Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда защитата на потребителите, правомощията на държавните органи и дейността на сдруженията на потребителите в тази област.
(2) Целта на този закон е да осигури защита на следните основни права на потребителите:
1. право на информация за стоките и услугите;
2. право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им;
3. (изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 102 от 2008 г., бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.) право на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия;
4. право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки;
5. право на достъп до съдебни и извънсъдебни процедури за разрешаване на потребителски спорове;
6. право на образование по въпроси, отнасящи се до защитата им;
7. право на сдружаване с цел защита на интересите им;
8. право на представителство пред държавните органи, вземащи решения по въпроси, които ги засягат.
Чл. 2. При провеждане на държавната политика в отделните отрасли и сектори на икономиката органите на изпълнителната власт вземат предвид и интересите на потребителите.
Чл. 3. (1) Правата, предоставени на потребителите по този закон, не могат да бъдат ограничавани. Всяка уговорка, с която предварително се изключват или ограничават правата им, е недействителна.
(2) Отказът от права, предоставени на потребителите по този закон, е недействителен.
(3) (В сила от 1.01.2007 г.) Всяка клауза в договор, която посочва за приложим закона на друга държава, която не е член на Европейския съюз, и която клауза изключва прилагането на разпоредбите на този закон или на закона на държава – членка на Европейския съюз, е нищожна.
(4) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2017 г.) Всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на този закон, е недействителна.
Глава втора – ИНФОРМАЦИЯ, ПРЕДОСТАВЯНА НА ПОТРЕБИТЕЛЯ
Раздел I – Общо задължение за предоставяне на информация
Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Преди потребителят да бъде обвързан от договор или от предложение за сключване на договор, различно от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, търговецът е длъжен да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин следната информация, освен ако тя е ясна от контекста или от естеството и характера на стоката или услугата:
1. основните характеристики на стоките или услугите съобразно използваното средство за комуникация и естеството на стоките или услугите, включително информация за състава, опаковката, както и инструкция за използване, комплектовка и поддръжка;
2. името/наименованието на търговеца, седалището и адреса на управление, неговия телефонен номер, както и електронния адрес и интернет страницата, ако има такива;
3. крайната цена на стоките или услугите с включени всички данъци и такси или когато поради естеството на стоките или услугите цената не може да бъде изчислена предварително в разумни граници – начина на нейното изчисляване; когато е приложимо, в крайната цена на стоките или услугите се включват всички допълнителни разходи за транспорт, доставка или пощенски такси, а когато тези разходи не могат да бъдат изчислени предварително в разумни граници, се посочва обстоятелството, че такива допълнителни разходи могат да бъдат дължими от потребителя;
4. когато е приложимо, се посочват условията за плащане, доставка, изпълнение, датата, на която търговецът се задължава да достави стоките или да извърши услугата, и предвидените от търговеца начини за разглеждане на жалби;
5. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) напомняне за наличието на законова гаранция за съответствие на стоките, цифровото съдържание и цифровите услуги и когато е приложимо, за наличието на извънгаранционно обслужване и на търговските гаранции, ако такива са предоставени, и условията по тях;
6. срока на договора, когато е приложимо, или в случай че договорът е безсрочен или в него е предвидена клауза за автоматично подновяване, условията за неговото прекратяване;
7. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) когато е приложимо, се посочва функционалността на стоките, съдържащи цифрови елементи, на цифровото съдържание и на цифровите услуги, включително приложимите мерки за техническа защита;
8. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) когато е приложимо, се посочва всяка съответна съвместимост и оперативна съвместимост на стоките, съдържащи цифрови елементи, на цифровото съдържание и на цифровите услуги с някои видове хардуер и софтуер, които са известни на търговеца или за които може разумно да се очаква, че са му известни;
9. наличност на стоката или услугата;
10. опасностите, свързани с обичайната употреба, използване или поддръжка на стоката или услугата;
11. условията за употреба на стоката или услугата, влиянието, което тя оказва върху други стоки и услуги при евентуална съвместна употреба или използване;
12. срока на годност на стоката – когато е приложимо.
(2) Информацията по ал. 1 е неразделна част от договора.
(3) Тежестта на доказване за изпълнение на задължението за предоставяне на информация по ал. 1 се носи от търговеца.
(4) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за договори за доставка на вода, газ или електрическа енергия, когато тези стоки не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или определено количество, както и за договори за централно отопление и за цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител.
Чл. 5. (1) Търговецът е длъжен да предоставя информацията за стоката или услугата в писмена форма или по друг подходящ начин, който позволява възприемането й от потребителя. Когато се предоставя в писмена форма, информацията задължително трябва да е на български език и да е изразена в единиците на величините от Международната система единици SI.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Информацията трябва да бъде вярна, пълна, четлива, ясна и разбираема.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.).
Чл. 6. Търговецът е длъжен да определи специално обозначени места, отделени от местата на останалите стоки в търговския обект, и предварително да информира по подходящ начин потребителите, когато предлага:
1. употребявани стоки;
2. нехранителни стоки с изтекъл срок на годност, чиято продажба не създава опасност за живота и здравето на потребителите;
3. стоки с отклонения от предварително обявените показатели, чиято продажба не създава опасност за живота и здравето на потребителите;
4. стоки с намалени цени.
Чл. 7. Търговецът не се освобождава от задълженията по чл. 4 – 6 дори когато не е получил необходимата информация от доставчика или производителя.
Чл. 8. (1) Търговецът е длъжен да постави в близост до входа на търговския обект следната информация:
1. фирмата и адреса на управление на търговеца;
2. името и фамилията на лицето, отговорно за обекта;
3. работното време на търговския обект.
(2) Когато търговският обект е затворен, търговецът обявява това на мястото, на което обявява работното време.
(3) Обявеното работно време е задължително за търговеца.
Раздел II – Етикетиране на стоките
Чл. 9. (1) Търговецът е длъжен да предлага на потребителите стоки с етикети на български език или и на български език, с изключение на случаите, когато информацията по ал. 2 може да бъде предоставена чрез използването на широко разпространени символи, като пиктограми и други знаци, които са лесно разбираеми за потребителите, или чрез използването на наименования за произход на стоките, които са общоизвестни.
(2) Етикетът задължително съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност и условията на съхраняването й и, ако е необходимо, указания за употреба.
(3) Информацията, съдържаща се в етикета, трябва да бъде разбираема, достъпна, ясна, лесна за отличаване и да не бъде подвеждаща.
(4) Търговецът няма право да отстранява или да променя етикета, маркировката или друга информация, дадена от производителя или вносителя, ако с това свое действие ще подведе потребителите.
(5) При предлагането на стоки освен етикети могат да се използват и други средства за информиране на потребителите, които да поясняват и допълват данните от етикета, ако това се изисква от наредбите по чл. 12 .
Чл. 10. (1) Стоките, пакетирани или опаковани предварително, трябва да съдържат информация за тяхното количество, която да бъде означена върху опаковката, а при липса на такава – върху самата стока.
(2) Производителят или лицето, пакетирало или опаковало стоката, носи отговорност за означаването на количеството, а когато стоката е от внос – за предоставянето на тази информация отговаря вносителят.
(3) Когато количеството на стоката, пакетирана или опакована предварително, не е означено от производителя, вносителя или от лицето, пакетирало или опаковало стоката, търговецът е длъжен да означи количеството върху стоката, върху опаковката й или на табела, поставена в непосредствена близост до стоката.
Чл. 11. Когато стоката не позволява поставянето на етикет, търговецът е длъжен да предостави на потребителя в писмена форма данните по чл. 9, ал. 2 по друг подходящ начин или чрез предоставяне на съответните документи.
Чл. 12. Министерският съвет приема наредби за:
1. изискванията към отделни групи стоки, етикетирането им и/или методите за изпитване на техни основни характеристики;
2. (отм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.).
Раздел III – Указания за употреба на стоките
Чл. 13. (1) Стоките, чиято употреба изисква наличието на технически познания, стоките, съдържащи опасни вещества, или стоките, чиято употреба предполага наличието на специални умения или спазването на специални изисквания за безопасност, трябва да бъдат придружени от указания за тяхната употреба, изготвени от производителя.
(2) Указанията за употреба на стоките съдържат информация, необходима на потребителите за правилното и безопасното използване и инсталиране, свързване, поддръжка или съхраняване на стоките. При необходимост указанията за употреба съдържат списък със съставните части и детайли на стоката.
(3) Производителят, търговецът и всяко друго лице, което пуска на пазара стока по ал. 1 от внос, е длъжно да осигури указания за употребата й на български език.
Чл. 14. При поискване от потребителя и когато стоката позволява това, търговецът е длъжен да покаже начина на нейното действие.
Раздел IV – Обозначаване на цените на стоките и услугите
Чл. 15. (1) (Доп. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Всеки търговец предварително поставя на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена.
(2) Продажните цени на стоките, предлагани чрез каталози, трябва да бъдат посочени до снимката или описанието на стоката.
Чл. 16. Продажната цена и цената за единица мярка на стоките и услугите трябва да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, ясно и четливо изписани и да не въвеждат потребителя в заблуждение.
Чл. 17. В случаите, когато продажната цена на стоката или услугата е съставена от отделни елементи със съответни продажни цени, сборът от продажните цени се изписва ясно и точно като крайна цена.
Чл. 18. Търговецът може предварително да информира потребителя за готовността си да преговаря за отстъпка от размера на обявената цена или на някои от обявените й елементи.
Чл. 19. (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 1.01.2026 г.) Цената на стоката трябва да бъде посочена в евро.
(2) Цената се обявява за съответната мерна единица и разфасовката, ако е различна от нея, или за брой.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.).
(4) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Продажната цена и цената за единица мярка трябва да включват:
1. данъка върху добавената стойност (ДДС) и всички други допълнителни данъци и такси, и
2. цената на всички стоки и услуги, които следва да бъдат заплатени допълнително от потребителя, в случаите когато те задължително трябва да бъдат продадени или извършени от търговеца.
(5) Обявяването на различни цени за един и същ вид стока в търговския обект е забранено, с изключение на случаите по чл. 6 .
Чл. 20. (1) Търговецът е длъжен едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Когато видът на стоката позволява поставянето на етикет, продажната цена може да се обозначи върху етикета.
(2) Не подлежи на обозначаване продажната цена на:
1. стоки, които се влагат при извършването на услуга;
2. стоки, продавани на търг и/или на аукцион;
3. антики и произведения на изкуството.
(3) Цената за единица мярка не се обозначава, ако е идентична с продажната цена.
Чл. 21. Всяка реклама на стоки, която посочва продажната им цена, трябва да посочи и цената за единица мярка.
Чл. 22. (1) За стоките, които се предлагат в опаковка, цената за количеството и цената за единица мярка се поставят върху опаковката, а ако това не е възможно, в непосредствена близост до стоката.
(2) При предлагане на предварително опаковани стоки обозначените продажна цена и цена за единица мярка се отнасят за нето тегло на стоката.
(3) При продажба на стоки, предлагани в обща опаковка, търговците могат да обозначат само продажната цена.
Чл. 23. За стоките, които се продават в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка.
Чл. 24. (1) Всеки търговец, който предлага услуги на потребителите, е длъжен предварително да обозначи продажните цени на предлаганите от него услуги чрез ценоразпис, поставен на видно място в търговския обект. В случаите, когато поставянето на ценоразпис е неудобно поради обема на предлаганите услуги, е допустимо изготвянето на ценоразпис във вид на брошура, която се предоставя на всеки потребител преди извършването на услугата и при заплащането й.
(2) Ценоразписът трябва да е недвусмислен и лесен за четене и разбиране.
(3) Изискванията на ал. 1 не се прилагат в случаите по чл. 26 .
Чл. 25. (1) Когато услугата се предлага извън търговския обект, търговецът трябва да информира потребителя за цената на услугата.
(2) Когато услугата се предлага в търговския обект, търговецът трябва да посочи цената по разбираем начин и на място, което е лесно видимо извън търговския обект.
Чл. 26. (1) Когато потребителят желае да получи услуга, различна от обичайно предлаганите от търговеца услуги, търговецът може да му предложи оферта, като цената се договаря индивидуално.
(2) Офертата трябва да включва:
1. името и адреса на търговеца;
2. вида и характера на услугата, която трябва да бъде предоставена, и евентуалните доставки, които трябва да бъдат извършени;
3. продажната цена или цената, изготвена въз основа на параметрите, свързани с вида на услугата, които потребителят е посочил;
4. срока на действие на офертата.
(3) В случай че офертата не е безплатна, потребителят трябва да бъде информиран за нейната цена преди изготвянето й.
Чл. 27. (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 1.01.2026 г.) Продажната цена на услугата се посочва в евро.
(2) Продажната цена на услугата включва ДДС и всички други данъци и такси, дължими от потребителя, както и цената на всички стоки и услуги, които трябва да бъдат заплатени допълнително от потребителя.
(3) Означаването на различни цени за една и съща услуга в търговския обект е забранено. Ако въпреки това са посочени различни цени за една и съща услуга, потребителят заплаща по-ниската цена.
Чл. 28. Лицата, осъществяващи търговска дейност с платени паркинги и гаражи, са длъжни да обявят цените на паркоместата на видно за потребителите място в непосредствена близост до входа.
Чл. 29. Лицата, осъществяващи търговска дейност в бензиностанции и газостанции, са длъжни да поставят табели с цените на предлаганите от тях горива по такъв начин, че да се виждат от водачите, движещи се в платното, от страната на което е построена бензиностанцията или газостанцията.
Чл. 30. Търговецът е длъжен да издава документ за извършената продажба, който да съдържа най-малко данните за датата на продажбата, вида на стоката или услугата и цената.
Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията издава наредби за реда за предоставяне на информация на потребителите и за означаване на цените на определени видове стоки или услуги.
Глава трета – (Отм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.) ЗАБЛУЖДАВАЩА И СРАВНИТЕЛНА РЕКЛАМА (Загл. изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.)
Раздел I – (Отм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.) Общи разпоредби
Чл. 32. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., отм., бр. 102 от 2008 г.).
Чл. 33. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., отм., бр. 102 от 2008 г.).
Чл. 34. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., отм., бр. 102 от 2008 г.).
Чл. 35. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., отм., бр. 102 от 2008 г.).
Чл. 36. (Отм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.).
Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., отм., бр. 102 от 2008 г.).
Раздел II – (Отм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.) Заблуждаваща реклама
Чл. 38. (Отм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.).
Раздел III – (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Непочтена реклама
Чл. 39. (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.).
Раздел IV – (Отм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.) Сравнителна реклама
Чл. 40. (Отм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.).
Чл. 41. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., отм., бр. 102 от 2008 г.).
Чл. 42. (Отм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.).
Глава четвърта – ТЪРГОВСКИ ПРАКТИКИ И СПОСОБИ ЗА ПРОДАЖБА
Раздел I – Договори извън търговския обект и договори от разстояние (Загл. изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.)
Чл. 43. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Разпоредбите на този раздел имат за цел да осигурят защита на потребителите при сключване на договори извън търговския обект и на договори от разстояние.
Чл. 44. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Договор извън търговския обект e всеки договор между търговец и потребител:
1. сключен при едновременното физическо присъствие на търговеца и на потребителя на място, различно от търговския обект на търговеца;
2. при който потребителят е направил предложение за сключване на договор при същите обстоятелства като посочените в т. 1;
3. сключен в търговския обект на търговеца или чрез използването на средство за комуникация от разстояние, непосредствено след като е осъществен личен и индивидуален контакт с потребителя на място, различно от търговския обект на търговеца, при едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя;
4. сключен по време на пътуване, организирано от търговеца с цел или резултат продажба или насърчаване на продажбите на стоки или услуги на потребителя.
Чл. 45. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Договор от разстояние e всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.
Чл. 46. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Разпоредбите на чл. 4 и на този раздел не се прилагат за договори:
1. за социални услуги, включително социално настаняване, грижи за деца и оказване на помощ за семейства и лица, които са постоянно или временно в нужда, включително оказване на помощ при дългосрочни грижи;
2. за здравни услуги, предоставяни от медицински специалисти на пациенти с оглед оценка, поддържане или възстановяване на тяхното здравословно състояние, включително предписването, изпълнението на медицински предписания и предоставянето на лекарствени продукти и медицински изделия;
3. за хазартни дейности, които включват залози с материална стойност в игри на късмета, лотарии, игри в казина и трансакции по залагане;
4. за финансови услуги;
5. за придобиване или прехвърляне на недвижимо имущество или за учредяване, придобиване или прехвърляне на ограничени вещни права върху недвижимо имущество;
6. за строеж на нови сгради, съществено преустройство на съществуващи сгради и отдаване под наем на жилища за жилищни нужди;
7. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 11.03.2022 г.) за туристически пакети по смисъла на Закона за туризма , с изключение на чл. 47, ал. 7 , чл. 49, ал. 2 , 3 и 7 и чл. 62в – 62д ;
8. за разпределено във времето право на ползване на собственост, договори за дългосрочни ваканционни продукти и договори за препродажба и замяна;
9. сключени от лице, осъществяващо публични функции, което по закон е длъжно да е независимо и безпристрастно и като предоставя изчерпателна правна информация, гарантира, че потребителят сключва договора след внимателно обмисляне и след като се е запознал с правния му характер и значение;
10. за доставка на храни, напитки или други стоки за текущо потребление в домакинството, които се доставят от търговеца при чести и редовни доставки до дома, жилището или работното място на потребителя;
11. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) за услуги за превоз на пътници, с изключение на разпоредбите на чл. 49, ал. 2 и 3 и чл. 62в – 62д ;
12. сключени чрез автомати за продажба или автоматизирани търговски обекти;
13. сключени с телекомуникационни оператори чрез обществени телефони за използването на тези телефони или сключени с цел осъществяване от потребителя на единично свързване по телефон, интернет или факс.
Чл. 47. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Преди потребителят да бъде обвързан от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, или от подобно предложение за сключване на договор, търговецът е длъжен да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин следната информация:
1. основните характеристики на стоките или услугите съобразно използваното средство за комуникация и естеството на стоките или услугите;
2. името/наименованието на търговеца;
3. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) седалището и адресът на управление на търговеца, телефонният му номер и адресът на електронната му поща; когато търговецът предоставя други средства за онлайн комуникация, които гарантират, че потребителят може да съхранява на траен носител всяка писмена кореспонденция с търговеца, включително датата и часа на тази кореспонденция, информацията съдържа също и подробно описание на тези други средства; средствата за комуникация, предоставени от търговеца, трябва да дават възможност на потребителя да установи бързо контакт с търговеца и да общува ефективно с него; когато е необходимо, търговецът предоставя също и седалище и адрес на управление, както и данни, идентифициращи търговеца, от чието име действа;
4. адреса на мястото, където търговецът осъществява стопанската си дейност, и когато е приложимо – адреса на мястото, където търговецът, от чието име действа той, осъществява стопанската си дейност, на който потребителят може да изпрати евентуални жалби – когато седалището и адресът на управление на търговеца не съвпадат с тези по т. 3;
5. крайната цена на стоките или услугите с включени всички данъци и такси или когато поради естеството на стоките или услугите цената не може да бъде изчислена предварително в разумни граници – начина на нейното изчисляване; когато е приложимо, в крайната цена на стоките или услугите се включват всички допълнителни разходи за транспорт, доставка или пощенски такси, а когато тези разходи не могат да бъдат изчислени предварително в разумни граници, се посочва обстоятелството, че такива допълнителни разходи могат да бъдат дължими от потребителя; в случай на безсрочен договор или на договор, съдържащ абонамент, в крайната цена се включват всички разходи за периода на фактуриране; когато тези договори предвиждат фактуриране по фиксирана тарифа, в крайната цена се включват и всички месечни разходи; когато общата сума на разходите не може да бъде изчислена предварително в разумни граници, се предоставя информация за начина на изчисляване на цената;
6. разходите за използване на средството за комуникация от разстояние за сключване на договора, когато тези разходи са изчислени на база, различна от основната тарифа;
7. условията за плащане, доставка, изпълнение, датата, на която търговецът се задължава да достави стоките или да извърши услугите, и когато е приложимо – предвидените от търговеца начини за разглеждане на жалби на потребители;
8. когато потребителят има право на отказ от договора, се посочват условията, срокът и начинът за неговото упражняване съгласно чл. 52, ал. 1 и 2; търговецът е длъжен да предостави на потребителя и стандартния формуляр за упражняване правото на отказ съгласно приложение № 6;
9. когато е приложимо, се посочва обстоятелството, че потребителят трябва да поеме разходите за връщане на стоките в случай на упражняване правото на отказ; при договорите от разстояние, ако поради естеството си стоките не могат да бъдат върнати по обичаен начин по пощата, се посочват разходите за връщането им;
10. указание, в случай че потребителят упражни правото си на отказ, след като е направил искане по чл. 48, ал. 3 или чл. 49, ал. 9 , че е длъжен да плати на търговеца разходи по чл. 55, ал. 5 и 6, определени в разумни граници;
11. когато не е предвидено право на отказ съгласно чл. 57 , търговецът уведомява потребителя, че няма право на отказ или когато е приложимо, се посочват обстоятелствата, при които потребителят губи правото си на отказ от договора;
12. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) напомняне за наличието на законова гаранция за съответствие на стоките, на цифровото съдържание и цифровите услуги;
13. когато е приложимо, се посочва наличието на възможност за оказване на помощ на потребителя след продажбата, наличието на извънгаранционно обслужване и на търговска гаранция, както и условията по тях;
14. когато е приложимо, се посочва дали има кодекси за добра търговска практика, къде могат да бъдат намерени и по какъв начин може да бъде получен екземпляр от тях;
15. срока на договора, когато е приложимо, или в случай че договорът е безсрочен или в него е предвидена клауза за автоматично подновяване – условията за неговото прекратяване;
16. когато е приложимо, се посочва минималният срок, за който потребителят има задължения по договора;
17. когато е приложимо, се посочва дали е необходимо да се предоставят депозити или други финансови гаранции, които се заплащат или дават от потребителя по искане на търговеца, и условията по тях;
18. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) когато е приложимо, се посочва функционалността на стоките, съдържащи цифрови елементи, на цифровото съдържание и цифровите услуги, включително приложимите мерки за техническа защита;
19. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) когато е приложимо, се посочва всяка съответна съвместимост и оперативна съвместимост на стоките, съдържащи цифрови елементи, на цифровото съдържание и цифровите услуги с някои видове хардуер и софтуер, които са известни на търговеца или за които може разумно да се очаква, че са му известни;
20. когато е приложимо, се посочва възможността за използване на извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове и за обезщетяване, в които търговецът участва, и условията за достъп до тях;
21. (нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) когато е приложимо, се посочва, че цената е била индивидуализирана въз основа на автоматизирано вземане на решение.
(2) Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и по отношение на договори за доставка на вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или определено количество, и на договори за централно отопление или за цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител.
(3) При публични търгове информацията по ал. 1, т. 2 – 4 може да се замени със съответната информация за лицето, провеждащо търга.
(4) Информацията по ал. 1, т. 8 – 10 може да се предостави чрез стандартните указания за упражняване правото на отказ съгласно приложение № 7. Търговецът е изпълнил задължението си за предоставяне на информацията по ал. 1, т. 8 – 10, ако е предоставил на потребителя надлежно попълнени стандартните указания за упражняване правото на отказ.
(5) Информацията по ал. 1 е неразделна част от договора от разстояние или от договора извън търговския обект и не може да бъде променяна, освен ако страните по договора изрично уговорят друго.
(6) Ако търговецът не изпълни изискванията за предоставяне на информация за допълнителните разходи или за другите разходи, посочени в ал. 1, т. 5, или за разходите за връщане на стоките, посочени в ал. 1, т. 9, потребителят не дължи тези разходи.
(7) Информацията в договора за продажба от разстояние и в договора извън търговския обект се предоставя на български език.
(8) Тежестта на доказване за изпълнение на задължението за предоставяне на информация по ал. 1 се носи от търговеца.
Чл. 47а. (Нов – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) (1) Преди потребителят да бъде обвързан от договор от разстояние или от предложение за сключване на договор чрез онлайн място за търговия, доставчикът на онлайн мястото за търговия предоставя на потребителя по ясен и разбираем начин и във форма, която е съобразена със средството за комуникация от разстояние, следната допълнителна информация относно:
1. обща информация за основните параметри, определящи класирането на направените предложения на потребителите в отговор на тяхното търсене, както и тяхната относителна важност в сравнение с други параметри; информацията се предоставя в специален раздел на онлайн интерфейса, до който има пряк и лесен достъп от страницата, на която са представени предложенията;
2. това дали третата страна, предлагаща стоките, услугите или цифровото съдържание, е търговец или не, въз основа на декларация на третата страна пред доставчика на онлайн мястото за търговия;
3. това, че потребителите нямат правата, произтичащи от този закон и от други закони, въвеждащи изисквания на правото на Европейския съюз за защита на потребителите, когато третата страна, предлагаща стоките, услугите или цифровото съдържание, не е търговец;
4. разпределението на задълженията по договора между третата страна, предлагаща стоките, услугите или цифровото съдържание, и доставчика на онлайн мястото за търговия, ако е приложимо.
(2) Информацията по ал. 1, т. 4 не засяга отговорността, която доставчикът на онлайн мястото за търговия или третата страна, предлагаща стоките, услугите или цифровото съдържание, носят във връзка с договора съгласно националното законодателство или правото на Европейския съюз.
(Раздел II – Договор за продажба от разстояние, загл. отм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.)
Чл. 48. (Доп. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) При договор извън търговския обект търговецът предоставя на потребителя информацията по чл. 47, ал. 1 на хартиен или ако потребителят се съгласи – на друг траен носител. Информацията трябва да е четлива, изготвена на ясен и разбираем език.
(2) Търговецът е длъжен да предостави на потребителя копие от подписания договор или потвърждение на договора на хартиен или ако потребителят се съгласи – на друг траен носител. При договори за предоставяне на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител, търговецът предоставя потвърждение на изричното предварително съгласие и приемане от потребителя за започване изпълнение на договора преди изтичане на срока за упражняване правото на отказ от договора.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) Когато потребителят желае предоставянето на услугата или доставянето на вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество, или доставянето на централно отопление да започне по време на срока за упражняване правото на отказ от договора извън търговския обект по чл. 50 и договорът предвижда задължение за потребителя да плати, търговецът е длъжен да изиска от потребителя да направи изрично искане за това на траен носител и да потвърди, че след като договорът бъде изпълнен изцяло от търговеца, потребителят няма да има право на отказ.
Чл. 49. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) При договори от разстояние търговецът предоставя информацията по чл. 47, ал. 1 на потребителя или я предоставя на разположение на потребителя по подходящ начин в зависимост от използваното средство за комуникация от разстояние на ясен и разбираем език. Когато информацията се предоставя на траен носител, тя трябва да бъде четливо написана.
(2) При договор от разстояние, който се сключва по електронен път чрез интернет сайт и който предвижда задължение за потребителя да извърши плащане, търговецът предоставя на потребителя информацията по чл. 47, ал. 1, т. 1 , 5, 15 и 16 по ясен и очевиден начин в непосредствена близост до бутона, чрез който потребителят прави поръчката си. Търговецът е длъжен да обезпечи, че когато потребителят прави своята поръчка, изрично потвърждава, че поръчката е свързана със задължение за плащане от негова страна. Ако извършването на поръчка е свързано с активиране на бутон или на подобна функция, върху бутона или върху тази подобна функция се изписват четливо само думите "поръчка със задължение за плащане" или друга съответна недвусмислена формулировка, от която става ясно, че извършването на поръчка води до задължение за плащане от страна на потребителя.
(3) Когато търговецът не спази изискванията на ал. 2, потребителят не е обвързан от договора или поръчката.
(4) В интернет страниците за електронна търговия търговците посочват по ясен и четлив начин най-късно при започване на процеса на поръчване дали има ограничения за доставката на стоките и какви платежни средства се приемат.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) Когато договорът е сключен чрез използване на средство за комуникация от разстояние, което е с ограничено пространство или време за представяне на информация, преди сключването на договора търговецът предоставя на потребителя чрез използваното средство за комуникация най-малко преддоговорната информация по чл. 47, ал. 1, т. 1 , 2 , 5 , 8 и 15 , с изключение на стандартния формуляр за упражняване правото на отказ съгласно приложение № 6. Преди сключването на договора търговецът предоставя на потребителя останалата информация по чл. 47, ал. 1 , включително стандартния формуляр за упражняване правото на отказ, по подходящ начин съгласно ал. 1.
(6) Когато търговецът използва телефонно обаждане до потребителя с цел сключване на договор от разстояние, освен информацията по ал. 5 в началото на разговора търговецът се представя на потребителя с името/наименованието си и когато е приложимо – името/наименованието на лицето, от чието име извършва обаждането, както и търговската цел на обаждането.
(7) При сключване на договор от разстояние по телефона търговецът е длъжен да потвърди направеното предложение до потребителя на траен носител. Потребителят е обвързан от предложението, едва след като го подпише или след като е изпратил писменото си съгласие за приемане на предложението.
(8) Търговецът предоставя на потребителя на траен носител потвърждение за сключения договор в рамките на разумен срок след сключване на договора от разстояние или най-късно в момента на доставка на стоките, или преди да е започнало изпълнението на услугата. Потвърждението от страна на търговеца трябва да съдържа цялата информация по чл. 47, ал. 1 , освен ако търговецът е предоставил тази информация на потребителя на траен носител преди сключването на договора от разстояние и при договори за предоставяне на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител – потвърждение на изричното предварително съгласие и приемане от потребителя за започване изпълнение на договора преди изтичане на срока за упражняване правото на отказ от договора.
(9) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) Когато потребителят желае предоставянето на услуга или доставянето на вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество, или доставянето на централно отопление да започне по време на срока за упражняване правото на отказ от договора от разстояние по чл. 50 и договорът предвижда задължение за потребителя да плати, търговецът е длъжен да изиска от потребителя да направи изрично искане за това на траен носител и да потвърди, че след като договорът бъде изпълнен изцяло от търговеца, потребителят няма да има право на отказ.
(10) Тежестта на доказване за спазване изискванията на ал. 1 – 9 се носи от търговеца.
Чл. 50. (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 41 от 2007 г., доп., бр. 27 от 2013 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55 , в 14-дневен срок, считано от датата на:
1. (доп. – ДВ, бр. 20 от 2021 г.) сключване на договора – при договор за услуги, а в случаите по чл. 228а, ал. 3 от Закона за електронните съобщения – считано от датата, на която потребителят потвърди съгласието си със сключения договор;
2. приемане на стоките от потребителя или от трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя – при договор за продажба, или:
а) когато потребителят е поръчал много стоки с една поръчка, които се доставят отделно, считано от датата, на която потребителят или трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя, приемане на последната стока;
б) при доставка на стока, която се състои от множество партиди или части, считано от датата, на която потребителят или трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя, приемане на последната партида или част;
в) при договори за редовна доставка на стоки, която се извършва през определен период от време, считано от датата, на която потребителят или трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя, приемане на първата стока;
3. сключване на договора – при договори за доставка на вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или определено количество, и при договори за доставяне на централно отопление и на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител.
Чл. 51. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 18 от 2011 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Когато търговецът не е предоставил на потребителя информация за правото му на отказ от договора по чл. 47, ал. 1, т. 8 , потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект в срок една година и 14 дни, считано от датата по чл. 50 .
(2) Когато търговецът предостави на потребителя информацията за правото на отказ в срок една година от датата по чл. 50 , потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект в срок 14 дни, считано от датата на получаване на информацията по чл. 47, ал. 1, т. 8 .
Чл. 52. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Когато потребителят иска да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, той информира търговеца за решението си преди изтичането на срока по чл. 50 .
(2) За да упражни правото си на отказ, потребителят може да използва стандартния формуляр за отказ съгласно приложение № 6 или да заяви недвусмислено по друг начин решението си да се откаже от договора.
(3) Потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, ако е изпратил съобщение на търговеца за упражняване на правото си на отказ преди изтичането на срока по чл. 50 , а когато търговецът не е предоставил информация за правото на отказ – съгласно срока по чл. 51 .
(4) За упражняване правото на отказ търговецът може да предостави на потребителя възможност за избор да попълни и да изпрати по електронен път чрез интернет страницата на търговеца стандартния формуляр за отказ съгласно приложение № 6 или друго недвусмислено заявление. В тези случаи търговецът е длъжен незабавно да изпрати на потребителя потвърждение за получаване на отказа му на траен носител.
(5) Тежестта на доказване за упражняване правото на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект се носи от потребителя.
Чл. 53. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Упражняването на правото на отказ прекратява задълженията на страните да изпълнят договора от разстояние или договора извън търговския обект, или в случаите, когато потребителят е направил предложение да сключат договор от разстояние или договор извън търговския обект.
Чл. 54. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Когато потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя, включително разходите за доставка, без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от договора съгласно чл. 52 .
(2) Търговецът е длъжен да възстанови получените суми, като използва същото платежно средство, използвано от потребителя при първоначалната трансакция, освен ако потребителят е изразил изричното си съгласие за използване на друго платежно средство и при условие че това не е свързано с разходи за потребителя.
(3) Търговецът няма задължение да възстанови допълнителните разходи за доставка на стоките, когато потребителят изрично е избрал начин на доставяне на стоките, различен от най-евтиния вид стандартна доставка, предлагана от търговеца.
(4) При договор за продажба, когато търговецът не е предложил да прибере стоките сам, той може да задържи плащането на сумите на потребителя по ал. 1, докато не получи стоките или докато потребителят не представи доказателство, че е изпратил стоките обратно, в зависимост от това, кое от двете се е случило по-рано.
(5) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) Търговецът е длъжен да спазва изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) 2016/679 ", и на Закона за защита на личните данни .
(6) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) Търговецът е длъжен да се въздържа от използване на всяко съдържание, което е различно от лични данни и което е предоставено или създадено от потребителя при използване на цифровото съдържание или цифровата услуга, предоставено от търговеца, с изключение на случаите, когато съдържанието:
1. няма приложение извън контекста на цифровото съдържание или цифровата услуга, предоставено/предоставена от търговеца;
2. се отнася само до дейността на потребителя при използване на цифровото съдържание или цифровата услуга, предоставено/предоставена от търговеца;
3. е било обобщено с други данни от търговеца и не може да бъде отделено от другите данни или може да бъде отделено от тях само посредством непропорционални усилия, или
4. е било създадено съвместно от потребителя и от други лица и други потребители могат да продължат да го използват.
(7) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) При искане от страна на потребителя търговецът предоставя на негово разположение всяко цифрово съдържание, което не съставлява лични данни, предоставено или създадено от потребителя по време на използване на цифровото съдържание или цифровата услуга, предоставено/предоставена от търговеца, с изключение на случаите по ал. 6, т. 1 – 3. Потребителят има право да получи това цифрово съдържание безплатно, без да бъде възпрепятстван от търговеца, в рамките на разумен срок и в широко използван машинночетим формат.
(8) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) При упражняване правото на отказ от договора от страна на потребителя търговецът може да възпрепятства всяко следващо използване на цифровото съдържание или цифровата услуга, като например направи цифровото съдържание или цифровата услуга недостъпни за потребителя или като блокира профила на потребителя.
(9) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) Алинея 7 се прилага независимо от ал. 8.
Чл. 54а. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2013 г.) При сключването на договор от разстояние по телефона договорът влиза в сила и потребителят се обвързва от предложението от деня, в който доставчикът е получил съгласието на потребителя в писмена форма.
Чл. 55. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект и когато търговецът не е предложил да прибере стоките сам, потребителят трябва да изпрати или предаде стоките обратно на търговеца или на упълномощено от него лице без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която потребителят е съобщил на търговеца за решението си да се откаже от договора по чл. 52 . Крайният срок се смята за спазен, ако потребителят изпрати или предаде стоките обратно на търговеца преди изтичането на 14-дневния срок.
(2) Потребителят заплаща само преките разходи за връщането на стоките по ал. 1 с изключение на случаите, когато търговецът се е съгласил да ги заплати, или ако търговецът не го е уведомил, че разходите за връщане на стоките се заплащат от потребителя.
(3) При договор извън търговския обект, когато стоките са били доставени в дома на потребителя в момента на сключването на договора, търговецът е длъжен да прибере стоките за своя сметка, ако естеството на стоките е такова, че не позволява те да бъдат върнати по обичаен начин по пощата.
(4) Потребителят носи отговорност само за намалената стойност на стоките, причинена от изпробването им, различно от необходимото, за да установи естеството, характеристиките и доброто им функциониране. Потребителят не носи отговорност за намалената стойност на стоките, когато търговецът не го е уведомил за правото му на отказ по чл. 47, ал. 1, т. 8 .
(5) Когато потребителят упражни правото си на отказ, след като е направил искане по чл. 48, ал. 3 или чл. 49, ал. 9 , той заплаща на търговеца пропорционалната сума на това, което действително му е било предоставено до момента, в който потребителят е уведомил търговеца за упражняване правото на отказ.
(6) Пропорционалната сума по ал. 5, която потребителят трябва да заплати на търговеца, се изчислява въз основа на крайната цена, уговорена в договора. Ако крайната цена е прекомерно висока, пропорционалната сума се изчислява въз основа на пазарната стойност на това, което действително е било предоставено.
(7) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора, той не дължи разходи за:
1. предоставяне на услуги или за доставка на вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество, или за централно отопление, изцяло или отчасти, извършени по време на срока за отказ, когато:
а) търговецът не е предоставил информация съгласно чл. 47, ал. 1, т. 8 или 10, или
б) потребителят не е поискал изрично изпълнението на договора да започне по време на срока за упражняване правото на отказ от договора съгласно чл. 48, ал. 3 и чл. 49, ал. 9 , или
2. доставянето изцяло или отчасти на цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител, когато:
а) потребителят не е дал изричното си предварително съгласие за започване изпълнението на договора преди изтичане на 14-дневния срок по чл. 50 , или
б) потребителят не е потвърдил, че знае, че като дава съгласие за започване изпълнението на договора, ще загуби правото си на отказ от договора, или
в) търговецът не е предоставил потвърждение на изричното предварително съгласие и приемане от потребителя за започване изпълнението на договора съгласно чл. 48, ал. 2 или чл. 49, ал. 8 .
(8) Потребителят не носи отговорност за упражняване правото на отказ, освен в случаите по ал. 1, 2, 4 и 5 и чл. 54, ал. 3 .
(9) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) След упражняване правото на отказ от договора потребителят се въздържа от използване на цифровото съдържание или цифровата услуга и предоставянето им на трети лица.
Чл. 56. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, всеки допълнителен договор се прекратява автоматично, без потребителят да дължи каквито и да е разходи, обезщетения и/или неустойки, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55 .
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага по отношение на чл. 28 от Закона за потребителския кредит .
Чл. 57. (Отм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., нов, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Разпоредбите на чл. 50 – 56 за правото на отказ на потребителя от договора от разстояние или от договора извън търговския обект не се прилагат за договори:
1. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) за предоставяне на услуги, при които услугата е предоставена напълно, когато договорът предвижда задължение за потребителя да плати, и изпълнението е започнало с изричното предварително съгласие и потвърждение на потребителя, че знае, че ще загуби правото си на отказ, след като договорът бъде изпълнен изцяло от търговеца;
2. за доставка на стоки или услуги, чиято цена зависи от колебанията на финансовия пазар, които не могат да бъдат контролирани от търговеца и които могат да настъпят по време на срока за упражняване правото на отказ;
3. за доставка на стоки, изработени по поръчка на потребителя или съобразно неговите индивидуални изисквания;
4. за доставка на стоки, които поради своето естество могат да влошат качеството си или имат кратък срок на годност;
5. за доставка на запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената или защита на здравето;
6. за доставка на стоки, които след като са били доставени и поради естество им са се смесили с други стоки, от които не могат да бъдат отделени;
7. за доставка на алкохолни напитки, чиято цена е договорена при сключването на договора за продажба, при които доставката може да бъде извършена в срок не по-рано от 30 дни, считано от сключването на договора, и чиято действителна стойност зависи от колебанията на пазара, които не могат да бъдат контролирани от търговеца;
8. при които потребителят изрично е поискал от търговеца да го посети в дома му с цел извършване на неотложни дейности за ремонт или поддръжка; когато при такова посещение търговецът предоставя и други услуги в допълнение към тези, поискани от потребителя, или достави стоки, различни от резервните части, необходими за извършване на ремонта или на поддръжката, правото на отказ се прилага за тези допълнителни услуги или стоки;
9. за доставка на запечатани звукозаписи или видеозаписи или запечатан компютърен софтуер, които са разпечатани след доставката;
10. за доставка на вестници, периодични издания или списания с изключение на договори за абонамент за доставката на такива издания;
11. сключени по време на публичен търг;
12. за предоставяне на услуги за настаняване, които нямат за цел живеене, транспорт на стоки, отдаване на автомобили под наем, услуги за хранене или предоставяне на услуги, свързани с развлекателни дейности, ако договорът предвижда конкретна дата или срок за изпълнение;
13. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) за предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител, когато изпълнението е започнало и договорът задължава потребителя да плати, в случаите, когато:
а) потребителят е дал изричното си предварително съгласие за започване изпълнението по време на срока за отказ;
б) потребителят е потвърдил, че знае, че по този начин ще загуби правото си на отказ;
в) търговецът е предоставил потвърждение съгласно чл. 48, ал. 2 или чл. 49, ал. 8 ;
14. (нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) за предоставяне на услуги, които задължават потребителя да плати, когато потребителят изрично е поискал от търговеца да го посети в дома му за извършване на дейности за ремонт, след като услугата е предоставена напълно и изпълнението е започнало с изричното предварително съгласие на потребителя.
Чл. 58. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Забранява се предлагането и продажбата чрез сключване на договори от разстояние за продажба на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание.
(2) Изискванията на Закона за храните по отношение на производството и търговията с храни в страната се прилагат и за договорите от разстояние за доставка на храни, различни от тези по чл. 46, т. 10 .
Чл. 59. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Когато за договор от разстояние или за договор извън търговския обект е приложимо правото на държава – членка на Европейския съюз, правата на потребителите по този закон не може да бъдат ограничавани.
(2) Потребителят не може да бъде лишен от защитата, която му се предоставя от законодателството на държава – членка на Европейския съюз, въвеждащо изискванията на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 304/64 от 22 ноември 2011 г.), наричана по-нататък " Директива 2011/83/ЕС ", когато договорът от разстояние или договорът извън търговския обект има тясна връзка с територията на тази държава членка. Тясна връзка с територията на тази държава членка е налице, когато е изпълнено някое от следните условия:
1. договорът е сключен в държава – членка на Европейския съюз, в която е обичайното местопребиваване на потребителя;
2. търговецът насочва своята дейност към територията на държава – членка на Европейския съюз, в която е обичайното местопребиваване на потребителя;
3. договорът е предшестван от предложение или от реклама, направени в тази държава членка, и от действия, извършени от потребителя, необходими за сключване на договора;
4. договорът е сключен в държава – членка на Европейския съюз, от потребител по време на пътуване или на престой, предложен или организиран от търговеца, имащ за цел пряко или косвено да насърчи сключване на договора.
(3) Всяка договорна клауза, с която потребителят се отказва от правата, предоставени му по този закон, е недействителна.
Чл. 60. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 1.11.2009 г., нов, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Комисията за защита на потребителите информира потребителите и търговците за техните права и задължения по отношение на договорите от разстояние и на договорите извън търговския обект.
Чл. 61. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Комисията за защита на потребителите насърчава търговците, които отговарят за прилагането на кодекси за добра практика, да информират потребителите за наличието на такива кодекси и за тяхното съдържание.
Раздел II – (Предишен раздел III – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Способи за продажба
Чл. 61а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Разпоредбите на чл. 62 – 62д имат за цел защита на потребителите и се прилагат при договори за продажба, договори от разстояние, договори извън търговския обект и договори за цифрово съдържание, сключени между търговец и потребител.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.).
Чл. 62. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Забранява се доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна.
(2) При доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил.
(3) Липсата на отговор от страна на потребителя относно доставката на стоки и услуги по ал. 1 не се смята за съгласие.
Чл. 62а. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2013 г.) (1) Срочен договор се продължава само с изрично писмено съгласие на потребителя относно условията за продължаването му. При липса на съгласие, след изтичане на срока на договора, той се преобразува в безсрочен при същите условия. Потребителят има право да прекрати безсрочния договор с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки за това.
(2) Нищожни са всички уговорки, които противоречат на ал. 1.
Чл. 62б. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2013 г.) Когато страните са сключили договор в писмена форма, изменения на договорни условия се извършват с допълнителни писмени споразумения.
Чл. 62в. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Забранява се начисляването от страна на търговците на такси, дължими от потребителите за използване на платежно средство, които превишават направените от търговеца разходи за използване на същото платежно средство.
Чл. 62г . (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Когато търговецът използва телефонна линия за свързване с него във връзка със сключения договор, потребителят заплаща стойността на разговора, без да дължи допълнителна такса, съгласно изискванията на Наредба № 1 от 2010 г. за правилата за ползване, разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена (обн., ДВ., бр 64 от 2010 г.; изм., бр. 12 от 2011 г., бр. 74 от 2012 г. и бр. 28 от 2014 г.).
(2) В случай че търговецът е начислил на потребителя допълнителна такса във връзка с предоставената услуга, той е длъжен да възстанови на потребителя неправомерно начислената такса.
(3) Разпоредбата на ал. 1 не лишава доставчиците на телекомуникационни услуги от правото им да таксуват такива разговори.
Чл. 62д . (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Преди потребителят да бъде обвързан с договор или с предложение за сключване на договор, търговецът трябва да получи изричното му съгласие за всяко допълнително плащане, което превишава уговорената цена по основното договорно задължение на търговеца.
(2) Когато търговецът не е получил изричното съгласие на потребителя по ал. 1, но е приел, че такова е налице, поради това, че потребителят не е отхвърлил предварително изготвените от търговеца предложения, които са свързани със задължение за плащане и не са били поискани от потребителя, той има право заплатените от него допълнителни суми да му бъдат възстановени.
(3) Тежестта на доказване за полученото изрично съгласие на потребителя за извършване на допълнителни плащания се носи от търговеца.
Чл. 63. Всяко съобщение за намаление на цените трябва да посочва:
1. стоките и услугите или групата стоки и услуги, за които е валидно намалението на цените;
2. условията, при които се извършва намалението на цените;
3. срока, през който стоките и услугите се продават с намалени цени.
Чл. 64. Съобщението за намаление на цените се прави по един от следните начини:
1. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) чрез поставяне на новата цена до предишната, която е зачертана, или
2. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) чрез думите "нова цена" и "предишна цена", последвани от съответните суми, или
3. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) чрез посочване на процент на намалението, като новата цена се поставя до предишната цена, която е зачертана.
Чл. 65. (1) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) Всяко съобщение за намаление на цените трябва да съдържа предишната цена, която търговецът е прилагал през определен период преди датата, от която влиза в сила намалението на цената.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) Предишна цена е най-ниската цена на стоката или услугата, която търговецът е прилагал през период, не по-кратък от 30 дни преди датата на намалението на цената в същия търговски обект, интернет страница или приложение.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 5.02.2027 г.) Алинея 2 не се прилага за стоки, чието качество подлежи на бързо влошаване или имат кратък срок на годност.
(4) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., изм., бр. 13 от 2026 г., в сила от 5.02.2027 г.) За стоки, които се предлагат на пазара за период, по-кратък от 30 дни, срокът по ал. 2 е не по-кратък от 7 дни преди датата на намалението.
(5) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) При прогресивно намаление на цената предишната цена е цената без намаление преди първото намаление на цената.
Чл. 66. (1) Съобщението за намаление на цените не може да бъде прилагано за период, по-дълъг от един месец и по-кратък от един работен ден.
(2) Съобщението за намаление на цените може да обхваща и период, по-дълъг от един месец, но не повече от 6 месеца, в следните случаи:
1. пълна или частична разпродажба на стоковите наличности при продажба на търговския обект;
2. пълна или частична разпродажба на стоковите наличности в търговския обект при частично преустановяване на търговската дейност на търговеца, при условие че това основание не е било използвано през последните три години;
3. извършване на преустройство и строителни работи в търговския обект със срок над 30 работни дни;
4. (доп. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) прехвърляне на предприятието или неговата ликвидация.
Чл. 67. (Отм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.).
Чл. 68. Забранява се използването на търговски практики, които накърняват икономическите интереси или колективните интереси на потребителите.
Чл. 68а. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., отм., бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.).
Раздел III – (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., предишен раздел IV, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Нелоялни търговски практики
Чл. 68б. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) (1) (Предишен текст на чл. 68б – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Разпоредбите на този раздел имат за цел да осигурят защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики преди, по време на и след отправяне на предложение от търговец до потребител и/или сключване на договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги.
(2) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., доп., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат по отношение на всички стоки и услуги, включително цифрово съдържание и цифрови услуги, недвижимо имущество, права и задължения.
(3) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) Продукт по смисъла на този раздел е всяка стока или услуга, включително недвижимо имущество, цифрово съдържание и цифрови услуги, както и права и задължения.
Чл. 68в. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Забраняват се нелоялните търговски практики.
Чл. 68г. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Търговска практика, която е възможно да промени съществено икономическото поведение на ясно установима група от потребители, особено уязвими към търговската практика или към стоката или услугата, за които се отнася търговската практика, поради техен умствен или физически недостатък, тяхната възраст или доверчивост, когато търговецът е могъл да предвиди това, се преценява от гледна точка на средния член на групата потребители, към която е насочена.
(3) Преценката по ал. 2 не се прилага за реклама, която съдържа преувеличени изявления или изявления, които не са предназначени да бъдат разбрани буквално.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.) Нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д – 68к .
Чл. 68д. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) (1) Търговска практика е заблуждаваща , когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 включват информация за:
1. съществуването или естеството на стоката или услугата;
2. основните характеристики на стоката или услугата като: наличност, преимущества, рисковете, които тя съдържа, изработка, състав, допълнителни части към стоката или услугата, извънгаранционно обслужване, разглеждане на жалби на потребителите, начин и дата на производство или на представяне на стоката или услугата, доставка, годност за употреба, използването й, количество, спецификация, географски или търговски произход, резултатите, които могат да се очакват от нейната употреба, или резултатите и съществените характеристики от извършените изпитвания или проверки на стоката или услугата;
3. обхват на задълженията на търговеца, мотивите за използване на търговската практика и естеството на процеса на продажба, както и всяко твърдение или символ, които дават основание да се смята, че търговецът или стоката и услугата са обект на спонсорство или на друга форма на пряка или непряка подкрепа;
4. цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената;
5. необходимостта от предоставяне на допълнителна услуга, резервна част, от замяна или ремонт на стоката;
6. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) вида, статуса и правата на търговеца или на неговия представител като: името, постоянния адрес на физическите лица и наименованието, адреса на управление на юридическите лица, неговото имущество, квалификация, разрешение за извършване на дейност, членство в професионални организации или друг вид обвързаност, неговите права на индустриална, търговска и интелектуална собственост или получените награди и отличия;
7. правата на потребителя, включително правото му да замени стоката, да развали договора, да му бъде възстановена заплатената от него сума на основание чл. 112 – 115 или рисковете, на които потребителят може да бъде изложен.
(3) Заблуждаваща е и всяка търговска практика, която от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, води или е възможно да доведе средния потребител до вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика, и когато тя включва:
1. всяка маркетингова дейност по отношение на стока или услуга, включително използване на сравнителна реклама, която създава объркване с друга стока, услуга, марка, търговско наименование или друг отличителен знак на конкурент;
2. неспазване на ангажиментите, поети от търговеца чрез присъединяването му към кодекс за добра търговска практика, когато тези ангажименти имат задължителен характер, могат да бъдат проверени и при използването на дадена търговска практика търговецът посочва, че е обвързан да спазва съдържащите се в него правила;
3. (нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) всяко предлагане на стока в държава – членка на Европейския съюз, като идентична на стока, предлагана на пазара в други държави – членки на Европейския съюз, когато тази стока има значителни разлики в състава или характеристиките, освен ако това не е обосновано от законосъобразни и обективни фактори, като:
а) изискванията на националното законодателство;
б) наличието или сезонния характер на суровините, необходими за производство на стоката;
в) наличието на доброволни стратегии, имащи за цел подобряване на достъпа до здравословни храни;
г) правото на търговците да предлагат стоки от същата марка в опаковки с различно тегло или обем на различните пазари.
(4) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) Заблуждаващият характер на предлагането на стоки по ал. 3, т. 3 се преценява, като се вземе предвид дали средният потребител може да установи лесно разликата в стоките въз основа на проверка на предоставената от търговеца информация и нейната адекватност.
Чл. 68е. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) (1) Търговска практика е заблуждаваща и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика.
(2) Заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки предвид елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла на ал. 1 или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята истинска търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика.
(3) Когато използваното средство за комуникация, чрез което се прилага търговската практика, налага ограничения във времето или пространството, при извършване на преценка дали е използвана заблуждаваща търговска практика по ал. 2, се вземат предвид тези ограничения, както и всички мерки, предприети от търговеца за предоставяне на информацията на потребителите чрез други средства.
(4) При отправяне на покана за покупка за съществена по смисъла на ал. 1 се смята, освен ако не е очевидна, информацията за:
1. основните характеристики на стоката или услугата в зависимост от използваното средство за комуникация и от съответната стока или услуга;
2. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) търговеца – името и постоянния адрес на физическите лица, и наименованието, адреса на управление – на юридическите лица, и ако е необходимо, адреса, името, съответно наименованието на търговеца, за чиято сметка действа;
3. цената с включени в нея всички данъци; когато цената не може да бъде изчислена предварително, се указва начинът, по който е изчислена, и, ако е необходимо, се посочват всички допълнителни разходи за транспорт, доставка, пощенски услуги; когато допълнителните разходи не могат да бъдат изчислени предварително, се посочва, че тези разходи могат да бъдат за сметка на потребителя;
4. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) условията за плащане, доставка и изпълнение, ако те се отклоняват от изискванията за добросъвестност и професионална компетентност;
5. стоките и услугите, както и договорите, при които потребителят има право да се откаже от договора или да го прекрати – информацията за наличието на това право;
6. (нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) за продукти, предлагани на онлайн местата за търговия, информация за това дали третата страна, която предлага продуктите, е търговец или не, въз основа на декларация от третата страна пред доставчика на онлайн мястото за търговия.
(5) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) Когато на потребителите е предоставена възможност да търсят продукти, които се предлагат от различни търговци или от потребители, въз основа на търсене под формата на ключова дума, фраза или други въведени данни независимо от мястото, на което се сключват сделките, общата информация относно основните параметри, определящи класирането на продуктите, предоставени на потребителя в отговор на търсенето, както и тяхната относителна тежест в сравнение с други параметри се счита за съществена. Тази информация се предоставя на потребителите в отделен раздел на онлайн интерфейса, до който потребителите имат пряк и лесен достъп от страницата, на която са предоставени резултатите от търсенето.
(6) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) Алинея 5 не се прилага за доставчици на онлайн търсачки, посочени в чл. 2, т. 6 от Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (ОВ, L 186/57 от 11 юли 2019 г.).
(7) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) Когато търговец предоставя достъп до потребителски отзиви за продукт по смисъла на чл. 68б, ал. 2 , той предоставя информация дали търговецът гарантира, че публикуваните отзиви за продукт са на потребители, които действително са закупили продукта, и ако гарантира това – за начина на извършване на проверка за автентичността на потребителските отзиви, и предоставя ясна информация на потребителите за начина на обработване на потребителските отзиви, като посочва дали са публикувани всички отзиви, дали те са положителни или отрицателни, дали са били обект на спонсорство или са повлияни от договорно отношение с търговец. Информацията, позволяваща да се установи дали и как търговецът гарантира, че публикуваните отзиви за продукт са на потребители, които действително са използвали или закупили продукта, се счита за съществена.
(8) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) Съществена по смисъла на ал. 1 е и задължителната информация, предвидена в законодателството на Европейския съюз за търговските съобщения, включително по отношение на рекламата и маркетинга, която е включена в Приложение II на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета.
Чл. 68ж. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Нелоялни търговски практики са и следните заблуждаващи търговски практики:
1. да се твърди от страна на търговец, че се е присъединил към кодекс за добра търговска практика, когато това не е вярно;
2. да се показва удостоверение, знак за качество или техен еквивалент, когато не е получено необходимото разрешение за това;
3. да се твърди, че даден кодекс за добра търговска практика е одобрен от обществен или друг орган, когато това не е вярно;
4. да се твърди, че търговец е получил разрешение за извършване на определена дейност или че за дадена стока или услуга е получено разрешение, одобрение или лиценз от държавен или друг орган, когато това не е вярно или когато търговецът не спазва условията, при които е било издадено разрешението, одобрението или лицензът;
5. покана за покупка на стоки или услуги на определена цена, като не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките или услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време и в разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и предложената цена;
6. покана за покупка на стоки или услуги на посочената цена и впоследствие с цел насърчаване продажбата на друга стока или услуга търговецът:
а) откаже да предостави на потребителя стоката или услугата, която е била обект на рекламата;
б) откаже да приеме поръчки за тези стоки или услуги или да ги достави на потребителя в разумен срок;
в) представи на потребителя образец на стоката, предложена за продажба, който е дефектен;
7. да се твърди невярно, че дадена стока или услуга ще бъде пусната на пазара за много ограничен период от време или че ще бъде в наличност на пазара при определени условия само за много ограничен период от време, с цел да се предизвика вземането на незабавно решение и лишаването на потребителите от достатъчна възможност или срок, за да изберат стоката или услугата, след като са се запознали с нея;
8. поемане на ангажимент от търговеца за предоставяне на извънгаранционно обслужване на потребителите, с които той е общувал на език, който не е официален език в държавата – членка на Европейския съюз, където се намира седалището на търговеца преди сключване на договора, а впоследствие при предоставяне на извънгаранционното обслужване търговецът използва друг език, без да е уведомил за това потребителя, преди потребителят да се задължи да сключи договор;
9. да се твърди или да се създава впечатление, че продажбата на дадена стока или услуга е разрешена от закона, когато това не е вярно;
10. да се представят правата на потребителите, предоставени им от закона, като специфична част от предложението на търговеца за продажба на стоки или услуги;
11. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) използване на редакционен материал в медиите в рамките на кампания, финансирана от търговеца за насърчаване продажбите на дадена стока или услуга, без това да се посочва в съдържанието на материала, или с помощта на образи или звуци, които могат да бъдат ясно установени от потребителя;
12. изказване на твърдения, които съдържат неверни факти за естеството и степента на рисковете, на които се излага потребителят по отношение на неговата лична безопасност или тази на неговото семейство, ако той не закупи стоката или услугата;
13. насърчаване на продажбата на стока или услуга, подобна на стоката, произведена от даден производител, по начин, който въвежда умишлено потребителя в заблуждение, като му дава основание да смята, че стоката е произведена от този производител, когато това не е вярно;
14. (доп. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) създаване, използване или насърчаване на пирамидални продажби, чиято основна цел не е продажбата или потреблението на стоки и услуги, а включването на други потребители в системата за продажба, при които потребителят плаща, за да участва, като получава възможност да си възстанови заплатената от него сума главно чрез привличането на други потребители в системата;
15. да се твърди, че търговецът преустановява своята дейност или се установява на друго място, когато това не е вярно;
16. да се твърди за дадена стока, че увеличава възможностите за печалба при лотарии и други хазартни игри;
17. изказване на неверни твърдения, че дадена стока може да лекува болести, нарушени функции на човешкия организъм или вродени дефекти;
18. съобщаване на информация, която съдържа неточни факти за условията на пазара или за възможността стоката или услугата да се намери на пазара с цел да се накара потребителят да закупи стоката или услугата при по-неблагоприятни условия от нормалните;
19. да се твърди при използването на дадена търговска практика, че е организиран конкурс или че може да бъде спечелена награда, без по-късно да се предоставят посочените награди или тяхната равностойност;
20. да се представя, че дадена стока или услуга се предоставя "безплатно", "безвъзмездно", "без разходи" или с други подобни названия, когато потребителят трябва да заплати някаква сума за стоката или услугата освен неизбежните за него разходи, необходими, за да отговори на търговската практика, да влезе във владение на стоката или разходите за нейната доставка;
21. прибавяне към рекламния материал на фактура или на друг подобен документ, изискващ плащане, който създава впечатление у потребителя, че вече е поръчал стоката или услугата, когато това не е вярно;
22. изказване на неверни твърдения или създаване на впечатление, че търговецът не действа в рамките на своята търговска дейност, или невярно представяне на търговеца като потребител;
23. създаване на невярно впечатление, че е предоставено извънгаранционно обслужване на стоката в друга държава – членка на Европейския съюз, различна от тази, в която се продава стоката;
24. (нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) да се предоставят резултати от търсене в отговор на онлайн търсене на потребител без ясно уведомяване на потребителя за всяка платена реклама или за всяко плащане, извършено с цел да се постигне по-добро класиране на продукти в резултатите от търсенето;
25. (нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) да се препродават билети за събития на потребители, ако търговецът ги е придобил чрез използване на автоматизирано средство, за да заобиколи всяко наложено ограничение относно броя на билетите, които може да закупи едно лице, или всички други изисквания, приложими към покупката на билети;
26. (нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) да се твърди, че отзивите за продукт са изпратени от потребители, които действително са използвали или закупили продукта, без да бъдат предприети разумни и пропорционални мерки за проверка, че отзивите са направени от тези потребители;
27. (нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) да се предоставят фалшиви потребителски отзиви или препоръки или да се възлага на друго физическо или юридическо лице да предоставя фалшиви отзиви или препоръки на потребители, или да се преправят отзиви на потребители или обществени препоръки с цел насърчаване продажбата на продуктите.
Чл. 68з. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Търговската практика е агресивна , когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, и поради използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, следва, че тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика.
Чл. 68и. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) При извършването на преценка дали при използването на дадена търговска практика се прилага тормоз, принуда, включително физическа сила или злоупотреба с влияние, се вземат предвид:
1. периодът от време и мястото на използване на търговската практика, нейният характер и настойчивост;
2. използването на заплаха или обида – чрез думи или действия;
3. използването от търговеца на информацията, с която разполага, за нещастие или друго специфично обстоятелство за потребителя, което е в състояние да промени преценката на потребителя, с цел да му повлияе при вземането на решение по отношение на стоката или услугата;
4. налагането на всякакъв вид прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, включително правото си да прекрати договора или да избере друга стока или услуга или друг търговец;
5. всяка заплаха за предприемане на действия, които противоречат на закона.
Чл. 68к. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Нелоялни търговски практики са и следните агресивни търговски практики:
1. оставянето на впечатление у потребителя, че той не може да напусне помещението, докато не се сключи договор;
2. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) извършването на посещения от страна на търговеца в дома на потребителя, пренебрегвайки искането на потребителя търговецът да напусне помещението или да не се връща отново, освен в предвидените в закон случаи за изпълнение на договорно задължение;
3. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 17 от 2019 г.) отправянето на настойчиви и непоискани търговски съобщения до потребителя по телефон, факс, електронна поща или всяко друго средство за комуникация от разстояние, освен в предвидените в закон случаи за изпълнение на договорно задължение и без да се нарушават изискванията за защита на личните данни и на чл. 6 от Закона за електронната търговия ;
4. да се задължи потребителят, който иска да получи обезщетение съгласно условията на сключения договор за застраховка, да представи документи, които не са необходими за установяване основателността на неговото искане или непредоставянето повече от два пъти на отговор на съществени въпроси, поставени от потребителя, с цел да бъде разубеден да търси правата си по договора;
5. при реклама – пряко насърчаване на децата да закупят или да убедят своите родители или други възрастни да им закупят стоката или услугата, която е предмет на рекламата;
6. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) да се изисква незабавно или разсрочено плащане на стоки или услуги, доставени от търговеца, които не са поискани от потребителя, или да се изисква тяхното връщане или съхранение от потребителя;
7. изрично уведомяване на потребителя, че ако не закупи стоката или услугата, работата или средствата за съществуване на търговеца ще бъдат поставени под заплаха;
8. създаване на невярно впечатление, че потребителят вече е спечелил, ще спечели или като извършва дадено действие, ще спечели награда или друга равностойна облага, когато:
а) не съществува такава награда или облага, или
б) извършването на действие, свързано с искане за получаване на наградата или на друга равностойна облага, е обвързано със задължение на потребителя да заплати парична сума или да поеме някакъв разход.
Чл. 68л. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2008 г.) (1) Когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика.
(2) Председателят на Комисията за защита на потребителите може в определен от него кратък срок да задължи търговеца да докаже, че прилаганата търговска практика не е нелоялна.
(3) В случаите по чл. 68г, ал. 4 и когато нелоялната практика произтича от дейности, свързани с реклама, независимо от имуществената санкция, председателят на Комисията за защита на потребителите може да разпореди рекламодателят и/или рекламната агенция да огласи за своя сметка и по подходящ начин акта, с който е установено нарушението, както и съответната коригирана реклама.
(4) Председателят на Комисията за защита на потребителите предприема мерките по ал. 1 – 3 служебно или по повод направено искане от страна на потребител.
(5) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Мерките по ал. 1 – 3 подлежат на незабавно изпълнение независимо дали са обжалвани.
Чл. 68м. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., изм., бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Потребителят има право на намаляване на цената или да развали договора с търговеца, сключен в резултат на използваната нелоялна търговска практика, и да претендира обезщетение за претърпени вреди по общия ред, когато по заповед за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на председателя на Комисията за защита на потребителите има влязло в сила решение на съда, което я потвърждава, заповед, която не е обжалвана в законовия срок или жалбата срещу нея е оттеглена.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., изм., бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Влязлото в сила решение на съда, което потвърждава заповед за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на председателя на Комисията за защита на потребителите по този раздел, има обвързваща сила за гражданския съд относно това, дали заповедта е валидна и законосъобразна. Обвързваща сила за гражданския съд като валидна и законосъобразна има и заповедта за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на председателя на Комисията за защита на потребителите, която не е обжалвана или жалбата срещу нея е оттеглена.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., изм., бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Правото да се иска обезщетение се погасява в срок 5 години от влизането в сила на решението на съда, на заповедта на председателя на Комисията за защита на потребителите, когато не е обжалвана, или от датата, на която жалбата срещу нея е оттеглена.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Комисията за защита на потребителите публикува на интернет страницата си влезлите в сила решения на съда, които потвърждават заповеди за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика или заповедта, когато тя не е била обжалвана в законовия срок или жалбата срещу нея е оттеглена.
(5) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Извън случаите по ал. 1 потребителят има право на намаляване на цената или разваляне на договора с търговеца, сключен в резултат на използвана нелоялна търговска практика, и на обезщетение за претърпени вреди по общия ред.
Раздел IV – (Нов – ДВ, бр. 58 от 2026 г., в сила от 9.08.2026 г. до 9.08.2027 г.) Необосновано увеличаване на цените на стоките и услугите
Чл. 68н . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2026 г., в сила от 9.08.2026 г. до 9.08.2027 г.) (1) Забранява се увеличаването на цените на стоки и услуги, предлагани на потребители, когато увеличението не е икономически обосновано.
(2) Увеличение е всяко повишаване на крайната продажна цена на стока или услуга спрямо цена, прилагана от същия търговец за същата стока или услуга в сравним предходен период.
(3) При констатирано увеличение по ал. 2 контролните органи установяват размера, периода и обстоятелствата по увеличението и определят срок, в който търговецът е длъжен да докаже неговата икономическа обоснованост, като приложи информация и доказателства за начина на определяне на цената на стоката или услугата преди увеличението, всички елементи, които я формират, и тяхното стойностно изражение, и всички елементи и стойностното им изражение на повишената цена.
(4) В случай че търговецът не изпълни задълженията си по ал. 3 в определения по чл. 68о, ал. 4 срок, се приема, че увеличението на цената е икономически необосновано.
(5) Увеличението е икономически обосновано, когато е в пряка и съразмерна причинна връзка с един или повече обективни икономически фактори.
(6) Обективни икономически фактори са:
1. увеличение на доставни или производствени разходи;
2. увеличение на разходите за труд;
3. промени в цените на енергия, горива или суровини;
4. промени в данъци, такси или други публични задължения;
5. промени във валутни курсове или външни икономически условия;
6. други фактори извън контрола на търговеца, които оказват съществено влияние върху разходите или условията за предлагане.
(7) Преценката за икономическа обоснованост се извършва от контролния орган чрез съпоставка между увеличението на цената и въздействието на факторите по ал. 6 върху разходите или икономическата дейност на търговеца.
(8) Редът и начинът за извършване на преценката по ал. 7, както и определянето на сравним предходен период се определят с методика, приета от Министерския съвет.
Чл. 68о . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2026 г., в сила от 9.08.2026 г. до 9.08.2027 г.) (1) Длъжностните лица на Комисията за защита на потребителите имат право, в рамките на извършвана проверка или производство по този закон, да разпоредят на всяко физическо или юридическо лице да предостави информация, независимо от нейната форма, която е необходима за целите на проверката или производството.
(2) Информацията по ал. 1 може да включва:
1. данни за нивата на цените за определен период и/или към определена дата;
2. информация относно начина на ценообразуване;
3. данни за доставни, производствени и други разходи;
4. информация за компонентите, включени в крайната продажна цена на стоката или услугата;
5. друга информация, свързана с установяване на нарушения на този закон.
(3) В разпореждането по ал. 1 се определя срок за предоставяне на информацията, който не може да бъде по-кратък от 5 работни дни.
(4) Когато не е предоставена информация в определения по ал. 3 срок или предоставената информация е непълна, длъжностните лица дават указания и определят допълнителен срок, който не може да бъде по-кратък от 5 работни дни и по-дълъг от 10 работни дни.
(5) Лицата са длъжни да предоставят изисканата информация в определения срок.
(6) Предоставянето на информация не може да бъде отказано с позоваване на производствена, търговска или друга защитена от закон тайна.
(7) Длъжностните лица по ал. 1 са длъжни да пазят и да не разгласяват информацията, която им е станала известна при или по повод упражняване на правомощията им, освен в предвидените от закона случаи.
(8) Информацията, събрана по реда на този член, се използва само за целите на проверката или производството, както и може да бъде предоставяна на други компетентни органи във връзка с проверки и производства.
(9) При упражняване на правомощията по този член не се допуска нарушаване на правилата за защита на конкуренцията.
Чл. 68п . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2026 г., в сила от 9.08.2026 г. до 9.08.2027 г.) (1) Търговците, осъществяващи дейност с предмет търговия на дребно с хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти, с оборот за предходната финансова година над 25 000 000 евро са длъжни да публикуват ежедневно до 7.00 часа в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни, на интернет страниците си информация за деня за индивидуалните продажни цени на предлагани за продажба стоки от състава на голямата потребителска кошница, определени от Комисията за защита на потребителите.
(2) Всеки търговец по ал. 1 ежедневно до 8.00 часа предоставя на Комисията за защита на потребителите информацията по ал. 1 в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни.
(3) Когато в отделните обекти на търговеца през един и същи период се предлагат едни и същи стоки с различни крайни цени, информацията по ал. 1 се публикува, съответно предоставя отделно за всеки обект.
(4) Комисията за защита на потребителите създава и поддържа публично достъпен интернет портал и публикува ежедневно индивидуалните продажни цени и всички данни, предоставени по реда на ал. 1, 2, 3 и 5.
(5) На интернет портала по ал. 4 се публикува и информация за цената на едро по данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата и индивидуалната продажна цена на дребно и за всяка стока, която се съдържа в списъка на стоките, определени от Комисията за защита на потребителите по ал. 1. На портала се публикува и информация за справедливата стойност на стоки, определени със заповед на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията.
(6) Справедливата стойност по ал. 5 има индикативен характер и се определя по методика, приета от Министерския съвет, като при определяне на справедливата стойност се отчита:
1. "цената на едро плюс", която включва цената на едро, оперативни разходи и търговска надценка, и
2. сравнителен елемент, при който се прави съпоставка с цените на същите или сходни стоки в други държави – членки на Европейския съюз.
(7) Търговците, осъществяващи дейност с предмет търговия на дребно с хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти, с оборот за предходната финансова година под 25 000 000 евро могат да публикуват ежедневно до 7.00 часа в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни, на интернет страниците си информация за деня за индивидуалните продажни цени на предлагани за продажба стоки от състава на голямата потребителска кошница, определени от Комисията за защита на потребителите, както и да предоставят на Комисията за защита на потребителите горепосочената информация в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни, с цел публикуване на интернет портала по ал. 4.
(8) Комисията за защита на потребителите дава указания по прилагането на ал. 1 – 3 и 7.
Глава пета – БЕЗОПАСНОСТ НА ПРОДУКТИТЕ. ДОСТАВКА НА СТОКИ. СЪОТВЕТСТВИЕ НА УСЛУГИТЕ (Загл. изм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.)
Раздел I – (Отм., нов – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Обща безопасност на продуктите (Загл. изм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.)
Чл. 69. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., отм., нов, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Продуктите се пускат на пазара, когато отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (OB, L 135/1 от 23 май 2023 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) 2023/988 ".
Чл. 70. (Отм., нов – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) (1) Разпоредбите на глава I , глава III, раздел 2, глава IV , глава VI и глава VIII от Регламент (ЕС) 2023/988 относно задълженията на икономическите оператори и доставчиците на онлайн местата за търговия се прилагат и по отношение на продукти в секторното законодателство на Европейския съюз съгласно Приложение I на Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (ОВ, L 169/1 от 25 юни 2019 г.), наричан по-нататък " Регламент 2019/1020 ".
(2) Изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988 се прилагат и за продуктите по ал. 1 само в случаите на рискове или категории рискове, които не са обхванати от секторното законодателство за безопасност.
Чл. 71. (Отм., нов – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) (1) Производителите изпълняват задълженията по чл. 9 от Регламент (ЕС) 2023/988 .
(2) Производителите предоставят информацията по чл. 9, параграф 3 и параграф 7 от Регламент (ЕС) 2023/988 на български език.
(3) Производителите поддържат регистър на жалбите, който съдържа информация за:
1. инциденти относно безопасността на продукти, за които се твърди, че са опасни;
2. изземвания на продукти;
3. предприетите коригиращи мерки за привеждане на продукта в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988 .
Чл. 72. (Отм., нов – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) (1) Вносителите предоставят информацията по чл. 11, параграф 4 и параграф 6 от Регламент (ЕС) 2023/988 на български език.
(2) Вносителите спазват изискванията на чл. 11, параграф 10 от Регламент (ЕС) 2023/988 , като:
1. извършват проверки по постъпили жалби и получена информация за инциденти относно безопасността на продуктите, които са предоставили на пазара и за които жалбоподателят твърди, че са опасни;
2. поддържат регистър за жалби за опасни продукти, за изземването на продукти и за предприетите коригиращи мерки;
3. вписват жалбите за опасни продукти, за изземване на продукти и за предприетите коригиращи мерки в регистъра по чл. 71, ал. 3 или във водения от тях регистър;
4. информират своевременно производителя, дистрибуторите и когато е приложимо – доставчиците на услуги за обработка на поръчки и доставчиците на онлайн местата за търговия за извършените проверки и за резултатите от тях.
Чл. 73. (Отм., нов – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Икономическите оператори сътрудничат на органите за надзор на пазара по чл. 79, ал. 1 и изпълняват задълженията по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2023/988 .
Чл. 74. (Отм., нов – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) (1) Продукт, който не отговаря на изискванията на чл. 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/988 за наличието на икономически оператор, установен в Европейския съюз, който да изпълнява задачите, посочени в чл. 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/1020 , не се пуска на пазара.
(2) Икономическият оператор по ал. 1 предоставя по искане на органите за надзор на пазара по чл. 79, ал. 1 писмени доказателства за извършените проверки по чл. 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/988 .
(3) За целите на административното и административнонаказателното производство икономическият оператор по ал. 1 предоставя информацията по ал. 2 на български език в определения от органа за надзор на пазара срок.
Чл. 75. (Отм., нов – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Икономическите оператори предоставят информацията по чл. 21 от Регламент (ЕС) 2023/988 върху продукта или когато това е невъзможно – върху неговата опаковка или в документ, придружаващ продукта на български език и в достъпен формат за хората с увреждания.
Чл. 76. (Доп. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., отм., нов, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) (1) Доставчиците на онлайн местата за търговия изпълняват задълженията по чл. 22 от Регламент (ЕС) 2023/988 .
(2) Доставчиците на онлайн местата за търговия изпълняват задълженията по чл. 11 и 12 , чл. 23 , чл. 30 и 31 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (OB, L 277/1 от 27 октомври 2022 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) 2022/2065 ".
(3) В изпълнение на задълженията по чл. 22, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2023/988 доставчиците на онлайн места за търговия се регистрират в портала Safety Gate и определят единна точка за контакт, която предоставя възможност:
1. на потребителите да комуникират пряко и бързо с тях във връзка с въпроси, свързани с безопасността на продуктите;
2. за пряка комуникация по електронен път с органите за надзор на пазара по чл. 79, ал. 1 във връзка с въпроси, свързани с безопасността на продуктите, както и с цел нотифициране на издадени заповеди по ал. 6.
(4) Доставчиците на онлайн места за търговия изпълняват задълженията по чл. 22, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 относно наличието на вътрешни процедури за безопасност на продуктите и предприемането на мерки за получаване и изпълнение на заповедите по ал. 6.
(5) В изпълнение на задълженията по чл. 31, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065 по отношение безопасността на продуктите доставчиците на онлайн местата за търговия използват портала Safety Gate.
(6) В случаите по чл. 22, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 , когато бъде установено конкретно съдържание, отнасящо се до предлагане на опасен продукт на онлайн интерфейс, органите за надзор на пазара по чл. 79, ал. 1 разпореждат със заповед на доставчиците на онлайн местата за търговия да:
1. премахнат от своя онлайн интерфейс установеното конкретно съдържание, както и всяко идентично съдържание, отнасящо се до опасния продукт;
2. блокират достъпа до установеното конкретно съдържание, или
3. поставят изрично предупреждение, при условие че търсенето на съответното съдържание е ограничено до информацията, посочена в заповедта, и не изисква от доставчика на онлайн мястото за търговия да извършва независима оценка на това съдържание, както и че търсенето и премахването на това съдържание може да бъдат извършени по пропорционален начин от надеждни автоматизирани инструменти.
(7) Заповедта по ал. 6 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс . Обжалването на заповедта не спира изпълнението й, освен ако съдът разпореди друго.
(8) Доставчиците на онлайн местата за търговия предприемат мерки по ал. 6, като в рамките на два работни дни от получаването на заповедта информират по електронен път органа за надзор на пазара, издал заповедта за предприетите действия, чрез портала Safety Gate.
Чл. 77. (Отм., нов – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Надзорът на пазара за обща безопасност на продуктите се организира и извършва съгласно глава V от Регламент (ЕС) 2023/988 .
Чл. 78. (Отм., нов – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Надзорът за спазване на изискването за обща безопасност на продуктите се осъществява от органите за надзор на пазара по чл. 79, ал. 1 съгласно Регламент (ЕС) 2023/988 , доколкото в Регламент (ЕС) 2019/1020 няма специални разпоредби, които уреждат конкретни случаи за надзора на пазара за продуктите, включени в Приложение I на Регламент (ЕС) 2019/1020
Чл. 79. (Отм., нов – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) (1) Органи за надзор на пазара са:
1. Комисията за защита на потребителите;
2. контролните органи, определени като органи за надзор на пазара за прилагането на Регламент (EС) 2019/1020 за продуктите в секторното законодателство на Европейския съюз съгласно Приложение I на Регламент (ЕС) 2019/1020 – за прилагане на глава I , глава III, раздел 2, глава IV , глава VI и глава VIII от Регламент (ЕС) 2023/988 .
(2) Комисията за защита на потребителите координира дейността на органите по ал. 1, т. 2.
(3) Органите по ал. 1 предоставят на своята интернет страница връзка към портала Safety Gate при спазване на изискванията на чл. 33 от Регламент (ЕС) 2023/988 .
Чл. 80. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., отм., нов, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) (1) Комисията за защита на потребителите е единно национално звено за контакт в системата за бързо предупреждение за обмен на информация за коригиращи мерки за опасни продукти Safety Gate по смисъла на чл. 25, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/988 .
(2) Органите по чл. 79, ал. 1 подават нотификации в системата за бързо предупреждение Safety Gate за предприетите от тях или от икономическите оператори коригиращи мерки съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) 2023/988 , както и за всяка актуализация, изменение или оттегляне на предприетите коригиращи мерки.
(3) В случаите по чл. 26, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2023/988 органите по чл. 79, ал. 1 извършват проверки и ако приемат коригиращи мерки, ги нотифицират в портала Safety Gate.
Чл. 81. (Отм., нов – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) В случаите по чл. 28 от Регламент (ЕС) 2023/988 органите по чл. 79, ал. 1 предприемат всички мерки за прилагане, необходими за гарантиране на ефективното изпълнение на решението на Европейската комисия, изискващо от държавите членки да предприемат мерки за забрана, спиране или ограничаване пускането или предоставянето на пазара на продукти, представляващи сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите, и информират Европейската комисия за предприетите мерки за прилагане.
Чл. 82. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. и доп., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм., бр. 60 от 2015 г., бр. 102 от 2015 г., бр. 52 от 2020 г., в сила от 9.06.2020 г., отм., нов, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г., изм., бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията изпълнява задълженията по чл. 17, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/988 .
Чл. 83. (Отм., нов – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Органите по чл. 79, ал. 1 извършват своите дейности в съответствие с чл. 11, параграфи 1 – 7 от Регламент (ЕС) 2019/1020 .
Чл. 84. (Отм., нов – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) (1) Органите по чл. 79, ал. 1 имат право да:
1. извършват планови или внезапни проверки на място и физически проверки на продукти;
2. получават достъп до всички помещения, терени или превозни средства, които икономическите оператори използват за целите на своята търговска дейност, занаят или професия, с цел установяване на несъответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988 и събиране на доказателства;
3. изискват от икономическите оператори да представят съответните документи, технически спецификации, данни или информация относно съответствието и техническите характеристики на продукта с изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988 , включително достъп до вградения софтуер, доколкото този достъп е необходим, с цел да се оцени съответствието на продукта с изискванията на приложимото законодателство на Европейския съюз, в каквато и да е форма или формат, независимо от техния носител за съхранение или мястото, където се съхраняват такива документи, технически спецификации, данни или информация, и да правят или да получават копия от тази информация;
4. изискват от икономическите оператори да предоставят информация за веригата на доставка, дистрибуторската мрежа, за количествата от продукти на пазара и за други модели на продукти, които имат същите технически характеристики като въпросния продукт, когато това е от значение за съответствието с изискванията на приложимото законодателство на Европейския съюз;
5. вземат проби от продукти, включително под прикрита самоличност, с цел извършване на проверки и лабораторни изпитвания за откриване на несъответствия и получаване на доказателства;
6. изискват от икономическите оператори да предоставят информация, необходима за установяване на собствеността върху интернет страниците, когато информацията е свързана с предмета на проверката;
7. започват проверки по собствена инициатива с цел установяване на несъответствия с изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988 и преустановяването им;
8. изискват от икономическите оператори да предприемат действия за отстраняване на несъответствията или на риска;
9. предприемат мерки, когато икономическият оператор не предприеме коригиращи мерки или несъответствието или рискът продължават да са налице, включително може да забранят или да ограничат предоставянето на съответния продукт на пазара, или да разпоредят изтеглянето или изземването му;
10. съставят актове за установяване на административни нарушения;
11. искат съдействие от други компетентни органи.
(2) Когато няма други ефективни средства за отстраняване на сериозен риск, органите по чл. 79, ал. 1 със съдействието на други компетентни органи може:
1. да изискват от доставчиците на онлайн местата за търговия премахването на съдържание от онлайн интерфейс, което се отнася до свързаните с този риск продукти, или да изискват изрично показването на предупреждение до потребителите при достъпа им до онлайн интерфейса;
2. когато не е изпълнено изискването по т. 1, да изискват от доставчиците на онлайн местата за търговия да ограничат достъпа до онлайн интерфейса, включително да изискат от съответна трета страна да приложи такива мерки.
(3) Когато при определени условия продуктът може да съдържа риск за здравето и безопасността на потребителите, органите по чл. 79, ал. 1 може да:
1. разпоредят на икономическите оператори да направят предупреждение за рисковете, които продуктът може да съдържа;
2. обвържат пускането на продукта на пазара с предварителни условия, чието изпълнение ще го направи безопасен;
3. изискат от икономическите оператори да маркират продукта с ясно формулирани и лесно разбираеми предупредителни текстове на български език за възможните рискове, свързани с неговата употреба.
Чл. 85. (Отм., нов – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) (1) Когато в резултат на проверката за безопасност на продукт се установи, че той е безопасен, разходите за проверката и оценката на безопасността на продукта са за сметка на органа по чл. 79, ал. 1 .
(2) Когато в резултат на проверката за безопасност на продукт се установи, че той е опасен, разходите за проверката и оценката на безопасността на продукта са за сметка на икономическия оператор.
(3) Разходите за проверката и оценката на безопасността на продукта по ал. 1 и 2 включват разходите за закупуване на проби от продукта, за извършване на изпитвания, разходите за предприемане на мерки съгласно чл. 28, параграф 1 и 2 от Регламент (EС) 2019/1020 , разходите за съхранение и разходите за дейности във връзка с продукти, за които е установено, че не съответстват на изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988 и подлежат на коригиращи мерки преди допускането им за свободно обращение или пускането им на пазара.
Чл. 86. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., отм., нов, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Когато за даден продукт се установи, че може да застраши здравето и безопасността на потребителите или не съответства на изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988 , органите по чл. 79, ал. 1 предприемат мерки по чл. 16 от Регламент (EС) 2019/1020 .
Чл. 87. (Отм., нов – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) (1) Мерките по чл. 86 се налагат чрез издаване на заповеди от ръководителите на органите по чл. 79, ал. 1 или от оправомощени от тях длъжностни лица.
(2) Доколкото не е предвидено друго в този закон, за издаването, оспорването и изпълнението на заповедите по ал. 1 се прилага Административнопроцесуалният кодекс .
(3) При предприемане на мерките по ал. 1 органите по чл. 79, ал. 1 спазват изискванията на чл. 18 от Регламент (EС) 2019/1020 .
Чл. 88. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., отм., нов, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) При сериозен риск и когато няма други средства за отстраняването му, ръководителят на съответния орган по чл. 79, ал. 1 предприема мерки по чл. 19, параграф 1 от Регламент (EС) 2019/1020 , като със заповед разпорежда изтегляне, изземване или забранява предоставянето на пазара на съответния продукт и незабавно уведомява Европейската комисия за това.
Чл. 89. (Отм., нов – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Извършването на изпитвания за безопасност на продуктите се осъществява съгласно чл. 21 от Регламент (EС) 2019/1020 .
Чл. 90. (Отм., нов – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Органите по чл. 79, ал. 1 изпълняват задълженията по чл. 22 , 23 и 24 от Регламент (EС) 2019/1020 относно осъществяването на сътрудничество и обмен на информация между органите за надзор на пазара на държавите членки.
Чл. 91. (Отм., нов – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) (1) Комисията за защита на потребителите приема и разглежда жалби съгласно чл. 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 относно:
1. общата безопасност на продукти извън обхвата на секторното законодателство на Европейския съюз и дейностите за контрол и надзор на пазара;
2. случаи, в които предоставените средства за правна защита при изземване на продукт не отговарят на изискванията на чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988 .
(2) Комисията за защита на потребителите уведомява писмено жалбоподателя за всички действия по жалбата.
Чл. 92. (Отм., нов – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) При изземване на опасни продукти от потребителите, инициирано от икономически оператор или разпоредено от Комисията за защита на потребителите, потребителите имат право на средства за правна защита съгласно чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988 .
Чл. 93 . (Отм., нов – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) (1) Икономическите оператори и доставчиците на онлайн местата за търговия предоставят информация на потребителите за изземването на продукт или предупреждение за безопасното му използване.
(2) Информацията по ал. 1 се предоставя на български език.
Чл. 94. (Отм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.).
Чл. 95. (Отм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.).
Чл. 96. (Отм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.).
Чл. 97. (Отм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.).
Чл. 98. (Отм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.).
Чл. 99. (Отм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.).
Чл. 100. (Отм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.).
Чл. 101. (Отм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.).
Чл. 102. (Отм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.).
Чл. 103. (Отм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.).
Раздел II – Доставка на стоки (Загл. изм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.)
Чл. 103а. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм., бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.) Разпоредбите на този раздел имат за цел да осигурят защита на потребителите при доставка на стоки и прехвърляне на риска.
Чл. 103б . (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Търговецът е длъжен да достави стоките, като ги предаде на потребителя без неоправдано забавяне в срок не по-късно от 30 дни, считано от сключването на договора, освен ако страните са уговорили друго.
(2) Когато търговецът не достави и предаде стоките в срока, определен в договора, или в рамките на срока по ал. 1, потребителят изисква от него доставката и предаването на стоките да бъде извършена в допълнително определен срок в зависимост от обстоятелствата. Ако търговецът не достави и предаде стоките в този допълнително определен срок, потребителят има право да развали договора.
(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага за договори за продажба, когато:
1. търговецът е отказал да достави стоките, или
2. доставката на стоките в рамките на уговорения срок на доставка е от съществено значение за потребителя, като се вземат предвид всички обстоятелства при сключването на договора, или
3. потребителят е уведомил търговеца преди сключването на договора, че е от съществено значение доставката да бъде направена на точно определена дата или най-късно до определена дата.
(4) Ако в случаите по ал. 3 търговецът не достави и предаде стоките в уговорения с потребителя срок или в рамките на срока по ал. 1, потребителят има право незабавно да развали договора.
(5) При разваляне на договора за продажба търговецът е длъжен да възстанови на потребителя без неоправдано забавяне всички суми, платени по договора.
(6) При разваляне на договора за продажба по ал. 2 – 4 потребителят може да претендира за обезщетение или неустойка по общия ред.
Чл. 103в . (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) При договори, при които търговецът изпраща стоките на потребителя, рискът от загуба или повреда на стоките преминава върху потребителя в момента, в който потребителят или посочено от него трето лице, различно от превозвача, приеме стоките.
(2) Когато потребителят е избрал превозвач и му е възложил да превози стоките, но избраният от потребителя превозвач не е сред превозвачите, предложени от търговеца, рискът преминава върху потребителя при предаване на стоките на избрания от него превозвач. В случай на загуба или повреда потребителят може да претендира за обезщетение или неустойка към превозвача.
Чл. 104. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., отм., бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.).
Чл. 105. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.).
Чл. 106. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.).
Чл. 107. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.).
Чл. 108. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.).
Чл. 109. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.).
Чл. 110. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.).
Чл. 111. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.).
Чл. 112. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.).
Чл. 113. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., отм., бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.).
Чл. 114. (Доп. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., отм., бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.).
Чл. 115. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.).
Чл. 116. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.).
Чл. 117. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., отм., бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.).
Чл. 118. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., отм., бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.).
Чл. 119. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., отм., бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.).
Чл. 120. (Отм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.).
Чл. 121. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., отм., бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.).
Раздел III – Съответствие на услугите (Загл. изм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.)
Чл. 122. (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.) (1) Търговецът предоставя на потребителя услуга, която съответства на договора за предоставяне на услуги.
(2) За да съответства на договора, услугата трябва:
1. да отговаря на описанието, количеството и качеството, предвидени в договора;
2. да отговаря на информацията, съдържаща се в рекламата или предоставена по друг начин преди сключване на договора, и да не противоречи на информацията, предоставена от търговеца при предоставяне на услугата, в случай че тази информация може да окаже влияние върху решението на потребителя;
3. да притежава обичайните характеристики на услугите от същия вид;
4. да притежава специалните характеристики и да е годна за конкретната цел, търсена от потребителя, за която потребителят е уведомил търговеца най-късно в момента на сключване на договора и по отношение на която търговецът се е съгласил;
5. да отговаря на разумните очаквания на потребителите предвид естеството на услугата и всички публични изявления, направени от търговеца или от други лица или направени от името на търговеца или от името на тези лица, съдържащи се например в рекламата или в етикета, освен ако търговецът не докаже, че:
а) не е знаел и не е можело разумно да се очаква да е знаел за съответното публично изявление;
б) към момента на сключване на договора публичното изявление е било коригирано по същия начин като този, по който е било направено, или по друг подобен начин;
в) решението на потребителя за придобиване на услугата не е можело да бъде повлияно от публичното изявление;
6. да се предостави заедно с всички принадлежности и указания, които потребителят може да очаква разумно да получи, когато е приложимо.
Чл. 123. (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.) (1) Търговецът отговаря за всяка липса на съответствие на услугата, която съществува при предоставяне на услугата и се прояви до две години след предоставянето й, но не по-късно от 14 дни от установяване на несъответствието с договора.
(2) Когато услугата не съответства на договора, потребителят има право да получи услуга, която съответства на договора.
(3) Когато изпълнението на услугата в съответствие с договора не е възможно напълно или частично или е незаконно, или би причинило непропорционални разходи за търговеца, потребителят има право на намаляване на цената при частично изпълнение на услугата или да развали договора.
(4) Търговецът отговаря за съответствието на услугите, предоставени от лице, което действа от негово име и за негова сметка.
Чл. 124. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.).
Чл. 125. (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.) (1) Потребителят има право да предяви рекламация на услуга, когато тя не съответства на договора, пред търговеца или упълномощено от него лице.
(2) Рекламацията се подава устно или писмено.
(3) При предявяване на рекламация потребителят може да претендира за привеждане на услугата в съответствие с договора, за намаляване на цената или за разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума.
(4) При предявяване на рекламация потребителят посочва предмета на рекламацията, предпочитания от него начин за удовлетворяване на рекламацията, съответно размера на претендираната сума, и адрес за контакт.
(5) При подаване на рекламация потребителят задължително прилага и документите, на които се основава претенцията:
1. касова бележка или фактура;
2. протоколи, актове или други документи, установяващи несъответствието на услугата с договореното;
3. други документи, установяващи претенцията по основание и размер.
Чл. 126. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., отм., бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.).
Чл. 127. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., доп., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм., бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.) (1) Търговецът или упълномощено от него лице са длъжни да приемат рекламацията, ако тя е предявена своевременно.
(2) Търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации във всяко едно от местата, посочени в ал. 4.
(3) При предявяване на рекламация лицата по ал. 1 задължително я описват в регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на услугата и подпис на лицето, приело рекламацията.
(4) Приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е поръчана услугата, или на интернет сайта на търговеца, на който е направена поръчката, или на адреса на управление на търговеца. Рекламацията може да бъде предявена и във всеки от търговските обекти на търговеца на територията на страната, в които се осъществява подобна търговска дейност като тази в обекта, откъдето е поръчана услугата. Правото на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на потребителя.
Чл. 128. (1) (Отм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.).
(2) Когато търговецът удовлетвори рекламацията, той издава акт за това, който се съставя в два екземпляра, и предоставя задължително един екземпляр на потребителя.
Чл. 129. Предявяването на рекламация пред търговеца не е пречка за предявяване на иск.
Чл. 129а. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2019 г., в сила от 7.06.2019 г.) Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите оказва съдействие на потребителите в случай на спор между потребител и търговец, възникнал от прилагане на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2018 г. за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ, L 60/1 от 2 март 2018 г.), наричан по-нататък "Регламент (EC) 2018/302".
Раздел IV – Отговорност за вреди, причинени от дефект на стока
Чл. 130. (1) Този раздел се прилага за отговорността на производителите, дистрибуторите и търговците за вреди, причинени от дефект на произведена или доставена от тях стока.
(2) Стока е всяка движима вещ, независимо дали е част от друга движима или недвижима вещ, включително следните селскостопански суровини и продукти, които не са преминали през първична обработка или преработка: земеделски култури, продукти и суровини от животновъдство, лов и риболов. Стока е и електричеството.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Производител е всяко лице, което по занятие произвежда стоки в завършен вид, суровини и съставни части, включени в производството на други стоки, или което се представя за производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак. Производител е също всяко лице, което по занятие внася на територията на Европейския съюз стоки с цел продажба, отдаване под наем или на лизинг, или използва всяка друга форма на разпространение на стоките на територията на Съюза.
(4) Дистрибутор или търговец е всяко лице, различно от производител, което пуска стока в обращение. Стоката е пусната в обращение, когато производителят се е освободил от нея доброволно. Стоката може да бъде пусната в обращение само веднъж.
Чл. 131. (1) На обезщетение по този раздел подлежат вредите, причинени от:
1. смърт или телесна повреда на физическо лице;
2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 70 от 2024 г., в сила от 1.01.2026 г.) повреждане или унищожаване на вещ, различна от дефектната стока, на стойност не по-малка от 500 евро, когато вещта е предназначена предимно за лична употреба и е ползвана от увреденото лице по предназначение.
(2) Увреденото лице може да упражни правото си на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от дефектна стока, по общия ред.
Чл. 132. (1) Стоката е дефектна, когато не отговаря на общоприетите очаквания за обичайна употреба, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани със:
1. представянето на стоката по отношение на следните елементи: качество, количество, наименование, вид, състав, произход, трайност, отличителни черти, обичайна и възможна употреба на стоката, рекламата на стоката и предоставената информация за нея, и
2. момента на пускане на стоката в обращение.
(2) Стоката не се смята за дефектна поради единствената причина, че впоследствие е пусната в обращение друга стока с по-добри показатели.
Чл. 133. (1) Производителят носи отговорност за вредите, причинени от дефект на неговата стока, независимо дали има вина за дефекта й.
(2) Производителят носи отговорност за дефекта дори когато стоката е произведена при спазване на съществуващите стандарти и добри практики или нейното пускане в обращение е резултат от разрешение, издадено от административен орган.
Чл. 134. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Когато производителят на стоката, или лицето, внесло стоката на територията на Европейския съюз, не могат да бъдат установени, отговорността по чл. 133 се носи от всеки дистрибутор или търговец на стоката.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато дистрибуторът или търговецът представи в 14-дневен срок информация за името и адреса на производителя, вносителя или лицето, доставило стоката.
(3) Дистрибуторът или търговецът не може да насочи увреденото лице към лице извън пределите на Република България.
Чл. 135. (1) Когато две или повече лица отговарят за една и съща вреда, отговорността им е солидарна.
(2) При вреда, причинена от дефект на стока, включена в друга стока, производителят на съставната част и лицето, извършило монтажа, са солидарно отговорни.
Чл. 136. Увреденото лице доказва вредата, дефекта и причинната връзка между тях.
Чл. 137. (1) Производителят не носи отговорност по чл. 133 , ако докаже, че:
1. не е пускал стоката в обращение, или
2. след като бъдат взети предвид всички обстоятелства, е вероятно дефектът, причинил вредата, да не е съществувал към момента, в който производителят е пуснал стоката в обращение, или дефектът се е появил впоследствие, или
3. не е произвел стоката за продажба или друга форма на разпространение с търговска цел и не е произвел или разпространил стоката в рамките на своята професионална дейност, или
4. дефектът се дължи на съответствието на стоката със задължителни изисквания, определени от държавни органи, или
5. състоянието на научно-техническите познания към момента на пускане на стоката в обращение не е позволявало установяването на дефекта.
(2) Производителят на съставна част не носи отговорност по чл. 133 , ако докаже, че дефектът на съставната част се дължи на разработването или проектирането на стоката, в която тази част е включена, или на указания за стоката, дадени от производителя.
Чл. 138. (1) Производителят може да бъде освободен от отговорност по чл. 133 или отговорността му може да бъде намалена, когато вредите са причинени едновременно от дефектната стока и действия на увреденото лице или на лице, за което то отговаря.
(2) Отговорността на производителя не може да бъде намалена, когато вредата е причинена едновременно от дефектната стока и от действие или бездействие на трето лице.
Чл. 139. Нищожна е всяка клауза в договор , която предвижда освобождаване или ограничаване отговорността на производителя към увреденото лице за вреди, причинени по този раздел.
Чл. 140. (1) Искът за обезщетение на вреди, причинени от дефект на стока, може да се предяви до три години от датата, на която ищецът е узнал или е следвало да узнае за вредата, дефекта и самоличността на производителя.
(2) За спирането и прекъсването на давността се прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите .
Чл. 141. Правата на увреденото лице по този раздел се погасяват с изтичането на 10 години от датата, на която производителят е пуснал в обращение стоката, причинила вредата, освен ако увреденото лице междувременно е предявило иск срещу производителя.
Чл. 142. Разпоредбите на този раздел не лишават увреденото лице от правото му на обезщетение по друг закон.
Глава шеста – НЕРАВНОПРАВНИ КЛАУЗИ В ПОТРЕБИТЕЛСКИ ДОГОВОРИ
Чл. 143. (Доп. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., изм., бр. 100 от 2019 г.) (1) Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител , е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
(2) Неравноправна е клаузата, която:
1. освобождава от отговорност или ограничава отговорността на производителя, търговеца или доставчика, произтичаща от закон, в случай на смърт или телесни повреди на потребителя, причинени в резултат на действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика;
2. изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него;
3. поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля;
4. позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика;
5. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;
6. позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора;
7. позволява на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това;
8. предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя;
9. предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор;
10. налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;
11. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;
12. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата;
13. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора;
14. дава право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора;
15. налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите;
16. дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя;
17. изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон; ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора;
18. ограничава обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови представители задължения или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие;
19. не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора;
20. поставя други подобни условия.
Чл. 144. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 7 не се прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина едностранно и без предизвестие да прекрати договор, сключен за неопределен срок, при условие че доставчикът на финансовите услуги се е задължил да извести незабавно другата страна/страни по договора за неговото прекратяване.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 11 не се прилага за клаузи, при които:
1. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора;
2. търговецът или доставчикът на финансовите услуги си запазва правото да промени едностранно условията на безсрочен договор, при условие че се е задължил в тридневен срок да информира потребителя за промените и потребителят има правото да прекрати договора.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Разпоредбите на чл. 143, ал. 2, т. 7 , 11 и 13 не се прилагат по отношение на:
1. сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги;
2. договорите за покупка или продажба на чужда валута, пътнически чекове или международни парични преводи в чужда валута.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 13 не се прилага при клаузи за индексиране на цени, при условие че клаузите са законосъобразни и методът за промяна на цените е описан подробно и ясно в договора.
Чл. 145. (1) Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата – предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
(2) Преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.
Чл. 146. (1) Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
(2) Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
(3) Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва прилагането на този раздел към останалата част от договора.
(4) Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него.
(5) Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.
Чл. 147. (1) Клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин.
(2) При съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
(3) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г., изм., бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага за исковете по чл. 186, ал. 1 .
Чл. 147а. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) При сключване на договор при общи условия с потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях.
(2) Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис.
(3) Търговецът или упълномощен негов представител е длъжен да предаде подписан от него екземпляр от общите условия на потребителя.
(4) Тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора се носи от търговеца.
(5) Клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя.
Чл. 147б. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Търговецът е длъжен да уведоми потребителя за всяко изменение в общите условия по сключения договор в 7-дневен срок от настъпването на това обстоятелство на посочен от него телефон, електронна поща или адрес за кореспонденция.
(2) Когато не е съгласен с измененията в общите условия, потребителят може да се откаже от договора, без да посочва причина и без да дължи обезщетение или неустойка, или да продължи да го изпълнява при действащите преди изменението общи условия.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Потребителят упражнява правото си по ал. 2, като изпраща до търговеца писмено уведомление в едномесечен срок от получаването на съобщението по ал. 1. Алинея 2 не се прилага в случаите, когато изменението в общите условия е вследствие на разпореждане или указание на компетентен орган на власт.
(4) Измененията в общите условия обвързват потребителя по договора, когато потребителят е уведомен за тях при условията на ал. 1 и не е упражнил правото си по ал. 2 и 3.
(5) Търговецът е длъжен да установи факта на уведомяване на потребителя за изменение в общите условия.
Чл. 148. (1) (Предишен текст на чл. 148 – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Комисията за защита на потребителите:
1. изготвя насоки или препоръки във връзка с конкретни неравноправни клаузи в договори с общи условия или в договори, използвани в определени отрасли или сектори на дейност;
2. препоръчва използването на определени клаузи в договорите, използвани в определени специфични отрасли или сектори на дейност;
3. води преговори с представители на сдружения на търговците относно изготвянето на примерни договори, приложими за определени отрасли или сектори на дейност;
4. (нова – ДВ, бр. 18 от 2011 г., доп., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм., бр. 57 от 2015 г., бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) сезира компетентния съд при наличие на неравноправни клаузи в договорите с общи условия с искане за обявяването им за нищожни по реда на глава тридесет и трета "а" от Гражданския процесуален кодекс в случаите, когато предприетите мерки по т. 1 или ал. 4 са останали без резултат и клаузите на договора могат да засегнат голям брой потребители или е възможно същите да бъдат използвани и от други търговци.
(2) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Когато в нормативен акт е предвидено държавен орган да одобрява общите условия на договорите с потребители и последващите изменения в тях, те се изпращат на Комисията за защита на потребителите за становище за наличието на неравноправни клаузи. Държавният орган одобрява общите условия на договорите с потребители само ако Комисията за защита на потребителите одобри предоставените й общи условия и след като прецени, че те не съдържат неравноправни клаузи по смисъла на тази глава.
(3) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Когато в нормативен акт не е предвидено държавен орган да одобрява общите условия на договорите с потребители за финансови услуги и последващите изменения в тях, те се изпращат от търговеца до Комисията за защита на потребителите за одобрение.
(4) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Когато Комисията за защита на потребителите прецени, че общите условия съдържат неравноправни клаузи по смисъла на тази глава, тя предоставя на търговеца 14-дневен срок от уведомяването му да ги отстрани.
Чл. 148а. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г., отм., бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.).
Глава седма – ДОГОВОРИ ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНО ВЪВ ВРЕМЕТО ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТ. ДОГОВОРИ ЗА ДЪЛГОСРОЧНИ ВАКАНЦИОННИ ПРОДУКТИ. ДОГОВОРИ ЗА ПРЕПРОДАЖБА И ЗАМЯНА (Загл. изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.)
Чл. 149. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Разпоредбите на тази глава имат за цел да осигурят защита на потребителите при предлагането, продажбата, препродажбата и замяната на права и/или услуги по договори за предоставяне на разпределено във времето право на ползване на собственост и на договори за дългосрочни ваканционни продукти.
Чл. 150. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат при договори, сключени между търговец и потребител.
(2) Потребител е всяко физическо лице, което действа за цели, които са извън търговията, стопанската дейност, занаята или професията на това лице.
(3) Търговец е всяко физическо или юридическо лице, както и всяко лице, действащо от името и за сметка на търговеца, което действа за цели, свързани с търговията, стопанската дейност, занаята или професията на това лице.
(4) Разпоредбите на тази глава не изключват и не ограничават прилагането на правила, регламентирани в закон, относно:
1. вписването на движима собственост или недвижим имот в специален регистър или прехвърлянето на имоти;
2. установяването на търговеца и изискванията на разрешителен, лицензионен или друг режим за упражняване на търговска дейност.
Чл. 151. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Договор за разпределено във времето право на ползване на собственост е договор, сключен за срок, по-дълъг от една година, чрез който потребител срещу заплащане придобива право да ползва един или няколко имота или друга движима собственост, използвана за настаняване с нощувка за повече от един период на обитаване.
Чл. 152. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 102 от 2008 г., бр. 18 от 2011 г.) Договор за дългосрочни ваканционни продукти е договор, сключен за срок, по-дълъг от една година, чрез който потребител срещу заплащане придобива право да ползва отстъпки или други предимства при настаняване за определен период от време заедно със или без предоставяне на транспорт или други услуги.
Чл. 153. (Доп. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 18 от 2011 г.) Договор за препродажба е договор, по силата на който търговец срещу заплащане съдейства на потребител да продаде или закупи разпределено във времето право на ползване на собственост или дългосрочен ваканционен продукт.
Чл. 154. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Договор за замяна е договор, чрез който потребител срещу заплащане се включва в схема за замяна, в която срещу временно предоставяне на други лица на правата, произтичащи от негов договор за разпределено във времето право на ползване на собственост, получава достъп до имот или друга движима собственост, използвана за настаняване с нощувка или други услуги.
Чл. 155. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Допълнителен договор е договор, въз основа на който потребител получава услуги, свързани с договора за разпределено във времето право на ползване на собственост или с договора за дългосрочни ваканционни продукти, като тези услуги се предоставят от търговеца или от трето лице въз основа на договор между третото лице и търговеца.
Чл. 156. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Преди потребителят да бъде обвързан от предложение или договор по тази глава, търговецът му предоставя своевременно точна и достатъчна информация, необходима за вземане на информирано решение, във формата на стандартен формуляр за предоставяне на информация за:
1. договори за разпределено във времето право на ползване на собственост съгласно приложение № 1;
2. договори за дългосрочни ваканционни продукти съгласно приложение № 2;
3. договори за препродажба съгласно приложение № 3;
4. договори за замяна съгласно приложение № 4.
Чл. 157. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Информацията по чл. 156 се предоставя на потребителя безвъзмездно, по ясен и разбираем начин, на хартиен или на друг леснодостъпен за потребителя траен носител.
Чл. 158. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Информацията по чл. 156 се предоставя на езика или на един от езиците на държавата – членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или чийто гражданин е, по негов избор, при условие че това е официален език на Европейския съюз.
Чл. 159. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Всяка реклама на договор или група договори по тази глава посочва възможността за получаване на информацията по чл. 156 и откъде може да бъде получена.
Чл. 160. (В сила от 1.01.2007 г. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., доп., бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 18 от 2011 г.) (1) Когато на потребителя се предлага договор по тази глава по време на събитие, организирано с цел промоция или продажба, търговецът задължително посочва в отправената до потребителя покана търговската цел и характера на събитието.
(2) Търговецът е длъжен да направи информацията по чл. 156 достъпна за потребителя във всеки момент по време на събитието по ал. 1.
Чл. 161. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Забранява се предлагането или продаването като инвестиция на разпределено във времето право на ползване на собственост или дългосрочен ваканционен продукт.
Чл. 161а. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) При изчисляване срока на договора за разпределено във времето право на ползване на собственост и на договора за дългосрочни ваканционни продукти се взема предвид всяка клауза на договора за мълчаливо подновяване или продължаване.
Чл. 161б. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Договорите по тази глава се сключват в писмена форма, на хартиен или на друг траен носител, на езика или на един от езиците на държавата – членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или чийто гражданин е, по негов избор, при условие че това е официален език на Европейския съюз.
(2) Когато потребителят пребивава или търговецът упражнява своята търговска или професионална дейност на територията на Република България, договорът се изготвя на езика по ал. 1 и на български език.
(3) При договори за разпределено във времето право на ползване на собственост, касаещи конкретен недвижим имот, търговецът предоставя на потребителя договора на езика по ал. 1 и в заверен превод на езика или на един от езиците на държавата – членка на Европейския съюз, в която се намира имотът, при условие че това е официален език на Европейския съюз.
Чл. 161в. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Преддоговорната информация по чл. 156 представлява неразделна част от договора. Търговецът не може да променя съдържанието на предоставената информация по чл. 156 с изключение на случаите, когато:
1. страните изрично уговорят друго, или
2. направените промени се дължат на необичайни и непредвидими обстоятелства, които са извън контрола на търговеца, чиито последици не могат да бъдат избегнати от него, дори ако положи всички необходими грижи.
(2) Всяка промяна на предоставената информация, извършена в съответствие с ал. 1, се съобщава на потребителя на хартиен или на друг леснодостъпен за него траен носител преди сключването на договора и се посочва изрично в договора.
Чл. 161г. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Договорите по тази глава съдържат:
1. имената, единния граждански номер (личния номер или личния номер на чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя;
2. фирмата, правно-организационната форма, ЕИК, седалище и адрес на търговеца – юридическо лице, или имената, единния граждански номер (личния номер или личния номер на чужденец) и адрес за кореспонденция за физическо лице;
3. информацията за съответния вид договор съгласно чл. 156 ;
4. извършените промени в предоставената информация по чл. 156 за съответния вид договор;
5. отделен стандартен формуляр за улесняване упражняване правото на отказ на потребителя от сключения договор съгласно приложение № 5;
6. дата и място на сключването на договора и подписите на страните.
Чл. 161д. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Преди сключването на договор по тази глава търговецът изрично информира потребителя, че има право на отказ от договора, за продължителността на срока, в който може да упражни правото си на отказ, и за забраната за извършване на авансово плащане по време на срока за отказ.
(2) Информацията по ал. 1 се включва в договора и тези договорни клаузи се подписват от потребителя отделно.
(3) Потребителят получава екземпляр от договора в момента на сключването му.
Чл. 161е. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина да се откаже от сключения договор за разпределено във времето право на ползване на собственост, за дългосрочни ваканционни продукти, за препродажба или за замяна, в срок 14 календарни дни, считано от датата на:
1. сключване на договора или сключване на обвързващ предварителен договор, или
2. получаване на договора или на обвързващия предварителен договор, когато потребителят ги получава след тяхното сключване.
(2) Когато търговецът не попълни и/или не предостави на потребителя на хартиен или на друг траен носител стандартния формуляр за отказ от сключения договор по чл. 161г, т. 5 , потребителят има право да се откаже от договора в срок от една година и 14 календарни дни, считано от датата на сключване на договора или на предварителния обвързващ договор или от датата на неговото получаване.
(3) Когато търговецът попълни и предостави на потребителя стандартния формуляр за отказ от сключения договор на хартиен или на друг траен носител в рамките на една година от датата на сключване на договора или на предварителния обвързващ договор или от датата на неговото получаване, срокът по ал. 1 за упражняване правото на отказ от договора започва да тече от датата, на която потребителят получи формуляра по чл. 161г, т. 5 .
(4) Когато търговецът не е предоставил на потребителя на хартиен или на друг траен носител информацията по чл. 156 , потребителят има право да се откаже от договора в срок от три месеца и 14 календарни дни, считано от датата на сключване на договора или на предварителния обвързващ договор, или от датата на неговото получаване.
(5) Когато търговецът предостави на потребителя на хартиен или на друг траен носител информацията по чл. 156 в рамките на три месеца, считано от датата на сключване на договора или на предварителния обвързващ договор, или от датата на неговото получаване, срокът по ал. 1 за упражняване правото на отказ от договора започва да тече от датата на предоставяне на информацията по чл. 156 .
(6) Когато потребителят сключи едновременно договор за разпределено във времето право на ползване на собственост и договор за замяна, към двата договора се прилага само един срок за упражняване правото на отказ от договора, който започва да тече съгласно изискванията на ал. 1.
Чл. 161ж. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Потребител, който желае да упражни правото си на отказ от сключения договор, е длъжен да уведоми за това търговеца на хартиен или на друг траен носител преди изтичане на сроковете по чл. 161е . Потребителят може да използва и стандартния формуляр за улесняване упражняване правото на отказ по чл. 161г, т. 5 .
(2) Упражняването на правото на отказ на потребителя от сключения договор прекратява правата и задълженията на страните по договора, като потребителят не дължи разноски и заплащане на услуги, предоставени му преди отказа.
Чл. 161з. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Забранява се изискването и получаването на авансово плащане, предоставяне на гаранции, блокиране на пари по сметки, изрично признаване на задължения или всяка друга насрещна престация за търговеца или за трето лице при договори за:
1. разпределено във времето право на ползване на собственост, за дългосрочни ваканционни продукти и за замяна – преди изтичане на сроковете за упражняване правото на отказ от сключения договор по чл. 161е ;
2. препродажба – преди осъществяване на действителната продажба или прекратяване на договора за препродажба по друг начин.
Чл. 161и. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) При договорите за дългосрочни ваканционни продукти плащането се извършва по предварително изготвен график за разсрочено плащане. Плащанията, включително членските вноски, се разделят на равни по стойност годишни вноски.
(2) Забранява се плащане на цената, посочена в договора, по друг начин, който не съответства на графика за разсрочено плащане по ал. 1.
(3) Търговецът е длъжен да изпрати на потребителя писмена покана за плащане на хартиен или на друг траен носител най-малко 14 календарни дни преди настъпване на всяка дата на падеж.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) При получаване на покана за плащане на втората и на всяка следваща годишна вноска потребителят има право да прекрати договора за дългосрочни ваканционни продукти, без да дължи обезщетение и/или неустойка, като отправи предизвестие до търговеца в срок 14 календарни дни считано от датата на получаване на поканата за плащане на всяка годишна вноска.
Чл. 161к. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договор за разпределено във времето право на ползване на собственост или от договор за дългосрочни ваканционни продукти, всеки договор за замяна, свързан с тези договори, или всеки друг допълнителен договор се прекратява, без потребителят да дължи разноски, обезщетение и/или неустойка.
(2) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договор по тази глава, цената по който е изцяло или отчасти покрита от кредит, предоставен на потребителя от търговеца или от трето лице въз основа на договор между търговеца и третото лице, договорът за кредит се прекратява, без потребителят да дължи разноски, обезщетение и/или неустойка.
Чл. 161л. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Когато по договор по чл. 151 – 154 е приложимо правото на държава – членка на Европейския съюз, всяка договорна клауза, с която потребителят се отказва от правата, предоставени му по тази глава, е нищожна.
(2) Когато по договор по чл. 151 – 154 е приложимо правото на държава, която не е член на Европейския съюз, потребителите имат правата по тази глава в следните случаи:
1. когато предметът на договора е свързан с недвижим имот или имоти, някой от които се намира на територията на държава – членка на Европейския съюз, или
2. когато предметът на договора не е свързан с недвижим имот, но търговецът упражнява търговска или професионална дейност в държава – членка на Европейския съюз, или по какъвто и да е начин дейността му е насочена към държава – членка на Европейския съюз, и съответният договор попада в обхвата на тази дейност.
Чл. 161м. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Комисията за защита на потребителите информира потребителите за техните права и задължения при предлагането и сключването на договори по тази глава, за възможностите за извънсъдебно разрешаване на потребителски спорове и разглежда жалби, сигнали и предложения на потребителите и сдруженията на потребителите.
(2) Комисията за защита на потребителите насърчава търговците и техните браншови организации да информират потребителите за своите кодекси за добра практика и за наличието на възможности за извънсъдебно разрешаване на потребителски спорове, свързани с договори по тази глава.
Чл. 161н. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г., изм., бр. 57 от 2015 г.) Помирителните комисии и медиаторите, създадени по реда на глава девета, раздел III , съдействат за разрешаването на спорове между потребители и търговци, възникнали във връзка с договори по тази глава.
Чл. 161о. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Всяка уговорка между търговец и потребител, която противоречи на разпоредбите на тази глава и води до увреждане интересите на потребителя или до ограничаване отговорността на търговеца по този закон, е нищожна.
(2) Когато не са спазени изискванията на чл. 158 , 161 , 161б, 161в , 161г, 161з и 161и , съответният договор е недействителен.
Чл. 161п. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Разпоредбите на тази глава не изключват използването от потребителя на други правни средства за защита на неговите права и интереси.
(2) За неуредените по тази глава случаи се прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите .
Глава осма – ОРГАНИ И ОРГАНИЗАЦИИ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
Раздел I – Административни органи за защита на потребителите
Чл. 162. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията провежда и координира държавната политика в областта на защитата на потребителите.
Чл. 163. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията предприема мерки за интегриране на политиката за защита на потребителите при провеждане на другите секторни и хоризонтални политики.
Чл. 164. (1) (Предишен текст на чл. 164 – ДВ, бр. 53 от 2006 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията:
1. прави предложения за изменение на действащи и за приемане на нови нормативни актове в областта на защитата на потребителите;
2. издава подзаконови нормативни актове в областта на защитата на потребителите в случаите, предвидени в закон;
3. дава становища по нормативни актове, имащи отношение към защитата на потребителите;
4. ръководи работата на Националния съвет за защита на потребителите;
5. координира дейността на другите административни органи, имащи отношение към защитата на потребителите;
6. осъществява сътрудничество с административни органи за защита на потребителите на други държави и представлява Република България в международните организации за защита на потребителите;
7. (нова – ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) признава квалифицираните организации в Република България, имащи право да предявяват представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите.
(2) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., отм., бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.).
(3) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., отм., бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.).
Чл. 165. (1) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Комисията за защита на потребителите е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Тя е колегиален орган към министъра на икономиката, инвестициите и индустрията с регионални звена на територията на страната.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 5.03.2010 г.) Комисията за защита на потребителите се състои от трима членове, в т.ч. председател, които се определят за срок 5 години с решение на Министерския съвет и се назначават от министър-председателя. От членовете на комисията поне един е юрист и един е икономист.
(3) Комисията за защита на потребителите:
1. приема годишна план-програма и периодични планове за извършване на контролна дейност;
2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 102 от 2008 г.) осъществява контрол върху нелоялните търговски практики;
3. предявява искове за колективна защита на потребителите;
4. изготвя насоки и препоръки във връзка с конкретни неравноправни клаузи в договорите;
5. (изм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) осъществява контрол за безопасност на продуктите в съответствие с изискванията на този закон.
(4) Председателят на Комисията за защита на потребителите:
1. представлява комисията и упълномощава лица, които да я представляват;
2. ръководи заседанията на комисията;
3. (изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) организира и ръководи дейността на комисията;
4. упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудови правоотношения;
5. сключва договори, необходими за дейността на комисията и на нейната администрация, или оправомощава лица за тяхното сключване;
6. издава индивидуални административни актове, наказателни постановления и налага принудителни административни мерки и оправомощава длъжностни лица за издаването на наказателни постановления в предвидените в нормативни актове случаи.
(5) Председателят и членовете на Комисията за защита на потребителите трябва да отговарят на следните условия:
1. да са български граждани;
2. да имат висше образование със степен "магистър";
3. да имат най-малко 5 години трудов стаж;
4. (изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) да не заемат длъжност или да не извършват дейност по чл. 19, ал. 6 от Закона за администрацията ;
5. (нова – ДВ, бр. 56 от 2012 г.) да не заемат ръководна длъжност в политическа партия или организация.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г., бр. 7 от 2018 г., бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г., бр. 16 от 2026 г., бр. 51 от 2026 г., в сила от 5.06.2026 г.) Всеки член на комисията е длъжен да разкрие писмено пред комисията всеки частен интерес по смисъла на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности при вземане на конкретно решение, и да не участва в обсъждането и гласуването му.
(7) (Отм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.).
(8) Правомощията на членовете на комисията се прекратяват при смърт или предсрочно:
1. по тяхно писмено искане;
2. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон;
3. (изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., доп., бр. 103 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) при влизане в сила на съдебен акт за извършено умишлено престъпление от общ характер, за което органът по назначаване следи служебно;
4. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от три месеца;
5. (нова – ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм., бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г., бр. 7 от 2018 г., бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г., бр. 16 от 2026 г., бр. 51 от 2026 г., в сила от 5.06.2026 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности .
(9) При прекратяване на правомощията на член на комисията в срок до един месец от деня на прекратяване на правомощията компетентният орган определя и назначава нов член до изтичане на съответния мандат.
(10) Дейността, структурата и организацията на работа и численият състав на Комисията за защита на потребителите и на нейната администрация се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 166. Кметът на общината създава в общинската администрация звено за защита на потребителите, чрез което:
1. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) осъществява контрол по глава втора , глава четвърта, раздел II и глава пета, раздели II и III ;
2. консултира потребителите относно правата им по този закон;
3. предоставя на Комисията за защита на потребителите информация за опасни стоки;
4. сезира компетентните органи при установяване нарушения на други нормативни актове, засягащи правата и интересите на потребителите.
Раздел II – Сдружения на потребителите
Чл. 167. (1) Гражданите могат да се сдружават с цел защита на правата и интересите на потребителите.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) Не могат да са членове на управителните органи на сдруженията на потребителите:
1. служители в държавните органи и в органите на местното самоуправление и местната администрация, които осъществяват функции по защита на потребителите;
2. производители, вносители, търговци и доставчици;
3. лица, които заемат ръководна или контролна длъжност в търговско дружество или кооперация;
4. лица, които заемат ръководна длъжност в политическа партия или организация.
Чл. 168. (1) Сдруженията на потребителите са сдружения с нестопанска цел, които:
1. действат изключително в интерес на потребителите;
2. не са свързани с определена политическа партия;
3. са икономически независими от производители, вносители, търговци и доставчици;
4. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 1.01.2018 г.) са вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието, като сдружения за осъществяване на общественополезна дейност.
(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 2 и 3 се доказват с декларация.
Чл. 169. (1) Сдруженията на потребителите имат право да:
1. получават информация за проекти на нормативни актове, отнасящи се до правата и интересите на потребителите, и да дават становища по тях;
2. информират контролните органи за случаи, в които са нарушени правата на потребителите;
3. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) получават информация от държавните и общинските органи за проекти на методики за формиране цените на обществените услуги, свързани с топлоснабдяване, електроснабдяване, водоснабдяване и канализация, транспорт, пощенски съобщения и електронни съобщения;
4. предлагат на всички контролни органи извършването на проверки, анализи и изпитвания на стоки и услуги;
5. съдействат за разрешаване на спорове, възникнали между потребители и търговци;
6. сезират съда за нарушаване на правата и интересите на потребителите в случаите и при условията на този закон;
7. сключват колективни споразумения със сдруженията на търговците.
(2) Държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация оказват съдействие на сдруженията на потребителите в дейността им, свързана със защита на потребителите.
Чл. 170. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Представително е това сдружение на потребителите, което отговаря на следните условия:
1. има за цел защита на правата на потребителите;
2. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 1.01.2018 г.) вписано е като сдружение за осъществяване на общественополезна дейност в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието;
3. осъществявало е дейност за защита на потребителите през последната една година;
4. има поне една функционираща приемна за предоставяне на съвети и информация на потребителите в областен град на страната;
5. поддържа актуална интернет страница;
6. извършва ефективно най-малко 4 от изброените обществени дейности за защита на интересите на потребителите, като:
а) завежда искове за защита на колективните интереси на потребителите;
б) (изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) издател е на списание или на друго специализирано издание на потребителска тематика;
в) оказва съдействие за решаване на потребителски спорове;
г) (доп. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) осъществява информационни дейности и/или кампании в областта на защитата на потребителите, различни от тези по букви "б" и "д";
д) (доп. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) осъществява образователни дейности и/или кампании в областта на защитата на потребителите, различни от тези по букви "б" и "г";
е) извършва сравнителни тестове и проучвания на стоки и услуги, предоставяни на българския пазар;
ж) има функциониращи приемни за предоставяне на съвети и информация на потребителите най-малко в една трета от областните градове на страната.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., доп., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Сдруженията на потребителите се признават за представителни по смисъла на ал. 1 по тяхно искане от министъра на икономиката, инвестициите и индустрията.
Чл. 170а. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) За да бъдат признати за представителни по смисъла на чл. 170, ал. 1 , сдруженията на потребителите подават до министъра на икономиката, инвестициите и индустрията заявление, придружено със:
1. (отм. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 1.09.2020 г.);
2. (отм. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 1.09.2020 г.);
3. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 1.01.2018 г., отм., бр. 13 от 2020 г., в сила от 1.09.2020 г.);
4. (отм. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 1.09.2020 г.);
5. (доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 1.09.2020 г.) декларация от членовете на управителните органи на сдружението, че отговарят на изискванията на чл. 167, ал. 2 и декларация от представляващия сдружението по чл. 168, ал. 1 ;
6. годишен доклад за осъществяваните дейности и за постигнатите резултати за защита на правата и интересите на потребителите през предходната година;
7. информация за функциониращата приемна за предоставяне на съвети и информация на потребителите в областен град на страната с посочени адрес, работно време, телефони за контакт и име на лицето, отговарящо за приемната;
8. информация за електронния адрес на интернет страницата на сдружението;
9. информация по чл. 170, ал. 1, т. 6 съобразно дейностите, осъществявани от сдружението.
(2) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 1.09.2020 г.) В заявлението по ал. 1 се посочва единен идентификационен код на сдружението с цел извършване на необходимите справки в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., предишна ал. 2, изм., бр. 13 от 2020 г., в сила от 1.09.2020 г.) Декларациите по ал. 1, т. 5 се подават в оригинал. Документите по ал. 1, т. 6 – 9 се подписват от лицата, които представляват организацията.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., предишна ал. 3, бр. 13 от 2020 г., в сила от 1.09.2020 г., изм., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Когато се установят нередовности в представените документи, министърът на икономиката, инвестициите и индустрията или оправомощено от него длъжностно лице уведомява писмено заявителя и дава указания за отстраняването им в 14-дневен срок.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 1.09.2020 г.) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 3, заявлението се оставя без разглеждане.
Чл. 170б. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 13 от 2020 г., в сила от 1.09.2020 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията със заповед признава за представително сдружение на потребителите, което отговаря на изискванията на чл. 167 , 168 и 170 или отказва да признае за представително сдружение, което не отговаря на някое от посочените изисквания.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 13 от 2020 г., в сила от 1.09.2020 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Заповедта по ал. 1 се издава в срок два месеца от постъпване на документите по чл. 170а в Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията. В случаите по чл. 170а, ал. 4 срокът спира да тече.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 1.09.2020 г.) Със заповедта за признаване на представителност по ал. 1 сдружението на потребителите се признава за представително на национално равнище за срок три години.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията обявява на своята интернет страница актуален списък на признатите за представителни сдружения на потребителите.
Чл. 170в. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Признатите за представителни сдружения на потребителите са длъжни да уведомят министъра на икономиката, инвестициите и индустрията за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 170а, ал. 1 не по-късно от 14 дни от настъпването й.
Чл. 170г. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Представителните сдружения на потребителите подават заявление до министъра на икономиката, инвестициите и индустрията за иницииране на нова процедура по признаване на сдруженията на потребителите за представителни три месеца преди изтичането на срока на заповедта по чл. 170б, ал. 3 . Към заявлението се прилагат информацията и документите по чл. 170а, ал. 1 .
(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията издава заповед по чл. 170б, ал. 1 по реда на чл. 170а и 170б .
Чл. 170д. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., доп., бр. 13 от 2020 г., в сила от 1.09.2020 г., изм., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Оправомощени от министъра на икономиката, инвестициите и индустрията длъжностни лица могат да извършват проверки за наличието на критериите за представителност на всяко от представителните сдружения на потребителите. Резултатите от проверките се отразяват в доклад, който се представя на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията.
(2) В рамките на всяка процедура по финансиране на сдруженията на потребителите по чл. 172 се извършва проверка за наличието на критериите за представителност.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) В зависимост от резултатите от проверките по ал. 1 и 2 министърът на икономиката, инвестициите и индустрията може да отмени заповедта по чл. 170б, ал. 3 преди изтичането на тригодишния срок, когато:
1. сдружението на потребителите, признато за представително, не представи при поискване актуалните документи по чл. 170а, ал. 1 ;
2. сдружението на потребителите, признато за представително, не е уведомило за промяна в обстоятелствата в срока по чл. 170в ;
3. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 13 от 2020 г., в сила от 1.09.2020 г.) се установи, че сдружението не отговаря на критериите за представителност по чл. 170, ал. 1 или някоя от декларациите по чл. 170а, ал. 1 , т. 5 е с невярно съдържание.
Чл. 171. (1) Представителните сдружения на потребителите участват в Националния съвет за защита на потребителите, в колективните и консултативните органи за защита на потребителите.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Представителните сдружения на потребителите правят мотивирано предложение до министъра на икономиката, инвестициите и индустрията за определяне представители на потребителските организации, които да участват в колективните и консултативните органи за защита на потребителите.
Чл. 172. (1) (Доп. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Държавата може да финансира представителни сдружения на потребителите по реда на чл. 196 съобразно обема и общественото значение на извършената работа в интерес на потребителите.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Средствата по ал. 1 се разпределят със заповед на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията по негова преценка, съобразно дейността и при спазване принципите на обективност, прозрачност и безпристрастност. Заповедта може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс . Обжалването не спира изпълнението й, освен ако съдът разпореди друго.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., доп., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., изм., бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията съгласувано с министъра на финансите издава наредба за условията и реда за предоставяне на финансови средства на сдруженията на потребителите.
Раздел III – Национален съвет за защита на потребителите
Чл. 173. (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., доп., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., изм., бр. 55 от 2026 г.) Националният съвет за защита на потребителите е консултативен орган към министъра на икономиката, инвестициите и индустрията.
(2) Националният съвет за защита на потребителите се състои от председател, заместник-председател и 12 членове.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., доп., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., изм., бр. 55 от 2026 г.) Председател на Националния съвет за защита на потребителите е министърът на икономиката, инвестициите и индустрията, а заместник-председател е заместник-министърът на икономиката, инвестициите и индустрията, отговарящ за политиката за защита на потребителите.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. и доп., бр. 18 от 2011 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 102 от 2023 г., бр. 55 от 2026 г.) Националният съвет за защита на потребителите включва по един представител на Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на финансите и на Комисията за защита на потребителите, определени от съответните министри, и шестима представители на представителните сдружения на потребителите.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., доп., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., изм., бр. 55 от 2026 г.) Представителите на представителните сдружения на потребителите се определят въз основа на изготвено от тях мотивирано предложение до министъра на икономиката, инвестициите и индустрията.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., доп., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., изм., бр. 55 от 2026 г.) Поименният състав на Националния съвет за защита на потребителите се определя със заповед на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията.
(7) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) В заседанията на Националния съвет за защита на потребителите може да вземат участие и представители на сдружения на потребителите по чл. 168, ал. 1 , на сдружения на търговците и производителите и представители на други министерства, ведомства и регулаторни органи, които имат отношение към защитата на потребителите и не са членове на съвета, в зависимост от темите, предвидени за обсъждане в дневния ред на заседанието.
Чл. 174. (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията издава правилник за работата на Националния съвет за защита на потребителите.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Административното обслужване на дейността на Националния съвет за защита на потребителите се осигурява от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията.
Чл. 175. (1) Националният съвет за защита на потребителите:
1. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) консултира министъра на икономиката, инвестициите и индустрията за провеждане на ефективна потребителска политика;
2. изготвя програми за провеждане на потребителска политика;
3. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) прави предложения чрез министъра на икономиката, инвестициите и индустрията за изменения и допълнения в правното регулиране на защитата на потребителите;
4. прави предложения до съответните държавни органи във връзка с ефективното прилагане на законодателството, свързано със защитата на потребителите;
5. дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на потребителите;
6. насърчава сключването на споразумения между сдружения на потребителите и сдружения на търговците;
7. обсъжда други въпроси, свързани със защитата на потребителите.
(2) По решение на Националния съвет за защита на потребителите към него могат да се създават комисии и работни групи за решаване на отделни проблеми.
Чл. 176. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Националният съвет за защита на потребителите се свиква на заседание от министъра на икономиката, инвестициите и индустрията най-малко веднъж на 4 месеца и може да взема решение, когато на заседанията присъстват най-малко две трети от членовете му. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете му. Националният съвет за защита на потребителите може да се свиква и от половината от членовете му.
Чл. 177. Членовете на Националния съвет за защита на потребителите не получават възнаграждение за работата си в него.
Глава девета – ПОТРЕБИТЕЛСКИ СПОРОВЕ
Раздел I – Потребителски жалби и сигнали
Чл. 178. (1) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) За нарушаване на правата, предоставени им по този закон, потребителите и сдруженията на потребителите имат право да подават жалби, сигнали и предложения до контролните органи, изпълняващи функции за защита на потребителите. Преписи от жалбите, сигналите и предложенията могат да се изпращат и до по-горестоящи органи.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Жалбите, сигналите и предложенията се подават до Комисията за защита на потребителите в писмена форма на хартиен носител или по електронен път.
(3) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Жалбата трябва да съдържа:
1. наименование на органа, до който се подава жалбата;
2. името, пощенски и/или електронен адрес на жалбоподателя;
3. срещу кого се подава жалбата, като се посочи името/наименованието на търговеца или на търговския обект, както и неговото седалище или адрес на управление;
4. оплакванията и исканията на жалбоподателя;
5. подпис на лицето, което я подава, когато се подава на хартиен носител, или на неговия пълномощник; в случай че жалбата е подадена чрез пълномощник, се прилага пълномощно; в случай че жалбата е подадена по електронен път, не се изисква тя да бъде подписана с електронен подпис;
6. доказателства, с които жалбоподателят разполага – копие от касови бележки, фактури, договори и други, на които основава претенцията си.
(4) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2011 г., предишна ал. 3, изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Ако жалбата не отговаря на изискванията на ал. 3, Комисията за защита на потребителите уведомява жалбоподателя в 7-дневен срок от получаването на жалбата и не образува производство по разглеждането й до отстраняване на нередовностите.
(5) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Сигналите и предложенията на потребителите трябва да отговарят на изискванията на ал. 3, т. 1 – 5.
(6) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., предишна ал. 4, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Жалбите, сигналите и предложенията, подадени до некомпетентен орган, се препращат най-късно 7 дни от датата на постъпването им на компетентния орган, като се уведомят техните податели. Жалбата, сигналът или предложението не се препраща, когато има данни, че въпросът е отнесен и до компетентния орган.
Чл. 179. (1) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Държавните органи са длъжни да регистрират подадените до тях жалби, сигнали и предложения на потребителите и да образуват производство за разглеждането им. По анонимни сигнали производство не се образува.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Органът, до който е подадена жалба, сигнал или предложение, е длъжен да насочи потребителя и да му разясни неговите права и задължения.
(3) На лицата, чиито искания са незаконосъобразни или неоснователни или не могат да бъдат удовлетворени по обективни причини, се посочват съображенията за това.
Чл. 180. (1) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., доп., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) Когато по жалбата, сигнала или предложението не е нужно да се извършва проверка, компетентният орган е длъжен да разгледа случая и да вземе решение в 14-дневен срок, а в останалите случаи – в едномесечен срок от датата на постъпването на жалбата, сигнала или предложението. При случаи с фактическа или правна сложност срокът за извършване на проверката може да бъде удължен с още един месец.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Решението по жалбата, сигнала или предложението се съобщава писмено на подателя и на другите заинтересовани лица и организации, ако има такива, в 7-дневен срок от датата на постановяването му.
(3) Решения с голямо обществено значение могат да се разгласяват чрез печата или по друг подходящ начин по преценка на органа, който ги е постановил.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Когато в жалба, сигнал или предложение е отправено искане, което не е уважено, компетентният орган в отговора си до подателя излага съображенията и мотивите си за това.
Чл. 181. (1) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Жалби, сигнали и предложения, подадени повторно по въпрос, по който има решение, не се разглеждат, освен ако са във връзка с изпълнението на решението или се основават на нови факти и обстоятелства.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Жалбите, сигналите и предложенията, които не се разглеждат, се връщат на подателя, като му се съобщават и основанията за това.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) На жалби, сигнали и предложения по въпроси, на които е отговорено по ал. 2, но съдържащи нови обстоятелства, се отговаря само на новите обстоятелства.
Раздел II – (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Алтернативно решаване на потребителски спорове
Чл. 181а. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Разпоредбите на този раздел уреждат изискванията към процедурите за алтернативно решаване на национални и трансгранични спорове, свързани със задължения, произтичащи от договори за продажба или за предоставяне на услуги между търговец, установен на територията на Европейския съюз, и потребител, пребиваващ на територията на Европейския съюз, осъществявани от орган за алтернативно решаване на потребителски спорове и завършващи с предлагане на решение, налагане на решение или събиране на страните по спора с цел подпомагане намирането на решение по взаимно съгласие.
(2) Орган за алтернативно решаване на потребителски спорове (орган за АРС) е всеки орган, независимо от неговото наименование, който е установен, осъществява постоянно дейност по алтернативно решаване на потребителски спорове и е включен в списъка по чл. 181п . Органът за АРС може да бъде едноличен или колегиален.
(3) Органът за АРС е установен, ако се администрира от:
1. физическо лице – на мястото, където осъществява дейност по алтернативно решаване на потребителски спорове;
2. юридическо лице или сдружение на физически или юридически лица – на мястото, където осъществяват дейност по алтернативно решаване на потребителски спорове или където е тяхното седалище по устав;
3. орган на държавна власт или друга публична институция – на мястото, където е тяхното седалище.
Чл. 181б. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Разпоредбите на този раздел не се прилагат за:
1. процедури пред органи за решаване на спорове, в които физическите лица, отговарящи или участващи в решаването на спорове, са наети или получават възнаграждение изцяло от определен търговец;
2. процедури за разглеждане на жалби на потребители по правила, разработени от търговеца;
3. услуги от общ интерес, предоставяни от държавата или от името на държавата, които нямат икономически характер;
4. спорове между търговци;
5. директни преговори между потребител и търговец за решаване на спор между тях;
6. образувани съдебни производства, в хода на които е започнало доброволно уреждане на спора;
7. процедури, започнати от търговец срещу потребител;
8. здравни услуги, предоставяни от здравни специалисти на пациенти с оглед оценка, поддържане или възстановяване на тяхното здравословно състояние, включително предписването, изпълнението на медицински предписания и предоставянето на лекарствени продукти и медицински изделия;
9. държавни висши училища или държавни училища след завършено средно образование.
Чл. 181в. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Органът за АРС разглежда възникнали национални спорове между потребители и търговци, свързани със задължения, произтичащи от сключени, включително и онлайн, договори за продажба, или за предоставяне на услуги, в това число за продажба на цифрово съдържание или предоставянето му срещу заплащане.
(2) Органът за АРС разглежда и възникнали трансгранични спорове между потребители и търговци във връзка със задължения, произтичащи от сключени договори за онлайн продажби или услуги, чрез използване на платформа за онлайн решаване на спорове съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители) (ОВ, L 165/1 от 18 юни 2013 г.), наричан по-нататък „ Регламент (ЕС) № 524/2013 “.
(3) Национален спор е всеки спор, възникнал във връзка с договор за продажба или за предоставяне на услуги, при който в момента, когато потребителят поръчва стоките или услугите, пребивава в същата държава – членка на Европейския съюз, в която е установен търговецът.
(4) Трансграничен спор е всеки спор, възникнал във връзка с договор за продажба или за предоставяне на услуги, при който в момента, когато потребителят поръчва стоките или услугите, пребивава в държава – членка на Европейския съюз, различна от тази, в която е установен търговецът.
(5) Търговец е установен, ако е:
1. физическо лице – на мястото, където осъществява дейността си;
2. дружество, друго юридическо лице или сдружение на физически или юридически лица – на мястото, където се намира седалището, централното управление или където осъществява дейността си, включително чрез клон, представителство или друга структура.
Чл. 181г. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Органът за АРС гарантира, че неговата процедура за алтернативно решаване на потребителски спорове (процедура за АРС) е достъпна за потребителите и те могат да отнасят до него спор срещу търговец, установен на територията на страната, когато спорът попада в обхвата на тази процедура.
(2) Органът за АРС разглежда спорове между потребители и търговци при спазване на изискванията към процедурата за АРС и принципите на експертност, независимост, безпристрастност, прозрачност, ефективност, справедливост, свобода и законосъобразност.
(3) Органът за АРС трябва да:
1. има процедурни правила за работа, които отговарят на изискванията на този раздел;
2. поддържа актуализирана интернет страница, която предоставя на страните лесен достъп до информация относно процедурата за АРС и която позволява на потребителите да подават жалби и необходимите към тях документи онлайн;
3. предоставя на страните по тяхно искане информацията по т. 2 относно процедурата за АРС на траен носител;
4. предоставя възможност на потребителя да подаде жалба на мястото, където е установен, по пощенски път, по факс или друг начин (офлайн), когато е приложимо;
5. предоставя възможност за обмен на информация между страните чрез електронни средства или, когато е приложимо, по пощенски път;
6. разглежда национални и трансгранични спорове, попадащи в обхвата на чл. 2, параграф 1 на Регламент (ЕС) № 524/2013 ;
7. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) гарантира, че при обработка на личните данни спазва изискванията за тяхната защита.
(4) Органът за АРС изготвя процедурни правила за работа, с които определя процедурата за АРС, както и окончателния акт, с който завършва – с предлагане на решение, налагане на решение или събиране на страните по спора, с цел подпомагане намирането на решение по взаимно съгласие.
(5) Органът за АРС може да откаже да разгледа спор на потребител срещу търговец, когато в неговите процедурни правила за работа са предвидени някои от следните основания:
1. потребителят не е опитал да разреши спора директно с търговеца;
2. спорът е незначителен или неоснователен;
3. спорът се разглежда или е бил разгледан от друг орган за АРС, от органите на досъдебното производство или от съда;
4. жалбата е с по-ниска или с по-висока стойност от предварително определен долен и/или горен паричен праг;
5. потребителят не е подал жалба до органа за АРС в предварително определен срок, който не може да бъде по-кратък от една година, считано от датата, на която потребителят е изпратил жалбата си до търговеца;
6. разглеждането на спора ще затрудни сериозно работата на органа за АРС поради фактическата му и правна сложност.
(6) Когато органът за АРС откаже да разгледа спор въз основа на някое от основанията по ал. 5, предвидени в неговите процедурни правила за работа, той трябва да мотивира отказа пред двете страни не по-късно от три седмици от получаване на жалбата.
(7) Основанията за отказ по ал. 5, предвидени в процедурните правила за работа на органа за АРС, не трябва да възпрепятстват достъпа на потребителя до процедура за АРС, включително в случаите на трансгранични спорове.
(8) Когато органът за АРС е определил в процедурните си правила за работа долен и/или горен паричен праг, под и/или над чиято стойност не разглежда жалби на потребители, определените прагове не трябва да възпрепятстват достъпа до процедура за АРС.
Чл. 181д. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Физическите лица, които участват в разглеждане на спорове в процедура за АРС, трябва да са независими, безпристрастни и притежават необходимите експертни знания.
(2) Физическите лица по ал. 1:
1. трябва да притежават необходими знания и умения в областта на извънсъдебното или съдебното решаване на потребителски спорове, както и общи познания по право;
2. се назначават за достатъчно дълъг срок, за да се гарантира независимостта на техните действия и да не могат да бъдат освобождавани от длъжност без основателна причина;
3. не може да получават указания от страните по спора или от техните представители;
4. получават възнаграждение, което не зависи от резултата на процедурата за АРС;
5. предоставят на органа за АРС без необосновано забавяне информация за всички обстоятелства, които могат да засегнат или могат да бъдат възприети като засягащи тяхната независимост и безпристрастност или които водят до конфликт на интереси с някоя от страните по спора, който решават.
(3) Физическите лица по ал. 1 са длъжни да предоставят информацията по ал. 2, т. 5 по всяко време в хода на процедурата по АРС с изключение на случаите, когато органът за АРС е едноличен.
(4) За гарантиране независимостта и безпристрастността на физическите лица, за които е налице обстоятелство по ал. 2, т. 5, органът за АРС е длъжен да включи в процедурните си правила за работа едно или няколко от следните изисквания:
1. физическото лице се заменя от друго физическо лице, което да проведе процедурата за АРС;
2. физическото лице се въздържа от участие в процедурата за АРС и при възможност предлага на страните да отнесат спора към друг компетентен орган за АРС;
3. физическото лице продължава участието в процедурата за АРС, ако страните по спора не са възразили, след като са били уведомени за обстоятелствата и за правото си на възражение.
(5) Когато органът за АРС е едноличен, се прилагат само ал. 4, т. 2 и 3.
(6) Когато органът за АРС е колегиален, броят на физическите лица, представляващи интересите на потребителите и на търговците, трябва да е равен.
(7) Физическите лица, участващи в състава на колегиален орган за АРС, получават възнаграждение от страната, от която са наети и чиито интереси представляват.
(8) Когато физическите лица са наети или получават възнаграждение изцяло от професионална организация или от сдружение на търговци, в което членува търговецът – страна по спор, съответната организация или сдружение на търговци трябва да разполага с отделен бюджет, който е предназначен за участието на физическите лица в работата на органа за АРС и е достатъчен за изпълнението на техните задачи.
(9) Разпоредбата на ал. 8 не се прилага в случаите, когато физическите лица участват в колегиален орган за АРС, съставен от равен брой представители на професионална организация или сдружение на търговци, от които са наети или от които получават възнаграждение, и представители на сдружения на потребителите.
Чл. 181е. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Органът за АРС е длъжен да спазва принципа на прозрачност, като публикува на интернет страницата си и предоставя на траен носител при поискване или чрез други подходящи средства публичен достъп до ясна и лесно разбираема информация относно:
1. данните за контакт, включително пощенски адрес и адрес на електронна поща;
2. (изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) признаването му за орган за АРС от министъра на икономиката, инвестициите и индустрията и включването в списъка по чл. 181п ;
3. физическите лица, които ръководят или участват в процедурата за АРС, начина и срока на тяхното назначаване;
4. членството в мрежи от органи за АРС, улесняващи трансграничното решаване на спорове, когато е приложимо;
5. споровете, които e компетентен да разглежда, включително паричните прагове, ако такива са предвидени в процедурните правила за работа;
6. процедурните правила за работа, окончателния акт, с който завършва процедурата за АРС, и основанията, на които може да откаже разглеждане на спор съгласно чл. 181г, ал. 5 ;
7. езиците, на които могат да бъдат подавани жалби до органа за АРС и на които се провежда процедурата;
8. източниците на право, които може да ползва за решаването на спора (като правни норми, кодекси за поведение, принципи за справедливост, безпристрастност);
9. изискванията, които страните трябва да изпълнят, преди спорът да бъде разгледан, ако има такива, включително изискването потребителят да е опитал да разреши спора директно с търговеца;
10. наличието на възможност за страните да се оттеглят от процедурата за АРС;
11. разходите за страните по спора, ако има такива, включително правилата за разпределяне на тези разходи в края на процедурата за АРС;
12. средната продължителност на процедурата за АРС;
13. правните последици от изхода на процедурата за АРС и когато е приложимо, санкциите за неизпълнение на решение, което има задължителен характер за страните по спора;
14. изпълнителната сила на решението, постигнато в рамките на процедурата за АРС, ако има такава.
Чл. 181ж. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Органът за АРС изготвя годишен доклад за дейността си по алтернативно решаване на потребителски спорове, който се публикува на неговата интернет страница, предоставя се на траен носител при поискване или чрез други подходящи средства, за да се осигури публичен достъп до него.
(2) Годишният доклад за дейността по ал. 1 включва следната информация по отношение на националните и трансграничните спорове:
1. брой на получените жалби и предмета на споровете по тях;
2. системни или значителни проблеми, които възникват често и водят до спорове между потребители и търговци; тази информация може да съдържа и препоръки за предотвратяване или решаване на такива проблеми с цел повишаване на професионалните стандарти на търговците и улесняване обмена на информация и добри практики;
3. процентно изражение на споровете, които органът за АРС е отказал да разгледа, и процентния дял на отделните основания за направените откази по чл. 181г, ал. 5 ;
4. процентен дял на прекратените процедури за АРС и причините за тяхното прекратяване, ако са известни;
5. средна продължителност на процедурата за АРС;
6. степен на изпълнение на решенията от процедурата за АРС, ако е известна;
7. сътрудничество на органа за АРС в рамките на мрежите от органи за АРС, улесняващи трансграничното решаване на спорове, когато е приложимо.
Чл. 181з. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Процедурните правила за работа на органа за АРС трябва да са ефективни и да отговарят на следните изисквания:
1. процедурата за АРС да е леснодостъпна, включително и онлайн, за двете страни по спора, независимо къде се намират;
2. страните да имат достъп до процедурата за АРС, без да са длъжни да използват услугите на адвокат или друг юрист; процедурата не трябва да лишава страните от правото им да търсят независимо становище или да бъдат представлявани или подпомагани от трето лице на всеки етап от процедурата;
3. процедурата за АРС да е безплатна или достъпът до нея да е свързан с незначителни разходи за потребителите;
4. когато орган за АРС е сезиран с жалба на потребител, да уведомява страните по спора веднага след като е получил всички документи във връзка с жалбата;
5. резултатът от процедурата за АРС да се оповестява най-късно в срок 90 календарни дни считано от датата, на която органът за АРС е получил всички документи по жалбата; при спорове с фактическа и правна сложност органът за АРС може по своя преценка да удължи този срок, като за това уведомява страните и определя срока, необходим за решаване на спора.
Чл. 181и. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Процедурните правила за работа на органа за АРС трябва да са справедливи и да гарантират, че страните по спора:
1. разполагат с възможност да изразят позицията си в разумен срок, получават от органа за АРС всички доводи, доказателства, документи и факти, които са представени от другата страна, евентуалните изявления и становища на експерти, както и да предоставят своите коментари по тях;
2. са информирани, че не са длъжни да използват услугите на адвокат или на друг юрист, могат да потърсят независимо становище или да бъдат представлявани или подпомагани от трето лице на всеки етап от процедурата;
3. са уведомени за резултата от процедурата за АРС в писмена форма или на траен носител и са получили мотивите, на които се основава решението;
4. разполагат с възможност да се оттеглят на всеки етап от процедурата, ако не са удовлетворени от резултатите или от начина на протичане на процедурата, както и да получат информация за това свое право, преди да започне процедурата; когато е предвидено задължително участие на търговеца в процедурата, изискванията по изречение първо се прилагат само за потребителя;
5. преди да приемат или да изпълнят предлаганото решение, са уведомени, че:
а) могат да приемат, откажат или изпълнят решението;
б) участието в процедурата за АРС не изключва възможността за защита по съдебен ред;
в) решението може да се различава от решение, постановено от съд;
6. преди да приемат или да изпълнят предлаганото решение, са информирани за неговите правни последици;
7. разполагат с разумен срок за размисъл, преди да приемат предлаганото решение или споразумението по взаимно съгласие.
(2) Изискванията на ал. 1, т. 4 – 7 се прилагат само за процедура за АРС, при която спорът се решава чрез предлагане на решение.
(3) Изискванията на ал. 1, т. 4 – 7 се прилагат само за потребителя, когато съгласно процедурните правила за работа на органа за АРС предлаганото решение става задължително за търговеца след приемането му от потребителя.
Чл. 181к. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Органът за АРС трябва да спазва принципа на свобода и да не лишава потребителя от възможността за защита по съдебен ред.
(2) В процедури, при които органът за АРС решава спор между потребител и търговец чрез налагане на решение, решението има задължителна сила, ако страните предварително са били уведомени за задължителния му характер и са заявили изрично съгласието си. Изричното съгласие на търговеца не се изисква, ако в процедурните правила за работа на органа за АРС е предвидено, че решенията са задължителни за търговеца.
(3) Когато потребител и търговец сключат споразумение за решаване на спорове от орган за АРС, преди да е възникнал спор между тях, и то лишава потребителя от възможността за защита по съдебен ред, това споразумение не обвързва потребителя.
Чл. 181л. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Органът за АРС, който решава спор между потребител и търговец чрез налагане на решение, спазва принципа на законосъобразност, като в случаите, когато:
1. няма противоречие на закони, решението не трябва да лишава потребителя от възможността за защита по съдебен ред, ако не е бил предварително уведомен за задължителния му характер и не е заявил изрично съгласието си съгласно правото на държавата – членка на Европейския съюз, на чиято територия обичайно пребивават потребителят и търговецът;
2. има противоречие на закони и е приложимо правото, определено в съответствие с чл. 6, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (ОВ, L 177/6 от 4 юли 2008 г.), решението не трябва да лишава потребителя от защитата, предоставена му от разпоредби на правото на държавата – членка на Европейския съюз, на чиято територия обичайно пребивава, и които не могат да бъдат отменени чрез споразумение;
3. има противоречие на закони и е приложимо правото, определено в съответствие с чл. 5, ал. 1 и 3 от Конвенцията относно приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г., съставена в Рим на 19 юни 1980 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 24 от 2007 г.), решението не трябва да лишава потребителя от защитата, предоставена му от разпоредбите на правото на държавата – членка на Европейския съюз, на чиято територия обичайно пребивава, и които не могат да бъдат отменени чрез споразумение.
Чл. 181м. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Когато страните използват процедура за АРС, която не предвижда налагане на решение, давностните срокове за защита по съдебен ред не текат, докато процедурата не приключи.
Чл. 181н. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Търговците предоставят на потребителите информация за органите за АРС, в чийто обхват на дейност попадат, и за органите за АРС, към които са поели ангажимент да участват или са длъжни да използват. Информацията включва адреса на интернет страницата на съответните органи за АРС.
(2) Информацията по ал. 1 се предоставя по ясен, разбираем и леснодостъпен начин на интернет страницата на търговеца, когато има такава, и когато е приложимо, в общите условия на договора за продажба или в договора за предоставяне на услуги, предлагани от търговеца.
(3) Когато спорът е отнесен за разглеждане от потребителя директно към търговеца, но не е бил решен между тях, търговецът е длъжен да предостави на потребителя на хартиен или на друг траен носител информацията по ал. 1, като посочи дали ще използва съответните органи за АРС.
(4) Търговците, които сключват договори за онлайн продажби или услуги, както и местата за онлайн търговия, установени в рамките на Европейския съюз, поставят на интернет страниците си електронна връзка към платформата за онлайн решаване на спорове (платформа за ОРС), която е леснодостъпна за потребителите.
(5) Търговците, които сключват договори за онлайн продажби или услуги, посочват електронните си адреси за връзка с тях.
(6) Търговците, които сключват договори за онлайн продажби или услуги и които са поели ангажимент да участват или са длъжни да използват един или повече органи за АРС за разрешаване на спорове с потребителите, информират потребителите за съществуването на платформата за ОРС и за възможността да я използват за разрешаване на засягащите ги спорове. Те публикуват на интернет страницата си електронна връзка към платформата за ОРС, а ако предложението за сключване на договор за продажба или предоставяне на услуга е направено чрез електронна поща – посочват тази връзка в самото съобщение. Когато е приложимо, информацията се предоставя и в общите условия на договорите за онлайн продажби или услуги.
(7) Когато търговец посочва орган за АРС в държава – членка на Европейския съюз, различна от мястото, където е установен, спорът се решава в съответствие с процедурните правила за работа на този орган. Търговецът е длъжен да предостави на потребителя информация за този орган в съответствие с ал. 1 и 3.
Чл. 181о. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията е компетентен орган по признаване на органи за АРС, отговарящи на изискванията на този раздел, и включването им в списъка по чл. 181п .
(2) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията осъществява контрол за спазване изискванията на Регламент (ЕС) № 524/2013 .
(3) Комисията за защита на потребителите осъществява дейност по алтернативно решаване на потребителски спорове чрез помирителни комисии и оказва съдействие и предоставя информация за начина, по който потребителите могат да сезират помирителните комисии или други органи за АРС.
(4) Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите е контактна точка съгласно чл. 7 от Регламент (ЕС) № 524/2013 и съдейства на потребителите да получат достъп до орган за АРС в друга държава – членка на Европейския съюз, компетентен да разгледа трансграничния спор, свързан със задължения, произтичащи от договори за продажба или за предоставяне на услуги.
(5) Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите оказва съдействие и предоставя информация на потребителите съгласно изискванията на чл. 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 524/2013 .
(6) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите предоставя на всеки две години на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията и на Европейската комисия доклад по чл. 7, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 524/2013 .
Чл. 181п. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г., изм., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията одобрява със заповед списък на органите, признати за органи за АРС на територията на Република България.
Чл. 181р. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Орган, който отговаря на изискванията на този раздел и желае да бъде признат за орган за АРС и включен в списъка по чл. 181п , подава до министъра на икономиката, инвестициите и индустрията писмено заявление, съдържащо следната информация:
1. наименование на органа, данни за контакт и адрес на неговата интернет страница;
2. (изм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) правноорганизационна форма, начин на финансиране, включително информация за физическите лица, които отговарят или участват в процедура за АРС – автобиография и диплома за завършено образование, тяхното възнаграждение, срока, за който са назначени, и от кого са наети;
3. процедурни правила за работа на органа за АРС;
4. размер на таксите за страните по спора, ако има такива;
5. средна продължителност на процедурата за АРС;
6. езици, на които потребителите могат да подават жалби и на които се провежда процедурата за АРС;
7. предмет на споровете, които попадат в обхвата на процедурата за АРС;
8. основания, на които органът може да откаже да разгледа спор, съгласно чл. 181г, ал. 5 ;
9. дали отговаря на условията и на изискванията за орган за АРС по този раздел.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат декларация за информацията по ал. 1, т. 7, мотивирана декларация за информацията по ал. 1, т. 9, както и други документи, съдържащи информацията по ал. 1, които се подписват от лицата, представляващи органа.
Чл. 181с. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията в двумесечен срок от датата на подаване на заявлението и документите по чл. 181р преценява дали органът, подал заявлението, отговаря на условията и на изискванията на този раздел и го уведомява за решението си.
(2) При извършване на преценка по ал. 1 се взема предвид и спазването на изискванията на чл. 181г, ал. 7 и 8.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Когато се установят нередовности в предоставената информация и/или в документите по чл. 181р , министърът на икономиката, инвестициите и индустрията дава указания и определя срок за тяхното отстраняване.
(4) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 3, заявлението се оставя без разглеждане.
Чл. 181т. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Списъкът по чл. 181п съдържа следната информация:
1. наименование, данни за контакт и адрес на интернет страниците на съответните органи за АРС;
2. размер на таксите за страните по спора, събирани от съответните органи за АРС, ако има такива;
3. езици, на които потребителите могат да подават жалби и на които се провежда процедурата за АРС на съответните органи за АРС;
4. предмет на споровете, които попадат в обхвата на процедурата за АРС на съответните органи за АРС;
5. спорове, които попадат в обхвата на съответните органи за АРС, включително секторите на икономика и техните дейности;
6. дали е необходимо физическо присъствие на страните или на техни представители, когато е приложимо, както и дали процедурата за АРС се провежда или може да бъде проведена в устна или писмена форма;
7. задължителен или незадължителен характер на резултата от процедурата за АРС на съответния орган;
8. основания, на които съответните органи за АРС могат да откажат да разгледат спор, съгласно чл. 181г, ал. 5 .
(2) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията предоставя на Европейската комисия списъка на признатите органи за АРС, както и информацията по ал. 1.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) При промяна в информацията по чл. 181р, ал. 1, т. 1 – 8 органът за АРС уведомява незабавно министъра на икономиката, инвестициите и индустрията за настъпилите промени.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) В случаите по ал. 3 министърът на икономиката, инвестициите и индустрията актуализира списъка на признатите органи за АРС и го предоставя на Европейската комисия заедно с актуална информация по ал. 1.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Когато министърът на икономиката, инвестициите и индустрията установи, че орган за АРС, включен в списъка по чл. 181п , престане да отговаря на изискванията на този раздел или на изискванията на Регламент (ЕС) № 524/2013 , го уведомява за установените несъответствия и дава указания за тяхното отстраняване в определен срок.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Когато орган за АРС, включен в списъка по чл. 181п , не изпълни в срок указанията по ал. 5, министърът на икономиката, инвестициите и индустрията в тримесечен срок го заличава от списъка на признатите органи за АРС и предоставя актуализирания списък на Европейската комисия.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията може по всяко време да изисква от орган за АРС да предоставя актуална информация по чл. 181р .
Чл. 181у. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г., изм., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Органът за АРС е длъжен на всеки две години считано от датата на признаването и включването му в списъка по чл. 181п да изготвя и предоставя на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията доклад за извършваната дейност, който включва следната информация:
1. брой на получените жалби и предмета на споровете по тях;
2. процентен дял на прекратените процедури за АРС и причините за тяхното прекратяване;
3. средна продължителност на процедурите за АРС за разглеждане на спорове;
4. процентно изражение на изпълнение на решенията от процедура за АРС, ако това е известно;
5. системни или значителни проблеми, които възникват често и водят до спорове между потребители и търговци; тази информация може да съдържа и препоръки за предотвратяване или решаване на такива проблеми;
6. оценка за ефективността на сътрудничеството в рамките на мрежите от органи за АРС, улесняващи решаването на трансгранични спорове, когато е приложимо;
7. оценка за ефективността на процедурата за АРС и възможните начини за подобряване на нейното функциониране;
8. обучение на физическите лица, отговарящи или участващи в процедура за АРС, по програма по чл. 181ф, ал. 8 , когато е приложимо.
Чл. 181ф. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията изготвя и предоставя на Европейската комисия доклад за развитието и функционирането на органите за АРС, който съдържа:
1. най-добрите практики на органите за АРС;
2. пропуските, които затрудняват функционирането на органите за АРС, по отношение на националните и трансгранични спорове, чрез статистически данни, когато е приложимо;
3. препоръките за подобряване на функционирането и ефективността на органите за АРС, когато е приложимо.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията публикува на интернет страницата на министерството:
1. доклада по ал. 1;
2. списъка по чл. 181п ;
3. електронна връзка към интернет страницата на Европейската комисия, на която е публикуван списък на признатите органи за АРС на държавите – членки на Европейския съюз;
4. електронна връзка към платформата за ОРС.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията осигурява публичен достъп до списъка по ал. 2, т. 3 и на траен носител.
(4) Органите за АРС и Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите публикуват на своите интернет страници електронна връзка към интернет страницата на Европейската комисия, на която е публикуван списъкът на признатите органи за АРС на държавите – членки на Европейския съюз, и осигуряват електронна връзка към платформата за ОРС. Когато е възможно, те осигуряват публичен достъп до списъка на признатите органи и на траен носител.
(5) Комисията за защита на потребителите насърчава сдруженията на потребителите и на търговците да публикуват на своите интернет страници електронна връзка към интернет страницата на Европейската комисия, на която е публикуван списъкът на признатите органи за АРС на държавите – членки на Европейския съюз, да предоставят публичен достъп до него и да осигуряват електронна връзка към платформата за ОРС.
(6) Комисията за защита на потребителите насърчава сдруженията на потребителите и на търговците да повишават осведомеността си за органите за АРС и процедурните им правила за работа и насърчава тяхното използване от потребителите и търговците.
(7) Комисията за защита на потребителите насърчава органите за АРС да обучават физическите лица, отговарящи или участващи в процедура за АРС, както и да повишават експертните си знания и квалификация.
(8) Комисията за защита на потребителите следи за качеството и консултира програмите за обучение на органите за АРС, когато обучават физическите лица, отговарящи или участващи в процедура за АРС.
Чл. 181х. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Органът за АРС обменя опит и си сътрудничи с други органи за АРС, включително и с органи за АРС на други държави – членки на Европейския съюз, при решаване на трансгранични спорове. Органът за АРС редовно обменя и информация за най-добрите практики при разглеждане на трансгранични и национални потребителски спорове.
(2) Комисията за защита на потребителите насърчава органите за АРС да се присъединят към мрежа от органи за алтернативно решаване на трансгранични потребителски спорове в конкретни сектори на икономиката, когато е изградена такава мрежа в рамките на Европейския съюз.
Чл. 181ц. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията насърчава сътрудничеството между органите за АРС, Комисията за защита на потребителите и другите държавни органи, които отговарят за прилагането на законодателството за защита на потребителите.
(2) Сътрудничеството по ал. 1 включва:
1. взаимен обмен на информация за най-добри практики в някои сектори на икономиката, за които потребителите многократно са подавали жалби;
2. предоставяне от страна на Комисията за защита на потребителите и другите държавни органи, които отговарят за прилагането на законодателството за защита на потребителите, на техническа експертиза и информация, необходима на органите за АРС, когато разполагат с такава.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) При осъществяване на сътрудничеството и обмена на информация по ал. 2 Комисията за защита на потребителите и другите държавни органи, които отговарят за прилагането на законодателството за защита на потребителите, спазват изискванията за защита на личните данни.
(4) Комисията за защита на потребителите, другите държавни органи, които отговарят за прилагането на законодателството за защита на потребителите, и органите за АРС спазват изискванията за опазване на служебната, производствената или търговската тайна, както и не разгласяват други сведения, станали им известни при или по повод изпълнение на техните задължения.
Раздел III – Помирителни комисии за решаване на потребителски спорове (Предишен раздел II, загл. изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г.)
Чл. 182. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 57 от 2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията създава общи и секторни помирителни комисии към Комисията за защита на потребителите, които са органи за алтернативно решаване на потребителски спорове и отговарят на изискванията на раздел II.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.) Общите помирителни комисии съдействат за разрешаване на национални и трансгранични спорове между потребители и търговци във връзка с договори за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги, договори за продажба на стоки, в т.ч. на стоки, съдържащи цифрови елементи, договори за предоставяне на услуги, включително във връзка с гаранционната отговорност, правото на рекламация за стоки или услуги, неравноправни клаузи в договорите, нелоялни търговски практики, предоставяне на съществена информация, туристически услуги и договори, сключвани с потребители.
(3) Общите помирителни комисии разглеждат и спорове между потребители и търговци в сектори на икономиката, в които няма орган за АРС.
(4) Секторните помирителни комисии разглеждат национални и трансгранични спорове между потребители и търговци в следните сектори на икономиката: енергетика, водоснабдителни и канализационни услуги, електронни съобщения и пощенски услуги, транспорт и финансови услуги.
(5) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 59 от 2016 г., изм., бр. 20 от 2018 г., в сила от 6.03.2018 г.) Спорове между доставчици на платежни услуги и ползватели на платежни услуги, както и между издатели на електронни пари и техни клиенти във връзка с прилагането на Закона за платежните услуги и платежните системи, на подзаконовите актове по прилагането му, на Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно презграничните плащания в рамките на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2560/2001 (ОВ, L 266/11 от 9 октомври 2009 г.), на Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (ОВ, L 94/22 от 30 март 2012 г.), както и на Регламент (ЕС) 2015/751 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно обменните такси за платежни операции, свързани с карти (OB, L 123/1 от 19 май 2015 г.) се разглеждат от Помирителната комисия за платежни спорове съгласно глава десета, раздел II от Закона за платежните услуги и платежните системи .
(6) Всяка секторна помирителна комисия в сектор енергетика, водоснабдителни и канализационни услуги, електронни съобщения и пощенски услуги, транспорт и финансови услуги формира различни състави в зависимост от обхвата на дейност на съответния регулаторен или надзорен орган.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията определя със заповед седалището и района на действие на общите и на секторните помирителни комисии, които ще съдействат за постигането на споразумение между потребители и търговци. Заповедта се публикува на интернет страниците на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията и на Комисията за защита на потребителите.
(8) Председателят на Комисията за защита на потребителите одобрява със заповед списък на председателите, заместник-председателите и останалите членове на общите и секторните помирителни комисии, които ще съдействат за постигането на споразумение между потребители и търговци. Заповедта и списъкът се публикуват на интернет страницата на Комисията за защита на потребителите.
Чл. 183. (Доп. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., изм. и доп., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., изм., бр. 57 от 2015 г.) (1) Общите помирителни комисии са в тричленен състав: председател, един представител на сдружение на потребителите и един представител на сдружение на търговците, браншови организации или камара на търговците от съответния сектор.
(2) Председателят на Комисията за защита на потребителите, съобразно предмета на спора, определя председателите на общите помирителни комисии, които трябва да са юрисконсулти или други служители с юридическо образование на Комисията за защита на потребителите.
(3) Останалите членове на общите помирителни комисии трябва да притежават подходяща квалификация съобразно предмета на спора, да не са осъждани за престъпления от общ характер и да не са лишени от правото да упражняват професия или дейност в областта на разглежданите спорове.
(4) Общите помирителни комисии се сформират от председателите им, които избират от списъка по чл. 182, ал. 8 един представител на сдруженията на потребителите и един представител на сдруженията на търговците, на браншови организации или на камара на търговците от съответния сектор съобразно предмета на спора.
(5) Ако обща помирителна комисия не може да се сформира поради липса на представител на сдружение на търговците, на браншови организации или на камара на търговците или на сдружение на потребителите, председателят на Комисията за защита на потребителите определя със заповед друга обща помирителна комисия, която да разрешава спорове в района, в който не може да се създаде обща помирителна комисия.
Чл. 183а. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм., бр. 57 от 2015 г.) (1) Секторните помирителни комисии са в тричленен състав: председател, определен от съответния регулаторен или надзорен орган, един представител на Комисията за защита на потребителите и един представител на сдружение на търговците, на браншови организации или на камара на търговците от съответния сектор, съгласно предмета на спора.
(2) Съответните регулаторни и надзорни органи определят председателите на секторните помирителни комисии за всеки сектор, включен в обхвата на регулираните от тях дейности.
(3) Членовете на секторните помирителни комисии трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да имат висше юридическо, икономическо, техническо образование или друго висше образование и поне три години професионален опит в съответния сектор;
2. да не са осъждани за престъпления от общ характер;
3. да не са лишени от правото да упражняват професията или дейността си в съответната професионална област, в която ще разглеждат спорове.
(4) Секторните помирителни комисии се сформират от председателите им, които избират от списъка по чл. 182, ал. 8 един представител на Комисията за защита на потребителите и един представител на сдружениe на търговците, на браншови организации или на камара на търговците от съответния сектор съобразно предмета на спора.
(5) Ако секторни помирителни комисии не могат да се сформират поради липса или несъгласие за участие на сдружение на търговците, на браншови организации или на камара на търговците от съответния сектор, помирителното производство се провежда в състав от председателите на секторните помирителни комисии и двама представители на Комисията за защита на потребителите.
Чл. 183б. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Общите и секторните помирителни комисии включват и заместник-председатели, които изпълняват правомощията на председателите в тяхно отсъствие, при отстраняването им поради конфликт на интереси или несъвместимост или в случаите, когато им е възложено образуването на помирителни производства по постъпили заявления.
(2) Заместник-председателите трябва да отговарят на изискванията на чл. 183, ал. 2 за общите помирителни комисии или на изискванията на чл. 183а, ал. 3 за секторните помирителни комисии.
(3) Броят на заместник-председателите се определя от председателя на Комисията за защита на потребителите за общите помирителни комисии и от съответните надзорни или регулаторни органи за секторните помирителни комисии в зависимост от предмета на спора.
Чл. 183в. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Председателят на Комисията за защита на потребителите включва в списъка по чл. 182, ал. 8 най-малко по трима представители на:
1. Комисията за защита на потребителите (за секторните помирителни комисии);
2. сдруженията на потребителите;
3. сдруженията на търговците, браншовите организации или камарата на търговците от съответния сектор.
(2) Разходите за възнаграждения на членовете, предложени за участие в общите и в секторните помирителни комисии по този раздел, се поемат от Комисията за защита на потребителите, съответния регулаторен или надзорен орган, сдруженията на потребителите и сдруженията на търговците, браншовите организации или камарата на търговците, които са ги определили.
Чл. 183г. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Общите и секторните помирителни комисии отговарят на изискванията за процедурите за алтернативно решаване на национални и трансгранични спорове и спазват принципите на доброволност, експертност, независимост, безпристрастност, прозрачност, ефективност, справедливост, свобода и законосъобразност, заложени в глава девета, раздел II на този закон .
(2) Общите и секторните помирителни комисии предоставят информация на потребителите и търговците за дейността си, насърчават ги да решават споровете си извънсъдебно, сътрудничат и обменят опит с други органи за АРС на национално ниво, както и с органи за АРС на други държави – членки на Европейския съюз, при решаване на трансгранични спорове.
(3) Общите и секторните помирителни комисии предоставят информация на потребителя за компетентния орган за алтернативно решаване на спорове, когато получат заявление на потребител срещу търговец и предметът на спора не е от тяхната компетентност.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Общите и секторните помирителни комисии спазват изискванията за защита на личните данни.
Чл. 183д. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) В случай на спор потребителят трябва да го отнесе за разглеждане директно към търговеца и страните да се опитат да го решат помежду си.
(2) Когато страните по ал. 1 не са решили спора помежду си, потребителят може да сезира общите или секторните помирителни комисии в зависимост от предмета на спора с подаване на заявление в писмена форма до Комисията за защита на потребителите, която администрира дейността на общите и секторните помирителни комисии.
(3) Заявлението и придружаващите го документи могат да бъдат подадени и по електронна поща или онлайн чрез интернет страницата на Комисията за защита на потребителите.
(4) Помирителното производство е неприсъствено за страните по спора и обменът на документи може да се извършва както онлайн, така и на място в деловодството на Комисията за защита на потребителите и териториалните й поделения, по пощенски път или по факс (офлайн).
Чл. 183е. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Участието на търговеца или на упълномощен негов представител в процедурата за АРС е доброволно и се осъществява чрез оказване на съдействие и предоставяне на помирителната комисия на необходимата информация, документи, становища, експертизи за постигане на споразумение с потребителя.
Чл. 183ж. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Общите и секторните помирителни комисии съдействат за разрешаване на спорове между потребители и търговци, като изготвят помирително предложение за страните, което, след като бъде одобрено от тях, има сила на споразумение между тях.
(2) Когато страните по спора са сключили споразумение, но някоя от тях не изпълнява задълженията си по него, другата страна може да се обърне към съда за разглеждане на спора – предмет на споразумението.
(3) Страните могат да придадат изпълнителна сила на сключеното споразумение, постигнато в помирителното производство, като го предоставят за одобрение пред компетентния съд.
(4) Общите и секторните помирителни комисии не разглеждат повторно спорове между потребители и търговци, за които е изготвено помирително предложение, независимо дали страните са го приели или не.
Чл. 183з. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Надзорните и регулаторните органи оказват съдействие и си сътрудничат с общите и секторните помирителни комисии при изпълнение на техните задължения в хода на помирителното производство.
Чл. 183и. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г., изм., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Председателят на Комисията за защита на потребителите изготвя годишен доклад за дейността на общите и на секторните помирителни комисии въз основа на получената информация от председателите на съответните общи и секторни помирителни комисии и го предоставя на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията. Годишният доклад се публикува на интернет страниците на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията и на Комисията за защита на потребителите.
Чл. 184. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., бр. 57 от 2015 г.) (1) Председателят на Комисията за защита на потребителите определя със заповед медиатори, които са служители на комисията и съдействат за разрешаването на спорове между потребители и търговци.
(2) Съдействието се осъществява по искане на потребител с подаване на заявление до Комисията за защита на потребителите, като производството пред медиатор се провежда в населено място, посочено измежду населените места, в които Комисията за защита на потребителите има териториални поделения.
Чл. 184а. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Производството пред общите и секторните помирителни комисии и медиатор не е задължителна предпоставка за предявяване на иск в съда.
(2) Давност спира да тече, когато е образувано производство пред общите и секторните помирителни комисии или медиатор.
Чл. 185. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм., бр. 14 от 2015 г., бр. 57 от 2015 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията издава правилник за дейността на общите и секторните помирителни комисии и правилник за дейността на медиаторите в съответствие с изискванията на раздел II.
Раздел IV – (Предишен раздел III – ДВ, бр. 57 от 2015 г., отм., нов, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Средства за колективна защита. Квалифицирани организации за предявяване на представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите (Загл. изм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.)
Чл. 186. (Доп. – ДВ, бр. 51 от 2006 г., бр. 53 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 105 от 2006 г., бр. 31 от 2007 г., бр. 59 от 2007 г., изм., бр. 64 от 2007 г., бр. 102 от 2008 г., доп., бр. 15 от 2010 г., в сила от 23.02.2010 г., изм. и доп., бр. 18 от 2011 г., изм., бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., доп., бр. 57 от 2015 г., изм., бр. 37 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г., доп., бр. 45 от 2019 г., в сила от 7.06.2019 г., бр. 57 от 2015 г., изм. и доп., бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г., отм., нов, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) (1) При нарушение на колективните интереси на потребителите квалифицираните организации може да предявят национален или трансграничен представителен иск за:
1. преустановяване или забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси;
2. средства за правна защита, като обезщетение, поправка, замяна, намаляване на цената, прекратяване на договора или възстановяване на платената цена.
(2) Колективните интереси на потребителите са общият интерес на потребителите и, особено за целите на средствата за правна защита – интересите на група потребители.
(3) Представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите може да бъдат предявени за нарушения на актовете на Европейския съюз, посочени в Приложение I на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (ОВ, L 409/1 от 4 декември 2020 г.), наричана по-нататък " Директива (ЕС) 2020/1828 ", включително на разпоредбите, чрез които тези актове са въведени в законодателството на Република България, когато тези нарушения увреждат или може да увредят колективните интереси на потребителите.
(4) Квалифицирана организация е:
1. организация, включена в списъка по чл. 186б, ал. 1 ;
2. Комисията за защита на потребителите;
3. организация или публичен орган, признати от държава членка, които имат право да предявяват представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите.
(5) Преди да предяви представителен иск по ал. 1, т. 1, квалифицираната организация предоставя на търговеца 14-дневен срок от писменото му уведомяване да преустанови нарушението. Когато търговецът не преустанови нарушението в рамките на посочения срок, квалифицираната организация може да предяви представителен иск за преустановяване или забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите.
Чл. 186а. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., отм., нов, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) (1) Квалифицираните организации по чл. 186, ал. 4, т. 1 и 2 имат право да предявят иск за обезщетяване на вредите, причинени на колективния интерес на потребителите. В тези случаи колективният интерес на потребителите е интересът на всички потребители, различен от сбора от техните индивидуални интереси, от спазване на разпоредбите на всички закони, имащи отношение към защита на потребителите.
(2) Искът се предявява и разглежда по реда на глава тридесет и трета от Гражданския процесуален кодекс .
(3) Когато искането за обезщетение е предявено от повече от един ищец, обезщетението се присъжда на всички ищци за общо разпореждане.
(4) Полученото обезщетение може да бъде изразходвано само за защита на интересите на потребителите.
Чл. 186б. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., отм., бр. 59 от 2007 г., нов, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията със заповед одобрява списъка на квалифицираните организации, които имат право да предявяват представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията публикува на интернет страницата на министерството списъка по ал. 1 и го предоставя на Европейската комисия заедно с информация за наименованието, предмета на дейност, единния идентификационен номер и правноорганизационната форма на включените в него квалифицирани организации.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2026 г.) При настъпване на промени министърът на икономиката, инвестициите и индустрията актуализира списъка по ал. 1 и го предоставя на Европейската комисия заедно с актуалната информация.
Чл. 186в . (Нов – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) (1) Право да бъде включена в списъка по чл. 186б, ал. 1 има организация, която:
1. има за цел защита на колективните интереси на потребителите в съответствие с актовете на Европейския съюз, посочени в Приложение I на Директива (ЕС) 2020/1828 ;
2. е вписана в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като сдружение за осъществяване на общественополезна дейност;
3. поддържа актуална интернет страница на организацията;
4. е извършвала дейности за защита интересите на потребителите през последната една година преди подаване на заявлението, включващи най-малко оказване на съдействие за решаване на потребителски спорове и предоставяне на съвети и информация на потребителите;
5. има функционираща приемна за предоставяне на съвети и информация на потребителите;
6. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
7. е независима и не се влияе от търговци, които имат икономически интерес от предявяване на представителен иск, включително в случай на финансиране от трето лице, и за тази цел е установила процедури за предотвратяване на такова влияние, както и на конфликт на интереси между организацията, лицата, които й предоставят финансиране, и интересите на потребителите;
8. оповестява публично на български език и в достъпен формат за хора с увреждания чрез подходящи средства, включително на своята интернет страница, информация, доказваща, че организацията отговаря на критериите по т. 1 – 7, и информация за източниците на финансиране на организацията, нейната организационна, управленска и членска структура, нейния предмет на дейност и за извършваните дейности.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2026 г.) Организация, която отговаря на изискванията по ал. 1 и желае да бъде включена в списъка по чл. 186б, ал. 1 , подава писмено заявление до министъра на икономиката, инвестициите и индустрията, което включва наименование и Единен идентификационен код на организацията. Към заявлението се прилагат:
1. годишен доклад за дейността на организацията за защита интересите на потребителите през последната една година;
2. информация за електронния адрес на интернет страницата на организацията;
3. информация за приемната по ал. 1, т. 5 с посочени адрес, работно време, телефон за контакт и име на лицето, отговарящо за приемната;
4. декларация, че са изпълнени изискванията по ал. 1, т. 6 и 7 от представляващия организацията;
5. информация за източниците на финансиране на организацията, включително данни за финансирането през съответната година и съотношението му спрямо бюджета за предходната година;
6. вътрешни правила на организацията, съдържащи процедури за избягване на влияние и конфликт на интереси между организацията, лицата, които й предоставят финансиране, и интересите на потребителите.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2026 г.) Когато се установят нередовности в представените документи, министърът на икономиката, инвестициите и индустрията или оправомощено от него длъжностно лице уведомява писмено заявителя, като му предоставя тридневен срок за отстраняване на нередовностите заедно с указание, че при неотстраняването им производството ще бъде прекратено.
Чл. 186г . (Нов – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията със заповед признава организацията за квалифицирана и я включва в списъка по чл. 186б, ал. 1 , когато тя отговаря на изискванията по чл. 186в, ал. 1 , или отказва да я признае и да я включи в списъка, когато тя не отговаря на тези изисквания.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2026 г.) Заповедта по ал. 1 се издава в двумесечен срок от постъпване на документите по чл. 186в, ал. 2 в Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията. В случаите по чл. 186в, ал. 3 срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите.
Чл. 186д . (Нов – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г., изм., бр. 55 от 2026 г.) При промяна на обстоятелствата по чл. 186в, ал. 1 организацията уведомява в 14-дневен срок министъра на икономиката, инвестициите и индустрията за настъпилите промени.
Чл. 186е . (Нов – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията може по всяко време да изиска от организациите да предоставят доказателства, че отговарят на изискванията по чл. 186в, ал. 1 .
(2) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2026 г.) Когато държава членка или Европейската комисия изрази съмнение, че организация не отговаря на изискванията по чл. 186в, ал. 1 , министърът на икономиката, инвестициите и индустрията разпорежда извършването на проверка, която да установи дали тази организация продължава да отговаря на изискванията.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2026 г.) Когато министърът на икономиката, инвестициите и индустрията установи, че организация, включена в списъка по чл. 186б, ал. 1 , не отговаря на изискванията на чл. 186в, ал. 1 , издава заповед за заличаване на организацията от списъка.
(4) Заповедта по ал. 3 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс .
Чл. 186ж . (Нов – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г., изм., бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията извършва проверка най-малко на всеки 5 години от включването в списъка по чл. 186б, ал. 1 дали организацията продължава да отговаря на изискванията на чл. 186в, ал. 1 .
Чл. 186з. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г., изм., бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията или определени от него длъжностни лица са контактна точка по смисъла на чл. 5 от Директива (ЕС) 2020/1828 , като данните за връзка на тези длъжностни лица се предоставят на Европейската комисия.
Чл. 187. (Отм., нов – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) (1) Организациите, включени в списъка по чл. 186б, ал. 1 , са длъжни да спазват принципа на прозрачност, като публикуват на своята интернет страница информация относно:
1. броя, вида, предмета и персоналния обхват на представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите;
2. актуалното състояние и движението по тези искове;
3. резултатите от предявените искове, включително влезлите в сила съдебни актове за тяхното недопускане или отхвърляне.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2026 г.) Организациите предоставят на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията в срок до 31 януари на всяка година доклад за дейността си по предявяване на национални и трансгранични представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите за предходната година.
(3) Докладът по ал. 2 съдържа информация за:
1. броя и вида на предявените представителни искове, включително по които съдебното производство е приключило;
2. вида на нарушенията по чл. 186, ал. 3 , както и страните в съдебното производство;
3. решенията на съда по исковете по т. 1.
Чл. 188. (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., отм., нов, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) (1) Комисията за защита на потребителите оказва съдействие между квалифицираните организации за осъществяване на обмен на информация, правни анализи, добри практики и опит във връзка със случаи на национални и трансгранични нарушения по чл. 186, ал. 3 .
(2) В случаите по ал. 1 Комисията за защита на потребителите и другите държавни органи, чиито функции са свързани със защита на потребителите, спазват изискванията за защита на личните данни.
(3) Комисията за защита на потребителите, държавните органи по ал. 2 и квалифицираните организации спазват изискванията за опазване на служебната, производствената или търговската тайна, както и не разгласяват други сведения, станали им известни при или по повод изпълнение на техните задължения.
Чл. 189. (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., отм., нов, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г., изм., бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията ежегодно предоставя информация на Европейската комисия за:
1. броя и вида на предявените представителни искове, съдебните производства по които са приключили;
2. вида на нарушенията по чл. 186, ал. 3 и страните по съответните представителни искове;
3. постановените решения на съда по исковете по т. 1.
Чл. 190. (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2006 г., отм., нов, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Давност за предявяване на представителен и индивидуален иск за средства за правна защита при нарушение по чл. 186, ал. 3 не тече в случаите по чл. 115 от Закона за задълженията и договорите , както и до приключване на съдебния процес по представителен иск за преустановяване или забрана на практика в нарушение на колективните интереси на потребителите, освен за изключените лица.
Чл. 190а. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2006 г., отм., бр. 59 от 2007 г., нов, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Влязъл в сила акт на съдебен или административен орган на държава членка за преустановяване или забрана на практика в нарушение на колективните интереси на потребителите е задължителен за всички съдилища и учреждения, включително по индивидуални и представителни искове за средства за правна защита.
Глава девета – "а" (Нова – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ НАЦИОНАЛНИТЕ ОРГАНИ, ОТГОВАРЯЩИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
Чл. 190б. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат по отношение на нарушения на законодателството за защита на интересите на потребителите, включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394 , на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 345/1 от 27 декември 2017 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) 2017/2394 ".
Чл. 190в. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Забранява се всяко действие или бездействие, което противоречи на законодателството за защита на интересите на потребителите, включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394 , и което е увредило, уврежда или има вероятност да увреди техните интереси.
Чл. 190г. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Компетентни органи по смисъла на чл. 3, т. 6 от Регламент (ЕС) 2017/2394 са:
1. Комисията за защита на потребителите – по отношение прилагане разпоредбите на:
а) глава втора, раздели I и IV ; глава четвърта, раздели I , II и III ; глава пета, раздели II и ІІІ ; глави шеста и седма и чл. 181н ;
б) Закона за електронната търговия ;
в) Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние ;
г) глава седма, раздел II от Закона за туризма ;
д) член 29а от Закона за дейностите по предоставяне на услуги ;
е) Закона за потребителския кредит ;
ж) глави втора, трета, шеста, седма, осма, девета, единадесета и дванадесета от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители ;
з) членове 3 , 4 и 6 от Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт;
и) членове 5 , 9 – 11 , 14 и 15 от Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 55/1 от 28 февруари 2011 г.);
к) членове 7 – 9 и 12 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 334/1 от 17 декември 2010 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) № 1177/2010 ";
л) член 14 от Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО ( Регламент за ОРС за потребители ) (ОВ, L 165/1 от 18 юни 2013 г.);
м) Регламент (ЕС) 2017/1128 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар (ОВ, L 168/1 от 30 юни 2017 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) 2017/1128 ";
н) Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2018 г. за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ, L 60/1 от 2 март 2018 г.);
о) (нова – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.) Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки ;
2. Изпълнителната агенция по лекарствата – по отношение прилагане разпоредбите на глава единадесета от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина ;
3. Комисията за регулиране на съобщенията – по отношение прилагане на чл. 261 от Закона за електронните съобщения ;
4. Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" – по отношение прилагане разпоредбите на:
а) Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 ;
б) Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт;
в) членове 22 – 24 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ, L 293/3 от 31 октомври 2008 г.);
5. Комисията за защита на конкуренцията – по отношение прилагане разпоредбите на чл. 32 – 34 от Закона за защита на конкуренцията ;
6. Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" – по отношение прилагане разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ, L 315/14 от 3 декември 2007 г.);
7. Съвета за електронни медии – по отношение прилагане разпоредбите на глава четвърта от Закона за радиото и телевизията ;
8. Изпълнителна агенция "Морска администрация" – по отношение прилагане разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1177/2010 ;
9. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" – по отношение прилагане разпоредбите на Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 55/1 от 28 февруари 2011 г.);
10. Българската народна банка – по отношение прилагане на чл. 13 – 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители и чл. 102 – 120 от Закона за платежните услуги и платежните системи ;
11. Министерството на туризма – по отношение прилагане разпоредбите на глава седма, раздел III от Закона за туризма .
Чл. 190д. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Комисията за защита на потребителите е Единна служба за връзка по смисъла на чл. 3, т. 7 от Регламент (ЕС) 2017/2394 .
(2) Комисията за защита на потребителите, в качеството си на Единна служба за връзка, и компетентните органи по чл. 190г, т. 2 – 11 обменят информация и сътрудничат помежду си във връзка с упражняваните от тях правомощия за разследване и за прилагане на законодателството за защита на потребителите, предвидени в Регламент (ЕС) 2017/2394 , при условията и по реда на същия регламент.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) Комисията за защита на потребителите, в качеството си на Единна служба за връзка, и компетентните органи по чл. 190г, т. 2 – 11 обменят информация и сътрудничат помежду си и с компетентните органи на държавите членки и с Европейската комисия за предприемане на координирани действия за преустановяване на широко разпространени нарушения и на широко разпространени нарушения със съюзно измерение при условията и по реда на глава IV от Регламент (ЕС) 2017/2394 .
Чл. 190е. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Компетентните органи по чл. 190г упражняват пряко правомощията за разследване на нарушения на законодателството за защита на потребителите, предвидени в чл. 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/2394 .
(2) Държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите оказват съдействие и сътрудничат на компетентните органи по чл. 190г във връзка с изпълнение на предоставените им правомощия по разследване и прилагане на законодателството за защита на потребителите по Регламент (ЕС) 2017/2394 .
Чл. 190ж. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Комисията за защита на потребителите, в качеството си на компетентен орган по чл. 190г, т. 1 , упражнява пряко правомощията за прилагане на законодателството за защита на потребителите, предвидени в чл. 9, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/2394 , като правомощията й по чл. 9 , параграф 4 , буква "ж" от същия регламент се осъществяват чрез издаване разпореждане на:
1. търговец да премахне съдържание или да ограничи достъпа до онлайн интерфейс, или да отправи ясно предупреждение до потребителите при достъпа им до неговия онлайн интерфейс;
2. доставчик на хостинг услуги и на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да премахнат, блокират или ограничат достъпа до онлайн интерфейс, или
3. регистраторите на домейни да заличат пълното име на домейн, когато е необходимо, и след като бъде преустановено нарушението, да разрешат отново да бъде регистриран домейнът.
(2) Компетентните органи по чл. 190г, т. 2 – 11 упражняват пряко правомощията за прилагане на законодателството за защита на потребителите, предвидени в чл. 9, параграф 4, букви "а" – "е" и "з" от Регламент (ЕС) 2017/2394 .
(3) Компетентните органи по чл. 190г, т. 2 – 11 отправят писмено искане до Комисията за защита на потребителите за предприемане на мерки по ал. 1, когато предприетите от тях действия за прилагане на законодателството, предвидени в чл. 9, параграф 4, букви "а" – "е" и "з" от Регламент (ЕС) 2017/2394 , не са довели до преустановяване или забрана на нарушението с цел предотвратяване на риска от сериозни вреди на колективните интереси на потребителите. Искането трябва да бъде мотивирано.
(4) Председателят на Комисията за защита на потребителите въз основа на отправено писмено искане по ал. 3 издава заповед, с която разпорежда на търговеца, отговорен за нарушение, да премахне съдържание от онлайн интерфейс или да отправи ясно предупреждение до потребителите при достъпа им до неговия онлайн интерфейс. Заповедта се публикува на интернет страницата на комисията в деня на нейното издаване, а търговецът незабавно се уведомява по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс . Търговецът е длъжен да изпълни заповедта в срок до три дни от уведомяването му.
(5) При неизпълнение на заповедта по ал. 4 председателят на комисията издава заповед, с която разпорежда на доставчиците на хостинг услуги и на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да премахнат, блокират или ограничат достъпа до онлайн интерфейса на търговеца, отговорен за нарушението. Заповедта се публикува на интернет страницата на Комисията за защита на потребителите в деня на нейното издаване. Доставчиците на хостинг услуги се уведомяват незабавно от комисията по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс , а предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, се смятат за уведомени за заповедта от деня на нейното публикуване. Доставчиците на хостинг услуги и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да изпълнят заповедта в срок до три дни от уведомяването им.
(6) Когато предприетите от Комисията за защита на потребителите мерки по ал. 4 и 5 не са постигнали преустановяване на нарушението, председателят на комисията издава заповед, с която разпорежда на регистраторите на домейни да заличат пълното име на домейна на търговеца, отговорен за нарушението. Заповедта се публикува на интернет страницата на комисията в деня на нейното издаване, а регистраторът на домейн се уведомява незабавно по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс , когато името на домейна на търговеца попада в областта ".bg". Регистраторът на домейн е длъжен да изпълни заповедта в срок до три дни от уведомяването му.
(7) Председателят на Комисията за защита на потребителите създава условия за извършване на автоматизирана проверка от страна на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за издадените заповеди по ал. 5.
(8) Регистраторите на домейни са длъжни да поискат съгласие от Комисията за защита на потребителите при постъпване на искане за регистриране на домейн на търговец, за който има издадена заповед по ал. 6.
(9) Заповедите по ал. 4, 5 и 6 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс . Обжалването не спира изпълнението им, освен ако съдът разпореди друго.
(10) Комисията за защита на потребителите уведомява компетентния орган, отправил искането по ал. 3, за резултатите от предприетите от нея действия.
Чл. 190з. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Компетентните органи по чл. 190г могат да започнат по собствена инициатива разследване или процедура за преустановяване или за налагане на забрана на нарушения на законодателството, включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394 .
(2) Компетентните органи по чл. 190г могат да публикуват всяко окончателно решение, всеки поет от търговеца ангажимент или всяка заповед, приети или издадени във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) 2017/2394 , включително да публикуват самоличността на търговеца, отговорен за нарушение на законодателството за защита на потребителите, включено в обхвата на същия регламент.
Чл. 190и. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията предоставя на Европейската комисия информация относно:
1. списъка на компетентните органи, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите, включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394 , данните за контакт с тях, правомощия и отговорности;
2. Единната служба за връзка – данните за контакт, правомощия и отговорности.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) При промяна в информацията по ал. 1 министърът на икономиката, инвестициите и индустрията уведомява незабавно Европейската комисия за настъпилите промени.
Чл. 190к. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) Европейският потребителски център, представителните сдружения на потребителите и когато е необходимо, сдружения на търговците, могат да подават сигнали до компетентните органи по чл. 190г и до Европейската комисия за предполагаеми нарушения на законодателството за защита на потребителите, включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394 , като предоставят информацията, посочена в чл. 26, параграф 3 от същия регламент, с която разполагат. Информацията, която се предоставя, трябва да бъде вярна, актуална и точна и при необходимост да бъде коригирана или оттегляна.
(2) Компетентните органи по чл. 190г не са длъжни да откриват процедура или да предприемат действия във връзка с отправен до тях сигнал от органите и организациите по ал. 1.
(3) Председателят на Комисията за защита на потребителите предоставя на Европейската комисия списък на органите и организациите по ал. 1, имащи право да подават сигнали за предполагаеми нарушения на Регламент (ЕС) 2017/2394 , данните за контакт с тях и информация за органите и организациите.
Чл. 190л. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) При осъществяване на своята дейност по прилагане на Регламент (ЕС) 2017/2394 компетентните органи по чл. 190г могат да използват като доказателство всеки документ, информация, констатация, декларация, заверени с оригинала копия на документи, предоставени от компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз, събрани по надлежния й законов ред, независимо от носителя, на който се съхраняват.
Чл. 190м. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Информацията, която се събира от компетентните органи по чл. 190г и която им се предоставя във връзка с изпълнение на техните правомощия, се използва единствено за целите на Регламент (ЕС) 2017/2394 и може да бъде разкривана само при условията на чл. 33 от същия регламент .
Глава десета – КОНТРОЛ
Чл. 191. (1) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Контролът по този закон се осъществява от Комисията за защита на потребителите.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Контролът по глава пета, раздел I се осъществява от органите по чл. 79, ал. 1 .
(3) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Контролът по глава втора , глава четвърта, раздел II и глава пета , раздели II и III се осъществява и от звената за защита на потребителите в общинските администрации.
(4) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 1.11.2012 г., изм., бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.) Комисията за защита на потребителите осъществява контрол за изпълнението на изискванията на Регламент (ЕС) 2020/740 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 2020 г. относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други параметри, за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1369 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1222/2009 (ОВ, L 177/1 от 5 юни 2020 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) 2020/740 ".
(5) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Комисията за защита на потребителите е орган по надзор на пазара по чл. 18 от Регламент (ЕC) № 1007/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране и маркиране на текстилните продукти по отношение на техния влакнест състав и за отмяна на Директива 73/44/ЕИО на Съвета и на директиви 96/73/ЕО и 2008/121/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 272/1 от 18 октомври 2011 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕC) № 1007/2011 ", и осъществява контрол за спазване изискванията на посочения регламент.
(6) (Нова – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Комисията за защита на потребителите осъществява контрол за спазване на изискванията на Регламент (ЕС) № 524/2013 .
(7) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2019 г., в сила от 7.06.2019 г.) Комисията за защита на потребителите осъществява контрол за спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2018/302 в случаите, когато клиентът е потребител.
(8) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Комисията за защита на потребителите осъществява контрол за спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2017/1128 .
Чл. 192. Длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 имат право:
1. на свободен достъп в производствените и търговските обекти;
2. да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол;
3. да вземат проби и мостри за лабораторни изследвания;
4. да привличат експерти в съответната област, когато проверката е особено сложна и изисква специални знания;
5. да съставят актове за установяване на нарушения.
Чл. 192а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) Длъжностните лица от Комисията за защита на потребителите имат право и:
1. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон, независимо от формата на документа;
2. да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения на този закон, които са му известни;
3. да извършват проверки на място.
(2) Председателят на Комисията за защита на потребителите има право да:
1. разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението на този закон;
2. изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението на този закон и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;
3. разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение на този закон и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние.
Чл. 193. Длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 са длъжни да:
1. установяват точно фактите при извършвания от тях контрол;
2. дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона;
3. дават заключения по възраженията във връзка с установените нарушения;
4. опазват служебната, производствената и търговската тайна и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват информацията от проверката извън предназначението й;
5. уведомяват съответния специализиран орган за контрол в случаите, когато смятат, че е налице нарушение на друг нормативен акт.
Чл. 194. Специализираните органи за контрол, предвидени в други нормативни актове, чиито контролни функции са свързани пряко или косвено със защитата на потребителите, съдействат на Комисията за защита на потребителите, като:
1. я уведомяват за случаи, в които смятат, че е налице нарушение на този закон;
2. участват в извършването на съвместни проверки.
Чл. 194а. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Комисията за защита на потребителите координира на национално ниво дейността на административните органи, имащи отношение към защитата на потребителите.
(2) Ръководителите и длъжностните лица на контролните органи, имащи отношение към правата на потребителите, са длъжни да сътрудничат и да оказват съдействие на Комисията за защита на потребителите при осъществяване на правомощията й.
Чл. 195. (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Глобите и санкциите, събрани по този закон, се администрират по бюджета на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията, с изключение на глобите и санкциите по наказателни постановления, издадени от кметове на общини или упълномощени от тях длъжностни лица, които постъпват по съответния общински бюджет.
Чл. 196. (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) По бюджета на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията се предвиждат средства за следните дейности по този закон:
1. изготвяне на нормативни актове за защита на потребителите;
2. програми и участия в национални и международни прояви за защита на потребителите;
3. подпомагане дейността на сдруженията на потребителите по чл. 172 ;
4. осигуряване работата на Националния съвет за защита на потребителите;
5. информация и популяризиране на дейностите по защита на правата на потребителите;
6. квалификация и обучение на служителите на органите за защита на потребителите;
7. подпомагане на дейността на помирителните комисии по чл. 182 ;
8. изграждане, развитие и поддържане на материална база на контролните органи;
9. анализи и експертизи, свързани с контролната дейност по този закон;
10. застраховка на служителите на контролните органи по този закон;
11. възнаграждения на независими експерти, консултанти и извънщатни сътрудници и осигуряване на условия за тяхната работа;
12. командироване на служителите на контролните органи по този закон на територията на страната;
13. други разходи, свързани със защитата на потребителите.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.).
(3) (Отм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.).
Глава единадесета – АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 197. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., доп., бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на разпоредбите на чл. 4, 5 , 6 и 8 на виновните лица се налага глоба в размер от 300 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай.
Чл. 198. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на изискванията за етикетиране на стоките по чл. 9 , 10 и 11 и на наредбите по чл. 12 на виновните лица се налага глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 300 до 1500 лв.
Чл. 199. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на чл. 13 и 14 на виновните лица се налага глоба в размер от 300 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 500 до 2000 лв.
Чл. 200. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) За нарушение на разпоредбите по чл. 15, 16 , 17, 19 , чл. 20, ал. 1 и чл. 21 – 29 и на наредбите по чл. 31 на виновните лица се налага глоба в размер от 300 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 500 до 5000 лв.
Чл. 201. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на разпоредбата на чл. 30 на виновните лица се налага глоба в размер от 300 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.
Чл. 202. (Отм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., нов, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., доп., бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на разпоредбите на чл. 147а и 147б на физическите лица се налага глоба в размер от 500 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 1000 до 5000 лв.
Чл. 203. (Отм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., нов, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) (1) При извършено широко разпространено нарушение или широко разпространено нарушение със съюзно измерение, установено от Комисията за защита на потребителите, при осъществяване на мерки за прилагане на законодателството за защита на потребителите в рамките на координирани действия, предприети от компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, съгласно чл. 21 на Регламент (ЕС) 2017/2394 , председателят на Комисията за защита на потребителите налага на едноличните търговци и юридическите лица имуществена санкция в размер до 4 на сто от реализирания от тях оборот в страната през предходната финансова година за:
1. нарушение на разпоредбите на чл. 68в – 68з и чл. 68к относно прилагането на нелоялни търговски практики;
2. нарушение на разпоредбите на чл. 4 , чл. 47, ал. 1 – 3 , ал. 5 – 7, чл. 47а , 48 , 49 , чл. 52, ал. 4 , чл. 54, ал. 1 и 2 , чл. 55, ал. 3 , чл. 58, ал. 1 , чл. 62, ал. 1 , чл. 62а , 62б , 62в , чл. 62г, ал. 2 и чл. 62д , както и за възпрепятстване правото на потребителя по чл. 50 ;
3. продължаващо прилагане от търговец на клауза, включена в договор с общи условия с потребители, която е обявена с влязло в сила решение на съда за неравноправна по смисъла на чл. 143 – 147 .
(2) В случаите по ал. 1 за нарушение на разпоредбите на чл. 16 , чл. 19, ал. 2 , чл. 20, ал. 1 , чл. 21 , 23 и чл. 65 относно обозначаване цените на стоките председателят на Комисията за защита на потребителите налага на едноличните търговци и юридическите лица имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв.
(3) Когато в резултат на координирано действие, предприето съгласно чл. 21 на Регламент (ЕС) 2017/2394 , компетентните органи на държавите членки вземат решение санкцията да бъде наложена от компетентен орган на една държава – членка на Европейския съюз, от името на всички държави – членки на Европейския съюз, участващи в координираното действие, председателят на Комисията за защита на потребителите налага на едноличните търговци и юридическите лица имуществена санкция в размер до 4 на сто от реализирания от тях оборот във всички държави – членки на Европейския съюз, засегнати от нарушението. Когато извършителят на нарушението по ал. 1 е част от обединение по смисъла на глава осемнадесета от Търговския закон при налагане на имуществената санкция се взема предвид реализираният общ оборот на обединението в държавите – членки на Европейския съюз, засегнати от нарушението.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 1.01.2026 г.) В случаите по ал. 1 и 3, когато няма информация за оборота, реализиран от извършителя на нарушението през предходната финансова година в държавите – членки на Европейския съюз, засегнати от нарушението, се налага имуществена санкция в размер до 2 000 000 евро.
Чл. 204. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) За неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация на потребител по чл. 47, ал. 1 – 3 , 5 – 7, чл. 47а , 48 и 49 на физическите лица се налага глоба в размер от 300 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. за всеки отделен случай.
Чл. 205. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., доп., бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 на виновните лица се налага глоба в размер от 2000 до 10 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 5000 до 15 000 лв.
Чл. 206. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., доп., бр. 27 от 2013 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) За нарушение на разпоредбите на чл. 52, ал. 4 , чл. 54, ал. 1 , 2 , 6 – 7 , чл. 55, ал. 3 , чл. 62в , чл. 62г, ал. 2 и чл. 62д на физическите лица се налага глоба в размер от 300 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. за всеки отделен случай.
Чл. 207. (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., нов, бр. 27 от 2013 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., доп., бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) На лице, което възпрепятства правото на потребител по чл. 50 да се откаже от сключения договор от разстояние или от договор извън търговския обект, се налага глоба в размер от 1000 до 3000 лв. или имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. за всеки отделен случай.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.).
Чл. 208. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., доп., бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За доставка на стоки, както и вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна, в нарушение на чл. 62, ал. 1 , на физическите лица се налага глоба в размер от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 208а. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2013 г.) За нарушение на разпоредбите на чл. 62а или на чл. 62б на виновните лица се налага глоба в размер на 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер на 5000 лв. за всеки отделен случай.
Чл. 209. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) За нарушение на чл. 63 , 64, чл. 65, ал. 1 и чл. 66 на виновните лица се налага глоба в размер от 300 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 500 до 5000 лв.
Чл. 210. (Отм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.).
Чл. 210а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. и доп., бр. 102 от 2008 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., доп., бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) За нарушение на чл. 68в , чл. 68г , чл. 68ж, т. 1 – 11 , 13 , 15 , 18 – 27 и чл. 68к, т. 3 – 6 на виновните лица се налага глоба в размер от 1000 до 30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 2000 до 50 000 лв.
Чл. 210б. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., доп., бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) За нарушение на чл. 68ж, т. 12 , 14 , 16 и 17 и на чл. 68к, т. 1 , 2 , 7 и 8 на виновните лица се налага глоба в размер от 2000 до 50 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 2000 до 70 000 лв.
Чл. 210в. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., доп., бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) Който не изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 се наказва с глоба в размер от 2000 до 50 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 70 000 лв.
Чл. 210г . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2026 г., в сила от 9.08.2026 г. до 9.08.2027 г.) (1) За нарушение на чл. 68н, ал. 1 на виновните лица се налага глоба в размер от 1000 до 10 000 евро, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 евро.
(2) Когато нарушението е извършено по отношение на повече от една стока, услуга или търговски обект, за всяко нарушение се налага отделно наказание.
Чл. 210д . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2026 г., в сила от 9.08.2026 г. до 9.08.2027 г.) Който не предостави информация по чл. 68п или предостави непълна, неточна, недостоверна или заблуждаваща информация, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 евро.
Чл. 210е . (Нов – ДВ, бр. 58 от 2026 г., в сила от 9.08.2026 г. до 9.08.2027 г.) Който възпрепятства проверка или не изпълни разпореждане по чл. 68о , се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 евро, а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 евро.
Чл. 211. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., отм., нов, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Който пуска или предоставя на пазара продукти в нарушение на чл. 5 от Регламент (ЕС) 2023/988 , се наказва с глоба в размер от 5000 до 40 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 8000 до 50 000 лв.
Чл. 212. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., отм., нов, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Който пуска или предоставя на пазара продукт, без да е оценено и удостоверено съответствието му с нормативно установените изисквания за безопасност по чл. 6 – 8 от Регламент (ЕС) 2023/988 , се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 8000 до 20 000 лв.
Чл. 213. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., отм., нов, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) (1) Който пуска на пазара продукт, за който не е извършен вътрешен анализ на риска и не е изготвена техническа документация съгласно изискванията на чл. 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/988 , и който не изпълни задълженията си по чл. 71, ал. 2 и 3 , се наказва с глоба в размер от 1000 до 1500 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
(2) Който пуска на пазара продукт, който не е придружен от указания и информация на български език съгласно изискванията на чл. 72, ал. 1 , се наказва с глоба в размер от 1000 до 1500 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
Чл. 214. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., отм., нов, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Който пуска на пазара продукт в нарушение на изискванията на чл. 11 от Регламент (ЕС) 2023/988 и който не изпълни свое задължение по чл. 11 от Регламент (ЕС) 2023/988 , се наказва с глоба в размер от 1000 до 1500 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
Чл. 215. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., отм., нов, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Икономически оператор, който не изпълни свое задължение по Регламент (ЕС) 2023/988 , за което не е предвидено друго наказание, се наказва с глоба в размер от 2000 до 7000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв.
Чл. 216. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., отм., нов, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Доставчик на онлайн място за търговия, който не изпълни свое задължение по Регламент (ЕС) 2023/988 , се наказва с глоба в размер от 2000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.
Чл. 217. (Отм., нов – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) За нарушение на разпоредбата на чл. 28, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 на виновното лице се налага глоба в размер от 1000 до 4000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.
Чл. 218. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., отм., нов, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Който не изпълни разпореждане или задължително предписание на Комисията за защита на потребителите за предприемане на мерки за осигуряване безопасността на продуктите по Регламент (ЕС) 2023/988 , се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 30 000 лв.
Чл. 219. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., отм., нов, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Който откаже достъп до производствени или търговски помещения или складове или по какъвто и да е начин възпрепятства орган за надзор на пазара да изпълнява служебните си задължения по чл. 84, се наказва с глоба в размер от 1500 до 2500 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
Чл. 220. (Отм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.).
Чл. 221. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., доп., бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., отм., бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.).
Чл. 222. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм., бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.) За неизпълнение на разпоредбата на чл. 127 на виновните лица се налага глоба в размер от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.
Чл. 222а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 18 от 2011 г., доп., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., отм., бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.).
Чл. 223. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г., доп., бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който не изпълни задълженията си по чл. 156 – 158 , 160 , 161б – 161д и 161и , се наказва с глоба в размер от 300 до 2500 лв., а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.
Чл. 224. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който рекламира договор или група договори в нарушение на изискванията на чл. 159 и 161 , се наказва с глоба в размер от 500 до 2500 лв., а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.
(2) Глобата или имуществената санкция по ал. 1 се налага и на лице, което излъчва или предоставя за излъчване за своя сметка реклама за сключване на договор, която не отговаря на изискванията на чл. 159 и 161 .
Чл. 225. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който в нарушение на чл. 161ж пряко или косвено начисли разходи на потребител, който упражнява правото си на отказ от сключения договор, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който в нарушение на чл. 161з изисква или приема авансово плащане, предоставяне на гаранции, блокиране на пари по сметки, изрично признаване на задължения или всякаква друга насрещна престация от потребител, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 225а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 18 от 2011 г., в сила от 1.11.2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.) Доставчик по смисъла на Регламент (ЕС) 2020/740 , който не изпълнява задълженията си по чл. 4 от регламента , се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв. или с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
(2) (Нова – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.) Доставчик по смисъла на Регламент (ЕС) 2020/740 , който не изпълнява задълженията си по чл. 5 от регламента , се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв. или с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.) Дистрибутор по смисъла на Регламент (ЕС) 2020/740 , който не изпълнява задълженията си по чл. 6 от регламента , се наказва с глоба в размер 500 лв. или с имуществена санкция в размер 2000 лв.
(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.) Доставчик на превозно средство или дистрибутор на превозно средство по смисъла на Регламент (ЕС) 2020/740 , който не изпълнява задълженията си по чл. 7 от регламента , се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв. или с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
(5) (Нова – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.) Доставчик на услуги на информационното общество по смисъла на Закона за електронната търговия , който не изпълнява задълженията си по чл. 8 от Регламент (ЕС) 2020/740 , се наказва с глоба от 500 до 1500 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 3000 лв.
Чл. 225б. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) На икономически оператор по смисъла на Регламент (ЕC) № 1007/2011 , който не изпълни задълженията си по чл. 15 от регламента, се налага глоба в размер от 500 до 1500 лв. или имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 225в. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) За неизпълнение на задължението за предоставяне на информация на потребител по чл. 181н на физическите лица се налага глоба от 200 до 500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв. за всеки отделен случай.
Чл. 225г. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2019 г., в сила от 7.06.2019 г.) (1) На търговец по смисъла на Регламент (ЕС) 2018/302 , който не спази изискванията на чл. 3 , 4 и 5 от регламента в случаите, когато клиентът е потребител, се налага глоба от 500 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. за всеки отделен случай.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 6000 лв., а имуществената санкция е в размер от 2000 до 10 000 лв.
Чл. 225д. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) На доставчик на услуга за онлайн съдържание, който не спази изискванията на Регламент (ЕС) 2017/1128 , се налага глоба в размер от 500 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридически лица – имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. за всеки отделен случай.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер от 1000 до 6000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.
Чл. 226. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм., бр. 64 от 2007 г., в сила от 11.08.2007 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., отм., бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.).
Чл. 227. Длъжностно лице, което не изпълни задължение по този закон, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.
Чл. 228. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушения на този закон, извън посочените в тази глава, виновните лица се наказват с глоба в размер от 100 до 500 лв., а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция, в размер от 100 до 500 лв.
Чл. 229. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на наредбите и другите нормативни актове по прилагането на този закон, за които не са предвидени санкции по тази глава, на виновните лица се налага глоба в размер от 50 до 500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 50 до 500 лв.
Чл. 230. (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за защита на потребителите за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона, извън случаите по чл. 215 , на виновните лица се налага глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 200 до 1000 лв.
Чл. 230а. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За възпрепятстване на длъжностни лица на компетентните органи по чл. 190г и неоказване на необходимото им съдействие и сътрудничество при осъществяване на техните правомощия по чл. 190е и 190ж на лицата се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 230б. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) На едноличен търговец или юридическо лице, които не изпълнят заповед по чл. 190ж, ал. 4 , се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.
Чл. 230в. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) За неизпълнение на задължението по чл. 190ж, ал. 5 на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съответно на доставчик на хостинг услуги, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в двоен размер.
Чл. 230г. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) (1) На регистратор на домейн, който не изпълни задължението си по чл. 190ж, ал. 6 и 8 , се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в двоен размер.
Чл. 230д. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 18 от 2011 г., предишен чл. 230а, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За възпрепятстване на длъжностни лица при осъществяване на правомощията им по чл. 192 и 192а и за неизпълнение на разпореждане по чл. 192а, ал. 1, т. 2 и ал. 2 на лицата се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 230е. (Нов – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) При налагане на глоба или имуществена санкция председателят на Комисията за защита на потребителите, когато е приложимо, взема предвид:
1. естеството, тежестта, мащаба и продължителността на нарушението;
2. предприетите от търговеца действия за смекчаване или поправяне на вредите, претърпени от потребителите;
3. предишните нарушения на търговеца, ако има такива;
4. получените финансови ползи или предотвратените загуби от търговеца, ако има информация за това;
5. санкциите, наложени на търговеца за същото нарушение в друга държава – членка на Европейския съюз, при трансгранични случаи, когато информацията за тези санкции е налична посредством механизма за осъществяване на сътрудничество между националните органи, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите съгласно Регламент (ЕС) 2017/2394 ;
6. други утежняващи или смекчаващи обстоятелства, приложими за конкретния случай.
Чл. 231. При повторно нарушение по тази глава виновните лица се наказват с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция, в двоен размер.
Чл. 232. (1) В случаите на санкционирано, с влязло в сила наказателно постановление, нарушение по този закон контролният орган предлага на органа, издал лиценза и/или разрешителното за упражняване на дейност, неговото отнемане.
(2) Органът, издал лиценза и/или разрешителното за упражняване на дейност, се произнася по предложението с мотивирано решение, за резултатите от което уведомява незабавно контролния орган по ал. 1, а в случай че отнема издадения лиценз или разрешение, посочва и датата и основанието за отнемането му.
Чл. 233. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени от ръководителя на съответния контролен орган или от кмета на общината.
(2) Наказателните постановления се издават от ръководителя на контролния орган, от кмета на общината или от упълномощени от тях длъжностни лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания .
(4) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Актове за установяване на административните нарушения и наказателните постановления по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания , както и индивидуалните административни актове по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс може да се връчват на всяко физическо лице, което се намира в търговския обект и което е в граждански или трудови правоотношения с лицето, срещу което са издадени.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. При противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите.
§ 1а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) При противоречие между разпоредбите на глава четвърта, раздел III и разпоредби на правото на Европейския съюз или на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз, които съдържат специални изисквания относно нелоялните търговски практики, се прилагат разпоредбите на правото на Европейския съюз или на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз, за тези специални аспекти на нелоялните търговски практики.
§ 1б. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) При противоречие между разпоредбите на глава четвърта, раздел III и разпоредбите на друг закон, който не въвежда изисквания на правото на Европейския съюз, които предвиждат по-строги изисквания относно нелоялни търговски практики, се прилага този закон.
§ 1в. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) (1) Разпоредбата на чл. 4 за договори, различни от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, и на глава четвърта, раздел I се прилагат по отношение на договорите, сключени между търговец и потребител, съгласно които потребителят заплаща или се задължава да заплати цена. Те се прилагат и по отношение на договорите за доставка на вода, газ, електрическа енергия или за централно отопление, включително тези, предоставяни от публични доставчици, доколкото тези стоки се предоставят въз основа на договор.
(2) Разпоредбата на чл. 4 за договори, различни от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, и на глава четвърта, раздел I се прилагат и по отношение на договорите, сключени между търговец и потребител, съгласно които търговецът предоставя или се задължава да предостави цифрово съдържание, което не е на материален носител, или цифрова услуга на потребителя, а потребителят предоставя или се задължава да предостави лични данни на търговеца, с изключение на случаите, когато личните данни, предоставени от потребителя, се обработват от търговеца изключително с цел предоставяне на цифровото съдържание, което не е на материален носител, или на цифровата услуга, или за да позволи на търговеца да изпълни своите задължения, произтичащи от закон, доколкото търговецът не обработва тези данни с друга цел.
§ 1г. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) При противоречие между разпоредбите на чл. 4 или разпоредбите на глава четвърта, раздел I и разпоредби на правото на Европейския съюз или разпоредби, въвеждащи в българското законодателство изисквания на правото на Европейския съюз, регулиращи конкретни сектори на икономиката, се прилагат разпоредбите на правото на Европейския съюз или разпоредбите на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз за тези конкретни сектори.
§ 1д. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм., бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.) По отношение на договорите за продажба, договорите от разстояние и договорите извън търговския обект търговците могат да предлагат на потребителите договорни условия, които предоставят по-висока степен на защита от тази, предвидена в чл. 4 , в глава четвърта, раздел I и в Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки .
§ 1е. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Изискванията за предоставяне на информация по чл. 4 и глава четвърта, раздел I допълват изискванията за предоставяне на информация по Закона за дейностите по предоставяне на услуги и Закона за електронната търговия . При противоречие между разпоредбите на Закона за електронната търговия или на Закона за дейностите по предоставяне на услуги и разпоредбите на чл. 4 и на глава четвърта, раздел I относно съдържанието и начина за предоставяне на информация на потребителите се прилагат разпоредбите на чл. 4 и глава четвърта, раздел I.
§ 1ж. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Разпоредбите на чл. 10 , 11 и 12 от Закона за електронната търговия се прилагат независимо от разпоредбата на чл. 49 .
§ 1з. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Разпоредбите на чл. 62в – 62д се прилагат за договори за продажба, договори за услуги и договори за доставка на вода, газ, електрическа енергия, за централно отопление или за цифрово съдържание.
§ 1и. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г., отм., бр. 20 от 2022 г., в сила от 11.03.2022 г.).
§ 1к. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., предишен § 1и, бр. 37 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) Разпоредбите на чл. 103б и 103в се прилагат за договори за продажба. Те не се прилагат за договори за доставка на вода, газ или електрическа енергия, когато не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество, за централно отопление или за цифрово съдържание, което не се доставя на материален носител.
§ 2. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Разпоредбите на глава пета, раздел I се прилагат за всички продукти, включени в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/988 , независимо от начина на продажба, включително при продажба от разстояние и чрез онлайн местата за търговия.
§ 3. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Разпоредбите на глава пета, раздел I се прилагат и за продукти, предназначени за професионална употреба, които могат да бъдат използвани от потребители, когато, употребени при разумно предвидими условия, продуктите може да представляват риск за здравето и безопасността на потребителите.
§ 4. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Разпоредбите на глава пета, раздел I се прилагат и за продукти втора употреба или за продукти, които са ремонтирани, обновени или рециклирани и които се въвеждат отново във веригата на доставки в рамките на търговската дейност, с изключение на продуктите, за които потребителят не може основателно да очаква, че отговарят на най-новите изисквания за безопасност, съдържащи се в стандартите, като например продукти, които се представят изрично, че трябва да бъдат ремонтирани или обновени или които се предлагат на пазара като произведения на изкуството, или като колекционерски изделия с историческо значение.
§ 5. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Когато в актове на Европейския съюз се съдържат специални изисквания за безопасност за продукти, включени в Приложение I на Регламент (ЕС) 2019/1020 , разпоредбите на глава пета, раздел I се прилагат само в случаите на рискове или категории рискове, които не са обхванати от тези изисквания.
§ 6. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Разпоредбите на глава пета, раздел I се прилагат и по отношение на продукти, които се доставят или предоставят на потребителите при предоставяне на услуги, включително за продукти, на които потребителите са изложени пряко при предоставяне на услуги.
§ 7. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., отм., бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.).
§ 8. (Отм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.).
§ 9. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г., нов, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) Разпоредбите на глава четвърта, раздел I не се прилагат за вещи, продавани при принудително изпълнение, както и по отношение на продажби на изоставени или отнети в полза на държавата вещи, извършвани от държавни органи.
§ 10. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.).
§ 11. Разпоредбите на глава пета, раздел IV не се прилагат за вреди, настъпили от злополуки, причинени от атомна енергия, условията и редът за които са уредени в друг нормативен акт или произтичат от задължения, предвидени в международни конвенции, по които Република България е страна.
§ 12. Разпоредбите на глава пета, раздел IV не се прилагат за стоки, пуснати в обращение преди влизането в сила на закона.
§ 12а. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Разпоредбите на глава шеста не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват законови или подзаконови разпоредби или принципи на международни конвенции, в т.ч. в областта на транспорта, по които държавите – членки на Европейския съюз, или Европейският съюз са страна.
§ 12б. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) При противоречие между разпоредбите на глава девета, раздел II и правото на Европейския съюз или на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз, които съдържат специални изисквания относно извънсъдебното решаване на спорове на потребители срещу търговци, се прилагат разпоредбите на този закон, освен ако в глава девета, раздел II е предвидено друго.
§ 12в . (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) При противоречие между разпоредбите на глава девета, раздел II и друг закон, който съдържа специални изисквания относно извънсъдебно решаване на спорове на потребители срещу търговци и който не въвежда изисквания на правото на Европейския съюз, се прилага този закон, освен ако в глава девета, раздел II не е предвидено друго.
§ 12г . (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Разпоредбите на глава девета, раздел II не накърняват разпоредбите на Закона за медиацията , въвеждащ изискванията на Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (ОВ, L 136/3 от 24 май 2008 г.).
§ 12д . (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Разпоредбите на глава девета, раздел II се прилагат при спазване изискванията на делегираните актове и актовете за изпълнение, приети от Европейската комисия по Регламент (ЕС) № 524/2013 .
§ 12е . (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Разпоредбата на чл. 181н не възпрепятства задълженията за предоставяне на информация на потребителите относно извънсъдебните процедури за защита, които се съдържат в правото на Европейския съюз и се прилагат в допълнение.
§ 12ж . (Нов – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Разпоредбата на чл. 181м не засяга разпоредбите относно давностните срокове в международните споразумения, по които държавите – членки на Европейския съюз, са страни.
§ 13. (1) (Предишен текст на § 13 – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) По смисъла на този закон:
1. " Потребител " е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
2. (Доп. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) " Търговец " е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.
3. " Производител " е всяко физическо или юридическо лице, което:
а) по занятие произвежда стоки в завършен вид или съществено променя или преправя стока с оглед пускането й на пазара;
б) се представя за производител, като поставя върху стоката, опаковката й или върху техническата или търговската документация за нея своето име или фирма, свой производствен или друг отличителен знак.
4. " Доставчик " е всяко физическо или юридическо лице по веригата на доставката на стоката, което по занятие прехвърля собствеността или учредява, или прехвърля други вещни права върху стока в полза на друг доставчик или търговец, или което сключва договор с потребител в публичния или в частния сектор.
5. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) " Вносител " е всяко физическо или юридическо лице, установено в Европейския съюз, което пуска на пазара на Европейския съюз продукт от трета страна.
6. (Отм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.).
7. " Опаковка " са съдове и всякакви други приспособления или материали, които са годни да изпълняват функцията да съдържат и съхраняват различни стоки, предлагани пряко на потребителите.
8. " Продажна цена " е крайната цена за бройка или за определено количество стока или за услуга, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси.
9. " Цена за единица мярка " е крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока. Единицата мярка е: за стоки, търгувани в зависимост от обема им – 1 литър или 1 кубически метър; за стоки, търгувани според теглото им – 1 килограм; за стоки, търгувани на дължина – 1 метър; за стоки, търгувани на площ – 1 квадратен метър.
10. " Стоки, продавани в насипно състояние " са стоките, които не са предварително пакетирани и се претеглят в присъствието на потребителя.
11. " Аукцион " е процедура за организиране продажбата на стоки, при която на проявилите интерес към стоката лица се предоставя възможност да се запознаят с нея и да предложат цена.
12. (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2006 г., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) " Финансова услуга " e всяка услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане.
13. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) " Стока " е понятие по смисъла на § 6, т. 18 от допълнителните разпоредби на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки .
14. " Услуга " е всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ.
15. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) " Национален представителен иск " е представителен иск, предявен от квалифицирана организация в държава членка, в която е била призната квалифицираната организация.
16. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) " Трансграничен представителен иск " е представителен иск, предявен от квалифицирана организация в държава членка, различна от тази, в която е призната квалифицираната организация.
17. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) " Функционираща приемна " е специално обособено помещение в областните градове за предоставяне на съвети и информация, обозначено по подходящ начин, на видно място в непосредствена близост до входа на сградата, с табела, на която е посочено наименованието на сдружението, работно време, през което сдружението предоставя съвети и информация на потребителите за законодателството за защита на потребителите и за техните права.
18. " Професионална тайна " е всяка информация, която контролните органи придобиват за целите на контрола за безопасност или във връзка с него и чието разгласяване може да застраши търговския интерес или престижа на производителя, дистрибутора, доставчика на услуги или на трето лице. Професионалната тайна не представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация .
19. " Увредено лице " е всяко физическо лице, претърпяло имуществени вреди от дефект на стока.
20. " Пускане в обращение " е предоставянето на стока на доставчик или търговец безплатно или срещу заплащане за първи път, при което тя преминава от етапа на производство или внос към етапа на разпространение по веригата на доставката, включително съхраняване на стоката с цел продажба или дистрибуция.
21. " Повторно " е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.
22. (Нова – ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) " Safety Gate " е портал за бързо предупреждение и обмен на информация между органите за надзор на пазара на държавите членки и Европейската комисия относно предприетите мерки, свързани с опасни продукти.
23. (Нова – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) " Търговска практика " е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите.
24. (Нова – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) " Много ограничен период от време " е периодът, посочен в чл. 66, ал. 1 .
25. (Нова – ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) " Съществено изменение на икономическото поведение на потребителите " е използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе информирано решение, което води до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика.
26. (Нова – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) " Кодекс за добра практика " е споразумение или съвкупност от правила, които не произтичат от изискванията на нормативните актове и които определят поведението на търговците, поели задължение да спазват изискванията на кодекса по отношение на една или повече търговски практики или по отношение на една или няколко стопански дейности.
27. (Нова – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) " Търговец, който отговаря за прилагането на кодекс за добра практика " е този, който отговаря за изготвянето и изменението на кодекс за добра практика и/или за осъществяването на контрол за неговото спазване от лицата, които са обявили, че ще спазват изискванията на кодекса.
28. (Нова – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) " Добросъвестност и професионална компетентност " е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца.
29. (Нова – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) " Покана за покупка " е търговско съобщение, което посочва по подходящ начин, в зависимост от използваното средство за осъществяване на търговско съобщение, характеристиките на стоката или услугата и тяхната цена и което дава възможност на потребителя да направи покупка.
30. (Нова – ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) " Злоупотреба с влияние " е използването на позиция на сила спрямо потребителя за упражняване на натиск върху него, дори и без използването или заплахата за използване на физическа сила, по начин, който ограничава значително способността на потребителя да вземе информирано решение.
31. (Нова – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) " Търговско решение " е всяко решение, взето от потребител за това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в договора по отношение на стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят решава да предприеме действие или не.
32. (Нова – ДВ, бр. 18 от 2011 г., доп., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) " Траен носител " е всеки носител, даващ възможност на потребителя или на търговеца да съхранява информация, изпратена лично до него, който позволява лесното й използване в бъдеще за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. Такива носители са например хартия, устройства за съхранение на данни с USB интерфейс, CD-ROM дискове, DVD дискове, карти с памет, твърди дискове на компютрите, електронна поща и други. За траен носител се смятат и интернет сайтовете, които отговарят на следните условия: сайтът позволява на потребителя да запази получената информация, информацията може да бъде запазена в продължение на достатъчно дълъг период от време и търговецът, предоставил информацията, не може да я променя.
33. (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) " Стоки, изработени по поръчка на потребителя " са стоки, които не са изработени предварително, а са изработени въз основа на индивидуален избор или решение на потребителя.
34. (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) " Договор за продажба " е всеки договор, по силата на който търговецът прехвърля или се задължава да прехвърли собствеността на стоки на потребителя, включително договорите, имащи за предмет едновременно стоки и услуги.
35. (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) " Договор за услуга " е всеки договор, по силата на който търговецът предоставя или се задължава да предостави услуга на потребителя, в т.ч. цифрова услуга.
36. (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) " Допълнителен договор " е договор, по силата на който потребителят придобива стоки или услуги във връзка с договор от разстояние или с договор извън търговския обект, като тези стоки и услуги се предоставят от търговеца или от трето лице въз основа на договореност между третото лице и търговеца.
37. (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) " Търговски обект " е недвижим обект за търговия на дребно, в който търговецът осъществява постоянно дейността си, или всеки движим обект за търговия на дребно, в който търговецът осъществява обичайно дейността си.
38. (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) " Цифрово съдържание " е понятие по смисъла на § 6, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки .
39. (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) "Функционалност на цифрово съдържание или цифрова услуга" е понятие по смисъла на § 6, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки .
40. (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., изм., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) "Оперативна съвместимост на цифрово съдържание или цифрова услуга" е понятие по смисъла на § 6, т. 13 от допълнителните разпоредби на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки .
41. (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) " Средство за комуникация от разстояние " е всяко средство, което без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя може да бъде използвано за сключване на договор между страните, като адресирани и неадресирани печатни материали, стандартно писмо, реклама в пресата с купон за поръчка, каталог, телефон (със или без участието на човек), радио, телевизия, видеотелефон, видеотекст, sms съобщение, компютър, електронна поща, интернет, факс, поръчка по пощата.
42. (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) " Публичен търг " е метод на продажба, при който стоки или услуги се предлагат от търговеца на потребителя, който присъства или има възможност да присъства лично на търга, чрез процедура на прозрачно, конкурентно наддаване, ръководена от провеждащия търга, като спечелилият наддаването участник е длъжен да закупи стоките или услугите.
43. (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) " Платежно средство " е персонализирано устройство и/или комплект от процедури, договорени между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги и използвани от ползвателя на платежни услуги с оглед извършването на нареждане за плащане.
44. (Нова – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) " Обичайно пребиваване " е понятието в съответствие с Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I).
45. (Нова – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) " Процедура за алтернативно решаване на потребителски спорове " е процедура за извънсъдебно решаване на потребителски спорове, отговаряща на изискванията на този закон и осъществявана от орган за алтернативно решаване на потребителски спорове.
46. (Нова – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) " Онлайн място за търговия " означава услуга, която чрез използване на софтуер, включително интернет страница, част от интернет страница или приложение, управляван/о от търговеца или от негово име, позволява на потребителите да сключват договори от разстояние с други търговци или потребители.
47. (Нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) " Съвместимост на цифрово съдържание или цифрова услуга " е понятие по смисъла на § 6, т. 10 от допълнителните разпоредби на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки .
48. (Нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) " Доставчик на онлайн място за търговия " означава всеки търговец, който доставя на онлайн място за търговия на потребители.
49. (Нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) " Цифрова услуга " е понятие по смисъла на § 6, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки .
50. (Нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) " Класиране " е относителната приоритетна позиция на продукти, включени в обхвата на глава четвърта, раздел III , така както са представени, организирани или съобщени от търговеца, независимо от използваното технологично средство за това представяне, организиране или съобщаване, включително в резултат от използването на алгоритмична последователност, механизъм за класиране или механизъм за оценка, визуално осветяване или други средства за подчертаване, или комбинация от тях.
51. (Нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) " Широко разпространено нарушение " е понятие по смисъла на чл. 3, т. 3 от Регламент (ЕС) 2017/2394 .
52. (Нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) " Широко разпространено нарушение със съюзно измерение " е понятие по смисъла на чл. 3, т. 4 от Регламент (ЕС) 2017/2394 .
53. (Нова – ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) " Лични данни " са лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 .
54. (Нова – ДВ, бр. 58 от 2026 г., в сила от 9.08.2026 г. до 9.08.2027 г.) " Икономически необосновано увеличение " е увеличение по чл. 68н , при което не е доказана или липсва пряка и съразмерна връзка с обективни икономически фактори.
55. (Нова – ДВ, бр. 58 от 2026 г., в сила от 9.08.2026 г. до 9.08.2027 г.) " Сравним предходен период " е период, който позволява обективна съпоставка на цените при сходни икономически условия, съобразно методиката по чл. 68н, ал. 8 .
(2) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) По отношение на общата безопасност на продуктите се прилагат определенията по чл. 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 .
§ 13а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) (1) (Предишен текст на § 13а – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Този закон въвежда разпоредбите на:
1. Директива 98/6/EО на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите;
2. (Отм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., нова, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) Директива (ЕС) 2019/2161 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и на директиви 98/6/ЕО , 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на по-доброто прилагане и модернизиране на правилата за защита на потребителите в Съюза (ОВ, L 328/7 от 18 декември 2019 г.).
3. (Отм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.);
4. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета;
5. (Отм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.);
6. (Отм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.);
7. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.);
8. Директива 85/374/ЕИО на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока;
9. Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори;
10. (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Директива 2008/122/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2009 г. относно защитата на потребителите по отношение на някои аспекти на договорите за разпределено във времето ползване на собственост, дългосрочни ваканционни продукти, препродажба и замяна.
11. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (ОВ, L 409/1 от 4 декември 2020 г.);
12. Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета;
13. (Нова – ДВ, бр. 57 от 2015 г.) Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (EO) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители).
(2) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 3.02.2026 г.) Този закон предвижда мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (OB, L 135/1 от 23 май 2023 г.).
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 14. Законът за защита на потребителите и за правилата за търговия (обн., ДВ, бр. 30 от 1999 г.; изм., бр. 17 и 19 от 2003 г., бр. 42 от 2005 г.) се отменя.
§ 15. Висящите съдебни производства за забрана или прекратяване разпространението на заблуждаваща или непочтена реклама се довършват по досегашния ред.
§ 16. Висящите съдебни производства по дела, образувани на основание чл. 51 от отменения Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия , се довършват по досегашния ред.
§ 17. По отношение на продължителността на сроковете, започнали да текат при действието на отменения Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия , се прилагат разпоредбите на този закон, освен ако за изтичането на срока по отменения закон е нужен по-дълъг период от предвидения в този закон.
§ 18. (1) Министерският съвет приема наредбите по чл. 12 , 79 и 99 в 6-месечен срок от обнародването на закона в "Държавен вестник".
(2) До приемането на наредбите по чл. 12 се прилагат подзаконовите нормативни актове, издадени за прилагане на чл. 7 от отменения Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия , доколкото не противоречат на този закон.
§ 19. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията издава подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона в 6-месечен срок от обнародването му в "Държавен вестник".
§ 20. (1) Съществуващата до влизането в сила на този закон Комисия по търговия и защита на потребителите запазва статута си под наименованието "Комисия за защита на потребителите".
(2) Устройственият правилник на Комисията по търговия и защита на потребителите се привежда в съответствие с изискванията на закона в едномесечен срок от влизането му в сила.
§ 21. В Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г., бр. 21, 59, 70 и 73 от 1998 г., бр. 64 и 103 от 1999 г., бр. 36, 85 и 92 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 105 и 113 от 2002 г., бр. 58 и 84 от 2003 г., бр. 28 и 36 от 2004 г., бр. 38, 42, 43, 79 и 86 от 2005 г.) в чл. 126а, ал. 1 се създава буква "т": "т) по искове по чл. 186 от Закона за защита на потребителите."
§ 22. В Закона за храните (обн., ДВ, бр. 90 от 1999 г.; изм., бр. 102 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 87 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 4 думите "и към стоки, имитиращи храни" се заличават.
2. В чл. 34, ал. 3 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".
§ 23. В Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 45 и 76 от 2002 г., бр. 26 от 2003 г., бр. 19 и 88 от 2005 г.) в чл. 66, ал. 1 думите "на основание чл. 59, ал. 3 от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия" се заличават.
§ 24. В Закона за занаятите (обн., ДВ, бр. 42 от 2001 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 56 от 2002 г.) в чл. 5, ал. 2 и чл. 6 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".
§ 25. В Закона за виното и спиртните напитки (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; изм., бр. 56 от 2002 г., бр. 16, 108 и 113 от 2004 г.) в чл. 79, ал. 1 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".
§ 26. В Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи (ДВ, бр. 31 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 16, ал. 4 думите "Закона за защита на потребителите и правилата за търговия" се заменят със "Закона за защита на потребителите".
2. В чл. 69 и чл. 70, ал. 3 от думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".
§ 27. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. 56 от 2002 г.; изм., бр. 119 и 120 от 2002 г., бр. 39 от 2004 г., бр. 28, 39 и 94 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 31 думите "неравноправни клаузи по смисъла на чл. 35 и следващите от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия" се заменят с "неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите".
2. В чл. 59, ал. 3 , чл. 64, ал. 1, т. 2 , чл. 64б, ал. 1, 2 и 4 и чл. 87, ал. 1 и 2 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".
§ 28. В Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. 36 от 1995 г., бр. 61 от 1996 г. – Решение № 10 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 38 от 1998 г., бр. 30 от 1999 г., бр. 10 от 2000 г., бр. 37 от 2000 г. – Решение № 3 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 59 от 2000 г., бр. 78 от 2000 г. – Решение № 7 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 от 2001 г., бр. 107 и 120 от 2002 г.; попр., бр. 2 от 2003 г.; изм., бр. 56, 71 и 112 от 2003 г., бр. 70 и 111 от 2004 г., бр. 37, 76, 85 и 87 от 2005 г.) в чл. 112, ал. 2 и 3 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".
§ 29. В Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 88 от 2003 г.; изм., бр. 19, 77, 88 и 95 от 2005 г.) в чл. 152 и чл. 215, ал. 2 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".
§ 30. В Закона за генетично модифицирани организми (обн., ДВ, бр. 27 от 2005 г.; изм., бр. 88 от 2005 г.) в чл. 7, ал. 5 , т. 1, буква "ж", чл. 111 , чл. 112, ал. 2 , чл. 115, ал. 1 и чл. 143, ал. 4 и 6 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".
§ 31. В Закона за тютюна и тютюневите изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993 г.; изм., бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 33 и 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 57 и 70 от 2004 г., бр. 91 и 95 от 2005 г.) в чл. 52, ал. 1 , т. 6 и в чл. 52а, ал. 1 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".
§ 32. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43, 45 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79 и 92 от 2005 г.) в чл. 166а, ал. 1 , чл. 166б, ал. 2 и 3 и чл. 173а, ал. 1 и 2 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".
§ 33. В Закона за измерванията (обн., ДВ, бр. 46 от 2002 г.; изм., бр. 88 и 95 от 2005 г.) в чл. 75, ал. 2 думите "Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия" се заменят със "Закона за защита на потребителите".
§ 34. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 53 от 2006 г., изм., бр. 59 от 2006 г., в сила от 21.07.2006 г., бр. 105 от 2006 г.) Законът влиза в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 3, ал. 3 , чл. 68а , чл. 159 , чл. 160 , чл. 164, ал. 1, т. 7, ал. 2 и 3 , чл. 186, ал. 1 и ал. 2, т. 9 , чл. 186а , 186б и § 13, т. 22 , които влизат в сила от датата на присъединяването на Република България към Европейския съюз.
§ 35. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г., бр. 55 от 2026 г.) Изпълнението на закона се възлага на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията. ___________ Законът е приет от 40-то Народно събрание на 24 ноември 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.