Вид акт: Правилник

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този правилник урежда:

1. изискванията за правилната и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура;

2. правата, задълженията и отговорностите на сдружения за напояване, регистрирани по Закона за сдружения за напояване и придобили право на ползване или право на собственост върху съоръжения от хидромелиоративната инфраструктура.

(2) Правилната и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура е свързана със:

1. условията, на които трябва да отговарят съоръженията с оглед безопасността на експлоатационния персонал и на населението;

2. състоянието на съоръженията за гарантиране безопасността на експлоатационния персонал, населението, сгради, комуникационни връзки, земеделски земи и други, които пряко или косвено зависят от тях;

3. наблюденията и измерванията, които трябва да извършва експлоатационният персонал за осигуряване на безопасността по т. 1 и 2.

Чл. 2. Експлоатацията и обезопасяването на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура се осъществяват в съответствие със Закона за водите , Наредба № 13 за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях (ДВ, бр. 17 от 2004 г.) съгласно изискванията на този правилник и нормативните актове, регламентиращи тези отношения.

Чл. 3. (1) Съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура се приемат и въвеждат в експлоатация, съгласно изискванията на Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (ДВ, бр. 72 от 2003 г.) и Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (ДВ, бр. 72 от 2003 г.), проектните изисквания и при условия и по ред, определени в Закона за устройство на територията .

(2) Съоръженията по ал. 1 се предават и приемат след оценка на експерти за степента на годност за нормална експлоатация и за необходимите дейности за привеждането им в експлоатационна годност.

Чл. 4. Лицето, осъществяващо техническата експлоатация посредством техническо обслужване, ремонт и реконструкции, осигурява дълготрайност и ефективност на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура и опазване на околната среда.

Глава втора – ЯЗОВИРИ И ПРИЛЕЖАЩИ СЪОРЪЖЕНИЯ

Раздел I – Обхват

Чл. 5. Този правилник се прилага за язовирни стени с височина на стената до 15 m, обем на водохранилището до 3 000 000 куб. м и прилежащите им:

1. облекчителни съоръжения.

2. водовземни съоръжения.

Чл. 6. (1) Собственикът/ползвателят по чл. 1, ал. 1, т. 2 осъществява техническата експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея в съответствие с изискванията на този правилник и действащата в тази област нормативна уредба.

(2) Собственикът/ползвателят по ал. 1 осигурява опазването на съоръженията от посегателства и ограбване.

(3) Със заповед на собственика/ползвателя по ал. 1 се назначава длъжностно лице, отговарящо за язовирната стена и съоръженията към нея.

(4) Собственикът/ползвателят по ал. 1 може да предостави частично или изцяло своите права по експлоатацията на язовирната стена и съоръженията към нея на други лица, като страните уреждат взаимоотношенията си със сключване на писмен договор.

(5) Собственикът/ползвателят извършва действията по ал. 4 след съгласуване с надзорния орган по реда на глава осма от Закона за сдружения за напояване .

Раздел II – Експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях

Чл. 7. Собственикът/ползвателят по чл. 1, ал. 1, т. 2 , както и лицата, получили права според чл. 6 ал. 4, са длъжни да спазват общите изисквания за гарантиране на безопасността и сигурността на язовирните стени и съоръженията към тях съгласно Наредба № 13 за условията и реда за осъществяване на техническа експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях .

Чл. 8. Безопасността на язовирните стени и съоръженията към тях се осигурява чрез извършването на:

1. поддръжка и ремонт на съоръженията, комуникационните и пътните връзки с държавната и общинската пътна мрежа;

2. метеорологичен и хидрологичен мониторинг и водобалансови оценки;

3. технически прегледи;

4. преглед след извънредни събития.

Чл. 9. Сигурността на облекчителните съоръжения се гарантира чрез спазване на следните изисквания:

1. технически мониторинг;

2. опериране със затворните органи, което да осигури контрол на водното ниво във водохранилището и долния участък с цел предпазване от заливания;

3. изпитвания за водоплътност на затворните органи;

4. поддържане проводимостта на предпазните решетки на водопровеждащите съоръжения;

5. недопускане на вибрации на решетките или затворните органи при всички експлоатационни режими;

6. осигуряване на пропускната способност на долния участък от речното легло;

7. предпазване на речното легло срещу изравяния;

8. спазване предписанията за действие при нарушаване на изправното състояние на съоръженията;

9. осигуряване на резервно енергоснабдяване на затворните органи.

Чл. 10. Сигурността на водовземните съоръжения се гарантира чрез спазване на следните изисквания:

1. технически мониторинг;

2. изпитвания за водоплътност на затворните органи;

3. изпитвания на механичното задвижване на затворните органи, въздушниците и цялото механично оборудване;

4. осигуряване на проектната пропускна способност.

Чл. 11. За експлоатацията на язовирни стени и съоръженията към тях в екстремни и аварийни условия се изготвят конкретни аварийни планове. Материалите, предвидени като резерв, се държат на удобни за целта площадки или оборудвани аварийни складове до язовирната стена.

Чл. 12. Аварийният план за действие при екстремни и аварийни условия за всеки язовир поотделно се съгласува със съответната областна дирекция "Гражданска защита", органите на Министерство на вътрешните работи и със собствениците на хидротехническите съоръжения по поречието на реката, разположени над и под съоръжението.

Чл. 13. При възникване на екстремни и/или аварийни условия се уведомяват съответната областна дирекция "Гражданска защита", регионалните структури на Националната ветеринарномедицинска служба, Националната служба за растителна защита, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, Изпълнителната агенция по хидромелиорации и областните дирекции "Земеделие и гори".

Чл. 14. Преминаването на превозни средства по короната на язовирната стена е забранено, освен когато има направен път.

Чл. 15. Засипване или преустройване на облекчителни съоръжения, както и прокопаване на язовирни стени за монтиране на допълнителни водовземни съоръжения е забранено.

Чл. 16. Пашата по сухия откос на язовирните стени е забранена.

Чл. 17. Засаждането на дървета и храсти по стените на язовирите и на разстояние по-малко от 10 m от откосите е забранено.

Чл. 18. Къпането в язовирите е забранено и за целта се поставят забранителни надписи на разстояние не по-голямо от 200 m.

Чл. 19. Ползването на плавателни съдове в язовирите се извършва при спазване на изискванията на Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи (ДВ, бр. 65 от 1996 г.)

Раздел III – Ремонт и реконструкция на язовирните стени и съоръженията към тях

Чл. 20. (1) Видът, обемът и графиците за извършване на ремонтните работи се определят от собственика/ползвателя по чл. 1, ал. 1, т. 2 въз основа на протоколите от прегледите за състоянието на язовирните стени и съоръженията към тях и/или от решенията на експертните технически съвети.

(2) За изготвените графици по ал. 1 водоползвателите се уведомяват с писмено обявление, поставено на видно място в кметството по местонахождение на съоръжението.

Чл. 21. (1) Ремонтите се изпълняват по работен проект, изготвен от правоспособни проектанти и утвърден от собственика/ползвателя по чл. 1, ал. 1, т. 2 .

(2) Документирането се извършва съгласно изискванията на Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителство .

(3) Язовирните стени и съоръженията след ремонт се приемат от комисия, определена от собственика/ползвателя по чл. 1, ал. 1, т. 2 с протокол, който се предава за съхранение в регистъра.

Чл. 22. (1) Реконструкцията на язовирните стени и съоръженията към тях се изпълнява по работен проект, изготвен от правоспособни проектанти, утвърден от собственика/ползвателя по чл. 1, ал. 1, т. 2 и в съответствие с действащата нормативна уредба.

(2) След извършване на реконструкцията на язовирните стени и съоръженията към тях ползването им се разрешава съгласно изискванията на този правилник и действащите в страната нормативни актове.

(3) Документацията по реконструкцията се съхранява в регистър.

Раздел IV – Метеорологичен, хидрологичен мониторинг и водобалансови оценки при експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях

Чл. 23. Метеорологичният и хидрологичният мониторинг е част от дейностите, свързани с техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, и се провежда от лицето, което я извършва.

Чл. 24. Метеорологичният и хидрологичният мониторинг осигурява:

1. регистриране на стойностите на метеорологични и хидрологични елементи, които имат пряко отношение към техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях;

2. необходимата информация за безопасна техническа експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях.

Чл. 25. По време на експлоатацията на язовирните стени и съоръженията към тях се извършват метеорологични, хидрологични и воднобалансови оценки, както следва:

1. метеорологични и хидрологични оценки, свързани с екстремни хидрологични явления;

2. метеорологични и хидрологични оценки за извършване на метеорологични и хидрологични прогнози;

3. воднобалансови оценки за водохранилищата:

а) ежедневни – оперативни;

б) десетдневни – оперативни;

в) месечни – оперативни и режимни;

г) годишни – режимни.

Чл. 26. Водният баланс на водохранилищата се разработва за денонощен, десетдневен, месечен и годишен интервал.

Раздел V – Технически мониторинг при експлоатация на язовирни стени и съоръженията към тях

Чл. 27. Техническият мониторинг осигурява информация за оценка на сигурността на язовирните стени и съоръженията към тях в експлоатация по смисъла на раздел втори и възможност своевременно да бъдат идентифицирани потенциални опасности.

Чл. 28. Наблюденията и измерванията на язовирните стени и съоръжения към тях се извършват в съответствие с програмата за технически контрол на три нива:

1. визуален контрол – определен по място и време;

2. оперативни измервания в определени пунктове;

3. пълни измервания на всички наблюдавани точки в съответствие с проекта за контролно-измервателната система (КИС).

Чл. 29. Периодичността на извършване на наблюденията и измерванията се указва в решенията на експертния технически съвет съобразно:

1. категорията на съоръжението;

2. сеизмичността на района;

3. възрастта и състоянието на язовирната стена и съоръженията към тях.

Чл. 30. Техническият мониторинг върху язовирни стени от местни материали включва наблюдения и измервания на:

1. водното ниво във водохранилището;

2. вертикалните премествания;

3. положението на депресионната повърхност;

4. филтрацията през, под и в обход на стената;

5. мътността и химическия състав на филтриралите води.

Чл. 31. Контролът на състоянието на язовирните стени и оценката на тяхната сигурност и експлоатационната им пригодност се осъществява посредством технически прегледи, които са:

1. два пъти в годината;

2. периодични (на една или две години в зависимост от състоянието на съоръжението) – за анализ и оценка на състоянието на язовирните стени.

Чл. 32. (1) Експлоатационният персонал провежда два пъти в годината (пролет и есен) технически прегледи.

(2) Резултатите от техническите прегледи по ал. 1 се описват в протоколи и се съхраняват в регистъра.

Чл. 33. Анализът за техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях се изготвя от лицето, осъществяващо експлоатацията, или се възлага от него след съгласуване със собственика/ползвателя на базата на резултатите, получени от техническите прегледи и измерванията на контролно-измервателните системи за период не по-голям от три години.

Чл. 34. Собственикът/ползвателят по чл. 1, ал. 1, т. 2 със заповед назначава експертен технически съвет, който приема:

1. анализа за техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях;

2. докладите за оценка и анализ за техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях;

3. решенията за програмата за наблюдения и измервания;

4. решенията за необходимите ремонтни работи;

5. заключенията и препоръките за експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях.

Чл. 35. Собственикът/ползвателят по чл. 1, ал. 1, т. 2 ежегодно представя протоколи от експертния технически съвет за състоянието на язовирите в Изпълнителната агенция по хидромелиорации.

Чл. 36. Документацията за всяка язовирна стена и съоръженията към нея се съхранява от собственика и включва:

1. проектна документация;

2. документация от строителство;

3. документация от експлоатация;

4. заповедна книга за задължителни предписания от проверки на надзорни и контролни органи;

5. инструкция за експлоатация и поддържане, съобразена с конкретния язовир, изготвена от квалифицирани специалисти и утвърдена от собственика.

Глава трета – ПОМПЕНИ СТАНЦИИ

Раздел I – Обхват

Чл. 37. Помпените станции са елемент от системите за напояване и отводняване на обработваеми земеделски земи в страната.

Чл. 38. Помпената станция обхваща съоръженията от водоизточника, водоподаващите канали и водопроводи на смукателната страна, помпената инсталация със затворните органи пред и след помпите, колекторния участък и напорния водопровод, изравнителите, ако има такива, спомагателни инсталации и уредби, управляващите и защитните системи.

Раздел II – Документация

Чл. 39. За осъществяване на правилна и безопасна експлоатация в помпената станция се води и съхранява документация, както следва:

1. пълен работен проект и екзекутивни чертежи на помпената станция;

2. инструкции за монтаж, експлоатация и ремонт от производителите на оборудването;

3. инструкция за експлоатация и поддържане, съобразена с конкретната помпена станция, изготвена от квалифицирани специалисти и утвърдена от собственика, определящ:

а) длъжностните лица, отговарящи за ремонта на съоръженията;

б) лицата, имащи право на контрол и проверки;

в) последователността на операциите по пускане и спиране на помпените агрегати при строго спазване на технологичния процес и техника по безопасност (ТБ);

4. експлоатационен дневник, в който по хронологически ред се записват всички оперативни включвания и изключвания, работните часове на всеки помпен агрегат, възникналите и отстранените аварии, както и отбелязване на всички неизправности в уредбите средно напрежение (СрН) и ниско напрежение (НН), неизправности в защитите, блокировките и др.;

5. главна електросъединителна схема на помпената станция.

Раздел III – Изисквания към персонала

Чл. 40. Експлоатацията и поддръжката на помпените станции се осъществява от лица, назначени от собственика/ползвателя, отговарящи на изискванията на чл. 47, ал. 2 и чл. 200, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (ДВ, бр. 88 от 1999 г.), които:

1. притежават техническа правоспособност;

2. отговарят на изискванията по квалификационна група по техника по безопасност (ТБ), която се доказва с удостоверение за успешно положен изпит;

3. са атестирани съгласно Наредба № 31 за устройство и безопасна експлоатация на повдигателни съоръжения (ДВ, бр. 4 от 1997 г.);

4. представят медицинско удостоверение, издавано ежегодно след преглед, съгласно изискванията на Наредба № 3 за задължителни предварителни и периодични медицински прегледи на работниците (ДВ, бр. 16 от 1987 г.).

Чл. 41. (1) Обслужващите лица се запознават с устройството на агрегатите, съоръженията, апаратите, които ще обслужват, техния монтаж, ремонт и експлоатация чрез подробен инструктаж от работодателя.

(2) Обслужващите лица са длъжни:

1. да подготвят, пускат и спират основните агрегати и спомагателни устройства;

2. да установяват неизправности в работата по външни признаци и по показанията на измерителната апаратура;

3. да предотвратяват повреди чрез навременна намеса.

Чл. 42. Оперативният персонал, обслужващ уредби средно напрежение (СрН) и ниско напрежение (НН) на помпената станция, трябва да е не по-малко от две лица, едното от които притежава най-малко IV квалификационна група, а другото най-малко III група по техника по безопасност (ТБ).

Чл. 43. Експлоатационният персонал осигурява:

1. сигурна и непрекъсната работа на съоръженията при оптимални параметри на дебит, налягане, температурен режим, коефициент на полезно действие (КПД);

2. постоянна готовност за пускане в работа на всички съоръжения, уредби и инсталации.

Раздел IV – Технологична част

Чл. 44. Помпените агрегати работят при напълно отворени затворни органи на смукателната и нагнетателната страна.

Чл. 45. Не се разрешава пускане на помпените агрегати в действие в следните случаи:

1. неизправност на агрегатите, съоръженията и затворните органи на смукателната и нагнетателната страна на помпата;

2. неизправност на системите за управление, сигнализация и защита;

3. ненормално състояние на водосборното съоръжение, каналите и тръбопроводите;

4. при възстановителни и ремонтни работи по проточната част на помпената станция, както и манипулиране със затворните органи, които биха подали вода в тръбопроводите; затворните органи са запечатани и охранявани от лице, определено със заповед от ръководителя на ремонтните работи; само по негова заповед помпите могат да се пускат в действие.

Чл. 46. Стойностите на параметрите, които ограничават пускането и работата на помпените агрегати и на помпената станция, се определят от изискванията на производителя в проектите или от извършени специални изпитвания.

Чл. 47. Помпеният агрегат се спира от работа при установяване на:

1. неизправност на която и да е защита, действаща за спиране на съоръжението;

2. неизправност в дистанционното управление на затворните органи, предназначено за ограничаване и ликвидиране на повреди във водопровеждащите съоръжения;

3. неизправности в системите за мазане и охлаждане на агрегатите;

4. вибрации в лагерите над допустимите;

5. неизправности в съоръженията, приемащи и разпределящи водните маси, които могат да доведат до заливане на площи и съоръжения или да създадат други опасности;

6. кота на засмукване, създаваща условия за кавитация на работното колело.

Чл. 48. В съответствие с проекта за експлоатация и поддържане се контролира времетраенето на:

1. отварянето и затварянето на затворния орган на нагнетателната страна;

2. задействането на обратния клапан след помпата и предизвикания от това хидравличен удар във водопровода;

3. въртенето на помпата след изключване от работа до пълното спиране;

4. процеса при внезапно изключване на помпата при отпадане на електрозахранването.

Чл. 49. Вибрациите на помпените агрегати не могат да надвишават граничните стойности, определени в проекта или посочени от производителя.

Чл. 50. При експлоатацията на помпената станция през зимния период не се допускат режими на работа, водещи до повреди на съоръженията от замръзване.

Раздел V – Профилактични прегледи и текущи ремонти

Чл. 51. За осъществяване на профилактични прегледи и текущи ремонти собственикът/ползвателят по чл. 1, ал. 1, т. 2 осигурява:

1. обзавеждането на парк за резервни части (работни колела, направляващи апарати, валове, лагери, кечета, болтове, уплътнителни пръстени, лоени набивки, смазочни материали), арматура и фасонни части за спомагателни инсталации;

2. обзавеждане на местна работилница;

3. обезпечаване изпълнението на правилата по ТБ.

Чл. 52. Профилактичните прегледи и текущият ремонт се осъществяват от персонала, като:

1. на всеки 1000 h се сменят смазочните материали;

2. на всеки 1200 – 1500 h се подменят уплътнителните набивки, извършва се периодична проверка на затягането на анкерните болтове, почистване на арматурата и помощните съоръжения;

3. в края на всеки сезон се почистват, грундират и боядисват увредените при експлоатацията места на металните части.

Чл. 53. Текущ ремонт се извършва един път в годината, като разглобяването се ограничава до минимум.

Чл. 54. Резултатите от профилактичните прегледи и текущия ремонт се отразяват в констативни протоколи, съхранявани от ръководителя на експлоатацията.

Раздел VI – Основен ремонт

Чл. 55. Чрез основен ремонт се цели възстановяване на частите и агрегатите като цяло, възможно най-близко до първоначалното им състояние. Този вид ремонт се извършва 5 години след пускане в експлоатация, а след това на всеки 3 – 5 г. съобразно конкретните условия на експлоатация.

Чл. 56. (1) Собственикът/ползвателят по чл. 1, ал. 1, т. 2 одобрява работен проект и определя изпълнител за извършване на основен ремонт.

(2) Изпълнителят по ал. 1 след ремонта извършва:

1. проверка на отделните възли и механизми;

2. изпробване на празен ход;

3. изпробване в работни условия в продължение на 72 h.

Раздел VII – Контрол на техническото състояние

Чл. 57. Собственикът/ползвателя по чл. 1, ал. 1, т. 2 контролира техническото състояние на помпените станции и съоръженията към тях. Оценката на тяхната сигурност се осъществява посредством:

1. технически прегледи;

2. анализ на техническото състояние;

3. инспекции за оценка на сигурността.

Чл. 58. Техническите прегледи се извършват от ръководителя на експлоатационното звено.

Чл. 59. Анализът за техническото състояние на помпените станции и съоръженията към тях се изготвя за период не по-голям от 5 години от лицето, осъществило техническите прегледи.

Чл. 60. Инспекциите за оценка на сигурността за техническото състояние на помпените станции и съоръженията към тях се извършват от ръководителя на експлоатационното звено и Изпълнителната агенция по хидромелиорации, като изготвят протокол, който се съхранява в регистъра и включва:

1. общо описание на обекта;

2. оценка на сигурността и анализ на техническото състояние на помпените станции и съоръженията към тях;

3. заключение и препоръки относно възможността за продължаване на експлоатацията;

4. необходимостта от ремонт, реконструкция, извеждане от експлоатация и/или ликвидация.

Раздел VIII – Охрана

Чл. 61. Собственикът на помпената станция и съоръженията към нея е длъжен да осигури опазването на цялото имущество от посегателства и ограбване.

Глава четвърта – СЪОРЪЖЕНИЯ ОТ НАПОИТЕЛНАТА И ОТВОДНИТЕЛНАТА ИНФРАСТРУКТУРА

Раздел I – Обхват

Чл. 62. Тази глава от правилника се прилага за съоръженията от напоителната и отводнителната инфраструктура, които обхващат напоителните и отводнителните системи и обслужващите ги съоръжения.

Раздел II – Безопасност на съоръженията

Чл. 63. (1) За безопасността на експлоатационния персонал и на населението собственикът /ползвателят по чл. 1, ал. 1, т. 2 спазва изискванията за обезопасяване на съоръженията, като осигурява:

1. поставяне на леснозабележими знаци, забраняващи къпането, при съоръжения с водна дълбочина, по-голяма от 1,20 m, на разстояние не повече от 200 m между тях;

2. поставяне на стълби за слизане до дъното на открити канали със скорост на водата, по-голяма от 1,5 m/s; в границите на населените места те са на разстояние до 200 m, а извън населените места – до 500 m;

3. ограждане с парапети или пояс от нискостеблени растения съгласно проектното решение на канали и изравнители с водна дълбочина, по-голяма от 1,20 m, които са изградени или преминават през населени места или в непосредствена близост до тях;

4. обезопасяване с парапети, високи 1 m, на мостове и пасарелки над съоръжения;

5. широчина минимум 0,75 m и оборудване с парапет при изграждане на площадки за манипулация.

6. извършване на проверка за наличие на отровен или избухлив газ при влизане в тръбни съоръжения с диаметър от 0,80 до 1,50 m; при влизане в такива съоръжения хората да са инструктирани и снабдени с подходящо осветление и оборудвани с предпазни средства, осигуряващи безопасни условия на труд в тази среда;

7. монтиране на пасарелки на всички водомерни и запорни съоръжения;

8. поставяне на препятствия, спиращи достъпа на МПС и животни, по пешеходните пасарелки;

9. извършване на периодичен преглед за техническото състояние на съоръженията;

10. опазването на съоръженията от посегателства и ограбване.

(2) За безопасността на експлоатационния персонал и на населението се забранява:

1. влизането в съоръженията при наличие на вода;

2. влизането в тръбни съоръжения с диаметър, по-малък от 0,80 m.

Раздел III – Експлоатация на съоръженията

Чл. 64. Експлоатационният персонал поддържа изправността и нормалното техническо състояние на съоръженията при спазване на изискванията по чл. 63 , като извършва:

1. системни огледи, наблюдения и измервания на съоръженията в обем и повтаряемост, дадени в инструкцията за експлоатация;

2. необходими ремонтно-възстановителни работи.

Чл. 65. За нормалното функциониране при експлоатация на водохващания задължително се спазват следните изисквания:

1. поставяне на предпазни решетки и затворни органи пред входното съоръжение;

2. осигуряване на плавно повдигане и спускане при работа със затворните органи;

3. осигуряване на подсавачен отвор не по-малък от H/10 при продължително изтичане, където H е напорът пред савака;

4. извършване на периодични огледи на преливниците, гасителите, горния и долния участък към водохващанията;

5. предприемане на необходимите действия за осигуряване преминаването на оразмерителните водни количества при високи води;

6. пропускане на възможно най-широк фронт при протичането на високи води, като се осигурява необходимото наблюдение;

7. пропускане при отворена подвижната част на яза и затворено входно съоръжение в извънполивния сезон;

8. промиване на отложените наноси и почистване на предпазните решетки; наносите, които не могат да се отстранят чрез промиване, се изземват и се транспортират до предварително уточнени депа съгласно законодателството в страната;

9. осигуряване протичането на необходимото водно количество за оводняване на речното корито съгласно разрешителното за водоползване;

10. извършване на предвидените измервания в случаите на изградена контролно-измервателна система към водохващанията.

Чл. 66. За нормалното функциониране при експлоатация на утайници задължително се спазват следните изисквания:

1. периодично почистване чрез хидравлично промиване – извършва се през пролетното многоводие преди поливния сезон, за да се предотврати уплътняването на наносите;

2. промиване при повдигнати разпределителни решетки (ако такива са монтирани), при изпразнена от вода утаечна камера и с водна струя, пропускана през частично повдигнат входен савак; нейната дълбочина трябва да е от 1/10 до 1/3 от максималната дълбочина в утайника, а скоростта не по-малка от 2 до 2,5 m/sec; необходимото време за една промивка, включително маневрирането със саваците, е около 0,5 до 1,5 h;

3. отваряне на изпускателя на промивната галерия при промиване; същото се счита за завършено, когато са отстранени отложените наноси;

4. механично изземване на наносите, които не могат да се отстранят чрез промиване, след проба за наличие на тежки метали и транспортиране до предварително уточнени депа съгласно законодателството в страната;

5. почистване на предпазните решетки;

6. минизиране и боядисване на всички метални части, както и гресиране на ходовите части и работните механизми, ежегодно след поливния сезон.

Чл. 67. За нормалното функциониране при експлоатация на изравнители задължително се спазват следните изисквания:

1. предпазване от затлачване и периодично почистване от наноси и растителност;

2. извършване на системни огледи и наблюдения, свързани с устойчивостта на насипите или конструкциите, водоплътността им и състоянието на дренажните системи, водовземните и вододовеждащите съоръжения;

3. спазване на изискванията за пълнене и изпразване, както и за манипулациите със затворните органи;

4. водене на дневник, в който се отразява техническото състояние на съоръжението, за изравнители с обем над 100 хил. куб. м.

Чл. 68. За нормалното функциониране при експлоатация на открити канали задължително се спазват следните изисквания:

1. поставяне на предпазни стоманени решетки и осигуряване на необходимите облекчителни съоръжения (преливници или изпускатели) за отвеждане на излишните води при преход към закрити канали, дюкери, тунели и др.;

2. предпазване от затлачване и почистване от наноси и растителност на каналите преди поливния сезон за осигуряване пропускната способност;

3. извършване на ежедневни и периодични огледи и наблюдения във връзка с филтрацията и пропускната способност на каналите с оглед предпазване прилежащите площи от заливане и заблатяване;

4. поддържане на геодезична мрежа и извършване на необходимите измервания при наличие на срутища и потенциални свлачища по трасето на каналите;

5. в напоителните канали е забранено:

а) заустването на отпадни и други води, които в качествено отношение не отговарят на изискванията за напояване;

б) изхвърлянето на битови и други отпадъци;

в) поставянето на подприщващи съоръжения и предмети без съгласието на експлоатиращото предприятие;

6. поддържане на бермите и експлоатационните пътища;

7. движението на МПС (освен експлоатационните) и животни по бермите и експлоатационните пътища се забранява.

Чл. 69. За нормалното функциониране при експлоатация на покрити безнапорни канали задължително се спазват следните изисквания:

1. поставяне на предпазни решетки при свързването на покрит канал с открит, шахти на дюкер, тунели и др.;

2. предпазване от затлачване и почистване от наноси за осигуряване пропускната способност;

3. извършване на системни огледи и наблюдения във връзка с филтрацията и пропускната способност на канала.

Чл. 70. За нормалното функциониране при експлоатация на мост-канали задължително се спазват следните изисквания:

1. предпазване от задръстване, затлачване и преливане на съоръжението;

2. измерване на деформациите на входната и изходната част на съоръжението;

3. извършване на системни огледи и наблюдения на фугите, на носещите лагери на опорите, както и за слягането на устоите и стълбовете;

4. поставянето на препятствия в коритото на мост-канала, които биха предизвикали подприщване на водното течение, се забранява;

5. извършване на щателен оглед на съоръжението и неотложните ремонтно-възстановителни работи най-малко веднъж годишно, след напоителния сезон;

6. поставяне на стъпала от стоманени скоби на мост-канали с водна дълбочина, по-голяма от 1,20 m, от вътрешната страна при входа и изхода; при дължина, по-голяма от 80 m, такива стъпала се предвиждат и междинно през 50 m;

7. поставяне на двустранни парапети на пешеходните пътеки на мост-каналите.

Чл. 71. За нормалното функциониране при експлоатация на дюкери задължително се спазват следните изисквания:

1. извършване на бавно напълване на дюкерите в началото на поливния сезон с оглед нормално обезвъздушаване и постепенно темпериране на съоръжението;

2. спазване изискванията за допустимите подприщвания и за минималните водни количества;

3. осигуряване пропускната способност на канала след дюкера с оглед предотвратяване обратните подприщвания и намаляване на водните количества;

4. поставяне на предпазни решетки при входа и изхода на дюкера, които се почистват от натрупаните плаващи предмети;

5. осигуряване на необходимите облекчителни съоръжения (преливници или изпускатели) за отвеждане на излишните води при входа на дюкера;

6. изпразване на дюкера за почистване или оглед отвътре след всеки поливен сезон;

7. периодично следене за улягане или други признаци на филтрация през дюкера.

Чл. 72. За нормалното функциониране при експлоатация на водостоци задължително се спазват следните изисквания:

1. поддържане в добро състояние на канала или дигата, под които са изградени;

2. предприемане на необходимите мерки срещу задръстване и затлачване, срещу разрушаване на рисбермите и за сигурността на входната и изходната част на съоръжението.

Чл. 73. За нормалното функциониране при експлоатация на прагове и бързотоци задължително се спазват следните изисквания:

1. поддържане в изправност на входната и водобойната част, обтекаемите бетонови повърхности, както и на стъпалото на прага или наклонените плоскости (при бързотоците) и рисбермата;

2. своевременно почистване от навлезли предмети, наноси и растителност.

Чл. 74. За нормалното функциониране при експлоатация на вододели задължително се спазват следните изисквания:

1. поддържане в постоянна годност за експлоатация на затворните органи;

2. предприемане на необходимите мерки за предотвратяване на затлачване и задръстване на шахтите и подсавачните отвори, както и срещу изравяния в долните участъци на съоръженията;

3. измерване на изразходваните водни количества.

Чл. 75. За нормалното функциониране при експлоатация на тръбни мрежи задължително се спазват следните изисквания:

1. собственикът съхранява документация за изградената тръбна мрежа, схема екзекутив в подходящ мащаб, на която са нанесени всички съоръжения по тръбопроводите (шахти, спирателни кранове, автоматични въздушници, изпразнители), както и всички водовземни хидранти; на схемата има информация за вида на тръбите, проектното им налягане, диаметри, дължина на участъците и оразмерителни дебити;

2. техническите параметри на поливната техника и организацията на поливане съответстват на параметрите на разпределителната подземна напорна мрежа и съответната й арматура;

3. бавно напълване с вода на празните тръбопроводи за надеждно обезвъздушаване, като главните затворни органи се отварят не повече от 1/4 от пълния им ход;

4. бавно отваряне и затваряне на затворните органи, като напорът във водопроводите се увеличава или намалява с 0,1 MPa/h, за ограничаване стойностите на хидравличния удар;

5. периодична проверка изправността на тръбната арматура (затворни органи, въздушници, калници, хидранти и др.);

6. предпазване на мрежата от затлачване и отстраняване на постъпилите в нея наноси; извършва се преди всеки поливен сезон и след всеки ремонт чрез промиване на тръбопроводите;

7. затваряне на хидранти и шибъри при преустановяване на консумацията на вода за предпазване на мрежата от изпразване;

8. сигнализиране на надземните части от мрежата (хидранти и шахти) с оглед предпазването им от селскостопанска техника.

Чл. 76. Експлоатацията на сондажни кладенци се извършва в съответствие с изискванията на Наредба № 1 за проучването, ползването и опазването на подземните води (ДВ, бр. 57 от 2000 г.) и съгласно разрешителното за водоползване. Ако съоръжението не се използва, то се консервира чрез надеждно затваряне на отвора срещу замърсяване и запушване.

Чл. 77. За всяка напоителна система или част от нея се разработват план и мероприятия за експлоатация в извънполивния сезон, които се свеждат до:

1. гарантирано пропускане на речния отток през подприщителните съоръжения;

2. добро уплътняване на затворните органи при входните съоръжения на водовземанията;

3. поддържане в техническа годност на предпазните скатови канали и съоръжения по тях;

4. осигуряване на безпрепятствено оттичане на повърхностните води през водостоците на каналната мрежа;

5. премахване на всякакви препятствия по каналите, затрудняващи оттичането на водата;

6. отваряне на изпускателите и осигуряване на тяхното безупречно действие;

7. поддържане на непрекъснат надзор върху всички съоръжения, особено при валежи от дъжд или при снеготопене.

Чл. 78. За всяка напоителна система или част от нея се предвиждат мероприятия за зазимяване, които се свеждат до:

1. изпразване на каналите, изравнителите, дюкерите, тръбопроводите, шахтите, помпите, инсталациите и спирателните кранове на помпените станции;

2. предпазване на тръбната арматура от замръзване.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (1) По смисъла на този правилник:

1. " Авария " е събитие, при което се налага намаляване на експлоатационните натоварвания на съоръжения от хидромелиоративната инфраструктура за извършване на ремонтни работи.

2. " Екстремни условия " на експлоатация са тези, при които режимът на работа на язовирната стена и на едно или повече съоръжения към нея надхвърля изчислителните натоварвания, като всички съоръжения запазват работоспособното техническо състояние.

3. " Аварийни условия " на експлоатация са тези, при които режимът на работа на едно или повече съоръжения надхвърля граничните изчислителни натоварвания и поне едно от тях се намира в неработоспособно техническо състояние.

4. " Воден баланс " е съотношението между валежите, оттока, изпарението и филтрацията, характеризиращо количественото състояние на водите по речни басейни.

5. " Водовземни съоръжения " са съоръжения, посредством които се извършва отнемане на води от водните обекти.

6. " Водоползването " обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти.

7. " Екстремни хидрологични явления " са тези, които предизвикват екстремни условия на експлоатация.

8. " Инструкция за експлоатация " е съвкупност от технически правила, указания, предписания и други дейности, свързани с предмета на дейност.

9. " Мониторинг " е съвкупност от наблюдения, измервания, анализ и оценки, свързани с експлоатацията на хидромелиоративните обекти.

10. " Напоителни системи " са комплекс от съоръжения, технически средства и оборудване за добиване, съхраняване, доставка и разпределяне на водата за напояване на земеделските култури с цел поддържане на подходящ водно-въздушен режим.

11. " Облекчителни съоръжения " са преливниците и основните изпускатели на язовирните стени.

12. " Регистър " е цялата информация от проучвателните работи, проекта, строителството и експлоатацията на язовирните стени и съоръженията към тях, както и при извършване на ремонт и реконструкция. Този регистър се води и съхранява от собственика/ползвателя по чл. 1, ал. 1, т. 2 .

13. " Реконструкция " е строителната дейност, съпроводена с промяна на съществуващата конструкция, свързана с възстановяване, разширяване или модернизация на съоръжение от хидромелиоративната инфраструктура.

14. " Ремонт " е дейност, свързана с възстановяване на проектните параметри на съоръжение от хидромелиоративната инфраструктура.

15. " Техническа експлоатация " е правно и технологично регламентирана дейност по въвеждане в експлоатация, използване по предназначение и поддържане в изправност на съоръжения от хидромелиоративната инфраструктура.

16. " Хидромелиоративна инфраструктура " е комплекс от съоръжения, технически средства и оборудване за напояване и отводняване на земеделски земи на територията на сдруженията заедно с прилежащите им площи и сгради с обслужващо предназначение, както и експлоатационните пътища, предмет на чл. 2 от Наредбата за придобиване и отнемане от сдруженията за напояване правото на ползване върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура и обслужваща техника на територията на сдружението (ДВ, бр. 21 от 2002 г.).

§ 2. Всеки собственик или ползвател на хидромелиоративна инфраструктура по чл. 1, ал. 1, т. 2 е длъжен да разработи конкретни правила и инструкции за правилна и безопасна работа със стопанисваните от него съоръжения.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3. Контрол по изпълнение на правилника се осъществява от Изпълнителната агенция по хидромелиорации и регионалните й дирекции по места.

§ 4. Правилникът се утвърждава от министъра на земеделието и горите на основание чл. 67, ал. 3, т. 3 от Закона за сдружения за напояване .

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. С този правилник се уреждат основните задачи, устройството и дейността на Правителствената комисия по изпълнението на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, налагащи търговско-икономически санкции на други държави, и преодоляване на неблагоприятните последици за националното стопанство, както и взаимодействието на правителствената комисия с другите органи и организации, а така също с международни институции и представители на други страни.

Чл. 2. Правителствената комисия работи в условията на публичност при вземането и изпълнението на решенията си, освен когато опазването на държавната тайна или други важни причини налагат това.

Раздел II – Основни задачи и функции

Чл. 3. Правителствената комисия има следните основни задачи:

1. предлага на Министерския съвет мерки за изпълнение на задълженията на страната, произтичащи от резолюциите на Съвета за сигурност на ООН за налагане на търговско-икономически санкции срещу други държави и за преодоляване на неблагоприятните социално-икономически последици за страната;

2. организира, координира и контролира дейността на министерствата и ведомствата по прилагането на санкциите;

3. извършва проверка на сигналите за нарушения на режима на санкциите;

4. подготвя периодично за Министерския съвет анализи за последиците за страната от прилагането на санкциите и обобщена оценка за понесените щети и очакваните бъдещи загуби;

5. събира и обобщава текущата информация за понесените загуби от националното стопанство по отрасли и сектори, както и за загубите за държавния бюджет. Изготвя месечни и оперативни оценки на загубите в национален мащаб, анализира и прогнозира обобщените данни, набелязва мерки за тяхното преодоляване и прави предложения пред Министерския съвет за вземане на решения по тях;

6. оценява исканията на български юридически и физически лица за компенсиране на понесените щети и пропуснатите ползи;

7. изготвя аргументирани искания към международни организации, финансови институции и държави за оказване на помощ за преодоляване на неблагоприятните социално-икономически последици за страната от прилагането на санкциите и ги внася в Министерския съвет за одобряване.

Чл. 4. За изпълнението на посочените в чл. 3 задачи правителствената комисия:

1. може да изисква от всички държавни органи, организации и длъжностни лица, както и от други юридически и физически лица, информация, сведения и документи;

2. изслушва длъжностните лица при проверката на сигнали за нарушения на режима на санкциите;

3. формира експертни работни групи по конкретни проблеми, като за целта привлича специалисти от министерствата и ведомствата, а при необходимост и други независими експерти;

4. прави предложения пред компетентните органи за търсене на административна или наказателна отговорност при констатирани нарушения на режима на санкциите;

5. по решение на Министерския съвет установява контакти с официални представители на международни организации, международни институции и държави във връзка с оказването на помощ за преодоляване на неблагоприятните последици от прилагането на санкциите, за компенсиране на щетите и по други организационни въпроси;

6. сезира Министерския съвет по въпроси извън нейната компетентност и редовно го информира за взетите от нея решения.

Раздел III – Структура

Чл. 5. (1) Правителствената комисия се състои от председател, зам.-председател, секретар и членове.

(2) Председателят и членовете на комисията се определят с решение на Министерския съвет. Заместник-председателят и секретарят се избират от комисията.

(3) Оперативно-техническата работа се осъществява от технически секретар, определен от комисията.

Чл. 6. (1) Председателят:

1. представлява правителствената комисия;

2. ръководи работата на правителствената комисия;

3. внася за разглеждане и докладва в Министерския съвет подготвените от правителствената комисия предложения, становища и информация;

4. подписва протоколите от заседанията на правителствената комисия, предложенията до Министерския съвет и решенията на комисията;

5. дава изявления пред средствата за масово осведомяване.

(2) В отсъствие на председателя неговите функции се изпълняват от заместник-председателя.

Чл. 7. Членовете на правителствената комисия изразяват становищата на министерствата, ведомствата и организациите, които те представляват.

Чл. 8. Секретарят:

1. организира подготовката на заседанията на правителствената комисия;

2. координира работата на правителствената комисия и води нейната документация;

3. води на отчет взетите от правителствената комисия решения и подпомага председателя при координацията и контрола за изпълнението им.

Чл. 9. (1) Помощни постоянно действащи органи на правителствената комисия са:

1. Работна група по прилагане на санкциите;

2. Работна група по мерките за преодоляване на социално-икономическите последици.

(2) По решение на правителствената комисия министерствата и ведомствата определят свои представители в съответните работни групи. В работните групи могат да бъдат привличани на договорна основа и други експерти според необходимостта.

(3) Работните групи осъществяват своята дейност в непосредствена връзка със звената за оперативна координация по въпросите на спазването на санкциите и преодоляване на социално-икономическите последици, създадени в отделните министерства и ведомства.

Раздел IV – Организация на дейността

Чл. 10. Правителствената комисия решава въпросите от своята компетентност с решения, които се одобряват от Министерския съвет и са задължителни за държавните органи.

Чл. 11. (1) Решенията на правителствената комисия се вземат на заседания, които се свикват от председателя й.

(2) Дневният ред за заседанията се изготвя предварително и се изпраща от секретаря на членовете на комисията най-късно два дни преди датата на заседанието.

(3) Необходимият кворум за заседанията на комисията е две трети от състава й.

(4) Решенията на комисията се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието нейни членове.

Чл. 12. Правителствената комисия при необходимост прави предложения за промени в този правилник, които подлежат на одобряване от Министерския съвет.

Чл. 13. Правителствената комисия приема програма за изпълнението на основните си задачи.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С този правилник се уреждат организацията, задачите и функциите на Военната инспекция за технически надзор като специализиран орган на министъра на отбраната по Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) за осъществяване на технически надзор върху съоръженията с повишена опасност в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.

Чл. 2. Техническият надзор върху съоръженията с повишена опасност в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия се осъществява за спазване на техническите изисквания, правилата и нормите за устройство и безопасна експлоатация на съоръженията, определени в нормативните актове на Министерския съвет, с цел да се гарантира безопасното и безаварийното им ползване, опазване живота и здравето на хората, околната среда, сградите и вещите.

Чл. 3. (1) Съоръженията с повишена опасност в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия освен определените в чл. 32 ЗТИП са и всички съставни възли, агрегати и функционално отделни единици от състава на комплексното въоръжение и техника, които по функции и параметри могат да бъдат отнесени към някое от съоръженията или това е записано в технологичната документация.

(2) Сроковете и видът на периодичните прегледи и изпитвания на съоръженията по ал. 1 се определят съгласно наредбите по чл. 31 ЗТИП и инструкциите за експлоатация на производителя.

Чл. 4. На технически надзор подлежат всички съоръжения с повишена опасност с военно, учебно, строително и комунално-битово предназначение, ползвани в обекти на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.

Чл. 5. Инспекторите от Военната инспекция за технически надзор се застраховат за сметка на бюджета на Министерството на отбраната срещу злополука, която може да настъпи при или по повод изпълнение на служебните им задължения.

Глава втора – ОРГАНИЗАЦИЯ НА ВОЕННАТА ИНСПЕКЦИЯ ЗА ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР

Раздел I – Устройство

Чл. 6. (1) Военната инспекция за технически надзор е организирана в ръководство и териториални звена за технически надзор.

(2) Ръководството на Военната инспекция за технически надзор се състои от началник и двама главни инспектори по направленията "Повдигателна техника" – кранове, трансманипулатори и асансьори, и "Съоръжения под налягане" – котли, съдове под налягане, газови съоръжения и инсталации, тръбопроводи и стоманени бутилки.

(3) Ръководството на Военната инспекция за технически надзор е в град София, а на териториалните звена – в градовете София, Пловдив и Шумен. Териториални звена за технически надзор се изграждат, при необходимост, към управления, щабове на видовете въоръжени сили и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната.

Раздел II – Ръководство на Военната инспекция за технически надзор

Чл. 7. (1) Военната инспекция за технически надзор се ръководи от началник, който е пряк ръководител на всички инспектори.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г.) Началникът на Военната инспекция за технически надзор е подчинен непосредствено на началника на отдел "Военна инфраструктура, пожарна безопасност и военна инспекция за технически надзор на съоръжения с повишена опасност" в Командването за логистична поддръжка (КЛП).

Чл. 8. Началникът на Военната инспекция за технически надзор:

1. ръководи, организира, координира, контролира и отговаря за цялостната дейност на инспекцията;

2. представлява инспекцията пред други органи и организации в рамките на неговата компетентност по въпросите на техническия надзор;

3. съгласува правила, изисквания и норми за контрол на съоръжения, които не са обхванати от наредбите, издадени на основание чл. 31 ЗТИП ;

4. заверява за съответствието им с техническите изисквания, правила и норми проекти на строежи, в които ще се изграждат и експлоатират съоръжения с повишена опасност;

5. заверява конструкторска, технологична и друга техническа документация за производство на съоръжения, за които няма наредби по чл. 7 ЗТИП , както и такава за преустройство и ремонт на всички съоръжения с повишена опасност;

6. издава разрешения за извършване на дейности, свързани с ремонта, преустройството и изпитването на съоръжения с повишена опасност от въоръжението и техниката;

7. разрешава пускането на пълначни станции за зареждане на стоманени бутилки със сгъстени, втечнени и разтворени под налягане газове;

8. организира воденето на регистър на съоръженията с повишена опасност съгласно изискванията на Наредбата за условията и реда за издаване на лицензи за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност и за реда за водене на регистър на съоръженията , приета с ПМС № 187 от 2000 г. (ДВ, бр. 79 от 2000 г.);

9. разрешава писмено въвеждането в експлоатация на съоръжения с повишена опасност, за които няма наредби по чл. 7 ЗТИП , или чрез оформянето на акт за първоначален преглед – за съоръжения, на които е оценено съответствието със съществените изисквания;

10. спира експлоатацията на съоръжения с повишена опасност, които не са регистрирани, не са въведени в действие съгласно реда, определен в нормативните актове, или не отговарят на техническите правила, изисквания и норми за устройство и безопасна експлоатация, определени в наредбите по чл. 31 ЗТИП ;

11. организира обследването на причините за аварии и злополуки, възникнали при експлоатацията на съоръженията с повишена опасност;

12. организира и контролира провеждането на периодичната проверка на знанията на персонала, обслужващ съоръжения с повишена опасност в обекти на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия;

13. дава предложения за търсене на отговорност от длъжностни лица, извършили нарушения на изискванията на нормативните актове по устройството, безопасната експлоатация и технически надзор на съоръженията с повишена опасност;

14. организира изготвянето и представя за утвърждаване от началника на отбраната на обобщен годишен план за дейността на Военната инспекция за технически надзор;

15. планира финансови средства за осигуряване дейността на Военната инспекция за технически надзор, свързана с атестацията и периодичната проверка на знанията на обслужващия персонал;

16. изготвя периодични информации и анализи за състоянието на съоръженията с повишена опасност, авариите и злополуките, възникнали при тяхната експлоатация, и дейността на инспекцията;

17. утвърждава годишните и тримесечните планове за дейността на териториалните звена за технически надзор.

Чл. 9. (1) При изпълнение на правомощията си началникът се подпомага от главните инспектори от ръководството на Военната инспекция за технически надзор.

(2) При отсъствие на началника на Военната инспекция за технически надзор неговите функции се изпълняват от определен от него главен инспектор.

Чл. 10. Главните инспектори от ръководството на Военната инспекция за технически надзор в съответствие с ресора, за който са назначени:

1. анализират проекти за изграждане на сгради, в които ще се експлоатират съоръжения с повишена опасност, и на техническа документация за извършването на ремонт на тези съоръжения, изготвят становища и ги представят на началника на инспекцията за заверяване;

2. изготвят и организират съгласуването със заинтересованите страни на инструкции, методики и др., необходими за осъществяване на техническия надзор на отделните видове съоръжения с повишена опасност;

3. изготвят становища по представени проекти на нормативни актове по устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръженията с повишена опасност;

4. участват в провежданите периодични учебно-проверочни курсове за проверка на знанията и уменията на служителите, заети с експлоатацията на съоръжения с повишена опасност;

5. подготвят периодична информация и анализи за състоянието на съоръженията с повишена опасност и дейността по техническия надзор;

6. извършват технически надзор на особено важни, сложни или необхванати от териториалните инспектори съоръжения;

7. водят регистъра по чл. 8, т. 8 , контролната картотека на съоръженията с повишена опасност, експлоатирани в обекта на МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия и регистър на служителите, на които е разрешено да извършват технически надзор, в т. ч. и на определените им щемпели и печати;

8. извършват периодични и извънредни проверки в ремонтни бази, изпитателни и пълначни станции за стоманени бутилки;

9. участват в комисии по проверка на обекти, експлоатиращи голям брой съоръжения с повишена опасност, по организацията за спазване на изискванията за безопасна експлоатация;

10. анализират плановете на териториалните звена и ги представят на началника на инспекцията за съгласуване;

11. изготвят обобщения годишен план за дейността на техническия надзор;

12. участват в изготвянето на мероприятия по периодичното обучение и проверка на знанията на териториалните инспектори по технически надзор;

13. организират обновяването на нормативната база, свързана с безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръженията с повишена опасност, и запознават териториалните инспектори с извършените изменения и задачите, произтичащи от тях;

14. участват в комисии по обследване на причините за аварии и злополуки, възникнали при експлоатацията на съоръженията с повишена опасност.

Глава трета – ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА

Раздел I – Общи положения

Чл. 11. (1) Военната инспекция за технически надзор изготвя годишен план, който се съгласува с дирекция "Логистика" и се утвърждава от началника на отбраната.

(2) За работа по конкретни задачи или задачи с дългосрочен характер се изготвят отделни планове и програми.

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г.) Териториалните звена за технически надзор изготвят годишни и тримесечни планове, които се съгласуват от началника на Военната инспекция за технически надзор и се утвърждават от началника на отдел "Военна инфраструктура, пожарна безопасност и военна инспекция за технически надзор на съоръжения с повишена опасност" в КЛП.

Чл. 13. Началникът на военната инспекция за технически надзор и териториалните звена изготвят тримесечни отчети и годишен отчет-анализ за състоянието на съоръженията с повишена опасност и провежданата надзорна дейност, които изпращат в дирекция "Логистика".

Чл. 14. (1) Военната инспекция за технически надзор води регистър и контролна картотека на съоръженията с повишена опасност, в която се съхраняват документите, издавани от териториалните звена на инспекцията.

(2) Регистрацията на съоръженията с повишена опасност, с изключение на тези за стоманените бутилки, се извършва от Военната инспекция за технически надзор.

Чл. 15. Военната инспекция води и съхранява регистри на издадените от нея разрешения за извършване на надзорна дейност и за издадените атестати за упълномощаване на инспектори за технически надзор.

Чл. 16. (1) Инспекторите от териториалните звена използват лични печати, щемпели и пломби за осъществяване на конкретни дейности при техническия надзор на съоръженията с повишена опасност. Видът и формата на печатите и щемпелите се определят със заповед на министъра на отбраната.

(2) Разрешените за ползване по предходната алинея печати и щемпели се водят в специален регистър от началника на инспекцията.

Чл. 17. (1) При осъществяване на функциите си инспекцията взаимодейства и обменя информация с други ведомствени и държавни служби, организации и лицензирани за технически надзор лица по въпроси от взаимен интерес.

(2) Взаимодействието и обменът на информация се извършват чрез началника на Военната инспекция за технически надзор.

Раздел II – Дейност на териториални звена за технически надзор

Чл. 18. Териториалните звена организират и осъществяват технически надзор за спазване на установените изисквания за устройство и безопасна експлоатация на съоръженията с повишена опасност, намиращи се на територията, за която отговарят.

Чл. 19. Инспекторите от териториалните звена при осъществяване на техническия надзор върху съоръженията с повишена опасност:

1. извършват проверка и изготвят писмено становище по документацията, представена за първоначална регистрация и пускане в действие на нови съоръжения с повишена опасност;

2. посещават в работно време съоръженията с повишена опасност и обектите, в които те се ползват или изграждат; за обекти със специален режим на допуск достъпът се осъществява по реда на Закона за защита на класифицираната информация и нормативните актове по неговото прилагане;

3. извършват първоначални и периодични технически прегледи, проверки и изпитвания на съоръжения с повишена опасност преди пускането им в действие, по време на тяхната експлоатация, след ремонт или преустройството им;

4. определят вида и срока на следващия преглед в зависимост от техническото състояние на съоръжението, неговата експлоатация и дадените предписания; този срок не може да бъде по-дълъг от определения в нормативния акт за съответното съоръжение;

5. дават мотивирани предписания по устройството и експлоатацията на монтираните в обекти съоръжения с повишена опасност и разпореждат в тях да се извършат необходимите действия съгласно нормативните актове по технически надзор с оглед осигуряване на безопасната и безаварийната им експлоатация; разпорежданията и предписанията се записват в ревизионната книга на съоръжението или се оформят в отделен документ;

6. получават от длъжностните лица, служителите и работниците всички необходими за извършване на надзорната дейност сведения, информация, документи, проби, материали, уреди и инструменти;

7. извършват проверки във военни формирования и обекти на Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната на организацията по осигуряване на безопасната експлоатация на съоръженията, създадена от техните собственици и/или ползватели;

8. спират ползването, ремонта или преустройството на съоръжения с повишена опасност, които не отговарят на техническите правила, изискванията и нормите за устройство и безопасна експлоатация, нормативните актове по технически надзор или се извършват без разрешение или в отклонение на издаденото разрешение;

9. извършват периодична проверка на знанията на персонала, зает с експлоатацията на съоръжения с повишена опасност, и на лицата, на които е дадено разрешение за дейност по техническия надзор, в обекти на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната;

10. дават мотивирани предложения за търсене на отговорност от длъжностни лица, извършили нарушения на изискванията на нормативните актове за устройство, безопасна експлоатация и технически надзор на съоръженията с повишена опасност;

11. участват при обследване на причините за аварии и злополуки, възникнали при експлоатацията на съоръжения с повишена опасност;

12. изготвят становища по проекти на нормативни актове, методики за изпитване и вътрешноведомствени документи.

Чл. 20. (1) Териториалните звена водят картотека с технически досиета на регистрираните съоръжения с повишена опасност.

(2) Съставът и обемът на техническите досиета следва да отговарят на изискванията, дадени в наредбите по чл. 31 ЗТИП за съответния вид съоръжения.

(3) Към досиетата на съоръженията се прилага и кореспонденцията, която се води с ползвателите им и имаща отношение по техническото състояние или осигуряване на безопасната им експлоатация.

(4) Воденето на досиета е пожизнено – до бракуването, продажбата или демонтажа на съоръженията. Досиета на снетите от отчет съоръжения, освен в случаите, когато се предават на друг орган по технически надзор, се съхраняват в продължение на пет години.

(5) Предаването на техническо досие на друг орган по технически надзор става по писмено заявление на ползвателя и съставяне на приемо-предавателен протокол. Процедурата се прилага и при промяна на ползвателя, когато едно съоръжение преминава от надзор от едно териториално звено към друго.

Чл. 21. Териториалните звена в територията, за която отговарят, имат станции за изпитване на стоманени бутилки, водят регистър на съоръженията, които подлежат на технически надзор.

Глава четвърта – ОРГАНИ, ЛИЧЕН СЪСТАВ И СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНСПЕКТОРИТЕ ЗА ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР

Чл. 22. (1) Органи на Военната инспекция за технически надзор са главните инспектори по технически надзор от ръководството и инспекторите от териториалните звена, чрез които инспекцията осъществява функциите си.

(2) Инспекторите по технически надзор при осъществяване на своите функции са независими от директорите, началниците, ръководителите и командирите в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната.

Чл. 23. (1) Териториалните звена за технически надзор се изграждат приоритетно на териториален принцип в съответствие със структурата, състава и разположението на обектите на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, в които се ползват съоръжения с повишена опасност.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г.) Територията, за която отговарят териториалните звена, се определя със заповед на министъра на отбраната по предложение от командира на Командването за логистична поддръжка.

Чл. 24. Изискванията по отношение на квалификация и стаж по специалността за инспекторите не могат да бъдат по-ниски от тези, определени в Наредбата за условията и реда за издаване на лицензи за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност и за реда за водене на регистър на съоръженията , приета с ПМС № 187 от 2000 г.

Чл. 25. Кандидатите за назначаване на длъжността "инспектор по технически надзор" подлежат на първоначална проверка на знанията и професионалните им умения да изпълняват задачите по провеждане на технически надзор на съоръжения с повишена опасност.

Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г.) Инспекторите към Военната инспекция за технически надзор удостоверяват принадлежността си към инспекцията и правомощията си със служебна карта по образец, утвърден от министъра на отбраната. Служебните карти се подписват от командира на Командването за логистична поддръжка.

Чл. 27. Освобождаването на инспекторите от длъжност става по предложение и/или след съгласуване с началника на инспекцията.

Глава пета – ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА СЪОРЪЖЕНИЯТА С ПОВИШЕНА ОПАСНОСТ

Чл. 28. (1) Ползвателят на съоръженията с повишена опасност в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия е длъжен да:

1. осигури безопасна и безаварийна експлоатация, като ги поддържа в съответствие с техническите изисквания, норми и правила за безопасност;

2. изработи инструкция за работа въз основа на техническата документация и инструкциите за монтаж и безопасна експлоатация на съоръженията и съобразно особеностите на обекта, в който се експлоатират; в инструкцията се определят задачите, функциите и отговорностите на обслужващия персонал, редът за пускане, обслужване и спиране на съоръженията, действията при аварийни спирания и при аварии и злополуки;

3. осигури ефективен контрол на работата на съоръженията с повишена опасност и на обслужващия персонал;

4. състави и съхранява досие на всяко съоръжение, което съдържа техническата му документация и чертежите, изчисленията и документите за извършените ремонти, както и всички документи, издадени от органите за технически надзор;

5. има ревизионна книга за всяко съоръжение, в която органите за технически надзор записват резултатите от извършените надзорни дейности, както и предписанията за отстраняване на констатираните нарушения;

6. изпълнява и контролира изпълнението на обслужващия персонал на предписанията, дадени от органите за технически надзор;

7. уведомява органите на Военната инспекция за технически надзор и други държавни органи съобразно тяхната компетентност за всяка авария или злополука, възникнала при експлоатацията на съоръженията с повишена опасност.

(2) Ползвателят и обслужващият персонал са длъжни да не допускат експлоатацията на съоръжения с промени в устройството, които водят до несъответствие с нормативните изисквания, които показват повреда или неизправност при работа или които не са регистрирани или не са пуснати в експлоатация от органите за технически надзор, или не им е извършен първоначален или периодичен технически преглед по ЗТИП , наредбите по прилагането му или в срока, определен при предходния преглед.

(3) В случай че съоръжения с повишена опасност са отдадени под наем или аренда, задълженията по ал. 1 се изпълняват от техния наемател, когато това изрично е записано в договора.

Чл. 29. Техническата документация и ревизионната книга по чл. 28, ал. 1, т. 4 и 5 се съхраняват като явна литература в явно деловодство на военното формирование (структура).

Чл. 30. Ползвателят на съоръжения с повишена опасност уведомява писмено в седемдневен срок Военната инспекция за технически надзор:

1. при констатиране на техническа неизправност на съоръжението с повишена опасност, която уврежда безопасната му експлоатация;

2. при промяна на ползвателя и/или промяна на местонахождението на съоръжението за срок, по-дълъг от шест месеца;

3. когато спира експлоатацията на съоръжението по собствено желание за срок, по-продължителен от шест месеца;

4. при бракуване или снемане от отчет на съоръжението.

Глава шеста – ОБСЛЕДВАНЕ НА АВАРИИ И ЗЛОПОЛУКИ

Чл. 31. Органите от Военната инспекция за технически надзор обследват причините за авариите и злополуките, възникнали при експлоатацията на съоръженията с повишена опасност.

Чл. 32. (1) За всяка авария или злополука, възникнала при експлоатацията на съоръжение с повишена опасност, ползвателят уведомява незабавно органите на Военната инспекция за технически надзор, като до тяхното пристигане взема мерки за оказване помощ на пострадалите и за предотвратяване на по-нататъшно развитие на аварията. При аварии с големи материални щети и/или тежки злополуки уведомява незабавно и органите на военната прокуратура и военната инспекция по труда.

(2) Ползвателят е длъжен да вземе мерки за запазване непроменена обстановката, създадена при аварията или злополуката, до идването на компетентните органи, ако това не крие опасност от развитие на аварията или от нова злополука.

(3) Когато се наложи изменение на обстановката, създадена при аварията, ползвателят на съоръжението представя писмена справка за извършените изменения и причините, наложили това.

Чл. 33. (1) Органите за технически надзор незабавно и в присъствието на представител на ползвателя обследват причините, условията и обстоятелствата за авариите и злополуките, като по тяхна преценка могат да изискат извършване на експертизи, изпитвания и изследвания.

(2) За резултатите от обследването се съставя акт, който се подписва от лицата, участвали в обследването. След приключване на обследването един екземпляр от акта се изпраща на началника на Военната инспекция за технически надзор.

Чл. 34. При особено тежки аварии или злополуки, станали при експлоатацията на съоръжения с повишена опасност, министърът на отбраната или определен от него заместник-министър може да поиска от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор съвместно извършване на обследване от инспектори от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" и от Военната инспекция за технически надзор.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Длъжностните лица, които не изпълняват разпоредбите на този правилник, подлежат на административни наказания, налагани по ред и в размери съгласно глава тринадесета "Административнонаказателни разпоредби" от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

§ 2. По смисъла на този правилник:

1. " Технически надзор " са определени от нормативните актове действия и мерки за осигуряване спазването на техническите правила, изисквания, норми и държавни стандарти при проектирането, конструирането, изграждането, производството, вноса, монтирането, преустройството, ремонта, обслужването, поддържането и ползването на съоръженията с повишена опасност с цел да се гарантират безопасната и безаварийната експлоатация на тези съоръжения, животът и здравето на хората, опазването на околната среда, сгради и друго имущество.

2. " Авария " е внезапно разрушаване, деформиране или значително повреждане на съоръжения с повишена опасност в процеса на тяхната експлоатация, съпроводено с материални щети и трайни изменения, непозволяващи по-нататъшното безопасно използване на съоръжението.

3. " Злополука " е травма или друго рязко влошаване на здравето на лица вследствие на авария на съоръжение с повишена опасност или поради това, че при проектирането или изграждането на съоръжението не са предвидени и осигурени или спазени изискванията на техническите правила, норми и държавни стандарти.

4. " Обект " е помещение, сграда или район, в който са монтирани съоръжения с повишена опасност.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3. Правилникът се издава на основание § 4 от допълнителните разпоредби на Закона за техническите изисквания към продуктите и отменя Правилник № П-1 от 10.07.2002 г. за технически надзор върху съоръженията с повишена опасност в Министерството на отбраната и Българската армия.

§ 4. Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2023 г.) С този правилник се уреждат организацията, задачите и функциите на дирекция "Безопасност, технически надзор и управление при кризи" като специализиран орган за технически надзор на министъра на транспорта и съобщенията по Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) и по Закона за инспектиране на труда за осъществяване на технически надзор върху съоръженията с повишена опасност (СПО) в Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) и на СПО, монтирани на подвижен железопътен състав, независимо от тяхната собственост.

Чл. 2 . (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2023 г.) Техническият надзор върху СПО в МТС и на СПО, монтирани на подвижен железопътен състав, независимо от тяхната собственост, се осъществява за спазване на техническите изисквания, правилата и нормите за устройство и безопасна експлоатация на съоръженията, определени в нормативните актове, с цел да се гарантират безопасното и безаварийното им ползване, опазване живота и здравето на хората, околната среда, сградите и вещите.

Чл. 3 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2023 г.) Съоръженията с повишена опасност в МТС, освен определените в чл. 32 на ЗТИП , са и всички съставни възли, агрегати и функционално отделни единици от подвижния железопътен състав, които по функции и параметри могат да бъдат отнесени към някое от СПО или това е записано в технологичната им документация.

(2) Сроковете и видът на периодичните прегледи и изпитвания на съоръженията по ал. 1 се определят съгласно наредбите по чл. 31 ЗТИП и инструкциите за експлоатация на производителя на съоръженията.

Чл. 4 . (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2023 г.) На технически надзор подлежат всички СПО, ползвани в МТС, и СПО, монтирани на подвижен железопътен състав.

Глава втора – ОРГАНИЗАЦИЯ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИЯ ОРГАН ЗА ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР

Раздел I – Устройство

Чл. 5 . (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2019 г.) Специализираният орган за технически надзор се състои от ръководител и инспектори по направленията "Повдигателна техника – кранове, трансманипулатори и асансьори" и "Съоръжения под налягане – котли, съдове под налягане, газови съоръжения и инсталации, тръбопроводи и стоманени бутилки".

Раздел II – Ръководство на специализирания орган за технически надзор

Чл. 6 . Ръководителят на специализирания орган за технически надзор:

1. ръководи, организира, координира, контролира и отговаря за цялостната дейност на специализирания орган за технически надзор;

2. представлява специализирания орган за технически надзор пред други органи и организации в рамките на неговата компетентност по въпросите на техническия надзор;

3. заверява проектантската и конструкторската документация за производство на съоръжения с повишена опасност, за които няма наредби по чл. 7 ЗТИП ;

4. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2023 г.) заверява инвестиционните проекти на строежите на Министерството на транспорта и съобщенията, в които ще функционират съоръжения с повишена опасност;

5. води база данни за контролираните СПО;

6. разрешава писмено въвеждането в експлоатация на съоръжения с повишена опасност, за които няма наредби по чл. 7 ЗТИП ;

7. спира експлоатацията на съоръжения с повишена опасност, които не са регистрирани, не са въведени в действие съгласно реда, определен в нормативните актове, или не отговарят на техническите правила, изисквания и норми за устройство и безопасна експлоатация, определени в наредбите по чл. 31 ЗТИП , в рамките на своята компетентност, определена в чл. 1 ;

8. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2023 г.) организира обследването на причините за аварии и злополуки, възникнали при експлоатацията на СПО, освен в случаите, когато това не попада в компетентността на специализираните разследващи органи към министъра на транспорта и съобщенията;

9. дава предложения за търсене на отговорност от длъжностни лица, извършили нарушения на изискванията на нормативните актове по устройството, безопасната експлоатация и технически надзор на СПО;

10. организира изготвянето и представя за утвърждаване обобщен годишен план за дейността на специализирания орган за технически надзор;

11. планира финансови средства за осигуряване дейността на специализирания орган за технически надзор, свързана с дейността по технически надзор;

12. изготвя годишни информации и анализи за състоянието на СПО, авариите и злополуките, възникнали при тяхната експлоатация, и дейността на специализирания орган за технически надзор;

13. утвърждава годишните планове за дейността на инспекторите за технически надзор.

Чл. 7 . При отсъствие на ръководителя на специализирания орган за технически надзор неговите функции се изпълняват от определен от него инспектор.

Чл. 8 . Инспекторите от специализирания орган за технически надзор:

1. анализират проекти за изграждане на сгради, в които ще се експлоатират СПО, и на техническа документация за извършването на ремонт на тези съоръжения, изготвят становища и ги представят на ръководителя на органа за специализиран технически надзор;

2. изготвят и организират съгласуването със заинтересованите страни на инструкции, методики и др., необходими за осъществяване на техническия надзор на отделните видове СПО;

3. изготвят становища по представени проекти на нормативни актове по устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на СПО;

4. участват в провежданите периодични учебно-проверочни курсове за проверка на знанията и уменията на служителите, заети с експлоатацията на СПО;

5. подготвят периодична информация и анализи за състоянието на СПО и дейността по техническия надзор;

6. поддържат базата данни на СПО;

7. извършват периодични и извънредни прегледи и проверки на СПО;

8. участват в комисии по проверка на обекти, експлоатиращи голям брой СПО, по организацията за спазване на изискванията за безопасна експлоатация;

9. анализират плановете си за работа и предлагат мерки за тяхната оптимизация на ръководителя на специализирания орган за технически надзор;

10. изготвят обобщен годишен план за дейността на техническия надзор;

11. представят предложения за изменение и допълнение на нормативните актове, свързани с безопасната експлоатация и техническия надзор на СПО;

12. участват в комисии по обследване на причините за аварии и злополуки, възникнали при експлоатацията на СПО.

Глава трета – ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА

Раздел I – Общи положения

Чл. 9 . (1) Специализираният орган за технически надзор изготвя годишен план за дейността си.

(2) За работа по конкретни задачи или задачи с дългосрочен характер се изготвят отделни планове и програми.

Чл. 10 . Инспекторите за технически надзор изготвят годишни планове. Годишните планове се съгласуват за всяка следваща календарна година в срок 20-о число на месец декември на текущата година от ръководителя на специализирания орган за технически надзор.

Чл. 11 . Ръководителят на специализирания орган за технически надзор изготвя годишен отчет-анализ за състоянието на СПО и провежданата надзорна дейност.

Чл. 12 . (1) Специализираният орган за технически надзор води регистър на СПО в съответствие с изискванията на Наредбата за условията и реда за издаване на лицензии за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност и реда за водене на регистър на съоръженията , приета с ПМС № 187 от 2000 г . (обн., ДВ, бр. 79 от 2000 г.; изм., бр. 115 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 17 от 2003 г.; доп., бр. 104 от 2004 г.; изм., бр. 40 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 59 от 2006 г., бр. 64 от 2008 г., бр. 32 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г.; изм., бр. 18 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 78 и 99 от 2011 г. и бр. 103 от 2012 г.).

(2) Вписването в регистъра по ал. 1 се извършва от инспекторите за технически надзор.

Чл. 13 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2023 г.) Инспекторите от специализирания орган за технически надзор използват печати, щемпели и пломби за осъществяване на конкретни дейности при техническия надзор на СПО. Видът и формата на печатите и щемпелите се определят със заповед на министъра на транспорта и съобщенията.

(2) Разрешените за ползване по ал. 1 печати се съхраняват от ръководителя на специализирания орган за контрол, а щемпелите са индивидуални и се използват и съхраняват от инспекторите в специализирания орган за контрол.

Чл. 14 . (1) При осъществяване на функциите си специализираният орган за технически надзор обменя информация с други ведомства, организации и лицензирани за технически надзор лица по въпроси от взаимен интерес.

(2) Взаимодействието и обменът на информация се извършват чрез ръководителя на специализирания орган за технически надзор.

Чл. 15 . Инспекторите за технически надзор при осъществяване на техническия надзор върху СПО:

1. извършват проверка и изготвят писмено становище по документацията, представена за регистрация и пускане в действие на нови СПО;

2. във връзка с извършване на дейността по технически надзор посещават СПО и обектите, в които те се ползват или изграждат;

3. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2023 г.) извършват първоначални, периодични и внезапни прегледи, проверки и изпитвания на СПО, както и проверки на предприятията, сградите и другите обекти, в които съоръженията се произвеждат, монтират, поддържат, ремонтират и експлоатират, когато това е предвидено в наредбите по чл. 31 ЗТИП или в наредбите на министъра на транспорта и съобщенията;

4. определят вида на следващия преглед в зависимост от техническото състояние на съоръжението, неговата експлоатация и дадените предписания и в зависимост от дадените предписания определят срок за тяхното изпълнение;

5. дават мотивирани предписания по устройството и експлоатацията на монтираните в обекти СПО и разпореждат в тях да се извършат необходимите действия съгласно нормативните актове по технически надзор с оглед осигуряване на безопасната и безаварийната им експлоатация; разпорежданията и предписанията се записват в ревизионната книга на съоръжението или се оформят в отделен документ;

6. получават от длъжностните лица, отговорни за експлоатация на надзорните съоръжения, както и от служителите и работниците всички необходими за извършване на надзорната дейност сведения, информация, документи, проби, материали, уреди и инструменти;

7. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2023 г.) извършват проверки в МТС и на СПО, монтирани на подвижен железопътен състав;

8. спират ползването, ремонта или преустройството на СПО, които не отговарят на техническите правила, изискванията и нормите за устройство и безопасна експлоатация, нормативните актове по технически надзор или се извършват без разрешение за въвеждане в експлоатация или в отклонение на издадено разрешение за въвеждане в експлоатация;

9. дават мотивирани предложения за търсене на отговорност от длъжностни лица, извършили нарушения на изискванията на нормативните актове за устройство, безопасна експлоатация и технически надзор на СПО;

10. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2023 г.) участват при обследване на причините за аварии и злополуки, възникнали при експлоатацията на СПО, когато това не попада в компетентността на специализираните разследващи органи към министъра на транспорта и съобщенията;

11. изготвят становища по проекти на нормативни актове, методики за изпитване и стандарти, свързани с дейността по технически надзор.

Чл. 16 . (1) Инспекторите за технически надзор водят технически досиета на регистрираните СПО.

(2) Съставът и обемът на техническите досиета следва да отговарят на изискванията, дадени в наредбите по чл. 31 ЗТИП за съответния вид съоръжения.

(3) Към досиетата на съоръженията се прилага и кореспонденцията, която се води с ползвателите им и имаща отношение по техническото състояние или осигуряване на безопасната им експлоатация.

(4) Воденето на досиета се извършва до бракуването, продажбата или демонтажа на съоръженията. Досиета на снетите от отчет съоръжения, освен в случаите, когато се предават на друг орган по технически надзор, се съхраняват в продължение на пет години.

(5) Предаването на техническо досие на друг орган по технически надзор става по писмено заявление на ползвателя и съставяне на приемно-предавателен протокол.

(6) За всяко техническо досие, предадено на друг орган за технически надзор, се информира ръководителят на специализирания орган за технически надзор.

Глава четвърта – ЛИЧЕН СЪСТАВ И СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНСПЕКТОРИТЕ ЗА ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР

Чл. 17 . (Отм. – ДВ, бр. 29 от 2019 г.).

Чл. 18 . (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2023 г.) Инспекторите в специализирания орган за технически надзор в МТС удостоверяват принадлежността си към специализирания орган и правомощията си със служебна карта по образец, утвърден от министъра на транспорта и съобщенията. Служебните карти се подписват от ръководителя на специализирания орган за технически надзор.

Глава пета – ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА СЪОРЪЖЕНИЯТА С ПОВИШЕНА ОПАСНОСТ

Чл. 19 . Специализираният орган за технически надзор на съоръженията с повишена опасност извършва проверки на ползвателите на СПО за установяване на:

1. наличие на условия за безопасна и безаварийна експлоатация и осигуряване на съответствие с техническите изисквания, норми и правила за безопасност;

2. наличие на инструкция за работа въз основа на техническата документация и инструкциите за монтаж и безопасна експлоатация на съоръженията и съобразно особеностите на обекта, в който се експлоатират; в инструкцията се определят задачите, функциите и отговорностите на обслужващия персонал, редът за пускане, обслужване и спиране на съоръженията, действията при аварийни спирания и при аварии и злополуки;

3. наличие на ефективен контрол на работата на СПО и на правоспособен обслужващ персонал;

4. наличие и съхранение на досие на всяко съоръжение, което съдържа техническата му документация и чертежите, изчисленията и документите за извършените ремонти, както и всички документи, издадени от органите за технически надзор;

5. наличие на ревизионна книга за всяко съоръжение, в която органите за технически надзор записват резултатите от извършените надзорни дейности, както и предписанията за отстраняване на констатираните нарушения;

6. изпълнение и контрол на изпълнението на предписанията, дадени от органите за технически надзор;

7. недопускане в експлоатацията на съоръжения с промени в устройството, които водят до несъответствие с нормативните изисквания, които показват повреда или неизправност при работа или които не са регистрирани или не са пуснати в експлоатация от органите за технически надзор, или не им е извършен първоначален или периодичен технически преглед по ЗТИП , наредбите по прилагането му или в срока, определен при предходния преглед.

Глава шеста – ОБСЛЕДВАНЕ НА АВАРИИ И ЗЛОПОЛУКИ

Чл. 20 . Органът за специализиран технически надзор обследва причините за авариите и злополуките, възникнали при експлоатацията на СПО.

Чл. 21 . Органът за специализиран технически надзор незабавно и в присъствието на представител на ползвателя обследва причините, условията и обстоятелствата за авариите и злополуките, като по негова преценка може да изиска извършването на експертизи, изпитвания и изследвания.

Чл. 22 . (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2023 г.) При особено тежки аварии или злополуки, станали при експлоатацията на СПО, министърът на транспорта и съобщенията или определен от него заместник-министър може да поиска от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор съвместно извършване на обследване от инспектори от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" и от специализирания орган за технически надзор в МТС.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1 . По смисъла на този правилник:

1. " Технически надзор " са определени от нормативните актове действия и мерки за осигуряване спазването на техническите правила, изисквания, норми и стандарти при проектирането, конструирането, изграждането, производството, вноса, монтирането, преустройството, ремонта, обслужването, поддържането и ползването на съоръженията с повишена опасност с цел да се гарантират безопасната и безаварийната експлоатация на тези съоръжения, животът и здравето на хората, опазването на околната среда, сградите и другото имущество.

2. " Авария " е внезапно разрушаване, деформиране или значително повреждане на съоръжения с повишена опасност в процеса на тяхната експлоатация, съпроводено с материални щети и трайни изменения, непозволяващи по-нататъшното безопасно използване на съоръжението.

3. " Злополука " е травма или друго рязко влошаване на здравето на лица вследствие на авария на съоръжение с повишена опасност или поради това, че при проектирането или изграждането на съоръжението не са предвидени и осигурени или спазени изискванията на техническите правила, норми и държавни стандарти.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2 . Правилникът се издава на основание § 4 от допълнителните разпоредби на Закона за техническите изисквания към продуктите .

§ 3 . Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Чл. 1. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 1992 г.) Ръководен орган на Държавния фонд за реконструкция и развитие е управителният съвет. Той се състои от председател – министърът на финансите, и членове – министърът или зам.-министър на търговията и министри или зам.-министри на отрасловите стопански министерства.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 1993 г.) При съгласие на Българската народна банка в работата на управителния съвет и с право на съвещателен глас участва нейният управител или друг определен от нея представител.

(3) Управителният съвет създава специализирани комисии, които подпомагат неговата работа.

Чл. 2. Управителният съвет:

1. разработва принципи и критерии за предоставяне на кредити от фонда, като се съобразява и с постигнатите споразумения с лицата, предоставили средствата. След съгласуване с управителя на Българската народна банка и министъра на финансите внася разработките за разглеждане от Министерския съвет;

2. определя лихвения процент, по който ще се отпускат кредитите в левове;

3. определя търговските банки, които ще отпускат кредити със средства по фонда;

4. (доп. – ДВ, бр. 106 от 1996 г.) разглежда и взема решение по заявленията за отпускане на кредити или за гарантиране на кредити;

5. изпълнява и други задачи, възложени му от Министерския съвет;

6. (нова – ДВ, бр. 105 от 1994 г., доп., бр. 106 от 1996 г.) по решение на Управителния съвет на Държавния фонд за реконструкция и развитие сключва договори за финансиране с кредитополучателите без посредничеството на обслужващата търговска банка чрез агентството на Българската народна банка или избрани от Управителния съвет на ДФРР търговски банки.

Чл. 3. (1) Управителният съвет взема решения с обикновено мнозинство от списъчния състав на своите членове.

(2) При несъгласие на председателя с решението на управителния съвет председателят има право да наложи вето върху решението.

(3) Председателят на управителния съвет в срок до 7 дни след заседанието е длъжен да внесе спора за разглеждане в Министерския съвет.

(4) Окончателното решение се взема от Министерския съвет.

Чл. 4. (Нов – ДВ, бр. 50 от 1992 г.) Управителният съвет:

1. назначава секретар и до 6 души администрация на фонда;

2. възлага оценка на инвестиционни и финансови проекти на специализирани фирми;

3. гласува разходите, свързани с т. 1 и 2, както и други разходи, свързани с дейността на фонда.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Този правилник се приема на основание чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 7 от Закона за нормативните актове.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С този правилник се уреждат организацията, задачите и функциите на звено "Инспекция за специализиран технически надзор" (ИСТН) при дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" (ДУССД) в Министерството на вътрешните работи (МВР).

Чл. 2. Инспекцията за специализиран технически надзор е звено на ДУССД, което осъществява специализиран технически надзор за осигуряване на безопасна експлоатация на съоръженията с повишена опасност в МВР, като контролира спазване на изискванията, определени с наредби на Министерския съвет, издадени на основание чл. 31, ал. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП).

Чл. 3. Техническият надзор върху съоръженията с повишена опасност се осъществява за спазване на техническите изисквания, правилата и нормите за устройство и безопасна експлоатация на съоръженията, определени в ЗТИП и разпоредбите по прилагането му, с цел да се гарантира тяхното безопасно и безаварийно ползване, опазване живота и здравето на хората, околната среда, сградите и вещите, когато съоръженията са правилно монтирани, поддържани и се ползват по предназначение.

Глава втора – ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА НА ИНСПЕКЦИЯТА ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАН ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР

Чл. 4. Дейността на ИСТН се осъществява от инспектори за специализиран технически надзор (инспектори) по отделните видове поднадзорни съоръжения.

Чл. 5. Началникът на ИСТН създава организация на работа и координация за изпълнение на поставените задачи на ИСТН, като:

1. периодично изготвя анализи и информация до директора на ДУССД относно техническото състояние на съоръженията с повишена опасност, касаещи предстоящи ремонти и профилактика на съоръженията;

2. планира, анализира и отчита надзорната дейност;

3. изготвя периодична информация и анализи на авариите и злополуките, възникнали при тяхната експлоатация.

Чл. 6. (1) Инспекторите докладват на началника на ИСТН резултатите и констатациите от извършените прегледи и проверки на съоръжения с повишена опасност.

(2) Инспекторите не трябва да участват в управлението или контрола на предприятието или организацията, както и в проектирането, производството, доставката, монтирането, използването, ремонтирането или поддържането на видовете съоръжения с повишена опасност, чийто технически надзор осъществяват.

Глава трета – ЗАДАЧИ И ФУНКЦИИ НА ИНСПЕКЦИЯТА ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАН ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР

Чл. 7. Инспекцията за специализиран технически надзор:

1. заверява за съответствието им с техническите изисквания, правила и норми:

а) проектантска и конструкторска документация за производство на съоръжения с повишена опасност в структурите на МВР, за които няма наредби по чл. 7 ЗТИП ;

б) техническа документация за ремонт на съоръженията;

в) инвестиционни проекти на строежите, в които ще функционират съоръженията с повишена опасност в МВР, в частта им, отнасяща се до тези съоръжения;

2. извършва проверки за наличието на необходимите условия за производство и монтаж на съоръжения с повишена опасност, за които няма наредби по чл. 7 ЗТИП ;

3. съставя и води регистър на съоръжения с повишена опасност;

4. регистрира съоръженията с повишена опасност и води досие за всяко съоръжение;

5. издава разрешения за експлоатация на съоръжения с повишена опасност, за които няма наредби по чл. 7 ЗТИП ;

6. извършва първоначални, периодични и внезапни технически прегледи, проверки и изпитвания на съоръженията с повишена опасност, както и проверки по обекти на МВР, в които съоръженията се монтират, поддържат, ремонтират и експлоатират, за съответствието им с нормативните изисквания;

7. осъществява контрол по наличието на документи за правоспособност, по квалификацията на кадрите, за които това се отнася;

8. обследва и анализира причините и условията за възникване на всяка авария и злополука със съоръжения с повишена опасност в обектите на МВР и предприема необходимите мерки за предотвратяване на по-нататъшното развитие на аварията;

9. следи за изискванията при монтирането или разполагането на съоръженията с повишена опасност в обектите на МВР, приложими и при изработването на инвестиционните проекти на строежите, където ще функционират съоръженията, както и за безопасната експлоатация на съоръженията с повишена опасност;

10. издава разрешителни на служители от структури на МВР за правилната експлоатация на съдове, работещи под налягане (бутилки със сгъстен въздух и високо налягане) в структурите на МВР.

Глава четвърта – РЕГИСТРИРАНЕ НА СЪОРЪЖЕНИЯ С ПОВИШЕНА ОПАСНОСТ

Чл. 8. В ИСТН се води регистър на съоръженията съгласно изискванията на Наредбата за условията и реда за издаване на лицензии за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност и за реда за водене на регистър на съоръженията , приета с ПМС № 187 от 2000 г. (ДВ, бр. 79 от 2000 г.).

Чл. 9. Ползвателите на съоръженията с повишена опасност в МВР са длъжни след монтирането на стационарни или пускането на нестационарни съоръжения да ги регистрират в ИСТН.

Чл. 10. (1) Първото регистриране на съоръжения с повишена опасност се извършва по писмено заявление на ползвателите им, в което се посочват данни:

1. идентифициращи ползвателя;

2. за мястото на монтажа и/или експлоатацията на съоръжението;

3. за производителя и/или лицето, което ги е монтирало.

(2) Към заявлението по ал. 1 за съоръженията се прилагат:

1. ревизионна книга;

2. инструкции, чертежи, схеми и други документи съгласно изискванията на: Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините , приета с ПМС № 140 от 2008 г. (ДВ, бр. 61 от 2008 г.); Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства , приета с ПМС № 242 от 2001 г. (ДВ, бр. 94 от 2001 г.); Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръженията под налягане , приета с ПМС № 204 от 2002 г. (ДВ, бр. 87 от 2002 г.); Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на съдове под налягане , приета с ПМС № 210 от 2001 г. (ДВ, бр. 85 от 2001 г.); Правилник № 0-33 от 1971 г . за проектиране и устройство на медицински рентгенови кабинети и експлоатация на медицински рентгенови уредби с максимално върхово напрежение до 300 kV (ДВ, бр. 81 от 1971 г.);

3. декларация за съответствие със съществените изисквания, определени в приложимите за съоръженията с повишена опасност наредби по чл. 7 ЗТИП ;

4. копие от проекта, когато такъв се изисква.

Чл. 11. (1) Заявлението за регистриране и представените документи се проверяват от инспекторите в срок 10 работни дни от получаването им.

(2) Когато при проверката по ал. 1 не бъдат констатирани непълноти в представените документи и/или несъответствие с декларацията за съответствие и/или несъответствие с изискванията на нормативните документи за технически надзор, инспекторите регистрират съоръжението с повишена опасност.

Чл. 12. При всяко преустройство на съоръжение с повишено внимание ползвателят е длъжен да представи следните документи в ИСТН:

1. обяснителна записка за извършените промени;

2. техническа документация, по която е извършено преустройството;

3. удостоверение за качеството на материалите и съставните части, използвани при преустройството;

4. декларация за съответствие по чл. 10, ал. 2, т. 3 .

Чл. 13. Когато съоръжение с повишена опасност в МВР се бракува, демонтира или се прекрати експлоатацията му за повече от 6 месеца, в 10-дневен срок ползвателят е длъжен да уведоми ИСТН.

Глава пета – ТЕХНИЧЕСКИ ПРЕГЛЕДИ И ПРОВЕРКИ

Чл. 14. (1) Инспекторите извършват следните технически прегледи на съоръженията с повишена опасност в МВР:

1. първоначални – след първото регистриране;

2. периодични – съгласно сроковете, посочени в наредбите и правилниците за съответните съоръжения по ЗТИП ;

3. след ремонт и преустройство;

4. когато не са експлоатират повече от една година.

(2) За извършване на техническите прегледи ползвателите на съоръжения с повишена опасност са длъжни да отправят писмено заявление до ДУССД.

(3) Датите за извършване на периодични технически прегледи се съобщават най-малко пет дни предварително на ползвателя на съоръженията.

Чл. 15. (1) Инспекторите имат право на достъп по всяко време до поднадзорните обекти в МВР.

(2) В обекти на МВР с ограничен достъп инспекторите се пропускат с разрешение на ръководителя (началника) на съответния обект.

Чл. 16. Ползвателят е длъжен да осигури на инспекторите всички необходими за извършване на техническите прегледи уреди, инструменти, контролни тежести, електроенергия, правоспособен персонал и лични предпазни средства.

Чл. 17. След извършване на първоначалния технически преглед инспекторите заверяват с подпис и печат ревизионната книга на съответното съоръжение, предават я на ползвателя за съхранение и издават акт за първоначален технически преглед.

Чл. 18. (1) Инспекторите записват резултатите от техническите прегледи в ревизионните книги на съоръженията, като попълват ревизионен акт, който съдържа:

1. вида на извършените проверки и изпитвания и резултатите от тях;

2. констатирани неизправности, нарушения и други несъответствия с изискванията на наредбите и/или техническата документация на съоръженията;

3. заключение за годността на съоръженията за по-нататъшна безопасна експлоатация и при какви условия може да се експлоатира.

(2) Ползвателите са длъжни да предоставят ревизионните книги на съоръженията при поискване от инспекторите.

Чл. 19. Предписанията на инспекторите, свързани с проектирането, производството, вноса, монтажа, експлоатацията, преустройството и поддържането на надзорните обекти с повишена опасност, издадени в рамките на тяхната компетентност, са задължителни за длъжностните лица в МВР.

Чл. 20. (1) Инспекторите писмено разпореждат спиране на експлоатацията на съоръжения, когато:

1. не са регистрирани пред ИСТН;

2. в акта за първоначален технически преглед или в ревизионен акт е вписано заключение, че съоръжението не е годно за безопасна експлоатация;

3. се управляват/експлоатират от лице, което не притежава необходимата правоспособност, когато за управлението/експлоатацията им е необходима правоспособност.

(2) След отстраняване на причините, поради които съоръженията са били спрени от експлоатация, инспекторите разрешават експлоатацията им с писмена заповед или с вписване в ревизионната книга.

Чл. 21. Извършването на технически надзор не освобождава от отговорност лицата, чиято дейност е свързана с експлоатацията, преустройството и ремонта на съоръжения с повишена опасност.

Чл. 22. (1) За всяко съоръжение с повишена опасност инспекторите съставят досие, което съдържа:

1. документите, представени при регистрация;

2. актовете за технически прегледи, издадени от инспекторите;

3. чертежи, изчисления, протоколи от извършени изпитвания и документи за извършени ремонти и преустройства.

(2) За всяко съоръжение с повишена опасност ползвателите съставят досие, съдържащо документите по ал. 1.

(3) Досиетата по ал. 1 и 2 се съхраняват до бракуването или смяна на собственика/ползвателя на съоръжението.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този правилник:

1. " Съоръжения с повишена опасност " са технически устройства и инсталации, които поради своите работни характеристики, работна среда и условия на експлоатация, при неправилно проектиране, изработване, монтаж или ползване могат да причинят тежки аварии, човешки жертви, злополуки или материални щети.

2. " Специализиран технически надзор " е техническият надзор, който се прилага в територии със статут на специални зони с ограничен достъп, в които работата на съоръженията с повишена опасност е подчинена на изискванията за експлоатация, прилагани към тези територии.

3. " Технически надзор " са определени от нормативните актове действия и мерки за осигуряване спазването на техническите правила, изисквания, норми и държавни стандарти при проектирането, конструирането, изграждането, производството, вноса, монтирането, преустройството, ремонта, обслужването, поддържането и ползването на съоръженията с повишена опасност с цел да се гарантира безопасната и безаварийната експлоатация на тези съоръжения, живота и здравето на хората, опазването на околната среда, сгради и друго имущество.

4. " Авария " е внезапно разрушаване, деформиране или значително повреждане на съоръжения с повишена опасност в процеса на тяхната експлоатация, съпроводено с материални щети и трайни изменения, непозволяващи по-нататъшното безопасно използване на съоръжението.

5. " Злополука " е травма или друго рязко влошаване на здравето на лица, вследствие на авария на съоръжение с повишена опасност или поради това, че при проектирането или изграждането на съоръжението не са предвидени и осигурени или спазени изискванията на техническите правила, норми и държавни стандарти.

6. " Ползвател " е структура на МВР, която ползва съоръжение с повишена опасност.

7. " Поднадзорен обект " е помещение, сграда или район, в който са монтирани съоръжения с повишена опасност.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Този правилник се издава на основание § 4 от допълнителните разпоредби на Закона за техническите изисквания към продуктите .

§ 3. Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Настоящият правилник урежда въпросите по охраната на труда на учащите се от всички видове и степени учебни заведения през време на производственото обучение и производствената практика. Производственото обучение по смисъла на настоящия правилник обхваща учебната и производствената практика, практическата дейност при трудовото и политехническото обучение, както и другите форми на работа, включени в учебните планове и програми, посредством които се осигурява практическата подготовка на учащите се за живота. 1. Учащите се се допускат до производствено обучение, ако се установи след предварителен медицински преглед с участието на обслужващия учебното заведение (предприятието) лекар, че са здрави и работата, която ще извършват, не представлява опасност за здравето и живота им. 2. Производственото обучение се провежда само в хигиенични работилници, лаборатории, стопанства и др. при учебните заведения, в които машините са напълно обезопасени и имат разрешително от службите "Инсталации, технически заведения и уредби" при окръжните и приравнените към тях градски народни съвети или в предприятия, одобрени като безопасни за учениците от местната санепидстанция и съответната инспекция на труда. 3. Не се допуска провеждането на учебна и производствена практика с учащи се до 16-годишна възраст в производствата, посочени в списък на работите, които са тежки или вредни за здравето и в които не се допускат работници и служители от 15 – 16-годишна възраст ("Известия", бр. 65/1952 г.). 4. Не се допуска провеждането на учебна и производствена практика с учащите се до 18-годишна възраст в производствата, посочени в "Списък на работите, които са тежки или вредни за здравето" и в които не се допускат работници и служители от 16 – 18-годишна възраст ("Известия", бр. 12/1953 г.). 5. По изключение, в случаите по § 3 и 4 се допуска провеждане на учебна и производствена практика на учащите се, които се готвят за специалисти за тези производства, за периоди време, през които условията на работа не се отразяват вредно на здравето им. За всеки конкретен случай местната санепидстанция и съответната инспекция на труда правят проверка, като преценяват спазени ли са всички правила по хигиената и безопасността на труда за съответното работно място. В тези случаи учащите се трябва периодически да бъдат подлагани на медицински прегледи. Провеждането на учебната и производствената практика в тези случаи става по програма, утвърдена от Министерството на просветата и културата и Министерството на народното здраве и социалните грижи. 6. Не се допускат учащите се, с изключение на студентите, до самостоятелна производствена практика на опасни за живота сложни машини и машинни уредби, упоменати в чл. 107 от Кодекса на труда (парни двигатели, двигатели с вътрешно горене над 5 конски сили, подлежащи на контрол парни котли, електрически инсталации, оксиженови и електрически уредби за заварки, големи и бързодвижещи се преси и др.). 7. Забранява се пренасянето, придвижването и вдигането на тежести през време на производственото обучение от учащите се за момичетата до 18-годишна и за момчетата до 16-годишна възраст. За момчетата до 18 години се спазват пределните норми за пренасяне, придвижване и вдигане на тежести, посочени в таблицата към т. 12 от Наредбата за защита труда на жените – работнички и служителки ("Известия", бр. 53/1959 г.). Не се допуска произвеждане на учебна и производствена практика с учащите се, с изключение на студентите, в неучебни за тях дни, а така също и през нощта – от 22 часа до 5 часа. Производствената практика през работния ден се прекъсва с най-малко две почивки. 8. Ръководителят на учебното заведение отговаря за охраната на труда на учащите се при производственото обучение и има следните задължения: а) да осъществява лично или чрез съответните органи непосредствено ръководство и контрол за правилното и навременно разрешаване на въпросите по охраната на труда на учащите се; б) да осигурява предварителен медицински преглед на учащите се, преди да се допускат до учебна и производствена практика; в) да осигурява периодически медицински прегледи на учащите се, допуснати по изключение до учебна и производствена практика съгласно § 5 от настоящия правилник; г) периодически да внася за разглеждане от педагогическия (академическия) съвет въпросите за състоянието на хигиената и безопасността на труда при провеждане на производственото обучение; д) да осигурява в учебното заведение преподаването на предвидения по учебните планове и програми учебен материал по техниката на безопасността и хигиената на труда; е) да организира съвместно с лекаря при учебното заведение спазването на разпоредбите и изискванията по хигиената на труда и техниката на безопасността на труда в учебните работилници, лаборатории, кабинети съобразно "Правила и норми по техниката на безопасността и хигиената на труда в учебните работилници и др. на политехническите училища"; ж) да налага предвидените в Правилника за съответната категория учебно заведение наказания, включително отстраняване на учащите се от учебна и производствена практика и от учебното заведение, за неспазване на правилата и нормите за охраната на труда, както и за нарушаване на правилника за вътрешния ред и трудовата дисциплина през време на производственото обучение; з) да взема срочно мерки за отстраняване на нарушенията и препоръките, вписани в ревизионната книга; и) да съобщава незабавно телеграфически за всяка аварийна или смъртна злополука в Министерството на просветата и културата и на инспектора при съответната инспекция на труда за разследване на случая. 9. Зам.-директорът в средните учебни заведения и зам.-ректорът във висшите учебни заведения, които отговарят за производственото обучение, имат следните задължения: А. В учебните работилници, лаборатории, кабинети, опитни стопанства и др.: а) да осигурят пълното обезопасяване на машините, уредите, апаратите и пр., с които учащите се ще работят през време на производственото обучение; б) да контролират редовното провеждане на инструктажа по безопасността на труда на учащите се; в) да правят периодически проверки съвместно с лекаря на учебното заведение в учебните работилници, цехове, лаборатории, кабинети, учебно-опитни стопанства и др. във връзка с хигиената на труда и хигиенно-санитарното състояние на работните места, правилното действие на вентилационните уредби, отоплението, осветлението и пр. Резултатите и препоръките от проверките се отразяват в специална книга, която се представя на ръководителя на учебното заведение за вземане на съответни мерки; г) да организират разяснителна работа сред учащите се по хигиената и безопасността на труда, като за целта се постави на видно място правилникът по охраната на труда, използуват се подходящи филми, нагледни материали (табла, лозунги, плакати и др.), кътове, изнасят се лекции, беседи и др.; д) да дават указания за своевременното отстраняване на допуснатите нарушения и отклонения от установените норми в областта на хигиената и безопасността на труда; е) да организират правилното и своевременно снабдяване на учащите се с необходимото работно и специално облекло, както и с лични предпазни средства – очила, маски, кепета за прибиране на косите, ръкавици и др., съгласно Нормите за специалното облекло и личните предпазни средства и инструкцията за приложението им ("Известия", бр. 7/1954 г.); ж) да анализират съвместно с лекаря причините за трудовите злополуки и заболявания, настъпили в процеса на производственото обучение, и да вземат съответни мерки за премахване на първопричината. Б. В предприятията, ТКЗС, МТС и др.: а) да осигуряват съвместно с ръководителите на предприятията (по време на учебната и производствената практика) навременното и редовно провеждане на инструктажа по техниката на безопасността на труда и да следят за приложението на правилата за безопасна работа и за трудова дисциплина, като отстраняват от работа учащите се, които не спазват правилата за безопасна работа; б) да организират в случай на трудова злополука даване незабавно първа помощ на пострадалия и да съобщават на ръководителя на учебното заведение. 10. Учителите-специалисти и специалистите от професорско-преподавателския състав във висшите учебни заведения през време на учебната и производствената практика в учебните работилници, лаборатории, кабинети, опитни полета и др. имат следните задължения: а) да извършват необходимия предварителен инструктаж на учащите се и да не ги допускат до работа, преди да са преминали инструктажа по техниката на безопасността на труда, като осигуряват такъв и при преминаване от една работа на друга. За целта те водят "Книга за инструктаж" по охраната на труда на учащите се и изискват от тях да се разписват в нея след предварително разясняване значението на разписването; б) да следят за изправността на машините и на защитните предпазни средства и съоръжения и да отстраняват учащите се или да спират действието на машините, работата с които представлява опасност за здравето и живота им; в) да не допускат учащите се на работа по време на учебна и производствена практика без обикновено или специално работно облекло или лични предпазни средства, когато условията и естеството на работата налагат да имат такива, да изискват от учащите се строго да съблюдават установените правила и норми по охраната на труда в предприятието, като отстраняват ония, които не ги спазват; г) при злополука да вземат необходимите мерки и да съобщават на ръководителя на учебното заведение. 11. Ръководителите на предприятията, МТС, ТКЗС и др. във връзка с охраната на труда на учащите се по време на учебната и производствената практика имат следните задължения: а) да запознават учащите се с охраната на труда при съществуващите в предприятието организационни, технически и технологически условия на производството; б) да осигуряват навременното провеждане на встъпителния, производствения и периодическия инструктаж с учащите се и разписването им в книгата за инструктажа съгласно Правилника за провеждане на задължителен инструктаж по техниката на безопасността; в) да следят за изправността на машините и на защитните предпазни инсталации и съоръжения, като спират тяхното действие или отстраняват учащите се от тях, когато условията, при които се работи, представляват опасност за здравето и живота на учащите се; г) да осигуряват на учащите се през време на учебната и производствената практика обикновено и специално работно облекло и лични предпазни средства, каквито се осигуряват на постоянните работници; д) да осигуряват противоотрови на учащите се, които работят в производствата, свързани с опасни за здравето вредности и с професионални отравяния, съгласно Наредбата за даване на противоотрови ("Известия", бр. 64/1952 г.); е) да съставят актове за злополуки, станали в предприятието с учащи се и причинили загубване на работоспособност за не по-малко от 3 работни дни или смърт, като изпращат препис от актовете на ръководителя на съответното учебно заведение. 12. Учащите се през време на производственото обучение имат следните задължения: а) да изслушват внимателно всички беседи и инструктажи, които специалистите към предприятието и учебното заведение изнасят по охраната на труда; б) да се разписват в книгата за инструктажа в учебното заведение или в предприятието, с което удостоверяват, че са им известни правилата за безопасността на труда и се задължават да ги спазват най-строго; в) редовно да се явяват на работа и да спазват установеното за тях работно време; г) да спазват разпоредбите по охраната на труда и правилника за вътрешния ред и дисциплина на предприятието и учебното заведение, като изпълняват точно дадените им указания в това отношение и поддържат ред, чистота и висока култура на работното място; д) да използуват задължително обикновеното и специалното работно облекло, личните предпазни средства и противоотровите, които се полагат; е) при злополуки своевременно да съобщават на учителите-специалисти, за да вземат бързи мерки за спасяване живота или здравето на пострадалия. 13. Травматичните увреждания, както и всяко увреждане на здравното състояние на учащите се, настъпили в резултат на работата през време на производственото обучение, ако са довели до временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт, се считат за трудови злополуки. За трудови злополуки се считат злополуките, станали: а) през време на всякакъв вид работа при провеждане на производственото обучение; б) през време на почивките, прекарани в учебните работилници, учебно-опитните полета и участъци, производствените предприятия, ДЗС, МТС и др., където се провежда производственото обучение; в) през време на отиване и връщане от производствено обучение; г) през време на лабораторна и практическа работа в кабинети; д) през време на кръжочна практическа работа в работилници, лаборатории, опитни участъци и в производството; е) при изпълнение на допълнителни задължения, непряко свързани с производственото обучение, по нареждане на ръководителя или учителя-специалист или без нареждане, когато е в интерес на предприятието (производственото обучение или производствената практика); ж) през време на организирани наблюдения на природни и производствени обекти, свързани с учебна цел; з) в случаите, посочени в § 57, букви "в", "д" и "е" от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите . 14. Ръководителят на учебното заведение е длъжен в 3-дневен срок от злополуката, причинила загубване на работоспособност за не по-малко от 3 работни дни: а) да разследва причините за злополуката; б) да състави в 6 екземпляра акт за злополука по установен образец. Актът се подписва от директора на учебното заведение, от лицето, дало първа медицинска помощ, и от двама свидетели, констатирали злополуката. 15. Актовете за трудова злополука се вписват във водената от администрацията на учебното заведение актова книга. Ръководителят на същото учебно заведение изпраща по един екземпляр, както следва: а) на отдел "Просвета и култура" при окръжния народен съвет, а висшите и другите учебни заведения, подчинени пряко на Министерството на просветата и културата, изпращат акта на последното; б) на съответната инспекция по труда; в) на пострадалия учащ се или на семейството му с указания как да постъпи за евентуално получаване на обезщетение или пенсия; г) на пенсионния отдел при съответния окръжен народен съвет; д) на прокурора, в чийто район е станала злополуката; е) на канцеларията на учебното заведение. 16. Актовете за трудови злополуки, получени от предприятията, МТС, ТКЗС и др., съгласно § 10, буква "е" от настоящия правилник, след вписването им в актовата книга на учебното заведение се препращат от последното на съответния отдел "Просвета и култура", а висшите учебни заведения и учебните заведения, пряко подчинени на Министерството на просветата и културата – на самото министерство. В случай че такъв акт не бъде съставен, ръководителят на учебното заведение изисква това от ръководителя на предприятието, МТС, ТКЗС и др. 17. Въз основа на получените от учебните заведения актове за трудова злополука отделите "Просвета и култура" при окръжните и приравнените градски народни съвети изготвят шестмесечен отчет за трудовите злополуки на учащите се по време на производственото обучение по установения образец заедно с кратък обзор на причините и обстоятелствата, при които са станали злополуките. Не по-късно от 10-то число на месеца, следващ отчетното шестмесечие, отделите "Просвета и култура" изпращат по един екземпляр от отчетите на Министерството на просветата и културата на окръжния (градския) съвет на профсъюзите. Висшите учебни заведения и учебните заведения, пряко подчинени на министерството, изпращат такива отчети направо на Министерството на просветата и културата и в окръжния (градския) съвет на профсъюэите. Първото отчетно шестмесечие обхваща месеците от септември до февруари, а второто – от март до август включително. 18. При производственото обучение учащите се са осигурени срещу трудови злополуки съгласно чл. 41, ал. III от Закона за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшното развитие на народното образование в НР България – "Известия ", бр. 54/1959 г. 19. Пенсии за инвалидност поради трудова злополука на учащите се се отпускат по установения в Закона за пенсиите и Правилника за приложението му ред ("Известия", бр. 91 и 92 от 1957 г. и бр. 5 и 104 от 1958 г.). 20. Паричните обезщетения и помощи в случай на трудова злополука през време на производствената практика (раздел III от Правилника за организиране и заплащане труда на учащите се през време на производственото обучение – "Известия, бр. 32/1960 г.) се определят и изплащат съгласно разпоредбите на дял III от Кодекса на труда и правилника за приложението му . 21. Цялостното ръководство и контрол по хигиената и безопасността на труда на учащите се през време на производственото обучение в учебните работилници, лаборатории, кабинети, опитни стопанства и др. се осъществява от органите по охраната на труда при Министерството на просветата и културата, при окръжните и приравнените градски народни съвети – отделите "Просвета и култура", и профсъюзите. 22. Органите по охраната на труда имат следните задължения: а) дават указания и упражняват контрол за правилното приложение на всички разпоредби, правилници, правила и норми по техниката на безопасността на труда и хигиената на труда; б) разработват правилници, инструкции, правила и норми относно техниката на безопасността на труда за насочване към безопасни методи на работа; в) контролират в учебните заведения преподаването на предвидения по учебните планове и програми учебен материал по техниката на безопасността и хигиената на труда и правят предложения пред ръководството на министерството за въвеждане на преподаване на такъв материал в учебните заведения, в които се налага да се изучава; г) правят периодични проверки в учебните работилници, лаборатории, кабинети, опитни стопанства и др. във връзка с хигиената и техниката на безопасността на труда, като следят за пълно обезопасяване на машините, спазването на безопасността на работата и хигиенно-санитарното състояние на работните места; д) съставят актове за констатирани нарушения на правилата по техниката на безопасността и хигиената на труда; е) предприемат необходимите мерки за привличане под отговорност по административен или съдебен ред на лицата, виновни за неспазване на разпоредбите, наредбите, правилниците, инструкциите и други актове по хигиената и техническата безопасност; ж) съставят за всяко шестмесечие отчет и анализ за трудовите злополуки, като набелязват мерки за предотвратяването им; з) проучват причините на професионалните заболявания и набелязват мероприятия за борба срещу тях; и) организират написването и издаването на нагледни материали (плакати, табла, лозунги и др.) по техниката на безопасността; к) организират обмяна на опит между отделните учебни заведения по въпросите, свързани с хигиената и безопасността на труда; л) набелязват мероприятия и вземат всички необходими мерки за опазване на здравето и живота на учащите се през време на трудовото им обучение; м) осъществяват непосредствена връзка с ЦС на профсъюзите и ЦК на Профсъюза на работниците по просветата и културата по въпросите, свързани с техниката на безопасността на труда при производственото обучение. 23. Всички разпоредби по Кодекса на труда и изискванията, отнасящи се до хигиената и техниката на безопасността на труда по отношение на учащите се, които провеждат производствено обучение в предприятията, се спазват и осъществяват от ръководствата на същите предприятия и здравните служби при тях. 24. Всички спорове, възникнали между учебните заведения и предприятия във връзка с охраната на труда, се разрешават от съответния изпълнителен комитет на окръжния и приравнения градски народен съвет или от Министерството на просветата и културата – за учебните заведения, пряко подчинени на последното. 25. Настоящият правилник се издава на основание 85-то постановление на Министерския съвет от 5 април 1960 г. със съдействието на ЦС на профсъюзите и влиза в сила от деня на обнародването му в "Известия на Президиума на Народното събрание".

Раздел І Общи положения

Чл. 1 . (1) С този правилник се уреждат условията и редът за предоставяне на ваучери за обучение по Програма "Развитие на човешките ресурси" 2021 – 2027 г., Националния план за възстановяване и устойчивост и Фонда за справедлив преход.

(2) На безработни, неактивни и заети лица – представители на целевите групи по Програма "Развитие на човешките ресурси" 2021 – 2027 г. (ПРЧР), Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и Фонда за справедлив преход (ФСП), могат да се предоставят ваучери за обучение съгласно условията и изискванията на одобрени проекти.

Чл. 2 . Право да предоставя ваучери по чл. 1, ал. 2 има Агенцията по заетостта.

Чл. 3 . (1) Ваучери за обучение се предоставят за включване на лицата от целевите групи в обучение за придобиване на ключови компетентности съгласно приложение № 1 , на степен на професионална квалификация и на квалификация по част от професия.

(2) Ваучерът за обучение за придобиване на професионална квалификация включва обучение, полагане на изпит и издаване на документ за успешно завършено обучение. Ваучерът за обучение по ключови компетентности 1, 2, 3, 5, 6 и 7 съгласно приложение № 1 включва обучение, полагане на изпит и издаване на документ за успешно завършено обучение. Ваучерът за обучение по ключова компетентност 4 включва само процеса по провеждане на обучение.

Чл. 4 . (1) Лицата по чл. 1 , които отговарят на критериите за допустимост на целевата група за съответния проект, могат да подават заявление за предоставяне на ваучер за обучение чрез електронната платформа на Агенцията по заетостта.

(2) В заявленията по ал. 1 задължително се попълват данни, които дават възможност за проверка на обстоятелствата, представляващи критерии за допустимост на целевата група за съответния проект.

(3) Ваучери по чл. 1 се предоставят след проверка от Агенцията по заетостта за съответствието на лицата, подали заявления по ал. 1, с критериите за допустимост на целевата група за съответния проект.

(4) Когато при стартирало обучение за обучаващото се лице отпадне някой от критериите за неговата допустимост, лицето продължава да се обучава до приключването на обучението, като при необходимост се извършват промени в графика на обучението съгласувано с доставчика на обучение.

(5) За периода на допустимост на разходите по ПРЧР, НПВУ и ФСП едно лице има право да получи в съответствие с критериите за допустимост на целевата група за съответния проект:

1. един ваучер за обучение за придобиване на професионална квалификация и един ваучер за обучение за придобиване на ключова компетентност 1, 2, 3, 5, 6 или 7 съгласно приложение № 1 като заето лице;

2. един ваучер за обучение за придобиване на професионална квалификация и един ваучер за обучение за придобиване на ключова компетентност 1, 2, 3, 5, 6 или 7 съгласно приложение № 1 като безработно или неактивно лице;

3. по един ваучер за обучение за придобиване на ключова компетентност 4 съгласно приложение № 1 за базово, средно, напреднало и високоспециализирано ниво.

(6) Видът на обучение и доставчикът на обучение от списъка по чл. 9, ал. 1 се избират от лицата по чл. 1, ал. 2 .

(7) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2025 г., в сила от 29.04.2025 г.) За придобиване на ключова компетентност 4 съгласно приложение № 1 е допустимо провеждане на синхронно и/или несинхронно обучение, а за придобиване на ключова компетентност 1, 2, 3, 5, 6 или 7 е допустимо провеждане само на синхронно обучение.

Раздел ІІ Ред и условия за предоставяне на ваучери

Чл. 5 . (1) Видът на обучението, степента на професионална квалификация и нивото на обучението за цифрова компетентност се определят в зависимост от съответния проект и в съответствие със Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО) , със Списъка на ключовите компетентности, определени съгласно Препоръка на Съвета на Европейския съюз от 22 май 2018 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот и програми за придобиване на цифрова компетентност, утвърдени от министъра на труда и социалната политика. Формата на обучение се определя съгласно критериите на конкретната операция/инвестиция.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2025 г., в сила от 29.04.2025 г.) Не се предоставят ваучери за обучение по реда на правилника за придобиване на професионална квалификация по професии от област на образование с код 62 "Селско, горско и рибно стопанство" с изключение на професионално направление с код 622 "Градинарство (паркове и градини)" от Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6 от ЗПОО .

(3) Предоставените ваучери се вписват в публичен регистър, в който се посочват номерът на предоставения ваучер, неговият статус, както и видът на обучението. Регистърът се публикува на електронната страница на Агенцията по заетостта и се актуализира ежедневно.

(4) Лицата, получили ваучери и започнали обучение, са задължени да посещават редовно курса на обучение съгласно утвърдения график и да имат минимум 80 на сто присъствие на учебните занятия. Лицата следва да се явят на изпит след приключване на обучението, когато това е предвидено в нормативната уредба и/или в програмата за съответното обучение.

(5) Лицата, получили ваучер за обучение за придобиване на цифрова компетентност за базово, средно, напреднало и високоспециализирано ниво, следва да се явят на изпит за сертифициране в срок до един месец от приключване на обучението. Лицата могат да се явят на изпит не повече от два пъти.

(6) Изпитът за сертифициране по ал. 5 се извършва от Единен сертификационен център.

(7) При отсъствие без уважителни причини на повече от 20 на сто от занятията обучението не се признава за завършено, а избраният доставчик може да изиска от лицето да възстанови направените разходи за броя учебни часове, в които то е взело участие, пропорционално на стойността на издадения ваучер и минималната продължителност за съответното обучение съгласно приложението по чл. 6, ал. 1 .

(8) (Доп. – ДВ, бр. 36 от 2025 г., в сила от 29.04.2025 г.) Лицата, отсъствали по уважителни причини на повече от 20 на сто от занятията, имат право да продължат обучението си при същия доставчик на обучение или да получат нов ваучер след анулиране на предходния и подаване на ново заявление.

(9) При неявяване на изпит за сертифициране по ал. 5 без уважителни причини доставчикът на обучение може да изиска от лицето да възстанови стойността на предоставения ваучер за обучение;

(10) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2025 г., в сила от 29.04.2025 г.) Разпоредбите на ал. 4, 7 и 8 не се прилагат за обученията по ключова компетентност 4 съгласно приложение № 1, провеждани в дистанционна форма.

Чл. 6 . (1) На доставчиците на обучение се възстановяват средства съгласно приложение № 2 .

(2) В случаите на съфинансиране на стойността на ваучера по ПРЧР от страна на заети лица това изискване се определя в критериите за избор на операции. Условията и редът за съфинансиране се определят в указания на Агенцията по заетостта.

Чл. 7 . (1) На лицата по чл. 1 , чиито заявления са одобрени, се издава ваучер преди стартиране на обучението при избраните от тях доставчици, включени в списъка по чл. 9, ал. 1 .

(2) Ваучерът представлява цифров документ, който се създава служебно в електронната платформа на Агенцията по заетостта и има уникален идентификационен цифров код, който позволява неговото индивидуализиране и проследяване.

(3) Всеки ваучер съдържа:

1. наименованието на издателя на ваучера;

2. стойност, изразена цифром и словом;

3. срока на валидност в зависимост от сроковете за изпълнение на съответната операция/инвестиция;

4. изрична забрана на обстоятелствата по ал. 4;

5. трите имена и ЕГН на лицето;

6. наименованието на доставчика на обучение, избран от лицето;

7. вида на обучението, степента на професионална квалификация или нивото на обучението за цифрова компетентност;

8. дата на издаване.

(4) Ваучерът за обучение не може да се преотстъпва на други лица или да се ползва:

1. за включване в обучения, които не са допустими по съответната операция/инвестиция;

2. за замяната му срещу пари;

3. за замяната му срещу други услуги освен за обучението, което е изрично описано във ваучера;

4. като разплащателно средство за обучение, предоставено от доставчици на обучение, които не са включени в списъка по чл. 9, ал. 1 .

(5) (Доп. – ДВ, бр. 36 от 2025 г., в сила от 29.04.2025 г.) Издаденият ваучер може да се анулира и на лицето да се издаде нов след подаване на заявление при наличие на някое от следните обстоятелства:

1. поради настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 10, ал. 1 и невъзможност обучението да бъде предоставено;

2. (отм. – ДВ, бр. 36 от 2025 г., в сила от 29.04.2025 г.);

3. при попълването на ваучера са допуснати технически грешки;

4. при настъпване на обстоятелствата по чл. 5, ал. 8 ;

5. по желание от лицето, на което е издаден, в срок до включването му в обучение, но не по-късно от 7 работни дни преди стартиране на обучението.

(6) Анулирането на ваучера се извършва служебно. Обстоятелството се отбелязва в регистъра по чл. 5, ал. 3 .

Раздел ІІІ Ред за одобрение и регистрация на доставчици на обучения

Чл. 8 . (1) Право да предоставят обучения за придобиване на степен на професионална квалификация или на квалификация по част от професия имат доставчиците на обучения, които отговарят едновременно на следните изисквания:

1. имат право да осъществяват обучения за придобиване на професионална квалификация съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПОО ;

2. притежават валидна лицензия, издадена от НАПОО за предоставяне на обучения за придобиване на професионална квалификация съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПОО за определена професия и специалност, и лицензията не е отнета по реда на чл. 49г, ал. 3 от ЗПОО , или са образователна институция, определена за такава с акт на компетентния орган по реда на Закона за предучилищното и училищното образование за извършване на обучения по съответната професия или специалност от професия;

3. нямат прекратени договори, свързани с разходването на средства от държавния бюджет или от бюджета на Общността, поради виновно неизпълнение през последните две години;

4. нямат публични задължения с изключение на задълженията по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения;

5. не са в производство по несъстоятелност или в ликвидация;

6. представляват се от лица, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер съгласно изброените в чл. 54, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за обществените поръчки , освен ако са реабилитирани;

7. нямат установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение нарушение на чл. 61, ал. 1 , чл. 62, ал. 1 или 3 , чл. 63, ал. 1 или 2 , чл. 118 , 128 , чл. 228, ал. 3 , чл. 245 и чл. 301 – 305 от Кодекса на труда ;

8. разполагат с оборудвана за съответното обучение материално-техническа база – собствена или наета, в рамките на населеното място, в което ще се извършва присъствено обучение, съответстваща на държавен образователен стандарт (ДОС) за придобиване на квалификация по съответната професия; доставчиците на обучение – лицензирани центрове за професионално обучение, вписват в Информационната система на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) данни за базите по теория и практика, в които ще провеждат обучения, преди подаване на заявление за включване в списъка по чл. 9, ал. 1 , както и при всяка настъпила промяна;

9. разполагат с обучаващи по теория и практика, които отговарят на ДОС за придобиване на професионална квалификация по съответните професии; доставчиците на обучение – лицензирани центрове за професионално обучение, вписват в Информационната система на НАПОО данни за обучаващите, които ще провеждат обучения, преди подаване на заявление за включване в списъка по чл. 9, ал. 1 , както и при всяка настъпила промяна.

(2) Право да предоставят обучения по ключови компетентности имат доставчиците на обучение, които отговарят едновременно на следните изисквания:

1. регистрирани са като едноличен търговец по реда на Търговския закон или като юридическо лице съгласно действащото законодателство или са създадени с друг учредителен акт съгласно действащото законодателство към момента на създаването;

2. нямат прекратени договори, свързани с разходването на средства от държавния бюджет или от бюджета на Общността, поради виновно неизпълнение през последните две години;

3. нямат публични задължения с изключение на задълженията по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения;

4. не са в производство по несъстоятелност или в ликвидация;

5. представляват се от лица, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер съгласно изброените в чл. 54, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за обществените поръчки , освен ако са реабилитирани;

6. нямат установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение нарушение на чл. 61, ал. 1 , чл. 62, ал. 1 или 3 , чл. 63, ал. 1 или 2 , чл. 118 , 128 , чл. 228, ал. 3 , чл. 245 и чл. 301 – 305 от Кодекса на труда ;

7. (изм. – ДВ, бр. 36 от 2025 г., в сила от 29.04.2025 г.) разполагат с оборудвана за съответното обучение материално-техническа база – собствена или наета, в рамките на населеното място, в което ще се извършва обучението, в случаите, в които е предвидено същото да се провежда в присъствена форма; доставчиците се задължават да въвеждат актуални данни за базите, в които ще се провеждат предстоящи обучения, и за преподавателския състав към момента на подаване на заявление към Агенцията по заетостта за включване в списъка по чл. 9, ал. 1, както и при всяка настъпила промяна; при дистанционна форма на обучение доставчикът декларира, че притежава собствена система или лиценз за използване на софтуер, които позволяват синхронно обучение чрез видеоконферентна среда и/или несинхронно обучение, осигуряващи сигурно съхранение на данните и защита на личната информация на участниците; водене на регистър на участниците в обучението и възможности за споделяне на съдържание;

8. разработили са и ще обучават по програми, съобразени с утвърдените указания от министъра на труда и социалната политика или от упълномощено от него длъжностно лице, по ключови компетентности 1, 2, 3, 5, 6 и 7 съгласно приложение № 1 и/или ще обучават по програми за обучение по цифрова компетентност, утвърдени от министъра на труда и социалната политика.

(3) Когато доставчиците на обучение използват свои клонове или филиали при предоставянето на услугата, те трябва да посочат това изрично в заявлението, като условията по ал. 1 и 2 се отнасят и за клоновете или филиалите, когато те имат юридическа самостоятелност.

(4) Не могат да бъдат доставчици на обучение лица, по отношение на които има регистрирана и неприключена нередност през предходните или през настоящия програмен период.

Чл. 9 . (1) Доставчиците на обучение, които отговарят на условията на чл. 8 , се включват в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, който съдържа:

1. наименованието на доставчика на обучение;

2. номер на лицензията, когато доставчикът на обучение ще извършва професионално обучение;

3. професиите и специалностите и/или ключовите компетентности, по които доставчиците на обучение ще извършват обучение;

4. населените места и адресите на базите, където ще се извършват обученията, както и данни за контакт.

(2) Списъкът по ал. 1 се актуализира всеки месец въз основа на одобрени нови заявления от доставчици на обучение и се публикува на интернет страницата на Агенцията по заетостта.

(3) Доставчиците на обучение подават заявление за включване в списъка по ал. 1 чрез електронната платформа на Агенцията по заетостта.

(4) Проверката на обстоятелствата, включени в заявленията, се извършва от Агенцията по заетостта по указания, утвърдени от министъра на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице.

(5) Доставчиците на обучение, чиито заявления са одобрени, подписват споразумение с Агенцията по заетостта по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.

(6) В споразуменията по ал. 5 се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с предоставяното обучение, наблюдението и контрола, осъществявани от Агенцията по заетостта, както и механизмът за отчитане и сроковете за плащане.

(7) Доставчикът на обучение е длъжен да допуска представители на Агенцията по заетостта, на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на финансите и техните структури, на Националната агенция за професионално образование и обучение, на националните одитиращи органи, на Европейската комисия, на Европейската служба за борба с измамите, на Европейската сметна палата и външни одитори да проверяват посредством проучване на документацията му или проверки на място за изпълнението на дейностите и при необходимост да проведат пълен одит въз основа на разходооправдателните документи, приложени към счетоводните отчети, счетоводната документация и други документи, свързани с финансирането на обучението.

(8) Доставчикът на обучение е длъжен да допуска упълномощени представители на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално равнище да присъстват по време на учебните занятия и/или при полагането на изпити. Представителните организации на работниците и служителите и на работодателите нямат право да изискват документи и да правят проверка по документи на доставчиците на обучение.

(9) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2025 г., в сила от 29.04.2025 г.) В зависимост от критериите на конкретната операция/инвестиция работодатели, чиито работници или служители са включени в обучение по реда на правилника, имат право да присъстват по време на учебните занятия и/или при полагането на изпити. Работодателите нямат право да изискват документи и да правят проверка по документи на доставчиците на обучение.

(10) Доставчикът на обучение е длъжен да води редовна документация и счетоводни отчети, използвайки подходяща електронна система за документация и двустранно счетоводство, така че да бъде осигурена отделна счетоводна аналитичност само за дейностите по предоставяните с ваучери обучения.

(11) Цялата документация по предоставяните обучения с ваучери се съхранява в информационната система на Агенцията по заетостта и електронната платформа или под формата на оригинали, или в заверени версии, верни с оригинала, на общоприети носители на данни. Документацията се съхранява в съответствие с изискванията на националното законодателство, като счетоводната система и документация трябва да са налични до изтичането на сроковете за съхранение съгласно чл. 82 от Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година за установяване на общоприложимите разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход, както и на финансовите правила за тях и за Фонд "Убежище, миграция и интеграция", Фонд "Вътрешна сигурност" и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (ОВ, L 231/159 от 30.06.2021 г.).

(12) Доставчикът на обучение е длъжен да спазва действащата нормативна уредба и да провежда обученията съгласно условията, включени в споразумението по ал. 5.

Чл. 10 . (1) Доставчик на обучение, включен в списъка по чл. 9, ал. 1 , се заличава в следните случаи:

1. при възникване на несъответствие с условията за включване в списъка по чл. 9, ал. 1 ;

2. при установени от страна на национални или европейски контролни органи нарушения на приложимото законодателство в областта на професионалното образование и обучение с влязъл в сила акт на компетентен орган – за период две години от прекратяването на споразумението по реда на ал. 4;

3. при неизпълнение на някое от задълженията, включени в споразумението по чл. 9, ал. 5 ;

4. (изм. – ДВ, бр. 36 от 2025 г., в сила от 29.04.2025 г.) при едностранно предизвестие до Агенцията по заетостта за прекратяване на споразумението по чл. 9, ал. 5 ;

5. при извършено от страна на лице на ръководна длъжност в администрацията на доставчика на обучение умишлено престъпление от общ характер съгласно изброените в чл. 54, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за обществените поръчки , за което има влязъл в сила съдебен акт – за срока на действие на ПРЧР, НПВУ и ФСП.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2025 г., в сила от 29.04.2025 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 и 4 доставчикът на обучение може да получи стойността на ваучера само за успешно приключено обучение.

(3) В случаите по ал. 1, т. 2 доставчикът на обучение трябва да възстанови изплатените му средства за обученията, които са засегнати от нарушенията.

(4) При възникване на обстоятелство по ал. 1, т. 1, 2 и 3 изпълнителният директор на Агенцията по заетостта или упълномощено от него длъжностно лице прекратява незабавно сключеното споразумение. В тези случаи доставчикът на обучение може да подаде заявление за включване в списъка не по-рано от две години от датата на прекратяване на споразумението.

(5) В случаите по ал. 1, т. 4 доставчикът на обучение може да подаде заявление за включване в списъка не по-рано от една година от датата на прекратяване на споразумението.

Чл. 11 . (1) Обстоятелствата по чл. 8 се удостоверяват с декларация или с документи, издадени от съответния компетентен орган, при подаване на заявлението за вписване в списъка по чл. 9, ал. 1 . Документите се посочват в заявлението за кандидатстване.

(2) Документите и декларациите по ал. 1 се подават от представляващия/представляващите доставчици на обучения по регистрация.

(3) Доставчиците на обучение, включени в списъка по чл. 9, ал. 1 , са длъжни да уведомяват Агенцията по заетостта за всяка настъпила промяна в обстоятелствата по чл. 8 в четиринадесетдневен срок от настъпването на промяната.

(4) Доставчиците на обучение, които са включени в списъка по чл. 9, ал. 1 , се заличават, когато не подадат изискваните документи в срока по ал. 3.

Чл. 12 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2025 г., в сила от 29.04.2025 г.) Агенцията по заетостта изплаща на доставчиците на обучение, извършващи обучения срещу ваучери по реда на правилника, средства в размер на стойността на ваучера за съответното обучение съгласно приложение № 2 след представяне на документ за успешно завършено обучение и изчерпателно изброени документи съгласно споразумението по чл. 9, ал. 5 .

(2) Заплащането се извършва в срок до 30 календарни дни от представянето в Агенцията по заетостта на изчерпателно изброени документи съгласно споразумението по чл. 9, ал. 5 . Този срок спира да тече при необходимост от отстраняване на непълноти и/или неточности в предоставените документи или при необходимост от извършване на допълнителни проверки до получаване на исканата информация, но за не повече от 10 работни дни. Срокът започва да тече отново от датата, на която е получена изискваната информация.

(3) Доставчикът на обучение няма право да получи стойността на ваучера, когато:

1. не е изпълнил някое от задълженията по споразумението по чл. 9, ал. 5 ;

2. (изм. – ДВ, бр. 36 от 2025 г., в сила от 29.04.2025 г.) не е предоставил посоченото в него обучение в обем и с качество съобразно действащото законодателство и условията на правилника;

3. на обученото от доставчика лице не е издаден сертификат за съответното ниво на цифрова компетентност от Единния сертификационен център;

4. обучението е предоставено на лице, различно от посоченото в него;

5. не са представени всички отчетни документи по ал. 2 съгласно указания срок;

6. (нова – ДВ, бр. 36 от 2025 г., в сила от 29.04.2025 г.) при влязъл в сила съдебен акт за извършено от страна на представляващия и/или доставчика на обучение престъпление или нарушение, свързано с обучението на съответното физическо лице, за което се отнася съдебният акт.

(4) В стойността, която ще бъде заплатена с ваучер, са включени всички присъщи разходи за обучението, включително дължимите данъци и такси съгласно българското законодателство, с изключение на разходите за стипендии и транспорт, когато обучението е на безработни лица.

(5) Доставчиците на обучение имат право да получат само стойността на ваучера в левове, посочена върху него.

Чл. 12а. (Нов – ДВ, бр. 36 от 2025 г., в сила от 29.04.2025 г.) (1) На безработните и заетите лица, включени в обучение, могат да се изплащат средства за транспортни разходи за времето на обучението и/или след приключване на участието им в обучение в размер и по ред, определени в критериите на съответната операция/инвестиция.

(2) Средствата за транспортни разходи, изплатени по реда на този правилник, представляват помощи/добавки от социално подпомагане по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 15 от ЗДДФЛ .

Чл. 13 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2025 г., в сила от 29.04.2025 г.) Доставчиците на обучение, включени в списъка по чл. 9, ал. 1 , осъществяват дейността си при спазване на изискванията на приложимото към съответния вид обучение законодателство и по реда, определен в правилника.

(2) Доставчиците на обучение водят отчетност за броя и идентификационните кодове на предоставените им ваучери.

Чл. 14 . (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2025 г., в сила от 29.04.2025 г.) Всяка злоупотреба с ваучер, която може да се квалифицира като престъпление, се третира по реда на българското законодателство. Лица, извършили престъпление като представители на целевата група или в качеството си на представители на доставчик на обучение, нямат право да получат услуги или средства по реда на правилника за периода на допустимост на разходите.

Раздел ІV Ред и условия за сертифициране на цифрови компетентности

Чл. 15 . (1) За целите на външно и независимо сертифициране на придобитите знания и умения по дигитални компетентности от обучените лица се създава Единен сертификационен център, чиито функции се изпълняват от Центъра за развитие на човешките ресурси и от регионални инициативи към министъра на труда и социалната политика.

(2) Сертифицирането на придобитите знания и умения се извършва по указания, утвърдени от министъра на труда и социалната политика.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1 . (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2025 г., в сила от 29.04.2025 г.) По смисъла на правилника:

1. " Представител на целева група " е представител на допустима целева група по конкретна операция/инвестиция, финансирана по ПРЧР, НПВУ и по Фонда за справедлив преход.

2. " Обучения за придобиване на професионална квалификация " са обученията, регламентирани в Закона за професионалното образование и обучение .

3. " Нива на обучение по цифрова компетентност " са четири нива на обучение, както следва:

а) базово ниво (ниво 1 и 2 съгласно Европейската рамка за дигитална компетентност DigComp);

б) средно ниво (ниво 3 и 4 съгласно Европейската рамка за дигитална компетентност DigComp);

в) напреднало ниво (ниво 5 и 6 съгласно Европейската рамка за дигитална компетентност DigComp);

г) високоспециализирано ниво (ниво 7 и 8 съгласно Европейската рамка за дигитална компетентност DigComp).

4. " Единен сертификационен център " е Центърът за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи, създаден с Постановление № 266 на Министерския съвет от 2009 г. (обн., ДВ, бр. 91 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 2, 18 и 57 от 2010 г., бр. 38 и 88 от 2011 г., бр. 58 от 2012 г., бр. 77 от 2013 г., бр. 86 и 88 от 2014 г., бр. 21 от 2015 г., бр. 56 от 2016 г., бр. 67 и 68 от 2018 г., бр. 16 и 33 от 2019 г., бр. 70 и 75 от 2020 г. и бр. 20 и 33 от 2021 г.) като юридическо лице по чл. 60 от Закона за администрацията към министъра на труда и социалната политика.

5. " Сертифициране на цифрова компетентност " е процес, който включва провеждане на изпит и издаване на сертификат за базово, средно, напреднало или високоспециализирано ниво на цифрова компетентност по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, от Единния сертификационен център.

6. " Присъщи разходи за обучение " са разходи за оригинални учебни материали, консумативи, застраховки при обучение за професионална квалификация, издаване на документи за завършено обучение, възнаграждение на преподаватели, осигуровки, наем на материално-техническа база, както и всички административни, режийни и други разходи, включително разходи за осъществяване на дейността на доставчика на обучение, свързана с предоставянето на обучението.

7. " Уважителни причини " са задържане от органите на властта, явяване в съд или пред друг държавен орган, участие във военноучебен сбор или преподготовка, непреодолима сила, заболяване, належащо придружаване на болен член от семейството на медицински преглед, изследване и лечение, както и за гледане на здраво дете до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или от училище поради карантина на заведението и училището или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето и други причини, удостоверени с официален документ.

8. " Успешно приключено обучение " е завършен пълен курс на обучение съгласно утвърдената учебна програма, проведени заключителни изпити, ако такива са предвидени, и издаден документ (сертификат/удостоверение/свидетелство).

9. (Нова – ДВ, бр. 36 от 2025 г., в сила от 29.04.2025 г.) " Средства за транспортни разходи " са суми, които се изплащат под формата на помощи на безработни и заети лица, включени в обучение.

10. (Нова – ДВ, бр. 36 от 2025 г., в сила от 29.04.2025 г.) " Дистанционна форма на обучение " е форма на обучение, която се осъществява чрез средствата на съвременните информационни и комуникационни технологии и включва дистанционни учебни часове, самоподготовка и текуща обратна връзка за резултатите от обучението.

11. (Нова – ДВ, бр. 36 от 2025 г., в сила от 29.04.2025 г.) " Синхронно обучение " е обучение в дистанционна форма, при което дистанционните часове включват синхронни учебни дейности и синхронно взаимодействие на преподавателя с обучаемия, както и синхронна текуща обратна връзка за резултатите от обучението.

12. (Нова – ДВ, бр. 36 от 2025 г., в сила от 29.04.2025 г.) " Несинхронно обучение " е обучение в дистанционна форма, при което дистанционните часове включват наблюдение на урок без взаимодействие с преподавателя и други обучаеми.

13. (Нова – ДВ, бр. 36 от 2025 г., в сила от 29.04.2025 г.) " Система/софтуер за синхронно и/или несинхронно обучение " е платформа, която е съвместима с различни по тип устройства и операционни системи; разполага с функционалност за задаване на въпроси по отношение на темите на обучението и възможност за консултация между преподавател и обучаем; разполага с възможности за споделяне на съдържание, учебни материали, презентации, видеоклипове, други ресурси и достъп до библиотека със съдържание и материали с неограничен денонощен достъп от курсистите.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2 . Правилникът се приема на основание чл. 63, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за Фонд "Убежище, миграция и интеграция", Фонд "Вътрешна сигурност" и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта .

§ 3 . Учебните програми за предоставяне на професионално обучение трябва да отговарят на държавните образователни стандарти за придобиване на квалификация по съответните професии.

Чл. 1. Цените на зъботехническите дейности се образуват от стойностите на:

1. зъботехническия труд;

2. вложените материали;

3. амортизационните отчисления;

4. непреките разходи;

5. средствата за работни заплати и за социално осигуряване на помощния персонал.

Чл. 2. Зъботехническите дейности, за които се образуват цени по реда на този правилник, са посочени в приложение № 1. Всяка дейност има код на коефициент за тежест за зъботехническия труд.

Чл. 3. Крайният коефициент за зъботехническия труд се получава, като зъботехникът умножи коефициента за тежест на зъботехническия труд по собствения коефициент за квалификация. Чл. 4 (1) Коефициентите за квалификация са:

1. коефициент 1 – за зъботехници с трудов стаж до 3 г.;

2. коефициент 1.3, 1.6, 1.9 – за зъботехници с трудов стаж над 3 г. без завършен квалификационен курс;

3. коефициент 2, 2.3, 2.6, 2.9 – за зъботехници с трудов стаж над 3 г. и завършили квалификационен курс при определени от Съюза на зъботехниците в България (СЗБ) специалисти;

4. коефициент 3, 3.3, 3.6, 3.9 – за зъботехници с много висока професионална квалификация, завършили серия от квалификационни курсове, притежаващи съответен лиценз.

(2) Лиценз за работа с коефициент по т. 4 на ал. 1 се издава от специална комисия при СЗБ.

(3) Зъботехниците могат да ползват по-нисък коефициент от този, на чиито изисквания отговарят, но не по-нисък от коефициент 1.

Чл. 5. Стойността в левове на вложените материали се получава, като крайният коефициент за зъботехническия труд се умножи по индекс, определян от СЗБ. Чл. 6 (1) Стойността в левове на вложените материали се получава, като се умножат разходните норми, посочени в приложение № 2, по цените на материалите за съответните зъботехнически дейности. (2) Стойността на вложените благородни и полублагородни сплави и готови елементи (стави, ключалки, шарнири и др.) се заплаща отделно.

Чл. 7. Стойността на средствата за работни заплати, включително и сумите по социалното осигуряване, се разпределя по отделните зъботехнически дейности.

Чл. 8. Стойността на непреките разходи за наем, горива, осветление, обзавеждане, инструментариум, курсове за квалификация, командировки, текущи ремонти и поддържане и др.) не може да надвишава 40% от крайната цена на зъботехнически дейности.

Чл. 9. Стойността на амортизационните отчисления се извършва по реда, посочен в Закона за счетоводството, и се разпределя по отделните зъботехнически дейности.

Чл. 10. Всеки зъботехник изготвя ценник-каталог на извършваните зъботехнически дейности съгласно приложение № 3 на основата на таблица (приложение № 4)

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. Този правилник се издава на основание параграф 2 от заключителните разпоредби във връзка с чл. 25д от Закона за народното здраве и е предложен от Съюза на зъботехниците в България.

§ 2. Приложенията към този правилник ще бъдат публикувани като отделно ведомствено издание на Министерството на здравеопазването.

Чл. 1. Цените на различните видове медицински дейности включват следните разходи по икономически елементи:

1. разходи за труд на съответния медицински специалист и за социалното му осигуряване;

2. разходи за вложените медикаменти и материали;

3. непреки разходи;

4. разходи за изплащане на работни заплати и за социално осигуряване на медицинския и друг персонал, нает на работа в заведението или кабинета;

5. други разходи съгласно Националния сметкоплан, утвърден с ПМС № 27 от 1991 г. за приемане на Национален сметкоплан (ДВ, бр. 26 от 1991 г.).

Чл. 2. Отразяването на разходите на медицинските дейности става съгласно примерна схема – калкулация (приложение № 1).

Чл. 3. Медицинските дейности, за които се образуват цени по реда на този правилник, се групират по начин, посочен в приложение № 2. Всяка дейност има трицифрен код и коефициент на тежест на медицинския труд.

Чл. 4. При оказване на медицинска помощ при необичайни условия (по място, време, спешност) коефициентът за тежест на първичен медицински преглед при обичайни условия се коригира с коефициент за необичайни условия съгласно приложение № 3.

Чл. 5. (1) Коефициентите за квалификация на лекаря са следните:

1. коефициент 1 – за лекари с трудов стаж до 3 години;

2. коефициент от 1,3 до 1,9 – за лекари с трудов стаж над 3 години, придобита специалност и без квалификационен курс;

3. коефициент от 2 до 2,9 – за лекари с придобита специалност или завършили квалификационен курс при определени от Българския лекарски съюз (БЛС) специалисти;

4. коефициент от 3 до 3,9 – за лекари с много висока професионална квалификация, с две или повече придобити специалности или преминали серия от квалификационни курсове и хабилитирани лица, притежаващи съответен лиценз за това.

(2) Лекарите могат да ползват и по-нисък коефициент от посочените в ал. 1 коефициенти, но не по-малък от 1.

(3) Лиценз за ползване на коефициенти по ал. 1, т. 4 се издава от специална комисия на БЛС. Статутът на тази комисия се приема от БЛС.

(4) Ползването на коефициенти по ал. 1, точки 3 и 4 се допуска само при извършване на медицински дейности, пряко свързани с придобитите специалности или със завършените квалификационни курсове.

Чл. 6. Коефициентите за квалификация на методистите по лечебна физкултура се определят от тяхната професионално-съсловна организация и не могат да бъдат по-високи от 3,9.

Чл. 7. (1) Крайният коефициент на медицински труд се получава като произведение от коефициента за тежест, коефициента за необичайни условия и коефициента за квалификация.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 1993 г., бр. 57 от 1993 г.) Полученият коефициент по ал. 1, умножен с коригиращия индекс, представлява стойността на вложения медицински труд в левове.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 1993 г., попр., бр. 63 от 1993 г.) Коригиращият индекс се определя от БЛС съобразно инфлацията в страната.

Чл. 8. Медикаментите, консумативите и другите материали, вложени в съответната медицинска дейност, се остойностяват по фактическите им покупни цени.

Чл. 9. Разходите за работна заплата и за социално осигуряване се разпределят по отделните медицински дейности.

Чл. 10. Стойността на непреките разходи (наем, гориво, електрически ток, обзавеждане, текущи ремонти, поддържане и др.) се разпределя по отделните медицински дейности и не може да надвишава 40% от крайните им цени.

Чл. 11. Определянето на стойността на амортизационните отчисления (изхабяването) и разпределението им по отделни медицински дейности се извършват по начин и ред, установени в Закона за счетоводството .

Чл. 12. Цените, които пациентите заплащат на практикуващите частна практика медицински специалисти, се обявяват предварително съгласно чл. 12 от Наредба № 5 на Министерството на здравеопазването от 1991 г. за условията и реда за упражняване на частна медицинска практика (ДВ, бр. 37 от 1991 г.).

Чл. 13. Всеки медицински специалист, упражняващ частна практика, и всяко частно (кооперативно) заведение изготвят ценник-каталог на извършваните медицински дейности.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. При поискване от страна на пациента медицинският специалист представя документ (разписка, квитанция и др.), в който са посочени датата на посещението, имената на пациента, наименованието и стойността на заплатената медицинска услуга.

§ 2. Копие от документа по § 1 се представя, когато медицинският специалист декларира доходите си в съответния общински народен съвет.

§ 3. Медицинският специалист е длъжен да пази документацията по цените по реда за съхраняване на счетоводните документи.

§ 4. По смисъла на този правилник медицински специалисти са и методистите по лечебна физкултура.

§ 5. Този правилник се издава на основание § 2 от заключителните разпоредби във връзка с чл. 25д от Закона за народното здраве .