Чл. 13 ЗМГО (отм.)

Чл. 13. (1) Правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който:
1. е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана;
2. (доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката;
3. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., бр. 73 от 2006 г.) Използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е:
1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки;
2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак;
3. вносът или износът на стоките с този знак;
4. използването на знака в търговски книжа и в реклами.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г.) Изключителното право има действие по отношение на трети добросъвестни лица от датата на публикацията на регистрацията.