Чл. 2 PDPKPS

Written by

in

Статус: Действаща

Свързана съдебна практика:ГПКАПКНПК

Чл. 2 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2026 г., в сила от 30.06.2026 г.) Помирителната комисия за платежни спорове към Комисията за защита на потребителите е орган за извънсъдебно разрешаване на национални и трансгранични спорове между доставчици на платежни услуги и ползватели на платежни услуги, както и между издатели на електронни пари и техни клиенти във връзка с прилагането на Закона за платежните услуги и платежните системи , на подзаконовите актове по прилагането му, на Регламент (ЕС) 2021/1230 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юли 2021 г. относно презграничните плащания в рамките на Съюза (ОВ, L 274/20 от 30 юли 2021 г.), на Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (ОВ, L 94/22 от 30 март 2012 г.) и на Регламент (ЕС) 2015/751 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно обменните такси за платежни операции, свързани с карти (ОВ, L 123/1 от 19 май 2015 г.).
(2) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2026 г., в сила от 30.06.2026 г.) Помирителната комисия за платежни спорове разглежда национални и трансгранични спорове между лицата по ал. 1, произтичащи от договори за предоставяне на платежни услуги от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние .
(3) В случаите на трансгранични спорове Помирителната комисия за платежни спорове си сътрудничи с Европейския потребителски център към Комисията за защита на потребителите.
(4) Помирителната комисия за платежни спорове, наричана по-нататък "комисията", се администрира от Комисията за защита на потребителите, Централно управление в гр. София.
(5) Комисията е независима и към нея не могат да се отправят задължителни указания относно изпълнението на дейността й.
(6) (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2018 г., изм., бр. 59 от 2026 г., в сила от 30.06.2026 г.) Комисията решава възникналите спорове между доставчици на платежни услуги и ползватели на платежни услуги, както и между издатели на електронни пари и техни клиенти, ако попадат в предметния обхват на понятието за платежна услуга по чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи , респективно на понятието за електронни пари по чл. 34, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи и имат имуществена стойност до 13 000 евро.
(7) Комисията не се произнася по претенции на ползватели на платежни услуги за претърпени от тях неимуществени вреди, неоснователно обогатяване и непозволено увреждане, които могат да се доказват по съдебен ред.
(8) При решаване на споровете комисията прилага не само законовите и подзаконовите разпоредби и правото на Европейския съюз, но и търси компромис между позициите на двете страни с цел постигане на споразумение при спазване на принципите на доброволност, експертност, независимост, безпристрастност, прозрачност, ефективност, справедливост, свобода и законосъобразност, заложени в глава девета, раздел II на Закона за защита на потребителите.
(9) При решаване на спорове комисията спазва изискванията за защита на личните данни съгласно Закона за защита на личните данни .

Цитирана от

История на разпоредбата

  • Консолидирана редакция към 13.07.2026

Съдържа