението по ал. 1 и 2 в едномесечен срок от датата на изготвяне на годишния финансов отчет на контролираното юридическо лице, но не по-късно от 31 март на годината, следваща отчетната финансова година.

(6) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Декларациите по чл. 14, ал. 6 и чл. 149, ал. 7 от ЗОП се представят от юридическото лице изпълнител заедно с предложената цена за изпълнение на договора.

Чл. 9 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) За определяне на процента по чл. 15, ал. 1, т. 5 от ЗОП се изчислява съотношението между оборота, формиран от:

1. услуги, предоставени от свързаното предприятие на възложителя или на други предприятия, с които то е свързано, през последните три приключили финансови години, и общия оборот на свързаното предприятие от всички услуги за същия период – при поръчки за услуги;

2. доставки, предоставени от свързаното предприятие на възложителя или на други предприятия, с които то е свързано, през последните три приключили финансови години, и общия оборот на свързаното предприятие от всички доставки за същия период – при поръчки за доставки;

3. строителство, предоставено от свързаното предприятие на възложителя или на други предприятия, с които то е свързано, през последните три приключили финансови години, и общия оборот на свързаното предприятие от цялото извършено строителство за същия период – при поръчки за строителство.

(2) Когато свързаното предприятие е учредено или е извършвало дейност за период, по-кратък от три приключили финансови години, съотношението по ал. 1 се определя въз основа на оборотите, реализирани от свързаното предприятие за приключилите финансови години, и предвиденото в неговата бизнес програма за останалата част от тригодишния период. Когато предприятието е новоучредено или не е реализирало дейност, се взема под внимание неговата бизнес програма.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) За договори, сключени на основание чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗОП , възложителят оценява съотношението по ал. 1 ежегодно, в едномесечен срок от датата на изготвяне на годишния финансов отчет на контролираното юридическо лице, но не по-късно от 31 март на годината, следваща отчетната финансова година.

(4) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Декларацията по чл. 15, ал. 2 от ЗОП се представя от свързаното предприятие изпълнител при подписване на договора.

Глава трета – "а" (Нова – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.) ЦЕНТРАЛИЗИРАНА ЕЛЕКТРОННА ПЛАТФОРМА

Раздел I – (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.) Общи положения

Чл. 9а. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.) (1) Централизираната електронна платформа, наричана по-нататък "платформата", се води и поддържа по начин, който гарантира защита на информацията, включително чрез нейното периодично и оперативно архивиране.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Платформата поддържа запис за всяка операция, извършена от потребителите, свързана с възлагането на обществени поръчки, включително данни за създаването и обмена на документи, както и за отделните участници в операциите. Записите са доказателствено средство за цялостност и пълнота на информацията в нея, както и за авторството и времето на всяко действие.

Чл. 9б. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.) За нуждите на възлагането на обществени поръчки платформата осигурява електронен обмен на информация със системи и регистри с първична информация, определени със заповед на министъра на финансите.

Чл. 9в. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.) (1) Платформата отчита астрономическото време по стандарт UTC (Coordinated Universal Time), основан на Препоръка 460-4 "Standard Frequency and Time Signal Emissions – Стандартна честота и излъчване на времеви сигнал" от 1986 г. на Международния съюз по телекомуникации (ITU – International Telecommunications Union).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Астрономическото време за настъпването на факти с правно или техническо значение се отчита с точност до година, дата, час, минута и секунда, изписани в съответствие със Стандарт БДС ISO 8601-1:2019 по часовата зона на възложителя и се удостоверява с квалифициран електронен времеви печат.

Чл. 9г. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.) (1) Всички действия и бездействия в платформата на лица, оправомощени от възложителите и стопанските субекти, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права или законни интереси на други лица, се приемат за извършени от възложителя, съответно от стопанския субект.

(2) Възложителите и стопанските субекти носят отговорност за достоверността, актуалността и пълнотата на въведената от тях информация в платформата, както и за спазването на сроковете, съобразно компетентността им.

Чл. 9д. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Събирането, обработването и предоставянето на лични данни във и чрез платформата се извършва само във връзка с възлагането на обществени поръчки и съобразно изискванията на европейското и националното законодателство.

(2) Събраните данни не могат да се използват за цели, различни от посочените в ал. 1, освен когато това е разрешено със закон.

Чл. 9е. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г., изм., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) При непланирано прекъсване на функционирането на платформата или на отделна нейна функционалност, необходима за извършване на определени действия от потребителите за повече от 30 минути през последните два часа на изтичане на преклузивен срок за извършване на определено действие, този срок изтича в първоначално определения час в деня, следващ деня на възстановяване работата на платформата.

(2) В случаите по ал. 1, както и когато сроковете са изтекли по време на непланираното прекъсване, платформата по чл. 39а, ал. 1 от ЗОП променя автоматично определените срокове за:

1. получаване на оферти или заявления за участие;

2. отваряне на оферти или заявления за участие;

3. отваряне на ценовите оферти.

(3) В случаите по ал. 2 платформата променя по реда на ал. 1 най-ранния засегнат срок, а следващите – съобразно първоначално определената разлика между тях.

(4) Когато някой от променените срокове по реда на ал. 3 изтича в неприсъствен ден, платформата определя първия присъствен ден.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) Когато в резултат на непланираното прекъсване е засегнат срок за искане на разяснения, възложителите са длъжни да променят сроковете по ал. 2, т. 1 и 2 при спазване на чл. 28, ал. 4 .

(6) В случаите по ал. 1 най-късно на следващия ден след нейното възстановяване АОП публикува съобщение за периода на прекъсването, както и списък на поръчките, чиито срокове са променени от платформата, на Портала за обществени поръчки, а ако това е невъзможно – на интернет страницата на Министерството на финансите.

Раздел II – (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.) Регистрация в платформата

Чл. 9ж. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.) (1) Всички действия, свързани с възлагането на обществени поръчки в платформата, се извършват от възложители и стопански субекти, които са регистрирани в нея.

(2) Регистрацията се извършва от оправомощено лице, с квалифициран електронен подпис или с удостоверение за електронна идентичност. С регистрацията се създава профил на организацията в платформата, а лицето придобива качеството на администратор.

(3) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Администраторът въвежда в профила на организацията най-малко следните данни: наименование на организацията, код по БУЛСТАТ, съответно единен идентификационен код (ЕИК), пощенски и електронен адрес за кореспонденция, населено място, пощенски код и NUTS код ниво 3.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., предишна ал. 3, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Администраторът по ал. 2 може да присъединява към профила на организацията други лица, на които предоставя права за извършване на определени действия, включително като администратор, съобразно вътрешната организация или актовете на възложителя или на стопанския субект. Присъединените лица се регистрират с потребителско име и парола, с което им се създават потребителски профили в рамките на профила на съответния възложител или стопански субект.

(5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) С регистрацията лицата по ал. 1 и 4 се съгласяват с правилата по чл. 229, ал. 1, т. 12 от ЗОП .

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Прекратяване правата на администратор се извършва от друг администратор, определен от възложителя или стопанския субект. Когато това е невъзможно прекратяването се извършва от АОП след получаване на писмено искане от възложителя и стопанския субект. Прекратяването има действие за в бъдеще.

Чл. 9з. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.) (1) При преобразуване на възложител или стопански субект праводателите и правоприемниците уреждат правата си по отношение профила на преобразувания възложител или стопански субект, включително достъпа до него на администраторите на участващите в преобразуването субекти, като при необходимост уведомяват АОП за служебно предоставяне или прекратяване достъпа на определени лица.

(2) Уведомлението по ал. 1 се изпраща по електронна поща, подписано с електронен подпис, придружено с доказателства, когато информацията за правоприемството не е публично достъпна.

Чл. 9и. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) За всеки възложител в платформата се открива партида и се създава профил на купувача. По партидата се извършват всички последващи вписвания.

(2) За всяко от лицата по чл. 175, ал. 2 от ЗОП в платформата се създава уникален номер, под който се вписват наименование, код по БУЛСТАТ, съответно единен идентификационен код (ЕИК), както и обявленията за избор на подизпълнител за поръчки в областите "Отбрана" и "Сигурност".

(3) В случаите по чл. 8, ал. 1 от ЗОП документите във връзка с възлагане на поръчката се публикуват по партидата на възложителя, определен в споразумението за съвместно възлагане.

Раздел III – (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.) Обмен на документи и съобщения

Чл. 9к. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.) (1) (Отм. – ДВ, бр. 35 от 2021 г.).

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., изм., бр. 35 от 2021 г.) Документи и съобщения, изпратени чрез платформата, се считат за връчени с постъпването им на потребителския профил на лицето, определено за контакт по поръчката, което се удостоверява от платформата чрез електронен времеви печат. Когато лицето за контакт е различно от възложителя или от представляващия кандидата, участника и изпълнителя, за уведомен се счита и възложителят, съответно кандидатът, участникът и изпълнителят.

(3) Потребителите на платформата са задължени да следят профилите си в нея за наличието на съобщения и документи.

Раздел IV – (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.) Защита при подаване на заявления за участие, оферти и проекти (Загл. изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.)

Чл. 9л. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., бр. 35 от 2021 г., доп., бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) В зависимост от вида и етапа на процедурата за обществена поръчка документите за участие се съхраняват в платформата в криптиран вид до тяхното отваряне. Съдържащите се в офертите ценови предложения се криптират отделно, с изключение на случаите по чл. 104, ал. 2 и чл. 181, ал. 2 от ЗОП , чл. 33а и когато поръчката се възлага в резултат на преговори.

(2) Документите по ал. 1 се криптират с уникален ключ, генериран в интернет браузър на потребителя.

(3) (Нова – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., изм., бр. 35 от 2021 г.) Не се криптират заявленията за участие в квалификационната система и в динамичната система за покупки.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Генерираният ключ се съхранява единствено от кандидатите и участниците, които следва да декриптират с него документите по ал. 1 в платформата, в периода от:

1. (изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., бр. 35 от 2021 г.) изтичането на срока за получаване на заявления, оферти или проекти до посочените в обявлението или поканата дата и час за тяхното отваряне;

2. (изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) получаването на съобщението за отваряне на ценовите предложения до обявените дата и час за тяхното отваряне.

(5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Кандидати и участници, които не са декриптирали документите по ал. 1 в срока по ал. 4, се отстраняват от участие на основание чл. 107, т. 5 от ЗОП .

Глава четвърта – ПУБЛИЧНОСТ И ПРОЗРАЧНОСТ

Раздел І Портал за обществени поръчки. Регистър на обществените поръчки. Профил на купувача (Загл. доп. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.)

Чл. 10 . (1) Агенцията по обществени поръчки осигурява достъп до информация, свързана с обществените поръчки, чрез Портала за обществени поръчки, наричан по-нататък "портала".

(2) Порталът е публичен и достъпът до информацията в него е безплатен.

(3) Чрез портала се осигурява достъп до:

1. (в сила от 1.06.2017 г. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., по отношение на Единната национална електронна уеббазирана платформа по чл. 40 от Закона за обществените поръчки, изм., бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.) платформата, включително до Регистъра на обществените поръчки;

2. методическите указания по чл. 229, ал. 1, т. 2, буква "а" ЗОП ;

3. образците на документи, които възложителите използват при възлагане на обществени поръчки;

4. списъците на възложителите;

5. списъка на външните експерти по чл. 229, ал. 1, т. 17 ЗОП ;

6. списъка на лицата по чл. 57, ал. 4 ЗОП ;

7. резултати от осъществявания мониторинг на обществените поръчки;

8. месечния бюлетин за пазара на обществените поръчки;

9. (нова – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) доклада за състоянието на пазара на обществените поръчки за предходната календарна година по чл. 229, ал. 1, т. 28 от ЗОП ;

10. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) друга информация, свързана с обществените поръчки.

Чл. 11 . (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г., отм., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.).

Чл. 12 . (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.).

Чл. 13 . (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.).

Чл. 14 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Всяка обществена поръчка на стойност по чл. 20, ал. 1 – 3 и 7 от ЗОП се публикува в Регистъра на обществените поръчки, наричан по-нататък "регистъра", и в съответния профил на купувача и получава уникален номер, който се състои от три части, както следва:

1. първа част – партидата на възложителя;

2. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) втора част – година на откриване на обществената поръчка;

3. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) трета част – 4-цифрено число, което представлява служебен номер на поредното вписване на обществената поръчка на съответния възложител за годината и се получава автоматично от платформата.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г., отм., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.).

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., изм., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Когато договорите за обществени поръчки са сключени след вътрешен конкурентен избор въз основа на рамково споразумение на централен орган за покупки, обявленията за възлагане на поръчка, за изменение и за приключване на договора се публикуват и по партидата на централния орган за покупки.

Чл. 15 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Възложителите изпращат за публикуване в регистъра информацията по чл. 36, ал. 1 и чл. 156, ал. 1 ЗОП чрез платформата.

(2) Информацията по чл. 14, ал. 3 се изпраща от възложителя, който е страна по съотвения договор.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) В случаите по чл. 203, ал. 6 от ЗОП спирането на процедурата се обявява чрез функционалност на платформата, с която в публичната преписка на поръчката се променя автоматично нейният статус.

(4) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.) Възложителите въвеждат информацията по чл. 230, ал. 1, т. 7 от ЗОП в платформата по утвърден образец.

Чл. 16 . (1) Извън случаите по чл. 100 и 179 ЗОП се допуска поправка в следните документи:

1. обявление за възлагане на поръчка;

2. обявление за резултати от конкурс за проект;

3. обявление за изменение на договор за обществена поръчка;

4. обявление за приключване на договорите за обществени поръчки.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., бр. 35 от 2021 г.) При промяната по ал. 1 възложителят публикува ново обявление от същия вид с актуализирано съдържание.

Чл. 17 . (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.).

Чл. 18 . (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.).

Чл. 19 . (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.).

Чл. 19а. (Нов – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) (1) Документите по чл. 36, ал. 1 от ЗОП се публикуват едновременно в регистъра и на профила на купувача.

(2) С изключение на документите, чиито срокове са определени в закона, останалите документи по чл. 36, ал. 1 от ЗОП се публикуват в следните срокове:

1. (доп. – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) решенията по чл. 22, ал. 1, т. 3 – 8 и 10 – 12 и ал. 8 от ЗОП – в деня на изпращането им на лицата, заявили интерес, на кандидатите или на участниците, а когато не подлежат на изпращане – в тридневен срок от издаването им;

2. поканите по чл. 34, ал. 1 и чл. 191, ал. 1 от ЗОП и чл. 64, ал. 3 – в деня на изпращането им на определените лица;

3. поканите по чл. 34, ал. 2 от ЗОП – в деня на изпращането им до лицата, които са заявили интерес за участие;

4. протоколите и докладите на комисиите за провеждане на процедурите, съответно на журито в конкурс за проект – в деня на изпращане на съответното решение по чл. 22, ал. 1, т. 4 – 8 , 10 и 11 от ЗОП , в зависимост от вида и етапа на процедурата;

5. договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения, включително приложенията към тях – в деня на публикуване на обявлението за възлагане на поръчка;

6. (доп. – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) договорите за подизпълнение заедно с приложенията към тях – в 30-дневен срок от получаването им;

7. (доп. – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) допълнителните споразумения за изменения на договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения заедно с приложенията към тях – в деня на публикуване на обявлението за изменение на договор за обществена поръчка или на рамково споразумение;

8. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) окончателните становища на АОП от контрола по чл. 229, ал. 1, т. 2, букви "г" и "ж" от ЗОП , както и становищата по чл. 229, ал. 1, т. 2, букви "д" и "е" от ЗОП – в срок 5 работни дни от получаването им от възложителя;

9. (нова – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) докладите за резултатите от предварителния контрол за законосъобразност по чл. 237б, ал. 3 от ЗОП – в срока по т. 4;

10. (нова – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) договорите, за които е публикувано обявление за възлагане на поръчка по чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗОП , заедно с приложенията към тях – в деня на публикуване на обявлението за възлагане на поръчка;

11. (нова – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) допълнителните споразумения за изменения на договорите по т. 10 заедно с приложенията към тях – в 30-дневен срок от сключването им.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) При поръчки, възлагани по рамково споразумение, поканите до изпълнителите, решенията по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ЗОП , както и докладите и протоколите на комисиите се публикуват в регистъра и на профила на купувача в деня на публикуване на съответното обявление за възлагане на поръчка. При публикуване на това обявление се визуализират автоматично наименованията, съответно имената на участвалите при възлагане на поръчката по рамковото споразумение, и ценовите им предложения.

(4) Информацията по чл. 44, ал. 3, т. 1 от ЗОП се публикува на профила на купувача в 5-дневен срок след приключването на пазарните консултации или на подготовката на процедурата.

Раздел ІI Изпращане на информация до "Официален вестник" на Европейския съюз

Чл. 20 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г., доп., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Възложителите изпращат обявленията по чл. 35, ал. 1 и чл. 156, ал. 1 ЗОП до Службата за публикации на Европейския съюз чрез услугата "Електронен подател", предоставена от платформата, при спазване на правилата по чл. 229, ал. 1, т. 12 от ЗОП .

(2) (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.).

Чл. 21 . (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г., отм., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.).

Чл. 22 . (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) Обявленията, с които се променят документи по чл. 16, ал. 1, т. 1 – 3 , публикувани в "Официален вестник" на Европейския съюз, се изпращат по реда на чл. 20, ал. 1 .

Раздел ІІI Профил на купувача

Чл. 23 . (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., отм., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.).

Чл. 24 . (Изм. и доп. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., отм., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.).

Глава пета – ПОДГОТОВКА И ПРОВЕЖДАНЕ НА ПРОЦЕДУРИ ЗА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ

Раздел I – Прогнозиране и планиране

Чл. 25 . Прогнозирането на обществените поръчки включва установяване на броя и вида на обществените поръчки съобразно очакваните потребности и финансовия ресурс, който възложителят предвижда да осигури.

Чл. 26 . (1) При планирането възложителят изготвя график за възлагане на поръчките, като взема предвид:

1. определения ред за възлагане на всяка обществена поръчка, включително вида на избраната процедура, когато е приложимо;

2. времето за подготовка, включително на документацията;

3. времето за провеждане на възлагането, включително за получаване на заявления за участие или на оферти, работа на комисията и сключване на договора.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) При планирането възложителят трябва да съобрази всички законоустановени срокове, относими към предмета на поръчката, включително тези в производствата по обжалване, извършване на контрол от АОП, когато е приложимо, както и началния момент и срока за изпълнение на договора.

Чл. 27 . (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., бр. 35 от 2021 г.) При изготвяне на графика по чл. 26, ал. 1 , както и към датата на откриване възлагането на поръчката възложителят обобщава всички поръчки с идентичен или сходен предмет, които са предназначени за осигуряване на известните му към този момент потребности, с оглед на правилното определяне на реда за тяхното възлагане.

Чл. 28 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) При определянето на срок, който е в дни и се брои след определено действие или събитие, не се брои денят на настъпване на действието или на събитието. Когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия присъствен ден.

(2) Когато срокът изтича определен брой дни преди известен ден, този ден се взема предвид при определяне на датата, до която се извършва съответното действие.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2021 г., бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Последният ден от срока по ал. 1 изтича:

1. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) в края на двадесет и четвъртия час – при обмен на информация в платформата;

2. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) с приключване на работното време на възложителя – когато обменът е извън платформата.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г., бр. 35 от 2021 г., изм. и доп., бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Последният ден на срока за получаване на заявления за участие и оферти се определя от възложителя винаги в присъствен ден. Правилото се отнася и за отварянето на заявления за участие и оферти, включително ценовите предложения.

(5) Когато възложителят удължава сроковете в процедурата на основание чл. 100, ал. 11 ЗОП , общата продължителност на всеки от сроковете, изтекли до момента на спирането на процедурата, заедно с новоопределените удължени срокове не може да е по-кратка от първоначалния срок, определен от възложителя.

(6) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., изм. и доп., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Разликата между определения срок за получаване на заявленията за участие, офертите или проектите и датата и часа за тяхното отваряне не може да е по-малко от 12 часа.

Раздел II – Подготовка на процедурата

Чл. 29 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Когато при подготовката на документация за обществена поръчка са участвали външни лица, възложителят ги посочва в информацията по чл. 44, ал. 3, т. 1 ЗОП при съобразяване с изискванията на Закона за защита на личните данни , като за юридическите лица се отбелязва наименование и код по БУЛСТАТ, съответно ЕИК, а за физически лица – имена и месторабота, а при необходимост – и друга информация.

(2) Лицата, които участват при подготовката на документация за обществена поръчка, са длъжни до откриване на процедурата да пазят в тайна всички данни и обстоятелства, които са им станали известни във връзка с работата им.

Чл. 30 . (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., отм., бр. 35 от 2021 г., в сила от 1.01.2023 г., нов, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Възложителят подготвя образец на единен европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП) чрез Системата за попълване и повторно използване на ЕЕДОП, достъпна чрез платформата.

Чл. 31 . (1) (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.).

(2) Начинът на изчисляване на съотношението между активи и пасиви и минимално допустимите стойности на това съотношение, над които се приема, че кандидатът или участникът отговаря на изискването по чл. 61, ал. 1, т. 3 ЗОП , са определени в методиката по приложение № 2 .

Чл. 32 . Когато изисква мостри, описание и/или снимки на стоките – предмет на доставката, в документацията за обществената поръчка възложителят посочва за какво ще бъдат използвани, кои показатели ще бъдат изследвани, за да се установи съответствие с техническите спецификации, както и дали в резултат на изследването на мострите ще бъде нарушена тяхната цялост или търговски вид.

Чл. 33 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Възложителите могат да изискват представяне на планове, графици и други документи, за да оценяват организацията на изпълнение в съответствие с методиката за оценка. В тези случаи в документацията за участие се определят ясни и конкретни условия, на които следва да отговарят плановете и графиците, и информацията, която трябва да съдържат.

(2) Когато се провежда конкурс за проект в областта на инвестиционното проектиране, проектната стойност на строежа задължително се включва като показател за оценка на конкурсните проекти.

(3) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., отм., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.).

Чл. 33а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) При възлагане на обществени поръчки чрез динамична система за покупки възложителят може да предвиди в решението за откриване на възлагането техническите и ценовите предложения на участниците да се отварят едновременно. Използването на тази възможност се допуска, когато всички предложения от офертите на участниците се представят чрез числова стойност.

Чл. 34 . При предварителния подбор в процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 2 – 7 ЗОП възложителят няма право да изисква и кандидатът няма право да представя оферта.

Чл. 35 . В проекта на договор възложителите могат да поставят изискване ресурсите, които ще са ангажирани с изпълнението на поръчката, да са налични в предложения вид и обем при изпълнението на съответните дейности по договора.

Чл. 35а. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Срокът на валидност на офертите е времето, през което участниците са обвързани с условията на представените от тях оферти, включително с постигнатите договорености в процедури, които съдържат етап на преговори.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Срокът по ал. 1 се определя от възложителя и започва да тече от датата, определена за краен срок за получаване на оферти.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Възложителят кани участниците да удължат срока на валидност на офертите, когато той не е изтекъл. Когато срокът е изтекъл, възложителят кани участниците да потвърдят валидността на офертите си за определен от него нов срок. Участник, който не удължи или не потвърди срока на валидност на офертата си, се отстранява от участие на основание чл. 107, т. 5 от ЗОП .

Раздел III – Изисквания към кандидати и участници

Чл. 36 . (1) Клон на чуждестранно лице може да е самостоятелен кандидат или участник в процедура за възлагане на обществена поръчка, ако може самостоятелно да подава заявления за участие или оферти и да сключва договори съгласно законодателството на държавата, в която е установен.

(2) В случаите по ал. 1, ако за доказване на съответствие с изискванията за икономическо и финансово състояние, технически и професионални способности клонът се позовава на ресурсите на търговеца, клонът представя доказателства, че при изпълнение на поръчката ще има на разположение тези ресурси.

Чл. 37 . (1) Възложителят може да поставя условия, които се отнасят до обединения и се различават от условията за индивидуалните участници или кандидати, само когато са обективно обосновани с оглед на обстоятелството, че кандидатът или участникът е обединение, което не е юридическо лице, и не го поставят в неравностойно положение спрямо индивидуалните кандидати или участници.

(2) Условията по ал. 1 не могат да се отнасят до:

1. начина на разпределяне на работата между членовете на обединението;

2. националност, териториална обособеност или принадлежност на част или на всички членове на обединението;

3. начина на доказване на финансови и/или икономически възможности, както и на технически и професионални способности от отделни членове на обединението с изключение на изисквания, които произтичат от нормативен или административен акт, в зависимост от разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението.

(3) Условията по ал. 1 могат да се отнасят до:

1. определяне на партньор, който да представлява обединението за целите на обществената поръчка;

2. уговаряне на солидарна отговорност, когато такава не е предвидена съгласно приложимото законодателство.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) Възложителят може да изиска от кандидат или от участник – обединение, което не е юридическо лице, да представи копие от документ за създаване на обединението, както и следната информация във връзка с конкретната обществена поръчка:

1. правата и задълженията на участниците в обединението;

2. разпределението на отговорността между членовете на обединението;

3. дейностите, които ще изпълнява всеки член на обединението.

Чл. 38 . При избор на критерий за възлагане по чл. 70, ал. 2, т. 2 или 3 ЗОП възложителят посочва периодите, по отношение на които се представят предложения за разходите, когато е приложимо.

Раздел IV – Съдържание на заявленията за участие и офертите

Чл. 39 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) С подаването на оферти се счита, че участниците се съгласяват с всички условия на възложителя, в т.ч. с определения от него срок на валидност на офертите и с проекта на договор.

(2) Заявлението за участие включва най-малко следните документи:

1. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) единен европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП) в съответствие с изискванията на чл. 67 от ЗОП и условията на възложителя;

2. документи за доказване на предприетите мерки за надеждност, когато е приложимо;

3. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) документът по чл. 37, ал. 4 , когато е приложимо.

(3) Офертата включва:

1. техническо предложение, съдържащо:

а) (отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г. – попр., бр. 20 от 2019 г.);

б) предложение за изпълнение на поръчката в съответствие с техническите спецификации и изискванията на възложителя;

в) (отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г. – попр., бр. 20 от 2019 г.);

г) (отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г. – попр., бр. 20 от 2019 г.);

д) декларация, че при изготвяне на офертата са спазени задълженията, свързани с данъци и осигуровки, опазване на околната среда, закрила на заетостта и условията на труд, когато е приложимо;

е) (доп. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г. – попр., бр. 20 от 2019 г.) мостри, макети, описание и/или снимки на стоките, които ще се доставят, когато е приложимо;

ж) друга информация и/или документи, изискани от възложителя, когато това се налага от предмета на поръчката;

2. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г. – попр., бр. 20 от 2019 г.) ценово предложение, което обхваща цена на придобиване и всички други предложения по показатели с парично изражение.

(4) Когато предметът на обществената поръчка налага изпълнението й на етапи, в офертата се посочват конкретните етапи и сроковете за изпълнение на всеки етап.

(5) (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г. – попр., бр. 20 от 2019 г., нова, бр. 35 от 2021 г.) Участниците не могат да се позовават на конфиденциалност по отношение на ценовото предложение, включително на единичните цени, които го формират.

Чл. 40 . (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Физическите лица по чл. 54, ал. 2 от ЗОП са, както следва:

1. при събирателно дружество – лицата по чл. 84, ал. 1 и чл. 89, ал. 1 от Търговския закон ;

2. при командитно дружество – неограничено отговорните съдружници по чл. 105 от Търговския закон ;

3. при дружество с ограничена отговорност – лицата по чл. 141, ал. 2 от Търговския закон , а при еднолично дружество с ограничена отговорност – лицата по чл. 147, ал. 1 от Търговския закон ;

4. при акционерно дружество – лицата по чл. 241, ал. 1 , чл. 242, ал. 1 и чл. 244, ал. 1 от Търговския закон ;

5. при командитно дружество с акции – лицата по чл. 256 от Търговския закон ;

6. при едноличен търговец – физическото лице – търговец;

7. при клон на чуждестранно лице – лицето, което управлява и представлява клона или има аналогични права съгласно законодателството на държавата, в която клонът е регистриран;

8. при кооперациите – лицата по чл. 20, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от Закона за кооперациите ;

9. (доп. – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) при сдружения – членовете на управителния съвет по чл. 30, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел или членовете на друг орган, който е предвиден в учредителните документи на сдружението, когато управителният съвет е възложил на този орган правомощия за представляване и вземане на решения, или управителят, в случаите по чл. 30, ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел ;

10. при фондациите – лицата по чл. 35, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел ;

11. в случаите по т. 1 – 7 – и прокуристите, когато има такива;

12. за чуждестранните лица – лицата, които представляват, управляват и контролират кандидата или участника съгласно законодателството на държавата, в която са установени.

(2) В случаите по ал. 1, т. 11 и 12, когато лицето има повече от един прокурист декларацията се подава само от прокуриста, в чиято представителна власт е включена територията на Република България, съответно територията на държавата, в която се провежда процедурата при възложител по чл. 5, ал. 2, т. 15 от ЗОП .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Възложителят може да изисква от кандидатите или участниците при разглеждане на документите, свързани с участие в обществена поръчка, информация относно правно-организационната форма, под която осъществяват дейността си, както и списък на всички задължени лица по смисъла на чл. 54, ал. 2 и 3 от ЗОП .

Чл. 41 . (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Когато физическите лица по чл. 54, ал. 2 и 3 от ЗОП са повече от едно и за тях няма различие по отношение на обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 1 , 2 и 7 и чл. 55, ал. 1, т. 5 от ЗОП , ЕЕДОП може да се подпише само от едно от тези лица, в случай че подписващият разполага с информация за достоверността на декларираните обстоятелства по отношение на останалите задължени лица.

(2) Когато е налице необходимост от защита на личните данни при различие в обстоятелствата, свързани с личното състояние на лицата по чл. 54, ал. 2 и 3 от ЗОП , информацията относно изискванията по чл. 54, ал. 1 , т. 1, 2 и 7 и чл. 55, ал. 1, т. 5 от ЗОП се попълва в отделен ЕЕДОП, подписан от съответното лице.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) При деклариране на обстоятелствата по чл. 54, ал. 1 и чл. 55, ал. 1 от ЗОП по отношение на юридическото лице, както и тези, свързани с критериите за подбор, ЕЕДОП може да бъде подписан от едно от лицата, които могат самостоятелно да представляват кандидата или участника.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) При необходимост от деклариране на обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 3 – 6 и чл. 55, ал. 1, т. 2 – 4 от ЗОП , както и тези, свързани с критериите за подбор, относими към обединение, което не е юридическо лице, представляващият обединението подава ЕЕДОП за тези обстоятелства.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Когато документи, свързани с участие в обществени поръчки, се подават от лице, което представлява кандидата или участника по пълномощие, в ЕЕДОП се посочва информация относно обхвата на представителната власт на упълномощеното лице.

Чл. 42 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Възложителите могат да изискат информацията за съответствие с критериите за подбор да се предостави чрез попълване в ЕЕДОП единствено на част IV "Критерии за подбор", раздел "Общо указание за всички критерии за подбор".

(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) В случаите по ал. 1 при подготовката на образеца за ЕЕДОП възложителят избира опцията, съответстваща на поставеното изискване.

Чл. 43 . В ЕЕДОП се представят данни относно публичните регистри, в които се съдържа информация за декларираните обстоятелства или за компетентния орган, който съгласно законодателството на съответната държава е длъжен да предоставя информация за тези обстоятелства служебно на възложителя.

Чл. 44 . (1) (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.).

(2) (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.).

Чл. 45 . (1) Когато за кандидат или участник е налице някое от основанията по чл. 54, ал. 1 ЗОП или посочените от възложителя основания по чл. 55, ал. 1 ЗОП и преди подаването на заявлението за участие или офертата той е предприел мерки за доказване на надеждност по чл. 56 ЗОП , тези мерки се описват в ЕЕДОП.

(2) Като доказателства за надеждността на кандидата или участника се представят следните документи:

1. по отношение на обстоятелството по чл. 56, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП – документ за извършено плащане или споразумение, или друг документ, от който да е видно, че задълженията са обезпечени или че страните са договорили тяхното отсрочване или разсрочване, заедно с погасителен план и/или с посочени дати за окончателно изплащане на дължимите задължения или е в процес на изплащане на дължимо обезщетение;

2. по отношение на обстоятелството по чл. 56, ал. 1, т. 3 ЗОП – документ от съответния компетентен орган за потвърждение на описаните обстоятелства.

Чл. 46 . (1) Кандидатите и участниците са длъжни да уведомят писмено възложителя в 3-дневен срок от настъпване на обстоятелство по чл. 54, ал. 1 , чл. 101, ал. 11 ЗОП или посочено от възложителя основание по чл. 55, ал. 1 ЗОП .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) В случаите по ал. 1 новонастъпилите обстоятелства се вземат предвид от комисията при изготвяне на документите по чл. 106, ал. 1 от ЗОП .

Раздел V – Подаване на заявления за участие и оферти (Загл. изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.)

Чл. 47 . (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.) (1) Документи, свързани с участие в обществени поръчки, се подават чрез платформата съобразно правилата за нейното използване по чл. 229, ал. 1, т. 12 от ЗОП и при спазване на изискванията, поставени от възложителя.

(2) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) В случаите по ал. 1 с подписването на заявлението или офертата чрез функционалностите на платформата от лице с представителна власт по закон или по пълномощие се считат за подписани всички документи, които съдържат волеизявление на това лице. С подписването на заявлението или офертата се потвърждава верността на документи, които не са представени в оригинал.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., предишна ал. 2, изм., бр. 35 от 2021 г.) Когато заявлението или офертата или части от нея не се подават чрез платформата или чрез други електронни средства – в случаите по чл. 39а, ал. 8 и 9 от ЗОП , те се представят в запечатана непрозрачна опаковка, върху която се посочват:

1. (изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) наименованието на кандидата или участника;

2. адрес за кореспонденция, телефон и по възможност – факс и електронен адрес;

3. наименованието на поръчката, а когато е приложимо – и обособените позиции, за които се подават документите.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., предишна ал. 3, бр. 35 от 2021 г. ) Когато поръчката е разделена на обособени позиции, кандидатът или участникът представя документи по чл. 39, ал. 2 и 3 за всяка обособена позиция поотделно. При еднакви критерии за подбор на две или повече обособени позиции възложителят може да допусне документите по чл. 39, ал. 2 да се представят общо, като тази възможност се посочва в документацията за участие.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., предишна ал. 4, изм., бр. 35 от 2021 г.) При открита процедура и публично състезание се представят документите по чл. 39, ал. 2 и 3 , като в случаите по ал. 3 ценовото предложение се поставя в опаковката в отделен непрозрачен плик с надпис "Предлагани ценови параметри".

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) В процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 2 – 7 от ЗОП на етапа на предварителен подбор се представят документите по чл. 39, ал. 2 .

(7) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., предишна ал. 6, изм., бр. 35 от 2021 г.) При подаване на оферти в ограничена процедура и състезателен диалог се представят документите по чл. 39, ал. 3 . В случаите по ал. 3 документите се придружават с опис, а ценовото предложение се представя в отделен непрозрачен плик с надпис "Предлагани ценови параметри".

(8) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., предишна ал. 7, изм. и доп., бр. 35 от 2021 г.) При подаване на първоначални оферти в процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 3 – 5 и 7 от ЗОП се представят документите по чл. 39, ал. 3 , като в случаите по ал. 3 те се придружават с опис.

(9) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., предишна ал. 8, изм., бр. 35 от 2021 г., бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Когато възложителят е предвидил в обявлението възможност да възложи поръчката въз основа на първоначално подадените оферти съгласно чл. 76, ал. 16 от ЗОП , ценовото предложение се представя в отделен запечатан плик, а при подаване на оферти чрез платформата ценовото предложение се криптира отделно. В случаите по ал. 3, когато оферта се подава за повече от една обособени позиции, документите по чл. 39, ал. 3, т. 1 се представят отделно опаковани, ако е поискано от възложителя.

(10) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., предишна ал. 9, изм., бр. 35 от 2021 г.) Когато мостри или макети се представят след офертата, изпратена чрез платформата, върху опаковката освен информацията по ал. 3 се посочва и номерът на офертата.

(11) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., предишна ал. 10, бр. 35 от 2021 г.) Когато мострите или макетите са представени преди офертата, която се подава чрез платформата, в офертата се посочва входящият номер, с който мострите или макетите са регистрирани в деловодството на възложителя, а когато са изпратени чрез пощенска или друга куриерска услуга – номерът на пратката.

Чл. 48 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., бр. 35 от 2021 г.) В случаите по чл. 47, ал. 3 получените оферти или заявления за участие за конкретна поръчка се завеждат в регистър, който съдържа:

1. подател на офертата или заявлението за участие;

2. номер, дата и час на получаване;

3. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) причините за връщане на заявлението за участие или офертата, когато е приложимо;

4. (нова – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.) данните по т. 1 – 3 за получените мостри или макети, когато е приложимо.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., бр. 35 от 2021 г.) В случаите по чл. 47, ал. 3 при получаване на заявлението за участие или на офертата върху опаковката се отбелязват данните по ал. 1, т. 2, за което на приносителя се издава документ. Не се приемат заявления за участие и оферти, които са представени след изтичането на крайния срок за получаване или са в незапечатана опаковка или в опаковка с нарушена цялост.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.).

(4) (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.).

(5) (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.).

(6) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., бр. 35 от 2021 г.) В случаите по чл. 47, ал. 3 получените заявления за участие или офертите се предават на председателя на комисията, за което се съставя протокол с данните по ал. 1. Протоколът се подписва от предаващото лице и от председателя на комисията.

Раздел VI – Подаване на заявления за участие, оферти и проекти по електронен път

Чл. 49 . (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.).

Чл. 50 . (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.).

Раздел VІІ Комисия за извършване на подбор на кандидатите и на участниците, разглеждане и оценка на офертите и за провеждане на преговори и диалог

Чл. 51 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Възложителят назначава комисия по чл. 103, ал. 1 от ЗОП със заповед, в която определя:

1. поименния състав и лицето, определено за председател;

2. сроковете за извършване на работата;

3. (доп. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) място на съхранение на документите, свързани с обществената поръчка, до приключване работата на комисията, когато е приложимо.

(2) Членове на комисията по ал. 1 могат да са и външни лица.

(3) В случаите по ал. 2 възложителят сключва писмен договор с всяко от лицата, привлечени като председател или членове на комисията.

(4) Председателят на комисията по ал. 1, т. 1:

1. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) организира работата на комисията и свиква заседания, когато е необходимо;

2. информира възложителя за всички обстоятелства, които препятстват изпълнението на поставените задачи в посочените срокове;

3. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) отговаря за правилното съхранение на документите, които не са в платформата, до приключване на работата на комисията;

4. прави предложения за замяна на членове на комисията при установена невъзможност някой от тях да изпълнява задълженията си.

(5) Членовете на комисията:

1. (изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) участват в работата на комисията;

2. лично разглеждат документите, участват при вземането на решения и поставят оценки на офертите;

3. подписват всички протоколи и доклади от работата на комисията.

(6) Решенията на комисията се вземат с обикновено мнозинство.

(7) Когато член на комисия не е съгласен с решенията и предложенията на комисията, той подписва съответните документи с особено мнение. Особеното мнение се аргументира писмено, като мотивите са неразделна част от доклада по чл. 103, ал. 3 ЗОП .

(8) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., бр. 35 от 2021 г.) Членовете на комисията декларират липсата на конфликт на интереси с кандидатите или участниците и с лицата по чл. 54, ал. 2 и 3 от ЗОП преди разглеждане на документите за съответствие с изискванията към личното състояние и критериите за подбор, поставени от възложителя, а в случаите по чл. 104, ал. 2 и чл. 181, ал. 2 от ЗОП – преди разглеждане на техническото и ценовото предложение.

(9) Всеки член на комисията по ал. 1 е длъжен да си направи самоотвод, когато установи, че:

1. по обективни причини не може да изпълнява задълженията си;

2. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) е налице или в хода на процедурата е възникнал конфликт на интереси.

(10) Възложителят е длъжен да отстрани член на комисията, за когото установи, че е налице конфликт на интереси с кандидат или с участник.

(11) В случаите по ал. 9 и 10 възложителят определя със заповед нов член.

(12) В случаите по ал. 10 действията на отстранения член, свързани с разглеждане на заявленията за участие и/или офертите и с оценяване на предложенията на участниците, след настъпване на установените обстоятелства не се вземат предвид и се извършват от новия член.

(13) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) Членовете на комисията са длъжни да пазят в тайна обстоятелствата, които са узнали във връзка със своята работа в комисията, включително да опазват документите от неправомерен достъп.

Чл. 52 . (1) Комисията и всеки от членовете й са независими при изразяване на становища и вземане на решения, като в действията си се ръководят единствено от закона.

(2) Всеки член на комисия е длъжен незабавно да докладва на възложителя случаите, при които е поставен под натиск да вземе нерегламентирано решение в полза на кандидат или участник.

Раздел VІІІ Действия на комисията при разглеждане на заявления за участие и оферти (Загл. изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.)

Чл. 53 . (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., бр. 35 от 2021 г.) При промяна в датата и часа на отваряне на заявленията за участие или на офертите кандидатите или участниците се уведомяват чрез публикуване на съобщение в публичната преписка на поръчката. В случаите по чл. 47, ал. 3 съобщението се публикува най-малко 48 часа преди новоопределения час.

Чл. 54 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Заявления за участие, оферти или части от тях, които не са получени чрез електронни средства, се отварят на публично заседание на комисията по чл. 103, ал. 1 от ЗОП , на което могат да присъстват кандидатите или участниците в процедурата или техни упълномощени представители, както и представители на средствата за масово осведомяване. Председателят на комисията отваря по реда на тяхното постъпване заявленията за участие или офертите и оповестява наименованията на кандидатите или участниците, включително участниците в обединенията, когато е приложимо, както и съдържанието на заявленията и офертите.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Когато заявленията за участие или офертите са получени чрез платформата, след декриптирането им от председателя на комисията в публичната преписка на поръчката автоматично се визуализират наименованията, съответно имената, на кандидатите или участниците, включително участниците в обединението, когато е приложимо, както и информация за датата и часа на подаването.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., отм., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.).

(4) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г., изм. и доп., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) В случаите по ал. 1 най-малко трима от членовете на комисията подписват предложението за изпълнение на поръчката и плика с надпис "Предлагани ценови параметри". Комисията предлага по един от присъстващите представители на другите участници да подпише предложението за изпълнение на поръчката и плика с надпис "Предлагани ценови параметри", с което приключва публичната част от заседанието на комисията.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г., отм., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.).

(6) (Отм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.).

(7) Комисията разглежда документите по чл. 39, ал. 2 за съответствие с изискванията към личното състояние и критериите за подбор, поставени от възложителя, и съставя протокол.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Когато установи липса, непълнота или несъответствие на информацията, включително нередовност или фактическа грешка, или несъответствие с изискванията към личното състояние или критериите за подбор, комисията ги посочва в протокола по ал. 7 и изпраща протокола на всички кандидати или участници.

(9) В срок до 5 работни дни от получаването на протокола по ал. 7 кандидатите и участниците, по отношение на които е констатирано несъответствие или липса на информация, могат да представят на комисията нов ЕЕДОП и/или други документи, които съдържат променена и/или допълнена информация. Допълнително предоставената информация може да обхваща и факти и обстоятелства, които са настъпили след крайния срок за получаване на оферти или заявления за участие.

(10) Възможността по ал. 9 се прилага и за подизпълнителите и третите лица, посочени от кандидата или участника. Кандидатът или участникът може да замени подизпълнител или трето лице, когато е установено, че подизпълнителят или третото лице не отговарят на условията на възложителя, когато това не води до промяна на техническото предложение.

(11) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Когато промените се отнасят до обстоятелства по чл. 54, ал. 1 и чл. 55, ал. 1 от ЗОП по отношение на юридическото лице, новият ЕЕДОП може да бъде подписан от едно от лицата, които могат самостоятелно да представляват кандидата или участника.

(12) След изтичането на срока по ал. 9 комисията пристъпва към разглеждане на допълнително представените документи относно съответствието на кандидатите/участниците с изискванията към личното състояние и критериите за подбор.

(13) При извършването на предварителния подбор и на всеки етап от процедурата комисията може при необходимост да иска разяснения за данни, заявени от кандидатите и участниците, и/или да проверява заявените данни, включително чрез изискване на информация от други органи и лица.

Чл. 55 . (1) При процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 2 – 7 ЗОП комисията представя протокол с резултатите от предварителния подбор на възложителя. В срок до 5 работни дни от датата на приемане на протокола възложителят обявява с решение кандидатите, които ще бъдат поканени да представят оферти, съответно – да участват в преговорите или в диалога. В решението се включват и кандидатите, които не отговарят на обявените от възложителя изисквания, и мотивите за това.

(2) Поканата за представяне на оферти или за участие в преговори или в диалог в процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 2 – 7 ЗОП се изпраща до избраните кандидати в 3-дневен срок от:

1. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) изтичането на срока за обжалване – когато решението не е обжалвано, или е обжалвано, но не е направено искане за налагане на временна мярка;

2. влизането в сила на определението, с което е отхвърлено искането за временна мярка;

3. влизането в сила на решението, когато е наложена временна мярка.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) В процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 2 – 7 ЗОП възложителят не може да покани да подадат оферти или да участват в преговори или диалог лица, които не са подали заявление за участие, или кандидати, които не отговарят на изискванията за лично състояние и на критериите за подбор.

Чл. 56 . (1) (Отм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Комисията разглежда офертите на участниците, които отговарят на изискванията за лично състояние и на критериите за подбор, и проверява за съответствието на предложенията с предварително обявените условия.

(3) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) Когато методиката за комплексна оценка включва показатели по чл. 70, ал. 7, т. 3, буква "б" от ЗОП присъдените от комисията оценки следва да са мотивирани.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) Когато възложителят е допуснал представяне на варианти в офертата, комисията не може да отхвърли вариант само на основание, че изборът на този вариант би довел до сключване на договор за услуги вместо на договор за доставки или обратно.

Чл. 57 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Комисията отваря ценовите предложения на участниците, чиито технически предложения отговарят на изискванията на възложителя.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Когато част от показателите за оценка обхващат параметри от техническото предложение, комисията отваря ценовите предложения, след като е извършила оценяване на офертите по другите показатели.

(3) (Нова – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., доп., бр. 35 от 2021 г.) Най-малко 24 часа преди датата на отваряне на ценовите предложения участниците се уведомяват за датата и часа на отварянето чрез автоматично генерирани съобщения в платформата. В този срок комисията изпраща на участниците резултатите от оценяването на техническите показатели чрез платформата, когато е приложимо. Ценовите предложения по ал. 1 автоматично се визуализират в публичната преписка на поръчката след декриптиране от председателя на комисията, с изключение на поръчки, възлагани въз основа на рамково споразумение.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., предишна ал. 3, изм., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Когато офертите не са получени чрез електронни средства, комисията обявява чрез съобщение в профила на купувача датата, часа и мястото на отварянето на ценовите предложения не по-късно от два работни дни преди датата на тяхното отваряне. На отварянето могат да присъстват лицата по чл. 54, ал. 1 . Комисията обявява резултатите от оценяването на офертите по другите показатели, отваря ценовите предложения и ги оповестява.

Чл. 58 . (1) Комисията класира участниците по степента на съответствие на офертите с предварително обявените от възложителя условия.

(2) Когато комплексните оценки на две или повече оферти са равни, с предимство се класира офертата, в която се съдържат по-изгодни предложения, преценени в следния ред:

1. по-ниска предложена цена;

2. по-изгодно предложение за размера на разходите, сравнени в низходящ ред съобразно тяхната тежест;

3. по-изгодно предложение по показатели извън посочените по т. 1 и 2, сравнени в низходящ ред съобразно тяхната тежест.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г., бр. 35 от 2021 г.) Когато участниците не могат да бъдат класирани в съответствие с ал. 2 или ако критерият за възлагане е най-ниска цена и тази цена се предлага в две или повече оферти, класирането се извършва чрез жребий. Когато жребият се извършва извън платформата, при неговото провеждане могат да присъстват представители на участниците.

Чл. 59 . В случаите по чл. 46, ал. 5 ЗОП комисията прилага обективните и недискриминационни критерии или правила за определяне на конкретните обособени позиции, които ще се възложат на един изпълнител, след извършване на класирането по реда на чл. 58 .

Чл. 60 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) Комисията изготвя доклад за резултатите от работата си, който съдържа:

1. състав на комисията;

2. кандидатите и участниците в процедурата;

3. класиране на участниците и предложение за сключване на договор с класирания на първо място участник, когато е приложимо;

4. в случай на прекратяване на процедурата – посочване на правното основание и съответни мотиви;

5. когато е приложимо – предложение за отстраняване на кандидати или участници заедно със съответните мотиви;

6. (изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) описание на представените мостри или макети – когато е приложимо;

7. (нова – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) имената на наблюдателите – когато е приложимо.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.).

(3) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., изм. и доп., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Докладът на комисията се подписва от всички членове и се предоставя на възложителя, а в случаите по чл. 237б от ЗОП – и на лицето, осъществяващо предварителен контрол за законосъобразност, заедно с цялата документация, включително всички документи, изготвени в хода на работата на комисията, като протоколи, оценителни таблици, особените мнения, както и представените мостри, макети и/или снимки и др.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.).

Чл. 60а. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) В протокола на комисията по чл. 181, ал. 4 от ЗОП се посочват номер и дата на протоколите от извършване на подбора на участниците, разглеждането, оценката и класирането на офертите и се описват предложенията на комисията за вземане на решение от възложителя.

Чл. 61 . (Изм. и доп. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., изм., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) В случаите по чл. 104, ал. 2 и чл. 181, ал. 2 от ЗОП след декриптиране от председателя на комисията на офертите, подадени чрез платформата, ценовите предложения се отварят заедно с документите по чл. 39, ал. 2 и ал. 3, т. 1 . Когато е приложимо, предложенията по техническите показатели се оповестяват чрез съобщение в публичната преписка на поръчката. При оферти, подадени извън платформата:

1. председателят на комисията отваря офертите по реда на тяхното постъпване и оповестява тяхното съдържание, включително предложенията на участниците по съответните показатели за оценка на офертите;

2. техническото и ценовото предложение на всеки от участниците се подписват най-малко от трима членове на комисията и се предлага по един от присъстващите представители на другите участници да ги подпише, с което публичната част от заседанието приключва.

(2) Комисията определя изпълнител на поръчката, като:

1. разглежда представените оферти, оценява съгласно избрания критерий за възлагане тези от тях, които съответстват на предварително обявените условия, и ги класира;

2. разглежда документите, свързани с личното състояние и критериите за подбор, на участниците в низходящ ред спрямо получените оценки;

3. когато установи липса, непълнота или несъответствие на информацията, включително нередовност или фактическа грешка, или несъответствие с изискванията към личното състояние или критериите за подбор, комисията писмено уведомява участника.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) В срок до 5 работни дни от получаването на уведомлението участникът може да представи нов ЕЕДОП и/или други документи, които съдържат променена и/или допълнена информация. Допълнително предоставената информация може да обхваща и факти и обстоятелства, които са настъпили след крайния срок за получаване на оферти.

(4) Комисията разглежда по реда на класиране на офертите документите, свързани с личното състояние и критериите за подбор, включително допълнително представените по реда на ал. 3 до установяване на съответствие с изискванията за личното състояние и критериите за подбор на двама участници, които класира на първо и второ място. Не се разглеждат документите, свързани с личното състояние и критериите за подбор на останалите участници, чиито оферти са класирани.

Раздел IХ (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) Действия на комисията при разглеждане на заявления за участие или оферти, подадени по електронен път

Чл. 62 . (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.).

Чл. 63 . (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.).

Раздел Х Провеждане на процедури, които съдържат етап на преговори (Загл. изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.)

Чл. 64 . (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) В решението за откриване на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10 и т. 13 ЗОП възложителите посочват и лицето, с което възнамерява да сключи договор, или лицата, които ще бъдат поканени за участие в преговорите, освен в случаите по чл. 79, ал. 1, т. 7 и 8 , чл. 138, ал. 1, т. 2 , чл. 164, ал. 1, т. 9 и 10 ЗОП , както и в случаите по чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗОП .

(2) С решението по ал. 1 възложителят одобрява покана за участие в процедурата, която съдържа:

1. предмет на поръчката, включително количество и/или обем и описание на обособените позиции, когато има такива;

2. изисквания на възложителя за изпълнение на поръчката;

3. критерия за възлагане на поръчката, а когато е приложимо – и показателите за комплексна оценка с тяхната относителна тежест, а когато това е обективно невъзможно, подредени по важност в низходящ ред, както и методиката за комплексна оценка на офертите;

4. място и дата за провеждане на преговорите;

5. други изисквания по преценка на възложителя.

(3) Поканата за участие в процедурата се изпраща до лицата, посочени в решението по ал. 1.

Чл. 65 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) Възложителят може да не прилага чл. 64, ал. 2 и 3 , когато сключва договори на основание:

1. чл. 79, ал. 1, т. 3 и 4 , чл. 164, ал. 1, т. 3 и 4 и чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП и има само един поканен участник;

2. чл. 79, ал. 1, т. 7 и 8 и чл. 164, ал. 1, т. 9 и 10.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., доп., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., изм., бр. 35 от 2021 г.) В случаите по ал. 1 възложителят посочва необходимата информация за провеждане на процедурата в решението за нейното откриване и след влизането му в сила освен в случаите по чл. 112, ал. 8 от ЗОП , сключва договор за обществена поръчка. При подписването на договора определеният за изпълнител представя освен документите по чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП и декларация за липсата на обстоятелства по чл. 54, ал. 1, т. 7 от ЗОП .

(3) Когато провежда процедура на основание чл. 79, ал. 1, т. 8 и чл. 164, ал. 1, т. 10 ЗОП при разпродажба на имуществото на търговски дружества, обявени в ликвидация или в несъстоятелност, договорът се сключва по реда на част трета от Търговския закон или съгласно приложимото законодателство – при чуждестранни лица.

Чл. 66 . (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.).

Чл. 67 . (1) В процедурите, които съдържат етап на преговори и са поканени няколко участници, поредността на провеждане на преговорите се определя от комисията чрез жребий, на който могат да присъстват представители на поканените участници.

(2) Комисията провежда преговори с всеки от участниците поотделно, като се придържа точно към първоначално определените условия и изисквания за изпълнение на поръчката. Резултатите от преговорите се отразяват в протокол, който се подписва от комисията и от участника.

(3) Комисията не оповестява постигнатите договорености с участник пред останалите участници освен с негово изрично съгласие.

(4) Комисията провежда преговорите с всеки от участниците по един и същ начин, включително като им се предоставя еднаква информация и се задават едни и същи въпроси.

(5) (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.).

(6) След провеждане на преговорите комисията изготвя доклад, който съдържа информацията по чл. 60, ал. 1 .

Раздел Xa (Нов – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Определяне и участие на наблюдатели при провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки

Чл. 67а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) (1) Министърът на финансите определя за наблюдател лице, което отговаря на следните изисквания:

1. притежава висше образование;

2. има придобита правоспособност, когато е приложимо;

3. има най-малко 4 години професионален опит:

а) в областта на придобитата образователно-квалификационна степен, свързана с предмета на поръчката, и/или

б) по прилагане на нормативната уредба в областта на обществените поръчки;

4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда;

5. не е поставено под запрещение;

6. не е лишено от правото да упражнява професия или дейност, която е свързана с притежаваната компетентност;

7. притежава съответното ниво на достъп до класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация , когато е приложимо.

(2) При избора на експерт министърът на финансите може да използва списъка по чл. 229, ал. 1, т. 17 от ЗОП или да поиска предложения от съответната професионална организация.

(3) За удостоверяване на обстоятелствата по ал. 1 лицето представя следните документи:

1. копие от документ за завършено образование;

2. копие от документ за придобита правоспособност, когато е приложимо;

3. копие от документ, удостоверяващ изисквания професионален опит;

4. декларация за обстоятелствата по ал. 1, т. 4 – 6 и за изразяване на съгласие за обработване и съхраняване на личните му данни във връзка с възлаганата работа;

5. копие на удостоверение или разрешение за достъп до класифицирана информация, когато е приложимо.

(4) Министърът на финансите сключва договор с лицето, определено за участие като наблюдател в работата на комисията, не по-късно от 10 дни преди датата, определена за отваряне на офертите или заявленията.

(5) В тридневен срок от сключването на договора се изпраща уведомително писмо до възложителя на обществената поръчка с информация за определения наблюдател, неговия електронен адрес за кореспонденция и уникалния номер на поръчката в регистъра, обект на осъществявания контрол.

Чл. 67б. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) (1) При осъществяване на дейността си наблюдателят следи за спазване изискванията на закона и има право:

1. да присъства на всички провеждани заседания на комисията и/или провежданите преговори или диалог с кандидатите или участниците;

2. на свободен достъп до информацията и всички документи, свързани с провежданата процедура.

(2) Наблюдателят подписва декларация за липса на конфликт на интереси с възложителя, членовете на комисията и кандидатите или участниците преди разглеждане на документите за съответствие с изискванията към личното състояние и критериите за подбор, поставени от възложителя, а в случаите по чл. 104, ал. 2 и чл. 181, ал. 2 от ЗОП – преди разглеждане на техническото и ценовото предложение.

(3) Възложителят е длъжен да осигури упражняване на правата на наблюдателя.

(4) Наблюдателят е длъжен:

1. да пази в тайна обстоятелства, които са му станали известни при или по повод изпълнение на възложената му работа;

2. да отразява обективно, точно и безпристрастно установените от него факти и обстоятелства;

3. да уведоми министъра на финансите, когато е налице или в хода на процедурата възникне конфликт на интереси.

(5) В случаите по ал. 4, т. 3, както и при възникнала обективна невъзможност за наблюдателя да изпълнява задълженията си министърът на финансите определя друг наблюдател.

(6) Наблюдателят няма право да участва в работата на комисията или да я консултира.

(7) След отваряне на заявленията или офертите председателят на комисията уведомява писмено наблюдателя за мястото, датата и часа на насрочените заседания, преговори или диалог с участниците най-малко 2 работни дни преди определената дата.

(8) Определянето на наблюдател или неговата замяна, както и присъствието или отсъствието му от заседание на комисията не се отразяват върху работата на комисията, включително не я прекъсват.

Чл. 67в. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) (1) В 10-дневен срок от приключване работата на комисията наблюдателят представя на министъра на финансите доклад с описание на извършената работа, констатации и заключения, към който прилага декларацията по чл. 67б, ал. 2 .

(2) В срока по ал. 1 докладът се предоставя и на възложителя.

Чл. 67г . (Нов – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) В случаите по чл. 106, ал. 3 от ЗОП , когато възложителят връща доклада на комисията с писмени указания, наблюдателят предоставя на министъра на финансите и на възложителя нов доклад, изготвен в срока по чл. 67в .

Раздел Хб (Нов – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Изисквания към лицата, които осъществяват предварителен контрол за законосъобразност по чл. 237б от ЗОП

Чл. 67д. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) При започване на проверката лицето по чл. 237б, ал. 3 от ЗОП е длъжно да декларира отсъствието на конфликт на интереси с кандидатите или участниците и членовете на комисията.

Чл. 67е. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) В случай на конфликт на интереси възложителят определя друго лице, което да извърши предварителния контрол за законосъобразност.

Глава шеста – ДОГОВОР ЗА ОБЩЕСТВЕНА ПОРЪЧКА. ДОГОВОР ЗА ПОДИЗПЪЛНЕНИЕ. РАМКОВО СПОРАЗУМЕНИЕ

Раздел І Договор за обществена поръчка. Договор за подизпълнение

Чл. 68 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) След влизането в сила на решението за определяне на изпълнител страните уговарят датата и начина за сключване на договора.

(2) Когато определеният за изпълнител участник откаже да сключи договор, възложителят прекратява процедурата или определя за изпълнител втория класиран участник. За отказ се приема и неявяването на уговорената дата, освен ако неявяването е по обективни причини, за което възложителят е уведомен своевременно.

Чл. 69 . (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Договорът за обществена поръчка съдържа най-малко:

1. данни за страните, датата и мястото на сключване на договора;

2. предмет;

3. цена, ред и срокове за разплащане;

4. срок или продължителност на изпълнение на поръчката, а при поетапно изпълнение – и междинни срокове;

5. права и задължения на страните, включително задължение за изпълнителя да сключи договор за подизпълнение, когато е обявил в офертата си ползването на подизпълнител;

6. когато е приложимо – предвидените опции и подновявания, включително обем и стойност, както и условията и реда за осъществяването им;

7. размер и условия за задържане и освобождаване на гаранциите, свързани с изпълнението на договора, включително поетапно освобождаване;

8. ред за приемане на работата;

9. (нова – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) задължения на страните за спазване на изискванията на приложимото антикорупционно законодателство;

10. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) условия и ред за прекратяване.

Чл. 70 . Когато определеният изпълнител е неперсонифицирано обединение на физически и/или юридически лица и възложителят не е предвидил в обявлението изискване за създаване на юридическо лице, договорът за обществена поръчка се сключва, след като изпълнителят представи пред възложителя заверено копие от удостоверение за данъчна регистрация и регистрация по БУЛСТАТ или еквивалентни документи съгласно законодателството на държавата, в която обединението е установено.

Чл. 71 . Предаването на уговорения резултат се документира с протокол за приемане и предаване, който се подписва от представители на възложителя и изпълнителя по договор за обществена поръчка.

Чл. 72 . (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 35 от 2021 г.) За целите на предоставяне на информацията по чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗОП договорът за обществена поръчка се счита за изпълнен от извършването на последното действие, свързано с предоставяне на уговорения резултат, или от извършването на последното дължимо плащане – в зависимост от това кое обстоятелство настъпва последно. В случаите, когато има гаранционен срок, той не се взема предвид.

Чл. 73 . Възложителят има право да прекрати без предизвестие:

1. договор за обществена поръчка или рамково споразумение при възникване на обстоятелствата по чл. 118, ал. 1, т. 2 или 3 ЗОП ;

2. договор, сключен въз основа на рамково споразумение, унищожено по съдебен ред в случаите по чл. 119, ал. 2 ЗОП .

Чл. 74 . (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., отм., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.).

Чл. 75 . (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.).

Чл. 76 . (1) Възложителите връщат всички мостри, чиято цялост и търговски вид не са нарушени, в срок до 10 дни от сключването на договора или от прекратяването на процедурата. Възложителят може да задържи мострите на участника, с който е сключен договорът за обществена поръчка, до приключване на договора.

(2) Невърнати мостри подлежат на заплащане на представилите ги лица съгласно тяхната стойност, определена по един от следните начини:

1. за предмети с оферирана единична стойност – съгласно посочената стойност в офертата на съответния участник;

2. за предмети, чиято стойност не може да се определи по т. 1, но е наличен официален каталог или ценоразпис, поддържан от съответния участник, по единичната стойност, посочена в съответния каталог или ценоразпис;

3. за предмети, чиято единична стойност не може да се определи по т. 1 или 2, на базата на доказана себестойност, като се вземат под внимание необходимите разходи за труд и материали или доставната цена.

Раздел ІІ Рамково споразумение

Чл. 77 . (1) (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Когато възложителят е посочил, че ще сключи рамково споразумение с повече изпълнители и за някой от определените за изпълнители е налице обстоятелство по чл. 112а, ал. 2 от ЗОП , възложителят може да покани следващия в класирането участник, когато е приложимо.

Чл. 78 . (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) Когато възложителят провежда вътрешен конкурентен избор въз основа на рамково споразумение, срокът за получаване на оферти по чл. 82, ал. 4, т. 2 от ЗОП може да бъде уговорен между възложителя и избраните изпълнители. Когато не се постигне споразумение, срокът се определя от възложителя и не може да бъде по-кратък от 7 дни, а в случаите по чл. 93 от ЗОП – не по-кратък от 5 дни.

Чл. 78а. (Нов – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) При поръчки, възлагани по рамково споразумение, докладите и протоколите на комисиите се изпращат на участниците заедно с решението за определяне на изпълнител.

Глава седма – ЗАПАЗЕНИ ПОРЪЧКИ

Раздел I – Определяне на списъка по чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗОП

Чл. 79 . (1) Стоките и услугите в списъка по чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗОП се обозначават чрез код и съответстващото му наименование по Общия терминологичен речник.

(2) Mинистърът на труда и социалната политика внася в Министерския съвет мотивирано предложение за приемане или за промяна на списъка по ал. 1, в което се посочват:

1. провежданите национални политики, стратегии или програми, включително конкретни цели, дейности и механизми, за чието изпълнение е необходимо поръчките да се запазят;

2. капацитетните възможности на лицата по чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗОП ;

3. отражението върху конкуренцията от запазването на поръчките за съответните стоки или услуги.

Раздел II – Възлагане на запазени поръчки

Чл. 80 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Когато обществената поръчка съдържа обективно делими части, някои от които са включени в списъка по чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗОП , възложителят е длъжен да отдели тези части в една или в няколко обособени позиции, които запазва за участие на специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания.

(2) Възложителят не запазва обществената поръчка, когато тя съдържа обективно неделими части и основният предмет не е включен в списъка по чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗОП .

(3) При определянето на ресурса по чл. 12, ал. 6 ЗОП в обема на собствения ресурс се включват необходимите разходи за суровини и материали, енергия, горива, водоснабдяване, лицензи и други подобни, независимо че доставчиците им не са специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания.

(4) Не е налице изпълнение на дейности със собствено производство или ресурс, когато специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания предоставят на възложителя без съществена допълнителна преработка стоки, доставени от други лица.

Чл. 81 . (1) В процедура за възлагане на запазена поръчка могат да участват и други заинтересовани лица.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) Когато в процедура за възлагане на запазена поръчка са подадени заявления за участие и/или оферти както от лица, за които поръчката е запазена, така и от други лица, комисията разглежда документите по чл. 39, ал. 2 на всички кандидати или участници и им предоставя възможност за отстраняване на констатирани липси, непълноти или несъответствия на информацията в тях, ако има такива.

(3) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) След извършване на подбора комисията разглежда първо офертите на допуснатите лица, за които поръчката е запазена, а ако няма такива, се разглеждат офертите и на останалите допуснати лица.

(4) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) В случаите по чл. 104, ал. 2 и чл. 181, ал. 2 от ЗОП комисията разглежда по реда на чл. 61, ал. 2 – 4 първо документите за участие на лицата, за които поръчката е запазена, а когато няма класирани от тях на първо и второ място – на останалите участници.

Глава осма – КОНКУРС ЗА ПРОЕКТ

Раздел І Общи положения

Чл. 82 . (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) (1) Минималният срок за получаване на проекти е 30 дни от датата на изпращането за публикуване на обявлението за конкурс за проект, съответно от изпращането на покани до одобрените кандидати в ограничен конкурс.

(2) Когато след провеждане на конкурс за проект възложителят възнамерява да възложи поръчка по чл. 79, ал. 1, т. 9 от ЗОП , това се посочва в обявлението за конкурс за проект.

Чл. 83 . (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) (1) Минималният срок за получаване на заявления за участие в ограничен конкурс е 30 дни от датата на изпращането за публикуване на обявлението за конкурс за проект.

(2) При ограничен конкурс възложителят може да ограничи в обявлението броя на участниците, които ще покани да представят проекти, но техният брой не може да е по-малък от 5.

Чл. 84 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) Всяко лице, което участва в конкурс за проект, има право да представи само един проект, изготвен на български език.

(2) В конкурс за проект едно физическо или юридическо лице може да участва само в едно обединение.

(3) Лице, което участва в обединение или е дало съгласие да бъде подизпълнител на друг кандидат или участник, не може да подава самостоятелно заявление за участие или проект.

Чл. 85 . (1) Възложителят организира съхраняването на получените проекти по начин, който гарантира тяхната цялост и анонимността на автора.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.).

Раздел ІІ Жури

Чл. 86 . (1) Най-малко 14 дни преди крайния срок за получаване на конкурсните проекти възложителят обявява поименно лицата, номинирани за членове на журито и за резервни членове, ако не са посочени в обявлението.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Всеки заинтересован от участие в конкурса за проект може да подава до възложителя писмено мотивирано възражение чрез платформата срещу номиниран член на журито и срещу резервен член, с когото е в отношения, които пораждат конфликт на интереси, в 3-дневен срок от обявяване на номинираните лица.

(3) Когато възраженията са подадени в срока по ал. 2 и са основателни, в 3-дневен срок възложителят заменя съответното лице, номинирано за член на журито или за резервен член. Окончателният поименен състав на журито и на резервните членове се обявява най-късно до крайния срок за получаване на конкурсните проекти.

(4) Възложителят оповестява действията по ал. 1 и 3 чрез профила на купувача.

Чл. 87 . Възложителят назначава жури със заповед, в която определя:

1. поименния състав и лицето, определено за председател;

2. сроковете за извършване на работата;

3. (доп. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) място на съхранение на документите, свързани с конкурса за проект, подадени извън платформата, до приключване на работата на журито, когато е приложимо.

Чл. 88 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) Журито се състои от нечетен брой членове. Когато от участниците в конкурса се изисква определена професионална квалификация или правоспособност, най-малко две трети от членовете на журито трябва да имат същата или еквивалентна квалификация или правоспособност. Членове на журито могат да са и външни лица.

(2) На журито не могат да се дават указания във връзка с оценяване на проектите. Неговите решения относно оценките са независими и окончателни.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) Членовете на журито са длъжни да пазят в тайна обстоятелствата, които са узнали във връзка със своята работа, за което представят писмени декларации преди разглеждането на конкурсните проекти. Липсата на обстоятелствата по чл. 80, ал. 7, изречение второ от ЗОП се декларират от членовете на журито преди разглеждане на документите за съответствие с изискванията към личното състояние и критериите за подбор, поставени от възложителя.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Заседанията на журито се протоколират, а след приключване на работата му се изготвя доклад.

(5) Когато е необходимо, журито предлага на възложителя да възлага експертизи, изготвени от външни лица – експерти.

Раздел ІІІ Провеждане на открит конкурс за проект

Чл. 89 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г., доп., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Конкурсният проект и документите по чл. 39, ал. 2 се подават чрез платформата съгласно правилата по чл. 229, ал. 1, т. 12 от ЗОП и при спазване на изискванията, поставени от възложителя.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г., изм. и доп., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Когато конкурсният проект или части от него не се подават чрез платформата, те се представят в запечатана непрозрачна опаковка, върху която се посочва:

1. (изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) наименованието на участника;

2. адрес за кореспонденция, телефон и по възможност – факс и електронен адрес;

3. наименованието на конкурса.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.) При получаването на документите по ал. 2 върху опаковката се отбелязват данните по чл. 48, ал. 1, т. 2 , за което на приносителя се издава документ. Не се приемат конкурсни проекти, които са представени след изтичането на крайния срок за получаване или са в незапечатана опаковка или в опаковка с нарушена цялост.

Чл. 90 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Преди разглеждането на конкурсните проекти от журито се осигурява тяхната анонимност от длъжностни лица, определени от възложителя.

(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да пазят в тайна обстоятелствата, станали им известни във връзка с действията по ал. 1, за което представят писмени декларации.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) В случаите по чл. 89, ал. 1 длъжностните лица осигуряват анонимността на проектите при спазване на правилата на платформата. В случаите по чл. 89, ал. 2 длъжностните лица отварят опаковките и проверяват за спазване на изискванията по чл. 89, ал. 3 , както и за състоянието на конкурсните проекти.

(4) (Нова – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Когато за някои от проектите се установи, че са във вид, който позволява да се наруши анонимността им, длъжностните лица ги предават на възложителя, придружени с доклад, в който описват констатираните несъответствия, и предлагат проектите да не се допускат до участие в процедурата.

(5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) За всеки конкурсен проект се определя уникален номер, който се присъжда на всички получени документи и/или материали.

(6) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Длъжностните лица съставят списък на уникалните номера и на съответстващите им имена на участниците. Списъкът се съхранява от длъжностните лица до обявяване класирането на проектите.

(7) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Документите и материалите по ал. 5 се предават на журито.

Чл. 91 . (1) Журито разглежда и оценява представените проекти на закрити заседания въз основа на критериите, посочени в обявлението и в документацията за конкурса, и класира проектите, които отговарят на предварително обявените условия.

(2) При разглеждането и оценяването на проектите журито при необходимост отбелязва въпроси, които се нуждаят от изясняване във връзка с различни аспекти на проектите.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., изм., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Резултатите от оценяването и класирането на проектите, както и въпросите по ал. 2 се отразяват в протокол, който се предава на длъжностните лица.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) След предаване на протокола на журито се осигурява достъп до документите по чл. 39, ал. 2 на участниците, чиито проекти са класирани.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Журито разглежда документите по реда на чл. 54, ал. 7 – 9 и 11 – 13, като обменът на информация с участниците се осигурява чрез длъжностните лица. При необходимост може да се изясняват и въпросите по ал. 2. За резултатите от действията журито съставя протокол.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) След приключване на работата си журито изготвя доклад, който съдържа:

1. състава на журито;

2. участниците в конкурса;

3. класираните проекти и участниците, предложени за награждаване;

4. проектите, предложени да отпаднат от участие, тъй като не отговарят на предварително обявените условия, когато е приложимо;

5. участниците, предложени за отстраняване, когато е приложимо;

6. мотивите за предложенията по т. 4 и 5.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Докладът се подписва от всички членове на журито и се предоставя на възложителя заедно с цялата документация, включително всички документи, изготвени в хода на работата му, като протоколи, оценителни таблици, особените мнения, представените макети и/или снимки и др.

Раздел ІV Провеждане на ограничен конкурс за проект

Чл. 92 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.) Заявлението за участие в ограничен конкурс за проект съдържа документите по чл. 39, ал. 2 и се представя чрез платформата.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.).

(3) Журито извършва предварителен подбор по реда на чл. 54, ал. 7 – 9 и ал. 11 – 13 и представя протокол с резултатите от подбора на възложителя.

(4) В срок 5 работни дни от датата на приемане на протокола възложителят обявява с решение кандидатите, които ще бъдат поканени да представят конкурсни проекти. В решението се включват и кандидатите, които не отговарят на обявените от възложителя изисквания и мотивите за това.

(5) Възложителят изпраща покани на одобрените кандидати да представят проекти в срока по чл. 55, ал. 2 .

(6) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Проектът се подава по реда на чл. 89 .

Чл. 93 . (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Преди разглеждането на конкурсните проекти от журито се осигурява тяхната анонимност при спазването на изискванията по чл. 90 .

Чл. 94 . (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) (1) Журито разглежда и оценява проектите по реда на чл. 91, ал. 1 – 3. Въпросите по чл. 91, ал. 2 се изясняват след класиране на проектите.

(2) Журито приключва работата си по реда на чл. 91, ал. 6 и 7 .

Раздел V – Приключване на процедурата конкурс за проект

Чл. 95 . (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) В 10-дневен срок от утвърждаването на доклада възложителят издава решение за класирането на участниците в конкурса, в което се посочват и присъдените награди и плащания, когато е приложимо.

Глава девета – ВЪЗЛАГАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ ЧРЕЗ СЪБИРАНЕ НА ОФЕРТИ С ОБЯВА ИЛИ ПОКАНА ДО ОПРЕДЕЛЕНИ ЛИЦА (Загл. изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.)

Чл. 96 . (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.).

Чл. 96а. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) (1) (В сила от 1.11.2019 г. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., изм., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., доп., бр. 35 от 2021 г.) При възлагане на поръчка участниците подават чрез платформата документите по чл. 39, ал. 2 и 3 , които се криптират заедно, чрез уникален ключ, генериран в интернет браузъра на потребителя.

(2) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) Участниците декриптират документите по ал. 1 с уникалния ключ в периода от изтичането на срока за получаване на офертите до посочените в поканата дата и час за тяхното отваряне.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., предишна ал. 2, изм., бр. 35 от 2021 г.) Когато при подаване на части от офертата не се използва платформата, се прилага редът по чл. 47, ал. 3, 10 и 11 и чл. 48, ал. 1 , 2 и 6 .

(4) (Доп. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., предишна ал. 3, бр. 35 от 2021 г.) С подаването на оферта се счита, че участниците се съгласяват с всички условия на възложителя, в т.ч. с определения от него срок на валидност на офертите и с проекта на договор.

Чл. 97 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) Възложителят със заповед определя комисия от нечетен брой лица за разглеждане и оценка на получените оферти или за провеждане на преговори.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) За членовете на комисията по ал. 1 се прилагат изискванията по чл. 51, ал. 8 – 10 и 13 . Когато член на комисията не може да изпълнява задълженията си по обективни причини или за него е възникнал конфликт на интереси, възложителят определя със заповед нов член. В случаите, когато е налице конфликт на интереси, действията на отстранения член не се вземат предвид и се извършват повторно от новия член.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Оферти, получени чрез платформата, се отварят по реда на чл. 54, ал. 2 .

(4) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., а по отношение на препратката към чл. 39а, ал. 6 и 7 от ЗОП – в сила от 1.11.2019 г., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Когато офертите не са получени чрез електронни средства, комисията ги отваря по реда на тяхното постъпване и обявява ценовите предложения. При извършване на тези действия могат да присъстват представители на участниците. Техническото предложение на всеки от участниците се подписва най-малко от трима членове на комисията и се предлага по един от присъстващите представители на другите участници да го подпише, с което публичната част от заседанието приключва.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., изм. и доп., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Когато установи липса, непълнота или несъответствие на информацията в ЕЕДОП, включително нередовност или фактическа грешка, или несъответствие с изискванията към личното състояние или критериите за подбор, комисията уведомява участника чрез съобщение, изпратено на потребителския профил на лицето, определено за контакт по поръчката, като изисква да отстрани непълнотите или несъответствията в срок 3 работни дни.

(6) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) За отстраняване на констатираните непълноти или несъответствия участникът може да представи нов ЕЕДОП и/или други документи, които съдържат променена и/или допълнена информация. Допълнително предоставената информация може да обхваща и факти и обстоятелства, които са настъпили след крайния срок за получаване на оферти.

(7) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) В случаите по чл. 187, ал. 2 от ЗОП комисията определя изпълнителя на поръчката по реда на чл. 61, ал. 2 – 4, като срокът на участника за отстраняване на непълноти или несъответствия, ако има такива, е 3 работни дни.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., а по отношение на изречение второ – в сила от 1.11.2019 г., предишна ал. 6, бр. 35 от 2021 г.) Преди утвърждаване на протокола по чл. 192, ал. 4 от ЗОП възложителят го връща на комисията, когато констатира нарушение в нейната работа, което може да бъде отстранено. Протоколът се изпраща на участниците чрез съобщение на техните потребителски профили в платформата.

Глава десета – ДОСИЕ НА ОБЩЕСТВЕНАТА ПОРЪЧКА

Чл. 98 . (1) Досието за всяка обществена поръчка освен документите и информацията по чл. 121, ал. 2 ЗОП включва и:

1. (нова – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., изм., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) информация за определяне на прогнозната стойност;

2. (предишна т. 1 – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) заповедта за назначаване на комисията за извършване на предварителен подбор на кандидатите и участниците, разглеждане и оценка на офертите или провеждане на преговори и диалог, включително всички заповеди, с които се изменя или допълва нейният състав;

3. (предишна т. 2, изм. и доп. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) справка или извлечение от регистъра за получените заявления за участие и/или оферти, когато е приложимо;

4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) протокола по чл. 48, ал. 6 ;

5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., изм. и доп., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) обмена на информация между възложителя и други лица или органи във връзка с подготовката и провеждането на процедурата, събирането на оферти с обява или поканата до определени лица, както и с изпълнението на договора;

6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) информация за обжалването на поръчката, включително жалбата, становищата по нея, решенията и определенията на органите, отговорни за обжалването;

7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) документите, представени от определения за изпълнител участник преди сключването на договора;

8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) документ, който удостоверява връщането на мострите, когато е приложимо;

9. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) уникалните номера, под които документите са заведени в АОП за осъществяване на контрол, когато е приложимо;

10. (нова – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) когато е приложимо – уведомителното писмо по чл. 67а, ал. 5 и декларацията по чл. 67б, ал. 2 ;

11. (нова – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) когато е приложимо – екземпляр от акта за определяне на лицата, които са осъществили предварителен контрол за законосъобразност по чл. 237б от ЗОП и декларацията по чл. 67д ;

12. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., предишна т. 10, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) информация за движението на документите в досието.

(2) Информацията в досието на обществената поръчка се организира по начин, който дава възможност за хронологична проследимост на всички действия на отговорните длъжностни лица, във връзка с подготовката, провеждането, приключването и отчитането на изпълнението на обществената поръчка.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) Възложителят определя едно или повече длъжностни лица, които отговарят за съдържанието на досието и документират движението на документите, съдържащи се в него.

(4) Възложителят осигурява условия и отговаря за съхранението на досието на обществената поръчка в сроковете по чл. 122 ЗОП .

Глава единадесета – ВЪЗЛАГАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ ОТ СЕКТОРНИ ВЪЗЛОЖИТЕЛИ

Чл. 99 . (Изм. и доп. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., изм., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) (1) Средният оборот по чл. 124, ал. 2, т. 2 от ЗОП и средната стойност на съвкупното производство по чл. 125, ал. 2, т. 2 и чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗОП се определят като средноаритметична стойност поотделно за предходните три години и съответно за изтеклите месеци на текущата година.

(2) Допустимият размер на доставките по чл. 124, ал. 2, т. 2 , чл. 125, ал. 2, т. 2 и чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗОП се определя въз основа на данни за:

1. предходните три приключили финансови години – от годишните финансови отчети;

2. текущата финансова година – от междинните счетоводни отчети, а когато няма задължение за изготвяне на междинни отчети – от счетоводни регистри.

(3) Средният оборот по чл. 124, ал. 2, т. 2 от ЗОП се определя, като се сумират данните за трите последни финансови години и полученият резултат се раздели на три, а за периода от текущата година – средноаритметична стойност за изтеклите месеци.

Чл. 100 . (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., отм., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.).

Чл. 101 . (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) (1) (Предишен текст на чл. 101 – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) За включване в квалификационна система заинтересованите лица подават документите по чл. 39, ал. 2 .

(2) (Нова – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) В случаите на чл. 141, ал. 9 от ЗОП в платформата по партидата на възложителя, който използва квалификационна система, създадена от друго лице, се обособява отделна електронна преписка.

(3) (Нова – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Споразумението по чл. 141, ал. 9 от ЗОП се публикува в преписките на квалификационните системи на възложителите.

Чл. 102 . (Отм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.).

Глава дванадесета – ВЪЗЛАГАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ В ОБЛАСТИТЕ "ОТБРАНА" И "СИГУРНОСТ"

Чл. 103 . (1) Преди откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка в областите "Отбрана" и "Сигурност" възложителят е длъжен да вземе предвид мотивираното писмено становище на съответния компетентен орган по Закона за защита на класифицираната информация относно наличието на класифицирана информация.

(2) При възлагане на обществени поръчки, които съдържат или изискват класифицирана информация, членове на комисията за извършване на подбор на кандидатите и участниците, разглеждане и оценка на офертите и провеждане на преговори и диалог могат да бъдат само лица, които имат разрешение за достъп до класифицирана информация съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация .

Чл. 104 . Когато възложителят е определил допълнителен срок по чл. 158, ал. 4 ЗОП , той изчаква резултата от проучването за достъп до класифицирана информация, като при необходимост е длъжен да удължи допълнителния срок до приключване на проучването.

Чл. 105 . (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) Лицата по чл. 175, ал. 2 ЗОП изпращат за публикуване обявленията за избор на подизпълнител за поръчки в областите "Отбрана" и "Сигурност".

Чл. 106 . (1) Заявлението за участие в процедура по чл. 18, ал. 1, т. 2 , 5 , 6 и 10 ЗОП съдържа:

1. (отм. – ДВ, бр. 35 от 2021 г.);

2. (доп. – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) данни за ЕИК по чл. 23 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел , БУЛСТАТ и/или друга идентифицираща информация в съответствие със законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен, както и адрес, включително електронен, за кореспонденция при провеждането на процедурата;

3. декларации за обстоятелствата по чл. 157, ал. 1 и ал. 2, т. 5 ЗОП ;

4. декларации за обстоятелствата по чл. 157, ал. 2, т. 1 – 4 и 6 ЗОП , когато е приложимо;

5. доказателства по чл. 158, ал. 7 ЗОП ;

6. декларация за липса на свързаност с друг кандидат в процедурата;

7. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) при участници обединения – копие от документите по чл. 37, ал. 4 за създаване на обединението, както и документ, от който е видно лицето, което представлява участниците в обединението.

(2) Офертата в процедура по чл. 18, ал. 1, т. 2 , 5 , 6 и 10 ЗОП съдържа:

1. документите и информацията по чл. 39, ал. 3 , и

2. когато е приложимо:

а) (изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) вида и дела на работите, които ще бъдат възложени на подизпълнители, или

б) предложените подизпълнители и документи, с които се доказва спазването на изискванията за подбор за всеки от тях съобразно вида и дела на тяхното участие;

3. (нова – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) документ за упълномощаване, когато лицето, което подава офертата, не е законният представител на участника.

(3) Когато участник в процедурата е обединение, което не е юридическо лице:

1. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) документите по ал. 1, т. 2 – 4 се представят за всяко физическо или юридическо лице, включено в обединението;

2. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) документите по ал. 1, т. 5 се представят само за участниците, чрез които обединението доказва съответствието си с критериите за подбор.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., изм., бр. 35 от 2021 г.) Декларациите по ал. 1, т. 3 се подписват от всяко от лицата по чл. 54, ал. 2 и 3 от ЗОП . Когато лицата са повече от едно и за тях няма различие по отношение на обстоятелствата по чл. 157, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗОП , декларациите по ал. 1, т. 3 може да се подпишат само от едно от тези лица, в случай че подписващият разполага с информация за достоверността на декларираните обстоятелства по отношение на останалите задължени лица.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 35 от 2021 г.) Когато кандидатът е юридическо лице, декларациите по ал. 1, т. 4 могат да се подпишат от лице, което може самостоятелно да представлява съответния стопански субект.

(6) В декларациите по ал. 4 и 5 се включва и информация относно публичните регистри, в които се съдържат посочените обстоятелства, или компетентния орган, който съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът е установен, е длъжен да предоставя информация за тези обстоятелства служебно на възложителя.

(7) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., изм., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) С подаването на оферта се счита, че участниците се съгласяват с всички условия на възложителя, в т.ч. с определения от него срок на валидност на офертата и с проекта на договор.

(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., изм., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Възложителят може да изисква от кандидатите или участниците при разглеждане на документите, свързани с участие в обществена поръчка, информация относно правно-организационната форма, под която осъществяват дейността си, както и списък на всички задължени лица по смисъла на чл. 157, ал. 4 от ЗОП .

Чл. 107 . (1) Кандидатите и участниците са длъжни да уведомят писмено възложителя в 3-дневен срок от настъпване на обстоятелство по чл. 157, ал. 1 , чл. 101, ал. 11 ЗОП или посочено от възложителя основание по чл. 157, ал. 2 ЗОП .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) В случаите по ал. 1 новонастъпилите обстоятелства се вземат предвид от комисията при изготвяне на документите по чл. 106, ал. 1 от ЗОП .

Глава тринадесета – ФУНКЦИИ НА АГЕНЦИЯТА ПО ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ

Раздел I – Условия и ред за поддържане на списък на стопанските субекти, за които са налице обстоятелства по чл. 54, ал. 1, т. 5, буква "а" и чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗОП (Загл. изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.)

Чл. 108 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Агенцията по обществени поръчки осигурява чрез портала за обществени поръчки пълен и неограничен достъп до списъка по чл. 57, ал. 4 от ЗОП , който съдържа:

1. наименование на стопанския субект;

2. дата на публикуване на информацията;

3. информация за установените обстоятелства;

4. срок, за който се прилага основанието за отстраняване.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) За включване в списъка възложителите изпращат до АОП информация по образец, който съдържа най-малко:

1. при установени обстоятелства по чл. 54, ал. 1, т. 5, буква "а" от ЗОП :

а) описание на обстоятелството, номера на решението, с което е установено, и датата на влизането му в сила;

б) данни за обществената поръчка, във връзка с която е настъпило обстоятелството, включително датата и номера на публикацията в регистъра и в "Официален вестник" на Европейския съюз;

2. при установени обстоятелства по чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗОП :

а) данни за договора за обществена поръчка, включително страните, предмета, общата стойност, изплатените суми и/или обезщетения, датата на сключване, а когато е приложимо – и датата и правното основание за разваляне на договора или за неговото прекратяване;

б) кратко описание на неизпълнението на договора по буква "а", неговото процентно изражение спрямо стойността или обема на договора;

в) (изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) датата на влизането в сила на съдебното или арбитражно решение.

(3) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., изм., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) В случаите по чл. 230, ал. 3 от ЗОП възложителите прилагат копие на влезлия в сила акт, с който се доказва съответното обстоятелство.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) Възложителите изпращат информацията по ал. 2 за посочените обстоятелства по електронна поща с електронен подпис.

(5) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., доп., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Не се включва в списъка по чл. 57, ал. 4 от ЗОП лице, за което не са изпълнени условията за вписване и информацията не е подадена при условията на ал. 2 – 4.

(6) (Нова – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Информацията за всеки стопански субект, за когото се иска вписване, се изпраща с отделен образец.

(7) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) В случаите по чл. 57, ал. 5 от ЗОП данни за лицето се съхраняват за срок от 5 години от изключването му от списъка.

Раздел II – Одобряване на стандартизирани изисквания и документи по чл. 229, ал. 1, т. 4 ЗОП (Загл. изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.)

Чл. 109 . (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) В случаите по чл. 231, ал. 1 от ЗОП възложител или група от възложители изпращат до изпълнителния директор на АОП проекти на стандартизирани изисквания и документи заедно с мотиви за необходимостта от тяхното одобряване. В мотивите се представя информация за вида и съдържанието на предлаганите за одобряване документи, обектите и предметите на поръчките, както и възложителите, които ще ги прилагат.

(2) Агенцията по обществени поръчки изпраща за съгласуване проектите на документи по ал. 1 на органите и организациите по чл. 231, ал. 2 от ЗОП и ги публикува на Портала за обществени поръчки, като определя срок за изразяване на становища, който не може да бъде по-малък от 30 дни.

(3) Получените становища по ал. 2 се отразяват от вносителя.

(4) Проектите се предлагат за одобряване от министъра на финансите и от министъра, отговорен за съответния ресор, след постигането на съгласие от вносителя и лицата по чл. 231, ал. 2 от ЗОП по окончателните предложения.

(5) При възникване на необходимост стандартизираните изисквания и документи по чл. 231, ал. 3 от ЗОП се актуализират или се отменят по реда на тяхното одобряване.

Чл. 109а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) (1) Проекти на стандартизирани изисквания и документи по инициатива на министъра на финансите се разработват от сформирана от него работна група с участието на представители на компетентните органи и на съответните браншови организации.

(2) Изготвените проекти се предлагат за одобряване от министъра на финансите и от министъра, отговорен за съответния ресор.

Раздел III – Условия и ред за съставяне и поддържане на списъка по чл. 229, ал. 1, т. 17 ЗОП

Чл. 110 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) В списъка по чл. 229, ал. 1, т. 17 от ЗОП се включват лица, които имат професионална компетентност, свързана с обектите и предметите на обществените поръчки.

(2) За всяко от лицата в списъка по ал. 1 се посочва обхватът на професионалната компетентност и наличието на разрешение за достъп до класифицирана информация съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация .

(3) Списъкът по ал. 1 съдържа най-малко следната информация:

1. имена на експерта съгласно документ за самоличност;

2. единен граждански номер (ЕГН)/личен номер на чужденец (ЛНЧ) или друг идентификационен номер;

3. пощенски и електронен адрес за кореспонденция, телефон, факс и др.;

4. придобита образователна степен и специалност;

5. област на професионална компетентност, определена в съответствие с категориите от Общия терминологичен речник (CPV);

6. данни за професионална квалификация, допълнителна квалификация, ако има такава, и практическия опит, свързани със заявената професионална компетентност;

7. посочване на документите, чрез които се доказва заявената професионална компетентност;

8. данни за наличие на разрешение за достъп до класифицирана информация;

9. регион/региони на действие на експерта в страната;

10. (изм. – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) данни за референции от професионални сдружения и организации в съответния бранш, ако има такива.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) Данните по ал. 3, т. 2 се използват само за служебни цели и не се отразяват в публичната част от списъка.

(5) Изпълнителният директор на АОП има право да изисква и да включва в списъка по ал. 1 и допълнителни данни и информация за експертите.

Чл. 111 . (1) В списъка по чл. 229, ал. 1, т. 17 ЗОП може да се включи лице, което отговаря на следните изисквания:

1. да е навършило 18-годишна възраст и да не е поставено под запрещение;

2. да не е осъждано за умишлени престъпления от общ характер и да не е лишено от правото да упражнява професия или дейност, която се отнася до вписването;

3. да разполага с доказателства, че притежава професионална компетентност в заявената област в съответствие с категориите от Общия терминологичен речник (CPV).

(2) (Отм. – ДВ, бр. 35 от 2021 г.).

(3) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) Експертите декларират обстоятелствата по ал. 1 в заявлението за вписване в списъка по ал. 1.

Чл. 112 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) Включването на експерт в списъка по чл. 229, ал. 1, т. 17 от ЗОП се извършва въз основа на заявление по образец, одобрен от изпълнителния директор на АОП.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) Заявлението по ал. 1 се попълва от експерта и се подава с електронен подпис чрез платформата.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) Професионални сдружения и организации в съответния бранш могат да предоставят препоръки за конкретен експерт от списъка.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 35 от 2021 г.).

(5) Възложителите имат право да изискват от лицата, включени в списъка по чл. 229, ал. 1, т. 17 ЗОП , доказателства за верността на посочените данни.

Чл. 113 . (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) (1) Вписването в списъка по чл. 229, ал. 1, т. 17 от ЗОП е валидно за срок до 12 месеца считано от датата на подаване на заявлението. След изтичането на срока вписаните данни се заличават служебно.

(2) До изтичането на срока по ал. 1 лицата, включени в списъка, могат да се отпишат по всяко време чрез заличаване на вписаните данни.

(3) Заличените данни по ал. 1 и 2 се запазват в списъка за период от 5 години.

(4) Лицата по чл. 110, ал. 1 могат да подновят регистрацията си чрез потвърждаване на актуалността на заявените данни преди изтичането на срока по ал. 1, при което валидността на заявлението се удължава за нов период от 12 месеца.

Раздел ІV Условия и ред за осъществяване на мониторинг по чл. 229, ал. 1, т. 14 ЗОП

Чл. 114 . (Изм. – ДВ, бр. 91 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) (1) С цел осигуряване на правилно и ефективно прилагане на правилата за обществени поръчки изпълнителният директор на АОП извършва мониторинг по чл. 229, ал. 1, т. 14 от ЗОП , като събира и обобщава информация за възлагане и изпълнение на договорите за обществени поръчки.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2021 г.) За целите на мониторинга по ал. 1 органите по приложение № 3 изпращат на АОП ежегодно до 1 март информация за предходната календарна година съгласно приложението.

(3) Изпълнителният директор на АОП има право да изисква от възложителите и от компетентните органи и допълнителна информация, свързана с осъществяване на мониторинга.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Информацията по ал. 2 и 3 се предоставя като електронни документи.

(5) На всеки три години АОП изготвя доклад, който включва резултатите от мониторинга. Докладът се изпраща на Европейската комисия и се публикува на портала.

(6) Във връзка с резултатите от мониторинга по чл. 229, ал. 1, т. 14 от ЗОП изпълнителният директор на АОП може:

1. да издава общи методически указания;

2. да информира министъра на финансите при установяване на необходимост от законодателни промени;

3. да сезира компетентните органи за извършване на контрол по спазване на законодателството по обществени поръчки;

4. да предприема други действия в рамките на правомощията по чл. 229, ал. 1 от ЗОП .

Чл. 114а. (Нов – ДВ, бр. 91 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., отм., бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.).

Глава четиринадесета – ВЪНШЕН ПРЕДВАРИТЕЛЕН КОНТРОЛ, ОСЪЩЕСТВЯВАН ОТ АГЕНЦИЯТА ПО ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ

Раздел I – Общи правила

Чл. 115 . (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Всеки етап от контрола по чл. 229, ал. 1, т. 2, букви "г" – "ж" от ЗОП , осъществяван от АОП, се извършва еднократно.

Чл. 116 . (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Издадените становища за резултатите от контрола по чл. 229, ал. 1, т. 2, букви "г" – "ж" от ЗОП не подлежат на промяна освен в случаите на техническа грешка, допусната от АОП.

Чл. 117 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г., бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Обменът на документи между възложителите и АОП във връзка с контрола по чл. 229, ал. 1, т. 2, букви "г" – "ж" от ЗОП се осъществява чрез платформата. По изключение, когато е налице технически проблем, обменът се осъществява по електронна поща.

(2) Документите по ал. 1 се предоставят на български език. Когато е представен документ на чужд език, той се придружава от превод на български език.

Чл. 118 . (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г., бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Условията и редът за изпращане на документи във връзка с осъществяването на контрола по чл. 229, ал. 1, т. 2, букви "г" – "ж" от ЗОП се определят с правила, утвърдени от изпълнителния директор на АОП.

Чл. 119 . (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Документи, изпратени до АОП във връзка с контрола по чл. 229, ал. 1, т. 2, букви "г" – "ж" от ЗОП , за които не са спазени изискванията по чл. 117 и 118, не се разглеждат.

Чл. 120 . (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Образците на документи във връзка с осъществяване на контрола по чл. 229, ал. 1, т. 2, букви "г" – "ж" от ЗОП се утвърждават със заповед на изпълнителния директор на АОП и се публикуват на портала.

Раздел II – Условия и ред за осъществяване на контрол чрез случаен избор

Чл. 121 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Възложителят е длъжен преди откриване на процедура, която подлежи на контрол по чл. 229, ал. 1, т. 2, буква "г" от ЗОП , да въведе данни за нея в системата за случаен избор (ССИ), която е достъпна чрез платформата. Данните се подписват с електронен подпис.

(2) Всеки работен ден чрез системата по ал. 1 се избира най-малко една процедура за контрол, която се обявява на портала.

(3) Изборът на процедура се извършва по методика, която отчита рискови фактори с определена тежест. Методиката се утвърждава от изпълнителния директор на АОП.

(4) Когато след изтичането на 3 работни дни от въвеждането на данните по ал. 1 процедурата не е избрана за контрол, възложителят може да оповести нейното откриване.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) В случаите по чл. 232, ал. 9 от ЗОП възложителят може да оповести откриването на процедурата, независимо че е избрана за контрол.

Чл. 122 . (1) В 3-дневен срок от избирането на процедура за контрол възложителят изпраща едновременно проектите:

1. на решението за откриване на процедурата;

2. на обявлението за оповестяване откриването на процедурата;

3. на техническите спецификации с изключение на случаите, когато те се одобряват с решението за одобряване на поканата за потвърждаване на интерес;

4. на методиката за оценка, когато е приложимо.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) Документите по ал. 1 се изпращат чрез платформата по правилата на чл. 118 .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) Получаването на документите от АОП се потвърждава чрез електронно съобщение, генерирано от платформата.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 91 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.).

Чл. 122а. (Нов – ДВ, бр. 91 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., отм., бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.).

Чл. 122б. (Нов – ДВ, бр. 91 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., отм., бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.).

Чл. 122в. (Нов – ДВ, бр. 91 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 35 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) В 14-дневен срок от получаването на документите по чл. 122, ал. 1 АОП изготвя предварително становище, което съдържа установените в тях несъответствия с изискванията на ЗОП и препоръки за тяхното отстраняване. В случаите по чл. 232, ал. 9 от ЗОП контролът завършва след осъществяване на първи етап.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., отм., бр. 35 от 2021 г.).

(3) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., доп., бр. 35 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) Възложителят отбелязва номера и датата на предварителното становище по ал. 1 в решението за откриване на процедурата.

Чл. 123 . (1) (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) Вторият етап на предварителния контрол обхваща документите по чл. 232, ал. 3, т. 2 от ЗОП , публикувани в регистъра.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г., бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) В 10-дневен срок от публикуването в регистъра на документите, с които се оповестява откриването на процедурата, АОП изготвя окончателно становище за законосъобразност. В случай че възложителят не попълни информацията по чл. 122в, ал. 3 , вторият етап на предварителния контрол не се извършва, освен ако откриването на процедурата е установено от АОП по служебен път.

(4) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) Когато процедурата е прекратена преди издаването на становището по ал. 3, осъществяването на контрола се преустановява и това се отбелязва в становището.

Чл. 124 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г., бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Когато откриването на процедура, избрана за предварителен контрол, се оповестява чрез предварително обявление по чл. 23, ал. 3 , 4 или 6 от ЗОП , възложителят изпраща в АОП проекта на покана за потвърждаване на интерес заедно с проектите на технически спецификации, когато те не са одобрени с решението за откриване на процедурата и на методиката за оценка на оферти, когато е приложимо. Проектите на документи се изпращат с придружително писмо, в което се посочва номерът на процедурата в регистъра.

(2) Получаването на документите се потвърждава чрез електронно съобщение до изпращача.

(3) В 14-дневен срок от получаване на проектите на документи по ал. 1 АОП изготвя предварително становище.

Чл. 125 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., бр. 35 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) В случаите по чл. 124 в деня на публикуване на поканата за потвърждаване на интерес възложителят изпраща придружително писмо по електронна поща до АОП, в което посочва номера на процедурата в РОП и номера на предварителното становище, а в случаите по чл. 232, ал. 7 от ЗОП – прилага мотиви.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., бр. 35 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) Контролът обхваща поканата по ал. 1, както и техническите спецификации и методиката от документацията, публикувани в регистъра.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) В 10-дневен срок от получаване на писмото по ал. 1 АОП изготвя окончателно становище за законосъобразност.

Чл. 126 . (Доп. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., изм., бр. 35 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) Становищата от предварителния контрол се изпращат на възложителя чрез платформата, а тези по чл. 124, ал. 3 и чл. 125, ал. 3 – по електронна поща, подписани с електронен подпис. Окончателните становища по чл. 232, ал. 8 от ЗОП се изпращат и на органите по чл. 238, ал. 1 от ЗОП .

Чл. 127 . Предварителен контрол не се извършва на процедури, за които в срока по чл. 122, ал. 1 възложителят не изпрати проектите на документи.

Чл. 128 . (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.).

Чл. 129 . (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.).

Чл. 130 . (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.).

Раздел IIа (Нов – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Условия и ред за осъществяване на задължителен контрол на процедури за възлагане на обществени поръчки на стойност над 5 000 000 лв

Чл. 130а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) (1) Възложителят е длъжен преди откриване на процедура, която подлежи на контрол по чл. 229, ал. 1, т. 2, буква "ж" от ЗОП , да изпрати до АОП едновременно проектите на:

1. решението за откриване на процедурата;

2. обявлението за оповестяване откриването на процедурата;

3. техническите спецификации с изключение на случаите, когато те се одобряват с решението за одобряване на поканата за потвърждаване на интерес;

4. методиката за оценка, когато е приложимо.

(2) Документите по ал. 1 се изпращат чрез платформата съгласно правилата по чл. 118 .

(3) Получаването на документите от АОП се потвърждава чрез електронно съобщение, генерирано от платформата.

(4) В 14-дневен срок от получаване на документите по ал. 1 АОП изготвя предварително становище, което съдържа установените в тях несъответствия с изискванията на ЗОП и препоръки за тяхното отстраняване.

(5) В случаите по чл. 232, ал. 9 във връзка с чл. 232а, ал. 2 от ЗОП контролът завършва след осъществяване на първия етап, като след изпращане на документите по ал. 1 възложителят може да оповести откриването на процедурата и преди получаване на предварителното становище по ал. 4.

Чл. 130б. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) (1) Вторият етап на контрола по чл. 232а от ЗОП обхваща документите по чл. 232, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 232а, ал. 2 от ЗОП , публикувани в регистъра. Възложителят отбелязва номера и датата на предварителното становище по чл. 130а, ал. 4 в решението за откриване на процедурата.

(2) В 10-дневен срок от публикуването в регистъра на документите, с които се оповестява откриването на процедурата, АОП изготвя окончателно становище за законосъобразност.

(3) Когато процедурата е прекратена преди издаването на становището по ал. 2, осъществяването на контрола се преустановява и това се отбелязва в становището.

Чл. 130в. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) (1) Когато откриването на процедура, избрана за предварителен контрол, се оповестява чрез предварително обявление по чл. 23, ал. 3 , 4 или 6 от ЗОП , възложителят изпраща в АОП проекта на покана за потвърждаване на интерес заедно с проектите на технически спецификации, когато те не са одобрени с решението за откриване на процедурата и на методиката за оценка на оферти, когато е приложимо. Проектите на документи се изпращат с придружително писмо, в което се посочва номерът на процедурата в регистъра.

(2) Получаването на документите се потвърждава чрез електронно съобщение до изпращача.

(3) В 14-дневен срок от получаване на проектите на документи по ал. 1 АОП изготвя предварително становище.

Чл. 130г. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) (1) В случаите по чл. 130в в деня на публикуване на поканата за потвърждаване на интерес възложителят изпраща придружително писмо по електронна поща до АОП, в което посочва номера на процедурата в регистъра и номера на предварителното становище и прилага мотиви при условията на чл. 232, ал. 7 от ЗОП , когато е приложимо.

(2) Контролът обхваща поканата по ал. 1, техническите спецификации, а когато е приложимо – и методиката за оценка на оферти, публикувани в регистъра.

(3) В 10-дневен срок от получаване на писмото по ал. 1 АОП изготвя окончателно становище за законосъобразност.

Чл. 130д. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Становищата от контрола по чл. 232а от ЗОП се изпращат на възложителя чрез платформата, а тези по чл. 130в, ал. 3 и чл. 130г, ал. 3 – по електронна поща, подписани с електронен подпис. Окончателните становища от контрола по чл. 229, ал. 1, т. 2, буква "ж" от ЗОП се изпращат и на органите по чл. 238, ал. 1 от ЗОП .

Раздел III – Условия и ред за осъществяване на контрол върху процедури на договаряне

Чл. 131 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Контролът по чл. 229, ал. 1, т. 2, буква "д" от ЗОП се осъществява върху решението за откриване на процедурата, публикувано в регистъра.

(2) Контролът по ал. 1 обхваща мотивите, изложени в решението за откриване на процедурата, и доказателствата, представени от възложителя за описаните в мотивите обстоятелства. Мотиви, които не се съдържат в решението, както и доказателства, за които не са посочени мотиви, не се разглеждат.

Чл. 132 . (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., изм. и доп., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., изм., бр. 35 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г., доп., бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) В деня на публикуване в регистъра на решението за откриване на процедура по чл. 233, ал. 1 от ЗОП възложителят изпраща съгласно правилата по чл. 118 доказателства за описаните в мотивите обстоятелства и посочва уникалния номер на поръчката, за която се отнасят.

Чл. 133 . (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.).

Чл. 134 . (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., доп., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., изм., бр. 35 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) В случаите по чл. 132 изпращането на доказателства не е необходимо, ако те са достъпни чрез електронен, публичен, безплатен регистър и в решението за откриване на процедурата или в уведомлението до АОП е посочен точният интернет адрес, на който се намират.

Чл. 134а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Когато доказателства не са представени съгласно правилата по чл. 118 и в срока по чл. 132 , АОП осъществява контрол на база на мотивите, изложени в решението за откриване на процедурата.

Чл. 135 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 35 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) За резултатите от осъществяване на контрола АОП издава становище за законосъобразност в 30-дневен срок от публикуване в регистъра на решението за откриване на процедурата.

(2) Когато процедурата е прекратена преди издаването на становището по ал. 1, осъществяването на контрола се преустановява и това се отбелязва в становището.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г., доп., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., изм. и доп., бр. 35 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) Становищата по ал. 1 се изпращат чрез платформата едновременно на възложителя и на органите по чл. 238, ал. 1 от ЗОП .

Раздел IV – (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) Условия и ред за осъществяване на контрол върху някои изключения от приложното поле на ЗОП

Чл. 136 . (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.).

Чл. 137 . (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.).

Раздел V – Условия и ред за осъществяване на контрол върху изменения на договори за обществени поръчки на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗОП

Чл. 138 . (1) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., изм., бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) Контролът по чл. 229, ал. 1, т. 2, буква "е" от ЗОП се осъществява преди сключването на допълнително споразумение за изменение на договор за обществена поръчка на основание по чл. 116, ал. 1, т. 2 от ЗОП , когато договорът е на стойност, равна или по-висока от стойностните прагове по чл. 229, ал. 2, т. 2 от ЗОП , и стойността на изменението отговаря на изискванията на чл. 229, ал. 3 от ЗОП .

(2) (Предишна ал. 1, изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., бр. 35 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г., доп., бр. 62 от 2024 г., в сила от 23.07.2024 г.) За осъществяване на контрола по ал. 1 възложителят изпраща до АОП съгласно правилата по чл. 118 мотиви за прилагане на избраното основание и доказателства за изпълнение на изискванията на ЗОП .

(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., отм., бр. 35 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.).

Чл. 139 . (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2021 г., в сила от 1.07.2021 г.) Агенцията по обществени поръчки предоставя становище относно законосъобразното прилагане на основанието в 30-дневен срок от получаването на документите по чл. 138, ал. 2 , което се изпраща чрез платформата на възложителя и на органите по чл. 238, ал. 1 от ЗОП .

(2) Агенцията по обществени поръчки уведомява органите по чл. 238, ал. 1 от ЗОП , когато установи, че в регистъра е публикувано обявление за изменение, което подлежи на контрол по чл. 229, ал. 1, т. 2, буква "е" от ЗОП , но такъв не е осъществен поради неспазване на чл. 235, ал. 2 от ЗОП .

Глава петнадесета – ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА НА ПУБЛИЧНИ ВЪЗЛОЖИТЕЛИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЦИКЪЛА НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ (Загл. изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.)

Чл. 140 . (1) Вътрешните правила по чл. 244, ал. 1 ЗОП определят най-малко реда за:

1. прогнозиране на потребностите от възлагане, включително за установяване на датите, към които трябва да са налице действащи договори за обществени поръчки;

2. планиране провеждането на процедурите, като се отчете времето за подготовка, провеждане на процедурите и сключване на договорите;

3. определяне на служителите, отговорни за подготовката на процедурите, и реда за осъществяване на контрол върху тяхната работа;

4. получаването и съхраняването на заявления за участие, оферти и проекти и реда за определяне на състава и начина на работа на комисията за извършване на подбор на кандидатите и участниците, за разглеждане и оценка на офертите и за провеждане на преговори и диалог, както и на журито;

5. сключване на договорите;

6. проследяване изпълнението на сключените договори и за приемане на резултатите от тях;

7. действията при обжалване на процедурите;

8. провеждане на въвеждащо и поддържащо обучение на лицата, ангажирани с управлението на цикъла на обществените поръчки;

9. документиране на всеки етап от цикъла на обществените поръчки;

10. архивиране на документите, свързани с управлението на цикъла на обществените поръчки;

11. (изм. – ДВ, бр. 29 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г.) публикуване на документи в регистъра и на профила на купувача.

(2) Възложителите имат право да възлагат отделни дейности от управлението на цикъла на обществените поръчки на външни изпълнители.

Глава шестнадесета – АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 141 . (1) За нарушаване разпоредбите на този правилник виновните лица и лицата, които са допуснали извършване на нарушение, се наказват по чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания .

(2) Всеки член на комисия носи отговорност за извършените от него нарушения на този правилник.

Чл. 142 . (1) Актовете за установяване на нарушения по правилника се съставят от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) в срок 6 месеца от деня, в който нарушителят е открит от органи на АДФИ при извършване на финансова инспекция или проверка, но не по-късно от 3 години от извършването на нарушението.

(2) Наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания .

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . Лицата, които са вписани в списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8 от отменения Закон за обществените поръчки и чиято регистрация е валидна към датата на влизане в сила на този правилник, се вписват служебно в списъка по чл. 229, ал. 1, т. 17 ЗОП .

§ 1а. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.) (1) Подаване, вписване или отказ за вписване, поддържане и актуализиране на информацията за процедурите, публикувани в Регистъра на обществените поръчки, действащ преди въвеждане на платформата по чл. 39а, ал. 1 от ЗОП , се извършват по досегашния ред.

(2) Информацията по ал. 1 се води и поддържа по начин, който гарантира нейната защита, и се архивира след изтичане на 10 години от откриване на процедурите, но не по-рано от една година след приключване изпълнението на договорите.

(3) Информацията по ал. 1 за създадена квалификационна система се архивира след изтичане на 10 години от:

1. датата на прекратяването й, или

2. изтичане на срока на нейното действие.

(4) Информацията по ал. 1, свързана с рамково споразумение или с динамична система за покупки, се архивира след изтичане на 10 години считано от:

1. крайния срок на действие на рамковото споразумение или на динамичната система за покупки, или

2. тяхното прекратяване.

(5) За процедурите, публикувани в Регистъра на обществените поръчки по ал. 1, възложителят изпраща по образец информация при производство по обжалване в деня на получаване на уведомлението за образуване на производството или най-късно на следващия работен ден.

§ 1б. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.11.2019 г.) На Портала за обществени поръчки се осигурява публичен достъп за срок 3 години от датата на публикуване на информацията за поръчки, възлагани чрез събиране на оферти с обява преди въвеждането на платформата. След изтичането на този срок информацията за съответната поръчка се архивира.

§ 2 . Правилникът се приема на основание § 26, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за обществените поръчки .

Глава първа – ОСНОВНИ И ОРГАНИЗАЦИОННИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 76 от 1990 г., изм. и доп., бр. 93 от 1992 г., бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Съгласно чл. 2, ал. 1 и чл. 26, ал. 1, 3 и 4 от Закона за народното здраве, наричан по-нататък "закона", всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване в публично здравно заведение.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Медицинското обслужване по ал. 1 включва:

1. амбулаторни и домашни прегледи;

2. оперативни интервенции, манипулации и изследвания, извършвани с диагностична, лечебна и профилактична цел;

3. лечение и рехабилитация в амбулаторна и домашна обстановка, включително и домашен стационар;

4. консултации и лечение в болнични заведения по медицински показания и по предписание на медицински специалисти, оказващи извънболнична помощ;

5. (доп. – ДВ, бр. 142 от 1998 г.) профилактика и лечение на зъбите и заболяванията на устната кухина, с изключение на зъбните протези, за които се заплаща само стойността на употребените материали;

6. задължителни имунизации и противоепидемични мероприятия по предписание на органите на държавния санитарен контрол;

7. получаване на лекарствени средства за домашно лечение безплатно или срещу частично заплащане на лица, страдащи от определени заболявания;

8. експертиза на временната и трайната нетрудоспособност, както и трудоустрояването без група инвалидност.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 100 от 1995 г., нова, бр. 39 от 1998 г.) Публичните здравни заведения извършват профилактични прегледи, изследвания и диспансерно наблюдение на лица от различни групи на населението, на лица с повишен риск за здравето, с хронични заболявания, както и в други случаи по ред, определен в наредба на министъра на здравеопазването.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1995 г., бр. 39 от 1998 г.) Министърът на здравеопазването определя с наредба списъци на заболявания и на лекарствени средства, отпускани безплатно или срещу частично заплащане за домашно лечение, които се изплащат съответно от бюджетите на публичните здравни заведения към общините и от Министерството на здравеопазването на основание чл. 10, ал. 1 от Наредбата за цените на лекарствените средства , приета с Постановление № 208 от 1995 г ., както и диференциран ред и условия за тяхното предписване, получаване и изплащане.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Получаването на безплатни или частично платени лекарствени средства и храни за домашно лечение от всички аптеки в страната и изплащането на средствата за тях се извършват по реда, установен с наредбата по предходната алинея.

Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм., бр. 39 от 1998 г.).

Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Министерството на здравеопазването (МЗ) чрез своите звена на централно подчинение осъществява организационно и методическо ръководство и контрол на здравните органи и заведения и на други звена, осъществяващи здравеопазна дейност, по отношение на:

1. планирането, организацията, координацията и интеграцията на дейностите по профилактиката, диагностиката, лечението и медицинската рехабилитация;

2. опазването и укрепването на общественото здраве и хигиенно- противоепидемичното осигуряване;

3. определянето на обема и съдържанието на дейността на здравните заведения, както и на организацията по прилагането и внедряването на нови методи и технологии;

4. териториалното разпределение и ефективното използване на ресурсите в здравеопазването;

5. следдипломното обучение и квалификацията на висшите, полувисшите и средните медицински кадри и немедицински специалисти в системата на здравеопазването.

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) По отношение на здравните органи и заведения на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и Главното управление на Строителните войски МЗ упражнява методично ръководство, което се свежда предимно по:

1. (изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) следдипломното обучение на кадрите в системата на здравеопазването;

2. (изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) методи на профилактиката, диагностиката, лечението и медицинската рехабилитация;

3. санитарно-хигиенните и противоепидемичните дейности, когато те имат отношение към хигиенно-епидемиологичното осигуряване на населението и територията на страната.

Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 76 от 1990 г., бр. 65 от 1994 г.) (1) Министерството на здравеопазването организира и ръководи експертизата на трудоспособността на гражданите. Министерството на здравеопазването съвместно с Министерството на труда и социалните грижи съгласувано с централните ръководства на синдикалните организации разработват принципите и критериите за определяне трудоспособността на гражданите.

(2) Експертизата на трудоспособността е неразделна част от лечебно- профилактичната дейност и включва определянето на временна или трайна загуба на трудоспособността.

Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 76 от 1990 г., бр. 65 от 1994 г., бр. 61 от 2000 г., отм., бр. 47 от 2005 г.).

Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г., бр. 61 от 2000 г., отм., бр. 47 от 2005 г.).

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г., бр. 66 от 1995 г., изм. и доп, бр. 39 от 1998 г., изм., бр. 61 от 2000 г., отм., бр. 47 от 2005 г.).

Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г., бр. 61 от 2000 г., отм., бр. 47 от 2005 г.).

Чл. 9а. (Нов – ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм., бр. 61 от 2000 г., отм., бр. 47 от 2005 г.).

Глава втора – ОСИГУРЯВАНЕ НА БЛАГОПРИЯТНА ЖИЗНЕНА СРЕДА ЗА НАСЕЛЕНИЕТО

Чл. 10. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Съгласно чл. 9 от закона държавните учреждения, общините, други юридически и физически лица осъществяват дейността си по начин, осигуряващ опазването на жизнената среда от вредно действащи върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори с цел осигуряване на здравословни условия за труд, бит и почивка на населението и предотвратяване на заболявания.

(2) Органите, организациите и лицата по ал. 1 провеждат със собствени средства комплексни профилактични мероприятия за:

1. оздравяване и оптимизиране параметрите на работната, учебната и битовата среда и осигуряване на физиологичната организация на труд;

2. опазване на околната среда от замърсяване;

3. подобряване хигиенното състояние на селищата, комунално-битовите обекти, транспорта, промишлеността, заведенията за обществено хранене и търговия с хранителни продукти, учебно-възпитателните, детските и здравните заведения и кабинети;

4. недопускане интензивност на шума над границите на хигиенните норми;

5. осигуряване на безвредна и достатъчна по количество питейна вода;

6. осигуряване на качествени, пълноценни и безвредни хранителни продукти;

7. осигуряване на качествени и безвредни стоки, имащи значение за здравето на населението;

8. осигуряване на оптимални условия за отглеждане, хранене, възпитание, обучение и почивка на децата и учащите се;

9. (изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) недопускане внасянето от други страни и ограничаване на разпространението на заразните и паразитните болести в страната;

10. укрепване на здравето чрез мерки, насочени към:

а) създаване и развитие на здравни знания, умения и навици у личността, семейството и обществото за формиране на здравословен начин на живот;

б) въздействие върху окръжаващата среда за стимулиране на положителни и премахване на неблагоприятни фактори, влияещи върху начина на живот.

Чл. 11. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г.) (1) Министерството на здравеопазването чрез органите на държавния санитарен контрол наблюдава системно факторите на работната, учебната, битовата и околната среда и тяхното влияние върху здравето на населението, оценява и здравния риск и предписва мерки за отстраняване на допуснатите нарушения и отклонения от установените хигиенни норми и изисквания, както и необходимите профилактични мероприятия.

(2) Националните програми за подобряване на здравно-екологичната обстановка в страната се разработват, координират и контролират от Министерството на здравеопазването съвместно с Министерството на околната среда.

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Министерството на здравеопазването чрез органите на държавния санитарен контрол анализира и оценява:

1. общественото здраве по статистическите параметри, отразяващи демографското, физическото, социалното и здравното състояние на населението;

2. влиянието на новите производства и технологии върху здравето на хората.

(2) За предотвратяване на вредните последици по ал. 1 Министерството на здравеопазването предписва профилактични мерки.

Чл. 12а. (Нов – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава:

1. норми, правила и изисквания за всички фактори на околната, работната, учебната и битовата среда, на трудовия и учебния процес;

2. (изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) норми и изисквания за безопасността на храните, питейните води и всички стоки, имащи значение за здравето на населението;

3. норми и режим на здравословно хранене;

4. (нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) норми, изисквания и санитарни правила по всички въпроси на радиационната защита.

Чл. 12б. (Нов – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Общините се грижат и отговарят за чистотата и санитарно-хигиенното състояние на населените места.

Чл. 12в. (Нов – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Детските градини, училищата и обслужващите системата на образованието звена осигуряват здравно-хигиенни условия за правилно физическо и нервно-психическо развитие, обучение, възпитание, почивка и хранене на децата и учащите се.

(2) Учебните планове и промените в тях за основните и средните учебни заведения се съгласуват предварително с Министерството на здравеопазването по отношение на възрастовите физиологични особености и възможности на учащите се и хигиенните изисквания към учебно-възпитателния процес.

Чл. 12г. (Нов – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Министерството на здравеопазването съвместно с другите държавни органи в рамките на определената със закон компетентност разрешава и контролира вноса, износа и транзита на стоки, имащи значение за здравето на населението, както и производството, използването, съхраняването, транспортирането, търговията и обезвреждането на опасните химични вещества и препарати, ядрени материали и други източници на йонизиращи лъчения.

(2) Министерството на здравеопазването разрешава и контролира използването на източници на йонизиращи лъчения за медицински цели. Условията и редът за използването на йонизиращи лъчения за медицински цели се уреждат с наредба на министъра на здравеопазването.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Лицата, които внасят, произвеждат, използват, съхраняват и транспортират опасни химични вещества и препарати и източници на йонизиращи лъчения и отпадъци, носят отговорност за спазване на утвърдените норми и изисквания.

(4) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на околната среда и водите определя правилата и реда за класификация, опаковка и маркировка на химичните вещества и препарати.

Чл. 12д. (Нов – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) В случай на радиационен инцидент или радиационна авария министърът на здравеопазването установява необходимите допълнителни радиационно-хигиенни норми и изисквания в съответствие с обстановката и с цел защита на населението и участниците в ликвидирането на радиационния инцидент или авария.

Чл. 12е. (Нов – ДВ, бр. 65 от 1994 г., предишен чл. 12д, бр. 39 от 1998 г.) Министерството на здравеопазването чрез средствата за масово осведомяване информира населението за резултатите от контрола на факторите, влияещи върху здравето на човека.

Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) За предотвратяване внасянето, възникването и разпространението на заразни и паразитни болести и за ликвидирането им министърът на здравеопазването определя:

1. групите от населението, подлежащи на задължителни имунизации по чл. 18, ал. 1 от закона , реда и начина на извършването им и медицинските противопоказания за тях;

2. списъка на заразните и паразитните болести, които подлежат на задължително съобщаване, регистрация и отчет;

3. сроковете и начините на изолация при заразните и паразитните болести и профилактичните и противоепидемиологичните мерки, които трябва да се вземат при всяка отделна болест;

4. (нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) изискванията за входящ граничен медико-санитарен контрол.

(2) Министерството на здравеопазването координира дейността на министерствата и ведомствата, здравните заведения и другите юридически и физически лица за предотвратяване внасянето, възникването и разпространението на заразните и паразитните болести сред населението, както и за тяхното ликвидиране.

Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При епидемични ситуации общините по предложение на съответните директори на районните центрове по здравеопазване и хигиенно-епидемиологичните инспекции осигуряват на публичните здравни заведения допълнителни материални, транспортни и финансови средства. Те провеждат оздравителни мероприятия, разпоредени от органите на държавния санитарен контрол, като координират мерките, провеждани от различните служби, учреждения, стопански и обществени организации на територията на общината.

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г.) При поява на единични случаи от особено опасни инфекции или при епидемично разпространяване на други заразни заболявания въвеждането на специални условия на работа, обучение и движение на населението и други ограничителни мерки съгласно чл. 16, ал. 2 от закона се извършва:

1. със заповед на кмета на общината по предложение на директора на съответната ХЕИ, когато са засегнати или застрашени отделни населени места в общината или цялата община;

2. със заповед на министъра на здравеопазването, когато са засегнати или застрашени населени места в повече от една община;

3. с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването, когато е засегната или застрашена цялата страна или се изисква съдействието на други министерства и ведомства по отношение на една или повече застрашени или засегнати общини.

Глава трета – ДЪРЖАВЕН САНИТАРЕН КОНТРОЛ

Раздел I – Организация на държавния санитарен контрол

Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 4 от 1992 г., бр. 65 от 1994 г.) (1) Непосредственото ръководство на държавния санитарен контрол се осъществява от главен държавен санитарен инспектор на Република България.

(2) Министър-председателят по предложение на министъра на здравеопазването определя за главен държавен санитарен инспектор един от заместник-министрите на здравеопазването.

(3) Главният държавен санитарен инспектор определя свои заместници.

Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 4 от 1992 г., бр. 65 от 1994 г.) (1) Специализирани органи на държавния санитарен контрол са: управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" (УЗПДСК) на Министерството на здравеопазването, Националният център по радиология и радиационна защита (НЦРРЗ) и хигиенно-епидемиологичните инспекции.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Хигиенно-епидемиологичните инспекции (ХЕИ) са специализирани регионални органи на държавния санитарен контрол. Тяхната дейност и устройство се уреждат с правилник, утвърден от министъра на здравеопазването. Те извършват лабораторни и диагностични изследвания по искане на здравни заведения, физически и юридически лица срещу заплащане.

(3) Непосредственото упражняване на държавния санитарен контрол се възлага на длъжностни лица – държавни санитарни инспектори, които се определят от ръководителите на органите по ал. 1.

(4) Главният държавен санитарен инспектор може да възлага и на други здравни заведения и длъжностни лица да извършват държавен санитарен контрол.

Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) На държавен санитарен контрол подлежат:

1. планирането и изграждането на населените места, обществените заведения и транспортната мрежа;

2. проектирането, строителството, реконструкцията, разширението, въвеждането и спирането от експлоатация на всички видове обекти;

3. създаването и изменението на стандартизационни документи, нормали, технически правила, норми и указания;

4. (отм. – ДВ, бр. 90 от 1998 г.);

5. изпълнението на мерките за предотвратяване на здравния риск от наднормения шум и вибрациите и от замърсяването на атмосферния въздух, водоприемниците и почвата;

6. питейните води;

7. хранителните продукти и напитки, суровините и добавките за тях при тяхното добиване, производство, внос, съхранение, транспорт и реализация, без добива и производството на суровини от животински произход – месо, мляко, риба и яйца;

8. (доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) вносът, износът, производството, съхранението, транспортът, транзитното преминаване и търговията с всички стоки, които имат значение за здравето на населението, включително суровините и технологичните добавки за тях;

9. (изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) всички видове дейности, свързани с йонизиращи лъчения чрез контрол на защитата на източника и работните места, радиационните параметри на работната и околната среда;

10. (изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) производството, вносът, транспортирането, съхранението и прилагането на опасни химични вещества и препарати, средства за растителна защита, изкуствени торове, растежни регулатори, препарати за ветеринарни и ветеринарномедицинските цели;

11. производството, вносът, транспортирането, съхранението и прилагането на готовите лекарствени и диагностични форми, активните и помощните вещества и опаковъчните материали за тяхното производство, билките и лечебните растения, превързочните, хирургичните, шевните и стоматологичните материали, медицинските стоки, предназначени за еднократна употреба, и такива, влизащи в контакт с тъканите и течностите на човешкия организъм;

12. диагностичните препарати, серумите и ваксините, произвеждани и внасяни за нуждите на здравеопазването;

13. граничните пунктове по отношение на медико-санитарната охрана на страната;

14. дезинфекциите, дезинсекциите и дератизациите и препаратите, произвеждани и внасяни за тях;

15. мерките по ограничаването и ликвидирането на професионалните, заразните и паразитните болести.

(2) Държавният санитарен контрол се осъществява върху всички обекти в страната независимо от тяхната собственост.

Чл. 19. (1) Държавният санитарен контрол е предварителен и текущ и цели спазването на хигиенните норми и изисквания и на санитарните правила.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При предварителния санитарен контрол се дават заключения за съответствието на документите, проектните документации, новите химични и биологични вещества, продукти, радиоактивни вещества, суровини, храни, питейни води, стимулатори, средства и методи за производство, новите технологични процеси, оборудване, прибори и работни инструменти и други обекти, посочени в чл. 21, т. 1 и 2 от закона , с хигиенните норми и изисквания и със санитарните правила, както и заповеди за спиране строителството и недопускане експлоатацията на обекти и съоръжения при нарушаването им.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При текущия санитарен контрол се извършва санитарно-хигиенна оценка на обектите, намиращи се в редовна експлоатация, и на разрешените по установения ред за производство и внедряване машини, съоръжения, продукти, изделия, източници на йонизиращи лъчения, химични и биологични средства.

Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Държавните санитарни инспектори при изпълнение на служебните си задължения са длъжни да пазят в тайна научаваните от тях факти и обстоятелствата, които имат поверителен характер или съставляват тайна, с оглед интересите на физическите и юридическите лица.

Чл. 21. Органите и лицата, които упражняват държавния санитарен контрол, се основават на Закона за народното здраве и другите действуващи закони, хигиенни норми и изисквания, на санитарните правила, на приетите в хигиенната наука положения и на указанията на МЗ.

Раздел II – (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Ред за извършване на предварителния санитарен контрол

Чл. 22. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 1989 г.) С органите на държавния санитарен контрол се съгласуват:

1. проектите на нормативни актове, норми и стандарти по проектирането и строителството;

2. териториалноустройствените и градоустройствените планове;

3. проектните документации за:

а) обекти в строеж;

б) нови технологични процеси;

в) прототипи на машини, съоръжения, уреди, транспортни средства, оборудване, прибори и работни инструменти;

4. българските държавни стандарти (БДС), отрасловите нормали (ОН), техническите спецификации и технологичните регламенти за хранителни и други стоки, имащи значение за здравето на населението;

5. хранителните продукти и други стоки, които се внасят от чужбина и имат значение за здравето на населението;

6. вносът и производството на лекарствените средства по т. 11 и 12 на ал. 1 от чл. 18;

7. (доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) новите химични и биологични вещества, средства и методи за производство на хранителните продукти, източници на йонизиращи лъчения, стимулатори в растениевъдството и животновъдството, химични и микробни средства за растителна защита, синтетични и биосинтетични материали и други химични и биологични продукти;

8. учебните програми и средствата, с които те се реализират.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 1989 г.) Съгласуването по ал. 1 се извършва от управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол". Съгласуването по т. 2 и по буква "а" на т. 3, когато обектите са от местно значение, се извършва от съответната ХЕИ.

Чл. 23. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 1989 г.) Териториалноустройствени и градоустройствени планове се съгласуват чрез участието на органите на държавния санитарен контрол в експертните съвети на централните ведомства и на общините, като се предоставя едноседмичен срок за запознаване с проектните материали.

(2) В експертните съвети представителите на държавния санитарен контрол дават заключения за съответствието на разглежданите проектни разработки с хигиенните норми, изисквания и правила, които са задължителни.

Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 1989 г.) (1) Министърът на здравеопазването определя списъка на стоките, имащи значение за здравето на населението, за чието производство и прилагане се изисква разрешение от органите на държавния санитарен контрол.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Разрешенията по ал. 1 се издават от управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" на Министерството на здравеопазването.

(3) Условията и редът за издаване на санитарни разрешения и за провеждане на държавния санитарен контрол върху стоките се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Чл. 25. (1) Министърът на здравеопазването определя списъците на стоките от внос, имащи значение за здравето на населението, които се допускат в страната след регистрация и издаване на санитарно разрешение.

(2) Условията и редът за извършване на регистрацията, за издаване на разрешителни и за реализация на стоките по ал. 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

(3) Органите на митническия контрол допускат внасянето на стоките по ал. 1 след представяне на документ за извършена регистрация и разрешение за внос.

(4) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" издава санитарно разрешително за износ на стоки, имащи значение за здравето на населението, когато страната вносител изисква такова. Санитарното разрешително се издава за съответствието на стоките с нормите и изискванията на нашата страна за безопасност и безвредност.

Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 1989 г.) (1) Органите на държавния санитарен контрол дават разрешения и заключения в писмена форма в срок до 25 дни за стандартизационните документи, проектите за строителните обекти, нормативните актове и норми по проектиране и строителство, и до 10 дни за останалите случаи.

(2) Сроковете по ал. 1 започват да текат след представянето на пълния комплект от документи и представяне на допълнителни данни, ако са поискани такива.

(3) В случаите, когато се налагат продължителни проучвания и изследвания по предписание на органите на държавния санитарен контрол, срокът се удължава, за което се уведомяват писмено заинтересуваните лица.

Чл. 27. (1) Органите на държавния санитарен контрол извършват санитарен контрол при изпълнение на строителството.

(2) Когато установят нарушения на хигиенните норми, изисквания и правила, органите на държавния санитарен контрол дават предписания, които са задължителни за инвеститора, проектанта и строителя, а при опасност за вредно въздействие върху здравето на хората спират строителството на обекта.

Раздел III – Санитарно одобрение на обектите преди пускането им в експлоатация

Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Обектите се въвеждат в експлоатация с писмено разрешение на органите на държавния санитарен контрол, ако при изграждането им са спазени установените санитарни норми, правила и изисквания.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Органите на държавния санитарен контрол участват в държавните приемателни комисии съгласно чл. 280 от Кодекса на труда , и в приемателните комисии, организирани от общините, като представят писмено становище за съответствието на обекта с хигиенните норми, правила и изисквания.

(3) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Директорите на хигиенно- епидемиологичните инспекции издават писменото разрешение по ал. 1 след представяне на разрешение за ползване на обекта, издадено от приемателната комисия.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Обектите, които не подлежат на приемане от държавните приемателни комисии и имат значение за здравето на населението, се въвеждат в експлоатация след даване на писмено разрешение от органите на държавния санитарен контрол.

Чл. 29. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Обектите, в които има технологични линии и/или технически съоръжения, се въвеждат в експлоатация след провеждане на комплексни изпитвания и 72-часови проби при работа в пълна проектна мощност за установяване на съответствие с хигиенните норми и изисквания.

(2) Провеждането на единичните и комплексните изпитвания по ал. 1 се допуска след разрешение от органите на държавния санитарен контрол.

Чл. 30. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Не се допуска приемането на обект и въвеждането му в експлоатация, когато при комплексните изпитвания и 72-часовите проби се констатират нарушения на хигиенните норми и правила, водещи до опасност от вредно въздействие върху здравето на хората.

(2) Не се допуска приемането на обекти от държавната приемателна комисия при мотивиран писмен отказ от органите на държавния санитарен контрол.

Чл. 31. Когато приемателната комисия не вземе предвид мотивирания отказ на представителите на държавния санитарен контрол, директорът на хигиенно-епидемиологичната инспекция издава заповед да не се пуска обектът в експлоатация.

Чл. 32. Когато не е възможно да се извърши предварителна проверка на санитарно-техническите съоръжения, окончателното заключение се дава след представяне на резултатите от изпитанието им. Ако резултатите покажат, че съоръженията не са изправни или не са ефективни, директорът на съответната хигиенно-епидемиологична инспекция издава заповед за спиране на обекта или ако неизправностите са незначителни, дава предписания за отстраняването им.

Раздел IV – Ред за извършване на текущия санитарен контрол

Чл. 33. (Доп. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Обектите, които подлежат на текущ санитарен контрол, се проверяват периодично, съобразно тяхното състояние и значимост, но не по-малко от един път в годината. За тази цел директорът на хигиенно-епидемиологичната инспекция, Националния институт по лекарствените средства и Националния център по радиология и радиационна защита с писмена заповед разпределя тези обекти между държавните санитарни инспектори.

Чл. 34. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) При явяването си в обекта държавният санитарен инспектор се представя със служебната си карта и извършва проверка в присъствието на ръководителя или на упълномощено от него лице. Когато това не се осигури, той извършва проверката сам.

(2) Когато санитарният инспектор не бъде допуснат в обекта, той извършва проверката със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.

(3) Държавният санитарен инспектор има право да изисква сведения и документи, които са необходими за изясняване на санитарната обстановка.

Чл. 35. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Органите на държавния санитарен контрол имат право да дават предписания за необходимите санитарно-хигиенни мероприятия за обекта.

(2) Срокът за изпълнение на предписаните мероприятия се определя според опасността от увреждане на здравето, като се вземат предвид и възможностите на предприятието (обекта).

Раздел V – (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Лабораторни анализи и изследвания

Чл. 36. (1) Лабораторни анализи и изследвания се извършват по преценка на органите на държавния санитарен контрол в лабораториите на ХЕИ и НЦРРЗ.

(2) Органите на държавния санитарен контрол могат да възлагат анализи и изследвания и на други лаборатории независимо от тяхната ведомствена подчиненост.

(3) Анализите и изследванията се извършват по единни методи съгласно БДС или по методи, утвърдени от министъра на здравеопазването.

(4) За извършване на лабораторни анализи и изследвания се вземат проби от държавния санитарен инспектор по ред и начин, утвърдени с БДС или с други нормативни документи. Пробата се взема в присъствието на заинтересуваното лице или на негов представител.

(5) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Физическите и юридическите лица предоставят безплатно необходимите количества проби за извършване на анализите и изследванията по ал. 1.

(6) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Лабораторните анализи и изследвания, които се извършват по преценка на органите на Държавния санитарен контрол, са безплатни.

(7) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Лабораторните анализи и изследвания, поискани от физически и юридически лица, се заплащат.

Чл. 37. (1) Когато има съмнения, че някои продукти и стоки не са годни за консумация и употреба, за лабораторен анализ се взема двойна проба.

(2) По искане на заинтересуваното лице може да се вземе и тройна проба. Първите две проби се изпращат в лабораториите на ХЕИ, съответно НЦРРЗ, за изследване, а третата проба се съхранява при подходящи условия и отговорно пазене в контролирания обект.

(3) За взетите проби се съставя протокол, подписан от държавния санитарен инспектор, взел пробата, и от заинтересуваното лице или от негов представител.

(4) Пробите се опаковат, пломбират и подпечатват по начин, запазващ оригиналността им.

(5) Когато в лабораторията постъпят двойна или двете проби от тройната, едната се запазва за контролно изследване.

(6) Проби от вода за пиене за текущ санитарен контрол могат да се вземат самостоятелно от органите на държавния санитарен контрол без представител на заинтересуваното лице.

(7) Повторно вземане на проби се допуска при неясни лабораторни резултати и/или при необходимост от разширени изследвания по нареждане на следствените или съдебните органи, на главния държавен санитарен инспектор или на неговите заместници.

Чл. 37а. (Доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) За резултата от извършеното изследване органът на държавния санитарен контрол изготвя писмено хигиенно заключение, като го връчва срещу подпис на заинтересуваното лице или на негов упълномощен представител, или го изпраща по пощата с обратна разписка.

Чл. 38. (1) В случаите на взета проба по реда на чл. 37 заинтересуваното лице може в срок до два работни дни от получаване на съобщението за резултата от анализа да поиска контролна експертиза. Искането се прави пред УЗПДСК при Министерството на здравеопазването чрез органа, извършил анализа.

(2) Ако след изтичане на срока по ал. 1 не се поиска контролна експертиза, вторите проби се унищожават.

(3) Главният държавен санитарен инспектор или неговите заместници разпореждат извършването на контролна експертиза в специализирани лаборатории на специализирани национални центрове към Министерството на здравеопазването.

(4) При контролната експертиза се извършва изследване на втората проба. При наличие на трета проба тя се изследва успоредно с втората, ако това е поискано от заинтересуваното лице.

(5) По желание на заинтересуваното лице контролният анализ се извършва в присъствието на негов представител.

(6) Заключението от контролната експертиза е окончателно и не подлежи на обжалване.

(7) Собственикът на стоката е отговорен за правилното й съхраняване до получаването на заключението от контролната експертиза.

(8) Когато продуктите (стоките) са поставени под санитарна забрана от органите на държавния санитарен контрол, вземането на проба и извършването на анализи и изследвания от други контролни органи или физически и юридически лица се забранява.

Чл. 39. Когато контролната експертиза потвърди първоначалното заключение на органите на държавния санитарен контрол, лицето, поискало експертизата, заплаща всички разходи по нея.

Раздел VI – Налагане на санитарна забрана за съхраняване и използуване на хранителни продукти и други стоки, имащи значение за здравето на населението (Загл. изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г., бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 40. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Когато държавният санитарен инспектор се съмнява в годността на продуктите и другите стоки, имащи значение за здравето на населението, той издава писмено предписание за поставянето им под санитарна забрана, връчва го срещу подпис на заинтересуваното лице или на негов представител и взема или организира вземането на проби за лабораторен анализ. На основата на данните от анализа или от извършената експертиза държавният санитарен инспектор взема окончателно решение, като преди вдигане на забраната извършва проверка на продуктите, за да установи дали не са настъпили изменения по време на тяхното съхраняване. За бързоразвалящите се продукти тези действия се извършват в законните най-кратки срокове.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Когато хранителните продукти и другите стоки, имащи значение за здравето на населението, са явно негодни за консумация или употреба и заинтересуваното лице няма писмени възражения по това заключение на държавния санитарен инспектор, лабораторни анализи и изследвания не се извършват.

(3) Когато заинтересуваното лице оспорва заключението по ал. 1, държавният санитарен инспектор е длъжен да вземе проба и да осигури извършването на лабораторни анализи и изследвания.

Чл. 41. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. и доп., бр. 39 от 1998 г.) Когато държавният санитарен инспектор установи сам или след извършени лабораторни анализи и изследвания, че хранителните продукти и другите стоки, имащи значение за здравето на населението, са негодни за консумация или употреба, той предлага на съответния орган по чл. 42 да издаде заповед за тяхното унищожаване или преработка и използване за други цели, а ако стойността им не надвишава 100 лв., сам предписва това.

Чл. 42. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Заповеди за унищожаване или преработване за други цели на хранителни продукти и други стоки, имащи значение за здравето на населението, и за забрана за съхраняването или ползването им се издават от:

1. (изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) министъра на здравеопазването за хранителни продукти и стоки, имащи значение за здравето на населението, на стойност над 100 000 лв.;

2. (изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) главния държавен санитарен инспектор за хранителни продукти и стоки, имащи значение за здравето на населението, на стойност от 10 000 до 100 000 лв.;

3. (изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) директорите на ХЕИ и НЦРРЗ за хранителни продукти и стоки, имащи значение за здравето на населението, на стойност от 100 до 10 000 лв.

Чл. 43. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Заповедта по чл. 42 се връчва срещу подпис на отговорното лице.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Продуктите и стоките, имащи значение за здравето на населението, се унищожават, предават се за преработка или използване за други цели задължително в присъствието на държавен санитарен инспектор, за което се съставя протокол. Протоколът се прилага към заповедта по чл. 42 .

(3) (Отм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.).

Чл. 44. (Отм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.).

Раздел VII – Спиране експлоатацията на обекти

Чл. 45. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Министърът на здравеопазването, главният държавен санитарен инспектор и директорите на ХЕИ и НЦРРЗ спират със заповеди експлоатацията на обекти или части от тях завинаги или временно, ако органите на държавния санитарен контрол установят нарушения на хигиенните норми и изисквания.

(2) Експлоатацията на обектите се спира незабавно, когато установените нарушения създават непосредствена опасност за живота и здравето на хората, за разпространение на заразни заболявания или за възникване на хранителни отравяния.

(3) При временно спиране на експлоатацията на обектите органите по ал. 1 предписват мерки за отстраняване на нарушенията и срокове за изпълнението им.

Чл. 46. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Заповедта по чл. 45, ал. 1 се изпраща до отговорното лице, което е длъжно да я приведе в изпълнение в определения срок.

(2) Когато бъдат изпълнени предписаните мерки по ал. 3 на чл. 45 , органът, издал заповедта за спиране експлоатацията на обекта, я отменя с писмена заповед и разрешава възстановяване на дейността на обекта.

Чл. 47. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) При отказ да се изпълнят разпорежданията на органите на държавния санитарен контрол по чл. 45 те могат да поискат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи.

Раздел VIII – (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Взаимодействие и методическо ръководство за провеждане на държавния санитарен контрол

Чл. 48. Органите на държавния санитарен контрол извършват контрол върху производството на хранителните продукти, върху хранителните продукти от животински произход и върху тяхната реализация.

Чл. 49. Органите на държавния санитарен контрол работят във взаимодействие с другите държавни контролни органи в рамките на определената им от закона компетентност.

Чл. 50. (1) Органите на държавния санитарен контрол са длъжни да уведомяват прокуратурата, когато при проверките установят данни за извършено престъпление, и да изпращат намиращите се при тях доказателствени материали.

(2) Държавните санитарни инспектори могат да предлагат на ръководствата на ведомствата, организациите, учрежденията, фирмите и обектите налагане на дисциплинарни наказания на лицата, нарушили служебните си задължения по изпълнение на разпоредбите на закона и други нормативни актове относно държавния санитарен контрол.

Чл. 51. (1) Органите на държавния санитарен контрол ръководят методически лабораториите към предприятия, ведомства, организации, фирми и др., които извършват санитарноконтролни изследвания.

(2) В изпълнение на функциите си по ал. 1 органите на държавния санитарен контрол дават задължителни указания.

Глава четвърта – ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ПРИ ОКАЗВАНЕ НА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ (Загл. изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Раздел I – Общи разпоредби

Чл. 52. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм., бр. 39 от 1998 г.).

Чл. 52а. (Нов – ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм., бр. 39 от 1998 г.).

Раздел II – Задължително лечение

Чл. 53. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) На задължителна изолация и лечение в болнично заведение по чл. 36, ал. 1 от закона подлежат болните от следните заразни болести: амебна дизентерия, антракс, бруцелоза, ботулизъм, бяс, вирусен хепатит, дифтерия, менингит, енцефалит, жълта треска, коремен тиф, паратифозни заболявания, лептоспирози, малария, орнитоза, петнист тиф, възвратен тиф, полиомиелит, сап, тетанус, туларемия, хеморагични трески, холера, чума, шап и мелиоидоза.

(2) На задължителна изолация и лечение в домашна обстановка или в болнично заведение по епидемични, социални и клинични показания подлежат болни от брусница, бактериална дизентерия, епидемичен паротит, колиентерити, лаймска болест, лещенка, ку-треска, салмонелози и скарлатина.

Чл. 53а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 1989 г., изм., бр. 65 от 1994 г., попр., бр. 42 от 1998 г.) (1) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) На задължително изследване за заразеност с вируса на СПИН подлежат чуждестранни граждани и лица без гражданство, идващи на обучение или работа за повече от един месец, както и незаконно пребиваващите в страната.

(2) (Предишна ал. 1 – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Болните от Синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) подлежат на задължително лечение в инфекциозни клиники и отделения по нареждане на ръководителя на съответното здравно заведение.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Болните от СПИН или носителите на неговия вирус със соматични заболявания се лекуват в здравни заведения по профила на соматичното заболяване. Жени, болни от СПИН или носителки на неговия вирус, на които предстои раждане, гинекологично лечение или аборт, се обслужват в акушеро-гинекологичните звена на здравните заведения.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Здравите носители на вируса на СПИН задължително се диспансеризират от кожно-венерологичните звена, а болните от СПИН и СПИН-свързващ комплекс – от инфекциозните клиники и инфекциозните отделения на здравните заведения.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Здравите носители на вируса на СПИН и болните от СПИН се уведомяват от диспансеризиращия ги лекар за задълженията им да спазват препоръките на здравните органи с цел опазване от заразяване с вируса на СПИН на близките им и други лица.

Чл. 54. (1) Всички новооткрити болни от белодробна туберкулоза във фаза на разпадане и всички болни от кавернозна туберкулоза се настаняват незабавно и задължително на лечение в стационарни противотуберкулозни заведения. Престоят им в тези заведения продължава до трайно обезбациляване и стабилизиране на състоянието на болните.

(2) Туберкулозно болните се изпращат на задължително лечение в противотуберкулозните диспансери и болници.

Чл. 55. Отклонилите се от задължително лечение болни по чл. 54 , предсрочно напусналите стационарното заведение, както и тези, чието поведение и начин на живот представляват опасност за разпространяване на заразата сред населението и семейството им, се настаняват на задължително лечение в съответните здравни заведения със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи или на общините.

Чл. 56. Болните с кавернозна туберкулоза без оглед на положителната или отрицателната бактериологична находка подлежат на периодична проверка в противотуберкулозните диспансери. При неявяване в определен срок и след трикратно писмено повикване тези болни се довеждат на контролен преглед със съдействието на органите на общините.

Чл. 57. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Болните от сифилис и гонококция подлежат на задължително амбулаторно или стационарно лечение в лечебно-профилактичните заведения.

Чл. 58. Всички болни от заразни форми сифилис не по-късно от 24 часа от откриването им задължително се настаняват на лечение в стационарите на кожно-венерологичните заведения.

Чл. 59. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) На задължително стационарно лечение подлежат и болните от гонококция, за които има данни или основателно съмнение, че могат да се отклонят от амбулаторно лечение или да разпространят заразата.

Чл. 60. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) На задължителни прегледи и изследвания подлежат и всички източници и контактни лица с болни от сифилис и гонококция.

Чл. 61. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Издирването на болните от сифилис и гонококция, на техните източници и контактни лица се извършва от лечебно-профилактичните заведения. Всеки лекар, установил венерическо заболяване, е длъжен да го съобщи със съответната учетна форма на районното кожно-венерологично заведение, като съобщи и източника и контактните лица, подлежащи на изследване.

Чл. 62. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Вместо диагнози "сифилис, гонорея и СПИН" в документите, издавани от лечебно-профилактичните заведения, се вписват диагнози, отговарящи на морфологичната и клиничната картина без определенията "сифилистичен" и "гонококов".

Чл. 63. Лечение на венерично болните може да се извършва от заведенията, в които болните са се явили за преглед, независимо от местожителството и местоработата им.

Чл. 64. Болните от лепра подлежат на задължително лечение, а лицата, които са били или са в контакт с тях – на задължителни изследвания и профилактично лечение.

Чл. 65. Болните от лепра се задържат на лечение в стационара до клиничното им подобряване и до получаване на отрицателни резултати от бактериологичните изследвания.

Чл. 66. Кожно-венерологичните диспансери извършват текущо наблюдение и контрол на лепрозно болните, когато не са на стационарно лечение, и на контактните лица от съответните райони.

Чл. 67. (Отм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.).

Чл. 68. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм., бр. 39 от 1998 г.).

Чл. 69. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г., бр. 39 от 1998 г.) Ръководителят на психиатричното заведение може да прави предложение до прокурора за задължително задържане на лечение и на доброволно постъпил психично болен, който в хода на лечението настоява за изписване, ако са налице изискванията на чл. 36, ал. 3 от закона .

Чл. 70. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) В случаите, когато поради състоянието на психично болния се е наложило да се вземат незабавни мерки и той е бил временно настанен на лечение в здравното заведение съгласно чл. 36, ал. 5 от закона , ръководителят на заведението е длъжен да уведоми районния прокурор в срок до 24 часа от настаняването.

(2) Когато прокурорът откаже да направи предложение в случаите по чл. 69 и по предходната алинея, здравното заведение е длъжно да освободи болния незабавно.

Чл. 71. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм., бр. 39 от 1998 г.).

Чл. 72. Психиатричното заведение уведомява незабавно близките на болния след постъпването му на задължително лечение.

Чл. 73. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато задължителното лечение вече не е необходимо, ръководителят на психиатричното заведение изпраща до районния прокурор предложение за прекратяването му със съответна медицинска експертиза.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Във всички случаи преди изтичане на първата и всяка следваща година от задължителното настаняване на лечение ръководителят изпраща мотивирано мнение до районния прокурор за прекратяване или за продължаване на задължителното лечение със съответната медицинска експертиза. Мнението се изпраща своевременно, за да може съдът да се произнесе относно прекратяването или продължаването на лечението преди изтичането на годишния срок.

(3) Когато съдът реши да се прекрати принудителното лечение, здравното заведение е длъжно да освободи незабавно настанения.

Раздел III – Лечение на български граждани в чужбина

Чл. 74. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г., бр. 39 от 1998 г.) Български граждани, за лечението на които в страната няма достатъчно ефикасни средства, апаратура, методи за лечение и специалисти, може да се изпращат на лечение в чужбина със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на Централната комисия за лечение в чужбина (ЦКЛЧ), назначена от него.

Чл. 75. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г., бр. 39 от 1998 г.) Предложение за лечение в чужбина до ЦКЛЧ правят профилни комисии, определени от министъра на здравеопазването.

Чл. 76. Придружаването на болни, изпращани за лечение в чужбина, се допуска по преценка на комисията и с разрешение на министъра на здравеопазването или негов заместник само когато се налагат особени грижи и медицинско обслужване на болните при пътуването им, когато болните сами не могат да пътуват и когато те са малки деца.

Чл. 77. Придружаването на болните трае от деня на отпътуването им до деня на настаняването им в лечебното заведение в чужбина, а по изключение, по преценка на комисията и с разрешение на министъра на здравеопазването или негов заместник – и по време на лечението им.

Чл. 78. Министерството на вътрешните работи издава задгранични паспорти и изходни визи, след като получи от МЗ потвърдително писмо, че лицето може да замине на лечение в чужбина.

Чл. 79. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Разходите за лечение на болните в лечебните заведения в чужбина и за пътни на болните и придружителите им са за сметка на МЗ, в чийто бюджет ежегодно се предвиждат необходимите суми. Разходите за лични нужди на болните и на придружителите им са за тяхна сметка.

(2) Когато изпращането за лекуване в чужбина става по реда на конвенциите и съглашенията за взаимна размяна, заплащането се урежда съобразно условията в тях.

Чл. 80. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Средствата за лечение в чужбина във валута се отпускат от МЗ в рамките на одобряваните за тази цел средства по бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната година.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) При амбулаторно лечение болните получават валута за дневни и квартирни пари в размер, определен в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина , приета с Постановление № 40 на Министерския съвет от 1987 г. (обн., ДВ, бр. 54 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 34 от 1990 г., бр. 70 от 1991 г. и бр. 52 от 1992 г.).

(3) Размерът на необходимите средства и валута за самото лечение се определя от МЗ.

Чл. 80а. (Нов – ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм., бр. 39 от 1998 г.) Лица, които желаят Министерството на здравеопазването служебно да уреди издаването на задграничен паспорт и визи за лечението им в чужбина със собствени или предоставени им от фирми или други организации средства, представят в ЦКЛЧ на Министерството на здравеопазването епикриза от обединената районна болница, от университетска болница или от специализирани болници, молба-декларация и документ за наличните средства. По преценка на ЦКЛЧ може да се изиска и протокол от съответната профилна комисия. Окончателното решение се взема от ЦКЛЧ, въз основа на което се изготвя заповед за лечение в чужбина.

Чл. 81. МЗ уведомява чрез Министерството на външните работи съответните дипломатически представителства за какъв срок се изпращат българските граждани на лечение в чужбина.

Чл. 82. (1) Министерството на външните работи чрез своите органи в чужбина е длъжно да вземе всички възможни мерки за незабавно настаняване на българските граждани в съответните лечебни заведения.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато се провежда амбулаторно лечение, българското дипломатическо представителство задължително уведомява Министерството на здравеопазването за времето на престоя на болния в съответната страна след изясняване времетраенето на лечението.

Чл. 83. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г., бр. 39 от 1998 г.) (1) Изпратените на лечение в чужбина със средства на Министерството на здравеопазването при завръщането си представят в ЦКЛЧ документ за изразходваните средства, епикриза от лечебното заведение, в което са се лекували, и препоръки за по-нататъшното лечение.

(2) Изпратените на лечение по реда на чл. 80а при завръщането си представят в ЦКЛЧ епикриза от лечебното заведение, в което са се лекували, с препоръки за по-нататъшно лечение.

Чл. 84. (1) Гражданите са задължени да спазват най-строго определените им срокове за лечение в чужбина. Граждани, които изразходват отпуснатата им валута не по предназначение или своеволно продължават срока на престоя си, се отзовават незабавно в България със съдействието на дипломатическите представителства.

(2) Когато отпуснатите средства за лечение в чужбина са изразходвани не по предназначение, изразходваната валута се връща в български левове в троен размер.

Чл. 85. Продължаване срока за престоя в чужбина се разрешава по изключение от Комисията за лечение в чужбина при МЗ поотделно за всеки случай. За целта лекуващите се в чужбина граждани уведомяват съответните дипломатически представителства, които изискват от лечебните заведения необходимата медицинска документация и я изпращат своевременно на МЗ.

Чл. 86. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато българското дипломатическо представителство в чужбина получи искане от здравното заведение, осъществило лечение на български гражданин, за необходимостта от придружител на болния по време на пътуването му за България, то следва да уведоми Министерството на здравеопазването чрез Министерството на външните работи най-малко 10 дни преди изтичане срока на лечение за своевременно заминаване на придружител.

Чл. 87. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г., отм., бр. 39 от 1998 г.).

Чл. 87а. (Нов – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Централната комисия за лечение в чужбина при Министерството на здравеопазването по предложение на републиканските специалисти или профилните комисии при професионална и икономическа целесъобразност може да разреши поканването на консултант или лекар-хирург от чужбина за сметка на средствата на ЦКЛЧ.

(2) От средствата за лечение в чужбина по чл. 80 могат да се изплащат и възнагражденията на чуждестранни висококвалифицирани лекари, извършили лечение на български граждани в Република България по покана на Министерството на здравеопазването.

Раздел IV – Лечение на чужденците в Република България (Загл. изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г., бр. 66 от 2001 г.)

Чл. 88. (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) Чужденците и лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно пребиваване в Република България, са задължително здравноосигурени и се ползват от извънболнична и болнична медицинска помощ наравно с българските граждани.

Чл. 89. (Изм. – ДВ, бр. 81 от 1991 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) Извънболнична и болнична медицинска помощ на чужденци и на лица без гражданство, които пребивават краткосрочно в страната, се оказва във всички лечебни и здравни заведения в страната.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 1990 г., отм., предишна ал. 3, изм., бр. 65 от 1994 г., бр. 39 от 1998 г.) Лицата по ал. 1 заплащат лечението си в публичното здравно заведение по такси за оказаната медицинска помощ, определени от министъра на здравеопазването, и цени за лекарствени средства, консумативи, храни и други хотелски разходи по пазарни стойности.

Чл. 90. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 1991 г., нов, бр. 66 от 2001 г., в сила от 1.12.2001 г. – бр. 76 от 2001 г.) Чужденците и лицата без гражданство, които пребивават краткосрочно в страната, когато влизат в Република България или преминават транзитно през нея, трябва да притежават медицинска застраховка.

Чл. 91. (Отм. – ДВ, бр. 101 от 1990 г.).

Чл. 92. (Отм. – ДВ, бр. 101 от 1990 г.).

Чл. 93. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 1991 г.).

Чл. 94. (Отм. – ДВ, бр. 101 от 1989 г.).

Чл. 95. (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) Лечението на чужденци от страни, с които Република България има сключени спогодби за сътрудничество в областта на здравеопазването или социалната политика, се извършва съгласно тези спогодби.

Чл. 96. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Лечението на членовете на дипломатическите, консулските и на други постоянни представителства на чуждите страни у нас и на акредитираните към Министерството на външните работи на Република България постоянни представители и експерти на международни организации, на техните сътрудници и технически персонал и на членовете на семействата им се извършва съгласно сключените спогодби и договори, а ако такива не са сключени, прилагат се правилата на взаимност, съответно разпоредбите на този раздел. Правилата на взаимност се съгласуват с министъра на здравеопазването.

Чл. 97. (Отм. – ДВ, бр. 66 от 2001 г.).

Раздел V – Трудово лечение

Чл. 98. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) За трудово лечение на болни при стационарни и амбулаторни условия към здравните заведения могат да се организират спомагателни стопанства и трудоволечебни работилници.

Чл. 99. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г., бр. 39 от 1998 г.) Спомагателните стопанства и трудоволечебните работилници са в щата и структурата на съответните здравни заведения на бюджетна издръжка.

Чл. 100. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм., бр. 39 от 1998 г.).

Чл. 101. (Отм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.).

Чл. 102. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г., бр. 39 от 1998 г.) Спомагателните стопанства и трудоволечебните работилници могат да реализират произведената от тях продукция.

Чл. 103. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г., бр. 39 от 1998 г.) В спомагателните стопанства и трудоволечебните работилници към психоневрологичните заведения могат да работят и приети на лечение болни с втора и трета група инвалидност.

Чл. 104. (1) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Видовете работа, която може да се извършва от болните, се определя от лекаря, отговарящ за трудовото лечение съгласувано с ръководителя на здравното заведение.

(2) Работното време на болните, които участвуват в трудовото лечение, е до 6 часа при определен режим от лекаря, назначил трудовото лечение.

(3) (Нова – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Болните участват в трудовото лечение с тяхно съгласие, а ако болните са недееспособни – със съгласието на техните настойници или попечители.

Чл. 105. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Отм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.).

(2) Болните, подложени на трудово лечение, които преди настаняването им в здравното заведение не са били осигурени за всички осигурителни случаи, подлежат на осигуряване за трудова злополука. Осигуровката на болните, които дотогава са били осигурени за всички осигурителни случаи, продължава и през време на трудовото им лечение.

Чл. 106. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Болните, които участвуват в трудовото лечение, получават безплатно работно облекло.

Чл. 107. Болните, приети на трудово лечение при амбулаторни условия, получават дневно едно безплатно хранене (обяд или вечеря) и безплатни лекарства по време на участието им в трудоволечебната дейност. Средствата се осигуряват от бюджета на здравното заведение.

Чл. 108. (Отм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.).

Чл. 109. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г., изм. и доп., бр. 39 от 1998 г.) За организиране на трудовото лечение на болните в спомагателните стопанства и трудоволечебните работилници се разрешава да се наемат здрави специалисти по съответната трудова дейност. Средствата за възнаграждението на тези специалисти се осигуряват от извънбюджетните сметки на спомагателните стопанства и трудоволечебните работилници, открити по реда на чл. 46 от Закона за устройството на държавния бюджет .

Чл. 110. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г., отм., бр. 39 от 1998 г.).

Раздел VI – Трансплантация и обмен на органи, тъкани и биоматериали с човешки произход (Загл. изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г., бр. 66 от 2001 г.)

Чл. 111. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г., отм., бр. 39 от 1998 г., нов, бр. 66 от 2001 г.) (1) Износ на органи и тъкани, годни за трансплантация, се допуска само за страни, с които Република България има сключени международни договори за взаимен обмен.

(2) Международни договори за износ или обмен на органи и тъкани, годни за трансплантация, могат да се сключват от министъра на здравеопазването със съответните органи на други държави по решение на Министерския съвет.

Чл. 111а. (Нов – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 52 от 2002 г.) Износ или международен обмен на биоматериали и съставки за тяхното производство, включително на роговица и роговична тъкан, се извършва с разрешение от министъра на здравеопазването или от упълномощено от него лице.

(2) Разрешения по ал. 1 се издават по международни програми с цел привеждане на биоматериалите в състояние на годност за по-нататъшно използване, за реимпорт в страната, за технологичен обмен и в други случаи по конкретна преценка на министъра на здравеопазването.

Чл. 112. (Отм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г., нов, бр. 66 от 2001 г.) Условията и редът за удостоверяване на отказ на гражданите за даряване на органи и тъкани след смъртта им се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Глава пета – (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) КУРОРТНИ РЕСУРСИ И КУРОРТИ

Чл. 113. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 39 от 1998 г.) (1) За опазване на курортните ресурси и курортите се определят охранителни зони и охранителен режим.

(2) Изискванията и редът за определяне на охранителните зони и охранителния режим се уреждат с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда и водите.

(3) В охранителните зони се забраняват, спират или ограничават дейности на гражданското и промишленото строителство, геологопроучвателни и минни работи, комуникационно, хидроенергийно и хидромелиоративно строителство, дърводобив, нарушение на естествените, ландшафтните и релефните условия, замърсявания на въздуха, водите и почвата, както и всички други дейности, които водят до изменение на екологичните, климатичните и санитарно-хигиенните условия, променят и увреждат курортните ресурси, природната среда и курортите.

Чл. 114. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 39 от 1998 г.) (1) Условията и редът за утвърждаване на експлоатационните запаси на находищата на минерални води или лечебни калонаходища се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

(2) Министерството на здравеопазването води регистър на минералните води и лечебните калонаходища с утвърдени експлоатационни запаси.

Чл. 115. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Организациите, които проучват находищата на минерални води или лечебни калонаходища, внасят в Министерството на здравеопазването докладите с резултатите от извършените проучвания с предложение за експлоатационните запаси на находищата не по-късно от шест месеца след приключване на работата на терен.

(2) Физически и юридически лица, които разкрият находища на минерална вода и лечебни калонаходища, уведомяват писмено в едномесечен срок Министерството на здравеопазването.

Чл. 116. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 39 от 1998 г.) Контролът по стопанисването и експлоатацията на минералните води и лечебните калонаходища по чл. 47, ал. 1 от Закона за народното здраве се извършва от длъжностни лица в Министерството на здравеопазването, определени от министъра на здравеопазването.

Чл. 117. (Отм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.).

Чл. 118. (Изм. – ДВ, бр. 54 от 1996 г., бр. 39 от 1998 г.) (1) Публичните здравни заведения, които ползват за осъществяване на своята лечебна дейност минерални води, лечебни калонаходища и части от крайбрежната морска ивица, ежегодно до 30 ноември представят в Министерството на здравеопазването мотивирана заявка за необходимите им количества.

(2) Министерството на здравеопазването ежегодно до 31 декември уведомява Министерския съвет за необходимите количества минерални води, лечебни калонаходища и части от крайбрежната морска плажна ивица за ползване от публичните здравни заведения.

Чл. 119. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 39 от 1998 г.) (1) Изграждането на обекти и съоръжения, при които се ползват курортни ресурси, се извършва по проект, съгласуван от министъра на здравеопазването.

(2) Министърът на здравеопазването определя длъжностните лица, които участват в комисиите за приемане на обектите и съоръженията, свързани с използването на курортни ресурси.

Чл. 120. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 1989 г., отм., бр. 39 от 1998 г.).

Чл. 121. (Отм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.).

Чл. 122. (Отм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.).

Чл. 123. (Отм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.).

Глава шеста – ОПАЗВАНЕ ЗДРАВЕТО НА БРЕМЕННИТЕ, МАЙКИТЕ И ДЕЦАТА

Чл. 124. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Здравните заведения решават въпросите на майчиното и детското здравеопазване с предимство.

(2) Женските и детските консултации са основни профилактични звена на майчиното и детското здравеопазване. Задачата им е да решават медицински и социални въпроси, свързани с опазване здравето на бременната жена, плода и детето. Те оказват съдействие и имат право на контрол при трудоустрояването на бременните, охраната на женския труд, настаняването на децата в детски заведения, осигуряването на полагащите се отпуски и материални помощи на майката и други привилегии и поощрения, признати от законите.

Чл. 125. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) За подпомагане на семействата при отглеждане на малките деца за осигуряване нормалното им физическо и психическо развитие в общините се създават постоянни и сезонни детски ясли.

(2) За осъществяване на дейностите по ал. 1 могат да се създават и частни постоянни и сезонни детски ясли по реда на чл. 25в ЗНЗ .

Чл. 126. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава правилник за устройството и дейността на детските ясли.

Чл. 127. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г.) Търговските дружества, фирми, предприятия и други юридически лица могат да участват в издръжката на яслите по договор със собственика.

Чл. 128. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) В детските ясли към общините се заплащат такси, определени съгласно Закона за местните данъци и такси , а в частните детски ясли – определени от собственика.

Чл. 129. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 1989 г., отм., бр. 65 от 1994 г.).

Чл. 130. (Изм. – ДВ, бр. 99 от 1980 г., бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г.) (1) Детските кухни и комплексите по детско хранене се организират и издържат от общините. Изискванията, на които трябва да отговарят детските кухни и комплекси и рецептурниците, по които се приготвя храната за деца до 3-годишна възраст, се определят в наредба на министъра на здравеопазването.

(2) Бюджетни организации и предприятия могат да поемат от фондовете си изплащането на част или цялата стойност на храната по ал. 2.

(3) Детските заведения могат да приготвят храна за обяд за деца до 3-годишна възраст, отглеждани в домашна обстановка, по цени за детските кухни.

Чл. 131. (Отм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.).

Глава седма – МЕДИЦИНСКИ НАДЗОР НАД ФИЗКУЛТУРАТА, СПОРТА И ТУРИЗМА

Чл. 132. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) МЗ ръководи, организира и осъществява медицинския надзор върху физическата култура, спорта и туризма чрез Републиканския център по спортна медицина, чрез специализираните спортно-медицински заведения, лечебно-профилактичните заведения и хигиенно-епидемиологичните инспекции. Длъжностните лица при тези заведения, които упражняват надзор върху физическата култура и спорта, се определят от министъра на здравеопазването.

Чл. 133. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Органите на медицинския надзор върху физическата култура, спорта и туризма контролират работата на лечебно-профилактичните заведения, спортните организации, съюзи и клубове, предучилищните и учебните заведения за изпълнение на разпоредбите на закона , които се отнасят до физическата култура, спорта и туризма.

Чл. 134. (1) Медицинският надзор обхваща физкултурните, спортните и туристическите прояви на:

1. децата от предучилищните детски заведения;

2. учащите се от всички видове и степени учебни заведения;

3. (изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) спортисти от спортни клубове, организации и съюзи, служещи и селяни-кооператори;

4. лицата в напреднала възраст, включени в групи за физкултурни занимания;

5. спортистите от представителните отбори на организациите и спортните съюзи.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Медицинският надзор по т. 1 – 4 на ал. 1 се упражнява от съответните лечебно-профилактични заведения. Медицинският надзор по т. 5 на ал. 1 се упражнява от спортно-медицински заведения, а където няма такива заведения – от лечебно-профилактичните заведения.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Медицинският надзор обхваща държавните, общинските и частните физкултурни и спортни терени, зали, басейни и съоръжения. Над тях се упражнява надзор от спортно-медицинските и лечебно-профилактичните заведения и хигиенно-епидемиологичните инспекции.

Чл. 135. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Всяка масова физкултурна и туристическа проява и всяко спортно състезание съгласно чл. 53 от закона се провежда само ако е осигурена съответна медицинска помощ.

Чл. 136. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Организаторите на спортни състезания уведомяват най-малко 3 дни предварително спортно-медицинските заведения, а там, където няма такива – лечебно-профилактичните заведения, за датата, часа и мястото на провежданото състезание.

(2) На спортни състезания с международен, републикански, регионален и градски характер медицинска помощ може да се осигурява само от лекари, завършили успешно квалификационен курс в спортно-медицинско заведение.

Чл. 137. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Собствениците на спортни обекти (стадиони, зали, басейни, колодруми, хиподруми, ски- и други спортни съоръжения), на които се провеждат тренировки и спортни състезания, задължително оборудват лекарски кабинет в обекта, като заплащат и разходите за медикаменти за спешна медицинска помощ, необходимите инструменти и консумативи. Кабинетите се ползват от медицински специалисти, които осигуряват медицинска помощ при тренировки и състезания.

Чл. 138. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Профилактичните медицински прегледи по чл. 53, ал. 1 от закона се извършват в спортно-медицинските заведения, а където няма такива – в лечебно-профилактичните заведения, при условия и по ред, определени в наредба на министъра на здравеопазването.

Чл. 139. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) В изпълнение на служебните си задължения органите на медицинския надзор имат право на свободен достъп до спортните обекти в района, който обслужват, по време на състезания и тренировки. За тази цел те получават служебни карти за свободен вход от съответните спортни съюзи и организации.

Чл. 140. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Въз основа на чл. 51, ал. 2 от закона държавните органи и другите организации са длъжни да съгласуват с Министерството на здравеопазването наредбите, инструкциите и указанията, които издават във връзка с физическото възпитание, спортно-оздравителната, учебно-тренировъчната и състезателната дейност.

Глава осма – СОЦИАЛНО-ПРАВНА ПОМОЩ В ЗДРАВНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ

Чл. 141. МЗ организира безплатна социално-правна помощ на бременните, майките, децата, психично болните, алкохолиците и наркоманите, която се дава от кабинети за социално-правна помощ по охрана на бременността, майчинството и детството и за социално-правна помощ на психично болните, алкохолиците и наркоманите.

Чл. 142. Кабинетите за социално-правна помощ по охрана на бременността, майчинството и детството се организират към определени здравни заведения от МЗ. Те имат следните задачи:

1. подпомагат бременните и майките с малки деца за упражняване на правата им;

2. осигуряват защита на правата на самотните майки и техните деца и ако бъдат упълномощени, завеждат искове за установяване произхода на децата, за издръжка и др.;

3. съдействуват за укрепване на семействата с малолетни деца, брачната връзка в които е разстроена;

4. съдействуват за настаняване на деца с тежки телесни недъзи в детски здравни заведения;

5. оказват консултативна и методична помощ на всички женски и детски консултации по реализиране на правата и задълженията им, свързани със защитата на майчинството и детството;

6. популяризират мероприятията по охрана на майчинството и детството;

7. съдействуват при осиновяването на децата, предоставени за отглеждане в обществени заведения, и водят делата, като представляват тези заведения;

8. следят за опазване тайната на осиновяванията, извършени със съдействието на социално-правните кабинети, съхраняват документите по тях и упражняват контрол за опазване тайната от здравните заведения при извънбрачно бременните.

Чл. 143. Кабинетите за социално-правна помощ на психично болните, алкохолиците и наркоманите се организират към психиатричните здравни заведения. Те имат следните задачи:

1. оказват социално-правна помощ на недееспособните психично болни, като съдействуват за поставянето им под запрещение и за учредяване на настойничество (попечителство); подпомагат настойниците и попечителите в изпълнението на техните задължения и защищават интересите на лицата, поставени под тяхна опека;

2. подпомагат психично болните за трудово устрояване на подходяща работа и се грижат за правата им, които произхождат от трудовоправни отношения;

3. съдействуват за осигуряване издръжка на нетрудоспособните психично болни, подпомагат ги за отпускане на пенсии и социални помощи и уреждат настаняването им при нужда в домове за социални грижи;

4. оказват социално-правна помощ на семействата на психично болните, алкохолиците и наркоманите;

5. (нова – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) подпомагат психично болните за отпускане на пенсии и социални помощи и уреждат настаняването им при нужда в домове за социални грижи.

Чл. 144. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г.) Трудовите договори с юрисконсултите, завеждащи социално-правните кабинети на здравните заведения към общините, се сключват от директорите на здравните заведения.

Чл. 145. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) При сигнали или оплаквания завеждащите социално-правните кабинети могат да извършват проверки в рамките на възложените им задачи в здравните заведения, общините и кметствата и в семействата.

Чл. 146. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) За безплатното явяване на завеждащите социално-правни кабинети по дела в съдилищата като пълномощници по чл. 20, б. "г" от Гражданския процесуален кодекс съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на здравното заведение, към което е открит кабинетът.

(2) Сумите по предходната алинея се използуват по нареждане на ръководителя на заведението, към което е открит кабинет, за разходи по дела на нуждаещи се без достатъчно доходи или за други нужди, свързани с дейността на кабинета.

Чл. 147. (Отм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.).

Глава девета – (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм., бр. 39 от 1998 г.) КОНТРОЛ НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ СРЕДСТВА

Чл. 148 – 158. (Отм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.).

Глава десета – ЛЕКАРСКА КЛЕТВА

Чл. 159. (1) Съгласно чл. 89 от закона при връчване на дипломите за завършено висше образование лекарите – български граждани, задължително полагат лекарска клетва.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Лекарската клетва има следния текст: "Като пристъпвам към изпълнението на лекарските си задължения, тържествено обещавам пред своите учители и колеги, пред целия български народ да работя честно и добросъвестно за опазване и укрепване здравето и щастието на всеки човек, на всеки гражданин на България, на цялото човечество. В своята професионална дейност винаги ще се ръководя от общочовешките принципи и идеали, от хуманизма и всеотдайността на моите предшественици. В името на моя Бог и моята религия ще лекувам безкористно всички болни, ще се отнасям грижливо и с любов към тях без оглед на тяхната национална, религиозна, политическа и социална принадлежност. Ще ги изследвам цялостно, с високо чувство за отговорност, с такт и умение и винаги ще създавам обстановка на сърдечност, съчувствие и взаимно доверие. Обещавам да запазя за своите учители уважението и признателността, които им дължа. И занапред ще изучавам медицинската наука и с всички сили ще съдействам за нейното процъфтяване. Задължавам се да лекувам въз основа на научни медицински знания и с помощта на съвременни лечебни средства до пълното оздравяване на болния. Няма да се отказвам от лечение даже и тогава, когато не е останала никаква надежда за успех, и няма да прекъсна живота на болния дори и да съм помолен да извърша това. В интерес на болните ще търся съветите на моите колеги по професия и самият аз никога няма да им отказвам помощ и съдействие. Обещавам да не предприемам без медицински и социални показания изкуствено прекъсване на бременността. Заклевам се да не давам гласност на сведенията, които болните ми доверяват, освен ако те представляват опасност за обществото и държавата. Непрестанно ще подобрявам квалификацията и професионалното умение, ще предавам своя опит и знания на сътрудниците и помощниците си, активно ще участвам в повишаването на здравната култура на населението, в профилактиката на заболяванията и в усъвършенстването на здравеопазването. Аз всякога ще помня своя лекарски дълг и високата си отговорност пред народа и държавата. Тържествено, свободно и с чест полагам тази клетва и обещавам да й бъда верен до края на живота си! В името на Бога, на моите уважавани учители и моя обичан народ – заклех се!".

(3) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Клетвата се полага в тържествена обстановка в присъствието на ръководния преподавателски персонал на висшите медицински училища, на представители на обществени и здравни организации и на близки на полагащите клетва.

Чл. 160. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Положилите лекарска клетва са длъжни да проявяват изключителна добросъвестност, медицинска етика, хуманност и висока професионална отговорност при изпълнение на професията си, както и да полагат постоянни грижи за своята квалификация.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Този правилник се издава въз основа на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за народното здраве и отменя:

1. Правилника за реда и начина за изпращане на български граждани на лечение в чужбина, утвърден с Разпореждане № 481 на МС от 13.V.1957 г. и изменен с Решение № 460 на МС от 28.IX.1966 г.;

2. Правилника за лечение на чужди граждани в лечебните заведения в НРБ, утвърден с Разпореждане № 266 на МС от 1.VII.1968 г. и допълнен с Разпореждане № 32 на МС от 30.I.1970 г.;

3. Разпореждане № 1411 на МС от 13.VII.1951 г. относно реда на откриването, обзавеждането и поддържането на медико-санитарните части при предприятията;

4. Постановление № 666 на МС от 10.X.1953 г. за организиране спомагателни трудоволечебни стопанства и работилници към психоневрологичните заведения и заведенията за социални грижи;

5. Постановление № 54 на МС от 29.II.1960 г. за създаване единен санитарен надзор над хранителните предприятия и заведения;

6. Правилника за контрол на лекарствените средства, утвърден с Разпореждане № 638 на МС от 16.IV.1951 г.;

7. Правилника за упойващите вещества, утвърден с Разпореждане № 2102 на МС от 17.X.1956 г.;

8. Постановление № 75 на МС от 10.IV.1961 г. относно подобряване психоневрологичната помощ в страната;

9. Решение № 265 на МС от 23.VI.1966 г. относно одобряване нова номенклатура за здравните заведения в страната;

10. Разпореждане № 2076 на МС от 23.XII.1959 г. относно реда за осигуряване медицинското обслужване на излизащите извън страната групи;

11. Разпореждане № 1274 на МС от 23.IV.1952 г. относно одобряване "Правила за санитарна охрана на курортите и местностите с лечебно значение";

12. Постановление № 821 на МС от 12.XII.1953 г. относно преустройство на аптечната мрежа;

13. Наредбата за откриване, обзавеждане, издръжка и ръководство на селските родилни домове, утвърдена с Постановление № 39 на МС от 16.IV.1949 г.