Вид акт: Правилник

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С този правилник се определят дейността, структурата, организацията на работа и съставът на държавното предприятие "Строителство и възстановяване", София, наричано накратко "предприятието".

Чл. 2. (1) Предприятието е образувано със Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия .

(2) Предприятието е юридическо лице със седалище София.

Чл. 3. Предприятието има собствен знак и официален печат с кръгла форма, в средата на който е изобразен лъв с надпис в горната част "Държавно предприятие "Строителство и възстановяване" – София", а в долната – абревиатурата "ГУСВ".

Чл. 4. Предприятието осъществява предмета си на дейност съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия и изпълнява основните публични задачи, посочени в чл. 3, ал. 2 от същия закон.

Чл. 5. (1) Дейността на предприятието за изпълнение на публичните му задачи се финансира със средства от републиканския бюджет при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(2) Бюджетните средства включват трансфери от бюджета на Министерството на финансите за разходи по изпълнение на основните публични задачи на предприятието и за заплащане и поддържане на необходимите за тази му дейност активи и услуги.

(3) Средствата по ал. 2 не могат да се използват за финансиране на основния предмет на дейност.

Чл. 6. (1) Предприятието осъществява основния си предмет на дейност, определен в чл. 3, ал. 1 и в чл. 6 от Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия , единствено чрез приходи от собствената си дейност и има пълна финансова самостоятелност и независимост от бюджетни субсидии.

(2) Предприятието организира и осъществява счетоводството си в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството , като съставя финансов отчет на предприятието и отделни финансови отчети за поделенията и другите структурни звена.

Чл. 7. (1) Държавата не отговаря за задълженията на предприятието.

(2) Предприятието отговаря за своите задължения при изпълнение на основния си предмет на дейност с предоставеното му имущество – частна държавна собственост.

Глава втора – УПРАВЛЕНИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Раздел I – Обща разпоредба

Чл. 8. Органите на управление на предприятието са:

1. министърът на регионалното развитие и благоустройството;

2. управителният съвет;

3. главният директор.

Раздел II – Министър на регионалното развитие и благоустройството

Чл. 9. Министърът на регионалното развитие и благоустройството:

1. назначава и освобождава членовете на управителния съвет и главния директор;

2. определя броя и седалищата на поделенията;

3. взема решения за разпореждане, бракуване или ликвидация на дълготрайни материални активи, за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на недвижими имоти и движими вещи – държавна собственост;

4. назначава експерт-счетоводител за извършване на независим финансов одит на годишния финансов отчет;

5. приема годишния финансов отчет;

6. разрешава участието на държавното предприятие в търговски и граждански дружества.

Раздел III – Управителен съвет

Чл. 10. (1) Управителният съвет се състои от трима членове – председател, заместник-председател и главен директор, които се назначават от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) Членовете на управителния съвет могат да са в трудовоправни отношения с предприятието.

(3) За заседанията на управителния съвет се водят протоколи, които се подписват от всички присъстващи членове на съвета.

Чл. 11. (1) Управителният съвет заседава най-малко веднъж на два месеца.

(2) Управителният съвет може да приема решения, ако присъстват най-малко двама от членовете му лично. Неприсъстващ член може да бъде представляван от друг член на съвета. За представляването е необходимо изрично писмено пълномощно за всеки конкретен случай.

(3) Решенията на управителния съвет се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от общия брой на членовете му.

(4) Управителният съвет може да взема решения и неприсъствено, ако всички членове са заявили писмено съгласието си за решението.

Чл. 12. Управителният съвет:

1. избира измежду членовете си председател и заместник-председател;

2. приема правилник за работата на управителния съвет;

3. приема структурата на главното управление на предприятието;

4. приема вътрешни правила за организация на работната заплата;

5. приема щатно- длъжностното разписание, предложено от главния директор;

6. предлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството за приемане годишния финансов отчет на предприятието;

7. предлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството решения за разпореждане, бракуване или ликвидация на дълготрайни материални активи, за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на недвижими имоти и движими вещи – държавна собственост;

8. предлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството разрешаване участието на държавното предприятие в търговски и в граждански дружества;

9. взема решение за участие на предприятието самостоятелно или с трети лица в процедури за възлагане на обществени поръчки, в търгове по международни програми и за изпълнение на строителни дейности;

10. предлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството решение за действия по реда на чл. 6 от Закона за държавната собственост ;

11. упражнява правата по притежаваните от предприятието дялове или акции в търговски дружества;

12. утвърждава условията и взема решения за сключване на договори за получаване на кредити, заеми и гаранции, както и за отпускане на заеми, предоставяне на гаранции или други обезпечения на трети лица и за поемане на менителнични задължения;

13. може да изисква пълна информация за условията и съдържанието на договори, които предстоят да се сключат; в тези случаи сключването на договорите се извършва след негово съгласие;

14. взема решения за сътрудничество с международни институции;

15. избира и предлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството назначаването на експерт-счетоводител за извършване на независим финансов одит на годишния финансов отчет;

16. изпълнява други функции, свързани с управлението на предприятието, в съответствие с действащите нормативни актове.

Чл. 13. Председателят на управителния съвет, а в негово отсъствие заместник-председателят организира и ръководи заседанията на управителния съвет.

Раздел IV – Главен директор

Чл. 14. (1) Предприятието се ръководи и представлява от главен директор.

(2) Главният директор на държавното предприятие се назначава от министъра на регионалното развитие и благоустройството за срок три години без ограничения за броя на мандатите, за които едно лице може да заема тази длъжност.

Чл. 15. (1) Главният директор:

1. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на държавното предприятие и има право да блокира разплащателните сметки на поделенията и другите структурни звена при необходимост;

2. назначава и уволнява работниците и служителите в предприятието;

3. представлява държавното предприятие пред съдилищата, пред държавните органи и пред трети лица в страната и в чужбина;

4. отчита своята дейност пред управителния съвет;

5. сключва договори, свързани с дейността на предприятието;

6. представя на управителния съвет на всеки два месеца отчет за изпълнението на сключените договори, както и предварителна информация за договорите и/или анексите, които предстои да се сключат през следващия месец;

7. утвърждава щатно-длъжностното разписание и длъжностните характеристики;

8. командирова със заповед служителите и работниците от предприятието в страната и в чужбина;

9. представя на министъра на регионалното развитие и благоустройството ежегоден доклад за дейността и състоянието на предприятието;

10. осъществява сътрудничество с български и международни институции и организации по въпроси, свързани с дейността на предприятието;

11. осъществява взаимодействието с компетентните органи на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи и организира изпълнението на основните публични задачи на предприятието;

12. организира приложни изследвания в областта на строителната наука, както и други въпроси, свързани с дейността на предприятието;

13. организира обучението, квалификацията и преквалификацията на служителите и работниците в предприятието;

14. организира, ръководи и контролира и другите дейности, които подпомагат, съпътстват или допълват основния предмет на дейност на предприятието, както и социалната политика на предприятието;

15. организира разработването на вътрешните подзаконови нормативни документи за дейността на предприятието съгласно действащото законодателство;

16. утвърждава формата на счетоводството, счетоводната политика и индивидуалния сметкоплан на предприятието в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти;

17. сключва договори за отдаване под наем на недвижими имоти, предоставени за ползване и управление на държавното предприятие;

18. сключва предварителни договори за финансиране и продажба с граждани и юридически лица чрез свободно договаряне за изграждане на жилища, ателиета, гаражи и други обекти, както и окончателни договори за продажба на такива обекти, изградени от предприятието по предприемачески начин;

19. извършва разпореждане с движими вещи на предприятието по ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството;

20. сключва договори за кредит и ипотеки на недвижими имоти по установения в този правилник ред;

21. награждава и наказва служителите и работниците от предприятието съгласно дадените му правомощия с относимите за предприятието закони;

22. предлага на управителния съвет решения за промени в структурата и състава на предприятието в зависимост от конкретните пазарни условия и промяна на публичните му задачи;

23. сключва договор с назначения от министъра на регионалното развитие и благоустройството експерт-счетоводител за извършване на независим финансов одит на годишния финансов отчет на държавното предприятие;

24. изпълнява и други функции, възложени му с нормативни актове.

(2) Преговори по сделки на стойност над 100 000 лв. или такива от особено значение за предприятието се провеждат от главния директор в присъствието на поне още един член на управителния съвет.

(3) За сключване на сделки на разпореждане с имущество и пари, на задължаване на предприятието със суми над 100 000 лв., като условие за действителност, се изисква съгласието, съответно подписът на главния директор и на един от членовете на управителния съвет.

(4) Главният директор може да делегира някои от правомощията си на други компетентни лица, като за делегиране на правомощията по т. 1, 2 и 3 на ал. 1 е необходимо решение на управителния съвет.

(5) При отсъствие на главния директор той се замества от определен от него с писмена заповед друг служител за всеки конкретен случай, в която се посочва и обемът на правомощията по време на заместването му.

Глава трета – ДЕЙНОСТ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Раздел I – Търговска дейност

Чл. 16. Дейността на предприятието се основава на принципите на Търговския закон и гражданското право и се осъществява на територията на страната и в чужбина.

Чл. 17. (1) Основният предмет на дейност на предприятието съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия е:

1. проектантска, строителна, ремонтна и предприемаческа дейност;

2. производство и търговия със строителни материали, конструкции, изделия и съоръжения;

3. туристическа, рекламна, хотелиерска и ресторантьорска дейност, балнеолечение, профилактика и рехабилитация;

4. отдаване под наем на недвижими имоти и движими вещи;

5. спедиционни, превозни, складови сделки, автомобилен превоз в страната и в чужбина, таксиметрови превози, търговия с петролни продукти, проектиране, изграждане и поддържане на паркове, градини и зелени площи;

6. други дейности, които подпомагат, съпътстват или допълват основния му предмет на дейност, незабранени със закон.

(2) Предметът на дейност на предприятието се допълва и изменя с решение на управителния съвет и се вписва в търговския регистър към Агенция по вписванията.

Чл. 18. Предприятието осъществява основния си предмет на дейност по чл. 17 единствено чрез приходи от търговския си оборот и в това отношение има пълна финансова самостоятелност и независимост от бюджетни субсидии.

Чл. 19. (1) Предприятието може да бъде изпълнител по договори за обществени поръчки. То може да изпълнява и да възлага обществени поръчки, свързани със:

1. отбраната или сигурността, които имат за предмет класифицирана информация, представляваща държавна тайна, като тяхното изпълнение се извършва при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация ;

2. преодоляване на последици от кризи при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

(2) Предприятието възлага обществени поръчки, когато се разпорежда със средства, предоставени от републиканския бюджет.

Чл. 20. Извън основния предмет на дейност предприятието може да изгражда и/или продава (заменя) жилища, ателиета и обекти със стопанско предназначение, като сключва предварителни договори за финансиране и продажба с граждани и с юридически лица чрез свободно договаряне при условията и по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост .

Раздел II – Публични задачи

Чл. 21. (1) Основни публични задачи на предприятието съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия са:

1. поддържане на готовност и изпълнение на дейности и задачи по държавния военновременен план;

2. поддържане на готовност и изпълнение на задачи по националния и областните планове за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи;

3. изпълнение на задачи по териториалната отбрана на страната.

(2) Задачите на предприятието по ал. 1 се уточняват и възлагат от компетентните органи в Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи по установения за това ред в специалните нормативни актове.

Чл. 22. (1) Дейността на предприятието за изпълнение на публичните му задачи се финансира със средства от републиканския бюджет при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(2) Бюджетните средства включват трансфери от бюджета на Министерството на финансите за разходи по изпълнение на основните публични задачи на предприятието и за заплащане и поддържане на необходимите за тази му дейност активи и услуги.

(3) Средствата по ал. 2 не могат да се изразходват за финансиране на основния предмет на дейност на предприятието.

Глава четвърта – СТРУКТУРА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Раздел I – Общи положения

Чл. 23. Структурата на държавното предприятие е двустепенна:

1. главно управление;

2. поделения.

Раздел II – Главно управление

Чл. 24. Главното управление на предприятието осъществява административно, инженерно-техническо, финансово, материално и правно осигуряване на дейността на предприятието.

Чл. 25. (1) Главното управление организира дейността си в управления, отдели и сектори.

(2) Структурата и щатно-длъжностното разписание на главното управление се приемат от управителния съвет и се утвърждават от главния директор.

(3) Функционалните задължения на управленията, отделите и секторите и длъжностните характеристики се утвърждават от главния директор.

(4) Ръководителите на структурните звена в главното управление се назначават и освобождават от длъжност от главния директор.

Раздел III – Поделения на предприятието

Чл. 26. (1) Поделенията на предприятието са:

1. строително поделение със седалище София;

2. строително поделение със седалище Враца;

3. строително поделение със седалище Плевен;

4. строително поделение със седалище Варна;

5. строително поделение със седалище Стара Загора;

6. строително поделение със седалище Пловдив.

(2) Поделенията по ал. 1 се създават и закриват от министъра на регионалното развитие и благоустройството по предложение на управителния съвет на предприятието.

(3) Главният директор на предприятието определя категориите на поделенията по ал. 1 съобразно изпълнявания обем строително-монтажни работи и възложените публични задачи.

Чл. 27. Поделенията по чл. 26 :

1. се представляват от своя директор;

2. водят самостоятелно счетоводство и съставят отделен финансов отчет в съответствие със Закона за счетоводството и счетоводните стандарти;

3. откриват разплащателни и по Закона за данък добавена стойност сметки в банки съгласно предоставените пълномощни от главния директор;

4. се разчитат пряко или по ред, определен от главното управление на предприятието, с републиканския бюджет и бюджета на Националния осигурителен институт;

5. имат свой печат;

6. сключват от свое име, за своя сметка и на своя отговорност търговски, туристически и други договори съгласно предоставените пълномощни от главния директор;

7. водят от свое име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела;

8. задължително отчисляват и превеждат в указаните срокове определените им финансови средства за главното управление.

Чл. 28. Печатът на поделенията е същият както на държавното предприятие "Строителство и възстановяване", като в долната му част вместо "ГУСВ" се изписва текстът "поделение", съответно: София, Враца, Плевен, Варна, Стара Загора, Пловдив.

Чл. 29. Поделенията на предприятието могат да бъдат равнопоставени участници в международни, национални и регионални търгове, обявени в изпълнение на проекти, финансирани от международни финансови институции и международни програми, както и по Закона за обществените поръчки .

Чл. 30. (1) Поделението на предприятието се ръководи и представлява от директор.

(2) Директорът на поделението се назначава и освобождава от длъжност от главния директор на предприятието.

Чл. 31. (1) Директорът на поделението:

1. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на поделението;

2. представлява поделението пред съдилищата, пред местните органи и пред трети лица в страната;

3. сключва договори, свързани с дейността на поделението, след упълномощаване от главния директор;

4. осъществява взаимодействие с компетентните регионални и местни органи и организира изпълнението на основните публични задачи, възложени на поделението;

5. изпълнява и други функции, възложени му с нормативни актове или със заповед на главния директор;

6. отчита своята дейност и предоставя информация пред главния директор по ред и в срок, определени в заповед на главния директор на предприятието.

(2) При отсъствие на директора на поделението той се замества от главния инженер на поделението или определен от него с писмена заповед служител след съгласуване с главния директор, в която се посочва и обемът на правомощията по време на заместването му.

Чл. 32. (1) Поделенията организират дейността си в отдели и служби, определени в заповед на главния директор на предприятието.

(2) Отделите и службите по ал. 1 се ръководят от началници, функционалните задължения на които се определят от директора на поделението.

Глава пета – ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА

Чл. 33. (1) В изпълнение на функциите и поставените задачи структурните звена в главното управление на предприятието и в управленията на поделенията изготвят планове, програми, становища, отчети, доклади, докладни записки, анализи, прогнози, оферти, инструкции, проекти на решения, отговори и др. по конкретни въпроси, вътрешни актове и проекти на нормативни актове.

(2) Главният директор на предприятието в кръга на своите правомощия издава правилници, наредби, инструкции и заповеди, а директорите на поделения – инструкции и заповеди.

Чл. 34. (1) Главният директор, началниците на управления и отдели и директорите на поделения ръководят, организират, контролират, отчитат се и носят отговорност за дейността си, за изпълнението на задачите на съответните управления, отдели, поделения в съответствие с определените в правилника, длъжностните им характеристики и договорите за възлагане на управлението.

(2) Структурните звена на главното управление и поделенията работят във взаимодействие, координация и субординация съгласно утвърдените им функционални задължения.

(3) Лицата, работещи по трудови правоотношения в предприятието, изпълняват възложените им задачи и носят отговорност пред прекия си ръководител за изпълнението на работата в съответствие с длъжностната им характеристика.

Чл. 35. (1) Документите, изпратени до главното управление на предприятието или до управленията на поделенията от държавни и местни органи, от юридически или физически лица, се завеждат в деловодството във входящ регистър, като се отбелязват датата и часът на получаването им.

(2) При получаване на документи се извършва проверка за наличието на всички материали, посочени в тях, и се образува служебна преписка.

Чл. 36. (1) Служебната кореспонденция подлежи на насочване според адреса или нейното съдържание.

(2) Главният директор и директорите на поделения разпределят служебните преписки с резолюция до съответните ръководители на управленски звена. Резолюцията съдържа указания със срок за изпълнение, дата и подпис.

(3) Разпределението на служебните преписки за работа се извършва веднага след постъпването им в деловодството на главното управление или на поделението.

Чл. 37. (1) Молби и жалби, които засягат принципни въпроси от дейността на предприятието или на поделението, хотела, се докладват лично на главния директор на предприятието или на директора на поделението, управителя на хотела.

(2) На молби и жалби се отговаря писмено в едномесечен срок от получаването им, освен ако в закон е установен друг срок. Срокът може да бъде удължаван с не повече от два месеца, ако се налага извършването на проверка.

Чл. 38. Достъпът в сградата на главното управление на предприятието или в управленията на поделенията на външни лица се разрешава по ред, утвърден със заповед на главния директор на предприятието.

Чл. 39. Вътрешните правила за работа в предприятието се утвърждават от главния директор.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Този правилник отменя Правилника за дейността и структурата на държавното предприятие " Строителство и възстановяване" (ДВ, бр. 103 от 2003 г.).

§ 2. Правилникът се приема на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия .

I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. Противосвлачищните станции са държавни органи за регистриране и наблюдаване на свлачища и набиране на изходни данни за проучване, проектиране и изпълнение на противосвлачищни мероприятия. 2. Противосвлачищните станции се ръководят от Министерството на архитектурата и благоустройството. 3. Научно-методическото ръководство на противосвлачищните станции се осъществява от Геологическия институт при Българската академия на науките и Министерството на тежката промишленост. 4. Дейността на противосвлачищните станции се провежда по план, одобрен от Министерството на архитектурата и благоустройството и се отчита периодично пред него и пред изпълнителните комитети на окръжните народни съвети. 5. Подготвят проекто-план за проучване и проектиране на противосвлачищните мероприятия. 6. Подготвят предложения до Министерството на архитектурата и благоустройството за участие на заинтересованите ведомства по припадащата им се част в проучването, проектирането и строителството на съоръжения във връзка с провежданите противосвлачищни мероприятия. 7. Провеждат стационарни наблюдения на свлачищни явления, като водят регистър и паспортизация на свлачищата и изменението на свлачищните процеси. 8. Подготвят становище на всички проекти за строителство в свлачищни райони. 9. Съгласуват условията за ползване разположените в свлачищни райони съществуващи сгради и съоръжения. Изработват обосновани становища по целесъобразното им и безопасно използване. 10. Извършват периодично наблюдения на всички сгради, съоръжения и терени в свлачищни райони като създават първична документация за тяхното състояние. 11. Водят периодични наблюдения за хода на морската и речна абразия и ерозия по свлачищните морски и речни брегове по специално установена методика съгласувано или съвместно с други институти и ведомства. 12. Водят периодични наблюдения за състоянието на плажовите ивици в свлачищните райони от крайбрежието и предлагат мероприятия за тяхното съхранение. 13. Извършват периодични наблюдения и документират ефективността и състоянието на изградените противосвлачищни съоръжения. 14. Периодично изследват наблюдаваните активни свлачища чрез шурфове и сондажи за определяне промените на физико-механичните показатели на почвите. 15. Извършват периодични огледи на наблюдаваната територия като регистрират всички нови свлачища. 16. Периодично измерват дебита и водните нива на всички водоизточници и на изградените дълбочинни репери в свлачищните райони. 17. Периодично извършват геодезични измервания на изградените повърхностни и дълбочинни репери за установяване на настъпилите деформации. 18. Осъществяват контрол по изпълнението на противосвлачищните мероприятия и всякакъв вид строителство в свлачищните райони, съгласно издадените инструкции, предписания и указания. 19. Имат право да спират всяко строителство, ако то се извършва в нарушение на норми и правила за строителство в свлачищни райони. 20. Съставят актове на виновните лица при констатирани нарушения на съответните правилници, нормативи и технически условия и при неизпълнение на дадените предписания за режима в свлачищните райони. Актовете се изпращат в Министерството на архитектурата и благоустройството за издаване на наказателни постановления. 21. Участвуват в комисии съвместно с органите на Държавния технически контрол по приемане и въвеждане в експлоатация на сгради, пътища, В и К мрежи и съоръжения, напоителни системи и други съоръжения в свлачищни райони. 22. Противосвлачищните станции провеждат своята дейност съгласувано с окръжните народни съвети, на чиято територия наблюдават свлачищните явления. 23. За Черноморското крайбрежие, р. Дунав и речната мрежа от вътрешността на страната противосвлачищните станции съгласуват дейността си с ведомствата и институтите, наблюдаващи процесите на морската и речната абразия и ерозия. 24. Ведомствата се задължават да предоставят на противосвлачищните станции за ползване кадастрите на изгражданите подземни и надземни съоръжения и всички архивни проучвателни и проектни разработки в свлачищните райони. 25. Изборът на строителни площадки в свлачищни райони се извършва след съгласуване с отдел "Противосвлачищни мероприятия" при Министерството на архитектурата и благоустройството въз основа на заключение на противосвлачищните станции. 26. Ведомствата, извършващи инженерно-геоложки проучвания в свлачищните райони, се задължават да предават по един екземпляр от инженерно-геоложкия доклад на противосвлачищната станция за ползване. 27. Технико-икономическите доклади (ТИД), респ. технико-икономическите условия (ТИУ), и идейните проекти за строителство в свлачищни райони се съгласуват с отдел "Противосвлачищни мероприятия" при Министерството на архитектурата и благоустройството съгласно Инструкцията за съгласуване на ТИД и идейни проекти по капиталното строителство, въз основа на заключение на противосвлачищните станции. 28. Изграждането на реперни мрежи в свлачищни райони се финансира от инвеститорите по проектирането и строителството на обектите в тези райони съгласувано с противосвлачищните станции. Във всички проектни материали, които следва да се съгласуват с отдел "Противосвлачищни мероприятия" при МАБ, необходимо е да бъде изрично отбелязано, че обектите се намират в свлачищни райони. 29. Предписанията на противосвлачищните станции за отстраняване на аварии по водопроводи, канализационни мрежи и други съоръжения, разположени в свлачищни райони, (които предизвикват нарушаване устойчивостта на терена), са задължителни за ведомствата, които ги стопанисват и изпълняват. 30. Този Правилник се издава на основание 139-то Разпореждане на Бюрото на Министерския съвет от 10.IV.1972 година и влиза в сила след обнародването му в Държавен вестник.

Чл. 1. Съветът по аптечно дело е висш експертен орган при Министерството на здравеопазването със следните функции:

1. разглежда състоянието на лекарствената политика по отношение на аптеките и прави предложения пред министъра на здравеопазването за насоките на развитието й;

2. произнася се по условията и реда за приготвяне на екстемпорални лекарствени форми в аптеките;

3. прави предложения пред министъра на здравеопазването за издаване на разрешения или отказ от издаване на разрешения за откриване на аптеки по реда на глава седма от Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина ;

4. прави предложения пред министъра на здравеопазването за закриване на аптеки в случаите по чл. 109, ал. 1 от Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина ;

5. анализира изпълнението на изискванията за правилно съхраняване на лекарствените средства и форми с оглед запазването на техните физико-химични и фармакотерапевтични качества и предлага мерки за подобряването им;

6. обсъжда и предлага данъчни и кредитни облекчения по отношение на аптеките;

7. следи развитието на фармацевтичната наука и практика в други страни, осъществява контакти със Световната здравна организация, Международната федерация на фармацевтите и други международни организации в областта на фармацевтичната наука и практика и дава препоръки за внедряване на положителния опит в нашата страна;

8. дава препоръки относно участието на фармацевтичните кадри в разработването и решаването на национални екологични проблеми;

9. произнася се по годишния проектобюджет на здравеопазването в частта му за лекарственото снабдяване в страната;

10. дава експертна оценка при остойностяване на дейности, извършвани в аптеките;

11. оценява състоянието на фармацевтичното образование и следдипломната квалификация на фармацевтичните кадри;

12. разработва основните принципи за Добрата фармацевтична практика и ги предлага на министъра на здравеопазването за одобрение;

13. дава становище относно правилата за ценообразуване на лекарствени средства, които се продават в аптеките;

14. дава експертна оценка на проектите за нормативни актове, свързани с дейността на аптеките.

Чл. 2. (1) Съветът по аптечно дело се състои от 15 членове – равен брой представители на Министерството на здравеопазването, на Съюза на фармацевтите в България и на Фармацевтичния факултет при Висшия медицински институт – София.

(2) Членовете на Съвета по аптечно дело биват определяни и избирани.

Чл. 3. Представителите на Министерството на здравеопазването в Съвета по аптечно дело се определят от министъра на здравеопазването, като в тях се включват представители от управление "Лекарствена политика" към министерството и от Националния институт по лечебните средства.

Чл. 4. Представителите на Съюза на фармацевтите в България в Съвета по аптечно дело се избират в съответствие с устава на тази организация.

Чл. 5. Представителите на Фармацевтичния факултет в Съвета по аптечно дело се избират в съответствие с устройствения правилник на факултета.

Чл. 6. Членовете на Съвета по аптечно дело се определят или избират за срок две години.

Чл. 7. По решение на Съвета по аптечно дело към него могат да се създават експертни комисии, както и да се привличат допълнителни членове с право на съвещателен глас.

Чл. 8. (1) Съветът по аптечно дело избира с тайно гласуване и с мнозинство на две трети от членовете си председател и заместник-председател.

(2) Секретарят на Съвета по аптечно дело е лице с висше фармацевтично образование на длъжност в управление "Лекарствена политика" на министерството, който координира работата на съвета и води неговата документация. Той не е член на съвета.

Чл. 9. (1) Заседанията на Съвета по аптечно дело се свикват от неговия председател най-малко веднъж месечно, а в негово отсъствие от заместник-председателя.

(2) Дневният ред на заседанията се изготвя от секретаря на Съвета по аптечно дело, одобрява се от неговия председател и се оповестява заедно с датата и часа на заседанието.

(3) Заседанията се считат за редовни, ако на тях присъстват половината от членовете на съвета. Решенията се взимат с обикновено мнозинство.

Чл. 10. (Изм. – ДВ, бр. 3 от 1999 г.) За участието си в заседанията на Съвета по аптечно дело неговите членове получават възнаграждение, определено със заповед на министъра на здравеопазването. Членовете на съвета, които не живеят в столицата, получават командировъчни пари за сметка на Министерството на здравеопазването.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Този правилник се издава на основание чл. 73, ал. 1 от Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина (ДВ, бр. 36 от 1995 г.).

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Детските педагогически стаи (ДПС) са специализирани заведения, които участват в превенцията на престъпността и противообществените прояви, извършвани от малолетните и непълнолетните.

(2) Детските педагогически стаи работят за защита на правата, живота, здравето и имуществото на малолетните и непълнолетните от престъпни посегателства.

(3) Детските педагогически стаи осъществяват дейност за разкриване, изучаване и отстраняване на факторите, обуславящи извършването на престъпления и противообществени прояви от малолетните и непълнолетните.

(4) Детските педагогически стаи съдействат на правозащитните органи при разкриването, изучаването и отстраняването на факторите, обуславящи извършването на престъпления срещу малолетните и непълнолетните.

Глава втора – ОРГАНИЗАЦИЯ, ЗАДАЧИ, РЪКОВОДСТВО И КОНТРОЛ НА ДЕТСКИТЕ ПЕДАГОГИЧЕСКИ СТАИ

Чл. 2. (1) Детските педагогически стаи се откриват към общините по предложение на органите на Националната полиция с решение на общинските съвети и със съгласието на министъра на вътрешните работи. При нужда такива стаи се откриват към районите и кметствата.

(2) Детските педагогически стаи се закриват по предложение на Националната полиция със съгласието на министъра на вътрешните работи, с решение на общинските съвети, когато необходимостта от тях в съответното населено място е отпаднала.

Чл. 3. Общините (районите) предоставят на органите на Министерството на вътрешните работи (МВР) подходящи помещения извън сградите на полицейските служби за детски педагогически стаи и осигуряват финансови средства за обзавеждането, транспорта и цялостната им издръжка.

Чл. 4. (1) Детските педагогически стаи се завеждат от инспектори, назначавани от министъра на вътрешните работи.

(2) За инспектори се назначават лица с висше образование и педагогическа квалификация.

(3) Инспекторите са офицери от МВР.

(4) Броят на инспекторите в ДПС се определя в зависимост от криминогенната обстановка в района на съответното поделение на полицията, както и от броя на населените места и населението, живеещо в този район, но не повече от 30 000 жители на инспектор.

(5) При необходимост към детските педагогически стаи със съдействието на общините се назначават евакуатори.

Чл. 5. (1) Дейността на детските педагогически стаи се ръководи и контролира от Националната полиция.

(2) В съответствие със Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН) контрол върху дейността на ДПС осъществяват Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЦКБППМН) и Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (МКБППМН).

(3) Органите на прокуратурата упражняват надзор върху работата на детските педагогически стаи.

Чл. 6. Детските педагогически стаи имат следните задачи:

1. да издирват и установяват малолетните и непълнолетните, извършили или за които съществуват предпоставки да извършат престъпления и противообществени прояви, както и причините и условията за техните простъпки;

2. да издирват и установяват малолетните и непълнолетните – обект на престъпно посегателство, на малтретиране или оставени без надзор, както и причините и условията, довели до това;

3. да предприемат съответстващи за случаите по т. 1 и 2 мерки или да уведомяват компетентните органи;

4. да уведомяват съда, прокуратурата и другите компетентни органи, когато получат сигнали за виновно поведение по отношение на малолетните и непълнолетните от страна на родителите, на лицата, които ги заместват, или на трети лица.

Глава трета – ФУНКЦИИ НА ИНСПЕКТОРИТЕ НА ДЕТСКИТЕ ПЕДАГОГИЧЕСКИ СТАИ

Чл. 7. Инспекторите на ДПС изпълняват следните функции:

1. издирват и установяват малолетни и непълнолетни лица, извършители на противообществени прояви и престъпления, като за целта използват данни от службите на МВР, следствието, прокуратурата, съда, общинските администрации, комисиите за БППМН, обществени и неправителствени организации, учебни и здравни заведения, граждани и др.;

2. издирват и установяват малолетни и непълнолетни – обект на престъпно посегателство и малтретиране от страна на родителите, на лицата, които ги заместват, или на трети лица, и предприемат съответстващи мерки или уведомяват компетентните органи;

3. издирват и установяват малолетни и непълнолетни лица, изпаднали в състояние на безнадзорност, живеещи в нездрава семейна и другарска среда, скитащи, просещи, проституиращи, разпространяващи и употребяващи наркотични вещества, и ги насочват към специализирани органи и заведения за диагностика, лечение и въздействие;

4. предоставят на социалния работник (СР) информация за малолетните и непълнолетните, извършили противоправни деяния, и техните семейства с цел предприемане на мерки за социалното им осигуряване съобразно текстовете на чл. 46а ЗБППМН ;

5. участват съобразно компетенциите си в предварителната проверка по изясняване на фактическата обстановка в случаите, когато обект и субект на противоправни деяния са малолетни и непълнолетни лица;

6. съдействат на органите на предварителното производство при разследването на случаи, при които малолетни и непълнолетни лица са обект или субект на престъпления;

7. изучават причините и условията, обуславящи извършването на противообществени прояви и престъпления от малолетни и непълнолетни. Предлагат на съответните ведомства мерки за отстраняване на тези причини и условия или ограничаване на тяхното действие;

8. водят на отчет малолетни и непълнолетни, които са:

а) извършили престъпления и противообществени прояви;

б) осъдени за престъпления от общ характер;

в) освободени от поправителните домове (ПД);

г) освободени от възпитателни училища-интернати (ВУИ);

д) освободените от социално-педагогически интернати (СПИ), настанени в тях по реда на чл. 13, буква "и" ЗБППМН ;

9. изучават личностните особености на малолетните и непълнолетните, водени на отчет в ДПС, и вземат мерки за коригиране на поведението им;

10. осъществяват наблюдение над водените на отчет в ДПС малолетни и непълнолетни, като за целта посещават домовете им, заведенията, в които учат или работят, провеждат срещи с тях в ДПС, а при необходимост ги призовават в служебните помещения на Националната полиция;

11. предлагат на компетентните органи търсене на обществена, административна и наказателна отговорност от родителите или лицата, които ги заместват, неполагащи грижи за децата си и застрашаващи моралното, физическото и душевното им развитие, както и от тези, които ги подбуждат към извършване на престъпления;

12. осъществяват полицейска закрила на малолетните и непълнолетните в съответствие с действащото българско и международно законодателство;

13. изпълняват мярка за неотклонение "надзор на инспектора на ДПС" спрямо непълнолетни;

14. поддържат връзка с малолетните и непълнолетните, настанени в поправителните домове, възпитателните училища-интернати и социално- педагогическите интернати, като ги посещават, кореспондират с тях и наблюдават поведението им през време на домашните отпуски. Вземат мерки за своевременното им връщане в заведенията след изтичане срока на отпуската;

15. съдействат на специализираните полицейски служби за издирването на малолетни и непълнолетни, напуснали домовете си, бегълци от ВУИ и СПИ;

16. предлагат за настаняване малолетни и непълнолетни в домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни (ДВНМН) в случаите, предвидени в чл. 35 ЗБППМН ;

17. предлагат за настаняване малолетни и непълнолетни лица в специализирани детски, социални и учебно-възпитателни заведения;

18. посещават учебните и учебно-възпитателните заведения в района си, поддържат връзка с учителските колективи, участват при необходимост в педагогическите съвети, подпомагат дейността на педагогическите съветници и училищните комисии за БППМН;

19. организират и извършват в обслужвания от тях район проверки на местата, където се събират малолетни и непълнолетни и съществуват условия за извършване на престъпления и противообществени прояви от тях и срещу тях. При констатиране на извършени престъпления или нарушения на обществения ред предприемат необходимите законови административнонаказателни мерки или уведомяват компетентните органи;

20. изнасят лекции и беседи в детските и учебните заведения пред учениците, преподавателите и родителите по проблемите на борбата срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, престъпността сред непълнолетните и правната защита на маловръстните;

21. участват с подходящи материали в изяви по средствата за масово осведомяване и научни публикации;

22. участват в реализирането на съвместни програми с държавните органи, неправителствени наши и международни организации по превенцията на престъпността и ППМН;

23. при необходимост изискват сведения, характеристики и други документи за лица от учебни заведения, предприятия, фирми и учреждения;

24. ръководят методически извънщатни служители към ДПС;

25. организират със съгласието на родителите и на лицата, които ги заместват, психопедагогическо и психиатрично изследване на малолетните и непълнолетните;

26. отчитат дейността си пред висшестоящите ръководни органи в полицията. При поискване предоставят информация на следствието, прокуратурата, съда и местната комисия за БППМН.

Чл. 8. На инспекторите от ДПС се възлагат задачи само в кръга на техните функции, посочени в ЗБППМН и в този правилник.

Глава четвърта – ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА ДЕТСКИТЕ ПЕДАГОГИЧЕСКИ СТАИ С ДЪРЖАВНИТЕ ОРГАНИ, ОБЩИНСКИТЕ АДМИНИСТРАЦИИ, НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ И ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Чл. 9. Инспекторите на ДПС участват в дейността на МКБППМН, предоставят необходимата информация относно структурата, динамиката и тенденциите на детската престъпност, правят конкретни предложения за въздействие върху малолетните и непълнолетните, водени на отчет в ДПС, предлагат разглеждането на възпитателни дела спрямо малолетни и непълнолетни в случаите, предвидени в ЗБППМН , както и мерки за въздействие спрямо родителите или лицата, които ги заместват.

Чл. 10. Инспекторите на ДПС предлагат чрез МКБППМН на ръководствата на ВУИ малолетни и непълнолетни за предсрочно прекратяване на престоя им в тях.

Чл. 11. Инспекторите на ДПС уведомяват МКБППМН за случаи, при които е необходимо прилагане на мярка "поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател" спрямо малолетни и непълнолетни лица по смисъла на чл. 41 ЗБППМН .

Чл. 12. Инспекторите на ДПС не могат да бъдат членове на тричленните състави на МКБППМН за разглеждане на възпитателни дела, когато предложението произлиза от тях или се разглежда простъпка на водени от тях на отчет малолетни и непълнолетни.

Чл. 13. Инспекторите на ДПС съвместно с МКБППМН и центровете за социални грижи издирват и установяват малолетните и непълнолетните, които се нуждаят от социална помощ, и вземат мерки за тяхната социална защита и развитие.

Чл. 14. Инспекторите на ДПС съвместно с МКБППМН уведомяват прокуратурата за случаи, при които малолетните и непълнолетните са обект или субект на престъпления или биват подбуждани да извършват такива.

Чл. 15. Инспекторите на ДПС правят предложения до прокуратурата за изменение на мярката за неотклонение на непълнолетните, както и срока на престоя на настанените в ДВНМН.

Чл. 16. Инспекторите на ДПС правят предложения пред компетентните институции за отстраняване на причините и условията, обуславящи извършването на противообществени прояви и престъпления от страна на малолетните и непълнолетните, както и такива, извършвани срещу тях.

Чл. 17. Инспекторите на ДПС уведомяват органите на местната власт за лица, подлежащи на задължително обучение по смисъла на Закона за народната просвета , отпаднали и непосещаващи училище.

Чл. 18. Между ДПС, МКБППМН, регионални инспекторати по образованието и училищните ръководства се осъществява обмен на информация за извършени престъпления и противообществени прояви от страна на учащите се.

Чл. 19. (1) Инспекторите на ДПС взаимодействат с бюрата по труда с цел насочване и устройване на подходяща работа на непълнолетните, водени на отчет.

(2) Инспекторите на ДПС съвместно с МКБППМН, бюрата по труда, социалните работници ( чл. 46а ЗБППМН ) и синдикалните организации упражняват контрол за спазване от администрацията на предприятията, учрежденията и фирмите на режима и условията на работа, установени за непълнолетните.

Глава пета – ДЕТСКИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ СТАИ НА ОБЩЕСТВЕНИ НАЧАЛА И ИЗВЪНЩАТНИ ИНСПЕКТОРИ

Чл. 20. Детските педагогически стаи на обществени начала се откриват по реда, посочен в чл. 2 и 3 на този правилник, само в населени места, където няма щатни ДПС.

Чл. 21. Детските педагогически стаи на обществени начала се завеждат от извънщатни инспектори, които се ръководят и контролират от началниците на районните полицейски управления на МВР.

Чл. 22. Извънщатните инспектори могат да работят и в ДПС, които не са на обществени начала и се ръководят от щатните инспектори на ДПС.

Чл. 23. (1) За извънщатни инспектори се привличат педагози, юристи, психолози, бивши служители на МВР и други лица, които имат качества, опит, възможност и желание за работа с малолетни и непълнолетни правонарушители.

(2) Извънщатните инспектори се назначават съобразно нормативните разпоредби за извънщатните служители в МВР и се ползват с правата на извънщатни служители от Националната полиция.

(3) Извънщатните инспектори могат да бъдат определяни за обществени възпитатели съгласно ЗБППМН .

Глава шеста – ДОКУМЕНТАЦИЯ И АРХИВ

Чл. 24. В детските педагогически стаи се води следната регистрационна документация и архив:

1. дневник, в който се записват малолетните и непълнолетните, водени на отчет в ДПС, както и преминалите през ДПС и поделенията на полицията правонарушители;

2. карта за малолетно и непълнолетно лице, взето на отчет в ДПС;

3. профилактично дело за малолетно и непълнолетно лице, повтарящо противоправните си деяния или извършило тежко криминално престъпление, както и условно осъдено или освободено от ПД или ВУИ.

Чл. 25. (1) Картата за вземане на отчет на малолетно и непълнолетно лице се утвърждава от прекия ръководител на инспектора на ДПС. Същият ръководител утвърждава и снемането от отчет.

(2) Профилактичното дело се открива и прекратява с разрешение на началника на съответното районно полицейско управление или негов заместник.

(3) Картите за водене на отчет и профилактичните дела се завеждат в явното деловодство на РПУ.

Чл. 26. (1) Малолетните и непълнолетните се водят на отчет за срок 2 години, след което се снемат от отчет, ако през този период не са извършили повторно противоправни деяния. Това не се отнася за лицата, извършили тежки криминални престъпления срещу личността, имат влязла в сила присъда или неприключено предварително производство.

(2) След като водещите се на отчет навършат пълнолетие, те се снемат от отчет, а картите им се съхраняват в архива на ДПС за срок 5 години, след което се унищожават по съответния ред. Профилактичните дела на повтарящите противоправните си деяния при необходимост се предават на оперативните служби на полицията за ползване.

(3) Документацията по чл. 24 и архивът на ДПС се ползват само от органите на МВР, прокуратурата и съда.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Този правилник се издава на основание § 53, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и отменя Правилника за детските педагогически стаи (ДВ, бр. 4 от 1971 г.).

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2018 г.) С този правилник се урежда дейността на Помирителната комисия за платежни спорове по глава десета, раздел ІІ от Закона за платежните услуги и платежните системи .

Чл. 2 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2026 г., в сила от 30.06.2026 г.) Помирителната комисия за платежни спорове към Комисията за защита на потребителите е орган за извънсъдебно разрешаване на национални и трансгранични спорове между доставчици на платежни услуги и ползватели на платежни услуги, както и между издатели на електронни пари и техни клиенти във връзка с прилагането на Закона за платежните услуги и платежните системи , на подзаконовите актове по прилагането му, на Регламент (ЕС) 2021/1230 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юли 2021 г. относно презграничните плащания в рамките на Съюза (ОВ, L 274/20 от 30 юли 2021 г.), на Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (ОВ, L 94/22 от 30 март 2012 г.) и на Регламент (ЕС) 2015/751 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно обменните такси за платежни операции, свързани с карти (ОВ, L 123/1 от 19 май 2015 г.).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2026 г., в сила от 30.06.2026 г.) Помирителната комисия за платежни спорове разглежда национални и трансгранични спорове между лицата по ал. 1, произтичащи от договори за предоставяне на платежни услуги от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние .

(3) В случаите на трансгранични спорове Помирителната комисия за платежни спорове си сътрудничи с Европейския потребителски център към Комисията за защита на потребителите.

(4) Помирителната комисия за платежни спорове, наричана по-нататък "комисията", се администрира от Комисията за защита на потребителите, Централно управление в гр. София.

(5) Комисията е независима и към нея не могат да се отправят задължителни указания относно изпълнението на дейността й.

(6) (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2018 г., изм., бр. 59 от 2026 г., в сила от 30.06.2026 г.) Комисията решава възникналите спорове между доставчици на платежни услуги и ползватели на платежни услуги, както и между издатели на електронни пари и техни клиенти, ако попадат в предметния обхват на понятието за платежна услуга по чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи , респективно на понятието за електронни пари по чл. 34, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи и имат имуществена стойност до 13 000 евро.

(7) Комисията не се произнася по претенции на ползватели на платежни услуги за претърпени от тях неимуществени вреди, неоснователно обогатяване и непозволено увреждане, които могат да се доказват по съдебен ред.

(8) При решаване на споровете комисията прилага не само законовите и подзаконовите разпоредби и правото на Европейския съюз, но и търси компромис между позициите на двете страни с цел постигане на споразумение при спазване на принципите на доброволност, експертност, независимост, безпристрастност, прозрачност, ефективност, справедливост, свобода и законосъобразност, заложени в глава девета, раздел II на Закона за защита на потребителите.

(9) При решаване на спорове комисията спазва изискванията за защита на личните данни съгласно Закона за защита на личните данни .

Глава втора – СЪСТАВ

Чл. 3 . (1) Комисията се състои от председател и заместник-председател, определени от управителя на БНБ, и лица, посочени в листи, утвърдени от представителна организация на банките и от Комисията за защита на потребителите.

(2) Заместник-председателят на комисията изпълнява правомощията на председателя в негово отсъствие, при отстраняването му поради конфликт на интереси или несъвместимост, както и в случаите по чл. 4, т. 2 .

(3) Всички членове на комисията трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да имат висше юридическо или икономическо образование с придобита образователно-квалификационна степен не по-ниска от "магистър" и минимум пет години професионален опит на длъжност, за заемането на която се изисква юридическо или икономическо образование, или

2. висше образование с придобита образователно-квалификационна степен не по-ниска от "магистър" и поне пет години професионален опит в предприятие от банковия или финансовия сектор;

3. да не са осъждани за престъпления от общ характер;

4. да не са лишени от правото да упражняват професията или дейността си в съответната професионална област.

(4) В листата, утвърдена от представителна организация на банките, и в листата, утвърдена от Комисията за защита на потребителите, трябва да бъдат включени най-малко по три лица с необходимата квалификация по ал. 3.

(5) Всяко помирително производство се разглежда в състав от трима членове, който включва председателя или заместник-председателя на комисията в негово отсъствие и по един член от съответните листи. Членовете на комисията за всяко помирително производство се определят от председателя на ротационен принцип. При отсъствие на председателя членовете в производството се определят от заместник-председателя.

(6) При невъзможност на някой от членовете да участва в отделно помирително производство председателят или заместник-председателят на комисията определя негов заместник измежду включените в съответната листа лица.

(7) Членовете не могат да бъдат освобождавани без основателни причини.

(8) Разходите за възнаграждения на членовете на комисията се поемат от организациите, които са ги определили. Те трябва да разполагат с бюджет, който е предназначен за участието на членовете в работата на комисията и е достатъчен за изпълнение на техните задачи.

Глава трета – ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПОМИРИТЕЛНАТА КОМИСИЯ ЗА ПЛАТЕЖНИ СПОРОВЕ

Чл. 4 . Председателят на комисията има следните правомощия:

1. представлява комисията;

2. разпределя постъпилите заявления на заместник-председателя, когато поради прекомерна натовареност или други обективни причини не може да ръководи всички помирителни производства лично;

3. избира другите членове от листите по чл. 3, ал. 1 за сформиране на съответния състав на комисията;

4. образува помирителните производства и определя докладчик измежду членовете на комисията по всеки конкретен случай;

5. ръководи помирителното производство;

6. разпределя задачите на другите членове на комисията, които му докладват за изпълнението им;

7. при необходимост изисква информация и може да се обърне за съдействие към съответните доставчици на платежни услуги, оператори на платежни системи и други органи във връзка с изясняването на факти и обстоятелства, които са от значение за решаването на спора;

8. отправя обосновано предложение за освобождаване или отзоваване по чл. 7, ал. 1 на член на комисията до съответната организация, която го е определила;

9. ежегодно, до един месец след изтичането на календарната година, изготвя годишен доклад за дейността на комисията, който предоставя на Българската народна банка, на Комисията за защита на потребителите и на организациите, утвърдили листите на членовете на комисията; при изготвяне на годишния доклад се спазват изискванията на чл. 181ж от Закона за защита на потребителите ;

10. предава в архива на Комисията за защита на потребителите приключените през текущата година преписки по образуваните помирителни производства;

11. подписва кореспонденцията на комисията;

12. извършва други действия в изпълнение на задължения, предвидени по този правилник.

Чл. 5 . (1) Членовете на комисията са длъжни да бъдат обективни и безпристрастни и да не разпространяват търговската, служебната, банковата и професионалната тайна или други сведения, станали им известни при или по повод изпълнение на техните задължения.

(2) Членовете на комисията подписват декларация за конфиденциалност.

Чл. 6 . (1) Членовете на комисията не могат да участват в помирително производство, когато:

1. са съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните по спора или с техни представители;

2. се намират в пряко или косвено отношение с някоя от страните по спора, което поражда основателни съмнения в независимост и безпристрастност.

(2) При наличие на обстоятелства, които могат да засегнат независимостта и безпристрастността на член на комисията, участващ в разглеждането на спора, които водят до конфликт на интереси с някоя от страните по спора, както и ако са налице обстоятелствата по ал. 1, лицето е длъжно да си направи самоотвод с писмено мотивирано искане, отправено до председателя на комисията.

(3) Членовете на комисията попълват декларация, че не са налице обстоятелствата по ал. 1 и 2 преди началото на всяко помирително производство, в което участват, и са длъжни да предоставят информация за промяна на обстоятелствата в хода на цялата процедура по извънсъдебно разрешаване на спорове.

Чл. 7 . (1) Членовете на комисията могат да бъдат отзовавани от организациите, които са ги определили, когато съществува обективна невъзможност да участват в работата на комисията (поради отпуск, болничен, командироване, ангажираност при изпълнение на други служебни/трудови задължения и други обективни причини).

(2) В случаите по ал. 1 организацията, която ги е определила, уведомява за настъпилото обстоятелство председателя на комисията с предложение за заместването му от друг представител, включен в съответната листа, който да вземе участие в разглеждането на спора.

(3) При смърт, лишаване от права, поставяне под запрещение, осъждане, трайно заболяване или загубване на качеството член на комисията организацията, която го е определила, уведомява за настъпилото обстоятелство председателя на комисията, като предлага актуализация и включване в листите по чл. 3, ал. 1 на друг свой представител.

(4) При настъпване на обстоятелствата по ал. 3 управителят на БНБ определя нов председател или заместник-председател на комисията.

Чл. 8 . (1) Всяка една от страните по спора в помирителното производство също може да отправи писмено мотивирано искане за отстраняване на член на помирителната комисия до председателя на комисията в случаите по чл. 6, ал. 1 и 2.

(2) В срок 3 работни дни от получаване на искането председателят на комисията се произнася за отстраняването.

(3) Когато член на комисията бъде отстранен, председателят посочва друг представител, включен в листите по чл. 3, ал. 1 , който да вземе участие в помирителното производство.

(4) Когато председателят на комисията бъде отстранен, неговите функции се изпълняват от заместник-председателя.

Глава четвърта – ПОМИРИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

Чл. 9 . (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2018 г.) Комисията разглежда споровете по чл. 2, ал. 1 и 2, след като те са отнесени към доставчиците на платежни услуги и последните не са се произнесли в срока по чл. 174, ал. 3 и 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи , както и когато решението по възражението не удовлетворява ползвателите на платежни услуги. Доставчикът на платежни услуги информира ползвателя на платежни услуги за тази възможност.

Чл. 10 . (1) Помирителното производство е безплатно за страните и те не заплащат такса за разглеждане на спора от комисията.

(2) Комисията информира страните по спора, че не са длъжни да използват услугите на адвокат или юрист, но могат да потърсят независимо становище или да бъдат представлявани или подпомагани от трето лице на всеки етап на помирителното производство, както и че разполагат с възможност да се оттеглят на всеки етап от процедурата, ако не са удовлетворени от резултатите или от начина на протичане на производството.

(3) Разноски, направени от страните по спора (за представителство, експертизи, вещи лица, преводи и т.н.), са за тяхна сметка. Всяка от страните може да предложи на състава в помирителното предложение да бъде включена и уговорка за поемане на разноските, ако искането е направено предварително и е прието от насрещната страна.

(4) Комисията предоставя на страните по спора при поискване информация относно процедурата за провеждане на помирителното производство на траен носител.

Чл. 11 . (1) Производството пред комисията не е задължителна предпоставка за предявяването на иск в съда.

(2) Давност спира да тече, когато е образувано помирително производство пред комисията.

(3) Помирителното производство пред комисията се осъществява на български език.

Чл. 12 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2026 г., в сила от 30.06.2026 г.) Помирителното производство започва с подаване на писмено заявление от ползвател на платежна услуга, адресирано до комисията. Същото може да бъде подадено и по електронна поща или онлайн чрез интернет страницата на Комисията за защита на потребителите.

(2) Подаването на документите и обменът на информация между комисията и страните по спора може да се извършва както онлайн и по електронна поща, така и на място в деловодството на Комисията за защита на потребителите, по пощенски път или по факс.

(3) Заявлението се изготвя на български език и съдържа:

1. наименование на комисията;

2. трите имена, ЕГН, личен номер/личен номер на чужденец, адрес на подателя на заявлението, съответно за юридическите лица и едноличните търговци – наименование, седалище, адрес за кореспонденция, посочване на законните представители или пълномощници, ако има такива; в заявлението се посочва и номер на телефон и факс, ако има такива;

3. наименование, седалище и адрес на лицето, срещу което се подава заявлението;

4. изложение на фактите по спора;

5. формулиране на искането;

6. опис на документите, приложени към заявлението;

7. подпис на лицето, което подава заявлението, когато е подадено на хартиен носител; в случай че заявлението се подава по електронен път, не се изисква то да бъде подписано с електронен подпис.

(4) Към заявлението се прилагат всички документи, необходими за изясняване предмета на спора, включително и решението на доставчика на платежни услуги, в случаите, когато се е произнесъл в срока по чл. 9 .

(5) Заявителят прилага и декларация, че:

1. спорът е бил отнесен към доставчика на платежни услуги и той не се е произнесъл в срока по чл. 9 ; тази декларация не се прилага, когато има решение на доставчика на платежни услуги по жалбата;

2. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2018 г.) към момента на подаване на заявлението не е отнесъл същия спор за разрешаване пред съд, арбитражен съд или друг орган за извънсъдебно разрешаване на спорове;

3. не е сключил спогодба с ответната страна.

(6) Заявителят представя препис от заявлението и приложенията към него за ответната страна.

(7) Когато заявлението е подадено от пълномощник, към него се представя пълномощното, с което той е изрично упълномощен да участва в помирителното производство и да сключва споразумение от името на ползвателя на платежни услуги.

Чл. 13 . (1) Когато заявлението не отговаря на изискванията по чл. 12, ал. 3 или не са приложени документите по чл. 12, ал. 4 – 7, председателят на комисията в срок 5 работни дни от установяване на обстоятелствата уведомява заявителя чрез писмо с обратна разписка, съобщение на електронната поща, телефон, факс или по друг подходящ начин, удостоверяващ начина на получаването му, че в срок 7 работни дни от получаването му следва да отстрани нередовностите.

(2) Когато заявлението не съдържа достатъчно данни за индивидуализиране на заявителя по чл. 12, ал. 3, т. 2 , указанията за отстраняване на нередовностите се излагат на специално табло пред помещенията, където заседава помирителната комисия, и на интернет страницата на комисията, като се дава срок 10 работни дни за отстраняването им.

(3) Ако заявителят не отстрани нередовностите в срока по ал. 1 или 2 или не поиска удължаването му поради уважителни причини, председателят на комисията не образува помирително производство.

Чл. 14 . (1) Когато заявлението отговаря на изискванията по чл. 12 , председателят на комисията образува с разпореждане помирително производство.

(2) В срок 3 работни дни от образуване на помирителното производство председателят сформира състава на комисията и уведомява избраните от него лица за участието им. Уведомлението може да бъде направено по електронна поща, телефон, факс, чрез писмо с обратна разписка или по друг подходящ начин, удостоверяващ начина на получаването му от адресата.

(3) Не по-късно от 10 работни дни от получаване на заявлението, съответно от изтичането на срока по чл. 13, ал. 1 или 2, комисията на свое закрито заседание се произнася по допустимостта на искането, пълнотата и яснотата на заявлението и взема решение за движение на заявлението.

Чл. 15 . Комисията оставя заявлението без движение, ако изложеното в заявлението е непълно, неясно или липсва съществена информация, за което се уведомява заявителя и му се дават указания и срок 10 работни дни за отстраняване на непълнотите.

Чл. 16 . (1) Комисията прекратява помирителното производство и уведомява заявителя за това, когато:

1. спорът не е от компетентността на комисията;

2. ползвателят на платежна услуга не е опитал да разреши спора директно с доставчика на платежна услуга;

3. ползвателят на платежна услуга не е подал жалба до комисията в едногодишен срок, считано от датата, на която е изпратил жалбата си до доставчика на платежна услуга;

4. (изм. и доп. – ДВ, бр. 54 от 2018 г.) заявлението не е подадено от лице, което има качеството на ползвател на платежни услуги по смисъла на т. 38 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи , респективно държател на електронни пари;

5. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2018 г.) бъде установено, че по същия спор има заведено съдебно или арбитражно дело, или се решава от друг орган за извънсъдебно решаване на спорове, включително открита процедура по медиация;

6. не са отстранени непълнотите в заявлението в срока по чл. 15 ;

7. спорът е разрешен чрез спогодба;

8. заявителят оттегли заявлението си на всеки един етап от помирителното производство;

9. при смърт на заявителя;

10. при прекратяване дейността на доставчика на платежни услуги, без да е налице правоприемство, поставяне под специален надзор или откриване на производство по несъстоятелност;

11. жалбата е на стойност, по-висока от определената по чл. 2, ал. 6 ;

12. разглеждането на спора ще затрудни сериозно работата на комисията поради фактическата му и правна сложност.

(2) Комисията мотивира отказа си пред двете страни не по-късно от 14 работни дни от получаване на жалбата.

(3) В случаите на ал. 1, т. 1 председателят на комисията насочва служебно заявлението към обща или секторна помирителна комисия, компетентна да разгледа спора, или информира заявителя за наличието на друг орган за извънсъдебно решаване на спора, ако има такъв.

Чл. 17 . (1) Когато комисията вземе решение, че няма пречка за разглеждане на спора, заявлението и приложенията към него се изпращат на доставчика на платежни услуги – ответна страна, в срок 5 работни дни. Ответната страна се уведомява, че в срок 10 работни дни от получаване на документите трябва да представи становище и доказателства. По изключение срокът може да бъде удължен с още 10 работни дни.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 на подателя на заявлението се изпращат полученото становище от ответната страна заедно с доказателства, ако има такива, и му се дава срок до 10 работни дни за представяне на допълнително становище и нови доказателства, ако ответната страна не желае да удовлетвори искането му.

(3) Ако подателят на заявлението представи допълнително становище и/или нови доказателства, комисията дава възможност на ответната страна да представи допълнително становище и нови доказателства в срок до 10 работни дни.

(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 59 от 2026 г., в сила от 30.06.2026 г.) В случай на трансграничен спор председателят на комисията изпраща на страните информация дали комисията приема, или отхвърля да разгледа жалбата и мотивите за това. Ако е приела да разгледа спора, тя информира страните за процедурните си правила и при необходимост изисква допълнителна информация от страните за решаване на спора.

Чл. 18 . (1) Комисията разглежда споровете неприсъствено въз основа на предоставените документи, доказателства, експертизи и становища на страните.

(2) По изключение и в случай на необходимост комисията може да изслушва страните по спора за изясняване на значими факти и обстоятелства за правилното решаване на спора. Когато е необходимо изслушване, председателят на комисията ги уведомява за датата, мястото и часа на помирителното заседание. Уведомлението може да бъде направено чрез писмо с обратна разписка, съобщение на електронната поща, телефон, факс или по друг подходящ начин, удостоверяващ начина на получаването му.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2026 г., в сила от 30.06.2026 г.) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага в случай на трансгранични спорове.

Чл. 19 . Когато комисията реши, че е необходимо допълнително изясняване на обстоятелства по спора, тя може да поиска от страните документи, информация или допълнителни доказателства.

Чл. 20 . (1) Комисията разглежда спора по същество в срок до два месеца след изтичане на сроковете за получаване на всички документи, становища и събиране на доказателства.

(2) При случаи с фактическа или правна сложност комисията може да реши да удължи срока за решаване на спора с още 15 работни дни.

Чл. 21 . Когато при разглеждане на спора комисията установи наличието на данни, които пораждат основателно съмнение за извършено престъпление, тя сезира съответния компетентен орган, изпраща събраните доказателствени материали и прекратява помирителното производство.

Чл. 22 . (1) За всяко заседание на комисията се изготвя протокол, в който се вписват датата и мястото на провеждане на заседанието, членовете на комисията, страните по спора и взетите решения. Протоколът се подписва от председателя и секретаря по чл. 29 .

(2) Заверен препис от протокола се предоставя на страните при поискване.

Глава пета – ПОМИРИТЕЛНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Чл. 23 . (1) След разглеждане на спора по същество комисията изготвя и приема писмено помирително предложение за неговото решаване.

(2) Помирителното предложение се приема с обикновено мнозинство от пълния числен състав на комисията. Въздържане при гласуване не се допуска.

(3) Помирителното предложение съдържа:

1. наименование на комисията;

2. дата и място на постановяването му;

3. номер, който съвпада с номера на преписката по съответното помирително производство;

4. имената на председателя и останалите членовете на комисията, взели участие в разглеждането на спора;

5. имената (наименованията) на страните по спора;

6. предмет на спора и изложение на фактите и обстоятелствата по него;

7. фактическа и правна обосновка на помирителното предложение;

8. какво предлага комисията за постигане на споразумение между страните;

9. поемане на разноските по спора, ако някоя от страните предварително е направила искане за това и има съгласие на насрещната страна;

10. подписи на председателя и останалите членове на помирителната комисия, взели участие в разглеждането на спора.

(4) В срок 5 работни дни след изготвяне на помирителното предложение то заедно с мотивите, на които се основава, се изпраща в писмена форма на страните по спора. Страните се уведомяват, че могат да приемат или отхвърлят помирителното предложение, за неговите правни последици, ако бъде прието, и че то може да се различава от решение, постановено от съд.

(5) Страните се уведомяват, че помирителното предложение не изключва възможността за защита по съдебен ред и ако страните по спора сключат споразумение, но някоя от тях не изпълнява задълженията си по него, другата страна може да се обърне към съда за разглеждане на спора – предмет на споразумението.

Чл. 24 . (1) Помирителното предложение може да бъде прието от страните в срок 10 работни дни след получаването му. Приемане на предложението от двете страни има сила на споразумение между тях.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2026 г., в сила от 30.06.2026 г.) Всяка от страните приема или отхвърля помирителното предложение чрез писмено изявление до председателя на комисията. В писменото изявление се посочват номерът и датата на помирителното предложение и се подписва от съответната страна в помирителното производство.

(3) Помирителното предложение се приема или отхвърля от всяка от страните изрично, безусловно и изцяло. Наличието на допълнителни уговорки или резерви в писменото изявление, както и липсата на писмено изявление в срока по ал. 1 се приема за отхвърляне на помирителното предложение от съответната страна по спора.

(4) След изтичане на срока по ал. 1 комисията съобщава писмено резултата на страните, след което прекратява помирителното производство.

(5) Ако помирителното предложение е прието, заедно с писменото съобщение по ал. 4 комисията изпраща на всяка от страните заверени преписи от помирителното предложение с поставен щемпел "Прието", както и копие от писмените изявления на страните за неговото приемане.

(6) Помирителното споразумение се счита за сключено от датата, на която е направено последното писмено изявление, с което се приема помирителното предложение, с изключение на случаите по чл. 25, ал. 2 .

(7) Приетото споразумение обвързва само страните по спора и не може да се противопостави на лица, които не са участвали в процедурата.

Чл. 25 . (1) Страните могат да придадат изпълнителна сила на сключеното споразумение, постигнато в помирителното производство, като го предоставят за одобрение пред компетентния съд.

(2) По искане на страните помирителното предложение може да бъде прието, като бъде сключено споразумение между страните чрез нотариално удостоверяване на подписите.

Чл. 26 . (1) Комисията по искане на всяка от страните или по свой почин може да поправи помирителното предложение относно явна фактическа грешка, която е допуснала. За исканата поправка другата страна се уведомява от комисията.

(2) Искането за поправка трябва да бъде направено в срок до 7 работни дни след получаване на помирителното предложение.

(3) Поправката става част от помирителното предложение и се изпраща на страните.

Чл. 27 . Комисията не разглежда повторно спорове между доставчици на платежни услуги и получатели на платежни услуги, за които е изготвено помирително предложение, независимо дали страните са го приели, или не.

Глава шеста – АДМИНИСТРАТИВНО И МАТЕРИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ НА ПОМИРИТЕЛНАТА КОМИСИЯ ЗА ПЛАТЕЖНИ СПОРОВЕ

Чл. 28 . Комисията за защита на потребителите осигурява необходимия административен персонал, помещения и съответното техническо оборудване за осъществяване на дейността на комисията.

Чл. 29 . (1) Деловодството на комисията се води от секретар, който е служител на Комисията за защита на потребителите.

(2) Секретарят организира деловодството, води кореспонденцията, описната книга, участва в заседанията на комисията, изготвя и подписва протоколите от проведените заседания и изпълнява други задачи, възложени от председателя на комисията.

(3) Секретарят изпраща постъпилите заявления, с които се иска съдействие за разрешаване на спор, до председателя на комисията в срок 3 работни дни от получаването му.

Чл. 30 . (1) За нуждите на помирителното производство, образувано пред комисията, секретарят на комисията води следните книги:

1. входящ и изходящ регистър;

2. описна книга за образуваните помирителни производства;

3. книга за доказателствата.

(2) Всички книги се номерират, подпечатват с печата на комисията и се заверяват с подписа на председателя на комисията.

Чл. 31 . (1) Във входящия регистър се вписват постъпилите заявления по реда на постъпването им заедно със свързаната с тях документация, а в изходящия регистър се вписват всички книжа, които се извеждат от комисията.

(2) Образуваните помирителни производства се вписват в описна книга, снабдена с азбучник. Описната книга съдържа:

1. (изм. – ДВ, бр. 59 от 2026 г., в сила от 30.06.2026 г.) входящ номер и дата на постъпване на заявлението или жалбата;

2. името (наименованието) и адреса на подателя;

3. име/наименование на доставчика на платежни услуги, срещу когото е адресирано заявлението;

4. резюме на заявлението;

5. номер на образуваното помирително производство;

6. брой заседания, проведени по образуваното помирително производство;

7. номер и дата на помирителното предложение;

8. резултат от помирителното предложение (приемане или отхвърляне от страните);

9. основания за прекратяване на помирителното производство, когато е прекратено по чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 21 .

(3) Книжата по образуваните помирителни производства се поставят в папки, оформени по утвърден от председателя на Комисията за защита на потребителите образец. В тези папки по хронологичен ред се подреждат и протоколите от заседанията на комисията по съответното помирително производство.

(4) Постъпващите в комисията доказателства се регистрират в книгата за веществени доказателства и се съхраняват по подходящ начин, определен от председателя на комисията.

Чл. 32 . (1) Когато преписката по помирително производство се изнася от помещението, където се пази, секретарят на комисията отбелязва във водения от него дневник на коя дата и на кого е дадена.

(2) Преписки по помирителни производства могат да се дават само на членове на комисията.

(3) По разпореждане на председателя на комисията преписките по помирителни производства могат да бъдат предоставяни по искане на страните на компетентни органи за информация при спазване на всички законови изисквания.

(4) Не се допуска да се правят бележки, знаци и подчертавания в книжата по помирителните производства.

Чл. 33 . (1) Председателят на комисията предава в архива на Комисията за защита на потребителите приключените през текущата година преписки по образуваните помирителни производства най-късно до края на месец януари на следващата година.

(2) При внасяне в архива на всяка преписка по помирително производство се слага архивен номер. В описната книга се отбелязва номерът, с който е архивирана съответната преписка.

Чл. 34 . Преписките от приключилите помирителни производства се съхраняват пет години, считано от края на годината, през която съответното помирително производство е приключило.

Чл. 35 . (1) Ежегодно, до един месец след изтичането на календарната година, председателят на Помирителната комисия за платежни спорове изготвя годишен доклад за дейността на комисията по чл. 4, т. 9 .

(2) Годишният доклад съдържа обобщена информация за:

1. брой на постъпилите през годината заявления и предмета на спорове по тях;

2. брой на приключилите през годината помирителни производства;

3. брой на изготвените през годината помирителни предложения;

4. брой на приетите и неприетите от страните помирителни предложения;

5. процента на споровете, които помирителните комисии са отказали да разгледат и основанията за отказите, съгласно този правилник;

6. процентно изражение на изпълнение на постигнатите споразумения, ако това е известно;

7. средната продължителност на процедурата за решаване на споровете;

8. системни или значителни проблеми, които възникват често и водят до спорове между доставчици на платежни услуги и ползватели на платежни услуги; тази информация може да съдържа и препоръки за предотвратяване или решаване на такива проблеми с цел повишаване на професионалните стандарти на доставчиците на платежни услуги и улесняване обмена на информация и добри практики;

9. сътрудничеството в рамките на мрежите от органи за алтернативно решаване на спорове, улесняващи решаването на трансгранични спорове, ако е осъществено такова сътрудничество;

10. друга информация, която е необходима за пълно и точно представяне дейността на комисията.

(3) Докладът се публикува на интернет страницата на Помирителната комисия за платежни спорове, изпраща се на траен носител на председателя на Комисията за защита на потребителите, управителя на Българската народна банка и организациите, участващи със свои представители в работата на комисията, а при поискване – и на хартиен носител.

Чл. 36 . Председателят на Помирителната комисия за платежни спорове на всеки две години, считано от датата на признаването и включването на комисията в списъка по чл. 181п от Закона за защита на потребителите , изготвя и предоставя на министъра на икономиката доклад за дейността на комисията съгласно чл. 181у от Закона за защита на потребителите .

Чл. 37 . Комисията публикува на интернет страницата си и предоставя на траен носител при поискване информацията по чл. 181е от Закона за защита на потребителите .

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2018 г.) Правилникът е утвърден на основание чл. 178, ал. 2 от Закона за платежните услуги и платежните системи .

§ 2 . За неуредените в този правилник въпроси относно дейността на комисията като орган за алтернативно решаване на спорове се прилагат разпоредбите на глава девета, раздел ІІ от Закона за защита на потребителите .

§ 3 . Правилникът отменя Правилника за дейността на Помирителната комисия за платежни спорове , издаден от управителя на Българската народна банка (ДВ, бр. 1 от 2010 г.)

Глава първа – ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1 . С този правилник се уреждат дейността и организацията на работа на Почивна база "Морско утро" – гр. Китен (почивна база).

Чл. 2 . (1) Почивната база е юридическо лице – второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието, храните и горите, със седалище в гр. Китен.

(2) Издръжката на почивната база се формира от бюджетни средства и приходи от собствена дейност.

(3) Общата численост на персонала е 3 щатни бройки – управител и двама служители.

Глава втора – ДЕЙНОСТ НА ПОЧИВНАТА БАЗА

Чл. 3 . (1) Почивната база създава условия за отдих на:

1. работниците и служителите в системата на Министерството на земеделието, храните и горите;

2. пенсионирани служители от системата на Министерството на земеделието, храните и горите.

(2) При определени със заповед на министъра на земеделието, храните и горите условия почивната база може да се ползва от външни за системата на Министерството на земеделието, храните и горите лица.

Чл. 4 . (1) Почивната база се ръководи и управлява от управител.

(2) Управителят:

1. ръководи и организира дейността на почивната база;

2. утвърждава длъжностните характеристики на служителите;

3. утвърждава структурата и щатното разписание на почивната база;

4. сключва, изменя и прекратява трудовите договори с лицата, работещи по трудово правоотношение;

5. утвърждава правила, методики, указания и инструкции, свързани с дейността на почивната база;

6. сключва договори във връзка с осъществяване дейността на почивната база;

7. командирова служителите;

8. при необходимост сключва граждански договори с извънщатни сътрудници;

9. утвърждава вътрешни правила за документооборота;

10. изготвя и представя на министъра на земеделието, храните и горите годишен доклад за дейността на почивната база;

11. ежегодно предлага на министъра на земеделието, храните и горите условия и ред за организиране на отдиха за съответния летен сезон;

12. изготвя и представя в Министерството на земеделието, храните и горите периодични и годишни отчети за изпълнението на бюджета;

13. поддържа регистър чрез централизирана информационна система, поддържана от министъра на туризма, достъпна чрез публично уеббазирано или друго приложение за онлайн достъп;

14. ежегодно предлага за утвърждаване от министъра на земеделието, храните и горите цените на нощувките в почивната база;

15. изпълнява и други функции, определени с нормативен акт и/или заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

(3) Функциите на управителя в негово отсъствие се изпълняват от определен от него с писмена заповед служител на почивната база.

Глава трета – ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА ПОЧИВНАТА БАЗА

Чл. 5 . Управителят възлага задачи на служителите в почивната база, контролира и отговаря за тяхното срочно и качествено изпълнение и осигурява взаимодействието със звена в администрацията на Министерството на земеделието, храните и горите и с други ведомства.

Чл. 6 . Служителите изпълняват възложените им задачи съобразно длъжностните си характеристики.

Чл. 7 . Входящата, изходящата и вътрешната документация се регистрира, обработва и изпълнява в съответствие с утвърдени от управителя вътрешни правила за документооборот.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен . Правилникът се приема на основание § 6 от заключителната разпоредба към ПМС № 187 от 2003 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (ДВ, бр. 79 от 2003 г.).

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С този правилник се уреждат съставът, функциите и дейността на Помирителната комисия към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, наричана по-нататък "комисията", за решаване на спорове по чл. 10з, ал. 5 и чл. 10и, ал. 4 от Закона за пътищата (ЗП) .

Чл. 2 . (1) Комисията разглежда споровете по чл. 1 , възникнали във връзка с договорните отношения и/или процеса на договаряне между лицето, събиращо пътни такси, и даден доставчик на услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние – доставчик на Европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние (доставчик на ЕУЕСТ) или национален доставчик на услуга по електронно събиране на такси за изминато разстояние.

(2) При разглеждане на спорове комисията извършва проверка дали налаганите от лицето, събиращо пътни такси, договорни условия спрямо различните доставчици на ЕУЕСТ или националните доставчици на услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние са недискриминационни и отразяват коректно разходите и рисковете на страните по договора и дали не е налице необоснован отказ за сключване на договор от страна на лицето, събиращо пътни такси, или поставяне на необосновани или прекомерни изисквания във връзка със сключването на такъв.

Чл. 3 . (1) При решаване на спорове комисията спазва принципите на независимост, безпристрастност, прозрачност, ефективност, справедливост, законосъобразност при съобразяване изискванията за защита на личните данни съгласно Закона за защита на личните данни .

(2) Комисията решава споровете по справедлив начин въз основа на обективна оценка на обстоятелствата, като надлежно се отчитат правата на страните.

Чл. 4 . Комисията обменя информация относно своята работа, ръководни принципи и практики с останалите органи за разрешаване на спорове в държавите – членки на Европейския съюз.

Глава втора – СЪСТАВ И ДЕЙНОСТ НА КОМИСИЯТА

Чл. 5 . (1) Комисията се състои от седем членове – председател, заместник-председател, трима основни и двама резервни членове, които отговарят на следните изисквания:

1. имат висше образование в областта на правото, икономиката или информационните технологии и професионален опит в една от тези области поне 7 години;

2. по отношение на тях не е налице конфликт на интереси по смисъла на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество с лицето, събиращо пътни такси, и с доставчици на ЕУЕСТ или с национални доставчици на услуги за електронно събиране на такса за изминато разстояние;

3. не са осъждани за извършено престъпление, независимо от реабилитацията, и не са освобождавани от наказателна отговорност за умишлено престъпление;

4. не са лишавани от правото да заемат определена държавна длъжност или да упражняват определена професия или дейност.

(2) Членовете на Помирителната комисия се определят със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството за срок пет години с възможност за повторно участие за още пет години. Със заповедта се определя възнаграждение за участие на членовете на комисията в образуваните производства по разглеждане на спорове.

(3) Заместник-председателят изпълнява функциите на председател в случаите на отсъствие, отстраняването поради конфликт на интереси или несъвместимост, както и при отвод или самоотвод от конкретно производство на председателя.

(4) Членовете на комисията изпълняват задълженията си при спазване на принципите, посочени в чл. 3 .

(5) При наличие на несъвместимост с изискванията по ал. 1 или на конфликт на интереси избраният член на комисията е длъжен в едноседмичен срок от настъпването на това обстоятелство да уведоми за това министъра на регионалното развитие и благоустройството и в срок една седмица от уведомяването да предприеме необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта или на конфликта на интереси, като при неотстраняване със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството се определя нов член за срок до изтичане срока на останалите членове на комисията.

Чл. 6 . Комисията разглежда повдигнати пред нея спорове в състав от петима членове.

Чл. 7 . Председателят на комисията:

1. представлява, организира и ръководи дейността на комисията;

2. образува производствата по разглеждане на спорове;

3. координира дейността и разпределя задачите на другите членове на комисията, които му докладват за изпълнението им;

4. посочва друг член на комисията измежду двамата резервни, който да вземе участие в производството, в случаите на отвод и самоотвод, като спазва принципа на ротация;

5. осъществява кореспонденцията със страните по спора;

6. следи сроковете за осъществяване на етапите в производството;

7. свиква и ръководи заседанията на комисията;

8. изготвя преписката по спора;

9. при необходимост изисква информация и може да се обърне за съдействие към съответния компетентен орган във връзка с изясняването на факти и обстоятелства, които са от значение за решаването на спора;

10. организира съхранението на документите на комисията и архивирането на приключените преписки по образуваните помирителни производства;

11. извършва други действия в изпълнение на задълженията си, предвидени в този правилник.

Чл. 8 . Председателят, заместник-председателят и членовете на комисията:

1. проучват материалите в досието по спора;

2. участват в заседанията на комисията;

3. подготвят и подписват решението по спора.

Чл. 9 . (1) Председателят, заместник-председателят и членовете на комисията не могат да участват в производство по разглеждане на спор, когато се установят обстоятелства, които могат да засегнат независимостта и безпристрастността на председателя или друг член на комисията, участващ в разглеждането на спора, които водят до конфликт на интереси с някоя от страните по спора. В този случай лицето е длъжно да си направи самоотвод.

(2) Председателят, заместник-председателят и членовете на комисията попълват декларация, че не са налице обстоятелствата по ал. 1 преди началото на всяко производство, в което участват, и са длъжни да предоставят информация за промяна на обстоятелствата в хода на цялата процедура по разглеждане на спорове.

Чл. 10 . (1) В случаите по чл. 9, ал. 1 заместник-председателят и членовете на комисията отправят до председателя на комисията писмено искане за самоотвод. Искане за самоотвод на председателя на комисията се отправя до заместник-председателя.

(2) Всяка една от страните по спора в производството може да отправи писмено мотивирано искане за отстраняване на член на Помирителната комисия до председателя на комисията в случаите по чл. 9, ал. 1 . Искане за отстраняване на председателя на комисията се отправя до заместник-председателя.

(3) В 3-дневен срок от получаване на искането по ал. 1 или 2 председателят, съответно заместник-председателят на комисията, се произнася по искането за отстраняване.

(4) Когато член на комисията бъде отстранен, председателят посочва друг член от двамата резервни членове, който да вземе участие в помирителното производство.

Глава трета – РАЗГЛЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕ

Чл. 11 . (1) За производството по разглеждане на спора не се заплаща такса.

(2) Всяка от страните понася направените от нея разноски в производството пред комисията.

Чл. 12 . (1) Производството пред комисията не е задължителна предпоставка за предявяването на иск в съда.

(2) Производството по разглеждане на спорове пред комисията се осъществява на български език.

Чл. 13 . Разглеждането на споровете по чл. 10з, ал. 5 и чл. 10и, ал. 4 от ЗП започва с подаването на молба до комисията.

Чл. 14 . Молбата и придружаващите я документи се подават в писмена форма на български език в деловодството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, по пощенски път, по факс или по електронна поща.

Чл. 15 . (1) Молбата до комисията трябва да съдържа:

1. пълното наименование, ЕИК на страните;

2. адрес на страните, телефон, телефакс, електронен адрес;

3. изложение на фактите и обстоятелствата по спора;

4. формулиране на искането;

5. опис на документите, приложени към молбата;

6. подпис на молителя или на упълномощеното лице, когато молбата се подава на хартиен носител; в случай че молбата се подава по електронен път, не се изисква тя да бъде подписана с електронен подпис.

(2) Молбата трябва да бъдe подписана от лицето, което представлява търговеца, или лицето, събиращо пътни такси по закон, или от изрично упълномощен представител.

(3) Молителят представя заедно с молбата всички писмени документи, с които разполага.

(4) Към молбата се прилагат:

1. пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник;

2. препис от молбата и приложенията към нея за другата страна;

3. декларация, че към момента на подаване на молбата страната не е отнесла същия спор за разрешаване пред съд или арбитраж;

4. удостоверение за актуално състояние, когато представителната власт на представляващия не може да се установи при справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията.

Чл. 16 . (1) Когато молбата не отговаря на изискванията на чл. 15 или не са приложени документите по чл. 15, ал. 3 и 4 , в 7-дневен срок от подаване на молбата председателят на комисията уведомява молителя да отстрани нередовностите в 5-дневен срок от получаване на уведомлението.

(2) Ако молителят не отстрани нередовностите в указания срок, молбата се оставя без разглеждане с разпореждане на председателя на комисията.

Чл. 17 . Когато молбата отговаря на изискванията по чл. 15 , председателят на комисията образува с разпореждане производство по разглеждане на спора.

Чл. 18 . Комисията оставя молбата без движение, ако изложеното в молбата е непълно, неясно или липсва съществена информация, за което уведомява молителя с указания в 5-дневен срок за отстраняване на непълнотите.

Чл. 19 . Комисията разпорежда прекратяване на производството и уведомява молителя за това, когато:

1. спорът не е от компетентността на комисията;

2. бъде установено, че по същия спор има заведено съдебно или арбитражно дело;

3. не са отстранени непълнотите в молбата;

4. спорът е разрешен чрез спогодба;

5. молителят е оттеглил молбата на всеки един етап от помирителното производство;

6. при прекратяване на страна по спора, без да е налице правоприемство.

Чл. 20 . (1) Когато комисията прецени, че няма пречка за разглеждане на спора, преписът от молбата и приложенията към нея се изпращат на насрещната страна по спора.

(2) С изпращането на преписа от молбата комисията съобщава на насрещната страна, че може в 7-дневен срок от получаване на преписа да подаде своя отговор, подкрепен с документи.

(3) За отговора се прилагат съответно изискванията на чл. 15 .

(4) Неподаването на отговор не означава признание на твърдените в молбата обстоятелства.

(5) Получените от ответната страна отговор и документи се изпращат в 5-дневен срок от получаването им на подателя на молбата.

Чл. 21 . (1) След получаване на отговор от насрещната страна, а в случай че такъв не бъде подаден – след изтичането на указания 7-дневен срок, комисията провежда заседание, в рамките на което след запознаване с предоставените й материали се произнася дали разполага с всички документи, необходими за уреждане на спора.

(2) Комисията уведомява страните писмено за взетото решение по предходната алинея не по-късно от един месец от получаване на молбата за намеса.

(3) В случай че комисията не разполага с всички необходими документи, тя има право да изиска допълнителна информация и документи от страните, като им даде съответните указания и срок за изпълнение.

(4) Получените от някоя от страните информация и документи по ал. 3 се изпращат в 5-дневен срок от получаването им на насрещната страна, която в 7-дневен срок от получаването им може да представи становище и нови документи.

(5) Ако в случаите по ал. 4 насрещната страна представи допълнително становище и/или нови документи, комисията в 5-дневен срок от получаването им ги изпраща на другата страна, която в 7-дневен срок може да представи допълнително становище и нови документи.

(6) Комисията може да изисква информация, свързана с предмета на спора, и от всички трети страни, ангажирани с предоставянето на ЕУЕСТ или на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние на територията на съответната държава членка.

(7) Кореспонденцията от комисията в производствата по разглеждане на спорове се осъществява в писмена форма.

Чл. 22 . (1) Спорът се разглежда от комисията без присъствието на страните въз основа на предоставените документи и становища на страните.

(2) При необходимост комисията може да изслушва страните по спора за изясняване на значими факти и обстоятелства за правилното решаване на спора. Когато е необходимо изслушване, председателят на комисията ги уведомява за датата, мястото и часа на заседанието.

(3) Производството пред комисията е поверително. Материалите по спора се предоставят само на страните и техните представители.

Чл. 23 . (1) За всяко заседание на комисията се изготвя протокол, в който се вписват датата и мястото на провеждане на заседанието, членовете на комисията, страните по спора и взетите решения.

(2) Заверен препис от протокола се предоставя на страните при поискване.

Чл. 24 . (1) В срок 4 месеца от получаването на молбата за намеса комисията разглежда спора и се произнася с решение, с което дава указания във връзка с разрешаване на възникналия спор и определя срок за изпълнението им.

(2) Решението по предходната алинея се взема с обикновено мнозинство от гласовете на членовете в състава на комисията

(3) Решението по ал. 1 се изпраща в 5-дневен срок на страните по спора.

(4) Решението на комисията по ал. 1 не подлежи на обжалване.

(5) В случай че страна по спора, по отношение на която са дадени указания с решението, не ги изпълни в срок, насрещната страна може да отнесе спора пред съответния компетентен съд или арбитраж.

Чл. 25 . (1) Комисията по искане на всяка от страните или по своя инициатива може да поправи решението относно явна фактическа грешка.

(2) Когато поправката се прави по инициатива на комисията, тя уведомява и двете страни за това. Ако поправката се иска от някоя от страните по спора, другата страна се уведомява от комисията.

(3) Искането за поправка от страните по спора трябва да бъде направено в 10-дневен срок от получаване на решението.

(4) Поправката става част от решението и се изпраща на страните.

Чл. 26 . Комисията не разглежда повторно спорове между лицата по чл. 10з, ал. 5 и чл. 10и, ал. 4 от ЗП , за които е изготвено решение, независимо дали дадени с решението указания се изпълняват.

Глава четвърта – ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА КОМИСИЯТА

Чл. 27 . (1) Работата на комисията се подпомага от секретари, които са служители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(2) Секретарите организират кореспонденцията на комисията, воденето на описна книга за образуваните производства и изпълняват други задачи, възложени от председателя на комисията.

Чл. 28 . За нуждите на производството по разглеждане на спорове комисията води описна книга за образуваните производства, която съдържа:

1. входящ номер и дата на постъпване на молбата;

2. наименование и адрес на подателя;

3. наименование на лицето, срещу което е адресирана молбата;

4. резюме на молбата;

5. номер на образуваното производство;

6. брой заседания, проведени по образуваното производство;

7. прекратяване на производството в случаите по чл. 19 ;

8. номер и дата на решението.

Чл. 29 . Входящата и изходящата кореспонденция на комисията се организира в съответствие с установените правила за обмен на документи в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 30 . (1) Преписки по образуваните производствата за разглеждане на спорове могат да се предоставят само на членове на комисията.

(2) По разпореждане на председателя на комисията преписките по производствата могат да бъдат предоставяни за справка и на други лица с правен интерес при спазване на всички законови изисквания.

Чл. 31 . Председателят на комисията предава в архива на Министерството на регионалното развитие и благоустройството приключените през текущата година преписки по образуваните производства най-късно до края на месец януари на следващата година.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Правилникът се приема на основание чл. 10з, ал. 5 от Закона за пътищата .

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . (1) С този правилник се урежда дейността на общите и секторните помирителни комисии, които са органи за алтернативно решаване на спорове, функционират към Комисията за защита на потребителите и се администрират от нея.

(2) Общите помирителни комисии съдействат за разрешаване на национални и трансгранични спорове между потребители и търговци за договори за продажба на стоки и предоставяне на услуги, включително във връзка с гаранционната отговорност, правото на рекламация за стоки или услуги, неравноправни клаузи в договорите, нелоялни търговски практики, предоставяне на съществена информация, туристически услуги и договори, сключвани с потребители.

(3) Секторните помирителни комисии разглеждат национални и трансгранични спорове между потребители и търговци в следните сектори на икономиката:

1. енергетика – електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ;

2. водоснабдителни и канализационни услуги;

3. електронни съобщения и пощенски услуги;

4. транспорт – превоз на пътници и багаж по железопътния, автомобилния, въздушния и водния транспорт, и

5. финансови услуги, включително и финансови услуги от разстояние, свързани с предоставяне на потребителски и ипотечни кредити, застраховане, застрахователно посредничество, допълнително социално осигуряване, дейности по осигурително посредничество, дейностите и услугите по чл. 5, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти и дейностите и услугите по чл. 86, ал. 1 и 2 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране .

(4) Когато няма орган за алтернативно решаване на спорове в някой сектор на икономиката, споровете между потребители и търговци се разглеждат от общите помирителни комисии.

Чл. 2 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2022 г.) Общите помирителни комисии са със седалище и район на действие, определени със заповед на министъра на икономиката и индустрията съгласно чл. 182, ал. 7 от Закона за защита на потребителите .

(2) Секторните помирителни комисии са с район на действие – територията на цялата страна, и със седалище град София, централно управление на Комисията за защита на потребителите, където провеждат заседанията си.

(3) Общите и секторните помирителни комисии разглеждат и трансгранични спорове, получени чрез платформата за онлайн решаване на спорове (ОРС), като спазват изискванията на Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители)(ОВ, L 165/1 от 18 юни 2013 г.).

(4) Общите и секторните помирителни комисии си сътрудничат с Европейския потребителски център към Комисията за защита на потребителите в случаите на трансгранични спорове.

Чл. 3 . (1) При решаване на спорове общите и секторните помирителни комисии спазват принципите на доброволност, експертност, независимост, безпристрастност, прозрачност, ефективност, справедливост, свобода и законосъобразност и изискванията за защита на личните данни съгласно Закона за защита на личните данни .

(2) Общите и секторните помирителни комисии решават споровете по справедлив, практичен и пропорционален начин както за потребителя, така и за търговеца въз основа на обективна оценка на обстоятелствата, като надлежно се отчитат правата на страните.

(3) Общите и секторните помирителни комисии са независими при осъществяване на своята дейност и към тях не могат да се отправят задължителни указания.

(4) Общите и секторните помирителни комисии решават възникналите спорове съгласно действащото европейско законодателство, законовите и подзаконовите разпоредби в съответната област, а при липса на правила разглеждат спора само при спазване на принципите по ал. 1.

Чл. 4 . Общите и секторните помирителни комисии си сътрудничат с регулаторните и надзорните органи, които им оказват съдействие при изпълнение на техните задължения в хода на помирителното производство.

Глава втора – СЪСТАВ НА ОБЩИТЕ И СЕКТОРНИТЕ ПОМИРИТЕЛНИ КОМИСИИ

Чл. 5 . (1) Общите помирителни комисии са в тричленен състав: председател, един представител на сдружение на потребителите и един представител на сдружение на търговците, браншови организации или камара на търговците от съответния сектор.

(2) Председателят на Комисията за защита на потребителите съобразно предмета на спора определя председателите на общите помирителни комисии, които трябва да са юрисконсулти или други служители с юридическо образование на Комисията за защита на потребителите.

(3) Останалите членове на общите помирителни комисии трябва да притежават подходяща квалификация съобразно предмета на спора, да не са осъждани за престъпления от общ характер и да не са лишени от правото да упражняват професия или дейност в областта на разглежданите спорове.

(4) Общите помирителни комисии се сформират от председателите им, които избират от списъка по чл. 182, ал. 8 на Закона за защита на потребителите един представител на сдруженията на потребителите и един представител на сдруженията на търговците, на браншови организации или на камара на търговците от съответния сектор съобразно предмета на спора.

(5) Ако обща помирителна комисия не може да се сформира поради липса на представител на сдружение на търговците, на браншови организации или на камара на търговците или на сдружение на потребителите, председателят на Комисията за защита на потребителите определя със заповед друга обща помирителна комисия, която да разрешава спорове в района на действие, в който не може да се създаде обща помирителна комисия.

Чл. 6 . (1) Секторните помирителни комисии са в тричленен състав: председател, определен от съответния компетентен регулаторен или надзорен орган, един представител на Комисията за защита на потребителите и един представител на сдружение на търговците, на браншови организации или на камара на търговците от съответния сектор съобразно предмета на спора.

(2) Всяка секторна помирителна комисия в сектор енергетика, водоснабдителни и канализационни услуги, електронни съобщения и пощенски услуги, транспорт и финансови услуги формира различни състави в зависимост от обхвата на дейност на съответния компетентен регулаторен или надзорен орган.

(3) Съответните компетентни регулаторни или надзорни органи определят председателите на секторните помирителни комисии за всеки сектор, включен в обхвата на регулираните от тях дейности.

(4) Членовете на секторните помирителни комисии трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да имат висше юридическо, икономическо, техническо образование или друго висше образование и поне три години професионален опит в съответния сектор;

2. да не са осъждани за престъпления от общ характер;

3. да не са лишени от правото да упражняват професията или дейността си в съответната професионална област, в която ще разглеждат спорове.

(5) Секторните помирителни комисии се сформират от председателите им, които избират от списъка по чл. 182, ал. 8 на Закона за защита на потребителите един представител на Комисията за защита на потребителите и един представител на сдружение на търговците, на браншови организации или на камара на търговците от съответния сектор съобразно предмета на спора.

(6) Ако секторни помирителни комисии не могат да се сформират поради липса или несъгласие за участие на сдружение на търговците, на браншови организации или на камара на търговците от съответния сектор, помирителното производство се провежда в състав от председателя на съответната секторна помирителна комисия и двама представители на Комисията за защита на потребителите.

Чл. 7 . (1) Председателите на общите и секторните помирителни комисии имат заместник-председатели, които изпълняват правомощията им в следните случаи:

1. тяхно отсъствие;

2. временно отзоваване от органите, които са ги определили;

3. отстраняването им поради конфликт на интереси или несъвместимост;

4. възлагане образуването на помирителни производства по постъпили заявления по чл. 9, т. 2 .

(2) Когато заместник-председател встъпи в правата на председател в случаите по ал. 1, той изпълнява неговите правомощия съгласно този правилник.

(3) Заместник-председателите трябва да отговарят на изискванията на чл. 183, ал. 2 на Закона за защита на потребителите за общите помирителни комисии или на изискванията на чл. 183а, ал. 3 на Закона за защита на потребителите за секторните помирителни комисии.

(4) Броят на заместник-председателите на общите помирителни комисии се определя от председателя на Комисията за защита на потребителите, а на секторните помирителни комисии – от съответните компетентни регулаторни или надзорни органи, в зависимост от предмета на спора.

Чл. 8 . (1) Членовете на общите и секторните помирителни комисии са включени в одобрен със заповед на председателя на Комисията за защита на потребителите списък съгласно чл. 182, ал. 8 от Закона за защита на потребителите , който включва представители (председатели и заместник-председатели) на съответните компетентни регулаторни или надзорни органи за всеки сектор от обхвата на регулираните от тях дейности съобразно предмета на спора, представители на Комисията за защита на потребителите, на сдруженията на потребителите и на сдружения на търговците, браншови организации или камара на търговците от съответния сектор.

(2) Председателят на Комисията за защита на потребителите включва в списъка по чл. 182, ал. 8 от Закона за защита на потребителите най-малко по трима представители на:

1. Комисията за защита на потребителите (за секторните помирителни комисии);

2. сдруженията на потребителите (за общите помирителни комисии);

3. сдруженията на търговците, браншовите организации или камарата на търговците от съответния сектор (за общите и секторните помирителни комисии).

(3) Разходите за възнаграждения на членовете, предложени за участие в общите и в секторните помирителни комисии, се поемат от Комисията за защита на потребителите, съответния компетентен регулаторен или надзорен орган, сдруженията на потребителите и сдруженията на търговците, браншовите организации или камарата на търговците, които са ги определили.

Глава трета – ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩИТЕ И СЕКТОРНИТЕ ПОМИРИТЕЛНИ КОМИСИИ

Чл. 9 . Председателите на общите и секторните помирителни комисии имат следните правомощия:

1. представляват, организират и ръководят дейността на съответната комисия;

2. разпределят постъпилите заявления на заместник-председателите при спазване принципа на ротация, когато поради прекомерна натовареност или други обективни причини не могат да ръководят всички помирителни производства лично;

3. избират другите членове от списъка по чл. 182, ал. 8 на Закона за защита на потребителите за сформиране на съответната обща или секторна помирителна комисия при спазване принципа на ротация;

4. образуват помирителните производства и докладват на другите членове на помирителната комисия за движението на заявлението;

5. координират дейността и разпределят задачите на другите членове на помирителната комисия, които им докладват за изпълнението им;

6. при необходимост изискват информация и могат да се обърнат за съдействие към съответния компетентен регулаторен или надзорен орган във връзка с изясняването на факти и обстоятелства, които са от значение за решаването на спора;

7. предоставят на председателя на Комисията за защита на потребителите обобщена информация, необходима за изготвяне на годишния доклад по чл. 183и от Закона за защита на потребителите ;

8. организират съхранението на документите на съответната комисия и предават в архива на Комисията за защита на потребителите приключените през текущата година преписки по образуваните помирителни производства;

9. подписват кореспонденцията на съответната обща или секторна помирителна комисия;

10. извършват други действия в изпълнение на задълженията си, предвидени по този правилник.

Чл. 10 . (1) Членовете на общите и секторните помирителни комисии са длъжни да бъдат обективни и безпристрастни и да не разпространяват търговската, служебната, професионалната тайна или други сведения, станали им известни при или по повод изпълнение на техните задължения.

(2) Членовете на общите и секторните помирителни комисии подписват декларация за конфиденциалност при включването им в одобрения със заповед списък по чл. 182, ал. 8 на Закона за защита на потребителите .

Чл. 11 . (1) Членовете на общите и секторните помирителни комисии не могат да участват в помирително производство, когато:

1. са съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните по спора или с техни представители;

2. се намират в пряко или косвено отношение с някоя от страните по спора, което поражда основателни съмнения в неговата независимост и безпристрастност.

(2) При наличие на обстоятелства, които могат да засегнат независимостта и безпристрастността на член на обща или секторна помирителна комисия, участващ в разглеждането на спора, които водят до конфликт на интереси с някоя от страните по спора, както и ако са налице обстоятелствата по ал. 1, лицето е длъжно да си направи самоотвод.

(3) Членовете на общите и секторните помирителни комисии попълват декларация, че не са налице обстоятелствата по ал. 1 и 2 преди началото на всяко помирително производство, в което участват, и са длъжни да предоставят информация за промяна на обстоятелствата в хода на цялата процедура по алтернативно решаване на спорове.

Чл. 12 . (1) Съответните компетентни регулаторни или надзорни органи или сдруженията на потребителите, сдруженията на търговците, браншовите организации или камарата на търговците от съответния сектор определят членовете си за участие в работата на общите и секторните помирителни комисии за срок не по-кратък от 1 година.

(2) Членовете на общите и секторните помирителни комисии могат да бъдат временно отзовавани от съответните компетентни регулаторни или надзорни органи или от сдруженията на потребителите, сдруженията на търговците, браншовата организация или камарата на търговците от съответния сектор, които са ги определили, само в случаите, когато съществува обективна невъзможност да участват в работата на съответната помирителна комисия (поради отпуск, болничен, командироване, ангажираност при изпълнение на други служебни/трудови задължения и други обективни причини).

(3) В случаите по ал. 2 съответният компетентен регулаторен или надзорен орган, сдружението на потребителите, сдружението на търговците, браншовата организация или камарата на търговците от съответния сектор, който ги е определил, уведомява своевременно за настъпилото обстоятелство и за неговата продължителност председателя на Комисията за защита на потребителите, придружено с предложение за заместването му от друг представител, включен в одобрения със заповед списък по чл. 182, ал. 8 на Закона за защита на потребителите , който да вземе участие в разглеждането на спора.

(4) При смърт, лишаване от права, поставяне под запрещение, осъждане, трайно заболяване, освобождаване по инициатива на органите или на сдруженията, които са ги определили при спазване на изискванията на ал. 1, или загубване на качеството член на помирителна комисия, съответният компетентен регулаторен или надзорен орган, сдружението на потребителите, сдружението на търговците, браншовата организация или камарата на търговците от съответния сектор, който ги е определил, уведомява за настъпилото обстоятелство председателя на Комисията за защита на потребителите, като предлага актуализация и включване в списъка по чл. 182, ал. 8 на Закона за защита на потребителите на друг свой представител.

Чл. 13 . (1) В случаите по чл. 11, ал. 2 членовете на общите и секторните помирителни комисии отправят до председателя на Комисията за защита на потребителите писмено мотивирано искане за самоотвод.

(2) Всяка една от страните по спора в помирителното производство също може да отправи писмено мотивирано искане за отстраняване на член на помирителната комисия до председателя на Комисията за защита на потребителите в случаите по чл. 11, ал. 1 и 2.

(3) В срок 3 работни дни от получаване на искането по ал. 1 или 2 председателят на Комисията за защита на потребителите се произнася във връзка с искането за отстраняване.

(4) Когато член на обща или секторна помирителна комисия бъде отстранен, председателят на съответната обща или секторна помирителна комисия посочва друг представител, включен в одобрения списък по чл. 182, ал. 8 на Закона за защита на потребителите , който да вземе участие в помирителното производство.

(5) Когато председател на обща или секторна помирителна комисия бъде отстранен, неговите функции се изпълняват от заместник-председател, определен от председателя на Комисията за защита на потребителите.

Глава четвърта – ПОМИРИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

Чл. 14 . (1) Общите и секторните помирителни комисии разглеждат спорове, след като потребителите първо са ги отнесли за решаване директно към търговците. Когато страните не са решили спора помежду си или решението по жалбата не удовлетворява потребителя, или търговецът не се е произнесъл в 30-дневен срок от подаване на жалбата до него, потребителят може да сезира обща или секторна помирителна комисия в зависимост от предмета на спора.

(2) Подаването на жалба от страна на потребителя до търговеца по ал. 1 не е задължителна предпоставка за образуване на помирително производство в случаите, когато това е предвидено изрично със закон.

(3) Когато в разпоредби на правото на ЕС или в закон е предвиден друг срок за произнасяне по жалби от търговци, различен от предвидения по ал. 1, потребителят може да сезира съответната обща или секторна помирителна комисия с искане за разглеждане на спора след изтичане на определения срок.

Чл. 15 . (1) Помирителното производство е безплатно за страните и те не заплащат такса за разглеждане на спора от общите или секторните помирителни комисии.

(2) Общите и секторните помирителни комисии информират страните по спора, че не са длъжни да използват услугите на адвокат или юрист, но могат да потърсят независимо становище или да бъдат представлявани или подпомагани от надлежно упълномощено трето лице на всеки етап на помирителното производство.

(3) Общите и секторните помирителни комисии предоставят на траен носител, при поискване от страните по спора, информацията по чл. 181г, ал. 3, т. 3 и чл. 181е от Закона за защита на потребителите .

(4) Разноски, направени от страните по спора (за представителство, експертизи, вещи лица, преводи и т.н.), са за тяхна сметка. Всяка от страните може да предложи в помирителното предложение да бъде включена и уговорка за поемане на разноските, ако искането е направено най-късно до изтичане на сроковете за получаване на всички документи и становища и преди разглеждането на спора по същество от съответната обща или секторна помирителна комисия.

Чл. 16 . (1) Производството пред помирителната комисия не е задължителна предпоставка за предявяването на иск в съда.

(2) Давност спира да тече, когато е образувано помирително производство пред обща или секторна помирителна комисия.

(3) Помирителното производство пред общите и секторните помирителни комисии се осъществява на български език.

Чл. 17 . (1) Общите и секторните помирителни комисии съдействат за разрешаване на спорове между потребители и търговци, като изготвят помирително предложение за страните, което след като бъде одобрено, има сила на споразумение между тях.

(2) Съдействието по ал. 1 се осъществява по искане на потребител с подаване на заявление или с получаване на жалба чрез платформата за ОРС.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2022 г.) Когато заявлението, с което се отправя искане за съдействие за разрешаване на спор, попада в обхвата на дейност на обща помирителна комисия, помирителното производство се провежда по местоживеене на потребителя в района на действие на съответната обща помирителна комисия, определена със заповед на министъра на икономиката и индустрията съгласно чл. 182, ал. 7 на Закона за защита на потребителите .

(4) Когато заявлението, с което се отправя искане за съдействие за разрешаване на спор, попада в обхвата на дейност на секторна помирителна комисия, помирителното производство се провежда в гр. София.

(5) Когато заявлението е подадено от потребител, който няма постоянен адрес в Република България, или е получено чрез платформата за ОРС, помирителното производство се провежда в гр. София.

Чл. 18 . (1) Заявлението и придружаващите го документи се подават от потребителя в писмена форма в деловодството на Комисията за защита на потребителите или в териториалните й поделения, по пощенски път, по факс или друг подходящ начин. Същото може да бъде подадено и по електронна поща или онлайн чрез интернет страницата на Комисията за защита на потребителите.

(2) Заявлението съдържа:

1. имената, адрес за кореспонденция, електронна поща и/или телефон за обратна връзка;

2. име/наименование и адрес на търговеца, срещу когото се подава заявлението;

3. изложение на фактите и обстоятелствата по спора;

4. формулиране на искането;

5. опис на документите, приложени към заявлението;

6. подпис на заявителя или на упълномощеното лице, когато заявлението се подава на хартиен носител; в случай че заявлението се подава по електронен път, не се изисква то да бъде подписано с електронен подпис.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2018 г., в сила от 4.12.2018 г.) Заявителят представя и писмените доказателства, с които разполага: копие от подадената жалба до търговеца, включително и решението по нея, в случаите, когато търговецът се е произнесъл по нея, както и доказателства, с които заявителят разполага – копие от касови бележки, фактури, договори, протоколи и други, на които основава претенцията си.

(4) Когато заявлението е подадено от пълномощник, към него се представя нотариално заверено пълномощно, с което е упълномощен да участва в помирителното производство и да сключва споразумение от името на потребителя.

(5) Заявителят прилага и декларация, че:

1. спорът е бил отнесен за разглеждане до търговеца и той не се е произнесъл в срока по чл. 14, ал. 1 или по ал. 3 ; тази декларация не се прилага, когато има решение на търговеца по жалбата;

2. към момента на подаване на заявлението не е отнесъл същия спор за разрешаване пред съд, арбитражен съд или друг орган за извънсъдебно решаване на спорове и не е сезирал органите на досъдебното производство;

3. не е сключил спогодба с ответната страна.

(6) Обменът на документи и информация между общите/секторните помирителни комисии и страните по спора може да се извършва както онлайн, така и на място в деловодството на Комисията за защита на потребителите или в териториалните й поделения, по пощенски път, по факс или друг подходящ начин.

(7) При трансгранични спорове потребителят подава електронен формуляр за жалби чрез платформата за ОРС, достъпна на интернет страницата на Комисията за защита на потребителите.

Чл. 19 . (1) Когато заявлението не отговаря на изискванията по чл. 18, ал. 2 или не са приложени документите по чл. 18, ал. 3 – 5, председателят на съответната обща или секторна помирителна комисия в срок 10 работни дни от подаване на заявлението уведомява заявителя чрез писмо с обратна разписка, съобщение на електронната поща, телефон, факс или по друг подходящ начин, удостоверяващ начина на получаването му, че в срок 7 работни дни от получаването му следва да отстрани нередовностите.

(2) Когато заявлението не съдържа достатъчно данни за индивидуализиране на заявителя съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 , указанията за отстраняване на нередовностите се излагат на специално табло в сградите, където заседават общите или секторните помирителни комисии, и на интернет страницата на Комисията за защита на потребителите, като се дава срок от 7 работни дни за отстраняването им.

(3) Ако заявителят не отстрани нередовностите в срока по ал. 1 или 2 или не поиска удължаването му поради уважителни причини, председателят на съответната обща или секторна помирителната комисия с разпореждане не образува помирително производство.

Чл. 20 . (1) Когато заявлението отговаря на изискванията по чл. 18 , председателят на съответната обща или секторна помирителна комисия, компетентна да разгледа спора, образува с разпореждане помирително производство.

(2) В срок 3 работни дни от образуване на помирителното производство председателят сформира общата или секторната помирителна комисия и уведомява избраните от него лица за участието им. Същото може да бъде направено по електронна поща, телефон, факс, чрез писмо с обратна разписка или по друг подходящ начин, удостоверяващ начина на получаването му от адресата.

(3) Не по-късно от 10 работни дни от получаване на заявлението, съответно от изтичането на срока по чл. 19, ал. 1 или 2, съответната обща или секторна помирителна комисия на свое закрито заседание се произнася по допустимостта на искането, пълнотата и яснотата на заявлението и взема решение за движение на заявлението.

Чл. 21 . Общата или секторната помирителна комисия оставя заявлението без движение, ако изложеното в заявлението е непълно, неясно или липсва съществена информация, за което се уведомява заявителят, дава му указания и срок 10 работни дни за отстраняване на непълнотите.

Чл. 22 . (1) Общата или секторната помирителна комисия издава разпореждане за прекратяване на помирителното производство и уведомява заявителя за това, когато:

1. спорът не е от компетентността на комисията;

2. са изтекли 3 години от възникване на спора;

3. заявлението или електронната жалба не са подадени от лице в качеството му на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите или от негов пълномощник;

4. бъде установено, че по същия спор има заведено съдебно или арбитражно дело или се решава от друг орган за извънсъдебно решаване на спорове, или са сезирани органите на досъдебното производство;

5. не са отстранени непълнотите в заявлението в срока по чл. 21 ;

6. спорът е разрешен чрез спогодба;

7. потребителят е оттеглил заявлението си или електронната си жалба на всеки един етап от помирителното производство;

8. при смърт на заявителя;

9. при прекратяване дейността на търговеца или доставчика на услуги, без да е налице правоприемство;

10. (нова – ДВ, бр. 100 от 2018 г., в сила от 4.12.2018 г.) при изричен писмен отказ на търговеца или доставчика на услуги да участва в помирителното производство.

(2) В случаите на ал. 1, т. 1 общите и секторните помирителни комисии насочват служебно заявлението на потребителя към друга обща или секторна помирителна комисия, компетентна да разгледа спора, или го информират за наличието на друг орган за алтернативно решаване на спора, ако има такъв.

Чл. 23 . (1) Когато общата или секторната помирителна комисия вземе решение, че няма пречка за разглеждане на спора, заявлението и приложенията към него се изпращат на търговеца – ответна страна, в срок 5 работни дни. Ответната страна се уведомява, че в срок 10 работни дни от получаване на документите трябва да представи становище и доказателства. По изключение, при наличие на обективни причини, срокът може да бъде удължен с още 10 работни дни.

(2) Получените от ответната страна становище и доказателства, ако има такива, се изпращат в срок 5 работни дни от получаването им на подателя на заявлението и му се предоставя срок 10 работни дни от получаването им за представяне на допълнително становище и нови доказателства, ако ответната страна не желае да удовлетвори искането му.

(3) Ако подателят на заявлението представи допълнително становище и/или нови доказателства, общата или секторната помирителна комисия в срок 5 работни дни от получаването им ги изпраща на ответната страна и му дава срок 10 работни дни от получаването им да представи друго допълнително становище и нови доказателства, ако има такива.

(4) Когато обща или секторна помирителна комисия е сезирана с електронна жалба, получена чрез платформата за ОРС, съответната помирителна комисия издава разпореждане за приемане или отхвърляне разглеждането на спора, мотивите за отхвърлянето и уведомява страните за решението си.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2018 г., в сила от 4.12.2018 г.) Общата или секторната помирителна комисия може да отхвърли разглеждането на жалбата, когато не са спазени изискванията на чл. 14 или в случаите на чл. 22, ал. 1, т. 1 – 4 и 6 – 10. Ако е приела да разгледа спора, общата или секторната помирителна комисия информира страните за процедурните си правила и при необходимост изисква допълнителна информация от страните за решаване на спора.

Чл. 24 . (1) Общите и секторните помирителни комисии разглеждат потребителски спорове без присъствието на страните въз основа на предоставените документи, доказателства, експертизи и становища на страните.

(2) При необходимост съответната обща или секторна помирителна комисия може да изслушва страните по спора за изясняване на значими факти и обстоятелства за правилното решаване на спора. Когато е необходимо изслушване, председателят на съответната обща или секторна помирителна комисия ги уведомява за датата, мястото и часа на помирителното заседание. Уведомлението може да бъде направено чрез писмо с обратна разписка, съобщение на електронната поща, телефон, факс или по друг подходящ начин, удостоверяващ начина на получаването му.

(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага в случай на трансгранични спорове по жалби, получени чрез платформата за ОРС.

Чл. 25 . (1) Когато общата или секторната помирителна комисия реши, че е необходимо допълнително изясняване на обстоятелства по спора, председателят на съответната помирителна комисия може да поиска от страните документи, информация или допълнителни доказателства.

(2) Общата или секторната помирителна комисия, по искане на съответния председател, при необходимост може да се обърне за съдействие към съответните компетентни регулаторни или надзорни органи за изясняването на факти и обстоятелства, които са от значение за решаването на спора, а също така и да изисква информация от органите на други държави – членки на Европейския съюз, включени в мрежата от органи за алтернативно решаване на потребителски спорове.

Чл. 26 . (1) Общата или секторната помирителна комисия разглежда спора по същество в срок до два месеца след изтичане на сроковете за получаване на всички документи, становища и събиране на доказателства.

(2) При случаи с фактическа или правна сложност общата или секторната помирителна комисия може да реши да удължи срока за решаване на спора с още 20 работни дни.

Чл. 27 . Когато при разглеждане на спора общата или секторната помирителна комисия установи данни, които пораждат основателно съмнение за извършено престъпление, тя сезира съответния компетентен орган, изпраща събраните доказателствени материали и прекратява помирителното производство.

Чл. 28 . (1) За всяко заседание на общата или секторната помирителна комисия се изготвя протокол, в който се вписват датата и мястото на провеждане на заседанието, членовете на комисията, страните по спора и взетите решения. Протоколът се подписва от председателя и секретаря по чл. 35 .

(2) Заверен препис от протокола се предоставя на страните при поискване.

Глава пета – ПОМИРИТЕЛНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Чл. 29 . (1) След разглеждане на спора по същество съответната обща или секторна помирителна комисия в двуседмичен срок изготвя и приема писмено помирително предложение.

(2) Помирителното предложение се приема с обикновено мнозинство от пълния числен състав на комисията. Въздържане при гласуване не се допуска.

(3) Помирителното предложение съдържа:

1. наименование на общата или секторната помирителна комисия;

2. дата и място на постановяването му;

3. номер, който съвпада с номера на преписката по съответното помирително производство;

4. имената на председателя и останалите членовете на съответната обща или секторна помирителна комисия, взели участие в разглеждането на спора;

5. имената (наименованията) на страните по спора;

6. предмет на спора и изложение на фактите и обстоятелствата по него;

7. фактическа и правна обосновка на помирителното предложение;

8. какво предлага общата или секторната помирителна комисия за постигане на споразумение между страните;

9. поемане на разноските по спора, ако някоя от страните предварително е направила искане за това;

10. подписи на председателя и останалите членове на съответната обща или секторна помирителна комисия, взели участие в разглеждането на спора.

(4) В срок 5 работни дни след изготвяне на помирителното предложение то се изпраща в писмена форма на траен носител на страните по спора. Когато спорът е трансграничен, помирителното предложение се изпраща на страните по електронен път. Страните се уведомяват, че могат да приемат, като одобрят или отхвърлят помирителното предложение, за неговите правни последици, ако бъде прието, и че то може да се различава от решение, постановено от съд.

(5) Страните се уведомяват, че помирителното предложение не изключва възможността за защита по съдебен ред и ако страните по спора са приели споразумението, но някоя от тях не изпълнява задълженията си по него, другата страна може да се обърне към съда за разглеждане на спора – предмет на споразумението.

Чл. 30 . (1) Помирителното предложение може да бъде прието от страните в срок 10 работни дни след получаването му. Приемането на предложението от двете страни има сила на споразумение между тях.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2018 г., в сила от 4.12.2018 г.) Всяка от страните приема, като одобри или отхвърля помирителното предложение чрез писмено изявление до съответната обща или секторна помирителна комисия. В писменото изявление се посочват номерът и датата на помирителното предложение и се подписва от съответната страна в помирителното производство. Подписаното писмено изявление се приема за валидно и когато е изпратено по електронен път.

(3) Помирителното предложение се приема или отхвърля от всяка от страните изрично, безусловно и изцяло. Наличието на допълнителни уговорки или резерви в писменото изявление, както и липсата на писмено изявление в срока по ал. 1 се приема за отхвърляне на помирителното предложение от съответната страна по спора.

(4) След изтичане на срока по ал. 1 съответната обща или секторна помирителна комисия съобщава писмено резултата на страните, след което прекратява помирителното производство.

(5) Ако помирителното предложение е прието заедно с писменото съобщение по ал. 4, съответната обща или секторна помирителна комисия изпраща на всяка от страните заверени преписи от помирителното предложение с поставен щемпел "Прието", както и копие от писмените изявления на страните за неговото приемане.

(6) Помирителното споразумение се счита за сключено от датата, на която е направено последното писмено изявление, с което се приема помирителното предложение.

Чл. 31 . (1) Приетото споразумение обвързва само страните по спора и не може да се противопостави на лица, които не са участвали в процедурата.

(2) Страните могат да придадат изпълнителна сила на сключеното споразумение, постигнато в помирителното производство, като го предоставят за одобрение пред компетентния граждански съд.

Чл. 32 . (1) Общата или секторната помирителна комисия по искане на всяка от страните или по своя инициатива може да поправи помирителното предложение относно явна фактическа грешка, която е допуснала.

(2) Когато поправката се прави по инициатива на общата или секторната помирителна комисия, тя уведомява и двете страни за това. Ако поправката се иска от някоя от страните по спора, другата страна се уведомява от общата или секторната помирителна комисия.

(3) Искането за поправка от някоя от страните по спора трябва да бъде направено в срок 10 работни дни след получаване на помирителното предложение.

(4) Поправката става част от помирителното предложение и се изпраща на страните.

Чл. 33 . (1) Общите и секторните помирителни комисии не разглеждат повторно спорове между потребители и търговци, за които е изготвено помирително предложение, независимо дали страните са го приели, или не.

(2) Процедурата по тази глава се прилага за национални и трансгранични спорове.

Глава шеста – АДМИНИСТРАТИВНО И МАТЕРИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ НА ОБЩИТЕ И СЕКТОРНИТЕ ПОМИРИТЕЛНИ КОМИСИИ

Чл. 34 . Комисията за защита на потребителите осигурява необходимия персонал, помещения и съответното техническо оборудване за осъществяване на дейността на общите и секторните помирителни комисии.

Чл. 35 . (1) Деловодството на общите и секторните помирителни комисии се води от секретари, които са служители на Комисията за защита на потребителите.

(2) Секретарите организират деловодството, водят кореспонденцията, описната книга, участват в заседанията на общите и секторните помирителни комисии, изготвят и подписват протоколите от проведените заседания и изпълняват други задачи, възложени от председателите на общите и секторните помирителни комисии.

(3) Секретарите изпращат постъпилите заявления и придружаващите ги документи, с които се иска съдействие за разрешаване на спор, до председателя на съответната обща или секторна помирителна комисия, компетентна да разгледа спора, в срок 3 работни дни от получаването им.

Чл. 36 . (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2018 г., в сила от 4.12.2018 г.) За нуждите на помирителното производство Комисията за защита на потребителите води описна книга за образуваните помирителни производства, която съдържа:

1. входящ номер и дата на постъпване на заявлението или жалбата от платформата за ОРС;

2. име/наименование и адрес на подателя;

3. име/наименование на търговеца, срещу когото е адресирано заявлението;

4. резюме на заявлението;

5. номер на образуваното помирително производство;

6. брой заседания, проведени по образуваното помирително производство;

7. прекратяване на помирителното производство в случаите по чл. 22, ал. 1 или чл. 27 ;

8. номер и дата на помирителното предложение;

9. резултат от помирителното предложение (приемане или отхвърляне от страните).

Чл. 37 . (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2018 г., в сила от 4.12.2018 г.) (1) Всички описни книги се номерират, подпечатват с печата на съответните общи или секторни помирителни комисии и се заверяват с подписа на председателя на съответната обща или секторна комисия.

(2) Книжата по образуваните помирителни производства се поставят в папки, в които по хронологичен ред се подреждат и протоколите от заседанията на общите и секторните помирителни комисии по съответното помирително производство.

Чл. 38 . (1) Когато преписката по помирително производство се изнася от помещението, където се пази, секретарят на съответната помирителна комисия отбелязва във водения от него дневник на коя дата и на кого е дадена.

(2) Преписки по помирителни производства могат да се дават само на членове на общите и секторните помирителни комисии.

(3) По разпореждане на председателя на съответните общи или секторни помирителни комисии преписките по помирителни производства могат да бъдат предоставяни за справка и на други лица с правен интерес при спазване на всички законови изисквания.

(4) Не се допуска да се правят бележки, знаци и подчертавания в книжата по помирителните производства.

Чл. 39 . (1) Председателите на общите и секторните помирителни комисии предават в архива на Комисията за защита на потребителите приключените през текущата година преписки по образуваните помирителни производства най-късно до края на месец януари на следващата година.

(2) При внасяне в архива на всяка преписка по помирително производство се слага архивен номер. В описната книга се отбелязва номерът, с който е архивирана съответната преписка.

Чл. 40 . Преписките от приключилите помирителни производства се съхраняват пет години, считано от края на годината, през която съответното помирително производство е приключило.

Чл. 41 . (1) Председателят на Комисията за защита на потребителите изготвя годишен доклад за дейността на общите и секторните помирителни комисии въз основа на получената информация от председателите на съответните помирителни комисии.

(2) Годишният доклад се изготвя до 31 март на следващата година и съдържа обобщена информация за:

1. брой на постъпилите през годината заявления и предмета на спорове по тях;

2. брой на приключилите през годината помирителни производства;

3. брой на изготвените през годината помирителни предложения;

4. брой на приетите и неприетите от страните помирителни предложения;

5. процента на споровете, които помирителните комисии са отказали да разгледат, и основанията за отказите по този правилник;

6. процента на изпълнение на постигнатите споразумения, ако това е известно;

7. средната продължителност на процедурата за решаване на спорове в отделните сектори;

8. системни или значителни проблеми, които възникват често и водят до спорове между потребители и търговци; тази информация може да съдържа и препоръки за предотвратяване или решаване на такива проблеми с цел повишаване на професионалните стандарти на търговците и улесняване обмена на информация и добри практики;

9. сътрудничеството в рамките на мрежите от органи за алтернативно решаване на спорове, улесняващи решаването на трансгранични спорове, ако е осъществено такова сътрудничество;

10. друга информация, която е необходима за пълно и точно представяне дейността на помирителните комисии.

(3) Председателят на Комисията за защита на потребителите на всеки две години изготвя доклад за извършената дейност на общите и секторните помирителни комисии съгласно чл. 181у на Закона за защита на потребителите .

Чл. 42 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2022 г.) Докладите по чл. 41, ал. 2 и 3 се предоставят на министъра на икономиката и индустрията в 14-дневен срок от изготвянето им.

(2) Докладите по чл. 41, ал. 2 и 3 се публикуват на интернет страницата на Комисията за защита на потребителите и се изпращат на траен носител на съответните компетентни регулаторни или надзорни органи, сдруженията на потребителите, сдруженията на търговците, браншовите организации или камарата на търговците от съответния сектор, участващи със свои представители в работата на общите и секторните помирителни комисии, а при поискване – и на хартиен носител.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . За конституиране на общите помирителни комисии сдруженията на потребителите и сдруженията на търговците, браншовите организации или камарата на търговците в едномесечен срок от влизане в сила на този правилник изпращат на председателя на Комисията за защита на потребителите за включване в списъка по чл. 182, ал. 8 от Закона за защита на потребителите имената на лицата, които ще ги представляват като членове на общите помирителни комисии. Председателят на Комисията за защита на потребителите определя председателите и заместник-председателите на общите помирителни комисии. В списъка се посочват най-малко по трима представители от сдруженията на търговците и сдруженията на потребителите за съответния район на дейност на общите помирителни комисии, имената на лицата, тяхната професия, адрес за кореспонденция, контакти за връзка с тях (телефон/електронна поща) и подписана декларация, че са съгласни да участват като членове в състава на общите помирителни комисии.

§ 2 . Общите помирителни комисии се създават в населените места, в които функционират териториални отдели на Комисията за защита на потребителите.

§ 3 . За конституиране на секторните помирителни комисии съответните компетентни регулаторни и надзорни органи изпращат до председателя на Комисията за защита на потребителите в едномесечен срок от влизането в сила на този правилник имената на експертите, които да бъдат включени в списъка по чл. 182, ал. 8 от Закона за защита на потребителите , за председатели и заместник-председатели на съответните помирителните комисии за всеки сектор от обхвата на регулираните от тях дейности. Сдруженията на търговците, браншовите организации или камарата на търговците от съответните сектори в едномесечен срок от влизане в сила на този правилник изпращат на председателя на Комисията за защита на потребителите списък с най-малко по трима свои представители, които ще ги представляват като членове на съответните секторни помирителни комисии. Председателят на Комисията на защита на потребителите определя най-малко по трима свои представители за участие в работата на секторните помирителни комисии. В списъка се посочват имената на лицата, тяхната професия, адрес за кореспонденция, контакти за връзка с тях (телефон/електронна поща) и подписана декларация, че са съгласни да участват като членове в помирителна комисия.

§ 4 . Създават се следните секторни помирителни комисии: Секторна помирителна комисия за разглеждане на спорове в областта на електрическата енергия; Секторна помирителна комисия за разглеждане на спорове в областта на топлинната енергия; Секторна помирителна комисия за разглеждане на спорове в областта на природния газ; Секторна помирителна комисия за разглеждане на спорове в областта на водоснабдителните и канализационните услуги; Секторна помирителна комисия за разглеждане на спорове в областта на електронните съобщения; Секторна помирителна комисия за разглеждане на спорове в областта на пощенските услуги; Секторна помирителна комисия за разглеждане на спорове в областта на железопътния транспорт; Секторна помирителна комисия за разглеждане на спорове в областта на автомобилния транспорт; Секторна помирителна комисия за разглеждане на спорове в областта на въздушния транспорт; Секторна помирителна комисия за разглеждане на спорове в областта на водния транспорт; Секторна помирителна комисия за разглеждане на спорове в областта на финансови услуги, включително и при предоставянето на финансови услуги от разстояние, свързани с предоставяне на потребителски и ипотечни кредити; Секторна помирителна комисия за разглеждане на спорове в областта на застраховането и застрахователното посредничество, включително и при предоставянето на финансови услуги от разстояние в тези сектори; Секторна помирителна комисия за разглеждане на спорове в областта на допълнителното социално осигуряване, на дейностите по осигурително посредничество, включително и при предоставянето на финансови услуги от разстояние, в тези сектори; Секторна помирителна комисия за разглеждане на спорове в областта на дейностите и услугите по чл. 5, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти и на дейностите и услугите по чл. 86, ал. 1 и 2 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране , включително и при предоставянето на финансови услуги от разстояние, в тези сектори.

§ 5 . При настъпване на промяна на излъчените представители на съответните компетентни регулаторни или надзорни органи, както и сдруженията на потребителите, сдруженията на търговците, браншови организации или камара на търговците от съответните сектори изпращат на председателя на Комисията за защита на потребителите имената на новите си представители за актуализиране на одобрения със заповед списък по чл. 182, ал. 8 от Закона за защита на потребителите . Председателят на Комисията за защита на потребителите актуализира одобрения със заповед списък по чл. 182, ал. 8 от Закона за защита на потребителите и при настъпване на промяна на излъчените от него представители.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 6 . Правилникът се издава на основание чл. 185 от Закона за защита на потребителите .

§ 7 . Правилникът отменя Правилника за работата на помирителните комисии (обн., ДВ, бр. 13 от 2006 г.; изм., бр. 26 от 2015 г.).

§ 8 . Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С правилника се уреждат дейността и организацията на работа на Център "Фонд за трансплантация", наричан по-нататък "фонда".

Чл. 2. Фондът е юридическо лице по чл. 60, ал 1 от Закона за администрацията и е второстепенен разпоредител с бюджетни средства към министъра на здравеопазването.

Чл. 3. Фондът осъществява следните дейности:

1. организационно и финансово подпомагане на български граждани за извършване извън страната на трансплантация на органи и хемопоетични стволови клетки при малигнени хематологични заболявания, както и при някои тежко протичащи бенигнени заболявания и при утвърдени нехематологични заболявания, когато тя не може да бъде извършена своевременно в Република България;

2. организационно и финансово подпомагане на български граждани за извършване на трансплантация на органи в случаите по чл. 19, ал. 1, т. 2 ;

3. организиране и провеждане на дейности за набиране на финансови средства за осъществяване дейностите по т. 1 и 2;

4. създаване и поддържане на регистри относно:

а) лицата, които са подали заявления за организационно и финансово подпомагане от фонда за дейности по т. 1 и 2;

б) лечебните заведения, в които са осъществени дейностите по т. 1 и резултатите от тях;

в) медицинските специалисти по чл. 19, ал. 1, т. 2 .

Чл. 4. (1) Приходите на фонда се формират от:

1. субсидия от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на здравеопазването;

2. дарения и помощи;

3. други приходи, предвидени в нормативен акт.

(2) Средствата по ал. 1 се разходват за:

1. осъществяване на дейностите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 ;

2. издръжка на фонда.

(3) Финансирането на дейностите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се извършва до размера на средствата по бюджета на фонда за съответната година, като децата до 18-годишна възраст са с предимство.

(4) Разходите по ал. 2, т. 2 за съответната година се определят в бюджета на фонда.

Глава втора – УПРАВЛЕНИЕ НА ФОНДА

Чл. 5. Фондът се управлява и представлява от директор, който се назначава по трудово правоотношение от министъра на здравеопазването.

Чл. 6. Фондът се подпомага от Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция по трансплантация.

Чл. 7. Директорът на фонда:

1. организира, ръководи и представлява фонда;

2. издава решения за организационно и финансово подпомагане на български граждани за извършване на трансплантация по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 или прави мотивиран отказ;

3. предлага на заявителите да подпишат информирано съгласие относно медицинската дейност и лечебния процес след трансплантацията, както и начина и обема на финансиране на различните етапи;

4. осигурява защита и носи отговорност за съхранение на личните данни и здравната информация;

5. организира заседанията на обществения съвет;

6. изпълнява функциите на работодател/орган по назначаване на работещите във фонда;

7. предлага на министъра на здравеопазването размера на разходите за издръжка на фонда;

8. контролира финансовата дейност и носи отговорност за разходването на средствата на фонда; 9.организира провеждането на информационната политика на фонда, като осигурява публичност и прозрачност на неговата дейност;

10. изготвя годишен отчет за дейността на фонда и го представя на министъра на здравеопазването в срок до 31 март на следващата година;

11. осъществява други дейности, свързани с управлението и функционирането на фонда.

Чл. 8. Функциите на директора в негово отсъствие се изпълняват от определен от него със заповед служител за всеки конкретен случай и за срока на отсъствието му.

Чл. 9. При осъществяване на своите функции директорът взаимодейства и сътрудничи с държавни органи, организации, физически и юридически лица, както и с органи на местното самоуправление.

Чл. 10. Директорът се атестира на всеки три години в срок до три месеца след изтичане на срока от предходното атестиране от комисия, определена от министъра на здравеопазването.

Чл. 11. (1) Основните цели на атестирането са:

1. установяване равнището на професионалната квалификация и управленските умения на директора;

2. оценяване изпълнението на функциите, регламентирани в нормативните актове и длъжностната характеристика;

3. подобряване дейността на фонда.

(2) Атестирането се извършва по следните показатели:

1. управленски умения, които включват оценяване на:

а) оперативност;

б) координиране и контрол;

в) познаване, ползване и практическо прилагане на нормативните актове;

2. организация на дейността на фонда, която включва оценка на:

а) организационни умения;

б) инициативност;

в) борба с корупцията;

г) умения за работа в екип;

д) медийна политика;

3. обем, качество и ефективност, които включват оценка на:

а) броя и сроковете на разгледаните заявления за организационно и финансово подпомагане на български граждани със средства от фонда;

б) броя на постъпилите и разгледани сигнали, свързани с дейността на фонда, и резултатите от тях.

Чл. 12. Въз основа на комплексен анализ на дейността по показателите по чл. 11 атестацията може да бъде:

1. отрицателна;

2. неудовлетворителна;

3. добра;

4. много добра.

Чл. 13. (1) За резултатите от атестацията комисията:

1. съставя атестационна карта;

2. запознава директора с нейното съдържание, като му я предлага за подпис.

(2) Ако директорът не е съгласен с поставената оценка, може да подаде писмено възражение, в което посочва мотивите за своето несъгласие.

(3) Възражението се подава до министъра на здравеопазването в тридневен срок от датата, на която директорът е уведомен за съдържанието на атестационната карта.

(4) Министърът е длъжен да се произнесе по възражението в десетдневен срок от получаването му, като може да го приеме за основателно или да го отхвърли. Решението на министъра е окончателно.

(5) Когато министърът приеме възражението за основателно, се провежда ново атестиране в срок до един месец от неговото решение.

Чл. 14. Министърът може да прекрати трудовото правоотношение с директора на фонда, ако е получил отрицателна атестация на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда .

Глава трета – ДЕЙНОСТ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА НА ФОНДА

Чл. 15. При изпълнение на своите функции директорът се подпомага от:

1. администрация на фонда;

2. обществен съвет.

Чл. 16. (1) Администрацията на фонда се състои от трима служители.

(2) Лицата по ал. 1 осигуряват изпълнението на дейността на фонда и подпомагат директора при изпълнение на неговите функции.

Чл. 17. (1) Общественият съвет се състои от седем членове, изтъкнати медицински специалисти в областта на трансплантацията, както и представители на юридически лица с нестопанска цел, работещи за защита правата на пациентите в областта на трансплантацията, определени с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

(2) Общественият съвет:

1. изработва, актуализира и оповестява принципи и правила, въз основа на които се набират и разходват финансови средства за осъществяване на трансплантации със средства от фонда;

2. сътрудничи на директора на фонда при разглеждането на постъпилите заявления;

3. разглежда представените от директора на фонда заявления и приложените към тях документи, като извършва експертна медицинска оценка за съответствието им с този правилник;

4. разглежда представените от директора на фонда заявления и приложените към тях документи, като извършва експертна медицинска преценка дали съответната трансплантация би могла да се извърши своевременно в Република България с оглед здравословното състояние на пациента;

5. съвместно с директора на фонда взема експертно решение относно организационното и финансовото подпомагане на български граждани за извършване на трансплантация на органи и хемопоетични стволови клетки при малигнени хематологични заболявания, както и при някои тежко протичащи бенигнени заболявания;

6. организира и провежда дейности за набиране на финансови средства за осъществяване дейността на фонда.

(3) За дейността си общественият съвет получава възнаграждение, определено със заповед на министъра на здравеопазването.

Чл. 18. Директорът на фонда и лицата по чл. 15, т. 1 и 2 нямат право да разгласяват факти и обстоятелства, които са им станали известни в хода на тяхната дейност, за което подписват декларация.

Чл. 19. (1) Фондът финансира следните дейности:

1. трансплантация на органи извън територията на Република България;

2. извършени трансплантации на органи в лечебни заведения по чл. 13, ал. 1 и 3 ЗТОТК от медицински специалисти от страните по чл. 22 и страни, с които Република България има сключени международни договори; финансирането на труда на целия български екип, взел участие в трансплантацията и следтрансплантационното наблюдение, се извършва съгласно действащото в България законодателство;

3. трансплантация на хемопоетични стволови клетки при малигнени хематологични и при утвърдени нехематологични заболявания, както и при някои тежко протичащи бенигнени заболявания извън страната.

(2) Фондът финансира дейностите по ал. 1 в случаите, когато:

1. те не могат да бъдат осъществени своевременно в Република България, доказано с документ от лечебните заведения по чл. 13, ал. 1 и 3 ЗТОТК ;

2. други методи на лечение са с по-малка ефективност или не са приложими;

3. конкретната трансплантация представлява утвърден лечебен метод в световната медицинска практика за съответното заболяване;

4. заявителят е включен в служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ) на лицата, чакащи за трансплантация на органи в случаите по ал. 1, т. 1 и 2.

Чл. 20. Фондът не финансира експериментални методи на лечение и трансплантация.

Чл. 21. (1) В случаите по чл. 19, ал. 1, т. 1 и 3 фондът финансира разходите на заявителя от неговото хоспитализиране до дехоспитализацията, но не повече от шестдесет дни. Финансирането на следтрансплантационното наблюдение се извършва в Република България съгласно действащото законодателство.

(2) В случаите по чл. 19, ал. 1, т. 2 фондът финансира разходите за възнаграждението на медицинските специалисти.

(3) В случаите по чл. 19, ал. 1, т. 3 фондът финансира и разходите, свързани с намиране на донор, изследвания на донора, вземането на стволови клетки и тяхното транспортиране.

Чл. 22. Извън случаите по чл. 19, ал. 1, т. 2 дейностите по този правилник се извършват в лечебни заведения на територията на държави – членки на Европейски съюз, Европейското икономическо пространство или Швейцария и страни, с които Република България има сключени международни договори, които отговарят на следните изисквания:

1. могат да извършват дейности по трансплантация съгласно националните си законодателства;

2. имат готовност да хоспитализират заявителя и да извършат трансплантацията в предварително определен срок.

Чл. 23. (1) Лицата, нуждаещи се от трансплантация или ретрансплантация по реда на този правилник, подават заявление до директора, към което прилагат:

1. копие на лична карта или копие на акт за раждане и съгласие на двамата родители, когато лицето е под 18 години;

2. актуална епикриза относно здравословното състояние на лицето с включени становища от лекар с призната специалност по: кардиология, пневмология и фтизиатрия, вътрешни болести/детски болести, гастроентерология, ендокринология и болести на обмяната, очни болести, клинична алергология, нервни болести, психиатрия, ушно-носно-гърлени болести, хирургия, урология и акушерство и гинекология (за жени), както и от лекар по дентална медицина със заключение за абсолютни или релативни контраиндикации и риск от рецидив, с приложени:

а) клинико-лабораторни изследвания /хематологичен анализ, биохимични, хемокоагулация и електролити, туморни маркери и други изследвания в зависимост от случая;

б) имунологични изследвания, вкл. с автоантитела;

в) микробиологични изследвания на хемокултура, стерилна урина, носен, ушен, гърлен секрет, изследване на фецес, антибиограма и други изследвания, в зависимост от случая;

г) вирусологични изследвания: серологично изследване на вируси – ХИВ (HIVAg-Ab), Хепатит А (anti-HAV IgM), Хепатит В (HbsAg и Hbc-Ab), Хепатит С (anti-HCV), сифилис, манту, CMV-IgG и IgM, EBV, херпесни и полиомни вируси, и други изследвания в зависимост от случая;

д) образна диагностика – рентгенография, ехографски изследвания, КАТ и/или ЯМР, фиброскопски изследвания, контрастни изследвания;

е) хистологични изследвания.

(2) Когато заявлението е за дейности по чл. 19, ал. 1, т. 1 и 2 , директорът на фонда изисква по служебен път информация от ИАТ дали заявителят е включен в служебния регистър на лицата, чакащи трансплантация на орган.

(3) Когато заявлението е за дейности по чл. 19, ал. 1, т. 1 и 2 , директорът на фонда изисква по служебен път информация от ИАТ за извършена проверка, че трансплантацията не може да се извърши своевременно от лечебните заведения по чл. 13, ал. 1 и 3 ЗТОТК .

(4) Когато заявлението е за дейности по чл. 19, ал. 1, т. 3 , се представят документите по ал. 1 и 3.

(5) Документите по ал. 1, т. 1 се представят заверени от заявителя с гриф "Вярно с оригинала".

(6) Документите по ал. 1, т. 2 следва да са издадени не по-рано от два месеца преди подаване на заявлението, като документите, които не са на български език, се представят със заверен превод.

(7) Документите по ал. 1, т. 2 се актуализират от заявителите на шест месеца.

Чл. 24. (1) В срок един месец от постъпване на документите по чл. 23, ал. 1 – 3 фондът ги разглежда и директорът се произнася с решение за одобряване на заявителя за организационно и финансово подпомагане със средства от фонда или за мотивиран отказ. Решение за мотивиран отказ се взема и в случай, че заявителят откаже предложените лечебни заведения, като в този случай заявителите могат да кандидатстват повторно.

(2) Когато се констатират непълноти или неточности в подадените документи или се наложат допълнителни изследвания, директорът уведомява писмено заявителя и указва срок за отстраняване на непълнотите или неточностите, като срокът по ал. 1 спира да тече до тяхното отстраняване.

(3) Решението по ал. 1 се взима след извършването на експертната оценка по чл. 17, ал. 2, т. 3 .

(4) Когато заявителят е одобрен за организационно и финансово подпомагане за извършване на трансплантация със средства от фонда, директорът предлага лечебни заведения, с които фондът има споразумения. В случай че с оглед медицинските показания на заявителя се налага да бъде придружен от български медицински специалист, последният се определя от директора на фонда.

Чл. 25. (1) Общественият съвет изразява експертно становище на свои заседания, които се свикват от директора на фонда най-малко два пъти месечно.

(2) Заседанията на обществения съвет се считат за редовни, ако на тях присъстват повече от половината от членовете му. Решенията се взимат с мнозинство 2/3 от присъствалите членове.

(3) За проведените заседания на обществения съвет се съставя протокол, който се подписва от присъствалите членове.

(4) В случай че член на обществения съвет не присъства на заседанията три пъти без основателна причина, директорът на фонда предлага на министъра на здравеопазването да го освободи от състава на съвета.

Чл. 26. (1) Всяко шестмесечие фондът обобщава данните относно лицата, които са получили подпомагане по реда на този правилник, и се отчита пред министъра на здравеопазването.

(2) Отчетът по ал. 1 съдържа данни относно брой на болните по нозологични единици.

Глава четвърта – ОТЧЕТНОСТ И КОНТРОЛ ВЪРХУ НАЧИНА НА РАЗХОДВАНЕ НА СРЕДСТВАТА НА ФОНДА

Чл. 27. (1) Фондът финансира одобрените заявители, като превежда сумите на лечебното заведение, в което заявителят е одобрен за извършване на трансплантация.

(2) В срок до един месец след изписване на лицето от лечебното заведение то или лечебното заведение е длъжно да предостави на директора на фонда епикриза, издадена от лечебното заведение, и финансово-отчетни документи, доказващи извършените разходи.

(3) Финансирането на трансплантацията се извършва съгласно клаузите на споразумението, сключено между фонда и лечебното заведение, извършило трансплантацията.

Чл. 28. Средствата се разходват и отчитат в съответствие с действащото в страната законодателство.

Чл. 29. Фондът изготвя месечни и тримесечни отчети за касовото изпълнение на бюджета и годишен финансов отчет и ги представя в Министерството на здравеопазването в определените за второстепенните разпоредители с бюджетни кредити срокове.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Правилникът се издава на основание чл. 60, ал. 2 от Закона за администрацията .

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С този правилник се уреждат дейността, организацията на работа и съставът на басейновите дирекции в обхвата на определените в Закона за водите райони за басейново управление на водите.

Чл. 2. (1) Басейновите дирекции са юридически лица на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и се ръководят и представляват от техния директор или оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Басейновата дирекция е администрация, която подпомага директора на басейновата дирекция при осъществяване на правомощията му, осигурява технически дейността му и извършва дейности по административното обслужване на гражданите и юридическите лица.

Чл. 3. Дейността на басейновите дирекции се координира и контролира от Министерството на околната среда и водите.

Глава втора – ДИРЕКТОР НА БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г.) Директорът на басейнова дирекция:

1. е орган за управление на водите на басейново ниво;

2. ръководи и представлява басейновата дирекция;

3. провежда държавната политика за управление на водите на басейново ниво.

Чл. 5. (1) (Доп. – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г.) За управление на водите в съответния район за басейново управление на водите директорът на басейнова дирекция:

1. установява границите на водите и водните обекти – публична държавна собственост, съвместно с техническите служби и службите по геодезия, картография и кадастър на общините;

2. уведомява компетентните органи за местоположението и обхвата на крайбрежните заливаеми ивици на реките;

3. разработва и актуализира плана за управление на речния басейн (ПУРБ);

4. разработва предварителната оценка, картите и плана за управление на риска от наводнения (ПУРН) на ниво район за басейново управление на водите, както и тяхната актуализация;

5. издава разрешителни по Закона за водите ;

6. планира, възлага и участва в провеждането на мониторинга по Закона за водите , обобщава и анализира данните, включително:

а) на количествения мониторинг на повърхностните и подземните води;

б) за химичното и екологичното състояние на водите;

в) на отпадъчните води;

7. поддържа и актуализира специализирани бази данни, карти, регистри и информационна система за водите и водни регистри по Закона за водите и подзаконовите нормативни актове;

8. събира таксите за издадените разрешителни по Закона на водите ;

9. разработва програми от мерки за подобряване, опазване и поддържане състоянието на водите;

10. разработва програми от мерки за:

а) намаляването на потенциалните неблагоприятни последици от наводненията за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност;

б) намаляването на вероятността от наводнения;

11. определя повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, съгласувано с директорите на регионалните здравни инспекции;

12. определя водите за обитаване от риби и черупкови организми;

13. определя санитарно-охранителните зони около съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, без тези по чл. 151, ал. 2, т. 2, буква "у" от Закона за водите ;

14. определя естествените и разполагаемите ресурси на подземните водни тела с изключение на находищата на минерални води;

15. съставя водните баланси с изключение на балансите на находищата на минерални води;

16. информира обществеността и провежда общественото обсъждане на ПУРБ и на ПУРН;

17. пломбира водомерите за отчитане на използваните водни количества от подземни води и проверява показанията им, както и показанията на измервателните устройства за повърхностните води и за съоръженията за заустване на отпадъчни води;

18. издава годишен бюлетин за състоянието на водите;

19. създава и поддържа база данни за извършения от басейновата дирекция контрол и контрола, извършен по Закона за водите от други лица, оправомощени от министъра на околната среда и водите;

20. приема изградените съоръжения за подземни води, предназначени за водовземане;

21. осъществява сътрудничество с компетентните органи за басейново управление и за управление на риска от наводнения на други държави в съответствие с държавната политика за двустранно и многостранно сътрудничество и след съгласуване по нормативно установения ред в международни райони за басейново управление;

22. извършва оценка на състоянието на водните тела, като включва количествена и качествена оценка на водните тела на басейново ниво и по критериите, определени в Закона за водите ;

23. участва в инвентаризация на емисиите, заустванията и загубите на приоритетни вещества и други замърсители в съответствие с Директива 2008/105/ЕО;

24. издава предписания в рамките на компетенциите си по Закона за водите ;

25. издава становища за допустимост на инвестиционни намерения за съответствието им с ПУРБ и ПУРН;

26. участва лично или чрез оправомощено от него длъжностно лице в областните, общинските или районните съвети по устройство на територията, като представя писмено становище на басейновата дирекция в случаите, в които се разглеждат:

а) инвестиционни проекти за изграждане, реконструкция и рехабилитация на:

аа) водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения, включително пречиствателни станции за питейни или за отпадъчни води;

бб) хидроенергийни и хидротехнически системи и съоръжения, за които са издадени разрешителни по реда на Закона за водите , включително и за защита от вредното въздействие на водите;

б) устройствени схеми и планове за територии, включващи пристанища, плажове и пясъчни дюни и свързаната с тях акватория;

27. до 31 януари всяка година разработва и представя за утвърждаване от министъра на околната среда и водите годишен план за оперативната и контролната дейност на басейновата дирекция;

28. представя на министъра на околната среда и водите тримесечни и годишни отчети за изпълнението на плановете за оперативната и контролната дейност и годишен доклад за състоянието на администрацията;

29. разрешава или отказва достъп до обществена информация за околната среда по реда на Закона за достъп до обществена информация ;

30. уведомява водоползвателите при настъпило аварийно замърсяване на водите надолу по течението на реката, за характера на замърсяването и за мерките, които биха могли за вземат за намаляване на вредите от замърсяването;

31. участва в комисии за държавно приемане на обекти съобразно компетентностите си;

32. подготвя информацията за докладване по Европейски директиви и конвенции в областта на водите за съответния район за басейново управление;

33. обявява и поддържа публичната информация за състоянието на водите и за дейността на басейновата дирекция на интернет страницата й;

34. организира работата и поддържа документацията, свързана с дейността на Басейновия съвет за съответния район на басейново управление;

35. възлага обществени поръчки в рамките на своята компетентност;

36. подпомага разработването на нормативни актове, регионални и национални програми и стратегии в областта на водите.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г.) Директорът на басейнова дирекция контролира:

1. състоянието и проводимостта на речните легла и на заустващите съоръжения;

2. извършването на дейности в речните легла;

3. състоянието и правилната експлоатация на водовземните съоръжения, съоръженията за използване на повърхностните и подземните води и съоръженията за измерване на водните количества;

4. изпълнението на условията на издадените разрешителни по Закона за водите с изключение на разрешителните за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води;

5. количеството и качеството на водите;

6. поддържането на минимално допустимия отток в реките;

7. собствения мониторинг на водите;

8. изпълнението на задълженията за заплащане на таксите по чл. 194, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за водите ;

9. спазването на забраните и ограниченията в границите на санитарно-охранителните зони;

10. изпълнението на програмите от мерки в ПУРБ;

11. изпълнението на програмите от мерки в ПУРН;

12. дейностите по регулиране нивото на подземните води при опасното им повишаване или понижаване;

13. дейностите за защита на водосборните басейни от водна ерозия;

14. изграждане и поддържане на укрепителни и/или брегозащитни съоръжения по морския бряг за защита от вълновото въздействие;

15. мерки за предотвратяване и ограничаване на щетите, нанесени от природните наводнения, провеждани в съответствие с ПУРН;

16. графика за изпълнение на проектите за изграждане на канализационни системи, финансирани с държавни средства.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г.) Директорът на басейнова дирекция дава предписания по повод осъществения контрол по ал. 2, в които се определят срокове, отговорности, както и контрол за тяхното изпълнение.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г.) Директорът на басейнова дирекция изготвя информация за резултатите от извършената контролна дейност по ал. 2, която изпраща ежемесечно в Министерството на околната среда и водите.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г.) Директорът на басейнова дирекция стопанисва:

1. водите – изключителна държавна собственост, които не са предоставени на концесия и/или на общините по § 133 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 61 от 2010 г.);

2. съоръженията за минерални води – публична държавна собственост, които не са предоставени на концесия и/или на общините по § 133 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 61 от 2010 г.);

(6) (Доп. – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г.) Директорът на басейнова дирекция извършва административни и административнонаказателни дейности, като:

1. назначава държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях, както и сключва, изменя и прекратява трудовите договори с лицата, работещи по трудово правоотношение;

2. управлява средствата на дирекцията съгласно изискванията на нормативните актове;

3. издава индивидуални административни актове, включително и актове за установяване на публични държавни вземания за неизплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 от Закона за водите такси;

4. оправомощава длъжностни лица за съставянето на констативни протоколи от проверки и/или актове за установяване на административни нарушения по Закона за водите и Закона за опазване на околната среда ;

5. издава наказателни постановления.

(7) (Доп. – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г.) Директорът на басейнова дирекция може да делегира със заповед отделни свои правомощия на определено от него длъжностно лице с изключение на тези правомощия, които по закон не подлежат на делегиране.

(8) (Доп. – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г.) Директорът на басейнова дирекция изпълнява и други текущи задачи, възложени му от министъра, заместник-министрите, главния секретар на Министерството на околната среда и водите или директора на дирекция "Управление на водите".

Чл. 5а . (Нов – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) (1) Директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" е орган за управление на регионално ниво за защитените зони и частите от защитени зони, попадащи в морските пространства на Република България, в териториалния обхват на Басейнова дирекция "Черноморски район".

(2) Директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" в изпълнение на правомощията си по ал. 1:

1. разработва и актуализира плана за управление по чл. 27, ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР);

2. предлага на министъра на околната среда и водите за утвърждаване плана за управление по чл. 27, ал. 4 от ЗБР и неговата актуализация след съгласуване от Комитета на заинтересованите страни;

3. подкрепя организационно и методически собствениците по чл. 119, ал. 1 от ЗБР за изпълнението на мерки, включени в плана за управление по чл. 27, ал. 4 от ЗБР ;

4. изпълнява и/или координира мерки и дейности, включени в плана за управление по чл. 27, ал. 4 от ЗБР ;

5. извършва оценка и докладва поне веднъж годишно на министъра на околната среда и водите за изпълнението на плана за управление по чл. 27, ал. 4 от ЗБР ;

6. предлага на министъра на околната среда и водите за утвърждаване промени в плана за управление по чл. 27, ал. 4 от ЗБР след съгласуване от Комитета на заинтересованите страни;

7. определя със заповед състава на Комитета на заинтересованите страни;

8. председателства работата на Комитета на заинтересованите страни.

Глава трета – ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА, ДЕЙНОСТИ И СЪСТАВ НА БАСЕЙНОВИТЕ ДИРЕКЦИИ

Раздел I – Общи положения

Чл. 6. Басейновите дирекции са организирани в райони за басейново управление на водите, определени със Закона за водите .

Чл. 7. (1) Администрацията на басейновите дирекции е обща и специализирана.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г.) Общата администрация е организирана в дирекция "Административни, финансови и правни дейности".

(3) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г.) Специализираната администрация е организирана във:

1. дирекция "Планове и разрешителни";

2. дирекция "Контрол".

(4) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г.) При необходимост към дирекциите могат да се създават отдели, а към отделите сектори.

(5) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г.) При необходимост могат да се определят длъжности с място на работа, различно от седалището на съответната басейнова дирекция.

Чл. 8. (1) При изпълнение на правомощията си длъжностните лица на басейновите дирекции имат право:

1. на свободен достъп до всички обекти на територията на съответната басейнова дирекция за извършване на проверка, когато дейностите в тях оказват въздействие върху естественото състояние на водите или водните обекти;

2. да изискват и да получават информация и съдействие от държавните и общинските органи, организации, юридически и физически лица.

(2) Легитимирането на длъжностни лица от басейновите дирекции при осъществяване на правомощията им се извършва със служебни карти, издадени от министъра на околната среда и водите.

Чл. 9. (Доп. – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г.) Вътрешните правила за организацията на дейността на всяка басейнова дирекция се определят с правилник за вътрешния ред, утвърден от директора на басейнова дирекция, включващ правила и инструкции за работа на администрацията, включително за документооборот и документооборота в счетоводството.

Чл. 9а. (Нов – ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г.) (1) Работното време на служителите в басейновата дирекция при 5-дневна работна седмица е 8 часа дневно и 40 часа седмично.

(2) Работното време на служителите по ал. 1 е с променливи граници от 7,30 до 18,30 ч., със задължително присъствие в периода от 10 до 16 ч. и с обедна почивка 30 минути между 12 и 14 ч.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г.) Директорът на басейнова дирекция с вътрешни правила определя конкретната организация на работа и контрола по спазване на установеното работно време.

Раздел II – Обща администрация

Чл. 10. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г.) Дирекция "Административни, финансови и правни дейности" осигурява технически дейността на директора на басейнова дирекция и на специализираната администрация, както и дейностите по административното обслужване на гражданите и юридическите лица, по:

1. финансова дейност: 1.1. изготвяне на ежемесечни, тримесечни и годишни отчети за касовото изпълнение на бюджета на администрацията; 1.2. изготвяне на бюджетни прогнози и проектобюджети за администрацията; 1.3. изготвяне на програмни отчети по тримесечия и годишен отчет; 1.4.изготвяне на план за дейностите, финансирани от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда; 1.5. извършване на инвентаризация по Закона за счетоводството ; 1.6. изготвяне на статистически отчети по Закона за статистиката ; 1.7. счетоводно отчитане на приходите, разходите и трансферите по пълна бюджетна класификация и по счетоводните сметки от сметкоплана на бюджетните предприятия; 1.8. изготвяне на тримесечни финансови отчети и годишен баланс на администрацията; 1.9. изготвяне на ежемесечни финансови справки; 1.10. изпълнение на нормативните изисквания по заплащането на труда; 1.11. счетоводно отчитане на сумите по таксите от Закона за водите ; 1.12. контролира законосъобразното и целесъобразното разходване на финансовите и материалните средства; 1.13. ръководи, координира и контролира документооборота в счетоводството;

2. правно обслужване: 2.1. съдействие и осигуряване своевременното събиране на неизплатените вземания по влезли в сила наказателни постановления, както и за неизплатените по Закона за водите такси; 2.2. осъществяване процесуалното представителство; 2.3. подготовка на отговори и становища по повод постъпили жалби/възражения; 2.4. подготовка и/или съгласуване на индивидуалните административни актове; 2.5. подготовка на наказателни постановления; 2.6. подготовка на актове за установяване на публични държавни вземания; 2.7. изготвяне или съгласуване на вътрешните правилници за дейността на басейновата дирекция; 2.8. изготвяне на мнения, предложения и становища по проекти за изменение на нормативни актове; 2.9. изготвяне на становища и възражения до министъра на околната среда и водите и съответните съдилища по жалби срещу административни актове; 2.10. изготвяне на проекти на договори и даване становища по законосъобразността на проекти на договори; 2.11. организира подготвяне на документите и провеждане на процедури по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки и Закона за обществените поръчки ;

3. човешки ресурси: 3.1. изготвяне документите по възникване, изменение и прекратяване на правоотношенията със служителите в дирекцията; 3.2. образуване, завеждане и съхранение на личните досиета на служителите на дирекцията; 3.3. организиране обучението и развитието на персонала, като предлага програми за реализиране на професионалната квалификация на служителите; 3.4. подготовка на длъжностното и поименното щатно разписание на администрацията;

4. административна дейност: 4.1. обслужване на физическите и юридическите лица на принципа "Едно гише"; 4.2. деловодно обслужване, прием и регистриране на входяща и изходяща кореспонденция; 4.3. систематизиране и съхраняване на документите и другите материали на администрацията в съответствие с изискванията на Закона за Националния архивен фонд ;

5. стопанска дейност: 5.1. управление и стопанисване на собствеността на басейновата дирекция; 5.2. организация на материално-техническото снабдяване; 5.3. следене изправността на ведомствения транспорт и контрол върху ползването му;

6. (доп. – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г.) други дейности, предвидени в законите и подзаконовите нормативни актове и/или възложени от директора на басейнова дирекция.

Раздел III – Специализирана администрация

Чл. 11. (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г.) (1) Дирекция "Планове и разрешителни" осъществява дейности по:

1. специализирани карти, бази данни и географски информационни системи (ГИС): 1.1. определяне на границите на водите и водните обекти, публична държавна собственост, съвместно с техническите служби и службите по геодезия, картография и кадастър в общините; 1.2. определяне на границите на повърхностните и подземните водни тела в обхвата на съответния район за басейново управление на водите; 1.3. разработване на карти на райони под заплаха от наводнения; 1.4. разработване на картите на районите с риск от наводнения; 1.5. уведомяване на компетентните органи за местоположението и обхвата на крайбрежните заливаеми ивици на реките; 1.6. събиране, съхраняване и поддържане на специализирани бази данни от изпълнението на мониторинга на водите в басейновия район; 1.7. създаване и поддържане на база данни за извършения от басейновата дирекция контрол и контрола, извършен по Закона за водите от други лица, оправомощени от министъра на околната среда и водите; 1.8. изготвяне, поддържане и актуализиране на ГИС; 1.9. подготовка на данните от информационната система, които да бъдат предоставяни на физически и юридически лица; 1.10. събиране, систематизиране и осигуряване на информация за собствеността на съществуващите водностопански системи и съоръжения; 1.11. извършване на мрежово и системно администриране; 1.12. техническа поддръжка на интернет страница на басейновата дирекция;

2. мониторинг и зони за защита на водите: 2.1. определяне и характеризиране на повърхностните водни тела; 2.2. определяне и характеризиране на подземните водни тела; 2.3. предложения за определяне на чувствителни и уязвими зони за целия район на басейново управление; 2.4. контрол, оценка и анализ на данните от изпълнението на мониторинга на водите; 2.5. разработване и актуализиране на програми за мониторинг на водите и зоните за защита на водите; 2.6. участие в провеждането на мониторинга на водите и на зоните за защита на водите; 2.7. участие в изготвяне на инвентаризация на емисиите, заустванията и загубите на приоритетни вещества и замърсители в съответствие с Директива 2008/105/ЕО ; 2.8. извършване на количествена и качествена оценка на състоянието на водните тела, включително и водни баланси, с изключение на тези за минерални води; 2.9. извършване на оценка на състоянието на зоните за защита на водите; 2.10. извършване на оценка на ефекта от мерките с тенденции и прогнози; 2.11. определяне и ревизия на водите за обитаване от риби и черупкови организми; 2.12. оценка на актуалното състояние на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, и изготвяне на програми за мониторинг, съгласувано с директорите на регионалните здравни инспекции; 2.13. одобряване на планове за собствен мониторинг на води; 2.14. съгласуване на годишни доклади по изпълнение на мониторинга; 2.15. подготовка на периодични доклади и бюлетини за състоянието на водите в обхвата на района за басейново управление; 2.16. провеждане на процедура и определяне на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, за които компетентен орган е директорът на басейнова дирекция; 2.17. провеждане на процедура за определяне на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за минерални води, за които компетентен орган е министърът на околната среда и водите;

3. планиране: 3.1. разработване и актуализиране на ПУРБ; 3.2. разработване и актуализиране на програми от мерки за подобряване, опазване и поддържане на състоянието на водите; 3.3. разработване на предварителната оценка и ПУРН на ниво район за басейново управление на водите, както и тяхната актуализация; 3.4. подготовка на предложения за изменение на други планове, които не са съобразени с ПУРБ и ПУРН; 3.5. осъществява сътрудничество с компетентните органи за басейново управление и за управление на риска от наводнения на други държави в съответствие с държавната политика за двустранно и многостранно сътрудничество и след съгласуване по нормативно установения ред в международни райони за басейново управление; 3.6. издаване на становища за допустимост на инвестиционни намерения – по искане на общините и частни инвеститори за съответствието им с ПУРБ и ПУРН; 3.7. организира извършването на необходимите проучвания и събиране на липсващи данни за разработване на ПУРН и актуализиране на ПУРБ; 3.8. организира консултациите със заинтересованите страни и обществеността координирано с консултациите за актуализиране на ПУРБ и ПУРН;

4. контрол за изпълнение на програмите от мерки: 4.1. събиране и обработване на информацията за изпълнението на програмата от мерки за опазване и възстановяване на водите; 4.2. анализиране на информацията, изготвяне на доклади; 4.3. организация за изпълнение на мерките от компетентност на басейновата дирекция, в т.ч. подготовка на проекти и задания за възлагане на обществени поръчки; 4.4. изготвяне на предложения за актуализиране на програмата от мерки; 4.5. наблюдение и докладване на изпълнението на програмата от мерки в ПУРБ; 4.6. изготвяне на графика за изпълнение на проектите за изграждане на канализационни системи, финансирани с държавни средства;

5. разрешителни: 5.1. определя естествените и разполагаемите ресурси на подземните водни тела с изключение на находищата на минерални води; 5.2. провеждане на процедури, когато компетентен орган по Закона за водите е директорът на басейнова дирекция за:

а) издаване на разрешителни за водовземане и/или ползване на водни обекти;

б) изменения на разрешителни;

в) продължаване срока на действие на разрешителни;

г) прекратяване действието на разрешителни;

д) отнемане на разрешителни;

е) ограничаване правата на водовземане, произтичащи от разрешително; 5.3. участие в процедури за издаване на разрешителни, когато компетентен орган по Закона за водите е министърът на околната среда и водите;

6. информиране на обществеността, заинтересованите страни и други институции: 6.1. информиране на обществеността и провеждане общественото обсъждане на ПУРБ и на ПУРН; 6.2. организиране процеса на достъп и предоставяне на информация на обществеността в областта на околната среда по реда на Закона за достъп до обществена информация ; 6.3. предоставяне на информация на средствата за масово осведомяване в областта на водите, в т.ч. редовно предоставяне на информация, свързана с дейността на дирекцията, на средствата за масово осведомяване; 6.4. информационно поддържане на интернет страницата на басейновата дирекция; 6.5. издаване на информационни материали, свързани с дейността на басейновата дирекция, включително годишните доклади за състоянието на водите; 6.6. организиране на кампании за повишаване на общественото съзнание и култура в областта на околната среда и тяхното провеждане на басейново ниво; 6.7. привличане на обществеността в процеса на вземане на решения, свързани с водите; 6.8. осигуряване на техническо и експертно обслужване на Басейновия съвет към басейновата дирекция;

7. подготовка и попълване на данни съгласно изискванията за електронно докладване пред Европейската комисия (WISE) съгласно Европейското законодателство за водите и други международни актове;

8. подпомагане на трансгранична хармонизация в областта на водите съгласно международни ангажименти и споразумения;

9. подготвя и предоставя информация във връзка с докладвания до Европейската комисия и Европейската агенция по околна среда;

10. участва в работни групи по прилагане на различни директиви в областта на водите.

(2) Дирекция "Контрол" осъществява дейности по:

1. контрол: 1.1. контрол на състоянието и проводимостта на речните легла и на заустващите съоръжения; 1.2. контрол на извършваните дейности в речните легла; 1.3. контрол на състоянието и правилната експлоатация на водовземните съоръжения, съоръженията за използване на повърхностните и подземните води и съоръженията за измерване на водните количества; 1.4. контрол на изпълнението на условията на издадените разрешителни по Закона за водите с изключение на разрешителните за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води; 1.5. контрол на количеството и качеството на водите; 1.6. контрол на поддържането на минимално допустимия отток в реките; 1.7. контрол на собствения мониторинг на водите; 1.8. контрол на изпълнението на задълженията за заплащане на таксите по Закона за водите ; 1.9. контрол на спазването на забраните и ограниченията в границите на санитарно-охранителните зони; 1.10. пломбиране на водомерите за отчитане на използваните водни количества от подземни води, както и показанията на измервателните устройства за повърхностни води и за съоръженията за заустване на отпадъчни води; 1.11. създаване и поддържане на база данни за извършения от басейновата дирекция контрол; 1.12. контрол на сигнали и жалби относно нарушения на Закона за водите ; 1.13. контрол на условия и изисквания в издадени от министъра разрешителни по Закона за водите, решения по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и разрешителни за предотвратяване, ограничаване и контрол на замърсяването, когато за контрол е оправомощен директорът на басейнова дирекция; 1.14. подготовка за представяне на министъра на околната среда и водите на ежемесечна и годишна информация за резултатите от извършената контролна дейност;

2. стопанисване на: 2.1. водите – изключителна държавна собственост, които не са предоставени на концесия и/или на общините по § 133 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 61 от 2010 г.); 2.2. съоръженията за минерални води – публична държавна собственост, които не са предоставени на концесия и/или на общините по § 133 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 61 от 2010 г.);

3. изготвяне на предложения и становища по прекратяване, изменение, продължаване, отнемане или ограничаване на правата, произтичащи от издадените разрешителни в предвидените в Закона за водите случаи.

Чл. 12. Други специфични дейности, извършвани от специализираната администрация:

1. участие в експертни съвети;

2. участие в държавни приемателни комисии;

3. участие в проверки на обекти за отстраняване на минали екологични щети;

4. (отм., предишна т. 7 – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г.) изготвяне на становища по процедури по ОВОС;

5. (отм., предишна т. 8 – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г.) водене и поддържане на регистрите, предвидени по Закона за водите и други закони и подзаконови нормативни актове, свързани с дейността на дирекцията;

6. (отм., предишна т. 9 – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г.) подготовка, изпълнение и управление на проекти, свързани с дейността на дирекцията;

7. (предишна т. 12 – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г.) специализираната администрация подготвя периодични планове и отчети за дейността си;

8. (предишна т. 13, доп. – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г.) други дейности, предвидени в законите и подзаконовите нормативни актове и/или възложени от директора на басейнова дирекция.

Чл. 12а . (Нов – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) Специализираната администрация в Басейнова дирекция "Черноморски район" подпомага директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" в изпълнение на правомощията му на орган за управление на защитените зони, попадащи в морските пространства на Република България, в териториалния обхват на Басейнова дирекция "Черноморски район".

Раздел IV – Състав на басейновата дирекция

Чл. 13. Общата численост на персонала в басейновите дирекции се определя с акт на Министерския съвет.

Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) Длъжностното разписание на басейновите дирекции се утвърждава от директора на съответната басейнова дирекция след одобряване от министъра на околната среда и водите въз основа на обхвата и спецификата на района за басейново управление, броя и мащабността на контролираните обекти.

Чл. 15. (1) Задълженията на служителите на басейновите дирекции се определят с длъжностни характеристики, съставени и утвърдени от директора на басейновата дирекция.

(2) При изпълнение на задълженията си служителите на басейновата дирекция се ръководят от действащото законодателство и длъжностната им характеристика.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г.) Кръгът на правомощията на служителите на басейновите дирекции се определя от действащото законодателство и се регламентира от длъжностните им характеристики, утвърдени от директора на басейнова дирекция.

Чл. 16. (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Директорите на басейновите дирекции се назначават и освобождават от длъжност от министъра на околната среда и водите. За директор на басейнова дирекция може да бъде назначавано само лице с висше образование, с минимална образователно-квалификационна степен – магистър, след проведен конкурс.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г.) Служителите в басейновите дирекции се назначават от директорите на съответните басейнови дирекции.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Този правилник се издава на основание чл. 154, ал. 2 от Закона за водите .

§ 2. Правилникът за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции (обн., ДВ, бр. 10 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 92 от 2009 г.) се отменя.

§ 3. Министърът на околната среда и водите дава указания по прилагането на правилника.

§ 4. Правилникът влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник".