Вид акт: Правилник

  • ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за чужденците в Република България

    Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1. С правилника се урежда прилагането на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) относно условията и реда за влизане, пребиваване и напускане на страната от чужденци, както и на членовете на семейството на български гражданин, които не са граждани на държава – членка на Европейския съюз (ЕС), или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

    Чл. 2. (1) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., доп., бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.) Чужденците влизат в Република България през граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) или през вътрешни граници с редовен паспорт или заместващ го документ или с друг заместващ го документ, както и с виза, когато такава се изисква.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) Чужденците могат да влизат в Република България с редовен паспорт или със заместващ го редовен документ за пътуване, който е признат от Република България.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.) При временно въвеждане на граничен контрол на вътрешни граници чужденците влизат в Република България през определените с акт на Министерския съвет места.

    Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.) Чужденец, който не отговаря на изискванията за влизане на територията на държавите – членки на Европейския съюз, не се допуска в страната от органите за граничен контрол. За отказа се попълва единен стандартен формуляр за отказ за влизане на границата съгласно част "Б" от Приложение V от Регламент (ЕО) № 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОJ, L 77 от 23.3.2016 г., стр. 1 – 52).

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) В случай че на чужденец, за когото е подаден сигнал за отказ от влизане в Шенгенската информационна система, бъде разрешено влизането в страната по хуманитарни причини или когато това се налага от държавния интерес или от изпълнението на международни договори, по които Република България е страна, органите за граничен контрол информират дирекция "Международно оперативно сътрудничество" на Министерството на вътрешните работи (МВР), която уведомява държавите, прилагащи достиженията на Шенгенското законодателство.

    Чл. 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.) Компетентните органи могат да приемат, че чужденец, намиращ се на територията на Република България, не отговаря или вече не отговаря на условията за продължителността на разрешеното краткосрочно пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз, в следните случаи:

    1. паспортът или заместващият го документ на чужденеца не е подпечатан при влизането му на територията на държавите членки през външна граница;

    2. за чужденеца няма създадено индивидуално досие в Система за влизане/излизане (СВИ) или в записа за влизане/излизане на чужденеца не се съдържа дата на излизане от територията на държавите членки след датата, на която изтича разрешеният срок на пребиваване.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.) В случаите по ал. 1 чужденецът може да докаже, че е спазил условията на продължителността на краткосрочното пребиваване чрез предоставяне на достоверни документи – билет за транспорт, или други документи, удостоверяващи престоя му извън територията на държавите членки или датата на изтичане на срока на валидност на предишно разрешение за пребиваване или на виза за дългосрочно пребиваване.

    (3) В случаите по ал. 2 на чужденеца може да се издаде единен формуляр за потвърждаване спазването на условията за продължителността на краткосрочното пребиваване съгласно Приложение VIII към Кодекса на шенгенските граници.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.) Алинея 1, т. 2 не се прилага за чужденец, който може да представи достоверни доказателства, че се ползва с право на свободно движение съгласно правото на Европейския съюз или че притежава разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.) Ако в случаите по ал. 1, т. 2 чужденецът не успее да докаже съгласно ал. 2, че е спазил условията за продължителността на краткосрочното пребиваване, компетентните органи създават индивидуално досие в СВИ, ако е необходимо, или посочват в СВИ датата и мястото, на които чужденец е преминал външна граница на държава членка или вът­решна граница на държава членка, която още не прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, но използва СВИ в съответствие с член 20 от Регламент (ЕС) 2017/2226 .

    Чл. 5. (1) (Отм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.).

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.).

    (3) (Отм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.).

    (4) (Отм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.).

    (5) (Отм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.).

    (6) Когато се анулира или отмени визата, върху нея се поставя печат "АНУЛИРАНА" или "ОТМЕНЕНА", като освен това оптически променливият знак на визовия стикер, знакът за сигурност "ефект на латентно изображение", както и терминът "виза" се правят невалидни чрез зачертаване.

    (7) (Отм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.).

    (8) Органите, извършили отмяна или анулиране на визата, регистрират във Визовата информационна система (ВИС) информацията за анулирани и отменени визи, а в случаите, когато нямат достъп до ВИС – уведомяват в срок до 48 часа дирекция "Консулски отношения" на Министерството на външните работи (ДКО – МВнР) за взетото решение.

    (9) Ако визата се анулира или отмени, но не са извършени фактическите действия по ал. 6, ДКО – МВнР дава указание на задграничното представителство, което е издало визата, да я обяви за анулирана или отменена чрез ВИС.

    (10) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.) В случай на анулиране, отмяна или отказ за издаване на виза се попълва формуляр съгласно Приложение VI към член 34, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Визов кодекс на Общността ( Визов кодекс ) (OB, L 243, 15 септември 2009 г.).

    Чл. 6. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.) В тридневен срок от влизането си в Република България чужденецът посочва пред органите на МВР писмено адреса, на който ще пребивава, като попълва адресна карта по чл. 18, ал. 1 от ЗЧРБ , освен в случаите на организиран туризъм. Информацията от адресната карта се въвежда незабавно в съответните информационни фондове на МВР. Попълнените адресни карти се изпращат за последваща обработка и съхранение в сектори/групи "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР).

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) Органите за граничен контрол подпечатват паспорта или заместващия го документ на чужденеца съгласно изискванията на Кодекса на шенгенските граници.

    Чл. 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г.) Минималните лични финансови средства за ежедневна издръжка на чужденец, който влиза в Република България с цел краткосрочно пребиваване или транзитно преминаване, са в размер 50 евро или друга свободно конвертируема валута, освен в случаите на изпълнение на междуправителствени спогодби за образователен, научен или културен обмен или съгласно актове на Министерския съвет.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г.) Необходимите лични финансови средства за осигуряване на подслон са не по-малко от 50 евро за всеки ден на престоя или друга свободно конвертируема валута или документ за предплатени нощувки в средство за подслон, или покана-декларация от българско физическо лице, с която се удостоверява, че се осигурява подслон.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г.) Необходимите лични финансови средства за напускане на Република България при влизане по суша или по вода с управлявано от лицето превозно средство са най-малко 200 евро или в друга свободно конвертируема валута, освен ако лицето притежава билет за завръщане.

    (4) Необходимите лични финансови средства за напускане на страната от чужденец са в размер, съответстващ на цената на билета и дължимите такси (ако има такива) за обратно връщане до страната на произход или до трета държава, в която чужденецът има право да влиза и пребивава.

    Чл. 8. В случаите по чл. 28 ЗЧРБ службите за административен контрол на чужденците отразяват обявения адрес в специализиран информационен масив за административно обслужване на чужденците.

    Чл. 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., отм., бр. 57 от 2021 г., в сила от 9.07.2021 г.).

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) В случаите по чл. 28, ал. 3 ЗЧРБ лицата представят пред службите за административен контрол на чужденците или в съответното районно управление на МВР (РУ на МВР) по местопребиваване на чужденеца паспорта му или заместващия го документ, ако чужденецът не се яви лично, като се попълват две адресни карти по образец съгласно приложение № 1. Представените адресни карти се обработват от службите за административен контрол на чужденците или от съответното районно управление на МВР и единият екземпляр се връчва на лицето, предоставило подслон.

    (3) (Отм. – ДВ, бр. 57 от 2021 г., в сила от 9.07.2021 г.).

    Чл. 10. (1) (Отм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г.).

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) Контролът по адресната регистрация на чужденците се осъществява от началниците на сектори/групи "Миграция" при ОДМВР или от началниците на РУ на МВР.

    Чл. 10а. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.) При подаване на заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване чужденецът представя необходимите документи, съгласно основанието на което кандидатства за получаване право на пребиваване.

    Чл. 11. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., доп., бр. 79 от 2016 г., в сила от 30.09.2016 г., изм., бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.) При наличие на извънредни обстоятелства, причини от хуманитарен характер, или сериозни лични причини по смисъла на чл. 27 от ЗЧРБ чужденецът подава заявление по образец съгласно Приложение № 2 .

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.).

    (3) (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.).

    (4) (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.).

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г., бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г.) Когато чужденец от български произход е влязъл законно на територията на Република България и не притежава виза за дългосрочно пребиваване, дирекция "Миграция" или отдел/сектори/групи "Миграция" при ОДМВР след предоставянето на писмено становище от ДАНС и след заплащането на такса за визата по Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи по Закона за държавните такси , могат да издадат разрешение за пребиваване, когато държавният интерес налага това или при извънредни обстоятелства, доказани по надлежния ред със съответни документи, или след представяне на регистриран в Националната агенция за приходите (НАП) трудов договор, сключен за срок минимум шест месеца. Дирекция "Миграция" или отдел/сектори/групи "Миграция" при ОДМВР изпращат в ДКО – МВнР документ за платена такса за визата.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.) Трудовият договор по ал. 5 не се изисква от чужденеца в случаите, когато информацията е отразена в Регистъра на уведомленията за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори или уведомления за промяна на работодател.

    Глава втора – ПРЕБИВАВАНЕ НА ЧУЖДЕНЦИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

    Раздел I – Продължително пребиваване

    Чл. 12. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., изм., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., изм. и доп., бр. 79 от 2016 г., в сила от 30.09.2016 г., бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г., изм., бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г., бр. 57 от 2021 г., в сила от 9.07.2021 г., отм., бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.).

    Чл. 13. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.) След влизането на територията на Република България за получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 и 13 , чл. 24е, ал. 1 , чл. 33г, ал. 4 , чл. 33о, ал. 1 и 2 и чл. 33р, ал. 1 от ЗЧРБ към подаденото заявление по образец съгласно Приложение № 2а членът на семейството в срок не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на издадената му виза прилага към първоначално подадените документи в дирекция "Миграция" или в ОДМВР:

    1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, копие на положената виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващият го документ;

    2. задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България, когато лицето не е осигурено по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) .

    (2) За установяване на фактите и обстоятелствата по чл. 26, ал. 4 ЗЧРБ службите за административен контрол на чужденците изготвят мотивирано становище, което се прилага към заявлението за предоставяне на право на продължително пребиваване.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) В срок до три дни след прилагане на документите по ал. 1 и при липса на основания за отнемане на предоставеното право на пребиваване с цел събиране на семейството директорът на дирекция "Миграция", директорите на ОДМВР или оправомощените от тях длъжностни лица определят срока на разрешеното пребиваване на чужденеца – член на семейството, и го уведомяват за задължението му да заплати държавна такса по Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по Закона за държавните такси за предоставеното право на пребиваване .

    Чл. 14. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) За получаване право на продължително пребиваване чужденецът лично представя в дирекция "Миграция" или в ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 3 , към което прилага:

    1. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ , когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

    2. (доп. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г., бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г.) документ за платена държавна такса по чл. 10, ал. 3 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси , с изключение на чужденците, кандидатстващи на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 , 13 и 18 , чл. 24в , чл. 24и и чл. 33г, ал. 4 от ЗЧРБ , когато плащането не е извършено по електронен път;

    3. доказателства за осигурено жилище;

    4. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по ЗЗО ;

    5. (доп. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., изм., бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България;

    6. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване – при първоначално подаване на заявлението.

    (2) Заявлението по ал. 1 се подава не по-късно от 14 дни преди изтичане на разрешения срок на пребиваване на чужденеца на територията на Република България. Заявлението се разглежда и решава в срок до 14 дни. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи този срок може да бъде удължен с един месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи и информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок. В случай че допълнителните документи и информация не бъдат представени в указания срок, производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане.

    (3) При първоначално предоставяне право на продължително пребиваване по реда на глава трета "а" ЗЧРБ заявлението се подава не по-късно от три месеца от влизането на чужденеца на територията на Република България. Заявлението се разглежда и решава в срок до четири месеца от датата на подаването му. При правна и фактическа сложност или необходимост от представяне на допълнителни документи този срок може да бъде удължен до три месеца, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи и информация следва да бъдат представени до изтичане на удължения срок. В случай че допълнителните документи и информация не бъдат представени в указания срок, производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г., отм., бр. 57 от 2021 г., в сила от 9.07.2021 г.).

    (5) За взетото решение чужденецът се уведомява писмено по реда на АПК .

    Чл. 15. За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и заверено копие на разрешението за работа, издадено от Агенцията по заетостта.

    Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., бр. 81 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.) (1) За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ при първоначално подаване или при подновяване на разрешението за продължително пребиваване чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 .

    (2) Дирекция "Миграция" или сектор/група "Миграция" при ОДМВР прилагат получени по служебен път справка за актуално състояние от търговския регистър, справка и/или информация за наличието или липсата на задължения на търговеца, както и на физическите лица – управители или съдружници, и:

    1. в случаите на първоначално подаване – справка за наетите по трудово правоотношение най-малко 10 български граждани на пълно работно време от осигурител – местно лице, за всеки чужденец, възползвал се от право на пребиваване, която включва обобщена справка за работодател за период, или

    2. в случаите на подновяване на разрешението – справка за наетите по трудово правоотношение най-малко 10 български граждани на пълно работно време от осигурител – местно лице, за всеки чужденец за предходните шест или дванадесет месеца.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2023 г.) При подаване на заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ дипломатическите и консулските представителства на Република България и дирекция "Консулски отношения" на Министерството на външните работи извършват служебна справка за наетите по трудово правоотношение най-малко 10 български граждани на пълно работно време, която включва обобщена справка за работодател.

    Чл. 17. За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и документ, удостоверяващ, че е специалист, пребиваващ в страната по силата на международен договор, по който Република България е страна.

    Чл. 18. (1) За получаване право на продължително пребиваване или продължаване срока на пребиваване на член на семейство на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и съответно:

    1. документи, удостоверяващи наличието на основание за разрешаване на постоянно пребиваване;

    2. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) удостоверение за сключен брак или препис от акт за сключен брак;

    3. (отм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г.).

    (2) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г.) Службите за административен контрол на чужденците прилагат към заявлението на чужденеца служебна справка за придобито право на постоянно пребиваване от съпруг/съпруга.

    (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 110 от 2013 г., изм., бр. 27 от 2019 г., в сила от 2.04.2019 г., бр. 36 от 2022 г., в сила от 13.05.2022 г.) За целите на ал. 1, т. 1 чужденецът от български произход прилага и удостоверение за раждане. В случаите, когато е невъзможно представянето на удостоверение за раждане, ДМ – МВР, и отдел/сектори/групи "Миграция" при ОДМВР прилагат служебна справка относно българския произход на чужденеца, ако информацията е отразена в електронна система, поддържана от Изпълнителната агенция за българите в чужбина. До осигуряването на техническа възможност за достъп до системата чужденецът представя на ДМ – МВР, и на отдел/сектори/групи "Миграция" при ОДМВР удостоверението за български произход, издадено от Изпълнителната агенция за българите в чужбина.

    Чл. 19. За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и:

    1. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) сертификат за актуална регистрация на търговското представителство в Българската търговско-промишлена палата, издаден не по-рано от един месец преди представянето му, в който трябва да e посочено, че са изпълнени обстоятелствата по чл. 24, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ ;

    2. (отм. – ДВ, бр. 81 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.).

    Чл. 20. (1) (Доп. – ДВ, бр. 81 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 7 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и удостоверение за раждане на низходящия в случаите, когато същият е чужденец.

    (2) Към документите към ал. 1 се прилага служебно справка за разрешено постоянно пребиваване или наличие на българско гражданство.

    Чл. 21. За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 8 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и удостоверение от лечебно заведение с посочен план за лечение и възстановяване.

    Чл. 22. За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и документ за акредитация, издаден от Министерството на външните работи.

    Чл. 23. За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и:

    1. (изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.) документ, издаден от компетентните органи на съответната държава, удостоверяващ, че е получил право на пенсия;

    2. документ, издаден от банка на територията на Република България, удостоверяващ, че има налична сметка, по която ще се получават съответните преводи от пенсията.

    Чл. 24. (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г., бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.) За продължаване правото на пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 от ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и:

    1. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) удостоверение за брак или удостоверение за раждане;

    2. медицински документи относно наличието на сериозни здравословни причини в случаите по чл. 2, ал. 4 ЗЧРБ .

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г., изм., бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.) Към документите по ал. 1 се прилага служебно справка за разрешено пребиваване, получена международна закрила или убежище на родственика.

    Чл. 25. За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 14 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и съответно:

    1. удостоверение за раждане;

    2. декларация и други сведения за наличието на обстоятелствата по фактическо извънбрачно съжителство.

    Чл. 26. За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 15 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и заверено копие на разрешение за извършване на дейност на свободна практика, издадено от органите на Министерството на труда и социалната политика.

    Чл. 27. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.) За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 16 от ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и документ от дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет по реда на Закона за вероизповеданията , удостоверяващ качеството му на чуждестранен религиозен служител, поканен от централните ръководства на регистрираните вероизповедания.

    Чл. 28. (Доп. – ДВ, бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г.) За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ чужденецът прилага към заявлението по чл. 14, ал. 1 писмо от компетентен държавен орган, потвърждаващо наличието на обстоятелствата за предоставяне на статут на специална закрила, и документ за платена държавна такса по чл. 10, ал. 3 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси , когато плащането не е извършено по електронен път.

    Чл. 29. (1) За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и:

    1. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) удостоверение за брак или удостоверение за раждане;

    2. (отм. – ДВ, бр. 81 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.);

    3. документи за наличието на родствени връзки по чл. 2, ал. 6 ЗЧРБ ;

    4. медицински документи относно наличието на сериозни здравословни причини, които налагат полагането на лични грижи;

    5. (нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., изм., бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г.) документи за доходите и издръжката на членовете на семейството по чл. 2, ал. 6, т. 3 и 5 от ЗЧРБ .

    (2) (Нова – ДВ, бр. 81 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) Документите по ал. 1, т. 1 не се изискват от чужденеца в случаите, когато информацията е отразена в Национална база данни "Население".

    (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 81 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) За установяване на фактите и обстоятелствата по чл. 26, ал. 4 ЗЧРБ службите за административен контрол на чужденците изготвят мотивирано становище, което се прилага към заявлението за предоставяне право на продължително пребиваване.

    Чл. 29а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г.) (1) За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 19 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и следните документи, освен в случаите, когато те са налични по партидата на съответното търговско дружество в търговския регистър:

    1. (отм. – ДВ, бр. 81 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.);

    2. (изм. – ДВ, бр. 7 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г.) удостоверителен документ от българска лицензирана кредитна институция за постъпването на сума, не по-малка от 306 755, 13 евро, за придобиване право на собственост от чужденеца върху недвижими имоти на територията на страната или за участие в капитала на съответното търговско дружество; при ползването на заемни средства – и удостоверителен документ от кредитна институция за непогасена част от заема не повече от 25 на сто;

    3. документ за собственост на недвижимите имоти на територията на страната на чужденеца или на търговското дружество;

    4. справка за разходите на търговското дружество за придобиване на недвижими имоти за периода след внасяне на сумата по т. 2 в капитала на търговското дружество, придружена с копия на договори за покупко-продажба (разходооправдателни документи), копие от инвентарната книга или амортизационен план, доказващо заприходяването на дълготрайни материални активи, или друг документ, удостоверяващ стойността и вида на придобитите нови недвижими имоти след влагането на сумата по т. 1;

    5. (нова – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.) удостоверение от Министерството на иновациите и растежа, предоставено на дирекция "Миграция" по служебен път, по отношение на вложенията в капитала на българско търговско дружество.

    (2) Службите за административен контрол на чужденците извършват служебно справка в търговския регистър за удостоверяване пълнотата на обстоятелствата за предоставяне право на продължително пребиваване.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.) Службите за административен контрол на чужденците изискват служебно документ от Централния кредитен регистър на Българската народна банка.

    Чл. 29б . (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 43 от 2022 г., в сила от 10.06.2022 г.) За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 20 ЗЧРБ службите за административен контрол на чужденците прилагат към подадените от чужденеца документи по чл. 14, ал. 1 и удостоверение от Министерството на иновациите и растежа, предоставено на дирекция "Миграция" по служебен път.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 43 от 2022 г., в сила от 10.06.2022 г.) Дирекция "Миграция" уведомява Министерството на иновациите и растежа за издадените разрешения за продължително пребиваване на основание на удостоверенията по ал. 1.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г., бр. 43 от 2022 г., в сила от 10.06.2022 г.) Чужденците с предоставено право на продължително пребиваване декларират пред Министерството на иновациите и растежа всяка промяна в обстоятелствата по чл. 24, ал. 1, т. 20 ЗЧРБ .

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 43 от 2022 г., в сила от 10.06.2022 г.) Министерството на иновациите и растежа уведомява дирекция "Миграция" за всяка промяна в обстоятелствата по издаденото удостоверение, водеща до неизпълнение на изискванията за издаване на удостоверението, която е основание за отнемане на предоставеното право на пребиваване, установена при проверка на вписаните обстоятелства и обявените актове в търговския регистър и в други случаи.

    Чл. 29в . (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г.) (1) (Предишен текст на чл. 29в – ДВ, бр. 81 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 5 и 6 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и:

    1. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) удостоверение за сключен брак или препис-извлечение от акт за сключен брак, съставени в Република България или в чужбина;

    2. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) при прекратяване на брака със съдебно решение – препис-извлечение или пълен препис от акта за сключен брак, когато бракът е сключен в Република България; копие от съдебното решение – когато бракът е сключен в чужбина;

    3. препис-извлечение от акт за смърт, съставен в Република България или в чужбина.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 81 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) Документите по ал. 1, т. 1 не се изискват от чужденеца в случаите, когато информацията е отразена в Национална база данни "Население".

    Чл. 29г . (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г.) За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 7 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и документи относно наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на ЗЧРБ .

    Чл. 29д. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г., изм., бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г., отм., бр. 57 от 2021 г., в сила от 9.07.2021 г.).

    Чл. 30. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г., бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г., доп., бр. 27 от 2019 г., в сила от 2.04.2019 г., изм. и доп., бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г., отм., бр. 57 от 2021 г., в сила от 9.07.2021 г.).

    Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г., отм., бр. 57 от 2021 г., в сила от 9.07.2021 г.).

    Чл. 32. (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г., отм., бр. 57 от 2021 г., в сила от 9.07.2021 г.).

    Чл. 32а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г.) За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24з ЗЧРБ чужденецът прилага към заявлението по чл. 14, ал. 1 :

    1. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката и личните данни; за сверяване автентичността на копието се представя и оригиналът на документа;

    2. удостоверителен документ от съответния административен орган или орган на съдебната власт за наличието на висящо административно или наказателно производство, образувано по чл. 227, ал. 3 и 5 от Наказателния кодекс ;

    3. (доп. – ДВ, бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г.) документ за платена държавна такса по чл. 10, ал. 3 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по Закона за държавните такси , когато плащането не е извършено по електронен път.

    Чл. 32б . (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., изм., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 79 от 2016 г., в сила от 30.09.2016 г., отм., бр. 57 от 2021 г., в сила от 9.07.2021 г.).

    Чл. 32в. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.) За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 21 от ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 , както и споразумение с приемащата организация на територията на Република България, съдържащо място на провеждане, описание и продължителност на доброволческата дейност.

    Чл. 32г. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.) (1) За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 23 във връзка с чл. 24с от ЗЧРБ при първоначално подаване или при подновяване на разрешението за продължително пребиваване чужденецът прилага към заявлението документите по чл. 14, ал. 1, т. 1 , 2 , 3 , 4 и 6 , както и:

    1. доказателства за наличие на средногодишен доход в размер, не по-малък от 50 (петдесет) минимални месечни работни заплати съгласно законодателството на Република България за предходната календарна година;

    2. документи, доказващи някое от обстоятелства по § 1, т. 36 от допълнителните разпоредби на ЗЧРБ , а именно:

    а) по § 1, т. 36 , подточка 1 от допълнителните разпоредби на ЗЧРБ :

    аа) трудов договор или друг документ, издаден от работодателя или друг компетентен орган, който съдържа данни за страните по договора, длъжността на чужденеца, трудовото възнаграждение и срока на договора;

    бб) документ, удостоверяващ съществуването на работодателя, в случай че е юридическо лице или друго правно образувание, различно от физическо лице, и удостоверяващ наименованието, идентификационния номер, седалището и адреса на управление и лицата, които го представляват по националния му закон, издаден от съответния компетентен орган по регистрацията, съобразно националното му законодателство, със срок до 6 месеца преди датата на подаване на документите;

    вв) линк към официален фирмен регистър или уебсайт, от който да са видни обстоятелствата по буква "бб", в случай че е приложимо;

    б) по § 1, т. 36 , подточка 2 от допълнителните разпоредби на ЗЧРБ :

    аа) документ, удостоверяващ съществуването на дружество, неговото наименование, идентификационен номер, собствениците на капитала, седалището и адреса на управление, предмета на дейност, и лицата, които го представляват по националния му закон, издаден от съответния компетентен орган по регистрацията, съобразно националното му законодателство, със срок до 6 месеца преди датата на подаване на документите; в случай че в документа няма данни за собствениците на капитала, се представя допълнителен документ, издаден от управителния орган на дружеството, съобразно националното му законодателство, удостоверяващ това обстоятелство;

    бб) линк към официален фирмен регистър или уебсайт, от който да са видни обстоятелствата по буква "аа", в случай че е приложимо;

    вв) най-малко един договор и референция от получателя на дистанционните услуги, удостоверяващи предоставянето на услугите изцяло дистанционно, срока на предоставянето, както и съдържащи идентификационни данни на получателя на услугите: ааа) за физически лица – име, идентификационен номер, номер и дата на издаване на документ за самоличност, адрес в държавата, чийто гражданин е, или в държавата на обичайното му пребиваване; ббб) за юридически лица – наименование, идентификационен номер, седалище и адрес на управление, лицата, които го представляват по националния му закон, както и линк към официален фирмен регистър или уебсайт, от който да са видни тези обстоятелства, в случай че е приложимо;

    в) по § 1, т. 36 , подточка 3 от допълнителните разпоредби на ЗЧРБ , най-малко един договор и референция от получателя на дистанционните услуги, удостоверяващи предоставянето на услугите изцяло дистанционно, срока на предоставянето, както и съдържащи идентификационни данни на получателя на услугите:

    аа) за физически лица – име, идентификационен номер, номер и дата на издаване на документ за самоличност, адрес в държавата, чийто гражданин е, или в държавата на обичайното му пребиваване;

    бб) за юридически лица – наименование, идентификационен номер, седалище и адрес на управление, лицата, които го представляват по националния му закон, както и линк към официален фирмен регистър или уебсайт, от който да са видни тези обстоятелства, в случай че е приложимо.

    (2) Документите, представени от чужденеца, в зависимост от чуждата държава, от която произхождат, трябва да отговарят на изискванията на съответните разпоредби на двустранните международни договори или на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове , съставена в Хага на 5 октомври 1961 г. (обн., ДВ, бр. 45 от 2001 г.; попр., бр. 17 от 2014 г.), ратифицирана със закон (ДВ, бр. 47 от 2000 г.), по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа (ДВ, бр. 73 от 1958 г.), както и да бъдат снабдени с преводи на български език, които се извършват и заверяват по предвидения ред.

    Чл. 33. За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 25б ЗЧРБ чужденецът лично подава заявление по образец съгласно приложение № 3, към което прилага:

    1. (доп. – ДВ, бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г.) документ за платена държавна такса по чл. 10, ал. 3 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси , когато плащането не е извършено по електронен път;

    2. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, входната виза и печата за последното влизане в страната; за сверяване автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

    3. заверено копие от разрешение за събиране на семейството, издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците;

    4. (нова – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.) доказателства за осигурено жилище;

    5. (нова – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.) задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България;

    6. (нова – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.) доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България.

    Раздел II – Постоянно пребиваване

    Чл. 34. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) За получаване право на постоянно пребиваване чужденецът подава лично в дирекция "Миграция" или в ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 4, към което прилага:

    1. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г.) документ за платена държавна такса по чл. 12, ал. 4 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси ;

    2. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ , когато такава се изисква, и печата за последното му влизане в страната; за сверяване автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

    3. доказателства за осигурено жилище;

    4. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата или минималната пенсия за страната;

    5. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване – при първоначално подаване на заявлението.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) Заявлението по ал. 1 се подава не по-късно от два месеца преди изтичане на разрешения срок на пребиваване на чужденеца на територията на Република България. Заявлението се разглежда и решава в срок до два месеца. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи този срок може да бъде удължен с два месеца, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че трябва да представи необходимите документи и информация в едномесечен срок. В случай че допълнителните документи и информация не бъдат представени в указания срок, производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) Заявлението по ал. 1 се подава не по-късно от два месеца преди изтичане на разрешения срок по издадена виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ , когато чужденецът кандидатства за първи път за предоставяне право на пребиваване на територията на Република България. Заявлението се разглежда и решава в срок до два месеца. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи този срок може да бъде удължен с два месеца, за което чужденецът се уведомява, като му се указва, че трябва да представи необходимите документи и информация в едномесечен срок. В случай че допълнителните документи и информация не бъдат представени в указания срок, производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане.

    (4) За взетото решение чужденецът се уведомява писмено по реда на АПК .

    Чл. 35. (1) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.) За получаване право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 34, ал. 1, т. 1 , 2 и 5 , нотариално заверена декларация от собственика за предоставяне на адрес на пребиваване и удостоверение за раждане.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2019 г., в сила от 2.04.2019 г., доп., бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г., изм., бр. 36 от 2022 г., в сила от 13.05.2022 г.) В случаите, когато е невъзможно представянето на удостоверение за раждане, ДМ – МВР, и отдел/сектори/групи "Миграция" при ОДМВР прилагат служебна справка относно българския произход на чужденеца, ако информацията е отразена в електронна система, поддържана от Изпълнителната агенция за българите в чужбина. До осигуряването на техническа възможност за достъп до системата чужденецът представя на ДМ – МВР или на отдел/сектори/групи "Миграция" при ОДМВР удостоверението за български произход, издадено от Изпълнителната агенция за българите в чужбина.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.) Удостоверението за раждане се изпраща за извършване на изследване в Националния институт по криминалистика/компетентните експертни звена към ОДМВР относно проверка за автентичност на бланката и следи от подправки по персонализацията.

    Чл. 36. (1) За получаване право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 34, ал. 1 и:

    1. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) удостоверение за сключен брак;

    2. (отм. – ДВ, бр. 81 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.).

    (2) Към заявлението службите за административен контрол на чужденците прилагат служебно удостоверение за непрекъснатост на пребиваването на чужденеца в страната през последните пет години.

    Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) За получаване право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 34, ал. 1 и удостоверение за раждане. Службите за административен контрол на чужденци прилагат служебна справка за разрешено постоянно пребиваване на един от двамата родители.

    Чл. 38. (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., изм. и доп., бр. 81 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) За получаване право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 34, ал. 1 и декларация за издръжка. В случаите, когато низходящият български гражданин е пълнолетен, се прилагат и документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 144 от Семейния кодекс . Службите за административен контрол на чужденците прилагат служебна справка от информационните фондове на МВР за законното и непрекъснато пребиваване на чужденеца за срок три години на територията на страната, както и за раждане на низходящия български гражданин.

    Чл. 38а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г.) За предоставяне право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 5 ЗЧРБ службите за административен контрол на чужденците прилагат към подадените от кандидата документи по чл. 34, ал. 1 служебна справка от информационните фондове на МВР за законното и непрекъснато пребиваване на чужденеца през последните пет години на територията на страната.

    Чл. 39. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., бр. 37 от 2023 г.) За получаване на право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 , 8 и 17 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) службите за административен контрол на чужденците прилагат към подадените от кандидата документи по чл. 34, ал. 1 документ, установяващ съответните обстоятелства по чл. 25, ал. 1, т. 6 , 8 и 17 ЗЧРБ и предоставен по служебен път от Българската агенция за инвестиции на дирекция "Миграция".

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., бр. 37 от 2023 г.) Българската агенция за инвестиции по служебен път установява обстоятелствата по издадени разрешения за постоянно пребиваване чрез справки в Средата за междурегистров обмен (RegiX) или чрез друг електронен обмен.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) В случаите по чл. 25, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ дирекция "Миграция" уведомява Българската агенция за инвестиции за издадените разрешения за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 19 и 20 ЗЧРБ в периода от пет години, предхождащ подаването на заявление за получаване на право на постоянно пребиваване.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) Българската агенция за инвестиции уведомява дирекция "Миграция" за всяка промяна в установените с документа по ал. 1 обстоятелства, водеща до неизпълнение на изискванията за издаването му, която е основание за отнемане на предоставеното право на пребиваване, към момента, когато са станали известни за агенцията.

    (5) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2023 г.) Чужденците с предоставено право на постоянно пребиваване декларират пред Българската агенция за инвестиции незабавно всяка промяна на обстоятелствата по чл. 25, ал. 1, т. 6 , 8 и 17 ЗЧРБ и веднъж годишно, но не по-късно от 1 декември на текущата година – липсата на промяна в тях и предоставят доказателства за това. Дейността по тази алинея се отразява в специален регистър.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2023 г.) За издаване на предварително одобрение за извършване на инвестиции по чл. 25, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ чужденецът подава искане в Българската агенция за инвестиции, към което прилага следните документи в оригинал или нотариално заверен препис, в превод на български език, където е приложимо:

    1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със срок на валидност не по-малко от 6 месеца със страниците на снимката и личните данни, заверено от чужденеца или от пълномощника;

    2. (изм. – ДВ, бр. 7 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г.) банкова референция за открита на името на чужденеца сметка в кредитна институция от Република България, от друга държава – членка на ЕС, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство , или на Конфедерация Швейцария, или от трета държава по чл. 27, предложение трето от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) , съдържаща информация за налични средства в евро в размер, не по-малък от минималния праг за съответната инвестиция;

    3. декларация за произхода на средствата по образец, утвърден от изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции, подписана лично от чужденеца;

    4. декларация дали лицето е видна политическа личност съгласно чл. 36 от ЗМИП по образец, утвърден от изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции, подписана лично от чужденеца;

    5. представени по избор на лицето документи относно неговата трудова, професионална и инвестиционна дейност;

    6. свидетелство за съдимост от държава по произход или държава по постоянно пребиваване;

    7. пълномощно с нотариална заверка на подписа, в случай че искането се подава от пълномощник.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2019 г., в сила от 2.04.2019 г., изм., бр. 37 от 2023 г.) Българската агенция за инвестиции се произнася по искането в срок до 40 дни след съгласуване с ДАНС и МВР, които предоставят становищата си по чл. 25, ал. 9 от ЗЧРБ в срок до 25 дни. При правна и фактическа сложност срокът за изготвяне на документа може да бъде продължен с 10 работни дни, като Българската агенция за инвестиции има право да изисква допълнителни документи от чужденците.

    (8) (Предишна ал. 6, изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2023 г.) За изготвяне на документ, установяващ съответните обстоятелства по чл. 25, ал. 1, т. 6 , 8 и 17 ЗЧРБ , чужденецът подава искане в Българската агенция за инвестиции, към което прилага декларация за произхода на средствата по образец, утвърден от изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции, подписана лично от чужденеца, а в случай че искането се подава от пълномощник – и пълномощно с нотариална заверка на подписа или пълномощно за адвокат, както и следните документи в оригинал или нотариално заверен препис, в превод на български език, където е приложимо:

    1. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2023 г.) в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 6, буква "а" от ЗЧРБ – документ, издаден от инвестиционния посредник, чрез който е сключена сделката на регулиран пазар или многостранна система за търговия, който включва информация относно пазарната стойност на придобитите финансови инструменти към датата на придобиване;

    2. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2023 г.) в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 6, буква "б" от ЗЧРБ – удостоверение от концедента, определен съгласно чл. 17 от Закона за концесиите ;

    3. (отм. – ДВ, бр. 27 от 2019 г., в сила от 2.04.2019 г., нова, бр. 37 от 2023 г.) в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 6, буква "в" от ЗЧРБ :

    а) документ/документи за стойността на инвестицията към датата на придобиване, издаден/издадени от инвестиционния посредник, чрез който е сключена сделката на регулиран пазар или многостранна система за търговия, а когато не се търгуват на регулиран пазар или на многостранна система за търговия – от управляващото дружество, и

    б) документ/документи от съответното управляващо дружество, удостоверяващ/удостоверяващи, че към датата на придобиване на дяловете или акциите колективната инвестиционна схема отговаря на условията по чл. 25, ал. 1, т. 6, буква "в", подбукви "аа", "бб" и "вв" от ЗЧРБ ;

    4. (изм. – ДВ, бр. 27 от 2019 г., в сила от 2.04.2019 г., бр. 37 от 2023 г.) в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 6, буква "г" от ЗЧРБ :

    а) документ/документи за стойността на инвестицията към датата на придобиване, издаден/издадени от инвестиционния посредник, чрез който е сключена сделката на регулиран пазар или многостранна система за търговия, а когато не се търгуват на регулиран пазар или на многостранна система за търговия – от лицето, управляващо алтернативния инвестиционен фонд (АИФ) или от управляващо дружество;

    б) при инвестиция в капитала на АИФ качеството на едноличен собственик на капитала, съдружник или акционер, както и размерът на действително извършената вноска се установяват служебно от Българската агенция за инвестиции чрез проверка на вписаните обстоятелства и обявените актове в търговския регистър; чужденецът предоставя при необходимост заверено от управителния орган на дружеството копие на книгата на акционерите и/или документ, издаден от банка за извършване на вноската; стойността на извършената непарична вноска се установява чрез проверка на дружествения договор/учредителен акт/устав;

    в) документ/документи от съответното лице, управляващо АИФ или управляващо дружество, удостоверяващ/удостоверяващи, че към датата на придобиване на дяловете или акциите АИФ отговаря на условията по чл. 25, ал. 1, т. 6, буква "г", подбукви "аа", "бб" и "вв" от ЗЧРБ ;

    5. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2023 г., бр. 7 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г.) в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 8 от ЗЧРБ : удостоверение от банка, че сума, не по-малка от 3 067 751,29 евро, е постъпила по сметка на съответното акционерно дружество при учредяването му и/или за увеличаване на капитала му, освен когато информацията е налична в търговския регистър;

    6. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2023 г.) в случаите по т. 1 – 5 се прилага нотариално заверена декларация, че придобитите права и активи в резултат от инвестициите по чл. 25, ал. 1, т. 6 и 8 от ЗЧРБ не са използвани и няма да се използват за обезпечаване на кредити към кредитни и финансови институции;

    7. в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 17 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 19 ЗЧРБ :

    а) декларация, че няма промяна в обстоятелствата, обосновали разрешаването на продължително пребиваване по чл. 24, ал. 1, т. 19 ЗЧРБ , или

    б) (изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2017 г., в сила от създаването на техническа възможност за служебно получаване на информация) съответните актуални документи по чл. 29а, ал. 1 , придружени със справка от имотния регистър към Агенцията по вписванията, за вписванията, отбелязванията или заличаванията по чл. 46 и 47 от Правилника за вписванията за лицето и за недвижимия имот, която се прилага служебно;

    8. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., бр. 43 от 2022 г., в сила от 10.06.2022 г.) в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 17 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 20 ЗЧРБ се посочва/т номера/та или се представя/т копие/я от удостоверението/ята издадено/и от Министерството на иновациите и растежа за наличие на обстоятелствата по чл. 24, ал. 1, т. 20 ЗЧРБ и предоставени на дирекция "Миграция", в оригинал по служебен път по реда на чл. 29б, ал. 1 за удостоверяване поддържането на вложението по чл. 24, ал. 1, т. 20 в продължение на 5 години.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2023 г.) "Централен депозитар" – АД, в качеството си на централен депозитар на ценни книжа предоставя по служебен път на Българската агенция за инвестиции удостоверение за наличието на инвестиции по чл. 25, ал. 1, т. 6, букви "а", "в" и "г" от ЗЧРБ и тяхното поддържане. Удостоверението съдържа данни за притежателя на финансови инструменти, дата на придобиване, брой финансови инструменти и тяхната номинална стойност, както и информация за липсата или наличието на вписани обстоятелства по Закона за особените залози и по Закона за договорите за финансово обезпечение .

    (10) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., предишна ал. 7, изм., бр. 27 от 2019 г., в сила от 2.04.2019 г., предишна ал. 8, изм., бр. 37 от 2023 г.) Българската агенция за инвестиции изпраща изготвения документ до дирекция "Миграция" с копие до заявителя в срок до 14 работни дни от постъпването на искането по ал. 8, удължен със срок не повече от 5 работни дни за получаване на необходимите документи, събирани по служебен път. Документът е със срок на валидност 6 месеца. При правна и фактическа сложност срокът за изготвяне на документа може да бъде продължен с 10 работни дни, като Българската агенция за инвестиции има право да изисква допълнителни документи от чужденците.

    Чл. 39а. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм., бр. 81 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., отм., бр. 37 от 2023 г.).

    Чл. 40. За получаване право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 34, ал. 1 и:

    1. (отм. – ДВ, бр. 81 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.);

    2. удостоверение от общината по местожителство или постоянен адрес преди напускане на Република България относно датата и начина на напускане на страната;

    3. удостоверение за раждане;

    4. удостоверение от Министерството на правосъдието, че лицето не е български гражданин;

    5. (нова – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.) удостоверение от Министерството на правосъдието, че чужденецът е освободен от българско гражданство.

    Чл. 41. (1) (Предишен текст на чл. 41 – ДВ, бр. 81 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) За получаване право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 34, ал. 1 и:

    1. официален документ, удостоверяващ влизането на лицето на територията на Република България до 27 декември 1998 г.;

    2. удостоверение за раждане;

    3. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) удостоверение за брак на родителя – чужденец, с български гражданин.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 81 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., изм., бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.) Документите по ал. 1, т. 2 и 3 не се изискват от чужденеца в случаите, когато информацията е отразена в Национална база данни "Население".

    Чл. 42. (1) За получаване право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 11 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 34, ал. 1 и:

    1. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) удостоверение за сключен брак или удостоверение за раждане;

    2. (доп. – ДВ, бр. 110 от 2013 г.) медицински документи за наличието на сериозни здравословни причини, които налагат полагането на лични грижи, доказателства за доходите и издръжката на членовете на семейството по чл. 2, ал. 6, т. 3 , 4 и 5 ЗЧРБ .

    (2) (Нова – ДВ, бр. 81 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) Документите по ал. 1, т. 1 не се изискват от чужденеца в случаите, когато информацията е отразена в Национална база данни "Население".

    (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 81 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., изм., бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.) Към заявлението службите за административен контрол на чужденците прилагат служебно справка за законно и непрекъснато пребиваване на чужденеца в страната през последните пет години.

    Чл. 43. (1) За получаване право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 12 ЗЧРБ чужденецът подава заявление по образец съгласно приложение № 4, към което прилага:

    1. (доп. – ДВ, бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г.) документ за платена държавна такса по чл. 10, ал. 3 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси , когато плащането не е извършено по електронен път;

    2. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) копие от страниците на паспорта или заместващия го документ, с който лицето е влязло в страната, издаден от съответната бивша съветска република, със снимката и личните данни;

    3. удостоверение за раждане;

    4. доказателства за осигурено жилище;

    5. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата или минималната пенсия за страната;

    6. официален документ, издаден от дипломатическо или консулско представителство на съответната бивша съветска република, че лицата не са признати за граждани на съответната държава;

    7. официален документ, удостоверяващ влизането на лицето на територията на Република България до 27 декември 1998 г.

    (2) Службите за административен контрол на чужденците извършват последваща проверка относно достоверността на документа по ал. 1, т. 6.

    Чл. 44. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 43 от 2022 г., в сила от 10.06.2022 г., бр. 37 от 2023 г.) За предоставяне право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 7 , 13 и 16 ЗЧРБ службите за административен контрол на чужденците прилагат към подадените от чужденеца документи по чл. 34, ал. 1 удостоверение от Министерството на иновациите и растежа, предоставено на дирекция "Миграция" по служебен път.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 43 от 2022 г., в сила от 10.06.2022 г., бр. 37 от 2023 г.) Министерството на иновациите и растежа по служебен път установява обстоятелствата по издадени разрешения за постоянно пребиваване чрез справки в Средата за междурегистров обмен (RegiX) или чрез друг електронен обмен.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 43 от 2022 г., в сила от 10.06.2022 г.) Министерството на иновациите и растежа уведомява дирекция "Миграция" за всяка промяна в обстоятелствата по издаденото удостоверение, водеща до неизпълнение на изискванията за издаване на удостоверението, която е основание за отнемане на предоставеното право на пребиваване, установена при:

    1. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2023 г.) проверки за поддържане на инвестициите над изискуемия в чл. 25, ал. 1, т. 16 от ЗЧРБ минимален размер за срок 5 години от датата на предоставяне на право на постоянно пребиваване, както и вписаните обстоятелства и обявените актове в търговския регистър;

    2. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г., бр. 43 от 2022 г., в сила от 10.06.2022 г.) проверка на отчети, предоставени от дружествата в Министерството на иновациите и растежа във връзка с изпълнението на договори за предоставяне на насърчителни мерки по реда на Закона за насърчаване на инвестициите ;

    3. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2023 г.) извършени проверки от БАИ на представените от дружеството документи по чл. 19а и чл. 69, ал. 3 и 4 от Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите , с изключение на случаите по т. 2;

    4. (нова – ДВ, бр. 37 от 2023 г.) извършени проверки от компетентния орган, определен с решение на Министерския съвет в съответствие с чл. 70 от ППЗНИ .

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г., бр. 43 от 2022 г., в сила от 10.06.2022 г., изм. и доп., бр. 37 от 2023 г.) Чужденците с предоставено право на постоянно пребиваване декларират пред Министерството на иновациите и растежа незабавно всяка промяна на обстоятелствата по чл. 25, ал. 1, т. 7 , 13 и 16 ЗЧРБ и веднъж годишно – за липсата на промяна в обстоятелствата по издаденото удостоверение и предоставят доказателства за това.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г., бр. 43 от 2022 г., в сила от 10.06.2022 г.) Изпълнението на условието по чл. 25в, ал. 3 ЗЧРБ се удостоверява пред Министерството на иновациите и растежа.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2023 г., изм., бр. 7 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г.) За изпълнението на условието по чл. 25, ал. 1, т. 7 от ЗЧРБ в Министерството на иновациите и растежа се представя удостоверение от банка, че сума, не по-малка от 1 022 583,76 евро, е внесена от чужденеца в капитала на българско търговско дружество за осъществяван от дружеството приоритетен инвестиционен проект, сертифициран при условията и по реда на Закона за насърчаване на инвестициите , освен когато информацията е налична в търговския регистър.

    (7) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г., бр. 43 от 2022 г., в сила от 10.06.2022 г., предишна ал. 6, бр. 37 от 2023 г.) Условията и редът за издаване на удостоверенията по ал. 1 и за прилагането на ал. 3 се определят от министъра на иновациите и растежа.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2023 г.) Заявления за издаване на удостоверения по чл. 25, ал. 1, т. 13 от ЗЧРБ могат да се подават в срока на валидност на издадения сертификат и в рамките на минималния период на поддържане на инвестицията съгласно изискванията на ЗНИ .

    (9) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2023 г.) Удостоверението по ал. 1 е със срок на валидност 6 месеца.

    Чл. 44а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г.) (1) За получаване право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 14 и 15 ЗЧРБ към заявлението по чл. 34, ал. 1 се прилагат:

    1. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) копие на редовен паспорт или заместващ го документ, ако детето притежава такъв, със страниците на снимката и личните данни; за сверяване автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

    2. становище от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето;

    3. удостоверение за раждане;

    4. копие от съдебното решение и/или заповед за настаняване на детето;

    5. (доп. – ДВ, бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г.) документ за платена държавна такса по чл. 12, ал. 4 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по Закона за държавните такси , когато плащането не е извършено по електронен път.

    (2) Заявлението за предоставяне право на постоянно пребиваване на малолетни лица се подава от ръководителя на специализираната институция или социалната услуга от резидентен тип, а за непълнолетните лица – лично и в присъствието на ръководителя на специализираната институция или социална услуга от резидентен тип, който изразява съгласието си чрез полагане на подпис в заявлението.

    Чл. 45. За получаване право на пребиваване на основание чл. 25а ЗЧРБ чужденецът лично подава заявление по образец съгласно приложение № 2, към което прилага:

    1. (доп. – ДВ, бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г.) документ за платена държавна такса по чл. 10, ал. 3 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси , когато плащането не е извършено по електронен път;

    2. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, виза, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

    3. доказателства за осигурено жилище;

    4. документ за заслуги в съответната сфера, издаден от компетентния министър, с изключение на случаите, свързани с националната сигурност.

    Чл. 46. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) За получаване право на постоянно пребиваване началниците на сектори/групи "Миграция" при ОДМВР прилагат към заявлението на чужденеца и писмено становище относно възможността чужденецът да придобие този статут.

    Раздел III – (Отм. – ДВ, бр. 57 от 2021 г., в сила от 9.07.2021 г.) Пребиваване на чужденци за целите на висококвалифицираната трудова заетост

    Чл. 47. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., изм., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., бр. 79 от 2016 г., в сила от 30.09.2016 г., бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., отм., бр. 57 от 2021 г., в сила от 9.07.2021 г.).

    Чл. 48. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., отм., бр. 57 от 2021 г., в сила от 9.07.2021 г.).

    Чл. 49. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., отм., бр. 57 от 2021 г., в сила от 9.07.2021 г.).

    Чл. 50. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., отм., бр. 57 от 2021 г., в сила от 9.07.2021 г.).

    Раздел ІІІа (Нов – ДВ, бр. 79 от 2016 г., в сила от 30.09.2016 г., отм., бр. 57 от 2021 г., в сила от 9.07.2021 г.) Пребиваване на чужденци за целите на сезонна заетост

    Чл. 50а. (Нов – ДВ, бр. 79 от 2016 г., в сила от 30.09.2016 г., изм., бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., доп., бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г., отм., бр. 57 от 2021 г., в сила от 9.07.2021 г.).

    Раздел IIIб (Нов – ДВ, бр. 79 от 2016 г., в сила от 30.09.2016 г., отм., бр. 57 от 2021 г., в сила от 9.07.2021 г.) Пребиваване на чужденци за целите на вътрешнокорпоративния трансфер

    Чл. 50б. (Нов – ДВ, бр. 79 от 2016 г., в сила от 30.09.2016 г., изм., бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., отм., бр. 57 от 2021 г., в сила от 9.07.2021 г.).

    Чл. 50в. (Нов – ДВ, бр. 79 от 2016 г., в сила от 30.09.2016 г., изм., бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., отм., бр. 57 от 2021 г., в сила от 9.07.2021 г.).

    Чл. 50г. (Нов – ДВ, бр. 79 от 2016 г., в сила от 30.09.2016 г., изм., бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., отм., бр. 57 от 2021 г., в сила от 9.07.2021 г.).

    Раздел IV – Дългосрочно пребиваване

    Чл. 51. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) За получаване право на дългосрочно пребиваване чужденецът лично подава заявление по образец съгласно приложение № 6 в дирекция "Миграция" или в ОДМВР.

    (2) Към заявлението чужденецът прилага:

    1. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката и личните данни; за сверяване автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

    2. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка за период, не по-малък от една година, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, като се вземат предвид минималната месечна работна заплата и пенсия за Република България;

    3. задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България, когато лицето не е осигурено по ЗЗО ;

    4. доказателства за осигурено жилище;

    5. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., отм., бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.);

    6. (нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г.) копие на решение за предоставена международна закрила от Държавната агенция за бежанците – в случаите по чл. 24г, ал. 4 ЗЧРБ .

    (3) Службите за административен контрол на чужденците прилагат служебна справка от информационните фондове на МВР за законното пребиваване на чужденеца през последните пет години на територията на Република България.

    (4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., изм., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) Към документите по ал. 2 началниците на сектори/групи "Миграция" при ОДМВР прилагат служебно справка от информационните фондове на МВР за непрекъснатост на пребиваването на чужденеца съгласно чл. 24г, ал. 3 и 8 ЗЧРБ . За предоставяне право на дългосрочно пребиваване на основание на международна закрила се прилага служебна справка от Държавната агенция за бежанците, удостоверяваща датата на подаване на молбата за международна закрила, и служебна справка от дирекция "Български документи за самоличност" – МВР, удостоверяваща датата на издаване на български документ за самоличност.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) За предоставяне право на дългосрочно пребиваване началниците на сектори/групи "Миграция" при ОДМВР прилагат към заявлението и писмено становище относно възможността чужденецът да придобие този статут.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., изм., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) При предоставяне право на дългосрочно пребиваване на чужденец, пребиваващ в Република България като притежател на разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕС на основание на предоставена международна закрила от друга държава членка, службите за административен контрол на чужденците прилагат към подадените от чужденеца документи по ал. 2 и потвърждение, че статутът на международна закрила не е отнет, предоставено от Държавната агенция за бежанците на дирекция "Миграция" по служебен път.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., изм., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) Държавната агенция за бежанците уведомява дирекция "Миграция" в случаите на прехвърляне на отговорността за международна закрила от друга държава членка към Република България или от Република България към друга държава членка с цел промяна в отбелязването на разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕС, издадено от компетентните структури на МВР.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г.) Измененото разрешение се издава не по-късно от три месеца от получаване на уведомлението по ал. 7 при условията и по реда на Закона за българските лични документи и Правилника за издаване на българските лични документи .

    Чл. 52. (1) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) За предоставяне право на дългосрочно пребиваване на притежател на Синя карта на ЕС чужденецът прилага към заявлението документите по чл. 51, ал. 2 и официален документ от държава/държави – членка/членки на ЕС, удостоверяващ законното му пребиваване като притежател на Синя карта на ЕС на нейна/техни територия/територии за срок, допълващ изискуемия общ 5-годишен период.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) Службите за административен контрол на чужденците прилагат служебно справка за законното пребиваване на чужденеца в продължение най-малко на две години преди подаването на заявлението на територията на Република България като притежател на Синя карта на ЕС.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) Към документите началниците на сектори/групи "Миграция" при ОДМВР прилагат служебно справка от информационните фондове на МВР за непрекъснатост на пребиваването на чужденеца на територията на Република България съгласно чл. 33м, ал. 2 ЗЧРБ . Непрекъснатостта на пребиваване на територията на други държави членки се установява въз основа на представен от чужденеца официален удостоверителен документ, издаден от компетентните власти на тези държави членки.

    (4) Алинеи 1 – 3 се прилагат съответно за лицата по чл. 24е, ал. 3 ЗЧРБ , които са членове на семейството на притежател на Синя карта на ЕС.

    Чл. 53. (1) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) Заявлението за предоставяне право на дългосрочно пребиваване се подава най-малко два месеца преди изтичането на разрешения срок на пребиваване на чужденеца в страната.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) Заявлението се разглежда и решава в срок до два месеца. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи или информация срокът може да бъде удължен с два месеца, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че следва да предостави необходимите документи или информация в едномесечен срок. В случай че допълнителните документи или информация не бъдат представени в указания срок, производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане.

    (3) За взетото решение чужденецът се уведомява писмено по реда на АПК .

    (4) При предоставяне право на дългосрочно пребиваване службите за административен контрол на чужденците представят на чужденеца информационна брошура, съдържаща разяснения относно правата и задълженията на чужденеца въз основа на придобитото право.

    Чл. 54. За продължаване правото на пребиваване на членовете на семейство на дългосрочно пребиваващ чужденец лицето подава заявление по образец съгласно приложение № 3, към което прилага:

    1. (отм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.);

    2. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката и личните данни; за сверяване автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

    3. доказателства за осигурено жилище;

    4. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата или минималната пенсия за страната;

    5. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) удостоверение за брак или удостоверение за раждане;

    6. задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България, когато лицето не е здравно осигурено по ЗЗО ;

    7. медицински документи за наличието на сериозни здравословни причини в случаите по чл. 2, ал. 4 ЗЧРБ .

    Чл. 55. За предоставяне право на продължително пребиваване на основание чл. 24е, ал. 4 ЗЧРБ чужденецът подава заявление по образец съгласно приложение № 3, към което прилага:

    1. (доп. – ДВ, бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г.) документ за платена държавна такса по чл. 10, ал. 3 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси , когато плащането не е извършено по електронен път;

    2. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката и личните данни; за сверяване автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

    3. доказателства за осигурено жилище;

    4. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата или минималната пенсия за страната;

    5. задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България, когато лицето не е здравно осигурено по ЗЗО ;

    6. документи, удостоверяващи прекратяването на брака, и удостоверение за раждане;

    7. удостоверение от училище от системата на народната просвета или от висше училище на територията на страната.

    Чл. 56. (1) За възстановяване правото на дългосрочно пребиваване съгласно чл. 24ж ЗЧРБ чужденецът подава заявление по образец съгласно приложение № 6, към което прилага:

    1. (доп. – ДВ, бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г.) документ за платена държавна такса по чл. 10, ал. 3 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси , когато плащането не е извършено по електронен път;

    2. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката и личните данни; за сверяване автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

    3. доказателства за осигурено жилище;

    4. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната месечна работна заплата или минималната пенсия за страната;

    5. задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България, когато лицето не е здравно осигурено по ЗЗО .

    (2) Службите за административен контрол на чужденците прилагат служебна справка от информационните фондове на МВР за законното пребиваване на чужденеца през последните три години на територията на Република България.

    (3) Заявлението се разглежда и решава съгласно чл. 53 .

    Раздел V – Общи разпоредби относно предоставянето право на пребиваване

    Чл. 57. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) Директорът на дирекция "Миграция", директорите на ОДМВР или оправомощените от тях длъжностни лица разглеждат документите на чужденеца за предоставяне право на пребиваване след получаване на писмено становище от ДАНС по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" .

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) Директорите на ОДМВР или оправомощените от тях длъжностни лица изпращат за разглеждане и решаване на директора на дирекция "Миграция" документите на чужденците за получаване право на постоянно или дългосрочно пребиваване, след като са получили писмено становище на ДАНС по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" .

    Чл. 58. (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2013 г.) След вземане на решение за предоставяне правото на пребиваване от компетентния орган чужденецът заплаща държавна такса по Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси съобразно вида на предоставеното право на пребиваване. Неплащането на тази такса е основание за прекратяване на процедурата.

    Чл. 59. (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) Когато са налице основанията за отнемане правото на пребиваване по чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ , пребиваването в друга държава членка се доказва с официален документ, издаден от компетентен орган на държава – членка на ЕС, гранични печати за вход и изход, документи за хотелско настаняване или други документи, които могат да обосноват пребиваването в тази държава – членка на ЕС.

    Чл. 60. (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2021 г., в сила от 9.07.2021 г.) (1) За предоставяне право на продължително пребиваване в Република България по реда на чл. 24и , чл. 24к , чл. 33к , чл. 33л , чл. 33п и чл. 33т от ЗЧРБ работодателят или упълномощено от него лице или чужденецът лично в предвидените от закона случаи подава заявление по образец съгласно приложение № 3а.

    (2) За предоставяне право на продължително пребиваване в Република България членовете на семейството на чужденци, получили разрешение за пребиваване по реда на чл. 24и , чл. 24к , чл. 33к , чл. 33л , чл. 33п и чл. 33т от ЗЧРБ , подават заявление по образец съгласно приложение № 3.

    Чл. 60а. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2021 г., в сила от 9.07.2021 г.) На чужденците, получили право на продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване, се издават документи за пребиваване при условията и по реда на Закона за българските лични документи и Правилника за издаване на българските лични документи , приет с Постановление № 13 на Министерския съвет от 2010 г. (обн., ДВ, бр. 12 от 2010 г.), след заплащане на държавни такси за издаването на документите по Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси .

    Чл. 61. (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., отм., бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.).

    Чл. 62. (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., изм., бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.) (1) За удостоверяване на факти и обстоятелства, свързани с правния му статут, чужденецът представя документи в оригинал или нотариално заверени копия.

    (2) В случай че чужденецът не може да представи удостоверение за раждане или удостоверение за сключен брак, представя преписи от акта за раждане, съответно от акта за сключен брак.

    (3) Заявлението за предоставяне право на пребиваване на малолетно лице се подава от неговите родители или от неговия настойник или попечител. Заявлението за предоставяне право на пребиваване на непълнолетно лице се подава от него в присъствието на родителите му или от попечителя, които изразяват съгласието си чрез полагане на подпис в заявлението. При отсъствие на родител, настойник или попечител се прилага нотариално заверена декларация за съгласието му. В случаите, когато единият родител е починал или е в неизвестност, или е лишен от родителски права, обстоятелствата се удостоверяват със съответните документи.

    (4) (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г.).

    Чл. 63. Компетентните органи, които вземат решение за предоставяне право на пребиваване, могат да изискват или да проверяват служебно и други документи и обстоятелства, свързани с правния статут на чужденеца.

    Глава втора – "а" (Нова – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СТАТУТ НА ЛИЦЕ БЕЗ ГРАЖДАНСТВО СЪГЛАСНО КОНВЕНЦИЯТА ЗА СТАТУТА НА ЛИЦАТА БЕЗ ГРАЖДАНСТВО, ПРИЕТА В НЮ ЙОРК НА 28 СЕПТЕМВРИ 1954 Г.

    Чл. 63а . (Нов – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) (1) Производство за предоставяне на статут на лице без гражданство се открива при лично подаване на писмено заявление по образец съгласно приложение № 6а в дирекция "Миграция" или в сектори и групи "Миграция" при ОДМВР от лице, което желае да бъде признато за лице без гражданство.

    (2) При подаване на заявлението органите по ал. 1 информират кандидата за процесуалните му права и задължения, за последствията от неспазването на задълженията му по чл. 21е, т. 2 – 5 ЗЧРБ , като за това се изготвя протокол. Протоколът се подписва от кандидата и от служителя.

    (3) Заявлението се подава пред органите на дирекция "Миграция" или сектори и групи "Миграция" при ОДМВР по постоянен адрес или адрес на пребиваване.

    (4) За малолетните лица заявлението се подава от техните родители или настойници, а за непълнолетните лица се приподписва от родителите или от попечителите им. Заявлението се подава само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.

    Чл. 63б . (Нов – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) (1) След като бъде подадено заявлението, дирекция "Миграция" или сектори и групи "Миграция" при ОДМВР провеждат интервю, като писмено уведомяват кандидата за датата, мястото и часа на провеждане на интервюто. За малолетните лица интервюто се провежда с техните родители или настойници. При провеждане на интервю с непълнолетни лица те се придружават от родителите или от попечителите им.

    (2) В хода на интервюто дирекция "Миграция" или сектори и групи "Миграция" при ОДМВР вписват в протокол следните обстоятелства:

    1. данни за самоличността на кандидата (име и фамилно име, предишно име и фамилно име, предишно гражданство, пол, място и дата на раждане, моминско име на майката);

    2. данни за наличните документи за самоличност и пътуване (вид и номер на документа, срок на валидност, място и дата на издаване, име на издаващия орган);

    3. семейно положение, място на сключване на брака;

    4. професия и образование;

    5. местоживеене в страната на обичайно пребиваване;

    6. постоянен адрес/адрес на пребиваване в Република България.

    (3) Протоколът от интервюто се прочита на кандидата и се подписва от кандидата и от служителите, провеждащи интервюто. За малолетните лица протоколът се подписва от техните родители и настойници, а за непълнолетните лица се приподписва от родителите или от попечителите им. В случаите на непридружени непълнолетни лица и малолетни лица протоколът се подписва/приподписва съгласно чл. 15, ал. 7 от Закона за закрила на детето .

    Чл. 63в . (Нов – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) Дирекция "Миграция" може да провежда допълнителни интервюта с кандидата за получаване на статут лице без гражданство, като писмено уведомява кандидата за датата, мястото и часа на провеждане на интервюто.

    Чл. 63г . (Нов – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) (1) В хода на производството във връзка с установяването на липса на гражданство кандидатът трябва да докаже или обоснове положението си на лице без гражданство, по-специално по отношение на:

    1. мястото му на раждане;

    2. предишно местоживеене;

    3. гражданство на членовете на семейството и родителите му.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 57 от 2021 г., в сила от 9.07.2021 г.) Към заявлението се прилага удостоверение за раждане, официални документи, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 1, и документ за законното му пребиваване на територията на Република България. В случаите, когато удостоверението за раждане или документът за законното му пребиваване на територията на Република България не може да бъде предоставен, чужденецът посочва причините за това.

    (3) Дирекция "Миграция" може да изисква допълнителна информация от други държавни структури с оглед на изясняване на обстоятелствата за възможността за предоставяне статут лице без гражданство.

    Чл. 63д . (Нов – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) (1) Дирекция "Миграция" или сектори и групи "Миграция" при ОДМВР след провеждане на интервюто предоставят преписката на Държавна агенция "Национална сигурност" или на съответните териториални дирекции "Национална сигурност". Държавна агенция "Национална сигурност" и съответната териториална дирекция "Национална сигурност" предоставят писмено становището си в срок до 30 работни дни.

    (2) За изясняване на фактите и на обстоятелствата във връзка с производството за предоставяне на статут лице без гражданство дирекция "Миграция" или сектори и групи "Миграция" при ОДМВР след провеждане на интервюто могат да предоставят копие от преписката на Министерството на външните работи за оказване на административно съдействие. Министерството на външните работи предоставя исканата информация в срок до 45 дни.

    (3) Дирекция "Миграция" може писмено да изиска от Министерството на правосъдието информация относно гражданството на лицето съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за българското гражданство , която се предоставя в 15-дневен срок.

    Чл. 63е . (Нов – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) (1) Директорът на дирекция "Миграция" предоставя статут на лице без гражданство, прекратява, спира, възобновява или отказва предоставянето му с решение, за което кандидатът се уведомява писмено.

    (2) С изрично писмено заявление чужденецът може да оттегли подаденото заявление за предоставяне статут на лице без гражданство.

    (3) Решението се издава в срок до 6 месеца от подаването на заявлението, като в случаите на правна и/или фактическа сложност срокът може да бъде продължен с още два месеца.

    (4) Когато с решението се предостави статут на лице без гражданство на непридружено непълнолетно лице или на малолетно лице, решението от производството се предоставя и на компетентния орган по настойничество и попечителство по постоянен адрес, временно местоживеене или настаняване.

    Чл. 63ж . (Нов – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) (1) Върховният комисар на Организацията на обединените нации за бежанците чрез своя представител в Република България има право на информация, както и на достъп до всеки един етап от производството за предоставяне на "статут лице без гражданство".

    (2) Върховният комисариат на Организацията на обединените нации за бежанците има право да присъства на интервютата, провеждани с кандидата.

    Чл. 63з . (Нов – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) Копия от чуждестранните документи на кандидата, удостоверяващи самоличността му, документите му за пътуване, както и всякакви други документи с данни, свързани с изложеното в заявлението, се прилагат към него за разглеждането му. Документите, представени от заинтересуваните лица, в зависимост от чуждата държава, от която произхождат, трябва да отговарят на изискванията на съответните разпоредби на двустранните международни договори или на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове , съставена в Хага на 5 октомври 1961 г., по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа (ДВ, бр. 73 от 1958 г.), както и да бъдат снабдени с преводи на български език, които се извършват и заверяват по предвидения ред.

    Чл. 63и . (Нов – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) На чужденец с предоставен статут на лице без гражданство от друга държава, пребиваващ постоянно или дългосрочно в Република България, може да бъде издаден документ "удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство", когато към заявлението по приложение № 3 от Правилника за издаване на българските лични документи се представят и документи, доказващи непреодолими причини документът да се поднови от държавата, която първоначално го е издала. Като документи, доказващи непреодолими причини, чужденецът представя официални документи, издадени от съответното дипломатическо или консулско представителство на държавата, която му е предоставила "статут лице без гражданство".

    Чл. 63и 1 . (Нов – ДВ, бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г.) (1) За получаване право на продължително пребиваване чужденец с предоставен статут на лице без гражданство лично представя в дирекция "Миграция" или в сектори/групи "Миграция" при ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 3, към което прилага:

    1. документ за платена държавна такса по чл. 10, ал. 3 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси , когато плащането не е извършено по електронен път;

    2. доказателства за осигурено жилище;

    3. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по реда на Закона за здравното осигуряване .

    (2) Директорите на ОДМВР или оправомощени от тях длъжностни лица изпращат на директора на дирекция "Миграция" заявлението по ал. 1 и приложените към него документи, писмено становище на ДАНС по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и тяхно мотивирано становище.

    (3) Директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице взема решение по заявлението по ал. 1 в срок до два месеца от подаването му, като в случаите на правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи срокът може да бъде удължен с още един месец.

    (4) За взетото решение чужденецът се уведомява писмено по реда на АПК .

    Глава втора – "б" (Нова – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.) ПРОИЗВОДСТВА СПРЯМО НЕПРИДРУЖЕНИ ДЕЦА ЧУЖДЕНЦИ

    Чл. 63к . (Нов – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г.) Полицейски орган, установил непридружено дете чужденец, уведомява дирекция "Социално подпомагане" по местопребиваването на детето, изпраща уведомително писмо по образец съгласно приложение № 6б и го предава незабавно на служител от отдел "Закрила на детето" или на директора на дирекцията за предприемане на мярка за настаняване извън семейството по реда на Закона за закрила на детето . Само в случаите, когато установяването е настъпило в почивни и празнични дни, се предприемат съвместни действия по предоставяне на полицейска закрила и настаняване в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа. За предаването се изготвя приемно-предавателен протокол по образец съгласно приложение № 6в .

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г.).

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г.) Когато органите на дирекция "Миграция" установят, че непридружено дете чужденец е настанено в специалните домове за временно настаняване на чужденци, изпращат уведомително писмо по образец съгласно приложение № 6б до дирекция "Социално подпомагане" по местопребиваването на детето и го предават незабавно на служител на отдел "Закрила на детето" или на директора на дирекцията. За предаването се изготвя приемно-предавателен протокол по образец съгласно приложение № 6в, към който се прилагат копия на заповеди за налагане на принудителни и обезпечителни мерки, документ за проведен медицински преглед и други относими документи, приложени в личното досие на детето чужденец.

    (4) Когато непридруженото дете чужденец заяви желание за предоставяне на международна закрила в Република България, след регистрирането на молбата от органа, установил детето, детето се предава с документите по ал. 1 на ръководителя на регистрационно-приемателен център на ДАБ или на оправомощено от него лице.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г.) Когато непридруженото дете чужденец не е подало молба за предоставяне на международна закрила, в срок 7 работни дни от предаването му на дирекция "Социално подпомагане" по местопребиваване органите на дирекция "Миграция" или сектори/групи "Миграция" при ОДМВР провеждат интервю с детето.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г.) При провеждане на интервюто по ал. 5 се установяват факти и обстоятелства относно местонахождението на родителите или други лица, отговорни за детето по силата на закона или обичая, както и други относими данни, свързани с положението и волята на детето. Дирекция "Социално подпомагане" по местопребиваване определя представител на детето чужденец, който участва при провеждане на интервюто и предоставя социален доклад в 5-дневен срок от провеждането на интервюто.

    (7) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г.) Непридруженото дете чужденец по време на интервюто по ал. 5 има право на преводач от език, който разбира, както и на правна помощ. Предоставянето на правна помощ се организира от представителя на дирекция "Социално подпомагане" и се осигурява по реда на Закона за правната помощ .

    (8) За проведеното интервю по ал. 5 се съставя протокол, който се подписва от провелия интервюто, от детето чужденец, когато е навършило 14 години, и от представителя от дирекция "Социално подпомагане".

    (9) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г.) В срок 3 дни след получаване на социалния доклад по ал. 6 сектори/групи "Миграция" при ОДМВР изготвят мотивирано становище относно възможността за връщане на непридруженото дете чужденец до страната на произход, страната на транзитно преминаване или до трета сигурна страна или за издаване на разрешение за пребиваване и незабавно го изпращат на дирекция "Миграция", придружено от протокола от проведеното интервю и социалния доклад.

    (10) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г.) В срок до един месец от провеждането на интервюто по ал. 5 компетентните органи на дирекция "Миграция" налагат принудителна административна мярка "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета сигурна страна" на детето чужденец, когато са установили, че е възможно връщането му на член на неговото семейство, на определен настойник или на подходящи приемни центрове в държавата му на произход, в трета държава, готова да го приеме, или в държава, задължена да го приеме по силата на спогодба за предаване и обратно приемане с Република България, при условие че там животът и свободата му не са застрашени и не е изложено на опасност от преследване, от изтезание или от нечовешко или унизително отношение.

    (11) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г.) Когато връщането на детето чужденец не е възможно, компетентните органи на дирекция "Миграция" изготвят обобщено становище, което изпращат директно или чрез съответния сектор/група "Миграция" при ОДМВР до непридруженото дете чужденец чрез определения му представител от дирекция "Социално подпомагане" по местопребиваване, с което се уведомява и относно възможността за започване на производство по предоставяне право на продължително пребиваване. Директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице може да разреши на детето чужденец продължително пребиваване по чл. 28а от ЗЧРБ .

    Чл. 63л. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г.) (1) За получаване право на продължително пребиваване по чл. 28а от ЗЧРБ детето чужденец подава лично и чрез определения му представител от дирекция "Социално подпомагане" в дирекция "Миграция" или сектори/групи "Миграция" при ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 3 , към което прилага:

    1. копие от приемно-предавателния протокол по образец съгласно приложение № 6в ;

    2. копие от социалния доклад по чл. 63к, ал. 6;

    3. копие от протокола по чл. 63к, ал. 8 ;

    4. копие от паспорт, ако такъв е наличен;

    5. доказателства за адрес на пребиваване.

    (2) Към заявлението по ал. 1 служебно се прилага обобщеното становище по чл. 63к, ал. 11 .

    (3) Директорите на ОДМВР или оправомощени от тях длъжностни лица в срок 7 дни от подаването на заявлението за получаване право на продължително пребиваване по чл. 28а изпращат документите на дирекция "Миграция", придружени от писмено становище на ДАНС по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" , и тяхно мотивирано становище.

    (4) Заявлението за предоставяне право на продължително пребиваване по чл. 28а от ЗЧРБ се разглежда в срок до 7 работни дни от получаването му в дирекция "Миграция". В случаите на правна и фактическа сложност и необходимост от предоставяне на допълнителни документи и информация този срок може да бъде продължен с още един месец. Детето чужденец чрез определения му представител от дирекция "Социално подпомагане" се уведомява писмено за удължения срок, като в писмото се посочва, че необходимите документи и информация следва да се представят в 14-дневен срок от уведомяването. При непредставяне в срока на документите и на информацията производството по предоставяне право на пребиваване се прекратява.

    (5) Разрешение за продължително пребиваване на непридружено дете чужденец се издава съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, като в полето "тип разрешение" се отбелязва "непридружено дете чужденец".

    (6) Последващо заявление за предоставяне право на пребиваване се подава не по-късно от 14 дни преди изтичането на разрешения срок на пребиваване на непридруженото дете чужденец на територията на Република България. Към заявлението се прилагат документите по ал. 1, т. 2 – 5. Органите на дирекция "Миграция" или сектори/групи "Миграция" при ОДМВР провеждат интервю с детето в присъствието на определения му представител от дирекция "Социално подпомагане" и при условията на чл. 63к, ал. 7 с цел извършване на повторна преценка за възможността за връщане на детето чужденец, за което се изготвя протокол по реда на чл. 63к, ал. 6 – 8.

    (7) Директорите на ОДМВР или оправомощени от тях длъжностни лица в срок до 7 работни дни от подаването на заявление по ал. 6 изпращат документите на дирекция "Миграция", придружени от писмено становище на ДАНС по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" , и тяхно мотивирано становище.

    (8) Когато се установи, че връщането на детето чужденец не е възможно, компетентните органи на дирекция "Миграция" изготвят становище относно невъзможността за връщане на непридруженото дете чужденец в срок до 5 дни от получаването на документите по ал. 6 и след анализ на допълнително събрана информация в срока от предходното интервю.

    (9) В случай че не може да бъде наложена принудителна административна мярка по чл. 39, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ , директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице може да разреши на непридруженото дете чужденец продължително пребиваване по чл. 28а от ЗЧРБ , за което му се издава документ по ал. 4.

    (10) Заявлението по ал. 6 се разглежда и решава в срок до 14 работни дни от подаването на заявлението. В случаите на правна и фактическа сложност и необходимост от предоставяне на допълнителни документи и информация този срок може да бъде удължен с още един месец. Детето чужденец чрез неговия представител от дирекция "Социално подпомагане" се уведомява писмено при удължаване на срока, като в писмото се посочва, че следва да предостави необходимите документи и информация в 14-дневен срок от получаването на писмото. Когато допълнителните документи и информация не бъдат предоставени в посочения срок, производството по издаване на разрешение за продължително пребиваване се прекратява.

    (11) При подаване на заявление по ал. 1 или 6 на детето чужденец се издава документ, удостоверяващ обстоятелството, че е подало заявление за получаване на разрешение за продължително пребиваване.

    Глава трета – НАПУСКАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ ЧУЖДЕНЦИ

    Чл. 64. (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.) (1) Чужденците напускат Република България през ГКПП или през вътрешните граници.

    (2) При временно въвеждане на граничен контрол на вътрешни граници чужденците напускат Република България през определените с акт на Министерския съвет места.

    (3) Чужденец може да напусне Република България с редовен паспорт или заместващ го документ, с който е влязъл в страната, или с друг заместващ го документ за пътуване в рамките на разрешения му срок за пребиваване, освен в случаите на наложени с влезли в сила актове забрани по чл. 43 от ЗЧРБ и по чл. 68 от Наказателно-процесуалния кодекс .

    Чл. 65. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., изм., бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) Чужденец, чийто паспорт или заместващ го документ е изгубен или унищожен или е с изтекъл срок на валидност, може да напусне страната след издаване на редовен паспорт или заместващ го документ или на документ за обратно завръщане от дипломатическото или консулското представителство на страната, чийто гражданин е. Чужденецът е длъжен да уведоми за новоиздадения документ службите за административен контрол на чужденците, които му издават удостоверение за това.

    (2) Необходимите документи на лице без гражданство за напускане на Република България в случаите по ал. 1 се издават от дипломатическото или консулското представителство на страната, в която лицето пребивава постоянно или обичайно.

    Чл. 66. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., бр. 37 от 2023 г.) Временното удостоверение за напускане на Република България се издава от органите на Министерството на вътрешните работи.

    Чл. 67. На чужденеца се предоставя систематично информация за неговите права и задължения и за съществуващите възможности за контакт с национални, международни и неправителствени организации и органи и за включване в програма за подпомогнато доброволно връщане.

    Глава четвърта – ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ

    Чл. 68. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 41 от 2013 г., доп., бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.) Органите по чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ могат да не издадат заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЧРБ , когато засегнатият чужденец бъде приет обратно от друга държава – членка на ЕС, въз основа на двустранни споразумения за обратно приемане или договорености, които са действащи към датата на влизане в сила на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки, за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (OB, L 348, 24.12.2008 г., стр. 98 – 107), или когато има издадено разрешение за пребиваване или друго разрешение, даващо право на престой в друга държава – членка на ЕС.

    (2) Органите по чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ могат да отменят или да спрат изпълнението на принудителна административна мярка – забрана за влизане, в случаите, когато чужденецът докаже, че е напуснал територията на Република България в съответствие с предоставения му срок за доброволно напускане.

    Чл. 69. (1) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) Когато на чужденец е отнето или е отказано право на пребиваване в Република България или по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или на убежище или по отношение на когото производството по Закона за убежището и бежанците е прекратено с влязло в сила решение, освен ако прекратяването е постановено спрямо чужденец, за когото има решение за обратно приемане в Република България и производството не е било възобновявано, в паспорта или заместващия го документ се полага щемпел от службите за административен контрол на чужденците, в който се отбелязва срокът за напускане на Република България.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., доп., бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.) Когато спрямо чужденец е издадена заповед за принудителни административни мерки по чл. 41 , 42, 42а или 42з ЗЧРБ , в паспорта или заместващия го документ се полага щемпел от органите на дирекция "Миграция" за наложената принудителна административна мярка. При изпълнение на принудителните административни мерки от органите за граничен контрол не се полагат щемпели.

    (3) Когато отнемането на статут на дългосрочно пребиваващ не води до експулсиране, на съответното лице се разрешава да остане на територията на Република България, ако то отговаря на някое от основанията, даващи право на пребиваване по ЗЧРБ , и ако не представлява заплаха за обществения ред и националната сигурност.

    Чл. 70. (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) Чужденец, на когото е отнето правото на пребиваване на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 8 ЗЧРБ и не е напуснал страната в определения в заповедта срок, се връща до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна съгласно заповедта по чл. 41 ЗЧРБ . До извеждането му от страната чужденецът се настанява в специализирано лечебно заведение за болнична помощ.

    Чл. 71. (1) (Предишен текст на чл. 71 – ДВ, бр. 41 от 2013 г., изм., бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.) Когато чужденец с наложена принудителна административна мярка по чл. 41 , 42 или 42а ЗЧРБ се извежда от Република България по въздушен път, той се придружава от определени служители от службите за административен контрол на чужденците или други компетентни структури на МВР до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2013 г.) При всяко извеждане по въздушен път се спазват общите насоки относно мерките за сигурност при съвместни операции за извеждане по въздушен път, приложени към Решение 2004/573/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно организация на общите полети за извеждане от територията на две или повече държави членки на граждани на трети страни, които подлежат на индивидуални мерки за извеждане (OB, L 261, 6.08.2004 г., стр. 44 – 51).

    Чл. 72. (1) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.) При налагане на обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 5, т. 1 от ЗЧРБ в заповедта се посочват съществуващите пречки чужденецът да напусне незабавно страната, населеното място, адресът на пребиваване на чужденеца и часът, в който той следва да се явява в дежурната част на териториалната структура на Министерството на вътрешните работи.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.) Копие от заповедта по ал. 1 се изпраща в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваване на чужденеца за изпълнение.

    (3) Явяването на чужденеца се отразява в специален регистър в дежурната част срещу подпис на чужденеца.

    (4) Адресът на пребиваване на чужденците се посочва писмено, като се попълва адресна карта по образец съгласно приложение № 1.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., изм. и доп., бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., изм., бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.) Лице, което предоставя адрес за пребиваване на чужденец с наложена принудителна административна мярка, представя декларация по образец съгласно приложение № 7 с нотариално удостоверени подпис и съдържание, извършени едновременно, и представя доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка на незаконно пребиваващия в размер, не по-малък от минималната работна заплата за страната. Когато лицето, предоставящо адрес за пребиваване, не е собственик на жилището, се прилага и нотариално заверена декларация по образец съгласно приложение № 7а за съгласие от собственика/собствениците конкретният чужденец да се настани на адреса. При промяна на декларираните обстоятелства незабавно се уведомява компетентният административен орган, наложил обезпечителната мярка по чл. 44, ал. 5, т. 1 от ЗЧРБ .

    Чл. 72а. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.) (1) След изтичане на максимално определения срок за принудително настаняване на чужденец в специалните домове за временно настаняване на чужденци съгласно чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ или когато административен съд е отменил заповедта за принудително настаняване или е определил освобождаване, органът, издал заповедта за налагането на принудителната административна мярка, или директорът на дирекция "Миграция" може да определи обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ след оценка на индивидуалните обстоятелства и при наличие на съответните предпоставки.

    (2) В случаите по ал. 1, когато чужденецът пребивава в място за настаняване по реда на Закона за туризма , не се прилагат изискванията на чл. 72, ал. 5 . Чужденецът представя като доказателство за настаняването си адресна карта или друг удостоверителен документ.

    Чл. 72б . (Нов – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г.) При налагане на обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 5, т. 2 от ЗЧРБ в заповедта се определя размер на парична гаранция от 255,65 до 2556,46 евро, съобразен с разноските за изпълнение на връщането или експулсирането на чужденеца, след оценка на индивидуалните обстоятелства. В заповедта се посочват номерът на банковата сметка, по която да се внесе гаранцията, и номерът на банковата сметка, по която да бъде освободена. Сметката, по която се освобождава гаранцията, се заявява писмено от чужденеца.

    (2) Определената гаранция се внася в 3-дневен срок от връчването на заповедта по посочената от органа, наложил обезпечителната мярка, банкова сметка.

    (3) Гаранцията се освобождава от органа, наложил обезпечителната мярка, в 10-дневен срок по банкова сметка, посочена от чужденеца, след:

    1. постъпване на доказателства за изпълнение на наложената принудителна административна мярка;

    2. отмяна на наложената обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 5, т. 2 от ЗЧРБ ;

    3. отмяна на наложената принудителна административна мярка.

    (4) Гаранцията остава в полза на държавата, когато:

    1. чужденецът не изпълнява условията на наложената му друга обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ ;

    2. посочената от чужденеца сметка не е активна или е изтекла една година от възникване на основанието за възстановяване на гаранцията;

    3. чужденецът направи опит или напусне територията на Република България не по законоустановения начин.

    (5) Органът, наложил обезпечителната мярка по чл. 44, ал. 5, т. 2 от ЗЧРБ , издава решение, с което установява наличието на обстоятелствата по ал. 4 и определя, че сумата по гаранцията не подлежи на възстановяване. Решението може да се обжалва по реда на АПК .

    (6) Всички банкови разходи, свързани с обслужването на гаранцията, включително за нейното възстановяване, са за сметка на чужденеца.

    Чл. 72в . (Нов – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.) (1) В случаите на принудително настаняване на чужденец в специален дом за временно настаняване на чужденци компетентният орган по чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ , наложил принудителната административна мярка, или директорът на дирекция "Миграция", в случаите след изтичане на първоначалния срок на настаняване, може да наложи обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ .

    (2) При налагане на обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 5, т. 2 от ЗЧРБ чужденецът се освобождава от специалния дом за временно настаняване на чужденци след внасяне на сумата по определената гаранция.

    Чл. 72г . (Нов – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.) (1) При налагане на обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 5, т. 3 от ЗЧРБ в заповедта се посочват видът, номерът, датата на издаване и датата на валидност на представения от чужденеца паспорт или друг валиден документ за пътуване в чужбина.

    (2) Преди издаване на заповедта по ал. 1 чужденецът представя документа за извършване на проверка, за което се съставя протокол за доброволно предаване.

    (3) За връщането на представения в залог паспорт или друг документ за пътуване се съставя разписка.

    Чл. 73. (1) Когато експулсирането по чл. 42а ЗЧРБ не може да се осъществи за сметка на чужденеца, органите на МВР уведомяват компетентните органи на другата държава – членка на ЕС, издали решението за експулсиране, за направените разходи във връзка с неговото изпълнение при спазване условията и реда на Решение 2004/191/ЕО на Съвета от 23 февруари 2004 г., за определяне на критериите и практическите договорености за компенсирането на финансовите дисбаланси, получени в резултат на прилагането на Директива 2001/40/ЕО относно взаимното признаване на решенията относно експулсирането на граждани на трети страни (OB, L 60 от 27.02.2004 г., стр. 55 – 57, специално българско издание).

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г.) При искане на съдействие по чл. 47а ЗЧРБ органите на МВР изпращат до компетентните органи на друга държава – членка на Европейския съюз, писмена молба по образец съгласно приложение № 8.

    Чл. 74. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., доп., бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.) Когато чужденец с наложена принудителна административна мярка по чл. 41 или 42 ЗЧРБ няма паспорт или заместващ го документ, органите на дирекция "Миграция" го снабдяват с такъв документ чрез съответното дипломатическо или консулско представителство на държавата, чийто гражданин е чужденецът, а при невъзможност – чрез дирекция "Консулски отношения" на Министерството на външните работи. При наличие на споразумение за обратно приемане, ако чужденецът не отговаря или е престанал да отговаря на условията за влизане и пребиваване на територията на Република България и няма редовен документ за пътуване, органите на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) снабдяват чужденеца с такъв документ чрез компетентните органи на третите държави по реда на споразумението.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) Органите на дирекция "Миграция" осигуряват билетите за пътуване за извеждането на чужденец с издадена заповед по чл. 41 или 42 ЗЧРБ , включително когато чужденецът напуска доброволно страната, но няма възможност да ги осигури със собствени средства.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) При изпълнение на принудителните административни мерки по чл. 41 или 42 ЗЧРБ спрямо чужденец, който представлява сериозна заплаха за обществения ред, националната сигурност, живота и здравето на други лица, чужденецът се съпровожда от служители на дирекция "Миграция", Главна дирекция "Гранична полиция" на МВР или други компетентни структури на МВР.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) При съпровождането и предаването на чужденеца, подлежащ на връщане и експулсиране от страната, се спазват мерките за сигурност и охрана и се прилагат помощни средства по реда на чл. 85 от Закона за Министерството на вътрешните работи .

    Чл. 74а. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.) (1) Когато незаконно пребиваващ чужденец не може да бъде снабден с документ по чл. 74, ал. 1 и трябва да бъде изпълнена принудителната административна мярка по чл. 41 от ЗЧРБ , органите на дирекция "Миграция" могат да издадат Европейски пътен документ за връщане съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2016/1953 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. за утвърждаване на Европейски пътен документ за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави и за отмяна на Препоръката на Съвета от 30 ноември 1994 г. (ОВ, L 311/13 от 17 ноември 2016 г.). Органите на ГДГП издават Европейски пътен документ при наличие на споразумение за обратно приемане.

    (2) Документът по ал. 1 може да бъде издаден само в случай че е признат от държавата, в която ще бъде върнат чужденецът.

    Чл. 75. (1) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.) При връщане или експулсиране на чужденец служителите на службите за административен контрол на чужденците предават на началника на дежурната смяна на ГКПП паспорта или заместващия го документ на чужденеца, билетите за пътуване, копие от заповедта за наложената принудителна административна мярка и предавателно-приемателен протокол в два екземпляра. Протоколът се подписва от предаващия и от приемащия служител, които съхраняват по един екземпляр от него.

    (2) В случаите по ал. 1 данните за чужденеца се регистрират в съответните информационни фондове на МВР.

    Чл. 76. (1) (Предишен текст на чл. 76 – ДВ, бр. 110 от 2013 г., отм., бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.).

    (2) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., изм., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) Редът за извършване на ежемесечни служебни проверки по чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ се определя със заповед на директора на дирекция "Миграция", съгласувано с ръководителите на структури по чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ .

    Чл. 77. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) (1) Срокът на краткосрочно настаняване по чл. 44, ал. 13 ЗЧРБ не се отчита при изчисляване на общия допустим срок за принудително настаняване на чужденец за целите на връщането и експулсирането.

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.).

    (3) (Отм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.).

    ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 1. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., отм., бр. 47 от 2019 г.).

    § 2. (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.) По смисъла на правилника:

    1. " Непридружен " е малолетен или непълнолетен чужденец, който се намира на територията на Република България и не е придружен от свой родител или от друго пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на българския закон или обичай.

    2. " Лица, отговорни по силата на закон " за непридружен малолетен или непълнолетен чужденец извън родителите са настойниците или попечителите, определени или назначени с акт на компетентен по правото на съответната държава орган на власт.

    3. " Лица, отговорни по силата на обичая " за непридружен малолетен или непълнолетен чужденец са пълнолетните роднини по права възходяща линия без ограничение в степените, както и пълнолетните роднини по съребрена линия до трета степен включително.

    § 3. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г., бр. 57 от 2021 г., в сила от 9.07.2021 г.) " Пребиваване без прекъсване " по чл. 36, ал. 2 , чл. 38 , 38а и чл. 42, ал. 3 е налице, когато чужденецът пребивава на законово основание – с виза, по силата на международни договори или въз основа на акт на Министерския съвет за безвизов или облекчен визов режим или след разрешение на органите на дирекция "Миграция" – МВР на МВР, ако разрешенията са издавани последователно, без да са налице прекъсвания между тях. Не се счита за прекъсване времето до 14 дни, през което са били налице причини, нетърпящи отлагане, поставили чужденеца в невъзможност да подаде документи за издаване на разрешение за дългосрочно пребиваване, и той не е напускал територията на Република България.

    § 4. Всички документи на чужд език, които се представят от чужденци за удостоверяване на факти и обстоятелства по техния правен статут, трябва да бъдат преведени и легализирани по ред, определен с акт на Министерския съвет.

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 5. Правилникът се приема на основание § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България .

    § 6. На чужденците, получили право на пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 11 ЗЧРБ (отменена), може да бъде продължено правото на пребиваване по реда на чл. 11, ал. 4 , ако отговарят на някои от основанията за пребиваване по ЗЧРБ .

    § 7. Изпълнението на правилника се възлага на министъра на вътрешните работи, на министъра на външните работи и на министъра на труда и социалната политика.

  • ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове

    Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1. Този правилник урежда прилагането на Закона за акцизите и данъчните складове , наричан по-нататък "закона".

    Глава втора – ОСВОБОЖДАВАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА АКЦИЗ

    Раздел I – Ред за освобождаване от облагане с акциз и възстановяване на платен акциз по силата на международен договор (Загл. изм. – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.)

    Чл. 2. (1) (Доп. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., предишен текст на чл. 2, изм., бр. 4 от 2008 г.) Освобождаването от плащане на акциз, предвидено в чл. 21, ал. 1, т. 2 от закона , се прилага при внасяне или при въвеждане на акцизни стоки на територията на страната от територията на друга държава членка, както и при извеждане на акцизни стоки от данъчен склад.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 4 от 2008 г.) Когато в международен договор по чл. 21, ал. 1, т. 2 от закона е предвиден специфичен ред за освобождаване, се прилага редът, определен в съответния договор.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) Определеният в този раздел ред за освобождаване от облагане с акциз по силата на международен договор се прилага и в случаите, когато акцизните стоки се продават от лица, регистрирани по чл. 57а от закона.

    Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., бр. 4 от 2008 г.) Освобождаването по чл. 2, ал. 1 се извършва въз основа на писмено потвърждение от органа, координиращ изпълнението на съответния международен договор, до:

    1. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г., бр. 25 от 2019 г.) директора на териториалната дирекция, в която ще се извършва митническото оформяне при внасяне;

    2. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г., бр. 25 от 2019 г.) директора на териториалната дирекция по седалище на лицето, когато стоките се въвеждат от територията на друга държава членка;

    3. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г., бр. 25 от 2019 г.) директора на териториалната дирекция по местонахождение на данъчния склад на територията на страната.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) Потвърждение по ал. 1 се изисква за всяко внасяне или въвеждане от територията на друга държава членка, или извеждане на акцизни стоки от данъчен склад, разположен на територията на страната.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) Потвърждението по ал. 1 съдържа:

    1. наименование, дата на обнародване и дата на влизане в сила на международния договор и основанието за освобождаването;

    2. наименование на програмата или проекта, финансирани със средства в изпълнение на международния договор;

    3. номер, дата и предмет на конкретния договор, сключен в изпълнение на международния договор;

    4. наименование, седалище, адрес на управление, единен идентификационен код на лицето (за чуждестранно лице – идентификационния му номер в страната, в която той е местно лице) на изпълнителя по договора, сключен в изпълнение на международния договор;

    5. вид, количество и стойност на акцизните стоки.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) Към писменото потвърждение се прилагат копия на всички документи, необходими за митническото оформяне при внасяне на акцизните стоки или за тяхното въвеждане от територията на друга държава членка или извеждане от данъчен склад, разположен на територията на страната.

    (5) Органът, координиращ изпълнението на съответния международен договор, писмено уведомява Централното митническо управление на Агенция "Митници" за лицата, оторизирани да подписват писмените потвърждения по ал. 1, и изпраща копие на договора, сключен в изпълнение на международния договор.

    Чл. 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г., бр. 25 от 2019 г.) Директорът на териториалната дирекция извършва проверка относно изпълнението на изискванията за освобождаване от плащане на акциз на стоките по съответното писмено потвърждение.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., изм., бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г., бр. 25 от 2019 г., бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) Когато при проверката се установи, че изискванията за освобождаване са изпълнени, директорът на териториалната дирекция предприема действия за митническото оформяне или писмено уведомява митническото учреждение, компетентно за митническото оформяне, че са налице основанията за освобождаване, като уведомява за това органа, координиращ изпълнението на международния договор.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г., изм., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., бр. 25 от 2019 г.) В случаите на въвеждане на акцизни стоки от територията на друга държава членка или извеждане на акцизни стоки от данъчен склад на територията на страната, когато при проверката се установи, че изискванията за освобождаване са изпълнени, директорът на компетентната териториална дирекция предприема действия за освобождаване на акцизните стоки за потребление, като уведомява за това органа, координиращ изпълнението на международния договор.

    (4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г., бр. 25 от 2019 г.) В случай на неизпълнение на изискванията за освобождаване директорът на териториалната дирекция писмено уведомява за това органа, координиращ изпълнението на международния договор.

    Чл. 4а. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) Освобождаването от плащане на акциз, предвидено в чл. 21, ал. 1, т. 1, 3, 3а и 6 от закона , се прилага при внасяне или при въвеждане на акцизни стоки от друга държава членка, както и при извеждане на акцизни стоки от данъчен склад на територията на страната.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) Освобождаването от плащане на акциз по ал. 1 се извършва въз основа на удостоверение за освобождаване от акциз по образец – приложение II към чл. 51 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/432 на Съвета от 15 март 2022 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на удостоверението за освобождаване от ДДС и/или акциз (OB L 88 от 16 март 2022 г.) при:

    1. въвеждане на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз от територията на друга държава членка, предназначени за ползване на територията на страната;

    2. извеждане на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз от данъчен склад, предназначени за ползване на територията на страната.

    (3) Издаването, движението, получаването и съхранението на екземплярите на сертификата за освобождаване от акциз по ал. 2 се извършва в съответствие с обяснителните бележки към сертификата.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 4 от 2008 г.) При внасяне на акцизни стоки освобождаването от плащане на акциз се извършва, както следва:

    1. по реда на Наредба № 14 от 1999 г. за митническото оформяне на стоки, внасяни и изнасяни от дипломатически представителства, консулства, представителства на международни организации и членовете на техния персонал – за лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 от закона ;

    2. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) по реда за освобождаване от вносни сборове – за лицата по чл. 21, ал. 1, т. 3 и 3а от закона ;

    3. по реда на ал. 2 – за лицата по чл. 21, ал. 1, т. 6 от закона .

    (5) (Нова – ДВ, бр. 4 от 2008 г., изм., бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) Преди изпращане на стоките от друга държава членка или извеждане от данъчен склад на територията на страната сертификатът по ал. 2 се заверява от Министерството на външните работи в случаите по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 6 от закона или от Министерството на отбраната в случаите по чл. 21, ал. 1, т. 3 и 3а от закона . Сертификатът по ал. 2 се заверява и от митническо учреждение, определено със заповед на директора на Агенция "Митници".

    Чл. 4б. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г., изм., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) (Предишен текст на чл. 4б – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г., изм., бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г., доп., бр. 59 от 2024 г.) В случаите, когато акцизни стоки са предназначени за лица, установени в друга държава членка, за целите на освобождаването, предвидено в чл. 21, ал. 1, т. 1, 3, 3а, 3б и 6 от закона , преди изпращането на стоките лицензираният складодържател на територията на страната трябва да разполага със сертификат за освобождаване от акциз, издаден от държавата членка на получаване, който придружава стоките при движението под режим отложено плащане на акциз до другата държава членка.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г., изм., бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г., бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г., бр. 59 от 2024 г.) В случаите по чл. 21, ал. 1, т. 2 – 3б от закона освобождаването се извършва чрез възстановяване, когато акцизът е платен:

    1. при внасяне на акцизни стоки на територията на страната;

    2. при въвеждане на акцизни стоки на територията на страната от територията на друга държава членка;

    3. при закупени акцизни стоки на територията на страната;

    4. при извеждане на акцизни стоки от данъчен склад;

    5. когато акцизните стоки се продават от лица, регистрирани по чл. 57а, ал. 1 от закона .

    (3) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) Възстановяването на акциза по ал. 2 се извършва въз основа на подадено искане по образец съгласно приложение № 1а.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) Към искането по ал. 3 се прилагат документи, удостоверяващи начисляването и/или плащането на акциза, като в случаите при закупени акцизни стоки на територията на страната се прилагат и данъчните фактури (оригинал или заверени копия) за извършените покупки и техен опис.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г., изм., бр. 25 от 2019 г., бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) Искането по ал. 3 ведно с документите по ал. 4 се подават до директора на териториална дирекция Митница София.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г., изм., бр. 25 от 2019 г., бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) Териториална дирекция Митница София проверява искането по ал. 3 за редовност и допустимост, както и приложените документи. В случай че се установят нередовности, органът, извършил проверката, уведомява лицето, подало искането, и му определя 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за предоставяне на допълнителна информация считано от получаването на уведомлението. Директорът на териториална дирекция Митница София събира по служебен ред информация относно наличието на право на възстановяване по ал. 2.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г., изм., бр. 25 от 2019 г.) При неотстраняване на нередовностите или при непредоставяне на допълнителната информация в посочения срок директорът на териториалната дирекция издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс .

    (8) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) Органът по ал. 5 в едномесечен срок от постъпване на искането, съответно от отстраняване на нередовностите в него или предоставяне на исканата допълнителна информация, се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането – изцяло или частично, като възстановява или прихваща подлежащата на възстановяване сума. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ изцяло по направеното искане.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) Решението по ал. 8 може да се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

    (10) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) Подлежащата на възстановяване сума се превежда с платежно нареждане по сметка на лицето в 7-дневен срок от влизане в сила на решението по ал. 8.

    Раздел Iа (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) Освобождаване от облагане с акциз при внасяне или въвеждане от територията на друга държава членка на акцизни стоки от физически лица за лични нужди (Загл. изм. – ДВ, бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г.)

    Чл. 4в. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 4 от 2008 г.) Закупените тютюневи изделия и алкохолни напитки в друга държава членка от физически лица за лични нужди, които се освобождават от акциз, могат да бъдат в количества не по-големи от:

    1. за тютюневи изделия:

    а) цигари – 800 броя;

    б) пури – 200 броя;

    в) пурети – 400 броя;

    г) тютюн за пушене – 1 килограм;

    д) (нова – ДВ, бр. 59 от 2024 г.) нагреваеми тютюневи изделия – 0,25 килограма;

    е) (нова – ДВ, бр. 59 от 2024 г.) течност за електронна цигара, независимо дали съдържа никотин – 20 милилитра;

    ж) (нова – ДВ, бр. 59 от 2024 г.) заместител на тютюна, съдържащ никотин – 0,02 килограма;

    з) (нова – ДВ, бр. 59 от 2024 г.) нагреваемо изделие със съдържание, различно от тютюн – 0,25 килограма;

    2. за алкохолни напитки:

    а) алкохолни напитки с код по КН 2208 – 10 литра;

    б) междинни продукти – 20 литра;

    в) вина – 90 литра (пенливи вина не повече от 60 литра);

    г) (изм. – ДВ, бр. 4 от 2008 г.) бира – 110 литра;

    3. (отм. – ДВ, бр. 4 от 2008 г.).

    (2) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г.) Внасяните тютюневи изделия и алкохолни напитки в личния багаж на пътници, които се освобождават от плащане на акциз, могат да бъдат в количества не по-големи от количествените прагове, определени в Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност .

    (3) (Предишна ал. 2, изм. и доп. – ДВ, бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г.) Когато се установи, че стоките по ал. 1 и 2 са с търговско предназначение, физическите лица са задължени за заплащане на пълния размер на акциза за внасяните или въведените стоки.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2024 г.) За целите на чл. 91в, ал. 7 от закона количествата на тютюневите изделия и алкохолните напитки, които се изпращат, пренасят или превозват от физически лица, не може да надхвърлят:

    1. количествените ограничения на държавата членка, за която се изпращат, при условие че стоките не са укрити;

    2. количествените ограничения на държавата членка, за която се пренасят от пътник при въздушен транспорт, при условие че стоките не са укрити;

    3. количествата по ал. 1, когато са пренасяни или превозвани от пълнолетно лице със сухопътен/воден транспорт и стоките не са укрити.

    Раздел Iб (Нов – ДВ, бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г.) Други освобождавания от облагане с акциз

    Чл. 4г. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г.) (1) В случаите на освобождаване от плащане на акциз, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 10 и 11 от закона , лицата доказват изнасянето с митническа декларация, заверена съгласно митническото законодателство, в която лицето е вписано като износител.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2024 г.) В случаите на освобождаване от плащане на акциз, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 12, 13 и 17 от закона , лицата доказват вътреобщностната доставка с документите съгласно Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност .

    Чл. 4д. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) (1) В случаите на освобождаване от плащане на акциз, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 16 от закона , лицата подават уведомление до компетентното митническо учреждение по:

    1. местонахождение на данъчния склад или обекта на данъчнозадълженото лице;

    2. седалище на лицето при внасяне на акцизните стоки на територията на страната.

    (2) Уведомлението се подава преди започване на транспортирането до мястото, където ще се извършват научните изследвания или изследванията, свързани с качеството на продукцията.

    (3) Уведомлението съдържа най-малко следната информация:

    1. наименование и ЕИК на лицата по ал. 1;

    2. идентификационен номер на данъчния склад или обекта;

    3. наименование и ЕИК на лицето, което ще извърши научните изследвания или изследванията, свързани с качеството на продукцията;

    4. вид на акцизните стоки (цигари или тютюн за пушене);

    5. код по КН;

    6. количество (къса или кг);

    7. дата на транспортиране;

    8. цел на научните изследвания и/или изследванията, свързани с качеството на продукцията;

    9. дата и подпис.

    (4) Движението на акцизните стоки се съпровожда с копие от регистрираното уведомление.

    (5) В случаите по чл. 21, ал. 1, т. 16 от закона , когато стоките се изпращат за друга държава членка, се прилагат разпоредбите на режим отложено плащане на акциз или чл. 76а от закона .

    Раздел II – Ред за възстановяване на акциз за алкохол и алкохолни напитки

    Чл. 5. (Доп. – ДВ, бр. 4 от 2008 г.) Не се облага с акциз напълно денатурираният етилов алкохол с денатуриращите вещества, определени в чл. 93 .

    Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2006 г., доп., бр. 8 от 2007 г., изм., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) Възстановяването на платен акциз за алкохол и алкохолни напитки се извършва на основание чл. 22, ал. 3, 4, 5 и 6 от закона .

    Чл. 6а. (Нов – ДВ, бр. 70 от 2006 г., доп., бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г., отм., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.).

    Чл. 6б. (Нов – ДВ, бр. 70 от 2006 г., изм., бр. 8 от 2007 г., изм. и доп.,бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., изм., бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., отм., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.).

    Чл. 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2006 г., бр. 8 от 2007 г., бр. 4 от 2008 г.) Възстановяването по чл. 22, ал. 3 и 5 от закона се прилага само за производители на оцет, лекарства, ветеринарномедицински продукти, ароматични продукти с алкохолно съдържание до 1,2 % vol за добавки към хранителни стоки и безалкохолни напитки, хранителни продукти (с пълнеж или приготвени по друг начин), когато алкохолът и алкохолните напитки са вложени пряко или като съставка в полуготови продукти, при условие, че алкохолното съдържание не надвишава 8.5 л чист алкохол на 100 кг от шоколадовите изделия и 5 л чист алкохол на 100 кг от другите хранителни продукти, както и за производители на хранителни стоки и безалкохолни напитки с алкохолно съдържание не по-високо от 1,2 % vol, които влагат ароматични продукти с алкохолно съдържание над 1,2 % vol, въз основа на писмено искане.

    (2) Лицата по ал. 1 влагат в производството алкохол и алкохолни напитки с платен акциз, като възстановяването се извършва след реализация на стоките, в които те са вложени.

    Чл. 8. (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2006 г., бр. 8 от 2007 г., бр. 25 от 2019 г.) Искането за възстановяване се подава до директора на териториалната дирекция по седалището на лицето по чл. 7, ал. 1 по образец съгласно приложение № 1б .

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., отм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.).

    (3) Към искането по ал. 1 се прилагат:

    1. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2006 г.) копие от фактурите за закупените алкохол и алкохолни напитки по цени с включен акциз или митническа декларация за внесените алкохол и алкохолни напитки;

    2. разходната норма на вложените алкохол и алкохолни напитки в единица изделие съгласно технологичната инструкция за производство на съответните продукти или отраслова нормала;

    3. (доп. – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) разрешението от Министерството на здравеопазването – за производителите на лекарства или разрешителното от Националната ветеринарномедицинска служба – за производителите на ветеринарномедицински продукти;

    4. (изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., бр. 4 от 2008 г.) санитарното разрешително от регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве – за производителите на оцет, на ароматични продукти за добавки към хранителни стоки и безалкохолни напитки и на хранителни продукти;

    5. документите, удостоверяващи реализацията на произведените стоки, в които са вложени алкохол и алкохолни напитки;

    6. (нова – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) разходен диапазон на използвания етилов алкохол за почистване и/или дезинфекция в дейностите за производство на лекарствени продукти по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и ветеринарномедицински продукти по смисъла на Закона за ветеринарномедицинската дейност съгласно технологични инструкции или отраслови нормали.

    Чл. 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2006 г., бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) Възстановяването по чл. 22, ал. 4, т. 1 – 3 от закона се прилага само за лечебни заведения по смисъла на Закона за лечебните заведения , аптеки по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина , институти за научни изследвания и лаборатории, които използват алкохол и алкохолни напитки с платен акциз.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2006 г., доп., бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) Възстановяването по чл. 22, ал. 4, т. 4 от закона се прилага и за производители, които използват в производствения процес алкохол и алкохолни напитки с платен акциз, при условие че крайният продукт не съдържа алкохол.

    (3) Възстановяването се извършва след използването на алкохол и алкохолни напитки въз основа на писмено искане.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) Искането за възстановяване се подава до директора на териториалната дирекция по седалището на лицето по ал. 1 и 2 по образец съгласно приложение № 2 .

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., отм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.).

    (6) Към искането по ал. 1 се прилагат:

    1. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2006 г.) копие от фактурите за закупените алкохол и алкохолни напитки по цени с включен акциз или митническа декларация за внесените алкохол и алкохолни напитки;

    2. разходната норма на използвания алкохол и алкохолни напитки за всяка отделна дейност съгласно технологични инструкции, рецептурници или отраслови нормали;

    3. документът, удостоверяващ правото за извършване на съответната дейност;

    4. документите, удостоверяващи извършването на съответните дейности и използваните алкохол и алкохолни напитки по видове и количества.

    Чл. 10. (1) (Доп. – ДВ, бр. 70 от 2006 г., изм., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г., бр. 25 от 2019 г.) Териториалната дирекция, в която е подадено искането по чл. 8, ал. 1 или чл. 9, ал. 4 , извършва проверка за изпълнение на изискванията за възстановяване на акциза и за наличието на изискуеми публични задължения, събирани от Агенция "Митници".

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 70 от 2006 г., изм., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) Изискванията за възстановяване на акциза се считат за изпълнени, когато в резултат от проверката по ал. 1 по безспорен начин се установи, че са изпълнени условията за възстановяване, посочени съответно в чл. 7 или чл. 9 , както и че исканият за възстановяване акциз е внесен.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) Когато при извършване на проверката по ал. 1 се установят нередовности, които могат да бъдат отстранени, директорът на териториалната дирекция писмено уведомява лицето, като определя подходящ срок за тяхното отстраняване.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) В случай че при извършена проверка се установи, че фактически вложените етилов алкохол или алкохолни напитки надвишават закупеното по документи количество, разликата се счита за освободена за потребление акцизна стока по чл. 20, ал. 2, т. 21 от закона .

    Чл. 11. (1) (Доп. – ДВ, бр. 70 от 2006 г., предишен текст на чл. 11, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., изм., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г., бр. 25 от 2019 г.) В 30-дневен срок от постъпване на искането по чл. 8, ал. 1 или чл. 9, ал. 4 , съответно от отстраняване на нередовностите в него, директорът на териториалната дирекция се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва изцяло или частично искането за възстановяване на акциза.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., изм., бр. 25 от 2019 г.) В случаите по чл. 22, ал. 4, т. 4 от закона в 14-дневен срок от постъпване на искането по чл. 9, ал. 4 , съответно от отстраняване на нередовностите в него, директорът на териториалната дирекция се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането – изцяло или частично.

    Чл. 12. (1) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., бр. 25 от 2019 г.) Когато искането за възстановяване е уважено изцяло или частично, с решението по чл. 11 директорът на териториалната дирекция разпорежда връщане на акциза или прихващане с изискуеми публични задължения на лицето, събирани от Агенция "Митници".

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) Подлежащите на връщане суми на акциза се превеждат с платежно нареждане по сметка на лицето в 7-дневен срок от влизане в сила на решението по чл. 11 .

    Раздел IIа (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г., отм., бр. 59 от 2024 г.) Ред за възстановяване на заплатен акциз на освободени за потребление акцизни стоки на територията на страната, изпратени до територията на друга държава членка с опростен придружителен документ

    Чл. 12а. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г., изм., бр. 4 от 2008 г., доп., бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., изм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 25 от 2019 г., отм., бр. 59 от 2024 г.).

    Раздел IIб (Нов – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Ред за възстановяване на недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз

    Чл. 12б. (Нов – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) Искането за възстановяването по чл. 27, ал. 1 от закона се подава до директора на териториалната дирекция по седалището на лицето или по местонахождението на данъчния склад в случаите, когато лицето е лицензиран складодържател, или до компетентното митническо учреждение, издало удостоверението за регистрация по образец съгласно приложение № 2б .

    (2) Към искането по ал. 1 се прилагат документи, удостоверяващи основанието за недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз (платежно нареждане, фактура, договор, документи, доказващи получаването на стоката в друга държава членка, и други документи).

    (3) Възстановяването на акциза се извършва по реда на чл. 10 , чл. 11, ал. 1 и чл. 12 при отчитане на съответната специфика.

    Раздел IIв (Нов – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Ред за възстановяване на заплатен акциз на освободени за потребление акцизни стоки на територията на страната, изпратени до територията на друга държава членка с електронен опростен административен документ

    Чл. 12в. (Нов – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) (1) Искането за възстановяване на акциз в случаите на изпратени акцизни стоки с електронен опростен административен документ се подава до директора на териториалната дирекция по седалище на лицето по чл. 76ж, ал. 4 от закона по образец съгласно приложение № 2в .

    (2) Към искането по ал. 1 се прилага копие от фактура за закупени акцизни стоки по цени с включен акциз или митническа декларация за внесени акцизни стоки с платен акциз.

    (3) Възстановяването на акциза се извършва по реда на чл. 10 , чл. 11, ал. 1 и чл. 12 при отчитане на съответната специфика.

    Раздел IIг (Нов – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) Ред за възстановяване на заплатен акциз в случаите на извършена дистанционна продажба

    Чл. 12г. (Нов – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) (1) Искането за възстановяване на акциз в случаите на извършена дистанционна продажба на акцизни стоки се подава до директора на териториалната дирекция по седалище на лицето по чл. 57а, ал. 1, т. 4а от закона по образец съгласно приложение № 2г .

    (2) Към искането по ал. 1 се прилагат:

    1. копие от документите, доказващи извършена дистанционна продажба на територията на друга държава членка;

    2. копие от документите, доказващи, че е обезпечен/заплатен акцизът в другата държава членка.

    (3) Възстановяването на акциза се извършва по реда на чл. 10 , чл. 11, ал. 1 и чл. 12 при отчитане на съответната специфика.

    Раздел IIд (Нов – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Ред за възстановяване на заплатен акциз на освободени за потребление акцизни стоки на територията на страната, изпратени до територията на друга държава членка, които не са в обхвата на компютърната система по чл. 4, т. 40 от закона (Загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 2024 г.)

    Чл. 12д. (Нов – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) (1) Искането за възстановяване на акциз в случаите по чл. 76к, ал. 1 от закона се подава до директора на териториалната дирекция по седалище на лицето, изпратило акцизните стоки, по образец съгласно приложение № 2д .

    (2) Към искането по ал. 1 се прилагат:

    1. копие от документите, доказващи вътреобщностна доставка на акцизните стоки;

    2. копие от документ, удостоверяващ, че акцизните стоки не подлежат на облагане с акциз в държавата членка, в която са изпратени, или акцизът за тях е обезпечен/заплатен.

    (3) Възстановяването на акциза се извършва по реда на чл. 10 , чл. 11, ал. 1 и чл. 12 при отчитане на съответната специфика.

    Раздел III – Ред за освобождаване от облагане с акциз на денатуриран по специален метод етилов алкохол и енергийни продукти (Загл. доп. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.)

    Чл. 13. (1) (Доп. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., изм., бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., доп., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) Освобождаването от облагане с акциз по чл. 22, ал. 2 от закона на денатуриран по специален метод етилов алкохол, както и освобождаването от облагане с акциз на енергийните продукти по чл. 24, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от закона се прилага само за еднолични търговци или юридически лица, на които е издадено удостоверение за освободени от акциз крайни потребители.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., отм., бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.).

    (3) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., изм., бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., доп., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) За целите на прилагане на ал. 1 лицата следва да разполагат с анализен сертификат и/или протокол за маркирането на съответната партида.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., доп., бр. 59 от 2024 г.) Лицата, които използват енергийни продукти за производство на консистентни смазки (греси), включени в код по КН 2710 19 99 и 3403, следва да разполагат с удостоверение за освободен от акциз краен потребител.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., отм., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.).

    (6) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., отм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.).

    (7) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., отм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.).

    Чл. 13а. (Нов – ДВ, бр. 4 от 2008 г.) Освобождаването от облагане с акциз на енергийните продукти по чл. 24, ал. 1, т. 4 от закона се прилага след установяване на целите, за които те се използват, като се представят документи (спецификации, анализни сертификати, договори и други), доказващи, че продуктите не се използват като моторно гориво или гориво за отопление.

    Чл. 13б. (Нов – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) За прилагане на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от закона при зареждане на плавателни и въздухоплавателни средства с енергийни продукти се прилага процедурата по износ по смисъла на чл. 269 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ, L 269 от 10 октомври 2013 г.).

    (2) Освобождаването от облагане с акциз по чл. 24, ал. 1, т. 1 от закона на газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 и енергийни продукти, съдържащи газьол, с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 за плавателни средства се прилага само при условие, че газьолът е маркиран.

    (3) За целите на прилагане на ал. 2 лицата следва да разполагат с анализен сертификат или протокол, в който трябва да е посочена информация за количествата газьол и за маркиращите вещества в съответствие с чл. 103, ал. 3 .

    Чл. 14. (1) (Доп. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., изм., бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., доп., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г., изм., бр. 25 от 2019 г.) За издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител се подава искане по образец съгласно приложение № 3 до директора на териториалната дирекция по местонахождението на обекта, където ще се получават и използват денатурираният по специален метод етилов алкохол или енергийните продукти.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2006 г., бр. 8 от 2007 г., доп., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., изм., бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., отм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.).

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., отм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.).

    Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2006 г., изм. и доп., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., изм., бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., изм. и доп., бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., изм., бр. 44 от 2011 г., отм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.).

    Чл. 16. (1) (Изм. – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., доп., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., изм., бр. 25 от 2019 г.) Удостоверението за освободен от акциз краен потребител се издава по образец съгласно приложение № 3а в два екземпляра – за териториалната дирекция, издала удостоверението, и за освободения от акциз краен потребител.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., доп., бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., отм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.).

    Чл. 17. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., отм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.).

    Чл. 18. (1) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) В Агенция "Митници" се води електронен регистър за издадените удостоверения на освободените от акциз крайни потребители.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Регистърът съдържа данни за:

    1. лицето, подало искането – име, седалище, адрес на управление и единен идентификационен код на лицето;

    2. (отм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.);

    3. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) точно местонахождение на обекта, където ще се получават и използват денатурираният по специален метод етилов алкохол или енергийните продукти от освободения от акциз краен потребител;

    4. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) търговско наименование и код по КН на денатурирания по специален метод етилов алкохол или енергийните продукти, които ще се получават и използват от освободения от акциз краен потребител;

    5. (доп. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) целите, за които ще се използват денатурираният по специален метод етилов алкохол или енергийните продукти;

    6. търговско наименование и код по КН на произвежданите стоки;

    7. (нова – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) дата на връчване на удостоверението за освободен от акциз краен потребител;

    8. (нова – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) дата на прекратяване на удостоверението за освободен от акциз краен потребител.

    Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., отм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.).

    Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., отм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.).

    Чл. 21. (1) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) Териториалната дирекция, издала удостоверението, извършва проверки на освободените от акциз крайни потребители за спазване на условията, определени в удостоверението.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., отм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.).

    (3) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., отм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.).

    (4) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., отм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.).

    Раздел IIIа (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) Ред за възстановяване на платения акциз за електрическа енергия

    Чл. 21а. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., изм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г., бр. 25 от 2019 г.) Искането за възстановяване на акциз по чл. 24ж, ал. 2 от закона се подава до директора на териториалната дирекция по седалище на лицата, потребители на електрическа енергия, използвана за химическа редукция или в електролитни, металургични или минералогични процеси, както и използвана при производството на продукти, при условие че стойността на енергията представлява повече от 50 % от стойността на продукта, по образец съгласно приложение № 3б .

    (2) Към искането по ал. 1 се прилагат:

    1. разходна норма на използваната електрическа енергия за всеки процес съгласно технологични инструкции или отраслови нормали;

    2. документ, удостоверяващ правото за извършване на съответната дейност;

    3. документ, удостоверяващ заплатения акциз за електрическата енергия.

    Раздел IV – Ред за възстановяване на акциз при изнасяне на акцизни стоки (Загл. изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г.)

    Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) (1) Възстановяването по чл. 26 от закона се прилага в случаите на изнасяне на акцизни стоки, въз основа на писмено искане.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., доп., бр. 25 от 2019 г.) С изключение на случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 от закона , доставката на енергийните продукти за зареждане на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, с изключение на тези, които се използват за частни развлекателни полети и плаване, се счита за изнасяне и платеният акциз за енергийните продукти се възстановява по реда и в сроковете, определени в този раздел, като се отчита съответната специфика. При зареждането на плавателни и въздухоплавателни средства с енергийни продукти се прилагат формалностите във връзка с митническа декларация за износ съгласно чл. 269, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ, L 269 от 10 октомври 2013 г.).

    (3) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) Възстановяването по ал. 2 за газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 и енергийни продукти, съдържащи газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49, предназначени за зареждане на плавателни средства, се прилага само ако газьолът е маркиран в съответствие с чл. 103, ал. 3 .

    (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) В случаите, когато акцизът за енергийни продукти с произход от трети страни е бил обезпечен, освобождаването на обезпечението се извършва по реда на митническото законодателство.

    Чл. 23. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г., бр. 25 от 2019 г.) Искането за възстановяване по чл. 22, ал. 1 се подава до директора на териториалната дирекция по седалището на лицето по образец съгласно приложение № 4.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) За удостоверяване на правото за възстановяване към искането по ал. 1 се прилагат:

    1. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2006 г., бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) копие от фактурите за закупени акцизни стоки по цени с включен акциз или копие от документ, удостоверяващ заплащането на акциза, или митнически декларации за внесени акцизни стоки, за които се иска възстановяване;

    2. експортната фактура, освен когато лицето изнася стоката в чужбина на свое име;

    3. анализният сертификат по чл. 62, ал. 1, 2 или 5 от закона ;

    4. (изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г.) митническа декларация, заверена съгласно митническото законодателство, в която лицето е вписано като износител.

    Чл. 23а. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., изм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 25 от 2019 г.) Искането за възстановяване по чл. 22, ал. 2 се подава от лицето, извършило пряко доставката на енергийните продукти за зареждане на въздухоплавателните средства или плавателните съдове, до директора на териториалната дирекция по седалище на лицето. Искането се подава по образец съгласно приложение № 4б .

    (2) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.) Искането по ал. 1 се подава не по-рано от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са получени енергийните продукти, за които се иска възстановяване на акциза.

    (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.) За удостоверяване на правото за възстановяване към искането по ал. 1 се прилагат:

    1. (изм. – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) копие от фактурите за закупени акцизни стоки или копие от документ, удостоверяващ заплащането на акциза, или митнически декларации за внесени акцизни стоки, за които се иска възстановяване на акциз;

    2. (изм. – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.) документи, доказващи доставката на енергийните продукти за зареждане на плавателни съдове или въздухоплавателни средства (ордер за зареждане, стокова разписка за зареждане, съплай лист, деливъри сертификат или друг документ за зареждане, от който са видни: номерът и датата на рейса, направлението и инициалът (име и/или номер) на съответния плавателен съд или съответното въздухоплавателно средство);

    3. (нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) анализен сертификат по чл. 62, ал. 1 и 2 от закона , а в случаите по чл. 22, ал. 3 в анализния сертификат или в протокол, трябва да е посочена информация за количествата газьол и за маркиращите вещества в съответствие с чл. 103, ал. 3 ;

    4. (нова – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) декларация по образец съгласно приложение № 4з или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 4з , която се предоставя на доставчика от корабопритежателя на плавателен съд, независимо дали е установен, или не е установен на територията на страната, и с която се декларират целите на плаването, във връзка с изпълнението на критериите за прилагане на правото за възстановяване на акциз за енергийни продукти по чл. 26, ал. 2 от закона ;

    5. (нова – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) декларация по образец съгласно приложение № 4и или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 4и , която се предоставя на доставчика от законен представител или упълномощено лице на авиационен оператор, независимо дали е установен, или не е установен на територията на страната, с която се декларират целите на въздухоплаването, във връзка с изпълнението на критериите за прилагане на правото за възстановяване на акциз за енергийни продукти по чл. 26, ал. 2 от закона ;

    6. (нова – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) митническа декларация, удостоверяваща напускането на енергийните продукти на митническата територия на Съюза с тяхната доставка на борда на плавателно или въздухоплавателното средство, в която лицето доставчик е вписано като износител.

    Чл. 23б. (Нов – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Извън случаите на чл. 23а, когато енергийни продукти са използвани за зареждане на кораби, извършващи стопански риболов в Черно море и река Дунав, или за зареждане на въздухоплавателни средства, извършващи специализирани авиационни работи, искането за възстановяване се подава от: а) (изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) лицето, притежател на разрешително за стопански риболов в Черно море и река Дунав, получило удостоверение за право за извършване на стопански риболов, издадено от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, до директора на териториалната дирекция по седалище на лицето; б) (изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г., бр. 25 от 2019 г.) лицето, притежаващо свидетелство за авиационен оператор, издадено по реда на Наредба № 37 от 2016 г. за авиационните оператори (ДВ, бр. 87 от 2016 г.) до директора на териториалната дирекция по седалище на лицето.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Искането по ал. 1 се подава по образец съгласно приложение № 4б не по-рано от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са получени енергийните продукти, за които се иска възстановяване на акциз.

    (3) Към искането по ал. 1 се прилагат:

    1. копия от фактурите за закупени акцизни стоки по цени с включен акциз, копия от акцизните данъчни документи за получените енергийни продукти с посочен размер на акциза или митнически декларации за внесени акцизни стоки, за които се иска възстановяване на акциз, копие на корабните дневници, в които са вписани операциите по зареждане на горивото;

    2. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) ордер за зареждане, стокова разписка за зареждане съгласно приложение № 10 към Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол , приета с ПМС № 156 от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 2003 г.; изм., бр. 69 и 78 от 2005 г., бр. 40 от 2006 г., бр. 76 от 2007 г. и бр. 93 от 2009 г.), съплай лист, деливъри сертификат или друг документ за зареждане, от който е виден инициалът (име и/или номер) на съответния плавателен съд;

    3. анализен сертификат по чл. 62, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от закона , а в случаите по чл. 22, ал. 3 в анализния сертификат или в протокол трябва да е посочена информация за количествата газьол и за маркиращите вещества в съответствие с чл. 103, ал. 3 .

    (4) (Отм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.).

    Чл. 23в. (Нов – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Митническите учреждения могат да изискват и други документи, необходими за установяване на фактите и обстоятелствата в производството по възстановяване по чл. 26 от закона .

    Чл. 23г. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) (1) Когато енергийни продукти са използвани за зареждане на плавателни съдове или въздухоплавателни средства за нуждите на структури в Министерството на отбраната или Министерството на вътрешните работи, както и за висши военни училища, искането за възстановяване се подава по образец съгласно приложение № 4б от представляващия:

    1. Министерството на вътрешните работи, специализирана структура в Министерството на вътрешните работи или от министъра на вътрешните работи;

    2. Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, Българската армия или от министъра на отбраната;

    3. висше военно училище.

    (2) Искането по ал. 1 се подава не по-рано от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са използвани енергийните продукти, за които се иска възстановяване на акциза.

    (3) За удостоверяване на правото за възстановяване към искането по ал. 1 се прилагат:

    1. копие от фактурите за закупени акцизни стоки или копие от документ, удостоверяващ заплащането на акциза, или митнически декларации за внесени акцизни стоки, за които се иска възстановяване на акциз;

    2. документи, доказващи доставката на енергийните продукти за зареждане на плавателни съдове или въздухоплавателни средства (ордер за зареждане, стокова разписка за зареждане, съплай лист, деливъри сертификат или друг документ за зареждане, от който са видни: номерът и датата на рейса, направлението и инициалът (име и/или номер) на съответния плавателен съд или съответното въздухоплавателно средство);

    3. анализен сертификат по чл. 62, ал. 1 и 2 от закона , а в случаите по чл. 22, ал. 3 в анализния сертификат или в протокол трябва да е посочена информация за количествата газьол и за маркиращите вещества в съответствие с чл. 103, ал. 3 ;

    4. декларация по образец съгласно приложение № 4з или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 4з , която се предоставя на доставчика от корабопритежателя на плавателен съд, независимо дали е установен, или не е установен на територията на страната, и с която се декларират целите на плаването, във връзка с изпълнението на критериите за прилагане на правото за възстановяване на акциз за енергийни продукти по чл. 26, ал. 2 от закона ;

    5. декларация по образец съгласно приложение № 4и или друг документ, в който са декларирани обстоятелствата, съдържащи се в приложение № 4и , която се предоставя на доставчика от законен представител или упълномощено лице на авиационен оператор, независимо дали е установен, или не е установен на територията на страната, с която се декларират целите на въздухоплаването, във връзка с изпълнението на критериите за прилагане на правото за възстановяване на акциз за енергийни продукти по чл. 26, ал. 2 от закона .

    Чл. 24. (1) (Доп. – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., изм., бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., бр. 25 от 2019 г., бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) Териториалната дирекция, в която е подадено искането по чл. 23, ал. 1 , чл. 23а, ал. 1 , чл. 23б, ал. 1 и чл. 23г, ал. 1 , извършва проверка за изпълнение на изискванията за възстановяване на акциз и за наличието на изискуеми публични задължения на лицето, събирани от Агенция "Митници".

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) Изискванията за възстановяване на акциза се считат за изпълнени, когато в резултат от проверката по ал. 1 се установи по безспорен начин, че исканият за възстановяване акциз е внесен и изнасянето на акцизните стоки е осъществено.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) Когато при извършване на проверката по ал. 1 се установят нередовности, които могат да бъдат отстранени, директорът на териториалната дирекция уведомява писмено лицето, като определя подходящ срок за тяхното отстраняване.

    Чл. 25. (Доп. – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., изм., бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., бр. 7 от 2012 г., в сила от 24.01.2012 г., бр. 25 от 2019 г., бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) В 30-дневен срок от постъпване на искането по чл. 23, ал. 1 , чл. 23а, ал. 1 , чл. 23б, ал. 1 и чл. 23г, ал. 1 , съответно от отстраняване на нередовностите в него, директорът на териториалната дирекция се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва изцяло или частично искането за възстановяване на акциза.

    Чл. 25а. (Нов – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) Когато исканията за възстановяване по тази глава се подават на хартиен носител, информацията, съдържаща се в исканията, се предоставя и на електронен носител.

    Чл. 26. (1) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., бр. 25 от 2019 г.) Когато искането за възстановяване е уважено изцяло или частично, с решението по чл. 25 директорът на териториалната дирекция разпорежда връщане на акциза или прихващане с изискуеми публични задължения на лицето, събирани от Агенция "Митници".

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) Подлежащите на връщане суми на акциза се превеждат с платежно нареждане по сметка на лицето в 7-дневен срок от влизане в сила на решението по чл. 25 .

    Раздел V – (Нов – ДВ, бр. 70 от 2006 г., отм., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) Ред за възстановяване на акциз на земеделски производители

    Чл. 26а. (Нов – ДВ, бр. 70 от 2006 г., изм., бр. 8 от 2007 г., доп., бр. 4 от 2008 г., отм., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.).

    Чл. 26б. (Нов – ДВ, бр. 70 от 2006 г., отм., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.).

    Чл. 26в. (Нов – ДВ, бр. 70 от 2006 г., изм., бр. 4 от 2008 г., отм., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.).

    Чл. 26г. (Нов – ДВ, бр. 70 от 2006 г., отм., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.).

    Раздел Vа (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) Ред за прилагане на акцизната ставка за смазочни масла с кодове по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93, други смазочни масла, включени в код по КН 2710 19 99, консистентни смазки (греси), включени в кодове по КН 2710 19 99 и 3403, смазочните препарати и препаратите за омасляване с код по КН 3403 и добавки за смазочни масла с кодове по КН 3811 21 00 и 3811 29 00 (Загл. доп. – ДВ, бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г., изм., бр. 59 от 2024 г.)

    Чл. 26д. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., доп., бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г., изм., бр. 36 от 2023 г., в сила от 21.04.2023 г., бр. 59 от 2024 г.) При въвеждане на територията на страната на акцизните стоки, посочени в чл. 33а от закона , от друга държава членка в потребителски опаковки до 210 литра се прилага акцизна ставка 0 лева за 1000 кг или 1000 литра в зависимост от определената данъчна основа при спазване на изискванията на чл. 76л от закона .

    (2) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г., изм., бр. 36 от 2023 г., в сила от 21.04.2023 г., бр. 59 от 2024 г.) Към писменото уведомление по чл. 76л, ал. 2 от закона лицата, които получават на територията на страната акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава членка, прилагат документи, удостоверяващи количествата (проформа фактури, анализни сертификати, заявки, поръчки и/или други документи) и вида на смазочните масла, греси, смазочните препарати и препаратите за омасляване, както и на добавките за смазочни масла.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г., предишна ал. 2, доп., бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г., изм., бр. 36 от 2023 г., в сила от 21.04.2023 г., отм., бр. 59 от 2024 г.).

    (4) (Доп. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г., предишна ал. 3, изм., бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г., отм., бр. 59 от 2024 г.).

    (5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г., бр. 59 от 2024 г.) В случаите на чл. 76л, ал. 4 от закона лицата могат да включат в акцизната декларация по чл. 87, ал. 6 от закона всички получени стоки в рамките на 14-дневния период.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., предишна ал. 5, доп., бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г., изм., бр. 59 от 2024 г.) При въвеждане на територията на страната на акцизните стоки, посочени в чл. 33а от закона , които не са в потребителски опаковки до 210 литра, се прилага акцизна ставка 0 лева за 1000 кг или 1000 литра в зависимост от определената данъчна основа при условие, че:

    1. (отм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.);

    2. лицето писмено декларира пред митническите органи, че:

    а) акцизните стоки ще се използват пряко в дейности, които не представляват производство по смисъла на чл. 59 от закона , и

    б) акцизните стоки няма да се използват за моторно гориво или гориво за отопление, и

    в) акцизните стоки няма да се използват като добавка или за разреждане на моторни горива;

    3. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г., доп., бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г., изм., бр. 59 от 2024 г.) в писмената декларация по т. 2 лицето посочва дейностите, в които ще се използват стоките, и се посочват лицата, които ще ги потребяват, с изключение на случаите на корабно снабдяване; в случаите, когато акцизните стоки, посочени в чл. 33а от закона , са предназначени за корабно снабдяване, лицата подават допълнителна писмена декларация с информация за наименованията на плавателните средства в срок до 7 дни след деня на извършване на доставката.

    (7) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г., бр. 36 от 2023 г., в сила от 21.04.2023 г.) Писмената декларация по ал. 6, т. 2 се прилага към уведомлението по чл. 76л, ал. 2 от закона .

    (8) (Предишна ал. 7, доп. – ДВ, бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г., изм., бр. 36 от 2023 г., в сила от 21.04.2023 г., бр. 59 от 2024 г.) Когато акцизните стоки, посочени в чл. 33а от закона , ще се използват в дейности, представляващи производство по смисъла на чл. 59 от закона , уведомлението по чл. 76л, ал. 2 от закона се подава от лицензирания складодържател, в чийто склад ще постъпят стоките.

    (9) (Отм. – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., предишна ал. 8, бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.).

    Чл. 26е. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., доп., бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г., изм., бр. 59 от 2024 г.) При внасяне на акцизните стоки, посочени в чл. 33а от закона , на територията на страната в потребителски опаковки до 210 литра се прилага акцизна ставка 0 лева за 1000 кг или 1000 литра в зависимост от определената данъчна основа.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., доп., бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г., изм., бр. 59 от 2024 г.) При внасяне на акцизните стоки, посочени в чл. 33а от закона , на територията на страната, които не са в потребителски опаковки до 210 литра, се прилага акцизна ставка 0 лева за 1000 кг или 1000 литра в зависимост от определената данъчна основа при условие, че вносителят писмено декларира пред митническите органи, че:

    1. акцизните стоки ще се използват пряко в дейности, които не представляват производство по смисъла на чл. 59 от закона , и

    2. акцизните стоки няма да се използват за моторно гориво или гориво за отопление, и

    3. акцизните стоки няма да се използват като добавка или за разреждане на моторни горива.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г., доп., бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г., изм., бр. 59 от 2024 г.) В писмената декларация по ал. 2 лицето посочва дейностите, в които ще се използват стоките, и се посочват лицата, които ще ги потребяват, с изключение на случаите на корабно снабдяване. В случаите, когато акцизните стоки, посочени в чл. 33а от закона , са предназначени за корабно снабдяване, лицата подават допълнителна писмена декларация с информация за наименованията на плавателните средства в срок до 7 дни след деня на извършване на доставката.

    (4) Писмената декларация по ал. 2 се прилага към митническата декларация.

    (5) (Доп. – ДВ, бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г., изм., бр. 59 от 2024 г.) Когато акцизните стоки, посочени в чл. 33а от закона , ще се използват в дейности, представляващи производство по смисъла на чл. 59 от закона, стоките се допускат за свободно обращение с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз при спазване на разпоредбите на раздели VIа и VIб от закона.

    Чл. 26ж. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., доп., бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) При извеждане от данъчен склад на смазочни масла, както и смазочни препарати и препарати за омасляване, които не са в потребителски опаковки до 210 литра, освен когато от момента на извеждането стоките се движат под режим отложено плащане на акциз, се прилага акцизна ставка 0 лева за 1000 кг или 1000 литра в зависимост от определената данъчна основа, при условие че лицензираният складодържател писмено декларира, че:

    1. акцизните стоки ще се използват пряко в дейности, които не представляват производство по смисъла на чл. 59 от закона , и

    2. акцизните стоки няма да се използват за моторно гориво или гориво за отопление, и

    3. акцизните стоки няма да се използват като добавка или за разреждане на моторни горива.

    (2) В писмената декларация по ал. 1 лицето посочва дейностите, в които ще се използват стоките, и лицата, които ще ги потребяват.

    (3) Писмената декларация по ал. 1 се прилага към акцизната декларация.

    Раздел Vб (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Ред и начин за осъществяване на дейности по обработка на тютюневи листа и дейности с отпадъци от тютюн, които не попадат в обхвата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от закона (Загл. изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г.)

    Чл. 26з . (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) Лице, което въвежда на територията на страната от територията на друга държава членка отпадъци от тютюн, които не попадат в обхвата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от закона , е длъжно да:

    1. уведоми писмено преди изпращането на отпадъците по ал. 1 от другата държава членка компетентното митническо учреждение по постоянен адрес, съответно седалище, че възнамерява да получи стоките;

    2. получи стоките в сроковете, посочени в уведомлението по т. 1;

    3. информира незабавно компетентното митническо учреждение, ако не получи стоките в сроковете, посочени в уведомлението, както и за причините за забавянето или неполучаването.

    (2) Писменото уведомление по ал. 1, т. 1 се подава по образец съгласно приложение № 4в . Писменото уведомление може да се подава и по електронен път.

    (3) Към уведомлението по ал. 1, т. 1 се прилага договор с лицето, което ще извършва дейностите по чл. 12, ал. 4 от закона , или друг документ, удостоверяващ предназначението на отпадъците от тютюн.

    (4) Движението на отпадъците по ал. 1 на територията на страната до обекта на лицето, което въвежда отпадъците по ал. 1, и/или до лицето, което извършва дейностите по чл. 12, ал. 4 от закона , се съпровожда с копие от уведомлението по ал. 1, т. 1.

    Чл. 26и . (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 28 от 2014 г., в сила от 28.03.2014 г.) При внасяне на територията на страната на отпадъци от тютюн, които не попадат в обхвата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от закона и след подаване на митническа декларация, към митническата декларация вносителят подава декларация по образец съгласно приложение № 4г .

    (2) Към документа по ал. 1 се прилага и копие на договор с лицето, което ще извършва дейностите по чл. 12, ал. 4 от закона , или друг документ, удостоверяващ предназначението на отпадъците от тютюн.

    (3) След допускане за свободно обръщение движението на отпадъците по ал. 1 на територията на страната до обекта на вносителя и/или до лицето, което извършва дейностите по чл. 12, ал. 4 от закона , се съпровожда с копие от декларацията по ал. 1.

    Чл. 26к . (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) Лицата по чл. 12, ал. 4, т. 1 и ал. 5 от закона са длъжни да предприемат съответната дейност по чл. 12, ал. 4 от закона .

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) В случаите по ал. 1 лицата, при чиято дейност се образуват и които придобиват отпадъци от тютюн, които не попадат в обхвата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от закона, подават предварително уведомление до митническото учреждение по местонахождение на данъчния склад/обекта по образец съгласно приложение № 4д . Уведомлението може да се подава и по електронен път.

    (3) Към уведомлението по ал. 2 се прилага и копие на договор с лицето, което ще извършва дейностите по чл. 12, ал. 4 от закона , или друг документ, удостоверяващ предназначението на отпадъците от тютюн.

    (4) Движението на отпадъците по ал. 1 на територията на страната до лицето, което извършва дейностите по чл. 12, ал. 4 от закона , се съпровожда с копие от уведомлението по ал. 2.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г., в сила от 28.03.2014 г.) Лицата по ал. 4 подават уведомление до митническото учреждение по местонахождение на мястото на получаване и разтоварване на отпадъците на територията на страната за предназначението им и срока, в който ще се извършат дейностите по чл. 12, ал. 4 от закона . Движението на отпадъците на територията на страната се съпровожда с копие от това уведомление.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) Уведомлението по ал. 5 се подава по образец съгласно приложение № 4д . Писменото уведомление може да се подава и по електронен път.

    Чл. 26л . (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., изм., бр. 28 от 2014 г., в сила от 28.03.2014 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) В случаите на чл. 12, ал. 4, т. 1 от закона отпадъците от тютюн се унищожават само в обекти, за които е издадено разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ съгласно чл. 35 от Закона за управление на отпадъците за дейности с отпадъци с кодове, както следва:

    1. използване на отпадъците предимно като гориво или друг начин за получаване на енергия (R1);

    2. наземно изгаряне (D10);

    3. компостиране и други процеси на биологична трансформация (R3);

    4. размяна на отпадъци за подлагане на някоя от дейностите с кодове R1 – R11 (R12);

    5. прегрупиране или смесване преди подлагане на някоя от дейностите с кодове D1 – D12 (D13), с изключение на кодове D1 и D5.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г., бр. 25 от 2019 г.) Лицата, предоставящи за унищожаване отпадъци от тютюн, и лицата, които унищожават отпадъци от тютюн, включително и лицата по чл. 12, ал. 5 от закона , които унищожават собствени отпадъци от тютюн по реда на Закона за управление на отпадъците , подават не по-късно от 3 дни преди датата на предоставяне или на унищожаване уведомление за унищожаване на отпадъците до директора на териториалната дирекция по местонахождението на обекта по ал. 1 и до директора на териториалната дирекция по местонахождение на обекта, където са образувани или съхранявани отпадъците, по образец съгласно приложение № 4е . Уведомлението може да се подава и по електронен път.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) Унищожаването на отпадъците от тютюн се извършва в присъствието на митнически служители, определени със заповед на директора на Агенция "Митници" или упълномощено от него длъжностно лице. За извършеното унищожаване митническите органи съставят протокол, който се подписва от представител/и на лицето, в чийто обект се извършва унищожаването.

    (4) Отпадъците от тютюн се унищожават в тримесечен срок от подаване на уведомлението по ал. 2.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) Отпадъците от тютюн се транспортират до мястото на тяхното унищожаване, придружени със заверено от териториалната дирекция копие на уведомлението по ал. 2.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) Когато срокът по ал. 4 не може да бъде спазен, лицата по ал. 2 уведомяват писмено директора на териториалната дирекция по местонахождение на обекта, където се съхраняват отпадъците, за намеренията си съобразно изискванията на чл. 12, ал. 4 от закона .

    (7) Уведомлението по ал. 6 се подава не по-късно от 7 дни преди изтичането на срока по ал. 4, като към него се прилагат заверени копия на документи, удостоверяващи съответното обстоятелство (договори, фактури, други).

    (8) (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) Когато унищожаването на отпадъци от тютюн по ал. 1, т. 4 и 5 се извършва чрез производство на брикети и пелети в обектите, в които са образувани отпадъците, до 10-о число на всеки месец лицата по чл. 12, ал. 5, т. 1 от закона подават справка-декларация относно количествата отпадъци от тютюн, брикетирани/пелетирани през предходния месец, съгласно приложение № 4ж . Справката се подава до митническото учреждение по местонахождение на обекта, където са образувани отпадъците. Подаването на информацията може да се извършва и по електронен път.

    (9) В случаите по предходната алинея не се прилагат изискванията по ал. 1 – 7.

    (10) Лицата по ал. 8 са длъжни да водят отчетност, която да позволява идентифициране и проследяване на количеството унищожени чрез производство на брикети и пелети отпадъци от тютюн, датата на унищожаване и лицата, извършили действията.

    (11) (Доп. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) Отпадъците по ал. 1 се унищожават по начин, непозволяващ употребата им като тютюневи изделия или суровина за производство на тютюневи изделия, независимо от качеството или използваемостта на тези изделия.

    (12) (Нова ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г., изм., бр. 25 от 2019 г.) В случаите по ал. 3, когато отпадъците от тютюн не могат да се унищожат в рамките на 24 часа от започване на действията по унищожаването, директорът на териториалната дирекция по местонахождение на обекта по ал. 1 организира последващото осъществяване на контрола, включително с извършване на допълнителни или периодични проверки от митническите органи. За съответните действия се съставя протокол, копие от който се предоставя на митническото учреждение по местонахождение на обекта, където са били образувани или съхранявани отпадъците.

    (13) (Предишна ал. 12 – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) Разходите по унищожаването са за сметка на лицата по ал. 2.

    Чл. 26м . (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) За гарантиране изпълнението на чл. 12, ал. 4 от закона митническите органи могат:

    1. да извършват проверки и да изискват допълнителни доказателства;

    2. да вземат проби за лабораторен анализ;

    3. да инсталират технически устройства по реда на чл. 102, ал. 3 от закона .

    Чл. 26н . (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) В случаите по чл. 12, ал. 4, т. 4 от закона , лицата доказват вътреобщностната доставка с документите съгласно Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност .

    (2) В случаите по чл. 12, ал. 4, т. 5 от закона лицата доказват изнасянето с митническа декларация, заверена съгласно митническото законодателство, в която лицето е вписано като износител.

    Чл. 26о. (Нов – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) (1) При промяна в обстоятелствата, при които е подадено съответното уведомление по този раздел, както и при промяна в обстоятелствата, свързани с движението на отпадъците от тютюн, лицата подават ново уведомление, като предоставят необходимите документи.

    (2) Информацията, която се посочва в уведомлението по чл. 26з, ал. 1, т. 1 за вида, марката и регистрационните номера на транспортните средства, може да бъде предоставена писмено от лицата и след подаване на съответното уведомление, но не по-късно от деня, в който е започнал превозът на отпадъците от тютюн.

    Чл. 26п. (Нов – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) (1) Лицата, които извършват дейност по обработка на тютюневи листа, които не съдържат глицерин, декларират това обстоятелство пред компетентното митническо учреждение по местонахождение на обекта.

    (2) При промяна на декларираните обстоятелства лицата са длъжни да уведомят директора на териториалната дирекция по местонахождение на обекта в 7-дневен срок от настъпването им.

    (3) За удостоверяване истинността на декларираната информация митническите органи могат да извършват проверки и да вземат проби за лабораторен анализ.

    Раздел Vв (Нов – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) Специален ред на уведомяване на митническите органи за акцизни стоки с колекционерска стойност

    Чл. 26р . (Нов – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) (1) Уведомлението по чл. 45ж от закона се подава на хартиен носител до директора на териториалната дирекция по местонахождение на обекта/помещението, където ще се съхраняват акцизните стоки с колекционерска стойност.

    (2) Уведомлението по ал. 1 се подава от лицето, което е придобило акцизните стоки с колекционерска стойност, предварително, но не по-късно от три дни от датата на придобиването им.

    (3) Акцизните стоки с колекционерска стойност, които ще бъдат предлагани за продажба в страната или ще бъдат съхранявани в обекти или помещения, свързани със стопанска дейност, се въвеждат в данъчен склад за поставяне на бандерол.

    (4) Акцизните стоки по ал. 3 се съхраняват в данъчния склад като стоки на вложител по чл. 65, ал. 3, т. 2 от закона .

    (5) Уведомлението по ал. 1 се подава по образец съгласно приложение № 4к .

    Глава трета – РЕЖИМ ОТЛОЖЕНО ПЛАЩАНЕ НА АКЦИЗ

    Раздел I – Издаване на лиценз за управление на данъчен склад

    Чл. 27. (В сила от 23.05.2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) За издаване на лиценз за управление на данъчен склад се подава писмено искане до директора на Агенция "Митници" по образец съгласно приложение № 5 .

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Към искането по ал. 1 се прилагат документите по чл. 48, ал. 2 от закона .

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Когато с едно искане се иска издаването на лицензи за управление на повече от един данъчен склад, в това искане за всеки склад отделно се посочва информацията по чл. 48, ал. 1 от закона и се прилагат документите по чл. 48, ал. 2, т. 7 – 9 и 11, 12, 13, 14, 17, 19 и 20 от закона.

    Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) Данъчният склад за производство и складиране е недвижим имот, който обхваща всички сгради и помещения, които се използват за производство, преработка, държане, складиране и подготовка за извеждане на акцизни стоки, площите и помещенията за съхранение на суровини и други помещения и площи, които ги свързват, включително административните сгради и съоръженията.

    (2) Данъчният склад за производство и складиране отговаря на следните изисквания за сигурност и контрол:

    1. е ограден, като помещенията и съоръженията не са пряко свързани с такива извън данъчния склад;

    2. достъпът до него се осъществява през определени входни и изходни контролно-пропускателни пунктове;

    3. разполага с физическа охрана или сигнално-охранителна техника;

    4. помещенията са подходящо обозначени чрез посочване на вида на извършваните в тях дейности;

    5. всички външни прозорци, порти и огради трябва да бъдат осигурени със заключващи устройства;

    6. помещенията и съоръженията отговарят на специалните нормативни изисквания за тяхната експлоатация, включително на нормите и правилата за противопожарна безопасност;

    7. (изм. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) в помещенията са монтирани средства за измерване и контрол, позволяващи контрола на постъпилите, произведените, складираните и изведените от данъчния склад акцизни стоки, отговарящи на изискванията на Закона за акцизите и данъчните складове , Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им;

    8. (доп. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) разполага с автоматизирана система за отчетност, позволяваща отчитането в реално време на количествата на постъпващите суровини, материали и акцизни стоки, произведените, складираните и изведените от данъчния склад акцизни стоки, включително по вложители, идентифицирани с ЕИК;

    9. съдовете и резервоарите в данъчния склад трябва да имат трайна идентификация и означаване върху тях на общата вместимост и търговското наименование на акцизната стока.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) Данъчният склад за складиране е недвижим имот, който обхваща всички сгради и помещения, които се използват за складиране, държане и подготовка за извеждане на акцизни стоки и други помещения и площи, които ги свързват, включително административните сгради и съоръженията.

    (4) Данъчният склад за складиране отговаря на следните изисквания за сигурност и контрол:

    1. е обособен, като помещенията и съоръженията не са пряко свързани с такива извън данъчния склад;

    2. разполага с физическа охрана или сигнално-охранителна техника;

    3. всички външни прозорци, порти и огради трябва да бъдат осигурени със заключващи устройства;

    4. помещенията са подходящо обозначени чрез посочване на вида на извършваните в склада дейности;

    5. отговаря на специалните нормативни изисквания за тяхната експлоатация, включително на нормите и правилата за противопожарна безопасност;

    6. (изм. и доп. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) в помещенията са монтирани средства за измерване и контрол, позволяващи контрола на постъпващите, складираните и изведените от данъчния склад акцизни стоки, отговарящи на изискванията на Закона за акцизите и данъчните складове , Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им;

    7. (доп. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) да разполага с автоматизирана система за отчетност, позволяваща отчитането на количествата на постъпващите, складираните и изведените от данъчния склад акцизни стоки, включително по вложители, идентифицирани с ЕИК;

    8. съдовете и резервоарите в данъчния склад трябва да имат трайна идентификация и означаване върху тях на общата вместимост и търговското наименование на акцизната стока.

    (5) Транспортни средства и части от тях не могат да бъдат използвани като съдове и резервоари за съхранение в данъчен склад. Не се счита за съхранение използването/държането на транспортните средства в рамките на данъчния склад до приключването на операциите по разтоварване съгласно изискванията на закона.

    (6) (Доп. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) За прилагане на разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 7 от закона помещенията и/или площите се ползват само от лицето, получило лиценз за управление на данъчен склад.

    Чл. 29. (В сила от 23.05.2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., доп., бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г.) Митническите органи извършват проверки на мястото, посочено като местонахождение на данъчния склад, както и на мястото/местата на директна доставка, за установяване изпълнението на изискванията на закона и нормативните актове по прилагането му за издаване на лиценз за управление на данъчен склад.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) При извършване на проверките по ал. 1 лицата, подали искането, са длъжни да предоставят достъп на митническите служители до производствените и складовите помещения и до материалната и счетоводната отчетност, както и да им оказват необходимото съдействие.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) При настъпили промени в обстоятелствата, въз основа на които е подадено искането, лицата, подали искането, са длъжни своевременно да уведомят директора на Агенция "Митници" преди издаването на лиценза за управление на данъчния склад.

    Чл. 30. (В сила от 23.05.2006 г. – ДВ, бр. 42 от 2006 г.) (1) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) Митническите служители, извършили проверката по чл. 29, ал. 1, съставят протокол за резултатите от извършената проверка.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., доп., бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., изм., бр. 25 от 2019 г.) Директорът на компетентната териториална дирекция изготвя становище относно възможността за осъществяване на контрол в данъчния склад, както и на мястото/местата на директна доставка, във връзка с изискванията на закона и нормативните актове по прилагането му, което заедно с протокола за извършената проверка се изпраща до Централното митническо управление на Агенция "Митници".

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., предишна ал. 1, доп., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., изм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) След извършване на проверка за изпълнение на изискванията на закона и нормативните актове по прилагането му по отношение на лицето, подало искането, и по отношение на данъчните складове, както и на мястото/местата на директна доставка, в сроковете по чл. 49 от закона директорът на Агенция "Митници" издава лиценз за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки или лиценз за управление на данъчен склад за складиране на акцизни стоки или мотивирано решение за отказ.

    (4) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Когато с едно искане е поискано издаването на лицензи за управление на повече от един данъчен склад, лицензи се издават само за тези данъчни складове, които отговарят на изискванията на закона и на нормативните актове по прилагането му.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., доп., бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и в случаите на извършване на проверки във връзка с промяна на обстоятелствата, при които е издаден лицензът за управление на данъчен склад, включително при освобождаване на обезпечение, както и когато лицензиран складодържател е поискал да получава енергийни продукти на място/места на директна доставка.

    Чл. 31. (В сила от 23.05.2006 г. – ДВ, бр. 42 от 2006 г., изм., бр. 8 от 2007 г., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г., бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) Лицензът за управление на данъчен склад се връчва лично на лице, представляващо лицензирания складодържател, след представяне в Централното митническо управление на Агенция "Митници" на обезпечение в размера, определен в лиценза, учредено с депозит в пари или с банкова гаранция по образец.

    Чл. 31а. (Нов – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) За целите на прилагане на чл. 52, ал. 1, т. 2 от закона лицата подават уведомление по образец съгласно приложение № 5а .

    Чл. 32. (В сила от 23.05.2006 г., изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) В Агенция "Митници" се води електронен регистър на лицензираните складодържатели и на данъчните складове в съответствие с чл. 54, ал. 2 от закона .

    Чл. 32а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат и в случаите на глава четвърта, раздел IIa "Лицензиране при особени случаи" от закона, като се отчита съответната специфика.

    Чл. 33. (В сила от 23.05.2006 г. – ДВ, бр. 42 от 2006 г., отм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.).

    Раздел Iа (Нов – ДВ, бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г.) Регистрация на независими малки пивоварни

    Чл. 33а. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 24.01.2012 г.) Акцизната ставка по чл. 31, ал. 1, т. 7 от закона се прилага само от лицата по чл. 4, т. 38 от закона, които имат издаден лиценз за управление на данъчен склад и издадено удостоверение за регистрация на независима малка пивоварна.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) За издаване на удостоверение за регистрация на независима малка пивоварна до директора на Агенция "Митници" се подава искане по образец съгласно приложение № 5б .

    (3) Към искането се прилагат следните документи:

    1. (отм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.);

    2. (доп. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., отм., бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.);

    3. (доп. – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) декларация по образец съгласно приложение № 5ба за обстоятелствата по чл. 4, т. 38 от закона , в която изрично се декларира и обстоятелството за осъществяване на съвместна дейност с други малки пивоварни;

    4. в случаите, когато две или повече малки пивоварни осъществяват съвместна дейност – споразумение за разпределение на общото годишно производство на независимата малка пивоварна.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) Въз основа на искането и приложените документи по ал. 3 директорът на Агенция "Митници" в 14-дневен срок от постъпването на документите, съответно от отстраняването на непълнотите по тях, издава удостоверение за регистрация на независима малка пивоварна по образец съгласно приложение № 5в или отказва с мотивирано решение издаването му. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ за регистрация.

    (5) Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

    Чл. 33б. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г., доп., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) При промяна на обстоятелствата, при които е издадено удостоверението по чл. 33а, ал. 4 , в 14-дневен срок от настъпването й регистрираното лице писмено уведомява директора на Агенция "Митници". Уведомлението се подава по образец съгласно приложение № 5г .

    Чл. 33в. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г., отм., бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.).

    Чл. 33г. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г., изм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 25 от 2019 г.) (1) (Предишен текст на чл. 33г – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) Всяка година до 31 януари независимите малки пивоварни подават в териториалната дирекция по местонахождение на данъчния склад информация за произведената бира през предходната година по образец съгласно приложение № 5д .

    (2) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) В случаите, когато лице, получило удостоверение за независима малка пивоварна, е подало искане по образец съгласно приложение № 5да за издаване на годишен сертификат по чл. 89а, ал. 1, т. 1 от закона , директорът на териториалната дирекция по местонахождение на обекта в 7-дневен срок от постъпването на документите, съответно от отстраняване на непълнотите в тях, издава годишен сертификат по образец съгласно приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2266 на Комисията от 17 декември 2021 г. за установяване на правила за прилагане на Директива 92/83/ЕИО на Съвета по отношение на издаването на удостоверения и самостоятелни удостоверения за независимите малки производители на алкохолни напитки за целите на акцизите (ОВ L 455 от 20 декември 2021 г.).

    Чл. 33д. (Нов – ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 24.01.2012 г.) (1) Акцизната ставка по чл. 31, ал. 1, т. 7 от закона се прилага и за бира, произведена от независими малки пивоварни, регистрирани на територията на друга държава членка.

    (2) За прилагане на ал. 1 лицата, които освобождават за потребление бира, следва да разполагат с документ, удостоверяващ, че бирата е произведена от независима малка пивоварна, издаден от компетентните власти на държавата членка.

    (3) Документът по ал. 2 се прилага към акцизната декларация.

    Раздел II – Регистрация на специализирани малки обекти за дестилиране и на обекти за винопроизводство на независими малки винопроизводители (Загл. доп. – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.)

    Чл. 34. (В сила от 23.05.2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г., доп., бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) Собствениците или наемателите на специализирани малки обекти за дестилиране и на обекти за винопроизводство на независими малки винопроизводители подават искане за регистрация до директора на териториалната дирекция по местонахождение на обекта по образец съгласно приложение № 6 .

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) Към искането за регистрация на обекта по ал. 1 се прилагат документите по чл. 57, ал. 3 от закона , а когато искането е за издаване на регистрация на обект за независим малък винопроизводител и декларация за обстоятелствата по чл. 4, т. 8а и 9 от закона по образец съгласно приложение № 6аа .

    (3) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., изм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) В случаите, когато в документа за въвеждане в експлоатация на обекта или в документа за собственост са посочени повече от едно лице, лицето, подаващо искането за регистрация по ал. 1, прилага и писмено съгласие от другите лица за ползването на обекта само от лицето, подало искането.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) В случаите, когато независим малък винопроизводител е подал искане по образец съгласно приложение № 6аб за издаване на годишен сертификат по чл. 89а, ал. 1, т. 2 от закона , е длъжен да предостави декларация, съдържаща информация за произведеното вино през предходната година по образец съгласно приложение № 6ав .

    (5) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) Въз основа на искането по ал. 4 директорът на териториалната дирекция по местонахождение на обекта в 7-дневен срок от постъпването на документите, съответно от отстраняване на непълнотите в тях, издава годишен сертификат по образец съгласно приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2266 на Комисията от 17 декември 2021 г. за установяване на правила за прилагане на Директива 92/83/ЕИО на Съвета по отношение на издаването на удостоверения и самостоятелни удостоверения за независимите малки производители на алкохолни напитки за целите на акцизите.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2023 г., в сила от 21.04.2023 г.) В случаите, когато собственик или наемател на обект по чл. 56, ал. 1, т. 2 от закона подаде искане за регистрация на повече от един обект за винопроизводство на независим малък винопроизводител и тези обекти се намират на територията на две или повече териториални дирекции, компетентен да се произнесе по искането за регистрация е директорът по седалище и адрес на управление на лицето.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2023 г., в сила от 21.04.2023 г.) Когато собственик или наемател на обект по чл. 56, ал. 1, т. 2 от закона с валидно удостоверение за регистрация на обект на независим малък винопроизводител иска да регистрира нов обект на независим малък винопроизводител, подава уведомление за промяна в обстоятелствата по образец съгласно приложение № 6а до:

    1. директора на териториална дирекция по седалище и адрес на управление на лицето, в случай че обектите се намират на територията на две или повече териториални дирекции;

    2. директора на компетентната териториална дирекция по местонахождение на обектите, в случай че обектите се намират на територията на една териториална дирекция.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2023 г., в сила от 21.04.2023 г.) В случаите по ал. 6 се издава едно удостоверение за регистрация, в което се вписват всички обекти за винопроизводство на независимия малък винопроизводител.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2023 г., в сила от 21.04.2023 г.) В случаите по ал. 7 директорът на компетентната териториална дирекция издава решение, с което се отразява настъпилата промяна.

    Чл. 35. (1) (В сила от 23.05.2006 г. – ДВ, бр. 42 от 2006 г., предишен текст на чл. 35, доп., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., изм., бр. 25 от 2019 г.) След извършване на проверка за изпълнение на изискванията на закона и нормативните актове по прилагането му по отношение на задължителната регистрация в срока по чл. 57, ал. 4 от закона директорът на териториалната дирекция издава удостоверение за регистрация по образец съгласно приложение № 7 или отказва с мотивирано решение издаването му.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., изм., бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г., бр. 36 от 2023 г., в сила от 21.04.2023 г.) За специализиран малък обект за дестилиране и на обект за винопроизводство на независим малък винопроизводител се издава удостоверение за регистрация само на един собственик/наемател.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) За целите на прилагане на чл. 57, ал. 7 от закона регистрираното лице подава уведомление по образец съгласно приложение № 6а .

    Чл. 36. (В сила от 23.05.2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г., доп., бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) В Агенция "Митници" се води електронен регистър на специализираните малки обекти за дестилиране и на обектите за винопроизводство на независими малки винопроизводители в съответствие с чл. 56, ал. 2 от закона .

    (2) Регистърът по ал. 1 е публичен и се публикува в Интернет на страницата на Агенция "Митници".

    Чл. 37. (В сила от 23.05.2006 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., изм., бр. 25 от 2019 г., доп., бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) Териториалната дирекция, издала удостоверението за регистрация, извършва проверки на регистрираните лица за спазване на изискванията на закона и нормативните актове по прилагането му по отношение на специализираните малки обекти за дестилиране, съответно на обектите за винопроизводство на независими малки винопроизводители.

    (2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., изм., бр. 25 от 2019 г.) Когато при извършване на проверка се установи, че регистрираното лице не отговаря на изискванията на закона и нормативните актове по прилагането му, директорът на териториалната дирекция, издал удостоверението, с мотивирано решение прекратява регистрацията на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 от закона .

    Раздел IIа (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) Регистрация на други данъчнозадължени лица

    Чл. 37а. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., изм., бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г., бр. 25 от 2019 г., доп., бр. 36 от 2023 г., в сила от 21.04.2023 г.) Лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1 – 3 и т. 7 от закона с изключение на лицата, които от обекти за компресиране на природен газ извършват продажба на крайни потребители за битови или стопански нужди и за моторно гориво, подават искане за регистрация до директора на териториалната дирекция по седалище и адрес на управление преди започване на дейността по образец съгласно приложение № 7а.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., доп., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г., изм., бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г., бр. 25 от 2019 г.) Лицата, които от обекти за компресиране на природен газ извършват продажба на крайни потребители за битови или стопански нужди и за моторно гориво, както и лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 3а, 3б, 5 и 6 от закона подават искане за регистрация до директора на териториалната дирекция по местонахождение на обекта, от който на територията на съответното компетентно митническо учреждение се извършват продажбите, по образец съгласно приложение № 7а.

    (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 25 от 2019 г., изм., бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) Лицата:

    1. по чл. 57а, ал. 1, т. 4 от закона подават искане за регистрация до директора на териториалната дирекция по постоянен адрес, съответно по седалище и адрес на управление на данъчния представител, по образеца, посочен в ал. 1;

    2. по чл. 57а, ал. 1, т. 4а от закона подават искане за регистрация до директора на териториалната дирекция по седалище и адрес на управление на данъчния представител по образеца, посочен в ал. 1.

    (4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Към искането се прилагат документите, посочени в чл. 57б, ал. 6 от закона .

    (5) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., изм., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г., доп., бр. 25 от 2019 г.) За издаване на удостоверение за регистрация на лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1 – 3б, 5 и 6 от закона или при промяна в обстоятелствата, отнасящи се до добавяне на нов обект за осъществяване на дейност митническите органи извършват проверки на място за установяване изпълнението на изискванията на закона и нормативните актове по прилагането му.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) При извършване на проверките по ал. 5 лицата, подали искането, са длъжни да предоставят достъп на митническите служители до производствените и складовите помещения и до материалната и счетоводната отчетност, както и да им оказват необходимото съдействие.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) За извършената проверка по ал. 5 се съставя протокол.

    (8) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 25 от 2019 г.) След извършване на проверката по ал. 5 директорът на териториалната дирекция издава удостоверение за регистрация по образец съгласно приложение № 7б или отказва с мотивирано решение издаването му.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., доп., бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г., изм., бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) Когато с едно искане е поискано издаването на удостоверения за регистрация на повече от един обект, се издава едно удостоверение за регистрация, с изключение на лицата:

    1. по чл. 57а, ал. 1, т. 2 от закона , които от обекти за компресиране на природен газ продават природен газ за битови или стопански нужди и за моторно гориво;

    2. по чл. 57а, ал. 1, т. 3, 3а, 3б, 5 и 6 от закона .

    (10) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., изм., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) За целите на прилагане на чл. 57б, ал. 14 от закона регистрираното лице подава уведомление по образец съгласно приложение № 7в .

    (11) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., изм., бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) В случаите по чл. 57б, ал. 2 от закона , когато лицата потребяват природен газ и за собствени нужди, удостоверението за регистрация се издава от директора на териториалната дирекция по местонахождение на обекта или мрежата.

    (12) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) За лицата по ал. 3 в сроковете, определени в закона, директорът на компетентната териториална дирекция издава удостоверение за регистрация по образец съгласно приложение № 7б или отказва с мотивирано решение издаването му. Отказът за издаване на удостоверение за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

    (13) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) Удостоверение за регистрация се връчва на данъчния представител след представяне в компетентната териториална дирекция на обезпечение в размера, определен с решението по чл. 83д, ал. 1 от закона , учредено с депозит в пари и/или банкова гаранция по образец съгласно приложение № 9з .

    Чл. 37б. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 25 от 2019 г.) Лицата по чл. 57в, ал. 1 от закона подават искане за издаване на удостоверение за регистрация до директора на териториалната дирекция по местонахождение на обекта, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки, преди започване на дейността за правото да получават акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, изпращани от лицензиран складодържател от друга държава членка, по образец съгласно приложение № 7г .

    (2) Към искането се прилагат документите, посочени в чл. 57в, ал. 2 от закона .

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 25 от 2019 г.) В сроковете, определени в закона, директорът на съответната териториална дирекция издава удостоверение за регистрация за правото на регистрирания получател да получава акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, изпращани от лицензиран складодържател от друга държава членка, по образец съгласно приложение № 7д или отказва с мотивирано решение издаването му.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., доп., бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) За всеки обект, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки, се издава отделно удостоверение за регистрация, в което се вписват точните адреси на местата на директна доставка, разположени на територията на компетентното митническо учреждение.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) За прилагане на разпоредбата на ал. 4 обект е завод, фабрика, сграда, помещение, съоръжение, който се ползва само от лицето, получило удостоверение за регистриран получател.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) За целите на прилагане на чл. 57д, ал. 2 от закона регистрираното лице подава уведомление по образец съгласно приложение № 7е .

    Раздел IIб (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) Временно регистрирани получатели

    Чл. 37в. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 25 от 2019 г.) Лицата по чл. 58а, ал. 1 от закона подават искане до директора на териториалната дирекция по местонахождение на обекта, където ще се получат и разтоварят акцизните стоки, за издаване на разрешение за получаване еднократно на определено количество акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, изпратени от лицензиран складодържател от друга държава членка, по образец съгласно приложение № 7ж .

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) Искане за еднократно получаване на определено количество акцизни стоки се подава не по-късно от 30 дни преди датата на получаване на стоките. Към искането се прилагат документите, посочени в чл. 58а, ал. 2 от закона .

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 25 от 2019 г.) В сроковете, определени в закона, директорът на съответната териториална дирекция издава разрешение на временно регистрирания получател, с което се разрешава лицето да получи еднократно определено количество акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, по образец съгласно приложение № 7з или отказва с мотивирано решение издаването му.

    (4) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г., изм., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) За всяко еднократно получаване на определено количество акцизни стоки се издава отделно разрешение за получаване на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, като срокът на доставката не може да бъде повече от 30 дни от датата на издаването му.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г.) Разрешението по ал. 3 се издава в 2 екземпляра – 1 за митническото учреждение и 1 за лицето.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., изм., бр. 44 от 2011 г.) Разрешението по ал. 3 се издава за доставка на акцизни стоки с един електронен административен документ.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) За всеки обект, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки, се издава отделно разрешение.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., доп., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) За прилагане на разпоредбата на ал. 7 обект е завод, фабрика, сграда, помещение, съоръжение, площ, който се ползва само от лицето, получило разрешение.

    Раздел IIв (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) Регистрирани изпращачи

    Чл. 37г. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 25 от 2019 г.) Лицата по чл. 58в от закона подават искане за регистрация до директора на териториалната дирекция по седалище и адрес на управление, преди започване на дейността, за правото да изпращат до друга държава членка акцизни стоки, допуснати за свободно обращение едновременно с поставянето им под режим отложено плащане на акциз, по образец съгласно приложение № 7и .

    (2) Към искането се прилагат документите, посочени в чл. 58г, ал. 2 от закона .

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 25 от 2019 г.) В сроковете, определени в закона, директорът на съответната териториална дирекция издава удостоверение за регистрация по образец съгласно приложение № 7к или отказва с мотивирано решение издаването му.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) За целите на прилагане на чл. 58ж, ал. 2 от закона регистрираното лице подава уведомление по образец съгласно приложение № 7л .

    Раздел III – Производство на акцизни стоки

    Чл. 38. (1) (Доп. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., изм., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) Производството по чл. 59 от закона задължително се извършва само от лицензирани складодържатели, получили лиценз за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки.

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 4 от 2008 г.).

    Чл. 39. Производството на алкохол и алкохолни напитки се извършва в съответствие със Закона за виното и спиртните напитки и нормативните актове за неговото прилагане.

    Чл. 40. Производството на тютюневи изделия се извършва в съответствие със Закона за тютюна и тютюневите изделия и нормативните актове за неговото прилагане.

    Чл. 41. (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., отм., бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г.).

    Чл. 42. (Отм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г.).

    Чл. 43. (1) За прилагане на разпоредбата по чл. 25, ал. 1, т. 4 от закона лицензираният складодържател е задължен при поискване от митническите органи да предостави данни, удостоверяващи нормите на технологичния брак.

    (2) В случаи на промени в допустимите норми за технологичния брак и технологичните загуби лицензираният складодържател незабавно уведомява, но не по-късно от изтичането на данъчния период, през който са настъпили промените, митническото учреждение по местонахождение на данъчния склад.

    Чл. 44. (1) (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) Независимо от изискванията по чл. 61, ал. 1 от закона в производството на акцизни стоки могат да се използват само средства за измерване и контрол, достъпни за оглед и за отчитане на техните показания.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) Демонтирането на наличните средства за измерване и контрол се извършва в присъствието на митническите органи, а монтирането на нови средства за измерване – и в присъствието на органа за метрологичен надзор.

    (3) Съдовете и резервоарите за производство и съхранение на акцизни стоки трябва да имат трайна идентификация и означаване върху тях на общата вместимост и търговското наименование на акцизната стока.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) Редът, условията, специфичните изисквания и контролът по ал. 1, 2 и 3 се определят с наредбата по чл. 103а, ал. 2 от закона .

    Чл. 45. (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2006 г., бр. 8 от 2007 г., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) Собствениците или наемателите на специализираните малки обекти за дестилиране са длъжни да измерват:

    1. количеството произведен етилов алкохол (ракия) чрез оразмерени или калибрирани съдове;

    2. алкохолното съдържание по обем съгласно изискванията на Наредбата за контрола и координацията на контрола върху вината, спирта, дестилатите и спиртните напитки , приета с Постановление № 232 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 110 от 2007 г.).

    (2) Собствениците или наемателите на специализираните малки обекти за дестилиране са длъжни да изискат от физическите лица, които предоставят за производство на етилов алкохол (ракия) ферментирали материали от грозде или плодове – собствено производство, да попълнят справка-декларация.

    (3) Справката-декларация по ал. 2 съдържа:

    1. трите имена, ЕГН и постоянен адрес на физическото лице;

    2. количество и вид на предоставения ферментирал материал за дестилиране.

    (4) В справката-декларация по ал. 2 физическото лице декларира, че предоставените ферментирали материали от грозде или плодове са от собствено производство.

    (5) Справката-декларация по ал. 2 се попълва в три екземпляра – първият екземпляр остава в специализирания малък обект за дестилиране, вторият се дава на физическото лице и се прилага към екземпляра на акцизния данъчен документ за лицето, а третият се предоставя от собственика или наемателя на обекта на митническото учреждение по местонахождение на обекта, в срока на подаването на акцизната декларация.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Формулярите на справките-декларации по ал. 2 се заверяват предварително от компетентното митническо учреждение по местонахождение на обекта. Митническите учреждения водят регистър на заверените формуляри.

    Чл. 46. (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) (1) В специализиран малък обект за дестилиране може да се произвежда етилов алкохол (ракия) от грозде и плодове – собствено производство на физически лица, за тяхно лично и семейно потребление само до 30 литра ракия годишно на семейство.

    (2) В случаите, когато в специализиран малък обект за дестилиране се произведе етилов алкохол (ракия) над количеството по ал. 1, регистрираното лице заплаща пълния размер на акциза.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 25 от 2019 г., доп., бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) В случаите, когато производството на вино в обект за винопроизводство на независим малък винопроизводител достигне 1000 хектолитра вино в рамките на съответната година, регистрираното лице следва незабавно да уведоми директора на териториалната дирекция, издал удостоверението за регистрация, и да подаде искане за издаване на лиценз за управление на данъчен склад.

    Чл. 46а . (Нов – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г., отм., бр. 25 от 2019 г.).

    Чл. 47. (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) Лицензираните и регистрираните лица по закона отразяват показанията на средствата за измерване и контрол в материалната отчетност и където е приложимо – в счетоводните документи.

    Чл. 48. (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) В данъчните складове за производство и складиране, както и в регистрираните по закона обекти се извършват документни и физически проверки на постъпващите суровини и напускащите склада продукти, включително чрез вземане на проби за анализ.

    Чл. 48а. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) В случаите по чл. 60а от закона лицата, които ще извършват тестване или изпитване на машини, съоръжения или инсталации, са длъжни да уведомят териториалната дирекция по местонахождение на обекта преди започването на тези дейности.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 25 от 2019 г.) Уведомлението по ал. 1 се подава по образец съгласно приложение № 7м , като в него се посочват датата и часът на тестването или изпитването. Тестването или изпитването се извършва в рамките на работното време и в присъствието на митнически служител, определен със заповед на директора на компетентната териториална дирекция.

    Чл. 48б. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) (Предишен текст на чл. 48б – ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 24.01.2012 г., изм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) В случаите на прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад или прекратяване на регистрацията по чл. 56, ал. 1, т. 2 от закона се допуска с разрешение и под контрола на митническите органи:

    1. (изм. – ДВ, бр. 36 от 2023 г., в сила от 21.04.2023 г.) лицензираният складодържател с прекратен лиценз, лицето с прекратено удостоверение за регистрация по чл. 56, ал. 1, т. 2 от закона или лице по чл. 44, ал. 2 от закона да приключи дейностите по дообработка на налични акцизни стоки за привеждането им в съответствие с нормативни изисквания в данъчния склад/обекта;

    2. дейностите по дообработка на налични акцизни стоки да се извършат в друг данъчен склад.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 24.01.2012 г.) В случаите по ал. 1 се допуска еднократно лицата да заявят и получат брой бандероли, който не надвишава количеството на освободените за потребление акцизни стоки, подлежащи на облепване с бандерол.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., изм., бр. 25 от 2019 г.) В случаите по ал. 1 лицето подава искане до директора на териториалната дирекция по местонахождение на данъчния склад/обекта, на който е прекратен лицензът/регистрацията. Искането се подава по образец съгласно приложение № 7н .

    (4) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Към искането по ал. 3 се прилага документ за собственост на акцизните стоки.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., изм., бр. 25 от 2019 г.) В случаите, когато акцизните стоки ще се дообработват в друг данъчен склад, към искането по ал. 3 се прилага разрешение от директора на териториалната дирекция по местонахождение на данъчния склад, в който ще се въведат акцизните стоки за дообработка.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., изм., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г., бр. 25 от 2019 г.) В 7-дневен срок от постъпване на искането по ал. 3 директорът на териториалната дирекция по местонахождение на данъчния склад/обекта издава разрешение за дообработка на акцизни стоки с платен акциз в същия данъчен склад/обект или в друг данъчен склад или мотивиран отказ за издаване на разрешение.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Разрешението по ал. 6 съдържа най-малко следната информация:

    1. наименование на митническото учреждение, издало разрешението;

    2. правните основания и причините за издаване на разрешението;

    3. наименование на лицето, подало искането;

    4. седалище и адрес на управление и единен идентификационен код на лицето;

    5. идентификационен номер на лицето и идентификационен номер на данъчния склад;

    6. наименование на лицензирания складодържател, в чийто данъчен склад ще се дообработват стоките;

    7. седалище и адрес на управление и единен идентификационен код на лицензирания складодържател, в чийто данъчен склад ще се дообработват стоки;

    8. идентификационен номер на лицензирания складодържател, в чийто данъчен склад ще се дообработват стоките, и идентификационен номер на данъчния склад;

    9. адрес на данъчния склад, където ще се дообработват акцизните стоки;

    10. вид, количество и код по КН на акцизните стоки с начислен/платен акциз, които ще се дообработват;

    11. наименование и единен идентификационен код на собственика на стоките с начислен/платен акциз;

    12. срок за дообработка на акцизните стоки с начислен/платен акциз.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) В случаите по ал. 1, т. 2 разрешението по ал. 7 придружава акцизните стоки при транспортирането им до данъчния склад, където ще се извърши дообработката.

    Чл. 48в. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) Разпоредбата на чл. 44, ал. 4 се прилага и за лицата по чл. 37а , 37б и 37в, като се отчита съответната специфика.

    Раздел IV – Складиране на акцизни стоки

    Чл. 49. (1) (Доп. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., изм., бр. 4 от 2008 г.) Складирането на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз се извършва от лицензирани складодържатели, получили лиценз за управление на данъчен склад за складиране или на данъчен склад за производство и складиране.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 4 от 2008 г., изм. и доп., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) При спазване изискванията по чл. 66, ал. 1 от закона лицензираните складодържатели могат да складират под режим отложено плащане на акциз и стоки, собственост на лица – вложители, регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, включително да ги подлагат на посочените в чл. 65, ал. 5 от закона операции.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) Нефтопроводите и нефтопродуктопроводите от мястото на добиване или от железопътни разтоварища или пристанища до данъчен склад, както и от данъчен склад до железопътни разтоварища, намиращи се извън данъчен склад или до пристанища, са неразделна част от съответния данъчен склад в случаите, когато се използват единствено за дейността на данъчния склад.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) Извън случаите по ал. 3 нефтопроводите и нефтопродуктопроводите са отделни данъчни складове.

    (5) (Предишна ал. 4, изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) По отношение на данъчните складове по ал. 3 и 4 се прилагат изискванията по чл. 28 като се отчита съответната специфика.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Уведомлението по чл. 65, ал. 6 от закона се подава по образец съгласно приложение № 7о .

    (7) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) При смесване на енергийни продукти за получаване на корабни горива лицензираните складодържатели следва да осигурят възможност за контрол чрез средства за измерване и контрол както на всеки от компонентите при влагането им за смесване, така и на енергийния продукт – корабно гориво, получен в резултат на смесването.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) Писменото уведомление по ал. 6 се подава не по-късно от 24 часа преди започване на операцията по смесване на енергийни продукти за получаване на корабни горива или операцията по изпразване/източване на съдове и отстраняване на утайки или отпадъци от дъното на съдовете за енергийни продукти.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) Уведомлението по ал. 6 може да се подава и по електронен път.

    Чл. 49а. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 25 от 2019 г.) За прилагане на разпоредбите на чл. 66, ал. 5 от закона и чл. 48б, ал. 1, т. 2 лицензираният складодържател, в чийто данъчен склад ще се въведат акцизните стоки, подава искане до директора на териториалната дирекция при наличието на извънредни обстоятелства, които налагат съхраняването на акцизни стоки със заплатен акциз, съответно извършването на дообработката на акцизните стоки, освободени за потребление на основание чл. 20, ал. 2, т. 9 от закона .

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Искането по ал. 1 се подава по образец съгласно приложение № 7п . Към искането се прилагат:

    1. документ, удостоверяващ заплащането на акциза;

    2. документ, удостоверяващ собствеността върху акцизните стоки.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., изм., бр. 25 от 2019 г.) В случаите, когато се иска разрешение за въвеждане в данъчния склад на акцизни стоки с цел дообработка, освободени за потребление от друг лицензиран складодържател на основание чл. 20, ал. 2, т. 9 от закона , към искането се посочва номер и дата на решението за прекратяване на съответния лиценз за управление на данъчен склад.

    (4) (Предишна ал. 3, изм. и доп. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., изм., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г., бр. 25 от 2019 г.) В 7-дневен срок от постъпване на искането директорът на териториалната дирекция по местонахождение на данъчния склад издава разрешение за съхранение на акцизни стоки с платен акциз в данъчния склад, съответно дообработка в случаите по ал. 3 или мотивиран отказ за издаване на разрешение.

    (5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Разрешението по ал. 3 съдържа най-малко следната информация:

    1. наименование на митническото учреждение, издало разрешението;

    2. правните основания и причините за издаване на разрешението;

    3. наименование на лицензирания складодържател;

    4. идентификационен номер на лицензирания складодържател;

    5. идентификационен номер на данъчния склад;

    6. седалище и адрес на управление и единен идентификационен код на лицензирания складодържател;

    7. адрес на данъчния склад;

    8. вид, количество и код по КН на съхраняваните акцизни стоки с платен акциз;

    9. наименование и ЕИК на собственика на стоките с платен акциз;

    10. (доп. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) срок за съхранение на акцизните стоки с платен акциз, съответно срок за дообработка в случаите по ал. 3.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., отм., бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.).

    (7) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) За целите на чл. 66, ал. 5 от закона се допуска въвеждане в данъчен склад на акцизни стоки, за които акцизът е начислен, но не е заплатен, при условие че към момента на въвеждането периодът за плащане на дължимия акциз за тези стоки не е настъпил.

    Чл. 49б. (Нов – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) За издаване на разрешение по чл. 20, ал. 2, т. 6, буква "а" от закона лицензираният складодържател подава искане по образец съгласно приложение № 7р .

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., изм., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) В 7-дневен срок от постъпване на искането директорът на Агенция "Митници" издава разрешение за транспортиране на акцизните стоки или мотивиран отказ. Разрешението съдържа най-малко:

    1. наименование, седалище и адрес на управление, единния идентификационен код на лицензирания складодържател;

    2. идентификационен номер на лицензирания складодържател;

    3. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) точен адрес и идентификационен номер на данъчния склад на извеждане на облепените с бандерол акцизни стоки;

    4. точен адрес и идентификационен номер на данъчния склад на въвеждане на акцизните стоки;

    5. вид, количество и код по КН на акцизните стоки;

    6. дата на извършване на транспортирането и описание на маршрута;

    7. наименование и код на компетентните митнически учреждения по местонахождение на данъчните складове.

    (3) Издаденото разрешение или отказът за издаване на разрешение подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., изм. и доп., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) При транспортиране на акцизни стоки към електронния административен документ се прилагат копие от искането по ал. 1 и разрешението по ал. 2, както и опис на бандеролите, облепени върху акцизните стоки.

    Чл. 49в. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) (1) За издаване на разрешение по чл. 20, ал. 2, т. 6, буква "б" от закона лицензираният складодържател подава искане по образец съгласно приложение № 7ч .

    (2) В 7-дневен срок от постъпване на искането директорът на териториалната дирекция издава разрешение за транспортиране на акцизните стоки или мотивиран отказ. Разрешението съдържа най-малко:

    1. наименование, седалище и адрес на управление, единния идентификационен код на лицензирания складодържател;

    2. идентификационен номер на лицензирания складодържател;

    3. точен адрес и идентификационен номер на данъчния склад на извеждане на облепените с бандерол акцизни стоки;

    4. точен адрес и идентификационен номер на данъчния склад на въвеждане на акцизните стоки;

    5. вид, количество и код по КН на акцизните стоки;

    6. дата на извършване на транспортирането и описание на маршрута;

    7. наименование и код на компетентните митнически учреждения по местонахождение на данъчните складове.

    (3) Издаденото разрешение или отказът за издаване на разрешение подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

    (4) При транспортиране на акцизни стоки към електронния административен документ се прилагат копие от искането по ал. 1 и разрешението по ал. 2, както и опис на бандеролите, облепени върху акцизните стоки.

    Чл. 49г. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) (1) В случаите по чл. 39б, ал. 1 от закона лицензираният складодържател, който е получил и лиценз при условията и по реда на Закона за безмитната търговия , подава до директора на териториалната дирекция по местонахождение на обекта уведомление по образец съгласно приложение № 8а .

    (2) В случаите по чл. 39б, ал. 1 от закона лицензираният складодържател, който е получил и лиценз при условията и по реда на Закона за безмитната търговия , подава до директора на териториалната дирекция по местонахождение на обекта уведомление по образец съгласно приложение № 8б .

    Чл. 49д. (Нов – ДВ, бр. 82 от 2020 г.) (1) В случаите по чл. 47, ал. 14 от закона складовият капацитет, който може да се използва от лицата по чл. 47, ал. 12 от закона , представлява не по-малко от 15 на сто от общия максимален складов капацитет за съхранение на енергийни продукти, вписани в лиценза, въз основа на предоставената информация за съхраняване на акцизни стоки – по видове стоки и акцизни ставки по чл. 48, ал. 2, т. 13, буква "г" от закона .

    (2) Информация за складовия капацитет за съхранение на собствените енергийни продукти се представя с бизнес плана по чл. 48, ал. 2, т. 13 от закона .

    (3) Достъпът за използване на складов капацитет от лицата по чл. 47, ал. 12 от закона се осъществява при следните условия:

    1. представяне от лицата на обосновано искане, към което да бъдат приложени документи, доказващи необходимостта от съхранение на енергийни продукти, включително се посочва и информация за количеството, вида на акцизните стоки и срока, за който лицето има намерение да съхранява енергийните продукти;

    2. отношенията между лицензирания складодържател и лицата по чл. 47, ал. 12 от закона се уреждат при равни условия, с които са уредени такива с други лица вложители в данъчния склад;

    3. в случай че в данъчния склад няма други вложители, отношенията между лицензирания складодържател и лицата по чл. 47, ал. 12 от закона се уреждат при спазване на пазарния принцип и при отчитане на пазарната стойност.

    (4) След представяне на искането по ал. 3, т. 1 лицензираният складодържател уведомява лицето по чл. 47, ал. 12 от закона относно възможността/невъзможността изцяло или частично за използването на складов капацитет спрямо количеството, вида на акцизните стоки и срока – посочени в искането по ал. 3, т. 1.

    (5) Отказ на лицензирания складодържател за предоставяне на ползване на складов капацитет е налице и в случай че от страна на лицензирания складодържател не е изпратен отговор в 14-дневен срок от получаване на искането по ал. 3, т. 1.

    Чл. 49е. (Нов – ДВ, бр. 103 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.) (1) Регистърът по чл. 65, ал. 12 от закона съдържа:

    1. наименование и ЕИК на лицензирания складодържател;

    2. номер на лиценза за управление на данъчния склад;

    3. адрес на данъчния склад;

    4. код на акцизния продукт и код по КН на акцизните стоки, вписани в лиценза за управление на данъчния склад;

    5. данни за количествата свободни складови капацитети с информация по код на акцизния продукт на акцизните стоки, вписани в лиценза за управление на данъчния склад, предоставени в мерна единица литри;

    6. дата и час на подаване на информацията.

    (2) Лицата по чл. 65, ал. 11 от закона подават уведомление за всеки данъчен склад с идентификационен номер на данъчния склад в информационната система на Агенция "Митници", което съдържа информацията по ал. 1.

    Чл. 50. (Изм. – ДВ, бр. 4 от 2008 г., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) В данъчен склад за складиране не може да се извършват дейности, представляващи производство на акцизни стоки по смисъла на чл. 59 от закона .

    Чл. 51. В данъчния склад за складиране могат да се извършват само операциите, определени в лиценза за управление на този склад.

    Чл. 52. (1) (Доп. – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) Операциите по изпразване или източване на съдове с цел отстраняване на отпадъци или утайки от дъното на съдовете, използвани за съхранение на енергийни продукти, се извършва в присъствие на митнически служител за установяване на вида, количествата и състава на отпадъците или утайките от съда.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) За целите на ал. 1 лицензираният складодържател изпраща предварително писмено уведомление по образец съгласно приложение № 7о до митническото учреждение по местонахождение на склада за осигуряване присъствието на митнически служител.

    Чл. 52а. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Операциите по смесване на втечнени нефтени газове и на горива от нефтен произход с биогорива се извършват след еднократно уведомление до компетентното митническо учреждение, че в данъчния склад ще се извършват такива операции.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., отм., бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.).

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) Уведомлението по ал. 1 се подава по образец, съгласно приложение № 7о и съдържа информация за лицензирания складодържател, данъчния склад, конкретната операция.

    Чл. 52б. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., изм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Лицата, които извършват смесване на горива от нефтен произход с биогорива, са длъжни да издават анализен сертификат за всяка партида.

    Чл. 53. (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) За прилагане разпоредбите по чл. 21, ал. 6 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от закона лицата своевременно в писмена форма уведомяват митническото учреждение по местонахождение на обекта/данъчния склад за осигуряване присъствието на митнически служители при унищожаването на акцизните стоки.

    (2) В случаите по чл. 25, ал. 1, т. 2 от закона за установяване на обстоятелствата, довели до липсата или безвъзвратната загуба вследствие на непреодолима сила, лицензираният складодържател незабавно уведомява в писмена форма митническото учреждение по местонахождение на данъчния склад и представя удостоверителен документ, издаден от компетентен орган.

    (3) Получените при унищожаването на стоките отпадъци и остатъци се вписват в материалната отчетност по вид и количество.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., изм., бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г.) Енергийни продукти с кодове по КН 2710 91 и 2710 99 се оползотворяват или обезвреждат по смисъла на Закона за управление на отпадъците само от лицензирани складодържатели.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., отм., бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г.).

    Чл. 53а. (Нов – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., доп., бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г., изм., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г., бр. 25 от 2019 г.) В случаите по чл. 21, ал. 6 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от закона лицето подава искане за унищожаване на акцизни стоки до директора на териториалната дирекция по местонахождението на обекта, съответно данъчния склад, по образец съгласно приложение № 7с. В случаите по чл. 25, ал. 1, т. 1 от закона искането се подава не по-късно от 7 дни преди датата на унищожаване на акцизните стоки.

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.).

    (3) (Отм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.).

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г., бр. 25 от 2019 г., в сила от 1.07.2019 г.) Акцизните стоки, облепени с бандерол, се унищожават с протоколи след проверка от териториалната дирекция в искането по ал. 1 и след доказване на автентичността на бандеролите по безспорен начин. Автентичността се установява от митнически служители, оправомощени със заповед на директора на Агенция "Митници", в срок до 2 месеца от подаване на искането по ал. 1.

    (5) При констатиране на неистински или подправени бандероли се образува административнонаказателно производство, а акцизните стоки, облепени с бандероли, се изземват и съхраняват като доказателство до приключване на административнонаказателното производство.

    (6) (Доп. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) Акцизните стоки, облепени с бандерол, се унищожават от комисия, в която задължително участие вземат представители на Министерството на финансите, определени със заповед на министъра на финансите, и митнически служители, определени със заповед на директора на Агенция "Митници" или оправомощено от него длъжностно лице.

    (7) (Доп. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г., изм., бр. 25 от 2019 г., в сила от 1.07.2019 г.) Акцизните стоки, върху които не е поставен бандерол или същият е отлепен, се унищожават с протоколи от комисия, определена със заповед на директора на Агенция "Митници" или оправомощено от него длъжностно лице.

    (8) Акцизните стоки, включително когато са облепени с бандерол, се унищожават по начин, непозволяващ повторната им употреба.

    (9) Разходите по унищожаването са за сметка на лицето по ал. 1.

    (10) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Акцизните стоки се транспортират до мястото на тяхното унищожаване, придружени със заверен от митническото учреждение екземпляр от искането по ал. 1.

    (11) В случаите по ал. 5 след приключване на административнонаказателното производство акцизните стоки, облепени с бандерол, се унищожават от комисия, определена със заповед на директора на Агенция "Митници".

    (12) При унищожаване на акцизните стоки, облепени с бандерол, себестойността на бандеролите не се възстановява.

    (13) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) За извършеното унищожаване на акцизните стоки комисиите по ал. 6, 7 и 11 съставят констативен протокол.

    Чл. 53б. (Нов – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., доп., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) В случаите по чл. 25б от закона се подава искане по образец съгласно приложение № 7с, а унищожаването се извършва по реда и по начина, определени в чл. 53а , като се отчита съответната специфика.

    Чл. 54. (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) По отношение на средствата за измерване и контрол, съдовете и резервоарите, използвани в данъчния склад за складиране, се прилагат разпоредбите по чл. 44 и 47 , като се отчита съответната специфика.

    Чл. 55. Лицензираният складодържател задължително отразява в материалната и счетоводната отчетност извършените операции.

    Раздел IVa (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) Движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз с електронен административен документ

    Чл. 55а. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) За целите на прилагане на чл. 73б, ал. 4 от закона в електронния административен документ задължителни за попълване са и данните, посочени в приложение № 7т .

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., доп., бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г., изм., бр. 59 от 2024 г.) Във връзка с прилагането на чл. 14, ал. 2 от закона при попълване на електронен административен документ се използват кодовете на акцизни стоки, определени в приложение № 7у . Във връзка с прилагането на чл. 12, ал. 1, т. 4, чл. 12б – 12г от закона и тютюневи изделия с кодове по КН 2404 12 00 и 2404 19 90, попадащи в обхвата на чл. 12, ал. 2 от закона при попълване на електронен административен документ за движения на територията на страната се използва съответният национален код, определен в приложение № 7ц .

    (3) В случаите на изпращане на акцизни стоки до място на директна доставка в друга държава членка изпращачът може да попълни в кл. 7с, 7е и 7f на електронния административен документ код на мястото на директна доставка, когато такъв е определен в държавата членка на получаване.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.07.2013 г., изм. и доп., бр. 13 от 2017 г., в сила от 1.06.2017 г.) Преди започване на движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз с регистриран електронен административен документ и когато нормативно е предвидено данните от средствата за измерване и контрол да се предават към информационната система на Агенция "Митници", лицензираният складодържател е длъжен да предостави на компетентното митническо учреждение по електронен път данни за уникалния идентификатор на контролна точка, номер на трансакция и допълнителния (продуктов) код. За бирата се предоставят данни за номер на партидата, а за тютюневите изделия, с изключение на тютюн за пушене, който е суровина за производство на тютюневи изделия – списък на баркодовете от средството за измерване и контрол – система за електронно преброяване и идентификация.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., доп., бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) Извършените продажби на акцизни стоки в търговските обекти за безмитна търговия на лица, които напускат територията на Общността, се смятат за износ. В тези случаи се издава електронен административен документ общо за всички извършени продажби за данъчния период в срок 7 работни дни от датата на последния ден на данъчния период.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 1.07.2016 г.) В случаите по чл. 73б, ал. 10, т. 3 от закона съобщението за получаване съдържа данни за:

    1. лицензиран складодържател, в чийто данъчен склад ще постъпят акцизните стоки – седалище и адрес на управление, ИНЛС, ИНДС, адрес на данъчния склад;

    2. получател на съобщението (код на митническото учреждение, компетентно за поставяне под митнически режим внос);

    3. номер и дата на фактурата;

    4. референтен номер на транзитната операция, в случай че има такава;

    5. референтен номер на митническата декларация за внос;

    6. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) данни за акцизната стока в зависимост от нейната специфика – уникална референция на стоковия запис, търговско описание, код по КН, код на акцизния продукт, количество, брутно тегло, нетно тегло плътност при 15 °С, алкохолно съдържание по обем в проценти при 20 °С, градус плато, уникален идентификатор на контролна точка, номер на трансакция.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2023 г., в сила от 21.04.2023 г.) В случаите по чл. 73б, ал. 15 от закона движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз задължително се осъществява с търговски документ, удостоверяващ зареждането или доставката, по образец съгласно приложение № 7ш , издаден от лицето, получило разрешение за вписване в отчетността на декларатора по чл. 182 от Регламент 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза за износ.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2023 г., в сила от 21.04.2023 г.) В случаите по ал. 7 срокът на доставка не следва да бъде по-дълъг от три календарни дни от датата на издаване на документа по образец съгласно приложение № 7ш.

    Чл. 55б. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) Когато по време на движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз се установи, че са допуснати неточности в подадения електронен административен документ, изпращачът представя в компетентното митническо учреждение документ на хартиен носител, съдържащ коригираните данни от електронния административен документ и обяснение за допуснатите неточности.

    (2) Когато по време на движение под режим отложено плащане на акциз се извърши промяна на транспортното средство поради извънредни обстоятелства, изпращачът подава документа по ал. 1 с коригираните данни за транспорта и информация за причината, довела до смяна на транспортното средство.

    (3) В случаите по ал. 2 незабавно се уведомява и най-близкото митническо учреждение.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.04.2014 г., изм., бр. 25 от 2019 г.) За целите на прилагане на чл. 73г, ал. 3 от закона изпращачът изпраща уведомление по образец съгласно приложение № 7х по електронен път до директора на териториалната дирекция на територията, на която ще се извърши разделянето, най-малко 3 часа преди започване на разделянето.

    Чл. 55в. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) За целите на прилагане на чл. 73ж, ал. 1 от закона митническите органи потвърждават на получателя, че съобщението за получаване е регистрирано.

    (2) При регистриране от митническите органи на съобщението за получаване на акцизни стоки, подадено от временно регистриран получател, се прекратява издаденото разрешение по чл. 37в, ал. 3 .

    (3) (Нова – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., изм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 25 от 2019 г.) При получаване на енергийни продукти на място на директна доставка лицензираният складодържател/регистрираният получател изпраща незабавно уведомление по образец съгласно приложение № 7ф по електронен път до директора на териториалната дирекция по местонахождението на данъчния склад/обекта.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., изм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 25 от 2019 г.) Лицензираният складодържател/регистрираният получател не може да се разпорежда с енергийните продукти, получени на мястото/местата на директна доставка преди изтичане на 3 часа от уведомлението по ал. 3 или до получаването на писмено разрешение от директора на компетентната териториална дирекция по електронен път.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.07.2013 г., изм. и доп., бр. 13 от 2017 г., в сила от 1.06.2017 г.) В случаите, когато нормативно е предвидено данните от средствата за измерване и контрол за въведените акцизни стоки да се предават към информационната система на Агенция "Митници", получателят на територията на страната е задължен едновременно с подаването на съобщение за получаване да предостави на компетентното митническо учреждение по електронен път данни за уникалния идентификатор на контролна точка, номер на трансакцията и допълнителния (продуктов) код. За бирата се предоставят данни за номер на партидата, а за тютюневите изделия, с изключение на тютюн за пушене, който е суровина за производство на тютюневи изделия – списък на баркодовете от средството за измерване и контрол – система за електронно преброяване и идентификация.

    Чл. 55г. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) В случаите, когато получател на територията на страната е лице по чл. 21, ал. 1, т. 1, 3 и 3а от закона , компетентното митническо учреждение уведомява лицето за регистрирания електронен административен документ, предназначен за него.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) За целите на прилагане на ал. 1 компетентното митническо учреждение изпраща незабавно разпечатка от компютърната система на регистрирания електронен административен документ на лицето по чл. 21, ал. 1, т. 1, 3 и 3а от закона .

    Чл. 55д. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) В случаите по чл. 55а лицето по чл. 21, ал. 1, т. 1, 3 и 3а от закона уведомява незабавно компетентното митническо учреждение за получаване на акцизните стоки с документ на хартиен носител, съдържащ данните на съобщението за получаване по чл. 73д от закона .

    (2) Въз основа на документа по ал. 1 компетентното митническо учреждение попълва съобщението за получаване в компютърната система.

    Чл. 55е. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., доп., бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.04.2014 г.) Електронният обмен на съобщения при движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, както и съобщението за получаване по смисъла на чл. 73б, ал. 10, т. 3 от закона , се осъществява по функционална спецификация, утвърдена със заповед на директора на Агенция "Митници". Функционалната спецификация се публикува на интернет страницата на Агенция "Митници".

    Раздел IVб (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) Движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, когато компютърната система не работи

    Чл. 55ж. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) За целите на прилагане на чл. 73о, ал. 2 от закона се счита, че компютърната система не работи при неработоспособност на уебприложението на Агенция "Митници".

    (2) В случаите по ал. 1 информация за това е налична на сайта на Агенция "Митници" или компетентните митнически учреждения са уведомени по съответния ред.

    Чл. 55з. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) (Предишен текст на чл. 55з, изм. – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) В случаите по чл. 73п от закона митническите органи изпращат копие на документа по чл. 73м, ал. 1 от закона или документ на хартиен носител, съгласно приложение № 32 , на компетентните органи на държавата членка на изпращане в случаите, когато в едномесечен срок от получаване на акцизните стоки съобщението за получаване/съобщението за износ не може да бъде подадено чрез компютърната система или при поискване от компетентните органи на държавата членка на изпращане.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) В случаите, когато компютърната система не работи и следва да бъде подаден документ на хартиен носител за:

    1. съобщение за подаване на е-АД, документът се подава по образец съгласно приложение № 28 ;

    2. съобщение за анулиране, документът се подава по образец съгласно приложение № 29 ;

    3. съобщение за промяна на мястото на получаване, документът се подава по образец съгласно приложение № 30 ;

    4. съобщение за разделяне, документът се подава съгласно приложение № 31 .

    Раздел IVв (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) Други разпоредби за движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз

    Чл. 55и. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., изм., бр. 7 от 2012 г., в сила от 24.01.2012 г.) (1) В случаите по чл. 75а, ал. 1 от закона , когато от територията на страната акцизни стоки са изпратени до територията на друга държава членка или са изнесени, доказателството, че движението под режим отложено плащане на акциз е приключило, се предоставя под формата на документ, издаден или заверен от компетентните органи на държавата членка на получаване или от митническото учреждение, в което е подадена декларацията за износ.

    (2) При наличие на доказателствата по ал. 1 компетентното митническо учреждение на изпращача приключва движението в компютърната система.

    (3) В случаите по чл. 75а, ал. 1 от закона доказателството, че движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз е приключило на територията на страната, се предоставя от компетентното митническо учреждение на получателя под формата на заверка на документ, съдържащ реквизитите на съобщението за получаване.

    (4) За целите на прилагане на ал. 3 получателят предоставя на компетентното митническо учреждение за заверка документ на хартиен носител, съдържащ реквизитите на съобщението за получаване.

    (5) Компетентното митническо учреждение на получателя заверява документа по ал. 4 след извършване на проверка за установяване получаването на акцизните стоки и завеждането им в материалната отчетност.

    Чл. 55к. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г., изм., бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г., бр. 25 от 2019 г.) В случаите по чл. 75б от закона , когато установените липси са в рамките на нормите за пределните размери за естествените фири, в съобщението за получаване се посочва код -1, като в поле допълнителна информация (клетка 6с) се посочва пореден номер на уникалната референция на стоковия запис – количество фира, изразено в мерната единица в съответствие с приложение № 7у или в съответствие с Таблица 11 – "Акцизен продукт" от Приложение II на Регламент № 684/2009 г. – изписано на български език "Фира", като в скоби се изписва "фира" на английски език или на официалния език на държавата членка на изпращане.

    Раздел V – (Отм. – ДВ, бр. 44 от 2011 г.) Движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз с придружителен административен документ (Загл. доп. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.)

    Чл. 56. (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., отм., бр. 44 от 2011 г.).

    Чл. 56а. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г., изм. и доп., бр. 4 от 2008 г., доп., бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г., изм., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., доп., бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., отм., бр. 44 от 2011 г.).

    Чл. 56б. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г., изм., бр. 4 от 2008 г., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., отм., бр. 44 от 2011 г.).

    Раздел Vа (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) Движение на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на страната

    Чл. 56в. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г., изм., бр. 4 от 2008 г., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., отм., бр. 59 от 2024 г.).

    Чл. 56г. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) (1) (Предишен текст на чл. 56г – ДВ, бр. 36 от 2023 г., в сила от 21.04.2023 г., отм., бр. 59 от 2024 г.).

    (2) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2023 г., в сила от 21.04.2023 г.) При движение на енергийни продукти с платен акциз в електронния опростен административен документ, в клетка 17r "Търговска марка на продуктите" ("Brand Name of Products") се попълва и информация за номер на декларацията/ите по чл. 3, ал. 1 – 3 от Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (OB, L 229/1 от 31 юли 2014 г.).

    Раздел Vб (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) Движение на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка

    Чл. 56д. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г., изм. и доп., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., изм., бр. 25 от 2019 г., отм., бр. 59 от 2024 г.).

    Чл. 56е. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г., изм., бр. 4 от 2008 г., отм., бр. 59 от 2024 г.).

    Чл. 56ж. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., доп., бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г., изм., бр. 36 от 2023 г., в сила от 21.04.2023 г., отм., бр. 59 от 2024 г.).

    Чл. 56з. (Нов – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., изм., бр. 25 от 2019 г., доп., бр. 27 от 2021 г., изм., бр. 36 от 2023 г., в сила от 21.04.2023 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2024 г.) В случаите по чл. 76и и чл. 76л от закона , когато акцизни стоки ще се поставят под режим отложено плащане на акциз, уведомлението по чл. 76л, ал. 2 от закона се подава от лицензирания складодържател, в чийто данъчен склад ще постъпят стокитe, до директора на териториалната дирекция по местонахождение на данъчния склад. Обезпечението по чл. 76л, ал. 3, т. 1 от закона се освобождава след предоставяне на доказателства за вписването на акцизната стока в Регистър "Дневник на складовата наличност" и копие от фактура, товарителница, опаковъчен лист или друг документ, удостоверяващ вида и количеството на изпратената акцизна стока от изпращача в другата държава членка.

    (2) В случаите по чл. 76и от закона , когато акцизни стоки ще се поставят под режим отложено плащане на акциз, получател на стоките следва да е сертифициран получател, който е и лицензиран складодържател, в чийто данъчен склад ще постъпят стоките.

    Чл. 56и. (Нов – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., отм., бр. 59 от 2024 г.).

    Раздел VI – (Нов – ДВ, бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) Изисквания, изграждане и съгласуване на системата за видеонаблюдение и контрол в данъчните складове

    Чл. 56к. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) (1) Системата за видеонаблюдение и контрол по чл. 47б от закона представлява съвкупност от програмно и техническо осигуряване със съответната функционалност, предназначена за осъществяване на видеоконтрол в данъчните складове.

    (2) Видеоконтролът в данъчните складове се осъществява чрез:

    1. визуално обзорно наблюдение в реално време:

    а) на влизащите и напускащите данъчния склад транспортни средства, както и на физически лица, в случаите на данъчни складове за производство и/или складиране на етилов алкохол;

    б) на местата за товарене и разтоварване на акцизни стоки, както и на местата за тяхното въвеждане и извеждане от обекта, за данъчните складове, в които не е възможен пряк достъп на транспортни средства;

    в) на местата за въвеждане и извеждане на акцизни стоки в данъчните складове на лицензирани складодържатели, получили лиценз като оператори на обекти за безмитна търговия при условията и по реда на Закона за безмитната търговия ;

    2. непрекъснат запис на видеоизображения върху цифров регистратор по начин, позволяващ потвърждение на настъпилите (заснетите) събития;

    3. автоматично заснемане и разпознаване на номерата за идентификация на преминаващите транспортни средства, както и на транспортните средства, от и на които се разтоварват/товарят акцизни стоки в случаите на т. 1, буква "б";

    4. автоматично регистриране на съобщения за събития (аларми).

    (3) Визуалното наблюдение се извършва от митническите органи в реално време въз основа на предоставен от лицензираните складодържатели отдалечен достъп до системата по ал. 1 и при спазване на следните изисквания:

    1. митническите служители достъпват системата единствено през комуникационната мрежа и използвайки софтуерната платформа за видеонаблюдение на Агенция "Митници";

    2. връзката между платформата по т. 1 и системата за видеонаблюдение и контрол в данъчните складове се осъществява чрез статичен IP адрес;

    3. наблюдението е възможно чрез едновременен преглед в реално време на информацията от няколко видеокамери в обекта, избирани от митническите органи;

    4. видеоизображението съдържа информация относно идентификацията и местоположението на видеокамерата;

    5. митническите служители могат да увеличават цифрово размера на цялото видеоизображение или на избрана част от него;

    6. митническите служители могат да изготвят моментни снимки на заснеманите с видеокамерите събития и да ги записват в графичен файлов формат;

    7. митническите служители могат да записват наблюдаваните от тях видеоизображения като видеофайлове.

    (4) Лицензираните складодържатели следва да осигурят възможност за отдалечен преглед на информацията по ал. 2, т. 2, като митническите служители е необходимо да могат:

    1. да търсят настъпилите (заснетите) събития:

    а) по дата и час/минута/секунда;

    б) по конкретна видеокамера, съобразно нейната идентификация или местоположение;

    в) по конкретно събитие – за случаите на регистрираните в системата за видеонаблюдение и контрол съобщения за събития (аларми);

    2. да управляват възпроизвеждането на видеозаписите;

    3. да изготвят и записват моментни снимки на заснетите с видеокамерите събития;

    4. да записват преглежданите от тях видеозаписи като видеофайлове, като посочват датата и часа за начало и край на записа.

    (5) Информацията по ал. 2, т. 3 се изпраща към информационната система на Агенция "Митници" с допустим процент на грешка по отношение на разпознатите номера за идентификация през денонощието не по-голям от:

    1. 10 % за шосейните транспортни средства;

    2. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) 50 % за железопътните транспортни средства.

    (6) За постигане на допустимия процент на грешка по ал. 5 лицензираните складодържатели могат:

    1. да налагат ограничения на скоростта на влизащите и напускащите данъчния склад транспортни средства, вкл. чрез използване на преградни съоръжения;

    2. да изискват от лицата, отговорни за управление на транспортните средства, почистване на номерата за тяхната идентификация;

    3. да прилагат други технически или технологични решения.

    (7) Информацията по ал. 2, т. 3 се изпраща до информационната система на Агенция "Митници" в съответствие с приложение № 33. Информацията за всяко събитие се изпраща от системата за видеонаблюдение и контрол до момента на получаване на автоматично потвърждение за неговото регистриране. Конкретните изисквания и форматът на изпращаните данни се утвърждават от директора на Агенция "Митници", като се публикуват на интернет страницата на Агенция "Митници".

    (8) При изграждане на системата за видеонаблюдение и контрол се използват цифрови мрежови (IP) видеокамери, отговарящи съобразно тяхното предназначение (за обзорно видеонаблюдение и/или за разпознаване на номерата за идентификация на транспортни средства) на следните технически изисквания:

    1. разделителна способност (резолюция) на видеоизображението не по-малка от 1280 х 720 пиксела;

    2. жичен трансфер на данните (при наличие на безжичен достъп до камерите същият следват да е забранен);

    3. степен на защита при външен монтаж не по-малка от IP66;

    4. автоматично преминаване в нощен режим и светлочувствителност, позволяваща нощно наблюдение в обхват не по-малък от 30 метра;

    5. вариофокален обектив с автоматичен фокус;

    6. 3D-DNR филтър за намаляване на шума в изображението при ниска осветеност;

    7. широк хардуерен динамичен обхват (WDR) не по-малък от 120dB;

    8. компенсация за силна светлина (HLC);

    9. компенсация за задна светлина (BLC);

    10. стабилизация на образа при трептене на камерата (OIS/EIS);

    11. интелигентно инфрачервено осветление с автоматичен контрол на интензитета според светлинните условия;

    12. механичен инфрачервен филтър (ICR);

    13. сензор на изображението с прогресивно сканиране;

    14. стандарт за видеокомпресия H.264 (MPEG-4 AVC) или H.265 (HEVC) и не по-малко от 15 кадъра в секунда;

    15. точност на данните в съответствие с допустимия процент на грешка по ал. 5 и ефективно наблюдение в тъмните часове на денонощието;

    16. поддръжка най-малко на два потребителски акаунта;

    17. съвместимост с външни датчици, когато е необходимо;

    18. възможност за регистриране на съобщения за събития (аларми).

    (9) Цифровият регистратор-сървър отговаря на следните технически изисквания:

    1. поддържа едновременно най-малко пет IP видеокамери;

    2. разполага с честотна лента не по-малка от 256 Mbps за входящия и изходящия трафик на данни;

    3. разполага с канал за пренос на данни (мрежов интерфейс) най-малко с 1000 Mbps (Gigabit Ethernet);

    4. поддържа едновременно най-малко три потребителски акаунта;

    5. разполага с пентафлекс функционалност (наблюдение, преглед на записите, отдалечено наблюдение, архивиране, отдалечен преглед на записите);

    6. разполага с възможност, самостоятелно или в комбинация с камерите, за анализ на видеосъдържанието – VCA (Video Content Analysis);

    7. разполага с възможност за регистриране на съобщения за събития (аларми) и изпращането им в унифициран формат;

    8. разполага с възможност за имейл известяване при регистриране на съобщения за събития (изпращане на алармени известия);

    9. разполага с възможност за управление и регистриране на събития от външни датчици, когато е необходимо;

    10. безжичният достъп до устройството е забранен.

    (10) Видеокамерите и цифровият регистратор самостоятелно или в комбинация помежду си разполагат най-малко със следните аналитични (интелигентни) функции:

    1. функция, позволяваща извършването на анализ за откриване на движещи се обекти, пресичащи виртуална линия;

    2. функция, позволяваща отчитане на съобщения за събития при следните случаи:

    а) закриване на видеокамерата;

    б) зацапване на обектива;

    в) изместване на видеокамерата в друга посока;

    3. LPR (License Plate Recognition) или ANPR (Automatic Number Plate Recognition), позволяващи засичане и записване на регистрационни табели или друг тип означителни табели с номера за идентификация на транспортни средства; за автоматично разпознаване на идентификационните номера на железопътни превозни средства се допуска използването и на друг тип OCR (Optical Character Recognition) софтуер.

    (11) В системата за видеонаблюдение и контрол се регистрират задължително следните съобщения за събития (аларми):

    1. аларми за загуба на видеосигнал (прекъсната връзка между видеокамера и цифровия регистратор);

    2. аларми за повреда на инсталираните твърди (хард) дискове;

    3. аларми за движещите се обекти по ал. 10, т. 1;

    4. аларми за събитията по ал. 10, т. 2;

    5. аларми за събития, постъпващи от външни датчици, когато е приложимо.

    (12) В случаите на ал. 2, т. 3, с цел засичане и автоматично разпознаване на номерата за идентификация на транспортните средства, в системата за видеонаблюдение и контрол се генерира моментна снимка на тяхното преминаване, съответно спиране/тръгване при товарене и разтоварване на акцизни стоки, записана в графичен файлов формат.

    (13) Информацията по ал. 12 се предава към информационната система на Агенция "Митници" в съответствие с разпоредбите на ал. 7.

    (14) В системата за видеонаблюдение и контрол постъпват и се съхраняват:

    1. информацията по ал. 2, т. 2;

    2. информацията по ал. 2, т. 3 във формата съгласно приложението по ал. 7;

    3. данните за идентификация и местоположение на всяка една видеокамера;

    4. информацията по ал. 12 с данни за съответната дата и час на заснемане;

    5. регистрираните съобщения за събития (аларми) по ал. 11, а именно:

    а) дата, час и продължителност на прекъснатия сигнал между конкретна видеокамера и цифровия регистратор;

    б) дата и час на повредата на твърдия диск;

    в) дата и час на засичане на движещия се обект – за събитията по ал. 11, т. 3;

    г) дата, час и продължителност на зацапването на обектива, закриването или изместването на видеокамерата;

    д) дата и час на регистрираните събития по ал. 11, т. 5.

    (15) Информацията по ал. 14 се съхранява върху цифровите регистратори за срок не по-малък от 1 месец. Системата за видеонаблюдение и контрол следва да разполага с възможност за нейната защита от изтриване, както и проследимост на опитите за изтриване със съответната дата и час.

    (16) След изтичане на едномесечния срок, информацията се архивира и съхранява в системата за видеонаблюдение и контрол за срок не по-малък от 2 месеца. Информацията следва да е защитена по реда на ал. 15.

    (17) Архивирането на информацията се осъществява автоматично и хронологично (по дати), в подходящ файлов формат, като се забранява нейното изтриване преди изтичане на срока по ал. 16.

    (18) Лицензираните складодържатели осигуряват на митническите органи техническа възможност за свободен преглед и запис на архивираната информация по ал. 16.

    (19) Лицензираните складодържатели трябва да осигурят интернет свързаност на системата за видеонаблюдение със скорост на преноса на данните при качване не по-малка от 50 Mbps. Доставчикът на интернет услугите следва да гарантира скоростта на преноса на данните във всеки един момент.

    (20) В случаите на ал. 2 – 4 видеоконтролът в данъчните складове на лицензираните складодържатели, получили и лиценз за извършване на безмитна търговия, се осъществява само с визуално наблюдение чрез предоставен достъп до камерите за видеонаблюдение по чл. 15, ал. 1, т. 3 от Закона за безмитната търговия . Записът на видеоизображенията се съхранява в сроковете по ал. 15 и 16.

    Чл. 56л. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) (1) Системата за видеонаблюдение и контрол в данъчните складове трябва да е съвместима с платформата за видеонаблюдение на Агенция "Митници". Системата се проектира и изгражда самостоятелно от лицензирания складодържател или въз основа на сключен договор с трето лице – търговец по смисъла на Търговския закон или по законодателството на друга държава членка или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (системен интегратор).

    (2) Системата за видеонаблюдение и контрол трябва да включва компоненти, притежаващи съответните технически сертификати, спецификации и документи за влагането им като оборудване в системата.

    (3) В документите по ал. 2 следва да се съдържат техническите характеристики на компонентите, от които е видно, че отговарят на предвидените в правилника изисквания за влагане в системата.

    (4) За изграждане на системата за видеонаблюдение и контрол се изготвя идеен проект, който включва описание на системата и предвидените компоненти, придружен със заверени копия на документацията с технически характеристики на видеокамерите и цифровия регистратор-сървър. Към проекта се прилага и списък с подробни характеристики на останалите компоненти – твърди дискове, софтуер, свързващи кабели и конектори, електрозахранване, както и технически чертеж (скица) с общ план на обекта, в който са обозначени:

    1. всички места (включително аварийните входове и изходи) за влизане или напускане на данъчния склад с посочване на тяхното предназначение – за физически лица и/или транспортни средства, а в случаите на чл. 56к, ал. 2, т. 1 , буква "б" – и обособените места за товарене и разтоварване;

    2. разположението на отделните видеокамери, външни датчици (когато е приложимо), местонахождението на цифровия регистратор, както и обозначаване на окабеляването между тях.

    (5) Всяка видеокамера от системата за видеонаблюдение и контрол следва да се регистрира предварително от лицензирания складодържател в информационната система на Агенция "Митници", като видеокамерата се идентифицира с уникален номер, генериран от нея.

    (6) Лицензираният складодържател подава искане за съгласуване на изграждането на системата за видеонаблюдение и контрол съгласно приложение № 34 . Към искането се прилага проектната документация по ал. 4.

    (7) За изпълнение на изискванията на чл. 47б от закона лицензираните складодържатели могат да разширяват и подобряват функционалността на вече изградените системи за видеонаблюдение в данъчните складове и преди подаване на искане по ал. 6. По своя инициатива лицензираните складодържатели могат да предоставят възможност на митническите органи за отдалечено видеонаблюдение на места, различни от местата по чл. 56к, ал. 2, т. 1 , без да е необходимо съгласуване на проект.

    (8) В 7-дневен срок от подаване на искането за съгласуване митническите органи извършват проверка на представения проект и приложената към него документация, като могат да дават писмени предписания относно:

    1. представяне на допълнителна техническа документация, в случай че не са спазени изискванията на ал. 4;

    2. изграждане на видеонаблюдение на определени места в обекта, през които могат да влизат или да го напускат транспортни средства или физически лица (за данъчните складове за производство и/или складиране на етилов алкохол), в случай че това не е било предвидено в техническия чертеж (скицата) по ал. 4;

    3. трайното блокиране (затваряне) на аварийните входове и изходи на обекта, освен когато за тях е предвидено изграждане на видеонаблюдение в проекта;

    4. смяна на видеокамери и/или цифров регистратор, в случай че техни характеристики не отговарят на изискванията, предвидени в правилника.

    (9) В определения от митническите органи срок за изпълнение на дадените предписания лицензираните складодържатели уведомяват писмено директора на териториалната дирекция по местонахождение на данъчния склад относно изпълнението им, като прилагат необходимата за това документация. В 7-дневен срок от уведомяването директорът на териториалната дирекция издава акт за съгласуване или отказва съгласуването на проекта.

    (10) Митническите органи извършват тестове за функционалност и ефективност на системата за видеонаблюдение и контрол в едномесечен срок от датата на издаване на акта за съгласуване на проекта.

    (11) Тестовете за функционалност и ефективност на системата за видеонаблюдение и контрол се извършват по отношение изпълнението на изискванията по чл. 56к, ал. 3, т. 3 – 7 , ал. 4 , 7 , 11 , 12 , 13 , 14 и 18 , като за успешното регистриране на съобщения за събития (аларми) могат да се симулират или създават реални ситуации. При тестовете се установява и дали:

    1. на всички места са монтирани изискуемите видеокамери или входовете/изходите са блокирани (затворени) съобразно проекта; митническите органи ограничават ползването на блокираните входове и изходи с поставяне на технически средства за контрол по реда на чл. 102, ал. 3, т. 3 от закона ;

    2. видеокамерите са монтирани неподвижно (стационарно);

    3. в обсега на заснемане от видеокамерите са разположени предмети или се намират препятствия, които пречат на ясното заснемане на номерата за идентификация на транспортните средства, както и на другата тяхна идентификация.

    (12) За извършените тестове митническите органи съставят протокол за проверка, в който отразяват степента на функционалност и ефективност на изградената система за видеонаблюдение и контрол.

    (13) Когато степента на функционалност и ефективност е незадоволителна, с протокола по ал. 12 на лицензираните складодържатели се дават предписания и се определя срок (не по-голям от 14 дни) за отстраняване на съответните пропуски или несъответствия. При изпълнение на предписанията митническите органи се уведомяват по реда на ал. 9 за провеждане на необходимите нови тестове.

    (14) В 7-дневен срок от провеждане на тестовете директорът на териториалната дирекция по местонахождение на данъчния склад изпраща в Централното митническо управление на Агенция "Митници" писмено становище по реда на чл. 30, ал. 2 относно възможността за осъществяване на видеоконтрол в обекта. Към становището се прилагат копия на протоколите от извършените тестове и събраните при тестването доказателства.

    (15) След изграждане на системата за видеонаблюдение и контрол лицензираните складодържатели предоставят в териториалната дирекция по местонахождение на данъчния склад генерирана от системата за видеонаблюдение и контрол справка (в цифров вид и на хартиен носител), съдържаща подробно описание на конфигурационните настройки на цифровия регистратор-сървър и свързаните към него камери с изготвена снимка от всяка една от тях.

    Чл. 56м. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) (1) Системата за видеонаблюдение и контрол се използва в непрекъснат денонощен режим на работа, като следва да разполага:

    1. с автономно електрозахранване за срок не по-малък от 24 часа, осигурено през самостоятелна захранваща линия чрез непрекъсваемо захранване (UPS), генератор и/или друга електрозахранваща система;

    2. с надежден източник на точно астрономическо време, като задължително осигурява синхронизиране на времето между всеки неин компонент.

    (2) Функционалността на автономното електрозахранване и точността на астрономическото време се установяват с тестовете по чл. 56л .

    (3) Лицензираните складодържатели поддържат системата за видеонаблюдение и контрол винаги в изправност в съответствие с изискванията към нея и съдействат за безпрепятствения отдалечен достъп и преглед на информацията от митническите органи.

    (4) За целите на ал. 3, когато системата за видеонаблюдение и контрол е изградена от други лица, лицензираните складодържатели сключват с тях договор за гаранционно обслужване и поддръжка на системата. В договора следва да се съдържа условие, че при поддръжката на системата или при необходимост от ремонт:

    1. се използват само части и компоненти, отговарящи на изискванията на този правилник;

    2. не се променя функционалността на системата освен в случаите на предписание или съгласуване на промяната от митническите органи.

    (5) Оригинал или заверено копие на актуалния договор по ал. 4 следва да е на разположение в данъчния склад.

    (6) За извършеното обслужване, настройки или замяна/ремонт на части и компоненти от системата за видеонаблюдение и контрол се издава протокол от лицата, които са ги извършили, като екземпляр от него се съхранява в данъчния склад. В протокола се съдържа най-малко следната информация:

    1. име, длъжност и месторабота на лицето, което го съставя;

    2. място и дата, на която са предприети действията за обслужване, настройка, замяна или ремонт на части/компоненти от системата;

    3. причините, довели до предприетите действия;

    4. подробно описание на заменените и новите части или компоненти от системата;

    5. подпис и печат.

    (7) Лицензираните складодържатели са длъжни да ограничат и предотвратят всяко манипулиране или друго неправомерно въздействие върху системата и нейните компоненти.

    (8) За целите на ал. 7 лицензираните складодържатели:

    1. в 7-дневен срок от съгласуване на системата за видеонаблюдение и контрол утвърждават вътрешни правила, които са задължителни за техните работници и служители; лицата, отговорни за управлението на транспортните средства, влизащи или напускащи данъчните складове, се запознават с вътрешните правила, като при тяхното нарушаване лицензираните складодържатели могат да ограничат достъпа им до обекта;

    2. могат да ограничат достъпа до отделни компоненти или функционалност на системата за видеонаблюдение и контрол на лицата по т. 1 и лицата по ал. 4.

    (9) Лицензираните складодържатели обозначават видно и по подходящ начин местата, на които се извършва постоянно видеонаблюдение. По тяхна преценка в обектите се използват информационни табла и други информационни способи, разясняващи задълженията на лицата по ал. 8, както и изискванията по чл. 56к, ал. 6 .

    (10) Оригинал или заверено копие на правилата по ал. 8, т. 1 следва да е на разположение в данъчния склад.

    (11) Лицензираните складодържатели се известяват задължително от системата за видеонаблюдение и контрол за всеки случай на прекъснат сигнал между видеокамера и цифровия регистратор.

    (12) Информацията за събитията по чл. 56к, ал. 11 се предава към платформата за видеонаблюдение на Агенция "Митници" съобразно нейната спецификация.

    (13) В случаите на ал. 11 лицензираните складодържатели или лицата по ал. 4 следва да установят причината за прекъснатия видеосигнал и да възстановят функционалността на системата за видеонаблюдение и контрол във възможно най-кратък срок.

    (14) Действия за отстраняване на повредата, довела до прекъсване на видеосигнал или друга временна неработоспособност на системата за видеонаблюдение и контрол, се предприемат до 72 часа от настъпване на временната неработоспособност.

    (15) При прекъсване на видеосигнала или друга временна неработоспособност на системата (аварийна процедура) лицензираните складодържатели осигуряват регистриране на хартиен носител на всички влизащи или напускащи данъчния склад транспортни средства. При регистрирането се отбелязват мястото, точната дата и часът на преминаването, номерата за идентификация на транспортните средства, както и име, длъжност, месторабота и подпис на лицето, извършило вписванията. Хартиените носители се съхраняват в тримесечен срок от началото на всяка една аварийна процедура и се представят при поискване.

    (16) Аварийната процедура се прилага от момента на настъпване на временната неработоспособност (включително при повреда на твърд диск и прекъсване на интернет връзката), като лицензираният складодържател блокира преминаването през всички места, където не може да бъде осигурено регистриране на транспортните средства по реда на ал. 15. Блокирането се извършва чрез заключващи механизми или по друг подходящ начин.

    (17) Аварийната процедура по ал. 15 се прилага от лицензираните складодържатели в срока по ал. 14. Когато работоспособността на системата за видеонаблюдение и контрол не може да бъде възстановена в този срок, лицензираният складодържател забранява достъпа (влизането и напускането) на транспортни средства в обекта:

    1. само през местата, където е прекъснат сигналът между видеокамера и цифровия регистратор-сървър;

    2. през всички места, когато временната неработоспособност е за цялата система.

    (18) Независимо от чл. 56л, ал. 14 директорът на териториалната дирекция по местонахождение на данъчния склад изпраща в Централното митническо управление на Агенция "Митници" мотивирано становище, че в обекта липсва възможност за ефективно видеонаблюдение и контрол, когато е установено, че:

    1. липсва частично или цялостно видеонаблюдение за период, по-голям от 72 часа, като се отчита наличието или липсата на протокол по ал. 6, както и предприемането на действия по ал. 17;

    2. информацията по чл. 56к, ал. 7 не е изпращана за период, по-голям от 24 часа (като се отчита прилагането на аварийна процедура), или е бил надхвърлен допустимият процент на грешка по отношение разпознатите номера за идентификация на транспортни средства през денонощието;

    3. е възпрепятстван достъпът на митническите органи до отделна функционалност или до системата за видеонаблюдение и контрол като цяло;

    4. след съгласуване на системата за видеонаблюдение и контрол отделни нейни части или компоненти са сменени с части или компоненти, които не отговарят на изискванията на този правилник, или че системата е с ограничена или изменена функционалност;

    5. не са спазени сроковете по чл. 56к, ал. 15 и 16 ;

    6. в данъчния склад са влезли и/или са го напуснали транспортни средства, за които липсва информация в системата за видеонаблюдение и контрол или в регистрите по ал. 15;

    7. са съставени документи или са налице данни за транспортни средства, за които липсва информация в системата за видеонаблюдение или в регистрите по ал. 15;

    8. не са изпълнени изискванията, предвидени в ал. 15;

    9. е извършено обслужване, настройка или замяна/ремонт на части и компоненти от системата за видеонаблюдение и контрол, без да е издаден протокол по ал. 6 или протоколът не отговаря на изискванията в този правилник;

    10. системата за видеонаблюдение и контрол е манипулирана или върху нея е осъществено друго неправомерно въздействие.

    (19) Обстоятелствата по ал. 18 се удостоверяват от митническите органи с протокол, към който се прилагат всички събрани доказателства. Съставянето на документи и наличието на информация по ал. 18, т. 7 се установяват с проверка или ревизия, извършени от митническите органи или органите по приходите.

    (20) Митническите органи могат да ограничат достъпа до цифровите регистратори по чл. 56к, ал. 2, т. 2 по реда на чл. 102, ал. 3, т. 3 от закона . Достъпът се ограничава задължително в случаите на ал. 18, т. 6, 7 и 10.

    (21) В случаите на ал. 20 при необходимост от обслужване, подмяна или ремонт на цифровия регистратор се подава уведомление в териториалната дирекция по местонахождение на данъчния склад. Митническите органи възстановят достъпа до цифровия регистратор в рамките на 24 часа от подаване на уведомлението, като се прилага аварийната процедура по ал. 15.

    Чл. 56н. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) (1) С изключение на митническите органи лицензираните складодържатели предоставят достъп до системата за видеонаблюдение и контрол в техните обекти само на лица (потребители), с които са сключили трудов или друг договор или са в други правоотношения, регламентирани със закон, като им присвояват потребителска роля с период на активност.

    (2) Системата за видеонаблюдение и контрол следва да осигурява еднозначна автентикация на потребителите при работата с нея, като има вградени контроли за задължително попълване на техните данни. Системата следва да позволява криптиране на комуникацията между цифровия регистратор-сървър и потребителите, които я достъпват.

    (3) Системата за видеонаблюдение и контрол трябва да има надеждна защита от преднамерено или случайно изтриване или промяна на записаните данни, включително на данните за автентификация. При администриране на потребители и техните права в системата се съхранява пълна история на извършените действия.

    (4) Системата за видеонаблюдение и контрол следва да позволява регистриране и съхраняване на всички действия (журналиране на събития) в единна система, с което да се гарантира проследимост на записите (Audit And System Logging, Rule Logging).

    (5) В 14-дневен срок от съгласуване на системата за видеонаблюдение и контрол лицензираните складодържатели представят в териториалната дирекция по местонахождение на данъчния склад:

    1. списък с данни за администраторите и потребителите, на които е предоставен достъп за работа със системата, и кратко описание и срок на предоставените им права;

    2. заявление от законния им представител, че при изграждане на системата не са възлагали създаването на възможност за промени, които не могат да бъдат проследени, и за заобикаляне на изискванията към нея; заявлението се попълва саморъчно в свободен текст, подписва се и се поставя печатът на лицензирания складодържател;

    3. заявление от законния представител на лицата по чл. 56л, ал. 1 , че системата е изградена по начин, непозволяващ промени, които не могат да бъдат проследени, както и заобикаляне на изискванията към нея; заявлението се попълва саморъчно в свободен текст, подписва се и се поставя печатът на лицето.

    (6) В 7-дневен срок от промяна в обстоятелствата по ал. 5 се подава нов списък и/или заявление.

    (7) Обслужване, настройки или замяна/ремонт на части и компоненти от системата за видеонаблюдение и контрол, както и промени в нейната функционалност, се извършват само от лицата по чл. 56л, ал. 1 . Всяко действие се удостоверява с протокол по чл. 56м, ал. 6 .

    (8) Когато установят, че системата за видеонаблюдение и контрол е манипулирана или върху нея е осъществено друго неправомерно въздействие, лицензираният складодържател или лицето, което я е изградило, уведомява незабавно писмено териториалната дирекция по местонахождение на данъчния склад.

    (9) За установяване на манипулиране или неправомерно въздействие върху системата за видеонаблюдение и контрол митническите органи могат да възлагат извършване на експертиза по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс . В тези случаи лицата по чл. 56л, ал. 1 предоставят всички изискани за целите на експертизата данни и документи, както и:

    1. пълен инсталационен пакет на версията/версиите на софтуера, предмет на експертизата, или

    2. осигуряват контролирана среда и съдействат за провеждането на изпитвания за откриване на неправомерните действия.

    Глава трета – "а" (Нова – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) РЕГИСТРАЦИЯ НА ЛИЦА, ИЗПРАЩАЩИ ИЛИ ПОЛУЧАВАЩИ АКЦИЗНИ СТОКИ, ОСВОБОДЕНИ ЗА ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СЪЮЗА

    Раздел I – (Нов – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Регистрация на сертифициран изпращач

    Чл. 56о. (Нов – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) (1) Лицата по чл. 76с от закона подават искане за регистрация до директора на териториалната дирекция по седалище и адрес на управление преди започване на дейността за правото да изпращат акцизни стоки, освободени за потребление на територията на страната, до територията на друга държава членка по образец съгласно приложение № 36 .

    (2) В сроковете, определени в закона, директорът на съответната териториална дирекция издава удостоверение за регистрация по образец съгласно приложение № 37 или отказва с мотивирано решение издаването му.

    (3) Удостоверението по ал. 2 се издава в 2 екземпляра – 1 за митническото учреждение и 1 за лицето.

    (4) Удостоверението за регистрация се връчва лично на лице, представляващо сертифицирания изпращач.

    (5) За целите на прилагане на чл. 76с, ал. 10 от закона регистрираното лице подава уведомление по образец съгласно приложение № 38 .

    Раздел II – (Нов – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Регистрация на сертифициран получател

    Чл. 56п. (Нов – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) (1) Лицата по чл. 76у от закона подават искане за регистрация до директора на териториалната дирекция по седалище и адрес на управление преди започване на дейността за правото да получават на територията на страната акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка, по образец съгласно приложение № 39 .

    (2) В сроковете, определени в закона, директорът на съответната териториална дирекция издава удостоверение за регистрация по образец съгласно приложение № 40 или отказва с мотивирано решение издаването му.

    (3) Удостоверението по ал. 2 се издава в 2 екземпляра – 1 за митническото учреждение и 1 за лицето.

    (4) Удостоверението за регистрация се връчва лично на лице, представляващо сертифицирания получател, след предоставяне на обезпечение по сметка на Агенция "Митници" в размера, определен в удостоверението, учредено с депозит в пари или с банкова гаранция, по образец съгласно приложение № 41 .

    (5) За целите на прилагане на чл. 76у, ал. 11 от закона регистрираното лице подава уведомление по образец съгласно приложение № 42 .

    Раздел III – (Нов – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Временно сертифициран изпращач и временно сертифициран получател

    Чл. 56р. (Нов – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) (1) Лицето по чл. 76х от закона подава искане за регистрация до директора на териториалната дирекция по седалище и адрес на управление преди започване на дейността за правото да изпраща еднократно в рамките на двумесечен период определено количество акцизни стоки, освободени за потребление на територията на страната, до територията на друга държава членка по образец съгласно приложение № 43 .

    (2) В сроковете, определени в закона, директорът на съответната териториална дирекция издава удостоверение за регистрация по образец съгласно приложение № 44 или отказва с мотивирано решение издаването му.

    (3) Удостоверението по ал. 2 се издава в 2 екземпляра – 1 за митническото учреждение и 1 за лицето.

    (4) Удостоверението за регистрация се връчва лично на лице, представляващо временно сертифицирания изпращач.

    Чл. 56с. (Нов – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) (1) Лицето по чл. 76ц от закона подава искане за регистрация до директора на териториалната дирекция по седалище и адрес на управление преди започване на дейността за правото да получава еднократно в рамките на двумесечен период определено количество акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка, до територията на страната по образец съгласно приложение № 45 .

    (2) В сроковете, определени в закона, директорът на съответната териториална дирекция издава удостоверение за регистрация по образец съгласно приложение № 46 или отказва с мотивирано решение издаването му.

    (3) Удостоверението по ал. 2 се издава в 2 екземпляра – 1 за митническото учреждение и 1 за лицето.

    (4) Удостоверението за регистрация се връчва лично на лице, представляващо временно сертифицирания получател, след предоставяне на обезпечение по сметка на Агенция "Митници" в определения в удостоверението размер, учредено с депозит в пари.

    Раздел IV – (Нов – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Изпращане и получаване на акцизни стоки от и до територията на страната, които не са в обхвата на компютърната система по чл. 4, т. 40 от закона (Загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 2024 г.)

    Чл. 56т. (Нов – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) В случаите по чл. 76к, ал. 2 от закона лицето подава уведомление съгласно приложение № 9и до компетентното митническо учреждение по седалище.

    Чл. 56у. (Нов – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) (1) В случаите по чл. 76л, ал. 1, т. 1 от закона лицето подава уведомление съгласно приложение № 9к до компетентното митническо учреждение по седалище.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 59 от 2024 г.) В 7-дневен срок от постъпване на уведомлението по чл. 76л, ал. 1, т. 1 от закона , съответно в 7-дневен срок от отстраняване на непълнотите в него, директорът на компетентната териториална дирекция определя дължимия акциз и уведомява лицето за неговия размер, като издава удостоверение съгласно приложение № 9в , с изключение на случаите по чл. 76л, ал. 8 – 10 от закона.

    Раздел V – (Нов – ДВ, бр. 36 от 2023 г., в сила от 21.04.2023 г.) Издаване на разрешение за унищожаване на акцизните стоки, транспортирани от територията на държава членка, различна от държавата членка, в която са освободени за потребление

    Чл. 56ф . (Нов – ДВ, бр. 36 от 2023 г., в сила от 21.04.2023 г.) (1) За издаване на разрешение по чл. 25в, ал. 3 от закона лицето – собственик на стоките, подава искане до директора на компетентната териториална дирекция по местонахождение на стоките. Искането се подава в писмена форма и съдържа най-малко:

    1. наименование, седалище и адрес на управление, единния идентификационен код на лицето;

    2. идентификационен номер на сертифицирания изпращащ и на сертифицирания получател;

    3. идентификационен номер на транспортното средство;

    4. вид, количество и код по КН на акцизните стоки;

    5. дата на извършване на транспортирането и описание на маршрута;

    6. фактическата обстановка, довела до подаване на искането за унищожаване на акцизните стоки.

    (2) В 14-дневен срок от постъпване на искането директорът на териториалната дирекция издава разрешение за унищожаване на стоките или мотивиран отказ. Разрешението се мотивира, като следва да съдържа и следната информация:

    1. наименование, седалище и адрес на управление, единния идентификационен код на лицето;

    2. идентификационен номер на сертифицирания изпращащ и на сертифицирания получател;

    3. идентификационен номер на транспортното средство;

    4. вид, количество и код по КН на акцизните стоки;

    5. дата на извършване на транспортирането и описание на маршрута.

    (3) Издаденото разрешение или отказът за издаване на разрешение подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

    (4) При транспортиране на акцизни стоки за унищожаване под контрола на митническите органи към електронния опростен административен документ се прилагат копие от искането по ал. 1 и разрешението по ал. 2.

    Раздел VI – (Нов – ДВ, бр. 59 от 2024 г.) Дистанционни продажби на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на страната, които се изпращат на лица, които не извършват независима икономическа дейност в държавата членка на получаване

    Чл. 56х . (Нов – ДВ, бр. 59 от 2024 г.) В случаите по чл. 76ж1, ал. 1 от закона лицето подава уведомление съгласно приложение № 9л до компетентното митническо учреждение по седалище.

    Глава четвърта – ОБЕЗПЕЧЕНИЯ, БАНДЕРОЛИ И ЗАПЛАЩАНЕ НА АКЦИЗ (Загл. изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г.)

    Раздел I – Обезпечения, предоставяни от лицензирани складодържатели (Загл. изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г.)

    Чл. 57. (1) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г., изм., бр. 59 от 2024 г.) Лицензираните складодържатели предоставят обезпечение за осигуряване заплащането на акциза, който може да възникне, който е възникнал или е установен за стоките при прилагането на режим отложено плащане на акциз в размер, определен в съответствие с чл. 77 от закона и разпоредбите на този раздел. Предоставеното обезпечение може да бъде ползвано и в случаите на чл. 83е, ал. 5, т. 1 от закона , при условие че предоставеното обезпечение покрива и размера на акциза при получаване на стоки по чл. 76и и/или чл. 76л от закона .

    (2) За всеки данъчен склад се предоставя само едно обезпечение.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 4 от 2008 г., изм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Когато обезпечението се учредява с банкова гаранция, се представя банкова гаранция по образеца съгласно приложение № 9д.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., изм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 25 от 2019 г., бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) За целите на прилагане на ал. 1 за:

    1. (доп. – ДВ, бр. 59 от 2024 г.) смазочни масла с код по КН 2710 19 71 до 2710 19 93 и консистентни смазки (греси), включени в код по КН 2710 19 99 и 3403, размерът на обезпечението е 0 лева, с изключение на други смазочни масла с код по КН 2710 19 99, за които размерът на обезпечението се определя по реда на чл. 58, ал. 1 , изчислен по ставката, определена в чл. 32, ал. 8 от закона ;

    2. смазочни препарати и препарати за омасляване с код по КН 3403 размерът на обезпечението се определя по реда на чл. 58, ал. 1 , изчислен по ставката, определена в чл. 32, ал. 13 от закона .

    (5) (Нова – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г.) За целите на прилагане на чл. 52, ал. 1, т. 1 от закона , когато обезпечението по ал. 1 е учредено с банкова гаранция, лицензираният складодържател може да предостави и обезпечение с депозит в пари по сметка на Централното митническо управление.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) В случаите на промяна на банковата гаранция анексът съдържа най-малко следната информация:

    1. индивидуализиращи данни за банката, издала анекса;

    2. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) данни за лицензирания складодържател – наименование, ЕИК;

    3. адрес на данъчния склад;

    4. номер на лиценза за управление на данъчния склад;

    5. размер на обезпечението;

    6. номер и дата на банковата гаранция, към която се издава анексът;

    7. дата на приемане на анекса.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) В случаите на промяна на срока на валидност на банковата гаранция същият не може да бъде по-малък от една година от датата на изтичането на срока на предходното обезпечение.

    Чл. 58. (1) (Изм. – ДВ, бр. 4 от 2008 г., бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) Размерът на обезпечението се определя по формулата: където: О е размерът на обезпечението; АСС1 – размерът на акциза за средномесечното количество на складираните стоки, изчислен по ставката за всеки вид стока (не включва размера на акциза за средномесечното количество на складирания дестилат и на задължителните количества по Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти ); АСС2 – размерът на акциза за средномесечното количество на складирания дестилат или на складираните задължителни количества по Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти; АСП – размерът на акциза за средномесечното количество на освободените за потребление стоки, изчислен по ставката за всеки вид стока; АСД – размерът на акциза за средномесечно количество стоки в движение под режим отложено плащане на акциз, изчислен по ставката за всеки вид стока.

    (2) При прилагането на ал. 1 показателите "средномесечно количество" се изчисляват, както следва:

    1. за складираните стоки – сумата от наличните в данъчния склад акцизни стоки на последното число на всеки месец от годината, разделена на 12;

    2. за освободените за потребление стоки – сумата от количествата на освободените за потребление акцизни стоки през всеки месец от годината, разделена на 12;

    3. за стоките в движение под режим на отложено плащане на акциз – сумата от количествата на акцизните стоки, които са в движение под режим отложено плащане на акциз към последното число на всеки месец от годината, разделена на 12.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., изм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) За целите на прилагане на чл. 52, ал. 1, т. 1 от закона размерът на акциза, който е възникнал и който би могъл да възникне при прилагане на режим отложено плащане на акциз към определен момент, се определя по формулата: където: А е размерът на акциза към определен момент; АСС1 – размерът на акциза за количеството на наличните складирани стоки към определен момент, изчислен по ставката за всеки вид стока (не включва размера на акциза за количество на складирания дестилат и на задължителните количества по Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти); АСС2 – размерът на акциза за количеството на наличния складиран дестилат или на складираните задължителни количества по Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти към определен момент; АСП – размерът на акциза за количеството на освободените за потребление стоки, за които акцизът не е платен към определен момент, изчислен по ставката за всеки вид стока; АСД – размерът на акциза за количеството стоки в движение под режим отложено плащане на акциз към определен момент, изчислен по ставката за всеки вид стока.

    Раздел Iа (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) Обезпечения, предоставяни от регистрирани получатели, регистрирани изпращачи, данъчни представители и при получаване на бандероли при митнически режими (Загл. изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.)

    Чл. 58а. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 25 от 2019 г., бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г., бр. 59 от 2024 г.) Данъчните представители по чл. 57а, ал. 1, т. 4 от закона и регистрираните получатели по чл. 57в от закона предоставят обезпечение, учредено с депозит в пари или с банкова гаранция, пред териториалната дирекция по регистрация на лицата в размер сто и петдесет на сто от размера на акциза, дължим за средномесечното количество на получените стоки. В случаите по чл. 76и и 76л от закона , когато лицето е регистриран получател и при условие че предоставеното обезпечение в съответствие с чл. 83а, ал. 2 от закона покрива и размера на акциза при получаване на стоките по чл. 76и и 76л от закона , може да не се предоставя отделно обезпечение.

    (2) При прилагането на ал. 1 показателят "средномесечно количество на получените стоки" се изчислява като сумата от количествата на акцизните стоки, получени при условията на дистанционни продажби по смисъла на ЗДДС , съответно за получените стоки под режим отложено плащане на акциз от регистрирания получател през всеки месец от годината, разделена на 12.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 4 от 2008 г.) Разпоредбата по ал. 1 не се прилага, когато регистрираният получател по чл. 57в от закона е освободен от акциз краен потребител и стоките, които получава, са вписани в издаденото му удостоверение за освободен от акциз краен потребител.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) Лицата по чл. 57в от закона предоставят само едно обезпечение за акцизните стоки отделно за всеки обект.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г.) За целите на прилагане на чл. 57д, т. 4 от закона , когато обезпечението по ал. 1 е учредено с банкова гаранция, регистрираният получател може да предостави и обезпечение с депозит в пари по сметка на компетентното митническо учреждение.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) Когато се предоставя обезпечение от регистрираните получатели или регистрирани изпращачи под формата на банкова гаранция, същата се предоставя по образеца съгласно приложение № 9ж .

    (7) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) Когато се предоставя обезпечение от данъчни представители или при получаване на бандероли при митнически режими под формата на банкова гаранция, същата се предоставя по образеца съгласно приложение № 9з .

    (8) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) Сертифицираните получатели по чл. 76у от закона предоставят обезпечение, учредено с депозит в пари или с банкова гаранция, пред териториалната дирекция по регистрация на лицата в размер сто на сто от размера на акциза, дължим за средномесечното количество на получените стоки.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) При прилагането на ал. 8 показателят "средномесечно количество на получените стоки" се изчислява, като сумата от количествата на акцизните стоки, получени от сертифицирания получател през всеки месец от годината, се разделя на 12.

    Раздел Iб (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) Обезпечения, предоставяни от временно регистрирани получатели и от лица, които получават акцизни стоки на територията на страната, освободени за потребление на територията на друга държава членка

    Чл. 58б. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., доп., бр. 44 от 2011 г., изм., бр. 25 от 2019 г., бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г., бр. 36 от 2023 г., в сила от 21.04.2023 г., бр. 59 от 2024 г.) Временно регистрираните получатели по чл. 58а и лицата по чл. 76л, ал. 1, т. 1 и чл. 76ц от закона предоставят обезпечение или внасят пълния размер на дължимия акциз за конкретното количество акцизни стоки пред териториалната дирекция по седалище и адрес на управление, съответно по постоянен адрес или седалище на лицата. В случаите по чл. 76и и чл. 76л от закона , когато лицето е лицензиран складодържател и при условие че предоставеното обезпечение в съответствие с чл. 77, ал. 2 от закона покрива и размера на акциза при получаване на стоките по чл. 76и и чл. 76л от закона , може да не се предоставя отделно обезпечение.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 25 от 2019 г.) Въз основа на предоставеното обезпечение или внасянето на акциза от лицата по ал. 1 териториалната дирекция издава документ, удостоверяващ, че размерът на акциза за стоките, които ще бъдат получени, е заплатен, обезпечен или че стоките са освободени от заплащане на акциз по образец съгласно приложение № 9в.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 4 от 2008 г.) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато временно регистрираният получател по чл. 58а от закона е освободен от акциз краен потребител и стоките, които получава, са вписани в издаденото му удостоверение за освободен от акциз краен потребител.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага за временно регистрираните получатели.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., доп., бр. 25 от 2019 г., бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г., отм., бр. 59 от 2024 г.).

    (6) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2019 г., изм., бр. 36 от 2023 г., в сила от 21.04.2023 г., отм., бр. 59 от 2024 г.).

    Раздел II – Бандероли

    Чл. 59. (1) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) Лицензираните складодържатели, които поставят бандерол върху потребителската опаковка на акцизни стоки, заявяват необходимото количество бандероли пред териториалната дирекция по местонахождение на данъчния склад, в който ще се поставят бандеролите.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., бр. 25 от 2019 г.) В случаите, когато бандеролите върху потребителските опаковки на акцизни стоки ще се поставят при производителя – извън територията на страната или във временен или митнически склад по смисъла на митническото законодателство, лицата по чл. 64, ал. 2 и 3 от закона заявяват необходимото количество бандероли пред териториалната дирекция:

    1. (доп. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г., изм., бр. 65 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г., бр. 59 от 2024 г.) по седалище на вносителя или на лицата по чл. 76л , 76у и 76ц от закона ;

    2. по местонахождение на обекта на регистрирания или временно регистрирания получател;

    3. по местонахождение на данъчния склад на лицензирания складодържател.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г.) Лицата по чл. 58а от закона могат да заплатят пълния размер на дължимия акциз за заявените бандероли преди тяхното получаване, при условие че тези бандероли са предназначени за стоки, произведени извън територията на страната.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2007 г., отм., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.).

    (5) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) В случаите, когато бандеролите върху потребителските опаковки на акцизните стоки ще се поставят при производителя – извън територията на страната или във временен или митнически склад, но стоките ще постъпят под режим отложено плащане на акциз в данъчен склад на територията на страната, бандеролите се заявяват само от лицензирания складодържател по местонахождение на данъчния склад, в който ще постъпят стоките.

    Чл. 60. (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., доп., бр. 4 от 2008 г., изм., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Лицата по чл. 59 подават писмено искане за необходимото количество бандероли по образец съгласно приложение № 10.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Към искането по ал. 1 се прилагат:

    1. платежният документ, удостоверяващ заплащането на себестойността на заявените бандероли по сметка на Министерството на финансите;

    2. договор или друг документ, удостоверяващ договорените количества с чуждестранното лице, в случаите на внасяне или въвеждане от друга държава членка от временно регистриран получател;

    3. декларация от лицензирания складодържател или от регистрирания получател за средномесечното количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол, а в случаите, когато лицата не са осъществявали дейност – средномесечното прогнозно количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол;

    4. (нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., отм., бр. 25 от 2019 г., в сила от 20.05.2019 г.);

    5. (нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., изм., бр. 25 от 2019 г.) решение на директора на компетентната териториална дирекция за искане на бандероли над определения в чл. 64, ал. 8 от закона лимит.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) Когато искането за необходимото количество бандероли по ал. 1 се подава на хартиен носител, информацията, съдържаща се в искането, се предоставя и на електронен носител.

    Чл. 61. (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Подадените искания за бандероли заедно с платежния документ, удостоверяващ заплащането на себестойността на заявените бандероли, незабавно се изпращат на отдел "Контрол върху отпечатването на ценни книжа" в Министерството на финансите.

    Чл. 62. (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., бр. 25 от 2019 г.) Бандеролите се предават от отдел "Контрол върху отпечатването на ценни книжа" в Министерството на финансите на съответната териториална дирекция с приемно-предавателен протокол.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 25 от 2019 г.) Получените в съответната териториална дирекция бандероли се завеждат под отчет, като се отразяват в досието на лицето, подало искането.

    Чл. 63. (Доп. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., бр. 4 от 2008 г., изм., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Лицензираните складодържатели и лицата по чл. 57в от закона могат да получават бандероли, чийто брой не надвишава средномесечното количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол, увеличено с 15 на сто, а в случаите, когато лицето не е осъществявало дейност – брой бандероли, който не надвишава средномесечното прогнозно количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол. В случаите, когато лицето е лицензиран складодържател или регистриран получател, който пуска в продажба нов продукт – може да получава бандероли, чийто брой не надвишава средномесечното прогнозно количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол.

    (2) Лицата по чл. 58а от закона могат да получават бандероли, чийто брой не надвишава количеството на акцизните стоки, посочени в разрешението по чл. 58б от закона .

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) Лицата по чл. 64, ал. 2 и 3 от закона могат да получават бандероли, чийто брой не надвишава договорените количества акцизни стоки с чуждестранното лице.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 25 от 2019 г.) Преди получаване на бандеролите лицата по чл. 63, ал. 2 заплащат пълния размер на дължимия акциз или представят пред териториалната дирекция, където е подадено искането за бандероли, обезпечение по чл. 83е от закона .

    (5) (Нова – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., изм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 25 от 2019 г.) Преди получаването на бандеролите лицата по чл. 63, ал. 3 предоставят пред териториалната дирекция, където е подадено искането за бандероли, обезпечение по чл. 83 от закона .

    (6) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) За целите на прилагане на ал. 1 лицензираните складодържатели и регистрираните получатели могат да заявяват и получават брой бандероли, който не надвишава общия размер на акциза (размера на акциза за всички стоки), увеличен с 15 на сто, с изключение на цигарите, при които се отчита броят на опаковките.

    Чл. 64. (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 25 от 2019 г.) Бандеролите се предават на лицето, подало искането, в количествата, определени в чл. 63 , и в срок не по-късно от 30 дни от заявяването им с приемо-предавателен протокол по образец съгласно приложение № 11. Протоколът се съставя в два екземпляра – за лицето и за териториалната дирекция.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г.) Неполучените бандероли могат да бъдат предадени на лицата до 30 дни след изтичане на срока по ал. 1, след което се връщат в отдел "Контрол върху отпечатването на ценни книжа" в Министерството на финансите.

    Чл. 64а. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) В случаите на прекратяване действието на лиценз за управление на данъчен склад неизползваните бандероли могат да бъдат прехвърлени в друг данъчен склад на същия лицензиран складодържател.

    Чл. 65. (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) Бандеролите за алкохолни напитки се отпечатват за количества, които са в съответствие с разпоредбите на Наредбата за предварително опакованите количества продукти , приета с Постановление № 41 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 19 от 2003 г.; попр., бр. 27 и 33 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 114 от 2003 г., бр. 1 от 2005 г.; изм., бр. 40 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 55 от 2008 г., бр. 43 от 2009 г.).

    (2) В случай че бандеролът е поставен върху потребителската опаковка и е покрит от производителя с фолио, фолиото трябва да е прозрачно, а бандеролът да е залепен изцяло и да са видими всички негови реквизити и защити.

    Чл. 66. (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., доп., бр. 4 от 2008 г., изм., бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) Заявените и получените бандероли от лицата по чл. 59 могат да бъдат върнати в териториалната дирекция, от която са получени, само в случаите, когато с тях не са облепвани бутилирани алкохолни напитки или тютюневи изделия.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г., в сила от 20.05.2019 г., бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г.) При промяна на регистрираната цена тютюневите изделия, обозначени със стара цена, могат да бъдат освобождавани за потребление в срок до 30 дни от влизането в сила на новата регистрирана цена, като не се допуска освобождаване за потребление на тютюневи изделия, обозначени със стара регистрирана цена, ако са освободени за потребление тютюневи изделия с регистрирана нова цена. При промяна на регистрирана цена на:

    1. тютюневите изделия след изтичане на 14-дневен срок от датата на влизане в сила на новата регистрирана цена тютюневите изделия, обозначени със стара цена:

    а) не могат да бъдат въвеждани в данъчен склад за складиране;

    б) не могат да бъдат въвеждани в местата за съхранение на произведените в данъчния склад тютюневи изделия;

    в) не могат да бъдат внасяни или получавани на територията на страната от територията на друга държава членка;

    2. пури и пурети, за които лицата по чл. 59 са получили бандероли, в 7-дневен срок от датата на влизане в сила на промяната лицата са длъжни да върнат неизползваните бандероли в съответната териториална дирекция.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., бр. 25 от 2019 г.) В 7-дневен срок от влизане в сила на нов образец на бандерол лицата по чл. 59 подават писмена декларация за наличните количества необлепени бандероли. Декларацията се подава пред териториалната дирекция, от която са получени бандеролите, и съдържа най-малко следната информация: серия/емисия на бандеролите, номера на бандеролите (от – до), както и техния общ брой.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г.) От датата на влизане в сила на нов образец на бандерол лицата по чл. 59 не могат да освобождават за потребление акцизни стоки, облепени с отменения образец на бандерол. В случаите по ал. 3 лицата са длъжни да върнат неизползваните бандероли в 30-дневен срок от датата на влизане в сила на новия образец на бандерол.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) В случаите по ал. 1, 2 и 4 бандеролите се предават с опис за връщани бандероли по образец съгласно приложение № 11а.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 25 от 2019 г.) В 60-дневен срок от предаването на бандеролите се съставя констативен протокол за върнатите бандероли по образец съгласно приложение № 12. Протоколът се съставя в два екземпляра – за лицето и за съответната териториална дирекция след безспорно доказване на автентичността на бандеролите от митнически служители, оправомощени със заповед на директора на Агенция "Митници".

    (7) При връщане на бандероли тяхната себестойност не се възстановява.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.) При констатиране на неистински или подправени бандероли се образува административнонаказателно производство, а бандеролите се изземват и съхраняват като доказателство до приключване на административнонаказателното производство.

    (9) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., изм., бр. 25 от 2019 г.) Бандеролите по ал. 1, 2 и 4 се предават от съответната териториална дирекция на отдел "Контрол върху отпечатването на ценни книжа" в Министерството на финансите с приемо-предавателен протокол, след което бандеролите се снемат от отчет в съответната териториална дирекция.

    (10) (Предишна ал. 9, изм. – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., изм., бр. 25 от 2019 г.) Протоколът по ал. 9 се съставя в два екземпляра – за съответната териториална дирекция и за отдел "Контрол върху отпечатването на ценни книжа" в Министерството на финансите, и съдържа подробен опис на върнатите бандероли и заключение за автентичността им, изготвено от определени със заповед на директора на Агенция "Митници" служители.

    (11) (Предишна ал. 10 – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., изм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 25 от 2019 г.) Бандероли, които не са предавани на лицата, подали искането, се връщат от съответната териториална дирекция на отдел "Контрол върху отпечатването на ценни книжа" в Министерството на финансите с приемо-предавателен протокол, като не се прави заключение за автентичност. Предадените бандероли се снемат от отчет в съответната териториална дирекция.

    (12) (Предишна ал. 11 – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., изм., бр. 25 от 2019 г.) Бандеролите, върнати от съответната териториална дирекция на отдел "Контрол върху отпечатването на ценни книжа" в Министерството на финансите, се унищожават.

    (13) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., доп., бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) В случаите по ал. 8 след приключване на административнонаказателното производство бандеролите се унищожават от комисия, определена със заповед на директора на Агенция "Митници" или оправомощено от него длъжностно лице. Екземпляр от констативния протокол за унищожаване на бандеролите се изпраща на отдел "Контрол върху отпечатването на ценни книжа" в Министерството на финансите.

    (14) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.) Бандеролите по ал. 13 се унищожават по начин, гарантиращ тяхната невъзможна повторна употреба.

    Чл. 66а. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г., изм., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., изм. и доп., бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., доп., бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г., изм., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г., бр. 13 от 2017 г., в сила от 1.06.2017 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) В случаите на чл. 64, ал. 21 от закона за бандеролите, подлежащи на бракуване, се подава опис по образец съгласно приложение № 11а в компетентното митническо учреждение по седалище и адрес на управление на лицето или по местонахождение на данъчния склад/обекта, когато лицето е лицензиран складодържател или регистриран/временно регистриран получател. От датата на влизане в сила на нов образец на бандерола лицата по чл. 64 от закона са длъжни в 24-месечен срок да върнат бандеролите по отменения образец, подлежащи на бракуване.

    (2) В случаите на чл. 64, ал. 22 от закона лицензираните складодържатели и регистрираните/временно регистрираните получатели подават опис по реда на ал. 1. Регистрираните/временно регистрираните получатели могат да подадат опис само за акцизни стоки, които не са доставени и получени в обекта.

    (3) Бандеролите, подлежащи на бракуване, се връщат на компетентното митническо учреждение залепени върху хартиени листове, съдържащи печат и идентификационни данни на данъчно задълженото лице, датата, на която са били залепени бандеролите, и име и подпис на лицето, което ги е залепило.

    (4) В случаите на ал. 3 не се допуска лепене на отделни части от различни бандероли.

    (5) Листовете със залепени бандероли се предават в компетентното митническо учреждение едновременно с подаването на описа по ал. 1. При установени случаи на залепени части от различни бандероли същите се връщат на лицата в момента на тяхното предаване или на по-късен етап, за което се съставя протокол.

    (6) Бракуват се само бандероли с видими всички реквизити и защити след безспорно доказване на тяхната автентичност от митнически служители, определени със заповед на директора на Агенция "Митници". Автентичността на бандеролите се установява в срок до 60 дни от подаване на описа.

    (7) При констатиране на неистински и подправени бандероли се образува административнонаказателно производство, а бандеролите се изземват и съхраняват като доказателство до неговото приключване.

    (8) Бандеролите се бракуват с протокол по образец съгласно приложение № 12а, подписан от представител на лицето по ал. 1 и 2 и от служител на компетентното митническо учреждение по седалище и адрес на управление на лицето или по местонахождение на данъчния склад/обекта, когато лицето е лицензиран складодържател или регистриран/временно регистриран получател.

    (9) Протоколът за бракуване на бандероли се съставя не по-късно от 14 дни от изготвянето на писменото заключение за тяхната автентичност в два екземпляра – за лицето и за компетентното митническо учреждение. При бракуване на бандероли тяхната себестойност не се възстановява.

    (10) Бракуваните бандероли се унищожават в присъствието на комисия, определена със заповед на директора на Агенция "Митници" или определено от него длъжностно лице. За унищожените бандероли комисията изготвя констативен протокол.

    (11) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) В случаите на ал. 7 бандеролите се унищожават след приключване на административнонаказателното производство от комисия, определена със заповед на директора на компетентната териториална дирекция. За унищожените бандероли комисията изготвя констативен протокол.

    (12) Бандеролите се унищожават по начин, гарантиращ тяхната невъзможна повторна употреба.

    Чл. 66б. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г., отм., бр. 4 от 2008 г., нов, бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г., отм., бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., нов, бр. 13 от 2017 г., в сила от 1.06.2017 г., изм., бр. 25 от 2019 г.) (1) Лицата, подали опис по чл. 66а, ал. 1 и 2, могат да поискат от директора на териториалната дирекция по местонахождение на данъчния склад/обекта автентичността на облепените върху акцизните стоки бандероли, подлежащи на бракуване, да бъде установена на местата, където те се съхраняват. В тези случаи ал. 3, 4 и 5 на чл. 66а не се прилагат.

    (2) Акцизните стоки по ал. 1 се предават на митническите служители по чл. 66а, ал. 6 на място с протокол за предаване и приемане, съдържащ най-малко следната информация:

    1. дата и място на предаване и приемане на бандеролите;

    2. наименование и ЕИК на лицето, подало описа по чл. 66а, ал. 1 или 2 ;

    3. входящ номер и дата на описа по чл. 66а, ал. 1 или 2;

    4. вид на акцизните стоки;

    5. търговска марка;

    6. емисия на бандеролите;

    7. серия на бандеролите;

    8. номера на бандеролите;

    9. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г., в сила от 20.05.2019 г., бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г.) регистрирана цена, посочена върху потребителската опаковка за тютюневите изделия, различни от пури и пурети, или регистрирана цена, посочена върху бандерола за пури и пурети;

    10. действително алкохолно съдържание по обем;

    11. вместимост на потребителската опаковка (за алкохолните напитки);

    12. общ брой на бандеролите съобразно реквизитите по т. 5, 6, 7, 9, 10 и 11;

    13. име, длъжност и подпис на лицето, предаващо бандеролите;

    14. име, длъжност и подпис на митническите служители, приели бандеролите.

    (3) Протоколът за предаване и приемане се изготвя в два екземпляра – за лицето и за компетентното митническо учреждение, като информацията по т. 3 – 12 се изготвя задължително и във вид на електронна таблица, която се предоставя на митническите служители, на които е възложено установяване на автентичността на бандеролите.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) Акцизните стоки с бандероли, по отношение на които са били предприети действия за установяване на автентичността на бандеролите, се съхраняват на подходящо място, ползвано от данъчно задълженото лице, което се запечатва от митническите органи. За извършените действия митническите органи съставят протокол, към който се прилага протоколът по ал. 3.

    (5) При констатиране на неистински и подправени бандероли се образува административнонаказателно производство, а бандеролите се изземват и съхраняват като доказателство до неговото приключване.

    (6) Бандеролите с установена автентичност се бракуват по реда на чл. 66а, ал. 8 и 9 .

    (7) Облепените върху акцизните стоки бандероли, които са бракувани, се отстраняват от потребителските им опаковки в присъствието на митнически органи и се съхраняват по реда на ал. 4. Данъчно задълженото лице уведомява предварително компетентното митническо учреждение най-малко седем дни преди датата, на която следва да бъде осигурено присъствие на митнически служители.

    (8) Бандеролите се унищожават в едномесечен срок от изготвяне на протокола за тяхното бракуване на място в обектите по ал. 1, а когато това е невъзможно – на друго подходящо за целта място. Компетентното митническо учреждение се уведомява за осигуряване на присъствие на митнически служители най-малко седем дни преди датата на унищожаването.

    (9) Бракуваните бандероли се унищожават в присъствието на комисия, определена със заповед на директора на Агенция "Митници" или определено от него длъжностно лице. За унищожените бандероли комисията изготвя констативен протокол.

    (10) В случаите на ал. 5 бандеролите се унищожават по реда на чл. 66а, ал. 11.

    (11) Бандеролите се унищожават по начин, гарантиращ тяхната невъзможна повторна употреба. Разходите за унищожаване на бандеролите по ал. 8 са за сметка на данъчно задължените лица.

    (12) Алинеи 7 и 8 не се прилагат при унищожаване на акцизни стоки по реда на чл. 53а.

    (13) Лицата по ал. 1 са длъжни да оказват съдействие на митническите органи при установяване на автентичността на бандеролите и тяхното унищожаване, включително с осигуряване на подходящи помещения и персонал за товарно-разтоварни дейности. Агенция "Митници" не дължи обезщетение за нарушен търговски вид на акцизни стоки вследствие на действия, свързани с установяване на автентичността на поставените върху тях бандероли.

    Чл. 66в. (Нов – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) (1) В случаите, когато освободени за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол, ще бъдат изнасяни или изпращани в друга държава членка, поставените върху потребителските опаковки бандероли се бракуват след доказване на тяхната автентичност.

    (2) Алинея 1 се прилага в случаите на влизане на нов образец на бандерол или при несъответствие на акцизните стоки с нормативни изисквания.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) Действията, свързани с бракуването на бандеролите, се извършват само в данъчен склад и след разрешение на директора на компетентната териториална дирекция по местонахождение на данъчния склад.

    (4) Автентичността на бандеролите се установява от митническите органи преди въвеждане на акцизните стоки в данъчния склад в срок до 45 дни от подаване на искането за издаване на разрешение по ал. 3. Срокът може да бъде удължен до 15 дни със заповед на директора на Агенция "Митници".

    (5) Не се установява автентичност на бандероли с нарушена цялост или с липсващи реквизити и защити.

    (6) Акцизните стоки по ал. 1 могат да бъдат въведени в данъчния склад при условие, че бандеролите, които ще бъдат бракувани, са заявени от лицензирания складодържател, в чийто данъчен склад ще постъпят акцизните стоки, и същият има сключен писмен договор с лицето, собственик на акцизните стоки.

    (7) В случаите, когато бандеролите не са заявени от лицензирания складодържател, в чийто данъчен склад ще бъдат въведени акцизите стоки, собственикът на акцизните стоки следва да представи пред митническите органи писмено потвърждение от лицето, заявило бандеролите, че същите са заявени от него, за акцизните стоки по ал. 1.

    (8) С договора по ал. 6 се регламентира начинът на предаване и приемане на стоките по опис, както и останалите взаимоотношения, произтичащи от сключената между страните сделка.

    (9) Описът за предаване и приемане по ал. 8 се изготвя задължително и във вид на електронна таблица, която съдържа най-малко следната информация:

    1. наименование и ЕИК на собственика на акцизните стоки;

    2. наименование и ЕИК:

    а) на лицето, въвело акцизните стоки на територията на страната от друга държава членка, и/или

    б) на лицето, внесло акцизните стоки от трета страна, и/или

    в) на производителя на акцизните стоки или друг идентификационен номер (за чуждестранните лица);

    3. идентификационен номер на данъчния склад, в който ще бъдат въведени акцизните стоки;

    4. вид на акцизните стоки (тютюневи изделия или алкохолни напитки);

    5. код по КН;

    6. търговско наименование;

    7. търговска марка;

    8. емисия на бандерола;

    9. серия на бандерола;

    10. номер на бандерола;

    11. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г., в сила от 20.05.2019 г., бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г.) регистрирана цена, посочена върху потребителската опаковка за тютюневите изделия, различни от пури и пурети, или регистрирана цена, посочена върху бандерола за пури и пурети;

    12. вместимост на потребителската опаковка;

    13. действително алкохолно съдържание по обем;

    14. наименование на лицето, за което ще бъдат изпратени акцизните стоки;

    15. VAT номер или друг идентификационен номер на лицето по т. 14;

    16. държава, за която са предназначени акцизните стоки.

    (10) Лицата по ал. 7 са длъжни да оказват съдействие при установяване на автентичността на бандеролите, включително с осигуряване на подходящи помещения и персонал за товаро-разтоварни дейности.

    (11) Агенция "Митници" не дължи обезщетение за нарушен търговски вид на акцизните стоки вследствие на действия, свързани с установяване на автентичността на поставените върху тях бандероли.

    (12) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) В 3-дневен срок от установяване на автентичността на бандеролите директорът на териториалната дирекция по ал. 3 издава или мотивирано отказва издаването на разрешение за съхранение на акцизни стоки с платен акциз в данъчния склад.

    (13) Акцизните стоки с установена автентичност на бандеролите се превозват до данъчния склад в транспортни опаковки, запечатани от митническите органи по начин, гарантиращ невъзможния достъп до вътрешността на опаковката. При запечатването митническите органи отбелязват датата, митническото учреждение, името и длъжността си. За извършените действия се съставя протокол. Транспортната опаковка се съпровожда или към нея се прикрепят заверено копие на протокола, както и на описа по ал. 9.

    (14) Подлежащите на бракуване бандероли се отстраняват от потребителските опаковки на акцизните стоки в присъствието на митнически органи. Отстранените бандероли се унищожават в данъчния склад чрез нарязване, раздробяване, изгаряне или по друг подходящ начин.

    (15) За извършените действия по ал. 14 митническите органи съставят протокол, към който се прилага опис на унищожените бандероли.

    (16) По отношение бракуването на бандероли в данъчния склад се прилагат разпоредбите на чл. 66а , доколкото в този член не е предвидено друго.

    (17) За издаване на разрешението по ал. 12 се прилага редът за издаване на разрешение по чл. 49а , доколкото в този член не е предвидено друго. Към искането задължително се прилагат копия на документите по ал. 6, потвърждението по ал. 7 и описа по ал. 9.

    (18) Лицензираният складодържател е длъжен да разграничава както в отчетността, така и физически, акцизните стоки по ал. 1.

    (19) За акцизните стоки, предназначени за изпращане в друга държава членка, се прилагат разпоредбите на чл. 76а и 76б от закона .

    (20) За акцизните стоки, предназначени за трети страни, се прилагат изискванията за режим износ по реда на митническото законодателство, като представянето на стоките за поставяне под режим се извършва в данъчния склад. Стоките се извеждат от склада след разрешаване вдигането на стоките за режим износ.

    Чл. 66г. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) Писмените заключения за автентичността на бандеролите се съхраняват за срок от 5 години считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която съответното производство е приключило.

    Чл. 67. (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., бр. 4 от 2008 г., отм., бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.).

    Чл. 68. (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., бр. 4 от 2008 г., бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г., бр. 25 от 2019 г., в сила от 1.07.2019 г.) Унищожените съгласно чл. 66, ал. 13 и чл. 66а, ал. 11 и 12 бандероли се снемат от отчет в съответната териториална дирекция.

    Чл. 68а. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., доп., бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., изм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.07.2013 г., изм. и доп., бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г., изм., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г., бр. 59 от 2024 г.) Регистрираните получатели, временно регистрирани получатели, сертифицираните получатели, временно сертифицирани получатели и лицата по чл. 76л от закона предоставят в срока за подаване на акцизната декларация отчет за получените бандероли съгласно приложение № 12в .

    (2) Отчетът за получените бандероли се предоставя от вносителите преди освобождаване на предоставеното обезпечение.

    (3) За установените липси на бандероли лицата по чл. 59 издават регистриран електронен акцизен данъчен документ и внасят дължимия акциз в срока на подаване на акцизната декларация.

    (4) За установените липси на бандероли вносителите внасят дължимия акциз преди освобождаване на предоставеното обезпечение.

    Чл. 68б. (Нов – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., доп., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) Когато описите на бандероли по чл. 66 , 66а и отчетите за бандероли по чл. 68а се подават на хартиен носител, информацията, съдържаща се в описите и отчетите, се предоставя и на електронен носител.

    Чл. 69. (1) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., бр. 25 от 2019 г., в сила от 20.05.2019 г., доп., бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г.) В 15-дневен срок от промяна на регистрираната цена лицата по чл. 64 от закона подават писмена декларация за наличните количества тютюневи изделия с посочена върху потребителската опаковка стара цена или върху бандерола (за пури и пурети). Декларацията се подава пред териториалната дирекция, от която са получени бандеролите.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., бр. 25 от 2019 г., бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г.) Наличните количества:

    1. тютюневи изделия, различни от пури и пурети с посочена върху потребителската опаковка стара цена, се установяват чрез извършване на инвентаризация в данъчния склад на лицензирания складодържател или в склада на вносителя, съответно в склада на лицето, въвело акцизните стоки от друга държава членка, като се описват броят, видът на бандеролите и продажната цена, посочена върху потребителската опаковка, залепени върху нереализираната продукция;

    2. пури и пурети, облепени с бандерол с изписана върху него стара цена, се установяват чрез извършване на инвентаризация в данъчния склад на лицензирания складодържател или в склада на вносителя, съответно в склада на лицето, въвело акцизните стоки от друга държава членка, като се описват броят, видът и стойността на бандеролите, залепени върху нереализираната продукция.

    (3) (Отм. – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.).

    (4) (Отм. – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.).

    Чл. 70. (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., бр. 25 от 2019 г., в сила от 20.05.2019 г.) (1) (Предишен текст на чл. 70, доп. – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г.) При промяна на регистрираните цени на тютюневите изделия, различни от пури и пурети, освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол и с изписана на потребителската опаковка цена, се продават по цената върху потребителската опаковка до изчерпване на количествата.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г.) При промяна на последните регистрирани цени на пури и пурети освободените за потребление, облепени с бандерол с изписана върху него стара цена, се продават по цената върху бандерола до изчерпване на количествата.

    Чл. 71. (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) В случаите по чл. 29, ал. 4, т. 5 от закона , когато не е регистрирана продажна цена за съответното тютюнево изделие, продажната цена се определя на:

    1. (изм. – ДВ, бр. 4 от 2008 г., бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) за цигари – 7,50 лв. за 20 къса;

    2. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., отм., бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г.).

    (2) За тютюневи изделия с продажна цена, определена по реда на ал. 1, за които при отклоняване от митнически режим с отложено плащане или временно складиране има регистрирана продажна цена, по-висока от тази, по която е обезпечен акцизът, дължимият акциз се определя върху тази по-висока цена.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2019 г., в сила от 20.05.2019 г.) Размерът на акциза за цигарите, дължим в случаи на липси на бандероли, се определя на база продажната цена по ал. 1, т. 1.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2019 г., в сила от 20.05.2019 г., изм., бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г., бр. 59 от 2024 г.) Размерът на акциза за тютюн за пушене, нагреваеми тютюневи изделия, нагреваеми изделия със съдържание, различно от тютюн, и заместителите на тютюна, съдържащи никотин, дължим в случаи на липси на бандероли, се определя на база най-голямата вместимост на потребителска опаковка, пакетчета (паучове), посочена в съответния приемно-предавателен протокол за получаване на бандероли.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г.) Размерът на акциза за пури и пурети, дължим в случаи на липси на бандероли, се определя на база вместимостта на потребителска опаковка, за която са получени съответните бандероли от икономическия оператор.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2023 г., в сила от 21.04.2023 г., изм., бр. 59 от 2024 г.) Размерът на акциза за течност за електронна цигара, независимо дали съдържа никотин, дължим в случаи на липси на бандероли, се определя на база вместимостта на течността в милилитри, съдържаща се в електронната цигара за еднократна употреба, патрона, резервоара или контейнера за многократно пълнене, за която са получени съответните бандероли от икономическия оператор.

    Чл. 72. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г., бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.) (1) В случаите по чл. 123, ал. 4 от закона описът на стоките се изготвя в 2 екземпляра – един екземпляр за митническото учреждение и един екземпляр за лицето, по образец съгласно приложение № 13.

    (2) Описът по ал. 1 се представя едновременно с писменото уведомление по чл. 123, ал. 4 от закона.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Екземплярът от описа за лицето или негово заверено копие се съхранява в обекта, като се представя на митническите органи при проверка.

    Раздел III – (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) Определяне и заплащане на акциз

    Чл. 72а. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г., изм., бр. 4 от 2008 г., отм., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.).

    Чл. 72б. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г., изм., бр. 4 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 24.01.2012 г., бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) В случаите по чл. 44, ал. 1, т. 3 и 4 от закона внасянето на акциза в държавния бюджет се извършва в 14-дневния срок, определен за подаване на акцизната декларация.

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.).

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 24.01.2012 г., бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) В случаите по чл. 44, ал. 1, т. 6 от закона внасянето на акциза в държавния бюджет се извършва в 14-дневния срок след изтичане на данъчния период.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., изм., бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) В случаите по чл. 44, ал. 1, т. 7 от закона внасянето на акциза в държавния бюджет се извършва в 14-дневен срок от издаването на акцизния данъчен документ.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г., изм., бр. 27 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.) В случаите по чл. 44, ал. 1, т. 8 от закона внасянето на акциза в държавния бюджет се извършва по сметка на Агенция "Митници" в сроковете, определени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

    (6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., изм., бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., предишна ал. 5, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г., отм., бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.).

    Раздел ІІІа Специален ред за приспадане на акциз срещу ваучери за гориво под формата на държавна помощ за земеделския сектор (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., отм., бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.)

    Чл. 72в . (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., отм., бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.).

    Чл. 72г . (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., отм., бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.).

    Чл. 72д . (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., отм., бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.).

    Чл. 72е . (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., отм., бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.).

    Глава пета – ОТЧЕТНОСТ И ДОКУМЕНТАЦИЯ

    Раздел I – Отчетност и документация на лицензираните складодържатели и регистрираните по закона лица

    Чл. 73. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) Лицензираните складодържатели, регистрираните по закона лица, както и другите данъчно задължени лица по закона водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството , Закона за акцизите и данъчните складове , Закона за данък върху добавената стойност и този правилник.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) Лицата по ал. 1 са длъжни да водят отчетност, която да позволява идентифицирането и проследяването на получаваните, произведените, съхраняваните, реализираните и използваните акцизни стоки.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., доп., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., изм., бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Лицата по ал. 1, които извършват дейност с тютюневи изделия, с изключение на лицензираните складодържатели, притежаващи лиценз за безмитна търговия, и лицата, извършващи търговия на дребно, са длъжни да използват средство за измерване и контрол – система за електронно преброяване и идентификация за целите на водената от тях отчетност.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., изм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) В случаите на директна доставка лицензираният складодържател води регистър за изпратените уведомления по чл. 55в, ал. 3 , който съдържа най-малко следната информация:

    1. пореден номер, дата и час на уведомлението;

    2. наименование на изпращача и идентификационен номер на данъчния склад/акцизен номер;

    3. търговско наименование и код по КН на енергийните продукти;

    4. точен адрес на мястото на директна доставка;

    5. дата и час на получаване на енергийните продукти на мястото на директна доставка;

    6. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) дата и час на получаване на разрешението от директора на компетентната териториална дирекция (в случай че има такова);

    7. (изм. – ДВ, бр. 44 от 2011 г.) пореден номер и дата на електронния административен документ.

    Чл. 74. (1) (Доп. – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г.) Материалната отчетност на лицензираните складодържатели съдържа конкретна информация за всички поставени, произведени и съхранявани в данъчния склад стоки, както и за всички стоки, които се извеждат от склада, включително получени при условията на директна доставка.

    (2) В материалната отчетност се вписва и всяка операция, която се извършва в данъчния склад.

    (3) Материалната отчетност трябва да бъде на разположение в помещенията на данъчния склад.

    (4) (Доп. – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г.) Вписванията на данните за стоките и операциите в материалната отчетност се извършват веднага след поставянето на стоките в данъчния склад, извършването на операциите и извеждането на стоките от данъчния склад, включително получени при условията на директна доставка.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) Стоките, обезпечени като доказателство по реда на чл. 103, ал. 2 от закона или оставени на отговорно пазене от митническите или други органи, се вписват отделно в материалната отчетност.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) На датата на прехвърляне на собствеността на акцизната стока в данъчния склад лицензираният складодържател отразява в автоматизираната система за отчетност съответните данни за стоката и за новия й собственик.

    Чл. 75. (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) Материалната отчетност се води за всеки данъчен склад отделно, по видове дейности и видове стоки.

    (2) В данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки материалната отчетност за складираните стоки е обособена от материалната отчетност, свързана с производствения процес.

    (3) Акцизните стоки, съхранявани в данъчен склад, за които акцизът е заплатен, се посочват в материалната отчетност отделно от другите стоки, за които не е заплатен акциз.

    (4) Акцизни стоки, облепени с бандерол, се посочват в материалната отчетност отделно от тези, които не са облепени с бандерол или са облепени с чуждестранен бандерол.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) Произведените неакцизни стоки на територията на данъчния склад се посочват в материалната отчетност отделно от акцизните стоки.

    Чл. 76. (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., доп., бр. 4 от 2008 г., бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г., изм., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) Лицензираните складодържатели задължително водят регистър "Дневник на складовата наличност".

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.) Регистърът по ал. 1 съдържа най-малко следната информация:

    1. общи данни:

    а) идентификационен номер на лицензирания складодържател;

    б) идентификационен номер на данъчния склад;

    в) единен идентификационен код на лицензирания складодържател;

    2. (изм. – ДВ, бр. 44 от 2011 г., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) данни за акцизните стоки, постъпили и произведени в данъчния склад:

    а) търговско наименование на стоката;

    б) търговска марка;

    в) код на акцизния продукт;

    г) код по КН и допълнителен код на стоката, който съответства на търговското й наименование;

    д) (изм. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) алкохолен градус, градус плато, вместимост на потребителската опаковка, брой потребителски опаковки, а за цигарите – и продажна цена, и дължина на цигарите без филтъра или без мундщука;

    е) мерна единица;

    ж) (изм. – ДВ, бр. 59 от 2024 г.) количество на стоките, посочени в електронния административен документ или друг документ, а в случаите, когато е разрешено постъпване в данъчен склад на стоки с платен акциз – количеството на стоките, посочено в регистрирания електронен акцизен данъчен документ, във фактурата или в друг документ;

    з) (доп. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г., изм., бр. 59 от 2024 г.) вид, номер и дата на електронен административен документ или друг документ, а в случаите, когато е разрешено постъпване в данъчен склад на стоки с платен акциз – количеството на стоките, посочено в регистрирания електронен акцизен данъчен документ, във фактурата или в друг документ;

    и) действително количество на постъпилите акцизни стоки, а в случаите, когато нормативно е предвидено предаване на данни от средствата за измерване и контрол по електронен път за постъпилите акцизни стоки към информационната система на Агенция "Митници", се посочват номер на трансакция и уникален идентификатор на контролна точка;

    к) начин на постъпване;

    л) дата на постъпване на стоките в данъчния склад;

    м) (изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) код за собственост на стоката – "0" – собственост на лицензиран складодържател, "1" – собственост на вложител, или "2" – собственост на лице по чл. 45ж от закона ;

    н) ЕИК на собственика на стоката;

    3. (изм. – ДВ, бр. 44 от 2011 г., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) данни за акцизни стоки, изведени от данъчния склад, за изведени акцизни стоки, за които не са приключени движенията под режим отложено плащане на акциз, за вложени акцизни стоки в производството в данъчния склад и унищожени стоки под контрола на митническите органи:

    а) търговско наименование на стоката;

    б) търговска марка;

    в) код на акцизния продукт;

    г) код по КН и допълнителен код на стоката, който съответства на търговското й наименование;

    д) (изм. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) алкохолен градус, градус плато, вместимост на потребителската опаковка, брой потребителски опаковки, а за цигарите – и продажна цена, и дължина на цигарите без филтъра или без мундщука;

    е) мерна единица;

    ж) (доп. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.04.2014 г.) количество на стоките, посочени в електронния административен документ или митническата декларация за износ, в случаите по чл. 73б, ал. 12 от закона или в регистрирания електронен акцизен данъчен документ, а в случаите, когато нормативно е предвидено предаване на данни от средствата за измерване и контрол по електронен път за изведените акцизни стоки към информационната система на Агенция "Митници", се посочват номерът на трансакция и уникалният идентификатор на контролна точка; когато стоките са вложени в производството в данъчния склад или се извеждат стоки с платен акциз – количеството на стоките, посочено в друг документ;

    з) (доп. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.04.2014 г., бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) вид, номер и дата на електронния административен документ или митническата декларация за износ, в случаите по чл. 73б, ал. 12 от закона или на регистрирания електронен акцизен данъчен документ, а в случаите, когато стоките са вложени в производството в данъчния склад или се извеждат стоки с платен акциз, или са унищожени под контрола на митническите органи – номер и дата на друг документ;

    и) предназначение на стоките;

    к) дата на извеждане на стоките от данъчния склад;

    л) (изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) код за собственост на стоката – "0" – собственост на лицензиран складодържател, "1" – собственост на вложител, или "2" – собственост на лице по чл. 45ж от закона ;

    м) ЕИК на собственика на стоката;

    н) (доп. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.04.2014 г.) датата на регистриране в компютърната система на съобщението за получаване или дата на съобщението "Резултати при напускане", в случаите по чл. 73б, ал. 13;

    о) (доп. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.04.2014 г.) количество на липсите или излишъците, посочени в съобщението за получаване или дата на съобщението "Резултати при напускане", в случаите по чл. 73б, ал. 13 от закона , като за разликата между посочените липси и пределните размери на естествените фири при движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз се вписва номер и дата на регистрирания електронен акцизен данъчен документ;

    п) номер и дата на регистрирания акцизен данъчен документ за количествата акцизни стоки, за които не е получено съобщение в сроковете по чл. 74 от закона ;

    4. (доп. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) данни за количество на загубите от естествени фири по време на съхранението и при транспортирането на изведените от данъчния склад акцизни стоки и номер и дата на документа, удостоверяващ количеството на загубите от естествени фири.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., изм., бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., бр. 44 от 2011 г., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) За целите на ал. 2, т. 2, буква "к" се използват следните кодове:

    1. 01 – с електронен административен документ;

    2. 02 – произведени в данъчния склад;

    3. 03 – придобити по друг начин;

    4. 04 – с платен акциз;

    5. (доп. – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г., изм., бр. 59 от 2024 г.) 05 – с електронен опростен административен документ, с изключение на код "12";

    6. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 13.02.2023 г.) 06 – с уведомление по чл. 76л от закона ;

    7. 07 – с електронен административен документ при условията на директна доставка на енергийни продукти;

    8. 08 – с платен акциз, въведени от лица, получили енергийни продукти, освободени от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" с цел привеждането им в съответствие с изискванията на Закона за енергията от възобновяеми източници ;

    9. 09 – с платен акциз, собственост на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси";

    10. (изм. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) 10 – получен енергиен продукт в данъчния склад в случаите на смесване на биогорива с горива от нефтен произход с платен акциз, собственост на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси";

    11. 11 – напълно денатуриран етилов алкохол, изпратен от друг данъчен склад на територията на страната;

    12. 12 – напълно денатуриран етилов алкохол, изпратен от друга държава членка;

    13. 13 – произведени в данъчния склад тютюневи изделия, които са постъпили в помещенията за съхранение;

    14. (нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.04.2014 г.) 14 – по реда на чл. 73б, ал. 10 от закона ;

    15. (нова – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) 15 – стоки, обезпечени като доказателство по реда на чл. 103, ал. 2 от закона чрез запечатване на обекта или част от него или оставени на отговорно пазене от митническите или други органи;

    16. (нова – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) 16 – стоки, за които е отпаднало основанието за обезпечаване като доказателство и същите са върнати на лицето;

    17. (нова – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) 17 – с електронен административен документ стоки, облепени с бандерол, изпратени от данъчен склад на същия лицензиран складодържател;

    18. (нова – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) 19 – въвеждане на стока съгласно чл. 45ж от закона ;

    19. (нова – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) 20 – въвеждане на стока съгласно чл. 53, ал. 5 от закона .

    (4) (Доп. – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., изм., бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., доп., бр. 7 от 2012 г., в сила от 24.01.2012 г. отм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.).

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 2 от 2016 г., в сила от 1.07.2016 г., доп., бр. 59 от 2024 г.) В регистъра по ал. 1 се вписват и данни за бандеролите в случаите, когато за стоките се изисква поставяне на бандерол, за броя на бандеролите, налични в началото на данъчния период, постъпили в данъчния склад през данъчния период, бандероли, облепени върху акцизни стоки, складирани в данъчния склад, бандероли, облепени върху акцизни стоки, освободени за потребление, бандероли, облепени върху акцизни стоки, получени от друг данъчен склад на същия лицензиран складодържател, бандероли, облепени върху акцизни стоки, изпратени до друг данъчен склад на същия лицензиран складодържател, начално количество на бандеролите, облепени върху акцизни стоки, складирани в данъчния склад, крайно количество на бандеролите, облепени върху акцизни стоки, складирани в данъчния склад, бандероли, изпратени при производител извън територията на страната, върнати неизползвани бандероли, върнати бандероли за бракуване, унищожени бандероли, облепени върху акцизни стоки, липси на бандероли, бандероли, невърнати в срок и налични в края на данъчния период, бандероли, облепени върху цигари и тютюн за ръчно свиване на цигари, получени в данъчен склад, който е обект за безмитна търговия, в случаите по чл. 18, ал. 3 от Закона за безмитната търговия , бандероли, облепени върху цигари и тютюн за ръчно свиване на цигари, изпратени от данъчен склад до данъчен склад, който е обект за безмитна търговия, в случаите по чл. 18, ал. 3 от Закона за безмитната търговия , както следва:

    1. номер и дата на документа за получаване на бандеролите;

    2. вид на бандерола;

    3. серия и номера на бандеролите;

    4. вместимост на опаковката;

    5. алкохолно съдържание по обем % vol.;

    6. (доп. – ДВ, бр. 25 от 2019 г., в сила от 20.05.2019 г., бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г.) продажна цена в левове (за тютюневи изделия, различни от пури и пурети не се попълва при бракуване, липси или когато бандеролите не са облепени върху тютюневите изделия);

    7. емисия на бандеролите.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., отм., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.).

    (7) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) При постъпване в данъчния склад и при извеждане от него на бира в регистъра по ал. 1 не се попълва уникален идентификатор на контролна точка, а в полето номер на трансакция се попълва номер на партида на акцизната стока.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) При постъпване в данъчния склад и при извеждане от него на тютюневи изделия, с изключение на тютюн за пушене, който постъпва в данъчния склад като суровина за производство на тютюневи изделия, както и при въвеждане от производството в помещенията за съхранение, в регистъра по ал. 1 в полето номер на трансакция се попълва номер на списъка на баркодовете от средството за измерване и контрол – система за електронно преброяване и идентификация.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.04.2014 г.) Информацията по ал. 5, т. 3 се посочва само в случаите на постъпване на бандеролите в данъчния склад.

    (10) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.04.2014 г.) Извън случаите по ал. 9 информацията за бандеролите по ал. 5, т. 3 се посочва от серия и № … – до серия и №… .

    Чл. 77. (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) Регистър "Дневник на складовата наличност" се завежда на датата на връчването на лиценза за управление на данъчен склад.

    Чл. 78. (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) В края на всеки данъчен период, в края на всяка календарна година, както и на датата на прекратяването на лиценза се прави рекапитулация на регистъра "Дневник на складовата наличност".

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) В случаите по ал. 1, когато за съответния данъчен период са отчетени и вписани в регистър "Дневник на складовата наличност" загуби от естествени фири, същите следва да са установени при извършена проверка (инвентаризация) от лицензираните складодържатели, документирана с документ по образец съгласно приложение № 23.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., изм., бр. 60 от 2018 г., в сила от 1.10.2018 г.) Документът по ал. 2 се подава по електронен път едновременно с акцизната декларация за съответния данъчен период, когато акцизната декларация е подадена по електронен път.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., изм., бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., предишна ал. 3, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) В случаите на промяна на акцизна ставка наличните количества акцизни стоки се установяват чрез извършване на инвентаризация в данъчния склад на лицензирания складодържател.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г., изм., бр. 60 от 2018 г., в сила от 1.10.2018 г.) Лицензираните складодържатели са длъжни да установяват загубите от естествените фири на енергийни продукти в края на всеки данъчен период, като ги документират с документа по образец съгласно приложение № 23 . Фирите се вписват в регистър "Дневник на складовата наличност" на датата на извършване на проверката (инвентаризация).

    (6) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 1.10.2018 г.) Извън случаите по ал. 5 лицензираните складодържатели са длъжни да установяват загубите от естествените фири в края на всяка календарна година, като ги документират с документа по образец съгласно приложение № 23 . Фирите се вписват в регистър "Дневник на складовата наличност" на датата на извършване на проверката (инвентаризация).

    (7) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) Лицензираните складодържатели, получили лиценз за управление на данъчен склад по реда на раздел IIа от глава четвърта от закона, са длъжни да установяват загубите от естествените фири на енергийни продукти в края на всяко тримесечие, като ги документират с документа по образец съгласно приложение № 23. Фирите се вписват в регистър "Дневник на складовата наличност" на датата на извършване на проверката (инвентаризация).

    Чл. 79. (1) (Предишен текст на чл. 79 – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) В случаите на извършени проверки от митническите органи установените количества се вписват в материалната отчетност. Тези количества се посочват като начални складови наличности от деня на извършената проверка.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) Лицата по ал. 1 вписват отделно в отчетността стоките, обезпечени като доказателство по реда на чл. 103, ал. 2 от закона или оставени на отговорно пазене от митническите или други органи.

    Чл. 79а. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) Данъчнозадължените лица, които не са лицензирани складодържатели, водят отчетност, която съдържа най-малко:

    1. търговско наименование на стоката;

    2. (нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) код на акцизния продукт;

    3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) код по КН и допълнителен код на стоката, който съответства на търговското й наименование;

    4. (предишна т. 3, доп. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) мерна единица, алкохолен градус, градус плато, за цигарите продажна цена, брой късове в опаковка и дължина на цигарите без филтъра или мундщука;

    5. (доп. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., изм., бр. 44 от 2011 г., предишна т. 4, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., изм., бр. 59 от 2024 г.) количество на стоките, посочени в електронния административен документ, във фактурата или в друг документ, удостоверяващ придобиването и/или доставката на стоките;

    6. (предишна т. 5, изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) действително количество на получените стоки, а в случаите, когато нормативно е предвидено предаване на данни от средствата за измерване и контрол по електронен път към информационната система на Агенция "Митници", се посочват номер на трансакция и уникален идентификатор на контролна точка;

    7. (предишна т. 6, изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) номер и дата на документа по т. 5.

    Чл. 80. (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 4 от 2008 г., изм. и доп., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., доп., бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., изм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г., бр. 27 от 2021 г.) Регистриран електронен акцизен данъчен документ се издава от лицензираните складодържатели, регистрираните по закона лица и лицата по чл. 3, ал. 1, т. 4 и 6 от закона и съдържа съответните реквизити на приложение № 14. Регистриран електронен акцизен данъчен документ се издава от освободени от акциз крайни потребители само в случаите, когато енергийните продукти се използват за цели, различни от посочените в удостоверението. Реквизитите на данъчните документи по чл. 84, ал. 6 от закона се попълват при отчитане на съответната специфика за акцизната стока. Регистриран електронен акцизен данъчен документ се издава от данъчно задълженото лице:

    1. в случаите по чл. 43, ал. 5, т. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 9, 10 и 19 от закона на датата на съобщаване на решението за прекратяване на лиценза, регистрацията или прекратяване действието на удостоверението за освободен от акциз краен потребител;

    2. в случаите по чл. 43, ал. 5, т. 2 във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 9, 10 и 19 от закона в 14-дневен срок от датата на влизане в сила решението за прекратяване при спряно предварително изпълнение на:

    а) решение за прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад, или

    б) решение на директора на компетентната териториална дирекция за прекратяване действието на регистрация.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., изм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Регистриран електронен акцизен данъчен документ се издава и в случаите по чл. 43, ал. 1, т. 4 от закона , освен когато акцизните стоки, получени в резултат на тестването или изпитването, са унищожени под контрола на митническите органи.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., изм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Лицата по чл. 57 и 58в от закона могат да издават акцизен данъчен документ, съдържащ съответните реквизити на приложение № 14, на хартиен носител при отчитане на съответната специфика за акцизната стока. Акцизният данъчен документ се издава в два екземпляра – за издателя и за получателя, без да се изисква регистрация в информационната система на Агенция "Митници".

    (4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., изм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Регистрирано електронно акцизно дебитно известие или регистрирано електронно акцизно кредитно известие се издава от лицата по ал. 1 по образеца съгласно приложение № 14, като се отбелязват видът на известието и основанието за изменението, както и номерът и датата на акцизния данъчен документ, към който се издава известието.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 4 от 2008 г., предишна ал. 3, изм., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Регистрираният електронен акцизен данъчен документ се издава на датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление, с изключение на случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5, 15, 16, 17, 18 от закона .

    (6) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г., предишна ал. 4, доп., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., изм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) За целите на чл. 84, ал. 3 от закона , когато издадената данъчна фактура за съответния данъчен период съдържа реквизитите на акцизен данъчен документ, лицата, които продават електрическа енергия на потребители на електрическа енергия за стопански нужди, издават регистриран електронен акцизен данъчен документ общо за количествата продадена електрическа енергия за стопански нужди до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който са извършени продажбите. В случаите на изнасяне или изпращане на въглища, кокс, електрическа енергия и природен газ в друга държава членка регистриран електронен акцизен данъчен документ не се издава.

    (7) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., изм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) С изключение на случаите по ал. 3 и 6 лицата, освободили за потребление акцизните стоки, предоставят на получателя и на лицето, превозващо акцизните стоки, хартиено копие от регистрирания електронен акцизен данъчен документ.

    (8) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) Когато се извършват продажби на електрическа енергия или природен газ чрез система за пренос и потребителите за битови и стопански нужди заплащат електрическата енергия или природния газ на определена база, за потребено количество по ал. 4 се счита определената за всеки конкретен потребител база.

    (9) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) Когато при реалното замерване на потребената електрическа енергия или природен газ възникнат основания за промяна в размера на акциза, определен по реда на ал. 6, промяната се документира с издаване на общо акцизно известие за увеличаване или намаляване на размера на акциза.

    (10) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2007 г., предишна ал. 8, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., доп., бр. 82 от 2020 г.) Лицата по чл. 57а от закона издават акцизно кредитно известие за количествата енергиен излишък, продадени от потребителите за стопански нужди на електроенергийния системен оператор и/или на борсов пазар на електрическа енергия, организиран от титуляр на лицензия за организиране на борсов пазар на електрическа енергия, издадена по реда и при условията на Закона за енергетиката .

    (11) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2007 г., предишна ал. 9, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., доп., бр. 82 от 2020 г.) Количествата енергиен излишък по ал. 8 се удостоверяват с протокол съгласно приложение № 22, който се издава от електроенергийния системен оператор. Количествата енергиен излишък по ал. 8, реализирани на борсовия пазар на електрическа енергия, се удостоверяват с протокол съгласно приложение № 22а, който се издава от титуляря на лицензия за организиране на борсов пазар на електрическа енергия, издадена по реда и при условията на Закона за енергетиката .

    (12) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2007 г., предишна ал. 10, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) Протоколът по ал. 9 се предоставя на лицата по чл. 57а от закона до 5-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася количеството енергиен излишък.

    (13) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2007 г., предишна ал. 11, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) Когато потребителят за стопански нужди закупува електрическа енергия от повече от едно лице по чл. 57а от закона , електроенергийният системен оператор разпределя количествата енергиен излишък между тези лица пропорционално въз основа на договорените количества електрическа енергия между лицата по чл. 57а и потребителя.

    (14) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) За извършените продажби на акцизни стоки в търговските обекти за безмитна търговия на лица, които не напускат територията на Общността, се издава регистриран електронен акцизен данъчен документ общо за всички продажби за 24-часов период.

    (15) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., доп., бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Погрешно съставени регистрирани електронни акцизни данъчни документи се анулират, преди стоките да са напуснали данъчния склад или преди регистрираните лица по чл. 57а, ал. 1, т. 1 – 3 от закона да подадат акцизна декларация по чл. 87, ал. 1 от закона .

    (16) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) За целите на прилагане на ал. 15 лицето подава искане за анулиране по електронен път по образец съгласно приложение № 14в, което съдържа:

    1. номер и дата на регистрирания електронен акцизен данъчен документ, който се иска да бъде анулиран;

    2. причина за искането за анулиране;

    3. декларация от лицето, че стоката не е напускала данъчния склад.

    (17) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Анулирането на регистриран електронен акцизен данъчен документ не се извършва преди изтичане на 3 часа от подаване на искането по ал. 16 или до получаване на съобщение от митническите органи за анулиране на документа по електронен път.

    (18) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., изм., бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) Акцизните стоки по искането за анулиране, които не се освобождават за потребление, се измерват чрез средства за измерване и контрол в точките за контрол на местата за въвеждане само когато нормативно е предвидено предаване на данни от средствата за измерване и контрол по електронен път към информационната система на Агенция "Митници".

    (19) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) За удостоверяване на обстоятелството по чл. 84, ал. 11 от закона , че акцизните стоки не са напуснали данъчния склад или обекта на регистрираното лице и за целите на анулирането на регистрирания електронен акцизен данъчен документ, митническите органи могат да извършват проверка на място. За резултатите от извършената проверка се съставя протокол.

    (20) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Когато е установена разлика между данните от трансакцията, посочена в регистрирания електронен акцизен данъчен документ, и трансакцията при измерването по ал. 18, за липсите се подава електронен акцизен данъчен документ.

    (21) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Конкретните изисквания и формата на данните за подаване по електронен път на акцизния данъчен документ или акцизното дебитно/кредитно известие и тяхното регистриране в информационната система на Агенция "Митници" се определят със заповед на директора на Агенция "Митници".

    (22) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., изм., бр. 25 от 2019 г.) Регистрираните електронни акцизни данъчни документи, издадени на основание чл. 20, ал. 2, т. 9 и 19 от закона , се анулират и когато съдът спре предварителното изпълнение на решението на директора на Агенция "Митници" за прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад или решението на директора на компетентната териториална дирекция за прекратяване действието на удостоверението за освободен от акциз краен потребител. Анулирането се извършва от данъчнозадълженото лице на датата на съобщаване на акта на съда за спиране на предварителното изпълнение на решението на директора на Агенция "Митници" за прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад или решението на директора на компетентната териториална дирекция за прекратяване действието на удостоверението за освободен от акциз краен потребител.

    (23) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) В случаите по чл. 84, ал. 18 от закона след анулиране на издадения електронен акцизен данъчен документ по чл. 20, ал. 2, т. 9 от закона за стоките, изведени от данъчния склад, се издават нови акцизни данъчни документи, в които се вписва номерът на анулирания данъчен документ.

    (24) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) В случаите по чл. 84, ал. 18 от закона след анулиране на издадения акцизен данъчен документ по чл. 20, ал. 2, т. 19 от закона за стоките, потребени за цели, различни от посочените в удостоверението, се издават нови акцизни данъчни документи, в които се вписва номерът на анулирания данъчен документ.

    (25) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) Върху регистрирания електронен акцизен данъчен документ се отпечатва генерираният от информационната система на Агенция "Митници" уникален контролен номер (УКН) и във вид на баркод във формат Code 128.

    (26) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) Лицата по чл. 84, ал. 4 от закона прилагат към акцизната декларация копия от издадените акцизни данъчни документи.

    (27) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) Лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 5 от закона издават акцизен данъчен документ общо за всички количества освободени за потребление биогаз не по-късно от датата на подаване на акцизната декларация, съответно на датата на съобщаване на решението за прекратяване на регистрацията.

    (28) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) В случаите по чл. 24, ал. 1, т. 3 и 4 от закона акцизен данъчен документ се издава само когато стоките са предназначени за използване като моторно гориво или гориво за отопление.

    (29) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) В случаите по ал. 27 и 28 се допуска издаването на акцизен данъчен документ на хартиен носител, без да се изисква регистрация в информационната система на Агенция "Митници".

    Чл. 80а. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) В случаите на прилагане на намалените акцизни ставки по чл. 33, ал. 1, 2 и 4 и ставката по чл. 33а, ал. 1 от закона за смазочни масла, които по техническа спецификация съдържат маркиран газьол, лицето, което освобождава стоките за потребление, издава регистриран електронен документ за удостоверяване на предназначението по образец съгласно приложение № 14а. Изискванията и формата на данните за регистрирания електронен документ за удостоверяване на предназначението се определят със заповед на директора на Агенция "Митници". Акцизните стоки се придружават от хартиено копие от регистрирания електронен акцизен данъчен документ и хартиено копие от регистрирания електронен документ за удостоверяване на предназначението.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., изм., бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) В случаите на прилагане на ставката по чл. 33, ал. 1, т. 6 от закона към регистрирания електронен акцизен данъчен документ лицата издават документа по ал. 1, при условие че енергийната стойност на продадените количества природен газ е над 3 млн. киловатчаса (kWh) за всеки получател – едноличен търговец или юридическо лице, общо за всички извършени продажби, съответно за цялото потребено количество природен газ в рамките на данъчния период.

    (3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Хартиено копие от регистрирания електронен документ за удостоверяване на предназначението по ал. 1 и 2 се заверява от потребителя на акцизните стоки за отопление и се връща заверен на лицето, освободило стоките за потребление.

    (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) За всеки потребител се издава отделен документ. В случаите, когато стоките ще се доставят на един потребител с различни превозни средства, за всяко превозно средство се издава отделен документ.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., предишна ал. 4, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) За разликата между количествата, посочени в акцизния данъчен документ, и сбора от количествата в клетка 8 от завереното/ите приложение/я № 14а не се прилага ставката по чл. 33, ал. 1 и ставката по чл. 33а, ал. 1 от закона за смазочни масла, които по техническа спецификация съдържат маркиран газьол.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) При получаване на завереното хартиено копие от регистрирания електронен документ за удостоверяване на предназначението лицето, освободило акцизните стоки за потребление, следва да отрази в информационната система на Агенция "Митници" данните, посочени в колони 7, 8 и 9 и поле 10 от хартиеното копие.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Изискванията и формата на данните за подаване по електронен път на документа за удостоверяване на предназначението и неговото регистриране в информационната система на Агенция "Митници" се определят със заповед на директора на Агенция "Митници".

    Чл. 80б. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) (Предишен текст на чл. 80б – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г.) В случаите по чл. 33, ал. 6 от закона , когато е издаден акцизен данъчен документ на основание ал. 5 на същия член, се издава акцизно кредитно известие за коригиране на размера на акциза, като се посочват основанието и датата на връщане на заверения документ по чл. 80а, ал. 1 .

    (2) (Нова – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г.) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и когато е издаден акцизен данъчен документ в случаите по чл. 80а, ал. 4 за смазочни масла, съдържащи маркиран газьол.

    Чл. 80в. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., изм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) Разпоредбите на чл. 80а и 80б не се прилагат при освобождаване за потребление на акцизните стоки по чл. 33, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от закона и за втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, извеждани от данъчен склад.

    Чл. 80г. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) Когато стоките се доставят на повече от едно място, в акцизния данъчен документ в полето "точен адрес на мястото на доставка" се попълват седалището и адресът на управление на получателя.

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.).

    (3) (Отм. – ДВ, бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.).

    (4) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., изм., бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) Когато се извършват продажби на природен газ между лица, регистрирани по чл. 57а, ал. 1, т. 2 и 3 от закона , с изключение на случаите на доставките по фиксирани мрежи, се издава документ съгласно приложение № 14б.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) В случаите по ал. 4 приложение № 14б се издава от регистрираното по чл. 57а, ал. 1, т. 2 и 3 от закона лице – доставчик на природния газ.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г., изм., бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) В случаите на корабно зареждане за удостоверяване на мястото на доставка към акцизния данъчен документ се прилага копие/я от документа/ите по приложение № 10 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол .

    Чл. 80д. (Нов – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) (1) В случаите по чл. 65, ал. 7 от закона лицензираният складодържател издава регистриран акцизен данъчен документ, в който е начислен дължимият акциз по ставката, определена в чл. 32, ал. 1 от закона .

    (2) За целите на прилагане на чл. 65, ал. 8 от закона лицензираният складодържател издава регистрирано електронно кредитно известие към документа по ал. 1 на датата на извеждане на енергийните продукти от данъчния склад за сумата на акциза, заплатена за горивата от нефтен произход.

    Чл. 80е. (Нов – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) За възникнали проблеми при работата с информационната система на Агенция "Митници" лицата уведомяват на електронен адрес: [email protected].

    (2) За целите на прилагане на чл. 85а, ал. 3 от закона се счита, че информационната система не работи при неработоспособност на уебприложението на Агенция "Митници".

    (3) Неработоспособността на информационната система се установява от митническите органи, които са длъжни да обявят аварийна процедура след установяването, но не по-късно от 1 час от уведомлението по ал. 1.

    (4) В случаите по ал. 3 информация за това се обявява на сайта на Агенция "Митници" в раздел е-акцизи.

    (5) При наличие на извънредни обстоятелства, когато информационната система на Агенция "Митници" не работи, лицата издават акцизен данъчен документ, акцизно дебитно/кредитно известие или приложение № 14а на хартиен носител.

    (6) Когато бъде възстановена работата на информационната система на Агенция "Митници", издадените на хартиен носител документи по ал. 1 се регистрират от данъчнозадължените лица в 7-дневен срок в информационната система на Агенция "Митници".

    (7) Издадените данъчни документи по ал. 5, както и тези по чл. 80, ал. 3 се анулират след подадено в компетентното митническо учреждение искане за анулиране съгласно приложение № 14в, при условие че акцизните стоки не са напуснали данъчния склад или обекта на регистрираното лице. Към искането се прилага копие от издадения акцизен данъчен документ на хартиен носител.

    Чл. 81. (1) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., доп., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) При прилагане на разпоредбите по чл. 20, ал. 2, т. 2, 3, 8, 16, 18 и 19 от закона лицензираният складодържател, регистрираното по закона лице или освободеният от акциз краен потребител, когато използва денатуриран по специален метод етилов алкохол или енергийни продукти за цели, различни от посочените в удостоверението, издава акцизен данъчен документ, като не се попълват данни за получател.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2011 г.) В случаите по чл. 76 от закона , когато е издаден акцизен данъчен документ на основание възникнало задължение за неспазване условията за движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, се издава акцизно кредитно известие за коригиране размера на акциза, като се посочва основанието и задължително се вписват административния референтен код на електронния документ и датата на регистриране в компютърната система на съобщението за получаване.

    Чл. 81а. (Нов – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.07.2013 г.) (1) Когато нормативно е предвидено предаване на данни от средствата за измерване и контрол към информационната система на Агенция "Митници" и за целите на чл. 84, ал. 6, т. 19 от закона и чл. 55а, ал. 4 , чл. 55в, ал. 3 , чл. 76, ал. 2 , в регистрирания електронен административен документ, регистрирания електронен акцизен данъчен документ и регистър "Дневник складова наличност" се посочва номерът на трансакцията, чрез която данъчнозадълженото лице е регистрирало информация от местата, определени за въвеждане и извеждане от данъчния склад или обекта, за:

    1. количествата енергийни продукти, измерени чрез средство за измерване и контрол;

    2. броя опаковки тютюневи изделия, отчетени чрез средство за измерване и контрол – система за електронно преброяване и идентификация;

    3. броя бутилки, отчетени чрез средства със сумиращи броячи за отчитане на брой предварително опаковани количества продукти и потребителски опаковки на алкохолни напитки;

    4. количествата етилов алкохол по обем 80 % vol или повече и дестилати, измерени чрез средство за измерване и контрол.

    (2) В регистър "Дневник на складовата наличност" се посочва и номерът на трансакцията, чрез която данъчнозадълженото лице е регистрирало информация за произведените в данъчния склад:

    1. брой късове потребителски опаковки, отчетени чрез средства със сумиращи броячи за отчитане на брой късове или потребителски опаковки при тютюневите изделия;

    2. количествата етилов алкохол по обем 80 % vol или повече и дестилати, измерени чрез средство за измерване и контрол.

    Чл. 82. (1) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., бр. 4 от 2008 г., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., бр. 25 от 2019 г., бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) Лицензираните складодържатели и регистрираните по закона лица, с изключение на лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 4а , подават в териториалната дирекция по местонахождение на данъчния склад, съответно в териториалната дирекция, която е издала удостоверението за регистрация, за всеки данъчен период акцизна декларация по образец, както следва:

    1. за алкохол и алкохолни напитки съгласно приложение № 15;

    2. за тютюневи изделия съгласно приложение № 16;

    3. за енергийни продукти и електрическа енергия съгласно приложение № 17.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 4 от 2008 г.) Подаването на акцизните декларации съгласно чл. 87, ал. 6 от закона се извършва, като в зависимост от акцизните стоки се използват образците по ал. 1, както следва:

    1. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., бр. 25 от 2019 г.) в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 12 – в териториалната дирекция по местонахождение на обекта;

    2. (нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., изм., бр. 25 от 2019 г.) в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 13 – в териториалната дирекция по седалище или по постоянен адрес на данъчнозадълженото лице;

    3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., изм., бр. 25 от 2019 г.) в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 19 – в териториалната дирекция, която е издала удостоверението на данъчнозадълженото лице.

    (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 4 от 2008 г.) Акцизната декларация се подава лично или чрез пълномощник, като подаващият декларацията следва да удостовери самоличността си и представителната си власт.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г.) В акцизната декларация се посочват и стоките по чл. 21, ал. 1, т. 10 – 13 от закона , които са изнесени или изпратени в друга държава членка.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., отм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.).

    (6) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., отм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.).

    (7) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) Регистрираните лица по чл. 57а, ал. 1, т. 5 от закона подават в компетентното митническо учреждение годишна акцизна декларация съгласно приложение № 17.

    Чл. 83. (1) (Доп. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., изм., бр. 4 от 2008 г., предишен текст на чл. 83, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., изм., бр. 25 от 2019 г.) Акцизните декларации се регистрират в териториалната дирекция, където е подадена декларацията, като на подателя писмено се съобщават входящият номер и датата на подадената декларация.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.) В случаите на чл. 87, ал. 8 от закона подателят се уведомява за приемането на акцизната декларация чрез електронно съобщение-отговор, съдържащо регистрационен номер на декларацията и дата на приемането й.

    Чл. 84. (1) (Изм. – ДВ, бр. 4 от 2008 г., бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.) Данъчнозадължените лица могат да подават данните от акцизната декларация и на електронен носител на информация (дискета, CD или преносима флаш памет) носител по параметри, определени със заповед на директора на Агенция "Митници".

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.) Информацията от регистъра "Дневник на складовата наличност" се подава на електронен носител на информация (дискета, CD или преносима флаш памет) носител по параметри, определени със заповед на директора на Агенция "Митници".

    (3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.) В случаите когато данните по ал. 1 и 2 се подават на електронен носител на информация (дискета, CD или преносима флаш памет) носител или по електронен път, не се изисква копие от регистър "Дневник на складовата наличност".

    (4) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.) В случаите по чл. 87, ал. 8 и чл. 88, ал. 4 от закона конкретните изисквания и формата на данните за подаване по електронен път се определят със заповед на директора на Агенция "Митници".

    (5) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., изм., бр. 25 от 2019 г.) В случаите по чл. 87, ал. 5 от закона лицата подават до директора на компетентната териториална дирекция искане по образец съгласно приложение № 17а.

    Чл. 85. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г.) Данъчнозадължените лица осигуряват достъп на митническите служители до тяхната документация и отчетност, като оказват необходимото съдействие при извършването на проверките.

    Чл. 85а. (Нов – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) При определяне на предназначението на акцизните стоки се използват следните кодове:

    1. 11 – за стоки, напуснали склада под режим отложено плащане на акциз до друг данъчен склад на територията на страната;

    1а. (нова – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г., доп., бр. 25 от 2019 г., бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) 111 – за стоки, напуснали обекта за винопроизводство на независим малък винопроизводител под режим отложено плащане на акциз до лицензиран складодържател, регистриран получател, временно регистриран получател в друга държава – членка на Европейския съюз, или до лицензиран складодържател на територията на страната, както и при изнасяне;

    2. 12 – за стоки, напуснали склада под режим отложено плащане на акциз до друг данъчен склад на територията на друга държава членка;

    3. 13 – за стоки, напуснали склада под режим отложено плащане на акциз до регистриран получател в друга държава членка;

    4. 14 – за стоки, напуснали склада под режим отложено плащане на акциз до временно регистриран получател в друга държава членка;

    4а. (нова – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) 15 – за стоки, облепени с бандерол, напуснали склада под режим отложено плащане на акциз до друг данъчен склад на същия лицензиран складодържател;

    4б. (нова – ДВ, бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) 17 – за цигари и тютюн за ръчно свиване на цигари, облепени с бандерол, напуснали склада под режим отложено плащане на акциз до данъчен склад, който е обект за безмитна търговия;

    5. 20 – за освободени за потребление енергийни продукти, предназначени за цели, различни от използването им като гориво за отопление или моторно гориво (за освободени от акциз крайни потребители);

    6. 23 – за освободени за потребление енергийни продукти, предназначени за използване като продукти с двойно предназначение (за освободени от акциз крайни потребители);

    7. 24 – за освободени за потребление енергийни продукти, предназначени за използване за впръскване в доменни пещи с цел химическа редукция като добавка към каменните въглища, използвани като основно гориво (за освободени от акциз крайни потребители);

    8. 25 – за освободени за потребление енергийни продукти, предназначени за използване при производство на електрическа енергия (за освободени от акциз крайни потребители);

    9. 26 – за освободени за потребление енергийни продукти, предназначени за използване в минералогични процеси (за освободени от акциз крайни потребители);

    10. 27 – за енергийни продукти, използвани в данъчен склад за производство на енергийни продукти, при условие че използваните енергийни продукти са произведени в същия данъчен склад;

    10а. (нова – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) 28 – за освободен за потребление денатуриран по специален метод етилов алкохол, предназначен за влагане в крайни продукти, които не са за човешка консумация;

    11. 30 – за стоки, напуснали склада под режим отложено плащане на акциз в случаите на изнасяне;

    11а. (нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) 301 – за стоки, напуснали склада при условията на чл. 73б, ал. 12 от закона ;

    12. 31 – за немаркирани енергийни продукти, напуснали склада под режим отложено плащане на акциз в случаите на изнасяне, предназначени за зареждане на плавателни средства;

    13. 32 – за маркирани енергийни продукти, напуснали склада под режим отложено плащане на акциз в случаите на изнасяне, предназначени за зареждане на плавателни средства;

    14. 33 – за стоки, напуснали склада под режим отложено плащане на акциз в случаите на изнасяне, предназначени за зареждане на въздухоплавателни средства;

    15. 34 – за освободени за потребление маркирани енергийни продукти, предназначени за плавателни средства;

    16. 35 – за освободени за потребление немаркирани енергийни продукти, предназначени за плавателни средства;

    17. 400 – за стоки, освободени за потребление съгласно чл. 20, ал. 2, т. 1 от закона ;

    17а. (нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) 401 – стоки, освободени за потребление съгласно чл. 20, ал. 2, т. 1а от закона;

    17б. (нова – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) 402 – стоки, освободени за потребление съгласно чл. 45ж от закона ;

    17в. (нова – ДВ, бр. 59 от 2024 г.) 403 – за стоки, освободени за потребление съгласно чл. 20, ал. 2, т. 2а от закона ;

    17г. (нова – ДВ, бр. 59 от 2024 г.) 404 – за стоки, освободени за потребление съгласно чл. 20, ал. 2, т. 2б от закона ;

    18. 410 – за стоки, освободени за потребление съгласно чл. 20, ал. 2, т. 2 от закона ;

    19. 411 – за стоки, освободени за потребление съгласно чл. 20, ал. 2, т. 3 от закона ;

    20. (отм. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.);

    21. 413 – за стоки, освободени за потребление съгласно чл. 20, ал. 2, т. 9 от закона ;

    22. 414 – за стоки, освободени за потребление съгласно чл. 20, ал. 2, т. 10 от закона ;

    23. 415 – за стоки, освободени за потребление съгласно чл. 20, ал. 2, т. 4 от закона ;

    24. 416 – за стоки, освободени за потребление съгласно чл. 20, ал. 2, т. 6 от закона;

    25. 420 – за стоки, освободени за потребление съгласно чл. 20, ал. 2, т. 11 от закона ;

    26. 421 – за стоки, освободени за потребление съгласно чл. 20, ал. 2, т. 12 от закона;

    27. 422 – за стоки, освободени за потребление съгласно чл. 20, ал. 2, т. 12а от закона ;

    27а. (нова – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) 423 – за стоки, освободени за потребление съгласно чл. 20, ал. 2, т. 8 от закона , в случаите на складиране;

    27б. (нова – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) 424 – за стоки, освободени за потребление съгласно чл. 20, ал. 2, т. 8 от закона , в случаите на движение с е-АД;

    28. 43 – за стоки, освободени за потребление съгласно чл. 20, ал. 2, т. 13 от закона ;

    28а. (нова – ДВ, бр. 59 от 2024 г.) 430 – за стоки, освободени за потребление съгласно чл. 20, ал. 2, т. 13а от закона ;

    29. 44 – за стоки, освободени за потребление съгласно чл. 20, ал. 2, т. 14 от закона ;

    30. 45 – за стоки, освободени за потребление съгласно чл. 20, ал. 2, т. 15 от закона ;

    31. 46 – за стоки, освободени за потребление съгласно чл. 20, ал. 2, т. 16 от закона ;

    32. 47 – за стоки, освободени за потребление съгласно чл. 20, ал. 2, т. 17 от закона ;

    32а. (нова – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г., изм., бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) 471 – продажба на природен газ от лица, регистрирани по чл. 57а, ал. 1, т. 2 , от обекти за компресиране на природен газ;

    33. 48 – за стоки, освободени за потребление съгласно чл. 20, ал. 2, т. 18 от закона ;

    34. 49 – за стоки, освободени за потребление съгласно чл. 20, ал. 2, т. 19 от закона ;

    35. 50 – за стоки, предназначени за други цели;

    36. 510 – за стоки, предназначени за дипломатически и консулски представителства и представителства на международни организации и членовете на техния персонал;

    36а. (нова – ДВ, бр. 59 от 2024 г.) 52 – за стоки, освободени за потребление и освободени от облагане с акциз в случаите по чл. 21, ал. 1, т. 3 – 3б от закона ;

    37. (изм. – ДВ, бр. 59 от 2024 г.) 520 – за стоки, освободени от облагане с акциз в случаите по чл. 21, ал. 1, т. 3 – 3б от закона , напуснали склада под режим отложено плащане на акциз;

    38. 53 – за освободени за потребление стоки, за които в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила по съответния ред, е предвидено освобождаване при внос от данъци, налози или други вземания (плащания, облагания) с ефект, еквивалентен на косвен данък;

    39. 54 – за освободени за потребление стоки, предназначени за институциите на Европейския съюз;

    39а. (нова – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) 540 – за стоки, предназначени за цели по чл. 21, ал. 1, т. 16 от закона ;

    40. 55 – за освободен за потребление напълно денатуриран етилов алкохол;

    41. 56 – за стоки, освободени за потребление при условията на директна доставка съгласно чл. 20, ал. 2, т. 12б от закона ;

    42. 57 – извеждане на стоки с платен акциз, въведени в данъчния склад с код 04;

    43. 58 – унищожени стоки под контрола на митническите органи;

    44. 60 – за изнасяни въглища, кокс, електрическа енергия и природен газ;

    45. 61 – за изнасяни енергийни продукти, различни от тези по чл. 14, ал. 1 от закона ;

    45а. (нова – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) 62 – за въглища, кокс, електрическа енергия и природен газ, предназначени за друга държава членка;

    46. 63 – за енергийни продукти, различни от тези по чл. 14, ал. 1 от закона , предназначени за друга държава членка;

    46а. (нова – ДВ, бр. 59 от 2024 г.) 630 – за тютюневи изделия по смисъла на чл. 12б – 12г от закона , предназначени за друга държава членка;

    47. (отм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.);

    48. 65 – за освободени за потребление немаркирани енергийни продукти, предназначени за отопление;

    49. 66 – липси на бандероли, за които е възникнало задължение за заплащане на акциз;

    49а. (нова – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) 67 – стоки, обезпечени като доказателство по реда на чл. 103, ал. 2 от закона чрез изземване;

    49б. (нова – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) 68 – стоки, обезпечени като доказателство по реда на чл. 103, ал. 2 от закона чрез запечатване на обекта или част от него;

    50. 700 – освободени за потребление енергийни продукти, съдържащи биодизел;

    51. 710 – освободени за потребление енергийни продукти, съдържащи биоетанол;

    51а. (нова – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) 73 – извеждане на стока съгласно чл. 53, ал. 5 от закона ;

    52. 75 – за енергийни продукти, вложени за смесване в склада за получаване на корабни горива;

    53. (изм. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) 76 – за енергийни продукти с платен акциз, вложени за смесване на биогорива с горива от нефтен произход с платен акциз, собственост на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси";

    54. (изм. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) 77 – освободени за потребление енергийни продукти, получени при смесване на биогорива с горива от нефтен произход с платен акциз, собственост на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси";

    55. 78 – извеждане на стоки с платен акциз, въведени в данъчния склад с код 09;

    56. 90 – за стоки, вложени в производство в склада;

    57. 901 – за тютюневи изделия, вложени за опаковане в опаковки, с които акцизните стоки ще бъдат изведени от данъчния склад;

    57а. (нова – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) 902 – за маркиране на газьол и керосин като обичайна операция в данъчния склад;

    57б. (нова – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) 903 – за смесване на биогорива с горива от нефтен произход като обичайна операция в данъчния склад;

    57в. (нова – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) 904 – за смесване на енергийни продукти от един и същ код по КН и окачествяването им в нова партида като обичайна операция в данъчния склад;

    57г. (нова – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) 905 – за смесване на енергийни продукти с добавки, с цел подобряване качеството на енергийните продукти;

    57д. (нова – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) 99 – за изведени енергийни продукти, произведени в данъчен склад от лица по чл. 57а, ал. 6 от закона, до лица, регистрирани по чл. 57а от закона , за стоките, вписани в издаденото им удостоверение;

    58. 91 – неприключени е-АД;

    59. 92 – кредитно известие приключен е-АД;

    60. 93 – кредитно известие при коригиране на размера на акциза;

    61. 94 – кредитно известие при намалена ставка;

    62. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) 95 – сделка между лица по чл. 57а, ал. 1, т. 1 , 2, 3, 3а, 3б, 5 и 6 от закона;

    62а. (нова – ДВ, бр. 25 от 2019 г., изм., бр. 59 от 2024 г.) 951 – сделка между лица, регистрирани по чл. 57а, ал. 1, т. 2 от закона като търговци на електрическа енергия или природен газ, и лица, получили лиценз за търговия с електрическа енергия или природен газ по Закона за енергетиката ;

    63. 96 – потреблението на електрическа енергия за производство или поддържане на производството на електрическа енергия;

    64. 97 – стоки по чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона ;

    65. 98 – дебитно известие при коригиране на размера на акциза.

    Чл. 85б. (Нов – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) В случаите на прекратяване на действието на лиценза за управление на данъчен склад или регистрацията акцизната декларация се подава в 14-дневен срок от датата на съобщаване на решението за прекратяване.

    Чл. 85в. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) (1) За алкохола и алкохолните напитки съответствието на кодовете по Комбинираната номенклатура към 31 декември 1992 г. с кодовете по Комбинираната номенклатура, прилагана от 1 януари 2017 г., са съгласно приложение № 17аа.

    (2) За енергийните продукти и електрическата енергия съответствието на кодовете по Комбинираната номенклатура към 1 януари 2002 г. с кодовете по Комбинираната номенклатура, прилагана от 1 януари 2017 г., са съгласно приложение № 17аб.

    Раздел II – Отчетност и документация на освободените от акциз крайни потребители

    Чл. 86. (1) Освободените от акциз крайни потребители водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството , Закона за акцизите и данъчните складове , Закона за данък върху добавената стойност и този правилник.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) Освободените от акциз крайни потребители са длъжни да водят материална отчетност, която да позволява проследяването на получаваните, съхраняваните и използваните денатуриран по специален метод етилов алкохол или енергийни продукти.

    Чл. 87. (1) Материалната отчетност се води за всеки обект поотделно, по цели за използване и по видове получени и използвани енергийни продукти.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., доп., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) Вписванията на данните в материалната отчетност за денатурирания по специален метод етилов алкохол или за енергийните продукти се извършват веднага след получаването на стоките.

    Чл. 88. (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., доп., бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., изм., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) Материалната отчетност на освободените от акциз крайни потребители съдържа най-малко следната информация:

    1. получените денатуриран етилов алкохол по специален метод или енергийни продукти – номер и дата на документа, с който стоките са получени, и всички други данни от него;

    2. използваните денатуриран етилов алкохол по специален метод или енергийни продукти за целите, посочени в удостоверението:

    а) документите, издавани във връзка с използването на денатуриран етилов алкохол по специален метод или енергийни продукти за освободените от акциз цели;

    б) търговското наименование на акцизната стока;

    в) код по КН;

    г) мерната единица;

    д) количеството на използваните денатуриран етилов алкохол по специален метод или енергийни продукти;

    е) количеството на енергийните продукти в литри, приведени при температура 15 °С;

    ж) описание на използвания специален метод за денатуриране на етилов алкохол;

    з) данните за лицензирания складодържател и данъчния склад, в който е извършено денатурирането по специален метод на етиловия алкохол – ИНЛС, ИНДС, точен адрес на данъчния склад;

    3. използваните денатуриран етилов алкохол по специален метод или енергийни продукти за цели, различни от посочените в удостоверението:

    а) документите, издавани във връзка с използването на акцизните стоки за цели, различни от посочените в удостоверението;

    б) търговското наименование на акцизната стока;

    в) код по КН;

    г) мерната единица;

    д) количеството на използваните денатуриран етилов алкохол по специален метод или енергийни продукти;

    е) количеството на енергийните продукти в литри, приведени при температура 15 °С;

    4. произведените стоки от получените денатуриран етилов алкохол по специален метод или енергийни продукти:

    а) документите, издавани във връзка с произведените стоки (технически спецификации, разходни норми, максимални стойности на технологичните загуби на вложените денатуриран етилов алкохол по специален метод или енергийни продукти и т.н.);

    б) търговското наименование на произведената стока;

    в) код по КН на произведената стока;

    г) мерната единица;

    д) количеството на произведените стоки по предназначение – за реализация на територията на страната, за износ или за друга държава членка.

    Чл. 89. (1) (Доп. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., изм., бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., доп., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., изм., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г., бр. 25 от 2019 г.) Освободените от акциз крайни потребители са задължени в 14-дневен срок от изтичането на календарния месец да представят в териториалната дирекция, издала удостоверението, рекапитулативна декларация за получените и използваните денатуриран по специален метод етилов алкохол или енергийни продукти, която да съдържа следните данни по търговско наименование, код на акцизния продукт, код по КН и мерна единица:

    1. налични количества денатуриран по специален метод етилов алкохол или енергийни продукти в началото на месеца;

    2. получени количества денатуриран по специален метод етилов алкохол или енергийни продукти през месеца;

    3. използвани количества денатуриран по специален метод етилов алкохол или енергийни продукти през месеца по цели на използване;

    4. използвани количества през месеца за цели, различни от посочените в удостоверението;

    5. налични количества денатуриран по специален метод етилов алкохол или енергийни продукти в края на месеца;

    6. налично количество на произведената стока в края на месеца;

    7. продадено количество на произведената стока през месеца по предназначение – за реализация на територията на страната, за износ или за друга държава членка;

    8. номер и дата на акцизната декларация (в случаите, когато лицето е използвало акцизните стоки за цели, различни от посочените в удостоверението за освободен от акциз краен потребител).

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Декларацията по ал. 1 се подава по образец съгласно приложение № 17б. Декларацията може да се подава и по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

    (3) В случаите по ал. 2 конкретните изисквания и формата на данните за подаване по електронен път се определят със заповед на директора на Агенция "Митници".

    (4) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Рекапитулативната декларация се подава лично или чрез пълномощник, като подаващият декларацията следва да удостовери самоличността си и представителната си власт.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) В случаите на прекратяване на действието на удостоверението за освободен от акциз краен потребител рекапитулативната декларация се подава в 14-дневен срок от датата на съобщаването на решението за прекратяване.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) В случаите по чл. 28а от закона данните за използваните енергийни продукти при комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия се отчитат в рекапитулативната декларация.

    Чл. 90. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г., бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) Освободените от акциз крайни потребители осигуряват достъп на митническите служители до тяхната документация и отчетност, автоматизирана система за отчетност, както и до производствените си и складовите помещения и до намиращите се суровини и готови продукти, като оказват необходимото съдействие при извършването на проверките.

    Глава шеста – ЗАБРАНИ И ОГРАНИЧЕНИЯ

    Раздел I – Денатуриране на етилов алкохол

    Чл. 91. (Доп. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Денатурирането на етилов алкохол и биоетанол, използван за смесване с моторни горива може да се извършва чрез денатуриране по общия метод или денатуриране по специален метод.

    Чл. 92. Разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от закона се прилага само за етилов алкохол, който е напълно денатуриран по общия метод.

    Чл. 93. (1) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.07.2013 г., предишен текст на чл. 93, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., изм., бр. 13 от 2017 г., в сила от 1.08.2017 г., бр. 80 от 2017 г., в сила от 1.08.2017 г., бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г., бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) Денатурирането на етилов алкохол по общия метод се извършва, като към етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем най-малко 90 % vol се прибавят комплексно вещества в количества за 100 L абсолютен етилов алкохол (етанол), както следва:

    1. изопропилов алкохол (IPA) – 1,0 L;

    2. метилетилкетон (MEK) – 1,0 L;

    3. денатониум бензоат – 1,0 g.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) При проверка за съответствие с изискванията за напълно денатуриран етилов алкохол се приемат резултати от лабораторни изпитвания в рамките на допустимите отклонения за съдържанието на веществата по ал. 1, определени в методите за изпитване.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., предишна ал. 2, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) Денатурирането на етиловия алкохол по специален метод е процедура, при която се прилага формула, различна от общия метод, поради установен неблагоприятен ефект, който има денатурантът по общия метод върху качествата и характеристиките на конкретен продукт или група подобни продукти, с оглед на конкретната им употреба.

    Чл. 94. Денатуриране по общия метод се извършва в данъчен склад в присъствие на митнически служител и при условие че:

    1. с издадения лиценз за управление на данъчен склад е разрешено извършване на денатуриране на етилов алкохол;

    2. денатурираният алкохол ще се използва за продукти, които не са предназначени за човешка консумация.

    Чл. 95. (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) Денатурирането на етиловия алкохол по общия метод, както и съхраняването на напълно денатурирания етилов алкохол и денатуриращите вещества се извършва на места, напълно отделени от помещенията, където се произвежда и съхранява неденатуриран етилов алкохол.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) Съдовете, в които се извършва денатурирането по общия метод, са разположени така, че митническите органи да могат да проверяват всички части отвън и отвътре и да може да се определи точното количество на течността, съдържаща се в тях.

    Чл. 96. (1) (Доп. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., изм., бр. 25 от 2019 г.) Преди започване на операциите по денатуриране по общия метод лицензираният складодържател уведомява териториалната дирекция по местонахождението на данъчния склад 24 часа преди извършване на операцията по денатуриране и иска присъствието на митнически служител.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Уведомяването по ал. 1 се извършва в писмена форма по образец съгласно приложение № 7о, като в него се посочват датата и часът на планираната операция по денатуриране по общия метод. Операцията по денатуриране се извършва в рамките на работното време на митническото учреждение.

    (3) За целите на контрола митническите органи могат да вземат проби от етиловия алкохол, предназначен за денатуриране, денатуриращите вещества и получения напълно денатуриран етилов алкохол.

    Чл. 97. Напълно денатурираният етилов алкохол по общия метод не може да се смесва, прелива или ректифицира, нито да се подлага на каквато и да е друга операция, имаща за цел пречистването му.

    Чл. 98. (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2006 г., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., доп., бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., изм., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) (1) За целите на прилагане на чл. 22, ал. 2 от закона денатурирането на етилов алкохол по специален метод се извършва, както следва:

    1. денатурирането на етилов алкохол, предназначен за влагане в следните крайни продукти: парфюми, одеколони, тоалетни води и води за хигиена на устната кухина, се извършва по един от следните национално съгласувани специални методи:

    а) на 100 литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем над 90 % се добавят 78 грама третичен бутанол и 0,8 грама денатониев бензоат (битрекс), или

    б) на 100 литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем над 90 % се добавят 2 литра изопропилов алкохол;

    2. (отм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.).

    (2) Определените методи за специално денатуриране по ал. 1, т. 1 или 2 могат да се използват и за денатуриране на етилов алкохол, предназначен за влагане в други видове крайни продукти по чл. 22, ал. 2 от закона, различни от посочените в ал. 1.

    Чл. 98а. (Нов – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) (1) В случай, че специалните методи за денатуриране на етилов алкохол са неприложими за производството на конкретен краен продукт по чл. 22, ал. 2 от закона , произвеждан на територията на страната, както и за денатуриран етилов алкохол, предназначен за потребление извън територията на страната, денатурирането на етилов алкохол може да се извърши и по други методи за специално денатуриране.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) Специалните методи за денатуриране, различни от посочените в чл. 98, ал. 2 и 3, се съгласуват предварително с териториалната дирекция по местонахождение на данъчния склад, в който ще се извърши денатурирането на етиловия алкохол по специален метод.

    (3) Искането за съгласуване на специален метод за денатуриране на етилов алкохол се подава от производителя на крайните продукти, произвеждани на територията на страната, по местонахождение на данъчния склад, в който ще се извърши денатурирането по специален метод, по образец съгласно приложение № 17в. Искането може да се подава и по електронен път. Съгласуваният специален метод се отнася само за крайните продукти, описани в искането.

    (4) Искането за съгласуване на специален метод за денатуриране на етилов алкохол, предназначен за потребление извън територията на страната, се подава от лицензирания складодържател, в чийто данъчен склад ще се извърши денатурирането, по образец съгласно приложение № 17в. Искането може да се подава и по електронен път.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) Когато определените в ал. 2, 3 и 4 изисквания са изпълнени, териториалната дирекция по ал. 2 съгласува метода за денатуриране след положително становище от Централната митническа лаборатория на Агенция "Митници".

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) Централната митническа лаборатория издава становището по ал. 5 в 14-дневен срок от постъпване на искането от териториалната дирекция.

    (7) Денатурирането по специален метод се извършва в присъствието на митнически служител в данъчен склад.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2023 г., в сила от 21.04.2023 г.) За целите на прилагане на чл. 22, ал. 2 от закона етилов алкохол, който е денатуриран извън територията на Република България, може да се приеме за денатуриран етилов алкохол по специален метод единствено ако формулата съдържа денатуранти в съответствие с националното законодателство. В тези случаи денатурираният етилов алкохол се получава в данъчен склад под режим отложено плащане на акциз и се вземат проби за целите на установяване на съответствие.

    Чл. 98б. (Нов – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) За национално съгласувани специални методи за денатуриране за крайни продукти, различни от посочените в чл. 98, ал. 1, се считат и определените в Регламент (ЕО) № 3199/93 на Комисията от 22.11.1993 г. относно взаимното признаване на процедурите за пълно денатуриране на алкохол за целите на освобождаването от акциз, когато денатурирането се извършва в данъчен склад на територията на страната.

    Чл. 99. (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2006 г., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г., бр. 25 от 2019 г.) Двадесет и четири часа преди започване на всяка конкретна операция по денатуриране по специалния метод лицензираният складодържател е длъжен да уведоми териториалната дирекция по мястото на извършване на специалното денатуриране и да поиска присъствието на митнически служител.

    (2) Уведомяването по ал. 1 се извършва в писмена форма, като в него се посочват датата и часът на планираната операция по денатуриране по специалния метод. Операцията по денатуриране се извършва в рамките на работното време на митническото учреждение.

    (3) За целите на контрола митническите органи могат да вземат проби от етиловия алкохол, предназначен за денатуриране, денатуриращите вещества и получения специално денатуриран етилов алкохол.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., отм., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.).

    Чл. 100. (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2006 г.) Лицата, които извършват денатуриране по общия метод или денатуриране по специален метод, са длъжни:

    1. да водят отчетност на получените и използвани вещества за денатуриране;

    2. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) да водят отчетност на количествата денатуриран етилов алкохол по приложен метод за денатуриране – по потребители и цели на използване;

    3. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) да правят инвентаризация в края на всеки месец на веществата за денатуриране, като данните от нея се изпращат в териториалната дирекция по мястото на извършване на денатурирането.

    Чл. 100а. (Нов – ДВ, бр. 44 от 2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) За целите на прилагане на чл. 32, ал. 10 от закона биоетанолът се денатурира по общ и специален метод.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Денатурирането на биоетанола по общ и специален метод се извършва в данъчен склад и в присъствието на митнически служител.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) Денатурирането на биоетанола, предназначен за смесване с бензин, се извършва по следния национално съгласуван специален метод: на всеки 100 л дехидратиран (обезводнен) етилов алкохол с алкохолно съдържание мин. 98,7 % об., независимо дали съдържа, или не други денатуриращи вещества, се добавят 2 литра изопропилов алкохол (2-пропанол).

    (4) (Отм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.).

    (5) (Отм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.).

    (6) (Отм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.).

    Чл. 100б. (Нов – ДВ, бр. 44 от 2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 25 от 2019 г.) Двадесет и четири часа преди започване на всяка конкретна операция по денатуриране по специалния метод лицензираният складодържател е длъжен да уведоми териториалната дирекция по мястото на извършване на специалното денатуриране и да поиска присъствието на митнически служител.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Уведомяването по ал. 1 се извършва в писмена форма по образец съгласно приложение № 7о, като в него се посочват датата и часът на планираната операция по денатуриране по специалния метод. Операцията по денатуриране се извършва в рамките на работното време на митническото учреждение.

    (3) За целите на контрола митническите органи могат да вземат проби от биоетанола, предназначен за денатуриране, денатуриращите вещества и получения специално денатуриран биоетанол.

    Чл. 100в. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Биоетанол, който е денатуриран извън територията на Република България и е предназначен за смесване с бензин, ако отговаря на изискването по чл. 100а, ал. 3 се счита, че е денатуриран по специален метод.

    Чл. 101. Заявеното за денатуриране количество етилов алкохол не може да бъде по-малко от 100 l.

    Раздел II – Маркиране на газьол и керосин

    Чл. 102. (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2006 г., бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г., бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) За целите на прилагане на чл. 24, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 – 5 и чл. 26, ал. 2 от закона газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 27 10 19 49 и керосин с код по КН 27 10 19 25 0 се маркират в съответствие с разпоредбите на този раздел.

    (2) Маркирането на митническата територия на страната се извършва само в данъчен склад в присъствието на митнически служител.

    Чл. 103. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) (Отм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.).

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2022 г., в сила от 1.11.2023 г.) За маркиране на керосин се използва комбинация от вещества в определените количества, както следва:

    1. ACCUTRACE TM PLUS в количество не по-малко от 12,5 милиграма на литър и не повече от 18,75 милиграма на литър, и

    2. Solvent Blue 35 (чист) – най-малко 10 mg/l.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., изм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 65 от 2022 г., в сила от 1.11.2023 г.) За маркиране на газьол, предназначен за плавателни средства, и на газьол, предназначен за получаване на корабно гориво, както и на газьол по чл. 33а, ал. 4 от закона , и газьол, предназначен за освободени от акциз крайни потребители, се използва комбинация от вещества в определените количества, както следва:

    1. ACCUTRACE TM PLUS в количество не по-малко от 12,5 милиграма на литър и не повече от 18,75 милиграма на литър, и

    2. Solvent Blue 79 (чист) или Solvent Blue 79 similar (чист) – най-малко 10 mg/l.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г., бр. 65 от 2022 г., в сила от 1.11.2023 г.) Веществата по ал. 2 и 3 могат да бъдат добавяни като предварително приготвена смес, която гарантира наличието на веществата в предвидените в ал. 2 и 3 количества. Съответствието с равнището на маркиране с евромаркер се определя чрез съдържанието на бутоксибензен, възлизащо на не по-малко от 9,5 милиграма на литър и не повече от 14,25 милиграма на литър енергиен продукт.

    Чл. 104. (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2006 г., бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) (Отм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.).

    (2) Освобождаването от облагане с акциз по чл. 24, ал. 1, т. 1 от закона , както и възстановяването на платен акциз по чл. 26, ал. 2 от закона за енергийни продукти за плавателни средства, се прилага и за маркирани извън територията на Република България газьол и енергийни продукти, съдържащи маркиран газьол, ако е налице комбинация от веществата в количество и вид, определени в чл. 103, ал. 3 .

    Чл. 105. (1) Веществата, използвани за маркиране, се съхраняват отделно от други субстанции и в съдове, на които е обозначено съдържащото се вещество.

    (2) Маркираните горива задължително се съхраняват отделно от другите горива в данъчния склад.

    Чл. 106. (1) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 25 от 2019 г.) Двадесет и четири часа преди започване на всяка конкретна операция по ръчно маркиране на горива лицензираният складодържател е длъжен да уведоми териториалната дирекция по местонахождението на данъчния склад и да поиска присъствието на митнически служител.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Уведомяването по ал. 1 се извършва в писмена форма по образец съгласно приложение № 7о, като в него се посочват датата и часът на планираната операция по маркиране на горивата. Операцията по маркиране се извършва в рамките на работното време на митническото учреждение.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г., изм., бр. 25 от 2019 г.) В случаите на автоматично маркиране лицензираният складодържател е длъжен да уведоми териториалната дирекция по местонахождение на данъчния склад не по-късно от 3 часа преди започване на операцията по маркиране. Уведомлението се подава по образец съгласно приложение № 7о.

    Чл. 107. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г., доп., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) В случаите на автоматично маркиране на керосин и газьол използваната система трябва да отговаря на изискванията по Закона за измерванията и да бъде предварително одобрена от митническите органи.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) За одобряване на система за автоматично маркиране на горивата по ал. 1 лицензираният складодържател подава писмено искане до директора на Агенция "Митници", в което посочва:

    1. идентификационния номер на лицензирания складодържател;

    2. идентификационния номер на данъчния склад, в който ще се използва системата за автоматично маркиране;

    3. методите за маркиране и подробно описание на процеса и оборудването, които ще бъдат използвани;

    4. продуктите, които ще се маркират;

    5. съдовете и местата, които ще се използват за съхранение на веществата за маркиране или маркиращите смеси;

    6. мерките за контролиран достъп до системата за автоматично маркиране и веществата за маркиране.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г., доп., бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г.) Одобряването на системата за автоматично маркиране на керосина и газьола се вписва в лиценза за управление на данъчния склад.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2023 г., в сила от 21.04.2023 г.) При одобряване на система за автоматично маркиране на газьол се вземат проби за лабораторен анализ от маркиран газьол или керосин от системата за установяване на съдържанието на вложен маркер.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2023 г., в сила от 21.04.2023 г.) Редът по ал. 1 – 4 се прилага и при промяна на съществуваща система за автоматично маркиране или при използване на няколко системи за всяка система отделно.

    Чл. 108. (1) Лицензираният складодържател е длъжен:

    1. да води отчетност на получените и използвани вещества за маркиране;

    2. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) да води отчетност на количеството маркирано гориво, като го разграничава по видове гориво и по потребители;

    3. да прави инвентаризация в края на всеки месец на веществата за маркиране или маркиращата смес, които се съхраняват или се използват в данъчния склад, като изпраща данните от нея в митническото учреждение по местонахождение на данъчния склад.

    (2) За целите на контрола митническите органи могат да вземат проби от маркираното гориво, веществата за маркиране и маркиращата смес.

    Чл. 108а. (Нов – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) Маркирани енергийни продукти и енергийните продукти по чл. 33, ал. 1, т. 2 от закона се превозват на територията на страната само с транспортни средства, на които лицата са инсталирали за собствена сметка глобална система за позициониране (GPS).

    (2) Глобалната система за позициониране (GPS) се състои от:

    1. GPS/GSM устройство;

    2. (изм. – ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 24.01.2012 г., бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) датчици за контрол на всички входове и изходи на съдовете за транспортиране, на които не са монтирани средства за измерване и контрол;

    3. контролер за разчитане на данните от монтираните средства за измерване и контрол от датчиците;

    4. техническо устройство, осигуряващо автономно захранване на системата или GPS.

    (3) Глобалната система по ал. 1 трябва:

    1. да включва елементи, притежаващи съответните сертификати за влагане като оборудване в транспортни средства за превоз на горива;

    2. да събира данните от монтираните на транспортното средство средства за измерване и контрол и датчици и да ги предава чрез GSM мрежа към Агенция "Митници";

    3. (изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) да осигурява непрекъсваемост на сигнала от GPS устройството към доставчик на GPS услуги, предавайки данните в реално време.

    (4) (Отм. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.).

    (5) (Отм. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.).

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г., бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) Съдовете за транспортиране, предназначени за шосеен транспорт (сухопътен, в т. ч. жп), следва да разполагат със средства за измерване и контрол, отчитащи разтовареното количество гориво в литри, приравнени към сравнителна температура 15 °С, а съдовете за транспортиране, предназначени за воден транспорт – със средства за измерване и контрол, отчитащи натовареното и разтовареното количество гориво в литри, приравнени към сравнителна температура 15 °С.

    (7) Средствата за измерване и контрол по ал. 6 следва да разполагат с функционалност за предаване на показанията им към контролера по ал. 2, т. 3.

    (8) (Отм. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.).

    (9) (Отм. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.).

    (10) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., отм., бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.).

    (11) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г., изм., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) Превозването на енергийните продукти по ал. 1 на територията на страната се осъществява след определяне на коридор (маршрут) за движение. Коридорът (маршрутът) се състои от начални точки (местата на товарене), междинни точки (ако има такива) и крайни точки (местата на разтоварване).

    (12) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) Глобалната система за позициониране (GPS) по ал. 2 следва да предава към доставчик на GPS услуги минимум следните данни:

    1. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) местоположение на съдовете за транспортиране на енергийни продукти;

    2. дата, час, минута и посока на движение на транспортното средство;

    3. състояние на транспортното средство (движение или престой);

    4. информация за определения коридор (маршрут) за движение на транспортното средство;

    5. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) състояние на входовете и изходите на съдовете за транспортиране на енергийни продукти, на които са монтирани датчици за контрол (отворен или затворен);

    6. място на товарене и разтоварване чрез алармиране;

    7. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) количество на разтоварените енергийни продукти (за сухопътен транспорт, в т.ч. жп);

    8. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) количество на натоварените и разтоварените енергийни продукти (за воден транспорт);

    9. индикация с данни за нарушена връзка "датчик за контрол – контролер" и/или "средство за измерване и контрол – контролер".

    (13) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г., изм., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г., бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г., бр. 25 от 2019 г.) Доставчикът на GPS услуги е длъжен да предава към информационната система на Агенция "Митници" данните по ал. 12 независимо от продуктите, които се превозват със съдовете за транспортиране, както и да предостави на митническите органи достъп в реално време до системата за GPS наблюдение. При възникнали технически проблеми митническите органи се уведомяват незабавно на телефони или електронни адреси за контакт, предоставени от директора на съответната териториална дирекция.

    (14) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г., доп., бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) Лицата, собственици или ползватели на транспортните средства по ал. 1 и съдовете за транспортиране по ал. 6, както и доставчиците на GPS услуги по ал. 13, носят отговорност за предаването на данните и достоверността на информацията, която се предоставя по електронен път на митническите органи.

    (15) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) Форматът на протокола за предаване на данните по ал. 12 и техническите изисквания към системата за GPS наблюдение на транспортните средства се определят със заповед на директора на Агенция "Митници".

    (16) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) Данните по ал. 12, както и всички регистрирани от системата за GPS наблюдение събития (излизане извън предварително определения коридор; загуба на връзка с GPS; постъпване на сигнал от датчик за контрол; спиране на транспортното средство за период, по-голям от 3 минути; данните от тоталайзера на средството за измерване и контрол; отпадане на връзката между контролера, монтиран на транспортното средство и датчик или средство за измерване и контрол; включване/изключване на GPS и други) се съхраняват за срок не по-малък от 6 месеца. Информацията следва да е достъпна за митническите органи във всеки един момент.

    Чл. 108б. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) За целите на прилагане на чл. 93, ал. 8 от закона транспортирането на маркирани енергийни продукти и енергийните продукти по чл. 33, ал. 1, т. 2 от закона до военните формирования или обектите на Българската армия длъжностните лица, контролиращи ефективното използване на войсковия транспорт, предоставят на компетентното митническо учреждение информация за:

    1. (доп. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) военните формирования или обектите, в които се получават и потребяват маркирани енергийни продукти и енергийните продукти по чл. 33, ал. 1, т. 2 от закона;

    2. (доп. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) войсковите транспортни средства, които се използват за транспортиране на маркирани енергийни продукти и енергийните продукти по чл. 33, ал. 1, т. 2 от закона от базите за гориво-смазочни материали на Министерството на отбраната до местата на доставка и потребление на Българската армия;

    3. (доп. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) правилата за транспортиране на маркирани енергийни продукти и енергийните продукти по чл. 33, ал. 1, т. 2 от закона, предназначени за отопление на военни формирования/обекти на Българската армия.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) Енергийните продукти по ал. 1 задължително се придружават от копия на документ, удостоверяващ начисляването на дължимия акциз, и документ, удостоверяващ предназначението на енергийните продукти.

    (3) При промяна в информацията по ал. 1 длъжностните лица, контролиращи ефективното използване на войсковия транспорт, уведомяват митническото учреждение в 14-дневен срок от настъпване на новите обстоятелства.

    Чл. 108в. (Нов – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г., бр. 25 от 2019 г.) За издаване на сертификат по чл. 93, ал. 8 от закона се подава писмено искане по образец съгласно приложение № 24 до директора на териториалната дирекция по седалище на лицето, което е собственик или ползвател на съдовете за транспортиране на енергийни продукти. Искането може да се подава и по електронен път.

    (2) Към искането по ал. 1 се прилага заверено копие на договор с доставчик на GPS услуги, сключен за монтиране на глобална система за позициониране (GPS) и ползване на услуга "GPS наблюдение на транспортни средства".

    (3) В договора по ал. 2 се включва изрична клауза за отговорността по чл. 108а, ал. 14 . Договорът следва да съдържа и изискванията по чл. 108а, ал. 15 и 16.

    (4) Глобалната система за позициониране (GPS) се инсталира на транспортните средства по начин, гарантиращ изпълнение на изискванията по чл. 108а, ал. 3 и 12. С цел предотвратяване на неправомерни действия GPS/GSM устройството се обезпечава чрез поставяне на пломби от митническите органи.

    (5) Митническите органи извършват проверка за изпълнение на изискванията към средствата за измерване и контрол по чл. 108а, ал. 6 и работоспособността на глобалната система за позициониране (GPS) по ал. 4. За удостоверяване на съответствието се провеждат тестове в реално време.

    (6) В случаите по ал. 4 и 5 митническите органи съставят протокол за установеното съответствие или несъответствие с изискванията по чл. 108а . Към протокола се прилага и заверен от митническите органи снимков материал на монтираните датчици и средства за измерване и контрол.

    (7) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г., бр. 25 от 2019 г.) В случаите на изпълнение на изискванията и успешно преминали тестове по ал. 5 в 14-дневен срок от съставяне на протокола по ал. 6 директорът на териториалната дирекция издава за всеки отделен съд сертификат за одобрен съд за транспортиране на енергийни продукти по образец съгласно приложение № 25. Сертификатът се издава в два екземпляра и е валиден на територията на цялата страна.

    (8) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) Сертификатът за одобрен съд за транспортиране на енергийни продукти се връчва срещу подпис на представител или пълномощник на лицето по ал. 1 след удостоверяване на правото за извършване на превоз на опасни товари. Заверено копие от сертификата се съхранява в транспортното средство по ал. 4 и се представя на митническите органи при проверка.

    (9) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г., бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) При промяна в обстоятелствата, въз основа на които е подадено искането за издаване на сертификат за одобрен съд за транспортиране на енергийни продукти:

    1. лицата по ал. 1 са длъжни да уведомят митническите органи в 14-дневен срок от настъпването им, като предоставят необходимите документи и информация;

    2. компетентната териториална дирекция извършва проверка относно изпълнението на обстоятелствата, посочени в т. 1, 7, 8 и 9 на сертификата по образец съгласно приложение № 25 ;

    3. органът по ал. 7 издава решение, което е неразделна част от издадения сертификат и което подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

    (10) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) Валидността на сертификата за одобрен съд за транспортиране на енергийни продукти се прекратява:

    1. по искане на лицето по ал. 1;

    2. по инициатива на митническите органи:

    а) при установяване на фактите и обстоятелствата по чл. 93, ал. 12 от закона ;

    б) при нарушаване на разпоредбите на чл. 93, ал. 6 и 7 от закона и при условие, че административнонаказателното производство не е приключило със сключването на споразумение;

    в) когато съдът за транспортиране е послужил за извършване на друго нарушение, установено от митническите органи, при условие, че административнонаказателното производство не е приключило със сключването на споразумение.

    (11) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) За прекратяване на валидността на сертификата за одобрен съд за транспортиране на енергийни продукти лицето по ал. 8 е длъжно да представи своя екземпляр в компетентното митническо учреждение. Екземплярите на сертификата се унищожават от митническите органи в негово присъствие, за което се съставя протокол.

    (12) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) При липса, увреждане или унищожаване на сертификата за одобрен съд за транспортиране на енергийни продукти лицата по ал. 1 уведомяват незабавно компетентното митническо учреждение за причините и обстоятелствата, довели до настъпване на съответното събитие. Митническите органи могат да изискват и допълнителна информация.

    (13) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г., бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) Липсващите, увредените и унищожените сертификати за одобрен съд за транспортиране на енергийни продукти се считат за невалидни и се прекратяват по реда на ал. 19. За липсата, увреждането или унищожаването на сертификата компетентното митническо учреждение се уведомява незабавно.

    (14) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) Агенция "Митници" поддържа електронен регистър за издадените и прекратените сертификати за одобрен съд за транспортиране на енергийни продукти, съдържащ минимум следните данни:

    1. номер на сертификат;

    2. дата на издаване на сертификата;

    3. митническо учреждение, издало сертификата;

    4. наименование на лицето;

    5. единен идентификационен код на лицето;

    6. идентификационни данни на транспортното средство и съда за транспортиране;

    7. номер и дата на протоколите по ал. 6;

    8. данни за обстоятелствата по ал. 12 и 13;

    9. дата на прекратяване на сертификата.

    (15) Информацията по ал. 14, т. 1, 2, 3, 4, 6 и 9 се публикува на официалната интернет страница на Агенция "Митници" по ред, начин и формат, определени със заповед на директора на Агенция "Митници".

    (16) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) Лицата, получили сертификат за одобрен съд за транспортиране на енергийни продукти, използват техническите средства по чл. 108а, ал. 2 и 6 по предназначение в работния им обхват, като осигуряват тяхната техническа изправност, правилна употреба и непрекъснато предаване на данни към доставчика на GPS услуги.

    (17) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г., бр. 25 от 2019 г.) При технически проблеми или инциденти, настъпили в момент на товарене, транспортиране или разтоварване на енергийните продукти по чл. 108а, ал. 1 , компетентното митническо учреждение се уведомява незабавно на телефони или електронни адреси за контакт, предоставени от директора на териториалната дирекция.

    (18) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г., доп., бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) Поставените пломби се премахват от митническите органи в 3-дневен срок от прекратяване на валидността на сертификата за одобрен съд за транспортиране на маркирани енергийни продукти, освен ако лицето е подало ново писмено искане за издаване на сертификат за същия съд. За предприетите действия се съставя протокол.

    (19) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г., изм., бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г., бр. 25 от 2019 г.) Сертификатът за одобрен съд за транспортиране на енергийни продукти се прекратява с решение на директора на компетентната териториална дирекция, като се отчита наличието или липсата на уведомяване по чл. 108а, ал. 13 и по ал. 17 на този член. Решението подлежи на предварително изпълнение.

    Чл. 108г. (Нов – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г., бр. 25 от 2019 г.) Директорът на компетентната териториална дирекция може да издаде сертификат за одобрен съд за транспортиране на енергийни продукти за транспортно средство, на което вече е инсталирана глобална система за позициониране (GPS), при условията и по реда на чл. 108а и чл. 108в, ал. 1 – 8.

    (2) Алинея 1 се прилага и в случаите на чл. 108в, ал. 13 .

    (3) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г., изм., бр. 25 от 2019 г.) Този член не се прилага в случаите на подадено искане в срока по чл. 108в, ал. 18 , освен ако с решение директорът на компетентната териториална дирекция не разпореди друго.

    Чл. 108д. (Нов – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) (1) Писменото уведомление по чл. 94а, ал. 4 от закона следва да съдържа най-малко следната информация:

    1. име/наименование и единен граждански номер/единен идентификационен код по БУЛСТАТ на лицето;

    2. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) причините, наложили промяната на мястото за съхранение или използване на енергийни продукти за отопление;

    3. дата на настъпване на непреодолимата сила;

    4. номер и дата на документа за удостоверяване на предназначението по чл. 80а ;

    5. точно местонахождение и количество на енергийните продукти в момента на подаване на уведомлението;

    6. идентификационни данни на транспортното средство, в случай че енергийните продукти са преместени на място, различно от посоченото в документа за удостоверяване на предназначението по чл. 80а ;

    7. друга информация по преценка на лицето.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) Уведомление по ал. 1 се подава и в случаите на непреодолима сила, с настъпването на която съхранението или използването на енергийни продукти за отопление води до опасност за живота и здравето на хората или за околната среда.

    (3) Уведомление по ал. 2 се подава само след писмено разпореждане или предписание на компетентен орган, от което се прилага заверено копие.

    (4) За установяване на обстоятелствата по ал. 1 и 2 митническите органи могат да извършват проверки или да предприемат други действия, необходими за осъществяване на контрола. За извършените проверки и установените факти и обстоятелства се съставя протокол.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) При подаване на уведомленията по ал. 1 и 2 или на по-късен етап митническите органи могат да отправят писмени препоръки по отношение държането или използването на енергийни продукти за отопление.

    (6) Копие от протоколите по ал. 4 се изпраща в Централното митническо управление на Агенция "Митници" в 14-дневен срок от тяхното съставяне.

    Раздел III – Други ограничения и забрани

    Чл. 109. (1) (Доп. – ДВ, бр. 4 от 2008 г., изм., бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., бр. 65 от 2022 г., в сила от 16.08.2022 г.) Ставката по чл. 33, ал. 1 от закона се прилага за втечнен нефтен газ (LPG), използван за отопление (за стопански и битови нужди) в инсталации със съдове за съхранение (резервоари) с обем, определен съгласно чл. 92, ал. 2 от закона и в бутилки за втечнен нефтен газ (LPG), предназначен за отопление (за стопански и битови нужди), които отговарят на изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите и нормативни актове, свързани с устройството и безопасната експлоатация на съдове, работещи под налягане.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Бутилките за втечнен нефтен газ (LPG), предназначен за отопление (за стопански и битови нужди), след пълненето им се защитават с термосвиваеми капачки, които се разрушават преди употреба и носят следната информация:

    1. (доп. – ДВ, бр. 4 от 2008 г.) фирмения знак на съответния лицензиран складодържател, получил лиценз за управление на данъчен склад на основание чл. 50, ал. 1 от закона ;

    2. идентификационния номер на данъчния склад, където е извършено пълненето;

    3. действителното количество в килограми на втечнения нефтен газ в бутилката, изписано по следния начин: "Нето тегло …. kg".

    (3) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) Бутилките за втечнен нефтен газ (LPG), използвани за моторно гориво, следва да са ясно обозначени на видно място с траен надпис "моторно гориво".

    Чл. 109а. (Нов – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Съдовете за доставка на природен газ за битови нужди се обозначават ясно на видно място с траен надпис "природен газ за битови нужди".

    Чл. 109б. (Нов – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) Разпоредбите на чл. 109 не се прилагат за ацетилен с код по КН 2901 29 00, който е предназначен за използване, предлага се за продажба или се използва само като гориво за отопление, за който еквивалентното гориво е втечнен нефтен газ (LPG).

    Чл. 109в. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) (1) В случаите на чл. 91б, ал. 6 от закона за всяка промяна на транспортното средство на територията на страната се подава уведомление по образец съгласно приложение № 35 .

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2024 г.) Уведомлението се подава при промяна на транспортното средство на територията на страната:

    1. за акцизните стоки, изпращани до България от друга държава членка с регистриран електронен административен документ или с регистриран електронен опростен административен документ – от техния получател в страната или от превозвача/лицето, организирало транспорта;

    2. за акцизните стоки, изпращани от България до друга държава членка с регистриран електронен административен документ или с регистриран електронен опростен административен документ – от лицето, което ги изпраща или от превозвача/лицето, организирало транспорта;

    3. за акцизните стоки, изпращани и получавани на територията на страната под режим отложено плащане на акциз – от лицето, което ги изпраща, от лицето, което ги получава, или от превозвача/лицето, организирало транспорта;

    4. за акцизни стоки, предназначени за освободен от акциз краен потребител – от лицензирания складодържател, от освободения от акциз краен потребител или от превозвача/лицето, организирало транспорта.

    (3) Уведомлението по ал. 1 се подава:

    1. на електронни адреси, публикувани на интернет страницата на Агенция "Митници", преди започване на претоварването на акцизните стоки;

    2. писмено или по електронен път в териториалната дирекция по местонахождение на данъчния склад в деня на претоварването или на първия работен ден след претоварването на акцизните стоки.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2024 г.) В случаите на ал. 2 уведомлението се подава от превозвача или лицето, организирало транспорта, само ако задължението е предвидено в договора за превоз на стоките или договора за спедиция.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2024 г.) Лицата по ал. 4 предоставят информация на получателя, съответно изпращача на стоките по ал. 2, за всеки случай на подадено уведомление.

    Чл. 110. (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.).

    Чл. 111. (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2006 г., бр. 4 от 2008 г., бр. 7 от 2012 г., в сила от 24.01.2012 г., бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) При осъществяване на сделки с акцизни стоки лицата, начислили акциза в държавния бюджет, издават данъчна фактура, в която размерът на дължимия акциз е посочен на отделен ред. За всяка извършена сделка се издава фактура, в която се отразяват видът и количеството на акцизните стоки, стойността им, размерът на дължимия акциз, наименованието и кодът по БУЛСТАТ на изпълнителя и получателя по фактурата.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Извън случаите по ал. 1 при осъществяване на сделки с акцизни стоки данъчната фактура може да се издаде от получателя по доставката или от лицето-вложител в данъчния склад.

    (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Оригиналът на фактурата се предоставя на получателя по сделката. Фактурата се издава най-малко в 3 екземпляра.

    (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Фактурата се издава в 5-дневен срок от по-ранната от двете дати – датата на прехвърляне на правото на собственост върху стоката или датата на плащането, включително и при частично плащане.

    Чл. 111а. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) В случаите на чл. 99, ал. 6 от закона лицата, предоставящи услуги, свързани с публикуване на обяви и съобщения, са длъжни да уведомяват предварително техните податели за съответните забрани и административнонаказателна отговорност.

    Чл. 111б . (Нов – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) В случаите на чл. 99а, ал. 3 от закона подателите и получателите представят документ за самоличност по смисъла на Закона за българските документи за самоличност. Чуждите граждани, които нямат документ за самоличност или документ за пребиваване, удостоверяват самоличността си с паспорт или друг заместващ го документ.

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.).

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) Информация за забраните и изискванията, предвидени с чл. 99а, ал. 1, 2, 3, 7 и 10 от закона , както и наказуемостта при изпращане на акцизни стоки в случаите на чл. 112а, ал. 3 и 4 от закона , се поставя на видно място в съответното звено на пощенската мрежа. Служителите на пощенския оператор са длъжни да разясняват на лицата техните задължения и отговорност.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) В случаите на чл. 99а, ал. 7 от закона свидетели при съставяне на протокола могат да бъдат работници или служители на пощенския оператор, както и други лица. При установяване на забранени акцизни стоки или отпадъци от тютюн обстоятелствата се отбелязват в протокола (включително данните за подателя и получателя), а пощенската пратка се опакова по начин, ограничаващ достъпа до нейното съдържание. Пратката се съхранява отделно от останалите пратки в помещение с постоянно видеонаблюдение.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2019 г., изм., бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) При съмнение или когато установят, че пощенските пратки съдържат забранени акцизни стоки или отпадъци от тютюн, работниците и служителите на пощенския оператор уведомяват съответната структура по сигурността.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) При изготвяне на превозните документи за вътрешни или изходящи международни пратки пощенските оператори осигуряват възможност и изискват от подателите да отбелязват (чрез отметка или подходящ текст) дали същите съдържат акцизни стоки или отпадъци от тютюн. Когато са възникнали съмнения или когато подателят е отбелязал, че пратката съдържа акцизни стоки или отпадъци от тютюн, пощенският оператор може:

    1. да изисква пояснение по отношение на вида, количеството и предназначението на изпращаните вещи;

    2. да изисква по-детайлно описание в превозния документ.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) Обработка и съхранение на идентификационни данни на подателите и получателите се извършват само в случаите на чл. 20, ал. 1, т. 11 от Закона за пощенските услуги .

    Чл. 111в . (Нов – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) (1) В случаите на чл. 102б, ал. 2, т. 2 от закона при поискване от митническите органи лицата, управляващи транспортното средство, попълват декларация по образец съгласно приложение № 27 .

    (2) Декларацията по ал. 1 се попълва и в случаите на чл. 102в, ал. 1 от закона .

    Раздел IV – (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) Ред за издаване на разрешения за търговия с тютюневи изделия (Загл. изм. – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.)

    Чл. 112. (Отм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., нов, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., отм., бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.).

    Чл. 113. (Отм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., нов, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., отм., бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.).

    Чл. 114. (Отм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., нов, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., изм., бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 25 от 2019 г.) За издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия по чл. 90а, ал. 1 от закона се подава писмено искане по образец съгласно приложение № 19а до директора на териториалната дирекция по местонахождение на търговския склад или обект или в най-близкото митническо учреждение, към което се прилагат следните документи:

    1. (отм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.);

    2. (отм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.);

    3. (отм. – ДВ, бр. 44 от 2011 г.);

    4. (доп. – ДВ, бр. 80 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация – само за лицата, които не са вписани в търговския регистър;

    5. (изм. – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) декларация за обстоятелствата по чл. 90а, ал. 2, т. 4, буква "а" от закона за лицата, които не са български граждани;

    6. (изм. – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.) декларация за обстоятелствата по чл. 90а, ал. 2, т. 4, буква "б" от закона ;

    7. (отм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.);

    8. (отм. – ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.);

    9. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г., бр. 36 от 2023 г., в сила от 21.04.2023 г.) документ за собственост, договор за наем или друг документ, предоставящ правото на ползване на помещенията на търговския склад или обект или посочване на индивидуализиращите данни на съответния/те документ/и, въз основа на които да може служебно да се събере информация, чрез извършване на справка в средата за междурегистров обмен;

    10. (доп. – ДВ, бр. 78 от 2010 г., в сила от 5.10.2010 г., бр. 25 от 2019 г.) копие от разрешението за въвеждане в редовна експлоатация на търговския обект или друг документ, удостоверяващ предназначението му, издадено от съответния компетентен орган или посочване на индивидуализиращите данни на съответния/те документ/и, въз основа на които да може служебно да се събере информация;

    11. (изм. – ДВ, бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) свидетелство за регистрация на фискално устройство съгласно Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин , или декларация, че при продажбите на тютюневите изделия от търговския обект плащането ще се извършва само чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи ;

    12. (изм. – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г., отм., бр. 80 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.);

    13. копия от сключените договори за доставка на тютюневи изделия или списък на доставчиците;

    14. (отм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.).

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.).

    (3) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) В искането по ал. 1 доставчиците се посочват с наименование и ЕИК.

    Чл. 115. (Отм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., нов, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., отм., бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.).

    Чл. 116. (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2006 г., отм., бр. 8 от 2007 г., нов, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., отм., бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.).

    Чл. 117. (Отм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., нов, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г., изм., бр. 25 от 2019 г.) Разрешението за търговия с тютюневи изделия се издава по образец съгласно приложение № 19б в два екземпляра – за териториалната дирекция, издала разрешението, и за лицето, на което се издава разрешението.

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.).

    Чл. 117а. (Нов – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., изм., бр. 25 от 2019 г.) За целите на прилагане на чл. 90е, ал. 1, т. 1 от закона лицата подават до директора на компетентната териториална дирекция уведомление по образец съгласно приложение № 19в.

    Чл. 117б. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) (1) В случаите на чл. 90б, ал. 3 и 4 от закона лицата, получили разрешение за търговия с тютюневи изделия, предоставят следната информация за собствените или ползваните на друго основание транспортни средства:

    1. номер и дата на разрешението за търговия с тютюневи изделия;

    2. наименование и ЕИК на лицето, получило разрешението за търговия с тютюневи изделия;

    3. марка и модел на транспортното средство;

    4. регистрационен номер на транспортното средство;

    5. идентификационен номер (VIN) на транспортното средство;

    6. собственик на транспортното средство (име/наименование, ЕГН/ЕИК);

    7. правно основание, въз основа на което се ползва транспортното средство, в случай че то не е собствено – договор (номер и дата) и страни по договора (име/наименование, ЕГН/ЕИК).

    (2) Митническите органи могат да изискват и друга информация във връзка с доставките на тютюневите изделия, която се предоставя не по-късно от 3-дневен срок.

    (3) В транспортните средства следва да се съхраняват копия на разрешението за търговия с тютюневи изделия и документът, с който в компетентното митническо учреждение е предоставена информацията по ал. 1.

    Чл. 118. (Отм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., нов, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., отм., бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.).

    Чл. 119. (Отм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., нов, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., изм., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г.) В Агенция "Митници" се води публичен електронен регистър на издадените разрешения за търговия с тютюневи изделия, който съдържа:

    1. код на митническото учреждение, издало разрешението;

    2. идентификационен номер;

    3. наименование на лицето;

    4. вид на обекта;

    5. код на митническо учреждение по седалище на управление на лицето;

    6. адрес на управление на лицето;

    7. ЕИК на лицето;

    8. адрес на обекта;

    9. дата на връчване;

    10. прекратяване на регистрацията.

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 44 от 2011 г.).

    Чл. 120. (Отм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., нов, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., отм., бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.).

    Раздел V – (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) Определяне на пазарна цена

    Чл. 121. (Отм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г., нов, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) За целите на прилагането на чл. 106а и чл. 107е, ал. 3 от закона пазарната цена на отнетите и изоставените в полза на държавата стоки, както и на преносните, превозните и други средства или съоръжения, послужили или използвани за извършване на нарушения по закона, се определя по реда на Наредба № Н-9 от 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (ДВ, бр. 70 от 2006 г.).

    Раздел VI – (Нов – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Ред, начин и формат за подаване на документи по електронен път и на електронен носител (Загл. доп. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.)

    Чл. 121а. (Нов – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 1.06.2017 г., доп., бр. 53 от 2020 г., в сила от 12.06.2020 г.) Исканията, уведомленията, заявленията за бандероли, описите за връщаните бандероли/описите на подлежащи на бракуване бандероли, описите на облепени върху акцизни стоки бандероли, отчетите за получените бандероли по закона и по този правилник, както и информацията по чл. 88а от закона могат да бъдат подавани от лицата и по електронен път.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.) Конкретните изисквания и формата на данните за подаване по електронен път или на електронен носител се определят със заповед на директора на Агенция "Митници".

    РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ПРОДАЖБАТА НА СТОКИ В ТЪРГОВСКИТЕ ОБЕКТИ ЗА БЕЗМИТНА ТЪРГОВИЯ И ЗАРЕЖДАНЕТО НА ТЕЧНИ ГОРИВА В СВОБОДНИТЕ ЗОНИ

    Чл. 122. (Отм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г.).

    Чл. 123. (Отм. – ДВ, бр. 8 от 2007 г.).

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 1. (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Лицата, получили лиценз за управление на данъчен склад за производство и складиране въз основа на искане, подадено преди влизането в сила на този правилник, привеждат помещенията за производство на акцизни стоки в съответствие с изискванията на чл. 28, ал. 1, т. 1 в 3-месечен срок от влизането в сила на този правилник.

    § 1а. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2006 г.) (1) Платеният акциз за постъпилите до 30.VI.2006 г. в търговските обекти за безмитна търговия стоки, чиято продажба се извършва след тази дата, се възстановява на основание § 1, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за акцизите и данъчните складове въз основа на справка-декларация по образец съгласно приложение № 20, към която се прилагат документите по чл. 116, ал. 2, т. 1 и 3 .

    (2) Възстановяването се извършва при условията и по реда, определени в чл. 116, ал. 2, 3 и 4 и чл. 117 – 119 .

    § 1б. (Нов – ДВ, бр. 70 от 2006 г.) За възстановяване на платен акциз по § 2а от преходните и заключителните разпоредби на Закона за акцизите и данъчните складове се подава искане за възстановяване по образец съгласно приложение № 21.

    § 2. Правилникът се издава на основание § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за акцизите и данъчните складове .

    § 3. Този правилник влиза в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на разпоредбите на чл. 27 – 37 , които влизат в сила от обнародването на правилника в "Държавен вестник", и отменя Правилника за прилагане на Закона за акцизите (обн., ДВ, бр. 16 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 55 и 80 от 1999 г., бр. 4 от 2000 г., бр. 12 от 2001 г., бр. 21 и 58 от 2002 г., бр. 33 от 2003 г., бр. 14, 16, 58 и 97 от 2004 г.; попр., бр. 101 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 8 от 2005 г. и бр. 9 от 2006 г.).

  • ПРАВИЛНИК за приложение на Указа за търговското корабоплаване на Народна република България за международните превози по р. Дунав

    1. За уреждане на всички правоотношения, възникнали във връзка с корабоплаването при международните превози по р. Дунав, се прилагат разпорежданията на глави I, II, III, VI, VII, IX, X, XI, XII, XIII и XIV от Указа за търговското корабоплаване на Народна рeпублика България . 2. Международните търговски превози по р. Дунав се уреждат от международните съглашения, сключени за тази цел. При липса на такива съглашения прилагат се правилата за тези превози, одобрени от министъра на транспорта, а когато няма такива, прилагат се разпорежданията на глава IV от Указа за търговското корабоплаване на Народна република България . 3. Взаимоотношенията, възникнали във връзка с договорите за влачене по р. Дунав, се уреждат от международните съглашения. При липса на такива прилагат се правилата, одобрени от министъра на транспорта, а когато няма такива, прилагат се разпорежданията на глава V от Указа за търговското корабоплаване на Народна република България . 4. Възнагражденията за даване помощ на корабите по р. Дунав се уреждат от международните съглашения, а при липса на такива се прилага глава VIII от указа . 5. Особеностите на търговското корабоплаване по р. Дунав, при отсъствие на специални международни съглашения, се уреждат от правилниците, издавани на основание разпорежданията на Указа за търговското корабоплаване на НР България , в които се разработват въпросите за прилагане на указа и по р. Дунав. 6. Настоящият правилник се издава въз основа на чл. 91 от Указа за търговското корабоплаване на НР България и поръчение на Министерския съвет – писмо № 17-44 от 5 май 1954 г.

  • ПРАВИЛНИК за приютите за временно настаняване и центровете за закрила и помощ на жертвите на трафика на хора

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 1. С правилника се уреждат редът за откриване, организацията на работа, управлението и контролът на приютите за временно настаняване и на центровете за закрила и помощ на жертвите на трафика на хора.

    Чл. 2. Приютите за временно настаняване и центровете за закрила и помощ на жертвите на трафика на хора са заведения за социални услуги, които се откриват по реда на чл. 9, ал. 1 и чл. 11 от Закона за борба с трафика на хора .

    Чл. 3. (1) В приютите за временно настаняване на жертвите на трафика на хора се приемат лицата по чл. 9, ал. 2 от Закона за борба с трафика на хора .

    (2) Настаняването в приютите има за цел да осигури на жертвите на трафика на хора подслон, социално, медицинско, битово обслужване и психологическа помощ, да създаде условия за установяване на контакт с близките на жертвите, както и със специализираните ведомства и организации.

    Чл. 4. (1) Към местните комисии за борба с трафика на хора се създават центрове за закрила и помощ на жертвите на трафика на хора и в тях се предоставят услуги на жертвите на трафик.

    (2) Центровете за закрила и помощ на жертвите на трафика на хора:

    1. предоставят информация относно административните и съдебните процедури, които уреждат подпомагането и защитата на жертвите на трафика на хора, на разбираем за тях език;

    2. осигуряват специализирана психологическа и медицинска помощ;

    3. подпомагат реинтегрирането на жертвите на трафик в семейната и социалната среда.

    Раздел II – Ред за откриване на приютите за временно настаняване на жертвите на трафика на хора

    Чл. 5. (1) Приютите за временно настаняване на жертвите на трафика на хора се откриват от:

    1. Националната комисия за борба с трафика на хора, наричана по-нататък "Националната комисия", по предложение на местните комисии или общините;

    2. физически лица, регистрирани по Търговския закон , и юридически лица с нестопанска цел, които предоставят подслон на жертвите на трафика на хора.

    (2) Приютите за временно настаняване по чл. 5, ал. 1, т. 2 извършват дейност по Закона за борба с трафика на хора след вписване в регистър към Националната комисия.

    Чл. 6. Местните комисии и общините представят предложенията за откриване на приюти по чл. 5, ал. 1, т. 1 пред Националната комисия заедно с мотивирана обосновка за необходимостта от откриването им, както и за осигурените човешки и материални ресурси.

    Чл. 7. (1) Вписването в регистъра по чл. 5, ал. 1, т. 2 се извършва след представяне в Националната комисия на следните документи:

    1. писмено заявление до председателя на Националната комисия по образец съгласно приложението;

    2. удостоверение за актуално състояние на заявителя, издадено от компетентния съд, с вписан предмет на дейност "предоставяне на услуги за лица – жертви на трафика на хора";

    3. заверено копие от удостоверението за регистрация по чл. 44 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане ;

    4. свидетелство за съдимост на физическите лица или на лицата, представляващи или упълномощени да представляват юридическото лице;

    5. мотивирана обосновка на предложението за необходимостта от откриване на приюта, осигурени човешки и материални ресурси.

    (2) За вписването на приюти за временно настаняване на жертвите на трафика на хора, които ще предоставят услуги за деца – жертви на трафика, се представя и заверено копие от лицензията, издадена по реда на чл. 43б от Закона за закрила на детето .

    (3) Представителствата на международните междуправителствени организации предоставят услуги на жертви на трафика на хора на територията на страната в съответствие с международните договори, по които Република България е страна.

    Чл. 8. (1) Националната комисия се произнася по заявлението и приложените към него документи в 30-дневен срок от получаването им.

    (2) При констатиране на пропуски в представените документи заявителят се уведомява писмено и му се дава 7-дневен срок за отстраняването им.

    (3) Когато не са спазени изискванията на чл. 7 и чл. 8, ал. 2, Националната комисия отказва вписването в регистъра, като уведомява писмено заявителя.

    (4) За вписването в регистъра се издава удостоверение за срок 5 години.

    (5) Отказът за вписване подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд .

    Чл. 9. (1) Регистрацията се заличава:

    1. по решение на Националната комисия;

    2. по искане на регистрираното лице;

    3. при прекратяване на юридическото лице и при заличаване от търговския регистър на физическото лице, регистрирано по Търговския закон ;

    4. при обявяване в несъстоятелност на регистрираното лице;

    5. при прекратяване на регистрацията по чл. 44 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане и чл. 43б от Закона за закрила на детето ;

    6. когато не са спазени изискванията на правилника;

    7. когато извършената дейност противоречи на закона и на добрите нрави.

    (2) В 14-дневен срок от прекратяването на регистрацията по чл. 44 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане и чл. 43б от Закона за закрила на детето изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане и председателят на Държавната агенция за закрила на детето уведомяват за това председателя на Националната комисия.

    Чл. 10. (1) Заличаването на регистрацията се извършва със заповед на председателя на Националната комисия.

    (2) Заповедта подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд .

    Чл. 11. За издаване на ново удостоверение за вписване регистрираното лице подава заявление в срок един месец преди изтичането на срока на регистрацията, като прилага и документите по чл. 7 .

    Раздел III – Организация на работата в приютите за временно настаняване на жертвите на трафика на хора

    Чл. 12. Приютите за временно настаняване на жертвите на трафика на хора осигуряват 24-часов режим на работа.

    Чл. 13. (1) Екипът на приюта се състои от социални работници, медицински работници, педагози, психолози, юристи и други специалисти, както и от помощен персонал.

    (2) Председателят на Националната комисия утвърждава минимални нормативи за числеността и професионалната квалификация на персонала.

    Чл. 14. Работещите в приюта се задължават да спазват нормативните изисквания за защита на личните данни, станали им известни при или по повод изпълнение на служебните им задължения, както и да зачитат честта и достойнството на личността на настанените лица.

    Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) Охраната на приютите се осигурява от дружества, получили лиценз за осъществяване на частна охранителна дейност съгласно Закона за частната охранителна дейност . Служителите на тези дружества се задължават да спазват нормативните изисквания за защита на личните данни.

    Чл. 16. (1) В приютите се води следната задължителна документация:

    1. дневник за приетите лица;

    2. регистрационна карта за настаненото лице;

    3. лично дело на настаненото лице;

    4. книга с протоколите от заседанията на екипа.

    (2) Документацията по всеки отделен случай се съхранява в архив по ред, определен от Националната комисия.

    Чл. 17. Личното дело на настаненото лице съдържа:

    1. попълнена анкетна карта с личните данни;

    2. психологическа характеристика на състоянието на лицето;

    3. предписание за необходимото лечение и терапия;

    4. индивидуална програма за оказване подкрепа на жертвата;

    5. бележки по приключването на престоя в приюта.

    Раздел IV – Условия за приемане в приютите за временно настаняване на жертви на трафика на хора

    Чл. 18. (1) В приютите се приемат лица, които са заявили, че са жертви на трафика на хора.

    (2) Лицата могат да заявят желание да бъдат приети в приют пред държавните органи и организациите по Закона за борба с трафика на хора .

    Чл. 19. (1) В приютите се приемат лица по всяко време на денонощието.

    (2) За всяко прието лице се съставя протокол, подписан от социалния работник или от дежурния служител в приюта, от една страна, и от лицето, от друга страна. Протоколът се вписва в дневника за приемане в приюта.

    (3) В срок 24 часа от приемането на лицето се уведомяват съответните органи на досъдебното производство.

    Чл. 20. (1) При приемане на дете – жертва на трафика на хора, незабавно се уведомява Държавната агенция за закрила на детето.

    (2) Децата – жертва на трафика на хора, се настаняват в самостоятелни помещения отделно от пълнолетните лица.

    Чл. 21. (1) Жертвата на трафика на хора се настанява в приюта за срок до 10 дни.

    (2) Срокът по ал. 1 може да бъде продължен с 30 дни по предложение на местните комисии, органите на досъдебното производство или съда, когато лицето е изявило желание за това.

    (3) В случаите по чл. 27 от Закона за борба с трафика на хора срокът на настаняване може да бъде продължен до приключване на наказателното производство със съответен акт на прокурора.

    (4) Извън случаите по ал. 3 срокът може да бъде удължен по решение на екипа при наличие на свободни места.

    Чл. 22. (1) По време на престоя в приюта жертвите на трафика на хора имат право на:

    1. нормални условия за пребиваване и лична хигиена;

    2. храна и медикаменти;

    3. достъп до неотложна медицинска и психологическа помощ.

    (2) Настанените в приюта жертви на трафика на хора са длъжни да спазват установения в него вътрешен ред.

    Чл. 23. Жертвите на трафика на хора се уведомяват на разбираем за тях език за правата и задълженията им по време на престоя, за правото им да поискат убежище, както и относно услугите, предоставяни от центровете за закрила и помощ.

    Чл. 24. (1) На настанените в приютите лица ежедневно се осигуряват закуска, обяд и вечеря, съобразени с възрастта и здравословното им състояние.

    (2) Организирането на храненето на настанените в приюта лица се определя с правилника за вътрешния ред.

    Чл. 25. На настанените в приюта лица, които нямат подходящи за сезона облекло и обувки, такива им се предоставят безплатно по нормативи, утвърдени от председателя на Националната комисия.

    Чл. 26. (1) Медицинското обслужване на лицата, настанени в приютите и центровете, се осигурява от лечебни заведения, определени от Националната комисия или от местните комисии, с които се сключват договори за осъществяване на тази дейност.

    (2) На всяко настанено лице се провежда медицински преглед. При установяване на заразно заболяване или опаразитяване на лицето се оказва медицинска помощ, а при необходимост то се настанява в лечебно заведение.

    ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

    Параграф единствен. Правилникът се приема на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за борба с трафика на хора .

  • ПРАВИЛНИК за прилагане на Указ № 2242 за свободни зони

    Раздел I – Основни положения

    Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2006 г.) Свободните зони се създават за насърчаване на стопанската инициатива при производството на стоки, извършването на услуги, търговски и други дейности, необходими за разнообразяване и увеличаване на износа, при спазване на условията и реда, установени с Указ № 2242 от 14 юли 1987 г. за свободни зони и този правилник.

    Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2006 г.) Предложението за създаване на свободна зона съгласно чл. 8 от указа трябва да съдържа обосновки за дейностите и съображения за икономическата и валутната ефективност, както и за източниците на средствата в левове и валута, необходими за нейното изграждане. Към предложението се прилага подробен устройствен план за разположението и устройството на зоната, ограждането и застрояването на необходимите сгради и техническа инфраструктура.

    Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2006 г.) Производствена, търговска и други стопански дейности в свободните зони може да се осъществяват от лица, които са регистрирани като търговци по Търговския закон или по националното им законодателство, както и от техни сдружения.

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 52 от 2006 г.).

    Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2006 г.) Свободната зона като обособена част от територията на Република България, в която извършваната стопанска дейност се освобождава от облагане с мита и данъци, се огражда и обозначава по начин, определен с акта за нейното създаване.

    Чл. 5. (Отм. – ДВ, бр. 149 от 1998 г.).

    Чл. 6. (1) Всички плащания, свързани със стопанските дейности, осъществявани на територията на свободните зони, се извършват в конвертируема валута при свободно договаряне между страните и за тяхна сметка и отговорност.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2006 г.) Държавата не отговаря за задълженията на лицата по чл. 3, ал. 1 , произтичащи от сключените от тях договори, както и за отговорността им при възникнали загуби, претърпени или нанесени щети и др.

    Раздел II – Изграждане и стопанисване на свободните зони

    Чл. 7. (1) Организирането на изграждането на свободната зона и нейното стопанисване се извършват от предприятието, образувано за целта с акта за създаване на зоната.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2006 г.) Предприятието по ал. 1 осъществява дейността си в съответствие с Търговския закон и другите нормативни актове.

    (3) За изграждането и стопанисването на всяка свободна зона се създава отделно предприятие.

    Чл. 8. (Отм. – ДВ, бр. 52 от 2006 г.).

    Чл. 9. (1) (Доп. – ДВ, бр. 52 от 2006 г.) Дейностите по проектирането, изграждането, експлоатацията и поддържането на основната инфраструктура на свободната зона, като огради и други заграждения, пътища, железопътни линии, кейове и други пристанищни съоръжения, обекти със стопанско, производствено, административно, социално-битово и културно предназначение, се организират от предприятието, стопанисващо зоната, по ред и начин на финансиране, определени с акта за нейното създаване и управление.

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 52 от 2006 г.).

    (3) По договореност с предприятието, стопанисващо зоната, заинтересуваните чуждестранни юридически и физически лица и смесени сдружения могат да проектират и изграждат обекти с производствено и стопанско предназначение срещу правото на ползуване на тези обекти за сметка на наемите за определен срок.

    Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2006 г.) Производствената, търговската и други стопански дейности в свободната зона, осъществявани от чуждестранни юридически и физически лица и от смесени сдружения с лица, регистрирани по Търговския закон , се извършват на договорна основа със стопанското предприятие, стопанисващо зоната.

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 72 от 1991 г.).

    Чл. 11. (1) Договорите за създаване на смесени сдружения на територията на свободната зона се сключват по общия ред за създаване на такива сдружения, предвиден в българското законодателство.

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 72 от 1991 г.).

    Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2006 г.) (1) Откритите площи, сградите, помещенията, складовете, кейовите места и други се отдават под наем при наемна цена в размер, определен в съответните договори на основата на обичайните пазарни цени.

    (2) За престоя, преминаването през територията на свободната зона и за предоставяните от зоната услуги се събират такси в размер, определен от управителния орган на предприятието, стопанисващо зоната.

    Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 72 от 1991 г., бр. 52 от 2006 г.) (1) За осъществяване на дейност в свободна зона лицата по чл. 3, ал. 1 сключват договор с предприятието, стопанисващо зоната.

    (2) Договорите по ал. 1 подлежат на вписване в специален регистър, който се води от администрацията на зоната, в който се отбелязват номерът на договора, датата на сключването, наименованието и персоналните данни за клиента и срокът на договора.

    (3) Лицата, подали искане по реда на Правилника за прилагане на Закона за митниците , приет с Постановление № 270 на Министерския съвет от 1998 г. (обн., ДВ, бр. 149 и 150 от 1998 г.; попр., бр. 154 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 25 от 1999 г.; бр. 14 от 2000 г., бр. 4 и 82 от 2001 г., бр. 79 от 2002 г., бр. 94 от 2003 г. и бр. 96 от 2005 г.), за издаване на разрешение за извършване на дейност на територията на свободната зона са длъжни да удостоверят регистрацията си по ал. 2.

    Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2006 г.) Таксите за ползуваните от потребителите в свободната зона вода, електроенергия, отопление, пощенски, телефонни, телеграфни, телексни услуги и други подобни се събират от предприятието, стопанисващо зоната, което от своя страна се разплаща със съответните доставчици.

    Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2006 г.) Организирането и поддържането на обектите със социално-битово и културно предназначение, като хотели, квартири, ресторанти, магазини, поликлиники, болници, аптеки, пощи, ателиета за комунални услуги, бензиностанции, кинотеатри и др., се извършват от предприятието, стопанисващо зоната, самостоятелно или чрез отдаване на съответните обекти под наем.

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 72 от 1991 г.).

    Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2006 г.) Всички плащания, свързани с дейностите, осъществявани на територията на зоните, се извършват във валута.

    Раздел III – Административно управление (Отм. – ДВ, бр. 72 от 1991 г.)

    Чл. 17. (Отм. – ДВ, бр. 72 от 1991 г.).

    Чл. 18. (Отм., нов – ДВ, бр. 72 от 1991 г.) (1) Дейностите по митнически контрол и надзор, финансов и данъчен контрол, архитектурен и строителен надзор, здравен и епидемиологичен контрол, ветеринарен и фитосанитарен контрол се осъществяват от контролните органи, действащи на територията на съответната община.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2006 г., бр. 45 от 2009 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) Охраната на зоната се осъществява въз основа на договор между предприятието, стопанисващо зоната, и търговци, лицензирани по реда на Закона за частната охранителна дейност .

    (3) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2006 г., изм., бр. 45 от 2009 г., бр. 7 от 2011 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) Пожарната безопасност на зоната се осигурява въз основа на договор, сключен по реда на чл. 128 от Закона за Министерството на вътрешните работи .

    (4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 52 от 2006 г.) Разрешаването за пребиваване и за работа на чуждестранни граждани на територията на зоната се извършва от администрацията на зоната.

    Чл. 19. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1991 г.).

    Чл. 20. (Отм. – ДВ, бр. 72 от 1991 г.).

    Чл. 21. (Отм. – ДВ, бр. 72 от 1991 г.).

    ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 1. Митническият контрол и митническият надзор в свободните зони се осъществяват при условията и по реда, определени в Закона за митниците и в правилника за неговото прилагане .

    § 2. (Изм. – ДВ, бр. 23 от 1991 г., отм., бр. 127 от 1998 г.).

    § 3. С акта за създаване на всяка свободна зона се одобрява и нейният правилник.

    § 4. Спрямо стопанската дейност, осъществявана в свободните зони, не се прилагат особените разпоредби, установени за стопанската дейност в страната.

    ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 5. Този правилник се издава на основание § 3 на заключителните разпоредби на Указ № 2242 от 14 юли 1987 г. за свободни зони .

    § 6. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2006 г.) Приложението на правилника се възлага на министъра на икономиката и енергетиката и министъра на финансите, които дават указания по неговото прилагане.

  • ПРАВИЛНИК за прилагане на Указ № 904 за борба с дребното хулиганство

    Чл. 1. С този правилник се урежда прилагането на Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ ).

    Чл. 2. (1) Административно-наказателно отговорни лица са пълнолетните български или чужди граждани, както и навършилите 16 години, но ненавършили 18 години, извършили хулиганска проява по смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ .

    (2) В случаите на чл. 1, ал. 4 УБДХ, когато нарушителят е непълнолетен и с оглед на характера на деянието и на личността му може да бъде поправен с мерки за обществено въздействие, се прилагат разпоредбите на Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (ЗБППМН ).

    Чл. 3. Определените в чл. 1, ал. 1 УБДХ наказания се изпълняват, както следва:

    1. задържането – в помещения за изтърпяване на наложено административно наказание "задържане в структурните звена на Министерство на вътрешните работи (МВР)", наричани по-долу "помещения за изтърпяване на наказанието";

    2. глобата – по реда на Закона за събиране на държавните вземания .

    Чл. 4. (1) Актът за констатиране проява на дребно хулиганство по чл. 2, ал. 1 УБДХ съдържа:

    1. дата и място на съставяне;

    2. собствено, бащино и фамилно име, длъжност и структурно звено на служителя на МВР, съставил акта (собствено, бащино и фамилно име, длъжност и месторабота на служителя, когато актът е съставен от кмета);

    3. собствено, бащино и фамилно име, ЕГН, постоянен адрес и месторабота на лицето, извършител на дребно хулиганство;

    4. дата и място на извършване на нарушението;

    5. точно и подробно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено;

    6. собствено, бащино и фамилно име, ЕГН и постоянен адрес на свидетелите, присъствали при извършването или установяването на нарушението;

    7. обясненията или възраженията на нарушителя, ако той направи такива;

    8. имена, ЕГН и точни адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението;

    9. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене.

    (2) Актът се подписва от съставителя и от свидетелите, посочени в него, предявява се на нарушителя за запознаване със съдържанието му и за подпис, със задължение същият да уведоми служителите на структурното звено на МВР или съда, ако промени адреса си.

    (3) Ако нарушителят откаже или не е в състояние да подпише акта, това се отбелязва в него, удостоверява се с подписа на един свидетел и се отбелязват името и постоянният му адрес.

    Чл. 5. Към акта се прилагат:

    1. писмените обяснения на извършителя;

    2. писмените обяснения на свидетелите;

    3. други материали, които биха могли да послужат като доказателства.

    Чл. 6. Актът, съставен от кмет или заместник-кмет, се предава незабавно на органите на МВР по местоизвършване на дребното хулиганство.

    Чл. 7. Чл. 7. Въз основа на съставения акт и с оглед на събраните данни за извършеното дребно хулиганство началникът на районното полицейско управление (РПУ) на МВР или определено от него длъжностно лице не по-късно от 24 часа:

    1. внася преписката за решаване от районния съдия;

    2. изпраща преписката за разглеждане от съответната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните по местоживеене на лицето за прилагане на възпитателни мерки по ЗБППМН ;

    3. изпраща материалите на съответния прокурор за образуване на наказателно производство, когато са налице достатъчно данни за извършено престъпление;

    4. прекратява преписката, когато не е налице проява на дребно хулиганство.

    Чл. 8. (1) Органите на МВР могат да задържат лицето за срок до 24 часа в помещенията за задържане в структурните звена на МВР с оглед внасяне на преписката за решаване от районния съдия и осигуряване явяването на нарушителя пред съда.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2006 г.) На лицата, извършили дребно хулиганство, се издава писмена заповед за задържане по реда на чл. 63, ал. 1, т. 8 ЗМВР във връзка с чл. 62 и 63 от Правилника за прилагане на Закона за Министерство на вътрешните работи (ППЗМВР ) и Инструкция № I-167/ 23.VII.2003 г. за реда за действие на полицейските органи при задържането на лица в структурните звена на МВР, за оборудването на местата за настаняване на задържани лица и реда в тях , издадена от министъра на вътрешните работи (ДВ, бр. 71 от 2003 г.).

    (3) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел.

    Чл. 9. За внасянето на преписката в районния съд и за задържането на нарушителя писмено се уведомява районният прокурор.

    Чл. 10. В срока по чл. 7 нарушителят се довежда пред съдия от районния съд, в района на който е извършено или довършено дребното хулиганство.

    Чл. 11. Районният съдия разглежда внесената преписка и постановява решение съгласно чл. 4 – 7 УБДХ .

    Чл. 12. (1) Когато наложеното наказание е "задържане в структурното звено на МВР", съдията изпраща препис от решението за изпълнение на съответното РПУ на МВР, на територията на което е извършено нарушението.

    (2) По време на задържането, когато има възможност, лицата се включват в упражняване на общественополезен труд съобразно тяхното здравословно състояние, възраст и др. За времето на задържането те не получават трудово възнаграждение.

    Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13 – ДВ, бр. 70 от 2006 г.) При изпълнение на служебните си задължения във връзка със задържането полицейските органи зачитат човешките права на задържаните лица, регламентирани в Конституцията на Република България и Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи .

    (2) (Нова – ДВ, бр. 70 от 2006 г.) При настаняването в помещенията за изтърпяване на наказанието на задържаните лица незабавно се разясняват правата им.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 70 от 2006 г.) Задържаното лице попълва декларация в два екземпляра, че е запознато с правата си. След попълване на декларацията първият екземпляр от нея се предоставя на задържаното лице, а вторият се прилага към документацията по чл. 17 .

    (4) (Нова – ДВ, бр. 70 от 2006 г.) Задържани лица, които са чужденци, са неграмотни, не разбират български език или са глухонеми, попълват декларацията чрез служител на съответното структурно звено, като волеизявленията се правят от самото лице с помощта на преводач или тълковник, а когато лицето е неграмотно – и в присъствието на свидетел, които удостоверяват истинността на волеизявленията с подписа си.

    Чл. 14. (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2006 г.) Помещенията за изтърпяване на наложеното административно наказание "задържане в структурното звено на МВР" се определят със заповед на директорите на Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция", Главна дирекция "Гранична полиция", Главна дирекция "Жандармерия", областните дирекции "Полиция" и Столичната дирекция "Полиция". Със заповедта директорите могат да определят помещения, които да обслужват нуждите на няколко структурни звена на МВР.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2006 г.) Лицата с наложено административно наказание "задържане в структурното звено на МВР", наричани по-долу "задържани", се настаняват в помещения, отделни от помещенията за задържани по чл. 63, ал. 1 ЗМВР .

    Чл. 15. (1) Помещенията за изтърпяване на наказанието се оборудват с легла, постелъчен инвентар, маса и стол.

    (2) Подовата настилка в тях се изгражда от материал, позволяващ лесното й почистване и дезинфекция.

    (3) Вратите на помещенията се укрепват надеждно срещу взлом.

    (4) Помещенията за задържане се осигуряват с постоянна вентилация и достъп на естествена светлина.

    (5) В помещенията се осигурява изкуствено осветление и слабо (охранително) осветление за наблюдение през времето, когато задържаните са в нощна почивка, като:

    1. не се допуска наличието на открити електрически контакти или друг вид силнотокови инсталации в тях;

    2. електрическото осветление е обезопасено и се включва от самостоятелен електрически ключ, изнесен извън помещенията;

    3. осветителните тела са защитени и монтирани в ниши.

    (6) В помещенията през отопляемия сезон се осигурява минималната температура 18 градуса. При липса на централно отопление в помещенията се допуска и друг вид безопасно отопление, което се обслужва извън тях.

    (7) Помещенията трябва да отговарят на следните норми за обем:

    1. за едно лице – не по-малко от 7 кв. м, като разстоянието от стена до стена е не по-малко от 2 м, а височината – не по-малко от 2,5 м;

    2. за две лица – не по-малко от 9 кв. м;

    3. за три лица – не по-малко от 11 кв. м.

    Чл. 16. В помещенията се осъществява контрол, който може да бъде непосредствен или да се реализира с помощта на съответните технически средства за видеонаблюдение.

    Чл. 17. (1) В структурните звена на МВР, където има помещения за изтърпяване на наказанието "задържане", се издава и води документация, която се съхранява в оперативния дежурен център (ОДЦ) или оперативната дежурна част (ОДЧ).

    (2) Регистърът за завеждане на съдебните решения за наложено административно наказание "задържане в структурното звено на МВР" се съхранява в деловодството на структурното звено на МВР.

    (3) Документацията по ал. 1 включва:

    1. протокол за личен обиск съгласно ЗМВР;

    2. разписка за приети вещи и пари (приложение № 1);

    3. разписка за върнати вещи и пари на задържания (приложение № 2);

    4. книга за извеждане на задържаните извън помещенията (приложение № 3);

    5. книга за иззети, получени и разходвани суми от/за задържаните (приложение № 4);

    6. книга за свиждания на задържаните и за получени вещи и хранителни продукти (приложение № 5);

    7. книга за задържаните с наложено административно наказание "задържане в структурното звено на МВР" (приложение № 6);

    8. книга за медицински прегледи и предписания на задържаните (приложение № 7);

    9. книга за контрол;

    10. (нова – ДВ, бр. 70 от 2006 г.) декларация (приложение № 8).

    (4) Всички процедури по приемане, настаняване, движение, медицинско обслужване, свиждане и освобождаване на задържаните се отразяват в съответната документация.

    Чл. 18. Организацията и изпълнението на дейността по документиране на реда и действията, свързани със задържаните, подлежи на ежедневен контрол от страна на ръководството на структурното звено на МВР.

    Чл. 19. (1) На всеки задържан в структурно звено на МВР се указват:

    1. мястото за пребиваване;

    2. правата и задълженията;

    3. режимът на неотклонение.

    (2) Началникът на съответното структурно звено на МВР утвърждава правилник за вътрешния ред в помещенията за задържане на лица с наложеното административно наказание "задържане в структурното звено на МВР".

    Чл. 20. (1) Преди настаняването в помещението за изтърпяване на наложеното административно наказание "задържане в структурното звено на МВР" на задържания се извършва личен обиск от приемащото го длъжностно лице.

    (2) Всички вещи, намерени при обиска на задържания, се изземват и съхраняват с изключение на:

    1. религиозна литература;

    2. медицински документи;

    3. фотографии на членове на семейството или на близки;

    4. лични бележници с телефони;

    5. текстове на нормативни актове.

    (3) За извършения обиск се съставя протокол, в който се описват всички иззети ценности, документи и други вещи от задържания.

    (4) Протоколът се подписва от задържания, лицето, извършило обиска, и поемните лица.

    (5) Иззетите с протокола по ал. 4 вещи при освобождаване се връщат на задържания срещу разписка.

    Чл. 21. След задържане за изпълнение на наложеното административно наказание "задържане в структурното звено на МВР" на задържания се осигурява възможност за:

    1. медицинска помощ;

    2. свиждане;

    3. получаване на хранителни пратки;

    4. получаване на пратки с дрехи и други разрешени вещи за лично ползване;

    5. разполагане със собствени или получени отвън суми за лични нужди;

    6. получаване или изпращане на неограничен брой писма;

    7. писане и изпращане на материали до средствата за масово осведомяване;

    8. ползване на престой на открито не по-малко от един час дневно;

    9. получаване и четене на вестници, списания и книги на свои разноски.

    Чл. 22. Задържан, който не разбира български език или е глухоням, се запознава с възможностите по чл. 21 на разбираем за него начин с помощта на преводач или тълковник.

    Чл. 23. (1) Всеки новопостъпил задържан незабавно се подлага на медицински преглед.

    (2) По време на изтърпяване на наказанието задържаният може да бъде подложен на медицински преглед по негово искане или когато здравословното му състояние налага това.

    (3) Искане за извършване на медицински преглед може да бъде направено от страна на родител, настойник, попечител, адвокат или представител на дипломатическа мисия на държавата, чийто гражданин е задържаният.

    (4) За всеки медицински преглед се издава документ от лекаря, извършил прегледа, като резултатите и евентуалните медицински предписания се вписват в книгата за медицински прегледи и предписания на задържаните.

    (5) Копие от медицинския документ се предоставя на задържания или на упълномощен от него юридически защитник.

    (6) При наличие на декларирано желание от задържания му се предоставя възможност за медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка.

    (7) При извършване на медицински преглед извън структурното звено на МВР задържаният се охранява и конвоира по реда на Инструкцията за организация за осъществяване на конвойната дейност от органите на МВР на основание на съдебното решение, без да се издава отделна заповед за конвоиране, като процедурата се отразява в документацията за конвоиране.

    (8) Присъствие на служител на структурното звено по време на медицински преглед се допуска само по настояване на лекаря, като този факт се отбелязва в медицинския документ и в книгата за медицински прегледи и предписания на задържаните.

    (9) Служителят, присъстващ на прегледа, трябва да е от същия пол, от който е и задържаният.

    (10) Ако при извършване на медицинския преглед са налице основателни съмнения за неправомерно използване на физическа сила, помощни средства или оръжие спрямо задържания, служителят по ал. 8, присъствал на прегледа, писмено докладва за това на началника на структурното звено на МВР.

    (11) При извършване на преглед или медицински процедури се вземат необходимите мерки за охрана на задържания с цел предотвратяване на бягство, нападение или придобиване на предмети, които впоследствие могат да послужат за това.

    (12) Ако задържаният откаже да се подложи на медицински преглед, той писмено декларира пред лекар своя отказ, като удостоверява това обстоятелство с подписа си върху медицинския документ. Отказът на задържания да декларира с подписа си своето нежелание да му бъде извършен медицински преглед се удостоверява в медицинския документ с подписа на един свидетел.

    Чл. 24. (1) Когато задържаният е чужденец, оперативният дежурен на структурното звено на МВР, където той е настанен, уведомява ОДЦ на МВнР за неговото задържане.

    (2) Ако задържаният сам пожелае да извърши уведомяването по ал. 1, оперативният дежурен предварително уточнява телефонния номер на съответната дипломатическа мисия или тази мисия, която я представлява, и в присъствието на преводач предоставя възможност на задържания да съобщи за своето задържане в структурното звено на МВР за изтърпяване на наложеното наказание.

    Чл. 25. Задържаните се настаняват в помещенията за изтърпяване на наказанието, както следва:

    1. лица от различен пол – в отделни помещения;

    2. непълнолетни лица – отделно от пълнолетни.

    Чл. 26. Свиждането на задържания се разрешава от оперативния дежурен на структурното звено на МВР. Редът за провеждане на свижданията се определя с правилника по чл. 19, ал. 2 .

    Чл. 27. (1) Охраната на задържаните, изтърпяващи наказание в структурните звена на МВР, се организира съгласно реда за осъществяване на патрулно-постова дейност в МВР.

    (2) Началникът, а в негово отсъствие – оперативният дежурен на структурното звено на МВР, пряко отговарят за задържаните.

    Чл. 28. За охрана на задържан, настанен в болнично заведение, се изготвят инструкции, които се съгласуват с административното ръководство на заведението.

    Чл. 29. (1) На всеки задържан, изтърпяващ наказание, се осигурява храна в общоприетото време за закуска, обяд и вечеря съгласно правилника по чл. 19, ал. 2 .

    (2) При осигуряване на храна се следи да не се увреди здравето на задържания поради нарушаване на диета и за направените медицински предписания.

    (3) Осигурената храна не бива да е в противоречие с личните предпочитания на задържания, свързани със спазването на определени религиозни норми.

    Чл. 30. Задържаният не може да бъде ограничаван от възможностите за получаване на лични вещи за хигиенни нужди и храна, закупена с негови средства или получена от негови близки, като времето, честотата и целесъобразността на получаването им се определят и контролират от охраняващия го служител.

    Чл. 31. (1) След изтичане на срока за изтърпяване на наложеното административно наказание "задържане в структурните звена на МВР" задържаният се освобождава.

    (2) В книгата по чл. 17, ал. 3, т. 7 се записва точният час на освобождаване на задържания.

    (3) Преди освобождаването на задържания се извършва медицински преглед, като в същата книга се отбелязва и здравословното му състояние.

    Чл. 32. (1) Право на достъп и осъществяване на контрол за спазване на човешките права, реда и режима в помещенията, където са настанени задържани за изтърпяване на наказанието "задържане в структурното звено на МВР", имат международни и неправителствени организации, свързани с тази дейност и упълномощени съгласно международните ангажименти на Република България или от съответните компетентни национални институции.

    (2) Достъп до помещенията за задържане и до задържаните се осигурява и на международни експерти, които могат да ги посещават по силата на международни договори и конвенции, ратифицирани от Република България. В тези случаи се спазват изискванията на съответния акт.

    (3) Режимът за достъп на представители на неправителствени организации и други органи и институции, осъществяващи граждански контрол върху дейността на МВР, е предварително-уведомителен и се осъществява по реда за пропускателния режим в МВР.

    (4) Посещенията и проверките, извършени по ал. 1, 2 и 3, се отразяват в книгата за контрол по чл. 17, ал. 3, т. 9 .

    Чл. 33. Ръководителят на структурното звено на МВР и ръководителите, чийто изпълнителски състав осъществява дейност, свързана с лицата, изтърпяващи наказанието "задържане в структурно звено на МВР", системно я контролират и анализират и предприемат своевременно необходимите мерки за отстраняване на слабостите и предпоставките за нарушаване на правата на задържаните, както и на процедурите, свързани с пребиваването им в помещенията за изтърпяване на наказанието.

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 1. Правилникът се издава на основание чл. 9, ал. 2 УБДХ .

    § 2. Правилникът влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник".

    § 3. Несъответствията с изискванията за изграждане на помещения за изтърпяване на наказанието "задържане в структурното звено на МВР" и оборудването в тях, с изключение на санитарно-хигиенните стандарти, се отстраняват не по-късно от две години от датата на влизане в сила на правилника.

  • ПРАВИЛНИК за провеждане на теренни археологически проучвания в Република България

    Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1. С този правилник се регламентират организацията и редът за провеждане на теренни проучвания на археологически обекти в Република България.

    Чл. 2. Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от миналите епохи, намиращи се в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и във водните басейни.

    Чл. 3. Основни цели на теренните археологически проучвания са:

    1. издирване, установяване, анализ и опазване на археологическите обекти;

    2. изясняване на културно-историческите процеси и техния палеоекологически контекст;

    3. провеждане на научно-популяризаторска и възпитателна дейност за разпространение на знанията за историята и културата.

    Глава втора – АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

    Чл. 4. (1) Цялостният процес на археологическото изследване се състои от следните последователно осъществявани методически отделни етапи:

    1. теренно проучване;

    2. обработка и анализ на откритите в терена материали, данни и наблюдения;

    3. интерпретация на резултатите;

    4. публикация на изследването.

    (2) Интердисциплинният подход се прилага при всички етапи на археологическите изследвания.

    (3) Теренното проучване се провежда при разрешителен режим.

    Чл. 5. (1) При археологическите теренни проучвания обектите се изследват в контекста на заобикалящата ги среда като свързани комплекси от археологически структури.

    (2) Археологическите структури са групи от пространствено организирани и взаимосвързани предмети (архитектурни елементи, съдове, сечива, оръжия, предмети на изкуството, облекло, костни останки и др.) и други останки от древна човешка дейност (следи от рудодобив, от обработка на земята, от различни производства, от огнища, от погребения, религиозни практики и др., вкл. следи само от човешко присъствие, изразяващи се единствено в характерни особености на химическия състав или физическия строеж на средата).

    (3) Теренното проучване има за цел извличане на максимална информация за археологическите структури. То се осъществява чрез методично разкриване и/или демонтиране на археологически структури – изследователски методи, които са необратими и потенциално деструктивни.

    Чл. 6. (1) В методическо отношение теренните археологически проучвания са три вида:

    1. издирвания на археологически обекти;

    2. археологически сондажи;

    3. археологически разкопки.

    (2) Теренните археологически проучвания са на сушата и подводни.

    (3) В организационно-програмно отношение проучванията са:

    1. планирани – според разработени от Археологическия институт и музей при Българската академия на науките (АИМ при БАН) перспективни програми;

    2. спасителни, когато археологическите обекти са застрашени от унищожение или са частично разрушени във връзка със строителна или друга стопанска дейност;

    3. аварийни, вследствие на природни бедствия, иманярска дейност и други обстоятелства, изискващи неотложна намеса.

    Глава трета – ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТЕРЕННИТЕ ПРОУЧВАНИЯ

    Чл. 7. Археологическият институт и музей при БАН организира, координира и контролира археологическите изследвания в Република България.

    Чл. 8. Археологическият институт и музей при БАН разработва и съгласува с Министерството на културата перспективни програми за археологически изследвания. Ежегодните планирани теренни проучвания са част от изпълнението на перспективните програми.

    Чл. 9. (1) Теренните археологически проучвания се извършват с разрешение за теренно археологическо проучване, издавано от съвет за теренни проучвания към АИМ при БАН.

    (2) По изключение при необходимост от спасителни или аварийни теренни проучвания разрешението се издава от директора на АИМ при БАН въз основа на решение на комисия, назначена от министъра на културата или директора на Националния институт за паметниците на културата (НИПК), или на мотивирано предложение от директора на съответния музей.

    Чл. 10. (1) Съветът за теренни проучвания към АИМ при БАН се състои от членовете на специализирания директорски съвет на АИМ, представител на Националния център за музеи, галерии и изобразително изкуство (НЦМГИИ), представител на Националния център за недвижими паметници на културата (НЦНПК) в Министерството на културата и представител на НИПК, назначени със заповед на министъра на културата.

    (2) Съветът по теренни проучвания се председателства от директора на АИМ при БАН.

    (3) Съветът приема правилник за своята дейност.

    Чл. 11. (1) Съветът за теренни проучвания взема решение на основата на мненията на секциите на АИМ при БАН.

    (2) При възникване на спорове за основа на решенията на съвета се взема:

    1. мнението на научния съвет на АИМ по проблеми от научен характер;

    2. мнението на експертния съвет на НИПК по проблеми на опазването на недвижимите паметници;

    3. мнението на НЦМГИИ по проблеми на движимите находки.

    (3) Регистрация на разрешенията се води в научния архив на АИМ при БАН.

    Чл. 12. Копия от разрешенията за теренни археологически проучвания служебно се изпращат до НИПК, регионалния музей, общината и кметството, на чиято територия се намира археологическият паметник. Научният ръководител на проучването е длъжен лично да представи оригинала на разрешението на местните власти преди започване на работата в терена.

    Чл. 13. (1) В разрешението за теренни археологически проучвания се посочват:

    1. лицето, утвърдено за научен ръководител;

    2. лицата, утвърдени за негови заместници (ако има такива);

    3. мястото на проучванията – област, община, кметство и район, местност и обект (обекти);

    4. характерът на археологическия обект, който ще бъде изследван;

    5. епохата или периодът, които са основен предмет на проучването;

    6. основните научни цели на проучването;

    7. характерът на проучването – издирване, сондажно проучване, разкопки;

    8. намерението да се използва земекопна техника при проучването и начинът на работа с нея.

    (2) Срокът на действие на разрешението е в рамките на текущата календарна година.

    Чл. 14. (1) Разрешения за теренни археологически проучвания се издават само на професионални археолози, български граждани или с постоянно пребиваване в България, които имат висше университетско образование по археология или специализация в областта на археологията и двугодишна практическа специализация като теренни изследователи.

    (2) Предложенията за теренни археологически проучвания се придружават от работна програма и съгласувателно писмо от собственика на земята, в която е разположен обектът.

    Чл. 15. Разрешение за теренни археологически проучвания се издава:

    1. на заинтересованите изследователи на основание на писмени предложения, изготвени лично от тях;

    2. на професионални археолози, определени от АИМ при БАН по предложения от кметове на общини въз основа на експертна оценка за обекта от АИМ при БАН и НИПК;

    3. при необходимост от спасителни и аварийни проучвания, по предложение на заинтересовани изследователи или на научни ръководители, определени от съвета за теренни проучвания към АИМ при БАН.

    Чл. 16. (1) Археологът, на който е издадено разрешение за теренно проучване, получава статут "научен ръководител на теренното проучване". Той носи персонална отговорност за:

    1. научно-методическото равнище на проучването;

    2. реализацията на целогодишната изследователска програма;

    3. осъществяване на всички етапи на археологическото изследване, вкл. публикацията на резултатите;

    4. целостта и състоянието на археологическия обект по време на теренното проучване.

    (2) Един научен ръководител не може едновременно да провежда теренни проучвания на два или повече археологически обекти.

    (3) При временно служебно отсъствие на научния ръководител (до 3 дни) неговите отговорности на терена се поемат от заместник научния ръководител.

    Чл. 17. Научният ръководител единствено има право да публикува обстоятелствата на разкриване на археологически обекти, структури и предмети и техния контекст за срок 10 години. Този срок започва да тече от момента на разкритието.

    Чл. 18. (1) За реализация на по-значими археологически проучвания се формира научен колектив. За ръководител на такива проучвания се утвърждава изследовател с научно звание в областта на археологията. Съставът на научния колектив се предлага от научния ръководител и се одобрява от съвета за теренни проучвания към АИМ при БАН.

    (2) Членовете на научния колектив, които пряко участват в теренното проучване, имат статут на "специалисти – теренни изследователи" и се включват в разрешителния режим по смисъла на чл. 15, ал. 1 ЗПКМ .

    (3) Членовете на научния колектив, ангажирани в други части на археологическото изследване, независимо от мястото на провеждането им, нямат статут на "специалисти – теренни изследователи" и не се включват в разрешителния режим по смисъла на чл. 15, ал. 1 ЗПКМ .

    (4) Помощно-технически персонал, стажанти, студенти и др. имат статут на "сътрудници-изпълнители" и не се включват в разрешителния режим по смисъла на чл. 15, ал. 1 ЗПКМ .

    Чл. 19. (1) Полевата охрана, временните и аварийните мерки за опазване на археологическия обект в процеса на теренно проучване е задължение на научния ръководител и местните органи на изпълнителната власт.

    (2) Дейностите по консервация, реставрация и експониране на археологическите обекти се извършват по реда на ЗПКМ .

    Чл. 20. Археологическият институт и музей при БАН осъществява и координира международни изследователски проекти с чуждестранни институти, организации и физически лица в областта на археологическите и свързаните с тях интердисциплинни изследвания.

    Чл. 21. (1) Научни ръководители на теренни археологически проучвания с международно участие могат да бъдат само лицата по чл. 14 и 18 .

    (2) Чуждестранни изследователи могат да придобиват авторски права само върху резултатите от археологически изследвания, в които са участвали.

    (3) Чуждестранни институти, организации и физически лица могат да инвестират, финансират и подпомагат археологически изследвания в България и дейностите по опазването на паметниците на културата в съответствие с действащите законови разпоредби.

    Чл. 22. (1) Международните научноизследователски проекти, включващи теренни археологически проучвания в Република България, се обсъждат в съответните секции на АИМ при БАН и се одобряват от научния съвет на АИМ при БАН.

    (2) Одобрените от АИМ при БАН проекти се съгласуват с Министерството на културата.

    (3) Разрешение за реализация на проектите по ал. 1 се издава от Министерския съвет по предложение на министъра на културата.

    (4) Взаимоотношенията на страните при реализация на тези проекти се регламентират с договори, утвърдени от съвета по теренни проучвания.

    (5) На основание влезлия в сила договор съветът по теренни проучвания ежегодно издава разрешения за теренни археологически проучвания.

    Глава четвърта – ИЗДИРВАНЕ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТИ

    Чл. 23. Издирването на археологически обекти е теренно археологическо проучване, което представлява начален етап в цялостните археологически изследвания на даден район.

    Чл. 24. (1) Основните задачи на издирването са:

    1. установяване наличието или липсата на археологически обекти в даден район;

    2. установяване най-точното местоположение на археологическите обекти (с географски координати, спрямо държавната триангулачна система, спрямо най-малко два други постоянни и характерни ориентира, а също и в териториално-административно отношение);

    3. събирането при непосредствен оглед на конкретни данни за геоморфологията, педологията, геологията, хидрографията, флората и пр. на района;

    4. изготвянето на точно и пълно описание на видимите части на обектите и на свързаните с тях антропогенни промени в местността;

    5. събирането на повърхността на находки или фрагменти от тях за получаване на данни за хронологията и вида на обекта;

    6. изготвяне на встъпително археологическо определяне на откритите обекти.

    (2) Информацията от теренните издирвания следва да отговаря на изискванията на Наредба № 26 от 1996 г. за развитието, ползването и управлението на автоматизираната информационна система " Археологическа карта на България" (ДВ, бр. 34 от 1996 г.).

    (3) Даването на юридически статут (деклариране и обявяване в "Държавен вестник") на издирените археологически обекти, които притежават качества на паметници на културата, се извършва по реда на ЗПКМ .

    Чл. 25. (1) При издирване на археологически обекти е допустимо само събиране на образци от подвижни, свободно достъпни върху съвременна повърхност находки, без вкопаване. С предимство се ползват съвременни недеструктивни и дистанционни методи (геофизически, аеро и спътникови и пр.).

    (2) При откриване на находки с особено голяма материална, художествена и научна стойност се съставя протокол, подписан от научния ръководител и двама свидетели.

    Глава пета – АРХЕОЛОГИЧЕСКИ СОНДАЖИ

    Чл. 26. Археологическите сондажи са етап в теренно проучване, следващ издирването.

    Чл. 27. Чрез минимално проникване в културните отложения с археологическите сондажи се цели да се:

    1. установи наличието или липсата на археологически обект;

    2. получат данни за вертикалната и хоризонталната стратиграфия на обекта;

    3. изясни хронологията на обекта;

    4. получи по-пълна характеристика на обекта;

    5. установи целесъобразността за провеждане на археологически разкопки;

    6. изготви методически план за следващия етап на проучването.

    Чл. 28. Сондажните проучвания се извършват с методи и средства, които минимално увреждат целостта на археологическия обект и осигуряват в най-голяма степен съхраняването на комплекса от археологическите структури. Съществуващи разкрития на културните отложения се обхващат от сондажите или се съобразяват с тях. Когато при сондажните проучвания е неизбежен демонтажът на археологически структури, той се осъществява само ръчно.

    Чл. 29. Площта на отделен археологически сондаж не може да превишава 30 кв. м, а общият обем на сондажите – 5% от пространството на обекта.

    Чл. 30. При археологическите сондажи задължително:

    1. отложенията се снемат на тънки механични пластове с прецизни инструменти;

    2. се използват с предимство недеструктивни методи на изследване;

    3. откритите археологически структури и находки се локализират с точни триизмерни координати от хоризонтална и вертикална квадратна мрежа;

    4. прецизно се изработва научната документация.

    Чл. 31. (1) Откритите при сондажните проучвания археологически находки и взетите проби от пластове и материали се документират и подлагат на встъпителна полева обработка.

    (2) При откриване на находки с особено голяма научна, художествена и материална стойност се съставя протокол.

    Чл. 32. При разкриване на части от археологически структури, продължаващи в профилите на сондажните изкопи, до организирането на по-широкомащабни проучвания, се предприема консервация чрез засипване, като границите на сондажите се маркират по подходящ начин.

    Глава шеста – АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ

    Чл. 33. Археологическите разкопки са завършващ етап на теренните археологически проучвания.

    Чл. 34. Цел на археологическите разкопки е да се проучи възможно най-пълно археологическият обект чрез последователно методично разкриване и изследване на образуващите го структури на голяма площ.

    Чл. 35. Планираните археологически разкопки на нови обекти задължително се предхождат от издирвания, сондажни проучвания и археометрични изследвания.

    Чл. 36. Разкопките се провеждат, след като пространството, заемано от изследвания обект, се обхване от триизмерна координатна система, състояща се от хоризонтална квадратна мрежа и вертикални репери, която се привързва към държавната триангулачна система.

    Чл. 37. Координатната система се използва за цялостно заснемане на изследвания обект. Елементите на археологическите структури, всички видове находки и пробите от културните пластове се ориентират в пространството чрез триизмерно локализиране.

    Чл. 38. (1) Археологическите разкопки се извършват с помощта на подходящи инструменти, съоръжения и апаратури.

    (2) Основните операции при разкопките – разкриването и демонтажът на археологическите структури, се осъществяват ръчно. Земекопна техника и механизация може да се използва само със съгласието на съвета по теренни проучвания, отразено в разрешението за теренни проучвания. Освободените при разкопките земни маси могат да се отстраняват без ограничения с механизирани средства.

    Чл. 39. Разкопките на паметници с многослойни културни отложения се извършват последователно, от повърхността, в дълбочина до достигане на стерилен пласт. Проникване в по-ниско лежащ пласт се допуска след окончателното завършване на изследването, документирането и демонтирането на археологическите структури в по-горния пласт.

    Чл. 40. При разкриване на археологически структури или елементи, които е целесъобразно да бъдат запазени на място, се вземат мерки за тяхното временно укрепване. Дейностите за трайното им опазване се предприемат съгласно изискванията на ЗПКМ , като се съобразяват със становището на научния ръководител на археологическото проучване.

    Чл. 41. (1) Всички движими находки и материали се подлагат на обработка в терена, включваща задължително:

    1. временно етикетиране;

    2. временно укрепване и консервиране;

    3. трайно индивидуално етикетиране;

    4. подходяща опаковка.

    (2) При откриване на находки с по-голяма научна, художествена и материална стойност се изготвя протокол.

    Глава седма – НАУЧНА ДОКУМЕНТАЦИЯ

    Чл. 42. Научната документация е задължителен елемент за всеки етап на теренното проучване. Тя следва да отговаря на съвременните стандарти, установени в археологията.

    Чл. 43. Научната документация е:

    1. описателна (дневник, стратиграфски опис);

    2. графична (планове, топографски скици, рисунки, скици на стратиграфските пластове);

    3. фотодокументация (черно-бели и цветни негативи, цветни диапозитиви);

    4. полеви каталог на находките (полева инвентарна книга).

    Чл. 44. (1) Дневникът е задължителен документ за всеки вид теренно археологическо проучване. Води се от научния ръководител в процеса на работа на обекта, последователно за всеки работен ден. Текстът в дневника се илюстрира с окомерни скици и рисунки.

    (2) Когато се работи едновременно в различни сектори, участъци или сондажи на обекта, на всеки от тях се води отделен дневник от правоспособен и упълномощен асистент на научния ръководител. В такива случаи последният води координационен дневник.

    (3) Дневникът съдържа синтезирана информация за:

    1. последователността на изследователския процес;

    2. стратиграфията на културните пластове;

    3. обстоятелствата, свързани с разкриването и демонтажа на всяка археологическа структура и връзката със съседните структури;

    4. връзката със и между останалите видове документация;

    5. организационно-техническата страна на проучването.

    Чл. 45. (1) Полевият каталог на находките (полева инвентарна книга) е задължителен документ за археологическите сондажи и разкопки.

    (2) Непосредствено в процеса на работата в каталога се нанасят следните данни:

    1. пореден номер на находката;

    2. дата на откриването;

    3. място на откриването (в отделни графи – сектор, сондаж, квадрат, гроб, помещение и т.н.);

    4. дълбочина спрямо реперите и/или от повърхността;

    5. две координати спрямо хоризонталната квадратна мрежа;

    6. означение на пласта, съгласувано със стратиграфския опис;

    7. вид на находката или кратко описание;

    8. бележки и други данни.

    (3) Отделни каталози на находките могат да се водят за различните сектори, участъци или сондажи от обекта.

    (4) Полевите каталози може да се разширят с по-подробни такива за отделни групи находки, когато те са в голямо количество (керамични изделия, метални предмети, каменни артефакти, предмети на изкуството, монети и др.).

    Чл. 46. (1) При проучване на многослойни паметници задължителен елемент на описателната документация са стратиграфските описи.

    (2) Стратиграфските описи съдържат информация относно:

    1. последователността на пластовете;

    2. точните граници на обособените литостратиграфски единици и на културните пластове;

    3. седиментологическата и педологическата характеристика;

    4. колористичната характеристика;

    5. характера на геологическата подложка и геоморфологическите особености на района;

    6. встъпителна интерпретация на седиментационната динамика, синхронизацията и периодизацията на пластовете.

    Чл. 47. (1) Графичната документация се изготвя съгласно изискванията, установени в картографията и техническото чертане.

    (2) Всеки документ от графичната документация се привързва точно към триизмерната координатна система на обекта, с означение на посоките на света, на мащаба, името на изпълнителя, датата на изготвяне на черновата, формулировка на съдържанието и заглавното название на изследвания обект.

    (3) Когато документационните единици са по-голям брой, те се номерират и завеждат в отделен каталог.

    (4) Задължителни елементи на графичната документация са:

    1. плановете и рисунките на видимите над повърхността на отложенията части на обектите;

    2. топографските скици, извлечение от кадастрални планове и едромащабни географски и топографски карти на района, общият план на обекта с означение на неговото положение и мястото на археологическите проучвания;

    3. подробният план на обекта и на всички негови по-съществени части;

    4. скиците, плановете, рисунките и разрезите, илюстриращи последователно всички фази на разкриването и демонтажа на археологическите структури;

    5. скиците на стратиграфските разрези с номерация и означение на пластовете според стратиграфския опис.

    Чл. 48. (1) Целият процес на археологическото проучване възможно най-пълно и подробно се фотодокументира.

    (2) Всеки фотодокумент задължително включва мащаба, ориентацията на обекта, на връзката му с координатната система и на неговия характер.

    (3) Документационните единици (филми, кадри, фотоси, плаки и др.) задължително се завеждат във фотодневника на обекта с поредни номера (филм, поза), дати на заснимането, данни за заснетите обекти и евентуално данни от технически характер.

    Чл. 49. Фотодневникът на теренните проучвания включва следните задължителни елементи:

    1. черно-бели фотодокументи, дублиращи графичните от същата гледна точка и в същия мащаб, когато това е технически възможно;

    2. черно-бели фотодокументи, допълващи графичните (от други гледни точки, увеличения, детайли и пр.);

    3. цветни фотодокументи, дублиращи и допълващи черно-белите, във всички случаи, когато колористичната характеристика е от значение за интерпретацията;

    4. черно-бели и цветни фотодокументи – изгледи.

    Глава осма – КОНТРОЛ НА ТЕРЕННИТЕ ПРОУЧВАНИЯ

    Чл. 50. (1) Оперативният контрол на теренните археологически проучвания се осъществява от контролна теренна комисия, избирана от научния съвет на АИМ при БАН. Комисията осъществява контролни инспекции по собствена програма или след обосновано сезиране.

    (2) При проверка на място се съставя констативен протокол, който се подписва от инспектиращите. Научният ръководител на теренното проучване се запознава със съдържанието му и има право да отрази в него собствено становище.

    Чл. 51. Ако при провеждане на теренното проучване се нанасят вреди или се създава опасност за целостта и състоянието на археологически паметник на културата, министърът на културата назначава комисия, която разглежда възникналите проблеми и при констатирано нарушение дава предложение за прилагането на разпоредбите на чл. 15, ал. 2 ЗПКМ .

    Глава девета – ОТЧЕТ НА ТЕРЕННИТЕ ПРОУЧВАНИЯ

    Чл. 52. (1) След завършване на теренните археологически проучвания за годината научният ръководител по опис и срещу разписка предава събраната колекция от находки на съхранение във фондовете на съответните музеи.

    (2) В петгодишен срок от предаването на колекцията единствено научният ръководител има право да я получава и ползва за изследване и публикуване.

    (3) Особено ценни предмети се проучват в музейните фондове, а ако се налагат специални изследвания, могат да бъдат изнасяни от фондовете с писмено разрешение от директора на музея.

    Чл. 53. (1) Комплект от задължителната научна документация на теренното проучване и разписката по чл. 51, ал. 1 се предават в научния архив на АИМ при БАН.

    (2) Срокът за предаване на научната документация от всяка година е 1.V следващата година.

    (3) Документацията се предава и съхранява по ред, определен с решение на научния съвет на АИМ при БАН.

    (4) За срок 10 години след депозирането й документацията може да се ползва само с разрешение на нейните автори.

    (5) Право на достъп до документацията имат членовете на контролната теренна комисия.

    Чл. 54. (1) Научният ръководител представя в съответната секция на АИМ при БАН до 1.V следващата календарна година отчет на теренното проучване с резюме по стандартите на изданието "Археологически открития и разкопки".

    (2) Отчетът се представя в печатна форма и съдържа следните данни:

    1. ръководител и състав на научния колектив и основни задачи според изследователската програма;

    2. резултати от проучването;

    3. встъпителна интерпретация на резултатите;

    4. мястото на съхранение на откритите при проучването находки;

    5. необходимост от консервационно-реставрационни работи по откритите недвижими паметници; когато провеждането на такива дейности е неотложно, копие от отчета се изпраща в НИПК;

    6. други данни за проучването по преценка на научния ръководител.

    (3) Заедно с отчета на секцията се представя пълен комплект на документацията на проучването.

    (4) Отчетът се онагледява с диапозитиви, планове, постери и др.

    Чл. 55. Секцията обсъжда отчета и дава оценка за методиката на проучването в протокола от заседанието. Положителната оценка на секцията е основание за получаване на разрешение за ръководство за бъдещи проучвания.

    Чл. 56. Разрешение за теренни археологически проучвания не се издава на научни ръководители, които:

    1. не са представили отчета и научната документация за проучването в определените от чл. 53 и 54 срокове;

    2. са нарушили или са допринесли за нарушаване на установените в правилника научно-методически стандарти.

    ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

    Параграф единствен. Този правилник се издава на основание чл. 15, ал. 1 ЗПКМ (обн., ДВ, бр. 29 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 29 от 1973 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 87 от 1980 г., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 45 от 1989 г., бр. 10 и 14 от 1990 г., бр. 112 от 1995 г.).

  • ПРАВИЛНИК за планиране на населените места

    Раздел I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1. (1) Тези норми определят изискванията и условията, които трябва да се спазват при градоустройственото планиране и при проектирането на обекти за обществено обслужване в първите етажи на жилищни сгради.

    (2) Нормите се прилагат при:

    1. новоизграждани жилищни зони и отделните им структурни единици;

    2. пълна и частична реконструкция на съществуващи градски части и отделните им структурни единици;

    3. проектиране на отделни сгради в съществуващи градски части;

    4. преустройство на първите етажи на съществуващи сгради в обекти за обществено обслужване.

    Чл. 2. (1) Нормите не се отнасят за помещения и пространства в жилищните сгради, които са предназначени за общо ползуване от обитателите им.

    (2) Обектите за обществено обслужване, разположени в първите етажи на жилищни сгради, могат да заемат до 75% от застроената площ на всяка жилищна секция при безасансьорни и 60% от нея при асансьорни сгради.

    Чл. 3. Предвиждането на обекти за обществено обслужване в първите етажи на жилищни сгради става в съответствие с градоустройствените нормативи за планиране на населените места въз основа на одобрени общи подробни градоустройствени планове, определящи процентното съотношение между обектите за обществено обслужване, разполагани в самостоятелни сгради в комплексни обслужващи центрове и в първите етажи на жилищни сгради.

    Чл. 4. (1) Допуска се обекти за обществено обслужване да заемат сутеренни и първи етажи на жилищни сгради, а при денивелация на терена – до първи етаж, включително, спрямо високото ниво.

    (2) При наличие на достатъчен терен в регулационните граници и осигурени допустими отстояния от съседни сгради, задните пространства на обектите за обществено обслужване, разполагани в първите етажи на жилищни сгради могат да се изнесат пред или встрани от петното им като ниски тела.

    Чл. 5. (1) Обектите за обществено обслужване се разполагат в първи етажи на жилищни сгради съобразно с разпоредбите на чл. 70 от Закона за териториално и селищно устройство (ДВ, бр. 29 от 1973 г.) и § 21 от Закона за изменението и допълнението му (ДВ, бр. 45 от 1984 г.), както и членове 112, 113 и 114 на Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ДВ, бр. 62 от 1973 г., изм. и доп., бр. 24 от 1975 г., бр. 87 от 1976 г., бр. 87 от 1978 г., бр. 7 и 40 от 1980 г.).

    (2) При проектирането им се спазват и разпоредбите на действуващите нормативни документи и стандарти по проектирането и строителството на жилищните сгради и отделните видове обекти за обществено обслужване, както и разпоредбите по безопасността на труда, санитарно-хигиенните изисквания, противопожарните строително-технически норми, по опазване на природната среда и тези на гражданската отбрана.

    Раздел II – ГРАДОУСТРОЙСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ

    Чл. 6. Обекти за обществено обслужване, разположени в първите етажи на жилищни сгради, се предвиждат във:

    1. селища с население над 30 000 жители (0, I, II, III функционален тип);

    2. селища с население от 10 000 до 30 000 жители (III и IV функционален тип) – при градоустройствена и икономическа целесъобразност;

    3. селища с население до 10 000 жители (IV, V и по-нисък функционален тип) – при градоустройствена необходимост и икономическа обосновка.

    Чл. 7. Целесъобразността от предвиждането на обекти за обществено обслужване в първите етажи на жилищни сгради се определя за всяка отделна градоустройствена единица с комплексна оценка на основните социални, градоустройствени и икономически фактори при конкретните условия.

    Чл. 8. В новоизграждани жилищни структурни единици, обектите за обществено обслужване, разполагани в първите етажи на жилищни сгради, допълват съдържанието и капацитета на обслужващия им център при осигурени допустими пешеходни отстоялия.

    Чл. 9. Обекти за обществено обслужване се предвиждат в първите етажи жилищни сгради главно в зони на повишено оживление (търговски улици, пешеходни направления към обслужващи центрове, възлови спирки на масовия градски транспорт и др.).

    Чл. 10. Групите обекти за обществено обслужване, които се допуска да се разполагат в първите етажи на жилищни сгради, целесъобразността от тяхното разполагане, характерът и нивото на обслужване, приблизителната разгъната застроена площ, която те заемат и изискванията към конструктивната система са посочени в приложение 1.

    Чл. 11. (1) В новоизграждани жилищни структурни единици в първите етажи на жилищни сгради се предвиждат предимно обекти за ежедневно обслужване.

    (2) В централни градски части и в централни зони на големи жилищни структурни единици (райони и комплекси), в първите етажи на жилищни сгради се допуска включване на някои от обектите за периодично обслужване.

    (3) В централни градски части в първите етажи на жилищни сгради се допуска включване на обекти за епизодично обслужване при доказана градоустройствена необходимост.

    Чл. 12. (1) При реконструкция на градски части с голяма гъстота на обитаване и недостиг на обекти за обществено обслужване, социалната и градоустройствена необходимост от използуване на първите етажи на жилищни сгради за тази цел имат предимство пред икономическите съображения.

    (2) При реконструкция на градски части, първите етажи на жилищни сгради с влошени условия за обитаване могат да се преустройват в обекти за обществено обслужване, ако конструкцията на сградата позволява това.

    Чл. 13. Към обекти за търговско, битово обслужване и обществено хранене, предвидени в първите етажи на жилищни сгради, задължително се оформя обособен самостоятелен стопански двор.

    Раздел III – ФУНКЦИОНАЛНИ И АРХИТЕКТУРНО-КОНСТРУКТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ

    Чл. 14. (1) Магазини за хранителни стоки се предвиждат в първите етажи на жилищни сгради само при липса на друга възможност.

    (2) Не се допуска захранване на магазини за хранителни стоки непосредствено под жилищни помещения. При липса на друга възможност зареждането става под покритие.

    Чл. 15. (1) Обекти за обществено хранене се предвиждат в първите етажи на жилищни сгради при невъзможност за самостоятелното им изграждане и при условие, че ще работят с полуфабрикати, готова храна и аламинути.

    (2) В централни градски части, при доказана необходимост, в първите етажи на жилищни сгради се допуска включване на обекти за обществено хранене от по-висока категория (ресторанти и др.) в отклонение от изискванията на по-горната алинея при спазване на нормативните санитарно-хигиенни, функционални и други изисквания.

    Чл. 16. В първите етажи на жилищни сгради се предвиждат обекти за битови услуги в съответствие с " Норми за проектиране на сгради за битови услуги на населението" т. т. 1.3, 1.4, 1.5 (БСА, кн. 6-7 от 1981 г.), както следва:

    1. специализирани и комплексни приемателни пунктове за приемане на поръчки и предаване на готови изделия – за услуги с ежедневен характер;

    2. специализирани ателиета за услуги с периодичен характер, съгласно Наредба № 6 на Министерството на народното здраве за хигиенните изисквания за производствените и обслужващи дейности и минималните хигиенно-защитни зони (ДВ, бр. 67 от 1983 г.);

    3. проекто-конструкторски бюра и ателиета "Направи сам" за консултации по въпроси за обзавеждане на дома, индивидуални поръчки, дребни услуги – за услуги с периодичен и епизодичен характер.

    Чл. 17. Елементи от обекти с културно предназначение се предвиждат в първите етажи на жилищни сгради само при липса на възможност за изграждане на комплексен обект с оптимално съдържание и капацитет.

    Чл. 18. (1) Обектите за обществено обслужване, разположени в първите етажи на жилищни сгради имат напълно отделени входове и стълбища от тези за жилищните етажи.

    (2) Над витрините и входовете за посетители се предвиждат козирки, конзолни покрития или други предпазни съоръжения.

    Чл. 19. (1) При предвиждане на обекти за обществено обслужване в първите етажи на жилищни сгради се отчита влиянието на изложението и се използуват възможностите, които дава денивелацията на терена.

    (2) При разполагане на обекти за обществено обслужване в първите етажи на жилищни сгради върху наклонен терен, задължително се осигуряват входове за жилищните етажи от високото ниво, а при възможност – и двустранно.

    Чл. 20. При проектиране на нови жилищни сгради с обекти за обществено обслужване в първите етажи се прилагат строително-конструктивни системи на големи междуосия, съгласно приложение 1 или се комбинират две системи за удовлетворяване на това изискване.

    Раздел IV – ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ

    Чл. 21. (1) Икономическата целесъобразност от разполагането на обекти за обществено обслужване в първите етажи на жилищни сгради се определя чрез оценка на основните икономически показатели за всеки конкретен случай.

    (2) При оценка на градоустройственото решение на нови жилищни структурни единици се съпоставя общата стойност по уедрени показатели за различните варианти – самостоятелни обекти, в комплексен обслужващ център или частично разположени в първите етажи на жилищни сгради – по отношение на:

    1. стойността на терена, отреден за строителство;

    2. дължина на наземна и подземна инфраструктура – обслужващи и инженерни мрежи, необходими паркоместа, допълнителни благоустройствени мероприятия;

    3. строителни разходи, в т.ч.:

    а) стойността на жилищните сгради при повишаване на етажността или увеличаване на броя им, поради разполагане на обслужващи обекти в първите им етажи;

    б) стойността на жилищните сгради с обслужващи обекти в първите им етажи при строително-конструктивна система с голямо междуосие или при комбиниране на две системи;

    в) стойността на сградните инсталации (ВК, ЕЛ, ОВ) на жилищните сгради и обслужващите обекти в първите им етажи;

    г) стойността на самостоятелно предвидени обслужващи обекти или обединени в комплексен обслужващ център;

    4. прогноза за икономическата ефективност на обслужващите обекти при експлоатация; (общ брой, на персонала, стокооборот, печалба, разходи за захранване – подвижен парк, работна сила и гориво, срокове за откупуване и др.).

    (3) В съществуващи градски части проектирането на нови жилищни сгради с обслужващи обекти в първите етажи става по индивидуално технико-икономическо задание и проектосметна документация.

    (4) При преустройство на първите етажи на съществуващи сгради в обслужващи обекти допълнително се установяват:

    1. необходимите разходи за усилване на конструкцията, наложени от преустройството (пробиви, премахване на стени и др.);

    2. необходимите разходи за обезщетение на обитателите при отчуждаване на жилищата;

    3. необходимите разходи за осигуряване на нови жилища за обитателите в надстройки, пристройки – или нови сгради;

    4. необходимите разходи за оборотни жилища за обитателите, в зависимост от времетраенето на строителството.

    ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 1. Нормите се издават на основание чл. 201, ал. 1 от Закона за териториално и селищно устройство , приложение № 5 към чл. 4, ал. 7 от Постановление № 7 на Министерския съвет от 22.03.1984 г. за общата функционална компетентност на Министерството на строителството и селищното устройство и чл. 14, т. 8а от Постановление № 26 от 15.07.1983 г. на Министерския съвет, Националния съвет на Отечествения фронт и Централния съвет на Българските професионални съюзи за по-нататъшно развитие на системата за комплексно обществено обслужване на населението.

    § 2. Нормите са утвърдени от Министерството на строителството и селищното устройство със Заповед № РД-14-02-218 от 11.03.1985 година.

    § 3. Указания и разяснения по тези норми се дават от Министерството на строителството и селищното устройство.

    § 4. Нормите се прилагат в градоустройствени разработки и проекти на жилищни сгради, които започват да се изработват след 01.05.1985 г.

  • ПРАВИЛНИК за прилагане на класификацията на сградите и строителните съоръжения (КСС-2001)

    Глава 1 ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1. С този правилник се уреждат редът и начините за използване, актуализиране и поддържане на Класификацията на сградите и строителните съоръжения , за краткост наричана "КСС-2001", а за международно използване – "CC.BG-2001" с която се осигурява пряко приложение на Проекта за Класификация на типовете строителни обекти на Европейския съюз "Classification of types of constructions" (CC) като национална.

    Глава 2 СЪЩНОСТ И ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА КЛАСИФИКАЦИЯТА НА СГРАДИТЕ И СТРОИТЕЛНИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ

    Чл. 2. (1) КСС-2001 осигурява национално единство и съвместяване с европейските и международни стандарти при статистическите и други икономически изследвания и анализи на структурата и състава на сградите и строителните съоръжения.

    (2) Чрез КСС-2001 се дефинират основните групировки на сгради и строителни съоръжения, дефинирани в Проекта за Класификация на типовете строителни обекти на Европейския съюз СС с помощта на законодателството на Република България.

    (3) КСС-2001 осигурява прякото приложение в икономическата практика на Република България на Проекта за Класификация на типовете строителни обекти на Европейския съюз СС и на методологичните изисквания за нейното използване.

    (4) КСС-2001 дефинира основните категории "Сгради" и "Строителни съоръжения" в съответствие с раздел 52 на Централната продуктова класификация (Central Product Classification – CPC) на Организацията на Обединените нации.

    Чл. 3. КСС-2001 е предназначена да се използва за:

    1. статистически изследвания, изискващи класифициране на предприятия, икономически дейности или статистически индикатори според типа на сградата или строителното съоръжение (статистика на строителството, преброяване на сградите и жилищния фонд, статистика на стойността на сградите и строителните съоръжения и националните сметки, деклариране на сгради и строителни съоръжения);

    2. определяне вида на сградите и строителните съоръжения, когато е необходимо да се предостави информация по краткосрочни показатели в бизнес статистиката (получени разрешения за строеж, извършени строително-монтажни работи);

    3. деклариране на промени, свързани с използването и собствеността на строителния обект (предназначение, рехабилитация, събаряне, прехвърляне);

    4. при аналитичните и синтетичните счетоводни записвания по отчитане на материалните дълготрайни активи;

    5. при кандидатстване за финансиране или възлагане на обществени поръчки.

    Чл. 4. (1) Чрез КСС-2001 се дефинират двете категории "Сгради" и "Строителни съоръжения", обхванати в четири йерархични равнища, като всяко равнище с по-висока степен на агрегация съдържа точно отнасящите се към него позиции на следващото го равнище с по-ниска степен на агрегация. Четирите йерархични равнища носят наименованията и имат кодови означения, както следва: сектор: еднозначен цифров код; раздел: двузначен цифров код; група: тризначен цифров код; клас: четиризначен цифров код.

    (2) Елементарна структурна единица в КСС-2001 е класът. Класът се характеризира чрез описание на строителния обект в зависимост от предназначението му.

    Глава 3 ИЗПОЛЗВАНЕ

    Чл. 5. (1) Използването на КСС-2001 е задължително, когато се прилагат групировки по сгради и строителни съоръжения:

    1. при статистическата дейност на държавата;

    2. в национални статистически и информационни системи.

    (2) Използването на специфични номенклатури на сградите и строителните съоръжения, различни от КСС-2001 е възможно, само ако при тяхното изграждане са спазени следните изисквания:

    1. номенклатурите съдържат равнища, съответствуващи на тези от КСС-2001, така че всяко от нивата да се състои или от същите позиции и наименования като съответстващите в КСС-2001, или от позиции и наименования, представляващи точна разбивка и заменящи съответните в КСС-2001;

    2. въведените допълнителни нива да се включват точно в следващото по-високо ниво на КСС-2001;

    3. всяко от нивата с изключение на най-високото, да се включва точно в следващото по-високо ниво на КСС-2001;

    4. при наличие на кодова система, различна от тази на КСС-2001, да се изгражда кодова таблица на преход от специфичната номенклатура към КСС-2001;

    5. използването на наименование на тип сграда или строително съоръжение, дефинирано в КСС-2001, да става само ако има пълно съвпадение с нея;

    6. едно и също наименование да не се среща в две различни групировки на сгради или строителни съоръжения на едно и също йерархично ниво на номенклатурата.

    Чл. 6. Националният статистически институт използва КСС-2001 пряко, или като разработва номенклатури на типовете сгради и строителни съоръжения за конкретните статистически изследвания в съответствие с изискванията на настоящия правилник и Закона за статистиката.

    Глава 4 АКТУАЛИЗИРАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ

    Чл. 7. (1) КСС-2001 се актуализира и поддържа от Националния статистически институт, като се спазват процедурите, описани в чл. 8 .

    (2) Националният статистически институт изготвя и поддържа в актуално състояние комплекта от методологични и методични материали по използването на КСС-2001 в актуално състояние, дава консултации по възникнали въпроси, по същността и използването на понятията на КСС-2001.

    Чл. 8. КСС-2001 се актуализира и поддържа при спазване на следните процедури:

    1. Промени в КСС-2001 на високите равнища се правят при настъпили промени в съответните класификации на Европейския съюз или ООН (CC и СРС) или в законодателството на Република България.

    2. Промени в класовете на КСС-2001 се правят не по-често от един път годишно, като влизането им в сила става от 1 януари на годината, следваща тяхното приемане и се допускат в следните случаи:

    а) ако са в съответствие с изискванията за КСС-2001;

    б) ако не водят до промени в по-високите равнища на КСС-2001;

    в) ако се отнасят до по-добра редакция на наименованието на позицията.

    3. Промени в описанието на класовете на КСС-2001 се осъществяват:

    а) при установяване на неточност в описанието, която води до неправилно тълкуване;

    б) при промени в обяснителните бележки за обхвата на класовете в Международната класификация на типовете строителни обекти на Европейската икономическа общност "Classification of types of constructions" (CC).

    (2) Промени в КСС-2001 се извършват от Националния статистически институт по предложение на структурните звена на НСИ, на органите на статистиката или на физически и юридически лица след съгласуване със заинтересованите министерства и ведомства.

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 1. Настоящият правилник е разработен на основание на чл. 7, т. 6 и член 10 от Закона за статистиката и в съответствие с чл. 95 от Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и България, от друга.

  • ПРАВИЛНИК за прилагане на Класификацията на областите на образование и обучение (КОО – 2008)

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 1. (1) С този правилник се уреждат редът и начините за прилагане (използване, актуализиране и поддържане) на Класификацията на областите на образование и обучение – версия 2008, за краткост наричана "КОО – 2008".

    (2) Класификацията на областите на образование и обучение – версия 2008, е със статут на национална класификация.

    (3) Класификацията на областите на образование и обучение – версия 2008, е с многоцелево предназначение в системата на образованието и националната статистическа система.

    Чл. 2. Този правилник се прилага само за използването на класификацията за статистически цели. Използването на класификацията във висшето образование се урежда с административен акт на Министерския съвет, а в средното професионално образование – с административен акт на министъра на образованието и науката.

    Чл. 3. Комплектът методологически и методически материали по използването на класификацията на областите на образование и обучение включва:

    1. КОО – 2008 и правилник за нейното прилагане;

    2. методологична част за основните понятия, критерии за класифициране на области, общи правила, които да бъдат съблюдавани при прилагането на класификацията, както и връзката й с други класификационни стандарти;

    3. обяснителни бележки за категориите на последното, най-детайлно ниво на класификацията, които улесняват разбирането и еднаквото й прилагане.

    Раздел II – Същност и предназначение

    Чл. 4. Класификацията на областите на образование и обучение – 2008 е обща рамка и методология за описание на образователни програми във формалното образование и обучение, в неформалното обучение и в самостоятелното обучение и за групирането им в международно съпоставими категории. Тя е изготвена в пълно съответствие с Международната стандартна класификация на образованието (ISCED-97) на ЮНЕСКО(*1) и методическото ръководство на Евростат "Области на образование и обучение"(*2), от 1999 г.

    Чл. 5. (1) Класификацията на областите на образование и обучение – 2008 е йерархична система за класифициране на образователни програми по области на образование и обучение, обхваната в три йерархични равнища, като всяко равнище с по-висока степен на агрегация съдържа точно отнасящите се към него позиции на следващото го равнище с по-ниска степен на агрегация. Трите йерархични равнища носят наименования и имат кодови означения, както следва: първо равнище, широки области: състоящо се от позиции, идентифицирани с еднозначен цифров код; второ равнище, тесни области: състоящо се от позиции, идентифицирани с двузначен цифров код; трето равнище, детайлни области: състоящо се от позиции, идентифицирани с тризначен цифров код.

    (2) Елементарна структурна единица в КОО – 2008 е образователната програма.

    Раздел III – Използване

    Чл. 6. (1) Класификацията на областите на образование и обучение – 2008 се използва задължително, когато се прилагат статистически групировки на образователните програми по области на образование и обучение:

    1. при статистическата дейност;

    2. в национални статистически и информационни системи.

    (2) Класификацията на областите на образование и обучение – 2008 се използва задължително при събирането, обработването и разпространението на статистически данни.

    (3) Указания при прилагането на КОО – 2008 като основен инструмент в статистическата дейност се дават от експертите на Националния статистически институт.

    Чл. 7. Указания при използването на КОО – 2008 за нестатистическо приложение се дават от институцията, която използва статистическата класификация в конкретните изследвания или в съответния правен контекст.

    Чл. 8. Използването на класификационни варианти с национален статут, различни от КОО – 2008, е възможно само ако при тяхното изграждане са спазени следните изисквания:

    1. да не се променя структурата и съдържанието на КОО – 2008;

    2. разпадане на второто равнище "тесни области" или въвеждането на допълнителни позиции на третото равнище "детайлни области" се допуска само за тесните области на образование и обучение 38 – право, 64 – ветеринарна медицина и 84 – транспортни услуги;

    3. наименованията на тесните области и на детайлните области могат да бъдат променяни, ако отразяват спецификата на съответната степен на образование, без да изменят основното съдържание на КОО – 2008;

    4. едно и също наименование не може да се среща в две различни групировки на едно и също йерархично ниво на класификацията;

    5. разработените класификационни варианти да са съгласувани с Националния статистически институт.

    Чл. 9. Националният статистически институт използва КОО – 2008 пряко или като разработва класификационни варианти по области на образование и обучение за конкретни статистически изследвания, в съответствие с изискванията на настоящия правилник и Закона за статистиката .

    Раздел IV – Актуализиране и поддържане

    Чл. 10. (1) Класификацията на областите на образование и обучение (КОО – 2008) се актуализира със заповед на председателя на Националния статистически институт.

    (2) Националният статистически институт осигурява разпространението, поддържането и популяризирането на КОО – 2008 в частност, като:

    1. редактира, актуализира и публикува обяснителните бележки на КОО – 2008;

    2. работи по подобряване на съвместимостта с други социални и икономически класификации.

    (3) Националният статистически институт взема необходимите мерки, за да осигури прилагането на КОО – 2008.

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 1. Този правилник е разработен на основание на чл. 7, т. 6 и чл. 10 от Закона за статистиката (обн., ДВ, бр. 57 от 1999 г.; изм., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 74 от 2002 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 39, 81 и 88 от 2005 г.) в съответствие с чл. 25, ал. 5 от Устройствения правилник на Националния статистически институт.

    § 2. Класификацията на областите на образование и обучение е разработена въз основа на Международната стандартна класификация на образованието (ISCED- 97) на ЮНЕСКО(*3), Методическото ръководство на Евростат "Области на образование и обучение"(*4) от 1999 г. и на основание на предложение за Регламент (COM/2005/0625) на Европейския парламент и Съвета на Европа, отнасящ се до производството на статистика на образованието и обучението през целия живот.

    § 3. Утвърдената класификация влиза в сила от 1 януари 2008 г. (*1) International Standard Classification of Education (ISCED 1997), UNESCO. (*2) EUROSTAT, Fields of Education and Training, Manual (1999). (*3) International Standard Classification of Education (ISCED 1997), ЮНЕСКО Париж, Ноември 1997 година. (*4) EUROSTAT, Fields of Education and Training, Manual (1999).