Чл. 22а ЗМГО (отм.)

Чл. 22а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., изм., бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) (1) Правото върху марка може да бъде обект на обезпечение по предявен или бъдещ иск. Съдът по искане на заинтересованата страна, без да уведоми ответната страна, допуска и някоя от следните обезпечителни мерки:
1. забрана за използване на правата върху марката от притежателя или лицензополучателя;
2. забрана за разпореждане с правата върху марката от притежателя или лицензополучателя на изключителна лицензия.
(2) Налагането на обезпечителна мярка по ал. 1 се извършва незабавно от съдебния изпълнител въз основа на обезпечителната заповед на съда.
(3) Съдебният изпълнител налага обезпечителна мярка по ал. 1 чрез изпращане на съобщение за налагането й до притежателя на марката.
(4) Допуснатото от съда обезпечение се вписва в Държавния регистър на марките по искане на една от страните по иска. Искането трябва да съдържа данни за притежателя на марката и за лицето, в чиято полза е допуснато обезпечението, данни за марката и за обезпечителната мярка. Към искането се прилага документ, с който е допуснато обезпечението.
(5) Обезпечението по ал. 1 – 4 има действие по отношение на притежателя на марката или лицензополучателя на изключителна лицензия от датата на получаване на съобщението за налагане на обезпечителната мярка, а по отношение на третите лица – от датата на вписване на обезпечението в Държавния регистър на марките.