Чл. 9 PPZDDS

Чл. 9. (1) За доказване на обстоятелствата по чл. 62, ал. 3 от закона , че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, придобиващият по чл. 62, ал. 2 от закона следва да разполага с документ, удостоверяващ, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в тази държава членка. Този документ се издава от компетентната администрация на държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им.
(2) За доказване на обстоятелствата по чл. 62, ал. 5 от закона посредникът в тристранна операция следва да разполага със следните документи:
1. фактура, издадена от прехвърлителя в тристранната операция, в която е посочен идентификационният номер по ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона на посредника;
2. (доп. – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) фактура по чл. 79, ал. 2, т. 1 , издадена от посредника в тристранната операция, в която е посочен ДДС номерът на придобиващия в тристранната операция, издаден от държавата членка, където стоките пристигат;
3. VIES-декларация за съответния данъчен период, в която е декларирана доставката, във връзка с която е издадена фактурата по т. 2;
4. (доп. – ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г., изм., бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г., доп., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени, в което са посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, и алтернативно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество, или в случаите на транспорт на стоки чрез куриерска услуга – номер на товарителница.
(3) В случай че посредникът в тристранната операция не се снабди с документите по ал. 2 до изтичането на данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона би станал изискуем, се счита, че вътреобщностно придобиване е с място на изпълнение на територията на страната, данъкът за което става изискуем от посредника.
(4) В случаите по ал. 3 данъкът става изискуем на последния ден от данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона би станал изискуем, и се начислява от посредника чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона .
(5) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г.) Протоколът по ал. 4 се издава в 15-дневен срок, считано от датата, на която данъкът по ал. 4 е станал изискуем.
(6) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) В случаите на вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 6 от закона лицето следва да разполага с документ, удостоверяващ вноса в другата държава членка.
(7) (Нова – ДВ, бр. 3 от 2019 г., в сила от 8.01.2019 г.) Условието по чл. 15, т. 3 от закона се смята за изпълнено и когато посредникът е идентифициран за целите на ДДС в държава членка А или В, но е осъществил съответното вътреобщностно придобиване под идентификационен номер по ДДС, издаден от държава членка Б.
(8) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) В случаите на чл. 6, ал. 7, изречение първо от закона лицето следва да разполага едновременно със следните документи:
1. документ, удостоверяващ регистрацията му за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им;
2. писмена декларация от лицето, че е обложило вътреобщностното придобиване на стоките в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им.
(9) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) Когато лицето разполага с документите по ал. 8, за доставката не се прилага чл. 6, ал. 3, т. 3 от закона .