LEX CaseLawBG

Статус: Отменен

  • ЗАКОН за храните (отм.)

    Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., бр. 31 от 2006 г.) (1) Този закон урежда:

    1. изискванията към храните, мерките и условията за осигуряване хигиена на храните и тяхната безопасност, опаковането, етикетирането, представянето, включително рекламирането им;

    2. изискванията към всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни;

    3. условията и реда за производство и търговия с храни;

    4. правата и задълженията на лицата, които произвеждат или търгуват с храни;

    5. правилата за извършване на официален контрол, включително за верифициране на съответствието с нормативните изисквания;

    6. правомощията на органите за официален контрол на производството и търговията с храни;

    7. функциите и правомощията на професионалните организации на производителите на храни и на Българската асоциация хранителна и питейна индустрия (БАХПИ), възложени им с този закон.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г., доп., бр. 26 от 2014 г.) Изискванията и правилата по ал. 1 относно виното, оцета и спиртните напитки се уреждат със Закона за виното и спиртните напитки.

    (3) Този закон не се прилага за първичното производство на храни за лични нужди и за приготвянето в домашни условия, обработката или съхранението на храни за лична консумация.

    Чл. 1а. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2006 г.) Законът има за цел да:

    1. гарантира спазването на нормативните изисквания за производство и търговия с храни с оглед защита на здравето и интересите на потребителите;

    2. (в сила от 1.01.2007 г.) осигури прилагането на законодателството на Европейските общности в областта на храните и тяхната безопасност на национално ниво.

    Чл. 2. (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) По смисъла на този закон храна е всяко вещество или продукт, който е предназначен или може да бъде използван за консумация от човека, независимо дали е преработен, частично преработен или непреработен.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2006 г.) Храни са и напитките, дъвката и всяко вещество, включително и водата след излизането й от водоснабдителните съоръжения при крайния потребител, вложена в храната при нейното производство, приготвяне или обработка, както и бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води.

    (3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) Не са храни по смисъла на този закон:

    1. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) фуражите;

    2. (доп. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) живите животни освен ако са предназначени за консумация от човека;

    3. растенията, преди прибиране на реколтата;

    4. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2007 г.) лекарствените продукти по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина;

    5. наркотичните и психотропните вещества по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите;

    6. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., в сила от 8.04.2016 г.) тютюнът и тютюневите изделия по смисъла на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия;

    7. (отм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.);

    8. козметичните продукти;

    9. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) замърсителите и остатъците от пестициди и от ветеринарномедицински продукти;

    10. (отм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.).

    Чл. 2а. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., изм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) (1) (Предишен текст на чл. 2а – ДВ, бр. 59 от 2018 г.) Министърът на земеделието, храните и горите и министърът на здравеопазването провеждат държавната политика в областта на безопасността на храните.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2018 г.) В изпълнение на правомощията си по ал. 1 министърът на земеделието, храните и горите издава наредби за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните.

    Глава втора – ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ХРАНИТЕ

    Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., предишен текст на чл. 3, бр. 51 от 2007 г.) На пазара се предлагат само храни, които отговарят на изискванията на този закон, имат хранителна стойност не по-ниска от тази, произтичаща от утвърдения им състав, и са безопасни за човешкото здраве.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) По предложение на браншовите организации с наредбите по чл. 4 се утвърждават минимални съдържания и съотношения на основните компоненти на утвърдения състав на храните по ал. 1.

    Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., бр. 99 от 2005 г.) Специфичните изисквания към групи храни, конкретни храни се определят с наредби на Министерския съвет.

    Чл. 4а. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2006 г.) (1) Нови храни или нови хранителни съставки са тези, които не са били предлагани за консумация от човека в търговската мрежа на територията на Република България или на която и да е държава – членка на Европейския съюз, и спадат към една от следните категории:

    1. храни и хранителни съставки с нова или целенасочено изменена първична молекулна структура;

    2. храни и хранителни съставки, които се състоят или са изолирани от микроорганизми, гъби или нисши водолюбиви растения;

    3. храни и хранителни съставки, които се състоят или са изолирани от растения и хранителни съставки или от животни, които не са традиционно култивирани или отглеждани и нямат история на безопасна употреба като храни;

    4. храни и хранителни съставки, произведени чрез прилагане на нетрадиционен за тях производствен процес, водещ до значителни промени в състава или структурата им, при което настъпват промени в хранителната стойност, метаболизма или количеството на нежелани вещества в тях.

    (2) Новите храни и новите хранителни съставки не трябва да:

    1. представляват опасност за здравето на потребителя;

    2. заблуждават потребителя;

    3. се различават от храните или хранителните съставки, които са предназначени да заместят, до такава степен, че обичайната им консумация да доведе до неблагоприятни последици за потребителя по отношение на хранителната им стойност.

    (3) Генетично модифицираните храни, генетично модифицираните организми (ГМО) за използване във или като храна и храните, съдържащи съставки, произведени от ГМО, не трябва да:

    1. имат неблагоприятни последици върху човешкото здраве или околната среда;

    2. заблуждават потребителя;

    3. се различават от храните или хранителните съставки, които са предназначени да заместят, до такава степен, че обичайната им консумация да доведе до неблагоприятни последици за потребителя по отношение на хранителната им стойност.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2010 г.) Забранява се влагането на продукти и съставки, които се състоят, съдържат или са произведени от ГМО при производството на детски храни.

    Чл. 4б. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) Министерският съвет определя с наредба изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, условията и реда за използване на методите за обработка на натуралните минерални и изворни води и за внос на минерални води.

    (2) Лицата, които извършват обработка на натурална минерална и изворна вода, предназначена за бутилиране, уведомяват министъра на здравеопазването за методите, които използват при обработката, и представят необходимите документи, определени в наредбата по ал. 1.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава със заповед списък на признатите натурални минерални води, които отговарят на изискванията на наредбата по ал. 1.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) Заповедта и списъкът по ал. 3 се обнародват в "Държавен вестник".

    (5) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) Министърът на здравеопазването ежегодно представя актуализиран списък по ал. 3 на Европейската комисия.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Министърът на здравеопазването представя на Европейската комисия информация за натуралните минерални води, за които е издал сертификат по чл. 4в или чл. 24а. Информацията се публикува в интернет страницата на Министерството на здравеопазването.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Министерството на здравеопазването представя при поискване от Европейската комисия или от държава – членка на Европейския съюз, всяка приложима информация за признатите натурални минерални води, включително резултатите от систематичните проверки.

    Чл. 4в. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г.) Министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър издава сертификат за националните минерални води, който удостоверява, че по произход, състав и свойства минералната вода е подходяща за бутилиране за питейни цели, по ред, определен с наредбата по чл. 4б, ал. 1.

    (2) Сертификатът по ал. 1 се издава на основата на анализи и заключения от проведени проучвания за:

    1. хидрогеоложките условия и експлоатационните характеристики на находището на минералната вода;

    2. физичните, физико-химичните, химичните, радиологичните и микробиологичните характеристики на минералната вода;

    3. фармакологичното, физиологичното и клиничното въздействие на минералната вода.

    (3) Информацията по ал. 2, т. 1 се съхранява в Министерството на околната среда и водите.

    (4) За издаването на сертификата по ал. 1 Министерството на околната среда и водите изготвя резюме за конкретните хидрогеоложки условия и експлоатационни характеристики на водовземното съоръжение и го предоставя на Министерството на здравеопазването.

    (5) Анализите на характеристиките по ал. 2, т. 2 се извършват трикратно през интервал от два месеца при издаване на нов сертификат и еднократно при подновяване на съществуващ сертификат от акредитирани лаборатории за изпитване на минерални води, определени със заповед на министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите.

    (6) Заключението за въздействията по ал. 2, т. 3, представляващо експертна балнеологична оценка, се изготвя от определено от министъра на здравеопазването лечебно заведение.

    (7) Сертификатът е валиден за срок 5 години считано от датата на издаването му.

    (8) Подновяване на сертификата се допуска преди изтичане на срока по ал. 7.

    (9) (В сила от 1.01.2007 г.) За признатите натурални минерални води, включени в публикувания в Официалния вестник на Европейските общности списък, не се изисква издаването на сертификат по ал. 1 за пускането им на пазара.

    Чл. 5. (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., бр. 31 от 2006 г., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на земеделието, храните и горите определя с наредби максимално допустимите количества замърсители и остатъци от пестициди в храните.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) Забранява се производството и търговията с храни, които съдържат замърсители и остатъци от пестициди над максимално допустимите количества, определени по реда на ал. 1.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) При производството на храни не се разрешава влагането на семена, предназначени за посев, когато са обработени с продукти за растителна защита.

    Чл. 6. (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., бр. 31 от 2006 г.) Влагането на добавки и ароматизанти и употребата на разтворители и други спомагателни вещества при производството на храни се допуска, когато:

    1. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) е доказана необходимостта от използването им за постигане на определен технологичен ефект;

    2. те не са опасни за здравето на потребителите в количествата, в които се използват;

    3. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) използването им не води до заблуда на потребителя по отношение на вида и характеристиките на храната.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., доп., бр. 31 от 2006 г., изм., бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на икономиката и с министъра на земеделието, храните и горите определя с наредби:

    1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2006 г.) видовете добавки, ароматизанти, разтворители и други спомагателни вещества, които могат да се използват при производството на храни, и допустимите максимални нива за някои от тях в готовите храни;

    2. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) специфичните критерии и изисквания за чистота на добавките и ароматизантите, предназначени за влагане в храните;

    3. (доп. – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) условията и реда за разрешаване използването на разтворители и други спомагателни вещества, на нови добавки, както и за разширяване обсега на прилагане на вече разрешена добавка;

    4. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) суровините, добавките и спомагателните вещества за производство, съхраняване и използване на ароматизантите;

    5. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., бр. 31 от 2006 г.) информацията, свързана с добавките и ароматизантите, която трябва да се отбелязва върху опаковката им, в съпровождащата ги документация и върху храните, в които те са вложени;

    6. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) процедурите за вземане на проби и методите на анализ за качествено и количествено доказване на добавки, ароматизанти или техни субстанции във или върху храните.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Пускането на пазара и употребата на първични пушилни кондензати и първични катранови фракции във или върху храни или при производството на извлечени пушилни ароматизанти, предназначени за използване във или върху храни, се извършва само след оценка и получаване на разрешение по реда на Регламент 2065/2003 на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Списъкът с разрешените първични пушилни кондензати и първични катранови фракции и условията за тяхната употреба във или върху храни се изготвя по реда на Регламент 2065/2003.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) За получаване на разрешение за включване на първични пушилни кондензати и първични катранови фракции в списъка по ал. 4 лицето, което желае да ги пусне на пазара, подава писмено заявление до Министерството на здравеопазването.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Заявлението съдържа:

    1. данни за заявителя:

    а) име, единен граждански номер, номер на документа за самоличност и постоянен адрес за физическите лица;

    б) наименование, седалище, адрес на управление и идентификационен код БУЛСТАТ за едноличните търговци и юридическите лица;

    2. вида на дървения материал, използван за производството на първични пушилни кондензати и/или на първични катранови фракции;

    3. подробна информация за методите на производство на първични пушилни кондензати и/или на първични катранови фракции и за последващата преработка при производството на извлечени пушилни ароматизанти;

    4. качествения и количествения химичен състав на първичните пушилни кондензати и/или на първичните катранови фракции и характеристиките на частта, която не е била идентифицирана; химичните спецификации на първичните пушилни кондензати и/или на първичните катранови фракции, информацията за стабилността и степента на изменчивост на химичния състав са от голямо значение; неидентифицираните части (количествата вещества, чиято химична структура не е известна) трябва да бъдат възможно най-малки и трябва да се охарактеризират с помощта на подходящи аналитични методи (хроматографски или спектрометрични);

    5. валидиран аналитичен метод за вземане на проби, идентифициране и охарактеризиране на първичните пушилни кондензати и/или на първичните катранови фракции;

    6. информация за планираните нива на употреба във или върху конкретни храни или групи храни;

    7. токсикологични данни в съответствие с препоръките на Научния комитет по храните, съдържащи се в Доклада на Комитета за пушилните ароматизанти от 25 юни 1993 г., в неговата последна актуализация;

    8. обоснована декларация, потвърждаваща, че продуктът отговаря на изискванията на ал. 1, т. 2 и 3;

    9. резюме на досието на продукта.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Заявлението по ал. 6 се попълва и предоставя в съответствие с Ръководството за представяне на досие за оценка от Европейския орган по безопасност на храните от 7 октомври 2004 г. (изм., 27 април 2005 г.).

    (8) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Министерството на здравеопазването в 14-дневен срок уведомява писмено заявителя, че заявлението е получено, като изрично посочва датата на получаването му.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Министерството на здравеопазването незабавно информира и изпраща за становище заявлението по ал. 6, както и всяка друга допълнителна информация, предоставена от заявителя, на Европейския орган по безопасност на храните в съответствие с изискванията на Регламент 2065/2003.

    (10) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Изменението, временното прекратяване и отнемането на разрешението се извършват по реда на Регламент 2065/2003.

    (11) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Разрешението по ал. 3 се подновява на 10-годишен период, като в срок 18 месеца преди изтичането на срока му на валидност лицето, получило разрешението, трябва да изпрати заявление до Европейската комисия. Продължаването на действието на разрешението се извършва по реда, определен в Регламент 2065/2003.

    (12) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Министерството на здравеопазването уведомява писмено Министерството на земеделието, храните и горите за подадените по ал. 5 заявления.

    Чл. 6а. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) Хранителните добавки се доставят до потребителя само предварително опаковани.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на земеделието, храните и горите определя с наредба:

    1. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) изискванията към хранителните добавки;

    2. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) хранителните вещества (витамините и минералите), които могат да се влагат при производството на хранителни добавки;

    3. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) критериите за чистота на хранителните вещества, предназначени за влагане в хранителни добавки;

    4. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) информацията, която трябва да се отбелязва при етикетиране на хранителните добавки.

    Глава втора – "а" (Нова – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) ХРАНИ С ТРАДИЦИОННО СПЕЦИФИЧЕН ХАРАКТЕР

    Чл. 6б. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 96 от 2006 г.).

    Чл. 6в. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 96 от 2006 г.).

    Чл. 6г. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 96 от 2006 г.).

    Глава втора – "б" (Нова – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) БИОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО НА ХРАНИ ОТ РАСТИТЕЛЕН И ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД

    Чл. 6д. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 96 от 2006 г.).

    Чл. 6е. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 96 от 2006 г.).

    Чл. 6ж. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 96 от 2006 г.).

    Чл. 6з. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 96 от 2006 г.).

    Чл. 6и. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 96 от 2006 г.).

    Чл. 6к. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 96 от 2006 г.).

    Чл. 6л. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 96 от 2006 г.).

    Чл. 6м. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 96 от 2006 г.).

    Чл. 6н. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 96 от 2006 г.).

    Чл. 6о. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 96 от 2006 г.).

    Чл. 6п. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 96 от 2006 г.).

    Чл. 6р. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 96 от 2006 г.).

    Чл. 6с. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 96 от 2006 г.).

    Чл. 6т. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., изм. и доп., бр. 55 от 2006 г., отм., бр. 96 от 2006 г.).

    Глава трета – ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОПАКОВАНЕТО, ЕТИКЕТИРАНЕТО, ПРЕДСТАВЯНЕТО И РЕКЛАМАТА НА ХРАНИТЕ (Загл. изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.)

    Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., бр. 31 от 2006 г.) (1) За опаковането на храни и за контакт с храни се използват само материали и предмети, включително активни и интелигентни материали и предмети, произведени в съответствие с добра производствена практика по такъв начин, че при нормални и предвидими условия за употреба не пренасят в храната свои съставни части в количества, които представляват опасност за човешкото здраве или водят до неприемливи промени в състава на храната или до влошаване на органолептичните характеристики на храната.

    (2) Етикетирането, представянето и рекламирането на материали и предмети, предназначени за контакт с храни, не трябва да заблуждават потребителите.

    Чл. 8. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2006 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Министърът на здравеопазването и министърът на околната среда и водите съгласувано с министъра на земеделието, храните и горите определят с наредби:

    1. специфичните изисквания към активните и интелигентните материали и предмети, предназначени за контакт с храни;

    2. списъка на субстанциите, разрешени за използване при производство на материали и предмети за контакт с храни, критериите за тяхната чистота и специфичните условия за използването на субстанциите и/или материалите и предметите, в които те се използват;

    3. списъци на разрешените субстанции, вложени в активни или интелигентни материали и предмети за контакт с храни, на активните или интелигентните материали и предмети и при необходимост – специфичните условия за използване на тези субстанции и/или материалите и предметите, в които са вложени;

    4. допустимите граници на специфична и обща миграция на съставки от материалите и предметите във или върху храните, с които те влизат в контакт;

    5. основните правила за осигуряване на съответствието, за извършване на контрол на материалите и предметите, влизащи в контакт с храни, и на субстанциите, от които са направени, както и правилата, свързани с вземането на проби и методите за анализ;

    6. изискванията за етикетиране и начина, по който се обозначава, че материалите и предметите са предназначени за контакт с храни.

    (2) (В сила от 1.01.2007 г.) Пускането на пазара и употребата на субстанции, различни от определените в списъците по ал. 1, т. 2 и 3, се извършва само след оценка и получаване на разрешение по реда на Регламент 1935/2004 на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.

    (3) (В сила от 1.01.2007 г.) За получаване на разрешение за включване в списъците по ал. 1, т. 2 и 3 лицето, което желае да пусне на пазара нова субстанция, подава писмено заявление в Министерството на здравеопазването.

    (4) (В сила от 1.01.2007 г.) Заявлението съдържа:

    1. данни за заявителя:

    а) име, единен граждански номер, номер на документа за самоличност и постоянен адрес – за физическите лица;

    б) наименование, седалище, адрес на управление и идентификационен код БУЛСТАТ – за едноличните търговци и юридическите лица;

    2. техническо досие, съдържащо информация в съответствие с Ръководството за оценка на безопасността на субстанциите на Европейския орган по безопасност на храните;

    3. резюме на техническото досие.

    (5) (В сила от 1.01.2007 г.) Министерството на здравеопазването в срок 14 дни уведомява писмено заявителя, че заявлението е получено, като изрично посочва датата на получаването му.

    (6) (В сила от 1.01.2007 г.) Министерството на здравеопазването незабавно информира и изпраща за становище заявлението по ал. 4, както и всяка друга допълнителна информация, предоставена от заявителя, на Европейския орган по безопасност на храните в съответствие с изискванията на Регламент 1935/2004.

    (7) (В сила от 1.01.2007 г.) Изменението, временното прекратяване и отнемането на разрешение се извършват по реда, предвиден в Регламент 1935/2004.

    (8) (В сила от 1.01.2007 г.) Материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, се придружават от декларация за съответствие с приложимите към тях изисквания.

    (9) (В сила от 1.01.2007 г.) Производителите и търговците на материали и предмети, предназначени за контакт с храни, спазват изискванията по отношение на проследимостта им, определени в Регламент 1935/2004.

    (10) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Министерството на здравеопазването уведомява писмено Министерството на земеделието, храните и горите за подадените по ал. 3 заявления.

    Чл. 9. (1) (Доп. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) Производителите и търговците на храни са длъжни да предлагат на потребителите в страната храни, етикетирани на български език. Допуска се данните на етикета освен на български език да бъдат обявени и на други езици.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) При етикетирането на храните не се допускат обозначения, които приписват или подсказват свойства на храните, свързани с предпазване от възникването или с лекуване или диагностика на болести при човека.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2006 г.) Етикетирането, рекламирането и представянето на храните, включително тяхната форма, външен вид, опаковка, опаковъчен материал или предмет, начин на търговско аранжиране и подредба, и наличната информация за тях в медиите не трябва да заблуждават потребителите.

    Чл. 9а. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2010 г.) Забранява се рекламирането на генетично модифицирани храни чрез реклами или други форми на търговски съобщения, в които като изпълнители участват деца или които представят деца, употребяващи тези храни, и/или са предназначени за детска аудитория.

    Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г., доп., бр. 25 от 2010 г., бр. 59 от 2010 г.) При етикетирането на храната се включват данни за наименованието, под което храната се продава, списък на съставките на храната и количество на някои от тях, количествено съдържание на ГМО и уникалния му код, срокът на трайност на храната и условията, при които трябва да се съхранява, нетното количество на предварително опакованите в отсъствие на потребителя храни, име/фирма, седалище и адрес на производителя или на лицето, което пуска храната на пазара, държавата на произход при храни от внос, маркировка за обозначаване на партидата, към която принадлежи храната, указания за употреба, ако е необходимо, както и действителното обемно алкохолно съдържание за напитки, съдържащи повече от 1,2 % vol. Размерът на буквите в обозначението за съдържание на ГМО в продукти съгласно чл. 4, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и Съвета от 22 септември 2003 г. относно проследяването и етикетирането на генетично модифицирани организми и проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти и изменението на Директива 2001/18/ЕО, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1830/2003", трябва да бъде два пъти по-голям в сравнение с останалата част на надписа и с цвят и шрифт, различни от основния.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2010 г.) В случай че храната съдържа или се състои от ГМО в съотношение над допустимата прагова норма, определена в Регламент (ЕО) № 1830/2003, видът, количественото съдържание, уникалният идентификатор на ГМО и думите "Съдържа ГМО" задължително се изписват на опаковката с размер не по-малък от 25 на сто от опаковката, с главни букви, с контрастен на останалата част от текста цвят.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., предишна ал. 2, бр. 59 от 2010 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на земеделието, храните и горите определя с наредба условията и изискванията за представянето на хранителната информация при етикетирането на храните.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г., предишна ал. 3, бр. 59 от 2010 г.) Министерският съвет определя с наредба изискванията за етикетирането и представянето на храните.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2010 г.) Условията и редът, при които храните могат да носят етикет "БЕЗ ГМО", се определят с наредбата по ал. 4.

    Чл. 11. (Отм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г.).

    Глава четвърта – ПРОИЗВОДСТВО И ТЪРГОВИЯ С ХРАНИ

    Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) Производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона, които:

    1. отговарят на хигиенните и/или на ветеринарно-санитарните изисквания, определени с нормативен акт;

    2. (доп. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) имат разработена технологична документация за групите храни, които ще се произвеждат в обекта или прилагат национални стандарти или стандарти, разработени от браншови организации и одобрени от компетентен орган;

    3. имат въведени:

    а) добри практики за производство и търговия с храни и система за анализ на опасностите и критични контролни точки или процедури в съответствие с нейните принципи, когато цялостното внедряване на системата е неприложимо;

    б) система за управление на безопасността на храните.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Регистрацията на обект за производство или за търговия с храни, с изключение на обектите за производство на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води, се извършва от областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) по местонахождението на обекта.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Регистрацията на обект за производство, приготвяне или обработка на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води се извършва от регионалната здравна инспекция (РЗИ) по местонахождението на обекта.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., бр. 31 от 2006 г., бр. 34 от 2006 г., предишна ал. 3, изм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) За извършване на регистрацията лицата по ал. 1 подават заявление по образец, в което се посочват име и адрес на лицето, съответно седалище, адрес на управление и код по БУЛСТАТ/ЕИК за лицата, регистрирани в Република България, а за лицата, регистрирани в друга държава – членка на Европейския съюз, или страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство – друг идентификационен код или номер, както и адрес на обекта. Към заявлението се прилага и списък на групите храни или ястия, които ще се произвеждат или продават в обекта.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2010 г., предишна ал. 4, изм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Към заявлението по ал. 4 производителите на храни прилагат декларация по образец, удостоверяваща влагането или невлагането на съставки и добавки в храната, както и компоненти на дадена съставка, и вещества, които присъстват в крайния продукт, макар и в променена форма, произведени от ГМО при производство на храни в обекта.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2010 г., предишна ал. 5, изм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Алинея 5 не се прилага за търговците, включително заведенията за обществено хранене.

    (7) (Предишна ал. 4, доп. – ДВ, бр. 59 от 2010 г., предишна ал. 6, изм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При непълнота или нередовност на представените документи по ал. 4 и 5 в 10-дневен срок от подаване на заявлението съответният орган писмено уведомява заявителя за това и определя срок за отстраняване.

    (8) (Доп. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., предишна ал. 5, изм. и доп., бр. 59 от 2010 г., отм., предишна ал. 7, изм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В 30-дневен срок от подаване на документите по ал. 4 или от отстраняване на непълнотите или нередовностите по ал. 7 съответният орган извършва проверка на място за съответствие на обекта с условията по ал. 1. При констатиране на несъответствие с изискванията органът издава предписание и определя подходящ срок за привеждане в съответствие.

    (9) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм., бр. 31 от 2006 г., в сила от 1.05.2006 г., предишна ал. 7, изм., бр. 59 от 2010 г., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп., бр. 54 от 2012 г.) В 15-дневен срок след проверката или след привеждане на обекта в съответствие с предписанието по ал. 8 съответният орган извършва регистрация на обекта и издава удостоверение за регистрация. Обектът се регистрира за заявените дейности за производство и/или търговия с храни само ако производителят или търговецът е доказал, че обектът отговаря на нормативните изисквания.

    (10) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., бр. 31 от 2006 г., в сила от 1.05.2006 г., предишна ал. 8, изм., бр. 59 от 2010 г., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., отм., бр. 54 от 2012 г.).

    (11) (Нова – ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 30.03.2009 г., предишна ал. 9, бр. 59 от 2010 г., изм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Регионалните здравни инспекции информират ОДБХ за регистрираните аптеки по чл. 229а, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Областните дирекции по безопасност на храните вписват аптеките в регистъра по чл. 14, ал. 1.

    Чл. 12а. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Областната дирекция по безопасност на храните, съответно РЗИ, извършва временна регистрация на обект за производство и/или търговия с храни за срок до три месеца в случаите, когато обектът отговаря само на изискванията на чл. 12, ал. 1, т. 1 и 2.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2010 г., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., бр. 54 от 2012 г.) В случаите по ал. 1 ОДБХ, съответно РЗИ, извършва проверка на място на обекта в срока, за който е издадена временната регистрация, и регистрира обекта по реда на чл. 12, ал. 9, в случай че отговаря на изискванията на чл. 12, ал. 1.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Ако при проверката по ал. 2 се установи значителен напредък, но обектът все още не отговаря на изискванията на чл. 12, ал. 1, ОДБХ, съответно РЗИ, може да удължи срока на временната регистрация за максимален период общо 6 месеца.

    Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2010 г., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При неотстраняване на непълноти в представените документи по чл. 12, ал. 7 и/или при неизпълнение на предписание по чл. 12, ал. 8 съответният орган по чл. 12, ал. 2 или ал. 3 прави мотивиран отказ за регистрация и уведомява заявителя за това.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При непроизнасяне в срок на съответния орган по чл. 12, ал. 2 или ал. 3 е налице мълчаливо съгласие и се прилагат съответно чл. 28 и 29 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Заявителят има право да извършва производство или търговия в обекта, след като предварително писмено уведоми за това съответния орган и той не се произнесе с изричен отказ в 7-дневен срок от получаване на уведомлението.

    (3) В случаите на мълчаливо съгласие съответният орган е длъжен да извърши вписването в регистъра по чл. 14, ал. 1 в 14-дневен срок от писменото уведомление по ал. 2, освен ако е направил отказ по ал. 1 или 2.

    Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Областната дирекция по безопасност на храните, съответно РЗИ, води регионален регистър на обектите за производство и търговия с храни съобразно компетентността си по чл. 12, ал. 2 и 3, който съдържа:

    1. номер и дата на издаденото удостоверение на регистрирания обект;

    2. адрес на обекта;

    3. вид на обекта (за производство или за търговия);

    4. групи храни, които се произвеждат или предлагат в регистрирания обект;

    5. (нова – ДВ, бр. 59 от 2010 г., изм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) информацията по чл. 12, ал. 5;

    6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 59 от 2010 г., изм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) ветеринарен регистрационен номер за обектите, за които се изисква такъв;

    7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 59 от 2010 г.) фирмата или името на лицето, което извършва дейност по производство или търговия в обекта;

    8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 59 от 2010 г.) дата и основание за заличаване на регистрацията.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.).

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Въз основа на регистрите на всички ОДБХ и РЗИ в БАБХ, съответно в Министерството на здравеопазването, се поддържат национални регистри на обектите за производство и търговия на храни, които са и в електронен вид. Националните регистри на обектите за производство и търговия на храни са публични и се публикуват в Интернет.

    Чл. 14а. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2006 г., изм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато националните регистри по чл. 14 се ползват за разпределение на тарифни или производствени квоти, ОДБХ, съответно РЗИ, включват в тях данни за производствения капацитет на производствените обекти.

    Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., бр. 31 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2010 г., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Производителите и търговците на храни са длъжни писмено да уведомяват ОДБХ, съответно РЗИ, при промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване по чл. 14, ал. 1, т. 2, 3, 5, 6 и 7, както и при спиране или възобновяване на дейността на обекта в деня на настъпването на промяната. Промените се вписват в регистъра и в издаденото удостоверение в 14-дневен срок от заявяването им.

    (2) В случаите на промяна на групите храни, които обектът ще произвежда или търгува, както и при промяна в дейността на обекта, се извършва нова регистрация по реда на чл. 12.

    Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) Действието на регистрацията и на удостоверението е безсрочно.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Регистрацията се заличава и удостоверението се обезсилва със заповед на директора на ОДБХ, съответно на РЗИ, при:

    1. прекратяване на дейността по искане на лицето, което извършва производство или търговия в обекта;

    2. промяна на предназначението на обекта;

    3. установяване на нарушения на нормативните изисквания за производство и търговия с храни, които създават непосредствена и голяма опасност за здравето на потребителите;

    4. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) системни нарушения на хигиената на храните и на чл. 12, ал. 1, т. 3, констатирани от компетентните органи;

    5. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) неизпълнение на принудителна административна мярка по чл. 30, ал. 1, т. 5, 6, 8, 10 и 11.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2005 г., отм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.).

    (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм., бр. 31 от 2006 г., в сила от 1.05.2006 г.) В случаите, когато има заличена регистрация по ал. 2, т. 3, 4 или 5, лицето, за което са установени посочените нарушения, се лишава от правото да регистрира повторно същия обект.

    (5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) По решение на управителния съвет на БАХПИ председателят на управителния съвет изпраща мотивиран сигнал до съответните органи по чл. 12, ал. 2 и 3 при съмнения за нарушения на нормативните изисквания за производство или търговия с храни. При получаване на такъв сигнал контролният орган извършва проверка, като за резултата уведомява и управителния съвет на БАХПИ.

    Чл. 16а. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) (1) Производителите и търговците осигуряват и контролират спазването на нормативните изисквания към храните, произвеждани или предлагани под техен контрол.

    (2) Производителите и търговците носят отговорност за спазването на нормативните изисквания за хигиена на храните по време на всеки етап на производството, преработката и дистрибуцията на храни.

    Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., бр. 31 от 2006 г.) (1) Производителите и търговците на храни, включително лицата, които осъществяват първично производство и свързани с него дейности, са длъжни да спазват хигиенните изисквания и да прилагат добри практики на всички етапи на производството, преработката и дистрибуцията на храните.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Министърът на здравеопазването и министърът на земеделието, храните и горите определят с наредба:

    1. изискванията към производителите и търговците на храни, включително към лицата, които осъществяват първично производство и свързани с него дейности;

    2. хигиенните изисквания при първичното производство;

    3. хигиенните изисквания към обектите за производство и търговия с храни;

    4. условията за производство и търговия с храни.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) За изпълнение на изискванията по ал. 2 браншовите организации на производителите и търговците на храни съвместно с компетентните органи разработват по подотрасли ръководства за прилагане на добри практики и за внедряване на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки при производството и търговията с храни. Тези ръководства се утвърждават от министъра на земеделието, храните и горите, съответно от министъра на здравеопазването – за бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп., бр. 44 от 2016 г., в сила от 10.06.2016 г.) При утвърждаването на ръководствата по ал. 3 съответният министър взема предвид становището на Центъра за оценка на риска по хранителната верига, изготвено при спазване на следните изисквания:

    1. съответствие на ръководствата с изискванията на Кодекс Алиментариус (Codex Alimentarius);

    2. приложимост за отрасъла, за който са разработени;

    3. съответствие с нормативните изисквания;

    4. съгласуваност с ръководства на Европейската комисия за въвеждане на процедури, основани на принципите на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки.

    Чл. 18. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2006 г.) (1) Производителите и търговците на храни внедряват, прилагат и поддържат система за управление на безопасността на храните или система за анализ на опасностите и критични контролни точки, а когато цялостното внедряване на система е неприложимо – процедури в съответствие с принципите на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки.

    (2) Производителите и търговците извършват преглед на системата по ал. 1 и я актуализират в случаите на извършени промени в продукта, процеса като цяло или в който и да е негов етап.

    Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., отм., бр. 31 от 2006 г., нов, бр. 56 от 2015 г.) (1) Договорът за покупка на храни за последваща продажба не може да:

    1. съдържа забрана или ограничение за страна по договора да предлага или закупува стоки или услуги на или от трети лица;

    2. съдържа забрана или ограничение за страна по договора да предоставя същите или по-добри търговски условия на трети лица;

    3. предвижда санкции при предоставяне на същите или по-добри търговски условия на трети лица;

    4. се изменя едностранно, освен ако това е изрично предвидено в договора;

    5. предвижда възнаграждения за услуги, които не са реално предоставени;

    6. предвижда прехвърляне на неоправдан или непропорционален търговски риск към една от страните;

    7. предвижда срок за плащане, по-дълъг от 30 дни от датата на получаване на фактурата за доставка или друга покана за плащане; когато фактурата или поканата е получена преди получаване на стоката, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката, независимо че фактурата или поканата за плащане е отпреди това;

    8. съдържа забрана или ограничение за страна по договора да прехвърля вземания на трети лица.

    (2) Уговорки в нарушение на ал. 1 са нищожни.

    Чл. 19а. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г., отм., бр. 31 от 2006 г.).

    Чл. 19б. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2010 г.) (1) Продажбата на генетично модифицирани храни се извършва по ред, определен в наредбата по чл. 10, ал. 4.

    (2) Забранява се разпространението и продажбата на генетично модифицирани храни в детските ясли, детските кухни, детските градини и училищата.

    Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) Не се разрешава пускането на пазара на храна, която:

    1. не е безопасна за консумация от потребителите;

    2. уврежда или може да увреди здравето на хората;

    3. е негодна за консумация от хората.

    (2) Когато една храна, която не е безопасна за потребителите, е част от партида или доставка храни от един вид с еднакви характеристики, се смята, че цялата партида или доставка не отговаря на изискванията за безопасност, освен когато след извършване на проверка и/или лабораторни изследвания се установи, че останалата част от партидата или доставката е безопасна.

    (3) (Отм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.).

    (4) (Отм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.).

    Чл. 20а. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) (1) Когато производител или търговец на храни предполага или установи, че храните, които е внесъл, произвел, преработил, приготвил или разпространил, не отговарят на изискванията за безопасност, той незабавно предприема мерки за изтеглянето им от пазара, в случай че храните не се намират под непосредствения му контрол, и информира компетентните органи за това.

    (2) Когато е възможно храната вече да е достигнала до потребителя, производителят или търговецът по ал. 1 информира по ясен и ефективен начин потребителите за причините за изтеглянето от пазара.

    (3) Когато прилагането на мерките по ал. 1 и 2 не е достатъчно за постигането на висока степен на опазване на здравето, производителят или търговецът информира потребителите да върнат вече доставените им храни.

    (4) В случаите по ал. 1 – 3 производителите и търговците на храни са длъжни да:

    1. информират незабавно компетентните органи за предприетите от тях мерки;

    2. не препятстват сътрудничеството на други лица с компетентните органи, насочено към предотвратяване, намаляване или отстраняване на възможния (произтичащия) от храните риск в съответствие с приложимите нормативни актове и процедури;

    3. оказват съдействие на компетентните органи за предприетите действия за избягване или намаляване на риска за здравето, който представлява храната, доставена от тях;

    4. възстановят заплатената от потребителите цена за съответната храна.

    Чл. 20б. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) Лицата, които извършват търговия на дребно и дистрибуция на храни, без да засягат тяхната цялост, безопасност, опаковане и етикетиране, са длъжни в рамките на своята дейност да:

    1. предприемат мерки за изтегляне от пазара на храни, които не отговарят на изискванията за безопасност;

    2. сътрудничат на производителите и компетентните органи при изтегляне на храни от пазара и да предоставят информация, необходима за тяхното проследяване.

    Чл. 21. Търговците са длъжни да предлагат на потребителите храните в същото добро състояние, в което са ги получили.

    Чл. 21а. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2006 г.) (1) Производителите и търговците на храни са длъжни да осигурят възможност за проследяване на храните и на всички други вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни, на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция, като за целта:

    1. изискват и съхраняват информация за всеки свой доставчик на храни, на животни, отглеждани с цел производство на храни, и на вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни;

    2. съхраняват информация за производителите и търговците на храни, на които те са доставили своите продукти.

    (2) За изпълнение на изискванията на ал. 1 производителите и търговците на храни въвеждат и прилагат системи и процедури за събиране и съхраняване на информацията, които позволяват предоставянето й на компетентните органи при поискване.

    (3) За изпълнение на изискванията на ал. 1 производителите и търговците етикетират и/или маркират храните по начин, който улеснява проследимостта им.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2010 г.) Производителите изискват и съхраняват резултати от лабораторни анализи, представени по чл. 23з и изискванията на Регламент (ЕО) № 1830/2003, за доставените генетично модифицирани съставки и добавки, както и компоненти на дадена съставка, и вещества, предназначени за влагане в храните.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2010 г., изм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Производителите вземат проби с цел удостоверяване на съответствието със заявената информация по чл. 12, ал. 5 с периодичност, определена във внедрената система за управление на безопасността на храните или система за анализ на опасностите и критични контролни точки по чл. 18, ал. 1.

    Чл. 21б. (Нов – ДВ, бр. 23 от 2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Министърът на земеделието, храните и горите издава наредба, с която се уреждат специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) С наредбата по ал. 1 се уреждат специфичните изисквания при:

    1. директната доставка, извършена от производителя, до крайния потребител или до местни обекти за търговия на дребно, които извършват директни доставки на краен потребител, на малки количества:

    а) първични продукти – сурово мляко, пчелен мед, яйца от кокошки и пъдпъдъци и прясна и охладена морска и сладководна риба;

    б) прясно месо от птици и зайци, заклани във фермата;

    в) отстрелян едър и дребен дивеч или месо от едър и дребен дивеч;

    2. доставката на храни от животински произход, обработени и/или преработени в обект за търговия на дребно до краен потребител или до други обекти за търговия на дребно, като странична, локална и ограничена дейност.

    Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) Облъчване на храни с йонизиращи лъчения се разрешава, когато има основателна технологична необходимост за това, няма опасност за здравето на потребителя и е от полза за крайния потребител.

    (2) Облъчването на храни може да бъде използвано само за следните цели:

    1. намаляване опасността от хранителни заболявания чрез унищожаване на патогенни организми;

    2. намаляване развалата на храните чрез забавяне или спиране на процесите на гниене и унищожаване на гнилостните микроорганизми;

    3. намаляване загубите при съхранение на храните чрез забавяне на зреенето, прорастването или покълването;

    4. премахване на вредните за растенията и за храните от растителен произход организми.

    Чл. 22а. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г.) Облъчването на храните с йонизиращи лъчения се извършва само от лица, получили регистрация за извършване на дейност облъчване на храни с йонизиращи лъчения от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г.) Облъчването на всеки отделен вид храна се извършва след издаване на отделни разрешения за това от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър.

    Чл. 22б. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., доп., бр. 34 от 2006 г., изм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) За получаване на регистрация за извършване на дейност облъчване на храни с йонизиращи лъчения може да кандидатства дееспособно физическо лице и юридическо лице, регистрирано в Република България, което подава до министъра на здравеопазването заявление по образец, съдържащо име и адрес на физическото лице, съответно наименование, седалище и адрес на управление и код по БУЛСТАТ/ЕИК за лицата, регистрирани в Република България, а за лицата, регистрирани в друга държава – членка на Европейския съюз, или страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство – друг идентификационен код или номер, както и адрес на обекта. Към заявлението се прилага и списък на групите храни или ястия, които ще се произвеждат или продават в обекта:

    1. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г.) данни за регистрационния номер на лицензията за използване на източници на йонизиращи лъчения по чл. 15, ал. 3, т. 2 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия;

    2. вид на източника на йонизиращо лъчение;

    3. стандартизирани методи за определяне на общата средна погълната доза на полето и в облъчената храна.

    (2) При установяване на непълноти в представените документи по ал. 1 и/или при необходимост от представяне на допълнителна информация заявителят се уведомява писмено в срок до 14 дни от подаване на заявлението за срока, в който да отстрани установените непълноти и/или предостави информацията. При неизпълнение в определения срок заявлението не се разглежда.

    (3) Министърът на здравеопазването или оправомощено от него лице извършва регистрацията или прави мотивиран отказ за регистрация в едномесечен срок от постъпване на заявлението, съответно от изтичане на срока по ал. 2.

    (4) Изричният или мълчаливият отказ за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

    (5) Регистрацията за облъчване на храни с йонизиращи лъчения има срок на действие, равен на срока на действие на лицензията по чл. 15, ал. 3, т. 2 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия. За извършената регистрация на лицето се издава удостоверение в срока по ал. 3.

    (6) Регистрацията се прекратява при:

    1. смърт на физическото лице, съответно обявяване в несъстоятелност или ликвидация на юридическото лице;

    2. отнемане, прекратяване или изтичане на срока на лицензията по ал. 1, т. 1;

    3. системно нарушаване на изискванията на закона от регистрираното лице;

    4. установяване, че регистрираното лице е предоставило неверни сведения, които са послужили като основание за извършване на регистрацията;

    5. искане на регистрираното лице.

    (7) При констатиране на нарушения в случаите на ал. 6, т. 3 и 4, на лицата се налагат и предвидените по този закон административни наказания или имуществени санкции.

    (8) За извършената регистрация и издадените удостоверения се води публичен регистър, в който се вписват:

    1. данни за лицето;

    2. срокът на регистрацията;

    3. данните по ал. 1, т. 3;

    4. дата и основание за прекратяване на регистрацията.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Министърът на здравеопазването уведомява писмено министъра на земеделието, храните и горите за извършените и прекратените регистрации.

    (10) (Предишна ал. 9, доп. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на земеделието, храните и горите издава наредба за определяне на видовете храни, които могат да се обработват с йонизиращи лъчения, както и за условията и реда за това.

    Чл. 22в. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г., доп., бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г.) Разрешение за облъчване на храна се издава от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър за всеки отделен вид храна.

    (2) За издаване на разрешение за облъчване на храна нейният производител подава заявление до Министерството на здравеопазването, което съдържа вида на храната, която ще бъде облъчвана, обекта, в който ще се извърши облъчването, и обосновка за необходимостта и целта на облъчването.

    (3) Към заявлението по ал. 2 се прилага декларация от лицето, предоставило храната за облъчване, с която се декларира дали храната или част от нея преди това са били подлагани на облъчване.

    (4) Разрешението за облъчване на храна или отказ за това се издава в едномесечен срок от подаване на заявлението.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Министърът на здравеопазването уведомява писмено министъра на земеделието, храните и горите за издадените разрешения за облъчване на храна.

    (6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Изричният или мълчалив отказ подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

    Чл. 23. (1) (Предишен текст на чл. 23 – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) Всяко лице, заето в производството и търговията с храни, подлежи на предварителни и периодични медицински прегледи по установения за това ред.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2003 г., в сила от 1.01.2005 г., изм., бр. 59 от 2010 г.) Във всеки обект за производство на храни трябва да работи лице, назначено по трудов договор, което притежава висше или средно специално образование в областта на хранителната промишленост или има придобита квалификация в същата област по Закона за занаятите. Не се изисква назначаване на специалист, ако лицето по чл. 14, ал. 1, т. 7 отговаря на това условие.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) Производителите и търговците на храни са длъжни да осигурят обучение на лицата по ал. 1 в съответствие с извършваните от тях дейности за спазването на хигиенните изисквания, правилата за добри практики и за прилагането на системата за управление на безопасността на храните или на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки, а когато тя е неприложима – на процедурите в съответствие с нейните принципи.

    Глава четвърта – "а" (Нова – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПУСКАНЕ НА ПАЗАРА НА НОВИ ХРАНИ, НОВИ ХРАНИТЕЛНИ СЪСТАВКИ И НА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ХРАНИ

    Чл. 23а. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) (1) Към министъра на здравеопазването се създава Комисия по нови и генетично модифицирани храни, наричана по-нататък "комисията", която:

    1. извършва първоначална оценка на заявленията за разрешение за пускане на пазара на нови храни и нови хранителни съставки;

    2. (в сила от 1.01.2007 г.) дава становища по получени от Европейската комисия, Европейския орган по безопасност на храните или от компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз:

    а) доклади от извършени първоначални оценки на нови храни и нови хранителни съставки;

    б) уведомления за пускане на пазара на нови храни или нови хранителни съставки по чл. 4а, ал. 1, т. 2 и 3, които въз основа на налична и общопризната научна информация или въз основа на становище на компетентен орган на държава – членка на Европейския съюз, нотифициран по реда на Регламент 258/97 на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, са признати за съществено еквивалентни на традиционно използвани храни или хранителни съставки;

    в) заявления за разрешения за пускане на пазара на генетично модифицирани храни, ГМО за използване във или като храни и храни, съдържащи съставки, произведени от ГМО;

    3. (в сила от 1.01.2007 г.) извършва по искане на Европейската комисия оценка за безопасност на храните съгласно Регламент 1829/2003 на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз;

    4. дава становища по други въпроси от компетентността на министъра на здравеопазването, възникнали при прилагането на този закон относно безопасността на новите храни и новите хранителни съставки, генетично модифицираните храни, ГМО за използване във или като храни и храните, съдържащи съставки, произведени от ГМО;

    5. участва в разработването на проекти на нормативни актове, свързани с безопасността на новите храни и новите хранителни съставки, генетично модифицираните храни, ГМО за използване във или като храни и храните, съдържащи съставки, произведени от ГМО;

    6. (нова – ДВ, бр. 59 от 2010 г.) поддържа електронен регистър за дейността си в интернет страницата на Министерството на здравеопазването.

    (2) Комисията се състои от 15 хабилитирани учени в областта на медицината, биотехнологиите, токсикологията, молекулярната биология, молекулярната генетика, храненето, хранителните технологии, агрономството, животновъдството и опазването на околната среда.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Министърът на здравеопазването, министърът на земеделието, храните и горите и министърът на образованието и науката предлагат за членове на комисията по четирима хабилитирани учени, а министърът на околната среда и водите предлага трима хабилитирани учени.

    (4) Членовете на комисията се назначават със заповед на министъра на здравеопазването за срок 4 години.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) В работата на комисията без право на глас участват по един представител на Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и двама представители на БАХПИ.

    (6) Представителите по ал. 5 се определят със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на ръководителите на съответните ведомства и организации.

    (7) Комисията приема правилник за дейността си, който се утвърждава от министъра на здравеопазването.

    (8) Членовете на комисията и лицата по ал. 5 подписват декларации за неразгласяване на поверителна информация. В продължение на три години след прекратяване или изтичане на мандата им членовете на комисията са длъжни да не разгласяват поверителната информация, която им е станала известна при или по повод изпълнение на служебните им задължения.

    (9) За осъществяване на дейности по ал. 1, т. 1, 2 и 3 членовете на комисията получават възнаграждение по ред, определен с правилника по ал. 7.

    Чл. 23б. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) (1) Лице, което желае да пусне на пазара нова храна или нова хранителна съставка, е длъжно да извърши оценка на риска за човешкото здраве преди пускането й на пазара.

    (2) Лице, което желае да пусне на пазара генетично модифицирана храна, ГМО за използване във или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, е длъжно да извърши преди пускането на пазара:

    1. оценка на риска за човешкото здраве;

    2. оценка на риска за околната среда.

    (3) Оценката на риска се извършва за всеки отделен случай въз основа на съществуващи научни и технически данни и включва:

    1. анализ на всички потенциални неблагоприятни последици върху човешкото здраве и/или околната среда, които могат да настъпят пряко или косвено при пускането на пазара на нова храна или нова хранителна съставка, генетично модифицирана храна, ГМО за използване във или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, включително анализ на потенциалните кумулативни дългосрочни последици от пускането на тези храни на пазара;

    2. заключение за потенциалното въздействие върху човешкото здраве и/или околната среда при консумация.

    (4) При наличие на нова научна информация за новите храни или новите хранителни съставки, генетично модифицираните храни, ГМО за използване във или като храни или храните, съдържащи съставки, произведени от ГМО, и за последиците от пускането им на пазара върху човешкото здраве се извършва нова оценка на риска.

    (5) Оценка на риска за околната среда се извършва по реда на Закона за генетично модифицирани организми.

    Чл. 23в. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) (1) (В сила от 1.01.2007 г.) Пускането на пазара на нова храна или нова хранителна съставка се извършва само след получаване на разрешение по реда на Регламент 258/97.

    (2) За нови храни или нови хранителни съставки по чл. 4а, ал. 1, т. 2 и 3, които въз основа на налична и общопризната научна информация или въз основа на становище на компетентен орган на държава – членка на Европейския съюз, нотифициран по реда на Регламент 258/97, са признати за съществено еквивалентни на традиционно използвани храни или хранителни съставки по отношение на състав, хранителна стойност, метаболизъм, очаквана употреба и съдържание на нежелани вещества, се прилага процедурата по чл. 23д.

    (3) За получаване на разрешение по ал. 1 лице, което желае да пусне нова храна или нова хранителна съставка на територията на Република България за първи път, подава писмено заявление в Министерството на здравеопазването.

    (4) Едновременно с подаването на заявлението по ал. 3 заявителят изпраща копие на заявлението до Европейската комисия.

    (5) Заявлението съдържа:

    1. данни за заявителя:

    а) име и постоянен адрес – за физическите лица;

    б) наименование, седалище, адрес на управление и/или идентификационен код БУЛСТАТ – за едноличните търговци и юридическите лица;

    2. техническо досие на новата храна или новата хранителна съставка, което включва информацията, необходима за извършване на оценката на риска за човешкото здраве от пускането на пазара на новата храна или хранителна съставка:

    а) категорията на новата храна или новата хранителна съставка по чл. 4а, ал. 1;

    б) данни за източника, използван за производството на новата храна или новата хранителна съставка;

    в) спецификация на новата храна или новата хранителна съставка;

    г) данни за токсични, алергични и други увреждащи здравето ефекти;

    д) данни за участието на новата храна или новата хранителна съставка в хранителния прием на населението;

    3. доклади за извършена оценка на риска на новата храна или новата хранителна съставка, както и други данни, които доказват съответствие с изискванията по чл. 4а, ал. 2, придружени с описание на използваните методи и библиографска справка;

    4. (изм. – ДВ, бр. 59 от 2010 г.) предложение за начина на етикетиране и представяне на новата храна или новата хранителна съставка в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 10, ал. 4;

    5. условията за пускане на пазара на новата храна или новата хранителна съставка, ако има такива, включително и начин на употреба или приготвяне, когато това е необходимо;

    6. предложение за план за наблюдение за неблагоприятни ефекти върху човешкото здраве след пускането на пазара на новата храна или новата хранителна съставка;

    7. резюме на техническото досие и на оценката на риска за човешкото здраве;

    8. допълнителна информация.

    (6) Заявителят може да се позове на информация или на резултати от предишни заявления на други заявители или да предостави допълнителна информация, която смята за подходяща, при условие че информацията и резултатите не са поверителни или другите заявители са дали своето писмено съгласие.

    (7) В заявлението изрично се посочва кои документи и/или информация заявителят иска да бъдат поверителни, като за целта ги прилага отделно.

    (8) Заявлението и документите, приложени към него, се подават на български и на английски език на хартиен и електронен носител.

    (9) Към заявлението се прилага документ за платена такса в размер, определен с тарифа на Министерския съвет.

    Чл. 23г. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) (1) (В сила от 1.01.2007 г.) Първоначална оценка на заявлението и приложените към него документи се извършва от комисията по чл. 23а, ал. 1 или от друг компетентен орган за оценка на държава – членка на Европейския съюз, съгласно процедурата, определена в Регламент 258/97.

    (2) В срок три месеца от получаването на заявление, съответстващо на изискванията по чл. 23в, ал. 5, се изготвя доклад за първоначална оценка.

    (3) (В сила от 1.01.2007 г.) Докладът по ал. 2 съдържа заключение относно необходимостта за извършване на допълнителна оценка по реда, определен в Регламент 258/97.

    (4) (В сила от 1.01.2007 г.) Министерството на здравеопазването изпраща доклада за първоначалната оценка на Европейската комисия.

    (5) (В сила от 1.01.2007 г.) При спазване на процедурата, определена в Регламент 258/97, всяка държава – членка на Европейския съюз, може да изкаже становище или да направи мотивирано възражение по доклада за първоначалната оценка.

    (6) (В сила от 1.01.2007 г.) Заявителят трябва да предоставя на държавите – членки на Европейския съюз, при поискване информация и копия от документи, свързани с подаденото от него заявление.

    (7) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г.) Министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър издава разрешение за пускане на пазара на нова храна или хранителна съставка, при условие че:

    1. не се изисква извършването на допълнителна оценка, и

    2. не е получено мотивирано възражение по ал. 5.

    (8) (В сила от 1.01.2007 г.) Министерството на здравеопазването при спазване на процедурата по Регламент 258/97 незабавно информира заявителя, че може да пусне на пазара новата храна или новата хранителна съставка или че се изисква взимане на решение по реда на ал. 9.

    (9) (В сила от 1.01.2007 г.) В случай че се изисква извършване на допълнителна оценка по ал. 3 или при подадено мотивирано възражение по ал. 5, се прилагат процедурата и редът за взимане на решение, определени в Регламент 258/97.

    (10) (В сила от 1.01.2007 г.) С решението по ал. 9 се определя обхватът на разрешението и където е приложимо, се определят:

    1. условията за употреба на новата храна или новата хранителна съставка;

    2. предназначението на новата храна или новата хранителна съставка и нейната спецификация;

    3. специфичните изисквания за етикетиране.

    (11) (В сила от 1.01.2007 г.) Европейската комисия уведомява заявителя за взетото решение по ал. 9.

    (12) Списъкът на разрешените за пускане на пазара нови храни и нови хранителни съставки се публикува в служебния бюлетин и в интернет страницата на Министерството на здравеопазването.

    (13) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Министърът на здравеопазването уведомява писмено министъра на земеделието, храните и горите за издадените разрешения по ал. 7.

    Чл. 23д. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) (1) Лице, което пуска на пазара нови храни или нови хранителни съставки по чл. 23в, ал. 2, незабавно трябва да уведоми за това Европейската комисия.

    (2) Уведомлението по ал. 1 трябва да бъде придружено от приложимите документи по чл. 23в, ал. 2.

    (3) Информация за получените уведомления се публикува ежегодно по реда на Регламент 258/97.

    Чл. 23е. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) (1) Пускането на пазара на генетично модифицирана храна, ГМО за използване във или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, се извършва само след получаване на разрешение от Европейската комисия по реда на Регламент 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз и при спазване на съответните условия, определени в разрешението.

    (2) За получаване на разрешение лицето, което желае да пусне на пазара генетично модифицирана храна, ГМО за използване във или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, подава писмено заявление в Министерството на здравеопазването.

    (3) Когато продукт по ал. 1 се пуска на пазара само като храна за консумация от човека, заявлението трябва да съдържа изрична декларация за това, основана на данни, които могат да бъдат проверени.

    (4) Когато продукт по ал. 1 може да бъде използван като храна за консумация от човека и като фураж, се подава едно заявление до министъра на здравеопазването.

    (5) Заявлението по ал. 2 съдържа:

    1. данни за заявителя:

    а) име, ЕГН, номер на документа за самоличност и постоянен адрес – за физическите лица;

    б) наименование, седалище, адрес на управление и идентификационен код БУЛСТАТ – за едноличните търговци и юридическите лица;

    2. техническо досие на генетично модифицираната храна, ГМО за използване във или като храна или храната, съдържаща съставки, произведени от ГМО, което включва информацията, необходима за извършване на оценката на риска за човешкото здраве от пускането на пазара на тези храни:

    а) наименование и предназначение на храната, нейната спецификация, включително и вида на генетичната модификация;

    б) информация за съответствие с изискванията по приложение № 2 на Протокола от Картахена, когато е приложимо;

    в) подробно описание на метода на производство и преработка, когато е приложимо;

    г) копия от доклади за проведени изследвания, включително и налични данни от независими проучвателни изследвания и всяка друга допълнителна информация, които доказват съответствие с изискванията по чл. 4а, ал. 3;

    д) (изм. – ДВ, бр. 59 от 2010 г.) анализи, придружени от необходимата информация и данни, че характеристиките на храната не се различават от тези на храните, които са предназначени да заместят, при които са взети предвид границите за естествена вариация на характеристиките по отношение на състав, хранителна стойност или хранителен ефект, предназначение за употреба и последствия за здравето на определени групи от населението, или предложение за етикетиране на храната в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 10, ал. 4;

    3. (изм. – ДВ, бр. 59 от 2010 г.) мотивирано становище, че храната няма да предизвика етични и/или религиозни проблеми у потребителите, или предложение за етикетиране на храната в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 10, ал. 4;

    4. условията за пускане на пазара на храната или на храните, произведени от нея, както и специфични условия за начин на употреба или приготвяне, когато е приложимо;

    5. описание на методите за вземане на проби, откриване и определяне на генетичната модификация и когато е приложимо, за откриване и определяне на генетичната модификация в храната и/или в храни, произведени от нея;

    6. проби от храната и контролни проби, както и информация за наличие и достъп до референтен материал;

    7. резюме на досието в стандартизиран вид и резюме на оценката на риска за човешкото здраве;

    8. предложение за последващо пускане на пазара наблюдение относно употребата на храната, когато е приложимо.

    (6) Когато е подадено заявление по ал. 2 за ГМО за използване във или като храна, понятието "храна" в ал. 5 означава "генетично модифицирана храна".

    (7) В случай на ГМО за използване във или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, към заявлението по ал. 5 се прилагат:

    1. пълното техническо досие на ГМО и заключенията от извършената оценка на риска по Закона за генетично модифицирани организми или копие от разрешението за пускане на пазара на ГМО като продукт или съставка на продукт, когато има издадено такова разрешение по Закона за генетично модифицирани организми;

    2. план за наблюдение за неблагоприятни ефекти върху околната среда след пускането на ГМО на пазара, разработен в съответствие с изискванията по Закона за генетично модифицирани организми, както и предложение за продължителността на наблюдението.

    (8) Когато заявлението се отнася до вещество по чл. 2, ал. 1, чиято употреба и пускане на пазара са свързани с включването му в списък на разрешени вещества по реда на друг нормативен акт на Европейските общности, това изрично се посочва в заявлението, като се предоставя и информация за статута на веществото по реда на съответния акт.

    (9) Заявлението по ал. 5 се попълва и представя при спазване на изискванията на Регламент 641/2004 на Европейската комисия и съгласно препоръки на Европейската комисия и ръководства на Европейския орган по безопасност на храните, приети съгласно Регламент 1829/2003.

    (10) Заявлението се подава на български и на английски език на хартиен и на електронен носител.

    (11) В заявлението изрично се посочва кои документи и/или информация заявителят иска да бъдат поверителни, като за целта ги прилага отделно.

    (12) Към заявлението се прилага удостоверение за актуалното състояние на регистрацията на заявителя, когато е едноличен търговец или юридическо лице.

    (13) Към заявлението се прилага информация за генетично модифицираната храна, ГМО за използване във или като храна или храната, съдържаща съставки, произведени от ГМО, пускани на пазара извън територията на страната, когато има такива случаи.

    (14) Заявителят може да се позове на информация или резултати от предишни заявления на други заявители или да предостави допълнителна информация, която смята за подходяща, при условие че информацията и резултатите не са поверителни или другите заявители са дали своето писмено съгласие.

    (15) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Министерството на здравеопазването уведомява писмено Министерството на земеделието, храните и горите за подадените по ал. 2 заявления.

    Чл. 23ж. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) (1) Министерството на здравеопазването в срок 14 дни уведомява писмено заявителя, че заявлението е получено, като изрично посочва датата на получаването му.

    (2) Министерството на здравеопазването незабавно информира и изпраща заявлението по чл. 23в и приложените към него документи на Европейския орган по безопасност на храните в съответствие с изискванията на Регламент 1829/2003.

    (3) Европейският орган по безопасност на храните дава становище при условията и по реда, определени в Регламент 1829/2003.

    (4) Разрешение за пускане на пазара на генетично модифицирана храна, ГМО за използване във или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, се предоставя в съответствие с процедурата, определена в Регламент 1829/2003, като Европейската комисия уведомява заявителя за взетото решение.

    (5) Списъкът на разрешените за пускане на пазара генетично модифицирани храни, ГМО за използване във или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, се публикува в служебния бюлетин и в интернет страницата на Министерството на здравеопазването.

    (6) Изменението, временното прекратяване и отнемането на разрешение за пускане на пазара на генетично модифицирана храна, ГМО за използване във или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, се извършват по реда, определен в Регламент 1829/2003.

    (7) Разрешението по ал. 4 се подновява на 10-годишен период, като в срок до една година преди изтичането на срока му на валидност лицето, получило разрешението, трябва да изпрати заявление до Европейската комисия. Продължаване действието на разрешението се извършва по реда, определен в Регламент 1829/2003.

    (8) Лицата, получили разрешение по ал. 4, и лицата, отговорни за пускането на пазара, са длъжни да спазват условията или ограниченията за пускане на пазара на генетично модифицирана храна, ГМО за използване във или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, описани в разрешението.

    (9) Лицата, получили разрешение по ал. 4, към които е поставено изискване за последващо пускането на пазара наблюдение и/или за изпълнение на план за наблюдение за неблагоприятни ефекти върху околната среда след пускането на ГМО на пазара, трябва да извършват наблюденията и да предоставят информация по реда, определен в Регламент 1829/2003.

    (10) Лицата, получили разрешение по ал. 4, които искат да променят условията, определени в него, подават заявление по чл. 23е, ал. 2 при спазване на процедурата, определена в Регламент 1829/2003.

    Чл. 23з. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) (1) Лицата, които пускат на пазара генетично модифицирани храни, съдържащи или състоящи се от ГМО, включително и в насипно състояние, са длъжни да предоставят на купувачите в писмен вид информация за това, че храната съдържа или се състои от ГМО, както и уникалния код на ГМО.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 59 от 2010 г.) Производителите и търговците на храните по ал. 1 са длъжни да предоставят на купувачите информацията, че храната съдържа или се състои от ГМО, както и уникалния код на ГМО, в писмен вид в придружаващите партидата документи и на етикета на продукта, и на следващите етапи от предлагането й на пазара.

    (3) Производителите и търговците по ал. 1 и 2 са длъжни да имат въведени система и процедури за:

    1. съхраняване на информацията по ал. 1 и 2;

    2. идентифициране на лицата, от които са закупили и на които са продали храните по ал. 1.

    (4) Информацията по ал. 1 се съхранява за период от 5 години след реализирането на всяка сделка.

    (5) (В сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 59 от 2010 г.) При етикетиране на генетично модифицирани храни, съдържащи или състоящи се от ГМО, и храни, съдържащи съставки, произведени от ГМО, в допълнение към изискванията, определени в наредбата по чл. 10, ал. 4, се спазват изискванията на Регламент 1829/2003 и Регламент (ЕО) № 1830/2003.

    Глава пета – ВНОС И ИЗНОС НА ХРАНИ

    Чл. 24. (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., доп., бр. 31 от 2006 г.) В страната се внасят храни, които отговарят на изискванията на Закона за храните, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за защита на растенията и нормативните актове по прилагането им.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., бр. 31 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) В страната могат да се внасят и храни, които отговарят на изискванията, признати от Европейските общности за еквивалентни, или на определените изисквания съгласно споразумение, сключено между Европейските общности и страна износител.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2003 г., отм., бр. 31 от 2006 г.).

    (4) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2010 г.) При внос на храни, съдържащи или състоящи се от ГМО, вносителят задължително представя информацията в придружаващите партидата документи за вида и количественото съдържание на ГМО.

    Чл. 24а. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2006 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г.) Внос на бутилирани натурални минерални води в страната и тяхното разпространение в търговската мрежа се извършва след издаване на сертификат за внос от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър.

    (2) За издаване на сертификата по ал. 1 вносителят на бутилирана натурална минерална вода подава заявление до министъра на здравеопазването, в което се посочват:

    1. наименование, седалище и адрес на управление на фирмата вносител;

    2. наименование и адрес на чуждестранната фирма производител;

    3. страната, от която се внася натуралната минерална вода;

    4. търговска марка (търговско наименование) на натуралната минерална вода.

    (3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат:

    1. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г.) актуално удостоверение за вписване в търговския регистър на българската фирма-вносител;

    2. копие от официалния документ за признаване на водата като натурална минерална, издаден от компетентния орган на съответната страна;

    3. документ, издаден от компетентния орган на съответната страна, удостоверяващ, че натуралната минерална вода отговаря на изискванията, определени в наредбата по чл. 4б, ал. 1;

    4. протоколи за проведени изпитвания на водата от акредитирани лаборатории.

    (4) (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Министърът на здравеопазването или определено от него длъжностно лице от състава на министерството в срок 10 дни от подаването на документите по ал. 2 и 3 издава сертификата или прави мотивиран отказ за това.

    (5) Изричният или мълчаливият отказ подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

    (6) Вносните натурални минерални води, за които е издаден сертификат за внос, се включват в отделен раздел на списъка на натуралните минерални води по чл. 4б, ал. 3.

    (7) Срокът на валидност на сертификата е 5 години.

    (8) Подновяване на сертификата се допуска преди изтичането на срока по ал. 7, като за целта в Министерството на здравеопазването се представя актуален документ по ал. 3, т. 3.

    (9) В случай че актуалният документ по ал. 3, т. 3 не бъде представен в срока по ал. 8, съответната натурална минерална вода се заличава от списъка по ал. 6.

    Чл. 24б. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) Условията и редът за внос на суровини и храни от животински произход в страната се уреждат по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

    Чл. 25. (1) (Предишен текст на чл. 25 – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) За храните от местно производство, предназначени за износ, са приложими и изискванията на страната вносител, ако това не противоречи на международен договор.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) С изрично съгласие на страната вносител могат да бъдат изнасяни и храни, които не съответстват на изискванията на този закон, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за защита на растенията и нормативните актове по прилагането им, при условие че храните са безопасни за здравето на хората и страната вносител е уведомена за причините и обстоятелствата, поради които храната не може да бъде пусната на пазара.

    Чл. 25а. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) (1) За храните, предназначени за износ или реекспорт с цел пускане на пазара на трета страна, са приложими и изискванията на страната вносител.

    (2) С изрично съгласие на компетентния орган на страната вносител могат да бъдат изнасяни или реекспортирани и храни, които не отговарят на нормативните изисквания на Европейските общности, но са безопасни за здравето на хората и компетентният орган на страната вносител е бил изчерпателно информиран за причините и обстоятелствата, поради които храните не могат да бъдат пуснати на единния европейски пазар.

    (3) Когато се прилагат разпоредбите на двустранно търговско споразумение между Европейските общности или една от държавите – членки на Европейския съюз, и трета страна, износът на храни се извършва съгласно условията в споразумението.

    Глава шеста – ОФИЦИАЛЕН КОНТРОЛ ВЪРХУ ХРАНИТЕ (Загл. изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.)

    Чл. 26. (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) На официален контрол по този закон подлежат:

    1. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни;

    2. състоянието и начинът за използване на площадките, сградите, инсталациите и прилежащото им пространство, техническото и материалното оборудване, транспортните средства, свързани с производството и търговията с храни;

    3. суровините, съставките, добавките и другите продукти, които се използват за производство на храни;

    4. технологичните процеси за производство на храни;

    5. миещите, почистващите, дезинфекционните, дезинсекционните и дератизационните препарати и процеси;

    6. материалите и предметите, предназначени да влязат в контакт с храните;

    7. полуготовите и готовите храни;

    8. (доп. – ДВ, бр. 80 от 2010 г.) етикетирането, представянето и рекламата на храните, включително съответствието им с Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 510/2006", и Регламент (ЕО) № 509/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно селскостопански и хранителни продукти с традиционно специфичен характер, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 509/2006";

    9. методите и средствата за съхраняване и консервиране на храните;

    10. хигиената на лицата, които влизат в контакт пряко или косвено с материалите и продуктите по т. 3, 5, 6 и 7;

    11. (нова – ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2006 г.) добрите практики за производство и търговия с храни, системата за управление на безопасността на храните, системата за анализ на опасностите и критични контролни точки или съответните процедури, основани на нейните принципи, а също технологичната документация.

    (2) Контролът по ал. 1 се отнася както за храните, които се произвеждат и продават на територията на страната, така и за храните, предназначени за износ.

    Чл. 27. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2006 г.) (1) Официалният контрол се извършва систематично на базата на риска и с подходяща честота с цел осигуряване безопасността на храните, като се вземат предвид:

    1. установените рискове, свързани с храните, с производството и търговията с храни, с употребата на храни или с процесите, материалите, веществата, дейностите или действията, които могат да повлияят на безопасността на храната;

    2. водената документация от производителите и търговците на храни по отношение на съответствието с нормативните изисквания;

    3. документираните от компетентните органи данни за установени при предишни проверки несъответствия в дейността на производителя и търговеца с нормативните изисквания;

    4. надеждността на извършваните от производителя или търговеца собствени проверки в обекта;

    5. всяка друга информация, която би могла да свидетелства за несъответствие.

    (2) Официалният контрол се извършва без предварително уведомяване, включително непланирано, с изключение на случаите на одити, за провеждането на които производителите или търговците задължително се уведомяват.

    (3) Официалният контрол се извършва на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни и включва контрол на обектите за производство и търговия с храни, употребата и съхранението на храни, процесите, материалите, веществата, дейностите или действията, включително транспортирането на храни.

    (4) Официалният контрол се състои от една или няколко от следните дейности:

    1. инспекции на:

    а) сгради, прилежащи площи, помещения, съоръжения и технологично оборудване, включително на транспортни средства, използвани при производството и търговията с храни, съоръжения, използвани при първичното производство, както и на храните;

    б) суровини, съставки, спомагателни вещества и други продукти, използвани за производство и приготвяне на храни;

    в) полуготови храни;

    г) материали и предмети, предназначени за контакт с храните;

    д) почистващи и поддържащи препарати и процеси, както и пестициди;

    е) (доп. – ДВ, бр. 80 от 2010 г.) етикетиране, представяне и рекламиране на храни, включително съответствието им с Регламент (ЕО) № 510/2006 и Регламент (ЕО) № 509/2006;

    2. проверки на хигиенните условия в обектите за производство и търговия с храни;

    3. оценка на процедурите за прилагане на добри практики, на системата за управление на безопасността на храните или на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки, а когато тя е неприложима – на процедурите в съответствие с нейните принципи;

    4. вземане на проби и образци и провеждане на анализи и изследвания;

    5. контрол на хигиената на персонала;

    6. преглед на документацията и записите, които могат да имат връзка с оценката на съответствието с изискванията на законодателството по храните;

    7. разговори с ръководителите и изпълнителите в предприятията за производство и търговия с храни;

    8. отчитане на стойностите, регистрирани от средствата за измерване, използвани в обектите за производство и търговия с храни;

    9. проверки на регистрираните стойности от средствата за измерване в обекта чрез използване на собствени средства за измерване от компетентните органи;

    10. (нова – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) оценка на съответствието на качествените характеристики на храните с изискванията на национални стандарти и стандарти, разработени от браншови организации и одобрени от компетентен орган;

    11. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) други дейности, необходими за осигуряване изпълнението на целите на закона.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2010 г.) Официалният контрол се извършва и по сигнали и жалби на граждани. При установени нарушения, за които са дадени предписания или наложени глоби или имуществени санкции, производителите и търговците заплащат такса за извършената проверка в размер, утвърден с тарифа по чл. 36в.

    Чл. 27а. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) (1) Официалният контрол върху храни при внос, износ и пускането на пазара на храни се извършва по един и същ начин.

    (2) Компетентните органи извършват проверка на храните от внос за съответствие с нормативните изисквания независимо от мястото на произход на пратката.

    (3) В случай че при проверка, извършена на мястото на получаване или по време на съхранение или транспортиране на пратката от внос, компетентните органи установят несъответствие, те предприемат съответни мерки, включително връщане на пратката в страната на произход.

    (4) (В сила от 1.01.2007 г.) При търговия с държави – членки на Европейския съюз, лицата, които получават пратките храни, уведомяват писмено преди вноса компетентните органи с цел организиране на контрола.

    Чл. 27б. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)

    Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., бр. 31 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) извършва официален контрол върху всички храни с изключение на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните извършва и оценка на съответствието на качествените характеристики на храните с изискванията на национални стандарти и стандарти, разработени от браншови организации и одобрени от компетентен орган, и технологични документации.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Официалният контрол върху бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води се провежда от органите на РЗИ към Министерството на здравеопазването.

    (4) (Отм., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Компетентните органи трябва да:

    1. провеждат ефективен и целесъобразен официален контрол на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни;

    2. извършват официален контрол без конфликт на интереси;

    3. разполагат със собствена лаборатория или да имат сключен договор с лаборатория с достатъчен капацитет и квалифициран персонал за ефективно и ефикасно извършване на официален контрол;

    4. разполагат с подходящи и правилно поддържани съоръжения и оборудване за осигуряване на ефективно и ефикасно изпълнение на официалния контрол от страна на персонала;

    5. разработват планове за действие в извънредни ситуации (контингенс планове).

    (5) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) С плановете по ал. 4, т. 5 се определят необходимите мерки, които незабавно се предприемат, когато се установи, че дадена храна представлява сериозен риск за здравето на хората или животните пряко или чрез околната среда.

    Чл. 28а. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) (1) Компетентните органи провеждат вътрешни одити и могат да организират провеждането на външни одити. Одитите се провеждат при спазване на изискванията за независимост и прозрачност.

    (2) (В сила от 1.01.2007 г.) Въз основа на резултатите от одита компетентните органи предприемат мерки, за да осигурят постигането на целите на Регламент 882/2004 на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.

    Чл. 28б. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) (1) Компетентните органи предприемат действия за обучение на длъжностните лица, извършващи официалния контрол върху храните, чрез провеждане на:

    1. обучения в сферата на техните правомощия, позволяващи им компетентно изпълнение на задълженията и извършване на координирани официални проверки;

    2. допълнителни обучения по актуални въпроси в сферата на тяхната компетентност.

    (2) Компетентните органи осигуряват условия за осъществяване на сътрудничество във всички области, свързани с контрола на храните.

    Чл. 29. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. и доп., бр. 31 от 2001 г., отм., бр. 8 от 2011 г. в сила от 25.01.2011 г.).

    Чл. 29а. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.).

    Чл. 29б. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.).

    Чл. 29в. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Официалният контрол върху храните се осъществява чрез подходящи методи и техники като мониторинг, надзор, верифициране, одит, инспекция, вземане на проби и анализ.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Официалният контрол върху храните се извършва по процедури в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните.

    (3) (Отм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.).

    (4) (Отм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.).

    Чл. 29г. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) Компетентният орган в срок 14 дни от датата на приключване на проверката предоставя на съответния производител или търговец на храни копие от доклада от извършената проверка.

    Чл. 29д. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) Компетентният орган осигурява безпристрастност, качество и съгласуваност на официалните проверки.

    Чл. 29е. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., отм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.).

    Чл. 29ж. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) (1) За ефективното извършване на официалния контрол върху храните се разработва единен многогодишен национален контролен план.

    (2) (В сила от 1.01.2007 г.) Една година след въвеждането на многогодишния национален контролен план, а впоследствие всяка година се представя доклад за неговото изпълнение до Европейската комисия.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Планът по ал. 1 и докладът по ал. 2 се изготвят в съответствие с Решение на Комисията 2007/363/ЕЕС от 21 май 2007 г. относно насоките за подпомагане на държавите членки при изготвянето на единния интегриран многогодишен национален план за контрол, предвиден в Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (OB, L 138/24 от 30 май 2007 г.) и Решение на Комисията 2008/654/ЕЕС от 24 юли 2008 г. относно насоките за подпомагане на държавите членки при изготвянето на годишния доклад за единния интегриран многогодишен национален план за контрол, предвиден в Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (OB, L 214/56 от 9 август 2008 г.).

    (4) (В сила от 1.01.2007 г.) Планът по ал. 1 може да се коригира по време на неговото изпълнение въз основа на:

    1. промени в законодателството;

    2. поява на нови болести или рискове за здравето;

    3. промени в структурата, управлението или дейността на компетентните органи;

    4. резултати от официалните проверки;

    5. научни констатации;

    6. изменение в указанията на Европейската комисия за изготвяне на плановете.

    (5) (В сила от 1.01.2007 г.) Изготвянето и утвърждаването на доклада и изпращането му до Европейската комисия се осъществяват в рамките на 6 месеца след изтичане на годината, за която се отнася.

    Чл. 30. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., бр. 31 от 2006 г.) (1) Компетентните органи имат право:

    1. на свободен достъп до всички обекти за производство и търговия с храни, както и до транспортните средства;

    2. да изискват сведения и документи, свързани с производството и търговията с храни, и да получават копия от тях;

    3. да вземат проби и образци за лабораторни анализи и изследвания;

    4. да посочват в писмен вид конкретно установените от тях отклонения от нормативните изисквания, без да дават указания за начина на отстраняване;

    5. да предлагат на държавната приемателна комисия за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България решение за отказ за приемане на обекти за производство и търговия с храни, когато установят съществени нарушения на нормите и изискванията, определени с нормативен акт;

    6. да спират експлоатацията на обекти за производство и търговия с храни или на части от тях временно или завинаги при установяване нарушения на нормите и изискванията, определени с нормативен акт;

    7. да извършват мониторинг;

    8. да спират реализацията на храни, които пряко или косвено застрашават здравето на хората, и да разпореждат те да бъдат върнати, отнети, унищожени, преработени или използвани за други цели;

    9. да съставят актове за констатиране на административни нарушения;

    10. да ограничават достъпа до обектите под възбрана чрез удостоверителни знаци;

    11. да ограничат или забранят пускането на пазара на храни;

    12. да предприемат необходимите действия за гарантиране безопасността на храните и съответствие с нормативните изисквания;

    13. да предприемат всякакви други действия, необходими за изпълнение на правомощията им.

    (2) Компетентните органи провеждат дейностите по контрола на принципа на прозрачността, като за целта предоставят своевременно необходимата информация относно контролните си дейности на обществеността.

    (3) При изпълнение на своите задължения компетентните органи са длъжни да пазят в тайна научаваните от тях факти и обстоятелства, които имат поверителен характер или съставляват тайна, с цел защита интересите на физическите и юридическите лица.

    Чл. 30а. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2006 г.) (1) В случаите, когато при официалния контрол компетентните органи са констатирали несъответствие с нормативните изисквания, се предприемат някои от действията по чл. 30, ал. 1 с цел производителят или търговецът на храни да предприеме коригиращи действия за отстраняване на несъответствието и причините за появата му.

    (2) При предприемане на действията по ал. 1 компетентните органи вземат под внимание същността на несъответствието и водената документация от производителя или търговеца.

    (3) Компетентните органи предприемат необходимите мерки за забрана на продажбата на храна или разпореждат изтеглянето й от пазара, когато въпреки съответствието й със специфичните изисквания за безопасност има основателни причини за съмнение, че храната е опасна.

    Чл. 30б. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Министерството на земеделието, храните и горите поддържа система за бързо съобщаване в случай на опасност за човешкото здраве, която произтича от храна, пусната на пазара.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Министерството на здравеопазването и БАБХ са компетентни контактни точки по системата за бързо съобщаване по ал. 1.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2006 г., отм., предишна ал. 2, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Министерството на земеделието, храните и горите отговаря за координиране дейността на системата за бързо съобщаване по ал. 1.

    (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 31 от 2006 г., изм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При постъпване на информация за съществуването на сериозна опасност за човешкото здраве, която произтича от храна, пусната на пазара, органите по чл. 28 са длъжни незабавно да предприемат действия по уведомяване чрез системата за бързо съобщаване.

    (5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 31 от 2006 г., изм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Органите по чл. 28 предоставят на потребителите информация относно съществуването и характера на опасността, данните за идентификация на храната и предприетите мерки.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) Длъжностните лица, които имат достъп до системата за бързо съобщаване, са длъжни да не разгласяват информацията, която представлява защитена от закона тайна, станала им известна при или по повод осъществяването на тяхната дейност. Това изискване не се прилага по отношение на информацията, която трябва да се предостави на обществеността с цел защита на здравето на хората.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) Защитата на информация по ал. 6 не трябва да е пречка за компетентните органи да разпространяват необходимата информация, свързана с осъществяването на официалния контрол върху храните.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) За спазване на изискванията за конфиденциалност по ал. 6 длъжностните лица подписват декларация за неразгласяване на информация, която представлява защитена от закона тайна.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 77 от 2012 г., в сила от 9.10.2012 г.) Министерският съвет определя с наредба условията и реда за изграждане на системата за бързо съобщаване по ал. 1.

    Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) Лицата, които произвеждат и търгуват с храни, са длъжни:

    1. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) да изпълняват предписанията на компетентните органи;

    2. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) да не препятстват компетентните органи в осъществяването на правомощията им по този закон;

    3. да водят документация съгласно изискванията на този закон.

    (2) Лицата, които произвеждат и търгуват с храни, имат право:

    1. да обжалват актовете на органите по този закон;

    2. в срок до три работни дни от получаване на съобщението за резултата от анализа на взетите проби от храни и заключенията на контролните органи да поискат контролна експертиза.

    Чл. 32. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., бр. 31 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Анализ на проби храни, взети за целите на официалния контрол, се извършва в лаборатории, определени със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, съответно на министъра на здравеопазването – за бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води.

    (2) Лабораториите по ал. 1 трябва да са акредитирани и да работят в съответствие с БДС ЕN ISO/IEC 17025 "Общи изисквания към компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране".

    (3) Обхватът на акредитация на лабораториите за изпитване може да се отнася до определени изпитвания или групи изпитвания.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Министърът на земеделието, храните и горите, съответно министърът на здравеопазването – за бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води, определя национални референтни лаборатории за изпитване на храни.

    (5) (В сила от 1.01.2007 г.) Лабораториите по ал. 4:

    1. работят съвместно с референтната лаборатория на Европейските общности в тяхната сфера на компетентност;

    2. координират дейността на лабораториите по ал. 1;

    3. организират сравнителни изпитвания между лабораториите по ал. 1 и въз основа на анализ и оценка на резултатите от проведените сравнителни изпитвания предприемат последващи действия;

    4. осигуряват разпространение на информация, която е предоставена от съответната референтна лаборатория на Европейските общности, до компетентните органи и лабораториите по ал. 1;

    5. осигуряват научна и практическа помощ на компетентните органи.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., доп., бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Министърът на здравеопазването или определено от него длъжностно лице от състава на министерството, съответно министърът на земеделието, храните и горите или определено от него длъжностно лице от състава на министерството заличава със заповед определените по реда на ал. 1 лаборатории, които не изпълняват условията по ал. 2.

    (7) (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Заповедта по ал. 6 се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

    Чл. 32а. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) (1) Компетентните органи могат да делегират изпълнението на специфични дейности, свързани с официалния контрол, на контролни органи при условията и по реда, определени в Регламент 882/2004.

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.).

    (3) Компетентните органи отнемат правомощията на контролен орган по ал. 1 във връзка с делегираните му дейности, свързани с официалния контрол, при спазване условията и по реда на Регламент 882/2004.

    (4) В случай на делегиране изпълнението на специфични дейности, свързани с официалния контрол, компетентните органи уведомяват писмено Европейската комисия, като в уведомлението се посочва компетентният орган, който делегира дейности, дейностите, които делегира, както и контролният орган, на когото се делегира изпълнението на специфичните дейности.

    Чл. 33. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Условията и редът за вземане на проби от храни и изискванията към методите за анализ, използвани за целите на официалния контрол, се определят с наредба на министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на земеделието, храните и горите.

    (2) При липса на нормативни изисквания за методи за вземане на проби и методи за анализ се прилагат международно признати или национални правила и методи, регламентирани в стандарти. В тези случаи могат да се използват и други методи, съответстващи на целта или разработени съгласно научни протоколи.

    (3) В случаите, когато ал. 2 не се прилага, валидирането на методите за анализ се извършва в една лаборатория съгласно международно приет протокол.

    (4) Методите за анализ се характеризират със следните критерии:

    1. точност;

    2. приложимост (матрица и диапазон на концентрация);

    3. граница на откриване;

    4. граница на определяне;

    5. прецизност;

    6. повторяемост;

    7. възпроизводимост;

    8. възстановяване;

    9. избирателност;

    10. чувствителност;

    11. линейност;

    12. неопределеност на измерванията;

    13. други критерии, които могат да бъдат подбрани при необходимост.

    (5) Съответствието на даден метод с изискванията на ал. 2 се установява чрез междулабораторни изпитвания.

    (6) Когато се получи разлика в интерпретацията на резултати от лабораторни изпитвания на проби от храни, при които са приложени различни методи за анализ, валидни са резултатите, получени при използване на методите, отговарящи на критериите по ал. 4.

    Чл. 34. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., бр. 99 от 2005 г., бр. 31 от 2006 г., бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., отм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.).

    Чл. 35. (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.).

    Чл. 36. (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.).

    Чл. 36а. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.).

    Чл. 36б. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) (1) Компетентните органи си съдействат със съответните органи за контрол на други държави – членки на Европейския съюз, по реда на Регламент 882/2004 г.

    (2) Компетентните органи на други държави членки могат да извършват официален контрол на обектите за производство и търговия с храни на територията на Република България.

    Чл. 36в. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) За издаване на удостоверения или сертификати по реда на този закон и за извършване на официален контрол върху храните се събират такси по тарифата за таксите по Закона за Българската агенция по безопасност на храните и такси по реда на Закона за здравето по отношение на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води.

    (2) (В сила от 1.01.2007 г.) Размерът на таксите по ал. 1 се определя с тарифи, одобрени от Министерския съвет в съответствие с факторите, посочени в Регламент 882/2004.

    Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Когато възникне непосредствена и голяма опасност за общественото здраве от консумацията на определени храни, министърът на земеделието, храните и горите и/или министърът на здравеопазването със заповед определя необходимите мерки за отстраняване на опасността.

    (2) Мерките по ал. 1 са:

    1. забрана за пускане на пазара или нареждане за преустановяване на пускането на пазара на храната;

    2. забрана за използването на храната;

    3. определяне на специални условия за пускане на пазара на храната;

    4. други подходящи мерки в зависимост от ситуацията.

    (3) Заповедите по ал. 1 се обнародват в "Държавен вестник".

    Глава шеста – "а" (Нова – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) ПРОФЕСИОНАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ХРАНИ

    Чл. 37а. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) Професионални организации на производителите на храни са браншовите организации на производителите на храни, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

    (2) Браншовите организации на производителите на храни имат право да:

    1. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) разработват по браншове ръководства за добри практики и ръководства за въвеждане на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки при производството на храни, както и други професионални изисквания с цел осигуряване на качеството и безопасността на храните;

    2. участват в разработването на стратегии, анализи, програми и становища за развитие на съответния бранш и съдействат за тяхното изпълнение;

    3. създават и поддържат база данни за експерти в съответния бранш за оказване на съдействие на производителите на храни, както и на държавните органи;

    4. разработват етични кодекси, регламентиращи професионалната етика в подотраслите на хранителната промишленост и недопускането на нелоялна конкуренция между производителите на храни;

    5. информират компетентните органи за извършени нарушения при производството и/или търговията на храни;

    6. участват в изготвянето на нормативни актове за съответния бранш или дават становища по проекти на такива актове;

    7. организират провеждането на курсове за повишаване на квалификацията на лицата, заети с производството на храни;

    8. (изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) разработват браншови стандарти за групите храни и ги предоставят в Министерството на земеделието, храните и горите и Министерството на здравеопазването за информация;

    9. (нова – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) предоставят информация във връзка с разработването на позиции за участие в заседанията на работните групи на Европейската комисия и работните групи и комитети на Съвета на Европейския съюз.

    Чл. 37б. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) Българска асоциация хранителна и питейна индустрия (БАХПИ) е национална междупрофесионална организация на производителите на храни, която има право да:

    1. участва в изготвянето на стратегии и програми за развитие на производството и търговията с храни;

    2. (изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) подпомага Министерството на земеделието, храните и горите и Министерството на здравеопазването в изготвянето на доклади за състоянието на производството и преработката на храни;

    3. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) участва в разработването и дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с безопасността на храните;

    4. осъществява координация на дейността на браншовите организации на производителите на храни, включително тези, които не са нейни членове, във връзка с правата им по този закон.

    Чл. 37в. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2006 г.) Браншовите организации на производителите на храни подпомагат работата на държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация за осъществяване на политиката и стратегията им за развитие на хранителната индустрия.

    Чл. 37г. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2006 г.) Областните управители и общинските съвети предоставят на БАХПИ и на браншовите организации на производителите на храни помещения – държавна или общинска собственост, необходими за осъществяване на дейността им, по реда на Закона за държавната собственост, съответно на Закона за общинската собственост.

    Чл. 37д. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) Държавните органи и ведомства, както и органите на местното самоуправление и местната администрация оказват съдействие и предоставят информация на БАХПИ за осъществяване на функциите й, предвидени по този закон.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) При разработването на проекти на нормативни актове, свързани с административното регулиране и административния контрол на хранителната индустрия, компетентните държавни органи изискват становища от съответните браншови организации. В случай че в срок 7 работни дни от получаване на искането не постъпи становище, се смята, че организацията няма бележки по проекта.

    Глава шеста – "б" (Нова – ДВ, бр. 56 от 2015 г.) НАЦИОНАЛЕН КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ЗА ПО-ДОБРО ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ВЕРИГАТА НА ПРЕДЛАГАНЕ НА ХРАНИ. ПОМИРИТЕЛНА КОМИСИЯ

    Чл. 37е. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Към министъра на земеделието, храните и горите се създава Национален консултативен съвет за по-добро функциониране на веригата на предлагане на храни (Национален съвет).

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) В състава на Националния съвет са включени представители на Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на икономиката, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, професионалните организации на производителите на храни и браншовите организации на търговците на храни.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Председател на Националния съвет е министърът на земеделието, храните и горите.

    (4) Националният съвет насърчава сключването на споразумения между сдружения на производители и търговци на храни, дава становища, мнения и препоръки по проблеми, установени по веригата на предлагане на храни и по проекти на нормативни актове, включително по тяхното прилагане, и други.

    (5) Националният съвет се свиква на заседание от председателя или по искане на една трета от членовете на съвета, които предлагат дневния ред на заседанието.

    (6) Националният съвет може да се подпомага от комисии или работни групи.

    (7) Членовете на Националния съвет не получават възнаграждение за работата си в него.

    (8) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Министърът на земеделието, храните и горите издава правилник за организацията и дейността на Националния съвет.

    Чл. 37ж. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Към министъра на земеделието, храните и горите се създава помирителна комисия, която съдейства за извънсъдебно разрешаване на спорове между производители и търговци на храни, включително и за спазването на добрите практики и неприлагането на нелоялни търговски практики.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Помирителната комисия осъществява дейността си по правилник, издаден от министъра на земеделието, храните и горите.

    (3) Производството пред помирителната комисия е безплатно.

    Чл. 37з. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Помирителната комисия се състои от председател, определен със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, и членове – лица, предложени от професионалните организации на производителите на храни и браншовите организации на търговците на храни, представени в Националния съвет. Списъкът с предложените членове се одобрява от министъра на земеделието, храните и горите.

    (2) За председател на помирителната комисия се избира лице, което има висше юридическо образование и юридически стаж не по-малко от 10 години.

    (3) Членовете на помирителната комисия са специалисти в бранш, свързан с веригата за предлагане на храни, и имат висше юридическо или икономическо образование.

    (4) Помирителната комисия провежда помирително производство в тричленен състав, състоящ се от председателя и двама членове, които се избират от списъка по ал. 1 от всяка от страните по спора.

    (5) Помирителното производство може да се проведе от председателя или само от един член на помирителната комисия, в случай че страните по спора са постигнали писмено съгласие за това.

    (6) Не може да участва в помирителното производство член на комисията:

    1. който е съпруг или се намира във фактическо съжителство, или е роднина по права, съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен с някоя от страните по спора;

    2. който е бил представител или пълномощник на страна по спора;

    3. който е бил в трудово или гражданско правоотношение с някоя от страните по спора през последните три години;

    4. за който съществуват други обстоятелства, пораждащи основателно съмнение в неговата безпристрастност.

    (7) Председателят или член на комисията е длъжен да си направи отвод, ако е налице обстоятелство по ал. 6.

    (8) Председателят и членовете на комисията подписват декларация, че не са налице обстоятелствата по ал. 6 за всяка процедура, в която участват, и я предоставят на страните по спора.

    (9) Всяка от страните по спора има право да поиска отстраняване на председателя или член на комисията, ако е налице обстоятелство по ал. 6.

    (10) Председателят и членовете на комисията нямат право да разгласяват сведения, които са им станали известни във връзка с изпълнението на задълженията им.

    Чл. 37и. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2015 г.) (1) Помирителното производство се образува въз основа на писмено възражение от производител или търговец на храни по смисъла на този закон.

    (2) Във възражението се посочват фактите и обстоятелствата по спора, конкретните искания, както и избраният член на помирителната комисия от списъка по чл. 37з, ал. 1. Към възражението се прилагат всички документи, необходими за изясняване предмета на спора.

    (3) Не се разглеждат анонимни възражения, възражения по спор, за който има приключило помирително производство на помирителната комисия или спорът е отнесен за решаване пред съдебен орган.

    (4) Приключило помирително производство може да се преразгледа, ако се отнася до нови факти и обстоятелства и спорът не е отнесен за решаване от съдебен орган или е във връзка с изпълнението на постигнато споразумение между страните по спора.

    (5) Ако възражението е непълно или неясно или липсват достатъчно документи, помирителната комисия оставя възражението без движение, информира подателя и определя 14-дневен срок за отстраняване на недостатъка.

    (6) Възражението се изпраща на засегнатите лица, които в 14-дневен срок представят становища и доказателства.

    (7) В едномесечен срок от образуване на помирителното производство председателят на комисията определя ден, час и място за провеждане на заседанието и изпраща покана за участие до страните по спора.

    Чл. 37к. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2015 г.) (1) Помирителната комисия разглежда спора в открито заседание, като при необходимост може да поиска от страните допълнителни документи, информация или доказателства.

    (2) За изясняване на спора помирителната комисия може да назначи вещо лице.

    Чл. 37л. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2015 г.) (1) Помирителното производство завършва със сключване на писмено споразумение между страните. Споразумението се изготвя от комисията в тримесечен срок от образуването на помирителното производство и се предоставя на страните по спора.

    (2) Страните по спора сключват споразумението в 10-дневен срок от предоставянето му.

    (3) В случай че в срока по ал. 1 помирителната комисия не е представила писмено споразумение или споразумението не е прието от страните по спора, производството се прекратява.

    Глава шеста – "в" (Нова – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) ХРАНИТЕЛНО БАНКИРАНЕ. РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ОПЕРАТОР НА ХРАНИТЕЛНА БАНКА

    Чл. 37м. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) (1) Хранително банкиране по този закон може да се извършва само от лица, получили разрешение за оператор на хранителна банка.

    (2) Разрешенията за оператор на хранителна банка се издават от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

    (3) Дейностите по хранително банкиране са:

    1. безвъзмездно получаване на храни от производители и търговци на храни;

    2. складиране, съхранение и/или разфасоване и опаковане на дарените храни;

    3. безвъзмездно предоставяне на дарените храни на нуждаещи се лица при спазване на изискванията за контрол и безопасност на храните по този закон.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Списъкът на храните, обект на хранително банкиране, се утвърждава със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, след съгласуване с министъра на финансите, по мотивирано предложение на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Заповедта и списъкът се публикуват на интернет страниците на Министерството на земеделието, храните и горите и Българската агенция по безопасност на храните.

    (5) Списъкът по ал. 4 съдържа и информация за сроковете, от и до които могат да се даряват храните, преди изтичане на срока на годност или трайност на съответната храна.

    (6) Операторите на хранителни банки, получили разрешение по този закон, осигуряват и контролират спазването на нормативните изисквания към безвъзмездно получените от тях храни.

    (7) Българската агенция по безопасност на храните извършва контрол върху операторите на хранителни банки по отношение безопасността на получаваните и даряваните храни.

    (8) Министърът на труда и социалната политика утвърждава със заповед списък на групите нуждаещи се лица и на лицата, които предоставят социални услуги, на които операторите на хранителни банки могат да предоставят дарените храни. Заповедта и списъкът се публикуват на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика.

    (9) Храните, които безвъзмездно се предоставят на оператор на хранителна банка, задължително се маркират от производители или търговци на храни с маркировка "дарение, не подлежи на продажба". Маркировката се поставя върху потребителската опаковка на храните по начин, непозволяващ нейното отстраняване, без да се наруши целостта на опаковката и без да прикрива каквато и да е част от информацията, съдържаща се на етикета. За безвъзмездно предоставените храни, които не са опаковани в потребителска опаковка, маркировката се поставя върху транспортната опаковка.

    Чл. 37н. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) Разрешение за оператор на хранителна банка може да бъде издадено на лице, което отговаря едновременно на следните условия:

    1. е юридическо лице с нестопанска цел, определено за осъществяване на общественополезна дейност и вписано в Централния регистър при Министерството на правосъдието по чл. 45, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел;

    2. няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения;

    3. разполага със собствени или наети обекти и/или площи в обекти за извършване на дейностите по хранително банкиране, които отговарят на хигиенните и/или на ветеринарно-санитарните изисквания, определени с нормативен акт и са регистрирани по реда на чл. 12;

    4. обектите по т. 3 са разположени на територията на не по-малко от 20 на сто от областите в страната;

    5. разполага със собствени и/или наети транспортни средства, когато това е необходимо за извършване на дейностите по хранително банкиране, които отговарят на изискванията за транспортиране на храни в приложение II, Глава IV от Регламент (ЕО) № 852/2004 или са регистрирани съгласно чл. 245 от Закона за ветеринарномедицинската дейност;

    6. разполага със собствена мрежа или мрежа от партньорски организации за безвъзмездно предоставяне на храни;

    7. използва система за отчетност, която позволява органите на Българската агенция по безопасност на храните и органите по приходите на Националната агенция за приходите да извършват контрол на дарените, складираните и предоставените храни, включително по дарители, идентифицирани с единен идентификационен код по БУЛСТАТ.

    Чл. 37о. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) (1) За издаване на разрешение за оператор на хранителна банка се подава писмено заявление до изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

    (2) Заявлението по ал. 1 съдържа данните по чл. 12, ал. 4, както и данни за вида на храните, които ще се получават, складират и предоставят.

    (3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат следните документи:

    1. (отм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.);

    2. документ за собственост или договор за наем на помещенията и/или площите по чл. 37н, т. 3 и копие от удостоверението за регистрация на обект по реда на чл. 12;

    3. ръководство за потребителя за използваната система за отчетност;

    4. план за извършване на дейността, който съдържа информация за:

    а) дейностите по хранително банкиране, които ще бъдат извършвани;

    б) годишния прогнозен обем на получените и безвъзмездно предоставени храни;

    в) максималния складов капацитет за съхраняване на безвъзмездно получените храни – по видове храни;

    г) начина на унищожаване на недарените храни в рамките на срока на годност или трайност;

    5. финансова обосновка за източниците на финансиране и осигуряване на необходимите средства за осъществяване на дейностите по хранително банкиране, включително за унищожаване на дарени храни, които не са безвъзмездно предоставени от хранителната банка на нуждаещи се лица;

    6. декларация, че лицето не е в производство по прекратяване по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., изм., бр. 92 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните изисква по служебен път информация за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за съответния кандидат.

    Чл. 37п. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) (1) Заявлението по чл. 37о, ал. 1 се разглежда от оправомощени от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните длъжностни лица.

    (2) При установяване на нередовност в заявлението по чл. 37о, ал. 1 със съобщение се указва на лицето да отстрани допуснатите нередовности в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

    (3) Когато нередовностите не са отстранени в срока по ал. 2, заявлението се връща на лицето и производството се прекратява с решение на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

    (4) В 30-дневен срок от постъпване на заявлението, съответно от отстраняване на нередовностите в него изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните издава или мотивирано отказва издаването на разрешение.

    (5) Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.

    (6) Решенията по ал. 3 и 4 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

    (7) В случаите на отказ заявителят може да подаде ново заявление за издаване на разрешение не по-рано от 90 дни от постановяване на решението за отказ, съответно от влизането в сила на съдебното решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна.

    Чл. 37р. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните отказва издаването на разрешение, когато:

    1. заявителят е предоставил неверни данни или документи с невярно съдържание, които са от значение за издаване на разрешението;

    2. заявителят не отговаря на условията за издаване на разрешение.

    Чл. 37с. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) (1) Разрешението за оператор на хранителна банка се издава за срок до 5 години.

    (2) Разрешението по ал. 1 съдържа:

    1. наименование на органа, който го издава;

    2. наименование и регистрационен номер на акта;

    3. правни и фактически основания за издаване на акта;

    4. наименование, седалище, адрес на управление и единен идентификационен код на лицето;

    5. срок на разрешението;

    6. обекти, чрез които ще се извършва дейността;

    7. дата на влизане в сила на разрешението.

    Чл. 37т. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) Лице, получило разрешение за оператор на хранителна банка, е длъжно да уведоми изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните за всички промени в обстоятелствата, при които е издадено разрешението, в 14-дневен срок от настъпването им, като представи необходимите документи.

    Чл. 37у. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) (1) В Българската агенция по безопасност на храните се води регистър на издадените разрешения за оператори на хранителни банки. Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните определя със заповед лицата, които водят и актуализират регистъра на издадените разрешения за оператори на хранителни банки.

    (2) Регистърът по ал. 1 е публичен.

    (3) Регистърът по ал. 1 се води, като се създава компютърна база данни и досиета за лицата, включващи обстоятелствата, подлежащи на вписване.

    (4) На вписване подлежат само предвидените в чл. 37ф, ал. 1 обстоятелства и последвалите промени в тях.

    (5) Вписванията в регистъра се извършват въз основа на решенията на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

    (6) Вписването на обстоятелствата за съответното лице се извършва въз основа на данните, съдържащи се в документите, представени пред изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните или служебно събрани от него.

    (7) За всяко подлежащо на вписване в регистъра лице в компютърната база данни се създава електронно досие с уникален код, в което се извършват предвидените вписвания.

    (8) За всяко подлежащо на вписване в регистъра лице се открива досие за всяко отделно разрешение, в което по реда на постъпването се подреждат всички отнасящи се до него документи, както и актовете на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

    (9) Информацията, която подлежи на вписване в регистъра, се актуализира в 14-дневен срок след постъпване на уведомлението по чл. 37т.

    Чл. 37ф. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) (1) В регистъра по чл. 37у, ал. 1 се вписват:

    1. наименованието на юридическото лице с нестопанска цел, определено за осъществяване на общественополезна дейност;

    2. единният идентификационен код по БУЛСТАТ;

    3. датата на постъпване на заявлението за издаване на разрешение;

    4. датата и номерът на решението, въз основа на което се издава разрешението;

    5. датата и номерът на решението, с което изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните изменя или допълва издаденото разрешение;

    6. видът и адресът на обектите, чрез които ще се извършва дейността;

    7. наложените имуществени санкции и принудителни мерки.

    (2) Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните предоставя безплатен и неограничен електронен достъп до регистъра чрез интернет страницата на Българската агенция по безопасност на храните.

    Чл. 37х. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) (1) Срокът на разрешението за оператор на хранителна банка се удължава с нов срок до 5 години, ако лицето е направило писмено заявление за това най-малко 6 месеца преди изтичането на срока на разрешението и отговаря на изискванията по чл. 37н.

    (2) В производството по удължаване на срока на разрешението се прилагат съответно редът и сроковете за подаване и разглеждане на заявленията за издаване на разрешение.

    Чл. 37ц. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) (1) Действието на издадено разрешение за оператор на хранителна банка се прекратява с решение на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните в следните случаи:

    1. при изтичане на срока на разрешението;

    2. по искане на оператора на хранителна банка, включително при прехвърляне на имуществото, с което се осъществява дейността по хранително банкиране;

    3. при системно възпрепятстване на дейността на контролните органи;

    4. ако операторът на хранителна банка не започне да извършва дейност в срок 12 месеца от влизането в сила на разрешението;

    5. когато операторът на хранителна банка престане да отговаря на условията, при които е издадено разрешението;

    6. когато на оператора на хранителна банка е наложена имуществена санкция с влязло в сила наказателно постановление за повторно нарушаване на разпоредбите на този закон и/или на Закона за данък върху добавената стойност;

    7. при прекратяване на юридическото лице с нестопанска цел.

    (2) Производството по прекратяване на действието на разрешение започва по мотивирано решение на компетентния орган или по писмено искане на оператора на хранителна банка.

    (3) Операторът на хранителна банка подава искане за прекратяване на действието на разрешението, което съдържа:

    1. наименованието, седалището, адреса на управление и идентификационния код по БУЛСТАТ на заявителя;

    2. регистрационния номер на разрешението;

    3. обосновка на исканото прекратяване.

    (4) Към искането се прилагат документи, доказващи основанието за прекратяване.

    (5) Когато изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните започва производство за прекратяване на действието на издадено разрешение, на оператора на хранителна банка се изпраща писмено съобщение, като в него изрично се посочват основанията за прекратяване. Операторът на хранителна банка може да представи писмено становище по основанията за прекратяване на действието на разрешението в 14-дневен срок.

    (6) Решението за прекратяване на действието на разрешението може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

    (7) Лице, на което е прекратено разрешението за оператор на хранителна банка по решение на компетентния орган, не може да кандидатства за издаване на ново разрешение за същата дейност за срок от две години.

    Глава седма – АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    Чл. 38. (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., бр. 31 от 2006 г., бр. 59 от 2010 г.) Който произвежда и продава нова храна или нова хранителна съставка, генетично модифицирана храна, ГМО за използване във или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, в нарушение на този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 25 000 до 35 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба от 35 000 до 70 000 лв.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г., бр. 59 от 2010 г.) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 50 000 до 70 000 лв., а при повторно нарушение – от 70 000 до 110 000 лв.

    Чл. 38а. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 96 от 2006 г.).

    Чл. 38б. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 96 от 2006 г.).

    Чл. 38в. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.).

    Чл. 38г. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 96 от 2006 г.).

    Чл. 38д. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 96 от 2006 г.).

    Чл. 39. (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) Който използва добавки, ароматизанти и разтворители, които не са разрешени, при производството на храни или са в количества по-високи от определените, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 250 лв. до 500 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба от 500 лв. до 1000 лв.

    (2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 лв. до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 лв. до 3000 лв.

    Чл. 39а. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) (1) Който пусне на пазара или използва неразрешени първични пушилни кондензати и първични катранови фракции във или върху храни или при производството на извлечени пушилни ароматизанти, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 15 000 до 35 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба от 35 000 до 70 000 лв.

    (2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 35 000 до 70 000 лв., а при повторно нарушение – с глоба от 70 000 до 110 000 лв.

    Чл. 40. (1) Който използва материали и предмети за контакт с храни, които не са разрешени за тази цел, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 250 лв. до 500 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – от 500 лв. до 1000 лв.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) Който опакова храни в опаковки, които пренасят в храната свои съставни части в количества, представляващи опасност за човешкото здраве, водещи до неприемливи промени в състава на храната или до влошаване на органолептичните й характеристики, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 250 до 500 лв., а при повторно нарушение – с глоба от 500 до 1000 лв.

    (3) За нарушение по ал. 1 и 2, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 лв. до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 лв. до 3000 лв.

    Чл. 40а. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) (1) Който пусне на пазара или използва неразрешени субстанции за използване при производство на материали и предмети за контакт с храни, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение – с глоба от 3000 до 5000 лв.

    (2) Който пусне на пазара материали и предмети, предназначени за контакт с храни, непридружени от декларация за съответствие с приложимите към тях изисквания, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – с глоба от 5000 до 10 000 лв.

    (3) За нарушение по ал. 1 и 2, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв.

    Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) Който наруши разпоредбите и изискванията, свързани с представянето, етикетирането и рекламата на храните, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 250 лв. до 500 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба от 500 лв. до 1000 лв.

    (2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 лв. до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 лв. до 3000 лв.

    Чл. 42. (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. и доп., бр. 31 от 2006 г.) Който произвежда или търгува храни в обект, нерегистриран по този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1500 до 2000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба от 2000 до 4500 лв.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 4500 лв., а при повторно нарушение – от 4500 до 6000 лв.

    Чл. 43. (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) Който произвежда и продава храни в нарушение на чл. 17, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 2000 до 3000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба от 3000 до 5000 лв.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 7000 лв.

    Чл. 44. (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г., доп., бр. 51 от 2007 г.) Който произвежда, търгува или внася в страната храни, които не отговарят на изискванията на този закон или на подзаконовите актове по прилагането му, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба от 2000 до 4000 лв.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., а при повторно нарушение – от 4000 до 6000 лв.

    Чл. 44а. (Нов – ДВ, бр. 23 от 2010 г.) (1) Който произвежда и доставя директно малки количества суровини и храни от животински произход в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 21б, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв., а при повторно нарушение – с глоба от 500 до 5000 лв.

    (2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 700 до 7000 лв.

    Чл. 45. (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) Който работи или допуска да работи лице, заето в производството и търговията с храни в нарушение на чл. 23, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение – с глоба от 1000 до 2500 лв.

    Чл. 45а. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) Който извършва облъчване на храни с йонизиращи лъчения в нарушение на чл. 22б или чл. 22в, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв.

    (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.

    (3) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 2000 до 5000 лв., а на юридически лица или еднолични търговци – имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв.

    Чл. 45б. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г., в сила от 1.01.2005 г.) (1) Който произвежда храни в нарушение на чл. 23, ал. 2, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв.

    (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

    (3) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1000 до 3000 лв., а на юридически лица или еднолични търговци – имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.

    Чл. 46. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., бр. 31 от 2006 г., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Който отказва или препятства извършването на официален контрол в обектите за производство и търговия с храни или вземането на проби от компетентните органи, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 лв. до 1000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба от 1000 лв. до 1500 лв.

    Чл. 47. (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) Който не изпълни предписание на компетентните органи по този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 250 лв. до 500 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба от 500 лв. до 1500 лв.

    (2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 лв. до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 1500 лв. до 3000 лв.

    Чл. 48. (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) Който наруши разпоредбите на този закон или наредбите по прилагането му, извън случаите по чл. 38 – 47, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба от 1000 до 2000 лв.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 4000 лв.

    Чл. 48а. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) Длъжностно лице, което не извърши вписване в регистъра по чл. 14 на обект при условията на чл. 13, ал. 3, се наказва с глоба в размер от 1500 до 3000 лв.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) За повторно нарушение по ал. 1 извършителят се наказва с глоба в размер от 3000 до 5000 лв.

    Чл. 49. (1) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Нарушенията по чл. 38 – 48 се установяват с актове, съставени от инспекторите по официалния контрол съгласно чл. 28.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния компетентен орган в зависимост от подчинението на длъжностното лице, установило нарушението.

    Чл. 49а. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.).

    Чл. 50. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления за нарушенията се извършват съгласно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

    Чл. 51. (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Административните мерки по чл. 30, т. 5 и 6 се налагат със заповед на директора на ОДБХ или на РЗИ.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) Мерките по чл. 30, ал. 1, т. 8 се налагат със заповед на:

    1. ръководителите на органите по ал. 1, когато стойността на храните е до 10 000 лв.;

    2. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) изпълнителния директор на БАБХ или главния държавен здравен инспектор, когато стойността на храните е от 10 000 лв. до 100 000 лв.;

    3. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) министъра на земеделието, храните и горите или министъра на здравеопазването или определени от тях длъжностни лица от състава на съответното министерство, когато стойността на храните е над 100 000 лв.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Заповедите по ал. 1 и 2 подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

    (4) Обжалването на заповедите по ал. 1 не спира изпълнението им.

    Чл. 52. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2006 г., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) За всяко тримесечие ОДБХ, съответно РЗИ, изпращат на БАХПИ справки за издадените и влезли в сила наказателни постановления за системни нарушения и за нарушения, застрашаващи околната среда или здравето на потребителя.

    Чл. 53. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) (1) Лице, което извършва дейности по хранително банкиране, без получено разрешение по този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба от 2000 до 6000 лв.

    (2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2500 до 4500 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 7000 лв.

    Чл. 54. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) Оператор на хранителна банка, който отказва или препятства извършването на официален контрол в обектите за хранително банкиране или вземането на проби от компетентните органи, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с имуществена санкция от 1000 до 1500 лв.

    Чл. 55. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) Оператор на хранителна банка, който извърши продажба на безвъзмездно предоставени храни или предостави безвъзмездно храни на лица, които не са включени в списъка по чл. 37м, ал. 8, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция в размер 20 на сто върху пазарната цена на възмездно предоставените храни, но не по-малко от 1000 лв. При повторно нарушение размерът на имуществената санкция е 40 на сто върху пазарната цена на възмездно предоставените храни, но не по-малко от 2000 лв.

    Чл. 56. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) (1) В случаите на нарушения по чл. 53 и 55 актовете за установяване на нарушения се съставят от оправомощени от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните или от оправомощени от него лица.

    (2) В случаите на нарушения по чл. 54 актовете за установяване на нарушения се съставят от длъжностни лица на съответния компетентен орган, а наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния компетентен орган в зависимост от подчинението на длъжностното лице, установило нарушението.

    ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ (Загл. изм. – ДВ, бр. 102 от 2003 г.)

    § 1. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2006 г.) По смисъла на този закон:

    1. "Активни материали и предмети, предназначени за контакт с храни" са материали и предмети, предназначени да удължат срока на годност, да запазят или подобрят състоянието на опакованите храни. Те са предназначени преднамерено да влагат компоненти, които отделят или поглъщат субстанции във или от опаковани храни или заобикалящата храната среда.

    2. "Анализ на опасностите и критични контролни точки (НАССР)" е система за осигуряване безопасността на храните във всички звена от хранителната верига от добиването на суровините до крайния потребител, която се основава на следните принципи: идентифициране на потенциалните опасности, които трябва да се предотвратят, елиминират или намалят до приемливи нива; идентифициране на критичните контролни точки в технологичния процес, чийто контрол осигурява предотвратяване, елиминиране или намаляване на опасностите до приемливи нива; определяне на критични граници за всяка критична контролна точка, които разграничават приемливото от неприемливото ниво за предотвратяване, елиминиране или намаляване на опасностите; определяне и внедряване на ефективни процедури за мониторинг на критичните контролни точки; определяне на коригиращи действия, когато мониторингът показва, че критичната контролна точка е извън контрол; определяне на процедури за регулярно верифициране ефективността на мерките за прилагане на посочените принципи; определяне на документите и записите, които съобразно естеството и големината на предприятието потвърждават ефективното прилагане на посочените принципи.

    3. "Анализ на риска" е процес, който се състои от три взаимносвързани елемента – оценка на риска, управление на риска и обмен на информация за риска.

    4. "Безопасност на храната" е разбирането, че храната няма да причини увреждане на потребителя, когато тя е приготвена и/или консумирана в съответствие с предвидения начин на употреба.

    5. "Валидиране" е събирането на доказателства, че набелязаните мерки за безопасност са подходящи и ефективни.

    6. "Верифициране" е проверката чрез изпитване и представяне на обективни доказателства за потвърждаване, че определените изисквания са изпълнени.

    7. "Вземане на проби за анализ" е вземане на количество от храни или друго вещество (включително от околната среда), свързани с производството или предлагането на храни, за да се удостовери чрез анализ съответствието им с нормативните изисквания.

    8. "Генетично модифициран организъм (ГМО)" е организъм, с изключение на човешкия, в който генетичният материал е бил променен чрез прилагане на техники, разрешени със специален закон.

    9. "Генетично модифицирана храна" е храна, която се състои, съдържа или е произведена от ГМО.

    10. "ГМО за използване във или като храна" е ГМО, който може да бъде използван като храна или като източник за производство на храни.

    11. "Група от производители на храни" е дружество на земеделски производители и/или производители на храни, учредено по Закона за задълженията и договорите или по Търговския закон, или сдружение по Закона за юридическите лица с нестопанска цел или кооперация по Закона за кооперациите. В дружеството, сдружението или кооперацията могат да членуват и други заинтересовани лица.

    12. "Групи храни" са храни, обединени на базата на техния произход и състав, както следва:

    а) мляко и млечни продукти;

    б) месо и месни продукти;

    в) риба, рибни продукти и други морски храни;

    г) яйца и яйчни продукти;

    д) масла и мазнини;

    е) зърнени храни и храни на зърнена основа;

    ж) картофи и кореноплодни;

    з) варива;

    и) зеленчуци – сурови, сготвени, консервирани, замразени, изсушени, ферментирали, зеленчукови сокове;

    к) плодове – пресни, замразени, изсушени, консервирани, под формата на нектари и плодови сокове, конфитюри, мармалади, желета и компоти;

    л) ядки и маслодайни семена;

    м) захар, захарни и шоколадови изделия, мед;

    н) подправки – пресни и изсушени;

    о) безалкохолни напитки и бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води;

    п) пиво, вина и високоалкохолни напитки;

    р) кафе, чай, какао;

    с) други храни – майонези и салатни сосове; детски храни; плодови и билкови чайове; трапезна сол;

    т) месни и месно-растителни консерви;

    у) готови за консумация храни в консервиран, замразен, концентриран или изсушен вид;

    ф) храни със специално предназначение, които поради специфичния си състав или начин на производство ясно се разграничават от храните за нормална консумация;

    х) (нова – ДВ, бр. 106 от 2018 г.) биологично произведени храни и продукти, предварително опаковани или неопаковани.

    13. "Добавки в храни" са всякакви вещества, които обикновено не се използват самостоятелно като храна или като типични съставки на храна, независимо от това, дали имат хранителни свойства, и чието умишлено добавяне по технологични съображения към храната при производството, преработката, обработката, опаковането, транспортирането или съхраняването й, ги превръща или се очаква да ги превърне, директно или индиректно, в съставка на храната или на нейни вторични продукти.

    14. "Добра практика" е системата от основни хигиенни и технологични правила за работа, които се прилагат при производството и търговията на храни, за да се сведе до приемлив минимум рискът от замърсяване на храните чрез производствена или човешка дейност. Правилата се отнасят до проектирането, състоянието и поддържането на сградите, помещенията, машините, апаратите и техническите съоръжения, използваните суровини, основни, спомагателни и опаковъчни материали, тяхното приемане и съхраняване, хигиената и обучението на персонала, системите за проследяване и контрол на качеството и технологичния процес, воденето на документация.

    15. "Документ" е информацията и нейният носител.

    16. "Еквивалент" са различни системи или мерки, които са в състояние да постигнат едни и същи цели.

    17. "Еквивалентност" е способността на различни системи или мерки да постигнат едни и същи цели.

    18. "Етап на производство, преработка или дистрибуция" е всеки етап, включително внос, от производството на дадена храна до доставянето й на крайния потребител, включително първичното производство, съхраняването, транспортът и продажбата.

    19. "Етикетиране" са всички текстове, обозначения, марки на производителя и търговски марки, изображения и знаци, които придружават или се отнасят за дадена храна и са нанесени върху опаковката й под формата на етикет, пръстен или капак, поставен върху нея, или са отразени в документи, указания и обяви, които ги съпровождат.

    20. "Заблуждаваща потребителя храна" е храна, която е със състав, свойства и характеристики, които не отговарят на нормативните изисквания, но по външен вид, етикетиране, представяне и реклама има претенции за това.

    21. "Замърсител" е всяко вещество, което не е добавено умишлено към храните, а присъства в тях като резултат от производството, включително от дейности, осъществявани при растениевъдството, животновъдството и ветеринарната медицина, преработката, обработката, опаковането, пакетирането, транспорта и съхраняването им, или като резултат от замърсяването на околната среда. Не са замърсители чужди тела, като части от насекоми, косми от животни и др.

    22. "Запис" е документ, който показва постигнати резултати или предоставя доказателства за извършени дейности.

    23. "Инспекция" е оценка на съответствието чрез наблюдаване и преценяване, съпроводени при необходимост с измерване, тестване или сравняване.

    24. "Интелигентни материали и предмети, предназначени за контакт с храни" са материали и предмети, които следят състоянието на опаковката на храната или на заобикалящата храната среда.

    25. "Козметичен продукт" е всяка субстанция или препарат, предназначен за контакт с различните външни части на човешкото тяло – кожа (епидермиса), коса, нокти, устни и външни полови органи, или със зъбите и лигавицата (мукозната мембрана) на устната кухина, изключително или преди всичко с цел тяхното почистване, парфюмиране, промяна на външния вид и/или корекция на миризмите и/или предпазване и поддържане в добро състояние.

    26. (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) "Компетентни органи" по този закон са Българската агенция по безопасност на храните и регионалните здравни инспекции.

    27. "Контрол за съответствие на качеството" са материалните и правните действия, извършени от упълномощени лица с цел проверка дали обявеното качество отговаря на изискванията за качество на плодовете и зеленчуците.

    28. "Контролен орган" е трета независима страна, на която е делегирано изпълнението на специфични дейности, свързани с официалния контрол от страна на компетентния орган.

    29. "Краен потребител" е лицето, което консумира храната и не я използва като част от действия и дейности на хранителната индустрия.

    30. "Миграция" е процес на преминаване и проникване на нискомолекулни вещества от материалите и предметите към храните, с които те са в контакт.

    31. (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) "Многогодишен контролен план" е документ, който съдържа описание, изготвено от компетентните органи, с обща информация за структурата и организацията на системата за официален контрол по хранителната верига в страната.

    32. "Мониторинг" е извършване на поредица планирани наблюдения или измервания с цел да се установи степента на спазване на нормативните изисквания.

    33. "Надзор" е задълбочено наблюдение на дейностите на един или повече обекти за производство и/или търговия с храни.

    34. "Негодна храна за консумация от човека" е храна, която е неподходяща за употреба според нейното предназначение вследствие на замърсяване, микробиологични промени, развала, изтекъл срок на трайност или нарушена цялост на опаковката.

    35. "Нелоялна конкуренция" е всяко действие или бездействие при производството и/или търговията с храни, което е в противоречие с добрата практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите.

    36. "Несъответствие" е неизпълнение на нормативните изисквания за безопасност на храните.

    37. "Обект за производство на храни" е всяко помещение или сграда, в което се извършва добив, частична или цялостна преработка, приготвяне, пакетиране, препакетиране, бутилиране, етикетиране и съхранение на храни, предназначени за консумация от човека.

    38. "Обмен на информация за риска" е интерактивен обмен на информация и мнения по време на процеса на анализ на риска за опасностите и рисковете, свързаните с риска фактори и възприемането на риска между оценяващите и управляващите риска, потребителите, хранителната индустрия, академичната общност и други заинтересувани страни, включително разясняване на заключенията в резултат на оценката на риска и мотивите за решенията за управление на риска.

    39. "Одит" е цялостна и независима проверка с цел да се установи дали дейностите и резултатите от тях отговарят на планираните, прилагат се ефективно и са подходящи за постигане на целите.

    40. "Опасност" е наличие или условие за наличие на биологичен, химичен или физичен агент в храните, който има потенциална възможност да причини увреждащ здравето ефект.

    41. "Остатъци" са следи от едно или повече вещества или техни остатъчни метаболити и продукти на тяхното разграждане, прилагани като средства за растителна защита, установени във или върху проби от храни от растителен или животински произход, предназначени за консумация от човека.

    42. "Официален контрол върху храните" е контрол, който се осъществява от компетентните органи за спазване на нормативните изисквания при производството и търговията с храни за защита на здравето на хората и информиране на потребителя.

    43. "Официална сертификация" е процедура, чрез която компетентният орган или орган, упълномощен да действа като такъв, предоставя писмена, електронна или еквивалентна гаранция за съответствие.

    44. "Оценка на риска" е научнообоснован процес, който се състои от четири етапа – определяне на опасността, определяне характеристиките на опасността, оценка на въздействието при излагане на опасност и определяне характеристиките на риска.

    45. "Повторно нарушение" е нарушение, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

    46. "Подвеждащо наименование" е наименование, което се позовава на явна характеристика на храната, но не отговаря на спецификацията на храната или не отговаря на очакванията на потребителя относно характеристиката на храната.

    47. "Програма" е система от процедури и присъщите им документи.

    48. "Производител на храни" е всяко физическо или юридическо лице, което произвежда и/или преработва храни или се представя като производител, като поставя върху храната, опаковката й или върху търговската документация, която я съпровожда, своето име, свой производствен или друг отличителен знак.

    49. "Производство" е цялостен или частичен процес на добив, преработка, приготвяне, пакетиране, препакетиране, етикетиране и съхраняване на храни.

    50. "Проследимост" е проследяването и възможността за проследяване на храни, фуражи, животни, отглеждани за производство на храни, и вещества, предназначени или за които се предполага да бъдат влагани в храни, във всички етапи на тяхното производство, преработка или дистрибуция.

    51. "Процедура" е установен начин за изпълнение на дейност или на процес.

    52. "Процес" е съвкупност от взаимнозависими или взаимодействащи си дейности, които превръщат ресурсите в резултат.

    53. "Пускане на пазара" е притежание с цел продажба, включително предлагането за продажба, или всяка друга форма на прехвърляне, независимо дали срещу заплащане или не, както и самата продажба, дистрибуция и другите форми на прехвърляне на храните.

    54. "Риск" е функция от вероятността за възникване на увреждащ здравето ефект и сериозността на този ефект вследствие на опасност.

    55. "Система" е съвкупност от взаимносвързани или взаимодействащи си елементи.

    56. "Система за управление на безопасността на храните" е системата от програми и процедури, основаващи се на добрата практика за производство и принципите на системата Анализ на опасностите и критични контролни точки (НАССР), чието внедряване създава условия за самостоятелен контрол и осигуряване безопасността на храните, или е система, която съответства на изискванията на Кодекс Алиментариус или на БДС ISO 22 000.

    57. "Системни нарушения" са три и повече едни и същи нарушения на нормативните изисквания при производството и търговията с храни, извършени в едногодишен период, за които на лицата са наложени административни наказания с влезли в сила наказателни постановления.

    58. "Суровини от животински произход" са суровини, добити от животни, отглеждани от човека със стопанска и нестопанска цел или обитаващи дивата природа.

    59. "Трета страна" е държава, която не е членка на Европейските общности.

    60. "Търговия" е процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри от храни.

    61. "Търговец на храни" е всяко физическо или юридическо лице, което се занимава с търговия с храни по смисъла на т. 60.

    62. "Уникален код" е комбинация от цифри и латински букви, която служи за идентифициране на ГМО.

    63. "Управление на риска" е различен от оценката на риска процес на преценка на алтернативните подходи, извършван в консултация със заинтересуваните страни, отчитайки оценката на риска и други основателни фактори, а при необходимост – на избор на подходящи възможности за предпазване и контрол.

    64. "Хигиена на храните" е съвкупността от всички мерки и условия, необходими за контрол на опасностите и за гарантиране пригодността на храната за консумация от човека, отчитайки нейното предназначение.

    65. "Храна за лична консумация" е храна, която не е предназначена да бъде пускана на пазара.

    66. "Храна за лични нужди" е храна, предназначена за употреба в домакинствата.

    67. "Храна, която не е безопасна за консумация от потребителите" е храна, която уврежда или може да увреди здравето на хората или е негодна за консумация, като при определянето й като такава трябва да се вземат предвид:

    а) условията на нормалната й употреба от и на всеки етап от производството, преработката и предлагането на храната;

    б) информацията, предоставена на потребителите, включително информацията на етикета или друга общодостъпна за потребителя информация за предпазване от специфични вредни за здравето ефекти на определена храна или група храни.

    68. "Храна, която уврежда или може да увреди здравето на хората" е храна, която е определена като такава въз основа на:

    а) влаганите добавки или съставки, извличането на основни компоненти на храната, както и прилаганите методи на технологична обработка;

    б) непосредствените, краткосрочните и дългосрочните ефекти на храната върху здравето на потребителите и бъдещите поколения;

    в) възможните кумулативни токсични ефекти при консумация на храната;

    г) специфичната възприемчивост на определени групи от населението, когато една храна е предназначена за консумация от тези групи.

    69. "Храни от животински произход" са храни, добити от животни, със или без хранителни добавки, претърпели или не съответната технологична преработка или обработка.

    70. "Хранителна верига" е последователност от етапи и дейности/ операции, които се извършват при производството, преработката, дистрибуцията, съхранението и манипулирането на храните и техните съставки от добиването до консумирането им.

    71. "Хранителна информация" са данните за съдържание на енергия и хранителни вещества, както и хранителните претенции, които се включват при етикетирането на храните.

    72. "Хранителни добавки" са храни, предназначени да допълнят нормалната диета и които представляват концентрирани източници на витамини и минерали или други вещества с хранителен или физиологичен ефект, използвани самостоятелно или в комбинация, които се пускат на пазара в дозирани форми, като капсули, таблетки, хапчета и други подобни, на прах, ампули с течност и други подобни течни или прахообразни форми, предназначени да бъдат приемани в предварително дозирани малки количества.

    73. "Храна, произведена от ГМО" е храна, произхождаща напълно или частично от ГМО, но която не съдържа ГМО или не е съставена от ГМО.

    74. "Хранителна индустрия" е всяка обществена или частна дейност с цел печалба или не, която включва всички етапи на производството, преработката и дистрибуцията на храни.

    75. (Нова – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) "Системно възпрепятстване" е създаване на затруднения на контролните органи при осъществяване на дейността им два или повече пъти в рамките на една календарна година.

    § 1а. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2003 г., отм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.).

    § 1б. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) (1) При изготвянето, оценката, изменението и допълнението на нормативни актове, които уреждат безопасността на храните, се вземат предвид приложимите международни стандарти и наличната научна информация.

    (2) При изготвяне на нормативни актове, които регулират безопасността на храните, се вземат предвид резултатите от извършения анализ на риска, освен в случаите, когато анализ на риска е неприложим.

    (3) Анализът на риска се извършва на базата на научни доказателства по независим, обективен и прозрачен начин.

    (4) Управлението на риска се извършва, като се вземат предвид резултатите от оценката на риска и становищата на научните организации, а при необходимост се прилагат и временни предпазни мерки.

    (5) Временни предпазни мерки се предприемат, когато оценката на наличната информация покаже вероятност за увреждащи здравето ефекти, но не съществуват сигурни научни доказателства за тяхното настъпване. Мерките се прилагат до получаване на нова научна информация за извършване на цялостна оценка на риска.

    (6) Предприетите временни предпазни мерки трябва да:

    1. са пропорционални на мерките, необходими за защита на живота и здравето на хората;

    2. не ограничават търговията, освен когато е необходимо за защита на живота и здравето на хората;

    3. са съобразени с техническите и икономическите възможности и други приложими фактори;

    4. се преразглеждат периодично в зависимост от вида на установения риск за здравето на хората и научната информация, необходима за извършване на цялостна оценка на риска.

    (7) При изготвянето, оценката и изменението и допълнението на нормативните актове, които регулират безопасността на храните, държавните органи провеждат открити и прозрачни обществени консултации, освен в случаите по чл. 37.

    § 1в. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г.) Разпоредбите на закона, засягащи производителите и търговците на храни от държави – членки на Европейския съюз, се прилагат и за производителите и търговците на храни от Европейското икономическо пространство.

    § 1г. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., отм., бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.).

    § 1д. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., изм., бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Министърът на земеделието, храните и горите, съответно министърът на икономиката и министърът на здравеопазването осигуряват в интернет страниците на министерството възможност за ползване от заинтересованите лица на разпоредбите на документите и актовете по чл. 6, ал. 6, т. 7 и ал. 7, чл. 8, ал. 4, т. 2, чл. 17, ал. 4, т. 1 и чл. 23е, ал. 5, т. 2, буква "б" и ал. 9.

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 2. Заварените до влизането в сила на този закон производители на храни привеждат производствената си дейност и се регистрират в съответствие с изискванията на закона в срок две години от влизането му в сила, а по чл. 18 – при въвеждане на системата.

    § 3. Заварените към влизането в сила на този закон търговци на храни привеждат дейността си в съответствие с изискванията на закона в срок една година от влизането му в сила, а по чл. 18 – при въвеждане на системата.

    § 4. Наредбите по прилагането на този закон се издават в шестмесечен срок от влизането му в сила.

    § 5. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2006 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Изпълнението на закона се възлага на министъра на здравеопазването и на министъра на земеделието, храните и горите, които дават указания по прилагането му.

  • ЗАКОН за физическото възпитание и спорта (отм.)

    Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1. С този закон се уреждат обществените отношения, свързани с физическото възпитание и спорта в Република България.

    Чл. 2. (1) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) Целта на физическото възпитание и спорта е подобряване на здравето и физическата активност на нацията чрез системни занимания с физически упражнения и спорт от всички възрасти.

    (2) Създаването на необходимите условия за системно практикуване на физически упражнения и спорт, както и за издигане на спортния престиж на нацията, е приоритетно направление от социалната политика на държавата и общините.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 75 от 2002 г.) Физическото възпитание и спортът осъществяват образователни, здравни, социални, културни и възстановителни функции.

    Чл. 3. Основните принципи на системата за физическото възпитание и спорта, установени в този закон, са:

    1. взаимодействие и съгласуване усилията на държавните и обществените институции за изграждане и ефективно функциониране на системата за физическо възпитание и спорт;

    2. комплексно обвързване на физическото възпитание и спорта със здравеопазването и почивното дело, образованието и културата в единна функционална система за увеличаване на нейното балансирано въздействие върху всички слоеве от населението;

    3. осигуряване на демократичност и самоуправление при сдружаването на гражданите и избора на средства и начини за занимания с физически упражнения, спорт и туризъм;

    4. прилагане на системност, научност и диференциран подход при заниманията с физически упражнения и спорт през целия жизнен цикъл на човека;

    5. спазване на общоприетите в света принципи на физическото възпитание и спорта и на международното спортно сътрудничество.

    Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2002 г.) Държавата насърчава развитието на физическото възпитание и спорта, като:

    1. признава заниманията с физически упражнения, спорт и туризъм за вътрешно присъща потребност и право на всички български граждани да поддържат и усъвършенстват своите двигателни възможности;

    2. осигурява възможности и подходящи условия на гражданите, независимо от тяхната възраст, социално и обществено положение, да спортуват за здраве и дълголетие;

    3. създава нормативна уредба за физическото възпитание и спорта в страната;

    4. (изм. – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) създава условия и подпомага спорта за всички, детско-юношеския спорт, ученическия спорт, студентския спорт, както и цялостната общественополезна спортна дейност за подобряване здравословното състояние на нацията;

    5. създава условия за развитието на спорта за високи постижения и осигурява подготовката и участието на национални и олимпийски отбори в международни състезания и олимпийски игри;

    6. изгражда, поддържа, модернизира и управлява спортни обекти и съоръжения – държавна собственост, контролира условията и реда на тяхното използване по предназначение;

    7. подпомага, координира, регулира и контролира дейността на спортните организации;

    8. (изм. – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) предприема мерки за спазване на антидопинговите правила в борбата срещу използването на допинг, за сигурността на спортните обекти, както и мерки срещу насилието и лошото поведение на зрители преди, по време и след провеждане на спортни прояви, организирани на стадиони и в спортни зали;

    9. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) подпомага и насърчава юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна спортна дейност чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения, както и финансирания при условия и по ред, определени в съответните нормативни актове;

    10. подготвя спортни специалисти и подпомага повишаването на тяхната квалификация;

    11. провежда научноизследователска, информационна и рекламна дейност;

    12. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) финансира одобрените по съответния ред програми и проекти за общественополезна спортна дейност;

    13. (нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г., доп., бр. 96 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) създава условия за развитие на публично-частното партньорство чрез възлагане на концесии.

    Чл. 4а. (Нов – ДВ, бр. 75 от 2002 г.) Общините насърчават развитието на физическото възпитание и спорта, като:

    1. (доп. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., изм., бр. 50 от 2010 г.) приемат нормативна уредба, утвърждават и финансират програми за развитието на местната спортна дейност в съответствие с националната програма по чл. 7, т. 3;

    2. (изм. – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г., бр. 21 от 2014 г.) изграждат, поддържат и модернизират спортни обекти, съоръжения и обекти за социален туризъм – общинска собственост;

    3. съдействат за организирането на спортни състезания на територията на общината;

    4. осъществяват финансови, стопански и контролни функции на общинската спортна дейност;

    5. (нова – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) подпомагат дейността на спортните организации, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, които предоставят безплатни занимания с двигателна активност и спорт на деца, ученици, студенти и на лица в неравностойно положение, чрез финансиране на техни дейности, програми и ползване на спортни обекти и съоръжения – общинска собственост;

    6. (нова – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) самостоятелно и/или в сътрудничество със спортни организации, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, могат да създават детско-юношески спортни школи и ученически спортни школи на територията на съответната община;

    7. (нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г., предишна т. 5, бр. 21 от 2014 г., доп., бр. 96 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) създават условия за развитие на публично-частното партньорство чрез възлагане на концесии.

    Чл. 4б. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2008 г., отм., бр. 50 от 2010 г.).

    Чл. 5. Гражданите участват във физическото възпитание и спорта индивидуално или чрез спортни организации.

    Чл. 6. (Доп. – ДВ, бр. 75 от 2002 г., изм., бр. 50 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) Процесът на обучението и тренировките в системата на физическото възпитание и спорта, както и предоставянето на спортни услуги се извършват от лица, притежаващи професионална правоспособност и квалификация.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2010 г., изм., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) В Министерството на младежта и спорта се води регистър на лицата по ал. 1.

    (3) (Предишна ал. 2, изм. и доп. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., изм., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2016 г.) Министърът на младежта и спорта издава наредба за професионалната правоспособност и квалификацията на лицата по ал. 1, с изключение на преподавателите по спорт във висшите училища и учителите по физическо възпитание и спорт в системата на предучилищното и училищното образование, която включва и училищата по изкуствата и културата. В наредбата се определя и редът за водене на регистъра по ал. 2.

    Глава втора – ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА

    Чл. 7. Министерският съвет:

    1. утвърждава основни насоки на националната политика в областта на физическото възпитание и спорта;

    2. (нова – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) предлага за приемане от Народното събрание Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта за период от 10 години;

    3. (доп. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., предишна т. 2, бр. 50 от 2010 г.) приема национална програма за развитие на физическото възпитание и спорта за срок 4 години, съвпадащ с олимпийския цикъл, и отчита нейното изпълнение, като внася за приемане от Народното събрание доклад за изпълнението й;

    4. (нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г., предишна т. 3, бр. 50 от 2010 г.) ежегодно осигурява необходимите средства за развитието на физическото възпитание и спорта чрез закона за държавния бюджет на Република България.

    Чл. 8. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 53 от 2000 г., попр., бр. 55 от 2000 г., изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 75 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., бр. 50 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Министърът на младежта и спорта ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., бр. 50 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Министърът на младежта и спорта ръководи и представлява Министерството на младежта и спорта.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., бр. 50 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Министърът на младежта и спорта:

    1. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., доп., бр. 21 от 2014 г.) изготвя и предлага на Министерския съвет национална стратегия за период от 10 години и национална програма за развитието на физическото възпитание и спорта за срок от 4 години;

    1а. (нова – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) приема годишни национални програми за изпълнение на националната програма по т. 1;

    2. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) взаимодейства с държавните и общинските органи за развитие на физическото възпитание и спорта;

    3. (изм. и доп. – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) взаимодейства със спортните организации при осъществяването на националната стратегия и националните програми по т. 1 и 1а и координира тяхната дейност с държавните и общинските органи;

    4. (отм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г.);

    5. осъществява надзора върху дейността на спортните организации за спазването на този закон;

    6. в изпълнение на националната програма за развитието на физическото възпитание и спорта съвместно със спортните федерации и Българския олимпийски комитет осъществява финансирането на програма за подготовка и участие на българските спортисти на олимпийски игри;

    7. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) подпомага дейността на спортните организации, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, за изпълнение на държавната политика в областта на спорта и социалния туризъм;

    8. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г, бр. 50 от 2010 г., бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) управлява спортните обекти и съоръжения – държавна собственост, предоставени по съответния ред на министерството, съобразно нуждите, за които са предоставени, и подготвя и предлага за утвърждаване от Министерския съвет на програми за изграждане и модернизиране на спортната инфраструктура;

    9. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) упражнява правата на едноличния собственик на капитала в еднолични търговски дружества и правата на собственик на капитала на държавата в търговски дружества в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм, в които държавата е акционер или съдружник;

    10. (изм. – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) упражнява контрол по спазването на режима за ползване на обектите, включени в приложения № 1 и 2 за нуждите на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм;

    11. (изм. – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) назначава изпълнителния директор на Антидопинговия център, органите на управление на Българския спортен тотализатор и прави предложение до Министерския съвет за приемане на устройствените им правилници;

    12. (доп. – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) издава, отказва, подновява и отнема лицензии на спортните федерации и на националните спортни организации за извършване на спортна дейност;

    13. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., бр. 50 от 2010 г.) представлява Република България пред чужди държави и международни организации за договаряне и сключване на международни договори за сътрудничество в спортната дейност в рамките на предоставената му от Министерския съвет компетентност;

    14. в съответствие с изискванията на международните спортни организации, след съгласуване с други държавни и общински органи, разрешава провеждането на регионални, европейски и световни първенства на територията на Република България;

    15. (изм. – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) организира дейността по провеждане на допингов контрол, превенция и борба срещу използването на допинг в спорта чрез Антидопинговия център;

    16. подпомага и взаимодейства с компетентните държавни и общински органи, както и с техните администрации в борбата против насилието в спорта;

    17. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., бр. 21 от 2014 г.) приема и подпомага програми за повишаване на квалификацията, професионалната реализация и преквалификацията на спортно-педагогическите кадри;

    18. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., доп., бр. 21 от 2014 г.) организира и подпомага дейността на органите на държавната и местната власт и спортните организации по проблемите на физическото възпитание и спорта за реализирането на държавната и местната политика;

    19. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., доп., бр. 50 от 2010 г.) утвърждава критериите, условията и реда за награждаване на спортисти, спортни специалисти и деятели, както и на талантливи деца и младежи в областта на физическото възпитание и спорта;

    20. (нова – ДВ, бр. 50 от 2010 г., изм., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) предлага на министъра на образованието и науката откриването, преобразуването и закриването на държавните спортни училища и назначава директорите им;

    21. (нова – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) предоставя статут на високоразряден спортист на спортисти с високи спортни резултати.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., бр. 50 от 2010 г., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Министърът на младежта и спорта е първостепенен разпоредител с бюджет и:

    1. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., бр. 50 от 2010 г.) съгласувано с министъра на финансите утвърждава схема за разпределение на постъпленията от Българския спортен тотализатор;

    2. разпределя средствата от постъпленията на Българския спортен тотализатор за развитие на физическото възпитание и спорта в съответствие с приетата от Министерския съвет национална програма.

    Чл. 8а. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Към министъра на младежта и спорта се създава консултативно звено – Експертен съвет по физическо възпитание и спорт.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., доп., бр. 21 от 2014 г., бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.11.2015 г.) Експертният съвет по физическо възпитание и спорт включва представители на Министерството на младежта и спорта, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите, Министерството на труда и социалната политика, Българската академия на науките, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Националната служба за охрана, Националното сдружение на общините в Република България, висшите училища, Националната спортна академия, Българския олимпийски комитет, спортните училища, спортни организации и други юридически лица с нестопанска цел с предмет на дейност в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм, както и изявени специалисти в тези области.

    (3) Експертният съвет по физическо възпитание и спорт обсъжда и дава становища по:

    1. (доп. – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) националната стратегия и националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта и по националните програми по чл. 8, ал. 3, т. 1а;

    2. проекти на нормативни актове в областта на физическото възпитание и спорта;

    3. научноизследователската, методологичната, експерименталната и внедрителската дейност в системата на физическото възпитание и спорта;

    4. изработването и утвърждаването на критерии за обществено внедряване на видовете спорт и социалния туризъм за ефективност на системата на физическото възпитание и спорта.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Организацията на дейността на Експертния съвет по физическо възпитание и спорт се определя с акт на министъра на младежта и спорта.

    Чл. 8б. (Нов – ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 1.01.2003 г., предишен текст на чл. 8а, изм., бр. 50 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 21 от 2014 г.) Министерството на младежта и спорта може да създава свои териториални структури съобразно териториалното деление на страната.

    Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2000 г., бр. 75 от 2002 г., бр. 103 от 2005 г., бр. 50 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Министрите и другите държавни органи разработват, съгласуват и утвърждават програми в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм с министъра на младежта и спорта.

    Глава трета – СПОРТНИ ОРГАНИЗАЦИИ

    Чл. 10. (1) Спортните организации са юридически лица, които осъществяват тренировъчна, състезателна и организационно-административна дейност по един или няколко вида спорт и развиват и популяризират физическото възпитание и спорта.

    (2) Спортните организации са: спортни клубове, спортни федерации и национални спортни организации.

    (3) Държавата поощрява създаването и функционирането на спортните организации.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Спортните организации приемат и изпълняват програми за развитие на спорта, изготвени в съответствие с националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2000 г., бр. 75 от 2002 г., предишна ал. 4, бр. 50 от 2008 г., изм., бр. 50 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Спортните федерации и националните спортни организации в тримесечен срок от придобиване качеството на юридическо лице подават документи за лицензиране в Министерството на младежта и спорта при условията и по реда, определени в този закон.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 75 от 2002 г., предишна ал. 5, бр. 50 от 2008 г.) Спортните клубове в едномесечен срок от придобиване качеството на юридическо лице подават документи за членство в съответните лицензирани спортни федерации.

    Чл. 11. (1) (Доп. – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) Спортните клубове са доброволни сдружения на граждани, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел, които развиват и популяризират физическото възпитание и спорта и осъществяват тренировъчна и спортно-състезателна дейност по един или по няколко вида спорт.

    (2) За постигане на своите цели спортните клубове:

    1. подпомагат спортните занимания на гражданите и ги организират за практикуване на физически упражнения и спортни дейности;

    2. (изм. – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) организират и провеждат тренировъчна и спортно-състезателна дейност;

    3. организират и администрират спортни състезания;

    4. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) изграждат, управляват, поддържат и ползват спортни обекти и съоръжения;

    5. извършват подготовка на състезатели;

    6. осъществяват и други дейности, свързани с развитие и насърчаване на спорта.

    (3) (Отм. – ДВ, бр. 53 от 2000 г., нова, бр. 75 от 2002 г.) Спортните клубове по различните видове спорт могат да се сдружават в обединени спортни клубове – юридически лица с нестопанска цел.

    (4) (Отм. – ДВ, бр. 53 от 2000 г.).

    Чл. 12. (1) (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2002 г.) Спортните клубове, които развиват и осъществяват професионален спорт, могат да се регистрират като акционерни дружества – професионални спортни клубове, или като сдружения с нестопанска цел – професионални спортни клубове.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 75 от 2002 г.) Професионалните спортни клубове трябва да отговарят и на следните допълнителни условия:

    1. в наименованието им изрично да е посочено, че са "професионален спортен клуб";

    2. да са регламентирали чрез договори правата и задълженията на професионалните спортисти съгласно определения им статут;

    3. едно физическо или юридическо лице да не притежава мажоритарните дялове или контрола на два и повече професионални спортни клубове, участващи в едно състезание или първенство;

    4. професионалните спортни клубове – акционерни дружества, да издават само поименни акции.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 75 от 2002 г.) Вливането, разделянето, отделянето и сливането на професионалните спортни клубове по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел не води до подмяна на класирането на отборите в съответните шампионати и преминаването им от една в друга група.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 124 от 1998 г., предишна ал. 2, бр. 75 от 2002 г., отм., бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.).

    Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2000 г., бр. 50 от 2008 г.) След придобиване на членство в съответната спортна федерация спортните клубове по чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 имат право:

    1. (нова – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) да реализират дейностите по чл. 11, ал. 2;

    2. (предишна т. 1 – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) да предлагат на съответните спортни федерации предоставянето, прекратяването и отнемането на състезателните права на спортистите;

    3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) да извършват трансфер на спортисти;

    4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) да притежават правата за реклама, за телевизионно и радиоразпространение на спортни състезания, организирани от тях, при условия и по ред, определени от съответната спортна федерация;

    5. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., предишна т. 4, бр. 21 от 2014 г.) да предоставят спортни услуги.

    Чл. 14. (1) Спортните федерации са доброволни сдружения на спортни клубове по един или сходни видове спорт, които координират развитието, практикуването и администрирането на съответния вид спорт на национално ниво на територията на страната и ги представляват пред държавата и международните спортни организации.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2002 г.) Клубовете, развиващи спортно- туристически, военно-технически, моторни, ловни и риболовни спортове, както и спортните клубове на хора с увреждания, ветерани и създадените на ведомствен и отраслов принцип клубове могат да се сдружават в многоспортови федерации.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 75 от 2002 г., изм., бр. 50 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) За подпомагане развитието на ученическия, студентския и военизирания спорт могат да се създават многоспортови федерации и асоциации при условия и по ред, определени от съответните министри съгласувано с министъра на младежта и спорта.

    (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 75 от 2002 г., доп., бр. 50 от 2010 г.) Спортните федерации се регистрират като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.

    Чл. 15. (1) Националните спортни организации са доброволни сдружения на спортни клубове и/или спортни федерации, които координират дейността им в определена предметна област от системата на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм и взаимодействат с държавата и международните спортни организации при формирането и осъществяването на националната спортна политика.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2002 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., отм., бр. 21 от 2014 г.).

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Националните спортни организации се регистрират като юридически лица с нестопанска цел в обществена полза.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г., доп., бр. 21 от 2014 г.) Националните спортни организации участват в разработването, реализацията и отчитането на резултатите от изпълнението на националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта по чл. 7, т. 3.

    Чл. 16. (1) Българският олимпийски комитет е юридическо лице с нестопанска цел, което упражнява правомощията и компетенциите, свързани с развитието на олимпийското движение и разпространяването на олимпийските идеи в страната.

    (2) В своята дейност Българският олимпийски комитет се ръководи от разпоредбите на българското законодателство и от нормите на Хартата на Международния олимпийски комитет.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 53 от 2000 г.) Държавата подпомага подготовката и участието на български спортисти в олимпийските игри и олимпийските игри за хора с увреждания.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 75 от 2002 г.) Олимпийските символи и знаци могат да се използват само с разрешение на Българския олимпийски комитет.

    Чл. 17. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 53 от 2000 г., бр. 75 от 2002 г., изм., бр. 30 от 2006 г., бр. 50 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., доп., бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Министърът на младежта и спорта или определено от него длъжностно лице от състава на министерството издава, подновява, отказва и отнема спортна лицензия на спортни федерации и национални спортни организации при условията на този закон и по ред, определен с издадена от него наредба.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2010 г., изм., бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г., бр. 21 от 2014 г.) Спортна лицензия се издава на организация по ал. 1, която отговаря на следните изисквания:

    1. за спортна федерация:

    а) регистрирана е като юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност с предмет на дейност организиране и провеждане на тренировъчен и състезателен процес по определен вид спорт, по сходни видове спорт или развиваща спортове по чл. 14, ал. 2 или 3;

    б) има изградена структура като сдружение на поне 7 спортни клуба, регистрирани в не по-малко от три административни области на Република България;

    в) има приети правила за провеждане на състезанията, включени в държавния спортен календар по спорта или по сходните видове спорт, който ще развива и управлява;

    г) приела е правила за категоризация на членуващите в нея спортни клубове по критерии, определени с правилника за прилагане на закона;

    2. за национална спортна организация:

    а) регистрирана е като юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност;

    б) в нея членуват най-малко две трети от спортните федерации, осъществяващи дейност в съответната предметна област на системата за физическо възпитание, спорт и социален туризъм;

    в) има приета програма за развитие в съответната предметна област, съобразена с действащата национална програма за развитие на физическото възпитание и спорта.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) Спортната лицензия се издава за срок 2 години и включва:

    1. признаване от страна на държавата, че съответната спортна организация има компетенциите да осъществява дейностите, определени в този закон;

    2. правото на спортната организация да бъде подпомагана от държавата и общините за извършваните от нея общественополезни дейности;

    3. разрешение за спортната организация да изпълнява административни функции, свързани с регламентиране на съответния вид спорт;

    4. правото на спортната организация да организира и провежда състезания, да регистрира спортни резултати, да присъжда титли и да определя съставите на националните отбори.

    (4) Спортна лицензия може да се издаде само на една спортна федерация по определен или сходни видове спорт и една многоспортова федерация, изградена по съответния обединяващ признак.

    (5) Спортна лицензия може да се издаде само на една национална спортна организация в съответната предметна област на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм.

    Чл. 17а. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Заявлението за издаване на спортна лицензия и документите, които се прилагат към него, се подават до министъра на младежта и спорта.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 21 от 2014 г.) Министърът на младежта и спорта в двумесечен срок от подаване на заявлението с мотивирана заповед издава или отказва издаването на спортна лицензия.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Министърът на младежта и спорта отказва издаване на спортна лицензия, когато спортната организация:

    1. не отговаря на изискванията на този закон или не е спазила определения с наредбата по чл. 17, ал. 1 ред за подаване на заявление и документи към него;

    2. извършва спортна дейност, за която друга спортна организация има издадена спортна лицензия;

    3. извършва дейност, която не може да бъде определена като спортна;

    4. няма приет спортен календар;

    5. няма приет бюджет;

    6. има просрочени задължения към държавата и/или общините;

    7. е в производство по несъстоятелност или ликвидация или е обявена в несъстоятелност.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г., изм., бр. 21 от 2014 г.) Спортна организация, на която е отказано издаването на спортна лицензия, може да подава заявление по реда на ал. 1. Заявлението се подава след изтичане на една година от влизането в сила на заповедта, с която е отказано издаването на спортна лицензия, и отстраняване на причините за отказа.

    Чл. 17б. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) Лицензираните спортни организации подлежат на атестация за подновяване на лицензията. Заявлението за подновяване на спортната лицензия и документите към него се подават не по-късно от два месеца преди изтичането на срока на действащата лицензия по ред, определен с наредбата по чл. 17, ал. 1.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Атестацията по ал. 1 се извършва от комисия, назначена от министъра на младежта и спорта, при следните изисквания:

    1. за спортна федерация:

    а) при организирането и провеждането на тренировъчната и състезателната дейност през оценявания период е спазвала приетите от нея правила и действащото законодателство;

    б) ежегодно е провеждала държавни първенства по ръководените от нея определен или сходни видове спорт;

    в) достигнала e степен на обществено внедряване на съответните видове спорт, измерена чрез система от показатели за спортно развитие: брой спортисти по възрастови групи, участващи в тренировъчната и състезателната дейност, треньори, спортни специалисти, спортни съдии, изградени спортни клубове, проведени състезания, спортни постижения и развита мрежа от спортни услуги за гражданите;

    г) предприела e конкретни мерки за развиване на детско-юношеския спорт, включително за откриване и подпомагане на спортни таланти;

    д) (изм. – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) спазвала е и е популяризирала хуманните принципи на спорта и спортната етика и е осъществила необходимите действия за недопускане използването на допинг и насилие преди, по време на и след провеждане на спортни мероприятия;

    2. за национална спортна организация:

    а) (изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) броят на членуващите в нея спортни федерации е в съответствие с изискването на чл. 17, ал. 2, т. 2, буква "б";

    б) изпълнила e програмата за спортно развитие по съответната предметна област на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм;

    в) осъществявала e взаимодействие с държавните органи, общините и международните спортни организации за защита на интересите на нейните членове и разрешаване на възникнали спорове;

    г) спазвала e и e популяризирала хуманните принципи на спорта и спортната етика и е осъществила необходимите действия за недопускане употребата на допинг и насилие преди, по време на и след провеждане на спортни мероприятия.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) Спортната лицензия се подновява за срок от 4 години.

    (4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Министърът на младежта и спорта може да откаже подновяване на спортна лицензия, когато за спортната организация са налице едно или повече от следните условия:

    1. не е подала заявление за подновяване на спортна лицензия в срока по ал. 1, освен ако е имала уважителни причини за това, определени в наредбата по чл. 17, ал. 1;

    2. не е подала необходимите документи, които се прилагат към заявлението;

    3. при неизпълнение на едно или повече от изискванията по ал. 2;

    4. няма приет спортен календар;

    5. няма приет бюджет;

    6. (доп. – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) има просрочени задължения към държавата и/или общините, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията;

    7. има просрочени задължения, произтичащи от ползването на спортни обекти и съоръжения – собственост на търговски дружества с 50 или над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала;

    8. е в производство по несъстоятелност или ликвидация или е обявена в несъстоятелност.

    Чл. 17в. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Министърът на младежта и спорта отнема спортната лицензия, ако констатира, че спортната организация:

    1. не спазва или нарушава изискванията на този закон;

    2. не спазва или нарушава определените с наредбата по чл. 17, ал. 1 условия и ред за лицензиране на спортни организации;

    3. няма приет спортен календар;

    4. няма приет бюджет;

    5. (доп. – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) има просрочени задължения към държавата и/или общините, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията;

    6. има просрочени задължения, произтичащи от ползването на спортни обекти и съоръжения – собственост на търговски дружества с 50 или над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала;

    7. е в производство по несъстоятелност или ликвидация или е обявена в несъстоятелност;

    8. нарушава устава си;

    9. (нова – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) незаконосъобразно е разходвала средства, предоставени по реда на този закон;

    10. (нова – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) не е изпълнила едно или повече от изискванията по чл. 17б, ал. 2.

    (2) Действието на спортната лицензия се прекратява:

    1. при писмено изразено желание от страна на спортната организация;

    2. при прекратяване на юридическото лице;

    3. с изтичане на срока на лицензията, ако тя не е подновена.

    Чл. 17г. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2008 г., изм., бр. 50 от 2010 г., доп., бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г., изм., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 21 от 2014 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Заповедите, с които се издава, подновява, отказва или отнема спортна лицензия, подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

    (2) Обжалването не спира изпълнението на заповедите по ал. 1.

    Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2002 г., бр. 21 от 2014 г.) (1) Министърът на младежта и спорта организира създаването и води публичен национален регистър на лицензираните спортни организации и на членуващите в тях спортни клубове.

    (2) Спортните клубове, членуващи в лицензирана спортна федерация, придобиват права да участват в държавни първенства и в международни състезания, да организират аматьорски и професионални отбори, да получават държавна подкрепа и да ползват спортни обекти и съоръжения – държавна и общинска собственост, по установения за това ред и след вписване в регистъра по ал. 1.

    Чл. 19. (1) Спортните федерации, получили спортна лицензия, имат право да:

    1. регламентират и организират държавните първенства на страната по съответния вид спорт;

    2. излъчват шампионите за съответните възрастови групи;

    3. (доп. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., изм., бр. 50 от 2010 г.) удостояват със звания спортисти, треньори и спортни деятели;

    4. (нова – ДВ, бр. 50 от 2010 г., изм., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) предлагат на министъра на младежта и спорта да предоставя статут на високоразряден спортист на спортисти с високи спортни резултати;

    5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) разработват и прилагат специфични нормативно-методически и административни наредби по съответния вид спорт;

    6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) селекционират и организират подготовката на националните отбори и представляват Република България на международни спортни състезания и форуми;

    7. (изм. – ДВ, бр. 53 от 2000 г., отм., бр. 75 от 2002 г., предишна т. 6, бр. 50 от 2010 г.);

    8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) подготвят специализирани технически и административни кадри по съответния вид спорт;

    9. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 50 от 2010 г., изм., бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) санкционират спортисти и длъжностни лица, допуснали използване на забранени субстанции или забранени методи;

    10. (изм. – ДВ, бр. 53 от 2000 г., предишна т. 9, изм., бр. 50 от 2010 г.) осъществяват спортно правосъдие и спортен арбитраж, приемат правила за дейността на арбитражен орган към тях, който се произнася по възникването, спирането, отнемането и прекратяването на състезателните права и по спорове, определени в правилниците на федерациите;

    11. (изм. – ДВ, бр. 53 от 2000 г., предишна т. 10, бр. 50 от 2010 г.) предоставят, прекратяват и отнемат състезателните права на спортистите и притежават правата за реклама, за телевизионно- и радиоразпространение на спортни състезания, организирани от тях, като предоставят на договорна основа процент от постъпленията на спортните клубове – участници в състезанието.

    (2) Спортните федерации не могат да поставят изисквания в държавните първенства на страната да участват само спортисти професионалисти и/или професионални отбори.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2010 г., изм., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Предоставянето на статут на високоразряден спортист и удостояването със звания на спортисти, треньори и спортни деятели се извършват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на младежта и спорта.

    Чл. 20. (1) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Министерството на младежта и спорта взаимодейства със спортните организации при формирането и осъществяването на националната политика за развитие на физическото възпитание и спорта.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2000 г., бр. 50 от 2008 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Взаимните отговорности на Министерството на младежта и спорта, държавните ведомства и общините и спортните организации, свързани с реализацията на националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта, се уреждат с годишни договори за спортно развитие.

    Глава четвърта – ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТ В УЧИЛИЩАТА, ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, НАЦИОНАЛНАТА СЛУЖБА ЗА ОХРАНА И МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ (Загл. изм. – ДВ, бр. 75 от 2002 г., бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.11.2015 г.)

    Чл. 21. (1) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., отм., бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2016 г.).

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2016 г.).

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от учебната 2003 – 2004 г.) Часовете, определени за физическо възпитание и излети сред природата, не могат да бъдат по-малко от три часа седмично и не могат да се използват за други цели.

    (4) (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., изм., бр. 21 от 2014 г.) Училищата създават условия за занимания с физически упражнения и спорт с лечебна цел, както и условия за занимания с адаптирани физически упражнения и спорт за ученици със специални образователни потребности.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 75 от 2002 г., изм., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Спортните клубове към висшите и средните училища се създават при условия и по ред, определени от съответния министър съгласувано с министъра на младежта и спорта.

    Чл. 22. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Училищата осигуряват условия за продължаване на спортните занимания извън задължителното обучение по физическо възпитание.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 75 от 2002 г., изм., бр. 50 от 2008 г.) Извънкласната спортна дейност на учениците е доброволна и се осъществява в часовете за свободно избираема подготовка и в училищни спортни секции и клубове. Училищни спортни секции и клубове могат да се организират със съгласието на директора на училището под ръководството на учители и треньори с професионална квалификация по съответния вид спорт с подкрепата на училищното настоятелство.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм., бр. 75 от 2002 г.) Извънучилищната тренировъчна и състезателна дейност на учениците е доброволна и се организира от училищните спортни клубове, училищните спортни секции и отбори, ученическите спортни школи с подкрепата и съдействието на училищните настоятелства.

    (4) Ученическите спортни школи са извънучилищни звена на териториален принцип, в които учениците могат да продължат развитието на физическите си качества и специалните за даден вид спорт знания, умения и навици.

    (5) (Доп. – ДВ, бр. 75 от 2002 г.) Училищата насърчават участието на учениците в училищните спортни клубове, училищни спортни секции и отбори.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 75 от 2002 г., изм., бр. 50 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Извънучилищната тренировъчна и състезателна дейност с учениците се организира по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката и министъра на младежта и спорта.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) В училищата може да се откриват профилирани паралелки по видове спорт.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Финансирането на дейностите по ал. 1 – 7 се осигурява от държавния бюджет, общините, физически и юридически лица.

    Чл. 23. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 53 от 2000 г., бр. 50 от 2008 г., изм., бр. 50 от 2010 г., в сила от учебната 2011 – 2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2016 г.) След проверка на способностите им по съответния вид спорт ученици могат да продължат своето образование в V, VІ, VІІ и VІІІ клас на спортните училища.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2016 г.) Спортните училища осигуряват общообразователна, специализирана, а след завършен VІІ клас – и професионална подготовка. Обучението на учениците за придобиване на професионална квалификация се извършва при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Държавните спортни училища се финансират от държавния бюджет чрез Министерството на младежта и спорта и се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на министъра на младежта и спорта при условия и по ред и в съответствие с критерии, определени с правилника за прилагане на закона.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2016 г.) Общинските спортни училища се финансират от общинските бюджети и се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката след съгласуване с министъра на младежта и спорта при условия и по ред, определени в Закона за предучилищното и училищното образование.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 21 от 2014 г., отм., бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2016 г.).

    (6) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г., изм., бр. 68 от 2013 г. в сила от 2.08.2013 г.) Училищните учебни планове на спортните училища се разработват въз основа на учебни планове, утвърдени от министъра на образованието и науката след съгласуване с министъра на младежта и спорта.

    (7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г., изм., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Директорите на държавните спортни училища се назначават от министъра на младежта и спорта въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда, и при условия, определени с правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта.

    (8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г., изм., бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2016 г.) Директорите на общинските спортни училища се назначават от началника на регионалното управление на образованието въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда и при условия, определени в Закона за предучилищното и училищното образование.

    (9) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) За заемане на длъжността директор на спортно училище може да кандидатства лице, което има завършена степен на висше образование "магистър", и минимум три години учителски стаж или професионален опит в областта на физическото възпитание и спорта.

    (10) (Предишна ал. 9 – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г., изм., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Държавният план-прием за държавните и общинските спортни училища се утвърждава със заповед на министъра на младежта и спорта съгласувано с министъра на образованието и науката.

    (11) (Предишна ал. 10, изм. – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2016 г.) Министърът на младежта и спорта съгласувано с министъра на образованието и науката издава наредба за условията и реда за прием и специализирана подготовка на учениците в спортните училища.

    (12) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) Часовете по учебния предмет "спортна подготовка" се провеждат в два слети учебни часа с обща продължителност 90 минути, като след тях се осигурява достатъчно време за почивка.

    (13) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) За всяка учебна година директорите на държавните спортни училища съгласуват с министъра на младежта и спорта осигуряването на дейностите, свързани с учебно-тренировъчния, спортно-състезателния и възстановителния процес на учениците.

    (14) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) Спортните училища са центрове за подготовка на резерв на спорта за високи постижения, в които се създават и развиват олимпийски звена от ученици с изявен спортен талант.

    Чл. 24. (1) (Предишен текст на чл. 24 – ДВ, бр. 75 от 2002 г.) Училищата изграждат, поддържат и развиват необходимите подходящи съоръжения и оборудване за практикуване на физически дейности и спорт и осигуряват условия за тяхното пълноценно използване в рамките на задължителната програма и извънкласните и извънучилищни занимания с физическо възпитание и спорт.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 75 от 2002 г.) Училищните и студентските спортни клубове са структури на ученическите и студентските спортни федерации и асоциации.

    Чл. 25. (1) (Доп. – ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от учебната 2003 – 2004 г., изм., бр. 41 от 2007 г.) Физическото възпитание и спортът във висшите училища са неразделна част от обучението на студентите под формата на задължителни и факултативни занимания, с минимален хорариум на задължителните занимания от 60 часа годишно за студентите, които се обучават за придобиване на образователно-квалификационната степен "бакалавър" или за придобиване на образователно-квалификационната степен "магистър" по чл. 42, ал. 1, т. 2, буква "а" от Закона за висшето образование.

    (2) Учебните програми по физическо възпитание и спорт се разработват в съответствие с профила на висшето училище и предложенията на Студентския съвет.

    (3) Оценъчната система за физическата годност на студентите се определя от висшето училище.

    Чл. 26. (1) Тренировъчната и състезателната дейност във висшите училища е доброволна и се осъществява от студентски спортни клубове.

    (2) Висшите училища насърчават създаването и развитието на студентски спортни клубове и подпомагат тяхната общественополезна спортна дейност.

    (3) Висшите училища осигуряват възможности за съчетаване на тренировъчната и състезателната дейност на изявени студенти спортисти с изискванията на учебния процес.

    (4) За изявени студенти спортисти висшите училища могат да определят специални стипендии.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2010 г., в сила от учебната 2011 – 2012 г., изм., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) По предложение на министъра на младежта и спорта и след решение на академичния съвет във висшите училища могат да се приемат без конкурсен изпит медалисти от олимпийски игри, световни и европейски първенства извън утвърдения по реда на Закона за висшето образование ежегоден брой на приеманите студенти.

    Чл. 27. (1) (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2002 г., бр. 14 от 2015 г., в сила от 1.04.2015 г., доп., бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.11.2015 г.) Физическото възпитание и спортът във въоръжените сили, Националната служба за охрана и Министерството на вътрешните работи са задължителен елемент от бойната подготовка, възпитателния процес и двигателния режим на военнослужещите, офицерите и сержантите от Националната служба за охрана и държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2002 г., доп., бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.11.2015 г.) Заниманията с физически упражнения и спорт се осъществяват по програми, утвърдени съответно от министъра на отбраната, от началника на Националната служба за охрана или от министъра на вътрешните работи.

    (3) Във висшите военни училища се дава годишна оценка и се полага държавен изпит по физическа подготовка.

    Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2002 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.11.2015 г.) Военнослужещите, гражданските лица и работниците от въоръжените сили, както и служителите в Националната служба за охрана и Министерството на вътрешните работи могат да членуват в спортни клубове.

    (2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.11.2015 г.) В системата на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи, както и в Националната служба за охрана могат да се създават спортни клубове при условия и по ред, определени от съответния ръководител на ведомство. В тези клубове могат да членуват и други лица.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.11.2015 г.) Спортните клубове, с изключение на тези по ал. 2, могат да включват в наименованието си понятия, свързани с дейността на ведомствата по ал. 2, само с разрешение на съответния ръководител на ведомство.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г., доп., бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.11.2015 г.) Министърът на отбраната, началникът на Националната служба за охрана и министърът на вътрешните работи определят реда и начина за организиране и провеждане на спортно-състезателната дейност съответно на служителите от въоръжените сили, Националната служба за охрана и Министерството на вътрешните работи.

    Чл. 29. (1) (Предишен текст на чл. 29 – ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм., бр. 75 от 2002 г., бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.11.2015 г.) Студентите, военнослужещите, гражданските лица и работниците във въоръжените сили, както и служителите в Националната служба за охрана и в Министерството на вътрешните работи, които са състезатели от националните отбори на страната или участници в държавните първенства по даден вид спорт, се подготвят и състезават по ред, определен от съответния ръководител на ведомство, който може за тази цел да създава специализирани формации за тренировъчна и състезателна дейност.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2000 г.) Спортистите, включени в специализираните формации по ал. 1, се предлагат от лицензираните федерации и могат да запазят клубната си принадлежност, регистрирана преди включването им в тях.

    Глава пета – ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТ ЗА ВСИЧКИ

    Чл. 30. (1) Физическото възпитание, спортът и социалният туризъм са основа за укрепване на здравето и физическата годност на нацията и се поощряват и подпомагат от общините и държавата.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Създаването на условия за занимания с физически упражнения и спорт от населението е неразделна част от социалната политика на общините за съставните им населени места.

    Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Общините определят ред и осигуряват подходящи условия за ползване на общинската спортна база от граждани, занимаващи се с физически упражнения и спорт за всички.

    (2) Ведомствата и спортните организации, ползващи държавни или общински спортни обекти, осигуряват треньори, методическа и медицинска помощ за гражданите, занимаващи се с физически упражнения и спорт за всички при определени от съответните държавни или общински органи условия.

    Чл. 32. (1) (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Общините подпомагат развитието на спорта за всички и социалния туризъм, като създават и поддържат зони за отдих, пътеки на здравето, детски спортни площадки, алеи за велосипедисти и подходяща инфраструктура до планинските и високопланинските хижи, къмпинги и заслони.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм., бр. 50 от 2008 г.) Организациите и лицата, които управляват и ползват туристическите хижи, домове, спални, къмпинги и заслони, поддържат туристическата маркировка в прилежащите им райони и осигуряват улеснения на индивидуалните и организираните туристи, като спазват предписанията на Планинската спасителна служба при Българския Червен кръст относно условията за сигурност.

    (3) Работодателите създават и осигуряват условия за физическо възпитание, спорт и активен отдих на работниците и служителите. Необходимите за това средства се определят с колективните трудови договори.

    Чл. 33. (1) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2000 г., бр. 50 от 2008 г.) Физическото възпитание и спортът за хората с увреждания целят подобряване качеството на живота им, на тяхната рехабилитация и социална интеграция, като се осигуряват необходимите условия за занимания с различни видове спорт.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм., бр. 50 от 2008 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Министерството на младежта и спорта подпомага с целеви средства подготовката и участието на спортистите с увреждания на олимпийски игри, световни и европейски първенства.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) Министерството на младежта и спорта подпомага дейности на спортни организации, свързани с адаптираната физическа активност на хората с увреждания.

    (4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм., бр. 50 от 2008 г., предишна ал. 3, бр. 21 от 2014 г.) Спортистите с увреждания ползват безплатно държавната и общинската спортна база и не заплащат билети за състезания.

    Глава пета – "а" (Нова – ДВ, бр. 53 от 2000 г.) СОЦИАЛЕН ТУРИЗЪМ

    Чл. 33а. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) (1) Социалният туризъм се осъществява от гражданите индивидуално или чрез участие в туристически дружества. Организирането на отделни туристически прояви, както и предоставянето на свързани с тях услуги могат да се извършват и от други лица при спазване изискванията на този закон.

    (2) Туристическото дружество е юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано в обществена полза по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, чийто основен предмет на дейност е осъществяване на социален туризъм.

    (3) Туристическите дружества могат да се сдружават на териториално и национално ниво. На национално ниво може да се създава само едно сдружение, което има статут на национална спортна организация и се лицензира при условията на чл. 17.

    (4) Социалният туризъм се осъществява чрез туристическа дейност, като се използва съществуващата материална база – категоризирани туристически хижи, спални и учебни центрове, както и маркировка, други туристически обекти и съоръжения.

    Чл. 33б. Министерският съвет, съответните министерства, компетентните държавни органи и обществени организации подпомагат практикуването на социалния туризъм от гражданите на Република България.

    Чл. 33в. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2016 г.) Министърът на образованието и науката съгласувано с министъра на младежта и спорта определя задължителните изисквания за осъществяване на детския и ученическия социален туризъм, организиран от институциите в системата на предучилищното и училищното образование.

    Глава шеста – СПОРТ ЗА ВИСОКИ ПОСТИЖЕНИЯ

    Чл. 34. (1) Държавата и общините съвместно и в сътрудничество със спортни организации подкрепят и развиват спорта за високи постижения за издигане на неговите престижни, интегративни и възпитателни функции като фактор за спортно развитие в следните дейности:

    1. откриване и подпомагане на талантите в спорта;

    2. обучение на треньори и развитие на учебно-възпитателния тренировъчен процес;

    3. подпомагане на спортната медицина и спортната наука;

    4. предоставяне на спортни организации на подходящи съоръжения за тренировъчна и състезателна дейност.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) Спортът за високи постижения се развива при зачитане на спортната етика, защита на здравето, моралната и физическата неприкосновеност на спортистите.

    Чл. 35. (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2000 г., бр. 50 от 2008 г.) (1) Тренировъчната и състезателната дейност за високи постижения се осъществява от лица, картотекирани като спортисти аматьори или професионални спортисти под ръководството на треньори.

    (2) Спортните състезания се провеждат под контрола на спортни съдии, които следят за спазване на правилата, утвърдени от съответната международна спортна федерация.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Статутът на спортистите аматьори и професионалните спортисти се определя с правилници на спортните федерации, които влизат в сила след утвърждаването им от министъра на младежта и спорта и се публикуват на интернет страниците на Министерството на младежта и спорта и съответната федерация. На основание на утвърдените правилници спортните клубове сключват договори със спортисти.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г., изм., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Правилниците по ал. 3, както и техните изменения и допълнения се предоставят за утвърждаване от министъра на младежта и спорта не по-късно от 7 дни след датата на приемането им от спортната федерация.

    (5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) Квалификацията и правата на спортните съдии се придобиват чрез обучение и полагане на изпит в съответната спортна федерация, която определя статута им самостоятелно при спазване изискванията на съответните международни спортни федерации.

    (6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) При организирането и провеждането на държавните първенства спортните федерации могат да създават професионални групи, в които участват и се състезават само професионални спортисти и професионални отбори. Условията и редът за преминаването на аматьорски отбор в професионална група и свързаната с това промяна в статута на отбора и включените в него спортисти се определят от спортните федерации.

    (7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) Спортните федерации могат да създават професионални лиги, които са техни помощни органи при провеждане на държавните първенства на професионалните групи. За всеки отделен вид спорт може да се създава само една професионална лига.

    Чл. 35а. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) (1) Спортните федерации определят условията и реда за картотекиране на спортистите аматьори и професионалните спортисти.

    (2) Картотекирането е акт, с който се създават състезателни права за определено физическо лице, придобиващо статута на спортист.

    (3) Картотекирането се извършва само след изразено писмено желание от лицето, желаещо да бъде картотекирано.

    (4) Спортистите аматьори и професионалните спортисти получават състезателни права след картотекиране в лицензираната федерация за съответния спорт. Искането за картотекиране се прави от клуба, на който спортистът е предоставил състезателните си права.

    Чл. 35б. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) (1) Състезателните права са съвкупност от правото на спортиста да участва в тренировъчната и състезателната дейност на спортен клуб, както и свързаните с това участие права.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) Състезателните права на спортист може да се прехвърлят от клуба, към който той е картотекиран, или да се преотстъпват за временно упражняване в друг клуб само с изричното писмено съгласие на спортиста.

    Чл. 35в. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) (1) Трансферните права са съвкупност от правото да се договаря промяна на клубната принадлежност на спортист и правото да се получи трансферна цена.

    (2) Трансферните права принадлежат на клуба, към който едно лице е картотекирано като спортист.

    (3) Лице, което няма валиден договор със спортен клуб и не е картотекирано, може самостоятелно да договаря условията за придобиване на състезателни права към определен спортен клуб.

    Чл. 35г. (1) (Нов – ДВ, бр. 50 от 2008 г., предишен текст на чл. 35г, бр. 50 от 2010 г.) Трето лице може да посредничи при договаряне за придобиване или трансфер на състезателни права, ако отговаря на следните изисквания:

    1. регистрирано е като търговец;

    2. има сключен договор със спортен клуб или с физическо лице, което желае да придобие статут на спортист или да промени клубната си принадлежност;

    3. (нова – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) вписано е в регистъра на лицата, които осъществяват посредничество при съответната лицензирана спортна федерация.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) Лицензираните спортни федерации приемат правила за регистъра на лицата по ал. 1.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) Освен от лице по ал. 1 спортист може да бъде представляван при договаряне за придобиване или трансфер на състезателни права от:

    1. адвокат;

    2. родител или съпруг.

    Чл. 36. (1) (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Подготовката и участието в състезания от държавния и международния спортен календар се организират от спортните клубове и федерации.

    (2) Спортните федерации приемат наредби за провеждане на регионалните и държавните първенства и на състезанията от държавния спортен календар по съответния вид спорт.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2002 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Регионалните и националните училищни и студентски първенства и първенствата в системата на въоръжените сили се организират от училищните, студентските и войсковите клубове и федерации във взаимодействие със съответните министерства, ведомства и Министерството на младежта и спорта.

    (4) Участието на спортисти, треньори и специалисти в националните олимпийски отбори на Република България се определя като мисия на обществен интерес и престиж и е предмет на специална помощ и гаранции от страна на държавата.

    Глава седма – НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ И ПОДГОТОВКА НА КАДРИ

    Чл. 37. (1) Научноизследователската и приложната дейност в системата на физическото възпитание и спорта се осъществяват на базата на Националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта в Република България.

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г.).

    Чл. 38. (1) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Министерството на младежта и спорта съвместно с Министерството на образованието и науката разработват и предлагат за утвърждаване държавните изисквания за подготовка на кадри в областта на физическото възпитание и спорта.

    (2) Подготовката и квалификацията на спортно-педагогически и треньорски кадри се извършва от висшите училища, които осъществяват специализирано обучение в областта на физическото възпитание и спорта.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Министърът на образованието и науката съгласувано с министъра на младежта и спорта предлага за утвърждаване броя на спортно-педагогическите кадри, чието обучение във висшите училища се финансира от държавата.

    Чл. 39. (Отм. – ДВ, бр. 53 от 2000 г.).

    Чл. 40. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., отм., бр. 21 от 2014 г.).

    Глава осма – СПОРТНА ЕТИКА

    Чл. 41. (1) Държавата, специализираните държавни органи и спортните организации:

    1. защитават и развиват моралните и етичните основи на спорта;

    2. защитават спорта и спортистите от експлоатация за политически, комерсиални и финансови интереси и от вредни и унизителни действия;

    3. насърчават и подкрепят спортни организации и лица, които са демонстрирали солидни етични принципи в своята работа със спорта;

    4. предприемат подходящи обществени образователни мерки за популяризиране на спортните идеали, идеята за честна игра, насърчават взаимното уважение между зрители и между играчи, а също така и по-широко активно участие в спорта;

    5. (изм. – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) предприемат мерки срещу проявите на насилие по време на спортни състезания, използването на допинг и всички форми на социална дискриминация.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм., бр. 96 от 2004 г., доп., бр. 50 от 2008 г., отм., бр. 50 от 2010 г.).

    (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 53 от 2000 г.) Спортистите, спортните деятели, техническите и ръководните лица и зрителите са задължени да зачитат и спазват спортната етика.

    Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 43 от 2016 г.) Национален орган за осъществяване на допингов контрол, превенция и борба срещу допинга в спорта е Антидопинговият център – второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на младежта и спорта.

    (2) Структурата, функциите, съставът и числеността на Антидопинговия център се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет.

    (3) Антидопинговият център осъществява дейността си при условията, по реда и съгласно правомощията, уредени с правилника по ал. 2 и наредбата по чл. 45, ал. 3.

    Чл. 41б. (Нов – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) Дейността на Антидопинговия център се финансира от:

    1. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 91 от 2017 г.) субсидия (трансфери) от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на младежта и спорта;

    2. собствени приходи от:

    а) (изм. – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) организиране на допинг-тествания;

    б) сертификация на лицата, които имат право да участват в състава на антидопинговите екипи, обучение и квалификация;

    в) лабораторен анализ;

    г) имуществените санкции и глобите, налагани по реда на този закон и наредбата по чл. 45, ал. 3;

    д) национални и международни проекти и програми;

    е) други източници.

    Чл. 41в. (Нов – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) Финансовите средства по чл. 41б се разходват за:

    1. обезпечаване дейността на Антидопинговия център;

    2. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 21 от 2014 г.) изпълнението на годишния план за разпределение на проверките;

    3. акредитация, поддържане на акредитацията, оборудване и консумативи за лабораторията за допингов контрол;

    4. изпълнение на мониторингови програми;

    5. разработване и изпълнение на научноизследователски проекти и обучение;

    6. създаване и поддържане на регистрите, които се водят съгласно правилника по чл. 41а, ал. 2 и наредбата по чл. 45, ал. 3;

    7. издателска и просветна дейност;

    8. обучение на служителите на Антидопинговия център;

    9. членство на Антидопинговия център в международни организации и участие в международни мероприятия, програми и договори;

    10. възнаграждения за извършване на експертизи от външни експерти по реда на правилника по чл. 41а, ал. 2 и наредбата по чл. 45, ал. 3.

    Чл. 42. (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2000 г.) Организаторите на спортни прояви предприемат мерки за поддържане на реда и за предотвратяване насилието и лошото поведение на зрители по време, непосредствено преди и след спортни състезания.

    Глава девета – МЕДИЦИНСКИ КОНТРОЛ

    Чл. 43. (1) (Доп. – ДВ, бр. 75 от 2002 г., изм., бр. 50 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на образованието и науката и министъра на младежта и спорта определя медицинските норми и изисквания за физическо възпитание и извънкласна спортна дейност на учащите се.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 75 от 2002 г., изм., бр. 50 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Медицинският контрол в тренировъчната и спортно-състезателната дейност се извършва в спортните лечебни заведения, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването и министъра на младежта и спорта при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

    Чл. 44. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Спортистите аматьори и професионалните спортисти подлежат на задължителни начални, периодични и предсъстезателни медицински прегледи.

    (2) Децата и учащите се в общообразователните, специалните и висшите училища подлежат ежегодно на профилактичен медицински преглед и оценка за физическото развитие.

    (3) Право на участие в регионални, републикански и международни състезания получават само спортисти, които са преминали през задължителен медицински преглед.

    Чл. 45. (1) Спортните организации не могат да използват в своята дейност форми и методи, водещи към увреждане здравето на състезателите.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) Забранено е използването на допинг в спорта.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) Министерският съвет определя условията и реда за провеждане на допинговия контрол, превенцията и борбата срещу използването на допинг в спорта.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2000 г., бр. 50 от 2008 г., бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) Спортистите аматьори, професионалните спортисти и длъжностните лица са длъжни да спазват изискванията и процедурите за допингов контрол, установени с актове на държавни органи и на международно признатите в тази област организации.

    Чл. 46. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Медицинското осигуряване на спортни състезания и спортно-туристически прояви се извършва от техните организатори.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2000 г.) Специализираните контролни органи на Министерството на здравеопазването и Планинската спасителна служба при Българския Червен кръст спират провеждането на спортни състезания и спортно-туристически прояви, когато не са осигурени медицинска помощ и планинско спасяване. Не се допускат или се отстраняват от тренировъчни занимания и състезания лицата, които не са преминали медицински прегледи, съгласно наредба на министъра на здравеопазването.

    Глава десета – СПОРТНИ ОБЕКТИ И СЪОРЪЖЕНИЯ

    Чл. 47. (1) Планирането, проектирането и изграждането на спортни обекти и съоръжения се подчинява на следните изисквания:

    1. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) в общите устройствени планове на населените места се определят зони за практикуване на спорт и отдих, като се отчитат дългосрочните потребности в зависимост от демографското състояние на населението, природните дадености и местните традиции;

    2. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) с подробните устройствени планове на населените места се предвиждат спортни обекти, съоръжения, зони и терени за физическо възпитание, отдих и спорт;

    3. (доп. – ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм., бр. 50 от 2008 г., доп., бр. 50 от 2010 г.) спортните обекти и съоръжения, изискванията за достъп и ползването им от хора с увреждания се проектират и изграждат при спазване на нормите на застрояване и проектиране на спортни сгради и съоръжения и на нормите за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии;

    4. (отм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г.);

    5. (нова – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) спортните обекти и съоръжения трябва да отговарят на техническите препоръки и изисквания на съответната международна спортна организация по вида спорт.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2010 г., изм., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 101 от 2015 г.) Изграждането и експлоатацията на спортните обекти – открити спортни стрелбища, извън границите на урбанизираните територии се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на младежта и спорта и министъра на вътрешните работи.

    (3) (Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) Училищата изграждат, поддържат и развиват спортни обекти и съоръжения за практикуване на физическа дейност и спорт в съответствие с нормите за проектиране на училища и нормите за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии.

    (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) Не се допуска въвеждане в експлоатация на училища, които не разполагат с площи и съоръжения, подходящи за физическо възпитание и практикуване на спорт.

    (5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) Работодателите изграждат и/или осигуряват бази за спорт и социален туризъм на работниците и служителите.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., предишна ал. 5, бр. 50 от 2010 г.) На спортните обекти и съоръжения се създават условия за достъп и занимания с физически упражнения и спорт на хората с увреждания.

    (7) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., предишна ал. 6, бр. 50 от 2010 г., изм., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Държавата и общините създават условия за развитие на спорта и социалния туризъм и насърчават инвестициите на спортни и туристически организации и други физически и юридически лица.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2010 г., изм., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Изменение на подробните устройствени планове за промяната на предназначението на урегулирани поземлени имоти, отредени за изграждане на спортни обекти и съоръжения, както и промяната на предназначението на спортни обекти и съоръжения може да се извърши след писмено съгласие на министъра на младежта и спорта при условията и по реда на чл. 39, ал. 3 и чл. 134, ал. 7 от Закона за устройство на територията.

    Чл. 47а. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) (1) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2011 г.) Спортни обекти и съоръжения с национално значение са обекти и съоръжения – държавна или общинска собственост, или собственост на търговски дружества, в които едноличен собственик на капитала е държавата или общината, които служат за трайно задоволяване на общонационални потребности в областта на физическото възпитание и спорта и отговарят най-малко на едно от следните условия:

    1. предназначени са за учебно-тренировъчна дейност и се използват от спортните федерации за развитие на спорт за високо спортно майсторство;

    2. отговарят на условията за провеждане на национални и международни спортни състезания;

    3. отговарят на международно установените изисквания за различните видове спорт.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., отм., нова, бр. 35 от 2011 г.) Обекти за социален туризъм с национално значение са обекти – държавна или общинска собственост, или собственост на търговски дружества, в които едноличен собственик на капитала е държавата или общината, които служат за трайно задоволяване на общонационални потребности в областта на социалния туризъм.

    (3) (Предишна ал. 1, изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г.) Спортните обекти и съоръжения с национално значение са определените съгласно приложение № 1, а обектите за социален туризъм с национално значение – съгласно приложение № 2. Приложенията могат да се изменят от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.

    (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 35 от 2011 г.) Спортните обекти и съоръжения – публична държавна собственост, предоставени за управление на Националната спортна академия "Васил Левски", са обекти с национално значение.

    (5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., отм., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., изм., бр. 87 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., доп., бр. 66 от 2014 г., в сила от 8.08.2014 г.) Обектите и съоръженията по приложения № 1 и 2, както и по ал. 4 не могат да бъдат предоставяни за ползване по реда на чл. 50в.

    Чл. 47б. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) (1) Инженерните и техническите изисквания за сигурността на спортните обекти и съоръжения при провеждането на спортни прояви, организирани на стадиони и в спортни зали, се определят с наредба, приета от Министерския съвет.

    (2) В общините се създават общински комисии за проверка и контрол по спазването на инженерните и техническите изисквания към спортните обекти по отношение на тяхната сигурност.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) В общинската комисия по ал. 2 се включват служители на общинската администрация, определени от кмета на общината, служители от областните дирекции на Министерството на вътрешните работи или районните управления и участъци към тях, представител на Министерството на младежта и спорта и представител на регионалната дирекция за национален строителен контрол.

    (4) Общинската комисия по ал. 2 изготвя протокол, съдържащ оценка на спортния обект и годността му за ползване. Екземпляр от протокола се връчва на собственика или ползвателя на обекта или на упълномощен негов представител, който в срок три дни от връчването може да представи на комисията възраженията по съдържанието на протокола.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 101 от 2015 г.) Протоколите и постъпилите възражения се изпращат на министъра на младежта и спорта, който в срок три дни от получаването им изпраща копия от тях на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на вътрешните работи.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 101 от 2015 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на вътрешните работи в срок 7 дни от получаването на документите по ал. 5 представят на министъра на младежта и спорта становище относно годността за ползване на обекта.

    (7) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Когато становищата по ал. 6 съдържат положителна оценка на годността за ползване на обекта, министърът на младежта и спорта издава акт, с който разрешава използването на спортния обект за провеждане на спортни прояви.

    Чл. 48. Министерският съвет определя:

    1. (доп. – ДВ, бр. 53 от 2000 г., отм., бр. 50 от 2008 г.);

    2. (доп. – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) спортните обекти и съоръжения или обособени части от тях, които се предоставят на държавните органи за изпълнение на функциите им в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм;

    3. (отм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г.);

    4. (изм. – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) спортните обекти – държавна собственост, които съгласувано с общинските съвети се предоставят безвъзмездно в собственост на общините по реда на Закона за държавната собственост.

    Чл. 48а. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Министерството на младежта и спорта води публичен регистър на спортните обекти и обектите за социален туризъм.

    Чл. 49. (1) (Предишен текст на чл. 49 – ДВ, бр. 75 от 2002 г., изм., бр. 50 от 2008 г., бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) Общинските съвети определят общинските спортни обекти и съоръжения, техния статут, условията и реда за предоставянето им за ползване от спортните организации и вземат решение за разпореждане със спортни обекти – общинска собственост.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 75 от 2002 г., изм., бр. 50 от 2008 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Общините водят публичен регистър на спортните обекти и съоръжения и обектите за социален туризъм на тяхната територия. При вписване на промени в регистъра общините уведомяват Министерството на младежта и спорта в едномесечен срок.

    Чл. 50. (Изм. – ДВ, бр. 124 от 1998 г., бр. 36 от 2006 г.) (1) Спортните обекти и съоръжения – собственост на държавата или на общините, се ползват за нуждите на физическото възпитание и спорта и свързаните с тях обслужващи и спомагателни дейности.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., доп., бр. 50 от 2010 г., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.11.2015 г.) Спортните обекти и съоръжения – държавна и общинска собственост, се използват за тренировъчна и състезателна дейност на спортните организации и спортните училища, от студенти на Националната спортна академия "Васил Левски", от националните отбори по различните видове спорт, за училищен, извънучилищен и студентски спорт, за спорт във въоръжените сили, в Националната служба за охрана и в Министерството на вътрешните работи, за спорт за всички и за спорт на хора с увреждания.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., изм., бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г., бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2016 г.) Държавата и общините предоставят безвъзмездно изцяло или частично за определено време спортни и туристически обекти и съоръжения на институциите в системата на предучилищното и училищното образование и на висши училища за реализиране на дейности, свързани с физическо възпитание, спорт и туризъм, и за тренировъчна и състезателна дейност на учениците и студентите, при условия и по ред, определени от съответните органи.

    (4) Спортните обекти и съоръжения – собственост на държавата, общините и училищата, се използват и от училищните и студентските спортни клубове за осъществяване на програмите за развитие на физическото възпитание, спорта, отдиха и туризма на учениците и студентите.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) Общинските съвети определят реда, по който спортни обекти и съоръжения – общинска собственост, се използват от гражданите за постигане целите на физическото възпитание и спорта.

    Чл. 50а. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) (1) Спортните обекти и съоръжения – публична държавна и публична общинска собственост, извън тези по приложения № 1 и 2, могат да се отдават под наем при условията на чл. 16, ал. 2 от Закона за държавната собственост и чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост само на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, чиято основна дейност съответства на предназначението на имота. На лицензирани спортни организации и/или на спортни клубове – техни членове, срокът за предоставяне на имотите може да е 10 години.

    (2) Спортни обекти и съоръжения – частна държавна и частна общинска собственост, извън тези по приложения № 1 и 2, могат да се отдават под наем при условията на чл. 19 от Закона за държавната собственост и чл. 14 от Закона за общинската собственост само на спортните организации по чл. 10, ал. 2 и на спортните клубове по чл. 11 и чл. 12, ал. 1.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Имотите по ал. 1 и 2 могат да се предоставят на лицензирани спортни организации от ръководителите на ведомства, областните управители или общинските съвети, след съгласуване с министъра на младежта и спорта, по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

    (4) При подадени две или повече искания предимство има кандидатът, който е лицензирана спортна организация и развива спорта, за който е предназначен имотът. При равни условия предимство има кандидатът, предложил финансово обезпечена инвестиционна програма с по-висока стойност за поддържане и подобрение на имота и изпълнявал точно задълженията си по предходни договори за ползването му. При класирането се оценява обществения принос на кандидата в спорта.

    (5) Когато спортният обект е многофункционален, в договора на наемателя се определят условия за ползване на обекта, части от него и/или на съоръжения от други спортни организации, които осъществяват спортна дейност в него.

    Чл. 50б. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2008 г., изм., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., отм., бр. 96 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.).

    Чл. 50в. (Нов – ДВ, бр. 36 от 2006 г., предишен чл. 50а, изм., бр. 50 от 2008 г., изм. и доп., бр. 50 от 2010 г., изм., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 96 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) (1) Министърът на младежта и спорта и кметовете на общини възлагат концесии за строителство или за услуги за спортни обекти и съоръжения и за обекти за социален туризъм – държавна или общинска собственост, при условията и по реда на Закона за концесиите и при спазване на изискванията на този закон.

    (2) Процедура за определяне на концесионер на концесия за спортни обекти и съоръжения и за обекти за социален туризъм – общинска собственост, се открива след положително становище от министъра на младежта и спорта относно спазването на изискванията на този закон.

    (3) Концесионерът е длъжен да осигурява обществен достъп на гражданите и ползване на обекта на концесия за реализиране на дейности, свързани с физическо възпитание, спорт и туризъм, и за тренировъчна и състезателна дейност на ученици и студенти, както и за други дейности в съответствие с чл. 50, ал. 2 – 5. Изискванията за осигуряване на обществен достъп и за ползване на обекта на концесия за реализиране на конкретните дейности се определят като условия, свързани с концесията, а редът за изпълнението им – с концесионния договор.

    Чл. 50г. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2010 г.) (1) Върху недвижими имоти – публична или частна държавна или общинска собственост, с изключение на имотите – изключителна държавна собственост, може да се учредява безвъзмездно право на строеж на спортни федерации за изграждането на спортни обекти и/или съоръжения. Правото на строеж се учредява за срок не по-дълъг от 30 години. Срокът започва да тече от датата на влизане в сила на договора за учредяване правото на строеж.

    (2) Спортната федерация по ал. 1 трябва да:

    1. е лицензирана по реда на този закон и е упражнявала дейността си не по-малко от 4 години;

    2. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;

    3. няма просрочени задължения към държавата или общините по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията;

    4. няма просрочени задължения, произтичащи от ползването на спортни обекти и/или съоръжения – собственост на търговски дружества с 50 или над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала;

    5. е осигурила финансиране и финансово обезпечена инвестиционна програма за изграждане на спортния обект и/или съоръжения и поддържането и управлението им за периода, за който се учредява правото на строеж;

    6. е представила идеен проект за изграждане на спортния обект и/или съоръжение по т. 5.

    (3) Осигуряването на финансиране и финансово обезпечена инвестиционна програма по смисъла на ал. 2, т. 5 се доказва чрез:

    1. представяне на инвестиционна програма от страна на спортната федерация с подробен анализ и разчет на предвидените инвестиции, етапно изпълнение и информация за произхода на средствата;

    2. представяне на годишен финансов отчет за предходната година от страна на спортната федерация;

    3. писмено заявено намерение за финансиране от страна на източника, когато финансирането е осигурено от международни спортни организации и/или от участие в международни програми за финансиране на спорта;

    4. нотариално заверено копие от сключен договор за финансиране между спортната федерация и български и чуждестранни физически и/или юридически лица, когато средствата са предоставени по силата на сключения договор, както и доказателства за финансови възможности на лицата, които предоставят средствата.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Правото на строеж по ал. 1 върху имоти – публична или частна държавна собственост, се учредява от областния управител по местонахождението на имота въз основа на решение на Министерския съвет. Решението на Министерския съвет се приема въз основа на мотивиран доклад на министъра на младежта и спорта, изготвен въз основа на предложение на комисията по ал. 7.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Исканията за учредяване на безвъзмездно право на строеж по ал. 1 върху публична или частна държавна собственост се подават до министъра на младежта и спорта. Подадените искания се оповестяват на интернет страницата на Министерството на младежта и спорта и в един централен ежедневник в 7-дневен срок от постъпването им.

    (6) В срок до два месеца от деня на оповестяването по реда на ал. 5 искания за учредяване на безвъзмездно право на строеж могат да подадат и други спортни федерации, които отговарят на условията на ал. 2.

    (7) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 101 от 2015 г.) Постъпилите искания се разглеждат в срок до един месец от изтичане на срока по ал. 6 от комисия, чийто състав и правила на работа се определят с решение на Министерския съвет. Комисията включва представител на Министерския съвет, на Министерството на младежта и спорта, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на областната и на общинската администрация по местонахождението на имота. Редът и условията за разглеждане на исканията се уреждат с Правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта.

    (8) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Правото на строеж по ал. 1 върху имоти – публична или частна общинска собственост, се учредява от кмета на общината въз основа на решение на общинския съвет без търг или конкурс и след получаване на становище от министъра на младежта и спорта. Редът и условията за разглеждане на исканията за учредяване право на строеж се определят в наредбите по чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост.

    (9) При подадени две или повече искания за учредяване право на строеж по ал. 1 с предимство се класират кандидатите, които са:

    1. предложили финансово обезпечена инвестиционна програма за изграждане и поддържане на спортния обект и/или съоръжение с по-висока стойност;

    2. предложили инвестиционна програма за изграждане на спортен обект и/или съоръжение, в които могат да се упражняват повече видове спорт;

    3. представили данни за участие в национални и международни състезания през последните 4 години преди подаване на искането.

    (10) Въз основа на решение на Министерския съвет, съответно на общинския съвет, областният управител, съответно кметът на общината, издава заповед и сключва договор за учредяване на правото на строеж, в който се посочват:

    1. спортният обект и/или съоръжение;

    2. срокът, за който се учредява правото на строеж;

    3. срокът на строителство и въвеждане в експлоатация;

    4. инвестиционната програма;

    5. редът за установяване на вложените инвестиции;

    6. условията за ползване на съоръженията от спортните клубове, членове на спортната федерация, ученически и студентски спортни организации и хора с увреждания, както и условията за обществен достъп;

    7. основанията за предсрочно прекратяване на договора извън посочените в ал. 13.

    (11) Спортната федерация, в чиято полза е учредено правото на строеж по ал. 1, се задължава да построи и въведе в експлоатация спортния обект и/или съоръжение за срок не по-дълъг от 5 години, считано от датата на влизане в сила на договора. Всички разходи по планиране, проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на спортните обекти и/или съоръжения са за сметка на съответната федерация.

    (12) За срока, за който е учредено правото на строеж, спортната федерация, в чиято полза то е учредено, няма право да го преотстъпва под каквото и да е форма, както и да се разпорежда с изградения спортен обект и/ или съоръжение. Правото на строеж или изграденият спортен обект и/или съоръжение не може да служи за обезпечение на задължения на спортната федерация или трети лица.

    (13) Правото на строеж по ал. 1 се прекратява преди изтичането на срока, за който е учредено, от областния управител, съответно от кмета на общината, въз основа на решение на Министерския съвет, съответно на общинския съвет, когато:

    1. на спортната федерация бъде отнет или не бъде продължен издаденият по реда на този закон спортен лиценз;

    2. нарушени са разпоредбите на закона или условията на договора за учредяване право на строеж;

    3. в продължение на три години от учредяването на правото на строеж не е започнало строителство или когато в продължение на 5 години не е завършен спортният обект и/или съоръжение.

    (14) Разходите по придобиване на собствеността от държавата или общината след прекратяване на договора са за сметка на спортната федерация.

    (15) (Отм. – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.).

    Чл. 51. (1) (Изм. – ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Предоставените държавни и общински спортни обекти и съоръжения на спортни организации и на други юридически лица се ползват от тях по предназначението им съобразно нуждите, за които са предоставени.

    (2) Организациите, ползвали облекчения от държавата и общините за изграждане на спортни обекти и съоръжения, предварително съгласуват проектите за тяхното строителство със съответните държавни и общински органи и не могат да използват същите за други цели, освен по тяхното предназначение.

    (3) Спортните обекти и съоръжения, собственост на държавата и общините, по изключение могат да се ползват и за културни и други нужди и прояви с обществен характер при условия и по ред, определени от съответното ведомство и общински съвет, ако с това не се уврежда общата спортна дейност и няма да се нанесат вреди на спортните обекти и съоръжения.

    (4) Не могат да се предоставят за безвъзмездно ползване държавни и общински спортни обекти и съоръжения на юридически и физически лица, осъществяващи стопанска дейност.

    (5) Обособените части за обслужващи и спомагателни дейности от държавни и общински спортни обекти и съоръжения могат да се предоставят възмездно на юридически и физически лица за организиране на обслужваща спортната дейност инфраструктура, с изключение на рекламните права в тях, само в случаите, в които не се създават пречки за използването им по тяхното основно предназначение.

    Чл. 51а. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2000 г.) (1) Службите "Държавна собственост" към областните управи и "Общинска собственост" към общинските администрации следят за ползването на държавните и общинските спортни обекти съобразно предназначението им и условията, при които са предоставени.

    (2) Не могат да се отчуждават държавните или общинските терени, определени за строителство на обекти за спорт и социален туризъм.

    (3) Не може да се изменя социалното предназначение на съществуващите обекти за спорт и социален туризъм, държавна или общинска собственост.

    (4) В случай че се установи, че държавни или общински спортни обекти или части от тях се ползват не по предназначение или в нарушение на условията, при които са предоставени, те се изземват по реда на чл. 80 от Закона за държавната собственост, съответно на чл. 65 от Закона за общинската собственост.

    (5) (Доп. – ДВ, бр. 34 от 2006 г.) Държавните и общинските спортни обекти, ползвани от спортните организации, на които е заличена съдебната, съответно търговската регистрация като такива, се изземват по реда на ал. 4.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Службите "Държавна собственост" и "Общинска собственост" уведомяват Министерството на младежта и спорта за констатираните нарушения от спортните организации при ползване на държавните и общинските спортни имоти.

    Чл. 51б. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2000 г.) Общините предоставят за ползване на Българския спортен тотализатор при облекчени условия подходящи помещения и терени за неговата дейност, включително в спортните обекти.

    Глава единадесета – (Отм. – ДВ, бр. 51 от 1999 г.) БЪЛГАРСКИ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР

    Чл. 52 – 56. (Отм. – ДВ, бр. 51 от 1999 г.).

    Глава дванадесета – ФИНАНСИРАНЕ

    Чл. 57. (1) (Изм. – ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Министерският съвет определя минимални диференцирани размери на паричните средства за физическо възпитание и спорт за: деца в предучилищните детски заведения; ученици в основните и средните училища; студенти във висшите училища.

    (2) Средствата по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет и бюджетите на общините.

    Чл. 57а. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) По бюджета на Министерството на младежта и спорта постъпват средства от:

    1. (изм. – ДВ, бр. 75 от 2002 г., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) целеви субсидии за развитието на физическото възпитание и спорта, определени по реда на § 9, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за хазарта;

    2. (обявена за противоконституционна от КС на РБ – ДВ, бр. 95 от 2002 г.) три на сто отчисления от сумите, реализирани при трансфер на спортисти; отчисленията се внасят от спортната организация, която преотстъпва състезателни права на спортисти; при трансфер на спортисти – чуждестранни граждани, отчисленията се внасят от българската спортна организация; тези средства се използват за финансиране на дейности с деца и юноши по съответния спорт, от който са направени трансферните вноски;

    3. дарения, завещания и спонсорство от български и чуждестранни физически и юридически лица;

    4. други източници, определени със закон или с акт на Министерския съвет.

    Чл. 57б. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм., бр. 75 от 2002 г., бр. 103 от 2005 г., бр. 50 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Министърът на младежта и спорта съгласувано с министъра на финансите утвърждава схемата за разпределение на постъпленията от Българския спортен тотализатор.

    Чл. 58. (1) (Предишен текст на чл. 58 – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Със средства от държавния бюджет се финансират:

    1. (доп. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., изм., бр. 50 от 2010 г.) изграждането, реконструкцията и модернизацията на спортни обекти и съоръжения и на обекти за социален туризъм с национално значение, както и на спортни обекти и съоръжения и на обекти за социален туризъм – държавна и общинска собственост;

    2. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., доп., бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) разходите за учебно-тренировъчна и спортно-състезателна дейност, както и за поддръжка и развитие на спортната и материално-техническата база в спортните училища;

    3. научноизследователската и приложната дейност в областта на физическото възпитание и спорта;

    4. медицинският и допинговият контрол;

    5. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) дейности и мероприятия от Националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта;

    6. необходимите разходи за прилагане в общините на чл. 57, ал. 1;

    7. други дейности в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм, определени със закон или акт на Министерския съвет;

    8. (нова – ДВ, бр. 75 от 2002 г.) програма за олимпийска подготовка;

    9. (нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) подготовка и провеждане на световни и европейски първенства, на които домакин е Република България;

    10. (нова – ДВ, бр. 75 от 2002 г., предишна т. 9, бр. 50 от 2008 г., изм., бр. 50 от 2010 г.) програма за развитие на спорта за високи постижения.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Средствата по ал. 1, т. 1 се осигуряват ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България.

    Чл. 58а. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2016 г.) В бюджета на Министерството на образованието и науката ежегодно се предвижда целева субсидия за поддръжка и развитие на спортната база на училищата в системата на предучилищното и училищното образование и висшето образование.

    Чл. 59. (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., бр. 50 от 2008 г., доп., бр. 50 от 2010 г., изм., бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г., бр. 21 от 2014 г.) (1) Общинските съвети приемат програми за развитие и насърчаване на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм.

    (2) Общините финансират и подпомагат:

    1. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2016 г.) програми и дейности по физическото възпитание, спорта и социалния туризъм на деца от детските градини и ученици от училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие;

    2. създаването на условия за занимания с физически упражнения, спорт и социален туризъм на деца, младежи и граждани и условия за развитието на спорта за всички;

    3. изграждането, реконструкцията, модернизацията и управлението на общинските спортни обекти и съоръжения и на туристическата база, предвидена за социален туризъм във високопланинските и отдалечените райони.

    (3) Общините могат да подпомагат спортни организации, спортни училища и туристически дружества, чиито седалища и дейност са на територията на общината.

    (4) Общините могат да подпомагат юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, които организират и насърчават децата и младежта да се занимават с физически упражнения, спорт, спортни игри и туризъм сред природата.

    (5) Не могат да ползват общински средства и да се подпомагат от общините спортни организации, които не са регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

    (6) Условията и редът за финансиране и подпомагане се определят с наредби на общинските съвети.

    Чл. 59а. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм., бр. 50 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Средствата по бюджета на Министерството на младежта и спорта се разходват за:

    1. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) финансиране на дейността на Министерството на младежта и спорта;

    2. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) изграждане, реконструкция и модернизация на спортни обекти и съоръжения и на обекти за социален туризъм с национално значение, както и на спортни обекти и съоръжения и на обекти за социален туризъм – държавна и общинска собственост;

    3. подпомагане на талантливи деца и юноши с възможности за спортно развитие;

    4. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) подпомагане на целеви програми и проекти за спорт и туризъм сред ученици, студенти и хора с увреждания;

    5. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) финансиране на целеви програми и проекти за физическо възпитание, спорт и социален туризъм на хората с увреждания и спорта за всички;

    6. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., доп., бр. 50 от 2010 г.) стимулиране и награждаване на високоразрядни спортисти, медалисти и призьори от европейски и световни първенства и олимпийски игри и от аналогични първенства и игри за хора с увреждания;

    7. (изм. – ДВ, бр. 75 от 2002 г., бр. 50 от 2008 г., изм. и доп., бр. 50 от 2010 г.) социално подпомагане на спортисти, спортисти с увреждания, спортисти ветерани и треньори;

    8. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) други спортни дейности и дейности в областта на социалния туризъм;

    9. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., доп., бр. 21 от 2014 г.) реализация на основните задачи на националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта и на годишните програми по чл. 8, ал. 3, т. 1а;

    10. (нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) подпомагане на проекти за изграждане и поддържане на туристическата маркировка по европейските пешеходни маршрути, преминаващи през Република България;

    11. (нова – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) финансиране на дейности по програма за олимпийска подготовка;

    12. (нова – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) финансиране на дейности по програма за развитие на спорта за високи постижения;

    13. (нова – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) финансиране на дейности, свързани с медицинския и допинговия контрол;

    14. (нова – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) подпомагане на научноизследователската и приложната дейност в областта на физическото възпитание и спорта;

    15. (нова – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) подпомагане на подготовката и провеждането на световни и европейски първенства, на които домакин е Република България;

    16. (нова – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) застраховане на спортисти в случаи на настъпване на събития, причиняващи увреждане на тяхно неимуществено благо или смърт в процеса на спортно-състезателната им подготовка и участие в олимпийски игри, световни и европейски първенства.

    Чл. 59б. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2000 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Разпределените средства от постъпленията на Държавно предприятие "Български спортен тотализатор" по чл. 14, ал. 3 от Закона за хазарта се съхраняват по сметка за чужди средства и се разходват чрез бюджета на Министерството на младежта и спорта по реда на Закона за публичните финанси.

    (2) Средствата по ал. 1 се предоставят за:

    1. (доп. – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) дейности на лицензирани спортни организации, спортни клубове, членове на лицензирани спортни организации;

    2. организиране на вътрешни първенства и международни състезания на територията на страната, включени в държавния и международния спортен календар;

    3. (доп. – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) подготовка и участие на български спортисти в европейски и световни първенства и в олимпийски игри и в аналогични първенства и игри за хора с увреждания;

    4. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., бр. 50 от 2010 г., бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) изграждане, реконструкция и модернизация на спортни обекти и съоръжения и на обекти за социален туризъм с национално значение, както и на спортни обекти и съоръжения и на обекти за социален туризъм – държавна и общинска собственост;

    5. (нова – ДВ, бр. 75 от 2002 г., изм., бр. 50 от 2008 г., доп., бр. 102 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) отпускане на пожизнена месечна премия за олимпийските медалисти, прекратили активна състезателна дейност;

    6. (нова – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) учебно-тренировъчна и спортно-състезателна дейност в държавните спортни училища, както и за поддръжка и развитие на спортната и материално-техническата база;

    7. (нова – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) отпускане на пожизнена месечна премия за личните треньори на олимпийските медалисти, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на Кодекса за социално осигуряване;

    8. (нова – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) отпускане на пожизнена месечна премия на старши треньорите на сборните олимпийски отбори по съответния спорт, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на Кодекса за социално осигуряване;

    9. (нова – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) отпускане на еднократна парична помощ на деца на олимпийските медалисти, прекратили активна състезателна дейност, чието право по ал. 2, т. 5 е прекратено поради смърт.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 75 от 2002 г., бр. 102 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Средствата по ал. 1 се предоставят въз основа на договори за спортно развитие при отчитане на социалната значимост на спортните дейности – обект на подпомагане, а по ал. 2, т. 5, 7 и 8 – въз основа на документ, представен от Българския олимпийски комитет.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г., изм., бр. 99 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., бр. 102 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Средствата по ал. 2, т. 5 за един медал се определят, както следва:

    1. златен медал на олимпийски игри – три минимални работни заплати, установени за страната;

    2. сребърен медал на олимпийски игри – деветдесет на сто от три минимални работни заплати, установени за страната;

    3. бронзов медал на олимпийски игри – осемдесет на сто от три минимални работни заплати, установени за страната.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 102 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Разпоредбата на ал. 4 се прилага съответно и за отпускане на месечна премия за олимпийските медалисти от игрите за глухи "Дефлимпикс" и от параолимпийски игри, прекратили активната си състезателна дейност.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Средствата по ал. 2, т. 7 и 8 са в размер на една минимална работна заплата, установена за страната, независимо от броя посочвания по ал. 7 и/или ал. 8.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Право на месечна премия по ал. 2, т. 7 имат личните треньори, които:

    1. (доп. – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) са посочени от съответния олимпийски медалист или от съответната спортна организация, когато медалистът е починал, в декларация, представена пред Българския олимпийски комитет;

    2. (доп. – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) са били пряко ангажирани с тренировъчната дейност на олимпийските медалисти за срок не по-малък от 4 години, удостоверено с декларация от съответната спортна организация, представена пред Българския олимпийски комитет.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Право на месечна премия по ал. 2, т. 8 имат старши треньори на сборния олимпийски отбор по съответния спорт, в който има спечелени олимпийски медали, които са участвали в подготовката на отбора най-малко един пълен олимпийски цикъл.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Право на парична помощ по ал. 2, т. 9 имат децата на олимпийските медалисти по смисъла на чл. 5, ал. 1 и 2 от Закона за наследството, които не са навършили пълнолетие, както и лицата, които са навършили 18-годишна възраст при кандидатстване във висше училище по смисъла на ал. 10, т. 2, но не по късно от 25-годишна възраст.

    (10) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Еднократната парична помощ по ал. 2, т. 9 не може да бъде в размер, по-голям от размера на месечната премия, получавана от олимпийския медалист по реда на ал. 4, и се отпуска:

    1. за лечение, което включва разходи за животоспасяваща операция, за закупуване на лекарствени продукти или медицински изделия, които не се финансират от Националната здравноосигурителна каса, а при необходимост и транспортните разходи в двете посоки, и престоя на детето и на един негов придружител в страната или чужбина при извършване на животоспасяваща операция;

    2. при кандидатстване във висше училище, при завършено средно образование, с минимален общ успех "много добър" 4,50, за насърчаване на развитието на изявени дарби и таланти при успешно представяне на регионално, национално и/или международно ниво, при участие в състезания, олимпиади или други форуми – в случаите, когато доходът на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца.

    (11) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., изм., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Заявленията за получаване на парична помощ по ал. 2, т. 9 се подават до министъра на младежта и спорта от законен представител на детето до навършване на пълнолетие.

    (12) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., изм., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Постъпилите заявления по ал. 11 се разглеждат в срок до един месец от комисия, назначена със заповед на министъра на младежта и спорта. Комисията включва представители на Министерството на младежта и спорта, Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика и на Държавната агенция за закрила на детето.

    (13) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., изм., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Редът за подаване и разглеждане на исканията и за отпускане на парична помощ, както и съставът и правилата на работа на комисията по ал. 12 се определят с наредба на министъра на младежта и спорта.

    Чл. 60. (Отм. – ДВ, бр. 53 от 2000 г.).

    Чл. 61. (Решение № 8 на КС на РБ – ДВ, бр. 53 от 1997 г., отм., бр. 53 от 2000 г.).

    Чл. 62. (1) (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Спортните организации, които са юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза, се финансират от:

    1. членски внос и индивидуални и колективни такси;

    2. трансфер на състезатели;

    3. приходи от участия в спортни състезания;

    4. приходи от предоставени спортни услуги на граждани;

    5. приходи от реклама, телевизионни и други права на разпространение;

    6. дарения и спонсорство;

    7. (изм. – ДВ, бр. 53 от 2000 г.) предоставени средства от държавата, общините;

    8. от управлението на собственото имущество;

    9. предоставени средства от международни спортни организации;

    10. други приходи от дейности по физическо възпитание и спорт.

    (2) Данъчните и други облекчения за източниците по ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 7 и 9 се установяват със закон.

    Чл. 63. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., изм. и доп., бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г., изм., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 21 от 2014 г.) (1) Държавата подпомага спортната дейност на лицензираните спортни организации и техните членове, както и учебно-тренировъчната и спортно-състезателната дейност в държавните спортни училища, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на младежта и спорта.

    (2) Държавата може да подпомага спортисти при условия и по ред, определени от министъра на младежта и спорта.

    (3) Условията и редът за финансово подпомагане на изграждането, реконструкцията и модернизацията на спортни обекти и съоръжения и обекти за социален туризъм – държавна и общинска собственост, както и материално-техническата база, ползвана от държавните спортни училища, се определят с наредба на министъра на младежта и спорта.

    (4) Държавата може да подпомага юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, които организират и насърчават децата и младежта да се занимават с физически упражнения, спорт, спортни игри и туризъм сред природата.

    (5) Не могат да ползват държавни средства и субсидии и да се подпомагат от държавата спортни организации, които не са регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

    Чл. 64. (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 21 от 2014 г.) Спортните организации отчитат и доказват целесъобразността на разходваните средства, получени от държавата и общините по ред, определен от министъра на младежта и спорта и общинските съвети.

    Глава дванадесета – "а" (Нова – ДВ, бр. 53 от 2000 г.) НАДЗОР НА ДЕЙНОСТТА НА СПОРТНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

    Чл. 64а. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2000 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) На пряко подчинение на министъра на младежта и спорта се създава инспекторат.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Инспекторатът осъществява надзор върху дейността на спортните организации и лицата, които предлагат спортни услуги публично.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г., изм., бр. 50 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Инспекторатът осъществява текущ и последващ контрол върху извършваните от спортни организации дейности, финансирани от Министерството на младежта и спорта.

    (4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Служителите от инспектората имат право да изискват от лицата по ал. 2 и 3 всички необходими документи, свързани с контролираните дейности, да получават информация и да извършват проверки на място.

    Чл. 64б. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм., бр. 50 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) При извършване на проверки на спортните организации Инспекторатът на Министерството на младежта и спорта има право:

    1. да изисква документи и да събира сведения във връзка с изпълнението на възложените му задачи;

    2. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) да предлага на министъра на младежта и спорта да сезира съда с искане за налагане на обезпечителни мерки върху имуществата на лицата, причинили щети, и да образува искови производства срещу тях;

    3. да присъства на заседанията на управителните и контролните органи на проверяваните спортни организации или изисква техните решения.

    Чл. 64в. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2000 г.) (1) Спортните федерации упражняват надзор за спазването на този закон от своите членове съобразно техния устав.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Спортните федерации могат да изискват от Министерството на младежта и спорта да извършва проверки на спортни организации, които са техни членове.

    Чл. 64г. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2000 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) При констатиране на нарушения служителите на инспектората правят предложения до министъра на младежта и спорта, с които мотивирано предлагат да бъдат сезирани съответните държавни органи.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Специализираните държавни контролни органи могат да изискват информация и друго съдействие от Министерството на младежта и спорта при осъществяването на контрол върху спортните организации и тяхната дейност.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2010 г., изм., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) При поискване специализираните държавни и общински контролни органи предоставят на Министерството на младежта и спорта информация за осъществения от тях контрол върху спортните организации и тяхната дейност.

    Чл. 64д. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2000 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Спортните организации, получили средства от държавния или общинския бюджет, отчитат и доказват целесъобразността на разходването им пред органа, който ги е финансирал.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Инспекторатът на Министерството на младежта и спорта извършва текущи проверки на спортните организации за законосъобразното и целесъобразното разходване на средствата.

    Чл. 64е. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Министърът на младежта и спорта има право да иска от окръжния съд, в чийто район се намира седалището на спортната организация, отменяне на решенията на общото събрание на спортните организации, които противоречат на устава им или на нормативен акт.

    Глава тринадесета – АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    Чл. 65. (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2000 г.) (1) За нарушение или неизпълнение на задължение по този закон физическите лица се наказват с глоба от 100 до 500 лв., а юридическите лица и едноличните търговци – с имуществена санкция от 500 до 1000 лв.

    (2) При повторно нарушение глобата е от 500 до 1000 лв., а имуществената санкция – от 1000 до 2000 лв.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) Спортна организация, нарушила разпоредбата на чл. 6, ал. 1, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г., предишна ал. 3, изм., бр. 21 от 2014 г.) Спортна организация, допуснала нарушение на забраните по чл. 45, ал. 1 и 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

    Чл. 66. (1) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2000 г., бр. 88 от 2005 г., бр. 50 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 101 от 2015 г.) Нарушенията се установяват с актове на специализираните контролни органи на Министерството на финансите, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на младежта и спорта и Антидопинговия център.

    (2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган по ал. 1 или оправомощено от него длъжностно лице.

    (3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2000 г., бр. 50 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Събраните глоби и имуществени санкции за нарушения по този закон се внасят в приход на Министерството на младежта и спорта.

    Чл. 67. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм., бр. 50 от 2008 г., бр. 50 от 2010 г., бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) (1) Нарушения на антидопинговите правила съставляват:

    1. наличието на забранена субстанция, нейни метаболити или маркери в проба на спортист;

    2. употребата или опитът за употреба от спортист на забранена субстанция или забранен метод;

    3. отказът за участие или неучастие на спортист без уважителна причина във вземането на проби след получаване на известие съгласно установеното в Наредбата за допингов контрол при тренировъчна и състезателна дейност (ДВ, бр. 35 от 2011 г.) или избягването по какъвто и да е друг начин на процедурата по вземане на проби;

    4. нарушаването на изискванията, свързани със задължението на спортиста да бъде на разположение за извънсъстезателно тестване, включително неуспешното подаване на информация за местонахождение и пропуснатите проверки;

    5. фалшифициране или опитът за фалшификация на която и да е част от процедурата за допингов контрол;

    6. притежаване на забранени субстанции или забранени методи;

    7. трафикът или опитът за трафик на забранени субстанции или забранени методи;

    8. прилагането или опитът за прилагане на забранена субстанция или забранен метод върху спортист, както и съдействието, подстрекаването, подпомагането, подбуждането, прикриването и всеки друг вид съучастничество, включващо нарушение или опит за нарушение на антидопинговите правила.

    (2) Наказанията за нарушенията по ал. 1 са:

    1. анулиране на състезателни резултати, включително отнемане на медали, точки и награди;

    2. порицание;

    3. лишаване от права за срок три месеца до окончателно лишаване от участие на спортист или длъжностно лице в състезания или дейности в областта на спорта, свързани с управлението или подпомагането на тренировъчния и състезателния процес, както и лишаване от финансиране.

    (3) За нарушение на антидопинговите правила спортистите и длъжностните лица се наказват от съответната спортна федерация съгласно наредбата по чл. 45, ал. 3, разпоредбите на Световната антидопингова агенция, Международния олимпийски комитет и съответната международна федерация.

    (4) Виновно длъжностно лице – треньор, инструктор, мениджър, агент, член на екипа на отбор, спортно-техническо, медицинско и всяко лице, което предоставя лечение, оказва съдействие или работи с участващ или подготвящ се за участие в спортно състезание спортист – допуснало или съдействало за използването на забранени субстанции или забранени методи или за неявяване на определен за тестване състезател, се наказва с глоба 1000 лв.

    Чл. 68. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм., бр. 50 от 2010 г.) Антидопинговият център дължи обезщетение за незаконни действия, накърняващи доброто име на състезателите и спортните деятели, по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите.

    Чл. 69. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм., бр. 50 от 2010 г.) (1) На спортна федерация или на национална спортна организация, която извършва спортна дейност без лицензия, се налага имуществена санкция в размер 10 000 лв.

    (2) На спортен клуб, който извършва спортна дейност, без да членува в лицензирана спортна организация, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) На спортен клуб, който сключи договор със спортисти в нарушение на чл. 35, ал. 3, изречение второ, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.

    ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА (Загл. изм. – ДВ, бр. 96 от 2010 г.)

    § 1. По смисъла на този закон:

    1. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., доп., бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) "Спорт за всички" е система от широко достъпни средства, способи и форми на двигателна активност за развлечение, укрепване на здравето и подобряване на физическата годност на хората през свободното им време чрез индивидуални или групови спортни занимания.

    2. (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) "Социален туризъм" е форма на двигателна активност сред природата за подобряване на физическата работоспособност и емоционално обогатяване на личността чрез организиране на свободното време, отдиха, почивката и физическото възстановяване на гражданите.

    3. (Отм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г.).

    4. (Нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) "Туристически обект" е териториално обособен недвижим имот, предназначен за социален туризъм.

    5. (Предишна т. 4 – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) "Трансфер на спортисти" е нормативно регулиран акт за промяна в клубната принадлежност и състезателните права на спортистите.

    6. (Предишна т. 5 – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) "Спортни деятели" са лица, които пряко или косвено подпомагат, организират и провеждат различните дейности в сферата на спорта.

    7. (Предишна т. 6 – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) "Спортисти аматьори" са лица, които провеждат системна тренировъчна и състезателна дейност, но за тях това не е основна професия.

    8. (Предишна т. 7 – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) "Професионални спортисти" са лица, за които спортът е основна професия.

    9. (Предишна т. 8 – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) "Лицензия на спортна организация" е официално признание и разрешение за осъществяване на спортна дейност с произтичащите от това права, задължения и отговорности.

    10. (Предишна т. 9 – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) "Държавен спортен календар" е система от целесъобразно подредени във времето спортни състезания за цялата територия на страната.

    11. (Предишна т. 10 – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) "Международен спортен календар" е система от целесъобразно подредени във времето спортни състезания, утвърдени от международна спортна федерация.

    12. (Предишна т. 11 – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) "Извънкласна и извънучилищна спортна дейност" са доброволно организирани форми на тренировъчна и състезателна дейност, които не фигурират в задължителните програми по физическо възпитание в учебните заведения.

    13. (Предишна т. 12, изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) "Национален регистър на спортните организации" е информационен масив, съставен от документи на хартиен носител и електронна база данни, които съдържат основните характеристики на спортните организации в Република България.

    14. (Предишна т. 13, изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) "Спорт за високи постижения" е специализирана система от средства, методи и форми на двигателна активност на лица, картотекирани като спортисти, с цел постигане на максимална изява при подготовка и участие в състезания, организирани и контролирани от спортни организации.

    15. (Предишна т. 14 – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) "Залагане върху резултати от спортни състезания и други случайни събития" е игра, при която печалбата се определя по познаването на резултата от състезанието или сбъдването на събитието.

    16. (Предишна т. 15 – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) "Лотарийни игри" са тези игри, при които печалбите се обявяват и разпределят публично чрез жребий по предварително обявена схема, а получаването им зависи от познаването на определена цифра, комбинация от цифри, знак, фигура и други или от изтеглянето на печеливш предварително закупен фиш, талон или билет.

    17. (Предишна т. 16 – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) "Лото" е игра, при която организаторът срещу заплащане на определена сума предлага на участника печалба при откриване на определена цифра, поредица от цифри, знак, фигура или при изтегляне на печелившо свидетелство за плащане (фиш, билет, талон и други подобни).

    18. (Предишна т. 17 – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) "Тото" е лотарийна игра, организирана през еднакви интервали от време, при която познаването на определени числа дава право на печалба.

    19. (Изм. – ДВ, бр. 81 от 1999 г., предишна т. 18, бр. 50 от 2008 г.) "Спонсорство" е пряко или непряко финансиране на спортисти, спортни организации и спортни състезания, осъществено от физическо или юридическо лице с цел да се съдейства за популяризирането на неговото име, марка или обществен престиж.

    20. (Предишна т. 19 – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) "Спортни услуги" са всички платими услуги, свързани със специфичната спортна дейност (треньорски услуги, предоставяне на спортни обекти и съоръжения за спортни занимания и други).

    21. (Нова – ДВ, бр. 53 от 2000 г., предишна т. 20, изм., бр. 50 от 2008 г.) "Спортен съдия" е лице със специална квалификация и права да ръководи спортни състезания по определен вид спорт, да контролира спазването на правилата за тяхното провеждане и да регистрира постигнатите спортни резултати.

    22. (Нова – ДВ, бр. 53 от 2000 г., предишна т. 21, бр. 50 от 2008 г.) "Треньор" е спортен педагог по вид спорт, който организира и провежда спортно-тренировъчна и състезателна дейност със спортисти с различна квалификация.

    23. (Нова – ДВ, бр. 75 от 2002 г., предишна т. 22, бр. 50 от 2008 г., отм., бр. 50 от 2010 г., нова, бр. 21 от 2014 г.) "Олимпийско звено от ученици" е състав от ученици с изявен талант и перспективи за развитие по вид спорт, които се обучават в спортните училища.

    24. (Нова – ДВ, бр. 75 от 2002 г., предишна т. 23, бр. 50 от 2008 г., отм., бр. 50 от 2010 г.).

    25. (Нова – ДВ, бр. 75 от 2002 г., предишна т. 24, бр. 50 от 2008 г., отм., бр. 50 от 2010 г.).

    26. (Нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г., отм., бр. 50 от 2010 г.).

    27. (Нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г., отм., бр. 50 от 2010 г.).

    28. (Нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г., изм. и доп., бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) "Публичен регистър на спортните обекти и обектите за социален туризъм" е информационен масив за обществено ползване, съставен от документи на хартиен носител и електронна база данни, който съдържа формите на собственост, вида, функционалното предназначение и специфична информация относно техническата инфраструктура, състоянието и оборудването на спортните обекти и обектите за социален туризъм в Република България.

    29. (Нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г., изм., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., отм., бр. 96 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.).

    29а. (Нова – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) "Публичноправна организация" е понятието, определено в Закона за обществените поръчки.

    30. (Нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г., доп., бр. 96 от 2010 г., изм., бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) "Спортни обекти и съоръжения" са спортна инфраструктура – движими и/или недвижими вещи и прилежащите към тях терени, общежитие за спортисти, административни и складови постройки, обслужващи съответната спортна инфраструктура, предназначени за подготовка на състезатели и за трайно задоволяване на обществените потребности в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм, за провеждане на спортни, културни и други мероприятия.

    31. (Нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) "Спорт" са всички форми на физическа активност, които чрез самостоятелно или организирано участие имат за цел реализиране или подобряване на физическата дееспособност и емоционалното състояние, формиране на социални отношения или постигане на резултати в състезания на всички нива.

    32. (Нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г., отм., бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.).

    33. (Нова – ДВ, бр. 50 от 2010 г.) "Високоразряден спортист" е спортист, който е постигнал високи спортни резултати в европейски и световни първенства и олимпийски игри.

    33а. (Нова – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) "Олимпийски цикъл" обхваща периода от време между две проведени летни или зимни олимпийски игри.

    34. (Нова – ДВ, бр. 87 от 2012 г., в сила от 9.11.2012 г.) "Специализирани технически кадри" са лицата, които извършват помощни и обслужващи дейности, свързани със спецификата на съответния вид cпорт.

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 2. Параграф 24 от Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход (обн., ДВ, бр. 38 от 1994 г.; доп., бр. 83 от 1994 г.) се изменя, както следва:

    1. След думата "първенства" се добавя "универсиади и други спортни състезания".

    2. Думите "Комитет за младежта и спорта" се заменят с "Комитет за физическо възпитание и спорт".

    3. Думите "Национален фонд за развитие на детско-юношеския спорт" се заменят с "Държавен фонд за подпомагане на физическото възпитание и спорта".

    § 3. Държавният фонд за подпомагане на физическото възпитание и спорта приема активите и пасивите на Националния фонд за развитие на детско-юношеския спорт.

    § 4. Указ № 350 за уреждане на някои взаимоотношения между Спортния тотализатор при Българския съюз за физическа култура и спорт и участниците в тиражите му (Изв., бр. 78 от 1960 г.) се отменя.

    § 5. Залаганията върху резултати от спортни състезания и други случайни събития, лотарийните и лото и тото игри на територията на страната се организират в съответствие с Указа за учредяване на държавна парично-предметна лотария (обн., Изв., бр. 91 от 1958 г.; изм., ДВ, бр. 110 от 1993 г.) и в изпълнение разпоредбите на този закон.

    § 6. В срок шест месеца от влизането на този закон в сила Министерският съвет прелицензира организаторите на хазартни игри.

    § 7. Разпоредбите на чл. 61, ал. 1, т. 6 влизат в сила от 1 януари 1997 г.

    § 8. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет на Република България.

  • ЗАКОН за управление на отпадъците (отм.)

    Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1. (1) Този закон урежда екологосъобразното управление на отпадъците като съвкупност от права и задължения, решения, действия и дейности, свързани с образуването и третирането им, както и формите на контрол върху тези дейности.

    (2) С този закон се определят изискванията към продуктите, които в процеса на тяхното производство или след крайната им употреба образуват опасни или масово разпространени отпадъци.

    (3) Управлението на отпадъците се осъществява с цел да се предотврати, намали или ограничи вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда.

    Чл. 2. (1) Този закон се прилага за:

    1. битовите отпадъци;

    2. производствените отпадъци;

    3. строителните отпадъци;

    4. опасните отпадъци.

    (2) Този закон не се прилага за:

    1. радиоактивните отпадъци;

    2. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2008 г.) отпадъците, получени в резултат на проучването, добива, преработката и съхраняването на подземните богатства;

    3. труповете на животни;

    4. животински фекалии и други неопасни вещества, използвани в селското стопанство;

    5. отпадъчните газове, емитирани в атмосферата;

    6. отпадъчните води, с изключение на отпадъците в течна форма, включени в класификацията по чл. 3 ;

    7. излезлите от употреба експлозиви.

    Чл. 3. Класификацията на отпадъците по видове и свойства се определя с наредба на министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването.

    Глава втора – ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЦАТА, ИЗВЪРШВАЩИ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С ОТПАДЪЦИ

    Чл. 4. (1) Лицата, при чиято дейност се образуват и/или третират отпадъци, предприемат мерки в следната последователност за:

    1. предотвратяване или намаляване на количеството и опасните свойства на образуваните отпадъци чрез:

    а) разработване и прилагане на съвременни екологосъобразни технологии, които пестят използването на първични природни ресурси;

    б) техническо разработване и пускане на пазара на продукти, проектирани така, че тяхното производство, употреба и обезвреждане да не увеличават количествата или опасните свойства на отпадъците и рисковете от замърсяване с тях или това въздействие да бъде максимално ограничено;

    в) разработване на подходящи методи за крайно обезвреждане на опасните вещества, съдържащи се в отпадъците, предназначени за оползотворяване;

    2. рециклиране, повторно използване и/или извличане на вторични суровини и енергия от отпадъците, чието образуване не може да се предотврати;

    3. обезвреждане на отпадъците при невъзможност за тяхното предотвратяване, намаляване и/или оползотворяване.

    (2) При възникване на замърсяване лицата по ал. 1 предприемат незабавно действия за ограничаване на последиците от него върху здравето на хората и околната среда.

    Чл. 5. (1) Притежатели на отпадъци са причинителите на отпадъци, както и лицата, в чието владение се намират те.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Предаването и приемането на производствените, строителните и опасните отпадъци се извършват само въз основа на писмен договор с лица, притежаващи документ по чл. 12 за отпадъци със съответния код съгласно наредбата по чл. 3.

    (3) Притежателите на отпадъци по ал. 1 са длъжни:

    1. да изпълняват разпоредбите за третиране на различните по вид, произход и свойства отпадъци;

    2. да поддържат в постоянна изправност и нормално действие съоръженията си за третиране на отпадъци;

    3. да предприемат всички мерки за несмесване на опасни отпадъци с други отпадъци или на оползотворими отпадъци с неоползотворими;

    4. да организират безопасно съхраняване на отпадъците, за които няма подходящи средства за третирането им;

    5. при наличие на опасни отпадъци да определят отговорно лице и да създадат организация за безопасното им управление;

    6. да водят отчетност за отпадъците по реда, определен с този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

    7. в момента на поискването да осигуряват достъп на контролните органи до технологичните линии, от които се получават отпадъци, до съоръженията за третиране на отпадъците и до документацията по отпадъците;

    8. да осигурят инструктаж и периодично обучение на персонала, който работи с опасни отпадъци;

    9. да предвидят и осъществят необходимите мерки за неразпространяване на замърсяване след закриване на обектите и дейностите, както и на инсталацията или съоръжението за обезвреждане на отпадъци;

    10. да предвидят необходимите финансови средства за:

    а) осигуряване изпълнението на програмите за управление на отпадъците;

    б) плана за мониторинг;

    в) закриване на инсталацията или на съоръжението за обезвреждане на отпадъци;

    г) следоперативен мониторинг и контрол;

    11. да изготвят план за действие при възникване на аварии при осъществяване на дейности с отпадъци;

    12. да уведомяват компетентните органи за предстоящи промени на суровините и технологичните процеси, които биха довели до изменение в количеството или вида на образуваните отпадъци и техните опасни свойства.

    Чл. 6. (1) Притежателите на отпадъци ги предоставят за събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на лица, които имат право да извършват съответните дейности, или ги оползотворяват и/или обезвреждат сами в съответствие с този закон.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Забранява се изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано третиране на отпадъците.

    Чл. 7. (1) Лицата заявители на разрешение за строеж, едновременно с документите по чл. 144, ал. 1 от Закона за устройство на територията, представят и информация за количеството и вида на производствените и опасните отпадъци, които ще се образуват след реализация на инвестиционния проект.

    (2) Информацията по ал. 1 е основание за изискване от държавната приемателна комисия на разрешение по реда на чл. 12 .

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Забранява се въвеждането в експлоатация на строежи по реда на Закона за устройство на територията, без наличие на разрешение за дейности с отпадъци, когато такова се изисква по реда на чл. 12.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Забранява се въвеждането в експлоатация на депа за опасни и неопасни отпадъци по реда на Закона за устройство на територията без наличие на определен размер на отчисленията за единица депониран отпадък съгласно чл. 71а.

    Чл. 8. Анализите на състава и свойствата на отпадъците с цел установяване на декларираните данни и класификацията на отпадъците по чл. 3 се извършват от акредитирани лаборатории.

    Чл. 9. (1) Когато причинителите на отпадъци са неизвестни, разходите по възстановяването на качествата на околната среда се поемат от лицата, в чието държане се намират отпадъците.

    (2) Всички разходи за възстановяване на качествата на околната среда и за разкриване на действителния причинител се възстановяват от него.

    (3) Ако причинителят не бъде установен в срок от 30 дни, засегнатите лица при поискване получават помощ от общината за отстраняване на отпадъците по ред, определен в наредбата по чл. 19, а при замърсяване с опасни отпадъци – по ред, определен в Правилника за устройството и дейността на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ДВ, бр. 3 от 2003 г.).

    Глава трета – ТРЕТИРАНЕ И ТРАНСПОРТИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ

    Чл. 10. Отпадъците, в зависимост от техните свойства, състав и други характеристики, се третират и транспортират по начин, който няма да възпрепятства тяхното следващо рационално оползотворяване.

    Чл. 11. (1) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, определени с наредбите по чл. 24, ал. 2, отговарят за разделното им събиране и постигане на съответните цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Лицата, които пускат на пазара опаковани стоки отговарят за разделното събиране на отпадъците, получени при употребата на тези стоки, както и за постигане на следните цели за рециклиране и оползотворяване:

    1. (изм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г.) не по-малко от 60 на сто от теглото на отпадъците от опаковки трябва да бъдат оползотворени или изгорени в инсталации за изгаряне на отпадъци с оползотворяване на енергията;

    2. (изм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г.) не по-малко от 55 на сто и не повече от 80 на сто от теглото на отпадъците от опаковки трябва да бъдат рециклирани, като се рециклира не по-малко от:

    а) 60 на сто от теглото на отпадъците от опаковки от стъкло;

    б) 60 на сто от теглото на отпадъците от опаковки от хартия и картон;

    в) 50 на сто от теглото на отпадъците от опаковки от метали;

    г) 22,5 на сто от теглото на отпадъците от опаковки от пластмаси, при чието рециклиране се получава единствено пластмаса;

    д) 15 на сто от теглото на дървесните отпадъци от опаковки.

    (3) Целите по ал. 2 се постигат поетапно, съгласно сроковете по § 9 на преходните и заключителните разпоредби.

    (4) Лицата по ал. 1 и 2 изпълняват задълженията си:

    1. индивидуално, или

    2. чрез колективни системи, представлявани от организация по оползотворяване.

    (5) В случай че изпълняват задълженията си индивидуално, лицата по ал. 1 и 2, както и всички техни дистрибутори, включително лицата, извършващи продажба на крайните потребители и производителя, са задължени да приемат обратно на мястото на продажбата или на друго подходящо място отпадъците, образувани в резултат на употребата на съответните продукти.

    (6) Лицата по ал. 1 и 2 могат да изпълняват задълженията си чрез колективни системи след издаване на разрешение по реда на глава пета, раздел IV.

    Чл. 12. (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 105 от 2008 г., изм., бр. 41 от 2010 г.) (1) За извършване на дейностите по оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци, включително предварително третиране преди оползотворяване и/или обезвреждане, се изисква:

    1. разрешение, издадено по реда на чл. 37, или

    2. комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда.

    (2) Разрешения не се изискват за:

    1. търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, които не притежават опасни свойства;

    2. събиране и временно съхраняване на отпадъци на мястото на образуване;

    3. събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 18 и 19 от допълнителните разпоредби;

    4. съхраняване на неопасни отпадъци, попадащо в обхвата на операция, обозначена с код R13 по смисъла на § 1, т. 17, буква "н" от допълнителните разпоредби.

    (3) За извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, които не притежават опасни свойства, се издава лиценз по реда на глава пета, раздел III.

    (4) За дейностите по ал. 2, т. 3 и 4 директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е седалището на лицето, издава регистрационен документ по образец, одобрен от министъра на околната среда и водите, по реда на глава пета, раздел II.

    (5) Директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите издава удостоверение по образец, одобрен от министъра на околната среда и водите, по реда на глава пета, раздел III преди издаването на лиценза за дейността по ал. 2, т. 1, когато дейностите по отпадъците се извършват на територията на съответната регионална инспекция по околната среда и водите.

    (6) В случаите, когато се извършват едновременно дейности по ал. 1 и по ал. 2, т. 3 и 4, лицата могат да подадат заявление за издаване на разрешение по чл. 37, включващо всички дейности или част от тях, което отменя изискването за издаване на регистрационен документ за включените в разрешението дейности.

    (7) Разрешение по ал. 1 или регистрационен документ по ал. 2, т. 3 и 4 за извършване на дейности с отпадъци се издава на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец по българското или по националното си законодателство, на държавни и общински предприятия, сдружения на общини, кооперации и бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, които отговарят на изискванията на този закон.

    (8) Алинея 2, т. 1 и 4 не се прилагат в случаите на превоз на отпадъци по Регламент (EО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци, наричан по-нататък "Регламент 1013/2006".

    Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръженията за третиране на отпадъци, се определят с наредба на министъра на околната среда и водите, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието и храните и министъра на здравеопазването.

    Чл. 13а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 11.08.2006 г.) (1) Не се допуска разполагане на площадки за третиране на отпадъци на територията на пояс I на санитарно-охранителни зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.

    (2) Площадките за третиране на отпадъци не могат да бъдат разположени в средния и външния пояс (пояс II и пояс III) на санитарно-охранителните зони на находищата на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, ако със заповедите за учредяване на санитарно-охранителните зони, издадени при условията и по реда на Закона за водите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, са въведени забрани и ограничения.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 30 от 2011 г.; обявена за противоконституционна с Решение № 3 на КС на РБ, в частта "общи" на изречение първо – ДВ, бр. 26 от 2012 г.) Дейностите по съхраняване и предварително третиране на отпадъци от метални опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, негодни за употреба батерии и акумулатори и излезли от употреба моторни превозни средства се извършват само на площадки, разположени на територии, определени с общи устройствени планове за производствени и складови дейности, на пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обекти на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение.Всяка площадка трябва да отговаря на нормативните изисквания за опазване на човешкото здраве и околната среда.

    Чл. 14. (1) При прекратяване на дейността по третиране на отпадъците на дадена площадка преди изтичането на срока на съответното разрешение органът, който го е издал, определя изискванията за безопасното й ликвидиране и рекултивация на терена.

    (2) Изискванията по ал. 1 са задължителни за лицата, упражнявали тази дейност.

    Чл. 15. (1) Съоръженията и инсталациите за обезвреждане и оползотворяване на отпадъци се изграждат и експлоатират по начин, който не застрашава околната среда от замърсяване или увреждане.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на съоръженията и инсталациите по ал. 1 се определят с наредби на министъра на околната среда и водите, съгласувани с министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието и храните и министъра на здравеопазването.

    Чл. 16. (1) Кметът на общината организира управлението на дейностите по отпадъците, образувани на нейна територия, съобразно изискванията на този закон и наредбата по чл. 19 .

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., бр. 41 от 2010 г.) Кметът на общината осигурява условия, при които всеки притежател на битови отпадъци се обслужва от лица по чл. 12, ал. 7, на които е предоставено право да извършват дейности по тяхното събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане.

    (3) Кметът на общината отговаря за:

    1. (доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) осигуряването на съдове за събиране и съхраняване на битовите отпадъци – контейнери, кофи и други;

    2. (доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) събирането на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за оползотворяването и/или обезвреждането им;

    3. почистването на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване;

    4. (доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) избора на площадка, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови и строителни отпадъци или на други инсталации или съоръжения за оползотворяването и/или обезвреждане на битови или строителни отпадъци;

    5. разделното събиране на битови отпадъци, включително отпадъци от опаковки, като определя местата за разполагане на необходимите елементи на системата за разделно събиране и сортиране на отпадъците от опаковки;

    6. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) определянето на места за поставяне на съдове, места за разделно събиране и площадки за временно съхраняване на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване;

    7. организирането на дейността по събирането и съхраняването на излезли от употреба моторни превозни средства на площадките за временно съхраняване;

    8. предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища;

    9. определянето на места за смяна на отработени моторни масла и информиране на обществеността за това;

    10. (доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) определянето на места за поставяне на съдове за събиране на негодни за употреба батерии и акумулатори;

    11. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) организирането на дейностите по разделно събиране на опасните отпадъци от общия поток битови отпадъци извън обхвата на наредбите по чл. 24, ал. 2 и 3 и предаването им за оползотворяване и/или обезвреждане;

    12. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) осигуряването на информация на обществеността по т. 5 – 7, 9 и 10;

    13. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) осигуряване изпълнението на мерките в Националната програма за управление на дейностите по отпадъците;

    14. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) разделното събиране и временното съхраняване на биоразградими отпадъци, като определя местата за разполагане на необходимите елементи на системата за разделно събиране на отпадъците и предаването им за рециклиране, оползотворяване и/или обезвреждане;

    15. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) почистването от отпадъци на общинските пътища в съответствие с чл. 16в.

    Чл. 16а. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Кметовете на общини с районно деление могат да сключват договори с организации по оползотворяване за всеки район поотделно.

    Чл. 16б. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Кметът на общината осигурява организирането на разделно събиране на отпадъци от опаковки.

    Чл. 16в. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Собствениците на пътищата по чл. 8 от Закона за пътищата отговарят за:

    1. почистването от отпадъци на пътя, земното платно, пътните съоръжения, обслужващите зони, крайпътните обслужващи комплекси и опорните пунктове за поддържане по смисъла на § 1, т. 1 – 3, 6, 9 и 10 от допълнителните разпоредби на Закона за пътищата;

    2. осигуряването на съдове за събиране на отпадъците и транспортирането им до съоръжение за тяхното третиране.

    Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Кметът на общината самостоятелно, когато не участва в регионално сдружение, или съвместно с другите кметове на общините от регионалното сдружение предприема действия по възлагане и извършване на предпроектни проучвания за изграждане на ново съоръжение/я за третиране на битовите и/или строителните отпадъци най-малко три години преди изчерпване обема на депото за битови и/или строителни отпадъци или изтичането на експлоатационния срок на инсталацията, за което уведомява съответната регионална инспекция по околната среда и водите.

    Чл. 18. (1) Третирането и транспортирането на отпадъците от строителни площадки и при разрушаване или реконструкция на сгради и съоръжения се извършват от притежателите на отпадъците, от изпълнителя на строителството или разрушаването или от друго лице въз основа на писмен договор.

    (2) Кметът на общината определя маршрута за транспортиране на отпадъците и инсталацията/съоръжението за третирането им.

    Чл. 19. (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови, включително биоразградими, строителни опасни отпадъци, образувани от физически лица и масово разпространени отпадъци на своя територия, разработени съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси.

    Чл. 19а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2008 г., изм., бр. 41 от 2010 г.) (1) Общините, включени във всеки от регионите по чл. 28, ал. 4, създават регионална система за управление на отпадъците, състояща се от регионално депо и/или други съоръжения за третиране на отпадъци.

    (2) Регионалната система за управление на отпадъците има за цел да постигне тяхното ефективно третиране съобразно изискванията на чл. 4, ал. 1 и изпълнение на задълженията по чл. 16 чрез участие на общините.

    (3) Общините – членове на регионалното сдружение, определят собствеността на регионалното депо и/или съоръжение за третиране на отпадъците. Собствеността може да бъде:

    1. на общината, която е собственик на терена или има учредено право на строеж върху определения за изграждане терен;

    2. съсобственост на общините – членове на сдружението;

    3. съсобственост между финансиращия частен партньор и общината, собственик на терена, и/или общините, членове на сдружението.

    (4) Цената за третиране на тон отпадък, постъпил в регионалната система за управление на отпадъците, е еднаква за всички членове на регионалното сдружение по чл. 19б, ал. 1 и от нея не може да се формира печалба за сдруженията.

    (5) Община, неучастваща в регионалната система за управление на отпадъците, може да ползва същата или друга такава при условия и цени, определени от съответното регионално сдружение.

    Чл. 19б. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) (1) Общините, включени във всеки от регионите по чл. 28, ал. 4, създават по реда на този закон регионално сдружение.

    (2) Общинският съвет на съответната община приема решение за участие в сдружението по ал. 1, копие от което се изпраща на кмета на общината, на чиято територия се предвижда изграждането или е разположено регионално депо.

    (3) Общинският съвет на община от регион по чл. 28, ал. 4 може да приеме решение за присъединяването й към сдружение на общини от друг регион, при условие че не се осуетява създаването или функционирането на регионалното сдружение или регионалната система за управление на отпадъците в собствения й регион, след представяне на положителни становища на двете регионални сдружения и на регионалната инспекция по околната среда и водите.

    (4) Членове на регионалното сдружение могат да бъдат само общини.

    (5) Регионалното сдружение възниква от датата на неговото първо общо събрание, протоколът от което се изпраща на министъра на околната среда и водите за регистрация в специален регистър и на съответния областен управител.

    (6) Регионалното сдружение е юридическо лице със седалище в общината, която е собственик на терена, върху който е изградено или се предвижда изграждането на регионално депо, или която има учредено право на строеж.

    (7) Регионалното сдружение не формира и не разпределя печалба, не придобива собственост. Неговата дейност се подпомага и осигурява от съответните общински администрации.

    (8) Органи на управление на регионалното сдружение са общото събрание и председателят на сдружението.

    (9) Общините могат да получат финансиране на проекти в областта на управление на отпадъците от европейските фондове, държавния бюджет, Предпрятието за управление на дейностите по опазване на околната среда към Министерството на околната среда и водите или други национални публични източници на финансиране само след създаването на регионално сдружение.

    (10) Разпоредбата на ал. 9 не се прилага в случаите, когато съответният регион се състои от една община.

    (11) Община, която откаже да участва, предизвика забавяне, осуети създаването или функционирането на регионално сдружение и/или на регионална система за управление на отпадъците, заплаща вредите и пропуснатите ползи на останалите общини от съответния регион.

    Чл. 19в. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) (1) Общото събрание на регионалното сдружение се състои от кметовете на участващите в него общини.

    (2) Областният управител, а ако съответният регион по чл. 28, ал. 4 попада на територията на две или повече области – техните областни управители, участват в общото събрание на регионалното сдружение без право на глас.

    (3) Общото събрание на сдружението се свиква от неговия председател веднъж на 6 месеца или по искане на някое от лицата по ал. 1 или 2. Свикването става чрез писмена покана с дневен ред до горепосочените лица, копие от която се изпраща на министъра на околната среда и водите.

    (4) Общото събрание се провежда, ако на него присъстват кметовете на всички общини, членове на регионалното сдружение.

    (5) При липса на кворум събранието се отлага за един час по-късно и се провежда, ако на него присъстват най-малко две трети от кметовете и те представляват най-малко две трети от жителите на всички общини – членове на регионалното сдружение.

    Чл. 19г. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) (1) Общото събрание взема решения за:

    1. избор на председател;

    2. приемане на нови членове в регионалното сдружение;

    3. даване становище за присъединяване на община към сдружение на общини;

    4. определяне на отделните съоръжения за третиране на отпадъци, структурата и развитието на регионалната система за управление на отпадъци;

    5. възлагане на обществени поръчки и избор на доставчици и изпълнители по изграждането на елементите на регионалната система за управление на отпадъци;

    6. провеждане на процедури за избор на оператор/и на регионалната система за управление на отпадъците;

    7. утвърждаване на единна цена за третиране на тон отпадък, постъпил в регионалната система за управление на отпадъците;

    8. приемане на инвестиционна програма за развитието на регионалната система за управление на отпадъците;

    9. определяне на реда и начините за събиране и разпределение на дължимата цена от потребителите на системата (общините – членове на регионалното сдружение);

    10. сключване на договори и определяне на цените в случаите, когато регионалната система за управление на отпадъците се ползва от общини извън регионалното сдружение или от други притежатели на отпадъци;

    11. осъществяването на контрола на експлоатацията на регионалната система за управление на отпадъците и дейността на избрания оператор/и;

    12. собствеността на регионалното депо и/или на съоръженията за третиране на отпадъци;

    13. вътрешни правила за работа на сдружението;

    14. други въпроси, свързани с дейността на регионалното сдружение.

    (2) В случаите по чл. 19в, ал. 4 общото събрание взема решения с мнозинство най-малко две трети от присъстващите кметове, които представляват най-малко две трети от жителите на всички общини – членове на регионалното сдружение.

    (3) В случаите по чл. 19в, ал. 5 общото събрание взема решения с единодушие.

    (4) За проведените заседания на общото събрание се съставят протоколи, които се подписват от неговия председател и от присъстващите кметове.

    (5) Решенията на общото събрание се оповестяват по подходящ начин във всяка от общините и се изпращат на министъра на околната среда и водите и на съответния областен управител.

    (6) Решенията на общото събрание подлежат на обжалване само от заинтересованите общини по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

    (7) Община, която не изпълни решение на общото събрание в определения й за това срок, отговаря за нанесените вреди и пропуснати ползи на членовете на регионалното сдружение.

    Чл. 19д. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) (1) Председателят на регионалното сдружение се избира измежду лицата по чл. 19в, ал. 1 за срок, съвпадащ с мандата му като кмет.

    (2) Председателят на сдружението участва в гласуванията на общото събрание наравно с останалите кметове на общини.

    Чл. 19е. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Председателят на сдружението:

    1. представлява сдружението;

    2. изготвя дневния ред за заседанията на общото събрание;

    3. свиква и ръководи заседанията на общото събрание;

    4. поддържа достоверна информация за броя на жителите на общините – членове на регионалното сдружение, на основата на официалните данни от Националния статистически институт;

    5. организира и ръководи изпълнението на решенията на общото събрание;

    6. извършва други дейности, възложени му от общото събрание.

    Чл. 20. (1) Битовите отпадъци от влизащите в страната въздушни, водни и сухоземни транспортни средства се третират непосредствено след влизането им в страната и при наличие на техническа възможност се обезвреждат на граничните контролно-пропускателни пунктове.

    (2) Дейностите по ал. 1 се извършват от лица, притежаващи разрешение по чл. 37 .

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Условията и редът за извършване на дейностите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на транспорта.

    Чл. 21. Производствените отпадъци, които нямат опасни свойства, се третират от:

    1. причинителя – в собствени съоръжения съгласно одобрен от съответните компетентни органи проект на производствената дейност и при изпълнение на чл. 5, ал. 3 ;

    2. лицата, на които е издадено разрешение по чл. 37 , регистрационен документ по чл. 12, ал. 4 или лиценз по чл. 54, ал. 1 ;

    3. оператори, притежаващи комплексно разрешително, издадено по реда на Закона за опазване на околната среда.

    Чл. 22. (1) Третирането на опасни отпадъци се извършва от лица, притежаващи разрешение по чл. 37 или комплексно разрешително, издадено по реда на Закона за опазване на околната среда.

    (2) Събирането и временното съхраняване на опасните отпадъци се извършват разделно в специализирани съдове на територията, върху която притежателят упражнява вещно право.

    (3) Опасните отпадъци се опаковат, етикетират и транспортират в съответствие с международните правни актове за превоз на опасни товари, ратифицирани от Република България със закон.

    Чл. 23. (1) (Предишен текст на чл. 23 – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) В случаи на сериозна опасност за човешкото здраве и околната среда, възникнала в резултат от образуването или дейностите с опасни отпадъци, Министерският съвет, по предложение на министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите, определя с решение необходимите мерки за премахване на опасността, включително и при отсъствие на условията по чл. 12 .

    (2) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) По предложение на министъра на околната среда и водите с акт на Министерския съвет се разрешава използването на до 10 на сто от оставащия капацитет на регионалното депо, който е в експлоатация, или проектния капацитет на друг вид регионално съоръжение за третиране на битовите отпадъци за нуждите на други райони, когато е налице обоснована и неотложна необходимост, свързана с постигането на националните цели по Националната програма за управление на дейностите по отпадъците. Депата и/или съоръженията, използването на които се разрешава за нуждите на други райони, трябва да са изградени със средства, над 50 на сто от които осигурени от държавния бюджет на Република България или от друго национално или международно финансиране.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Отпадъците, предназначени за третиране по ал. 2, се оползотворяват и/или обезвреждат по цените за третиране на битовите отпадъци на съоръжението от съответната регионална система.

    Чл. 24. (1) (Доп. – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) Изискванията за третиране и транспортиране на опасни, строителни и производствени отпадъци се определят с наредби на Министерския съвет.

    (2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Изискванията към продуктите, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци, редът и начините за тяхното разделно събиране, повторно използване, рециклиране, оползотворяване и/или обезвреждане, включително и целите за разделното събиране, рециклирането или оползотворяването им, се определят с наредби на Министерския съвет.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Изискванията за реда и начина за инвентаризация на оборудване, съдържащо полихлорирани бифенили, маркирането и почистването му, както и за третирането и транспортирането на отпадъци, съдържащи полихлорирани бифенили, се определят с наредба на Министерския съвет.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните и здравните заведения и националните центрове по проблемите на общественото здраве се определят с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с министъра на околната среда и водите.

    Глава четвърта – УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОТПАДЪЦИТЕ

    Раздел I – Информация и публични регистри (Загл. изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.)

    Чл. 25. (1) Лицата, чиято дейност е свързана с образуване и/или третиране на производствени и/или опасни отпадъци, както и лицата, притежаващи разрешение по чл. 37 или регистрационен документ по чл. 12 и извършващи дейности по третиране на битови и/или строителни отпадъци, са длъжни да водят отчетни книги, заверени от регионалната инспекция по околната среда и водите.

    (2) При преустановяване на дейността на отделни инсталации или съоръжения лицата по ал. 1 съхраняват отчетните книги в срок 5 години, а за опасни отпадъци – 30 години.

    (3) При закриване изцяло на дейностите на всички инсталации и съоръжения на определена площадка лицата по ал. 1 предават отчетните книги в общинските администрации, които ги съхраняват в сроковете по ал. 2.

    (4) Лицата по ал. 1 и лицата, притежаващи лиценз по чл. 54, ал. 1 , изготвят и представят в регионалната инспекция по околната среда и водите годишни отчети по отпадъците съгласно изискванията на този закон и наредбата по чл. 27, ал. 1 .

    (5) Лицата по ал. 4 предоставят на компетентните органи при поискване документите относно отчета и информацията за дейността си.

    (6) Лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, предоставят информация и водят отчетност съгласно наредбите по чл. 24, ал. 2 .

    Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) (1) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице води публични регистри на:

    1. разрешенията по чл. 37, регистрационните документи по чл. 12, ал. 4 и на закритите обекти и дейности;

    2. лицата, които пускат на пазара батерии и акумулатори, включително вградени в уреди и моторни превозни средства;

    3. лицата, които пускат на пазара електрическо и електронно оборудване;

    4. лицата по чл. 84, ал. 1.

    (2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма води публичен регистър на издадените лицензи по реда на глава пета, раздел III.

    (3) Регистърът по ал. 1, т. 1 съдържа информация за:

    1. наименование на лицето;

    2. единен идентификационен код;

    3. номер на разрешението или регистрационния документ и дата на издаване;

    4. адрес по съдебна регистрация;

    5. лице за контакт, включително телефон, факс и електронна поща;

    6. адрес на площадките, на които е разрешено да се извършва дейност;

    7. код на отпадъка съгласно наредбата по чл. 3;

    8. код и наименование на разрешената дейност съгласно § 1, т. 8, 17, 18, 19 или 21 от допълнителните разпоредби.

    (4) Регистърът по ал. 1, т. 2 съдържа информация за:

    1. регистрационен номер и наименование на лицето;

    2. единен идентификационен код;

    3. търговски марки, които лицето използва в страната;

    4. адрес за кореспонденция, включващ пощенски код, населено място, име и номер на улица/булевард и интернет адрес;

    5. лице за контакт, включително телефон, факс и електронна поща;

    6. вид на батериите и акумулаторите, които пуска на пазара – портативни, автомобилни, индустриални;

    7. начин на изпълнение на задълженията – индивидуално или чрез колективна система, включително наименованието на организацията по оползотворяване, в която членуват.

    (5) Регистърът по ал. 1, т. 3 съдържа информация за:

    1. регистрационен номер и наименование на лицето;

    2. единен идентификационен код;

    3. търговски марки, които лицето използва в страната;

    4. адрес за кореспонденция, включващ пощенски код, населено място, име и номер на улица/булевард и интернет адрес;

    5. лице за контакт, включително телефон, факс и електронна поща;

    6. категории електрическо и електронно оборудване, които пуска на пазара;

    7. начин на изпълнение на задълженията – индивидуално или чрез колективна система, включително наименованието на организацията по оползотворяване, в която членуват.

    (6) Регистърът по ал. 1, т. 4 съдържа информация за:

    1. регистрационен номер и наименование на търговеца или брокера;

    2. статут на лицето – търговец или брокер;

    3. седалище и адрес на управление;

    4. лице за контакт, включително телефон, факс и електронна поща;

    5. вид, код и наименование на отпадъка, който търгува.

    Чл. 26а. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) (1) Лицата, пускащи на пазара батерии и акумулатори, включително вградени в уреди и в моторни превозни средства, се регистрират в регистъра по чл. 26, ал. 1, т. 2 при условия и по ред, определени в съответната наредба по чл. 24, ал. 2.

    (2) Лицата, пускащи на пазара електрическо и електронно оборудване, се регистрират в регистъра по чл. 26, ал. 1, т. 3 при условия и по ред, определени в съответната наредба по чл. 24, ал. 2.

    Чл. 27. (1) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Министърът на околната среда и водите, съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството и с министъра на здравеопазването, определя с наредба реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичния регистър по чл. 26, ал. 1, т. 1.

    (2) Редът за воденето на публичния регистър по чл. 26, ал. 2 се определя с наредбата по чл. 61.

    (3) Информацията за дейностите по отпадъците задължително обхваща: количество, свойства и произход на отпадъците, както и други данни, определени с наредбата по ал. 1.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г.) Държавните органи, в т. ч. Националният статистически институт, Агенция "Митници", Националната агенция за приходите, органите на пътната полиция, Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация", Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и Комисията за защита на потребителите, предоставят информация на Изпълнителната агенция по околната среда съгласно изискванията и в сроковете на наредбите по ал. 1 и чл. 24.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г.) Задължени да предоставят информация на Изпълнителната агенция по околната среда са и всички юридически или физически лица, осъществяващи дейности по управление на отпадъците или от чиято дейност се генерират отпадъци, включително и лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Агенция "Митници" и Националната агенция за приходите предоставят при писмено поискване на Изпълнителната агенция по околна среда информация за количествата на продуктите по посочени конкретни кодове от актуалната за съответната година Комбинирана номенклатура на Република България и списък на лицата, извършващи дейност с тях.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., предишна ал. 6, изм., бр. 41 от 2010 г.) Информацията по ал. 4, 5 и 6 служи само за целите на този закон, като се предприемат необходимите организационни и технически мерки за това. До работа с такава информация се допускат само лицата, подписали клетвена декларация за опазване на тайната в случаите, когато това се изисква със закон.

    Раздел II – Програми и финансиране

    Чл. 28. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Министърът на околната среда и водите разработва и внася в Министерския съвет Национална програма за управление на дейностите по отпадъците.

    (2) За програмата по ал. 1 се извършва екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда.

    (3) Министърът на околната среда и водите внася ежегодно отчет пред Министерския съвет едновременно с отчета за изпълнението на плана за действие към Националната стратегия за околна среда. При необходимост програмата се актуализира.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г.) С програмата по ал. 1 се определят регионите, включващи общините, които ползват общо регионално депо.

    Чл. 29. (1) Програми за управление на дейностите по отпадъците се разработват и изпълняват от:

    1. кмета на общината за територията на съответната община;

    2. (доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) лицата, извършващи дейности с отпадъци, за които се изисква издаване на разрешение по чл. 37 и комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда;

    3. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) лицата, чийто средносписъчен брой на персонала надвишава 10 души и при чиято дейност се образуват:

    а) производствени отпадъци, които не притежават опасни свойства и по общо количество надвишават 1 куб. м или 1000 кг в денонощие;

    б) опасни отпадъци;

    в) строителни отпадъци, които по общо количество надвишават 10 куб. м в денонощие;

    4. лицата по чл. 11, ал. 4 , в съответствие с изискванията на наредбите по чл. 24, ал. 2.

    (2) Програмите по ал. 1, т. 1 са неразделна част от общинските програми за околна среда и се разработват, приемат и отчитат по реда на глава пета от Закона за опазване на околната среда.

    (3) Програмите по ал. 1:

    1. се разработват и приемат за продължителен период, който се определя в зависимост от очакваното развитие на производствените и други дейности, но не по-кратък от 3 години;

    2. се актуализират при промяна във фактическите и/или нормативните условия.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., изм., бр. 41 от 2010 г.) Програмите по ал. 1 се разработват в съответствие с Националната програма за управление на дейностите по отпадъците и включват мерки, предвидени в плана за действие към Националната програма.

    Чл. 30. (1) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., изм. и доп., бр. 41 от 2010 г.) Лицата по чл. 29, ал. 1, т. 2 и 3 представят в регионалната инспекция по околната среда и водите проекта на програмата за съгласуване или утвърждаване.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 41 от 2010 г.) В 14-дневен срок от получаването им директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите утвърждава с мотивирано решение представените проекти или ги връща със задължителни предписания за привеждане в съответствие с разпоредбите на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., изм. и доп., бр. 105 от 2008 г., изм., бр. 41 от 2010 г.) Програмите, изготвени от лицата по чл. 29, ал. 1, т. 2 , извършващи дейности на територията на повече от една регионална инспекция по околната среда и водите, се утвърждават от директора на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е седалището на лицата по съответния регистър.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г.) Директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е седалището по търговския регистър на лицата, утвърждава проекта на програмата след получаване на становищата за съгласуването им от регионалните инспекции по околната среда и водите, на чиито територии са извършват дейностите.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Програмите, изготвени от лицата по чл. 29, ал. 1, т. 3, извършващи дейности на територията на повече от една регионална инспекция по околната среда и водите, се утвърждават от директора на всяка регионална инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се извършват дейностите.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) В срок до 14 дни от внасянето на проектите на програмите по ал. 3 и 5 директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите може еднократно да изиска от заявителя отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) В срок до 14 дни от уведомяването по ал. 6 заявителят отстранява нередовностите и/или предоставя допълнителната информация.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) В срок до 14 дни от датата на отстраняване на нередовностите и/или предоставянето на допълнителната информация директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите съгласува със становище или утвърждава с решение представените проекти.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите отказва съгласуването или утвърждаването на представения проект на програма с мотивирано решение, когато не са спазени изискванията по ал. 7.

    (10) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) След издаден отказ по ал. 9 лицата по чл. 29, ал. 1, т. 2 и 3 могат да представят нова програма по реда на ал. 1.

    (11) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Екземпляр от програмите се предоставя на регионалната инспекция по околната среда и водите в едномесечен срок след приемането им.

    (12) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Програмите, изготвени от лицата по чл. 29, ал. 1, т. 3 , се представят в общините, на чиято територия се извършва дейността, с цел включването им в програмите по чл. 29, ал. 1, т. 1 .

    (13) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Органът, утвърдил програмата за управление на отпадъците и регионалните инспекции по околната среда и водите, издали становище за съгласуването й по реда на ал. 4, извършват периодични проверки за изпълнението й.

    (14) (Нова – ДВ, бр. 77 от 2005 г., предишна ал. 8, бр. 41 от 2010 г.) Програмите за управление на отпадъците на лицата по чл. 11, ал. 1 и 2 се разработват и утвърждават по реда, предвиден в наредбите по чл. 24, ал. 2 .

    Чл. 31. (1) Програмите за управление на дейностите по отпадъците предвиждат мерки за постигане на следните цели:

    1. намаляване или ограничаване образуването на отпадъци, както и на степента на тяхната опасност;

    2. рециклиране, регенериране или други форми на оползотворяване;

    3. екологосъобразно обезвреждане;

    4. почистване на старите замърсявания с отпадъци.

    (2) Програмите по ал. 1 включват:

    1. анализ на състоянието и прогноза за вида, произхода, свойствата и количествата на отпадъците, образувани и подлежащи на третиране;

    2. целите, етапите и сроковете за тяхното постигане;

    3. начините и съоръженията за третиране или безопасно съхраняване;

    4. описание на специализираните инсталации за третиране, както и на терените, подходящи за третиране на отпадъци;

    5. схема за движението на отпадъците към инсталациите за третиране;

    6. специфични за съответната територия или предприятие решения за управление на дейностите по отпадъците;

    7. финансовите средства за осъществяване на програмата;

    8. мерки за изграждане на съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъците на места, намиращи се възможно най-близо до източника на образуването им, и чрез използването на най-подходящи методи и технологии;

    9. план за привеждане на действащи инсталации и съоръжения за обезвреждане на отпадъците, включващ конкретни мерки, средства и срокове за тяхното изпълнение, в съответствие с изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

    10. мерки за третиране на биоразградимите отпадъци с цел поетапно намаляване на количествата им и недопускане на тяхното депониране;

    11. координация с други програми, имащи връзка с дейността;

    12. система за отчет и контрол на изпълнението;

    13. система за оценка на резултатите и за актуализация на програмата;

    14. информация за връзка с упълномощените лица, отговорни за управлението на отпадъците;

    15. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) информация от лицата, извършващи дейности по събиране на отпадъци, за съоръженията, на които предават отпадъците за оползотворяване и/или обезвреждане.

    (3) При разработването на програмите за управление на дейностите по отпадъците в общините се привличат и представители на обществени екологични движения и организации. Кметът на общината осигурява обществен достъп до общинската програма за управление на дейностите по отпадъците.

    (4) В плановете за устройство на териториите се отразяват обектите със съоръжения и инсталации и терените по ал. 2, т. 3 и 4.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Националната програма по чл. 28, ал. 1 включва и мерки за създаване на мрежа от съоръжения и инсталации, която осигурява третирането на отпадъците:

    1. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) чрез най-добрите налични техники;

    2. в най-близките съоръжения/инсталации, намиращи се до източника на образуването им, като се използват най-подходящите методи и технологии, осигуряващи висока степен на защита на човешкото здраве и околната среда.

    Чл. 32. Годишният отчет за изпълнението на програмите по чл. 29, ал. 1 се представя пред органа, приел програмите, и се изпраща на съответната регионална инспекция по околната среда и водите до 31 март следващата година.

    Чл. 33. Разходите за третиране и транспортиране на отпадъците са за сметка на:

    1. притежателите на отпадъци, които са обслужвани от лице, получило разрешение по чл. 37 , регистрационен документ по чл. 12, ал. 4 или лиценз по чл. 54, ал. 1 ;

    2. лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, по реда на чл. 36 .

    Чл. 34. (1) Ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България по предложение на министъра на околната среда и водите се определят целеви средства за изграждане на съоръжения и инсталации за третиране на битови, масово разпространени и опасни отпадъци, както и за почистване и рекултивация на места, замърсени с отпадъци.

    (2) Финансират се само програми и проекти за изграждане на съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци, които отговарят на последователността на мерките, въведена в чл. 4 , и които са одобрени от министъра на околната среда и водите.

    (3) Съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци, които са изградени или се изграждат със средства, осигурени със закона за държавния бюджет на Република България или друго национално или международно финансиране, се използват съгласно мерките, предвидени в плана за действие на Националната програма за управление на дейностите по отпадъците по чл. 28, ал. 1 .

    (4) Когато съоръженията и инсталациите не се използват съгласно изискванията на ал. 3, общините възстановяват средствата от държавния бюджет или международните програми на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

    Чл. 35. (1) В Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда постъпват сумите от:

    1. таксите по чл. 36 ;

    2. глобите и имуществените санкции по глава шеста – когато наказателните постановления са издадени от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него длъжностни лица.

    (2) По бюджета на съответната община постъпват сумите от глобите и имуществените санкции по глава шеста – когато наказателните постановления са издадени от кмета на общината.

    (3) Средствата по ал. 1 и 2 се разходват за проекти и обекти за третиране на отпадъци.

    Чл. 36. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Продуктова такса в размер и по ред, определени с акт на Министерския съвет, се заплаща от:

    1. лицата по чл. 11, ал. 1 и 2, които не изпълняват по реда на чл. 11, ал. 4 задълженията и целите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на отпадъците съгласно този закон и наредбите по чл. 24, ал. 2;

    2. лицата по чл. 11, ал. 4, т. 1, които не са доказали по безсъмнен начин пред министъра на околната среда и водите, че са изпълнили задълженията и целите по т. 1;

    3. лицата по чл. 11, ал. 4, т. 2, членуващи в организация по оползотворяване, които не й заплащат уговореното възнаграждение;

    4. организациите по оползотворяване, които не са доказали по безсъмнен начин пред министъра на околната среда и водите, че са изпълнили задълженията и целите по т. 1 на лицата по чл. 11, ал. 4, т. 2, членуващи в тях.

    Глава пета – РАЗРЕШАВАНЕ И КОНТРОЛ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОТПАДЪЦИТЕ

    Раздел I – Разрешения за дейности с отпадъци

    Чл. 37. (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 41 от 2010 г.) Разрешения за извършване на дейности по оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци, включително предварително третиране преди оползотворяването или обезвреждането, се издават:

    1. от директора на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се извършват дейностите;

    2. от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице, когато дейностите се извършват на територията на повече от една регионална инспекция по околната среда и водите.

    Чл. 38. (1) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 105 от 2008 г., бр. 41 от 2010 г.) За издаване на разрешение по чл. 37 лицата по чл. 12, ал. 7 подават заявление, в което се посочват:

    1. срокът, за който се кандидатства;

    2. местонахождението на площадките за извършване на дейността с отпадъците;

    3. видът, съставът, свойствата, количеството и произходът на отпадъците, които ще се третират;

    4. дейностите, за които се кандидатства, и кодът им;

    5. методите и технологиите, които ще се прилагат;

    6. съоръженията и инсталациите, които ще се ползват, както и техният капацитет;

    7. мерките за сигурност, които ще се предприемат;

    8. лицето, отговорно за управлението, адрес, телефон и факс за връзка;

    9. списъкът на необходимия управленски персонал по длъжности, задължения, квалификация и брой;

    10. условията, при които ще се извършват дейностите от заявителя;

    11. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) категориите уреди или видовете батерии и акумулатори, съгласно съответните наредби по чл. 24, ал. 2, в случаите, когато се кандидатства за разрешение за извършване на дейности с излязло от употреба електрическо и електронно оборудване или негодни за употреба батерии и акумулатори.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 41 от 2010 г.) Заявлението, заедно със съпътстващата го документация, се подава до компетентния орган по чл. 37 . Заявлението се представя на хартиен и електронен носител.

    (3) Заявлението по ал. 1, както и заявленията по чл. 43, ал. 3, т. 3 , чл. 44, ал. 1 и чл. 45, ал. 3 се подават по образци, утвърдени от министъра на околната среда и водите.

    Чл. 39. (1) (Предишен текст на чл. 39 – ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Към заявлението по чл. 38 се прилагат:

    1. документ за платена такса;

    2. утвърдена програма за управление на дейностите по отпадъците – за лицата по чл. 29, ал. 1, т. 2 и 3 ;

    3. (изм. и доп. – ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 34 от 2006 г., бр. 105 от 2008 г., бр. 41 от 2010 г.) единен идентификационен код, а за чуждестранните лица – документ, издаден в съответствие с националното му законодателство, удостоверяващ правния статус на заявителя, издадени до три месеца преди подаване на заявлението;

    4. проект на технологията за обезвреждане или оползотворяване на отпадъците;

    5. проект за крайна рекултивация и грижи за площадката след закриването на дейността;

    6. авариен план;

    7. (изм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г., доп., бр. 41 от 2010 г.) решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) или решение да не се извършва ОВОС съгласно Закона за опазване на околната среда и/или решение по оценка за съвместимост по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие;

    8. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) санитарно удостоверение от регионалната здравна инспекция (РЗИ) – за лицата, извършващи дейности с опасни отпадъци от хуманната медицина или свързана с тях изследователска дейност на територията на съответната инспекция, или от министъра на здравеопазването – когато дейностите се извършват на териториите на повече от една РЗИ;

    9. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) документите по чл. 51, ал. 1, т. 6 – за дейностите по транспортиране на опасни отпадъци в случаите по чл. 12, ал. 6;

    10. нотариално заверена от заявителя декларация, че не е свързано лице по смисъла на този закон с лице, на което е отнето разрешението или му е отказано издаването на разрешение преди изтичането на една година от отнемането или отказа;

    11. (нова – ДВ, бр. 77 от 2005 г.) план за собствен мониторинг и контрол на депа за отпадъци, на инсталации за изгаряне на отпадъци и на инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци;

    12. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г., изм., бр. 30 от 2011 г.) заверени от компетентен орган копие – извадка от влязъл в сила подробен устройствен план, а в случаите по чл. 13а, ал. 3 – и скица или друг удостоверителен документ, доказващ, че всеки от имотите, на чиято територия е разположена площадка, се намира на територии, определени с общи устройствени планове за производствени и складови дейности, или на пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обекти на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение;

    13. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) заверено копие на нотариален акт или на договор за наем, придружен с друг удостоверителен документ за собственост на имота, издаден от компетентните служби, на чиято територия е площадката, съдържащ данни за адреса на обекта, парцела, планоснимачния номер и други описателни данни, когато имотът е извън регулация;

    14. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) определен размер на отчисленията за един тон депониран отпадък съгласно чл. 71а за дейност по обезвреждане на опасни и неопасни отпадъци чрез депониране.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Когато заявителят е чуждестранно лице, документът по ал. 1, т. 3 се представя и в легализиран превод, а документите по ал. 1, т. 2, 4, 5, 6, 10 и 11, които са на чужд език, се представят в превод.

    Чл. 40. (1) Органът по чл. 37 може еднократно да изисква от заявителя отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация към заявлението, когато това е необходимо за изясняване на фактите и обстоятелствата по чл. 38 и чл. 39 и/или с цел отстраняване на нередовностите.

    (2) В случаите по ал. 1 органът по чл. 37 уведомява заявителя в срок до 15 дни от постъпване на заявлението.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) В срок до два месеца от уведомяването по ал. 2 заявителят отстранява нередовностите или предоставя допълнителната информация.

    Чл. 41. (1) Органът по чл. 37 преценява съответствието на заявлението за издаване на разрешение с изискванията на този закон.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) За издаване на разрешения за дейности по отпадъци компетентният орган или оправомощено от него лице извършва проверка на площадката.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) В срок 15 дни от подаване на заявление за издаване на разрешение за извършване на дейности по изгаряне или съвместно изгаряне на отпадъци, което отговаря на изискванията на закона, или от отстраняването на нередовности и/или предоставянето на допълнителна информация в случаите по чл. 40, ал. 1, компетентният орган по чл. 37, т. 1 и 2 съвместно с общините оповестява и осигурява в продължение на един месец при равнопоставеност достъп на заинтересуваните лица до заявлението.

    Чл. 42. (1) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Органът, до който е подадено заявлението, се произнася с решение в срок до два месеца от получаване на заявлението или от отстраняване на нередовностите и/или предоставянето на допълнителната информация или от изтичането на едномесечния срок по чл. 41, ал. 3, като издава или мотивирано отказва издаването на разрешение.

    (2) В решението по ал. 1 компетентният орган определя условия за извършване на дейностите по отпадъците с цел съобразяването им с този закон.

    (3) Компетентният орган отказва издаване на разрешение, когато:

    1. заявлението и/или приложените към него документи по чл. 39 не отговарят на нормативните изисквания;

    2. заявлението е подадено до една година след изтичане срока на действие на предишното разрешение, в рамките на което заявителят е извършил административни нарушения, за които е бил наказван два или повече пъти с влязло в сила наказателно постановление по реда на глава шеста, раздел II;

    3. се установи, че заявителят си е послужил с неверни данни;

    4. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) е налице неизпълнение на чл. 39, ал. 2;

    5. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) площадката и дейностите, които ще се извършват на нея, не отговарят на минималните изисквания на наредбите по чл. 24, ал. 2;

    6. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) заявлението е подадено от организация по оползотворяване.

    Чл. 43. (1) Разрешението се издава за срока, посочен в заявлението, но не по-дълъг от 5 години.

    (2) Компетентният орган или оправомощено от него лице най-малко веднъж годишно проверява лицата, притежаващи разрешение по чл. 37 , за установяване съответствието на условията по управление на отпадъците с тези в издаденото разрешение.

    (3) Издаденото разрешение за дейности с отпадъци прекратява своето действие със:

    1. изтичането на неговия срок;

    2. отнемането му в срока на неговото действие;

    3. издаването на решение на компетентния орган по заявление от притежателя на разрешението, с което се иска прекратяване на дейността преди изтичането на неговия срок.

    (4) След прекратяване действието на разрешението органът, който го е издал, контролира изпълнението на условията, свързани с безопасното ликвидиране на дейността и възстановяването (рекултивацията) на терена.

    Чл. 44. (1) Не по-късно от два месеца преди изтичането на срока на разрешението лицето подава заявление за продължаване на срока му.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Към заявлението по ал. 1 лицето прилага:

    1. декларация, че не е настъпило изменение в условията, при които разрешението е било издадено;

    2. утвърдена актуализирана програма за управление на дейностите по отпадъците – за лицата по чл. 29, ал. 1, т. 2 и 3.

    (3) Компетентният орган в едномесечен срок се произнася с решение по заявлението за продължаване срока на разрешението.

    (4) При неподаване на необходимите документи по ал. 2 в установения срок лицето кандидатства за издаване на разрешение по реда на чл. 37 .

    Чл. 45. (1) Издаденото разрешение се изменя и/или допълва от компетентния орган при:

    1. промяна на нормативните изисквания, свързани с разрешението;

    2. предстоящи промени в суровините или в технологичните процеси, в резултат на които ще настъпят изменения в количеството, състава и свойствата на отпадъците;

    3. очаквани промени в състава и свойствата на опасните отпадъци, постъпващи за третиране в дадена инсталация, или на технологичните процеси за третиране;

    4. промени в обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 8 ;

    5. необходимост от допълването му с нови данни, дейности, площадки или условия, при които ще се развиват дейностите.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) В едномесечен срок от настъпване на промяна в обстоятелствата, при които е било издадено разрешението, лицето подава заявление за изменение и/или допълнение на разрешението, заедно със съответните документи по чл. 38 и/или 39, удостоверяващи промяната.

    (3) В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 лицата подават заявление за изменение и/или допълване на разрешението не по-късно от два месеца преди настъпването на промяната.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Органът по ал. 1 може еднократно да изисква от заявителя отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация към заявлението за изменение и/или допълнение на разрешението, когато това е необходимо за изясняване на фактите и обстоятелствата по чл. 38 и 39 и/или с цел отстраняване на нередовностите.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) В случаите по ал. 4 органът по ал. 1 уведомява заявителя в срок до 15 дни от постъпване на заявлението.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) В срок до един месец от уведомяването по ал. 5 заявителят отстранява нередовностите и/или предоставя допълнителната информация.

    (7) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Компетентният орган в едномесечен срок се произнася с решение по заявлението за изменение и/или допълване на разрешението.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Компетентният орган отказва да измени и/или допълни разрешението, когато:

    1. заявлението и/или приложените към него документи по ал. 2 не отговарят на нормативните изисквания;

    2. се установи, че заявителят си е послужил с неверни данни;

    3. в случаите по ал. 1, т. 5 площадката и дейностите, които ще се извършват на нея, не отговарят на минималните изисквания в наредбите по чл. 24, ал. 2;

    4. не са спазени изискванията на ал. 6.

    Чл. 46. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., бр. 41 от 2010 г.) На едно юридическо или физическо лице по чл. 12, ал. 7 се издава едно разрешение за всички извършвани дейности независимо на колко площадки се осъществяват разрешените дейности по отпадъци и за колко видове отпадъци се отнася разрешението.

    (2) За една площадка се издават толкова разрешения, колкото са лицата, извършващи дейности по третиране на отпадъци върху нейната територия.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Правата по издадените разрешения и по откритата процедура по издаването им се прехвърлят при промяна на техния титуляр при запазване условията на разрешението след уведомяване на компетентния орган, който отразява служебно промяната.

    Чл. 47. (1) Компетентният орган отнема издаденото разрешение, когато:

    1. са представени неверни сведения, които са послужили като основание за неговото издаване;

    2. в резултат на грубо или системно нарушаване на този закон, на подзаконовите нормативни актове по прилагането му или на условията, определени в разрешението, се застрашава човешкото здраве и се уврежда или замърсява околната среда над допустимите норми.

    (2) При отнемане на разрешението по ал. 1 нарушителят няма право да кандидатства за издаване на ново разрешение за срок една година от датата на отнемането му.

    Чл. 48. (1) Решенията на компетентния орган се съобщават писмено на заявителите в 7-дневен срок от издаването им.

    (2) Органът, издал разрешението за дейности по отпадъци, информира по подходящ начин обществеността за всяко издадено разрешение, както и за направените изменения и/или допълнения на издадените разрешения, в срок до 10 дни от датата на издаването им.

    Чл. 49. Издаденото разрешение и решението за изменение и/или допълване на издаденото разрешение или за отказ да се издаде, измени и/или допълни разрешението се обжалват по реда на:

    1. (изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г.) Административнопроцесуалния кодекс – в случаите, когато е издадено от директора на регионалната инспекция по околната среда и водите;

    2. (изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г.) Административнопроцесуалния кодекс – в случаите, когато е издадено от министъра на околната среда и водите.

    Раздел II – Регистрационни документи за дейности с отпадъци

    Чл. 50. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 105 от 2008 г., бр. 41 от 2010 г.) За издаването на регистрационен документ по чл. 12, ал. 4 лицата по чл. 12, ал. 7 подават заявление по образец, одобрен от министъра на околната среда и водите, в което се посочват:

    1. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) лицата, от които се приемат отпадъци за транспортиране;

    2. видът, количеството и произходът на отпадъците, с които ще се извършват дейностите;

    3. (отм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.);

    4. лицето, отговорно за управлението, адрес, телефон и факс за връзка.

    Чл. 51. (1) Към заявлението по чл. 50 се прилагат:

    1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 34 от 2006 г., бр. 105 от 2008 г., бр. 41 от 2010 г.) единен идентификационен код на заявителя, за чуждестранните лица – документ, издаден в съответствие с националното му законодателство, удостоверяващ правния статус на заявителя, издадени до три месеца преди подаване на заявлението;

    2. (отм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., нова, бр. 30 от 2011 г.) в случаите по чл. 13а, ал. 3 – скица или друг удостоверителен документ, доказващ, че всеки от имотите, на чиято територия е разположена площадка, се намира на територии, определени с общи устройствени планове за производствени и складови дейности, или на пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обекти на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение;

    3. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г.) удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ;

    4. документ за платена такса;

    5. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) копия на писмени договори с лица, на които се предават отпадъците, притежаващи разрешителен документ по чл. 12, ал. 1 за оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци със съответния код, съгласно наредбата по чл. 3;

    6. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) за дейностите по транспортиране на опасни отпадъци по шосе се представят следните документи:

    а) копие от свидетелство за регистрация на транспортното средство;

    б) копие от талон за преминал технически преглед;

    в) копие от удостоверение на консултанта по безопасността при превоз на опасни товари;

    г) копие от удостоверение за успешно положен изпит от водача на транспортното средство по Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари ADR;

    д) документ, удостоверяващ техническата пригодност на транспортното средство – за съответствието на транспортното средство с изискванията на международните договори по транспортиране на опасни товари;

    7. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) за дейностите по транспортиране на опасни отпадъци с железопътен транспорт се представят следните документи:

    а) копие от удостоверение на консултант по безопасността, издавано по образец съгласно Правилника за железопътен превоз на опасни товари (RID), валидно за превози с железопътен транспорт;

    б) документ, удостоверяващ пригодността на транспортното средство, съгласно изискванията, посочени в RID;

    8. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) за дейностите по транспортиране на опасни отпадъци от транспортни средства във водни обекти се представя копие от документ, доказващ пригодността на ползваните плаващи съоръжения и оборудването към тях за събиране на опасни отпадъци.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Когато заявителят е чуждестранно физическо или юридическо лице, той е длъжен да представи документ по ал. 1, т. 2 и 3, издаден от компетентен орган, извлечение от регистър или еквивалентен документ на съдебен или административен орган от държавата, в която е установен.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Когато заявителят е чуждестранно физическо или юридическо лице, документът по ал. 1, т. 1 се представя и в легализиран превод, а документите по ал. 1, т. 2 и 3, които са на чужд език, се представят в превод.

    (4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 63 от 2010 г.) Заявлението, заедно със съпътстващата го документация, се подава до директора на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е седалището на лицето.

    Чл. 52. (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2010 г.) Регистрационният документ или мотивираният отказ се издава от директора на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е седалището на лицето, в 14-дневен срок от датата на подаване на заявлението.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Органът по ал. 1 отказва издаването на регистрационния документ при неспазване на поне едно от изискванията по чл. 50 и 51 или когато заявлението е подадено от организация по оползотворяване.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г.) Отказът по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му.

    Чл. 53. (1) При прекратяване на дейността лицето по чл. 50 уведомява компетентния орган в срок до един месец.

    (2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) В случаите по ал. 1 компетентният орган със заповед заличава лицето по чл. 50 от регистъра по чл. 26, ал. 1, т. 1 и отнема издадения регистрационен документ.

    Чл. 53а. (Нов – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) При констатиране на нарушение на някое от изискванията на чл. 60, ал. 7, след като на едноличния търговец или на юридическото лице е наложена имуществена санкция по чл. 106, ал. 4, т. 3, компетентният орган отнема издадения регистрационен документ.

    Раздел III – Лицензиране на търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали

    Чл. 54. (1) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, които нямат опасни свойства, се извършва от българските и чуждестранните юридически и физически лица, регистрирани като търговци по Търговския закон или по националното си законодателство и притежаващи лиценз за тази дейност, издаден от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от упълномощен от него заместник-министър, по реда на този раздел.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 30 от 2011 г.; обявена за противоконституционна с Решение № 3 на КС на РБ, в частта "общи" на изречение първо – ДВ, бр. 26 от 2012 г.) Дейностите с отпадъци от черни и цветни метали се извършват само на площадки, разположени на територии, определени с общи устройствени планове за производствени и складови дейности, на пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обекти на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение. Всяка площадка трябва да отговаря на нормативните изисквания за опазване на човешкото здраве и околната среда.

    (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) Не се изисква лиценз при:

    1. (изм. – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) продажба на отпадъци от черни и цветни метали от лицата, които ги получават като технологичен отпадък от собствено производство или от собствен амортизационен лом, когато купувачът е лицензиран по реда на ал. 1;

    2. продажба на отпадъци от черни и цветни метали с битов характер от физически лица, когато купувачът е лицензиран по реда на ал. 1.

    (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) За издаването на лиценз за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали търговците по ал. 1 подават заявление по образец съгласно наредбата по чл. 61 до министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

    (5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) Към заявлението по ал. 4 се прилагат:

    1. (изм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 34 от 2006 г., бр. 41 от 2010 г.) декларация, че е търговец, с посочване на единен идентификационен код, а за чуждестранните лица – копие на документ, издаден в съответствие с националното му законодателство, удостоверяващ правния статус на заявителя;

    2. (изм. – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) оригинал или заверено от заявителя копие на договор за наем или нотариален акт, придружени със скица или друг удостоверителен документ, издаден от компетентен орган, съдържащ данни за местоположението на имота, на чиято територия е площадката, и данни, от които да е видно, че отговаря на изискванията на ал. 2;

    3. (доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) удостоверение, издадено от директора на регионалната инспекция по околната среда и водите по местонахождението на площадката или разрешение по чл. 37;

    4. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г.) удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ;

    5. (отм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., нова, бр. 30 от 2011 г.) декларация за спазване изискванията на чл. 60, ал. 8;

    6. (изм. – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) декларация от заявителя, че не е свързано лице с търговец, на когото е отнет лицензът или му е отказано издаването на лиценз, в сроковете по чл. 59, ал. 1, т. 1, букви "б" и "в" и че не са налице обстоятелствата по чл. 59, ал. 1, т. 1, букви "г" и "д";

    7. документ за платена такса.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 34 от 2006 г., предишна ал. 5, изм., бр. 30 от 2011 г.) Когато заявителят е чуждестранно лице, той е длъжен да представи документ по ал. 5, т. 4, издаден от компетентен орган, извлечение от регистър или еквивалентен документ на съдебен или административен орган от държавата, в която е установен.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 34 от 2006 г., предишна ал. 6, изм., бр. 30 от 2011 г.) Когато заявителят е чуждестранно лице, документът по ал. 5, т. 1 се представя и в официален превод, а документите по ал. 5, т. 4, 5 и 6, които са на чужд език – и в превод.

    (8) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 77 от 2005 г., предишна ал. 7, бр. 30 от 2011 г.) При нередовности в документите и/или необходимост от предоставяне на допълнителна информация заявителят се уведомява в срок до 14 дни от датата на подаване на заявлението. Заявителят отстранява нередовностите и/или предоставя допълнителната информация в 14-дневен срок от датата на уведомяването.

    (9) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 77 от 2005 г., предишна ал. 8, изм., бр. 30 от 2011 г.) При неотстраняване на нередовностите и/или непредоставяне на допълнителната информация в срока по ал. 8 документите не се разглеждат.

    (10) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 77 от 2005 г., предишна ал. 9, изм., бр. 30 от 2011 г.) В случаите по ал. 8 документите се смятат за подадени от датата на отстраняване на нередовностите и/или предоставянето на допълнителната информация.

    Чл. 55. (1) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) Удостоверението по чл. 54, ал. 5, т. 3 съдържа данни за заявителя, местонахождението на площадката и за съответствието й с изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, както и данни за вида на отпадъците, с които ще се извършва дейността, и за лицето, отговорно за управлението им.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) За издаване на удостоверението лицето подава заявление до директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите, в което декларира данните по ал. 1 и прилага:

    1. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г., изм., бр. 30 от 2011 г.) документите по чл. 54, ал. 5, т. 2;

    2. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) документ, удостоверяващ изпълнението на задълженията по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Директорът на съответната регионална инспекция по околната среда и водите или оправомощено от него лице извършва проверка на място и при установяване на съответствие на площадката с изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане издава удостоверението по ал. 1 в срок до 14 дни от подаване на заявлението.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г.) Директорът на съответната регионална инспекция по околната среда и водите отказва издаването на удостоверение, когато установи, че площадката не съответства на нормативните изисквания. Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

    Чл. 56. (1) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) Заявлението и документите по чл. 54, ал. 4 и 5 се разглеждат в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма от междуведомствена комисия в срок до два месеца от датата на подаването им.

    (2) В междуведомствената комисия се включват равен брой представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на околната среда и водите и Министерството на вътрешните работи, предложени от съответния министър. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма определя със заповед председател, секретар и членове на комисията.

    (3) Представители на браншовите организации на търговците с черни и цветни метали имат право да участват в заседанията на комисията по ал. 1.

    (4) Комисията по ал. 1 разглежда подадените документи за издаване на лиценз за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали по реда на наредбата по чл. 61 и съобразно утвърдени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма правила за работата й.

    (5) След разглеждане на заявленията комисията изготвя мотивирано предложение до министъра на икономиката, енергетиката и туризма за издаване на лиценз или за отказ за издаване на лиценз.

    (6) В едномесечен срок от предложението по ал. 5 министърът на икономиката, енергетиката и туризма или упълномощен от него заместник-министър издава лиценз или отказва издаването на лиценз с мотивирана заповед.

    Чл. 57. (1) Лицензът за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали се издава по образец, утвърден от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г.) Лицензът съдържа: номер и дата на издаване; наименование на търговеца; седалище и адрес на управление; единен идентификационен код; списък с описание на площадките, на които се осъществява търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали.

    (3) Лицензът за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали е безсрочен.

    (4) (Доп. – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) Правата по лиценза не могат да се прехвърлят и/или преотстъпват. В случаите на правоприемство по Търговския закон правата по лиценза преминават върху правоприемника.

    (5) Не се допуска извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали чрез упълномощаване освен в случаите, когато търговецът се представлява от упълномощен негов служител, назначен с трудов договор.

    Чл. 58. (1) За изменение и/или допълване на лиценза се подава заявление до министъра на икономиката, енергетиката и туризма и документи, удостоверяващи промяната, които се разглеждат по реда и в сроковете по чл. 56 и наредбата по чл. 61 . При настъпване на промяна в обстоятелствата лицето е длъжно в срок до един месец да заяви промените за вписване в лиценза.

    (2) При подаване на документите и при получаване на лиценза за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, за допълване и/или изменение на издаден лиценз за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали се заплащат такси, определени в Тарифата за таксите, които се събират в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по Закона за държавните такси.

    (3) В публичния регистър по чл. 26, ал. 2 се вписват и заповедите за отказ за издаване на лиценз и заповедите за отнемане или прекратяване на лиценз за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, след влизането им в сила.

    Чл. 59. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощен от него заместник-министър със заповед:

    1. отказва издаването на лиценз за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, когато:

    а) е налице мотивирано предложение за отказ от междуведомствената комисия за разглеждане на документите за издаване на лиценз за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали;

    б) заявлението за издаване на лиценз е подадено преди изтичането на една година от заповедта за отказ за издаване на лиценз за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, освен ако заповедта за отказ е била отменена от съда като незаконосъобразна;

    в) заявлението за издаване на лиценз е подадено преди изтичането на две години от заповедта за отнемане на лиценза по реда на т. 2, освен ако заповедта за отнемане е била отменена от съда като незаконосъобразна;

    г) (нова – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) заявлението за допълване на лиценз с площадка е подадено от същия търговец преди изтичане на една година от заповедта за заличаване на същата площадка по реда на т. 4, освен ако заповедта за заличаване на площадката е била отменена от съда като незаконосъобразна;

    д) (нова – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) заявлението за издаване на лиценз или за допълване на лиценз включва заявена площадка, за която има висящ спор пред съд, поради заличаването й или отнемане на лиценз, в който е включена;

    е) (предишна буква "г", изм. – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) заявлението за издаване на лиценз е подадено от свързано лице със заявителите по букви "б" и "в" или заявлението за допълване на лиценз с площадка е подадено от свързано лице със заявителя по буква "г", ако не са изтекли предвидените срокове;

    2. отнема лиценза за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, когато:

    а) (доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г., отм., бр. 30 от 2011 г.);

    б) се представят неверни данни, които са послужили за издаването, изменението или допълването на лиценза;

    в) (изм. и доп. – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) се извършва търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали на площадка, която не е вписана в лиценза или е заличена, с изключение на случаите по чл. 54, ал. 3, т. 1 ;

    г) има мотивирано предложение от министъра на околната среда и водите;

    д) системно се нарушават условията и редът за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали;

    е) (изм. – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) се извършва търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали в нарушение на чл. 60, ал. 3 или 4;

    ж) (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) е отпаднало правното основание за ползване на единствената площадка, вписана в лиценза;

    з) (нова – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) в срок 12 месеца от влизането в сила на заповед за заличаване на площадка е установено с констативен акт на контролен орган нарушение по т. 4 на площадка, вписана в лиценза на същия търговец;

    3. прекратява лиценза за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали при:

    а) писмена молба от лицензирания търговец;

    б) заличаване на търговеца от търговския регистър;

    в) неполучен от търговеца лиценз в срок един месец след писменото уведомяване за издаването му;

    4. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) заличава вписана в лиценза площадка при:

    а) наличие на мотивирано предложение от министъра на околната среда и водите;

    б) установена от комисията по чл. 56, ал. 1 липса на правно основание за ползване на имота, на който е разположена площадката, при условие че тя не е единствената, вписана в лиценза;

    в) (нова – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) липса на нея на регистър на покупките и вноса и/или регистър на продажбите и износа на отпадъци от черни и цветни метали по чл. 60, ал. 2;

    г) (нова – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали на нея чрез упълномощаване;

    д) (нова – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали на нея без документи за произход по чл. 60, ал. 3 и 4;

    е) (нова – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) извършване на дейност на нея в нарушение на чл. 60, ал. 6;

    ж) (нова – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) извършване на дейност на нея, без да е осигурил 24-часово видеонаблюдение.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г., изм., бр. 30 от 2011 г.) В заповедта по ал. 1, т. 2 и 4 се включва разпореждане за предварително изпълнение. Когато търговецът представи банкова гаранция в полза на министъра на икономиката, енергетиката и туризма в случаите по ал. 1, т. 2 в размер 100 000 лв., а по ал. 1, т. 4 в размер 20 000 лв., предварителното изпълнение се спира. В случай че заповедта по ал. 1, т. 2 и 4 бъде оставена в сила от съда с влязло в сила решение, банковата гаранция се освобождава в полза на органа по предходното изречение и се администрира от него.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., предишна ал. 2, изм., бр. 41 от 2010 г.) Заповедите по ал. 1, т. 1, 2 и 4, както и заповедите за отказ за допълване и/или изменение на лиценза се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощен от него заместник-министър издава дубликат на лиценза, когато е изгубен, откраднат или унищожен, въз основа на заявление на търговеца и декларация по ред, определен с наредбата по чл. 61.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) В 7-дневен срок от получаването на заповедта за отнемане, съответно прекратяване на лиценза за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали търговецът е длъжен да предаде в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма оригинала на лиценза.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) В 7-дневен срок от получаването на заповедта по ал. 1, т. 4 търговецът е длъжен да предаде в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма оригинала на лиценза за вписване на заличената площадка. В този случай такса не се заплаща.

    Чл. 60. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Лицензираният търговец държи на разположение на всяка площадка, вписана в лиценза, регистър на покупките и вноса и регистър на продажбите и износа, както и нотариално заверено копие от лиценза. Лицензираният търговец е длъжен да вписва в съответния регистър точно и вярно всички обстоятелства непосредствено след извършване на сделката за получаване и/или експедиране на отпадъци от черни и цветни метали.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Регистрите по ал. 1 се прошнуроват и подпечатват от кмета на общината по местонахождението на площадката в срок до 7 дни след представянето им, който отбелязва датата на подпечатването в нарочна книга. Регистрите се водят по ред и образец, утвърден в наредбата по чл. 61 .

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г., изм., бр. 30 от 2011 г.) Търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, които представляват кабели и електропроводници от всякакъв вид и размер, елементи на електронната съобщителна инфраструктура, елементи и части от подвижния железопътен състав, железния път, включително осигурителните, сигнализационните и съобщителните съоръжения и всякакви инсталации към тях, всякакви елементи и части от пътната инфраструктура, като пътни знаци, мантинели, метални капаци от шахти, части от уличното осветление или воднонапоителни системи и съоръжения, както и на металосъдържащи паметници на културата или части или елементи от тях, се извършва при наличие на издаден сертификат за произход от лицата по чл. 54, ал. 3, т. 1 и сключен писмен договор.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) Отпадъците от черни и цветни метали, които представляват технологичен отпадък от собствено производство или от собствен амортизационен лом, се продават само от лицата по чл. 54, ал. 3, т. 1 на лицензирани търговци въз основа на писмен договор с приложен към него сертификат за произход, а отпадъците с битов характер – въз основа на писмен договор с приложена декларация за произход. Физически лица не могат да извършват продажби на отпадъци от черни и цветни метали, които нямат битов характер. Търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали между лицензирани търговци се извършва въз основа на писмен договор, като продавачът едновременно с предаването на стоката предава на купувача и декларация с попълнени поредни номера на сертификатите за произход на закупените от него отпадъци.

    (5) Документите по ал. 3 и 4 се издават и попълват по образци, утвърдени в наредбата по чл. 61 .

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) Отпадъците по ал. 3 се третират и съхраняват отделно от останалите.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) В случаите, когато лицензираният търговец притежава и документ по чл. 12, ал. 1 или 4, отпадъците от метални опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, негодни за употреба батерии и акумулатори, излезли от употреба моторни превозни средства и отпадъците, получени след тяхното предварително третиране, се съхраняват на отделна площадка или в обособени части на площадката. При последващо предаване на отпадъците от метални опаковки и на отпадъците от черни и цветни метали, образувани след предварително третиране на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, негодни за употреба батерии и акумулатори, излезли от употреба моторни превозни средства за извършване на търговска дейност, оползотворяване и рециклиране, те се отчитат разделно с код и наименование съгласно наредбата по чл. 3.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) Лицензираният търговец е длъжен да осигури на всяка площадка 24-часово видеонаблюдение в едномесечен срок от получаването на лиценза или неговото допълнение с нова/и площадка/и и да съхранява записите в продължение на една година.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г., предишна ал. 7, доп., бр. 30 от 2011 г.) В тримесечен срок от преустановяване на дейността или получаване на заповед по чл. 59, ал. 1, т. 2, 3 и 4 търговецът е длъжен да реализира наличните количества отпадъци от черни и цветни метали, както и да предприеме необходимите мерки за почистване на площадката.

    Чл. 61. Редът за извършване на търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали се определя с наредба на Министерския съвет.

    Раздел IV – Разрешение на организации по оползотворяване

    Чл. 62. (1) Разрешение на организация по оползотворяване за изпълнение на задълженията по чл. 11 и наредбите по чл. 24, ал. 2 се издава от министъра на околната среда и водите.

    (2) За издаване на разрешение по чл. 11, ал. 6 организацията по оползотворяване подава заявление по образец до компетентния орган по ал. 1.

    (3) Образецът на заявлението по ал. 2 се определя със заповед на министъра на околната среда и водите.

    (4) Към заявлението по ал. 2 се прилагат следните документи:

    1. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., бр. 41 от 2010 г.) единен идентификационен код на заявителя;

    2. (отм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г.);

    3. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г.) удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ;

    4. (отм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.);

    5. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) сключени предварителни писмени договори с лица, притежаващи разрешение или регистрационен документ по чл. 12 , за събиране и транспортиране на отпадъци и с общини, чрез които се осигурява изпълнението на задълженията по този закон и наредбите по чл. 24, ал. 2 ;

    6. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) сключени предварителни писмени договори с лица, притежаващи разрешение по чл. 12, за предварително третиране, рециклиране и/или оползотворяване на отпадъците, чрез които се осигурява изпълнението на задълженията на членовете на организацията по оползотворяване по този закон и наредбите по чл. 24, ал. 2;

    7. програма по чл. 29, ал. 1, т. 4 ;

    8. документ за платена такса;

    9. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) учредителен акт на организацията по оползотворяване;

    10. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) нотариално заверена от заявителя декларация, че не е свързано лице по смисъла на този закон с лице, на което е отнето разрешението или му е отказано издаването на такова разрешение, преди изтичането на една година от отнемането или отказа;

    11. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) проект на договор между организацията по оползотворяване и нейните членове.

    (5) Организацията по оползотворяване на отпадъци от опаковки представя нотариално заверено удостоверение за регистрация на търговска марка.

    (6) Учредителният акт на организацията по оползотворяване съдържа и условия, осигуряващи изпълнението на следните изисквания:

    1. спазване на принципа за равнопоставеност и възможност за участие на лицата по чл. 11 , желаещи да изпълнят задълженията си по този закон и по съответната наредба по чл. 24, ал. 2 чрез колективната система по смисъла на чл. 11, ал. 4, т. 2 ;

    2. учредителите на организацията по оползотворяване нямат право да си запазват преимущества с учредителния акт;

    3. да не се съдържат ограничителни разпоредби, препятстващи свободното участие на лицата по чл. 11 , освен ограничението за участие само в една организация по оползотворяване на съответния вид масово разпространени отпадъци;

    4. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) да съдържа забранителни разпоредби за:

    а) разпределяне на печалба;

    б) издаване на облигации и акции с купони за дивидент;

    в) отпускане на кредити и гаранции по кредити на трети лица, както и поемането на менителнични задължения;

    г) издаване на акции на приносител;

    д) включване в предмета на дейност на дружеството на дейности извън изрично посочените в § 1, т. 26 от допълнителните разпоредби;

    е) преобразуването на организацията чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне или прехвърляне на цялото имущество на едноличния собственик на капитала.

    (7) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Заявлението и програмата по чл. 29, ал. 1, т. 4 се подават на хартиен и електронен носител.

    Чл. 62а. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) (1) Правата по издаденото разрешение по чл. 62 не могат да се прехвърлят и/или преотстъпват.

    (2) Организацията по оползотворяване не може да се преобразува чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне, отделяне на еднолично търговско дружество или прехвърляне на цялото имущество на едноличния собственик на капитала.

    (3) Организацията по оползотворяване не може да сключва договор за извършване на одит с регистриран одитор, който е неин служител или акционер.

    (4) Организацията по оползотворяване не може да има предмет на дейност, различен от посочения в § 1, т. 26 от допълнителните разпоредби.

    Чл. 62б. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) (1) Организацията по оползотворяване на отпадъци от опаковки представя към заявлението по чл. 62, ал. 2 сключени предварителни писмени договори с не по-малко от 10 общини с общо население не по-малко от 200 000 жители.

    (2) Към заявлението по чл. 62, ал. 2 организацията по оползотворяване на отпадъци от опаковки представя заверен от кмета на общината план за разполагане на съдове за разделно събиране на отпадъците, посочени с конкретни параметри (обем, тип) и количествено-стойностна сметка.

    (3) Окончателните договори трябва да съответстват на предварителните договори по ал. 1.

    (4) Договорите по ал. 1 и 3 трябва да отговарят на минимални критерии и изисквания по наредбата по чл. 24, ал. 2 за съответния вид масово разпространени отпадъци.

    Чл. 62в. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) В тримесечен срок от получаване на разрешението по чл. 62, ал. 1 организацията по оползотворяване на отпадъци от опаковки представя на компетентния орган сключените окончателни договори съгласно представените договори по чл. 62, ал. 4, т. 5 и чл. 62б, ал. 1.

    Чл. 63. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Органът по чл. 62, ал. 1 преценява дали заявлението и приложените към него документи, необходими за издаване на разрешение отговарят на изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице може еднократно да изисква от заявителя отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация към заявлението, когато това е необходимо за изясняване на фактите по чл. 62 .

    (3) В случаите по ал. 2 компетентният орган уведомява заявителя в срок до един месец от постъпване на заявлението.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) В срок до два месеца от уведомлението по ал. 3 заявителят отстранява нередовностите и/или предоставя допълнителната информация.

    Чл. 64. (1) В срок до два месеца от получаване на заявлението или от отстраняване на нередовностите и/или предоставяне на допълнителната информация органът по чл. 62, ал. 1 издава или мотивирано отказва издаването на разрешение.

    (2) Компетентният орган отказва издаването на разрешение, когато:

    1. (изм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 41 от 2010 г.) заявлението и/или приложените към него документи по чл. 62 не отговарят на нормативните изисквания;

    2. (изм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 41 от 2010 г.) на заявителя е отнето разрешение по реда на чл. 68 до една година преди подаване на настоящото заявление;

    3. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) не са спазени изискванията на чл. 63, ал. 4.

    Чл. 65. (1) Разрешението се издава за срока, посочен в заявлението, но не по-дълъг от 5 години.

    (2) Издаденото разрешение прекратява своето действие:

    1. с изтичане на неговия срок;

    2. с отнемането му в срока на неговото действие;

    3. по искане на организацията по оползотворяване.

    Чл. 66. (1) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Не по-късно от три месеца преди изтичане срока на разрешението организацията по оползотворяване подава заявление на хартиен и електронен носител за продължаване срока на действие на разрешението.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

    1. удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

    2. актуализирана програма по чл. 29, ал. 1, т. 4 съгласно изискванията на наредбите по чл. 24, ал. 2 на хартиен и електронен носител;

    3. документ за платена такса.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) В срок до два месеца от получаване на заявлението или от отстраняване на нередовностите и/или предоставяне на допълнителната информация органът по чл. 62, ал. 1 издава или мотивирано отказва удължаване на срока на разрешението.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Компетентният орган преценява дали заявлението по ал. 1 и приложените към него документи отговарят на изискванията на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Компетентният орган може еднократно да изисква от заявителя в срок до един месец от постъпване на заявлението отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация към заявлението и приложените към него документи, когато това е необходимо за изясняване на фактите и обстоятелствата по ал. 2.

    (6) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) В срок до два месеца от изискването по ал. 5 заявителят отстранява нередовностите и/или предоставя допълнителната информация.

    Чл. 67. (1) Издаденото разрешение се изменя и/или допълва от компетентния орган при промяна:

    1. на свързаните с него нормативни изисквания;

    2. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г.) свързана с актуалното състояние по търговския регистър на организацията по оползотворяване;

    3. в програмата по чл. 29, ал. 1, т. 4 .

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) В случаите по ал. 1 организацията по оползотворяване подава заявление на хартиен и електронен носител за изменение и/или допълнение на разрешението заедно с документите, удостоверяващи съответната промяна, до компетентния орган в едномесечен срок от настъпване на промяната.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Компетентният орган в едномесечен срок се произнася с решение по заявлението за изменение и/или допълнение на разрешението.

    (4) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) В случай на мотивиран отказ за изменение и/или допълнение на разрешението организацията по оползотворяване кандидатства за издаване на ново разрешение по реда на този закон.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Компетентният орган преценява дали заявлението по ал. 2 и приложените към него документи отговарят на изискванията на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Компетентният орган може еднократно да изисква от заявителя до един месец от постъпване на заявлението отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация към заявлението и приложените към него документи, когато това е необходимо за изясняване на фактите в документите по ал. 2.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) В срок до два месеца от изискването по ал. 6 заявителят отстранява нередовностите и/или предоставя допълнителната информация.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Компетентният орган отказва да измени и/или допълни разрешението, когато:

    1. заявлението за изменението и/или допълнението и/или приложените към него документи не отговарят на нормативните изисквания;

    2. не са спазени изискванията на ал. 7.

    Чл. 68. Компетентният орган отнема издаденото разрешение, когато:

    1. са представени неверни сведения, които са послужили като основание за неговото издаване;

    2. действия или бездействия от страна на организацията по оползотворяване са довели до съществено неизпълнение на целите по този закон или наредбите по чл. 24, ал. 2 ;

    3. е налице грубо или системно нарушаване на този закон, на подзаконовите нормативни актове по прилагането му или на условията, определени в разрешението;

    4. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) организацията по оползотворяване е разпределила печалба на своите акционери и/или съдружници;

    5. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) е налице неизпълнение на чл. 62б.

    Чл. 69. (1) Решенията на компетентния орган се съобщават писмено на заявителя в 7-дневен срок от издаването им.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Компетентният орган и организацията по оползотворяване информират обществеността по подходящ начин за издаването на разрешение, както и за последващите му изменения и допълнения или отнемане на разрешението.

    Чл. 70. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г.) Издаденото разрешение, решението за неговото изменение и/или допълване или за отказ да се издаде, измени или допълни разрешение се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

    Чл. 71. Компетентният орган или оправомощено от него лице проверява най-малко веднъж годишно организациите по оползотворяване, притежаващи разрешение по чл. 62, относно изпълнението на задълженията, произтичащи от този закон, от наредбите по чл. 24, ал. 2 и от разрешението.

    Раздел IVа (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Финансиране на обезвреждането на отпадъци чрез депониране

    Чл. 71а. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) (1) За дейност по обезвреждане на отпадъци чрез депониране всеки собственик на депо е длъжен да прави месечни отчисления в банкова сметка за чужди средства на съответната регионална инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се намира депото.

    (2) Натрупаните през експлоатационния период на депото средства по ал. 1 се използват за дейностите по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото съгласно разрешението или комплексното разрешително по чл. 12, ал. 1 и/или утвърдения от компетентните органи по околна среда проект за рекултивация.

    (3) Сметката по ал. 1 е с преходен остатък в края на всяка календарна година.

    (4) Редът и начинът за изчисляване на отчисленията се определят с наредба на министъра на околната среда и водите и министъра на финансите.

    (5) До 10-о число на текущия месец собственикът на депото превежда в сметката по ал. 1 месечните отчисления за предходния месец.

    (6) Размерът на отчисленията за един тон депониран отпадък се актуализира на всеки три години.

    (7) Средствата по ал. 2 за извършване на дейностите по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото не могат да са по-малко от средствата, определени по реда на наредбата по ал. 4.

    Чл. 71б. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) (1) За изпълнение на задължението си по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото или на участък или клетка от него при наличие на необходимите условия за закриване съгласно наредбата по чл. 15, ал. 2 собственикът на депото подава заявление до министъра на околната среда и водите или до оправомощено от него длъжностно лице за разходване на сумите от сметката по чл. 71а, ал. 1.

    (2) Редът и начинът за разходване на сумите от сметката по чл. 71а, ал. 1 се определят с наредбата по чл. 71а, ал. 4.

    Чл. 71в. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Собствениците на депа за инертни отпадъци се освобождават от задълженията по чл. 71а.

    Чл. 71г. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Изискванията на чл. 71а не се прилагат за депа за отпадъци, в които съвместно се депонират минни отпадъци по Закона за подземните богатства и отпадъци съгласно чл. 2, ал. 1, когато:

    1. количеството на депонираните или предвидените за депониране минни отпадъци е преобладаващо, и

    2. за изпълнението на дейностите по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото се осигурява финансово обезпечение по реда на Закона за подземните богатства.

    Чл. 71д. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) В срок до три месеца от преустановяване експлоатацията на депото собственикът започва извършването на дейностите по закриване на депото в съответствие с плана за закриване на депото.

    Чл. 71е. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) (1) Лицата, чиито отпадъци се обезвреждат чрез депониране на регионално или общинско депо, правят отчисления в размер и по ред, определени с акт на Министерския съвет, по предложение на министъра на околната среда и водите и министъра на финансите.

    (2) Отчисленията по ал. 1 имат за цел да се намали количеството на депонираните отпадъци и да се насърчи тяхното рециклиране и оползотворяване.

    (3) Натрупаните средства по ал. 1 се разходват за дейности по изграждане на нови съоръжения за третиране на битови отпадъци, обезпечаващи изпълнение от общините на изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.

    Чл. 71ж. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Отчисленията по чл. 71а, ал. 1 и чл. 71е, ал. 1, когато се правят от общини, са елементи от разходите по чл. 66, ал. 1, т. 3 от Закона за местните данъци и такси.

    Чл. 71з. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Изискванията на този раздел не се прилагат за депа за отпадъци, които изцяло са включени в програмите за отстраняване на екологични щети, приети с решение на министъра на околната среда и водите, в съответствие със Закона за опазване на околната среда и акта на Министерския съвет съгласно § 9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда.

    Раздел V – Трансграничен превоз на отпадъци (Загл. изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.)

    Чл. 72. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) (1) Превозът на отпадъци в рамките на Европейската общност със или без транзит през трети страни, вносът в Общността от трети страни, износът от Общността към трети страни, както и транзитът през Общността от и към трети страни на отпадъци се извършват при условията и по реда на Регламент 1013/2006.

    (2) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице е компетентният орган за Република България по прилагането на Регламент 1013/2006 относно превоза на отпадъци по смисъла на чл. 53 от регламента.

    (3) Компетентният орган по ал. 2 води специален регистър на издадените съгласно Регламент 1013/2006 нотификации за превоз на отпадъци от, за и през територията на Република България, за внос или износ от или към страни, които не са членки на Европейския съюз, както и на годишните справки-декларации по чл. 83.

    (4) Всички нотификации по ал. 3 и документи по Регламент 1013/2006 относно превози на отпадъци се представят на български или на английски език. В случаите, когато документите са представени на английски език, компетентният орган има право да изисква официален превод на български език.

    Чл. 73. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) (1) За превоз на отпадъци, за които съгласно Регламент 1013/2006 се изисква писмена нотификация, лицето, определено като нотификатор съгласно чл. 2, т. 15 от Регламент 1013/2006, изпраща до компетентния орган по чл. 72, ал. 2 документ за платена такса и документите по чл. 4 от Регламент 1013/2006, включително и:

    1. единен идентификационен код или регистрационен номер от регистъра по чл. 26, ал. 1, т. 4 на нотификатора, а за чуждестранните лица – документ, издаден в съответствие с националното му законодателство, удостоверяващ правния статус на нотификатора, издадени до три месеца преди датата на представянето му;

    2. единен идентификационен код на превозвача/превозвачите, а за чуждестранните лица – документ, издаден в съответствие с националното му законодателство, удостоверяващ правния статус на превозвача/превозвачите, издадени до три месеца преди датата на представянето му;

    3. копие от съответното разрешение, регистрационен документ или лиценз за дейности с отпадъци съгласно заявените с нотификацията дейности;

    4. копие от подписан договор съгласно чл. 5 от Регламент 1013/2006.

    (2) В случаите, когато се изисква финансова гаранция или еквивалентна застраховка съгласно чл. 6 от Регламент 1013/2006, тя трябва да бъде представена под формата на банкова гаранция, застрахователна гаранция или застрахователна полица.

    (3) При превози на отпадъци за Република България за операции по временно оползотворяване или обезвреждане финансовата гаранция или еквивалентната застраховка покрива стойността на разходите до завършване на превозите, удостоверено с издаване на сертификат съгласно чл. 15, буква "д" от Регламент 1013/2006.

    (4) При обща нотификация по чл. 13 от Регламент 1013/2006 за превоз от Република България финансовата гаранция или еквивалентната застраховка трябва да покрива цялото количество отпадъци, посочено в нотификацията, като се допуска частична финансова гаранция за част от количеството отпадъци в случаите по ал. 7.

    (5) Когато финансовата гаранция по чл. 6 от Регламент 1013/2006 е представена под формата на банкова гаранция, банковият гарант се задължава неотменно, безусловно и при отправено първо писмено поискване от министъра на околната среда и водите да преведе сумата по банковата гаранция в полза на и по сметка на Министерството на околната среда и водите. Банковата гаранция е безусловна и неотменяема и трябва да бъде издадена от чуждестранна банка с кредитен рейтинг АА на рейтингова агенция Moody's или от българска банка. Банковата гаранция, издадена от чуждестранна банка, следва да бъде авизирана чрез българска банка.

    (6) Застрахователната полица по чл. 6 от Регламент 1013/2006 се издава от застрахователно дружество, притежаващо лиценз, издаден по реда на Кодекса за застраховането. Застрахователната полица включва уговорка за плащане на пълния размер на сумата по застрахователното събитие в полза на Министерството на околната среда и водите при наличие на първо писмено поискване.

    (7) Допуска се да тръгнат едновременно толкова превози, колкото са покрити от частичната финансова гаранция. В този случай всеки следващ превоз може да тръгне, след като се получи сертификатът по чл. 16, буква "д" от Регламент 1013/2006.

    Чл. 74. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) (1) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице при одобрение на условията за превоза издава писмено съгласие за неговото извършване чрез поставяне на подпис, печат и дата в нотификацията.

    (2) Органът по ал. 1 издава мотивирана заповед в следните случаи:

    1. при разрешаване на превоз по чл. 9, параграф 1, буква "б" от Регламент 1013/2006 с поставяне на определени условия по чл. 10 от регламента;

    2. при повдигане на възражение по чл. 9, параграф 1, буква "в" от Регламент 1013/2006;

    3. при оттегляне на съгласие по чл. 9, параграф 8 от Регламент 1013/2006.

    (3) Заповедите по ал. 2 се изпращат от органа по ал. 1 до нотификатора по реда на Гражданския процесуален кодекс.

    (4) Заповедите по ал. 2 се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта, с която компетентният орган оттегля своето съгласие съгласно чл. 9, параграф 8 от Регламент 1013/2006, не спира нейното изпълнение.

    Чл. 75. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) (1) Забраняват се превозите на отпадъци за Република България, предназначени за обезвреждане, освен в следните случаи:

    1. при задължение за приемане на отпадъка обратно съгласно чл. 22 и 24 от Регламент 1013/2006;

    2. при превоз на остатъка, получен в резултат на третиране на отпадъци, с произход от България към други страни, за които в България няма съоръжения за рециклиране; в този случай превозът на остатъка се извършва с нова нотификация.

    (2) Забраняват се превозите на отпадъци за Република България, предназначени за оползотворяване, ако операторът на инсталацията, където се предвижда да бъде извършено оползотворяването, е оползотворил по-малко количество отпадъци от български произход в сравнение с количеството превозвани до Република България отпадъци за оползотворяване в същата инсталация.

    Чл. 76. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) (1) Всеки превоз на отпадъци за Република България се извършва при следните изисквания:

    1. съоръженията за крайно оползотворяване на отпадъци да имат достатъчен капацитет;

    2. операторите на съоръжения по т. 1 да притежават съответните разрешения, регистрационни документи или лицензи за дейности с отпадъци съгласно нотификацията;

    3. операторите на съоръжения по т. 1 да притежават разрешения за третиране и на остатъците от оползотворените отпадъци или да осигурят третирането на остатъците по екологосъобразен начин.

    (2) Компетентният орган по чл. 72, ал. 2 изпраща запитване за изпълнението на обстоятелствата по ал. 1 по факс или с помощта на друго техническо средство до директора на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е разположено съоръжението за третиране на отпадъците.

    (3) Директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е разположено съоръжението за третиране на отпадъците, в тридневен срок от получаване на запитването по ал. 2 извършва проверка и изпраща становището си по факс или с помощта на друго техническо средство.

    (4) Органът по чл. 72, ал. 2 отказва превоза за Република България с мотивирана заповед, когато:

    1. не е изпълнено едно или повече от изискванията на ал. 1;

    2. нотификаторът или получателят на отпадъците е санкциониран два или повече пъти за незаконен превоз на отпадъци, установен по реда на Регламент 1013/2006.

    (5) Заповедта по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

    Чл. 77. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., бр. 41 от 2010 г.) (1) Превозът на отпадъци между Република България и страни, които не са членки на Европейския съюз, се извършва през митнически учреждения, определени със съвместна заповед на директора на Агенция "Митници" и министъра на околната среда и водите.

    (2) При превоз на отпадъци между Република България и страни, които не са членки на Европейския съюз, компетентният орган по чл. 72, ал. 2 изпраща копие от нотификацията и копие от издадената заповед по реда на чл. 74, ал. 2 или ал. 3 до директора на Агенция "Митници" и до директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите.

    Чл. 78. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., бр. 41 от 2010 г.) (1) При съществени промени съгласно чл. 17 от Регламент 1013/2006 в условията на превоза, за който има дадено съгласие, се изисква нова нотификация.

    (2) За съществени се смятат следните промени по издадената нотификация:

    1. увеличаване на количеството отпадък, посочено в нотификацията, или

    2. промяна в маршрута, ако транзитните държави са различни от първоначално посочените в нотификацията, или

    3. удължаване на срока за превоз, посочен в нотификацията.

    Чл. 79. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) (1) Компетентният орган по чл. 72, ал. 2 издава разрешение на оператора на съоръжения за оползотворяване в случаите и при условията на чл. 14 от Регламент 1013/2006.

    (2) Разрешението по ал. 1 се издава само за съоръжения за оползотворяване на отпадъци, посочени в приложения III, IIIA и IIIБ на Регламент 1013/2006, и които не са предназначени за междинни операции по оползотворяване.

    (3) За издаване на разрешение по ал. 1 операторът на съоръжението за оползотворяване на отпадъци попълва заявление, към което се прилагат и следните документи:

    1. единен идентификационен код;

    2. копие от издаденото му разрешение по чл. 37 за извършване на дейности с отпадъци или комплексно разрешително, издадено съгласно Закона за опазване на околната среда, в случаите, когато такова се изисква;

    3. описание на използваната в съоръжението технология, включително кодовете на дейностите по оползотворяване.

    (4) В заявлението по ал. 3 се посочват:

    1. наименованието, седалището и адресът на управление на оператора на оползотворяващото съоръжение;

    2. отпадъците, които ще се оползотворяват, както са посочени в приложения III, IIIA и IIIБ на Регламент 1013/2006, както и съответният код от Европейския каталог на отпадъците;

    3. описание на химичния състав на отпадъка, когато е възможно;

    4. количеството отпадъци, предвидено за оползотворяване;

    5. информация относно количеството, състава и третирането на остатъците от оползотворяването;

    6. срок на действие на разрешението, за който се кандидатства.

    (5) С разрешението по ал. 1 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице дава уникален регистрационен номер на съоръжението за оползотворяване и изпраща на оператора на съоръжението копие от разрешението. Разрешението по ал. 1 не може да бъде със срок на действие, по-късен от 31 декември 2014 г.

    (6) Компетентният орган по чл. 72, ал. 2 изпраща по факс или с помощта на друго техническо средство запитване за изпълнението на обстоятелствата по ал. 3 и 4 до директора на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е разположено съоръжението за третиране на отпадъците.

    (7) Директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е разположено съоръжението за третиране на отпадъците, в тридневен срок от получаване на запитването по ал. 6 извършва проверка и изпраща становището си по факс или с помощта на друго техническо средство.

    (8) При издаване на нотификация за отпадъци, предназначени за междинни операции по оползотворяване, чл. 14, параграф 4 от Регламент 1013/2006 се прилага, ако съоръжението за крайно оползотворяване притежава разрешение по ал. 1.

    Чл. 80. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 87 от 2005 г., бр. 34 от 2006 г., бр. 41 от 2010 г.) (1) При промяна в данните по чл. 79, ал. 3 и 4, както и при промяна в издаденото разрешение съгласно чл. 37 или комплексно разрешително, издадено по реда на Закона за опазване на околната среда, операторът на инсталацията подава до министъра на околната среда и водите заявление за промяна в обстоятелствата, към което прилага писмени доказателства, удостоверяващи настъпилата промяна, в срока по чл. 45, ал. 2. Компетентният орган се произнася с решение по заявлението за промяна в обстоятелствата в едномесечен срок.

    (2) Компетентният орган по чл. 72, ал. 2 отнема издаденото разрешение за предварителното съгласие при настъпване на едно от условията на чл. 47, ал. 1. В този случай нотификаторът не може да кандидатства за издаване на ново разрешение в срок една година от датата на отнемане на разрешението.

    (3) За удължаване срока на издаденото разрешение в срока по чл. 44, ал. 1 се подава заявление за удължаване, към което се прилага декларация, че не е настъпило изменение в условията, при които разрешението е издадено. В този случай компетентният орган се произнася с решение в едномесечен срок.

    (4) Издаденото разрешение за изменение и/или допълнение по ал. 1 или отказ да се издаде, измени, допълни или удължи срокът на разрешение за предварително съгласие се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

    Чл. 81. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) При незаконен превоз на отпадъци по чл. 2, т. 35 от Регламент 1013/2006 органите по чл. 94а, ал. 2 или оправомощени от тях длъжностни лица незабавно уведомяват писмено министъра на околната среда и водите и директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите, по местонахождението на която е установен незаконният превоз.

    Чл. 82. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) (1) В случаите по чл. 22, т. 2 и чл. 24, т. 2 от Регламент 1013/2006 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице задължава със заповед нотификатора да транспортира отпадъците обратно в Република България и да ги третира по екологосъобразен начин. Заповедта в този случай придружава превоза на отпадъци до крайното му местоназначение.

    (2) В случаите по чл. 24, т. 3 от Регламент 1013/2006 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице задължава със заповед получателя да третира отпадъците по екологосъобразен начин. Заповедта в този случай придружава превоза на отпадъци до крайното му местоназначение.

    (3) Заповедта по ал. 1 се изпраща на нотификатора, а в случаите по ал. 2 – на получателя, по реда на Гражданския процесуален кодекс.

    (4) Заповедите по ал. 1 и 2 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

    (5) Ако разходите по задълженията съгласно ал. 1 и 2 са поети от министъра на околната среда и водите, те подлежат на възстановяване в пълен размер от виновното лице съгласно ал. 1 и 2.

    Чл. 83. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Всяко лице, извършващо трансграничен превоз на отпадъци, за които не се изисква нотификация по Регламент 1013/2006, представя в Министерството на околната среда и водите годишна справка-декларация.

    Чл. 84. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., бр. 41 от 2010 г.) (1) Всяко лице, извършващо дейност като търговец по чл. 2, т. 12 или като брокер по чл. 2, т. 13 от Регламент 1013/2006, подава до министъра на околната среда и водите заявление за вписване в регистъра по чл. 26, ал. 1, т. 4, в което посочва:

    1. единен идентификационен код, наименование, седалище и адрес на управление;

    2. вид, код и наименование на отпадъка, който ще се търгува.

    (2) Към заявлението по ал. 1 се представя документ за платена такса.

    (3) При непълнота на представените документи по ал. 1 или 2 министърът на околната среда и водите в 15-дневен срок уведомява писмено лицето за това и определя срок за отстраняването й.

    (4) В 15-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 1 или от отстраняване на непълнотата по ал. 3 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверения на вписаните в регистъра по ал. 1 търговци и брокери.

    Чл. 85. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., бр. 41 от 2010 г.) Регистрираните лица по чл. 84 уведомяват министъра на околната среда и водите за всички промени по извършената им регистрация в 7-дневен срок от настъпването им.

    Чл. 86. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., бр. 41 от 2010 г.) Компетентният орган по чл. 72, ал. 2 отказва вписване в регистъра с мотивирана заповед:

    1. когато заявителят в рамките на една година преди подаване на заявлението е извършил административни нарушения, за които е бил наказван два или повече пъти с влязло в сила наказателно постановление по реда на глава шеста, раздел II;

    2. при неотстраняването на непълнота на представените документи по чл. 84, ал. 1 или 2 в определения срок.

    Чл. 87. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., бр. 41 от 2010 г.) (1) Регистрацията на вписан в регистъра търговец или брокер се заличава:

    1. когато заявителят в рамките на една година преди подаване на заявлението е извършил административни нарушения, за които е бил наказван два или повече пъти с влязло в сила наказателно постановление по реда на глава шеста, раздел II;

    2. по искане на търговеца, съответно на брокера;

    3. при прекратяване на юридическото лице, при смърт на регистрирания или при поставянето му под запрещение;

    4. при неуведомяване в срок за промените по чл. 85.

    (2) Заличаването на регистрацията по ал. 1 се извършва със заповед на министъра на околната среда и водите.

    Чл. 88. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Заповедите по чл. 86 и чл. 87, ал. 2 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедите не спира изпълнението им.

    Чл. 89. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Нотификатори могат да бъдат единствено търговците и брокерите, вписани в регистъра по чл. 26, ал. 1, т. 4.

    Чл. 90. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) За издаваните нотификации, разрешения и регистрационни документи по този раздел се събират такси, определени с Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на околната среда и водите, одобрена от Министерския съвет.

    Чл. 91. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Редът и начинът за изчисляване на размера на финансовите гаранции по този раздел и за предоставяне на годишните справки-декларации по чл. 83 се определят с наредба на Министерския съвет.

    Раздел Vа (Нов – ДВ, бр. 105 от 2008 г., отм., бр. 41 от 2010 г.) Превоз на отпадъци

    Чл. 91а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2008 г., отм., бр. 41 от 2010 г.).

    Раздел VI – Контрол по управлението на отпадъците

    Чл. 92. (1) Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице контролира:

    1. дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане на битови и строителни отпадъци;

    2. дейностите по депониране на производствени и опасни отпадъци и изпълнението на програмите за тяхното управление;

    3. спазването на други изисквания, определени с наредбата по чл. 19 .

    (2) Кметът на общината организира и контролира закриването, рекултивацията на терените и последващия мониторинг на депата, намиращи се на територията на съответната община.

    Чл. 93. (1) Директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице упражнява контрол за спазване на изискванията за третиране на отпадъци и на условията по разрешението, съответно по регистрационния документ, за:

    1. дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци на тяхната територия;

    2. съоръженията и инсталациите за съхраняване, оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци.

    (2) Органът по ал. 1 упражнява контрол по изпълнението на програмите по чл. 29, ал. 1 .

    (3) Органът по ал. 1 контролира отчетността и предоставянето на информация по глава четвърта, раздел I.

    (4) Въз основа на констатирани нарушения при извършена проверка директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице дава задължителни предписания по реда на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му и определя срокове за изпълнението им.

    Чл. 93а. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице упражнява контрол във връзка с правилното начисляване и своевременното заплащане на продуктовата такса по чл. 36, т. 1 от лицата по чл. 11, ал. 1.

    Чл. 94. Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице упражнява контрол за спазване условията на разрешенията и регистрационните документи по глава пета и за дейностите по третиране на отпадъци в случаите, когато тези дейности се извършват на територията на повече от една регионална инспекция по околната среда и водите, както и на програмите за тяхното управление.

    Чл. 94а. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) (1) Министърът на околната среда и водите, министърът на вътрешните работи, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, директорът на Агенция "Митници" или оправомощени от тях длъжностни лица контролират трансграничния превоз на отпадъци по този закон и по Регламент 1013/2006 съобразно своите правомощия.

    (2) Контролът по ал. 1 се осъществява чрез:

    1. директора на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е мястото на произход на отпадъка, или оправомощени от него лица – за случаите по чл. 50, параграф 3, буква "а" от Регламент 1013/2006;

    2. директора на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия e местоназначението на превоза, или оправомощени от него лица – за случаите по чл. 50, параграф 3, буква "б"от Регламент 1013/2006;

    3. митническите органи и органите на Главна дирекция "Гранична полиция" – за случаите по чл. 50, параграф 3, буква "в" от Регламент 1013/2006;

    4. (изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) длъжностни лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", Изпълнителна агенция "Морска администрация" и органите на Главна дирекция "Гранична полиция" и Главна дирекция "Национална полиция" – за случаите по чл. 50, т. 3, буква "г" от Регламент 1013/2006.

    (3) Органите и лицата по ал. 2, т. 3 и 4 могат в случай на съмнение за съответствието на отпадъка с придружаващите го документи или относно вида на отпадъка да поискат съдействие от съответната регионална инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се извършва проверката. В този случай директорът на съответната регионална инспекция по околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице оказва незабавно съдействие.

    (4) Директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите може в случаите по ал. 2, т. 1 или 2 да поиска съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи. В този случай органите на Министерството на вътрешните работи оказват незабавно съдействие.

    Чл. 95. (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2004 г., бр. 41 от 2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Директорът на регионалната здравна инспекция или оправомощено от него длъжностно лице упражнява контрол на дейностите по третиране на опасни отпадъци в лечебните и здравните заведения.

    (2) При извършване на проверките органите по ал. 1 съставят констативен протокол.

    (3) При констатирани нарушения контролните органи дават задължително предписание и определят срок за отстраняване на нарушенията.

    Чл. 96. (1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма, министърът на околната среда и водите, министърът на вътрешните работи, кметът на общината по местонахождение на площадката или упълномощени от тях длъжностни лица упражняват контрол за спазване на условията и реда за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, съобразно своите правомощия.

    (2) Проверките по документи се извършват всяко шестмесечие, като лицензираният търговец представя справка за наличностите, покупките и продажбите на отпадъци от черни и цветни метали по митнически тарифи и позиции съгласно комбинираната номенклатура на Република България, по образец, утвърден в наредбата по чл. 61 . Справката се представя в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма до 15 дни след изтичането на шестмесечието.

    (3) За констатираните нарушения при проверките по ал. 2 и по чл. 97 контролният орган по ал. 1 уведомява в 14-дневен срок комисията по чл. 56, ал. 1 , като изпраща всички документи.

    (4) В случаите по чл. 59, ал. 1, т. 2 комисията по чл. 56, ал. 1 прави предложение до министъра на икономиката, енергетиката и туризма за отнемане на лиценза.

    Чл. 97. (1) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Контролните органи по чл. 92, 93, 93а, 94, 95 и 96 извършват проверки по документи и/или проверки на място, съобразно своята компетентност.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Контролните органи по чл. 92, 93, , 93а, 94 и 95 поне веднъж годишно извършват проверка на документите, които се изискват от този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, на лицата, при чиято дейност се образуват отпадъци и/или извършващи дейности с отпадъци.

    (3) Проверката на място е независима от проверката по ал. 2 и се осъществява поне веднъж годишно в мястото на извършване на дейността и в присъствието на проверявания или на лица, които работят за него. В отсъствието на такива лица проверката се извършва с участието на поне един свидетел.

    (4) Длъжностното лице, осъществяващо проверката на място, има право:

    1. на достъп в помещенията, в които се извършва контролираната дейност;

    2. да изисква представянето на документите, които съгласно нормативните изисквания следва да се намират в мястото на проверката;

    3. да изисква писмени и устни обяснения от всеки, който работи за проверяваното лице;

    4. да привлича експерти в съответната област, когато проверката е сложна или изисква специални знания.

    (5) Ако при проверката на място бъде констатирана липса на документи, удостоверяващи спазването на установените изисквания, на проверяваното лице се определя 7-дневен срок за представянето им.

    (6) При извършване на проверките контролните органи по ал. 1 съставят констативни протоколи и/или актове за установяване на административни нарушения.

    Чл. 98. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Органът по чл. 94а, ал. 2, т. 1 и 2 осъществява контрол по трансграничния превоз на отпадъци и има правомощията съгласно чл. 97.

    Чл. 98а. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Митническите органи осъществяват митнически надзор и контрол по трансграничния превоз на отпадъци в съответствие с този закон и митническото законодателство и могат да предприемат съответните действия по чл. 102а.

    Чл. 98б. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г., изм., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Органите на Главна дирекция "Гранична полиция" и на Главна дирекция "Национална полиция" осъществяват контрол по трансграничния превоз съгласно този закон, Закона за Министерството на вътрешните работи и подзаконовите актове по неговото прилагане и могат да предприемат съответните действия по чл. 102а.

    Чл. 98в. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Органите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" и Изпълнителна агенция "Морска администрация" осъществяват контрол по трансграничния превоз на отпадъци съгласно този закон, съответните международни правни актове, ратифицирани от Република България със закон, Закона за автомобилните превози, Закона за движение по пътищата, Закона за железопътния транспорт, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане и могат да предприемат съответните действия по чл. 102а.

    Чл. 98г. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Органите и лицата по чл. 94а, ал. 2 могат да извършват проверки и имат право на достъп до регистъра по чл. 72, ал. 3.

    Чл. 99. Контролът за съответствието на продуктите, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци, с изискванията на наредбите по чл. 24, ал. 2 се упражнява от:

    1. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2005 г., бр. 41 от 2010 г.) председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощено от него длъжностно лице във връзка с надзора на пазара върху продуктите, за които са определени съществени изисквания по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите;

    2. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) председателя на Комисията за защита на потребителите или оправомощено от него длъжностно лице във връзка с контрола върху продуктите, които попадат в обхвата на Закона за защита на потребителите;

    3. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) министъра на здравеопазването или оправомощено от него длъжностно лице във връзка с контрола върху продуктите, определени със закон.

    Глава шеста – ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    Раздел I – Принудителни административни мерки

    Чл. 100. За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по този закон, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице прилага принудителни административни мерки.

    Чл. 101. (1) Министърът на околната среда и водите спира:

    1. дейностите по събиране, съхраняване, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци;

    2. експлоатацията на инсталации за обезвреждане или оползотворяване на опасни отпадъци.

    (2) Директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите:

    1. издава предписания за отстраняване на отпадъците за сметка на нарушителя и за възстановяване качествата на околната среда;

    2. спира дейностите по третиране и транспортиране на отпадъците;

    3. спира експлоатацията на инсталации за третиране на отпадъци.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г., доп., бр. 30 от 2011 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма спира дейността по извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали на определена площадка в случай на неотстраняване на нарушението в 7-дневен срок от констатирането му, с изключение на случаите по чл. 59, ал. 1, т. 4.

    Чл. 102. (1) Прилагането на принудителна административна мярка се извършва с мотивирана заповед на органа по чл. 101 .

    (2) В заповедта по ал. 1 се определят видът на принудителната административна мярка и начинът на прилагането й.

    (3) Заповедта по ал. 1 се връчва на заинтересуваното лице по реда на Гражданския процесуален кодекс.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г.) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

    Чл. 102а. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) (1) За предотвратяване на административни нарушения на закона и на Регламент 1013/2006, както и за предотвратяване и преодоляване на последствията от тях, съответните контролни органи по чл. 94а, ал. 2, съобразно своята компетентност прилагат следните принудителни административни мерки:

    1. временно спиране от движение на превоза;

    2. преместване до подходящо място за сметка на превозвача на пътното превозно средство, заедно с отпадъка;

    3. връщане на отпадъците в държавата по изпращането;

    4. екологосъобразното третиране на отпадъците.

    (2) Принудителните административни мерки по ал. 1, т. 1 и 2 се осъществяват чрез спиране от движение на превоза, а в случаите на автомобилни превози – и чрез отнемане на документа, установяващ регистрацията на превозното средство, до представяне на становище от министъра на околната среда и водите или оправомощено от него лице относно отпадъка и превоза.

    (3) Становището по ал. 2 съдържа указания за:

    1. заплащането на парична гаранция, съответната глоба или имуществена санкция или прекратяване на административнонаказателното производство;

    2. по-нататъшните мерки относно превоза на отпадъци, които следва да се предприемат.

    (4) Принудителните административни мерки по ал. 1, т. 1 и 2 се прилагат с мотивирана заповед на съответния компетентен орган по чл. 94а, ал. 1 или оправомощени от него длъжностни лица. Копие от съответната заповед заедно с копие на всички налични документи се изпращат незабавно на министъра на околната среда и водите и директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите по факс или с помощта на друго техническо средство.

    (5) Принудителните административни мерки по ал. 1, т. 3 и 4 се прилагат с мотивирана заповед на министъра на околната среда и водите. Копие от заповедта се изпраща незабавно до съответния орган или лице по чл. 94а, ал. 2, извършил проверката, по факс или с помощта на друго техническо средство.

    (6) Размерът на паричната гаранция се определя със заповедта по ал. 4 и не може да бъде по-малък от минималния размер на глобата или имуществената санкция, предвидена за съответното нарушение, и не може да бъде по-голям от максималния размер на глобата или имуществената санкция, предвидена за това нарушение.

    (7) Гаранцията се освобождава при прекратяване на административнонаказателното производство или се прихваща с влизане в сила на наказателното постановление.

    (8) Неизползваната част от гаранцията се връща на вносителя незабавно след приключване на процедурите по ал. 7.

    (9) Размерът на гаранцията, необходим за заплащане на глобата, съответно на имуществената санкция се внася по банкова сметка на Министерството на околната среда и водите.

    (10) Принудителните административни мерки се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

    Чл. 102б. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г., изм., бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) При съмнение, че административното нарушение на закона във връзка с изискванията на Регламент 1013/2006 по смисъла на чл. 102а, ал. 1 съставлява престъпление по чл. 353г от Наказателния кодекс, министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице незабавно уведомява компетентните органи на прокуратурата и Министерството на вътрешните работи за случая и изпраща копия от всички документи.

    Чл. 103. При установяване на неизпълнение на задълженията по този закон или по наредбите по чл. 24, ал. 2 компетентният орган по чл. 99 предприема мерки по ред и начин, определени със съответния закон.

    Раздел II – Административни нарушения и наказания

    Чл. 104. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Наказва се с глоба от 300 до 1000 лв. физическо лице, което:

    1. изхвърля отпадъци на неразрешени за това места;

    2. нарушава разпоредбите за депониране на битови и строителни отпадъци в определените за това депа;

    3. нарушава разпоредбите на чл. 5, ал. 3 ;

    4. не предаде излязло от употреба моторно превозно средство на площадки за временно съхраняване или в центрове за разкомплектоване или не го съхранява на имот, негова собственост;

    5. изхвърля масово разпространени отпадъци, обозначени с маркировка за разделно събиране, съгласно наредбите по чл. 24, ал. 2 в контейнери за смесени битови отпадъци и в съдове за събиране на отпадъци, поставени в имоти – публична държавна или общинска собственост, или ги смесва с други материали или отпадъци по начин, затрудняващ тяхното последващо рециклиране или оползотворяване, когато в конкретното населено място е създадена система за разделно събиране на съответните масово разпространени отпадъци;

    6. (нова – ДВ, бр. 77 от 2005 г., доп., бр. 30 от 2011 г.) нерегламентирано изгаря автомобилни гуми или електрически кабели с цел извличане на отпадъци от черни и цветни метали, изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано обезвреждане на отпадъци.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 600 до 2000 лв.

    (3) За явно маловажни случаи на административни нарушения относно замърсяване на околната среда, установени при извършването им, овластените за това органи налагат на място на виновните лица срещу квитанция глоба от 10 до 50 лв.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Наказва се с глоба от 1400 до 4000 лв. физическо лице, което:

    1. (изм. – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) откаже да попълни документ по чл. 60, ал. 4;

    2. продава отпадъци от черни и цветни метали с битов характер на лице без лиценз;

    3. извършва търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали без лиценз, ако деянието не съставлява престъпление;

    4. (нова – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) продава отпадъци в нарушение на чл. 60, ал. 3.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) При повторно нарушение по ал. 4 глобата е от 2800 до 8000 лв.

    Чл. 104а. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) За нарушенията на този закон, които не съставляват престъпления, физическите лица, кметовете на общини или длъжностните лица се наказват с глоба от 2000 до 20 000 лв., а на юридическите лица или на едноличните търговци се налага имуществена санкция от 2000 до 40 000 лв.

    (2) При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двойния размер по ал. 1.

    (3) При явно маловажни случаи на нарушения, извършени от физически лица, глобата е 100 лв.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Наказват се с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, които:

    1. нарушават изискванията на чл. 26а, ал. 1 или 2;

    2. предоставят неверни данни, изискващи се при регистрация.

    Чл. 104б. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) (1) За нарушенията по чл. 19а, ал. 1 кметовете на общини и/или длъжностните лица се наказват с глоба от 5000 до 10 000 лв.

    (2) Кмет на община, който не изпълни в срок задължението си за свикване на първо общо събрание на регионално сдружение по чл. 19б, ал. 1, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв.

    (3) Председател на регионално сдружение по чл. 19б, ал. 1, който не изпълни задължението си за свикване на общо събрание, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв.

    Чл. 104в. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) За неизпълнение на предписание по чл. 93, ал. 4 и чл. 95, ал. 3 се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 500 до 2000 лв.

    Чл. 105. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Наказва се с имуществена санкция в размер от 1400 до 4000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

    1. изхвърля отпадъци на неразрешени за това места и/или нарушава разпоредбите за депониране на битови или строителни отпадъци;

    2. нарушава условията и реда за предаване, събиране, включително разделното, превозване и претоварване, на битови и строителни отпадъци съгласно изискванията на наредбата по чл. 19 ;

    3. нарушава чл. 11, ал. 5.

    Чл. 106. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Наказва се с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

    1. (доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) нарушава чл. 5, ал. 2 и 3 или чл. 6, ал. 1 ;

    2. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) не води отчетност на отпадъците или не предоставя документи относно отчета и информацията за управление на дейностите по отпадъците, съгласно изискванията на този закон и наредбата по чл. 27, ал. 1;

    3. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) не изпълнява задължението си по чл. 29, ал. 1, ал. 3 и/или 4;

    4. (нова – ДВ, бр. 77 от 2005 г.) не извърши класификация на отпадъците, образувани в резултат на дейността му по реда на наредбата по чл. 3 ;

    5. (нова – ДВ, бр. 77 от 2005 г.) не извърши нова класификация на отпадъците, образувани в резултат на дейността му при промяна на суровините и/или технологичните процеси, която води до изменение на състава и свойствата на отпадъците по реда на наредбата по чл. 3;

    6. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) не предостави информация и не води отчетност съгласно този закон и наредбите по чл. 24, ал. 2;

    7. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) предостави невярна информация и/или води невярна отчетност съгласно този закон и наредбите по чл. 24, ал. 2;

    8. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) не осигури достъп до помещенията и документите на длъжностното лице, извършващо проверката.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

    1. нарушава разпоредбите относно събирането, включително разделното, временното съхраняване, транспортирането, оползотворяването или обезвреждането на битови и строителни отпадъци;

    2. нарушава изискванията за разделно събиране, транспортиране и третиране на отпадъци според вида, свойствата и съвместимостта на отпадъка;

    3. нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано обезвреждане на битови отпадъци;

    4. не изпълнява условията, определени в разрешението на компетентния орган.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Наказва се с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

    1. нарушава чл. 4 и/или чл. 5, ал. 3, т. 2, 7 и 8 ;

    2. третира и/или транспортира отпадъци без разрешение или регистрационен документ, когато такива се изискват;

    3. нарушава изискванията за изграждане и експлоатация на съоръжения и инсталации за оползотворяване или обезвреждане на отпадъци;

    4. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) нарушава изискванията за трансграничен превоз на отпадъци съгласно Регламент 1013/2006, както и глава пета, раздел V от закона, ако нарушението не съставлява престъпление;

    5. (нова – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) нарушава някое от изискванията на чл. 60, ал. 7.

    (4) При повторно нарушение се налага имуществена санкция, както следва:

    1. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) по ал. 1 – в размер от 4000 до 12 000 лв.;

    2. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) по ал. 2 – в размер от 6000 до 20 000 лв.;

    3. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) по ал. 3 – в размер от 14 000 до 40 000 лв.

    (5) (Отм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г.).

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) На юридическо лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв., когато:

    1. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) пуска на пазара батерии и акумулатори:

    а) съдържащи живак или кадмий над определените стойности по наредбата по чл. 24, ал. 2;

    б) които не са маркирани в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 24, ал. 2;

    2. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) пуска на пазара части и компоненти на моторни превозни средства, които:

    а) съдържат олово, живак, шествалентен хром и кадмий над допустимите норми, съгласно изискванията на този закон и съответната наредба по чл. 24, ал. 2 ;

    б) не са обозначени с оглед годността им за повторна употреба и възстановяване, както и за възможността да бъдат разглобени преди последващо третиране;

    3. (изм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила до 1.01.2007 г.) пуска и разпространява на пазара опаковки, които не са маркирани с обозначения за идентичност на материалите, от които са произведени;

    4. (нова – ДВ, бр. 77 от 2005 г.) пуска и разпространява на пазара опаковки, които съдържат тежки метали – олово, кадмий, живак и шествалентен хром, над максимално допустимото съдържание и/или не отговарят на другите изисквания, определени в наредбата по чл. 24, ал. 2;

    5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм., бр. 41 от 2010 г.) пуска на пазара други продукти, които не отговарят на изискванията, определени с този закон и/или с наредбите по чл. 24, ал. 2;

    6. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) пуска на пазара електрическо и електронно оборудване:

    а) което не е маркирано в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 24, ал. 2;

    б) както и електрически лампи с нажежаема жичка и осветителни тела в домакинствата, съдържащи олово, живак, кадмий, шествалентен хром, полибромирани бифенили или полибромирани дифенилетери, когато съществува забрана за това.

    (7) При повторно нарушение по ал. 6 на юридическото лице или на едноличния търговец се налага имуществена санкция в размер на 60 на сто от пазарната цена на общото количество внесени и/или произведени и пуснати на пазара продукти.

    (8) (Отм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г.).

    (9) Лицето по ал. 6 се задължава да заплати и разходите за оползотворяването и/или обезвреждането на отпадъците от продуктите.

    (10) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Наказва се с имуществена санкция в размер 10 000 лв. организация по оползотворяване, която:

    1. не спазва условията към разрешението по чл. 62;

    2. не предостави информация и не води отчетност съгласно този закон и наредбите по чл. 24, ал. 2;

    3. предостави невярна информация и/или води невярна отчетност съгласно този закон и наредбите по чл. 24, ал. 2;

    4. не осигури достъп до помещенията и документите на длъжностното лице, извършващо проверката.

    (11) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) При повторно нарушение по ал. 10 имуществената санкция е в двоен размер.

    Чл. 107. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Наказва се с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

    1. изгражда и/или експлоатира инсталация за изгаряне на отпадъци, която:

    а) нарушава техническите изисквания при изграждането на инсталациите относно масата на органичните съединения в дънната пепел и шлака, температурата в горивната камера, времето на престоя на хомогенната газова смес и кислородното й съдържание при изгаряне на течни отпадъци;

    б) не осигурява необходимите измервания на емисиите на вредни вещества и експлоатационните параметри;

    2. приема отпадъци на площадка или съоръжение за временно съхраняване на опасни отпадъци, без да осигури разделното им съхраняване от други спомагателни материали и допусне неконтролираното им изтичане;

    3. (доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) допуска депонирането на отпадъци, които не са предварително третирани, не съответстват на класа на депото и/или не отговарят на критериите за депониране;

    4. допуска депониране на забранени за депониране отпадъци, в това число:

    а) течни, корозивно действащи или окисляващи;

    б) експлозивни, силно запалими или запалими в условията на депото;

    в) (изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) инфекциозни болнични и други клинични отпадъци от здравни и ветеринарни заведения;

    г) излезли от употреба гуми – цели, без тези, които са използвани като материал за строителството на депа, и/или нарязани, с изключение на велосипедни гуми и гуми с външен диаметър над 1400 мм;

    5. допуска неправилна експлоатация на депото и запалване на отпадъците в него;

    6. допуска разреждането или смесването на производствени и опасни отпадъци с други отпадъци или вещества с цел постигане на критериите за приемане на отпадъци за съответното депо;

    7. не извършва контрол на:

    а) постъпващите отпадъци в съоръженията и инсталациите за обезвреждане;

    б) технологията за обезвреждане;

    в) замърсяването на компонентите на околната среда при експлоатацията и след преустановяване на дейността по обезвреждане на отпадъци;

    г) дейността по закриване на съоръженията и инсталациите за обезвреждане на отпадъци;

    8. не изпълнява програмата за контрол и мониторинг на депа или съоръжения и инсталации за третиране на отпадъците и за закриване и рекултивация на съоръжението за обезвреждане на отпадъци и за следоперативен мониторинг и контрол;

    9. не представя за утвърждаване от компетентния орган плана за привеждане на депото в съответствие с изискванията на съответната наредба по чл. 15, ал. 2 и/или не изпълнява в срок мерките по прилагането му;

    10. не предприема мерки за осъществяване на разделно събиране на отпадъците, генерирани от лечебните заведения, както и необходимите действия за правилното им съхранение, транспортиране и обезвреждане;

    11. (доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) изхвърля опасните отпадъци от лечебните заведения на нерегламентирани места и/или в съдове за събиране на битови или масово разпространени отпадъци;

    12. съхранява опасните отпадъци от лечебните заведения на открито или по начин, който води до замърсяване на компонентите на околната среда или разпространение на зарази, болести, или създава предпоставки за възникване на опасност от епидемии;

    13. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) допуска смесване на опасни отпадъци от медицинската дейност с други опасни отпадъци, вещества и материали и възпрепятства последващата технология за обезвреждане и/или оползотворяване;

    14. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) предава за депониране нетретирани опасни отпадъци от лечебните заведения;

    15. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) третира отпадъци от лечебните заведения в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 24, ал. 4.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в размер от 14 000 до 40 000 лв.

    (3) (Отм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г.).

    (4) На юридическо лице или едноличен търговец, който при експлоатацията на инсталация за изгаряне на отпадъци превишава установените норми за допустими емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, определени със съответната наредба по чл. 15, ал. 2 , се налага имуществена санкция по ред и начин, определени в Закона за опазване на околната среда и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Юридическо лице или едноличен търговец, което не прави месечни отчисления в банковата сметка по чл. 71а, ал. 1, в случаите, когато такава се изисква, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на невнесените по сметката парични средства.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Длъжностно лице, което не спази забраната по чл. 7, ал. 4, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Наказва се с имуществена санкция в размер от 30 000 до 100 000 лв. юридическо лице или едноличен търговец, който експлоатира депо за отпадъци без наличие на определен размер на отчисленията за единица депониран отпадък съгласно чл. 71а.

    Чл. 108. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което нарушава нормативните актове за пакетиране и етикетиране на опасни отпадъци.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Наказва се с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

    1. се освобождава от опасни или производствени отпадъци на неразрешени за тази цел места;

    2. нарушава изискванията за третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци;

    3. предава производствените и/или опасните отпадъци на лица, които не притежават разрешение по чл. 37 или регистрационен документ по чл. 12, ал. 4 за дейности със съответните отпадъци или не ги обезврежда или оползотворява в сроковете по § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби;

    4. събира и съхранява опасни отпадъци в съдове, които не отговарят на изискванията за плътно затваряне, обозначение на отпадъците в тях или са изготвени от материали, които взаимодействат с отпадъците;

    5. приема опасни или производствени отпадъци, без да са придружени с описание на свойствата, състава, пригодността им за третиране, опасните им свойства и мерките за безопасност при боравене с тях или не извърши необходимите проверки, проби и анализи при приемането;

    6. (нова – ДВ, бр. 77 от 2005 г.) смесва опасни отпадъци с неопасни, както и опасни отпадъци с други вещества и материали, включително разрежда опасни отпадъци, освен когато това е част от технологията по оползотворяване и обезвреждане и лицето притежава разрешение за дейности с отпадъци съгласно чл. 12.

    (3) При повторно нарушение се налага имуществена санкция, както следва:

    1. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) по ал. 1 – в размер от 6000 до 20 000 лв.;

    2. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) по ал. 2 – в размер от 14 000 до 40 000 лв.

    (4) (Отм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г.).

    Чл. 108а. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) (1) За извършване на превоз на отпадъци, определен като незаконен съгласно чл. 2, т. 35 от Регламент 1013/2006, или за нарушаване на забраните по чл. 75 физическите лица се наказват с глоба от 5000 до 25 000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.

    (2) За нарушение на чл. 15, букви "в", "г" и "д", чл. 16, 17, 18, 19, 20, 22, 24, чл. 35, параграф 3, буква "в", чл. 38, параграф 3, буква "б" и чл. 42, параграф 3, буква "в" от Регламент 1013/2006 физическите лица се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.

    (3) За неспазване на принудителните административни мерки по чл. 102 и 102а физическите лица се наказват с глоба от 1000 до 10 000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.

    Чл. 109. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 41 от 2010 г.) (1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

    1. не предприема необходимите мерки за осигуряване на разделно събиране и третиране на пусканите от него на пазара батерии и акумулатори;

    2. извършва продажба на портативни батерии и акумулатори, но не предоставя място за събиране на негодни за употреба портативни батерии и акумулатори на територията, на която извършва продажбата;

    3. поставя негодни за употреба батерии и акумулатори в съдове за битови отпадъци или ги смесва с други отпадъци;

    4. изхвърля негодни за употреба акумулатори на неразрешени за това места и/или излива електролит от тях;

    5. събира и съхранява негодни за употреба акумулатори без електролит в събирателните пунктове в количество, превишаващо 5 на сто от общото количество събрани акумулатори;

    6. не осигурява оползотворяването или предаването за оползотворяване на събраните от него батерии и акумулатори в законоустановения срок;

    7. извършва обезвреждане на негодни за употреба батерии и акумулатори, на части или материали от тях, които могат да бъдат рециклирани и/или оползотворени.

    (2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в размер от 6000 до 20 000 лв.

    Чл. 110. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Наказват се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, които:

    1. умишлено нарушават целостта на излезли от употреба газоразрядни лампи и електронно- лъчеви тръби, освен ако притежават разрешение по чл. 12, ал. 1 за тази дейност;

    2. поставят на открито съдовете за събиране и съхраняване на излезли от употреба лампи;

    3. поставят излязло от употреба електрическо и електронно оборудване в съдове за битови отпадъци или ги смесват с други отпадъци;

    4. извършват обезвреждане на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, на части или материали от него, които могат да бъдат рециклирани и/или оползотворени;

    5. не обезвреждат неподлежащите на повторно използване, рециклиране и/или оползотворяване отпадъци от предварителното третиране на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване съгласно изискванията на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

    6. не предвидят и не предоставят на територията, на която извършват продажба на електрическо и електронно оборудване, място за събиране на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, образувано в бита.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в размер от 6000 до 20 000 лв.

    (3) (Отм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г.).

    Чл. 111. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

    1. използва утайки от пречистването на отпадъчни води за нуждите на земеделието, когато:

    а) (доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) концентрацията на един или повече тежки метали и арсен в почвата или утайката надвишава максимално допустимата концентрация;

    б) утайките представляват опасни отпадъци по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби;

    в) не осигурява предварителното третиране на утайки от септични ями и от други подобни съоръжения за пречистване на отпадъчни води;

    г) няма съгласието на собственика на земята;

    2. употребява или предоставя за употреба утайки върху:

    а) пасища или фуражни култури, ако пасищата ще се използват за паша, а фуражите ще се прибират в срок, по-кратък от 45 дни след употребата на утайките;

    б) (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) почви, върху които се отглеждат овощни и зеленчукови култури и лозя, с изключение на овощни дървета;

    в) почви, предназначени за култивиране на овощни и зеленчукови култури, които са в директен контакт с почвата и се консумират в сурово състояние – за период 10 месеца преди и по време на събирането на реколтата;

    3. употребява утайки, без да осигури изпитване на почвата от акредитирани лаборатории преди първоначалната употреба на утайките и след това на всеки 5 години до окончателното прекратяване на употребата им.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в размер от 6000 до 20 000 лв.

    (3) (Отм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г.).

    Чл. 112. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

    1. предава или изхвърля излезли от употреба моторни превозни средства на места, които не са предназначени за тази цел;

    2. извършва дейности по събиране, съхраняване, транспортиране, оползотворяване и/или обезвреждане на излезлите от употреба моторни превозни средства, компоненти и материали от тях, без да притежава съответното разрешение по чл. 37 , регистрационен документ по чл. 12 или лиценз, издаден по реда на глава пета, раздел III;

    3. разкомплектова излезли от употреба моторни превозни средства на площадки за временно съхраняване или добива части и компоненти от тях, или събира други видове отпадъци, които не произхождат от излезли от употреба моторни превозни средства, техни компоненти и материали.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в размер от 6000 до 20 000 лв.

    (3) (Отм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г.).

    Чл. 113. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

    1. съхранява отработени масла и отпадъчни нефтопродукти на площадки за временно съхранение, които не отговарят на изискванията по този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

    2. смесва моторни и трансмисионни масла с други отработени масла и отпадъчни нефтопродукти;

    3. извършва смяна на отработени масла на места, които не са оборудвани за целта, и в съдове, неотговарящи на изискванията;

    4. смесва масла, съдържащи полихлорирани бифенили и терфенили, с други отработени масла;

    5. съхранява отработени масла и отпадъчни нефтопродукти в открити складове;

    6. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) съхранява и/или изхвърля отработени масла и отпадъчни нефтопродукти по начин, водещ до замърсяване на почвата;

    7. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) третира, включително изгаря, отработени масла и отпадъчни нефтопродукти по начин, водещ до превишаване на установените норми за допустими емисии на вредни вещества в атмосферния въздух;

    8. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) смесва отработени масла и отпадъчни нефтопродукти с горива, охлаждащи течности, спирачна течност и разтворители;

    9. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) изхвърля отработени масла и отпадъчни нефтопродукти в съдове за събиране на битови отпадъци.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Наказва се с имуществена санкция в размер от 7000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

    1. не представи информация за притежаваното от него оборудване, съдържащо полихлорирани бифенили и терфенили;

    2. не спази сроковете, поставени в плана за почистването и/или обезвреждането на притежаваното от него оборудване, съдържащо полихлорирани бифенили, утвърден със заповед на директора на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е разположено оборудването.

    (3) При повторно нарушение се налага имуществена санкция, както следва:

    1. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) по ал. 1 – в размер от 6000 до 20 000 лв.;

    2. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) по ал. 2 – в размер от 14 000 до 40 000 лв.

    (4) (Отм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г.).

    (5) На юридическо лице или едноличен търговец, което изхвърля отработени масла и отпадъчни нефтопродукти в повърхностните води, във водите от крайбрежните зони и в канализационните системи, се налага имуществена санкция по ред и начин, определени в Закона за опазване на околната среда и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

    Чл. 114. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което не представи в срок на компетентните органи отчет за изпълнението на задължението си за оползотворяване или рециклиране на отпадъци и/или на другите задължения, предвидени в този закон и в съответната наредба по чл. 24, ал. 2 .

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2010 г.) Юридическо лице или едноличен търговец, което не заплати продуктовата такса по чл. 36, в случаите, когато такава се изисква, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на незаплатената продуктова такса.

    (3) За повторно нарушение се налага имуществена санкция, както следва:

    1. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) по ал. 1 – в размер от 6000 до 20 000 лв.;

    2. по ал. 2 – в четирикратния размер на незаплатената продуктова такса.

    (4) (Отм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г.).

    Чл. 115. (1) Наказва се с имуществена санкция едноличен търговец или юридическо лице, което:

    1. извършва търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали без лиценз;

    2. извършва продажба на отпадъци от черни и цветни метали, получени като технологичен отпадък от собствено производство или от собствен амортизационен лом, на лица без лиценз;

    3. (доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г., изм., бр. 30 от 2011 г.) извършва търговска дейност с отпадъци по чл. 60, ал. 3 без наличие на сертификат за произход и/или писмен договор;

    4. в срок до един месец от настъпване на промяна в обстоятелствата не заяви промяната за вписване в лиценза;

    5. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) непосредствено след извършване на сделката за получаване и/или експедиране на отпадъци от черни и цветни метали не вписва в съответния регистър всички обстоятелства, съгласно изискванията на наредбата по чл. 61 ;

    6. вписва неверни данни в регистрите за покупките и вноса и за продажбите и износа на отпадъци от черни и цветни метали;

    7. не представи в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма справки за наличностите, покупките и продажбите на отпадъци от черни и цветни метали в изискуемия срок;

    8. (доп. – ДВ, бр. 30 от 2011 г.) не представи в указания от контролните органи срок регистрите за покупките и вноса и продажбите и износа на отпадъци от черни и цветни метали и/или оригинал или нотариално заверено копие на лиценза за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали или записите по чл. 60, ал. 8;

    9. не допусне контролните органи до местата, където осъществява дейността си, и не представи изисквани от тях документи, които съгласно закона е длъжен да води;

    10. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г., изм., бр. 30 от 2011 г.) сключва договор или приема сертификат или декларация с невписани всички изискуеми данни, идентифициращи лицата или купувания отпадък;

    11. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) в тримесечен срок след преустановяване на дейността не реализира наличните количества отпадъци от черни и цветни метали и/или не предприеме необходимите действия за почистване на съответната площадка;

    12. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г., изм., бр. 30 от 2011 г.) не предаде в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма отнетия, прекратения лиценз или лиценза за вписване заличаване на площадка в 7-дневен срок от получаването на съответната заповед;

    13. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) нарушава заповедите по чл. 101, ал. 3;

    14. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г., изм., бр. 30 от 2011 г.) нарушава някое от изискванията на чл. 60, ал. 6.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г., бр. 30 от 2011 г.) За нарушенията по ал. 1, т. 1, 2 и 3 се налагат имуществени санкции в размер от 30 000 до 100 000 лв., а в останалите случаи по ал. 1 – от 2000 до 6000 лв.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) При повторно нарушение по ал. 1, т. 1, 2 и 3 се налага имуществена санкция в размер от 60 000 до 200 000 лв., а в останалите случаи по ал. 1 – от 4000 до 12 000 лв.

    Чл. 116. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Наказва се с глоба от 1400 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което:

    1. не изпълни задълженията си по организиране изпълнението на мерките по чл. 31, ал. 1 в програмите за управление на отпадъците;

    2. не представи в съответната регионална инспекция по околната среда и водите програма за управление на дейностите по отпадъците и не извършва актуализацията й съобразно този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

    3. не извърши необходимите действия в случаите, когато причинителите на отпадъци са неизвестни;

    4. не извърши контрол по управление на отпадъците съгласно чл. 92 .

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Наказва се с глоба от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което:

    1. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) не осигури организирането и прилагането на система за разделно събиране на опасните отпадъци от потока битови отпадъци, различни от тези по чл. 16, ал. 3, т. 11, както и на битови отпадъци, включително отпадъци от опаковки;

    2. не изпълнява задълженията си за организиране на дейността по събирането и съхраняването на излезли от употреба моторни превозни средства на площадките за временно съхраняване;

    3. (отм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.);

    4. не организира експлоатацията на обект за третиране на отпадъци в срок 6 месеца от датата на издаване на разрешението за ползване на строежа;

    5. допусне изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища;

    6. (доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) не определи местата за смяна на отработени моторни масла върху общински имот и не информира обществеността за това;

    7. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) не определи местата за поставяне на съдове за събиране на негодни за употреба батерии и акумулатори върху общински имоти на територията на общината;

    8. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) не определи местата за разполагане на съдове, местата за разделно събиране и площадките за временно съхраняване на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване върху общински имоти на територията на общината;

    9. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) не организира изграждането на обект за третиране на отпадъци в сроковете, посочени в Националната програма за управление на дейностите по отпадъците по чл. 28, ал. 1.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Наказва се с глоба от 7000 до 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което:

    1. разреши въвеждането в експлоатация на обекти, образуващи отпадъци, без да са налице изискванията за приемането на обекта;

    2. издаде разрешение за събиране, съхраняване, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в нарушение на изискванията на този закон;

    3. определи площадка за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци, без да извърши необходимото проучване или когато резултатите от него показват, че изграждането на площадката ще застраши човешкото здраве и околната среда и/или нарушава изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

    4. не изпълни задълженията си по определяне на изискванията за безопасно ликвидиране на дейности и възстановяване на терена при прекратяване на дейността по третиране на отпадъците;

    5. разреши въвеждането в експлоатация на инсталации и съоръжения за оползотворяване или обезвреждане на опасни отпадъци, когато не са спазени изискванията на този закон;

    6. освободи от митнически контрол в нарушение на действащото законодателство транспортираните през държавната граница отпадъци;

    7. (нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) не вземе своевременно мерки за предотвратяване на незаконен превоз на отпадъци, за временно спиране от движение на превоза или за премахване на други последици от нарушенията.

    (4) За повторно нарушение се налага глоба, както следва:

    1. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) по ал. 1 – в размер от 2800 до 8000 лв.;

    2. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) по ал. 2 – в размер от 6000 до 20 000 лв.;

    3. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) по ал. 3 – в размер от 14000 до 40 000 лв.

    Чл. 116а. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Кмет на община, който не предприеме действията по чл. 17 или не предприеме в нормативно определения срок действията по подготовка, изграждане, закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото и на други съоръжения за третиране на битови и/или строителни отпадъци, се наказва с глоба в размер на 20 000 лв.

    Чл. 117. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) При установяване на нарушителите по чл. 9, ал. 1 на физическите лица се налага глоба от 3000 до 10 000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци – имуществена санкция от 6000 до 20 000 лв.

    Чл. 117а. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба до 500 лв. или имуществена санкция до 2000 лв. включително.

    Чл. 118. (1) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г., доп., бр. 88 от 2005 г., бр. 41 от 2010 г.) Нарушенията по чл. 104, ал. 1, 2 и 3, чл. 104а, 104б и 104в , чл. 105 – 114, чл. 116, 116а и 117 , с изключение на посочените в чл. 119 , се установяват с акт на директора на регионалната инспекция по околната среда и водите или определено от него длъжностно лице, както и от длъжностно лице, определено от кмета на съответната община.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Наказателните постановления по ал. 1 се издават съответно от министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице, както и от кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 41 от 2010 г.) Нарушенията по чл. 104, ал. 4 и 5, чл. 115 се установяват с акт на съответния компетентен орган по чл. 96, ал. 1 , а наказателните постановления се издават от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от оправомощени от него длъжностни лица.

    (4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването, както и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

    Чл. 118а. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) (1) Нарушенията по чл. 108а се установяват с акт на съответния компетентен орган по чл. 94а, ал. 2, а наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него длъжностни лица.

    (2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

    Чл. 118б. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Нарушенията по чл. 107, ал. 1, т. 13 – 15 се установяват и с акт на компетентния орган по чл. 95, ал. 1 и наказателните постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция или от оправомощени от него длъжностни лица.

    (2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

    Чл. 119. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) За налагане на наказанието за нарушение по чл. 106, ал. 6 – 9 компетентният орган по чл. 99 предприема действия по ред и начин, определени със съответния закон.

    ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 1. По смисъла на този закон:

    1. "Отпадък" е вещество, предмет или част от предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи и попада поне в една от следните категории:

    а) остатъци, получени в процеса на производството или след консумацията на продукти, които не са изброени по-долу – код Q1;

    б) продукти, неотговарящи на съответните стандарти – код Q2;

    в) продукти с изтекъл срок на годност или на максимална ефективност – код Q3;

    г) материали, които поради аварии, бедствия или други злополуки са били разлети, разпилени, изгубени или по друг начин са им причинени щети, увреждащи непоправимо първоначалните им качества, включително материали и оборудване, замърсени при злополука – код Q4;

    д) материали, замърсени вследствие на планирани действия (остатъци след операции по почистване, опаковки, съдове и други подобни) – код Q5;

    е) неизползваеми части (употребени батерии, изхабени катализатори и други подобни) – код Q6;

    ж) вещества, които повече не притежават необходимите качества и свойства и не могат да се използват по предназначение (замърсени киселини, замърсени разтворители, отработени охлаждащи соли и други подобни) – код Q7;

    з) остатъци от промишлени дейности (шлаки, утайки от дестилация и други подобни) – код Q8;

    и) остатъци от пречиствателни дейности (утайки от скрубери, прах от ръкавни филтри, отработени филтри и други подобни) – код Q9;

    к) остатъци от режещи и полиращи машини (стружки, нагари и други подобни) – код Q10;

    л) остатъци от добива и обогатяването на суровини (остатъци от минната промишленост, отпадъчни нефтопродукти и други подобни) – код Q11;

    м) примесени с вредни вещества материали (масла, замърсени с полихлорирани бифенили и други подобни) – код Q12;

    н) всички материали, вещества или продукти, чието използване е забранено със закон – код Q13;

    о) продукти, за които притежателят не намира по-нататъшна употреба (ненужни вещи от селското стопанство, бита, търговията, канцелариите, магазините и други подобни) – код Q14;

    п) замърсени материали, вещества или продукти, получени в резултат на дейности по възстановяване на земната повърхност – код Q15;

    р) други материали, вещества или продукти, които не са включени в категориите по букви "а" – "п", от които притежателят им се освобождава, възнамерява да се освободи или е длъжен да се освободи – код Q16.

    2. "Битови отпадъци" са отпадъците, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъци от търговски обекти и съпътстващи производството занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите.

    3. "Производствени отпадъци" са отпадъците, образувани в резултат на промишлената дейност на физическите и юридическите лица.

    4. "Опасни отпадъци" са отпадъците, чийто състав, количество и свойства създават риск за човешкото здраве и околната среда, притежават едно или повече свойства, които ги определят като опасни, и/или съдържат компоненти, които ги превръщат в опасни и/или са определени като такива според Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане.

    5. "Строителни отпадъци" са отпадъците, получени в резултат на строителната дейност на строителни площадки, както и отпадъци от разрушаване или реконструкция на сгради и съоръжения.

    6. "Причинител на отпадъци" е физическо или юридическо лице, при чиято дейност се образуват отпадъци – първичен причинител и/или всеки, който осъществява предварителна обработка, смесване или други операции, водещи до промяна на свойствата или състава на отпадъка.

    7. "Третиране на отпадъците" е събирането, съхранението, оползотворяването или обезвреждането на отпадъците и всички междинни операции, както и повторното им използване, рециклиране и възстановяване или производство на енергия и материали от отпадъци.

    8. "Обезвреждане на отпадъците" е всяка от следните операции, обозначена със съответния код:

    а) депониране (наземно или подземно) – код D1;

    б) обработване на замърсени земя и почви (например биоразграждане на течности или утайки в почви) – код D2;

    в) дълбочинно инжектиране (например инжектиране на отпадъци в кладенци, солни находища и естествени хранилища, които могат да бъдат изпомпвани) – код D3;

    г) повърхностни заграждения (например съхраняване на течни отпадъци или утайки в изкопи, хвостохранилища, лагуни и други подобни съоръжения) – код D4;

    д) специално проектирани депа (например депониране в отделни клетки, които са запечатани и изолирани помежду си и от околната среда) – код D5;

    е) изхвърляне на отпадъци във водни обекти, с изключение на морета/океани – код D6;

    ж) изхвърляне на отпадъци в морета и океани, в т. ч. инжектиране под морското дъно – код D7;

    з) биологично третиране, непосочено на друго място, при което се образуват крайни съединения или смеси, които се обезвреждат по някоя от операциите по букви "а" – "м" – код D8;

    и) физико-химично третиране, неупоменато в друга операция по обезвреждане (например изпарение, сушене, калциниране, микровълнова обработка и други, при което се получават съединения или смеси, които се обезвреждат по която и да е от операциите по букви "а" – "м") – код D9;

    к) наземно изгаряне (инсинерация) – код D10;

    л) изгаряне в море – код D11;

    м) постоянно съхраняване (например съхраняване в контейнери в мини и други) – код D12;

    н) (доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) смесване преди предаване за обезвреждането им по някоя от операциите по букви "а" – "м" – код D13. При отсъствие на друг подходящ код D този код може да включва предварително третиране преди обезвреждането, като сортиране, трошене, уплътняване, пелетизиране, сушене, рязане, кондициониране или разделяне преди подлагане на някоя от операциите с кодове D1 – D12.

    о) препакетиране преди предаването им за обезвреждане по която и да е от операциите по букви "а" – "н" – код D14;

    п) съхраняване до извършване на която и да е от операциите по обезвреждане от букви "а" – "о", освен временното съхраняване до събирането на отпадъците от мястото на образуването им – код D15.

    9. "Рециклиране на отпадъците" е дейност за възстановяване или възобновяване на суровинните им свойства.

    10. "Преработване на отпадъци" е дейност, която променя свойствата или състава на отпадъците, като ги превръща в суровини за производство на крайни продукти или в крайни продукти.

    11. "Депониране на отпадъци" е метод, при който не се предвижда последващо третиране на отпадъците и представлява складиране на отпадъци за срок, по-дълъг от три години – за отпадъци, предназначени за оползотворяване, и една година – за отпадъци, предназначени за обезвреждане, по начин, който не представлява опасност за човешкото здраве и околната среда.

    12. "Масово разпространени отпадъци" са отпадъци, които се образуват след употреба на продукти от многобройни източници на територията на цялата страна и поради своите характеристики изискват специално управление.

    13. "Отпадъци от черни и цветни метали" са технологичните отпадъци, получени от добива, преработката или механичната обработка на цветни и черни метали и сплавите им, бракуваните машини, съоръжения, детайли и конструкции от производствен, строителен или битов характер, с изключение на опасните отпадъци.

    14. "Отпадъци от черни и цветни метали с битов характер" са отпадъци от черни и цветни метали, получени в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от черни и цветни метали, получени от търговски обекти, занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления.

    15. "Повторно нарушение" е нарушение, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

    16. "Повторно използване" е използването на отпадъците като продукт, който веднъж вече е бил използван в същата форма за същата цел.

    17. "Оползотворяване на отпадъците" е всяка от следните операции, обозначена със съответния код: a) използването им като гориво или по друг начин за получаване на енергия – код R1;

    б) пречистване или регенериране на разтворители – код R2;

    в) рециклиране или възстановяване на органични вещества, които не са използвани като разтворители, включително чрез компостиране и други процеси на биологично превръщане – код R3;

    г) рециклиране или възстановяване на метали и метални съединения – код R4;

    д) рециклиране или възстановяване на други неорганични материали – код R5;

    е) регенериране на киселини и основи – код R6;

    ж) възстановяване на компоненти, използвани за намаляване на замърсяването – код R7;

    з) възстановяване на компоненти от катализатори – код R8;

    и) повторно рафиниране на масла или друга повторна употреба на масла – код R9;

    к) обработване на земната повърхност, благоприятстващо земеделието или подобряващо качествата на околната среда – код R10;

    л) използване на отпадъците, получени по някои от методите на оползотворяване по букви "а" – "к" – код R11;

    м) (доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) размяна на отпадъците за оползотворяване по който и да е от методите по букви "а" – "л" – код R12. При отсъствие на друг подходящ код R този код може да включва предварително третиране преди оползотворяването, като демонтиране, разглобяване, сортиране, трошене, уплътняване, пелетизиране, сушене, рязане, кондициониране, преопаковане, разделяне, прегрупиране или смесване преди подлагане на някоя от операциите с кодове R1 – R11.

    н) съхраняване на отпадъци до извършване на която и да е от операциите по букви "а" – "м", освен временното съхраняване до събирането им от мястото на образуване – код R13.

    18. "Събиране" е доставянето, натрупването, сортирането и/или смесването на отпадъците с цел транспортиране – код С.

    19. "Транспортиране" е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност – код Т.

    20. "Управление на отпадъците" са операциите по събиране, транспортиране, обезвреждане и оползотворяване на отпадъците, включително осъществяваният контрол над тези операции, както и дейностите, извършвани след закриването на площадките, върху които са разположени съоръженията за третиране на отпадъци.

    21. "Временно съхраняване" е дейност, свързана със складирането на отпадъците на площадки при мястото на образуването им или със събирането им на площадки за срок не по-дълъг от:

    а) три години при последващо предаване за оползотворяване;

    б) една година при последващо предаване за обезвреждане.

    22. "Грубо нарушение" са такива действия или бездействия на заявителя, които са довели до въздействия над допустимите норми за въздействие върху компоненти на околната среда или човешкото здраве, установени и документирани по съответния ред от компетентните органи.

    23. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) "Системно нарушение" е извършване на три или повече нарушения, за които на лицата са наложени административни наказания с влезли в сила наказателни постановления.

    24. "Търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали" е осъществяване на разпоредителни сделки с отпадъци от черни и цветни метали, както и свързаните с тях дейности (събиране, транспортиране, съхраняване, както и съпътстващи дейности като сортиране, механична обработка и други).

    25. "Свързани лица" са:

    а) съпрузите, роднините по права линия – без ограничения, по съребрена линия – до четвърта степен включително, и роднините по сватовство – до трета степен включително;

    б) работодател и работник;

    в) лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото;

    г) съдружниците;

    д) дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството;

    е) лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице;

    ж) лицата, които съвместно контролират пряко или косвено трето лице;

    з) лицата, едното от които е търговски представител на другото.

    26. "Организация по оползотворяване" е юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, което не разпределя печалба и което управлява дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци.

    27. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г.) "Пазарна цена" е цената по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

    § 1а. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Този закон въвежда разпоредбите на:

    1. Директива 2006/12/EО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно отпадъците.

    2. Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и за отмяна на Директива 91/157/ЕИО.

    3. Директива 2000/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2000 година относно изгарянето на отпадъците.

    4. Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци.

    5. Директива 2002/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 година относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО).

    6. Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 година относно опаковките и отпадъците от опаковки.

    7. Директива 2004/12/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година за изменение на Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки.

    8. Директива 2005/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2005 година за изменение на Директива 94/62/ЕО относно опаковането и отпадъците от опаковки.

    9. Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 година относно излезлите от употреба превозни средства.

    10. Директива 75/439/ЕИО на Съвета от 16 юни 1975 година относно обезвреждането на отработени масла.

    11. Директива 96/59/ЕО на Съвета от 16 септември 1996 година за обезвреждането на полихлорирани бифенили и полихлорирани терфенили (ПХБ/ПХТ).

    12. Директива 2002/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 година относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване.

    13. Директива 86/278/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 година за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието.

    14. Директива 91/689/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 година относно опасните отпадъци.

    15. Директива 78/176/ЕИО на Съвета от 20 февруари 1978 година относно отпадъци от производството на титанов диоксид.

    16. Директива 82/883/ЕИО на Съвета от 3 декември 1982 година относно процедури за наблюдение и контрол на околни среди, засегнати от отпадъци от производството на титанов двуокис.

    17. Директива 92/112/ЕИО на Съвета от 15 декември 1992 година относно процедурите за хармонизиране на програмите за намаляване и евентуално премахване на замърсяването, причинявано от отпадъците от производството на титанов двуокис.

    § 2. Министърът на околната среда и водите е национален компетентен орган и координатор по всички международни спогодби, свързани с предмета на този закон, по които Република България е страна.

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 3. Разрешенията за извършване на дейности с отпадъци, издадени по реда на чл. 37 от отменения Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, запазват действието си до изтичането на срока им, но не по-късно от три години от влизането в сила на този закон.

    § 4. Лицензите за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, издадени по реда на отменената Наредба за търговската дейност с отпадъци и отломки от черни и цветни метали и сплавите им (обн., ДВ, бр. 92 от 1997 г.; изм., бр. 10 от 2001 г.; отм., бр. 47 от 2001 г.) и Наредбата за търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали (обн., ДВ, бр. 47 от 2001 г.; изм., бр. 82 от 2001 г.) запазват действието си до изтичането на срока им.

    § 5. (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон се издават в срок до една година от влизането му в сила.

    (2) Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание на отменения Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, се прилагат до издаването на актовете по ал. 1, доколкото не противоречат на този закон.

    § 6. Приетите програми по чл. 28, ал. 1 от отменения Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда запазват своето действие до изтичането на срока им, но не по-късно от три години от влизането в сила на този закон.

    § 7. Програмите по чл. 29, ал. 1 се разработват и приемат в срок до една година от влизането в сила на този закон.

    § 8. Този закон отменя Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда (обн., ДВ, бр. 86 от 1997 г.; изм., бр. 56 от 1999 г., бр. 27 и 28 от 2000 г., бр. 91 от 2002 г.).

    § 9. (1) Член 11, ал. 3 се прилага както следва:

    1. от 1 януари 2004 г. до 31 декември 2004 г. – най-малко 20 на сто от отпадъците от опаковки се оползотворяват;

    2. от 1 януари 2005 г. до 31 декември 2005 г. – най-малко 25 на сто от отпадъците от опаковки се оползотворяват;

    3. (изм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г.) от 1 януари 2006 г. до 31 декември 2006 г. не по-малко от:

    а) 35 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки се оползотворяват или изгарят в инсталации за изгаряне на отпадъци с оползотворяване на енергията;

    б) 34 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки се рециклират;

    в) 8 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от пластмаса се рециклират;

    г) 26 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от стъкло се рециклират;

    д) 15 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от хартия и картон се рециклират, и

    е) 15 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от метали се рециклират;

    4. (изм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г.) от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2007 г. не по-малко от:

    а) 39 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки се оползотворяват или изгарят в инсталации за изгаряне на отпадъци с оползотворяване на енергията;

    б) 38 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки се рециклират;

    в) 12 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от пластмаса се рециклират;

    г) 33 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от стъкло се рециклират;

    д) 15 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от хартия и картон се рециклират, и

    е) 15 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от метали се рециклират;

    5. (изм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г.) от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2008 г. не по-малко от:

    а) 42 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки се оползотворяват или изгарят в инсталации за изгаряне на отпадъци с оползотворяване на енергията;

    б) 42 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки се рециклират;

    в) 14,5 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от пластмаса се рециклират единствено до пластмаса;

    г) 40 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от стъкло се рециклират;

    д) 60 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от хартия и картон се рециклират;

    е) 50 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от метали се рециклират, и

    ж) 15 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от дървесина се рециклират;

    6. (изм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г.) от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2009 г. не по-малко от:

    а) 46 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки се оползотворяват или изгарят в инсталации за изгаряне на отпадъци с оползотворяване на енергията;

    б) 45 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки се рециклират;

    в) 17 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от пластмаса се рециклират единствено до пластмаса;

    г) 46 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от стъкло се рециклират;

    д) 60 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от хартия и картон се рециклират;

    е) 50 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от метали се рециклират, и

    ж) 15 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от дървесина се рециклират;

    7. (изм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г.) от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2010 г. не по-малко от:

    а) 48 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки се оползотворяват или изгарят в инсталации за изгаряне на отпадъци с оползотворяване на енергията;

    б) 47 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки се рециклират;

    в) 19 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от пластмаса се рециклират единствено до пластмаса;

    г) 51 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от стъкло се рециклират;

    д) 60 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от хартия и картон се рециклират;

    е) 50 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от метали се рециклират, и

    ж) 15 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от дървесина се рециклират;

    8. (нова – ДВ, бр. 77 от 2005 г.) от 1 януари 2011 г. до 31 декември 2011 г. не по-малко от:

    а) 50 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки се оползотворяват или изгарят в инсталации за изгаряне на отпадъци с оползотворяване на енергията;

    б) 49 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки се рециклират;

    в) 20 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от пластмаса се рециклират единствено до пластмаса;

    г) 55 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от стъкло се рециклират;

    д) 60 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от хартия и картон се рециклират;

    е) 50 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от метали се рециклират, и

    ж) 15 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от дървесина се рециклират;

    9. (нова – ДВ, бр. 77 от 2005 г.) от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2012 г. не по-малко от:

    а) 53 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки се оползотворяват или изгарят в инсталации за изгаряне на отпадъци с оползотворяване на енергията;

    б) 52 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки се рециклират;

    в) 22 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от пластмаса се рециклират единствено до пластмаса;

    г) 59,6 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от стъкло се рециклират;

    д) 60 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от хартия и картон се рециклират;

    е) 50 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от метали се рециклират, и

    ж) 15 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от дървесина се рециклират;

    10. (нова – ДВ, бр. 77 от 2005 г.) от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2013 г. не по-малко от:

    а) 56 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки се оползотворяват или изгарят в инсталации за изгаряне на отпадъци с оползотворяване на енергията;

    б) 54,9 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки се рециклират;

    в) 22,5 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от пластмаса се рециклират единствено до пластмаса;

    г) 60 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от стъкло се рециклират;

    д) 60 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от хартия и картон се рециклират;

    е) 50 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от метали се рециклират, и

    ж) 15 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от дървесина се рециклират.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Целите по чл. 11, ал. 2 се постигат ежегодно от 1 януари 2014 г.

    § 10. Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 по отношение на отпадъците от опаковки се прилага от 1 януари 2004 г.

    § 11. (1) Разпоредбата на чл. 73, т. 4 се прилага до влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

    (2) Разпоредбата на чл. 73, т. 5 се прилага до 31 декември 2014 г.

    § 12. (1) Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 4, буква "а" за съоръженията, посочени в приложението към този закон, се прилага от 1 януари 2015 г.

    (2) Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 4, буква "г" се прилага, както следва:

    1. за излезлите от употреба цели гуми – от влизането в сила на съответната наредба по чл. 15, ал. 2 ;

    2. за излезлите от употреба нарязани гуми – от 16 юли 2006 г.

    § 13. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.) се правят следните изменения:

    1. Навсякъде в текста думите "Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда" се заменят със "Закона за управление на отпадъците".

    2. Параграф 12 от преходните и заключителните разпоредби се отменя.

    § 14. В чл. 37, ал. 2 от Закона за подземните богатства (обн., ДВ, бр. 23 от 1999 г.; изм., бр. 28 от 2000 г., бр. 108 от 2001 г., бр. 47 от 2002 г.) думите "на чл. 10, ал. 2, чл. 13, 14 и 37 от Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда" се заменят с "по Закона за управление на отпадъците".

    § 15. В чл. 20, т. 16 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти (обн., ДВ, бр. 10 от 2000 г.; изм., бр. 91 от 2002 г.) думите "Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда" се заменят със "Закона за управление на отпадъците".

    § 16. В § 2 от преходните разпоредби на Закона за държавните такси (обн., Изв., бр. 104 от 1951 г.; изм., бр. 89 от 1959 г., бр. 21 от 1960 г., ДВ, бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 55 от 1991 г., бр. 100 от 1992 г., бр. 69 и 87 от 1995 г., бр. 37, 100 и 104 от 1996 г., бр. 82 и 86 от 1997 г., бр. 133 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г., бр. 97 от 2000 г., бр. 62, 63 и 90 от 2002 г.) думите "Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда" се заменят със "Закона за управление на отпадъците".

    § 17. В чл. 20, т. 20 от Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм., бр. 44, 62, 64, 103 и 111 от 1999 г., бр. 63, 78 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45 и 117 от 2002 г., бр. 37 и 42 от 2003 г.) думите "Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда" се заменят със "Закона за управление на отпадъците".

    § 18. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Оборудването, съдържащо полихлорирани бифенили, се почиства и/или обезврежда не по-късно от 31 декември 2010 г.

    § 19. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Разпоредбата на чл. 106, ал. 6, т. 3 се прилага до влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

    § 20. (Предишен текст на § 18 – ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Изпълнението на този закон се възлага на министъра на околната среда и водите и министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

  • ЗАКОН за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (отм.)

    Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1. (1) С този закон се уреждат условията и редът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

    (2) За имущество по ал. 1 се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник.

    Чл. 2. (Обявен за противоконституционен с Решение № 13 на КС на РБ в частта му относно думите "или административно-наказателното" – ДВ, бр. 82 от 2012 г.) Производството по този закон се провежда независимо от наказателното или административнонаказателното производство срещу проверяваното лице и/или свързаните с него лица.

    Чл. 3. (1) (Обявена за противоконституционна с Решение № 13 на КС на РБ в частта й относно думите "и да се възстанови чувството за справедливост у гражданите" – ДВ, бр. 82 от 2012 г.) Законът има за цел да се защитят интересите на обществото и да се възстанови чувството на справедливост у гражданите чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 103 от 2012 г.) За постигане на целта по ал. 1 могат да се налагат ограничения на собствеността, като се съблюдава правото на защита на засегнатите лица и на пострадалите от престъпления и не се допуска риск от несправедливост.

    Чл. 4. Ограниченията на собствеността, предвидени в този закон, се прилагат в степента, която е необходима за постигане целта на закона.

    Глава втора – ОРГАНИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО

    Чл. 5. (1) Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, наричана по-нататък "комисията", е независим специализиран постояннодействащ държавен орган.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Комисията е юридическо лице със седалище София.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.) Дейността на комисията се подпомага от администрация, която включва и териториалните й звена, които са със статут на дирекции. За администрацията на комисията се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., бр. 103 от 2016 г.) Районите на териториалните звена на комисията и организацията на работа се определят с правилника по чл. 20. Териториалните звена се ръководят от директори и се подпомагат в дейността си от инспектори.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.) Дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и от служители, работещи по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда.

    Чл. 6. (1) Комисията е колективен орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Председател на комисията може да бъде лице с висше юридическо образование и най-малко 10 години стаж по специалността. Заместник-председател и членове на комисията могат да са лица с висше юридическо или икономическо образование и най-малко 5 години стаж по специалността.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Председателят на комисията се назначава от министър-председателя. Заместник-председателят и двама от членовете се избират от Народното събрание по предложение на народните представители, а един от членовете се назначава от президента на републиката.

    (4) Народното събрание не може да избира в състава на комисията повече от един член, предложен от една и съща парламентарна група.

    (5) Мандатът на комисията е 5 години и започва да тече от деня на попълването на състава й.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Председателят на комисията е първостепенен разпоредител с бюджет.

    Чл. 7. (1) Предложенията за заместник-председател и за членове от квотата на Народното събрание се внасят в Народното събрание не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата на комисията и се публикуват на интернет страницата на Народното събрание.

    (2) Съответната комисия на Народното събрание провежда изслушване на предложените кандидати, които отговарят на изискванията на закона, и внася в Народното събрание доклад, който обобщава резултатите от него.

    (3) Народното събрание избира поотделно заместник-председател и двама членове на комисията.

    Чл. 8. (1) Член на комисията може да бъде дееспособен български гражданин, който:

    1. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер независимо от реабилитацията;

    2. не е освобождаван от наказателна отговорност за умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание;

    3. не е лишаван от правото да заема определена държавна длъжност или да упражнява определена професия или дейност;

    4. (отм. – ДВ, бр. 103 от 2012 г.).

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Член на комисията няма право на повече от два последователни мандата.

    (3) Член на комисията не може да:

    1. заема длъжност в държавни или общински органи;

    2. упражнява търговска дейност или да е съдружник, управител или да участва в надзорни, управителни или контролни органи на търговско дружество, кооперация, държавно предприятие или юридическо лице с нестопанска цел;

    3. получава възнаграждение за извършване на дейност по договор или по служебно правоотношение с държавна или обществена организация, с търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или едноличен търговец освен за научна и преподавателска дейност или за упражняване на авторски права;

    4. упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност;

    5. членува в политически партии или коалиции, в организации с политически цели, да извършва политическа дейност или да извършва дейности, които засягат независимостта му.

    (4) При наличие на несъвместимост по ал. 3 избраният, съответно назначеният член на комисията е длъжен в едномесечен срок от избирането, съответно назначаването да предприеме необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2012 г.) След изтичане на мандата на комисията или при предсрочно прекратяване на правоотношението на основание чл. 9, ал. 1, т. 2 член на комисията, заемал длъжността съдия, прокурор или следовател, се възстановява на заеманата длъжност преди избора или назначаването му, като времето, през което е бил член на комисията, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7 от Закона за съдебната власт.

    Чл. 9. (1) Правоотношението на член на комисията се прекратява предсрочно от съответния орган при:

    1. смърт;

    2. подаване на оставка;

    3. обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;

    4. осъждане за умишлено престъпление от общ характер или освобождаване от наказателна отговорност за умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание;

    5. несъвместимост по чл. 8, ал. 3, ако не са предприети необходимите действия за отстраняването й в едномесечен срок от избирането, съответно от назначаването;

    6. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения;

    7. влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси;

    8. (отм. – ДВ, бр. 103 от 2012 г.);

    9. (отм. – ДВ, бр. 103 от 2012 г.).

    (2) При настъпване на обстоятелствата по ал. 1 се уведомява органът по избора, съответно по назначаването за извършване на нов избор, съответно назначаване.

    (3) При предсрочно освобождаване на член на комисията органът по избора, съответно по назначаването избира, съответно назначава нов член в едномесечен срок от освобождаването, който довършва мандата.

    Чл. 10. (1) Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 85 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание.

    (2) Заместник-председателят получава основно месечно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на председателя на комисията.

    (3) Останалите членове на комисията получават основно месечно възнаграждение в размер 75 на сто от възнаграждението на председателя на комисията.

    (4) Членовете на комисията нямат право на допълнително материално стимулиране.

    Чл. 11. (1) Комисията приема решения за:

    1. образуване на производство по този закон; производството включва внасяне в съда на искане за налагане на обезпечителни мерки и на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество;

    2. прекратяване на проверката по чл. 27 или за удължаване на срока й;

    3. отказ за образуване на производство по този закон;

    4. прекратяване на производството по този закон;

    5. сключване на спогодба по чл. 79;

    6. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., бр. 103 от 2012 г.) назначаване на директорите на териториалните дирекции и на инспекторите, както и за изменение и прекратяване на правоотношенията им;

    7. осъществяване на други правомощия, предвидени в този закон.

    (2) Решенията на комисията се приемат с мнозинство повече от половината от всички членове и се мотивират. В мотивите се посочват фактите, доказателствата, въз основа на които те са установени, както и направените правни изводи.

    (3) Мотивираните откази на комисията по ал. 1, т. 3 се публикуват незабавно на интернет страницата на комисията при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и на Закона за защита на класифицираната информация.

    (4) За заседанията на комисията се води протокол.

    (5) (Обявена за противоконституционна с Решение № 2 на КС на РБ – ДВ, бр. 50 от 2013 г.) Решенията подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на решението не спира неговото изпълнение.

    Чл. 12. (1) Председателят на комисията:

    1. представлява комисията;

    2. организира и ръководи дейността й;

    3. насрочва и ръководи заседанията;

    4. контролира и отговаря за изпълнението на бюджета;

    5. издава наказателни постановления за извършени нарушения по този закон;

    6. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.) упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в администрацията на комисията.

    (2) Заместник-председателят на комисията подпомага председателя и го замества при негово отсъствие.

    Чл. 13. (1) Органи на комисията са директорите на териториалните дирекции и инспекторите в тях.

    (2) За директори на териториалните дирекции се назначават лица, които имат висше юридическо или икономическо образование и най-малко 5 години стаж по специалността и отговарят на изискванията за заемане на длъжността по чл. 8, ал. 1, както и на изискванията за несъвместимост по чл. 8, ал. 3, след провеждане на конкурс.

    (3) За инспектори в териториалните дирекции се назначават лица с висше юридическо или икономическо образование, които отговарят на изискванията за несъвместимост по чл. 8, ал. 3, след провеждане на конкурс.

    Чл. 14. (1) Народното събрание осъществява парламентарен контрол върху дейността на комисията.

    (2) Членовете на комисията са длъжни при покана да се явят в Народното събрание и да предоставят исканата информация.

    Чл. 15. (1) Комисията ежегодно до 31 март представя в Народното събрание доклад за дейността си.

    (2) Докладът се предоставя и на президента на републиката, и на Министерския съвет и се публикува на страницата на комисията в интернет.

    Чл. 16. (1) Информацията, която е станала известна на членовете на комисията, на директорите и на инспекторите в териториалните дирекции, както и на служителите в администрацията при или по повод изпълнението на задълженията им, е служебна тайна.

    (2) При встъпването си в длъжност лицата по ал. 1 подписват декларация, че няма да разгласяват информацията по време на заемане на длъжността и след освобождаването им.

    (3) Членовете на комисията, директорите на териториалните дирекции, инспекторите и служителите в администрацията подписват декларация за частни интереси и декларация за частен интерес по конкретен повод.

    Чл. 17. Членовете на комисията и директорите на териториалните дирекции не носят имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на възложените им по този закон правомощия, освен ако вредите са настъпили в резултат на умишлено престъпление от общ характер.

    Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Членовете на комисията, директорите на териториалните дирекции и инспекторите се застраховат за застраховка "Злополука" и застраховка "Живот" при или по повод изпълнение на служебните си задължения за сметка на държавния бюджет.

    Чл. 19. (1) Стажът на членовете на комисията и на директорите и инспекторите в териториалните дирекции, както и на лицата в администрацията, заемащи длъжност, за която се изисква висше юридическо образование и юридическа правоспособност, се зачита за юридически стаж.

    (2) Стажът на лицата по ал. 1, заемащи длъжност, за която се изисква висше икономическо образование, се зачита за стаж по специалността в обществения сектор.

    Чл. 20. (1) Устройството и дейността на комисията и на нейната администрация се уреждат с правилник.

    (2) Правилникът се приема от комисията и се обнародва в "Държавен вестник".

    Глава трета – УСТАНОВЯВАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО

    Чл. 21. (1) Комисията образува производство по този закон, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито.

    (2) Обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.

    Чл. 22. (1) Проверката по чл. 21, ал. 2 започва с акт на директора на съответната териториална дирекция, когато лице е привлечено като обвиняем за престъпление по:

    1. член 108а, ал. 1 – 3 и чл. 109, ал. 3;

    2. член 116, ал. 1, т. 7 и 10;

    3. член 142;

    4. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) членове 155, 156, чл. 158а, ал. 4 и чл. 159, ал. 5;

    5. членове 159а – 159г;

    6. член 196а;

    7. член 199;

    8. членове 201 – 203;

    9. член 208, ал. 3, 4 и 5;

    10. член 209, ал. 1 и 2, чл. 210, 211, чл. 212, ал. 3, 4 и 5 и чл. 212а;

    11. членове 213а – 214;

    12. член 215, ал. 2, т. 1 и 3;

    13. член 219, ал. 3 и 4, чл. 220, ал. 2 и чл. 225в, ал. 1 и 2;

    14. член 227в, ал. 2;

    15. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) член 233, ал. 1 и 2, чл. 234, ал. 2, чл. 234а, 234б и чл. 235, ал. 3 – 5;

    16. членове 242 – 242а;

    17. членове 243 – 246, чл. 248а, ал. 5 и чл. 249 – 252;

    18. член 253, чл. 253а, ал. 1 и 2, чл. 254б, ал. 2, чл. 255 – 256, чл. 259 и чл. 260, ал. 1;

    19. член 280;

    20. членове 282, 283 и 283а;

    21. членове 301 – 305а, чл. 307в и 307г;

    22. член 308, ал. 2 и 3 и чл. 310, ал. 1;

    23. член 321, ал. 1 – 3 и 6, чл. 321а, ал. 1 и 2 и чл. 327, ал. 1 – 3;

    24. член 337, ал. 1 – 4, чл. 339, ал. 2 и чл. 346, ал. 2, т. 4, ал. 3 и 6;

    25. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) член 354а, ал. 1, 2 и 4, чл. 354б, ал. 4 – 6 и чл. 354в, ал. 1 – 3 от Наказателния кодекс.

    (2) Проверката започва и когато лице не е било привлечено като обвиняем за престъпление по ал. 1 поради това, че е отказано образуване на наказателно производство или образуваното наказателно производство е било прекратено, тъй като:

    1. е последвала амнистия;

    2. е изтекла предвидената в закона давност;

    3. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;

    4. деецът е починал;

    5. по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава.

    (3) Проверката започва и когато наказателното производство за престъпление по ал. 1 е спряно и лицето не може да бъде привлечено като обвиняем, тъй като:

    1. след извършване на престъплението е изпаднало в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта или има друго тежко заболяване;

    2. притежава имунитет;

    3. е с неизвестен адрес и не може да бъде намерено.

    Чл. 23. Проверка по чл. 21, ал. 2 започва и когато съгласно българското законодателство има признат акт на чуждестранен съд за някое от престъпленията по чл. 22, ал. 1 или за административно нарушение по чл. 24, ал. 1.

    Чл. 24. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Проверката по чл. 21, ал. 2 започва с акт на директора на съответната териториална дирекция въз основа на уведомление от административнонаказващия орган, когато срещу лице има влязъл в сила акт за административно нарушение от естество да създава облага, ако облагата е на стойност над 100 000 лв. към момента на придобиването й, и не може да бъде отнета по друг ред.

    (2) Уведомлението по ал. 1 съдържа информация за:

    1. лицето, на което е наложено административно наказание с влязъл в сила акт;

    2. административното нарушение;

    3. имуществото на лицето, ако има данни за него.

    (3) (Обявена за противоконституционна с Решение № 13 на КС на РБ – ДВ, бр. 82 от 2012 г.) Държавните и общинските органи или длъжностните лица, на които по служба е станало известно, че е придобита облага от административно нарушение на стойност над 150 000 лв. към момента на придобиването й, която не може да бъде отнета по друг ред, са длъжни незабавно да уведомят директора на съответната териториална дирекция и да му изпратят материалите по преписката.

    (4) (Обявена за противоконституционна с Решение № 13 на КС на РБ – ДВ, бр. 82 от 2012 г.) Гражданите, на които са станали известни обстоятелства по ал. 3, могат да уведомят комисията за тях.

    Чл. 25. (1) Проверката в случаите по чл. 22 започва въз основа на уведомление от прокурора до директора на съответната териториална дирекция.

    (2) Уведомлението по ал. 1 съдържа информация за:

    1. лицето, за което е налице съответното основание по чл. 22;

    2. престъплението, за което лицето е привлечено като обвиняем;

    3. имуществото на лицето, ако има данни за него.

    (3) Министерството на правосъдието уведомява комисията за всеки случай на образувано наказателно производство в друга държава или за влязла в сила присъда на чуждестранен съд срещу български граждани за престъпления, съответни на посочените в чл. 22, ал. 1.

    (4) Върховната касационна прокуратура и Министерството на правосъдието уведомяват комисията при трансфер на наказателно производство.

    Чл. 26. Проверката пред комисията не може да се образува по анонимен сигнал.

    Чл. 27. (1) Проверката по чл. 21, ал. 2 продължава до една година.

    (2) Комисията може еднократно да удължи срока по ал. 1 с още 6 месеца.

    (3) (Обявена за противоконституционна с Решение № 13 на КС на РБ в частта й относно думите "петнадесет години" – ДВ, бр. 82 от 2012 г.; изм., бр. 103 от 2012 г.) Проверката обхваща период от 10 години назад, считано от датата на започването й.

    (4) Въз основа на резултатите от проверката, в едномесечен срок от приключването й, директорът на съответната териториална дирекция изготвя мотивиран доклад до комисията със заключение за:

    1. удължаване на срока на проверката;

    2. прекратяване на проверката;

    3. образуване на производство по този закон.

    Глава четвърта – ПРАВОМОЩИЯ НА ОРГАНИТЕ НА КОМИСИЯТА ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРОВЕРКА

    Чл. 28. (1) (Предишен текст на чл. 28 – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) За проверявания период по чл. 27, ал. 3 органите по чл. 13, ал. 1 събират сведения за:

    1. имуществото, неговото местонахождение, стойността и правното основание за придобиването му;

    2. пазарната стойност на имуществото към момента на придобиването;

    3. пазарната стойност на имуществото към момента на проверката;

    4. преобразуване на имуществото;

    5. приходите и разходите за обичайна дейност и извънредните приходи и разходи на юридическото лице;

    6. обичайните и извънредните доходи и разходи за издръжка на физическото лице и на членовете на семейството му;

    7. платените публичноправни парични задължения към държавата и общините;

    8. сделките с имуществото на юридическото лице;

    9. сделките с имуществото на проверяваното лице и на членовете на семейството му;

    10. пътуванията в чужбина на проверяваното лице и на членовете на семейството му, както и на лицата, които представляват юридическото лице;

    11. обезпеченията и тежестите, наложени върху имуществото, както и задълженията, които са поети;

    12. други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото, начина на придобиването и на преобразуването му.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) При осъществяване на проверката по чл. 21, ал. 2 органите по чл. 13, ал. 1 имат право да:

    1. изискват обяснения от проверяваното лице и свързаните с него лица;

    2. изискват сведения.

    Чл. 29. (1) (Предишен текст на чл. 29 – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Комисията и директорите на териториалните дирекции могат да поискат от съда разкриване на банковата тайна, на търговската тайна по чл. 35, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти и сведенията по чл. 133, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, когато това е необходимо за постигане на целта на закона.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Комисията и директорите на териториалните дирекции могат да изискват от застрахователите разкриване на застрахователната тайна за проверяваните лица.

    Глава пета – ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ДРУГИ ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ

    Чл. 30. (1) За постигане на целта на закона органите по чл. 13, ал. 1, прокуратурата, Министерството на вътрешните работи, органите на Държавна агенция "Национална сигурност", органите по приходите и органите на Агенция "Митници" съобразно предоставената им компетентност извършват проверка на източниците за придобиване на имуществото.

    (2) Редът и сроковете за осъществяване на взаимодействието се определят със съвместна инструкция на комисията, председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", министъра на вътрешните работи, министъра на финансите и главния прокурор.

    Чл. 31. Прокурорите, на които е възложено да наблюдават досъдебни производства за престъпление по чл. 22, ал. 1, незабавно уведомяват директора на съответната териториална дирекция за:

    1. (отм. – ДВ, бр. 103 от 2016 г.);

    2. постановленията, с които се отказва образуване или образуваното досъдебно производство се спира или прекратява, както и тези, с които се възобновява спряното производство за престъпление по чл. 22, ал. 1, на основанията, посочени в чл. 22, ал. 2 и 3;

    3. внасянето на обвинителен акт в съда;

    4. наложените обезпечителни мерки върху имуществото на обвиняемия.

    Чл. 32. (1) (Предишен текст на чл. 32 – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Директорите на териториалните дирекции могат да отправят писмено искане до компетентните органи по приходите за разкриване на данъчна и осигурителна информация за проверяваните лица.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Директорите на териториалните дирекции могат да изискват от Националния статистически институт предоставяне на информация за годишните финансови отчети на юридическите лица, представляваща статистическа тайна.

    Чл. 33. Директорите на териториалните дирекции предоставят на органите на Националната агенция за приходите информация за отнетото в полза на държавата имущество и за неговото местонахождение.

    Чл. 34. (1) При изпълнение на правомощията си по този закон органите по чл. 13, ал. 1 могат да искат съдействие и сведения от държавните и общинските органи, търговците, кредитните институции, както и от други юридически лица, от нотариуси и съдебни изпълнители.

    (2) Органите и лицата по ал. 1 са длъжни да предоставят сведенията в срок до един месец от поискването им, с изключение на тези, които се предоставят по специален ред.

    (3) Обменът на класифицирана информация се извършва в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация.

    (4) Обработването на лични данни се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни.

    Чл. 35. За всяко действие по този закон органите по чл. 13, ал. 1 съставят протокол, освен когато извършеното действие е удостоверено с друг документ.

    Чл. 36. Лицата, на които при или по повод изпълнение на служебните им задължения е станала известна информация за извършваната проверка, нямат право да я разгласяват.

    Глава шеста – ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ И ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО

    Раздел I – Обезпечителни мерки

    Чл. 37. (1) Комисията приема решение за внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество въз основа на доклад на директора на съответната териториална дирекция, когато от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито.

    (2) В решението по ал. 1 се посочват наложените до момента тежести и обезпечения върху имуществото.

    (3) Комисията внася искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на незаконно придобито имущество в окръжния съд по постоянния адрес на лицето, съответно по седалището на юридическото лице. Когато в имуществото е включен недвижим имот, искането се внася в окръжния съд по местонахождението на имота, а когато в имуществото има няколко недвижими имота – в окръжния съд по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка.

    (4) Комисията не може да иска налагането на обезпечителни мерки върху имущество на физическо лице, което не подлежи на принудително изпълнение съгласно чл. 444 от Гражданския процесуален кодекс, както и върху парични средства на юридическо лице и на едноличен търговец, предназначени за заплащане на трудови възнаграждения и осигурителни вноски на персонала само ако са начислени по отделна аналитична счетоводна сметка.

    (5) Когато не са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, комисията приема решение за отказ за образуване на производство по този закон и прекратяване на проверката или приема решение за връщане на преписката за събиране на допълнителни данни.

    Чл. 38. (1) Съдът се произнася незабавно с определение, с което допуска или отказва налагането на обезпечителна мярка.

    (2) Обезпечение на иска се допуска, когато:

    1. без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението за отнемане на имуществото, и

    2. искането е подкрепено с достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че лицето притежава или контролира незаконно придобито имущество.

    (3) Определението, с което се допуска налагането на обезпечителна мярка, подлежи на незабавно изпълнение.

    (4) Определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок. За молителя срокът тече от датата на връчване на определението, а за ответника по обезпечението – от датата на връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда.

    (5) По искане на комисията въз основа на определението на съда се издават отделни обезпечителни заповеди за движимите вещи и за недвижимите имоти с оглед местната компетентност на съдебния изпълнител.

    Чл. 39. (1) Съдът може да наложи обезпечителните мерки по чл. 397, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

    (2) Обезпечителните мерки обхващат и лихвите, както и други граждански плодове от имуществото, върху което са наложени.

    (3) Съдът може да допусне няколко вида обезпечителни мерки до размера на цената на иска.

    (4) По искане на комисията или на директора на съответната териториална дирекция съдът може да разпореди запечатване на помещения, оборудване и превозни средства, когато е налице опасност от разпиляване, унищожаване, укриване на или разпореждане със съхраняваното в тях имущество.

    Чл. 40. (1) След влизането в сила на определението за налагане на обезпечителни мерки въз основа на мотивирана молба от заинтересованото лице или по искане на комисията съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имуществото, върху което е наложено обезпечение, в случаите на неотложна необходимост.

    (2) Съдът се произнася незабавно с определение, което подлежи на обжалване.

    (3) Заличаването на възбраната, вдигането на запора, както и отмяната на другите обезпечителни мерки се извършват въз основа на влязлото в сила определение на съда.

    Чл. 41. (1) Обезпечителните мерки се изпълняват по възлагане от комисията от съответния съдия по вписванията и от съдебните изпълнители съобразно местната компетентност, определена в чл. 427, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

    (2) Вписването на възбрана и налагането на запор се извършват незабавно.

    (3) За действията по изпълнение на обезпечителните мерки не се събират държавни такси.

    Чл. 42. (1) Налагането на възбрана върху недвижим имот се извършва по искане на органите по чл. 13, ал. 1 чрез вписване на обезпечителната заповед на съда по разпореждане на съответния съдия по вписванията.

    (2) Съдията по вписванията изпраща съобщение до собственика на имуществото, върху което е наложена възбраната – за извършеното вписване.

    (3) Особен залог върху търговско предприятие, в което е включен имотът по ал. 1, вписан след възбраната, не може да се противопостави на държавата.

    Чл. 43. (1) Запор върху движима вещ се налага незабавно по искане на органите по чл. 13, ал. 1 с изпращане на съобщение от съдебния изпълнител до ответника по обезпечението.

    (2) Запорът се смята за наложен от получаване на запорното съобщение.

    (3) По искане на органите по чл. 13, ал. 1 съдебният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на ответника по обезпечението или на трето лице или изземва вещта и я предава за съхранение на органите по чл. 13, ал. 1. Върху вещта може да се поставя запорен знак (стикер).

    (4) Когато вещите са собственост на търговско дружество, съдебният изпълнител изпраща съобщение за вписване на наложения запор в Централния регистър на особените залози.

    Чл. 44. (1) При запор на кораб или на друго плавателно средство съдебният изпълнител изпраща съобщение до Изпълнителна агенция "Морска администрация" за вписване на запора в съответните регистри.

    (2) При запор на превозно средство съобщение се изпраща до органите на Министерството на вътрешните работи.

    (3) При запор на гражданско въздухоплавателно средство съдебният изпълнител изпраща съобщение до Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" за вписване в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) При запор на техника, подлежаща на регистрация по реда на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, съдебният изпълнител изпраща съобщение до съответната областна дирекция "Земеделие".

    Чл. 45. (1) Запорът по чл. 44 се смята за наложен от датата на получаване на запорното съобщение от органите, отговарящи за съответните регистри.

    (2) На ответника по обезпечението се изпраща съобщение за наложения запор след връчване на запорното съобщение на длъжностното лице към съответния регистър.

    (3) Не се допуска промяна на регистрацията на посочените в чл. 44 средства и техника преди вдигането на запора.

    (4) Съдебният изпълнител може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи спиране от движение за срок до три месеца на моторно превозно средство, върху което е наложен запор.

    Чл. 46. (1) Запор върху вземания, които ответникът по обезпечението има от физическо или юридическо лице, се налага от съдебния изпълнител с изпращането на запорно съобщение на третото задължено лице и на банката, в която третото задължено лице има сметки.

    (2) Запорът се смята за наложен от датата и часа на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице или от банката, в която лицето има открити банкови сметки.

    (3) На ответника по обезпечението се изпраща съобщение за наложения обезпечителен запор след връчване на запорното съобщение на третото задължено лице.

    (4) Когато запорираното вземане е обезпечено със залог, на лицето, което държи заложената вещ, се нарежда да я предаде на съдебния изпълнител, който я предоставя за пазене на лице, посочено от органа по чл. 13, ал. 1.

    (5) Когато запорираното вземане е обезпечено с ипотека, запорът се отбелязва в съответната книга в службата по вписванията.

    (6) Когато за вземанията по ал. 1 има издаден изпълнителен лист, съдебният изпълнител го изземва от лицето, което го държи, и го предава за пазене с протокол на органа по чл. 13, ал. 1.

    (7) Погасителна давност за вземането не тече от момента на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице.

    Чл. 47. (1) В случаите по чл. 46, ал. 6 органите по чл. 13, ал. 1 имат право да поискат събирането на вземането да бъде възложено на комисията и да се образува самостоятелно изпълнително дело срещу лицето – длъжник по изпълнителния лист.

    (2) Събраните суми по изпълнителното дело се превеждат от съдебния изпълнител по сметка на комисията.

    Чл. 48. (1) Налагането на запор върху парични средства в национална или чуждестранна валута се извършва чрез описването, изземването и внасянето им по специална банкова сметка на комисията. При преизчисляване на курса на чуждестранната валута се прилага курсът на Българската народна банка за съответната валута към датата на описа.

    (2) Налагането на запор върху всички видове банкови сметки на ответника по обезпечението в национална или чуждестранна валута се извършва с изпращане на запорното съобщение до банката.

    (3) Запор може да се наложи и върху всички видове вещи, вложени в трезори или касети, както и върху суми, предоставени за доверително управление от ответника по обезпечението.

    (4) Запорът по ал. 2 и 3 се смята за наложен от момента на получаване на запорното съобщение от банката. Съобщение за наложения запор до ответника по обезпечението се изпраща след получаване на съобщението от банката.

    (5) Връчителят вписва часа и датата на получаване. Когато съобщението е изпратено по пощата, съответното длъжностно лице отбелязва часа и датата на получаването.

    Чл. 49. (1) Налагането на запор върху налични ценни книжа се извършва чрез опис по номиналната им стойност и изземването им от съдебния изпълнител.

    (2) При налагането на запор върху налични поименни акции или облигации съдебният изпълнител уведомява търговското дружество. Запорът има действие за търговското дружество от получаване на запорното съобщение.

    (3) Съдебният изпълнител предава наличните ценни книжа за съхранение в банка, за което се съставя протокол.

    Чл. 50. (1) Налагането на запор върху безналични ценни книжа се извършва чрез изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар, като едновременно с това се уведомява и търговското дружество.

    (2) Запорът има действие от момента на връчване на запорното съобщение на Централния депозитар.

    (3) Централният депозитар оповестява незабавно съответния регулиран пазар за наложения запор.

    (4) Централният депозитар е длъжен в тридневен срок от получаване на запорното съобщение да предостави на съдебния изпълнител информация за притежаваните от ответника по обезпечението ценни книжа и за наложените по други претенции запори.

    (5) Съдебният изпълнител уведомява органите по чл. 13, ал. 1 за получената информация по ал. 4.

    Чл. 51. (1) Налагането на запор върху държавни ценни книжа се извършва чрез изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар или до Българската народна банка – поддепозитар, и до чуждестранни институции, в които са регистрирани сметки на държавни ценни книжа.

    (2) Запорът се смята за наложен от датата на получаване на запорното съобщение от лицето, което води регистър на държавните ценни книжа.

    (3) Лицето, което води регистър на държавните ценни книжа, е длъжно в тридневен срок от получаване на запорното съобщение да предостави на съдебния изпълнител информация за притежаваните от ответника по обезпечението ценни книжа и за наложените по други претенции запори.

    (4) Съдебният изпълнител уведомява органите по чл. 13, ал. 1 за получената информация по ал. 3.

    Чл. 52. (1) Запорът върху ценни книжа обхваща всички имуществени права по ценната книга.

    (2) Разпореждането с ценните книжа след получаване на запорното съобщение няма действие по отношение на държавата.

    Чл. 53. (1) Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение от съдебния изпълнител до Агенцията по вписванията.

    (2) Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и се смята за наложен от вписването му в търговския регистър. Агенцията по вписванията уведомява търговското дружество за вписания запор.

    Чл. 54. Прехвърлянето на правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни права и учредяването на вещни тежести върху възбранения недвижим имот, както и разпореждането със запорираните движими вещи, ценни книжа, дялове и вземания, извършени след момента, от който възбраната или запорът се смятат за наложени, нямат действие спрямо държавата.

    Чл. 55. (1) При започване на принудително изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и на Закона за особените залози върху имущество и вземания, върху които са наложени обезпечителни мерки по реда на този закон, органът по изпълнението незабавно уведомява комисията и изпраща препис от акта, въз основа на който се извършва изпълнението. Комисията може да поиска от съда отмяна на обезпечителните мерки и замяната им с друго равностойно обезпечение.

    (2) Имущество и вземания, върху които са наложени обезпечителни мерки или срещу които е започнало принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс преди налагане на обезпечителните мерки по реда на този закон, се реализират от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до влизане в сила на съдебното решение за отнемане на имуществото в полза на държавата. Преди започване на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс публичният изпълнител уведомява комисията и изпраща препис от акта, въз основа на който се извършва изпълнението. Комисията може да поиска от съда отмяна на обезпечителните мерки или замяната им с друго равностойно обезпечение.

    Чл. 56. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

    Раздел II – Действия след налагането на обезпечителните мерки

    Чл. 57. (1) След налагане на обезпечителните мерки органите по чл. 13, ал. 1 поканват проверяваното физическо лице да представи писмена декларация за:

    1. притежаваните от него и от членовете на семейството му недвижими имоти и моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства, ограничени вещни права върху недвижими имоти, парични влогове, ценни книжа, произведения на изкуството, движими археологически ценности, дялово участие в търговски дружества, вземания, патенти, търговски марки и промишлени образци, както и друго имущество;

    2. списък на неговите и на членовете на семейството му банкови сметки в страната и в чужбина;

    3. източниците на средства и основанията за придобиване на имуществото и за издръжката на семейството му;

    4. сделките с недвижими имоти, движими вещи, дялове и акции в търговски дружества, прехвърляне на предприятие или други търговски или правни сделки с имущество на лицето и на членовете на неговото семейство през проверявания период, както и източниците на средствата за извършването им;

    5. задълженията към трети лица;

    6. (отм. – ДВ, бр. 103 от 2016 г.);

    7. други обстоятелства, свързани с имуществото на проверяваното лице.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Посочените обстоятелства по ал. 1, т. 1 – 7 следва да бъдат подкрепени с документи.

    (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Когато проверяваното лице е починало, неговите наследници и заветници, приели наследството, се поканват да представят декларацията по ал. 1. Когато наследството не е прието, органите по чл. 13, ал. 1 отправят искане по чл. 51 от Закона за наследството.

    (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Лицето представя декларацията в срок 14 дни от получаване на съобщението, а ако е в чужбина – в срок един месец.

    (5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Образецът на декларацията се утвърждава с решение на комисията и се публикува в "Държавен вестник".

    Чл. 58. Органите по чл. 13, ал. 1 поканват да представят декларация и:

    1. третите лица по чл. 64, 65 и 67;

    2. лицата, които представляват, управляват или контролират юридическото лице по чл. 66, ал. 1.

    Чл. 59. Не може да се правят изводи във вреда на проверяваното лице и на членовете на неговото семейство при отказ да се представи декларация.

    Чл. 60. (1) След налагане на обезпечителните мерки комисията осигурява на проверяваното лице възможност за участие в производството.

    (2) Органите по чл. 13, ал. 1 уведомяват проверяваното лице, предоставят му за запознаване всички материали, които се отнасят до него, и му дават едномесечен срок, за да направи възражения и да представи доказателства.

    (3) Юридическите лица се представляват пред комисията от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила. Когато липсва правило за представителството, юридическото лице се представлява от двама членове на управлението му.

    (4) В производството пред комисията проверяваното лице може да се представлява от адвокат или от друго лице по реда на Гражданския процесуален кодекс с писмено пълномощно.

    (5) Дадените от проверяваното лице обяснения и подадените декларации по чл. 57 и 58 не може да са основание за започване на наказателно преследване срещу лицата, нито да са доказателство в подкрепа на обвинение.

    Чл. 61. (1) След обсъждане на възраженията на проверяваното лице и събиране на посочените от него доказателства директорът на съответната териториална дирекция внася в комисията в едномесечен срок мотивиран доклад. В доклада се посочват:

    1. видът и стойността на придобитото имущество;

    2. наличието или липсата на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице;

    3. доказателствата за знанието или предположението на третите лица, че имуществото е незаконно придобито;

    4. доказателствата за наличието или липсата на тежести или на други обезпечения, наложени върху имуществото;

    5. други доказателства, на които се основава искането;

    6. окончателно заключение.

    (2) Комисията в едномесечен срок от внасянето на доклада по ал. 1 приема решение за:

    1. (доп. – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) прекратяване на производството по преписката, ако от събраните доказателства не се установява или не може да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито; комисията може да сезира изпълнителния директор на Националната агенция за приходите;

    2. предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

    Раздел III – Предмет на отнемане

    Чл. 62. По реда на този закон се отнема в полза на държавата незаконно придобито имущество.

    Чл. 63. (1) Когато не е възможно да се отнеме обособено имущество по чл. 62, отнема се паричната му равностойност, определена по пазарна цена към момента на предявяване на иска за отнемане.

    (2) Имуществото по чл. 62 включва:

    1. личното имущество на проверяваното лице;

    2. имуществото, придобито общо от двамата съпрузи или от лицата във фактическо съжителство;

    3. имуществото на ненавършилите пълнолетие деца, и

    4. имуществото на съпруга на проверяваното лице, независимо от избрания от съпрузите режим на имуществени отношения;

    5. имуществото на лицето, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство.

    Чл. 64. Сделките, извършени с незаконно придобито имущество, са недействителни по отношение на държавата и даденото по тях подлежи на отнемане, когато са:

    1. безвъзмездни сделки с физически или юридически лица;

    2. възмездни сделки с трети лица, ако те са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито, или са придобили имуществото с цел прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с него.

    Чл. 65. На отнемане подлежи и незаконно придобито имущество, което лицето е прехвърлило през проверявания период на съпруг, на лице, с което се намира във фактическо съжителство, на бивш съпруг, на роднини по права линия без ограничение в степените, на роднини по съребрена линия – до четвърта степен включително, и по сватовство – до втора степен включително.

    Чл. 66. (1) На отнемане подлежи имущество, което проверяваното лице е прехвърлило или е внесло като непарична или парична вноска в капитала на юридическо лице, ако лицата, които управляват или контролират юридическото лице, са знаели или от обстоятелствата са могли да предположат, че имуществото е незаконно придобито.

    (2) На отнемане подлежи и незаконно придобито имущество от юридическо лице, което е контролирано от проверяваното лице или свързаните с него лица самостоятелно или съвместно.

    (3) Имуществото се отнема и при правоприемство на юридическото лице.

    Чл. 67. На отнемане подлежи и имуществото, което е придобито от трето лице за сметка на проверяваното лице, за да се избегне неговото отнемане или да се прикрие произходът му или действителните права върху него.

    Чл. 68. До доказване на противното, за движими вещи и парични средства на проверяваното лице се смятат и тези, намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, каси или сейфове.

    Чл. 69. (1) Незаконно придобитото имущество се оценява по действителната му стойност към момента на неговото придобиване или отчуждаване.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Имуществото се оценява към момента на неговото придобиване или отчуждаване, както следва:

    1. недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях – по пазарна стойност,

    2. чуждестранната валута и благородните метали – по централния курс на Българската народна банка;

    3. ценните книжа – по пазарна стойност;

    4. превозните средства – по пазарна стойност;

    5. останалите движими вещи и права – по пазарна стойност;

    6. предприятия или дялови участия в търговски дружества или кооперации – по пазарна стойност, а когато тя не може да бъде определена – по счетоводни данни.

    Чл. 70. В случаите, когато незаконно придобитото имущество е било частично или изцяло преобразувано в друго имущество, на отнемане подлежи преобразуваното имущество.

    Чл. 71. Незаконно придобито имущество се отнема и от наследници или заветници до размера на полученото от тях.

    Чл. 72. В случай че имуществото липсва или е отчуждено, се отнема паричната му равностойност.

    Чл. 73. (Обявен за противоконституционен с Решение № 13 на КС на РБ в частта му относно думите "петнадесетгодишна давност" – ДВ, бр. 82 от 2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2012 г.) Правата на държавата по този закон се погасяват с изтичането на 10-годишна давност.

    (2) Давността започва да тече от датата на придобиване на имуществото.

    Раздел IV – Производство пред съда за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество

    Чл. 74. (1) Комисията предявява иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество пред окръжния съд, в района на който е постоянният адрес на проверяваното лице, в срок до три месеца от налагане на обезпечителните мерки.

    (2) Когато в имуществото е включен и недвижим имот, искът се предявява в окръжния съд по местонахождението на имота, а в случаите, когато в имуществото са включени повече от един недвижим имот – по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка.

    (3) Исковата молба и влязлото в сила съдебно решение подлежат на вписване в имотния регистър на Агенцията по вписванията.

    (4) Съдът отменя служебно или по искане на заинтересованите лица наложените върху имуществото обезпечителни мерки, ако комисията не представи доказателства, че е предявила иска в законния срок.

    Чл. 75. (1) Срещу проверяваното лице и лицата по чл. 64, 65, 66, 67 и 71 се предявява осъдителен иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

    (2) Комисията предявява искове срещу трети лица за установяване на обстоятелството, че имуществото е незаконно придобито и за обявяване недействителността на правни сделки.

    (3) При подаването на исковата молба комисията не внася държавна такса.

    Чл. 76. (1) Окръжният съд образува дело и публикува в "Държавен вестник" обявление, съдържащо: номера на делото; данни за постъпилото искане; опис на имуществото, указания за срока, в който заинтересованите лица могат да предявят своите претенции върху имуществото, както и датата, за която се насрочва първото заседание, която не може да е по-рано от три месеца от публикуването на обявлението.

    (2) Като ответници в производството се конституират проверяваното лице и лицата, посочени в чл. 64, 65, 66, 67 и 71.

    Чл. 77. (1) Съдът заседава по делото в открито заседание.

    (2) Комисията се представлява от председателя или от упълномощен от него служител с юридическа правоспособност.

    (3) В производството се представят всички доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс.

    (4) В производството пред съда комисията представя доказателства за:

    1. вида и стойността на придобитото през проверявания период имущество;

    2. обстоятелствата по чл. 22, 23 и 24;

    3. наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице;

    4. обстоятелствата, че третите лица са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито;

    5. други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на придобиването му;

    6. наличието на тежести и обезпечения върху имуществото, освен наложените по този закон.

    (5) Когато се изисква доказването да се извърши с писмен документ, не могат да се правят изводи във вреда на ответника, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната.

    Чл. 78. (1) След приключване разглеждането на делото съдът се произнася с решение, което подлежи на обжалване по общия ред.

    (2) С решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото.

    Чл. 79. (1) В производството по този закон страните могат да сключат спогодба, с която да се отнеме не по-малко от 75 на сто от имуществото или паричната му равностойност.

    (2) Спогодбата се одобрява от съда, ако не противоречи на закона и на добрите нрави.

    (3) Спогодбата има последиците на влязло в сила решение от деня на одобряването й и не подлежи на разваляне.

    (4) Държавната такса за производството се определя върху сумата, за която е постигната спогодбата, и се поема от страните поравно.

    (5) Разноските за производството остават в тежест на страните, както са направени.

    Чл. 80. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

    Глава седма – УПРАВЛЕНИЕ НА ИМУЩЕСТВО, ВЪРХУ КОЕТО СА НАЛОЖЕНИ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ. УПРАВЛЕНИЕ НА ОТНЕТОТО ИМУЩЕСТВО

    Раздел I – Управление на обезпеченото имущество

    Чл. 81. (1) Имуществото, върху което е наложено обезпечение, може да се остави за пазене на проверяваното лице или на лицето, което държи имуществото към момента на налагане на обезпечителните мерки.

    (2) По искане на комисията съдът назначава за пазач на имуществото друго лице, като определя възнаграждението му.

    (3) Възнаграждението се внася от комисията.

    (4) Пазачът се избира с оглед на личността му, както и на естеството на вещта и на мястото, където тя се намира или ще се съхранява.

    (5) Вещта се предава за пазене срещу подпис.

    Чл. 82. (1) Освен задълженията по чл. 469 – 471 от Гражданския процесуален кодекс лицето по чл. 81 има и задължението да уведоми комисията:

    1. за всички повреди върху имуществото;

    2. за всички производства, засягащи имуществото;

    3. за всички действия, свързани с прехвърляне или възникване на права на трети лица върху имуществото, като представи копия от документите, установяващи прехвърлянето или учредяването на правата;

    4. за всички действия, свързани с промяна в идентификацията на имота;

    5. при опасност от унищожаване или повреждане на имуществото.

    (2) Лицето по чл. 81 е длъжно да осигурява достъп на органите по чл. 13, ал. 1 за проверка на състоянието на имуществото.

    (3) Комисията може да поиска от съдебния изпълнител да предаде за пазене на друго лице обезпеченото имущество, ако проверяваното лице или лицето, което държи имуществото към момента на налагане на обезпечението, не изпълнява задълженията си.

    (4) Разходите, свързани със съхранението и поддържането на обезпеченото имущество, се заплащат от комисията.

    Чл. 83. (1) Движимите вещи с историческа стойност се предоставят за съхранение в Националния исторически музей или в друг музей.

    (2) Движимите вещи с научна стойност се предоставят за съхранение в Националната библиотека, в съответния институт на Българската академия на науките или в университет.

    (3) Движимите вещи от благородни метали, скъпоценни камъни и изделия от тях се предоставят за съхранение в Българската народна банка.

    (4) Движимите вещи с художествена, антикварна или нумизматична стойност се предоставят за съхранение на Министерството на културата.

    (5) Екзотични животни и растения се предоставят на зоологически градини и други институти.

    (6) В случаите по ал. 1 – 5 разходите по съхранението и поддържането на обезпеченото имущество се заплащат от комисията.

    Чл. 84. (1) По изключение комисията може да поиска от съда разрешение за продажбата на движими вещи, които:

    1. могат да се обезценят значително през периода на пазене и запазването им е свързано с големи разходи;

    2. подлежат на бърза развала.

    (2) Движимите вещи по ал. 1 се продават от съдебния изпълнител на явен търг, който се провежда в 7-дневен срок от постъпване на искането, или се оставят за продажба от търговец в магазин, на стоково тържище или борса, посочени от комисията. Собственикът може да участва на общо основание в търга.

    (3) Предаването на вещта се удостоверява с протокол, подписан от съдебния изпълнител или от търговеца. За извършената продажба търговецът получава комисиона.

    (4) При липса на документи за извършен санитарен контрол, както и при липса на данни за произход, състав и срок на годност продажбата се извършва след разрешение от Българската агенция по безопасност на храните и органите на регионалните здравни инспекции към Министерството на здравеопазването.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Животни от националния генофонд, сортови семена и посадъчен материал с гарантиран произход се продават от съдебния изпълнител с разрешение на министъра на земеделието, храните и горите или на оправомощено от него длъжностно лице само на други земеделски производители.

    (6) Органите по ал. 4 и 5 се произнасят по искането в тридневен срок от постъпването му.

    Чл. 85. Събраните суми от имуществото, продадено по реда на чл. 84, се превеждат от съдебния изпълнител по специалната банкова сметка на комисията.

    Чл. 86. (1) Комисията води регистър, в който се вписват:

    1. лицето, срещу което е образувано производство;

    2. имуществото, върху което е наложено обезпечение;

    3. данни за собственика и за лицето, което държи имуществото към момента на налагане на обезпечението, както и за пазача на съответното имущество;

    4. други данни, които са необходими за индивидуализация на имуществото, върху което е наложено обезпечение.

    (2) Образецът на регистъра се утвърждава със заповед на председателя на комисията.

    (3) Разпореждането с имотите или обременяването им с тежести, или поемането на каквито и да е задължения от страна на проверяваното лице, които биха довели до затруднения за удовлетворяването на правата по съдебното решение за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, няма действие по отношение на държавата.

    (4) Комисията издава удостоверения за наличието на обезпечителни мерки, наложени по този закон, в 7-дневен срок от постъпването на искане от съда, съдебните изпълнители, органите на Националната агенция за приходите и от други държавни органи.

    Раздел II – Управление на отнетото имущество

    Чл. 87. (1) Създава се Междуведомствен съвет за управление на отнетото имущество, наричан по-нататък "съвета".

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., бр. 14 от 2015 г.) Съветът е колективен орган, който се състои от заместник-министри, определени от министъра на правосъдието, министъра на финансите, министъра на икономиката, министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

    (3) Председател на съвета е заместник-министър на финансите.

    (4) Дейността на съвета се осигурява технически от администрацията на Министерството на финансите.

    Чл. 88. (1) Комисията ежемесечно уведомява съвета за влезлите в сила съдебни решения за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

    (2) Комисията незабавно предоставя влезлите в сила съдебни решения за вписване в съответните служби по вписванията – за недвижимите имоти, а за моторните превозни средства – на съответните структурни звена на Министерството на вътрешните работи.

    (3) Влезлите в сила съдебни решения за отнемане, издадените въз основа на тях изпълнителни листове и всички други документи, необходими за изпълнение на решението за отнемане, се изпращат от комисията на съвета в тридневен срок от комплектуването на преписката.

    (4) За заседанията на съвета комисията изготвя отделен доклад по всеки конкретен случай.

    Чл. 89. (1) Съветът предлага на Министерския съвет да предостави за управление на бюджетни организации и общини за изпълнение на техните функции отнетото по реда на този закон имущество или да възложи продажбата му.

    (2) Съветът заседава най-малко веднъж на два месеца и приема решения с обикновено мнозинство.

    (3) На заседанията на съвета могат да бъдат канени представители на Националното сдружение на общините в Република България, на организации с идеална цел, браншови и професионални организации.

    (4) Съветът утвърждава правила за организацията на дейността си.

    Чл. 90. (1) Имуществото, за което е взето решение за продажба, се продава от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

    (2) Съветът изпраща на Националната агенция за приходите решението по ал. 1 за изпълнение, в 7-дневен срок от приемането му, заедно с комплектуваната преписка по чл. 88, ал. 3.

    (3) Ако след изчерпване на способите за продажба по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс имуществото не бъде продадено, Националната агенция за приходите уведомява писмено съвета, като връща преписката за вземане на последващо решение за управление и разпореждане с имуществото.

    (4) В случаите, когато имущество е предоставено за управление, съответната бюджетна организация или община възстановява на Националната агенция за приходите разходите, свързани с управлението, съхранението и организирането на продажбата на това имущество.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2016 г., отм., бр. 91 от 2017 г.).

    Глава седма – "а" (Нова – ДВ, бр. 103 от 2012 г.) ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА ПОСТРАДАЛИТЕ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ОТ ДЪРЖАВАТА

    Чл. 90а. (Нов – ДВ, бр. 103 от 2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) При отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество държавата отговаря спрямо пострадалите до размера на стойността на отнетото имущество за вредите, причинени с престъпление по чл. 22, ал. 1, когато наличното имущество на отговорните за вредите лица не е достатъчно за възстановяването им.

    (2) Когато стойността на отнетото имущество е по-малка от общата стойност на задълженията, пострадалите от престъпление се удовлетворяват съразмерно.

    (3) След изплащане на обезщетение по ал. 1 и 2 държавата встъпва в правата на обезщетеното лице, освен когато обезщетението съответства изцяло или отчасти на предмета на отнетото имущество.

    (4) (Отм. – ДВ, бр. 103 от 2016 г.).

    Глава осма – ОТГОВОРНОСТ

    Чл. 91. Всяко лице, претърпяло вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по този закон, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им, може да предяви иск за обезщетение срещу държавата при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

    Глава девета – МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

    Чл. 92. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество обменя информация за целите на този закон с компетентните органи на други държави и с международни организации въз основа на международни актове и международни договори, които са в сила за Република България.

    Глава десета – АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    Чл. 93. (1) За нарушение на задължението по чл. 34 на виновните длъжностни лица се налага глоба от 1000 до 5000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.

    (2) Когато нарушението на чл. 34 е извършено от търговско дружество, банка или друга кредитна институция, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.

    Чл. 94. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от председателя на комисията длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от председателя на комисията.

    (2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

    ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

    § 1. По смисъла на този закон:

    1. "Имущество" е пари, активи от всякакъв вид – материални или нематериални, движими или недвижими вещи или ограничени вещни права.

    2. "Контролиране на юридическо лице" е налице, когато:

    а) физическо лице пряко или непряко притежава повече от 50 на сто от дяловете или от капитала на юридическото лице и пряко или непряко го контролира;

    б) (доп. – ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 24.03.2015 г.) физическо лице е контролиращо по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби на Търговския закон или упражнява контрол по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

    в) в полза на физическо лице се управлява или разпределя 50 на сто или повече от имуществото на юридическо лице с нестопанска цел;

    г) в полза на група от физически лица е създадено или действа юридическо лице с нестопанска цел.

    3. "Членове на семейството" са съпруг, лицето, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство, и ненавършилите пълнолетие деца.

    4. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) "Доходи, приходи и източници на финансиране" са: възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването на които е установен законен източник, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица, както и всякакви други доходи, приходи и източници на финансиране.

    5. "Нетни доходи" са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му.

    6. "Обичайни разходи" са разходите за издръжка на лицето и на членовете на семейството му съобразно данните на Националния статистически институт.

    7. (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2016 г.) "Значително несъответствие" е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.

    8. "Преобразуване на имуществото" е налице, когато срещу имуществено право се придобива друго имуществено право – изцяло или отчасти, без съответната част да е незначителна.

    9. "Свързани лица" са съпруг или лице, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство; бивш съпруг, бракът с когото е прекратен до 5 години преди началото на проверката на комисията; роднини по права линия без ограничение в степените; роднини по съребрена линия – до четвърта степен включително, и по сватовство – до втора степен включително.

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 2. Законът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (обн., ДВ, бр. 19 от 2005 г.; изм., бр. 86 и 105 от 2005 г., бр. 33 и 75 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 16 от 2008 г., бр. 12, 32 и 42 от 2009 г., бр. 18 и 97 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г.) се отменя.

    § 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2012 г.) В тримесечен срок от влизането в сила на закона Народното събрание избира, а президентът и министър-председателят назначават членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

    (2) Мандатът на заварените при влизането в сила на закона членове на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, се прекратява с избирането, съответно назначаването на членовете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

    (3) Активите, пасивите, архивът и другите права и задължения на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, се поемат от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

    (4) В едномесечен срок от определянето на състава й комисията по ал. 1 приема правилника по чл. 20.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.) Служебните и трудовите правоотношения със служителите на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност се уреждат при условията и по реда на чл. 87а от Закона за държавния служител, съответно чл. 123, ал. 1 от Кодекса на труда.

    § 4. Назначените до влизането в сила на закона органи по чл. 13, ал. 1 са длъжни в едномесечен срок от влизането му в сила да предприемат необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта по чл. 8, ал. 3, т. 1, 3 и 5.

    § 5. Неприключилите до влизането в сила на закона проверки и производства за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, се довършват при условията и по реда на отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.

    § 6. Законът се прилага и по отношение на имущество, придобито незаконно преди влизането му в сила.

    § 7. В 6-месечен срок от влизането в сила на закона Националната агенция за приходите предава на Междуведомствения съвет за управление на отнето в полза на държавата имущество преписките за непродаденото към датата на влизане в сила на закона имущество, което е отнето в полза на държавата по реда на отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, за вземане на решение по този закон.

    § 8. Инструкцията по чл. 30, ал. 2 се приема в тримесечен срок от влизането в сила на закона.

    § 9. В Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г.; изм., бр. 59 от 1993 г., бр. 12 от 1996 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 33 от 2006 г., бр. 43 от 2008 г. и бр. 17 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:

    1. В чл. 2:

    а) създава се нова ал. 2: "(2) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от съдебни актове по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.";

    б) досегашната ал. 2 става ал. 3.

    2. Създава се чл. 2а: "Отговорност за дейност на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество Чл. 2а. Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им."

    § 10. В Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (обн., ДВ, бр. 16 от 2003 г.; изм., бр. 31 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 59 от 2006 г., бр. 92 и 109 от 2007 г., бр. 28 и 36 от 2008 г., бр. 33 и 57 от 2011 г.) в чл. 3, ал. 2, чл. 4а и 12 думите "Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност" се заменят с "Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество".

    § 11. В Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 52 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 24, 93 и 95 от 2009 г., бр. 43 от 2010 г., бр. 77 от 2011 г., бр. 21 от 2012 г.) в чл. 35, ал. 6, т. 4 думите "Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност" се заменят с "Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество".

    § 12. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ, бр. 104 от 1996 г.; изм., бр. 117, 118 и 123 от 1997 г., бр. 24 от 1998 г., бр. 69 от 1999 г., бр. 18 от 2003 г., бр. 29 и 36 от 2004 г., бр. 19 и 43 от 2005 г., бр. 30, 39 и 41 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 50 и 69 от 2008 г., бр. 42, 47 и 82 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 32, 41 и 82 от 2011 г.) в чл. 25, ал. 2 думите "Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност" се заменят със "Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество".

    § 13. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 101 от 2010 г., бр. 77 и 105 от 2011 г.) в чл. 62, ал. 6, т. 4 думите "Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност" се заменят с "Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество".

    § 14. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г. и бр. 26 от 2012 г.) в чл. 74, ал. 1, т. 3 думите "Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност" се заменят с "Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и директорите на териториалните й дирекции".

    § 15. В Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности (обн., ДВ, бр. 38 от 2000 г.; изм., бр. 28 и 74 от 2002 г., бр. 8 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 38 и 73 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 33, 69 и 94 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 18 и 62 от 2010 г.) в чл. 2, ал. 1 се създава т. 26а: "26а. председателят, заместник-председателят и членовете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество;".

    § 16. Законът влиза в сила в 6-месечен срок от обнародването му в "Държавен вестник". Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 3 май 2012 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

  • ЗАКОН за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (отм.)

    Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1. (1) С този закон се уреждат условията и редът за налагане на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност.

    (2) На отнемане по реда на този закон подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони.

    Чл. 2. Целите на този закон са предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и предотвратяване разпореждането с имущество, придобито от престъпна дейност.

    Глава втора – ОСНОВАНИЯ И ПРЕДМЕТ НА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ

    Раздел I – Основания за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност

    Чл. 3. (1) Производството по този закон се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, и срещу него е започнало наказателно преследване за престъпление по Наказателния кодекс по:

    1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) член 108а, ал. 1 (тероризъм); чл. 108а, ал. 2 (финансиране на тероризъм); чл. 108а, ал. 3 (набиране или обучаване на отделни лица или групи от хора с цел извършване на тероризъм); чл. 109 (образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва престъпления по чл. 108а, ал. 1, 2 и 3); чл. 110 (приготовление към тероризъм); чл. 308, ал. 3, т. 1 (подправка на официален документ с цел улесняване извършване на тероризъм);

    2. член 116, ал. 1, т. 7 и 10;

    3. членове 155, 156, 159;

    4. членове 159а – 159в;

    5. членове 194 – 196а (кражба с предмет моторно превозно средство);

    6. членове 198 – 200 (грабеж с предмет моторно превозно средство);

    7. членове 201 – 203;

    8. членове 209 – 211, чл. 212, ал. 3, 4 и 5, чл. 212а, 213;

    9. членове 213а – 214;

    10. член 215, ал. 2, т. 1;

    11. членове 227в и 227г;

    12. член 233;

    13. член 235;

    14. членове 242 – 242а;

    15. членове 243 – 246 и чл. 250 – 252;

    16. членове 253 (изпиране на пари) и 253а (приготовление за изпиране на пари и сдружаване с такава цел);

    17. (изм. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., бр. 16 от 2008 г.) член 254б и чл. 255 – 256;

    18. член 282, ал. 5;

    19. членове 301 – 306;

    19а. (нова – ДВ, бр. 60 от 2011 г.) членове 307б – 307г;

    20. член 308, ал. 2, 3 и 5;

    21. членове 321 – 321а;

    22. член 327, ал. 1 – 3;

    23. членове 337 и 339;

    24. член 346, ал. 2, т. 4 и ал. 3;

    25. член 354а, чл. 354б, ал. 4, 5 и 6 и чл. 354в.

    (2) Производството по този закон се провежда и когато са налице достатъчно данни за имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, но:

    1. наказателното производство не е започнало или започналото е прекратено поради това, че деецът е починал, или

    2. наказателното производство не е започнало или започналото е прекратено поради това, че след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или е последвала амнистия, или

    3. (изм. – ДВ, бр. 86 от 2005 г.) наказателното производство е спряно на основание чл. 25 от Наказателно-процесуалния кодекс.

    (3) Производството по ал. 1 се провежда и в случаите, когато е установено имущество със значителна стойност, придобито от престъпна дейност, извършена в чужбина, която не попада под наказателната юрисдикция на Република България.

    Раздел II – Предмет на отнемане

    Чл. 4. (1) По реда на този закон се отнема имущество, придобито през проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл. 3, и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник.

    (2) Когато имуществото по ал. 1 е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин, като е заплатена изцяло действителната стойност на придобитото, на отнемане подлежи само полученото от лицето по ал. 1.

    Чл. 5. Имуществото, придобито от престъпна дейност, се отнема и от наследниците или заветниците на лицето, което го е придобило, до размера на полученото от тях.

    Чл. 6. При условията и по реда, определени в този закон, се отнема в полза на държавата и имуществото, придобито от престъпна дейност, което е включено в имуществото на юридическо лице, контролирано от проверяваното лице самостоятелно или съвместно с друго физическо или юридическо лице. Имуществото се отнема и в случаите на правоприемство на съответното юридическо лице.

    Чл. 7. Сделките, извършени с имущество, придобито от престъпна дейност, са недействителни по отношение на държавата и даденото по тях подлежи на отнемане, когато са:

    1. безвъзмездни сделки с трети физически или юридически лица;

    2. възмездни сделки с трети лица, ако те са знаели, че имуществото е придобито от престъпна дейност, или са придобили имуществото за неговото укриване, или за прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с това имущество.

    Чл. 8. (1) Подлежи на отнемане при условията и по реда на този закон и имуществото, прехвърлено през проверявания период на съпруг, роднини по права линия, без ограничение в степените, а по съребрена линия и по сватовство – до втора степен включително, когато те са знаели, че то е придобито от престъпна дейност.

    (2) Знанието на лицата по ал. 1 се предполага до доказване на противното.

    Чл. 9. До доказване на противното се смята придобито за сметка на проверяваното лице имуществото, което неговият съпруг и ненавършилите пълнолетие деца са придобили от трети лица на свое име, когато придобитото е със значителна стойност, надхвърля доходите на тези лица през проверявания период и не може да се установи друг източник на средствата.

    Чл. 10. Отнема се в полза на държавата и имущество, придобито от престъпна дейност, което е съпружеска имуществена общност, когато се установи липсата на принос на другия съпруг за придобиването му.

    Чл. 11. Правата на държавата по този закон се погасяват с изтичането на 25-годишна давност. Давността започва да тече от датата на придобиване на имуществото.

    Глава трета – ОРГАНИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ

    Раздел I – Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност

    Чл. 12. (1) Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, наричана по-нататък "комисията", е специализиран държавен орган за извършване на проверка на имуществото на лица, за които са налице условията по чл. 3, за установяване на имущество, което е придобито от престъпна дейност.

    (2) Комисията е юридическо лице със седалище София, първостепенен разпоредител с бюджетни средства.

    (3) Комисията е колегиален орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател. Председателят на комисията се назначава от министър-председателя, заместник-председателят и двама от членовете се избират от Народното събрание, а един от членовете се назначава от президента на републиката.

    (4) Членовете на комисията се назначават, съответно избират, за срок 5 години с право на не повече от два последователни мандата.

    (5) Членове на комисията могат да бъдат дееспособни български граждани, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, имат висше юридическо или икономическо образование и най-малко 5 години стаж по съответната специалност. Председателят на комисията е лице с висше юридическо образование.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2008 г.) Членовете на комисията не могат да:

    1. упражняват търговска дейност или да са неограничено отговорни съдружници, управители или да участват в надзорни, управителни или контролни органи на търговски дружества, кооперации, държавни предприятия или юридически лица с нестопанска цел;

    2. получават възнаграждения за извършване на дейности по договор или по служебно правоотношение с държавни или обществени организации, търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, физически лица или еднолични търговци, с изключение на научна и преподавателска дейност или за упражняване на авторски права.

    (7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 16 от 2008 г.) Правомощията на членовете на комисията се прекратяват предсрочно от съответния орган при:

    1. смърт;

    2. подаване на оставка;

    3. обективна невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от 6 месеца;

    4. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание за умишлено престъпление от общ характер;

    5. (нова – ДВ, бр. 16 от 2008 г.) несъвместимост по ал. 6;

    6. (нова – ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм., бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

    (8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 16 от 2008 г.) При прекратяване на правомощията на член на комисията на негово място се назначава, съответно избира, нов член от съответната квота до изтичането на мандата.

    (9) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 16 от 2008 г., изм., бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Комисията се подпомага от администрация, която включва и териториалните звена, които са със статут на дирекции. За администрацията на комисията се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон.

    (10) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и от лица, работещи по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда.

    (11) (Предишна ал. 9 – ДВ, бр. 16 от 2008 г., предишна ал. 10, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Органи на комисията в производството по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, са директорите на териториалните дирекции и инспекторите в тези дирекции. Директори на териториални дирекции могат да бъдат само лица с висше икономическо или юридическо образование.

    (12) (Предишна ал. 10, доп. – ДВ, бр. 16 от 2008 г., предишна ал. 11, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Комисията приема устройствен правилник, с който се определят дейността й, съставът, районите на действие и организацията на работа на териториалните й дирекции. Правилникът се обнародва в "Държавен вестник".

    Чл. 12а. (Нов – ДВ, бр. 16 от 2008 г.) (1) Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание.

    (2) Основното месечно възнаграждение на заместник-председателя е 90 на сто от възнаграждението на председателя.

    (3) Другите членове на комисията получават основно месечно възнаграждение в размер 85 на сто от възнаграждението на председателя на комисията.

    (4) Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.

    Чл. 13. (1) Комисията взима решения за:

    1. образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност;

    2. внасяне в съда на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки;

    3. внасяне в съда на мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност;

    4. назначаване на директорите на териториалните дирекции и по тяхно предложение определя инспекторите в тях;

    5. осъществяване на други правомощия, предвидени в този закон.

    (2) Председателят на комисията:

    1. представлява комисията или оправомощава други членове, които да я представляват;

    2. организира и ръководи дейността;

    3. насрочва и ръководи заседанията;

    4. контролира и отговаря за изпълнението на бюджета;

    5. издава наказателни постановления за извършени нарушения по този закон;

    6. (нова – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в администрацията на комисията.

    (3) При осъществяване на своите правомощия комисията се произнася с решения, взети с мнозинство повече от половината от членовете. Решенията по ал. 1, т. 1, 2 и 3 се мотивират.

    (4) Комисията ежегодно изготвя и до края на месец март на следващата година предоставя на Народното събрание, президента на републиката и Министерския съвет доклад за дейността си.

    (5) Докладът по ал. 4 се публикува на страницата на комисията в Интернет.

    Чл. 14. Информацията, която е станала известна на органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, при осъществяване на правомощията им по този закон, е служебна тайна.

    Раздел II – Правомощия на органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност

    Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Органите по чл. 12, ал. 11 извършват проверки и събират доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност. Органите имат право да искат съдействие и сведения от всички държавни и общински органи. Предоставянето на поисканата информация не може да бъде отказано или ограничено по съображения за служебна или търговска тайна.

    (2) Проверката по този закон не може да продължи повече от 10 месеца. По изключение комисията има право еднократно да удължи този срок с три месеца.

    (3) Производството по този закон се образува с решение на комисията за образуване на производство по отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, което не подлежи на връчване и е необжалваемо. За всяко действие по този закон органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, съставят протокол.

    Чл. 16. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., бр. 33 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 18 от 2010 г., в сила от 5.03.2010 г.) Информацията, необходима във връзка с проверките по този закон, се предоставя с предимство на органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, от Държавна агенция "Национална сигурност", Агенцията за държавна финансова инспекция, Сметната палата, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Агенция "Митници", Националната агенция за приходите, службите по вписванията, окръжните съдилища, които водят търговски регистри, и съответните служби на общинската и областната администрация.

    (2) Органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, органите на Министерството на вътрешните работи, следствието и прокуратурата извършват съвместни действия за постигане целите на този закон.

    (3) Осъществяването на взаимодействието по ал. 2 се определя със съвместна инструкция на комисията, министъра на финансите, министъра на вътрешните работи, главния прокурор и директора на Националната следствена служба.

    Чл. 17. (1) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Органите по чл. 12, ал. 11 имат право да изискват от проверяваното физическо лице да представи в 14-дневен срок писмена декларация за:

    1. притежаваните от него и от членовете на семейството му недвижими имоти и моторни, сухопътни или водни плавателни средства, ограничени вещни права върху недвижими имоти, парични влогове, ценни книжа, произведения на изкуството, движими археологически ценности, дялово участие в търговски дружества, вземания, патенти, търговски марки и промишлени образци;

    2. списък на неговите и на членовете на семейството му банкови сметки в страната и в чужбина;

    3. източниците на средства и основанията за придобиване на имуществото и за издръжката на семейството;

    4. извършените през проверявания период сделки с недвижими имоти, движими вещи, дялове и акции в търговски дружества и друго имущество от съответното лице и членовете на неговото семейство, както и източниците на средствата за извършването на тези сделки;

    5. задълженията към трети лица, когато те са отразени в годишните данъчни декларации.

    (2) Когато лицето по ал. 1 е починало, декларацията се изисква от неговите наследници и заветници.

    (3) Декларация по ал. 1 може да се изиска и от третите лица, които са придобили имущество от проверяваното лице, за които има данни, че са знаели за престъпния му произход, както и от лицата, за които има данни, че са придобили на свое име имущество със средства на проверяваното лице.

    (4) За проверяваните юридически лица декларация се изисква от лицата, които ги представляват, управляват или контролират, както и от всички лица, които са ги представлявали, управлявали или контролирали през проверявания период. В декларацията се посочват съответно обстоятелствата по ал. 1, т. 1 – 5, отнасящи се до юридическото лице по чл. 6.

    (5) Ако проверяваното лице не представи декларация или подаде непълна декларация, или откаже да подаде декларация, до доказване на противното се предполага, че имуществото, което не е декларирано, е придобито от престъпна дейност.

    (6) С искането до лицето по чл. 3, ал. 1 за попълване и представяне на декларация органът определя проверявания период.

    (7) Образецът на декларацията по ал. 1 се утвърждава от комисията и се обнародва в "Държавен вестник".

    Чл. 18. (1) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Органите по чл. 12, ал. 11 проверяват:

    1. имуществото, правното основание за придобиването му и неговата стойност;

    2. трансформацията на имуществото;

    3. доходите на проверяваното лице;

    4. платените от проверяваното лице публичноправни задължения към държавата и общините;

    5. обичайните и извънредните разходи на проверяваното лице;

    6. данъчните декларации на проверяваното лице;

    7. други обстоятелства, които имат значение за изясняване на произхода на имуществото и начина на придобиването му от проверяваното лице, членовете на неговото семейство и третите лица.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) При осъществяване на проверката по ал. 1 органите по чл. 12, ал. 11 имат право да:

    1. изискват обяснения от проверяваното лице;

    2. назначават вещи лица;

    3. събират писмени доказателства;

    4. изискват от всички лица, държавни и общински органи сведения и документи, както и извършването на определени действия във връзка с установяването на произхода и стойността на имуществото;

    5. изискват нормативно определените документи за произхода на средствата и начина на придобиване и разпореждане с имуществото на юридическото лице;

    6. събират и проверяват и други доказателства от значение за изясняване произхода на имуществото;

    7. извършват действия по претърсване и изземване по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс, когато има достатъчно основания да се предполага, че в някое помещение или лице се намират имущества, предмети, книжа или компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни, които могат да имат значение за производството по този закон.

    Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Комисията и директорите на териториалните дирекции могат да поискат от съда разкриването на банковата тайна и тайната по чл. 35, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти и чл. 133 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, когато това е необходимо за целите на този закон.

    Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Длъжностни лица, на които в кръга на службата им станат известни обстоятелства относно придобиването пряко или косвено на имущество от престъпна дейност, са длъжни да съобщят за това на органите по чл. 12, ал. 11 и да им предоставят сведенията, с които разполагат.

    Глава четвърта – УСЛОВИЯ И РЕД ЗА НАЛАГАНЕ НА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ И ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ

    Раздел I – Обезпечителни мерки

    Чл. 21. (1) Органите на досъдебното производство уведомяват незабавно директорите на съответните териториални дирекции за всеки случай на започнало наказателно преследване за престъпление по чл. 3, ал. 1. В уведомлението се посочват лицето, срещу което е започнало наказателно преследване, престъплението и периодът на престъпна дейност, както и цялата информация за имуществото на лицето, с която те разполагат.

    (2) Органите на досъдебното производство са длъжни да уведомят директорите на съответните териториални дирекции и при наличието на предпоставките по чл. 3, ал. 2.

    Чл. 22. (1) Директорът на съответната териториална дирекция изготвя доклад до комисията за постъпило уведомление по чл. 21, ал. 1 или 2. Въз основа на доклада комисията прави мотивирано и подкрепено с доказателства по този закон искане за налагане на обезпечителни мерки пред окръжния съд по постоянния адрес на лицето, съответно по адреса на седалището на юридическото лице, а в случаите, когато в имуществото е включен недвижим имот – по местонахождението на имота.

    (2) Съдът налага обезпечителни мерки при условията и по реда на Гражданския процесуален кодекс.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) При опасност от разпиляване, унищожаване, укриване или разпореждане с имуществото, придобито от престъпна дейност, по искане на органите по чл. 12, ал. 11 съдът може да разпореди запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхранява това имущество.

    Чл. 23. (1) Съдът се произнася в деня на постъпване на искането с определение, с което допуска или отказва налагането на обезпечителната мярка. Определението, с което се допуска обезпечението, подлежи на незабавно изпълнение.

    (2) Определението на съда, с което се допуска или отказва налагането на обезпечителна мярка, подлежи на въззивно и касационно обжалване.

    (3) Мярката по ал. 1 обхваща лихвите и придобиването на други граждански плодове от имуществото, върху което е наложена.

    (4) Съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон, когато това е необходимо за:

    1. лечение или други неотложни хуманитарни нужди на лицето, върху чието имущество са наложени обезпечителни мерки, или на член на неговото семейство;

    2. плащане на издръжка;

    3. плащане на публичноправни задължения към държавата;

    4. плащане на възнаграждения за положен труд;

    5. задължително социално и здравно осигуряване;

    6. заплащане на разноски, необходими за запазването и поддръжката на имуществото, върху което са наложени обезпечителни мерки;

    7. заплащане на разноски във връзка с производството по този закон;

    8. заплащане възнаграждението на синдика в производство по несъстоятелност.

    (5) Разрешението по ал. 4 се издава за всеки конкретен случай въз основа на мотивирана молба от заинтересованото лице, а когато се отнася до плащане на задължение към държавата – и по инициатива на директора на съответната териториална дирекция. Съдът се произнася в срок 48 часа от постъпването на молбата.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., бр. 12 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. – изм., бр. 32 от 2009 г.) Имущество, което подлежи на бърза развала или запазването му е свързано с големи разходи, се продава от органите на Националната агенция за приходите по реда, определен в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като получената сума се внася в специална сметка.

    (7) Не се налагат обезпечителни мерки върху имуществото, по отношение на което не може да се насочва принудително изпълнение.

    Чл. 24. (1) Ако в производството по този закон с акт на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, бъде установено, че дадено имущество, върху което е наложена обезпечителна мярка, има законен произход, по искане на засегнатото лице или по инициатива на органа съдът отменя обезпечителните мерки.

    (2) Третото лице, което претендира самостоятелни права върху имущество, по отношение на което са наложени обезпечителни мерки, може да поиска отмяна на тези мерки.

    (3) Към искането по ал. 2 се прилага декларация относно източниците на средствата, основанието за придобиване на имуществото и доказателствата за това.

    Чл. 25. В случаите на производство по несъстоятелност или за прекратяване на юридическото лице или на едноличния търговец, което е започнало след налагането на обезпечителни мерки, имуществото, спрямо което са наложени обезпечителни мерки по реда на този закон, се изключва от масата на несъстоятелността, съответно от имуществото, подлежащо на ликвидация.

    Чл. 26. По реда на този закон се налагат обезпечителни мерки върху имущество, придобито от престъпна дейност, когато то се намира на територията на Република България и е отправено искане от компетентните органи на друга държава, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

    Раздел II – Производство по отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност

    Чл. 27. (1) Въз основа на събраните доказателства съответният директор на териториална дирекция изготвя мотивирано заключение, в което се посочват видът и размерът на имуществото, за което съществува основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност и подлежи на отнемане в полза на държавата, както и доказателствата, от които се установяват посочените обстоятелства.

    (2) Извън случаите по чл. 3, ал. 2 комисията внася мотивираното искане за отнемане в полза на държавата след влизането в сила на осъдителна присъда по наказателното производство.

    Чл. 28. (1) Комисията внася мотивираното искане за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпна дейност, в окръжния съд по постоянния адрес на лицето, съответно по седалището на юридическото лице. Когато в имуществото са включени движими вещи и недвижим имот, искането се внася в окръжния съд по местонахождението на недвижимия имот, а в случаите, когато в имуществото са включени повече от един недвижим имот, искането се внася в окръжния съд по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка. Мотивираното искане има действие на искова молба.

    (2) Окръжният съд образува дело и обнародва в "Държавен вестник" обявление, съдържащо: номера на делото, данни за постъпилото искане, опис на имуществото, указание за срока, в който заинтересованите лица могат да предявят своите претенции върху имуществото, както и датата, за която се насрочва първото заседание, която не може да е по-рано от три месеца от обнародването на обявлението.

    (3) Като ответници в производството се конституират и лицата по чл. 5 – 10.

    (4) Ответниците са длъжни да изчерпят всичките си възражения в това производство.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г.) В случаите по чл. 3, ал. 2 установяването, че имуществото е придобито от престъпна дейност, се извършва в производството по ал. 1 – 4 и по реда на чл. 124, ал. 5 на Гражданския процесуален кодекс.

    Чл. 29. Третите лица, които претендират самостоятелни права върху имуществото, могат да встъпят в делото, като предявят съответния иск пред първата инстанция.

    Чл. 30. (1) Съдът заседава в открито заседание. В производството задължително участва прокурор.

    (2) Съдът се произнася с решение, което подлежи на обжалване по общия ред.

    (3) Когато съдът отхвърли искането за отнемане в полза на държавата на имуществото, той отменя наложените обезпечителни мерки.

    Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Когато производството завърши без решение за отнемане на имуществото, комисията може да сезира изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, като събраните в производството по този закон доказателства запазват процесуалната си стойност в данъчното производство.

    Раздел III – Отговорност

    Чл. 32. (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2008 г.) За вреди, причинени от незаконни действия или бездействия, извършени във връзка с този закон, държавата носи отговорност при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

    Глава пета – МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

    Чл. 33. Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, обменя информация за целите на този закон с компетентните органи на други държави и с международни организации въз основа на международни актове и международни договори, които са в сила за Република България.

    Глава шеста – АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    Чл. 34. За нарушение на чл. 15, ал. 1 на виновните длъжностни лица се налага глоба от 1000 до 2000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.

    Чл. 35. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от съответните директори на териториални дирекции или оправомощени от тях длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от председателя на комисията или от оправомощени от него длъжностни лица.

    (2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

    ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 1. По смисъла на този закон:

    1. "Започнало наказателно преследване" е:

    а) при предварителното производство – от повдигането на обвинението;

    б) при дознанието – след разпита на лицето в качеството му на уличен или по отношение на него са предприети мерки на процесуална принуда, освидетелстване, претърсване или изземване.

    2. "Значителна стойност" е стойност над 60 000 лв.

    3. "Престъпна дейност" е дейност, която осъществява състава на някое от престъпленията, изброени в чл. 3, ал. 1 от закона.

    4. "Контролиране на юридическо лице" е правото за назначаване или освобождаване на мнозинството от членовете на управителния или контролния орган на юридическото лице, притежаване на мнозинството от акциите или дяловете с право на глас и управление на дейността на юридическото лице въз основа на договор.

    § 2. За неуредените в този закон случаи се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 3. Производството по този закон се провежда и по отношение на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност и преди влизане в сила на закона.

    § 4. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на закона Народното събрание избира, а президентът и министър-председателят назначават своята квота от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2008 г.) В едномесечен срок от определянето на състава й комисията приема устройствения правилник по чл. 12, ал. 11.

    § 5. (1) В тримесечен срок от изтичането на срока по § 4, ал. 2 органите на досъдебното производство уведомяват директорите на съответните териториални дирекции за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, за лицата, срещу които е започнало наказателно преследване за престъпление по чл. 3, ал. 1, и за имуществото, за което са налице предпоставките по чл. 3, ал. 2 от закона.

    (2) В срока по ал. 1 съдилищата уведомяват директорите на съответните териториални дирекции за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, за влезлите в сила присъди за престъпления по чл. 3, ал. 1 за 5-годишен период преди влизането в сила на закона.

    § 6. В Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (обн., ДВ, бр. 16 от 2003 г.; изм., бр. 31 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:

    1. В чл. 3, ал. 2 съюзът "и" се заличава, поставя се запетая, а накрая се добавя "и Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност".

    2. Член 12 се изменя така: "Чл. 12. Мерките по чл. 3, ал. 1 се преустановяват в 7-дневен срок от обнародването в "Държавен вестник" на решението на Министерския съвет, с което физическите или юридическите лица, групите и организациите са заличени от списъка, освен ако в този срок Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност представи определение на съда за продължаването им."

    § 7. В чл. 25 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ, бр. 104 от 1996 г.; изм., бр. 117, 118 и 123 от 1997 г., бр. 24 от 1998 г., бр. 69 от 1999 г., бр. 18 от 2003 г., бр. 29 и 36 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:

    1. Създава се нова ал. 2: "(2) Преди съставяне на съответния акт нотариусът извършва проверка за наличието на наложена обезпечителна мярка по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност."

    2. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.

    3. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите "ал. 2" се заменят с "ал. 3".

    4. Досегашната ал. 6 става ал. 7.

    § 8. В чл. 52, ал. 5 от Закона за банките (обн., ДВ, бр. 52 от 1997 г.; доп., бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 21, 52, 70 и 89 от 1998 г., бр. 54, 103 и 114 от 1999 г., бр. 24, 63, 84 и 92 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 45, 91 и 92 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г.) се създава т. 2а: "2а. Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и директорите на териториалните й дирекции."

    § 9. В чл. 12, ал. 2, т. 4 от Данъчния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 29 от 2000 г. – Решение № 2 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 63 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 45 и 112 от 2002 г., бр. 42, 112 и 114 от 2003 г., бр. 36, 38, 53 и 89 от 2004 г.) съюзът "и" се заменя със запетая и накрая се добавя "и Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност".

    § 10. В чл. 71, ал. 6 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 92 от 2000 г., бр. 28, 61, 93 и 101 от 2002 г., бр. 8, 31, 67 и 71 от 2003 г., бр. 37 от 2004 г.) се създава т. 2а: "2а. Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и директорите на териториалните й дирекции."

    § 11. (1) Законът за собствеността на гражданите (обн., ДВ, бр. 26 от 1973 г.; попр., бр. 32 от 1973 г.; изм., бр. 43 и 78 от 1973 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 102 от 1977 г., бр. 3 и 52 от 1980 г.; попр., бр. 65 от 1980 г.; изм., бр. 45 от 1984 г., бр. 88 от 1986 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 31 от 1989 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 44 от 1996 г.) се отменя.

    (2) Неприключилите до влизане в сила на закона производства по Закона за собствеността на гражданите продължават по досегашния ред. _____________ Законът е приет от 39-то Народно събрание на 16 февруари 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

  • ЗАКОН за обществените поръчки (отм.)

    ЧАСТ ПЪРВА ОБЩИ ПРАВИЛА

    Глава първа – ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Раздел I – Цел и принципи

    Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г.) Този закон определя принципите, условията и реда за възлагане на обществени поръчки с цел осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните средства, средствата от Европейския съюз или от други международни програми и договори, чуждите средства, както и на средствата, свързани с извършването на определени в закона дейности с обществено значение.

    Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл. 2, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Обществените поръчки се възлагат при условията и по реда на този закон в съответствие със следните принципи:

    1. публичност и прозрачност;

    2. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) свободна и лоялна конкуренция;

    3. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) равнопоставеност и недопускане на дискриминация.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Когато възложител предоставя специални или изключителни права за изпълнение на услуга на лице, което не е възложител, актът, с който правата се предоставят, трябва да изисква от това лице да спазва принципа на недопускане на дискриминация на основата на националност при възлагане на договори за доставки на трети лица като част от дейността, свързана с тези права.

    Раздел II – Обекти и субекти на обществени поръчки

    Чл. 3. (1) Обекти на обществени поръчки са:

    1. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 33 от 2012 г.) доставките на стоки, осъществявани чрез покупка, наемане, лизинг със или без право на закупуване или покупка на изплащане, както и всички необходими предварителни дейности по употребата на стоката като инсталиране, тестване на машини и съоръжения и други;

    2. предоставянето на услуги;

    3. (доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) строителството, включително:

    а) изпълнение на строеж или проектиране и изпълнение на строеж;

    б) изпълнение или проектиране и изпълнение на един или няколко вида строителни и монтажни работи по приложение № 1;

    в) изпълнение с каквито и да е средства на една или повече дейности по изпълнение на строеж в съответствие с изискванията на възложителя.

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., нова, бр. 33 от 2012 г.) Обекти на обществени поръчки са и:

    1. доставка на военно оборудване, включително всякакви части, компоненти и/или монтажни елементи за него, в т. ч. оборудването, включено в списъка на продуктите, свързани с отбраната, приет на основание чл. 2, ал. 1 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба;

    2. доставка на специално оборудване, включително всякакви части, компоненти и/или монтажни елементи за него;

    3. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) строителство и/или услуги, пряко свързани с оборудването по т. 1 и 2, за всеки и всички елементи от неговия жизнен цикъл;

    4. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) строителство и/или услуги за специфични военни цели или специално строителство и специални услуги.

    Чл. 4. Не са обект на обществени поръчки:

    1. (доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) придобиването или наемането на земя, съществуващи сгради или други недвижими имоти, както и учредяването на ограничени вещни права, с изключение на свързаните с тези сделки финансови услуги;

    2. придобиването, създаването, продуцирането и копродуцирането на програми от радио- и телевизионни оператори и предоставянето на програмно време;

    3. (изм. – ДВ, бр. 53 от 2004 г., доп., бр. 34 от 2005 г., бр. 18 от 2006 г., изм., бр. 37 от 2006 г., доп., бр. 98 от 2008 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 13.05.2014 г.) финансовите услуги във връзка с емитирането и прехвърлянето на ценни книжа или други финансови инструменти; услугите, предоставяни от Българската народна банка; услугите, предоставяни във връзка с поемането и управлението на държавния дълг; услугите, предоставяни във връзка с управлението на системата на единна сметка и фискалния резерв;

    4. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., доп., бр. 40 от 2014 г., в сила от 13.05.2014 г.) научните изследвания и експерименталните разработки, включително теренните археологически проучвания, когато възложителят изцяло заплаща услугата, но ползите от тях не остават изключително за възложителя при извършване на неговата дейност;

    5. (нова – ДВ, бр. 53 от 2004 г., изм., бр. 37 от 2006 г., бр. 52 от 2010 г.) арбитражните и помирителните услуги;

    6. (нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) трудовите договори;

    7. (нова – ДВ, бр. 99 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 13.05.2014 г.) предоставянето на заеми от и чрез Българската банка за развитие, когато това е предвидено по международни програми или договори, или със закон;

    8. (нова – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., отм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 13.05.2014 г.).

    Чл. 5. (1) Обществените поръчки за услуги в зависимост от реда, по който се възлагат, се разделят на:

    1. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) обществени поръчки за услуги, включени в приложение № 2, които се възлагат чрез:

    а) открита или ограничена процедура от възложители по чл. 7, т. 1 – 4;

    б) открита процедура, ограничена процедура или процедура на договаряне с обявление от възложители по чл. 7, т. 5 и 6;

    2. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) обществени поръчки за услуги, включени в приложение № 3, които се възлагат чрез открита процедура, ограничена процедура или процедура на договаряне с обявление;

    3. (нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) обществени поръчки за услуги по чл. 3, ал. 2, включени в приложение № 5, които се възлагат чрез ограничена процедура или процедура на договаряне с обявление;

    4. (нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) обществени поръчки за услуги по чл. 3, ал. 2, включени в приложение № 6, които се възлагат чрез ограничена процедура, процедура на договаряне с обявление или процедура на договаряне без обявление.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Обществена поръчка, която включва едновременно услуги по приложения № 2 и 3, се възлага по реда, предвиден за услугите, чиято стойност е по-висока.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Обществена поръчка, която включва едновременно услуги по приложения № 5 и 6, се възлага по реда, предвиден за услугите, чиято стойност е по-висока.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 52 от 2010 г., предишна ал. 3, изм., бр. 33 от 2012 г., доп., бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Обществените поръчки по ал. 1, т. 1 и 2 се възлагат за срок до 5 години. По изключение при услугите за предоставяне на банкови кредити за финансирането на инвестиционни проекти или на проекти и програми на Европейския съюз, както и за услугите по ЕСКО договори по смисъла на Закона за енергийната ефективност, срокът може да бъде определен до 10 години, като възложителят посочва мотивите за това в решението за откриване на процедура или обявлението за обществена поръчка.

    Чл. 6. (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Субекти на процедурите за възлагане на обществени поръчки са възложителите, кандидатите, участниците и изпълнителите.

    Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Възложители на обществени поръчки са:

    1. (доп. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 13.05.2014 г.) органите на държавна власт, Президентът на Република България, омбудсманът на Република България, Българската народна банка, главният прокурор и административните ръководители на прокуратурите в страната, както и други държавни институции, създадени с нормативен акт;

    2. дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, както и постоянните представителства на Република България към международните организации;

    3. публичноправните организации;

    4. обединенията от субекти по т. 1 или 3;

    5. публичните предприятия и техни обединения, когато извършват една или няколко от дейностите по чл. 7а – 7д;

    6. търговците или други лица, които не са публични предприятия, когато въз основа на специални или изключителни права извършват една или няколко от дейностите по чл. 7а – 7д.

    Чл. 7а. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) Дейности, свързани с природен газ, топлинна или електрическа енергия, са:

    1. предоставянето или експлоатацията на фиксирани мрежи за обществени услуги, свързани с производството, преноса или разпределението на природен газ, топлинна или електрическа енергия, производството на топлинна или електрическа енергия с цел доставка до тези мрежи, или

    2. доставката на природен газ, топлинна или електрическа енергия до такива мрежи.

    (2) Доставянето на природен газ или топлинна енергия до фиксирани мрежи за обществени услуги не се смята за дейност по смисъла на ал. 1, когато:

    1. производството на природен газ или топлинна енергия е в резултат от извършването на дейност, различна от дейностите по ал. 1 или по чл. 7б – 7д, и

    2. доставянето до тези мрежи цели единствено икономическата експлоатация на производството на природен газ или топлинна енергия, при условие че количеството на доставките е не повече от 20 на сто от средния годишен оборот на производителя за последните три години, включително за текущата година.

    (3) Доставянето на електрическа енергия до фиксирани мрежи за обществени услуги не се смята за дейност по смисъла на ал. 1, когато:

    1. производството на електрическа енергия е предназначено за извършване на дейност, различна от дейностите по ал. 1 или по чл. 7б – 7д, и

    2. доставките до мрежата за обществени услуги зависят изцяло от собственото потребление на производителя и не надвишават 30 на сто от средногодишното му производство за последните три години, включително за текущата година.

    Чл. 7б. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) Дейности, свързани с питейна вода, са:

    1. предоставянето или експлоатацията на фиксирани мрежи за обществени услуги, свързани с производството, преноса или разпределянето на питейна вода, или

    2. доставката на питейна вода до такива мрежи.

    (2) Лицата, които извършват дейност по ал. 1, прилагат разпоредбите на закона и за дейности, свързани със:

    1. напояване, отводняване или други хидротехнически дейности, при условие че количеството вода, предназначена за питейни нужди, е повече от 20 на сто от общото количество вода, която се доставя чрез тези дейности, или

    2. отвеждането или пречистването на отпадни води.

    (3) Доставянето на питейна вода до фиксирани мрежи за обществени услуги не се смята за дейност по смисъла на ал. 1, когато:

    1. производството на питейна вода е необходимо за извършване на дейност, различна от дейностите по ал. 1 или по чл. 7а, чл. 7в – 7д, и

    2. доставките до мрежата за обществени услуги зависят изцяло от собственото потребление на производителя и не надвишават 30 на сто от средногодишното му производство за последните три години, включително за текущата година.

    Чл. 7в. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Дейности, свързани с транспортни услуги, са предоставянето или експлоатацията на мрежи за обществени услуги в областта на железопътния, трамвайния, тролейбусния или автобусния транспорт, както и на автоматизирани транспортни системи или въжени линии.

    (2) Не се смята за дейност по смисъла на ал. 1 предоставянето на автобусни транспортни услуги за населението, когато други лица могат свободно да предоставят тези услуги при същите условия, както и възложителят.

    Чл. 7г. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) Дейности, свързани с предоставяне на универсална пощенска услуга, са услугите, предвидени в чл. 34 от Закона за пощенските услуги.

    (2) Лицата, които извършват дейностите по ал. 1, прилагат разпоредбите на закона за цялата си дейност.

    Чл. 7д. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 17 от 2015 г., в сила от 6.03.2015 г.) Дейности, свързани с експлоатацията на даден географски район, са:

    1. добив на нефт или природен газ;

    2. търсене, проучване или добив на въглища или други твърди горива;

    3. експлоатация на летища, пристанища или други терминални бази, използвани при превоз по въздух, по море или по вътрешни водни пътища.

    Чл. 8. (1) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Възложителите са длъжни да проведат процедура за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията, предвидени в закона.

    (2) (Предишна ал. 1, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Възложителите или упълномощени от тях длъжностни лица организират и провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и сключват договорите за тях. Упълномощаването не може да се използва за разделяне на обществените поръчки с цел заобикаляне прилагането на закона.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., доп., бр. 52 от 2010 г.) Когато възложителят е колективен орган или юридическо лице, правомощията по ал. 2 се осъществяват от лицето, което го представлява.

    (4) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., отм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.).

    (5) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., отм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.).

    (6) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Двама или повече възложители могат да вземат решение за провеждане на обща процедура за възлагане на обществена поръчка.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., отм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., нова, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) При подготовката на процедура за възлагане на обществена поръчка възложителите са длъжни да осигурят в изработването на техническите спецификации, на методиката за оценка на офертите в документацията за участие в процедурата при критерий икономически най-изгодна оферта, както и на конкурсните програми при конкурсите за проект, да участва най-малко един експерт, който има професионална компетентност, свързана с предмета на поръчката. Когато възложителят не разполага със служители, отговарящи на изискванията за професионална компетентност, той осигурява външни експерти от списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8 или други, чрез възлагане в съответствие с този закон. Документите по изречение първо се подписват от лицата, които са ги изработили.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) Външните експерти по ал. 7 не може да:

    1. бъдат включвани в комисията за провеждане на процедурата за възлагане на обществената поръчка, съответно в журито на конкурс за проект;

    2. участват в процедурата за възлагане на обществената поръчка самостоятелно или в обединение с други лица като кандидати, участници, членове на обединения-участници, подизпълнители, или чрез свързани лица, освен ако документите, в чието изработване са участвали, са променени така, че не предоставят на участника информация, която му дава предимство пред останалите участници в процедурата.

    Чл. 8а. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 33 от 2012 г.) (1) Възложителите могат да получават доставки или услуги от или чрез централен орган за обществени поръчки.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Централният орган за обществени поръчки има правата и задълженията на възложител относно провеждането на процедури и сключването и изпълнението на договори или рамкови споразумения за нуждите на други възложители.

    (3) Когато възложителите получават доставки или услуги по реда на ал. 1, се смята, че те са спазили разпоредбите на закона, доколкото централният орган за обществени поръчки ги е спазил. Централният орган и възложителят носят отговорност за законосъобразността на съответната процедура, която провеждат.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., бр. 79 от 2015 г.) Министерският съвет може да създава с постановление централни органи за обществени поръчки или да възлага осъществяването на такива функции на орган на изпълнителната власт.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г., изм., бр. 79 от 2015 г.) Правилата за организация на работата и изпълнението на функциите на централния орган за обществени поръчки се уреждат с акта по ал. 4.

    Чл. 8б. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителите са длъжни да приемат вътрешни правила за възлагане на обществени поръчки, които съдържат реда за планиране и организация на провеждането на процедурите и за контрол на изпълнението на сключените договори за обществени поръчки.

    Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) (Предишен текст на чл. 9 – ДВ, бр. 33 от 2012 г., доп., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Кандидат или участник в процедура за обществена поръчка може да бъде всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, както и техни обединения. Възложителите нямат право да изискват обединенията да имат определена правна форма, за да могат да представят заявление за участие или оферта.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Кандидат или участник не може да бъде отстранен от процедура за възлагане на обществена поръчка на основание на неговия статут или правната му форма, когато той или участниците в обединението имат право да предоставят съответната услуга, доставка или строителство в държавата членка, в която са установени.

    Чл. 10. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Изпълнител на обществена поръчка е участник в процедура за възлагане на обществена поръчка, с когото възложителят е сключил договор за обществена поръчка.

    Чл. 11. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) (Предишен текст на чл. 11, изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Решенията на възложителите, приети във връзка с процедурите за възлагане на обществени поръчки, са индивидуални административни актове, които се издават по правилата на този закон.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Решенията по ал. 1 съдържат:

    1. наименование на възложителя;

    2. номер, дата и правно основание за издаване на акта;

    3. посочване вида на процедурата и предмета на поръчката;

    4. разпоредителна част, чието съдържание е в зависимост от етапа на процедурата;

    5. мотиви – в случаите, когато се изискват;

    6. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва;

    7. трите имена и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) При издаване на решенията по ал. 1 възложителите нямат право да допускат предварително изпълнение.

    Чл. 12. (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) При обекти по чл. 3, ал. 1 законът не се прилага за:

    1. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) договори за предоставяне на концесия за строителство по смисъла на Закона за концесиите;

    2. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г. ) договори, които възложителите по чл. 7, т. 5 или 6 сключват във връзка с дейност, различна от дейностите по чл. 7а – 7в и чл. 7д, или във връзка с някоя от тези дейности, която се извършва в трета страна и не се използва мрежа или географски район в държава – членка на Европейския съюз;

    3. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) договори за доставки, сключвани от възложител по чл. 7, т. 5 или 6 с цел препродажба или отдаване под наем на предмета на договора на трети лица, в случай че възложителят няма специални или изключителни права да продава или отдава под наем предмета на такива договори и други лица могат свободно да извършват тази дейност при същите условия;

    4. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) договори за доставка на енергия или на горива за производство на енергия, сключвани от възложители по чл. 7, т. 5 или 6, извършващи дейност по чл. 7а;

    5. (нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) договори за доставка на вода, сключвани от възложители по чл. 7, т. 5 или 6, извършващи дейност по чл. 7б;

    6. (предишна т. 5, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) договори за услуги, доставки или строителство, сключвани от възложител по чл. 7, т. 5 или 6 със свързано предприятие, при условие че поне 80 на сто от средния годишен оборот на предприятието за последните три години е реализиран от предоставянето на такива услуги, доставки или строителство на свързани предприятия;

    7. (предишна т. 6, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) договори, възлагани от обединение, създадено от възложители за осъществяване на дейност по чл. 7а – 7д, на един от участниците в него;

    8. (нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) договори, възлагани от участник в обединение, създадено от възложители за осъществяване на дейност по чл. 7а – 7д, на обединението, ако то е образувано с цел да изпълнява съответната дейност за период най-малко три години и учредителният акт предвижда, че възложителите ще участват в него за същия период;

    9. (предишна т. 7, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г. относно изречение второ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) договори за услуги, възлагани от възложител на друг възложител по чл. 7, т. 1 и 3 или на обединение от такива възложители, които имат изключителни права за предоставяне на такива услуги по силата на закон, подзаконов акт или административен акт; актът за предоставяне на изключителните права се издава при спазване разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз;

    10. (предишна т. 8, доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., отм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.);

    11. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., изм. и доп., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) договори за лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели, сключвани от Националната здравноосигурителна каса по чл. 45, ал. 15 от Закона за здравното осигуряване;

    12. (нова – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 9.04.2011 г.) договори за възлагане на дейности по създаване на гори, провеждане на сечи и добив на дървесина и ползване на недървесни горски продукти по смисъла на Закона за горите;

    13. (нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) договори, сключвани от възложители по чл. 7, т. 1, 3 и 4 с дружество или държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, за което са изпълнени едновременно следните условия:

    а) капиталът му е изцяло държавна и/или общинска собственост или собственост на холдинг, чийто капитал е изцяло държавна и/или общинска собственост;

    б) обект е на контрол, подобен на този, упражняван от възложителя върху собствените му структурни звена;

    в) най-малко 80 на сто от оборота му е формиран от дейности, свързани с осигуряване изпълнението на функции на възложителя;

    14. (нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) договори, възлагани в изпълнение на международен договор, сключен при спазване разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз, между Република България и трета страна и предвиждащ доставки, услуги или строителство на обекти, предназначени за съвместна реализация или експлоатация от подписалите го страни;

    15. (нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) договори, възлагани по специфични процедурни правила на международна организация;

    16. (нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) договори, възлагани в изпълнение на международен договор, свързан с разполагане на войски, и отнасящи се до предприятия на държава – членка на Европейския съюз, или на трета страна;

    17. (нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) договори с предмет процесуално представителство и свързаните с него правни съвети по дела пред съдебен, арбитражен или помирителен орган в страната, в друга държава – членка на Европейския съюз, или в трета страна;

    18. (нова – ДВ, бр. 8 от 2015 г.) договори за услуги, доставки или строителство, сключвани от възложител по чл. 7, т. 1 и 5, свързани с изграждане на инженерни съоръжения от възпрепятстващ тип с цел опазване на държавната граница;

    19. (нова – ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 6.03.2015 г.) договори за застраховка, покриващи отговорност за ядрена вреда, в изпълнение на Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда, съставена във Виена на 21 май 1963 г. (ратифицирана със закон – обн., ДВ, бр. 64 от 1994 г.; изм., бр. 63 от 2002 г.) (обн., ДВ, бр. 76 от 1994 г.; попр., бр. 91 от 1994 г.) и Закона за безопасно използване на ядрената енергия.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) В случаите по ал. 1, т. 6, когато свързаното предприятие не е реализирало оборот за предходните три години поради датата на неговото създаване или началния момент на дейността му, достатъчно е неговите бизнес планове да предвиждат поне 80 на сто от средния му годишен оборот да бъде реализиран от доставките, услугите или строителството, които ще бъдат предоставяни на свързани предприятия.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Когато повече от едно предприятие, свързано с възложителя, предоставя същите или сходни услуги, доставки или строителство, стойността по ал. 1, т. 6 се изчислява, като се вземе предвид съвкупният оборот, който произтича съответно от предоставянето на услуги, доставки или строителство на тези свързани предприятия.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) В случаите по ал. 1, т. 13, когато дружеството не е реализирало оборот поради датата на неговото създаване или началния момент на дейността му, достатъчно е при създаването му да е предвидено годишният му оборот да се реализира от услугите, които предоставя на възложителя.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Методиката за определяне на цената на договорите по ал. 1, т. 13 се определя с правилника за прилагане на закона.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., предишна ал. 5, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) При отпадане на някое от условията по ал. 1, т. 13 възложителят е длъжен да прекрати договора в едномесечен срок.

    (7) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 37 от 2006 г., предишна ал. 4, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., предишна ал. 6, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложителите уведомяват Агенцията по обществени поръчки по нейно искане за:

    1. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) случаите, за които прилагат изключенията по ал. 1, т. 2;

    2. предмета на договорите по ал. 1, т. 3;

    3. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) името на свързаното предприятие, предмета и стойността на договора, както и доказателства за наличие на обстоятелствата по ал. 1, т. 6, 7 и 8 в случаите, когато се прилагат тези изключения.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г., предишна ал. 7, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) В случаите по ал. 1, т. 14 възложителите уведомяват в 7-дневен срок Агенцията по обществени поръчки за сключените договори.

    Чл. 13. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., доп., бр. 52 от 2010 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 33 от 2012 г.) (1) Законът не се прилага за договори с обект по чл. 3, ал. 2:

    1. възлагани по специфични процедурни правила:

    а) съгласно международни договори, сключени между Република България, самостоятелно или съвместно с една или повече държави – членки на Европейския съюз, от една страна, и една или повече трети страни – от друга;

    б) на международна организация, която извършва покупки за свои цели или за поръчки, които трябва да се възложат в съответствие с тези правила;

    2. възлагането на които е свързано с предоставяне на информация, чието разкриване противоречи на основните интереси на сигурността на страната, съгласно чл. 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

    3. възлагани за целите на разузнавателни дейности;

    4. възлагани в рамките на програма за сътрудничество въз основа на научноизследователска и развойна дейност, извършвана съвместно от най-малко две държави – членки на Европейския съюз, за разработване на нов продукт и където е приложимо, на по-късните етапи за целия или за части от жизнения цикъл на този продукт;

    5. възлагани в трета страна, когато оперативните нужди налагат договорите да бъдат сключени с изпълнители, разположени в района на операциите, включително за граждански поръчки, извършвани при разполагане на сили извън територията на Европейския съюз;

    6. възлагани от Министерския съвет на друго правителство, свързани със:

    а) доставката на военно оборудване или специално оборудване, или

    б) строителство и услуги, пряко свързани с оборудването по буква "а", или

    в) строителство и услуги за специфични военни цели или специално строителство и специални услуги;

    7. за финансови услуги с изключение на застрахователни услуги;

    8. възлагани в изпълнение на международен договор, свързан с разполагане на войски и осигуряване участието на въоръжени сили и полицейски контингенти в международни мисии и учения;

    9. (нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) възлагани от възложител по чл. 7, т. 1, 3 или 4 на дружество или държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, за което са изпълнени едновременно следните условия:

    а) капиталът му е изцяло държавна и/или общинска собственост или собственост на холдинг, чийто капитал е изцяло държавна и/или общинска собственост;

    б) обект е на контрол, подобен на този, упражняван от възложителя върху собствените му структурни звена;

    в) най-малко 80 на сто от оборота му е формиран от дейности, свързани с осигуряване изпълнението на функции на възложителя.

    (2) След приключването на програмата по ал. 1, т. 4 участникът от българска страна уведомява Европейската комисия за дела на разходите за научноизследователска и развойна дейност спрямо общите разходи на програмата за сътрудничество, за споразумението за поделяне на разходите, както и за очаквания дял на покупките на държава – членка на Европейския съюз, ако има такива.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на отбраната, министъра на икономиката, министъра на вътрешните работи и министъра на финансите приема наредба, с която се уреждат:

    1. (доп. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) критериите и редът за определяне наличието на основни национални интереси в областта на сигурността и отбраната по смисъла на чл. 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и

    2. редът за възлагане изпълнението на инвестиционни проекти за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили в случаите по ал. 1, т. 6;

    3. условията и редът за сключване на компенсаторни (офсетни) споразумения – в случаите по ал. 1, т. 2.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Методиката за определяне на цената на договорите по ал. 1, т. 9 се определя с правилника за прилагане на закона.

    Чл. 13а. (Нов – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Възложителите нямат право да прилагат основанията по чл. 4, 12 и 13 с цел заобикаляне прилагането на закона.

    Чл. 14. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Процедурите по закона се прилагат задължително при възлагане на обществени поръчки с обект по чл. 3, ал. 1, които имат следните стойности без ДДС:

    1. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) за строителство – по-високи от 264 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – по-високи от 1 650 000 лв.;

    2. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) за доставки, услуги и конкурс за проект – по-високи от 66 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – по-високи от 132 000 лв.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Когато обществените поръчки са с обект по чл. 3, ал. 2, възложителите прилагат процедурите по закона при следните стойности без ДДС:

    1. за строителство – равни или по-високи от 4 000 000 лв.;

    2. за доставки, услуги и конкурс за проект – равни или по-високи от 400 000 лв.

    (3) (Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Възложителите могат да прилагат предвидените в този закон опростени правила, когато обществените поръчки с обект по чл. 3, ал. 1 имат следните стойности без ДДС:

    1. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) за строителство – по-високи от 264 000 лв. и до 2 640 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – по-високи от 1 650 000 лв. и до 6 600 000 лв.;

    2. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) за доставки, услуги и конкурс за проект – по-високи от 66 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – по-високи от 132 000 лв. до съответния праг, определен в чл. 45в, ал. 2.

    (4) (Предишна ал. 3, доп. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Възложителите могат да не провеждат процедурите по закона, но са длъжни да прилагат условията и реда на глава осма "а" при обществени поръчки с обект по чл. 3, ал. 1 на стойност без ДДС:

    1. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) за строителство – от 60 000 до 264 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – от 670 000 до 1 650 000 лв.;

    2. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) за доставки или услуги – от 20 000 до 66 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – от 66 000 до 132 000 лв.

    (5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Възложителите не са длъжни да прилагат процедурите по закона и условията и реда на глава осма "а" при поръчки по чл. 3, ал. 1 на стойност без ДДС:

    1. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) за строителство – под 60 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – под 670 000 лв.;

    2. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) за доставки или услуги – под 20 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – под 66 000 лв.;

    3. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) за конкурс за проект – под 66 000 лв.

    (6) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) В случаите по ал. 5, т. 2 и 3 възложителите могат да не сключват писмен договор, като доказват разхода чрез първични платежни документи.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Възложителите не прилагат процедурите по закона и условията и реда на глава осма "а" при обществени поръчки по чл. 3, ал. 2 на стойност под посочените в ал. 2, но са длъжни да сключат писмен договор.

    Чл. 14а. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) (1) Когато обект на обществена поръчка е предоставяне на услуги, но включва и строителство, което произтича от основния обект на поръчката, тя се възлага като обществена поръчка за услуги.

    (2) При възлагане на обществена поръчка, която включва едновременно доставка на стоки и предоставяне на услуги, се прилага редът за обекта, който има по-висока стойност.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Когато възложители по чл. 7, т. 1 – 4 финансират с повече от 50 на сто договор за строителство, лицата, които получават финансирането и възлагат договора, са длъжни да спазват разпоредбите на този закон като възложител, когато общата стойност на договора без ДДС е равна или по-висока от 2 640 000 лв.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Когато възложители по чл. 7, т. 1 – 4 финансират с повече от 50 на сто договор за услуги, който е свързан с договор за строителство, лицата, които получават финансирането и възлагат договора за услуги, са длъжни да спазват разпоредбите на този закон като възложител, когато общата стойност на договора без ДДС е равна или по-висока от 391 160 лв.

    (5) В случаите по ал. 3 и 4 възложителите са длъжни да упражняват контрол върху лицата, получили финансирането, за спазване на закона.

    Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Прогнозната стойност на обществена поръчка се определя към датата на решението за откриване на процедурата за възлагане на обществена поръчка.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) За определяне на реда за възлагане на обществена поръчка нейната стойност се изчислява, както следва:

    1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) при договор за доставка чрез лизинг, наемане със или без право на закупуване, както и за покупка на изплащане, когато срокът:

    а) (доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) е до една година – общата стойност за срока на неговото действие;

    б) (доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) е повече от една година – стойността за срока на неговото действие плюс ориентировъчната остатъчна стойност на доставката;

    в) (нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) не е определен или не може да се определи – месечната стойност, умножена по числото 48;

    2. при периодично повтарящи се договори за доставки и/или услуги – на база:

    а) действителната обща стойност на подобни договори, сключени през предходната финансова година и коригирани с предвидените промени в количеството или стойността на съответната доставка или услуга; или

    б) очакваната стойност на доставката и/или услугите през следващите 12 месеца след първата доставка или услуга или за срока на доставките и/или услугите, когато той е по-дълъг от 12 месеца;

    3. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., доп., бр. 33 от 2012 г.) при договор за доставка, услуга и/или строителство, предвиждащ опции – в размер на максимално допустимата обща стойност, включително на клаузите за опции или подновявания;

    4. при договор за услуга, в който не се определя обща цена:

    а) ако е със срок до 4 години – общата стойност на договора за срока на неговото действие;

    б) (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) ако срокът не може да се определи предварително или срокът на договора е по-дълъг от 4 години – стойността на месечното плащане, умножена по числото 48;

    5. (доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) при договор за застрахователна услуга – платимата застрахователна премия и други плащания;

    6. (доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) при договор за финансова услуга – цената на услугата, включително и таксите, комисионите или лихвите и други плащания;

    7. при договор за услуга, който е предшестван от конкурс за проект, както и при конкурс за проект, последван от договор за услуга, стойността се определя от цената на услугата и общата стойност на наградите и другите плащания за участниците в конкурса;

    8. при договор за строителство – на база стойността на строителството и доставката на всички стоки и услуги за изпълнение на строителството, когато се предоставят от възложителя;

    9. при конкурс за проект стойността на поръчката включва общата стойност на наградите и другите плащания за участниците в конкурса;

    10. (нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) при рамково споразумение или динамична система за доставки – на база максималната очаквана стойност без ДДС на всички договори, които са предвидени да бъдат сключени за срока на действие на споразумението или системата.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 33 от 2012 г.) При определяне стойността на обществена поръчка се включват всички плащания без ДДС към изпълнителя на обществената поръчка, включително предвидените опции и повторение на услугата или строителството по чл. 90, ал. 1, т. 9, чл. 103, ал. 2, т. 8 и чл. 119в, ал. 3, т. 12.

    (4) (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 33 от 2012 г.) Когато обществената поръчка включва няколко обособени позиции, всяка от които е предмет на договор, стойността на поръчката е равна на сбора от стойностите на всички позиции. Когато общата стойност на позициите е равна или надвишава праговете по чл. 14, ал. 1, 2, 3 или 4 при възлагането на поръчката по всяка обособена позиция се спазва редът, приложим за общата стойност на поръчката.

    (5) Изборът на метод за определяне на стойността на договора за обществена поръчка не трябва да се използва с цел заобикаляне прилагането на закона.

    (6) Не се допуска разделяне на обществена поръчка с цел заобикаляне прилагането на закона, включително при поетапно строителство, когато завършеният етап не може да получи разрешение за ползване като самостоятелен обект.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) При определяне стойността на договор за строителство не се допуска включването на доставки или услуги, които не са необходими за неговото изпълнение.

    Раздел III – Видове процедури

    Чл. 16. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., доп., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Обществените поръчки по чл. 14, ал. 1 се възлагат чрез провеждане на открита процедура, ограничена процедура, състезателен диалог и процедури на договаряне.

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.).

    (3) (Отм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.).

    (4) Открита процедура е процедурата, при която всички заинтересовани лица могат да подадат оферта.

    (5) Ограничена процедура е процедурата, при която оферти могат да подадат само кандидати, които са получили покана от възложителя след предварителен подбор.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Състезателен диалог е процедура, при която всяко заинтересовано лице може да подаде заявление за участие и възложителят провежда диалог с допуснатите след предварителен подбор кандидати с цел определяне на едно или повече предложения, отговарящи на неговите изисквания, след което кани кандидатите с подходящи предложения да подадат оферти.

    (7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Процедурите на договаряне са:

    1. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) процедура на договаряне с обявление, при която възложителят провежда преговори за определяне клаузите на договора с един или повече участници, избрани от него след предварителен подбор;

    2. процедура на договаряне без обявление, при която възложителят провежда преговори за определяне клаузите на договора с едно или повече точно определени лица.

    (8) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Възложителите по чл. 7, т. 1 – 4 вземат решение за възлагане на обществена поръчка чрез открита и ограничена процедура винаги, когато не са налице условията за провеждане на състезателен диалог или процедури на договаряне.

    Чл. 16а. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Конкурс за проект е процедурата, при която възложителят придобива план или проект, избран от независимо жури въз основа на проведен конкурс със или без присъждане на награди.

    Чл. 16б. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителите могат да определят изпълнител на обществена поръчка при открита, ограничена процедура или процедура на договаряне с обявление в случаите по чл. 84, т. 1 чрез използване на електронен търг, както и в случаите по чл. 93б, ал. 3 и чл. 93и, когато техническите спецификации на обществената поръчка могат да бъдат точно определени.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Не могат да бъдат обект на електронен търг обществени поръчки за услуги и строителство, които имат за предмет интелектуална дейност като проектиране на схеми за пространствено развитие, на устройствени планове и на строителни обекти.

    (3) Използването на електронен търг се посочва в обявлението за обществена поръчка.

    (4) Електронният търг не може да се прилага, ако предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията, като не може и да променя предмета на поръчката, посочен в обнародваното обявление и в спецификациите.

    (5) Условията и редът за прилагане на електронния търг се уреждат с правилника за прилагане на закона.

    Чл. 16в. (Нов – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) (1) Възложителите може да поискат техническите предложения да бъдат представени под формата на електронен каталог, когато предмет на поръчката е доставка на стоки, които са стандартизирани или за които е възможно да се разработят или утвърдят собствени стандарти.

    (2) Електронните каталози се изготвят от участниците при спазване на нормативните изисквания за вътрешния оборот на електронни документи, както и на всички допълнителни изисквания за изпълнение на обществена поръчка с предмет по ал. 1 и в съответствие с техническите спецификации и формата, определени от възложителя.

    (3) Техническите предложения, представени под формата на електронен каталог, може да бъдат придружени от други документи, които ги допълват.

    (4) Използването на електронен каталог, както и изискванията към него се посочват от възложителя в обявлението за обществена поръчка и не може да представляват техническа пречка за участие в процедурата.

    (5) Редът за провеждане на електронни процедури чрез електронни каталози се определя с правилника за прилагане на закона.

    Чл. 16г. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм. и доп., бр. 33 от 2012 г., предишен чл. 16в, изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) (1) Когато предметът на поръчката е включен в списъка по чл. 30 от Закона за интеграция на хората с увреждания, възложителите са длъжни да обявят, че поръчката е предназначена за изпълнение от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г.) Когато част от предмета на обществената поръчка е включена в списъка по ал. 1, възложителят е длъжен да я отдели в една или в няколко обособени позиции, които запазва за участие на специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2015 г.) Възложителят прилага ал. 2 и когато възлага поръчка по реда на глава осма "а".

    (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 79 от 2015 г.) Възложителите може да определят обществени поръчки, изпълнението на които е само в рамките на програми за създаване на защитени работни места.

    (5) (Предишна ал. 4, изм. и доп. – ДВ, бр. 79 от 2015 г.) В случаите по ал. 1, 2 и 4 в обявлението, съответно в публичната покана се включва информация, че:

    1. обществената поръчка/обособената позиция е запазена за участие само на специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания, или

    2. изпълнението на поръчката е само в рамките на програми за създаване на защитени работни места.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2015 г.) В случаите по ал. 5 заявления или оферти могат да подават и други заинтересовани лица извън тези, за които поръчката е запазена.

    (7) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г.) В случаите по ал. 1 и 2 кандидатът или участникът, който е специализирано предприятие или кооперация на хора с увреждания, посочва в заявлението или в офертата си номера, под който е вписан в регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания, поддържан от Агенцията за хората с увреждания, или информация относно регистрация в еквивалентен регистър на държава – членка на Европейския съюз.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2015 г.) В случаите по ал. 4 кандидатът или участникът, който отговаря на изискванията на програма за създаване на защитени работни места, представя към заявлението или офертата си документ, с който удостоверява това.

    (9) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г.) Заявленията или офертите на лицата по ал. 6 се разглеждат само ако няма:

    1. кандидат или участник, за когото поръчката е запазена и който отговаря на критериите за подбор, или

    2. участник, за когото поръчката е запазена и чиято оферта отговаря на изискванията на възложителя.

    (10) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г.) Кандидатът или участникът, който е специализирано предприятие или кооперация на хора с увреждания, може да участва в обществена поръчка по ал. 1 или за обособена позиция по ал. 2, при условие че може да изпълни 80 на сто от нейния предмет със собствено производство или ресурс. При невъзможност за самостоятелно изпълнение в този обем той може да ползва подизпълнители или да се позовава на ресурсите на трети лица, при условие че и те са специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания, за което се представя информация по реда на ал. 7.

    Глава втора – ОРГАНИ. РЕГИСТЪР НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ. ПРОФИЛ НА КУПУВАЧА (Загл. доп. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.)

    Раздел I – Органи

    Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 79 от 2015 г.) Министърът на финансите осъществява държавната политика в областта на обществените поръчки.

    Чл. 18. (В сила от 6.04.2004 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 14 от 2015 г., бр. 79 от 2015 г.) При осъществяване на държавната политика в областта на обществените поръчки министърът на финансите се подпомага от Агенцията по обществени поръчки, наричана по-нататък "агенцията".

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 79 от 2015 г.) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., отм., бр. 79 от 2015 г.).

    (4) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., отм., бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.).

    (5) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., отм., бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.).

    (6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Дейността, структурата, организацията на работа и численият състав на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

    Чл. 19. (1) (В сила от 6.04.2004 г. – ДВ, бр. 28 от 2004 г., доп., бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 14 от 2015 г., бр. 79 от 2015 г.) Агенцията се ръководи и представлява от изпълнителен директор, който се назначава от министъра на финансите.

    (2) Изпълнителният директор на агенцията:

    1. (доп. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) издава методически указания за уеднаквяване на практиката по прилагането на закона и свързаните с него подзаконови нормативни актове;

    2. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) предоставя становища по запитвания на възложители;

    3. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм. и доп., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) сезира компетентните органи за упражняване на контрол по спазването на закона;

    4. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията решенията на възложители, с които са допуснати нарушения при провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка, установени от Европейската комисия до сключването на договора и посочени в уведомлението по чл. 122п, ал. 1;

    5. (в сила от 6.04.2004 г. – ДВ, бр. 28 от 2004 г., изм., бр. 37 от 2006 г.) разработва проекти на нормативни актове и дава становища по международни договори в областта на обществените поръчки;

    6. води Регистър на обществените поръчки;

    7. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г. в частта относно уведомяването на Европейската комисия за промени в списъците) поддържа списъци на възложители по чл. 7 и уведомява Европейската комисия за промени в списъците;

    8. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) съставя, поддържа и актуализира списък на външни експерти за участие в подготовката и провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки;

    9. (в сила от 6.04.2004 г. – ДВ, бр. 28 от 2004 г., изм., бр. 37 от 2006 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) разработва образци на документи за публикуване на информация в Регистъра на обществените поръчки;

    10. (в сила от 6.04.2004 г. – ДВ, бр. 28 от 2004 г., изм., бр. 37 от 2006 г.) координира дейността, свързана с обучението на субектите на обществените поръчки;

    11. (в сила от 6.04.2004 г. – ДВ, бр. 28 от 2004 г.) участва в международното сътрудничество на Република България с организации в областта на обществените поръчки от други страни;

    12. (доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 14 от 2015 г., бр. 79 от 2015 г.) представя на министъра на финансите годишен доклад за дейността на агенцията;

    13. (доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) събира и обобщава практиката по прилагането на закона и извършва мониторинг на обществените поръчки;

    14. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., доп., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) осъществява сътрудничество в областта на обществените поръчки с други органи, както и с браншови организации;

    15. (нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм. и доп., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) предоставя обобщена информация от Регистъра на обществените поръчки чрез интернет страницата на агенцията;

    16. (нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) подпомага процеса на електронно възлагане на обществени поръчки;

    17. (нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., доп., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 33 от 2012 г.) уведомява Европейската комисия за всички международни договори по чл. 12, ал. 1, т. 14;

    18. (нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) изпраща при поискване на Европейската комисия информацията по чл. 12, ал. 7;

    19. (нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., доп., бр. 52 от 2010 г.) изпраща на Европейската комисия ежегодни статистически отчети, както и влезлите в сила определения по чл. 121б, ал. 3 и свързаните с тях решения по чл. 122г, ал. 4 на Комисията за защита на конкуренцията;

    20. (нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) уведомява Европейската комисия за правни или фактически проблеми във връзка с участие на български лица в процедури за възлагане на обществени поръчки за услуги в трети страни;

    21. (нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) уведомява Европейската комисия за правни или фактически проблеми във връзка с участие на български лица в процедури за възлагане на обществени поръчки в трети страни, които се дължат на неспазване разпоредбите на международното трудово право;

    22. (нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 24 от 2009 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 33 от 2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) осъществява предварителен контрол върху процедури за обществени поръчки:

    а) финансирани напълно или частично със средства от европейските фондове, както следва:

    аа) за строителство на стойност, равна или по-висока от 2 640 000 лв.;

    бб) за доставка или услуга на стойност, равна или по-висока от съответната стойност, посочена в чл. 45в, ал. 2;

    б) за строителство по чл. 3, ал. 1, т. 3, финансирани с бюджетни средства извън тези по буква "а", на стойност, равна или по-висока от 9 779 000 лв.;

    23. (нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) популяризира добрите практики при възлагане на обществени поръчки, включително свързани с прилагането на екологични, социални и иновативни изисквания;

    24. (нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) осъществява предварителен контрол на решенията за откриване на процедури на договаряне без обявление на основание чл. 90, ал. 1, т. 3 – 9 и т. 12, когато са изпълнени едновременно следните условия:

    а) издадени са от възложители по чл. 7, т. 1 – 4;

    б) поръчките са на стойност по чл. 14, ал. 1;

    25. (нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) поддържа списък на лицата, за които с влязло в сила съдебно решение е установено неизпълнение на договор за обществена поръчка;

    26. (нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., отм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.).

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Във връзка с осъществяването на правомощията си изпълнителният директор на агенцията има право да изисква от възложителите на обществени поръчки необходимата информация, както и да утвърждава образци на документи.

    (4) Възложителите са длъжни да представят изисканата информация по ал. 3 в определен от изпълнителния директор на агенцията срок.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 33 от 2012 г.) Указанията по ал. 2, т. 1 са задължителни за контролните органи по чл. 123, ал. 1, когато са съгласувани с тях. Редът за съгласуване се определя с правилника за прилагане на закона.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Възложителите изпращат до изпълнителния директор на агенцията по електронен път решенията по ал. 2, т. 25 в 14-дневен срок от влизането им в сила.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 14 от 2015 г., бр. 79 от 2015 г.) Образците по ал. 2, т. 9 се утвърждават от министъра на финансите и се обнародват в "Държавен вестник".

    (8) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) На интернет страницата на агенцията се публикуват:

    1. информацията по ал. 2, т. 1, 6 – 8, 12, 13 и 25;

    2. утвърдените образци по ал. 2, т. 9;

    3. Общият терминологичен речник (CPV), приет с Регламент (ЕО) № 2195/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно Общия терминологичен речник, свързан с обществените поръчки (CPV);

    4. друга информация, определена с правилника за прилагане на закона.

    Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., отм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., нов, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) (1) В списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8 се включват лица, които имат професионална компетентност, свързана с обектите и предметите на обществените поръчки, и:

    1. са предложени от професионални сдружения и организации в съответния бранш или от органи по чл. 19, ал. 2 – 4 от Закона за администрацията, с посочване на професионалната им компетентност, или

    2. самостоятелно са подали заявление за вписване, към което са приложили доказателства за професионалната си компетентност.

    (2) За всяко от лицата в списъка се посочва обхватът на професионалната компетентност и наличието на разрешение за достъп до класифицирана информация съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

    (3) Редът за съставяне и поддържане на списъка се определя с правилника за прилагане на закона.

    Чл. 20а. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., изм. и доп., бр. 24 от 2009 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) (1) Предварителният контрол по чл. 19, ал. 2, т. 22 обхваща:

    1. обявлението за обществена поръчка;

    2. решението за откриване на ограничена процедура на основание чл. 76, ал. 3, процедура на договаряне с обявление или процедура на състезателен диалог;

    3. методиката за оценка на офертите – при критерий икономически най-изгодна оферта;

    4. (нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) мотивите за определените критерии за подбор и съответствието на критериите с изискванията на чл. 25, ал. 5 – 7.

    (2) За осъществяване на предварителен контрол възложителят е длъжен преди откриване на процедурата да изпрати до агенцията проектите на документи по ал. 1.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г., доп., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) В 14-дневен срок от получаването на проектите по ал. 2 агенцията изготвя становище за съответствие с изискванията на този закон и го изпраща до възложителя. При установяване на несъответствия становището съдържа препоръки или конкретни указания за отстраняването им.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г., доп., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Едновременно с изпращането на решението и обявлението за откриване на процедурата за публикуване в регистъра възложителят изпраща до агенцията и утвърдената методика за оценка на офертите – при критерий икономически най-изгодна оферта. В случай че не вземе предвид препоръките или конкретните указания в становището по ал. 3, възложителят може да приложи и писмени мотиви.

    (5) (Доп. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) В 10-дневен срок от публикуването на документите по ал. 1, т. 1 и 2 агенцията извършва оценка на съответствието им с направените препоръки или конкретни указания и изготвя окончателен доклад за законосъобразност.

    (6) (Доп. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) В срока по ал. 5 докладът се изпраща на възложителя, на контролните органи по чл. 123, ал. 1, а в случаите по чл. 19, ал. 2, т. 22, буква "а" – и на органите, отговорни за управление и разходване на средствата по съответната програма.

    (7) Предварителният контрол на процедури по чл. 76, ал. 3 и по чл. 86, ал. 3 завършва със становището по ал. 3.

    (8) Обменът на информация по повод осъществяване на предварителен контрол се урежда с правилника за прилагане на закона.

    Чл. 20б. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) (1) За осъществяване на контрола по чл. 19, ал. 2, т. 24 възложителите са длъжни да изпращат в агенцията решенията за откриване на процедурите и утвърдената с тях покана, както и доказателствата, свързани с избора на тази процедура.

    (2) Условията и редът за упражняване на контрола по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.

    Раздел II – Регистър на обществените поръчки

    Чл. 21. (1) Създава се Регистър на обществените поръчки.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) В регистъра се набира и съхранява информация, свързана с обществените поръчки, с цел осигуряване на публичност и прозрачност относно процеса на тяхното възлагане и изпълнение. Регистърът на обществените поръчки е публичен.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Възложителите са длъжни да изпращат до изпълнителния директор на агенцията информацията, предназначена за Регистъра на обществените поръчки, на български език.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Изпълнителният директор на агенцията определя със заповед електронния формат и техническите изисквания относно информацията по ал. 3. Заповедта се публикува на интернет страницата на агенцията.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Информацията, изпратена в нарушение на заповедта по ал. 4, не се публикува в регистъра и се смята за неизпратена.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Условията и редът за работа на регистъра се определят с правилника за прилагане на закона.

    Чл. 22. Регистърът на обществените поръчки съдържа:

    1. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) решенията за откриване, промяна и прекратяване на процедури за възлагане на обществени поръчки;

    2. обявленията, предвидени за вписване в регистъра;

    3. информацията за възложените обществени поръчки;

    4. (нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) информация за изпълнените договори за обществени поръчки;

    5. (нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) информация за хода на процедурата при производство по обжалване;

    6. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., предишна т. 5, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., доп., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) друга информация, определена със закон или в правилника за прилагане на закона.

    Чл. 22а. (Нов – ДВ, бр 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) (1) Вписването на обстоятелства в регистъра се отказва, когато:

    1. информацията е предоставена не по образеца, утвърден за съответния вид възложител;

    2. в образеца не са попълнени задължителни полета;

    3. информацията не е предоставена по реда на правилника за прилагане на закона;

    4. има разлика в информацията, посочена в документите по една и съща поръчка.

    (2) Отказът по ал. 1 се съобщава на възложителя в 5-дневен срок от получаването на информацията в агенцията.

    Раздел ІІІ Профил на купувача (Нов – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.)

    Чл. 22б. (Нов – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) (1) Възложителите са длъжни да поддържат профил на купувача, който представлява обособена част от тяхната електронна страница или от друг интернет адрес, за който е осигурена публичност.

    (2) Без да се нарушават приложими ограничения във връзка с обявяване на чувствителна търговска информация и правилата на конкуренцията, в профила на купувача се публикуват под формата на електронни документи:

    1. предварителните обявления;

    2. решенията за откриване на процедурите и обявленията за обществени поръчки;

    3. документациите за участие в процедурите;

    4. решенията за промяна в случаите по чл. 27а, ал. 1 и променената документация за участие;

    5. разясненията по документациите за участие;

    6. поканите за представяне на оферти при ограничена процедура, състезателен диалог и договаряне с обявление;

    7. протоколите и докладите на комисиите за провеждане на процедурите заедно с приложенията към тях;

    8. решенията по чл. 38 за завършване на процедурите;

    9. информация за датите и основанието за освобождаване или задържане на гаранциите за участие на кандидатите или участниците във всяка процедура за възлагане на обществена поръчка;

    10. договорите за обществени поръчки заедно със задължителните приложения към тях;

    11. договорите за подизпълнение и допълнителните споразумения към тях;

    12. рамковите споразумения заедно със задължителните приложения към тях;

    13. допълнителните споразумения за изменения на договорите за обществени поръчки;

    14. информация за датата, основанието и размера на всяко извършено плащане по договорите за обществени поръчки и по договорите за подизпълнение, включително за авансовите плащания;

    15. информация за датата и основанието за приключване или за прекратяване на договорите;

    16. информация за датите и основанието за освобождаването, усвояването или задържането на гаранциите за изпълнение на всеки договор;

    17. публичните покани по чл. 101б заедно с приложенията към тях;

    18. вътрешните правила по чл. 8б;

    19. становищата на изпълнителния директор на агенцията по запитвания на възложителя;

    20. одобрените от изпълнителния директор на агенцията експертни становища от осъществявания предварителен контрол върху конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка, а когато възложителят не приеме някоя от препоръките – и мотивите за това;

    21. всякаква друга полезна обща информация като лице за контакти, номер на телефон и факс, пощенски адрес и електронен адрес и други документи и информация, определени с вътрешните правила по чл. 22г.

    (3) В документите по ал. 2, които се публикуват в профила на купувача, се заличава информацията, за която участниците са приложили декларация за конфиденциалност по чл. 33, ал. 4, както и информацията, която е защитена със закон. На мястото на заличената информация се посочва правното основание за заличаването.

    (4) Ако друго не е определено с този закон, документите по ал. 2, които се публикуват в Регистъра на обществените поръчки или на Портала за обществени поръчки, и документациите за участие се публикуват в профила на купувача в първия работен ден, следващ деня на изпращането им в агенцията. Договорите, допълнителните споразумения и документите, свързани с изпълнението на договорите, се публикуват в 30-дневен срок от:

    1. сключването на договорите и на допълнителните споразумения;

    2. извършването на плащането; за договори за периодично повтарящи се доставки на стоки, информацията за извършените плащания се публикува в обобщен вид до 20-о число на месеца, следващ месеца на извършените плащания;

    3. освобождаването на гаранцията;

    4. получаването от възложителя на договора за подизпълнение и на допълнително споразумение към него;

    5. създаването на съответния друг документ.

    (5) Документите и информацията по ал. 2, които се отнасят до конкретна обществена поръчка, се обособяват в самостоятелен раздел в профила на купувача, представляващ електронна преписка със самостоятелен идентификационен номер и дата на създаването. Самостоятелният раздел се поддържа в профила на купувача до изтичането на една година от:

    1. приключването или прекратяването на процедурата – когато не е сключен договор;

    2. изпълнението на всички задължения по договора, съответно на всички задължения по договорите в рамковото споразумение.

    (6) Извън случаите по ал. 5 документите и информацията по ал. 2 се поддържат в профила на купувача, както следва:

    1. по т. 1 – една година от публикуването в профила на купувача;

    2. по т. 18 – една година след изменението или отмяната им;

    3. по т. 19 и 21 – постоянно, със съответната актуализация.

    Чл. 22в. (Нов – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) (1) Към уникалния номер на всяка обществена поръчка в Регистъра на обществените поръчки се показва хипервръзка към самостоятелния раздел в профила на купувача, в който се съдържат документите и информацията за конкретната поръчка.

    (2) Възложителите изпращат на агенцията информация за адреса на хипервръзката едновременно с решението за откриване на процедурата.

    Чл. 22г. (Нов – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) (1) Възложителите утвърждават вътрешни правила за поддържането на профила на купувача, включително за удостоверяването на датата на публикуването на електронните документи в него, при условията и по реда на Закона за електронното управление.

    (2) С вътрешните правила се определя редът, по който се извършва изпращането на документи в Регистъра на обществените поръчки и публикуването им в профила на купувача, в случаите, определени с този закон.

    ЧАСТ ВТОРА ВЪЗЛАГАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ

    Глава трета – ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ

    Раздел I – Предварително обявление

    Чл. 23. (1) (Доп. – ДВ, бр. 31 от 2005 г., изм., бр. 37 от 2006 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) Възложителите изпращат до агенцията за вписване в Регистъра на обществените поръчки и публикуват в профила на купувача предварително обявление за всички процедури за възлагане на обществени поръчки или за сключване на рамкови споразумения, които възнамеряват да открият през следващите 12 месеца:

    1. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) за доставки на стоки и за услуги по чл. 5, ал. 1, т. 1 по категории, когато общата стойност без ДДС за съответната категория стоки или услуги е по-голяма от 450 000 лв.;

    2. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 33 от 2012 г.) за строителство, когато общата стойност на поръчката без ДДС е равна или по-висока от 2 640 000 лв., а когато поръчката е по чл. 3, ал. 2 – равна или по-висока от 4 000 000 лв.;

    3. (нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) за доставки на стоки по чл. 3, ал. 2 и за услуги по чл. 5, ал. 1, т. 3 по категории, когато общата стойност без ДДС за съответната категория стоки или услуги е равна или по-висока от 1 000 000 лв.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Когато публикуват предварителни обявления в профила на купувача, възложителите изпращат по електронен път до агенцията съобщение по утвърден образец. Предварителните обявления не могат да се публикуват в профила на купувача преди датата на изпращане на съобщението.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Обявленията, посочени в ал. 1, и съобщението по ал. 2 за доставки и услуги трябва да бъдат изпратени до 1 март.

    (4) (Доп. – ДВ, бр. 31 от 2005 г., предишна ал. 2, изм., бр. 37 от 2006 г., бр. 33 от 2012 г.) Възложителите са длъжни да изпращат предварителни обявления само когато възнамеряват да използват съкратените срокове по чл. 64, ал. 2, чл. 81, ал. 2 и чл. 104, ал. 1.

    (5) (Предишна ал. 3, изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 категорията стоки се определя от възложителите съгласно номенклатурата на Общия терминологичен речник (CPV), а категорията услуги – съгласно приложение № 2.

    (6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Публикуването на предварително обявление не задължава възложителя да проведе съответните процедури за възлагане на обществените поръчки.

    Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., отм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.).

    Раздел II – Решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка и обявление за обществена поръчка

    Чл. 25. (1) Възложителят взема решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, с което одобрява обявлението за обществена поръчка и документацията за участие в процедурата. Решението и обявлението се изпращат до агенцията за вписване в Регистъра на обществените поръчки и в електронен вид.

    (2) Обявлението за обществена поръчка трябва да съдържа най-малко следната информация:

    1. наименование, адрес, телефон, факс, електронен адрес на възложителя и лице за контакт;

    2. вид на процедурата;

    3. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) обект, предмет и прогнозна стойност на поръчката, както и количество или обем, включително на обособените позиции;

    4. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) код съгласно Общия терминологичен речник (CPV);

    5. място и срок за изпълнение на поръчката;

    6. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., доп., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) критериите за подбор, когато възложителят определя такива, включващи изискване по чл. 49, и/или минимални изисквания за икономическото и финансовото състояние на кандидата или участника, и/или за техническите му възможности, и/или квалификация, както и посочване на документите, с които те се доказват;

    7. условия и размер на гаранцията за участие и на гаранцията за изпълнение на договора;

    8. условия и начин на плащане;

    9. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) срок на валидност на офертите при открита процедура;

    10. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) критерия за оценка на офертите, а при критерий икономически най-изгодна оферта – и показателите за комплексна оценка с тяхната относителна тежест или подреждането им по важност в низходящ ред, когато по обективни причини е невъзможно да се посочи относителната им тежест;

    11. (нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) възможност за представяне на варианти в офертите;

    12. (нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) възможност участниците да подават оферти само за една, за всички или за една или повече обособени позиции – когато предметът на поръчката включва няколко обособени позиции;

    13. (предишна т. 11 – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) място и срок за получаване, цена и начин на плащане на документацията за участие в процедурата;

    14. (предишна т. 12, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) място и срок за получаване на заявленията или на офертите;

    15. (предишна т. 13 – ДВ, бр. 37 от 2006 г., доп., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) място и дата на отваряне на офертите или на заявленията за участие;

    16. (предишна т. 14 – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) дата на публикуване на предварителното обявление по чл. 23, ако има такова;

    17. (предишна т. 15 – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) дата на изпращане на обявлението.

    (3) В обявлението възложителят може да предвиди и:

    1. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) възможност за провеждане на електронен търг;

    2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) изискване за създаване на юридическо лице, когато участникът, определен за изпълнител, е обединение на физически и/или юридически лица; новосъздаденото юридическо лице е обвързано от офертата, подадена от обединението;

    3. (отм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., нова, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) възможност за представяне на оферти за една или повече от номенклатурите в обособените позиции, включени в предмета на обществената поръчка – при възлагане на обществени поръчки за доставка на лекарствени продукти по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина или на медицински изделия по Закона за медицинските изделия;

    4. (отм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.).

    (4) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) При ограничени процедури, процедури на договаряне с обявление и процедури на състезателен диалог възложителите могат да включат в обявлението и ограничение на броя кандидати, които ще бъдат поканени да представят оферти, да преговарят или да участват в диалог, при условие че има достатъчен брой кандидати, които отговарят на изискванията. В тези случаи в обявлението се посочват обективни и недискриминационни критерии или правила, които възложителите възнамеряват да приложат, минималният брой кандидати, които ще бъдат поканени, а по преценка на възложителя – и максималният им брой.

    (5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 37 от 2006 г., доп., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета и количеството или обема на обществената поръчка.

    (6) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Критериите за подбор по ал. 2, т. 6 и документите, с които се доказва съответствието с тях, трябва да са съобразени и да съответстват на обекта, предмета, стойността, сложността, както и количеството или обема на обществената поръчка и предназначението на строителството, доставките или услугите. Като критерий за подбор може да се изисква признат опит в съответния сектор, но не може да се включват условия или изисквания, които са свързани с изпълнението само на обществени поръчки, или с изпълнението на конкретно посочени програми или проекти, или с конкретизирането на източници на финансиране, или на определен брой изпълнени договори с конкретно посочване на предмета им и други, ако такива условия или изисквания са в нарушение на условията по ал. 5. Когато обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от обособените позиции трябва да съответстват на изброените характеристики за съответната позиция

    (7) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Критериите за подбор по ал. 2, т. 6, които възложителят определя, трябва да са еднакви за всички участници в процедурата.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) При участие на обединения, които не са юридически лица, съответствието с критериите за подбор се доказва от един или повече от участниците в обединението. В случаите по чл. 49 изискването за регистрация се доказва от участника в обединението, който ще изпълни съответната дейност.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Показателите за комплексна оценка по ал. 2, т. 10 трябва да са свързани с предмета на обществената поръчка.

    (10) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., предишна ал. 7, изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Когато избраният критерий е икономически най-изгодна оферта, възложителите нямат право да включват критерии за подбор като показатели за оценка на офертите.

    (11) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) При определяне на срока по ал. 2, т. 14 възложителят трябва да се съобрази със сложността на поръчката и с времето, необходимо за изготвяне на заявленията за участие или на офертите.

    Чл. 26. (1) (Предишен текст на чл. 26, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Възложителят може да предвиди в обявлението по чл. 25 и допълнителни изисквания за изпълнението на обществената поръчка, свързани с опазването на околната среда, безработицата и разкриването на работни места за лица с увреждания, при спазване на изискванията по чл. 25, ал. 5.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) При възлагане на обществени поръчки по чл. 3, ал. 2 освен изискванията по ал. 1 възложителят може да предвиди и специални изисквания за изпълнението на обществената поръчка, свързани с възлагането на подизпълнители, или такива, с които се цели гарантиране сигурността на класифицирана информация и/или сигурността на доставките.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., предишна ал. 2, бр. 33 от 2012 г.) В случаите по ал. 1 при изготвянето на офертата участниците посочват и начина на изпълнение на допълнителните изисквания.

    Чл. 26а. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г., в сила от 4.12.2010 г.) (1) При възлагане на обществена поръчка за доставка на пътни превозни средства, посочени в приложение № 3а, възложителите са длъжни да вземат предвид енергийните аспекти и въздействието върху околната среда през целия експлоатационен живот на превозните средства, които включват най-малко изисквания за:

    1. потребление на енергия, и

    2. емисии на въглероден диоксид (CO2), и

    3. емисии на азотни оксиди (Nox), неметанови въглеводороди (NMHC) и прахови частици.

    (2) Възложителите прилагат изискванията на ал. 1:

    1. чрез посочване като технически спецификации в документацията за обществената поръчка, или

    2. като показатели при критерий за оценка "икономически най-изгодната оферта".

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) В случаите по ал. 2, т. 2, когато аспектите и въздействието по ал. 1 са представени в парично изражение се прилага методика за изчисляване на разходите за потребление на енергия, емисии на въглероден диоксид, азотни оксиди, неметанови въглеводороди и прахови частици през целия експлоатационен живот на превозните средства. Методиката се определя с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителите могат да не прилагат изискванията на ал. 1, когато:

    1. възлагат обществена поръчка за доставка на пътни превозни средства, които не подлежат на задължително одобрение на типа или на индивидуално одобряване съгласно наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, приета на основание чл. 138, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, или

    2. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) обществената поръчка е на стойност по чл. 14, ал. 3.

    Чл. 27. (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2005 г., бр. 37 от 2006 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) (1) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) Обявленията за поръчки на стойност под праговете, определени в чл. 45в, ал. 2, се изготвят съгласно съответния образец, утвърден по реда на чл. 19, ал. 7.

    (2) (Предишен текст на чл. 27 – ДВ, бр. 33 от 2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) След публикуване на обявлението в Регистъра на обществените поръчки възложителят изпраща съобщение до средствата за масово осведомяване за обществената поръчка. В съобщението се посочват най-малко предметът на обществената поръчка и датата на публикуване на обявлението в Регистъра на обществените поръчки и не може да се включва информация, която не се съдържа в обявлението.

    Чл. 27а. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) Възложителят може, по собствена инициатива или по сигнал за нередност, еднократно да направи промени в обявлението и/или документацията на обществена поръчка, свързани с осигуряване законосъобразност на процедурата, отстраняване на пропуски или явна фактическа грешка.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) Всяко лице може да направи предложение за промени в обявлението и/или документацията в 10-дневен срок от публикуването на обявлението за откриване на процедурата.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) Промените по ал. 1 се извършват чрез решение за промяна до 14 дни от публикуването на обявлението в Регистъра на обществените поръчки. Решението и променените документи се публикуват в профила на купувача в първия работен ден, следващ деня на изпращането им в агенцията.

    (4) С решението за промяна възложителят няма право да променя дейностите и/или доставките по обявения предмет на поръчката.

    (5) В решението по ал. 3 възложителят определя и нов срок за получаване на оферти или заявления за участие, който не може да бъде по-кратък от първоначално определения.

    (6) Възложителят може да не определя нов срок по ал. 5, когато промените не засягат критериите за подбор, изискванията към офертата или изпълнението на поръчката.

    (7) След изтичането на срока по ал. 3 възложителят може да публикува решение за промяна само когато удължава обявените срокове в процедурата.

    (8) Възложителят е длъжен да удължи обявените срокове в процедурата:

    1. когато се установи, че първоначално определеният срок е недостатъчен за изготвяне на офертите, включително поради необходимост от разглеждане на място на допълнителни документи към документацията или оглед на мястото на изпълнение;

    2. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) в случаите по чл. 29, ал. 3.

    (9) Възложителят може да удължи обявените срокове в процедурата, когато:

    1. в първоначално определения срок няма постъпили заявления или оферти или е получено само едно заявление или оферта;

    2. това се налага в резултат от производство по обжалване;

    3. (нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) срокът по чл. 51, ал. 3 не е достатъчен.

    (10) С публикуването на решение за промяна в Регистъра на обществените поръчки се смята, че всички заинтересовани лица са уведомени.

    Чл. 27б. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) (1) Член 27а не се прилага в случаите по чл. 76, ал. 3 и чл. 86, ал. 3.

    (2) В случаите по ал. 1 възложителят може да публикува решение за промяна в Регистъра на обществените поръчки, с което удължава обявените срокове за подаване на заявления, когато:

    1. в първоначално определения срок няма постъпили заявления или е получено само едно заявление;

    2. това се налага в резултат от производство по обжалване.

    Раздел III – Документация за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка

    Чл. 28. (1) Документацията за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка трябва да съдържа:

    1. решението за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка;

    2. обявлението за обществената поръчка;

    3. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) пълното описание на предмета на поръчката, включително на обособените позиции;

    4. техническите спецификации;

    5. (нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., доп., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) минималните изисквания, на които трябва да отговарят вариантите, и специалните изисквания за тяхното представяне, когато възложителят допуска варианти, а в случаите по чл. 25, ал. 3, т. 3 – и минималните изисквания към офертите, които са за част от номенклатурите в обособените позиции;

    6. (предишна т. 5, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) инвестиционните проекти, когато се изискват при обществената поръчка за строителство;

    7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) методиката за определяне на комплексната оценка на офертата, когато критерият за оценка е икономически най-изгодната оферта;

    8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) образец на офертата, както и указание за подготовката й;

    9. (отм., предишна т. 8 – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) проекта на договор.

    (2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Методиката за определяне на комплексната оценка на офертите съдържа показателите за комплексна оценка, тяхната относителна тежест и точни указания за определяне на оценката по всеки показател. В методиката в съответствие с техническите спецификации може да се определят и минимално и максимално допустимите стойности на количествените показатели. В случаите по чл. 25, ал. 3, т. 3 с методиката в съответствие с техническите спецификации се определя и начинът за оценяване на офертите, които са подадени за част от номенклатурите по обособените позиции.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Възложителят прилага методиката по ал. 1, т. 7 по отношение на всички, допуснати до оценка оферти, без да я променя.

    (4) (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., предишна ал. 3, изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) С правилника за прилагане на закона се определят препоръчителни образци на оферта и на приложенията към нея.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Възложителят може да посочи в документацията органите, от които кандидатите или участниците могат да получат необходимата информация за задълженията, свързани с данъци и осигуровки, опазване на околната среда, закрила на заетостта и условията на труд, които са в сила в страната или в държавата, където трябва да се извърши строителството или да се предоставят услугите, и които са приложими към строителството или към предоставяните услуги.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., предишна ал. 4, изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., предишна ал. 5, изм., бр. 33 от 2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Документацията за участие се публикува в профила на купувача в първия работен ден, следващ деня на публикуването на обявлението.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., предишна ал. 6, бр. 33 от 2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложителят няма право да поставя изискване документацията за участие да се получава на място и е длъжен да предостави документацията на всяко лице, поискало това, включително като му я изпрати за негова сметка. В тези случаи възложителят може да изиска от лицата заплащането на документацията, като цената се посочва в обявлението и не може да бъде по-висока от действителните разходи за нейното отпечатване и размножаване.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., предишна ал. 7, бр. 33 от 2012 г., отм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.).

    (9) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., предишна ал. 8, бр. 33 от 2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) В случаите по чл. 27а, ал. 1 възложителят предоставя безплатно променената документация на лицата, закупили документация преди издаване на решението за промяна.

    Чл. 28а. (Нов – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) (1) Когато критерият за оценка е икономически най-изгодната оферта:

    1. чрез избраните показатели и тяхната относителна тежест в комплексната оценка трябва да се осигури определяне на офертата, която предлага най-добро съотношение качество-цена;

    2. с показателите за оценка се оценяват самостоятелно характеристиките на предмета на обществената поръчка по отношение на качество, цена, технически предимства, естетически и функционални характеристики, характеристики, свързани с опазване на околната среда, текущи разходи, рентабилност, сервизно обслужване и техническа помощ, дата на доставка и период на доставка или срок на изпълнение и други; при възлагане на поръчки по чл. 3, ал. 2 може да се включат и показатели като разходи по време на жизнения цикъл на продукта, сигурност на доставката, оперативна съвместимост, работни характеристики и други;

    3. за обществени поръчки за строителство с показателите за оценка може да се оценяват характеристики, свързани със:

    а) качеството или техническите показатели на влагани строителни продукти, на строителни и монтажни работи или на строежа, или

    б) качеството на предлаганите технологии и/или организация на изпълнение на строежа, или на отделни строителни и монтажни работи.

    (2) Относителните тежести на показателите за оценка може да се определят:

    1. с конкретна стойност в рамките на общата оценка, или

    2. чрез подреждане по важност в низходящ ред – когато по обективни причини е невъзможно да се приложи т. 1.

    (3) Указанията за определяне на оценката по всеки показател трябва да:

    1. дават възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации;

    2. дават възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите;

    3. осигуряват на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за:

    а) количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване;

    б) качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка.

    (4) Не се допуска включването на показатели за оценка, които не са пряко свързани с предмета на поръчката, както и показатели, които отчитат времето за извършване на плащанията в полза на изпълнителя (отложено или разсрочено плащане).

    (5) При обществена поръчка с предмет проектиране и изпълнение на строителство показателите за оценка включват характеристики по ал. 1, т. 2 и за проектирането, и за строителството.

    Чл. 29. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., доп., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 52 от 2010 г., изм. и доп., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 33 от 2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) (1) Лицата може да поискат писмено от възложителя разяснения по документацията за участие до 10 дни, а за поръчки по чл. 14, ал. 3 – до 7 дни, преди изтичането на срока за получаване на офертите или заявленията.

    (2) Разясненията по ал. 1 се публикуват в профила на купувача в 4-дневен срок от получаване на искането. Ако лицата са посочили електронен адрес, разясненията се изпращат и на него в деня на публикуването им в профила на купувача. В разясненията не се посочва информация за лицата, които са ги поискали.

    (3) Когато от публикуването на разясненията от възложителя до крайния срок за получаване на оферти или заявления остават по-малко от 6 дни, а в случаите по чл. 14, ал. 3 – по-малко от три дни, възложителят е длъжен да удължи срока за получаване на оферти или заявления.

    (4) В случаите по ал. 3 решението за промяна се публикува в профила на купувача в деня на изпращането му за публикуване в Регистъра на обществените поръчки. От деня на публикуването в профила на купувача до крайния срок за подаване на оферти не може да има по-малко от 6 дни, а в случаите по чл. 14, ал. 3 – по-малко от три дни.

    Раздел IV – Технически спецификации

    Чл. 30. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 33 от 2012 г.) В документацията за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка възложителят определя техническите спецификации чрез:

    1. посочване в следния ред на:

    а) български стандарти, които въвеждат европейски стандарти;

    б) европейски технически одобрения;

    в) общоприети технически спецификации;

    г) български стандарти, които въвеждат международни стандарти;

    д) други международни стандарти;

    е) други технически референции, създадени от европейски органи по стандартизация, или в случай на липса на такива – други национални стандарти, национални технически одобрения или национални технически спецификации, отнасящи се до проектирането, метода на изчисление и изпълнение на строителството, както и до използването на стоките;

    ж) технически спецификации, създадени и широко възприети от индустрията;

    з) национални стандарти в областта на отбраната и подобни на тях спецификации за оборудване и доставки в областта на отбраната;

    2. посочване на работни характеристики или функционални изисквания, които позволяват точно определяне на предмета на поръчката; функционалните изисквания могат да включват изисквания за опазване на околната среда;

    3. определяне на работни характеристики или функционални изисквания чрез посочване на технически спецификации по т. 1, позоваването на които се приема за постигане на съответствие;

    4. посочване на спецификации по т. 1 за част от характеристиките, а за друга част – посочване на работни характеристики или функционални изисквания по т. 2.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Всяко посочване на конкретен стандарт, спецификация, техническо одобрение или друга техническа референция по ал. 1, т. 1 следва да е допълнено чрез добавяне на думите "или еквивалент".

    (3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) В случаите по ал. 1, т. 2, когато възложителят е предвидил изисквания за опазване на околната среда, той може да използва спецификации или части от европейски или национални схеми за екомаркировки или други екомаркировки, които отговарят едновременно на следните условия:

    1. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) спецификациите са подходящи за определяне характеристиките на стоките и услугите;

    2. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) изискванията за маркировката са изготвени на базата на научна информация;

    3. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) екомаркировките са приети по процедура, в която могат да участват всички заинтересовани страни – държавни органи, потребители, производители, дистрибутори и организации за защита на околната среда;

    4. достъпни са за всички заинтересовани страни.

    (4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Възложителят може да посочи, че за стоките и услугите с екомаркировка се приема, че съответстват на техническите спецификации, предвидени в документацията за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., предишна ал. 4, изм., бр. 33 от 2012 г.) В случаите по ал. 3 възложителят приема и всяко друго средство, доказващо съответствие, като техническо досие на производител или протокол от изпитване, или сертификат, издаден от признат орган.

    Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) В техническите спецификации не се включва класифицирана информация. Наличието на класифицирана информация с информация за мястото за нейното получаване се посочват в документацията за участие. Лицата може да получат информацията при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Кандидатите или участниците, включително техните подизпълнители нямат право да разкриват информацията по ал. 1.

    Чл. 32. (1) (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Техническите спецификации трябва да дават възможност за равен достъп на кандидатите или участниците за участие в процедурата и да не създават необосновани пречки пред конкуренцията.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 33 от 2012 г.) Техническите спецификации не трябва да се определят чрез посочване на конкретен модел, източник, процес, търговска марка, патент, тип, произход или производство, което би довело до облагодетелстването или елиминирането на определени лица или продукти. В изключителни случаи, когато е невъзможно предметът на поръчката да се опише точно и разбираемо по реда на чл. 30, ал. 1 и чл. 33, се допуска подобно посочване, като задължително се добавят думите "или еквивалент".

    Чл. 33. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., доп., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 33 от 2012 г.) В случаите по чл. 30, ал. 1, т. 1 възложителят не може да отстрани оферта на основание, че предложените стоки или услуги не съответстват на посочените от него технически спецификации, когато участникът докаже в своята оферта с подходящи средства, които удовлетворяват възложителя, че предложеното от него решение отговаря по еквивалентен начин на изискванията, определени в тези технически спецификации.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., доп., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 33 от 2012 г.) В случаите по чл. 30, ал. 1, когато техническите спецификации са определени чрез работни характеристики или функционални изисквания, възложителят не може да отстрани оферта, която съответства на български стандарт, въвеждащ европейски стандарт; на европейско техническо одобрение; на общоприета техническа спецификация; на международен стандарт или на техническа референция, установен от европейски органи по стандартизация, когато участникът докаже в своята оферта с подходящи средства, че тези стандартизационни документи се отнасят до определените от възложителя изисквания.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 33 от 2012 г.) В случаите по ал. 1 и 2 за подходящи средства за доказване на постигната еквивалентност при удовлетворяване на изисквания, определени в технически спецификации, се смятат и техническо досие на производител или протоколи от изпитване или сертификати, издадени от признат орган.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) При подаване на офертата участникът може да посочи коя част от нея има конфиденциален характер и да изисква от възложителя да не я разкрива.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложителят няма право да разкрива информация, предоставена му от кандидати и участници, посочена от тях като конфиденциална по отношение на технически или търговски тайни, с изключение на случаите по чл. 44.

    Чл. 33а. (Нов – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) (1) (Предишен текст на чл. 33а – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложителите признават сертификати от признати органи.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложителят няма право да изисква оторизационно писмо за конкретната поръчка, когато е представено оторизационно писмо от производителя, удостоверяващо права за представителство и търговия на територията на цялата страна.

    Раздел V – Разглеждане, оценка и класиране на офертите

    Чл. 34. (1) Възложителят назначава комисия за провеждане на процедура за обществена поръчка, като определя нейния състав и резервни членове.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 52 от 2010 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 33 от 2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) В състава на комисията се включва задължително един юрист, а най-малко половината от останалите членове са лица, притежаващи професионална компетентност, свързана с предмета на поръчката. Комисията се състои от нечетен брой членове – най-малко петима, а в случаите по чл. 14, ал. 3 – най-малко трима.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., доп., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) Възложител, който не разполага със служители, отговарящи на изискванията за професионална компетентност по ал. 2, осигурява външни експерти от списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8 или други чрез възлагане в съответствие с този закон. При възлагане на обществени поръчки за строителство на стойност, равна или по-висока от 9 779 000 лв., възложителите включват като член на комисията поне един външен експерт, който е включен в списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8. В случаите по изречение второ изборът на външен експерт става чрез жребий, в който се включват всички експерти с професионална компетентност, свързана с предмета на поръчката. Жребият се организира от агенцията по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., отм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., нова, бр. 33 от 2012 г.) При възлагане на обществени поръчки, които съдържат или изискват класифицирана информация, членове на комисията могат да бъдат само лица, които имат разрешение за достъп до класифицирана информация съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., предишна ал. 4, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) При открита процедура комисията се назначава от възложителя след изтичане на срока за приемане на офертите, а при ограничена процедура, състезателен диалог или процедура на договаряне – след изтичане на срока за приемане на заявленията за участие.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., предишна ал. 5, изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Възложителят определя срок за приключване работата на комисията, който трябва да е съобразен със спецификата на обществената поръчка. Този срок не може да е по-дълъг от срока на валидност на офертите.

    (7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 82 от 2012 г., доп., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) Всички разходи, свързани с дейността на комисията, са за сметка на възложителя. За участие в работата на комисията членовете й получават определено със заповедта за назначаване на комисията възнаграждение, освен ако в закон е предвидено друго, както и командировъчни пари – пътни, дневни и квартирни.

    Чл. 35. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Членове на комисията или консултанти могат да бъдат лица, които декларират, че:

    1. нямат материален интерес от възлагането на обществената поръчка на определен кандидат или участник;

    2. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) не са "свързани лица" с кандидат или участник в процедурата или с посочените от него подизпълнители, или с членове на техните управителни или контролни органи;

    3. (нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) нямат частен интерес по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси от възлагането на обществената поръчка;

    4. (нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) не са участвали като външни експерти в изготвянето на техническите спецификации в методиката за оценка на офертата.

    (2) Членовете на комисията и консултантите са длъжни да пазят в тайна обстоятелствата, които са узнали във връзка със своята работа в комисията.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Членовете на комисията и консултантите представят на възложителя декларация за съответствие на обстоятелствата по ал. 1 и за спазване на изискванията по ал. 2 след получаване на списъка с кандидатите или участниците и на всеки етап от процедурата, когато настъпи или бъде установена промяна в декларираните обстоятелства.

    Чл. 36. (1) Решенията на комисията се вземат с мнозинство от членовете й. Когато член на комисията е против взетото решение, той подписва протокола с особено мнение и писмено излага мотивите си.

    (2) Когато по обективни причини член на комисията не може да изпълнява задълженията си и не може да бъде заместен от резервен член, възложителят издава заповед за определяне на нов член.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., отм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.).

    Чл. 36а. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) (1) Възложителят или упълномощеното лице по чл. 8, ал. 2 има право на контрол върху работата на комисията за провеждане на процедурата преди издаване на съответните решения.

    (2) При осъществяване на контрола по ал. 1 възложителят проверява само съдържанието на съставените от комисията протоколи за съответствие с изискванията на закона и предварително обявените условия на обществената поръчка.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) В случай че при контрола по ал. 1 се установят нарушения в работата на комисията, които могат да се отстранят, без това да налага прекратяване на процедурата, възложителят дава писмени указания за отстраняването им в 5-дневен срок от представянето на съответния протокол.

    (4) Указанията на възложителя по ал. 3 са задължителни за комисията. Извършените действия и взетите решения в изпълнение на указанията се отразяват в протокол, като в случай на несъгласие, към него се прилага особено мнение.

    Чл. 37. (1) (Предишен текст на чл. 37, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Възложителят определя изпълнителя на обществената поръчка въз основа на оценка на офертите по един от следните критерии, посочен в обявлението:

    1. най-ниска цена;

    2. икономически най-изгодна оферта.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., доп., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) При обществени поръчки по чл. 3, ал. 1, които имат за предмет проектиране и изпълнение на строителство, както и при конкурсите за проект, не може да се използва критерият най-ниска цена.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Критериите по ал. 1 се прилагат за оценяване на оферти, които:

    1. отговарят на предварително обявените от възложителя условия, и

    2. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) са подадени от участници, за които не са налице обстоятелствата по чл. 47, ал. 1 и 5 и посочените в обявлението обстоятелства по чл. 47, ал. 2 и които отговарят на критериите за подбор, определени от възложителя.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Когато критерият за оценка на офертите е икономически най-изгодната оферта и възложителят е посочил в обявлението, че допуска представяне на варианти, на оценяване подлежат всички предложени варианти, които отговарят на обявените изисквания по чл. 28, ал. 1, т. 5.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) В случаите по ал. 4 участникът участва в класирането само с варианта, получил най-висока оценка.

    Чл. 38. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 52 от 2010 г.) Процедурите по този закон завършват с решение за:

    1. определяне на изпълнител по договор за обществена поръчка, включително по договор, сключен чрез прилагане на рамково споразумение, динамична система за доставки или система за предварителен подбор;

    2. сключване на рамково споразумение;

    3. (отм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.);

    4. класиране на участниците и/или присъждане на награди и/или други плащания в конкурс за проект;

    5. прекратяване на процедурата.

    Чл. 39. (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителят прекратява процедурата с мотивирано решение, когато:

    1. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 52 от 2010 г., изм. и доп., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) не е подадена нито една оферта, заявление за участие или конкурсен проект, няма кандидат или участник, който отговаря на изискванията по чл. 47 – 53а, или не се е явил нито един участник за договаряне;

    2. (доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 52 от 2010 г., доп., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) всички оферти или проекти не отговарят на предварително обявените условия от възложителя;

    3. всички оферти, които отговарят на предварително обявените от възложителя условия, надвишават финансовия ресурс, който той може да осигури;

    4. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) първият и вторият класирани участници откажат да сключат договор;

    5. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 33 от 2012 г.) отпадне необходимостта от провеждане на процедурата в резултат на съществена промяна в обстоятелствата или при невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката по причини, които възложителят не е могъл да предвиди;

    6. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) са установени нарушения при откриването и провеждането й, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявена процедурата;

    7. (нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., доп., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) поради наличие на някое от основанията по чл. 42, ал. 1 не се сключва договор за обществена поръчка.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Възложителят може да прекрати процедурата с мотивирано решение, когато:

    1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) е подадена само една оферта, заявление за участие или проект;

    2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 52 от 2010 г., доп., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) има само един кандидат или участник, който отговаря на изискванията по чл. 47 – 53а , или само една оферта или проект отговаря на предварително обявените условия от възложителя;

    3. (нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) участникът, класиран на първо място:

    а) откаже да сключи договор, или

    б) не изпълни някое от изискванията на чл. 42, ал. 1, или

    в) не отговаря на изискванията на чл. 47, ал. 1 и 5 или на изискванията на чл. 47, ал. 2, когато са посочени в обявлението;

    4. (нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) са налице основанията по чл. 79, ал. 9, т. 2, чл. 83г, ал. 8, т. 2 и чл. 88, ал. 8, т. 2.

    (3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., предишна ал. 2, доп., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) В тридневен срок от вземане на решението по ал. 1 или 2 възложителят в един и същи ден изпраща решението до всички кандидати или участници, публикува го в профила на купувача и изпраща копие от решението до изпълнителния директор на агенцията.

    (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) В случаите по ал. 1, т. 3 възложителят задължително включва в решението най-ниската оферирана цена и не може да сключва договор със същия предмет за цена, равна или по-голяма от посочената в решението, при провеждане на следваща процедура в рамките на същата година.

    (5) (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., предишна ал. 4, доп., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) При прекратяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка по ал. 1, т. 3, 5 и 6 или ал. 2 възложителят възстановява на кандидатите или участниците направените от тях разходи за закупуване на документацията за участие в процедурата в 14-дневен срок от решението по ал. 1 или 2.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Когато първоначално обявената процедура е прекратена, възложителят може да открие нова процедура за възлагане на обществена поръчка със същия предмет само ако решението за прекратяване е влязло в сила.

    Чл. 40. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителят може да отмени решението за избор на изпълнител след влизането му в сила, но преди сключването на договора, и да издаде решение за прекратяване на процедурата, когато възникнат обстоятелствата по чл. 39, ал. 1, т. 4, 5 и 7 и ал. 2, т. 3.

    Раздел VI – Договор за обществена поръчка

    Чл. 41. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) Възложителят сключва писмен договор за обществена поръчка с участника, определен за изпълнител в резултат на проведената процедура. С правилника за прилагане на закона се определят задължителното минимално съдържание на договорите и препоръчителните образци на договора и на приложения към него.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителят е длъжен да сключи договор, който съответства на приложения в документацията проект, допълнен с всички предложения от офертата на участника, въз основа на които е определен за изпълнител.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Възложителят няма право да сключи договор преди изтичане на 14-дневен срок от уведомяването на заинтересованите кандидати и/или заинтересованите участници за решението за определяне на изпълнител.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Възложителят сключва договора в едномесечен срок след влизане в сила на решението за определяне на изпълнител или на определението, с което е допуснато предварително изпълнение на това решение, но не преди изтичането на срока по ал. 3.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г., доп., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителят няма право да сключи договор с избрания изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата, освен когато е допуснато предварително изпълнение.

    (6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Не се допуска сключването на безсрочни договори за обществени поръчки.

    Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Възложителят може да сключи договор за обществена поръчка преди изтичането на срока по чл. 41, ал. 3, когато:

    1. изпълнителят е определен в резултат на процедура на договаряне без обявление и има само един поканен участник;

    2. определеният за изпълнител е единственият заинтересован участник и няма заинтересовани кандидати;

    3. договорът се сключва въз основа на рамково споразумение с един участник.

    Чл. 41б. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Недействителни спрямо лицата по чл. 122и, ал. 1 са договори или рамкови споразумения, сключени:

    1. (нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) без процедура за възлагане на обществена поръчка, въпреки наличието на основания за провеждането й;

    2. (предишна т. 1, изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 33 от 2012 г.) при незаконосъобразно прилагане на основанията на чл. 4, чл. 12, ал. 1, чл. 13, ал. 1, чл. 90, ал. 1, чл. 103, ал. 2 или чл. 119в, ал. 3;

    3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) преди влизане в сила на някое от решенията на възложителя, издадено във връзка с процедурата, и се установи нарушение, което е засегнало възможността на:

    а) заинтересовано лице да подаде заявление за участие или оферта;

    б) заинтересован кандидат да подаде оферта;

    в) заинтересован кандидат или участник да вземе участие при определяне на изпълнител.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Договорът или рамковото споразумение запазва действието си, когато има влязло в сила решение по чл. 122г, ал. 4.

    Чл. 41в. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Възложителят може да публикува обявление за доброволна прозрачност, когато прилага чл. 4, т. 2, 4 и 5, чл. 12, ал. 1, т. 2 – 9, 11 – 15, чл. 13, ал. 1, чл. 90, ал. 1, чл. 103, ал. 2 или чл. 119в, ал. 3.

    (2) Обявлението за доброволна прозрачност е индивидуален административен акт, който съдържа най-малко:

    1. наименование и данни за възложителя;

    2. описание на предмета на договора, който възложителят възнамерява да сключи;

    3. мотиви за прилагане на основанията по ал. 1;

    4. наименование и данни за избрания изпълнител.

    (3) Обявлението по ал. 1 се изготвя на български език по образец, утвърден с Регламент за изпълнение (ЕС) № 842/2011 на Комисията от 19 август 2011 г. за установяване на стандартните формуляри за публикуването на обявления в областта на обществените поръчки и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1564/2005 (ОВ, L 222/1 от 27 август 2011 г.), наричан по-нататък "Регламент за изпълнение (ЕС) № 842/2011".

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Когато използва обявление за доброволна прозрачност, възложителят го изпраща за публикуване в Регистъра на обществените поръчки, а при стойност на поръчката, равна или по-висока от посочените в чл. 45в, ал. 2 – и в "Официален вестник" на Европейския съюз.

    (5) В случаите по чл. 41б, ал. 1, т. 2 договорът запазва действието си, ако е сключен след влизането в сила на обявлението за доброволна прозрачност и възложителят е спазил условията по ал. 1 – 4.

    Чл. 42. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., предишен текст на чл. 42, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Договорът за обществена поръчка не се сключва с участник, определен за изпълнител, който при подписване на договора:

    1. не представи документ за регистрация в съответствие с изискването по чл. 25, ал. 3, т. 2;

    2. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) не изпълни задължението по чл. 47, ал. 10;

    3. не представи определената гаранция за изпълнение на договора;

    4. (нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) не извърши съответна регистрация, не представи документ или не изпълни друго изискване, което е необходимо за изпълнение на поръчката съгласно изискванията на нормативен или административен акт и е поставено от възложителя при откриване на процедурата.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., отм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.).

    Чл. 42а. (Нов – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 13.05.2014 г.) Паричните вземания по договорите за обществени поръчки и по договорите за подизпълнение са прехвърляеми, могат да бъдат залагани и върху тях може да се извършва принудително изпълнение.

    Чл. 43. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Страните по договор за обществена поръчка не могат да го изменят.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., доп., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Изменение на договор за обществена поръчка се извършва с допълнително споразумение към договора и се допуска по изключение:

    1. (доп. – ДВ, бр. 52 от 2010 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) когато в резултат на непредвидени обстоятелства се налага:

    в) (нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) цялостна или частична замяна на стоки, включени в предмета на поръчка за доставка, включително на техни елементи, компоненти или части, когато това е в интерес на възложителя, не води до увеличаване на стойността на договора и заменящите стоки съответстват на изискванията на техническите спецификации, като имат технически предимства и/или по-добри функционални характеристики в сравнение със заменяните стоки, или

    г) (предишна б. "в" – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) намаляване общата стойност на договора в интерес на възложителя поради намаляване на договорените цени или договорени количества или отпадане на дейности, или;

    2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., отм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.);

    3. (нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., доп., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) при изменение на държавно регулирани цени, когато основен предмет на договора за обществена поръчка е дейност, чиято цена е обект на държавно регулиране и срокът му на изпълнение е над 12 месеца, или

    4. (нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) когато се налага увеличение в цената поради приемането на нормативен акт – до размера, произтичащ като пряка и непосредствена последица от него, или

    5. (нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) при удължаване срока на договор за доставка или услуга с периодично или продължително изпълнение, в случай че едновременно са изпълнени следните условия:

    а) не по-късно от 6 месеца преди изтичане на срока на договора възложителят е открил процедура със същия предмет за последващ период, която не е завършила с избор на изпълнител;

    б) срокът на договора се удължава до избора на изпълнител, но не повече от 6 месеца;

    в) прекъсване в доставката или услугата би довело до съществени затруднения за възложителя;

    6. (нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) в договори по чл. 3, ал. 2 на стойност над 50 млн. лв. при възникване на обстоятелства, които не са могли да бъдат предвидени към момента на сключването на договора и в резултат на които договорът засяга законните интереси на някоя от страните.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Изменението на цената на основание ал. 2, т. 3 е допустимо до размера на реалното увеличение на разходите на изпълнителя, настъпило като резултат от изменението на държавно регулираната цена.

    (4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 37 от 2006 г., предишна ал. 3, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложителят може да прекрати договор за обществена поръчка, ако в резултат на непредвидени обстоятелства не е в състояние да изпълни своите задължения. В тези случаи възложителят дължи на изпълнителя обезщетение за претърпените вреди от прекратяването на договора в съответствие с уговореното в него.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложителят и изпълнителят може да прекратят договора за обществена поръчка при условия и по ред, определени с договора.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г., предишна ал. 5, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложителят е длъжен да прекрати договор, сключен въз основа на рамково споразумение, което е обявено за недействително на някое от основанията по чл. 41б, ал. 1.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) При преобразуване на изпълнителя в съответствие със законодателството на държавата, в която е установен, възложителят сключва договор за продължаване на договора за обществена поръчка с правоприемник. Договор за продължаване на договора за обществена поръчка се сключва само с правоприемник, за когото не са налице обстоятелствата по чл. 47, ал. 1 и 5, посочените от възложителя обстоятелства по чл. 47, ал. 2 и изискванията относно критериите за подбор. С договора с правоприемника не може да се правят промени в договора за обществената поръчка. Когато при преобразуването дружеството на първоначалния изпълнител не се прекратява, то отговаря солидарно с новия изпълнител – правоприемник.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) При преобразуване на изпълнителя, ако правоприемникът не отговаря на условията по ал. 7, изречение второ, договорът за обществената поръчка се прекратява по право, като изпълнителят, съответно правоприемникът дължи обезщетение по общия исков ред.

    a) промяна в сроковете на договора, или б) частична замяна на дейности от предмета на поръчка за строителство или услуга, когато това е в интерес на възложителя и не води до увеличаване стойността на договора, или

    Чл. 44. (1) (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) Възложителят е длъжен да изпрати информация за всеки сключен договор за обществена поръчка или за сключено рамково споразумение до агенцията за вписване в Регистъра на обществените поръчки не по-късно от 30 дни след сключването на договора или на рамковото споразумение.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., доп., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) Информацията по ал. 1 се изготвя съгласно образеца по чл. 19, ал. 7. Информацията съдържа данни, определени с правилника за прилагане на закона, включително за лицата, които са подали оферти, а когато в процедурата са участвали обединения – и за членовете на обединението.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 33 от 2012 г.) Информация по ал. 1, оповестяването на която противоречи на закон или на обществения интерес, включително в областта на отбраната и сигурността, не се вписва в Регистъра на обществените поръчки. В този случай възложителят мотивира това пред агенцията.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Информация, която съгласно образеца по чл. 19, ал. 7 не е предназначена за публикуване, се използва за статистически цели.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) Информацията за сключени договори въз основа на динамична система за доставки може да се изпраща веднъж на тримесечие. В този случай възложителят трябва да изпраща информацията в 30-дневен срок след края на всяко тримесечие.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) Възложителите са длъжни да изпращат до агенцията информация за всеки договор, сключен въз основа на рамково споразумение, в 30-дневен срок след сключването му.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 52 от 2010 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 33 от 2012 г.) Възложителите могат да публикуват информация за сключен договор и в случаите, когато прилагат:

    1. член 4, т. 2, 4 и 5, чл. 12, ал. 1, т. 2 – 9, 11 – 15 и ако договорите са на стойности над минималните прагове по чл. 14, ал. 4;

    2. член 13, ал. 1, ако договорите са на стойности, определени в чл. 14, ал. 2.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 52 от 2010 г., доп., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Информацията по ал. 7 се изготвя съгласно съответния образец по чл. 19, ал. 7 и се изпраща за вписване в Регистъра на обществените поръчки в 7-дневен срок от сключването на договора. Възложителят задължително посочва в информацията мотивите за прилагане на съответното основание.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителят изпраща до агенцията информация в едномесечен срок след приключване изпълнението на договор за обществена поръчка или след предсрочното му прекратяване.

    (10) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 33 от 2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) В срок до 31 март на всяка година, следваща отчетната, възложителят изпраща обобщена информация по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията, за всички разходвани средства във връзка с обществени поръчки по:

    1. (нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) член 3, ал. 1, когато са на стойност по чл. 14, ал. 4 и 5;

    2. (нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) член 3, ал. 2, когато са на стойност под прага по чл. 14, ал. 2.

    Чл. 45. За всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществени поръчки се прилагат разпоредбите на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите.

    Раздел VII – Договор за подизпълнение (Нов – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.)

    Чл. 45а. (Нов – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) (1) Изпълнителите сключват договор за подизпълнение с подизпълнителите, посочени в офертата. Сключването на договор за подизпълнение не освобождава изпълнителя от отговорността му за изпълнение на договора за обществена поръчка.

    (2) Изпълнителите нямат право да:

    1. сключват договор за подизпълнение с лице, за което е налице обстоятелство по чл. 47, ал. 1 или 5;

    2. възлагат изпълнението на една или повече от дейностите, включени в предмета на обществената поръчка, на лица, които не са подизпълнители;

    3. заменят посочен в офертата подизпълнител, освен когато:

    а) за предложения подизпълнител е налице или възникне обстоятелство по чл. 47, ал. 1 или 5;

    б) предложеният подизпълнител престане да отговаря на нормативно изискване за изпълнение на една или повече от дейностите, включени в предмета на договора за подизпълнение;

    в) договорът за подизпълнение е прекратен по вина на подизпълнителя, включително в случаите по ал. 6.

    (3) В срок до три дни от сключването на договор за подизпълнение или на допълнително споразумение към него, или на договор, с който се заменя посочен в офертата подизпълнител, изпълнителят изпраща оригинален екземпляр от договора или допълнителното споразумение на възложителя заедно с доказателства, че не е нарушена забраната по ал. 2.

    (4) Подизпълнителите нямат право да превъзлагат една или повече от дейностите, които са включени в предмета на договора за подизпълнение.

    (5) Не е нарушение на забраната по ал. 2, т. 2 и по ал. 4 доставката на стоки, материали или оборудване, необходими за изпълнението на обществената поръчка, когато такава доставка не включва монтаж, както и сключването на договори за услуги, които не са част от договора за обществената поръчка, съответно – от договора за подизпълнение.

    (6) Изпълнителят е длъжен да прекрати договор за подизпълнение, ако по време на изпълнението му възникне обстоятелство по чл. 47, ал. 1 или 5, както и при нарушаване на забраната по ал. 4 в 14-дневен срок от узнаването. В тези случаи изпълнителят сключва нов договор за подизпълнение при спазване на условията и изискванията на ал. 1 – 5.

    Чл. 45б. (Нов – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) (1) Възложителят приема изпълнението на дейност по договора за обществена поръчка, за която изпълнителят е сключил договор за подизпълнение, в присъствието на изпълнителя и на подизпълнителя.

    (2) При приемането на работата изпълнителят може да представи на възложителя доказателства, че договорът за подизпълнение е прекратен, или работата или част от нея не е извършена от подизпълнителя.

    (3) Възложителят извършва окончателното плащане по договор за обществена поръчка, за който има сключени договори за подизпълнение, след като получи от изпълнителя доказателства, че е заплатил на подизпълнителите всички работи, приети по реда на ал. 1.

    (4) Алинея 3 не се прилага в случаите по ал. 2.

    Раздел VIII – (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., предишен раздел VII, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Изпращане на информация до Европейската комисия

    Чл. 45в. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., предишен чл. 45а, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителите са длъжни да изпращат за публикуване, освен в Регистъра на обществените поръчки, и в "Официален вестник" на Европейския съюз следните документи:

    1. (доп. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) предварителните обявления или съобщения за публикуване на предварителни обявления в профила на купувача – при обществени поръчки за строителство;

    2. предварителните обявления – покани;

    3. обявленията за откриване на процедури;

    4. (нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) информация за промяна на обявлението и/или документацията;

    5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) информацията за сключени договори или за рамкови споразумения;

    6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) информацията за проведените конкурси за проект;

    7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) опростените обявления за обществени поръчки в рамките на динамичните системи за доставки.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 33 от 2012 г.) Документите по ал. 1 се изпращат, когато:

    1. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) възложители по чл. 7, т. 1, които са централни органи на държавна власт, техни обединения, както и възложители по чл. 7, т. 2 и 4 възлагат обществени поръчки по чл. 3, ал. 1 на стойности без ДДС, равни или по-високи от:

    а) 9 779 000 лв. – за строителство;

    б) 254 254 лв. – за доставки, услуги по приложение № 2 и конкурс за проект;

    в) 391 160 лв. – за услуги по приложение № 2, категория 8, телекомуникационни услуги от категория 5, еквивалентни на референтни номера по CPV 7524, 7525 и 7526, услуги по приложение № 3, както и конкурс за проект, свързан с тези услуги;

    2. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) възложители по чл. 7, т. 1, които са териториални органи на държавна власт, техни обединения, както и възложители по чл. 7, т. 3, които възлагат обществени поръчки по чл. 3, ал. 1 на стойности без ДДС, равни или по-високи от:

    а) 9 779 000 лв. – за строителство;

    б) 391 160 лв. – за доставки, услуги и конкурс за проект;

    3. възложители по чл. 7, т. 1, които осъществяват дейности в областта на отбраната, възлагат обществени поръчки по чл. 3, ал. 1, на стойности без ДДС, равни или по-високи от:

    а) 9 779 000 лв. – за строителство;

    б) 391 160 лв. – за доставки, и 254 254 лв. – за доставки по приложение № 4;

    4. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) възложители, които осъществяват дейности в областта на отбраната и са централни органи на държавна власт, възлагат обществени поръчки, по чл. 3, ал. 1, на стойности без ДДС, равни или по-високи от:

    а) 254 254 лв. – за услуги по приложение № 2 и конкурс за проект;

    б) 391 160 лв. – за услуги по приложение № 2, категория 8, телекомуникационни услуги от категория 5, еквивалентни на референтни номера по CPV 7524, 7525 и 7526, услуги по приложение № 3, както и конкурс за проект, свързан с тези услуги;

    5. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) възложители, които осъществяват дейности в областта на отбраната и са териториални органи на държавна власт, възлагат обществени поръчки по чл. 3, ал. 1 за услуги и конкурс за проект, на стойности без ДДС, равни или по-високи от 391 160 лв.;

    6. възложители по чл. 7, т. 5 или 6 възлагат обществени поръчки по чл. 3, ал. 1 на стойности без ДДС, равни или по-високи от:

    а) 9 779 000 лв. – за строителство;

    б) 782 320 лв. – за доставки, услуги и конкурс за проект;

    7. възложители по чл. 7 възлагат обществени поръчки по чл. 3, ал. 2 на стойности без ДДС, равни или по-високи от:

    а) 9 779 000 лв. – за строителство;

    б) 782 320 лв. – за доставки, услуги и конкурс за проект.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 33 от 2012 г.) В случаите по чл. 14а, ал. 3 документите по ал. 1 се изпращат, когато общата прогнозна стойност на поръчката за строителство, без ДДС, е равна или по-висока от 9 779 000 лв.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 33 от 2012 г.) В случаите по чл. 14а, ал. 4 документите по ал. 1 се изпращат, когато общата прогнозна стойност на поръчката за услуги, без ДДС, е равна или по-висока от 391 160 лв.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г., предишна ал. 3, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 33 от 2012 г.) Възложителите изпращат по реда на ал. 1 и предварителните обявления или съобщенията за публикуване на предварителни обявления в профила на купувача, когато обществените поръчки по чл. 3, ал. 1 по категории доставки и категории услуги по приложение № 2 към чл. 5, ал. 1, т. 1 имат левова равностойност, равна на или по-висока от 750 000 евро, по официалния валутен курс на лева спрямо еврото, а за поръчки по чл. 3, ал. 2 – на стойности, равни или по-високи от посочените в ал. 2, т. 7. Възложителите са длъжни да изпращат предварителни обявления само когато възнамеряват да използват съкратените срокове по чл. 64, ал. 2, чл. 81, ал. 2 и чл. 104, ал. 1.

    (6) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 52 от 2010 г., предишна ал. 4, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителите са длъжни да изпращат по реда на ал. 1 и обявленията за създаване на системи за предварителен подбор.

    (7) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г., отм., предишна ал. 5, изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителите могат да изпращат документите по ал. 1, 5 и 6 до "Официален вестник" на Европейския съюз по пощата, по факс или по електронен път, а в случаите по чл. 76, ал. 3 и чл. 86, ал. 3 – по факс или по електронен път. Съобщението по ал. 1, т. 1 се изпраща по електронен път.

    (8) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 52 от 2010 г., предишна ал. 6, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителите не могат да публикуват предварителни обявления в профила на купувача преди датата на изпращане на съобщението по ал. 1, т. 1 за публикуване в "Официален вестник" на Европейския съюз.

    (9) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г., предишна ал. 8, изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Документите по ал. 1, 5 и 6 се изпращат за публикуване в "Официален вестник" на Европейския съюз на български език, съгласно образци, утвърдени с Регламент за изпълнение (ЕС) № 842/2011. Версията на български език се смята за единствения автентичен текст.

    (10) (Предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г., предишна ал. 9, изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителите са длъжни да изпращат за публикуване в "Официален вестник" на Европейския съюз документите по ал. 1, 5 и 6 не по-късно от изпращането им за публикуване в Регистъра на обществените поръчки. В документите, изпратени за публикуване в страната, се посочва и датата на изпращане до "Официален вестник".

    (11) (Предишна ал. 9 – ДВ, бр. 52 от 2010 г., предишна ал. 10, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителите са длъжни да:

    1. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 33 от 2012 г.) публикуват една и съща информация в документите, които изпращат до "Официален вестник" на Европейския съюз, и в тези, които изпращат до Регистъра на обществените поръчки;

    2. представят при поискване доказателства за датите, на които са изпратени документите, и потвърждението за датата на публикуването им, предоставено от "Официален вестник" на Европейския съюз.

    (12) (Предишна ал. 10 – ДВ, бр. 52 от 2010 г., предишна ал. 11, изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) При различие между информацията, публикувана в Регистъра на обществените поръчки и в "Официален вестник" на Европейския съюз, за вярна се смята информацията, публикувана в "Официален вестник".

    (13) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 33 от 2012 г.) Възложителите могат да изпращат до "Официален вестник" на Европейския съюз обявление за възложена поръчка и в случаите, когато прилагат чл. 4, т. 2, 4 и 5, чл. 12, ал. 1, т. 2 – 9, 11 – 15 и чл. 13, ал. 1, когато договорите имат стойности, равни или по-високи от определените в ал. 2. Възложителят задължително посочва в обявлението мотивите за прилагане на съответното изключение.

    Глава четвърта – ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА УЧАСТИЕ В ПРОЦЕДУРА ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНА ПОРЪЧКА

    Раздел I – Изисквания към кандидатите и участниците (Загл. изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.)

    Чл. 46. (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) В процедура за възлагане на обществена поръчка може да участва всеки кандидат или участник, който отговаря на предварително обявените условия.

    Чл. 47. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., бр. 37 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложителят отстранява от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат или участник, който:

    1. (доп. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) е осъден с влязла в сила присъда, освен ако е реабилитиран, за:

    а) престъпление против финансовата, данъчната или осигурителната система, включително изпиране на пари, по чл. 253 – 260 от Наказателния кодекс;

    б) подкуп по чл. 301 – 307 от Наказателния кодекс;

    в) участие в организирана престъпна група по чл. 321 и 321а от Наказателния кодекс;

    г) престъпление против собствеността по чл. 194 – 217 от Наказателния кодекс;

    д) престъпление против стопанството по чл. 219 – 252 от Наказателния кодекс;

    е) (нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) престъпление по чл. 108а от Наказателния кодекс – при възлагане на поръчки по чл. 3, ал. 2;

    2. (доп. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) е обявен в несъстоятелност;

    3. (доп. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) е в производство по ликвидация или се намира в подобна процедура съгласно националните закони и подзаконови актове;

    4. (нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) има задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата и към община, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията, или има задължения за данъци или вноски за социалното осигуряване съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Възложителят може да отстрани от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат или участник:

    1. (доп. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) който е в открито производство по несъстоятелност, или е сключил извънсъдебно споразумение с кредиторите си по смисъла на чл. 740 от Търговския закон, а в случай че кандидатът или участникът е чуждестранно лице – се намира в подобна процедура съгласно националните закони и подзаконови актове, включително когато неговата дейност е под разпореждане на съда, или кандидатът или участникът е преустановил дейността си;

    2. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) който е лишен от правото да упражнява определена професия или дейност съгласно законодателството на държавата, в която е извършено нарушението, включително за нарушения, свързани с износа на продукти в областта на отбраната и сигурността;

    2а. (нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) който е виновен за неизпълнение на задължения по договор за обществена поръчка, включително по отношение на сигурността на информацията и сигурността на доставките в поръчки по чл. 3, ал. 2, доказано от възложителя с влязло в сила съдебно решение;

    3. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., доп., бр. 33 от 2012 г., отм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.);

    4. (нова – ДВ, бр. 43 от 2011 г., в сила от 15.06.2011 г., доп., бр. 33 от 2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) който е осъден с влязла в сила присъда, освен ако е реабилитиран за престъпление по чл. 136 от Наказателния кодекс, свързано със здравословните и безопасни условия на труд, или по чл. 172 от Наказателния кодекс против трудовите права на работниците;

    5. (нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) който е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 313 от Наказателния кодекс във връзка с провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки;

    6. (нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) за когото се установи от службите за сигурност по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, въз основа на каквито и да е доказателства, включително разузнавателни средства, че не притежава необходимата надеждност, която изключва заплаха за националната сигурност, при възлагане на поръчки по чл. 3, ал. 2.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Когато възложителят предвижда отстраняване на кандидат или участник при наличие на някое от обстоятелствата по ал. 2, той е длъжен да посочи тези обстоятелства в обявлението за обществена поръчка, а при процедури на договаряне без обявление – в поканата за участие.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 33 от 2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Изискванията на ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2, 4 и 5, когато е посочено от възложителя в обявлението, се прилагат, както следва:

    1. при събирателно дружество – за лицата по чл. 84, ал. 1 и чл. 89, ал. 1 от Търговския закон;

    2. при командитно дружество – за лицата по чл. 105 от Търговския закон, без ограничено отговорните съдружници;

    3. при дружество с ограничена отговорност – за лицата по чл. 141, ал. 2 от Търговския закон, а при еднолично дружество с ограничена отговорност – за лицата по чл. 147, ал. 1 от Търговския закон;

    4. при акционерно дружество – за овластените лица по чл. 235, ал. 2 от Търговския закон, а при липса на овластяване – за лицата по чл. 235, ал. 1 от Търговския закон;

    5. при командитно дружество с акции – за лицата по чл. 244, ал. 4 от Търговския закон;

    6. (нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) при едноличен търговец – за физическото лице – търговец;

    7. (доп. – ДВ, бр. 52 от 2010 г., предишна т. 6, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) във всички останали случаи, включително за чуждестранните лица – за лицата, които представляват кандидата или участника;

    8. (нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г., предишна т. 7, изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) в случаите по т. 1 – 7 – и за прокуристите, когато има такива; когато чуждестранно лице има повече от един прокурист, декларацията се подава само от прокуриста, в чиято представителна власт е включена територията на Република България, съответно територията на държавата, в която се провежда процедурата при възложител по чл. 7, т. 2.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Не могат да участват в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидати или участници:

    1. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) при които лицата по ал. 4 са свързани лица с възложителя или със служители на ръководна длъжност в неговата организация;

    2. които са сключили договор с лице по чл. 21 или 22 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 33 от 2012 г., отм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.).

    (7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 33 от 2012 г.) В случаите по чл. 90, ал. 1, т. 12, чл. 103, ал. 2, т. 11 и чл. 119в, ал. 3, т. 10 не се прилагат изискванията по ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2, т. 1.

    (8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) За подизпълнителите се прилагат само изискванията по ал. 1 и 5.

    (9) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 33 от 2012 г., изм. и доп., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) При подаване на заявлението за участие или офертата кандидатът или участникът удостоверява липсата на обстоятелствата по ал. 1 и 5 и посочените в обявлението изисквания по ал. 2, т. 1 – 5 с една декларация, подписана от лицата, които представляват кандидата или участника. В декларацията се включва и информация относно публичните регистри, в които се съдържат посочените обстоятелства, или компетентния орган, който съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен, е длъжен да предоставя информация за тези обстоятелства служебно на възложителя.

    (10) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., предишна ал. 9, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 33 от 2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) При подписване на договора за обществена поръчка участникът, определен за изпълнител, е длъжен да представи документи от съответните компетентни органи за удостоверяване липсата на обстоятелствата по ал. 1, т. 1 – 4 и на посочените в обявлението обстоятелства по ал. 2, т. 1, 2, 4 и 5, освен когато законодателството на държавата, в която е установен, предвижда включването на някое от тези обстоятелства в публичен безплатен регистър или предоставянето им безплатно на възложителя.

    (11) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., предишна ал. 10, изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., отм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.).

    Чл. 48. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Не може да участва в процедура за възлагане на обществена поръчка чуждестранно физическо или юридическо лице, за което в държавата, в която е установено, e налице някое от обстоятелствата по чл. 47, ал. 1 или някое от посочените в обявлението обстоятелства по чл. 47, ал. 2.

    (2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) При представяне на офертата кандидатът или участникът удостоверява липсата на обстоятелствата по ал. 1 с декларацията по чл. 47, ал. 9.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Когато законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен, не предвижда включването на някое от обстоятелствата по ал. 1 в публичен безплатен регистър или предоставянето им служебно и безплатно на възложителя, при подписване на договора за обществена поръчка участникът, определен за изпълнител, е длъжен да представи:

    1. документи за удостоверяване липсата на обстоятелствата по чл. 47, ал. 1 и на посочените в обявлението обстоятелства по чл. 47, ал. 2, издадени от компетентен орган, или

    2. извлечение от съдебен регистър, или

    3. еквивалентен документ на съдебен или административен орган от държавата, в която е установен.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Когато в държавата, в която кандидатът или участникът е установен, не се издават документи за посочените обстоятелства или когато документите не включват всички обстоятелства, участникът представя декларация, ако такава декларация има правно значение според закона на държавата, в която е установен.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., предишна ал. 4, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Когато клетвената декларация няма правно значение според съответния национален закон, участникът представя официално заявление, направено пред съдебен или административен орган, нотариус или компетентен професионален или търговски орган в държавата, в която той е установен.

    Чл. 49. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложителят може да изиска от всеки кандидат или участник да докаже регистрацията си в професионален или търговски регистър в държавата, в която е установен, или да представи декларация или удостоверение за наличието на такава регистрация от компетентните органи съгласно съответния национален закон, когато наличието на регистрацията е определено със закон като условие за осъществяване на предмета на обществената поръчка.

    (2) При процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги, доколкото кандидатите или участниците трябва да притежават специално разрешение или да членуват в определена организация, за да могат да изпълняват в своята страна съответната услуга, възложителят може да изиска от тях да докажат наличието на такова разрешение или членство.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) За допускане до участие в процедура на кандидатите или участниците, установени в друга държава – членка на Европейския съюз, възложителят няма право да изисква набавянето на сертификат или документ за регистрация от административен орган, ако те представят еквивалентен документ, издаден от държавата, в която са установени.

    Чл. 50. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложителите поставят изисквания към финансовото и икономическото състояние на кандидатите и участниците само ако за изпълнението на поръчката е необходим финансов ресурс за осигуряването на материали, консумативи, средства за работна заплата и свързаните с нея данъци и осигуровки, и други. В тези случаи възложителят поставя изискване за размера на финансовия ресурс, с който разполага кандидатът или участникът, който не може да надвишава 50 на сто от прогнозната стойност на обществената поръчка. Кандидатите или участниците могат да доказват наличието на изисквания от възложителя финансов ресурс с един или няколко от следните документи:

    1. удостоверениe от банкa;

    2. годишния финансов отчет или някоя от съставните му части, когато публикуването им се изисква от законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Когато по обективни причини кандидатът или участникът не може да представи исканите от възложителя документи, той може да докаже икономическото и финансовото си състояние с всеки друг документ, който възложителят приеме за подходящ.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., отм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., нова, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) В случаите по ал. 1, т. 2 и по ал. 2 възложителят няма право да изисква представянето на годишния финансов отчет или някоя от съставните му части, както и всеки друг документ, ако са публикувани в публичен регистър в Република България и кандидатът или участникът е посочил информация за органа, който поддържа регистъра.

    Чл. 51. (1) (Предишен текст на чл. 51, доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., доп., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) За доказване на техническите възможности и/или квалификацията на кандидатите или участниците възложителят може да изиска от тях да представят един или няколко от следните документи съобразно предмета на поръчката:

    1. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., доп., бр. 33 от 2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) списък на доставките или услугите, които са еднакви или сходни с предмета на обществената поръчка, изпълнени през последните три години, считано от датата на подаване на заявлението или на офертата, а при поръчки по чл. 3, ал. 2 – изпълнени през последните 5 години, с посочване на стойностите, датите и получателите, заедно с доказателство за извършената доставка и услуга;

    2. (нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) списък на строителството, изпълнено през последните 5 години, считано от датата на подаване на заявлението или на офертата, а за строителство, което е еднакво или сходно с предмета на поръчката, и:

    а) посочване на публичните регистри, в които се съдържа информация за актовете за въвеждане на строежите в експлоатация, която информация включва данни за компетентните органи, които са издали тези актове, стойността, датата, на която е приключило изпълнението, мястото и вида на строителството, или

    б) удостоверения за добро изпълнение, които съдържат стойността, датата, на която е приключило изпълнението, мястото, вида и обема на строителството, както и дали е изпълнено в съответствие с нормативните изисквания; удостоверенията съдържат и дата и подпис на издателя и данни за контакт, или

    в) копия на документи, удостоверяващи изпълнението, вида и обема на изпълнените строителни дейности;

    3. (предишна т. 2, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 33 от 2012 г.) описание на техническото оборудване и мерките за осигуряване на качеството, както и на оборудването за изпитване и изследване, а при поръчки по чл. 3, ал. 2 – и на вътрешните правила на участника във връзка с интелектуалната собственост;

    4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) списък на технически лица, включително на тези, отговарящи за контрола на качеството;

    5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) образци, описание и/или фотографски снимки на стоките, които ще се доставят, чиято автентичност трябва да бъде доказана, ако възложителят изисква това;

    6. (предишна т. 5, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 33 от 2012 г.) сертификати, издадени от акредитирани лица за управление на качеството, удостоверяващи съответствието на стоките със съответните спецификации или стандарти;

    7. (предишна т. 6, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) посочване на образованието, професионалната квалификация и професионалния опит на кандидата или участника и/или на ръководните му служители, включително на лицата, които отговарят за извършването на услугата или строителството;

    8. (предишна т. 7, изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., доп., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) декларация за средния годишен брой на работниците и служителите и за броя на ръководните служители на кандидата или участника за последните три години, освен когато кандидатът или участникът е посочил в офертата си, че ще използва подизпълнител или ресурсите на трето лице;

    9. (нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 33 от 2012 г.) декларация за техническото оборудване, с което разполага кандидатът или участникът за изпълнение на обществена поръчка за услуги или строителство, а във всички случаи на възлагане на поръчки по чл. 3, ал. 2 – и за броя на работниците и служителите и ноу-хау и/или източниците на доставка с указание на географското местоположение, когато то е извън територията на Европейския съюз, с които разполага кандидатът или участникът за изпълнение на поръчката, за да посрещне евентуалното увеличаване на нуждите на възложителя вследствие на криза или за осигуряване на поддръжката, модернизацията или адаптиране на доставките, обхванати от поръчката;

    10. (предишна т. 8, доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) данни за собствени или наети технически лица, които кандидатът или участникът ще използва за извършване на строителството;

    11. (нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) за обществените поръчки за строителство и услуги – описание на мерките за опазване на околната среда, които кандидатът или участникът ще приложи при изпълнение на поръчката, ако възложителят е предвидил такива в обявлението;

    12. (нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) разрешение, удостоверение или потвърждение за достъп до класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, включително за възможността за обработка, съхранение и предаване на такава информация на равнището на защита, изисквано от възложителя – в случай на поръчки, които съдържат или изискват класифицирана информация;

    13. (нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) сертификати, които удостоверяват съответствието на кандидата или участника със стандарти за системи за управление на качеството, в съответствие с чл. 53.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 33 от 2012 г.) При процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки, които изискват проучване на терена или монтажни работи, предоставяне на услуги и/или изпълнение на строителство, възложителите могат да поставят изисквания към кандидатите или участниците за техните умения, ефективност и опит да предоставят услугата или да извършат монтажа или строителните работи.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Възложителят може да определи в обявлението допълнителен срок, в който лицата, които не притежават разрешение, удостоверение или потвърждение по ал. 1, т. 12, да представят съответния документ. В срока за получаване на заявления за участие тези лица подават до възложителя декларация за съгласие за извършване на проучване и прилагат необходимите документи по Закона за защита на класифицираната информация, които се изпращат от възложителя до компетентната служба за сигурност.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 доказателството за извършената доставка или услуга се предоставя под формата на удостоверение, издадено от получателя или от компетентен орган, или чрез посочване на публичен регистър, в който е публикувана информация за доставката или услугата.

    Чл. 51а. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) (1) Кандидат или участник може да докаже съответствието си с изискванията за финансово и икономическо състояние, за технически възможности и/или квалификация с възможностите на едно или повече трети лица. В тези случаи, освен документите, определени от възложителя за доказване на съответните възможности, кандидатът или участникът представя доказателства, че при изпълнението на поръчката ще има на разположение ресурсите на третите лица.

    (2) За целите на ал. 1 трети лица може да бъдат посочените подизпълнители, свързани предприятия и други лица, независимо от правната връзка на кандидата или участника с тях.

    Чл. 52. (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., доп., бр. 33 от 2012 г.) Когато предметът на обществена поръчка е сложен или със специално предназначение, както и във всички случаи на възлагане на поръчки по чл. 3, ал. 2, възложителят може да проверява техническите възможности на кандидата или участника и при необходимост оборудването за изпитване и изследване и възможностите за осигуряване на качеството. Възложителят може да поиска това и от компетентен орган на държавата, в която е установен кандидатът или участникът, ако този орган е съгласен да извърши проверка от името на възложителя.

    Чл. 53. (1) (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Когато възложителят изисква представяне на сертификати, които удостоверяват съответствието на кандидата или участника със стандарти за системи за управление на качеството, възложителят посочва системите за управление на качеството чрез съответната серия европейски стандарти.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) В случаите по чл. 51, ал. 1, т. 11 възложителят изисква представянето на сертификати, които удостоверяват съответствието на кандидата или участника с определени стандарти за опазване на околната среда, и посочва екологичната и одиторската схема на Европейския съюз (EMAS) или стандартите за опазване на околната среда чрез съответните европейски или международни стандарти.

    (3) (Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Сертификатите по ал. 1 и 2 трябва да са издадени от независими лица, които са акредитирани по съответната серия европейски стандарти от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" или от друг национален орган за акредитация, който е страна по Многостранното споразумение за взаимно признаване на Европейската организация за акредитация, за съответната област или да отговарят на изискванията за признаване съгласно чл. 5а, ал. 2 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието.

    (4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Възложителят приема еквивалентни сертификати, издадени от органи, установени в други държави членки, както и други доказателства за еквивалентни мерки за осигуряване на качеството или за опазване на околната среда.

    Чл. 53а. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) Кандидат или участник може да представи удостоверение за регистрация в официален списък на одобрени стопански субекти на държава – членка на Европейския съюз.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) В случаите по ал. 1 възложителят не може да отстрани кандидат или участник от процедура по възлагане за обществена поръчка или да откаже да сключи договор с него на основание, че не е представил някой от документите по чл. 47, ал. 10, чл. 50, ал. 1 и 2, чл. 51 и чл. 53, ал. 1, при условие че обстоятелството се доказва от представеното удостоверение.

    Чл. 53б. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложителят не може да отстрани кандидат или участник от процедура за възлагане на обществена поръчка или да откаже да сключи договор с него на основание, че не е представил документ по чл. 51 или чл. 53, ал. 1, когато:

    1. е представил удостоверение за вписване в професионален регистър, създаден по силата на закон, или еквивалентен документ, издаден от организация, установена в друга държава – членка на Европейския съюз, и

    2. от удостоверението или еквивалентния документ по т. 1 може да се установи наличието на обстоятелствата, които биха се доказали със съответния документ, изискан от възложителя.

    Чл. 53в. (Нов – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) (1) В случаите по чл. 51, ал. 1, т. 12 възложителите признават разрешенията за достъп до класифицирана информация, издадени в съответствие със законодателството на държавата – членка на Европейския съюз, в която кандидатът или участникът е установен, при наличието на влязъл в сила международен договор или двустранно споразумение за защита на класифицираната информация, по което Република България е страна. Това не изключва възможността възложителят, при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация, да поиска извършване на допълнителни проучвания в съответната държава – членка на Европейския съюз.

    (2) При условията на Закона за защита на класифицираната информация възложителят може да поиска националният орган за сигурност в държавата на кандидата да провери съответствието на помещенията или инсталациите, които евентуално биха били използвани, производствените и административните процедури, които ще бъдат следвани, методите за управление на информацията и/или състоянието на персонала, който може да бъде нает за изпълнението на поръчката.

    Чл. 53г. (Нов – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложителите нямат право да изискват от кандидатите и участниците да доказват, че отговарят на определените критерии за подбор с информация и документи, които не са посочени в този раздел.

    Раздел II – Оферта

    Чл. 54. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) При изготвяне на офертата всеки участник трябва да се придържа точно към обявените от възложителя условия.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) До изтичането на срока за подаване на офертите всеки участник в процедурата може да промени, допълни или да оттегли офертата си.

    Чл. 55. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Всеки участник в процедура за възлагане на обществена поръчка има право да представи само една оферта.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Когато критерият за оценка на офертите е икономически най-изгодната оферта и възложителят е допуснал представяне на варианти, участникът може да предложи няколко варианта в офертата си.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Когато цените на стоките или услугите, предмет на обществена поръчка, са обект на регулиране, участниците могат да предлагат оферти с цени, които са по-ниски от регулираните.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., предишна ал. 3, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., доп., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) За разглеждане се приемат само вариантите, които отговарят на минималните изисквания, посочени от възложителя. В случаите по чл. 25, ал. 3, т. 3 за разглеждане се приемат само офертите, които отговарят на минималните изисквани по чл. 28, ал. 1, т. 5.

    (5) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., предишна ал. 4, доп., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Лице, което участва в обединение или е дало съгласие и фигурира като подизпълнител в офертата на друг участник, не може да представя самостоятелна оферта.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) В процедура за възлагане на обществена поръчка едно физическо или юридическо лице може да участва само в едно обединение.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Свързани лица или свързани предприятия не може да бъдат самостоятелни кандидати или участници в една и съща процедура.

    Чл. 56. (1) Всяка оферта трябва да съдържа:

    1. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) представяне на участника, което включва:

    а) посочване на единен идентификационен код по чл. 23 от Закона за търговския регистър, БУЛСТАТ и/или друга идентифицираща информация в съответствие със законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен, както и адрес, включително електронен, за кореспонденция при провеждането на процедурата;

    б) декларация по чл. 47, ал. 9, и

    в) доказателства за упражняване на професионална дейност по чл. 49, ал. 1 и 2, ако такива се изискват от възложителя;

    2. (нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) при участници обединения – копие на договора за обединение, а когато в договора не е посочено лицето, което представлява участниците в обединението – и документ, подписан от лицата в обединението, в който се посочва представляващият;

    3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) оригинал на банкова гаранция за участие или копие от документа за внесена гаранция под формата на парична сума;

    4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) доказателства за икономическото и финансовото състояние по чл. 50, посочени от възложителя в обявлението за обществена поръчка;

    5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) доказателства за техническите възможности и/или квалификация по чл. 51, посочени от възложителя в обявлението за обществена поръчка;

    6. (доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., предишна т. 5, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) декларация за липса на свързаност с друг участник или кандидат в съответствие с чл. 55, ал. 7, както и за липса на обстоятелство по чл. 8, ал. 8, т. 2;

    7. (нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., доп., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) техническо предложение за изпълнение на поръчката, включващо и срок за изпълнение, към което, ако е приложимо, се прилага декларация по чл. 33, ал. 4;

    8. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 52 от 2010 г., предишна т. 7, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) видовете работи от предмета на поръчката, които ще се предложат на подизпълнители и съответстващият на тези работи дял в проценти от стойността на обществената поръчка, и предвидените подизпълнители;

    9. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., отм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.);

    10. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) ценово предложение;

    11. (предишна т. 10, изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 33 от 2012 г.) декларация, че са спазени изискванията за закрила на заетостта, включително минимална цена на труда и условията на труд – в случаите по чл. 28, ал. 5;

    12. (нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) декларация за приемане на условията в проекта на договор;

    13. (предишна т. 11 – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) друга информация, посочена в обявлението или в документацията за участие;

    14. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., предишна т. 12, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., доп., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) списък на документите и информацията, съдържащи се в офертата, подписан от участника.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., доп., бр. 52 от 2010 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) С офертата си участниците може без ограничения да предлагат ползването на подизпълнители.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Когато участник в процедурата е обединение, което не е юридическо лице:

    1. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) документите по ал. 1, т. 1, букви "а" и "б" се представят за всяко физическо или юридическо лице, включено в обединението;

    2. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) документите по ал. 1, т. 1, буква "в" и т. 4 и 5 се представят само за участниците, чрез които обединението доказва съответствието си с критериите за подбор по чл. 25, ал. 2, т. 6;

    3. (доп. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) декларация по ал. 1, т. 11 се представя само за участниците в обединението, които ще изпълняват дейности, свързани със строителство или услуги.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 52 от 2010 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Когато участникът в процедура е чуждестранно физическо или юридическо лице или техни обединения, офертата се подава на български език, документът по ал. 1, т. 1 се представя в официален превод, а документите по ал. 1, т. 4, 5 и 11, които са на чужд език, се представят и в превод.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Когато поръчката е с място на изпълнение извън страната, възложителят може да допусне заявлението за участие и офертата да се представят на официален език на съответната страна.

    Чл. 57. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., доп., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Офертата се представя в запечатан непрозрачен плик от участника или от упълномощен от него представител лично или по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Върху плика участникът посочва адрес за кореспонденция, телефон и по възможност факс и електронен адрес, а когато офертата е за самостоятелно обособени позиции и за кои позиции се отнася. В случаите по чл. 25, ал. 3, т. 3 върху плика се отбелязва и за кои части от номенклатурите в обособената позиция се подава офертата.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Пликът по ал. 1 съдържа три отделни запечатани непрозрачни и надписани плика, както следва:

    1. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) плик № 1 с надпис "Документи за подбор", в който се поставят документите и информацията по чл. 56, ал. 1, т. 1 – 5, 8, 11 – 14;

    2. (доп. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) плик № 2 с надпис "Предложение за изпълнение на поръчката", в който се поставя техническото предложение, и ако е приложимо – декларацията по чл. 33, ал. 4;

    3. плик № 3 с надпис "Предлагана цена", който съдържа ценовото предложение на участника.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Когато участник подава оферта за повече от една обособена позиция, пликове № 2 и 3 се представят за всяка от позициите. Когато документи и информация, съдържащи се в плик № 1, са еднакви за две или повече обособени позиции, по които участникът участва, същите се поставят само в плика по позицията с най-малък пореден номер, като това обстоятелство се отбелязва в списъка на документите, съдържащ се в пликовете на останалите позиции.

    (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) При приемане на офертата върху плика се отбелязват поредният номер, датата и часът на получаването и посочените данни се записват във входящ регистър, за което на приносителя се издава документ.

    (5) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., предишна ал. 4, изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителят не приема за участие в процедурата и връща незабавно на участниците оферти, които са представени след изтичане на крайния срок за получаване или в незапечатан или скъсан плик. Тези обстоятелства се отбелязват в регистъра по ал. 4.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., предишна ал. 5, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Офертата може да се представи и по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис. В този случай участникът е длъжен да представи на възложителя всички документи, които не са в електронен вид, по реда на ал. 1 преди изтичането на срока за получаване на офертите.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., предишна ал. 6, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Условията и редът за получаване и съхраняване на офертите, изпратени по електронен път, се уреждат с правилника за прилагане на закона.

    Чл. 58. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Срокът на валидност на офертите е времето, през което участниците са обвързани с условията на представените от тях оферти.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителят определя срока по ал. 1 в календарни дни. Срокът започва да тече от датата, определена за краен срок за получаване на оферти.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложителят кани участниците да удължат срока на валидност на офертите, когато той е изтекъл. Участник, който след покана и в определения в нея срок не удължи срока на валидност на офертата си, се отстранява от участие.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) С изключение на откритата процедура възложителят определя срока на валидност на офертите в поканата за представяне на оферта.

    Чл. 58а. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) Подготовката и провеждането на процедурите се извършват от възложителя. Той отговаря за приемането и съхраняването на заявленията за участие, офертите и проектите.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Обменът на информация може да се извърши по пощата, по факс, по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис или чрез комбинация от тези средства по избор на възложителя. Избраните средства за комуникация трябва да са общодостъпни и да са посочени в обявлението.

    (3) Обменът и съхраняването на информация в хода на провеждане на процедурата за възлагане на обществена поръчка се извършват по начин, който гарантира целостта, достоверността и поверителността на заявленията за участие и офертите.

    (4) Всички действия на възложителя към кандидатите или участниците са в писмен вид.

    (5) (Доп. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Решенията на възложителя, за които той е длъжен да уведоми кандидатите или участниците, и документите, които се прилагат към тях, се връчват лично срещу подпис или се изпращат с препоръчано писмо с обратна разписка, по факс или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.

    (6) (Доп. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложителят е длъжен да съхранява цялата документация по провеждането на всяка процедура за възлагане на обществена поръчка най-малко 4 години след прекратяване на процедурата или след приключване изпълнението на договор.

    Раздел III – Гаранции

    Чл. 59. (1) (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Кандидатът или участникът представя гаранция за участие в процедурата за възлагане на обществената поръчка, а определеният изпълнител представя гаранция за изпълнение при подписването на договора.

    (2) Възложителят определя условията и размера на гаранцията за участие в абсолютна сума, но не повече от 1 на сто от стойността на поръчката.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложителят определя условията и размера на гаранцията за изпълнение на договора като процент от стойността на обществената поръчка, но не повече от 5 на сто от стойността на поръчката.

    (4) Възложителят изисква и други гаранции за изпълнение в случаите, определени със закон.

    (5) (Отм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., нова, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителят може да не изисква гаранция за участие или за изпълнение, когато:

    1. провежда процедура на договаряне без обявление, или

    2. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) стойността на поръчката е по чл. 14, ал. 3.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) В случаите по чл. 16г възложителят не изисква гаранции за участие и за изпълнение от специализираните предприятия или кооперации на хора с увреждания.

    Чл. 60. (1) Гаранциите се представят в една от следните форми:

    1. парична сума;

    2. банкова гаранция.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Кандидатът, участникът или определеният изпълнител избира сам формата на гаранцията за участие, съответно за изпълнение.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Когато кандидатът, участникът или избраният изпълнител е обединение, което не е юридическо лице, всеки от съдружниците в него може да е наредител по банковата гаранция, съответно вносител на сумата по гаранцията.

    Чл. 61. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложителят има право до решаване на спора да задържи гаранцията за участие на кандидат или участник в процедура за възлагане на обществена поръчка, който обжалва решението, с което се обявяват резултатите от предварителния подбор, или решението за определяне на изпълнител.

    (2) Възложителят има право да усвои гаранцията за участие независимо от нейната форма, когато кандидат или участник:

    1. оттегли заявлението си след изтичането на срока за получаване на заявления или оттегли офертата си след изтичането на срока за получаване на офертите;

    2. е определен за изпълнител, но не изпълни задължението си да сключи договор за обществената поръчка.

    Чл. 62. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Възложителят освобождава гаранциите за участие на:

    1. отстранените кандидати или участници в срок 5 работни дни след изтичането на срока за обжалване на решението на възложителя за предварителен подбор, съответно за определяне на изпълнител;

    2. класираните на първо и второ място участници – след сключване на договора за обществена поръчка, а на останалите класирани участници – в срок 5 работни дни след изтичане на срока за обжалване на решението за определяне на изпълнител.

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.).

    (3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) При прекратяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка гаранциите на всички кандидати или участници се освобождават в срок 5 работни дни след изтичане на срока за обжалване на решението за прекратяване.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Възложителят освобождава гаранциите по ал. 1, без да дължи лихви за периода, през който средствата законно са престояли при него.

    Чл. 62а. (Нов – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Когато с влязло в сила решение по чл. 122г, ал. 1, т. 2 Комисията за защита на конкуренцията отмени решението на възложителя и върне преписката за продължаване на процедурата за възлагане на обществена поръчка от последното законосъобразно решение, възложителят кани участниците, на които гаранцията е възстановена в съответствие с чл. 62, ал. 1, т. 2, отново да представят гаранция за участие. Участник, който след покана и в определения в нея срок не представи отново гаранция, се отстранява от участие.

    Чл. 63. (1) (Предишен текст на чл. 63 – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Условията и сроковете за задържане или освобождаване на гаранцията за изпълнение се уреждат в договора за възлагане на обществена поръчка.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм. и доп., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Когато договорът за обществена поръчка се изпълнява на етапи, възложителят включва в проекта на договор клауза за частично освобождаване на гаранцията по ал. 1, съответно на изпълнената част от предмета на обществената поръчка. Когато гаранцията за изпълнение обезпечава и гаранционното поддържане на предмета на поръчката, частично освобождаване се допуска само ако гаранцията за изпълнение е по-голяма от тази за гаранционно поддържане.

    Глава пета – ОТКРИТА ПРОЦЕДУРА

    Раздел I – Подготовка на откритата процедура

    Чл. 64. (1) (Доп. – ДВ, бр. 31 от 2005 г., изм., бр. 37 от 2006 г., изм. и доп., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 33 от 2012 г.) При провеждане на открита процедура възложителят изпраща обявлението за обществена поръчка до агенцията за вписване в Регистъра на обществените поръчки най-малко 52 дни преди крайния срок за получаване на офертите, а в случаите по чл. 14, ал. 3 – най-малко 40 дни преди крайния срок.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Сроковете по ал. 1 могат да се намалят до 36 дни, когато предварителното обявление е изпратено за публикуване между 52 дни и 12 месеца преди датата на изпращането на обявлението по ал. 1 и съдържа информацията, налична към датата на изпращането му.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Сроковете по ал. 1 и 2 могат да се намалят със 7 дни, ако обявлението е изпратено по електронен път, и с още 5 дни, ако от датата на публикуване на обявлението в електронен вид възложителят предостави пълен достъп по електронен път до документацията за участие в процедурата и ако в обявлението е посочен Интернет адрес, на който тя може да бъде намерена.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., отм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.).

    Чл. 65. (Доп. – ДВ, бр. 31 от 2005 г., изм., бр. 37 от 2006 г., отм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.).

    Чл. 66. (Отм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.).

    Чл. 67. (Отм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.).

    Раздел II – Разглеждане, оценка и класиране на офертите

    Чл. 68. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Комисията, назначена от възложителя за разглеждане, оценка и класиране на офертите, започва работа след получаване на списъка с участниците и представените оферти.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) При промяна на датата и часа на отваряне на офертите участниците се уведомяват писмено.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Отварянето на офертите е публично и на него могат да присъстват участниците в процедурата или техни упълномощени представители, както и представители на средствата за масово осведомяване и други лица при спазване на установения режим за достъп до сградата, в която се извършва отварянето.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 52 от 2010 г.) Комисията отваря офертите по реда на тяхното постъпване и проверява за наличието на три отделни запечатани плика, след което най-малко трима от нейните членове подписват плик № 3. Комисията предлага по един представител от присъстващите участници да подпише плик № 3 на останалите участници.

    (5) (Предишна ал. 4, изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 52 от 2010 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., доп., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) В присъствието на лицата по ал. 3 комисията отваря плик № 2 и най-малко трима от членовете й подписват всички документи, съдържащи се в него. Комисията предлага по един представител от присъстващите участници да подпише документите в плик № 2 на останалите участници. Комисията след това отваря плик № 1, оповестява документите и информацията, които той съдържа, и проверява съответствието със списъка по чл. 56, ал. 1, т. 14.

    (6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 37 от 2006 г., доп., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 52 от 2010 г.) След извършването на действията по ал. 4 и 5 приключва публичната част от заседанието на комисията.

    (7) (Отм., предишна ал. 6, изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 52 от 2010 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., доп., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Комисията разглежда документите и информацията в плик № 1 за съответствие с критериите за подбор, поставени от възложителя, и съставя протокол.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 52 от 2010 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) Когато установи липса на документи и/или несъответствие с критериите за подбор, и/или друга нередовност, включително фактическа грешка, комисията ги посочва в протокола по ал. 7 и изпраща протокола на всички участници в деня на публикуването му в профила на купувача.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Участниците представят на комисията съответните документи в срок 5 работни дни от получаването на протокола по ал. 7. Когато е установена липса на документи и/или несъответствие с критериите за подбор, участникът може в съответствие с изискванията на възложителя, посочени в обявлението, да замени представени документи или да представи нови, с които смята, че ще удовлетвори поставените от възложителя критерии за подбор.

    (10) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) След изтичането на срока по ал. 9 комисията пристъпва към разглеждане на допълнително представените документи относно съответствието на участниците с критериите за подбор, поставени от възложителя. Комисията не разглежда документите в плик № 2 на участниците, които не отговарят на критериите за подбор.

    (11) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Комисията при необходимост може по всяко време:

    1. да проверява заявените от участниците данни, включително чрез изискване на информация от други органи и лица;

    2. да изисква от участниците:

    а) разяснения за заявени от тях данни;

    б) допълнителни доказателства за данни от документите, съдържащи се в пликове № 2 и 3, като тази възможност не може да се използва за промяна на техническото и ценовото предложение на участниците.

    Чл. 68а. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) (1) Комисията уведомява възложителя, когато в хода на нейната работа възникнат основателни съмнения за споразумения, решения или съгласувани практики между участници по смисъла на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията.

    (2) В случаите по ал. 1 възложителят уведомява Комисията за защита на конкуренцията. Уведомяването не спира провеждането и приключването на процедурата.

    Чл. 69. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Комисията предлага за отстраняване от процедурата участник:

    1. (доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) който не е представил някой от необходимите документи или информация по чл. 56;

    2. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) за когото са налице обстоятелства по чл. 47, ал. 1 и 5 и посочените в обявлението обстоятелства по чл. 47, ал. 2;

    3. (изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) който е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия на възложителя;

    4. (доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) който е представил оферта, която не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 2;

    5. (нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) за когото по реда на чл. 68, ал. 11 е установено, че е представил невярна информация за доказване на съответствието му с обявените от възложителя критерии за подбор.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., отм., бр. 33 от 2012 г.).

    (3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Участниците са длъжни в процеса на провеждане на процедурата да уведомяват възложителя за всички настъпили промени в обстоятелствата по чл. 47, ал. 1 и 5, и посочените в обявлението обстоятелства по чл. 47, ал. 2 в 7-дневен срок от настъпването им.

    Чл. 69а. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) (1) Пликът с цената, предлагана от участник, чиято оферта не отговаря на изискванията на възложителя, не се отваря.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Когато критерият е икономически най-изгодна оферта, комисията отваря плика с предлаганата цена, след като е изпълнила следните действия:

    1. разгледала е предложенията в плик № 2 за установяване на съответствието им с изискванията на възложителя;

    2. извършила е проверка за наличие на основанията по чл. 70, ал. 1 за предложенията в плик № 2;

    3. оценила е офертите по всички други показатели, различни от цената.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) Не по-късно от два работни дни преди датата на отваряне на ценовите оферти комисията обявява най-малко чрез съобщение в профила на купувача датата, часа и мястото на отварянето. Когато критерият е икономически най-изгодна оферта, съобщението съдържа и резултатите от оценяването на офертите по другите показатели за оценка. Отварянето на ценовите оферти се извършва публично при условията на чл. 68, ал. 3. При отваряне на ценовите оферти комисията оповестява предлаганите цени и предлага по един представител от присъстващите участници да подпише ценовите оферти.

    (4) Когато критерият за оценка е икономически най-изгодна оферта, преди отварянето на ценовите оферти комисията съобщава на присъстващите лица по ал. 3 резултатите от оценяването на офертите по другите показатели.

    Чл. 70. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., доп., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 52 от 2010 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Когато офертата на участник съдържа предложение с числово изражение, което подлежи на оценяване и е с повече от 20 на сто по-благоприятно от средната стойност на предложенията на останалите участници по същия показател за оценка, комисията трябва да изиска от него подробна писмена обосновка за начина на неговото образуване. Комисията определя разумен срок за представяне на обосновката, който не може да бъде по-кратък от три работни дни от получаване на искането за това.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Комисията може да приеме писмената обосновка по ал. 1 и да не предложи за отстраняване офертата, когато са посочени обективни обстоятелства, свързани със:

    1. оригинално решение за изпълнение на обществената поръчка;

    2. предложеното техническо решение;

    3. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) наличието на изключително благоприятни условия за участника;

    4. икономичност при изпълнение на обществената поръчка;

    5. (нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) получаване на държавна помощ.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Когато участникът не представи в срок писмената обосновка или комисията прецени, че посочените обстоятелства не са обективни, комисията предлага участника за отстраняване от процедурата.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Когато комисията установи, че офертата на участник е с необичайно ниска цена поради получена държавна помощ, чието законово основание е невъзможно да бъде доказано в определения срок, тя може да предложи офертата да се отхвърли и участникът да се отстрани.

    Чл. 71. (1) Комисията разглежда допуснатите оферти и ги оценява в съответствие с предварително обявените условия.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Когато възложителят е допуснал представяне на варианти в офертата, комисията не може да отхвърли вариант само на основание, че изборът на този вариант би довел до сключване на договор за услуги вместо на договор за доставки или обратно.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Комисията класира участниците по степента на съответствие на офертите с предварително обявените от възложителя условия.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) В случай че комплексните оценки на две или повече оферти са равни, когато е избран критерият по чл. 37, ал. 1, т. 2, за икономически най-изгодна се приема тази оферта, в която се предлага най-ниска цена. При условие че и цените са еднакви се сравняват оценките по показателя с най-висока относителна тежест и се избира офертата с по-благоприятна стойност по този показател.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Комисията провежда публично жребий за определяне на изпълнител между класираните на първо място оферти, ако поръчката се възлага:

    1. по критерий "най-ниска цена" и тази цена се предлага в две или повече оферти, или

    2. по критерий "икономически най-изгодна оферта", но тази оферта не може да се определи по реда на ал. 4.

    Чл. 72. (1) Комисията съставя протокол за разглеждането, оценяването и класирането на офертите, който съдържа:

    1. състав на комисията и списък на консултантите;

    2. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) списък на участниците, предложени за отстраняване от процедурата, и мотивите за отстраняването им;

    3. становищата на консултантите;

    4. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) резултатите от разглеждането и оценяването на допуснатите оферти, включително кратко описание на предложенията на участниците и оценките по всеки показател, когато критерият за оценка е икономически най-изгодната оферта;

    5. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) класирането на участниците, чиито оферти са допуснати до разглеждане и оценяване;

    6. дата на съставяне на протокола;

    7. (нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) в случай, че има такива – особени мнения със съответните мотиви на членовете на комисията.

    (2) Протоколът на комисията се подписва от всички членове и се предава на възложителя заедно с цялата документация.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Комисията приключва своята работа с приемане на протокола от възложителя.

    Раздел III – Определяне на изпълнител на обществената поръчка

    Чл. 73. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., доп., бр. 24 от 2009 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителят в срок 5 работни дни след приключване работата на комисията издава мотивирано решение, с което обявява класирането на участниците и участника, определен за изпълнител.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) В решението по ал. 1 възложителят посочва и отстранените от участие в процедурата участници и оферти и мотивите за отстраняването им.

    (3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г. относно изречение второ) Възложителят изпраща решението по ал. 1 на участниците в тридневен срок от издаването му. Възложителят уведомява Европейската комисия в случаите по чл. 70, ал. 4.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) Възложителят публикува в профила на купувача решението по ал. 1 заедно с протокола на комисията при условията на чл. 22б, ал. 3 и в същия ден изпраща решението на участниците.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., отм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.).

    Чл. 74. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) Възложителят сключва договор за обществена поръчка с участника, класиран от комисията на първо място и определен за изпълнител.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителят може с решение да определи за изпълнител и да сключи договор с втория класиран участник в случаите, когато участникът, класиран на първо място:

    1. откаже да сключи договор;

    2. не изпълни някое от изискванията на чл. 42, ал. 1;

    3. (нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) не отговаря на изискванията на чл. 47, ал. 1 и 5 или на посочените в обявлението изисквания на чл. 47, ал. 2.

    Глава шеста – ОГРАНИЧЕНА ПРОЦЕДУРА

    Чл. 75. (1) (Предишен текст на чл. 75, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., доп., бр. 33 от 2012 г.) В обявлението за обществена поръчка, възлагана чрез ограничена процедура, възложителят може да ограничи броя на кандидатите, които възнамерява да покани да представят оферти, като този брой не може да бъде по-малко от 5, а в случаите по чл. 3, ал. 2 – по-малко от три. Възложителят може да посочи и максималния брой кандидати. Броят на поканените кандидати трябва да е достатъчен, за да се гарантира свободна и лоялна конкуренция.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Възложителят посочва в обявлението за обществена поръчка обективни и недискриминационни критерии или правила, които ще приложи при подбора на кандидатите по ал. 1.

    Чл. 76. (1) (Доп. – ДВ, бр. 31 от 2005 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г. ) Възложителят изпраща обявлението за обществена поръчка до агенцията за вписване в Регистъра на обществените поръчки най-малко 37 дни преди крайния срок за получаване на заявленията за участие в предварителния подбор на кандидати.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Срокът по ал. 1 може да се намали със 7 дни, ако обявлението е изпратено и по електронен път.

    (3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) При възникване на обстоятелства от изключителна спешност, в резултат на които е невъзможно спазването на срока по ал. 1, възложителите по чл. 7, т. 1 – 4 могат да определят срок за получаване на заявленията за участие в предварителния подбор не по-кратък от 15 дни от датата на изпращане на обявлението или не по-кратък от 10 дни, когато обявлението е изпратено по електронен път.

    (4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 31 от 2005 г., отм., предишна ал. 3, изм., бр. 37 от 2006 г.) В случаите по ал. 3 възложителят е длъжен да посочи в обявлението за обществена поръчка конкретните обстоятелства от изключителна спешност.

    Чл. 77. (1) Възложителят провежда предварителен подбор с цел да определи кандидатите, които имат необходимите финансови и технически възможности да изпълнят обществената поръчка.

    (2) Всеки кандидат може да подаде заявление за участие в предварителния подбор.

    (3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., изм. и доп., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 33 от 2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Заявлението за участие в предварителния подбор съдържа документите и информацията по чл. 56, ал. 1, т. 1 – 5, 8 и 11 – 14.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., доп., бр. 52 от 2010 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Към заявлението се прилагат и изискванията на чл. 56, ал. 2 – 5.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., доп., бр. 33 от 2012 г., отм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.).

    (6) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., отм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.).

    (7) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., отм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.).

    Чл. 78. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Заявлението се представя по реда на чл. 57, ал. 1, 4 – 6, по факс или се заявява по телефона.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Когато заявлението за участие се съобщава по телефона, кандидатът трябва да го потвърди писмено преди изтичането на срока за получаване на заявления.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Когато заявлението за участие е изпратено по факс, възложителят може да задължи кандидата да го потвърди с писмо, изпратено с обратна разписка или по електронен път. Това изискване, както и срокът за получаване на писменото потвърждение, трябва да бъдат посочени в обявлението за обществена поръчка.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Условията и редът за получаване и съхраняване на заявленията, изпратени по електронен път или по факс, се уреждат в правилника за прилагане на закона.

    (5) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) При предварителния подбор възложителят няма право да изисква и кандидатът няма право да представя оферта.

    Чл. 79. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложителят назначава комисия за провеждане на процедурата по реда на чл. 34 – 36.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., доп., бр. 52 от 2010 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Комисията разглежда постъпилите заявления по реда на чл. 68, ал. 7 – 11 и извършва подбор на кандидатите въз основа на представените съгласно обявлението документи, удостоверяващи тяхното икономическо и финансово състояние, техническата им възможност и/или квалификация за изпълнение на обществената поръчка. Отварянето на заявленията се извършва публично при условията на чл. 68, ал. 3.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Възложителят определя условията за участие на други лица извън членовете на комисията при поръчки по чл. 3, ал. 2, които съдържат или изискват класифицирана информация.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Когато броят на кандидатите, които отговарят на изискванията, посочени в обявлението за процедурата, надвишава обявения максимален брой на лицата, които ще бъдат поканени да представят оферти, комисията извършва подбор въз основа на посочените в обявлението обективни и недискриминационни критерии.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 33 от 2012 г.) Комисията съставя протокол за резултатите от подбора, който съдържа:

    1. състав на комисията и списък на консултантите;

    2. списък на кандидатите, които не отговарят на обявените от възложителя изисквания, както и мотивите за това, включително в случаите на обект по чл. 3, ал. 2, когато не са спазени изискванията относно защитата на класифицираната информация и сигурността на доставките;

    3. списък на кандидатите, които отговарят на обявените от възложителя изисквания, съответно избраните кандидати въз основа на посочените в обявлението обективни и недискриминационни критерии – когато броят им надвишава посоченото в обявлението ограничение;

    4. дата на съставяне на протокола.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., предишна ал. 3, бр. 33 от 2012 г.) В случай че възложителят не е включил в обявлението ограничение на броя на кандидатите, които ще бъдат поканени да подадат оферти, той е длъжен да покани всички кандидати, които отговарят на критериите за подбор и на минималните изисквания за технически възможности.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., предишна ал. 4, бр. 33 от 2012 г.) В случай че възложителят е включил в обявлението ограничение на броя на кандидатите, които ще бъдат поканени да подадат оферти, той е длъжен да покани такъв брой кандидати, който най-малко да бъде равен на предварително определения минимум.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 52 от 2010 г., предишна ал. 6, изм., бр. 33 от 2012 г.) Когато броят на кандидатите, отговарящи на критериите за подбор и на минималните изисквания, е под посочения в обявлението минимум, възложителят може да продължи процедурата, като покани всички кандидати, които притежават необходимите възможности.

    (9) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., предишна ал. 7, изм., бр. 33 от 2012 г.) При възлагане на поръчки по чл. 3, ал. 2, когато след извършване на предварителен подбор възложителят установи, че броят на кандидатите, отговарящи на критериите за подбор и на минималните изисквания, е твърде малък, за да се гарантира реална конкуренция, той може да:

    1. публикува отново първоначалното обявление и да повтори етапа на подбор за новопостъпилите заявления, или

    2. прекрати процедурата.

    (10) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) В случаите по ал. 9, т. 1 възложителят кани кандидатите, избрани след първото и второто публикуване, да подадат оферти.

    (11) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Възложителят не може да покани да подадат оферти лица, които не са подали заявление за участие, или кандидати, които не притежават необходимите възможности.

    (12) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., предишна ал. 8, изм., бр. 33 от 2012 г.) В срок 5 работни дни от датата на приемане на протокола, съдържащ окончателните резултати от подбора, възложителят обявява с решение кандидатите, които ще бъдат поканени да представят оферти. В решението се включват и кандидатите, които не отговарят на обявените от възложителя изисквания и мотивите за това.

    (13) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., предишна ал. 9, изм., бр. 33 от 2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) В тридневен срок от вземане на решението по ал. 12 възложителят го изпраща в един и същи ден до всички кандидати. Поканата за представяне на оферти в ограничената процедура се изпраща до избраните кандидати в 7-дневен срок от:

    1. изтичането на срока за обжалване – когато решението не е обжалвано, а ако е обжалвано – не е направено искане за налагане на временна мярка;

    2. влизането в сила на определението, с което е отхвърлено искането за временна мярка;

    3. влизането в сила на решението, когато е наложена временна мярка.

    (14) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) В деня на изпращане на решението по ал. 12 на кандидатите възложителят публикува в профила на купувача решението и протокола на комисията при условията на чл. 22б, ал. 3.

    Чл. 80. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Поканата за представяне на оферти за участие в ограничената процедура трябва да съдържа:

    1. срок и място за представяне на офертите;

    2. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) дата на публикуване на обявлението за обществена поръчка;

    3. (нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) копие от спецификациите и всички допълнителни документи, ако те не се съдържат в документацията за участие, или електронен адрес за достъп до спецификациите и допълнителните документи, когато те са предоставени по електронен път;

    4. (нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) методиката за определяне на оценката по всеки показател и методиката за определяне на комплексната оценка на офертата, когато критерият за оценка е икономически най-изгодна оферта.

    Чл. 81. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) В поканата по чл. 80 възложителят определя срок за получаване на офертите, който не може да бъде по-кратък от 40 дни от датата на изпращането.

    (2) Срокът по ал. 1 може да се намали до 22 дни, когато предварителното обявление е изпратено за публикуване между 52 дни и 12 месеца преди датата на изпращането на обявлението по чл. 76, ал. 1 и съдържа информацията, налична към датата на изпращането му.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Срокът по ал. 1 може да се намали с 5 дни, ако от датата на публикуване на обявлението възложителят предостави пълен достъп по електронен път до документацията за участие в процедурата, като в обявлението посочи Интернет адрес, на който тя може да бъде намерена.

    (4) В случаите по чл. 76, ал. 3 възложителят може да определи срок за получаване на офертите не по-кратък от 10 дни от датата на изпращането на поканата по чл. 80.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) В случаите по чл. 76, ал. 3 до 7 дни преди изтичането на срока за получаване на офертите всеки кандидат може да поиска писмено от възложителя разяснение по документацията за участие. Възложителят е длъжен да отговори в тридневен срок от постъпване на искането и да уведоми другите кандидати по реда на чл. 29, ал. 2.

    (6) (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.).

    (7) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителят е длъжен да удължи срока за получаване на офертите:

    1. когато се установи, че първоначално определеният срок е недостатъчен за изготвяне на офертите, включително поради необходимост от разглеждане на място на допълнителни документи към документацията или оглед на мястото на изпълнение;

    2. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) в случаите по чл. 29, ал. 3;

    3. когато това се налага в резултат от производство по обжалване.

    Чл. 82. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 33 от 2012 г.) (1) Офертата се представя в запечатан непрозрачен плик по реда на чл. 57, ал. 1, 4 – 6.

    (2) Пликът по ал. 1 съдържа два отделни запечатани непрозрачни и надписани плика, както следва:

    1. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) плик № 1 с надпис "Предложение за изпълнение на поръчката", в който се поставят документите по чл. 56, ал. 1, т. 7;

    2. плик № 2 с надпис "Предлагана цена", който съдържа ценовото предложение на участника.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Комисията по чл. 79, ал. 1 започва работа по разглеждане, оценка и класиране на офертите след получаване на списъка с представените оферти.

    (4) При промяна на датата и часа на отваряне на офертите участниците се уведомяват писмено.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Отварянето на офертите се извършва публично при условията на чл. 68, ал. 3.

    (6) Възложителят определя условията за участие на други лица извън членовете на комисията при поръчки по чл. 3, ал. 2, които съдържат или изискват класифицирана информация.

    (7) Комисията отваря офертите по реда на тяхното постъпване и проверява за наличието на два отделни запечатани плика, след което най-малко трима от нейните членове подписват плик № 2. Комисията предлага по един представител от присъстващите участници да подпише плик № 2 на останалите участници.

    (8) В присъствието на лицата по ал. 5 комисията отваря плик № 1, оповестява документите, които той съдържа, и най-малко трима от членовете й ги подписват. Комисията предлага по един представител от присъстващите участници да подпише документите в плик № 1 на останалите участници.

    (9) След извършване на действията по ал. 7 и 8 приключва публичната част от заседанието на комисията.

    (10) Комисията разглежда, оценява и класира офертите по реда на чл. 69а, 70 и 71, като при работата си може да проверява данните от офертите при условията на чл. 68, ал. 11.

    Чл. 83. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 33 от 2012 г.) (1) След приключване на работата комисията съставя протокол, който съдържа:

    1. състав на комисията и списък на консултантите;

    2. резултатите от разглеждането и оценяването на допуснатите оферти, включително кратко описание на предложенията на участниците и оценките по всеки показател, когато критерият за оценка е икономически най-изгодната оферта;

    3. списък на участниците, чиито оферти са предложени за отстраняване, и мотивите за това;

    4. класирането на участниците, чиито оферти са допуснати до разглеждане и оценяване;

    5. дата на съставяне на протокола;

    6. в случай че има такива – особени мнения със съответните мотиви на членовете на комисията.

    (2) Протоколът на комисията се подписва от всички членове и се предава на възложителя заедно с цялата документация.

    (3) Комисията приключва своята работа с приемане на протокола от възложителя.

    (4) Възложителят определя изпълнител с мотивирано решение в срока по чл. 73, ал. 1. В решението се посочва класирането на участниците, отстранените участници и мотивите за тяхното отстраняване.

    (5) Възложителят сключва договор с участника, определен за изпълнител. Договорът може да бъде сключен с класирания на второ място при условията на чл. 74, ал. 2.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложителят в един и същи ден изпраща решението по ал. 4 на всички участници и публикува в профила на купувача решението и протокола на комисията при условията на чл. 22б, ал. 3.

    Глава шеста – "а" (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) СЪСТЕЗАТЕЛЕН ДИАЛОГ

    Чл. 83а. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) Възложителят може да възложи обществена поръчка чрез състезателен диалог, когато поръчката е особено сложна, поради което е невъзможно нейното възлагане чрез използване на открита или ограничена процедура.

    (2) Обществената поръчка е особено сложна, когато по обективни причини възложителят не може да определи:

    1. техническите спецификации по чл. 30, и/или

    2. финансовата или правната рамка на поръчката.

    (3) В решението за възлагане на обществена поръчка чрез състезателен диалог възложителят мотивира избора на тази процедура и одобрява обявлението и описателен документ.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Решението по ал. 3 се мотивира от лицата, на които възложителят е възложил изработването на техническите спецификации и на методиката за оценка на офертите.

    (5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Възложителят определя потребностите и изискванията си в обявлението за обществена поръчка и/или в описателния документ, който замества техническите спецификации.

    (6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) При възлагане на обществена поръчка чрез състезателен диалог възложителят оценява офертите само по критерия икономически най-изгодна оферта.

    Чл. 83б. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителят изпраща обявлението за обществена поръчка до агенцията за вписване в Регистъра на обществените поръчки най-малко 37 дни преди крайния срок за получаване на заявленията за участие в състезателния диалог.

    (2) Срокът по ал. 1 може да се намали със 7 дни, ако обявлението е изпратено и по електронен път.

    (3) (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.).

    Чл. 83в. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) Възложителят може да посочи в обявлението минималния и максималния брой кандидати, които възнамерява да покани да участват в състезателен диалог, като минималният брой не може да бъде по-малък от трима. Броят на поканените кандидати трябва да е достатъчен, за да се гарантира свободна и лоялна конкуренция.

    (2) Възложителят може да предвиди състезателният диалог да се извърши на последователни етапи, за да намали броя на предложенията, които да се обсъдят при диалога, като приложи критериите, посочени в обявлението или в описателния документ.

    Чл. 83г. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г., доп., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 33 от 2012 г.) (1) За провеждане на процедурата възложителят назначава комисия по реда на чл. 34 – 36.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Комисията по ал. 1 разглежда постъпилите заявления по реда на чл. 68, ал. 7 – 11 и извършва подбор на кандидатите въз основа на представените съгласно обявлението документи, удостоверяващи тяхното икономическо и финансово състояние, техническата им възможност и/или квалификация за изпълнение на обществената поръчка. Отварянето на заявленията се извършва публично при условията на чл. 68, ал. 3, освен в случаите по чл. 79, ал. 3.

    (3) Когато броят на кандидатите, които отговарят на изискванията, посочени в обявлението за процедурата, надвишава обявения максимален брой на лицата, които ще бъдат поканени да участват в диалог, комисията извършва подбор въз основа на посочените в обявлението обективни и недискриминационни критерии.

    (4) Комисията съставя протокол за резултатите от подбора, който съдържа:

    1. състав на комисията и списък на консултантите;

    2. списък на кандидатите, които не отговарят на обявените от възложителя изисквания, както и мотивите за това, включително в случаите на обект по чл. 3, ал. 2, когато не са спазени изискванията относно защитата на класифицираната информация и сигурността на доставките;

    3. списък на кандидатите, които отговарят на обявените от възложителя изисквания, съответно избраните кандидати въз основа на посочените в обявлението обективни и недискриминационни критерии – когато броят им надвишава посоченото в обявлението ограничение;

    4. дата на съставяне на протокола.

    (5) В случай че възложителят не е включил в обявлението ограничение на броя на кандидатите, които ще бъдат поканени да участват в диалог, той е длъжен да покани всички кандидати, които отговарят на критериите за подбор и на минималните изисквания за технически възможности.

    (6) В случай че възложителят е включил в обявлението ограничение на броя на кандидатите, които ще бъдат поканени да участват в диалог, той е длъжен да покани такъв брой кандидати, който най-малко да бъде равен на предварително определения минимум.

    (7) Когато броят на кандидатите, отговарящи на критериите за подбор и на минималните изисквания, е под посочения в обявлението минимум, възложителят може да продължи процедурата, като покани всички кандидати, които притежават необходимите възможности.

    (8) При възлагане на поръчки по чл. 3, ал. 2, когато след извършване на предварителен подбор възложителят установи, че броят на кандидатите, отговарящи на критериите за подбор и на минималните изисквания, е твърде малък, за да се гарантира реална конкуренция, той може да:

    1. публикува отново първоначалното обявление и да повтори етапа на подбор за новопостъпилите заявления, или

    2. прекрати процедурата.

    (9) В случаите по ал. 8, т. 1 възложителят кани кандидатите, избрани след първото и второто публикуване, да участват в диалог.

    (10) Възложителят не може да покани да участват в диалога лица, които не са подали заявление за участие, или кандидати, които не притежават необходимите възможности.

    (11) В срок 5 работни дни от датата на приемане на протокола, съдържащ окончателните резултати от подбора, възложителят обявява с решение кандидатите, които ще бъдат поканени да участват в диалог. В решението се включват и кандидатите, които не отговарят на обявените от възложителя изисквания, и мотивите за това.

    (12) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) В тридневен срок от вземане на решението по ал. 11 възложителят в един и същи ден изпраща решението на всички кандидати и публикува в профила на купувача решението и протокола на комисията при условията на чл. 22б, ал. 3. Поканата за участие в диалога се изпраща до избраните кандидати в 7-дневен срок, определен по реда на чл. 79, ал. 13.

    (13) При предварителния подбор възложителят няма право да изисква и кандидатът няма право да представя оферта.

    Чл. 83д. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Поканата за участие в диалог съдържа най-малко:

    1. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) дата на публикуване на обявлението за обществена поръчка;

    2. копие от описателния документ и всички допълнителни документи или електронен адрес за достъп до тях, когато те са предоставени по електронен път;

    3. дата и място за провеждане на диалога;

    4. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) методиката за определяне на комплексната оценка на офертата.

    Чл. 83е. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) Комисията, извършила предварителния подбор, провежда диалог с всеки от одобрените кандидати с цел да определи параметрите на поръчката, които в най-голяма степен отговарят на потребностите на възложителя.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) По време на диалога могат да се обсъждат всички характеристики на поръчката.

    (3) На всички кандидати, участващи в диалога, се гарантира равнопоставеност, като им се предоставя еднаква информация.

    (4) Комисията няма право да предоставя предложенията или друга поверителна информация, получена от кандидат, участващ в диалога, на другите кандидати без неговото съгласие.

    (5) Направените предложения и постигнатите договорености с всеки кандидат се отразяват в отделен протокол, който се подписва от членовете на комисията и от кандидата.

    (6) (Доп. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) След приключване на диалога с всички кандидати комисията изготвя доклад до възложителя, в който отразява резултата от диалога и предлага кандидатите, които да бъдат поканени да представят оферти.

    Чл. 83ж. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) В срок 5 работни дни от представяне на доклада на комисията възложителят обявява с решение диалога за приключен и определя кандидатите, които ще покани да представят оферти.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) В тридневен срок от вземане на решението по ал. 1 възложителят в един и същи ден изпраща решението до всички кандидати и го публикува в профила на купувача заедно с доклада на комисията при спазване на чл. 22б, ал. 3. Поканата за представяне на оферти се изпраща до определените кандидати в 7-дневен срок, определен по реда на чл. 79, ал. 13.

    (3) В поканата по ал. 2 възложителят посочва краен срок за получаване на офертите и адреса, на който трябва да бъдат изпратени.

    (4) Офертата трябва да отговаря на изискванията на възложителя и да съдържа всички направени по време на диалога предложения за изпълнение на поръчката.

    (5) По искане на комисията офертите могат да бъдат променяни, допълвани и уточнявани. Тези промени, допълнения и уточнения не трябва да променят основните характеристики на офертата или на поканата за представяне на оферта, ако това ще доведе до ограничаване на конкуренцията или до дискриминация на кандидатите.

    (6) Комисията оценява получените оферти по показателите, определени в обявлението или описателния документ, и избира икономически най-изгодната оферта.

    (7) Комисията може да поиска от участника, представил икономически най-изгодната оферта, да поясни някои характеристики от офертата или да потвърди задълженията си по нея, при условие че това не води до промяна в основните характеристики на офертата или на поканата за представяне на оферта, както и до ограничаване на конкуренцията или до дискриминация на кандидатите.

    Чл. 83з. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 33 от 2012 г.) Възложителят определя изпълнителя на обществената поръчка и сключва договор с него по реда на чл. 83, ал. 4 – 6.

    Глава седма – ПРОЦЕДУРИ НА ДОГОВАРЯНЕ

    Раздел I – Процедура на договаряне с обявление

    Чл. 84. Възложителите могат да възлагат обществена поръчка чрез процедура на договаряне с обявление само когато:

    1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) откритата или ограничената процедура или състезателния диалог са прекратени по чл. 39, ал. 1, т. 2 и първоначално обявените условия не са съществено променени;

    2. (доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) по изключение естеството на доставката, услугата или строителството, или рисковете, свързани с тях, не позволяват предварително определяне на стойността;

    3. естеството на услугата не позволява да се определят достатъчно точно техническите спецификации, за да се възложи поръчката по реда на откритата или на ограничената процедура;

    4. поръчката е за услуги по чл. 5, ал. 1, т. 2;

    5. в областта на строителството се извършва изследователска, експериментална или развойна дейност, която не е с цел печалба или възстановяване на разходите за тази дейност.

    Чл. 85. В решението по чл. 25, ал. 1 възложителят е длъжен да мотивира избора на процедурата на договаряне с обявление.

    Чл. 86. (1) (Доп. – ДВ, бр. 31 от 2005 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Обявлението за обществена поръчка се изпраща до агенцията за вписване в Регистъра на обществените поръчки най-малко 37 дни преди крайния срок за получаване на заявленията за участие в процедурата.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Срокът по ал. 1 може да се намали със 7 дни, ако обявлението е изпратено и по електронен път.

    (3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) При възникване на обстоятелства от изключителна спешност, в резултат на които е невъзможно спазването на срока по ал. 1, възложителите по чл. 7, т. 1 – 4 могат да определят срок за получаване на заявления за участие в процедурата на договаряне не по-кратък от 15 дни от датата на изпращане на обявлението или не по-кратък от 10 дни, когато обявлението е изпратено по електронен път.

    (4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) В случаите по ал. 3 в обявлението за обществената поръчка възложителят е длъжен да посочи и конкретните обстоятелства от изключителна спешност.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) В обявлението за обществена поръчка възложителят може да ограничи броя на кандидатите, които възнамерява да покани да участват в договарянето, като този брой не може да бъде по-малко от трима. Възложителят може да посочи и максималния брой кандидати. Броят на кандидатите трябва да е достатъчен, за да се гарантира свободна и лоялна конкуренция.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Възложителят посочва в обявлението за обществена поръчка обективни и недискриминационни критерии или правила, които ще приложи при подбора на кандидатите по ал. 5.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) В обявлението за обществена поръчка възложителят може да предвиди договарянето да се проведе на няколко последователни етапа, като на всеки следващ етап броят на разглежданите оферти се намалява с цел постигане на възможно най-пълно съответствие на офертите с обявените изисквания.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., отм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.).

    (9) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., отм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.).

    Чл. 87. (1) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Заявлението за участие в процедура на договаряне с обявление трябва да отговаря на изискванията по чл. 77, ал. 3 и 4.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Заявлението се представя по реда на чл. 57, ал. 1, 4 – 6, по факс или се заявява по телефона.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Когато заявлението за участие се съобщава по телефона, кандидатът трябва да го потвърди писмено преди изтичането на срока за получаване на заявления.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Когато заявлението за участие е изпратено по факс, възложителят може да задължи кандидата да го потвърди с писмо, изпратено с обратна разписка или по електронен път. Това изискване, както и срокът за получаване на писменото потвърждение, трябва да бъдат посочени в обявлението за обществена поръчка.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) При предварителния подбор възложителят няма право да изисква и кандидатът няма право да представя оферта.

    Чл. 88. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) За провеждане на процедурата възложителят назначава комисия по реда на чл. 34 – 36.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., доп., бр. 52 от 2010 г., бр. 33 от 2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Комисията разглежда постъпилите заявления по реда на чл. 68, ал. 7 – 11 и извършва подбор на кандидатите въз основа на представените съгласно обявлението документи за тяхното икономическо и финансово състояние, техническата им възможност и/или квалификация за изпълнение на обществената поръчка. Отварянето на заявленията се извършва публично при условията на чл. 68, ал. 3, освен в случаите по чл. 79, ал. 3.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 33 от 2012 г.) Когато броят на кандидатите, които отговарят на изискванията, посочени в обявлението за процедурата, надвишава обявения максимален брой на лицата, които ще бъдат поканени да участват в договарянето, комисията извършва подбор въз основа на посочените в обявлението обективни и недискриминационни критерии.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Комисията съставя протокол за резултатите от подбора, който съдържа:

    1. състав на комисията и списък на консултантите;

    2. списък на кандидатите, които не отговарят на обявените от възложителя изисквания, както и мотивите за това, включително в случаите на обект по чл. 3, ал. 2, когато не са спазени изискванията относно защитата на класифицираната информация и сигурността на доставките;

    3. списък на кандидатите, които отговарят на обявените от възложителя изисквания, съответно на избраните кандидати въз основа на посочените в обявлението обективни и недискриминационни критерии – когато броят им надвишава посоченото в обявлението ограничение;

    4. датата на съставяне на протокола.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 33 от 2012 г.) В случай че възложителят не е включил в обявлението ограничение на броя на кандидатите, които ще бъдат поканени да участват в договарянето, той е длъжен да покани всички кандидати, които отговарят на критериите за подбор и на минималните изисквания за технически възможности.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., предишна ал. 4, бр. 33 от 2012 г.) В случай че възложителят е включил в обявлението ограничение на броя на кандидатите, които ще бъдат поканени да участват в договарянето, той е длъжен да покани такъв брой кандидати, който най-малко да бъде равен на предварително определения минимум.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 52 от 2010 г., предишна ал. 6, бр. 33 от 2012 г.) Когато броят на кандидатите, отговарящи на критериите за подбор и на минималните изисквания, е под посочения в обявлението минимум, възложителят може да продължи процедурата, като покани всички кандидати, които притежават необходимите възможности. В този случай възложителят не може да покани да участват в договарянето други лица, които не са подали заявление за участие, или кандидати, които не притежават необходимите възможности.

    (8) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., предишна ал. 7, изм., бр. 33 от 2012 г.) При възлагане на поръчки по чл. 3, ал. 2, когато след извършване на предварителен подбор възложителят установи, че броят на кандидатите, отговарящи на критериите за подбор и на минималните изисквания, е твърде малък, за да се гарантира реална конкуренция, той може да:

    1. публикува отново първоначалното обявление и да повтори етапа на подбор за новопостъпилите заявления, или

    2. прекрати процедурата.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) В случаите по ал. 8, т. 1 възложителят кани кандидатите, избрани след първото и второто публикуване, да участват в договарянето.

    (10) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Възложителят не може да покани да участват в договарянето лица, които не са подали заявление за участие, или кандидати, които не притежават необходимите възможности.

    (11) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., предишна ал. 8, изм., бр. 33 от 2012 г.) В срок 5 работни дни от датата на приемане на протокола, съдържащ окончателните резултати от подбора, възложителят обявява с решение кандидатите, които ще бъдат поканени за участие в договарянето. В решението се включват и кандидатите, които не отговарят на обявените от възложителя изисквания и мотивите за това.

    (12) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., предишна ал. 9, изм., бр. 33 от 2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) В тридневен срок от вземане на решението по ал. 11 възложителят в един и същи ден изпраща решението до всички кандидати и го публикува в профила на купувача заедно с протокола при спазване на чл. 22б, ал. 3. Поканата за участие в договарянето се изпраща до избраните кандидати в 7-дневен срок, определен по реда на чл. 79, ал. 13.

    Чл. 89. (1) Поканата за участие в договаряне трябва да съдържа:

    1. дата и място за провеждане на договарянето;

    2. изискване за допълнителни доказателства за заявените обстоятелства, ако такива са необходими;

    3. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) краен срок за получаване на първоначална оферта, който не може да бъде по-кратък от 10 дни от изпращане на поканата;

    4. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) адреса, на който трябва да бъде изпратена офертата;

    5. (нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) дата на публикуване на обявлението за обществена поръчка;

    6. (нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) копие от спецификациите и всички допълнителни документи, ако те не се съдържат в документацията за участие, или електронен адрес за достъп до спецификациите и допълнителните документи, когато те са предоставени по електронен път.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Комисията провежда договарянето с поканените участници по реда на постъпване на първоначалните оферти.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Направените предложения и постигнатите договорености с всеки участник се отразяват в отделен протокол, който се подписва от членовете на комисията и от участника.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Комисията прилага чл. 70, когато установи, че предложението на някой от участниците, постигнато в резултат на преговорите, е с повече от 20 на сто по-благоприятно от средната стойност на предложенията на останалите участници по същия показател за оценка.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., предишна ал. 4, изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) След провеждане на договарянето комисията изготвя доклад до възложителя, в който отразява резултата от преговорите и предлага:

    1. класиране на участниците, или

    2. прекратяване на процедурата.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., предишна ал. 5, изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., доп., бр. 33 от 2012 г.) Възложителят определя изпълнител с мотивирано решение в срока по чл. 73, ал. 1. В решението се посочва класирането на участниците, отстранените участници и мотивите за тяхното отстраняване.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителят сключва договор с участника, определен за изпълнител. Договорът може да бъде сключен с класирания на второ място участник при условията на чл. 74, ал. 2.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 33 от 2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложителят в един и същи ден изпраща решението по ал. 6 на всички участници и публикува в профила на купувача решението заедно с доклада на комисията при условията на чл. 22б, ал. 3.

    Раздел II – Процедура на договаряне без обявление

    Чл. 90. (1) Възложителите могат да възлагат обществени поръчки чрез процедура на договаряне без обявление само когато:

    1. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) откритата или ограничената процедура е прекратена по чл. 39, ал. 1, т. 1 и първоначално обявените условия не са съществено променени;

    2. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) в случаите по чл. 39, ал. 1, т. 3 поканят за участие в процедурата само участниците, които са представили оферти и отговарят на изискванията, посочени в обявлението за откритата или ограничената процедура или състезателния диалог;

    3. възлагането на обществената поръчка на друго лице би довело до нарушаване на авторски или други права на интелектуална собственост, или на изключителни права, придобити по силата на закон или на административен акт;

    4. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) е възникнала необходимост от предприемане на неотложни действия поради настъпване на изключителни обстоятелства, последиците от които не могат да бъдат преодолени при спазване на сроковете за провеждане на открита или ограничена процедура или на процедура на договаряне с обявление;

    5. стоките, предмет на доставка, се произвеждат с цел изследване, експериментиране, научна или развойна дейност и са в ограничено количество, което не позволява формиране на пазарна цена или възстановяване на разходите за тази дейност;

    6. са необходими допълнителни доставки от същия доставчик, предназначени за частична замяна или за увеличаване на доставките, ако смяната на доставчика ще принуди възложителя да придобие стока с различни технически характеристики, което ще доведе до несъвместимост или до технически затруднения при експлоатацията и поддържането;

    7. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) услугата се възлага след проведен конкурс за проект, като се изпращат покани за участие в договарянето на класирания на първо място участник или на всички класирани участници в съответствие с условията на конкурса;

    8. поради непредвидени обстоятелства е необходимо възлагането на допълнителна услуга или строителство на същия изпълнител при следните условия:

    а) допълнителната услуга или строителството не могат технически или икономически да се разделят от предмета на основния договор без значителни затруднения за възложителя или въпреки че могат да се разделят, са съществено необходими за изпълнението на поръчката;

    б) (изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) общата стойност на поръчките, с които се възлагат допълнителни услуги или строителство, не е повече от 50 на сто от стойността на основната поръчка;

    9. е необходимо повторение на услуга или строителство от същия изпълнител не по-късно от три години от възлагането на първата поръчка при наличие на следните условия:

    а) първата поръчка е възложена при открита или ограничена процедура и в обявлението за нея е посочена възможността за такова възлагане;

    б) общата стойност на тази поръчка е включена при определяне стойността на първата поръчка;

    в) новата поръчка съответства на основния проект, в изпълнение на който е възложена първата поръчка;

    10. (отм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.);

    11. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) предмет на поръчката е доставката на стоки, определени по списък, предложен от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата и одобрен от Министерския съвет в правилника за прилагане на закона;

    12. (нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) за кратък период възникнат благоприятни условия за доставка на стоки на цени, по-ниски от пазарните, постигнати на търг за разпродажба на имуществото на търговски дружества, обявени в ликвидация или в несъстоятелност;

    13. (нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 33 от 2012 г.) поръчката е за услуги по категория № 21 от приложение № 3 към чл. 5, ал. 1, т. 2 и е на стойност по чл. 14, ал. 3;

    14. (нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) поръчката е за доставки или за услуги в областта на физическото възпитание и спорта и е на стойност по чл. 14, ал. 3, т. 2.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 33 от 2012 г.) В случаите по ал. 1, т. 6 договорът за допълнителна поръчка не може да бъде по-дълъг от три години.

    Чл. 91. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) В решението за възлагане на обществена поръчка чрез процедура на договаряне без обявление възложителят мотивира избора на тази процедура.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) С решението по ал. 1 възложителят одобрява покана за участие в процедурата, която съдържа:

    1. предмет на поръчката, включително количество и/или обем и описание на обособените позиции, ако има такива;

    2. изисквания на възложителя за изпълнение на поръчката;

    3. когато е приложимо – критерия за оценка на офертите, а при критерий икономически най-изгодна оферта – и показателите за комплексна оценка с тяхната относителна тежест или подреждането им по важност в низходящ ред, когато по обективни причини е невъзможно да се посочи относителната им тежест, както и методиката за комплексна оценка на офертите;

    4. място и дата за провеждане на договарянето;

    5. други изисквания по преценка на възложителя.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Изискванията на ал. 2 не се прилагат в случаите по чл. 90, ал. 1, т. 11 и 12.

    Чл. 92. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Поканата за участие в процедура на договаряне без обявление се изпраща до избраните лица и до агенцията.

    Чл. 92а. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) (1) За провеждане на процедурата възложителят назначава комисия по реда на чл. 34 – 36.

    (2) Комисията провежда договарянето с участниците за определяне условията на договора съгласно изискванията на възложителя, посочени в поканата за участие. Резултатите от преговорите се отразяват в протокол, който се подписва от комисията и от участника.

    (3) Когато възложителят е поканил повече от един участник, направените предложения и постигнатите договорености с всеки от тях се отразяват в отделен протокол.

    (4) Комисията прилага чл. 70, когато установи, че предложението на някой от участниците, постигнато в резултат на преговорите, е с повече от 20 на сто по-благоприятно от средната стойност на предложенията на останалите участници по същия показател за оценка.

    (5) След провеждане на договарянето комисията изготвя доклад до възложителя, в който отразява резултата от преговорите и предлага:

    1. сключване на договор с единствения участник, или

    2. класиране на участниците в случаите по ал. 3, или

    3. прекратяване на процедурата.

    (6) (Доп. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложителят определя изпълнител с мотивирано решение в срока по чл. 73, ал. 1. В тридневен срок от вземане на решението възложителят в един и същи ден изпраща решението и доклада по ал. 5 до всички участници и ги публикува в профила на купувача при спазване на чл. 22б, ал. 3.

    (7) Възложителят сключва договор с участника, определен за изпълнител. Договорът може да бъде сключен с класирания на второ място при условията на чл. 74, ал. 2.

    (8) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г., отм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.).

    (9) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) В случаите по чл. 90, ал. 1, т. 11 разпоредбите на ал. 1 – 7 не се прилагат и договорът се сключва по правилата на съответната борса.

    (10) (Доп. – ДВ, бр. 33 от 2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) В случаите по чл. 90, ал. 1, т. 12 разпоредбите на ал. 1 – 7 не се прилагат и договорът се сключва по реда на част трета от Търговския закон.

    Чл. 93. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителят може да не прилага чл. 91, ал. 2, чл. 92 и 92а, когато сключва договори на основание:

    1. член 90, ал. 1, т. 3 с предмет доставка на природен газ, топлинна или електрическа енергия, или питейна вода с дружествата, притежаващи изключителни права;

    2. член 90, ал. 1, т. 4;

    3. (отм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.).

    Глава седма – "а" (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) РАМКОВО СПОРАЗУМЕНИЕ

    Чл. 93а. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) Рамково споразумение е споразумението, сключено между един или повече възложители и един или повече потенциални изпълнители на обществени поръчки, чиято цел е да се определят предварително условията на договорите, които страните възнамеряват да сключат за определен период не по-дълъг от 4 години, включително относно цените, и при възможност – предвидените количества. По изключение срокът на рамковото споразумение може да бъде по-дълъг от 4 години, като възложителят посочва мотивите за това в обявлението.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Рамково споразумение може да се сключи с по-малко от трима потенциални изпълнители на обществени поръчки само ако не е налице достатъчен брой кандидати или участници, които отговарят на критериите за подбор, или достатъчен брой оферти, които отговарят на предварително обявените условия на възложителя.

    (3) Възложителите могат да сключват рамково споразумение за възлагане на обществени поръчки въз основа на всяка проведена процедура, с изключение на процедура на договаряне без обявление. При сключване на рамково споразумение се прилагат критериите по чл. 37.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) С рамковото споразумение се определя редът за сключване на договорите за обществени поръчки, включително сроковете за получаване на оферти и за класиране на офертите.

    (5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) В случаите на сключване на договор въз основа на рамково споразумение страните нямат право да променят съществено условията, определени в рамковото споразумение.

    (6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Рамково споразумение не може да бъде сключвано или прилагано, ако предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията.

    Чл. 93б. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) (Предишен текст на чл. 93б – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Когато в рамковото споразумение са определени всички условия, възложителят сключва договор за обществена поръчка, като прилага тези условия.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Когато в рамковото споразумение не са определени всички условия и то е сключено с едно лице, възложителят писмено изисква от това лице да допълни своята оферта.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Когато в рамковото споразумение не са определени всички условия и то е сключено с повече от едно лице, за всеки договор, който предстои да бъде сключен, възложителят:

    1. отправя писмена покана до лицата по рамковото споразумение;

    2. определя подходящ срок за получаване на оферти, като взема предвид предмета и времето, необходимо за изпращане на офертите;

    3. съхранява офертите, представени в запечатани непрозрачни пликове, до изтичането на срока за получаването им;

    4. назначава комисия, която разглежда и класира офертите съгласно критерия, определен в рамковото споразумение, и при спазване разпоредбите на чл. 70 – 72.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Офертите се изготвят в съответствие с рамковото споразумение и съдържат:

    1. срок за изпълнение на поръчката, ако такъв не е определен с рамковото споразумение;

    2. предлагана цена;

    3. техническо предложение за изпълнение на поръчката, когато уговореният с рамковото споразумение критерий за оценка е икономически най-изгодна оферта.

    Чл. 93в. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителят определя изпълнител по реда на чл. 73 и сключва договор по реда на чл. 74.

    Чл. 93г. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 33 от 2012 г.) Договорите за обществени поръчки въз основа на рамково споразумение, сключено от централен орган за обществени поръчки, се възлагат от отделните възложители по реда на чл. 93б.

    Глава седма – "б" (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) ДИНАМИЧНИ СИСТЕМИ ЗА ДОСТАВКИ

    Чл. 93д. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Динамична система за доставки е изцяло електронен процес за осъществяване на обичайни доставки, чиито пазарни характеристики отговарят на изискванията на възложителя. Системата действа за период не по-дълъг от 4 години и е отворена през срока си на действие за включване на всеки кандидат, който отговаря на критериите за подбор и е представил предварителна оферта, която отговаря на спецификациите. По изключение срокът на действие на системата може да е по-дълъг от 4 години, като възложителят посочва мотивите за това в обявлението.

    (2) Динамична система за доставки се създава чрез открита процедура.

    (3) В системата се включва всеки кандидат, който:

    1. отговаря на изискванията на възложителя, посочени в обявлението;

    2. е представил предварителна оферта, която отговаря на спецификациите, определени от възложителя;

    3. е представил всички документи, посочени от възложителя в обявлението.

    (4) Предварителните оферти по ал. 3, т. 2 могат да бъдат променяни по всяко време в срока на действие на системата по такъв начин, че да отговарят на спецификациите.

    (5) При създаването на система по ал. 1 и възлагането на обществени поръчки чрез нея възложителите използват единствено електронни средства.

    Чл. 93е. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) При създаването на динамична система за доставки възложителите:

    1. публикуват обявление за обществена поръчка, в което изрично се отбелязва създаването на системата;

    2. определят техническите спецификации по реда на чл. 30 – 33, вида на доставките, както и цялата необходима информация относно системата, вида и техническите характеристики на използваните електронни средства.

    (2) От публикуване на обявлението за създаване до изтичането на срока на действие на системата възложителите предоставят чрез електронните средства пълен, директен и неограничен достъп до техническите спецификации, както и до всички допълнителни документи, като в обявлението задължително се посочва Интернет адрес, на който те са достъпни.

    Чл. 93ж. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) Предварителна оферта за участие в динамичната система за доставки може да се подава по всяко време в срока на действие на системата.

    (2) За разглеждане на офертите по ал. 1 възложителят назначава комисия по реда на чл. 34 – 36.

    (3) Комисията разглежда всяка постъпила предварителна оферта и въз основа на обявените критерии и правила предлага на възложителя да включи или да откаже включването на кандидата в динамичната система за доставки.

    (4) Възложителят е длъжен да вземе решение в 15-дневен срок от подаване на предварителната оферта и да уведоми кандидата за включването му в динамичната система за доставки или за отказа да бъде включен в тридневен срок от датата на решението.

    Чл. 93з. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) Преди възлагане на всеки договор за обществена поръчка за доставка възложителят публикува опростено обявление, с което поканва всички заинтересовани лица да представят предварителни оферти в съответствие с чл. 93е, ал. 1, т. 2 и определя срок за представяне на предварителните оферти не по-кратък от 15 дни от изпращане на обявлението.

    (2) Предварителните оферти се оценяват и кандидатите се включват в системата по реда на чл. 93ж, ал. 2 – 4.

    Чл. 93и. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) След вземане на решенията по чл. 93ж, ал. 4 възложителят отправя покана до всички включени в динамичната система за доставки да представят оферти за всеки отделен договор за обществена поръчка за доставка в рамките на системата.

    (2) В поканата по ал. 1 възложителят определя срок за представяне на офертите и може да направи допълнителни уточнения във връзка с критериите за възлагане на договора за обществена поръчка.

    Чл. 93к. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) Комисията по чл. 93ж, ал. 2 разглежда и класира офертите и предлага на възложителя да сключи договор за обществена поръчка за доставка с участника, чиято оферта е получила най-висока оценка въз основа на критериите, определени в обявлението или в поканата по чл. 93и.

    (2) Възложителят определя изпълнител по реда на чл. 73 и сключва договор по реда на чл. 74.

    Чл. 93л. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) Динамичната система за доставка не може да се прилага, ако предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията.

    (2) Достъпът до динамичната система за доставка и участието в нея са свободни и безплатни за всички заинтересовани лица.

    Глава осма – КОНКУРС ЗА ПРОЕКТ

    Раздел I – Подготовка на конкурс за проект

    Чл. 94. (1) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат при провеждане на конкурс за проект:

    1. организиран като част от процедура за възлагане на обществена поръчка за услуга;

    2. с присъждане на награди и/или плащания за участниците в конкурса.

    (2) (Предишен текст на чл. 94 – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Конкурс за проект се провежда за придобиването на:

    1. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) схема за пространствено развитие или устройствен план;

    2. идеен проект за изработването на проекти, в т. ч. ландшафтни, архитектурни, конструктивни, технологични, инсталационни, както и проекти за произведения на изкуството и за реставрации и възстановяване на паметници на културата;

    3. проект в областта на обработката на данни;

    4. други проекти.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 79 от 2006 г.) Условията и редът за провеждане на конкурси в устройственото планиране и инвестиционното проектиране се определят с наредба на Министерския съвет.

    Чл. 95. (1) Конкурсът за проект може да бъде открит или ограничен.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) При открит конкурс всички заинтересовани лица могат да представят проекти.

    (3) При ограничен конкурс проекти могат да представят само кандидати, които въз основа на предварителен подбор са били поканени от възложителя.

    Чл. 96. (1) Възложителят взема решение за провеждане на конкурс за проект, с което одобрява обявлението за участие и конкурсната програма.

    (2) Конкурсната програма трябва да съдържа:

    1. проектната задача и указания за изпълнението й;

    2. всички технически данни, необходими за изпълнението на проекта;

    3. критериите за оценка на проекта, тяхната относителна тежест и начина за определяне на комплексната оценка на проекта.

    (3) Цената на конкурсната програма не може да бъде по-висока от действителните разходи за нейното изработване.

    Чл. 97. (1) (Доп. – ДВ, бр. 31 от 2005 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителят изпраща обявление за провеждането на конкурс за проект до агенцията за вписване в Регистъра на обществените поръчки най-малко:

    1. петдесет и два дни преди крайния срок за получаване на проектите при открит конкурс;

    2. тридесет и седем дни преди крайния срок за получаване на заявления за участие в ограничен конкурс.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 33 от 2012 г.) Обявлението за конкурс за проект трябва да е изготвено съгласно образеца по чл. 19, ал. 7.

    (3) (Отм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.).

    (4) При ограничен конкурс възложителят може да ограничи в обявлението броя на участниците, които ще покани да представят проекти, но техният брой не може да бъде по-малък от 5.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) В обявлението за ограничен конкурс възложителят посочва обективни и недискриминационни критерии или правила, които ще приложи при подбора на кандидатите.

    Раздел II – Провеждане на конкурс за проект

    Чл. 98. (1) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Заявленията за участие в ограничен конкурс за проект могат да бъдат подавани писмено по реда на чл. 57, ал. 1 и ал. 3 – 6, по факс или по телефона. Когато заявлението е подадено по телефона, то трябва да бъде писмено потвърдено преди крайната дата за получаване на заявленията.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) В обявлението за ограничен конкурс за проект възложителят може да включи изискване изпратените по факс заявления за участие да бъдат потвърдени по пощата или по електронен път.

    (3) (Предишен текст на чл. 98, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Възложителят извършва предварителен подбор и изпраща покани на одобрените кандидати да представят проекти по реда на чл. 79, 80 и чл. 81, ал. 1.

    Чл. 99. (1) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) За разглеждане и класиране на проектите възложителят назначава жури, което се състои най-малко от петима членове.

    (2) Членовете на журито трябва да отговарят на изискванията на чл. 35.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Когато от участниците в конкурса се изисква определена професионална квалификация или правоспособност, най-малко две трети от членовете на журито трябва да имат същата или еквивалентна квалификация или правоспособност.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Журито е независимо при вземането на решения и изразяването на мнение по проектите.

    Чл. 100. (1) (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителят определя длъжностно лице, което да приема конкурсните проекти, които се представят по реда на чл. 57, ал. 1 или 6.

    (2) Лицето по ал. 1 е длъжно да пази в тайна обстоятелствата, станали му известни във връзка с конкурсните проекти, за което представя писмена декларация.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Представените конкурсни проекти се номерират по реда на тяхното постъпване и се съставя списък на номерата и съответстващите им имена на участниците. Списъкът се поставя в плик, който се запечатва и не се отваря до датата на обявяване на резултатите от конкурса.

    (4) При открит конкурс участниците представят данни и доказателства за професионалната си квалификация и правоспособност в отделен непрозрачен плик, който се отваря след класиране на проектите.

    Чл. 101. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Журито разглежда проектите и ги класира. Класирането на проектите се извършва по показателите за комплексна оценка на проекта, посочени в обявлението за откриване на процедурата. При инвестиционните проекти един от показателите е проектна стойност на строежа.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) Журито съставя протокол за класирането на проектите, подписан от всички членове. Възложителят в един и същи ден изпраща протокола на участниците в процедурата и го публикува в профила на купувача.

    (3) В протокола се посочват и забележките на журито и въпросите, които трябва да бъдат допълнително изяснени или уточнени, ако това е необходимо.

    (4) В случаите по ал. 3 журито уведомява участниците и им дава възможност да отговорят на въпросите, след което изменя или допълва протокола, ако това е необходимо.

    (5) При открит конкурс журито предлага за отстраняване от класирането участниците в конкурса, които не отговарят на критериите по ал. 1.

    (6) Възложителят обявява с решение класирането на участниците в конкурса съгласно протокола на журито, както и наградите и/или другите плащания.

    (7) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) В срок до 7 дни след вземане на решението по ал. 6 възложителят в един и същи ден:

    1. изпраща на агенцията за вписване в Регистъра на обществените поръчки информация за проведения конкурс;

    2. изпраща на участниците в конкурса решението по ал. 6, а в случаите по ал. 4 – и допълнения протокол;

    3. публикува в профила на купувача документите по т. 2.

    (8) Информацията по ал. 7 се изготвя съгласно образеца по чл. 19, ал. 7.

    (9) Информация по ал. 7, оповестяването на която противоречи на закон, не се вписва в Регистъра на обществените поръчки. В този случай възложителят мотивира това пред агенцията.

    Глава осма – "а" (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) ВЪЗЛАГАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ ЧРЕЗ ПУБЛИЧНА ПОКАНА

    Чл. 101а. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Условията и редът по тази глава се прилагат при възлагане на обществени поръчки по чл. 14, ал. 4.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) За възлагане на поръчките по чл. 14, ал. 4 възложителят събира оферти с публикуване на покана.

    Чл. 101б. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., доп., бр. 33 от 2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) (1) С поканата не може да се определят изисквания към финансовото и икономическото състояние. Към поканата се прилагат технически спецификации и проект на договор. Поканата се изготвя по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията, и съдържа:

    1. наименование и адрес на възложителя;

    2. обект на поръчката, прогнозна стойност и източник на финансиране;

    3. кратко описание на предмета на поръчката, а когато е приложимо – и количество или обем;

    4. критерия за възлагане, а когато изборът се извършва по критерий икономически най-изгодна оферта – и методика за оценка на офертата в съответствие с чл. 28а;

    5. срок и място за получаване на офертите;

    6. дата, час и място на отваряне на офертите.

    (2) Възложителят в един и същи ден публикува поканата на Портала за обществени поръчки и в профила на купувача. В профила на купувача заедно с поканата се публикуват и приложенията към нея.

    (3) В деня на публикуването възложителят изпраща съобщение за поканата до средствата за масово осведомяване и може да я изпрати и до избрани от него лица, без да променя условията по ал. 1, т. 2 – 6. В съобщението не може да се съдържа повече информация от тази в поканата, публикувана на портала.

    (4) Срокът по ал. 1, т. 5 не може да бъде по-кратък от 7 работни дни и започва да тече от деня, който следва деня на публикуването на поканата в профила на купувача.

    (5) Възложителят е длъжен отново да приложи реда за събиране на оферти по ал. 1 – 3, когато поканата е оттеглена поради необходимост от промяна на първоначално обявените условия.

    (6) При писмено искане, направено до три дни преди изтичане на срока за получаване на оферти, възложителят е длъжен най-късно на следващия ден да публикува в профила на купувача писмени разяснения по условията на обществената поръчка.

    Чл. 101в. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) (1) Офертата по чл. 101а, ал. 2 трябва да съдържа най-малко:

    1. данни за лицето, което прави предложението;

    2. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) техническо предложение;

    3. ценово предложение;

    4. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) срок на валидност на офертата.

    (2) Съдържанието на офертата се представя в запечатан непрозрачен плик.

    Чл. 101г. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) (1) Получаването, разглеждането и оценката на офертите се извършва по ред, определен с вътрешните правила на възложителя, от назначена от него комисия. В комисията се включва най-малко едно лице, притежаващо професионална компетентност, свързана с предмета на поръчката.

    (2) След получаване на офертите членовете на комисията представят декларации за обстоятелствата по чл. 35, ал. 1, т. 2 – 4.

    (3) Отварянето на офертите се извършва при условията на чл. 68, ал. 3. След отварянето на офертите комисията обявява ценовите предложения и предлага по един представител от присъстващите участници да подпише техническите и ценовите предложения.

    (4) Комисията съставя протокол за получаването, разглеждането и оценката на офертите и за класирането на участниците. Протоколът се представя на възложителя за утвърждаване, след което в един и същи ден се изпраща на участниците и се публикува в профила на купувача при условията на чл. 22б, ал. 3.

    Чл. 101д. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) (1) (Предишен текст на чл. 101д, доп. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложителят може да възложи изпълнението на поръчката и в случаите, когато е подадена само една оферта, ако същата е в съответствие с техническите спецификации.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Когато не е подадена нито една оферта, възложителят може да възложи изпълнението на поръчката след провеждане на преговори с избран от него изпълнител. В тези случаи възложителят е обвързан от прогнозната стойност, посочена в поканата по чл. 101б, ал. 1, и от техническите спецификации и проекта на договор, приложени към поканата.

    Чл. 101е. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 33 от 2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) (1) Възложителят сключва писмен договор, който включва всички предложения от офертата на класирания на първо място участник.

    (2) При сключване на договор класираният на първо място участник представя:

    1. документи, издадени от компетентен орган, за удостоверяване липсата на обстоятелствата по чл. 47, ал. 1, т. 1, освен когато законодателството на държавата, в която е установен, предвижда включването на някое от тези обстоятелства в публичен регистър или предоставянето им служебно на възложителя, и

    2. декларации за липсата на обстоятелствата по чл. 47, ал. 5, освен в случаите, когато поръчката се възлага от възложител по чл. 7, т. 2.

    (3) Възложителят може последователно да предложи сключване на договор при условията на ал. 1 и 2 с участника, класиран на второ и на следващо място, когато участникът, който е имал право да сключи договора:

    1. откаже да сключи договор;

    2. не представи някой от документите по ал. 2;

    3. не отговаря на изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 1 или ал. 5.

    (4) Възложителят публикува в профила на купувача при условията на чл. 22б, ал. 3 договора и допълнителните споразумения към него.

    Чл. 101ж. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителят е длъжен да съхранява всички документи, свързани с възлагане на поръчките по тази глава, за срок три години след приключване изпълнението на договора.

    ЧАСТ ТРЕТА ВЪЗЛАГАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ ОТ ВЪЗЛОЖИТЕЛИ, ИЗВЪРШВАЩИ ДЕЙНОСТИ ВЪВ ВОДОСНАБДЯВАНЕТО, ЕНЕРГЕТИКАТА, ТРАНСПОРТА И ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ

    Глава девета – ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 102. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) Разпоредбите на част трета се прилагат от:

    1. възложителите по чл. 7, т. 5 и 6;

    2. възложителите по чл. 7, т. 1, 3 и 4 при извършване на някоя от дейностите по чл. 7а – 7д.

    (2) Обществена поръчка, която има за предмет дейности по чл. 7а – 7д и други дейности по закона, се подчинява на правилата, приложими за дейността, която е основен предмет на поръчката.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) В случай че по отношение на една от дейностите – предмет на обществена поръчка, са приложими специалните правила на тази част, а спрямо другата дейност – общите правила на закона, и ако е обективно невъзможно да се определи коя от дейностите е основен предмет на обществената поръчка, тя се възлага по реда на общите правила на закона.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) В случай че по отношение на една от дейностите – предмет на обществена поръчка, са приложими специалните правила на тази част, а другата не се подчинява нито на общите, нито на специалните разпоредби на закона, и ако е обективно невъзможно да се определи коя от дейностите е основен предмет на обществената поръчка, тя се възлага по реда на тази част.

    Чл. 103. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) Възложителите вземат решение за възлагане на обществени поръчки чрез открита процедура, ограничена процедура и процедура на договаряне с обявление винаги, когато не са налице условията за провеждане на процедура на договаряне без обявление.

    (2) Възложителите вземат решение за възлагане на обществени поръчки чрез процедура на договаряне без обявление само когато:

    1. откритата процедура, ограничената процедура или процедурата на договаряне с обявление е прекратена, тъй като не е подадена нито една оферта или заявление за участие или няма допуснати кандидати или участници и първоначално обявените условия не са съществено променени;

    2. възлагането на обществената поръчка на друго лице би довело до нарушаване на авторски или други права на интелектуална собственост или на изключителни права, придобити по силата на закон или на административен акт;

    3. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) е възникнала необходимост от предприемане на неотложни действия поради настъпване на изключителни обстоятелства, последиците от които не могат да бъдат преодолени при спазване на сроковете за провеждане на открита или ограничена процедура или на процедура на договаряне с обявление;

    4. предметът на договора има за цел изследване, експериментиране, научна или развойна дейност и няма за цел печалба или възстановяване на разходите за тази дейност и доколкото възлагането на такъв договор не накърнява конкурентното възлагане на последващи договори, които по-специално са насочени към постигането на тези цели;

    5. са необходими допълнителни доставки от същия доставчик, предназначени за частична замяна или за увеличаване на доставките, при което смяната на доставчика ще принуди възложителя да придобие стока с различни технически характеристики, което ще доведе до несъвместимост или до технически затруднения при експлоатацията и поддържането;

    6. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) услугата се възлага след проведен конкурс за проект, като се изпращат покани за участие в договарянето на класирания на първо място участник или на всички класирани участници в съответствие с условията на конкурса;

    7. поради непредвидени обстоятелства е необходимо възлагането на допълнителна услуга или строителство на същия изпълнител при следните условия:

    а) допълнителната услуга или строителството не могат технически или икономически да се разделят от предмета на основния договор без значителни затруднения за възложителя или, въпреки че могат да се разделят, са съществено необходими за изпълнението на поръчката;

    б) (изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) общата стойност на поръчките, с които се възлагат допълнителни услуги или строителство, не е повече от 50 на сто от стойността на основната поръчка;

    8. е необходимо повторение на строителство от същия изпълнител при наличие на следните условия:

    а) първата поръчка е възложена при открита процедура, ограничена процедура и процедура на договаряне с обявление и в обявлението за нея е посочена възможността за такова възлагане;

    б) общата стойност на тази поръчка е включена при определяне стойността на първата поръчка;

    в) новата поръчка съответства на основния проект, в изпълнение на който е възложена първата поръчка;

    9. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) предмет на поръчката е доставката на стоки, определени по списък, предложен от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата и одобрен от Министерския съвет с правилника за прилагане на закона;

    10. поръчката се възлага въз основа на рамково споразумение, сключено по реда на закона;

    11. за кратък период възникнат благоприятни условия за доставка на стоки на цени, по-ниски от пазарните, включително при разпродажба на имуществото на търговски дружества, обявени в ликвидация или в несъстоятелност;

    12. (нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 33 от 2012 г.) поръчката е за услуги по категория № 21 от приложение № 3 към чл. 5, ал. 1, т. 2 и е на стойност по чл. 14, ал. 3.

    (3) В случаите по ал. 2, т. 5 и 8 договорът за допълнителна поръчка не може да бъде по-дълъг от три години.

    (4) В случаите по ал. 2, т. 9 договорът се сключва по реда на Закона за стоковите борси и тържищата.

    (5) (Доп. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) В случаите по ал. 2, т. 11 договорът се сключва по реда на част трета от Търговския закон.

    Чл. 104. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) При открита процедура, когато възложителите са изпратили предварително обявление, срокът за получаване на оферти може да се намали до 22 дни от датата, на която е изпратено обявлението за откриване на процедурата.

    (2) Когато обявлението за откриване на процедурата е изпратено и по електронен път, срокът по ал. 1 може да се намали със 7 дни.

    Чл. 104а. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) Срокът за получаване на заявления за участие в ограничени процедури и процедури на договаряне с обявление не може да бъде по-кратък от 37 дни от датата, на която е изпратено обявлението.

    (2) Срокът по ал. 1 може да се намали със 7 дни, ако обявлението е изпратено и по електронен път.

    (3) Срокът за получаване на офертите при ограничена процедура и процедура на договаряне с обявление може да се определи чрез споразумение между възложителя и определените кандидати при предварителния подбор. Споразумение се допуска само при условие, че на всички кандидати се предоставя еднакъв срок за изготвяне и подаване на оферти.

    (4) Когато не се постигне споразумение по ал. 3, срокът се определя от възложителя и не може да бъде по-кратък от 24 дни от датата на изпращане на поканата за представяне на оферти или за участие в договарянето.

    (5) В случаите по ал. 4, когато възложителят предостави пълен достъп по електронен път до документацията за участие и ако в обявлението е посочен интернет адрес, на който тя може да се намери, срокът може да се намали с 5 дни.

    Раздел II – Система за предварителен подбор на изпълнителите

    Чл. 105. (1) Възложителите могат да създават и използват системи за предварителен подбор на изпълнителите на обществени поръчки.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Системите за предварителен подбор могат да включват различни етапи на подбор.

    (3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Системите за предварителен подбор се основават на обективни критерии и правила, които се определят от възложителя и могат да бъдат променяни от него при необходимост.

    (4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Критериите и правилата за подбор включват изисквания за икономическо и финансово състояние по чл. 50, ал. 1 и/или технически възможности, и/или квалификация по чл. 51, ал. 1 и могат да включват изискванията на чл. 47, ал. 1 и 2.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Когато критериите и правилата за подбор включват технически спецификации, прилагат се разпоредбите на чл. 30 – 32.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Когато критериите за подбор на кандидатите съдържат изисквания за икономическо и финансово състояние и технически възможности, и/или квалификация, кандидатът може да се позове на ресурсите на трети лица без значение на правните отношения между него и третите лица. В тези случаи кандидатът трябва да представи на възложителя доказателства, че ресурсите са в наличност за целия период на действие на системата за предварителен подбор. В случай че кандидатът е обединение на физически и/или юридически лица, той може да се позове на ресурсите на лице, включено в обединението, или на трети лица при същите условия.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Критериите и правилата за подбор по ал. 3 се предоставят при поискване на кандидатите. Актуализирането на тези критерии и правила се съобщава на лицата, включени в системата за предварителен подбор.

    (8) (Доп. – ДВ, бр. 31 от 2005 г., предишна ал. 4, изм., бр. 37 от 2006 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителите изпращат обявление за създадените от тях системи за предварителен подбор на изпълнители до агенцията за вписване в Регистъра на обществените поръчки. Когато системата е със срок повече от три години, обявлението се публикува всяка година.

    (9) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., отм., бр. 33 от 2012 г.).

    (10) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Когато описанието на предмета на системата за предварителен подбор и/или на критериите и правилата за подбор е с голям обем, възложителят включва в обявлението кратко описание, а подробните изисквания се включват в документацията.

    (11) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Когато възложителят използва система за предварителен подбор, той избира кандидатите за участие в ограничени процедури и процедури на договаряне в съответствие с изискванията на тази система.

    (12) (Предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Когато един възложител смята, че системата за предварителен подбор на друго лице отговаря на неговите изисквания, той съобщава на заинтересованите лица, че ще се ползва от нея.

    Чл. 106. (1) Заявление за участие в системата за предварителен подбор може да се подава по всяко време в срока на действие на системата.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) За разглеждане на заявленията за участие в системата за предварителен подбор възложителят назначава комисия по реда на чл. 34 – 36.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Комисията разглежда всяко постъпило заявление и въз основа на обявените обективни критерии и правила предлага на възложителя да включи или да откаже включването на кандидата в системата за предварителен подбор.

    (4) Възложителят е длъжен да вземе решение в 6-месечен срок от подаване на заявлението за включване в системата за предварителен подбор.

    (5) Когато за решението по ал. 4 са необходими повече от 4 месеца, възложителят информира кандидата в срок два месеца от подаване на заявлението за причините и за датата, до която ще бъде взето решение.

    (6) В 15-дневен срок от датата на решението по ал. 4 възложителят уведомява кандидата за включването му в системата за предварителен подбор или за отказа си за това. Отказът се мотивира.

    (7) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) При вземане на решение по ал. 4 или когато се изменят критериите и правилата, възложителите не могат да:

    1. налагат на кандидатите условия от административен, технически или финансов характер, които не се отнасят за другите кандидати;

    2. изискват проверки или доказателства, които повтарят вече представени от кандидата доказателства.

    (8) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителите поддържат списъци на кандидатите, които са включени в системите за предварителен подбор на изпълнители на обществени поръчки, които могат да се разделят на категории в зависимост от предмета на поръчката, за която се отнася системата. В случаите по чл. 105, ал. 12, възложителят е длъжен да предоставя информация за системата и списъците на други възложители.

    (9) Възложителят може да прекрати участието в системата за предварителен подбор на кандидат, който е престанал да отговаря на обявените критерии. Той е длъжен да го уведоми за това най-малко 15 дни преди датата на прекратяване, като се мотивира.

    Раздел III – (Отм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Рамково споразумение

    Чл. 107. (Отм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.).

    Чл. 108. (Отм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.).

    Глава десета – СПЕЦИАЛНИ ПРАВИЛА

    Чл. 109. (1) (Доп. – ДВ, бр. 31 от 2005 г., предишен текст на чл. 109, изм., бр. 37 от 2006 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) При условията на чл. 23 възложителите по чл. 7, т. 5 и 6 могат да изпращат до агенцията за вписване в Регистъра на обществените поръчки предварително обявление или предварително обявление-покана за планираните обществени поръчки или рамкови споразумения за следващите 12 месеца. Видът на обявлението е по избор на възложителя.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложителите публикуват в профила на купувача предварително обявление за планираните обществени поръчки или рамкови споразумения за следващите 12 месеца при условията на чл. 23, ал. 2.

    Чл. 110. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Когато възложителите публикуват предварително обявление за големи проекти, които са били включени в предишно предварително обявление, те могат да не повтарят тази информация, като посочат обявлението, което я съдържа.

    Чл. 111. (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 33 от 2012 г.) Възложителите могат да открият ограничена процедура или процедура на договаряне с обявление и чрез:

    1. (отм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.);

    2. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 33 от 2012 г.) предварително обявление-покана, публикувано по реда на чл. 23;

    3. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 33 от 2012 г.) обявление за системата за предварителен подбор по чл. 105, ал. 8.

    Чл. 112. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Предварителното обявление-покана служи за покана за заявяване на интерес за участие в процедурата от потенциалните кандидати.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Предварителното обявление-покана трябва да е изготвено съгласно образеца по чл. 19, ал. 7.

    (3) Предварителното обявление-покана трябва да съдържа и следната информация, ако е налична към датата на изпращането му:

    1. възможност за сключване на рамкови споразумения;

    2. възможност за възлагане на допълнителна поръчка;

    3. начална или крайна дата за изпълнение на поръчката;

    4. срок на договора;

    5. изисквания за икономическото и финансовото състояние на кандидата, както и за техническите му възможности и/или квалификация;

    6. условия и размер на гаранцията за участие и на гаранцията за изпълнение на договора;

    7. (нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) критерии за избор на изпълнител и относителната тежест на показателите в комплексната оценка на офертата;

    8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) място и срок за получаване, цена и начин на плащане на документацията за участие в процедурата;

    9. (предишна т. 8, доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) друга информация, определена в образеца по чл. 19, ал. 7.

    Чл. 113. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) Възложителят предоставя при поискване от заинтересованите лица техническите спецификации, които използва често в договорите за доставка, строителство или услуги, или техническите спецификации, които възнамерява да приложи при възлагане на обществените поръчки, предвидени в предварителните обявления.

    (2) Когато техническите спецификации се основават на документи, с които заинтересованите лица разполагат, е достатъчно посочването на тези документи.

    Чл. 114. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) Когато процедурата на договаряне с обявление или ограничената процедура е обявена чрез предварително обявление-покана, възложителят изпраща покана за участие в процедурата на всички кандидати, заявили интерес в срока, посочен в предварителното обявление-покана.

    (2) Поканата за участие в процедурата се изпраща едновременно до всички кандидати не по-късно от 12 месеца след датата на изпращане на предварителното обявление-покана. Поканата се изпраща най-малко 37 дни преди крайния срок за получаване на заявления за участие, а когато е изпратена по електронен път, срокът за получаване на заявления може да бъде намален със 7 дни.

    (3) Когато предварителното обявление-покана не съдържа информацията по чл. 112, ал. 3, възложителят предоставя тази информация на кандидатите с поканата по ал. 1, като посочва и:

    1. адрес и дата за подаване на заявление за участие;

    2. документи, които трябва да бъдат приложени към заявлението за участие.

    (4) Когато от деня на публикуване на предварителното обявление-покана възложителят е осигурил пряк и неограничен достъп по електронен път до информацията по чл. 112, ал. 3, в поканата за участие в процедурата се посочва Интернет-адресът, на който е предоставена тази информация.

    (5) Възложителят провежда предварителния подбор по реда на чл. 77 – 79.

    (6) При подбора на кандидатите в ограничена процедура или в процедура на договаряне с обявление възложителят не може да:

    1. налага на кандидат условия от административен, технически или финансов характер, които не се отнасят за другите кандидати;

    2. изисква проверки или доказателства, които повтарят вече представени от кандидата доказателства.

    Чл. 115. Когато процедурата на договаряне или ограничената процедура е обявена чрез обявление за система за предварителен подбор, възложителят извършва предварителен подбор на кандидатите за участие съгласно изискванията на тази система.

    Чл. 116. (Отм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.).

    Чл. 117. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Разглеждането, оценяването и класирането на офертите и определянето на изпълнител на поръчката при ограничена процедура се извършват по реда на чл. 68 – 74.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Разглеждането, оценяването и класирането на офертите и определянето на изпълнител на поръчката при процедура на договаряне се извършват по реда на чл. 88 – 89.

    Чл. 118. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Възложителят може да отстрани оферта за доставка, когато делът на стоките с произход от трети страни надвишава 50 на сто от общата стойност на стоките, включени в нея.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, ако има сключен договор между Европейския съюз или Република България и трета страна, който осигурява сравним и ефективен достъп на български лица за участие в обществени поръчки в тази страна.

    (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Произходът на стоките се определя в съответствие с действащото митническо законодателство.

    (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Когато две или повече оферти са еквивалентни в съответствие с критерия за оценка на офертите, с предимство се класират офертите, които не могат да бъдат отстранени съгласно ал. 1. Цените на офертите се смятат за еквивалентни, ако разликата между тях не надвишава три на сто.

    (5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Една оферта не може да бъде предпочетена пред друга съгласно ал. 4, когато нейното приемане би задължило възложителя да закупи стоки с технически характеристики, които се различават от тези на съществуващите, което би довело до несъвместимост или до технически затруднения при експлоатацията и поддържането.

    Чл. 118а. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) Когато се възлага обществена поръчка за услуга с предмет изследователска и развойна дейност чрез открита, ограничена процедура или процедура на договаряне с обявление, в информацията за сключен договор възложителите могат да не посочват предмет и количество, в случай че публикуването им би нарушило търговска тайна. В такива случаи информацията съдържа всички данни от обявлението.

    (2) Когато се възлага обществена поръчка за услуга с предмет изследователска и развойна дейност чрез процедура на договаряне без обявление по чл. 103, ал. 2, т. 4, в информацията за сключен договор възложителите могат да не посочват предмет и количество.

    (3) В случай на сключен договор чрез система за предварителен подбор информацията за сключен договор съдържа най-малко данните за изпълнителя, включени в списъка по чл. 106, ал. 8.

    Чл. 118б. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) (1) Когато дейност по чл. 7а – 7д е изложена на конкуренция, надзорният орган в съответната област може да уведоми агенцията чрез изпращане на становище, придружено с доказателства, за изключване на тази дейност от приложното поле на закона.

    (2) Агенцията в едномесечен срок изпраща документите по ал. 1 на Европейската комисия за вземане на решение.

    Чл. 119. За всички неуредени въпроси в част трета се прилагат съответно разпоредбите на част втора.

    ЧАСТ ТРЕТА "а" (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) ВЪЗЛАГАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ В ОБЛАСТТА НА ОТБРАНАТА И/ИЛИ СИГУРНОСТТА (Загл. изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г. )

    Глава десета – "а" (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) ОБЩИ ПРАВИЛА

    Раздел I – (Нов – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Основни положения

    Чл. 119а. (Нов – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) (1) Разпоредбите на тази част се прилагат при възлагане на обществени поръчки по чл. 3, ал. 2 на стойност по чл. 14, ал. 2.

    (2) В случай че по отношение на една от дейностите – предмет на обществена поръчка, са приложими правилата на тази част, а спрямо другата дейност – правилата на част втора или на част трета, тя се възлага по реда на тази част, при условие че по обективни причини е обосновано възлагането на обща поръчка.

    (3) В случай че по отношение на една от дейностите – предмет на обществена поръчка, са приложими правилата на тази част, а друга дейност от предмета е извън приложното поле на закона и по обективни причини е обосновано възлагането на обща поръчка, за тази поръчка законът не се прилага.

    (4) Не се допуска вземане на решение за възлагане на обща поръчка с цел прилагането на тази част или изключване на поръчката от приложното поле на закона.

    Чл. 119б. (Нов – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) (1) Възложителите могат да получават доставки или услуги от или чрез централен орган за обществени поръчки, който е:

    1. възложител по смисъла на чл. 8а, ал. 2, създаден с акт на Министерския съвет, или

    2. европейски публичен орган, който не е възложител.

    (2) Когато възложителите получават доставки или услуги по реда на ал. 1, се смята, че те са спазили разпоредбите на закона, доколкото:

    1. органът по ал. 1, т. 1 е спазил правилата и на тази част;

    2. прилаганите от органа по ал. 1, т. 2 правила съответстват на разпоредбите на тази част и на правилата за обжалване.

    (3) Централният орган и възложителят носят отговорност за законосъобразността на съответната процедура, която провеждат.

    Раздел II – (Нов – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Процедури

    Чл. 119в. (Нов – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) (1) Обществените поръчки по тази част се възлагат чрез ограничена процедура и процедура на договаряне с обявление, освен ако са налице условията за провеждане на процедура на състезателен диалог и договаряне без обявление.

    (2) Възложителят може да възложи обществена поръчка чрез състезателен диалог, когато са изпълнени условията по чл. 83а, ал. 1 и 2.

    (3) Възложителите вземат решение за възлагане на обществени поръчки чрез договаряне без обявление само когато:

    1. ограничената процедура, състезателният диалог или процедурата на договаряне с обявление е прекратена, тъй като няма подадени заявления за участие или няма допуснати кандидати, или не е подадена нито една оферта и първоначално обявените условия не са съществено променени;

    2. ограничената процедура, състезателният диалог или процедурата на договаряне с обявление е прекратена, тъй като подадените оферти не отговарят на предварително обявените условия, поканени са само кандидатите, подали оферта в прекратената процедура, и първоначално обявените условия не са съществено променени;

    3. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) е възникнала необходимост от предприемане на неотложни действия поради настъпване на изключителни обстоятелства, последиците от които не могат да бъдат преодолени при спазване на сроковете за провеждане на процедурите по ал. 1;

    4. (отм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.);

    5. по технически причини или от съображения, свързани със защитата на изключителни права, поръчката може да бъде възложена само на определен изпълнител;

    6. поръчката е с предмет услуги за научноизследователска или развойна дейност, освен в случаите по чл. 4, т. 4 и чл. 13, ал. 1, т. 4;

    7. стоките – предмет на доставка, се произвеждат с цел изследване, експериментиране, научна или развойна дейност и са в ограничено количество, което не позволява формиране на пазарна цена или възстановяване на разходите за тази дейност;

    8. са необходими допълнителни доставки от същия доставчик, предназначени за частична замяна или за увеличаване на доставките, при което смяната на доставчика ще принуди възложителя да придобие стока с различни технически характеристики и това ще доведе до несъвместимост или до съществени технически затруднения при експлоатацията и поддържането;

    9. предмет на поръчката е доставката на стоки, търгувани на стокова борса;

    10. за кратък период възникнат благоприятни условия за доставка на стоки на цени, по-ниски от пазарните, включително при разпродажба на имуществото на търговски дружества, обявени в ликвидация или в несъстоятелност;

    11. поради непредвидени обстоятелства е необходимо възлагането на допълнителна услуга или строителство на същия изпълнител при следните условия:

    а) допълнителната услуга или строителството не могат технически или икономически да се разделят от предмета на основния договор без значителни затруднения за възложителя или, въпреки че могат да се разделят, са съществено необходими за изпълнението на поръчката;

    б) общата стойност на поръчките, с които се възлагат допълнителни услуги или строителство, не е повече от 50 на сто от стойността на основната поръчка;

    12. е необходимо повторение на услуга или строителство от същия изпълнител при наличие на следните условия:

    а) първата поръчка е възложена при ограничена процедура или процедура на договаряне с обявление, или състезателен диалог и в обявлението за нея е посочена възможността за такова възлагане;

    б) общата стойност на новата поръчка е включена при определяне стойността на първата поръчка;

    в) новата поръчка съответства на основния проект, в изпълнение на който е възложена първата поръчка;

    13. предметът на поръчката е свързан с предоставянето на въздухоплавателни и морски транспортни услуги за въоръжените сили или за силите за сигурност на страната, разположени или които предстои да бъдат разположени извън нейната територия, когато възложителят трябва да осигури тези услуги от изпълнители, които гарантират валидността на своите оферти само за толкова кратки срокове, че срокът за провеждане на ограничената процедура или на процедурата на договаряне с обявление, включително съкратените срокове по чл. 76, ал. 3 и чл. 86, ал. 3, не може да бъде спазен.

    (4) В случаите по ал. 3, т. 8 договорът за допълнителна поръчка не може да бъде по-дълъг от 5 години, освен при изключителни обстоятелства, които се определят, като се вземат предвид очакваният експлоатационен живот на доставените изделия, съоръжения или системи и техническите трудности, които може да предизвика смяната на изпълнителя.

    (5) В случаите по ал. 3, т. 12 процедурата може да се открие не по-късно от 5 години от възлагането на първата поръчка, освен при изключителни обстоятелства, които налагат процедурата да бъде проведена след този срок.

    (6) В случаите по ал. 3, т. 9 договорът се сключва по правилата на съответната борса.

    (7) В случаите по ал. 3, т. 10 договорът се сключва по реда на част трета от Търговския закон.

    Чл. 119г. (Нов – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) (1) Възложителите могат да сключват рамково споразумение за възлагане на обществени поръчки въз основа на ограничена процедура, договаряне с обявление или състезателен диалог.

    (2) Рамковите споразумения се сключват за срок, не по-дълъг от 7 години. По изключение срокът на рамковото споразумение може да бъде по-дълъг, когато предвид очаквания експлоатационен живот на доставените стоки, съоръжения или системи, промяната на изпълнителя може да предизвика технически затруднения. Възложителят посочва мотивите за това в обявлението.

    (3) За неуредените въпроси относно рамковото споразумение се прилагат правилата на чл. 93а – 93г.

    Глава десета – "б" (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) СПЕЦИАЛНИ ПРАВИЛА

    Раздел I – (Нов – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Условия за изпълнение на поръчката

    Чл. 119д. (Нов – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) (1) Когато в съответствие с чл. 26, ал. 2 в обявлението е посочено, че обществената поръчка съдържа или изисква класифицирана информация, в документацията, която предоставя с поканата за участие, възложителят поставя към участниците и техните подизпълнители изисквания с цел защита на класифицираната информация.

    (2) В случаите по ал. 1 освен документите по чл. 51, ал. 1, т. 12 възложителят може да:

    1. поиска представяне на разрешение, удостоверение или потвърждение за достъп до класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация за избраните подизпълнители;

    2. включи в проекта на договора клаузи, които задължават изпълнителя:

    а) да представи документа по т. 1 и за подизпълнителите, избрани по време на изпълнението на поръчката;

    б) да опазва класифицираната информация, станала му известна в хода на процедурата, по време и след приключване изпълнението на поръчката;

    в) в договорите с подизпълнители, избрани преди и по време на изпълнението на поръчката, да включи клаузи по буква "б" за опазване на класифицираната информация.

    (3) В случаите по чл. 51, ал. 1, т. 12 възложителят признава разрешенията за достъп до класифицирана информация, издадени в съответствие със законодателството на държавата – членка на Европейския съюз, в която кандидатът или участникът е установен, при наличието на влязъл в сила международен договор или двустранно споразумение за защита на класифицираната информация, по което Република България е страна. Това не изключва възможността възложителят, при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация, да поиска извършване на допълнителни проучвания в съответната държава – членка на Европейския съюз.

    Чл. 119е. (Нов – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) (1) Когато в съответствие с чл. 26, ал. 2 възложителят е включил в обявлението изисквания за сигурността на доставките, той може да:

    1. поиска офертата да съдържа и:

    а) лицензи или други подходящи документи, издадени в съответната държава – членка на Европейския съюз, с които се доказва, че участникът ще бъде в състояние да изпълнява задълженията във връзка с износа, трансфера или транзита на стоки, свързани с поръчката;

    б) посочване на всички ограничения, свързани с разкриването, трансфера или използването на стоки и услуги или резултатите от тях, които произтичат от контрол на износа или от договорености в областта на отбраната;

    в) доказателства, че организацията и разположението на веригата за доставки на участника позволяват спазване на тези изисквания, както и декларация, че възможни промени във веригата за доставки по време на изпълнение на поръчката няма да окажат неблагоприятно въздействие;

    г) всяка придружаваща документация, получена от националните органи на участника относно изпълнението на допълнителни нужди, изисквани от възложителя, възникнали вследствие на криза;

    2. включи в проекта на договора клаузи, които задължават изпълнителя:

    а) да създаде и/или поддържа капацитета, необходим за посрещане на допълнителни нужди, изисквани от възложителя вследствие на криза, съгласно уговорени условия и ред;

    б) да осъществява поддръжката, модернизирането или адаптирането на доставките, които са обхванати от поръчката;

    в) да уведоми незабавно възложителя за всяка промяна, настъпила в неговата организация, веригата за доставки или промишлената стратегия, която може да засегне изпълнението на поръчката;

    г) в случай на прекратяване на производството да предостави на възложителя всички специални средства, необходими за производството на резервни части, компоненти, монтажни елементи и специална изпитателна техника, включително технически чертежи, лицензи и указания за използване, при условия и по ред, уговорени при настъпване на съответното обстоятелство.

    (2) Възложителят не може да поставя изисквания към участника, които могат да породят противоречие с лицензионните критерии за износ, трансфер или транзит на съответната държава – членка на Европейския съюз.

    Чл. 119ж. (Нов – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) (1) (Нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) За обществени поръчки по чл. 3, ал. 2 с обявлението възложителят може да определи дял от обществената поръчка, който да се изпълни от подизпълнители, като определя минималния и максималния процент от стойността на поръчката, но не повече от 30 на сто.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) С офертата си участниците може да предлагат дял от общата стойност на поръчката, който надхвърля максималния размер по ал. 1.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) С офертата си участниците посочват видове работи от предмета на поръчката, които ще възложат на подизпълнители, и съответстващия на тези работи дял от поръчката, който не може да бъде по-малък от минималния процент, определен от възложителя, както и подизпълнителите, които вече са определили.

    (4) (Предишна ал. 1, изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Когато участник е определил с офертата си един или повече от подизпълнителите, с които ще сключи договор за подизпълнение, той е длъжен да:

    1. посочи в офертата си предложените подизпълнители, вида на работите, които ще извършват, и дела на тяхното участие;

    2. представи документи, с които доказва спазването на изискванията за подбор на всеки от тях съобразно вида и дела на тяхното участие;

    3. уведоми възложителя за всяка промяна на подизпълнителите, настъпила по време на изпълнение на договора за обществена поръчка.

    (5) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложителят отстранява участника, ако предложените от него подизпълнители не отговарят на критериите за подбор.

    Чл. 119з. (Нов – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) (1) Възложителят може да задължи участника, определен за изпълнител, да избере подизпълнителите по всички или по част от дейностите, предложени за подизпълнение при спазване на разпоредбите на чл. 119и – 119л. Тази възможност се посочва в обявлението.

    (2) Възложителят посочва в решението за определяне на изпълнител по кои от дейностите, предложени за подизпълнение, подизпълнителите, трябва да се изберат при спазване разпоредбите на чл. 119и – 119л.

    (3) Възложителят няма право да поставя ограничения, основани на националната принадлежност на подизпълнителите.

    Раздел II – (Нов – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Избор на подизпълнители

    Чл. 119и. (Нов – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Когато участникът, определен за изпълнител, е възложител по чл. 7, той сключва договори за подизпълнение на стойност по чл. 14, ал. 2 чрез процедура по чл. 119в, ал. 1.

    Чл. 119к. (Нов – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Когато участникът, определен за изпълнител, не е възложител по чл. 7 и трябва да удовлетвори изискване по чл. 119з, ал. 1, той изготвя обявление съгласно съответния образец, утвърден с регламента по чл. 45в, ал. 9 или по реда на чл. 19, ал. 7 – при договори за подизпълнение на стойност по чл. 14, ал. 2.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Обявлението по ал. 1 се публикува в Регистъра на обществените поръчки, а при договори за подизпълнение на стойност по чл. 45в, ал. 2, т. 7 – и в "Официален вестник" на Европейския съюз при спазване разпоредбите на чл. 45в, ал. 7, 10 и 11.

    (3) В случаите по ал. 1 подизпълнителите се избират при спазване принципите на прозрачност и конкуренция.

    Чл. 119л. (Нов – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) (1) При избор на подизпълнител по чл. 119и и 119к се прилагат критериите за подбор, посочени от възложителя на обществената поръчка. Участникът, определен за изпълнител, може да определи и други критерии, които съответстват на посочените от възложителя.

    (2) Критериите за подбор по ал. 1 следва да са обективни, недискриминационни, да са свързани с предмета на договора за подизпълнение и да са пропорционални на неговия обем.

    Чл. 119м. (Нов – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) (1) Възложителят има право да отхвърли подизпълнители, избрани от участника, определен за изпълнител, само в случай че те не отговарят на посочените в обявлението и документацията критерии за подбор, приложими към участниците. В този случай участникът, определен за изпълнител, е длъжен отново да приложи реда по чл. 119и – 119л.

    (2) В случаите по ал. 1 възложителят изготвя мотивирано решение, което изпраща на участника, определен за изпълнител, в тридневен срок от издаването му.

    Чл. 119н. (Нов – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Решенията на определения за изпълнител участник, свързани с избора на подизпълнител, не подлежат на обжалване в случаите, когато участникът, определен за изпълнител, не е възложител по чл. 7.

    Чл. 119о. (Нов – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Отговорността за изпълнение на договор за обществена поръчка се носи от изпълнителя дори в случаите, когато той е сключил договори за подизпълнение.

    ЧАСТ ЧЕТВЪРТА ОБЖАЛВАНЕ И КОНТРОЛ (Загл. изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.)

    Глава единадесета – ОБЖАЛВАНЕ (Загл. изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.)

    Чл. 120. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 52 от 2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) На обжалване по реда на тази глава подлежи всяко решение на възложителите по процедура за:

    1. възлагане на обществена поръчка, включително чрез прилагане на рамково споразумение, динамична система за доставки или система за предварителен подбор;

    2. сключване на рамково споразумение;

    3. създаване на динамична система за доставки или система за предварителен подбор;

    4. конкурс за проект.

    (2) Решенията по ал. 1 се обжалват пред Комисията за защита на конкуренцията относно тяхната законосъобразност, включително за наличие на дискриминационни икономически, финансови, технически или квалификационни изисквания в обявлението, документацията или във всеки друг документ, свързан с процедурата.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) На обжалване по реда на тази глава подлежат и решенията по чл. 119м, ал. 2.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., предишна ал. 3, бр. 33 от 2012 г.) На обжалване по реда на тази глава подлежат и действия или бездействия на възложителя, с които се възпрепятства достъпът или участието на лица в процедурата. Не подлежат на самостоятелно обжалване действията на възложителя по издаване на решенията по ал. 1.

    (5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., предишна ал. 4, бр. 33 от 2012 г.) Жалба може да се подава в 10-дневен срок от:

    1. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) изтичането на срока по чл. 27а, ал. 3 – срещу решението за откриване на процедурата и/или решението за промяна;

    2. (нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) публикуването на решението за откриване на процедура по чл. 76, ал. 3 или чл. 86, ал. 3, или на договаряне без обявление;

    3. (предишна т. 2, изм. и доп. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 33 от 2012 г.) получаване на решението по чл. 79, ал. 12, чл. 83г, ал. 11, чл. 83ж, ал. 1, чл. 88, ал. 11, чл. 93ж, ал. 4, чл. 106, ал. 4 и чл. 119м, ал. 2;

    4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) получаване на решението за избор на изпълнител или за прекратяване на процедурата;

    5. (предишна т. 4, изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) публикуване на обявлението за доброволна прозрачност в Регистъра на обществените поръчки или в "Официален вестник" на Европейския съюз.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., предишна ал. 5, изм., бр. 33 от 2012 г., отм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.).

    (7) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., предишна ал. 6, изм., бр. 33 от 2012 г.) Жалбата по ал. 4 се подава в 10-дневен срок от уведомяването за съответното действие, а ако лицето не е уведомено – от датата, на която е изтекъл срокът за извършване на съответното действие.

    (8) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., предишна ал. 7, бр. 33 от 2012 г.) Жалба може да се подава от:

    1. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 33 от 2012 г.) всяко заинтересовано лице – в случаите по ал. 5, т. 1, 2 и 5, ал. 6 и 7;

    2. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 33 от 2012 г.) всеки заинтересован кандидат в процедурата – в случаите по ал. 5, т. 3 и ал. 7;

    3. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 33 от 2012 г.) всеки заинтересован кандидат или участник – в случаите по ал. 5, т. 4 и ал. 7.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., предишна ал. 8, изм., бр. 33 от 2012 г.) В срока по ал. 5, т. 1 жалба срещу решението за откриване на процедурата и/или решението за промяна могат да подават и професионални сдружения и организации в съответния бранш за защита на интересите на своите членове.

    (10) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., предишна ал. 9, изм., бр. 33 от 2012 г.) В случаите по ал. 5, т. 1 и 5, когато датите на публикуване на обявленията в Регистъра на обществените поръчки и в "Официален вестник" на Европейския съюз са различни, срокът за обжалване тече от по-късната дата.

    (11) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., предишна ал. 10, изм., бр. 33 от 2012 г.) Жалба срещу решението за класиране на участниците в конкурса за проект може да подава всеки заинтересован кандидат или заинтересован участник в срока по ал. 5.

    Чл. 120а. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 52 от 2010 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата".

    (2) Когато с жалбата е поискана временната мярка по ал. 1, процедурата за възлагане на обществена поръчка спира до влизане в сила на:

    1. определението, с което се отхвърля искането за временна мярка, или

    2. решението по жалбата, ако е наложена временната мярка.

    Чл. 120б. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Жалба срещу решението за определяне на изпълнител спира процедурата за възлагане на обществена поръчка до окончателното решаване на спора, освен когато е допуснато предварително изпълнение.

    Чл. 121. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Жалбата се подава едновременно до Комисията за защита на конкуренцията и до възложителя, чието решение, действие или бездействие се обжалва.

    (2) Жалбата трябва да е написана на български език и да съдържа:

    1. наименование на органа, до който се подава;

    2. (доп. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) наименование, седалище и адрес на управление и данни за съдебната регистрация на жалбоподателя – юридическо лице; името, адреса и данни за самоличността на жалбоподателя, когато е физическо лице, както и адрес, включително електронен, за получаване на съобщения и призовки;

    3. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) наименование и адрес на възложителя;

    4. данни за обществената поръчка и решението, действието или бездействието, което се обжалва;

    5. оплакванията и искането на жалбоподателя;

    6. подпис на лицето, което подава жалбата, или на неговия пълномощник.

    (3) Искане за налагане на временна мярка се прави едновременно с подаването на жалбата.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Към жалбата до Комисията за защита на конкуренцията се прилагат:

    1. копие от обжалваното решение, когато не е публикувано в Регистъра на обществените поръчки;

    2. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) доказателства за спазване на срока по чл. 120, ал. 5 и 7;

    3. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) документ за платена държавна такса;

    4. доказателство за изпращането на жалбата до възложителя;

    5. други доказателства, ако жалбоподателят разполага с такива.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Ако жалбата не отговаря на изискванията по ал. 2 и ал. 4, т. 1 – 3, Комисията за защита на конкуренцията уведомява жалбоподателя и му дава тридневен срок за отстраняване на нередовностите.

    (6) Комисията за защита на конкуренцията не образува производство, когато:

    1. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 33 от 2012 г.) жалбата е подадена след изтичането на срока по чл. 120, ал. 5 и 7;

    2. не са отстранени нередовностите в срока по ал. 5;

    3. не е представен документ за внесена държавна такса;

    4. (отм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г., нова, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) жалбата е подадена преди изтичането на срока по чл. 27а, ал. 3;

    5. (нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) жалбата е оттеглена преди образуването му.

    (7) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) В случаите по ал. 6 председателят на Комисията за защита на конкуренцията връща жалбата с разпореждане, което подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в тридневен срок от съобщаването му.

    (8) Възложителят може сам да отстрани нарушението до произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията по жалбата.

    Чл. 121а. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 52 от 2010 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 33 от 2012 г.) В тридневен срок от постъпване на жалбата или от отстраняване на нередовностите по нея председателят на Комисията за защита на конкуренцията образува производство и определя член на комисията, който наблюдава проучването. За образуваното производство се уведомява възложителят.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложителят изпраща становище по жалбата, подкрепено по необходимост с доказателства, в тридневен срок от получаване на уведомлението по ал. 1.

    (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Когато в жалбата е направено искане за налагане на временна мярка, Комисията за защита на конкуренцията се произнася по него в закрито заседание с мотивирано определение в 7-дневен срок от образуването на производството.

    (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., доп., бр. 33 от 2012 г.) Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес, и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните.

    (5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Комисията за защита на конкуренцията може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане.

    (6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Произнасянето по временната мярка не обвързва Комисията за защита на конкуренцията при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя.

    (7) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Определението за произнасяне по временната мярка подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в тридневен срок от съобщаването му на страните. Съдът се произнася в закрито заседание в 14-дневен срок от образуване на производството по частната жалба. За неуредени въпроси относно производството по жалбата се прилагат правилата на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Обжалването на определението за налагане на временна мярка не спира производството пред Комисията за защита на конкуренцията.

    Чл. 121б. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Когато се обжалва решението за избор на изпълнител, възложителят може в срока за представяне на становището по чл. 121а, ал. 2 да поиска от Комисията за защита на конкуренцията допускане на предварително изпълнение на решението. Искане за предварително изпълнение, направено след този срок, не се разглежда от Комисията за защита на конкуренцията.

    (2) Възложителят мотивира искането по ал. 1 и прилага доказателства в подкрепа на твърденията си.

    (3) Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането за допускане на предварително изпълнение с определение в закрито заседание в тридневен срок от получаване на становището.

    (4) (Доп. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Комисията за защита на конкуренцията допуска предварително изпълнение на решението за избор на изпълнител по изключение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, включително такива, свързани с отбраната и сигурността, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или труднопоправима вреда.

    (5) Предварително изпълнение по ал. 4 не се допуска, когато е мотивирано с икономически интереси, свързани с разходи за:

    1. отлагане изпълнението на договора;

    2. откриване на нова процедура за възлагане на поръчката.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Комисията за защита на конкуренцията допуска предварително изпълнение на решението за избор на изпълнител във всички случаи, когато би се застрашило сериозно изпълнението на мащабна програма в областта на отбраната или сигурността, която е от съществено значение за интересите на страната.

    (7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в тридневен срок от съобщаването му на страните.

    (8) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., предишна ал. 7, бр. 33 от 2012 г.) Върховният административен съд се произнася по определението в закрито заседание в 14-дневен срок от образуване на производството по частната жалба.

    Чл. 122. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 52 от 2010 г.) (1) Когато е образувано производство срещу решение за определяне на изпълнител и не е допуснато предварително изпълнение, Комисията за защита на конкуренцията служебно проверява за наличие на висящо производство срещу друго решение на възложителя по същата процедура.

    (2) Комисията за защита на конкуренцията спира производството, образувано по жалба срещу решение за избор на изпълнител, когато установи висящо производство по ал. 1.

    (3) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните след отпадане на основанието за спиране.

    Чл. 122а. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Проучването обхваща обстоятелствата по жалбата, подадена в срока по чл. 120, ал. 5 и 7, и се извършва от работен екип от администрацията на Комисията за защита на конкуренцията, определен със заповед на председателя. Проучването се наблюдава от члена на комисията по чл. 121а, ал. 1, който при необходимост дава указания.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Когато поръчката съдържа или изисква класифицирана информация, включително с обект по чл. 3, ал. 2, служителите от администрацията на Комисията за защита на конкуренцията, които участват в производството по разглеждане на преписката, трябва да имат разрешение за достъп до класифицирана информация до съответното ниво съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

    (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) По производството пред Комисията за защита на конкуренцията се допускат писмени и устни доказателства и експертни становища.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г., предишна ал. 3, бр. 33 от 2012 г.) При използване на експертни становища в производството пред Комисията за защита на конкуренцията сумите за възнаграждения на експертите се внасят предварително от страната, която е поискала експертизата. При назначаване на експертиза по инициатива на Комисията за защита на конкуренцията разноските за експертно възнаграждение се възлагат на жалбоподателя, ако жалбата е оставена без уважение или производството е прекратено, и на възложителя – в случаите по чл. 122г, ал. 1, т. 2, 4 или 5.

    (5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Страните по производството, държавните органи и длъжностните лица са задължени да оказват съдействие на Комисията за защита на конкуренцията при изпълнение на възложените й със закона задължения.

    (6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Всички доказателства, събрани по производството, не могат да бъдат разгласявани, ако представляват производствена, търговска или друга защитена със закон тайна. Когато в тях се съдържат данни, представляващи класифицирана информация, се прилага редът, предвиден в Закона за защита на класифицираната информация

    (7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) След приключване на проучването на страните се дава възможност да се запознаят със събраните по преписката доказателства.

    (8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Страните са длъжни да представят всичките си доказателства най-късно в деня преди заседанието по разглеждане на жалбата.

    Чл. 122б. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) След приключване на проучването работният екип представя на наблюдаващия член на комисията доклад, който съдържа фактически и правен анализ на случая, както и предложение за начина на приключване на производството.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Наблюдаващият член на комисията уведомява председателя за приключване на проучването. Председателят с резолюция насрочва открито заседание за разглеждането на преписката.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., предишна ал. 2, бр. 33 от 2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Страните се призовават по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като срокът за призоваване е не по-кратък от три дни преди заседанието. На страните може да бъдат връчвани съобщения и призовки и на посочения от тях електронен адрес.

    (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Страните могат да ползват адвокатска защита.

    Чл. 122в. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., бр. 54 от 2010 г., бр. 73 от 2011 г., в сила от 20.10.2011 г.) Заседанията са редовни, когато присъстват най-малко четирима от членовете на Комисията за защита на конкуренцията.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Когато поръчката съдържа или изисква класифицирана информация, включително с обект по чл. 3, ал. 2, членовете на Комисията за защита на конкуренцията, които участват в производството по разглеждане на преписката, трябва да имат разрешение за достъп до класифицирана информация до съответното ниво съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., бр. 54 от 2010 г., бр. 73 от 2011 г., в сила от 20.10.2011 г., предишна ал. 2, бр. 33 от 2012 г.) Комисията за защита на конкуренцията постановява решения и определения с явно гласуване и с мнозинство от 4 гласа. В случай че на заседанието присъстват по-малко от 7 членове, решението се постановява само ако за него са гласували най-малко 4 от членовете на комисията.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., отм., предишна ал. 3, бр. 33 от 2012 г.) Член на комисията не може да участва в производството по проучване по този закон, когато е заинтересован от изхода му или когато са налице основателни съмнения в неговата безпристрастност. Членът на комисията се отвежда по свой почин или по искане на страните.

    (5) (Отм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.).

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Заседанието започва с решаване на предварителните въпроси относно редовността на процедурата. На страните в производството могат да се задават въпроси.

    (7) Когато счете, че обстоятелствата по жалбата са изяснени, председателят предоставя възможност на страните за становища.

    (8) След изясняване на спора от фактическа и правна страна председателят закрива заседанието.

    Чл. 122г. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., изм. и доп., бр. 52 от 2010 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Комисията за защита на конкуренцията на закрито заседание постановява решение, с което:

    1. оставя жалбата без уважение;

    1а. (нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) отменя незаконосъобразното решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка;

    2. отменя решението и връща преписката за продължаване на процедурата за възлагане на обществена поръчка от последното законосъобразно решение или действие или за прекратяване на процедурата;

    3. установява незаконосъобразност на решението и налага предвидените санкции по ал. 4 и 5;

    4. обявява за нищожно решението на възложителя;

    5. отменя незаконосъобразното действие или установява незаконосъобразното бездействие и връща преписката за продължаване на процедурата за възлагане на обществена поръчка от последното законосъобразно решение или действие или за прекратяване на процедурата;

    6. отменя решението, когато установи, че договорът е сключен в нарушение на чл. 41, ал. 3 или 5 и установи нарушение на закона, засегнало възможността на лицето, подало жалбата, да участва в процедурата или да бъде определено за изпълнител.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) В случаите по ал. 1, т. 2 и 5 Комисията за защита на конкуренцията може да даде задължителни указания по хода на процедурата за възлагане на обществена поръчка.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 52 от 2010 г., доп., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Когато преди или в хода на производството възложителят сключи договор, той е длъжен незабавно да уведоми Комисията за защита на конкуренцията, като изпрати и копие от договора.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Комисията за защита на конкуренцията установява незаконосъобразност на решението и налага санкция в размер до 10 на сто от стойността на сключения договор, когато е допуснала предварително изпълнение, но при постановяване на решението установи нарушение на закона, засегнало възможността на лицето, подало жалбата, да участва в процедурата или да бъде определено за изпълнител.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Когато договорът е сключен в нарушение на чл. 41, ал. 3 или 5, но не се установи нарушение на закона, засегнало възможността на лицето, подало жалбата, да участва в процедурата или да бъде определено за изпълнител, Комисията за защита на конкуренцията налага санкция в размер три на сто от стойността на сключения договор.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) В случаите по ал. 4 и 5, когато стойността на договорите не е посочена в тях, конкретният размер на санкцията се налага от Комисията за защита на конкуренцията въз основа на назначена експертиза за очакваната стойност на сключения договор. При назначаване на експертиза разноските за възнаграждението на експерта се заплащат от възложителя.

    (7) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Решението на Комисията за защита на конкуренцията е писмено и съдържа:

    1. наименованието на органа, който го е издал;

    2. фактическите и правните основания за издаването му;

    3. мотиви;

    4. диспозитивна част;

    5. пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.

    (8) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Член на комисията, който не е съгласен с решението, го подписва с особено мнение, което се прилага към решението.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Комисията за защита на конкуренцията се произнася по отговорността за разноските при условията и по реда на чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс.

    Чл. 122д. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Комисията за защита на конкуренцията се произнася по жалбата в едномесечен срок от образуването на производството за обществени поръчки по чл. 45в, ал. 2, а в останалите случаи – в 15-дневен срок от образуването на производството.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Решението заедно с мотивите се изготвя и обявява най-късно в 7-дневен срок от произнасянето по жалбата.

    Чл. 122е. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) Решението на Комисията за защита на конкуренцията подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Върховният административен съд се произнася в срок до един месец от получаване на жалбата и решението му е окончателно.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) За неуредени въпроси относно производство по жалбата се прилагат правилата на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

    Чл. 122ж. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) Комисията за защита на конкуренцията с определение прекратява производството:

    1. при установяване недопустимост на жалбата;

    2. ако жалбоподателят – физическо лице, е починал или юридическото лице е прекратено;

    3. при оттегляне на жалбата.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Определенията по ал. 1 подлежат на обжалване по реда на чл. 121а, ал. 7.

    Чл. 122з. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г., доп., бр. 52 от 2010 г.) За всички неуредени въпроси относно процедурата по обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията се прилага редът за обжалване на индивидуални административни актове по Административнопроцесуалния кодекс.

    Чл. 122и. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г., доп., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 52 от 2010 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Обявяване недействителност на сключен договор или на рамково споразумение на основанията, посочени в чл. 41б, ал. 1, може да иска:

    1. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) всяко заинтересовано лице – в случаите по чл. 41б, ал. 1, т. 1 и 2;

    2. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) всяко заинтересовано лице и заинтересован кандидат – в случаите по чл. 41б, ал. 1, т. 3, букви "а" и "б";

    3. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) заинтересован кандидат и/или заинтересован участник – в случаите по чл. 41б, ал. 1, т. 3, буква "в".

    (2) Искът се предявява по реда на Гражданския процесуален кодекс.

    (3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Недействителност на договора или на рамковото споразумение по ал. 1 може да се иска в срок до два месеца от публикуване на информация за сключването му в Регистъра на обществените поръчки, а ако не е публикувана – от узнаването, но не по-късно от една година от сключването.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 33 от 2012 г.) Когато възложителят е публикувал информация за сключен договор на основание чл. 4, т. 2, 4 и 5, чл. 12, ал. 1, т. 2 – 9, 11 – 15 и чл. 13, ал. 1 и е посочил мотиви за прилагане на съответното основание, се прилага двумесечният срок по ал. 3.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., доп., бр. 33 от 2012 г.) Когато възложителят е публикувал информация за сключен договор или за рамково споразумение преди приключване на производство по обжалване, двумесечният срок за искане на недействителност на основание чл. 41б, ал. 1, т. 3 тече от влизането в сила на решението, с което е отменено обжалваното решение на възложителя.

    Чл. 122к. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 52 от 2010 г., бр. 33 от 2012 г.) Когато договорът или рамковото споразумение бъдат обявени за недействителни, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. В случай че това не е възможно, отношенията се уреждат чрез връщане на паричната равностойност на полученото по договора.

    Чл. 122л. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 52 от 2010 г.) Всяко заинтересовано лице може да претендира обезщетение за вреди, претърпени вследствие на нарушения при провеждане на процедура и сключване на договор за обществена поръчка, при условията на чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1, 3 и 4 и чл. 205 от Административнопроцесуалния кодекс.

    Чл. 122м. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Сумите в изпълнение на санкциите по чл. 122г, ал. 4 и 5 се заплащат от бюджета на юридически лица – възложители, или на юридически лица, които се ръководят от възложители – физически лица.

    Чл. 122н. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Комисията за защита на конкуренцията изпраща решенията по чл. 122г и определенията по чл. 121а, ал. 3, чл. 121б, ал. 3 и чл. 122ж, ал. 1 до Агенцията по обществени поръчки в 7-дневен срок от обявяването им.

    Чл. 122о. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., отм., бр. 33 от 2012 г., нов, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г. ) (1) За производствата по тази глава пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд се дължат държавни такси и разноски. Държавните такси са пропорционални и се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

    (2) Възложителите се освобождават от заплащане на държавни такси.

    Глава единадесета – "а" (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) РЕД ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА НАРУШЕНИЯ, УСТАНОВЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

    Чл. 122п. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., бр. 79 от 2015 г.) Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз препраща в деня на получаването или най-късно на следващия работен ден до Агенцията по обществени поръчки, администрацията на Министерския съвет, Министерството на външните работи и до Министерството на финансите уведомлението, получено от Европейската комисия, за установени от нея нарушения на възложителите при провеждане на процедура до сключване на договор за възлагане на обществена поръчка.

    (2) Изпълнителният директор на Агенцията по обществени поръчки изпраща уведомлението по ал. 1 до съответния възложител, който в 5-дневен срок от получаването му е длъжен да представи отговор.

    (3) С отговора по ал. 2 възложителят уведомява агенцията и прилага съответните доказателства, когато:

    1. приеме за основателни твърденията на Европейската комисия и отстрани нарушението, или

    2. посоченото в уведомлението нарушение вече е предмет на обжалване.

    (4) Извън случаите по ал. 3, когато възложителят намира, че не е налице нарушение, той изпраща мотивирано становище до Агенцията по обществени поръчки и прилага доказателства.

    (5) Възложителят е длъжен да преустанови всякакви действия, свързани с провеждане на процедурата или сключване на договор за обществена поръчка, от момента на получаване на уведомлението по ал. 2 до окончателното разрешаване на спора.

    (6) В случаите по ал. 4 изпълнителният директор на агенцията:

    1. упражнява правомощието си по чл. 19, ал. 2, т. 4, когато нарушението, посочено в уведомлението по ал. 1, е в резултат от акт на възложителя;

    2. сезира компетентния държавен орган, когато нарушението произтича от прилагането на нормативен акт, който не е в съответствие с правото на Европейския съюз.

    (7) Органът по ал. 6, т. 2 в 5-дневен срок уведомява агенцията с мотивирано становище и посочва съответни мерки, когато предвижда такива.

    (8) Изпълнителният директор на Агенцията по обществени поръчки изготвя отговор до Европейската комисия, който съдържа:

    1. потвърждение, че нарушението е отстранено – в случаите по ал. 3, т. 1;

    2. информация за наличие на производство по обжалване на нарушението – в случаите по ал. 3, т. 2;

    3. информация за предприемане на мерки за отстраняване на нарушението – в случаите по ал. 6, т. 1 и ал. 7.

    (9) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., бр. 79 от 2015 г.) Отговорът по ал. 8 с приложени към него доказателства се изпраща до Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз, администрацията на Министерския съвет, Министерството на външните работи и до Министерството на финансите в срок до 17 дни от получаването в Агенцията по обществени поръчки на уведомлението по ал. 1.

    (10) Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз предоставя на Европейската комисия отговора по ал. 8 не по-късно от изтичането на 21 дни от датата на получаване на уведомлението по ал. 1.

    Чл. 122р. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Обменът на информация по чл. 122п може да се извършва по електронен път с електронен подпис или по факс.

    Чл. 122с. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Възложителите са длъжни писмено да уведомят агенцията:

    1. за резултата от обжалването в случаите по чл. 122п, ал. 3, т. 2 – в 7-дневен срок от влизането в сила на решението на Комисията за защита на конкуренцията;

    2. когато процедурата, за която се отнася уведомлението по чл. 122п, ал. 1, е прекратена с влязло в сила решение и открият нова процедура, свързана изцяло или отчасти със същия предмет – в тридневен срок от откриването на процедурата.

    Чл. 122т. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) В случаите по чл. 122с изпълнителният директор на агенцията в 7-дневен срок от получаване на уведомлението уведомява Европейската комисия по реда на чл. 122п, ал. 9.

    Глава дванадесета – КОНТРОЛ

    Чл. 123. (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2006 г., доп., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Контролът по изпълнение на този закон, както и контролът по изпълнение на договорите за обществени поръчки и на рамковите споразумения, се осъществява от Сметната палата и от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция. Контролът не се осъществява върху качеството на изпълнението по съответния договор.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) На контрол от Сметната палата подлежат възложителите по чл. 7, които попадат в обхвата на Закона за Сметната палата.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2006 г., бр. 37 от 2006 г.) Възложителите по чл. 7, които попадат в обхвата на Закона за държавната финансова инспекция, се проверяват от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция за спазването на този закон в рамките на финансова инспекция.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2006 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Органите на Агенцията за държавна финансова инспекция извършват периодични последващи проверки относно спазване режима на обществените поръчки на възложители, които не попадат в обхвата на Закона за държавната финансова инспекция, въз основа на одобрен годишен план.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2006 г.) Заповедите за извършване на проверки от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция се издават от директора на агенцията или от упълномощени от него длъжностни лица.

    (6) Заповедите по ал. 5 не подлежат на обжалване.

    (7) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2006 г.) Директорът на Агенцията по обществени поръчки може да поиска от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция да осъществят правомощията си по конкретен случай.

    Чл. 124. (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2006 г.) При извършване на проверки по чл. 123 органите на Агенцията за държавна финансова инспекция имат право:

    1. на свободен достъп до проверявания обект;

    2. да проверяват цялата документация, свързана с възлагането на обществени поръчки и с дейности, изискващи възлагане на обществени поръчки;

    3. да изискват от длъжностните лица в проверяваните обекти документи, сведения и справки във връзка с обществените поръчки;

    4. (нова – ДВ, бр. 98 от 2008 г.) да претърсват помещения, транспортни средства, както и други места, в които се съхранява документация на проверявания обект, и да изземват документи, записи на компютърни информационни данни и носители на компютърни информационни данни за осигуряване на доказателства – със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи, след получено разрешение от съда.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2006 г., бр. 37 от 2006 г.) Лицата в проверяваните обекти са длъжни да оказват съдействие на органите на Агенцията за държавна финансова инспекция и да предоставят необходимите документи, сведения и справки, свързани с обществените поръчки.

    Чл. 125. При извършване на проверки по чл. 123 контролните органи са длъжни:

    1. да се легитимират със служебна карта и заповед за извършване на проверката;

    2. да отразяват точно резултатите от контролната дейност;

    3. да не разгласяват и да не разпространяват информация, станала им известна при извършване на проверките.

    Чл. 126. (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2006 г.) За резултатите от извършена проверка контролните органи от Агенцията за държавна финансова инспекция съставят доклад, съдържащ направените констатации, подкрепени с доказателства.

    (2) Докладът по ал. 1 се връчва на възложителя.

    (3) За констатираните административни нарушения контролните органи съставят актове за административни нарушения.

    (4) При данни за извършени престъпления материалите от проверката се изпращат на прокуратурата.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2006 г.) Когато са констатирани нарушения на процедурите за възлагане на обществени поръчки, съответните части от доклада за извършена финансова инспекция или от доклада по ал. 1 за установените нарушения на процедурите се изпращат своевременно на директора на Агенцията по обществени поръчки.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2006 г.) Информация за резултатите от упражнен контрол по спазването на този закон може да бъде предоставяна само от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция или от оправомощени от него длъжностни лица, както и от директора на Агенцията по обществени поръчки в случаите по ал. 5.

    Чл. 126а. (Нов – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) При осъществяване на дейността по тази глава контролните органи имат право да ползват електронна платформа "Електронен мониторинг" (Е-мониторинг), която събира, съхранява и осигурява онлайн достъп до протоколите на всички комисии за провеждане на процедури за обществени поръчки, рамковите споразумения, договорите между възложителите и изпълнителите, допълнителните споразумения към договорите и договорите за подизпълнение.

    Чл. 126б. (Нов – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) При осъществяване на дейността по тази глава контролните органи имат право да ползват електронна платформа "Електронен одит" (Е-одит). Платформата "Е-одит" разполага с комуникационна система, която позволява на физически лица и институции да предоставят в структурирана форма сигнали за отклонение от законосъобразното провеждане на процедурите по този закон и на изпълнението на договорите за обществените поръчки.

    Чл. 126в. (Нов – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) Сигналите по чл. 126б служат за потвърждаване и усъвършенстване на методите за проверка или за контрол, както и за анализите за разработване на антикорупционни мерки.

    Чл. 126г. (Нов – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) Условията и редът за въвеждане и ползване на платформите по чл. 126а и 126б се определят с правилника за прилагане на закона.

    Глава тринадесета – АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    Чл. 127. (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2006 г., бр. 37 от 2006 г., доп., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Актовете за установяване на нарушения по този закон се съставят от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция в срок 6 месеца от деня, в който нарушителят е открит от органи на агенцията, но не по-късно от три години от извършването му.

    (2) Наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица.

    (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

    Чл. 127а. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) При неизпълнение на влезли в сила решения и/или определения на Комисията за защита на конкуренцията или на задължението по чл. 122а, ал. 5 се налага глоба на физически лица, съответно имуществена санкция на юридически лица и еднолични търговци, в размер от 5000 до 100 000 лв.

    (2) Комисията за защита на конкуренцията установява извършеното нарушение и налага наказанията по ал. 1 с решение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

    (3) Имуществените санкции и глобите по влезли в сила решения на комисията подлежат на събиране по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

    Чл. 127б. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Комисията за защита на конкуренцията изпраща решенията по чл. 127а, ал. 2 до Агенцията по обществени поръчки в 7-дневен срок от обявяването им.

    Чл. 127в. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2010 г., доп., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., отм., бр. 35 от 2014 г., нов, бр. 12 от 2015 г.) (1) Актовете за установяване на нарушения по този закон, констатирани от органи на Сметната палата, се съставят от оправомощени одитори в срок 6 месеца от деня, в който нарушителят е открит, но не по-късно от три години от извършването им.

    (2) Наказателните постановления се издават от председателя на Сметната палата или от оправомощени от него длъжностни лица.

    (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

    Чл. 127г. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложител, който не приеме вътрешни правила за възлагане на обществени поръчки по чл. 8б, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв.

    Чл. 128. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., предишен текст на чл. 128, изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 33 от 2012 г.) Възложител, който наруши забраната на чл. 13а, чл. 15, ал. 4 – 7 и чл. 119а, ал. 4, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв. или с глоба в размер от 2000 до 8000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 се наказва с глоба в размер от 2000 до 8000 лв.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Наказанията по ал. 1 се налагат и на възложител, който наруши забраната по чл. 8, ал. 2, изречение второ.

    Чл. 128а. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Възложител, който при провеждане на процедура наруши сроковете по чл. 64, чл. 76, ал. 1 – 3, чл. 81, ал. 1 – 3, чл. 83б, ал. 1 и 2, чл. 86, ал. 1 – 3, чл. 93з, ал. 1, чл. 97, ал. 1, чл. 104, чл. 104а, ал. 1, 2 и 4 и чл. 114, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв. или с глоба в размер от 1000 до 2000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 1000 до 2000 лв.

    Чл. 128б. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм. и доп., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) (1) (Предишен текст на чл. 128б – ДВ, бр. 33 от 2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложител, който наруши забраната по чл. 25, ал. 5, 9 или 10, се наказва с имуществена санкция в размер от 7000 до 25 000 лв. или с глоба в размер от 2000 до 7000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 2000 до 7000 лв.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Наказанията по ал. 1 се налагат и на възложител или на лице по чл. 8, ал. 2 или 3, което при възлагане на поръчки по чл. 3, ал. 2 наруши забраната по чл. 119з, ал. 3.

    Чл. 128в. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) (1) Възложител, който утвърди и изпрати за публикуване в Регистъра на обществените поръчки обявление за обществена поръчка, което няма задължителното минимално съдържание по чл. 25, ал. 2, когато е приложимо към конкретната обществена поръчка, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв. или с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 500 до 1000 лв. Наказанието не се налага, когато съответната част от обявлението е допълнена с решение за промяна, публикувано по правилата и в срока по чл. 27а, ал. 3 или когато процедурата е прекратена.

    (2) Възложител, който наруши чл. 27а, ал. 4 при публикуване на решение за промяна или не спази изискването на чл. 47, ал. 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв. или с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 500 до 1000 лв.

    (3) Възложител, който утвърди документация за участие, при която методиката за оценка на офертите при критерий икономически най-изгодна оферта не отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв. или с глоба от 500 до 1500 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 500 до 1500 лв.

    (4) (Доп. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложител, който наруши чл. 28, ал. 6 или 7 или определи цена на документация за участие в нарушение на чл. 28, ал. 4 или размер на гаранция за участие или на гаранция за изпълнение в нарушение на чл. 59, ал. 2 или 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв. или с глоба в размер от 200 до 500 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 200 до 500 лв.

    (5) Възложител, който определи технически спецификации в нарушение на чл. 32, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 7000 до 25 000 лв. или с глоба в размер от 2000 до 7000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 2000 до 7000 лв.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложител, който в случаите по чл. 29, ал. 3 не удължи срока за получаване на оферти или заявления за участие, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. или с глоба в размер от 300 до 1000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 300 до 1000 лв.

    (7) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложител, който наруши чл. 73, ал. 4 или чл. 89, ал. 8, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. или с глоба в размер от 300 до 1000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 300 до 1000 лв.

    Чл. 128г. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Член на комисията за провеждане на обществена поръчка, който наруши чл. 69, ал. 1, чл. 70, ал. 1 или чл. 72, ал. 1 и 2, се наказва с глоба в размер 500 лв.

    Чл. 128д. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм. и доп., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) (1) (Предишен текст на чл. 128д, изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Възложител, който сключи договор в нарушение на чл. 41, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв. или с глоба в размер от 3000 до 5000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 3000 до 5000 лв.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Имуществената санкция по ал. 1 се налага и на възложител, който сключи договор преди изтичане на срока по чл. 41, ал. 3, с изключение на случаите по чл. 41а.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Наказанието по ал. 2 не се налага в случаите, когато за установеното нарушение е наложена санкция по чл. 122г, ал. 5.

    Чл. 128е. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Възложител, който не вземе решение за извършване на предварителен подбор и решение за определяне на изпълнител на обществената поръчка в законоустановения срок, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. или с глоба в размер от 200 до 2000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лв.

    Чл. 129. (1) (Предишен текст на чл. 129, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Възложител, който не проведе процедура за възлагане на обществена поръчка при наличие на основание за това или измени договор за обществена поръчка в нарушение на чл. 43, ал. 1, се наказва с имуществена санкция в размер от 15 000 до 50 000 лв. или с глоба в размер от 3000 до 10 000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 3000 до 10 000 лв.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Наказанията по ал. 1 се налагат и на възложител или лице по чл. 8, ал. 2 или 3, което въз основа на рамково споразумение сключи договор, в който условията се различават съществено от тези, определени в рамковото споразумение.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 33 от 2012 г.) Наказанията по ал. 1 се налагат и на възложител или лице по чл. 8, ал. 2 или 3, което сключи договор в нарушение на чл. 5, ал. 4.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Наказанията по ал. 1 се налагат и на възложител, който в нарушение на чл. 12, ал. 6 не прекрати договор за услуги по чл. 12, ал. 1, т. 13.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 33 от 2012 г., доп., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложител, който възложи обществена поръчка на стойност по чл. 14, ал. 4, без да спази правилата на чл. 101а, 101б, 101в, 101г или 101е, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв. или с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 500 до 1000 лв.

    Чл. 129а. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 52 от 2010 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложител, който не изпрати документите по чл. 45в, ал. 1, 3, 4, 5, и 6 или не изпълни задълженията по чл. 45в, ал. 10 и 11, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв. или с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., отм., бр. 52 от 2010 г.).

    Чл. 129б. (1) (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., предишен текст на чл. 129б, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложител, който не съхрани документацията за провеждане на обществена поръчка в срока по чл. 58а, ал. 6, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. или с глоба в размер от 500 до 1500 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 500 до 1500 лв.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложител, който не съхрани всички документи, свързани с възлагане на поръчките по глава осма "а", в срока по чл. 101ж, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв. или с глоба в размер от 300 до 500 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 300 до 500 лв.

    Чл. 130. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 33 от 2012 г.) Възложител по чл. 7, т. 1 – 4, който проведе състезателен диалог или процедура на договаряне, без да са налице предпоставките по чл. 83а, чл. 84, 90 или чл. 119в, ал. 3, се наказва с имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв. или с глоба в размер от 3000 до 5000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 се наказва с глоба в размер от 3000 до 5000 лв.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., доп., бр. 33 от 2012 г.) Възложител по чл. 7, т. 5 и 6, който проведе процедура на договаряне без обявление, без да са били налице предпоставките по чл. 103, ал. 2 или чл. 119в, ал. 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв. или с глоба в размер от 3000 до 5000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 3000 до 5000 лв.

    Чл. 130а. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) (1) (Предишен текст на чл. 130а – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Възложител, който сключи рамково споразумение или създаде динамична система за доставки за срок, по-дълъг от 4 години, в нарушение на чл. 93а, ал. 1 или чл. 93д, ал. 1 или не изпълни задължението си за ежегодно публикуване на обявление при система за предварителен подбор със срок, по-дълъг от три години, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв. или с глоба в размер от 3000 до 5000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Наказанията по ал. 1 се налагат и на възложител или лице по чл. 8, ал. 2 или 3, което сключи рамково споразумение за възлагане на поръчки по чл. 3, ал. 2 за срок, по-дълъг от 7 години, в нарушение на чл. 119г, ал. 2.

    Чл. 131. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) (1) Възложител, който прекрати процедура, без да са налице основанията по чл. 39, ал. 1 или ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. или с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Възложител, който открие нова процедура в нарушение на чл. 39, ал. 6 се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 7000 лв. или с глоба в размер от 1000 до 2000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или ал. 3 се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв.

    (3) Възложител, който сключи договор за обществена поръчка в нарушение на чл. 42, ал. 1, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. или с глоба в размер от 2000 до 5000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или ал. 3 се наказва с глоба в размер от 2000 до 5000 лв.

    Чл. 131а. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) (1) (Предишен текст на чл. 131а – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Възложител, който не изпълни задължението си по чл. 62, ал. 1 или 3 в законоустановения срок, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. или с глоба в размер от 500 до 1500 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 500 до 1500 лв.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Възложител, който усвои гаранцията за участие, без да са налице основанията на чл. 61, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв. или с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 1000 до 5000 лв.

    Чл. 132. (1) (Предишен текст на чл. 132, изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., доп., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложител, който не изпрати в срок информацията, подлежаща на вписване в Регистъра на обществените поръчки или не публикува в срок документите и информацията, подлежаща на вписване в профила на купувача, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв. или с глоба в размер от 500 до 1500 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 500 до 1500 лв.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) На възложител, който не публикува документ или информация, подлежаща на вписване в профила на купувача, се налага имуществена санкция или глоба до 2000 лв., а на лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – се налага глоба в размер до 1500 лв.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., предишна ал. 2, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Възложител, който не изпълни задължението си по чл. 44, ал. 10, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв. или с глоба в размер от 100 до 500 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 100 до 500 лв.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., предишна ал. 2, изм., бр. 52 от 2010 г., доп., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., предишна ал. 3, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Лице по чл. 8, ал. 2 или 3, което не изпълни задължението си по чл. 19, ал. 4, чл. 20а, ал. 2, чл. 122п, ал. 2 или 7, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв.

    Чл. 132а. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Лице, което не представи на органите на Агенцията за държавна финансова инспекция в определените от тях срокове документи, сведения и справки в нарушение на чл. 124, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 200 до 500 лв.

    Чл. 133. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., предишен текст на чл. 133, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Когато нарушенията по чл. 128 – 132а са извършени повторно, на нарушителя се налага глоба, съответно имуществена санкция, в двоен размер.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 33 от 2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Когато нарушенията по чл. 128 – 132а, с изключение на тези по чл. 129, ал. 4, чл. 129б, ал. 2 и чл. 132, ал. 3, са извършени при възлагане на обществени поръчки на стойности по чл. 14, ал. 3, предвидените размери на глобите и имуществените санкции се намаляват наполовина.

    Чл. 134. (Нов – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) (1) Изпълнител, който наруши забраните по чл. 45а, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв. или с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

    (2) Наказанията по ал. 1 се налагат и на подизпълнител, който наруши забраната по чл. 45а, ал. 4.

    ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ (Загл. изм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.)

    § 1. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г.) По смисъла на този закон:

    1. (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) "Военно оборудване" е оборудване, специално проектирано или адаптирано за военни цели и предназначено за използване като оръжие, боеприпаси или материал с военно предназначение.

    1а. (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) "Граждански поръчки" са всички поръчки, които не са посочени в чл. 3, ал. 2, обхващащи поръчката на невоенни стоки, строителство или услуги с логистична цел и сключени в съответствие с условията по чл. 5, ал. 4.

    1б. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г., предишна т. 1, бр. 33 от 2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) "Договор за обществена поръчка" е възмезден писмен договор между един или повече изпълнители и един или повече възложители с обект строителство, доставка на стоки или предоставяне на услуги, сключен по реда на закона.

    1в. (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) "Договор за подизпълнение" е възмезден писмен договор, сключен между изпълнителя и едно или повече лица, с предмет изпълнението на една или повече дейности от възложена обществена поръчка, с обект строителство, доставка на стоки или предоставяне на услуги.

    1г. (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., предишна т. 1а, бр. 33 от 2012 г.) "Договори за комунални услуги" са договорите за изпълнение на дейностите по:

    а) експлоатация, поддръжка, мониторинг, рекултивация и следексплоатационни грижи на инсталации и съоръжения за третиране и обезвреждане на битови отпадъци;

    б) управление и организиране на дейности, свързани с повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на отпадъци за постигане на целите, съгласно общинските програми за управление на дейностите по отпадъците.

    1д. (Нова – ДВ, бр. 24 от 2009 г., предишна т. 1а, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., предишна т. 1б, бр. 33 от 2012 г.) "Европейски фондове" са Структурните фондове, Кохезионният фонд, Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейският фонд за рибарство.

    2. "Европейско техническо одобрение" е положителна техническа оценка за годността на продукт за дадено предназначение, която се основава на изпълнението на съществените изисквания към строежите чрез присъщите характеристики на продукта и определените условия за приложение и употреба. Европейските технически одобрения се издават от органи, определени от държавата членка за тази цел.

    3. "Експлоатация на летища" е извършване на дейности по: поддържането на летателното поле и развитието на инфраструктурата на летището; ограничаването и отстраняването на препятствия; поддържането на визуалните сигнални средства; аварийно-спасителното и противопожарното осигуряване на полетите на територията на летището и в неговата околност; охраната на летището; сигурността на полетите; възлагане разработването и осъвременяването на генералния и кадастралния план на летището.

    4. "Експлоатация на пристанища" е извършване на дейности по: поддръжката на прилежащата акватория на пристанищата за обществен транспорт, плавателните и подходните канали; извършването на промерни и драгажни дейности; поддръжката на кейови стени, отбивни съоръжения, пристанищни индустриални коловози и подкранови пътища, противопожарна, водоснабдителна и канализационна мрежа, електрическа мрежа – високо и ниско напрежение, настилки за обществен транспорт на територията на пристанищата.

    5. "Електронен търг" е повтарящ се (стандартен) процес, който включва електронно устройство за представяне на нови по-ниски цени и/или нови стойности за някои позиции от офертите след първоначалната цялостна оценка на офертите, което дава възможност те да бъдат класирани чрез използване на методи за автоматично оценяване.

    5а. (Нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) "Електронен каталог" (Е-каталог) е онлайн платформа, която позволява да бъдат предлагани доставки, които вече са стандартизирани или за които е възможно да се разработят или утвърдят собствени стандарти.

    6. "Електронни средства" означава електронно оборудване за обработка (включително цифрово компресиране) и съхраняване на данни, които се предават, съобщават и получават по кабел, чрез радиовълни, по оптичен път или чрез други електромагнитни средства.

    6а. (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) "Жизнен цикъл" са всички възможни стадии на продукт, например научноизследователски и развоен, промишлена разработка, производство, експлоатация, поправка, модернизация, изменение, поддръжка, логистика, обучение, изпитване, извеждане от употреба и обезвреждане.

    6б. (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г., предишна т. 6а, бр. 33 от 2012 г.) "Заинтересован кандидат" е кандидат, който не е отстранен окончателно от участие на етапа на предварителен подбор, тъй като не е уведомен за отстраняването или производството по обжалване на решението, с което е отстранен, не е приключено.

    6в. (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г., доп., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., предишна т. 6б, бр. 33 от 2012 г.) "Заинтересован участник" е участник, който не е отстранен окончателно от процедура. Отстраняването е окончателно, когато участникът е уведомен за решението, с което е отстранен, и това решение е влязло в сила. Заинтересован участник е и участник, който е класиран, но не е избран за изпълнител.

    6г. (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г., предишна т. 6в, бр. 33 от 2012 г.) "Заинтересовано лице" е всяко лице, което има или е имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или може да бъде нанесена вреда от твърдяното нарушение.

    7. "Закон на държавата, в която кандидатът или участникът е установен" е:

    а) за физическите лица – отечественото им право по смисъла на чл. 48 на Кодекса на международното частно право;

    б) за юридическите лица – правото на държавата, определено съгласно чл. 56 на Кодекса на международното частно право;

    в) за обединенията, които не са юридически лица – правото на държавата, в която са регистрирани или учредени.

    8. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., доп., бр. 33 от 2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) "Изключителни обстоятелства" са обстоятелства, предизвикани от непредвидими за възложителя събития, като природно бедствие, авария или катастрофа, както и други, които непосредствено застрашават живота и здравето на хората или околната среда, или могат съществено да затруднят или да нарушат нормалното изпълнение на нормативно установени дейности на възложителя. Изключително обстоятелство е и последващото възникване на опасност за националната сигурност, за отбраната на страната, за околната среда, за човешкото здраве, за защитени територии, зони и обекти и за обществения ред.

    9. (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) "Кандидат" е физическо или юридическо лице или тяхно обединение, което е подало заявление за участие в ограничена процедура, процедура на договаряне с обявление, състезателен диалог или ограничен конкурс за проект.

    10. (Отм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., нова, бр. 33 от 2012 г.) "Класифицирана информация" е всяка информация или материал, независимо от формата, естеството или начина на предаване, за които е определено ниво на класификация или защита за сигурност и които в интерес на националната сигурност и съгласно законовите, подзаконовите и административните разпоредби в сила в съответната държава – членка на Европейския съюз, изискват защита срещу злоупотреба, унищожаване, отстраняване, разкриване, загуба или узнаване от неоправомощени лица или какъвто и да е друг вид увреждане.

    11. (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) "Компенсаторно (офсетно) споразумение" е договор, с който изпълнител на значим проект в областта на сигурността и отбраната се задължава да извърши дейности (свързани пряко или непряко с предмета на проекта), които целят запазване и/или развитие на съществуващи или създаване на нови способности, необходими за гарантиране на съществени национални интереси в областта на сигурността и отбраната.

    11а. (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) "Криза" е всяка ситуация в държава – членка на Европейския съюз, или в трета страна, в която е настъпило вредоносно събитие, което по своя мащаб явно превишава вредоносните събития от всекидневния живот и което значително застрашава живота и здравето на хора, има съществени последици върху имуществото или изисква мерки за снабдяване на населението със стоки от първа необходимост. Криза е налице и тогава, когато настъпването на такова вредоносно събитие се смята за непосредствено предстоящо. Кризи са и въоръжените конфликти и войните.

    12. "Минимална цена на труд" е минималният размер на заплащане на работната сила, определен като минимален месечен размер на осигурителния доход по дейности и групи професии съгласно чл. 8, т. 1 от закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

    13. "Мрежа в областта на транспорта" е мрежа, чиито условия за експлоатация са определени от държавата или общината и която включва схемата на маршрута, капацитета за предоставяне на транспортната услуга и честотата на обслужването.

    13а. (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) "Научноизследователска и развойна дейност" са всички дейности, които обхващат фундаментални научни изследвания, приложни научни изследвания и експериментална развойна дейност, като последната може да включва създаване на прототипи, например устройства за демонстриране постиженията на нова концепция или нова технология в съответна или представителна среда.

    14. (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.).

    14а. (Нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) "Общ терминологичен речник (CPV – Common Procurement Vocabulary)" е единна система за класификация, приложима към обществените поръчки, с цел да бъдат уеднаквени различните препратки, използвани от възложителите за описание на предмета на провежданите от тях процедури за възлагане на обществени поръчки. При констатирани различия между CPV и Общата номенклатура на икономическите дейности в Европейските общности (NACE – Nomenclature generale des activites economiques dans les Communautes Europeennes) или между CPV и Централна класификация на продуктите (CPC – Central Product Classification) предимство имат съответно NACE и CPC номенклатурите.

    14б. (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г., доп., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) "Непредвидени обстоятелства" са обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора и не са резултат от действие или бездействие на страните, които не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа и правят невъзможно изпълнението при договорените условия.

    15. (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) "Общоприета техническа спецификация" е техническа спецификация, изготвена в съответствие с процедура, призната от държава членка и обнародвана в "Официален вестник" на Европейския съюз.

    16. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) "Обособена позиция" е такава част от предмета на обществената поръчка, която въпреки че може да бъде самостоятелен предмет на обществена поръчка, е систематично свързана с другите позиции от предмета на обществената поръчка.

    16а. (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г., доп., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) "Официален превод" е превод, извършен от преводач, който е вписан в списък на лице, което има сключен договор с Министерството на външните работи за извършване на официални преводи.

    17. "Писмен" или "Писмен вид" е всеки израз, съставен от думи или цифри, който може да бъде прочетен, възпроизведен и съобщен. Той може да включва информация, която се предава и съхранява с електронни средства.

    17а. (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) "Правителство" е всяко национално, регионално или местно правителство на държава – членка на Европейския съюз, или на трета страна.

    18. (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) "Признат орган" е лице, акредитирано за съответната област от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" или от чуждестранен орган за акредитация, който е страна по Многостранното споразумение за взаимно признаване на Европейската организация за акредитация, или което отговаря на изискванията за признаване съгласно чл. 5а, ал. 2 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието.

    19. "Повторно нарушение" е нарушение, което е извършено от същото лице в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което му е наложено наказание за същото по вид нарушение.

    19а. (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) "Предварително обявени условия" са условията, съдържащи се в обявлението и/или документацията за участие.

    20. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.).

    21. "Публичноправна организация" е юридическо лице, което независимо от неговия търговски или производствен характер е създадено с цел задоволяване на обществени интереси и за което е изпълнено някое от следните условия:

    а) (изм. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) финансирано е повече от 50 на сто от държавния бюджет, от бюджетите на държавното обществено осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса, от общинските бюджети или от възложители по чл. 7, т. 1 или 3;

    б) повече от половината от членовете на неговия управителен или контролен орган се определят от възложители по чл. 7, т. 1 или 3;

    в) обект е на управленски контрол от страна на възложители по чл. 7, т. 1 или 3; управленски контрол е налице, когато едно лице може по какъвто и да е начин да упражнява доминиращо влияние върху дейността на друго лице. Публичноправна организация е и лечебно заведение – търговско дружество, на което повече от 30 на сто от приходите за предходната година са за сметка на държавния и/или общинския бюджет, и/или бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

    22. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) "Доминиращо влияние" е налице, когато възложители по чл. 7, т. 1 или публичноправни организации:

    а) притежават над 50 на сто от капитала на предприятието, или

    б) притежават блокираща квота в капитала на предприятието, или

    в) могат да назначат повече от половината от членовете на управителните или контролните органи на предприятието.

    22а. (Нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) "Професионална компетентност" представлява наличието на знания, получени чрез образование или допълнителна квалификация, и/или на умения, усвоени в процеса на упражняване на определена длъжност или позиция в изпълнение на трудови, служебни или граждански правоотношения.

    23. "Публично предприятие" е търговец по смисъла на Търговския закон или съгласно законодателството на държава членка, върху който възложители по чл. 7, т. 1, 3 или 4 могат да упражняват пряко или косвено доминиращо влияние.

    23а. (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) "Свързани лица" са:

    а) роднини по права линия без ограничение;

    б) роднини по съребрена линия до четвърта степен включително;

    в) роднини по сватовство – до втора степен включително;

    г) съпрузи или лица, които се намират във фактическо съжителство;

    д) съдружници;

    е) лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото;

    ж) дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас в дружеството. Не са свързани лица дружество, чийто капитал е 100 на сто държавна или общинска собственост, и лице, което упражнява правата на държавата, съответно на общината в това дружество.

    24. "Свързано предприятие" е предприятие:

    а) което съставя консолидиран финансов отчет с възложител, или

    б) върху което възложителят може да упражнява пряко или непряко доминиращо влияние, или

    в) което може да упражнява доминиращо влияние върху възложител по чл. 7, т. 5 или 6, или

    г) което заедно с възложител по чл. 7 е обект на доминиращото влияние на друго предприятие.

    25. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) "Специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания" са тези по смисъла на чл. 28, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания или техният еквивалент съгласно законодателството на държава членка.

    26. "Специални или изключителни права" са права, предоставени от закон или от компетентен държавен орган на основание, предвидено в закон, в резултат на които упражняването на дейности, включително посочените в чл. 7а – 7д, се запазва за едно или повече лица и значително се ограничава възможността други лица да изпълняват такива дейности.

    26а. (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) "Специално оборудване, строителство или услуга" е оборудване, строителство или услуга за целите на сигурността, които включват, изискват и/или съдържат класифицирана информация.

    27. "Стандарт" е техническа спецификация, одобрена от призната организация по стандартизация, за многократно или непрекъснато приложение, съответствието с която не е задължително и която попада в една от следните категории:

    а) международен стандарт: стандарт, приет от международна организация по стандартизация и достъпен за широката общественост;

    б) европейски стандарт: стандарт, приет от европейска организация по стандартизация и достъпен за широката общественост;

    в) национален стандарт: стандарт, приет от национална организация по стандартизация и достъпен за широката общественост.

    27а. (Нова – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) "Стандарт в областта на отбраната" е техническа спецификация, съответствието с която не е задължително и която е одобрена от организация по стандартизация, специализирана в изработването на технически спецификации за многократно, или непрекъснато приложение в областта на отбраната.

    28. (Доп. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) "Строеж" е резултатът от надземно, полуподземно, подземно или подводно строителство, който е достатъчен сам по себе си да изпълнява икономическа или техническа функция и за който възложителят е предвидил издаването на отделно разрешение за строеж и на отделен акт за въвеждане в експлоатация.

    28а. (Нова – ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., изм., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) "Съобщение до средствата за масово осведомяване" е електронен документ с титуляр възложителя, който се изпраща в един и същи ден по електронен път до Българската телеграфна агенция, до най-малко три печатни медии и до най-малко три лицензирани радио- и телевизионни оператори.

    29. (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.) "Техническа референция" е всеки продукт, създаден от европейски организации по стандартизация, различен от официалните стандарти, съгласно приетите процедури за насърчаване на пазарните потребности.

    30. (Доп. – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) "Техническа спецификация за строителство" е съвкупността от технически предписания, посочени в документацията за участие, които определят изискванията към характеристики на материалите и стоките по такъв начин, че да отговарят на предвидената от възложителя употреба. Тези характеристики трябва да включват ниво на изпълнение съгласно изискванията за опазване на околната среда, проектиране, което да отговаря на всички изисквания, включително достъп за лица с увреждания, и оценка на съответствието, работни характеристики, безопасност или размери, включително процедурите относно осигуряването на качеството, терминология, символи, изпитване и методи на изпитване, опаковане, маркиране и етикетиране. Те трябва да включват и правила за проектиране, изпитване, строителен надзор и условия за приемане на строителни работи и методи или технологии на строителство, и всички други технически условия, които възложителят е в състояние да предпише по силата на закон или на подзаконови нормативни актове по отношение на завършен строеж и материалите или частите, включени в него. При проектиране и изпълнение на строеж техническите спецификации включват и задание за проектиране, а в останалите случаи на строителство – техническата документация за изпълнение на строителството, включително одобрен инвестиционен проект, когато има такъв.

    31. "Техническа спецификация за услуги или стоки" е спецификация в документ, с която се определят изискванията към характеристики на стока или услуга, като: ниво на качество, нива на опазване на околната среда, проектиране, което да отговаря на всички изисквания, включително достъп за лица с увреждания, и оценка на съответствието, процес или метод на производство, употреба, безопасност, размери, изисквания по отношение на наименованието, под което стоката се продава, терминология, символи, изпитване и методи на изпитване, опаковане, маркиране, етикетиране, инструкции за експлоатация, процедури за оценяване на съответствието.

    32. "Трета страна" е страна, която не е член на Европейския съюз.

    32а. (Нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) "Управление на системата на единна сметка и фискалния резерв" включва:

    а) централизация на средства, постъпления и плащания чрез транзитни сметки и СЕБРА и свързаните с това услуги, дейности, програмно и ресурсно осигуряване съгласно Закона за публичните финанси;

    б) управление на ликвидността на системата на единна сметка и инвестирането на временно свободни средства във финансови инструменти съгласно Закона за публичните финанси;

    в) управление на активите на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система съгласно Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система;

    г) управление на останалите сметки и активи, включени във фискалния резерв.

    33. "Участник" е физическо или юридическо лице или тяхно обединение, което е представило оферта или проект.

    34. "Фиксирани мрежи за обществени услуги" са:

    а) преносните и разпределителните мрежи по смисъла на Закона за енергетиката – за дейностите по чл. 7а;

    б) водоснабдителна система и канализационна система по смисъла на § 1, ал. 1, т. 32 и 33 от допълнителните разпоредби на Закона за водите – за дейностите по чл. 7б.

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 2. Този закон отменя Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 56 от 1999 г.; изм., бр. 92 и 97 от 2000 г., бр. 43 и 45 от 2002 г., бр. 109 от 2003 г.).

    § 3. (В сила от 6.04.2004 г.) Министерският съвет приема правилника за прилагане на закона, както и наредбите по чл. 13, ал. 2 и чл. 14, ал. 5 и тарифата по чл. 20, ал. 6 в срок до 1 октомври 2004 г.

    § 4. (1) (В сила от 6.04.2004 г.) Министерският съвет приема Устройствен правилник на Агенцията по обществени поръчки в срок до два месеца от обнародването на закона в "Държавен вестник".

    (2) Агенцията по обществени поръчки става правоприемник на всички права върху действащия Регистър на обществените поръчки, включително и върху техническите средства за неговото поддържане.

    (3) (В сила от 6.04.2004 г.) Министерският съвет взема решение за предоставяне на подходяща сграда на Агенцията по обществени поръчки в срок до два месеца от обнародването на закона в "Държавен вестник".

    § 5. (1) При оценяване на офертите на кандидат, който е малко или средно предприятие по смисъла на Закона за малките и средните предприятия, предложената от него цена се приема за най-ниска, ако тя надхвърля предложената най-ниска цена от друг кандидат с не повече от:

    1. петнадесет на сто – за обществените поръчки, възлагани през 2004 г.;

    2. десет на сто – за обществените поръчки, възлагани през 2005 г.;

    3. пет на сто – за обществените поръчки, възлагани през 2006 г.

    (2) Алинея 1 се прилага, когато оценяваните оферти са на кандидати от страни, които не са включени в списъка по чл. 19, ал. 1, т. 14.

    (3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат до 1 януари 2007 г.

    § 6. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) В случаите на § 9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда, когато държавата финансира мероприятия по отстраняване на екологични щети, настъпили от минали действия или бездействия на държавата, изпълнителите се определят по реда на част втора, а когато възложителите са лица по чл. 7, т. 5 и 6 – по реда на част трета.

    § 7. Процедурите за възлагане на обществени поръчки, за които е взето решение за откриване преди влизането в сила на този закон, се приключват по досегашния ред.

    § 8. (В сила от 6.04.2004 г.) Министерският съвет приема правилника и устава и определя председателя на арбитражния съд в срок до 1 септември 2004 г.

    § 9. (В сила от 6.04.2004 г.) В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1, 31 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:

    1. В чл. 45:

    а) алинея 4 се изменя така: "(4) Министерският съвет приема наредба за реда и условията за договаряне на лекарствата, за които НЗОК напълно или частично заплаща. Наредбата съдържа процедурата и критериите за договаряне на конкретните лекарства, както и методиката за определяне нивото на заплащането им. Проектът на наредбата се изготвя от НЗОК, съгласува се с комисията по прозрачност по чл. 85б от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и се внася от министъра на здравеопазването в Министерския съвет.";

    б) в ал. 5 думите "производителите и търговците на едро на лекарства" се заменят с "притежателите на разрешение за употреба на лекарства или упълномощените техни представители на територията на Република България по чл. 17 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина";

    в) създава се ал. 6: "(6) След договарянето по ал. 5 НЗОК сключва с притежателите на разрешение за употреба на лекарства или упълномощените техни представители на територията на Република България по чл. 17 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина договори за конкретните лекарства по ал. 1, т. 10 и за техните цени."

    2. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 19б: "§ 19б. Министерският съвет в срок до 30 април 2004 г. приема и обнародва в "Държавен вестник" наредбата по чл. 45, ал. 4."

    § 10. (В сила от 6.04.2004 г.) В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 56 от 1999 г.; изм., бр. 92 и 97 от 2000 г., бр. 43 и 45 от 2002 г., бр. 109 от 2003 г.) в чл. 6 се създава нова т. 4: "4. на Националната здравноосигурителна каса за лекарствата, предназначени за домашно лечение на територията на страната."

    § 11. В чл. 126а, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50, 90 и попр., бр. 99 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12 и 26 от 1996 г., бр. 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г., бр. 59, 70 и 73 от 1998 г., бр. 64 и 103 от 1999 г., бр. 36, 85 и 92 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 105 и 113 от 2002 г., бр. 58 и 84 от 2003 г.) след думите "Закона за събиране на държавните вземания" се добавя "и по чл. 120 от Закона за обществените поръчки".

    § 12. Този закон влиза в сила от 1 октомври 2004 г., с изключение на разпоредбите на чл. 13, ал. 2, чл. 14, ал. 5, чл. 17, т. 3 и 4, чл. 18, чл. 19, ал. 1 и ал. 2, т. 5, 9 – 11, чл. 20, § 3, § 4, ал. 1 и 3, § 8, § 9 и § 10, които влизат в сила от деня на обнародване на закона в "Държавен вестник". Законът е приет от 39-то Народно събрание на 24 март 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

  • ЗАКОН за Министерството на вътрешните работи (отм.)

    ЧАСТ ПЪРВА ОСНОВИ НА ДЕЙНОСТТА, УСТРОЙСТВО И УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ (Загл. доп. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.)

    Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Този закон урежда принципите, задачите, дейностите, устройството и управлението на Министерството на вътрешните работи (МВР) и статута на служителите в него.

    Чл. 2. (1) Министерството на вътрешните работи е администрация с йерархичен характер и централизъм в управлението, чиято дейност е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред.

    (2) Върху дейността на МВР се упражнява граждански контрол от предвидените в Конституцията и в този закон органи.

    (3) (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 3. Министерството на вътрешните работи е юридическо лице на бюджетна издръжка.

    Глава втора – ПРИНЦИПИ НА ДЕЙНОСТТА НА МВР (Загл. изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.)

    Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Дейността на МВР се осъществява въз основа на следните принципи:

    1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;

    2. зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;

    3. централизъм в организацията и управлението;

    4. публичност;

    5. конспиративност при съчетание на гласни и негласни методи и средства в определените от закон случаи;

    6. сътрудничество с гражданите.

    Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) Министерството на вътрешните работи осъществява дейността си самостоятелно и във взаимодействие с другите органи на държавната власт, органите на местното самоуправление, както и с гражданите и юридическите лица.

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.).

    (3) (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.).

    Чл. 5а. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) Служителите на МВР при изпълнение на служебните си задължения са физически неприкосновени и се ползват с особената закрила на закона.

    Глава трета – ОСНОВНИ ЗАДАЧИ

    Чл. 6. Основните задачи на МВР са:

    1. защита на националната сигурност;

    2. противодействие на престъпността и опазване на обществения ред;

    3. защита на правата и свободите на гражданите и опазване на техните живот, здраве и имущество;

    4. (нова – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) осигуряване на разследване на престъпления;

    5. (нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) защита при бедствия;

    6. (нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) осигуряване достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЕЕН 112);

    7. (предишна т. 4, изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., предишна т. 5, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) осигуряване на пожарна безопасност, извършване на пожарогасителна и спасителна дейност при пожари и извънредни ситуации;

    8. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 69 от 2008 г., предишна т. 6, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) граничен контрол и охрана на държавната граница;

    9. (предишна т. 6, изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., предишна т. 7, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) защита от тероризъм;

    10. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 69 от 2008 г., предишна т. 8, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) информационно осигуряване на министерството и органите на държавна власт;

    11. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 69 от 2008 г., предишна т. 9, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) оказване на съдействие на други държавни органи;

    12. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 69 от 2008 г., предишна т. 10, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) международно сътрудничество;

    13. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 69 от 2008 г., предишна т. 11, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) предоставяне на административни услуги и осъществяване на контролна дейност.

    Глава четвърта – ОСНОВНИ ДЕЙНОСТИ

    Чл. 7. Основните дейности на МВР за изпълнение на задачите по чл. 6 са:

    1. събиране, анализ и оценка на информация, прогнозиране и разработване на стратегически насоки, свързани с националната сигурност;

    2. предотвратяване на насилствена промяна на конституционно установения ред в Република България;

    3. противодействие на престъпността чрез разкриване и разследване на престъпления по предвидения със закон ред;

    4. превантивна дейност;

    5. опазване на обществения ред;

    6. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) осъществяване на граничен контрол и охрана на държавната граница чрез гранични проверки и наблюдение;

    7. (доп. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) охрана на стратегически и особено важни обекти, определени с акт на Министерския съвет;

    8. предотвратяване на терористични действия;

    8а. (нова – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) разработване и използване на технически средства и способи за предотвратяване на терористични действия; при осъществяване на тези дейности полицейските органи могат да блокират с технически средства осъществяването на електронни съобщения;

    8б. (нова – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) разработване и прилагане на специфични физико-химични методи и средства и извършване на взривно-техническо изследване и оценка на експлозиви или на елементи на взривни устройства;

    9. (нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) защита при бедствия, подпомагане и възстановяване, ресурсно осигуряване и приемане на помощи по ред, определен със закон;

    10. (нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) координация на действията на единната спасителна система съгласно Закона за защита при бедствия;

    11. (нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) приемане, обработка и регистриране на спешни повиквания към ЕЕН 112 и обмен на информация със службите за спешно реагиране;

    12. (изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., предишна т. 9, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) държавен противопожарен контрол, пожарогасителна и спасителна дейност при пожари, бедствия и извънредни ситуации;

    13. (нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) контрол по изпълнението и прилагането на превантивни мерки за защита по пожарогасителната и спасителната дейност;

    14. (изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., предишна т. 10, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишна т. 13, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) осъществяване на оперативно-издирвателна дейност;

    15. (предишна т. 11 – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишна т. 14, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) използване на специални разузнавателни средства и използване и съхраняване на данните, придобити чрез тях;

    16. (предишна т. 12 – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишна т. 15, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) придобиване, анализиране и съхраняване на информация, включително обработване на лични данни, и предоставянето й в предвидените със закон случаи;

    17. (предишна т. 13 – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишна т. 16, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) изграждане на информационни фондове и информационни системи и управление на информационната дейност;

    18. (предишна т. 14 – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишна т. 17, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) осигуряване на специални съобщителни средства за държавни органи;

    19. (отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., предишна т. 15, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишна т. 18, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.);

    20. (предишна т. 16 – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишна т. 19, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) лицензиране и контрол над дейности, предвидени със закон;

    21. (предишна т. 17 – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишна т. 20, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) контрол върху режима за пребиваване на чужденците и противодействие на незаконната миграция;

    22. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., предишна т. 18, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишна т. 21, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) издаване на български лични документи и контрол върху ползването им;

    23. (предишна т. 19 – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишна т. 22, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) контрол върху безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на моторните превозни средства и регистрацията им;

    24. (предишна т. 20 – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишна т. 23, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) конвойна дейност;

    25. (предишна т. 21 – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишна т. 24, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) осъществяване на сътрудничество с други държавни и международни органи и организации;

    26. (предишна т. 22 – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишна т. 25, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) прилагане на принудителни административни мерки;

    27. (нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) приемане, пренасяне и доставка на кореспонденция, съдържаща класифицирана информация;

    28. (предишна т. 23 – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишна т. 26, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) административнонаказателна дейност.

    Чл. 8. Други дейности на МВР могат да се възлагат само със закон.

    Чл. 8а. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие и да спазват разпорежданията на органите на МВР, издадени при или по повод осъществяване на определените им със закон дейности.

    Глава пета – УСТРОЙСТВО И ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ

    Раздел I – Устройство

    Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) Основните структури на МВР са:

    1. главните дирекции;

    2. областните дирекции;

    3. (отм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.);

    4. дирекция "Вътрешна сигурност";

    5. (нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) дирекция "Миграция";

    6. (нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) дирекция "Български документи за самоличност";

    7. (нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) дирекция "Международни проекти";

    8. (нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) дирекция "Национална система 112";

    9. (нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) дирекция "Управление на собствеността и социални дейности;

    10. (нова – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) дирекция "Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз (АФКОС)";

    11. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишна т. 9, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., предишна т. 10, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) специализираните административни дирекции;

    12. (Предишна т. 6 – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишна т. 10, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., предишна т. 11, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Академията на МВР;

    13. (Предишна т. 7 – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишна т. 11, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., предишна т. 12, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Медицинският институт на МВР;

    14. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишна т. 12, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., предишна т. 13, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) научноизследователските и научно-приложните институти.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) За осъществяване на специфични дейности на МВР се създават специализирани звена.

    (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) С правилника за прилагане на закона могат да се създават структури, които подпомагат осъществяването на дейностите на МВР.

    Чл. 10. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) (1) Главните дирекции на МВР са:

    1. (отм. – ДВ, бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г.);

    2. (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Главна дирекция "Национална полиция";

    3. (Отм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.);

    4. Главна дирекция "Гранична полиция";

    5. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението";

    6. (Отм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.);

    7. (Отм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.).

    (2) Главните дирекции на МВР са юридически лица.

    Чл. 11. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.).

    Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., отм., бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г.).

    Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Устройството и дейността на Главна дирекция "Национална полиция" се определят с правилника за прилагане на закона.

    Чл. 13а. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Главна дирекция "Гранична полиция" има териториални звена. Тяхното устройство и дейност се определят с правилника за прилагане на закона.

    Чл. 13б. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., доп., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" има териториални звена, които са юридически лица. Тяхното устройство и дейност се определят с правилника за прилагане на закона.

    Чл. 13в. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г., отм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.).

    Чл. 13г. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., отм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.).

    Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) Областните дирекции на МВР се създават и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

    (2) Областните дирекции на МВР са юридически лица.

    (3) Министърът на вътрешните работи може да създава и закрива районни управления в областните дирекции на МВР.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Районите на действие на управленията по ал. 3 се определят според състоянието на престъпността и на обществения ред.

    (5) Министърът на вътрешните работи при условията на ал. 4 може със заповед да създава и закрива участъци в отделни населени места на обслужваната от районните управления територия в рамките на утвърдения числен състав и средства за работна заплата.

    Чл. 15. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.).

    Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Устройството на дирекция "Вътрешна сигурност" се определя с правилника за прилагане на закона.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., отм., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.).

    (3) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. и доп., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Устройството и дейностите на дирекция "Миграция", на дирекция "Български документи за самоличност", на дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" и на дирекция АФКОС се определят с правилника за прилагане на закона.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. и доп., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Дирекция "Миграция", дирекция "Международни проекти" и дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" са юридически лица.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Териториални звена на дирекция "Национална система 112" са районните центрове 112. Тяхното устройство и дейност се определят с правилника за прилагане на закона.

    (6) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Наименованията, устройството и дейностите на специализираните административни дирекции се определят с правилника за прилагане на закона.

    Чл. 17. (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Академията на МВР е университет, създаден с решение на Народното събрание.

    (2) Академията на МВР е юридическо лице.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Устройството и дейността на Академията на МВР се определят с правилник, издаден от министъра на вътрешните работи съгласувано с министъра на образованието и науката.

    Чл. 18. (1) Медицинският институт на МВР е лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

    (2) Медицинският институт на МВР е научноизследователски и научно-приложен институт за осъществяване на дейността по здравеопазването в МВР.

    (3) Медицинският институт на МВР е юридическо лице.

    Чл. 19. (1) Научноизследователските и научно-приложните институти се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., доп., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Устройството и дейността на институтите по ал. 1, с изключение на Медицинския институт на МВР, се определят с правилници, издадени от министъра на вътрешните работи.

    Раздел II – Управление на МВР (Загл. изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.)

    Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на вътрешните работи е централен едноличен орган на изпълнителната власт, който ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност, обществения ред и защитата при бедствия.

    (2) Министърът на вътрешните работи представлява МВР.

    Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Министърът на вътрешните работи:

    1. (изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. и доп., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) провежда държавната политика за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност, обществения ред и защитата при бедствия;

    2. (изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) осъществява взаимодействие с други държавни органи и неправителствени организации;

    3. осъществява международното сътрудничество;

    4. (изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) създава и закрива звена извън тези, създадени със закона и правилника за неговото прилагане;

    4а. (нова – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) утвърждава щатовете на структурите в МВР;

    5. съставя и предлага проекта на бюджет на МВР;

    6. разпределя бюджета на МВР, ръководи финансовото и материално- техническото осигуряване и осъществява контрол върху дейността на материалноотговорните лица в структурите на МВР;

    7. ръководи управлението на човешките ресурси;

    8. ръководи и осигурява провеждането на социалната политика;

    9. ръководи икономическата политика при осъществяване на обслужващи и спомагателни дейности на министерството, включително образува търговски дружества с държавно имущество;

    10. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) отговаря за управлението на предоставените на МВР имоти и вещи – държавна собственост;

    11. (изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) отговаря за правното осигуряване на дейността на министерството, като издава правилници, наредби и инструкции;

    11а. (нова – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) издава заповеди във връзка с изпълнението на своите правомощия;

    12. утвърждава Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР;

    13. (нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) координира управлението на фондовете на Европейския съюз, свързани с дейността на МВР;

    14. (нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) координира борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз;

    15. (предишна т. 13 – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) изпълнява и други функции, определени със закон.

    Чл. 22. (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) При осъществяване на своите правомощия министърът на вътрешните работи се подпомага от заместник-министри и главен секретар на МВР.

    (2) При отсъствие министърът на вътрешните работи се замества от определен от него с писмена заповед заместник-министър.

    (3) (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    (4) При изпълнение на функциите си министърът на вътрешните работи се подпомага от политически кабинет.

    Чл. 23. (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Заместник-министрите подпомагат министъра при осъществяване на политиката на правителството и при изпълнение на неговите правомощия.

    (2) Министърът на вътрешните работи делегира със заповед правомощия на своите заместници и определя техните функции.

    (3) (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    (4) При изпълнение на правомощията си заместник-министрите издават заповеди.

    Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Главният секретар на МВР е висшата професионална длъжност в министерството.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) При осъществяване на дейността си главният секретар на МВР се подпомага от дирекция "Международно оперативно сътрудничество" и Специализирания отряд за борба с тероризма.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишна ал. 2, доп., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Главният секретар на МВР ръководи дейността на главните дирекции, областните дирекции, дирекция "Международно оперативно сътрудничество", Специализирания отряд за борба с тероризма, дирекция "Специална куриерска служба", дирекция "Миграция", дирекция "Български документи за самоличност" и дирекция "Национална система 112", като:

    1. организира, координира и контролира превантивната, оперативно-издирвателната, охранителната дейност и обезпечаването на дейността по разследването;

    2. организира, координира и контролира действията по защита при бедствия, дейността на Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112, както и държавния противопожарен контрол, пожарогасителната и аварийно-спасителната дейност;

    3. координира и контролира изпълнението на Национална програма за защита при бедствия и годишните планове за изпълнението й, плановете за защита при бедствия и плановете за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи;

    4. осъществява взаимодействие със съответните структури на други държави и с международни органи и организации;

    5. издава заповеди във връзка с изпълнението на правомощията си.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишна ал. 3, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Главният секретар на МВР управлява човешките ресурси в звената по чл. 26а.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишна ал. 4, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) При осъществяване на своите правомощия главният секретар на МВР се подпомага от заместник.

    Чл. 25. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Главен секретар на МВР може да бъде само лице, притежаващо категория А или Б по смисъла на този закон.

    Чл. 26. (1) Политическият кабинет е пряко подчинен на министъра на вътрешните работи, има съвещателни и информационно-аналитични функции и осъществява връзките на МВР с обществеността.

    (2) Политическият кабинет подпомага министъра на вътрешните работи при формулиране и разработване на конкретни решения за осъществяване на правителствената политика, както и при представянето й пред обществото.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) В политическия кабинет се включват заместник-министрите, началникът на кабинета, парламентарният секретар и директорът на специализираната административна дирекция за връзки с обществеността.

    (4) Работата на политическия кабинет се организира от началника на кабинета.

    (5) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Началникът на кабинета, парламентарният секретар и директорът на специализираната административна дирекция за връзки с обществеността се назначават с трудов договор и са пряко подчинени на министъра на вътрешните работи. Правоотношенията им се прекратяват по преценка на министъра на вътрешните работи или с прекратяването на неговия мандат.

    (6) Експертните и техническите сътрудници към политическия кабинет не могат да изпълняват функции на управление.

    (7) Експертните и техническите сътрудници се назначават от министъра на вътрешните работи с трудов договор. Те нямат статут на държавни служители, а трудовите им правоотношения се прекратяват със заповед на министъра на вътрешните работи или с прекратяването на неговия мандат.

    (8) Средствата за дейността на политическия кабинет и заплатите на неговия персонал представляват отделно перо в бюджета на МВР.

    (Раздел III. Управление на националните служби) (Загл. отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.)

    Чл. 26а. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) С правилника за прилагане на закона към главния секретар на МВР могат да се създават помощни звена, които го подпомагат при осъществяване на правомощията му.

    Чл. 27. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Главните дирекции се ръководят от директори.

    Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) Директорите на главните дирекции осъществяват общото и непосредственото им ръководство, като:

    1. ръководят, организират и носят отговорност за дейността на главните дирекции;

    2. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) изпълняват заповедите на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и се отчитат пред тях;

    3. управляват информационните фондове;

    4. управляват човешките ресурси;

    5. осъществяват оперативното взаимодействие на ръководените от тях главни дирекции с други държавни органи;

    6. осъществяват сътрудничество със съответните служби на други държави, международни органи и организации;

    7. (нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) управляват бюджета на дирекциите и ръководят финансовото и материално-техническото им осигуряване;

    8. (нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) отговарят за управлението на предоставените на дирекциите имоти и вещи – държавна собственост;

    9. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) издават наказателни постановления и прилагат принудителни административни мерки по ред, определен със закон;

    10. (нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) представляват юридическото лице.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Директорът на Главна дирекция "Национална полиция" контролира, координира и методически ръководи изпълнението в областните дирекции на задачите по направление на дейност.

    (3) (Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) В изпълнение на правомощията си по ал. 1 и 2 директорите на главните дирекции издават заповеди.

    (4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Директор на главна дирекция може да бъде само лице, притежаващо категория А или Б по смисъла на този закон.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., отм., бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г.).

    Чл. 29. (1) (Доп. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) При изпълнение на функциите си директорите на главните дирекции могат да се подпомагат от заместник-директори.

    (2) Заместник-директорите изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора.

    Чл. 29а. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Областните дирекции на МВР се ръководят от директори, подчинени на министъра и на главния секретар на МВР.

    Чл. 30. (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Директорите на областните дирекции на МВР:

    1. (изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) осъществяват общо и непосредствено ръководство, като ръководят, организират и носят отговорност за дейността на областните дирекции;

    2. организират изпълнението на заповедите на висшестоящите им органи;

    3. (изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) отговарят пред главния секретар на МВР за цялостната дейност на ръководените от тях структури и пред директора на Главна дирекция "Национална полиция" по направление на дейност;

    4. (изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) осъществяват взаимодействие с другите структури в МВР;

    5. разпределят бюджета на дирекцията и ръководят материално- техническото осигуряване;

    6. (изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) отговарят за управлението на предоставените на областната дирекция на МВР имоти и вещи – държавна собственост;

    7. (изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) управляват човешките ресурси;

    8. (изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) осъществяват взаимодействие с други органи на държавна власт;

    9. издават наказателни постановления и прилагат мерки за административна принуда по ред, определен в закон;

    10. (нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) съвместно с други държавни органи създават екипи за изпълнение на основните задачи и дейности на МВР;

    11. (нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) координират действията на структурите на МВР при бедствия, възникнали на територията на областните дирекции;

    12. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишна т. 11, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) представляват юридическото лице.

    (2) В изпълнение на функциите по ал. 1 директорите издават заповеди.

    (3) При изпълнение на функциите си директорите могат да се подпомагат от заместник-директори, които изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора.

    (Раздел IV. Управление на специализираните дирекции) (Загл. отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.)

    Чл. 31. Специализираните дирекции се ръководят от директори.

    Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Директорите осъществяват общото и непосредственото ръководство, управляват човешките ресурси и отговарят за цялостната дейност на дирекциите пред министъра, заместник-министрите и главния секретар на МВР.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Директорите съобразно функциите на дирекциите осъществяват методическото ръководство и контрол върху дейността на съответните звена в структурата на МВР.

    (3) В изпълнение на функциите по ал. 1 директорите издават заповеди.

    Чл. 33. (1) При изпълнение на функциите си директорите могат да се подпомагат от заместник-директори.

    (2) Заместник-директорите изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора.

    (Раздел V. Управление на Академията на МВР, Медицинския институт на МВР, научноизследователските и научно-приложните институти) (Загл. отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.)

    Чл. 34. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 35. (1) Академията на МВР се ръководи от академичен съвет и ректор.

    (2) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на академията, който:

    1. приема учебния план за всяка специалност и образователно-квалификационна степен, както и изготвени от катедрите учебни програми по съответните дисциплини;

    2. приема плановете за научноизследователската, научно-приложната и редакционно-издателската дейност;

    3. (отм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.);

    4. (отм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.);

    5. (отм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.);

    6. изпълнява други функции, произтичащи от нормативните актове, отнасящи се до науката и висшето образование, прилагани в съответствие с този закон и с актовете за прилагането му.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Ректорът е пряк ръководител на служителите на академията, на курсантите и на служителите, изпратени на обучение от други структури, за изпълнението на задълженията им, свързани с учебния процес, реда и дисциплината в академията, като:

    1. определя дневния ред на академичния съвет;

    2. решава всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на курсанти;

    3. изпълнява други функции, произтичащи от законите или възложени му от министъра на вътрешните работи;

    4. (нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) издава заповеди;

    5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) представлява юридическото лице.

    (4) Ректорът е хабилитирано лице и се назначава от министъра на вътрешните работи.

    (5) Съставът на академичния съвет се определя от министъра на вътрешните работи по предложение на ректора на академията.

    Чл. 36. (1) Медицинският институт на МВР, научноизследователските и научно-приложните институти се ръководят от директори, които:

    1. организират, ръководят, контролират и отговарят за дейността на институтите;

    2. ръководят и контролират изготвянето на перспективните и текущите планове и осигуряват тяхното изпълнение;

    3. (изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) организират взаимодействието с други институти и структури в МВР;

    4. отговарят за подбора, подготовката, повишаването на квалификацията и ефективното използване на научните кадри;

    5. (изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) отговарят за управлението на предоставените им имоти и вещи – държавна собственост;

    6. (нова – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) управляват човешките ресурси.

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.).

    (3) В изпълнение на функциите по ал. 1 директорите издават заповеди.

    Чл. 37. (1) При изпълнение на функциите си директорите могат да се подпомагат от заместник-директори.

    (2) Заместник-директорите изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора.

    Раздел III – (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г., отм., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Управление на специализираната дирекция "Оперативни технически операции"

    Чл. 37а. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г., отм., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.).

    Чл. 37б. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г., доп., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., отм., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.).

    Раздел IV – (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Управление на дирекция "Миграция", дирекция "Български документи за самоличност", дирекция "Международни проекти", дирекция "Национална система 112", дирекция "Управление на собствеността и социални дейности", дирекция АФКОС, дирекция "Международно оперативно сътрудничество", Специализиран отряд за борба с тероризма и дирекция "Специална куриерска служба" (Загл. изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., доп., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.)

    Чл. 37в. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., доп., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Дирекция "Миграция", дирекция "Български документи за самоличност", дирекция "Международни проекти", дирекция "Национална система 112", дирекция "Управление на собствеността и социални дейности", дирекция АФКОС, дирекция "Международно оперативно сътрудничество" и дирекция "Специална куриерска служба" се ръководят от директори, а Специализираният отряд за борба с тероризма се ръководи от командир.

    Чл. 37г. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) (1) Директорът на дирекция "Миграция":

    1. ръководи, организира и носи отговорност за дейността на дирекцията;

    2. изпълнява заповедите на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и се отчита пред тях;

    3. управлява информационните фондове;

    4. управлява човешките ресурси;

    5. осъществява оперативното взаимодействие на дирекцията с други държавни органи;

    6. осъществява сътрудничество със съответните служби на други държави, международни органи и организации;

    7. управлява бюджета на дирекцията и ръководи финансовото и материално-техническото й осигуряване;

    8. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) отговаря за управлението на предоставените на дирекцията вещи и имоти – държавна собственост;

    9. издава наказателни постановления и прилага принудителни административни мерки по ред, определен със закон;

    10. представлява юридическото лице.

    (2) Директорът на дирекция "Международни проекти":

    1. ръководи, организира и носи отговорност за дейността на дирекцията;

    2. изпълнява заповедите на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и се отчита пред тях;

    3. управлява информационните фондове;

    4. управлява човешките ресурси;

    5. осъществява оперативното взаимодействие на дирекцията с други държавни органи;

    6. осъществява сътрудничество със съответните служби на други държави, международни органи и организации;

    7. координира подготовката на програми, финансирани със средства на Европейския съюз, и ги съгласува с Европейската комисия;

    8. управлява средства, предоставени на МВР по програми на Европейския съюз;

    9. сключва споразумения и делегира правомощия по управление на средства на Европейския съюз;

    10. управлява бюджета на дирекцията и ръководи финансовото и материално-техническото й осигуряване;

    11. представлява юридическото лице.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Директорите на дирекция "Български документи за самоличност", на дирекция АФКОС и на дирекция "Национална система 112":

    1. ръководят, организират и носят отговорност за дейността на дирекциите;

    2. изпълняват заповедите на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и се отчитат пред тях;

    3. управляват информационните фондове;

    4. управляват човешките ресурси;

    5. осъществяват оперативното взаимодействие на ръководените от тях дирекции с други държавни органи;

    6. осъществяват сътрудничество със съответните служби на други държави, международни органи и организации.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Директорът на дирекция "Управление на собствеността и социални дейности":

    1. осъществява общото и непосредственото ръководство на дирекцията;

    2. (нова – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) изпълнява заповедите на министъра на вътрешните работи, на заместник-министрите и на главния секретар на МВР и се отчита пред тях;

    3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) отговаря за управлението на предоставените на дирекцията имоти и вещи – държавна собственост;

    4. (предишна т. 3, изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) управлява човешките ресурси;

    5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) представлява юридическото лице.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Директорът на дирекция "Международно оперативно сътрудничество":

    1. ръководи, организира и носи отговорност за дейността на дирекцията;

    2. изпълнява заповедите на министъра на вътрешните работи, на заместник-министрите и на главния секретар на МВР и се отчита пред тях;

    3. управлява човешките ресурси;

    4. осъществява оперативно взаимодействие на дирекцията с други държавни органи и неправителствени организации;

    5. осъществява оперативното ръководство и координира дейността на задграничните представители на МВР;

    6. осъществява взаимодействие с офицерите за връзка на други държави;

    7. осъществява сътрудничество и обмен на информация с правоохранителните органи на чужди държави и международни организации;

    8. координира дейностите по участието на служители на МВР в мисии на международни организации.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Командирът на Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ):

    1. ръководи, организира и носи отговорност за дейността на СОБТ;

    2. изпълнява заповедите на министъра на вътрешните работи, на заместник-министрите и на главния секретар на МВР и се отчита пред тях;

    3. управлява човешките ресурси;

    4. осъществява оперативно взаимодействие със структурите на МВР и с други държавни органи при изпълнение на дейностите си.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Директорът на дирекция "Специална куриерска служба":

    1. ръководи, организира и носи отговорност за дейността на дирекцията;

    2. изпълнява заповедите на министъра на вътрешните работи и на заместник-министрите и се отчита пред тях;

    3. управлява човешките ресурси;

    4. осъществява взаимодействие на дирекцията с други държавни органи и юридически лица по предмета на дейност;

    5. управлява бюджета на дирекцията и ръководи финансовото и материално-техническото й осигуряване;

    6. (нова – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) управлява информационните фондове;

    7. (нова – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) представлява юридическото лице.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) В изпълнение на правомощията си директорите по ал. 1 – 5 и 7 и командирът на СОБТ издават заповеди.

    ЧАСТ ВТОРА ДЕЙНОСТИ НА СТРУКТУРИТЕ И ПРАВОМОЩИЯ НА ОРГАНИТЕ НА МВР (Загл. изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.)

    Глава шеста – (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.) НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА "СИГУРНОСТ"

    Раздел I – Задачи и дейности

    Чл. 38. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.).

    Чл. 39. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.).

    Чл. 40. (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2007 г., отм., бр. 109 от 2007 г.).

    Чл. 41. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.).

    Чл. 42. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.).

    Раздел II – Правомощия на органите

    Чл. 43. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.).

    Чл. 44. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.).

    Чл. 45. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.).

    Чл. 46. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.).

    Чл. 47. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.).

    Чл. 48. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.).

    Чл. 49. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.).

    Чл. 50. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.).

    Глава седма – ДЕЙНОСТИ НА ГЛАВНИТЕ, ОБЛАСТНИТЕ, СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ ДИРЕКЦИИ И СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ ЗВЕНА НА МВР И ПРАВОМОЩИЯ НА ОРГАНИТЕ ИМ (Загл. изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.)

    Раздел I – Задачи и дейности

    Чл. 51. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) За изпълнение на основните задачи по чл. 6 структурите на МВР извършват дейности по:

    1. защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред;

    2. изграждане и поддържане на информационни фондове, в които се събира, обработва, съхранява, анализира и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на дейностите;

    3. обезпечаване на разследване на престъпления;

    4. предоставяне на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани, които имат законен интерес и основание да я получат;

    5. осъществяване на сътрудничество и съдействие на органите на държавната власт и на местното самоуправление и на неправителствените организации;

    6. привличане на граждани и неправителствени организации, които на доброволни начала подпомагат изпълнението на дейностите на МВР;

    7. сътрудничество със съответни структури в други държави и международни организации;

    8. участие в мисии извън територията на страната;

    9. изследване и анализ на състоянието, структурата и динамиката на престъпността и другите правонарушения, на причините и условията, които ги обуславят, и информиране на държавните органи, юридическите лица и гражданите за отстраняването им.

    (2) Изпълнението на основните задачи на МВР по чл. 6 се осъществява и във взаимодействие с Държавна агенция "Национална сигурност".

    (3) Дейността по ал. 1, т. 8 се извършва в съответствие с националното законодателство, международните договори в сила за Република България и съобразно целта и другите условия, определени в решението на компетентния орган за изпращането.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Министърът на вътрешните работи с наредба определя реда за осъществяване на дейността по ал. 1, т. 6.

    (5) (Отм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.).

    (6) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Държавните служители в МВР могат да участват в мисии извън територията на страната или да изпълняват длъжност в институции или в структури на Европейския съюз и в международни организации въз основа на договори, по които Република България е страна.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Условията и редът за изпращане за изпълнение на длъжност в институции или в структури на Европейския съюз и в международни организации въз основа на договори, по които Република България е страна, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

    Чл. 51а. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., отм., бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г.).

    Чл. 52. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. и доп., бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г., изм., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) (1) Главна дирекция "Национална полиция" е национална специализирана оперативно-издирвателна, охранителна и контролна структура за превенция, предотвратяване, пресичане, разследване и разкриване на престъпления, с изключение на свързаните с организирана престъпна дейност, и за опазване на обществения ред.

    (2) За изпълнение на задачите по ал. 1 Главна дирекция "Национална полиция" извършва дейности по:

    1. превенция, предотвратяване и пресичане на престъпления;

    2. разследване на престъпления;

    3. разкриване на престъпления;

    4. издирване на обвиняеми и подсъдими, укрили се от наказателно преследване, осъдени, отклонили се от изтърпяване на наказание, безследно изчезнали, както и на други лица в предвидените със закон случаи;

    5. издирване на вещи:

    а) предмет или средство за извършване на престъпление;

    б) които могат да послужат като доказателство в наказателно производство;

    в) придобити от престъпна дейност;

    г) за които има сигнал за издирване в Шенгенската информационна система и/или в Интерпол;

    6. идентифициране на лица;

    7. опазване на обществения ред;

    8. защита и охрана на стратегически и особено важни обекти;

    9. осигуряване на сигурността при провеждане на мероприятия;

    10. контрол на безопасността на движението по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и на пътнотранспортните произшествия;

    11. разрешение и контрол за ползване на общоопасни средства;

    12. разрешение и контрол за извършване на охранителна дейност;

    13. конвоиране на лица в страната и в чужбина;

    14. ръководство, помощ и контрол над съответните звена в областните дирекции при извършване на дейности по т. 1, 3 – 13 на съответните звена в областните дирекции;

    15. методическо ръководство на дейността по разследване на престъпления в главните и областните дирекции.

    Чл. 52а. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., отм., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.).

    Чл. 52б. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) Главна дирекция "Гранична полиция" е национална специализирана охранителна и оперативно-издирвателна структура на МВР за граничен контрол и охрана на държавната граница.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) За изпълнение на задачата по ал. 1 Главна дирекция "Гранична полиция" извършва дейности по:

    1. наблюдение на границата, противодействие на незаконната миграция и трафика на хора;

    2. гранични проверки на преминаващите през границата лица и транспортни средства, включително в зоните и обектите по ал. 3;

    3. превенция, предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, свързани с незаконна миграция и трафик на хора, извършени в зоните и обектите по ал. 3;

    4. разследване на престъпления;

    5. охрана на обществения ред в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и контрол по безопасността на движението в района на аерогарите;

    6. приемане и предаване на нарушители на режима на влизане и пребиваване от и на други държави в съответствие със закон или международен договор, по който Република България е страна;

    7. поставяне и поддържане в изправност на граничните знаци, обозначаване на граничната линия на държавната граница, недопускане на разрушаване, изместване или на други действия по отношение на държавната граница;

    8. изработване на карти и друга документация на държавната граница и създаване и поддържане на геодезическо-картографски фонд;

    9. методическо ръководство и контрол за осъществяване на дейностите по т. 1 – 8 с изключение на дейността по разследване на престъпления.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) За осъществяване на граничния контрол и охраната на държавната граница и контрола за спазването на граничния режим Главна дирекция "Гранична полиция" извършва дейностите си в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав и другите гранични реки и водоеми.

    (4) Министерският съвет определя:

    1. дълбочината на граничната ивица и граничната зона;

    2. откриването и закриването на гранични контролно-пропускателни пунктове;

    3. (нова – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) организацията, дейността и управлението на граничните контролно-пропускателни пунктове, както и взаимодействието между службите за граничен контрол в Република България.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) Министърът на вътрешните работи определя:

    1. реда за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове;

    2. способите и организацията за осъществяване наблюдението на държавната граница на сухоземни, морски и речни участъци от държавната граница.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) За осъществяване на въздушно наблюдение на границите органите на Главна дирекция "Гранична полиция" използват въздухоплавателни средства.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) Регистрацията и осигуряването на авиационната безопасност и летателната годност на въздухоплавателните средства по ал. 6 се осъществяват по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и издадените въз основа на него актове.

    Чл. 52в. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г., отм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.).

    Чл. 52г. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) (1) Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" е национална специализирана структура на МВР за осигуряване на пожарна безопасност, спасяване и защита при бедствия при условията и по реда на този закон и на Закона за защита при бедствия.

    (2) За изпълнение на задачите по ал. 1 Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" извършва:

    1. превантивна дейност;

    2. държавен противопожарен контрол;

    3. превантивен контрол;

    4. пожарогасителна дейност;

    5. спасителна дейност;

    6. разрешителна и контролна дейност на търговци, извършващи дейности по пожарна безопасност в обекти и/или експлоатация на уреди и съоръжения, свързани с пожарната безопасност;

    7. разрешителна и контролна дейност на продукти за пожарогасене по отношение на тяхната гасителна ефективност;

    8. неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване;

    9. химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, и овладяване на екологични инциденти;

    10. ранно предупреждение и оповестяване при бедствия и при въздушна опасност на органите на изпълнителната власт и населението;

    11. оперативно сътрудничество със структурите на Европейския съюз, НАТО и международни организации в областта на пожарната безопасност и защитата на населението, хуманитарната помощ, гражданско-военното аварийно планиране;

    12. подпомагане дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет;

    13. методическа и експертна помощ по защита при бедствия на териториалните органи на изпълнителната власт;

    14. защитата на населението при обявяване на режим "положение на война", "военно положение" или "извънредно положение" в съответствие с разпоредбите на Женевските конвенции от 12 август 1949 г. (необнародвани), ратифицирани с Указ № 181 на Президиума на Народното събрание от 1954 г. (Изв., бр. 43 от 1954 г.), и Допълнителните протоколи към Женевските конвенции от 1977 г., ратифицирани с Указ № 1586 на Държавния съвет от 1989 г.(ДВ, бр. 62 от 1989 г.);

    15. взаимодействие с компетентните органи по въпросите на готовността за работа при положение на война, при военно или извънредно положение;

    16. информационно-аналитична дейност;

    17. научно-приложна и експертна дейност;

    18. (нова – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) определяне на пожарните характеристики на строителни продукти и тактико-техническите и експлоатационните показатели на пожаротехническо и аварийно-спасително оборудване и гасителни вещества;

    19. (нова – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) разработване на методики за установяване на причините за възникване на пожари;

    20. (предишна т. 18 – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) ръководство и контрол за осъществяване на дейностите по т. 1 – 6, 8 – 16 на съответните териториални звена "Пожарна безопасност и защита на населението".

    (3) Обхватът и съдържанието на отделните дейности по ал. 2 се уреждат с правилника за прилагане на закона.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Редът за осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 1 – 6 се определя с наредби на министъра на вътрешните работи.

    (5) Изискванията за гасителна ефективност на продуктите за пожарогасене и редът за осъществяване на дейността по ал. 2, т. 7 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

    (6) Редът за осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 8 и 9 се определя с инструкции на министъра на вътрешните работи.

    (7) За издаване на разрешение по ал. 2, т. 7 се събира такса в размер, определен от Министерския съвет.

    Чл. 52д. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., отм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.).

    Чл. 52е. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г., предишен член 52д, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Областните дирекции на МВР са териториални структури за оперативно-издирвателна, охранителна дейност и дейност по разследване.

    (2) Областните дирекции извършват всички дейности за изпълнение на задачите по ал. 1.

    Чл. 52ж. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) (1) Дирекция "Миграция" е национална специализирана структура на МВР за регулиране и контрол на миграционните процеси на чужденците, пребиваващи в Република България, и за административно обслужване на гражданите на Европейския съюз, гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства, съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.

    (2) За изпълнение на задачите по ал. 1 дирекция "Миграция" извършва дейности по:

    1. регулиране на миграционните процеси в Република България;

    2. административен контрол върху пребиваването на чужденците в Република България;

    3. съпровождане на чужденци, подлежащи на експулсиране или на принудително отвеждане до границата на Република България, в съответствие със закон или международен договор, по който Република България е страна;

    4. ръководство, помощ и контрол за осъществяване на дейностите по т. 1 – 3 на съответните звена в областните дирекции.

    Чл. 52з. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) (1) Дирекция "Български документи за самоличност" е национална специализирана структура на МВР за осъществяване на дейностите, свързани с българските документи за самоличност.

    (2) За изпълнение на задачите по ал. 1 дирекция "Български документи за самоличност" извършва дейности по:

    1. издаване на български документи за самоличност и контрол на ползването и съхраняването им;

    2. ръководство, помощ и контрол за осъществяване на дейностите по т. 1 на съответните звена в областните дирекции.

    Чл. 52и. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) (1) Дирекция "Международни проекти" е специализирана структура на МВР за управление на програми и проекти, финансирани със средства на Европейския съюз.

    (2) За изпълнение на задачите по ал. 1 дирекция "Международни проекти":

    1. управлява дейностите в МВР по усвояване на средства по проекти, финансирани от фондове и програми на Европейския съюз и други извънбюджетни източници;

    2. осъществява функциите на отговорен орган в МВР за управление на средствата от фондове на Европейския съюз, като организира тръжни процедури, избор на проекти, извършва плащания, осигурява техническо изпълнение, финансов контрол, наблюдение и оценка на средствата, финансирани от фондовете;

    3. координира и осъществява взаимодействието с органи на Европейската комисия, с национални и международни институции и организации във връзка с усвояване на средства от фондове и програми на Европейския съюз;

    4. осъществява методическо ръководство и контрол на съответните звена в структурите на МВР по предмета на дейността си.

    Чл. 52к. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) (1) Дирекция "Национална система 112" е национална специализирана структура на МВР за осигуряване на непрекъснат, бърз и безплатен достъп до службите за спешно реагиране за получаване на помощ при спешни случаи.

    (2) За изпълнение на задачата по ал. 1 дирекция "Национална система 112" извършва дейности по:

    1. ръководство, организация и контрол на дейността на Националната система 112;

    2. изграждане и поддържане на районните центрове за приемане на спешни повиквания към ЕЕН 112 и развитие на Националната система 112;

    3. осъществяване контрол на процеса по обслужване на спешните повиквания към ЕЕН 112 в районните центрове 112;

    4. организиране на взаимодействието със службите за спешно реагиране при осъществяване на процеса по обслужване на спешните повиквания към ЕЕН 112.

    Чл. 52л. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г., предишен член 52е, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) (1) Специализираните административни дирекции на МВР са структури, които подпомагат изпълнението на основните дейности на министерството.

    (2) Дейностите на специализираните административни дирекции се определят с правилника за прилагане на закона.

    Чл. 52м. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) (1) Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" е структура на МВР за извършване на материално-техническо осигуряване и социално обслужване на структурите на министерството.

    (2) За изпълнение на дейностите по ал. 1 дирекция "Управление на собствеността и социални дейности":

    1. подпомага министъра на вътрешните работи при управлението на предоставените на МВР недвижими имоти;

    2. актува, води регистри и актови книги за предоставените на МВР имоти – държавна собственост, и контролира тяхното управление;

    3. организира проектирането, изграждането и използването на обекти, свързани с дейностите на МВР, включително жилищен, почивен и болничен фонд, и осъществява експлоатацията, ремонта и съхраняването на въоръжение, техника и друго движимо имущество на МВР;

    4. осъществява социално обслужване и други обслужващи дейности на служителите;

    5. (изм. и доп. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) организира и осъществява технически контрол и специализиран технически надзор на сгради, машини и съоръжения, ветеринарномедицински дейности, държавен ветеринарно-санитарен контрол и държавен здравен контрол;

    6. (изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) възлага обществени поръчки с бюджетни средства и осъществява контрол по изпълнението на договори за доставки, услуги и строителство;

    7. осъществява методическо ръководство и контрол на съответните звена в структурите на МВР по предмета на дейността си.

    Чл. 52н. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) (1) Дирекция "Международно оперативно сътрудничество" е специализирано звено на МВР за организиране и координиране на международния обмен на оперативна информация, за координиране и методическо подпомагане на международното оперативно взаимодействие и за осъществяване на екстрадиция, предаване и трансфер на лица.

    (2) Дирекция "Международно оперативно сътрудничество" е на пряко подчинение на главния секретар на МВР.

    (3) За изпълнение на дейностите по ал. 1 дирекция "Международно оперативно сътрудничество":

    1. организира, координира, контролира и обменя международна и национална оперативна информация за нуждите на правоохранителните органи;

    2. събира, обработва, анализира, съхранява и предоставя информация на национални органи и международни организации, на местни и чуждестранни юридически и физически лица, които имат законен интерес да я получат, за лица, вещи, събития и дейности, свързани с международната престъпна дейност;

    3. осъществява взаимодействие с компетентните полицейски и съдебни органи по международното и общодържавното издирване на лица и вещи – обект на международно издирване;

    4. може да участва в предаване и приемане на лица за екстрадиция и трансфер в страната и в чужбина въз основа на международни договори, по които Република България е страна, и в изпълнение на акт на орган на съдебната власт;

    5. въвежда, актуализира и ползва информацията от информационните фондове на Генералния секретариат на Международната организация на криминална полиция – Интерпол, на Европол и на Шенгенската информационна система (ШИС);

    6. организира, координира и осъществява обмен на информация и данни по глава тринадесета, раздел IIIа;

    7. координира дейността на задграничните представители и служителите на МВР, участващи в мисии на международни организации, и взаимодейства с офицерите за връзка на други държави.

    Чл. 52о. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) (1) Специализирани звена на МВР за осъществяване на специфична дейност са Специализираният отряд за борба с тероризма и дирекция "Специална куриерска служба".

    (2) Дейностите на специализираните звена по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Дирекция "Специална куриерска служба" е юридическо лице.

    Чл. 52п. (Нов – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) (1) Дирекция АФКОС е специализирана структура на МВР за осъществяване координация на борбата с правонарушения, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, чрез оперативно сътрудничество, докладване на нередности и административно-контролна дейност.

    (2) За изпълнение на дейностите по ал. 1 дирекция АФКОС:

    1. подпомага министъра на вътрешните работи и Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз при осъществяване на координацията в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз;

    2. е национална контактна точка с Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и със съответните компетентни органи в областта на защитата на финансовите интереси на Европейския съюз в държавите членки и в други държави;

    3. осигурява и координира на национално ниво докладването на нередности между националните институции и Европейската комисия;

    4. осъществява наблюдение и контрол върху докладването на нередности между националните институции и Европейската комисия;

    5. извършва административно-контролни проверки в структурите, администриращи фондове, програми и инструменти на Европейския съюз;

    6. осъществява координация и оперативно сътрудничество във връзка с разследвания, провеждани от ОЛАФ на територията на Република България;

    7. извършва административни проверки за идентифициране на нередности и измами, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, по своя инициатива или по искане на ОЛАФ;

    8. анализира информацията относно нередностите и измамите със средства на Европейския съюз;

    9. осъществява сътрудничество с държавни органи и структури и координира дейността в областта на борбата с нередностите и измамите със средства на Европейския съюз.

    Раздел II – Правомощия на органите

    Чл. 53. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., доп., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г., изм., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Органи на главните, областните, специализираните административни дирекции, дирекция "Вътрешна сигурност", дирекция "Международно оперативно сътрудничество", Специализирания отряд за борба с тероризма, дирекция "Специална куриерска служба", дирекция "Миграция", дирекция "Български документи за самоличност", дирекция "Международни проекти", дирекция "Национална система 112", дирекция "Управление на собствеността и социални дейности", дирекция АФКОС и на техните структури и звена, както и на структурите по чл. 9, ал. 2 и 3 са държавните служители.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. и доп., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г., бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г.) Полицейски органи са органите на Главна дирекция "Национална полиция", дирекция "Миграция" и органите на съответните им звена в областните дирекции, Главна дирекция "Гранична полиция", на дирекция "Вътрешна сигурност", Специализирания отряд за борба с тероризма и звената "Общинска полиция".

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Органи за пожарна безопасност и защита на населението са органите на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" и органите на съответните й териториални звена.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., отм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.).

    (5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Разследващи полицаи са органите по ал. 2, назначени на длъжности за разследващи полицаи.

    Чл. 54. (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Разследващите полицаи извършват разследване по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) На разследващите полицаи не могат да се възлагат други дейности извън дейността по разследване на престъпления.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) При осъществяване на своите правомощия разследващият полицай взема решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Писмените указания на прокурора по разследването са задължителни за разследващите органи по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Горестоящите ръководители нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването и за съставянето на писменото мнение, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването.

    Чл. 55. (1) Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно.

    (2) При невъзможност да се издадат писмено или устно разпорежданията могат да се издават чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.

    (3) При изпълнение на функциите по контрол на безопасността на движението разпорежданията могат да се издават чрез действия или знаци, посочени в закон.

    (4) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Разпореждането, издадено в писмена форма, съдържа следните реквизити:

    1. наименование на органа, който го издава;

    2. адресат на разпореждането;

    3. фактически и правни основания за издаване;

    4. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;

    5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва;

    6. дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му.

    (6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Разпорежданията, издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

    Чл. 56. (1) Полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред.

    (2) За писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред.

    (3) Протоколът за предупреждение се съставя в присъствието на лицето и на един свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от полицейския орган, лицето и свидетеля. Отказът на лицето да го подпише се удостоверява с подписа на свидетеля. В случаите на домашно насилие копие от протокола за предупреждение се предоставя на пострадалото лице при поискване.

    Чл. 57. (1) При установяване на условия и причини за извършването на престъпления и други нарушения на обществения ред полицейските органи вземат мерки за отстраняването им.

    (2) Когато други органи или организации са компетентни да вземат мерките по ал. 1, полицейските органи ги уведомяват писмено за това.

    (3) Компетентните органи по ал. 2 са длъжни в едномесечен срок писмено да уведомят полицейските органи за взетите мерки.

    Чл. 58. (Доп. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Полицейските органи предотвратяват, пресичат, разследват и разкриват престъпления.

    Чл. 59. (1) Полицейските органи регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Държавните органи, осъществяващи наказателното производство, са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи.

    (2) Регистрацията е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон.

    (3) За целите на регистрацията полицейските органи:

    1. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) събират за лицата личните им данни, посочени в чл. 18 от Закона за българските лични документи;

    2. дактилоскопират и фотографират лицата;

    3. изземват образци за ДНК профил на лицата, когато това е необходимо.

    (4) За извършване на действията по ал. 3, т. 1 и 2 съгласието на лицата не се изисква.

    (5) Лицата са длъжни да предоставят изискваните образци по ал. 3, т. 3, а при отказ те се изземват принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд.

    (6) Редът за извършване на полицейската регистрация се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.

    Чл. 60. (1) Полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия.

    (2) Полицейските органи писмено уведомяват гражданите за призоваването. В съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване.

    (3) В неотложни случаи призоваването може да се извършва по телефон, телекс или факс. Призоваването по телефон или факс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, а по телекс – с писмено потвърждаване за полученото съобщение.

    Чл. 61. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице:

    1. за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред;

    2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство;

    3. при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната;

    4. на контролен пункт, организиран от полицията;

    5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон.

    (2) Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.

    Чл. 62. (1) Полицейските органи могат да извършват действия по идентификация на лице, когато:

    1. самоличността на едно лице не може да бъде установена по реда на чл. 61, ал. 2;

    2. лицето е извършило престъпление или съществуват данни, че е извършило престъпление;

    3. чужденец, търсещ закрила по Закона за убежището и бежанците, е влязъл не по законоустановения ред или е незаконно пребиваващ в Република България.

    (2) Действията по идентификация включват:

    1. снемане на пръстови отпечатъци и отпечатъци от дланите на ръцете;

    2. фотографиране на лицето;

    3. установяване на външни белези;

    4. измервания и изземване на образци за сравнителни изследвания;

    5. изземване на образци от биологичен произход за сравнителна ДНК идентификация.

    (3) За извършване на действията по ал. 2, т. 1 – 4 съгласието на лицето не се изисква.

    (4) За извършване на действията по ал. 2, т. 5 се прилага чл. 59, ал. 5.

    (5) Когато основанията по чл. 61, ал. 1 отпаднат, полицейските органи служебно или по искане на лицето унищожават събраните материали.

    Чл. 63. (1) Полицейските органи могат да задържат лице:

    1. за което има данни, че е извършило престъпление;

    2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;

    3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;

    4. малолетен нарушител, който е напуснал своя дом, настойник, попечител или специализирана институция, където е бил настанен;

    5. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 61, ал. 2;

    6. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на полицейски орган или на орган на съдебната власт;

    7. обявено за международно издирване по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейската заповед за арест;

    8. в други случаи, определени със закон.

    (2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в специално помещение и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това.

    (3) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.

    (4) Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно.

    (5) От момента на задържането си лицето има право на защитник.

    (6) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.

    Чл. 64. На лицето, задържано при условията на чл. 63, ал. 1, т. 1 – 5, не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането в тези случаи не може да бъде повече от 24 часа.

    Чл. 65. (1) За отвеждане на задържаното лице в определеното за задържане място полицейските органи издават писмена заповед.

    (2) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.

    Чл. 66. За предотвратяване на престъпления или нарушения на обществения ред полицейските органи могат да използват и технически средства за явно наблюдение, което предварително се обявява по подходящ начин.

    Чл. 67. (1) Полицейските органи могат да конвоират лица в страната и в чужбина.

    (2) Ведомствата и органите, възложили конвоирането, осигуряват необходимите документи и финансови средства за осъществяване на конвойната дейност.

    Чл. 68. (1) Полицейските органи извършват обиск на лице:

    1. задържано при условията на чл. 63, ал. 1;

    2. за което съществуват данни, че носи опасни или забранени за притежаване предмети;

    3. заварено на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има достатъчно данни, че у него се намират вещи, които са свързани с престъплението или нарушението;

    4. (нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) за което има сигнал в ШИС за извършване на специфичен контрол.

    (2) Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания.

    Чл. 69. (1) Полицейските органи могат да проверяват личните вещи на лица:

    1. в случаите по чл. 61, ал. 1, т. 1, 2 и 4, чл. 62, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1, т. 3, 4, 6 и 7;

    2. когато са налице достатъчно данни, че се укриват веществени доказателства за извършено престъпление;

    3. в други случаи, определени със закон.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) Проверка на превозно средство и на вещите, превозвани в него, може да бъде извършена, когато:

    1. има данни за извършено престъпление или нарушение на обществения ред;

    2. има сигнал в ШИС за извършване на специфичен контрол.

    Чл. 69а. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Полицейските органи могат да изземват временно вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС и/или в Интерпол. Издирваната вещ се предава доброволно или се изземва от лицето, в което е открита, за срок до 30 дни.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Лицето, в което се намира издирваната по ал. 1 вещ, се поканва да я предаде доброволно, за което се съставя протокол. Протоколът се подписва от лицето, което предава откритата вещ. Копие от протокола се предоставя на лицето.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) При отказ на лицето да предаде вещта по ал. 1, тя се изземва, за което се съставя протокол. Протоколът се подписва от лицето, в което е открита вещта, и от един свидетел. Копие от протокола се предоставя на лицето.

    (4) (Доп. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Отказът или невъзможността на лицето да подпише протокола по ал. 2 или 3 се удостоверява с подпис на един свидетел.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) За срока на временното изземване вещта се съхранява в съответната структура на Министерството на вътрешните работи, в която е предадена или иззета.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) След съставяне на протокола по ал. 2 или 3 той се представя незабавно, но не по-късно от 24 часа, за утвърждаване от прокурор в окръжната прокуратура по местопредаване или изземване на вещта. За предаването или изземването се уведомява държавата, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол.

    (7) (Доп. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Уведомяването на държавата, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол, се извършва от дирекция "Международно оперативно сътрудничество".

    (8) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Ако в срока по ал. 1 не бъде получена молба за правна помощ или друго волеизявление, направено от съответната държава членка, въвела сигнала за издирване, в което се съдържа информация, отнасяща се до въведения сигнал, и/или потвърждение на сигнала от компетентен орган на държавата членка, въвела сигнала, съдържащо изрично искане за връщане на вещта, вещта се връща на лицето, от което е предадена или иззета, в 5-дневен срок с постановление на окръжната прокуратура по местопредаване или изземване на вещта, освен ако:

    1. тя е предмет или средство за извършване на престъпление на територията на Република България;

    2. тя e доказателство, обект на обезпечителни мерки или предаването й може да затрудни наказателно производство, образувано в Република България;

    3. притежаването й е забранено по законите на Република България.

    (9) (Отм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.).

    (10) В случаите по ал. 8, т. 1 – 3 вещта се предава по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за целите на наказателното производство.

    (11) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Открита изгубена вещ, обявена за издирване, се предава на държавата членка, въвела сигнала за издирването й в ШИС и/или Интерпол, освен ако вещта попада в категориите по ал. 8, т. 1 – 3.

    (12) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Открита изгубена вещ, обявена за издирване, която не бъде потърсена от държавата членка, въвела сигнала за издирването й в ШИС и/или в Интерпол в срока по ал. 1, се смята за изоставена в полза на държавата.

    (13) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Предадена или иззета вещ, за която не е постъпило искане за връщане от държавата членка, въвела сигнала за издирването й в ШИС и/или в Интерпол, и не попада в приложното поле на ал. 8, се смята за изоставена в полза на държавата.

    (14) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) При предаване или изземване на празни бланки за официални документи, издадени лични документи, включително обявените за недействителни документи за самоличност, свидетелства за управление на моторно превозно средство и документи за пребиваване, както и документи за регистрация на моторни превозни средства и регистрационни табели, включително обявените за недействителни, ако не попадат в категориите по ал. 8, т. 1 – 3, се предават по установения ред на съответното дипломатическо или консулско представителство на държавата членка, издала документа, с постановление на окръжната прокуратура по местопредаване или изземване на вещта.

    (15) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Постановленията на окръжната прокуратура по ал. 8 и 13 не подлежат на обжалване.

    (16) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Отговорността за нанесените щети на заинтересовано лице, причинени във връзка с изпълнение на сигнал за издирване в ШИС, се търси съгласно националното законодателство и разпоредбите на Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници.

    (17) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) За съхранение в структурите на МВР на предадена или иззета вещ след срока по ал. 1 се заплаща такса в размер, определен от Министерския съвет.

    Чл. 70. (1) За всеки случай на извършен обиск или проверка на вещи и превозни средства полицейският орган съставя протокол.

    (2) Протоколът по ал. 1 се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от съответното лице, на което се предоставя екземпляр от него.

    (3) Обискът и проверката на вещи и превозни средства се извършват по начин, който не уронва честта и достойнството на гражданите.

    Чл. 71. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие само когато:

    1. следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление;

    2. са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление;

    3. е необходимо оказване на неотложна помощ на лица, чийто живот, здраве или лична свобода се намират в опасност или са налице други случаи на крайна необходимост.

    (2) След приключване на проверката полицейските органи са длъжни да съставят протокол, в който се посочват:

    1. името и длъжността на служителя и неговата месторабота;

    2. самоличността на собственика или обитателя;

    3. основанието за проверката;

    4. времето и мястото на извършването й;

    5. резултатите от нея.

    (3) Протоколът се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от собственика или обитателя на помещението, когато той присъства. Отказът на собственика или обитателя да подпише протокола се удостоверява с подпис на свидетеля.

    (4) Копие от протокола се предоставя на собственика или обитателя на помещението.

    (5) За извършената проверка незабавно се уведомява съответният прокурор.

    Чл. 72. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) При изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо при:

    1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;

    2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган;

    3. конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица;

    4. (доп. – ДВ, бр. 98 от 2008 г.) оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, включително на контрольорите на Европейската комисия, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;

    5. нападения срещу граждани и полицейски органи;

    6. освобождаване на заложници;

    7. групови нарушения на обществения ред;

    8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;

    9. освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г., изм., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) При изпълнение на служебните си задължения органите за приемане, пренасяне и доставка на кореспонденция, съдържаща класифицирана информация, имат право да използват физическа сила и помощни средства при опит за нерегламентиран достъп до кореспонденцията само ако това е абсолютно необходимо.

    (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) Помощни средства са: белезници, усмирителни ризи, каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни животни – кучета и коне; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие; водометни и въздухоструйни машини; бронирани машини и вертолети.

    (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) Редът за употреба на помощни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.

    Чл. 73. (1) Физическа сила и помощни средства се използват след предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение и при освобождаване на заложници.

    (2) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) В случаите по чл. 72 полицейските органи използват само абсолютно необходимата сила.

    (4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) При използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.

    (5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане на законната му цел.

    (6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се отнася за случаите на масови безредици, когато са изчерпани всички други средства.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Забранява се използването на животозастрашаваща сила за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго.

    Чл. 74. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Полицейските органи могат да използват оръжие само когато това е абсолютно необходимо:

    1. при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие;

    2. при освобождаване на заложници и отвлечени лица;

    3. след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга;

    4. след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) При използване на оръжие полицейските органи са длъжни да направят всичко възможно да запазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) Полицейските органи могат да употребяват оръжие без предупреждение при осъществяване на граничното наблюдение:

    1. при въоръжено нападение срещу тях;

    2. срещу лица, оказали въоръжена съпротива.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) При осъществяване на граничното наблюдение в пределите на вътрешните морски води и териториалното море на Република България полицейските органи имат право да употребяват оръжие в случаите, предвидени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Полицейските органи преустановяват употребата на оръжие незабавно след постигането на законната й цел.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Забранява се употребата на оръжие за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго.

    (7) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) След използване на оръжие полицейските органи изготвят доклад.

    Чл. 74а. (Нов – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Планирането и контролът на използването на физическа сила, помощни средства и оръжие от полицейските органи в случаите по чл. 72 – 74 включва мерки за постигане на законната цел при минимален риск за живота и здравето на гражданите.

    Чл. 75. (1) Полицейските органи издават разрешения и удостоверителни документи в случаите и по реда, предвидени в закон или друг нормативен акт.

    (2) За издаваните разрешения и удостоверителни документи се събират такси в размер, определен от Министерския съвет.

    (3) Отказите за издаване на разрешения и удостоверителни документи се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

    Чл. 76. (1) За охрана на обекти от полицейски органи може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.

    (2) За охрана на обекти със сигнално-охранителна техника от полицейските органи може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.

    (3) За охрана от полицейските органи на спортни състезания или други масови прояви, както и на други мероприятия или дейности с краткосрочен характер, може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) За осигуряване на дейностите по охрана на обекти от полицейски органи, извън определената обща численост на МВР в основната структура по чл. 9, ал. 1, която е страна по договора, могат да се назначават служители за срока на неговото действие.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) За осигуряване на дейностите по охрана на обекти със сигнално-охранителна техника от полицейски органи извън определената обща численост на МВР в основната структура по чл. 9, ал. 1, която е страна по договора, могат да се назначават служители.

    (6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Приходите и разходите от дейностите по ал. 1, 2 и 3 се отчитат по бюджета на МВР.

    Чл. 77. (1) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г., изм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) За опазване на обществения ред, охраната на обекти, безопасността на движението и осъществяване на контролната и административнонаказателната дейност на органите на местното самоуправление към общините в Република България могат да се изграждат звена "Общинска полиция" извън определената обща численост на МВР по реда на чл. 76, ал. 1. Контролът и методическото ръководство върху дейността на звената "Общинска полиция" се осъществяват от съответните областни дирекции и районни управления на МВР.

    (2) (Предишен текст на чл. 77, изм., бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Областните дирекции на МВР могат да сключват договори за извършване на:

    1. охранително обследване на обектите;

    2. (доп. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) обучение на служителите от звената за самоохрана, осъществяващи дейност по Закона за частната охранителна дейност.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) За осигуряване на дейностите по ал. 1 в основната структура по чл. 9, ал. 1, която е страна по договора, се назначават служители за срока на неговото действие.

    Чл. 78. (1) Полицейските органи могат да настаняват в заведения за отрезвяване лица, които поради употреба на алкохол или на други упойващи вещества не могат да контролират поведението си, нарушават обществения ред или са намерени на обществени места в безпомощно състояние.

    (2) Полицейските органи незабавно, но не по-късно от 24 часа, уведомяват съответния прокурор за лицата, настанени в заведенията за отрезвяване.

    (3) Заведения за отрезвяване се създават от министъра на вътрешните работи съгласувано с кметовете на общини.

    (4) Организацията, функциите и дейността на заведенията за отрезвяване се уреждат с наредба на министъра на вътрешните работи и министъра на здравеопазването.

    Чл. 79. (1) Полицейските органи могат с разрешение на прокурора да настаняват лица, които водят скитнически живот или се занимават с просия, в домове за временно настаняване на пълнолетни лица.

    (2) Срокът за престой в домовете за временно настаняване на пълнолетни лица е до 30 денонощия в зависимост от времето, необходимо за настаняването им в болници, интернати, домове за стари хора и инвалиди или за поставянето им под запрещение.

    Чл. 80. Полицейските органи могат да настаняват в специални домове за временно настаняване чужденци, подлежащи на принудително отвеждане до границата на Република България или на експулсиране.

    Чл. 81. (1) Организацията, функциите и дейността на домовете за временно настаняване на пълнолетни лица се уреждат с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи съгласувано с главния прокурор.

    (2) Организацията, дейността и редът за настаняване в специалните домове за временно настаняване на чужденци се уреждат с наредба на министъра на вътрешните работи.

    Чл. 82. Полицейските органи наблюдават, установяват и контролират обекти и лица, за които има данни, че подготвят, извършват или са извършили престъпления, включително в случаите на организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни групи или организации.

    Чл. 83. Полицейските органи използват специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със закон.

    Чл. 84. Полицейските органи получават съдействие и организират прикриването на служители и тяхната дейност в държавни органи, организации и юридически лица по ред, определен с наредба на Министерския съвет.

    Чл. 85. (1) (Доп. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) Полицейските органи за граничен контрол и охрана на държавната граница:

    1. разполагат сили и средства, изграждат, използват и снемат инженерно-технически съоръжения и други средства;

    2. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) извършват гранични проверки на лицата, предметите в тяхно владение и транспортните средства, преминаващи през граничните контролно- пропускателни пунктове;

    3. (доп. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) спират, задържат и извършват проверки на български и чуждестранни кораби и плавателни средства, нарушили правилата за мирно преминаване, спиране и пребиваване в териториалното море, вътрешните морски води, прилежащата зона, континенталния шелф и българската част на р. Дунав;

    4. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) спират, задържат и извършват проверки на български и чуждестранни въздухоплавателни средства при констатиране на нарушения на режима на движение през границите и при застрашаване сигурността на полета съвместно със специализираните звена;

    5. (доп. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) преследват и задържат нарушители на държавната граница извън граничната зона съвместно с други органи на МВР;

    6. (нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) извършват самостоятелно проверки в граничната зона на лица и превозни средства, както и на вещите и на стоките, които се пренасят или превозват от тях, включително и на тези, подлежащи на митнически надзор и контрол, като при констатирано митническо нарушение уведомяват незабавно митническите власти;

    7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) задържат извършители на контрабанда, незаконно пренесени товари и транспортни средства, преминали извън установените за целта места, и извършват проверки съвместно с митническите власти;

    8. (изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., предишна т. 7, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) ограничават временно или забраняват движението на лица и транспортни средства в зоните и обектите по чл. 52б, ал. 3 при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност за задържане на лица и транспортни средства и ако съществува опасност за живота и здравето на хората;

    9. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) приемат, придружават и предават нарушители на държавната граница от и на съседните гранични органи и други държави в съответствие със закона и с международните договори, по които Република България е страна;

    10. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) поставят и използват технически средства за наблюдение и заснемане, резултатите от които могат да се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или нарушения, включително за предотвратяване и разкриване на незаконно преминаване на държавната граница, на престъпления или нарушения на територията на граничните контролно-пропускателни пунктове, насочени срещу паспортно-визовия режим, или на заплахи за сигурността на личния състав, сградите и съоръженията на службата;

    11. (предишна т. 10, изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) настаняват принудително в специални помещения или в специални домове чужденци, нарушили режима на движение през границите и подлежащи на принудително отвеждане до границата или на експулсиране по ред, определен със закон.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Директорът на Главна дирекция "Гранична полиция", съгласувано с министъра на външните работи и в съответствие с международните договори, назначава гранични представители за уреждане на възникнали гранични нарушения.

    Чл. 86. При изпълнение на своите правомощия полицейските органи са длъжни да не унижават достойнството на гражданите и да зачитат техните права и законни интереси.

    Чл. 87. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 88. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 89. При осъществяване на охрана на стратегически и особено важни обекти полицейските органи имат право да:

    1. разполагат сили и средства, да изграждат, използват и снемат инженерно-технически съоръжения и други средства за охрана;

    2. ползват комуникационни връзки или да ги прекъсват.

    Чл. 90. (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 69 от 2008 г.) При осъществяване на административен контрол върху пребиваването на чужденци в Република България полицейските органи:

    1. предлагат мерки за регулиране на миграционните процеси;

    2. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., отм., бр. 69 от 2008 г.);

    3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) разрешават, отказват или отнемат правото на дългосрочно пребиваване и продължават срока на пребиваване на чужденци в Република България;

    4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) установяват административни нарушения и прилагат мерки за административна принуда;

    5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) дават становища по молби за придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство, за издаване на визи и на други разрешения на чужденци, предвидени в закон;

    6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) анулират издадени визи или намаляват сроковете за пребиваване на чужденци в страната, определени с издадените визи при неизпълнение на законовите изисквания;

    7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) осъществяват дейност във връзка с издаването на документи за пътуване на чужденци от дипломатическите и консулските представителства на други държави в Република България.

    Чл. 91. (1) При освобождаване на заложници, при задържане или обезвреждане на извършители на особено опасни престъпления, когато те оказват или са склонни да окажат въоръжена съпротива, и съобразно конкретната оперативно-тактическа обстановка полицейските органи имат право да:

    1. използват огнестрелно оръжие и други средства, приети на въоръжение, както и специални защитни средства, гарантиращи тяхната лична безопасност и прикритие на самоличността им;

    2. отцепват райони, спират или отклоняват движението на пътни превозни средства и временно да прекъсват телекомуникационни връзки;

    3. охраняват органи на МВР, държавни органи и организации при изпълнение на функциите им.

    (2) Служителите, изпълняващи дейностите по ал. 1, и техните семейства се ползват от специален режим на адресна регистрация, регистрация на лични моторни превозни средства и телефони, определен от министъра на вътрешните работи.

    (3) Самоличността на служителите, изпълняващи дейностите по ал. 1, се запазва в тайна.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Използването на служителите, изпълняващи дейностите по ал. 1, се разрешава с писмена заповед на главния секретар на МВР за всеки конкретен случай.

    Чл. 91а. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) (1) При извършване на пожарогасителни и спасителни дейности и при неотложни аварийно-възстановителни работи за осигуряване на достъп до мястото на бедствието или произшествието, до изкуствени и естествени водоизточници органите за пожарна безопасност и защита на населението имат право:

    1. да влизат в жилищни, производствени и други сгради и помещения на физически и юридически лица;

    2. да разрушават сгради или части от тях, да разглобяват конструкции, да отстраняват, унищожават или повреждат имущество или насаждения, когато нямат друг начин за извършването на дейността;

    3. да използват спасителни, пожарогасителни, транспортни, съобщителни и други технически средства – собственост на физически или юридически лица;

    4. да привличат длъжностни лица и граждани за оказване на съдействие;

    5. да изменят реда за движение в района, където се извършват пожарогасителни и спасителни дейности, както и неотложни аварийно-възстановителни работи до пристигането на съответните компетентни органи;

    6. да използват безвъзмездно водоизточници и водопроводни мрежи за осигуряване на необходимите количества вода при бедствия, за гасене на пожари и при извънредни ситуации.

    (2) При бедствия, пожари и извънредни ситуации органите на държавната власт, на местното самоуправление, юридическите лица и гражданите са длъжни при поискване да предоставят на органите за пожарна безопасност и защита на населението собствени спасителни, пожарогасителни, превозни, съобщителни и други технически средства. За използването на тези средства на собствениците се заплаща обезщетение по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

    Чл. 91б. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) При упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението:

    1. извършват проверки за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекти;

    2. извършват проверки в жилища при получаване на писмен сигнал за нарушаване на правилата и нормите за пожарна безопасност в тях;

    3. издават писмени разпореждания за изпълнение на правилата за пожарна безопасност на държавни органи, организации, юридически лица и граждани;

    4. прилагат мерки за административна принуда при установяване на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, а при наличие на данни за извършено престъпление уведомяват незабавно прокуратурата;

    5. уведомяват държавни органи, организации, юридически лица и граждани при нарушаване на правилата и нормите за пожарна безопасност;

    6. изискват от държавни органи, юридически лица и граждани документи и сведения, свързани с осигуряването на пожарната безопасност; информацията, станала им известна, се пази в тайна;

    7. изискват документи за правоспособност за упражняване на пожароопасни и взривоопасни професии и дейности;

    8. (отм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.);

    9. дават становища за съответствие на инвестиционните проекти с изискванията за пожарна безопасност;

    10. издават сертификати за съответствие на обектите с изискванията за пожарна безопасност;

    11. дават становища за разрешаване ползването на строежи;

    12. извършват контрол на влаганите в обектите материали и инсталации за съответствието им с изискванията за пожарна безопасност;

    13. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) издават разрешения на търговци, извършващи дейности по пожарна безопасност в обекти и/или експлоатация на уреди и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, и контролират спазването на условията на издадените разрешения;

    14. издават документи за пожарната безопасност на обекти, строежи, инсталации, съоръжения и други документи по искане на граждани или юридически лица, когато това е предвидено в нормативен акт;

    15. (нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) изискват от държавни органи, юридически лица и граждани планове за осигуряване на пожарната безопасност при организиране на мероприятия и извършване на дейности, с които временно се променя нивото на пожарната опасност;

    16. (нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) извършват проверки за наличието на разрешение на продуктите за пожарогасене по отношение на гасителната им ефективност и контролират спазването на издаденото разрешение.

    (2) Проверките по ал. 1, т. 2 може да се извършват през деня в присъствието на обитателите на жилището, а при отсъствието или отказа им – след разрешение на съдия от съответния районен съд.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Отказът за издаване на сертификат и разрешение по ал. 1, т. 10 и 13 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

    (4) За издаване на сертификат, становище и друг документ се събира такса в размер, определен от Министерския съвет.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Държавният противопожарен контрол включва:

    1. контрол за спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите в урбанизираните, земеделските, горските, защитените територии и нарушените територии за възстановяване, сградите и технологичните съоръжения и инсталации;

    2. контрол на продуктите за пожарогасене по отношение на тяхната гасителна ефективност, наличието на разрешение и спазването на условията на издаването му;

    3. контрол за съответствието на влаганите в строежите продукти с нормативните изисквания за пожарна безопасност;

    4. контрол за спазване условията на издадените разрешения на търговците по чл. 91е и на осъществяваните от тях дейности;

    5. участие в държавните приемателни комисии за разрешаване ползването на строежите;

    6. издаване на сертификати и извършване на сертификационни проверки за съответствие на обектите с изискванията за пожарна безопасност;

    7. съгласуване на проекти и даване на становища за въвеждане на строежите в експлоатация.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) За определяне на правилата и нормите за пожарна безопасност по ал. 5, т. 1 министърът на вътрешните работи съвместно с министъра на инвестиционното проектиране издават наредби.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) За определяне на правилата и нормите за пожарна безопасност при други дейности, които създават опасност за възникване на пожари и застрашават живота и здравето на гражданите, министърът на вътрешните работи съвместно със съответния министър издават наредби.

    Чл. 91в. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Органите за пожарна безопасност и защита на населението не извършват:

    1. пожарогасителна и спасителна дейност и дейности по защита при бедствия в обекти на подземната минна промишленост;

    2. (доп. – ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) държавен противопожарен контрол в обекти на подземната минна промишленост, на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия и на транспортните средства с изключение на земеделската техника;

    3. дейности по защита при бедствия извън вътрешните морски води.

    Чл. 91г. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Министерският съвет, по предложение на министъра на вътрешните работи, приема списък на обекти, в които задължително се създават звена за пожарна безопасност.

    Чл. 91д. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) За осигуряване на дейностите по чл. 52г, ал. 2 в обекти може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) За осигуряване на пожарната безопасност и защита на населението при мероприятия или дейности с краткосрочен характер може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) За осигуряване на дейностите по ал. 1 извън определената обща численост на МВР в основната структура по чл. 9, ал. 1, която е страна по договора, се назначават служители за срока на неговото действие.

    (4) Приходите и разходите от дейностите по ал. 1 и 2 се отчитат по бюджета на МВР.

    Чл. 91е. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) (1) Министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица издават и отнемат разрешения на търговци за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или експлоатация на уреди и съоръжения, свързани с пожарната безопасност.

    (2) Дейностите по ал. 1 включват:

    1. противопожарно обезопасяване и провеждане на превантивни и организационни мероприятия за осигуряване на пожарната безопасност в обекта;

    2. пожарогасителна дейност;

    3. спасителна дейност;

    4. експлоатация на противопожарни уреди и съоръжения.

    (3) За получаване на разрешение за извършване на всички или на отделни дейности по ал. 2 търговецът представя:

    1. (изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) актуално удостоверение за търговска регистрация, когато не е посочен единен идентификационен код по Закона за търговския регистър;

    2. удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, че търговецът и неограничено отговорните съдружници в командитно или събирателно дружество нямат задължения;

    3. документ за внесена държавна такса.

    (4) За осъществяване на дейностите по ал. 2 търговецът и/или наетите от него лица трябва:

    1. да притежават необходимата професионална квалификация;

    2. да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани;

    3. да са клинично здрави и да не страдат от психическо заболяване.

    (5) Разрешение за извършване на дейностите по ал. 2 не се издава, а издаденото разрешение се отнема в случаите, когато търговецът:

    1. има парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен държавен орган, или задължения към осигурителни фондове, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията;

    2. е обявен в несъстоятелност;

    3. осъществява дейности извън обхвата на полученото разрешение;

    4. е назначил допълнително лица, неотговарящи на изискванията на ал. 4;

    5. не поддържа необходимия минимум от технически средства или наети лица за осъществяване на пожарогасителна и/или спасителна дейност;

    6. в едномесечен срок от получаване на писмено разпореждане не отстрани констатираните несъответствия;

    7. в тримесечен срок от получаване на разрешението не осигури необходимия минимум от технически средства или лица за осъществяване на дейността си;

    8. (нова – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) системно нарушава реда за осъществяване на дейностите, за които е получил разрешение по ал. 1.

    (6) Редът за издаване и отнемане на разрешения по ал. 1, необходимата професионална квалификация, организацията на дейността и необходимият минимум от технически средства и лица за осъществяване на дейностите по ал. 2 и контролът върху тях се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

    (7) При провеждане на съвместна пожарогасителна и/или спасителна дейност търговците спазват реда за осъществяване на тези дейности от органите за пожарна безопасност и защита на населението и установените за тях правила за безопасност и здраве при работа.

    (8) За издаване на разрешения за осъществяване на дейностите по ал. 2 се събира такса в размер, определен от Министерския съвет.

    Чл. 91ж. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г., отм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.).

    Чл. 91з. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) (1) При условия и по ред, определени в Закона за защита при бедствия, се създават доброволни формирования за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и за отстраняване на последиците от тях.

    (2) Участниците в доброволните формирования имат правата по чл. 91а, ал. 1, т. 1, 2 и 6.

    Чл. 91и. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., отм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.).

    Чл. 91к. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) При упражняване на превантивен контрол органите за пожарна безопасност и защита на населението:

    1. извършват проверки на обекти, работещи с рискови вещества и материали;

    2. извършват проверки на локалните автоматизирани системи за оповестяване;

    3. извършват проверки в жилищата на гражданите през деня в присъствието на обитателите им при получаване на писмен сигнал за наличие на рискови вещества или материали, а при отсъствието или отказа им – след разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд;

    4. извършват проверки във връзка с изпълнението на оперативната защита при наводнения;

    5. дават задължителни предписания;

    6. съставят констативни актове за нарушения по Закона за защита при бедствия и по Закона за водите;

    7. при наличие на данни за извършено престъпление сигнализират съответния прокурор;

    8. изискват от държавни и местни органи, организации, юридически лица и граждани документи и сведения, свързани с осигуряването на пожарната безопасност и защита на населението.

    Чл. 91л. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., отм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.).

    Чл. 91м. (Нов – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) За осъществяване на функциите по чл. 52п органите на дирекция АФКОС:

    1. обменят информация със структурите, администриращи европейски фондове, инструменти и програми, и с ОЛАФ относно нередности и измами със средства на Европейския съюз;

    2. контролират процедурите по администриране на нередности от структурите, администриращи европейски фондове, инструменти и програми;

    3. изискват информация и документи от структурите, администриращи европейски фондове, инструменти и програми, относно администрирането на нередности;

    4. изискват от държавни и местни органи, организации, юридически и физически лица документи и информация;

    5. вземат обяснения от лица с цел идентифициране на нередности и измами, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз;

    6. извършват проверки на място или по документи с цел идентифициране на нередности и измами, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз;

    7. изискват съдействие от други структури на МВР или от други държавни органи.

    Глава осма – (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА "ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО"

    Раздел I – Задачи и дейности

    Чл. 92. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 93. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 94. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 95. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 96. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 97. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2006 г., отм., бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 98. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 99. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 100. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 101. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Раздел II – Правомощия на органите

    Чл. 102. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 103. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 104. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 105. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 106. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Раздел III – Осъществяване на дейност по осигуряване на пожарната безопасност по договори и от субекти извън органите на Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението"

    Чл. 107. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 108. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 109. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 110. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2006 г., отм., бр. 69 от 2008 г.).

    Глава девета – (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ДИРЕКЦИИ

    Раздел I – Задачи и дейности

    Чл. 111. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 112. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г., отм., бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 113. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.).

    Чл. 114. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 115. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 116. (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2007 г., отм., бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 117. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 118. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 119. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 120. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 121. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 122. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 123. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 124. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 125. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Раздел II – Правомощия на органите

    Чл. 126. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 127. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 128. (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    Чл. 129. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.).

    Глава десета – АКАДЕМИЯ НА МВР, МЕДИЦИНСКИ ИНСТИТУТ НА МВР И НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ И НАУЧНО-ПРИЛОЖНИ ИНСТИТУТИ

    Чл. 130. Академията на МВР е висше училище за професионална подготовка на специалисти и за научни изследвания за нуждите на МВР.

    Чл. 131. (1) За изпълнение на функциите по чл. 130 Академията на МВР:

    1. организира и провежда обучение за придобиване на образователно- квалификационни степени и на образователна и научна степен на висшето образование;

    2. организира и провежда професионално обучение на служителите на МВР;

    3. извършва теоретични и приложни научни изследвания;

    4. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) осъществява международно сътрудничество в областта на полицейското обучение и образование;

    5. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) развива редакционно-издателска, спортна, културна дейност и други в съответствие със спецификата на дейността си.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., отм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.).

    (3) Условията и редът за провеждане на професионалното обучение за служителите на МВР се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Условията и редът за приемане на обучаващи се за придобиване на образователно-квалификационни степени и на образователна и научна степен на висшето образование се определят ежегодно с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на образованието и науката.

    Чл. 132. (1) Към Академията на МВР може да се създават центрове за специализация и професионална подготовка.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Организацията и дейността на центровете за специализация и професионална подготовка се определят с устройствен правилник, издаден от министъра на вътрешните работи.

    Чл. 133. (1) (Предишен текст на чл. 133 – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) В Академията на МВР могат да се обучават специалисти за нуждите на други ведомства въз основа на договор, сключен между ръководителите им.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Извън случаите по ал. 1 в Академията на МВР могат да се обучават и други български и чуждестранни граждани за придобиване на степени на висшето образование.

    Чл. 134. (1) Медицинският институт на МВР организира и осъществява дейността по здравеопазването в МВР, като извършва:

    1. медицинско обслужване на служителите на МВР и на други лица, определени в правилника за прилагане на закона;

    2. стационарно лечение, рехабилитационна и амбулаторно-поликлинична дейност;

    3. здравно-профилактична дейност;

    4. научноизследователска и научно-учебна дейност;

    5. експертна дейност;

    6. сътрудничество с висшите медицински училища, с лечебните и здравните заведения;

    7. методическа дейност;

    8. квалификация и преподготовка за поддържане и повишаване на квалификацията на медицински кадри;

    9. медицинско освидетелстване на кандидатите за постъпване на служба в МВР.

    (2) Централната експертна лекарска комисия изготвя медицински заключения за здравословното състояние на служителите на МВР.

    Чл. 135. Научноизследователските и научно-приложните институти са специализирани звена на МВР за изпълнение на задачи по:

    1. проектиране, разработване и внедряване на нови автоматизирани технологии на основата на съвременни изчислителни, комуникационни и софтуерни средства;

    2. създаване на специфични технически средства, удостоверителни знаци, печати и щемпели;

    3. провеждане на психологически изследвания, свързани с постъпването на служба и израстването в кариерата на служителите на МВР;

    4. събиране, изследване и оценка на следи и веществени доказателства;

    5. (нова – ДВ, бр. 69 от 2008 г., отм., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.).

    Чл. 136. (1) За изпълнение на задачите по чл. 135 научноизследователските и научно-приложните институти:

    1. извършват научно-приложна и експертна дейност;

    2. изготвят научно-приложни продукти;

    3. създават информационни фондове;

    4. извършват криминалистически и криминологични изследвания;

    5. участват в разследването на престъпления в случаите, предвидени от закон;

    6. (доп. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) разработват методики за предотвратяване и разкриване на престъпления;

    7. (изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) осъществяват методическо ръководство и контрол на научно-техническите лаборатории, изградени в структурите на МВР.

    (2) Когато за извършването на експертиза е определен експерт-служител на МВР, ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийните разноски.

    Чл. 137. (1) Органи на Академията на МВР, Медицинския институт на МВР и научноизследователските и научно-приложните институти са държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, които извършват експертни оценки, експерименти и дават заключения.

    (2) Органи са и Медицинският институт на МВР, научноизследователските и научно-приложните институти и Централната експертна лекарска комисия, когато издават разрешения и дават експертни заключения.

    Глава десета – "а" (Нова – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) ЗАДАЧИ И ДЕЙНОСТИ НА ДИРЕКЦИЯ "ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ" (Загл. изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.)

    Раздел I – (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г., отм., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Специализирана дирекция "Оперативни технически операции"

    Чл. 137а. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г., отм., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.).

    Чл. 137б. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г., отм., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.).

    Раздел II – (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Дирекция "Вътрешна сигурност"

    Чл. 137в. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Дирекция "Вътрешна сигурност" е специализирана структура на МВР за оперативно-издирвателна, информационна и организационна дейност по предотвратяване, пресичане, разкриване на престъпления и дисциплинарни нарушения, извършени от служители на министерството.

    Глава единадесета – ОПЕРАТИВНО-ИЗДИРВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ

    Раздел I – Основи на оперативно-издирвателната дейност

    Чл. 138. (1) Оперативно-издирвателната дейност е дейност за защита на националната сигурност и обществения ред в Република България, на живота, здравето, правата, свободите и имуществото на гражданите от престъпни посегателства.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Дейността по ал. 1 се осъществява от оперативно-издирвателните и оперативно-техническите структури на МВР чрез гласни и негласни методи и средства съобразно компетентността им при условия и по ред, определени със закона, с акт на Министерския съвет и от министъра на вътрешните работи.

    (3) Дейността по ал. 1 се извършва при спазване на Конституцията и законите, зачитане на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство и прилагане на принципа на конспиративност при съчетаване на гласни и негласни методи и средства.

    Чл. 139. Оперативно-издирвателната дейност има за цел:

    1. разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления и други нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред;

    2. установяване самоличността на лица, подготвящи, извършващи или извършили престъпна дейност;

    3. издирване на лица, които се укриват от привличане към наказателна отговорност или са се отклонили от изтърпяване на наказание по дела от общ характер, както и издирване на безследно изчезнали лица;

    4. (нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) издирване на вещи:

    а) предмет или средство за извършване на престъпление;

    б) които могат да послужат като доказателство в наказателно производство;

    в) придобити от престъпна дейност;

    г) за които има сигнал за издирване в Шенгенската информационна система;

    5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) придобиване на информация за действия, които създават заплаха за националната сигурност и обществения ред;

    6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) изготвяне и съхраняване на веществени доказателствени средства и предоставянето им на съответните органи на съдебната власт.

    Чл. 140. (1) Оперативно-издирвателната дейност се извършва чрез:

    1. вземане на обяснения от граждани;

    2. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) извършване на справки по информационните фондове за лица и вещи;

    3. вземане на образци за сравнително изследване;

    4. белязване на обекти и предмети;

    5. изследване на предмети и документи;

    6. извършване на наблюдение;

    7. идентифициране на лица и обекти;

    8. проникване и изследване на помещения, сгради, съоръжения, транспортни средства и части от местности;

    9. контрол на пощенската, телеграфната и друга кореспонденция;

    10. контрол на телефонните разговори;

    11. събиране на информация от технически канали за комуникация;

    12. оперативно внедряване;

    13. оперативен експеримент;

    14. отправяне на устни или писмени предупреждения за преустановяване нарушения на правовия ред;

    15. оперативна проверка на събраните данни и тяхното документиране;

    16. осъществяване на контролирани доставки и доверителни сделки;

    17. извършване на насрещни проверки по документи;

    18. (отм. – ДВ, бр. 28 от 2008 г.);

    19. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) издаване и използване на български лични документи с променени основни данни на служители под прикритие;

    20. създаване и използване на юридически лица с нестопанска цел или търговски дружества при условия и по ред, установени със закон, за прикритие на дейността при разследване със служител под прикритие или при провеждане на операции под прикритие по т. 16.

    (2) Дейността по ал. 1 се осъществява чрез специфични способи и средства, чрез специални разузнавателни средства, както и чрез граждани, приели доброволно сътрудничество с органите на МВР при изпълнение на функциите им.

    Чл. 141. Условията и редът за използване на специални разузнавателни средства се определят със закон.

    Чл. 142. (Отм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.).

    Чл. 143. (1) Използването на доброволните сътрудници може да се извършва само от оправомощените по този закон специализирани органи на МВР.

    (2) Сътрудничеството с гражданите за осъществяване функциите на МВР се урежда с инструкция на министъра на вътрешните работи.

    (3) Привличането и дейността на лицата по ал. 1 се осъществяват при спазване на следните принципи:

    1. доброволност при привличането, работата и освобождаването;

    2. защита при или по повод на сътрудничеството;

    3. запазване в тайна на самоличността и другите лични данни, както и на тяхната дейност.

    (4) Данни за лица, приели доброволно сътрудничество с органите на МВР, могат да се предоставят на съда и прокуратурата само след писмено съгласие на лицата във връзка с конкретно наказателно производство и при спазване разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация.

    Чл. 144. Основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност са:

    1. получени данни за лица, които подготвят, извършват или вече са извършили престъпни деяния, когато не са достатъчни за образуване или започване на наказателно производство;

    2. получени данни за събития или действия, създаващи заплаха за националната сигурност или обществения ред;

    3. издирване на лица, укриващи се от органите на наказателното производство или отклонили се от изтърпяването на наложено наказание по дела от общ характер;

    4. издирване на безследно изчезнали лица и идентифициране на трупове с неустановена самоличност;

    5. искане на органите на досъдебното производство и съда;

    6. искане на държавни органи и организации съобразно тяхната компетентност по закон;

    7. изпълнение на международни договори, по които Република България е страна.

    Чл. 145. Веществените доказателствени средства, изготвени и събрани в процеса на оперативно-издирвателната дейност, се предоставят на съответните органи на съдебната власт при условия и по ред, определени със закон.

    Чл. 146. При провеждането на оперативно-издирвателните действия е недопустимо увреждането на живота, здравето, достойнството и имуществото на гражданите, както и замърсяването или увреждането на околната среда.

    Раздел II – Правомощия на органите на МВР, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност

    Чл. 147. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Органи на МВР, осъществяващи оперативно-издирвателната дейност, са държавните служители от оперативно-издирвателните и оперативно-техническите звена в съответните структури на МВР.

    Чл. 148. (1) Органите, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност, издават задължителни разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани в рамките на своята компетентност.

    (2) Държавните органи и организации са длъжни да предоставят на органите по ал. 1 достъп до служебни помещения, технически възли и друго тяхно имущество.

    Глава дванадесета – ПРЕВАНТИВНА ДЕЙНОСТ

    Чл. 149. Органите на МВР осъществяват обща и индивидуална превантивна дейност на правонарушенията, като при необходимост издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани.

    Чл. 150. (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) В изпълнение на функциите по чл. 149 министърът на вътрешните работи по предложение на директорите на главните, областните, специализираните административни дирекции и на дирекция "Вътрешна сигурност" издава писмени заповеди за въвеждане на временни ограничения за извършване на дейности, ако те застрашават националната сигурност или обществения ред.

    (2) Заповедите по ал. 1 се издават:

    1. за предотвратяване извършването на престъпления или нарушения на обществения ред на определени обществени места;

    2. при безредици или при непосредствена опасност от възникването им;

    3. (отм. – ДВ, бр. 102 от 2006 г.);

    4. при провеждане на карантинни мероприятия по предложение на здравните органи.

    (3) Ограниченията по ал. 1 не се прилагат при стачки, събрания, митинги и манифестации, провеждани по установения ред.

    (4) За заповедите по ал. 1 се уведомява незабавно кметът на общината или кметът на кметство. Заповедите се разгласяват чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин.

    (5) Заповедите по ал. 1 могат да се обжалват от засегнатите лица и организации в 7-дневен срок чрез министъра на вътрешните работи пред Върховния административен съд. Министърът на вътрешните работи може да отмени заповедта си в срок до 24 часа от получаване на жалбата, а ако не намери основания за това, я изпраща незабавно в съда. Съдът разглежда жалбата в открито заседание и се произнася в тридневен срок от нейното постъпване.

    (6) Действието на заповедите се прекратява с изтичането на техния срок, след отпадане на основанията за издаването им или с решението на съда по ал. 5.

    Глава тринадесета – ИНФОРМАЦИОННА ДЕЙНОСТ

    Раздел I – Основи на информационната дейност

    Чл. 151. Организацията на информационната дейност на МВР, органите за нейното управление и контрол и ползването на информацията се уреждат с този закон.

    Чл. 152. (1) Информационната дейност е дейност по събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, използване и предоставяне на информация на потребителите от МВР, на държавни органи, организации, юридически лица и граждани съобразно функционалната компетентност на МВР.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) За изпълнение на задачите и дейностите по този закон структурите по чл. 9 могат да обработват и лични данни.

    Чл. 153. (1) Информационната дейност се основава на информация, отразена или подлежаща на отразяване в информационните носители, изготвени от органите на МВР.

    (2) Информационната дейност се основава и на информация от информационните носители, изготвени и предоставени от други държавни органи, организации, юридически лица и граждани, както и от специализираните служби на чужди държави, с които Република България има подписани спогодби за сътрудничество.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) Информационната дейност се основава и на данни, въведени в ШИС от държавите – членки на Шенгенското пространство.

    Чл. 154. Списъкът на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със заповед на министъра на вътрешните работи.

    Раздел II – Принципи и цели на информационната дейност

    Чл. 155. Информационната дейност се основава на следните принципи:

    1. законосъобразност;

    2. обективност, пълнота и своевременност;

    3. достъпност по установения в закона ред;

    4. организационна и икономическа целесъобразност;

    5. съчетаване на централизъм и децентрализъм при съхраняването и ползването й;

    6. (изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) информационно взаимодействие и задължение за информиране на структурите на МВР съобразно функциите им;

    7. защита на информацията, документите и другите средства за работа с тях и на информационните носители;

    8. възможност за интегриране в информационни фондове и между тях при отчитане спецификата на дейност;

    9. защита на личните данни на гражданите при тяхното обработване;

    10. (нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) взаимодействие и обмен на информация с компетентните структури на Европейския съюз и държавите – членки на Европейския съюз и на Шенгенското пространство.

    Чл. 156. Основните цели на информационната дейност са свързани с информационното осигуряване на:

    1. нуждите на МВР;

    2. вътрешноведомствения и парламентарния контрол върху информационната дейност на МВР;

    3. органите на държавната власт и на местното самоуправление в областта на сигурността и обществения ред;

    4. външни потребители.

    Чл. 157. (1) Забранява се събирането на информация за гражданите единствено по расов признак или етнически произход, за политически, религиозни и философски убеждения, за членство в политически партии, организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели, както и относно здравето или сексуалния им живот.

    (2) Ако при осъществяване правото на достъп на физическото лице могат да се разкрият лични данни и за трето лице, администраторът на лични данни е длъжен да предостави на съответното физическо лице достъп до частта от тях, отнасяща се само за него.

    (3) Забранява се предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред.

    Раздел III – Информационни фондове

    Чл. 158. (1) В МВР се изготвят и разработват информационни и аналитични документи и продукти, предназначени за:

    1. (изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР;

    2. (изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) структурите на МВР;

    3. външни потребители.

    (2) Информационните и аналитичните документи и продуктите за външните потребители се съобразяват с техните функции и задачи, с определения им достъп до информацията и с изискванията за получаването й.

    Чл. 159. (1) В МВР се изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация.

    (2) В информационните фондове на МВР могат да се обработват лични данни. При обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност и противодействие на престъпността, органите на МВР:

    1. не искат съгласието на физическото лице;

    2. не информират физическото лице преди и по време на обработването на личните му данни;

    3. не предоставят лични данни на трети лица;

    4. съхраняват данните и след приключване на обработката им в срокове, определени от администратора на личните данни.

    (3) В информационните фондове на МВР могат да се обработват и лични данни, обработвани от други органи, като данните, получени по този начин, не могат да се използват за други цели освен за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Тези данни не се препредават.

    (4) При изграждането на информационните фондове и в процеса на обработка на данните могат да се използват вътрешни идентификационни кодове, кодиране и криптиране на данните.

    (5) Личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт.

    (6) При заличаването на личните данни се вземат предвид възрастта на физическото лице, естеството на обработваните лични данни, необходимостта от обработване до приключването на конкретното разследване или законова процедура, влизане в сила на присъда или съдебно решение, амнистия, реабилитация или изтичане срока на давност.

    (7) Личните данни от информационните фондове могат да се предоставят само на органите за защита на националната сигурност и обществения ред, както и на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно дело.

    (8) Данните по ал. 7 могат да се предоставят и на чуждестранни полицейски органи по силата на международен договор, по който Република България е страна.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 81 от 2011 г.) Данните, получени по чл. 1, ал. 6 от Закона за защита на личните данни, се обработват при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.

    Чл. 160. (1) Данните от полицейската регистрация на лицата се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред.

    (2) Полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато:

    1. е извършена в нарушение на закона;

    2. наказателното производство е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс;

    3. е влязла в сила оправдателна присъда;

    4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание;

    5. лицето е починало; в този случай искането може да се направи от неговите наследници.

    Чл. 161. (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Информационните фондове се изграждат при съответните структури на МВР съобразно функционалната им компетентност.

    (2) Фондовете по ал. 1 могат да се изграждат и като автоматизирани.

    (3) Информационните фондове се изграждат, експлоатират, контролират и закриват при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи и със закон.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Всяко лице има право да иска достъп до негови лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР или ШИС.

    (5) Администраторът на лични данни се произнася в 14-дневен срок от постъпване на искането за достъп.

    (6) При поискване на физическото лице се предоставя копие от обработваните му лични данни на хартиен носител.

    (7) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) Органите на МВР отказват изцяло или частично предоставянето на данни, когато:

    1. от това би възникнала опасност:

    а) за националната сигурност или обществения ред;

    б) за опазването на информация, класифицирана като държавна или служебна тайна;

    в) от разкриване на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране;

    2. предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на МВР;

    3. информацията е въведена в ШИС от друга държава, която не е позволила предоставянето й.

    (8) Уведомяването на заявителите за отказа по ал. 7 се извършва писмено, като се посочва само правното основание. За отказ се смята и липсата на уведомление в предвидените от закона срокове.

    (9) Отказът по ал. 7 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

    (10) (Отм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.).

    Раздел IIIа (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) Обмен на информация или данни с компетентни органи на държави – членки на Европейския съюз, с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления

    Чл. 161а. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) (1) По реда на този раздел МВР чрез компетентна специализирана структура осъществява опростен обмен на информация или данни с компетентните правоприлагащи органи на държавите – членки на Европейския съюз, и страните по Споразумението от Шенген с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления.

    (2) Министерството на вътрешните работи чрез компетентна специализирана структура може да предоставя:

    1. информация или данни от информационните фондове на министерството;

    2. информация или данни, получени от други държавни органи или органи на местното самоуправление, от юридически или физически лица.

    (3) Обменът на информация или данни с компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, и страните по Споразумението от Шенген се извършва при спазване на условията и реда за достъп до тях съгласно действащото законодателство и международните договори, по които Република България е страна, както и при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и Закона за защита на личните данни.

    Чл. 161б. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г., изм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) Прилагането на този раздел не създава задължение за събиране и съхранение на информация или данни единствено с цел да се предоставят на компетентните органи на други държави членки.

    Чл. 161в. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) (1) Предоставяне на исканата информация или данни може да се откаже, когато са налице достатъчно основания да се предположи, че съществува опасност:

    1. да се създадат условия за заплаха за националната сигурност и обществения ред;

    2. да се попречи на действия по разследване или на събиране на данни с цел образуване на наказателно производство;

    3. да се застраши сигурността на физическо лице.

    (2) Освен в случаите по ал. 1 може да се откаже предоставяне на исканата информация или данни, когато те:

    1. не отговарят на целите, за които са поискани;

    2. са за престъпление, за което по закон е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до една година или друго по-леко наказание.

    (3) Исканата информация или данни се предоставят само ако е получено разрешение от компетентния съдебен орган за достъп до тях.

    Чл. 161г. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) (1) Когато искането е за предоставяне на информация или данни по чл. 161а, ал. 2, т. 2, МВР отправя запитване до съответния компетентен държавен орган, орган на местното самоуправление, юридическо или физическо лице. Те са длъжни да предоставят в срок исканите информация или данни.

    (2) Информация или данни, получени от друга държава членка или от трета държава, се предоставят от МВР след изрично писмено съгласие на държавата, която ги е предоставила.

    Чл. 161д. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) (1) Информация или данни се предоставят въз основа на искане от съответния компетентен орган на държавата членка.

    (2) Искането за предоставяне на информация или данни се изготвя на един от официалните езици на Европейския съюз и съдържа:

    1. основанията, че съответните информация или данни са налични;

    2. целта, с която се искат информацията или данните;

    3. връзката между целта и лицето, за което се отнасят информацията или данните.

    (3) Информация или данни, необходими за предотвратяване, разкриване или разследване на престъпления по чл. 36 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, може да се предоставят без отправяне на искане.

    Чл. 161е. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) (1) При получаване на искане по чл. 161д, ал. 1 информацията или данните се предоставят, ако не са налице обстоятелствата по чл. 161в. Предоставянето на исканите информация или данни се извършва в срок до:

    1. осем часа – при спешно искане за информация или данни, свързани с престъпленията по чл. 36 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, от информационен фонд на МВР;

    2. седем дни – за информация или данни, свързани с престъпления по чл. 36 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, от информационен фонд на МВР;

    3. четиринадесет дни – за всички останали случаи.

    (2) При обективна невъзможност за спазване на срока по ал. 1, т. 1 незабавно се уведомява органът, отправил искането за отлагането, като исканите информация или данни се предоставят в срок до три дни.

    (3) При обективна невъзможност за предоставяне в сроковете по ал. 1, т. 2 и 3 незабавно се уведомява органът, отправил искането.

    (4) Сроковете по ал. 1 започват да текат от момента на постъпване на искането.

    Чл. 161ж. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) (1) Обменът на информация или данни се извършва при съблюдаване на установените правила за защита на използването на каналите за връзка чрез:

    1. Шенгенската информационна система (ШИС);

    2. органите на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) в държавите членки;

    3. органите на Европейската полицейска служба (Европол);

    4. задгранични представители на МВР и офицери за връзка на държави членки в Република България;

    5. електронна поща или факс;

    6. всеки надлежно защитен начин, при който може да се установи автентичността на искането за предоставяне на информация или данни.

    (2) Обменът на информация или данни по този раздел се извършва и с Европол и Евроюст, когато информацията или данните са за престъпления от тяхната компетентност.

    Чл. 161з. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) При предоставяне на информация или данни по този раздел на компетентен орган на друга държава членка компетентната специализирана структура на МВР може:

    1. да определи условия за използването им;

    2. да изиска съобщаване на резултата от наказателното производство или действията за събиране на данни с цел образуване на наказателно производство.

    Чл. 161и. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) (1) Компетентната специализирана структура на МВР може да иска от съответния компетентен орган информация относно използването и последващата обработка на предоставените информация или данни.

    (2) Компетентният орган на държавата членка се задължава да предоставя информация за спазването на изискванията по ал. 1 и по чл. 161з.

    Чл. 161к. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) (1) При условията и по реда на този раздел компетентна специализирана структура на МВР може да отправя искания до компетентните органи на държавите членки за предоставяне на информация или данни.

    (2) Компетентната специализирана структура на МВР използва получените по ал. 1 информация или данни при спазване на определените от компетентния орган на държавата членка условия.

    Чл. 161л. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) Предоставените по реда на този раздел информация или данни на компетентна специализирана структура на МВР може:

    1. да се използват само за целта, за която са поискани, или за предотвратяване на възникнала опасност за националната сигурност и обществения ред;

    2. да се обработват с друга цел извън случаите по т. 1 само с предварително разрешение от съответния компетентен правоприлагащ орган на държавата членка, предоставил информацията или данните;

    3. да се използват като доказателство в наказателно производство само с предварително разрешение от съответния компетентен правоприлагащ орган на държавата членка, предоставил информацията или данните.

    Чл. 161м. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) Министърът на вътрешните работи утвърждава формулярите-образци за обмен на информация или данни по този раздел.

    Раздел IIIб (Нов – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) Национална Шенгенска информационна система

    Чл. 161н. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) (1) В МВР се създава, поддържа и експлоатира Националната Шенгенска информационна система на Република България (НШИС), свързана с Централната ШИС (ЦШИС).

    (2) Националната Шенгенска информационна система осигурява обмена на информация по линия на ШИС между държавите, прилагащи Шенгенското законодателство за защита на националната сигурност и обществения ред, управление на контрола по външните граници на Шенгенското пространство и подпомагане на полицейското и съдебното сътрудничество.

    (3) Националната Шенгенска информационна система съдържа регистър с данни, включващ пълно копие на базата данни на ЦШИС ("национално копие").

    Чл. 161о. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) Компетентните органи на МВР правят справки, въвеждат, актуализират и заличават сигнали в ШИС за издирвани или контролирани лица и вещи и за граждани на трети страни с отказ за влизане на територията на Шенгенското пространство:

    1. по собствена инициатива;

    2. по искане на друг орган в съответствие с неговата компетентност и право на достъп.

    Чл. 161п. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) Компетентните органи на МВР самостоятелно или съвместно с други органи осъществяват съвкупност от действия в изпълнение на мерките към сигналите, въведени в ШИС.

    Чл. 161р. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) (1) Обработването на информация и лични данни в НШИС се осъществява по реда на тази глава и на Закона за защита на личните данни.

    (2) Организацията и функционирането на НШИС, правото на достъп на други органи до ШИС, както и информационното им взаимодействие с МВР се определят с акт на министъра на вътрешните работи.

    Чл. 161с. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) Контролът по защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и вътрешноведомственият контрол на информационната дейност се осъществяват по реда на чл. 165 и 166.

    Раздел IV – Органи на управление на информационната дейност

    Чл. 162. (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Информационната дейност в МВР се ръководи от министъра на вътрешните работи.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Заместник-министрите и главният секретар на МВР ръководят дейността по ал. 1 съобразно възложените им функции по управление.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Непосредствената организация и ръководство на информационната дейност се осъществяват от ръководителите на структурите на МВР, подпомагани от специализираните информационни звена.

    Чл. 163. (1) Администратор на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни е министърът на вътрешните работи, който възлага обработката на лични данни на определени от него длъжностни лица.

    (2) Редът за обработка на лични данни се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи.

    Раздел V – Контрол на информационната дейност

    Чл. 164. (1) Парламентарният контрол върху автоматизираните информационни фондове се осъществява от постоянна комисия на Народното събрание.

    (2) Комисията по ал. 1 извършва проверка на критериите и техническите норми за създаване на фондове и може да изисква представителни извадки без посочване на имена и други данни, с които могат да се установят конкретни лица.

    (3) Комисията може да разпореди заличаването на данни, събрани в нарушение на закона.

    Чл. 165. Контролът по защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни и при осъществяването на достъп до тези данни се упражнява от Комисията за защита на личните данни при условията и по реда, определени със Закона за защита на личните данни.

    Чл. 166. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Вътрешноведомственият контрол на информационната дейност се осъществява от министъра на вътрешните работи или оправомощено от него лице и от ръководителите на структурите съобразно правомощията им.

    Чл. 167. При осъществяване на контрола върху информационната дейност се спазват правилата за защита на класифицираната информация.

    ПОЖАРОБЕЗОПАСНА, ПОЖАРОГАСИТЕЛНА И СПАСИТЕЛНА ДЕЙНОСТ

    Чл. 167а. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г., отм., бр. 88 от 2010 г., в сила 1.01.2011 г.).

    Чл. 167б. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г., отм., бр. 88 от 2010 г., в сила 1.01.2011 г.).

    Чл. 167в. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г., отм., бр. 88 от 2010 г., в сила 1.01.2011 г.).

    Чл. 167г. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г., отм., бр. 88 от 2010 г., в сила 1.01.2011 г.).

    Чл. 167д. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г., отм., бр. 88 от 2010 г., в сила 1.01.2011 г.).

    Чл. 167е. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г., отм., бр. 88 от 2010 г., в сила 1.01.2011 г.).

    ЧАСТ ТРЕТА ДЪРЖАВНА СЛУЖБА В МВР

    Глава четиринадесета – ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНАТА СЛУЖБА В МВР

    Чл. 168. Постъпването на държавна служба в МВР и професионалното развитие на служителите се основава на следните принципи:

    1. прозрачност – прилагане на ясни и точни критерии за оценка и процедурни правила за назначаване, професионално развитие и прекратяване на служебните правоотношения;

    2. публичност – обявяване на процедурите и механизмите за подбор и развитие в кариерата;

    3. конкурсно начало – осигуряване на обективност чрез отчитане на професионалните качества, опит и квалификация;

    4. забрана за дискриминация;

    5. равни възможности на всеки служител за развитие в кариерата;

    6. прилагане на мотивационни механизми за професионално развитие;

    7. централизирано планиране и управление на подбора и професионалната кариера.

    Глава петнадесета – СЛУЖИТЕЛИ НА МВР

    Раздел I – Статут на служителите на МВР

    Чл. 169. (1) Служители на МВР са:

    1. държавните служители;

    2. лицата, работещи по трудово правоотношение.

    (2) Статутът на държавните служители в МВР се урежда с този закон.

    (3) Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 69 от 2008 г., отм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.).

    Чл. 170. (1) Държавните служители в МВР съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация изпълняват държавна служба в МВР в една от следните категории:

    1. категория А – висш ръководен персонал;

    2. категория Б – ръководен персонал;

    3. (доп. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) категория В – експертен персонал с ръководни функции и експертен персонал с контролни функции;

    4. категория Г – експертен персонал;

    5. категория Д – изпълнителски персонал с контролни функции;

    6. категория Е – изпълнителски персонал.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Категориите по ал. 1 за държавните служители в МВР имат следните специфични наименования:

    1. категория А – главен комисар, старши комисар;

    2. категория Б – комисар;

    3. категория В – главен инспектор, старши инспектор;

    4. категория Г – инспектор;

    5. категория Д – главен полицай/главен пожарникар/главен спасител/главен сътрудник;

    6. категория Е – полицай/пожарникар/спасител/сътрудник.

    (3) (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    (4) (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.).

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Министърът на вътрешните работи определя в категории Г и Е степени, отразяващи професионалния опит на служителите.

    (6) Новопостъпилите държавни служители, които подлежат на задължителна първоначална професионална подготовка, се назначават като стажанти за периода на обучението.

    (7) Министърът на вътрешните работи утвърждава Класификатор на длъжностите в МВР, който се обнародва в "Държавен вестник".

    Чл. 171. (1) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г., изм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Общата численост на МВР от държавни служители с висше образование, държавни служители със средно образование и лица, работещи по трудово правоотношение, се определя с правилника за прилагане на закона.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., предишна ал. 1, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г., изм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Министърът на вътрешните работи утвърждава щатовете в МВР.

    (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г., изм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) В щатовете се определят категориите, наименованията на длъжностите, видът на конкурса, изискванията за минимално образование или образователно- квалификационна степен и численият състав на структурните звена на МВР.

    Чл. 172. (1) Служителите на МВР полагат клетва за спазване на Конституцията и законите на страната и за лоялност към държавните институции в Република България.

    (2) Служителите на МВР не могат да членуват в политически партии, да осъществяват политическа дейност, да изразяват политически възгледи, както и да предприемат други действия по служба, с които се нарушава политическият им неутралитет.

    Чл. 173. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) На държавните служители е забранено да участват в събрания, митинги и манифестации на политически партии, включително в извънслужебно време.

    Чл. 174. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) За привличане на държавен служител в МВР като обвиняем незабавно се уведомява министърът на вътрешните работи.

    Чл. 175. (1) При осъществяване на правомощията си държавните служители в МВР удостоверяват качеството си със служебна карта или с личен знак. Видът на служебната карта и на личния знак се определя от министъра на вътрешните работи.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Министърът на вътрешните работи определя вида и модела на униформеното облекло, реда за предоставянето и носенето му, както и другите принадлежности, свързани с изпълнението на служебните задължения на държавните служители, върху които са поставени символи и отличителни знаци на структурите на МВР.

    (3) Отличителните знаци на униформеното облекло на държавните служители съответстват на притежаваната категория.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Забранява се на лица, неоправомощени със закон, използването на униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени за структурите на МВР и показващи принадлежност към тях.

    (5) Държавните служители носят служебно оръжие при условия и по ред, определени с инструкция на министъра на вътрешните работи.

    Чл. 176. (1) Когато изпълняват служебни задължения извън работното си място, държавните служители са длъжни да поддържат връзка с ръководителите си.

    (2) Държавните служители са длъжни да изпълняват и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите на МВР. Те са длъжни да се намесят за оказване помощ на лица, намиращи се в опасност, и за предотвратяване или пресичане на правонарушения.

    Чл. 177. (1) Държавните служители в МВР не могат да изпълняват друга държавна служба, освен в случаите, определени с този или друг закон.

    (2) Държавните служители не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им.

    (3) Несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавните служители:

    1. (доп. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) биха се оказали в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, лице, с което се намира във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;

    2. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговски дружества, управители, търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или синдици, членове на органи на управление или контрол на търговски дружества или кооперации;

    3. извършват търговска дейност;

    4. (доп. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г., изм. и доп., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) работят по трудово правоотношение или по граждански договор, освен за осъществяване на научна, преподавателска дейност или упражняване на авторски права, по ред, определен от министъра на вътрешните работи;

    5. участват в управителни и контролни органи на търговски дружества.

    (4) Не се смята за търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 3 участието в приватизацията с приватизационни бонове и в кооперации – със земеделски земи или гори с възстановено право на собственост.

    (5) Несъвместимост със службата в МВР е налице и в случаите, когато държавните служители са избрани за народни представители, кметове или общински съветници.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г.) Несъвместимост със служба в МВР не е налице:

    1. в случаите по чл. 84;

    2. (доп. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) при участие в търговски дружества, чийто принципал е министърът на вътрешните работи, за което не получават възнаграждение;

    3. при участие в юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност;

    4. при участие в проекти и програми, свързани с дейността на МВР и финансирани със средства на Европейския съюз;

    5. (нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) при участие в организациите по чл. 257.

    (7) В 7-дневен срок от възникване на обстоятелствата по ал. 1, 3 и 5 държавните служители са длъжни да подадат декларация.

    Чл. 178. (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Държавните служители са длъжни да декларират по реда на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси всеки частен интерес, който имат във връзка с функциите на структурното звено, в което работят.

    (2) Държавните служители са длъжни да не участват при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато те или свързаните с тях лица са заинтересовани от съответното решение или когато имат със заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в тяхната безпристрастност.

    (3) В случаите по ал. 2 държавните служители писмено уведомяват съответния орган по чл. 186, ал. 1.

    Раздел II – Изисквания за постъпване на служба в МВР

    Чл. 179. (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Държавен служител в МВР може да бъде дееспособно физическо лице, което:

    1. има само българско гражданство;

    2. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, или не е освободено от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс;

    3. не е привлечено като обвиняем или не е подсъдимо за умишлено престъпление от общ характер;

    4. отговаря на изискванията за възраст, образование, психо-физическа годност и професионална подготовка за заемане на длъжността.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 46 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г.) В съответствие със специфичните изисквания за заемане на длъжността, освен изискванията по ал. 1, с обявяването на конкурса може да се определят и други изисквания.

    (3) Специфичните изисквания за възраст, образование, психо-физическа годност и професионална подготовка по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) За работа по трудово правоотношение се приемат лица, които са български граждани и отговарят на изискванията на ал. 1, т. 2 и 3.

    Раздел III – Назначаване на държавна служба

    Чл. 180. (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) За назначаване на държавна служба в МВР се провежда конкурс.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Конкурсът се обявява със заповед на министъра на вътрешните работи или на оправомощено от него лице.

    (3) (Предишна ал. 2, изм. и доп. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Обявлението за конкурса се публикува в регистъра по чл. 61, ал. 1 от Закона за администрацията, в един централен или местен ежедневник и на страницата на МВР в интернет.

    (4) (Предишна ал. 3, доп. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Конкурсът се провежда от комисия в състав, определен със заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощено от него лице за всеки конкретен случай.

    (5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Условията и редът за провеждане на конкурсите се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

    Чл. 181. (1) Лицата, кандидатстващи за държавна служба в МВР на длъжности, за които се изисква задължително първоначално професионално обучение, постъпват само в категориите Г или Е.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) На държавните служители – стажанти, успешно завършили курса за първоначална професионална подготовка, се присъжда съответната категория и те се назначават на длъжност в структурите на МВР.

    Чл. 182. (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Допускането на кандидатите до конкурса се извършва от конкурсна комисия. До участие се допускат лица, които са представили необходимите документи и отговарят на условията за съответния конкурс.

    (2) Конкурсната комисия обявява по общодостъпен начин списъци на допуснатите и недопуснатите кандидати в 7-дневен срок от крайната дата за подаване на документите. Комисията посочва датата и мястото на провеждане и часа за започване на конкурса.

    (3) Недопускането до участие в конкурса може да се обжалва пред министъра на вътрешните работи в 7-дневен срок от датата на обявяване на списъка. Министърът се произнася в 7-дневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура. Решението по жалбата не подлежи на съдебен контрол.

    (4) Конкурсната комисия обявява по общодостъпен начин резултатите от отделните етапи на конкурса и крайното класиране на кандидатите.

    (5) (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) След приключване на конкурсната процедура органът по назначаването издава акт за назначаване на класираните кандидати.

    Чл. 183. Министърът на вътрешните работи присъжда категориите на държавните служители в МВР.

    Чл. 184. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Главният секретар на МВР се назначава от президента на Република България по предложение на Министерския съвет.

    (2) Министърът на вътрешните работи присъжда категория А – главен комисар, на назначения служител по ал. 1 след издаване на указа на президента на Република България.

    (3) При освобождаване от длъжността по ал. 1 държавният служител запазва присъдената категория.

    Чл. 184а. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г., отм., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.).

    Чл. 185. Министърът на вътрешните работи назначава държавните служители:

    1. на длъжности от категория А извън случаите по чл. 184, ал. 1, както и на длъжности от категории Б и В;

    2. (изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) на длъжности от категория Г при първоначално назначаване на държавна служба;

    3. стажанти.

    Чл. 186. (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., доп., бр. 42 от 2009 г., изм., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., доп., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г., изм., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Директорите на главните дирекции, на областните дирекции, на дирекция "Вътрешна сигурност", на дирекция "Миграция", на дирекция "Български документи за самоличност", на дирекция "Международни проекти", на дирекция "Национална система 112", на дирекция "Управление на собствеността и социални дейности", на дирекция АФКОС, на дирекция "Международно оперативно сътрудничество", на дирекция "Специална куриерска служба", на специализираните административни дирекции, на Медицинския институт, на научноизследователските и научно-приложните институти, ректорът на Академията на МВР и командирът на Специализирания отряд за борба с тероризма назначават държавните служители на длъжности от категории Г, Д и Е извън случаите по чл. 185, т. 2.

    (2) Органите по ал. 1 сключват трудови договори с лицата, работещи по трудово правоотношение, при условията и по реда на Кодекса на труда.

    Чл. 187. (1) (Доп. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) При постъпване на служба в МВР държавните служители полагат клетва и подписват декларация за политически неутралитет, декларация за обстоятелствата по чл. 177, ал. 1, 3 и 5 и декларация за имуществото и доходите си.

    (2) Отказът да се положи клетва или да се подпишат декларациите по ал. 1 е пречка за постъпване на държавна служба.

    (3) Декларацията за имуществото и доходите се подава ежегодно до 31 март.

    Чл. 188. (1) Службата в МВР започва от датата на заемане на длъжността, включително като стажант.

    (2) При първоначално присъждане на категория и назначаване на длъжност започва да тече едногодишен срок за изпитване за държавните служители, считано от датата на заемане на длъжността.

    (3) Срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск.

    Раздел IV – Преминаване на държавната служба

    Чл. 189. (1) Професионалната кариера на държавния служител се основава на последователно израстване в следващата категория чрез конкурс и преминаване на съответна професионална подготовка.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) За израстване в категория А и за заемане на длъжност в тази категория конкурс не се провежда.

    (3) Допускането до участие и класирането в конкурс за израстване в категория могат да бъдат обжалвани в 7-дневен срок пред министъра на вътрешните работи. Министърът се произнася в 7-дневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура. Решението по жалбата не подлежи на съдебен контрол.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Условията и редът за израстване в категория, както и в степените на категории Г и Е, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

    Чл. 190. (1) (Доп. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Заемането на по-висока длъжност в рамките на притежаваната категория се предхожда от конкурс.

    (2) Видовете конкурси по ал. 1 са:

    1. конкурс за длъжности с общ профил;

    2. конкурс за специфични длъжности;

    3. конкурс за длъжности с особена отговорност.

    (3) При провеждане на конкурс за заемане на длъжности с общ профил се прилага точкова система за оценка на професионалния опит, професионалната квалификация, изпълнението на служебните задължения, отличията и наградите на участниците в конкурса.

    (4) Конкурс за специфични длъжности, изискващи специализирана подготовка или професионални умения и опит в конкретни области, се провежда по документи и чрез един или повече от следните начини:

    1. решаване на тест;

    2. практически изпит;

    3. писмена разработка или защита на концепция;

    4. интервю.

    (5) Конкурс за длъжности с особена отговорност се провежда по документи.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Отказът от допускане до участие и класирането в конкурсите по ал. 2 могат да бъдат обжалвани в 7-дневен срок пред министъра на вътрешните работи. Министърът се произнася в 7-дневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура. Решението по жалбата не подлежи на съдебен контрол.

    (7) Условията и редът за провеждане на конкурси за заемане на длъжности в рамките на притежаваната категория се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

    Чл. 191. (1) (Доп. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) Държавният служител може да бъде назначаван без конкурс на друга длъжност в рамките на притежаваната категория в следните случаи:

    1. съкращаване на длъжността;

    2. възстановяване на незаконно уволнен служител;

    3. установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността;

    4. намалена работоспособност за изпълнение на служебните задължения поради здравословни причини;

    5. (отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.);

    6. (доп. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) наличие на обстоятелства по чл. 177, ал. 3, т. 1 или по чл. 178, ал. 1, констатирани след подаване на декларация в законоустановения срок;

    7. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) при длъжности с особена отговорност;

    8. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) участие в мисии извън територията на страната или при назначаване, при приключване на участието и при освобождаване на длъжност в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации въз основа на договори, по които Република България е страна;

    9. завръщане от неплатен отпуск по чл. 212, т. 8;

    10. (нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) при структурни или организационно-щатни промени.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Назначаването по ал. 1 се извършва при спазване на следните условия:

    1. служителят да отговаря на изискванията за заемане на новата длъжност;

    2. новата длъжност да е в същото населено място и по възможност в същата структура, а при липса на такава длъжност – и в друго населено място или структура на МВР.

    (3) Установяването на обстоятелствата по ал. 1, т. 3 и 4 се извършва по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

    (4) В случаите по ал. 1, т. 7 държавният служител, придобил категория А, може да бъде назначаван и на длъжности, предвидени за категория Б, като запазва придобитата категория А.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) По искане на държавния служител той може да бъде назначаван без конкурс на друга длъжност в рамките на притежаваната или на длъжност от по-ниска категория. Редът за това се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) При назначаване на длъжност в рамките на по-ниска категория държавният служител запазва притежаваната от него категория и възнаграждението за нея.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Редът за предлагане на длъжности в случаите по ал. 1, т. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.

    Чл. 192. (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Държавният служител може да бъде временно назначаван на вакантна длъжност от същата или следващата по-висока категория до заемането й или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи.

    (2) Временното назначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост.

    (3) Временното назначаване е за срок до една година. Временно назначаване за по-дълъг срок може да се прилага, когато титулярят на длъжността е в законоустановен отпуск за срок над една година.

    (4) За срока на временното назначаване държавният служител получава заплатата за категория и заплатата за длъжност и допълнителните възнаграждения, произтичащи от временно заеманата длъжност.

    Чл. 192а. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) (Предишен текст на чл. 192а – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) При служебна необходимост или при изменение на оперативната обстановка министърът на вътрешните работи може да премества за срок до една година в същото или в друго населено място държавен служител на същата или на друга длъжност в рамките на притежаваната категория.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Преместването по ал. 1 се извършва при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи.

    Чл. 192б. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) (1) Държавните служители могат да кандидатстват за заемане на длъжности по срочен договор в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации в областта на защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред въз основа на договори, по които Република България е страна, за което уведомяват министъра на вътрешните работи.

    (2) Държавните служители могат да кандидатстват отново за заемане на длъжности по ал. 1, ако са изминали не по-малко от 5 години от прекратяването на предходния договор и през този период са изпълнявали държавна служба на територията на страната.

    Чл. 192в. (Нов – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Министърът на вътрешните работи, след получено писмено съгласие на държавния служител, може да командирова държавния служител временно да изпълнява служба в друга администрация за срок до две години, с възможност за еднократно удължаване на срока на командироването.

    Раздел V – Професионална подготовка

    Чл. 193. (1) Професионалната подготовка на служителите в МВР се провежда под формата на професионално образование и професионално обучение.

    (2) Професионалното обучение при първоначално постъпване и при израстване в категория се провежда в Академията на МВР.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Професионалното обучение на държавните служители в МВР се извършва в Академията на МВР, в научноизследователските и научно-приложните институти на МВР, обучаващи звена на МВР и в други учебни заведения.

    (4) Професионална подготовка може да се извършва и в сродни учебни заведения на други държави.

    Чл. 194. (1) (Доп. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Приетите в Академията на МВР за придобиване на професионално образование в редовна форма на обучение за нуждите на МВР имат статут на курсанти.

    (2) Правата и задълженията на курсантите се определят с правилника за устройството и дейността на Академията на МВР.

    (3) Курсантите получават униформено облекло и стипендия в размер, при условия и по ред, определени с инструкция на министъра на вътрешните работи.

    (4) (Отм. – ДВ, бр. 46 от 2007 г.).

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) По време на подготовката лицата по ал. 1 не могат да бъдат използвани за служба в основните структури на МВР освен за целите на обучението.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) След дипломирането на курсантите се присъжда категория Г и те се назначават в основните структури на МВР.

    Чл. 195. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Курсантите, завършили редовно обучение в Академията на МВР, са длъжни да служат в МВР за срок не по-кратък от 10 години въз основа на подписан договор с министъра на вътрешните работи или оправомощено от него лице при приемането им за обучение.

    Чл. 196. (1) Спечелилите конкурс за постъпване на служба в МВР подлежат на първоначално професионално обучение.

    (2) Министърът на вътрешните работи утвърждава списък на длъжностите, за които не се изисква първоначално професионално обучение.

    Чл. 197. (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) По време на първоначалното професионално обучение стажантите не могат да бъдат използвани за служба в основните структури на МВР освен за целите на обучението.

    (2) Правата и задълженията на стажантите във връзка с първоначалното професионално обучение се определят в правилника за устройството и дейността на Академията на МВР.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Стажантите се задължават да служат в МВР не по-малко от 5 години след завършване на обучението въз основа на подписан договор с министъра на вътрешните работи или с оправомощени от него длъжностни лица при започване на обучението.

    Чл. 198. (1) Курсантите, отстранени от обучение поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, напуснали по собствено желание по време на обучението, както и отказали след дипломиране да заемат съответната длъжност, възстановяват на МВР разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани.

    (2) Разходите по ал. 1 се възстановяват и от освободените от служба стажанти.

    (3) Разходите по ал. 1 се възстановяват и от държавните служители, чието служебно правоотношение е прекратено по тяхно желание или по дисциплинарен ред, преди да са изслужили срока по чл. 195 и чл. 197, ал. 3, пропорционално на времето на неизпълнение.

    Раздел VI – Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР

    Чл. 199. (1) Държавните служители получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за категория и заплатата за длъжност.

    (2) Размерите на заплатите за категория, както и размерите на заплатите за най-ниската и най-високата длъжност във всяка категория, се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

    (3) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се утвърждава ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:

    1. за най-ниската длъжност в категория Г – не по-малко от 2,1;

    2. за най-ниската длъжност в категория Е – не по-малко от 1,4.

    (4) Стажантите получават месечно възнаграждение в размер, определен от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

    Чл. 200. Конкретният размер на заплатата за длъжност се определя от министъра на вътрешните работи и се състои от:

    1. възнаграждение за ниво, което отразява мястото на съответната длъжност в йерархията;

    2. възнаграждение, което отразява специфичните условия на работното място.

    Чл. 201. (1) На държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна работа върху основното месечно възнаграждение в размер 2 на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 на сто.

    (2) При определяне размера на допълнителното възнаграждение по ал. 1 се взема предвид целият трудов стаж, приравнен към първа категория труд.

    Чл. 202. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., изм. и доп., бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г., изм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) (1) На държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения и за:

    1. изпълнение на специфични служебни дейности;

    2. резултати в служебната дейност;

    3. извънреден труд;

    4. научна степен;

    5. специфични условия на труд.

    (2) Размерът на допълнителните възнаграждения по ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5, условията и редът за тяхното изплащане се определят с акт на министъра на вътрешните работи.

    (3) Условията и редът за формиране на допълнителното възнаграждение по ал. 1, т. 2 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

    (4) Служителите на МВР, работещи в Медицинския институт на МВР, получават и възнаграждение за работа по клинични пътеки съгласно Националния рамков договор.

    (5) Извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.

    Чл. 203. (1) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и добавката за работа в МВР.

    (2) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се утвърждава ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:

    1. за висше образование – не по-малко от 1,6;

    2. за средно образование – не по-малко от 1,1.

    (3) Размерът на добавката за работа в МВР се определя със заповед на министъра на вътрешните работи.

    (4) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават и допълнителното възнаграждение по чл. 202, ал. 1, т. 2.

    (5) На лицата по ал. 1 се изплаща ежегодно сума за облекло в размера за неносещите униформа държавни служители при условия и по ред, определени със заповед на министъра на вътрешните работи.

    Чл. 204. (1) На служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност.

    (2) На държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа – левовата равностойност на униформеното облекло.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) На служителите, които работят при специфични условия и рискове за живота и здравето, се осигурява безплатна храна. На служителите, работещи на смени, се осигуряват ободряващи напитки.

    (4) При преместване на работа в други населени места в случаите, определени от министъра на вътрешните работи, на държавните служители и на членовете на техните семейства се изплащат еднократно обезщетение и транспортните разходи при преместването.

    (5) Служителите, както и членовете на семействата на загиналите при изпълнение на служебните си задължения държавни служители, изпаднали в тежко материално положение, се подпомагат с парични средства по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Размерът на сумите и доволствията по ал. 1 – 5 се определят ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по ал. 1 – 5 се определят с акт на министъра на вътрешните работи.

    Чл. 205. При смърт на служител на МВР разноските за погребението се поемат от МВР в размер, определен от министъра на вътрешните работи.

    Чл. 206. (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Задължителното социално и здравно осигуряване на държавните служители е за сметка на държавния бюджет.

    Чл. 207. Трудът на държавните служители при пенсиониране се зачита като първа категория.

    Чл. 208. (1) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Служителите на МВР задължително се застраховат срещу смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука за сметка на държавния бюджет.

    (2) Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от заинтересованите.

    Чл. 209. При изпълнение на служебните си задължения държавните служители в МВР пътуват безплатно в обществения градски транспорт.

    Чл. 210. На държавните служители, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, МВР изплаща компенсационни суми при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

    Раздел VII – Работно време и отпуски

    Чл. 211. (1) Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

    (2) За държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при вредни, опасни или специфични условия на труд, се установява намалено работно време.

    (3) Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.

    (4) За държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.

    (5) Работата извън редовното работно време се компенсира със:

    1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите по ал. 4;

    2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа – за служителите по ал. 3.

    (6) Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

    (7) Редът за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи.

    Чл. 212. (1) Държавните служители в МВР имат право на следните видове отпуски:

    1. редовен платен годишен отпуск – в размер 30 работни дни;

    2. допълнителен платен годишен отпуск – по един ден за всяка прослужена година, включително за приравнения трудов стаж, но не повече от 10 работни дни;

    3. допълнителен платен годишен отпуск по чл. 211, ал. 5 – до 12 работни дни;

    4. (изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) допълнителен платен годишен отпуск при преместване на работа в друго населено място – в размер на един работен ден, който не може да се компенсира с парично обезщетение;

    5. (изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., отм., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.);

    6. неплатен отпуск – до 6 месеца, веднъж през цялата служба;

    7. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) неплатен отпуск – за времето на заемане на длъжност по срочен договор в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации;

    8. неплатен отпуск по реда на чл. 259;

    9. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2011 г., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г., бр. 19 от 2014 г., в сила от 5.03.2014 г.) неплатен служебен отпуск по реда на чл. 161, ал. 1 – 3 от Изборния кодекс;

    10. (изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) неплатен отпуск – за времето на провеждане на стаж по чл. 294 от Закона за съдебната власт.

    (2) Отпуските по ал. 1 се зачитат за трудов стаж по този закон, освен в случаите по ал. 1, т. 10.

    (3) За времето на платения годишен отпуск държавните служители в МВР получават основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения с постоянен характер съобразно размера им към момента на започване ползването на отпуска.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Забранява се компенсирането на отпуските по ал. 1, т. 1 – 3 с парично обезщетение освен при прекратяване на служебното правоотношение.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Редът за ползване на отпуск по ал. 1 от служителите на МВР се определя с акт на министъра на вътрешните работи.

    (6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Пътуването на служителите на МВР на територията на страната по време на платен годишен отпуск веднъж в годината е за сметка на МВР.

    Чл. 213. (1) (Изм. – ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Държавните служители в МВР имат право на отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, за изпълнение на обществени и граждански задължения, за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за кърмене и хранене на малко дете, за отглеждане на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител, за приемен изпит в учебно заведение и за обучение, както и на неплатен отпуск, при условията и в размерите, предвидени в Кодекса на труда.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Държавните служителки в МВР, които са бременни или майки с деца до 6-годишна възраст се ползват от специалната закрила по Кодекса на труда.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) Министърът на вътрешните работи може да определя за държавните служители по-благоприятни размери на отпуска за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Редът за ползване на отпуските по ал. 1 се определя с акт на министъра на вътрешните работи.

    Раздел VIII – Отличия и награди

    Чл. 214. Служителите на МВР могат да бъдат награждавани с отличия и награди за постигнати високи резултати, за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните си задължения или за продължителна служба в МВР.

    Чл. 215. (1) Отличията са:

    1. писмена похвала;

    2. (изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) обявяване на благодарност с парична награда в размер:

    а) до 200 лв. – при награждаване от министъра, заместник-министрите и главния секретар на МВР;

    б) до 120 лв. – при награждаване от ръководителите на основните структури по чл. 186, ал. 1;

    3. (нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) почетен медал на МВР;

    4. (предишна т. 3, доп. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) почетно отличие на МВР "За доблест и заслуга";

    5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) почетен знак на МВР.

    (2) Наградите са парични и предметни.

    (3) Отличията и наградите се дават от министъра на вътрешните работи, а в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, с изключение на огнестрелното оръжие – и от служители, определени от него.

    (4) Условията и редът за награждаване, както и съдържанието на отличията и наградите се определят в правилника за прилагане на закона.

    Чл. 216. За оказване на съдействие и конкретна помощ на МВР български или чужди граждани могат да бъдат награждавани с почетното отличие на МВР и с парични или предметни награди, включително и с огнестрелно оръжие.

    Раздел IX – Разследващи полицаи (Загл. изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.)

    Чл. 217. (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) За разследващи полицаи са назначават след конкурс лица, които отговарят на изискванията за постъпване на служба в МВР по чл. 179 и имат висше юридическо образование или бакалавърска степен от Академията на МВР.

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Длъжностите за разследващи полицаи са:

    1. главен разследващ полицай;

    2. старши разследващ полицай;

    3. разследващ полицай;

    4. младши разследващ полицай.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 69 от 2008 г., отм., бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.).

    (5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., отм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.).

    (6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 69 от 2008 г., отм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.).

    Чл. 218. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., отм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.).

    Чл. 219. (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Главният разследващ полицай осъществява координация и методическо ръководство на дейността по разследване, като следи за законосъобразното провеждане, изпълнение на писмените указания на прокурора и спазване на сроковете за разследване.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г.) Главният разследващ полицай ежегодно изготвя оценка за работата на младшия разследващ полицай, разследващия полицай и старшия разследващ полицай, като взема предвид и становището на съответния прокурор по чл. 144, ал. 3 от Закона за съдебната власт.

    Чл. 220. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) При израстване в длъжност или в категория се вземат предвид оценките от главния разследващ полицай и становищата на съответния прокурор по чл. 144, ал. 3 от Закона за съдебната власт.

    Чл. 221. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Наблюдаващият прокурор може да прави предложение за награждаване на разследващите органи по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс за постигнати високи резултати или за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните им задължения.

    Чл. 222. (1) Системното нарушаване на сроковете, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, или извършването на действия, които неоправдано забавят наказателното производство, съставляват дисциплинарно нарушение.

    (2) Когато установи наличие на основание по ал. 1, наблюдаващият прокурор може да направи предложение за налагане на дисциплинарно наказание до органа по чл. 228.

    (3) При получен сигнал за нарушаване на забраната по чл. 54, ал. 5 прокурорът може да сигнализира органа по чл. 228.

    Чл. 223. Доколкото в този раздел не е предвидено друго, се прилагат общите правила за държавните служители в МВР.

    Глава шестнадесета – ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ

    Чл. 224. (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон наказания.

    (2) Дисциплинарните нарушения са:

    1. (изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители;

    2. неизпълнение на служебните задължения;

    3. неспазване на служебните правомощия;

    4. неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

    (3) Държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност.

    Чл. 225. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) (1) Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

    (2) За извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му.

    (3) Сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест.

    (4) Когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, сроковете по ал. 1 и 2 започват да текат от влизането в сила на присъдата или наказателното постановление.

    Чл. 226. (1) Дисциплинарните наказания са:

    1. мъмрене;

    2. писмено предупреждение;

    3. порицание;

    4. недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до три години;

    5. (доп. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) понижаване в длъжност или степен на длъжност за срок до една година;

    6. уволнение.

    (2) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

    Чл. 227. (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание уволнение, са:

    1. осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност;

    2. нарушаване забраната на чл. 172, ал. 2 или на чл. 173;

    3. неподаване на декларацията по чл. 177, ал. 7;

    4. нарушаване на правилата за защита на класифицираната информация, довело до нерегламентиран достъп;

    5. неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни;

    6. демонстративно неподчинение или подбуждане към такова, заплаха или насилствени действия спрямо ръководител или подчинен;

    7. превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица;

    8. злоупотреба с власт или доверие;

    9. умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили значителна вреда на държавата, МВР, юридически лица или граждани;

    10. извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение.

    (2) В случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за извършени умишлени престъпления по дела, приключили с влязла в сила присъда, дисциплинарното наказание уволнение се налага от датата на отстраняването.

    Чл. 228. Наказанията се налагат със заповеди от:

    1. министъра на вътрешните работи – за всички наказания по чл. 226 за стажантите и служителите от категории А, Б, В и Г, без наказанието уволнение, ако служителят е назначен с указ;

    2. (нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) главният секретар на МВР – за наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1 – 3;

    3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) органите по чл. 186, ал. 1 – за всички наказания по чл. 226 за служителите от категории Д и Е, а за служителите от категории А, Б, В и Г – без наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 4 – 6;

    4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) служители на длъжност "началник на сектор", приравнените на нея и по-висока – за наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1 – 3;

    5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) служители на длъжност "началник на група" и приравнените на нея – за наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1 и 2.

    Чл. 229. (1) Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.

    (2) При определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.

    (3) За разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон.

    (4) Наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител.

    (5) Дисциплинарното производство се провежда в отсъствие на държавния служител, когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, ако държавният служител:

    1. не е намерен на посочения от него адрес или го е променил, без да уведоми съответния орган;

    2. се намира в чужбина, без да е в законоустановен отпуск или в служебна командировка, и не е представил уважителни причини за това.

    Чл. 230. (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) При наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 2 – 10 дисциплинарното производство се образува с писмена заповед на:

    1. министъра на вътрешните работи – за държавните служители категории А, Б, В и Г и за стажантите за придобиване на категории Г и Е;

    2. органа по чл. 186, ал. 1 – за държавните служители от категории Д и Е.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) В заповедта по ал. 1 се определя и дисциплинарно-разследващият орган.

    (3) Дисциплинарно-разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. При осъществяване на функциите си по дисциплинарното производство дисциплинарно-разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона.

    (4) Държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 69 от 2008 г., отм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.).

    Чл. 231. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Дисциплинарните нарушения извън посочените в чл. 227, ал. 1 и редът за налагане и изпълнение на дисциплинарните наказания се урежда в правилника за прилагане на закона.

    Чл. 232. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) Заповедта за дисциплинарното наказание се връчва на държавния служител срещу подпис, като се отбелязва датата на връчване.

    (2) При отказ на служителя да получи заповедта, тя му се обявява в присъствието на двама служители на МВР, които удостоверяват отказа с подпис.

    (3) При невъзможност заповедта да бъде връчена лично се изготвя съобщение за връчване, което се изпраща на адреса за кореспонденция на държавния служител с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез служител на МВР. Ако държавният служител не бъде открит на посочения адрес за кореспонденция, съобщението се поставя на определеното за целта място в съответната структура. За поставянето на съобщението се съставя протокол, подписан от двама служители на МВР.

    (4) От деня, следващ поставянето на съобщението, започва да тече 14-дневен срок, в който държавният служител трябва да се яви за връчване на заповедта. При неявяване в определения срок заповедта за дисциплинарното наказание се смята за редовно връчена.

    Чл. 233. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

    Чл. 234. (1) Държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност:

    1. по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;

    2. (изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 230 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от органа по назначаването;

    3. когато се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения; в този случай отстраняването се извършва от непосредствения или по-горестоящия ръководител и продължава, докато служителят възстанови годността си за изпълнение на служебните си задължения;

    4. (нова – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) когато бъде отнет достъпът му до класифицирана информация, ако заеманата длъжност изисква такъв – до влизане в сила или отмяната на акта, с който е отнет достъпът до класифицирана информация; в този случай отстраняването се извършва от органа по назначаването.

    (2) Държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен.

    (3) Когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 2 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение, на него му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване.

    Глава седемнадесета – ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ

    Чл. 235. (1) Държавните служители в МВР отговарят имуществено за вредите, които са причинили на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения.

    (2) За вреди, причинени на граждани при условията на ал. 1, държавните служители в МВР не носят имуществена отговорност към увредения. В тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право.

    (3) За вредите, причинени умишлено или в резултат на престъпление или причинени не при или по повод изпълнение на служебните задължения, отговорността на държавните служители в МВР се определя в съответствие с гражданския закон.

    (4) Имуществената отговорност на държавните служители в МВР се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната или наказателната отговорност за същото деяние, ако такава отговорност се предвижда.

    Чл. 236. (1) Държавните служители в МВР не отговарят имуществено за вредите, които са възникнали от рискова дейност, свързана с изпълнението на служебните им задължения.

    (2) Държавата и държавните служители в МВР не отговарят за вреди на трети лица, когато са причинени в условията на извънредни обстоятелства при осъществяване на действия, свързани със защита на националната сигурност и обществения ред и при извършване на пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност.

    Чл. 237. (1) За изплатените обезщетения за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица, МВР има право на иск срещу служителите, които са ги причинили виновно при условията на чл. 235, ал. 1.

    (2) Държавата има право на иск срещу служителите, виновно причинили вреди при условията на чл. 235, ал. 2, за обезщетението, изплатено на увредения.

    (3) Когато служителят е изпълнявал служебните си задължения точно, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на граждани, без да има право да търси от причинителя на вредата възстановяване на платеното от нея.

    Чл. 238. (1) Държавните служители в МВР отговарят за причинените вреди, но не и за пропуснатите ползи.

    (2) Размерът на вредите се определя към деня на настъпването им, а ако това не може да се установи – към деня на откриването им.

    Чл. 239. (1) За вреди, причинени при условията на чл. 235, ал. 1, служителят отговаря в размера на вредата, но не повече от едно брутно месечно възнаграждение.

    (2) За вреди, причинени при условията на ал. 1 от висши ръководни служители, отговорността е в размера на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения.

    Чл. 240. (1) Държавните служители в МВР, чието служебно задължение е да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности, отговарят:

    1. в размера на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения;

    2. за липса – в пълен размер заедно със законната лихва от деня на причиняване на вредата, а когато това не може да се установи – от деня на откриване на липсата.

    (2) Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на вредата или са се възползвали от увреждането по ал. 1, т. 1, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредата, когато дарението е със средства, извлечени от причинената вреда.

    (3) Исковете по ал. 1, т. 2 и ал. 2 се погасяват с изтичане на 10-годишна давност от деня на причиняването на вредата.

    Чл. 241. Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят:

    1. в случаите на ограничена имуществена отговорност – съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато това не може да бъде установено – пропорционално на брутното месечно възнаграждение; сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата;

    2. в случаите на пълна имуществена отговорност – солидарно.

    Чл. 242. (1) В случаите на ограничена имуществена отговорност лицата по чл. 228 издават заповеди за основанието и размера на отговорността на служителя.

    (2) Заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредата, но не по-късно от една година от причиняването й, а когато е причинена от ръководен служител или при извършване на отчетна дейност – в тримесечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо.

    (3) Ако служителят в едномесечен срок от връчването на заповедта писмено оспори основанието или размера на отговорността, МВР може да предяви срещу него иск пред съда.

    Чл. 243. (1) Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, освен ако държавният служител не внесе доброволно сумата преди съдебното производство.

    (2) Исковете за пълна имуществена отговорност по ал. 1 се погасяват с изтичане на 5-годишна давност, която започва да тече от деня на причиняването на вредата. В тези случаи давността се прекъсва и с акт, съставен от контролен орган, от деня на връчването му на служителя.

    Чл. 244. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на гражданския закон.

    Глава осемнадесета – ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

    Чл. 245. (1) Служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява:

    1. при навършване на пределна възраст за служба в МВР – 60 години;

    2. (изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването;

    3. по здравословни причини – при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания;

    4. по собствено желание;

    5. при съкращаване на длъжността;

    6. при неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини;

    7. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради:

    а) влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода, когато изпълнението на наказанието не е отложено по реда на Наказателния кодекс, или е наложено наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от Наказателния кодекс и не е задължително налагането на дисциплинарно наказание уволнение;

    б) получаване на най-ниската обща оценка на изпълнението на длъжността;

    в) незавършване на курса за първоначална професионална подготовка;

    г) неподаване на декларации по чл. 187, ал. 3;

    д) (изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) установяване наличието на обстоятелства по чл. 179, ал. 1, т. 2, когато не е задължително налагането на дисциплинарно наказание уволнение;

    е) отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация;

    ж) установяване на несъвместимост в случаите по чл. 177, ал. 3;

    з) (нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) назначаване или преминаване на държавната служба въз основа на неистински или преправен документ, или документ с невярно съдържание, когато не е задължително налагането на дисциплинарно наказание "уволнение";

    8. при налагане на дисциплинарно наказание уволнение;

    9. при преминаване на изборна длъжност в случаите по чл. 177, ал. 5;

    10. (изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., доп., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) при прекратяване действието на договор или при намаляване числеността на служителите по договор, сключен на основание чл. 76, ал. 1, чл. 77, ал. 1 или чл. 91д, ал. 1;

    11. в периода на срока за изпитване – поради несправяне със служебните задължения след изготвена оценка на изпълнението;

    12. при смърт на държавния служител;

    13. (нова – ДВ, бр. 69 от 2008 г., доп., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване – по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването;

    14. (нова – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси;

    15. (нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) когато служебното правоотношение е възникнало, след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия – по инициатива на органа по назначаване.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) В случаите по ал. 1, т. 15 органът по назначаване може да получи информация служебно за упражненото право на пенсия от държавния служител от Националния осигурителен институт, който я предоставя безвъзмездно в 14-дневен срок от получаване на искането.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 1.03.2007 г., относно замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд – град София", предишна ал. 2, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3 се установяват въз основа на решение на Централната експертна лекарска комисия, което може да бъде обжалвано пред Административния съд – град София по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

    (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) В случаите по ал. 1, т. 9 след прекратяване на пълномощията на изборната длъжност служителят има право да заеме предишната или друга длъжност в рамките на притежаваната категория.

    (5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Прекратяване на служебните правоотношения в случаите по ал. 1, т. 3, 5 и 7, буква "е" се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност в рамките на притежаваната категория или ако няма друга длъжност, подходяща за него.

    (6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Редът за прекратяване на служебното правоотношение по ал. 1 и за установяване на обстоятелствата по ал. 1, т. 7, буква "б" и т. 11 се определя в правилника за прилагане на закона.

    (7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Държавните служители запазват притежаваната категория при следващо назначаване на държавна служба в МВР, освен в случаите по ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 1.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Служебното правоотношение не може да бъде прекратено в случаите по ал. 1, т. 2, 4, 13, 14 и 15 при образувано дисциплинарно производство по чл. 230, ал. 1.

    Чл. 246. Заповедите за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се издават от:

    1. министъра на вътрешните работи – за стажантите и за държавните служители от категории А, Б, В и Г;

    2. органите по чл. 186, ал. 1 – за държавните служители от категории Д и Е.

    Чл. 247. (1) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Органът по чл. 246 прекратява служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 5, 7, 13 и 15 с едномесечно предизвестие. При неспазване на срока на предизвестие на държавния служител се дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестието.

    (2) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 2 и 4 се издава в срока по ал. 1. Органът по чл. 246 може да прекрати служебното правоотношение преди изтичането на срока, като заплати обезщетение на държавния служител за остатъка от времето.

    Чл. 248. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Служебното правоотношение на държавните служители в МВР не може да бъде прекратено през време на отпуск, освен в случаите по чл. 245, ал. 1, т. 1, 3, т. 7, буква "а" и т. 8, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.

    Чл. 249. (1) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение подлежи на незабавно изпълнение.

    (2) Служебното правоотношение се прекратява от датата на връчването на заповедта, освен в случаите по:

    1. член 245, ал. 1, т. 1 и 3 – от датата на издаване на заповедта;

    2. член 245, ал. 1, т. 12 – от датата на смъртта.

    Чл. 250. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

    Чл. 251. При отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност в рамките на притежаваната категория и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната служба.

    Глава деветнадесета – ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

    Чл. 252. (1) При прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.

    (2) Когато държавните служители са прослужили 10 и повече години и служебното им правоотношение е прекратено по здравословни причини, размерът на еднократното обезщетение не може да бъде по-малък от 15 месечни възнаграждения.

    (3) При прекратяване на служебното правоотношение при условията на ал. 2, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, еднократното обезщетение е в размер 10 месечни възнаграждения.

    (4) При повторно и при всяко следващо прекратяване на служебното правоотношение от полагащото се обезщетение, определено по реда на ал. 1 – 3, се приспадат толкова месечни възнаграждения, колкото вече са получени от служителите на длъжности по чл. 253, ал. 1.

    (5) При прекратяване на служебното правоотношение след прослужени 10 и повече години държавните служители имат право на еднократно допълнително вещево имущество или на левовата му равностойност.

    (6) При прекратяване на служебното правоотношение поради смърт на държавния служител на преживелия съпруг, децата и родителите се изплаща обезщетението по ал. 1.

    (7) (Доп. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Разпоредбите на ал. 1 и 5 не се прилагат, когато служебното правоотношение е прекратено по чл. 245, ал. 1, т. 7, букви "а", "д" и "з", т. 8 и 14.

    Чл. 253. (1) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2011 г., в сила от 22.03.2011 г.) При определяне размера на обезщетението по чл. 252 се вземат предвид прослужените години като държавен служител в МВР и като държавен служител – офицер, сержант или гражданско лице по отменения Закон за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ. бр. 122 от 1997 г.; бр. 29 от 1998 г. – Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15, 70 и 89 от 2004 г., бр. 11, 19, 27, 86, 103 и 105 от 2005 г.), като служител по отменения § 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията (обн., ДВ, бр. 73 от 1998 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.) или на военна служба без приравнения трудов стаж.

    (2) Извън случаите по ал. 1 приравненият трудов стаж се зачита за определяне на еднократното обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители от МВР поради пенсиониране, когато са прослужили последните 13 години и 4 месеца на длъжности по ал. 1.

    Чл. 254. (1) При незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 256 към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време са работили на по-нископлатена работа, те имат право на разликата във възнагражденията.

    (2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и в случаите на отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, когато наказателното производство спрямо отстранените служители бъде прекратено или те бъдат оправдани, или при отпадане на основанието за отстраняването им.

    Чл. 255. (1) На държавните служители в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда.

    (2) На преживелия съпруг, децата и родителите на загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения държавни служители в МВР се изплаща еднократно обезщетение на всеки от тях в размер 12 месечни възнаграждения.

    (3) Видът на причинената телесна повреда се определя от Централната експертна лекарска комисия, а обстоятелствата, при които е причинена или при които държавният служител е загинал, се удостоверяват от прекия ръководител.

    (4) В случаите на смърт на лицата по ал. 2 се изплаща и обезщетението по чл. 252, ал. 1.

    (5) Обезщетенията по ал. 1 и 2 се разрешават от директорите на служби и дирекции.

    Чл. 256. (1) Еднократните обезщетения по този закон се изплащат на базата на месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение, на отстраняване от длъжност или на установяване на събитието по чл. 255, което включва:

    1. основното месечно възнаграждение;

    2. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., доп., бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) допълнителни възнаграждения за продължителна служба, за специфични служебни дейности, за специфични условия на труд, за научна степен.

    (2) Обезщетенията по чл. 252 и 255 не подлежат на облагане с данък.

    Чл. 256а. (Нов – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) При прекратяване на служебното правоотношение по искане на държавния служител или при негово виновно поведение, когато не е възстановил разходите по чл. 198, ал. 2 и 3, неиздължената сума се удържа от обезщетението и другите вземания, които има право да получи, а ако дължимата сума не може да се събере по този начин, вземането се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс.

    Глава двадесета – СИНДИКАЛНА ДЕЙНОСТ

    Чл. 257. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) (1) Служителите в МВР имат право свободно да се сдружават в синдикални организации за защита на своите трудови и социално-икономически права и интереси.

    (2) Държавните служители в МВР могат да членуват в синдикални организации само на служители от МВР. Те не могат да приемат в своите организации лица, които не са служители в МВР.

    (3) Лицата, работещи по трудово правоотношение, имат право да се сдружават в синдикални организации при условията и по реда на Кодекса на труда.

    Чл. 257а. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) (1) Синдикалните организации на служителите в МВР придобиват качеството на юридическо лице след вписването им по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Синдикалните организации в МВР представляват служителите пред ръководството на МВР и защитават техните права по служебните, трудовите и осигурителните правоотношения, както и по въпросите на жизненото равнище, чрез предложения, искания и участие в подготовката на проекти на нормативни и общи административни актове.

    (3) Синдикалните организации, в които членуват държавни служители в МВР, нямат право да се присъединяват или да членуват в национални синдикални организации извън МВР.

    (4) Синдикалните организации, в които членуват държавни служители в МВР, имат право да се присъединяват към международни синдикални организации със сродни функции и характер.

    (5) Ръководството на МВР съдейства на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност, като им предоставя безвъзмездно ползване на помещения и им създава други материални условия, необходими за изпълнението на техните функции.

    Чл. 257б. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) (1) Синдикалните организации изразяват и отстояват интересите на своите членове и съдействат за осъществяване на социално-икономическите им права и интереси и за подобряване на жизненото им равнище в сътрудничество и консултации с ръководството на МВР.

    (2) Когато при осъществяване на дейностите по ал. 1 не се постигне съгласие с ръководството на МВР, организациите по чл. 257, ал. 1 могат да пристъпят към осъществяване на избрани от тях форми на протестни действия, без членовете им да преустановяват изпълнението на служебните си задължения.

    (3) По време на протестните действия представителите на организациите по чл. 257, ал. 1 и ръководството на МВР полагат усилия за разрешаване на спорните въпроси чрез преговори и консултации.

    Чл. 257в. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) (1) Министърът на вътрешните работи и синдикалните организации, в които членуват държавни служители в МВР, сключват споразумение за сътрудничество при осъществяване на социално-икономическите права и интереси на държавните служители.

    (2) Министърът на вътрешните работи и синдикалните организации, в които членуват лица, работещи по трудово правоотношение в МВР, могат да сключват колективен трудов договор и споразумения при условията и по реда на Кодекса на труда.

    Чл. 258. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Държавните служители могат да провеждат събрания в извънработно време, включително и в униформено облекло, във:

    1. помещения или места, предоставени за ползване и управление на МВР, при условия, определени от съответния ръководител;

    2. други помещения, избрани от тях, за което предварително уведомяват съответния ръководител.

    (2) Държавните служители могат да провеждат събрания през работно време в рамките на 40 часа годишно, времето и мястото на които се определят от съответния ръководител.

    Чл. 259. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) (1) Държавните служители, които заемат ръководна изборна длъжност в организациите по чл. 257, ал. 1, за времето на мандата си имат право на неплатен отпуск.

    (2) Броят на служителите с право на неплатен отпуск по ал. 1 се одобрява от министъра на вътрешните работи след обсъждане в Съвета за социално партньорство в МВР.

    (3) Времето по ал. 1 се зачита за трудов стаж по този закон.

    Чл. 260. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) (1) В МВР се създава Съвет за социално партньорство, наричан по-нататък "съвета". Съветът се ръководи от министъра на вътрешните работи или от определен от него заместник-министър.

    (2) В съвета участват представители на ръководството на МВР, на организациите по чл. 257, ал. 1 и на служителите, нечленуващи в синдикалните организации. Броят на представителите на служителите, нечленуващи в синдикални организации, не може да е по-голям от една четвърт от общия брой представители на организациите по чл. 257, ал. 1.

    (3) Съветът осъществява социалния диалог, като разрешава въпросите, свързани с трудовите и служебните отношения и със социално-икономическите права и интереси на служителите, в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане интересите на всяка от страните.

    (4) Съветът полага усилия за доброволно уреждане на възникналите спорни въпроси чрез консултации и преговори за постигане на съгласие и приемане на общи решения по реда на ал. 3.

    (5) Съветът приема правила за организацията и дейността си.

    Глава двадесет и първа – ФИНАНСОВО-РЕСУРСНО ОСИГУРЯВАНЕ

    Чл. 261. (1) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Министерството на вътрешните работи е на издръжка от държавния бюджет.

    (2) За финансовото осигуряване на дейността си МВР съставя бюджет с приходна и разходна част.

    (3) В приходната част на бюджета постъпват средства от:

    1. собствени приходи от такси, услуги, наеми, глоби, продажби на движими вещи – дълготрайни материални активи, дарения и други, определени със закон;

    2. (изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) субсидия от държавния бюджет.

    (4) Разходната част на бюджета се разработва по пълна бюджетна класификация в следните направления:

    1. текущи разходи;

    2. капиталови разходи;

    3. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) разходи по основни структури на МВР – юридически лица;

    4. разходи по областни дирекции;

    5. програми за действие.

    (5) Финансовото осигуряване на дейността на МВР може да се извършва и от други източници по ред, определен със закон или с акт на Министерския съвет.

    Чл. 262. Министерството на вътрешните работи е администратор на 10 на сто от приходите по чл. 240, ал. 2 от Закона за митниците.

    Чл. 263. Материално-техническото осигуряване на МВР включва:

    1. текуща издръжка;

    2. доставка, производство и ремонт на техника и въоръжение, оборудване и друго имущество;

    3. проектиране и извършване на капитално строителство и изграждане на жилищен, сграден, почивен и болничен фонд;

    4. управление на земи, сгради и съоръжения;

    5. социални и обслужващи дейности;

    6. други дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред.

    Чл. 264. (1) (Предишен текст на чл. 264 – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Дейностите в областта на материално-техническото осигуряване на МВР се осъществяват при условията и по реда на Закона за обществените поръчки.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Плащанията по договори, сключени по реда на ал. 1, се извършват от разпоредителя с бюджет, провел процедурата за възлагане на обществената поръчка.

    Чл. 265. Министерският съвет предоставя на МВР за управление земи, сгради, съоръжения и други обекти – държавна собственост.

    Чл. 266. С имоти и имущество – частна държавна собственост, предоставени на МВР за осъществяване на обслужващи и социални дейности, могат да се оказват услуги на физически и юридически лица по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

    Чл. 267. За осигуряване изпълнението на военновременни задачи МВР изгражда и поддържа необходимите за целта обекти.

    ЧАСТ ЧЕТВЪРТА МЕРКИ ЗА АДМИНИСТРАТИВНА ПРИНУДА

    Глава двадесет и втора – ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ

    Чл. 268. За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по този закон, както и за отстраняване на негативните последици от тях, министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица могат да спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, както и да спират други дейности, които създават опасност за националната сигурност и обществения ред, за възникването на пожари и производствени аварии.

    Чл. 269. (1) Заповедта за налагане на принудителни административни мерки се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

    (2) Заповедта по ал. 1 подлежи на незабавно изпълнение, освен ако съдът не постанови друго.

    Глава двадесет и трета – АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    Чл. 270. (1) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

    (2) За маловажни нарушения органите на МВР налагат глоба до 50 лв.

    Чл. 271. (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.) Който без уважителни причини не се яви в местата по чл. 60, ал. 1, след като е редовно призован, се наказва с глоба до 100 лв.

    (2) При повторно неявяване без уважителни причини глобата е от 100 до 200 лв.

    Чл. 272. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) Който при условията на глава седма, раздел II без уважителни причини не предостави на орган на МВР превозно или съобщително средство, се наказва с глоба от 100 до 200 лв.

    Чл. 273. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г.) Който не изпълни писмените разпореждания по чл. 91б, ал. 1, т. 3 и заповедите по чл. 268, се наказва с глоба от 200 до 500 лв.

    Чл. 274. (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Физически лица, които извършват дейности по чл. 91е без разрешение, се наказват с глоба от 1000 до 10 000 лв.

    (2) За нарушение по ал. 1 на търговците се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.

    (3) При повторност на нарушенията лицата по ал. 1 се наказват с глоба от 10 000 до 20 000 лв., а по ал. 2 – с имуществена санкция в размер от 50 000 до 100 000 лв.

    Чл. 274а. (Нов – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) (1) Физическо или юридическо лице, което произвежда продукти за пожарогасене на територията на Република България или внася такива продукти в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 52г, ал. 5, се наказва съответно с глоба от 1000 до 10 000 лв. или му се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв.

    (2) При повторност на нарушенията лицата по ал. 1 се наказват съответно с глоба от 10 000 до 20 000 лв. или им се налага имуществена санкция в размер от 50 000 до 100 000 лв.

    Чл. 274б. (Нов – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) На търговци по чл. 91е, които осъществяват презареждане на носими и возими пожарогасители с продукти за пожарогасене, за които не е удостоверено съответствието с изискванията на наредбата по чл. 52г, ал. 5, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв.

    Чл. 275. (1) (Предишен текст на чл. 275 – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) Който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) Който противозаконно наруши физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.

    Чл. 276. (Отм. – ДВ, бр. 28 от 2008 г.).

    Чл. 277. (Отм. – ДВ, бр. 28 от 2008 г.).

    Чл. 278. (Отм. – ДВ, бр. 28 от 2008 г.).

    Чл. 279. (1) (Предишен текст на чл. 279 – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Ръководителите на държавни органи, организации и юридически лица и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в този закон или в подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказват с глоба от 200 до 2000 лв.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) За маловажни нарушения по ал. 1 органите на МВР налагат глоба в размер от 50 до 100 лв.

    Чл. 280. (1) За нарушение на чл. 175, ал. 4 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.

    (2) При повторност на нарушенията по ал. 1 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.

    (3) Вещите, които са послужили за извършване на административно нарушение или които са били предмет на нарушение по ал. 1 и 2, независимо чия собственост са, се отнемат в полза на държавата.

    Чл. 281. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на МВР.

    (2) Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица.

    (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

    ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ (Загл. изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.)

    § 1. По смисъла на този закон:

    1. "Обща опасност" е налице, когато се застрашават неопределен брой лица или широк кръг обекти според начина на възникване, обекта на засягане, обхвата на поражение и времето на протичане.

    2. "Действия при изпълнение на служебни задължения" са такива действия или бездействия, които съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност.

    3. "Действия по повод изпълнение на служебни задължения" са такива действия или бездействия, които не съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, но ги предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с тях.

    4. "Загинал при или по повод изпълнение на служебни задължения" е лице, чиято смърт е настъпила при обстоятелствата по т. 2 и 3.

    5. "Снемане на полицейска регистрация" е операция или набор от операции с данните, обработвани при полицейската регистрация, които водят до заличаване на данни или до унищожаване на материални носители на информация от документални фондове, или до обезличаване на данните и ползването им само за целите на статистиката в автоматизираните информационни системи.

    6. "Повторно" е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

    7. "Системни нарушения" са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година.

    8. "Дисциплинарно дело" е сбор от документи, събрани в хода на дисциплинарното производство за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227.

    9. "Професионално образование" е придобиването на образователно- квалификационни степени и на образователна и научна степен на висшето образование в области на висшето образование, професионални направления и специалности, за които Академията на МВР е получила програмна акредитация.

    10. "Професионално обучение" е придобиването на професионална квалификация във връзка с изпълнение на задачите и дейностите на МВР.

    11. "Полицейска подготовка" е първоначално професионално обучение за придобиване на знания и умения за изпълнение на задачите и дейностите на МВР по опазване на обществения ред и противодействие на престъпността.

    12. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) "Подготовка по пожарна безопасност и спасяване" е първоначално професионално обучение за придобиване на знания и умения за изпълнение на задачите и дейностите на МВР по осъществяване на държавен противопожарен контрол, пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност.

    13. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.).

    14. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) "Свързани лица" са лицата по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.

    15. "Брутно месечно възнаграждение" е сумата от основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения на държавните служители в МВР.

    16. (Нова – ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) "Специфичен контрол" е извършване на обиск на лице или претърсване на превозно средство и превозвани вещи, за които е подаден сигнал в ШИС, с оглед предотвратяване на престъпления и заплахи за националната сигурност.

    § 1а. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г., отм., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.).

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 2. Законът за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ. бр. 122 от 1997 г.; бр. 29 от 1998 г. – Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г., изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15, 70 и 89 от 2004 г., бр. 11, 19, 27, 86, 103 и 105 от 2005 г.) се отменя.

    § 3. (1) Служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители – офицери, сержанти и граждански лица в МВР, не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона, като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията.

    (2) Званията и ранговете на лицата по ал. 1 се премахват и им се присъжда категория съобразно заеманата длъжност, както следва:

    1. категория А – на главния секретар на МВР и на директорите на национални служби;

    2. категория Б – на командира на Специализирания отряд за борба с тероризма, на заместник-директорите на национални служби, на директорите и заместник-директорите на териториалните служби, на директорите и заместник-директорите на дирекциите от специализираната и общата администрация, на директора и заместник-директора на дирекция "Миграция", на директорите и заместник-директорите на Медицинския институт, научноизследователските и научно-приложните институти, на началниците на регионалните звена на Национална служба "Полиция", на началниците на регионалните звена "Пожарна и аварийна безопасност", на началниците на направления, на началниците на отдели в специализираната и общата администрация, на научноизследователските и научно-приложните институти, на началниците на районните полицейски управления и на районните служби "Пожарна и аварийна безопасност" в Столичната дирекция на вътрешните работи;

    3. категория В – на заместник-началниците на направления, на началниците на районните полицейски управления и на районните служби "Пожарна и аварийна безопасност" в регионалните дирекции на вътрешните работи, на началниците на сектори, на главните експерти, на главните юрисконсулти, на началниците на сектори в районните полицейски управления, на началниците на полицейски участъци и на противопожарни участъци, на началниците на групи, на експертите и на старшите юрисконсулти;

    4. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.) категория Г – на главен инспектор, старши инспектор, инспектор, дознател, специалист, юрисконсулт, младши юрисконсулт, радиооператор, асистент и научен сътрудник III степен;

    5. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.) категория Д – на борден техник, младши експерт, командир на екип и командир на отделение;

    6. категория Е – на полицай, старши полицай, пожарникар, старши пожарникар, старши сътрудник по охраната, сътрудник по охраната, помощник-командир на кораб, авиомеханик, водач на оперативен автомобил, младши радиооператор, завеждащ служба, главен технически сътрудник, старши технически сътрудник, домакин, старши техник, автомонтьор, снабдител, водач на автомобил, началник на склад, главен готвач, технически сътрудник и техник.

    (3) При присъждането на категория по реда на ал. 2 се вземат предвид длъжностите по ал. 2, т. 1 – 6 и приравнените към тях с класификаторите по чл. 115 от Правилника за прилагане на отменения Закон за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 113 от 1998 г.; изм., бр. 37 от 1997 г., бр. 70 от 1999 г. – Решение № 4049 и Решение № 4209 на Върховния административен съд от 1999 г., бр. 62 и 92 от 2000 г., бр. 4 от 2001 г., бр. 8 и 28 от 2002 г., бр. 39 от 2003 г., бр. 37 и 65 от 2004 г., РВАС № 1219 от 2005 г. по адм. д. № 4773 от 2004 г., бр. 16 и 96 от 2005 г.).

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.) При присъждане на категориите по ал. 2 за държавните служители, които притежават полицейска подготовка или подготовка по пожарна безопасност и защита на населението, както и за държавните служители, заемащи длъжности, за които се изисква такава подготовка, се прилагат съответните наименования на категориите по чл. 170, ал. 2 и 3.

    (5) До определяне от Министерския съвет на заплатите на държавните служители по чл. 199 и 200 на лицата по ал. 1 се заплащат възнагражденията, определени по досегашния ред.

    (6) Лицата, на които определените основни месечни възнаграждения по чл. 199 и 200 са по-ниски от получаваните до влизането в сила на закона, запазват размера на възнагражденията си. В този случай служителите получават лична временна добавка, която се включва в основната заплата при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи.

    § 4. (1) Създадената с този закон Национална служба "Полиция" е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Национална служба "Полиция", Национална служба "Борба с организираната престъпност", Национална служба "Гранична полиция", Национална служба "Жандармерия", дирекция "Миграция", Национално централно бюро "Интерпол" и Специализиран отряд за борба с тероризма.

    (2) Създадените с този закон областни дирекции "Полиция" и "Пожарна безопасност и защита на населението" са правоприемници на активите, пасивите, правата и задълженията на Столичната дирекция на вътрешните работи и на регионалните дирекции на вътрешните работи.

    (3) Процесуалното представителство по висящи спорове на структурните звена по ал. 1 се осъществява от директора на Национална служба "Полиция".

    (4) Процесуалното представителство по висящи спорове на структурните звена по ал. 2 се осъществява от директорите на областните дирекции "Полиция" и "Пожарна безопасност и защита на населението".

    (5) Създадената с този закон Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението" е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност".

    (6) Процесуалното представителство по висящи спорове на Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност" се осъществява от директора на Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението".

    § 5. (1) Образуваните производства за търсене на дисциплинарна или имуществена отговорност срещу държавните служители – офицери, сержанти и граждански лица, се довършват по досегашния ред.

    (2) Висящите производства по отмяна на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания или за освобождаване от служба се довършват по досегашния ред.

    § 6. Издадените до влизането в сила на закона разрешения по чл. 120б от отменения Закон за Министерството на вътрешните работи запазват действието си до изтичането на срока на тяхната валидност.

    § 7. (1) За дознатели могат да бъдат назначавани следователи без провеждане на конкурси и без да са налице специфичните изисквания по чл. 179, ал. 3 за постъпване на държавни служители в МВР.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2007 г., бр. 43 от 2008 г.) Заварените дознатели, които не отговарят на изискванията на чл. 217, ал. 1, изпълняват възложените им функции по разследване в срок до три години от влизането в сила на закона.

    § 8. Подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на отменения Закон за Министерството на вътрешните работи, се прилагат до издаването на съответните нови подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон.

    § 9. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г., бр. 78 от 1994 г. – Решение № 8 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 87 от 1994 г. – Решение № 9 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 93 от 1995 г. – Решение № 17 на Конституционния съд от 1995 г., изм., бр. 64 от 1996 г., бр. 96 от 1996 г. – Решение № 19 на Конституционния съд от 1996 г., изм., бр. 104 и 110 от 1996 г., бр. 58, 122 и 124 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г., бр. 6 от 1999 г. – Решение № 1 на Конституционния съд от 1999 г., изм., бр. 34, 38 и 84 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 110 от 2002 г. – Решение № 11 на Конституционния съд от 2002 г., бр. 118 от 2002 г. – Решение № 13 на Конституционния съд от 2002 г., изм., бр. 61 и 112 от 2003 г., бр. 29, 36 и 70 от 2004 г., бр. 93 от 2004 г. – Решение № 4 на Конституционния съд от 2004 г., бр. 37 от 2005 г. – Решение № 4 на Конституционния съд от 2005 г., изм., бр. 43 и 86 от 2005 г.) в чл. 118а се създава ал. 3: "(3) Съответният районен прокурор дава ежегодно писмено становище за работата на дознателя, като изпраща препис от него на главния дознател."

    § 10. В Закона за изпълнение на наказанията (обн., ДВ, бр. 30 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 34 от 1974 г., бр. 84 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 27 и 89 от 1986 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 109 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 12 и 13 от 1997 г., бр. 73 и 153 от 1998 г., бр. 49 от 2000 г., бр. 62 и 120 от 2002 г., бр. 61, 66, 70 и 103 от 2004 г., бр. 86 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:

    1. В чл. 19б в т. 1 думите "офицери, сержанти и граждански лица" се заличават.

    2. В чл. 20:

    а) в ал. 1, т. 1 текстът след думите "държавни служители" се заличава;

    б) в ал. 2 думите "офицери и сержанти" се заменят с "държавни служители";

    в) алинеи 3 и 4 се изменят така: "(3) Категориите на държавните служители се присъждат от министъра на правосъдието по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи. (4) За личния състав по ал. 1, т. 1 се прилагат разпоредбите на част трета, глави петнадесета – двадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго."

    3. В чл. 20и думите "Офицерите и сержантите" се заменят с "Държавните служители".

    4. В чл. 20к думите "граждански лица" се заличават.

    5. В чл. 84б:

    а) в ал. 1 думите "офицерите и сержантите" се заменят с "държавните служители";

    б) в ал. 2 думите "офицерите и сержантите" се заменят с "държавните служители".

    6. В чл. 84в, ал. 1 думите "Офицерите и сержантите" се заменят с "Държавните служители".

    7. В чл. 133, ал. 4, т. 1 думите "офицери, сержанти и граждански лица" се заличават.

    § 11. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 2005 г.; изм., бр. 102 от 2005 г.) в чл. 9, ал. 1 думите "офицери, сержанти и граждански лица" се заличават.

    § 12. В Закона за управление при кризи (ДВ, бр. 19 от 2005 г.) в чл. 58, ал. 2, т. 1 думите "офицери, сержанти и граждански лица" се заличават.

    § 13. В Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм., бр. 85 от 2000 г., бр. 99 от 2002 г., бр. 71 от 2003 г., бр. 102 и 105 от 2005 г.) в § 7 от преходните и заключителните разпоредби думите "офицери, сержанти и граждански лица" се заличават.

    § 14. В Закона за местните избори (обн., ДВ, бр. 66 от 1995 г.; попр., бр. 68 от 1995 г.; бр. 85 от 1995 г. – Решение № 15 на Конституционния съд от 1995 г., изм., бр. 33 от 1996 г., бр. 22 от 1997 г. – Решение № 4 на Конституционния съд от 1997 г., изм., бр. 11 и 59 от 1998 г., бр. 69 и 85 от 1999 г., бр. 29 от 2000 г., бр. 24 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 69 и 93 от 2003 г., бр. 28 от 2005 г.) в чл. 35, ал. 4 след думите "Министерството на отбраната" се поставя запетая, съюзът "и" се заличава и се добавя "държавни служители от".

    § 15. В Закона за Икономически и социален съвет (обн., ДВ, бр. 41 от 2001 г.; изм., бр. 120 от 2002 г. и бр. 20 от 2003 г.) в чл. 9, ал. 1, т. 9 думите "офицери и сержанти" се заменят с "държавни служители".

    § 16. В Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г., бр. 35 от 1998 г. – Решение № 6 на Конституционния съд от 1998 г., изм., бр. 71 и 153 от 1998 г., бр. 50, 103 и 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 40, 45, 61 и 118 от 2002 г., бр. 42, 67, 95 и 112 от 2003 г., бр. 36, 37, 53, 70 и 108 от 2004 г., бр. 43, 102, 103 и 105 от 2005 г.) в чл. 19, ал. 2 се правят следните изменения:

    1. В т. 6 думите "по чл. 223, ал. 4 и чл. 261" се заменят с "по чл. 204, ал. 4 и чл. 252".

    2. В т. 10 думите "по чл. 232, ал. 1, т. 4" се заменят с "наградата във вид на огнестрелно оръжие по чл. 215, ал. 2".

    3. В т. 11 думите "по чл. 223, ал. 5" се заменят с "по чл. 204, ал. 5".

    § 17. В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр. 45 от 2002 г.; попр., бр. 5 и 31 от 2003 г.; изм., бр. 52, 55 и 89 от 2004 г.) в чл. 14, т. 1 думите "чл. 124" се заменят с "чл. 113".

    § 18. В Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 88 от 2003 г.; изм., бр. 19, 77, 88, 95, 99 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите "специализираното звено по чл. 122" се заменят със "специализираната дирекция по чл. 111".

    § 19. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1, 31 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г.) в чл. 37, ал. 3 след думите "под стража" се добавя "лица, задържани на основание чл. 63 от Закона за Министерството на вътрешните работи".

    § 20. В Закона за правната помощ (обн., ДВ, бр. 79 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:

    1. В чл. 21, т. 4 думите "по чл. 70, ал. 1" се заменят с "по чл. 63, ал. 1".

    2. В чл. 28, ал. 2 думите "по чл. 70, ал. 1" се заменят с "по чл. 63, ал. 1".

    § 21. (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.).

    § 22. (1) Министерският съвет в срок един месец от влизането в сила на закона внася в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с този закон.

    (2) Министерският съвет в срок два месеца от влизането в сила на закона приема подзаконовите актове по прилагането му.

    § 23. Министърът на вътрешните работи издава подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона в срок 4 месеца от влизането му в сила.

    § 24. Законът влиза в сила от 1 май 2006 г.

    § 25. Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона в срок един месец от влизането му в сила.

    § 26. Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи.

  • ЗАКОН за мерките срещу изпирането на пари (отм.)

    Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 54 от 2006 г.) С този закон се определят мерки за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и организацията и контролът по тяхното изпълнение.

    Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 54 от 2006 г.) (1) Изпиране на пари по смисъла на този закон е:

    1. преобразуването или прехвърлянето на имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото или за да се подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие с цел да избегне правните последици от своето деяние;

    2. укриването или прикриването на естеството, източника, местонахождението, разположението, движението или правата по отношение на имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;

    3. придобиването, владението, държането или използването на имущество със знание към момента на получаването, че е придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;

    4. участието в което и да е от действията по т. 1 – 3, сдружаването с цел извършване на такова действие, опитът за извършване на такова действие, както и подпомагането, подбуждането, улесняване извършването на такова действие или неговото прикриване.

    (2) Изпиране на пари е налице и когато дейността, от която е придобито имуществото по ал. 1, е извършена в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава и не попада под юрисдикцията на Република България.

    Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари са:

    1. идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация;

    2. идентифициране на действителния собственик на клиента – юридическо лице, и предприемане на съответни действия за проверка на неговата идентификация по начин, който дава достатъчно основание на лицето по ал. 2 и 3 да приеме за установен действителния собственик;

    3. събиране на информация от клиента относно целта и характера на отношението, което е установено или предстои да бъде установено с него;

    4. текущо наблюдение върху установените търговски или професионални отношения и проверка на сделките и операциите, извършвани в рамките на тези отношения, доколко те съответстват на наличната информация за клиента, за неговата търговска дейност и рисков профил, в т. ч. изясняване на произхода на средствата в посочените от закона случаи;

    5. разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти.

    (2) Мерките по ал. 1 са задължителни за:

    1. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 59 от 2006 г., бр. 16 от 2008 г., бр. 23 от 2009 г., в сила от 1.11.2009 г., бр. 101 от 2010 г., в сила от 30.04.2011 г.) Българската народна банка, кредитните институции, които извършват дейност на територията на Република България, финансовите институции, обменните бюра, както и другите доставчици на платежни услуги;

    2. (доп. – ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 103 от 2005 г., бр. 54 от 2006 г.) застрахователи, презастрахователи и застрахователни посредници със седалище в Република България; застрахователи, презастрахователи и застрахователни посредници от държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, които осъществяват дейност на територията на Република България; застрахователи и презастрахователи със седалище в държави, различни от посочените, получили лиценз от Комисията за финансов надзор да осъществяват дейност в Република България чрез клон; застрахователни посредници със седалище в държави, различни от посочените, вписани в регистър на Комисията за финансов надзор;

    3. (изм. и доп. – ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм., бр. 54 от 2006 г.) колективни инвестиционни схеми, инвестиционни посредници и управляващи дружества;

    4. (нова – ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм., бр. 54 от 2006 г., доп., бр. 92 от 2007 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) пенсионноосигурителни дружества;

    5. (предишна т. 4, изм. – ДВ, бр. 1 от 2001 г.) органи по приватизацията;

    6. (предишна т. 5, изм. – ДВ, бр. 1 от 2001 г.) лица, организиращи възлагането на обществени поръчки;

    7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 1 от 2001 г.) лица, организиращи и провеждащи хазартни игри;

    8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 1 от 2001 г.) юридически лица, към които има взаимоспомагателни каси;

    9. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 1 от 2001 г.) лица, които предоставят паричен заем срещу залагане на вещи;

    10. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм., бр. 57 от 2011 г.) пощенските оператори, лицензирани да извършват пощенски парични преводи съгласно Закона за пощенските услуги;

    11. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 1 от 2001 г.) нотариуси;

    12. (предишна т. 11 – ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. и доп., бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 52 от 2007 г.) пазарен оператор и/или регулиран пазар;

    13. (предишна т. 12 – ДВ, бр. 1 от 2001 г.) лизингови предприятия;

    14. (предишна т. 13, изм. – ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 96 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) министри и кметове на общини при сключване на концесионни договори;

    15. (предишна т. 14 – ДВ, бр. 1 от 2001 г.) политически партии;

    16. (предишна т. 15 – ДВ, бр. 1 от 2001 г.) професионални съюзи и съсловни организации;

    17. (предишна т. 16, изм. – ДВ, бр. 1 от 2001 г.) юридически лица с нестопанска цел;

    18. (предишна т. 17, изм. – ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 67 от 2008 г.) регистрирани одитори;

    19. (предишна т. 18 – ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм., бр. 105 от 2005 г.) органи на Националната агенция за приходите;

    20. (предишна т. 19, изм. – ДВ, бр. 1 от 2001 г.) митнически органи;

    21. (нова – ДВ, бр. 1 от 2001 г., доп., бр. 31 от 2003 г., отм., бр. 16 от 2011 г.);

    22. (нова – ДВ, бр. 1 от 2001 г.) спортни организации;

    23. (нова – ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Централния депозитар;

    24. (нова – ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм., бр. 31 от 2003 г., бр. 92 от 2007 г., отм., бр. 16 от 2011 г.);

    25. (нова – ДВ, бр. 1 от 2001 г.) търговци на оръжие, петрол и петролни продукти;

    26. (нова – ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) лица, които по занятие извършват консултации в областта на данъчното облагане;

    27. (нова – ДВ, бр. 1 от 2001 г.) търговци на едро;

    28. (нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) лица, които по занятие извършват правни консултации, когато:

    а) участват в планирането или изпълнението на операция или сделка на свой клиент относно:

    аа) покупко-продажба на недвижим имот или прехвърляне на предприятие на търговец;

    бб) управление на пари, ценни книжа или други финансови активи;

    вв) откриване или разпореждане с банкова сметка или със сметка за ценни книжа;

    гг) набавяне на средства за учредяване на търговец, увеличаване на капитала на търговско дружество, за предоставяне на заем или за всяка друга форма на набавяне на средства за осъществяване на дейността на търговеца;

    дд) (доп. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) учредяване, организиране на дейността или управление на търговец или друго юридическо лице, офшорна компания, компания, предоставена на доверително управление, или друга подобна структура;

    ее) (нова – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) доверително управление на имущество;

    б) действат за сметка на или от името на свой клиент в каквато и да е финансова операция или сделка с недвижим имот;

    29. (нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) лица, които извършват по занятие посредничество при сделки с недвижими имоти;

    30. (нова – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) лица, които по занятие предоставят:

    а) адрес на управление, адрес за кореспонденция или офис за целите на регистрация на юридическо лице;

    б) услуга по регистриране на юридическо лице, офшорна компания, компания на доверително управление или друга подобна структура;

    в) услуги на доверително управление на имущество или на лице по буква "б";

    31. (нова – ДВ, бр. 57 от 2011 г.) лица, които по занятие извършват счетоводни услуги;

    32. (нова – ДВ, бр. 57 от 2011 г.) частните съдебни изпълнители;

    33. (нова – ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.) изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда в качеството му на национален администратор по смисъла на Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията (OB, L 122/1 от 3 май 2013 г.).

    (3) Мерките по ал. 1 са задължителни за лицата по ал. 2 и тогава, когато те са обявени в несъстоятелност и в ликвидация.

    (4) (Доп. – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) Мерките по ал. 1 се прилагат и към регистрираните в чужбина клонове на лицата по ал. 2 и 3, както и към регистрираните в страната клонове на чужди лица, попадащи в кръга на посочените в ал. 2 и 3.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г., отм., бр. 54 от 2006 г.).

    (6) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 54 от 2006 г.) Лицата по ал. 2, т. 28 не са задължени да съобщават по реда на този закон информацията, станала им известна при или по повод участие в съдебно или досъдебно производство, което е висящо, предстои да бъде открито или е приключило, както и информацията, свързана с установяване на правното положение на клиент.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2006 г., отм., бр. 16 от 2011 г.).

    Чл. 3а. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.) Органите за надзор върху дейността на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да предоставят информация на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", ако при осъществяване на надзорната си дейност установят извършване на операции или сделки, свързани със съмнение за изпиране на пари или неизпълнение на задължението по чл. 11а.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.) В проверките, извършвани от органите по ал. 1, се включва и проверка на изпълнението на изискванията на този закон от проверяваните лица. При констатиране на нарушение органите за надзор уведомяват дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", като изпращат извлечение от констативния акт в съответната част.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2006 г., изм., бр. 109 от 2007 г.) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и органите за надзор могат да обменят класифицирана информация за целите на осъществяваните от тях законоустановени функции.

    Чл. 3б. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) (1) Забранява се на банки, учредени на територията на Република България, и на чуждестранни банки, осъществяващи дейност на територията на страната чрез клон, да встъпват в кореспондентски (банкови) отношения с банки в юрисдикции, в които те нямат физическо присъствие и не принадлежат към регулирана финансова група.

    (2) Банките, учредени на територията на Република България, и чуждестранните банки, осъществяващи дейност на територията на страната чрез клон, не могат да установяват кореспондентски отношения с банки извън страната, които позволяват техните сметки да бъдат използвани от банки в юрисдикции, в които те нямат физическо присъствие и не принадлежат към регулирана финансова група.

    Чл. 3в. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) (1) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да осигурят прилагането на мерките по този закон и на нормативните актове по прилагането му от своите клонове и дъщерни дружества, в които имат мажоритарно участие, в чужбина до степента, в която съответното чуждо законодателство позволява.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2007 г., изм., бр. 109 от 2007 г.) Ако законодателството в чуждата държава не позволява или ограничава прилагането на мерките по ал. 1, лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да уведомят дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и съответния орган за надзор, както и да предприемат допълнителни мерки в съответствие с риска, които се определят с правилника за прилагане на закона.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.) Клоновете и дъщерните дружества, в които лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 имат мажоритарно участие в чужбина, нямат задълженията за уведомяване на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по чл. 11 и 11а.

    Глава втора – ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА КЛИЕНТИ, СЪБИРАНЕ, СЪХРАНЯВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

    Раздел I – Идентифициране на клиенти

    Чл. 4. (Доп. – ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., бр. 102 от 2012 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да идентифицират клиентите си при установяване на търговски или професионални отношения, в т. ч. при откриване на сметка, както и при извършване на операция или сключване на сделка на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, а лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 4, 9 – 11, 13, 28 и 32 – и при извършване на операция или сключване на сделка в наличност на стойност над 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута. Не се допуска откриване или поддържане на анонимна сметка или сметка на фиктивно име.

    (2) Алинея 1 се прилага и в случаите на извършване на повече от една операция или сделка, които поотделно не надвишават 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, съответно 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, но са налице данни, че операциите или сделките са свързани.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., изм., бр. 1 от 2014 г., в сила от 1.01.2014 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2, т. 7 са длъжни да идентифицират клиентите си по реда на чл. 6 при вписването в регистъра по чл. 74, ал. 1 от Закона за хазарта, както и при извършване на операция или сключване на сделка на стойност над 6000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г.) В случаите, при които лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 не може да извърши идентификация на клиента в съответствие с изискванията на този закон и актовете по прилагането му, както и при непредставяне на декларация по ал. 7, то е длъжно да откаже извършването на операцията или сделката или установяването на търговски или професионални отношения, в т. ч. откриване на сметка. Ако лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 не може да извърши идентификация на клиента в случаите на вече установени търговски или професионални отношения, то е длъжно да прекрати тези отношения. В тези случаи лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 преценява дали да уведоми дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по реда на чл. 11. Тази разпоредба не се прилага за лицата по чл. 3, ал. 2, т. 28 при условията на чл. 3, ал. 6.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) При установяване на търговски или професионални отношения или осъществяване на операция или сделка чрез електронно изявление, електронен документ или електронен подпис, или друга форма без присъствието на клиента лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да предприемат подходящи мерки за удостоверяване истинността на идентификационните данни на клиента. Такива мерки могат да бъдат проверка на представените документи, изискване на допълнителни документи, потвърждаване на идентификацията от друго лице по чл. 3, ал. 2 и 3 или от лице, задължено да прилага мерки срещу изпирането на пари в страна – членка на Европейския съюз, или установяване на изискване първото плащане по операцията или сделката да се осъществи чрез сметка, открита на името на клиента, в българска банка, клон на чужда банка, получила разрешение (лицензия) от Българската народна банка да осъществява дейност в страната чрез клон, или в банка от страна – членка на Европейския съюз.

    (6) Мерките по ал. 5 се включват във вътрешните правила по чл. 16.

    (7) Лицата, извършващи операция или сделка чрез или с лице по чл. 3, ал. 2 и 3 на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, съответно над 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, когато плащането се извършва в брой, са длъжни да декларират произхода на средствата. Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да изискат декларацията преди извършването на съответната операция или сделка.

    (8) Формата на декларацията по ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3, условията и редът за подаването й, както и условията и редът за освобождаване от задължение за деклариране се уреждат с правилника за прилагане на закона.

    (9) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Лице по чл. 3, ал. 2 и 3 не извършва идентифициране по чл. 3, ал. 1 и не изисква представяне на декларация по ал. 7 от свой клиент, който е кредитна институция от Република България, от друга държава членка или банка от трета държава, включена в списък, утвърден със съвместна заповед на министъра на финансите и управителя на Българската народна банка.

    (10) В списъка по ал. 9 се включват държави, чието законодателство съдържа изисквания, съответстващи на изискванията на този закон. Списъкът се обнародва в "Държавен вестник".

    (11) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) В случаите, при които поради характера на операцията или сделката нейната стойност не може да бъде определена към момента на извършването й, лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 е длъжно да идентифицира клиента в момента, в който стойността на операцията или сделката бъде определена, ако тя е над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, съответно над 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, когато плащането се извършва в брой. Този случай не изключва задължението за идентификация при установяване на търговски или професионални отношения.

    (12) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2, т. 2 идентифицират клиентите си при сключване на застрахователен договор съгласно раздел I от приложение № 1 към Кодекса за застраховането, когато брутният размер на периодичните премии или вноски по застрахователния договор за една година е 2000 лв. или повече, или премията или вноската по застрахователния договор е еднократна и е в размер 5000 лв. или повече.

    (13) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да идентифицират клиентите си и извън случаите по ал. 1 – 12, когато възникне съмнение за изпиране на пари.

    (14) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да идентифицират и проверят идентификацията на клиентите си, когато възникне съмнение в идентификационните данни на клиента, или бъдат уведомени за промяна в тях.

    (15) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2006 г., изм., бр. 92 от 2007 г.) Проверката на идентификационните данни на клиентите и действителните собственици се извършва преди установяването на търговски или професионални отношения, откриването на сметка или извършването на операция или сделка по ал. 1, 2 и 3. В правилника за прилагане на закона може да бъде предвидено изключение от това правило.

    (16) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 могат да прилагат в зависимост от оценката на потенциалния риск опростени или разширени мерки по чл. 3, ал. 1 при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

    (17) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Идентифициране по чл. 3, ал. 1 не се извършва и декларация по ал. 7 не се подава, когато клиентът е държавен орган на Република България.

    (18) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Идентификация по ал. 1 не се извършва и декларация по ал. 7 не се подава, когато клиентът е институция, изпълняваща властови функции в съответствие с правото на Европейския съюз при следните условия:

    1. лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 е събрало достатъчно информация, която не поражда съмнение за идентичността на институцията;

    2. институцията спазва процедури за отчетност и дейността й е прозрачна;

    3. институцията се отчита на орган на Общността, на орган на държава членка или съществуват процедури за проверка, които гарантират контрол на нейната дейност.

    (19) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2007 г., изм., бр. 102 от 2012 г.) Когато банкова сметка на лице по чл. 3, ал. 2, т. 11 и 28 от Република България, от друга държава членка или от държава, включена в списъка по ал. 9, се използва за депозиране на суми на негов клиент, банката не извършва идентифициране по чл. 3, ал. 1 на този клиент и не изисква декларация по ал. 7, при условие че идентификацията е извършена и декларацията е приета от лицето съответно по чл. 3, ал. 2, т. 11 и 28 и събраната при идентифицирането информация е на разположение на банката при поискване.

    (20) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2012 г.) Когато банкова сметка на лице по чл. 3, ал. 2, т. 32 се използва за паричните средства, които лицето получава от осребряването на имуществото на длъжниците или във връзка с извършваната допълнителна дейност по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители, банката не извършва идентифициране по чл. 3, ал. 1 на клиента и не изисква декларация по ал. 7, при условие че идентификацията е извършена и декларацията e приета от лицето по чл. 3, ал. 2, т. 32 и събраната при идентифицирането информация е на разположение на банката при поискване.

    (21) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2012 г.) Банката събира достатъчно информация, за да установи дали условията за прилагане на опростените мерки по ал. 19 и 20 са спазени.

    (22) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2007 г., предишна ал. 20, бр. 102 от 2012 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 не могат да прилагат опростени мерки по чл. 3, ал. 1 спрямо лица от държави, включени в списъка по чл. 7а, ал. 3.

    Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2001 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да установят дали клиентът действа от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на трето лице. Ако операцията или сделката се извършва чрез представител, лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 изискват доказателства за представителната власт и идентифицират представителя и представлявания.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Ако операцията или сделката се извършва от името и за сметка на трето лице без упълномощаване, лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 идентифицират третото лице, от името и за сметка на което е извършена операцията или сделката, и лицето, извършило операцията или сделката.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) При съмнение, че лицето, извършващо операция или сделка, не действа от свое име и за своя сметка, лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да извършат уведомяването по чл. 11 и да предприемат подходящи мерки за събиране на информация за идентифициране на лицето, в чиято полза реално се извършва операцията или сделката. Мерките се определят с правилника за прилагане на закона.

    Чл. 5а. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2006 г., в сила от 5.10.2006 г.) (1) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да прилагат разширени мерки по отношение на клиенти, които заемат или са заемали висша държавна длъжност в Република България или в чужда държава, както и по отношение на клиенти, които са свързани с тях лица.

    (2) Министерският съвет определя условията и реда, при които се прилага ал. 1.

    Чл. 5б. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2007 г.) (1) Кредитна институция по чл. 3, ал. 2, т. 1 при встъпване в кореспондентски отношения с кредитна институция от трета държава извън списъка по чл. 4, ал. 9 е длъжна да:

    1. събере достатъчно информация за кредитната институция-респондент, позволяваща й да разбере напълно характера на дейността, както и да определи на основата на публично достъпна информация каква е репутацията на институцията и качеството на надзора й;

    2. оцени вътрешните механизми за контрол срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм, прилагани от кредитната институция-респондент;

    3. създаде организация, според която установяването на нови кореспондентски банкови отношения да се извършва само след предварително одобрение от лице на ръководна длъжност в кредитната институция;

    4. разпредели отговорностите на всяка от двете кореспондиращи си институции по прилагането на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм, като разпределението съответно се документира.

    (2) В случаите по ал. 1, когато достъп до кореспондентската сметка на кредитна институция имат и трети лица – клиенти на институцията-респондент, кредитната институция по чл. 3, ал. 2, т. 1 трябва да се увери, че институцията-респондент осъществява идентифициране, проверка на идентификацията и текущо наблюдение върху третите лица, които имат пряк достъп до сметката й, както и че институцията-респондент е в състояние да предостави необходимите идентификационни и други данни за тези клиенти при поискване.

    Чл. 5в. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да прилагат разширени мерки по отношение на продукти или сделки, които биха могли да доведат до анонимност, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

    Чл. 6. (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Идентифицирането на клиентите и проверката на тяхната идентификация се извършват:

    1. (доп. – ДВ, бр. 1 от 2001 г.) за юридическите лица – чрез представяне на официално извлечение за актуалното им състояние от съответния регистър, а ако лицето не подлежи на регистрация – на заверен препис от учредителния акт и регистриране на наименованието, седалището, адреса и представителя;

    2. за физическите лица – чрез представяне на официален документ за самоличност и регистриране на неговия вид, номер, издател, както и на името, адреса, единния граждански номер, а за физическите лица, имащи качеството на едноличен търговец – и чрез представяне на документите по т. 1.

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., нова, бр. 54 от 2006 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 идентифицират физическите лица, които са действителни собственици на клиент – юридическо лице, както и предприемат действия за проверка на тяхната идентификация в зависимост от вида на клиента и нивото на риск, което произтича от установяването на клиентските отношения и/или на извършването на сделки или операции с такъв вид клиент. При липса на друга възможност идентифицирането може да се извърши чрез декларация, подписана от законния представител или пълномощника на юридическото лице. Условията и редът за идентифициране и проверка на идентификацията, условията и редът за освобождаване от задължението за идентификация, както и формата и редът за подаване на декларацията, се определят с правилника за прилагане на закона.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) От документите по ал. 1, т. 1 и 2 се снема копие, освен ако данните, съдържащи се в тях, се отразяват точно в други документи, съставяни от лицето по чл. 3, ал. 2 и 3, и се съхраняват при условията на чл. 8.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2001 г.) В случаите, когато определена дейност подлежи на лицензиране, разрешение или регистриране, лицата, извършващи сделки и операции във връзка с тази дейност, представят копие от съответната лицензия, разрешение или удостоверение за регистрация.

    (5) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 10, 12, 14, 18, 19 и 20 създават специализирани служби, които:

    1. събират, обработват, съхраняват и разкриват информация за конкретните операции или сделки;

    2. събират доказателства относно собствеността на имуществото, подлежащо на трансфер;

    3. изискват сведения за произхода на паричните средства или ценности – предмет на операциите или сделките; произходът на тези средства се удостоверява с декларация;

    4. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) събират информация за своите клиенти и поддържат точна и подробна документация за операциите им с парични средства или ценности, включително сведенията и документите по чл. 6 от Валутния закон;

    5. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.) при съмнение за изпиране на пари предоставят събраната информация по т. 1, 2, 3 и 4 на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по реда на чл. 11.

    (6) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 10, 12, 14, 18, 19 и 20 изпълняват лично задълженията си, когато не е възможно да се създаде специализирана служба.

    (7) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г.) Всички лица по чл. 3, ал. 2 и 3 изпълняват задълженията си по този закон независимо дали създават специализирана служба.

    Чл. 6а. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2007 г.) (1) Българската народна банка, кредитните институции по чл. 3, ал. 2, т. 1, както и лицата по чл. 3, ал. 2, т. 2, 3 и 4, могат да се позоват на предходно идентифициране на клиента, извършено от кредитна институция, при следните условия:

    1. седалището на извършилата идентифицирането кредитна институция е в Република България, в друга държава членка или в държава от списъка по чл. 4, ал. 9;

    2. изискваната по чл. 6, ал. 1 – 4 информация е на разположение на лицето, което се позовава на предходно идентифициране, извършено от кредитната институция;

    3. при поискване кредитната институция, която е извършила предходно идентифициране, е в състояние да предостави незабавно на лицето, което се позовава на това идентифициране, заверени копия на документите от идентификацията.

    (2) Позоваването на предходна идентификация по ал. 1 не освобождава позоваващото се лице от отговорност за неизпълнение на изискванията за идентификация по чл. 6, ал. 1 – 4.

    Раздел II – Събиране на информация

    Чл. 7. (1) Когато възникне съмнение за изпиране на пари, лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да съберат информация относно съществените елементи и размери на операцията или сделката, съответните документи и другите идентифициращи данни.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г.) Събраната за целите на този закон информация трябва да бъде документирана и съхранявана, така че да бъде на разположение на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", на съответните органи за надзор и на одиторите.

    Чл. 7а. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2006 г., в сила от 5.10.2006 г.) (1) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да поставят под особено наблюдение търговските или професионалните си отношения, операциите и сделките с лица от държави, които не прилагат или не прилагат напълно международните стандарти в противодействието на изпирането на пари.

    (2) Когато операцията или сделката по ал. 1 няма логично икономическо обяснение или видимо основателна причина, лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 събират, доколкото е възможно, допълнителна информация за обстоятелствата, свързани с операцията или сделката, както и за нейната цел.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2007 г., бр. 81 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) Държавите, които не прилагат или прилагат непълно международните стандарти в противодействието на изпирането на пари, се определят по списък, утвърден от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" в съответствие с решенията по чл. 40, параграф 4 от Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Допълнителни мерки спрямо тези държави се уреждат с правилника за прилагане на закона.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2012 г.) Директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да издава указания до лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 за прилагането на разширени мерки по чл. 3, ал. 1 и спрямо лица от държави извън списъка по ал. 3.

    Чл. 7б. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2012 г.) (1) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да поставят под особено наблюдение всички сложни или необичайно големи сделки или операции, както и всички сделки и операции, които нямат явна икономическа или законна цел, която може да бъде установена с оглед информацията на разположение на лицето по чл. 3, ал. 2 и 3, или не съответстват на наличната информация за клиента.

    (2) При установяване на сделки или операции по ал. 1 лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да съберат информация относно съществените елементи и размери на операцията или сделката, съответните документи и другите идентифициращи данни.

    (3) Събраната за целите на този член информация се документира и съхранява така, че да е на разположение на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", на съответните органи за надзор и на одиторите.

    Раздел III – Съхраняване на информация

    Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2001 г.) (1) (Предишен текст на чл. 8, доп. – ДВ, бр. 102 от 2012 г.) В случаите по чл. 4 – 7 лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да съхраняват за срок 5 години данните за клиентите и документите за извършените сделки и операции, както и документите, свързани с установяване и поддържане на търговски или професионални отношения. За клиентите срокът тече от началото на календарната година, следваща годината на прекратяването на отношенията, а за сделките и операциите – от началото на календарната година, следваща годината на тяхното извършване.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2012 г.) По писмено указание на директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" срокът по ал. 1 за съхраняване на информацията може да бъде удължен до 7 години.

    Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 109 от 2007 г.) Данните и документите по чл. 8 се предоставят на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" при поискване в оригинал или служебно заверен препис. Редът, сроковете и периодичността се определят в правилника за прилагане на закона.

    Раздел IV – Разкриване на информация

    Чл. 10. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм., бр. 31 от 2003 г., доп., бр. 54 от 2006 г., отм., бр. 109 от 2007 г.).

    Чл. 11. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм., бр. 109 от 2007 г., доп., бр. 102 от 2012 г.) При съмнение за изпиране на пари или за наличие на средства с престъпен произход лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да уведомят незабавно дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" преди извършването на операцията или сделката, като забавят нейното осъществяване в рамките на допустимия срок съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 109 от 2007 г.) В случаите, когато забавянето на операцията или сделката е обективно невъзможно, лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 уведомява дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" незабавно след извършването й.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм., бр. 109 от 2007 г.) Уведомяването на дирекцията може да се извърши и от служители на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3, които не отговарят за прилагането на мерките срещу изпирането на пари. Дирекцията запазва анонимността на тези служители.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2006 г., изм., бр. 109 от 2007 г.) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" предоставя на лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 и по чл. 3а информация, свързана с извършеното от него уведомяване. Решението относно обема информация, който следва да се предостави обратно за всеки конкретен случай на уведомяване, се взема от директора на дирекцията.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Задължението по ал. 1 възниква и в случаите, когато операцията или сделката не са били довършени.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2016 г.) Уведомяването по ал. 1 и 2 може да се извърши и по електронен път с квалифициран електронен подпис или с издаден от Държавна агенция "Национална сигурност" сертификат за достъп. При получаване на уведомлението се извършва автоматично издаване на входящ номер и дата, които се изпращат на подателя с електронно съобщение.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2016 г.) Условията и редът за издаване и използване на сертификата за достъп по ал. 6, видовете документи и данните, които могат да се подават чрез използването на квалифициран електронен подпис или сертификат за достъп, и редът за тяхното подаване по електронен път се определят с писмени указания на директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност". Указанията се публикуват на интернет страницата на Държавна агенция "Национална сигурност".

    Чл. 11а. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г., в сила от 1.01.2004 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 уведомяват дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за всяко плащане в брой на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, извършено от или на техен клиент.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" води регистър на плащанията по ал. 1. Регистърът може да се използва само за целите на противодействието на изпирането на пари.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 22 от 2009 г.) Редът и сроковете за предоставяне, ползване, съхраняване и унищожаване на информацията по ал. 1, както и заличаването й от регистъра по ал. 2 се определят с правилника за прилагане на закона.

    Чл. 11б. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., бр. 96 от 2011 г.) Агенция "Митници" предоставя на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" информацията за търговските кредити по износа и вноса, за финансовия лизинг между местни и чуждестранни лица и за пренасянето през границата на страната на парични средства, събирана при условията и по реда на Валутния закон.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.) Редът за предоставяне на информацията по ал. 1 се определя съвместно от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и от министъра на финансите.

    Чл. 11в. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г., отм., бр. 109 от 2007 г.).

    Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2001 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 81 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) В случаите по чл. 11 и 18 директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да спре с писмена заповед определена операция или сделка за срок до три работни дни, считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта. Ако до изтичането на този срок не бъде наложена превантивна мярка, запор или възбрана, лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 може да извърши операцията или сделката.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" незабавно уведомява прокуратурата за спирането на операцията или сделката, като представя необходимата информация при запазване анонимността на лицето по чл. 3, ал. 2 и 3, извършило уведомяването по чл. 11 или 18.

    (3) Прокурорът може да наложи превантивна мярка или да направи искане пред съответния съд за налагане на запор или възбрана. Съдът следва да се произнесе по искането не по-късно от 24 часа от постъпването му.

    (4) (Доп. – ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 54 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 36 от 2008 г., доп., бр. 7 от 2018 г.) Когато при проучването и анализа на информацията, получена при условията и по реда на този закон, съмнението за изпиране на пари не отпадне, дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" разкрива тази информация на прокуратурата, на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество или на съответната служба за сигурност или обществен ред, като запазва анонимността на лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 и по чл. 3а и на неговите служители, извършили уведомяването по чл. 11 или 18.

    Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2001 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 108 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г.) При уведомяване по чл. 11 или 18 дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да поиска от лицата по чл. 3, ал. 2 и 3, без Българската народна банка и кредитните институции, които извършват дейност на територията на Република България, информация относно съмнителни операции, сделки или клиенти. Поисканата информация се предоставя в определения от агенцията срок.

    (2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 54 от 2006 г., бр. 108 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 36 от 2008 г.) При писмено уведомяване по чл. 11 или 18 дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да поиска от Българската народна банка и кредитните институции, които извършват дейност на територията на Република България, информация относно съмнителни операции, сделки или клиенти. Поисканата информация се предоставя в определения от дирекцията срок.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., бр. 102 от 2012 г.) Директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да поиска от държавните и общинските органи информация при условията на ал. 1, която не може да му бъде отказана. Поисканата информация се предоставя в определения от него срок.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.) При определяне на срока по ал. 1 – 3 дирекцията съобразява обема и съдържанието на исканата информация.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г., бр. 109 от 2007 г.) За нуждите на анализа дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" получава от Българската народна банка информация, събирана по Валутния закон.

    (6) (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.).

    (7) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2007 г.) Предоставянето на информация по ал. 1 – 5 не може да бъде отказано или ограничено по съображения за служебна, банкова или търговска тайна.

    Чл. 14. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 1 от 2001 г., доп., бр. 31 от 2003 г., предишен текст на чл. 14, бр. 54 от 2006 г., изм., бр. 109 от 2007 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3, лицата, които ги управляват и представляват, както и техните служители не могат да уведомяват своя клиент или трети лица за разкриването на информация в случаите по чл. 9, 11, 11а, 13 и 18.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Забраната за разкриване на информация по ал. 1 не се отнася до съответния орган за надзор по чл. 3а.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Забраната по ал. 1 няма да пречи на оповестяването на информация между лица, които принадлежат към една и съща група, която е в държава членка или в държава, включена в списъка по чл. 4, ал. 9.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Забраната по ал. 1 няма да пречи на оповестяването на информация между лица по чл. 3, ал. 2, т. 11, 18 и 28 от държави членки или от държави, включени в списъка по чл. 4, ал. 9, изпълняващи професионалната си дейност в рамките на едно и също юридическо лице или група, които имат обща собственост, управление или контрол по прилагането на закона.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Забраната по ал. 1 няма да пречи на оповестяването на информация между лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3, 11,18 и 28 в случаите, отнасящи се до един и същи клиент или една и съща сделка, в която участват две или повече лица, при следните условия:

    1. лицата се намират в държава членка или в държава, включена в списъка по чл. 4, ал. 9;

    2. лицата са от една и съща професионална категория;

    3. лицата са обект на задължения за опазване на служебна, банкова или търговска тайна и за защита на личните данни, съответстващи на българското законодателство;

    4. информацията може да се използва единствено за предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризъм.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Когато лицата по чл. 3, ал. 2, т. 11, 18 и 28 се стремят да разубедят клиент да не се ангажира с незаконна дейност, това няма да представлява оповестяване на информация по смисъла на ал. 1.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Изключенията по ал. 3 – 5 не се прилагат и не се допуска разкриване на информация между лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 и лица от държави, включени в списъка по чл. 7а, ал. 3, както и ако лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 не са изпълнили задълженията си по Закона за защита на личните данни.

    Чл. 15. (1) (Доп. – ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г., предишен текст на чл. 15, бр. 54 от 2006 г., изм., бр. 109 от 2007 г., доп., бр. 102 от 2012 г.) Разкриването на информация в случаите по чл. 9, 11, 11а, 13, 17 и 18 не поражда отговорност за нарушаване на други закони или на договор.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) При условията на ал. 1 не се поражда отговорност и в случаите, при които се установи, че не е извършено престъпление, а операциите и сделките са били законосъобразни.

    Раздел V – (Нов – ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Защита на информацията

    Чл. 15а. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2001 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 109 от 2007 г., доп., бр. 102 от 2012 г.) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да използва информацията, съставляваща служебна, банкова или търговска тайна, както и защитената лична информация, получена при условията и по реда на чл. 9, 11, 11а, 13, 17 и 18, само за целите на този закон.

    (2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 109 от 2007 г.) Служителите на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" не могат да разгласяват, да използват за лично или на свързани с тях лица облагодетелстване сведения и факти, съставляващи служебна, банкова или търговска тайна, които са им станали известни при изпълнение на служебните им задължения.

    (3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 109 от 2007 г.) Служителите на дирекцията подписват декларация за опазване на тайната по ал. 2.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г., бр. 109 от 2007 г.) Разпоредбата на ал. 2 се отнася и за случаите, когато посочените лица не са на служба.

    Глава трета – ВЪТРЕШНА ОРГАНИЗАЦИЯ И КОНТРОЛ

    Чл. 16. (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 109 от 2007 г., доп., бр. 102 от 2012 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 в 4-месечен срок от регистрацията им приемат вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари, които се утвърждават от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или оправомощено от него длъжностно лице.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Вътрешните правила по ал. 1 установяват ясни критерии за разпознаване на съмнителните операции или сделки и клиенти, реда за обучаване на персонала и използването на техническите средства за предотвратяване и разкриване изпирането на пари, както и система за вътрешен контрол върху изпълнението на мерките по този закон.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм., бр. 109 от 2007 г., доп., бр. 27 от 2016 г.) Вътрешните правила по ал. 1 се изпращат на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" за утвърждаване в 14-дневен срок от тяхното приемане. Изпращането може да бъде извършено и по електронен път по реда на чл. 11, ал. 6 и 7.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 109 от 2007 г.) Професионалните организации и сдружения на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3, съгласувано с Държавна агенция "Национална сигурност", могат да приемат единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари, към които членовете на тези организации и сдружения могат да се присъединяват в срока по ал. 1 с декларация. Единните вътрешни правила и декларациите се изпращат в Държавна агенция "Национална сигурност" в срока по ал. 3.

    Чл. 17. (1) (Доп. – ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм., бр. 109 от 2007 г., предишен текст на чл. 17, бр. 36 от 2008 г., изм., бр. 81 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) Контролът по прилагането на закона се упражнява от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".

    (2) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2008 г., отм., бр. 81 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.).

    (3) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Контролните органи на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" извършват проверки на място на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 по прилагането на мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и при съмнение за изпиране на пари.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Контролни органи на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" са определените от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" длъжностни лица от състава на дирекцията.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Проверките по ал. 1 могат да се извършват съвместно с органите, на които със специален закон е възложено да упражняват контрол върху лицата по чл. 3, ал. 2 и 3.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Проверките се извършват въз основа на писмена заповед на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или на оправомощено от него длъжностно лице, в която се посочват целите, срокът и мястото на проверката, проверяваното лице, както и имената и длъжностите на проверяващите лица.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3, държавните органи, органите на местното самоуправление и техните служители са длъжни да оказват съдействие на контролните органи на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" при изпълнението на техните функции.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) При извършване на проверките на място контролните органи по ал. 3 имат право на свободен достъп в служебните помещения на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3, както и да изискват документи и да събират сведения във връзка с изпълнението на възложената им задача.

    Чл. 17а. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2001 г., отм., бр. 109 от 2007 г.).

    Чл. 18. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм., бр. 54 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., предишен текст на чл. 18, бр. 36 от 2008 г.) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да получи информация за съмнение за изпиране на пари освен от лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 и от държавни органи, и чрез международен обмен.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по своя инициатива и при запитване обменя информация по случаи, свързани със съмнение за изпиране на пари, със съответните международни органи, органи на Европейския съюз и с органи на други държави въз основа на международни договори и при условията на взаимност.

    Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) Когато лице по чл. 3, ал. 2 не изпълни задълженията си по този закон, председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" може да го задължи да предприеме конкретни мерки, необходими за отстраняване на нарушението.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) Органът, който е издал разрешението (лицензията) за извършване на дейност на лице по чл. 3, ал. 2, може да отнеме издаденото разрешение (лицензия) по своя инициатива или по предложение на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", направено при условията на ал. 1.

    Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., бр. 54 от 2006 г.) Актовете по чл. 19 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

    Глава четвърта – МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

    Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2001 г., отм., бр. 54 от 2006 г.).

    Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. и доп., бр. 31 от 2003 г., доп., бр. 54 от 2006 г., отм., бр. 109 от 2007 г.).

    Глава пета – АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    Чл. 23. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 1 от 2001 г., доп., бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 109 от 2007 г., доп., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Който извърши или допусне да се извърши нарушение по чл. 4, 5, 6, 7, 8, 9, 13 и 15а или откаже да даде съдействие по чл. 17, ал. 7, или да осигури свободен достъп в служебните помещения на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3, да предостави изисканите документи или сведения по чл. 17, ал. 8, се наказва с глоба от 500 до 10 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 54 от 2006 г.) Който извърши или допусне да се извърши нарушение по чл. 11, 11а и 14, се наказва с глоба от 5000 до 20 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Който извърши или допусне да се извърши нарушение по чл. 16, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Когато нарушението по ал. 1, 2 и 3 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция от 2000 до 50 000 лв.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Който извърши или допусне да се извърши нарушение на този закон извън случаите по ал. 1 – 4 или на нормативен акт по прилагането му, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Когато нарушението по ал. 5 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.

    Чл. 24. (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2001 г., доп., бр. 54 от 2006 г., изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 81 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностните лица на Държавна агенция "Национална сигурност", а наказателните постановления се издават от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или от оправомощени от него длъжностни лица.

    (2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

    ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ (Загл. изм. – ДВ, бр. 92 от 2007 г.)

    § 1. По смисъла на този закон:

    1. (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) "Търговско или професионално отношение" е отношение, което е свързано с дейността по занятие на задължените институции и лица по този закон и към момента на установяването на отношението се предполага, че то ще има елемент на продължителност.

    2. (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) "Регулирана финансова група" е финансова група, която е обект на ефективен консолидиран надзор.

    3. (Отм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., нова, бр. 92 от 2007 г.) "Група" е група от дружества, която се състои от:

    а) предприятие майка и неговите дъщерни дружества; в групата се включват и дружествата, в които предприятието майка или дъщерните му дружества имат участия, или

    б) дружества, които се управляват общо по силата на договор или на учредителен акт или устав, или

    в) дружества, в които повече от половината от членовете на управителните или контролните им органи са едни и същи лица през съответната финансова година и до датата на изготвяне на консолидирания финансов отчет.

    4. (Нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. и доп., бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г., бр. 14 от 2015 г., изм., бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.11.2015 г.) "Служби за сигурност" са Държавна агенция "Разузнаване", служба "Военна информация" на Министерството на отбраната и Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" на Министерството на вътрешните работи.

    5. (Нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм., бр. 82 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.) "Служби за обществен ред" са главните дирекции "Национална полиция", "Гранична полиция", "Пожарна безопасност и защита на населението", областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и служба "Военна полиция" към министъра на отбраната.

    6. (Нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) "Орган за надзор" е държавен орган, овластен от закон или друг нормативен акт да упражнява общ контрол върху дейността на лице по чл. 3, ал. 2 и 3.

    7. (Нова – ДВ, бр. 92 от 2007 г.) "Държава членка" е държава, която е членка на Европейския съюз.

    8. (Нова – ДВ, бр. 92 от 2007 г.) "Трета държава" е държава, която не е държава членка по смисъла на т. 7.

    § 1а. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм и Директива 2006/70/ЕО на Комисията относно установяването на мерки за прилагане на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определението "видни политически личности" и техническите критерии за процедурите по опростена проверка на клиентите и за изключения поради финансова дейност на случайна или много ограничена база.

    § 1б. (Нов – ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.) Този закон предвижда мерки по прилагане на Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията.

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 2. Този закон отменя Закона за мерките срещу изпирането на пари (ДВ, бр. 48 от 1996 г.).

    § 3. В срок 3 месеца от влизането в сила на закона лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да предадат на Агенцията за финансово разузнаване наличната информация за изпиране на пари.

    § 4. В срок 5 месеца от влизането в сила на закона лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 5, 9, 11, 13 и 18 са длъжни да приведат организацията и дейността си в съответствие с изискванията на този закон и да представят вътрешните си правила по чл. 16 на министъра на финансите.

    § 5. В чл. 10 от Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г. и бр. 11, 15 и 59 от 1998 г.) след думата "укривателите" се поставя запетая и се добавя "както и допустителите".

    § 6. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет, който приема правилник за неговото прилагане в двумесечен срок от влизането на закона в сила.

  • ЗАКОН за марките и географските означения (отм.)

    Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Предмет

    Приложно поле

    Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за регистрация на марките и географските означения, правата, произтичащи от нея, и защитата на тези права.

    Чл. 2. (1) Разпоредбите на този закон се прилагат по отношение на български физически и юридически лица, както и по отношение на чуждестранни физически и юридически лица от държави, които участват в международни договори, по които Република България е страна.

    (2) По отношение на чуждестранни физически и юридически лица от други държави този закон се прилага при условията на взаимност, която се преценява от Патентното ведомство.

    Представителство

    Чл. 3. (1) Всяко лице, което съгласно този закон има право да извършва действия пред Патентното ведомство, може да направи това лично или чрез местен представител по индустриална собственост.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Лицата по ал. 1, които нямат постоянен адрес или седалище в Република България, извършват действия пред Патентното ведомство чрез местен представител по индустриална собственост.

    Такси

    Държавен регистър на марките

    Чл. 4. (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., изм., бр. 73 от 2006 г., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Патентното ведомство събира такси за заявяване, приоритет, експертиза, такси за опозиция, регистрация, издаване на свидетелства, подновяване на регистрацията, вписвания, поправка на грешки, обжалване на решения за отказ на регистрация, за прекратяване на производство по регистрация и на решения по опозиция, такси за заличаване и отменяне на регистрацията, продължаване на срокове, публикации на заявката, на регистрацията и на вписванията, подаване на заявка за международна регистрация, препращане на заявка за марка на Общността, информация за заявена марка или географско означение и справки и извлечения от държавните регистри в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

    Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Държавният регистър на марките се води и поддържа от Патентното ведомство и съдържа:

    1. номер и дата на подаване на заявката за регистрация на марка;

    2. изображение на марката;

    3. вид и тип на марката;

    4. данни за претендиран приоритет – номер, дата и страна на първоначалната заявка, както и данни за изложбен приоритет, ако се претендира такъв;

    5. списък на стоките и/или услугите, за които марката е заявена или регистрирана, и номера на класа по Международната класификация;

    6. номер на официалния бюлетин на Патентното ведомство и дата на публикация на заявката;

    7. регистров номер и дата на регистрация;

    8. номер на официалния бюлетин на Патентното ведомство и дата на публикация на регистрацията;

    9. срок на действие на регистрацията;

    10. незащитими елементи;

    11. защитени цветове;

    12. име и адрес на заявителя, съответно притежателя, на марката;

    13. име и адрес на представителя по индустриална собственост, когато е упълномощен такъв;

    14. подновяване на регистрацията;

    15. правен статус на марката;

    16. данни за подадена опозиция – дата на подаване, лице, подало опозицията, и влязло в сила решение по опозицията;

    17. данни за образувани производства за отмяна или заличаване на регистрацията на марката – датата на подаване, молител, влязло в сила решение;

    18. други данни – промяна на името и/или адреса на притежателя на марката, прехвърляне на правото върху марка, договорна лицензия, обезпечение, особен залог, несъстоятелност.

    Държавен регистър на географските означения

    Чл. 5а. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., отм., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.).

    Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Държавният регистър на географските означения се води и поддържа от Патентното ведомство и съдържа:

    1. географското означение и указание за вида му – наименование за произход или географско указание;

    2. номер на заявката и дата на подаване;

    3. регистров номер и дата на регистрация;

    4. номер на класа и списък на стоки и класове по Международната класификация;

    5. име и адрес на ползвателя/ползвателите;

    6. име и адрес на представителя по индустриална собственост, когато е упълномощен такъв;

    7. описание на границите на географското място, на установените качества или особености на стоката и връзката им с географската среда или с географския произход;

    8. номер на официалния бюлетин на Патентното ведомство и дата на публикация на регистрацията;

    9. правен статус на регистрацията;

    10. промяна на име и/или адрес на вписан ползвател.

    Достъп до държавните регистри

    Досие

    Чл. 7. (Доп. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., изм., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Държавните регистри по чл. 5 и 6 са публични и се публикуват на интернет страницата на Патентното ведомство. Те се водят на хартиен носител и на електронна база данни, управлявана от информационна система. Всяко лице може да иска справка или извлечение от съдържанието им.

    Чл. 8. (1) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Патентното ведомство поддържа за всяка марка и географско означение досие на хартиен и електронен носител, което включва цялата документация по регистрацията и последващите вписвания.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Патентното ведомство предоставя на трети лица информация за заявена марка или географско означение по начин, определен с инструкция от председателя.

    (3) Информацията по ал. 2 съдържа само тези данни, които се публикуват, ако марката или означението бъдат регистрирани.

    Глава втора – МАРКИ

    Раздел I – Регистрация

    Определение

    Чл. 9. (1) Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.

    (2) Марка е търговска марка, марка за услуги, колективна марка и сертификатна марка.

    Придобиване на право върху марка

    Чл. 10. (1) Правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката.

    (2) Правото на регистрация принадлежи на първия заявител.

    (3) Правото върху марка е изключително право.

    Абсолютни основания за отказ на регистрация (Загл. изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г.)

    Чл. 11. (1) Не се регистрира:

    1. знак, който не е марка по смисъла на чл. 9, ал. 1;

    2. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) марка, която няма отличителен характер;

    3. (доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) марка, която се състои изключително от знаци или означения, станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика в Република България по отношение на заявените стоки или услуги;

    4. (изм. и доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите;

    5. знак, който се състои изключително от:

    а) формата, която произтича от естеството на самата стока;

    б) формата на стоката, която е необходима за постигане на технически резултат;

    в) формата, която придава значителна стойност на стоката;

    6. марка, която противоречи на обществения ред или на добрите нрави;

    7. марка, която може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите;

    8. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., доп., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) марка, която се състои от или включва гербове, знамена или други символи, както и техни имитации на държави – членки на Парижката конвенция, както и гербове, знамена или други символи, съкращения или наименования на международни междуправителствени организации, обявени по чл. 6 ter от Парижката конвенция;

    9. (нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) марка, която съдържа знаци, емблеми или гербове, различни от тези, обявени по чл. 6 ter от Парижката конвенция, и представляващи особен обществен интерес;

    10. (доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., предишна т. 9, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) марка, която се състои от или включва официални знаци и клейма за контрол и гаранция, когато те са предназначени за означаване на идентични или сходни стоки;

    11. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2005 г., бр. 94 от 2005 г., бр. 54 от 2011 г.) марка, която се състои от или включва наименование или изображение на културна ценност или части от културни ценности, определени по реда на Закона за културното наследство;

    12. (отм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., нова, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) марка, която се състои изключително от заявено или регистрирано географско означение, действащо на територията на Република България, или от негови производни;

    13. (нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) марка, която съдържа заявено или регистрирано географско означение, действащо на територията на Република България, или негови производни, когато заявителят не е вписан ползвател на географското означение.

    (2) Разпоредбите на ал. 1, т. 2, 3 и 4 не се прилагат, когато марката в резултат на употреба е придобила отличителност по отношение на стоките или услугите, за които е заявена.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Разпоредбите на ал. 1, т. 8, 9, 10 и 11 не се прилагат при съгласие на съответния компетентен орган.

    Относителни основания за отказ на регистрация (Загл. изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г.)

    Чл. 12. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Когато е подадена опозиция съгласно чл. 38б, не се регистрира марка:

    1. (доп. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) която e идентична на по-ранна марка, когато стоките или услугите на заявената и на по-ранната марка са идентични;

    2. (доп. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка;

    3. (отм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.).

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) По-ранна марка по смисъла на ал. 1 е:

    1. марка с по-ранна дата на подаване на заявката или с по-ранен приоритет, регистрирана по реда на този закон;

    2. заявена марка с по-ранна дата на подаване или с по-ранен приоритет, ако бъде регистрирана по реда на този закон;

    3. марка, регистрирана по реда на Мадридската спогодба или Протокола, с по-ранна дата на регистрацията или с по-ранен приоритет и с признато действие на територията на Република България;

    4. марка, регистрирана по реда на Мадридската спогодба или Протокола, с по-ранна дата на регистрацията или с по-ранен приоритет, ако действието й бъде признато на територията на Република България;

    5. марка на Общността с по-ранна дата на подаване на заявката или с по-ранен приоритет, или с по-ранно старшинство за територията на Република България, признато по реда на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Общността (ОВ, L 78/1 от 24 март 2009 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 207/2009";

    6. заявена марка на Общността с по-ранна дата на подаване на заявката или с по-ранен приоритет, или с по-ранно старшинство за територията на Република България, признато по реда на Регламент (ЕО) № 207/2009, ако бъде регистрирана по реда на този регламент;

    7. марка, която е общоизвестна на територията на Република България към датата на подаване на заявка за марка, съответно към датата на приоритета.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Не се регистрира марка, която е идентична или сходна на по-ранна марка и е предназначена за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които по-ранната марка е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на заявената марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.

    (4) Разпоредбите на ал. 1, т. 2 и ал. 3 не се прилагат при съгласие на притежателя на по-ранната марка.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) При опозиция, подадена от действителния притежател на марка, не се регистрира марка, когато е заявена от името на агента или представителя на действителния притежател без негово съгласие.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) При опозиция, подадена от действителния притежател на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Република България, не се регистрира марка, чиято дата на подаване е по-късна от датата на действителното търговско използване на нерегистрираната марка.

    Раздел II – Правни последици от регистрацията

    Съдържание на изключителното право върху марка (Загл. изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г.)

    Чл. 13. (1) Правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който:

    1. е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана;

    2. (доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката;

    3. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., бр. 73 от 2006 г.) Използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е:

    1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки;

    2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак;

    3. вносът или износът на стоките с този знак;

    4. използването на знака в търговски книжа и в реклами.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) Изключителното право има действие по отношение на трети добросъвестни лица от датата на публикацията на регистрацията.

    Ограничаване на правото върху марка

    Чл. 14. Притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската дейност, при условие че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика:

    1. своето име или адрес;

    2. указания, отнасящи се до вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставянето на услугите или други характеристики на стоките или услугите;

    3. марката, когато е необходимо да се посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части.

    Изчерпване на правото върху марка

    Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Притежателят на правото върху марка не може да забрани използването й за стоки, които са пуснати на пазара на територията на държавите – членки на Европейския съюз, съответно на Европейското икономическо пространство с тази марка от него или с негово съгласие.

    (2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато съществуват основателни причини притежателят да се противопостави на следващи продажби, особено когато състоянието на стоките е променено или влошено, след като са пуснати на пазара.

    Съвместно притежание на право върху марка

    Чл. 16. (1) Правото върху марката може да е притежание на две или повече лица.

    (2) Всеки съпритежател може да я използва без съгласието на останалите и без да се отчита за това, освен ако между тях е уговорено друго в писмена форма.

    Посочване на регистрацията

    Включване на марка в справочни материали

    Чл. 17. При използването на марката притежателят може да посочва регистрацията й, като в близост до нея поставя латинската буква R, заградена в кръг.

    Задължение за използване на марката

    Чл. 18. Когато включването на марка в речници, енциклопедии или други справочни материали създава впечатлението, че марката представлява родовото наименование на стоките или услугите, за които е регистрирана, притежателят й има право да задължи издателя най-късно в следващото издание на съответния материал да посочи, че това е регистрирана марка.

    Чл. 19. (1) Когато в срок пет години от датата на регистрацията притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от пет години, регистрацията може да бъде отменена, ако не съществува основателна причина за неизползването.

    (2) За реално използване по смисъла на ал. 1, освен използването по чл. 13, ал. 2, се счита и:

    1. използването на марката от притежателя й във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрирана;

    2. поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Република България, независимо от това че са предназначени само за износ.

    (3) Използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него.

    Срок на действие на регистрацията

    Чл. 20. (1) Срокът на действие на регистрацията е десет години от датата на подаване на заявката.

    (2) Регистрацията може да бъде подновявана неограничено за следващи периоди от десет години по реда на чл. 39.

    Раздел III – Разпореждане с правото върху марка

    Прехвърляне на правото върху марка

    Чл. 21. (1) Правото върху марка може да се прехвърля независимо от прехвърлянето на търговското предприятие за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана.

    (2) При съвместно притежание правото върху марка се прехвърля с писмено съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Прехвърлянето се вписва в Държавния регистър по искане на една от страните, към което се прилага документ за прехвърляне. На новия притежател се издава удостоверение.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Когато от документа за прехвърляне е видно, че поради прехвърлянето на марката има вероятност потребителите да бъдат въведени в заблуждение относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите, прехвърлянето не се вписва, освен ако стоките или услугите се ограничат до тези, по отношение на които няма такава вероятност.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Прехвърлянето има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър.

    (6) Всички документи, за които притежателят трябва да бъде уведомен, се изпращат на лицето, вписано последно като притежател в Държавния регистър.

    (7) Разпоредбите на ал. 1, 2 и 4 се прилагат и за прехвърляне на заявка за регистрация.

    Лицензионен договор

    Чл. 22. (1) Притежателят на право върху марка може да разреши използването й за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, и за част или за цялата територия на Република България с лицензионен договор в писмена форма.

    (2) Разрешение за използване на марка, която е съвместно притежание, се дава с писменото съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго.

    (3) Лицензията може да бъде изключителна или неизключителна. Когато не е уговорено друго, лицензията се счита за неизключителна.

    (4) Лицензодателят на изключителна лицензия няма право да предоставя лицензии със същия предмет на други лица. Той има право да използва марката, ако това е изрично уговорено.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Лицензионният договор се вписва в Държавния регистър по искане на една от страните, към което се прилага извлечение от него, което съдържа идентификационните данни на лицензодателя и лицензополучателя, данни за марката и регистровия й номер, срок на договора и е скрепено с подписите и печата на страните. Патентното ведомство издава удостоверение за вписването.

    (6) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Договорът за лицензия има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър.

    Правото върху марката като обект на обезпечение

    Чл. 22а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., изм., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) (1) Правото върху марка може да бъде обект на обезпечение по предявен или бъдещ иск. Съдът по искане на заинтересованата страна, без да уведоми ответната страна, допуска и някоя от следните обезпечителни мерки:

    1. забрана за използване на правата върху марката от притежателя или лицензополучателя;

    2. забрана за разпореждане с правата върху марката от притежателя или лицензополучателя на изключителна лицензия.

    (2) Налагането на обезпечителна мярка по ал. 1 се извършва незабавно от съдебния изпълнител въз основа на обезпечителната заповед на съда.

    (3) Съдебният изпълнител налага обезпечителна мярка по ал. 1 чрез изпращане на съобщение за налагането й до притежателя на марката.

    (4) Допуснатото от съда обезпечение се вписва в Държавния регистър на марките по искане на една от страните по иска. Искането трябва да съдържа данни за притежателя на марката и за лицето, в чиято полза е допуснато обезпечението, данни за марката и за обезпечителната мярка. Към искането се прилага документ, с който е допуснато обезпечението.

    (5) Обезпечението по ал. 1 – 4 има действие по отношение на притежателя на марката или лицензополучателя на изключителна лицензия от датата на получаване на съобщението за налагане на обезпечителната мярка, а по отношение на третите лица – от датата на вписване на обезпечението в Държавния регистър на марките.

    Правото върху марката като обект на особен залог

    Чл. 22б. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) (1) Правото върху марката може да бъде обект на особен залог.

    (2) За вписването на особения залог в Държавния регистър на марките се прилагат разпоредбите на чл. 26 – 31 от Закона за особените залози. На залогодателя се издава удостоверение.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Залогът има действие по отношение на трети лица от датата на вписването в Държавния регистър на марките в Патентното ведомство.

    Включване на правото върху марката в масата на несъстоятелността

    Чл. 22в. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) (1) Правото върху марката се включва в масата на несъстоятелността при образувано производство по несъстоятелност на нейния притежател.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Когато марката е включена в масата на несъстоятелността, този факт се вписва в Държавния регистър на марките по искане на една от страните по делото и се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

    Раздел IV – Прекратяване действието на регистрацията, отменяне и заличаване на регистрацията

    Прекратяване действието на регистрацията

    Чл. 23. (1) Действието на регистрацията се прекратява:

    1. с изтичането на срока по чл. 20;

    2. с отказ на притежателя;

    3. с прекратяване на юридическото лице – притежател без правоприемство.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Прекратяването по ал. 1, т. 3 се извършва по искане на всяко лице.

    (3) С прекратяване действието на регистрацията се погасява правото върху марката.

    Прекратяване регистрацията на марки, в които е включено регистрирано географско означение

    Чл. 23а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Регистрацията на марки, в които е включено регистрирано географско означение, се прекратява, когато се:

    1. (отм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г.);

    2. (отм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г.);

    3. отмени вписването като ползвател на географското означение на притежателя на марката.

    Отказ от право

    Чл. 24. (1) Притежателят може да се откаже от правото си върху марка за всички или за част от стоките или услугите, за които тя е регистрирана, с писмена декларация до Патентното ведомство.

    (2) Отказът има действие от вписването му в Държавния регистър.

    (3) Когато има вписан лицензионен договор, отказът от право се вписва, след като притежателят представи доказателство, че е уведомил лицензополучателя за намерението си да се откаже от правото върху марката. Вписването се извършва след изтичането на двумесечен срок от представяне на доказателството.

    (4) Отказът на един или няколко от съпритежателите на правото върху марка не води до прекратяване действието на регистрацията по отношение на останалите съпритежатели.

    Отменяне на регистрацията

    Чл. 25. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице, когато:

    1. марката не е била използвана съгласно чл. 19;

    2. в резултат на действието или бездействието на притежателя марката е станала обичайно означение за стоката или услугата, за която е регистрирана;

    3. използването на марката от притежателя или от друго лице с негово съгласие за стоките или услугите, за които е регистрирана, е по начин, който въвежда в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите.

    (2) Разпоредбата на ал. 1, т. 1 не се прилага, ако притежателят е започнал или възобновил реалното й използване в периода между изтичането на петгодишния срок и подаването на искането за отмяна. Започването или възобновяването на използването в тримесечен срок преди подаването на искането за отменяне не се взема предвид, ако подготовката за това използване или възобновяване е извършена, след като притежателят е узнал, че може да бъде подадено такова искане.

    (3) Когато искането за отменяне се отнася за част от стоките или услугите, регистрацията се отменя само за тези стоки или услуги.

    Заличаване на регистрацията

    Чл. 26. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Регистрацията на марка се заличава, когато е извършена в нарушение на изискванията по чл. 2 и 11.

    (2) Когато марката е регистрирана в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 2, 3 или 4, регистрацията не се заличава, ако притежателят докаже, че в резултат на използването марката е придобила отличителност за стоките или услугите, за които е регистрирана.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., изм. и доп., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Регистрацията на марка се заличава и когато:

    1. марката е регистрирана в противоречие с чл. 12;

    2. (отм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.);

    3. марката е регистрирана на името на агент или представител на притежателя без неговото съгласие;

    4. заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката, което е установено с влязло в сила съдебно решение;

    5. използването на марката може да бъде забранено на основание на по-ранно право на трето лице, което право се ползва от закрила по друг закон, и по-специално:

    а) право на име и портрет;

    б) авторско право;

    в) право на селекционер върху наименование на сорт или порода;

    г) право на индустриална собственост;

    6. (нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) марката се състои от или съдържа фирмата на друго лице, която фирма е регистрирана и използвана в Република България преди датата на подаване на заявката за регистрация във връзка с идентични или сходни стоки или услуги.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Искане по ал. 1 може да се подаде от всяко лице.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Искане по ал. 3 може да се подаде от следните лица:

    1. по т. 1 – от лицата по чл. 38б, ал. 1, които не са упражнили правото си да подадат опозиция по чл. 38б или опозицията им е отхвърлена като недопустима;

    2. по т. 3 и 4 – от действителния притежател на марката;

    3. по т. 5 – от притежателя на по-ранното право;

    4. по т. 6 – от търговеца, който смята, че неговата фирма се състои от или се съдържа в марката.

    (6) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Регистрацията на марка може да се заличи и служебно от Патентното ведомство, когато е регистрирана в противоречие с чл. 11.

    (7) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) В случаите по ал. 3, т. 1 регистрацията не се заличава, ако по-ранната марка не е била използвана съгласно чл. 19.

    (8) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., предишна ал. 6, изм., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) В случаите по ал. 3, т. 3 регистрацията не се заличава, а марката се прехвърля на лицето с правен интерес по негово искане.

    (9) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., предишна ал. 7, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) В случаите по ал. 3, т. 1 и 5 регистрацията не се заличава, ако в производството по заличаване се представи съгласието на лицето с по-ранната марка, съответно с по-ранното право.

    (10) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Когато основанията за заличаване се отнасят за част от стоките или услугите, регистрацията се заличава само за тези стоки или услуги.

    Ограничение в резултат на бездействие

    Чл. 27. (1) Когато притежателят на право върху по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 в продължение на пет последователни години е търпял използването на по-късна марка, като е знаел за това използване, той няма право да поиска заличаване на регистрацията или да се противопостави на използването на по-късната марка на основание на по-ранната си марка по отношение на стоките или услугите, за които по-късната марка е използвана, освен когато заявката за регистрация на по-късната марка е подадена недобросъвестно.

    (2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на притежател на право върху по-ранна марка съгласно чл. 12, ал. 3 или на по-ранно право съгласно чл. 26, ал. 3, т. 5.

    (3) В случаите по ал. 1 и 2 притежателят на правото върху по-късната марка няма право да се противопостави на използването на по-ранната марка, въпреки че нейният притежател не може да се позове на правата си да поиска заличаване на по-късната марка.

    Правни последици от отменянето и заличаването на регистрацията

    Чл. 28. (1) Отменянето на регистрацията на марка по чл. 25, ал. 1, т. 1 има действие от началото на петгодишния период на неизползване.

    (2) Отменянето на регистрацията на марка по чл. 25, ал. 1, т. 2 и 3 има действие от датата на подаване на искането за отменяне.

    (3) Заличаването на регистрацията на марка има действие от датата на подаване на заявката.

    (4) Отменянето и заличаването на регистрацията не засягат:

    1. влезли в сила решения по искове за нарушение, доколкото са изпълнени преди отменянето или заличаването;

    2. лицензионни договори, доколкото са изпълнени преди отменянето или заличаването, освен ако е уговорено друго.

    Раздел V – Колективни и сертификатни марки

    Колективни марки

    Чл. 29. (1) (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Колективната марка е марка – притежание на сдружение на производители, търговци или на лица, извършващи услуги, което е юридическо лице. Тя отличава стоките или услугите на членовете на сдружението от стоките или услугите на други лица.

    (2) Сдружението задължително приема Правила за използване на колективната марка, които съдържат: данни за лицата, които могат да използват марката; условия за членство в сдружението; условия за използване на марката и основания, поради които на член на сдружението може да се забрани използването й.

    (3) Правото върху колективна марка не може да се прехвърля. Лица, които не са членове на сдружението, не могат да получат разрешение за използването й.

    Сертификатни марки

    Чл. 30. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Сертификатната марка удостоверява материала, начина на изработване, качеството или други характеристики на стоките или услугите, произвеждани или предлагани от лица, с разрешението и под контрола на притежателя на марката.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Притежателят на марката задължително приема Правила за използване на сертификатната марка, които съдържат: указания за качеството, материала или други характеристики на стоките или услугите; мерките за контрол, които притежателят на сертификатната марка упражнява, и санкциите, които налага.

    (3) Притежателят на сертификатна марка не може да я използва за означаване на произвежданите от него стоки или услуги.

    (4) Регистрацията на сертификатна марка може да се отмени, когато притежателят й е използвал марката за означаване на стоки или услуги, произведени или извършени от него.

    Специални разпоредби (Загл. изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.)

    Чл. 31. (1) Притежателят на колективна или сертификатна марка представя в Патентното ведомство правилата за използване и всички промени в тях. Тези промени имат действие от представянето им в Патентното ведомство.

    (2) Регистрацията на колективна или сертификатна марка може да се отмени освен по чл. 25 и когато притежателят й е разрешил или търпял използване, което противоречи на правилата за използване.

    (3) Колективна или сертификатна марка, чиято регистрация е отменена или прекратена, представлява пречка за регистрацията на идентична или сходна марка за идентични или сходни стоки или услуги на името на друго лице в тригодишен срок от публикуването на отмяната или прекратяването.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Патентното ведомство предоставя достъп до правилата за използване на колективните и сертификатните марки.

    Раздел VI – Производство в Патентното ведомство

    Заявка

    Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г., бр. 85 от 2017 г.) Заявката за регистрация на марка се подава в Патентното ведомство директно, по пощата, по факс или по електронен път. Когато заявката се подава по електронен път, идентификация чрез уникален идентификатор на заявителя и на представителя по индустриална собственост, както и електронен подпис по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014", и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги не са задължителни.

    (2) Заявката трябва да се отнася до една марка, предназначена за стоки и/или услуги от един или повече класове на Международната класификация.

    (3) Заявката трябва да съдържа:

    1. искането за регистрация;

    2. името и адреса на заявителя;

    3. изображението на марката, и

    4. списък на стоките и/или услугите, за които се иска регистрацията.

    (4) Когато заявката се отнася до колективна или сертификатна марка, освен документите по ал. 3 се прилагат и правилата за използване.

    (5) Заявката трябва да отговаря и на други изисквания, установени с наредба, приета от Министерския съвет.

    (6) Към заявката се прилага документ за платени такси.

    (7) Документите и данните в заявката се представят на български език.

    Дата на подаване

    Чл. 33. (1) За дата на подаване на заявката се счита датата, на която в Патентното ведомство са получени документите, съдържащи данните съгласно чл. 32, ал. 3 и 4.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Когато документите са представени на друг език, датата на подаване се запазва, ако в двумесечен срок от тази дата те бъдат представени на български език.

    Право на приоритет

    Чл. 34. (1) Право на приоритет на заявителя пред по-късно подадени заявки за идентични или сходни марки, предназначени за идентични или сходни стоки или услуги, се признава от датата на подаване на заявката в Патентното ведомство съгласно чл. 33, ал. 1.

    (2) Право на приоритет на заявителя се признава от датата на предходна заявка, при условие че:

    1. предходната заявка е била редовно подадена в страна – членка на Парижката конвенция или на Световната търговска организация;

    2. предходната заявка е първа заявка по смисъла на чл. 4 от Парижката конвенция и е за същата марка и за същите стоки или услуги;

    3. заявката е подадена в Патентното ведомство в шестмесечен срок от датата на подаване на предходната заявка;

    4. претенцията за приоритет е направена в двумесечен срок от датата на подаване на заявката с посочване на датата и страната на предходната заявка, и

    5. в тримесечен срок от датата на подаване на заявката заявителят заплати такса за приоритет и представи приоритетен документ, издаден от компетентния орган на страната, в която е подадена предходната заявка.

    (3) Редовно подадена заявка по ал. 2, т. 1 е заявка, която има установена дата на подаване независимо от нейната последваща съдба.

    (4) Право на изложбен приоритет на заявителя се признава от датата на излагането на стоките или услугите, означени със заявената марка, на официална или официално призната изложба, при условие че:

    1. заявката е подадена в шестмесечен срок от датата на първото излагане на стоките или услугите;

    2. заявката е за същата марка и за същите изложени стоки или услуги;

    3. претенцията за приоритет е направена в двумесечен срок от датата на подаване на заявката с посочване на датата на излагане и страната, в която е организирана изложбата, и

    4. в тримесечен срок от датата на подаване на заявката заявителят заплати такса за приоритет и представи документ, издаден от администрацията на изложбата, доказващ датата на излагане на стоките или услугите, означени със заявената марка.

    Формална експертиза

    Чл. 35. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.).

    Чл. 36. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) За всяка заявка се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 33 за установяване дата на подаване. Когато тези изисквания не са изпълнени, заявката се смята за неподадена.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., изм. и доп., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) За всяка заявка с установена дата на подаване се проверява дали е приложен документ за платени такси по чл. 32, ал. 6. Когато документът не е приложен, на заявителя се предоставя едномесечен срок за отстраняване на недостатъка. До един месец след изтичането на този срок таксите могат да бъдат платени в двоен размер. Ако в този срок таксите не бъдат платени, заявката се смята за оттеглена.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., изм., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) В двумесечен срок от представянето на документа за платени такси се извършва експертиза, при която се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 32, ал. 2, 5 и 7. Когато заявката се отнася до колективна или сертификатна марка, се проверява съответствието на правилата за използване с изискванията на чл. 29, ал. 2, съответно чл. 30, ал. 2. Когато се констатират недостатъци, на заявителя се предоставя двумесечен срок за отстраняването им.

    (4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Когато заявката не отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 и в срока по ал. 3, изречение трето заявителят раздели заявката, разделените заявки запазват датата на подаване, съответно приоритета на първоначалната заявка.

    (5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Когато в срока по ал. 3, изречение трето заявителят не отстрани недостатъците, производството се прекратява.

    Чл. 36а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., доп., бр. 73 от 2006 г., отм., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.).

    Експертиза по същество

    Чл. 36б. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., отм., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.).

    Чл. 37. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) В тримесечен срок от приключване на формалната експертиза или от публикацията на международната регистрация в официалния бюлетин на Патентното ведомство се извършва експертиза по чл. 11.

    (2) Когато има основание за отказ на регистрацията за всички или за част от стоките или услугите, заявителят се уведомява, като се посочват всички мотиви за отказа и му се предоставя 3-месечен срок за възражения.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Когато марката съдържа елемент, който няма отличителни белези, и когато включването на този елемент в марката може да породи съмнения относно обхвата на закрила на марката, може да се изиска като условие за регистрацията на марката заявителят да декларира, че той няма да се позовава на изключителни права по отношение на този елемент.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Когато в срока по ал. 2 заявителят не отговори, не направи основателни възражения и/или не ограничи списъка на стоките или услугите, се взема решение за пълен или частичен отказ. При частичен отказ заявителят може в двумесечен срок от получаване на решението или в производството по жалба срещу решението да подаде молба за разделяне на заявката.

    (5) (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.).

    Публикация на заявката

    Чл. 37а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., отм., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.).

    Чл. 37б. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) (1) Всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност и на изискванията на чл. 11, се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство. Публикацията се извършва в едномесечен срок след приключване на експертизата по чл. 37 или след влизане в сила на решението по чл. 37, ал. 4.

    (2) Публикацията съдържа входящия номер, датата на подаване и приоритета, когато такъв е претендиран, данни за заявителя, данни за представителя по индустриална собственост, когато има такъв, вида на марката, изображението на марката, класовете и списъка на стоките и услугите, за които е заявена.

    (3) Международните регистрации, по които Република България е посочена страна, се публикуват в официалния бюлетин на Патентното ведомство в едномесечен срок от уведомяването на ведомството за международната регистрация.

    (4) Заявката не се публикува, когато:

    1. е оттеглена съгласно чл. 38, ал. 1;

    2. се смята за оттеглена по чл. 36, ал. 2;

    3. производството по нея е прекратено съгласно чл. 36, ал. 5.

    Оттегляне, ограничаване и промени в заявката

    Чл. 38. (1) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) До вземането на решение по заявката заявителят може да я оттегли или да ограничи списъка на стоките или услугите, за които марката е заявена. Когато заявителят оттегли заявката си, се постановява решение за прекратяване на производството.

    (2) В заявката не могат да се внасят промени, освен когато има промяна в името или адреса на заявителя или е необходимо да се поправят допуснати грешки в името и адреса на заявителя и очевидни грешки, при условие че тези промени не засягат знака или не разширяват списъка на стоките или услугите.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Промените по ал. 2 се извършват по искане на заявителя.

    Възражения от трети лица

    Чл. 38а. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) (1) В тримесечен срок от датата на публикация на заявката всяко физическо или юридическо лице, както и сдружения, представляващи фабриканти, производители, доставчици на услуги, търговци или потребители, могат да подадат възражение срещу регистрацията на марката на основание чл. 11.

    (2) Възражението се подава в писмена форма и съдържа основания и мотиви.

    (3) Лицето, подало възражението, не е участник в производството по заявката.

    (4) Възражението се изпраща на заявителя, който може да представи становище по него.

    (5) Възражението се разглежда от отдела по опозиция.

    Опозиция срещу регистрацията

    Чл. 38б. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) (1) Притежателят на по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 и 3, лицензополучателят на изключителна лицензия на по-ранната марка, действителният притежател на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Република България и за нея е подадена заявка за регистрация, както и притежател на марка, заявена на името на агент или представител на притежателя без негово съгласие, може на основание чл. 12, ал. 1 да подаде опозиция срещу:

    1. регистрацията на марка, заявена по този закон;

    2. признаването на действието на международна регистрация на територията на Република България.

    (2) Опозицията по ал. 1, т. 1 се подава в тримесечен срок от публикацията на заявената марка в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

    (3) Опозицията по ал. 1, т. 2 се подава в срока между 6-ия и 9-ия месец от публикацията на международната регистрация в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

    (4) Опозицията се подава в два екземпляра, трябва да е мотивирана, да съдържа данни за лицето, което я подава, за марката – обект на опозицията, правното основание, на което се базира, и да е придружена с доказателства, когато е необходимо. Когато опозицията се основава на общоизвестна марка или на марка, ползваща се с известност, тя трябва да е придружена с доказателства за общоизвестността или известността на марката.

    (5) Към опозицията се прилага документ за платена такса.

    (6) За опозиция, подадена по ал. 1, т. 1, се уведомява заявителят на марката – обект на опозицията.

    (7) За опозиция, подадена по ал. 1, т. 2, се уведомява Международното бюро.

    Проверка за допустимост и формална редовност на опозицията

    Чл. 38в. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) (1) За всяка опозиция се проверява дали отговаря на изискванията на чл. 38б, ал. 1, 2 и 3.

    (2) Опозиция, която не е подадена в срок и/или за която таксата не е заплатена в срока по чл. 38б, ал. 2 или не е подадена от лице по ал. 1, е недопустима и по нея производство не се образува, за което се уведомява лицето, което я е подало.

    (3) За всяка допустима опозиция се проверява дали отговаря на изискванията на чл. 38б, ал. 4 и когато се констатират недостатъци, се уведомява лицето, което я е подало, като му се предоставя двумесечен срок за отстраняването им. Когато недостатъците не бъдат отстранени в този срок, се взема решение за прекратяване на производството.

    Производство по опозиция

    Чл. 38г. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) (1) Опозицията се разглежда от състави на отдела по опозиция, които се състоят от трима експерти, единият от които е председател на състава.

    (2) Единият екземпляр от опозицията заедно с доказателствата се изпраща на заявителя на марката – обект на опозиция. Едновременно с това на двете страни се изпраща уведомление, с което им се предоставя тримесечен срок за постигане на споразумение, който започва да тече от датата на изпращане на уведомлението. Този срок може да се удължава двукратно с по три месеца по писмено искане, подписано от страните.

    (3) Когато страните депозират споразумение по спора в срока по ал. 2, производството по опозицията се прекратява.

    (4) Когато в срока по ал. 2 не бъде депозирано споразумение, на заявителя на марката – обект на опозиция, се предоставя двумесечен срок за отговор на опозицията. Ако в този срок заявителят на марката – обект на опозиция, не отговори, се постановява решение въз основа на опозицията и приложените към нея доказателства.

    (5) Отговорът на заявителя на марката – обект на опозиция, се изпраща на лицето, подало опозицията, като му се предоставя едномесечен срок за становище.

    (6) По искане на заявителя на марката – обект на опозиция, лицето, подало опозицията, представя доказателства за реално използване на по-ранната марка през 5-те години, предхождащи публикуването на заявката на марката – обект на опозиция, или доказателства, че съществуват основателни причини за неизползването й, при условие че по-ранната марка е регистрирана поне 5 години преди датата на подаване на опозицията. За представяне на тези доказателства на лицето, подало опозиция, се предоставя двумесечен срок. Ако такива доказателства не бъдат представени, се взема решение за отхвърляне на опозицията като неоснователна.

    (7) Искането по ал. 6 се прави при първата предоставена на заявителя възможност да представи отговор по подадената опозиция.

    (8) В 6-месечен срок от приключване на размяната на кореспонденция между страните съставът на отдела по опозиция разглежда опозицията, становището на заявителя на марката – обект на опозиция, и на лицето, подало опозицията, и представените доказателства, ако има такива, и постановява решение.

    (9) Когато опозицията е неоснователна, се взема решение за отхвърлянето й.

    (10) Когато опозицията е основателна, се взема решение за частичен или пълен отказ на регистрацията на марката – обект на опозиция.

    (11) Редът за оформяне, подаване и разглеждане на опозиции се определя с наредба на Министерския съвет.

    Спиране на производството

    Чл. 38д. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) (1) Производството по опозицията се спира по искане на заявителя на марката – обект на опозиция, когато е подадено искане за заличаване, отменяне или прекратяване по чл. 23, ал. 1, т. 3 на регистрацията на по-ранната марка.

    (2) Производството по опозицията се спира служебно, когато опозицията се основава на по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2, т. 2, 4 или 6 или на марка, за която не е изтекъл срокът за подаване на искане за подновяване на регистрацията съгласно чл. 39, ал. 3, или когато решението по опозицията зависи от предварителното решаване на въпрос от компетентността на друг орган.

    (3) Производството по ал. 1 се възобновява по искане на заявителя на марката след влизането в сила на решението по съответното искане или след вписване на прекратяването в Държавния регистър на марките.

    (4) Производството по ал. 2 се възобновява служебно след влизането в сила на решението по по-ранната заявка, на която се основава опозицията, след изтичането на срока по чл. 39, ал. 3 или след решението на съответния компетентен орган.

    Регистрация

    Чл. 38е. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) (1) В едномесечен срок от изтичане на срока по чл. 38б, ал. 2 или 3, когато не е подадена опозиция или когато опозицията е отхвърлена изцяло или частично като неоснователна с влязло в сила решение, на заявителя се изпраща уведомление за плащане на такси за регистрация, публикация и издаване на свидетелство и му се предоставя едномесечен срок за плащането им. Таксите могат да бъдат платени в двоен размер до един месец след изтичането на предоставения срок.

    (2) Когато таксите по ал. 1 бъдат заплатени, в едномесечен срок се взема решение за регистрация на марката. Марката се вписва в Държавния регистър на марките, публикува се в официалния бюлетин на Патентното ведомство и на заявителя се издава свидетелство за регистрация.

    Постановяване на решенията

    Чл. 38ж. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) (1) Решенията по заявка за регистрация на марки се постановяват от държавен експерт, който води и кореспонденцията по заявката.

    (2) Решенията по постъпили опозиции се постановяват от състав по чл. 38г, ал. 1, чийто председател е държавен експерт.

    Подновяване на регистрацията

    Чл. 39. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Регистрацията на марка се подновява по искане на притежателя, придружено с документ за платена такса.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Искането трябва да съдържа регистровия номер на марката и идентификационните данни на притежателя.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Искането може да се подаде в последната година на срока по чл. 20, ал. 1 или до шест месеца след изтичането на този срок срещу заплащане на допълнителна такса.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Когато притежателят поиска подновяване на регистрацията само за част от стоките или услугите, за които тя е регистрирана, в искането се посочва и за кои стоки или услуги се иска подновяването.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Когато изискванията на ал. 1, 2 и 3 не са спазени, регистрацията на марката не се подновява.

    (6) Подновяването действа от деня, следващ датата, на която изтича срокът на предходната регистрация.

    Промени в името и адреса на притежателя

    Чл. 40. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Притежателят или заявителят на марка е длъжен да уведомява Патентното ведомство за всяка промяна в името и адреса си в тримесечен срок от извършването й.

    (2) Промяната се вписва в Държавния регистър по искане на притежателя.

    (3) Всички документи, за които притежателят трябва да бъде уведомен, се изпращат на адреса, вписан последен в Държавния регистър.

    Промени в марката

    Чл. 41. (1) В марката не могат да се внасят промени по време на действие на регистрацията или при подновяването й.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Когато марката включва името и адреса на притежателя, всяка промяна в тях, при условие че не засяга съществено марката, така както е регистрирана, може да бъде направена по искане на притежателя.

    Разглеждане на спорове

    Чл. 42. (1) Отделът по спорове разглежда:

    1. жалби срещу решения за отказ на регистрацията по чл. 37, ал. 4;

    2. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) жалби срещу решения за прекратяване на производството по чл. 36, ал. 5;

    3. (нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) жалби срещу решения на отдела по опозиции по чл. 38в, ал. 3 и чл. 38г, ал. 6, 9 и 10;

    4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) искания за отменяне на регистрацията по чл. 25;

    5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) искания за заличаване на регистрацията по чл. 26.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., изм., бр. 73 от 2006 г.) Съставите за разглеждане на жалбите включват двама държавни експерти и един юрист, а съставите за разглеждане на исканията – трима държавни експерти и двама юристи. Съставите се назначават от председателя на Патентното ведомство.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Съставите по ал. 2 подготвят становища за вземане на решенията по чл. 45 и 46.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Редът за разглеждане на споровете се определя с наредба на Министерския съвет.

    Срокове

    Чл. 43. (1) Жалбата се подава в тримесечен срок от съобщаване на решението.

    (2) Искането може да се подаде през целия срок на действие на регистрацията.

    (3) (Отм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.).

    Съдържание на жалбите и исканията

    Чл. 44. (1) Жалбата трябва да бъде мотивирана и да съдържа данни за жалбоподателя и данни за заявката.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Искането се подава в 2 екземпляра и трябва да съдържа данни за молителя, данни за правния интерес на молителя, когато това се изисква, мотиви за заличаването, както и доказателства, когато е необходимо.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Към жалбите и исканията се прилага документ за платена такса.

    Проверка за допустимост и формална редовност на жалбите и исканията

    Чл. 44а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) (1) За всяка жалба се проверява дали е спазен срокът по чл. 43, ал. 1 и дали е представен документ за платена такса по чл. 44, ал. 3.

    (2) За всяко искане се проверява дали е представен документ за платена такса по чл. 44, ал. 3 и дали е налице правен интерес, когато това се изисква.

    (3) Когато към жалбата или искането не е приложен документ за платена такса или в искането не е обоснован правният интерес, на заявителя, съответно на молителя, се предоставя едномесечен срок за отстраняване на недостатъците.

    (4) Жалби, които не са подадени в срока по чл. 43, ал. 1 и/или не е платена такса, както и искания, по които не е платена такса и/или не е доказан правен интерес, са недопустими и производство по тях не се образува.

    (5) За всяка допустима жалба и искане се проверява дали отговаря на останалите изисквания на чл. 44. Когато се констатират недостатъци, заявителят, съответно молителят, се уведомява и му се предоставя едномесечен срок за отстраняването им. По жалби и искания, по които недостатъците не бъдат отстранени в този срок, производството се прекратява.

    Произнасяне по жалбите

    Чл. 45. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., изм. и доп., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Когато жалбата е неоснователна, се постановява решение за потвърждаване на решението за отказ на регистрацията или на решението за прекратяване на производството.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Когато жалбата е основателна, решението се отменя и се постановява решение за връщане на заявката за повторно разглеждане, за регистрация на марката или за възобновяване на производството.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Когато се отмени решение за отказ при повторното разглеждане на заявката, се взема решение по същество.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Решенията по ал. 1 – 3 се вземат от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., предишна ал. 4, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Решенията по ал. 1 и 2 се постановяват в тримесечен срок от подаване на жалбата или от отстраняване на констатираните по нея недостатъци.

    Производство по исканията

    Чл. 46. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., доп., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Единият екземпляр на искането се изпраща на притежателя на правото върху марката и му се предоставя тримесечен срок за възражение, а когато искането е по чл. 25, ал. 1, т. 1 – и за представяне на доказателства за използване на марката на територията на Република България. Когато искането е по чл. 26, ал. 3, т. 4 и е придружено с влязло в сила решение, с което е установено, че заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката, не се изпраща екземпляр от искането на притежателя на марката, а се постановява решение за заличаване на марката.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Възражението или доказателствата за използване на марката се изпращат на молителя, като му се предоставя едномесечен срок за становище.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Съставът по чл. 42, ал. 2 може да изисква от страните допълнителни доказателства и материали, когато е необходимо. Те се предоставят на другата страна за писмено становище в едномесечен срок.

    (4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 43 от 2005 г., изм. и доп., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Когато искането е неоснователно, се взема решение за отхвърлянето му.

    (5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 43 от 2005 г., изм. и доп., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Когато искането е основателно, се взема решение за пълно или частично отменяне или за заличаване на регистрацията.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Решенията по ал. 1, 4 и 5 се вземат от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател.

    (7) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 43 от 2005 г., предишна ал. 6, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) В случаите на частично отменяне или частично заличаване на регистрацията, издаденото свидетелство за регистрация се заменя с ново.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., предишна ал. 7, изм., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Решенията по исканията за отменяне или за заличаване се постановяват в 6-месечен срок, след като е приключило събирането на доказателствата и материалите по ал. 3.

    Спиране на производството

    Чл. 46а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) (1) Производството по жалба се спира, когато във връзка с нея е подадено искане за заличаване или отменяне регистрацията на по-ранната марка.

    (2) Производството по искане за заличаване се спира, когато е подадено насрещно искане за отменяне на регистрацията на по-ранната марка.

    (3) Производството по ал. 1 и 2 се възобновява след влизането в сила на решението по съответното искане.

    Продължаване на срокове

    Възстановяване на срокове

    Чл. 47. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Сроковете по чл. 36, ал. 3, чл. 37, ал. 2, чл. 38в, ал. 3 и чл. 38г, ал. 4 и 6 могат да бъдат продължени еднократно със същата продължителност по искане на заявителя или притежателя, подадено преди изтичането им. Искането не се уважава, когато към него не е приложен документ за платена такса.

    Публикация в официалния бюлетин на Патентното ведомство

    Чл. 48. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Срокове, пропуснати поради особени непредвидени обстоятелства, могат да бъдат възстановени по искане на заявителя или притежателя. Искането се подава до три месеца след отпадането на причината за пропускане на срока, но не по-късно от една година от изтичане на пропуснатия срок. Решението за възстановяване се взема от председателя на Патентното ведомство.

    Съдебен контрол

    Чл. 49. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., изм., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Патентното ведомство извършва публикация в официалния си бюлетин на всяка регистрирана марка и последващите вписвания по отношение на нея не по-късно от 3 месеца след вписването в Държавния регистър на марките.

    Чл. 50. (1) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 1.03.2007 г.) Решенията по чл. 45, ал. 1 и по чл. 46 могат да се обжалват пред Административния съд – град София в тримесечен срок от съобщаването.

    (2) Отказите за вписване в държавните регистри и отказът за подновяване на регистрацията могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

    Раздел VII – (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) Общоизвестна марка и марка, ползваща се с известност

    Определяне на марка като общоизвестна или ползваща се с известност

    Чл. 50а. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) (1) При определяне на марка като общоизвестна или ползваща се с известност се вземат предвид следните обстоятелства:

    1. степен на известност или признаване на марката в съответната част от обществото, която обхваща действителните или потенциалните потребители на стоката или услугата, лицата, заети в съответната разпространителска мрежа и деловите кръгове, ангажирани с дадените стоки или услуги;

    2. продължителност, степен и географска област на използване на марката;

    3. продължителност, степен и географска област на публично представяне на марката, в т. ч. рекламиране, разгласяване или излагане на панаири и/или изложби на стоките и/или услугите, за които се използва марката;

    4. данни за успешно прилагане на правата върху марката, ако тя е регистрирана;

    5. стойност на марката;

    6. други обстоятелства.

    (2) Определянето на марка като общоизвестна или ползваща се с известност се извършва от:

    1. Софийския градски съд по общия исков ред;

    2. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Патентното ведомство при подадена опозиция или искане за заличаване на регистрация.

    Чл. 50б. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., отм., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.).

    Глава трета – ГЕОГРАФСКИ ОЗНАЧЕНИЯ

    Раздел I – Регистрация

    Определение

    Чл. 51. (1) Под географско означение се разбира наименование за произход и географско указание.

    (2) Наименование за произход е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и чието качество или свойства се дължат предимно или изключително на географската среда, включваща природни и човешки фактори.

    (3) Географско указание е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и притежава качество, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този географски произход.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) За географски означения се смятат и традиционни наименования, които отговарят на изискванията по ал. 2 и 3.

    Изключения от регистрация

    Основания за отказ на регистрация

    Чл. 51а. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2018 г.) Не се регистрират по реда на този закон географски означения за земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (OB, L 343/1 от 14 декември 2012 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 1151/2012".

    Чл. 52. Не се регистрира като географско означение наименование, което:

    1. се е превърнало на територията на Република България в родово наименование на стоки от определен вид, без да се свързва с мястото на производството им;

    2. е идентично с наименованието на по-рано защитен сорт растения или порода животни, когато има вероятност потребителите да се въведат в заблуждение относно истинския произход на стоката;

    3. е идентично на географско означение или марка, регистрирани по-рано за идентични стоки;

    4. е идентично или сходно на географско означение или марка, регистрирани по-рано за идентични или сходни стоки, когато има вероятност потребителите да се въведат в заблуждение.

    Правна закрила

    Чл. 53. (1) Правната закрила на географското означение се предоставя чрез регистрацията му в Патентното ведомство.

    (2) Правната закрила обхваща забрана за:

    1. всяко използване в търговската дейност на географското означение за стоки, които са сходни на стоката, за която е регистрирано, доколкото се експлоатира известността на защитеното означение;

    2. неправилно използване или имитиране на географското означение, дори и когато истинският произход на стоката е отбелязан, или използването му в превод или заедно с изрази като "род", "вид", "тип", "имитация" и други подобни;

    3. използване на всяко друго невярно или заблуждаващо указание по отношение на източника, произхода, естеството или съществените качества на стоката, посочено върху опаковката, в рекламни материали или документи, свързани със стоката, което указание може да създаде невярно впечатление относно нейния произход;

    4. други действия, които могат да въведат в заблуждение потребителите относно истинския произход на стоката.

    (3) Регистрираните географски означения не могат да се превърнат в родови наименования, докато се ползват със закрилата по този закон.

    Право на заявяване

    Чл. 54. (1) Правото на заявяване принадлежи на всяко лице, което извършва производствената си дейност в определеното географско място, и стоката, която произвежда, отговаря на установените качества или особености.

    (2) Границите на географското място и качествата или особеностите на стоките, както и връзката на тези качества или особености с географската среда или с географския произход се определят и установяват от съответното централно ведомство със заповед на ръководителя му.

    Право на използване

    Чл. 55. (1) Регистрирано географско означение може да се използва само от лице, което е вписано като негов ползвател.

    (2) Вписаният ползвател може да използва географското означение само за стоката, за която е регистрирано. Той може да го поставя върху стоките или върху тяхната опаковка, в рекламни материали, върху търговски книжа, свързани със стоката, или върху други документи.

    Прекратяване на правната закрила

    Чл. 56. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г.) Правната закрила на регистрирано географско означение се прекратява:

    1. когато престане да съществува връзката между качествата или особеностите на стоката и географската среда;

    2. с прекратяване на юридическото лице – единствен ползвател без правоприемство;

    3. с отказ от правото на ползване на единствения ползвател.

    Заличаване на регистрацията

    Чл. 57. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Регистрацията на географско означение се заличава по искане на лице с правен интерес, когато:

    1. е извършена в нарушение на чл. 51, ал. 2 и 3 или чл. 52, т. 1, което е установено с влязло в сила съдебно решение;

    2. е извършена в нарушение на чл. 52, т. 2, 3 и 4.

    (2) Регистрацията на чуждестранно географско означение се заличава, когато тя е заличена в страната на произхода.

    Отменяне на вписването на ползвател

    Чл. 57а. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2006 г., изм., бр. 36 от 2008 г., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г., бр. 80 от 2010 г, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., отм., бр. 61 от 2018 г.).

    Правни последици от заличаването и отменянето

    Чл. 58. Вписването на ползвател се отменя по искане на всеки вписан ползвател, когато по исков ред се установи, че ползвателят използва географското означение за означаване на други стоки или произведените от него стоки не притежават установените качества или особености.

    Чл. 59. (1) Заличаването на регистрацията има действие от датата на подаване на заявката.

    (2) Отменянето на вписването на ползвател има действие от датата на подаване на искането за отменяне.

    (3) Заличаването или отменянето не засяга влезли в сила решения по искове за нарушение, доколкото са изпълнени преди заличаването или отменянето.

    Раздел II – Производство в Патентното ведомство

    Подаване на заявка

    Чл. 60. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г., бр. 85 от 2017 г.) Заявката за регистрация на географско означение се подава в Патентното ведомство директно, по пощата, по факс или по електронен път. Когато заявката се подава по електронен път, идентификация чрез уникален идентификатор на заявителя и на представителя по индустриална собственост, както и електронен подпис по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги не са задължителни.

    (2) Заявката трябва да се отнася само до едно географско означение.

    (3) Заявката трябва да съдържа:

    1. искането за регистрация;

    2. името и адреса на заявителя;

    3. наименованието за произход или географското указание;

    4. посочване на стоката;

    5. описание на границите на географското място, и

    6. описание на установените качества или особености на стоката и връзката им с географската среда или с географския произход.

    (4) Към заявката се прилага препис на заповедта по чл. 54, ал. 2 и удостоверение от съответната община, че заявителят извършва производствената си дейност в определеното географско място.

    (5) Когато заявителят е чуждестранно лице, към заявката се прилага документ за регистрация на географското означение в страната на произхода.

    (6) Заявката трябва да отговаря и на други изисквания, установени с наредба, приета от Министерския съвет.

    (7) Към заявката се прилага документ за платени такси.

    Формална експертиза

    Чл. 61. (1) За всяка заявка се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 60. Когато се констатират недостатъци, на заявителя се предоставя тримесечен срок за отстраняването им.

    (2) Когато в срока по ал. 1 заявителят не отстрани недостатъците, производството се прекратява.

    Експертиза по същество

    Чл. 62. (1) За всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност, се извършва експертиза по същество в 18-месечен срок.

    (2) Когато има основания за отказ на регистрацията на географското означение, заявителят се уведомява, като се посочват всички мотиви за отказа и се предоставя 3-месечен срок за възражения.

    (3) Когато в срока по ал. 2 заявителят не представи основателни възражения, се взема решение за отказ на регистрацията.

    (4) Когато се установи, че географското означение отговаря на изискванията на закона, се взема решение за регистрация. Географското означение се вписва в Държавния регистър на географските означения. Заявителят се вписва като ползвател и му се издава свидетелство за използване на географското означение в едномесечен срок.

    Вписване на ползвател на регистрирано географско означение

    Чл. 63. (1) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Всяко лице, което има право на заявяване, може да подаде заявка за вписване като ползвател на регистрирано географско означение. Заявката се подава в Патентното ведомство директно, по пощата, по факс или по електронен път. Когато заявката се подава по електронен път, идентификация чрез уникален идентификатор на заявителя и на представителя по индустриална собственост, както и електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис не са задължителни.

    (2) Заявката трябва да съдържа:

    1. искането за вписване като ползвател;

    2. името и адреса на заявителя, и

    3. географското означение и регистровия номер.

    (3) Към заявката се прилага удостоверение от съответната община, че заявителят извършва производствената си дейност в определеното географско място, и удостоверение, издадено от съответното централно ведомство, че произвежданите от заявителя стоки отговарят на установените за географското означение качества или особености.

    (4) Към заявката се прилага документ за платени такси.

    (5) За всяка заявка се проверява дали са изпълнени изискванията на ал. 1, 2, 3 и 4. Когато се констатират недостатъци, на заявителя се предоставя тримесечен срок за отстраняването им.

    (6) Когато в срока по ал. 5 заявителят не отстрани недостатъците, се взема решение за прекратяване на производството.

    (7) Когато заявката за вписване отговаря на изискванията на ал. 1, 2, 3 и 4, заявителят се вписва в Държавния регистър на географските означения като ползвател и му се издава свидетелство за използване на географското означение.

    Производство в отдела по спорове

    Чл. 64. (1) Отделът по спорове разглежда:

    1. жалби срещу решения за отказ на регистрацията по чл. 62, ал. 3;

    2. жалби срещу решения за прекратяване на производството по чл. 61, ал. 1 и по чл. 63, ал. 6;

    3. (нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) искания за заличаване по чл. 52, т. 2, 3 и 4.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Жалбите се подават и разглеждат по реда на чл. 42, 43, 44 и 44а.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Исканията се подават и разглеждат по реда на чл. 42, 43, 44, 44а и 46.

    Произнасяне по жалбите и по исканията (Загл. изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.)

    Чл. 65. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Когато жалбата е неоснователна, председателят на Патентното ведомство постановява решение за потвърждаване на решението за отказ на регистрацията.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Когато жалбата е основателна, председателят на Патентното ведомство отменя решението и постановява решение за връщане на заявката за повторно разглеждане или за регистрация.

    (3) Когато се отмени решение за отказ, при повторното разглеждане на заявката се взема решение по същество от председателя на Патентното ведомство.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Когато искането е неоснователно, председателят на Патентното ведомство постановява решение за отхвърлянето му.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Когато искането е основателно, председателят на Патентното ведомство постановява решение за заличаване на регистрацията.

    Продължаване и възстановяване на срокове

    Чл. 66. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) По искане на заявителя, подадено преди изтичането на сроковете по чл. 61, ал. 2, чл. 62, ал. 2 и чл. 63, ал. 5, тези срокове могат да бъдат продължени с три месеца, еднократно. Искането не се уважава, когато към него не е приложен документ за платена такса.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Срокове, пропуснати поради особени непредвидени обстоятелства, могат да бъдат възстановени по искане на заявителя или ползвателя. Искането се подава до три месеца след отпадането на причината за пропускане на срока, но не по-късно от една година от изтичане на пропуснатия срок. Решението за възстановяване се взема от председателя на Патентното ведомство.

    Публикация в официалния бюлетин

    Съдебен контрол

    Чл. 67. Патентното ведомство публикува в официалния си бюлетин всички регистрирани географски означения и последващите промени, свързани с тях.

    Чл. 68. (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., изм., бр. 30 от 2006 г., в сила от 1.03.2007 г.) Решенията по чл. 65, ал. 1, 4 и 5 могат да се обжалват пред Административния съд – град София в тримесечен срок от съобщаването.

    Глава четвърта – МЕЖДУНАРОДНА РЕГИСТРАЦИЯ

    Международна регистрация на марките

    Чл. 69. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Под международна регистрация на марка се разбира регистрация, извършена от Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост, наричано по-нататък "Международното бюро", по реда на Мадридската спогодба и Протокола.

    (2) Международна регистрация на марка, в която е посочена Република България, има същото действие, както ако тази марка е била директно заявена и регистрирана в Република България. Тя действа от датата на международната регистрация или от датата на регистрацията на териториалното разширение.

    (3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Закрилата на международна марка в Република България може да се откаже в предвидените от Мадридската спогодба и Протокола срокове.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Притежателят на международна регистрация на марка, действаща на територията на Република България, който има по-ранна национална регистрация на същата марка, може с искане до Патентното ведомство, придружено с документ за платена такса, да поиска международната регистрация да се счита като заместваща националната със запазване на всички права, придобити от националната регистрация.

    Международна регистрация на национални марки

    Чл. 70. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Всяко физическо или юридическо лице на Република България или с постоянен адрес, или с действителна търговска дейност в страната, което е притежател на марка, регистрирана по този закон, може да подаде заявка за международна регистрация.

    (2) Заявката се подава чрез Патентното ведомство в Международното бюро.

    (3) Таксите за международна регистрация се заплащат от заявителя в Международното бюро.

    Международна регистрация на наименования за произход

    Чл. 71. (1) Под международна регистрация на наименование за произход се разбира регистрация, извършена от Международното бюро по реда на Лисабонската спогодба.

    (2) Международна регистрация на наименование за произход, в която е посочена Република България, има същото действие, както ако това наименование е било директно заявено и регистрирано в Република България. Това наименование не може да се превърне в родово, докато се ползва със закрила в страната на произхода.

    (3) Закрилата на международно наименование за произход в Република България може да се откаже в предвидения от Лисабонската спогодба срок.

    Международна регистрация на български наименования за произход

    Чл. 72. (1) Вписан ползвател на регистрирано наименование за произход може да подаде заявка за международна регистрация.

    (2) Заявката се подава чрез Патентното ведомство в Международното бюро.

    (3) Таксите за международна регистрация се заплащат от заявителя в Международното бюро.

    Глава четвърта – "а" (Нова – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) МАРКА НА ОБЩНОСТТА

    Регистрация и действие на марката на Общността

    Чл. 72а. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Марката на Общността е марка, която е регистрирана във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) при условията и по реда на Регламент (ЕО) № 207/2009.

    (2) Марката на Общността има действие на територията на Република България и притежателят й се ползва с правата по този закон.

    (3) Марката на Общността се смята за по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Патентното ведомство на Република България е централно ведомство по индустриална собственост по смисъла на Регламент (ЕО) № 207/2009.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Председателят на Патентното ведомство издава сертификат за вписването на представители по индустриална собственост пред Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) и предприема необходимите действия за това съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 207/2009.

    Заявка за марка на Общността

    Чл. 72б. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Заявката за марка на Общността трябва да отговаря на изискванията на чл. 26 от Регламент (ЕО) № 207/2009.

    (2) Заявката за марка на Общността се подава директно във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) или чрез Патентното ведомство.

    (3) Когато заявката е подадена чрез Патентното ведомство, тя трябва да е придружена с документ за платена такса за препращането й.

    (4) Патентното ведомство поставя дата на получаване и изпраща заявката на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) в двуседмичен срок от получаването й.

    Преобразуване на марка на Общността в национална заявка

    Чл. 72в. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Заявител или притежател на марка на Общността може да поиска преобразуване на заявката или на регистрацията в заявка за национална регистрация на марка в Република България при условията на чл. 112 – 114 от Регламент (ЕО) № 207/2009.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Когато искането по ал. 1 бъде допуснато от Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) и е изпратено на Патентното ведомство, Патентното ведомство уведомява заявителя или притежателя на марката на Общността, че ще разгледа искането, ако в двумесечен срок заявителят представи:

    1. превод на документите на български език;

    2. изображения на марката;

    3. документ за платени такси за заявяване и експертиза;

    4. местен представител по индустриална собственост.

    (3) За дата на подаване на заявката по ал. 1 се смята датата на подаване или приоритетната дата на заявката за марка на Общността.

    Защита на марката на Общността

    Чл. 72г. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Гражданскоправната защита при нарушение на правата върху марка на Общността се осъществява по реда, предвиден в Регламент (ЕО) № 207/2009.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) В случай че съгласно Регламент (ЕО) № 207/2009 искове и мерки, свързани със защитата на марка на Общността, се предявяват и искат в Република България, прилага се българското законодателство, доколкото в Регламент (ЕО) № 207/2009 не е предвидено друго.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Исковете по ал. 2 са подсъдни на Софийския градски съд като първа инстанция и на Софийския апелативен съд като втора инстанция, които се явяват съдилища за марки на Общността по смисъла на Регламент (ЕО) № 207/2009.

    Субсидиарно прилагане на решенията

    Чл. 72д. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., изм., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 207/2009.

    Глава пета – ЗАЩИТА НА ПРАВАТА ВЪРХУ МАРКИ И ГЕОГРАФСКИ ОЗНАЧЕНИЯ

    Раздел I – Нарушения

    Нарушение на правото на регистрирана марка

    Чл. 73. (1) Използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 без съгласието на притежателя съставлява нарушение.

    (2) Нарушение съставлява и:

    1. поставянето на марката върху материал, предназначен да се използва за етикетиране или опаковане, за търговски книжа или за рекламиране на стоки или услуги, ако лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да счита, че поставянето на марката е без съгласието на притежателя;

    2. изработването на средство, специално предназначено или пригодено за възпроизвеждане на марката или за притежаването, или за съхраняването на такова средство, ако лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да счита, че това средство служи или ще служи за произвеждане на стоки или на материал по т. 1 без съгласието на притежателя.

    Нарушение на регистрирано географско означение

    Чл. 74. (1) Използването на регистрирано географско означение съгласно чл. 53, ал. 2 съставлява нарушение.

    (2) Нарушение съставлява и използването на регистрирано географско означение от лице, което не е вписано като негов ползвател.

    Раздел II – Гражданскоправна защита

    Право на иск

    Чл. 75. (1) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) Притежателят на право върху марка и лицензополучателят на изключителна лицензия имат самостоятелно право на иск за нарушение.

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г.).

    (3) Лицензополучателят на неизключителна лицензия може да предяви иск само със съгласието на притежателя, ако друго не е предвидено в договора.

    (4) Право на иск има и всеки вписан ползвател на регистрирано географско означение.

    Искове за нарушение

    Чл. 76. (1) Исковете за нарушение на правата по този закон могат да бъдат:

    1. за установяване факта на нарушението;

    2. за преустановяване на нарушението;

    3. за обезщетение за вреди;

    4. (нова – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) за изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението, както и на средствата за неговото извършване.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) Едновременно с иска по ал. 1 ищецът може да поиска по съдебен ред и:

    1. (изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) да му бъдат предадени стоките, предмет на нарушението;

    2. (нова – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) да му бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на стоките, предмет на нарушението;

    3. (предишна т. 2, изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда.

    Определяне на обезщетението

    Чл. 76а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., изм., бр. 73 от 2006 г.) (1) Обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.

    (2) При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението.

    (3) Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.

    Особени случаи на обезщетение

    Чл. 76б. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) (1) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение:

    1. от 500 до 100 000 лв., като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 76а, ал. 2 и 3, или

    2. равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението.

    (2) При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.

    Изземване на стоки, предмет на нарушение

    Носене на отговорност

    Чл. 76в. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) Изземване на стоките по чл. 76, ал. 1, т. 4, предмет на нарушение, може да се иска както по отношение на стоки, намиращи се на конкретно място, така и по отношение на стоки, намиращи се в търговската мрежа.

    Осигуряване на доказателства по искови и обезпечителни производства

    Чл. 76г. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) Юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, от техни служители или от лица, наети от тях. В този случай вината се предполага до доказване на противното.

    Чл. 76д. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) (1) Когато ищецът е представил доказателства в подкрепа на исканията си, но е посочил и други доказателства от значение за решаване на делото, които се намират под контрола на ответника, съдът може по искане на ищеца да задължи ответника да предостави тези доказателства.

    (2) Съдът може при условията на ал. 1 по искане на ищеца да задължи ответника да осигури възможност за запознаване с банкови, финансови и търговски документи, които се намират под негов контрол.

    (3) Ищецът е длъжен да не разгласява съдържащата се в документите по ал. 2 информация.

    (4) Представянето на доказателства за единично или еднократно използване на закриляна по този закон марка или географско означение се приема като достатъчно основание за прилагане на разпоредбите на ал. 1 и 2.

    (5) Наличието на обстоятелствата, свързани с твърдяно нарушение, може да се установи и с представянето на доказателства за единично или еднократно неправомерно използване на закриляна по този закон марка или географско означение.

    Искане на информация за произхода и разпространителските мрежи при нарушение

    Чл. 76е. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) (1) Съдът може по искане на ищеца да задължи ответника или трето лице да предостави информация относно обстоятелства, които са от значение за решаване на делото.

    (2) Трето лице по смисъла на ал. 1 е всяко лице, което:

    1. държи стоки, предмет на нарушение, или

    2. предоставя услуги, водещи до нарушение, или

    3. ползва услуги, които съставляват нарушение, или

    4. е посочено от лице от т. 1 – 3 като участник в изработването, производството или разпространението на тези стоки или услуги.

    (3) Данните по ал. 1 могат да включват:

    1. имената и адресите на производителите, разпространителите, доставчиците и други лица, които са били преди това държатели на стоките или услугите, както и на предполагаемите разпространители на едро и дребно;

    2. данни за произведените, доставените, получените или поръчаните количества, както и приходите, получени от въпросните стоки или услуги.

    (4) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато изпълнението й може да доведе до нарушаване разпоредба на друг закон.

    (5) Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат само за действия, които се извършват за пряка или непряка икономическа или търговска изгода.

    Привременни мерки (Загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г.)

    Чл. 76ж. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г.) При нарушение на правото върху марка или географско означение или когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът по искане на притежателя на правото или на лицензополучателя на изключителна лицензия може, без да уведоми ответната страна за това, да допусне и някоя от следните мерки:

    1. забрана за извършване на действия, за които се твърди, че съставляват или ще съставляват неправомерно използване на марка или географско означение;

    2. изземване на стоките, за които се твърди, че неправомерно носят марка или географско означение, както и на други доказателства от значение за доказване на нарушението;

    3. изземване от употреба на материала или средството по чл. 73, ал. 2;

    4. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушението.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г.) Допускането, налагането и отменянето на привременните мерки се извършва по реда на чл. 389 – 403 от Гражданския процесуален кодекс, с изключение на чл. 398, ал. 2, изречение първо, и доколкото този закон не предвижда друго.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г.) Привременната мярка забрана за извършване на действия се налага със съобщаването й от съда.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г.) Привременните мерки по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат от съдебния изпълнител, който извършва действието едновременно с връчването на съобщението за налагане на мярката в тридневен срок от постъпването на молбата от ищеца до съдебния изпълнител. Привременната мярка, допусната за предотвратяване на предстоящо нарушение, се налага в срок, съобразен с целта й. Иззетото имущество се предава по опис за пазене на ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г.) Ищецът или негов представител има право да присъства и съдейства при налагането на привременните мерки.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г.) Привременната мярка по ал. 1, т. 1 може да бъде наложена и по отношение на трети лица, за които има достатъчно данни, че способстват за извършването на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване.

    (7) Притежателят на съответното право или лицензополучателят на изключителна лицензия е длъжен да не разгласява информацията, станала му известна при или по повод на мерките по ал. 1.

    Подсъдност

    Чл. 77. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 1.03.2007 г., бр. 73 от 2006 г., в сила от 13.07.2006 г.) Исковете по този закон са подсъдни на Софийския градски съд.

    Раздел III – Мерки за граничен контрол

    Основания и приложно поле

    Чл. 78. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., бр. 73 от 2006 г.) Притежателят на право върху марка, както и лицензополучателят на изключителна лицензия, може да поиска от митническите органи да задържат стоки, пренасяни през държавната граница на Република България, за които има основание да се смята, че нарушават закриляно от този закон право.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Мерките по ал. 1 не се прилагат по отношение на стоки:

    1. (отм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г.);

    2. (отм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г.);

    3. (изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) с нетърговско предназначение, пренасяни като част от багажа на пътници, при условие че са в количество, определено за безмитен внос или износ;

    4. подлежащи на бързо разваляне.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Митническите органи не задържат стоки, които не носят търговска марка, идентична или сходна с тази на молителя.

    (4) (Отм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.).

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и за задържане на стоки, носещи регистрирано географско означение или негова имитация без правно основание. Молба за задържане може да подаде всеки вписан ползвател.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат по отношение на всички представени пред митническите органи стоки, независимо дали по отношение на тях е задействан митнически режим.

    Условия за прилагане на мерките за граничен контрол

    Чл. 79. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) (1) Мерките за граничен контрол се прилагат въз основа на писмена молба от носителя на правото върху търговска марка или от вписания ползвател на географското означение, както и по инициатива на митническите органи. Когато притежателят на правото върху търговската марка или ползвателят на географското означение е с местожителство или седалище извън страната, той трябва да посочи съдебен адрес на територията на Република България.

    (2) Молбата по ал. 1 трябва да съдържа подробно описание на стоките. Към нея се прилагат копие от свидетелството за регистрация на марката или географското означение и удостоверение, че регистрацията е действаща, издадени от Патентното ведомство.

    (3) За разглеждането на молбата и за прилагането на мерките за граничен контрол митническите органи събират такси в размери, определени от Министерския съвет.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) Когато установят, че са налице обстоятелствата по чл. 78, ал. 1, митническите органи задържат стоките. Задържането се извършва със съответния митнически документ, издаден от компетентните митнически органи. Те уведомяват незабавно молителя, изпращача и получателя на стоките за задържането. Същите лица имат права да огледат задържаните стоки и да получат информация за това.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., бр. 58 от 2016 г.) Ако в срок от 10 работни дни, след като е бил уведомен съгласно ал. 4 за задържането, молителят не представи доказателства, че е започната процедура пред съответния съд за решаване на спора по същество или че е допуснато обезпечение, митническите органи освобождават задържаните стоки, при условие че са спазени всички изисквания за поставяне под митнически режим или за реекспорт. По мотивирано искане на молителя срокът може да бъде продължен с още 10 работни дни.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) Компетентните органи, пред които е започната процедура по ал. 5, решават по жалба на заинтересованата страна дали мерките по задържането следва да бъдат потвърдени, изменени или отменени.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) Отказът на митническите органи да удовлетворят молбата за задържане на стоките подлежи на обжалване пред Софийския градски съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) Митническите органи не носят отговорност, когато при упражнявания от тях контрол не са могли да идентифицират стоките, чието задържане се иска, както и за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на стоките.

    Действия по инициатива на митническите органи

    Чл. 79а. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) (1) Митническите органи могат по своя инициатива или по искане на друг държавен орган да задържат стоки, за които имат основание да смятат, че нарушават закриляно по този закон право.

    (2) В случаите по ал. 1 митническите органи уведомяват незабавно лицата по чл. 79, ал. 1, изпращача и получателя на стоките и им дават възможност да огледат задържаните стоки. Митническите органи могат да поискат от притежателите на права всяка информация за извършване на експертиза.

    (3) Решението по ал. 1 може да бъде обжалвано пред Софийския градски съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Ако в срок от 10 работни дни от задържането на стоките не започне процедура пред съда за решаване на спора по същество или няма определение на съда за допускане на обезпечение, митническите органи освобождават задържаните стоки, при условие че са спазени всички изисквания за поставяне под митнически режим или за реекспорт.

    (5) Митническите органи не носят отговорност за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на стоките.

    Допълнителна регламентация

    Прилагане на Регламент 1383/2003/ЕС на Съвета

    Чл. 80. Редът и начинът за прилагане на този раздел се определят с наредба на Министерския съвет.

    Чл. 80а. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат само в случай и доколкото не противоречат на разпоредбите на Регламент 1383/2003/ЕС на Съвета относно действията на митническите органи срещу стоки, за които е установено, че нарушават закриляни по този закон права.

    Раздел IV – Административнонаказателни разпоредби

    Административни нарушения и наказания

    Чл. 81. (Попр. – ДВ, бр. 82 от 1999 г., изм., бр. 43 от 2005 г., бр. 73 от 2006 г.) (1) Лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а едноличните търговци и юридически лица – с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

    (2) При повторно извършване на нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1500 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв.

    (3) Повторно е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.

    (4) (Отм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г.).

    (5) Стоките по ал. 1, независимо чия собственост са, се отнемат в полза на държавата и се предават за унищожаване, като притежателят на марката или упълномощено от него лице може да присъства на унищожаването.

    (6) (Отм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., нова, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Алинеи 1 и 5 не се прилагат по отношение на стоки, които преминават транзитно през територията на Република България.

    Установяване на нарушенията

    Чл. 82. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Нарушението се установява с акт, който се съставя от длъжностно лице, определено със заповед на председателя на Патентното ведомство, след извършване на проверка. За извършване на проверката може да се изисква съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи.

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.).

    Правомощия на длъжностното лице

    Чл. 83. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) (1) Длъжностното лице по чл. 82, ал. 1 има право да:

    1. изисква достъп до подлежащите на контрол обекти;

    2. изисква необходимите документи във връзка с осъществяваните проверки и да взема образци за експертна оценка.

    (2) Длъжностното лице е длъжно да:

    1. отразява точно и пълно фактите при извършената проверка в акта за нарушение;

    2. опазва служебната, производствената и търговската тайна, станала му известна във връзка с извършените проверки;

    3. не разгласява данни от проверките;

    4. използва информацията от проверките само за целите на производството по нарушението.

    Задължение за съдействие

    Чл. 84. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Лицата, при които се извършва проверката по чл. 82, са длъжни да:

    1. осигурят безпрепятствен достъп до проверяваните търговски обекти, складове и производствени бази и помещения;

    2. предоставят исканите от длъжностното лице документи и доказателства;

    3. съхраняват оставените на отговорно пазене стоки;

    4. оказват съдействие на длъжностните лица по повод на извършваната проверка.

    Налагане на административните наказания

    Изпълнение на административните наказания

    Чл. 85. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Наказателните постановления се издават от председателя на Патентното ведомство или от упълномощено от него длъжностно лице.

    Чл. 86. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) (1) Наказанията глоба или имуществена санкция се изпълняват доброволно в 7-дневен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което са наложени, като сумата се внася в касата или се превежда по сметка на Патентното ведомство.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., бр. 12 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. – изм., бр. 32 от 2009 г.) След изтичането на срока по ал. 1 копие от наказателното постановление се изпраща на Националната агенция за приходите за принудително изпълнение на наложената глоба или имуществена санкция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

    (3) След влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда стоките, отнети в полза на държавата, се предават за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.

    Административнонаказателна отговорност за нарушения на географско означение

    Прилагане на Закона за административните нарушения и наказания

    Чл. 87. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат и в случаите на използване на регистрирано географско означение или негова имитация без правно основание.

    Чл. 88. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Доколкото в този раздел не е предвидено друго, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

    ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ (Загл. изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г.)

    § 1. По смисъла на този закон:

    1. "Лице" е физическо или юридическо лице.

    2. "Местен представител по индустриална собственост" е лице, което е представител по смисъла на чл. 3 от Закона за патентите.

    3. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., бр. 73 от 2006 г.) "Общоизвестна марка" е марка по смисъла на чл. 6 bis от Парижката конвенция.

    4. "Парижка конвенция" е Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, подписана в Париж на 20 март 1883 г., с нейните изменения и допълнения.

    5. "Официална или официално призната изложба" е официална или официално призната изложба по смисъла на Конвенцията от 22 ноември 1928 г. за международните изложби, организирани в страните – членки на Парижката конвенция.

    6. "Международна класификация" е Международната класификация на стоките и услугите за целите на регистрацията на марки, създадена със Спогодбата от Ница от 15 юни 1957 г., с нейните изменения и допълнения.

    7. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) "Мадридска спогодба" е Мадридската спогодба за международна регистрация на марки, подписана в Мадрид на 14 април 1891 г., с нейните изменения и допълнения, ратифицирана с Указ № 4312 от 3 декември 1984 г.

    7а. (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) "Протокол" е Протоколът относно Мадридската спогодба за международна регистрация на марките, подписан на 27 юни 1989 г. в Мадрид, ратифициран със закон от Тридесет и осмото Народно събрание на 28 март 2001 г.

    8. "Лисабонска спогодба" е Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация от 31 октомври 1958 г. с нейните изменения и допълнения, ратифицирана с Указ № 523 от 11 март 1975 г.

    9. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.).

    10. "Имитация на географско означение" е означение, което не се различава съществено от регистрираното.

    11. "Неправилно използване на географско означение" е използване без правно основание.

    12. (Нова – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) "Внос или износ на стоки" е фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим.

    13. (Нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) "Опозиция" е възможност, с която лицата по чл. 38б, ал. 1 разполагат, за да се противопоставят на регистрацията на марка, заявена по реда на този закон или на признаването на действието на международна регистрация на територията на Република България.

    14. (Нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) "Агент или представител" за целите на чл. 26, ал. 3, т. 3 е всяко лице, което действа или трябва да действа в интерес на действителния притежател на марка въз основа на правна или фактическа връзка с него по отношение на стоките или услугите, означени с марката.

    15. (Нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) "Фирма" за целите на чл. 26, ал. 3, т. 6 не включва вида на търговеца.

    § 1а. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) Разпоредбите на този закон, които се прилагат за държавите – членки на Европейския съюз, се прилагат и за другите държави от Европейското икономическо пространство.

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 2. (1) Този закон се прилага и за искания за регистрация на марки и наименования за произход, по които до влизането му в сила няма решение за регистрация, отказ или заличаване.

    (2) Заварените искания по чл. 17 от Закона за търговските марки и промишлените образци се разглеждат по досегашния ред.

    (3) Правата по чл. 9 от Закона за търговските марки и промишлените образци могат да се предявят в едногодишен срок от влизането в сила на този закон по молба на заинтересуваните лица.

    § 3. Наименованията за произход, регистрирани по Закона за търговските марки и промишлените образци, се пререгистрират по този закон в двегодишен срок от влизането му в сила.

    § 4. Този закон отменя раздели I, III, IV и V от Закона за търговските марки и промишлените образци (обн., ДВ, бр. 95 от 1967 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1975 г., бр. 56 от 1986 г. и бр. 27 от 1993 г.).

    § 5. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42 и 64 от 1999 г.) се правят следните изменения:

    1. В чл. 587, ал. 1 думата "търговска" се заличава и след думата "марка" се добавя "топология на интегрална схема".

    2. Член 588 се отменя.

    3. В заглавието и в чл. 594, ал. 1 и 2 думите "търговска марка" се заменят с "марка".

    § 6. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; бр. 97 от 1995 г. – Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г.; изм. и доп., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; бр. 120 от 1997 г. – Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. ; изм. и доп., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7 и 51 от 1999 г.) чл. 227 се изменя така: "Чл. 227. Който без съгласието на притежателя използва в търговската дейност марка, промишлен дизайн или топология на интегрални схеми, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до 5 хиляди лева."

    § 7. В чл. 12, ал. 3 от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни (обн., ДВ, бр. 84 от 1996 г.; изм., бр. 27 от 1998 г.) думите "търговска марка, наименование за произход" се заменят с "марка, географско означение".

    § 8. В чл. 33, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията (обн., ДВ, бр. 52 от 1998 г.; бр. 112 от 1998 г. – Решение № 22 на Конституционния съд от 1998 г. ) думите "търговска марка" се заменят с "марки".

    § 9. В § 1, т. 12, буква "а" от Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; бр. 60 от 1999 г. – Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. ) думите "търговската марка" се заменят с "марки".

    § 10. В чл. 19, ал. 2, т. 2 от Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 4 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 26 от 1992 г., бр. 55 от 1993 г., бр. 21, 33 и 59 от 1996 г., бр. 52 от 1997 г., бр. 21 от 1998 г., бр. 57 от 1999 г.) думите "фирмени и търговски марки" се заменят с "марки".

    § 11. В § 1, т. 18 от Закона за физическото възпитание и спорта (обн., ДВ, бр. 58 от 1996 г.; бр. 53 от 1997 г. – Решение № 8 на Конституционния съд от 1997 г. ; изм., бр. 124 от 1998 г., бр. 51 от 1999 г.) думите "търговска марка" се заменят с "марка".

    § 12. В чл. 4, буква "л" от Закона за държавните такси (обн., Изв., бр. 104 от 1951 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1959 г., бр. 21 от 1960 г.; ДВ, бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 55 от 1991 г., бр. 100 от 1992 г., бр. 69 и 87 от 1995 г., бр. 37, 100 и 104 от 1996 г., бр. 82 и 86 от 1997 г., бр. 133 от 1998 г.) се изменя така: "л) за издаване на патенти за изобретения и полезни модели, за издаване на сертификати за нови сортове растения и породи животни, за регистрация, подновяване, прехвърляне и други на марки и промишлен дизайн, за регистрация и други на географски означения и топологии на интегрални схеми;".

    § 13. В § 1, т. 8 от Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50 и 51 от 1999 г.) думите "търговска марка" се заменят с "марка".

    § 14. В чл. 31, ал. 1 от Закона за кооперациите (обн., ДВ, бр. 63 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 34 и 55 от 1992 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 59 и 103 от 1996 г., бр. 52 от 1997 г., бр. 52 от 1998 г.) думите "търговски марки" се заменят с "марки".

    § 15. Министерският съвет приема наредби за подаване, оформяне и експертиза на заявките за регистрация на марки и географски означения и за реда и начина за прилагане на мерките за граничен контрол и тарифа за таксите по чл. 4.

    § 16. Законът влиза в сила 3 месеца след обнародването му в "Държавен вестник".

    § 17. Изпълнението на закона се възлага на председателя на Патентното ведомство.

  • ЗАКОН за концесиите (отм.)

    Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1. С този закон се уреждат условията и редът за предоставяне, изпълнение и прекратяване на концесии.

    Чл. 2. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Концесията е право на експлоатация върху обект и/или на услуга от обществен интерес, предоставено от концедент на капиталово търговско дружество – концесионер, срещу задължението на концесионера да изгради и да управлява и поддържа обекта на концесията или да управлява услугата на свой риск.

    (2) Концесията се предоставя въз основа на дългосрочен писмен договор с определен материален интерес, сключен между концедента и концесионера.

    (3) Според предмета си концесиите са:

    1. концесия за строителство;

    2. концесия за услуга;

    3. концесия за добив.

    Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) (1) Концесията за строителство има за предмет частично или цялостно изграждане на обекта на концесията и неговото управление и поддържане след въвеждането му в експлоатация на риск на концесионера, като възнаграждението се състои в правото на концесионера да експлоатира обекта на концесията или от това право и компенсация от страна на концедента по чл. 6.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Правото на концесионера да експлоатира обекта на концесията включва получаването на приходи от потребителите на услугите от обществен интерес или от трети лица, а когато се извършват и други стопански дейности – и правото да получава приходи от тези дейности.

    (3) Изграждането на обекта на концесията включва дейностите по неговото строителство или проектиране и строителство за срока на концесията, както и възстановяването на обекта след случай на непреодолима сила.

    (4) Управлението и поддържането на обекта на концесията включва поддържането в наличност на обекта и на услугите и стопанските дейности, които се осъществяват чрез него, и осигуряването на непрекъснатост и ниво на качество на предоставяните услуги в съответствие с клаузите на концесионния договор.

    Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) (1) Концесията за услуга има за предмет управлението на услуга от обществен интерес на риск на концесионера, като възнаграждението се състои в правото на концесионера да експлоатира услугата или от това право и компенсация от страна на концедента по чл. 6.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Правото на концесионера да експлоатира услугата от обществен интерес включва получаването на приходи от потребителите на услугите от обществен интерес или от трети лица, а когато се извършват и други стопански дейности – и правото да получава приходи от тези дейности.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Управлението на услуга от обществен интерес включва поддържането в наличност на услугата и осигуряването на непрекъснатост и ниво на качество на предоставяните услуги в съответствие с клаузите на концесионния договор, а когато услугата се извършва с обект – собственост на концедента – и управление и поддържане на обекта на концесията.

    (4) Концесията за услуга може да включва и извършването на частични строителни и монтажни работи, когато е налице необходимост от частично разширяване, частична реконструкция, частична рехабилитация или ремонт на обекта на концесията.

    (5) В случаите по ал. 4 в решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия и в концесионния договор частичните строителни и монтажни работи се определят като следствие или допълнение към основния предмет на концесията.

    Чл. 5. (1) Концесията за добив има за предмет експлоатация на природни богатства чрез добив, който се извършва със средства, осигурени от концесионера и на негов риск.

    (2) Предоставянето на концесия за добив на подземни богатства се извършва при условията и по реда на Закона за подземните богатства.

    (3) За изпълнението и прекратяването на концесията за добив на подземни богатства се прилага този закон, доколкото в Закона за подземните богатства не е уредено друго.

    Чл. 5а. (Нов – ДВ, бр. 65 от 2006 г.) (1) Концесията за добив на минерални води има за предмет използване на минералните води чрез водовземане.

    (2) Концесията по ал. 1 се предоставя при условията и по реда на този закон, доколкото в Закона за водите не е уредено друго.

    Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) (1) Компенсацията по чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 се извършва чрез заплащане от концедента на концесионера на част от разходите за изграждане, управление и поддържане на обекта на концесията или за управление на услугата от обществен интерес.

    (2) Компенсацията по ал. 1 не освобождава концесионера от поемане на риска по изграждането и поддържането на обекта и по управлението на услугата и се допуска при необходимост от:

    1. (изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) постигане на социално приемлива цена на услугата от обществен интерес, или

    2. възстановяване обекта на концесията след случай на непреодолима сила.

    (3) Компенсацията за изграждане, управление и поддържане на обекта на концесията се дължи след въвеждане на обекта в експлоатация и се извършва само за времето, в което обектът е в наличност.

    (4) Компенсацията за управление на услугата се извършва само за времето, в което услугата от обществен интерес е в наличност.

    Чл. 7. (1) За предоставеното право на експлоатация на обекта на концесията може да се предвиди задължение на концесионера да извършва към концедента концесионно плащане.

    (2) Размерът на концесионното плащане се определя във всеки конкретен случай в зависимост от:

    1. икономическата изгода, която концесионерът ще получи от концесията;

    2. справедливото разпределение на икономическата изгода между концедента и концесионера;

    3. (изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) постигането на социално приемлива цена на услугите, предоставяни с обекта на концесията.

    (3) Редът и сроковете за извършване на концесионното плащане се определят с концесионния договор.

    Чл. 8. Възможността за извършване на компенсация и на концесионно плащане се определя с решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия в зависимост от икономическата ефективност от експлоатацията на обекта на концесията, определена на базата на:

    1. срока на концесията, и

    2. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) прогнозираните разходи за изграждане, управление и поддържане на обекта или за управление на услугата и приходи от експлоатацията.

    Чл. 9. (1) Предоставянето на концесията включва:

    1. извършване на подготвителни действия;

    2. провеждане на процедура за предоставяне на концесия;

    3. сключване на концесионен договор.

    (2) Процедурата за предоставяне на концесия включва:

    1. приемане на решение за откриване на процедура за предоставяне на концесия;

    2. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) провеждане на открита процедура за предоставяне на концесия;

    3. определяне на концесионер.

    Чл. 10. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) (1) Концесията се предоставя за срок до 35 години.

    (2) Конкретният срок се определя, като се вземат предвид финансово-икономическите показатели на концесията и техническите и/или технологичните особености на обекта на концесията и/или на управлението на услугата от обществен интерес.

    (3) Срокът на концесията започва да тече от датата на влизане в сила на концесионния договор.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Срокът, определен с концесионния договор, може да се намалява или удължава с не повече от една трета от първоначално определения срок след решение на концедента само в случаите по чл. 70, ал. 3 и 4.

    Чл. 11. (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) При концесията се поддържа икономически баланс, който представлява равновесието между ползите и рисковете при условията на сключения концесионен договор.

    Чл. 12. (1) При предоставянето и изпълнението на концесията се спазват и изискванията на законите, регламентиращи дейностите, свързани със съответния обект на концесията.

    (2) Не се предоставя концесия при опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за човешкото здраве, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред, както и в други случаи, определени със закон.

    Глава втора – ОБЕКТИ И СУБЕКТИ НА КОНЦЕСИЯТА

    Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13 – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) На концесия по реда на този закон се предоставят обектите от обществен интерес:

    1. обекти, обявени за изключителна държавна собственост;

    2. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) обекти, имоти или части от имоти – публична държавна или публична общинска собственост;

    3. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) обекти, имоти или части от имоти – частна държавна или частна общинска собственост;

    4. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) имоти или части от имоти – собственост на публичноправна организация.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г., доп., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) При концесията за услуга обектът на концесията или част от него може да е собственост на концесионера.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Към обекта на концесията може да се включат една или повече принадлежности – съществуващи или които ще бъдат изградени от концесионера.

    Чл. 14. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., изм., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Земята, върху която е изграден или която е предназначена за изграждането на обекта на концесията, включително на неговите принадлежности, представлява концесионна площ и е част от обекта на концесията.

    Чл. 15. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., изм., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) (1) До прекратяването на концесионния договор държавата, общината и публичноправната организация не могат да се разпореждат с целия или с част от обекта на концесията, включително с негова принадлежност.

    (2) Приращенията и подобренията върху обект на концесия, включително върху негова принадлежност, които са публична държавна или общинска собственост, стават собственост на държавата, съответно на общината, от момента на възникването им.

    (3) Собствеността върху приращенията и подобренията на обект на концесия, включително върху негова принадлежност, които са частна държавна или общинска собственост или собственост на публичноправна организация, се урежда с концесионния договор.

    (4) В случаите по чл. 13, ал. 2 с концесионния договор се урежда собствеността върху обекта на концесията след прекратяването на концесионния договор.

    Чл. 15а. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) (1) Според собствеността върху обекта на концесия концесиите са:

    1. държавни концесии – когато обектът е държавна собственост;

    2. общински концесии – когато обектът е общинска собственост;

    3. обществени концесии – когато обектът е собственост на публичноправна организация;

    4. съвместни концесии – когато обектът е собственост на държавата, на една или повече общини и/или публичноправни организации.

    (2) Когато при концесия за услуга обектът на концесията е собственост на концесионера, видът на концесията се определя в зависимост от органа, който обичайно или по силата на нормативен акт осигурява услугата от обществен интерес или я е осигурявал преди сключването на концесионния договор.

    Чл. 16. (1) В процедурата за предоставяне на концесия може да участва всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива лица.

    (2) В процедурата за предоставяне на концесия не може да участва самостоятелно или като член на обединение юридическо лице:

    1. което е обявено в несъстоятелност;

    2. което е в процедура по ликвидация;

    3. на което управител или член на управителния орган, а в случай че член на управителния орган е юридическо лице – неговият представител в съответния управителен орган, е осъден с влязла в сила присъда за престъпления против собствеността, против стопанството, против финансовата, данъчната или осигурителната система (изпиране на пари или измама), за престъпление по служба или за подкуп (корупция), както и за престъпления, свързани с участие в престъпна група;

    4. (нова – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) на което управител или член на управителния орган, а в случай, че член на управителния орган е юридическо лице – неговият представител в съответния управителен орган, е свързано лице с концедента, както и с органа, който организира провеждането на процедурата за предоставяне на концесията, или със служители на ръководна длъжност в неговото ведомство или организация;

    5. (нова – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) което има действащ договор с лице по чл. 21 или 22 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

    (3) В процедурата за предоставяне на концесия не може да участва самостоятелно или като член на обединение физическо лице, което е:

    1. осъдено с влязла в сила присъда за престъпление по ал. 2, т. 3;

    2. лишено от правото да осъществява търговска дейност;

    3. (нова – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) свързано лице с концедента, както и с органа, който организира провеждането на процедурата за предоставяне на концесията, или със служители на ръководна длъжност в неговото ведомство или организация;

    4. (нова – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) в договорни отношения с лице по чл. 21 или 22 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) От участие в процедурата за предоставяне на концесия може да бъде отстранен участник, който:

    1. е в производство по несъстоятелност;

    2. има задължения за публични вземания на държавата или община по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията;

    3. има просрочени парични задължения към работниците и служителите, на които е работодател;

    4. е бил концесионер и концесионният договор е прекратен по негова вина;

    5. е виновен за професионални нарушения, за които комисията по чл. 23, ал. 3 разполага с писмени доказателства, издадени от компетентен орган;

    6. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) не е представил цялата информация, изискваща се от участниците в процедурата за предоставяне на концесия, или предоставената от него информация е невярна или непълна.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Обстоятелствата по ал. 4, наличието на които е основание за отстраняване на участник, се определят с обявлението по чл. 41.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Когато участникът е посочил в офертата си подизпълнители, изискванията на ал. 2 и 3 и посочените в обявлението изисквания по ал. 4 се прилагат и за подизпълнителите.

    (7) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) При участие в процедурата за предоставяне на концесия участниците, включително подизпълнителите, удостоверяват наличието или липсата на обстоятелствата по ал. 1 – 4 с декларации. Концесионният договор се сключва само след като участникът, определен за концесионер, представи доказателствата за удостоверяване на декларираните обстоятелства, определени с правилника за прилагане на закона.

    Чл. 17. (1) (Предишен текст на чл. 17 – ДВ, бр. 67 от 2008 г., доп., бр. 47 от 2009 г., в сила от 24.09.2009 г., бр. 50 от 2011 г., в сила от 1.07.2011 г., изм., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Освен ако със закон не е определено друго, концедент е:

    1. Министерският съвет – за държавните концесии;

    2. общинският съвет – за общинските концесии;

    3. публичноправна организация, представлявана от орган съгласно устройствения й акт – за обществените концесии;

    4. Министерският съвет, съответният общински съвет и/или органът на публичноправната организация – за съвместните концесии.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Концедент за обектите – собственост на публичноправна организация, на която държавата и/или общината е собственик на сто на сто от капитала, е съответният министър и/или общински съвет.

    Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) (1) Концесионер е лицето, на което чрез сключване на концесионния договор се предоставя концесията.

    (2) Концесията се предоставя на участника в процедурата, определен за концесионер.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Когато участникът, определен за концесионер, не е капиталово търговско дружество, както и когато това е посочено в обявлението за откриване на процедурата или в офертата на участника, определен за концесионер, концесионният договор се сключва с новоучредено капиталово търговско дружество, наричано "проектно дружество", в което:

    1. участникът, определен за концесионер, е едноличен собственик на капитала, или

    2. участниците в обединението, което не е търговец, притежават целия капитал в съотношението от договора за обединение.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Когато това е определено като условие с решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия, концесионният договор се сключва с новоучредено капиталово търговско дружество (публично-частно дружество), в което съдружници или акционери са участникът, определен за концесионер (частен съдружник) и държавата, общината, публичноправната организация и/или публично предприятие (публичен съдружник). В тези случаи се прилагат съответно чл. 50 – 52 от Закона за публично-частното партньорство.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) За проектното и за публично-частното дружество се прилага Търговският закон, доколкото друго не е предвидено в този закон.

    (6) (Отм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.).

    Чл. 18а. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) (1) Проектното, съответно публично-частното дружество, е обвързано от офертата на участника, определен за концесионер. Участникът, определен за концесионер, а когато той е обединение – всеки от участниците в обединението:

    1. е длъжен да предостави на проектното, съответно на публично-частното дружество, ресурсите, с които е доказал съответствието си с приложимите изисквания относно изпълнението на критериите за подбор;

    2. отговаря солидарно за изпълнението на концесионния договор заедно с проектното, съответно с публично-частното дружество.

    (2) Частният съдружник може да извършва една или повече от дейностите – предмет на концесионния договор, като подизпълнител.

    (3) Начинът на предоставяне на ресурсите и участието на частния съдружник като подизпълнител се посочват в офертата и се включват във финансово-икономическия модел към офертата на участника.

    (4) Алинеи 1 – 3 се прилагат съответно за едноличния собственик на проектното дружество и за съдружниците или акционерите в това дружество.

    Глава трета – ПОДГОТВИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ

    Чл. 19. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Подготвителните действия и внасянето на предложение за предоставяне на държавна концесия се осъществява от министър, определен със закон. В случаите, когато липсва оправомощаване от закон, подготвителните действия се извършват от:

    1. (доп. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г., изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) министъра или ръководителя на ведомството – първостепенен разпоредител с бюджет, който ръководи министерството, съответно ведомството, на което съответният обект е предоставен за управление, или който носи отговорността за осигуряване на услугата от обществен интерес;

    2. (изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 43 от 2016 г.) министъра, към когото е ведомството, чийто ръководител е второстепенен разпоредител с бюджет и на когото съответният обект е предоставен за управление;

    3. министъра, който упражнява правата на собственост на държавата в търговец – публично предприятие, на което обектът е предоставен за управление;

    4. (изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) министъра на регионалното развитие и благоустройството – в останалите случаи.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2011 г., в сила от 1.07.2011 г., изм., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Подготвителните действия и внасянето на предложение за предоставяне на общинска концесия и на концесия за находище на минерална вода – изключителна държавна собственост, което е предоставено безвъзмездно за управление и ползване на общината по реда на § 133 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 61 от 2010 г.), се осъществяват от кмета на съответната община.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Подготвителните действия и внасянето на предложение за предоставяне на обществена концесия се осъществяват от лицето, което управлява публичноправната организация.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Освен ако със закон не е предвидено друго, при съвместна концесия подготвителните действия се извършват от орган, определен с решение на един от органите по чл. 17, ал. 1, т. 4 съгласувано с другия орган.

    (5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Органите по ал. 1 – 3 извършват и други действия, свързани с предоставянето и осъществяването на концесиите, за които са оправомощени със закон или с акт на концедента.

    Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Инициативата за предоставяне на концесия може да бъде заявена от всяко заинтересовано лице или с решение на съответния орган по чл. 19, ал. 1 – 4.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Инициативата на заинтересованото лице по ал. 1 се придружава с мотиви за целесъобразността на концесията от гледна точка на концедента, а при концесия за строителство – и с прединвестиционно проучване или инвестиционен проект.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Съответният орган по чл. 19, ал. 1 – 4 не по-късно от три месеца от писменото заявяване на заинтересовано лице по ал. 1 го уведомява за резултатите от проучването на инициативата и за решението си да откаже или да започне подготвителни действия за предоставяне на концесия.

    (4) Инициативата на заинтересованото лице не поражда за него права или привилегии.

    (5) (Отм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.).

    Чл. 21. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Подготвителните действия включват осигуряване от органа по чл. 19, ал. 1 – 4 изработването на обосновка на концесията.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., изм., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) С обосновката по ал. 1 се мотивира предложението за предоставяне на концесия и се определят предметът на концесията, изискванията към предмета и обекта на концесията и основното й съдържание. Обосновката може да се основава на концесионни анализи и/или на финансов модел.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Към обосновката се прилагат документите, определени с правилника за прилагане на закона, включително документи за резултата от съответната процедура по глава шеста от Закона за опазване на околната среда, когато такава е проведена.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Изискванията за съдържанието на обосновката на концесията и редът за нейното изработване и приемане се определят с правилника за прилагане на закона.

    Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Въз основа на обосновката органът по чл. 19, ал. 1 – 4 подготвя проекти на:

    1. решение за откриване на процедурата за предоставяне на концесия;

    2. обявление за провеждане на процедурата;

    3. концесионен договор;

    4. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) документация за участие.

    Глава четвърта – ПРОЦЕДУРА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИЯ (Загл. изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.)

    Чл. 23. (1) Концесия се предоставя при спазване на следните принципи:

    1. публичност и прозрачност;

    2. свободна и лоялна конкуренция;

    3. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) равнопоставеност на всички участници в процедурата за предоставяне на концесия и недопускане на дискриминация;

    4. (нова – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) пропорционалност.

    (2) В решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия, в обявлението или в документацията за участие в процедурата за предоставяне на концесия не могат да се включват условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на определени лица.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Комисията за провеждане на процедурата за предоставяне на концесия, наричана по-нататък "комисията", няма право да предоставя информация, с която се дискриминира или облагодетелства участник в процедурата.

    Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Концесионерът се определя чрез провеждане на открита процедура.

    Чл. 25. (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) При провеждане на процедура за предоставяне на концесия комисията отстранява с решение от участие в процедурата участниците, за които е налице някое от обстоятелствата по чл. 16, ал. 2 и 3. От участие в процедурата се отстраняват и участниците, за които е налице обстоятелство по чл. 16, ал. 4, което е определено с обявлението по чл. 41.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Процедурата за предоставяне на концесия се провежда и в случаите, когато има само един допуснат участник.

    Чл. 26. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., доп., бр. 52 от 2010 г.) Комисията извършва подбор на участниците, допуснати до участие в процедурата за предоставяне на концесия, по един или повече от следните критерии:

    1. пригодност за изпълнение на професионална дейност;

    2. икономическо и финансово състояние;

    3. технически възможности и/или професионална квалификация.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Критерият пригодност за изпълнение на професионална дейност се доказва чрез регистрация в професионален или търговски регистър, ако такава се изисква съгласно законодателството на държавата, в която участникът е установен.

    (3) Критерият икономическо и финансово състояние се доказва чрез:

    1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) регистриран основен капитал на участника, и/или

    2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) балансова и/или пазарна стойност на активите на участника, която се удостоверява с годишния финансов отчет или със съответната пазарна оценка, изготвена от лицензирани оценители, и/или

    3. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) годишни финансови отчети на участника за последните три години.

    (4) Критерият технически възможности и/или професионална квалификация се доказва чрез:

    1. декларация, съдържаща списъци на изпълнени и изпълнявани през последните 5 години договори с предмет, идентичен или сходен с предмета на концесията, включително основните елементи на договорите, и/или

    2. описание на техническото оборудване и на възможностите за осигуряване качествено изпълнение на концесионния договор, и/или

    3. списък на техническите лица, включително на тези, които ще отговарят за качеството на изпълнение на концесионния договор, и/или

    4. сертификати за управление на качеството или за опазване на околната среда, и/или

    5. документи, удостоверяващи образованието и професионалната квалификация на ръководните служители, които ще отговарят за изпълнението на дейностите по концесионния договор, и/или

    6. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) данни за собствени или наети технически лица, които участникът ще използва за изпълнение на строителството – при концесия за строителство.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., бр. 52 от 2010 г.) Критериите за подбор на участниците и минималните нива на приложимите изисквания относно изпълнението им се определят в съответствие със спецификата на обекта на концесията и/или управлението на услугата от обществен интерес и се посочват в обявлението.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г., изм. и доп., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Доказването на съответствието с критериите по ал. 1, т. 2 и 3 може да бъде извършено чрез възможностите на трети лица. В тези случаи участникът следва да представи доказателства, че ще има на разположение възможностите на третото лице.

    (7) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Участниците, които отговарят на критериите за подбор, се определят с решение на комисията и могат да продължат участието си в процедурата, а останалите се отстраняват.

    (8) (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.).

    (9) (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.).

    Чл. 27. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) При провеждане на процедурата за предоставяне на концесия критерият за оценка на офертите е икономически най-изгодната оферта.

    (2) Икономически най-изгодната оферта се определя въз основа на комплексна оценка на офертата съгласно критериите, определени в решението и в обявлението за откриване на процедура за предоставяне на концесия.

    Чл. 28. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Критериите, които формират комплексната оценка на офертата, могат да бъдат:

    1. свързани с предмета на концесията, като:

    а) качество на строителството и/или на управлението и поддържането на обекта на концесията;

    б) качество на предоставяните услуги;

    в) цена на строителството;

    г) цена на предоставяните услуги;

    д) технически предимства, в това число техническо оборудване и материално-техническа база;

    е) функционални характеристики на обекта на концесия;

    ж) срок на завършване на строителството;

    з) условия за извършване на компенсацията по чл. 6, ако такава е предвидена с решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия;

    2. мерки за опазване на околната среда, когато такива са необходими;

    3. срок на концесията;

    4. най-ниска цена на инвестицията за строителство и/или най-ниска цена на предоставяните услуги с обекта на концесията – при концесия за строителство;

    5. най-ниска цена на предоставяните услуги с обекта на концесията – при концесията за услуги;

    6. размер на концесионното плащане, ако такова е предвидено;

    7. други в зависимост от спецификата на концесията.

    (2) В решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия, в обявлението по чл. 41 и в методиката за оценяване на офертите се посочват критериите и относителната тежест на всеки от тях. Начинът за оценяване на отделните критерии се определя с методиката за оценяване, която е неразделна част от документацията за участие в процедурата.

    (3) Оферта, която не отговаря на критериите и изискванията за тяхното удовлетворяване, не се оценява.

    Чл. 29. (1) Ако в офертата на някой участник е предложена цена на строителството или на предоставяните услуги, която е по-ниска с повече от 30 на сто от средната цена в останалите оферти, комисията изисква от участника подробна писмена обосновка за предложената цена, като определя разумен срок за представяне на обосновката, който не може да бъде по-кратък от три работни дни след получаване на искането за това.

    (2) Комисията може да приеме писмената обосновка по ал. 1 и да не отстрани офертата, когато се посочи някое от следните обективни обстоятелства, свързани със:

    1. оригинално решение за изпълнение на строителството или за предоставяне на услугите;

    2. техническо решение;

    3. наличие на изключително благоприятни условия за участника;

    4. икономичност при изпълнение на строителството или на предоставяне на услугите;

    5. получаване на държавна помощ.

    (3) Офертата не се оценява, когато:

    1. участникът не представи в срок писмената обосновка, или

    2. комисията прецени, че посочените в обосновката обстоятелства не са обективни, или

    3. участникът не докаже законовото основание за получена държавна помощ в определен от комисията срок.

    Чл. 30. Открита процедура е процедурата за предоставяне на концесия, при която всяко лице може да подаде оферта.

    Чл. 31. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.).

    Чл. 32. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.).

    Чл. 33. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.).

    Чл. 34. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.).

    Чл. 35. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.).

    Чл. 36. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.).

    Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Редът и сроковете за организиране и провеждане на процедурата за предоставяне на концесия се определят с правилника за прилагане на закона.

    Глава пета – РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИЯ

    Чл. 38. (1) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) В резултат на извършените подготвителни действия органът по чл. 19, ал. 1 – 4 прави мотивирано предложение пред концедента за откриване на процедура за предоставяне на концесия.

    (2) Към предложението се прилагат обосновката на концесията по чл. 21, проектите по чл. 22 и други документи, определени със закон или с правилника за прилагане на този закон.

    Чл. 39. (1) Въз основа на предложението по чл. 38, ал. 1 концедентът приема решение за откриване на процедура за предоставяне на концесия.

    (2) С решението по ал. 1 се определят:

    1. предметът и обектът на концесията;

    2. (изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) другите стопански дейности, когато такива се предвиждат;

    3. (изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) принадлежностите – когато такива се включват в обекта на концесията;

    4. максималният срок на концесията;

    5. началната дата на концесията;

    6. (изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) условията за осъществяване на концесията, както и обстоятелствата от фактически или правен характер, настъпването или изменението на които може да доведе до нарушаване на икономическия баланс;

    7. основните права и задължения по концесионния договор;

    8. условията за възлагане изграждането на обекта на концесията от подизпълнители;

    9. условията и/или забраните за отдаване на обекта на концесията под наем и за предоставяне на дейности по експлоатацията и поддържането му на подизпълнители;

    10. видът и размерът на гаранциите за изпълнение на задълженията по концесионния договор и/или други обезпечения;

    11. (доп. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) условията и формата за извършване на концесионното плащане, когато такова се предвижда, включително:

    а) размерът на еднократното концесионно плащане, дължимо към датата на влизане в сила на концесионния договор;

    б) размерът на минималното годишно концесионно плащане за срока на концесията;

    в) максималният гратисен период, през който концесионерът се освобождава от извършване на концесионното плащане – когато такъв се предвижда;

    г) редът за извършване на концесионното плащане;

    д) (нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) формата на концесионно плащане и/или паричният й еквивалент;

    12. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) изискванията, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;

    13. (нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) условията за опазването на околната среда, на човешкото здраве и на защитените територии, зони и обекти;

    14. (предишна т. 13 – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) формата, размерът и условията за извършване на компенсация по чл. 6, когато такава се предвижда;

    15. (предишна т. 14 – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) задължението на концесионера да застрахова за срока на концесията за своя сметка и в полза на концедента обекта на концесията;

    16. (отм., предишна т. 15 – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) други изисквания, свързани с характера на концесията, които не са нормативно определени;

    17. критериите за комплексна оценка на офертите и тяхната относителна тежест;

    18. размерът и начинът на плащане на гаранцията за участие в процедурата за предоставяне на концесия.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) С решението по ал. 1 може да се определи условие концесионният договор да се сключи с проектно или с публично-частно дружество. Когато е предвидено създаването на публично-частно дружество, в решението се посочват и обстоятелствата по чл. 50, ал. 3 от Закона за публично-частното партньорство.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Решението по ал. 1 не се обнародва.

    (5) Решението по ал. 1 може да бъде изменяно или допълвано в случаите, предвидени в този закон.

    Чл. 40. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., бр. 52 от 2010 г., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) В 7-дневен срок от приемането на решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия органът по чл. 19, ал. 1 – 4 с решение одобрява обявление за провеждане на процедурата, документация за участие в процедурата и проект на концесионен договор.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) При одобряване на документите по ал. 1 органът по чл. 19, ал. 1 – 4 е обвързан с решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия.

    Глава шеста – ПРОВЕЖДАНЕ НА ПРОЦЕДУРА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИЯ

    Раздел I – Обявление за провеждане на процедура за предоставяне на концесия

    Чл. 41. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., бр. 52 от 2010 г., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) (1) Обявлението за провеждане на процедура за предоставяне на концесия, наричано по-нататък "обявлението", при концесия за строителство съдържа:

    1. данни за органа, който организира провеждането на процедурата (възлагащ орган):

    а) наименование, адрес и адрес за контакти;

    б) вид на органа и основна дейност или дейности;

    2. данни за предмета на концесията:

    а) наименование;

    б) вид, обем и местоположение на строителството;

    в) кратко описание на дейностите по строителството;

    г) код съгласно Общия терминологичен речник (CPV);

    д) в случаите по чл. 53, ал. 1 – минималния процент от строителството, който следва да се извърши от трети лица – подизпълнители;

    3. правна, икономическа, финансова и техническа информация за:

    а) обстоятелствата по чл. 16, ал. 2 и 3, документите и начина за удостоверяването им;

    б) обстоятелствата по чл. 16, ал. 4, при наличието на които комисията отстранява кандидат/участник в процедурата, документите и начина за удостоверяването им;

    в) критериите за подбор, минималните нива на приложимите изисквания относно изпълнението им и документите, с които се удостоверява съответствието с тези изисквания;

    4. информация относно процедурата за предоставяне на концесията:

    а) критериите, които формират комплексната оценка на офертите (критериите за възлагане), и тежестта на всеки от тях;

    б) място и срок за получаване на заявленията или офертите;

    в) език, на който трябва да бъдат написани заявленията и офертите;

    5. допълнителна информация:

    а) връзка на концесията с проект и/или програма, които са финансирани от фонд на Европейския съюз;

    б) вид на концесията – държавна, общинска, обществена, съвместна;

    в) вид на обекта на концесията;

    г) местонахождение на обекта на концесията;

    д) описание или изисквания към принадлежностите;

    е) описание и обем на услугите от обществен интерес – предмет на концесията;

    ж) размер на гаранцията за участие в процедурата и условията за нейното предоставяне или заплащане;

    з) срок на валидност на офертите;

    и) място и срок за получаване на документацията за участие в процедурата;

    к) място, дата и час на отваряне на заявленията или офертите;

    л) ограниченията за представяне на варианти в офертата;

    м) дата на изпращане на обявлението в "Държавен вестник";

    н) ред и срок за обжалване на решението за одобряване на обявлението;

    о) друга информация в зависимост от спецификата на концесията, включително условието концесионният договор да се сключи с проектно дружество или с публично-частно дружество.

    (2) Обявлението при концесия за услуга и концесия за добив съдържа данните по ал. 1, които са приложими към конкретната концесия.

    Чл. 42. (1) (Доп. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Обявлението се попълва в електронен формуляр по образец:

    1. (нова – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) одобрен с Регламент (ЕО) № 1150/2009 на Комисията от 10 ноември 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1564/2005 по отношение на стандартните формуляри за публикуването на обявления в рамките на процедурите за възлагане на обществени поръчки в съответствие с директиви 89/665/ЕИО и 92/13/ЕИО на Съвета (OB, L 313/3 от 28 ноември 2009 г.) – за концесии за строителство;

    2. (нова – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) публикуван на интернет страницата на Националния концесионен регистър – за концесиите за услуга и за концесиите за добив на природни богатства.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., изм. и доп., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Органът по чл. 19, ал. 1 – 4 изпраща електронния формуляр с обявлението за обнародване в електронната страница на "Държавен вестник" и за вписване в Националния концесионен регистър в срока по чл. 40, ал. 1. В 5-дневен срок от изпращането му обявлението се обнародва и се вписва в Националния концесионен регистър.

    (3) (В сила от 1.01.2007 г. – ДВ, бр. 36 от 2006 г., изм., бр. 67 от 2008 г., бр. 52 от 2010 г.) Едновременно с изпращането му в "Държавен вестник" обявлението за концесия за строителство със стойност над определената с регламент на Европейската комисия се изпраща по електронен път и за публикуване в "Официален вестник" на Европейския съюз.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Стойността на концесията за строителство се определя като сума от прогнозните стойности на всички приходи на концесионера за срока на концесията, както следва:

    1. приходи от предоставянето на услугата от обществен интерес;

    2. приходи от други стопански дейности с обекта на концесията;

    3. заплащане на компенсация от страна на концедента.

    Чл. 43. (1) (Доп. – ДВ, бр. 52 от 2010 г., изм., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) След обнародването на обявлението в "Държавен вестник", а в случаите по чл. 42, ал. 3 – след публикуването му в "Официален вестник" на Европейския съюз, органът по чл. 19, ал. 1 – 4 публикува съобщение за процедурата за предоставяне на концесия в средствата за масово осведомяване и/или в Интернет.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) В съобщението се посочват най-малко обектът на концесията и номерът на обявлението в електронната страница на "Държавен вестник", в който е обнародвано обявлението.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) В съобщението не може да се включва информация, която не се съдържа в обявлението.

    Раздел II – Документация за участие в процедурата за предоставяне на концесия и проект на концесионен договор

    Чл. 44. (1) Документацията за участие в процедурата за предоставяне на концесия съдържа:

    1. описание на обекта на концесията и документите, които го индивидуализират;

    2. (нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) документите, с които се удостоверява липсата на обстоятелство за допускане до участие в процедурата;

    3. (нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) критериите за подбор и документите, с които се удостоверява съответствието с тях;

    4. (предишна т. 2, изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) условията, на които трябва да отговаря офертата, включително техническите спецификации;

    5. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 67 от 2008 г., изм., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) прединвестиционните проучвания или инвестиционните проекти – при концесия за строителство, ако са изработени такива;

    6. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) минималните изисквания, на които трябва да отговарят вариантите, и начина на тяхното представяне – когато с обявлението не е ограничена възможността за представяне на варианти в офертата;

    7. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) критериите за комплексна оценка на офертите, тяхната относителна тежест и методиката за оценяване на офертите;

    8. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) образец на офертата и указания за изработването й;

    9. (предишна т. 7, изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) други, в зависимост от предмета на концесията.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Методиката по ал. 1, т. 7 съдържа точни и подробни указания за определяне на оценката по всеки критерий и за определяне на комплексната оценка на офертата.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Техническите спецификации по ал. 1, т. 4 се определят по Закона за обществените поръчки.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Документацията за участие се публикува на интернет страницата на съответния орган по чл. 19, ал. 1 – 4. Органът, който организира провеждането на процедурата за предоставяне на концесията, определя цена на документацията за участие или безплатното й предоставяне. Цената на документацията за участие не може да е по-висока от действителните разходи за нейното отпечатване и размножаване. При поискване от заинтересовано лице възложителят е длъжен да изпрати документацията на лицето, отправило искането, за негова сметка, както и да му осигури възможност да разгледа документацията на място, преди да я закупи.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Срокът за получаване на документацията за участие в процедурата е до третия ден преди изтичане на срока за подаване на оферти.

    Чл. 45. Към документацията за участие в процедурата се прилагат копия от решението за откриване на процедурата, от обявлението и от проекта на концесионен договор, както и други документи, определени с правилника за прилагане на закона.

    Раздел III – Комисия за провеждане на процедурата за предоставяне на концесия

    Чл. 46. (1) Процедурата за предоставяне на концесия се организира от органа, извършил подготвителните действия, и се провежда от комисия, която се назначава от:

    1. министър-председателя – за държавните концесии;

    2. кмета на общината – за общинските концесии;

    3. органа, който управлява публичноправната организация – за обществените концесии;

    4. (нова – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) орган, определен съгласувано от концедентите – за съвместните концесии.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Комисията се състои от председател, заместник-председател и още най-малко трима членове.

    (3) Комисията приема решенията си с мнозинство от състава й.

    (4) В състава на комисията не може да участва лице, което:

    1. има материален интерес от предоставяната концесия;

    2. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) е свързано лице с участник в процедурата за предоставяне на концесия, а в случаите, когато участникът е юридическо лице – и с член на неговия управителен или контролен орган.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Председателят, заместник-председателят и останалите членове на комисията са длъжни в тридневен срок:

    1. от получаване на заповедта за назначаване на комисията да подадат декларация за липсата на материален интерес от предоставяната концесия;

    2. от узнаване на обстоятелството, че в процедурата за предоставяне на концесия участва свързано с тях лице, да подадат искане за освобождаване от състава на комисията.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) При наличие на материален интерес от предоставяната концесия, при подадено искане за освобождаване от състава на комисията, както и в други случаи, при които по обективни причини лице по ал. 5 не може да изпълнява задълженията си, съответният орган по ал. 1 назначава нов член на комисията.

    Чл. 47. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Председател на комисията за държавните концесии е органът, извършил подготвителните действия за предоставяне на концесията. В случаите по чл. 46, ал. 6 за председател на комисията се назначава заместник-министър на съответното министерство.

    (2) Като членове на комисията за държавните концесии задължително се включват поне един представител на съответното министерство и по един представител на администрацията на Министерския съвет и на Министерството на финансите. По преценка на министър-председателя в комисията могат да бъдат включени и представители на други ведомства и на областния управител.

    (3) Мнозинството на комисията за държавните концесии, включително председателят и заместник-председателят, не може да бъде формирано от представители на едно ведомство.

    Чл. 48. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) (1) Комисията:

    1. организира приемането и съхраняването на офертите;

    2. допуска до и отстранява от участие в процедурата участниците;

    3. извършва подбора и определя участниците, които получават право да продължат участието си в процедурата;

    4. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) дава разяснения и предоставя допълнителна информация или документи на заинтересованите лица и участници;

    5. прави предложения за отстраняване на незаконосъобразност в обявленията, документацията за участие и проекта на концесионен договор;

    6. разглежда и оценява офертите и извършва класиране на участниците, като предлага класираният на първо място да бъде определен за концесионер;

    7. изработва проект на решение за определяне на концесионер или проект на решение за прекратяване на процедурата за предоставяне на концесия.

    (2) Решенията на комисията се мотивират и заедно с извършените от нея действия се отразяват в протокол.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) За приетите решения по ал. 1, т. 2 и 3 и за мотивите за приемането им комисията уведомява всички заинтересовани участници.

    (4) Комисията може да привлича като консултанти служители или външни експерти. Разпоредбите на чл. 46, ал. 4 – 6 се прилагат и за консултантите.

    (5) (Доп. – ДВ, бр. 82 от 2012 г.) На членовете на комисията и на консултантите се изплаща възнаграждение при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона, освен ако в закон е предвидено друго.

    Чл. 48а. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) (1) Предоставянето на разясненията, документите и информацията по чл. 48, ал. 1, т. 4 се извършва чрез предаване срещу подпис на заинтересованото лице/участник или на негов упълномощен представител.

    (2) Уведомяването за решенията по чл. 48, ал. 1, т. 2 и 3 може да се извършва освен по реда на ал. 1 и чрез изпращане на решението чрез електронната поща, посочена при закупуване на документацията за участие, съответно в офертата. При изпращане чрез електронна поща решението се смята за връчено с постъпването му в посочената информационна система и се удостоверява с копие от електронния запис за това.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Редът за уведомяване по ал. 1 и 2 се прилага и в други случаи, определени с този закон и с правилника за неговото прилагане.

    Раздел IV – Оферти (Загл. изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.)

    Чл. 49. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Оферта за участие в открита процедура може да подаде лице по чл. 16, ал. 1, за което не е налице обстоятелство по чл. 16, ал. 2 – 4.

    Чл. 50. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) (1) Сроковете за получаване на оферти се определят в обявлението по чл. 41.

    (2) Сроковете за получаване на оферти не могат да бъдат по-кратки от:

    1. (изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) петдесет и два дни от датата на изпращане на обявлението в електронната страница на "Държавен вестник" – при концесия за строителство със стойност над определената с регламент на Европейската комисия;

    2. тридесет и пет дни от датата на изпращане на обявлението в електронната страница на "Държавен вестник" – за останалите случаи.

    Чл. 51. (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) При изработване на офертата заинтересованите лица спазват условията, определени с документацията за участие.

    (2) До изтичането на срока за получаване на офертите всеки участник в процедурата може да промени, да допълни или да оттегли офертата си.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Участник в процедура за предоставяне на концесия има право да подаде само една оферта.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Участникът може да предложи няколко варианта в офертата си освен в случаите, когато с обявлението е ограничена възможността за това.

    (5) Комисията разглежда и класира само вариантите на офертите, които удовлетворяват обявените с документацията за участие минимални изисквания.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Комисията не разглежда и не оценява оферта:

    1. на участник, който е отстранен от участие в процедурата с решение по чл. 25, ал. 1 или по чл. 26, ал. 7;

    2. която е оттеглена от участника;

    3. която е с изтекъл срок на валидност и след покана участникът не е подновил валидността й;

    4. на участник, който не е удължил срока на валидност на банковата гаранция за участие.

    Чл. 52. (1) Към офертата всеки участник може да приложи декларация, в която посочва коя част от съдържащата се в нея информация е конфиденциална.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Конфиденциална може да бъде информацията, която включва технически или търговски тайни на участника.

    (3) Не може да бъдат декларирани за конфиденциални данните, които трябва да се съдържат в партидата на регистрираната концесия в Националния концесионен регистър.

    (4) Информацията, посочена в декларацията по ал. 1, запазва конфиденциалността си и след включването й в концесионния договор – до неговото прекратяване или за срок, определен от концесионера.

    (5) Комисията и привлечените консултанти са длъжни да не разгласяват и да не предават на други лица информацията по ал. 1, освен в случаите, предвидени в Закона за достъп до обществена информация.

    Чл. 53. (1) С решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия за строителство концедентът може да постави условие най-малко 30 на сто от общата стойност на строителството да се извърши от трети лица – подизпълнители.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Извън случаите по ал. 1 участниците могат свободно да предлагат с офертата си възлагането на част от строителството на подизпълнители, като определят процента от стойността на строителните работи, който ще се изпълнява от тях.

    (3) Предложението на участника, определен за концесионер, относно наемането на подизпълнители за извършване на част от строителството, се включва в концесионния договор.

    Чл. 54. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) При концесия за строителство концесионерът може да възлага част от строителството на подизпълнителите, посочени в офертата. Когато посочен в офертата подизпълнител трябва да бъде заменен или възникне необходимост от ползване на друг, концесионерът избира новия подизпълнител чрез процедура по Закона за обществените поръчки, като срокът за получаване на:

    1. заявления за участие в процедурата не може да бъде по-кратък от 37 дни от датата, на която обявлението е обнародвано на електронната страница на "Държавен вестник";

    2. офертите не може да бъде по-кратък от 40 дни от датата, на която обявлението е обнародвано на електронната страница на "Държавен вестник", или от датата, на която са изпратени поканите за представяне на оферти.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Законът за обществените поръчки не се прилага в случаите, когато подизпълнител е свързано с концесионера лице.

    (3) Списък на свързаните лица по ал. 2 се включва в офертата на участника и се актуализира след всяка промяна в отношенията между лицата.

    (4) (Доп. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Списъците по ал. 3 се прилагат към концесионния договор. При промяна на отношенията между концесионера и свързаното с него лице се сключва допълнително споразумение към концесионния договор по реда на чл. 70, ал. 2.

    Раздел V – Гаранции

    Чл. 55. (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Заедно с офертите си участниците представят гаранция за участие в процедурата под формата на внесен депозит или банкова гаранция. Формата на гаранцията се избира от участниците.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Гаранцията по ал. 1 обезпечава участието на участника в процедурата за предоставяне на концесия и сключването на концесионния договор от участника, определен за концесионер. Когато гаранцията е под формата на банкова гаранция, при издаването й трябва да се осигури валидност, която да гарантира усвояването й съгласно изискванията на този раздел.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Гаранцията се освобождава с решение на органа, който организира провеждането на процедурата за предоставяне на концесия, в 7-дневен срок от изтичането на срока за обжалване на решението за определяне на концесионер, съответно на решението за прекратяване на процедурата.

    (4) (Доп. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Гаранциите на участници, които са преустановили участието си в процедурата чрез оттегляне на офертата преди изтичането на срока й на валидност, се задържат, съответно се усвояват.

    (5) Не се освобождава в срока по ал. 3 гаранцията на:

    1. участника, определен за концесионер;

    2. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) участника, класиран на второ място.

    (6) Гаранцията на участник, определен за концесионер, се задържа, съответно се усвоява, в случаите, когато той не сключи концесионния договор в определения срок, а когато го сключи – гаранцията се освобождава в 7-дневен срок.

    (7) (Отм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.).

    Чл. 56. Концесионерът представя гаранции и/или други обезпечения за изпълнение на задълженията си по концесионния договор.

    Чл. 57. Гаранциите и обезпеченията се определят с решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия.

    Глава седма – ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОНЦЕСИОНЕР

    Чл. 58. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Органът, който организира провеждането на процедурата за предоставяне на концесия, представя на концедента доклад и проект за решение за определяне на концесионер в срок, определен със заповедта за назначаване на комисията, който не може да бъде по-дълъг от три месеца. Към доклада се прилага протоколът на комисията по чл. 48, ал. 2.

    (2) Въз основа на доклада и протокола на комисията след самостоятелна преценка на изложените в тях факти и обстоятелства концедентът приема решение за:

    1. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) определяне за концесионер на класирания на първо място участник, или

    2. възлагане на комисията да отстрани констатирани нередовности, след което да извърши ново класиране, или

    3. прекратяване на процедурата в случаите по чл. 60, ал. 1, т. 1 – 4.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Заинтересованите участници се уведомяват за решението по ал. 2 и за мотивите за приемането му по реда на чл. 48а и могат да го обжалват по реда на глава единадесета в 10-дневен срок от уведомяването.

    (4) (В сила от 1.01.2007 г. – ДВ, бр. 36 от 2006 г., изм., бр. 67 от 2008 г., отм., бр. 52 от 2010 г., нова, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) При съвместните концесии решението по ал. 2 се приема от Министерския съвет и съответния общински съвет и/или орган на публичноправната организация, освен ако със закон не е предвидено друго.

    Чл. 59. (1) С решението за определяне на концесионер се:

    1. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) конкретизират условията на концесията и правата и задълженията на страните в съответствие с офертата на участника, предложен за концесионер, които не са определени или са определени в граници с решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия;

    2. определя срок за сключване на концесионния договор, който не може да бъде по-дълъг от три месеца.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., бр. 52 от 2010 г., доп., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Когато класираният на първо място участник не представи документите за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 16, ал. 1 – 4 или не сключи концесионния договор в определения срок, концедентът може да определи за концесионер класирания на второ място участник.

    (3) За държавните концесии с решението на Министерския съвет се определя органът, който:

    1. сключва концесионния договор и представлява концедента по него, с изключение на прекратяването му;

    2. организира контрола по изпълнението на концесионния договор;

    3. (нова – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) представлява държавата по дела, които се отнасят до изпълнението на концесионния договор.

    (4) За общинските и обществените концесии правомощията по ал. 3 се осъществяват от съответния орган по чл. 19, ал. 2 и 3.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) При съвместните концесии с решението за определяне на концесионер се определя и органът, който осъществява правомощията по ал. 3, освен ако със закон не е предвидено друго.

    Глава осма – СПИРАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИЯ (Загл. изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.)

    Чл. 59а. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Процедурата за предоставяне на концесия за строителство се спира с мотивирано решение на концедента или на съответния орган по чл. 19, ал. 1 – 4, когато Европейската комисия е уведомила Република България, че преди сключването на концесионен договор за строителство е извършено сериозно нарушение на правото на Европейския съюз по време на процедурата за предоставяне на концесията и:

    1. нарушението не може да бъде отстранено, без това да промени условията, при които е обявена процедурата, или

    2. съответният орган не е съгласен с твърдяното от Европейската комисия нарушение.

    (2) В деня на приемане на решение по ал. 1 органът сезира Комисията за защита на конкуренцията за установяване на незаконосъобразност, включително поради наличието на дискриминационни изисквания относно критериите за подбор или други дискриминационни технически, икономически или финансови условия в обявлението, в документацията за участие, или във всеки друг документ, свързан с процедурата за предоставяне на концесията по реда на глава единадесета.

    (3) Комисията за защита на конкуренцията в тридневен срок от сезирането й образува производство и уведомява органа и администрацията на Министерския съвет за това.

    (4) В производството по ал. 3 служебно се конституират като страни заинтересованите участници.

    (5) Спирането по ал. 1 има действие до окончателното решаване на спора с влязло в сила решение.

    (6) Комисията за защита на конкуренцията, съответно Върховният административен съд уведомяват съответния орган и администрацията на Министерския съвет за всяко решение по производството по ал. 3 в тридневен срок от приемането му.

    Чл. 60. (1) Процедурата за предоставяне на концесия се прекратява с решение на концедента, когато:

    1. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) не са подадени оферти или няма допуснат участник;

    2. съдържанието на нито една оферта не отговаря на изискванията на решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия или на обявените с документацията за участие условия;

    3. отпадне необходимостта от провеждане на процедурата в резултат на обстоятелства, които не са предвидени или не са могли да бъдат предвидени при приемане на решението за откриването на процедурата;

    4. се установят нарушения при откриването и провеждането на процедурата, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявена процедурата;

    5. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., бр. 52 от 2010 г.) определеният за концесионер участник и класираният на второ място участник последователно откажат да сключат концесионен договор.

    (2) С решението за прекратяване на процедурата може и да се:

    1. измени решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия и да се обяви нова процедура, или

    2. обяви нова процедура при условията на прекратената.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., бр. 52 от 2010 г.) Решението по ал. 1 с мотивите за приемането му се съобщава на заинтересованите участници по реда на чл. 48а и подлежи на обжалване по реда на глава единадесета в 10-дневен срок от съобщението.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., бр. 52 от 2010 г.) При прекратяване на процедурата за предоставяне на концесия в случаите по ал. 1, т. 3 и 4 съответният орган възстановява на заинтересованите участници направените от тях разходи за закупуване на документацията за участие в 14-дневен срок от влизането в сила на решението по ал. 1 и освобождава или връща внесените от тях гаранции по реда на чл. 55, ал. 3.

    Чл. 61. Нова процедура за предоставяне на концесия за същия обект може да се открие, когато първоначално обявената процедура е прекратена и решението за прекратяване е влязло в сила.

    Глава осма – "а" (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) ОТСТРАНЯВАНЕ НА НАРУШЕНИЯ В ПРОЦЕДУРА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИЯ ЗА СТРОИТЕЛСТВО, УСТАНОВЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

    Чл. 61а. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Когато Европейската комисия уведоми Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз, че преди сключването на концесионен договор за строителство е извършено сериозно нарушение на правото на Европейския съюз в областта на обществените поръчки по време на процедурата за предоставяне на концесия за строителство, представителството препраща уведомлението в деня на получаването му или най-късно на следващия работен ден до администрацията на Министерския съвет, както и до Министерството на външните работи и до Министерството на икономиката.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) В деня на получаване на уведомлението администрацията на Министерския съвет изпраща копия от него на съответните концедент и орган по чл. 19, ал. 1 – 4.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Органът по чл. 19, ал. 1 – 4 извършва проверка относно наличието на причините, поради които Европейската комисия смята, че е било извършено сериозно нарушение, и в зависимост от нарушението:

    1. в 10-дневен срок от уведомяването по ал. 2:

    а) отстранява нарушението, или

    б) спира процедурата за предоставяне на концесията с решение по чл. 59а, ал. 1;

    2. в тридневен срок от уведомяването по ал. 2 внася пред концедента проект на решение за извършване на действията по т. 1 или за прекратяване на процедурата в случаите по чл. 60, ал. 1, т. 4.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) В случаите по ал. 3, т. 2 концедентът приема съответното решение в 7-дневен срок от сезирането му от органа по чл. 19, ал. 1 – 4.

    (5) Съответният орган уведомява администрацията на Министерския съвет за извършените действия по ал. 3 и 4, включително за образувано производство пред Комисията за защита на конкуренцията относно твърдяното нарушение, в срок не по-късно от 14 дни от уведомяването по ал. 2 и изпраща цялата информация и документи. Когато нарушението произтича от нормативен акт, който не е в съответствие с правото на Европейския съюз, в уведомлението се посочват актът и органът, който може да го измени.

    Чл. 61б. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) В деня, следващ получаването на информацията и документите по чл. 61а, ал. 5, администрацията на Министерския съвет изпраща на Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз с копие до Министерството на външните работи и до Министерството на икономиката отговор до Европейската комисия относно твърдяното от нея нарушение, който съдържа най-малко:

    1. потвърждение, че нарушението е отстранено, или

    2. информация за акта, с който процедурата е спряна, и/или за образувано производство пред Комисията за защита на конкуренцията, а когато нарушението произтича от нормативен акт – и информация относно мерките за привеждане на нормативния акт в съответствие с правото на Европейския съюз.

    (2) Към отговора по ал. 1 се прилагат съответните доказателства.

    Чл. 61в. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Комисията за защита на конкуренцията изпраща решенията и определенията, постановени в производства по този закон, на администрацията на Министерския съвет в 7-дневен срок от обявяването им.

    Чл. 61г. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Уведомленията по чл. 61а, с изключение на уведомлението от Европейската комисия до Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз, както и прилаганите към тях информация и документи се изпращат по електронен път с електронен подпис.

    Глава девета – КОНЦЕСИОНЕН ДОГОВОР

    Раздел I – Сключване на концесионен договор

    Чл. 62. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) (1) Компетентният орган няма право да сключи концесионния договор преди изтичане на 14-дневен срок от уведомяването на заинтересованите участници за решението за определяне на концесионер, освен в случаите, когато участникът, определен за концесионер, е единствен заинтересован участник.

    (2) Концесионният договор се сключва в срока, определен с решението за определяне на концесионер, който започва да тече от влизане в сила на решението за определяне на концесионер или на определението, с което е допуснато предварително изпълнение.

    (3) Решението за определяне на концесионер влиза в сила, когато всички предходни решения в процедурата за предоставяне на концесията са влезли в сила, същото не е обжалвано, а ако е обжалвано – спорът е решен.

    Чл. 63. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) (1) Концесионният договор се сключва без провеждане на преговори в съответствие с проекта, включен към документацията за участие, и с офертата на участника, който е класиран на първо място.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) В случаите, когато класираният на първо място участник откаже да сключи концесионния договор, договорът може да се сключи след провеждане на преговори за подобряване на предложенията по критериите за комплексна оценка на офертата. Преговорите се провеждат с участника, класиран на второ място.

    Чл. 64. (1) Концесионният договор се сключва в писмена форма най-малко в три оригинални екземпляра – по един за страните и един за Националния концесионен регистър. Приложенията към концесионния договор се изработват в толкова екземпляра, колкото са и оригиналите на договора.

    (2) Концесионният договор за общинска концесия се подписва в 4 оригинални екземпляра. Четвъртият екземпляр се изпраща на общинския съвет в тридневен срок от подписването на концесионния договор.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) За неуредените въпроси по сключването, изпълнението и прекратяването на концесионния договор се прилагат съответно разпоредбите на Търговския закон и на общата част от Закона за задълженията и договорите.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Споровете относно сключването, изпълнението и прекратяването на концесионни договори се решават от компетентния граждански съд.

    Раздел II – Съдържание на концесионния договор

    Чл. 65. (1) С концесионния договор концедентът предоставя на концесионера правото на експлоатация на обекта на концесията, а концесионерът се задължава на свой риск да го изгради и/или управлява и поддържа.

    (2) Концесионният договор съдържа:

    1. определяне на предмета на концесията;

    2. данни за търговската и други регистрации на концесионера;

    3. данни за органа, който представлява концедента;

    4. (изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) описание на обекта, включително на концесионната площ, както и принадлежностите към обекта на концесията, ако има такива;

    5. датата на влизане в сила на договора, предварителните условия, ако има такива, и срока на концесията;

    6. условията, реда и сроковете за предаване на обекта на концесията в началото и в края на концесията;

    7. условията за осъществяване на концесията и тежестите, ако има такива;

    8. правата и задълженията на страните, включително условията и сроковете за тяхното изпълнение;

    9. размера, сроковете и реда за извършване на концесионното плащане, когато такова се предвижда;

    10. вида, размера и сроковете за изпълнение на задълженията за инвестиции;

    11. (изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) размера и условията за заплащане на компенсация по чл. 6, когато такава се предвижда;

    12. вида, размера, сроковете и начините за предоставяне на гаранциите и на обезпеченията за изпълнение на задълженията по договора;

    13. изискванията, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, с опазването на околната среда, на човешкото здраве, на защитените територии, зони и обекти и на обществения ред;

    14. условията и реда за финансиране отстраняването на нанесените екологични щети;

    15. отговорностите за неизпълнение на задълженията по договора;

    16. (доп. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) условията и реда за обмен на информация между страните, включително по електронен път, и за извършване на контрола по изпълнение на договора;

    17. условията и реда за решаване на споровете между страните;

    18. основанията и реда за предсрочно прекратяване на договора;

    19. (нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) изискванията относно състоянието, в което обектът на концесията се предава на концедента след изтичане срока на концесията;

    20. (предишна т. 19 – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) приложимото право;

    21. (нова – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) размера на нормата на възвръщаемост за концесионера, определена с финансово-икономическия модел, както и реда за нейното изчисляване, отчитане и контролиране;

    22. (предишна т. 20 – ДВ, бр. 67 от 2008 г., предишна т. 21, изм., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) други, в зависимост от приложимите разпоредби на действащото законодателство относно обекта на концесията, услугата от обществен интерес или другите стопански дейности.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) В концесионния договор в съответствие с обявлението се посочват условията, които определят икономическия баланс и обстоятелствата от фактически или правен характер, свързани с обекта на концесията и/или с услугата от обществен интерес, чието настъпване или изменение би довело до нарушаване на баланса.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Неразделна част от концесионния договор е финансово-икономическият модел, предложен с офертата на участника, определен за концесионер.

    Раздел III – Изпълнение на концесионния договор

    Чл. 66. (1) Концесионният договор влиза в сила от датата на подписването му от страните, освен в случаите по ал. 2.

    (2) Влизането в сила на концесионния договор може да бъде поставено в зависимост от изпълнението на определени с решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия или с действащото законодателство условия. Изпълнението на условията може да бъде обвързано със срок.

    Чл. 67. (1) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Органът, който представлява концедента по концесионния договор, предава обекта на концесията на концесионера в срока и по реда, определени с концесионния договор.

    (2) Когато обектът на концесията се управлява от областен управител, предаването се извършва с негово съдействие.

    Чл. 67а. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) (1) При изпълнение на концесионния договор концесионерът води аналитично счетоводство за предоставяните услуги и за другите стопански дейности, включени в правото на концесионера да експлоатира обекта на концесията.

    (2) Годишният финансов отчет на концесионера подлежи на проверка от регистриран одитор по Закона за независимия финансов одит.

    Чл. 67б. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) При изпълнение на концесионния договор концесионерът има правата на възложител по смисъла на Закона за устройство на територията и в случаите, когато обектът на концесията и принадлежностите са собственост на държавата, общината или публичноправната организация.

    Чл. 67в. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) (1) При изпълнение на концесионния договор се осъществяват мониторинг и контрол на изпълнението на задълженията на страните, както и одит на концесионера.

    (2) Страните по концесионния договор са длъжни да осигуряват водене и съхраняване на документацията и защита на информацията във връзка с изпълнението на договора.

    (3) Концесионерът осигурява публичност за изпълнението на концесионния договор.

    Чл. 68. Органът, който представлява концедента по концесионния договор, представя в Националния концесионен регистър информация по образец за изпълнението на договора по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

    Раздел IV – Изменение на концесионния договор

    Чл. 69. (1) При последващо възникване на опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за човешкото здраве, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред страната по концесионния договор, която е узнала това, е длъжна незабавно да уведоми другата страна.

    (2) Когато наличието на обстоятелство по ал. 1 е констатирано от компетентен орган, той незабавно уведомява концедента.

    (3) Възникването на обстоятелство по ал. 1 може да бъде основание за изменение или прекратяване на концесионния договор.

    Чл. 70. (1) Концесионният договор може да се изменя и/или допълва с допълнително споразумение.

    (2) Когато измененията и допълненията са в рамките на решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия, на решението за определяне на концесионер и на офертата на концесионера, допълнителното споразумение се сключва с органа, който представлява концедента по концесионния договор.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Концесионният договор може да се изменя и/или допълва, включително по отношение на обекта на концесията, когато поради непредвидени обстоятелства е станало необходимо възлагането на концесионера на допълнително строителство, което не е включено в концесионния договор, изменение на вида или обема на строителството, включено в концесионния договор, или възлагане управлението на допълнителни услуги от обществен интерес при следните условия:

    1. допълнителното строителство или допълнителните услуги не могат технически или икономически да се разделят от предмета на концесионния договор без значителни затруднения за концедента или ако могат да се разделят, са съществено необходими за изпълнението на концесионния договор, и

    2. общата стойност на допълнителното строителство или на допълнителните услуги е не повече от 50 на сто от стойността на строителството или услугите съгласно договора, или

    3. общата стойност на измененото строителство не намалява или не превишава стойността на строителството в договора с повече от 50 на сто.

    (4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Извън случаите по ал. 2 и 3 концесионният договор може да се изменя или допълва само за възстановяване на икономическия баланс на концесията, определен с концесионния договор, в следните случаи:

    1. при последващо възникване на опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за човешкото здраве, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред;

    2. при частично погиване на обекта на концесията или при обективна невъзможност за ползването му по предназначение;

    3. при промяна на законодателството;

    4. (изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) при възникване на обстоятелство по чл. 65, ал. 3;

    5. в други случаи, определени със закон.

    (5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) За допълнителното споразумение към концесионен договор за общинска концесия се прилага чл. 64, ал. 2.

    Чл. 71. (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) (1) В случаите по чл. 70, ал. 3 и 4 всяка от страните може да поиска изменение или допълнение на концесионния договор. Искането се отправя към другата страна с мотивирано предложение.

    (2) Отправяне или приемане на предложение за изменение или допълнение на концесионния договор се извършва с мотивирано решение на концедента.

    (3) Ако страните не постигнат съгласие относно изменението или допълнението на концесионния договор, страната, поискала изменението, може да предяви иск за изменение или прекратяване на договора.

    Чл. 72. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) При преобразуване на концесионера в срок до три месеца от вписването на преобразуването в търговския регистър правоприемникът на концесионера може да поиска продължаване на концесионния договор с него, като представи доказателства, че не са налице обстоятелствата по чл. 16, ал. 2 – 4, както и че отговаря на другите изисквания, определени със закон и с решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия. Редът за подаване на искането се определя с правилника за прилагане на закона.

    (2) Когато в срока по ал. 1 не е подадено искане за продължаване на концесионния договор, той се прекратява по право.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) Когато правоприемникът отговаря на изискванията по ал. 1, концедентът приема решение за продължаване на концесионния договор с правоприемника в двумесечен срок от подаване на искането или от отстраняване на нередовностите по него.

    (4) В случай че правоприемникът не отговаря на изискванията на ал. 1, концедентът приема решение за отказ от продължаване на концесионния договор.

    (5) Въз основа на решението по ал. 3 органът, който представлява концедента по концесионния договор, сключва договор за продължаването му с правоприемника.

    (6) С договора по ал. 5 не могат да се променят условията, правата и задълженията по концесионния договор.

    Раздел V – Прекратяване на концесионния договор

    Чл. 73. Концесионният договор се прекратява с изтичането на срока на концесията.

    Чл. 74. (1) Преди изтичане на срока на концесията концесионният договор се прекратява, без нито една от страните да дължи предизвестие:

    1. с погиване на обекта на концесията – от датата на погиването;

    2. (изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) при преобразуване на дружеството – концесионер, освен ако не е сключен договор за продължаване на концесионния договор с правоприемника при условията и по реда на чл. 72;

    3. (изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) при прекратяване на дружеството – концесионер с ликвидация – от датата на прекратяването;

    4. (изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) при несъстоятелност на концесионера – от датата на влизане в сила на решението за обявяване в несъстоятелност;

    5. (нова – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) при съдебно решение в случаите по чл. 71, ал. 3 – от датата на влизане в сила на решението;

    6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) при други основания, предвидени в закон или в концесионния договор – от датата, посочена в тях.

    (2) При прекратяване на договора в случаите по ал. 1, т. 4 държавата, съответно общината, има правата на привилегирован кредитор.

    Чл. 75. (1) Концесионният договор може да бъде прекратен едностранно или по взаимно съгласие на страните:

    1. при последващо възникване на опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за човешкото здраве, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред, или

    2. при условия, предвидени в закон или в концесионния договор.

    (2) Едностранното прекратяване на концесионния договор от страна на концедента, както и отправянето на предложение или приемането на предложение за прекратяване по взаимно съгласие се извършват с решение на концедента.

    Чл. 76. (1) В случаите на неизпълнение на концесионния договор изправната страна може да го прекрати, след като даде на другата страна подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще счита договора за прекратен. Предупреждението се прави писмено по ред и в срокове, определени в договора.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Концедентът може да прекрати договора, без да дава срок за изпълнение, при неизпълнение от концесионера на условие за осъществяване на концесията или на основно задължение, определено с решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия.

    (3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Когато неизправна страна е концесионерът, действия за прекратяване на концесионния договор се предприемат от органа, който представлява концедента по договора, а прекратяването се извършва с решение на концедента.

    Чл. 77. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) С решението на концедента по чл. 75, ал. 2 и по чл. 76, ал. 2 се упълномощава орган, който да го представлява при прекратяването на концесията.

    Раздел V – "а" (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Недействителност на концесионния договор

    Чл. 77а. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) (1) Недействителен спрямо лицата по чл. 95а е концесионен договор, който е сключен:

    1. без обнародване на обявление в "Държавен вестник", или

    2. без публикуване на обявление в "Официален вестник" на Европейския съюз – когато е приложимо, или

    3. без провеждане на процедура за предоставяне на концесия, или

    4. по процедура, която не е допусната от този закон, или

    5. в нарушение на чл. 62, ал. 1 или 2, съчетано с нарушение на този закон, което е засегнало възможността заинтересованото лице да бъде определено за концесионер, или

    6. при наличие на условията по чл. 59а, ал. 1 и въпреки това процедурата за предоставянето на концесията не е била спряна, или

    7. при спряна процедура в нарушение на чл. 59а, ал. 4.

    (2) Не е недействителен договор, който е сключен въз основа на влязло в сила определение за допускане на предварително изпълнение.

    Раздел VI – Последици от прекратяване на концесионния договор или от обявяването му за недействителен (Загл. доп. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.)

    Чл. 78. (1) (Доп. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) При прекратяване на концесионния договор или при обявяването му за недействителен концесионерът е длъжен да предаде обекта на концесията на комисия, назначена от органа по чл. 77, а в случаите на прекратяване по право – от органа, който представлява концедента по концесионния договор. За предаването и приемането на обекта се съставя протокол, който се подписва от членовете на комисията и от упълномощен представител на концесионера.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Срокът за предаване и/или приемане на обекта на концесията е 30 дни от датата на прекратяване или обявяване на недействителността на концесионния договор, а в случаите на отказ от продължаване на концесионния договор с правоприемник – от датата на отказа.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Когато концесионерът откаже да предаде обекта, както и когато към датата на прекратяване на концесионния договор/обявяването му за недействителен концесионерът е прекратен без правоприемник, комисията по ал. 1 съставя констативен протокол за приемане на обекта. Протоколът е основание за издаване на заповед за изземване на обекта от:

    1. областния управител по реда на Закона за държавната собственост;

    2. кмета на общината по реда на Закона за общинската собственост.

    (4) От датата на приемане на обекта, а в случаите по ал. 3 – от датата на изземването:

    1. обектът – държавна собственост, преминава в управление на съответния областен управител или на друго лице, определено с нормативен акт, с акт на Министерския съвет или в акта за държавна собственост;

    2. обектът – общинска собственост, преминава в управление на кмета на община;

    3. обектът – собственост на публичноправна организация, преминава в нейно владение.

    (5) С правилника за прилагане на закона се уреждат съставът на комисията по ал. 1 и финансирането на дейността за опазване и поддържане на обектите през времето на управлението им от областния управител в случаите по ал. 4, т. 1.

    Чл. 79. (1) В 14-дневен срок от датата на приемане на обекта органът по чл. 77, а в случаите по чл. 74, ал. 1 – органът, който представлява концедента по концесионния договор, уведомява концедента и представя информация в Националния концесионен регистър за основанието, датата на прекратяване на договора и датата на приемане на обекта.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Когато обектът на концесията е държавна собственост, в срока по ал. 1 съответният орган уведомява и министъра на регионалното развитие и благоустройството или областния управител за извършеното приемане на обекта за отбелязване в акта за държавна собственост.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Уведомяване по ал. 1 се извършва и при обявяване на недействителността на концесионния договор.

    Чл. 80. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) (1) При прекратяване на концесионния договор поради изтичането на срока на концесията концесионерът няма право на обезщетение.

    (2) При предсрочно прекратяване на концесионния договор по причина, за която концедентът отговаря, концесионерът има право на обезщетение в размер на:

    1. сумата на невъзстановените разходи на концесионера за инвестиции в обекта на концесията – когато обектът е собственост на държавата, общината или публичноправната организация;

    2. сумата, съответстваща на определената с финансово-икономическия модел норма на възвръщаемост за концесионера за целия срок на договора, намалена със стойността на възстановените разходи за инвестиции в обекта на концесията – когато обектът е собственост на концесионера.

    (3) При предсрочно прекратяване на концесионния договор по причина, за която концесионерът отговаря, концедентът:

    1. (доп. – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) дължи на концесионера обезщетение в размер на сумата от невъзстановените разходи на концесионера за инвестиции в обекта на концесията, намалена със сумата, съответстваща на определената с финансово-икономическия модел норма на възвръщаемост за концесионера за целия срок на договора, но не повече от пазарната стойност на извършените от концесионера инвестиции в обекта на концесията към датата на прекратяване на договора – когато обектът е собственост на държавата, общината или публичноправната организация;

    2. не дължи обезщетение на концесионера – когато обектът на концесията е негова собственост.

    (4) Възстановяването на разходите на концесионера за инвестиции покрива собствения капитал с норма на възвръщаемост, определена с финансово-икономическия модел, и привлечения капитал с неговата цена.

    (5) В случаите по ал. 3, т. 1 концедентът не дължи обезщетение, когато към датата на прекратяването на договора пазарната стойност на обекта на концесията се е намалила спрямо пазарната стойност към датата на сключването на договора и намаляването е резултат от причината, поради която концесионният договор е прекратен.

    (6) В случаите по ал. 3, т. 2 концесионерът дължи на концедента възстановяване на сума в размер на възстановените от експлоатацията разходи за инвестиции в обекта на концесията, получени до датата на прекратяване на договора.

    (7) При определяне на размера на дължимото обезщетение се вземат предвид размерът на амортизационните отчисления и наличните финансови активи на концесионера.

    (8) Независимо от обезщетенията по ал. 2 и 3, с концесионния договор се договарят неустойки за предсрочното му прекратяване.

    (9) С концесионния договор се определят сроковете и редът за изплащане на дължимите обезщетения и неустойки. Обезщетенията по ал. 2 и 3 се изплащат на равни годишни вноски за оставащия период от срока на прекратения договор, когато с договора не е определено друго.

    Чл. 80а. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) (1) При обявяването на концесионния договор за недействителен всяка от страните трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея.

    (2) При обявяването на концесионния договор за недействителен концесионерът дължи на концедента и приходите от експлоатацията на обекта на концесията и/или на услугата от обществен интерес.

    (3) При обявяването на концесионния договор за недействителен концедентът дължи на концесионера и:

    1. (изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) обезщетение за направените подобрения и приращения при условията на чл. 80;

    2. възстановяване на разходите за управление и поддържане на обекта на концесията и/или на услугата от обществен интерес.

    (4) Извън случаите по ал. 1 – 3 отношенията между страните се уреждат чрез връщане на паричната равностойност на полученото по договора.

    Глава десета – ФИНАНСИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА ПО КОНЦЕСИИТЕ

    Чл. 81. (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., изм. и доп., бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) (1) Паричните постъпления от концесионни плащания за държавни концесии, от неустойки, гаранции, обезщетения и от продажба на документации за участие постъпват като приход по бюджета на съответното министерство или ведомство.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Когато това е предвидено със закон, част от паричните постъпления от концесионни плащания за държавни концесии се превеждат от съответното министерство или ведомство по бюджетите на общините по местонахождението на обекта на концесията преди приспадане на средствата по ал. 4. Общините отчитат по бюджетите си преведените суми като приходи от концесии.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) Разходите за концесионна дейност се предвиждат и финансират чрез бюджетите на съответните разпоредители с бюджет и бюджета на Министерството на финансите.

    (4) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г., изм., бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) Предвидените по бюджета на Министерството на финансите разходи се извършват и чрез бюджетите на съответните министерства и ведомства въз основа на одобрена от министъра на финансите план-сметка за разходване на средствата и извършване на промени по реда на чл. 109 или 110 от Закона за публичните финанси.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., отм., бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.).

    (6) Изискванията относно отчетите на министерствата и ведомствата за събраните от тях приходи от концесии и направените от тях разходи се определят с правилника за прилагане на закона.

    (7) Ако със закон не е предвидено друго, средствата по ал. 2 се разходват от съответната община след решение на общинския съвет за:

    1. финансиране на дейността по общински концесии;

    2. изпълнение на дейности и мероприятия по възстановяване на околната среда от вреди, настъпили в резултат на осъществяването на концесионна дейност;

    3. капиталови разходи;

    4. (нова – ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) финансиране на дейности по енергийна ефективност на общински обекти;

    5. (нова – ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) финансиране на общински лечебни заведения с над 50 на сто общинско участие;

    6. (нова – ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) съфинансиране по оперативни програми на Европейския съюз;

    7. (нова – ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) социални дейности, спорт и култура.

    Чл. 82. Паричните постъпления от концесионни плащания за общински концесии се разпределят от общинския съвет.

    Глава единадесета – ОБЖАЛВАНЕ. ИСК ЗА ОБЯВЯВАНЕ НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НА КОНЦЕСИОНЕН ДОГОВОР. ИСК ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЯ (Загл. изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.)

    Чл. 83. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., бр. 52 от 2010 г.) (1) На обжалване по реда на тази глава подлежи всяко решение на органите по този закон, както и решенията на комисията за провеждане на процедурата по чл. 48, ал. 1, т. 2 и 3. Решенията се обжалват пред Комисията за защита на конкуренцията относно тяхната законосъобразност, включително относно наличието на дискриминационни изисквания относно критериите за подбор или други дискриминационни технически, икономически или финансови условия в обявлението, в документацията за участие или във всеки друг документ, свързан с процедурата за предоставяне на концесията.

    (2) Жалба срещу решението за определяне на концесионер може да подава само заинтересован участник в 10-дневен срок от уведомяването му за това решение.

    (3) Извън случаите по ал. 2 жалба може да подава всяко заинтересовано лице в 10-дневен срок от уведомяването за съответното решение или от узнаването му по друг начин, но не по-късно от сключването на концесионния договор.

    Чл. 84. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) (1) Жалбата срещу решението за определяне на концесионер спира процедурата за предоставяне на концесията до окончателното решаване на спора.

    (2) Извън случаите по ал. 1 жалбата не спира процедурата за предоставяне на концесията, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата".

    Чл. 85. (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Жалбата се подава едновременно до Комисията за защита на конкуренцията и до концедента за решение по чл. 39 и по чл. 58, ал. 2, съответно – до органа, който организира провеждането на процедурата. Съответният орган е длъжен в тридневен срок от получаването на жалбата да изпрати в Комисията за защита на конкуренцията становище по нея, подкрепено при необходимост с доказателства.

    (2) Жалбата трябва да е написана на български език и да съдържа:

    1. наименованието на органа, до който се подава;

    2. за жалбоподател – юридическо лице: наименованието, седалището и адреса на управление и данни за регистрация съгласно законодателството на държавата на неговото установяване, а за жалбоподател – физическо лице: името, адреса и данни за самоличността му;

    3. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) наименованието и адреса на органа, чийто акт се обжалва;

    4. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., бр. 52 от 2010 г.) данни за процедурата и за решението, което се обжалва;

    5. оплакванията и искането на жалбоподателя;

    6. подпис на лицето, което подава жалбата, или на неговия пълномощник.

    (3) Към жалбата се прилагат доказателствата, с които жалбоподателят разполага, и документ за платена държавна такса, определена с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

    (4) До произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията с решение по чл. 91 съответният орган може сам да отстрани твърдяното в жалбата нарушение.

    (5) Ако жалбата не отговаря на изискванията по ал. 2 и 3, председателят на Комисията за защита на конкуренцията уведомява жалбоподателя и му дава тридневен срок за отстраняване на нередовностите.

    (6) Комисията за защита на конкуренцията не образува производство, когато:

    1. жалбата е подадена след изтичане на съответния срок по чл. 83;

    2. нередовностите не са отстранени в срока по ал. 5;

    3. не е представен документ за внесена държавна такса.

    (7) В случаите по ал. 6 председателят на Комисията за защита на конкуренцията връща жалбата с разпореждане, което подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.

    Чл. 85а. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) (1) Когато жалбата е срещу решение за определяне на концесионер, в становището по чл. 85, ал. 1 съответният орган може да поиска допускане на предварително изпълнение за сключването на концесионния договор. Искането се обосновава, включително чрез прилагане на съответни доказателства.

    (2) Комисията за защита на конкуренцията допуска предварително изпълнение на решението за избор на концесионер по изключение, когато това се налага, за да се осигури животът и здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или труднопоправима вреда.

    (3) Не се допуска предварително изпълнение, ако искането се обосновава с икономически интереси, които водят до непропорционални последици, включително с разходите, които са резултат от:

    1. отлагане изпълнението на договора;

    2. откриването на нова процедура;

    3. промяна на концесионера по договора;

    4. изплащане на обезщетения и/или други санкции, произтичащи от договора.

    Чл. 86. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., бр. 52 от 2010 г.) (1) Когато жалбата не е срещу решение за определяне на концесионер, Комисията за защита на конкуренцията може да наложи временна мярка – спиране на процедурата за предоставяне на концесия, ако това е поискано с жалбата.

    (2) Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временната мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Преценката се извършва въз основа на твърденията по жалбата, становището на съответния орган и доказателствата, приложени от страните.

    (3) Комисията за защита на конкуренцията може да не наложи временната мярка, когато отрицателните последици от всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане.

    (4) Произнасянето по временната мярка не обвързва Комисията за защита на конкуренцията при решаване на спора по същество и не засяга останалите искания на жалбоподателя.

    Чл. 87. (1) В тридневен срок от постъпване на жалбата или от отстраняване на нередовностите по нея председателят на Комисията за защита на конкуренцията образува производство и определя докладчик.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Когато с жалбата е направено искане за налагане на временна мярка, Комисията за защита на конкуренцията в закрито заседание с определение се произнася по искането в 7-дневен срок от образуването на производството.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Определението за налагане на временната мярка се съобщава на страните и подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в тридневен срок от съобщаването.

    (4) (Отм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.).

    (5) (Отм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.).

    (6) (Отм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.).

    (7) Обжалването на определението не спира производството пред Комисията за защита на конкуренцията и изпълнението на наложената временна мярка. Определението на съда е окончателно.

    (8) (Отм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.).

    Чл. 87а. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) (1) Когато е обжалвано решението за определяне на концесионер и концедентът е поискал допускане на предварително изпълнение за сключването на концесионния договор, Комисията за защита на конкуренцията в закрито заседание с определение се произнася по искането в тридневен срок от получаване на искането по чл. 85а, ал. 1.

    (2) Определението за допускане сключването на концесионния договор се съобщава на страните по реда на чл. 48а и подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в тридневен срок от съобщаването.

    Чл. 87б. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) (1) Когато е образувано производство срещу решение за определяне на концесионер и не е допуснато предварително изпълнение, Комисията за защита на конкуренцията служебно проверява за наличие на висящо производство срещу предходно решение по същата процедура.

    (2) Комисията за защита на конкуренцията спира производството, образувано по жалба срещу решение за определяне на концесионер, когато установи висящо производство срещу предходно решение по същата процедура до окончателното решаване на спора по него.

    (3) След влизането в сила на решението по жалбите срещу предходни решения по същата процедура производството срещу решението за определяне на концесионер се възстановява служебно или по искане на една от страните.

    Чл. 88. (1) Докладчикът проучва обстоятелствата по жалбата, за което се подпомага от администрацията на Комисията за защита на конкуренцията.

    (2) В производството пред Комисията за защита на конкуренцията се допускат устни и писмени доказателства и експертни становища.

    (3) При използване на експертни становища по ал. 2 сумите за възнаграждения на експертите се внасят предварително от страната, която е поискала експертизата. При назначаване на експертиза по инициатива на Комисията за защита на конкуренцията разноските за възнаграждение на експертите се възлагат на:

    1. жалбоподателя – когато жалбата е оставена без уважение или производството е прекратено;

    2. съответния орган – в случаите по чл. 91, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 и когато жалбата е оттеглена поради отстраняване на твърдяното в нея нарушение по чл. 85, ал. 4.

    (4) Страните в производството, държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на Комисията за защита на конкуренцията при изпълнение на възложените й със закона задължения.

    (5) Доказателствата, събрани в производството пред Комисията за защита на конкуренцията, не могат да бъдат разгласявани, ако представляват производствена, търговска или друга защитена със закон тайна. Когато в тях се съдържат данни, представляващи класифицирана информация, се прилага редът, предвиден в Закона за защита на класифицираната информация.

    (6) След приключване на проучването на страните се дава възможност да се запознаят със събраните по преписката доказателства.

    (7) Страните са длъжни да представят всичките си доказателства най-късно в деня преди заседанието по разглеждане на жалбата.

    Чл. 89. (1) След приключване на проучването докладчикът представя преписката на председателя на Комисията за защита на конкуренцията, който насрочва открито заседание за разглеждането й.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г.) Страните се призовават по реда на Гражданския процесуален кодекс. При призоваването не се прилага правилото на чл. 56, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс.

    (3) Страните могат да ползват адвокатска защита.

    Чл. 90. (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., бр. 54 от 2010 г., бр. 73 от 2011 г., в сила от 20.10.2011 г.) Заседанията са редовни, когато присъстват най-малко четирима от членовете на Комисията за защита на конкуренцията.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., бр. 54 от 2010 г., бр. 73 от 2011 г., в сила от 20.10.2011 г.) Комисията за защита на конкуренцията постановява решения и определения с явно гласуване и с мнозинство от 4 гласа. В случай че на заседанието присъстват по-малко от 7 членове, решението се постановява само ако за него са гласували най-малко 4 от членовете на комисията.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.) Член на комисията не може да участва в производството по проучване по този закон, когато е заинтересован от изхода му или когато са налице основателни съмнения в неговата безпристрастност. Членът на комисията се отвежда по свой почин или по искане на страните.

    (4) Заседанието започва с решаване на предварителните въпроси относно редовността на процедурата.

    (5) (Отм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.).

    (6) На страните в производството могат да се задават въпроси по ред, определен от председателя на Комисията за защита на конкуренцията.

    (7) Когато счете, че обстоятелствата по жалбата са изяснени, председателят предоставя възможност на страните за становища.

    (8) След изясняване на спора от фактическа и правна страна председателят закрива заседанието.

    Чл. 91. (1) Комисията за защита на конкуренцията в закрито заседание постановява решение, с което:

    1. оставя жалбата без уважение, или

    2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) отменя незаконосъобразното решение и със задължителни указания връща преписката на органа за продължаване на процедурата за предоставяне на концесия от последното законосъобразно решение или действие, или

    3. (нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) обявява нищожността на решението.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Когато е обжалвано решението за определяне на концесионер и е допуснато предварително изпълнение, Комисията за защита на конкуренцията:

    1. оставя жалбата без уважение, или

    2. установява незаконосъобразността на решението.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) В случаите по ал. 2, т. 2 сключеният концесионен договор запазва действието си, а заинтересованите участници имат право да търсят обезщетение по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

    (4) Решението на Комисията за защита на конкуренцията е писмено и съдържа:

    1. наименованието на органа, който го е издал;

    2. мотиви;

    3. диспозитивна част;

    4. пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.

    (5) Член на Комисията за защита на конкуренцията, който не е съгласен с решението, го подписва с особено мнение, което се прилага към решението.

    Чл. 92. (1) Комисията за защита на конкуренцията се произнася по жалбата в двумесечен срок от образуване на производството.

    (2) Решението заедно с мотивите се изготвя и обявява най-късно в 14-дневен срок от произнасянето по жалбата.

    Чл. 93. (1) Комисията за защита на конкуренцията с определение прекратява производството:

    1. когато жалбата е недопустима;

    2. когато жалбоподателят – физическо лице, е починал или юридическото лице е прекратено без правоприемник;

    3. при оттегляне на жалбата.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Определението по ал. 1 се съобщава на страните по реда на чл. 48а и подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

    Чл. 94. За всички неуредени въпроси относно процедурата по обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията се прилага административнопроцесуалният ред за оспорване на административни актове.

    Чл. 95. (1) (Доп. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Решението на Комисията за защита на конкуренцията по чл. 91 се съобщава на страните по реда на чл. 48а и подлежи на обжалване по реда на чл. 93, ал. 2.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Върховният административен съд се произнася в срок до два месеца от получаване на жалбата и решението му е окончателно.

    Чл. 95а. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) (1) Обявяване недействителността на концесионен договор може да иска:

    1. всяко заинтересовано лице в случаите по чл. 77а, ал. 1, т. 1 – 4;

    2. всеки заинтересован участник в случаите по чл. 77а, ал. 1, т. 5;

    3. всяко заинтересовано лице, съответно заинтересован участник в зависимост от етапа, на който е била процедурата към момента на уведомлението на Европейската комисия – в случаите по чл. 77а, ал. 1, т. 6 и 7.

    (2) Искът по ал. 1 се предявява по реда на Гражданския процесуален кодекс.

    (3) Срокът за подаване на иск за обявяване недействителност на концесионен договор е до два месеца от вписването на договора в Националния концесионен регистър или от узнаването, но не по-късно от една година от сключването на договора.

    Чл. 95б. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) (1) Всяко заинтересовано лице може да подаде иск за обезщетение за вреди, претърпени в резултат на нарушение на този закон при провеждане на процедура за предоставяне на концесия.

    (2) Искът по ал. 1 се предявява при условията и по реда на чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1, 3 и 4 и чл. 205 от Административнопроцесуалния кодекс.

    Глава единадесета – "а" (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) АЛТЕРНАТИВНИ САНКЦИИ

    Чл. 95в. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Когато концесионният договор е сключен след допуснато предварително изпълнение, с решението по чл. 91, ал. 2, т. 2 Комисията за защита на конкуренцията, съответно Върховният административен съд налага на органа санкция, наричана "алтернативна санкция", в размер 5 на сто от по-високата от прогнозираните стойности на инвестицията за срока на концесията или на приходите от експлоатацията на обекта на концесията и/или на услугата от обществен интерес за срока на концесията.

    Чл. 95г. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) (1) Санкцията по чл. 95в се налага на органа, сключил концесионния договор, и когато няма нарушение на процедурата за предоставяне на концесията, но договорът е сключен в нарушение на чл. 62, ал. 1 или 2.

    (2) В случаите по ал. 1 санкцията се налага с решението по чл. 91, ал. 1, т. 1, когато нарушението на чл. 62, ал. 1 или 2 е установено до приключване на производството по обжалването.

    (3) Когато нарушението на чл. 62, ал. 1 или 2 е установено след приключване на производството по обжалването, санкцията се налага в ново производство пред Комисията за защита на конкуренцията, образувано по реда на глава единадесета по иск на заинтересовано лице.

    Чл. 95д. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Санкциите по тази глава се заплащат от бюджета на органа, на който са наложени.

    Глава единадесета – "б" (Нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г., предишна глава единадесета "а") ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА ДЪРЖАВАТА

    Чл. 95е. (1) (Нов – ДВ, бр. 50 от 2008 г., предишен текст на чл. 95а, изм., бр. 52 от 2010 г.) По дела, които се отнасят до изпълнение на концесионни договори, държавата се представлява от органа, определен с решението на Министерския съвет по чл. 59, ал. 3.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) По дела, които се отнасят до прекратяване на концесионни договори, концедентът се представлява от органа, определен по реда на чл. 77.

    Глава дванадесета – НАЦИОНАЛЕН КОНЦЕСИОНЕН РЕГИСТЪР

    Чл. 96. (1) Министерският съвет поддържа Национален концесионен регистър, в който се вписват данни за всички концесии.

    (2) Към Националния концесионен регистър се води публичен архив, в който се съхраняват досиетата по всички предоставени концесии.

    (3) Националният концесионен регистър е публичен и до него се осигурява достъп чрез Интернет.

    Чл. 97. (1) Националният концесионен регистър съдържа партида за всяка концесия със следните данни:

    1. идентификационен номер на вписването;

    2. вида на концесията;

    3. решенията за откриване на процедурата за предоставяне на концесия, за определяне на концесионер, както и всички следващи решения по предоставената концесия;

    4. обявлението по чл. 41;

    5. предмета и обекта на концесията;

    6. индивидуализация на обекта на концесията;

    7. срока на концесията;

    8. датата на сключване и датата на влизане в сила на концесионния договор;

    9. наименованието, седалището, адреса на управление, представителството и регистрации на концесионера;

    10. органа, сключил концесионния договор и представляващ концедента по договора, и органа, който осъществява контрол по изпълнението на договора за концесия;

    11. основното съдържание на концесията:

    а) основните права и задължения на страните по договора;

    б) видът и размерът на отговорността за неизпълнение на задълженията по договора;

    в) основанията за предсрочно прекратяване на договора и правата на изправната страна;

    12. датата, основанието и акта за прекратяване на концесионния договор, а при прекратяване по чл. 74 – датата и основанието за прекратяване;

    13. забележки по вписаните обстоятелства.

    (2) По партидата на всяка концесия се включват и всички промени относно вписаните данни.

    Чл. 98. В досиетата към архива на Националния концесионен регистър се съхраняват оригинали на концесионните договори, на допълнителните споразумения и на приложенията към тях, както и:

    1. копия от актовете по чл. 97, ал. 1, т. 3;

    2. оригинали или надлежно заверени копия от документите, удостоверяващи данни по чл. 97, ал. 1.

    Чл. 99. (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) В 14-дневен срок от сключването на концесионен договор длъжностно лице, определено от съответния орган, представляващ концедента по концесионния договор, е длъжно да представи в Националния концесионен регистър:

    1. концесионния договор и другите документи по чл. 98;

    2. електронен формуляр, попълнен с данните по чл. 97, ал. 1.

    (2) В 14-дневен срок от настъпване на промени относно вписани данни в Националния концесионен регистър съответният орган е длъжен да представи в регистъра:

    1. документа, с който се удостоверява промяната на вписаните данни в Националния концесионен регистър;

    2. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) електронен формуляр, попълнен с данните за промяната.

    (3) В 30-дневен срок от падежа на концесионно плащане съответният орган е длъжен да представи в Националния концесионен регистър електронен формуляр, попълнен с данни за плащането.

    Чл. 100. (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) В 14-дневен срок от приключването или прекратяването на процедура за предоставяне на концесия длъжностно лице, определено от органа, който организира провеждането на процедурата, представя в Националния концесионен регистър писмен отчет за процедурата, който съдържа следната информация:

    1. органа, провел процедурата за определяне на концесионер – наименование, адрес;

    2. вида на концесията;

    3. местонахождението на обекта на концесията;

    4. (отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.);

    5. описанието и обема на услугите и/или стопанските дейности, които концесионерът може да извършва във връзка с концесията;

    6. (отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.);

    7. (отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.);

    8. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) наименованието и националността на участника, класиран на първо място;

    9. (отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.);

    10. стойността на задълженията на концесионера за:

    а) строителство;

    б) други инвестиции;

    в) разходи за управление;

    г) разходи за поддръжка;

    11. дата на приключване, съответно прекратяване, на процедурата;

    12. основание за прекратяване на процедурата.

    (2) Въз основа на отчетите по ал. 1 Министерският съвет изработва статистически отчет, който при поискване се представя на Европейската комисия. При необходимост към статистическия отчет се прилагат отчетите по ал. 1 или основните им характеристики.

    (3) Отчетите по ал. 1 и 2 са публични.

    (4) С правилника за прилагане на закона се определя формата на отчетите по ал. 1 и 2 и на електронните формуляри по чл. 99. С правилника се определя и друга информация, която се включва в отчетите по ал. 1 и 2.

    Чл. 101. Редът за водене на Националния концесионен регистър и за поддържане на архива към него се определя с правилника за прилагане на закона.

    Глава тринадесета – СЪГЛАСУВАНЕ И КОНТРОЛ

    Чл. 102. Общ контрол по изпълнението на закона, включително последващ контрол по провеждане на процедурите за предоставяне на концесии, се осъществява от Сметната палата и от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция в съответствие с тяхната компетентност.

    Чл. 103. Органите по чл. 19 изпращат за становище преди внасянето им за разглеждане от концедента:

    1. (изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) проектите на решения на Министерския съвет – на министерствата, на специализираната администрация на Министерския съвет и на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", а проектите на решения за откриване на процедура за предоставяне на концесия, както и проектите на решения за техните изменения и/или допълнения – и на областния управител и на кмета на общината по местонахождението на обекта на концесията;

    2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., изм., бр. 103 от 2009 г.) проектите на решения на общинския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия, както и проектите на решения за техните изменения и/или допълнения – на областния управител, както и на министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", относно обстоятелствата по чл. 12, ал. 2;

    3. проектите на решения на органа по чл. 19, ал. 3 – на органа, който упражнява правата на собственост върху капитала или който упражнява пряко или непряко доминиращо влияние върху концедента – за обществените концесии.

    Чл. 104. Областният управител упражнява контрол на решенията на общинския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия, както и на решенията за техните изменения и/или допълнения.

    Чл. 105. (1) Органът, който организира контрола по изпълнението на концесионния договор, определя длъжностни лица от съответната администрация и назначава комисии, на които възлага текущия контрол по изпълнение на сключените концесионни договори.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2009 г.) В състава на комисиите по ал. 1 за държавните концесии задължително се включват представители на съответната администрация, както и представители на специализираната администрация на Министерския съвет, на Министерството на финансите и представители на други ведомства, имащи отношение към предмета на контролираните концесии.

    (3) Функциите на лицата и комисиите по ал. 1, както и редът за осъществяване на контрола, се определят с правилника за прилагане на закона.

    Глава четиринадесета – АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    Чл. 106. (1) Физическо или юридическо лице, което ползва обект от обществен интерес без законно основание, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 5000 до 50 000 лв.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Длъжностно лице, което не изпълни задължение по чл. 99 или 100, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.

    (3) Който извърши деяние, с което се нарушава процедура за определяне на концесионер по този закон и по правилника за прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление.

    (4) Лице, което наруши изискването за конфиденциалност по чл. 52, се наказва с глоба от 1000 до 2500 лв.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Орган, който не изпълни задължение по глава осма "а", се наказва с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.

    (6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Когато нарушение по ал. 1 – 4 бъде извършено отново, на нарушителя се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размера на първоначално наложената, умножен по поредността на съответното нарушение.

    Чл. 107. (1) Наказателните постановления се издават за нарушение по:

    1. член 106, ал. 1 – от органа, който управлява обекта;

    2. член 106, ал. 2 – от главния секретар на Министерския съвет или от оправомощено от него длъжностно лице;

    3. член 106, ал. 3:

    а) (доп. – ДВ, бр. 52 от 2010 г., изм., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция – в случаите, когато нарушението е извършено от орган по чл. 19, ал. 1 – 4 и от орган по чл. 106, ал. 5;

    б) от органа, назначил комисията, или от упълномощено от него длъжностно лице – в останалите случаи.

    (2) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени от съответния орган по ал. 1.

    Чл. 108. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

    Чл. 109. (1) При неизпълнение на влязло в сила решение или определение на Комисията за защита на конкуренцията по този закон, или на задължение на страна в производството по чл. 88, ал. 4, Комисията за защита на конкуренцията налага:

    1. на юридически лица и еднолични търговци – имуществена санкция от 5000 лв. до 100 000 лв.;

    2. на физически лица – глоба от 500 лв. до 5000 лв.

    (2) Актове за нарушенията не се съставят, а имуществените санкции и глобите се налагат с решение на Комисията за защита на конкуренцията, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Имуществените санкции, алтернативните санкции и глобите по влезли в сила решения на Комисията за защита на конкуренцията подлежат на събиране по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

    ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

    § 1. По смисъла на този закон:

    1. "Добив" е отделянето на природно богатство и придобиването на собственост върху отделената субстанция, включително върху технологичните отпадъци от отделянето.

    2. "Доминиращо влияние" е влиянието на едно лице върху юридическо лице, когато първото:

    а) притежава мажоритарния дял от капитала на юридическото лице;

    б) притежава блокираща квота в капитала на юридическото лице, или

    в) може да назначава повече от половината от членовете на управителните или контролните органи на юридическото лице.

    3. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.).

    4. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.).

    5. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) "Законодателство на държавата, в която участникът е установен" е:

    а) за физическите лица – отечественото им право по смисъла на чл. 48 на Кодекса за международното частно право;

    б) за юридическите лица – правото на държавата, определено съгласно чл. 56 на Кодекса за международното частно право;

    в) за обединенията, които не са юридически лица – правото на държавата, в която са регистрирани или учредени.

    5а. (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) "Заинтересовано лице" е всяко лице:

    а) което има или е имало интерес от сключването на концесионния договор;

    б) на което е нанесена или рискува да бъде нанесена вреда от твърдяно нарушение в процедурата за предоставяне на концесията, и

    в) което не е отстранено окончателно от процедурата, ако е придобило качеството на участник.

    5б. (Нова – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) "Заинтересован участник" е участник, за който са налице едновременно следните условия:

    а) офертата му и/или банковата гаранция за участие не са с изтекъл срок на валидност;

    б) не е преустановил участието си в процедурата чрез оттегляне на офертата си;

    в) не е отстранен окончателно от процедурата за предоставяне на концесията с влязло в сила решение.

    6. "Историческа цена" е цената на придобиване, определена в концесионния договор.

    7. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., отм., бр. 52 от 2010 г.).

    8. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.).

    9. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) "Принадлежност" е прилежащата инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията и всяка друга самостоятелна вещ, които осигуряват безпрепятственото и нормалното функциониране на обекта на концесията или предоставянето на услугата от обществен интерес, както и имоти извън обекта на концесията, необходими за извършване на други стопански дейности, без да е необходимо физически да са свързани с обекта на концесията.

    10. (Доп. – ДВ, бр. 52 от 2010 г.) "Природни богатства" са минералните води, горите, подземните богатства и биологичните, минералните и енергийните ресурси, включително на континенталния шелф и в изключителната икономическа зона.

    11. (Доп. – ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 24.09.2009 г., изм., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) "Публичноправна организация" е понятието, определено в Закона за обществените поръчки.

    12. (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) "Разширение на обекта на концесията" е разширение на концесионната площ, строителство на допълнителен строеж и/или пристрояване или надстрояване на съществуващ строеж.

    13. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) "Реконструкция на обекта на концесията" е концесия за строителство, свързана с възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на обекта на концесията или на части от него; реконструкция е и рехабилитацията на части от елементите на пътната, транспортната, електронната съобщителна, енергийната, водоснабдителната, канализационната и хидромелиоративната инфраструктура.

    14. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2010 г., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г., бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г.) "Свързани лица" са:

    а) роднини по права линия без ограничение;

    б) роднини по съребрена линия до четвърта степен включително;

    в) роднини по сватовство – до втора степен включително;

    г) съпрузи или лица, които се намират във фактическо съжителство;

    д) съдружници;

    е) лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото;

    ж) дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас в дружеството. Не са свързани лица дружество, чийто капитал е 100 на сто държавна или общинска собственост, и лице, което упражнява правата на държавата, съответно на общината в това дружество.

    15. "Строеж" е резултатът от извършване едновременно на наземно и високо строителство, който представлява обект на концесия и който може да се въведе в експлоатация, за да изпълнява самостоятелна икономическа или техническа функция.

    16. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) "Строителство" е изпълнение в съответствие с изискванията на концедента на:

    а) строеж;

    б) строителни и монтажни работи по смисъла на приложение № 1 към Закона за обществените поръчки, или

    в) дейности по изграждане на строеж.

    17. "Търговец" е всяко лице, което е признато за търговец от законодателството на държавата, в която е установено.

    18. "Участник" е физическо или юридическо лице или обединение от такива, което е представило оферта.

    19. (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г., отм., бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.).

    20. (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) "Наличност на услугата от обществен интерес" е управлението на услугата в съответствие с концесионния договор.

    21. (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) "Ведомство" е всяко от ведомствата по § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост.

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 2. Този закон отменя Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 92 от 1995 г.; бр. 16 от 1996 г. – Решение № 2 на Конституционния съд от 1996 г., изм., бр. 44 от 1996 г., бр. 61 и 123 от 1997 г., бр. 93 от 1998 г., бр. 23, 56, 64 и 67 от 1999 г., бр. 12, 64 и 97 от 2000 г., бр. 28 и 63 от 2002 г., бр. 24, 80 и 104 от 2004 г.).

    § 3. Когато към датата на влизане в сила на този закон има прието решение на Министерския съвет по чл. 7, ал. 1 от отменения Закон за концесиите или решение на общински съвет по отменения с § 16, т. 3 чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост, процедурата се довършва по досегашния ред.

    § 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) В случаите по § 17а от преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, в срок до 31 март 2007 г. съответните министри внасят предложение за предоставяне на концесия на дружество, което след приватизацията си, но не по-късно от 30 септември 2003 г. е подало заявление за получаване на концесия пред държавен орган. Когато след приватизацията си дружеството е преобразувано по реда на глава шестнадесета от Търговския закон или предприятието му е прехвърлено по реда на чл. 15 от Търговския закон, концесията се предоставя на правоприемника на дружеството или на приобретателя на предприятието. Концесията се предоставя без търг или конкурс по реда на отменения Закон за концесиите.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2006 г.) Права по ал. 1 имат и търговски дружества или техни правоприемници, които са имали право, но са подали заявление пред държавен орган след срока по § 17а, ал. 1, изречение второ от преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и не по-късно от 30 юни 2004 г.

    (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 53 от 2006 г.) При внасяне на предложение за предоставяне на концесия по ал. 2 съответният министър може да не приложи анализите по чл. 6, ал. 3 на отменения Закон за концесиите. С предложението си министърът мотивира условията и основните права и задължения по предлаганата концесия.

    (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 53 от 2006 г.) Концесията се предоставя при условията и по реда на § 17а, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и при спазване на следните допълнителни условия:

    1. изплащане от концесионера на законната лихва върху дължимото концесионно възнаграждение за периода от прехвърлянето на собствеността по приватизационния договор до сключването на концесионния договор;

    2. определяне размера на концесионното възнаграждение въз основа на утвърдена методика или на независима експертна оценка, гарантираща пазарно ниво на концесионното възнаграждение.

    § 4а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) В срок до 31 март 2007 г. на приватизирано държавно или общинско предприятие, което към датата на сключване на приватизационния договор е извършвало добив, както и на купувача на обособена част от приватизирано държавно или общинско предприятие, която е технологично пряко свързана с ползването на подземни богатства, съответно на техни правоприемници, съответните министри внасят предложение за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2 от Закона за подземните богатства при условията и по реда на § 4, ал. 1 – 4.

    § 4б. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) В срок до 31 март 2007 г. лицата или техните правоприемници, на които по реда на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти е възстановена собствеността върху недвижим имот и чието ползване по предназначение е пряко свързано с добив на подземни богатства по чл. 2 от Закона за подземните богатства, подават заявление пред компетентния министър за получаване на концесия без търг или конкурс по реда на отменения Закон за концесиите.

    (2) Със заявлението по ал. 1 лицата представят и анализите по чл. 8 от отменения Правилник за прилагане на отменения Закон за концесиите (обн., ДВ, бр. 111 от 1995 г.; изм., бр. 15 от 1997 г., бр. 39 от 1998 г., бр. 27 от 2002 г., бр. 13 и 101 от 2004 г., бр. 10, 78, 83 и 96 от 2005 г.; отм., бр. 54 от 2006 г.).

    (3) В тримесечен срок от подаване на заявлението по ал. 1 компетентният министър внася в Министерския съвет предложение за предоставяне на концесия без търг или конкурс на търговското дружество, в което лицата, чиято собственост е възстановена, или техните правоприемници притежават целия капитал, при условие че за подземното богатство, посочено в заявлението, не е предоставено разрешение за търсене или проучване, или не е регистрирано търговско откритие, или не е предоставена концесия за добив от трето лице.

    (4) Концесионният договор влиза в сила от датата на сключването му.

    (5) По реда на ал. 1 – 3 се предоставя концесия и в случаите по § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за подземните богатства. В тези случаи концесионният договор влиза в сила от 15 март 1999 г. За периода от влизане в сила на концесионния договор до неговото сключване концесионерът дължи концесионно плащане, заедно със законната лихва за забава, освен ако не докаже плащането на кариерна такса по Закона за местните данъци и такси.

    (6) Когато запасите на подземното богатство, посочено в заявлението по ал. 1, не са заведени в Националния баланс на запасите, на заявителя, съответно на лицата по ал. 3 се издава разрешение за търсене и проучване със срок до 6 месеца, след което концесията се предоставя по реда на Закона за подземните богатства.

    § 5. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г.; попр., бр. 57 от 1997 г.; изм., бр. 58 от 1997 г., бр. 60 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г., бр. 48 и 70 от 2004 г., бр. 77, 83 и 103 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) в чл. 89 ал. 3 се изменя така: "(3) Обособени части от недвижимите имоти по ал. 2 могат да се отдават под наем при условията и по реда на Закона за държавната собственост."

    § 6. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29 и 30 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

    1. В чл. 10, ал. 1 т. 3 се изменя така: "3. министъра на икономиката и енергетиката – за хидроенергийни системи и обекти;".

    2. В чл. 20 ал. 3 и 4 се отменят.

    3. В чл. 21 ал. 4 и 5 се изменят така: "(4) Обосновката на концесията по чл. 21 от Закона за концесиите за минерални води – публична общинска собственост, се изработва съгласно утвърдени от Министерството на околната среда и водите методически указания за изготвянето на обосновка за предоставяне на концесия за минерални води. (5) Предложението на кмета на общината по чл. 38, ал. 1 от Закона за концесиите се съгласува с министъра на околната среда и водите по отношение на параметрите на концесията и условията за охрана и мониторинг на минералната вода."

    4. В чл. 40 т. 3 се отменя.

    5. Член 47 се изменя така: "Чл. 47. (1) Концесия за добив на минерални води – изключителна държавна собственост, се предоставя при условията и по реда на Закона за концесиите. (2) Концесия за добив на минерални води се предоставя, когато водоползването е с търговска цел и е предназначено за: 1. бутилиране на натурална минерална вода и/или газирани и други напитки, в състава на които се включва минерална вода; 2. извличане на ценни вещества; 3. добив на хидрогеотермална енергия. (3) Концесия за добив на минерални води се предоставя при отчитане потребностите на лечебните заведения за болнична помощ и на общото водоползване за пиене и водоналиване. (4) При предоставяне на концесия за добив на минерална вода – изключителна държавна собственост, част от концесионното плащане, не по-малка от 30 на сто, определена с решението на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия, се заплаща от концесионера на общината, на територията на която се учредява концесионното право."

    6. Създава се чл. 47а: "Чл. 47а. Концесия за строителство или концесия за услуга за водностопански системи и съоръжения и за свързаните с водни обекти, както и за хидротехнически, хидроенергийни, хидромелиоративни, водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения се предоставя при условията и по реда на Закона за концесиите."

    7. В чл. 49, ал. 3 т. 2 се изменя така: "2. концесия;".

    8. В чл. 63, ал. 1 т. 2 се изменя така: "2. водоползването и/или ползването се иска за частен воден обект или за обект, предоставен на концесия;".

    9. Член 95 се изменя така: "Чл. 95. Когато се открива процедура за предоставяне на концесия за водностопанска система с комплексно предназначение, подготвителните действия се извършват съгласувано, а предложенията по чл. 38, ал. 1 от Закона за концесиите се правят едновременно от компетентните министри, ако са различни."

    10. В чл. 96а:

    а) алинея 1 се изменя така: "(1) Концесия за водностопански системи и съоръжения, които са държавна или смесена държавно-общинска собственост и принадлежат към единна технологична система или имат единна система на управление на територията на повече от една община, се предоставя от Министерския съвет по реда на Закона за концесиите.";

    б) алинея 9 се изменя така: "(9) Представителите на общините по ал. 7 участват в подготовката на проекта на концесионен договор."

    11. Член 98 се изменя така: "Чл. 98. При предоставяне на концесия за добив на минерални води – изключителна държавна собственост и публична общинска собственост, областните управители и кметовете на общини предприемат необходимите мерки за реализиране на концесията съобразно своята компетентност."

    12. Член 100 се отменя.

    13. В чл. 101, ал. 1 думите "решението на Министерския съвет за предоставяне на концесия" се заменят с "решението на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия".

    14. Член 102 се отменя.

    15. В чл. 151, ал. 2, т. 1, буква "б" след думите "концесия за" се добавя "добив на минерални".

    16. В чл. 182, ал. 1 т. 2 се изменя така: "2. министрите по чл. 10, ал. 1, т. 1, 2 и 3, които сключват концесионния договор;".

    17. В чл. 195 ал. 2 се отменя.

    § 7. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 125 от 1997 г.; изм., бр. 79 и 133 от 1998 г., бр. 26 от 1999 г., бр. 29 и 78 от 2000 г., бр. 77, 79 и 99 от 2002 г. и бр. 16 и 107 от 2003 г., бр. 72 и 105 от 2005 г., бр. 29 и 30 от 2006 г.) чл. 16 се изменя така: "Чл. 16. (1) Учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд – частна държавна собственост, с площ над 100 декара, се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите, а до 100 декара – от министъра на земеделието и горите по предложение на началника на Националното управление по горите. Предложенията се съгласуват с министъра на околната среда и водите. Правото на ползване се учредява за срок не по-дълъг от 30 години. (2) Учредяване на сервитути за изпълнение на проекти на техническата инфраструктура върху гори и земи от горския фонд – публична държавна собственост, се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите за срока на експлоатация на инфраструктурния обект. (3) Безвъзмездно право на ползване по ал. 1 може да се учреди с разпореждане на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите само за обекти, непосредствено свързани с националната сигурност и с отбраната на страната, или за други особено важни държавни нужди. (4) Безвъзмездно право на ползване по ал. 1 се предоставя с разпореждане на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите и министъра на образованието и науката на държавни училища, на научни институти и на юридически лица на бюджетна издръжка, които провеждат обучение или извършват научна дейност, свързани с управлението, стопанисването, устройството и опазването на горите. (5) Право на ползване върху гори и земи от горския фонд може да се учреди за: 1. извършване на дейности, свързани с търсене и проучване на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства; 2. разполагане на преместваеми обекти, които не са трайно свързани с терена, за извършване на търговски и други обслужващи дейности; 3. извършване на дейности, свързани с дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм, за които не се изисква застрояване по смисъла на чл. 12, ал. 1 от Закона за устройство на територията. (6) Сервитут върху гори и земи от горския фонд може да се учреди за: 1. прокарване на телефонни, телеграфни, радиосъобщителни и други линии; 2. подземни водопроводи със сечение до 1500 мм, канализации, кабели и други елементи на техническата инфраструктура. (7) С решение на общинския съвет може да се учредява право на ползване и сервитути върху площи от общинския горски фонд. (8) Собственикът запазва правото на собственост върху дървесината от предоставените площи."

    § 8. В Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г., бр. 21, 59, 70 и 73 от 1998 г., бр. 64 и 103 от 1999 г., бр. 36, 85 и 92 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 105 и 113 от 2002 г., бр. 58 и 84 от 2003 г., бр. 28 и 36 от 2004 г., бр. 38, 42, 43, 79, 86, 99 и 105 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

    1. В чл. 18 се създава ал. 5: "(5) По дела, които се отнасят до изпълнение и прекратяване на концесионни договори, държавата се представлява от министър, определен с решението на Министерския съвет по чл. 58, ал. 2 от Закона за концесиите."

    2. В чл. 237 се създава буква "м": "м) концесионни договори относно съдържащите се в тях задължения за концесионни плащания и задължения за предаване на обекта на концесията."

    3. В чл. 242, ал. 2 след думите "букви "е" до "з" се добавя "и буква "м".

    4. В чл. 243:

    а) създава се нова ал. 2: "(2) Изпълнителният лист по чл. 237, буква "м" се издава въз основа на: 1. искане от страна на органа, който представлява концедента по концесионния договор; 2. заверен препис от сключения договор, и 3. писмена покана до концесионера за доброволно изплащане на вземането или за предаване на обекта на концесията с достоверна дата на приемането.";

    б) досегашната ал. 2 става ал. 3.

    § 9. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 34 и 111 от 2001 г., бр. 52 и 70 от 2004 г., бр. 88 и 102 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) се правят следните изменения:

    1. В чл. 43б:

    а) алинея 2 се изменя така: "(2) Министърът на транспорта извършва подготвителните действия за предоставяне на концесия върху граждански летища за обществено ползване, сключва концесионните договори и осъществява контрола по тяхното изпълнение."

    б) в ал. 3 думите "по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите" се заменят със "за откриване на процедура за предоставяне на концесия";

    в) алинеи 5 – 10 се отменят.

    2. В чл. 122в, ал. 1, ал. 3, т. 3 и ал. 5 думите "по чл. 7 от Закона за концесиите" се заменят със "за откриване на процедура за предоставяне на концесия".

    § 10. В Закона за "Държавен вестник" (обн., ДВ, бр. 89 от 1995 г.; попр., бр. 92 от 1995 г.; изм., бр. 123 от 1997 г., бр. 56 от 1999 г., бр. 1 от 2000 г., бр. 97 от 2001 г., бр. 9 и 42 от 2003 г., бр. 31 от 2005 г.) в чл. 7, ал. 2 след думите "Закона за обществените поръчки" се добавя "и за предоставяне на концесии по Закона за концесиите".

    § 11. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 38 от 2001 г. – Решение № 7 на Конституционния съд от 2001 г., изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 и 93 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17 и 30 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

    1. В чл. 2 ал. 2 се изменя така: "(2) Публична държавна собственост са: 1. обектите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България, определени със закон за изключителна държавна собственост; 2. обектите и имотите, определени със закон или с акт на Министерския съвет за публична държавна собственост; 3. движимите вещи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за публична държавна собственост; 4. имотите, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им; 5. имотите от национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване, определени от Министерския съвет."

    2. В чл. 7 ал. 2 се отменя.

    3. Член 15а се отменя.

    4. В чл. 16:

    а) алинеи 1 и 2 се изменят така: "(1) Имоти – публична държавна собственост, не могат да се използват не по предназначение и да се предоставят на трети лица, освен в случаите по ал. 2 и по чл. 16а. (2) Отделни имоти или части от имоти – публична държавна собственост, могат да се отдават под наем по реда на чл. 19, ал. 1 за срок до 5 години, при условие че се използват съобразно предназначението им и не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени за управление."

    б) алинеи 3 и 4 се отменят.

    5. Създава се чл. 16а: "Чл. 16а. (1) Извън случаите по чл. 14 и 15 обектите от обществен интерес по смисъла на Закона за концесиите се предоставят на трети лица само чрез концесия. (2) Когато е проведена процедура за предоставяне на обект от обществен интерес на концесия, приключила без сключване на концесионен договор, Министерският съвет може да предостави управлението върху обекта на държавно предприятие, създадено по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, или на еднолично търговско дружество с държавно имущество. (3) Срещу предоставеното управление по ал. 2 държавните предприятия и едноличните търговски дружества с държавно имущество са длъжни да поддържат обекта и имат право да го експлоатират, като получават приходи от предоставянето на услуги на трети лица и/или от извършването на други стопански дейности с обекта. (4) Лицата по ал. 3 могат да отдават под наем части от предоставения за управление обект от обществен интерес при условията на чл. 16, ал. 2. (5) Правото на управление по ал. 2 е срочно до предоставянето на концесия за обекта по реда на Закона за концесиите."

    6. Член 84 се изменя така: "Чл. 84. Който наруши забрана по чл. 16, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв."

    § 12. В Закона за железопътния транспорт (обн., ДВ, бр. 97 от 2000 г.; изм., бр. 47 и 96 от 2002 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 77 и 88 от 2005 г.) се правят следните изменения:

    1. В чл. 3 ал. 4 се изменя така: "(4) Обектите на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение, които не са пряко свързани със системите за управление и сигурност на движението, могат да се отдават под наем по реда на Закона за държавната собственост, при условие че не се нарушава безопасността на движението."

    2. В чл. 25 ал. 2 се отменя.

    § 13. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) в чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:

    1. В ал. 3 изречение второ се заличава.

    2. Създава се ал. 4: "(4) При концесия данъчно задължен е концесионерът."

    § 14. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г.) в чл. 136, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя "както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори;".

    § 15. В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн., ДВ, бр. 12 от 2000 г.; изм., бр. 111 от 2001 г., бр. 24 и 70 от 2004 г., бр. 11 от 2005 г., бр. 45 от 2005 г. – Решение № 5 на Конституционния съд от 2005 г., изм., бр. 87, 88, 94, 102 и 104 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) се правят следните изменения:

    1. В чл. 115, ал. 2, т. 3 се отменя.

    2. Член 116а се изменя така: "Чл. 116а. (1) Освен пристанищните услуги по чл. 116 в пристанищата за обществен транспорт могат да се извършват и съпътстващи дейности. (2) Дейностите по ал. 1 се извършват, при условие че не пречат или няма да попречат на извършването на пристанищните услуги. (3) Съпътстващите дейности в пристанищата за обществен транспорт с национално значение могат да се извършват от лице, получило концесия за обект по чл. 117в, ал. 1. В тези случаи извършването на съпътстващата дейност се определя като допълнителен предмет към предмета на концесионния договор. (4) Освен в случаите по ал. 3 съпътстващи дейности могат да се извършват от лице, получило концесия при условията и по реда на Закона за концесиите. (5) Съпътстващи дейности в пристанищата за обществен транспорт с регионално значение се извършват от собственика или от лица, сключили договор с него."

    3. В чл. 117в ал. 1 и 2 се изменят така: "(1) Концесия се предоставя за един или повече терминали от пристанище за обществен транспорт с национално значение с предмет осъществяване на пристанищна услуга по чл. 116, ал. 3, т. 2. (2) В зависимост от предмета концесията по ал. 1 може да бъде за строителство или за услуга."

    4. В чл. 117г:

    а) алинея 2 се изменя така: "(2) Министърът на транспорта извършва подготвителните действия за предоставяне на концесия върху пристанищни терминали от пристанища за обществен транспорт с национално значение, сключва концесионните договори и осъществява контрола по тяхното изпълнение."

    б) алинея 3 се отменя.

    5. Членове 117д и 117е се отменят.

    § 16. В Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 от 1997 г., бр. 22 и 93 от 1998 г., бр. 23, 56, 64, 67, 69 и 96 от 1999 г., бр. 26 от 2000 г., бр. 34 от 2001 г., бр. 120 от 2002 г., бр. 101 от 2004 г., бр. 29 и 30 от 2006 г.) се правят следните изменения:

    1. В чл. 9, ал. 3 думите "по чл. 69" се заменят с "предоставени на концесия".

    2. В чл. 54, ал. 2 думите "за управление" се заменят с "на предприятията".

    3. Глава осма "Предоставяне на концесии" с чл. 67 – 75а се отменя.

    4. В § 9 от преходните и заключителните разпоредби ал. 1 се отменя.

    5. В § 46 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост (ДВ, бр. 96 от 1999 г.) ал. 5 се отменя.

    § 17. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 40, 45 и 119 от 2002 г., бр. 50, 86, 95 и 112 от 2003 г., бр. 93 и 111 от 2004 г., бр. 27, 38, 76, 88, 102 и 105 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) в чл. 14 ал. 2 се изменя така: "(2) Предмет на договорите по ал. 1 не могат да бъдат имоти – публична държавна собственост."

    § 18. В Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ, бр. 28 от 2002 г.; изм., бр. 78 от 2002 г., бр. 20 и 31 от 2003 г.; бр. 39 от 2003 г. – Решение № 5 на Конституционния съд от 2003 г., изм., бр. 46 и 84 от 2003 г., бр. 55 и 115 от 2004 г., бр. 28, 39, 88, 94, 103 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:

    1. Член 36 се изменя така: "Чл. 36. (1) Търговски дружества, в които държавата притежава акции или дялове, с обявена процедура за приватизация, които ползват обекти – публична държавна собственост, получават концесии по право за ползваните обекти, освен в случаите по чл. 38. (2) Съответните министри по чл. 19, ал. 1 от Закона за концесиите в тримесечен срок от обявяване на приватизация на съответните дружества извършват необходимите действия и внасят в Министерския съвет предложение за приемане на решение за определяне на концесионер на дружеството с обявена приватизация. Министерският съвет приема решение не по-късно от два месеца от внасяне на предложението. (3) При изготвяне на анализи на правното състояние и извършване на приватизационни оценки се вземат предвид предоставените концесионни права и основните задължения по концесията, включително концесионното плащане и необходимите инвестиции, когато такива са определени. (4) Агенцията за приватизация взема решение за определяне на метод за приватизация след приемане на решението по ал. 2. (5) Договорът за концесия влиза в сила от датата на прехвърляне на собствеността по приватизационния договор. (6) Търговски дружества, в които има 50 и повече на сто общинско участие, с открита процедура за приватизация, получават концесии по право за ползваните обекти – публична общинска собственост. (7) В случаите по ал. 6 кметът на общината в тримесечен срок от обявяване на приватизация на съответните дружества извършва необходимите действия и внася в общинския съвет предложение за приемане на решение за определяне на концесионер на дружеството с обявена приватизация. Общинският съвет взема решение за определяне на метод за приватизация след приемане на решението за определяне на концесионер."

    2. Член 37 се изменя така: "Чл. 37. (1) При приватизация на обособена част от имуществото на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие, която технологично пряко е свързана с обект – публична държавна собственост, концесията се предоставя на купувача на обособената част по приватизационния договор. (2) Съответният министър по чл. 19, ал. 1 от Закона за концесиите извършва необходимите действия и внася в Министерския съвет предложение за приемане на решение за определяне на концесионер на купувача на обособената част в тримесечен срок от решението по чл. 3, ал. 3, т. 1 или т. 3. (3) Условията и изискванията на решението за предоставяне на концесия задължително се включват в приватизационната оценка и информационния меморандум на обособената част и се вземат предвид при вземане на решение за метод. (4) Приватизационният договор се сключва под отлагателно условие, че бъде сключен концесионният договор. (5) При приватизация на обособена част от имуществото на търговско дружество с повече от 50 на сто общинско участие, която технологично пряко е свързана с обект – публична общинска собственост, концесията се предоставя на купувача на обособената част по приватизационния договор. (6) В случаите по ал. 5 кметът на общината извършва необходимите действия и внася в общинския съвет предложение за приемане на решение за определяне на концесионер на купувача на обособената част в тримесечен срок от решението по чл. 3, ал. 3, т. 2."

    3. Създава се чл. 37а: "Чл. 37а. В случаите по чл. 36 и 37 може да се предоставя концесия за услуга или концесия за добив. Решението за определяне на концесионер съдържа елементите по чл. 39, ал. 2, т. 1 – 15 и чл. 59, ал. 3 от Закона за концесиите."

    4. Член 38 се изменя така: "Чл. 38. В случаите, при които търговските дружества по чл. 36, ал. 1 ползват пристанищни терминали от пристанища за обществен транспорт с национално значение или граждански летища за обществено ползване, концесия може да се предостави само по реда на Закона за концесиите."

    § 19. В Закона за пътищата (обн., ДВ., бр. 26 от 2000 г.; изм., бр. 88 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 47 и 118 от 2002 г., бр. 9 и 112 от 2003 г., бр. 6 и 14 от 2004 г., бр. 88 и 104 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) се правят следните изменения:

    1. Член 11 се изменя така: "Чл. 11. (1) Концесия върху републиканските и общинските пътища или върху отделни участъци от тях се предоставя при условията и по реда на Закона за концесиите. (2) Подготвителните действия за предоставяне на концесия върху републиканските пътища или отделни участъци от тях, сключването на концесионните договори и извършването на контрола върху тях се извършват от министъра на регионалното развитие и благоустройството."

    2. Членове 12 и 13 се отменят.

    3. В чл. 14 ал. 1 се изменя така: "(1) Концесионната територия обхваща конкретен републикански път или отделен негов участък и съответстващите им площи по чл. 5."

    4. Членове 15 – 17 се отменят.

    § 20. В Закона за физическото възпитание и спорта (обн., ДВ, бр. 58 от 1996 г., бр. 53 от 1997 г. – Решение № 8 на Конституционния съд от 1997 г., изм., бр. 124 от 1998 г., бр. 51 и 81 от 1999 г., бр. 53 от 2000 г., попр., бр. 55 от 2000 г., изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 75 от 2002 г., бр. 95 от 2002 г. – Решение № 6 на Конституционния съд от 2002 г., изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 88 и 103 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

    1. Член 50 се изменя така: "Чл. 50. (1) Спортните обекти и съоръжения – собственост на държавата или на общините, се ползват за нуждите на физическото възпитание и спорта и свързаните с тях обслужващи и спомагателни дейности. (2) Спортните обекти и съоръжения – публична държавна и публична общинска собственост, се използват за нуждите на училищния, студентския и армейския спорт, както и за тренировъчна и състезателна дейност. (3) Държавата и общините предоставят безвъзмездно изцяло или частично за определено време спортни и туристически обекти и съоръжения на детски градини, общообразователни, средни, специални, професионални и висши училища и на извънучилищните звена за реализиране на задължителните учебни програми и на извънкласните, извънучилищните, факултативните и свободните занятия с физическо възпитание, спорт и туризъм и за тренировъчна и състезателна дейност на учениците и студентите при условия и по ред, определени от съответните органи. (4) Спортните обекти и съоръжения – собственост на държавата, общините и училищата, се използват и от училищните и студентските спортни клубове за осъществяване на програмите за развитие на физическото възпитание, спорта, отдиха и туризма на учениците и студентите. (5) Общинските съвети определят реда, по който спортни и туристически обекти и съоръжения – общинска собственост, се използват от гражданите за постигане целите на физическото възпитание и спорта."

    2. Създава се чл. 50а: "Чл. 50а. (1) Извън случаите по чл. 50 спортните обекти и съоръжения – публична държавна и публична общинска собственост, се предоставят на физически и юридически лица чрез концесия по реда на Закона за концесиите. (2) В случаите по ал. 1 концесионерът е длъжен да предоставя обекта на концесията за ползване възмездно или безвъзмездно на други физически или юридически лица за тренировъчна или състезателна дейност."

    § 21. В Закона за подземните богатства (обн., ДВ, бр. 23 от 1999 г.; изм., бр. 28 от 2000 г., бр. 108 от 2001 г., бр. 47 от 2002 г., бр. 86 от 2003 г., бр. 28 и 94 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) в чл. 61, ал. 3 се създава изречение второ: "Част от концесионното възнаграждение, но не повече от 30 на сто, определена с решението за предоставяне на концесия, се внася по бюджетите на общините по местонахождение на концесионната площ."

    § 22. Министерският съвет приема правилника за прилагане на закона в срок до 1 юли 2006 г.

    § 23. Законът влиза в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на чл. 42, ал. 3 и чл. 58, ал. 4, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.

    § 23а. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) (1) Започнатите процедури, за които до 1 септември 2012 г. е прието решение за откриване на процедура за предоставяне на концесия, се довършват по досегашния ред.

    (2) За концесионни договори, сключени до 1 септември 2012 г. с концесионери, които не са капиталови търговски дружества, чл. 18, ал. 3 не се прилага. За тях се прилагат досегашните чл. 72, ал. 1 и чл. 74, ал. 1, т. 2 и 3.

    (3) За концесионни договори, сключени до 1 септември 2012 г., не се прилагат правилата за икономическия баланс на концесията. За тях се прилага досегашният чл. 70, ал. 3.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) За концесионни договори, сключени до 1 септември 2012 г., се прилага действащата до 1 септември 2012 г. разпоредба на чл. 80.

    § 24. (1) Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет и на общинските съвети.

    (2) Методически указания по прилагането на закона се дават от дирекция в администрацията на Министерския съвет, определена със заповед на министър-председателя.

    (3) С правилника за прилагане на закона се определят и други функции на дирекцията по ал. 2, свързани с изпълнението на закона. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 17 април 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.