Чл. 21 ЗМГО (отм.)

Чл. 21. (1) Правото върху марка може да се прехвърля независимо от прехвърлянето на търговското предприятие за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана.
(2) При съвместно притежание правото върху марка се прехвърля с писмено съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Прехвърлянето се вписва в Държавния регистър по искане на една от страните, към което се прилага документ за прехвърляне. На новия притежател се издава удостоверение.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Когато от документа за прехвърляне е видно, че поради прехвърлянето на марката има вероятност потребителите да бъдат въведени в заблуждение относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите, прехвърлянето не се вписва, освен ако стоките или услугите се ограничат до тези, по отношение на които няма такава вероятност.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Прехвърлянето има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър.
(6) Всички документи, за които притежателят трябва да бъде уведомен, се изпращат на лицето, вписано последно като притежател в Държавния регистър.
(7) Разпоредбите на ал. 1, 2 и 4 се прилагат и за прехвърляне на заявка за регистрация.