Вид акт: Правилник

  • ПРАВИЛНИК за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация

    Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1 . С правилника се определят организацията на работа и редът на дейност на Комисията за енергийно и водно регулиране, наричана по-нататък "комисията", както и структурата, организацията на работа и числеността на нейната администрация.

    Чл. 2 . (1) Комисията е независим специализиран държавен орган, който осъществява регулирането на дейностите в енергетиката в съответствие с разпоредбите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) , както и на водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги в съответствие с разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) .

    (2) Комисията е юридическо лице – първостепенен разпоредител с бюджет, със седалище София.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2023 г., в сила от 2.05.2023 г.) Комисията е колегиален орган и се състои от 5 членове, включително председател.

    (4) Комисията при осъществяване на своите правомощия е независима от органите на изпълнителната власт.

    (5) При осъществяване на дейността си комисията взаимодейства с другите органи на държавна власт.

    Чл. 3 . При изпълнение на регулаторните си функции комисията се ръководи от принципите съгласно ЗЕ и ЗРВКУ , както и от разпоредбите на други закони, които имат отношение към нейната дейност.

    Чл. 4 . (1) Комисията осъществява своята дейност при условията на прозрачност и публичност на нейната работа, които се осигуряват включително чрез:

    1. публично обявяване на основните насоки за осъществяване на регулаторните й правомощия;

    2. публично обявяване на следваната политика и създадената практика по прилагане на нейните актове и мотивите за тяхната промяна;

    3. провеждане на процедури на обществено обсъждане в случаите, определени в ЗЕ и ЗРВКУ ;

    4. публикуване на предложенията на енергийните предприятия и на В и К операторите за утвърждаване на цени заедно с всички изходни данни, протоколите от проведени открити и закрити заседания и обществени обсъждания, решенията на комисията, включително начина, по който са гласували членовете на комисията, и мотивите на всеки гласувал против, приетите нормативни актове, правила, методики и указания.

    (2) Комисията организира предоставянето на редовна и изчерпателна информация за своята работа на средствата за масово осведомяване.

    Глава втора – ПРАВОМОЩИЯ НА КОМИСИЯТА

    Чл. 5 . (1) Комисията има правомощия, определени от ЗЕ , ЗЕВИ и ЗРВКУ .

    (2) Комисията упражнява правомощията си, определени със ЗЕ , ЗЕВИ и ЗРВКУ и другите нормативни актове, като издава индивидуални, общи и нормативни административни актове.

    (3) Комисията приема вътрешни правила и други решения за осъществяване на дейността си, включително и правила за реда при провеждането на открити заседания и обществени обсъждания.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2023 г., в сила от 2.05.2023 г.) Комисията приема методика за осъществяване на контролните й правомощия.

    Чл. 6 . Комисията с решение приема основни насоки за работата си.

    Чл. 7 . (1) Комисията с решение приема правила за професионална етика, които да осигуряват условия за честно и професионално изпълнение на задълженията на членовете на комисията и на служителите от администрацията и избягване на конфликти на интереси.

    (2) Правилата за професионална етика съдържат ръководните етични принципи и правилата за поведение на членовете и служителите на комисията при изпълнение на служебните им задължения.

    Чл. 8 . (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2016 г., в сила от 11.03.2016 г.) Ежегодно до 31 март комисията приема годишен доклад, който съдържа:

    1. информация за дейността на комисията;

    2. анализ на състоянието на енергийния пазар и на В и К сектора за отчетния период и перспективите за тяхното развитие;

    3. изпълнение на бюджета на комисията.

    Чл. 9 . (1) Председателят организира и ръководи дейността на комисията съобразно ЗЕ , ЗЕВИ , ЗРВКУ и решенията на комисията.

    (2) Председателят представлява комисията пред трети лица.

    Чл. 10 . (1) Председателят:

    1. свиква и ръководи заседанията на комисията;

    2. възлага за проучване постъпилите заявления, искания или жалби;

    3. внася ежегодно в Народното събрание доклад за дейността на комисията, както и друга информация, поискана от Народното събрание;

    4. предлага за приемане в Министерския съвет проекти на подзаконови нормативни актове по ЗЕ и ЗРВКУ , изготвени от комисията;

    5. осъществява взаимодействие с други държавни органи, общини и обществени организации във връзка с дейността на комисията;

    6. упълномощава длъжностни лица за осъществяване на контрол по ЗЕ , ЗЕВИ и ЗРВКУ и издава наказателните постановления по ЗЕ , ЗЕВИ и ЗРВКУ ;

    7. (изм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) сключва и прекратява трудовите договори със служителите от администрацията;

    8. командирова служителите от администрацията в страната и в чужбина;

    9. командирова членовете на комисията в страната и в чужбина;

    10. разрешава отпуските на служителите от администрацията и на членовете на комисията;

    11. утвърждава длъжностното разписание и поименното разписание на длъжностите на служителите в администрацията;

    12. награждава служителите от администрацията;

    13. сключва договори, необходими за дейността на комисията и на нейната администрация;

    14. изпълнява и други функции, възложени му с решение на комисията в съответствие със закона.

    (2) Председателят отговаря за осъществяване на финансовото управление и контрол в комисията при спазване на принципите за законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност съгласно Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор . Председателят може да делегира правомощията си по Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор на друго длъжностно лице в администрацията.

    (3) Със заповед на председателя могат да се уреждат и други въпроси, свързани с организацията на работа на администрацията.

    (4) При отсъствие на председателя функциите му се изпълняват съобразно ЗЕ , ЗЕВИ и ЗРВКУ от определен със заповед на председателя за всеки конкретен случай друг член на комисията. За случаите на отсъствие поради заболяване председателят със заповед определя други членове на комисията, които да го заместват, както и поредността на заместването.

    (5) Председателят със заповед може да делегира свои правомощия на друг член на комисията.

    (6) Председателят със заповед може да делегира свои правомощия по Закона за публичните финанси на друг член на комисията.

    (7) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2016 г., в сила от 11.03.2016 г.) При осъществяване на своите правомощия председателят пътува в страната и в чужбина, без да се издава заповед за командироване. В тези случаи главният секретар съставя паметна записка, която включва всички реквизити на заповед, и паметна записка, която включва всички реквизити на отчет за командировка.

    (8) За ползването на отпуск от председателя се съставя паметна записка от главния секретар, която включва всички реквизити на заповедта за разрешаване на съответния вид отпуск.

    Чл. 11 . (1) Членовете на комисията, включително председателят, изпълняват задълженията си съобразно закона и при спазване на изискванията за независимост, безпристрастност, професионализъм, почтеност, последователност, публичност и прозрачност.

    (2) Членовете на комисията, включително председателят, имат право да:

    1. правят мотивирани предложения за налагане на наказания, както и за прекратяване на трудовите или служебните правоотношения на главния секретар и служителите на комисията;

    2. правят предложения за изменение и допълнение на този правилник, както и за създаване, изменение и допълнение на други вътрешни актове на комисията;

    3. правят предложения за оптимизиране работата на комисията;

    4. правят други предложения, свързани с организацията на дейността на комисията и нейното стопанско-битово и финансово обезпечаване;

    5. (изм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) участват в конкурсните комисии по Закона за обществените поръчки и по чл. 46 ЗЕ .

    (3) Предложенията по ал. 2 се приемат от комисията.

    Чл. 12 . Комисията създава Национална информационна система за В и К услугите.

    Глава трета – СТРУКТУРА И ФУНКЦИИ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА НА КОМИСИЯТА

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 13 . (1) Администрацията подпомага комисията при изпълнението на нейните правомощия.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г., бр. 39 от 2023 г., в сила от 2.05.2023 г.) Общата численост на комисията и на нейната администрация, разпределена в главна дирекция и дирекции, в т.ч. членовете на комисията, е 167 щатни бройки съгласно приложението.

    Чл. 14 . Според разпределението на функциите администрацията на комисията е обща и специализирана.

    Чл. 15 . Общата администрация осигурява технически дейността на комисията и на нейната специализирана администрация и е организирана в дирекция "Обща администрация".

    Чл. 16 . Специализираната администрация включва звената, които пряко подпомагат и осигуряват осъществяването на правомощията на комисията, и включва:

    1. дирекция "Правна";

    2. дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика";

    3. дирекция "Природен газ";

    4. (нова – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) дирекция "Мониторинг и контрол по изпълнение на Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия";

    5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) Главна дирекция "Водоснабдителни и канализационни услуги".

    Чл. 17 . (1) В рамките на главната дирекция и дирекциите са обособени отдели, сектори или звена.

    (2) При необходимост в рамките на главната дирекция и дирекциите на служители от един отдел, сектор или звено могат да бъдат възлагани задачи, присъщи на друг отдел, сектор или звено.

    Чл. 18 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) Служителите в администрацията изпълняват възложените им задачи точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и правилника и отговарят за изпълнението им пред прекия си ръководител съобразно длъжностните си характеристики.

    (2) Служителите, участващи в дейността на комисията, са длъжни да пазят служебната тайна.

    (3) При встъпването си в длъжност служителите подписват декларация, че ще пазят служебната тайна.

    Чл. 19 . (1) При осъществяване на правомощията си комисията може да привлича външни сътрудници, консултанти и процесуални представители по предложение на главния директор и/или директорите на дирекции.

    (2) Лицата по ал. 1 са длъжни да не разгласяват информацията, представляваща служебна тайна, която им е станала известна във връзка с осъществяване на възложената им дейност.

    Раздел II – Главен секретар

    Чл. 20 . (1) Административното ръководство на администрацията се осъществява от главен секретар, който се назначава от председателя на комисията.

    (2) Главният секретар организира, координира и контролира дейността на администрацията.

    (3) Главният секретар:

    1. организира подготовката на заседанията на комисията, като осъществява координацията и контрола по подготовката на материалите за разглеждането им;

    2. ежеседмично изготвя и съгласува с председателя проект на дневен ред за заседанията на комисията;

    3. оказва съдействие на членовете на комисията при изпълнение на техните задължения;

    4. отговаря за условията на работа на комисията и на нейната администрация и за организационно-техническото обслужване на звената в администрацията;

    5. организира изпълнението на възложените задачи от звената в администрацията;

    6. утвърждава длъжностните характеристики на служителите в администрацията;

    7. организира, контролира и отговаря за работата с документите, регистрите и архива на комисията, както и за тяхното съхраняване;

    8. организира съхраняването на протоколите от заседанията на комисията и оригиналите на решенията й заедно с документите към тях;

    9. осъществява контрол по изпълнението на възложените задачи, произтичащи от решенията на комисията и от заповедите на председателя;

    10. координира и контролира дейността по стопанисването и управлението на държавната собственост, предоставена на комисията, и нейното имущество;

    11. (отм., предишна т. 12 – ДВ, бр. 19 от 2016 г., в сила от 11.03.2016 г.) координира оперативното взаимодействие на администрацията на комисията с администрациите в системата на изпълнителната власт и с неправителствени организации;

    12. (предишна т. 13 – ДВ, бр. 19 от 2016 г., в сила от 11.03.2016 г.) отговаря за отбранително-мобилизационната подготовка, като планира и организира дейностите, свързани с управлението на кризи и с привеждането на комисията в готовност за работа във военно време;

    13. (предишна т. 14 – ДВ, бр. 19 от 2016 г., в сила от 11.03.2016 г.) контролира ведомствената охрана и следи пропускателния и противопожарния режим;

    14. (предишна т. 15 – ДВ, бр. 19 от 2016 г., в сила от 11.03.2016 г.) изготвя вътрешни правила за публикуване на материали на интернет страницата на комисията и ги предлага за утвърждаване от комисията;

    15. (предишна т. 16 – ДВ, бр. 19 от 2016 г., в сила от 11.03.2016 г.) отговаря за публикуването на информацията по чл. 15, ал. 2 ЗЕ на интернет страницата на комисията;

    16. (предишна т. 17 – ДВ, бр. 19 от 2016 г., в сила от 11.03.2016 г.) инициира и организира работни срещи по предложение на главния директор и/или директорите на дирекции с цел изготвяне и координиране на експертна позиция по въпроси, които се разглеждат от комисията;

    17. (предишна т. 18 – ДВ, бр. 19 от 2016 г., в сила от 11.03.2016 г.) оформя необходимите документи, свързани с ползването на отпуск от председателя и командироването му в страната и в чужбина;

    18. (предишна т. 19 – ДВ, бр. 19 от 2016 г., в сила от 11.03.2016 г.) организира предоставянето на материалите от дневния ред;

    19. (предишна т. 20 – ДВ, бр. 19 от 2016 г., в сила от 11.03.2016 г.) изпълнява и други задачи, възложени му от комисията или от председателя.

    (4) При отсъствие на главния секретар неговите функции за всеки конкретен случай се изпълняват от определен от председателя на комисията главен директор или директор на дирекция.

    Раздел III – Звено "Вътрешен одит"

    Чл. 21 . (1) Звеното "Вътрешен одит" е на пряко подчинение на председателя на комисията и осъществява вътрешен одит по Закона за вътрешния одит в публичния сектор .

    (2) Звеното по ал. 1 осъществява дейността по вътрешен одит на всички структури, програми, дейности и процеси в комисията в съответствие с чл. 13 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор .

    (3) Звеното по ал. 1 докладва директно на председателя.

    (4) Звеното по ал. 1:

    1. планира, извършва и докладва дейността по вътрешен одит в съответствие с изискванията на Закона за вътрешния одит в публичния сектор , стандартите за вътрешен одит, Етичния кодекс на вътрешните одитори, статута на вътрешния одит и утвърдената от министъра на финансите методология за вътрешен одит в публичния сектор;

    2. изготвя на базата на оценка на риска тригодишен стратегически план и годишен план за дейността си, които се утвърждават от председателя;

    3. изготвя одитен план за всеки одитен ангажимент, който съдържа обхват, цели, времетраене и разпределение на ресурсите за изпълнение на ангажимента, одитния подход и техники, вида и обема на проверките;

    4. дава на председателя независима и обективна оценка за състоянието на одитираните системи за финансово управление и контрол;

    5. оценява процесите за идентифициране, оценяване и управление на риска, въведени от председателя;

    6. проверява и оценява: съответствието на дейностите със законодателството, вътрешните актове и договори; надеждността и всеобхватността на финансовата и оперативната информация; създадената организация по опазване на активите и информацията; ефективността, ефикасността и икономичността на дейностите; изпълнението на задачите, договорите, поетите ангажименти и постигането на целите;

    7. консултира председателя, като дава съвети, мнение, предложение за обучение и др. с цел да се подобрят процесите на управление на риска и контролът;

    8. докладва и обсъжда с председателя и с ръководителите на структурите, чиято дейност е одитирана, резултатите от всеки извършен одитен ангажимент и представя одитен доклад;

    9. дава препоръки в одитните доклади за подобряване на адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол, подпомага председателя при изготвянето на план за действие и извършва проверки за проследяване изпълнението на препоръките;

    10. изготвя и представя на председателя годишен доклад за дейността по вътрешен одит в съответствие с чл. 40 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор .

    Раздел IIIа (Нов – ДВ, бр. 19 от 2016 г., в сила от 11.03.2016 г.) Държавен инспектор

    Чл. 21а . (Нов – ДВ, бр. 19 от 2016 г., в сила от 11.03.2016 г.) (1) Държавният инспектор е на пряко подчинение на председателя и осъществява административен контрол върху дейността на структурните звена и служителите в администрацията на комисията.

    (2) Дейността на държавния инспектор е насочена към обективно, пълно и точно изясняване на проверяваните случаи и предлагане на мерки за тяхното разрешаване с цел:

    1. предотвратяване и отстраняване на нарушения при функционирането на администрацията;

    2. подобряване работата на администрацията;

    3. независима и обективна оценка на дейността на администрацията;

    4. превенция на корупцията.

    (3) Държавният инспектор осъществява дейността си съгласно вътрешни правила, приети от комисията.

    (4) Държавният инспектор изпълнява контролните си функции, като:

    1. извършва общи, специализирани, тематични, планови, извънпланови и последващи проверки на структури, дейности и процеси по осъществяване на дейността на администрацията в комисията;

    2. изследва риска от корупция и предлага мерки за неговото ограничаване;

    3. събира и анализира информация и извършва проверки за установяване на нарушения, възможни прояви на корупция и неефективна работа на администрацията;

    4. извършва проверки по сигнали и предложения срещу незаконни или неправилни действия или бездействия на служители от администрацията на комисията;

    5. проверява спазването на законите, подзаконовите вътрешноведомствени актове за организацията на работа от служителите на администрацията на комисията;

    6. прави предложения до председателя на комисията за образуване на дисциплинарни производства при констатирани нарушения на служебни задължения, както и на Правилата за професионална етика;

    7. (изм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) осъществява контрол и извършва проверки на служителите в комисията по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество ;

    8. участва в разработването на проекти и прави предложения за нови или за изменение на вътрешноведомствени актове, регламентиращи организацията на работа и дейността на администрацията на комисията;

    9. изпраща сигнали до органите на прокуратурата, когато при проверки установи данни за извършено престъпление от страна на служители на комисията;

    10. осъществява и други дейности, свързани с административния контрол, произтичащи от нормативни актове или възложени от комисията.

    (5) Държавният инспектор докладва на председателя за резултатите от извършените проверки и прави предложения за отстраняването на констатираните пропуски и нарушения.

    (6) При осъществяване на своите функции държавният инспектор има право да изисква документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от проверяваните лица, които са необходими за извършване на проверките. Служителите в администрацията на комисията са длъжни да оказват пълно съдействие на държавния инспектор при осъществяване на функциите му.

    (7) За държавен инспектор се назначава лице, което:

    1. отговаря на изискванията, установени с Класификатора на длъжностите в администрацията, относно професионалния опит, като за професионален опит се зачита стажът в държавната администрация;

    2. притежава образователно-квалификационна степен "магистър".

    (8) Държавният инспектор представя до 31 януари и до 31 юли на всяка година доклад за дейността.

    Раздел IV – Служител по сигурността на информацията

    Чл. 22 . Служителят по сигурността на информацията е на пряко подчинение на председателя на комисията и изпълнява възложените му със Закона за защита на класифицираната информация задачи и отговаря за надлежното създаване, обработване, съхраняване и предаване на класифицираната информация.

    Раздел IVа (Нов – ДВ, бр. 19 от 2016 г., в сила от 11.03.2016 г.) Финансов контрольор

    Чл. 22а . (Нов – ДВ, бр. 19 от 2016 г., в сила от 11.03.2016 г.) (1) Финансовият контрольор е на пряко подчинение на председателя на комисията и осъществява предварителен контрол за законосъобразност съгласно Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор .

    (2) Финансовият контрольор извършва необходимите проверки и изразява мнение за законосъобразност по отношение на финансовата дейност на комисията.

    Раздел V – Главна дирекция и дирекции

    Чл. 23 . (1) Главната дирекция и дирекциите се ръководят от главен директор и директори, които организират, контролират, планират, координират, отчитат се и носят отговорност за дейността и за изпълнението на задачите на съответната дирекция съгласно определените в правилника функции.

    (2) Главният директор и директорите са функционално пряко подчинени на председателя на комисията.

    (3) Главният директор и директорът на дирекция:

    1. ръководи дирекцията в съответствие с определените й с правилника функции;

    2. организира и носи отговорност за изпълнението на задачите на съответната дирекция съгласно определените й с правилника функции;

    3. (изм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) докладва преписки, проучени и анализирани в съответната дирекция, на заседанията на комисията;

    4. предлага образуване на производство по инициатива на комисията в случаите, предвидени в ЗЕ , ЗЕВИ , ЗРВКУ и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане;

    5. разпределя работата между служителите в дирекцията, контролира и отговаря за срочното и качествено изпълнение на задачите;

    6. предлага участието на служители от ръководената от него дирекция в работни групи за проучване на образуваните в комисията преписки;

    7. отговаря за оперативната работа по проучване на преписките в дирекцията;

    8. осигурява взаимодействие с другите административни звена в комисията в съответствие с установените функционални връзки и разпределението на дейностите между тях;

    9. ежегодно и при поискване от председателя изготвя отчет за дейността на ръководената от него дирекция и прави предложения за подобряване на работата й;

    10. предлага повишаване, преместване, санкциониране и освобождаване на служителите в ръководената от него дирекция;

    11. прави предложения за командироване на служителите от дирекцията в страната и в чужбина;

    12. предоставя на главния секретар материалите за публикуване на интернет страницата на комисията по чл. 15, ал. 2 ЗЕ .

    (4) При отсъствие главният директор, съответно директорът, се замества от определено със заповед на председателя длъжностно лице.

    Чл. 23а. (Нов – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) (1) Отделите се ръководят от началници, които организират, ръководят, планират и контролират дейностите в отдела, отчитат се и носят отговорност за дейността и за изпълнението на задачите на съответния отдел съгласно определените в правилника функции.

    (2) Началниците на отдели са пряко подчинени на директора на дирекция.

    (3) Началникът на отдела:

    1. ръководи отдела в съответствие с определените с правилника функции;

    2. организира и носи отговорност за изпълнението на задачите на съответния отдел съгласно определените му с правилника функции;

    3. докладва преписки, проучени и анализирани в съответния отдел, на заседанията на комисията;

    4. предлага на директора образуване на производство по инициатива на комисията в случаите, предвидени в ЗЕ , ЗЕВИ , ЗРВКУ и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане;

    5. разпределя работата между служителите в отдела, контролира и отговаря за срочното и качествено изпълнение на задачите;

    6. предлага на директора участието на служители от ръководения от него отдел в работни групи за проучване на образуваните в комисията преписки;

    7. отговаря за оперативната работа по проучване на преписките в отдела;

    8. осигурява взаимодействие с другите административни звена в дирекцията в съответствие с установените функционални връзки и разпределението на дейностите между тях;

    9. при поискване от директора изготвя отчет за дейността на ръководения от него отдел и прави предложения за подобряване на работата му;

    10. предлага повишаване, преместване, санкциониране и освобождаване на служителите в ръководения от него отдел;

    11. прави предложения за командироване на служителите от отдела в страната и в чужбина.

    (4) При отсъствие поради отпуск, както и при командироването му, началник-отделът се замества от определено със заповед на председателя длъжностно лице от съответния отдел.

    Чл. 24 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) Дирекция "Обща администрация" осигурява административното и техническото обслужване на деловодната и архивната дейност, стопанската дейност, финансовото и счетоводното обслужване, управлението и развитието на човешките ресурси, информационно-технологичното обслужване, както и международната дейност на комисията, чрез отдел "Финансово-стопанска дейност" и отдел "Административно и информационно обслужване", към който са обособени сектор "Международна дейност", сектор "Човешки ресурси и техническо обслужване" и сектор "Информационно обслужване и информационна сигурност".

    (2) Отдел "Финансово-стопанска дейност" изпълнява следните функции:

    1. осигурява финансовото и счетоводното обслужване на комисията в съответствие с вътрешните правила за функциониране на система за финансово управление и контрол, приети от комисията, като:

    а) разработва тригодишната бюджетна прогноза и бюджета за съответната година и изготвя анализи и справки по изпълнението на бюджета;

    б) отчита изпълнението на бюджета съгласно Сметкоплана на бюджетните предприятия и Единната бюджетна класификация;

    в) организира, разработва и съставя план за капиталовите разходи по бюджета и изготвя периодични анализи и справки за изпълнението по него;

    г) изготвя ежемесечни, тримесечни и годишни счетоводни отчети;

    д) администрира, предприема необходимите действия и отговаря за събирането на дължимите такси, глоби и санкции по ЗЕ , ЗЕВИ и ЗРВКУ ;

    е) осъществява контрол по спазването на финансовата, бюджетната и платежната дисциплина съгласно системата за финансово управление и контрол;

    ж) осъществява контрол по изпълнението на финансовите задължения по лицензиите, такса "В и К" регулиране и наказателните постановления;

    з) следи и контролира финансирането и разплащанията по договорите, по които страна е комисията, и осъществява контрол по изпълнението на сключените договори;

    и) изготвя справки, свързани с работната заплата и осигурителните вноски за Националния осигурителен институт и Националния статистически институт;

    й) организира и провежда процедурите по възлагане на обществени поръчки за нуждите на комисията;

    к) организира дейността по изготвянето и съхраняването на досиетата на обществените поръчки;

    л) следи за изпълнението на договорите, по които страна е комисията;

    2. осигурява стопанската дейност на комисията, като:

    а) отговаря за стопанисването и управлението на държавната собственост, предоставена на комисията;

    б) организира и осъществява снабдяването, съхраняването, стопанисването и използването на материалите и материалните запаси и извършването на текущи ремонти;

    в) организира транспортното обслужване на комисията, следи за опазването, съхраняването и изправността на ведомствения автомобилен транспорт и упражнява контрол върху експлоатационните разходи;

    г) организира ведомствената охрана, пропускателния и противопожарния режим, както и чистотата в сградата на комисията.

    (3) Отдел "Административно и информационно обслужване" изпълнява следните функции:

    1. осигурява административното и техническото обслужване на деловодната и архивната дейност в администрацията, както и работата на комисията, като:

    а) следи движението на документите в администрацията на комисията;

    б) осъществява деловодната дейност, систематизира и съхранява документите от текущия архив и води регистри за: входящата и изходящата кореспонденция; образуваните преписки и издадените по тях решения;

    в) подпомага информационно гражданите и представителите на юридическите лица във връзка с функциите на комисията;

    г) съхранява преписките и архивните дела съгласно Номенклатурата на делата със срокове на съхранение, одобрена от председателя на КЕВР и утвърдена от директора на ЦДА, осигурява тяхната обработка и предаването им в Държавния архив;

    д) обобщава материалите за заседанията на комисията и обществените обсъждания и оформя технически приетите актове, изготвя и съхранява протоколите от заседанията, съхранява оригиналите на актовете на комисията и документите към тях;

    е) подава необходимите данни за регистрите по чл. 59, ал. 1, т. 1 и 3;

    ж) осигурява организационно и технически дейността на членовете на комисията;

    2. (отм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.);

    3. осигурява връзките на комисията с обществеността, като:

    а) разработва програма за представяне дейността на комисията;

    б) организира публичните изяви на председателя във връзка с представянето на решенията на комисията;

    в) организира предоставянето на информация на обществото за дейността на комисията;

    г) осигурява прозрачност и публичност на дейността на комисията и организира достъпа до обществена информация в съответствие с конституционните права на гражданите;

    д) съвместно с експерти от другите дирекции, в зависимост от предмета на искането за достъп до обществена информация, разглежда заявленията, изготвя проектите на решения за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по Закона за достъп до обществена информация и докладва преписките във връзка със заявленията за достъп;

    е) извършва мониторинг и анализира публикации в средствата за масово осведомяване и на общественото мнение за дейността на комисията;

    ж) планира и провежда информационни кампании за представяне на конкретни регулаторни мерки и действия;

    з) анализира осъществяването на информационната политика на комисията и оценява нейната ефективност;

    и) отговаря за актуализиране на информацията на страницата на комисията в интернет;

    4. (нова – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) изготвя проектите на договори, необходими за осъществяване на дейността на комисията;

    5. (нова – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) извършва дейности във връзка с обезпечаване на комисията с технически и материални ресурси;

    6. (нова – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) участва в процедури по Закона за обществените поръчки ;

    7. (нова – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) следи за законосъобразността на актовете, свързани с възникването, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения на служителите в комисията.

    (4) Сектор "Международна дейност" в отдел "Административно и информационно обслужване" изпълнява следните функции:

    1. съгласува и/или изготвя информация и материали във връзка с участието на комисията или на нейни представители в международни и национални организации;

    2. осъществява и координира обмен на информация с международни институции;

    3. (изм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) координира и организира дейността на комисията и на администрацията във връзка с членството и участието й в международни организации, асоциации на регулаторни органи и работни групи, включително командироването и участието на членове на комисията или на служители в международни форуми и обучения в чужбина;

    4. (нова – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) подпомага и координира организацията на събития и срещи от международен характер, на които комисията е домакин във връзка с членството й в международни организации, асоциации на регулаторни органи и работни групи;

    5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) осъществява и координира връзките на комисията с държавни органи и междуведомствени работни групи по европейски въпроси, които се отнасят до правомощията на комисията;

    6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) осъществява и координира връзките и обмена на информация с чуждестранните регулаторни органи;

    7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) организира превода на нормативни актове, официална кореспонденция и други документи, свързани с дейността на комисията и на нейната администрация;

    8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) осигурява превод на английски език на документи за интернет страницата на комисията.

    (5) Сектор "Човешки ресурси и техническо обслужване" в отдел "Административно и информационно обслужване" изпълнява следните функции:

    1. осигурява управлението и развитието на човешките ресурси, като:

    а) изготвя документите, необходими за възникване, изменение и прекратяване на служебните и трудовите правоотношения, води личните досиета на служителите в администрацията на комисията, съхранява служебните досиета и издава удостоверения и други документи, свързани с тях;

    б) изготвя и актуализира длъжностното и поименното разписание на длъжностите в администрацията и ги предлага за утвърждаване от председателя на комисията;

    в) подпомага дейностите, свързани с подбора на персонала, заплащането на труда и оценяването на служителите;

    г) (изм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) методически подпомага изготвянето на длъжностните характеристики на служителите в администрацията и ги предлага за утвърждаване;

    д) изготвя статистически справки за движението на кадрите в комисията, които се изискват от действащото законодателство;

    е) следи за прилагането на нормативните изисквания по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд;

    ж) предлага подходяща политика и стратегия по управлението и развитието на човешките ресурси и отговаря за прилагането й;

    з) организира и контролира дейностите, свързани с професионалната квалификация и преквалификация на служителите от администрацията, за нуждите на комисията, както и за нуждите на европейската интеграция;

    2. (отм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.).

    (6) (Нова – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) Сектор "Информационно обслужване и информационна сигурност" в отдел "Административно и информационно обслужване" изпълнява следните функции:

    1. инсталира и поддържа системното и специализираното програмно осигуряване, оказва системна помощ на служителите и обезпечава сигурността и конфиденциалността на данните в информационните системи на комисията;

    2. организира и поддържа единна автоматизирана информационна система за управление на информационните потоци и автоматизиране дейността на комисията и обезпечава надеждното й функциониране – локални мрежи, комуникационно оборудване, компютърна техника;

    3. съгласува, осъществява и контролира автоматизиран обмен на данни с национални и ведомствени информационни системи, както и интегрирането им в единната комуникационна инфраструктура на администрацията;

    4. проучва и внедрява водещи информационни и комуникационни технологии;

    5. изгражда и поддържа информационни фондове на комисията и организира дейността по използването им, включително автоматизираната база данни на регистрите по ЗЕ и ЗРВКУ ;

    6. поддържа интернет страницата на комисията и отговаря за публикуването на предоставените от главния секретар материали;

    7. осигурява аудиозапис на всички заседания на комисията, съхранява извършените записи, а при необходимост осигурява аудиозапис на работни срещи и др.;

    8. отговаря за съответствие на изградените информационни и комуникационни системи в комисията с изискванията на Европейския съюз;

    9. осъществява общо управление и контрол върху придобиването и ползването на хардуерни и софтуерни продукти с общо предназначение и услуги в областта на информационните и комуникационните технологии в комисията;

    10. осигурява техническа поддръжка на хардуера и системния софтуер на компютърната техника на комисията;

    11. разработва технически задания и спецификации за внедряване на специализиран приложен софтуер, техническо оборудване и инфраструктурни проекти в комисията;

    12. осъществява дейности, свързани с изпълнението на разпоредбите на Закона за електронното управление и Закона за киберсигурност и на актовете по прилагането им;

    13. участва в разработването и прилагането на методологии, правила и процедури в областта на информационните технологии и информационната сигурност в комисията;

    14. осигурява съвместно със служителя по сигурността на информацията защитата на класифицираната информация в електронен вид, както и на друга информация в електронен вид, представляваща търговска или друг вид служебна тайна и/или съдържаща лични данни;

    15. участва в изготвянето на вътрешни правила за публикуване на материали на интернет страницата на комисията или на други електронни ресурси;

    16. участва при изготвянето на плана за капиталовите разходи по отношение на хардуерно оборудване и софтуерно осигуряване.

    Чл. 25 . Дирекция "Правна" осигурява дейностите по правното обслужване на комисията, като:

    1. оказва правна помощ на председателя и членовете на комисията, като дава мотивирани становища, съвети и справки по поставени въпроси;

    2. осигурява с правни средства спазването на законността при осъществяването на дейността на комисията във връзка с правомощията й по ЗЕ , ЗЕВИ , ЗРВКУ , както и по други закони, които имат отношение към нейната дейност;

    3. участва в извършването на проверки, както и в проучвания по преписки, образувани във връзка с подадени бизнес планове, жалби и заявления за издаване на сертификати, в случаите на особена правна сложност;

    4. участва в подготовката на проектите на индивидуалните и общите административни актове заедно с мотивите към тях от правна страна;

    5. осъществява процесуалното представителство на комисията пред съда и други органи;

    6. подготвя проекти на наказателни постановления, предупреждения и резолюции по Закона за административните нарушения и наказания и води регистри на издадените такива;

    7. води регистри за преписките, изпратени на съответните съдилища, както и за образуваните съдебни дела;

    8. (отм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.);

    9. разработва и участва в създаването на проекти на нормативни актове, правила и процедури, които се приемат от комисията, както и подготвя правни становища по проекти на нормативни актове, изпратени за съгласуване, включително по проектите на актове и международни договори, които се внасят за разглеждане от Министерския съвет;

    10. подпомага работата на комисията във връзка с координираните дейности на държавната администрация в областта на европейската интеграция;

    11. следи за приетите актове на Европейския съюз, които налагат приемане на мерки на национално ниво и чийто предмет е свързан с правомощията на комисията.

    Чл. 26 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2016 г., в сила от 11.03.2016 г.) Дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика" осигурява дейностите в областта на електропроизводството, високоефективното комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, преноса, разпределението, доставката, снабдяването и търговията с електрическа енергия и топлоснабдяването чрез отдел "Цени и лицензии: електрически мрежи, търговия и пазари", отдел "Цени и лицензии: електропроизводство, високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и топлоснабдяване" и отдел "Контрол и решаване на спорове в електроенергетиката и топлоенергетиката".

    (2) Отдел "Цени и лицензии: електрически мрежи, търговия и пазари" изпълнява следните функции:

    1. оказва специализирана помощ на председателя и членовете на комисията, като дава мотивирани становища, съвети и справки по поставени въпроси;

    2. участва в подготовката на нормативните актове, свързани с лицензиите, цените и пазарите в електроенергетиката, включително: методиките, в т.ч. за определяне на допустимите технологични разходи, методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие до чужди съоръжения, указанията и правилата за търговия с електрическа енергия , правилата за достъп до мрежите, правилата за водене на разделното счетоводство от енергийните предприятия и др.;

    3. участва в процедурите, свързани с издаване, изменение, допълване, спиране, прекратяване и отнемане на лицензии, както и на разрешенията във връзка с издадените лицензии и приложенията към тях, в електроенергетиката с изключение на производството на електрическа енергия;

    4. извършва всички действия във връзка с одобряване на бизнес плановете в електроенергетиката, с изключение на бизнес плановете към лицензиите за производство на електрическа енергия;

    5. участва в процедурите по регулиране на цените в електроенергетиката с изключение на цените за производство на електрическа енергия;

    6. извършва анализи и прави предложения за избор на метод на ценово регулиране;

    7. извършва анализи и следи финансовото състояние на лицензиантите на основата на периодичната финансова отчетност;

    8. участва при анализа и прави предложения за определяне на конкретните допустими размери на технологични разходи на електрическа енергия при пренос и разпределение на електрическа енергия;

    9. създава и поддържа база данни за енергийните предприятия, свързани с разходите, определените и утвърдени цени и тарифи и др.;

    10. участва при анализа на състоянието на електроенергийната система и подготвя предложение за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия на производителите, от които общественият доставчик да изкупува електрическа енергия, както и количеството електрическа енергия, в съответствие с които общественият доставчик да сключва сделки с крайните снабдители;

    11. участва в подготовката на проектите на индивидуалните и общите административни актове заедно с мотивите към тях от техническа и икономическа страна;

    12. подава необходимите данни за регистрите по чл. 59, ал. 1, т. 1 ;

    13. участва в изготвянето на стандартни образци на заявления и искания и приложенията към тях;

    14. осъществява регулиране и контрол по отношение на отварянето и функционирането на пазара на електрическа енергия, като:

    а) анализира състоянието и структурата на енергийния пазар и дава становища и препоръка по модела на пазара;

    б) наблюдава степента и ефективността на отваряне на пазара и конкуренцията, като следи за свързването с енергийните пазари на други държави – членки на Европейския съюз;

    в) (отм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.);

    г) (отм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.);

    д) (изм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) осъществява мониторинг на пазара на електрическа енергия, извън обхвата на Регламент (ЕС) 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия ( Регламент (ЕС) 1227/2011 );

    15. участва при сертифициране на оператора на електропреносната мрежа;

    16. наблюдава и контролира спазването на правилата за водене на разделно счетоводство от енергийните предприятия;

    17. подготвя проект на изискванията на комисията по отношение на информацията, предоставяна от лицензиантите на комисията;

    18. участва в анализа на годишните доклади на лицензиантите;

    19. участва в осъществяване на одити, включително и при разработването на подробни икономически задания за провеждане на одити на електроенергийните дружества;

    20. участва в подготовката на предложения за тарифа за таксите по ЗЕ ;

    21. изчислява конкретния размер на дължимите лицензионни такси по ЗЕ с изключение на таксите за лицензиите за производство на електрическа енергия;

    22. (нова – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) участва в работни групи за разглеждане на жалби, свързани с търговията и пазарите на електрическа енергия.

    (3) Отдел "Цени и лицензии: електропроизводство, високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и топлоснабдяване" изпълнява следните функции:

    1. оказва специализирана помощ на председателя и членовете на комисията, като дава мотивирани становища, съвети и справки по поставени въпроси;

    2. участва в подготовката на нормативните актове, свързани с лицензиите и цените за дейностите производство на електрическа енергия и/или топлинна енергия и пренос на топлинна енергия, включително: методиките, в т.ч. за определяне на допустимите технологични разходи, за определяне на цените за предоставен достъп на топлопреносното предприятие до чужди съоръжения, указанията и правилата за снабдяване на клиентите с топлинна енергия, правилата за водене на разделното счетоводство от енергийните предприятия и др.;

    3. участва в процедурите, свързани с издаване, изменение, допълване, спиране, прекратяване и отнемане на лицензии, както и на разрешенията във връзка с издадените лицензии и приложенията към тях, за дейностите производство на електрическа енергия и/или топлинна енергия и пренос на топлинна енергия;

    4. извършва всички действия във връзка с одобряване на бизнес плановете за дейностите производство на електрическа енергия и/или топлинна енергия и пренос на топлинна енергия;

    5. участва в процедурите по регулиране на цените за дейностите производство на електрическа енергия и/или топлинна енергия и пренос на топлинна енергия;

    6. извършва анализи и прави предложения за избор на метод на ценово регулиране;

    7. извършва анализи и следи финансовото състояние на лицензиантите на основата на периодичната финансова отчетност;

    8. участва при анализа и прави предложения за определяне на конкретните допустими размери на технологични разходи на електрическа и топлинна енергия при производството на електрическа и/или топлинна енергия и при преноса на топлинна енергия;

    9. създава и поддържа база данни за енергийните предприятия, свързани с разходите, определените и утвърдени цени и тарифи и др.;

    10. участва в подготовката на проектите на индивидуалните и общите административни актове заедно с мотивите към тях от техническа и икономическа страна;

    11. наблюдава и контролира спазването на правилата за водене на разделно счетоводство от енергийните предприятия;

    12. участва в подготовката на документите за обявяване и в провеждането на конкурси по чл. 46 ЗЕ ;

    13. подава необходимите данни за регистрите по чл. 59, ал. 1, т. 1 и 2;

    14. участва в изготвянето на стандартни образци на заявления и искания и приложенията към тях;

    15. подготвя предложение за тарифа за таксите по ЗЕ ;

    16. подготвя проект на изискванията на комисията по отношение на информацията, предоставяна от лицензиантите на комисията;

    17. участва в анализа на годишните доклади на лицензиантите;

    18. изчислява конкретния размер на дължимите лицензионни такси по ЗЕ за дейностите производство на електрическа енергия и/или топлинна енергия и пренос на топлинна енергия;

    19. извършва необходимите проверки и подготвя издаването на сертификати на производителите на електрическа енергия за произхода на стоката електрическа енергия, произведена при високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия;

    20. участва в осъществяване на одити, включително и при разработването на подробни икономически задания за провеждане на одити на дружествата, осъществяващи дейностите производство на електрическа енергия и/или топлинна енергия и пренос на топлинна енергия;

    21. (нова – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) участва в работни групи за разглеждане на жалби, свързани с електропроизводство, високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и топлоснабдяване.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2016 г., в сила от 11.03.2016 г.) Отдел "Контрол и решаване на спорове в електроенергетиката и топлоенергетиката" изпълнява следните функции:

    1. оказва специализирана помощ на председателя и членовете на комисията, като дава мотивирани становища, съвети и справки по поставени въпроси;

    2. участва при изготвяне на нормативни актове, включително методика за определяне на допустимите технологични разходи, техническите правила на електропреносната и електроразпределителните мрежи, за нормите за сигурност и качество на снабдяването с електрическа енергия, правилата за снабдяване на клиентите с топлинна енергия, в т.ч. норми за качество на услугите и доставките, както и на вътрешни правила или методика, касаещи контрола;

    3. осъществява контрол във връзка с електропроизводството, електрическите мрежи, високоефективното комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, топлоснабдяването, търговията и пазарите, като:

    а) предлага и извършва периодични и извънредни проверки по спазване на условията по издадените лицензии, прилаганите цени, ЗЕ , ЗЕВИ и подзаконовите актове по прилагането им, правилата за търговия с електрическа енергия , задълженията за предоставяне на достъп до мрежите за пренос и разпределение на електрическа енергия, условията и правилата за снабдяване на потребителите с електрическа и топлинна енергия, включително нормите за качество на услугите;

    б) (изм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) дава задължителни предписания и/или изготвя предложения за даване на задължителни указания за отстраняването на установени при извършена проверка нарушения;

    в) изготвя предложения за налагане на принудителни административни мерки и административни наказания;

    г) длъжностни лица, упълномощени от председателя, съставят констативни протоколи и актове при констатирани нарушения;

    д) изготвя становище по възражения, постъпили срещу акт за установяване на административно нарушение;

    е) (изм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) участва при изготвянето на проект на изискванията на комисията по отношение на информацията, предоставяна от лицензиантите на комисията;

    ж) участва в анализа на годишните доклади на лицензиантите;

    4. участва в осъществяване на одити, като:

    а) (изм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) извършва анализи и подготвя предложения за осъществяване на одит върху дейността на регулираните дружества за производство, пренос и разпределение на електрическа енергия и топлинна енергия;

    б) участва при разработването на подробни технически задания за провеждане на одити на електроенергийните дружества;

    в) анализира резултатите от извършените одити и при необходимост изготвя предложения за промяна на актове на комисията;

    г) (изм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) дава задължителни предписания и/или изготвя предложения за даване на задължителни указания за отстраняване на установени при извършения одит нарушения;

    д) изготвя предложения за налагане на принудителни административни мерки и административни наказания;

    е) съставя констативни протоколи и актове при констатирани нарушения;

    5. води регистър на издадените актове за установяване на административни нарушения;

    6. (изм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) решава спорове и работи с потребители, разглежда жалби;

    6а. (нова – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) изготвя доклад и проект на решение по жалби;

    7. контролира изпълнението на решения на комисията във връзка с жалби;

    8. създава и поддържа база данни за подадените жалби;

    9. разработва единни стандарти за класификация на жалбите;

    10. изготвя периодични отчети и годишен отчет за работата по жалбите и уреждането на споровете;

    11. съдейства за доброволно уреждане на спорове;

    12. участва в процедурите за одобряване на предложените от електроенергийните предприятия общи условия на договорите и правила за работа с потребителите на енергийни услуги, предвидени в ЗЕ, и при необходимост прави предложения за изменението им;

    13. участва при анализа и подготовката на решение за определяне на принадлежността на електропроводите и прилежащите им уредби към преносната или разпределителните мрежи при подадени предложения от оператора на съответната мрежа, както и на топлопроводите и прилежащите им уредби към преносните мрежи при подадени предложения от оператор на преносна мрежа;

    14. участва при анализа и прави предложения за определяне на конкретните допустими размери на технологични разходи на електрическа енергия при пренос и разпределение на електрическа енергия, както и на електрическа и топлинна енергия при производството на електрическа и/или топлинна енергия и при преноса на топлинна енергия;

    15. прилага и контролира методиката за определяне на цените за предоставен достъп на електропреносното, електроразпределителното и топлопреносното предприятие до чужди съоръжения;

    16. осъществява текущ контрол върху независимия електропреносен оператор за наличието на съответствие с критериите за сертифициране по ЗЕ;

    17. подготвя проекти на решения за определяне на независим оценител по § 4 от преходните и заключителните разпоредби на ЗЕ .

    (5) (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2016 г., в сила от 11.03.2016 г.).

    Чл. 27 . (1) Дирекция "Природен газ" осигурява дейностите в сектор "Природен газ" чрез отдел "Цени, лицензии и пазари – природен газ" и отдел "Контрол и решаване на спорове – природен газ".

    (2) Отдел "Цени, лицензии и пазари – природен газ" изпълнява следните функции:

    1. оказва специализирана помощ на председателя и членовете на комисията, като дава мотивирани становища, съвети и справки по поставени въпроси;

    2. участва в подготовката на нормативните актове, свързани с лицензиите, цените и пазарите в сектор "Природен газ", включително: указанията, методиките, в т.ч. за определяне на допустимите технологични разходи, методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие до чужди съоръжения, правилата за търговия с природен газ , правилата за достъп до мрежите, правилата за водене на разделното счетоводство от енергийните предприятия и др.;

    3. участва в процедурите, свързани с издаване, изменение, допълване, спиране, прекратяване и отнемане на лицензии, както и на разрешенията във връзка с издадените лицензии и приложенията към тях, в сектор "Природен газ";

    4. извършва всички действия, проверки и анализи във връзка с процедурите по одобряване на бизнес плановете в сектор "Природен газ" и изготвя проекти на решения с мотивите към тях;

    5. участва в процедурите по регулиране на цените в сектор "Природен газ";

    6. извършва анализи и прави предложения за избор на метод на ценово регулиране;

    7. извършва анализи и следи финансовото състояние на лицензиантите на основата на периодичната финансова отчетност;

    8. участва при анализа и прави предложения за определяне на конкретните допустими размери на технологични разходи на природен газ при пренос, разпределение и съхранение на природен газ;

    9. създава и поддържа база данни за енергийните предприятия, свързана с разходите, определените и утвърдени цени и тарифи и др.;

    10. участва в подготовката на проектите на индивидуалните и общите административни актове заедно с мотивите към тях от техническа и икономическа страна;

    11. подава необходимите данни за регистрите по чл. 59, ал. 1, т. 1 ;

    12. участва в изготвянето на стандартни образци на заявления и искания и приложенията към тях;

    13. осъществява регулиране и контрол по отношение на отварянето и функционирането на пазара на природен газ, като:

    а) анализира състоянието и структурата на пазара и дава становища и препоръка по модела на пазара;

    б) наблюдава степента и ефективността на отваряне на пазара и конкуренцията в сектор "Природен газ", като следи за свързването с енергийните пазари на други държави – членки на Европейския съюз;

    в) (доп. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) осъществява мониторинг на вътрешния пазар на природен газ, извън обхвата на Регламент (ЕС) 1227/2011 ;

    г) (отм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.);

    д) (отм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.);

    14. участва в процедурата по сертифициране на оператор на газопреносната мрежа;

    15. наблюдава и контролира спазването на правилата за водене на разделно счетоводство от енергийните предприятия;

    16. участва в подготовката на документите за обявяване и в провеждането на конкурси по чл. 46 ЗЕ ;

    17. участва в подготовката на проект на изискванията на комисията по отношение на информацията, предоставяна от лицензиантите на комисията;

    18. участва в анализа на годишните доклади на лицензиантите;

    19. участва в подготовката на предложение за тарифа за таксите по ЗЕ ;

    20. изчислява конкретния размер на дължимите лицензионни такси по ЗЕ в сектор "Природен газ";

    21. участва в осъществяване на одити, включително и при разработването на подробни икономически задания за провеждане на одити на дружествата в сектор "Природен газ".

    (3) Отдел "Контрол и решаване на спорове – природен газ" изпълнява следните функции:

    1. оказва специализирана помощ на председателя и членовете на комисията, като дава мотивирани становища, съвети и справки по поставени въпроси;

    2. участва при изготвяне на нормативни актове, включително методика за определяне на допустимите технологични разходи, техническите правила на преносната и газоразпределителните мрежи, за нормите за сигурност и качество на снабдяването с природен газ, както и на вътрешни правила или методика, касаещи контрола;

    3. осъществява контрол, като:

    а) предлага и извършва периодични и извънредни проверки по спазване на условията по издадените лицензии, прилаганите цени, ЗЕ и подзаконовите актове по прилагането им, правилата за търговия с природен газ , задълженията за предоставяне на достъп до мрежите за пренос и разпределение на природен газ, условията и правилата за снабдяване на потребителите с природен газ, включително нормите за качество на услугите;

    б) изготвя предложения за даване на задължителни предписания или на задължителни указания за отстраняването на установени при извършена проверка нарушения;

    в) изготвя предложения за налагане на принудителни административни мерки и административни наказания;

    г) длъжностни лица, упълномощени от председателя, съставят констативни протоколи и актове при констатирани нарушения;

    д) изготвя становище по възражения, постъпили срещу акт за установяване на административно нарушение;

    е) участва в подготовката на проект на изискванията на комисията по отношение на информацията, предоставяна от лицензиантите на комисията;

    ж) участва в анализа на годишните доклади на лицензиантите;

    4. осъществява одити, като:

    а) извършва анализи и подготвя предложения за осъществяване на одит върху дейността на регулираните дружества в сектор "Природен газ";

    б) участва при разработването на подробни технически задания за провеждане на одити на енергийните дружества;

    в) анализира резултатите от извършените одити и при необходимост изготвя предложения за промяна на актове на комисията;

    г) изготвя предложения за даване на задължителни предписания или на задължителни указания за отстраняване на установени при извършения одит нарушения;

    д) изготвя предложения за налагане на принудителни административни мерки и административни наказания;

    е) съставя констативни протоколи и актове при констатирани нарушения;

    5. води регистър на издадените актове за установяване на административни нарушения;

    6. (изм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) решава спорове и работи с потребители, разглежда жалби;

    7. контролира изпълнението на решения на комисията във връзка с жалби;

    7а. (нова – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) изготвя доклад и проект на решение по жалби;

    8. създава и поддържа база данни за подадените жалби;

    9. разработва единни стандарти за класификация на жалбите;

    10. изготвя периодични отчети и годишен отчет за работата по жалбите и уреждането на споровете;

    11. съдейства за доброволно уреждане на спорове;

    12. участва в процедурите за одобряване на предложените от енергийните предприятия общи условия на договорите и правила за работа с потребителите на енергийни услуги, предвидени в ЗЕ , и при необходимост прави предложения за изменението им;

    13. участва при анализа и подготовката на решение за определяне на принадлежността на газопроводите и прилежащите им уредби към преносната или разпределителните мрежи при подадени предложения от оператора на преносната, съответно на разпределителна мрежа;

    14. участва при анализа и прави предложения за определяне на конкретните допустими размери на технологични разходи на природен газ при пренос, разпределение и съхранение на природен газ;

    15. прилага и контролира методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие до чужди съоръжения;

    16. осъществява текущ контрол върху независимия преносен оператор за наличието на съответствие с критериите за сертифициране по ЗЕ ;

    17. подготвя проекти на решения за определяне на независим оценител по § 4 от преходните и заключителните разпоредби на ЗЕ .

    Чл. 27а. (Нов – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) (1) Дирекция "Мониторинг и контрол по изпълнение на Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачност та на пазара за търговия на едро с енергия" осигурява дейностите, посочени в Регламент (ЕС) 1227/2011 . Дирекцията осъществява функциите си съгласно вътрешни правила, приети от Комисията.

    (2) Дирекцията изпълнява следните функции:

    1. извършва предварително проучване за наличие на обосновано предположение за нарушение на чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 съгласно чл. 74а от ЗЕ ;

    2. уведомява АСРЕ в случай на образувано производство;

    3. участва в извършването на проверки за установяване на нарушение по чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 ;

    4. извършва превантивен, текущ и последващ контрол за спазване на задълженията по чл. 4 , 8 , 9 и 15 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 ;

    5. изготвя правила за събиране и селектиране на информация и данни за мониторинг, в т.ч. извършва преценка за наличие на необичайна активност на пазара; анализира задълбочено евентуални нарушения на Регламент (ЕС) 1227/2011 ;

    6. създава и поддържа база данни с цел анализ и мониторинг, както и изготвя доклади за състоянието на пазара;

    7. разглежда сигнали от трети страни, в т.ч. отчети за съмнителни сделки, сигнали от АСРЕ и регулаторни органи на други държави и прави задълбочен анализ относно необходимостта от започване на проучване;

    8. управлява данните, в т.ч. извършва първоначална преценка за наличие на основателно предположение за нарушение на Регламент (ЕС) 1227/2011 ;

    9. създава правила за анализ и оценка на отминали случаи с цел по-висока ефективност;

    10. събира информация от основните източници на данни, използвани за наблюдение на организираните пазари в Европа, в т.ч. от системи за търговия на организирани пазари, операторите на преносни системи, вътрешни информационни платформи и UMM (спешни пазарни съобщения), водещи информационни платформи и др.;

    11. води регистър за пазарните участници на пазарите на електрическа енергия и природен газ чрез платформа на АСРЕ (централизиран европейски регистър на участниците на пазара);

    12. подпомага дейността на Комисията при осъществяване на взаимодействие с други държавни органи и сътрудничеството с регулаторни органи на други държави и АСРЕ в изпълнение на Регламент (ЕС) 1227/2011 .

    Чл. 28 . (1) Главна дирекция "Водоснабдителни и канализационни услуги" осигурява дейностите в областта на В и К услугите съгласно ЗРВКУ чрез отдел "Цени и бизнес планове – В и К услуги", отдел "Контрол и решаване на спорове – В и К услуги", както и териториални звена "Северна България" и "Южна България" със седалища в град София.

    (2) Отдел "Цени и бизнес планове – В и К услуги" изпълнява следните функции:

    1. оказва специализирана помощ на председателя и членовете на комисията, като дава мотивирани становища, съвети и справки по поставени въпроси;

    2. участва в процедурите за одобряване на бизнес планове на В и К оператори, като:

    а) прави предложения за указания по прилагането на подзаконовите нормативни актове към ЗРВКУ;

    б) анализира специфичните условия на дейността на В и К операторите и предлага групиране и прогнозни цели на дружествата за всеки регулаторен период;

    в) предлага единни показатели за ефективност на В и К операторите за всеки регулаторен период;

    г) извършва всички действия, проверки и анализи във връзка с осъществяването на правомощията на комисията по одобряването на бизнес плановете съгласно ЗРВКУ и подзаконовите нормативни актове;

    д) подготвя проектите на актовете на комисията за одобряване на бизнес планове заедно с мотивите към тях;

    3. участва в процедурите по утвърждаване на цени, регулирани от ЗРВКУ, като:

    а) прави предложения за указания по прилагането на подзаконовите нормативни актове към ЗРВКУ, включително за избор на метод на ценово регулиране;

    б) извършва всички действия, проверки и анализи във връзка с осъществяването на правомощията на комисията по утвърждаване на цените съгласно съответните подзаконови нормативни актове;

    в) подготвя проектите на актовете на комисията за утвърждаване на цени заедно с мотивите към тях от техническа и икономическа страна;

    г) разработва, подпомага внедряването, наблюдава и контролира спазването на правилата на Единната система за регулаторно отчитане от В и К операторите;

    д) анализира годишните финансови доклади и отчети на В и К операторите;

    е) извършва сравнителен анализ и оценка на разходите на В и К операторите както между отделните дружества, така и на приложими добри международни практики;

    4. (изм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) обобщава информацията, създава и поддържа база данни за В и К операторите, свързани с разходите, качеството на услугите, утвърдени цени и тарифи, одобрените бизнес планове и др.;

    5. подготвя предложение за тарифа за таксите по ЗРВКУ;

    6. участва в подготовката на нормативните актове по ЗРВКУ;

    7. участва в изготвянето на стандартни образци на заявления и искания и приложенията към тях;

    8. участва в изготвянето на становище на комисията за съответствието на концесионните договори и на другите договори за управление на В и К системите със ЗРВКУ и с подзаконовите актове по прилагането му;

    9. подготвя изискванията на комисията по отношение на информацията, предоставяна от В и К операторите на комисията;

    10. участва в процедурите за одобряване на предложените от В и К операторите общи условия на договорите, предвидени в ЗРВКУ, при необходимост прави предложения за изменението им;

    11. участва в анализа на годишните отчетни доклади за изпълнението на бизнес плановете на В и К операторите, включително в оценката на качеството на предоставената информация и в оценката на изпълнението на показателите за качество;

    12. участва в изготвянето на годишен доклад съгласно чл. 30 ЗРВКУ ;

    13. подава необходимите данни за регистрите по чл. 59, ал. 1, т. 4 ;

    14. изчислява конкретния размер на дължимите такси по ЗРВКУ .

    (3) Отдел "Контрол и решаване на спорове – В и К услуги" изпълнява следните функции:

    1. оказва специализирана помощ на председателя и членовете на комисията, като дава мотивирани становища, съвети и справки по поставени въпроси;

    2. участва в подготовката на нормативните актове по ЗРВКУ , както и на вътрешни правила или методика, касаещи контрола;

    3. осъществява контрол, като:

    а) предлага и извършва периодични и извънредни проверки по спазване на ЗРВКУ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, прилагането на утвърдените от комисията цени, условията и правилата за предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги на потребителите, включително изпълнението на показателите за качество на В и К услугите;

    б) подготвя изискванията на комисията по отношение на информацията, предоставяна от В и К операторите на комисията;

    в) изготвя предложения за даване на задължителни предписания или изготвяне на задължителни указания за отстраняване на установени при извършена проверка нарушения;

    г) длъжностни лица от дирекцията, когато са упълномощени от председателя, съставят констативни протоколи и актове за установяване на административни нарушения;

    д) изготвя становища по възражения, постъпили срещу актове за установяване на административни нарушения;

    е) подпомага главния директор при упражняване на методическото ръководство върху контролната дейност, осъществявана от териториалните звена;

    ж) подготвя информацията за Националната информационна система за В и К услугите;

    з) участва в анализа на годишните отчетни доклади за изпълнението на бизнесплана на В и К операторите, включително в оценката на качеството на предоставената информация и в оценката на изпълнението на показателите за качество;

    и) участва в изготвянето на годишен доклад съгласно чл. 30 ЗРВКУ ;

    4. (изм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) решава спорове и работи с потребители, разглежда жалби;

    5. изготвя доклад и проект на решение по жалби;

    6. контролира изпълнението на решения на комисията по подадените жалби;

    7. създава и поддържа база данни за подадените жалби;

    8. разработва единни стандарти за класификация на жалбите;

    9. събира, обработва и анализира информация за работата по жалбите от В и К операторите, предлага мерки за подобряване работата на В и К операторите;

    10. изготвя периодични отчети и годишен отчет за работата по жалбите и уреждането на споровете;

    11. съдейства за доброволно уреждане на спорове;

    12. участва в изготвянето на стандартни образци на заявления и искания и приложенията към тях;

    13. участва в изготвянето на становище на комисията за съответствието на концесионните договори и на другите договори за управление на В и К системите със ЗРВКУ и с подзаконовите актове по прилагането му;

    14. подава необходимите данни за регистрите по чл. 59, ал. 1, т. 5 ;

    15. участва в процедурите за одобряване на предложените от В и К операторите общи условия на договорите, предвидени в ЗРВКУ, при необходимост прави предложения за изменението им.

    (4) Териториални звена "Северна България" за Дунавски и Черноморски район и "Южна България" за Западнобеломорски и Източнобеломорски район по смисъла на чл. 152 от Закона за водите изпълняват следните функции:

    1. оказват специализирана помощ на председателя и членовете на комисията, като дават мотивирани становища, съвети и справки по поставени въпроси;

    2. извършват периодични и извънредни проверки на съответната територия по спазване на ЗРВКУ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, прилагането на утвърдените от комисията цени, условията и правилата за предоставяне на В и К услуги на потребителите, включително изпълнението на показателите за качество на В и К услугите;

    3. извършват проверки по подадени в комисията жалби и сигнали на потребители, свързани с изпълнението на дейността на В и К операторите, съставят протоколи от извършените проверки, участват в изготвянето на решения и мотивите към тях;

    4. изготвят предложения за даване на задължителни предписания или за изготвяне на задължителни указания за отстраняването на установени при извършена проверка нарушения;

    5. длъжностни лица от териториалното звено, когато са упълномощени от председателя за съответната територия, съставят констативни протоколи и актове при констатирани нарушения.

    Чл. 29 . Освен определените с правилника функции дирекциите изпълняват и други функции, възложени им от комисията в кръга на нейната компетентност чрез председателя на комисията.

    Глава четвърта – ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА НА КОМИСИЯТА И НЕЙНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ

    Раздел I – Организация на работата на комисията

    Чл. 30 . (1) Комисията е постоянно действащ орган.

    (2) Комисията разглежда и решава въпросите от своята компетентност на заседания.

    (3) На заседанията комисията разглежда всички постъпили заявления, искания за становища, молби или жалби, свързани с компетентността на комисията.

    (4) Главният секретар присъства на заседанията на комисията без право на глас.

    Чл. 31 . (1) Заседанията на комисията са открити, заседания при закрити врата или закрити.

    (2) На открити заседания комисията разглежда преписките и обявява датите за приемане на решенията по тях при постъпили заявления или искания за:

    1. издаване, изменение, допълнение, прекратяване или отнемане на лицензии по ЗЕ ;

    2. утвърждаване на предложените от енергийните предприятия и В и К операторите цени;

    3. други въпроси във връзка с осъществяване правомощията на комисията по нейно решение.

    (3) Комисията провежда закрити заседания във всички останали случаи извън посочените в ал. 2.

    (4) В случаите, когато се оповестява защитена по закон информация, заседанията на комисията по ал. 2 се провеждат при закрити врата, като на тях могат да присъстват само членовете на комисията и страните по съответното производство.

    Чл. 32 . (1) На откритите заседания могат да присъстват всички заинтересувани лица и организации.

    (2) На откритите заседания на комисията присъстват и главният директор и/или директорите на дирекции, отговорни за разглежданата преписка, и/или служители от администрацията, които са участвали при разработването на материалите.

    (3) На откритите заседания, които се провеждат при закрити врата, могат да присъстват само членовете на комисията и представители на страните. Комисията може да вземе решение да присъстват и служители от администрацията или други лица.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) На закритите заседания на комисията присъстват членовете на комисията, главният секретар и главният директор и/или директорите на дирекции, отговорни за разглежданата преписка, и служители от администрацията, които са участвали при разработването на материалите.

    Чл. 33 . (1) Заседанията на комисията са редовни и извънредни.

    (2) Комисията заседава редовно най-малко веднъж седмично при наличието на предварително оповестен дневен ред.

    (3) Проектът на дневен ред се изготвя от главния секретар по предоставени на хартиен носител и в електронен вариант материали на съответните дирекции и се съгласува с председателя на комисията.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) Дневният ред и материалите по него се предоставят по електронен път и/или на хартиен носител на членовете на комисията не по-късно от два работни дни преди заседанието.

    (5) В материалите се включва докладът по преписката, а при необходимост – и приложения към него. В материалите за закрито заседание за вземане на решение се включва и проект на решение на комисията.

    (6) Допълнителни точки по въпроси, които имат неотложен характер, могат да бъдат включени в дневния ред по предложение на всеки член от комисията или на главния секретар, което се подлага на гласуване.

    (7) Дневният ред се гласува от комисията преди започване на заседанието.

    (8) Комисията заседава периодично по вътрешни въпроси.

    Чл. 34 . (1) Комисията се свиква на извънредно заседание от председателя на комисията по негова инициатива или по предложение на повече от половината от общия брой членове или от членовете на съответния състав.

    (2) В случаите по ал. 1 членовете на комисията трябва да бъдат уведомени за датата, часа и дневния ред на заседанието и да им се представят материалите за това заседание не по-късно от един работен ден преди деня на извънредното заседание.

    Чл. 35 . (1) Заседанията на комисията се откриват и провеждат, ако присъстват повече от половината от общия брой членове или от членовете на съответния състав.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) Комисията разглежда и решава въпросите, свързани с регулиране на бизнес плановете и цените в енергетиката и на В и К услугите и постъпилите жалби в два състава, както следва:

    1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 39 от 2023 г., в сила от 2.05.2023 г.) състав "Енергетика", който включва председателя и членовете със стаж в областта на енергетиката;

    2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 39 от 2023 г., в сила от 2.05.2023 г.) състав "Водоснабдяване и канализация", който включва председателя и членовете със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията.

    (3) Заседанията на комисията се ръководят от председателя. При отсъствие на председателя на комисията заседанията се ръководят от друг, определен от председателя, член на комисията.

    (4) Разглеждането на всяка преписка по дневния ред започва с доклад на главния директор и/или директора, на чиято дирекция са възложени проучването, проверката и анализът на преписката. Преписката може да бъде докладвана и от член на работната група по чл. 40, ал. 3 .

    (5) Председателят предоставя възможност на членовете на комисията за изразяване на становища по събраните материали и за провеждане на разисквания по доклада.

    (6) След провеждане на разискванията по ал. 5 комисията:

    1. взема решение по преписката, когато всички обстоятелства по преписката са изяснени от правна и фактическа страна;

    2. взема решение за връщане на преписката за допълнително проучване с конкретни указания, които са задължителни за докладчика, респективно за работната група и заявителя, когато обстоятелствата по преписката не са изяснени пълно и всестранно от правна и фактическа страна.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2016 г., в сила от 11.03.2016 г.) Когато в случаите по ал. 6, т. 2 комисията е възложила допълнително проучване на дирекция и/или отдел, чиито служители не са част от работната група по преписката, съответните дирекция и/или отдел се уведомяват от главния секретар или от определено от него лице след приключване на заседанието за взетото решение.

    Чл. 36 . (1) Комисията приема решения с явно гласуване и с мнозинство повече от половината от общия брой членове или от членовете на съответния състав, от които поне:

    1. (изм. – ДВ, бр. 39 от 2023 г., в сила от 2.05.2023 г.) един от членовете със стаж в енергетиката – при упражняване правомощия на комисията в енергетиката;

    2. един от членовете със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията – при упражняване правомощия на комисията във водоснабдяването и канализацията.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) Членовете на комисията не участват в разискването и гласуването на въпроси, по които за тях е налице частен интерес по смисъла на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество .

    (3) Всеки член на комисията, който е гласувал против приетото решение на комисията, представя писмено мотивите си за това в 3-дневен срок от провеждане на заседанието.

    (4) Когато комисията приеме решение, различно от предложения проект, мотивите към него се изготвят в 3-дневен срок от провеждане на заседанието.

    Чл. 37 . (1) За всяко заседание на комисията се води протокол, който се подписва от всички присъствали нейни членове.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2016 г., в сила от 11.03.2016 г.) В протокола се включват разискваните въпроси от дневния ред, приетите решения и обобщение на взетите решения по всяка точка от дневния ред. В протокола изрично се отбелязват броят на членовете на комисията, участвали в заседанието по съответната точка, с какво мнозинство е гласувано решението и имената на членовете на комисията, гласували против. В него се вписват имената на присъстващите на заседанието, изказванията на членовете на комисията, на страните по преписката, представените доказателства и становищата на експертите.

    (3) Към протокола се прилага докладът по преписката.

    (4) При необходимост от протокола се изготвят препис-извлечения, които се подписват от главния секретар.

    Чл. 38 . (1) Решенията на комисията, които са индивидуални или общи административни актове, се прилагат към протокола от съответното заседание и се подписват от членовете на работната група, членовете на комисията и главния секретар. Екземплярът от решението за адресата се подписва от председателя и от главния секретар.

    (2) Решенията по ал. 1 се изготвят в два оригинала, а при необходимост – в зависимост от броя на адресатите.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) Съобщаването на решение на комисията – индивидуален административен акт, се извършва по реда на чл. 18а от АПК .

    (4) Съобщаването на решение на комисията – общ административен акт, се извършва чрез публикуване на интернет страницата на комисията.

    Раздел II – Проучване на преписките

    Чл. 39 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) За всяко постъпило в комисията писмено заявление или жалба се образува преписка. Преписка се образува и за даване на становище по постъпили в комисията проекти на концесионни и други видове договори за управление на В и К системите по ЗРВКУ .

    (2) Преписката се образува с резолюция на председателя на комисията, друг упълномощен член на комисията или главния секретар.

    (3) По инициатива на комисията с решение се образуват преписки за изменение, прекратяване или отнемане на издадени индивидуални административни актове в случаите, предвидени в ЗЕ и ЗРВКУ .

    Чл. 40 . (1) С резолюцията за образуване на преписката тя се възлага на съответните главен директор и/или директор/директори – докладчици по преписката.

    (2) Докладчикът/докладчиците незабавно организират проучването на образуваната преписка, като изготвят проект на заповед, с която председателят назначава работна група в случаите по ал. 3, или поставят резолюция, с която възлагат на определени служители работата по нея.

    (3) Работни групи се назначават при наличие на правна или фактическа сложност по преценка на председателя на комисията.

    (4) Докладчиците периодично информират членовете на комисията за хода на проучването по възложената им преписка.

    Чл. 41 . (1) Когато писменото заявление не е подписано и при съмнение дали съответният документ изхожда от посоченото в него лице, на заявителя се указва да го потвърди със собственоръчен или електронен подпис в тридневен срок от съобщението за това. При непотвърждаване в срок комисията прекратява производството.

    (2) Ако заявлението не удовлетворява изисквания на закона или на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в 7-дневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството.

    (3) Срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите.

    (4) Комисията прекратява производството по преписката, освен ако в закона е посочено друго, при наличието на някоя от следните хипотези:

    1. при липса на компетентност на комисията да разгледа заявлението;

    2. по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало;

    3. в случаите по ал. 1;

    4. в случаите по ал. 2;

    5. когато заявителят – физическо лице, е починал или търговецът е заличен;

    6. в случаите по чл. 27, ал. 2 АПК .

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) За прекратяване на производството комисията съобщава на страните по реда на чл. 18а от АПК .

    Чл. 42 . (1) Проучването по преписките се извършва в срокове, определени от председателя, които не могат да бъдат по-дълги от:

    1. по преписки за утвърждаване или определяне на цени по ЗЕ , ЗЕВИ и ЗРВКУ – 60 календарни дни;

    2. по предложения от енергийни предприятия за изменение и/или допълнение на нормативни актове, приемани от комисията – 60 календарни дни;

    3. по преписки за издаване, изменение, прекратяване или отнемане на лицензии, както и разрешенията по тях – 45 календарни дни;

    4. по преписки за одобряването на общите условия на договорите по ЗЕ , ЗЕВИ и ЗРВКУ – 30 календарни дни;

    5. по преписки за доброволно уреждане на спорове – 60 календарни дни;

    6. по жалби извън тези по чл. 22 ЗЕ – 30 календарни дни;

    7. по преписки за даване на становище за съответствие на проекти на концесионни и други видове договори за управление на В и К системите със ЗРВКУ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му – 15 календарни дни.

    (2) При случаи с правна и фактическа сложност със заповед на председателя на комисията сроковете по ал. 1 могат да бъдат продължавани най-много с 10 календарни дни.

    Чл. 43 . (1) Проучването приключва с писмен доклад на докладчика или докладчиците по преписката, подписан от съответните докладчици и всички членове на работната група.

    (2) Докладът по преписката включва всички факти и обстоятелства, които са станали известни на членовете на работната група към датата на внасянето му за разглеждане от комисията. Докладът задължително съдържа експертни оценки, анализи и предложения за решаване на преписката.

    (3) В случаите, в които някой от докладчиците или член на работна група има становище, което е различно от изложеното в доклада, то се представя като особено мнение – неразделна част от доклада.

    (4) По преценка на докладчиците или по искане на комисията към доклада се прилагат всички необходими документи и справки, които допълнително обосновават предложенията, анализите и оценките, направени от членовете на работната група.

    (5) Докладът се представя на председателя на комисията заедно със списък на лицата, на които задължително се изпращат писмени покани за откритото заседание, ако такова се провежда по преписката.

    (6) На заседание на комисията се приема докладът по преписката, насрочва се открито заседание по реда на чл. 13, ал. 5 ЗЕ и се определят лицата, които трябва да бъдат поканени. В случаите на разглеждане на доклад по преписка за утвърждаване на цени заседанието се насрочва най-малко 5 дни преди датата на откритото заседание.

    (7) Когато комисията реши, че преписката не е изяснена пълно и всестранно, се прилага чл. 35, ал. 6, т. 2 , като се определя срокът за допълнителното проучване.

    (8) Главният секретар включва разглеждането на преписката в дневния ред на съответното заседание при спазване на чл. 33, ал. 3 .

    Раздел III – Провеждане на открити заседания

    Чл. 44 . (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) В срок до три работни дни след приемането на доклада на заседанието по чл. 43 на интернет страницата на комисията се публикуват докладът, мястото, датата и часът на провеждане на откритото заседание.

    Чл. 45 . (1) На страната или страните по преписката се изпраща писмено съобщение за откритото заседание най-малко 3 дни преди датата на провеждането заедно с копие от доклада на докладчика по преписката или указание, че същият е публикуван на интернет страницата на комисията.

    (2) Страните по съответната преписка се представляват от лицата, които имат представителна власт, или от изрично упълномощени представители.

    Чл. 46 . (1) Разглеждането на преписките в открито заседание е устно.

    (2) Заседанието се ръководи от председателя на комисията или от определения член на комисията по реда на чл. 35, ал. 3 .

    (3) Заседанието започва с решаване на предварителните въпроси по преписката относно редовността на процедурата. Неявяването на някоя от страните, която е редовно уведомена за заседанието, не е пречка за разглеждане на преписката. При нередовно уведомяване на някоя от страните заседанието се отлага.

    (4) След разрешаване на предварителните въпроси по редовността на процедурата комисията пристъпва към разглеждане на преписката по същество.

    (5) На страните по преписката се предоставя възможност за устно или писмено становище по представения доклад. Членовете на комисията могат да задават въпроси на страните по ред, определен от председателя. Отговорите на тези въпроси се вписват в протокола.

    (6) В заседанието страните са длъжни да представят всички данни, информация и документи, които имат значение за правилното решаване на преписката.

    (7) Преди да пристъпи към закриване на заседанието, председателят предоставя на страните възможност за окончателно становище.

    Чл. 47 . (1) След представяне на становищата на страните по преписката председателят обявява дата за закритото заседание за постановяване на решение и закрива заседанието.

    (2) При изготвяне на административни и нормативни актове, както и по други въпроси от обществена значимост в срок до 10 дни от датата на откритото заседание комисията провежда закрито заседание, на което приема проект на акта или на решението по заявлението и взема решение за провеждане на обществено обсъждане.

    (3) Когато комисията реши, че преписката не е изяснена пълно и всестранно, се прилага чл. 35, ал. 6, т. 2 , като се определя срок за допълнителното проучване.

    (4) Комисията уведомява страните по преписката за резултатите от допълнителното проучване и посочва срок, в който могат да дадат становище по тях.

    (5) При необходимост може да се проведе ново открито заседание за допълнително разглеждане на преписката, като страните се уведомяват за мястото, датата и часа за провеждането му.

    Чл. 48 . За процедурата по този раздел се прилагат съответно разпоредбите на раздел I.

    Раздел IV – Провеждане на обществено обсъждане

    Чл. 49 . (1) Обществено обсъждане се провежда при изготвяне на:

    1. проекти на общи административни актове, предвидени в ЗЕ , ЗЕВИ и ЗРВКУ ;

    2. проекти на наредбите, предвидени в ЗЕ и ЗРВКУ , които се изготвят от комисията;

    3. по други въпроси от обществена значимост за развитие на енергийния и на В и К сектор по решение на комисията.

    (2) На общественото обсъждане могат да присъстват представители на лицата по чл. 14, ал. 2 ЗЕ . На обсъждането могат да присъстват и представители на медиите.

    Чл. 50 . (1) На закрито заседание комисията приема проекта на акта или на решението по заявлението за утвърждаване на цени.

    (2) Комисията взема решение за провеждане на обществено обсъждане, с което определя:

    1. датата, часа и мястото на провеждане на обсъждането;

    2. срока по чл. 14, ал. 3 ЗЕ ;

    3. (отм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.).

    (3) (Нова – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) Директорът на съответната дирекция предоставя на началника на отдел "Административно и информационно обслужване" списък на заинтересуваните лица, на които се изпраща покана за общественото обсъждане.

    (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) На общественото обсъждане могат да присъстват и лица, на които не е изпратена покана, но са заинтересувани лица по смисъла на чл. 14, ал. 2 ЗЕ .

    Чл. 51 . (Доп. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) На интернет страницата на комисията се публикуват проектът на съответния акт, мястото, датата и часът на провеждане на общественото обсъждане и покана за участие до заинтересованите лица.

    Чл. 52 . (1) Общественото обсъждане се открива от председателя на комисията, а в негово отсъствие – от друг член на комисията, определен по реда на чл. 35, ал. 3 , който представя основните принципи, заложени в проекта.

    (2) За всяко обществено обсъждане се съставя протокол и се води аудиозапис.

    (3) След приключване на обсъждането на основните принципи, заложени в проекта, се обявява срокът за представяне на становища по него.

    Чл. 53 . Комисията разглежда и обобщава получените становища и мотивира своето становище, като публикува мотивите на страницата си в интернет.

    Раздел V – Деловодна дейност

    Чл. 54 . (1) В администрацията на комисията се водят деловодни регистри като автоматизирана база данни за входящата и изходящата кореспонденция и образуваните преписки.

    (2) В администрацията се водят регистри за:

    1. протоколите от заседанията на комисията;

    2. съставените актове за установяване на административни нарушения;

    3. издадените наказателни постановления, резолюции и предупреждения;

    4. образуваните дела срещу актове на комисията или председателя.

    (3) Оригиналите на документите, заведени в регистрите по ал. 1 и 2, се съхраняват в архив.

    Чл. 55 . (1) Постъпилите молби, искания и заявления се вписват във входящия регистър в деня на получаването, като върху тях се отбелязват входящият номер и датата.

    (2) На получените по пощата документи се запазва пликът с марките и клеймото.

    Чл. 56 . Образуваните преписки и писмата по тях се вписват в съответния регистър.

    Чл. 57 . Деловодната дейност, вътрешният документооборот (движение и обработка на вътрешна и външна документация, кореспонденция и поща), архивът и съхраняването на документи се регламентират с правила, приети с решение на комисията.

    Чл. 58 . (1) Преписките могат да бъдат предоставяни само на членовете на комисията и на служителите от администрацията.

    (2) Исканията по Закона за достъп до обществена информация се завеждат в отделен регистър.

    (3) Комисията или упълномощено от нея длъжностно лице разглежда исканията по ал. 2 и се разпорежда за формата и вида на предоставяне на информацията. В случаите, когато достъпът се осигурява чрез преглед на информацията, на лицето, поискало информацията, се съобщават денят, часът и мястото в сградата на комисията, където може да се запознае с документите.

    Чл. 59 . (1) Комисията води публични регистри за:

    1. издадените лицензии и дадените разрешения;

    2. издадените сертификати за произход;

    3. издадените от нея решения по чл. 21, ал. 1, т. 1 , 4 , 5 , 9 , 10 , 15 , 18 , 21 , 25 и 26 ЗЕ ;

    4. договорите за възлагане извършването на В и К услуги;

    5. (отм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.).

    (2) Регистрите се водят от определени длъжностни лица от администрацията на комисията.

    (3) В регистрите по ал. 1 се вписват обстоятелствата, определени в съответните наредби по ЗЕ и ЗРВКУ .

    Чл. 60 . (1) Към регистрите по чл. 59, ал. 1, т. 1 се води специален архив в съответната дирекция, в който се съхраняват досиетата по всички предоставени разрешения и лицензии.

    (2) Досиетата съдържат:

    1. заявлението на кандидата за издаване на лицензия или даване на разрешение;

    2. екземпляр от лицензията, съответно от решението за даване на разрешение с приложенията към него;

    3. решенията за изменение, допълнение, продължаване на срока, прекратяване или отнемане на лицензията;

    4. екземпляр от наказателните постановления във връзка с лицензията, съответно от акта за налагане на принудителни административни мерки;

    5. други документи, които се отнасят до титуляря на лицензията.

    (3) Досието се съхранява най-малко 3 години след изтичане срока на лицензията, доколкото друго не е предвидено в действащото законодателство.

    (4) Информацията в архива към регистрите, представляваща служебна тайна, не може да се разгласява освен пред органите на съдебната власт или други държавни органи по установения в закона ред.

    Чл. 61 . Регистрите се поддържат и като автоматизирана база данни.

    Раздел VI – Работно време, пропускателен режим и заплата

    Чл. 62 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2016 г., в сила от 11.03.2016 г., бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) Работното време на служителите в администрацията е от 9 ч. до 17 ч. и 30 мин. с почивка от 30 мин., която се ползва в интервала от 12 ч. до 13 ч., като контролът по спазване на времето за почивка се осъществява от ръководителите на съответните структурни звена на КЕВР. Председателят на комисията със заповед по подадено искане от страна на служител на КЕВР може да определи променливо работно време съгласно разпоредбите на Кодекса на труда и Наредбата за работното време, почивките и отпуските . Председателят на комисията със заповед може да установи работно време с променливи граници по реда на чл. 139 от КТ .

    (2) (Отм., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 19 от 2016 г., в сила от 11.03.2016 г.) Комисията и служителите в администрацията изпълняват задълженията си при условията на ненормирано работно време, за което имат право на допълнителен платен годишен отпуск.

    Чл. 63 . Приемното време на председателя, упълномощен от него член на комисията и на главния секретар, както и на главния директор и директорите, се оповестява на специално обозначени места в сградата на администрацията.

    Чл. 64 . Лицата, които искат среща с председателя на комисията, отправят писмена или устна молба за това до техническия секретар, който съставя график за срещите за приемното време.

    Чл. 65 . Редът за достъп на външни лица в сградата на комисията се определя със заповед на председателя на комисията.

    Чл. 66 . (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) Редът за образуване, разпределяне и ползване на средствата за заплати се определя с вътрешни правила за работната заплата, които се приемат с решение на комисията.

    Чл. 67. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2016 г., в сила от 11.03.2016 г.) Членовете на комисията и служителите по трудово правоотношение имат право на парични средства за представително облекло в размер на до три минимални работни заплати за всяка календарна година, като средствата се осигуряват от бюджета на комисията. Индивидуалният размер на средствата се определя със заповед на председателя на комисията.

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 1 . Правилникът е приет с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране по Протокол № 107 от 29.05.2015 г. на основание чл. 16, ал. 1 от Закона за енергетиката .

    § 2 . Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

    § 3 . Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране утвърждава ново длъжностно разписание и привежда трудовите и служебни правоотношения на служителите в съответствие с правилника в срок 10 работни дни от влизането му в сила.

  • ПРАВИЛНИК за дейността на Комисията по академична етика

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 1 . С този правилник се определя организацията на дейността на Комисията по академична етика към министъра на образованието и науката.

    Чл. 2 . (1) Комисията по академична етика подпомага министъра на образованието и науката при осъществявания от него контрол върху процедурите за придобиване на научни степени, както и за заемане на академични длъжности относно съответствието им с изискванията на Закона за развитието на академичния състав в Република България , правилника за прилагането му и правилниците на висшите училища и научните организации.

    (2) Комисията по академична етика осъществява своята дейност на основата на принципите на законност, независимост, обективност, справедливост и публичност.

    Чл. 3 . Членовете на Комисията по академична етика упражняват своите правомощия при спазване на професионална етика, на институционална и междуличностна лоялност и свободни убеждения на своите членове.

    Раздел II – Основни функции на Комисията по академична етика

    Чл. 4 . (1) Комисията по академична етика към министъра на образованието и науката извършва проверки относно:

    1. нарушения при провежданите процедури за присъждането на научни степени или за заемането на академични длъжности;

    2. конфликт на интереси при формирането на съставите на научните журита по смисъла на § 1, т. 2а от допълнителните разпоредби на Закона за развитието на академичния състав в Република България ;

    3. наличието на плагиатство по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби от Закона за развитието на академичния състав в Република България в дисертационните трудове и представените за оценяване публикации;

    4. недостоверност на представените научни данни.

    (2) Комисията по академична етика осъществява дейността си чрез проверките по ал. 1 след възлагане от министъра на образованието и науката по негова инициатива или по сигнал на заинтересовано лице.

    Чл. 5 . (1) Комисията по академична етика ежегодно публично оповестява резултатите от дейността си.

    (2) Председателят и членовете на комисията осъществяват дейността си срещу възнаграждение, определено в заповедта по чл. 6, ал. 4 .

    (3) В своята дейност Комисията по академична етика се подпомага от служители на Министерството на образованието и науката.

    Раздел III – Състав на Комисията по академична етика

    Чл. 6 . (1) Комисията по академична етика се състои от петима членове, един от които е правоспособен юрист. Председателят и трима от членовете са представители на четирите области на науката – хуманитарни, природни, обществени и технически.

    (2) Председателят и членовете на комисията, представители на областите на науката по ал. 1, са хабилитирани лица, включени в регистъра по чл. 2а от Закона за развитието на академичния състав в Република България , притежаващи образователна и научна степен "доктор" и най-малко 10 години професионален опит.

    (3) Предложенията за включване на членове на комисията по ал. 2 се правят до министъра на образованието и науката от висшите училища, научните организации, неправителствените организации на учените и от социалните партньори.

    (4) Министърът на образованието и науката със заповед определя председател и членове на комисията въз основа на предложенията по ал. 3. При липса на предложения за представители от определена област на науката министърът на образованието и науката определя член от съответната област.

    Чл. 7 . (1) Положението на председател и на член на Комисията по академична етика е несъвместимо със заемане на длъжностите ректор, заместник-ректор, декан и/или директор на филиал във висше училище, съответно председател, заместник-председател и директор на институт на Българската академия на науките и Селскостопанската академия.

    (2) Председателят или член на Комисията по академична етика се освобождава:

    1. при постъпване на негово писмено заявление;

    2. при системно неизпълнение на задълженията;

    3. при фактическа невъзможност да изпълнява длъжността, продължила повече от 6 месеца;

    4. при несъвместимост с длъжностите и изискванията по ал. 1;

    5. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси;

    6. по решение на министъра на образованието и науката.

    (3) Председателят и членовете на комисията се освобождават със заповед на министъра на образованието и науката.

    (4) При предсрочно освобождаване на член на комисията в срок до един месец от освобождаването по ал. 3 се извършва попълване на състава на комисията по реда на чл. 6 .

    Раздел IV – Организация на дейността на Комисията по академична етика

    Чл. 8 . (1) Комисията по академична етика се събира на свое заседание след възлагане на проверка по същество със заповед на министъра на образованието и науката след постъпил сигнал по чл. 4 , който е допустим, или когато министърът на образованието и науката е образувал проверка по собствена инициатива.

    (2) Заседанието се свиква от председателя на комисията, като дневният ред се обявява в поканата. По изключение свикването може да се извърши и по телефона.

    (3) Комисията по академична етика може да бъде свикана на заседание и по инициатива на всеки от членовете й.

    (4) Дневният ред на заседанието може да включва разглеждането на повече от една проверка, възложена от министъра на образованието и науката.

    Чл. 9 . (1) Комисията по академична етика има кворум и може да взема решения, когато е свикана редовно и присъстват председателят или упълномощено от него лице и най-малко трима от членовете.

    (2) Комисията по академична етика приема решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите.

    Чл. 10 . Комисията по академична етика води за заседанията си протокол, който трябва да съдържа дневния ред, списък на присъстващите и резултата от гласуването. Протоколът се подписва от всички присъстващи на заседанието.

    Чл. 11 . Министърът на образованието и науката чрез председателя на комисията може да изисква информация и документи от висшите училища или научните организации във връзка с контролираните процедури, включително всички представени за оценяване дисертационни трудове и публикации на участниците в процедурите, които следва да бъдат предоставени в тридневен срок.

    Чл. 12 . (1) На първото заседание за разглеждане на случая председателят определя един докладчик от членовете на комисията в съответствие с областта на науката, до която се отнася проверката.

    (2) Във връзка с извършването на проверката Комисията по академична етика може да изисква допълнителна информация и документи от висшето училище или научната организация, както и допълнително становище на подателя на сигнала или участниците в проверяваната процедура.

    Чл. 13 . (1) Комисията извършва проверката при условията и по реда на чл. 30, ал. 5 – 12 , чл. 32, ал. 6 и 10 от Закона за развитието на академичния състав на Република България .

    (2) Информация за извършените проверки и за резултатите от тях се публикува на интернет страниците на Министерството на образованието и науката и на висшето училище, съответно научната организация. При заявен интерес комисията прави изявления, включително пред средствата за масово осведомяване.

    ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

    Параграф единствен . Правилникът се приема на основание чл. 30а, ал. 2 от Закона за развитието на академичния състав на Република България.

  • ПРАВИЛНИК за дейността на Инспектората на Министерството на отбраната

    Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1 . Този правилник урежда организацията на дейността на Инспектората на Министерството на отбраната, видовете проверки, условията и реда за провеждането им, както и задълженията на длъжностните лица във връзка с извършването на проверките.

    Чл. 2 . Инспекторатът осигурява изпълнението на контролните функции на министъра на отбраната при провеждане на държавната политика в областта на отбраната посредством прилагане на интегрирана военна и цивилна експертиза, като извършва проверки относно спазването на нормативните актове и заповедите на министъра на отбраната за законосъобразното провеждане на административните дейности в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.

    Чл. 3 . Инспекторатът се ръководи от главен инспектор на Министерството на отбраната, който е пряко подчинен на министъра на отбраната.

    Чл. 4 . (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г., бр. 46 от 2026 г., в сила от 14.02.2026 г.) Функциите на инспектората произтичат от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , Закона за администрацията , Закона за Сметната палата и други нормативни актове във връзка с контролната дейност в областта на отбраната и се определят в Устройствения правилник на Министерството на отбраната , приет с ПМС № 5 от 2014 г. (ДВ, бр. 8 от 2014 г.).

    Чл. 5 . Инспекторатът дава становища по проекти на вътрешноведомствени актове и прави предложения за изменение и допълнение на нормативната база в рамките на своята компетентност.

    Чл. 6 . Дейността на инспектората се осъществява при спазване на принципите по чл. 2, ал. 1 от Закона за администрацията , чл. 18 от Закона за държавния служител , както и на правилата за поведение, регламентирани в Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация .

    Глава втора – СТРУКТУРА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА НА ИНСПЕКТОРАТА

    Чл. 7 . (1) Инспекторатът организира дейността си в съответствие с възложените му функции и задачи по реда на настоящия правилник и съгласно утвърдени от министъра вътрешни правила.

    (2) Стратегическият и годишните планове за дейността на инспектората се утвърждават от министъра на отбраната.

    Чл. 8 . (1) Числеността на инспектората се определя в Устройствения правилник на МО. Организационната структура на инспектората се определя в длъжностното разписание на Министерството на отбраната.

    (2) В инспектората могат да се създават отдели. При необходимост към отделите могат да се създават сектори.

    (3) Служителите, заемащи ръководни длъжности в инспектората, имат правомощия на инспектор.

    Чл. 9 . Главният инспектор на Министерството на отбраната:

    1. ръководи, организира, координира, контролира и отговаря за дейността на инспектората;

    2. изпълнява функции по атестиране на военнослужещи и по оценяване изпълнението на държавни служители в Инспектората на Министерството на отбраната, съответно при условията и по реда на акта на министъра на отбраната по чл. 157, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на наредбата на Министерския съвет по чл. 76, ал. 11 от Закона за държания служител ;

    3. прави предложения до министъра на отбраната за изменение на длъжностното разписание, за назначаване, повишаване, преместване, стимулиране, санкциониране и освобождаване на служителите в инспектората;

    4. представя на министъра на отбраната докладите от проверките и доклади за дейността на инспектората;

    5. организира и отговаря за повишаване на квалификацията на инспекторите;

    6. отчита дейността на инспектората пред министъра на отбраната, като изготвя доклад и по решение на министъра на отбраната го представя за разглеждане на Съвета по отбрана;

    7. осъществява контакти с Главния инспекторат към Министерския съвет и инспекторатите на други ведомства;

    8. изпраща ежегоден доклад за извършените проверки през предходната година на Главния инспекторат към Министерския съвет;

    9. упражнява други правомощия, възложени му от министъра на отбраната.

    Чл. 10 . Главният инспектор на Министерството на отбраната се подпомага от заместник главен/главни инспектор/и на Министерството на отбраната.

    Чл. 11 . Инспекторите извършват контролна дейност съобразно длъжностните си характеристики.

    Чл. 12 . (1) При извършване на проверка инспекторите от Инспектората на Министерството на отбраната имат право:

    1. на достъп до служебните помещения и документация на проверяваните обекти съобразно притежаваното разрешение за достъп до класифицирана информация;

    2. да изискват от длъжностните лица документи, сведения и справки, както и обяснения за известните им факти и обстоятелства във връзка с осъществяване на контролната дейност при спазване на правилата за защита на класифицираната информация.

    (2) При извършване на проверките инспекторите нямат ръководни, командни и управленски правомощия по отношение на проверяваните структури и длъжностни лица.

    Чл. 13 . При изпълнение на служебните си задължения инспекторите са длъжни:

    1. да се легитимират със служебна карта на инспектор от Инспектората на Министерството на отбраната и да представят основанието за извършване на проверката, а при извършване на внезапна проверка само се легитимират;

    2. да не разкриват самоличността на лицата, подали сигнал за нарушение, и да не разгласяват фактите и данните, които са им станали известни във връзка с разглеждането на сигнала;

    3. да зачитат достойнството на проверяваните лица и да не разгласяват информация от личен характер, станала им известна в процеса на проверката.

    Чл. 14 . Всяко посещение на инспекторите при извършване на проверка във формирование от въоръжените сили се регистрира от председателя на комисията в книгата за контрол на проверявания обект.

    Глава трета – ВИДОВЕ ПРОВЕРКИ. УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ТЯХНОТО ПРОВЕЖДАНЕ

    Чл. 15 . (1) Инспекторатът извършва:

    1. проверки на структури, дейности и процеси в администрацията на Министерството на отбраната, на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия;

    2. проверки за установяване на дисциплинарни и административни нарушения, прояви на корупция и неефективна работа на администрацията от Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, както и във формированията от Българската армия;

    3. проверки по спазването на актовете за организацията на дейността в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия;

    4. проверки по сигнали срещу незаконни или неправилни действия или бездействия на длъжностни лица от администрацията на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и от Българската армия;

    5. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г., бр. 46 от 2026 г., в сила от 14.02.2026 г.) проверки по Закона за Сметната палата ;

    6. контрол по привеждането в изпълнение на препоръките и предложенията на омбудсмана на Република България.

    (2) Инспекторатът проверява изпълнението на предписанията на други контролни органи, като при констатация за тяхното неизпълнение уведомява министъра на отбраната.

    (3) Инспекторите съставят актове за установяване на административни нарушения от страна на служителите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.

    Чл. 16 . (1) Инспекторатът извършва комплексни, тематични, последващи (контролни) и проверки, в които могат да бъдат привличани и външни експерти. По начина на подготовка проверките биват планови и извънпланови (внезапни).

    (2) Комплексната проверка обхваща цялостната дейност на отделно административно звено, структура или формирование.

    (3) Тематичната проверка обхваща отделни дейности, процеси или функции, осъществявани в едно или няколко звена, структури или формирования.

    (4) Последващата (контролната) проверка установява отстраняването на констатирани слабости и изпълнението на утвърдени предложения от предишни проверки.

    (5) Проверките по постъпили сигнали, жалби и предложения от физически или юридически лица, както и последващите (контролните) проверки са особен вид тематични проверки.

    (6) При необходимост главният инспектор на Министерството на отбраната може да предложи на министъра на отбраната включването в проверка и на представители на специализирани контролни органи, създадени със специален закон.

    Чл. 17 . (1) Министърът на отбраната със заповед възлага извършването на съответните проверки. В заповедта се определя съставът на комисията, извършваща проверката, и срокът за изпълнението.

    (2) При възлагане на извънпланови (внезапни) проверки заповедта за проверка се издава в срок до един ден след началото на проверката.

    Чл. 18 . (1) При извършване на планова проверка председателят на комисията изготвя план-график, който се утвърждава от главния инспектор на Министерството на отбраната.

    (2) По решение на председателя на комисията извадка от план-графика заедно със списък на изискваните справки и документи се изпраща предварително на проверяваните структури.

    (3) При подготовката за проверката инспекторите изучават обекта за контрол, като за целта при нужда изискват необходимите им документи и справки от администрацията на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и формированията от Българската армия.

    (4) За периода на проверката членовете на комисията изпълняват поставените им задачи под ръководството на председателя на комисията.

    (5) По преценка на председателя на комисията след приключването на проверката инспекторите информират ръководството на проверяваното звено, структура или формирование за предварителните констатации.

    Чл. 19 . (1) За резултатите от комплексните и тематичните проверки членовете на комисията съставят констативни протоколи, които съдържат констатации на състоянието на проверявания обект или процес, анализ на констатациите и установяване степента на съответствие на дейността с изискванията на нормативната уредба, отбелязване на нарушенията, изводи и предложения за отстраняването им.

    (2) Констативните протоколи, изготвени от членовете на комисията, не подлежат на изменение и допълнение от други длъжностни лица.

    Чл. 20 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2022 г., в сила от 20.12.2021 г.) Въз основа на констативните протоколи се изготвя доклад до министъра на отбраната от името на Инспектората на Министерството на отбраната, който се подписва от членовете на комисията за проверка. Докладът съдържа въведение, фактически констатации, изводи и препоръки за предприемане на действия за коригиране на проблемни области и за подобряване на дейността и организацията на работата. При извършване на комплексни и тематични проверки по решение на председателя на комисията може да бъде изготвен и обобщен констативен протокол, неразделна част от доклада.

    (2) Когато главният инспектор на Министерството на отбраната или председателят на комисията имат различно мнение от това на проверяващите инспектори по определени въпроси, те отразяват в доклада различието и прилагат констативните протоколи.

    (3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 29 от 2022 г., в сила от 20.12.2021 г.) Главният инспектор на Министерството на отбраната съгласува и представя на министъра на отбраната доклада с резултатите от проверката. Когато главният инспектор на Министерството на отбраната е председател на комисията за проверка, докладът се подписва по реда на ал. 1.

    Чл. 21 . Утвърденият от министъра на отбраната доклад се изпраща по административен ред на съответните ръководители, отговорни за изпълнението на утвърдените предложения.

    Чл. 22 . При извършване на извънпланови (внезапни) проверки, както и на такива по сигнал, жалба и предложение, с оглед осигуряване на необходимата оперативност не се прилагат разпоредбите на чл. 18, ал. 1 – 3 и 5 .

    Чл. 23 . За всяка проверка се открива досие, което съдържа:

    1. основанието за проверката;

    2. план-графика за извършване на проверката;

    3. документите, получавани и съставяни в хода на проверката, в т.ч. и констативните протоколи на инспекторите;

    4. доклада до министъра на отбраната за резултатите от проверката и обобщения констативен протокол (в предвидените в чл. 20, ал. 1 случаи);

    5. докладите на ръководителите на проверяваните структури и компетентните органи относно изпълнението на утвърдените от министъра на отбраната предложения.

    Глава четвърта – ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДЛЪЖНОСТНИТЕ ЛИЦА

    Чл. 24 . За подготовката и извършването на проверката ръководителите и длъжностните лица от проверяваните структури оказват пълно съдействие на инспекторите и създават необходимите условия за извършване на проверката в изпълнение на задълженията им по чл. 12 .

    Чл. 25 . При възлагането на проверки в определени специфични области или обекти, за които инспекторатът не разполага с необходимата експертиза, главният инспектор на Министерството на отбраната може да изисква включване в комисията за извършване на проверката на експерти от други административни звена на Министерството на отбраната или структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. В този случай за времето на проверката включените длъжностни лица имат правомощия на инспектор.

    Чл. 26 . (1) Ръководителите на проверяваните структури и отговорните за изпълнението на утвърдените предложения уведомяват писмено главния инспектор на Министерството на отбраната за изпълнението на утвърдените от министъра на отбраната предложения, съдържащи се в доклада от проверката, в определения срок. Когато такъв не е изрично посочен в доклада, срокът за уведомяване е едномесечен.

    (2) При неизпълнение на задължението в срока по ал. 1 главният инспектор на Министерството на отбраната писмено докладва на министъра на отбраната за неизпълнението.

    ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

    § 1 . По смисъла на този правилник:

    1. " Ръководители на структури " са директорите на дирекции и ръководителите на други звена в администрацията на Министерството на отбраната, ръководителите на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, командирите и началниците на формирования от Българската армия.

    2. " Длъжностни лица " са военнослужещите и цивилните служители, назначени по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , по служебни или трудови правоотношения в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия в процеса на изпълнение на функционалните им задължения съгласно длъжностните им характеристики.

    ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 2 . Правилникът се издава на основание чл. 106, ал. 9 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

    § 3 . Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" и отменя Правилника за дейността на Инспектората на Министерството на отбраната (обн., ДВ, бр. 86 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 17 от 2015 г.).

  • ПРАВИЛНИК за дейността на фонд “Условия на труд”

    Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1. С правилника се уреждат устройството, дейността и организацията на работата на фонд "Условия на труд", наричан по-нататък "фонда".

    Чл. 2. (1) Фондът е юридическо лице със седалище в София.

    (2) Фондът е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика.

    Чл. 3. Дейността на фонда е насочена към финансиране на проекти и програми за подобряване на условията на труд.

    Чл. 4. (1) Източници за набиране на средствата по фонда са:

    1. целева ежегодна субсидия от държавния бюджет в размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България;

    2. суми от фонд "Трудова злополука и професионална болест" на държавното обществено осигуряване, предвидени по бюджета на фонда за финансиране на дейности за намаляване на честотата и тежестта на осигурените социални рискове "трудова злополука и професионална болест";

    3. суми от фонд "Трудова злополука и професионална болест" на държавното обществено осигуряване, предвидени по бюджета на фонда за финансиране на дейности за диагностика на професионалните болести;

    4. доброволни вноски, дарения и завещания от български и чуждестранни граждани и от юридически лица;

    5. приходи от прояви с благотворителна цел;

    6. рекламна дейност;

    7. други източници, определени със закон или с акт на Министерския съвет.

    (2) Набраните средства от фонда се разходват за финансиране на дейностите по чл. 46, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд за:

    1. финансиране на проекти и програми за подобряване на условията на труд с браншова значимост и приложимост на резултатите;

    2. участие във финансирането на проекти за подобряване условията на труд с висок социален ефект на резултатите в отделните предприятия, определени чрез конкурс; финансовото участие е в размер до 30 на сто от стойността на проекта;

    3. диагностика на професионалните болести;

    4. разработване на нормативни актове, правила, норми и изисквания;

    5. организиране и провеждане на специализации в областта на здравословните и безопасните условия на труд;

    6. организиране и провеждане на специализирани обучения, семинари и конференции в областта на здравословните и безопасните условия на труд;

    7. наблюдение и контрол на условията на труд и факторите на работната среда;

    8. разработване и издаване на учебни и информационни материали;

    9. издръжка на дейността на фонда.

    (3) Фондът организира и осъществява счетоводната си дейност съгласно Закона за счетоводството и подготвя счетоводна информация, както следва:

    1. по периоди;

    2. финансов отчет за цялостната дейност;

    3. източници на приходи;

    4. направления на изразходване;

    5. друга отчетност по решение на управителния съвет.

    Чл. 5. (1) Фондът открива разплащателни сметки, по които се набират и разходват средствата от дейностите по чл. 4 .

    (2) Фондът формира финансов резултат от извършваната дейност.

    Глава втора – УПРАВЛЕНИЕ НА ФОНДА

    Раздел I – Органи на управление

    Чл. 6. Органи на управление на фонда са:

    1. управителният съвет;

    2. управителят.

    Раздел II – Управителен съвет

    Чл. 7. (1) Управителният съвет се състои от управител, подуправител и седем членове.

    (2) Управителят и трима от членовете на управителния съвет се назначават от министъра на труда и социалната политика.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2025 г., в сила от 21.11.2025 г.) Националният съвет по условия на труд избира от своя състав четирима от членовете на управителния съвет (по двама от национално представителните организации на работещите и на работодателите), единият от които за подуправител. Подуправителят се определя всяка година на ротационен принцип при последователно редуване на представителите на национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.

    (4) Представителят на Националния осигурителен институт в Националния съвет по условия на труд е член и на управителния съвет.

    (5) Членовете на управителния съвет получават месечно възнаграждение в размер, определен от министъра на труда и социалната политика.

    (6) Дейността на управителния съвет се урежда с правилник, утвърден от министъра на труда и социалната политика.

    Раздел III – Управител на фонда

    Чл. 8. (1) Фондът се ръководи и представлява от управител.

    (2) Управителят на фонда се назначава от министъра на труда и социалната политика за срок 4 г. без ограничение на броя на мандатите, за които едно лице може да заема тази длъжност.

    Чл. 9. Управителят на фонда:

    1. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на фонда;

    2. представлява фонда пред съдилищата, пред държавните органи и пред други лица в страната и в чужбина;

    3. се отчита за своята дейност пред управителния съвет и пред министъра на труда и социалната политика;

    4. представя на министъра на труда и социалната политика ежегоден доклад за дейността и състоянието на фонда;

    5. сключва договори, свързани с дейността на фонда;

    6. командирова със заповед служителите от фонда в страната и в чужбина;

    7. назначава експертни комисии, свързани с дейността на фонда;

    8. осъществява сътрудничество с български и международни институции и организации по въпроси, свързани с дейността на фонда;

    9. организира обучението, квалификацията и преквалификацията на служителите във фонда;

    10. организира, ръководи и контролира и другите дейности, които подпомагат, съпътстват и/или допълват основния предмет на дейност на фонда;

    11. организира разработването на вътрешните нормативни актове за дейността на фонда съгласно законодателството;

    12. сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите във фонда;

    13. утвърждава длъжностните характеристики и щатното разписание след приемането му от управителния съвет;

    14. награждава и налага дисциплинарни наказания на служителите от фонда;

    15. предлага на управителния съвет решения за промени в структурата и състава на фонда в зависимост от конкретните пазарни условия и промяната на публичните му задачи;

    16. изпълнява и други функции, възложени му с нормативни актове.

    Чл. 10. (1) Управителят на фонда може да делегира някои от правомощията си по чл. 9 на други лица от фонда по решение на управителния съвет.

    (2) В своята дейност управителят се подпомага от администрация.

    (3) При отсъствие на управителя той се замества от подуправителя.

    Глава трета – ДЕЙНОСТ НА ФОНДА

    Чл. 11. Дейността на фонда се осъществява по годишна програма, която се приема от Националния съвет по условия на труд и се утвърждава от министъра на труда и социалната политика.

    Чл. 12. (1) Фондът осъществява дейностите, свързани с подобряване на условията на труд, при спазване на изискванията на трудовото законодателство.

    (2) Фондът възлага обществени поръчки в случаите, предвидени в Закона за обществените поръчки .

    Чл. 13. (1) За изпълнение на отделни задачи и дейности фондът се подпомага от щатни експерти на Министерството на труда и социалната политика по разпореждане на министъра на труда и социалната политика.

    (2) Фондът може да привлича извънщатни сътрудници по граждански договор.

    Чл. 14. (1) Организационното и административното обслужване на фонда се осъществява от администрация с численост на персонала, определена с постановление на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.

    (2) Служителите на фонда се назначават по трудов договор.

    Чл. 15. Администрацията на фонда подпомага дейността на управителя и на управителния съвет на фонда и осигурява дейностите по административното обслужване на гражданите и юридическите лица, като:

    1. изготвя длъжностното разписание на администрацията; организира и участва в разработването, актуализирането и утвърждаването на длъжностните характеристики; организира и провежда конкурси, подбор и назначаване на служителите; изготвя документи по назначаването, преназначаването и освобождаването на служителите съгласно законодателството;

    2. образува, води и съхранява трудовите досиета на служителите;

    3. организира деловодната обработка, архивирането и съхраняването на кореспонденцията и документацията на фонда;

    4. прилага системата за атестиране на служителите; планира и подпомага организацията по обучение на служителите с цел повишаване на квалификацията им и кариерното развитие;

    5. участва в разработването на проекти на нормативни актове, свързани с дейността на фонда;

    6. изготвя проекти на договори и дава становища по законосъобразността на предложения, изготвени от други организации, физически и юридически лица;

    7. контролира законосъобразното съставяне на административните актове и другите документи, свързани с дейността на управителя и на управителния съвет на фонда;

    8. оказва правна помощ и подпомага дейността на фонда, като дава мотивирани становища по правни въпроси;

    9. осъществява процесуално представителство пред съдилищата по съдебни дела, по които фондът е страна, и при обжалване на актове на управителя на фонда, издадени в кръга на неговата компетентност, и осигурява с правни средства своевременното събиране на вземанията на фонда;

    10. организира дейностите по работа с предложенията, сигналите, жалбите и молбите на граждани и по административното обслужване на физически и юридически лица; предоставя писмени отговори по молби и запитвания на граждани, физически и юридически лица;

    11. информира обществеността за политиките на фонда и за осъществяваните от него програми и дейности;

    12. изготвя месечните ведомости за работни заплати и извършва плащанията във фонда;

    13. изготвя отчет за заетите лица, отработеното време, средствата за работна заплата и други разходи за труд, както и документи за пенсиониране, свързани с осигурителния доход;

    14. осигурява съхраняването на счетоводните документи съгласно изискванията на Закона за счетоводството ;

    15. участва при организацията, изграждането и функционирането на системите за финансово управление и контрол с цел законосъобразно и ефективно управление на бюджетните средства;

    16. разработва проекта на годишен бюджет и проекта на тригодишна бюджетна прогноза на фонда;

    17. следи за ефективното и законосъобразното разходване на бюджетните, извънбюджетните и целевите средства съгласно отпуснатите лимити при спазване на финансовата дисциплина;

    18. осигурява данните и изготвя ежемесечни, тримесечни и годишни отчети за касовото изпълнение на бюджета на фонда, които представя в Министерството на труда и социалната политика;

    19. отговаря за спазването на нормативните актове при експлоатацията и осигурява поддръжката на собствеността на фонда;

    20. организира придобиването, съхраняването, стопанисването и експлоатацията на дълготрайните и краткотрайните материални активи на фонда;

    21. изпълнява и други дейности и задачи, възложени от управителя и от управителния съвет на фонда.

    Глава четвърта – ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА

    Чл. 16. (1) Работното време на служителите при 5-дневна работна седмица е 8 часа дневно.

    (2) Работното време е от 9 ч. до 17 ч. и 30 мин. с обедна почивка от 12 ч. и 30 мин. до 13 ч.

    Чл. 17. (1) Документите, изпратени до фонда от държавни органи, от юридически или физически лица, се завеждат в регистратурата във входящ регистър, като се отбелязват датата и часът на получаването.

    (2) При завеждането на документите се извършва проверка за наличието на всички материали, посочени в тях, и се образува служебна преписка.

    Чл. 18. (1) Всички служебни преписки подлежат на насочване според адресата или съдържанието им.

    (2) Насочването на преписките по ал. 1 се извършва от управителя или от директора на фонда, като във входящия регистър се отбелязва адресатът на преписката.

    (3) Насочването на служебните преписки за работа се извършва веднага след постъпването им във фонда.

    (4) Управителят или от директорът на фонда разпределят служебните преписки с резолюция до съответните служители. Резолюцията съдържа указания, срок за изработване, дата и подпис.

    Чл. 19. Лицата, работещи по трудови правоотношения във фонда, изпълняват възложените им задачи и носят отговорност пред прекия си ръководител за изпълнението на работата в съответствие с длъжностната си характеристика.

    Чл. 20. На молбите и жалбите се отговаря в едномесечен срок от получаването им, ако в закон не е установен друг срок. В тези случаи срокът може да бъде продължаван, но за не повече от два месеца, ако се налага да бъде извършена проверка.

    Чл. 21. Изходящите от фонда документи се съставят в два екземпляра. Вторият екземпляр съдържа името и подписа на служителя, изготвил документа, и на ръководителя на съответното административно звено, като се посочва и датата.

    Чл. 22. Във фонда се води следната задължителна документация:

    1. регистър на предложенията за финансиране на проекти и програми за подобряване условията на труд;

    2. регистър на сключените договори;

    3. счетоводна документация според законовите изисквания;

    4. заповедни книги;

    5. дневник на входяща и изходяща кореспонденция.

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 1. Правилникът се приема на основание чл. 49, т. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и отменя Правилника за дейността на фонд " Условия на труд" (ДВ, бр. 28 от 2006 г.).

    § 2. Правилникът влиза в сила от 1 януари 2008 г.

  • ПРАВИЛНИК за чистотата на населените места

    1. С настоящия правилник се определят задълженията на ведомствата, учрежденията, народните съвети, предприятията, организациите и гражданите по опазване и поддържане на чистотата в населените места. 2. Опазването и поддържането на чистотата в населените места обхваща: а) отстраняването на сметта, почистването на клозетни и помийни ями, обезвредяването на сметта чрез компостиране или по друг начин, събирането и извозването на сметта от тротоарите и уличните платна; б) миенето, метенето, оросяването и снегопочистването на улици, булеварди и площади; в) чистотата в жилищни и обществени сгради, селскостопански дворове и постройки, дворни места, превозни средства, градини, паркове, стадиони, игрища, почивни станции, хижи, курортни места и др. 3. Извозването на домашната и уличната смет, миенето, метенето и оросяването на уличните платна, разчистването на снега от уличните платна и извозването му, почистването на септични ями и клозетни ями, както и стопанисването и експлоатацията на обществените клозети се извършва от предприятията и службите по чистотата при изпълнителните комитети на народните съвети. В онези населени места, където няма предприятия или служби по поддържането на чистотата, изпълнителните комитети на народните съвети със съдействието на обществените организации организират и провеждат необходимите мероприятия за опазване и поддържане на чистотата. Отпадъците при извършване на строежи, събаряне на сгради, от производствени дейности и други се извозват от съответните учреждения, организации, предприятия и лица. Сгур от централно отопление на жилищни и обществени сгради се извозва от предприятията и службите по чистота по договаряне. 4. Опазването и поддържането на чистотата по § 2, буква "в" и почистването на тротоарите от смет и сняг е задължение на гражданите, управителните съвети на етажните собствености, домсъветите на жилищните блокове, ръководителите на предприятията, учрежденията, заведенията и организациите или натоварените с тази задача лица – портиери и чистачи. 5. Изпълнителните комитети на народните съвети ръководят и контролират работата на предприятията и службите по чистота с оглед: а) редовно да се поддържа чистотата на улици, булеварди и площади; б) да се извозва домашната и уличната смет съобразно със сметонатрупването през отделните сезони на годината; в) своевременно да се почистват снегът и поледиците за осигуряване безпрепятствено движение на пешеходците и превозните средства. 6. За опазването и поддържането на чистотата изпълнителните комитети на народните съвети съвместно с органите на народната милиция определят: а) улиците, по които не може да преминават някои видове превозни средства, строителни и селскостопански машини; б) улиците, по които не може да преминава добитък (едър и дребен) извеждан на паша; в) частите на населеното място, в които се забранява отглеждането на домашни животни и птици; г) местата за събиране на добитъка за извеждане на паша; д) местата за паркиране на превозни средства, за пазарища, панаири, сборове и др. е) местата за лепене на афиши, обявления, заповеди, лозунги, некролози и др. 7. Сметищата и компостните полета се определят от изпълнителните комитети на народните съвети извън населените места, като: а) сметищата трябва да отстоят на разстояние най-малко 3 км от населеното място в подветрената му част; б) компостните полета трябва да отстоят: за градовете до 30 000 жители – на около 1 км; за градовете над 30 000 жители – не по-близо от 3 км; 8. Поддържането на чистотата в учрежденията, предприятията, заведенията и превозните средства се извършва от съответните ведомствени служби. Ръководителите на тези служби носят отговорност за неспазване на разпоредбите по чистотата. Забранява се миенето, гресирането и ремонтирането на ведомствените, обществените и частните превозни моторни и други превозни средства на уличните платна и площади. Поддържането на чистотата на местата за таксиметровите коли и на местата, където се гарират частните коли, се извършва от притежателите на превозните средства или от експлоатиращите паркинги предприятия, ако паркирането се заплаща. Карусериите на транспортните средства, превозващи товари в насипно състояние (земя, баластра, бетонов и варов разтвор, тухли, въглища и други подобни), трябва да бъдат добре уплътнени, за да не се допуска замърсяването на улиците и булевардите. Излишните земни маси, отпадъците от промишлеността, от ремонтно-строителните и други дейности се изхвърлят само на определени от изпълнителните комитети на народните съвети места, като се осигурява редовно изравняване на насипите. Строителните площадки в населените места да бъдат ограждани по указания на органите на народните съвети, съгласувано с органите на народната милиция, с оглед да не се замърсяват съседните им райони, да не се затормозва движението на пешеходците и превозните средства. При неспазване на тези изисквания да не се разрешава започване на строителството. 9. При установяване неизпълнение на т. 8 по всички пунктове органите на народната милиция да съдействуват на народните съвети, като представят нарушителите за глоба от съответните народни съвети. Да се спират от движение транспортните средства, минаващи през населени места, които замърсяват улиците и булевардите, а на водачите на колите да се налагат наказания. 1О. Забранява се замърсяването на обществени места, улици, площади, градини, паркове, обществени превозни средства (трамваи, тролейбуси, автобуси, влакове и др.), спортни обекти и съоръжения, хранителни заведения, пазарища, театри, кина, читалища, спирки, паркинги, обществени клозети и др. 11. Забранява се изгаряне на смет в дворовете, улиците, площадите, парковете, градините и др. в градовете София, Пловдив, Русе, Бургас, В. Търново, Перник, Габрово и Плевен. 12. В населените места, във всяко учреждение, предприятие, заведение, общежитие и домакинство (собственици или наематели) трябва да има достатъчно по брой и лесно носими съдове за смет с капаци. Сметта не трябва да съдържа избухливи вещества и твърди обемисти предмети като тухли, камъни и др., които могат да повредят сметосъбирачните машини. Лесно горими материали, замърсени хранителни отпадъци, клозетни хартии, употребявани превързочни материали (памуци, марли, бинтове) и др., които носят опасност за здравето на хората и животните, да бъдат изгаряни в безопасни в пожарно отношение места. 13. В населените места се устройват обществени тоалетни сгради по типови и индивидуални проекти, които се поддържат от изпълнителните комитети на народните съвети. Чистотата в отходните места в районите на гарите, пристанищата, аеропристанищата и парковете се поддържа от съответните предприятия или служби. Всяко домакинство и стопанство в канализираните и неканализираните терени трябва да има отходно място и помийна яма, уредени и поддържани съобразно санитарно-техническите изисквания. Стопанските сгради – обор, яхър и др., трябва да се изграждат така, че да не замърсяват околните терени и въздуха. Домакинствата, които отглеждат домашни животни и птици, трябва да имат в дворовете си изградени и добре поддържани торища. 14. Събирането и пренасянето на животински трупове до събирателните пунктове в населените места се извършва от собствениците. При пренасянето труповете се поставят в метални затворени съдове (кофи или специални коли на предприятията и службите по чистотата). Извозването на труповете, обезвредяването и оползотворяването им се извършва от държавните екарисажи. Извозените извън района на екарисажите животински трупове се унищожават в животински ями или пещи за изгаряне. 15. Във всяка етажна собственост и жилищен блок трябва да има вътрешен правилник за чистотата. Правилниците, изработени въз основа на наредбите на изпълнителните комитети на народните съвети, се приемат на общо събрание от живеещите в тези сгради и се поставят на видно място във входовете на сградите. С правилника се определят задълженията на обитателите по опазване и поддържане на чистотата в жилището, кухненските, таванските, зимничните и други помещения, клозетите, стълбищата, дворовете, тротоарите и пр., реда за изтупване на килими, черги, дрехи и др. Забранява се изтупването, изтърсването и простирането на вещи от лицевата страна на сградата. Това да става на нарочно определени за тази цел места. 16. Управителните съвети на етажните собствености, домсъветите на жилищните блокове, домоначалниците и управителите на други общежития упражняват контрол по опазването и поддържането на чистотата. За нарушение на Правилника за чистотата на населените места те уведомяват съответната служба за налагане на наказания или търсят съдействие от обществените организации. 17. Въз основа на разпоредбите на Правилника за чистотата на населените места изпълнителните комитети на народните съвети издават наредби за опазването и поддържането на чистотата в населените места, в които да предвиждат съответните наказания за тяхното нарушение, съгласно чл. 12а от Закона за народните съвети. 18. Контролът по изпълнение на настоящия правилник се възлага на: органите на народната милиция, които следят за спазването на § 6, 8, 9 и 10 от правилника; органите на отделите и службите Архитектура и благоустройство при народните съвети, които следят: а) при направа на второстепенни постройки – обори, кочини, помийни ями, клозети и др., да се спазват разпоредбите на Закона за планово изграждане на населените места и правилника за приложението му; б) за вземане на своевременни мерки за отстраняване на повреди във водопроводната и канализационната мрежа. Органите на Министерството на земеделието (Държавен ветеринарно-санитарен надзор), които следят за спазването на ветеринарно-санитарните изисквания в предприятията и заведенията за хранителни и технически животински продукти и суровини – § 13, ал. IV и V и § 14 от правилника. Органите на Министерството на народното здраве и социалните грижи, които следят за спазването на хигиенните изисквания и санитарните правила и норми в хранителните заведения и предприятията за производство на хранителни продукти, в промишлените обекти, заведенията за лична хигиена, детски и учебно-възпитателни заведения. В останалите случаи контролът се осъществява от органите на отделите и службите Местна промишленост и комунална дейност при изпълнителните комитети на народните съвети. Обществените организации оказват необходимото съдействие на контролните органи по изпълнение на настоящия правилник.

  • ПРАВИЛНИК за дейността на Фармакопейния комитет

    Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1. С този правилник се урежда дейността на Фармакопейния комитет.

    Чл. 2. Фармакопейният комитет е консултативен орган към министъра на здравеопазването по въпросите на действащата фармакопея.

    Чл. 3. Фармакопейният комитет координира и участва в дейности, свързани с Европейската фармакопея и с разработването на Българската фармакопея.

    Чл. 4. Фармакопейният комитет е със седалище в Изпълнителната агенция по лекарствата и адрес за кореспонденция бул. Янко Сакъзов 26.

    Глава втора – ФУНКЦИИ НА ФАРМАКОПЕЙНИЯ КОМИТЕТ

    Чл. 5. Фармакопейният комитет осъществява следните функции:

    1. консултира министъра на здравеопазването по въпроси, отнасящи се до фармакопеята;

    2. предлага за одобряване от министъра на здравеопазването на необходимите мерки, чрез които изискванията на Европейската и Българската фармакопея да бъдат въведени в Република България;

    3. организира работата по разработване на Българската фармакопея, като: 3.1. определя методите и монографиите от Европейската фармакопея, които ще бъдат включени в новите издания на Българската фармакопея, както и сроковете за превеждането им; 3.2. разглежда и одобрява постъпилите предложения за разработване на фармакопейни монографии; 3.3. одобрява окончателните текстове на методите и монографиите, подготвени в експертните групи, които ще бъдат включени в новите издания на Българската фармакопея; 3.4. организира публикуването на издания на Българската фармакопея;

    4. участва в дейностите на Комисията на Европейската фармакопея и експертните групи към нея чрез свои представители;

    5. обсъжда конкретни фармакопейни проблеми, включително лекарствена терминология;

    6. участва в работата на Европейската мрежа от официални лекарствени контролни лаборатории чрез свои представители;

    7. осъществява контакти с други фармакопейни комитети за обмен на информация;

    8. предоставя информация по фармакопейни въпроси чрез специализирани издания, на научни форуми или по електронен път.

    Глава трета – СЪСТАВ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА ФАРМАКОПЕЙНИЯ КОМИТЕТ

    Раздел I – Състав и организация на работата на Фармакопейния комитет

    Чл. 6. Фармакопейният комитет е колективен орган, в който участват представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и храните, Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), Фармацевтичния факултет при Медицинския университет – София, Националната ветеринарномедицинска служба, Института за контрол на ветеринарномедицински продукти и на българските фармацевтични производители.

    Чл. 7. Членове на Фармакопейния комитет могат да бъдат медицински или други специалисти, които имат научни постижения и практически опит в областта на разработването, анализа и приложението на лекарствата.

    Чл. 8. Членовете на Фармакопейния комитет подписват декларация съгласно приложението за спазване на конфиденциалност и че при потенциална възможност за конфликт на интереси ще информират преди заседание неговия председател и няма да участват в приемането на решения.

    Чл. 9. Фармакопейният комитет се състои от председател, заместник-председател и научен секретар, членове и технически секретар.

    Чл. 10. Организацията, цялостното ръководство и координацията на дейността на Фармакопейния комитет се извършват от неговия председател съвместно с научния секретар и заместник-председателя.

    Чл. 11. Председателят на Фармакопейния комитет:

    1. ръководи дейността и отговаря за спазване правилата на работа;

    2. съвместно с научния секретар и заместник-председателя утвърждава дневния ред и свиква заседанията на Фармакопейния комитет;

    3. обобщава дискутираните теми и предлага заключения по тях;

    4. възлага задачи на членовете на Фармакопейния комитет съгласувано с научния секретар.

    Чл. 12. Заместник-председателят на Фармакопейния комитет:

    1. подпомага председателя при осъществяването на дейността му по чл. 11 ;

    2. поема функциите на председателя при неговото отсъствие;

    3. участва в подготвителната работа преди заседанията на комитета.

    Чл. 13. Научният секретар:

    1. подготвя проект за дневен ред за заседанията на Фармакопейния комитет;

    2. ръководи подготовката на заседанията на Фармакопейния комитет и експертните групи, подпомогнат от техническия секретар;

    3. участва в заседанията на експертните групи;

    4. отговаря за крайната редакция на текстовете за Българската фармакопея;

    5. отговаря за публикуването на Българската фармакопея;

    6. осъществява контакти с Европейската фармакопея и с други фармакопейни комитети;

    7. отговаря за кореспонденцията на Фармакопейния комитет, като я съгласува с председателя на Фармакопейния комитет;

    8. участва в заседанията на Комисията на Европейската фармакопея и в ежегодната среща на секретарите на национални фармакопейни комитети.

    Чл. 14. Техническият секретар:

    1. осигурява технически заседанията на Фармакопейния комитет;

    2. води протоколи от заседанията;

    3. изготвя списък на присъствалите след всяко заседание на Фармакопейния комитет и го представя в МЗ;

    4. изпраща одобрения дневен ред и материалите за обсъждане на членовете на Фармакопейния комитет най-малко 5 дни преди заседанието;

    5. оформя технически материалите за заседанията и за публикуване;

    6. предоставя проектодокументите, които ще бъдат обсъждани на заседанията на Фармакопейния комитет и експертните групи.

    Чл. 15. Членовете на Фармакопейния комитет имат следните задължения:

    1. да се запознават с материалите за обсъждане, като при необходимост изпращат писмено становище по електронна поща до председателя и научния секретар, в зависимост от случая, най-малко 3 дни преди заседанието;

    2. да подготвят за обсъждане в определените срокове проектодокументите, за които отговарят;

    3. да опазват конфиденциалността на поверените им документи.

    Чл. 16. Заседанията на Фармакопейния комитет се ръководят от председателя, а в негово отсъствие – от заместник-председателя или научния секретар.

    Чл. 17. (1) Комитетът заседава най-малко три пъти в годината.

    (2) По предложение на ръководството и при необходимост председателят свиква извънредни заседания.

    Чл. 18. (1) Заседанията на Фармакопейния комитет се считат за редовни, ако на тях присъстват половината плюс един членове от състава му.

    (2) Решенията се приемат с квалифицирано мнозинство от присъстващите членове на комитета.

    Чл. 19. Материалите, които се обсъждат на заседанието, се докладват от член на Фармакопейния комитет или от експерт, определен предварително от председателя на комитета. При необходимост от допълнителна информация решението се отлага.

    Чл. 20. Фармакопейният комитет обсъжда всяка точка от дневния ред и приема решения, които се протоколират. В срок до 5 работни дни след заседанието техническият секретар оформя протокола, подписва го и го предоставя за подпис на председателя на съответното заседание.

    Чл. 21. Работата на Фармакопейния комитет и на експертните групи към него се подпомага от сектор "Фармакопея" към ИАЛ.

    Раздел II – Състав и организация на работата на експертните групи към Фармакопейния комитет

    Чл. 22. В помощ на Фармакопейния комитет работят химична, технологична, биологична, фармакогностична и терминологична експертни групи.

    Чл. 23. В експертните групи съвместно с фармакопейния сектор на ИАЛ се извършва превод и/или редактиране на определени монографии или текстове от Европейската фармакопея, разработване на нови монографии и текстове за Българската фармакопея и се разработват експертни становища, отнасящи се до проектомонографии на Европейската или Българската фармакопея или други фармакопейни въпроси, засягащи дейността на съответната група.

    Чл. 24. В постоянния състав на експертните групи влизат членове на Фармакопейния комитет и други експерти, които имат научни постижения или практически опит в областта на работа на групата.

    Чл. 25. За нуждите на своята работа експертните групи могат да привличат и други специалисти.

    Чл. 26. Членовете на експертните групи към Фармакопейния комитет подписват декларация съгласно приложението за спазване на конфиденциалност и че при потенциална възможност за конфликт на интереси ще информират преди заседание председателя на експертната група и няма да участват във взимането на решения.

    Чл. 27. Ръководителите на експертни групи, подпомогнати от научния секретар, организират работата в тях при необходимост от представяне на експертно становище.

    Чл. 28. При превод и разработване на проектомонографии ръководителите на експертни групи заедно с научния секретар:

    1. отговарят за разпределението на работата между експертите в групата и фармакопейния сектор на ИАЛ;

    2. определят експертите, които да преведат, редактират или разработят проектомонографиите или да представят становище по определени въпроси;

    3. контролират спазването на сроковете за изпълнение, приети от Фармакопейния комитет;

    4. определят дневния ред и свикват заседания на съответната експертна група;

    5. представят за одобрение проектомонографиите пред Фармакопейния комитет.

    Раздел III – Финансиране

    Чл. 29. Дейността на Фармакопейния комитет се финансира от бюджета на Министерството на здравеопазването съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ).

    Чл. 30. Министърът на здравеопазването определя със заповед възнагражденията на членовете на Фармакопейния комитет и на експертните групи към него за участие в заседание, както и за превод, редактиране или разработване на фармакопейна монография.

    ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

    Параграф единствен. Този правилник се утвърждава на основание чл. 15, ал. 2 ЗЛПХМ .

  • ПРАВИЛНИК за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (Загл. изм. – ДВ, бр. 19 от 2005 г.)

    ЧАСТ ПЪРВА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ РАБОТА В ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ И ПО ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МРЕЖИ

    Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2005 г.) С този правилник се определят минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, независимо от формата на собственост, наричани по-нататък "електрически уредби и мрежи".

    Чл. 2. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2005 г.) Правилникът се прилага от длъжностните лица, които ръководят, контролират, извършват оперативно обслужване и/или работи в електрически уредби и мрежи.

    (2) Правилникът се прилага и от диспечерските служби на електропреносната и електроразпределителните мрежи и от външни фирми, допускани за работа в действащи електрически уредби и мрежи.

    Чл. 3. (1) (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2005 г.).

    (2) Работодателят може да предвижда и допълнителни мерки за безопасна работа, непротиворечащи на изискванията по този правилник. С тези мерки персоналът трябва да бъде запознат под формата на разпореждания, указания и инструктажи.

    (3) За специфични работи и дейности, които не са обхванати от правилника, работодателят осигурява разработването и утвърждава вътрешни инструкции за безопасност.

    (4) При извършване на строителни и монтажни работи в действащи електрически уредби и мрежи се спазват правилата за безопасност на уреждащата ги нормативна уредба.

    Чл. 4. Правилникът не се прилага при извършване на работи под напрежение над 1000 V в случаите, когато:

    1. работещият има потенциала на тоководещата част, до която непосредствено се допира, но е изолиран от земята;

    2. работещият има постоянно потенциала на земята, но е изолиран от тоководещата част, по която се работи.

    Чл. 5. При изпълнение на работи в електрически уредби и мрежи от персонал на външна фирма координацията на действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд се осъществява от работодателя-собственик на уредбата/мрежата, а задълженията на работодателя на външната фирма по изискванията на този правилник и вътрешните инструкции се определят в договора за изпълнение.

    Чл. 6. Мерките за защита и защитните средства (лични и колективни), предвидени по този правилник, са разрешените за използване в Република България. Защитните средства са изпитани по установения ред съгласно нормативните изисквания и предписанията на производителите.

    Глава втора – ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПЕРСОНАЛА

    Раздел I – Изисквания за квалификация на персонала за безопасност при работа

    Чл. 7. (1) Персоналът, който ръководи, контролира или извършва работи/дейности по техническо и оперативно обслужване на електрически уредби и мрежи:

    1. има образование и стаж, изисквани за заеманата длъжност;

    2. е медицински освидетелстван съгласно нормативните актове за задължителни предварителни и периодични медицински прегледи на работниците и служителите;

    3. притежава квалификационна група за безопасност при работа в електрически уредби и мрежи, изисквана по този правилник.

    (2) Работодателят може да определя допълнителни изисквания за медицинско освидетелстване на персонала, извършващ дейности, свързани с определения и документиран професионален риск, когато това не противоречи на действащото законодателство.

    Чл. 8. (1) Изискваната по този правилник квалификационна група за безопасност при работа в електрически уредби и мрежи, наричана по-нататък "квалификационна група", се счита за минимална. Лицата с квалификационна група, по-висока от посочената като минимална, могат да извършват определената за нея работа или дейност и да заемат съответната длъжност.

    (2) Работодателят в зависимост от специфичните условия на работа и определения професионален риск с вътрешна инструкция може да утвърждава:

    1. квалификационна група за длъжност/дейност, за която по този правилник не е посочена група;

    2. по-висока квалификационна група от посочената за съответната длъжност/дейност.

    Чл. 9. (1) Изискваната квалификационна група трябва да е записана в съответната длъжностна характеристика.

    (2) Квалификационната група се придобива, потвърждава или променя в следните случаи:

    1. постъпване на работа;

    2. промяна на длъжност, свързана с други изисквания за квалификационна група;

    3. промяна на характера на работата или дейността и/или на свързаните с тях професионални рискове;

    4. документирани нарушения на този правилник.

    Чл. 10. (1) За придобиване на квалификационна група лицето трябва да притежава изискваните за съответната квалификационна група образование и стаж в електрически уредби/мрежи, да е преминало обучение и да е положило успешно изпит.

    (2) Притежаването на квалификационна група се доказва с удостоверение по образец, което задължително се носи по време на работа.

    Чл. 11. (1) На лицето, което нарушава или не спазва правилата за безопасност при работа по този правилник, установено и документирано от отговорно длъжностно лице, работодателят може да отнеме/понижи квалификационната група за определен срок, както и да му наложи предвидените по Кодекса на труда дисциплинарни наказания.

    (2) Квалификационната група се отнема/понижава на основание писмена заповед на работодателя или упълномощено от него лице. Удостоверението за квалификационна група се отнема, като при понижаване на групата се издава ново удостоверение с понижената квалификационна група.

    (3) Лицето, на което срокът на наложеното наказание по ал. 1 е изтекъл, задължително се явява на изпит за квалификационната група, притежавана преди наказанието.

    Чл. 12. С този правилник се определят пет квалификационни групи – от първа до пета, степенувани по отговорност на задълженията и действията на лицата, свързани с осигуряване на безопасност при работа.

    Чл. 13. (1) Първа квалификационна група се изисква за лица, назначавани на работа, като:

    1. неелектротехнически персонал – общи и строителни работници, чистачи, такелажници, бояджии, монтажници, и др., работата на които е свързана с ремонт и обслужване на неелектрическата част на електрически уредби и мрежи, обхващаща сгради, покриви, строителни конструкции, В и К и други технически проводи (инсталации);

    2. работници, които при работа използват ръчни и преносими електроинструменти от клас I на защита срещу поражение от електрически ток (със защитен проводник – зануляване, защитно заземяване или защитно изключване);

    3. ученици, стажанти от колежи и ВУЗ, както и всички новопостъпили без стаж в електрически уредби и мрежи на работа, която е свързана с тяхната експлоатация и ремонт.

    (2) За придобиване на първа квалификационна група лицата трябва:

    1. да бъдат запознати с опасностите, пораждани от електрически ток;

    2. да бъдат запознати при какви условия и техни действия електрическите уредби и мрежи могат да бъдат опасни;

    3. да знаят правилата за безопасност, пряко свързани с извършваната работа.

    Чл. 14. (1) Втора квалификационна група се изисква за:

    1. начинаещи работници, които не се допускат до самостоятелна работа и работят под прякото ръководство на електроспециалист с не по-ниска от трета квалификационна група;

    2. електрозаварчици, електрошлосери, машинисти от електротранспорта, кранисти на кранове с електрическо задвижване;

    3. лица с неелектротехническа специалност, работата на които е свързана с ремонт и експлоатация на електрически уредби и мрежи, като кранисти, булдозеристи, шофьори и др.;

    4. практиканти и стажанти от средни учебни заведения, колежи и ВУЗ с електротехническа специалност.

    (2) За придобиване на втора квалификационна група лицата трябва да имат:

    1. елементарни познания за устройство на електрически уредби/мрежи;

    2. ясна представа за опасностите от електрическия ток при доближаване/допиране до тоководещи части под напрежение;

    3. знания по правилата за безопасност и основните мерки за предпазване при работа;

    4. практически умения за оказване на първа долекарска помощ на пострадал от електрически ток.

    (3) Лицата с втора квалификационна група имат общ трудов стаж в електрически уредби/мрежи, образование и професионална квалификация най-малко:

    1. без стаж – трета степен на професионална квалификация по електротехническа специалност (техникум), стажанти от колежи и ВУЗ;

    2. един месец – втора степен на професионална квалификация по електротехническа специалност (СПТУ);

    3. три месеца – основно, незавършено или завършено средно образование без професионална квалификация/професионална квалификация по неелектротехническа специалност.

    Чл. 15. (1) Трета квалификационна група за работа в електрически уредби/мрежи с напрежение до 1000 V се изисква за:

    1. изпълнителски кадри, които самостоятелно извършват работи;

    2. оперативно-ремонтен персонал;

    3. лица, които ръководят и/или обучават работници с първа и втора квалификационна група;

    4. допускащи, наблюдаващи или изпълнители на работа с наряд;

    5. настройчици на КИП и А, лаборанти в електролаборатории, специалисти по ремонт и настройка на компютърна техника, средства за диспечерско и технологично управление и др.

    (2) Трета квалификационна група за работа в електрически уредби/мрежи с напрежение над 1000 V се изисква за изпълнителски кадри – членове на бригада.

    (3) За придобиване на трета квалификационна група лицата трябва да имат:

    1. знания по обща електротехника и устройството на електрически уредби и мрежи;

    2. ясна представа за опасностите и пораженията от електрическия ток при работа в електрически уредби/мрежи;

    3. знания по общите правила за безопасност при работа в електрически уредби/мрежи и по мерките за защита и ползването на предпазни средства;

    4. знания по специфичните правила за безопасност за извършваната работа или заеманата длъжност;

    5. знания по правилата за допускане до работа в електрическа уредба/ мрежа и способност да осъществяват надзор на лица с по-ниска квалификационна група;

    6. практически умения за оказване на първа долекарска помощ на пострадал от електрически ток.

    (4) Лицата с трета квалификационна група имат стаж с втора квалификационна група в електрически уредби/мрежи, образование и професионална квалификация най-малко:

    1. без стаж – висше електротехническо образование;

    2. един месец – стажанти от колежи и ВУЗ, обучаващи се по електротехническа специалност и положили изпит за безопасност при работа;

    3. два месеца – трета степен на професионална квалификация по електротехническа специалност;

    4. три месеца – втора степен на професионална квалификация по електротехническа специалност, висше техническо образование (неелектротехническо);

    5. четири месеца – втора и трета степен на професионална квалификация по техническа специалност(неелектротехническа);

    6. шест месеца – основно/средно образование с професионална квалификация.

    Чл. 16. (1) Четвърта квалификационна група за работа в електрически уредби/мрежи с напрежение до 1000 V се изисква за:

    1. лица, които пряко организират и ръководят изпълнение на работи по експлоатация, профилактика и ремонт;

    2. издаващи наряди и отговорни ръководители;

    3. лица, които извършват висококвалифицирани работи по настройки, изпитване, измерване.

    (2) Четвърта квалификационна група за работа в електрически уредби с напрежение над 1000 V се изисква за:

    1. оперативен и оперативно-ремонтен персонал;

    2. старши майстори;

    3. монтьори и специалисти по релейна защита, автоматика, телемеханика и свръзки;

    4. допускащи, наблюдаващи и изпълнители на работа;

    5. специалисти по КИП и А.

    (3) За придобиване на четвърта квалификационна група лицата трябва да имат:

    1. задълбочени знания по електротехника и устройство на електрически уредби и мрежи;

    2. пълни познания по схемата на уредбата/мрежата, която обслужват, опит за свободно и бързо ориентиране при извършване на манипулации и превключвания, както и умения за изпълнение и контрол на мерките за безопасност;

    3. пълна представа за опасностите и професионалния риск при работа в електрически уредби/мрежи;

    4. цялостни знания по този правилник и на специфичните правила за безопасност при работа в обслужваната уредба/мрежа;

    5. умения да организират и ръководят безопасно извършване на работите както при нормални експлоатационни условия, така и при аварийни ситуации;

    6. знания по правилата за използване на защитни средства и умения за прилагането им;

    7. знания и практически умения за прилагане на правилата за първа долекарска помощ.

    (4) Лицата с четвърта квалификационна група имат стаж с трета квалификационна група, образование и професионална квалификация най-малко:

    1. два месеца – висше електротехническо образование;

    2. три месеца – трета степен на професионална квалификация по електротехническа специалност;

    3. четири месеца – втора степен на професионална квалификация по електротехническа специалност, висше техническо образование (неелектротехническо);

    4. шест месеца – втора и трета степен на професионална квалификация по техническа специалност (неелектротехническа), средно образование с професионална квалификация;

    5. осем месеца – основно образование с професионална квалификация.

    Чл. 17. (1) Пета квалификационна група се изисква за:

    1. ръководители и техни заместници, които ръководят практическата дейност по обслужване, ремонт и контрол на електрически уредби и мрежи;

    2. ръководен и оперативен персонал на диспечерски служби;

    3. дежурни инженери в електрически и топлофикационни централи;

    4. оперативно-ремонтен персонал, който ръководи работи в подстанции, възлови станции, трафопостове и електропроводни линии, както и извършване на оперативни превключвания при напрежение над 1000 V;

    5. издаващи наряди и нареждания, отговорни ръководители за работа в електрически уредби/мрежи с напрежение над 1000 V;

    6. ръководители на служби/отдели по експлоатация и безопасност при работа.

    (2) За придобиване на пета квалификационна група лицата трябва да имат:

    1. задълбочени знания по теория и цялостни знания по устройство на електрически уредби/мрежи;

    2. цялостни познания по схемите на електрическите уредби/мрежи, опит за безпогрешно определяне на мерките за безопасност при издаване на наряд/нареждане;

    3. пълна представа за опасностите и професионалния риск при работа в електрически уредби/мрежи и последствията от тях;

    4. цялостни знания по този правилник и на специфичните правила за безопасност на извършваната работа, както и познания по нормативните актове;

    5. умения за бързо ориентиране в обстановката и способност да организират и ръководят безопасно извършване на работите както при нормални експлоатационни условия, така и при аварийни ситуации;

    6. знания по правилата за използване на защитните средства и умения за прилагането им;

    7. знания и практически умения за прилагане на правилата за първа долекарска помощ.

    (3) Лицата с пета квалификационна група имат стаж с четвърта квалификационна група, образование и професионална квалификация, най-малко:

    1. шест месеца – висше електротехническо образование;

    2. дванадесет месеца – трета степен на професионална квалификация по електротехническа специалност;

    3. осемнадесет месеца – втора степен на професионална квалификация по електротехническа специалност, висше техническо образование (неелектротехническо).

    Раздел II – Изисквания за квалификация на персонала от външна фирма за безопасност при работа

    Чл. 18. (1) При извършване на работи в действащи електрически уредби и мрежи от персонал на външна фирма отговорността за подготовката и квалификацията на персонала за безопасност при работа е на работодателя на фирмата.

    (2) Организацията на обучението и проверката на знанията и уменията на персонала по този правилник е задължение на работодателя на фирмата.

    Чл. 19. (1) Всяко лице от персонала на фирмата притежава удостоверение за квалификационна група по безопасност при работа, изисквана по този правилник, носи го по време на работа и при поискване го представя на длъжностното лице, упълномощено от работодателя – собственик на обекта, и на контролните органи.

    (2) Когато се установи, че лице от персонала на външната фирма не притежава необходимата квалификационна група за извършваната работа или удостоверението е с изтекъл срок на валидност, то не се допуска до работа.

    Раздел III – Обучение на персонала и проверка на знанията за безопасност при работа

    Чл. 20. (1) Провеждането на специализирано обучение на персонала за безопасност при работа е задължително и предхожда изпита за квалификационна група.

    (2) Програмите за обучение и въпросниците за провеждане на изпити за квалификационни групи, тематично и по съдържание, обхващат материята по този правилник и са насочени към действително извършваната работа или изпълняваната дейност. Разрешава се в програмите да се включват и теми за усвояване на материята, спомагащи за обучението и прилагането на правилника.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 22.01.2014 г.) Обучението на персонала и проверката на знанията за придобиване/потвърждаване на квалификационна група се организират и осъществяват в работно време, без или със откъсване от работа от:

    1. работодателя;

    2. енергийни предприятия, титуляри на лицензия по Закона за енергетиката ;

    3. центрове за професионално обучение, получили лицензия за осъществяване на професионално обучение поне по една от следните професии от Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6, ал. 1 на Закона за професионалното образование и обучение: електротехник, електромонтьор, техник на енергийни съоръжения и инсталации, монтьор на енергийни съоръжения и инсталации, техник по автоматизация и монтьор по автоматизация;

    4. висши училища, получили акредитация за осъществяване на обучение по професионалните направления енергетика или електротехника, електроника и автоматика съгласно Класификатора на областите за висше образование и професионалните направления, приет с ПМС № 125 от 2002 г . (обн., ДВ, бр. 64 от 2002 г.; изм., бр. 106 от 2003 г., бр. 32 от 2005 г.; доп., бр. 94 от 2005 г.).

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 22.01.2014 г.) Програмите, сроковете за обучение и датите за провеждане на изпитите за квалификационна група се определят от работодателя или от лицата по ал. 3, т. 2 – 4, съгласувано с работодателя.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 22.01.2014 г.) Обучението за придобиване/потвърждаване на квалификационна група се провежда от лица с образователно-квалификационна степен не по-ниска от "бакалавър" съгласно Закона за висшето образование и притежаващи пета квалификационна група при обучаване за четвърта и пета квалификационна група и не по-ниска от четвърта квалификационна група при обучаване за втора и трета квалификационна група.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 22.01.2014 г.) Алинея 5 не се прилага за академичния състав на висшите училища, както и за медицинските специалисти, които обучават по правилата за оказване на долекарска помощ при поражение от електрически ток.

    Чл. 20а. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 22.01.2014 г.) (1) Обучението за придобиване/потвърждаване на квалификационна група се провежда по утвърдени от работодателя писмени програми, с които се определят:

    1. минимумът от знания и умения за теоретична и практическа подготовка, необходими за придобиване/потвърждаване на съответната квалификационна група, съобразно изискванията на този правилник и специфичните характеристики на действително извършваната работа;

    2. продължителността на обучението, която за придобиване на квалификационна група не може да бъде по-малка от:

    а) 4 учебни часа – за втора квалификационна група;

    б) 8 учебни часа – за трета квалификационна група;

    в) 16 учебни часа – за четвърта квалификационна група;

    г) 24 учебни часа – за пета квалификационна група;

    3. продължителността на обучението, която за потвърждаване на квалификационна група може да бъде съкратена спрямо тази в т. 2 с до 1/2;

    4. датите и началният час за провеждане на изпитите.

    (2) Образователният минимум от знания и умения по т. 1 на ал. 1 тематично и по съдържание обхваща изискванията на този правилник и отчита специфичните характеристики на действително извършваната работа.

    Чл. 20б. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 22.01.2014 г.) (1) Сертификат за преминато обучение по безопасни методи на работа в електрически уредби и мрежи в държава – членка на Европейския съюз, се приравнява на придобита трета квалификационна група по безопасност при работа съгласно този правилник.

    (2) Обучението за потвърждаване или придобиване на по-висока квалификационна група по безопасност при работа въз основа на валиден сертификат за преминато обучение по безопасни методи на работа в електрически уредби и мрежи в държава – членка на Европейския съюз, се провежда от лицата по чл. 20, ал. 3, т. 2 – 4 по утвърдени от тях писмени програми, с които се определят:

    1. минимумът от знания и умения за теоретична и практическа подготовка, необходими за придобиване/потвърждаване на съответната квалификационна група, съобразно изискванията на този правилник и специфичните характеристики на действително извършваната работа;

    2. продължителността на обучението, която не може да бъде по-малка от:

    а) 2 учебни часа – за трета квалификационна група;

    б) 3 учебни часа – за четвърта квалификационна група.

    Чл. 21. Изпит за квалификационна група се полага:

    1. при постъпване на работа;

    2. за повишаване на квалификационна група;

    3. за възстановяване на квалификационна група след отнемане/понижаване съгласно чл. 11 ;

    4. периодично, в срокове, определени в длъжностната характеристика, но не по-дълги от една година за изпълнителския персонал и от две години – за ръководния персонал.

    Чл. 22. (1) Лицата по чл. 13, ал. 1 придобиват първа квалификационна група след обучение от лице с трета квалификационна група (обучаващ), определено със заповед на работодателя или упълномощено от него лице.

    (2) Обучението по ал. 1 се извършва на работното място съобразно характера на извършваната работа с времетраене най-малко един ден.

    (3) Обучаваното лице (обучаваният) се запознава с правилата за безопасност, пряко свързани с извършваната работа и с опасностите, пораждани от електрическия ток.

    (4) След завършване на обучението обучаващият проверява устно дали обучаваният е усвоил материята, по която е обучаван.

    (5) За резултатите от проверката се съставя протокол, примерна форма на който е дадена в приложение № 1а. Протоколът се подписва от обучаващия и от обучавания и се завежда в дневник, примерна форма на който е дадена в приложение № 2.

    (6) На издържалото проверката лице се издава удостоверение за първа квалификационна група, примерна форма на което е дадена в приложение № 3.

    (7) Когато при проверката се установи, че обучаваният не е усвоил материята, по която е обучаван, по преценка на обучаващия обучението се повтаря, след което следват процедурите по ал. 4, 5 и 6.

    (8) Когато обучаваният не издържи и втората проверка, се счита, че той е непригоден за съответната работа в електрически уредби/мрежи.

    Чл. 23. (1) Изпитът за втора, трета, четвърта и пета квалификационна група се провежда пред комисия като устен изпит и/или тест по одобрени от работодателя въпросници.

    (2) При постъпване на работа и при полагане на изпит след изтекло наказание с понижаване/отнемане на квалификационната група съгласно чл. 11 се провежда устен изпит.

    (3) В останалите случаи, без посочените в ал. 2, начинът за провеждане на изпита – устен и/или с тест, се определя от работодателя.

    Чл. 24. (1) Изпитът с тест обхваща материята, предвидена за съответната квалификационна група, като за всеки въпрос от теста има обявени четири отговора, от които само един е верен. Тестът може да се провежда и с компютър.

    (2) Изпитът с тест е успешен (издържан), когато най-малко на 80 % от въпросите е отбелязан правилният отговор.

    Чл. 25. (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 22.01.2014 г.) (1) Устният изпит пред комисия се провежда индивидуално.

    (2) Комисията се състои от председател и най-малко двама членове. В случаите по ал. 3, т. 3 в състава на комисията се включва и ръководителят на служба/отдел по експлоатация и безопасност или негов заместник.

    (3) Когато обучението се провежда от работодателя, той определя със заповед състава на комисията, като:

    1. председателят трябва да притежава пета квалификационна група;

    2. членовете на комисията при изпит за втора и трета квалификационна група трябва да притежават не по-ниска от четвърта квалификационна група;

    3. членовете на комисията при изпит за четвърта и пета квалификационна група трябва да притежават пета квалификационна група;

    4. не се изисква квалификационна група за медицински специалисти, участващи в изпитните комисии.

    (4) Когато обучението се провежда от лицата по чл. 20, ал. 3, т. 2 – 4, съставът на комисията се определя в съответствие със сключения договор за обучение, като председателят и членовете трябва да притежават квалификационна група съгласно изискванията на ал. 3.

    Чл. 26. (1) При устен изпит на изпитвания се поставят най-малко три въпроса, един от които е по правилата за оказване на първа долекарска помощ.

    (2) Отговорът на всеки въпрос се оценява с "издържал" или "неиздържал". При оценка на един от въпросите "неиздържал" се поставя обща оценка "неиздържал" и изпитът е неуспешен.

    Чл. 27. (1) Резултатите от устния изпит за втора, трета, четвърта и пета квалификационна група се документират с протокол, примерна форма на който е дадена в приложение № 1б. Протоколът се подписва от председателя, членовете на комисията и от изпитаното лице.

    (2) В протокола се вписва причината за провеждане на изпита, отбелязана, както следва:

    1. "новоназначен" – при постъпване на работа;

    2. "промяна на длъжност" – при смяна на длъжността, промяна на характера на работата или преминаване на ново работно място, за което има други изисквания за квалификационна група;

    3. "придобиване на по-висока квалификационна група";

    4. "изтекъл срок" – при изтичане на срока за периодична проверка на знанията;

    5. "нарушение" – при допуснато нарушение на правилата и инструкциите по безопасност при работа, документирано писмено;

    6. "неиздържан изпит/тест" – при неиздържан предходен изпит/тест;

    7. "нареждане" – за провеждане на извънреден изпит:

    а) при смяна на правилници, наредби и инструкции;

    б) при промяна на схеми, включване на нови съоръжения и др., което налага обучение и изпит;

    в) при допуснати аварии по субективни причини, неправилни действия или при злополуки с тежък изход;

    г) по предписание на контролни органи, когато част или целият персонал трябва да бъде подложен на извънреден изпит.

    (3) В заключението на протокола съобразно резултатите от изпита комисията записва:

    1. изпитаният издържа изпита/теста, придобива/потвърждава (съответната) квалификационна група и се допуска до работа;

    2. за новопостъпил – допуска се до работа или до стаж (дублиране), като се посочва продължителността на стажа (дублирането);

    3. изпитваният не издържа изпита/теста и подлежи отново на проверка в срок …. (до един месец).

    (4) При повторно неиздържан изпит комисията вписва в протокола "повторно неиздържан изпит" и председателят на комисията представя писмен доклад на работодателя със становище за пригодността на изпитваното лице за изпълняваната работа или заемана длъжност.

    Чл. 28. (1) Протоколът от проведен изпит при работодателя се съставя в два екземпляра и се вписва в дневник, примерна форма на който е дадена в приложение № 2.

    (2) Дневникът и един екземпляр от протокола за изпит се съхраняват от длъжностно лице, определено със заповед на работодателя, а другият екземпляр от протокола – в личното досие на изпитвания.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 22.01.2014 г.) Протоколът от проведен изпит от лицата по чл. 20, ал. 3, т. 2 – 4 се съставя в три екземпляра, два от които се изпращат на работодателя на изпитания и се съхраняват съгласно ал. 2.

    Чл. 29. (1) При успешно положен изпит на основание на протокола от изпита се издава удостоверение за квалификационна група по безопасност при работа, примерна форма на което е дадена в приложение № 3.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 22.01.2014 г.) При обучение и изпит за квалификационна група от лицата по чл. 20, ал. 3, т. 2 – 4 удостоверението за квалификационна група по безопасност при работа се издава от ръководителите им.

    (3) Удостоверението по ал. 1 се получава лично срещу подпис в дневник, примерна форма на който е дадена в приложение № 2.

    Чл. 30. (1) Новоназначени работници, които притежават квалификационна група по този правилник, и работници, преместени на друго работно място, независимо от притежаваната квалификационна група преминават обучение за безопасност при работа под ръководството и отговорността на опитен работник или специалист, определен с писмена заповед на работодателя или на упълномощено от него лице.

    (2) По време на обучението обучаваният няма право да дава оперативни нареждания, да извършва самостоятелно оперативни превключвания и други действия, а може да извършва само работи, предвидени за обучението, под прякото ръководство, наблюдение и отговорност на обучаващия.

    Чл. 31. (1) Новоназначеният оперативен персонал след обучение и успешно полагане на изпит за квалификационна група задължително преминава стаж и дублиране на дежурния за срок, определен в изпитния протокол (от 2 до 14 работни смени), под наблюдението и ръководството на обучаващия/дублирания.

    (2) Дублиране на дежурния е задължително и за оперативен персонал, който е прекъсвал работа на същото работно място за повече от 2 месеца, като продължителността на дублирането се определя индивидуално.

    (3) Допускането до стаж/дублиране на дежурния се извършва с писмена заповед на работодателя или на упълномощено от него лице.

    (4) Отговорност за спазване на правилата за безопасност при провеждане на стаж/ дублиране носят лицето, което се подготвя, и лицето, което го наблюдава, ръководи и контролира.

    (5) Допускането до самостоятелно дежурство след приключване на стажа/дублирането се извършва с писмена заповед на работодателя или на упълномощено от него лице на основание на писмен доклад от обучаващия/дублирания.

    Раздел IV – Обучение и инструктажи по здравословни и безопасни условия на труд, пожарна и аварийна безопасност

    Чл. 32. (1) Всеки работещ преминава осигурено от работодателя обучение по здравословни и безопасни условия на труд съобразно спецификата на работното място и професията.

    (2) Обучението и повишаването на квалификацията на персонала от електрическите и топлофикационните централи, електропреносните и електроразпределителни мрежи по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана се извършват съобразно общите изисквания на Наредба № 8 от 1982 г. за обучението и повишаване на квалификацията по охрана на труда и противопожарна охрана (ДВ, бр. 51 от 1982 г.).

    Чл. 33. (1) Инструктажите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на работещите в електрически уредби и мрежи се извършват съгласно общите изисквания на Наредба № 3 от 1996 г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана (ДВ, бр. 44 от 1996 г.).

    (2) Към инструктирания персонал се отнасят общите и строителните работници, такелажниците, бояджиите, монтажниците и др. от външни фирми, които извършват работи по неелектрическата част на електрически уредби и мрежи, а също така и лицата, които работят с електрифицирани машини, апарати, съоръжения, електронна техника, компютри и други или използват електрически инструменти от клас II на защита срещу поражение от електрически ток (с двойна или усилена изолация), без да участват в техническото им обслужване или ремонти. За тях не се изисква квалификационна група за безопасност при работа и се прилага Наредба № 3 за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана .

    (3) Притежаването на квалификационна група не отменя провеждането на инструктаж, изискван в съответствие с разпоредбата по ал. 1.

    Чл. 34. Обучението и инструктажите на персонала за безопасност при работа включват и свързаните с работата правила от Наредбата за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи , съответно от Наредбата за техническа експлоатация на енергообзавеждането .

    Раздел V – Изисквания към работещите за безопасност и здраве при работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 19 от 2005 г.)

    Чл. 35. Всеки работещ е длъжен да се грижи за безопасността и здравето си, както и за безопасността и здравето на другите хора, засягани от неговата дейност, в съответствие с изискванията на този правилник и инструкциите на работодателя.

    Чл. 36. (1) Работещите в съответствие със своята квалификация и дадените им инструкции са длъжни да:

    1. използват правилно машините, апаратите, инструментите, опасните вещества, транспортните средства и другите средства за дейността им;

    2. използват правилно личните предпазни средства и специалното работно облекло, които са им предоставени от работодателя;

    3. използват правилно, без да прекъсват, променят или произволно отстраняват защитните приспособления на машините, апаратите, инструментите и тези за колективна защита на хора;

    4. информират незабавно прекия си ръководител или работодателя за всяка възникнала ситуация при работа, за която имат основателни причини да смятат, че представлява сериозна и непосредствена опасност за безопасността и здравето, както и за всяка неизправност на защитните средства;

    5. сътрудничат в рамките на своята компетентност и обхват на дейност на работодателя и на отговорните длъжностни лица при изпълнение на мерките за осигуряване на безопасни условия на труд и на предписанията, дадени от контролните органи;

    6. спазват при изпълнение на възложената им работа изискванията на нормативните актове по здравословни и безопасни условия на труд, на този правилник и вътрешните инструкции за безопасност;

    7. оказват първа долекарска помощ на пострадал при трудова злополука, съдействат за извикване на спешна медицинска помощ и уведомяват прекия си ръководител за злополуката.

    (2) Работодателят не може да изисква от работещите:

    1. да извършват работи и дейности, свързани с производствен риск, за които не притежават изискваната правоспособност и квалификация;

    2. да използват непроверени, неизпитани по съответния ред и с изтекъл срок на годност лични и колективни средства за защита.

    Раздел VI – Взаимоотношения между собственици на уредби, разположени на обща територия. Извършване на работи от външни фирми

    Чл. 37. (1) Когато на територията на енергиен обект (работна площадка, сграда, помещение) са разположени уредби на различни собственици, всеки работодател – собственик на уредба, разработва вътрешни правила за безопасност при работа за своята уредба/съоръжение, а работодателят – собственик на обекта, разработва общ правилник за вътрешния ред в него.

    (2) Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд се урежда от работодателите съвместно по писмена договореност, като координират дейностите си по предпазване на работещите от рисковете при работа и своевременно се информират за тях.

    Чл. 38. (1) В електрически уредби с постоянен оперативен персонал независимо кой е собственикът, всички превключвания се извършват от оперативния персонал.

    (2) Ключове от уредбите може да притежава само оперативният персонал, а допускането на персонал на собствениците на уредби се извършва по установения ред със записване в оперативния дневник.

    Чл. 39. (1) В електрически уредби без постоянен оперативен персонал всички манипулации и работи се извършват от оперативно-ремонтния персонал на собствениците на уредби при спазване на правилника за вътрешния ред в обекта.

    (2) Ключове от уредбите могат да притежават само поименно определени лица от фирмите – собственици на уредбата, за които е представен списък на собственика на обекта.

    Чл. 40. При извършване на работи в електрически уредби/мрежи от външна фирма по договор работодателят й:

    1. представя на работодателя собственик поименен списък с квалификационната група на всяко лице, а така също и на лицата, които могат да бъдат отговорни ръководители, изпълнители на работата и отговорници за безопасността;

    2. носи отговорност за подбора и професионалния опит на своя персонал.

    Чл. 41. (1) Работодателят – собственик на електрическа уредба/мрежа, упълномощава длъжностни лица от своя персонал, които да:

    1. проверят удостоверенията за квалификационна група на лицата от списъка, представен от работодателя на външната фирма;

    2. проведат инструктаж на лицата от външната фирма;

    3. координират и контролират действията по време на работа.

    (2) Допуска се при бригада с голям числен състав инструктажът на работното място да се проведе само на техническия ръководител и/или отговорника по безопасността от външната фирма, които след това са длъжни да инструктират на работното място състава на бригадата.

    (3) Отговорност за спазване на правилата за безопасност при работа носят персоналът на външната фирма – техническият ръководител, отговорният ръководител, изпълнителят на работата и членовете на бригадата.

    Чл. 42. (1) Когато външна фирма извършва работа с използване на електрическа енергия на обекта:

    1. тя ползва собствени временни електрически табла и захранващи кабели, отговарящи на съответните нормативни изисквания;

    2. собственикът на електрическата уредба определя местата за разполагане на таблата, допустимите товари и осигурява електрозахранването им;

    3. външната фирма няма право да променя предписаното захранване и да включва товар, по-голям от определения от собственика.

    (2) Разрешава се при писмена договореност със собственика на електрическата уредба, от която ще се осъществява захранването, външната фирма да ползва електрически табла и разпределителни касети на собственика.

    Глава трета – ОРГАНИЗАЦИОННИ МЕРКИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ РАБОТА

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 43. (1) Организацията за осигуряване на безопасност при работа в електрически уредби и мрежи обхваща:

    1. определянето на лицата, отговорни за безопасното извършване на определена работа;

    2. издаването на наряд или нареждане за възлагане извършването на определената работа и оформянето на предвидените по тях процедури.

    (2) Организационните мерки за осигуряване на безопасност при работа се определят и изпълняват с документиране в дневници, наряди, бланки за превключване и др. по определени образци.

    Чл. 44. (1) Нареждането по чл. 43, ал. 1, т. 2 се дава устно – непосредствено или чрез средство за телекомуникация, като се уточняват мястото и видът на работата, условията за нейното извършване, лицата, които ще я извършват, мерките за безопасност.

    (2) Нареждането има еднократен характер и действа в продължение на работния ден на изпълнителя. Когато се налага продължаване на работата и на следващия ден, нареждането се дава отново.

    Чл. 45. (1) Нарядът за възлагане се издава писмено, по определен ред и правила съгласно този правилник, за осигуряване на безопасността на работещите при допускане до работното място, изпълнение и завършване на определена работа.

    (2) В наряда се определят видът и мястото на работата, условията за нейното извършване, времето за започване и завършване, отговорните лица за осигуряване на безопасността, мерките за безопасност, числеността и поименният състав на бригадата с притежаваната от всяко лице квалификационна група.

    (3) Срокът на действие на наряда се определя за времето, необходимо за извършване на работата, но не трябва да превишава 15 календарни дни.

    Чл. 46. (1) Нарядът се издава на формуляр, попълван с химикалка ясно и четливо, без никакви поправки и задрасквания или се съставя на компютър. Примерни образци на формуляри за наряди са дадени в приложения № 4а, 4б и 4в.

    (2) Всички позиции на формуляра, попълването на които не се налага, се отбелязват със знак "-" (тире).

    Чл. 47. (1) Нарядът се връчва лично или по куриер или се предава чрез средство за телекомуникация (телефон, радиотелефон, факс, електронна поща и др.).

    (2) Нарядът, връчван лично или по куриер, се съставя в два еднообразни екземпляра, първият от които се предава на отговорния ръководител/изпълнителя на работата/наблюдаващия и се намира винаги на работното място, а вторият екземпляр остава:

    1. в папката за наряди при оперативния/оперативно-ремонтния персонал – в електрически уредби с оперативен персонал;

    2. в папката на лицето, издало наряда – в електрически уредби без дежурен персонал и в случаите, когато отговорният ръководител/изпълнителят на работата е едновременно допускащ до работа.

    (3) Нарядът, предаван по телефон/радиотелефон, се съставя в три екземпляра. Лицето, което издава наряда, попълва един екземпляр и той остава при него, а лицето, приемащо телефонограмата/радиограмата (старшият от оперативния персонал на даден обект), попълва два екземпляра, първият от които се връчва на отговорния ръководител/изпълнителя на работата, а вторият остава при него.

    (4) Когато приемащото лице попълва формуляр за наряд, диктуван като телефонограма/радиограма, се извършва обратна проверка на записа. На мястото за подпис на издаващ наряда се вписва фамилията му и се подписва приемащото лице. Отбелязват се датата, часът на приемане и начинът, по който е предаден нарядът.

    (5) Когато при четене на наряда в отговорния ръководител, изпълнителя на работата или допускащия възникне съмнение относно взетите мерки за безопасност за допускане и извършване на работата, те са длъжни незабавно да поискат разяснение от лицето, което е издало наряда.

    Чл. 48. Броят на нарядите, които се издават едновременно на един отговорен ръководител, се определя за всеки конкретен случай от лицето, което ги издава.

    Чл. 49. Когато се налагат прекъсвания на работата, нарядът остава в действие, ако условията за извършване на работата не се променят. При промяна на условията на работа относно безопасността на работата нарядът се закрива и се издава нов наряд.

    Чл. 50. (1) Издадените наряди се регистрират в дневник за наряди, примерна форма на който е дадена в приложение № 5.

    (2) Закритите наряди се съхраняват най-малко 60 денонощия, след което могат да се унищожат. Когато при работа с наряд се е случило авария или нещастен случай, нарядът не се унищожава и се съхранява в архива на предприятието заедно с материалите по разследването.

    (3) Изписаните дневници се съхраняват най-малко 6 месеца след последното записване.

    (4) Оперативните нареждания, дадени от централната, териториалните и районните диспечерски служби, се записват на звукозаписващо устройство. Записите се съхраняват 30 денонощия, ако няма други разпореждания.

    Чл. 51. Забранява се самоволно извършване на работи или разширяване на работните места и обема на работата извън определените с нареждане или наряд.

    Раздел II – Лица, отговорни за безопасността

    Чл. 52. (1) Отговорни за безопасността са:

    1. издаващият наряд или нареждане;

    2. отговорният ръководител на работата;

    3. издаващият разрешение за подготовка и започване на работа;

    4. извършващият подготовка/обезопасяване на работното място (обезопасяващ);

    5. допускащият до работа;

    6. изпълнителят на работата;

    7. наблюдаващият;

    8. членовете на бригадата.

    (2) Извършващият подготовка на работното място (обезопасяващият) и допускащият до работа могат да бъдат едно и също лице.

    Чл. 53. (1) Лицата, които могат да издават наряд или нареждане, се определят със заповед на работодателя. Работодателят утвърждава и списък на лицата, които могат да изпълняват задълженията на отговорен ръководител и на наблюдаващ.

    (2) Заповедите по ал. 1 се актуализират при промени в състава на персонала, структурни промени или в организацията на работата.

    Чл. 54. (1) Лицето, което издава наряд или дава нареждане, носи отговорност за:

    1. организационната и техническата възможност за безопасно извършване на работата и за нейната целесъобразност;

    2. предвиждането на достатъчен брой мерки за обезопасяване на работното място;

    3. квалификацията на лицата, изпълняващи задълженията на отговорен ръководител на работата, изпълнител на работата, наблюдаващ;

    4. квалификацията на лицата, определени за извършване на работа с нареждане.

    (2) Издаващи наряд/нареждане са лицата от инженерно-техническия персонал, ръководещи техническата експлоатация, и от оперативните дежурни ръководители – диспечери, дежурни инженери.

    Чл. 55. (1) Отговорният ръководител на работата носи отговорност за:

    1. определяне на състав на бригадата, който да може да извърши възложената работа;

    2. лицата от състава на бригадата да притежават изискващата се квалификационна група за извършваната работа;

    3. провеждане на инструктаж на работното място на изпълнителя на работата и на членовете на бригадата по условията за извършване на работата и за взетите мерки за безопасност при допускане на работното място, когато изпълнява задълженията на допускащ.

    (2) Отговорният ръководител, като приема работното място от допускащия, носи отговорност наравно с него за цялостното и правилното изпълнение на указаните в наряда мерки за безопасност.

    (3) Отговорните ръководители са лица от ръководния и старшия изпълнителски електротехнически персонал, включени в списъка по чл. 53 .

    Чл. 56. (1) Издаващият разрешение за подготовка и започване на работа носи отговорност за:

    1. наличието на разрешена заявка/наряд за извършваната работа, оформен по установения ред;

    2. координацията по място и време на работа на допусканите бригади;

    3. своевременното извеждане на съоръженията от работа.

    (2) Издаващият разрешение e длъжен да уведоми оперативния персонал или лицата от оперативно-ремонтния персонал, които подготвят/допускат до работните места, за предварително извършените операции и специфични особености на подготвяните съоръжения, ако има такива.

    (3) Издаващите разрешение за подготовка и започване на работа са лицата от оперативния персонал – диспечери, дежурни инженери, дежурни в подстанции с лъчеви ВЛ до 20 kV.

    Чл. 57. (1) Извършващият подготовка на работното място (обезопасяващ работното място) носи отговорност за правилното и точното изпълнение на записаните в наряда мерки за подготовка на работното място, включително поставяне на предупредителни табели и ограждения.

    (2) Извършващият подготовка/обезопасяване на работното място е лице от оперативния/оперативно-ремонтния персонал.

    Чл. 58. (1) Допускащият до работа носи отговорност за:

    1. цялостно и правилно изпълнение на указаните в наряда мерки за обезопасяване на работното място;

    2. провеждане на инструктаж на отговорния ръководител, изпълнителя на работата и на членовете на бригадата по условията за извършване на работата и за взетите мерки за безопасност при допускане на работното място.

    (2) Допускащият до работа е длъжен:

    1. да заведе бригадата до работното място и да се осведоми за здравословното състояние на отговорния ръководител, изпълнителя на работата и членовете на бригадата;

    2. да провери по удостоверенията за квалификационна група съответствието на имената на отговорния ръководител, изпълнителя на работата и членовете на бригадата със записаните в наряда; допуска се при бригади с голям числен състав да се проверяват удостоверенията само на отговорния ръководител и на изпълнителя на работата; в такъв случай те носят отговорността за персоналното съответствие на лицата от състава на бригадата и притежаваните квалификационни групи;

    3. да изпълни записаните в наряда указания и технически мерки за безопасност и да потвърди тяхното изпълнение с подписа си в наряда; при необходимост може да се ползва помощта на член от бригадата за поставяне на табели върху портали, преносими заземители и др.;

    4. да инструктира отговорния ръководител, изпълнителя на работата и членовете на бригадата по условията на работата и да посочи границите на работното място и частите от уредбата, намиращи се под напрежение или с индуктирано напрежение, местата на поставените заземители, ограждения, табели и други знаци;

    5. да докаже пред бригадата отсъствието на напрежение по изключените и заземени тоководещи части най-напред с указател за напрежение, а след това и чрез непосредствено допиране с ръка (когато конструктивното изпълнение позволява допиране);

    6. да предаде работното място на отговорния ръководител/изпълнителя на работата и да връчи първия екземпляр на наряда, попълнен с необходимите записи и подписи.

    (3) Допускащият до работа е лице от:

    1. оперативния персонал – в уредби с дежурен персонал;

    2. оперативно-ремонтния персонал – за уредби без дежурен персонал и по въздушни и кабелни линии.

    Чл. 59. (1) Изпълнителят на работата носи отговорност за:

    1. приемане на обезопасеното работно място в съответствие със записаното в наряда;

    2. даваните от него указания и нареждания на членовете на бригадата по време на работа;

    3. спазване на предвидените в наряда мерки за безопасност от членовете на бригадата и ползването на предоставените лични предпазни средства;

    4. запазване на поставените на работното място знаци, табели, ограждения, заключващи и блокиращи устройства по време на изпълнение на работата;

    5. допуснато извършване на работа от бригадата с неизправни инструменти, приспособления или без лични предпазни средства.

    (2) Изпълнителят на работата е длъжен:

    1. да приеме работното място от допускащия или от отговорния ръководител с документиране в наряда;

    2. да осигури на работното място необходимите защитни средства, инструменти и приспособления за бригадата и да следи за правилното им използване;

    3. да изведе бригадата от работното място при непосредствена опасност за здравето или живота на работещите с уведомяване на допускащия/отговорния ръководител.

    (3) Изпълнителят на работата е старшо лице от изпълнителския електротехнически персонал.

    Чл. 60. (1) Наблюдаващият носи отговорност за:

    1. съответствие на подготвеното работно място със записаното в наряда;

    2. спазване от работещите на дадените при инструктажа указания по условията за извършване на работата в непосредствена близост до действащи електрически уредби/мрежи;

    3. наличие и запазване по местата им, по време на изпълнение на работата, на поставените преносими заземители, ограждения, знаци, табели, заключващи и блокиращи устройства;

    4. използване от работещите на предоставените им лични предпазни средства.

    (2) Наблюдаващият е длъжен:

    1. да приеме работното място от допускащия или от отговорния ръководител с документиране в наряда;

    2. да въведе бригадата на работното място само след получаване на разрешение от оперативния персонал, ръководещ изключванията, или от отговорния ръководител;

    3. да упражнява контрол над бригадата, без да извършва каквато и да е работа;

    4. да изведе бригадата при непосредствена опасност за здравето или живота на работещите и да уведоми допускащия/отговорния ръководител.

    (3) Наблюдаващите са лица от оперативно-ремонтния персонал, включени в списъка по чл. 53 , имащи право да бъдат изпълнители на работата, и лица от оперативния персонал.

    (4) Наблюдаващ се определя за упражняване на контрол над лица без квалификационна група или с първа група, които нямат право да извършват самостоятелно работа по електрически уредби и мрежи.

    Чл. 61. (1) Членовете на бригада носят отговорност за:

    1. спазване на изискванията по този правилник и вътрешните инструкции за безопасност;

    2. изпълнение на указанията и нарежданията, дадени от отговорния ръководител, изпълнителя на работата и допускащия.

    (2) Членовете на бригада са длъжни:

    1. да носят удостоверенията за квалификационна група по време на работа;

    2. да се подписват в наряда за проведен инструктаж по условията за извършване на работата и за взетите мерки за безопасност при допускане на работното място;

    3. да изпълняват указанията за безопасна работа, получени при допускане до работа и по време на работа;

    4. да се грижат за своята безопасност, а също така и за безопасността на членовете на бригадата и други хора, които могат да бъдат засегнати от тяхната дейност.

    (3) Членовете на бригада са лица от изпълнителския електротехнически персонал, притежаващи квалификационни групи от втора до четвърта.

    Чл. 62. Отговорните лица за безопасността при работа с наряд/нареждане притежават квалификационните групи, посочени в табл. 1. Таблица 1 Квалификационни групи на лицата, отговорни за безопасност при работа с наряд/нареждане Отговорно лице Категория на персонала Квалификационна група при напрежение до 1000 V над 1000 V Издаващ наряд,нареждане инженерно-технически IV(V) V Отговорен ръководител инженерно-технически, ремонтен, оперативно-ремонтен персонал IV(V) V Издаващ разрешение за подготовка и започване на работа диспечер, дежурен инженер, старши дежурен V V Подготвящ работното място (обезопасяващ) оперативен, оперативно-ремонтен персонал III IV Допускащ до работа оперативен, оперативно-ремонтен персонал III(IV) IV Изпълнител на работата бригадир, старши електро-монтьор, електромонтьор III(IV) IV Наблюдаващ оперативен, оперативно-ремонтен персонал III III(IV) Член на бригада електромонтьор, електрошлосер II – III II – IV Забележка. Отбелязаните в скоби квалификационни групи издаващият наряд може да определя според характера и сложността на работата.

    Раздел III – Съвместяване на задължения на отговорните за безопасността лица при работа с наряд

    Чл. 63. (1) При работа с наряд едно отговорно лице може да съвместява собствените си задължения с тези на друго отговорно лице, когато има дадени правомощия за това и квалификационна група не по-ниска от тази на лицето, чиито задължения съвместява в случаите, посочени в табл. 2. Таблица 2 Съвместяване на задължения на отговорните за безопасността лица при работа с наряд Отговорно лице Съвместявани задължения 1 2 Издаващ наряд Отговорен ръководител по един издаден от него наряд ________________________________________________________________________________ Отговорен ръководител на работата, когато не е издаващ наряда Изпълнител на работата в РУ с дежурен персонал, когато не е отговорен ръководител по друг наряд Допускащ до работа по въздушни и кабелни линии за напрежение над 1 kV Допускащ до работа и изпълнител на работа в РУ без дежурен персонал, както и по въздушни и кабелни линии за напрежение до 1 kV, зачислени за обслужване от оперативно-ремонтен персонал, от състава на който е и отговорният ръководител ________________________________________________________________________________ Изпълнител на работата, когато е лице от оперативно-ремонтния персонал Допускащ до работа в РУ без дежурен персонал, както и по въздушни и кабелни линии за напрежение до 35 kV ________________________________________________________________________________ Допускащ до работа Подготвящ работното място (обезопасяващ) ________________________________________________________________________________

    (2) Допуска се отговорни ръководители и изпълнители на работа при неотложна необходимост да вземат участие в работата на бригадата, когато това не пречи на преките им задължения.

    (3) Забранява се:

    1. съвместяване на задълженията на изпълнител на работата и на допускащ до работа в РУ с дежурен персонал;

    2. изпълнител на работата по един наряд да бъде едновременно изпълнител на работа и по друг наряд.

    Чл. 64. Изпълнителят на работата, когато е лице от оперативно-ремонтния персонал, може да съвместява задълженията на допускащ в случаите:

    1. с пълно изключване на напрежението;

    2. с частично изключване на напрежението, когато неизключените тоководещи части са сигурно оградени или недостъпни за случаен допир от работещите.

    Раздел IV – Работа с наряд

    Чл. 65. (1) Работата в действащи електрически уредби и мрежи се извършва с наряд.

    (2) Допуска се извършване на работи без наряд, с нареждане, в случаите, посочени в раздел XIII на тази глава.

    Чл. 66. За работа с наряд се определя бригада в състав най-малко от две лица, включително изпълнителя на работата.

    Чл. 67. При извършване на работи от неелектротехнически персонал и други лица с първа квалификационна група нарядът се издава на лицето, определено за наблюдаващ.

    Чл. 68. Работата с наряд по машини и съоръжения, които се намират извън територията на електрическа/топлофикационна централа, но са пряко (технологично) свързани с нейното функциониране, се разрешава от дежурния инженер на централата.

    Чл. 69. Организацията на работа с наряд обхваща:

    1. определяне на състава на бригадата;

    2. издаване на разрешение за подготовка и започване на работа;

    3. подготовка на работните места и допускане за извършване на работа;

    4. контрол по време на работа;

    5. оформяне на прекъсване на работата;

    6. оформяне на преместване на друго работно място;

    7. оформяне на завършване на работата; закриване на наряда;

    8. издаване на разрешение за включване на електрическата уредба/мрежа под напрежение и в работа.

    Раздел V – Определяне на състава на бригада

    Чл. 70. (1) Числеността и поименният състав на бригадата с изискващата се квалификационна група за лицата от бригадата се определят от:

    1. отговорния ръководител;

    2. издаващия наряда, когато не се определя отговорен ръководител за извършваната работа.

    (2) Числеността и съставът на бригадата се определят в зависимост от мястото и вида на работата, условията за извършване и от възможността за осигуряване на действен контрол от страна на изпълнителя на работата/наблюдаващия.

    Чл. 71. Допуска се в състава на бригадата да се включват:

    1. за работа при напрежение над 1000 V – не повече от двама практиканти (стажанти, ученици) или трима работници с втора квалификационна група, прикрепени към член на бригадата с четвърта квалификационна група;

    2. за работа при напрежение до 1000 V – не повече от трима практиканти (стажанти, ученици) или новопостъпили работници с първа квалификационна група, прикрепени към член на бригадата с трета квалификационна група.

    Чл. 72. (1) Допуска се в уредби с дежурен персонал да се привлече лице от дежурния персонал за работа в бригада, без да се включва в наряда, с разрешение на висшестоящия оперативен персонал и със записване в оперативния дневник. В такъв случай дежурният се подчинява на общо основание на изпълнителя на работата, който е отговорен за неговата безопасност.

    (2) При еднолично дежурство дежурният може да участва само в краткотрайни работи, когато това няма да попречи на задълженията му като дежурен. В такъв случай той се подчинява на изпълнителя на работата само по отношение на извършваната работа, но запазва правата си на оперативен персонал.

    Чл. 73. (1) Промени в състава на бригада могат да извършват издаващият наряд и отговорният ръководител.

    (2) Промените в състава на бригадата се документират в наряда с подписа на лицето, разрешило промените.

    (3) В случай че нареждането/разрешението за промените се получава чрез средство за телекомуникация, в наряда – табл. "Изменения в състава на бригадата", на мястото за подпис се записва фамилното име на лицето, което е дало нареждането или разрешението, и се подписва приемащият съобщението отговорен ръководител/изпълнител на работата.

    (4) Отговорният ръководител/изпълнителят на работата е длъжен да инструктира новите членове на бригадата на работното място.

    Чл. 74. Когато се налага замяна на отговорния ръководител, на изпълнителя на работата или на повече от половината от състава на бригадата, нарядът се закрива. За продължаване на работата се издава нов наряд.

    Раздел VI – Издаване на разрешение за подготовка и започване на работа

    Чл. 75. Да издават разрешение за подготовка и започване на работа имат право само лица от оперативния персонал.

    Чл. 76. (1) Разрешението може да се предаде на изпълняващия подготовката на работното място и допускането на бригадата за работа лично и чрез средствата за телекомуникация директно на работното място или чрез оперативния персонал на междинна подстанция със записване в оперативния дневник.

    (2) Разрешението от дежурния диспечер се предава по следния примерен начин: "Кабелна линия/въздушна линия (диспечерското наименование на линията) от всички страни е изключена и заземена в …… (изброяват се електрическите централи и подстанции). Разрешавам да пристъпите към работа" – име, фамилия, длъжност на лицето, издало разрешението, дата и час. Лицето, приело съобщението, се подписва в наряда.

    (3) Забранява се издаване на разрешение за започване на работа по предварително обявен час на изключване на напрежението.

    Чл. 77. Правата, задълженията и отговорностите на лицата, участващи в дейностите по чл. 75 , се уреждат с Наредбата за дейността на операторите на преносната и разпределителните мрежи и на оперативния дежурен персонал от електроенергийните обекти.

    Раздел VII – Подготовка на работното място и допускане до работа

    Чл. 78. (1) Подготовката на работното място се извършва от лице от оперативния персонал или от оперативно-ремонтния персонал, което има право да извършва оперативни превключвания в съответната уредба.

    (2) Когато отговорният ръководител съвместява задълженията на допускащ, подготовката на работното място се извършва под негово ръководство.

    Чл. 79. (1) При извършване на подготовка на работното място се забранява изменение на мерките за безопасност, предвидени в наряда.

    (2) При възникнало съмнение в предвидените мерки за безопасност извършващият подготовката прекратява подготовката до отстраняване на възникналите съмнения, включително и до издаването на нов наряд.

    Чл. 80. (1) Преди допускане на бригадата до работа трябва:

    1. допускащият да се убеди в изпълнението на техническите мерки по подготовката на работното място чрез личен оглед, по записите в оперативния дневник, оперативната схема и по съобщенията на оперативния/оперативно-ремонтния персонал;

    2. отговорният ръководител и изпълнителят на работата/наблюдаващият съвместно с допускащия да проверят подготовката на работното място с личен оглед, в границите за работа.

    (2) Проверката се документира в наряда с подписа на отговорния ръководител и на допускащия до работа.

    (3) За работи без назначен отговорен ръководител изпълнителят на работата/наблюдаващият извършва проверките по ал. 1 и се подписва в наряда.

    Чл. 81. Допускането до работа се извършва непосредствено на работното място.

    Чл. 82. Допускането до работа се документира в наряда, както следва:

    1. при допускане от оперативен персонал – в двата екземпляра на наряда, като единият екземпляр остава при изпълнителя на работата/наблюдаващия, а другият при допускащия;

    2. при допускане от отговорния ръководител/наблюдаващия/изпълнителя на работата – само в екземпляра на наряда, който се намира на работното място.

    Чл. 83. (1) Не се разрешава допускане до работа, когато:

    1. отговорният ръководител, изпълнителят на работата/наблюдаващият са болни, преуморени, нетрезви, психически разстроени и др.;

    2. удостоверенията на отговорния ръководител, изпълнителя на работата/ наблюдаващия липсват или са с изтекъл срок на валидност;

    3. на мястото на вписаните в наряда отговорен ръководител, изпълнител на работата/наблюдаващ се явяват други лица.

    (2) Разрешава се допускане до работа, когато нарушенията по ал. 1 се отнасят за един член на бригадата, който се отстранява от работното място и това се вписва в наряда.

    Раздел VIII – Контрол по време на работа

    Чл. 84. (1) Контролът по време на работата за спазване от бригадата на изискванията за безопасност се възлага на изпълнителя на работата/ наблюдаващия, който е длъжен да наблюдава всички членове от бригадата, намирайки се по възможност на най-опасния участък от работното място.

    (2) Контролът се осъществява от момента на допускане на бригадата за работа до извеждането й от обекта.

    (3) Изпълнителят на работата/наблюдаващият е длъжен:

    1. да се намира на работното място през цялото време на извършване на работата;

    2. да следи членовете на бригадата да използват предоставените им лични предпазни средства и правилно да работят с инструментите и механизацията;

    3. да предава наряда на отговорния ръководител или на лицето, издало наряда, или да извежда бригадата в безопасна зона, когато му се наложи да отсъства от работното място, с документиран запис в наряда.

    Чл. 85. (1) Допуска се кратковременно напускане на работното място от членове на бригадата само с разрешение на изпълнителя на работата.

    (2) Изпълнителят на работата няма право да напуска работното място с бригадата или да я премества на друго работно място до завръщане на временно напусналите членове на бригадата.

    Чл. 86. (1) Отговорният ръководител и оперативният персонал в електрически уредби с постоянно дежурство са длъжни периодично да проверяват спазването на мерките за безопасност от членовете на бригадата.

    (2) При констатиране на нарушения, свързани с безопасността на работата, отговорният ръководител/оперативният персонал е длъжен:

    1. да отстрани от работното място виновното лице/лица от бригадата или цялата бригада; при отстраняване на цялата бригада нарядът се отнема от изпълнителя на работата/наблюдаващия и се прави запис в него;

    2. да уведоми висшестоящия оперативен персонал.

    (3) Повторно допускане на бригадата до работа се разрешава след:

    1. отстраняване на допуснатите нарушения;

    2. изпълнение отново на всички изисквания за допускане до работа;

    3. записи в наряда както при първоначално допускане до работа, в присъствие на отговорния ръководител.

    Чл. 87. (1) Допуска се при работа по електропроводна линия изпълнителят на работата да участва в работата само когато цялата бригада се намира в зрителното му поле, но не повече от едно опъвателно поле.

    (2) По електропроводна линия, включена под напрежение, изпълнителят на работата има право да участва в работата само когато тя се извършва на разстояние от нивото на най-ниския проводник не по-малко от:

    1. за електропроводни линии с напрежение до 110 kV – 2,0 m;

    2. за електропроводни линии с напрежение 220 kV – 2,5 m;

    3. за електропроводни линии с напрежение 400 kV – 4,5 m.

    (3) По електропроводна линия с изключено напрежение бригадата едновременно може да работи на участък с дължина не по-голяма от 2 km, с изключение на монтаж и демонтаж на проводник/мълниезащитно въже в границите на опъвателно поле с дължина над 2 km. В такъв случай дължината на участъка се определя от отговорния ръководител.

    Чл. 88. Изпълнителят на работа е длъжен да отстрани бригадата от работа по електропроводна линия, когато установи, че има непосредствена опасност за здравето и живота на хората (наближаване на гръмотевична буря, неизправност на механизацията, инструментите и др.).

    Чл. 89. (1) Не се разрешава само лице от бригада да остава в електрическа уредба с напрежение над 1000 V, когато се работи без пълно изключване на напрежението.

    (2) Допуска се при специфични работи (подмяна на проходни изолатори между етажи, измерване на изолационно съпротивление и др.) само лице с четвърта квалификационна група да работи в уредбата при условие, че лично изпълнителят на работата го завежда на работното място и му дава допълнителни указания за безопасност.

    Чл. 90. При работа с частично изключване на напрежението в електрически уредби изпълнителят на работата може да участва непосредствено в работата само когато броят на работниците (заедно с него) не превишава четири човека за закрити електрически уредби и шест човека за открити електрически уредби.

    Раздел IX – Прекъсване на работа

    Чл. 91. (1) При прекъсване на работата в течение на работния ден (според условията на работа, хранене и др.) бригадата се извежда от работното място от изпълнителя на работата/наблюдаващия, а табелите, огражденията и заземителите остават по местата си.

    (2) Забранява се след прекъсване на работата член от бригадата да влиза в електрическа уредба или да се качва по стълб в отсъствие на изпълнителя на работата/наблюдаващия.

    (3) Допускането отново до работа след прекъсване в течение на работния ден се извършва лично от изпълнителя на работата/наблюдаващия.

    Чл. 92. (1) При прекъсване на работа след завършване на работния ден:

    1. работното място се почиства, проходите се освобождават, а табелите, заземленията и огражденията остават по местата си;

    2. бригадата се извежда от работното място от изпълнителя на работата/наблюдаващия;

    3. нарядът се предава на оперативния персонал (допускащия), оформен с подписа на изпълнителя на работата/наблюдаващия; в уредби без дежурен персонал нарядът остава в изпълнителя на работата/наблюдаващия.

    (2) По електропроводна линия, когато има оставени неукрепени стълбове, подемни и натегателни механизми и други подобни, с опасност за злополуки и когато на работното място има открити изкопи, се оставят наблюдаващи, които не допускат хора и животни до работните места, снемане на табели, ограждения, заземители и др.

    Чл. 93. (1) Допускането до работа на следващия след прекъсване на работата ден на подготвено работно място се извършва:

    1. от допускащия – в уредби с оперативен персонал;

    2. от отговорния ръководител/изпълнителя на работата – в уредби без оперативен персонал и по електропроводни линии.

    (2) Бригадата се допуска до работа, само след като изпълнителят на работата/наблюдаващият се убеди в безопасността на работното място, наличието на табели, ограждения, заземители и др.

    Чл. 94. Завършването на работата за деня и допускането до работа на следващия ден се оформят:

    1. в двата екземпляра от наряда – за уредби с дежурен персонал;

    2. само в екземпляра на изпълнителя на работата/наблюдаващия – за уредби без оперативен персонал и по електропроводни, кабелни линии и мрежи до 1000 V.

    Раздел X – Преместване на друго работно място

    Чл. 95. (1) В електрически уредби с напрежение над 1000 V бригадата се премества от едно работно място на друго от:

    1. допускащия до работа – в електрически уредби с оперативен персонал;

    2. отговорния ръководител/изпълнителя на работата – в електрически уредби без оперативен персонал и по електропроводни линии.

    (2) Преместването от едно работно място на друго се документира в наряда:

    1. в двата екземпляра, когато преместването се извършва от допускащ – лице от оперативния персонал;

    2. в екземпляра на изпълнителя на работата, когато преместването се извършва от отговорния ръководител/изпълнителя на работата.

    Чл. 96. (1) При изпълнение на работи без изключване на съоръжения документиране в наряда се изисква само при преместване на бригада от една електрическа уредба в друга.

    (2) В електрически уредби, въздушни и кабелни линии с напрежение до 1000 V преместването на бригада от едно работно място на друго се извършва от изпълнителя на работата/наблюдаващия без документиране в наряда.

    Раздел XI – Завършване на работа. Закриване на наряд

    Чл. 97. В електрически уредби с постоянен оперативен персонал след окончателно завършване на работата закриването на наряда се извършва в следната последователност:

    1. изпълнителят на работата/наблюдаващият след почистване на работното място и прибиране на материалите и инструментите извежда бригадата от работното място, документира в наряда окончателното завършване на работата и го предава на отговорния ръководител;

    2. отговорният ръководител след проверка на работното място и отстраняване на нередностите, ако има такива, документира в наряда окончателното завършване на работата с дата, час и подпис и съобщава за това на оперативния персонал;

    3. нарядът се предава на оперативния персонал (допускащия), който след оглед и проверка на работното място сваля временните ограждения, табели, знаци и заземители, закрива наряда и прави записи в оперативния дневник и в дневника за наряди;

    4. оперативният персонал уведомява дежурния диспечер (когато разрешението за подготовка на работното място и допускането е дадено от диспечера), записва закриването на наряда във втория екземпляр и поставя наряда в папката за закрити наряди.

    Чл. 98. В електрически уредби без оперативен персонал и за електропроводни линии след окончателното завършване на работата нарядът се закрива в следната последователност:

    1. изпълнителят на работата/наблюдаващият документира окончателното завършване на работата, включително почистването и прибирането на материалите и инструментите от работното място в наряда и го предава на отговорния ръководител;

    2. отговорният ръководител след извършване на проверка на работните места и отстраняване на нередностите, ако има такива, разрешава сваляне на временните ограждения, табели, знаци и преносими заземители, нарежда извеждане на бригадата, документира окончателното завършване на работата в наряда, закрива наряда и удостоверява това с дата, час и подпис;

    3. отговорният ръководител съобщава на диспечера/оперативния персонал за окончателното завършване на работата и закриването на наряда, като съобщението му се записва в оперативния дневник;

    4. отговорният ръководител връща закрития наряд на лицето, издало наряда, което го проверява и поставя в папката за закрити наряди; закриването на наряда се записва в дневника за извършване на работа от оперативно-ремонтния персонал или в дневника за работа с наряди по електропроводни линии.

    Чл. 99. (1) Съобщението за окончателно завършване на работата и закриване на наряда при работа по електропроводни линии се предава:

    1. лично чрез уведомяване след завръщане от работата;

    2. чрез средство за телекомуникация с обратна проверка; съобщението може да се предаде непосредствено или чрез оперативния персонал на междинна подстанция, като се спазват редът и изискванията както при предаване на разрешение за започване на работа;

    3. чрез записка, прикачена към наряда, по специален куриер.

    (2) Съобщението за завършване/прекъсване на работа чрез средство за телекомуникация при работа с изключване на напрежението се предава със следния примерен текст: "Работата по електропроводна линия … (наименованието) по наряд № … е завършена, всички преносими заземители са снети, по линията няма хора, линията може да се включи." Съобщението се подписва от отговорния ръководител/изпълнителя на работата – име, фамилия, дата, час.

    (3) Съобщението за завършване/прекъсване на работа чрез средство за телекомуникация при работа без изключване на напрежението се предава със следния примерен текст: "Работата по електропроводна линия … (наименованието) по наряд № … е завършена/прекъсната. Линията може да се включи." Съобщението се подписва от отговорния ръководител/изпълнителя на работата – име, фамилия, дата, час.

    Чл. 100. Когато по непредвидени обстоятелства (заболяване, смърт и др.) отговорният ръководител не е в състояние да закрие наряда, той се закрива от лицето, издало наряда.

    Раздел XII – Пробно включване на електрическа уредба и електропроводна линия. Разрешение за включване след окончателно завършване на работа и закриване на наряд

    Чл. 101. (1) Пробно включване на електрическа уредба/електропроводна линия или участък от нея през време на работата се разрешава след:

    1. извеждане на бригадата от работното място;

    2. сваляне на преносимите заземители, временните знаци, табели, ограждения, заключващи устройства и поставяне на постоянните знаци, табели и ограждения от оперативния/оперативно-ремонтния персонал;

    3. връщане на наряда от изпълнителя на работата на оперативния персонал с оформено ежедневно завършване на работата – в уредби с постоянен дежурен персонал.

    (2) Възстановяването на работата след пробно включване се извършва при спазване на реда и изискванията както за първоначално допускане до работа в присъствието на отговорния ръководител и с документиране в наряда.

    (3) Пробното включване и последващото изключване се извършва от оперативния персонал.

    (4) Пробното включване под напрежение при търсене на повреди в разпределителна уредба (РУ) без оперативен персонал и по електропроводни линии се извършва по искане на отговорния ръководител/изпълнителя на работата с разрешение на диспечера.

    Чл. 102. (1) На оперативния персонал се забранява да включва изключени за работа съоръжения в електрическа уредба, преди да е получил обратно наряда от отговорния ръководител, с документирано окончателно завършване на работата.

    (2) Разрешава се на оперативния персонал при неотложна необходимост с уведомяване на диспечера да включи изключени за работа съоръжения в електрическа уредба в отсъствие на бригадата и без обратно да е получен нарядът, при условие че:

    1. заземителите, табелите и временните ограждения са свалени; постоянните ограждения са поставени на мястото си; табелите "Да се работи тук!" са заменени с табели "Стой! Високо напрежение!";

    2. до завръщане на бригадите на работните места са оставени лица, които са длъжни да предупредят изпълнителя на работата и членовете на бригадата, че уредбата е включена под напрежение и се забранява възстановяване на работата; лицата остават по местата си до връщането на наряда от изпълнителя на работата.

    (3) Забранява се включване на електропроводна линия по посочения в ал. 2 начин.

    Чл. 103. (1) Разрешението за включване на електрическа уредба/ електропроводна линия под напрежение след окончателно завършване на работата се дава от дежурния диспечер/инженер.

    (2) Включване на електропроводна линия под напрежение се разрешава само след получаване на съобщение от отговорните ръководители на всички бригади, работили по линията, че работата е завършена и нарядите са закрити.

    Чл. 104. Включването на електрическа уредба/електропроводна линия под напрежение и в работа след окончателно закриване на наряд се разрешава, когато са изпълнени условията:

    1. стационарните заземители са изключени, а преносимите заземители – свалени;

    2. комплектите преносими заземители са проверени съответно по брой и по номера за евентуално забравен преносим заземител;

    3. временните ограждения и предупредителните табели, поставени преди започване на работата, са свалени и са възстановени постоянните по местата си;

    4. измерено е изолационното съпротивление, когато това е необходимо;

    5. всички наряди са закрити, когато работата се извършва по няколко наряда.

    Раздел XIII – Работа с нареждане

    Чл. 105. (1) С нареждане при напрежение над 1000 V могат да се извършват:

    1. работите без изключване на напрежението, за които не трябват специални мерки за безопасност и поставяне на временни ограждения, изисквани по този правилник;

    2. работите с пълно или частично изключване на напрежението, посочени в списъка на приложение № 6, като за всеки енергиен обект списъкът може да се допълва със специфични за обекта работи и дейности, утвърдени от работодателя.

    (2) С нареждане при напрежение до 1000 V могат да се извършват всички работи по електрически уредби, табла и съоръжения, с изключение на работите, посочени в приложение № 7.

    Чл. 106. С нареждане на висшестоящия оперативен персонал лица от оперативния/оперативно-ремонтния персонал могат да извършват работа при:

    1. малки по обем и времетраене (до един час) работи;

    2. нетърпяща отлагане работа за отстраняване на неизправности в машина или съоръжение, които могат да доведат до аварии и злополуки;

    3. бързо локализиране на авария и изолиране на повреден участък от електрическа уредба/мрежа, когато това може да стане до края на смяната.

    Чл. 107. (1) Нареждането за извършване на работа се дава на изпълнителя/наблюдаващия устно, точно и ясно – непосредствено или чрез средство за телекомуникация и се записва:

    1. в оперативния дневник – за електрически уредби с оперативен персонал;

    2. в дневника за регистриране на работите на оперативно-ремонтния персонал – за електрически уредби без дежурен персонал.

    (2) Записът в дневника съдържа най-малко:

    1. място, вид на извършваната работа и срок за изпълнение;

    2. условия за изпълнение на работата;

    3. име и фамилия на изпълнителя на работата/наблюдаващия и на членовете на бригадата, с квалификационните им групи;

    4. име и фамилия на лицето, издало нареждането, датата, часа и подписа;

    5. име и фамилия на лицето, приело нареждането, когато нареждането е предадено чрез средство за телекомуникация, датата, часа и подписа.

    Чл. 108. Изпълнителят на работата/наблюдаващият след получаване на нареждането е длъжен:

    1. да заведе бригадата на работното място и да посочи границите на обектите за работа;

    2. да запознае членовете на бригадата с условията за извършване на работата и да ги инструктира за безопасното й изпълнение;

    3. да упражнява контрол на членовете на бригадата за спазване на мерките за безопасност и сам да ги спазва;

    4. след завършване на работата да остави работното място почистено и подредено и да изведе бригадата.

    Чл. 109. При извършване на работа с нареждане може да не се определя отговорен ръководител.

    Чл. 110. (1) Завършването на работа с нареждане в електрически уредби с оперативен персонал се документира в оперативния дневник със записване на часа на завършването и с подпис на изпълнителя на работата/наблюдаващия.

    (2) В уредби без оперативен персонал завършването на работата се документира в дневника за регистриране на работите на оперативно-ремонтния персонал, като се записва часът на завършване и изпълнителят на работата/наблюдаващият се подписва, след което уведомява дежурния диспечер.

    Глава четвърта – СПЕЦИФИЧНИ ОРГАНИЗАЦИОННИ МЕРКИ ПРИ РАБОТА С НАРЯД И НАРЕЖДАНЕ В ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИ, ПОДСТАНЦИИ И ПО ЕЛЕКТРОПРОВОДНИ ЛИНИИ

    Раздел I – Определяне на отговорен ръководител при работа в електрически централи и подстанции

    Чл. 111. При работа с наряд в електрически централи и подстанции отговорен ръководител се определя от издаващия наряда за всеки конкретен случай в зависимост от мястото, характера, сложността на извършваната работа и мерките за безопасност.

    Чл. 112. Отговорен ръководител задължително се определя за:

    1. работа с използване на повдигателни и товарно-разтоварни механизми в електрически уредби;

    2. работа по електрически съоръжения и в електрически уредби с напрежение над 1000 V, с частично изключване на напрежението;

    3. работа по кабелни линии в зоната на подземни комуникации и интензивно транспортно движение.

    Раздел II – Работа по един наряд на няколко присъединения и работни места в електрически централи и подстанции

    Чл. 113. (1) В РУ с напрежение над 1000 V при изключено напрежение на всички тоководещи части, включително на въздушните и кабелните изводи и заключените входове към съседни уредби, се разрешава издаване на един наряд за едновременна работа по всички присъединения. В такъв случай не се налага определяне на отговорен ръководител.

    (2) В РУ с напрежение до 1000 V при пълно изключване на напрежението на всички тоководещи части се разрешава издаване на един наряд за едновременна работа по сборните шини на РУ, разпределителните табла, шкафовете, а също така и на всички присъединения към тях.

    Чл. 114. Разрешава се издаване на един наряд за работа по всички (или част) електродвигатели, присъединени към една РУ, на изведени в ремонт агрегати (котли, турбини, генератори) и отделни технологични уредби (дробилни и пепелоотделящи системи , мрежови подгреватели и др.), а също така и един наряд за работа по всички (или част) присъединения, захранващи тези електродвигатели.

    Чл. 115. Разрешава се издаване на един наряд за работа по шини и присъединения в РУ с единична секционирана шинна система с напрежение от 6 до 110 kV вкл. при едновременно извеждане на всички секции за ремонт независимо от броя на секциите. Бригадата може да работи на няколко места в границите на всяка секция.

    Чл. 116. (1) Разрешава се в една уредба издаване на един наряд за едновременно или поетапно изпълнение на работи на няколко работни места по едно или няколко присъединения при:

    1. полагане и изтегляне на силови и контролни кабели, изпитване на електрически съоръжения, измерване и проверка на защити, блокировки, автоматика, телемеханика, свръзки и др.;

    2. ремонт на комутационни апарати на едно присъединение, включително и техните задвижвания, намиращи се в друго помещение;

    3. ремонт на отделни кабели в тунели, колектори, шахти и канали.

    (2) Изпълнението на работите по ал. 1 се разрешава и при разсредоточаване на членове на бригадата на различни работни места.

    Чл. 117. (1) Когато е издаден един наряд за работа на няколко места, подготовката на всички работни места трябва да е завършена преди допускане на бригадата.

    (2) Разрешава се при разсредоточаване на бригада на различни работни места един или няколко членове на бригадата с трета квалификационна група да работят отделно от изпълнителя на работата, като при това той лично ги завежда и инструктира на работното място.

    Раздел III – Работа по участъци на въздушни и кабелни линии в електроразпределителни уредби на територията на електрически централи и подстанции

    Чл. 118. Работата по участъци на въздушна линия (ВЛ), разположена на територията на РУ в електрическа централа и/или подстанция, се извършва с наряд, издаден от персонала, обслужващ ВЛ.

    Чл. 119. Допускането на бригада за работа по ВЛ, окачена на портали в открита разпределителна уредба (ОРУ) и на сгради на закрита разпределителна уредба (ЗРУ), се извършва от оперативния/оперативно-ремонтния персонал на уредбата с документиране в наряда.

    Чл. 120. (1) Работата по кабелна линия, която преминава по територията на РУ, се извършва с наряд, издаден от персонала, който обслужва кабелната линия.

    (2) Допускането на бригадата за работа по кабелната линия се извършва от оперативния/оперативно-ремонтния персонал, обслужващ РУ.

    Раздел IV – Работа в електрически централи и подстанции с нареждане

    Чл. 121. С нареждане, при напрежение над 1000 V, освен работите по чл. 105, ал. 1 могат да се извършват работи по:

    1. електрически двигатели, на които захранващите кабели са отсъединени от изводите и жилата им са свързани накъсо и заземени;

    2. генератори, на които шините/кабелите са отсъединени от изводите;

    3. съоръжения на колички, извадени от клетките на КРУ.

    Чл. 122. (1) С нареждане при напрежение до 1000 V могат да се извършват всички работи, с изключение на работа по сборни шини, изводи и табла, на които може да се подаде обратно напрежение.

    (2) В помещения на РУ с нормална опасност за поражение от електрически ток работата може да се изпълнява еднолично от лице с трета квалификационна група.

    Чл. 123. (1) Разрешава се работа с нареждане без изключване на напрежението по вторични вериги, измервателни уреди, релейни защити, КИП и А, задвижвания на комутационни апарати.

    (2) Работата по ал. 1 може да се изпълнява еднолично, от лице с четвърта квалификационна група, когато се работи на безопасно разстояние от тоководещи части с напрежение над 1000 V или има поставени ограждения.

    Чл. 124. Разрешава се еднолично извършване на работи с нареждане от лице с трета квалификационна група при:

    1. почистване и косене на трева на територията на ОРУ;

    2. възстановяване на надписи по ограждения и корпуси на съоръжения, извън килиите на РУ;

    3. разкачване и свързване на електродвигатели на вентилатори и маслени помпи на силови трансформатори;

    4. почистване на въздухоочистващи филтри;

    5. ремонт и обслужване на осветителни тела, извън килиите на РУ, на височина до 2,5 m.

    Раздел V – Определяне на отговорен ръководител за работа по въздушни електропроводни линии

    Чл. 125. Отговорен ръководител за работа с наряд по ВЛ с напрежение над 1000 V се определя при:

    1. едновременна работа на две и повече бригади;

    2. работа с товароподемни машини и механизми в предпазната зона на ВЛ;

    3. монтаж и демонтаж на стълбове;

    4. пресичане с други ВЛ и пътни магистрали;

    5. включване под напрежение на реконструирани ВЛ;

    6. транспозиция на проводници, изменение начина на окачване или схемата на присъдиняване на проводници и въжета;

    7. работа по изключена тройка, когато другата тройка е под напрежение;

    8. пофазен ремонт;

    9. опасност от индуктирани напрежения от други ВЛ;

    10. извършване на върхови ревизии.

    Чл. 126. Разрешава се на издаващия наряд да определя отговорен ръководител и за други специфични работи, освен посочените в чл. 125 .

    Раздел VI – Работа с наряд по две и повече тройки на ВЛ, на участъци от ВЛ и при пресичане на ВЛ

    Чл. 127. За работа на една стълбовна линия при окачени две и повече тройки на ВЛ се издава отделен наряд за всяка тройка ВЛ.

    Чл. 128. Разрешава се издаване на един наряд за работа по няколко ВЛ (тройки):

    1. с пълно изключване на напрежението на всички линии (тройки);

    2. при работа на ВЛ в местата на пресичането им;

    3. при еднотипни работи по нетоководещи части на ВЛ, които не изискват изключване на линиите;

    4. за ВЛ с напрежение до 1000 V с поетапно извършване на работите, когато РУ/трафопостовете, от които се захранват, са изключени.

    Чл. 129. В наряда се записват за изключване и заземяване ВЛ, които пресичат или са в близост до линията, по която ще се работи.

    Чл. 130. При пофазен ремонт на ВЛ нарядът се издава за една стъпка на транспозиция на фазите.

    Чл. 131. При работа на различни участъци по един наряд преместването на бригадата от едно работно място на друго се документира в наряда.

    Чл. 132. При извършване на върхови ревизии и ремонтни работи по ВЛ с напрежение до 35 kV вкл. допускането на работните места се извършва в следния ред:

    1. обезопасяващият (лицето, което ръководи обезопасяването по бланка или с наряд) получава разрешение от дежурните диспечери в ТДС и РДС за изключване на напрежението на участъците, в които ще се работи;

    2. обезопасяващият предава чрез средство за телекомуникация на отговорните ръководители на отделните участъци разрешението за обезопасяване на работните места, за поставяне на временни заземители и за допускане на бригадите до работа.

    Раздел VII – Работа по въздушни електропроводни линии с нареждане

    Чл. 133. По ВЛ работи с нареждане могат да се изпълняват по нетоководещи части, за които не се изисква изключване на напрежението, в т. ч.:

    1. изкачване по стълбове до 3 m от земята, смятано до краката на човек;

    2. без разглобяване на конструктивни части на стълбове;

    3. разкопаване на фундаменти около стълб на дълбочина до 0,5 m;

    4. разчистване трасето на ВЛ, когато не се налагат мерки срещу падане на клони и дървета върху проводниците.

    Чл. 134. Разрешава се изпълняване на работа с нареждане от едно лице с трета квалификационна група за:

    1. оглед на ВЛ в леснопроходима местност при благоприятни климатични условия;

    2. възстановяване на табели и обозначения на стълбове;

    3. измерване на габарити с ъгломерен инструмент;

    4. противопожарно почистване на площадки около фундаменти.

    Глава пета – ТЕХНИЧЕСКИ МЕРКИ ЗА ОСИГУРЯВAНЕ НА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ РАБОТА

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 135. Работите, извършвани в действащи електрически уредби/мрежи по отношение на мерките за безопасност, се разделят на четири категории:

    1. с пълно изключване на напрежението;

    2. с частично изключване на напрежението;

    3. в близост до тоководещи части под напрежение или непосредствено по тоководещи части под напрежение;

    4. без изключване на напрежението на разстояние от тоководещи части под напрежение.

    Чл. 136. С пълно изключване на напрежението работите се извършват при снето напрежение по всички тоководещи части, вкл. и на изводите, и при заключени врати към съседни помещения на РУ под напрежение.

    Чл. 137. С частично изключване на напрежението работите се извършват при снето напрежение само на тези присъединения или участъци, по които се работи, или напрежението е напълно снето, но има незаключени врати към съседни помещения на РУ под напрежение.

    Чл. 138. В близост до тоководещи части под напрежение или непосредствено по тоководещи части под напрежение работите се извършват при изпълнение на мерки за изключване на възможността за приближаване на опасно разстояние до тях или се работи с изолиращи защитни средства и приспособления непосредствено по тоководещите части.

    Чл. 139. Без изключване на напрежението работите се извършват на безопасно разстояние от тоководещи части под напрежение, при които е изключено случайно приближаване на опасно разстояние до тях и не са необходими мерки срещу такова приближаване (работи по корпуси на съоръжения, повърхности на кабелни обвивки, извън постоянни и временни ограждения, а също така и на разстояния от неоградени тоководещи части, по-големи от посочените в чл. 143, ал. 1 и др.).

    Раздел II – Технически мерки за безопасност при работа

    Чл. 140. Техническите мерки за безопасност при работа с пълно или частично изключване на напрежението се изпълняват в следната последователност:

    1. изключване на напрежението;

    2. поставяне на знаци, табели и ограждения на работното място;

    3. проверка за отсъствие на напрежение;

    4. включване на стационарни или присъединяване на преносими заземители.

    Чл. 141. Броят на лицата и изискващите се квалификационни групи за изпълнение на техническите мерки за безопасност при работа са посочени в табл. 3. Таблица 3 Брой на лицата за изпълнение на технически мерки за безопасност при работа и техните квалификационни групи Технически мерки Напрежение на електрическата уредба/мрежа до 1000 V над 1000 V брой лица група брой лица група Проверка за отсъствие на напрежение в РУ по ВЛ 1 2 III III 1 2 IV IV, III Поставяне на преносими заземители в РУ на стълб на ВЛ на работни места по ВЛ 1 2 2 III III III 2 2 2 IV, III IV, III IV, III Сваляне на преносими заземители в РУ от стълб на ВЛ на работни места по ВЛ 1 2 2 III III III 1 2 2 III IV, III III Включване на стационарни заземители в РУ на стълб на ВЛ 1 2 III III 1 2 IV IV, III Изключване на стационарни заземители в РУ на стълб на ВЛ 1 1 III III 1 1 IV III Поставяне и сваляне под напрежение на изолационни прегради и капачки 2 IV, III 2 V, III

    Чл. 142. Обезопасяването на електропроводна линия се извършва от оперативния персонал в следната последователност:

    1. електропроводната линия се изключва от всички страни, от които може да бъде подадено напрежение, с помощта на прекъсвачи и линейни разединители/отделители;

    2. задвижванията на разединителите/отделителите в изключено положение механически се блокират/заключват и на всички командни ключове и ръчки се окачват табели "Не включвай! Работят хора!", като броят на табелите е равен на броя на работещите бригади;

    3. електропроводната линия се заземява и се поставят табели "Внимание! Заземено!";

    4. на електропроводната линия върху мнемосхемата при диспечера се поставят толкова табели, колкото е броят на работещите бригади;

    5. на мястото за работа оперативно-ремонтният персонал проверява за отсъствие на напрежение и поставя преносими заземители върху проводниците на електропроводната линия под ръководството на отговорния ръководител/изпълнителя на работата.

    Раздел III – Изключване на напрежението

    Чл. 143. (1) Изключване на напрежението се прилага за тоководещи части, по които ще се работи, както и за тези, които при работа случайно могат да бъдат допрени или доближени на разстояние, по-малко от:

    1. при напрежение до 35 kV вкл. – 1,0 m;

    2. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2005 г.) при напрежение над 35 kV до 110 kV включително – 1,5 m;

    3. при напрежение 220 kV – 2,5 m;

    4. при напрежение 400 kV – 4,5 m.

    (2) Когато напрежението на тоководещите части не може да бъде изключено по схемни и други причини, се поставят временни ограждения на разстояние от тоководещите части не по-малко от:

    1. при напрежение до 1 kV – 0,1 m;

    2. при напрежение над 1 kV до 20 kV вкл. – 0,35 m;

    3. при напрежение 35 kV – 0,6 m;

    4. при напрежение 110 kV – 1,5 m;

    5. при напрежение 220 kV – 2 m;

    6. при напрежение 400 kV – 3,5 m.

    Чл. 144. (1) Манипулациите за изключване на напрежението се извършват, като най-напред се изключат прекъсвачите, а след това разединителите – линейни и шинни.

    (2) Лицето, което извършва изключването, е длъжно да провери и да се убеди, че няма шунтирани или останали включени контакти на изключените комутационни апарати.

    Чл. 145. (1) Изключването на напрежението се извършва така, че уредбата/мрежата, по която ще се работи, да е сигурно отделена от всички страни, откъдето може да се подаде напрежение, включително и от обратно трансформиране.

    (2) Силовите трансформатори се изключват от всички страни на присъединяване, а на напреженовите измервателни трансформатори предпазителите на ниската страна се свалят и поставят предупредителни табели "Не включвай! Работят хора!".

    Чл. 146. (1) Забранява се работа по съоръжения или по части от уредба, които са отделени само с прекъсвачи от тоководещите части, намиращи се под напрежение.

    (2) Веригите за дистанционно управление на задвижванията на разединителите се прекъсват и вложките на предпазителите за оперативен ток се изваждат от гнездата. При пневматично задвижване вентилът за въздух към задвижването се затваря и блокира/заключва срещу отваряне.

    (3) Задвижванията на разединителите с ръчно управление се блокират механично срещу самоволно включване, в изключено положение.

    (4) В РУ с напрежение до 1000 V напрежението се изключва чрез изваждане на вложките на предпазителите. Когато изключването е с комутационен апарат, с недостъпни за оглед контакти, се извършва проверка за отсъствие на напрежение на изводите му или на изходящите от него шини/проводници.

    Раздел IV – Поставяне на знаци, табели и ограждения

    Чл. 147. (1) На всички вентили, ключове и ръкохватки за управление и задвижване на комутационните апарати, а също и на основата на предпазителите, с които може да се подаде напрежение към работното място, се окачват табели "Не включвай! Работят хора!", а когато на работното място са поставени преносими заземители – "Внимание! Заземено!".

    (2) При изключване на разединител с оперативна щанга табелите се окачват върху ограждението или върху специална стойка.

    Чл. 148. (1) При работа по въздушна/ кабелна линия на задвижването на линейния разединител се окачват толкова табели "Не включвай! Работят хора!", колкото е броят на работещите бригади и табели "Внимание! Заземено!" – колкото е броят на включените/поставените заземители.

    (2) Когато едновременно се работи по въздушна/ кабелна линия и нейния линеен разединител, на задвижването на шинните разединители се окачват табели "Не включвай! Работят хора!" и "Внимание! Заземено!".

    (3) Върху временни ограждения на електропроводни линии се поставят табели или надписи "Стой! Високо напрежение!".

    Чл. 149. (1) В закрити разпределителни уредби на постоянните ограждения на килиите, съседни или срещуположни на работното място, се окачват табели "Стой! Високо напрежение!".

    (2) Коридори, проходи и места, където не се разрешава преминаване, се ограждат с преносими ограждения и върху тях да се окачват табели "Стой! Високо напрежение!" с надпис, обърнат към страната на работното място.

    Чл. 150. В ОРУ на подстанции работното място се огражда с въже с окачени по него табели "Стой! Високо напрежение!" с надписа навътре към ограденото пространство, когато работата се извършва от земята или по апарати, стоящи върху отделни фундаменти и конструкции.

    Чл. 151. (1) При работа на височина върху конструкции на подстанция (портали) работното място върху конструкцията се огражда и се поставя табела "Стой! Високо напрежение!" така, че пътят по конструкцията към съседните тоководещи части да е затворен. Огражденията и табелите се поставят от лице с трета квалификационна група от състава на бригадата под ръководството на допускащия.

    (2) Приземните части на конструкциите, съседни на конструкцията, по която се изкачва персоналът, се ограждат с въже и се поставят табели: "Не се качвай! Опасно за живота!".

    (3) Върху конструкцията или стълбата, по която персоналът се изкачва към работното място, се окачва табела "Качвай се оттук!".

    Чл. 152. След присъединяване на преносим заземител на работното място се окачва табела "Да се работи тук!".

    Чл. 153. (1) На ремонтния и на оперативния персонал се забранява по време на работа да премества, сменя или прибира временни ограждения и табели. Когато това се налага от характера на работата, то се извършва само с разрешение на допускащия/изпълнителя на работата.

    (2) След завършване на работата табелите, поставени на временните ограждения и на работното място, се снемат от оперативния или оперативно-ремонтния персонал.

    (3) Табелите, поставени на ръкохватки на разединители и ключове за управление, се снемат непосредствено преди възстановяване на схемата.

    Раздел V – Проверка за отсъствие на напрежение

    Чл. 154. (1) Непосредствено преди поставяне на преносимите заземители се извършва проверка за отсъствие на напрежение на всички тоководещи части, по които ще се работи, и на тези, които се намират в опасна близост до тях.

    (2) Постоянните ограждения се снемат непосредствено преди проверката за отсъствие на напрежение.

    Чл. 155. Проверката за отсъствие на напрежение в уредби с напрежение над 1000 V се извършва с технически изправен указател за съответното напрежение, а в уредби с напрежение до 1000 V – с преносим волтметър или стандартен указател за ниско напрежение.

    Чл. 156. (1) Непосредствено преди и след проверката за отсъствие на напрежение се проверява изправността на указателя със специален уред за тестване или чрез доближаване до разположени наблизо тоководещи части под напрежение.

    (2) Проверката за отсъствие на напрежение се извършва на всички клеми на изключеното съоръжение.

    (3) По тоководещи части (шини, проводници, апарати) отсъствието на напрежение се проверява за всички фази и на неутралния проводник при изведен звезден център.

    Чл. 157. (1) Проверката за отсъствие на напрежение в уредбите с напрежение над 1000 V при ползване на указател за напрежение се извършва с диелектрични ръкавици.

    (2) В уредби с напрежение до 1000 V проверката се извършва от допускащия/изпълнителя на работата.

    Чл. 158. (1) Във влажно или дъждовно време в открити разпределителни уредби отсъствието на напрежение се установява чрез специална указателна щанга, предназначена за работа в такива условия.

    (2) При най-малки признаци (искрене, съскане и др.) или съмнение за наличие на напрежение преносимите заземители не се поставят и не се разрешава допускане до работа.

    Чл. 159. Забранява се заземяването на указателите за напрежение. Изключения се допускат за указатели, които конструктивно не действат при отсъствие на заземление.

    Чл. 160. (1) Стационарни уреди, показващи състоянието на апарати и блокиращи устройства срещу достъп в килии под напрежение, постоянно включени волтметри и други да се смятат като средства, по които не може да се прави заключение за отсъствие на напрежение.

    (2) Информацията за наличие на напрежение, получена от уреди със сигнализация, се приема за безспорна и не се допуска работа по съоръженията.

    Раздел VI – Поставяне и сваляне на преносими заземители

    Чл. 161. Преносимите заземители се поставят непосредствено след проверката за отсъствие на напрежение на тоководещите части.

    Чл. 162. (1) Преносимите заземители се присъединяват към тоководещите части на всички фази, от всички страни, откъдето може да се подаде напрежение, в т. ч. и чрез обратна трансформация.

    (2) Местата за поставяне на преносими заземители се избират така, че да са на безопасно разстояние от тоководещи части под напрежение. Когато по изключен за работа участък е възможно появяване на индуктирано напрежение, на него се поставя допълнителен заземител.

    (3) Забранява се присъединяване на преносими заземители през предпазители или прекъсвачи.

    Чл. 163. Забранява се използване на нестандартни преносими заземители със сечения и клеми, които не са оразмерени за тока на късо съединение в мястото на поставянето им.

    Чл. 164. Разрешава се поставяне само на един преносим заземител при ремонт на несекционирани събирателни шини.

    Чл. 165. В електрически уредби с двойна шинна система при ремонт на шинен разединител преносими заземители се поставят:

    1. на разклонението (вилката) към прекъсвача;

    2. на изключената шинна система или на отклонението от нея към разединителя, който ще се ремонтира.

    Чл. 166. Преносими заземители в РУ се поставят на определените за целта места, почистени от боя и съответно маркирани.

    Чл. 167. Поставянето и свалянето на преносими заземители, освен в наряда, се записва в оперативния дневник, в дневника за поставяне на преносими заземители и се отбелязва на оперативната схема.

    Чл. 168. (1) На въздушна електропроводна линия преносимите заземители се присъединяват към спусъци на мълниезащитни въжета и към тоководещи проводници с помощта на изолираща щанга.

    (2) При липса на мълниезащитно въже заземителната клема на преносимия заземител се свързва към заземлението на стълба.

    (3) Когато стълбовете са метални или стоманобетонни със специални заземителни планки, за заземяване служи самият стълб. Преносимият заземител се присъединява с помощта на клема към заземителната планка или към специално място на металния стълб.

    (4) Когато на стълба липсва подходящ спусък или заземяваща планка, преносимият заземител се свързва към изкуствен заземител (забит в земята стоманен кол или свредел на дълбочина не по-малка от 0,5 m).

    Чл. 169. (1) Поставянето на преносим заземител се извършва с диелектрични ръкавици и изолационна щанга от две лица, с изключение в РУ с напрежение до 1000 V, където се допуска поставяне на преносим заземител от едно лице.

    (2) Преносим заземител се сваля от две лица, ползващи диелектрични ръкавици и изолационна щанга.

    (3) Разрешава се в РУ независимо от напрежението едно лице да сваля преносим заземител.

    Чл. 170. (1) Включване на стационарен заземител в РУ се извършва от едно лице, а на стълб на ВЛ – от две лица.

    (2) Изключване на стационарен заземител в РУ и на стълб на ВЛ може да се извършва от едно лице.

    Чл. 171. Присъединяването на преносим заземител към "земя" се извършва преди проверката за отсъствие на напрежение. Непосредствено след проверката заземителят се присъединява най-напред към най-близката тоководеща част и след това към по-далечните.

    Чл. 172. Преносим заземител се сваля, като най-напред се отсъединява от най-отдалечената тоководеща част и накрая се отсъединява от "земя".

    Чл. 173. Забранява се да се използват заземители без клеми, както и присъединяването да се извършва чрез усукване.

    Чл. 174. (1) Комплектите преносими заземители за даден обект или уредба се маркират трайно с номер и се съхраняват окачени на определени места, означени с номерата на заземителите. В транспортно средство комплектите се съхраняват в специални сандъци.

    (2) При смяна на дежурните заземителите се предават по брой и по номер.

    Раздел VII – Работа без заземяване

    Чл. 175. Работа без заземяване, с изключване на напрежението, се разрешава, когато:

    1. характерът на работа налага временно сваляне на заземителите;

    2. не се изисква поставяне на заземители;

    3. поставянето на преносими заземители е опасно или невъзможно.

    Чл. 176. (1) Разрешава се временно сваляне на преносими заземители, когато характерът на работа по електрическите вериги не позволява заземяване (измерване на изолационно съпротивление, изпитване на съоръжения посредством външен токоизточник и др.).

    (2) При временно свалени заземители непосредствено след изпълнение на работата схемата на заземяване се възстановява в първоначалния си вид.

    (3) Заземителите, които се налага да се свалят, местоположението им и причината за тяхното сваляне се определят от издаващия наряд.

    (4) В уредби без оперативен персонал свалянето и поставянето на заземители се извършва от изпълнителя на работата и се записва в наряда.

    Чл. 177. Не се изисква поставяне на заземители:

    1. когато условията и характерът на работата не налагат доближаване до тоководещи части (работа по задвижването на изключени прекъсвачи и разединители, без качване до или върху самите съоръжения);

    2. при подмяна на директно свързани електромери (без измерителни трансформатори).

    Чл. 178. (1) Допуска се работа без заземяване по изключени тоководещи части в уредби, когато конструкцията не позволява или е опасно поставянето на преносими заземители (разпределителни касети, шкафове и др.). Тези работи се определят в списък, утвърден от работодателя.

    (2) В случаите по ал. 1 в наряда се определят мерките за безопасност при работата – отделяне с изолиращи капачки на контакти на разединители, блокиране включването на резервното захранване, ограждения и др.

    Глава шеста – ЛИЧНИ ПРЕДПАЗНИ СРЕДСТВА И СРЕДСТВА ЗА КОЛЕКТИВНА ЗАЩИТА

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 179. Тази глава се отнася за личните предпазни средства и средствата за колективна защита, наричани общо "средства за защита", използвани при работа в електрически уредби и мрежи.

    Чл. 180. Електрозащитните средства като част от средствата за защита предпазват персонала от поражение на електрически ток, от въздействие на електрическа дъга и от продукти на нейното горене, както и от въздействие на електромагнитно поле.

    Чл. 181. Електрозащитните средства се класифицират, както следва:

    1. основни, чиято електрическа изолация издържа продължително работното напрежение на електрическата уредба и при самостоятелно използване могат да осигурят необходимата защита при допиране до части, намиращи се под напрежение;

    2. допълнителни, използвани в допълнение на основните защитни средства, както и за защита от допирно и крачно напрежение, които самостоятелно не могат да осигурят защита срещу поражения от електрически ток и задължително се използват съвместно с основни електрозащитни средства.

    Чл. 182. Основните и допълнителните електрозащитни средства, които се използват при напрежение над 1000 V, са посочени в табл. 4. Таблица 4 Електрозащитни средства при напрежение над 1000 V Основни електрозащитни средства Допълнителни електро-защитни средства Изолиращи оперативни щанги Диелектрични ръкавици Изолиращи щанги за преносими заземители Диелектрични боти Диелектрични килимчета Изолиращи клещи Индивидуални екраниращи костюми Електроизмерителни клещи Предпазни екрани Указатели за напрежение Преносими заземители Указатели за сфазиране Временни ограждения Изолиращи стълби Изолиращи капачки и накладки Изолиращи площадки Изолиращи клещи за тръбни предпазители Изолиращи кошове на телескопични вишки Каски ударозащитни и електрозащитни Изолиращи обтяжки, въжета и други Указателни знаци и табели за безопасност

    Чл. 183. Основните и допълнителните електрозащитни средства, които се използват при напрежение до 1000 V, са посочени в табл. 5. Таблица 5 Електрозащитни средства при напрежение до 1000 V Основни електрозащитни средства Допълнителни електро-защитни средства Диелектрични ръкавици Диелектрични боти Изолиращи оперативни щанги Диелектрични килимчета Изолиращи клещи Преносими заземители Електроизмерителни клещи Изолиращи капачки и накладки Указатели за напрежение Временни ограждения Монтьорски инструменти с изолирани ръкохватки Указателни знаци и табели за безопасност

    Чл. 184. Освен посочените в табл. 4 и 5 електрозащитни средства при работа в електрическите уредби и мрежи се използват средства за индивидуална защита, като предпазни очила, предпазни ръкавици, противогази или цели защитни маски с филтри за токсични газове, отделяни от изгарянето на изолация и масла, предпазни колани и въжета, съобразно извършваната работа и оценката на риска.

    Чл. 185. Към електрозащитните средства не се отнасят конструктивните части на електрически уредби като постоянни ограждения, стационарни заземителни ножове и други подобни.

    Чл. 186. (1) Защитните средства трябва да отговарят на изискванията на съответните нормативни актове и да са били подложени на изпитвания – периодични или извънредни.

    (2) Сроковете за периодични изпитвания се определят съобразно изискванията на специалните нормативни актове и указанията на производителите.

    Раздел II – Общи правила за използване и съхранение на защитни средства

    Чл. 187. Използването на защитни средства при работа в електрически уредби и съхраняването им се определя с този правилник и вътрешни инструкции съобразно конкретните условия.

    Чл. 188. (1) Работодателят осигурява необходимите защитни средства за електрическите уредби, отделните оперативно-ремонтни бригади и персонала, който обслужва уредби без постоянно дежурство, съобразно възприетата организация за извършване на работите.

    (2) Изискваният минимален брой защитни средства, водени като инвентарни в разпределителни уредби, в цехове на електрически централи, в подстанции, във възлови станции и др., е посочен в табл. 6, 7 и 8.

    (3) Защитните средства се зачисляват като инвентарно имущество на оперативно-ремонтните бригади, на бригадите за централизиран ремонт, на подвижните лаборатории, на оперативния персонал и др.

    (4) Разрешава се защитните средства да се зачисляват за индивидуално ползване. Таблица 6 Минимален брой на защитни средства за електрически уредби с напрежениедо 1000 V Изолиращи клещи 1 брой Указател за напрежение 1 брой Диелектрични ръкавици 2 чифта Диелектрични боти или галоши 2 чифта Диелектрични килимчета 2 броя Предпазни очила 2 броя Предпазни табели 4 комплекта – най-малко Преносими заземители 2 броя – най-малко Противогази и щитове за лице 2 броя Временни ограждения според местните условия Таблица 7 Минимален брой на защитни средства за електрически уредби с напрежение над 1000 V, обслужвани от оперативен персонал Изолиращи оперативни щанги 2 броя за всяко напрежение Изолиращи щанги за преносими заземители 2 броя за всяко напрежение Указатели за напрежение 2 броя за всяко напрежение Изолиращи клещи 1 брой за всяко напрежение (до 35 kV) Диелектрични ръкавици 2 чифта – най-малко Диелектрични боти 2 чифта Преносими заземители (при липса на стационарни заземяващи ножове) 2 броя за всяко напрежение – най-малко Преносими заземители при наличие на стационарни заземяващи ножове 2 броя, според местните условия – най-малко Временни ограждения 2 броя – най-малко Предпазни очила 2 броя Предпазни табели според местните условия Противогази 2 броя Таблица 8 Минимален брой на защитни средства за електрически уредби с напрежение над 1000 V без оперативен персонал (при централизирано обслужване) Изолиращи оперативни щанги 1 брой за всяко напрежение Изолиращи щанги за преносими заземители 1 брой за всяко напрежение Указатели за напрежение 1 брой за всяко напрежение Диелектрични боти 1 чифт Временни ограждения (щитове) 2 броя Предпазни табели 4 комплекта – най-малко Преносими заземители при липса на стационарни заземителни ножове 2 броя за всяко напрежение – най-малко Преносими заземители при наличие на стационарни заземителни ножове 2 броя, според местните условия – най-малко Диелектрични ръкавици 2 чифта Защитните средства могат да се намират в автомобила на обслужващата бригада.

    Чл. 189. В закрита разпределителна уредба трябва да има поне една оперативна щанга и една изолираща поставка или диелектрични боти.

    Чл. 190. Персоналът, който самостоятелно извършва подготовка на работното място, трябва да разполага с инвентарни указатели за напрежение за всяко напрежение на обслужваните уредби, въздушни и кабелни електропроводи и не по-малко от два комплекта диелектрични ръкавици.

    Чл. 191. (1) Защитните средства, зачислени за индивидуално ползване, се регистрират в дневник за наличността на защитни средства, със записване датата на предаване, наименованието и номера на защитното средство и подпис на лицето, което ги е получило.

    (2) Лицата, на които са зачислени защитни средства за индивидуално ползване, отговарят за правилната им експлоатация и за своевременното им изваждане от употреба при установяване на повреда или изтекъл срок за проверка.

    Чл. 192. (1) Защитните средства се използват само по прякото им предназначение.

    (2) Електрозащитните средства се използват при напрежение, не по-високо от това, за което са предвидени.

    Чл. 193. Преди всяка употреба персоналът, който ще ползва защитни средства, е длъжен:

    1. да извърши външен преглед за отсъствие на видими повреди и замърсявания по защитното средство;

    2. да провери дали маркираното на защитното средство напрежение съответства на напрежението на уредбата или мрежата, в която ще се използва;

    3. да провери по маркировката дали не е изтекъл срокът на периодичното изпитване; при изтекъл срок се забранява използване на защитното средство;

    4. да провери диелектричните ръкавици за отсъствие на пробождания чрез навиване откъм отвора; проверката не се извършва чрез надуване с уста.

    Чл. 194. (1) Забранява се използване на основни изолиращи защитни средства на открито при дъжд, сняг, мъгла, слана или скреж.

    (2) Допуска се в условията по ал. 1 да се използват изолиращи защитни средства със специална конструкция, предназначени за работа при такива условия.

    (3) В открити уредби при влажно време, дъжд и сняг могат да се използват щанги за поставяне на преносими заземители.

    (4) Изолиращи щанги за закрити уредби в сухо време могат да се използват в открити уредби.

    (5) Измервателни щанги могат да се използват в открити уредби само в сухо време.

    Чл. 195. Изолиращите щанги не се заземяват, с изключение на случаите, когато устройството на щангите или условията на работа налагат заземяване.

    Чл. 196. (1) Кухи изолиращи щанги, употребявани за почистване на изолация под напрежение с помощта на прахосмукачка, се почистват преди започване на работа и периодично в процеса на работата.

    (2) Работата с кухи щанги се извършва с диелектрични ръкавици.

    Чл. 197. (1) Разрешава се използването на изолиращи клещи за подмяна на предпазители, поставяне и снемане на изолиращи капачки и др. само в уредби с напрежение до 35 kV.

    (2) Изолиращи клещи могат да се използват както в закрити, така и в открити електрически уредби. Във влажно време при мъгла, дъжд и сняг в електрически уредби се допуска използване на изолиращи клещи само когато предварително е изключено напрежението на частта от уредбата, по която ще се работи с клещите.

    (3) По електроизолационната част на клещите не трябва да има пукнатини, обелвания, драскотини и замърсявания.

    Чл. 198. (1) При работа с изолиращи клещи работещият използва диелектрични ръкавици и боти (ботуши) или стои върху изолираща основа (диелектрично килимче, изолационна поставка).

    (2) Работещият държи изолиращите клещи здраво с ръце, без да се допира до каквито и да било части от уредбата, както и до изолиращата част на ограничителния (предпазния) пръстен.

    (3) При работа клещите не се заземяват.

    Чл. 199. (1) Диелектричните ръкавици, които се използват в електрическите уредби, са от няколко размера за удобство при ползването им.

    (2) При работа на открито през зимния сезон се използват диелектрични ръкавици с големина, която позволява под тях да се поставят вълнени или други ръкавици за предпазване от студ.

    (3) Ръкавиците се дезинфекцират периодично с препарати, предписани от производителя, не по-рядко от един път на три месеца.

    Чл. 200. (1) Диелектрични боти и галоши се съхраняват на тъмно и прохладно в затворени шкафове или в сандъчета, отделно от инструментите. Ботите и галошите се пазят от механични повреди и от действието на масла, бензин и други подобни вещества с разрушаващо действие.

    (2) Забранява се използване на диелектрични боти и галоши за дейности, които не са свързани с работа в електрически уредби.

    (3) Диелектричните боти и галоши в дадена електрическа уредба се осигуряват в няколко размера или по най-големия размер на краката на работещите.

    Чл. 201. Диелектрични килимчета и пътеки се използват само като допълнително защитно средство в закрити електрически уредби при операции със задвижване на разединители и прекъсвачи, пусково-регулираща апаратура и други подобни.

    Чл. 202. (1) Монтьорските инструменти с електроизолационни дръжки се използват като основно защитно средство в електрически уредби с напрежение до 1000 V.

    (2) При работа без изключване на напрежението монтьорските инструменти с електроизолационни дръжки се употребяват заедно с диелектрични ръкавици и галоши, с изключение на работите по командни табла, във вериги на вторична комутация и др. подобни, където използването на диелектрични ръкавици не е задължително.

    Чл. 203. При проверка за наличие или отсъствие на напрежение указателите за напрежение не се заземяват. Изключение се допуска при работа с указатели по дървени стълбове и конструкции, когато индикаторът на указателя не осигурява достатъчно светене при наличие на напрежение.

    Чл. 204. (1) Указателите за напрежение над 1000 V се насочват към проверяваните части на разстояние, достатъчно за задействането им. Допиране е необходимо само когато проверяваната част не е под напрежение.

    (2) При проверката с указатели за напрежение над 1000 V се използват диелектрични ръкавици.

    (3) В открити електрически уредби за напрежение над 1000 V при неблагоприятни метеорологични условия се допуска използване само на указатели, които не изискват директен допир до тоководещите части (работещи на индукционен принцип и др.).

    (4) Указателите за напрежение над 1000 V се съхраняват в калъфи или затворени шкафове.

    Чл. 205. Забранява се като указатели за напрежение до 1000 V да се използват импровизирано свързани една или две обикновени лампи с нажежаема жичка в открито изпълнение.

    Чл. 206. (1) При измервания с токоизмервателни клещи и напрежение над 1000 V се използват диелектрични ръкавици.

    (2) Забраняват се измервания с токоизмервателни клещи върху стълбове на електропроводи с напрежение над 1000 V.

    Чл. 207. Манипулациите по поставяне и сваляне на преносим заземител се извършват с диелектрични ръкавици.

    Чл. 208. (1) Предпазни очила се използват при следните работи:

    1. замяна на предпазители под напрежение;

    2. рязане на кабели и отваряне на муфи по кабелни линии, намиращи се в експлоатация;

    3. спояване на кабели и заливане на кабелни муфи;

    4. заливане на акумулатори, струговане и шлифоване на пръстени и колектори.

    (2) Преди продължително използване на предпазни очила повърхността на стъклата откъм страната на очите се намазва с паста за предпазване от запотяване.

    Чл. 209. (1) При работа в близост до тоководещи части под напрежение по електропроводи и в разпределителни уредби се използват предпазни колани с ремък (кожен, синтетичен).

    (2) При работа по изключен електропровод или разпределителна уредба, а също и далече от части под напрежение се допуска използване на колани с верига.

    (3) Предпазно въже се употребява като допълнителна мярка за безопасност, когато работното място се намира на разстояние, непозволяващо закрепване с ремъка или веригата на предпазния колан към стълба или конструкцията.

    Чл. 210. (1) При аварии в ЗРУ, съпроводени с разтопяване на метал и горене на изолационни материали, влизането за установяване на причините за аварията или за отстраняването й се извършва със специални противогази или изолиращи апарати (костюми).

    (2) Не се разрешава използване на обикновени противогази с филтриращо действие, които не предпазват от отравяне с газове в голяма концентрация.

    Чл. 211. Защитните средства се съхраняват съгласно указанията на производителя, дадени в съпровождащата документация, или съобразно правила, определени във вътрешна инструкция.

    Раздел III – Контрол и изпитване на защитни средства

    Чл. 212. Защитните средства се приемат в експлоатация, след като са проверени по указанията в съпровождащата документация на производителя им.

    Чл. 213. (1) Периодичните изпитвания се извършват в срокове и по норми, указани от производителя им.

    (2) Извънредни изпитвания се извършват при наличие на признаци на неизправност след всеки ремонт и при подмяна на техни части.

    (3) Резултатите от изпитванията се записват в дневник на лабораторията, която извършва изпитванията.

    Чл. 214. (1) Наличието и състоянието на защитните средства, които се намират в експлоатация, се проверяват на три месеца от упълномощени от работодателя лица.

    (2) Резултатите от проверката по ал. 1 се регистрират в дневник за отчитане и поддържане на защитните средства с посочване на датата и името на проверяващия.

    (3) Когато се установи повреда/непригодност на защитно средство, то се изважда от употреба и се уведомява прекият ръководител, който нарежда замяната или ремонта му.

    Чл. 215. Върху изпитаните защитни средства се поставя маркировка със срока за следващата проверка, допустимото работно напрежение, наименованието на лабораторията, а при необходимост – и други данни.

    Чл. 216. Преди употреба електроизолационните части на инструментите се проверяват за отсъствие на пукнатини и наранявания, а изолационните дръжки – за плътно прилягане към металните части на инструментите.

    Чл. 217. Указатели с контролни лампи, зачислени като инвентарни, се преглеждат при приемане или предаване на смяната от оперативния персонал. Зачислените указатели за индивидуално ползване се преглеждат при започване на работния ден и преди всяка употреба.

    Чл. 218. (1) Преносимите заземители внимателно се оглеждат от лицето, което ще ги поставя. Когато преносимият заземител е бил подложен на въздействието на ток на късо съединение, се извършва цялостна проверка.

    (2) Когато се установят дефекти в контактните съединения, нарушаване на механичната здравина на проводниците или скъсване на жила, преносимият заземител се бракува.

    ЧАСТ ВТОРА ОПЕРАТИВНО ОБСЛУЖВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ И МРЕЖИ

    Глава седма – ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОПЕРАТИВНОТО ОБСЛУЖВАНЕ

    Раздел I – Оперативно обслужване

    Чл. 219. Оперативното обслужване на електрически уредби/мрежи се извършва на смени или домашно дежурство от специално подготвен персонал.

    Чл. 220. Електрическите уредби/мрежи с телеуправление се разглеждат като уредби без оперативен персонал и оперативните превключвания в тях се извършват от персонал на диспечерските служби.

    Чл. 221. За оперативно обслужване на електрически уредби/мрежи се допускат лица, притежаващи съответната квалификация, преминали обучение, проверка на знанията и дублиране за работа по схемите на съответните уредби/мрежи.

    Чл. 222. (1) Оперативното обслужване на електрически уредби/мрежи се осъществява от:

    1. дежурен оперативен персонал;

    2. оперативно-ремонтен персонал в електрически уредби без оперативен персонал и по електрически мрежи.

    (2) Оперативното обслужване се осъществява еднолично или групово.

    (3) Броят и съставът на оперативния персонал в смяната се определят от работодателя с вътрешна инструкция.

    Чл. 223. Оперативно-ремонтният персонал не е задължен да дава непрекъснато дежурство. При необходимост той се подпомага от организирани постоянно или временно действащи аварийно-ремонтни бригади.

    Чл. 224. (1) Дежурството на оперативния персонал се изпълнява по график, утвърден от работодателя.

    (2) Промяна в утвърден график за дежурство се извършва само от работодателя по реда на утвърждаването му.

    (3) Размяна на дежурен персонал по работни места се извършва по ред, определен с вътрешна инструкция.

    (4) Дежурство в продължение на две последователни смени се забранява, освен в случаите при ликвидиране на аварии и невъзможност да бъде предадена смяната на следващия дежурен.

    Чл. 225. Дежурният оперативен персонал е длъжен да изпълнява всички нареждания и указания на висшестоящия дежурен персонал, освен когато има:

    1. опасност за здравето и/или живота на хора;

    2. риск за нанасяне на значителни материални щети на обекти от енергийната система и на потребителите;

    3. опасност от екологични замърсявания.

    Чл. 226. Старшият дежурен или дежурният при еднолично дежурство по време на дежурството носи отговорност за:

    1. правилно и своевременно извършване на записите в съответните дневници;

    2. водене на оперативната документация съгласно инструкциите;

    3. осигуряване на нормална, безопасна и безаварийна работа на поверените му електрически съоръжения.

    Чл. 227. (1) Дежурният на смяна докладва на оперативния ръководител веднага след изпълнение на даденото му от него нареждане.

    (2) Оперативният ръководител смята нареждането за изпълнено само след докладване от дежурния.

    Чл. 228. (1) При възникване на авария, повреда или нарушение на режима на работа дежурният незабавно уведомява старшия дежурен на смяната и ръководителя на експлоатацията и предприема необходимите действия за нормализиране на обстановката.

    (2) При възникване на опасност от пожар, взрив или злополука, както и на възникнали такива случаи, дежурният взима зависещите от него мерки, включително изключване на съоръжение/съоръжения, след което незабавно уведомява висшестоящия оперативен и ръководен персонал.

    Чл. 229. (1) Дежурният персонал еднолично взема решенията за ликвидиране на авария независимо от присъствието на лице от висшестоящия технически персонал, като носи пълна отговорност за действията си.

    (2) Ръководител от висшестоящия оперативен или технически персонал има право да отстрани лице от оперативния персонал от ръководството по ликвидиране на аварията, да възложи на друго лице от оперативния персонал или сам да поеме ръководството, ако действията на отстраненото лице са опасни или неправилни.

    (3) Отговорността за по-нататъшния ход на ликвидиране на аварията се носи от лицето, наредило отстраняване на дежурния, и от лицето, приело оперативното дежурство по ал. 2.

    (4) Замяната на дежурния се оформя в оперативния дневник по реда за предаване и приемане на смяна, като се записват фамилията и длъжността на лицето, разпоредило замяната.

    Раздел II – Ред за предаване и приемане на дежурство в смяна

    Чл. 230. Редът за предаване и приемане на дежурство в смяна се определя с вътрешна инструкция, утвърдена от работодателя.

    Чл. 231. Предаващият дежурството в смяната е длъжен да запознае приемащия със състоянието и режима на работа на основните съоръжения, с направените изменения в нормалната схема на работа, в схемите за управление, защити, контрол и сигнализация, както и за:

    1. изведените съоръжения за ремонт и съоръженията, оставени в оперативен резерв;

    2. съоръженията с отклонение в режима на работа, които трябва да се наблюдават с повишено внимание;

    3. възникналите извънредни обстоятелства по време на дежурството.

    Чл. 232. Приемащият дежурство в смяна е длъжен:

    1. да обходи уредбите и съоръженията преди застъпване на дежурство;

    2. да се запознае със записите в различните дневници, направени от предшестващите дежурни и от ръководния персонал, и с нарядите/нарежданията, по които се извършват работи;

    3. да провери и приеме: ключовете от помещенията, ключовете за деблокиране на електромагнитните блокировки, инструкциите, дневниците и ведомостите;

    4. да запише в оперативния дневник състоянието на съоръженията;

    5. да съобщи на висшестоящия дежурен за встъпване в дежурство и нередностите, забелязани при приемане на смяната.

    Чл. 233. (1) Предаването и приемането на дежурство в смяна се оформя в оперативния дневник с подписите на двамата дежурни.

    (2) Забранява се предаване на дежурство по време на възникнала авария, както и по време на извършване на превключвания или операции за въвеждане/извеждане на основни съоръжения.

    (3) Новопристигналият дежурен персонал е под разпореждането на лицето, което ръководи ликвидирането на аварията или извършването на превключванията.

    Чл. 234. Забранява се напускане на дежурство в смяна без предаване на дежурството на следващия по график дежурен, независимо от това, дали съоръженията се намират в работа или резерв.

    Раздел III – Извършване на обходи и прегледи

    Чл. 235. (1) Оперативният персонал е длъжен по време на дежурство в смяната да извършва периодично обходи и прегледи на съоръженията по предварително определен маршрут.

    (2) Периодичността на обходите и обемът на прегледите се определят с вътрешна инструкция за работното място, като се вземат под внимание видът и състоянието на съоръженията, условията и средата, при които работят, и други фактори.

    (3) За обходите се прави запис в оперативния дневник с отбелязване часа на започване и завършване на обхода.

    Чл. 236. (1) Едноличен преглед на електрически уредби с напрежение над 1000 V могат да извършват лица от оперативния/оперативно-ремонтния персонал с четвърта квалификационна група и ръководният технически персонал с пета квалификационна група.

    (2) За лицата от ръководния техническия персонал, на който е разрешен едноличен преглед, се изготвя списък, одобрен от работодателя.

    Чл. 237. (1) При едноличен преглед в електрически уредби с напрежение над 1000 V се забранява:

    1. извършване на каквито и да било работи;

    2. сваляне на предпазни ограждения и предупредителни табели;

    3. влизане в килии (клетки, полета).

    (2) Огледът на съоръжения, апарати и шинна система се извършва вън от килията (клетката, полето), пред предпазната преграда.

    (3) По изключение се разрешава оглед с влизане в килия (клетка, поле) от едно лице, когато:

    1. долните фланци на изолаторите на шини/съоръжение се намират на разстояние не по-малко от 2,5 m от пода;

    2. неоградените тоководещи части над проход са разположени от пода на разстояние не по-малко от 2,75 m за напрежение до 35 kV вкл.

    Чл. 238. При еднолични огледи в електрически уредби не се изисква предварително записване в оперативния дневник.

    Чл. 239. (1) При едноличен оглед в електрически уредби с напрежение до 1000 V се забранява:

    1. да се свалят предупредителни табели и ограждения на табла, шинопроводи и тролейни проводници;

    2. да се влиза зад ограждения;

    3. да се докосват тоководещи части за отстраняване на забелязани нередности или за други цели.

    (2) Разрешава се на персонала, обслужващ електродвигатели, генератори, компенсатори, задвижвания на технологични съоръжения и др. с напрежение до 1000 V, да отваря за преглед вратите на табла, пускови устройства, пултове за управление и др., без да се допира до тоководещи части и открити апарати.

    Чл. 240. (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2005 г.) Лицата, които нямат право на едноличен преглед в помещенията на РУ с напрежение над 1000 V, се придружават от лице от дежурния персонал с четвърта квалификационна група или от лице, имащо право на едноличен преглед, съгласно чл. 236, ал. 2 .

    Раздел IV – Ред за съхраняване и предаване на ключове от помещения на електрически уредби

    Чл. 241. (1) Вратите на помещенията на електрическите уредби се държат заключени, като отвън се отварят с ключ, а отвътре в помещението – без ключ.

    (2) За всяко помещение на електрическа разпределителна уредба се осигуряват не по-малко от два комплекта ключове, единият от които е резервен.

    (3) Ключовете за входни врати, коридори и други отделни помещения се отличават от ключовете за клетките на уредбите.

    Чл. 242. (1) Ключовете се водят на отчет при оперативния персонал и се получават със записване в дневник/тетрадка срещу подпис на получателя.

    (2) Ключове могат да получават:

    1. за извършване на работа с наряд – издаващ наряд, отговорен ръководител, изпълнител на работата/наблюдаващ, без право да предават ключовете на други лица;

    2. за преглед – лицата, на които е разрешен едноличен преглед.

    (3) След извършване на работата или прегледа ключовете се връщат на оперативния персонал срещу подпис.

    (4) Ключовете се съхраняват така, че по всяко време е осигурен достъп до електрическите уредби.

    (5) Лични ключове за влизане в помещения на разпределителни уредби могат да имат само лица от ръководния технически персонал, включени в списък, утвърден от работодателя.

    Глава осма – ОПЕРАТИВНИ ПРЕВКЛЮЧВАНИЯ

    Раздел I – Общи изисквания

    Чл. 243. (1) Оперативни превключвания в електрически уредби с постоянно дежурство се извършват само от дежурния оперативен персонал, който обслужва уредбите.

    (2) При уредби без дежурен персонал превключванията се извършват от оперативно-ремонтен персонал (бригада), на който са зачислени уредбите.

    (3) Право да извършват оперативни превключвания в уредби с напрежение над 1000 V имат лицата по ал. 2 с пета квалификационна група, включени в списък, утвърден от работодателя.

    Чл. 244. (1) В нарежданията, които се дават на лицата за извършване на оперативни превключвания, се указва последователността на операциите.

    (2) Нареждането се смята за изпълнено само след получаване на потвърждение от лицето, на което е било наредено.

    Чл. 245. При авария и липса на телекомуникационна връзка със съответното диспечерско управление оперативният персонал предприема действия и извършва оперативни превключвания в съответствие с вътрешната инструкция за ликвидиране на авариите на обекта.

    Чл. 246. (1) В електрически централи и подстанции с постоянно дежурство на лицето, което изпълнява оперативни превключвания, се предава само едно задание за провеждане на операциите по едно превключване.

    (2) При провеждане на оперативни превключвания от оперативно-ремонтни бригади, които обслужват няколко обекта, броят на заданията за превключвания от една бригада се определя от висшестоящия оперативен персонал.

    (3) При превключвания, изпълнявани по бланка за превключване, за всяко задание се попълва отделна бланка.

    Чл. 247. (1) Оперативни превключвания в електрическа централа/подстанция се изпълняват от две лица при наличие на двама и повече дежурни на смяна. Контролиращ при превключването е старшият по длъжност, но отговорност по превключването носят и двете лица.

    (2) При еднолично дежурство или еднолично обслужване на електрическа уредба превключванията могат да се изпълняват от едно лице, с изключение поставянето на преносими заземители.

    (3) Включване и изключване на прекъсвачи от едно лице може да се извършват само дистанционно от командното табло.

    Чл. 248. При аварийно отпадане на напрежението в електрическа уредба оперативният дежурен персонал има готовност за получаване на напрежение на уредбата без предупреждение в съответствие с плана за възстановяване на електроенергийната система след тежки аварии.

    Раздел II – Извършване на оперативни превключвания

    Чл. 249. (1) Оперативни превключвания в РУ с напрежение над 1000 V се извършват:

    1. без бланка за превключване – при наличие на блокиращи устройства, които изключват неправилни операции с разединители и заземяващи устройства в процеса на тяхното превключване, както и при превключвания без особена сложност;

    2. с бланка за превключване – при отсъствие или неизправност на блокиращите устройства, а също така при сложни превключвания; с бланка за превключване се прехвърлят и повече от едно присъединение от една към друга шинна система независимо от наличието или състоянието на блокиращите устройства.

    (2) Разрешава се сложни, често повтарящи се оперативни превключвания да се извършват по предварително изготвена по образец бланка за превключване.

    (3) Списъкът за сложните оперативни превключвания, извършвани по бланки, и редът за тяхното изпълнение се утвърждават от работодателя или упълномощено от него отговорно длъжностно лице.

    Чл. 250. Оперативните превключвания в електрическите уредби се изпълняват както следва:

    1. лицето, получило нареждане за превключване, е длъжно да го повтори на нареждащия, да го запише в оперативния дневник, да отбележи фамилията на нареждащия и да уточни по оперативната схема/мнемосхема последователността на операциите, вкл. и тези по веригите на релейната защита и автоматика, и да състави, ако е необходимо, бланка за превключване или да използва готова типова бланка, като запише номера й в оперативния дневник;

    2. когато превключванията се изпълняват от две лица, лицето, получило нареждането, е длъжно да обясни по оперативната схема предстоящите действия на второто лице, участващо в превключванията;

    3. при възникване на съмнения в правилността на извършваните операции превключванията се прекратяват и повторно се проверява изискваната последователност по оперативната схема;

    4. извършените превключвания се описват в оперативния дневник, когато не е ползвана бланка за превключване, и се докладва на висшестоящия оперативен персонал за изпълнението.

    Чл. 251. (1) Бланката за оперативни превключвания се попълва от лицето, получило нареждането, подписва се от лицето, което ще изпълни операциите, и от лицето, контролиращо изпълнението, и се носи на мястото на превключване.

    (2) Операциите в бланката се записват по реда на тяхното изпълнение.

    (3) В бланката освен операциите по първичната схема (в т. ч. със стационарните и преносимите заземители) се записват и операциите по веригите на релейната защита и автоматика, вкл. сваляне и поставяне на предпазители.

    Чл. 252. Оперативни превключвания в комплектни разпределителни уредби, комплектни трансформаторни подстанции и в разпределителни електрически уредби с напрежение до 1000 V могат да се извършват еднолично от оперативния персонал, обслужващ уредбите.

    Чл. 253. При откриване на неизправност в блокиращи устройства на прекъсвачи и разединители временно извеждане на блокировките се разрешава само от висшестоящия оперативен персонал.

    Чл. 254. Повторно включване на изключил от защита прекъсвач, без проверка на присъединеното съоръжение, може да се извършва само дистанционно, когато задвижването на прекъсвача не е защитено от стена или метален кожух.

    Чл. 255. Повторно включване на въздушна електропроводна линия след изключване от защита или неуспешно АПВ може да се извърши без допълнителна проверка еднократно само дистанционно, когато включването не е забранено от вътрешна инструкция.

    Чл. 256. (1) Допуска се при еднолично дежурство в подстанции с електрически уредби за напрежение до 35 kV и наличие на устройство за локализиране на повреди по електропроводни линии с разпореждане на висшестоящия оперативен персонал дежурният да извърши проверка на автоматично изключил извод без отваряне на клетката съгласно инструкцията за безопасна работа с устройството и при изправност да го включи отново.

    (2) При наличие на устройство за локализиране на повреди по електропроводни линии при профилактика на изключена линия повторното включване се извършва от мястото на подаване на напрежението след проверка за изправност с това устройство.

    Глава девета – ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, ОГРАНИЧАВАНЕ И ЛИКВИДИРАНЕ НА АВАРИИ

    Чл. 257. Неотложни, нетърпящи отлагане работи за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на аварии могат да се извършват без наряд със записване в оперативния дневник.

    Чл. 258. (1) Разрешава се при аварийно-възстановителни работи, за които се изисква издаване на наряд, да се започне работа без наряд под ръководството на оперативния персонал и под контрола на висшестоящия оперативен персонал до идване на лицето, което има право да издаде наряд.

    (2) Аварийно-възстановителните работи по ал. 1 се извършват при спазване на мерките за безопасност по този правилник.

    Чл. 259. Оперативният дежурен персонал може да участва непосредствено или като наблюдаващ в работи по ликвидиране на последствия от аварии, извършвани без наряд с разрешение на висшестоящия оперативен персонал. При липса на телекомуникационна връзка такова разрешение не се изисква, но се спазват вътрешните инструкции на обекта.

    Чл. 260. (1) В електрически уредби с еднолично дежурство се забранява на дежурния да извършва възстановителни работи, свързани с отстраняване на авария, до пристигане на второ лице, правоспособно да извършва работи в електрически уредби.

    (2) Дежурният при еднолично дежурство може да предприема мерки за ограничаване и ликвидиране на авария само чрез извършване на оперативни превключвания.

    Чл. 261. Ръководителят, отговарящ за експлоатацията на РУ, в която е станала авария, може да привлича дежурния персонал на цялата смяна за работа по отстраняване на аварията до пристигане на аварийно-ремонтната бригада.

    ЧАСТ ТРЕТА РАБОТА В ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ И ПО ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МРЕЖИ С НАПРЕЖЕНИЕ ДО 1000 V

    Глава десета – ПРЕДПАЗИТЕЛИ, ЕЛЕКТРОМЕРИ, ТОКОВИ ТРАНСФОРМАТОРИ

    Раздел I – Замяна на предпазители със стопяеми вложки

    Чл. 262. В електрически уредби за напрежение до 1000 V замяната на предпазители със стопяеми вложки, наричани по-нататък "предпазители", може да се извършва без наряд от едно лице с трета квалификационна група.

    Чл. 263. (1) Замяната на предпазителите се извършва с изключване на напрежението.

    (2) Допуска се, когато няма възможност за изключване на напрежението (при групово табло и др.), замяната да се извършва под напрежение, при изключени товари, с помощта на изолиращи клещи/приспособления, защитни очила/щит за лице и диелектрични ръкавици.

    Чл. 264. В оперативни вериги, вторични вериги на напреженови трансформатори и в мрежи за осветление се допуска замяната на предпазители без изключване на напрежението и под товар.

    Раздел II – Работа по електромери

    Чл. 265. (1) Работата по директно присъединени електромери (без измерителни трансформатори) може да се извършва без наряд с изключване на напрежението от едно лице с четвърта квалификационна група.

    (2) Разрешава се в жилищни, комунално-битови и обществени сгради с нормална опасност за поражение от електрически ток работата по директно присъединени електромери да се извършва без изключване на напрежението от едно лице с четвърта квалификационна група при следните условия:

    1. лицето да е преминало обучение за работа под напрежение до 1000 V;

    2. да се използват само специализирани инструменти за работа под напрежение до 1000 V, вкл. диелектрични кърпи, капачки, щипки и накрайници;

    3. да се работи със защитни очила/щит за лице, кожени или диелектрични ръкавици и обувки;

    4. инструментите и защитните средства да са изпитани и преди работа да са прегледани за механични увреждания на изолацията;

    5. работното облекло да е с дълги ръкави и да не се работи с навити ръкави.

    Чл. 266. (1) Работата по електромери, присъединени чрез измерителни трансформатори, се извършва с наряд от две лица, едното от които с четвърта квалификационна група, а другото с трета квалификационна група.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2005 г.) Работата се извършва с изключване на напрежението и свързани накъсо (шунтирани) изводи на токовите трансформатори.

    (3) За работа по електромери на различни присъединения, разположени в едно помещение, може да се издава един наряд. Преминаването от едно работно място на друго в същото помещение не се оформя в наряда.

    Чл. 267. В електрически уредби на потребители електромерите за търговско мерене се обслужват от персонала на електроразпределителното предприятие при спазване на изискванията по този раздел.

    Раздел III – Работа по токови трансформатори

    Чл. 268. Работата по токови трансформатори се извършва с наряд от две лица, едното от които с четвърта квалификационна група, а другото с трета квалификационна група.

    Чл. 269. (1) Забранява се разкъсване на вторични вериги на токови трансформатори под напрежение. Когато се налага разкъсване, веригите предварително се шунтират с мост, поставен до най-близкото място на прекъсване на веригата, като операциите се извършват с използване на диелектрични ръкавици.

    (2) Забранява се използване на шините на първични вериги на токови трансформатори за токопроводи при монтажни и заваръчни работи.

    Чл. 270. При работа по вторични вериги на токови трансформатори:

    1. вторичните намотки/вериги на токовите трансформатори остават затворени (свързани накъсо) до окончателното приключване на работата;

    2. при свързване на апарати към вторични вериги, разположени на различни клемореди, веригите се шунтират на най-близкия клеморед, до мястото на свързване;

    3. апаратът за определяне на поляритета на изводите на вторичната намотка се свързва към изводите преди подаване на ток в първичната намотка на трансформатора;

    4. работата се изпълнява по монтажни схеми; забранява се работа по вторични вериги по памет.

    Глава единадесета – ВЪЗДУШНИ ЕЛЕКТРОПРОВОДНИ ЛИНИИ С НАПРЕЖЕНИЕ ДО 1000 V

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 271. Тази глава се отнася за въздушни електропроводни линии с неизолирани проводници за напрежение до 1000 V, означавани по-нататък като ВЛ.

    Чл. 272. (1) Работата по ВЛ за напрежение до 1000 V се извършва с пълно или частично изключване на напрежението, с наряд или нареждане.

    (2) Разрешава се извършване на работа по тоководещи части на ВЛ без изключване на напрежението от персонал, преминал обучение за извършване на работа под напрежение, по специална технологична инструкция, със специализирани инструменти, съоръжения и екипировка за всеки отделен вид работа.

    (3) Работите, които се извършват с наряд, са посочени в приложение № 7.

    (4) Работите, които могат да се извършват с нареждане, са посочени в чл. 133 и 134 .

    Чл. 273. (1) Работата по ВЛ се извършва без заземяване на линията в мястото на присъединяване към разпределителна уредба/табло и при отсъединен неутрален проводник от нулевата шина.

    (2) Преносим заземител се поставя на мястото за работа по ВЛ, на фазовите проводници и на неутралния проводник на линията.

    Чл. 274. При изключване на напрежението на ВЛ чрез автоматичен прекъсвач без достъпни за оглед контакти фазовите проводници към линията се отсъединяват от клемите на прекъсвача. При изключване на напрежението чрез лостов прекъсвач и предпазители е достатъчно само неговото изключване и изваждане на предпазителите от гнездата без отсъединяване на фазовите проводници.

    Раздел II – Изкопни работи, изправяне и подмяна на стълбове, работи по стълбове

    Чл. 275. Изкопните работи на дълбочина, по-голяма от 0,5 m, в зоната на разполагане на подземни технически проводи (кабели, водопроводи, газопроводи, паропроводи и др.) се извършват с наряд.

    Чл. 276. (1) Изкопните работи в зони на подземни проводи или съоръжения се извършват след писмено съгласуване от собственика на съоръженията.

    (2) Преди започване на изкопни работи изпълнителят/наблюдаващият означава върху терена или на подходящо място със знаци или надписи съществуващите подземни проводи и съоръжения, отбелязани в съответната документация, и поставя съответните ограждения с предупреждаващи табели.

    (3) В зони на подземни проводи или съоръжения изкопни работи се извършват с повишено внимание, в присъствието на отговорния ръководител.

    Чл. 277. (1) При ръчно извършване на изкопни работи в места със слаби почви и на дълбочина над 1,5 m стените на изкопите се укрепват срещу срутвания.

    (2) Забранява се сваляне на пластове от почва чрез подкопаване.

    Чл. 278. (1) В населени места и в близост до пътища изкопите за стълбове се обезопасяват с временни ограждения, поставени на разстояние не по-малко от 1 m от горния им ръб, и се сигнализират със знаци и табели с подходящи надписи. През тъмната част на денонощието или при лоша видимост обезопасяването се извършва с покривни капаци, светлинна сигнализация или светлоотражателни знаци.

    (2) При извършване на изкопни работи, изправяне на стълбове и окачване на проводници в пътен участък сигнализацията се извършва с пътни знаци и средства за сигнализиране, определени от Закона за движение по пътищата и Наредбата за сигнализация при строителство и ремонт на пътища.

    Чл. 279. (1) Подмяна на стълбове по действащи ВЛ се извършва с наряд с изключване на напрежението.

    (2) Забранява се оставяне без надзор на изправен, но все още неукрепен стълб.

    Чл. 280. (1) Изправянето или подмяната на стълб се извършва с помощта на подемни или теглителни механизми и приспособления.

    (2) Насочване и направляване на повдигнат стълб към изкоп за фундамент се извършва, като долният му край се държи повдигнат на 5 – 10 cm от земята.

    (3) Изправеният стълб се фиксира във вертикално положение с обтяжки или вилки до втвърдяване на бетона на фундамента.

    (4) Фиксиращите елементи на изправен стълб се свалят само с разрешение на изпълнителя на работата.

    Чл. 281. При изправяне на стълб:

    1. изпълнителят на работата разпределя работниците така, че да се осигури тяхната безопасност съобразно избрания начин за работа;

    2. лицата, които не участват в работата, отстоят на разстояние не по-малко от 1,5 пъти дължината на стълба;

    3. окончателното укрепване на стълб в изкоп се извършва с насипване на пластове от пръст с дебелина 20 cm, уплътнени с трамбоване.

    Чл. 282. При демонтиране на стълб:

    1. теглителните въжета и обтяжките се закрепват в горната част на стълба преди освобождаването му от основата;

    2. отпускането на обтяжките или въжетата се извършва равномерно и внимателно.

    Чл. 283. (1) Преди започване на работа върху стълб отговорният ръководител/изпълнителят на работата проверява:

    1. здравината и укрепването на стълба (включително подпори или обтяжки, ако има такива);

    2. възможността за безопасна работа по стълба, необходимостта и начините за укрепване.

    (2) Забранява се качване и работа по неизправни, неукрепени, нетрамбовани или разкопани стълбове.

    Чл. 284. (1) Преди качване върху дървен или стоманобетонен стълб работещият проверява:

    1. кънките и сигурното им закрепване за обувките;

    2. предпазния колан;

    3. защитната каска;

    4. безконечното въже и инструменталната чанта.

    (2) Работата по стълб се извършва с работно облекло с дълги ръкави и предпазни ръкавици.

    Чл. 285. (1) Забранява се стоенето под стълб, върху който се работи, освен през времето, когато е необходимо съдействие на работещия върху стълба (придържане на преносима стълба, подаване на инструменти и приспособления и др.).

    (2) Преминаването на странични лица на разстояние, по-малко от 3 m, от стълб, върху който се работи, е забранено. В населени места се поставят временни ограждения и предупредителни знаци и табели.

    Чл. 286. При работа върху стълб се забранява:

    1. окачване на инструменти върху проводниците и куките на изолаторите; инструментите, с които не се работи, се държат в инструментална чанта;

    2. кръстосване на кънките една върху друга след окончателното изкачване върху стълба;

    3. работа, без въжето на предпазния колан да е обхванало стълба и кука от изолатор.

    Чл. 287. (1) Изкачването по стълб се извършва от страната, на която предстои да се работи.

    (2) При работа върху ъглов стълб монтьорът застава от страната на по-големия ъгъл, образуван от проводниците (външния на стълба ъгъл). Преди започване на работа се проверява изправността на куките и изолаторите на проводниците.

    Чл. 288. Проводниците от заменян стълб се прехвърлят върху новопоставен при спазване на изискванията:

    1. да има издаден наряд и с изключване на напрежението;

    2. заменяният стълб да се укрепи преди прехвърляне на проводниците от него;

    3. превръзките на проводниците да се развържат от горе на долу;

    4. последният проводник от заменяния стълб да се развърже след връзване на другите проводници на новопоставения стълб;

    5. прехвърлянето се извършва едновременно от двама работници при разстояние между двата стълба над 0,5 m; всеки следващ проводник се прехвърля след укрепване на предходния проводник върху новопоставения стълб.

    Чл. 289. Развързване и рязане на проводниците на превръзките на ъглов или краен стълб се извършва само след предварително укрепване с обтяжки.

    Раздел III – Работа по отклонение (рекордоман) от ВЛ към потребители

    Чл. 290. (1) Работата по отклонение (рекордоман) от ВЛ се извършва с наряд, с изключване на напрежението, най-малко от две лица с трета квалификационна група.

    (2) При отстраняване на авария се допуска работата по отклонение от ВЛ с нареждане.

    Чл. 291. Към работите по отклонения от ВЛ към сгради се отнасят:

    1. сваляне и възстановяване на скъсан проводник от ВЛ до сградата;

    2. отстраняване на окисления в контактните съединения;

    3. натягане на провиснали проводници от ВЛ до сградата;

    4. присъединяване на нови отклонения от ВЛ до въвода на сградата;

    5. прекъсване и възстановяване на захранването на абонат.

    Чл. 292. Работното място се обезопасява от всички страни чрез преносими заземители, включително и срещу подаване на обратно напрежение.

    Раздел IV – Почистване на осветителни тела и смяна на лампи за улично и районно осветление

    Чл. 293. (1) Почистването на осветителни тела и смяната на лампи върху всички видове стълбове независимо от разположението на осветителното тяло спрямо проводниците се извършва без наряд и без изключване на напрежението от изолирано стъпало или платформа на возима разтегаема стълба или автовишка.

    (2) Работата по ал. 1 се извършва от две лица с трета квалификационна група. Когато механизмът за издигане на хора не е с изолирана платформа, работата се извършва с диелектрични ръкавици.

    Чл. 294. (1) Когато осветителните тела се намират на нивото на фазните проводници или над тях, почистването и/или смяната им, извършвано от преносими стълби или от самия стълб, се извършва с наряд и изключване на напрежението.

    (2) Работата по ал. 1 се извършва от две лица с трета квалификационна група.

    Чл. 295. Почистване на осветителни тела и смяна на лампи върху дървени стълбове, когато осветителното тяло е разположено под фазовите проводници, се извършва без наряд и без изключване на напрежението от едно лице с трета квалификационна група.

    Раздел V – Работа по електропроводна линия при окачена на стълбовете радиотранслационна линия

    Чл. 296. (1) На стълбовна линия на ВЛ за напрежение до 440 V, изпълнена с неизолирани проводници, се разрешава окачване на радиотранслационна линия I клас (фидерна радиотранслационна линия с напрежение до 240 V вкл.) само след писмено разрешение на собственика на ВЛ.

    (2) Не се разрешава окачване на радиотранслационна линия II клас (фидерна радиотранслационна линия с напрежение над 240 V).

    Чл. 297. При изкачване на стълб с окачена радиотранслационна линия електромонтьорът извършва проверка за отсъствие на напрежение в радиотранслационната линия. При наличие на напрежение се забранява извършване на работа на стълба до изключване на напрежението в радиотранслационната линия.

    Чл. 298. При работа на ВЛ за напрежение до 440 V електромонтьорът от електроразпределителното предприятие стои над проводниците от радиотранслационната линия без допиране на кънките до тях при закрепването си на стълба.

    Чл. 299. (1) Персоналът, който обслужва радиотранслационна линия, може да извършва без уведомяване на собственика на стълбовната линия и без изключване на напрежението на електроразпределителната мрежа: проверка на проводници, подмяна на ограничителни мостчета, куки, изолатори, абонатни трансформатори, съпротивления и др., само когато не се качва по-високо от най-горния проводник на радиотранслационната линия.

    (2) Работи по радиотранслационна линия, свързани с изключване на ВЛ, се извършват с наряд.

    Чл. 300. (1) Представител на собственика на ВЛ има право да проверява на работното място за наличие на разрешително за работа и на удостоверения за квалификационна група на лицата, които работят по радиотранслационната линия.

    (2) При липса или нередовни документи работата по радиотранслационната линия се прекратява, а бригадата се отстранява от работното място.

    Глава дванадесета – ВЪЗДУШНИ КАБЕЛНИ ЛИНИИ С НАПРЕЖЕНИЕ ДО 1000 V

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 301. Тази глава се отнася за въздушни кабелни линии с напрежение до 1000 V, означавани по-нататък като ВКЛ, изпълнени от:

    1. изолирани усукани фазови проводници с носещ изолиран/неизолиран неутрален проводник, окачени на стълбове или фасади на сгради;

    2. изолирани усукани самоносещи се проводници, окачени на стълбове или върху фасади на сгради.

    Чл. 302. Работата по ВКЛ с напрежение до 1000 V се извършва без изключване на напрежението, с ползване на диелектрични ръкавици и специализирани инструменти, от персонал, преминал обучение за работа по ВКЛ.

    Чл. 303. Когато се налага работа по тоководещи части на ВКЛ с изключване на напрежението, работата по ВКЛ се извършва без заземяване на линията в мястото на присъединяване към разпределителна уредба/табло и при отсъединен неутрален проводник от нулевата шина.

    Чл. 304. (1) Обходи и огледи на ВКЛ се извършват без наряд, от едно лице с трета квалификационна група.

    (2) При обходите винаги се приема, че ВКЛ е под напрежение.

    Чл. 305. (1) Лицето, което извършва обход, може да предприеме действия за обезопасяване на паднал на земята скъсан кабел за напрежение до 1000 V, като използва съответни изолиращи защитни средства.

    (2) Когато обхождащият не може да обезопаси паднал на земята скъсан кабел, той незабавно уведомява издаващия нареждането за обход и изчаква на място нарежданията му.

    Чл. 306. Работата при отсичане на дървета по трасето на ВКЛ с опасност от падане на дървета върху кабелите се извършва с наряд.

    Раздел II – Работа по ВКЛ с напрежение до 1000 V

    Чл. 307. Работи по ВКЛ, свързани с направа на изкоп за основа на стълб, изправяне, сваляне или подмяна на стълб и с качване на стълб, се извършват по изискванията на глава единадесета, раздел II.

    Чл. 308. (1) Габаритните разстояния между пресичащи се ВКЛ се измерват без изключване на напрежението.

    (2) Измерването на габаритните разстояния между пресичащи се ВКЛ и ВЛ с допиране до неизолираните проводници на ВЛ се извършва с наряд, с изключване на напрежението на ВЛ.

    Чл. 309. (1) Измерване на преходно съпротивление на повторни заземители на ВКЛ с напрежение до 1000 V се извършва без наряд от две лица с трета квалификационна група.

    (2) Измерване на преходно съпротивление на повторен заземител с откачване на клемното съединение в основата на стълба, когато ВКЛ е под напрежение, се извършва с диелектрични ръкавици.

    (3) Не се разрешава разкачване на клемно съединение във верига на неутрален проводник за измерване на преходното съпротивление на повторен заземител, когато ВКЛ е под напрежение

    (4) Не се разрешава да се докосва заземителен спусък или заземителна клема по време на измерване.

    Чл. 310. (1) При монтаж и демонтаж на кабели от ВКЛ с напрежение до 1000 V в близост до ВЛ, намираща се под напрежение, хоризонталните разстояния до най-близкия проводник на ВЛ са най-малко:

    1. при напрежение на ВЛ до 1 kV – 1,5 m;

    2. при напрежение на ВЛ над 1 до 20 kV – 2,0 m;

    (2) Когато посочените в ал. 1 разстояния не могат да бъдат спазени, напрежението на ВЛ се изключва и линията се заземява.

    (3) Теглителните въжета и временните обтяжки на ВКЛ се разполагат така, че при скъсяване или разлюляване да не се допират до проводниците на ВЛ.

    Раздел III – Работа по ВКЛ, окачена на една стълбовна линия с ВЛ, до 1000 V или ВКЛ над 1000 V. Работа по окачени на една стълбовна линия няколко ВКЛ до 1000 V или положени паралелно по фасади на сгради

    Чл. 311. Този раздел се отнася за ВКЛ, когато върху една стълбовна линия са окачени:

    1. въздушни кабелни линии и ВЛ с напрежение до 1000 V;

    2. въздушни кабелни линии с напрежение до 1000 V и ВКЛ с напрежение над 1000 V;

    3. две и повече ВКЛ с напрежение до 1000 V.

    Чл. 312. (1) Работа върху стълб по ВКЛ до 1000 V, когато другите ВКЛ, посочени в чл. 311 , са под напрежение, се извършва с наряд.

    (2) Оперативният персонал, който ръководи изключването и дава разрешение за започване на работата, както и изпълнителят на работата отговарят за правилното определяне на изключената за работа ВКЛ.

    (3) След определяне на ВКЛ, по която ще се работи, изпълнителят на работата трябва да осигури извършването на работата без допиране на хора и материали до останалите ВКЛ.

    Чл. 313. (1) Разрешава се работа върху стълб по ВКЛ с напрежение до 1000 V, когато намиращата се под напрежение ВЛ е разположена над ВКЛ.

    (2) Изкачването върху стълб с окачени на него ВКЛ и ВЛ се извършва откъм страната на ВКЛ така, че да се избягва допиране до проводниците на ВЛ под напрежение.

    (3) Когато при работата съществува опасност от допиране до проводници на ВЛ под напрежение, последната да се изключва и заземява в местата, откъдето е възможно подаване на напрежение.

    Чл. 314. (1) Работата по една или няколко ВКЛ с напрежение до 1000 V, разположени по фасади на сгради, да се извършва с наряд.

    (2) Преди започване на работа по ВКЛ собствениците на сградите се уведомяват за извършваните работи.

    (3) Когато няколко ВКЛ са разположени паралелно, преди започване на работа се определя и маркира изключената за ремонт ВКЛ.

    (4) Работа по ВКЛ с използване на преносима стълба или повдигателно съоръжение се изпълнява при спазване на указанията за безопасна работа с такъв вид съоръжения.

    Чл. 315. Работа по отклонения от ВКЛ с напрежение до 1000 V до сгради (потребители) може да се извършва без наряд най-малко от две лица с трета квалификационна група.

    Раздел IV – Заземяване на ВКЛ с преносими заземители

    Чл. 316. За защита от случайно попадане под напрежение на изключена ВКЛ или когато е възможно изнасяне на опасни потенциали по линията от РУ, в мястото на работа се поставя преносим заземител.

    Чл. 317. (1) Преносимите заземители за ВКЛ имат клеми за присъединяване към фазовите проводници и неутралния проводник с приспособление за перфорация на изолацията и за осигуряване на контакт с тоководещите жила на кабела.

    (2) Въздушни кабелни линии, положени върху фасади на сгради, се заземяват с преносим заземител и забит в земята стоманен кол или свредел на дълбочина най-малко 0,5 m.

    Глава тринадесета – КАБЕЛНИ ЛИНИИ ЗА НАПРЕЖЕНИЕ ДО 1000 V

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 318. Работата по кабелни линии с напрежение до 1000 V в близост до кабелни линии с напрежение над 1000 V и в зони с отговорни подземни проводи се извършва с наряд най-малко от две лица, едното от които с четвърта квалификационна група.

    Чл. 319. Работата по чл. 318 се извършва с изключване на напрежението от всички страни на кабелната линия, от които може да се подаде напрежение, без заземяване в местата на присъединяване към РУ, в следната последователност:

    1. извършване на проверка за отсъствие на напрежение по всички жила на кабела;

    2. отсъединяване на неутралния проводник от неутралната шина на разпределителната уредба;

    3. отсъединяване на фазовите проводници на кабела от автоматичния прекъсвач; при наличие на лостов прекъсвач и предпазители е достатъчно само неговото изключване и изваждане на предпазителите от гнездата без отсъединяване на фазовите проводници;

    4. поставяне на табели на комутационния апарат "Не включвай! Работят хора!".

    Чл. 320. (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2005 г.) Преди срязване на повреден кабел изпълнителят на работата с пробождане до тоководeщите жила се уверява, че кабелът не е под напрежение.

    Раздел II – Изкопни работи

    Чл. 321. (1) Изкопните работи в зоната на подземни проводи и съоръжения се извършват след писмено съгласуване със собственика на проводите/съоръженията.

    (2) Преди започване на изкопни работи изпълнителят на работата означава върху терена или на подходящо място със знаци или надписи местоположението на съществуващите подземни проводи и съоръжения, както и дълбочината, на която се намират.

    (3) В зоните на подземни проводи или съоръжения изкопни работи се извършват в присъствието на отговорния ръководител, като се изпълняват точно съгласуваните условия на работа.

    Чл. 322. (1) Механизирано извършване на изкопни работи се разрешава само на местата без подземни проводи/съоръжения.

    (2) При наличие на подземни проводи/съоръжения се допуска механизирано извършване на изкопни работи само на горния слой почва на дълбочина до 0,3 m, след което изкопаването се извършва ръчно. Механизираното извършване на изкопни работи може да продължи на дълбочина, по-голяма от 0,3 m, само при точно установено разположение на подземните проводи и с писмено съгласие на техния собственик.

    (3) Изкопните работи се ръководят непосредствено от изпълнителя на работата.

    Чл. 323. Изкопите се ограждат и сигнализират със съответни предупредителни знаци. През тъмната част на денонощието или при лоша видимост се поставят светлинни сигнали с червена светлина, светлоотражателни ленти и др.

    Чл. 324. На местата за преминаване на пешеходци над изкопи се поставят мостчета с парапети.

    Чл. 325. Когато работното място е в близост до трамвайна линия, огражденията се поставят на разстояние не по-малко от 0,6 m до крайната релса заедно с предупредителни надписи "Карай бавно!"

    Чл. 326. Изкопни работи под трамвайни или железопътни линии се извършват с писмено съгласие и посочване на мерките за безопасно извършване на работата от организацията, която експлоатира линиите. Работата се извършва само след прекратяване на движението по тях или през паузите на движението под непосредственото ръководство на отговорния ръководител.

    Чл. 327. (1) При откриване на неотбелязани в плана за изкопи подземни проводи/съоръжения работата се прекратява и се уведомява отговорният ръководител.

    (2) При откриване на газ в изкоп работещите незабавно се извеждат от изкопа до установяване на причината и отстраняването й.

    Раздел III – Монтажни работи

    Чл. 328. (1) При извършване на изкопни работи разкритите кабели и кабелни муфи се укрепват така, че да не провисват от собственото си тегло.

    (2) Забранява се разкрити кабели/муфи да се привързват към съседни кабели и тръбопроводи.

    (3) Върху кабелните муфи се поставят табели "Стой! Високо напрежение!"

    Чл. 329. Забранява се развиване на кабел от макара (барабан) без наличие на спирачно приспособление.

    Чл. 330. При ръчно полагане на кабели работниците се разпределят, както следва:

    1. на всеки от работниците да се пада част от кабела с тегло, нe по-голямо от допустимото по физиологичните норми и правила за ръчна работа с тежести; работата се извършва с предпазни ръкавици;

    2. работниците застават от външната страна на кривата на трасето, само от едната страна на кабела.

    Чл. 331. Преместване, огъване и изместване (без повдигане) на кабели и пренасяне на муфи се извършват с изключване на напрежението и заземяване на кабелите.

    Чл. 332. Разрешава се кабелите да се загряват с електрически ток с напрежение не по-високо от 440 V.

    Чл. 333. (1) Отговорният ръководител и изпълнителят на работата определят кабела, по който ще се работи, по плана на подземните проводи/ съоръжения и по наличната маркировка.

    (2) Когато търсеният кабел е в общо трасе с други кабели, определянето му се извършва от кабелна лаборатория.

    (3) Отваряне на муфи и срязване на кабел се извършва в присъствието на отговорния ръководител.

    Чл. 334. (1) Преди да се пристъпи към срязване на кабел, се извършва проверка на отсъствие на напрежение чрез пробождане на кабела до тоководещите жила.

    (2) Пробождането се извършва от допускащия до работа.

    (3) Лицето, което извършва пробождането, работи с диелектрични ръкавици и предпазни очила/маска, стъпило върху изолационна поставка или обуто с диелектрични боти. Металната част на приспособлението за пробождане предварително се заземява.

    (4) Пробождане на кабел в тунел, колектор и шахта се извършва с помощта на специално приспособление, което позволява пробождане от разстояние или вън от шахтата.

    Чл. 335. Срязването на кабел се извършва при спазване на изискванията:

    1. извършващият рязането стои върху изолационна поставка (килимче) и да работи с диелектрични ръкавици и предпазни очила/маска;

    2. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2005 г.) металната част на режещия инструмент се заземява предварително; дръжките му да са от електроизолационен материал;

    3. при рязането работещият да не докосва метални части.

    Чл. 336. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2005 г.) Когато се използват синтетични смоли, се спазват инструкциите за безопасна работа на производителя.

    Чл. 337. (1) При работа с газова горелка се изпълняват инструкциите за безопасна работа на производителя на горелката.

    (2) При работа с бензинова лампа или пропан-бутанова горелка се спазват инструкциите за пожарна безопасност при извършване на огневи работи.

    Глава четиринадесета – РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ УРЕДБИ С НАПРЕЖЕНИЕ ДО 1000 V

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 338. Тази глава се отнася за разпределителни уредби с напрежение до 1000 V, изпълнени като главни разпределителни табла, разпределителни табла, разпределителни съоръжения в клетки и шкафове, означавани по-нататък като РУ.

    Чл. 339. (1) На лицевата страна, а при двустранно обслужване и на задната страна, на всяка клетка, шкаф, табло и присъединените към тях входящи/изходящи вериги се поставя четлив надпис с наименованието и означението им съгласно схемата на уредбата.

    (2) Положението "включено" и "изключено" на задвижващото устройство на комутационните апарати се означава видимо и трайно.

    Чл. 340. (1) Извършваните работи с наряд в РУ с напрежение до 1000 V са посочени в приложение № 7.

    (2) Разрешава се извършване на работа в РУ без наряд от:

    1. оперативния дежурен персонал или от други лица с трета квалификационна група под негово наблюдение;

    2. оперативно-ремонтния персонал, на който е зачислена разпределителната уредба, с трета квалификационна група.

    Чл. 341. (1) Работата по тоководещи части на РУ се извършва с изключване на напрежението и видимо прекъсване на електрическата верига от всички страни, от които може да се подаде напрежение към мястото на работа.

    (2) За комутационни апарати от затворен тип с недостъпни за оглед контакти, при които конструктивно е постигнато сигурно разделяне на контактната система в положение "изключено", не се изисква видимо прекъсване на електрическата верига, но задължително се прави проверка за отсъствие на напрежение на изводните клеми към консуматора.

    Чл. 342. (1) Напрежението на достъпни за допир тоководещи части в РУ може да не се изключва, когато те са допълнително оградени с прегради и др. подобни защитни средства на разстояние най-малко 0,1 m от тоководещите части.

    (2) Допуска се ограждението да се допира до части, които се намират под напрежение, когато е изготвено от подходящ диелектрик и лабораторно е изпитано като електрозащитно средство.

    (3) Поставяне на ограждения, допиращи се до части под напрежение по ал. 2, се извършва от изпълнителя на работата с използване на диелектрични ръкавици и от електроизолационна поставка/диелектрично килимче/пътека в присъствието на допускащия или на второ лице от бригадата с трета квалификационна група.

    Раздел II – Работа в закрити разпределителни уредби

    Чл. 343. Внасяне на дълги предмети (тръби, стълби и др.) и работата с тях в закрити разпределителни уредби, означавани по-нататък като ЗРУ, в които не всички части под напрежение са защитени с ограждения, се извършва от две лица под непрекъснатото наблюдение на изпълнителя на работата/наблюдаващия.

    Чл. 344. Скелетата, използвани за работа на височина, се оразмеряват за товарите върху тях. Стълбите се снабдяват с накрайници против хлъзгане. В горния си край стълбите да се опират на здрава основа, а при нужда се укрепват допълнително (например чрез привързване).

    Чл. 345. Почистване и работа в коридори на ЗРУ, ремонт на ограждения, подмяна на изгорели лампи и други работи, далеч от части под напрежение, може да се извършват без наряд от лица с втора квалификационна група със записване в оперативния дневник.

    Чл. 346. (1) Работата по тоководещи части на ЗРУ се извършва с наряд с изключване на напрежението.

    (2) Когато в схемата за комутация няма предпазители, които да се изваждат от гнездата, се вземат мерки срещу погрешни действия с комутационната апаратура като заключване на ръкохватката на прекъсвача или на вратата на шкафа, поставяне на изолиращи подложки между контактите на комутационните апарати и др.

    Чл. 347. (1) Когато комутационният апарат е от затворен тип или характерът на работата не позволява прилагането на мерките, посочени в чл. 346 , видимото прекъсване на веригата се извършва с разшиноване или отсъединяване на кабела, свързващ комутационния апарат със съоръжението, по което ще се работи.

    (2) Разшиноването или отсъединяването на кабел се извършва от лице с трета квалификационна група под наблюдението на второ лице с трета квалификационна група.

    (3) Близките до работното място тоководещи части под напрежение, достъпни за допир, трябва да бъдат изключени или надеждно оградени.

    Раздел III – Работа в комплектни разпределителни уредби

    Чл. 348. (1) При работа по шини в комплектни разпределителни уредби, означавани по-нататък КРУ, входящите и изходящите линии, по които може да се подаде напрежение на шините, трябва да са изключени, свързани накъсо и заземени или самите шини да са заземени, а комутационните апарати на линиите – блокирани/заключени в изключено положение.

    (2) Когато в едно помещение са разположени две или повече секции на КРУ, за извършване на работа по една от секциите, когато другите секции са под напрежение, трябва:

    1. секцията, по която ще се работи, да е оградена с преносима преграда или въже и да е поставена табела "Да се работи тук!";

    2. на клетките на захранващите линии, на секциите под напрежение, да се поставят табели "Внимание! Под напрежение!"

    Чл. 349. В уредби с напрежение до 1000 V се разрешава работа по КРУ без поставяне на преносими заземители, когато конструкцията не позволява поставянето им. Работата се извършва с повишено внимание, с диелектрични ръкавици, като се стои върху изолационна основа и се вземат мерки, които възпрепятстват случайното включване на комутационните апарати (поставяне на изолационни вложки между контактите, блокиране на задвижванията и др.).

    Чл. 350. При работа по съоръжение, захранвано от клетка на КРУ, количката с прекъсвача се поставя в ремонтно положение и се окачва табела "Не включвай! Работят хора!"

    Чл. 351. Манипулациите с комутационна апаратура за изключване и включване на присъединения към КРУ се извършват само от лица, които имат право да извършват оперативни превключвания.

    Раздел IV – Работа в електрически уредби с временен характер на монтаж и експлоатация

    Чл. 352. Изискванията в този раздел се отнасят за електрически уредби с напрежение до 1000 V с временен характер на монтаж и експлоатация, наричани по-нататък "временни уредби", използвани при строително-монтажни работи, профилактични изпитвания и настройки, ремонтни работи и други подобни.

    Чл. 353. (1) Временните уредби трябва да отговарят на изискванията за категорията на средата, в която са монтирани, по отношение на опасността за поражения от електрически ток и на пожарната опасност.

    (2) Забранява се използване на временни уредби в помещения и зони с взривоопасна среда.

    Чл. 354. Специфичните изисквания за безопасност при работа във временни уредби се уреждат с вътрешни инструкции.

    Чл. 355. За машините и съоръженията с временен характер на монтаж и експлоатация се води дневник за периодичните прегледи, електролабораторни изпитвания и ремонти.

    Чл. 356. За временните уредби се завежда техническо досие, което съдържа най-малко:

    1. пълни и точни електрически схеми (принципни, монтажни и др.);

    2. дневник за отразяване на промените във временната уредба и списък на електротехническия персонал, който има право да работи по уредбата;

    3. протоколи за въвеждане в експлоатация, за измервания на параметрите, свързани със защитата срещу поражения от електрически ток, и за ремонти;

    4. инструкция за безопасна работа.

    Чл. 357. Присъединяване или отсъединяване на електросъоръжения към временни уредби може да се извършва без наряд.

    Чл. 358. При прегледи или ремонти на машини и съоръжения с временен характер на монтаж и експлоатация пусковите устройства се изключват от напрежението на мрежата, а движещите се части се застопоряват.

    Чл. 359. (1) Забранява се влизане на външни лица в командните кабини на машините и съоръженията.

    (2) На вратите на командните кабини се окачват табели: "Внимание! Високо напрежение!", "Опасно за живота!" или "Вход забранен!". Вратите се заключват, когато обслужващият персонал не е в кабините.

    Чл. 360. В извънработно време временните уредби се привеждат в състояние, изключващо възможността за манипулации от странични лица.

    Чл. 361. За работа във временни уредби машинистите на електрифицирани машини и съоръжения трябва да притежават втора квалификационна група.

    Чл. 362. (1) Преди започване на работа обслужващият персонал проверява състоянието на захранващия кабел, на защитните устройства (за зануляване, заземяване, за механична защита на кабела и пр.) или на сигнализацията. При откриване на нередности машината/съоръжението не се пуска в действие и веднага се уведомява дежурният електротехнически персонал.

    (2) Машините и съоръженията се преместват при изключено напрежение на захранващия кабел, вкл. и на малки разстояния.

    Чл. 363. Изпробването на машини и съоръжения след ремонт или профилактично обслужване се извършва от машинистите им. Допуска се изпробване от електротехнически персонал, само когато е правоспособен за работа със съответната машина.

    Чл. 364. За захранване на машините и съоръженията с временен характер на монтаж и експлоатация се използват кабели без увреждания по външната изолационна обвивка и механично защитени.

    Чл. 365. (1) Кабелите за захранване на временните уредби се полагат така, че да не са подложени на механични въздействия. При поставяне върху триноги отстоянието на кабелите от терена в зоната на най-големия провес е най-малко 0,5 m.

    (2) Забранява се полагане на захранващи кабели върху или под строителни материали, по проходи, пътеки и на други места, където е възможно да бъдат повредени.

    Чл. 366. (1) Забранява се използване на нестандартни електрически табла за временни електрозахранвания.

    (2) След приключване на работата на обекта електрозахранването се прекъсва, а електроразпределителните и командните (пусковите) табла и принадлежащите им кабели и инсталации се демонтират.

    Чл. 367. (1) Преди извършване на взривни работи в района на временна уредба напрежението се изключва.

    (2) Повторно включване на напрежението се разрешава след оглед на уредбата и измерване на изолационното съпротивление, когато при огледа са открити неизправности.

    ЧАСТ ЧЕТВЪРТА РАБОТА В ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ И ПО ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МРЕЖИ С НАПРЕЖЕНИЕ НАД 1000 V

    Глава петнадесета – ПРЕДПАЗИТЕЛИ, ТОКОВИ И НАПРЕЖЕНОВИ ТРАНСФОРМАТОРИ, ОСВЕТИТЕЛНИ УРЕДБИ

    Раздел I – Замяна на предпазители

    Чл. 368. В електрически уредби за напрежение над 1000 V замяната на предпазители може да се извършва без наряд от две лица, едното от които е с четвърта квалификационна група, а другото с трета квалификационна група.

    Чл. 369. (1) Замяната на предпазителите се извършва с изключване на напрежението.

    (2) Допуска се, когато няма възможност за изключване на напрежението, замяната да се извърши под напрежение, при изключени товари, с помощта на изолиращи клещи/приспособления, защитни очила/щит за лице, диелектрични ръкавици и боти.

    (3) Забранява се замяна на предпазители под товар.

    Чл. 370. Замяната на предпазители, разположени на мачтов трансформаторен пост или на висока конструкция, се извършва при спазване на следната последователност:

    1. изключват се изводите на страна ниско напрежение и се изключва главният прекъсвач в табло ниско напрежение;

    2. изключва се напрежението на страна високо напрежение чрез линейния разединител;

    3. извършва се оглед за видимо изключване на контактите и на трите фази на линейния разединител;

    4. извършва се проверка за отсъствие на напрежение от нивото на работната площадка и предпазителите се заменят с помощта на изолиращи клещи/приспособления, защитни очила/щит за лице, диелектрични ръкавици и боти.

    Раздел II – Работа по токови и напреженови трансформатори

    Чл. 371. Работа по токови и напреженови трансформатори в електрически уредби с напрежение над 1000 V се извършва с наряд от две лица, едното от които с четвърта квалификационна група, а другото с трета квалификационна група.

    Чл. 372. При работа по вторични вериги на токови трансформатори се спазват разпоредбите на чл. 269 и 270 .

    Чл. 373. (1) При работа по вторични вериги на напреженови трансформатори за изключване на възможността за обратно подаване на високо напрежение към мястото на работа:

    1. вложките на предпазителите на страна ниско напрежение се изваждат от гнездата им;

    2. автоматичните прекъсвачи се изключват и от клемите им се отсъединяват проводниците.

    (2) На прекъсвачите и на гнездата на предпазителите се поставят табели "Не включвай! Работят хора!"

    Раздел III – Работа по осветителни уредби в открити разпределителни уредби

    Чл. 374. (1) Подмяна на изгорели лампи и извършване на ремонтни работи по осветителни уредби в открити разпределителни уредби (ОРУ), отдалечени от части под напрежение на разстояния най-малко 5,0 m за напрежение 110 kV; 7,0 m за напрежение 220 kV и 13,0 m за напрежение 400 kV, могат да се изпълняват без наряд от две лица с трета квалификационна група със записване в оперативния дневник.

    (2) Работите по предходната ал. 1 на височина до 2,5 m могат да се изпълняват от едно лице от оперативния/оперативно-ремонтния персонал с трета квалификационна група

    Чл. 375. (1) При разстояния, по-малки от посочените в чл. 374 , работата по осветителни уредби в ОРУ се извършва с наряд най-малко от две лица, едното от които с четвърта квалификационна група.

    (2) Подаването от земята на осветителна арматура, детайли на конструкции, инструменти и други се извършва чрез завързване на безкрайно въже.

    Чл. 376. Работещите по осветителни уредби на високи конструкции в ОРУ използват предпазни колани и носят защитни каски.

    Чл. 377. Вишки, преносими и подвижни стълби за работа по осветителни уредби се използват при спазване на изискванията на глава двадесет и първа, раздел II.

    Глава шестнадесета – ВЪЗДУШНИ ЕЛЕКТРОПРОВОДНИ ЛИНИИ ЗА НАПРЕЖЕНИЕ НАД 1000 V

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 378. (1) Тази глава се отнася за въздушни електропроводни линии за напрежение над 1000 V до 400 kV вкл., изпълнени с неизолирани проводници, означавани по-нататък като ВЛ.

    (2) За ВЛ с напрежение над 400 kV работите се изпълняват по специална инструкция и не се разглеждат в този правилник.

    Чл. 379. Работа по ВЛ с напрежение над 1000 V се извършва с изключване на напрежението, с наряд или с нареждане. Работите, които могат да се извършват без наряд и без изключване на напрежението, са посочени в чл. 133 и 134 .

    Раздел II – Изкопни работи, изправяне и подмяна на стълбове, окачване и прехвърляне на проводници

    Чл. 380. Изкопни работи, изправяне и подмяна на стълбове се извършват по изискванията в глава единадесета, раздел II, и специфичните разпоредби на този раздел.

    Чл. 381. Подемни и/или теглителни механизми и приспособления за изправяне и подмяна на стълбове, окачване и прехвърляне на проводници се използват при спазване на изискванията на чл. 522 и 523 .

    Чл. 382. Изправяне или подменяне на специални стълбове, пресичания или работа в сложни условия (в близост до ВЛ под напрежение) се извършват в присъствието на отговорния ръководител.

    Чл. 383. При изправяне или сглобяване на стоманорешетъчен стълб, когато в него може да се индуктира опасно напрежение от намираща се в близост ВЛ под напрежение, стълбът (секцията от стълба) се заземява с преносим заземител. Преносимият заземител се сваля само след присъединяване на стълба към постоянен заземителен контур.

    Чл. 384. Стълбове, които не са изчислени на едностранно опъване от проводниците и мълниезащитното въже, когато могат да бъдат подложени на временно едностранно опъване, се укрепват от противоположната страна с обтяжки.

    Чл. 385. (1) Демонтаж и монтаж на проводници в урбанизирани територии, в близост до пътища и други оживени места се извършват през деня с предприемане на мерки за избягване на инциденти с преминаващи хора и превозни средства, вкл. временно спиране или отбиване на движението по установения ред.

    (2) По изключение при аварийно-възстановителни работи работите по ал. 1 могат да се извършват и през нощта, като се осигури необходимото работно и охранно осветление.

    Чл. 386. (1) Работи по проводници и мълниезащитни въжета на ВЛ в местата на пресичане с друга ВЛ под напрежение могат да се извършват, само когато проводниците на ремонтираната ВЛ минават под проводниците на ВЛ под напрежение.

    (2) Когато проводниците и мълниезащитните въжета на ВЛ преминават над ВЛ под напрежение, работите се извършват с изключване на напрежението на двете линии.

    Чл. 387. Прехвърляне на проводници от съществуващ върху новопоставен стълб се извършва с наряд и с изключване на напрежението.

    Раздел III – Работа с качване на стълб

    Чл. 388. (1) Работата с качване на стълб на височина над 3 m от земята (определяно от местоположението на краката на работника) се извършва с наряд.

    (2) Работата с изкачване до върха на стълб без изключване на напрежението може да се извършва при всяко разположение на проводниците при условие, че най-малките разстояния от намиращи се под напрежение проводници до тялото (колоната) на стоманобетонен/стоманорешетъчен стълб са, както следва:

    1. на ВЛ с напрежение до 110 kV вкл. – 2,0 m;

    2. на ВЛ с напрежение 220 kV – 2,5 m;

    3. на ВЛ с напрежение 400 kV – 4,5 m.

    (3) Разстоянията по ал. 2 са за режим без отклонение на изолаторните вериги от вятър.

    Чл. 389. Забранява се изкачване върху стълб на ВЛ с напрежение до 220 kV, намираща се под напрежение, откъм страната на която е разположена конзолата.

    Чл. 390. (1) Работата по изолаторни вериги, свързана с качване или преместване на хора по веригите, се разрешава само от отговорния ръководител.

    (2) Работещият по изолаторна верига може да се премества по нея само след внимателен оглед да няма дефекти по елементите и закрепването на веригата.

    (3) Забранява се на работещия да се премества по единична опъвателна верига.

    Чл. 391. Работата по единична опъвателна верига на електропровод с напрежение до 110 kV се разрешава само в случаите, когато монтьорът се намира върху конзолата на стълба.

    Чл. 392. При изкачване на товари върху стълб опъвателното устройство се разполага по такъв начин, че въжетата да не се трият в стълба и да не възникват сили, които могат да предизвикат повреди на стълба.

    Раздел IV – Боядисване на стълбове

    Чл. 393. (1) Боядисването на стълбове на ВЛ под напрежение с изкачване над 3 m от земята се извършва с наряд от бояджии с втора квалификационна група, обучени да работят на височина.

    (2) Бояджиите преминават инструктаж за безопасна работа в близост до проводници под напрежение и се намират под надзора на наблюдаващ електромонтьор.

    (3) При боядисване с изкачване върху стълбове на ВЛ под напрежение наблюдаващият трябва да има четвърта квалификационна група.

    (4) При боядисване на стълбове и конзоли се използват четки с дължина на дръжките до 0,3 m, като не се допуска прокапване или стичане на боя върху проводници и изолатори.

    Чл. 394. (1) Разрешава се боядисване на стълб на ВЛ под напрежение с изкачване от външната страна на стълба на разстояние, по-ниско от нивото на най-долния проводник:

    1. за ВЛ с напрежение до 110 kV вкл. – 2,0 m;

    2. за ВЛ с напрежение 220 kV – 2,5 m;

    3. за ВЛ с напрежение 400 kV – 4,5 m.

    (2) Разрешава се боядисване на стоманорешетъчен стълб на ВЛ под напрежение с изкачване до върха от вътрешната страна, когато работещият през цялото време се намира във вътрешната част на стълба. За боядисване на външната страна ръката може да се подава само до китката.

    (3) При боядисване на стълбове един наблюдаващ се определя за не повече от три съседни стълба, ако има видимост за тях.

    Чл. 395. (1) Боядисване на конзоли на стълбове на ВЛ с напрежение до 110 kV се извършва с изключване на напрежението, а за ВЛ с по-високо напрежение – по преценка на издаващия наряда.

    (2) При боядисване на конзоли на стълб наблюдаващият се намира до стълба, по който се работи. Не се разрешава боядисване на конзола в отсъствие на наблюдаващ.

    Раздел V – Работа по изключена въздушна линия в близост до въздушни линии под напрежение

    Чл. 396. (1) Монтаж и демонтаж на проводници, мълниезащитни въжета, обтяжки и други работи, изискващи изкачване на стълб на изключена от напрежение ВЛ, но в непосредствена близост до други стълбовни линии на ВЛ под напрежение се извършват, когато хоризонталните разстояния до най-близкия проводник под напрежение са най-малко:

    1. за ВЛ с напрежение до 1 kV вкл. – 1,5 m;

    2. за ВЛ с напрежение над 1 kV до 20 kV вкл. – 2,5 m;

    3. за ВЛ с напрежение 110 kV – 5,0 m;

    4. за ВЛ с напрежение 220 kV – 7,0 m;

    5. за ВЛ с напрежение 400 kV – 13,0 m.

    (2) Разстоянията по ал. 1 са за режим без отклонение на проводниците от вятър.

    Чл. 397. (1) При разстояния, по-малки от посочените по чл. 396, ВЛ под напрежение се изключват и се заземяват в двата им края.

    (2) Изключването на ВЛ под напрежение и тяхното обезопасяване се оформят в наряда, издаден за ВЛ, по която ще се извършва работа.

    Чл. 398. Начинът на заземяване и последователността за поставяне и сваляне на заземителите по изключена за работа ВЛ в близост с други линии, намиращи се под напрежение, зависят от големината на индуктираното напрежение в изключената ВЛ.

    Чл. 399. (1) Когато в изключена за работа ВЛ индуктираното напрежение от разположени в близост до нея ВЛ под напрежение не превишава 42 V, изключената линия се заземява в двата края (в подстанциите), както и непосредствено на работното място. Допуска се едновременна работа на няколко работни места по изключената ВЛ.

    (2) При необходимост от разкъсване на проводник от изключената ВЛ заземители се поставят от двете страни на разкъсания проводник в мястото на работа.

    Чл. 400. (1) Когато след изключване на ВЛ индуктираното напрежение превишава 42 V, линията се заземява на работното място при спазване на следния ред:

    1. въздушната линия се заземява в подстанциите, от които е изключена, и след това на работното място;

    2. заземителите на ВЛ в подстанциите се свалят/изключват.

    (2) Участъкът за работа по изключената ВЛ се ограничава до 20 m от двете страни на преносимия заземител, поставен в мястото на работа по линията.

    (3) При работи, свързани с разкъсване на проводник или други работи, изискващи заземяване в повече от една точка по ВЛ, работата се извършва в границите на един опъвателен участък с дължина не по-голяма от 8 km, при спазване на последователността:

    1. въздушната линия се заземява от двете страни на опъвателните стълбове, ограничаващи участъка, с преносими заземители;

    2. мостовите връзки на опъвателните стълбове се разединяват;

    3. в опъвателния участък от ВЛ на всяко работно място се поставя преносим заземител.

    (4) Възстановяването на линията в опъвателния участък след приключване на работата се извършва в обратна последователност на действията по ал. 3.

    Чл. 401. По изключена ВЛ с индуктирано в нея напрежение над 42 V работата се извършва при спазване на изискванията:

    1. машините и съоръженията за изтегляне на проводниците са заземени;

    2. въжетата, използвани за теглене на проводници, при разлюляване или скъсване не се доближават опасно или допират до проводниците на ВЛ под напрежение;

    3. монтажните и ремонтните работи, свързани с допиране до проводници или незаземено мълниезащитно въже, се изпълняват само в границите на обезопасения опъвателен участък;

    4. разстилането и прехвърлянето на проводник през ролки на междинни стълбове се извършва след заземяването му до теглителното съоръжение (барабана), от който се развива; заземяването се извършва по начин, който не възпрепятства нормалното развиване на проводника; работещият, стъпил на земята, използва диелектрични ръкавици при работи с допир до изтегляния проводник;

    5. съединяването/разединяването на проводник и пилотно въже се извършват с диелектрични ръкавици след заземяването им в една обща точка; допуска се работа без диелектрични ръкавици само след заземяване на проводника с преносим заземител, непосредствено до мястото на допиране до него;

    6. регулирането и натягането на проводници, прехвърлянето им от ролки на носителни клеми, както и други работи, свързани с изкачване на стълб, се извършват след свързването им с преносим заземител на всеки стълб, по който се работи.

    Чл. 402. Повдигателните съоръжения на транспортни средства се заземяват след установяване на работното място. Проводникът, по който ще се работи, се свързва с работната площадка на повдигателните съоръжения с преносим заземител.

    Чл. 403. Мостовете на опъвателни стълбове се скачват след приключване на всички работи в участъка и свързването на постоянните заземители на стълбовете и мълниезащитното въже.

    Чл. 404. При работа по незаземени мълниезащитни въжета изискванията за обезопасяване са както при работа по проводниците на ВЛ.

    Раздел VI – Работа по една изключена тройка на въздушна линия, при окачени две тройки на една стълбовна линия, когато втората тройка е под напрежение

    Чл. 405. Работата по една изключена тройка на ВЛ при окачени две тройки на една стълбовна линия, когато втората тройка е под напрежение, се извършва с наряд.

    Чл. 406. (1) Разрешава се работа по едната тройка с качване върху стълб без изключване на напрежението на другата тройка, когато разстоянието между най-близките проводници на двете тройки е не по-малко от:

    1. за електропроводи с напрежение до 35 kV вкл. – 3 m;

    2. за електропроводи с напрежение 110 kV – 4 m;

    3. за електропроводи с напрежение 220 kV – 6 m;

    4. за електропроводи с напрежение 400 kV – 9 m.

    (2) Разрешава се работа от телескопична платформа (вишка), разположена от външната страна на изключената тройка, когато разстоянието между най-близките проводници на двете тройки е не по-малко от:

    1. за ВЛ с напрежение до 35 kV вкл. – 2 m;

    2. за ВЛ с напрежение 110 kV – 3 m.

    (3) Разрешава се работа по ВЛ с напрежение до 35 kV, когато разстоянието между най-близките проводници на първата и втората тройка е по-малко от 3 m, но не по-малко от 2 m, само при използване на преносими ограждения.

    Чл. 407. (1) Отговорност за правилното определяне на изключената тройка от ВЛ носят оперативният персонал, който ръководи изключванията, и отговорният ръководител.

    (2) След определяне на изключената тройка отговорният ръководител е длъжен да се увери, че напрежението по нея е изключено. Заземяването се извършва непосредствено след проверката за отсъствие на напрежение.

    (3) При преместване на бригадата за работа от един стълб на друг изпълнителят на работата отговаря за правилното посочване на изключената тройка от ВЛ.

    Чл. 408. Върху стълбовете, на които се извършва работа, от страната на тройката под напрежение на височина 2 – 3 m от земята, се окачват предупредителни табели "Стой! Високо напрежение!" и "Качването забранено!". Табелите се окачват от изпълнителя на работата или от членове на бригадата, под негово наблюдение.

    Чл. 409. Забранява се:

    1. при работа по изключената тройка от ВЛ да се преминава към конзолата на тройката под напрежение;

    2. развиване и навиване на проводници и кангали върху стълбове и употреба на метални ролетки и метри.

    Чл. 410. Приспособления, дребни детайли и инструменти се изкачват и спускат от стълб с помощта на неметално безкрайно въже.

    Чл. 411. Повдигателните и теглителните механизми, използвани за работа, се заземяват.

    Раздел VII – Обходи, огледи и почистване на трасе на въздушни електропроводни линии

    Чл. 412. (1) Обходи и огледи на ВЛ могат да се извършат без наряд от едно лице с трета квалификационна група.

    (2) При нощни обходи и при лоши метеорологични условия обходите се извършват от две лица.

    (3) Обхождащият/обхождащите се движи/движат встрани на трасето за избягване на опасност от поражение на електрически ток от паднал на земята или провиснал проводник.

    (4) При обходите винаги се приема, че ВЛ е под напрежение.

    Чл. 413. Огледът на ВЛ и на открит (въздушен) трансформаторен пост се извършват от земята без качване върху стълб или конструкция.

    Чл. 414. (1) При откриване на паднал на земята или провиснал проводник на обхождащия се забранява да се доближава до проводника на разстояние, по-малко от 8 m.

    (2) Обхождащият взема мерки за сигнализиране и предотвратяване на възможността за приближаване до проводника на хора и животни.

    (3) Обхождащият съобщава в енергийното предприятие (диспечерската служба) за мястото на повредата и изчаква нареждане.

    Чл. 415. При огледи на ВЛ се проверява и състоянието на основите на стълбовете.

    Чл. 416. (1) Изсичане на дървета по трасето на ВЛ се извършва с наряд, когато при изсичането има опасност от падане на дърво върху проводниците.

    (2) Между отделните групи работници, заети с изсичане на дървета, се осигурява разстояние не по-малко от 50 m.

    (3) Забранява се изсичане на дървета при гъста мъгла, силен вятър, гръмотевични бури и през нощта.

    Чл. 417. (1) Изпълнителят на работата/наблюдаващият по изсичане на дървета преди започване на работата инструктира членовете на бригадата за опасностите от доближаване или допиране на дървета до проводниците.

    (2) Дървото, което ще се отрязва, се привързва с неметални въжета в посока, напречно на проводниците и навън от оста на ВЛ.

    (3) Дължината на въжетата за привързване се подбира така, че работниците, които държат краищата им, да не бъдат засегнати от клоните на падащото отрязано дърво.

    Чл. 418. При снежна покривка над 40 сm преди започване изсичането на дървета в снега се правят две пътеки с дължина по 4 – 5 m встрани под ъгъл 45° към линията на падане на дървото, служещи за бързото отдалечаване на работещите в момента на падането му.

    Чл. 419. (1) Рязане и кастрене на дървета с моторни резачки и триони се извършва съгласно инструкциите на производителите им от обучен персонал, успешно положил изпит за работа с тях и с ползване на необходимите лични предпазни средства.

    (2) Забранява се използване на моторни резачки и триони от неквалифициран и необучен персонал.

    Чл. 420. Когато при отрязване/отсичане дървото падне върху проводниците на ВЛ под напрежение, то се сваля само след изключване на напрежението и обезопасяване на работното място.

    Раздел VIII – Измерване на габарити и провеси по въздушни електропроводни линии

    Чл. 421. Измерването на габарити на ВЛ с ъгломерни инструменти от земята се извършва без наряд и без изключване на напрежението.

    Чл. 422. Измерването на габарити/провеси на ВЛ или на пресичащи се ВЛ, което изисква доближаване или допиране на проводници, се извършва само с наряд, с изключване и заземяване на линията/линиите. Измерването се извършва от две лица, едното от които е с четвърта квалификационна група.

    Раздел IX – Измерване на съпротивлението на заземяване на стълб

    Чл. 423. Съпротивлението на заземяване на стълб на ВЛ се измерва с изключване или без изключване на напрежението.

    Чл. 424. Измерване на съпротивлението със специален апарат, когато не се изискват отсъединяване на мълниезащитно въже, спусък от него и заземител на стълба, се извършва без наряд от две лица, съответно с четвърта и трета квалификационна група, без изключване на напрежението на ВЛ. Измерването се извършва само при ясно и хубаво време при спазване инструкцията за работа с апарата.

    Чл. 425. (1) Измерване на съпротивлението на заземяване на стълб с отсъединяване на мълниезащитно въже или неговия спусък, се извършва с наряд от две лица, съответно с четвърта и трета квалификационна група.

    (2) Спусъкът се отсъединява и присъединява с диелектрични ръкавици. Допуска се работа без ръкавици по време на тази операция, когато с помощта на щанга спусъкът на мълниезащитното въже предварително е заземен с преносим заземител.

    Чл. 426. (1) Когато за измерването на съпротивлението на заземяване е необходимо изкачване до върха на стълб за отсъединяване на заземяващите клеми между мълниезащитното въже и стълба, работата се извършва съгласно изискванията за работи с качване до върха на стълб.

    (2) При отсъединяване и присъединяване към заземяващи клеми мълниезащитното въже се свързва с преносим заземител към металната част на стълба.

    Чл. 427. Измерване на съпротивлението на заземяване на стоманорешетъчни стълбове на ВЛ с напрежение до 35 kV без мълниезащитно въже може да се извършва без наряд и без отсъединяване от заземителна клема, с ползване на защитни средства.

    Раздел X – Работа при пофазен ремонт

    Чл. 428. Допуска се работа по една изключена фаза на ВЛ при включени други две фази под напрежение (пофазен ремонт), когато режимът на работа на мрежата разрешава това и при изпълнение на следните условия:

    1. индуктираното напрежение, измерено в изключената фаза спрямо земя, не превишава 42 V;

    2. работата се извършва на едно работно място (на един стълб) със заземяване на изключената фаза.

    Чл. 429. За ВЛ, на които се разрешава да се извършва пофазен ремонт, се изготвя списък, утвърден от работодателя/главния инженер и съгласуван с оператора на мрежата.

    Чл. 430. Пофазният ремонт се извършва по специална технологична инструкция и при спазване и на изискванията в раздел VI на тази глава.

    Чл. 431. Забранява се работата от телескопична стълба (вишка) по изключена фаза, когато разположената под нея фаза се намира под напрежение.

    Глава седемнадесета – ВЪЗДУШНИ КАБЕЛНИ ЛИНИИ И ВЪЗДУШНИ ЛИНИИ С ИЗОЛИРАНИ ПРОВОДНИЦИ ЗА НАПРЕЖЕНИЕ НАД 1000 V

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 432. Тази глава се отнася за въздушни линии с напрежение над 1000 V до 20 kV вкл., изпълнени от:

    1. сноп от три еднофазни кабела, окачени посредством изолирано носещо въже към стълбове, наричани въздушни кабелни линии, означавани като ВКЛ;

    2. пофазно изолирани проводници, окачени на изолатори към стълбове, наричани въздушни линии с изолирани проводници, означавани като ВЛИП.

    Чл. 433. (1) Обходи и огледи на ВКЛ и ВЛИП се извършват без наряд и без изключване на напрежението от едно лице с трета квалификационна група през светлата част на деня.

    (2) При обходите се приема, че ВКЛ/ВЛИП е под напрежение.

    Чл. 434. (1) Отсичане на дървета по трасето на ВКЛ/ВЛИП, при което има опасност отсечените дървета да паднат върху проводниците, се извършва с наряд, а други работи по почистване на трасето – с нареждане, при спазване на разпоредбите на чл. 416 до 420 вкл.

    (2) Разстоянието от кабелите или изолираните проводници при най-голямото им отклонение от вятър до клони на дървета трябва да е най-малко 0,5 m.

    (3) Отстраняване на паднали дървета върху кабели/проводници на ВКЛ/ВЛИП се извършва с изключване на напрежението и заземяване на линиите поради опасност от нараняване на изолацията на тоководещите жила.

    (4) Клони на дървета могат да се отстранят от ВКЛ и ВЛИП под напрежение само с изолираща щанга, а когато това е невъзможно, линията се изключва от напрежение и заземява.

    Раздел II – Работа по ВКЛ или ВЛИП

    Чл. 435. Не се разрешава извършване на работа по кабели на ВКЛ или изолирани проводници на ВЛИП, свързани с натягане на проводници, смяна на опъвателни и/или съединителни клеми и др., при температура на въздуха по-ниска от минус 20 °С.

    Чл. 436. (1) При извършване на работа по стълбове, когато ВКЛ и ВЛИП са под напрежение, се спазват изискванията:

    1. разстоянието от работещите без средства за защита до проводниците и свързаните с тях елементи е най-малко 0,6 m;

    2. разстоянието от подемни и/или теглителни механизми и приспособления до проводниците е най-малко 1 m.

    (2) Разрешава се работа по изключени от напрежение ВКЛ и ВЛИП в близост до намиращи се под напрежение ВЛ 20 kV, когато хоризонталното разстояние между най-близките проводници на двете линии е най-малко 2,5 m.

    Чл. 437. Забранява се работа по една изключена фаза от ВЛИП, когато другите фази са под напрежение.

    Раздел III – Работа по отклонения от магистрални ВЛ, изпълнени с ВКЛ или ВЛИП

    Чл. 438. Работата по отклонения от магистрални ВЛ с напрежение 20 kV, изпълнени с ВКЛ или ВЛИП, се извършва с наряд с изключване на напрежението и заземяване на отклонението.

    Чл. 439. (1) Напрежението по отклонението може да бъде изключено от:

    1. подстанцията/трансформаторния пост чрез изключване на ВЛ, към която е присъединено;

    2. мястото на отклоняване при наличие на разединител (РОС);

    3. стълба на отклонeнието чрез разкъсване на връзките от клемите.

    (2) При изключена ВЛ, към която е присъединено отклонението, на мястото на отклонението се прави проверка за отсъствие на напрежение от отговорния ръководител и се извършва видимо разкъсване и заземяване на отклонението.

    (3) Фазовите проводници на отклонението, по което се работи, се заземяват непосредствено до мястото на работа.

    Раздел IV – Работа при две и повече ВКЛ или ВЛИП, разположени на една стълбовна линия

    Чл. 440. Работата по една от линиите, при две и повече ВКЛ/ВЛИП, разположени на една стълбовна линия, се извършва с наряд с изключване на напрежението само на линията, по която ще се работи.

    Чл. 441. Разрешава се работа с качване на стълб на линията с изключено напрежение, когато:

    1. изключената линия е под другите линии, при вертикално разположение на линиите и разстоянието до най-близките кабели/проводници е най-малко 1 m;

    2. изключената линия е от едната страна на стълба, при хоризонтално разположение на линиите и разстоянието до най-близките кабели/проводници е най-малко 1 m; качването на стълб се разрешава само откъм страната на изключената от напрежение линия.

    Чл. 442. (1) Работите по изолацията, окачването и др. на ВКЛ/ВЛИП с напрежение над 1000 V, разположена на една стълбовна линия с ВКЛ с напрежение до 1000 V, се извършват с наряд с изключване на напрежението само на линията с високото напрежение.

    (2) Когато при работите по ал. 1 е възможно или се налага допиране до ВКЛ с напрежение до 1000 V, тя също се изключва.

    Раздел V – Заземяване на ВКЛ или ВЛИП с преносим заземител

    Чл. 443. (1) Изолационното покритие на ВКЛ/ВЛИП се смята за опасно по отношение на допирно напрежение. За защита от случайно попадане под напрежение на изключена от напрежение ВКЛ/ВЛИП в мястото на извършване на работата се поставя преносим заземител.

    (2) Преносимите заземители за ВКЛ/ВЛИП трябва да имат специални клеми за присъединяване към фазовите проводници и носещото въже на ВКЛ, с приспособление за продупчване (перфорация) на изолацията и създаване на електрически контакт на жилата със заземяващия проводник.

    Чл. 444. Местата за поставяне на преносимите заземители се избират на безопасни разстояния от тоководещи части под напрежение.

    Глава осемнадесета – КАБЕЛНИ ЛИНИИ ЗА НАПРЕЖЕНИЕ НАД 1000 V

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 445. Работата по кабелни линии с напрежение над 1000 V се извършва с наряд най-малко от две лица, едното от които с четвърта квалификационна група.

    Чл. 446. (1) Преди започване на работа кабелната линия се изключва от всички страни, проверява се за отсъствие на напрежение, заземява се и се поставят табели "Не включвай! Работят хора!" и "Внимание! Заземено!".

    (2) Когато не е възможно или е опасно да се поставят преносими заземители на двата края на кабелната линия, преносим заземител се поставя само в единия й край, а на другия се предприемат допълнителни мерки срещу подаване на напрежение (поставяне на електроизолационни прегради, капачки и др.).

    (3) При работа по крайни кабелни глави кабелната линия се изключва от двете страни и се заземява само на страната, където не се извършва работа.

    Раздел II – Изкопни и монтажни работи

    Чл. 447. Изкопните работи за кабелни линии с напрежение над 1000 V се извършват при спазване на изискванията и изпълнение на мерките за безопасност за кабелни линии с напрежение до 1000 V, дадени в глава тринадесета, раздел II.

    Чл. 448. Монтажните работи по кабелни линии с напрежение над 1000 V се извършват при спазване на изискванията и изпълнение на мерките за безопасност за кабелни линии с напрежение до 1000 V, дадени в глава тринадесета, раздел III.

    Чл. 449. При монтажни работи на кабелна линия с напрежение 110 kV и по-високо, освен изискванията и изпълнение на мерките за безопасност по този правилник, се прилагат и предписанията на производителя на кабела.

    Раздел III – Изпитване на кабелни линии

    Чл. 450. (1) Изпитването на кабелни линии с повишено изправено напрежение се извършва с наряд най-малко от две лица, едното от които с четвърта квалификационна група.

    (2) В подстанции с еднолично дежурство при наличие на стационарно устройство за локализиране на повреди на кабелни линии с напрежение до 20 kV, изпитването се извършва от дежурния оператор, обучен за безопасна работа с устройството по вътрешна инструкция, без отваряне на вратите на килиите. Изпитването се извършва по нареждане на дежурния диспечер и се записва в оперативния дневник.

    Чл. 451. Преди започване на изпитването корпусът на изпитвателната уредба се заземява чрез свързване към заземител или се присъединява към заземителен контур.

    Чл. 452. Откритите тоководещи части на кабелната линия се ограждат за защита срещу случаен допир преди започване на изпитването.

    Чл. 453. (1) Изпитване с повишено напрежение се разрешава, когато:

    1. подготвителните работи са завършени;

    2. работещите от бригадата са изведени от мястото на работа;

    3. на срещуположния край на изпитвания кабел е поставена предупредителна табела "Стой! Високо напрежение!" и има наблюдаващ, който да не разрешава достъп на хора и животни.

    (2) При изпитване на кабелна линия с незавършени монтажни работи или частично разкрито трасе, преди изпитването, монтажниците се отстраняват от трасето, оголените места на кабела или разделените краища се ограждат и около тях се окачват предупредителни табели "Стой! Високо напрежение!".

    (3) До ограден изкоп, в който се намират разделени за изпитване краища на кабел, изпълнителят на работата оставя наблюдаващ от бригадата, който не разрешава достъп на хора и животни.

    Чл. 454. Когато съединителните проводници, по които се подава повишено напрежение, преминават през коридори, стълби, проходи, дворове и др. независимо от поставените огради, се поставят наблюдаващи от бригадата, които по време на изпитването осъществяват помежду си непрекъснат визуален контрол.

    Чл. 455. (1) Кабелната линия за изпитване се свързва към изпитвателна уредба непосредствено след проверката за отсъствие на напрежение.

    (2) Операцията по присъединяване към изпитвателната уредба и самото изпитване се извършват с диелектрични ръкавици и боти.

    Чл. 456. Включването на изпитвателна уредба при събрана схема за изпитване се извършва само с разрешение на лицето, отговорно за изпитването, след като са изпълнени мерките за безопасност и всички участващи в изпитването са предупредени.

    Чл. 457. След изпитване на кабелна линия с повишено напрежение се извършва разреждане (изпразване) на електрическите заряди.

    Чл. 458. Разрешава се в едно помещение на РУ, едновременно с изпитване на кабелна линия с повишено напрежение, да се извършва работа по други съоръжения, при условие че мястото за изпитване е оградено, изпитваната линия е отделена и безопасна за останалите съоръжения.

    Чл. 459. При работа с локализатори за повреди по кабелни линии се работи по инструкциите за безопасност на производителите.

    Чл. 460. Преди и след измерване на изолационно съпротивление с мегаомметър кабелната линия се разрежда (изпразва).

    Раздел IV – Специални изисквания за работа по кабелни линии в електрически централи и подстанции

    Чл. 461. (1) Работите по кабелни линии, положени в канали, тунели, колектори, шахти в електрически централи и подстанции, се извършват с наряд най-малко от две лица, съответно с четвърта и трета квалификационна група.

    (2) Преди започване на оглед или работа се извършва проверка за отсъствие на горими и вредни за здравето газове съгласно вътрешните инструкции на обекта.

    (3) Забранява се проверка за отсъствие на газове посредством открит огън.

    (4) Газовете се изтласкват от вентилатор с чист въздух чрез въздуховод/маркуч, спуснат на 0,25 m от дъното на тунелите/колекторите.

    (5) Забранява се употреба на бутилки със сгъстени газове (азот, кислород и др.) за изтласкване на горими газове.

    Чл. 462. (1) До отворен люк (капак) на шахта се прави ограждение и се поставя предупредителен знак.

    (2) Разрешава се работа в шахта само на едно лице с предпазен (спасителен) колан, вързан с въже, излизащо вън от шахтата. До люка (капака) дежури второ лице от състава на бригадата, което поддържа края на спасителното въже и осъществява устна разговорна връзка с работещия.

    Чл. 463. При работа в тунел/колектор се осигуряват най-малко два отворени люка или две врати, разположени от двете страни на работното място.

    Чл. 464. При работа в шахта разпалване на бензинова лампа или пропан-бутанова горелка, загряване на кабелна и друга маса или припой се извършват само извън шахтата.

    Чл. 465. За осветление на работно място в шахта, тунел/колектор се използват преносими лампи за напрежение 12 V или акумулаторни фенери.

    Чл. 466. При продължителна работа в шахта, тунел/колектор се осигурява принудителна циркулация на въздуха, а работещите периодично излизат на открит въздух.

    Чл. 467. Преди извършване на обход и работа в кабелен тунел или полуетаж, съоръжени с пожарогасителна уредба с автоматично действие, уредбата се привежда на ръчен режим и на ключа за дистанционно управление се поставя табела "Внимание! Работят хора!".

    Глава деветнадесета – РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ УРЕДБИ С НАПРЕЖЕНИЕ НАД 1000 V

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 468. Тази глава се отнася за работа в електрически разпределителни уредби с напрежение над 1000 V, разположени на открито (ОРУ) и в закрити помещения (ЗРУ).

    Чл. 469. (1) Работата по съоръжения в разпределителни уредби се извършва с изключване на напрежението на тоководещите части.

    (2) Когато изключване на напрежението на тоководещи части не е възможно или се работи в непосредствена близост до съоръжения под напрежение, се предприемат допълнителни мерки за безопасност при работа.

    Чл. 470. При работа в разпределителни уредби на работните места се поставят временни табели със знаци и надписи за безопасност, съдържащи информация за опасности и указания за поведение на работещите, когато съществуват опасности, чието отстраняване не е възможно чрез средствата за колективна защита или други методи.

    Чл. 471. (1) В тъмната част на денонощието осветяването на съоръженията, вътрешните пътища и подходите към тях е задължително и трябва да е равномерно без заслепяване.

    (2) Забранява се извършване на работа на неосветени работни места.

    Раздел II – Работа в разпределителни уредби с напрежение над 1000 V

    Чл. 472. (1) Работата в РУ с напрежение над 1000 V се извършва с наряд.

    (2) Разрешава се извършване на работи без наряд, посочени в списъка на приложение № 6. Работите без наряд се извършват най-малко от две лица с необходимата квалификационна група, предварително инструктирани и със записване в оперативния дневник.

    (3) Оперативният персонал може да извършва еднолично работите, посочени в приложение № 6, със записване в оперативния дневник и в дневника за работа с нареждане.

    Чл. 473. На участъците от въздушни и кабелни линии, преминаващи на територията на РУ, работата се извършва при спазване на указанията в глава четвърта, раздел III.

    Чл. 474. При използване на изолирани платформи, подвижни и преносими стълби, скелета и дълги предмети в РУ се спазват указанията в глава двадесет и първа, раздели I и II.

    Чл. 475. Работата по разположени в РУ средства за диспечерско и технологично управление (СДТУ) се извършва с наряд, издаден от операторите на преносната и разпределителната мрежа. Допускането до тези устройства се извършва от персонала, който обслужва РУ.

    Чл. 476. Не се разрешават прегледи и профилактика по съоръжения в РУ с липсващи или неизправни системи за контрол, блокировка, защита и сигнализация, свързани с безопасната работа.

    Чл. 477. При извършване на работа по тоководещи части, които са под напрежение, с помощта на изолиращи средства (оперативни и измерителни щанги, указатели за напрежение, изолиращи и токоизмерителни клещи), се манипулира с изолиращите средства така, че да не възниква опасност от разряд (скъсяване на изолационния път между тоководещите части, между фазите или към земя).

    Чл. 478. За всяка ОРУ с напрежение 220 kV и по-високо обслужващият персонал разполага с карта, с означено разпределение по зони на интензитета на електрическото поле на височина 1,8 m от терена.

    Чл. 479. При поява на признаци за настъпване на активна атмосферна (мълниеносна) дейност всички работи в ОРУ се прекратяват, а в ЗРУ – само работите по линейните разединители на ВЛ.

    Раздел III – Работа в комплектни разпределителни уредби

    Чл. 480. (1) Работата в комплектни разпределителни уредби (КРУ) се извършва с наряд.

    (2) Допуска се работа без наряд само по съоръжения и апарати без влизане в клетките на КРУ.

    Чл. 481. (1) Работата по шините на КРУ се извършва след изключване на прекъсвачите/изваждане на количките с прекъсвачи на линейните изводи, по които може да се подаде напрежение на шините и след заземяване на шините.

    (2) Разрешава се издаване на един наряд за едновременна работа по всички присъединения в КРУ с пълно изключване на напрежението и заключени входове към съседните уредби под напрежение.

    Чл. 482. (1) При работа в клетка на КРУ, когато шините на КРУ са под напрежение, количката с прекъсвача/съоръжението се изважда от клетката, на автоматичния затвор (щора) на тоководещите части под напрежение се окачва табела "Стой! Високо напрежение!" и на входа на клетката – табела "Не включвай! Работят хора!".

    (2) На кабелната линия в клетката на КРУ се включва/поставя заземител, а на вратата на клетката – табела "Внимание! Заземено!".

    Чл. 483. Допуска се работа по съоръжение вън от помещението на КРУ, присъединено към уредбата, без изваждане от клетката на количката с прекъсвача, а само с поставяне в изпитвателно положение, при включени заземяващи разединители и наличие на блокировка между тях и количката с прекъсвача и на входа на клетката се окачва табела "Не включвай! Работят хора!".

    Чл. 484. Работата по прекъсвачи, напреженови трансформатори, дъгогасителни съпротивления, вентилни отводи и др. на колички се извършва при извадена от клетката количка и окачена върху нея табела "Да се работи тук!".

    Чл. 485. При работа по уреди, релета, вторични вериги и други подобни, когато количката с прекъсвача е в изпитвателно/ремонтно положение, но вратите на клетката трябва да останат отворени, на количката се окачва табела "Не включвай! Работят хора!", а на самото място на работа – табела "Да се работи тук!".

    Чл. 486. (1) Количката с прекъсвач се изважда/поставя в изпитвателно (ремонтно) положение при изпробване и регулировка на задвижването на прекъсвача, проверка на веригите за релейна защита и блокировки, работа по съоръжения по чл. 483 .

    (2) В посочените в ал. 1 случаи на вратите на клетката се окачва табела "Не включвай! Работят хора!".

    (3) В изпитвателно/ремонтно положение на количката се разрешава извършването на проби по изходящи от КРУ въздушни и кабелни линии, когато не се работи по тях или е изпълнено заземление в клетката.

    Чл. 487. Манипулациите, свързани с изваждане и вкарване на количка с прекъсвач или друго съоръжение от клетка в КРУ, както и поставянето й в изпитвателно положение, се извършват от оперативния персонал.

    Чл. 488. Когато КРУ съдържа елементи на съоръжения, които след като бъдат изключени, могат да останат заредени с опасни електрически заряди (кондензатори и други), се поставя предупредителна табела "Стой! Високо напрежение!". Малки кондензатори, предвидени за дъгогасене, или такива, предвидени за времезакъснение на релета, не се смятат за опасни при непредумишлен допир, когато напрежението от остатъчните заряди спада под 120 V постоянно напрежение за време 5 s след изключване на захранването.

    Чл. 489. (1) При работа по елегазови прекъсвачи в КРУ мерките за безопасност се определят с вътрешни инструкции по предписанията на производителя.

    (2) Контролът за изтичане на елегаз в помещение на КРУ се осъществява на височина 10 – 15 cm от нивото на пода с автоматични устройства, които измерват, сигнализират и включват вентилационната система при надвишаване концентрация на елегаз над допустимата.

    Раздел IV – Работа по уредби за защита от атмосферни и комутационни пренапрежения

    Чл. 490. (1) Този раздел се отнася за работа по уредби за защита от атмосферни и комутационни пренапрежения в РУ, включващи мълниезащитни уредби, вентилни и тръбни отводи, искрови междини, дъгогасителни реактори и активни съпротивления.

    (2) Не се разрешава уредбата за защита от пренапрежения да се изключва, освен в случаите на извършване на работи по нея.

    Чл. 491. Работата в уредби за защита от пренапрежения и профилактични изпитвания на средствата за защита от пренапрежения се извършват с изключване на напрежението на защитаваните съоръжения и спазване на изискванията на този правилник и вътрешните инструкции на обекта.

    Чл. 492. При активна атмосферна (мълниеносна) дейност или комутационни превключвания се забранява всякаква работа по уредбата за защита от пренапрежения.

    Чл. 493. На средствата за защита от пренапрежения, разположени на ВЛ, се извършват огледи от земята, както следва:

    1. при всеки пореден обход на ВЛ;

    2. при неуспешно задействане на устройствата за АПВ, когато има съмнение за пробив на изолацията, причинила трайно земно съединение.

    Чл. 494. (1) Огледът на средствата за защита от пренапрежения в РУ се извършва:

    1. в РУ с дежурен персонал – по време на поредния обход на персонала, а също и след активна атмосферна дейност (буря), причинила трайно земно съединение;

    2. в РУ без постоянен дежурен персонал – при всеки обход на уредбата, но не по-рядко от един път месечно.

    (2) Ежегодно, преди настъпване на периода на активна атмосферна (мълниеносна) дейност, се проверява състоянието на средствата за защита от пренапрежения и при необходимост се привеждат в изправност и работоспособност.

    (3) При вентилни отводи се отчитат показанията на броячите за брой на пробивите.

    (4) На заземителна уредба – елемент от средствата за защита от пренапрежения, се извършва външен оглед за наличието и състоянието на връзките между заземяваните елементи и уредбата.

    Чл. 495. Не се допуска изключване на дъгогасителни реактори/ съпротивления при наличие на земно съединение в мрежата.

    Чл. 496. Включване и изключване на дълги ВЛ за напрежение 110 kV и 220 kV и на всички ВЛ 400 kV се извършва по инструкция, съгласувана с операторите на преносната и разпределителните мрежи.

    Чл. 497. При установяване в РУ на места с недопустими нива на допирни и крачни напрежения тези места се ограждат и се поставят предупредителни табели до отстраняване на причините.

    Глава двадесета – ТРАНСФОРМАТОРНИ ПОСТОВЕ

    Раздел I – Работа по трансформаторни постове

    Чл. 498. (1) Този раздел се отнася за трансформаторни постове, изградени като:

    1. самостоятелни сгради в свободни площи, незастроени терени или пристроени до сгради;

    2. комбинирани с павилиони за различни цели;

    3. вградени в обществени сгради;

    4. вградени в жилищни сгради.

    (2) Трансформаторните постове се разглеждат като закрити разпределителни уредби и при извършване на работа по тях се спазват указанията, дадени в раздели I и II на глави четиринадесета и деветнадесета.

    Чл. 499. Превключвания в трансформаторни постове се извършват с използване на средства за индивидуална защита.

    Чл. 500. Допуска се оперативно-ремонтните бригади да ползват преносими изолационни килимчета вместо изолационни поставки.

    Чл. 501. (1) Оперативното обслужване на електрическите съоръжения в трансформаторен пост се осъществява от оперативно-ремонтния персонал, на когото те са зачислени.

    (2) Оперативни превключвания в трансформаторен пост на страна високо напрежение се извършват с разрешение на дежурния диспечер от лице с пета квалификационна група.

    Чл. 502. (1) При едноличен преглед на съоръжения с напрежение над 1000 V се забранява извършване на каквато и да било работа, сваляне на предпазни ограждения и влизане в клетки на съоръжения.

    (2) Прегледът на съоръженията, апаратурата и ошиновката се извършва от прага на клетката или пред ограждението.

    (3) При едноличен преглед на съоръжения с напрежение до 1000 V (табла, шинопроводи, кабелни връзки др.) се забранява да се свалят предупредителните табели и ограждения, да се докосват тоководещи части за отстраняване на забелязани нередности или с друга цел.

    Чл. 503. (1) Работа по кабелни глави, шинна система, проходни изолатори, разединители, прекъсвачи, силови трансформатори, измервателни трансформатори и др. при напрежение над 1000 V се извършва с наряд.

    (2) Работа по ремонт и профилактика на електрически връзки: силов трансформатор-табло НН, шинна система, прекъсвачи и измервателни трансформатори, при напрежение до 1000 V, се извършва с наряд.

    Чл. 504. Ръчно превключване на стъпалата на регулатор на напрежение на силов трансформатор, доливане и вземане на проба от маслото се извършват с наряд от две лица, съответно с четвърта и трета квалификационна група.

    Чл. 505. Вратите и защитните ограждения на табла НН, когато са под напрежение и не се работи по тях, са заключени.

    Раздел II – Работа по въздушни трансформаторни постове

    Чл. 506. Този раздел се отнася за трансформаторни постове, разположени на открито върху висока конструкция или на стълб, наричани по-нататък "въздушни трансформаторни постове".

    Чл. 507. (1) Работата по тоководещи части с напрежение до 1000 V в табло ниско напрежение се извършва без наряд, от две лица, с изключване или без изключване на ВЛ за високо напрежение.

    (2) Разрешава се извършване само на прегледи и ремонти, изпълнявани от площадката на табло ниско напрежение. Работещите се инструктират за частите, които се намират под напрежение.

    Чл. 508. Работата по въздушен трансформаторен пост с изключване и без изключване на ВЛ за средно напрежение, се извършва при:

    1. изключени – прекъсвачи на страна ниско напрежение и след това на линеен разединител на страна високо напрежение;

    2. направен оглед на разединителя ВН за неизключени ножове;

    3. свалени предпазители за високо напрежение;

    4. поставени преносими заземители на тоководещите части на страни високо и ниско напрежение и окачени табели "Внимание! Работят хора!" и "Внимание! Заземено!".

    Чл. 509. За изкачване на работната площадка на въздушен трансформаторен пост се използва люк с изправна блокировка, която не позволява отваряне и качване на работната площадка при включен линеен разединител.

    Чл. 510. Монтажът и демонтажът на трансформатор върху площадката на въздушния трансформаторен пост се извършват с изключване на напрежението на ВЛ и заземяването й.

    Чл. 511. При активна атмосферна (мълниеносна) дейност или дъжд всички работи по трансформаторния пост се прекратяват и бригадата се отстранява от него.

    Чл. 512. След завършване на работата и свалянето на преносимите заземители се забранява извършване на каквато и да е работа, свързана с качване по стълб или на площадката на трансформаторен пост.

    ЧАСТ ПЕТА РАБОТИ, ИЗМЕРВАНИЯ И ИЗПИТВАНИЯ В НОРМАЛНА И СПЕЦИАЛНА СРЕДА

    Глава двадесет и първа – РАБОТА С ПОВДИГАТЕЛНИ СЪОРЪЖЕНИЯ

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 513. (1) Тази глава се отнася за работа в открити разпределителни уредби и по въздушни електропроводни линии с използване на изолирани подвижни платформи, подвижни и преносими стълби, товароподемни машини, повдигателни механизми и съоръжения, наричани по-нататък "повдигателни съоръжения".

    (2) Водачите на повдигателни съоръжения, монтирани на превозни средства, трябва да имат необходимата правоспособност за работа с такива съоръжения и втора квалификационна група по безопасност съгласно изискванията по този правилник.

    (3) При издаване на наряд в графата "Особени указания" се вписват типът/ видът на повдигателното съоръжение и регистрационният номер на транспортното средство. Трите имена на водача на транспортното средство и квалификационната му група се записват от отговорния ръководител в таблицата "Състав на бригадата", като се отбелязва "водач на транспортно средство".

    (4) Водачът на средство с подвижна платформа или стълба при работа с него изпълнява само команди на изпълнителя на работата, а при товароразтоварни машини и механизми – на ръководещия разтоварването.

    Чл. 514. (1) На територията на ОРУ и в охранителната зона на ВЛ повдигателните съоръжения се придвижват със скорост до 5 km/h.

    (2) По време на придвижването на повдигателните съоръжения подемните или подвижните им части са в транспортно положение и не се приближават до части под напрежение на разстояние, по-малко от:

    1. при напрежение до 35 kV вкл. – 1,0 m;

    2. при напрежение 110 kV – 1,5 m;

    3. при напрежение 220 kV – 2,5 m;

    4. при напрежение 400 kV – 4,5 m.

    (3) Лицето, ръководещо придвижването в ОРУ, е запознато с местата на подземните съоръжения и допустимата им товароносимост и предприема мерки за избягване на повреждането им.

    Чл. 515. При работа в опасна близост до тоководещи части под напрежение шаситата на повдигателните съоръжения се заземяват с преносими заземители.

    Чл. 516. (1) Забранява се допиране, качване и слизане от повдигателно съоръжение, попаднало под напрежение, до изключване на напрежението.

    (2) Когато попаднало под напрежение повдигателно съоръжение се запали и водачът не може повече да остане в него, той трябва да скочи със събрани крака, като се стреми да се задържи прав. Водачът се отдалечава от съоръжението чрез скокове на един крак или със събрани крака.

    Чл. 517. (1) На повдигателните съоръжения се извършва техническо освидетелстване и периодични прегледи от упълномощени от работодателя лица съгласно действащата нормативна уредба.

    (2) Забранява се работа с повдигателни съоръжения, които не са технически освидетелствани или са с изтекъл срок на периодичен преглед.

    Чл. 518. Забранява се работа с повдигателни съоръжения при силен вятър, дъжд, снеговалеж или активна атмосферна (мълниеносна) дейност.

    Чл. 519. Допуска се работа с повдигателни съоръжения в тъмната част на денонощието само с изключване на напрежението на уредбата и при достатъчно осветено работно място.

    Раздел II – Работа в открити разпределителни уредби

    Чл. 520. (1) Работата с използване на повдигателни съоръжения в ОРУ се извършва с наряд.

    (2) При работа без изключване или с частично изключване на напрежението и в близост до тоководещи части под напрежение командите за работа с повдигателното съоръжение да се дават от изпълнителя на работата под непрекъснатия надзор на отговорния ръководител.

    Чл. 521. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2005 г.) Допуска се работа с използване на повдигателни съоръжения при частично изключване на напрежението само когато разстоянието от всички части на съоръжението във възможните им крайни положения до тоководещите части под напрежение е не по-малко от посоченото в чл. 514, ал. 2 .

    (2) Когато повдигателно съоръжение е разположено встрани от тоководещи части под напрежение и не може да бъде осъществено изключване на напрежението, за недопускане на опасно приближаване до частите под напрежение ъгълът на завъртане на подемната (разтягащата) се част на съоръжението се ограничава в хоризонтална плоскост чрез монтиране на специални ограничителни приспособления или поставяне на ограждения, ограничаващи зоната на завъртане.

    Раздел III – Работа по въздушни електропроводни линии

    Чл. 522. (1) Работата по въздушни електропроводни линии в границите на предпазните им зони с използване на повдигателни съоръжения се извършва с наряд.

    (2) В наряда се записват видът на повдигателното съоръжение, дължината на стрелата, максималната височина на издигане на платформата и други характерни данни за съоръжението.

    Чл. 523. (1) Разрешава се работа с повдигателни съоръжения в границите на предпазната зона на ВЛ само когато разстоянието от която и да е конструктивна част на съоръжението, въже или товар до най-близкия проводник под напрежение е не по-малко от:

    1. при напрежение до 1 kV вкл. – 1,5 m;

    2. при напрежение над 1 kV до 20 kV вкл. – 2,0 m;

    3. при напрежение 110 kV – 4,0 m;

    4. при напрежение 220 kV – 5,0 m;

    5. при напрежение 400 kV – 8,0 m.

    (2) Допуска се работа на хора от телескопични стълби и други повдигателни съоръжения по ВЛ без изключване на напрежението, когато разстоянието от най-високите заземени части на повдигателното съоръжение до най-близкия проводник на ВЛ е не по-малко от посоченото в ал. 1.

    Чл. 524. (1) При работа в границите на предпазна зона на ВЛ повдигателните съоръжения за товари и хора се заземяват с преносими заземители.

    (2) За верижни товароподемни машини не се изисква заземяване.

    Глава двадесет и втора – РАБОТА В СПЕЦИАЛНА СРЕДА

    Раздел I – Работа в среда с повишена опасност или с особена опасност

    Чл. 525. Работата в среда с повишена опасност или в среда с особена опасност по отношение на поражения от електрически ток се извършва от персонал, който е запознат със:

    1. характерните за средата опасности от поражение от електрически ток и методите за безопасна работа в нея;

    2. мерките, които се прилагат за защита срещу поражение от електрически ток, и практическите начини за прилагането им.

    Чл. 526. Специфичните изисквания за работа в среда с повишена опасност или с особена опасност се определят за всеки енергиен обект с вътрешни инструкции.

    Чл. 527. (1) В мрежа с напрежение до 1000 V или в мрежа за постоянен ток, в среда с повишена опасност за поражение от електрически ток без изключване на напрежението могат да се извършват:

    1. измерване на напрежение;

    2. измерване с измерителни клещи;

    3. присъединяване на отделни консуматори към шинопровод при наличие на специални предпазни приспособления;

    4. почистване на изолатори на шинопроводи.

    (2) Работите по ал. 1 се извършват от лица с трета квалификационна група, с ползване на лични предпазни средства.

    Чл. 528. Забранява се извършване на всякаква работа по съоръжение, намиращо се под напрежение, в помещение, в което се образува токопроводим прах, както и в помещение с особена опасност за поражение от електрически ток.

    Раздел II – Работа в пожароопасна и/или взривоопасна среда

    Чл. 529. Работата в пожароопасна и/или взривоопасна среда се извършва от персонал, който е запознат:

    1. със свойствата на отделяните при производствения процес газове, прахове, пари и изпарения, които могат да образуват с въздуха или други окислители пожароопасни или взривоопасни смеси;

    2. с класа на помещението и зоните по пожарна и взривна опасност;

    3. със защитните и конструктивните изпълнения на електрообзавеждането.

    Чл. 530. Специфичните изисквания за работа в пожароопасна и/или взривоопасна среда на всеки енергиен обект се определят с вътрешни инструкции, съгласувани с органите за пожарна и аварийна безопасност.

    Чл. 531. Забранява се подмяна на елементи или съоръжения от електрически уредби с такива, които не отговарят на проектираните или не отговарят на класа и категорията, определени в проектната документация или по експертното заключение на специализираните органи за пожарна и аварийна безопасност.

    Чл. 532. Във взривоопасни среди се забранява да се извършват работи по профилактика и ремонти на електрически уредби без пълно изключване на напрежението.

    Чл. 533. Дежурният персонал е длъжен да спазва вътрешните инструкции за безопасност при работа в пожароопасна и/или взривоопасна среда и да води дневник за забелязаните нередности.

    Чл. 534. (1) Основните ремонти на взривобезопасни и взривозащитени съоръжения се извършват съгласно Наредбата за извършване на основен ремонт на взривобезопасни (руднични) и взривозащитени електросъоръжения (издание на Министерството на енергетиката, 1983 г.) и по утвърдени от работодателя вътрешни инструкции за организацията на безопасното извършване на работата.

    (2) Работите по ал. 1 могат да се извършват само от лица, освидетелствани от упълномощена изпитвателна организация.

    Чл. 535. (1) За работа във взривоопасна среда се използват инструменти, които не образуват искри при използването им.

    (2) При наличие на ацетилен се забранява използване на медни и помеднени инструменти.

    Чл. 536. Влизането в кабелен тунел, колектор, канал и др. в район с възможност за обгазяване се извършва със специални защитни средства (изолиращи противогази) или след предварителна проверка за отсъствие на газ с газов анализатор и записване на данните в наряда или оперативния дневник.

    Чл. 537. (1) Електрически измервания по безконтактен начин с преносим уред или без опасност от образуване на искри при включване/изключване на уреда към измерваната верига се извършват с уред във взривозащитено изпълнение, отговарящо на класа на помещението, на категорията на взривяемост и на групата на възпламеняемост на взривоопасната смес.

    (2) С уреди в обикновено изпълнение могат да се извършват измервания при доказана концентрация на взривоопасната смес под 20 % от долната граница на взривяемост.

    Раздел III – Работа в среда с електростатични заряди

    Чл. 538. (1) При обслужване и ремонтиране на машини и съоръжения, които генерират електростатични заряди, персоналът е запознат със:

    1. механизмите на образуване на електростатични заряди;

    2. вредните и опасните прояви на електростатичните заряди;

    3. мерките за намаляване на вредното и опасното влияние на електростатичните заряди.

    (2) Средствата и методите за защита от електростатични заряди се определят от характера на възникване на зарядите, технологията на работа и вида на съоръженията, чрез вътрешни инструкции на обектите.

    Чл. 539. В среда, генерираща електростатични заряди, не се разрешава използване на облекло, което натрупва статичен заряд.

    Раздел IV – Работа в зони с интензивни електрически полета

    Чл. 540. (1) При преминаване и работа в зони с интензивни електрически полета персоналът е запознат със:

    1. влиянието на електрическото поле върху човешкия организъм;

    2. средствата за защита от вредно въздействие на електрическо поле;

    3. допустимата продължителност за престой и работа на всяко работно място.

    (2) Допустимата продължителност за престояване и работа в зони с интензивни електрически полета е регламентирана в стандарта по охрана на труда и за всеки обект на базата на измервания се определя с вътрешна инструкция.

    Чл. 541. (1) Зоната на влияние на електрическо поле за електропроводна линия е пространството под линията, ограничено между две успоредни линии, отстоящи от проекциите на крайните фази (проводници) върху земята на разстояние:

    1. при напрежение 110 kV – 5 m;

    2. при напрежение 220 kV – 10 m;

    3. при напрежение 400 kV – 25 m.

    (2) Зоната на влияние на електрическо поле за открита електрическа уредба е пространството, ограничено в радиус около най-близките тоководещи части, съответстващ на разстоянията по ал. 1 за съответното напрежение.

    Чл. 542. (1) Интензитетът на електрическото поле в зоната на влияние се измерва на височина:

    1. от повърхността на земята, площадката за обслужване или пода на помещението, при работи, извършвани без изкачване по съоръжения и конструкции – 1,8 m;

    2. при работи с изкачване по съоръжение и конструкции – съответно на 0,5 m; 1,0 m; 1,8 m.

    (2) За откритите разпределителни уредби за зоните с интензитет на електрическото поле над 5 kV/m се съставя карта на полето.

    (3) Преминаването, престояването и извършването на работи в зони с интензитет на електрическото поле до 5 kV/m не се ограничават и не се изискват защитни мерки.

    (4) Зоните с интензитет на електрическото поле над 5 kV/m се означават с предупредителни надписи, с посочване на максимално допустимото време за престой в тях.

    (5) Не се допуска работа в зони с интензитет над 25 kV/m без използване на защитни средства.

    Чл. 543. (1) При работа в зона на влияние на електрическо поле металните корпуси на машините и механизмите с гумени колела се заземяват чрез свързване към заземител.

    (2) Пренасяне на дълги метални предмети (шини, тръби и др.) в зона на влияние се извършва от двама души, както следва:

    1. под електропроводни линии с напрежение 220 kV и по-високо – само перпендикулярно на проводниците;

    2. в електрически уредби с напрежение 220 kV и по-високо – след свързване с подходящ проводник към заземител.

    Глава двадесет и трета – ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИЗМЕРВАНИЯ И ИЗПИТВАНИЯ. РАБОТА С РЪЧНИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ

    Раздел I – Електрически измервания и изпитвания с преносими уреди

    Чл. 544. (1) За електрически измервания/изпитвания в електрическите уредби и мрежи се използват преносими уреди, одобрени за използване в Република България, съответстващи на електрическите параметри в мястото на измерването/изпитването и съобразени с характеристиките на средата по отношение на опасност за поражение от електрически ток, пожарна и взривна опасност.

    (2) Преносимите уреди се използват съобразно инструкциите на техните производители.

    (3) Изолацията на проводниците, с които преносими уреди и измервателни трансформатори се свързват към съответната верига, трябва да съответства на напрежението на веригата, а сечението на проводниците – на тока на измерваната величина.

    Чл. 545. Измерванията и изпитванията с преносими уреди се извършват от две лица, едното от които с четвърта квалификационна група:

    1. при напрежение над 1000 V – с наряд;

    2. при напрежение до 1000 V – без наряд.

    Чл. 546. (1) Преносимите уреди се свързват и разединяват при изключено напрежение на измерваното съоръжение.

    (2) Разрешава се във вторични вериги на токови трансформатори свързването да се извършва без изключване на напрежението, но при предварително свързване накъсо (шунтиране) на веригите.

    Чл. 547. Напреженов трансформатор се включва към страната на високото напрежение след свързване на схемата на страна ниско напрежение. Лицето, което провежда измерването, използва предпазен щит, диелектрични ръкавици и боти/изолационна поставка.

    Чл. 548. Преносимите уреди се разполагат така, че при отчитане на показанията им да бъде изключена възможност за опасно приближаване до тоководещи части под напрежение.

    Чл. 549. (1) Измервания с преносими уреди се извършват така, че по време на измерването да се избягва допиране до включени към схемата елементи.

    (2) Елементите на измервателната/изпитателната схема са оградени и сигнализирани със съответните табели и знаци за безопасност.

    Чл. 550. (1) Измервания с токоизмервателни клещи при напрежение над 1000 V се извършват с наряд. Разрешава се оперативният персонал да извършва измерванията без наряд само със записване в оперативния дневник.

    (2) В уредби с напрежение до 1000 V измервания с токоизмервателни клещи могат да се извършват без наряд, от едно лице с трета квалификационна група.

    (3) Измерванията с токоизмервателни клещи се извършват с предпазен щит за лице и диелектрични ръкавици и боти. Допуска се измерване без боти, когато работещият стои на диелектрична пътека/килимче или изолационна поставка.

    (4) Преди измерване дръжките на клещите се почистват/подсушават.

    (5) Не се разрешава през време на измерването краищата на клещите, които захващат проводника, шината или кабела, да се допират до други части на уредбата.

    (6) При хоризонтално разположени фази в уредби за напрежение до 1000 V, преди да се пристъпи към измерване, всяка фаза се огражда с изолационна преграда.

    Чл. 551. (1) Измерването с токоизмервателни клещи по шини за напрежение до 1000 V се извършва от пода. Допуска се, когато измерването не може да се извърши от пода, да се използва двураменна стълба, придържана при измерването от второ лице.

    (2) Измерването с токоизмервателни клещи по стълбове на въздушни линии за напрежение до 1000 V се извършва от две лица с трета квалификационна група.

    Чл. 552. (1) Измерването на съпротивление на изолация с мегаомметър се извършва от дежурния персонал, от персонала на електролаборатория, от отговорния ръководител/ изпълнителя на работата, в определения за работа участък.

    (2) В уредби с напрежение над 1000 V измерването с мегаомметър се извършва от лице с четвърта квалификационна група в присъствието на второ лице с трета квалификационна група, а при напрежение до 1000 V – от едно лице с трета квалификационна група.

    (3) Измерванията по предходните алинеи се извършват с изключване на напрежението на съоръжението/участъка.

    (4) Лицето, което извършва измерване с мегаомметър, лично се убеждава, че напрежението е изключено, работното място е обезопасено, по измерваната част на уредбата не работят хора и са взети необходимите мерки намиращите се наблизо лица да не се доближават до изпитваните тоководещи части.

    (5) Лицето, което извършва измерването, ползва диелектрични ръкавици и боти и заема такова положение с мегаомметъра, че да бъде изключено не само случайно докосване, но и опасно приближаване на тялото му и на проводниците на уреда до части под напрежение.

    (6) Забранява се измерване на съпротивление на изолация с мегаомметър на въздушна електропроводна линия:

    1. с две тройки с напрежение над 1000 V, когато една от тройките се намира под напрежение;

    2. когато ВЛ или част от нея е успоредна и в близост до друга ВЛ за напрежение над 1000 V;

    3. по време на активна атмосферна (мълниеносна) дейност или когато има признаци за настъпване на такава.

    Чл. 553. Преди и след измерване/изпитване на съпротивление на изолация на кабелна линия за напрежение над 1000 V линията да се разрежда (изпразва) към земя.

    Чл. 554. (1) С измервателни щанги се работи с наряд най-малко от две лица, едното от които с четвърта квалификационна група, а другото – с трета квалификационна група.

    (2) Измерването се извършва непосредствено от стълб или от повдигателно съоръжение, при което единият от работещите се намира на земята и е наблюдаващ.

    (3) На стоманорешетъчни стълбове на ВЛ с напрежение от 110 kV до 400 kV работите с щанга могат да се извършват и от горната част на стълба или конзолата.

    (4) Изкачването по стълб се извършва без щанга. Щангата се подава с помощта на безкрайно въже, във вертикално положение, с работната част нагоре, но без да се люлее или удря по стълба. При невисоки стълбове или конструкции щангата може да се предава от ръка на ръка, като работниците се закрепват с предпазни колани.

    (5) При измерването се забранява хващане на щангата над ограничителния пръстен. Изолираната част на щангата се разполага така, че да е изключена възможността за доближаването й до съседни тоководещи части или до заземени части на конструкцията.

    (6) При измерването се използват лични предпазни средства.

    Чл. 555. При установяване на каквито и да било неизправности по щангата работата незабавно се преустановява и щангата се предава за извънредно изпитване в лаборатория.

    Раздел II – Електрически измервания и изпитвания в изпитвателни станции и в лаборатории

    Чл. 556. (1) Изпитвателна станция по смисъла на този правилник е специално обзаведен участък, състоящ се от пулт за управление, изпитвателно поле и съответно електрообзавеждане.

    (2) Изпитвателно поле е пространството, в което се разполага изпитваният обект по време на изпитването.

    (3) Изпитвателна схема е временно свързване на изпитвания обект с електрообзавеждането на изпитвателната станция и с източниците на захранване за провеждане на изпитването.

    Чл. 557. Специфичните изисквания и правила за безопасност при работа в електрическа изпитвателна станция или лаборатория, които не са включени в този правилник, се определят в правилника за дейността на станцията/ лабораторията.

    Чл. 558. Изменения на постоянните изпитвателни схеми се извършват само с разрешение на ръководителя на изпитвателната станция/лаборатория, като се вземат необходимите организационни и технически мерки за безопасност при работа.

    Чл. 559. (1) При изпитвателни напрежения, по-високи от 42 V, изпитвателното поле се огражда с постоянни или временни ограждения с поставени съответни знаци и табели за безопасност.

    (2) При изпитвателни напрежения, по-ниски от 42 V, изпитвателното поле може да не е оградено, но трябва да са предприети мерки за изключване на възможността за поражения на хора от електрически ток в случай на преминаване на по-високо напрежение във веригите на по-ниското напрежение.

    (3) Кондензаторите и измервателните трансформатори, които се намират извън изпитвателното поле, но са включени към изпитвателната схема, се ограждат.

    (4) Вратите на ограждения, които се отварят, или частите от ограждения, които се свалят, имат блокировка, която осигурява прекъсване на напрежението в изпитвателното поле при отваряне/сваляне.

    (5) Разместването и свалянето на преносими ограждения се извършва само от персонал от изпитвателната станция (лаборатория).

    Чл. 560. (1) Изпитвателната схема се свързва само при изключено електрозахранване.

    (2) При свързване на схемата се вземат мерки срещу възможно обратно подаване на напрежение, от напреженови трансформатори или други източници.

    (3) Електросъоръжения с голям капацитет, разположени в изпитвателното поле, но неприсъединени към схемата, се свързват накъсо и се заземяват.

    Чл. 561. Преди започване на изпитване се извършва проверка за:

    1. правилното свързване на схемата;

    2. наличието и връзките на заземленията;

    3. наличието и изправността на защитните средства;

    4. работата на сигнализации, блокировки, комутационна апаратура и бутона за аварийно изключване на напрежението;

    5. извеждането на външните лица.

    Чл. 562. Когато технологията налага присъствие на лица, които не са от персонала на изпитвателната станция (лабораторията), такива лица се допускат само с разрешение на ръководителя на изпитвателната станция (лабораторията) при изпълнение на условията:

    1. предприети са мерки за осигуряване на безопасността на лицата;

    2. проведен е инструктаж на лицата;

    3. осигурено е постоянно наблюдение на лицата от извършващия изпитването или определено от него лице от персонала на изпитвателната станция.

    Чл. 563. (1) Преди подаване на напрежение в изпитвателното поле се подава звуков и светлинен сигнал и се прави устно предупреждение "Внимание! Включвам напрежението!". Допуска се включване без звуков сигнал, ако това е регламентирано в правилника за дейността на изпитвателната станция/ лабораторията.

    (2) Забранява се работа в изпитвателното поле при неизправност на блокировки, сигнализация и бутон за аварийно изключване на напрежението.

    Чл. 564. Преносимите кабели и изолирани проводници, които се използват за свързване на изпитвателни схеми, периодично се изпитват съгласно правилника за дейността на изпитвателната станция (лабораторията). Датата на изпитването и резултатите се записват в дневника на изпитвателната станция (лабораторията).

    Чл. 565. При високоволтови измервания с помощта на мост преди започване на работа се проверява заземяването на корпуса на моста и наличието на разрядници, които шунтират раменете на моста при попадане на високо напрежение в схемата.

    Чл. 566. Работите с високоволтови осцилографи се извършват с лични предпазни средства (диелектрични ръкавици, боти/изолационни поставки).

    Раздел III – Работа по контролно-измервателни апарати, релейна защита, автоматика, телемеханика

    Чл. 567. (1) Работите по обслужване, ремонт, настройване и лабораторни изпитвания на релейна защита, контролно-измервателни апарати, автоматика, телемеханика и вторични вериги при напрежение над 1000 V се извършват от лица с четвърта квалификационна група, а при напрежение до 1000 V – с трета квалификационна група.

    (2) Работите по ал. 1 се извършват с нареждане по приложение № 6, или с наряд – по приложение № 7.

    Чл. 568. Вторичните намотки на измервателни трансформатори за ток и напрежение трябва да имат постоянно заземяване. В сложни схеми свързаните електрически вторични намотки на токови трансформатори независимо от броя им се заземяват само в една точка.

    Чл. 569. (1) При разкъсване на токова верига на измервателни уреди и релета веригите на вторичните намотки на токовите трансформатори предварително се свързват накъсо.

    (2) Забранява се извършване на работи по токови трансформатори и включени към тях вериги, които могат да доведат до разкъсване на накъсо съединена верига.

    Чл. 570. Работа по вериги на релейна защита и автоматика се извършва само по монтажни схеми. Забранява се извършване на работа по памет.

    Чл. 571. Допуска се в помещение на електрическа уредба с напрежение над 1000 V лице от състава на бригадата с четвърта квалификационна група самостоятелно да извършва проверките във вериги за измерване, сигнализация, управление и защита. Лицето се определя от изпълнителя на работата, като лично от него се завежда на работното място и инструктира за безопасна работа.

    Чл. 572. Работа по вторични вериги на напреженови трансформатори се извършва след изваждане на вложките на предпазителите от страната на ниското напрежение или след изключване на автоматичните прекъсвачи за тези вериги.

    Чл. 573. При работа по вериги на релейна защита, автоматика и телемеханика на работещо основно съоръжение се вземат допълнителни мерки срещу случайно изключване на съоръжението.

    Чл. 574. По табла с работеща релейна апаратура или в близост до тях се забранява извършването на работа, която може да причини вибрации или сътресения, предизвикващи неправилно задействане на защити.

    Чл. 575. Превключвания, включване и изключване на прекъсвачи, разединители и други апарати, пускане и спиране на агрегати, регулиране режима на работа и други дейности, необходими при настройка и проверка на устройства на релейна защита, автоматика и телемеханика, се извършват от дежурния оперативен персонал на уредбата.

    Чл. 576. Разрешава се съвместяване на задълженията на допускащ и изпълнител на работата от едно лице, когато с наряд се извършва монтаж и проверка на измервателни уреди, устройства за релейна защита, вторични вериги, устройства за автоматика и телемеханика в РУ без дежурен персонал.

    Раздел IV – Работа с ръчни електрически инструменти, преносими електрически лампи и преносими трансформатори

    Чл. 577. (1) Ръчните електрически инструменти, преносимите електрически лампи и преносимите трансформатори съответстват на стандартите, технически са изправни и са комплектовани съобразно инструкциите на производителите им.

    (2) Класът на изпълнение на ръчните електрически инструменти, преносимите електрически лампи и преносимите трансформатори съответства на средата, в която се използват.

    (3) Забранява се работа с нестандартни или неизправни ръчни електрически инструменти, преносими електрически лампи и преносими трансформатори, както и с такива, които не са преминали през периодична проверка.

    Чл. 578. (1) Ръчните електрически инструменти, преносими електрически лампи или преносими трансформатори се зачисляват на лица от персонала, които отговарят за съхраняването им.

    (2) С писмено нареждане работодателят определя лице от електротехническия персонал, което ежемесечно извършва проверки на изолацията на тоководещите части, здравината на корпусите, изправността на изолацията на ръкохватките, състоянието на захранващите кабели и здравината на щепселните съединения и др. показатели, свързани с безопасността и техническата изправност на електрическите инструменти, преносимите електрически лампи или преносимите трансформатори. Резултатите от проверките се отразяват в специален дневник.

    Чл. 579. (1) Лицата, които работят с ръчни електрически инструменти, преносими лампи или трансформатори от клас I на защита срещу поражения от електрически ток (със зануляване, защитно изключване или защитно заземяване), притежават първа квалификационна група.

    (2) Лицата, които работят с ръчни електрически инструменти, преносими лампи или трансформатори от клас II на защита срещу поражения от електрически ток (защитно изолирани) или от клас III на защита срещу поражения от електрически ток (с използване на стационарен трансформатор за безопасно свръхниско напрежение или автономно захранване), се отнасят към инструктирания персонал и за тях не се изисква квалификационна група.

    Чл. 580. Лицата, които работят с ръчни електрически инструменти, преносими лампи или преносими трансформатори:

    1. използват само изправни щепселни съединения и стандартни удължители;

    2. следят захранващите кабели да не се допират до нагорещени и омаслени повърхности и подлагат на прекомерни механични натоварвания;

    3. не се докосват с ръка до движещи се работни части на инструмента;

    4. не предават инструмента на други лица, които не притежават изискваната квалификационна група;

    5. след приключване на работа или при прекъсване на електрическия ток изключват инструмента от захранващата мрежа;

    6. ползват подвижна стълба за работа на височина не по голяма от 2,5 m;

    7. при установяване на повреда, свързана с безопасността, незабавно уведомяват прекия си ръководител и/или лицето, на което е зачислен съответният електрически инструмент, преносима лампа или преносим трансформатор.

    Чл. 581. Лицата, които работят с ръчни електрически инструменти, преносими лампи или преносими трансформатори, се съобразяват с характеристиката на работната среда по отношение на опасност за поражения от електрически ток, пожарна и взривна опасност.

    Чл. 582. (1) В зависимост от характеристиката на работната среда по отношение на опасността за поражение от електрически ток номиналното напрежение на използваните преносими лампи е не по-високо от:

    1. за среда с нормална опасност – 42 V;

    2. за среда с повишена и особена опасност, вкл. и извън помещенията – 24 V;

    3. в метални резервоари, котли, тунели, кладенци и други – 12 V.

    (2) Допуска се използване на защитно изолирани преносими лампи (от клас II) за номинално напрежение 220 V в среда с повишена и особена опасност, ако дължината на захранващия кабел не превишава 10 m.

    Чл. 583. (1) В зависимост от характеристиката на работната среда по отношение на опасността за поражение от електрически ток номиналното напрежение на използваните ръчни електрически инструменти и преносими трансформатори е не по-високо от:

    1. за среда с нормална опасност – 220 V за еднофазните и 380 V за трифазните;

    2. за среда с повишена и особена опасност, включително и вън от помещения – 42 V;

    3. в метални резервоари, котли, тунели, кладенци и други – 24 V.

    (2) За електрически инструменти и преносими трансформатори от клас II на защита срещу поражения от електрически ток (защитно изолирани) номиналното напрежение може да бъде 220 V за еднофазните и 380 V за трифазните независимо от характеристиката на средата.

    Чл. 584. Допуска се работа с ръчни електрически инструменти от клас I на защита срещу поражения от електрически ток с номинално напрежение не по-високо от 380 V в помещения с повишена и особена опасност и извън помещенията, когато се използва защитно изключване или защитно разделяне.

    Чл. 585. Преди започване на работа в пожароопасна среда с ръчни електрически инструменти или преносими трансформатори организацията на работа се съгласува с местните органи по пожарна и аварийна безопасност с писмено разрешение от тези органи.

    Чл. 586. Забранява се работа с ръчни електрически инструменти, преносими лампи или преносими трансформатори във взривоопасна среда, ако не са в съответното взривозащитно изпълнение.

    Чл. 587. Забранява се работа с ръчни електрически инструменти вън от помещения на открито при валеж, освен ако не са за напрежение до 12 V, както и при активна атмосферна (гръмотевична) дейност.

    Чл. 588. (1) За ръчните инструменти, преносимите лампи и преносимите трансформатори се използват захранващи кабели със здрава защитна обвивка (шланг) и без снаждания.

    (2) Дължината на захранващите кабели на ръчни инструменти се ограничава до 6 m. Допуска се дължина до 30 m при използване на защитно изключване.

    (3) Не се разрешава дължината на изходящите кабели на трансформатори за защитно разделяне и безопасно свръхниско напрежение да превишава 30 m.

    (4) Захранващите кабели са защитени от прекомерно механично натоварване (притискане, прегъване, опъване и др.).

    (5) Контактите и щепселите за безопасно напрежение се отличават по вид и конструкция от тези за напрежение 220/380 V (230/400 V).

    Чл. 589. Забранява се заземяване или зануляване на вторичните намотки и вериги на преносимите трансформатори за защитно разделяне и за безопасно свръхниско напрежение.

    Глава двадесет и четвърта – ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ГЕНЕРАТОРИ, КОМПЕНСАТОРИ, ДВИГАТЕЛИ, СИЛОВИ ТРАНСФОРМАТОРИ И МАСЛЕНИ РЕАКТОРИ. СПЕЦИФИЧНИ УРЕДБИ.

    Раздел I – Общи изисквания

    Чл. 590. Тази глава се отнася за специфичните правила за безопасност при извършване на работи и обслужване на електрически генератори, компенсатори, двигатели, силови трансформатори и маслени реактори, наричани по-долу общо "електрически машини", независимо от мястото на тяхната експлоатация.

    Чл. 591. Забранява се експлоатация на електрически машини и тяхната апаратура при:

    1. неизправност на защити;

    2. свалени защитни капаци, мрежи, решетки или ограждения;

    3. занижена изолация;

    4. неизправен заземителен контур (прекъснати връзки, големи преходни съпротивления и др.).

    Чл. 592. Пускането в действие на електрически двигатели на портални кранове, багери и транспортни ленти се предшества от звуков сигнал.

    Чл. 593. Електрическите машини, изведени в оперативен резерв, се третират като машини в експлоатация и неизправностите в тяхната защита или блокировки своевременно се отстраняват.

    Чл. 594. Четковият апарат на въртяща се машина се обслужва и поддържа без наряд, еднолично, от специално обучени лица от оперативния/оперативно-ремонтния персонал при спазване на следните мерки за безопасност:

    1. работата се извършва с диелектрични ръкавици;

    2. краката са обути в гумени боти и се застава откъм страната на колектора;

    3. използваните инструменти са с електроизолационни ръкохватки;

    4. не се допират с ръце едновременно тоководещи части с различна полярност или тоководещи и заземени части на машината.

    Раздел II – Работа по електрически генератори и компенсатори

    Чл. 595. Работата по основни възли на електрически генератори и компенсатори и по газомаслените им системи се извършва с наряд.

    Чл. 596. (1) Работата по статорната верига на изключен от мрежата генератор/компенсатор се разрешава след отделяне от шините посредством разединител/разшиноване на генераторните изводи и при:

    1. включени заземители/ поставени преносими заземители;

    2. поставяни табели "Не включвай! Работят хора!" върху ключовете за управление и върху задвижванията на прекъсвачи, разединители и пусковото табло на валопревъртащото устройство;

    3. извадени вложки на предпазителите откъм страната на напреженовите трансформатори, свързани към генератора/компенсатора;

    4. закрити на пулта за управление синхронизационни гнезда и поставени табели "Не включвай! Работят хора!";

    5. изключен разединител към резервния източник за възбуждане и поставена табела "Не включвай! Работят хора!".

    (2) При генератори с водородно охлаждане изтласкването на водорода от корпуса да се извършва съгласно експлоатационната инструкция. На арматурата за запълване на генератора с водород, както и тази за запълване с инертен газ се окачват табели "Не включвай! Работят хора!" и "Внимание! Взривоопасно!". След фланците на арматурата връзката за подаване на газ към генератора видимо се прекъсва.

    (3) На площадката за работа около генератора се поставят временни ограждения и добре укрепени плътни капаци или подходящи решетки на технологичните отвори. Капаците (решетките) трябва да издържат предвиденото натоварване при ремонта.

    Чл. 597. (1) За недопускане образуване на взривоопасна газова смес в газомаслената система на генератор/компенсатор, се контролира:

    1. съдържанието на кислород във водорода в корпуса на генератора да не превишава 1,2 %;

    2. съдържанието на кислород във водорода в поплавковия хидрозатвор, в резервоара за продухване и във водоотделителния резервоар на маслоочистващата инсталация да не надвишава 2 %.

    (2) Водородът, попаднал в масления резервоар, се изтегля непрекъснато от специален вентилатор (ексгаустер).

    Чл. 598. (1) Водородът или въздухът от корпуса на генератор/компенсатор с водородно охлаждане се изтласква чрез междинно запълване с инертен газ – въглероден двуокис или азот, минималната концентрация на който в края на изтласкването на изхода от корпуса е:

    1. за въглероден двуокис, при изтласкване на водорода – 95 % и при изтласкване на въздуха – 85 %;

    2. за азот, при изтласкване и на водорода, и на въздуха – 97 %.

    (2) Не се разрешава отваряне на корпуса на генератор/компенсатор с водородно охлаждане или на елементи от газомаслената система преди изпускане на инертния газ и запълването с въздух.

    (3) Около генератора/компенсатора и по газомаслената система се поставят табели "Взривоопасно!".

    Чл. 599. (1) Въртящ се невъзбуден генератор/компенсатор се смята за съоръжение под напрежение.

    (2) Разрешава се на въртящ се невъзбуден генератор/компенсатор с изключено АГП в статорната верига да се измерва остатъчно напрежение, активно съпротивление на намотките, да се определя редът на фазите и други подобни работи без поставяне на преносим заземител на изводите.

    (3) Измерванията по ал. 2 се извършват само от персонал на електролаборатория, служба по релейна защита и пусково-наладъчна фирма най-малко от две лица – едното от които с пета квалификационна група.

    Чл. 600. Проверката на настройки и заработване на релейни защити на въртящ се генератор/компенсатор при свързани изводи "накъсо" се извършва, като преди всяко поставяне/сваляне на връзката "накъсо" машината се отвъзбужда, автоматичното гасене на полето (АГП) се изключва и на изводите се поставя преносим заземител.

    Раздел III – Работа по електрически двигатели

    Чл. 601. (1) Работата по обслужване и текущ ремонт на електрически двигатели с напрежение до 1000 V се извършва без наряд по реда на текущата експлоатация, от лице с трета квалификационна група.

    (2) Ремонтни работи по електрически двигатели и техните изводи с напрежение над 1000 V се извършва с наряд най-малко от две лица, едното от които с четвърта квалификационна група.

    Чл. 602. Операциите по обезопасяване на електрически двигател за извършване на ремонтни работи се изпълняват в следната последователност:

    1. изключване на напрежението на захранващата линия от командното табло и поставяне на табели "Не включвай! Работят хора!" върху ключа за управление и задвижването на прекъсвача (разединителя);

    2. изключване на оперативното напрежение за управление на прекъсвача (разединителя);

    3. заземяване на захранващия кабел;

    4. поставяне на табели "Не включвай! Работят хора!" и "Внимание! Заземено!" на таблата за местно управление;

    5. вземане на мерки срещу завъртане на двигателя от механизмите, които задвижва (затваряне на шибъри/вентили, направляващи апарати/ клапи, разкуплиране и др.).

    Чл. 603. Когато електрически двигател е спрян за ремонт, преглед или за работи по задвижвания от него механизъм, в оперативния дневник на началник смяната на електрическия цех се записва за каква работа, в кой цех и по чие нареждане е извършено спирането. Обезопасяването се извършва по реда, посочен в чл. 602 . Възстановяването на схемата и включването на електродвигателя се извършват след завършване на работата със записване в оперативния дневник.

    Чл. 604. Ремонтни работи по група електрически двигатели с напрежение над 1000 V, които задвижват механизми на изведени в ремонт основни агрегати и съоръжения за повече от един ден (котли, турбини, генератори и др.), както и по тяхната пусково-регулираща апаратура, могат да се извършват по един наряд за цялата група електрически двигатели.

    Чл. 605. (1) Пробно включване на електрически двигател под напрежение, преди цялостното завършване на работата (за изпитвания, определяне на посока на въртене или други подобни цели) се разрешава само след като изпълнителят на работата предаде на оперативния персонал наряда, издаден за извършване на работите по двигателя, и се направи запис в оперативния дневник.

    (2) При включването се осигурява видима или телекомуникационна връзка между лицето, извършващо включването, и лицето, контролиращо пускането на място.

    Чл. 606. (1) Работа по веригата на пусков реостат на въртящ се електрически двигател се допуска само при вдигнати четки и съединен накъсо ротор.

    (2) Работата във веригата на регулиращ реостат на въртящ се електрически двигател се третира като работа при напрежение до 1000 V без изключване на напрежението.

    Раздел IV – Работа по силови трансформатори и маслени реактори

    Чл. 607. Работата по силов трансформатор/маслен реактор с качване върху трансформатора се извършва с наряд, с изключване на напрежението от всички страни и заземяване на изводите. Оперативното напрежение за управление на прекъсвачите и разединителите се изключва, а на ключовете за управлението им се поставят табели "Не включвай! Работят хора!" и "Внимание! Заземено!".

    Чл. 608. (1) Превключване на изводи за регулиране на напрежението на трансформатор, който няма устройство за регулиране на напрежението под товар, се извършва с наряд, с пълно изключване на напрежението и поставяне на преносими заземители от всички страни на трансформатора или включване на стационарните заземители.

    (2) Разрешава се превключването на изводите да се извършва без наряд от оперативния персонал, със записване в оперативния дневник, като се изпълняват техническите мерки за безопасност, посочени в ал. 1.

    Чл. 609. (1) Вземане на проби, доливане и пречистване на масло на трансформатор се извършват съгласно технологичните инструкции както при изключен, така и при работещ трансформатор, от оперативния персонал или под негов контрол от ремонтния персонал. Работите се извършват без наряд със записване в оперативния дневник и при условие, че няма земно съединение в мрежа с изолиран звезден център, от двама души, единият от които с четвърта квалификационна група.

    (2) В електрически уредби без дежурен персонал, както и в трансформаторни постове работите по ал. 1 да се извършват с наряд.

    Чл. 610. Пречистване и изсушаване на маслото чрез маслоочистващ агрегат на изведен от работа трансформатор се извършва без наряд, от специално обучено лице от ремонтния персонал с трета квалификационна група. Това лице извършва еднолично дежурство за наблюдение през време на сушенето и контролира работата на маслоочистващия агрегат и спомагателната апаратура. Наблюдението може да бъде еднолично и от дежурния оперативен персонал, когато на смяна има най-малко две лица.

    Чл. 611. (1) Дежурният оперативен персонал извършва оглед на силов трансформатор в РУ, застанал пред прага на килията или пред ограждението.

    (2) Огледи с преминаване зад ограждението се допускат, когото долните фланци на изолаторите на капака на трансформатора, а също намиращите се под напрежение тоководещи части на площадката са на височина не по-малка от:

    1. при напрежение до 10 kV – 2,5 m;

    2. при напрежение до 35 kV – 2,75 m;

    3. при напрежение до 110 kV – 3,5 m.

    Раздел V – Обслужване на акумулаторни батерии и зарядни устройства

    Чл. 612. (1) Акумулаторните батерии се обслужват от специално обучени лица (акумулаторчици) с трета квалификационна група или от обучен за обслужване на акумулаторни батерии оперативен персонал, определен със заповед на работодателя.

    (2) Обслужването се извършва с нареждане или по реда на текущата експлоатация.

    (3) Ремонтният и лабораторният персонал извършват работа в акумулаторни помещения с наряд.

    (4) За всяка акумулаторна уредба се осигурява вътрешна инструкция за безопасност при експлоатация на акумулаторните батерии и зарядните устройства.

    (5) Обслужващият персонал използва предписаните в инструкцията на производителя лични предпазни средства и специално работно облекло.

    Чл. 613. Забранява се в акумулаторните помещения и в техните преддверия да се влиза с огън, да се пуши и да се използват електронагревателни уреди.

    Чл. 614. Киселината (основата) и дестилираната вода за акумулаторните батерии се съхраняват в отделно проветрявано помещение, в което не се държат други вещества и предмети.

    Чл. 615. Киселината (основата) се съхранява в плътно затворени химически устойчиви съдове, положени върху пода на един ред. При такива условия се съхраняват и празните съдове за киселини (основи).

    Чл. 616. На съдовете с електролит, дестилирана вода, разтвор от сода бикарбонат, борна киселина или с оцетна есенция се поставят устойчиви надписи за тяхното съдържание.

    Чл. 617. Изливането на киселината (основата) от съдовете се извършва посредством специални ръчни помпи.

    Чл. 618. Електролитът се приготвя в съд, в който най-напред се налива дестилирана вода, а след това внимателно и бавно се налива киселината. Забранява се приготвянето на разтвор посредством наливане на вода в киселина.

    Чл. 619. Работите с киселини и основи се извършват от обучени лица, облечени в химически устойчиви костюми, със защитен щит на лицето, защитни ръкавици и каска.

    Чл. 620. Помещението за акумулаторни батерии се изолира от директна слънчева светлина и проникване на влага. Не се допуска температурата в помещението да превишава 40 °С.

    Чл. 621. При спояване на плочи в акумулаторни помещения се спазват следните изисквания:

    1. спояването започва не по-рано от два часа след завършване на предшестващо зареждане или подзареждане и преминаване на батерията в режим на разряд;

    2. предварително е включена вентилационната уредба, която действа непрекъснато през цялото време на спояването;

    3. мястото на спояването е оградено от останалата част на батерията с огнеустойчиви щитове.

    Чл. 622. При обслужване на полупроводников токоизправител се забраняват всякакви работи по частите под напрежение за променлив и изправен ток.

    Чл. 623. Акумулаторното помещение е обзаведено с аптечка, снабдена с разтвори на сода бикарбонат, борна киселина (борова вода) и други средства за оказване на първа долекарска помощ при попадане на основа или киселина върху кожата.

    Раздел VI – Обслужване на кондензаторни уредби

    Чл. 624. Този раздел се отнася за кондензаторни уредби за подобряване фактора на мощност (cos φ) в електрически уредби с напрежение до 35 kV и честота 50 Нz.

    Чл. 625. В помещението на кондензаторната се осигуряват:

    1. разрядна щанга;

    2. диелектрични килимчета и изолиращи поставки;

    3. предпазни и предупредителни табели;

    4. средства за пожарогасене, определени от обектовите органи по пожарна и аварийна безопасност.

    Чл. 626. (1) Кондензаторите се разреждат чрез разрядна щанга, съответстваща на напрежението на уредбата.

    (2) Разрядните щанги се изпитват съгласно условията за изпитване на щанги за оперативни превключвания в уредби със същото напрежение.

    Чл. 627. (1) При напрежение над 1000 V лице от оперативния персонал с четвърта квалификационна група включва и изключва кондензаторните батерии.

    (2) При напрежение до 1000 V включването и изключването на кондензаторни батерии може да се извършва от едно лице с трета квалификационна група.

    Чл. 628. Замяна на предпазители се извършва само след изключване на напрежението от кондензаторната батерия или на съответната част от нея и след разреждане на изключените кондензатори с разрядна щанга.

    Чл. 629. Външен преглед на кондензаторна уредба се извършва от едно лице с трета квалификационна група. При прегледа се забранява сваляне или отваряне на предпазните решетки на включени под напрежение кондензаторни батерии с напрежение над 1000 V.

    Чл. 630. Текущ ремонт и работи, при които е възможно допиране до тоководещите части на кондензаторните батерии с напрежение до и над 1000 V, се извършват при пълно изключване на напрежението и след разреждане на кондензаторите.

    Чл. 631. (1) При кондензаторни батерии с вградена индивидуална защита разреждането се извършва чрез последователно свързване накъсо на изводите на всеки кондензатор, влизащ в състава на изключената батерия.

    (2) При кондензаторни батерии с групова защита се разрежда всяка група кондензатори, а при една обща защита – цялата батерия.

    (3) Разреждането се извършва при осигурен електрически контакт в разрядната верига с помощта на заземена разрядна щанга.

    Чл. 632. Сухите кондензатори се обслужват съгласно вътрешна инструкция за безопасност при работа и при спазване изискванията на завода производител.

    Раздел VII – Обслужване на електролизни уредби

    Чл. 633. Този раздел се отнася за електролизни уредби за получаване на водород за генератори с водородно охлаждане.

    Чл. 634. (1) Електролизните уредби се обслужват от обучен експлоатационен персонал с трета квалификационна група или от специално обучен оперативен персонал.

    (2) За всяка електролизна уредба се осигурява вътрешна инструкция за безопасност при експлоатация.

    Чл. 635. (1) В помещението на електролизна уредба е забранено да се пуши и да се работи с открит огън, бензинови лампи, горелки и др.

    (2) Допуска се извършване на заваръчни работи в помещение на електролизна уредба само след пълно изключване на уредбата (на напрежението и сваляне на налягането), продухване и анализ на въздуха за отсъствие на водород в помещението. Преди започване на заваряването вентилацията се включва и работи непрекъснато.

    (3) На входната врата и в помещението на електролизната уредба се поставят предупредителни табели "Водород! Взривоопасно!".

    (4) На ресиверите за водород/кислород се поставят надписи с наименованието на газа, за който са предназначени. При използване на бутилките те се съхраняват във вертикално положение и обезопасяват срещу падане независимо дали са пълни или празни.

    Чл. 636. (1) Тръбопроводите в електролизната уредба, до ресиверите и от тях до машинна зала трябва се свързват към заземителна уредба.

    (2) Забранява се притягане на фланцови съединения, болтове и гайки на апарати на електролизна уредба, когато са под налягане.

    (3) Забранява се работа по електролизна уредба с пропуски на електролит или изведена защита/сигнализация.

    Чл. 637. При работа в електролизна уредба се ползват специални работни облекла и защитни средства:

    1. панталон и куртка или костюм от плътнотъкан памучен или вълнен плат;

    2. диелектрични боти;

    3. гумени ръкавици;

    4. гумена престилка.

    Чл. 638. (1) Най-малко веднъж на смяна се извършва външен оглед на електролизната уредба от дежурния персонал.

    (2) При прегледа се следи за отсъствие на къси съединения между анод и катод.

    Чл. 639. Ревизия и работа вътре в ресивер за водород може да се извършва след:

    1. изолиране от останалите ресивери с водород, чрез спирателна арматура и поставяне на метална заглушка с опашка;

    2. изтласкване на водорода с инертен газ (въглероден двуокис или азот);

    3. изтласкване на инертния газ с въздух.

    Чл. 640. Продухването се смята за завършено, когато се достигнат стойностите, посочени в табл. 9. Таблица 9 към чл. 640 Ред за продухване на ресивери Операция на изтласкване Място за вземане на проба от ресивер Контролиран газ Съдържание на контролирания газ, % Водород с въглероден двуокис Най-висока точка Въглероден двуокис 95,0 Водород с азот Най-висока точка Водород 3,0 Въглероден двуокис с въздух Най-ниска точка Въглероден двуокис Отсъствие Азот с въздух Най-ниска точка Кислород 20,0 Въздух с въглероден двуокис Най-висока точка Въглероден двуокис 85,0 Въздух с азот Най-висока точка Кислород 3,0 Въглероден двуокис с водород Най-ниска точка Въглероден двуокис 1,0 Кислород 0,5 Азот с водород Най-ниска точка Азот 1,0 Кислород 0,5

    Чл. 641. Забранява се размразяване на замръзнали тръбопроводи и кранове за водород с открит пламък. Размразяването се извършва с гореща вода или пара.

    Чл. 642. При вътрешни огледи и ремонтни работи на апаратурата, когато се налага ползване на преносими лампи, те са във взривозащитено изпълнение.

    Чл. 643. Преди включване в работа на електролизера посредством мегаомметър за 500 V се измерва съпротивлението на изолацията спрямо земя на главния токопровод и съпротивлението на изолацията на всички части, съединени с анода и катода. Съпротивлението на изолацията е най-малко 0,5 MΩ.

    Раздел VIII – Обслужване на електрофилтри

    Чл. 644. Този раздел се отнася за електрофилтри на енергийни котлоагрегати.

    Чл. 645. Пред клетки с изправителни агрегати и табла за управление се поставят диелектрични килимчета или изолиращи поставки.

    Чл. 646. Между разединителите за високото изправено напрежение, захранващата мрежа (400/440 V) и вратата на клетката се изпълнява блокировка, действаща така, че при включен разединител да не може да се отваря вратата, а при отварянето й да се изключва захранващото напрежение.

    Чл. 647. При ремонт или подмяна на изправителния агрегат кабелът за високо напрежение се заземява за предотвратяване на натрупване на електростатични заряди.

    Чл. 648. Частите, които нормално се намират под високо напрежение, се затварят в кожух или се ограждат с мрежа на височина 2,5 m от пода. По време на работа всички люкове по линията за високо напрежение се затварят плътно и отварянето им се извършва само със специален ключ.

    Чл. 649. Състоянието на връзката между заземения полюс на изправителната уредба и очистващите електроди се проверява един път годишно. Всички съединения по протежение на тази връзка се изпълняват чрез заварка.

    Чл. 650. (1) Оперативните превключвания в уредба на електрофилтри с дежурен персонал се извършват от едно лице с четвърта квалификационна група.

    (2) Превключвания на страна високо напрежение се извършват след изключване на захранващия агрегат и заземяване на високоволтовия му извод.

    Чл. 651. При еднолично дежурство включването и изключването на разединителите за високо напрежение се извършват само при условие, че задвижванията са изведени извън килията. Действията с разединителите за високо напрежение се извършват с диелектрични ръкавици и боти, при което дежурният е стъпил върху изолираща поставка.

    Чл. 652. При еднолично дежурство дежурният няма право да:

    1. влиза в клетките за високо напрежение;

    2. отваря люковете на шинопроводите и електрофилтрите;

    3. влиза сам в електрофилтъра;

    4. извършва работи по части от съоръженията за високо напрежение.

    Чл. 653. При електрофилтри, които работят под вакуум и имат хидрозатвори, се забранява доливане на масло или проверяване на нивото му по време на работа.

    Чл. 654. Когато в бункерите под сухи електрофилтри се задържа прах, съответните люкове се отварят от разстояние с използване на специално облекло и противопрахова маска. Почистването може да се извършва от дежурния с второ лице от ремонтния персонал по поддържане на електрофилтрите с трета квалификационна група.

    Чл. 655. (1) Подготовката на работното място на електрофилтър се определя с вътрешна инструкция.

    (2) Допускането до работа в електрофилтрите се извършва след:

    1. вентилиране на електрофилтъра;

    2. изпразване на бункерите от пепел.

    Чл. 656. Забранява се по време на извършване на работи в електрофилтъра да се включват тръскащите механизми, освен в случаи, изрично посочени във вътрешната инструкция.

    Чл. 657. При работа в електрофилтър на местата, където няма работни площадки, работещите използват предпазни колани.

    Чл. 658. (1) Кратковременно пробно включване на електрофилтър на работно напрежение се разрешава от лицето, отговорно за експлоатацията на електрофилтъра, и се извършва в присъствие на изпълнителя на работата, при което:

    1. всички работници са изведени извън електрофилтъра;

    2. заземителите и временните ограждения, които пречат на пробното включване, са свалени и са поставени постоянните ограждения;

    3. на местата за наблюдение не са поставени постоянните ограждения и люковете са отворени. Наблюдението през люк се извършва само от едно лице.

    (2) Когато след пробно включване се налага продължаване на работата по електрофилтъра, дежурният възстановява временните ограждения и заземленията и поставя необходимите предупредителни табели.

    Чл. 659. (1) Без наряд, със записване в оперативния дневник, по електрофилтрите могат да се извършват следните видове работи:

    1. почистване на изолаторите за високо напрежение (при изключен агрегат и заземен кабел за високо напрежение);

    2. проверка и настройване на токоизправителните агрегати;

    3. проверка на таблото за ниско напрежение и на измервателните уреди.

    (2) Работите по ал. 1 се извършват от дежурния персонал по поддържане на електрофилтрите с четвърта квалификационна група.

    Чл. 660. По време на работа на електрофилтър, при изпълнено захранване на високото изправено напрежение с шинопровод, люковете по шинопровода и изолаторните кутии могат да се отварят само в присъствие на лицето, отговорно за експлоатацията на електрофилтъра, след предварително записване в оперативния дневник и с посочване къде и кой ще отваря люковете.

    Раздел IХ Обслужване на електрозаваръчни уредби

    Чл. 661. (1) Обслужването на електрозаваръчни уредби и поддържането им в изправно и безопасно състояние се извършват от правоспособни лица с електротехническа специалност, притежаващи трета квалификационна група.

    (2) Заварчиците трябва да имат свидетелство за правоспособност и да притежават втора квалификационна група за безопасност по този правилник.

    (3) Забранява се на заварчици да извършват дейностите по ал. 1.

    Чл. 662. При работа заварчиците използват предоставените им специално работно облекло и защитни средства.

    Чл. 663. Заваръчни работи във взривоопасна и пожароопасна среда се извършват с писмено разрешение на местните органи по пожарна и аварийна безопасност и с наряд за огневи работи.

    Чл. 664. (1) При работа в шахта, тунел, резервоар, цистерна или друго затворено пространство се използва електрозаваръчен агрегат с устройство, което за време до 1,0 s след прекъсване на заваръчната дъга автоматично изключва заваръчната верига или понижава напрежението на празен ход до 12 V.

    (2) Заваръчни работи в затворени пространства се извършват само при осигурена вентилация.

    Чл. 665. При заваръчни работи, извършвани на височина, се вземат мерки срещу падане на искри или горещ метал върху хора или горими материали, намиращи се под мястото на заваряване.

    Чл. 666. Преди включване на електрозаваръчна мрежа обслужващият персонал прави външен оглед, като обръща особено внимание на състоянието на контактите, заземяващите проводници и изправността на изолацията на кабелите.

    Чл. 667. При прекъсване или след завършване на заваръчни работи захранването на електрозаваръчните машини и мрежи се изключва. При заваряване с постоянен ток първо се изключва веригата за постоянен ток, а след това – променливотоковата верига, която захранва електродвигателя.

    Глава двадесет и пета – СРЕДСТВА ЗА ДИСПЕЧЕРСКО И ТЕХНОЛОГИЧНО УПРАВЛЕНИЕ

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 668. Тази глава се отнася за работа по кабелни и въздушни съобщителни линии, съоръжения и устройства за телемеханика, разположени в апаратни зали, апаратура за високочестотна връзка, релейна защита и телемеханика по въздушни електропроводни линии, системи за промишлена телевизия и изчислителни устройства, наричани по-нататък "средства за диспечерско и технологично управление" (СДТУ).

    Чл. 669. Лицата, които извършват работа по СДТУ, имат трета квалификационна група. При работа в близост до съоръжения с напрежение над 1000 V най-малко едно от лицата има четвърта квалификационна група.

    Раздел II – Работа по кабелни съобщителни линии

    Чл. 670. (1) Работа по кабелни съобщителни линии (КСЛ) в шахта, тунел и колектор се изпълнява най-малко от двама души със специално работно облекло и лични предпазни средства.

    (2) Забранява се извършване на строителни, ремонтни работи и поддържане на съобщителни кабели в действащи обекти от външни организации, без да е проведен начален инструктаж и без писмен договор за осигуряване на условия за безопасност при работа.

    Чл. 671. При работа по съобщителни кабели на открито работното място се обезопасява с предпазни ограждения, като при необходимост се поставят и предупредителни пътни знаци.

    Чл. 672. (1) Преди започване на работа в кабелни шахти, тунели и колектори отговорният ръководител на работата или упълномощено лице от състава на бригадата проверява с газоанализатор във взривозащитено изпълнение за наличие на взривоопасни и задушливи газове.

    (2) Забранява се извършване на проверка за наличие на взривоопасни газове с открит огън.

    (3) Забранява се извършване на проверка за наличие на задушливи газове преди проверката за наличие на взривоопасни газове.

    (4) Забранява се извършване на работи в кабелни шахти, тунели и колектори при откриване на взривоопасни, горими и задушливи газове.

    (5) Когато се използват преносими лампи, захранвани от преносими трансформатори, последните се разполагат на повърхността на земята, на разстояние най-малко 1 m от ръба на отвора на кабелната шахта, тунела или колектора.

    Чл. 673. При продължителна работа в кабелни шахти, тунели и колектори се правят периодични прекъсвания за излизане на работещите на открит въздух.

    Чл. 674. (1) При работа със заливна кабелна маса се спазват следните изисквания:

    1. работи се с предпазни ръкавици и очила;

    2. за разтопяване се използва специален метален съд, който се запълва до 3/4 от обема му;

    3. не се допуска кипене на кабелната маса;

    4. съдът с разтопена кабелна маса не се предава от ръка на ръка;

    5. разлята горяща кабелна маса се гаси само с пожарогасител или сух пясък.

    (2) При работа със заливна кабелна маса по кабелна линия се спазват следните допълнителни изисквания:

    1. разтопяването се извършва извън кабелната шахта, тунел или колектор;

    2. съдът с разтопена кабелна маса се спуска в кабелната шахта, тунел или колектор след поставяне на капака и с помощта на метално въже и карабинка.

    Чл. 675. При работа по кабели с дистанционно захранване мерките за безопасност са както при силови кабелни линии.

    Чл. 676. (1) Изпитването на изолацията (проверка на електрическата якост и измерване на съпротивлението на изолацията) на КСЛ се извършва на участъци. За избягване на появата на изпитвателно напрежение извън изпитвания участък всички съединения между изпитвания участък и останалите участъци са видимо прекъснати.

    (2) Работниците, които се намират на двата края на изпитвания участък, поддържат разговорна връзка помежду си.

    (3) След измерване на съпротивлението на изолацията на едно жило то се разрежда към земя и след това се провежда измерване за следващото жило.

    (4) По време на изпитване на изолацията се забранява извършване на каквито и да са работи по кабела, както и допиране до него.

    Чл. 677. Измервания на КСЛ с преносими уреди се извършват най-малко от двама души.

    Чл. 678. (1) Действащи съобщителни кабели се срязват само след писмено разрешение от техния собственик, тяхното идентифициране и по издаден наряд.

    (2) Преди започване на работа металните елементи на обвивката, бронята и екранировката на кабела се заземяват чрез присъединяване към стационарен или преносим заземител.

    (3) Преди срязване на стоманена броня до мястото на срязване се прави превръзка с меден проводник срещу отскачане на еластичната стоманена лента на бронята.

    Чл. 679. При работа по оптични кабели се спазват следните допълнителни изисквания:

    1. подготовката на оптичния кабел и оптичните влакна се извършва само при изключена измервателна апаратура и изключено крайно линейно съоръжение; забранява се измерване на оптични влакна при включено крайно линейно съоръжение;

    2. забранява се работа с оптични влакна без потвърждение за изключено крайно линейно съоръжение;

    3. работата по оптични влакна се извършва със защитни очила;

    4. след завършване на работа ръцете се измиват и намазват с неутрален крем, а работното облекло се почиства чрез изтупване;

    5. остатъците от оптични влакна се прибират в специална кутия с капак, която след напълване се залива с адхезив до получаване на компактна маса и се изхвърля заедно с други отпадъци, неподлежащи на рециклиране;

    6. при счупване на влакно в специалната почистваща кърпичка или в кърпичката от синтетичен памук кърпичката се заменя с нова, като негодната се изхвърля в специалната кутия за остатъци от оптични влакна.

    Чл. 680. По време на работа с оптични кабели се забраняват:

    1. храненето, пиенето и пушенето;

    2. гледането в оптичния изход на източниците на оптичен сигнал;

    3. насочването на оптичен сигнал, оптични влакна и оптични съединители срещу очите;

    4. насочването на тръбичката или отвора на бутилката със специален газ за почистване на оптичните съединители и адаптери към очите.

    Чл. 681. (1) Когато при измерване на параметрите на оптични влакна се работи в две точки от кабелно трасе, се поддържа разговорна връзка между двете групи.

    (2) Забранява се извършване на манипулации с оптични влакна или оптични съединители в далечния край на кабела, по който се извършват измервания, преди да е получено съобщение от близкия край, където се намира източникът, за изключен лазерен източник.

    Чл. 682. Преди разединяване (разкуплиране) на оптичен съединител от измервателен уред уредът се изключва, а изходът на лазерния източник се затваря с предпазен елемент, който не пропуска лазерно лъчение.

    Чл. 683. (1) Забранява се извършване на измервания по оптичен кабел преди окончателното завършване на процеса на свързване на оптичното влакно.

    (2) За измерване или изпитване на оптични кабели и мрежи се използва измервателна лазерна апаратура от класове 1, 2 и 3А.

    Чл. 684. След приключване на работата с оптични влакна и кабели работното място се почиства.

    Чл. 685. (1) Корпусът на заваръчния апарат (сплайсер) се защитава срещу индиректен допир.

    (2) Забранява се допиране до електродите на включен заваръчен апарат.

    Чл. 686. (1) Забранява се експлоатация на компресори и апарати за изстрелване на оптични кабели, когато са непроверени или имат неизправни системи.

    (2) Прикачени и преносими компресорни уредби, които временно обслужват технологични процеси при строителство и ремонт на оптични линии и мрежи, се разполагат на подходящи площадки при спазване на изискванията за пожарна и аварийна безопасност.

    (3) Забранява се:

    1. пушенето в непосредствена близост до работеща компресорна уредба;

    2. работата с компресорна уредба на открито при дъжд, сняг и активна атмосферна дейност;

    3. оставянето на работеща компресорна уредба без наблюдение.

    Раздел III – Работа по въздушни съобщителни линии

    Чл. 687. При работа по въздушни съобщителни линии (ВСЛ) се спазват изискванията по глава единадесета, раздели I, II и V.

    Чл. 688. (1) Преди започване на работа по ВСЛ се извършва проверка за отсъствие на напрежение между проводник и земя.

    (2) При наличие на напрежение, по-високо от 42 V, не се разрешава работа до изясняване на причината.

    Чл. 689. При работа по ВСЛ, която се намира в зона на влияние на въздушен електропровод за високо напрежение:

    1. изпълнителят на работата е с четвърта квалификационна група;

    2. преносимият заземител се поставя на стълба, на който се работи;

    3. проводниците за подмяна (монтаж) се заземяват (сменяваният и новомонтираният проводник);

    4. повдигателните и други механизми се заземяват.

    Раздел IV – Работа по радиорелейни линии

    Чл. 690. (1) Работа по радиорелейни линии и апаратура може да се извършва без наряд.

    (2) Радиоапаратурата може да се обслужва от едно лице с трета квалификационна група без право да извършва ремонти.

    Чл. 691. При настройване и изпитване на високочестотна апаратура се използват средства за защита от електрически ток и от електромагнитни излъчвания.

    Чл. 692. Отстраняване на неизправности, изменение на схеми, разглобяване и сглобяване на антенно-фидерни устройства се извършват при изключено напрежение.

    Чл. 693. Забранява се:

    1. определяне с ръка или с друга част на тялото наличието на електромагнитно излъчване по топлинния му ефект;

    2. престояване в зоната на излъчване с плътност на потока над допустимата без защитни средства;

    3. нарушаване на екранировката на източника на електромагнитно излъчване;

    4. престояване пред отворено антенно-фидерно устройство.

    Чл. 694. Работа по външни антенно-фидерни устройства на кули и мачти се извършва от бригада, в която най-малко един от членовете има четвърта квалификационна група. Преди началото на работата високочестотната апаратура се изключва.

    Чл. 695. (1) Преди започване на работа по антенно-мачтови съоръжения се изключват сигналното осветление на мачтата и отоплението на антената и се поставят табели "Не включвай! Работят хора!".

    (2) По антенно-мачтови съоръжения може да се качват само работници, обучени за работа на височина (мачтовици).

    Раздел V – Обслужване на високочестотни връзки по ВЛ

    Чл. 696. Обслужване, настройка и ремонт на съоръжения на високочестотни устройства, разположени в РУ или на ВЛ с напрежение над 1000 V, се извършват най-малко от две лица, съответно с четвърта и трета квалификационни групи.

    Чл. 697. (1) Разрешава се работа по действаща апаратура с отваряне на панели (блокове) от едно лице с трета квалификационна група, стъпило на диелектрично килимче.

    (2) Преди началото на работата се извършва проверка за наличие на напрежение на съединителната високочестотна линия. Забранява се извършване на работа при напрежение, по-високо от 42 V.

    Чл. 698. Изменения в схемите, разглобяване и сглобяване на елементи от високочестотния тракт и отстраняване на неизправности в тях се извършват след изключване на напрежението и заземяване на ВЛ. При работа по кабела и присъединителния филтър е достатъчно да се включи заземителният нож в долната част на свързващия кондензатор.

    Чл. 699. Забранява се изключване на заземителните проводници от защитните устройства, апаратурата и другите елементи на съоръженията, когато не е заземена долната част на свързващия кондензатор.

    Чл. 700. При работа с оптичен кабел, вграден в мълниезащитно въже, се прилагат и изискванията за безопасност при работа с оптични кабели.

    Раздел VI – Обслужване на апаратни средства за управление

    Чл. 701. Обслужването на апаратни средства за диспечерско и технологично управление, разположени в апаратни помещения на електрически централи и подстанции, се извършва от едно лице с трета квалификационна група.

    Чл. 702. На пода пред входните и входноизпитателните стойки на кабелните и въздушните съобщителни линии, стойките на дистанционното захранване, стойките на автоматичните регулатори на напрежение и токоразпределителните стойки се поставят гумени диелектрични килимчета или изолационни поставки.

    Чл. 703. На калъфите на съоръженията, присъединени към кабели с дистанционно захранване, се поставят предупредителни знаци за напрежение.

    Чл. 704. (1) Почистването на контакти се извършва след изключване на напрежението.

    (2) При почистване на съоръженията се забранява използване на четки с открита метална част, както и на прахосмукачки с метални накрайници.

    Чл. 705. Смяната на лампи в апаратурата се извършва след изключване на напрежението.

    Чл. 706. Когато в съобщителна линия, включена във входноизпитателните стойки или в защитната зона на клемореда, се установи наличие на външно напрежение, по-високо от 42 V (от електропровод, апаратура за дистанционно захранване и др.), дежурният персонал изключва и изолира тази линия, като използва защитни средства. Замяна на разрядници и предпазители се извършва само при отсъствие на външно напрежение.

    Чл. 707. При работа по непрекъсваеми токозахранващи системи (UPS) се проверява:

    1. използваното устройство дали е под напрежение; блокировката на интерфейса на UPS, които имат дистанционно управление;

    2. спазването на фирмените инструкции за безопасна работа.

    Чл. 708. (1) Локални мрежи, захранвани от UPS, се обозначават ясно, а оперативният персонал се запознава с начините за безопасна работа с тях.

    (2) Мрежите, захранвани от UPS, се включват и изключват съгласно вътрешна инструкция.

    ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 1. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2005 г.).

    § 2. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2005 г.).

    § 3. По смисъла на този правилник:

    1. " Лица с електротехническа специалност " са лицата с образование и квалификация по електротехника.

    2. " Лица с неелектротехническа специалност " са лицата без електротехническо образование и квалификация по електротехника.

    3. " Персонал " са лицата, които ръководят, контролират, извършват работи и/или оперативно обслужване на електрически уредби и мрежи.

    4. " Оперативен (дежурен) персонал " са лицата, които извършват непосредствени манипулации с органи за управление и осъществяват оперативен контрол и обслужване.

    5. " Ремонтен персонал " са лицата, които извършват техническо обслужване, ремонти, настройки и изпитвания.

    6. " Оперативно-ремонтен персонал " са лицата от ремонтния персонал, които са специално обучени и подготвени да извършват манипулации с органите за управление на зачислените им за обслужване и ремонт съоръжения.

    7. " Аварийно-ремонтен персонал " са лицата от ремонтния персонал, които извършват аварийно-възстановителни работи.

    8. " Помощен (спомагателен) персонал " са лицата, които нямат право сами да извършват работа в електрически уредби/мрежи и работят с наблюдаващо лице.

    9. " Издаващ наряд " е лицето, което писмено нарежда извършването на работа с наряд, определя отговорните лица и необходимите технически мерки за безопасно извършване на възложената работа.

    10. " Отговорен ръководител " е лицето, което непосредствено участва при издаване на наряд и ръководи и контролира целия процес при извършване на работата – от допускане на бригадата на работното място до закриване на наряда.

    11. " Изпълнител на работата " е лицето, на което е възложено с наряд или с нареждане да организира и ръководи трудовия процес при извършване на работа от бригада в състав от двама и повече работници.

    12. " Допускащ до работа " е лицето от оперативния/оперативно-ремонтния персонал, което извършва обезопасяване и допускане на работно място или допуска на обезопасено от друго лице (обезопасяващ) работно място, бригада/бригади до работа.

    13. " Обезопасяващ работното място " е лицето от оперативния/ оперативно-ремонтния персонал, на което е възложено да извърши обезопасяване на работно място.

    14. " Наблюдаващ " е лицето, което извършва наблюдение и постоянен контрол над членовете на бригада/бригади, без право да изпълнява каквато и да е работа.

    15. " Електрическа уредба " е съвкупност от машини, апарати, съоръжения, линии и спомагателното им обзавеждане, строителни конструкции и сгради, предназначени за производство, преобразуване, пренос, разпределение и използване на електрическа енергия.

    16. " Действаща електрическа уредба " е уредбата, която се намира под напрежение или на която напрежението е снето, но може да бъде подадено чрез оперативни превключвания с комутационни апарати (прекъсвачи, разединители, отделители и др.).

    16а. (Нова – ДВ, бр. 19 от 2005 г.) " Електрически мрежи " са съвкупност от подстанции, разпределителни уредби, токопроводи, въздушни и кабелни линии за пренос и разпределение на електрическа енергия на определена територия.

    17. " Наряд " е писмено нареждане за работа в електрически уредби и мрежи, с което се възлага извършване на конкретна работа по определен ред и правила, както и с определяне и изпълнение на мерки за безопасност.

    18. " Нареждане " е устно възлагане на конкретна работа с уточняване на мястото и условията за нейното извършване, както и с указание за безопасност.

    19. " Стажуване " е подготовка за изпълнение на работа след обучение, с цел придобиване и усвояване на практически умения и навици на определено работно място.

    20. " Дублиране " е носене на дежурство в смяна с оперативен персонал от лице, подготвяно за оперативен дежурен, което няма право на оперативни превключвания и е под наблюдение и ръководство на дублираното лице, отговорно за подготовката му.

    21. " Квалификационна група за безопасност при работа " е степен за оценяване на квалификацията на персонала по придобити знания и практически умения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

    22. " Професионална квалификация " е квалификация, придобита по професия или част от нея след завършено основно образование или завършено/незавършено средно образование без техническа насоченост, в професионално учебно заведение, професионално-учебен център или в курсове за квалификация и преквалификация, по програми, утвърдени/съгласувани на национално ниво.

    23. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2005 г.).

    24. " Работно място " е мястото, където се извършва или се предвижда извършване на работа, както и мястото, до което работещият има достъп, във връзка с изпълняваната работа.

    25. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2005 г.) " Работодател " е понятието, определено в допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд .

    26. " Длъжностно лице " е понятието, определено в Кодекса на труда.

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 4. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2005 г.) Този правилник се издава на основание чл. 276, ал. 1 КТ .

    § 5. Правилникът влиза в сила четири месеца след обнародването в "Държавен вестник".

    § 6. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2005 г.).

    § 7. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2005 г., бр. 92 от 2013 г., в сила от 22.01.2014 г.) Указание за прилагане на правилника дават министърът на икономиката и енергетиката и министърът на труда и социалната политика по компетентност.

    § 8. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2005 г.).

  • ПРАВИЛНИК за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V

    ЧАСТ ПЪРВА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ РАБОТА ПО ЕЛЕКТРООБЗАВЕЖДАНЕТО

    Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1. С този правилник се определят минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа по електрообзавеждането на потребители на електрическа енергия за напрежение до 1000 V, наричани по-нататък "потребител", независимо от формата на собственост на средствата за производство.

    Чл. 2. (1) Правилникът се прилага от длъжностните лица, които ръководят, контролират и извършват техническа експлоатация и оперативно обслужване на действащото електрообзавеждане и при изпълнение на ремонти, реконструкции и модернизации по него.

    (2) Правилникът се прилага и от персонала на външни фирми, които по договор с потребителя извършват работи по неговото електрообзавеждане.

    Чл. 3. Координацията на мерките и действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на персонала на външна фирма, когато изпълнява работи по електрообзавеждането на потребителя, се осъществява от работодателя-потребител, а задълженията на работодателя на външната фирма се определят в договора за изпълнение.

    Чл. 4. (1) Техническата експлоатация и оперативното обслужване на електрообзавеждане за напрежение до и над 1000 V се извършва при спазване на изискванията за безопасност по Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (обн., ДВ, бр. 34 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 19 от 2005 г.).

    (2) За електрообзавеждането с напрежение до 1000 V, което не е включено в правилника по ал. 1, се прилагат разпоредбите на този правилник.

    (3) Лицата, придобили квалификационна група за безопасност при работа по правилника от ал. 1, могат да извършват работи по електрообзавеждане с напрежение до 1000 V и по този правилник.

    Чл. 5. (1) Работодателят може да предвижда допълнителни мерки за безопасност при работа по електрообзавеждането, които не противоречат на този правилник. С допълнителните мерки персоналът се запознава под формата на писмени нареждания, указания и инструктажи.

    (2) За специфичните съоръжения от електрообзавеждането, които не са включени в този правилник, се изпълняват разпоредбите на нормативната уредба, която ги урежда, указанията за безопасност, посочени в техническата документация на производителите, и предписанията на контролните органи.

    Глава втора – ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ

    Раздел I – Изисквания към електротехническия персонал

    Чл. 6. Техническата експлоатация и оперативното обслужване на електрообзавеждането на потребителите на електрическа енергия се осъществява от електротехнически персонал, който:

    1. има образование и стаж, изисквани за заеманата длъжност;

    2. е медицински освидетелстван съгласно нормативните актове за задължителни предварителни и периодични медицински прегледи на работниците и служителите;

    3. притежава квалификационна група за електробезопасност, изисквана по този правилник.

    Чл. 7. (1) Посочената в този правилник квалификационна група за електробезопасност при работа по електрообзавеждането, наричана по-нататък "квалификационна група", е минимална. Работодателят може да определя по-висока квалификационна група от посочената в правилника за същите видове работи или дейности.

    (2) Работодателят определя изискваната квалификационна група за видове работи или дейности, за които в този правилник не е определена квалификационна група.

    (3) Лицата с квалификационна група, по-висока от посочената като минимална, могат да извършват определената за нея работа или дейност и да заемат съответната длъжност.

    Чл. 8. (1) Изискваната за съответната длъжност квалификационна група се записва в длъжностната характеристика.

    (2) Квалификационната група се придобива, потвърждава или променя при:

    1. постъпване на работа;

    2. смяна на длъжността, свързана с други изисквания за квалификационна група;

    3. промяна на характера на работата или дейността и/или на свързаните с тях професионални рискове;

    4. документирани нарушения или неспазване на правилата за безопасност при работа на този правилник.

    Чл. 9. (1) За придобиването на квалификационна група се изисква съответно образование и стаж за работа по електрообзавеждане, специализирано обучение и полагане на изпит.

    (2) Притежаваната квалификационна група се доказва с удостоверение, което задължително се носи по време на работа.

    Чл. 10. На лице, което нарушава или не спазва правилата за безопасност при работа по този правилник, установено и документирано от отговорно длъжностно лице или контролен орган, работодателят може да отнеме/понижи квалификационната група за определен срок, както и да му наложи предвидените по трудовото законодателство дисциплинарни наказания.

    Чл. 11. Определят се пет квалификационни групи – от първа до пета, степенувани по отговорност на задълженията и действията на лицата, свързани с осигуряване на безопасност при работа.

    Чл. 12. (1) Първа квалификационна група придобиват лицата от неелектротехническия персонал, назначавани на работа като:

    1. общи и строителни работници, бояджии, монтажници и др., изпълняващи работи, при които е възможно възникване на опасност за поражение от електрически ток;

    2. работници, които при работа използват ръчни и преносими електроинструменти от клас I на защита срещу поражение от електрически ток (със защитен проводник – зануляване, защитно заземяване или защитно изключване).

    (2) За придобиване на първа квалификационна група се изискват елементарни знания за:

    1. опасностите, пораждани от електрическия ток;

    2. условията и действията на работещия с електрообзавеждането, които могат да са опасни;

    3. правилата за безопасност, пряко свързани с извършваната работа;

    4. оказване на първа долекарска помощ на поразен от електрически ток.

    Чл. 13. (1) Втора квалификационна група придобиват:

    1. начинаещите работници, които не се допускат до самостоятелна работа и работят под прякото ръководство на електроспециалист с не по-ниска от трета квалификационна група;

    2. електротехнологическият персонал – електрозаварчици, електрошлосери, машинисти от електротранспорта, кранисти на кранове с електрическо задвижване и др.;

    3. практикантите и стажантите от средни учебни заведения и колежи с електротехническа специалност.

    (2) За придобиване на втора квалификационна група се изискват:

    1. елементарни теоретични познания за принципа на работа на електрообзавеждането;

    2. познания за устройството на електрообзавеждането;

    3. ясна представа за опасностите от електрическия ток при доближаване/ допиране до тоководещи части под напрежение;

    4. знания по правилата за безопасност и основните мерки за предпазване при работа;

    5. практически умения за оказване на първа долекарска помощ на поразен от електрически ток.

    (3) Изискваният общ трудов стаж за работа по електрообзавеждане, за съответното образование и професионална квалификация, е най-малко:

    1. без стаж – трета степен на професионална квалификация по електротехническа специалност (техникум), стажанти от колежи и ВУЗ;

    2. един месец – втора степен на професионална квалификация по електротехническа специалност (СПТУ);

    3. три месеца – основно, незавършено или завършено средно образование без професионална квалификация/професионална квалификация по неелектротехническа специалност.

    Чл. 14. (1) Трета квалификационна група придобиват:

    1. изпълнителските кадри, на които се възлага самостоятелно извършване на работа;

    2. оперативният и оперативно-ремонтният персонал;

    3. лицата, които ръководят и/или обучават работници с първа и втора квалификационна група;

    4. допускащите, наблюдаващите или изпълнителите на работа с наряд;

    5. настройчиците на КИП и А, лаборантите в електролаборатории, специалистите по ремонт и настройка на компютърна техника, средства за диспечерско и технологично управление и др.

    (2) За придобиване на трета квалификационна група се изискват:

    1. знания по електротехника, теоретични и практически познания по електрообзавеждането;

    2. ясна представа за опасностите и пораженията от електрическия ток при работа по електрообзавеждането;

    3. знания по общите и специфични правила за безопасност, мерките за защита и ползването на предпазни средства;

    4. знания по правилата за допускане до работа с наряд и способност за осъществяване надзор на лица с по-ниска квалификационна група;

    5. практически умения за оказване на първа долекарска помощ на поразен от електрически ток.

    (3) За придобиване на трета квалификационна група се изисква стаж с втора квалификационна група при съответното образование и професионална квалификация най-малко:

    1. без стаж – висше електротехническо образование;

    2. един месец – стажанти от колежи и ВУЗ, обучаващи се по електротехническа специалност и положили изпит за електробезопасност при работа;

    3. два месеца – трета степен на професионална квалификация по електротехническа специалност;

    4. три месеца – втора степен на професионална квалификация по електротехническа специалност или висше техническо образование (неелектротехническо);

    5. четири месеца – втора и трета степен на професионална квалификация по техническа специалност (неелектротехническа);

    6. шест месеца – основно/средно образование с придобита професионална квалификация.

    Чл. 15. (1) Четвърта квалификационна група придобиват:

    1. лицата, които организират, ръководят и контролират работите по техническата експлоатация, оперативното обслужване, ремонтите, реконструкциите и модернизациите;

    2. издаващите наряди, нареждания и отговорните ръководители;

    3. лицата, които извършват висококвалифицирани работи по настройки, изпитвания, измервания.

    (2) За придобиване на четвърта квалификационна група се изискват:

    1. задълбочени знания по електротехника и теоретични познания по електрообзавеждането;

    2. пълни познания по устройството и схемите на електрообзавеждането, опит за свободно и бързо ориентиране при извършване на манипулации и превключвания, както и умения за изпълнение и контрол на мерките за безопасност;

    3. пълна представа за опасностите и професионалния риск при работа по електрообзавеждането;

    4. цялостни знания по този правилник и на специфичните правила за безопасност при работа по електрообзавеждането;

    5. умения да организират и ръководят безопасно извършване на работите както при нормални експлоатационни условия, така и при аварийни ситуации;

    6. знания по правилата за използване на защитни средства и умения за прилагането им;

    7. знания и практически умения за прилагане на правилата за първа долекарска помощ.

    (3) За придобиване на четвърта квалификационна група се изисква стаж с трета квалификационна група при съответното образование и професионална квалификация, най-малко:

    1. два месеца – висше електротехническо образование;

    2. три месеца – трета степен на професионална квалификация по електротехническа специалност;

    3. четири месеца – втора степен на професионална квалификация по електротехническа специалност, висше техническо образование (неелектротехническо);

    4. шест месеца – втора и трета степен на професионална квалификация по техническа специалност (неелектротехническа), средно образование с професионална квалификация;

    5. осем месеца – основно образование с придобита професионална квалификация.

    Чл. 16. (1) Пета квалификационна група придобиват:

    1. техническите ръководители, упълномощени от работодателя да ръководят дейностите по обслужване, ремонт и контрол, когато електрообзавеждането е с напрежение до и над 1000 V;

    2. издаващите наряди и нареждания, отговорните ръководители за работа по електрообзавеждането с напрежение над 1000 V;

    3. ръководителите на служби/отдели по експлоатация и безопасност при работа, когато електрообзавеждането е с напрежение до и над 1000 V.

    (2) За придобиване на пета квалификационна група се изискват:

    1. задълбочени знания по теория и цялостни знания по устройство на електрообзавеждането;

    2. пълни познания за работата на електрообзавеждането, опит за безпогрешно определяне на мерките за безопасност при издаване на наряд/нареждане;

    3. пълна представа за опасностите и професионалния риск при работа по електрообзавеждането и последствията от тях;

    4. цялостни знания по този правилник и на специфичните правила за безопасност на извършваната работа, както и познания по нормативните актове;

    5. умения за бързо ориентиране в обстановката и способност да организират и ръководят безопасно извършване на работите както при нормални експлоатационни условия, така и при аварийни ситуации;

    6. знания по правилата за използване на защитните средства и умения за прилагането им;

    7. знания и практически умения за прилагане на правилата за първа долекарска помощ.

    (3) За придобиване на пета квалификационна група се изисква стаж с четвърта квалификационна група, при съответното образование и професионална квалификация, най-малко:

    1. шест месеца – висше електротехническо образование;

    2. дванадесет месеца – трета степен на професионална квалификация по електротехническа специалност;

    3. осемнадесет месеца – втора степен на професионална квалификация по електротехническа специалност, висше техническо образование (неелектротехническо).

    Раздел II – Обучение и проверка на знанията

    Чл. 17. (1) Техническата експлоатация, оперативното обслужване на действащото електрообзавеждане, изпълнението на ремонти, реконструкции и модернизации се възлагат на подготвени лица от електротехническия персонал, преминали специализирано обучение за безопасност и проверка на знанията.

    (2) Начинът на обучение и проверката на знанията се определят от вида и предназначението на електрообзавеждането – за производствена или непроизводствена дейност, брой и квалификация на персонала, ресурсни и технически възможности на работодателя.

    Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 5.09.2013 г.) (1) Обучението на персонала и проверката на знанията за придобиване или потвърждаване на квалификационна група се организират и осъществяват в работно време, без или със откъсване от работа, от:

    1. работодателя;

    2. енергийни предприятия – титуляри на лицензия по Закона за енергетиката ;

    3. центрове за професионално обучение, получили лицензия за осъществяване на професионално обучение по следните професии от Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6, ал. 1 на Закона за професионалното образование и обучение: електротехник, електромонтьор, техник на енергийни съоръжения и инсталации, монтьор на енергийни съоръжения и инсталации, оператор на парни и водогрейни съоръжения, техник по автоматизация и монтьор по автоматизация;

    4. висши училища, получили акредитация за осъществяване на обучение по професионалните направления: електротехника, електроника и автоматика; енергетика; комуникационна и компютърна техника, съгласно Класификатора на областите за висше образование и професионалните направления, приет с ПМС № 125 от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 2002 г.; изм., бр. 106 от 2003 г., бр. 32 от 2005 г.; доп., бр. 94 от 2005 г.).

    (2) Обучението за придобиване или потвърждаване на квалификационна група се провежда от лица с образователно-квалификационна степен не по-ниска от "бакалавър" съгласно Закона за висшето образование и притежаващи:

    1. пета квалификационна група по електробезопасност при обучение или потвърждаване за четвърта и пета квалификационна група;

    2. не по-малка от четвърта квалификационна група при обучение или потвърждаване за втора и трета квалификационна група.

    (3) Алинея 2 не се прилага за академичния състав на висшите училища, както и за медицинските специалисти, които обучават по правилата за оказване на долекарска помощ при поражение от електрически ток.

    Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 5.09.2013 г.) (1) Обучението за придобиване или потвърждаване на квалификационна група се провежда по писмени програми, с които се определят:

    1. образователен минимум от знания и умения за теоретична и практическа подготовка, необходими за придобиване на съответната квалификационна група;

    2. продължителност на обучението;

    3. датите за провеждане на изпитите за придобиване на квалификационна група.

    (2) Образователният минимум от знания и умения по т. 1 на ал. 1 тематично и по съдържание обхваща изискванията на този правилник и отчита специфичните характеристики на действително извършваната работа.

    (3) Продължителността на обучението за придобиване на квалификационна група не трябва да бъде по малка от:

    1. 4 учебни часа – за втора квалификационна група;

    2. 8 учебни часа – за трета квалификационна група;

    3. 12 учебни часа – за четвърта квалификационна група;

    4. 18 учебни часа – за пета квалификационна група.

    (4) Продължителността на обучението за потвърждаване на квалификационна група може да бъде намалена с 25 % спрямо тази за придобиване на квалификационна група.

    Чл. 20. (1) Проверката на знанията се извършва с изпит пред комисия в състав председател и най-малко двама членове.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 5.09.2013 г.) Когато обучението за квалификационна група се провежда от работодателя, той утвърждава програмите по чл. 19, ал. 1 и определя със заповед състава на изпитните комисии, като при изпити за четвърта и пета квалификационна група председателят и членовете на комисията трябва да притежават пета квалификационна група, а при изпити за втора и трета квалификационна група – не по-ниска от четвърта квалификационна група.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 5.09.2013 г.) Когато обучението и изпитите за квалификационна група се провеждат от лицата по чл. 18, ал. 1, т. 2 – 4 , техните ръководители утвърждават програмите по чл. 19, ал. 1 и определят със заповед състава на изпитните комисии, като спазват изискванията по ал. 2.

    Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 5.09.2013 г.) Изпитът по чл. 20, ал. 1 е писмен и/или устен и се провежда по утвърдени от работодателя или от ръководителите на лицата по чл. 18, ал. 1, т. 2 – 4 тестове за всяка квалификационна група.

    Чл. 22. (1) (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 5.09.2013 г.) При полагане на устен изпит се задават най-малко три въпроса, един от които е по правилата за оказване на долекарска помощ при поражение от електрически ток.

    (2) Отговорите се оценяват с "издържал" или "неиздържал". При обща оценка "неиздържал" изпитът е неуспешен и се повтаря в срок до един месец.

    Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 5.09.2013 г.) (1) За полагане на писмен изпит се използва тест с не по-малко от:

    1. 15 въпроса – за втора квалификационна група;

    2. 20 въпроса – за трета квалификационна група;

    3. 30 въпроса – за четвърта квалификационна група;

    4. 40 въпроса – за пета квалификационна група.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) За всеки въпрос по ал. 1 се посочват по четири отговора, от които само един е правилен.

    (3) Допуска се тестът да се попълва и оценява на компютър.

    (4) Изпитът по ал. 1 е успешно издържан, когато правилните отговори са най-малко 80 %.

    Чл. 24. (1) Резултатите от изпитите за квалификационна група се документират с протокол. Примерна форма на протокол за първа квалификационна група е дадена в приложение № 1а, а за втора и по-висока група – в приложение № 1б. Протоколът се подписва от председателя, членовете на комисията и от изпитаното лице.

    (2) В протокола се вписва причината за провеждане на изпита, както следва:

    1. "новоназначен" – при постъпване на работа;

    2. "промяна на длъжност" – при смяна на длъжността, промяна на характера на работата или преминаване на ново работно място, за което има други изисквания за квалификационна група;

    3. "придобиване на по-висока квалификационна група";

    4. "изтекъл срок" – при изтичане на срока за периодична проверка на знанията;

    5. "нарушение" – при документирано неспазване или нарушение на правилата и инструкциите за безопасност при работа;

    6. "неиздържан изпит/тест" – при неиздържан предходен изпит/тест;

    7. "нареждане" – при нареждане за провеждане на извънреден изпит:

    а) при смяна на правилници, наредби или инструкции за безопасност при работа, които налагат допълнително обучение и изпит;

    б) при промяна на схеми, включване на нови съоръжения и др., което налага обучение и изпит;

    в) при допуснати аварии по субективни причини, неправилни действия или при злополуки с тежък изход;

    г) по предписание на контролни органи, когато част или целият персонал трябва да бъде подложен на извънреден изпит.

    (3) В заключението на протокола съобразно резултатите от изпита комисията записва:

    1. изпитаният издържа изпита/теста, придобива/потвърждава (съответната) квалификационна група и се допуска до работа;

    2. допуска се до работа или до стаж (дублиране) – за новопостъпил, като се посочва продължителността на стажа (дублирането);

    3. изпитваният не издържа изпита/теста и подлежи отново на изпит в срок …. дни (до един месец).

    (4) При повторно неиздържан изпит комисията вписва в протокола "повторно неиздържан изпит" и председателят на комисията представя писмен доклад на работодателя със становище за пригодността на изпитваното лице за изпълняваната работа или заемана длъжност.

    Чл. 25. (1) Протоколът от проведен изпит при работодателя се съставя в два екземпляра и се вписва в дневник, примерна форма на който е дадена в приложение № 2.

    (2) Дневникът и един екземпляр от протокола за изпит се съхраняват от лицето, отговорно за електрообзавеждането (енергетика), а другият екземпляр от протокола – в личното досие на изпитвания.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 5.09.2013 г.) Протоколът от проведен изпит от лицата по чл. 18, ал. 1, т. 2 – 4 се съставя в три екземпляра, два от които се изпращат на работодателя на изпитания и се съхраняват съгласно ал. 2.

    Чл. 26. (1) При успешно положен изпит на основание на протокола от изпита се издава удостоверение за квалификационна група, примерна форма на което е дадена в приложение № 3.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 5.09.2013 г.) При обучение и изпит за квалификационна група, провеждани от лицата по чл. 18, ал. 1, т. 2 – 4 , удостоверението за квалификационна група по безопасност при работа се издава от съответния ръководител.

    (3) Удостоверението по ал. 1 се получава лично срещу подпис в дневника по приложение № 2.

    Чл. 27. Изпит за квалификационна група се полага:

    1. при постъпване на работа;

    2. за повишаване на квалификационна група;

    3. за възстановяване на квалификационна група след отнемане/понижаване;

    4. периодично, в срокове, определени в длъжностната характеристика, но не по-дълги от две години за изпълнителския персонал и от три години – за ръководния персонал.

    Чл. 28. (1) За придобиване на първа квалификационна група лицето преминава еднодневно обучение от лице с не по-ниска от трета квалификационна група, което завършва с устен изпит.

    (2) В случай, че лицето не е усвоило материята, по която е обучавано, по преценка на обучаващия обучението се повтаря.

    (3) За резултатите от изпита по ал. 1 се съставя протокол (приложение № 1а). Протоколът се подписва от обучаващия и обучавания и се завежда в дневник (приложение № 2), а на лицето се издава удостоверение за първа квалификационна група (приложение № 3).

    Чл. 29. (1) Новоназначени работници, които притежават квалификационна група по този правилник, и работници, преместени на друго работно място, независимо от притежаваната квалификационна група преминават обучение за безопасност при работа под ръководството и отговорността на опитен работник или специалист, определен с писмена заповед на работодателя или на упълномощено от него лице.

    (2) По време на обучението обучаваният няма да извършва самостоятелно работи, а извършва само работите, предвидени за обучението, под прякото ръководство, наблюдение и отговорност на обучаващия.

    Чл. 30. (1) Новоназначеният оперативен персонал, след обучение със стажуване и успешно полагане на изпит за квалификационна група, задължително преминава и дублиране на дежурния за срок, определен в изпитния протокол (от 2 до 12 работни смени), под наблюдението и ръководството на обучаващия/дублирания.

    (2) Дублиране на дежурния е задължително и за оперативен персонал, който е прекъсвал работа на същото работно място за повече от два месеца, като продължителността на дублирането се определя индивидуално.

    (3) Допускането до дублиране на дежурния се извършва с писмена заповед на работодателя или на упълномощено от него лице.

    (4) Отговорност за спазване на правилата за безопасност при провеждане на дублирането носят лицето, което се подготвя, и лицето, което го наблюдава, ръководи и контролира.

    (5) Разрешението за извършване на самостоятелно дежурство след приключване на дублирането се дава с писмена заповед на работодателя или на упълномощено от него лице на основание на писмен доклад от обучаващия/ дублирания.

    Раздел III – Инструктажи за безопасност при работа

    Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Инструктажите за безопасност при работа по електрообзавеждането се извършват съгласно изискванията на Наредба № РД-07-2 от 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (обн., ДВ, бр. 102 от 2009 г.; попр., бр. 4 от 2010 г.; изм., бр. 25 от 2010 г.).

    Чл. 32. (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.).

    Чл. 33. (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.).

    Чл. 34. (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.).

    Чл. 35. (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.).

    Чл. 36. (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.).

    Чл. 37. (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.).

    Раздел IV – Работа на персонал от външни фирми

    Чл. 38. Допуска се експлоатацията, ремонтът и извършването на оперативни превключвания по действащото електрообзавеждане на потребител да се изпълняват от специализирана организация (външна фирма) по договор с нея.

    Чл. 39. Отговорността за подготовката и квалификацията на персонала от външната фирма, както и за организацията на обучението и проверката на знанията и уменията му по този правилник е на нейния работодател.

    Чл. 40. (1) За всяко лице от персонала на външната фирма се изисква удостоверение за квалификационна група по този правилник, редовно издадено и заверено, представяно на лицето, отговорно за електрообзавеждането, и на контролните органи, при поискване.

    (2) Когато се установи, че лице от персонала на външната фирма не притежава необходимата квалификационна група за извършваната работа или удостоверението е с изтекъл срок на валидност, то не се допуска до работа.

    Чл. 41. Работодателят на външната фирма писмено определя лицата от фирмата, които могат да издават наряд, да са отговорни ръководители, наблюдаващи и изпълнители на работата.

    Чл. 42. (1) Персоналът на външната фирма преминава предвидените в раздел III инструктажи от отговорното за електрообзавеждането на потребителя лице (енергетика). Когато няма назначен енергетик, работодателят-потребител провежда само начален инструктаж на персонала на външната фирма, а задължението за следващите инструктажи се урежда с договор.

    (2) На лицата, посочени в чл. 41, се предоставя схемата на присъединяване на потребителя към електроразпределителното предприятие.

    (3) Съдържанието на инструктажите се определя в зависимост от характера и сложността на работата, схемите и особеностите на електрообзавеждането.

    (4) Инструктажите се оформят със записване в дневника за инструктажи с подписите на инструктиращия и инструктираните.

    Чл. 43. (1) Подготовката на работното място и допускането до работа на персонала на външната фирма се изпълнява от персонал на потребителя.

    (2) Допуска се външната фирма по договор за постоянно обслужване на електрообзавеждането на потребител да изпълнява подготовката на работното място и допускането до работа със свой персонал след съответната подготовка и проверка на знанията от комисия, назначена от потребителя.

    Раздел V – Оперативно обслужване на електрообзавеждането

    Чл. 44. Потребител със собствен източник на електрическа енергия или самостоятелна електроразпределителна мрежа организира служба за оперативно-диспечерско управление на електрообзавеждането, която:

    1. разработва и води изискваните режими на работа при икономично и рационално използване на съоръженията и енергоресурсите;

    2. извършва оперативни превключвания, пускове и спирания;

    3. предотвратява/ограничава аварии и възстановява режимите на работа;

    4. планира и подготвя схемите и съоръженията за извършване на ремонтни работи по електрообзавеждането.

    Чл. 45. Организационната структура, формата на оперативното управление на електрообзавеждането, броят на оперативния персонал за работа на смяна и графикът за дежурствата се определят от работодателя с писмено нареждане.

    Чл. 46. Управлението на режимите на електрозахранването на електрическите уредби, присъединени към електроенергийната система и оперативният персонал на потребителя се подчиняват на диспечерските служби на електроразпределителното предприятие.

    Чл. 47. (1) Оперативното обслужване се възлага на лица, притежаващи съответната квалификация, преминали обучение, проверка на знанията и дублиране за работа по схемите на съответните уредби/мрежи.

    (2) Като правило едноличното обслужване на електрообзавеждане за напрежение до 1000 V се извършва от лица с трета квалификационна група, а за напрежение над 1000 V – с четвърта квалификационната група.

    Чл. 48. Дежурството в продължение на две последователни смени се забранява освен в случаите при ликвидиране на аварии и невъзможност за предаване на смяната на следващия дежурен.

    Чл. 49. Редът за предаване и приемане на дежурство в смяна се определя с вътрешна инструкция, утвърдена от работодателя.

    Чл. 50. Предаващият дежурство в смяна уведомява приемащия за състоянието и режима на работа на основните съоръжения, с направените изменения в нормалната схема на работа, в схемите за управление, защити, контрол и сигнализация, както и за:

    1. изведените съоръжения за ремонт и съоръженията, оставени в оперативен резерв;

    2. съоръженията с отклонение в режима на работа, които трябва да се наблюдават с повишено внимание;

    3. възникналите извънредни обстоятелства по време на дежурството.

    Чл. 51. Приемащият дежурство в смяна е длъжен да:

    1. обходи уредбите и съоръженията преди застъпване на дежурство;

    2. се запознае със записите в различните дневници, направени от предшестващите дежурни и от ръководния персонал, и с нарядите/нарежданията, по които се извършват работи;

    3. провери и приеме: ключовете от помещенията, ключовете за деблокиране на електромагнитните блокировки, инструкциите, дневниците и ведомостите;

    4. запише в оперативния дневник състоянието на съоръженията;

    5. съобщи на висшестоящия дежурен за встъпване в дежурство и нередностите, забелязани при приемане на смяната.

    Чл. 52. (1) Предаването и приемането на дежурство в смяна се оформя в оперативния дневник с подписите на двамата дежурни.

    (2) Забранява се предаване на дежурство по време на възникнала авария, както и по време на извършване на превключвания или операции за въвеждане/извеждане на основни съоръжения.

    (3) Новопристигналият дежурен персонал е под разпореждането на лицето, което ръководи ликвидирането на аварията или извършването на превключванията.

    Чл. 53. Забранява се напускане на дежурство в смяна без предаване на дежурството на следващия по график дежурен независимо от това, дали съоръженията се намират в работа или резерв.

    Чл. 54. (1) Оперативният персонал е длъжен по време на дежурство в смяната да извършва периодично обходи и прегледи на съоръженията по предварително определен маршрут.

    (2) Периодичността на обходите и обемът на прегледите се определят с вътрешна инструкция за работното място, като се вземат под внимание видът и състоянието на съоръженията, условията и средата, при които работят, и други фактори.

    (3) За обходите се прави запис в оперативния дневник с отбелязване часа на започване и завършване на обхода.

    Чл. 55. (1) При едноличен оглед в електрически уредби с напрежение до 1000 V се забранява:

    1. сваляне на предупредителни табели и ограждения на табла, шинопроводи и тролейни проводници;

    2. влизане зад ограждения;

    3. допиране до тоководещи части за отстраняване на забелязани нередности или за други цели.

    (2) Разрешава се на персонала, обслужващ електродвигатели, генератори, компенсатори, задвижвания на технологични съоръжения и др. с напрежение до 1000 V, отварянето за преглед на врати на табла, пускови устройства, пултове за управление и др., без да се допира до тоководещи части и открити апарати.

    Чл. 56. (1) Оперативните превключвания в електрическите уредби на потребителя с постоянно дежурство се извършват само от дежурния оперативен персонал, обслужващ уредбите.

    (2) При уредби без дежурен персонал превключванията се извършват от оперативно-ремонтен персонал (бригада), на който са зачислени уредбите.

    Чл. 57. (1) В нарежданията, които се дават на лицата за извършване на оперативни превключвания, се указва последователността на операциите.

    (2) Нареждането се смята за изпълнено само след получаване на потвърждение от лицето, на което е било наредено изпълнението.

    Раздел VI – Общи изисквания за безопасност и здраве при работа

    Чл. 58. Не се допуска издаването и изпълнението на нареждания за работа, които противоречат на изискванията на този правилник и на разработените вътрешни инструкции по него.

    Чл. 59. Не се допускат до работа лица с явни признаци на заболяване, в нетрезво състояние или под действието на опиати.

    Чл. 60. Не се допускат до работа без проверка на знанията лица, допуснали нарушение или неспазване на изисквания на този правилник, с отнето удостоверение за квалификационна група.

    Чл. 61. При нещастни случаи с хора, попаднали под напрежение, за освобождаването им от действието на електрическия ток се предприемат незабавни мерки за изключване на напрежението, без изчакване.

    Чл. 62. (1) Работещите са длъжни да използват зачислените им лични предпазни средства и предоставените средства за колективна защита при извършване на отделните видове работи.

    (2) За работа се ползват само разрешените защитни средства в Р. България, в изправно състояние, изпитани по съответния ред и отговарящи на нормативните изисквания.

    Чл. 63. Не се допуска в среда с повишена опасност за поражение от електрически ток работа с ръчни електрически инструменти, преносими лампи и трансформатори, които не са в съответното изпълнение за работната среда.

    Чл. 64. Работите по електрообзавеждането без изключване на напрежението на тоководещи части или в близост до тях се извършват при използването на:

    1. защитни ограждения на разположените в близост до работното място други части под напрежение, към които е възможен случаен допир;

    2. диелектрични боти или диелектрични килимчета;

    3. диелектрични ръкавици или инструменти с изолирани ръкохватки и стебла;

    4. сухи и чисти изолирани инструменти без видимо външно нарушение на изолацията.

    Чл. 65. Не се допуска:

    1. доближаването на работещите до части под напрежение с електроизмерителни клещи, указатели за напрежение, ръкохватки за предпазители и други на разстояния, които са по-малки от ограниченията на изолираните части на тези средства;

    2. допирането на изолатори под напрежение без ползването на защитни средства (ръкавици, боти, килимчета);

    3. работата с навити ръкави на работното облекло;

    4. използването на ножовки, пили, метални метри и др. за работа по части под напрежение;

    5. работа в неосветени места; в тъмната част на денонощието за участъците на работа и подходите към тях се осигурява равномерно осветление без заслепяващо действие на осветителите.

    Чл. 66. Не се допуска доближаването на хора, машини и повдигателни съоръжения до неоградени тоководещи части под напрежение на разстояния по-малки от посочените в табл. 1. Таблица 1 Допустими разстояния до тоководещи части под напрежение до 1000 V На хора и използваните инструменти и приспособления, m На машини и повдигателни съоръжения в работно и транспортно положение на въжета, стрели и товари, m До проводниците 0,6 1,0 на въздушна линия с неизолирани проводници В електрически Не се нормира 1,0 уредби (но без допиране)

    Раздел VII – Задължения на работодателя и работниците за осигуряване на безопасност при работа

    Чл. 67. Работодателят е длъжен да:

    1. назначи лице, отговорно за електрообзавеждането (енергетик), което отговаря за изправното състояние и безопасната експлоатация на електрообзавеждането, има електротехническа подготовка и е преминало обучение и проверка на знанията по определения в правилника ред;

    2. осигури необходимия персонал с електротехническа подготовка;

    3. осигури здравословни и безопасни условия на труд на работниците;

    4. утвърди длъжностни инструкции и вътрешни инструкции за безопасност при работа за работи и дейности, които не са обхванати от този правилник;

    5. осигури обучение и проверка на знанията на персонала съгласно изискванията на този правилник и Наредба № 4 за техническа експлоатация на енергообзавеждането ;

    6. осигури необходимите лични предпазни средства и средства за колективна защита.

    Чл. 68. Допуска се да не се назначава енергетик за:

    1. потребители, които не извършват производствена дейност или електрообзавеждането им включва главно разпределително табло, осветителна уредба, офис и бяла техника, игрална, развлекателна и друга подобна техника, ръчни преносими електрически уреди и инструменти, както и стационарни малки единични машини и съоръжения; в такъв случай отговорността за безопасната експлоатация на електрообзавеждането е на потребителя;

    2. потребители, които извършват неголяма производствена дейност с използването на електродвигатели, стационарни инструментални машини, електронагревателни пещи и апарати, хладилни уредби, преси, агрегати за собствено електрозахранване и други подобни, за напрежение само до 1000 V; в такъв случай отговорността за безопасната експлоатация на електрообзавеждането е на работодателя/собственика при условие, че е преминал обучение по този правилник, положил изпит и придобил не по-ниска от трета квалификационна група.

    Чл. 69. (1) Когато условията по чл. 68 не могат да се спазят, потребителят възлага на специализирана външна фирма да извършва сервизно обслужване и ремонт на електрообзавеждането му по договор.

    (2) Външната фирма по ал. 1 носи пълна отговорност за изправното състояние и безопасната експлоатация на електрообзавеждането.

    (3) Допуска се работите по ал. 1 да се извършват от физическо лице, което има изискващата се квалификационна група.

    Чл. 70. Работодателят не може да изисква от работниците:

    1. да извършват работи и дейности, свързани с производствен риск, за които не притежават изискваната способност и квалификация;

    2. да използват непроверени, неизпитани по съответния ред и с изтекъл срок на годност лични и колективни защитни средства.

    Чл. 71. Работодателят допуска до електрообзавеждането си упълномощените органи за контрол по прилагането и спазването на този правилник и изпълнява техните предписания.

    Чл. 72. Работниците в съответствие със своята квалификация и дадените им инструкции са длъжни да:

    1. използват правилно машините, апаратите, инструментите, опасните вещества, транспортните средства и другите средства за дейността им;

    2. използват правилно личните предпазни средства и специалното работно облекло, които са им предоставени от работодателя;

    3. използват правилно, без да прекъсват, променят или произволно отстраняват защитните приспособления на машините, апаратите, инструментите и тези за колективна защита на хора;

    4. информират незабавно прекия си ръководител или работодателя за всяка възникнала ситуация при работа, за която имат основателни причини да смятат, че представлява сериозна и непосредствена опасност за безопасността и здравето, както и за всяка неизправност на защитните средства;

    5. сътрудничат в рамките на своята компетентност и обхват на дейност на работодателя и на отговорните длъжностни лица при изпълнение на мерките за осигуряване на безопасни условия на труд и на предписанията, дадени от контролните органи;

    6. спазват при изпълнение на възложената им работа изискванията на нормативните актове по здравословни и безопасни условия на труд, на този правилник и вътрешните инструкции за безопасност;

    7. оказват първа долекарска помощ на пострадал при трудова злополука, съдействат за извикване на спешна медицинска помощ и уведомяват прекия си ръководител за злополуката.

    Глава трета – ОРГАНИЗАЦИОННИ МЕРКИ ЗА БЕЗОПАСНОСТ

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 73. Организационните мерки за безопасност при работа се определят и осъществяват в зависимост от начина на изпълнение на работата:

    1. с наряд;

    2. с нареждане;

    3. по реда на текущата експлоатация.

    Чл. 74. Организационните мерки по чл. 73 включват:

    1. утвърждаване на списъци за работите, изпълнявани с наряд, нареждане или по реда на текущата експлоатация;

    2. определяне на лицата, отговорни за безопасното извършване на работите;

    3. оформяне на работите при изпълнението с наряд, нареждане или по реда на текущата експлоатация.

    Чл. 75. Списъците на работите, които се изпълняват с наряд, нареждане или по реда на текущата експлоатация, се изготвят от енергетика на предприятието с отчитане на местните условия, наличния брой и състав от изпълнители за всеки вид работа и се утвърждават от работодателя.

    Чл. 76. Организационните мерки за осигуряване на безопасност при работа се документират в дневници, наряди, бланки за превключване и други по определени образци.

    Чл. 77. (1) Издадените наряди се регистрират в дневник за наряди, примерна форма на който е дадена в приложение № 4.

    (2) Закритите наряди се съхраняват най-малко 60 денонощия, след което се разрешава унищожаването им. Когато при работа с наряд е настъпила авария или нещастен случай, нарядът не се унищожава и се съхранява в архива на предприятието заедно с материалите по разследването.

    (3) Изписаните дневници се съхраняват най-малко 6 месеца след последното записване.

    Раздел II – Лица, отговорни за безопасността

    Чл. 78. Лицата, отговорни за безопасността, са:

    1. издаващият наряд, даващият нареждане;

    2. изготвящият и утвърждаващият списък на работите, изпълнявани по реда на текущата експлоатация;

    3. допускащият до работа;

    4. изпълнителят на работата;

    5. наблюдаващият;

    6. членовете на бригадата.

    Чл. 79. (1) Лицата, които издават наряд или нареждане, и изпълнителите на работата и наблюдаващите се определят със заповед на работодателя.

    (2) Заповедите по ал. 1 се актуализират при промени в състава на персонала, структурни промени или в организацията на работата.

    Чл. 80. (1) Лицето, което издава наряд или дава нареждане, e отговорно за:

    1. организационната и техническата възможност за безопасно извършване на работата и за нейната целесъобразност;

    2. предвиждането на достатъчен брой мерки за обезопасяване на работното място;

    3. подбора и броя на лицата за изпълнение на работата с изискваната квалификационна група;

    4. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) провеждането на извънреден инструктаж на изпълнителя на работата/наблюдаващия.

    (2) Издаващият наряд/нареждане при напрежение до 1000 V е с четвърта квалификационна група.

    Чл. 81. (1) Лицата, които изготвят и утвърждават списък на работите, изпълнявани по реда на текущата експлоатация, са отговорни за:

    1. възможността за периодично безопасно изпълнение на работите;

    2. определяне на квалификацията и броя на персонала за всеки вид работа;

    3. начина на изпълнение на работата.

    (2) Лицето, което изготвя списъка на работите по ал. 1, е с четвърта квалификационна група.

    (3) За работодателя, който утвърждава списъка по ал. 1, не се изисква квалификационна група.

    Чл. 82. (1) Допускащият до работа е отговорен за:

    1. цялостното и правилното изпълнение на указаните в наряда мерки за обезопасяване на работното място;

    2. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) провеждането на извънреден инструктаж на изпълнителя на работата/наблюдаващия и на членовете на бригадата по условията за извършване на работата и за взетите мерки за безопасност при допускане на работното място.

    (2) Допускащият до работа е длъжен да:

    1. провери редовността на удостоверенията за квалификационна група и съответствието на имената със записаните в наряда;

    2. изпълни записаните в наряда указания и технически мерки за безопасност и потвърди тяхното изпълнение с подписа си в наряда;

    3. инструктира бригадата по условията за извършване на работата и посочи границите на работното място и частите, намиращи се под напрежение, местата на поставените заземители, ограждения, табели и други знаци;

    4. докаже пред бригадата отсъствието на напрежение по изключените и заземените тоководещи части най-напред с указател за напрежение, а след това и чрез непосредствено допиране с ръка (когато конструктивното изпълнение позволява допиране);

    5. предаде работното място на изпълнителя на работата/наблюдаващия и връчи първия екземпляр на наряда, попълнен с необходимите записи и подписи.

    (3) Допускащият до работа е лице от оперативния/оперативно-ремонтния персонал с трета квалификационна група.

    Чл. 83. (1) Изпълнителят на работата е отговорен за:

    1. приемането на обезопасеното работно място в съответствие със записаното в наряда;

    2. даваните от него указания и нареждания на членовете на бригадата по време на работа;

    3. спазването на предвидените в наряда мерки за безопасност от членовете на бригадата и ползването на предоставените лични предпазни средства;

    4. запазването на поставените на работното място знаци, табели, ограждения, заключващи и блокиращи устройства по време на изпълнение на работата;

    5. допусната работа от бригадата с неизправни инструменти, приспособления или без лични предпазни средства.

    (2) Изпълнителят на работата е длъжен да:

    1. приеме работното място от допускащия с документиране в наряда;

    2. осигури на работното място необходимите защитни средства, инструменти и приспособления за бригадата и да следи за правилното им използване;

    3. изведе бригадата от работното място при непосредствена опасност за здравето или живота на работещите и уведоми допускащия/издалия наряда.

    (3) Изпълнителят на работата е лице от електротехническия персонал с трета квалификационна група.

    Чл. 84. (1) Наблюдаващият е отговорен за:

    1. съответствието на подготвеното работно място със записаното в наряда;

    2. спазването на дадените при инструктажа указания по условията за извършване на работата в непосредствена близост до действащо електрообзавеждане;

    3. наличието и запазването по местата им по време на изпълнение на работата на поставените преносими заземители, ограждения, знаци, табели, заключващи и блокиращи устройства;

    4. ползването на предоставените лични предпазни средства.

    (2) Наблюдаващият е длъжен да:

    1. приеме работното място от допускащия с документиране в наряда;

    2. въведе бригадата на работното място само след получаване на разрешение от оперативния персонал, ръководещ изключванията;

    3. упражнява контрол над бригадата, без да извършва каквато и да е работа;

    4. изведе бригадата при непосредствена опасност за здравето или живота на работещите и уведоми допускащия/издалия наряда.

    (3) Наблюдаващите са лица от оперативния/оперативно-ремонтния персонал с трета квалификационна група.

    (4) Наблюдаващ се определя за упражняване на контрол над лица без квалификационна група или с първа група.

    Чл. 85. (1) Членовете на бригада са отговорни за:

    1. спазването на изискванията по този правилник и вътрешните инструкции за безопасност при работа;

    2. изпълнението на указанията, дадени от допускащия и изпълнителя на работата.

    (2) Членовете на бригадата са длъжни да:

    1. носят удостоверенията за квалификационна група по време на работа;

    2. подписват в графата на наряда за проведен инструктаж по условията за извършване на работата и за взетите мерки за безопасност при допускане на работното място;

    3. изпълняват указанията за безопасна работа, получени при допускане до работа и по време на работа;

    4. полагат грижи за своята безопасност, а също така и за безопасността на членовете на бригадата и други хора, които могат да бъдат засегнати от тяхната дейност.

    (3) Членовете на бригада са лица от изпълнителския електротехнически персонал с втора и трета квалификационна група.

    Чл. 86. Допуска се едно отговорно лице да съвместява задължения на друго отговорно лице, когато е упълномощено за това и притежава квалификационна група не по-ниска от тази на лицето, чиито задължения съвместява в случаите, посочени в табл. 2. Таблица 2 Съвместяване на задължения на отговорни за безопасността лица Отговорно лице Съвместявани задължения Издаващ наряд ◊ Изпълнител на работа (по един издаден от него наряд) ◊ Допускащ до работа, (когато няма оперативен персонал) ____________________________________________________________________________ Изпълнител на ◊ Допускащ до работа работата (когато няма оперативен персонал) ____________________________________________________________________________

    Раздел III – Работа с наряд

    Чл. 87. (1) Нарядът се издава писмено по определен ред и правила съгласно този правилник за извършване на конкретна работа с осигуряване на безопасността на работещите при допускане до работното място, изпълнение и завършване на работата.

    (2) В наряда се определят видът и мястото на работата, условията за нейното извършване, времето за започване и завършване, отговорните лица за осигуряване на безопасността, мерките за безопасност, числеността и поименният състав на бригадата с притежаваната от всяко лице квалификационна група.

    (3) Срокът на действие на наряда се определя за времето, необходимо за извършване на работата, но не по-голям от 15 календарни дни.

    Чл. 88. (1) Нарядът се изготвя в два еднообразни екземпляра по формуляр, попълван с химикалка ясно и четливо, без никакви поправки и задрасквания или се съставя на компютър. Примерен образец на формуляр за наряд е даден в приложение № 5.

    (2) Всички позиции на формуляра, попълването на които не се налага, се отбелязват със знак "-" (тире).

    Чл. 89. (1) Нарядът се предава на оперативния персонал или на изпълнителя на работата (когато няма оперативен персонал) преди започване подготовката на работното място.

    (2) След откриване на работата с наряд единият екземпляр остава при изпълнителя на работата, а другият се съхранява при:

    1. оперативния персонал, в папката за наряди;

    2. издаващия наряд (енергетика) – когато няма оперативен персонал.

    Чл. 90. Когато се налагат прекъсвания на работата, нарядът остава в действие, ако условията за извършване на работата не се променят. При промяна на условията на работа относно безопасността на работата нарядът се закрива и се издава нов наряд.

    Чл. 91. (1) Работата с наряд като правило се извършва по действащо електрообзавеждане, когато се налагат технически мерки за обезопасяване на работното място, използването на механизми и повдигателни съоръжения, изкопни работи в зоната на технически проводи, работи на височина по стълбове и конструкции и др.

    (2) За извършваните работи с наряд потребителят изготвя списък, съобразен с местните условия и вида на електрообзавеждането, в който се включват и работите, посочени в приложение № 6.

    Чл. 92. За работа с наряд се определя бригада в състав най-малко от две лица, включително изпълнителя на работата.

    Чл. 93. При извършване на работи от неелектротехнически персонал и други лица с първа квалификационна група нарядът се издава на лицето, определено за наблюдаващ.

    Чл. 94. Организацията на работа с наряд обхваща:

    1. определяне на състава на бригадата;

    2. подготовка на работните места и допускане за извършване на работа;

    3. контрол по време на работа;

    4. оформяне на прекъсване на работата;

    5. оформяне на преместване на друго работно място;

    6. оформяне на завършване на работата; закриване на наряда.

    Раздел IV – Състав на бригада за работа с наряд

    Чл. 95. (1) За работа с наряд числеността и поименният състав на бригадата с изискващата се квалификационна група за лицата се определят от издаващия наряд.

    (2) Числеността и съставът на бригадата се определят в зависимост от мястото и вида на работата, условията за извършване и от възможността за осигуряване на действен контрол от страна на изпълнителя на работата/ наблюдаващия.

    (3) Допуска се в състава на бригадата да се включват не повече от двама работници с първа квалификационна група, всеки от тях прикрепен към член на бригадата с трета квалификационна група.

    Чл. 96. (1) Допуска се лице от оперативния персонал да се привлече за работа в бригада, без да се включва в наряда, с разрешение на старшия оперативен персонал и със записване в оперативния дневник. В такъв случай дежурният се подчинява на общо основание на изпълнителя на работата, който е отговорен за неговата безопасност.

    (2) При еднолично дежурство дежурният може да участва само в краткотрайни работи, когато това няма да попречи на задълженията му като дежурен. В такъв случай той се подчинява на изпълнителя на работата само по отношение на извършваната работа, но запазва правата си на оперативен персонал.

    Чл. 97. (1) Промени в състава на бригада може да извършва само издаващият наряд.

    (2) Промените се документират в наряда с подписа на издаващия наряд.

    (3) Новите членове на бригадата се инструктират от изпълнителя на работата на работното място и се подписват за това в наряда.

    (4) В случаите на наложителна замяна на изпълнителя на работата или на повече от половината от състава на бригадата нарядът се закрива. За продължаване на работата се издава нов наряд.

    Раздел V – Подготовка на работното място и допускане до работа

    Чл. 98. (1) Подготовката на работното място се извършва от лице от оперативния персонал или от оперативно-ремонтния персонал, което може да извършва оперативни превключвания.

    (2) Когато изпълнителят на работата съвместява задълженията на допускащ (няма оперативен персонал), подготовката на работното място се извършва под негово ръководство с член от бригадата с трета квалификационна група.

    Чл. 99. (1) При извършване на подготовка на работното място се забранява изменение на мерките за безопасност, предвидени в наряда.

    (2) При възникнало съмнение в предвидените мерки за безопасност извършващият подготовката незабавно прекратява подготовката до изясняване на случая.

    Чл. 100. (1) Допускащият и изпълнителят на работата/наблюдаващият преди допускане на бригадата до работа съвместно проверяват подготовката на работното място с личен оглед в границите за работа.

    (2) Проверката се документира в наряда с подписите на лицата по ал. 1.

    (3) Когато няма допускащ от оперативния персонал, изпълнителят на работата/наблюдаващият се подписва в наряда и на мястото за допускащ.

    Чл. 101. Допускането до работа се оформя в наряда, както следва:

    1. при допускане от оперативен персонал – в двата екземпляра на наряда, като единият екземпляр остава при изпълнителя на работата/наблюдаващия, а другият при допускащия;

    2. при допускане от изпълнителя на работата/наблюдаващия – само в екземпляра на наряда, който се намира на работното място.

    Чл. 102. (1) Не се разрешава допускане до работа, когато:

    1. изпълнителят на работата/наблюдаващият не може да изпълнява задълженията си (болен, преуморен, в нетрезво състояние, психически разстроен и др.);

    2. удостоверението на изпълнителя на работата/наблюдаващия липсва или е с изтекъл срок на валидност;

    3. на мястото на вписаните в наряда лица се явяват други лица.

    (2) Разрешава се допускане до работа, когато нарушенията по ал. 1 се отнасят за един член на бригадата, който се отстранява от работното място, и това се вписва в наряда.

    Раздел VI – Контрол по време на работа

    Чл. 103. (1) Контролът по време на работата за спазване от бригадата на изискванията за безопасност се възлага на изпълнителя на работата/ наблюдаващия, който е длъжен да наблюдава всички членове от бригадата, намирайки се по възможност на най-опасния участък от работното място.

    (2) Контролът се осъществява от момента на допускане на бригадата за работа до извеждането й от обекта.

    (3) Изпълнителят на работата/наблюдаващият е длъжен да:

    1. се намира на работното място през цялото време на извършване на работата;

    2. следи членовете на бригадата да използват предоставените им лични предпазни средства и правилно да работят с инструментите и механизацията;

    3. предава наряда на лицето, издало наряда, или да извежда бригадата в безопасна зона, когато му се наложи да отсъства от работното място, с документиран запис в наряда.

    Чл. 104. (1) Допуска се кратковременно напускане на работното място от членове на бригадата само с разрешение на изпълнителя на работата.

    (2) Изпълнителят на работата не може да напуска работното място с бригадата или да я премества на друго работно място до завръщане на временно напусналите членове на бригадата.

    Чл. 105. (1) Издаващият наряд и оперативният персонал периодично проверяват спазването на мерките за безопасност от членовете на бригадата. Първата проверка се извършва не по-късно от два часа от започване на работата.

    (2) При констатиране на нарушения, свързани с безопасността при работа, лицето, извършило нарушението, се отстранява от работното място. При отстраняване на цялата бригада нарядът се отнема от изпълнителя на работата/наблюдаващия и се прави запис в него.

    (3) Повторно допускане на бригадата до работа се разрешава след:

    1. отстраняване на допуснатите нарушения;

    2. изпълнение отново на всички изисквания за допускане до работа;

    3. записи в наряда както при първоначално допускане до работа.

    Раздел VII – Прекъсване на работа с наряд

    Чл. 106. (1) При прекъсване на работата в течение на работния ден (според условията на работа, хранене и др.) цялата бригада се извежда от работното място от изпълнителя на работата/наблюдаващия, а табелите, огражденията и заземителите остават по местата си.

    (2) Забранява се след прекъсване на работата член от бригадата да влиза в електрическа уредба или да се качва по стълб в отсъствие на изпълнителя на работата/наблюдаващия.

    (3) Допускането отново до работа след прекъсване в течение на работния ден се извършва лично от изпълнителя на работата/наблюдаващия.

    Чл. 107. При прекъсване на работа след завършване на работния ден:

    1. работното място се почиства, проходите се освобождават, а табелите, заземленията и огражденията остават по местата си;

    2. бригадата се извежда от работното място от изпълнителя на работата/наблюдаващия;

    3. нарядът се предава на оперативния персонал (допускащия), оформен с подписа на изпълнителя на работата/наблюдаващия; когато няма оперативен персонал, нарядът остава в изпълнителя на работата/наблюдаващия.

    Чл. 108. (1) Допускането до работа на следващия след прекъсване на работата ден на подготвено работно място се извършва:

    1. от допускащия – в уредби с оперативен персонал;

    2. от изпълнителя на работата/наблюдаващия – когато няма оперативен персонал.

    (2) Бригадата се допуска до работа, само след като изпълнителят на работата/наблюдаващият се убеди в безопасността на работното място, наличието на табели, ограждения, заземители и др.

    Чл. 109. Завършването на работата за деня и допускането до работа на следващия ден се оформят:

    1. в двата екземпляра от наряда – при допускане от оперативен персонал;

    2. само в екземпляра на изпълнителя на работата/наблюдаващия – когато няма оперативен персонал.

    Раздел VIII – Преместване на друго работно място

    Чл. 110. Преместването на бригадата на друго работно място, указано в наряда, се извършва от изпълнителя на работата/наблюдаващия.

    Чл. 111. В електрическа уредба, както и по една въздушна или и кабелна линия с напрежение до 1000 V, преместването на бригадата от едно работно място на друго не се оформя в наряда.

    Раздел IX – Завършване на работа. Закриване на наряд

    Чл. 112. (1) След окончателно завършване на работата нарядът се закрива в следната последователност:

    1. изпълнителят на работата/наблюдаващият след почистване на работното място и прибиране на материалите и инструментите извежда бригадата от работното място, оформя в наряда окончателното завършване на работата и го предава на оперативния дежурен персонал;

    2. дежурният след оглед и проверка на работното място сваля временните ограждения, табели, знаци и заземители, закрива наряда и прави записи в оперативния дневник и в дневника за наряди.

    (2) Когато няма оперативен персонал, изпълнителят на работата закрива наряда по реда на ал. 1 и го предава на издаващия наряд за проверка и съхранение в папката за закрити наряди.

    Чл. 113. Когато по непредвидени обстоятелства (заболяване, смърт и др.) изпълнителят на работата/наблюдаващият не е в състояние да закрие наряда, той се закрива от лицето, издало наряда.

    Раздел X – Работа с нареждане

    Чл. 114. (1) Нареждането се дава устно – непосредствено или чрез средство за телекомуникация, като се уточняват мястото и видът на работата, условията за нейното извършване, лицата, които ще я извършват, мерките за безопасност.

    (2) Нареждането има еднократен характер и действа в продължение на работния ден на изпълнителя. Когато се налага продължаване на работата и на следващия ден, нареждането се дава отново.

    Чл. 115. Нареждането се дава на изпълнителя на работата точно и ясно, като в дневника за работа се записват:

    1. мястото, видът на извършваната работа и срокът за изпълнение;

    2. условията за изпълнение на работата;

    3. името и фамилията на изпълнителя на работата и на членовете на бригадата с квалификационните им групи;

    4. името и фамилията на лицето, издало нареждането;

    5. името и фамилията на лицето, приело нареждането, когато нареждането е предадено чрез средство за телекомуникация;

    6. датата, часът на издаване на нареждането и подписът на лицето, което дава нареждането.

    Чл. 116. Изпълнителят на работата след получаване на нареждането е длъжен да:

    1. посочи границите на обекта за работа;

    2. запознае членовете на бригадата с условията за извършване на работата и да ги инструктира за безопасното й изпълнение;

    3. упражнява контрол на членовете на бригадата за спазване на мерките за безопасност и сам да ги спазва;

    4. остави работното място почистено и подредено и да изведе бригадата след завършване на работата.

    Чл. 117. Завършването на работа с нареждане се документира в дневника за работа с нареждане със записване на часа на завършването и с подпис на изпълнителя на работата.

    Чл. 118. (1) С нареждане се извършват всички работи, за които не се изисква издаване на наряд съгласно приложение № 6 при:

    1. работи без изключване на напрежението, далеч от тоководещи части под напрежение, с продължителност една работна смяна;

    2. работи с пълно или частично изключване на напрежението, с продължителност до една работна смяна;

    3. аварийно-ремонтни работи с продължителност до един час.

    (2) Неизчерпателен списък на работите с нареждане е даден в приложение № 7.

    Чл. 119. Допуска се извършване на работи от оперативния персонал с нареждане на старшия дежурен или енергетика при:

    1. малки по обем и времетраене (до един час) работи;

    2. нетърпяща отлагане работа за отстраняване на неизправности в машина или съоръжение, които могат да доведат до аварии и злополуки;

    3. бързо локализиране на авария и изолиране на повреден участък от уредба/мрежа, когато това може да се извърши до края на смяната.

    Раздел XI – Работа по реда на текущата експлоатация

    Чл. 120. По реда на текущата експлоатация се извършват:

    1. неголеми по обем и вид работи, изпълнявани от персонала, на който са зачислени съоръженията;

    2. работи по предварително изготвен списък от енергетика и одобрен от работодателя.

    Чл. 121. При изготвянето на списък за извършване на работи по реда на текущата експлоатация се отчитат:

    1. условията за осигуряване на безопасно извършване на работите;

    2. характерът на електрообзавеждането, неговото участие и важност в технологичния процес;

    3. квалификацията на персонала и възможностите за еднолично изпълнение на конкретна работа.

    Чл. 122. Списъкът на работите, посочени в списъка по чл. 120, т. 2, съдържа и указания за:

    1. работите, които могат да се извършват без изключване на напрежението, далеч от тоководещи части и тези с изключване на напрежението;

    2. начина на изпълнение – еднолично или от бригада;

    3. реда за регистриране на работите – оформяне на записи в оперативния дневник/дневника за ремонти за мястото и характера на работата и др.

    Чл. 123. (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Работите, извършвани по реда на текущата експлоатация, са постоянно разрешени и за тях не се изискват допълнителни указания и нареждания.

    Чл. 124. Подготовката на работното място се извършва от изпълнителя на работата по реда на текущата експлоатация.

    Чл. 125. (1) Неизчерпателен списък на работите, извършвани по реда на текущата експлоатация, е даден в приложение № 8.

    (2) Списъкът на работите в приложение № 8 може да се допълва съобразно местните условия и възможностите за безопасното им изпълнение.

    Чл. 126. Допуска се еднолично обслужване от специално назначено лице с трета квалификационна група на уредбите за външно и вътрешно осветление, присъединени към токови кръгове със защитни апарати до 25 A, в служебни помещения, складове, работилници и др.

    Глава четвърта – ТЕХНИЧЕСКИ МЕРКИ ЗА БЕЗОПАСНОСТ

    Раздел I – Ред за подготовка на работното място

    Чл. 127. Техническите мерки за безопасност се определят и изпълняват в зависимост от характера на работата:

    1. с пълно изключване на напрежението;

    2. с частично изключване на напрежението;

    3. без изключване на напрежението на тоководещи части и работа в близост до тях;

    4. без изключване на напрежението на тоководещи части и работа далеч от тях с поставяне на временни ограждения.

    Чл. 128. Подготовката на работното място при извършване на работа с пълно или частично изключване на напрежението включва изпълнението на технически мерки в следната последователност:

    1. изключване на напрежението;

    2. поставяне на знаци, табели и ограждения;

    3. проверка за отсъствие на напрежение;

    4. заземяване – включване на стационарни заземители/поставяне на временни заземители.

    Чл. 129. (1) Техническите мерки за безопасност по чл. 128 се изпълняват от оперативния персонал или от изпълнителя на работата.

    (2) Броят на изпълнителите и изискваната квалификационна група за изпълнение на техническите мерки е посочен в табл. 3. Таблица 3 Брой на лицата за изпълнение на технически мерки за безопасност при работа и техните квалификационни групи Технически мерки Брой изпълнители Квалификационна група 1 2 3 Проверка за отсъствие 1 III на напрежение в разпре- 2 III, II делителна уредба/табло на стълб от въздушна линия Поставяне на преносими 1 III заземители в разпреде- 2 III, II лителна уредба/табло на стълб от въздушна линия Сваляне на преносими 1 III заземители в разпреде- 2 III, II лителна уредба/табло от стълб от въздушна линия Включване на стацио- 1 III нарни заземители в раз- 1 III пределителна уредба/ табло на стълб от въз- душна линия Изключване на стацио- 1 III нарни заземители в раз- 1 III пределителна уредба/ табло на стълб от въз- душна линия Поставяне и сваляне под 2 III, II напрежение на изолацион- ни прегради и капачки

    Раздел II – Изключване на напрежението

    Чл. 130. Изключване на напрежението се изисква при работа по:

    1. тоководещи части – шини, изводи, кабели, проводници, клеми и др.;

    2. неоградени тоководещи части, към които е възможно приближаването на хора, инструменти и механизми, на разстояния, по-малки от дадените в табл. 1 към чл. 66.

    Чл. 131. (1) Напрежението се изключва от всички страни на тоководещите части, по които ще се работи, с комутационни апарати, а при наличието в схемата на предпазители – и с изваждане на вложките им (сваляне на предпазителите).

    (2) Когато в схемата няма предпазители и комутационните апарати са с ръчно задвижване, последните се блокират в изключено положение или между контактите им се поставят изолационни прегради (капачки) или вратите на таблата се заключват.

    Чл. 132. (1) След изключване на напрежението с комутационен апарат от затворен тип (автомат, пакетен ключ и др.), на които няма достъп до контактите му, се проверява за напрежение на изводите на апарата или на изводите на захранваното съоръжение.

    (2) На дистанционно задвижваните комутационни апарати се изключва захранването на пусковата бобина.

    Чл. 133. Допуска се след изключването на комутационен апарат, когато конструктивното изпълнение позволява, отсъединяване на изводите му от шини или към захранваното съоръжение. В такъв случай не се изпълняват мерките по чл. 128, т. 4.

    Раздел III – Поставяне на знаци, табели, ограждения

    Чл. 134. След изключване на напрежението на всички ключове, бутони и ръкохватки за управление и задвижване на комутационните апарати, а също и на основата на предпазителите, с които може да се подаде напрежение към работното място, се окачват табели "Не включвай! Работят хора!", а когато на работното място са поставени преносими заземители – "Внимание! Заземено!".

    Чл. 135. (1) Неизключени тоководещи части, останали под напрежение, достъпни за случаен допир, се ограждат с временни ограждения.

    (2) Разстоянието от временното ограждение до тоководещите части е не по-малко от посоченото в табл. 1 към чл. 66.

    Чл. 136. Допуска се използването на изолационни прегради и капачки, разположени между изключени тоководещи части и тоководещи части под напрежение. Допирането на изолационните прегради и капачки до частите под напрежение е разрешено.

    Чл. 137. (1) В закритите разпределителни уредби на постоянните ограждения на клетките (килиите), съседни или срещуположни на работното място, се окачват табели "Стой! Под напрежение!".

    (2) Коридори, проходи и места, където не се разрешава преминаване, се ограждат с преносими ограждения и върху тях се окачват табели "Стой! Под напрежение!" с надпис, обърнат към страната на работното място.

    Чл. 138. (1) На ремонтния и на оперативния персонал се забранява по време на работа да премества, сменя или прибира временни ограждения и табели. Когато това се налага от характера на работата, то се извършва само с разрешение на допускащия/изпълнителя на работата.

    (2) След завършване на работата табелите, поставени на временните ограждения и на работното място, се свалят от оперативния/оперативно- ремонтния персонал.

    (3) Табелите, поставени на ръкохватки на прекъсвачи и ключове за управление, се свалят непосредствено преди възстановяване на схемата.

    Раздел IV – Проверка за отсъствие на напрежение

    Чл. 139. Проверката за отсъствие на напрежение се извършва с технически изправен стандартен указател за напрежение или с преносим волтметър. Непосредствено преди използването се проверява изправността на уреда.

    Чл. 140. Забранява се използването на лампи с нажежаема жичка (контролни лампи) като указатели за напрежение.

    Чл. 141. (1) Непосредствено преди поставяне на преносими заземители се извършва проверка за отсъствие на напрежение на всички тоководещи части, по които ще се работи.

    (2) Постоянните ограждения се свалят непосредствено преди проверката за отсъствие на напрежение.

    Чл. 142. Проверката за отсъствие на напрежение се извършва от допускащия/изпълнителя на работата.

    Чл. 143. Стационарните постоянно включени волтметри не се приемат като средства, по които се установява отсъствието на напрежение.

    Раздел V – Заземяване

    Чл. 144. Заземяването на тоководещи части се осъществява посредством стационарни и преносими заземители, непосредствено след проверката за отсъствие на напрежение по тях.

    Чл. 145. (1) Преносимите заземители се присъединяват към тоководещите части на всички фази, от всички страни, откъдето може да се подаде напрежение, в т. ч. и чрез обратна трансформация.

    (2) Местата за поставяне на преносими заземители се избират на безопасно разстояние от тоководещи части под напрежение.

    (3) Не се допуска присъединяване на преносими заземители последователно с предпазители или прекъсвачи.

    Чл. 146. (1) В разпределителните устройства преносимите заземители се поставят на определените за целта места, почистени от боя и съответно маркирани.

    (2) На въздушна линия с напрежение до 1000 V преносим заземител се поставя само на работното място. Допуска се при повторно заземена неутрала заземителят да се присъедини към нея.

    Чл. 147. (1) Присъединяването на преносим заземител към заземителен контур/земя се извършва преди проверката за отсъствие на напрежение. Непосредствено след проверката заземителят се присъединява най-напред към най-близката тоководеща част и след това към по-далечните.

    (2) Свалянето на преносим заземител е в обратна последователност на присъединяването – най-напред се отсъединява от най-отдалечената тоководеща част и накрая се отсъединява от заземителния контур/земя.

    Чл. 148. Броят на лицата и изискваната квалификационна група за присъединяване и сваляне на преносими заземители и включване и изключване на стационарни заземители е посочен в табл. 3 към чл. 129, ал. 2.

    Чл. 149. Забранява се използването на:

    1. нестандартни преносими заземители със сечения и клеми, които не са оразмерени за тока на късо съединение в мястото на поставянето им;

    2. заземители без клеми, както и присъединяване, извършвано чрез усукване.

    Чл. 150. (1) Комплектите преносими заземители за даден обект или уредба се маркират трайно с номер и се съхраняват окачени на определени места, означени с номерата на заземителите.

    (2) При смяна на дежурните заземителите се предават по брой и по номер.

    (3) Местата на поставяне/включване на заземители се отбелязват в наряда и се записват в оперативния дневник.

    Глава пета – ЛИЧНИ ПРЕДПАЗНИ СРЕДСТВА И СРЕДСТВА ЗА КОЛЕКТИВНА ЗАЩИТА

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 151. Изискванията по тази глава се отнасят за личните предпазни средства и средствата за колективна защита, наричани общо "защитни средства", използвани при техническата експлоатация на електрообзавеждане с напрежение до 1000 V.

    Чл. 152. (1) По смисъла на този правилник лично предпазно средство е всяко приспособление (екипировка), предназначено за ползване от едно лице, предпазващо го от една или повече възможни опасности, заплашващи неговото здраве и безопасност, като:

    1. осигурява защита от рисковете, при които се прилага, без то самото да води до увеличаване на който и да е риск;

    2. отговаря на условията за вида работа на съответното работно място;

    3. съответства на размерите на използващия ги, ако е необходимо, след подходящо регулиране.

    (2) Когато поради наличие на повече от една опасност е необходимо работещите да носят повече от едно лично предпазно средство, изискванията за едновременното им използване са относно тяхната съвместимост и ефективност срещу съответните опасности.

    Чл. 153. (1) Допуска се използването само на защитни средства, които са:

    1. с оценено съответствие по Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на личните предпазни средства (обн., ДВ, бр. 48 от 2002 г.; изм., бр. 13 от 2003 г.);

    2. преминали успешно изпитвания – начални, периодични или извънредни.

    (2) Работодателят осигурява необходимите защитни средства съобразно възприетата организация за извършване на работите, като утвърждава минималния им брой и резерв с вътрешна инструкция.

    Чл. 154. (1) Защитните средства се зачисляват като инвентарно имущество на определени длъжностни лица.

    (2) Личните предпазни средства се зачисляват персонално.

    (3) Защитните средства, използвани от няколко лица, се набавят с различни размери за удобство при ползването им.

    Чл. 155. Електрозащитните средства, като част от средствата за защита, предпазват електротехническия персонал от поражение на електрически ток, от въздействие на електрическа дъга и продукти на нейното горене, както и от въздействие на електромагнитно поле.

    Чл. 156. Електрозащитните средства се класифицират като:

    1. основни, чиято електрическа изолация издържа продължително работното напрежение на електрическата уредба и при самостоятелно използване осигуряват необходимата защита при допиране до части, намиращи се под напрежение;

    2. допълнителни, използвани в допълнение на основните защитни средства, както и за защита от допирно и крачно напрежение, които самостоятелно не могат да осигурят защита срещу поражения от електрически ток и задължително се използват съвместно с основни електрозащитни средства.

    Чл. 157. Основните и допълнителните електрозащитни средства, които се използват при напрежение до 1000 V, са посочени в табл. 4. Таблица 4 Електрозащитни средства при напрежение до 1000 V Основни електрозащитни средства Допълнителни електрозащитни средства Диелектрични ръкавици Диелектрични ботуши и галоши Изолиращи оперативни Диелектрични килимчета щанги Изолиращи клещи Преносими заземители Електроизмерителни Изолиращи капачки и клещи накладки Указатели за напрежение Временни ограждения Монтьорски инструменти Указателни знаци и с изолирани ръкохватки табели за безопасност ____________________________________________________________________________

    Чл. 158. Освен посочените в табл. 4 електрозащитни средства при техническата експлоатация на електрообзавеждане с напрежение до 1000 V се използват лични предпазни средства, като предпазни очила, предпазни ръкавици, противогази или цели защитни маски с филтри за токсични газове, отделяни от изгарянето на изолация и масла, предпазни колани и въжета, съобразно извършваната работа и оценката на риска.

    Чл. 159. Към електрозащитните средства не се отнасят конструктивните части на електрически уредби, като постоянни ограждения, стационарни заземителни ножове и други подобни.

    Раздел II – Правила за използване и съхранение

    Чл. 160. Правилата и условията за използване на личните предпазни средства се определят в зависимост от работното място на всеки работещ, степента на риска и от характеристиките и ефективността на личното предпазно средство.

    Чл. 161. Личните предпазни средства се използват само по предназначение, с изключение на специфични и изключителни обстоятелства.

    Чл. 162. Личните предпазни средства се използват в съответствие с инструкциите на работодателя и производителя, изготвени разбираемо за работещите.

    Чл. 163. (1) Работодателят определя необходимите лични предпазни средства съгласно Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място (ДВ, бр. 46 от 2001 г.).

    (2) В зависимост от спецификата на работните места, възможните опасности и резултатите от оценката на риска работодателят може да предвижда и допълнителни лични предпазни средства освен определените по ал. 1 съгласно наредба № 3.

    Чл. 164. (1) Личните предпазни средства се използват:

    1. постоянно – когато опасностите действат непрекъснато;

    2. периодично – когато опасностите възникват при определени видове и условия на работа;

    3. аварийно – при възникване на аварии, бедствия, катастрофи и други подобни обстоятелства.

    (2) Местата за съхраняване на лични предпазни средства, които се използват аварийно, се определят от работодателя със заповед.

    Чл. 165. (1) Личните предпазни средства се регистрират в дневник за защитните средства със записване името на лицето, което ги получава, датата на получаване, наименованието и модела на предпазното средство, фабричния (серийния) номер, ако има такъв, или инвентарния номер. Лицето получател се подписва в дневника.

    (2) Лицата, на които са зачислени лични предпазни средства, отговарят за правилната им експлоатация и за своевременното им изваждане от употреба при установяване на повреда или изтекъл срок за проверка.

    Чл. 166. (1) Лицата от електротехническия персонал, които извършват самостоятелно работи при напрежения до 1000 V, разполагат със зачислен за индивидуално ползване указател за напрежение.

    (2) Указателят за напрежение по ал. 1 се избира съобразно номиналното напрежение на уредбата.

    Чл. 167. При работа с двуполюсен указател за напрежение най-напред се присъединява полюсът към тази част, която е заземена или има по-нисък потенциал спрямо земя, след което се присъединява полюсът, който носи измервателната или индикаторната част.

    Чл. 168. Електрозащитните средства се използват при напрежение не по-високо от това, за което са предвидени.

    Чл. 169. Преди всяка употреба персоналът:

    1. извършва външен оглед за отсъствие на видими повреди и замърсявания по защитното средство;

    2. проверява маркираното защитно средство да съответства на напрежението на електрообзавеждането, за което се използва;

    3. проверява по маркировката срокът на периодичното изпитване; при изтекъл срок използването на защитното средство се забранява.

    Чл. 170. (1) Забранява се използването на основни изолиращи защитни средства на открито при дъжд, сняг, мъгла, слана или скреж.

    (2) Допуска се в условията по ал. 1 използването само на защитни средства, предназначени за работа при такива условия.

    Чл. 171. (1) При подмяна на предпазители се използват предвидените ръкохватки, диелектрични ръкавици и др.

    (2) Не се допуска използването на ръкохватки, по електроизолационната част на които има пукнатини и замърсявания, и диелектрични ръкавици, които имат наранявания или не са дезинфекцирани.

    Чл. 172. (1) Преди всяко използване на диелектрични ръкавици се извършва проверка за отсъствие на пробождания чрез навиване откъм отвора. Забранява се извършване на проверката чрез надуване с уста.

    (2) През зимния сезон при работа на открито се използват диелектрични ръкавици с големина, която позволява под тях да се поставят вълнени или други ръкавици за предпазване от студ.

    (3) Ръкавиците се дезинфекцират периодично с препарати, предписани от производителя, не по-рядко от един път на три месеца.

    Чл. 173. Диелектричните ботуши и галоши се използват само при работите, за които са предвидени. Забранява се използване на диелектричните ботуши и галоши при работи, които не са свързани с електрическите уредби.

    Чл. 174. Диелектрични килимчета и пътеки се използват като допълнително защитно средство при операции със задвижване на разединители и прекъсвачи, пусково-регулираща апаратура и др.

    Чл. 175. (1) Монтьорските инструменти с електроизолационни дръжки се използват като основно защитно средство при напрежения до 1000 V.

    (2) При работа без изключване на напрежението монтьорските инструменти с електроизолационни дръжки се използват заедно с диелектрични ръкавици и галоши.

    (3) При работи по ал. 2 в командни табла, вериги на вторична комутация и др. подобни използването на диелектрични ръкавици не е задължително.

    (4) Преди употреба електроизолационните части на монтьорските инструменти се проверяват за отсъствие на пукнатини и наранявания, а изолационните дръжки – за плътно прилягане към металните части на инструментите.

    Чл. 176. Манипулациите при поставяне и сваляне на преносими заземители се извършват с диелектрични ръкавици.

    Чл. 177. (1) Предпазни очила се използват при следните работи:

    1. замяна на предпазители под напрежение;

    2. рязане на кабели и отваряне на муфи по кабелни линии, намиращи се в експлоатация;

    3. спояване на кабели и заливане на кабелни муфи;

    4. заливане на акумулатори, струговане и шлифоване на пръстени и колектори.

    (2) Преди продължително използване на предпазни очила повърхността на стъклата откъм страната на очите се намазва с паста за предпазване от запотяване.

    Чл. 178. (1) При работа на височина се използват предпазни колани с ремък (кожен, синтетичен). Забранява се използване на колани с метална верига.

    (2) Като допълнителна мярка за безопасност, когато работното място се намира на разстояние, непозволяващо закрепване с ремъка към стълба или конструкцията, се използва предпазно въже от електроизолационен материал.

    Чл. 179. Защитните средства се съхраняват съгласно указанията на производителя, дадени в съпровождащата документация, или съобразно правила, определени във вътрешна инструкция.

    Раздел III – Контрол и периодично изпитване

    Чл. 180. Защитните средства се придружават със съпровождаща документация на производителя и документ, разрешаващ ползването им (сертификат, протоколи за съответствие, изпитване и др.).

    Чл. 181. (1) Периодичните изпитвания се извършват в срокове и по норми, указани в специалните нормативни актове, ако има такива, или съобразно указанията на производителя им, като се отчитат и евентуални особености при експлоатацията, установени при оценката на риска. Сроковете и нормите за периодични изпитвания се регламентират във вътрешна инструкция.

    (2) Извънредни изпитвания се извършват при наличие на признаци на неизправност, след всеки ремонт и при подмяна на части от защитните средства.

    (3) Резултатите от изпитванията се записват в дневник на лабораторията, която извършва изпитванията.

    Чл. 182. (1) Наличието и състоянието на защитните средства, които се намират в експлоатация, се проверяват на три месеца от упълномощени със заповед от работодателя лица.

    (2) Резултатите от проверката по ал. 1 се регистрират в дневник за отчитане и поддържане на защитните средства с посочване на датата и името на проверяващия.

    (3) Когато се установи повреда/непригодност на защитно средство, то се изважда от употреба и без забавяне се уведомява прекият ръководител, който нарежда замяната или ремонта му.

    Чл. 183. Върху изпитаните защитни средства се поставя маркировка със срока за следващата проверка, допустимото работно напрежение, наименованието на лабораторията, а при необходимост – и други данни.

    Чл. 184. Зачислените за индивидуално ползване указатели за напрежение се преглеждат и изправността им се проверява преди всяка употреба.

    Чл. 185. (1) Преносимите заземители се оглеждат внимателно от лицето, което ще ги поставя. Когато преносимият заземител е бил подложен на въздействието на ток на късо съединение, се извършва цялостна проверка.

    (2) Когато се установят дефекти в контактните съединения, нарушаване на механичната здравина на проводниците или скъсване на жила, преносимият заземител се бракува.

    Чл. 186. Диелектричните килимчета и пътеки не подлежат на периодични електрически изпитвания.

    ЧАСТ ВТОРА ПРАВИЛА ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА РАБОТИ ПО ЕЛЕКТРООБЗАВЕЖДАНЕ С НАПРЕЖЕНИЕ ДО 1000 V

    Глава шеста – РАБОТА ПО ОТДЕЛНИ ВИДОВЕ СЪОРЪЖЕНИЯ

    Раздел I – Разпределителни уредби и табла

    Чл. 187. Изискванията по този раздел се отнасят за работа в разпределителни уредби с напрежение до 1000 V, изпълнени като главни разпределителни табла, разпределителни табла, разпределителни съоръжения в клетки и шкафове, означавани по-нататък като РУ.

    Чл. 188. (1) На лицевата страна, а при двустранно обслужване и на задната страна на всяка клетка, шкаф, табло и присъединените към тях входящи/изходящи вериги се поставя четлив надпис с наименованието и означението им съгласно схемата на уредбата.

    (2) Положението "включено" и "изключено" на задвижващото устройство на комутационните апарати се означава видимо и трайно.

    Чл. 189. (1) Работата по тоководещи части на РУ се извършва с изключване на напрежението и видимо прекъсване на електрическата верига от всички страни, от които може да се подаде напрежение към мястото на работа.

    (2) За комутационни апарати от затворен тип с недостъпни за оглед контакти, при които конструктивно е постигнато сигурно разделяне на контактната система в положение "изключено", не се изисква видимо прекъсване на електрическата верига, но задължително се прави проверка за отсъствие на напрежение на изводните клеми към консуматора.

    Чл. 190. (1) Допуска се да не се изключва напрежението на достъпни тоководещи части в РУ, които при работа случайно могат да се докоснат, ако те се отделят с прегради и други подобни защитни средства на разстояние най-малко 0,1 m от тоководещите части.

    (2) Допуска се използването на изолационни вложки/капачки с допиране до тоководещи части под напрежение, когато са изготвени от подходящ диелектрик и изпитани като електрозащитно средство.

    (3) Поставяне на прегради и изолационни вложки/капачки до части под напрежение се извършва от изпълнителя на работата с използване на диелектрични ръкавици и от електроизолационна поставка (диелектрично килимче/пътека) в присъствието на допускащия или на второ лице от бригадата.

    Чл. 191. (1) Замяната на предпазители като правило се извършва с изключване на напрежението.

    (2) Допуска се, когато няма възможност за изключване на напрежението (при групово табло и др.), извършване замяната на предпазители под напрежение, при изключени товари, с ползването на диелектрични ръкавици, защитни очила/щит за лице и изолиращи клещи (за мощностни предпазители).

    (3) Допуска се в оперативни вериги и в осветителни уредби замяната на предпазители без изключване на напрежението.

    Чл. 192. Присъединяването и свалянето на директно присъединени електромери (без измерителни трансформатори) за технически (контролни) измервания на електроенергията се извършват при изключено напрежение.

    Чл. 193. (1) Подмяната на електромери, присъединени чрез измерителни трансформатори, се извършва с наряд.

    (2) Подмяната се извършва с изключване на напрежението, при извадени предпазители от гнездата във вторичните вериги на напреженовите трансформатори и свързани накъсо (шунтирани) изводи на токовите трансформатори.

    (3) Допуска се работа по електромери на различни присъединения, разположени в едно помещение, по един наряд. Преминаването от едно работно място на друго в същото помещение не се оформя в наряда.

    Чл. 194. Подмяната на токови трансформатори се извършва с наряд при изключено напрежение.

    Чл. 195. (1) Забранява се разкъсването на вторичните вериги на токовите трансформатори под напрежение. Когато се налага разкъсване, веригите предварително се шунтират с мост, поставен до най-близкото място на прекъсване на веригата, като операциите се извършват с използване на диелектрични ръкавици.

    (2) Забранява се използване на шините на първични вериги на токови трансформатори за токопроводи при монтажни и заваръчни работи.

    Раздел II – Комплектни разпределителни уредби

    Чл. 196. При работа по шините в комплектни разпределителни уредби, означавани по-нататък КРУ, всички входящи и изходящи линии, по които е възможно подаването на напрежение на шините, се изключват. Комутационните апарати на изключените линии се блокират/заключват при изключено положение, изводите на линиите или самите шини се свързват накъсо и заземяват.

    Чл. 197. При работа по една секция, когато в помещението са разположени две или повече секции на КРУ под напрежение:

    1. секцията, по която ще се работи, се огражда с преносима преграда или въже и се поставя табела "Да се работи тук!";

    2. на клетките на захранващите линии, на секциите под напрежение, се поставят табели "Внимание! Под напрежение!".

    Чл. 198. (1) Допуска се работа в КРУ без поставяне на преносими заземители, когато конструкцията не позволява поставянето им или характерът на работата не допуска заземяване.

    (2) Работата по ал. 1 се извършва с повишено внимание, с диелектрични ръкавици, при стъпване върху изолационна основа и взети мерки, възпрепятстващи случайното включване на комутационните апарати (поставяне на изолационни вложки между контактите, блокиране на задвижванията и др.).

    Чл. 199. При работа по съоръжение, захранвано от клетка на КРУ, количката с комутационния апарат се поставя в ремонтно положение и се окачва табела "Не включвай! Работят хора!".

    Чл. 200. Манипулациите с комутационна апаратура за изключване и включване на присъединения към КРУ се извършват само от лица, които могат да извършват оперативни превключвания.

    Раздел III – Въздушни електропроводни линии с неизолирани проводници

    Чл. 201. (1) Изискванията по този раздел се отнасят за въздушни електропроводни линии с неизолирани проводници за напрежение до 1000 V, означавани по-нататък като ВЛ.

    (2) Въздушните линии може да са съставна част и на дворни мрежи за районно осветление, телефони, охранителна сигнализация и др.

    Чл. 202. (1) Работата по ВЛ се извършва с пълно или частично изключване на напрежението, с наряд или нареждане.

    (2) Работите по ВЛ, които се извършват с наряд, са посочени в приложение № 6.

    Чл. 203. Работата по ВЛ се извършва без заземяване на линията в мястото на присъединяване към разпределителна уредба/табло и при отсъединен неутрален проводник от неутралната шина.

    Чл. 204. (1) Преносим заземител се поставя на мястото за работа по ВЛ, на фазовите проводници и на неутралния проводник на линията.

    (2) Допуска се при наличие на повторно заземяване на неутралния проводник преносимият заземител да се присъедини към него.

    Чл. 205. Изкопните работи за поставяне на стълбове на дълбочина, по-голяма от 0,5 m, в зоната на разполагане на подземни технически проводи (кабели, водопроводи, газопроводи, паропроводи и др.) с използването на изкопна механизация се извършват с наряд.

    Чл. 206. (1) При ръчно извършване на изкопни работи в места със слаби почви и на дълбочина над 1,5 m стените на изкопите се укрепват срещу срутвания.

    (2) Забранява се сваляне на пластове от почва чрез подкопаване.

    Чл. 207. При извършване на изкопни работи, изправяне на стълбове и окачване на проводници в пътен участък сигнализацията се извършва с пътни знаци и средства за сигнализиране, определени от Закона за движение по пътищата и Наредбата за сигнализация при строителство и ремонт на пътища .

    Чл. 208. (1) Подмяна на стълбове по действащи ВЛ се извършва с наряд с изключване на напрежението.

    (2) Забранява се оставяне без надзор на изправен, но неукрепен стълб.

    Чл. 209. При изправянето на стълб:

    1. изпълнителят на работата разпределя работниците така, че тяхната безопасност е осигурена съобразно избрания начин за работа;

    2. лицата, които не участват в работата, отстоят на разстояние не по-малко от 1,5 пъти дължината на стълба;

    3. окончателното укрепване на стълб в изкоп се извършва с насипване на пластове от пръст с дебелина 20 cm, уплътнени с трамбоване.

    Чл. 210. При демонтиране на стълб:

    1. теглителните въжета и обтяжките се закрепват в горната част на стълба преди освобождаването му от основата;

    2. отпускането на обтяжките или въжетата се извършва равномерно и внимателно.

    Чл. 211. (1) Преди започване на работа върху стълб изпълнителят на работата проверява:

    1. здравината и укрепването на стълба (включително подпори или обтяжки, ако има такива);

    2. възможността за безопасна работа по стълба, необходимостта и начините за укрепване.

    (2) Забранява се качване и работа по неизправни, неукрепени, нетрамбовани или разкопани стълбове.

    Чл. 212. (1) Преди изкачване с кънки върху дървен или стоманобетонен стълб работещият проверява:

    1. кънките и сигурното им закрепване за обувките;

    2. предпазния колан;

    3. защитната каска;

    4. безконечното въже и инструменталната чанта.

    (2) Работата по стълб се извършва с работно облекло с дълги ръкави и предпазни ръкавици.

    Чл. 213. Забранява се стоенето под стълб, върху който се работи, освен през времето, когато е необходимо съдействие на работещия върху стълба (придържане на преносима стълба, подаване на инструменти и приспособления и др.).

    Чл. 214. При работа върху стълб се забраняват:

    1. окачването на инструменти върху проводниците и куките на изолаторите; инструментите, с които не се работи, се държат в инструментална чанта;

    2. кръстосването на кънките една върху друга след окончателното изкачване върху стълба;

    3. работата, без въжето на предпазния колан да е обхванало стълба и кука от изолатор.

    Чл. 215. (1) Изкачването по стълб се извършва от страната, на която предстои работа.

    (2) При работа върху ъглов стълб монтьорът застава от страната на по-големия ъгъл, образуван от проводниците (външния на стълба ъгъл). Преди започване на работа се проверява изправността на куките и изолаторите на проводниците.

    Чл. 216. Проводниците от заменян стълб се прехвърлят върху новопоставен при спазване на изискванията:

    1. има издаден наряд с пълно изключване на напрежението;

    2. заменяният стълб е укрепен преди прехвърляне на проводниците от него;

    3. превръзките на проводниците се развързват от горе на долу;

    4. последният проводник от заменяния стълб се развързва след връзване на другите проводници на новопоставения стълб;

    5. прехвърлянето се извършва едновременно от двама работници при разстояние между двата стълба над 0,5 m; всеки следващ проводник се прехвърля след укрепване на предходния проводник върху новопоставения стълб.

    Чл. 217. Развързването и рязането на проводниците на превръзките на ъглов или краен стълб се извършват само след предварително укрепване на стълба с обтяжки.

    Раздел IV – Въздушни електропроводни линии с изолирани проводници (Въздушни кабелни линии)

    Чл. 218. Изискванията по този раздел се отнасят за работа по въздушни електропроводни линии (въздушни кабелни линии) с напрежение до 1000 V, окачвани без изолатори, означавани по-нататък като ВКЛ, изпълнени от:

    1. изолирани усукани фазови проводници с носещ изолиран/неизолиран неутрален проводник, окачени на стълбове или фасади на сгради;

    2. изолирани усукани самоносещи се проводници, окачени на стълбове или върху фасади на сгради.

    Чл. 219. Работата по ВКЛ с напрежение до 1000 V се извършва без изключване на напрежението с ползване на диелектрични ръкавици и специализирани инструменти от персонал, преминал обучение за работа по ВКЛ.

    Чл. 220. Когато се налага работа по тоководещи части на ВКЛ с изключване на напрежението, работата по ВКЛ се извършва без заземяване на линията в мястото на присъединяване към разпределителна уредба/табло и при отсъединен неутрален проводник от нулевата шина.

    Чл. 221. (1) Обходите и огледите на ВКЛ се извършват еднолично.

    (2) При обходите винаги се приема, че ВКЛ е под напрежение.

    Чл. 222. Работите по ВКЛ, свързани с направа на изкоп за основа на стълб, изправяне, сваляне или подмяна на стълб и с качване на стълб, се извършват съгласно изискванията на раздел III от тази глава.

    Чл. 223. (1) Габаритните разстояния между пресичащи се ВКЛ се измерват без изключване на напрежението.

    (2) Измерването на габаритните разстояния между пресичащи се ВКЛ и ВЛ с допиране до неизолираните проводници на ВЛ се извършва с изключване на напрежението на ВЛ.

    Чл. 224. (1) Измерването на преходно съпротивление на повторни заземители на ВКЛ се извършва с нареждане от две лица, едното от които е с трета квалификационна група.

    (2) Измерването по ал. 1 с откачване на клемното съединение в основата на стълба, когато ВКЛ е под напрежение, се извършва с диелектрични ръкавици.

    (3) Не се разрешава разкачване на клемно съединение във верига на неутрален проводник, когато ВКЛ е под напрежение.

    (4) Не се разрешава докосване до заземителен спусък или заземителна клема по време на измерване.

    Чл. 225. (1) При монтаж и демонтаж на кабели от ВКЛ в близост до ВЛ, намираща се под напрежение, хоризонталните разстояния до най-близкия проводник на ВЛ са най-малко:

    1. при напрежение на ВЛ до 1 kV – 1,5 m;

    2. при напрежение на ВЛ над 1 kV до 20 kV – 2,0 m.

    (2) Когато не е възможно спазването на разстоянията по ал. 1, напрежението на ВЛ се изключва и линията се заземява.

    (3) Теглителните въжета и временните обтяжки на ВКЛ се разполагат така, че при скъсване или разлюляване не се допират до проводниците на ВЛ.

    Чл. 226. (1) Работата върху стълб по ВКЛ, окачена на една стълбовна линия с други ВКЛ под напрежение над 1000 V, се извършва с наряд.

    (2) Не се разрешава по време на извършване на работата по ал. 1 допиране на хора и материали до ВКЛ с напрежение над 1000 V.

    Чл. 227. (1) Допуска се работа върху стълб по ВКЛ, окачена на една стълбовна линия с ВЛ под напрежение до 1000 V, когато ВЛ е разположена над ВКЛ.

    (2) Изкачването върху стълб с окачени на него ВКЛ и ВЛ се извършва откъм страната на ВКЛ така, че се избягва допиране до проводниците на ВЛ под напрежение.

    (3) Когато при работата съществува опасност от допиране до проводници на ВЛ под напрежение, последната се изключва и заземява в местата, откъдето е възможно подаване на напрежение.

    Чл. 228. (1) Работата по една или няколко ВКЛ с напрежение до 1000 V, разположени по фасади на сгради, се извършва с наряд.

    (2) Когато няколко ВКЛ са разположени паралелно, преди започване на работа се определя и маркира определената за ремонт ВКЛ.

    Чл. 229. Работа по ВКЛ с използване на преносима стълба или повдигателно съоръжение се изпълнява при спазване на указанията за безопасна работа с такъв вид съоръжения.

    Чл. 230. За защита от случайно попадане под напрежение на изключена ВКЛ или когато е възможно изнасяне на опасни потенциали по линията от РУ, в мястото на работа се поставя преносим заземител.

    Чл. 231. (1) Преносимите заземители за ВКЛ са с приспособление за перфорация на изолацията и за осигуряване на контакт с тоководещите жила на кабела.

    (2) Въздушните кабелни линии, положени върху фасади на сгради, се заземяват с преносим заземител и забит в земята стоманен кол или свредел на дълбочина най-малко 0,5 m.

    Раздел V – Кабелни линии по открито трасе и в помещения

    Чл. 232. Работата по кабелни линии с напрежение до 1000 V в близост до кабелни линии с напрежение над 1000 V и в зони с отговорни подземни технически проводи се извършва с наряд.

    Чл. 233. Работата по чл. 232 се извършва с изключване на напрежението от всички страни на кабелната линия, от които е възможно подаването на напрежение, без заземяване в местата на присъединяване към РУ/главно разпределително табло в следната последователност:

    1. проверка за отсъствие на напрежение по всички жила на кабела;

    2. отсъединяване на неутралния проводник от неутралната шина на разпределителната уредба;

    3. отсъединяване на фазовите проводници на кабела от автоматичния прекъсвач; при наличие на лостов прекъсвач и предпазители е достатъчно само неговото изключване и изваждане на предпазителите от гнездата без отсъединяване на фазовите проводници;

    4. поставяне на табели на комутационния апарат "Не включвай! Работят хора!".

    Чл. 234. (1) Изкопните работи в зоната на подземни технически проводи и съоръжения се извършват с повишено внимание, при предварително означаване върху терена или на подходящо място със знаци или надписи на местоположението им, както и дълбочината, на която се намират.

    (2) Механизираното извършване на изкопни работи върху трасето на кабелни линии се извършва на дълбочина до 0,3 m от горния слой почва, след което изкопаването се извършва ръчно.

    (3) Изкопните работи се ръководят непосредствено от изпълнителя на работата.

    Чл. 235. (1) Изкопите се ограждат и сигнализират със съответни предупредителни знаци. През тъмната част на денонощието или при лоша видимост се поставят светлинни сигнали с червена светлина, светлоотражателни ленти и др.

    (2) На местата за преминаване на пешеходци над изкопи се поставят мостчета с парапети.

    Чл. 236. (1) При извършването на изкопни работи разкритите кабели и кабелни муфи се укрепват така, че да не провисват от собственото си тегло.

    (2) Забранява се привързването към съседни кабели и тръбопроводи на разкрити кабели/муфи.

    (3) Върху кабелните муфи се поставят табели "Внимание! Под напрежение!".

    Чл. 237. Забранява се развиване на кабел от макара (барабан) без наличие на спирачно приспособление.

    Чл. 238. При ръчно полагане на кабели работниците се разпределят, както следва:

    1. на всеки от работниците се пада част от кабела с тегло нe по-голямо от допустимото по физиологичните норми и правила за ръчна работа с тежести; работата се извършва с предпазни ръкавици;

    2. работниците застават от външната страна на кривата на трасето само от едната страна на кабела.

    Чл. 239. Преместването, огъването и изместването (без повдигане) на кабели и пренасянето на муфи се извършват с изключване на напрежението и заземяване на кабелите.

    Чл. 240. (1) Изпълнителят на работата определя кабела, по който ще се работи, по плана на подземните технически проводи/съоръжения и по наличната маркировка.

    (2) Когато търсеният кабел е в общо трасе с други кабели, определянето му се извършва от кабелна лаборатория.

    (3) Отварянето на муфи и срязването на кабел се извършват в присъствието на изпълнителя на работата/енергетика.

    Чл. 241. (1) Преди да се пристъпи към срязване на кабел, се извършва проверка на отсъствие на напрежение чрез пробождане на кабела до тоководещите жила.

    (2) Пробождането на кабел се извършва от допускащия/изпълнителя на работата.

    (3) Лицето, което извършва пробождането, работи с диелектрични ръкавици и предпазни очила/маска, стъпило върху изолационна поставка или обуто с диелектрични боти. Металната част на приспособлението за пробождане предварително се заземява.

    (4) Пробождане на кабел в тунел, колектор и шахта се извършва с помощта на специално приспособление, което позволява пробождане от разстояние или вън от шахтата.

    Чл. 242. Срязването на кабел се извършва при спазване на изискванията:

    1. извършващият рязането стои върху изолационна поставка (килимче) и работи с диелектрични ръкавици и предпазни очила/маска;

    2. ножовката за рязане е заземена предварително; дръжката на ножовката е от електроизолационен материал;

    3. при рязането работещият не докосва метални части.

    Раздел VI – Вътрешни електрически уредби в сгради и вътрешни и външни осветителни уредби

    Чл. 243. Този раздел се отнася за безопасност при работа по стационарни електрически уредби, апарати, съоръжения и инсталации за захранване и потребление на електрическа енергия, включително осветителни уредби в жилищни, обществени и производствени сгради и външни осветителни уредби, разположени на територията на потребителите.

    Чл. 244. Работите по поддържането, периодичните прегледи и ремонта на електрическите уредби в сгради и извън тях се извършват при спазване на общите правила и изисквания, предвидени в този правилник.

    Чл. 245. Извършваните от външни фирми профилактични прегледи или ремонти се документират с протокол, заведен в дневник при потребителя.

    Чл. 246. Персоналът на външната фирма, която извършва профилактични прегледи, поддържане и ремонт, е длъжен да инструктира потребителя за безопасното им обслужване.

    Чл. 247. Ремонтите след главните разпределителни табла на електрически инсталации, ключове, контакти, фасунги и други се извършват само при изключено напрежение.

    Чл. 248. Допуска се свалянето, почистването и замяната на електрически лампи в осветителите в сгради да се извършват при изключено напрежение от лице с втора квалификационна група.

    Чл. 249. Почистването на осветители и замяната на електрически лампи на дворни (районни) осветителни уредби без изключване на напрежението се извършват с наряд от платформа, стълба или автовишка от двама души с използване на диелектрични ръкавици и предпазни очила.

    Чл. 250. Повдигането на арматура, детайли, инструменти и други до осветителите се извършват посредством завързване на безкрайно въже.

    Чл. 251. Работата по осветителни уредби на стълбове и високи конструкции се извършва с предпазни колани и защитни каски от специално обучен персонал.

    Чл. 252. Забранява се работата по открити осветителни уредби при активна атмосферна (мълниеносна) дейност, мъгла, дъжд, снеговалеж.

    Раздел VII – Генератори, електродвигатели, преобразуватели

    Чл. 253. Изискванията по този раздел се отнасят за работа по:

    1. стационарни и подвижни източници на електрическа енергия (бензинови, дизелови, газови агрегати и др.) с единична мощност до 630 kW, използвани за основно или резервно/аварийно захранване на технологичните нужди на потребители;

    2. електрически двигатели, задвижващи стационарни машини и съоръжения;

    3. преобразуватели на електрическа енергия – въртящи се и статични.

    Чл. 254. При свързване на генераторите за технологични нужди режимът на работа на неутралата им и защитните мерки за електробезопасност се координират с режима на работа на електрическата мрежа на потребителя.

    Чл. 255. Допуска се ръчно включване на генератор на потребител към електрическата му мрежа или електрообзавеждане само при наличието на блокировка между комутационните апарати, изключваща възможността за едновременно подаване на напрежение в мрежата на потребителя и мрежата на електроразпределителното предприятие.

    Чл. 256. Автоматичното включване на аварийното или резервното захранване към генератора на потребител при изчезване на напрежението от страна на електросистемата се осъществява с автоматика, която осигурява предварително изключване на комутационните апарати на електрообзавеждането от мрежата на електроразпределителното предприятие и последващо подаване на напрежение от генератора на потребителя.

    Чл. 257. Работите по електрическите уредби/табла, комутационните апарати, средствата за измерване, захранващите кабели на генераторите на потребител се извършват при спазване на указанията в раздели I и II на тази глава.

    Чл. 258. Работата по обслужване и текущ ремонт на електрически двигатели се извършва без наряд по реда на текущата експлоатация.

    Чл. 259. При извършването на работи, свързани с допиране до тоководещи или въртящи се части на електрически двигател, последният се спира и захранването се изключва.

    Чл. 260. Операциите по обезопасяване на електрически двигател се изпълняват в следната последователност:

    1. изключване на напрежението на захранващата линия от командното табло и поставяне на табели "Не включвай! Работят хора!" – върху прекъсвача;

    2. отсъединяване и заземяване на захранващия кабел;

    3. предприемане на мерки срещу завъртане на двигателя от механизмите, които задвижва.

    Чл. 261. (1) Четковият апарат на въртяща се машина се обслужва и поддържа еднолично, от обучено лице от оперативния/оперативно-ремонтния персонал с трета квалификационна група при спазване на следните мерки за безопасност:

    1. работата се извършва с диелектрични ръкавици;

    2. краката са обути в диелектрични боти и се застава откъм страната на колектора;

    3. използваните инструменти са с електроизолационни ръкохватки;

    4. не се допират с ръце едновременно тоководещи части с различна полярност или тоководещи и заземени части на машината.

    (2) Допуска се шлайфане на тоководещите пръстени на ротора само с помощта на профилирана накладка от изолационен материал и ползване на защитни очила/маска.

    Чл. 262. При многоскоростни двигатели (с няколко намотки) намотките, които не се използват, както и захранващите ги кабели, се разглеждат като съоръжения под напрежение.

    Чл. 263. Допуска се работа по веригата на пусков реостат на въртящ се електрически двигател само при вдигнати четки и съединен накъсо ротор.

    Чл. 264. Работата във веригата на регулиращ реостат на въртящ се електрически двигател се изпълнява без изключване на напрежението.

    Чл. 265. Когато се извършва работа по електрически двигател, разположен непосредствено до други еднотипни двигатели или близки по габарити до тях, на тези двигатели се окачват табели с надпис "Внимание! Под напрежение!", независимо дали са в работа или в резерв.

    Чл. 266. (1) Работата по въртящи се преобразуватели (фазни, честотни, токови) се изпълнява при спазване на изискванията за безопасност при електрически двигатели и генератори.

    (2) При работа по статични преобразуватели се спазват общите изисквания за безопасност за работа по електрически апарати и специалните изисквания и предписания на производителите.

    Раздел VIII – Комутационни апарати и пусково-регулираща апаратура

    Чл. 267. Изискванията по този раздел се отнасят за безопасност при работа по комутационни апарати и пусково-регулираща апаратура, включващи:

    1. главни прекъсвачи;

    2. предпазители винтови;

    3. предпазители мощностни;

    4. разединители (шалтери);

    5. разединители мощностни;

    6. разединители, комбинирани с предпазители;

    7. пускатели за електродвигатели – звезда-триъгълник;

    8. контактори;

    9. термични релета;

    10. автоматични предпазители.

    Чл. 268. Апаратите, посочени в чл. 267, изпълняват функциите за включване/изключване и защита на електрообзавеждането.

    Чл. 269. (1) Работата по комутационните апарати и пусково-регулиращата апаратура като правило се извършва при изключено напрежение на тоководещите им части.

    (2) Допуска се работа без изключване на напрежението или частично изключване при замяна на вложките на винтови и мощностни предпазители, настройки и регулиране, които не могат да се извършат при изключено напрежение и други, при спазване на инструкциите на производителя за безопасна работа и ползване на лични предпазни средства.

    Чл. 270. Изключването на вериги с групови разединители, предпазители, разединители, комбинирани с предпазители, се извършва след предварително разтоварване на веригите (изключване на консуматорите със собствените им апарати).

    Чл. 271. Не се допуска изключване чрез разединители на вериги със земно съединение в системите с изолирана неутрала (схема IT).

    Раздел IX – Акумулаторни батерии и зарядни устройства

    Чл. 272. (1) Акумулаторните батерии се обслужват от специално обучени лица (акумулаторчици) с трета квалификационна група или от обучен за обслужване на акумулаторни батерии оперативен персонал.

    (2) Обслужването по ал. 1 се извършва с нареждане или по реда на текущата експлоатация.

    Чл. 273. На вратите на помещенията на акумулаторните батерии се поставят табели с предупредителни надписи съгласно изискванията на наредбите за пожарна и аварийна безопасност.

    Чл. 274. Забранява се в акумулаторните помещения и в техните преддверия работата с открит огън, пушенето и използването на електронагревателни уреди.

    Чл. 275. Киселината (основата) и дестилираната вода за акумулаторните батерии се съхраняват в отделно проветрявано помещение, в което не се държат други вещества и предмети.

    Чл. 276. Киселината (основата) се съхранява в плътно затворени химически устойчиви съдове, положени върху пода на един ред. При такива условия се съхраняват и празните съдове за киселини (основи).

    Чл. 277. На съдовете с електролит, дестилирана вода, разтвор от сода бикарбонат, борна киселина или с оцетна есенция се поставят устойчиви надписи за тяхното съдържание.

    Чл. 278. Киселината (основата) се излива от съдовете посредством специални ръчни помпи.

    Чл. 279. Електролитът се приготвя в съд, в който най-напред се налива дестилираната вода, а след това внимателно и бавно се налива киселината. Забранява се приготвянето на разтвор посредством наливане на вода в киселина.

    Чл. 280. Работите с киселини и основи се извършват с ползването на химически устойчиви костюми, със защитен щит на лицето, защитни ръкавици и каска.

    Чл. 281. Помещението за акумулаторни батерии се изолира от директна слънчева светлина и проникване на влага. Температурата в помещението да не превишава 40 °С.

    Чл. 282. При спояване на плочи в акумулаторни помещения се спазват изискванията:

    1. спояването започва не по-рано от два часа след завършване на предшестващо зареждане или подзареждане и преминаване на батерията в режим на разряд;

    2. предварително е включена вентилационната уредба, която действа непрекъснато през цялото време на спояването;

    3. мястото на спояването е оградено от останалата част на батерията с огнеустойчиви щитове.

    Чл. 283. Работата и обслужването на акумулаторни батерии от сух тип, изработени по технология AGM (електролитът в акумулаторния елемент е обездвижен в порест сепаратор от фибростъкло) и от типа VRLA (всеки елемент е снабден с еднопосочен вентил (клапан) за регулиране на вътрешното му налягане), се изпълняват в съответствие с инструкциите на производителя.

    Чл. 284. (1) Статичните изправителни устройства за зареждане и подзареждане на акумулаторните батерии се свързват към мрежата за променливо напрежение чрез разделителен трансформатор.

    (2) Работата по мотор-генераторните групи за зареждане и подзареждане на акумулаторните батерии се изпълнява при спазване на изискванията в раздел VIII на тази глава.

    Чл. 285. Акумулаторното помещение се обзавежда с аптечка, снабдена с разтвори на сода бикарбонат и други средства за оказване на първа долекарска помощ при попадане на основа или киселина върху кожата.

    Раздел X – Кондензаторни батерии

    Чл. 286. Изискванията по този раздел се отнасят за работа по кондензаторни батерии за подобряване фактора на мощност (cos Φ), включени към електрическа уредба (централно компенсиране) и към отделни съоръжения от обзавеждането (индивидуално компенсиране).

    Чл. 287. В помещението на кондензаторната батерия се осигуряват:

    1. разрядна щанга;

    2. диелектрични килимчета и изолиращи поставки;

    3. предпазни и предупредителни табели;

    4. средства за пожарогасене, определени от обектовите органи по пожарна и аварийна безопасност.

    Чл. 288. Текущ ремонт и работи, при които е възможно допиране до тоководещите части на кондензаторна батерия, се извършват при пълно изключване на напрежението и след разреждане на кондензаторите посредством разрядна щанга.

    Чл. 289. Замяна на предпазители се извършва само след изключване на напрежението от кондензаторната батерия или на съответната част от нея и след разреждане на изключените кондензатори с разрядна щанга от едно лице с трета квалификационна група.

    Чл. 290. Външен преглед на кондензаторна батерия се извършва от едно лице с трета квалификационна група. При прегледа се забранява сваляне или отваряне на предпазните решетки на включени под напрежение кондензаторни батерии.

    Чл. 291. (1) При кондензаторни батерии с вградена индивидуална защита разреждането се извършва чрез последователно свързване накъсо на изводите на всеки кондензатор, влизащ в състава на изключената батерия.

    (2) При кондензаторни батерии с групова защита се разрежда всяка група кондензатори, а при една обща защита – цялата батерия.

    (3) Разреждането по ал. 2 се извършва при осигурен електрически контакт в разрядната верига с помощта на заземена разрядна щанга.

    Раздел XI – Електролизни уредби

    Чл. 292. (1) Изискванията по този раздел се отнасят за работа по промишлени електролизни устройства с воден разтвор и уредби за галванизация с напрежение на шините на токоизправителната подстанция или на шините на серията електролитни вани до 1000 V включително.

    (2) За всяка електролизна уредба работодателят утвърждава вътрешна инструкция за безопасност при експлоатация на уредбата, включваща и указания за предпазване от използваните и отделящите се при работа вредности.

    Чл. 293. (1) Лицата, които обслужват и извършват ремонт на електролизни уредби, са с трета квалификационна група.

    (2) Обслужването се извършва по реда на текущата експлоатация.

    (3) Ремонтни работи и измервания в помещенията на електролизните уредби се извършват с нареждане.

    Чл. 294. (1) В помещенията на електролизните уредби се забраняват пушенето, работите с открит огън, бензинови лампи, горелки и други, с изключение на случаите, посочени в ал. 2.

    (2) Заваръчни работи в помещенията на електролизните уредби се извършват с наряд за огневи работи.

    Чл. 295. Допуска се в помещенията за електролиза използването на преносими електрически лампи за напрежение не по-високо от 12 V.

    Чл. 296. При работа с електролизни уредби се ползват специални работни облекла и защитни средства:

    1. панталон и куртка или костюм от плътнотъкан памучен или вълнен материал;

    2. диелектрични ботуши;

    3. гумени ръкавици;

    4. гумена престилка;

    5. шапка с периферия или защитен шлем;

    6. предпазни очила/предпазен щит за лице.

    Чл. 297. В електролитни цехове за цветни метали персоналът:

    1. поддържа чисти, свободни и по възможност сухи проходите и площадките за обслужване;

    2. не докосва едновременно двете шини (плюс – минус) под напрежение с ръце или с метални предмети и не доближава заземени съоръжения в полето на ваните и площадките.

    Чл. 298. (1) Външен оглед на електролизна уредба се извършва най-малко един път на смяна от лице с трета квалификационна група.

    (2) При огледа се следи за отсъствието на къси съединения, причинени от метални предмети, допрени шини или съединяване между анод и катод.

    Чл. 299. (1) Ремонтът на шинопроводите, шунтирането и извеждането от работа на част от електролитните вани и почистването на изолаторите под електролизните вани се извършват при изключено напрежение и заземени шини от лица с трета квалификационна група.

    (2) Допуска се при непрекъснатост на производствения процес или при наличие на остатъчно напрежение изпълнението на работите по ал. 1 под напрежение от лице с четвърта квалификационна група при използване на защитни средства.

    Чл. 300. При ремонт на вана без изключване на напрежението на електролизната уредба, когато ваната е включена последователно в серия, или при ремонт на част от токопровод се използват заместващи ремонтирания елемент проводници, които го шунтират, разчетени за максималния ток на уредбата.

    Чл. 301. След продължителен престой и след основен ремонт се извършват:

    1. измерване на съпротивлението на изолацията спрямо земя на главния токопровод и съпротивлението на изолацията на всички части на ваните, съединени с анода и катода (в изключено от токопровода състояние);

    2. измерване на преходното съпротивление на контактите на електрическата верига при протичане на ток с номинална стойност;

    3. проверка за наличността на защитни и противопожарни средства.

    Раздел ХII Електрозаваръчни уредби

    Чл. 302. (1) Обслужването на електрическата част от електрозаваръчните уредби и поддържането им в изправно и безопасно състояние се извършват от лица с трета квалификационна група.

    (2) Заварчиците са лица от електротехнологичния персонал, които притежават свидетелство за способност за заваряване и втора квалификационна група за електробезопасност по този правилник.

    (3) Забранява се на заварчици да извършват дейности по ал. 1.

    Чл. 303. При работа заварчиците използват предоставените им специално работно облекло и защитни средства.

    Чл. 304. Заваръчни работи във взривоопасна и пожароопасна среда се извършва с писмено разрешение на местните органи по пожарна и аварийна безопасност и с наряд за огневи работи.

    Чл. 305. При работа в шахта, тунел, резервоар, цистерна или друго затворено пространство се използва електрозаваръчен агрегат с устройство, което за време до 1,0 s след прекъсване на заваръчната дъга автоматично изключва заваръчната верига или понижава напрежението на празен ход до 12 V.

    Чл. 306. При заваръчни работи, извършвани на височина, се вземат мерки срещу падане на искри или горещ метал върху хора или горими материали, намиращи се под мястото на заваряване.

    Чл. 307. (1) Преди включване на електрозаваръчна мрежа обслужващият персонал прави външен оглед, като обръща особено внимание на състоянието на контактите, заземяващите проводници и изправността на изолацията на кабелите.

    (2) При прекъсване или след завършване на заваръчни работи захранването на електрозаваръчните машини и мрежи се изключва. При заваряване с постоянен ток първо се изключва веригата за постоянен ток, а след това – променливотоковата верига, която захранва електродвигателя.

    Чл. 308. Не се допуска последователно свързване на вторичните намотки на два и повече заваръчни трансформатора.

    Чл. 309. Подвижните електрозаваръчни уредби преди преместването им от едно на друго място се изключват от мрежата.

    Чл. 310. При транспортирането и експлоатацията на електрозаваръчни уредби се вземат мерки за предпазване на кабелите им от пръски на разтопен метал, горещи парчета отрязан метал, прегазването от транспортни средства или други машини и съоръжения.

    Чл. 311. Не се допуска използване в качеството на обратен проводник на:

    1. металните конструкции на сградите и технологическото обзавеждане, когато по тях не се извършва заваряване;

    2. заземителните и защитните проводници.

    Чл. 312. (1) Електродържателите, горелките и резачите за електродъгово заваряване и рязане на метали, когато не се работи с тях, се поставят на изолационни подложки или окачват без възможност за допиране до метални изделия, съоръжения или конструкции.

    (2) Не се допуска ремонт на електродържатели, горелки и резачи, когато не е снето напрежението от тях.

    (3) Електродържателите, горелките и резачите след прекратяване на заваряването или рязането с тях се държат по начин без опасност от протичането на ток през тялото на заварчика.

    Раздел ХIII Електротермични уредби

    Чл. 313. (1) Изискванията по този раздел се отнасят за работа по електротермични уредби, включващи електродъгови пещи за индукционно и диелектрично нагряване, съпротивителни и електроннолъчеви уреди.

    (2) Оперативното обслужване на електрическата част на електротермичните уредби се извършва от едно лице с трета квалификационна група.

    (3) При еднолично обслужване не се допуска влизането в клетки и разпределителни уредби под напрежение, в тунели с токопроводи, както и извършването на операции, забранени за еднолично изпълнение съгласно изискванията на този правилник и вътрешните инструкциите за безопасност.

    Чл. 314. (1) Включването/изключването на електрообзавеждането се извършва по нареждане на лицето, отговорно за експлоатацията по време на смяната.

    (2) Електрозахранването на електротермична уредба (електродъгова пещ) се изключва без забавяне при:

    1. пропуск на вода от охладителната система или от друго място към вътрешността на пещта;

    2. счупен (скъсан) електрод;

    3. неизправно заземяване на пещта;

    4. взрив в пещта;

    5. други случаи, посочени във вътрешните инструкции.

    Чл. 315. (1) Допуска се при нормална работа на пещта извършването без наряд на работите:

    1. заваряване на ламаринени кожуси към електроди;

    2. спускане на електроди;

    3. пробиване на пещта;

    4. зареждане на електродна маса.

    (2) Заваряването на ламаринените кожуси на електродите се извършва от обучени за този вид дейност електрозаварчици. Работата се извършва най-малко от две лица.

    (3) Спускането на електродите в пещта и заваръчните работи по кожусите на електродържателите се извършват от изолирана площадка за обслужване, снабдена със светлинна сигнализация, указваща, че електродите са под напрежение.

    Чл. 316. Забранява се по време на работа по електродите едновременното допиране на два електрода или до един електрод и металните части на термичната уредба.

    Чл. 317. (1) Затягането на челюстните контакти към електродите се извършва при изключено напрежение към термичната уредба.

    (2) Допуска се по изключение извършването на работата по ал. 1 и под напрежение при ползване от работещия на лични предпазни средства.

    Чл. 318. Подмяната на износени, счупени (скъсани) или пробити електроди, както и наставянето на електродите се извършват само при изключено напрежение към пещта.

    Чл. 319. Работата с пробивното устройство се извършва от предвидената изолирана площадка.

    Чл. 320. Операторът на електродъговите и индукционните електротермични уредби следи за:

    1. изправността на блокировките, свързани с електрозахранването на пещта;

    2. изправността на осветлението около пещта и особено в района на разливането;

    3. плътното затваряне на всички проходи и отвори между пещта и трансформаторното помещение, както и помещението с управляващата апаратура.

    Чл. 321. Заваръчните работи по каретките на пещта се извършват при изключено напрежение и поставени заземители на страните ниско и високо напрежение на пещния трансформатор.

    Чл. 322. Ремонтите и прегледите на високочестотните уредби се извършват при изключено напрежение от лица с трета квалификационна група и записване в дневника на уредбата.

    Чл. 323. При обслужване на промишлени високочестотни уредби в инструкцията за безопасна експлоатация ясно се разграничават функциите на оператора, който експлоатира, и на електромонтьора, който обслужва и поддържа уредбата.

    Чл. 324. (1) Работите по настройване и регулиране на апаратурата и на технологическия режим се извършват от обучен персонал съгласно вътрешните инструкции.

    (2) Настройването и регулирането при високочестотните уредби се извършват от две лица, едното от които е с четвърта квалификационна група.

    Чл. 325. Не се допуска при индивидуални топилни пещи приближаването на хора до индуктора при включено напрежение и допиране до шихтата с неизолирани инструменти.

    Чл. 326. (1) Разрешава се включването под напрежение на кондензатори за настройване на трептящи токови кръгове през време на топенето посредством апаратура с дистанционно задвижване.

    (2) Не се допуска изключването на кондензаторите по ал. 1 под напрежение.

    Чл. 327. (1) Камерните, шахтовите и тунелните съпротивителни пещи, чието зареждане се извършва периодично и не е механизирано, се зареждат при изключено напрежение към пещта.

    (2) Не се допуска включване на нагревателните елементи при отворени защитни капаци и мрежи.

    (3) Не се допуска зареждането на съпротивителните пещи с материали, които могат да образуват взривоопасна смес с въздуха, ако пещта не е изпълнена за такива материали.

    Чл. 328. Всички ремонти на пещите се извършват при изключено напрежение и температура на частите, при които има пряк допир, не по-висока от 45 °C.

    Раздел ХIV Товароподемни и асансьорни уредби

    Чл. 329. Изискванията по този раздел се отнасят за безопасност при работа по товароподемни уредби с електрическо задвижване.

    Чл. 330. Паспортизирането, пускането в експлоатация и техническият надзор на товароподемните и асансьорните уредби се извършват съгласно действащата нормативна уредба.

    Чл. 331. (1) Техническото обслужване на товароподемните и асансьорните уредби се извършва от лица с трета квалификационна група и съответната способност.

    (2) Ремонтните работи по електрообзавеждането се извършват с наряд от две лица.

    Чл. 332. Пробното изпитване на ремонтирано товароподемно съоръжение се извършва от машиниста (краниста) в присъствието на извършилите ремонта лица.

    Чл. 333. Кранистите на товароподемни кранове, освен свидетелство за управление на съответния вид кран, притежават и втора квалификационна група.

    Чл. 334. Работата по електрообзавеждането (двигатели, табла, пусково-регулиращи апарати, защити и блокировки и др.) се извършва при спазване изискванията в съответните раздели на този правилник.

    Чл. 335. Преди започване на работа кранистът проверява изправността на електрическите блокировки (на врата, люк), крайните изключватели, сигналните устройства и другите средства за безопасност.

    Чл. 336. След приключване на работа кранистът изключва напрежението от захранващото електрическо табло и на захранващите кабели (тролейните проводници).

    Чл. 337. Не се допуска по време на работа в кабината на крана присъствието на друго лице освен краниста. Изключения се допускат за инспектиращите и лицата, които извършват техническо поддържане на крана.

    Чл. 338. Смазването и гресирането на крановете се извършва при изключено захранване от таблото/пулта за управление.

    Чл. 339. При допълнително монтиране на грайферна кофа, подемен електромагнит или друго приспособление с електрическо захранване за защита срещу индиректен допир се прилагат защита за токове на нулева последователност (дефектнотокова защита), защитно разделяне или безопасно свръхниско напрежение.

    Чл. 340. Забранява се работа с кранове, монтирани на открито, по време на активна атмосферна (мълниеносна) дейност.

    Чл. 341. (1) За мостовите кранове местата и площадките за евакуиране на краниста при принудително спиране, извън постоянната площадка, се поддържат достъпни и проходими.

    (2) При липса на евакуиращи проходи в кабината на крана се осигурява въжена стълба.

    Чл. 342. Поддържането, ремонтирането и преустройството на асансьорите се извършват от лица, които са получили разрешение за извършването на такива дейности от Държавната агенция за метрология и технически надзор (ДАМТН).

    Чл. 343. Не се разрешава возенето на хора и материали с асансьор по време на монтаж, настройка на блокировки и ремонт.

    Чл. 344. Товарните асансьори за промишлени цели задължително се обслужват от придружител и не се допуска обслужването от външни лица без специално обучение и разрешение.

    Чл. 345. Собствениците или ползвателите на асансьори са длъжни да осигурят експлоатация на асансьорите в съответствие с Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьорите .

    Чл. 346. Не се допуска съхраняване на горими предмети, вещества и материали в машинното помещение на асансьора и подемниците.

    Чл. 347. Кабините на крановете се обзавеждат с противопожарни уреди съгласно предписанията на органите за пожарна и аварийна безопасност. Не се разрешава отоплението на кабините чрез нестандартни електрически печки, които не са предвидени в конструкцията.

    Раздел XV – Промишлена електроника

    Чл. 348. Изискванията в този раздел се отнасят за работа с изделия на промишлената електроника, включващи:

    1. токозахранващи устройства;

    2. преобразувателни устройства;

    3. електромеханични устройства;

    4. силови електронни устройства в промишлени уредби;

    5. силови електронни устройства в електрозадвижванията;

    6. електронни устройства за контрол и управление;

    7. оптоелектронни устройства в промишлеността;

    8. електронни измервателни преобразуватели;

    9. измервателни системи в промишлеността;

    10. информационни и управляващи индустриални системи;

    11. робототехнически системи;

    12. електротермични уредби;

    13. електролъчеви уредби;

    14. електрохимични уредби;

    15. електростатични промишлени уредби;

    16. високомощни импулсни уредби;

    17. лазерни уредби;

    18. електромедицински и рентгенови уредби и др.

    Чл. 349. (1) Техническото обслужване на изделията на промишлената електроника се извършва от лица с втора квалификационна група.

    (2) Ремонтни дейности, настройки, измервания и изпитвания на изделията на промишлената електроника се извършват само от оторизирани лица с трета квалификационна група.

    Чл. 350. За извършването на специфични работи по изделията на промишлената електроника, свързани с повишен риск за персонала, се прилагат инструкциите за безопасна работа на производителя или вътрешни инструкции.

    Чл. 351. Не се допуска извършване на ремонт и настройка на системи за промишлената електроника по памет без схеми на производителя и монтажното им изпълнение.

    Чл. 352. При ремонт и настройки на електронни системи, управляващи машинно обзавеждане, в случаите, когато е възможно непредвидимо действие на работните органи, настройките се извършват само при изправни системи за аварийно изключване.

    Чл. 353. При изпитване за функционалност и настройка след ремонт на електронни системи персоналът ползва лични предпазни средства.

    Чл. 354. Не се допуска работа по изделия на промишлената електроника без предварително отвеждане на генерираните и натрупани от тях статични електрически заряди.

    Чл. 355. Не се допуска работа с електронни устройства с изведени блокировки, защити, екранни устройства и други подобни.

    Чл. 356. Не се допуска влизането в защитни клетки или свалянето на защитни екрани при работещи устройства, създаващи опасни нива на магнитни и електрически полета.

    Раздел XVI – Средства за измерване, релейна защита, автоматика, телемеханика, вторични вериги

    Чл. 357. Работите по обслужването, ремонта, настройката и лабораторните изпитвания на средствата за измерване, релейната защита, автоматиката, телемеханиката и вторичните вериги се извършват от лица с трета квалификационна група по нареждане или по реда на текущата експлоатация.

    Чл. 358. Работата по веригите на релейната защита, автоматиката и телемеханиката се извършва само по монтажни схеми. Забранява се извършване на работа по памет.

    Чл. 359. Вторичните намотки на измервателните трансформатори са постоянно заземени. В сложните схеми свързаните електрически вторични намотки на токовите трансформатори независимо от броя им се заземяват само в една точка.

    Чл. 360. При разкъсване на токова верига на измервателни апарати и релета веригите на вторичните намотки на токовите трансформатори предварително се свързват накъсо. Забранява се извършване на работи по токови трансформатори и включени към тях вериги, които могат да доведат до разкъсване на накъсо съединената верига.

    Чл. 361. Работата по напреженовите вериги на апарати и релета се извършва след изваждане на вложките на предпазителите или след изключване на автоматичните прекъсвачи за тези вериги.

    Чл. 362. При работа по веригите на релейната защита, автоматиката и телемеханиката на работещо основно съоръжение се предприемат допълнителни мерки срещу случайно изключване на съоръжението.

    Чл. 363. По табла с работеща релейна апаратура или в близост до тях се забранява извършването на работа, която може да причини вибрации или сътресения, предизвикващи неправилно задействане на защитите.

    Раздел XVII – Електрически измервания с преносими средства за измерване

    Чл. 364. Изискванията по този раздел се отнасят за измервания, извършвани с преносими средства за електрически измервания при напрежение до 1000 V.

    Чл. 365. По смисъла на този правилник преносими средства за електрически измервания са тези, които могат да се поставят и преместват в различни точки на измерване, като измерването се извършва с временно присъединяване към съответните вериги или по безконтактен начин.

    Чл. 366. (1) Допуска се работа само с преносими средства за измерване, които са одобрени за използване в Република България и са с оценено съответствие със съществените изисквания съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите .

    (2) Използваните преносими средства за измерване са преминали успешно изискваните метрологични проверки или калибриране.

    Чл. 367. (1) Електрическите измервания с преносими средства в разпределителни уредби, главни разпределителни табла и по магистрални шинопроводи се извършват от две лица с трета квалификационна група без наряд.

    (2) Допуска се в електрообзавеждането, необхванато в ал. 1, извършването на измервания от едно лице с трета квалификационна група по реда на текущата експлоатация.

    Чл. 368. (1) Преносимите средства за измерване се включват и разединяват при изключено напрежение на измерваното съоръжение. В случаите, когато за провеждане на измерването не е възможно изключване на напрежението, работите се извършват по вътрешна инструкция.

    (2) Допуска се във вторични вериги на токови трансформатори присъединяване без изключване на напрежението, но при предварително свързване накъсо (шунтиране) на вторичната верига.

    Чл. 369. Проводниците, с които преносимите средства се свързват към измерваната верига, са с изолация не по-ниска от съответстващата на напрежението на веригата.

    Чл. 370. Преносимите средства за измерване се разполагат така, че при отчитането на показанията им се изключва възможността за опасно приближаване до части под напрежение.

    Чл. 371. (1) Не се допуска по време на измерването с преносими средства допирането до включени към схемата елементи.

    (2) Елементите на измервателната схема се ограждат и на огражденията се окачват съответните предупредителни табели и знаци за безопасност.

    Чл. 372. (1) Измерването с токоизмервателни клещи по неизолирани тоководещи части се извършва с предпазни очила/щит за лицето и диелектрични ръкавици.

    (2) Извършващият измерването застава отдалечен от тоководещите части под напрежение, не прегъва тялото си над тях, а само леко навежда главата за отчитане на показанията на уреда.

    (3) Не се допуска елементи от токоизмервателните клещи, които обхващат тоководеща част, да се допират до други части на електрообзавеждането.

    (4) Измерването с токоизмервателни клещи на шини в уредби се извършва от пода. Допуска се, когато измерването не може да се извърши от пода, да се използва двураменна стълба, придържана от второ лице.

    Чл. 373. (1) Измерването на съпротивление на изолация с мегаомметър се извършва от едно лице с трета квалификационна група.

    (2) Измерването по ал. 1 се извършва при изключено напрежение на съоръжението/участъка.

    (3) Лицето, което извършва измерване с мегаомметър, лично се убеждава, че напрежението е изключено, работното място е обезопасено, по измерваната част от уредбата не работят хора и са взети мерки намиращите се наблизо хора да не се доближават до изпитваните тоководещи части.

    (4) Лицето, което извършва измерване с мегаомметър, ползва диелектрични ръкавици/боти.

    (5) Забранява се измерването на съпротивление на изолация с мегаомметър на въздушни електропроводни линии (ВЛ):

    1. по време на активна атмосферна (мълниеносна) дейност или когато има признаци за настъпване на такава;

    2. когато ВЛ или част от нея е успоредна или се намира в близост до друга ВЛ за напрежение над 1000 V.

    Чл. 374. (1) Измерването на съпротивлението на заземители се извършва от две лица с трета квалификационна група при изключено напрежение.

    (2) Допуска се за повторни заземители измерването да се извърши без изключване на напрежението с ползването на диелектрични ръкавици, ако се налага отсъединяване на заземител.

    (3) Забранява се измерването на съпротивление на заземители по време на активна атмосферна (мълниеносна) дейност или когато има признаци за настъпване на такава.

    Чл. 375. (1) Измерването на импеданса на контура "фаза – неутрален/ защитен проводник" се извършва без изключване на напрежението от:

    1. две лица с трета квалификационна група в разпределителни уредби, при отваряне на клемни кутии и когато се извършва на височина;

    2. едно лице с трета квалификационна група при всички останали случаи.

    Раздел XVIII – Електрически изпитвателни станции и лаборатории

    Чл. 376. Изискванията по този раздел се отнасят за изпитванията, извършвани в електрически изпитвателни станции и лаборатории с напрежение до и над 1000 V.

    Чл. 377. По смисъла на този правилник:

    1. изпитванията в електрическите изпитвателни станции и лаборатории включват проверки на качествата на електрическата изолация в процеса на производството и при крайния контрол на електротехническа и електронна продукция, проверки на качествата на трансформаторни масла, електрозащитни лични предпазни средства и други, с изпитвателни напрежения до и над 1000 V;

    2. изпитвателна станция е специално обзаведен участък, състоящ се от пулт за управление, изпитвателно поле и съответното електрообзавеждане, предназначен за изпитвания на готова продукция, отделни възли на изделия или за извършване на изследователска работа и обучение;

    3. изпитвателно поле е пространството, в което се разполага изпитваният обект по време на изпитването;

    4. изпитвателна схема е временното свързване на изпитвания обект с електрообзавеждането на изпитвателната станция и с източниците на захранване за провеждане на изпитването.

    Чл. 378. За всяка електрическа изпитвателна станция или лаборатория работодателят утвърждава вътрешна инструкция със специфичните за нея изисквания и правила по безопасност при работа, които не са включени в този правилник.

    Чл. 379. (1) Достъп в изпитвателната станция или лаборатория има само нейният персонал.

    (2) Когато се налага присъствие или участие в изпитванията на външни лица, те предварително се инструктират, а ръководителят на изпитвателната станция/лабораторията определя лице от персонала, което неотлъчно е с външните лица и отговаря за тяхната безопасност.

    Чл. 380. (1) Всички електросъоръжения в изпитвателните станции и лаборатории са с ясна маркировка в съответствие със схемите.

    (2) На ръкохватките за ръчно управление и на бутоните за дистанционно управление има четливи надписи за предназначението, положението, посоките на въртене и др.

    Чл. 381. Изменения на постоянните изпитвателни схеми се извършват само с разрешение на ръководителя на изпитвателната станция/лаборатория, като се вземат необходимите организационни и технически мероприятия за безопасна работа.

    Чл. 382. (1) При изпитвания с напрежения, по-високи от 42 V променливо или 60 V постоянно, изпитвателните полета се ограждат с постоянни или временни ограждения.

    (2) При по-ниски изпитвателни напрежения от посочените в ал. 1 изпитвателното поле може да не се огражда, когато са предвидени мерки, изключващи възможността от поражения на хора, в случай на преминаване на по-високо напрежение във веригите на по-ниското напрежение.

    (3) В производствени условия, когато не е възможно цялостно ограждане на изпитвателното поле, се ограждат само тоководещите и въртящите се части, недостъпни за случайни допирания.

    Чл. 383. (1) Изпитванията се извършват при осигурена видимост на цялото изпитвателно поле от пулта за управление.

    (2) Когато условието по ал. 1 не е изпълнено, се предвижда сигнализация – телефонна, звукова, светлинна и др.

    Чл. 384. При провеждането на контролни изпитвания изпитваните изделия се разполагат в изпитвателната станция на определените за тях места, при осигурен достъп до проходите, апаратите и агрегатите на изпитвателната станция.

    Чл. 385. (1) Изпитвателната схема се скачва само при изключено захранване на изпитвателното оборудване.

    (2) Електросъоръжения, които са разположени в изпитвателното поле и имат голям капацитет, но не се свързват със схемата, се свързват накъсо и се заземяват.

    Чл. 386. Преди започване на изпитването ръководителят на изпитвателната станция/лабораторията или извършващият изпитването проверява:

    1. правилността на скачената схема;

    2. наличието и сигурността на заземяването;

    3. наличието и изправността на защитните средства;

    4. сигурната работа на сигнализациите, блокировките и комутационната апаратура;

    5. отсъствието на странични лица.

    Чл. 387. Преди включване на изпитателното напрежение извършващият изпитването подава звуков и светлинен сигнал. Допуска се включване без звуков сигнал, ако това е регламентирано във вътрешната инструкция.

    Чл. 388. (1) Забранява се работата в изпитвателното поле при неизправност на блокировките или сигнализацията.

    (2) Допуска се довършване на изпитването при възникване на неизправност в блокировките, ако тази неизправност не е непосредствено свързана с опасност за хората.

    Чл. 389. След завършването на работата напрежението се изключва и се поставят/включват заземителите, а съоръженията, натрупващи електрически заряд, се изпразват и свързват накъсо.

    Чл. 390. Персоналът на изпитвателната станция/лабораторията е длъжен да знае мястото на бутона за аварийно изключване на напрежението от цялата изпитвателна станция/лаборатория или на отделните стендове.

    Чл. 391. (1) Серийните контролни изпитвания се извършват по утвърдена от работодателя вътрешна инструкция.

    (2) Текущите изпитвания се извършват с нареждане на ръководителя на изпитвателната станция/лабораторията и запис в дневника на станцията/ лабораторията.

    (3) Изпитвания за изследователски цели се извършват по програма, която съдържа и указания за безопасността от отговорния ръководител на изследователската задача.

    Чл. 392. (1) При изпитвателни напрежения над 1000 V и при работа с открити схеми при тези напрежения участват най-малко двама души с четвърта квалификационна група.

    (2) Допуска се извършването на контролни изпитвания с напрежение над 1000 V от едно лице, ако изпитвателният стенд има ограждения и блокировки, изключващи достъпа до части, намиращи се под напрежение.

    Чл. 393. При измерването на напрежения над 250 V в намотките на въртящи се машини, присъединени към измервателните уреди от постоянно действащите схеми на пултовете за управление, свързването се извършва преди пускането на машината.

    Чл. 394. Искренето на четки се наблюдава с предпазен щит за лице.

    Чл. 395. Съпротивлението на изолацията на електрически машини се измерва, когато последните са в покой и са изключени от захранващото напрежение.

    Чл. 396. Проводниците от клемите на изпитваните машини се разкачват след изключване на напрежението и при напълно спряно състояние на машините.

    Раздел ХIХ Ръчни и преносими електрически инструменти, преносими лампи и трансформатори

    Чл. 397. Изискванията по този раздел се отнасят за работа с ръчни и преносими електрически инструменти, преносими лампи и трансформатори, присъединявани към напрежение до 1000 V.

    Чл. 398. По смисъла на тази правилник:

    1. ръчни електрически инструменти са инструментите с електрическо захранване, които при работа се държат с ръце (ръка); към тях се отнасят ръчни бормашини, флексове, поялници и др.;

    2. преносими електрически инструменти са инструментите с електрическо захранване, премествани по време на работа, без отсъединяване от електрическото захранване;

    3. преносими лампи са лампите (нажежаеми или газоразрядни) в защитен корпус, окачвани или държани в ръка по време на работа;

    4. преносими трансформатори са трансформаторите за безопасно свръхниско напрежение или за защитно разделяне, с номинално захранващо напрежение не по-високо от 400 V, премествани по време на работа, без отсъединяване от електрическото захранване; от трансформатори за безопасно свръхниско напрежение се захранват преносими лампи, ръчни инструменти и други подобни; трансформаторите за защитно разделяне създават разделен от захранващата мрежа токов кръг, от който се захранва изделие с ниво на електрическата изолация, което не съответства на условията на работната среда; към преносимите трансформатори се отнасят и някои типове заваръчни трансформатори, зарядни устройства за акумулатори и др.

    Чл. 399. (1) Допускат се за работа само ръчни и преносими електрически инструменти, преносими лампи и трансформатори с оценка за съответствие със съществените изисквания съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; изм., бр. 63 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 93 от 2002 г., изм., бр. 18 от 2003 г.).

    (2) За изделията по ал. 1, изготвени съгласно изискванията на хармонизирани български стандарти с европейските, не се изисква оценка за съответствие със съществените изисквания.

    Чл. 400. (1) Преносимите лампи в зависимост от характеристиката на средата по отношение на опасността за поражение от електрически ток се захранват с напрежение не по-високо от:

    1. за среда с нормална опасност – променливо напрежение 42 V или постоянно напрежение 48 V;

    2. за среда с повишена и особена опасност, включително и извън помещенията – променливо или постоянно напрежение 24 V;

    3. в метални резервоари, котли, тунели, кладенци и др. – променливо или постоянно напрежение 12 V.

    (2) Допуска се в среда с повишена и особена опасност за поражение от електрически ток използването на защитно изолирани преносими лампи (клас II) за номинално променливо напрежение 220 V, ако дължината на захранващия кабел не превишава 10 m.

    (3) Дължината на захранващия кабел по ал. 2 не се ограничава, когато е присъединен към защитен прекъсвач за токове с нулева последователност, с номинален ток на задействане не по-голям от 30 mА.

    Чл. 401. (1) Ръчните и преносимите електрически инструменти и преносимите трансформатори в зависимост от характеристиката на средата по отношение на опасността за поражение от електрически ток се захранват с напрежение не по-високо от:

    1. за среда без повишена опасност – променливо напрежение 220/230 V за еднофазните и 380/400 V за трифазните или постоянно напрежение 220 V;

    2. за среда с повишена и особена опасност, включително и извън помещенията – променливо напрежение 42 V или постоянно напрежение 48 V;

    3. в метални резервоари, котли, тунели, кладенци и други подобни – постоянно или променливо напрежение 24 V.

    (2) Защитно изолираните ръчни и преносими електрически инструменти и трансформатори (клас II) се захранват с номинално променливо напрежение 220/230 V за еднофазните и 380/400 V за трифазните независимо от характеристиката на средата.

    (3) Препоръчва се присъединяването към мрежата на инструментите и трансформаторите по ал. 2 през защитен прекъсвач за токове с нулева последователност, с номинален ток на задействане не по-голям от 30 mА.

    Чл. 402. Допуска се работа с ръчни електрически инструменти без защитна изолация (клас I) за променливо напрежение не по-високо от 380/400 V в помещения с повишена и особена опасност и извън помещенията, когато се захранват от:

    1. линия или токов кръг през защитен прекъсвач за токове с нулева последователност, с номинален ток на задействане не по-голям от 30 mА;

    2. защитно разделен токов кръг с непрекъснат контрол на изолацията;

    3. преносим разделящ трансформатор.

    Чл. 403. Допуска се по изключение работа с ръчни и преносими електрически инструменти без защитна изолация (клас I) за променливо напрежение не по-високо от 220/230 V в помещения с повишена и особена опасност и извън помещенията, когато инструментите са занулени и се работи с диелектрични ръкавици и боти (ботуши).

    Чл. 404. (1) Не се допуска работа с ръчни и преносими инструменти, лампи, трансформатори с наранена защитна обвивка на фабричния захранващ кабел или със снадки по него.

    (2) Дължината на изходящите кабели от трансформаторите за защитно разделяне или за безопасно свръхниско напрежение не превишава 30 m.

    Чл. 405. (1) Когато при работа с ръчни и преносими инструменти, лампи и трансформатори се налага удължаване на захранващия им кабел, се използват фабрично произведени удължители със степен на защита на щепселните съединения, съответстваща на характеристиките на средата.

    (2) Допусканото удължаване на захранващия кабел е такова, че работещият вижда електрическия контакт, от който се захранва удължителят или устройството за навиване на кабела на удължителя.

    Чл. 406. Не се допуска при работа с ръчни и преносими инструменти, лампи и трансформатори въздействия върху захранващите им кабели като: прекомерно притискане; прегъване; опъване; допиране до нагрети повърхности; подлагане на действието на химични вещества и продукти – киселини, основи, масла, бензини и др.

    Чл. 407. Не се допуска заземяване или зануляване на вторичните намотки и вериги на трансформаторите за защитно разделяне и за безопасно свръхниско напрежение.

    Чл. 408. Щепселните съединения за безопасно свръхниско напрежение се отличават по конструкция и цвят от тези за по-високо напрежение.

    Чл. 409. Забранява се работа с ръчни и преносими електрически инструменти, преносими лампи и трансформатори, които са нестандартни или неизправни.

    Чл. 410. Забранява се работа с ръчни и преносими електрически инструменти вън от помещенията при валеж, освен ако са захранени с напрежение до 12 V. Забранява се също и използването им при активна атмосферна (мълниеносна) дейност.

    Чл. 411. Лицата, които работят с ръчни и преносими електрически инструменти без защитна изолация (от клас I на защита срещу поражения от електрически ток), и тези, които използват преносими трансформатори, са с първа квалификационна група.

    Чл. 412. (1) В зависимост от типа на ръчния електрически инструмент и измерените вредни производствени фактори се ползват лични предпазни средства: антифони, виброизолиращи ръкавици, защитни очила или диелектрични средства (боти, килимчета).

    (2) Не се разрешава време за работа с електрически инструмент, генериращ повишено ниво на вибрации, сумарно по-голямо от 2/3 от работния ден.

    Чл. 413. Преди започване на работа лицата, използващи ръчни електроинструменти, преносими лампи и трансформатори:

    1. извършват оглед на целостта на изолацията на инструмента и захранващия кабел и проверяват изправността им чрез пускане на празен ход;

    2. освобождават работното място от странични предмети, пречещи на работата;

    3. осигуряват достатъчно незаслепяващо осветление;

    4. осигурят и проверяват средствата за индивидуална защита;

    5. проверяват наличието на защитен кожух, обграждащ абразивните дискове.

    Чл. 414. Не се допускат по време на работа:

    1. докосване с ръка на режещия инструмент, когато е в движение;

    2. сменяне на режещ или абразивен инструмент в движение на машината и без изваден щепсел от електрозахранването;

    3. допиране на захранващия кабел до горещи или омаслени повърхности или притискането му от товар;

    4. включване на инструмент, когато не се държи за ръкохватката в работно положение;

    5. преотстъпване на електрически инструмент на други лица, непритежаващи квалификационна група;

    6. оставяне във включено състояние на инструмент, когато отпадне електрозахранването в точката на присъединяването му;

    7. насочване на искрите при работа с абразивен инструмент в посока, която не е безопасна за работещия и помощниците му;

    8. докосване на работното облекло до въртящи се части;

    9. спиране свободното въртене на инструмент с ръка след изключване на електрозахранването;

    10. претоварване на инструментите по време на работа;

    11. работа с електрически инструмент върху преносима стълба на височина над 2,5 m;

    12. работа при възникване на каквато и да е неизправност на инструмента (искрене на колектора, съпроводено с кръгов огън, изтичане на смазка от редуктора или от вентилационните канали, поява на дим или мирис на прегрята изолация, поява на пукнатина в корпуса, нарушаване на изолацията на захранващия кабел или щепсела).

    Чл. 415. След приключване на работа лицата, използващи ръчни електроинструменти, преносими лампи и трансформатори:

    1. изключват захранването на инструмента, лампата и трансформатора с изваждане на щепсела от захранващата електрическа мрежа;

    2. почистват инструмента и работното място;

    3. уведомяват непосредствения ръководител за възникнали неизправности по време на работа.

    Чл. 416. (1) Работодателят с писмена заповед определя лица с трета квалификационна група от електротехническия персонал, които следят за изправността на ръчните електрически инструменти, преносимите лампи и трансформатори и ежемесечно извършват визуални проверки на здравината на корпусите, изправността на изолацията на ръкохватките, състоянието на захранващите кабели и здравината на щепселните съединения.

    (2) Резултатите от проверките се отразяват в специален дневник, който съдържа най-малко следните данни: дата на проверката, наименование на проверяваното изделие, фабричен (инвентарен) номер, резултат от проверката, име и подпис на проверяващия.

    Чл. 417. (1) При установяване на неизправност, която може да създаде опасност за поражения от електрически ток при работа с ръчни и преносими електрически инструменти, преносими лампи и трансформатори, работата веднага се преустановява, изключва се захранването и се уведомява прекият ръководител.

    (2) В зависимост от неизправността по ал. 1 се извършва ремонт или бракуване.

    Раздел ХХ Електрически уредби с временен характер на монтаж и експлоатация

    Чл. 418. Изискванията по този раздел се отнасят за работа в електрически уредби и инсталации с временен характер на монтаж и експлоатация, наричани по-нататък "временни уредби", използвани при строително-монтажни работи, изложбени зали и павилиони, ремонтни работи, геологопроучвателни работи, селското стопанство и др.

    Чл. 419. (1) Временните уредби се изпълняват по утвърден проект в съответствие с изискванията на Наредба № 3 за устройство на електрическите уредби и електропроводни линии (ДВ, бр. 90 и 91 от 2004 г.).

    (2) Забранява се използването на временни уредби в помещения и зони с потенциално експлозивна атмосфера.

    Чл. 420. Специфичните изисквания за безопасност при работа във временни уредби се уреждат с вътрешни инструкции.

    Чл. 421. Периодичните прегледи, електролабораторните изпитвания и ремонтите на временните уредби се регистрират в дневник.

    Чл. 422. За временните уредби се завежда техническо досие, което съдържа най-малко:

    1. пълни и точни електрически схеми (принципни, монтажни и др.);

    2. дневник за отразяване на промените във временната уредба и списък на лицата от електротехническия персонал, които могат да работят по уредбата;

    3. протоколи за въвеждане в експлоатация, за измерване на параметрите, свързани със защитата срещу поражения от електрически ток, и за следремонтни изпитвания;

    4. инструкция за безопасна работа.

    Чл. 423. (1) Присъединяването или разединяването на електрообзавеждане към временни уредби се извършва от лица от електротехническия персонал с трета квалификационна група.

    (2) Допуска се включването на преносими (мобилни) машини към електрическата мрежа да се извършва от неелектротехнически персонал, когато това се осъществява със стандартни щепселни съединения.

    Чл. 424. Прегледите и ремонтите на електрообзавеждането на временни уредби се извършват при изключено напрежение на мрежата и застопорени движещи се части.

    Чл. 425. (1) Забранява се влизане на външни лица в командните кабини на машините и съоръженията.

    (2) На вратите на командните кабини се окачват табели: "Стой! Опасно за живота!" и "Забранено е влизането!". Вратите се заключват, когато обслужващият персонал не е в кабините.

    Чл. 426. В извънработно време временните уредби се привеждат в състояние, изключващо възможността за манипулации от странични лица.

    Чл. 427. За машинистите на електрифицирани машини и съоръжения на временни уредби се изисква притежаването на втора квалификационна група по електробезопасност.

    Чл. 428. (1) Преди започване на работа обслужващият персонал (машинистите) проверява състоянието на захранващия кабел, на защитните мероприятия (заземяване, зануляване, механична защита и пр.), предпусковата сигнализация, крайните изключватели и осветлението. При откриване на нередности машината/съоръжението не се пуска в действие и веднага се уведомява дежурният електротехнически персонал.

    (2) Машините и съоръженията, включително и кабелите, се преместват при изключено захранващо напрежение независимо от разстоянието.

    Чл. 429. Изпробването на машини и съоръжения след ремонт или профилактика се извършва от машинистите им. Допуска се изпробване от електротехническия персонал само когато е способен за работа със съответната машина.

    Чл. 430. (1) За захранване на машините и съоръженията на временни уредби се използват кабели без увреждания по външната изолационна обвивка и механично защитени.

    (2) Съединяване на гъвкави кабели, изискващи в процеса на работа чести разединявания, се изпълняват със специални щепселни муфи, като розетката се монтира откъм страната на източника на захранване.

    Чл. 431. (1) Кабелите за захранване на временните уредби се полагат по начин, изключващ механичните въздействия върху тях.

    (2) Кабелите, захранващи преносими (мобилни) машини, се полагат и защитават срещу механични въздействия по начин, изключващ възможността за тяхното повреждане или затрупване.

    (3) Забранява се полагането на захранващи кабели върху или под строителни материали, по проходи, пътеки и други места, където е възможна повредата им.

    Чл. 432. (1) Забранява се използването на нестандартни електрически табла за временни електрозахранвания.

    (2) След приключване на работата на обекта електрозахранването се прекъсва, а електроразпределителните и командните (пусковите) табла и принадлежащите им кабели и инсталации се демонтират.

    Чл. 433. (1) При извършване на взривни работи в района на временна уредба напрежението се изключва.

    (2) Повторно включване на напрежението се извършва след оглед на уредбата и измерване на изолационното съпротивление, когато при огледа са открити неизправности.

    Глава седма – СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ РАБОТА В СПЕЦИАЛНА СРЕДА

    Раздел I – Работа в среда с повишена и особена опасност от поражения от електрически ток

    Чл. 434. Този раздел се отнася за работа по електрообзавеждането, разположено в помещения със среда с повишена и особена опасност от поражение от електрически ток.

    Чл. 435. За помещение с повишена опасност се приема помещението, в което тя се създава при едно от следните условия:

    1. влажност – относителната влажност на въздуха, по-голяма от 60 %, но не повече от 75 %;

    2. токопроводим прах – прах, отделян при технологичния процес, който може да полепне или проникне в съоръженията;

    3. повишена температура – температурата на въздуха, която постоянно или периодично (за повече от едно денонощие) надвишава 35 °С;

    4. токопроводим под (метален, земя, стоманобетон и др.);

    5. възможност за едновременен допир на човек до неизолирани от земята метални конструкции и металния корпус на електрическо съоръжение.

    Чл. 436. За помещение с особена опасност се приема помещението, в което тя се създава при едно от следните условия:

    1. влажност – относителната влажност на въздуха достига почти 100 % (таван, стени, под, предмети са мокри);

    2. химически активна среда – наличието за постоянно или за дълъг период от време на агресивни пари, газове или течности, които действат разрушаващо на електрическата изолация и тоководещите части;

    3. наличието едновременно на две и повече условия от характеризиращите помещението с повишена опасност.

    Чл. 437. Работата в среда с повишена опасност или в среда с особена опасност по отношение на поражения от електрически ток се извършва от обучен персонал, който е запознат със:

    1. характерните за средата опасности от поражение от електрически ток и методите за безопасна работа в нея;

    2. мерките, които се прилагат за защита срещу поражение от електрически ток, и практическите начини за прилагането им.

    Чл. 438. (1) При работа в среда с повишена опасност или с особена опасност се спазват изискванията на производителя на електрообзавеждането, отразени във вътрешните инструкции на обекта, и предписанията на контролните органи по безопасността.

    (2) Мерките за защита срещу поражение от електрически ток се избират съобразно условията, които характеризират помещенията, посочени в чл. 435 и 436. За защита срещу индиректен допир с предимство се използват защитното изключване (от токове на нулева последователност) и безопасното свръхниско напрежение.

    Чл. 439. (1) В среда с повишена опасност за поражение от електрически ток без изключване на напрежението могат да се извършват:

    1. измерване на напрежение;

    2. измерване с измерителни клещи;

    3. присъединяване на отделни консуматори към шинопровод при наличие на специални предпазни приспособления;

    4. почистване на изолатори на шинопроводи.

    (2) Работите по ал. 1 се извършват от лица с трета квалификационна група с ползване на лични предпазни средства.

    Чл. 440. Забранява се извършване на всякаква работа по съоръжение, намиращо се под напрежение, в помещение, в което се образува токопроводим прах, както и в помещение с особена опасност за поражение от електрически ток.

    Раздел II – Работа в пожароопасни и взривоопасни зони

    Чл. 441. Този раздел се отнася за работа по електрообзавеждането, разположено в пожароопасни и взривоопасни зони.

    Чл. 442. Пожароопасната зона включва пространството вътре или вън от помещение, в границите на което постоянно или периодично се ползват горими (изгарящи) вещества за нуждите на нормалния технологичен процес или попадат там при неговото нарушаване, с класификация, както следва:

    1. зона клас П-I – зоната в помещение, в което се ползват горими течности с пламна температура над 61 °С;

    2. зона клас П-II – зоната в помещение, в което се отделя горим прах или влакна с долна граница на концентрацията на възпламеняване над 65 g/куб. м;

    3. зона клас П-IIа – зоната в помещение, в което се ползват твърди горива;

    4. зона клас П-III – разположената извън помещението зона, в която се ползват горими течности с пламна температура над 61 °С или твърди горива.

    Чл. 443. Взривоопасната зона включва помещение или ограничено пространство в помещение или съоръжения, разположени на открито, в които има или могат да се образуват взривоопасни смеси (смес с въздуха на горими газове, пари на лесно възпламеняващи се течности, горими прахове или влакна с долна граница на концентрацията на възпламеняване не по-голяма от 65 g/куб. м, която смес при определена концентрация се взривява при възникване на източник, предизвикващ взрива). Взривоопасни смеси могат да се получат освен при смесването с въздуха, така и с кислорода или други окислители (например хлор).

    Чл. 444. Взривоопасните зони в зависимост от вида на взривоопасната смес се класифицират на класове, както следва:

    1. за смес от газове и пари – клас В-I, съответно с подкласове В-Iа, В-Iб, В-Iг;

    2. за смес от прахове и влакна – клас В-II и В-IIа.

    Чл. 445. (1) За взривоопасна зона в помещение се смята целият обем от помещението, ако взривоопасната смес запълва над 5 % от свободния му обем.

    (2) Когато взривоопасната смес е до 5 %, взривоопасната зона се ограничава в границите до 5 m по хоризонталата и вертикалата от габаритите на технологичното съоръжение, разположено в помещение, от което могат да се отделят горими газове или пари. Извън тези граници помещението се смята за невзривоопасно.

    Чл. 446. Работата по електрообзавеждането в пожароопасни и взривоопасни зони се извършва от персонал, които е запознат със:

    1. свойствата на отделяните при производствения процес газове, пари, аерозоли или прахове, които могат да образуват с въздуха или други окислители пожароопасни или взривоопасни смеси;

    2. класа на зоните с пожарна и взривна опасност;

    3. защитните и конструктивните изпълнения на електрообзавеждането.

    Чл. 447. При работа в пожароопасни и взривоопасни зони се спазват изискванията на производителя на електрообзавеждането, отразени във вътрешните инструкции на обекта и предписанията на органите за пожарна и аварийна безопасност.

    Чл. 448. Забранява се подмяната на елементи или съоръжения от електрообзавеждането с такива, които не съответстват на класа на опасната зона и проектното ниво на защита.

    Чл. 449. (1) Работите по профилактика и поддържане на електрообзавеждането в пожароопасни и взривоопасни зони се извършват с пълно изключване на напрежението.

    (2) Основните ремонти на електросъоръженията, имащи експлозивна защита, се извършват само от лица, освидетелствани от упълномощена изпитвателна организация.

    Чл. 450. (1) За работа във взривоопасни зони се използват инструменти, които не образуват искри при ползването им.

    (2) При наличие на ацетилен се забранява използването на медни и помеднени инструменти.

    (3) Не се разрешава използването на облекло, което натрупва електростатичен заряд за работа във взривоопасни зони.

    Чл. 451. Влизането в кабелен тунел, колектор, канал и др. в район с възможност за обгазяване се извършва със специални защитни средства (изолиращи противогази) или след предварителна проверка за отсъствие на газ с газов анализатор и записване на данните в наряда или оперативния дневник.

    Чл. 452. (1) Забранява се използването на електронагревателни уреди в нормално изпълнение в пожароопасни и взривоопасни зони, в които се съхраняват горими материали, чиято температура на самозапалване е по-ниска или равна на температурата на нагретите части на нагревателния уред.

    (2) В изключителни случаи с разрешение на местните органи на пожарната и аварийната безопасност в пожароопасните зони могат да се използват електронагревателни уреди, като се вземат специални мерки.

    Чл. 453. Забранява се:

    1. поставянето на лампи с по-голяма мощност от указаната в табелката на осветителното тяло;

    2. използването на натриеви лампи;

    3. използването на живачни лампи с високо налягане в осветителни тела с експлозивна защита "е".

    Чл. 454. (1) Изгорелите електрически лампи се подменят само при изключено напрежение. Осветителните тела се изпробват в напълно затворено състояние.

    (2) Пренасянето и подмяната на луминесцентни лампи във взривоопасни зони се извършва с повишено внимание и с предприемането на мерки срещу тяхното счупване.

    Чл. 455. (1) При счупване на защитно стъкло на осветително тяло то се подменя само с оригинално.

    (2) В случай че подмяната по ал. 1 не може да се извърши веднага, осветителното тяло се изключва и отделя от инсталацията, а получените отвори се уплътняват.

    Чл. 456. (1) Електрически измервания с преносими средства в зони с взривоопасна смес се извършват по безконтактен начин или без опасност от образуване на искри с уреди, имащи маркировка за експлозивна защита, съответстващи на класа на зоната, групата и температурния клас на експлозивната среда.

    (2) Изискванията по ал. 1 се отнасят и за всички преносими средства за измерване със самостоятелно батерийно или мрежово захранване, използвани за контрол на работната среда като микроклимат, шум, осветеност, електромагнитни полета, лъчения, чистота на въздуха и др.

    (3) Допуска се използването на средства за измервания в нормално изпълнение при доказана концентрация на взривоопасната смес под 20 % от долната граница на взривяемост (възпламеняване).

    Чл. 457. Лицата, отговорни за електрообзавеждането, са длъжни в сроковете, предвидени във вътрешните инструкции, да извършват огледи и без забавяне да предприемат мерки за отстраняване на откритите дефекти по съоръженията в пожароопасните и взривоопасните зони.

    Раздел III – Работа в среда с електростатични заряди

    Чл. 458. Работата по машини и съоръжения, които генерират електростатични заряди, се извършва от обучени лица с трета квалификационна група, запознати със:

    1. механизмите на образуване на електростатичните заряди;

    2. вредните и опасните прояви на електростатичните заряди;

    3. мерките за намаляване на вредното и опасното влияние на електростатичните заряди.

    Чл. 459. Средствата и методите за защита от електростатичните заряди се определят от характера на възникване на зарядите, технологията на работа и вида на съоръженията чрез вътрешни инструкции.

    Чл. 460. (1) Защитните мерки срещу появата на електростатични заряди и техните полета се изпълняват в съответствие с изискванията на Наредба № 7 от 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване .

    (2) Най-общите мерки за защита от електростатични заряди включват едно или повече технически решения, като:

    1. заземяване на металните и токопроводимите части на машините и съоръженията;

    2. използване на токопроводими подови настилки в помещенията и на токопроводими обувки и облекла от работещите;

    3. изравняване на потенциалите между отделните части на съоръженията и на помещението.

    Чл. 461. Съпротивлението на заземителните инсталации за защита само от статично електричество е не по-голямо от 100 Ω.

    Чл. 462. (1) Забранява се наливането на горими течности в съдове чрез свободно падаща струя. Наливането в празен съд се извършва чрез тръбопровод (шланг), спуснат на разстояние до 0,2 m от дъното на съда.

    (2) Когато условието по ал. 1 е неизпълнимо, струята на течността се насочва така, че да се стича по стените на резервоара.

    Чл. 463. Преди пълнене или изпразване автоцистерните за горими течности и газове се свързват електрически с резервоара (цистерната) посредством гъвкав меден проводник със сечение най-малко 10 mm2 и се заземяват.

    Чл. 464. Горимите течности се транспортират по метални заземени тръбопроводи или по шлангове от антистатични материали.

    Чл. 465. Преносимите метални съдове се пълнят на площадки, свързани със заземителната уредба.

    Чл. 466. Забранява се наливане на горими течности с пламна температура до 61 °С в съдове от изолационен материал без маркировка за антистатичност.

    Чл. 467. Не се допуска работа и пребиваване на хора в зони с електростатично поле с интензивност над 25 kV/m без специални защитни средства.

    Чл. 468. При работи, свързани с разкъсване на фланцови съединения на тръбопроводи за горими течности и газове, двете им части предварително се шунтират с гъвкави проводникови връзки.

    Чл. 469. Не се допуска във взривоопасни зони с опасност от генериране на електростатични заряди:

    1. замяната на ремъчни предавки на задвижванията с материали, които не са антистатични;

    2. използването на материали и метал за технологичното и транспортното обзавеждане със специфично обемно съпротивление, по-голямо от 10 5 Ω.m.

    Чл. 470. (1) Не се допуска измерването на ниво в резервоари с горими течности посредством потапяне на метални измерителни сонди (пръти) веднага след пълнене, източване или транспорт.

    (2) Измерването по ал. 1 се разрешава при спиране движението на течността след време не по-малко от:

    1. за течности с една течна фаза – 10 min;

    2. за течности с втора течна фаза (вода/допълнителни примеси) – 30 min.

    Чл. 471. Натрупаните горими прахове от електро- и технологичното обзавеждане се почистват само с прахосмукачки с неметални накрайници. Не се допуска почистване посредством издухване със сгъстен въздух.

    ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

    § 1. По смисъла на този правилник:

    1. " Работодател " е понятието, определено в допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд .

    2. " Предприятие " е всяко място – предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се извършва производствена и непроизводствена дейност.

    3. " Работно място " е мястото, където се извършва или се предвижда извършване на работа, както и мястото, до което работещият има достъп, във връзка с изпълняваната работа.

    4. " Ръководство на предприятието " е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни).

    5. " Потребител на електрическа енергия " е всяко предприятие по смисъла на т. 2, което използва електрическа енергия и електрообзавеждането му е присъединено към електрическа мрежа.

    6. " Електрообзавеждане " е съвкупност от електрически машини, апарати, устройства, линии, предназначени за производство, преобразуване, разпределение и потребление на електрическа енергия.

    7. " Действащо електрообзавеждане " е електрообзавеждане или част от него, което се намира под напрежение или на което напрежение може да се подаде с включването на комутационни апарати (прекъсвачи, автомати, разединители и други подобни).

    8. " Електротехнически персонал " са лицата, на които е възложено да ръководят, контролират, извършват работи и/или оперативно обслужване на електрообзавеждането.

    9. " Лица с електротехническа специалност " са лицата с образование и квалификация по електротехника.

    10. " Оперативен (дежурен) персонал " са лицата, които извършват непосредствени манипулации с органи за управление и осъществяват оперативен контрол и обслужване.

    11. " Ремонтен персонал " са лицата, които извършват техническо обслужване, ремонти, настройки и изпитвания.

    12. " Оперативно-ремонтен персонал " са лицата от ремонтния персонал, които са специално обучени и подготвени да извършват манипулации с органите за управление на зачислените им за обслужване и ремонт съоръжения.

    13. " Безопасност при работа " е осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите лица с цел защита на живота, запазване на здравето и работоспособността им.

    14. (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.).

    15. " Квалификационна група за безопасност при работа " е степен за оценяване на квалификацията на персонала по придобити знания и практически умения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

    16. " Професионална квалификация " е квалификация по електротехника, придобита по професия или част от нея след завършено основно образование или завършено/незавършено средно образование без техническа насоченост, в професионално учебно заведение, професионално-учебен център или в курсове за квалификация и преквалификация, по програми, утвърдени/съгласувани на национално ниво.

    17. " Наряд " е писмено нареждане, с което се възлага извършване на конкретна работа по определен ред и правила, както и с определяне и изпълнение на мерки за безопасност.

    18. " Нареждане " е устно възлагане на конкретна работа с уточняване на мястото и условията за нейното извършване, както и с указание за безопасност.

    19. (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г.) " Работа по реда на текущата експлоатация " е постоянно разрешена работа по утвърден списък, за която не се изискват допълнителни указания и нареждания.

    20. " Стажуване " е подготовка за изпълнение на работа след обучение с цел придобиване и усвояване на практически умения и навици на определено работно място.

    21. " Дублиране " е носене на дежурство в смяна с оперативен персонал от лице, подготвяно за оперативен дежурен, което не може да извършва оперативни превключвания и е под наблюдение и ръководство на дублираното лице, отговорно за подготовката му.

    22. " Издаващ наряд " е лицето, което писмено нарежда извършването на работа с наряд, определя отговорните лица и необходимите технически мерки за безопасно извършване на възложената работа.

    23. " Изпълнител на работата " е лицето, на което е възложено с наряд или с нареждане да организира и ръководи трудовия процес при извършване на работа от бригада в състав от двама и повече работници.

    24. " Допускащ до работа " е лицето от оперативния/оперативно-ремонтния персонал, което извършва обезопасяване и допускане на работно място.

    25. " Наблюдаващ " е лицето, което извършва наблюдение и постоянен контрол над членовете на бригада/бригади, без да изпълнява каквато и да е работа.

    26. " Консуматор на електрическа енергия " е изделие (устройство), в което електрическата енергия се преобразува от един вид в друг при нейното използване.

    27. " Разпределителна уредба " е устройство, предназначено за приемане и разпределяне на електрическа енергия на едно напрежение, съдържащо комутационни апарати.

    28. " Техническо обслужване " е комплекс от операции за поддържане в изправност, готовност и работоспособност на електрообзавеждането при използването му по предназначение.

    29. " Защитни средства " са колективните средства за защита и личните предпазни средства, които, използвани самостоятелно или в комбинация помежду си, предпазват персонала от поражение на електрически ток, от въздействие на електрическа дъга и от продукти на нейното горене, от въздействие на електромагнитно поле, както и от други опасности, произтичащи от извършваната работа.

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 2. Този правилник се издава на основание чл. 276, ал. 1 КТ .

    § 3. Правилникът влиза в сила от 1 юни 2005 г.

    § 4. Квалификационните групи за електробезопасност, придобити по изискванията на Правилника по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения ( Д-01-008 ), са валидни и по този правилник до изтичане на сроковете им за валидност.

    § 5. Указание за прилагане на правилника дават министърът на енергетиката и енергийните ресурси и министърът на труда и социалната политика, по компетентност.

  • ПРАВИЛНИК по безопасността на труда при взривните работи

    Дял първи. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

    Глава първа. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Раздел I. Област и приложение на правилника

    Чл. 1 . (1) С този правилник се определят изискванията за безопасност при извършване на промишлени взривни работи (по-нататък в текста "взривни работи"), както и на всякакъв вид дейности с промишлени взривни материали.

    (2) По смисъла на този правилник към промишлени взривни материали (по-нататък в текста "взривни материали") се отнасят взривни вещества, барути, пиротехнически състави, смеси и изделия от тях и средства за взривяване, предназначени за употреба в народното стопанство и бита, за взривни работи, пиротехнически и илюминационни ефекти, спортни, ловни и културни нужди, както и технически средства, използващи енергията на взрива.

    Чл. 2 . (1) Изискванията на този правилник са задължителни за всички юридически и физически лица, които извършват промишлени взривни работи и други дейности с промишлени взривни материали (производство, употреба, транспорт, съхранение, търговия, внос, износ, изпитване, покупко-продажби, унищожаване, товаро-разтоварни работи).

    (2) Изискванията на този правилник са задължителни и за системите на Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи, за войските от Министерството на транспорта, Войските на Комитета по пощите и далеко-съобщенията и Строителните войски в случаите, когато извършват дейностите по ал. 1.

    Раздел II.

    Чл. 3 . (1) Взривни работи и дейности с взривни материали се извършват от основен и помощен персонал.

    (2) Към основен персонал за работа с взривни материали се отнасят:

    1. проектант на взривни работи – първа и втора степен;

    2. ръководител на взривни работи;

    3. ръководител производство взривни материали;

    4. пиротехник – ръководител;

    5. взривник;

    6. изпитател на взривни материали;

    7. пиротехник;

    8. браковчик;

    9. завеждащ склад за взривни материали;

    10. магазинер на взривни материали;

    11. лаборант по взривни вещества.

    (3) Към помощен персонал за работа с взривни материали се отнасят:

    1. технически изпълнител при проектиране на взривни работи;

    2. работници, извършващи спомагателни дейности с взривни материали.

    Чл. 4 . Основният персонал за работа с взривни материали трябва да е придобил правоспособност съгласно Инструкцията за придобиване на правоспособност на основния персонал за работа с взривни материали -приложение № 1.

    Чл. 5 . (1) Придобилите право да извършват дейности с взривни материали се допускат до самостоятелна работа ако имат най-малко едномесечна практика, под ръководството на опитен правоспособен специалист по конкретния вид дейност.

    (2) Завършването на практиката се отразява в протокол с мнение за допускане до самостоятелна работа.

    Чл. 6 . (1) Проектантите на взривни работи имат право и да ръководят и да извършват взривни работи.

    (2) Ръководителите на взривни работи имат право и да извършват взривни работи.

    Чл. 7 . При преминаване от един вид взривни работи в друг основният персонал полага изпит при условията и по реда на приложение № 1.

    Раздел III.

    Чл. 8 . При извършване на взривни работи се разрешава използването само на взривни материали, уреди и съоръжения, предназначени за взривната техника и технология, които са допуснати до употреба съгласно Инструкцията за допускане до употреба на новоразработени взривни материали, уреди и съоръжения, предназначени за взривната техника и технология – приложение № 2.

    Чл. 9 . (1) Контролът върху качеството на взривните материали се извършва съгласно Инструкцията за контрол върху качеството на взривните материали – приложение № 3.

    (2) Всички взривни материали се изпитват и при:

    1. съмнение в тяхното качество (годност);

    2. установени откази, дефлаграция, възпламеняване на метановъздушна и праховъздушна смес по причини на взривните материали;

    3. изтичане на гаранционния срок на партидата от взривни материали;

    4. злополуки при работа с взривни материали.

    (3) Изпитванията се извършват съгласно Българските държавни стандарти (БДС) или други стандартизационни и нормативни документи.

    (4) Изпитванията по ал. 2, т. 1 и 3 се извършват от акредитирана изпитвателна лаборатория, а по ал. 2, т. 2 и 4 -от упълномощена акредитирана изпитвателна лаборатория (по-нататък в текста "упълномощена лаборатория").

    (5) Изпитвателната лабораторията се акредитира по ред, определен от председателя на Комитета по стандартизация и метрология (КСМ).

    (6) Акредитирана изпитвателна лаборатория се упълномощава от Главната инспекция по труда при Министерство по труда и социалните грижи (ГИТ при МТСГ) и органите на Министерството на вътрешните работи (МВР) по определен ред.

    Чл. 10 . Главната инспекция по труда при Министерство по труда и социалните грижи ежегодно одобрява и публикува списък на допуснатите взривни материали, уреди и съоръжения, предназначени за взривната техника и технология, както и списък на упълномощените лаборатории.

    Раздел IV.

    Чл. 11 . (1) Разрешение за проектиране се изисква само при специални взривни работи.

    (2) Разрешението по ал. 1 се дава от ГИТ при МТСГ за срок не по-голям от 3 години.

    (3) Минималният състав на проектантската група за специални взривни работи е трима души, от които един проектант на взривни работи – първа степен. Проектантът – първа степен може да бъде проектант на взривни работи – втора степен, завършил висше училище, в което е изучавал дисциплината "взривно дело".

    (4) За получаване на разрешение се подават следните документи:

    1. заявление;

    2. копие от съдебното решение за регистрация на заявителя;

    3. копия от свидетелството за правоспособност, дипломата за завършено висше образование и договора за трудовите правоотношения със заявителя на проектанта първа степен;

    4. копия от свидетелството за правоспособност на останалите членове от проектантската група.

    Чл. 12 . (1) Разрешение за извършване на специални взривни работи се издава от районната инспекция по труда (РИТ) след подаване на заявление и представяне на съгласуван с всички заинтересовани проект за извършване на тези работи, изработен от проектантска група, получила разрешение за проектиране по чл. 12 .

    (2) Титулната страница на проекта за взривни работи и чертежите към него се подписват от проектанта – първа степен.

    (3) В заявлението се посочват:

    1. наименованието на юридическото или физическото лице;

    2. характерът, методите и сроковете за извършване на взривните работи, вкл. и опасността от взривяване на прах и газ;

    3. сведения за ръководителя на взривните работи;

    4. данни за склада, в който ще се съхраняват взривните материали относно принадлежността му, типа и местонахождението му.

    (4) Към заявлението се прилагат:

    1. копие от разрешително за проектиране на специални взривни работи;

    2. копие от съдебното решение за регистрация на заявителя;

    3. копия от свидетелствата за правоспособност на лицата, участвали при изработването на проекта;

    4. копие от трудовия договор на ръководителя на взривните работи със заявителя както и копие от свидетелството за правоспособност на ръководителя на взривните работи;

    5. копие от свидетелството за правоспособност на взривниците, участващи във взривните работи;

    6. инструкция за безопасна работа с взривни материали;

    7. копие от разрешително (договор, писмо) за ползване на склада за взривни материали;

    8. заповед за отговорното лице;

    9. списък на лицата, имащи достъп до взривни материали.

    Чл. 13 . (1) Разрешението за извършване на технологични (повтарящи се) взривни работи се издава от РИТ след подаване на заявление и представяне на технологичен проект за тези работи, изработен от съответното юридическо или физическо лице.

    (2) В заявлението се посочват:

    1. наименованието на юридическото или физическото лице;

    2. характерът и методите за извършване на взривни работи, вкл. и опасността от взривяване на прах и газ;

    3. сведения за ръководителя на взривни работи;

    4. данни за склада, в който ще се съхраняват взривните материали, относно принадлежността, типа и местонахождението му.

    (3) Към заявлението се прилагат:

    1. копие от свидетелството за правоспособност на ръководителя на взривните работи;

    2. копие от трудовия договор на ръководителя на взривните работи със заявителя както и копия от свидетелствата за правоспособност на взривниците, имащи достъп до взривните материали.

    Чл. 14 . (1) Разрешенията за проектиране и извършване на взривни работи се издават по образец на ГИТ при МТСГ.

    (2) Разрешението по чл. 12 на този правилник се издава еднократно за срока на извършване на взривните работи, а разрешение по чл. 13 – за срок до края на календарната година.

    Чл. 15 . (1) При смяна на ръководителя на взривните работи издадените разрешения за извършване на взривните работи са недействителни. За издаване на нови разрешения в РИТ се представят заявление и копия от трудовия договор на ръководителя на взривните работи със заявителя и от свидетелството за правоспособност на ръководителя на взривните работи.

    (2) В случай на временно отсъствие на ръководителя на взривните работи, отпуск, командировка, болест, работодателят определя друг правоспособен ръководител на взривни работи, като сключва с него срочен трудов договор. Копия от договора и от свидетелството за правоспособност на временно изпълняващия ръководител на взривни работи се представят в РИТ. Временното заместване на ръководителя на взривни работи от друг ръководител на взривни работи може да бъде за срок не по-дълъг от един месец.

    Чл. 16 . Разрешенията за съхраняване, транспортиране (пренасяне) и употреба на взривни материали се издава от органите на Министерството на вътрешните работи по ред, определен от министъра на вътрешните работи (по-нататък в текста "органите на МВР") след получаване на съответното разрешение по реда на чл. 12 или 13 .

    Раздел V. ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ ДЕЙНОСТИ С ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ

    Чл. 17 . (1) Взривните материали, по степен на опасност при дейности с тях, се разделят на следните групи:

    1. първа група – взривни вещества със съдържание на нитроестери над 15 % (динамити), хексоген, тетрил, нитропента, октаген;

    2. втора група – амониевоселитрени взривни вещества, тротил, смеси на тротила с други нитросъединения, динитротолуол, динитронафталин, взривни вещества със съдържание на нитроестери до 15 %, флегматизиран хексоген, детониращ шнур, нафтоселитрени, водонапълнени, емулсионни и грубодисперсни взривни вещества;

    3. трета група – димен барут, бездимен барут, пиротехнически състави и изделия от тях, огнепроводен шнур и средства за неговото запалване;

    4. четвърта група – капсул детонатори, електродетонатори, закъснители за детониращ шнур, неелектрически системи и други средства за взривяване;

    5. пета група – окончателно снаражени прострелващи взривни апарати и противоградови изделия.

    (2) При международни превози (внос, износ и транзит) се спазват и международните норми за разделяне по степен на опасност (съвместимост).

    Чл. 18 . (1) Взривните материали с различна група на опасност се съхраняват и транспортират (пренасят) отделно.

    (2) Допуска се съвместно транспортиране (пренасяне) на взривни материали при спазване изискванията на чл. 40 .

    Чл. 19 . (1) Взривните материали се опаковат и маркират съгласно изискванията на стандартизационните документи.

    (2) Взривните материали се опаковат по начин, който не позволява движението им в опаковката.

    (3) Брутната маса на една опаковка взривни материали не може да е по-голяма от 32 кг.

    (4) Всяка партида взривни материали се съпровожда с удостоверение за качество (сертификат), издаден от производителя.

    (5) За всяка партида от взривни материали трябва да има инструкция за употребата им в не по-малко от 5 екземпляра, която съдържа данни за класа, групата на опасност (съвместимост), основните показатели, условия за употреба, гаранционен срок, правила за безопасна работа и унищожаване за съответната марка (тип) взривни материали.

    (6) При употреба, съхраняване и унищожаване на взривните материали се спазват и изискванията за безопасност, определени в съответната инструкция за употреба.

    Чл. 20 . (1) Производителите и търговците на взривни материали са длъжни да предоставят на своите клиенти удостоверение за качество на партидата и инструкция за употребата им.

    (2) Забранява се продажбата и употребата на взривни материали, неотговарящи на съответните стандартизационни документи и без наличието на документите по ал. 1.

    Чл. 21 . При производството и опаковането на взривни материали се използват полимерни и други материали с антистатични свойства.

    Чл. 22 . Забранява се при извършване на взривни работи или друга дейност с взривни материали в охраняемата зона да присъстват лица, които не са свързани с тяхното извършване.

    Чл. 23 . Забранява се допускането до работа с взривни материали на лица, намиращи се под въздействие на алкохол, интоксиканти и наркотици.

    Чл. 24 . При работа с взривни материали работещите са със специално облекло, допуснато за тази цел.

    Чл. 25 . Всички лица, извършващи взривни работи или друга дейност с взривни материали, се запознават от ръководителя на взривните работи (ръководителя производство взривни материали или пиротехник—ръководителя) със използваните взривни материали, апаратура и съоръжения.

    Чл. 26 . При едновременна работа на двама и повече взривника ръководителят на взривните работи определя старши-взривник, което се отразява в книгата за инструктаж.

    Чл. 27 . Забранява се взривните материали да се хвърлят, влачат, преобръщат, удрят и трият. При работа с тях се осигурява максимална безопасност на труда.

    Чл. 28 . Забранява се да се пуши, да се пали огън, да се извършват огневи и други работи с открит огън на разстояние по-малко от 100 м от мястото, където са разположени взривните материали.

    Чл. 29 . (1) Не се допуска извършването на операции по сушене, стриване и пресяване на взривни вещества, освен в условията на производител на взривни вещества.

    (2) Некачествените взривни вещества се бракуват и унищожават от потребителя по установения ред.

    Чл. 30 . (1) Забранява се всякакъв вид дейности със замръзнали нитроестерни взривни вещества, които имат съдържание на нитроестери над 15 %, освен работи по размразяването им.

    (2) Замръзналите нитроестерни взривни вещества се оставят да се размразят сами, след което се допуска извършването на операции с тях, вкл. и употребата им.

    Чл. 31 . Забранява се всякакъв вид дейности с ексудирали нитроестерни взривни вещества и други опасни взривни материали, освен работите по тяхното унищожаване.

    Чл. 32 . Взривните материали се използват само в условията, определени в този правилник, в съответния стандартизационен документ и в инструкцията за употребата им.

    Чл. 33 . (1) Допуска се патроните от прахообразни взривни вещества, несъдържащи хексоген или нитроестери, преди употреба да се размачкват с ръка, без да се нарушава целостта на обвивката им.

    (2) При необходимост взривното вещество в патроните може да се раздроби с дървен чук върху дървена подложка.

    Чл. 34 . (1) Не се допуска употребата на сбити (неподдаващи се на размачкване или раздробяване) прахообразни взривни вещества за взривни работи в подземни изработки.

    (2) Сбити прахообразни взривни вещества се използват само при взривни работи на земната повърхност. Инициирането им се осъществява с помощта на боевици, изготвени от несбити взривни вещества.

    Чл. 35 . (1) Завеждащ складовете за взривни материали (зарядни работилници) и магазинерите на взривни материали не могат едновременно да извършват взривни работи или да потвърждават фактическия разход на взривните материали.

    (2) Взривниците, които извършват взривни работи, не могат едновременно да са и завеждащ складове или магазинери на взривни материали.

    Глава втора. ТРАНСПОРТИРАНЕ, ТОВАРНО-РАЗТОВАРНИ РАБОТИ И ДОСТАВКА НА ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ

    Раздел I. Транспортиране на взривни материали

    Чл. 36 . (1) Взривните материали се транспортират с железопътен, воден и въздушен транспорт, моторни превозни средства, каруци и товарни животни и други специално оборудвани и допуснати за тази цел транспортни средства при спазване изискванията на този правилник.

    (2) При транспортиране с железопътен, воден и въздушен транспорт се спазват и изискванията на правилниците, инструкциите и наредбите за съответния транспорт.

    Чл. 37 . Взривните материали се транспортират в изправна стандартна опаковка.

    Чл. 38 . Не се разрешава транспортирането на взривни материали заедно с други товари.

    Чл. 39 . (1) При транспортиране на взривни материали с моторни превозни средства се използват само бордови товарни автомобили.

    (2) Забранява се транспортирането на взривни материали в автосамосвали и в ремаркета с изключение на случаите по чл. 68 .

    Чл. 40 . (1) При необходимост се допуска съвместно транспортиране на взривни материали от различни групи при спазване на изискванията на Наредбата за устройство на предприятията за производство и складовеme за съхраняване на взривни вещества, оръжия и боеприпаси и контрола на различните дейности с тях (НУППССВВОБ – обн. ДВ бр. 45 от 1968 г.; изм. и доп. бр. 27 о т 1971 г. и бр. 106 от 1993 г.).

    (2) В случаите по ал. 1 се спазват следните изисквания:

    1. средствата за взривяване се поставят в предната част на транспортното средство в специални плътно затварящи се сандъци;

    2. опаковките с взривни вещества се отделят от сандъците със средствата за взривяване по начин, изключващ тяхното съприкосновение;

    3. опаковките с взривни материали се закрепват така, че да не се допускат удари и триене по време на транспортирането им.

    Чл. 41 . Транспортирането на взривни вещества, съдържащи нитроестери, при температура на въздуха по-ниска от температурата на замръзването им, се извършва с отопляеми транспортни средства, ако продължителността му е над 1 час.

    Чл. 42 . (1) Транспортирането на взривни материали с каруци се извършва само, ако те са с ресори и са снабдени с пожарогасител.

    (2) Пределната маса на взривните материали, транспортирани с каруци, не може да превишава 300 кг при каруца с един кон и 500 кг при каруца с два коня.

    (3) При транспортиране на взривни материали се разрешава поставянето на опаковките на височина не повече от 2 реда, като товарът се вмества в габаритите на каруцата.

    Чл. 43 . (1) Взривните материали се транспортират с товарни животни само в приспособени сандъци, обшити отвътре с кече. За взривни вещества от втора група и огнепроводен шнур такава обшивка не се изисква.

    (2) При използване на товарни животни пределната маса на взривните материали е 32 кг.

    Чл. 44 . При няколко транспортни средства с взривни материали между тях се спазват следните дистанции:

    1. при движение по равни пътища и при спиране:

    а) за товарни животни – 10 м;

    б) за каруци – 20 м;

    в) за автомобили – 100 м;

    2. при стръмен път (спускане и изкачване):

    а) за товарни животни – 50 м;

    б) за каруци – 100 м;

    в) за автомобили – 300 м.

    Чл. 45 . (1) Спиране за почивка по време на транспортирането на взривни материали се допуска само извън населени места на разстояние не по-малко от 100 м от пътя и 200 м от жилищни, административни и стопански сгради.

    (2) При невъзможност да се напусне пътя, се разрешава транспортът с взривни материали да спре на банкета на пътя.

    (3) В случаите по ал. 1 и 2 двигателите на автомобилите се изключват, а животните се разпрягат или разтоварват. През студено време се допуска периодичното включване на двигателите за подгряване.

    Чл. 46 . (1) По изключение се разрешава транспортните средства с взривни материали да пренощуват в района на склада за взривни материали на определени за целта места.

    (2) Забранява се престой на автомобили, каруци и товарни животни с взривни материали в гаражи или конюшни.(

    Чл. 47 . Не се разрешава преминаването на транспорт с взривни материали на разстояние по-малко от 300 м от пожари и от "факли" на нефтопреработващата промишленост.

    Чл. 48 . (1) Транспортни средства с взривни материали, застигнати от буря, се спират на открито място при спазване на чл. 44 и 45 . Хората, (с изключение на охраната) както и животните през време на бурята, се отстраняват на разстояние не по-малко от 200 м от транспортните средства, като местоположението на охраната се определя от отговорното за транспортирането на взривни материали лице.

    (2) При невъзможност да се изпълнят изискванията по ал. 1 отговорното лице определя необходимите мерки за безопасност в зависимост от конкретните условия.

    Чл. 49 . Мястото за престояване на транспортните средства с взривни материали се обозначава със светлоотразителни триъгълници, сигнални светлини или с други ясно различими знаци, поставени на разстояние не по-малко от 100 м от първото и от последното транспортно средство.

    Чл. 50 . (1) Транспортните средства (вагони, автомобили, плавателни съдове, каруци и др.), се оборудват с предупредителни знаци за опасността на товара съгласно действащите нормативни актове.

    (2) При международни превози се поставят възприетите международни знаци за опасност.

    Раздел II. Товарно-разтоварни работи на взривни материали

    Чл. 51 . (1) Товаренето и разтоварването на взривни материали се извършва под наблюдението на отговорно лице, представител съответно на изпращача или получателя. Отговорното лице се запознава със свойствата и особеностите на взривните материали и изискванията за безопасна работа с тях.

    (2) В района за товаро-разтоварни работи не се допускат лица, които не са ангажирани с тази дейност.

    Чл. 52 . Товаро-разтоварните работи с взривни материали се извършват през деня или по изключение и през нощта, при наличие на добро и безопасно осветление.

    Чл. 53 . При товаренето опаковките с взривни материали се разполагат равномерно по целия под на транспортното средство и надеждно се укрепват така, че при транспортирането им да не могат да се разместват и да се удрят една в друга или в стените на транспортното средство.

    Чл. 54 . При транспортирането на взривни материали, които се разтоварват на части, всяка част се укрепва отделно, така че оставащият товар да не се размества при по-нататъшното транспортиране.

    Чл. 55 . (1) Товаренето или разтоварването на транспортните средства с взривни материали се извършва поединично. Натовареното транспортно средство се придвижва до мястото, определено за престояване, на разстояние не по-малко от 100 м от мястото на товаренето, след което се подава следващото транспортно средство.

    (2) При товаренето или разтоварването на взривни материали се вземат сигурни мерки против самоволното задвижване на транспортното средство.

    Чл. 56 . Получателят на взривни материали извършва оглед за установяване изправността на каросерията, люковете, вратите, ключалките и пломбите на транспортното средство в присъствието на лицето, отговарящо за охраната на взривните материали при превозването, за което се съставя приемно-предавателен документ.

    Чл. 57 . (1) При установяване на нарушение на целостта на каросерията, люковете, вратите и пломбите по тях, транспортното средство се отваря от комисия, която проверява наличността на взривните материали.

    (2) Ако се констатират повредени опаковки, те се пренасят за допълнителна проверка на безопасно място на разстояние най-малко 50 м от мястото на разтоварването.

    (3) В случаите на установяване на липси се съставя протокол и незабавно се уведомяват органите на МВР.

    (4) Взривните материали от повредените опаковки се поставят в изправни опаковки, върху които се нанасят необходимите означения – марка (тип) на взривните материали, номер на партидата, дата на производство, маса (количество) и др.

    Раздел III. Доставка на взривни материали до работните места

    Чл. 58 . Взривните материали се превозват с транспортни средства, отговарящи на изискванията на чл. 36 .

    Чл. 59 . (1) Взривните материали се доставят (превозват или пренасят) до работните места в стандартна опаковка или в раници, предназначени за тази цел.

    (2) При пренасянето на взривни материали с раници едно лице може да носи едновременно не повече от 10 кг взривни вещества и съответното количество средства за взривяване или не повече от 20 кг взривни вещества без средства за взривяване. Капсул-детонаторите се поставят в кутии, предназначени за тази цел.

    Чл. 60 . Взривните материали се пренасят до работните места от взривници или специално инструктирани лица под наблюдението на взривник, като ръководителят на взривни работи определя един от тях за отговорник.

    Чл. 61 . Взривни вещества, съдържащи нитроестери, при температура по-ниска от температурата на замръзването им се пренасят със специални топлинно изолиращи раници, ако продължителността на пренасянето е над 1 час.

    Чл. 62 . (1) При спускането или подемът на взривни материали с руднични подемни устройства се забранява присъствието на хора в клетката, освен придружаващите взривници.

    (2) При товарене, разтоварване и пренасяне на взривни материали в шахтата, в рудничния двор и над шахтовите сгради се допуска присъствието само на ангажираните с това взривници, магазинер на взривни материали, помощен персонал, сигналисти и охрана.

    (3) Доставката на взривни материали от шахтата до подземния склад се възлага на най-малко 2 души.

    Чл. 63 . (1) Спускането или подемът на взривни материали в шахтите се извършва само след като отговорникът за това уведоми сигналиста.

    (2) Опаковките със средствата за взривяване и взривните вещества от първа група се подреждат в клетката само в един ред, а останалите взривни вещества се подреждат в клетката до височината на вратите.

    (3) Взривните материали от различни групи се превозват самостоятелно.

    Чл. 64 . (1) Спускането и подемът на взривни материали no вертикални или наклонени шахти, както и в наклонени изработки се извършват със скорост не по-голяма от 2 м/сек за взривните вещества от първа група и средствата за взривяване, и със скорост не по-голяма от 4 м/сек – за останалите взривни материали.

    (2) При наклонени изработки взривните материали се превозват самостоятелно, в отделни вагонетки, при спазване изискванията на чл. 63, ал. 3 .

    (3) Машинистът е длъжен да пуска в движение и да спира подемната машина, лебедката или електролокомотива плавно и без тласъци.

    (4) При спускането и подема на взривните материали в забоя на изработките по ал. 1, могат да присъстват само лицата, заети с извършване на взривните работи, а при необходимост – и помпиерът.

    (5) Забранява се движението на хора по пътеходното отделение, когато се превозват взривни материали.

    Чл. 65 . (1) При доставка с вагонетки не се разрешава опаковките с взривни материали да излизат (стърчат) извън бордовете на вагонетките.

    (2) При спускане и подем в шахтите вагонетките с взривни материали се закрепват здраво към клетката.

    (3) При превозването на взривни материали с локомотиви се спазват следните изисквания:

    1. взривните материали се превозват самостоятелно, като в композицията не може да има вагонетки, натоварени с други товари; допуска се съвместното превозване на взривни вещества и средства за взривяване, когато те са в различни вагонетки и са разделени помежду си с 3 празни вагонетки;

    2. взривните материали от първа група и средствата за взривяване се превозват в закрити вагонетки с дървен кош, като опаковките се подреждат в един ред;

    3. между вагонетките с взривни материали и локомотива не може да има по-малко от 6 празни вагонетки;

    4. взривните материали с е придружават от взривник;

    5. лицата, ангажирани с превозването на взривни материали, с изключение на машиниста се намират във вагонетка за хора, която се закачва в края на композицията;

    6. скорост на движение не може да бъде по-голяма от 10 км/ч;

    7. забранява се превозването на електродетонатори с контактни електролокомотиви;

    8. забранява се всяко друго движение по пътя на композицията с взривни материали.

    Чл. 66 . При превозване на взривни материали във вагонетки за хора на всяка седалка може да има само един взривник с взривни материали.

    Чл. 67 . При прокарване на шурфове и кладенци спускането и подемът на взривни материали се извършва при спазване на следните условия:

    1. да има само един взривник на забоя;

    2. при използване на ръчен подем спускането или подема се осъществява от 2 работника;

    3. спускането или подемът се извършва със скорост не по-голяма от 1 м/сек;

    4. подемните устройства се оборудват със сигурно действащи спирачки, а прикачващите куки са със заключващи устройства.

    Чл. 68 . При труднопроходими пътища в границите на открити рудници и кариери се разрешава транспортирането на взривни материали от втора група да се извършва с верижни трактори и ремаркета, като ремаркетата имат дървени подове и капаци и са без устройства за саморазтоварване.

    Глава трета. СЪХРАНЯВАНЕ И ОТЧЕТ НА ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ

    Раздел I. Дългосрочно съхраняване на взривни материали

    Чл. 69 . Взривните материали се съхраняват в складове за взривни материали, обслужвани от специалисти с придобита правоспособност съгласно приложение № 1.

    Чл. 70 . Складовете за взривни материали отговарят на изискванията на Инструкцията за реда за съхраняване на взривни материали – приложение № 4.

    Чл. 71 . Защитата от атмосферно електричество (мълнии) на надземните складове за взривни материали се изпълнява съгласно изискванията на Инструкцията за мълниезащитата на складовете за взривни материали – приложение № 5.

    Раздел II. Съхраняване на взривни материали, доставени до работните места

    Чл. 72 . (1) Съхраняването на взривните материали, доставени до работните места, се допуска в количество не по-голямо от денонощната потребност за обекта.

    (2) В подземните въгледобивни рудници се разрешава съхраняването на взривните материали в количество, ненадвишаващо сменната потребност.

    Чл. 73 . (1) Доставените на работните места взривни материали се съхраняват в раници или стандартна опаковка, като взривните вещества и средствата за взривяване се поставят на различни места.

    (2) Взривните материали се съхраняват до електрически инсталации и съоръжения на разстояние не по-малко от:

    1. за електрически инсталации до 1000 V – 1 м;

    2. за електрически инсталации над 1000 V – 10 м.

    Чл. 74 . За доставените и заредените взривни материали се осигурява постоянно наблюдение или охрана. Това изискване не е задължително, когато взривните материали се съхраняват в подземни изработки и са в оборудвани за тази цел надеждно заключени метални сандъци, каси или контейнери.

    Чл. 75 . Допуска се необходимото за едно взривяване количество взривни материали да се съхранява в пределите на опасната зона, непосредствено преди зареждането им. Останалото количество се съхранява извън пределите на опасната зона.

    Чл. 76 . При взривни работи в населени места или промишлени строителни площадки се допуска предвиденото по проект количество взривни материали да се съхранява вътре или в близост до обекта, в който ще се извършват взривните работи, в охранявано помещение, определено от ръководителя на взривните работи за не повече от 24 часа.

    Чл. 77 . При прокарване на шахти, щолни и тунели взривните материали се съхраняват в укрития, навеси, будки или контейнери, разположени на разстояние не по-малко от 50 м от устието на щолнята, шахтата или тунела и от сградите и съоръженията на повърхността.

    Чл. 78 . (1) Забранява се съхраняването на взривни вещества в зарядни машини.

    (2) Допуска се престояване на взривни вещества в зарядни машини за не повече от 24 часа, ако взривните вещества и зарядните машини позволяват това.

    Чл. 79 . След завършване на взривяването неизразходваните взривни материали се връщат в склада за взривни материали.

    Раздел III. Ред за приемане, отпускане и отчитане на взривни материали

    Чл. 80 . Доставяните в склада взривни материали след проверка за наличността им се поставят в хранилища и се заприходяват в специална приходно-разходна книга въз основа на придружаващите ги документи.

    Чл. 81 . (1) В склада за взривни материали се води отчетност за приходите, разходите и наличността на взривните вещества и средствата за взривяване по видове, марки и типове.

    (2) Отчетността на взривните вещества, произведени в близост до или на мястото на употреба, се извършва по ред, определен от органите на МВР.

    Чл. 82 . В приходно-разходните книги за отчета на взривните материали не се допускат записвания с молив, зачертавания или изтривания. Поправките се извършват чрез изписване на нови цифри. На края на съответния лист всяка поправка се обяснява и заверява с подписа на лицето, извършило поправката.

    Чл. 83 . (1) В складовете за взривни материали се съхраняват съгласуваните с органите на МВР списък с подписите на лицата, имащи право да разрешават получаването на взривни материали, списък на лицата, имащи право да получават взривни материали, както и списък на лицата, имащи право да посещават склада за взривни материали.

    (2) Забранява се раздаването на взривни материали, когато документите са подписани от други лица, нефигуриращи в списъка.

    (3) Взривните материали се отпускат само на правоспособни взривници, включени в списъка на лицата, имащи право да получават взривни материали.

    Чл. 84 . Ръководителят на юридическото или физическото лице със заповед определя комисия за контрол, която извършва ежемесечни проверки за състоянието на отчетността, съхраняването и наличността на взривните материали.

    Чл. 85 . Броят на средствата за взривяване се проверява в преддверието на хранилището в отделна камера или вън от хранилището, при което средствата за взривяване се поставят на меки антистатични подложки.

    Глава четвърта. НАЧИНИ НА ВЗРИВЯВАНЕ

    Раздел I. Изготвяне на боевици и тяхното пренасяне

    Чл. 86 . (1) Боевиците се изготвят на мястото на взривните работи, в количество съгласно паспорта за пробивно-взривни работи.

    (2) При прокарване на шахти от повърхността боевиците се изготвят на повърхността, в специални будки или навеси, разположени на разстояние не по-малко от 50 м от устието на шахтата и сгради, съоръжения и надземни комуникации. На мястото на изготвянето не се разрешава да има повече от 5 кг взривно вещество.

    (3) При удълбаване на шахти се разрешава боевиците да се изготвят в специална камера, която се намира на разстояние не по-малко от 50 м от шахтата.

    Чл. 87 . (1) Преди поставяне на детонатора или детониращия шнур в патрона от взривно вещество, в него се изготвя гнездо с шило, изработено от материал, който не дава искри при удар и не взаимодейства с взривното вещество, като дърво, полимерни материали и др.

    (2) Гилзата на детонатора влиза изцяло във взривното вещество, като детонаторът надеждно се закрепва в патрона, а детониращият шнур, огнепроводният шнур, вълноводът или проводниците на електродетонатора заедно се привързват с краищата на обвивката. При използването на електродетонатор може закрепването да се осъществи и чрез направена примка от проводниците му.

    Чл. 88 . (1) При изготвянето на боевици от пресовани взривни вещества се използват само такива взривни вещества, които имат необходимите за целта отвори или гнезда.

    (2) Забранява се разширяване, удълбаване и пробиване на отвори или гнезда в пресовани взривни вещества.

    Чл. 89 . (1) За работа в оводнени условия се използват боевици от водоустойчиви или водоизолирани взривни материали.

    (2) При водоизолиране на боевици с горещи състави температурата им не може да надвишава 60° С.

    (3) Забранява се при изолиране на боевици с помощта на метални обвивки запояването или заваряването им след поставянето на взривен материал в тях.

    Чл. 90 . (1) При взривяване на заряди с детониращ шнур краят му, който се вкарва в боевика, се завързва на възел или се удвоява.

    (2) Разрешава се при патрони с хартиена или друга мека обвивка както и при пресовани взривни вещества, част от детониращия шнур да се намотава около боевика.

    Чл. 91 . (1) Забранява се съхраняването на боевици.

    (2) От неизползваните боевици се отстраняват (изваждат) средствата за взривяване или детониращият шнур, като взривните материали могат да се използват повторно.

    (3) При невъзможност да се отстранят средствата за взривяване или детониращият шнур, неизползваните боевици се унищожават.

    Чл. 92 . При дублиране на взривната мрежа се използват средства за взривяване от един и същи тип и степен на закъснение, поставени в боевика.

    Чл. 93 . Боевиците се пренасят по реда за пренасяне на средствата за взривяване в раници или специални сандъци, като общата им маса не може да е по-голяма от 10 кг. Боевиците се поставят вертикално в един ред.

    Чл. 94 . (1) Боевиците се спускат в шахтата с помощта на подемния съд, като скоростта на спускане не може да превишава 1 m/s, а при спускане по направляващи – 2 м/сек.

    (2) Забранява се спускането на боевици със самообръщащи се и разтоварващи се откъм дъното подемни съдове.

    (3) Боевиците се спускат отделно от взривното вещество в количество, необходимо за едно взривяване. Спускането се извършва при отсъствие на хора в подемния съд.

    Раздел II. Взривяване с капсул детонатор и огнепроводен шнур (огнево взривяване)

    Чл. 95 . (1) Взривяване с капсул детонатори огнепроводен шнур (огнево взривяване) се разрешава само в случаите, в които не може да бъде използван друг начин на взривяване.

    (2) Забранява се огневото взривяване:

    1. при взривни работи в подземни условия;

    2. при взривяване на повече от един сондажен заряд;

    3. при взривяване на заряди, покрити с предпазни приспособления;

    4. при прострелване на сондажи и взривни дупки;

    5. когато оттеглянето на взривника е затруднено.

    Чл. 96 . (1) Отрязъците от огнеповоден шнур се изготвят с дължина, която осигурява достатъчно време за запалването на всички отрязъци и за отдалечаване на взривниците на безопасно разстояние или в укритие, без използване на превозни средства.

    (2) Дължината на най-късия отрязък от огнеповоден шнур не може да бъде по-малка от 1 м, с изключение на случаите по чл. 343, ал. 2 и чл. 358, ал. 2 .

    (3) Дължината на контролния отрязък от огнепроводен шнур трябва да е с 0,6 м по-малка от най-късия отрязък огнепроводен шнур, с изключение на случаите по чл. 376, ал. 3 .

    (4) Огнепроводният шнур трябва да излиза от взривната дупка или сондажа не помалко от 0,25 м.

    Чл. 97 . Присъединяването на огнепроводния шнур към капсул детонатора се извършва съгласно Инструкцията за присъединяване на огнепроводни шнурове към капсул детонатори – приложение № 6.

    Чл. 98 . Забранява се едновременната употреба на огнепроводни шнурове от различни марки, от различни производители и от различни партиди.

    Чл. 99 . Забранява се употребата на огнеповоден шнур с дължина по-голяма от 10 м. При дължина по-голяма от 4 м отрязъците от него се дублират и се запалват едновременно.

    Чл. 100 . Забранява се прегъването, усукването и навиването на огнепроводния шнур в заряда от взривно вещество и извън него.

    Чл. 101 . При огнево взривяване един взривник може да запали не повече от 12 отрязъка огнепроводен шнур.

    Чл. 102 . (1) При едновременно запалване на повече от 4 отрязъка огнепроводен шнур за контрол на времето се употребява контролен отрязък от огнепроводен шнур.

    (2) При завършване горенето или при изгасване на контролния отрязък или отрязъка за запалване на огнепроводния шнур взривникът прекратява по-нататъшното запалване на отрязъците от него и се отдалечава на безопасно разстояние или в укритие.

    Чл. 103 . (1) Огнепроводните шнурове се запалват само с помощта на отрязък от огнепроводен шнур с дължина, равна на контролния отрязък, нарязан косо на оста през определено разстояние (миче) или със специални приспособления, като патрони за единично или групово запалване и др.

    (2) Огнепроводният шнур може да се запалва с кибрит само при взривяване на един заряд.

    Чл. 104 . (1) Когато има отказ и или при неувереност в точността на изброените взривове, приближаването към мястото на взривяване се разрешава не по-рано от 20 мин, считано от момента на взривяване на последния заряд.

    (2) При липса на отказ и към мястото на взривяване се отива не по-рано от 5 мин.

    Раздел III. Взривяване с детониращ шнур

    Чл. 105 . (1) Забранява се употребата на детониращ шнур от различни производители и от различни марки в една и съща взривна мрежа.

    (2) Изискването по ал. 1 не се отнася за отрязъците детониращ шнур към закъснителите за детониращ шнур.

    Чл. 106 . Детониращият шнур се реже с остър режещ инструмент (нож) в една посока върху дървена подложка или с други допуснати за целта средства.

    Чл. 107 . (1) Отрязъците от детониращ шнур се съединяват помежду си само по начините, посочени от производителя в инструкцията за употреба.

    (2) Съединяването чрез допиране се извършва на дължина не по-малка от 0,10 м, като детониращите шнурове плътно се допират един до друг. Свързването се осъществява с изолационна лента изолирбанд, канап или с помощта на специални приспособления.

    Чл. 108 . (1) Детониращият шнур се съединява със средствата за взривяване на 0,100,15 м от края на шнура, като дъното на гилзата на детонатора сочи посоката на разпространение на детонацията.

    (2) Свързването се извършва по чл. 107, ал. 2 , като средствата за взривяване се допират плътно до детониращия шнур.

    Чл. 109 . Към магистралния детониращ шнур разклоненията се присъединяват така, че началото на разклонението да е срещу посоката на разпространение на детонация и ъгълът между тях, измерен от страната на началото на разклонението, да е по-голям от 90°.

    Чл. 110 . При полагане на взривната мрежа от детониращ шнур не се допуска прегъване и усукване на детониращия шнур. При пресичането (кръстосването) на детониращите шнурове между тях се поставя слой от почва, пясък или друг подходящ материал с дебелина не по-малка от 0,15 м.

    Чл. 111 . Началното иницииране на взривната мрежа от детониращ шнур може да се извърши с капсул детонатор, електродетонатор или друго средство за взривяване при спазване изискванията за съответното взривяване.

    Чл. 112 . При дублиране на взривната мрежа от детониращ шнур основната и дублиращата мрежа се взривяват едновременно с едно или няколко средства за взривяване, от един и същи тип и степен на закъснение, свързани заедно.

    Чл. 113 . (1) Закъснителите за детониращ шнур се подготвят и присъединяват към взривната мрежа от детониращ шнур съгласно инструкцията за употребата им.

    (2) Забранява се присъединяването на закъснители за детониращ шнур директно към взривната мрежа от детониращ шнур с помощта на клещи и други притискащи приспособления.

    Раздел IV. Взривяване с електродетонатор (електрическо взривяване)

    Чл. 114 . Забранява се употребата на електродетонатори с безопасен ток по-малък от 0,4 А.

    Чл. 115 . Забранява се в една u съща електровзривна мрежа да се използват електродетонатори с различна електрическа устойчивост и от различни производители.

    Чл. 116 . (1) Забранява се използването на електрическо взривяване при наличие на блуждаещи токове, токове на утечка и в близост до електросъоръжения, кабели и други източници на електроенергия и опасни електромагнитни излъчвания без провеждане на допълнителни мерки за безопасност като изключване на ел.захранването, измерване нивото на блуждаещите и токовете на утечка, използване на електродетонатори с висока електрическа устойчивост и др.

    (2) При електрическо взривяване във високопланински райони, над 1400 м надморска височина, се използват електродетонатори с висока електрическа устойчивост.

    Чл. 117 . (1) Преди употребата на електродетонатори се проверява омическото им съпротивление и при наличието на електродетонатори със стойност на съпротивлението различно от посоченото в стандарта, те се отделят, бракуват и унищожават по установения ред.

    (2) Съпротивлението на електродетонаторите се проверява от взривници или магазинери на склад за взривни материали в специално съоръжени помещения. При тази операция при един взривник (магазинер) не се разрешава да има повече от 100 електродетонатори. Проверяваните електродетонатори се поставят в метална тръба или зад дървена преграда с дебелина не по-малко от 0,10 м.

    (3) Разрешава се използването и на стендове или устройства за определяне омическото съпротивление на електродетонатори, допуснати до употреба за тази цел.

    (4) Проводниците на електродетонаторите, които са със зачистени краища, след проверката се съединяват "накъсо" и в това положение остават през цялото време до момента на присъединяването им към електровзривната мрежа.

    (5) При гарантирано качество на омическото съпротивление, установено чрез проверката на не по-малко от три партиди, се допуска да се проверяват 20% от следващите партиди. При установяване на отклонения от посоченото в стандарта съпротивление се проверяват всички електродетонатори от партидата.

    Чл. 118 . (1) Проверката на електродетонаторите и на електровзривната мрежа се извършва само с уреди (омметри), даващи на клемите ток със сила не по-голяма от 50 мА и допуснати до употреба за тази цел.

    (2) Уредите по ал. 1 се проверяват в срокове, определени в техническия паспорт, но не по-рядко от един път в годината, както и при смяна на батериите и при нарушения в конструкцията и корпуса.

    (3) Проверката по ал. 2 се извършва от упълномощена лаборатория.

    Чл. 119 . При работа с електродетонатори се забранява опъването на проводниците, като гилзата на електродетонатора се държи в дланта.

    Чл. 120 . (1) За магистрални проводници се използват стандартни проводници с многожични медни жила със сечение не по-малко от 0,75 мм 2 с каучукова или пластмасова изолация. Изправността на магистралните проводници се проверява преди всяко взривяване.

    (2) За удължителни проводници се използват стандартни проводници с едноличния или многожични жила, с каучукова или пластмасова изолация и със сечение не по-малко от 0,5 мм 2 .

    (3) Токопроводимостта на електровзривната мрежа се осъществява от два изолирани проводника. Забранява се използването на вода, земя, релси, въжета и др. за втори проводник, с изключение на случаите по чл. 332, ал. 1 при използване на каротажен кабел, оплетката на който се използва за втори проводник.

    Чл. 121 . Електродетонаторите се взривяват с помощта на уреди за взривяване, осигуряващи постоянен ток със сила и енергия на импулса не по-малки от определените за съответния тип електродетонатори в стандарта или инструкцията за употреба.

    Чл. 122 . Магистралните проводници се присъединяват директно към клемите на уреда за взривяване, без да се използват допълнителни проводници.

    Чл. 123 . (1) Уредите за взривяване, предназначени за работа в рудници, опасни по метан и въглищен прах, се проверяват не по-рядко от един път на шест месеца и след всеки ремонт, смяна на батериите или нарушения в конструкцията и корпуса.

    (2) Останалите уреди за взривяване се проверяват не по-рядко от един път в годината, след всеки ремонт и при нарушения в конструкцията и корпуса.

    (3) Проверките по ал. 1 и 2 се извършват от упълномощена лаборатория.

    Чл. 124 . (1) Преди употреба уредите за взривяване се проверяват с допуснати за тази цел специални устройства, които са в комплектовката на уредите за взривяване. При рудници, опасни по газ и прах, проверката се извършва на повърхността.

    (2) Забранява се проверката на уредите за взривяване чрез даване на клемите им "накъсо".

    Чл. 125 . (1) Всички електросъоръжения, кабели, контакти и други захранващи проводници, намиращи се в пределите на опасната зона, където се монтира електровзривната мрежа, се изключват от момента на изготвянето на боевиците до завършване на взривяването.

    (2) Забранява се движението на контактни електролокомотиви в района на взривяването по време на зареждането, монтирането на електровзривната мрежа и взривяването на зарядите.

    Чл. 126 . До момента на взривяването ключът или ръкохватката (манивелата) от уреда за взривяване трябва да бъде при ръководителя на взривните работи или взривника, който ще извърши взривяването.

    Чл. 127 . (1) Електровзривната мрежа се монтира след като завърши зареждането и се постави забивката.

    (2) Забранява се монтирането на електровзривната мрежа в посока от уреда за взривяване към зарядите.

    (3) Краищата на проводниците на монтираната част от електровзривната мрежа се свързват "накъсо" до присъединяването им към проводниците на следващата част на електровзривната мрежа.

    (4) Забранява се присъединяването на проводниците от монтираната част на електровзривната мрежа към следващите проводници, докато срещуположните им краища не бъдат свързани "накъсо".

    (5) Краищата на магистралните проводници на електровзривната мрежа се свързват "накъсо" до присъединяването им към клемите на уреда за взривяване.

    Чл. 128 . Не се допуска съприкосновение на електровзривната мрежа (електродетонатора и проводници) с шини, тръби, релси, електросъоръжения и други токопроводими части.

    Чл. 129 . Съединенията (свръзките на проводниците ), вкл. и на електродетонаторите, се изграждат добре почистени, здраво свързани и обвити с изолирбанд, изолационен шлаух или специални приспособления.

    Чл. 130 . (1) Общото съпротивление на цялата електровзривна мрежа се изчислява, а след това се измерва непосредствено преди взривяването. Измерването се извършва от мястото за взривяване, след като всички хора се изтеглят на безопасно разстояние или в укритие.

    (2) Ако фактически измереното и изчисленото съпротивление на електровзривната мрежа се различават с повече от 10 %, необходимо е да се отстранят неизправностите (непочистени краища на жилата на проводниците, лоши връзки, нарушение на изолацията, утечки на ток, несвързани проводници и др.).

    (3) Общото съпротивление на електровзривната мрежа, измерено или изчислено с 10 % завишение не може да надвишава съпротивлението, което уредът за взривяване може да преодолее за съответния клас електродетонатори и схема на взривяване.

    Чл. 131 . (1) Взривникът може да излезе от укритието не по-рано от 5 мин след взривяването, като откачи от уреда за взривяване и свърже "накъсо" магистралните проводници и вземе със себе си ключа или ръкохватката от уреда за взривяване.по чл.

    (2) Разрешава се на взривника да отиде до мястото на взривяване само след пълното проветряване, но не по-рано от 15 мин след взривяването.

    Чл. 132 . Ако след подаването на импулса от уреда за взривяване не се получи взривяване, взривникът е длъжен да откачи магистралния проводник от уреда за взривяване и да свърже краищата му накъсо, да вземе в себе си ключа или ръкохватката от уреда за взривяване, след което да изясни причините за отказа. В този случай до мястото на взривяване може да се отиде не по-рано о т 10 мин, независимо от типа на използваните електродетонатори.

    Раздел V. Взривяване с неелектрически системи (капсул детонатори вълновод)

    Чл. 133 . При използване на неелектрически системи за взривяване (капсул детонатори вълновод) се спазват изискванията на този правилник и на инструкцията за употребата им.

    Чл. 134 . (1) Забранява се разхерметизирането чрез рязане, пробождане, и др. на вълноводите и употребата им след разхерметизиране.

    (2) Забранява се употребата на елементи от неелектрическа система с видими дефекти.

    Чл. 135 . (1) Елементите на неелектрическата система се съхраняват в оригинални опаковки на производителя.

    (2) Допуска се използването и съхраняването на елементи от разхерметизирани опаковки в срок не по-голям от посочения в инструкцията за употреба.

    Чл. 136 . Забранява се удължаването на вълноводите, които се поставят в сондажи и взривни дупки.

    Чл. 137 . Преди инициирането на неелектрическата система ръководителят на взривните работи или негов заместник извършва оглед на елементите и тяхното свързване съгласно паспорта за пробивно-взривни работи и отстранява установените неизправности.

    Чл. 138 . Забранява се притискането на елементите от неелектрическата система с твърди и остри предмети.

    Чл. 139 . (1) Началното иницииране на неелектрическата система се извършва съгласно инструкцията за употребата и.

    (2) Допуска се началното иницииране на неелектрическата система да се извършва с капсул детонатор или електродетонатор, като съединяването се извършва на 0,10-0,15 м от края на вълновода, при спазване на останалите изисквания по чл. 108 .

    Раздел VI. Други начини за взривяване

    Чл. 140 . При използване на други средства за взривяване се спазват освен изискванията на този правилник и изискванията за безопасна работа, съхраняване и унищожаване, посочени от производителя.

    Глава пета. БЕЗОПАСНИ РАЗСТОЯНИЯ

    Чл. 141 . Параметрите на взривните работи, осигуряващи безопасност на хора, съоръжения и сгради от вредното въздействие на взрива, се определят съгласно Инструкцията за определяне на безопасните разстояния при взривните работи приложение № 7.

    Чл. 142 . (1) Разстоянието между хранилищата и откритите площадки за съхраняване на взривни материали се определят така, че да се изключва възможността за предаване на детонация от един към друг заряд (хранилище, фигура).

    (2) Разстоянията по ал. 1 се определят по НУППССВВОБ.

    Чл. 143 . Безопасните разстояния за хора не могат да бъдат по-малки от посочените в таблица 1. Табл. 1 Вид и методи навзривните работи Минимално допустим радиус на опасната зона, м 1 2 Взривяване на земната повърхност 1. При открити заряди 300(1) 2. При заряди във взривна дупка 200(2) 3. При заряди в сондажи при диаметър: – до 110 mm 300(2) – от 110 до 250 mm 500(2) – над 250 mm по проект 4. При камерни заряди по проект Изкореняване на пънове 200 III. Прокарване на защитни ивици в почвата при борба с горски пожари 100 IV. Удълбаване на дъна по проект V. Взривни работи по лед 1. При взривяване на ледена покривка 100 2. При взривяване на ледени натрупвания (задръствания) 200 VI. Взривни работи по метал 1. На място или на полигони 1500 2. При взривяване в яма 30 3. При взривяване на горещи метали 30 4. При щамповане във воден басейн 25 5. При взривно заваряване (пликиране) 100 VII. Събаряне на сгради и съоръжения 100 VIII. Раздробяване на фундаменти 1. На открито 100 2. В помещения по проект I X. Взривни работи на строителни площадки по проект X. Прострелване на взривни дупки за котлови заряди 50 XI. Прострелване на сондажи за котлови заряди 150 XII. Торпедиране и перфориране на нефтени и газови сондажи 50(3) XIII. При взривни работи за сеизмично проучване: 1. В шурфове 100 2. В сондажи 30 XIV. Други методи по проект Забележки:

    1. Масата на заряда не може да превишава 10 кг. При по-голяма маса на заряда минимално допустимият радиус се определя по проект.

    2. При взривяване на склонове по направление надолу, радиусът на опасната зона трябва да бъде увеличен 1,5 пъти. Радиусът на опасната зона е оказан при взривяване със завивка.

    3. Радиусът на опасната зона при торпедиране и перфориране на сондажи може да бъде намален на 20 м след спускането на апарата в сондажа на дълбочина повече от 50 м.

    Глава шеста. УНИЩОЖАВАНЕ НА ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ

    Раздел I. Общи положения

    Чл. 144 . (1) Разрешава се взривните материали да се унищожават чрез взривяване или чрез изгаряне.

    (2) Допуска се и унищожаването (неутрализирането) на взривни вещества по химически начини, което се извършва по проект.

    (3) За унищожаване на всеки конкретен тип взривен материал се избира най-подходящият начин, посочен в инструкцията за употребата му.

    Чл. 145 . (1) Взривните материали се унищожават след бракуване при спазване изискванията за взривна и пожарна безопасност и опазване на околната среда.

    (2) Бракуването на взривните материали се извършва с отделен протокол.

    Чл. 146 . (1) В протокола за унищожаване на взривните материали се посочват количеството, марката (типът) на взривния материал, причините за бракуване и начинът за унищожаването им. Протоколът се изготвя в 3 екземпляра – по един за завеждащ склада за взривни материали, счетоводството и органите на МВР.

    (2) Взривните материали се унищожават от взривници под ръководството на ръководителя на взривните работи.

    Чл. 147 . (1) Площадката за унищожаване на взривните материали се изгражда на безопасно разстояние, определено съгласно разпоредбите на глава пета, но не по-малко от 1000 м от населени места, промишлени и строителни площадки или складове за взривни материали.

    (2) Площадката и 10 м около нея се разчистват от горими материали.

    Чл. 148 . (1) За хората, които участват в унищожаването на взривни материали, се осигурява укритие по чл. 310, ал. 3 .

    (2) Когато няма укритие, хората се отдалечават извън границите на опасната зона.

    Чл. 149 . Забранява се съвместното унищожаване на взривни материали от различните групи по чл. 17 .

    Раздел II. Унищожаване чрез взривяване

    Чл. 150 . (1) Чрез взривяване се унищожават капсул-детонатори, електродетонатори, закъснители за детониращ шнур и други средства за взривяване, прострелващи взривни апарати, взривни вещества и детониращи шнурове, които не са загубили детонационните си качества, както и ексудирали нитроестерни взривни вещества.

    (2) Ексудирали нитроестерни взривни вещества се унищожават заедно с опаковката.

    Чл. 151 . Количеството взривни материали, което може да се унищожи наведнъж чрез взривяване, се определя за всеки конкретен случай съобразно местните условия и според изискванията на глава пета.

    Чл. 152 . Взривните материали, които ще се унищожават на части (на няколко пъти), се разполагат зад прикритие или на безопасно разстояние от мястото на взривяване съгласно изискванията глава пета.

    Чл. 153 . (1) Взривните материали се взривяват чрез електродетонатори или с неелектрически системи и с помощта на боевици от годни взривни вещества.

    (2) Огневият начин за взривяване при унищожаване на взривни материали се допуска по изключение.

    Чл. 154 . При понижена детонационна способност на унищожаваните взривни материали те се взривяват в ями, като боевиците се поставят непосредствено върху взривните материали и ямите се засипват с пясък или пръст. По същия начин се унищожават и закъснителите за детониращ шнур, средствата за взривяване и прострелващите взривни апарати.

    Чл. 155 . След завършване на унищожаването лицата, които са го извършили, проверяват за остатъци от взривни материали. При наличие те се събират и унищожават.

    Раздел III. Унищожаване чрез изгаряне

    Чл. 156 . (1) Изгарянето на взривни материали се разрешава при подходящи метеорологични условия.

    (2) Забранява се изгарянето на взривни материали при валежи, вятър, мъгла и намалена видимост.

    Чл. 157 . (1) Чрез изгаряне се унищожават огнепроводни шнурове, патрони за групово или единично запалване на огнепроводни шнурове, взривни вещества, загубили детонационните си свойства, вълноводи, барути, пиротехнически състави и изделия от тях.

    (2) Забранява се унищожаването чрез изгаряне на капсул детонатори, електродетонатори, закъснители за детониращ шнур и други средства за взривяване.

    Чл. 158 . (1) Взривните вещества, огнеповодните шнурове, патроните за групово или единично запалване на огнепроводни шнурове и пиротехническите изделия се изгарят поотделно върху клади от горими материали, при което на всяка клада могат да се изгарят не повече от 10 кг. Патроните от взривни вещества се разстилат на кладата в един ред така, че да не се допират.

    (2) При изгаряне на димни или бездимни барути и пиротехнически състави те се разстилат на пътеки не по-широки от 0,30 м при дебелина на слоя не повече от 0,10 м и разстояние между тях не по-малко от 5 м. Разрешава се едновременно да се запалят не повече от 3 пътеки.

    Чл. 159 . Забранява се изгарянето на взривни материали в тяхната опаковка.

    Чл. 160 . Преди изгарянето им взривните вещества се проверяват за средства за взривяване и при наличие на такива те се отстраняват.

    Чл. 161 . Безопасните разстояния при изгаряне на взривни материали се определят по същия начин, както при взривяването на такива количества съгласно изискванията на глава пета.

    Чл. 162 . (1) За подпалване на кладата от подветрената страна се прокарва огнепроводен шнур или пътека от лесно запалими материали (талаш, сухи храсти, хартия) с дължина най-малко 5 м.

    (2) Подпалването са извършва само след завършване на подготвителните работи и оттеглянето на хората на безопасно разстояние или в укритие. След запалване на огнеповодния шнур или пътеката взривникът незабавно отива в укритието или на безопасно място.

    Чл. 163 . (1) Кладата се изгражда с достатъчен обем, за да не се налага добавянето на горивен материал по време на изгарянето на взривните материали.

    (2) Приближаването към мястото на унищожаване се разрешава след изгарянето на взривните материали и кладата.

    Чл. 164 . След изгарянето взривникът проверява за неизгорели взривни материали, като разравя пепелта с дървена лопата или гребло, събира остатъците и ги изгаря допълнително.

    Чл. 165 . Към изгаряне на следващите взривни материали се пристъпва само след като се установи, че на площадката няма остатъци от взривни материали и огън от предишното изгаряне и че площадката е напълно изстинала.

    Раздел IV. Използване или унищожаване на опаковката на взривни материали

    Чл. 166 . (1) Опразнената опаковка се преглежда и почиства грижливо от остатъци от взривни вещества.

    (2) Дървената опаковка от взривни вещества, съдържащи нитроестери, се проверява и за наличие на следи от ексудат и се измива с алкален разтвор при наличие на такива.

    (3) Преди всяко изнасяне от склада опаковката се проверява за останали в нея взривни материали.

    Чл. 167 . Негодната за повторна употреба опаковка (с остатъци по нея от взривни вещества, с нарушена цялост и др.) се унищожава чрез изгаряне при спазване изискванията на тази глава.

    Дял втори. ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ВЗРИВНИ РАБОТИ

    Глава първа. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 168 . (1) Всички юридически и физически лица, които извършват взривни работи, задължително имат ръководител на взривни работи.

    (2) За производства, при които взривните работи са неразделна част от технологията на работата, ръководител смените, началник участъците (цеховете) задължително имат правоспособност – ръководител взривни работи.

    Чл. 169 . (1) Взривните работи се извършват по проект или по паспорт.

    (2) При технологични (повтарящи се) взривявания всяко от тях се извършва по паспорт, съставен на базата на проекта и отчитащ конкретните условия.

    (3) Когато условията се повтарят, паспортът е типов.

    (4) При единични взривявания за строителни работи (изкопи за кладенци, септични ями, гаражи, основи и други подобни) се допуска взривни работи да се извършват по паспорт, предвиждащ и необходимите мерки за безопасност.

    Чл. 170 . (1) Проектите и паспортите за взривни работи се разработват съгласно Инструкцията за разработването на проекти и паспорти за пробивно-взривни работи приложение № 8.

    (2) В проектите за взривни работи във високопланински райони при наличие на блуждаещи токове, във водоеми, при масиви с високи температури, при гасене на пожари и специални взривни работи, се определят и специфични мерки за безопасност.

    Чл. 171 . Преди започване на взривните работи се установява границата на опасната зона, като тя се обозначава на местността със знаци (флагове, табели, ленти, въжета и др.).

    Чл. 172 . (1) По време на взривни работи границите на зоната се охраняват от помощен персонал за взривни работи или специално инструктирани работници.

    (2) При взривни работи на повърхността всеки пост се намира в зрителното поле на съседния пост. При невъзможност за пряка визуална връзка постовете на отцеплението се осигуряват с радиовръзка или друга техническа връзка.

    (3) При подземни взривни работи подстъпите към забоя, където се извършват взривни работи, се поемат под охрана преди началото на зареждането.

    (4) В изработки, по които се насочват токсичните газове от взрива, не се поставят постове, а те се преграждат с дъски и с надпис се забранява влизането в тях. След завършване на взривяването и пълното проветряване на изработките надписът и преграждението се свалят.

    Чл. 173 . Хората в близост до охраняемата зона своевременнно се уведомяват за предстоящите взривни работи, мястото и времето на извършването им, границите на опасната и охраняемата зона, използваните сигнали, тяхното значение и поведението на хората при подаването им.

    Чл. 174 . (1) При извършване на взривни работи задължително се използват разбираеми звукови или светлинни сигнали, с които се запознават всички лица на обектa. Начините за подаване на сигналите и тяхното предназначение се определят в проекта.

    (2) Сигналите се подават от взривника, старши взривника или от ръководителя на взривни работи в следния ред:

    1. първи сигнал – "предупредителен"; той се подава при подготовката на боевиците като след този сигнал всички лица, които не са заети с взривни работи, се оттеглят зад границата на охраняемата зона или в безопасно укритие; постовете на отцеплението заемат местата си и не допускат влизането в охраняемата зона.

    2. вторият сигнал – "боен"; той се подава след пълна готовност за подаване на началния импулс за взривяване на взривната мрежа;

    3. трети сигнал – "отбой"; той се подава след окончателното завършване на взривяването, проветряването и проверката на мястото на взривяване.

    Чл. 175 . Сондажите и взривните дупки се проверяват преди зареждането им за съответствието им с паспорта за пробивно-взривни работи.

    Чл. 176 . При зареждане се използват шомполи, изготвени от дърво или друг антистатичен материал, недаващ искри при удар или триене.

    Чл. 177 . (1) Боевикът се поставя така, че дъното на гилзата на детонатора (капсул детонатора, електродетонатора) да сочи посоката на разпространение на детонацията.

    (2) Боевикът се поставя пръв или последен (задно или предно иницииране) във взривната дупка. Забранява се междинното му поставяне.

    Чл. 178 . (1) Забранява се спускането на боевика чрез огнепроводен шнур.

    (2) При спускане с други средства за взривяване не се разрешава масата на боевика да е по-голяма от:

    1. при взривяване с електродетонатор – 2 кг;

    2. при взривяване с неелектрически системи – 5 кг;

    3. при взривяване с детониращ шнур – 15 кг.

    Чл. 179 . (1) Боевиците се поставят внимателно без удари и сътресения.

    (2) Забранява се уплътняването на боевиците при зареждането, удрянето им с шомпола, както и свободното им пускане.

    (3) Забранява се пробутването и пробиването с шомпола на заседнали боевици. Те се взривяват заедно с останалите заряди.

    Чл. 180 . Забранява се издърпването и тегленето на огнепроводен шнур, детониращ шнур, вълновод и проводниците на електродетонатор, поставени в заряди във взривни дупки, сондажи и др.

    Чл. 181 . (1) Забранява се използването на едрозърнести или горими материали за забивка.

    (2) Забивката се поставя внимателно, като първите порции от нея са малки и се следи да не се уплътняват силно.

    (3) При поставяне на забивката детониращият шнур, огнепроводният шнур, проводниците на електродетонаторът или вълноводът не трябва да бъдат обтегнати.

    Чл. 182 . Забранява се поставянето в заряда на свободни (извън боевика) капсул детонатори, електродетонатори или други средства за взривяване.

    Чл. 183 . (1) Забранява се по време на гръмотевична буря извършването на взривни работи на земната повърхност.

    (2) Ако взривната мрежа е монтирана преди настъпването на бурята, взривяването се извършва незабавно, а при невъзможност за това работите се прекратяват и всички се отдалечават зад границите на опасната зона, която се охранява.

    Чл. 184 . (1) Забранява се извършването на взривни работи на земната повърхност при намалена видимост на мястото за взривяване и опасната зона (при виелица, гъста мъгла и др.).

    (2) При наличие на мъгла взривни работи се допускат при допълнителни мерки, осигуряващи необходимата безопасност (усилени постове на отцеплението, радиовръзка и други в зависимост от конкретните условия).

    Чл. 185 . Зареждането на височина по-голяма от 2 м се извършва с помощта на съоръжения и приспособления, изключващи падането на взривника.

    Чл. 186 . При взривяване на взривни дупки или открити заряди за раздробяване на негабарити по развала на взривената маса взривната мрежа се изгражда само отгоре надолу.

    Чл. 187 . (1) Забранява се използването на "пикси" от взривни дупки за пробиване на нови взривни дупки и за ново зареждане, независимо от това дали в тях има или няма взривно вещество.

    (2) При пробиване в близост до "пикси" в тях се поставя шомпол за определяне направлението на дупката и предотвратяване пропадането на бургията в тях.

    Чл. 188 . (1) Работата след извършване на взривни работи се възобновява само след разрешение на ръководителя на взривните работи или началника на смяната след като те са установили, че работното място е безопасно.

    (2) Получените след взривяването скални навеси, козирки, увиснали дървета, опасни пукнатини и скални късове се отстраняват под ръководството на ръководителя на взривните работи или началника на смяната. При невъзможност за бързото им отстраняване мястото се огражда и сигнализира с предупредителни табели и знаци.

    (3) Намерените остатъци от взривни материали се събират и унищожават по установения ред.

    Глава втора. МЕХАНИЗАЦИЯ НА ВЗРИВНИТЕ РАБОТИ

    Раздел I. Стационарно приготвяне на взривни вещества в близост до мястото на употреба

    Чл. 189 . (1) Площадките за стационарно приготвяне на взривни вещества в близост до мястото на употребата им се изграждат съгласно Правилника за прилагане на закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите ( ППЗКВВОБ – обн., ДВ, бр. 45 от 1968 г.; изм., бр. 95 от 1981 г., бр.68 от 1988 г., бр. 101 от 1993 г. и бр. 79 от 1996 г.) и НУППССВВОБ.

    (2) Взривни вещества се приготвят съгласно стандартизационните документи и утвърдената техническа документация.

    Чл. 190 . Местата за складиране на течните въглеводородни горива се изграждат така, че да не позволяват изтичане на горивата.

    Чл. 191 . Сградата за смесване на взривни вещества се проветрява така, че съдържанието на токсичните и взривоопасните вещества да е под пределно допустимите концентрации.

    Чл. 192 . (1) Технологичното оборудване се изгражда с конструкция, която не допуска уплътняване, претоварване, задръстване и попадане на странични материали.

    (2) Технологичното оборудване се изгражда с конструкция, която позволява редовно и периодично промиване, почистване, разглобяване и проверка.

    (3) Електрическите двигатели се осигуряват с подходяща защита срещу претоварване.

    (4) Всички лагери и задвижващи възли се монтират извън смесителя и се защитават от натрупване на прах.

    Чл. 193 . Съоръженията за смесване, патрониране, опаковане и съхраняване на взривни вещества се изработват от материали, съвместими със състава на взривната смес.

    Чл. 194 . Производствените и спомагателните съоръжения се заземяват съгласно Правилника за устройство на електрическите уредби.

    Чл. 195 . (1) Местата и сградите за товарене, смесване, прехвърляне и опаковане на взривни вещества или на техните компонентите задължително се обезопасяват.

    (2) Визуална проверка на смесващите, транспортните и електрическите съоръжения се прави ежедневно и се отразява в специален дневник.

    (3) Помещенията и външните повърхности на съоръженията ежедневно се почистват от окислители, горива, сенсибилизатори и др. Взривоопасните отпадъци се почистват, събират и унищожават по определен ред.

    (4) Празният амбалаж ежедневно се изнася и се съхранява или се унищожава по безопасен начин.

    Чл. 196 . (1) Забранява се пушенето, използването на открит огън или внасянето на огнестрелно оръжие, кибрит и други запалителни средства в сградите с взривоопасни материали.

    (2) Пространството около сградите с взривоопасни материали, резервоарите за горивото и бункерите (местата) за съхраняването им периодично се почистват от храсти, суха трева, листа и други горими материали на разстояние не по-малко от 5 м.

    Чл. 197 . Люковете на бункерите се затварят плътно и се заключват.

    Чл. 198 . Използваните при производството метални прахове (алуминий и др.) се поддържат сухи и се съхраняват в стандартна опаковка или в контейнери, бункери и др., устойчиви на атмосферни въздействия.

    Чл. 199 . Окислителите и горивата се съхраняват отделно при спазване изискванията на нормативните документи.

    Чл. 200 . Сбитите окислители се раздробяват по механичен начин в съответствие с утвърдената за целта технология.

    Раздел II. Механизирано зареждане

    Чл. 201 . (1) Механизираното зареждане на взривни вещества се извършва със зарядни машини или устройства, допуснати до употреба за тази цел.

    (2) Машините и устройствата по ал. 1 могат да са специализирани за:

    1. зареждане на взривни вещества;

    2. транспортиране и зареждане на взривни вещества;

    3. приготвяне, транспортиране и зареждане на взривни вещества.

    Чл. 202 . За механизирано зареждане се използват взривни вещества, допуснати до употреба за тази цел.

    Чл. 203 . (1) Взривните вещества се транспортират и зареждат по тръбопроводи, отговарящи на изискванията за електростатична и фрикционна искробезопасност и при задължително заземяване на цялата система.

    (2) Тръбопроводите по ал. 1 са еднослойни, с постоянно електрическо съпротивление по цялата дължина, гъвкави, масло -, топло- и студоустойчиви.

    (3) При монтажа на тръбопроводите не се допуска огъване на тръбите с радиус по-малък от 0,6 м.

    Чл. 204 . Не се допуска тръбопроводите (маркучите), предназначени за механизирано зареждане на взривни вещества, да се използват за други цели. Те се обозначават с отличителни знаци.

    Чл. 205 . (1) При зареждане със сгъстен въздух на алуминиево или тротилосъдържащи насипни (гранулирани) взривни вещества задължително е добавянето на определено количество вода. Това количество се определя в инструкциите за употреба на взривните вещества или за зарядните устройства.

    (2) Транспортирането със сгъстен въздух на гранулирани взривни вещества в приемници (бункери, вагонетки) може да се извършва без овлажняване или намокряне, но при задължителни мерки за борба с праха.

    Чл. 206 . Когато разстоянието между оператора на зарядната машина или устройството и взривника, който зарежда, е по-голямо от 20 м или, когато между тях няма пряка видимост, задължително е използването на двустранна техническа връзка и предварително уточнени команди.

    Чл. 207 . (1) Зарядната машина или устройството, тръбопроводът, приемните фунии на бункерите, камерите и дозиращите устройства се осигуряват с метални (недаващи искри при удар или триене) мрежи, закрепвани така, че да не се допуска разместването им.

    (2) Размерите на отворите при метална мрежа не могат да бъдат по-големи от 8×8 мм, (а при перфорирани отвори – 10 мм).

    Чл. 208 . Не се допуска отделянето на прах, аерозоли и пари от взривни вещества в окръжаващото пространство над пределно допустимите концентрации.

    Чл. 209 . (1) Боевиците се поставят ръчно.

    (2) При взривяване с електродетонатори, боевиците се поставят след окончателното зареждане и отдалечаване на зарядните машини или устройствата от мястото на зареждане.

    (3) При използване на средства за взривяване, защитени или нечувствителни към заряди от статично електричество (електродетонатори с висока електрическа устойчивост, неелектрически системи), боевикът може да се постави и пръв, като се защити с не по-малко от един патрон от въздействието на взривното вещества, което се зарежда механизирано. При използване на непатронирани взривни вещества първите порции от тях са малки и не се уплътняват силно.

    Чл. 210 . След завършване на зареждането зарядните машини или устройствата и тръбопроводите се почистват от взривното вещество.

    Чл. 211 . (1) Не се разрешава ремонтирането на зарядни машини или устройства на мястото на зареждане.

    (2) При ремонт на зарядни машини и устройства за подмяна се използват материали и конструкции на възли и детайли, отговарящи на техническите изисквания на производителя.

    Чл. 212 . След конструктивни изменения на зарядни машини или устройства те се допускат до употреба съгласно приложение № 2.

    Чл. 213 . За работа със зарядни машини или устройства се допускат лица, придобили правоспособност съгласно приложение № 1.

    Глава трета. ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА МАСОВИ ВЗРИВЯВАНИЯ

    Раздел I. Общи изисквания

    Чл. 214 . По смисъла на този правилник към масови взривявания се отнасят:

    1. при взривни работи под земята – едновременно взривяване в една взривна мрежа на повече от 400 кг взривно вещество и взривни работи, при които необходимото време за проветряване и възобновяване на работата е по-голямо от предвиденото в разчета за всекидневната организация на работа;

    2. при взривни работи на земната повърхност – едновременно взривяване в една взривна мрежа на повече от 5 т взривно вещество.

    Чл. 215 . За масови взривявания се използват взривни вещества, допуснати за тази цел, като за взривни работи в подземни изработки те не може да отделят повече от 100 л/кг условен въглероден окис, а при взривни работи на земната повърхност – повече от 200 л/кг.

    Чл. 216 . Взривната мрежа при масовото взривяване се монтира от опитни взривници под ръководството на ръководителя на взривните работи.

    Чл. 217 . Допускането на хората до работните места и мероприятията, извършвани преди и след масовото взривяване, се определят с Инструкцията за мерките за безопасност по отношение на токсичните газове, образуващи се при масовите взривявания – приложение № 9.

    Раздел II. Масови взривявания в подземни изработки

    Чл. 218 . (1). В проекта за масово взривяване се определят границите на опасната зона, като се отчитат влиянието на токсичните газове, ударно-въздушната вълна от взривни вещества и от обрушвания масив и специфичните условия в рудника както и разстоянието (укритието), от което ще се извършва взривяването.

    (2) Необходимостта от извеждането на хората на повърхността се определя в проекта.

    Чл. 219 . Хората се отдалечават на безопасно място преди поставянето на боевиците, а при взривяване с детониращ шнур -преди присъединяване на електродетонатора към взривната мрежа.

    Чл. 220 . По време на извършване на масови взривявания, при които хората се извеждат на повърхността се забранява присъствието на хора в надшахтовото здание.

    Чл. 221 . (1) При обрушване на горнища, надкамерни и надфронтови слоеве, достигащи повърхността, времето на взривяване се утвърждава от ръководството на рудника.

    (2) Опасната зона на повърхността се огражда и сигнализира, а в момента на взривяването се охранява, като до пълното и слягане не се разрешава достъпът на хора в нея.

    Раздел III. Масови взривявания на земната повърхност

    Чл. 222 . При масови взривявания в открити обекти по изключение се допуска употребата на взривни вещества, отделящи повече от 200 л/кг условен въглероден окис, само при липса на подходящи други взривни вещества и при допълнителни мерки, осигуряващи необходимата безопасност.

    Чл. 223 . (1) Ако месторождението се разработва едновременно по открит и по подземен начин и при непосредствена близост на открития обект до подземните изработки, при масови взривявания ръководителят издава заповед, съдържаща характеристиката на взрива, времето на взривяване и мерките за безопасност.

    (2) Със заповедта по ал. 1 се запознава техническото ръководство на открития обект и на подземния рудник или дренажните изработки.

    (3) Всички хора, работещи в подземния рудник или в дренажните изработки, в които може да постъпят продуктите от взрива, своевременно се извеждат на повърхността. Работите в тези изработки се подновяват само след проверката на рудничната атмосфера и привеждането на изработките в безопасно състояние.

    Глава четвърта. ЛИКВИДИРАНЕ НА ОТКАЗАЛИ ЗАРЯДИ

    Чл. 224 . (1) Всички случаи, при които зарядите не могат да се взривят по технически причини (неотстраними нарушения на взривната мрежа, непълна детонация на средствата за взривяване или взривните вещества) се приемат като откази.

    (2) Всеки отказ се записва в книгата за записване ликвидирането на отказали заряди при взривните работи, по образец – приложение № 10.

    Чл. 225 . (1) При откриване на отказ и при взривни работи на земната повърхност или при съмнение за такива взривникът поставя отличителен знак (червен флаг) при невзривилия се заряд, а в подземни условия затваря забоя. И в двата случая взривникът уведомява за това ръководителя на взривните работи, началника на участъка или началника на смяната.

    (2) Дейността, свързана с непосредственото ликвидиране на отказите, се извършва по указание на ръководителя на взривните работи или на началника на смяната.

    (3) В местата, където има откази, се забранява извършването на други работи, несвързани с ликвидирането на отказите.

    Чл. 226 . Ако ликвидирането на отказите не се завърши в смяната, в която те са станали, работата по тяхното отстраняване продължава през следващата смяна, като за целта отказите се описват в сменната рапортна книга и се отбелязват в нареждането на взривника. В този случай работниците се допускат в забоя след разрешаване от началника на смяната, при когото се е извършило ликвидирането на отказите.

    Чл. 227 . (1) Ако в отказалия заряд има електродетонатор и неговите проводници са открити, те се свързват "накъсо".

    (2) Разрешава се взривникът да провери от укритието мостчето на електродетонатора и при изправност да извърши повторно взривяване. В рудници, опасни по газ и прах, взривяването се разрешава само при условие, че линията на най-малкото съпротивление не е променена и са спазени изискванията за тези рудници.

    Чл. 228 . При взривяване с неелектрически системи се разрешава отказите да се ликвидират чрез повторно иницииране на останалата част от системата, когато нейните елементи не са нарушени и няма опасност от разлитане на късове извън границите на опасната зона.

    Чл. 229 . За ликвидиране на отказал открит заряд се разрешава внимателно да се свали с ръка част от забивката, да се поставят нов боевик и нова забивка и да се извърши взривяването.

    Чл. 230 . (1) Отказали заряди във взривни дупки се ликвидират чрез взривяване на заряди във взривни дупки, прокарани успоредно на отказалите и на разстояние не помалко от 0,30 м от тях. При откази в котлови взривнидупки това разстояние не може да бъде по-малко от 0,50 м от стените на котела.

    (2) Броят и местата на допълнителните взривни дупки се определят от ръководителя на взривните работи или началника на смяната.

    (3) За определяне на направлението на взривната дупка се разрешава внимателно да се извади част от забивката на разстояние до 0,20 м от устието.

    Чл. 231 . Отказали заряди в сондажи се ликвидират по следните начини:

    1. чрез повторно взривяване на отказалия заряд в случай, че отказът е произлязъл в резултат на нарушаване цялостта на външната взривна мрежа и няма опасност от разлитане на късове извън границите на опасната зона;

    2. чрез изземване на скалната маса в близост до отказалия заряд и ръчно събиране на взривните материали от заряда; при взривяване с детониращ шнур на заряди от взривни вещества от втора група, несъдържащи нитроестери или хексоген, се разрешава да се изземе и изчисти скалната маса с изкопно-товарачна техника;

    3. чрез изземване на скалната маса в близост до отказалия заряд и взривяване на заряди в подкопни (наклонени) сондажи на разстояние или дълбочина не по-малка от 3 м от отказалия заряд; броят, направлението и дължината на сондажите се определят от ръководителя на взривните работи;

    4. чрез изземване на скалната маса в близост до отказалия заряд и разкриване на отказалия заряд чрез взривяване на заряди във взривни дупки, пробити на разстояние не по-малко от 1 м от оста на сондажа; броят, направлението, дължината на взривните дупки и масата на отделните заряди се определят от ръководителя на взривните работи;

    5. чрез изземване на скалната маса в близост до отказалия заряд и взривяване на заряд в сондаж, пробит успоредно на сондажа с отказалия заряд на разстояние не по-малко от 3 м;

    6. чрез разтваряне с вода, когато се използват разтворими във вода взривни вещества.

    Чл. 232 . Отказали заряди в ръкав се ликвидират чрез взривяване на заряд в ръкав, прокаран на разстояние не по-малко от една трета от дълбочината на ръкава с отказалия заряд, а също и по начините по чл. 231 .

    Чл. 233 . (1) Отказали камерни заряди при непроменена линия на най-малкото съпротивление се ликвидират, като се изважда забивката и се поставят нов боевик и нова забивка, и се извърши повторно взривяване.

    (2) Ако линията на най-малкото съпротивление се е намалила и има опасност от разлитане на скални късове, ликвидирането се извършва чрез отстраняване на забивката и последващо изваждане на взривното вещество или на част от него и взривяване на останалата част.

    Чл. 234 . (1) В рудници, опасни по газ и прах, отказали заряди се ликвидират по начините съгласно чл. 227 и 230 , като предварително отбитите въглища се извозват и при спазване на изискванията за тези рудници.

    (2) При ликвидиране на отказали заряди след разтърсващо взривяване взривяването се извършва в режим на разтърсващо взривяване.

    Чл. 235 . (1) При сеизмопроучването отказалият заряд в сондаж или взривна дупка се изважда, отстранява се причината за отказа и зарядът се взривява.

    (2) При невъзможност да се извади зарядът той се ликвидира с допълнителен заряд, спуснат и взривен до или върху него.

    Чл. 236 . (1) При отказ на прострелващ взривен апарат проводниците на средството за взривяване се откачват от магистралния проводник, свързват се "накъсо" и средството за взривяване се изважда от апарата. Остатъците от непълната детонация на взривното вещество се събират и унищожават по установения ред.

    (2) При захващане на апарата той се унищожава или изважда по проект, съгласуван с производителя.

    Чл. 237 . При взривяване на метал и метална конструкция отказал заряд във взривна дупка се ликвидира като се отстрани (измие) забивката и се поставя и взривява нов боевик.

    Чл. 238 . Отказалите заряди при изкореняване на пънове се ликвидират по следните начини:

    1. при заряди, поставени в почвата под пъна, внимателно се изважда забивката от дупката, след което върху открития отказал заряд, без да се изважда боевикът се поставя нов боевик и се извършва повторно взривяване или при спазване на изискването на чл. 230 ;

    2. отказали заряди, поместени вътре в пъна, се ликвидират с нови заряди, заложени на разстояние най-малко 0,10 м от отказалия заряд.

    Чл. 239 . При невъзможност да се ликвидират отказалите заряди по посочените в тази глава начини, се разработва проект за ликвидиране на отказите, който се утвърждава по съответния ред.

    Чл. 240 . След ликвидирането на отказалите заряди взривникът е задължен да огледа за остатъци от взривни материали и при наличие да ги събере, след което работниците се допускат до работните места.

    Дял трети. ВЗРИВНИ РАБОТИ В ПОДЗЕМНИ ИЗРАБОТКИ

    Глава първа. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Раздел I. Общи изисквания

    Чл. 241 . Преди началото на взривни работи, по сигнал на взривника, работниците се извеждат на безопасно място срещу посоката на чистата струя.

    Чл. 242 . (1) Забранява се извършването на взривни работи на разстояние по-малко от 30 м от най-близката камера на подземния склад за взривни материали.

    (2) Забранява се присъствието на хора в склада за взривни материали, когато взривните работи се извършват на разстояние по-малко от 100 м от най-близката камера с взривни материали и максимално количество на едновременно взривени заряди 20 кг. При по-голямо количество на зарядите разстоянието се определя с проект или по паспорт.

    Чл. 243 . Забранява се извършването на взривни работи, когато:

    1. закрепването е изостанало повече от предвиденото в паспорта или ако е нарушено;

    2. до 20 м от мястото на зареждането има неизвозена скална маса, вагонетки или предмети, затварящи повече от една трета о т сечението на изработката.

    Чл. 244 . Във фронтове в стръмно западащи пластове се разрешава извършването на взривни работи само когато в долната страна на фронта има "магазин", който осигурява свободен достъп на въздух и преминаване на хората и може да поеме отбития масив.

    Чл. 245 . (1) Допускането на работниците на забоя след взривяването се разрешава след проветряване на изработките и спазване на Чл. 188 .

    (2) Времето за проветряване се определя в паспорта за пробивно-взривни работи.

    Раздел II. Взривни работи в хоризонтални и наклонени изработки

    Чл. 246 . При извършване на взривни работи в изработка, от която изходящата струя постъпва в други изработки, хората от тези изработки се извеждат съгласно чл. 241 .

    Чл. 247 . При прокарване на изработки с насрещни забои (сбойки) взривните работи се извършват при спазване на следните условия:

    1. при разстояние между двата забоя 20 м маркшайдерската служба измерва и уведомява техническото ръководство за изменението на това разстояние след всяко взривяване;

    2. при разстояние между насрещните забои по-малко от 15 м взривяването се извършва по различно време в двата забоя;

    3. при разстояние между насрещните забои по-малко от 7 м взривяването се извършва в един от двата забоя, като задължително се пробиват проучвателни дупки с дължина по-голяма с 1,0 м от дължината на взривните дупки;

    4. при разстояние между насрещните забои по-малко от 3 м всички лица, намиращи се в изработките, в които се извършва сбойката, се отдалечават на безопасно по отношение на токсичните газове място, като се вземат допълнителни мерки за проветряване на тези изработки;

    5. всяко взривяване се извършва след писмено разрешение от ръководството на рудника (обекта);

    6. взривните работи се извършват в присъствието на началника на смяната;

    7. взривяването може да бъде извършено само след като се получи съобщение за това, че хората от насрещния забой са изведени и е поставена охрана на входа;

    8. охраната на противоположния забой се освобождава със знанието на взривника, който извършва взривяването.

    Чл. 248 . При прокарване на изработки, намиращи се на разстояние по-малко от 15 м една от друга, и когато забоите им са на разстояние по-малко от 50 м, взривяването се извършва само след като хората от другия забой са изведени на безопасно място.

    Раздел III. Взривни работи при прокарване и удълбаване на шахти

    Чл. 249 . (1) При спускане на взривни материали в шахтата се разрешава на работната площадка и на висящата предпазна площадка да се намират само хората, заети със съпровождането на кофата през отворите.

    (2) Други работи на площадките по ал. 1 по време на спускането на взривни материали се забраняват.

    Чл. 250 . (1) При прокарване и удълбаване на шахти и шурфове взривяването се извършва от повърхността или от действащия хоризонт.

    (2) При взривяване от действащия хоризонт лицето, което го извършва, се намира в изработка, проветрявана от чиста вентилационна струя.

    Чл. 251 . При наличие на вода в забоя на шахтите се предприемат мерки за недопускане на контакт между водата и връзките на проводниците на електродетонаторите и на електровзривната мрежа.

    Чл. 252 . Взривникът свързва взривната мрежа след излизане на всички хора от шахтата.

    Чл. 253 . След като персоналът, който е извършил зареждането и монтажа на взривната мрежа излезе на повърхността, всички вентилационни врати се отварят и от надшахтовата сграда се отстраняват всички хора освен лицето, което ще извърши взривяването.

    Чл. 254 . При прокарване на шахти взривните дупки за новия цикъл се отместват по окръжност, за да не се допусне пробиването им в "пикси", като не се нарушава паспорта за пробивно -взривни работи. За целта пробиването на взривните дупки се документира.

    Глава втора. ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ВЗРИВНИ РАБОТИ ВЪВ РУДНИЦИ, ОПАСНИ ПО ГАЗ И ПРАХ И ВНЕЗАПНИ ИЗХВЪРЛЯНИЯ НА ВЪГЛИЩА И ГАЗ

    Раздел I. Взривни работи във рудници, опасни по метан и въглищен прах

    Чл. 255 . (1) Взривните работи в рудници, опасни по метан и въглищен прах, се извършват при осъществяване на определени за всеки забой мероприятия, които се включват в паспорта за пробивно-взривни работи.

    (2) Използваните взривни материали се избират в зависимост от опасността в забоя, категорията на рудника, условията на взривяване и класа на взривните вещества.

    Чл. 256 . В рудници, опасни по метан и въглищен прах взривните работи се разрешават при:

    1. използване на предпазни (предохранителни) взривни вещества, взривни вещества в предпазни обвивки и средства за безпламъчно взривяване;

    2. използване на предпазни (антигризутни) електродетонатори и уреди за взривяване, допуснати до употреба в тези рудници;

    3. непрекъснато проветрявани забои съгласно изискванията на Правилника по безопасността на труда в подземни въглищни рудници (В-01-01-01);

    4. съдържание на метан в забоя, на мястото за взривяване и 20 м пред забоя не повече от 1 %;

    5. спазване на изискванията за предотвратяване и локализация на експлозии от въглищен прах.

    Чл. 257 . В особено опасни по метан изработки (забои) се използват взривни вещества от V и VI клас съгласно БДС 17361-94. Разрешава се и употребата на взривни вещества от IV клас, като задължително се спазва режим на разтърсващо взривяване и се използват водонапълними патрони или водонапълними чували.

    Чл. 258 . (1) В рудници, опасни по метан и въглищен прах се забранява употребата на открити заряди от взривни вещества go V клас включително.

    (2) В рудници, опасни по метан и въглищен прах за открити заряди може да се използват само взривни вещества от VI клас, които са допуснати за тази цел.

    Чл. 259 . (1) В рудници, опасни по метан и въглищен прах може да се използват само предпазни електродетонатори, като при употреба на взривни вещества до IV клас включително се спазват изискванията:

    1. в особено опасни по метан изработки (забои) максималното време на закъснение, с отчитане на разсейването, не може да е по-голямо от 90 мсек;

    2. в забои, опасни по метан или въглищен прах максималното време на закъснение, с отчитане на разсейването, не може да е по-голямо от 150 мсек;

    3. в скални забои, опасни по метан, закъснението не може да е по-голямо от 200 мсек;

    4. закъснението между отделните серии (степени) не може да бъде по-голямо от 35 мсек.

    (2) При употреба на взривни вещества от V и VI клас максималното време на закъснение, с отчитане на разсейването, не може да е по-голямо от 300 мсек.

    Чл. 260 . (1) Забоят на подготвителните изработки, прокарвани по въглища, се взривява на един път.

    (2) В подготвителни изработки, прокарвани по въглища с подкопаване на страничните скали, се допуска забоят да се взривява на не повече от 2 пъти, като първо се зареждат и взривяват зарядите по въглища. Зарядите по скала се зареждат и взривяват само след проветряването на забоя, извозването на отбитите въглища и при спазване на останалите изисквания, осигуряващи безопасната работа в забоя.

    (3) Забоят на подготвителни изработки, прокарвани само по скала, може да бъде взривяван на няколко пъти, без ограничения на броя на взривяванията.

    Чл. 261 . В добивните забои се разрешава те да се разделят по своята дължина на участъци, които се взривяват на един път. 3арядите от следващия участък се зареждат и взривяват само след пълното проветряване на забоя, извозването на отбитите въглища и при спазване на останалите изисквания, осигуряващи безопасната работа в забоя.

    Чл. 262 . Забранява се в рудници, опасни по метан и въглищен прах взривник да работи едновременно с предпазни и с непредпазни взривни материали както и с взривни вещества от различни класове.

    Чл. 263 . (1) Преди зареждане на взривните дупки, непосредствено преди взривяването и при оглеждане на забоя след всяко взривяване, съдържанието на метан в забоя и 20 м пред него се измерва от лице от вентилационния надзор в присъствието на взривника или от самия взривник. Измерването в забоя се извършва на 0,10 м от неговото чело и по цялото сечение.

    (2) Съдържанието на метан се измерва и на мястото, откъдето ще се извърши проверката на електровзривната мрежа и взривяването.

    (3) Ако рудникът е опасен по взривяемост на въглищен прах, взривникът проверява забоя и 20 м пред него за изпълнението на изискванията за предотвратяване на експлозии от въглищен прах.

    Чл. 264 . Забранява се зареждането и взривяването, ако съдържанието на метан е повече от 1 % и ако изискванията за предотвратяване и локализация на експлозии от въглищен прах не са изпълнени.

    Чл. 265 . Минималната дължина на взривната дупка по въглища и по скала не може да бъде по-малка от 0,65 м.

    Чл. 266 . (1) При наличие в забоя на няколко открити повърхности разстоянието от всяка точка на заряда до най-близката открита повърхност не може да бъде по-малко от 0,5 м, когато се взривява по въглища и 0,3 м – когато се взривява по скала.

    (2) При взривяване на заряди във взривни дупки за раздробяване на големи късове разстоянието по ал. 1 и дължината на забивката не могат да бъдат по-малки от 0,3 м.

    Чл. 267 . (1) Минималното разстояние между съседните взривни дупки при употреба на взривни вещества до IV клас включително, не може да бъде по-малко от:

    1. при взривяване във въглища – 0,6 м;

    2. при взривяване в скали с коефициент на якост по М. Протодяконов по-голям от 7-0,3 м;

    3. при взривяване в скали с коефициент на якост по-малък или равен на 7 – 0,45 м.

    (2) При употреба на взривни вещества от V клас разстоянията по ал. 1 не могат да бъдат по-малки от 0,5 м при взривяване във въглища и 0,3 м при взривяване в скала, а при употреба на взривни вещества от VI клас 0,4 м – във въглища и 0,25 м – в скала.

    Чл. 268 . Патроните от взривни вещества се вкарват във взривната дупка, като не се допуска между тях да попада скален ситнеж или въглищен прах.

    Чл. 269 . Забранява се в рудници, опасни по метан и въглищен прах, в една взривна дупка да се поставят взривни вещества от различни марки и при непрекъснат заряд повече от един боевик.

    Чл. 270 . (1) Забранява се в рудници, опасни по метан и въглищен прах, взривяването на заряд без забивка.

    (2) При взривяване по въглища и скала дължината на забивката при устието на взривната дупка е:

    1. при дължина на взривната дупка до 1,0 м – равна на половината от дължината на взривната дупка;

    2. при дължина на взривната дупка от 1 до 3 м – не по-малко от 0,6 м;

    3. при дължина на взривната дупка над 3 м – не по-малко от 1 м.

    Чл. 271 . В рудници, опасни по метан и въглищен прах, се допуска разсредоточаването на заряда във взривната дупка, като пространството между отделните части се запълва с водонапълнени патрони или глинена забивка.

    Чл. 272 . Във въглищни пластове с отделяне на метан над 10 м3/т денонощен добив, като допълнителни мерки за безопасност при взривните работи се използват водонапълнени патрони или водонапълнени чували.

    Чл. 273 . (1) В рудници, опасни по метан и въглищен прах, се използват магистрални и съединителни проводници с медни жила.

    (2) Изолацията на тези проводници е антистатична и трудно горима.

    Чл. 274 . При прокарване на шахти от повърхността в рудници, опасни по метан и въглищен прах, се допуска използването на непредпазни взривни вещества и непредпазни електродетонатори с милисекундно закъснение при спазване на следните изисквания:

    1. в забоя метанът е не повече от 1 %;

    2. преди взривяване забоят се потопява с вода на височина най-малко 0,20 м;

    3. взривяването се извършва от повърхността при отсъствие на хора в шахтата и на разстояние от устието й не по-малко от 50 м.

    Чл. 275 . (1) В изработки, прокарвани само по скала, в рудници, опасни по метан и въглищен прах, се допуска използването на непредпазни взривни вещества и непредпазни електродетонатори при спазване на следните изисквания:

    1. изработките непрекъснато се проветряват със свежа струя въздух;

    2. в забоя няма въглищни пластове и прослойки от въглища;

    3. в забоя метанът е не повече от 0,5%.

    (2) При приближаване на изработките по ал. 1 до въглищен пласт на разстояние 5 м от него и 20 м след пресичането му се спазват изискванията за взривни работи в условия, опасни по газ метан и въглищен прах.

    Раздел II. Разтърсващо взривяване в пластове, склонни към внезапни изхвърляния на въглища и газ

    Чл. 276 . Разтърсващото взривяване се прилага при разкриване на пластове, склонни към внезапни изхвърляния на въглища и газ (ВИВГ), при прокарване в тях на изработки и изземване на въглища, както и при разработване на неопасни пластове, в местата на тектонски нарушения, когато има признаци за ВИВГ.

    Чл. 277 . За всеки забой, където ще се извършва разтърсващо взривяване, се разработва инструкция, утвърдена от съответния работодател, за реда и технологията на извършването му, мерките за безопасност и начините за защита на хората при възможни изхвърляния на въглища и газ.

    Чл. 278 . (1) За извършване на разтърсващо взривяване се използват само предпазни взривни вещества, допуснати до употреба за тази цел.

    (2) Зарядите се инициират с предпазни електродетонатори, като максималното времето на закъснение с отчитане на разсейването е не по-голямо от 90 мсек.

    (3) В скални забои или при използването на водонапълнени патрони или чували се допуска максималното време на закъснение да бъде не по-голямо от 150 мсек.

    Чл. 279 . (1) Взривяването на забоя на изработките се извършва на един път.

    (2) Допуска се селективното изземване в смесени забои, като изоставането на скалния забой не може да бъде по-голямо от 5 м. Зарядите по въглища и скала се взривяват в различни смени, при спазване на изискванията на Чл. 260, ал. 2 . в места с тектонски нарушения разтърсващото взривяване се извършва едновременно по въглища и скала.

    Чл. 280 . (1) При разкриване на пластове и прослойки, склонни към ВИВГ, взривни работи на разстояние 1,5 м преди и след пласта се извършват съгласно проекта за разкриване, при спазване режима на разтърсващо взривяване.

    (2) При пробиване на взривни дупки за последния напредък, преди разкриване на пласта внимателно се наблюдава поведението на забоя на разкриващата изработка. При забелязване на предварителни признаци, предшестващи ВИВГ, хората, намиращи се в изработката, незабавно се отдалечат на безопасно място.

    Чл. 281 . При пресичане на пластове, склонни към ВИВГ, от вертикални шахти, прокарвани от повърхността се разрешава да се използват непредпазни взривни материали при спазване изискванията на чл. 274 .

    Чл. 282 . При разкриване на пластове, склонни към ВИВГ, се разрешава използването на разсредоточени заряди, като зарядът се разделя само на две части и се спазват следните изисквания:

    1. дължината на забивката между двете части и в устието на взривната дупка е равна на дължината на заряда, поставен пръв във взривната дупка (дънния заряд) и не може да е по-малка от 0,6 м;

    2. степента на закъснение на поставения заряд в дъното на взривната дупка е по-голяма от степента на закъснение на заряда до устието на взривната дупка.

    Чл. 283 . (1) Взривните дупки във въглища се пробиват само по въртелив начин.

    (2) В скали се допуска употребата на пробивни чукове, като диаметърът на коронката не превишава диаметъра на патрона с повече от 5 мм.

    Чл. 284 . При наличието на проучвателни или дренажни сондажи в забоя, където ще се извършва разтърсващо взривяване, те се запълват с глина на дължина с 1 м по-голяма от дължината на взривната дупка преди зареждането на дупките.

    Чл. 285 . (1) В стръмни пластове, склонни към изсипване, преди извършване на разтърсващото взривяване се използва забивен крепеж.

    (2) В случая по ал. 1 горният ред взривни дупки се пробива на разстояние не по-малко от 0,5 м от забивния крепеж.

    Чл. 286 . Преди извършването на разтърсващо взривяване изработката се освобождава от вагонетки и други предмети, затварящи сечението на разстояние най-малко 100 м от забоя.

    Чл. 287 . (1) Преди извършване на разтърсващо взривяване лице от вентилационния надзор извършва проверка за изправността на всички вентилационни устройства.

    (2) Забранява се извършването на разтърсващо взривяване при откриване на нарушения във вентилационните устройства.

    Чл. 288 . (1) Преди извършване на разтърсващо взривяване във всички изработки, в които може да попадне метан след взривяването, електрозахранването се изключва. Електрозахранването може да бъде включено само след като концентрацията на метан в тези изработки е в допустимите норми.

    (2) Не се разрешава изключването на вентилатора за местно проветряване.

    Чл. 289 . (1) Преди извършване на разтърсващо взривяване хората се извеждат на безопасни места, определени от ръководството на рудника.

    (2) Безопасните места се определят на разстояние най-малко 1000 м от взривявания забои, като се проветряват от чистата вентилационна струя. При невъзможност да се изпълнят тези условия хората се извеждат на повърхността.

    (3) При разкриване на пластове, склонни към ВИВГ, хората се извеждат на повърхността.

    Чл. 290 . (1) Разтърсващото взривяване се извършва от опитни взривници, определени от ръководителя на взривните работи.

    (2) Разтърсващото взривяване се ръководи от началника на участъка в присъствието на началника на смяна по ВИВГ.

    Чл. 291 . (1) Взривяването при разтърсващото взривяване се извършва от разстояние не по-малко от 200 м от забоя, при което взривникът се намира на безопасно място, проветрявано от чистата вентилационна струя.

    (2) При невъзможност да се изпълнят условията по ал. 1 взривяването се извършва от повърхността.

    (3) При разкриване на пластове, склонни към ВИВГ, взривяването се извършва от повърхността.

    Чл. 292 . След проветряването, но не по-рано от 60 мин след разтърсващото взривяване, забоят се оглежда от лицето от техническото ръководство, в присъствието на което се е извършило взривяването и от взривника. След това лицето от техническото ръководство дава разрешение за възобновяване на работата в участъка.

    Чл. 293 . След разтърсващо взривяване концентрацията на метана се измерва по влизащата струя въздух от двама работници. Работникът измерва метана като се намира на 3 – 4 м пред работника, който го придружава. (2) При необходимост метанът се измерва и във вентилационната галерия.

    (3) При концентрация на метана 2 % и повече лицата, проверяващи изработката, веднага се връщат назад и се вземат мерки за дегазиране.

    Чл. 294 . Ако при разтърсващо взривяване не се получи достатъчно разрушаване и забоят не е с необходимия профил, се извършва повторно разтърсващо взривяване.

    Раздел III. Взривни работи в серни и пиритни рудници

    Чл. 295 . Взривните работи в серни и пиритни рудници се извършват при осъществяване на определени за всеки забои мероприятия, които се включват в паспорта за пробивно-взривни работи.

    Чл. 296 . (1) Във взривоопасни забои се разрешава само взривяване с милисекундни електродетонатори и с взривни вещества, допуснати за тази цел.

    (2) Забранява се използването на електродетонатори със секундно закъснение и на детониращ шнур, излизащ от устието на взривната дупка или сондажа.

    Чл. 297 . (1) Преди зареждането всяка взривна дупка се очиства от праха.

    (2) Челото на забоя, подът, таванът и стените на изработката се оросяват с вода до пълното намокряне на утаения прах. Изработката се оросява на разстояние най-малко 20 м от забоя.

    (3) При взривяване на заряди в сондажи се извършва оросяване до пълното намокряне на утаения прах в цялото призабойно пространство на разстояние най-малко 30 м от крайния сондаж.

    (4) Забранява се зареждането преди завършване на оросяването.

    Чл. 298 . (1) Забранява се във взривоопасни забои използването на открити заряди и взривяването на заряди във взривни дупки и сондажи без забивка.

    (2) Минималната дължината на взривната дупка и на забивката отговаря на чл. 265 и чл. 270, ал. 2 .

    Чл. 299 . Във взривоопасните забои зарядите в сондажи се взривяват при отсъствие на хора в рудника.

    Чл. 300 . При праховъздушна експлозия хората в участъка се допускат само с разрешение на ръководството на рудника, което се съгласува с командира на минноспасителната служба.

    Дял четвърти. ВЗРИВНИ РАБОТИ НА ЗЕМНАТА ПОВЪРХНОСТ

    Глава първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 301 . При извършване на взривни работи на земната повърхност присъствието на ръководителя на взривните работи или на специалист с правоспособност ръководител взривни работи е задължително.

    Чл. 302 . (1) Преди зареждането площадката, с радиус най-малко 0,7 м от устието на всеки сондаж, се почиства от скални късове и странични предмети.

    (2) Устията на сондажите, прокарани в неустойчиви скали, се закрепват с обсадни тръби или чрез други подходящи методи.

    Чл. 303 . (1) Ако по време на зареждането се установи, че част от заряда във взривната дупка, сондажа или ръкава е засипан от самообрушили се вместващи скали, те се дозареждат, при необходимост се поставя и нов боевик и се взривяват с останалите заряди.

    (2) Месторазположението на зарядите по ал. 1 след взривяването се отбелязва със знаци. В този случай взривената маса се изземва под прякото наблюдение на взривника до момента, докато той не се увери, че засипаната част от заряда е взривена. Ако засипаната част от заряда не е взривена, тя се ликвидира при спазване на изискванията на този правилник.

    Чл. 304 . (1) Спускането на патроните, пакетите или зарядите от взривни вещества, съдържащи нитроестери, хексоген и други чувствителни сенсибилизатори, в сондажа се разрешава само с помощта на здраво въже.

    (2) Патроните, пакетите и зарядите, които се спускат, се осигуряват със здрави халки за окачване.

    Чл. 305 . В сложни минно-геоложки условия, при които е възможно обрушване на сондажите и при взривяване с детониращ шнур на заряди от взривни вещества от втора група, несъдържащи нитроестери и хексоген, се разрешава сондажите да се зареждат непосредствено след пробиването им.

    Чл. 306 . (1) При камерни заряди изработката, която съединява зарядната камера с повърхността, се прокарва със светло сечение не по-малко от 1,2 м 2 (височина 1,5 м и широчина 0,8 м), а на шурфа – не по-малко от 1 м 2 .

    (2) След прокарване на изработките и камерите фактическото им положение се нанася на плана на участъка въз основа на точна маркшайдерска снимка.

    (3) Преди началото на зареждането се проверява здравината на закрепването на устието на входа на камерата.

    (4) На разстояние не по-малко от 3 м от устието на щурфовете и щолните се създава площадка за взривните вещества, предназначени за зареждане.

    (5) Боевиците се поставят в сандъци или в други здрави и твърди обвивки.

    (6) Взривниците и помощните работници се спускат с подемни устройства, оборудвани със спирачки. При дълбочина до 5 м се разрешава спускането по дървени стълби.

    Чл. 307 . (1) Забранява се свободното пускане на взривни вещества при зареждане на камери. Взривните вещества, опаковани в чували, сандъци или в друга опаковка, се спускат с помощта на подемни устройства и механизми, снабдени със спирачки или на ръка с въже.

    (2) Разрешава се зареждането на камери с насипни (гранулирани) взривни вещества по тръби, изготвени от антистатични материали, недаващи искри при удар или триене или по-специално пробити сондажи.

    Чл. 308 . (1) Електрическите проводници на взривната мрежа, детониращият шнур или вълноводите в изработките и на повърхността на камерния заряд се защитават от повреди, като взривната мрежа се дублира със средства за взривяване от един тип.

    (2) Съпротивлението на електровзривната мрежа се проверява след поставяне на боевиците и след изграждане на забивката.

    Чл. 309 . (1) При взривяване на открити заряди отделните заряди се разполагат така, че взривяването на един от тях да не изхвърля съседните заряди. Ако е невъзможно отделните заряди да не си влияят един на друг, те се взривяват с помощта на електродетонатори с мигновено действие или с детониращ шнур.

    (2) Забранява се покриването на откритите заряди със скални късове или с други тежки предмети.

    Чл. 310 . (1) Зарядите се взривяват от укритие или извън границите на опасната зона.

    (2) Местата за извършване на взривяването или на укритията се определят в паспорта за пробивно-взривни работи в зависимост от конкретните условия.

    (3) Изкуствените или естествените укрития се изграждат здрави и с достатъчна площ за да осигуряват сигурна защита от изхвърлените при взривяването късове. Те се разполагат на разстояние не по-малко от изчисленото по фактора поразяващо действие на ударно-въздушната вълна за хора и на безопасно разстояние по отношение на токсичните газове от взрива. Пътищата към укритията се оставят свободни, входовете на укритието се създават на противоположната страна спрямо мястото на взривяване.

    (4) Взривяването извън укритие (на открито) се извършва извън границите на опасната зона и от страната, противоположна на посоката на вятъра.

    Чл. 311 . (1) От момента на изтегляне на магистралните проводници към мястото, откъдето ще се извърши взривяването, на уреда за взривяване и на това място (взривната станция) се осигурява непрекъснато наблюдение.

    (2) Взривяването се извършва с разрешение на ръководителя на взривните работи (или специалист със същата правоспособност), след като е завършило зареждането и свързването на взривната мрежа и хората, машините и съоръженията са на безопасно място.

    Чл. 312 . След прострелване на сондажа (взривната дупка) новият заряд се поставя не по-рано от 30 мин при взривни вещества, съдържащи нитроестери, и не по-рано от 15 мин за останалите взривни вещества.

    Чл. 313 . Времето, след което може да се огледа мястото на взрива от ръководителя на взривните работи, се определя с проекта. Времето, необходимо за проветряване (намаляване на токсичните газове под пределно-допустимите концентрации), не може да бъде по-малко от 15 мин.

    Глава втора. ВЗРИВНИ РАБОТИ ПРИ СЕИЗМОПРОУЧВАНЕТО

    Чл. 314 . (1) Във взривната станция се разрешава да се намират само лицата от състава на бригадата, извършваща взривни работи.

    (2) При оборудване на взривната станция върху автомобил (трактор, ремарке) в кабината на превозното средство се разрешава да се намира и шофьорът.

    Чл. 315 . (1) Разрешава се използваната за свръзка радиостанцията да се постави във взривната станция, в специално изолирано помещение от автомобилната каросерия, трактора или ремаркето. В това помещение се забранява да се съхраняват и превозват взривни материали.

    (2) Мощните радиостанции с генераторни групи се разполагат извън пределите на опасната зона.

    (3) Преди началото на взривните работи радиостанцията се проверява за токови утечки.

    (4) Забранява се внасянето на магистралния проводник в помещението на радиостанцията. Тази забрана не се отнася за магистрали от екраниран двупроводен кабел със заземен екран.

    Чл. 316 . Забранява се използването на магистрални проводници (взривни и моментни) и проводници за телефонна връзка, когато те са с повредена изолация и без специални накрайници за включване към апаратурата.

    Чл. 317 . (1) Взривната магистрала е от двужилен гъвкав проводник и се състои от две части. Те се съединяват след като зарядът бъде спуснат в сондажа или шурфа.

    (2) Моментната магистрала може да бъде цяла. По нея се поставят знаци за да я отличават от взривната магистрала.

    Чл. 318 . За извършване на взривни работи за сеизмично проучване всяка бригада или отряд може да използва само една взривна магистрала.

    Чл. 319 . Преди спускането на заряда сондажът се проверява с шаблон по цялата дължина. Шаблонът е с диаметър с 10 мм по-голям от диаметъра на заряда.

    Чл. 320 . (1) При заклинване на заряда той внимателно се изважда от сондажа и след почистване на сондажа и проверка на заряда се спуска отново. По време на почистването на сондажа зарядът се откачва от магистралата и се отнася на безопасно разстояние.

    (2) Ако изваждането на заряда от сондажа е невъзможно, той се взривява в сондажа.

    Чл. 321 . Забранява се омотаването на магистралата около електродетонатор, с изключение на случаите, когато се използва електродетонатор, разположен на повърхността на земята, за отбелязване момента на взрива.

    Чл. 322 . Взривни работи във водни басейни се извършват по проект, който се съгласува с всички заинтересовани съгласно приложение № 8.

    Глава трета. ВЗРИВНИ РАБОТИ В НЕФТЕНИ, ГАЗОВИ И ВОДНИ СОНДАЖИ

    Раздел I. Прострелващи взривни работи

    Чл. 323 . (1) Доставените взривни материали и прострелващите взривни апарати се съхраняват в специално определено място.

    (2) При съхраняване на взривни материали и прострелващи взривни апарати в подвижна зарядна работилница (лаборатория на перфораторната станция) тя се разполага на разстояние не по-малко от 20 м от устието на сондажа.

    Чл. 324 . Забранява се разглобяването на стандартно произведени заряди и прострелващи взривни апарати.

    Чл. 325 . Подготовката и зареждането на прострелващи взривни апарати се извършват съгласно инструкциите за тяхното приложение:

    1. в подвижни зарядни работилници или лаборатории на перфораторните станции;

    2. в специални за целта помещения (навес, будка и др.), разположени на разстояние не по-малко на 20 м от сондажа.

    Чл. 326 . Взривните патрони, електродетонаторите, електрозапалките и заредените прострелващи взривни апарати се поставят и транспортират по такъв начин, че да е изключен контактът на техните проводници с метални предмети и електросъоръжения.

    Чл. 327 . Омическото съпротивление на електрозапалките, предназначени за прострелващи взривни апарати, се проверява:

    1. преди поставянето им в камерата на апарата;

    2. след поставянето им в камерата на апарата;

    3. преди взривяването на апарата в сондажа.

    Чл. 328 . За торпедиране на сондажи се използват стандартно произведени торпеда.

    Чл. 329 . Ръчното пренасяне на заредени прострелващи взривни апарати с маса по-голяма от 10 кг се извършва с приспособления, изключващи тяхното падане.

    Чл. 330 . (1) Средствата за взривяване в прострелващите взривни апарати се поставят преди спускането на апарата, непосредствено до устието на сондажа.

    (2) Допуска се поставяне на средства за взривяване в прострелващите взривни апарати в подвижната зарядна работилница (лабораторията на перфораторната станция) при използването на блокиращи устройства, изключващи случайното сработване на апаратите.

    Чл. 331 . Забранява се спускането на прострелващи взривни апарати без предварително шаблониране на сондажа (проверка на диаметъра му) и проверка на хидро-статичното налягане и температурата в мястото на взривяване.

    Чл. 332 . (1) Прострелващите взривни апарати в сондажите се спускат и повдигат само при свързани "накъсо" краища на проводниците на електровзривната магистрала (каротажния кабел).

    (2) Прострелващи и взривни апарати, с маса повече от 50 кг или дължина повече от 2 м, се повдигат над устието на сондажа или спускат в него само с помощта на товароподемни механизми.

    Чл. 333 . Ако прострелващият взривен апарат не може да достигне до зададената дълбочина, той се изважда. При изваждането на апарата до сондажа е разрешено да се намират само лица от взривната бригада и работещите на подемния механизъм.

    Чл. 334 . Забранява се извършването на прострелващи взривни работи:

    1. по време на виелица, буря, мъгла и други случаи на ограничена видимост на разстояние, по-малко от 50 м;

    2. в сухи, отделящи газ и поглъщащи разтвори сондажи без използването на специална уредба.

    Чл. 335 . (1) Прострелващи взривни работи в морски сондажи се извършват само при благоприятна метеорологична прогноза.

    (2) Допустимите скорост на вятъра и вълнение на морето се определят от техническите характеристика на морските пробивни платформи и плавателните съдове, използвани за доставка на персонала, взривните материали, перфораторната лаборатория и каротажната станция.

    Чл. 336 . При получаване на предупреждение за буря по време на извършване на прострелващите взривни работи незабавно се пристъпва към взривяването на спусканите в сондажа апарати.

    Раздел II. Гасене на пожари в сондажи с помощта на взривни вещества

    Чл. 337 . Пожари, възникнали при нефтени и газови изхвърляния, могат да се гасят с помощта на взривни работи само, когато другите средства за гасене на пожар се окажат дефицитни или неефективни.

    Чл. 338 . Зарядът, който ще се взривява над горящата струя, се поставя в дървен сандък, обшит с кече.

    Чл. 339 . За взривяване на окачения заряд се изгражда укритие в близост до сондажа за целия персонал, поставящ заряда над устието на сондажа.

    Чл. 340 . (1) Зарядът се подава над сондажа така, че да се изключва възможността да бъде обърнат или изхвърлен от струята.

    (2) Зарядът се подава над устието на горящия сондаж под непрекъснато прикриване с водни струи (при газов пожар) или пяна (при нефтен пожар).

    Глава четвърта. ВЗРИВНИ РАБОТИ ПРИ ВЗРИВЯВАНЕ НА ЛЕД И ПОД ВОДА

    Раздел I. Взривни работи при взривяване на лед

    Чл. 341 . (1) При огнево взривяване се разрешава присъединяването на огнепроводния шнур към капсул детонатора и подготовката на боевиците да се извършат на брега.

    (2) Забранява се присъединяването на огнепроводния шнур към капсул детонатора u подготовката на боевици да се извършват на лодки и други плавателни съдове.

    Чл. 342 . Огнепроводните шнурове се запалват от средата на реката към бреговете.

    Чл. 343 . (1) Допуска се хвърлянето на заряди върху плаващи ледове, участъци с уплътнени ледени парчета или при задръстване, от брега или непосредствено от защитаваното съоръжение, само от опитни взривници.

    (2) Дължината на огнепроводните шнурове на зарядите, които се хвърлят, е не помалка от 0,15 м и не по-голяма от 0,25 м.

    (3) Всяко руло от огнепроводен шнур, употребявано за тази цел, се изпитва за равномерност и скорост на горене.

    Раздел II. Взривни работи под вода

    Чл. 344 . Взривните работи във водоеми се извършват само при съгласуване с всички заинтересовани.

    Чл. 345 . (1) При извършване на подводни взривявания на заряди с маса до 50 кг радиусът на опасната зона във водата е 1000 м, а при заряд с маса над 50 кг – 2000 м.

    (2) Пътищата за движение на плавателните съдове се затварят, като отцеплението и забранителните сигнали се разполагат на разстояние по-голямо с 500 м от границите на опасната зона.

    Чл. 346 . (1) Съставът на бригадата за поставяне или спускане на зарядите се определя в проекта.

    (2) Заряди под вода се поставят от водолази, имащи право да извършват взривни работи.

    Чл. 347 . (1) При обща маса на зарядите над 40 кг се използват самоходни плавателни съдове, специално оборудвани за транспортиране на взривни материали.

    (2) При използване на лодки зарядите (с обща маса до 40 кг) се поставят в кърмовата част на лодката, така че да не може да се разместват. 3арядите се подреждат от взривника.

    (3) Забранява се превозването на странични товари в плавателния съд.

    Чл. 348 . (1) Заряди във водата се поставят от един водолаз, като други лица в опасната зона не се допускат.

    (2) Зарядите се взривяват само след излизане на водолаза от водата и отдалечаването му на безопасно разстояние или влизане в сигурно укритие.

    (3) Забранява се огневото взривяване на заряди, поставени от водолаз.

    Чл. 349 . За предпазване на взривната мрежа от разкъсване от теченията или вълните зарядите се съединяват помежду си със система въжета, котви, шамандури, репери или други видове опори, разположени на брега.

    Чл. 350 . (1) При спускане на заряди конструкцията им се изгражда така, че те свободно да потъват на дъното.

    (2) Към всеки заряд, който се спуска, се прикрепва шамандура.

    Глава пета. ВЗРИВНИ РАБОТИ ЗА РАЗРУШАВАНЕ И ОБРАБОТКА НА МЕТАЛИ

    Раздел I. Взривни работи за разрушаване на метали

    Чл. 351 . Метали и метални конструкции се раздробяват в специално устроени по проект ями или полигони както и на място.

    Чл. 352 . Разрешава се сменният запас от взривни материали да се съхранява в укритие, намиращо се на разстояние не по-малко от 200 м от мястото на взривяване.

    Чл. 353 . При раздробяване на метална конструкция с няколко заряда взривяването се извършва със средства за взривяване с мигновено действие.

    Чл. 354 . (1) Ямата по чл. 351 се устройва с конструкция, изключваща възможността за нейното разрушаване и за разлитане на късове.

    (2) Масата на капака на ямата и неговата конструкция се избират така, че да се изключва възможността за неговото отхвърляне и разрушаване.

    (3) Преди влизане в експлоатация на ямата и след ремонт тя се изпитва чрез трикратно взривяване на заряд с удвоена големина, за който е оразмерена.

    (4) На разстояние не по-малко от 30 м около ямата се поставя ограда.

    Чл. 355 . В района на ямата се оставя свободен проход, необходим за доставяне на взривни материали и за изтегляне на взривника на безопасно място (укритие).

    Чл. 356 . Забранява се зареждането на взривни дупки с температура, по-висока от 80°С.

    Чл. 357 . Мястото на укритието за извършващите взривни работи се определя в проекта и се устройва на разстояние не по-малко от 30 м при взривни работи в ями, а при останалите взривни работи – на не по-малко от 100 м.

    Раздел II. Взривни работи за разрушаване на горещи метали

    Чл. 358 . (1) Горещи метали се взривяват само по огневи начин и с взривни вещества от втора група, несъдържащи нитроестери, по проект или технология.

    (2) Дължината на най-късия отрязък от огнепроводен шнур не може да е по-малка от 0,6 м.

    Чл. 359 . (1) При температура над 80°С зарядът се поставя в термоизолираща обвивка, която осигурява запазване и невзривяване на заряда от взривни вещества.

    (2) Термоизолиращата обвивка трябва да издържа най-малко 2 пъти по-висока температура от температурата на горещия метал.

    (3) Целият заряд се изработва като един боевик с термоизолираща обвивка.

    Чл. 360 . Термоизолиращата обвивка се изпитва, като обвивката заедно с капсул детонатора и присъединения към него огнепроводен шнур се поставят във взривната дупка. Ако капсул детонаторът се взриви по-рано от 5 мин, дебелината на обвивката се увеличава.

    Чл. 361 . (1) При температура по-ниска от 80°С се разрешава едновременното зареждане на не повече от 5 заряда, а при температура над 80°С – само на 1 заряд.

    (2) Времето за зареждане и запалване на огнепроводните шнурове е не повече от 4 мин.

    (3) Зареждането и поставянето на забивката се извършват от двама взривници в присъствието на ръководителя на взривните работи. Единият от взривниците запалва огнепроводния шнур и поставя заряда, а другият поставя забивката.

    (4) Ако в продължение на 4 мин взривниците не са заредили всички взривни дупки, ръководителят на взривните работи подава команда за незабавно прекратяване на зареждането, за запалване на огнепроводния шнур и за оттегляне на взривниците.

    Чл. 362 . (1) За забивка се използва само добре пресят и подсушен пясък.

    (2) Забранява се уплътняването на забивката.

    Чл. 363 . При взривяване на метали с температура над 80°С приближаването до отказали заряди се разрешава след изтичане на не по-малко от 1 час от запалването на огнепроводния шнур и при условие, че не се наблюдава разлагане на взривното вещество (отделяне на газове).

    Раздел III. Взривни работи за обработка на метали

    Чл. 364 . Обработката на метали с използване енергията на взривни вещества се извършва в специално оборудвани по проект съоръжения, басейни или открити площадки.

    Чл. 365 . Проектът за обработка на метали съдържа: технологията на взривните работи, използваните машини и съоръжения, използваните взривни материали, количеството взривно вещество, взривявано наведнъж, количеството на единичен заряд, мястото за съхраняване на доставените взривни материали, безопасните разстояния и специфичните мерки за безопасна работа.

    Чл. 366 . При използване на открити площадки работният участък (определен в проекта) се загражда с ограда с височина не по-малка от 2 м и се оборудва със светлинна и звукова сигнализация.

    Чл. 367 . Сменният запас от взривни материали се съхранява в оборудвано за тази цел помещение.

    Чл. 368 . (1) При използване на воден басейн зарядът се поставя над обработвания детайл извън басейна, след което щампата с детайла и зарядът се поставят в басейна, който е напълнен или последващо се напълва с вода.

    (2) Басейнът се напълва с вода от взривника или неговия помощник. Забранява се присъствието на други лица до басейна.

    Глава шеста. СПЕЦИАЛНИ ВЗРИВНИ РАБОТИ

    Чл. 369 . Специални взривни работи по смисъла на този правилник са взривни работи в населени места, промишлени и строителни площадки, както и в други места с обекти, изискващи защита от вредните въздействия при взривните работи.

    Чл. 370 . (1) Взривните работи в близост до охраняеми обекти (минерални извори, паметници на културата, резервати, кули, реактори, атомни електроцентрали, хидротехнически обекти, газопроводи и нефтопроводи и др.) се извършват само след получаване на писмено съгласие от всички заинтересовани (съгласно приложение № 8).

    (2) За получаването на съгласието по ал. 1 извършващият взривни работи представя проект, осигуряващ запазването на охраняемия обект.

    Чл. 371 . (1) При разрушаване на сгради и съоръжения в границите на населените места зарядите се поставят само във взривни дупки и сондажи.

    (2) Забранява се зареждането на взривни дупки, попаднали в обрушено място или празнини.

    Чл. 372 . (1) От външната страна на сградата или съоръжението, което ще се взривява, се поставя допълнителна защита, непозволяваща разлитането на късове.

    (2) За предпазване на близки обекти, които могат да се повредят от сътресенията при падането на взривявания обект, се изгражда възглавница от греди в няколко реда или от други подходящи материали, в зависимост от големината на обекта.

    Чл. 373 . (1) При взривни работи в населени места, след завършване на зареждането, се подава първият сигнал, при който лицата, заети със зареждането на взривните дупки, напускат обекта и се оттеглят зад пределите на опасната зона. Охраната заема своите места и спира движението по съседните улици.

    (2) След монтажа на взривната мрежа ръководителят на взривните работи е задължен лично да констатира, че няма хора в опасната зона.

    (3) След втория сигнал ръководителят на взривните работи извършва взривяването.

    (4) Сигналът "отбой" се подава след оглеждане мястото на взрива о т ръководителя на взривните работи, придружен от взривник.

    (5) Забранява се в населени места да се подават звукови сигнали чрез взривяване на заряди.

    Чл. 374 . При разчистване на разрушените обекти задължително присъства дежурен взривник.

    Чл. 375 . При наличие в опасната зона на котли и тръбопроводи, намиращи се под налягане, налягането се намалява до 1 атм. При невъзможност да се намали налягането в котела или тръбопровода те се покриват с щитове.

    Глава седма. ВЗРИВНИ РАБОТИ ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА ПЪНОВЕ, ПОВАЛЯНЕ НА ДЪРВЕТА И БОРБА С ГОРСКИ ПОЖАРИ

    Чл. 376 . (1) При огнево взривяване отделно работещите по изкореняването на пънове взривници или отделни групи взривници се разполагат един от друг на разстояние не по-малко от 200 м и следят за точното разположение и посока на движение на своите съседи.

    (2) Ръководителят на взривните работи:

    1. показва направлението, в което е длъжен да се движи всеки взривник след запалване на огнепроводния шнур;

    2. подава общите за всички сигнали;

    3. осигурява охраната на опасната зона.

    (3) Контролните отрязъци от огнепроводен шнур са по-къси от останалите огнепроводни шнурове с не по-малко от 0,85 м при равен терен и с не по-малко от 1 м при пресечен или трудно проходим терен.

    Чл. 377 . В близост до сгради се разрешава взривяване на пънове, когато те се намират на разстояние не по-малко от 100 м от сградата. Зарядите се поставят откъм страната на сградите.

    Чл. 378 . При събаряне на дървета след всяко взривяване взривниците и работниците се допускат за подготовка на следващото взривяване, след оглеждане на мястото от ръководителя на взривните работи и ликвидиране на надвисналите дървета или пречупени клони.

    Чл. 379 . (1) Взривните работи при борба с горски пожари се извършват по инструкция, утвърдена по съответния ред.

    (2) Забранява се извършването на взривни работи на разстояние, по-малко от 100 м от горския пожар.

    Дял пети. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДЛЪЖНОСТНИТЕ ЛИЦА ПО БЕЗОПАСНОСТТА НА ТРУДА ПРИ РАБОТА С ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ. КОНТРОЛ ПО ПРИЛАГАНЕТО И АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

    Глава първа. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДЛЪЖНОСТНИТЕ ЛИЦА

    Чл. 380 . Работодателите и лицата, които ръководят и управляват трудовия процес както и непосредствените ръководители на производствените и спомагателни звена и всички работещи, които извършват дейности с взривни материали, са длъжни да спазват изискванията на този правилник.

    Чл. 381 . В търговските дружества, предприятията и организациите с писмена заповед могат да бъдат назначени или определени отделни длъжностни лица за осъществяване на дейностите по осигуряване на безопасни условия на труд при работа с взривни материали.

    Чл. 382 . Лицата, които ръководят и управляват трудовите процеси, са длъжни да:

    1. определят и провеждат стратегията по въпросите на безопасността на труда и противопожарната охрана при дейностите с взривни материали;

    2. одобряват инструкциите и други вътрешни актове, свързани с различни дейности при работа с взривни материали;

    3. осигуряват цялостното и навременното изпълнение на мерките по безопасността на труда при работа с взривни материали и правилното използване на предназначените за тази цел средства и съоръжения;

    4. осигуряват въоръжената охрана на складовете за взривни материали и спазването на реда за съхраняването, приемането, отпускането и отчитането на взривните материали;

    5. осигуряват охраната на взривните материали и спазването на реда при разтоварването и пренасянето им до складовете и до работните места;

    6. организират правилното отчитане, разследване и анализ на производствените злополуки и аварии с взривни материали и разработването на мерки за недопускането им;

    7. изпълняват предписанията на контролните органи (държавни и ведомствени) по безопасността на труда и противопожарната охрана при работа с взривни материали;

    8. уведомяват незабавно РИТ и органите на МВР при трудови злополуки при работи с взривни материали и произшествия с тях ;

    9. организират снабдяването на лични предпазни средства, специално работно облекло и необходимите спомагателни приспособления за работещите с взривни материали.

    Чл. 383 . Ръководителите на обект (клон, рудник, кариера и др.) са длъжни да осигуряват:

    1. организирането на производствения процес в съответствие с изискванията за безопасност и противопожарна охрана, определени с този правилник;

    2. обучаване на работещите с взривни материали по безопасност на труда при работа с тези материали;

    3. разработването на инструкции по безопасността на труда при работа с взривни материали;

    4. работещите с взривни материали с подходящо за условията на техния труд специално работно облекло, необходимите лични предпазни средства и спомагателни приспособления;

    5. ежемесечна проверка на реда за съхраняване, приемане и отчитане на взривните материали;

    6. реда и охраната при разтоварване и пренасяне на взривни материали до складовете и работните места;

    7. своевременно разследване на злополуките и авариите при работа с взривни материали и разработване на мерки за недопускането им;

    8. изпълняване на предписанията на контролните органи по безопасността на труда при работа с взривни материали.

    Чл. 384 . Ръководителите на взривни работи са длъжни да организират и осигуряват:

    1. точното спазване, от подчинения им персонал, на изискванията за съхраняване, отчитане, изразходване, пренасяне и употреба на взривни материали;

    2. допускането до работа с взривни материали само на лица, които имат право на това;

    3. контрола за своевременното отчитане от взривниците за изразходваните взривни материали и връщането на остатъка от тях в складовете;

    4. спазването на проекта и паспорта за пробивно-взривни работи;

    5. работните места с инструкции по безопасността на труда, предупредителни знаци и сигнали;

    6. изпълнението на предписанията на контролните органи по безопасност на труда;

    Чл. 385 . Завеждащите складове за взривни материали са длъжни да:

    1. спазват изискванията за съхраняване, поддържане, приемане, отчитане и отпускане на взривни материали;

    2. заприходяват взривните материали;

    3. недопускат повреждане, липси или излишъци на взривни материали в склада;

    4. съхраняват печата (клещите за пломбиране) и ключовете от хранилищата, като недопускат загубването или предаването им на други лица;

    5. осигуряват пожарна безопасност и чистотата на склада и района около него;

    6. отпускат взривни материали само на лица, които имат право на това;

    7. не допускат съхраняване на взривни материали в количества, които надвишават определения капацитет на склада за взривни материали.

    Чл. 386 . Взривниците са длъжни да:

    1. осигуряват постоянно наблюдение на получените от тях взривни материали без да допускат предаването им на други лица както и загубването, самоволното унищожаване или оставянето им в изработките или на повърхността;

    2. спазват паспорта за пробивно-взривни работи;

    3. връщат своевременно в склада за взривни материали неизползваните от тях взривни материали след приключване на взривните работи и правилно и точно посочват разхода им;

    4. спазват изискванията за безопасна работа с взривни материали;

    5. извършват взривни работи само при наличие на постове за отцепление;

    6. съобщават своевременно на ръководителя на взривните работи за отказали заряди.

    (2) Нарушенията на този правилник се констатират с актове и се налагат наказания по реда на Кодекса на труда и Закона за административните нарушения и наказания .

    Глава втора. КОНТРОЛ И АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

    Чл. 387 . Контролът по прилагането на правилника се осъществява от органите за спазване на трудовото законодателство и от органите на МВР съобразно тяхната компетентност.

    Чл. 388 . (1) При допуснати груби нарушения с взривни материали се отнемат свидетелствата за правоспособност и разрешителните по чл. 11, 12 и 13 от ГИТ u РИТ при МТСГ както и разрешителните по чл. 16 от органите на МВР за срок до 2 години.

    (2) Възстановяването на правоспособността и издаването на нови разрешителни става по реда, определен в този правилник.

    Чл. 389 . (1) Нарушителите на изискванията на този правилник, ако не подлежат на по-тежко наказание, носят отговорност по Чл. 413 и 415 от Кодекса на труда и Чл. 13 от Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите .

    (2) Установяването на нарушенията по ал. 1, издаването на наказателните постановления, тяхното обжалване и изпълнение се извършва по реда, установен в Чл. 416 от Кодекса на труда , Чл. 20 от Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите и Закона за административните нарушения и наказания .

    ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 1 . По смисъла на този правилник:

    1. " Акредитирана изпитвателна лаборатория " е лаборатория, на която е предоставена акредитация.

    2. " Амониево селитрени взривни вещества " са взривни вещества (взривни смеси) със сенсибилизатор тринитротолуол, основен окислител амониев нитрат и други добавки.

    3. " Боевик " е чувствително към детонатор взривно вещество с поставено в него средство за взривяване, вкл. и детониращ шнур, предназначено за възбуждане на детонация в заряда от взривно вещество.

    4. " Безопасно разстояние " е отстояние от мястото на взривяване, при което няма вредно въздействие на взрива върху охранявани обекти и хора.

    5. " Браковчик " е лице унищожаващо всекидневния брак при производството на взривни материали.

    6. " Вертикални заземители " са стоманени пръти, профили или тръби, вертикално разположени, като горният край е на дълбочина от 0,6 до 0,7 м под повърхността на терена, а дълбочината при набиване е от 2,5 до 3 м и при навиване – от 4,5 до 5 м.

    7. " Взривна мрежа " е изградената в съответствие с паспорта за пробивно-взривни работи система от средства за взривяване и заряди от взривно вещества в определена във времето и пространството последователност.

    8. " Взривни работи в подземни изработки " са взривни работи, които се извършват под земната повърхност.

    9. " Взривна смес " е смес от химични вещества, склонна под влияние на външно въздействие към бързо, саморазпространяващо се взривно превръщане, съпроводено с отделяне на голямо количество топлина, газове и пари.

    10. " Взривна техника и технология " са машините, апаратите, съоръженията, взривните и спомагателните материали, методите и начините за извършване на промишлени взривни работи.

    11. " Взривоопасна метановъздушна смес " е смес от метан и въздух в такава концентрация, че окислението и вследствие външно въздействие протича с взрив.

    12. " Взривоопасна праховъздушна смес " е смес на въглищен прах и въздух в такава концентрация, че окислението и вследствие външно въздействие протича с взрив.

    13. " Взривяване (иницииране) "е процес на възбуждане на детонация в заряди от взривни вещества, в предварително определени последователност и време.

    14. " Вид взривни вещества " са взривни вещества, предназначени за употреба в еднакви условия и с едни и същи основни компоненти.

    15. " Внасяне на опасни потенциали " е пренасяне в обекта на породени от мълния високи потенциали, по външните метални комуникации (естакади, монорелси, тръбопроводи, електропроводи и др.);

    16. " Водонапълнени (водосъдържащи) взривни вещества " са взривни вещества, в чиито компонентен състав е включена вода.

    17. " Вредни въздействия при взривните работи " са нежелателни последствия (поражения) върху околната среда от възникващите при взрива сеизмична, ударно-въздушна и детонационна вълна, разлитане на късове от разрушена скална маса и отделящите се токсични газове.

    18. " Вълновод " е средство за пренасяне и предаване на детонационната вълна за иницииране на чувствителен към нея детонатор.

    19. " Горива " са високо енергетични твърди или течни вещества с голямо съдържание на въглерод и водород, които влизат във взривна реакция с окислителя, при което се отделя голямо количество топлина и газообразни продукти.

    20. " Гранулирани взривни вещества " са твърди взривни вещества или смеси, чиито компоненти или по-голяма част от тях са под формата на гранули.

    21. " Грубодисперсни взривни вещества " са взривни смеси, в които основните компоненти са под формата на гранули или на гранули и люспи.

    22. " Група заряди " са няколко единични заряди, свързани в една взривна мрежа.

    23. " Детонатор " е средство за взривяване на чувствителни към въздействието му взривни вещества. Към детонаторите се отнасят капсул детонатори или електродетонатори.

    24. " Дефлаграция " е процес на преминаване на детонацията в горене поради промяна на условията, необходими за нормално протичане на процеса.

    25. " Доставка на взривни материали " е превозване или пренасяне на взривни материали от склад за взривни материали до мястото на употреба при спазване на определени изисквания.

    26. " Достъп до взривни материали " е право на лица, одобрени по съответен ред, да извършват дейности с взривни материали.

    27. " Единичен заряд " е заряд, който не е свързан във взривна мрежа.

    28. " Едновременно взривяване в една взривна мрежа " е мигновеното или със закъснение взривяване на всички заряди, свързани във взривна мрежа.

    29. " Ексудирали взривни вещества " са взривни вещества, чиито качества са променени в следствие на отделяне на течния компонент от общата маса на взривната смес.

    30. " Електромагнитна индукция " е допълнителното въздействие на мълнията, обусловено от индуктиране на напрежение в токопроводимите части на обекта при пряко попадение на мълния в близост до обекта.

    31. " Електростатична индукция " е допълнителното въздействие на мълниеносни облаци, обусловено от индуктирането на заряди от статично електричество в надземни обекти, което може да предизвика искрене или електрически разряд с опасни последствия.

    32. " Електростатична искробезопасност " е състояние на обекта, при което се изключва възможността от възникване на пожар или взрив от разряди на статично електричество.

    33. " Емулсионни взривни вещества " са взривни вещества, представляващи емулсия на течно гориво и наситен воден разтвор на окислител и други добавки.

    34. " Забивка " е подходящ инертен материал (пясък, влажна глина, водонапълнени патрони, ръкави, чували и др.), поставен в устието на взривната дупка, сондаж, камера, ръкав или върху открит заряд.

    35. " Заземител " е устройство за отвеждане на електрически ток (вкл. и ток от мълния) в земята.

    36. " Зареждане на взривни материали " са дейности и процедури по поставяне на взривните материали в обекта, който ще бъде взривяван.

    37. " Заряд от взривно вещество " е определено количество взривно вещество, приготвено за взривяване.

    38. " Импулс за взривяване " е външно въздействие, необходимо за възбуждане на взривното превръщане в средството за взривяване или взривното вещество.

    39. " Комбинирани заземители " са вертикални и хоризонтални заземители, обединени в обща система. Токоотводите по правило се свързват в средата на хоризонталната част на комбинирания заземител.

    40. " Ликвидиране на отказали заряди " са мероприятия от организационен и технически характер по отстраняване или унищожаване на невзривил се заряд.

    41. " Магистрален детониращ шнур " е част от взривната мрежа, изградена от детониращ шнур, предаващ иницииращия импулс към детониращия шнур на отделните заряди.

    42. " Марка взривно вещество " е взривно вещество с конкретен химически състав и наименование.

    43. " Магистрален проводник " е проводник, който се свързва с уреда за взривяване и удължителните проводници или проводниците на електродетонатора.

    44. " Материали, съвместими със състава на взривната смес " са материали, които не влизат в химична реакция с компонентите на взривното вещество и не предизвикват промени в качествата му.

    45. " Мълниезащита " е комплекс от технически мероприятия и средства за защита от опасните и вредни въздействия на мълниите, осигуряващи опазване на сгради, съоръжения, машини, материали и други от разрушаване, пожари и взривове, а така също и безопасността на хора и домашни животни.

    46. " Мълниезащитна зона " е част от пространството около мълниеотвода, във вътрешността на което обектът е защитен от преки попадения на мълнии с определена вероятност.

    47. " Мълниезащитна зона тип А " е мълниезащитна зона с вероятност на защита 99,5 % и повече.

    48. " Мълниезащитна зона тип Б " е мълниезащитна зона с вероятност на защита 95 %.

    49. " Мълниеотвод " е система, състояща се от мълниеприемник, токоотводи заземител.

    50. " Мълниеприемник " е устройство за приемане на пряко попадение на мълния.

    51. " Място на взривяване " е надземно взривно поле или подземен забои, в които се извършват взривни работи.

    52. " Нафтоселитрени взривни вещества " са взривни смеси, които основно съдържат дизелово гориво или масла, окислител (амониев нитрат) и други добавки.

    53. " Неелектрическа система за взривяване " е съвкупност от вълновод и детонатор, чувствителен към разпространяващата се във вълновода ударна вълна,

    54. " Непредпазни взривни вещества и средства за взривявяне " са взривни вещества и средства за взривяване, предназначени за открити и подземни работи, освен в рудници, опасни по газ и прах.

    55. " Непълна детонация " е процес на затихваща детонация в резултат на влошаване условията на протичане на процеса, водещ до отказ.

    56. " Нитроестерни взривни вещества " са взривни вещества с основен сенсибилизатор нитроестери (нитроглицерин, нитрогликол).

    57. " Окислител " е вещество, което има в молекулата си излишък от кислород, който се използва за окисление на горящите добавки и на сенсибилизатора при негов недостиг на кислород.

    58. " Опасна зона " е територията, в която вредните въздействия на взрива може да нанесат поражения.

    59. " Опасни по въглищен прах " са условия, в които е възможно образуването на взривоопасна праховъздушна смес.

    60. " Опасни по метан " са условия, в които е възможно образуването на взривоопасна метановъздушна смес.

    61. " Особено опасни по метан " са минни изработки (забои), при които в процеса на извършване на взривните работи е възможен контакт на заряда от взривни вещества или продуктите на взрива с образувала се взривоопасна метановъздушна смес. Към особено опасни по метан задължително се отнасят изработки (забои):

    1. опасни по внезапни изхвърляния на въглища и метан (ВИВГ);

    2. със суфлярно отделяне на метан;

    3. опасни по метан и прокарвани отдолу нагоре с ъгъл на наклона над 10°, без предварително прокаран вентилационен сондаж;

    4. с две или повече открити повърхности на забоя, при което се създават условия за образуване на взривоопасна метановъздушна смес или изхвърляне на заряда (нап. при използването на машинен подкоп, когато една или повече от повърхностите не се проветряват или няма възможност за измерване на метана към някоя от повърхностите и др.).

    62. " Отговорно лице " е правоспособен, определен със заповед специалист или изрично натоварен да отговаря за работата на персонала или извършването на определени дейности с взривни материали.

    63. " Охраняема зона " е обозначена територия около мястото на взривяване, включваща опасната по отношение вредните въздействия от взрива зона и охранявана за недопускане на хора и животни в нея.

    64. " Отчетност на взривни материали " е съвкупност от регламентирана отчетна документация за прихода, разхода и наличността на взривни материали по видове, марки и типове, правилата и изискванията за нейното системно и точно водене.

    65. " Отказ " е прекъсване на взривния процес в резултат на некачествени взривни вещества и средства за взривяване, технологични, организационни или проектантски грешки.

    66. " Паспорт за пробивно-взривни работи " е задължителен документ за извършване на всяко конкретно взривяване.

    67. " Патрон от взривно вещество " е определено количество взривно вещество, поставено във влагоизолационна обвивка или обвивка, покрита с влагоизолационен слой.

    68. " Пиротехнически състави " са химични вещества или смеси за получаване на пиротехнически ефекти (звукови, светлинни, димни или топлинни), чиято основна форма на взривно превръщане е горенето.

    69. " Подземни взривни работи " са взривни работи, които се извършват в подземни условия.

    70. " Помощен персонал за взривни работи " са лица, привлечени за извършване на спомагателни дейности с взривни материали.

    71. " Прахообразни взривни вещества " са твърди взривни вещества с диаметър на частиците до 0,5 мм.

    72. " Предупредителни признаци, предшестващи внезапни изхвърляния на въглища и газ (ВИВГ) " са признаци, които се проявяват самостоятелно или съвместно и са:

    1. периодично или рязко повишаване на газоотделянето;

    2. обрушване на въглища и отскачане на въглищни частици (оръсване) от челото на забоя;

    3. пукане, глухи удари и шум в масива;

    4. подуване (изтласкване), напукване, омекване, охлаждане и промяна блясъка на въглищата;

    5. сближаване и напукване на вместващите скали, пукане на крепежа.

    73. " Предпазни взривни материали (взривни вещества и средства за взривяване) " са взривни вещества и средства за взривяване с понижена способност да възпламеняват горими газове и прахове, предназначени за употреба в условия, опасни по газ и прах.

    74. " Пресовани взривни вещества " са взривни вещества, които в края на производствения процес се подлагат на пресоване.

    75. " Проект за пробивно-взривни работи " е основната техническа документация за извършване на пробивно-взривни работи.

    76. " Промишлени взривни работи " са взривни работи, извършвани при добива на полезни изкопаеми, строителството, промишлеността, селското и горското стопанство, както и за исторически, културни, учебни, спортни, развлекателни и битови цели, при които се използват промишлени взривни материали.

    77. " Противоградови изделия " са реактивни снаряди, снабдени с реагент за борба с градушки.

    78. " Пряко попадение на мълния " е непосредствен контакт на мълнията с даден обект, съпроводено с протичане на тока на мълнията през обекта.

    79. " Разтърсващо взривяване " е взривяване, целящо предизвикване на ВИВГ, ако има условия за това, като са предвидени необходимите мерки за безопасност.

    80. " Раници за взривни материали " са раници от антистатичен материал за пренасяне на взривни материали от склада за взривни материали до обекта на взривяване.

    81. " Сбити взривни вещества " са взривни вещества, които са загубили прахообразния или грубодисперсния си строеж.

    82. " Склад за взривни материали " е въведена в експлоатация по съответен ред съвкупност от подземни или надземни хранилища за взривни материали с принадлежащите им изработки, оградената, осветената и охраняваната територия и разположените на нея спомагателни сгради и съоръжения за подготовка, изпитване и раздавана на взривни материали, съхраняване на амбалажа от тях както и за противопожарни, защитни, охранителни и други нужди. По своето устройство складовете за взривни материали са надземни, вкопани и подземни. По предназначението си складовете са базисни и раздавателни. В зависимост от срока на ползване складовете са:

    1. постоянни – за срок над 2 години;

    2. временни – за срок от 6 месеца до 2 години;

    3. кратковременни – за срок до 6 месеца.

    83. " Сенсибилизатор " е вещество, което повишава детонационната способност и чувствителността на взривната смес към иницииращ импулс.

    84. " Спомагателни дейности с взривни материали " са дейностите и манипулациите с взривни материали, свързани с тяхното товарене, разтоварване, съхраняване, изпитване, подготовка и зареждане, транспортиране, за които не се изисква правоспособност.

    85. " Статично електричество " е съвкупност от явления, свързани с възникване, запазване и релаксация на свободни електрически заряди на повърхността и в обема на диелектрически, проводими и полупроводими вещества, материали и изделия.

    86. " Степен на опасност (съвместимост) "е вероятна възможност за възникване на детонация или горене в конкретен взривен материал при манипулация с него, определяща специфични предпазни мерки.

    87. " Съхраняване на взривни материали " е постоянното (дълговременното), временното или краткосрочното престояване на взривни материали в складови условия, както и в местата за производство или употреба, свързано с тяхната подготовка, изпитване или зареждане.

    88. " Тип средство за взривяване " е средство за взривяване с конкретни показатели (характеристики) и наименование.

    89. " Токоотвод " е проводник, предназначен за отвеждане тока на мълнията от мълниеприемника до заземителя.

    90. " Удължителни проводници " са проводници, свързващи магистралния проводник с поводниците на електродетонатора.

    91. " фрикционни искри " са искри, които представляват нагорещени частици, отделени от повърхността на контактуващите материали вследствие удар или триене.

    92. " фрикционна искробезопасност " е състояние на обекта, при което енергията на фрикционните искри не е достатъчна за възпламеняването или запалването му.

    93. " Хоризонтални заземители " представляват кръгла или плоска стомана, разположена в един или няколко лъча, излизащи от една точка, към която се присъединява токоотводът. Тези заземители се използват като самостоятелни или за свързване на електродите на вертикалните заземители помежду им.

    94. " Хранилище за взривни материали " е надземно помещение, сграда, фургон или подземна изработка, съоръжени и специално предназначени за съхраняване на взривни материали в съответствие с действащите нормативни актове.

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 2 . Този правилник се издава на основание чл. 276, ал. 1 от Кодекса на труда .

    § 3 . Правилникът влиза в сила от 1.07.1997 г. и отменя Правилника по безопасността на труда при взривните работи (Д-01-009), утвърден 1971 г. в сила от 01.01.1973 г.

    § 4 . Юридическите и физическите лица, които извършват дейности с взривни материали, в 6-месечен срок от влизане в сила на правилника привеждат дейностите си в съответствие с неговите разпоредби.

    § 5 . Министърът на труда и социалните грижи и министърът на вътрешните работи съобразно своята компетентност дават указания по приложението на този правилник.

  • ПРАВИЛНИК за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения

    ЧАСТ ПЪРВА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ РАБОТА В НЕЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ И ПО ТОПЛОПРЕНОСНИ МРЕЖИ И ХИДРОТЕХНИЧЕСКИ СЪОРЪЖЕНИЯ

    Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1. Правилникът се отнася за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения, наричани по-нататък "неелектрически уредби и мрежи".

    Чл. 2. (1) Правилникът е предназначен за длъжностните лица, които ръководят, контролират, извършват оперативно обслужване и/или работи в електрически и топлофикационни централи, топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения.

    (2) Правилникът се прилага и от диспечерските служби на топлопреносните мрежи и от външни фирми, допускани за работа в действащи неелектрически уредби и мрежи.

    Чл. 3. (1) С правилника се определят минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на работи в неелектрически уредби и мрежи.

    (2) Работодателят може да предвижда и допълнителни мерки за безопасна работа, непротиворечащи на изисквания по този правилник. С тези мерки персоналът трябва да бъде запознат под формата на разпореждания, указания и инструктажи.

    (3) За специфични работи и дейности, които не са обхванати от правилника, работодателят осигурява разработването и утвърждава вътрешни инструкции за безопасност.

    Чл. 4. При извършване на строителни и монтажни работи в действащи неелектрически уредби и мрежи се спазват правилата за безопасност на уреждащата ги нормативна уредба.

    Чл. 5. При изпълнение на работи в неелектрически уредби и мрежи от персонал на външна фирма координацията на действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд се осъществява от работодателя – собственик на уредбата/мрежата, а задълженията на работодателя на външната фирма по изискванията на този правилник и вътрешните инструкции се определят в договора за изпълнение.

    Чл. 6. Мерките за защита и защитните средства (лични и колективни), предвидени по този правилник, са разрешените за използване в Република България. Защитните средства са изпитани по установения ред съгласно нормативните изисквания и предписанията на производителите.

    Глава втора – ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПЕРСОНАЛА

    Раздел I – Изисквания за квалификация на персонала за безопасност при работа

    Чл. 7. (1) Персоналът, който ръководи, контролира или извършва работи/ дейности и/или техническо и оперативно обслужване на неелектрически уредби и мрежи, трябва:

    1. да има образование и стаж, изисквани за заеманата длъжност;

    2. да е медицински освидетелстван съгласно нормативните актове за задължителни предварителни и периодични медицински прегледи на работниците и служителите;

    3. да притежава квалификационна група за безопасност при работа по неелектрически уредби и мрежи, изисквана по този правилник.

    (2) Работодателят може да определя допълнителни изисквания за медицинско освидетелстване на персонала, извършващ дейности, свързани с определения и документиран професионален риск, когато това не противоречи на действащото законодателство.

    Чл. 8. (1) Изискваната по този правилник квалификационна група за безопасност при работа в неелектрически уредби и мрежи, наричана по-нататък само "квалификационна група", се счита за минимална. Лицата с квалификационна група, по-висока от посочената като минимална, могат да извършват определената за нея работа или дейност и да заемат съответната длъжност.

    (2) Работодателят в зависимост от специфичните условия на работа и определения професионален риск с вътрешна инструкция може да утвърждава:

    1. квалификационна група за длъжност/дейност, за която по този правилник не е посочена група;

    2. по-висока квалификационна група от посочената за съответната длъжност/дейност.

    Чл. 9. (1) Изискваната квалификационна група се записва в съответната длъжностна характеристика.

    (2) Квалификационната група се придобива, потвърждава или променя при:

    1. постъпване на работа;

    2. промяна на длъжност, свързана с други изисквания за квалификационна група;

    3. промяна на характера на работата или дейността и/или на свързаните с тях професионални рискове;

    4. документирани нарушения на този правилник.

    Чл. 10. (1) За придобиване на квалификационна група лицето трябва да притежава изискваните за съответната квалификационна група образование и стаж в неелектрически уредби и мрежи, да е преминало обучение и успешно да е положило изпит.

    (2) Притежаването на квалификационна група се доказва с удостоверение по образец, което задължително се носи по време на работа.

    Чл. 11. (1) На лицето, което нарушава или не спазва правилата за безопасност при работа по този правилник, установено и документирано от отговорно длъжностно лице, работодателят може да отнеме/понижи квалификационната група за определен срок, както и да му наложи предвидените по Кодекса на труда дисциплинарни наказания.

    (2) Отнемането/понижаването на квалификационната група се извършва на основание писмена заповед на работодателя или упълномощено от него лице. Удостоверението за квалификационна група се отнема, като при понижаване на групата се издава ново удостоверение с понижената квалификационна група.

    (3) Лицето, на което срокът на наложеното наказание по ал. 1 е изтекъл, задължително се явява на изпит за квалификационната група, притежавана преди наказанието.

    Чл. 12. С този правилник се определят пет квалификационни групи – от първа до пета, степенувани по отговорност и сложност на действията на лицата, свързани с осигуряване на безопасност при работа.

    Чл. 13. (1) Първа квалификационна група се изисква за лица, назначавани на работа като:

    1. общи и строителни работници, изолаторчици, чистачи, такелажници, бояджии, монтажници и др., работата на които е свързана с ремонт и обслужване на сгради, покриви, строителни конструкции, В и К и други технически проводи (инсталации);

    2. водачи на моторни превозни средства за извънцехов транспорт;

    3. ученици, стажанти от колежи и ВУЗ и всички новопостъпили без стаж в неелектрически уредби и мрежи на работа, която е свързана с тяхната експлоатация и ремонт.

    (2) За придобиване на първа квалификационна група лицата трябва:

    1. да бъдат запознати на работното място с опасностите при работа и обслужване на съоръженията, по които ще работят;

    2. да бъдат запознати при какви условия и техни действия машините и съоръженията могат да бъдат опасни;

    3. да знаят правилата за безопасност, пряко свързани с извършваната работа.

    Чл. 14. (1) Втора квалификационна група се изисква за:

    1. начинаещи работници, които не се допускат до самостоятелна работа и работят под прякото ръководство на специалист, с не по-ниска от трета квалификационна група;

    2. монтьори и шлосери, бояджии на машини и съоръжения, дърводелци, начинаещи заварчици, кранисти, булдозеристи, водачи на моторни превозни средства за вътрешнозаводски транспорт;

    3. практиканти и стажанти от средни учебни заведения, колежи и ВУЗ с техническа специалност.

    (2) За придобиване на втора квалификационна група лицата трябва да имат:

    1. елементарни технически познания за устройството на неелектрически уредби/мрежи;

    2. ясна представа за опасностите, пораждани от въртящи се части на машини, части с висока температура, части под налягане, електрическо напрежение и др.;

    3. знания по правилата за безопасност и основните мерки за предпазване при работа;

    4. практически умения за оказване на първа долекарска помощ при злополука.

    (3) Лицата с втора квалификационна група имат общ трудов стаж в неелектрически уредби/мрежи, образование и професионална квалификация най-малко:

    1. без стаж – трета степен на професионална квалификация по техническа специалност (техникум), стажанти от колежи и ВУЗ;

    2. един месец – втора степен на професионална квалификация по техническа специалност (СПТУ);

    3. три месеца – основно, незавършено или завършено средно образование без професионална квалификация.

    Чл. 15. (1) Трета квалификационна група се изисква за:

    1. майстори монтьори и шлосери, които извършват самостоятелно изпълнителски работи;

    2. оператори на машини (турбини, котли, помпи и др.);

    3. оперативно-ремонтен персонал;

    4. начинаещи проектанти, конструктори, лаборанти;

    5. заварчици;

    6. работници по КИП и А, апаратчици ХВО;

    7. лица, които ръководят и/или обучават работници с първа и втора квалификационна група;

    8. допускащи, наблюдаващи и изпълнители на работа по частичен наряд.

    (2) За придобиване на трета квалификационна група лицата трябва да имат:

    1. знания по теория и устройство на неелектрически уредби/мрежи;

    2. ясна представа за опасностите и професионалния риск при работа в неелектрически уредби/мрежи;

    3. знания по общите правила за безопасност при работа и по мерките за защита и ползването на предпазни средства;

    4. знания по специфичните правила за безопасност за извършваната работа или заеманата длъжност;

    5. знания по правилата за допускане до работа в неелектрическа уредба/мрежа;

    6. технически умения за безопасно извършване на работата;

    7. практически умения за оказване на първа долекарска помощ при злополука.

    (4) Лицата с трета квалификационна група имат стаж с втора квалификационна група в неелектрически уредби/мрежи, образование и професионална квалификация най-малко:

    1. без стаж – висше техническо образование;

    2. един месец – стажанти от колежи и ВУЗ, обучаващи се по техническа специалност и положили изпит за безопасност при работа;

    3. два месеца – трета степен на професионална квалификация по техническа специалност;

    4. три месеца – втора степен на професионална квалификация по техническа специалност;

    5. шест месеца – основно/средно образование с професионална квалификация.

    Чл. 16. (1) Четвърта квалификационна група се изисква за:

    1. старши майстори и монтьори за висококвалифицирани работи;

    2. енергетици, механици, специалисти по КИП и А;

    3. началници на смени, старши оператори на машини (турбини, котли, помпи и др.);

    4. изпълнители на работата по наряд/общ наряд;

    5. отговорни ръководители по частичен наряд;

    6. допускащи до работа и наблюдаващи по наряд/общ наряд.

    (2) За придобиване на четвърта квалификационна група лицата трябва да имат:

    1. задълбочени знания по теория и устройство на неелектрически уредби/мрежи;

    2. пълни познания по схемата на уредбата/мрежата, която обслужват, опит за свободно и бързо ориентиране при извършване на манипулации и превключвания, както и умения за изпълнение и контрол на мерките за безопасност;

    3. пълна представа за опасностите и професионалния риск при работа в неелектрически уредби/мрежи;

    4. цялостни знания по този правилник и на специфичните правила за безопасност при работа в обслужваната уредба/мрежа;

    5. умения да организират и ръководят безопасно извършване на работите както при нормални експлоатационни условия, така и при аварийни ситуации;

    6. знания по правилата за използване на защитните средства и умения за прилагането им;

    7. знания и практически умения за прилагане на правилата за първа долекарска помощ.

    (3) Лицата с четвърта квалификационна група имат стаж с трета квалификационна група, образование и професионална квалификация най-малко:

    1. два месеца – висше техническо образование;

    2. три месеца – трета степен на професионална квалификация по техническа специалност;

    3. четири месеца – втора степен на професионална квалификация по техническа специалност;

    4. осем месеца – основно/средно образование с професионална квалификация.

    Чл. 17. (1) Пета квалификационна група се изисква за:

    1. главни и старши инженери;

    2. главни специалисти;

    3. началници на централи и на мрежови райони;

    4. началници на цехове/звена, лаборатории и техните заместници;

    5. дежурни инженери/диспечери;

    6. издаващи наряди и нареждания;

    7. отговорни ръководители за работа с наряд и общ наряд;

    8. ръководители на служби/отдели по експлоатация и безопасност при работа.

    (2) За придобиване на пета квалификационна група от лицата се изискват:

    1. задълбочени знания по теория и цялостни знания по устройство на неелектрически уредби/мрежи;

    2. цялостни познания по схемите на неелектрическите уредби/мрежи, опит за безпогрешно определяне на мерките за безопасност при издаване на наряд/нареждане;

    3. пълна представа за опасностите и професионалния риск при работа в неелектрически уредби/мрежи и последствията от тях;

    4. цялостни знания по този правилник и на специфичните правила за безопасност на извършваната работа, както и познания по нормативните актове;

    5. умения за бързо ориентиране в обстановката и способност да организират и ръководят безопасно извършване на работите както при нормални експлоатационни условия, така и при аварийни ситуации;

    6. знания по правилата за използване на защитните средства и умения за прилагането им;

    7. знания и практически умения за прилагане на правилата за първа долекарска помощ.

    (3) Лицата с пета квалификационна група имат стаж с четвърта квалификационна група, образование и професионална квалификация най-малко:

    1. шест месеца – висше техническо образование;

    2. дванадесет месеца – трета степен на професионална квалификация по техническа специалност;

    3. осемнадесет месеца – втора степен на професионална квалификация по техническа специалност.

    Раздел II – Изисквания за квалификация на персонала от външна фирма за безопасност при работа

    Чл. 18. (1) При извършване на работи в действащи неелектрически уредби и мрежи от персонал на външна фирма отговорността за подготовката и квалификацията на персонала за безопасност при работа е на работодателя на фирмата.

    (2) Организацията на обучението и проверката на знанията и уменията на персонала по този правилник е задължение на работодателя на фирмата.

    Чл. 19. (1) Всяко лице от персонала на фирмата трябва да притежава удостоверение за квалификационна група по безопасност при работа, изисквана по този правилник, да го носи по време на работа и при поискване да го представя на длъжностното лице, упълномощено от работодателя – собственик на обекта, и на контролните органи.

    (2) Когато се установи, че лице от персонала на външната фирма не притежава необходимата квалификационна група за извършваната работа или удостоверението е с изтекъл срок на валидност, то не се допуска до работа.

    Раздел III – Обучение на персонала и проверка на знанията за безопасност при работа

    Чл. 20. (1) Провеждането на специализирано обучение на персонала за безопасност при работа е задължително и предхожда изпита за квалификационна група.

    (2) Програмите за обучение и въпросниците за провеждане на изпити за квалификационни групи тематично и по обхват трябва да обхващат материята по този правилник и да са насочени към действително извършваната работа или изпълняваната дейност. Разрешава се в програмите да се включват и теми за усвояване на материята, спомагащи за обучението и прилагането на правилника.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 22.01.2014 г.) Обучението на персонала и проверката на знанията за придобиване/потвърждаване на квалификационна група се организират и осъществяват в работно време, без или със откъсване от работа от:

    1. работодателя;

    2. енергийни предприятия, титуляри на лицензия по Закона за енергетиката ;

    3. центрове за професионално обучение, получили лицензия за осъществяване на професионално обучение поне по една от следните професии от Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6, ал. 1 на Закона за професионалното образование и обучение: електротехник, електромонтьор, техник на енергийни съоръжения и инсталации, монтьор на енергийни съоръжения и инсталации, техник по автоматизация и монтьор по автоматизация;

    4. висши училища, получили акредитация за осъществяване на обучение по професионалните направления енергетика или електротехника, електроника и автоматика съгласно Класификатора на областите за висше образование и професионалните направления, приет с ПМС № 125 от 2002 г . (обн., ДВ, бр. 64 от 2002 г.; изм., бр. 106 от 2003 г., бр. 32 от 2005 г.; доп., бр. 94 от 2005 г.).

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 22.01.2014 г.) Програмите, сроковете за обучение и датите за провеждане на изпитите за квалификационна група се определят от работодателя или от лицата по ал. 3, т. 2 – 4, съгласувано с работодателя.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 22.01.2014 г.) Обучението за придобиване/потвърждаване на квалификационна група се провежда от лица с образователно-квалификационна степен не по-ниска от "бакалавър" съгласно Закона за висшето образование и притежаващи пета квалификационна група при обучаване за четвърта и пета квалификационна група и не по-ниска от четвърта квалификационна група при обучаване за втора и трета квалификационна група.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 22.01.2014 г.) Алинея 5 не се прилага за академичния състав на висшите училища, както и за медицинските специалисти, които обучават по правилата за оказване на долекарска помощ при поражение от електрически ток.

    Чл. 20а. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 22.01.2014 г.) (1) Обучението за придобиване/потвърждаване на квалификационна група се провежда по утвърдени от работодателя писмени програми, с които се определят:

    1. минимумът от знания и умения за теоретична и практическа подготовка, необходими за придобиване/потвърждаване на съответната квалификационна група, съобразно изискванията на този правилник и специфичните характеристики на действително извършваната работа;

    2. продължителността на обучението, която за придобиване на квалификационна група не може да бъде по-малка от:

    а) 4 учебни часа – за втора квалификационна група;

    б) 8 учебни часа – за трета квалификационна група;

    в) 16 учебни часа – за четвърта квалификационна група;

    г) 24 учебни часа – за пета квалификационна група;

    3. продължителността на обучението, която за потвърждаване на квалификационна група може да бъде съкратена спрямо тази в т. 2 с до 1/2;

    4. датите и началният час за провеждане на изпитите.

    (2) Образователният минимум от знания и умения по т. 1 на ал. 1 тематично и по съдържание обхваща изискванията на този правилник и отчита специфичните характеристики на действително извършваната работа.

    Чл. 20б. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 22.01.2014 г.) (1) Сертификат за преминато обучение по безопасни методи на работа в електрически уредби и мрежи в държава – членка на Европейския съюз, се приравнява на придобита трета квалификационна група по безопасност при работа съгласно този правилник.

    (2) Обучението за потвърждаване или придобиване на по-висока квалификационна група по безопасност при работа въз основа на валиден сертификат за преминато обучение по безопасни методи на работа в електрически уредби и мрежи в държава – членка на Европейския съюз, се провежда от лицата по чл. 20, ал. 3, т. 2 – 4 по утвърдени от тях писмени програми, с които се определят:

    1. минимумът от знания и умения за теоретична и практическа подготовка, необходими за придобиване/потвърждаване на съответната квалификационна група, съобразно изискванията на този правилник и специфичните характеристики на действително извършваната работа;

    2. продължителността на обучението, която не може да бъде по-малка от:

    а) 2 учебни часа – за трета квалификационна група;

    б) 3 учебни часа – за четвърта квалификационна група.

    Чл. 21. Изпит за квалификационна група се полага:

    1. при постъпване на работа;

    2. при повишаване на квалификационна група;

    3. при възстановяване на квалификационна група след отнемане/понижаване съгласно чл. 11 ;

    4. периодично, в срокове, определени в длъжностната характеристика, но не по-дълги от една година за изпълнителския персонал и от две години – за ръководния персонал.

    Чл. 22. (1) Първа квалификационна група от лицата по чл. 13, ал. 1 се придобива след обучение от лице с трета квалификационна група (обучаващ), определено със заповед на работодателя или упълномощено от него лице.

    (2) Обучението се извършва на работното място съобразно характера на извършваната работа с времетраене най-малко един ден.

    (3) Обучаваното лице (обучаваният) се запознава с правилата за безопасност, пряко свързани с извършваната работа, и с опасностите при работа и обслужване на съоръженията, по които ще работи.

    (4) След завършване на обучението обучаващият проверява устно дали обучаваният е усвоил материята, по която е обучаван.

    (5) За резултатите от проверката се съставя протокол, примерна форма на който е дадена в приложение № 1а. Протоколът се подписва от обучаващия и от обучавания и се завежда в дневник, примерна форма на който е дадена в приложение № 2.

    (6) На издържалото проверката лице се издава удостоверение за първа квалификационна група, примерна форма на което е дадена в приложение № 3.

    (7) Когато при проверката се установи, че обучаваният не е усвоил материята, по която е обучаван, по преценка на обучаващия обучението се повтаря, след което следват процедурите по ал. 4, 5, 6.

    (8) Когато обучаваният не издържи и втората проверка, се счита, че той е непригоден за съответната работа в неелектрически уредби/мрежи.

    Чл. 23. (1) Изпитът за втора, трета, четвърта и пета квалификационна група се провежда пред комисия като устен изпит и/или тест по одобрени от работодателя въпросници.

    (2) При постъпване на работа и при полагане на изпит след изтекло наказание с понижаване/отнемане на квалификационната група съгласно чл. 11 изпитът се провежда като устен.

    (3) В останалите случаи, без посочените в ал. 2, начинът за провеждане на изпита – устен и/или с тест, се определя от работодателя.

    Чл. 24. (1) Изпитът с тест обхваща материята, предвидена за съответната квалификационна група, като за всеки въпрос от теста са посочени четири отговора, от които само един е верен. Тестът може да се провежда и с компютър.

    (2) Изпитът с тест е успешен, когато правилно е отговорено на не по-малко от 80 % от въпросите.

    Чл. 25. (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 22.01.2014 г.) (1) Устният изпит пред комисия се провежда индивидуално.

    (2) Комисията се състои от председател и най-малко двама членове. В случаите по ал. 3, т. 2 в състава на комисията се включва и ръководителят на служба/отдел по експлоатация и безопасност или негов заместник.

    (3) Когато обучението се провежда от работодателя, той определя със заповед състава на комисията, като:

    1. председателят трябва да притежава пета квалификационна група;

    2. членовете на комисията при изпит за втора и трета квалификационна група трябва да притежават не по-ниска от четвърта квалификационна група;

    3. членовете на комисията при изпит за четвърта и пета квалификационна група трябва да притежават пета квалификационна група;

    4. не се изисква квалификационна група за медицински специалисти, участващи в изпитните комисии.

    (4) Когато обучението се провежда от лицата по чл. 20, ал. 3, т. 2 – 4, съставът на комисията се определя в съответствие със сключения договор за обучение, като председателят и членовете трябва да притежават квалификационна група съгласно изискванията на ал. 3.

    Чл. 26. (1) При устен изпит на изпитвания се поставят най-малко три въпроса, един от които е по правилата за оказване на първа долекарска помощ.

    (2) Отговорът на всеки въпрос се оценява с "издържал" или "неиздържал". При оценка на един от въпросите "неиздържал" се поставя обща оценка "неиздържал" и изпитът е неуспешен.

    Чл. 27. (1) Резултатите от устния изпит за втора, трета, четвърта и пета квалификационни групи се документират с протокол, примерна форма на който е дадена в приложение № 1б. Протоколът се подписва от председателя, членовете на комисията и от изпитаното лице.

    (2) В протокола се вписва причината за провеждане на изпита, отбелязана, както следва:

    1. "новоназначен" – при постъпване на работа;

    2. "промяна на длъжност" – при смяна на длъжността, промяна на характера на работата или преминаване на ново работно място, за което има други изисквания за квалификационна група;

    3. "придобиване на по-висока квалификационна група";

    4. "изтекъл срок" – при изтичане на срока за периодична проверка на знанията;

    5. "нарушение" – при допуснато нарушение на правилата и инструкциите по безопасност при работа, документирано писмено;

    6. "неиздържан изпит/тест" – при неиздържан предходен изпит/тест;

    7. "нареждане" – за провеждане на извънреден изпит:

    а) при смяна на правилници, наредби и инструкции;

    б) при промяна на схеми, включване на нови съоръжения и др., което налага обучение и изпит;

    в) при допуснати аварии по субективни причини, неправилни действия или при злополуки с тежък изход;

    г) по предписание на контролни органи, когато част или целият персонал трябва да бъде подложен на извънреден изпит.

    (3) В заключението на протокола съобразно резултатите от изпита комисията записва:

    1. "изпитаният издържа изпита/теста", "придобива/потвърждава (съответната) квалификационна група и се допуска до работа";

    2. за новопостъпил – "допуска се до работа или до стаж (дублиране)", като се посочва продължителността на стажа (дублирането);

    3. "изпитваният не издържа изпита/теста и подлежи отново на проверка в срок…. ( до един месец)".

    (4) При повторно неиздържан изпит комисията вписва в протокола "повторно неиздържан изпит" и председателят на комисията представя писмен доклад на работодателя със становище за пригодността на изпитваното лице за изпълняваната работа или заемана длъжност.

    Чл. 28. (1) Протоколът от проведен изпит при работодателя се съставя в два екземпляра и се вписва в дневник, примерна форма на който е дадена в приложение № 2.

    (2) Дневникът и един екземпляр от протокола за изпит се съхраняват от длъжностно лице, определено със заповед на работодателя, а другият екземпляр от протокола – в личното досие на изпитвания.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 22.01.2014 г.) Протоколът от проведен изпит от лицата по чл. 20, ал. 3, т. 2 – 4 се съставя в три екземпляра, два от които се изпращат на работодателя на изпитания и се съхраняват съгласно предходната алинея.

    Чл. 29. (1) При успешно положен изпит на основание на протокола от изпита се издава удостоверение за квалификационна група по безопасност при работа, примерна форма на което е дадена в приложение № 3.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 22.01.2014 г.) При обучение и изпит за квалификационна група от лицата по чл. 20, ал. 3, т. 2 – 4 удостоверението за квалификационна група по безопасност при работа се издава от ръководителите им.

    (3) Удостоверението се получава лично, срещу подпис в дневник, примерна форма на който е дадена в приложение № 2.

    Чл. 30. (1) Новопостъпили работници, които притежават квалификационна група по този правилник, както и работници, преместени на друго работно място, независимо от притежаваната квалификационна група преминават обучение за безопасност при работа под ръководството и отговорността на опитен работник или специалист, определен с писмена заповед на работодателя или на упълномощено от него лице.

    (2) По време на обучението обучаваният няма право да дава оперативни нареждания, да извършва самостоятелно оперативни превключвания и други действия, а извършва само работи, предвидени за обучението, под прякото ръководство, наблюдение и пълна отговорност на обучаващия.

    Чл. 31. (1) Новоназначеният оперативен персонал след обучение и успешно полагане на изпит за квалификационна група задължително преминава стаж и дублиране на дежурния за срок, определен в изпитния протокол (от 2 до 14 работни смени) под наблюдението, ръководството и отговорността на обучаващия/дублиращия.

    (2) Дублиране на дежурния е задължително и за оперативен персонал, който е прекъсвал работа на същото работно място за повече от два месеца, като продължителността на дублирането се определя индивидуално.

    (3) Допускането до стаж/дублиране на дежурния се извършва с писмена заповед на работодателя или на упълномощено от него лице.

    (4) Отговорност за спазване на правилата за безопасност при провеждане на стаж/дублиране носят лицето, което се подготвя, и лицето, което го наблюдава, ръководи и контролира.

    (5) Допускането до самостоятелно дежурство след приключване на стажа/дублирането се извършва с писмена заповед на работодателя или на упълномощено от него лице на основание на писмен доклад от обучаващия/дублирания.

    Раздел IV – Обучение и инструктажи по здравословни и безопасни условия на труд, пожарна и аварийна безопасност

    Чл. 32. (1) Всеки работещ преминава обучение по здравословни и безопасни условия на труд съобразно спецификата на работното място и професията, осигурено от работодателя.

    (2) Обучението и повишаването на квалификацията на персонала от електрическите и топлофикационните централи, топлопреносните мрежи и хидротехническите съоръжения по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана се извършват съобразно общите изисквания на Наредба № 8 от 1982 г. за обучението и повишаване на квалификацията по охрана на труда и противопожарна охрана (ДВ, бр. 51 от 1982 г.).

    Чл. 33. (1) Инструктажите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на работещите в неелектрически уредби и мрежи се извършват съгласно общите изисквания на Наредба № 3 от 1996 г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана (ДВ, бр. 44 от 1996 г.).

    (2) Към инструктирания персонал се отнасят общите и строителните работници, изолаторчиците, такелажниците, бояджиите, монтажниците и др. от външни фирми, работата на които е свързана с ремонт на сгради, покриви, строителни конструкции, В и К и други технически проводи (инсталации). За тях не се изисква квалификационна група за безопасност при работа и се прилага Наредба № 3 за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана .

    (3) Притежаването на квалификационна група не отменя провеждането на инструктаж, изискван в съответствие с наредбата по ал. 1.

    Чл. 34. Обучението и инструктажите на персонала за безопасност при работа включват и свързаните с работата правила от Наредбата за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи , съответно от Наредбата за техническа експлоатация на енергообзавеждането .

    Раздел V – Изисквания към работещите за осигуряване на безопасност при работа

    Чл. 35. Всеки работещ е длъжен да се грижи за безопасността и здравето си, както и за безопасността и здравето на другите хора, засягани от неговата дейност, в съответствие с изискванията на този правилник и инструкциите на работодателя.

    Чл. 36. Работещите в съответствие със своята квалификация и дадените им инструкции са длъжни да:

    1. използват правилно машините, апаратите, инструментите, опасните вещества, транспортните средства и другите средства за дейността им;

    2. използват правилно личните предпазни средства и специалното работно облекло, които са им предоставени от работодателя;

    3. използват правилно, без да прекъсват, променят или произволно отстраняват защитните приспособления на машините, апаратите, инструментите и тези за колективна защита на хора;

    4. информират незабавно прекия си ръководител или работодателя за всяка възникнала ситуация при работа, за която имат основателни причини да смятат, че представлява сериозна и непосредствена опасност за безопасността и здравето, както и за всяка неизправност на защитните средства;

    5. сътрудничат в рамките на своята компетентност и обхват на дейност на работодателя и на отговорните длъжностни лица при изпълнение на мерките за осигуряване на безопасни условия на труд и на предписанията, дадени от контролните органи;

    6. спазват при изпълнение на възложената им работа изискванията на нормативните актове по здравословни и безопасни условия на труд, на този правилник и вътрешните инструкции за безопасност;

    7. оказват първа долекарска помощ на пострадал при трудова злополука, съдействат за извикване на спешна медицинска помощ и уведомяват прекия си ръководител за злополуката.

    Чл. 37. Работодателят не може да изисква от работещите:

    1. да извършват работи и дейности, свързани с производствен риск, за които не притежават изискваната правоспособност и квалификация;

    2. да използват непроверени, неизпитани по съответния ред и с изтекъл срок на годност лични и колективни средства за защита.

    Раздел VI – Взаимоотношения между собственици на уредби, разположени на обща територия. Извършване на работи от външни фирми

    Чл. 38. (1) Когато на територията на енергиен обект (работна площадка, сграда, помещение) са разположени уредби на различни собственици, всеки работодател – собственик на уредба – разработва вътрешни правила за безопасност при работа за своята уредба/съоръжение, а работодателят – собственик на обекта, разработва общ правилник за вътрешния ред в него.

    (2) Работодателите съвместно по писмена договореност уреждат въпросите по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, координират дейностите си по предпазване на работещите от рисковете при работа и се информират своевременно за тях.

    Чл. 39. При извършване на работи от външна фирма в неелектрически уредби и мрежи по договор работодателят на тази фирма:

    1. представя на работодателя собственик поименен списък с квалификационната група на всяко лице, включително и на тези, които могат да бъдат отговорни ръководители и изпълнители на работата, и на лицата, отговорни за безопасността;

    2. носи отговорност за подбора и професионалния опит на своя персонал.

    Чл. 40. (1) Работодателят – собственик на неелектрическата уредба/мрежа, упълномощава длъжностни лица от своя персонал, които:

    1. проверяват удостоверенията за квалификационна група на лицата от списъка, представен от работодателя на външната фирма;

    2. провеждат инструктаж на лицата от външната фирма;

    3. координират и контролират действията по време на работа.

    (2) Допуска се при бригада с голям числен състав инструктажът на работното място да се проведе само на техническия ръководител и/или отговорника по безопасността от външната фирма, които след това са длъжни да инструктират на работното място състава на бригадата.

    (3) Отговорност за спазване на правилата за безопасност при работа носи персоналът на външната фирма – техническият ръководител, отговорният ръководител, изпълнителят на работата и членовете на бригадата.

    Чл. 41. (1) Когато на външната фирма се налага ползване на електрическа енергия, сгъстен въздух или друг вид енергия:

    1. външната фирма ползва собствени съоръжения, отговарящи на съответните нормативни документи;

    2. фирмата собственик определя местата за разполагане на съоръженията на външната фирма, допустимите товари и осигурява захранването им;

    3. външната фирма няма право да променя предписаното захранване и да включва товар, несъответстващ на определения от фирмата собственик.

    (2) Разрешава се при писмена договореност с фирмата собственик външната фирма да ползва съоръжения на собственика.

    Глава трета – ОРГАНИЗАЦИОННИ МЕРКИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ РАБОТА

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 42. (1) Организацията за осигуряване на безопасност при работа в неелектрически уредби и мрежи обхваща:

    1. определяне на лицата, които отговарят за безопасно извършване на определена работа;

    2. издаване на наряд или нареждане за възлагане извършването на определената работа и оформяне на предвидените по тях процедури.

    (2) Организационните мерки за осигуряване на безопасност при работа се определят и изпълняват с документиране в дневници, наряди, бланки за превключване и др., по определени образци.

    Чл. 43. (1) Нареждането по чл. 42, ал. 1, т. 2 се дава устно – непосредствено или чрез средство за телекомуникация, като се уточняват мястото и видът на работата, условията за нейното извършване, лицата, които ще я извършват, и мерките за безопасност.

    (2) Нареждането има еднократен характер и действа в продължение на работния ден на изпълнителя. Когато се налага продължаване на работата и на следващия ден, нареждането се дава отново.

    Чл. 44. (1) Нарядът се издава писмено, по определения ред и правила съгласно този правилник, за осигуряване на безопасността на работещите при допускане до работното място, изпълнение и завършване на определена работа.

    (2) В наряда се определят видът и мястото на работата, условията за нейното извършване, времето за започване и завършване, отговорните лица за осигуряване на безопасността, мерките за безопасност, числеността и поименният състав на бригадата с притежаваната от всяко лице квалификационна група.

    (3) Нарядите се издават като:

    1. наряд за конкретна работа, наричан "наряд";

    2. общ наряд – за работа по цялата уредба (блок, котел, турбина, агрегат и др.), в пълен обем;

    3. частичен наряд – за работа по отделен участък, съоръжение, възел от уредба, за които е издаден общ наряд.

    Чл. 45. (1) Нарядът се изготвя на формуляр в два еднообразни екземпляра, попълван с химикалка, ясно и четливо, без никакви поправки и задрасквания, или се съставя на компютър. Примерни образци на формуляри за наряди са дадени в приложение № 4а (наряд и частичен наряд) и приложение № 4б (общ наряд).

    (2) Всички позиции на формуляра, попълването на които не се налага, се отбелязват със знак " – " (тире).

    (3) Първият екземпляр от наряда се връчва лично на отговорния ръководител/изпълнителя на работата/наблюдаващия и се намира винаги на работното място, а вторият екземпляр остава:

    1. в папката за наряди – при оперативния персонал (началника на смяна на съответния цех/звено) за електрическите и топлофикационните централи;

    2. в папката на издаващия наряд – за топлопреносните мрежи, хидротехническите съоръжения и уредбите без дежурен персонал.

    (4) Когато при четене на наряда в отговорния ръководител, изпълнителя на работата или допускащия възникне съмнение относно взетите мерки за безопасност за допускане и извършване на работата, те са длъжни незабавно да поискат разяснение от лицето, което е издало наряда.

    Чл. 46. (1) Срокът на действие на наряда се определя от лицето, което го издава, съобразно обема на работата и времето, необходимо за нейното извършване. Срокът на действие на частичен наряд не може да превишава срока на действие на общия наряд, към който е издаден.

    (2) Когато се налагат прекъсвания на работата, нарядът остава в действие, ако условията за извършване на работата не се изменят. При промяна на условията на работа нарядът се закрива и се издава нов наряд.

    Чл. 47. Броят на нарядите, които се издават едновременно на един отговорен ръководител, се определя за всеки конкретен случай от лицето, което ги издава.

    Чл. 48. (1) Издадените наряди се регистрират в дневник за нарядите, примерна форма на който е дадена в приложение № 5.

    (2) Закритите наряди се съхраняват най- малко 60 денонощия, след което могат да се унищожат. Когато при работа с наряд се е случила авария, инцидент или нещастен случай, нарядът не се унищожава и се съхранява в архива на предприятието заедно с материалите по разследването.

    (3) Изписаните дневници се съхраняват най-малко 6 месеца след последното записване.

    (4) Оперативните нареждания, дадени от диспечерски служби, се записват на звукозаписващо устройство. Записите се съхраняват 30 дни, ако няма други разпореждания.

    Чл. 49. Забранява се самоволно извършване на работи или разширяване на работните места и обема на работата извън определените с нареждане или наряд.

    Раздел II – Лица, отговорни за безопасността

    Чл. 50. (1) Отговорни за безопасността са:

    1. издаващият наряд или нареждане;

    2. отговорният ръководител на работата;

    3. издаващият разрешение за подготовка и започване на работа;

    4. извършващият подготовка/обезопасяване на работното място (обезопасяващ);

    5. допускащият до работа;

    6. изпълнителят на работата;

    7. наблюдаващият;

    8. членовете на бригадата.

    (2) Извършващият подготовка на работното място (обезопасяващият) и допускащият до работа могат да бъдат едно и също лице.

    Чл. 51. (1) Лицата, които могат да издават наряд или нареждане, се определят със заповед на работодателя. Работодателят утвърждава и списък на лицата, които могат да изпълняват задълженията на отговорен ръководител и на наблюдаващ.

    (2) Заповедите по ал. 1 се актуализират при промени в състава на персонала, структурни промени или в организацията на работата и се предоставят на дежурния инженер, началниците на райони/цехове/отдели и началниците на смени.

    Чл. 52. (1) Лицето, което издава наряд или дава нареждане, носи отговорност за:

    1. организационната и техническата възможност за безопасно извършване на работата и за нейната целесъобразност;

    2. предвиждането на достатъчен брой мерки за обезопасяване на работното място;

    3. квалификацията на лицата, изпълняващи задълженията на отговорен ръководител на работата, изпълнител на работата, наблюдаващ;

    4. квалификацията на лицата, определени за извършване на работа по нареждане.

    (2) Издаващите наряди/нареждане са лица от инженерно-техническия персонал, ръководещи техническата експлоатация, и от оперативните дежурни ръководители – диспечери, дежурни инженери.

    Чл. 53. (1) Отговорният ръководител на работата носи отговорност за:

    1. определяне на състава на бригадата, който извършва възложената работа;

    2. лицата от състава на бригадата да притежават изискващата се квалификационна група за извършваната работа;

    3. провеждане на инструктаж на работното място на изпълнителя на работата и на членовете на бригадата по условията за извършване на работата и за взетите мерки за безопасност при допускане на работното място, когато изпълнява задълженията на допускащ.

    (2) Отговорният ръководител, като приема работното място от допускащия, носи отговорност наравно с него за цялостното и правилното изпълнение на указаните в наряда мерки за безопасност.

    (3) Отговорните ръководители са лица от ръководния и старши технически изпълнителски персонал, включени в списъка по чл. 51 .

    Чл. 54. (1) Издаващият разрешение за подготовка и започване на работа носи отговорност за:

    1. наличието на разрешена заявка или наряд за извършваната работа, оформени по установения ред;

    2. координацията по място и време на работа на допусканите бригади;

    3. своевременното извеждане на съоръженията от работа.

    (2) Издаващият разрешение e длъжен да уведоми оперативния персонал или лицата от оперативно-ремонтния персонал, които подготвят/допускат до работните места, за предварително извършените операции по подготвяните съоръжения, ако има такива.

    (3) Издаващите разрешение за подготовка и започване на работа са лица от оперативния персонал – диспечери, дежурни инженери, старши оператори в хидротехнически обекти.

    Чл. 55. (1) Извършващият подготовка на работното място (обезопасяващ работното място) носи отговорност за правилното и точното изпълнение на записаните в наряда мерки за подготовка на работното място, включително поставяне на предупредителни табели и ограждения.

    (2) Извършващият подготовка/обезопасяване на работното място е лице от оперативния/оперативно-ремонтния персонал.

    Чл. 56. (1) Допускащият до работа носи отговорност за:

    1. цялостното и правилното изпълнение на указаните в наряда мерки за обезопасяване на работното място;

    2. провеждането на инструктаж на отговорния ръководител, изпълнителя на работата и на членовете на бригадата по условията за извършване на работата и за взетите мерки за безопасност при допускане на работното място.

    (2) Допускащият до работа е длъжен:

    1. да заведе бригадата до работното място и да се осведоми за здравословното състояние на отговорния ръководител, изпълнителя на работата и членовете на бригадата;

    2. да провери по удостоверенията за квалификационна група съответствието на имената на отговорния ръководител, изпълнителя на работата и членовете на бригадата със записаните в наряда; допуска се при бригади с голям числен състав да се проверяват удостоверенията само на отговорния ръководител и на изпълнителя на работата; в такъв случай те носят отговорността за персоналното съответствие на лицата от състава на бригадата и притежаваните квалификационни групи;

    3. да изпълни записаните в наряда технически мерки и указания и да потвърди тяхното изпълнение с подписа си в наряда; при необходимост може да ползва помощ от обезопасяващия работното място, ако има определен такъв;

    4. да инструктира отговорния ръководител, изпълнителя на работата и членовете на бригадата по условията за извършване на работата и да посочи кои елементи от схемата остават под налягане, под електрическо напрежение, с висока температура и остават опасни;

    5. да покаже пред бригадата отсъствието на налягане, високи температури, газове, течности и др. по съответните уреди и арматура;

    6. да предаде работното място на отговорния ръководител/изпълнителя на работата и да му връчи първия екземпляр от наряда, оформен с необходимите записи и подписи; при допускане до работа на бригади по общ наряд, когато в него са включени няколко изпълнители на работата, първият екземпляр от общия наряд се връчва на отговорния ръководител.

    (3) Допускащият до работа е лице от:

    1. оперативния персонал – в уредби с дежурен персонал;

    2. оперативно-ремонтния персонал – за уредби без дежурен персонал и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения.

    Чл. 57. (1) Изпълнителят на работата носи отговорност за:

    1. приемането на обезопасеното работно място в съответствие със записаното в наряда;

    2. даваните от него указания и нареждания на членовете на бригадата по време на работа;

    3. спазването на предвидените в наряда мерки за безопасност от членовете на бригадата и ползването на предоставените лични предпазни средства;

    4. запазването на поставените на работното място знаци, табели, ограждения, заключващи и блокиращи устройства по време на изпълнение на работата;

    5. извършването на работа от бригадата с неизправни инструменти, приспособления или без лични предпазни средства.

    (2) Изпълнителят на работата е длъжен:

    1. да приеме работното място от допускащия или от отговорния ръководител с документиране в наряда;

    2. да осигури на работното място необходимите защитни средства, инструменти и приспособления за бригадата и да следи за правилното им използване;

    3. да изведе бригадата от работното място при непосредствена опасност за здравето или живота на работещите с уведомяване на допускащия/отговорния ръководител.

    (3) Изпълнителят на работата е старше лице от техническия изпълнителски персонал.

    Чл. 58. (1) Наблюдаващият носи отговорност за:

    1. съответствието на подготвеното работно място със записаното в наряда;

    2. спазването от работещите на дадените при инструктажа указания по условията за извършване на работата, в непосредствена близост до действащи машини и съоръжения;

    3. наличието и запазването по местата им по време на изпълнение на работата на поставените преносими ограждения, знаци, табели, заключващи и блокиращи устройства;

    4. използването от работещите на предоставените им лични предпазни средства.

    (2) Наблюдаващият е длъжен:

    1. да приеме работното място от допускащия или от отговорния ръководител с документиране в наряда;

    2. да въведе бригадата на работното място само след получаване на разрешение от оперативния персонал, ръководещ изключванията, или от отговорния ръководител;

    3. да упражнява контрол над бригадата, без да извършва каквато и да е работа;

    4. да изведе бригадата при непосредствена опасност за здравето или живота на работещите и да уведоми допускащия/отговорния ръководител.

    (3) Наблюдаващите са лица от оперативно-ремонтния персонал, включени в списъка по чл. 51 , имащи право да бъдат изпълнители на работата или лица от оперативния персонал.

    (4) Наблюдаващ се определя за упражняване на контрол над бригади от строителни и общи работници, такелажници и други лица с първа квалификационна група или лица, преминали само инструктаж, при изпълнение на работи в непосредствена близост до действащи машини и съоръжения.

    Чл. 59. (1) Членовете на бригадата носят отговорност за:

    1. спазването на изискванията по този правилник и вътрешните инструкции за безопасност;

    2. изпълнението на указанията и нарежданията, дадени от отговорния ръководител, изпълнителя на работата и допускащия.

    (2) Членовете на бригада са длъжни:

    1. да носят удостоверенията за квалификационна група по време на работа;

    2. да се подписват в наряда за проведен инструктаж по условията за извършване на работата и за взетите мерки за безопасност при допускане на работното място;

    3. да изпълняват указанията за безопасна работа, получени при допускане до работа и по време на работа;

    4. да се грижат за своята безопасност, както и за безопасността на други хора, които могат да бъдат засегнати от тяхната дейност.

    (3) Членовете на бригада са лица от техническия изпълнителски персонал, притежаващи квалификационни групи от втора до четвърта.

    Чл. 60. Отговорните лица за безопасността при работа с наряд/нареждане трябва да притежават квалификационните групи, посочени в табл. 1. Таблица № 1 към чл. 60 Квалификационни групи на лицата, отговорни за безопасност при работа с наряд/нареждане Отговорно лице Категория на персонала Квалификационна група по наряд, общ наряд по частичен наряд 1 2 3 4 Издаващ наряд, нареждане Инженерно-технически Инженерно-технически, V V Отговорен ръководител Ремонтен, Оперативно-ремонтен персонал V IV Издаващ разрешение за подготовка и започване на работа Диспечер, Дежурен инженер, Старши дежурен V V Подготвящ работното място (обезопасяващ) Оперативен, Оперативно-ремонтен персонал IV III Допускащ до работа Оперативен, Оперативно-ремонтен персонал IV III Изпълнител на работата Бригадир, Старши монтьор, Монтьор IV III Наблюдаващ Оперативен, Оперативно-ремонтен персонал IV III Член на бригада Монтьор, Шлосер II – IV II – III

    Раздел III – Съвместяване на задължения на отговорните за безопасността лица при работа с наряд

    Чл. 61. (1) При работа с наряд едно отговорно лице може да съвместява собствените си задължения с тези на друго отговорно лице, когато има дадени правомощия за това и квалификационна група не по-ниска от тази на лицето, чиито задължения съвместява, в случаите, посочени в табл. 2. Таблица 2 към чл. 61, ал. 1 Съвместяване на задължения на отговорните за безопасността лица при работа с наряд Отговорно лице Съвместявани задължения Издаващ наряд Отговорен ръководител, по един издаден от него наряд, без общ и частични наряди Отговорен ръководител на работата Издаващ частичен наряд, когато е отговорен ръководител по общ наряд Изпълнител на работата в една от бригадите, при работа по общ наряд, когато не е издаващ частичен наряд Изпълнител на работата, когато е отговорен ръководител по наряд за конкретна работа Допускащ до работа по топлопреносни мрежи и абонатни станции, зачислени на оперативно-ремонтен персонал, от състава на който е и отговорният ръководител Изпълнител на работа и допускащ до работа по хидротехнически съоръжения Изпълнител на работата Отговорен ръководител по частичен наряд, когато е изпълнител на работата по общ наряд Допускащ до работа по абонатни станции, зачислени на оперативно-ремонтен персонал, от състава на който е изпълнителят на работата Допускащ до работа по хидротехнически съоръжения Допускащ до работа Подготвящ (обезопасяващ) работното място, когато е лице от оперативния персонал

    (2) Допуска се отговорeн ръководител (когато не е издаващ частичен наряд) и изпълнител на работата (когато не е отговорен ръководител по частичен наряд) при неотложна необходимост да вземат участие в работата на бригадата, когато това не пречи на преките им задължения.

    (3) Забранява се съвместяване на задълженията на изпълнител на работата и на допускащ до работа в неелектрически уредби с дежурен персонал.

    (4) Лице от оперативния дежурен персонал може да изпълнява задълженията на наблюдаващ при извършване на работи без наряд.

    Раздел IV – Работа с наряд Наряд за конкретна работа. Общ наряд. Частичен наряд.

    Чл. 62. (1) Работата в действащи неелектрически уредби/мрежи се извършва с наряд.

    (2) Допуска се извършване на работа без наряд с нареждане по изготвени списъци от преките ръководители (началници на цехове/райони/направления/звена), утвърдени от работодателя/главния инженер.

    Чл. 63. За работа с наряд се определя бригада/бригади в състав най-малко от две лица, включително изпълнителя на работата.

    Чл. 64. Наряд за работа по уредба, която се числи към даден цех/звено, но е разположена на територията на друг цех/звено, се издава от началника на цеха/звеното, към който се числи уредбата, съгласувано с началника на другия цех/звено.

    Чл. 65. (1) Началникът на всеки цех/звено съставя списък на съоръженията, за които се издава общ наряд. Списъкът се утвърждава от работодателя /главния инженер.

    (2) Общият наряд се издава от началника на цеха/звеното, към който се числи уредбата.

    Чл. 66. (1) При работа по общ наряд, когато за някои елементи, части и възли от съоръженията се изискват допълнителни мерки за обезопасяване, за тях могат да се издават частични наряди.

    (2) Необходимостта от издаване на частични наряди се определя от:

    1. издаващия общ наряд;

    2. отговорния ръководител по общ наряд;

    3. ръководителя на ремонтната организация.

    (3) Частичните наряди се издават от издаващия общ наряд и/или от отговорния ръководител на работите по общия наряд.

    (4) Отговорни ръководители по частични наряди могат да бъдат само лицата, определени за изпълнители в общия наряд.

    Чл. 67. (1) Наряд/частичен наряд се издава на един изпълнител на работата/наблюдаващ за една бригада и за едно работно място.

    (2) Разрешава се издаване на един наряд за няколко работни места от една схема на присъединение (производствена система с едно предназначение и наименование) при условие, че:

    1. всички работни места се подготвят от оперативния персонал едновременно и се приемат от отговорния ръководител и изпълнителя на работата;

    2. бригадата се допуска само на едно работно място в подготвения участък.

    Чл. 68. (1) Разрешава се издаване на общ наряд на няколко изпълнители на работата, определени от лицето, което издава наряда, в зависимост от обема на работата и/или работните смени на извършването й.

    (2) При работа на смени в позицията "изпълнител на работата" се посочват имената на всички изпълнители на работата, които последователно, във всяка смяна ще изпълняват това задължение. Изпълнителите на работата от предаващата и приемащата смяна се разписват в дневника за сменни работи за предаването и приемането на смяната и наряда.

    (3) Дневникът за сменните работи се съхранява на работното място от началника на смяната на цеха/звеното (при работи по наряд) и от отговорния ръководител, когато се работи по общ наряд.

    (4) Забранява се на изпълнител на работа, определен по един наряд, да бъде едновременно изпълнител и по друг наряд.

    (5) При извършване на работи от общи и строителни работници, бояджии и други лица с първа квалификационна група нарядът се издава на наблюдаващия.

    Чл. 69. При планирани работи, изискващи изпълнение на голям брой мерки за обезопасяване, двата екземпляра на наряда се предават предходния ден на дежурния инженер на централата/началник смяната на съответния цех/звено, за подготовка на работното място.

    Чл. 70. (1) Срокът на действие на наряд при извеждане на неелектрически уредби/мрежи в планов ремонт не може да превишава срока, утвърден с графика за ремонта им.

    (2) При непредвидени (аварийни, извънпланови и др.) ремонти срокът на действието на наряда се определя по преценка на издаващия наряда.

    (3) Разрешава се при необходимост еднократно продължаване на срока на наряда от лицето, издало наряда, с документиране и подписване в двата екземпляра на наряда.

    Чл. 71. Организацията на работата с наряд обхваща:

    1. определяне на състава на бригадата;

    2. издаване на разрешение за подготовка и започване на работа;

    3. подготовка на работното място и допускане за извършване на работата;

    4. контрол по време на работа;

    5. документиране на прекъсване на работата;

    6. документиране на преместване на друго работно място;

    7. документиране на завършване на работата и закриване на наряда;

    8. издаване на разрешение за включване на неелектрическа уредба/мрежа в работа.

    Раздел V – Определяне на състава на бригада

    Чл. 72. (1) Числеността и поименният състав на бригадата с изискващата се квалификационна група за лицата от бригадата се определят от:

    1. отговорния ръководител;

    2. издаващия наряда, когато не се определя отговорен ръководител за извършваната работа.

    (2) Числеността и състава на бригадата се определят в зависимост от условията, мястото и обема на извършваната работа, както и от възможността за осигуряване на действен контрол от страна на изпълнителя на работата/наблюдаващия.

    (3) При многочислен състав на бригадата, когато имената на членовете й не могат да се съберат в предвидената позиция на наряда, към наряда се прилага списък на участниците в бригадата с посочване на трите имена и квалификационната им група.

    (4) Списъкът по ал. 3 представлява неразделна част от наряда и се подписва от отговорния ръководител, като в позицията на наряда се вписват общият брой на членовете на бригадата и текст за приложения списък.

    Чл. 73. (1) Промени в състава на бригада могат да извършват издаващият наряд и отговорният ръководител.

    (2) Изпълнителят на работата е длъжен да инструктира на работното място новите членове в състава на бригадата.

    (3) Извършените промени в състава се документират с подписа на лицето, което е разрешило тези промени.

    Чл. 74. (1) Разрешава се в състава на бригадата да се включват не повече от трима практиканти (стажанти, ученици), новопостъпили работници или други лица с първа квалификационна група, но само ако всеки от тях е прикрепен към един от членовете на бригадата с трета квалификационна група.

    (2) Отговорни за безопасността на лицата по ал. 1 са изпълнителят на работата и членовете на бригадата, към които те са прикрепени.

    Чл. 75. (1) Допуска се в уредби с дежурен персонал да се привлече лице от дежурния персонал за работа в бригада, без да се включва в наряда, с разрешение на висшестоящия оперативен персонал и със записване в оперативния дневник. В такъв случай дежурният се подчинява на общо основание на изпълнителя на работата, който е отговорен за неговата безопасност.

    (2) Оперативният персонал, изпълняващ еднолично дежурство, може да участва в извършвани работи само когато те са краткотрайни и ако това няма да попречи на задълженията му като дежурен. В такъв случай той се подчинява на изпълнителя на работата само по отношение на извършваната работа, но запазва правата си на оперативен персонал.

    Чл. 76. Когато се налага замяна на отговорния ръководител, изпълнителя на работата или на повече от половината от състава на бригадата, нарядът се закрива, след което се издава нов наряд.

    Раздел VI – Издаване на разрешение за подготовка и започване на работа

    Чл. 77. (1) Право да издават разрешение за подготовка и започване на работа имат само лицата от оперативния персонал:

    1. дежурните инженери в електрическите и топлофикационните централи;

    2. дежурните диспечери на топлопреносните мрежи;

    3. старшите оператори в хидротехнически обекти.

    (2) Заявките за извеждане на основни съоръжения за планов или авариен ремонт се разрешават от дежурните диспечери в териториалните и районните диспечерски управления за съоръженията под тяхно оперативно ръководство.

    Чл. 78. (1) Разрешението се предава на персонала, изпълняващ подготовката и допускането на бригадата до работа, директно или чрез средства за телекомуникация.

    (2) Забранява се издаване на разрешение за започване на работа по предварително обявен час в наряда.

    Раздел VII – Подготовка на работното място и допускане до работа

    Чл. 79. (1) Подготовката на работното място се извършва от лице от дежурния персонал или от оперативно-ремонтния персонал, което има право да извършва оперативни превключвания в съответната уредба.

    (2) Когато отговорният ръководител съвместява задълженията на допускащ, подготовката на работното място се извършва под негово ръководство.

    Чл. 80. (1) При подготовката на работното място се забраняват изменения на мерките за безопасност, предвидени в наряда.

    (2) При възникнало съмнение в предвидените мерки за безопасност извършващият подготовката прекратява подготовката до отстраняване на възникналите съмнения, включително и до издаването на нов наряд.

    Чл. 81. (1) Преди допускане на бригадата до работа:

    1. допускащият се убеждава в изпълнението на техническите мерки по подготовката на работното място чрез личен оглед, по записите в оперативния дневник, оперативната схема и по съобщенията на оперативния/оперативно-ремонтния персонал;

    2. отговорният ръководител и изпълнителят на работата/наблюдаващият съвместно с допускащия проверяват подготовката на работното място с личен оглед в границите за работа.

    (2) Проверката се документира в наряда с подписа на отговорния ръководител и допускащия до работа.

    (3) За работи без назначен отговорен ръководител изпълнителят на работата/наблюдаващият извършва проверките по ал. 1 и се подписва в наряда.

    Чл. 82. (1) Подготовката на работното място за уредби, зачислени на даден цех/звено, но разположени на територията на друг цех/звено, се извършва от началник смяната на цеха/звеното, към който те се числят, с разрешение на началника на смяната на цеха/звеното на територията, на която са разположени. Разрешението се вписва в оперативните дневници на двата цеха и се потвърждава в наряда с подписите на началниците на смени на съответните цехове/звена.

    (2) Подготовката на работното място с изключване на електрообзавеждане в даден цех се извършва от оперативния персонал на електрическия цех или на цеха за КИП и А по искане на началника на смяната на цеха, в който ще се работи, и с разрешение на дежурния инженер на централата. Искането се документира в оперативната документация и на двата цеха.

    Чл. 83. (1) Първоначалното допускане до работа с наряд по съоръжение, изведено в ремонт по диспечерска заявка или с общ наряд, се извършва с разрешение на дежурния инженер на централата и подпис в наряда.

    (2) Първоначалното допускане до едновременна работа на бригади от други цехове на централата и/или от ремонтни предприятия за един участък на даден цех се извършва от началника на смяната на цеха, в който ще се работи, с разрешение на дежурния инженер на централата.

    Чл. 84. Ежедневно допускане до работа се извършва само по наряди, издадени за конкретна работа.

    Чл. 85. При прекъсване на работата за повече от две денонощия допускането до работа се извършва в присъствието на отговорния ръководител, който се подписва в наряда.

    Чл. 86. (1) При работа по магистрали на топлопреносни мрежи допускането до работа се извършва от отговорния ръководител.

    (2) При работа по участъци от разпределителни топлопреносни мрежи, отклонения от тях или дворни мрежи, както и по абонатни станции, допускането до работа може да се извършва от изпълнителя на работата.

    Чл. 87. (1) Датата на първоначалното допускане до работа съответства на датата за започване на работата, определена в наряда.

    (2) В изключителни случаи (забавяне на извеждането на машините и съоръженията в ремонт, аварийни положения и др. под.) се допускат закъснения до две денонощия, когато в момента на допускането няма промяна в условията за работа със записаните в наряда.

    Чл. 88. Допускането до работа се документира, както следва:

    1. при допускане от оперативния персонал – в двата екземпляра на наряда, като единият екземпляр остава при изпълнителя на работата/ наблюдаващия, а другият в допускащия;

    2. при допускане от отговорния ръководител/наблюдаващия/изпълнителя на работата (в случай на съвместяване) – само в екземпляра от наряда, който се намира на работното място.

    Чл. 89. (1) Не се разрешава допускане до работа, когато:

    1. отговорният ръководител, изпълнителят на работата/наблюдаващият са болни, преуморени, нетрезви, психически разстроени и др.;

    2. удостоверенията на отговорния ръководител, изпълнителя на работата/ наблюдаващия липсват или са с изтекъл срок на валидност;

    3. на мястото на вписаните в наряда отговорен ръководител, изпълнител на работата/наблюдаващ се явяват други лица.

    (2) Разрешава се допускане до работа, когато нарушенията по ал. 1 се отнасят за член на бригадата, като този член се отстранява от бригадата и това се вписва в наряда.

    Раздел VIII – Контрол по време на работа

    Чл. 90. (1) Контролът по време на работата за спазване от бригадата на изискванията за безопасност се възлага на изпълнителя на работата/ наблюдаващия, който е длъжен да наблюдава всички членове от бригадата, намирайки се по възможност на най-опасния участък от работното място.

    (2) Контролът се осъществява от момента на допускане на бригадата за работа до извеждането й от обекта.

    (3) Изпълнителят на работата/наблюдаващият е длъжен:

    1. да се намира на работното място през цялото време на извършване на работата;

    2. да следи членовете на бригадата да използват предоставените им лични предпазни средства и правилно да работят с инструментите и механизацията;

    3. да предава наряда на заместващия го отговорен ръководител или на лицето, издало наряда, или да извежда бригадата в безопасна зона, когато му се наложи да отсъства от работното място, с документиране в наряда.

    Чл. 91. (1) Кратковременно напускане на работното място от член на бригадата се допуска само с разрешение на изпълнителя на работата.

    (2) Изпълнителят на работата няма право да напуска работното място с бригадата или да я премества на друго работно място до завръщане на временно напусналите членове от бригадата.

    Чл. 92. (1) Отговорният ръководител, както и оперативният персонал в неелектрически уредби с постоянно дежурство, са длъжни периодично да проверяват спазването на мерките за безопасност от членовете на бригадата.

    (2) При констатиране на нарушения, свързани с безопасността на работата, отговорният ръководител/оперативният персонал е длъжен:

    1. да отстрани от работното място виновното лице/лица от бригадата или цялата бригада; при отстраняване на цялата бригада нарядът се отнема от изпълнителя на работата/наблюдаващия и се прави запис в него;

    2. да уведоми висшестоящия оперативен персонал.

    (3) Повторното допускане на бригадата до работа се разрешава след:

    1. отстраняване на допуснатите нарушения;

    2. изпълнение отново на всички изисквания за допускане до работа;

    3. направени записи в наряда, както при първоначално допускане до работа, в присъствие на отговорния ръководител.

    Чл. 93. Изпълнителят на работата е длъжен да изведе бригадата от работа, когато установи, че има непосредствена опасност за здравето и живота на хората (пожар, неизправност на механизация, инструменти и др.).

    Раздел IХ Прекъсване на работа

    Чл. 94. При прекъсване на работата нарядът остава действителен, ако срокът на действието му не е изтекъл и условията за извършване на работата не са променени.

    Чл. 95. (1) При прекъсване на работата в течение на работния ден (според условията на работа, хранене и др.) бригадата се извежда от работното място от изпълнителя на работата/наблюдаващия, а знаците, табелите, огражденията, заключващите и застопоряващите устройства остават по местата си.

    (2) Забранява се след прекъсване на работата член на бригадата да се завръща на работното място без изпълнителя на работата/наблюдаващия и самостоятелно да започне работа.

    (3) След прекъсване на работата бригадата се допуска до работа само от изпълнителя на работата или наблюдаващия, който лично посочва работното място на бригадата.

    Чл. 96. При прекъсване на работата след завършване на работния ден:

    1. работното място се почиства, проходите се освобождават, а знаците, табелите, огражденията, заключващите и застопоряващите устройства остават по местата си;

    2. бригадата се извежда от работното място от изпълнителя на работата/наблюдаващия;

    3. нарядът се предава на оперативния дежурен персонал ежедневно (в уредби без дежурен персонал се допуска нарядът да остане в изпълнителя на работата/наблюдаващия), оформен с подписа на изпълнителя на работата/ наблюдаващия; частичният наряд при едносменна работа се връща в папката за частични наряди при отговорния ръководител на работите по общ наряд;

    4. двата екземпляра на наряда (в уредби с оперативен дежурен персонал) се подписват от изпълнителя на работата/наблюдаващия и от допускащия.

    Чл. 97. Допускането до работа на следващия след прекъсване на работата ден, на подготвено работно място, по наряд или частичен наряд, се извършва от:

    1. допускащия – в уредби с дежурен оперативен персонал, като присъствието на отговорния ръководител не е задължително;

    2. отговорния ръководител – в уредби без дежурен оперативен персонал.

    Чл. 98. При работа по общ наряд започването и завършването на работа ежедневно се документират.

    Раздел Х Преместване на друго работно място

    Чл. 99. Преместването на бригада от едно работно място на друго се извършва от:

    1. допускащия до работа – в уредби с дежурен оперативен персонал;

    2. отговорния ръководител/изпълнителя на работата – в уредби без дежурен оперативен персонал.

    Чл. 100. (1) Преместването от едно работно място на друго се документира в наряда, както следва:

    1. в двата екземпляра – когато преместването се извършва от допускащ – лице от дежурния персонал;

    2. в екземпляра на изпълнителя на работата – когато преместването се извършва от отговорния ръководител/наблюдаващия.

    (2) Записът се прави, като се посочват точно всички работни места (в т. ч. и първото работно място), датата и времето за започване на работата на всяко работно място и се подписват изпълнителят на работата и допускащият.

    Раздел ХI Завършване на работа. Закриване на наряд

    Чл. 101. В неелектрически уредби след окончателно завършване на работата нарядът се закрива в следната последователност:

    1. изпълнителят на работата/наблюдаващият след почистване на работното място и прибиране на материалите и инструментите извежда бригадата от работното място, документира в наряда окончателното завършване на работата и го предава на отговорния ръководител;

    2. отговорният ръководител проверява работните места и след отстраняване на нередностите, ако има такива, документира в наряда окончателното завършване на работата с подпис, дата и час и го предава на дежурния оперативен персонал; при отстраняване на нередности бригадата се връща на работното място с документиране в наряда както при прекъсване по време на работния ден;

    3. началникът на смяната на цеха, лично или чрез подчинения му оперативен персонал, извършва проверка на работните места, разрешава сваляне на временните ограждения, табели, знаци, заглушки и др., документира закриването на наряда с подписа си, като отбелязва датата и часа на закриване, за което прави запис в оперативния дневник и в дневника за отчитане на работите по издадени наряди и поставя наряда в папката за закрити наряди;

    4. уведомява се дежурният инженер и дежурният диспечер, когато разрешението за работа е дадено от тях.

    Чл. 102. След окончателно завършване на работата по топлопреносни мрежи и в абонатни станции нарядът се закрива в следната последователност:

    1. изпълнителят на работата след почистване и прибиране на материалите и инструментите документира в наряда завършването на работата, подписва се и го предава на отговорния ръководител;

    2. отговорният ръководител след извършване на проверка на работните места и отстраняване на нередностите, ако има такива, разрешава сваляне на временните ограждения, табели, знаци, заглушки и др., нарежда извеждане на бригадата, документира в наряда окончателното завършване на работата, закрива наряда и удостоверява това с подпис, дата и час;

    3. отговорният ръководител съобщава на дежурния оперативен персонал/диспечера за окончателното завършване на работата и закриването на наряда, като съобщението се записва в оперативния дневник;

    4. отговорният ръководител връща закрития наряд на лицето, което е издало наряда, за проверка и съхраняване в папката за закрити наряди; закриването на наряда се записва в дневника за извършване на работа от оперативно-ремонтния персонал или в дневника за работа с наряди по топлопреносни мрежи и абонатни станции.

    Раздел XII – Пробно включване на неелектрическа уредба и мрежа. Разрешение за включване след окончателно завършване на работа и закриване на наряд

    Чл. 103. (1) Пробно включване на съоръжение от неелектрическа уредба/мрежа или участък от нея преди пълното завършване на работата се разрешава след:

    1. извеждане на бригадата от работното място;

    2. връщане на наряда от изпълнителя на работата на оперативния персонал с оформено ежедневно завършване на работата;

    3. сваляне на временните знаци, табели, ограждения, заключващи и застопоряващи устройства и поставяне на постоянните знаци, табели и ограждения от оперативния персонал.

    (2) Пробното включване и последващото изключване се извършват от оперативния персонал.

    (3) След пробно включване възстановяването на работата по наряда се извършва при спазване на реда и изискванията за първоначално допускане до работа в присъствието на отговорния ръководител и с документиране в наряда.

    Чл. 104. (1) Изпробване/изпитване на отделни елементи или участъци при извършване на комплексен ремонт по общ наряд се разрешава след:

    1. прекратяване на всички работи по елемент или участък, на който предстои изпробване/изпитване, и извеждане на бригадите от работните места;

    2. сваляне на временните ограждения и предпазни табели и поставяне на постоянните ограждения по местата им;

    3. връщане на частичните наряди на допускащия до работа със съответно документиране; общият наряд остава при отговорния ръководител на работата.

    (2) Изпробването/изпитването се извършва по програма, съставена от началника на цеха/звеното съвместно с отговорния ръководител на работата по общия наряд, утвърдена от работодателя/главния инженер.

    (3) В програмата по ал. 2 се определят:

    1. технологичният ред за провеждане на изпробването/изпитването;

    2. бригадите, които прекратяват работата в изпробвания/изпитвания участък и се извеждат от работните места;

    3. бригадите, които могат да продължат работата по частични наряди в междинни и съседни участъци;

    4. мерките, осигуряващи безопасност при извършване на изпробването/изпитването и при продължаване на работата в междинните и съседните участъци.

    (4) Изпробването/изпитването се провежда под непосредственото ръководство на началника на смяната на цеха/звеното и на отговорния ръководител на работата по общия наряд след разрешение от дежурния инженер на централата.

    (5) След завършване на изпробването/изпитването допускането на бригадата за работа се извършва от допускащия при спазване на реда и изискванията за първоначално допускане до работа в присъствието на отговорния ръководител и с документиране в наряда.

    Чл. 105. (1) Разрешава се балансирането на въртящи се механизми с електрозадвижване, както и извършване на други работи, свързани с често включване и изключване на електрозахранването, да се осъществява без документиране на прекъсванията в наряда, но всеки път с точно изпълнение на необходимите мерки за безопасност по изключване на електрозахранването.

    (2) Работите по ал. 1 се провеждат под непосредствения контрол на отговорния ръководител на работата и само по негово искане, предадено на началника на смяната на цеха или на дежурния инженер на централата; електрозадвижването се включва или изключва само от оперативния персонал на електрическия цех.

    Чл. 106. (1) Включването на неелектрическа уредба/мрежа в работа или оставането в оперативен резерв след окончателно завършване на работите и закриване на наряда се разрешава от дежурния инженер/диспечер.

    (2) Операциите по включването се записват в оперативния дневник на цеха, в който е издаден нарядът, като се отбелязва часът на включване и фамилията на лицето, разрешило включването.

    Раздел XIII – Работа с нареждане

    Чл. 107. (1) С нареждане могат да се извършват работи, за които не се изискват специални мерки за безопасност и предварителна подготовка на работното място, като:

    1. работи без спиране на основни съоръжения на безопасно разстояние от движещи се части, горещи повърхности и без огневи и заваръчни работи в пожаро- и взривоопасни участъци;

    2. работи по спомагателни съоръжения, които при случайно изключване при извършването им не нарушават работата на основни съоръжения.

    (2) За работите с нареждане преките ръководители (началниците на цехове/направления/райони/звена/отдели) изготвят списъци, утвърдени от работодателя/главния инженер.

    (3) Лицата от оперативния/оперативно-ремонтния персонал могат да извършват работа без наряд с разрешение на дежурния инженер/диспечер в следните случаи:

    1. при малки по обем и времетраене (до един час) работи;

    2. при нетърпящи отлагане работи за отстраняване на неизправности в машина или съоръжение, които могат да доведат до аварии и злополуки;

    3. в случай на авария за бързо локализиране и изолиране на повреден участък, елемент, съоръжение или машина, както и за възстановяване на нормалната им работа, когато това може да стане до края на смяната;

    4. за почистване, боядисване, изолационни работи и други подобни дейности.

    Чл. 108. (1) Нареждането за работа се дава на изпълнителя/наблюдаващия устно – непосредствено или чрез средство за телекомуникация, изразено точно и ясно, и се записва:

    1. в оперативния дневник на началник смяната на цеха/звеното – за уредби с дежурен персонал;

    2. в дневника за регистриране на работите на оперативно-ремонтния персонал или на диспечера – за топлопреносните мрежи.

    (2) Записът в дневника съдържа най-малко:

    1. място, вид на извършваната работа и срок за изпълнение;

    2. условия за изпълнение на работата;

    3. име и фамилия на изпълнителя на работата/наблюдаващия и на членовете на бригадата с квалификационните им групи;

    4. име и фамилия на лицето, издало нареждането, дата, час и подпис;

    5. име и фамилия на лицето, приело нареждането, когато нареждането е предадено чрез средство за телекомуникация, дата, час и подпис.

    Чл. 109. Изпълнителят на работата/наблюдаващият след получаване на нареждането е длъжен:

    1. да заведе бригадата на работното място и да посочи границите на обектите за работа;

    2. да запознае членовете на бригадата с условията за извършване на работата и да ги инструктира за безопасното й изпълнение;

    3. да упражнява контрол на членовете на бригадата за спазване на мерките за безопасност и сам да ги спазва;

    4. след завършване на работата да остави работното място почистено и подредено и да изведе бригадата.

    Чл. 110. При извършване на работа с нареждане може да не се определя отговорен ръководител.

    Чл. 111. (1) Завършването на работата в неелектрически уредби/мрежи с оперативен персонал се документира със запис в оперативния дневник с часа на завършване и подпис на изпълнителя на работата/наблюдаващия.

    (2) В уредби без оперативен персонал завършването на работата се документира в дневника за регистриране на работите на оперативно-ремонтния персонал, като се записва часът на завършване и изпълнителят на работата/наблюдаващият се подписва, след което уведомява дежурния диспечер.

    Глава четвърта – ТЕХНИЧЕСКИ МЕРКИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ РАБОТА

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 112. Работите, извършвани в действащи неелектрически уредби/мрежи по отношение на мерките за безопасност, се разделят на три категории:

    1. работи с пълно изключване/спиране на енергийния носител (вода, пара, газ, гориво и др.);

    2. работи с частично изключване/спиране на енергийния носител;

    3. работи без изключване/спиране на енергийния носител.

    Чл. 113. (1) С пълно изключване/спиране на енергийния носител работите се извършват при цялостно изолиране на неелектрическата уредба/мрежа и без наличие на енергиен носител в нея.

    (2) Когато работите по ал. 1 се извършват по общ наряд, подготовката за тях включва цялостно обезопасяване на уредбата/мрежата.

    Чл. 114. (1) С частично изключване/спиране на енергийния носител работите се извършват при изолиране на част/части от неелектрическата уредба/мрежа и без наличие на енергиен носител само в участъците/съоръженията, по които се работи.

    (2) Работите по ал. 1 се извършват по наряд за конкретна работа и с частично обезопасяване.

    Чл. 115. (1) Без изключване/спиране на енергийния носител работите се извършват без изолиране на неелектрическата уредба/мрежа и при наличие на енергиен носител в нея, при условие, че е изключена възможността за случайно попадане под въздействието му и не са необходими мерки срещу това.

    (2) Без изключване/спиране на енергийния носител се разрешава извършване на работа:

    1. на безопасно разстояние от действаща уредба/мрежа;

    2. когато не се изисква изпълнение на мерки за обезопасяване (при оглед на съоръжения, обходи, доливане на масла и течности, почистване и др.).

    (3) Работата без изключване/спиране може да се извършва с нареждане и записване в оперативния дневник на началника на смяната на цеха/звеното.

    Чл. 116. Работата по изведени в оперативен резерв машини и съоръжения, независимо от състоянието им на покой, се извършва като работа с частично изключване/спиране на енергийния носител.

    Раздел II – Технически мерки за безопасност при работа

    Чл. 117. (1) Техническите мерки за безопасност при работа с пълно или частично изключване/спиране се изпълняват в следната последователност:

    1. спиране/изключване на енергийния носител;

    2. застопоряване на спирателната (изолиращата) арматура;

    3. поставяне на знаци, табели и ограждения на работното място;

    4. проверка за отсъствие на вредности и потенциални опасности на работното място.

    (2) Мерките по ал. 1 са изпълняват от:

    1. оперативния персонал на съответния цех/звено, в който се намира или на когото се числи уредбата/съоръжението – в електрически и топлофикационни централи;

    2. оперативно-ремонтния персонал – за топлопреносни мрежи, абонатни станции и хидросъоръжения.

    Чл. 118. Изключването на електрозахранването, превключванията и манипулациите по електрическата част на неелектрическа уредба/мрежа се извършват от:

    1. оперативния персонал на електрическия цех/звено или цех/звено КИП и А – в електрически и топлофикационни централи;

    2. ремонтния електротехнически персонал – за топлопреносни мрежи, абонатни станции и хидросъоръжения.

    Раздел III – Спиране и изключване на неелектрическа уредба/мрежа

    Чл. 119. (1) Спирането и изключването на неелектрическа уредба/мрежа се извършва така, че съоръженията от нея, по които ще се извършват ремонтни работи, да са изолирани и обезопасени от всички страни, от които е възможно подаване на енергиен носител.

    (2) Забранява се извършване на каквато и да е работа по съоръжения, ако те не са сигурно изолирани от въздействието на енергийния носител.

    Чл. 120. (1) Спирателната арматура (вентили, кранове, клапи и др.), с която се изолира неелектрическа уредба/мрежа, се поставя в съответното положение (отворено, затворено, включено, изключено), осигуряващо безопасно изпълнение на работите.

    (2) Арматурата с фланци се изолира от страната на енергоносителя с глухи фланци (заглушки, тапи) или тръбопроводите се отсъединяват и заглушават.

    Чл. 121. (1) Обезопасяването на работното място се ръководи от началника на смяната на цеха/звеното, към който принадлежи уредбата/съоръжението, като се извършат:

    1. необходимите превключвания за изолиране на уредбата/съоръжението, по която/което ще се работи;

    2. изравняване на налягането с атмосферното, отстраняване на пара, вода, газ и др., както и прекъсване на електрозахранването.

    (2) В случаите, когато за обезопасяване на работното място участват работници от другите цехове/звена, те се ръководят от началника на смяната на цеха/звеното, където ще се извършват работите, в съответствие с конкретните условия на работата и предписанията в наряда.

    (3) При ремонт на машина или съоръжение, задвижвано от електродвигател, електрозахранването на двигателя се изключва от персонала по чл. 118 , а манипулациите със спирателна арматура се извършват от персонала на цеха/звеното, който обслужва тази арматура и познава схемата на съоръжението.

    Чл. 122. Началникът на смяната на цеха/звеното е длъжен да спира работата по уредбата/съоръжението, когато установи, че мерките за безопасност са нарушени и продължаването на работата застрашава здравето и живота на работещите.

    Раздел IV – Застопоряване на спирателна (изолираща) арматура

    Чл. 123. (1) Положението на дистанционно задвижваната спирателна (изолираща) арматура се осигурява срещу неправилни манипулации (погрешно или самоволно отваряне, затваряне, включване, изключване и др.) в съответното положение чрез:

    1. застопоряване на задвижващия сервомеханизъм със заключващо се блокиращо устройство или демонтиране на механизма;

    2. затваряне на командния вентил към пневматичното/хидравличното задвижване и заключването му с верига и катинар или друго приспособление;

    3. изключване електрозахранването на силовите и оперативните вериги на електрозадвижващия привод и отсъединяването им.

    (2) Застопоряването на спирателната (изолиращата) арматура в необходимото положение се извършва от персонала, който обслужва тази арматура.

    (3) Обезопасяването на електродвигателите срещу погрешно или самоволно включване се извършва от персонала на електрическия цех или на цех КИП и А.

    Чл. 124. (1) Ръчно задвижваната спирателна (изолираща) арматура се застопорява механично с блокиращо устройство в съответното положение (изключено, включено, затворено, отворено и др.) или чрез завързване с верига и заключване с катинар.

    (2) Мрежестите ограждения, ползвани за предпазване от погрешни манипулации (включване, изключване, отваряне, затваряне и др.), са снабдени със заключващи устройства.

    (3) Деблокиращите ключове на блокиращите устройства и ключовете от катинарите се съхраняват при началника на смяната на цеха/звеното или началника на топлоснабдителния район.

    Раздел V – Поставяне на знаци, табели и ограждения

    Чл. 125. (1) Необходимостта от поставяне на предупредителни знаци, стикери, табели и ограждения, видът им и мястото на поставяне се определят от издаващия наряда, а поставянето се извършва от лицата, извършващи подготовката на работното място.

    (2) Най-често използваните табели са посочени в приложение № 7.

    Чл. 126. (1) На ръкохватките на ключовете за управление, на вентилите с ръчни задвижвания се поставят табели с надписи "Не включвай! Работят хора!" ("Не изключвай! Работят хора!"), "Не отваряй! Работят хора!" ("Не затваряй! Работят хора!").

    (2) Върху конструкцията или стълбата за изкачване към работното място се окачва табела "Качвай се оттук!", а на местата за преминаване – "Преминавай оттук!" или "Преминаването забранено!" и др.

    (3) На временните ограждения около работното място се поставя табела "Да се работи тук!".

    Чл. 127. (1) През време на работа се забранява да се преместват или свалят временни табели и ограждения. Когато това се налага от условията на работа, то се извършва със знанието на отговорния ръководител/изпълнителя на работата и на допускащия и се записва в наряда.

    (2) След завършване на работата табелите се свалят от оперативния/ оперативно-ремонтния персонал.

    Раздел VI – Проверка за отсъствие на вредности след спиране/изключване на уредба

    Чл. 128. След спиране/изключване на неелектрическа уредба/мрежа и поставяне на предупредителни знаци, табели и ограждения се извършва проверка за отсъствие на вредности (окиси, аерозоли, разляти киселини и основи, прах, газове, горива и др.), както и за отсъствие на рискови фактори (допирно напрежение, радиоактивни излъчвания, падащи предмети и др.) на местата, където може да се очаква отделяне, задържане или появата им.

    Чл. 129. (1) Проверките за отсъствие на вредности и начинът за изпълнението им се извършват съгласно нормативните актове в тази област и/или вътрешните инструкции, утвърдени от работодателя.

    (2) Забранява се започване на работа с наряд или с нареждане преди да е извършена проверката по ал. 1 и да са взети необходимите мерки за безопасност.

    (3) Лицето, което извършва проверката за вредности, е длъжно да направи запис в наряда на съответните стойности от измерванията и да се подпише.

    Глава пета – ЛИЧНИ ПРЕДПАЗНИ СРЕДСТВА И СРЕДСТВА ЗА КОЛЕКТИВНА ЗАЩИТА

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 130. Тази глава се отнася за личните предпазни средства и средствата за колективна защита, наричани общо "защитни средства", използвани при работа в неелектрически уредби, топлопреносни мрежи и хидросъоръжения за предотвратяване или намаляване на въздействието на опасни и/или вредни фактори върху персонала и за защита при използване на работното оборудване.

    Чл. 131. Защитните средства се класифицират, както следва:

    1. основни, които при самостоятелно използване могат да осигурят необходимата защита;

    2. допълнителни, използвани в допълнение на основните средства за защита, които самостоятелно не могат да осигурят необходимата защита и се използват съвместно с основните средства за защита.

    Чл. 132. (1) Основните и допълнителните защитни средства, които се използват в съответната неелектрическа уредба, топлопреносна мрежа или съответните хидросъоръжения, се определят със заповед на работодателя на базата на проведена оценка на риска.

    (2) Примерен списък на защитните средства за работа в съответните цехове и мрежи е даден в приложение № 6.

    Чл. 133. Защитните средства трябва да отговарят на изискванията на съответните нормативни актове и да са преминали съответните изпитвания – периодични или извънредни.

    Раздел II – Общи правила за използване и съхранение на защитни средства

    Чл. 134. Използването на защитни средства се определя с този правилник и вътрешни инструкции съобразно конкретните условия.

    Чл. 135. (1) Работодателят осигурява необходимите защитни средства, които се зачисляват:

    1. индивидуално на съответните длъжностни лица;

    2. като инвентарно имущество на оперативно-ремонтни бригади, на бригади за централизиран ремонт, на подвижни лаборатории, на дежурния персонал и др. или предоставят за ползване от оперативно-ремонтни бригади и персонал, който обслужва уредби без постоянно дежурство, съобразно приетата организация за извършване на работите.

    (2) Местата, на които се съхраняват дежурните и аварийните лични предпазни средства, както и режимът на използването им се определят с вътрешна инструкция, утвърдена от работодателя.

    (3) Защитните средства могат да се съхраняват и в превозните средства на оперативно-ремонтни бригади или аварийни групи.

    Чл. 136. (1) Защитните средства, зачислени за индивидуално ползване, се регистрират в дневник с наименованието и номера на защитното средство, дата и подпис на лицето, което ги е получило.

    (2) Лицата, на които са зачислени защитни средства за индивидуално ползване, отговарят за правилната им експлоатация и за своевременното им изваждане от употреба при установяване на повреда.

    Чл. 137. Защитните средства се използват само по прякото им предназначение.

    Чл. 138. Преди всяка употреба персоналът, който ще ползва защитни средства, е длъжен:

    1. да извърши външен преглед за отсъствие на видими повреди и замърсявания по защитното средство;

    2. да провери маркировката за срока на периодичното изпитване (за средствата, които подлежат на изпитване); при изтекъл срок се забранява използване на защитно средство.

    Чл. 139. Защитните средства се съхраняват съобразно указанията на техните производители, посочени в съпровождащата документация, или правилата, определени във вътрешна инструкция.

    Раздел III – Контрол и изпитване на защитни средства

    Чл. 140. (1) Защитните средства се приемат в експлоатация, след като са проверени по указанията в съпровождащата документация на производителя им.

    (2) Периодичните изпитвания се извършват в срокове и по норми, указани от производителя им.

    (3) Извънредни изпитвания се извършват при наличие на признаци за неизправност, след поправка и при подмяна на техни части.

    (4) Резултатите от изпитванията се записват в дневник на лабораторията, която извършва изпитванията.

    Чл. 141. (1) Наличието и състоянието на защитните средства, които се намират в експлоатация, се проверява на всеки три месеца от упълномощени от работодателя лица.

    (2) Резултатите от проверката по ал. 1 се регистрират в дневник за отчитане и поддържане на защитните средства с посочване на датата и името на проверяващия.

    (3) Когато се установи повреда/непригодност на защитно средство, то се изважда от употреба и се уведомява прекият ръководител, който нарежда замяната или ремонта му.

    Чл. 142. Върху изпитаните защитни средства се поставя маркировка със срока за следващата проверка, наименованието на лабораторията, а при необходимост и други данни.

    Глава шеста – ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОПЕРАТИВНОТО ОБСЛУЖВАНЕ

    Раздел I – Оперативно обслужване

    Чл. 143. (1) Оперативното обслужване на неелектрически уредби/мрежи се извършва на смени или домашно дежурство от специално подготвен персонал.

    (2) За оперативно обслужване на неелектрически уредби/мрежи се допускат лица, притежаващи съответната квалификация и правоспособност, преминали обучение, проверка на знанията и дублиране за работа по схемите на съответните уредби/мрежи.

    Чл. 144. Оперативното обслужване на неелектрически уредби/мрежи се осъществява от:

    1. оперативен дежурен персонал – в уредби с постоянно дежурство;

    2. оперативно-ремонтен персонал – в уредби без постоянно дежурство.

    Чл. 145. (1) Оперативното обслужване се осъществява еднолично или групово.

    (2) Броят и съставът на оперативния персонал в смяната се определят от работодателя с вътрешна инструкция.

    Чл. 146. (1) Дежурството на оперативния персонал се изпълнява по график, утвърден от работодателя.

    (2) Промяна в утвърден график за дежурство се извършва само от работодателя по реда на утвърждаването му.

    (3) Размяна на дежурен персонал по работни места се извършва по ред, определен с вътрешна инструкция.

    (4) Дежурството в продължение на две последователни смени се забранява, освен в случаите при ликвидиране на аварии и невъзможност да бъде предадена смяната на следващия дежурен по графика.

    Чл. 147. Дежурният оперативен персонал е длъжен да изпълнява всички нареждания и указания на висшестоящия дежурен персонал, освен когато има:

    1. непосредствена опасност за здравето и/или живота на хора;

    2. риск за нанасяне на значителни материални щети на обекти от енергийната система и на потребителите;

    3. опасност от екологични замърсявания.

    Чл. 148. Старшият дежурен/дежурният при еднолично дежурство по време на дежурството носи отговорност за:

    1. правилно и своевременно извършване на записите в съответните дневници;

    2. водене на оперативната документация съгласно инструкциите;

    3. осигуряване на нормална, безопасна и безаварийна работа на поверените му неелектрически съоръжения.

    Чл. 149. (1) Дежурният на смяна е длъжен да докладва на оперативния ръководител веднага след изпълнение на дадено нареждане.

    (2) Оперативният ръководител не може да смята за изпълнено нареждане, което той е дал, без докладване от дежурния.

    Чл. 150. (1) При възникване на авария, повреда или нарушение на режима на работа дежурният е длъжен незабавно да уведоми старшия дежурен на смяната и ръководителя на експлоатацията, както и да предприеме необходимите действия за нормализиране на обстановката.

    (2) При възникване на опасност от пожар, взрив или злополука, както и на възникнали такива случаи дежурният взима зависещите от него мерки, включително изключване на съоръжение/съоръжения, след което незабавно уведомява висшестоящия оперативен и ръководен персонал.

    Чл. 151. (1) Дежурният персонал еднолично взима решенията за ликвидиране на авария, независимо от присъствието на лице от висшестоящия технически персонал, като носи пълна отговорност за действията си.

    (2) Ръководител от висшестоящия оперативен или технически персонал има право да отстрани лице от оперативния персонал от ръководството по ликвидиране на аварията, да възложи на друго лице от оперативния персонал или сам да поеме ръководството, ако действията на отстраненото лице са опасни или неправилни.

    (3) Отговорността за по-нататъшния ход на ликвидиране на аварията се носи от лицето, което е наредило отстраняване на дежурния, и от лицето, приело оперативното дежурство по ал. 2.

    (4) Замяната на дежурния се оформя в оперативния дневник по реда за предаване и приемане на смяна, като се записват фамилията и длъжността на лицето, разпоредило замяната.

    Раздел II – Ред за предаване и приемане на дежурство в смяна

    Чл. 152. Редът за предаване и приемане на дежурство в смяна се определя с вътрешна инструкция, утвърдена от работодателя.

    Чл. 153. Предаващият дежурството в смяната е длъжен да запознае приемащия със състоянието и режима на работа на основните съоръжения, с направените изменения в нормалната схема на работа, в схемите за управление, защити, контрол и сигнализация, както и за:

    1. изведените съоръжения за ремонт и съоръженията, оставени в резерв;

    2. съоръженията с отклонение в режима на работа, които трябва да се наблюдават с повишено внимание;

    3. възникналите извънредни обстоятелства по време на дежурството.

    Чл. 154. Приемащият дежурство в смяна е длъжен:

    1. да обходи уредбите и съоръженията преди застъпване на дежурство;

    2. да се запознае със записите в различните дневници, направени от предшестващите дежурни и от ръководния персонал, и с нарядите/нарежданията, по които се извършват работи;

    3. да провери и приеме: ключовете от помещенията, ключовете за деблокиране на електромагнитните блокировки, инструкциите, дневниците и ведомостите;

    4. да запише в оперативния дневник състоянието на съоръженията;

    5. да съобщи на висшестоящия дежурен за встъпване в дежурство и нередностите, забелязани при приемане на смяната.

    Чл. 155. (1) Предаването и приемането на дежурство в смяна се оформя в оперативния дневник с подписите на двамата дежурни.

    (2) Забранява се предаване на дежурство по време на възникнала авария, както и по време на извършване на превключвания или операции за въвеждане/извеждане на основни съоръжения.

    (3) Новопристигналият дежурен персонал е под разпореждането на лицето, което ръководи ликвидирането на аварията или извършването на превключванията.

    Чл. 156. Забранява се напускане на дежурство в смяна без предаване на дежурството на следващия по график дежурен, независимо от това дали съоръженията се намират в работа или резерв.

    Раздел III – Извършване на обходи и прегледи

    Чл. 157. (1) Оперативният персонал по време на дежурство в смяната извършва периодично обходи и прегледи на съоръженията по предварително определен маршрут.

    (2) Периодичността на обходите и обемът на прегледите се определят с вътрешна инструкция за работното място, като се вземат под внимание видът и състоянието на съоръженията, условията и средата, при които работят и други фактори.

    (3) За обходите се прави запис в оперативния дневник с отбелязване часа на започване и завършване на обхода.

    Чл. 158. При прегледите през време на обходите се забранява:

    1. сваляне на ограждения и/или преминаване зад тях, отваряне на люкове, с изключение на предназначените за контрол, както и сваляне или разместване на поставените постоянни знаци и табели с надписи;

    2. влизане в шахти и канали, в затворени помещения, електрически уредби, въглищни бункери и др., без да са спазени съответните изисквания на този правилник и на вътрешните инструкции за безопасност;

    3. влизане в затворени съдове, тръбопроводи с голям диаметър, както и в полузатворени и затворени пространства с температура над 60 °С или когато в тях има вода над 0,2 m с температура над 50 °С;

    4. ходене и стоене по площадки, тръбопроводи, въздушни и газови канали, кожуси на съединители и лагери, както и по конструкции и междуетажни гредореди, които не са предназначени за минаване по тях и не са снабдени със специални платформи, ръкохватки и ограждения (парапети);

    5. заставане срещу предпазни клапани и мембрани, люкове и други опасни места на работеща уредба;

    6. стъпване и ходене по лентови транспортьори.

    Глава седма – ОПЕРАТИВНИ ПРЕВКЛЮЧВАНИЯ

    Чл. 159. Оперативните превключвания в неелектрически уредби/мрежи с постоянно дежурство се извършват само от дежурния оперативен персонал, който ги обслужва.

    Чл. 160. Оперативни превключвания в уредби без дежурен персонал се извършват от оперативно-ремонтен персонал, на когото тези уредби са зачислени, със записване в оперативен дневник.

    Чл. 161. Работодателят или упълномощено от него лице утвърждава списък на лицата от оперативно-ремонтния персонал, които имат право да извършват оперативни превключвания.

    Чл. 162. Разрешение/нареждане за извършване на оперативни превключвания може да издаде само лице от ръководния оперативен персонал – дежурен инженер/диспечер, под чието оперативно управление се намира уредбата/мрежата.

    Чл. 163. В случаите, нетърпящи отлагане – пожар, нещастни случаи с хора, стихийни бедствия и др., както и при липса на телекомуникационна връзка с диспечера, се допуска дежурният персонал да вземе еднолично решение и да извърши съответните оперативни превключвания без знанието на висшестоящия персонал. В тези случаи дежурният действа в съответствие с вътрешната инструкция за ликвидиране на авариите на обекта, утвърдена от работодателя, с последващо незабавно уведомяване на висшестоящия персонал.

    Чл. 164. (1) Персоналът, който извършва оперативни превключвания, е длъжен да носи и използва предоставените защитни средства и специално работно облекло.

    (2) Видовете защитни средства и специално работно облекло за категориите персонал са определени с нормативните актове и утвърдените от работодателя вътрешни инструкции.

    Чл. 165. (1) С нареждането за оперативни превключвания се указва последователността на извършваните операции по технологичната оперативна схема.

    (2) Издадено нареждане може да се смята за изпълнено само след обратно потвърждение от изпълнителя му, лично или чрез средство за телекомуникация.

    Чл. 166. Превключвания по едно съоръжение или присъединение се изпълняват в следния ред:

    1. на лицето, което ще извърши превключване, се дава само една задача, по едно съоръжение/присъединение;

    2. лицето, което е получило нареждане за превключване, е длъжно да го повтори на лицето, издало нареждането, да го запише в оперативния дневник и да уточни по технологичната схема видовете операции и тяхната последователност;

    3. при изпълнение на превключване от две лица лицето, което е получило нареждането, разяснява на второто лице вида и последователността на операциите по технологичната схема;

    4. при съмнение в правилността на извършваните операции превключването се прекратява и се прави повторна проверка по технологичната схема.

    Чл. 167. (1) Сложни, често повтарящи се оперативни превключвания, могат да се извършват по бланка за превключване, предварително изготвена по образец.

    (2) Списъкът на сложните превключвания, извършвани по бланки за превключване, и редът за тяхното изпълнение се утвърждават от работодателя или упълномощено от него отговорно длъжностно лице.

    (3) Лицето, получило нареждане за извършване на сложно превключване, попълва бланката с предвидените операции по вид и последователност на извършването им. Бланката се подписва от лицето, изпълняващо операциите, и от контролиращото лице и се носи на мястото на изпълнение на превключването.

    (4) При извършване на сложно превключване по бланка от едно лице текстът й се прочита по средство за комуникация на лицето, издало нареждането за превключване, като дежурният записва фамилията на това лице в графата "контролиращо лице".

    ЧАСТ ВТОРА РАБОТА В НЕЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ И МРЕЖИ

    Глава осма – ГОРИВО-ТРАНСПОРТНО СТОПАНСТВО

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 168. На всички места в гориво-транспортното стопанство, представляващи потенциална опасност за живота и здравето на работещите, се поставят съответните предупреждаващи табели, а на местата за преминаване, влизане и излизане, слизане и качване – съответните разрешаващи табели, посочени в приложение № 7.

    Чл. 169. (1) Работните места, съоръженията и вентилационните системи се почистват редовно от прах и разлят мазут.

    (2) Не се допуска концентрацията на вредни газове, пари и въглищен прах във въздуха на работните помещения да превишава санитарните норми.

    Чл. 170. (1) При работа в помещения на територията на гориво- транспортното стопанство се осигурява изкуствено осветление съобразно санитарно-хигиенните норми. Осветителните тела да са в съответното изпълнение (взриво- и пожаробезопасно).

    (2) Смяната на изгорели лампи и почистването на осветителните тела от прах се извършват от електротехническия персонал с изключване на напрежението.

    Чл. 171. (1) Забранява се складиране на леснозапалими течности и материали в помещения на гориво-транспортното стопанство.

    (2) Количествата смазочни масла и леснозапалими материали, необходими при експлоатацията за денонощие, се съхраняват на специално определени места в негорими опаковки.

    Раздел II – Разтоварване на въглища

    Чл. 172. Разтоварването на въглища се извършва на специално съоръжените открити и закрити разтоварища, пристанищни кейове и приемно-разтоварни пунктове под ръководството на отговорно длъжностно лице по разтоварването.

    Чл. 173. (1) Преди започване на работа се проверява изправността на механизмите и приспособленията за разтоварване, сигнализацията, решетките на бункерните съоръжения и осветеността на работните места.

    (2) Забранява се разтоварване на въглища с неизправни съоръжения и при недостатъчна осветеност на работните места.

    Чл. 174. Разтоварването на въглища от жп вагони се извършва при спазване на следните изисквания:

    1. придвижването с маневрена машина на отделни вагони или композиция е със скорост не по-голяма от 2 km/h;

    2. работещите се предупреждават чрез звуков сигнал за движението на отделни вагони или композиция;

    3. разтоварването на вагоните започва след окончателното им спиране и застопоряване срещу самоволно придвижване;

    4. маневрената машина се откачва от композицията и извежда от разтоварището;

    5. вагоните, в които има видими огнища на горене на въглищата, се разтоварват на специална площадка и огнищата се гасят;

    6. работниците застават на безопасно разстояние от саморазтоварващи се вагони по време на отваряне на капаците им;

    7. разтоварването на задържано количество въглища във вагоните се извършва най-малко от двама души.

    Чл. 175. (1) При разтоварване на вагони чрез вагонообръщател се забранява:

    1. обработването на неизправни или непригодни за вагонообръщател вагони;

    2. задействането на вагонообръщателя или освобождаването на разтоварения вагон от него без получаване на сигнал от отговорника по разтоварването.

    (2) Почистването на вагон, завъртян на 90° върху вагонообръщател, се осигурява против погрешно включване на електрозадвижването чрез видимо разкъсване на управлението и поставяне на табела "Не включвай! Работят хора!".

    Чл. 176. Вземането на проби от въглища от вагон се извършва:

    1. от лица, обучени за вземане на проби (пробовземачи);

    2. само при спрян от движение вагон;

    3. с използване на преносима стълба, сигурно закачена на горния ръб на вагона.

    Чл. 177. При откриване на взривни вещества по време на разтоварване се действа съобразно специалните нормативни разпоредби.

    Чл. 178. При размразяване на вагони с въглища в отопляеми тунели чрез използване на реактивни самолетни двигатели се забранява:

    1. управлението на реактивните двигатели да се извършва в самия тунел; управлението се извършва от външно помещение;

    2. престоят на лица в тунел при работещи реактивни двигатели;

    3. влизането на лица в тунел след спиране работата на реактивните двигатели при температура на въздуха в тунела над 40 °С.

    Чл. 179. След разтоварване на вагони не се оставят въглища или странични предмети, непозволяващи затваряне на капаците им.

    Чл. 180. Подходът на маневрена машина за извеждане на разтоварени вагони от разтоварището и самото извеждане се предшестват от подаване на звуков сигнал.

    Чл. 181. Забранява се при разтоварване на въглища с помощта на грайферен кран от кораби, вагони или камиони указанията за направление на крана да се дават чрез влизане в транспортните средства в мястото на разтоварване.

    Раздел III – Складове за въглища

    Чл. 182. На складовете за въглища не се разрешава:

    1. обработването на въглища при повреда на дренажни устройства, противопожарни водопроводи, хидранти и неизправно осветление;

    2. затрупване с въглища, сняг и странични предмети на пътищата до склада и фигурите от въглища;

    3. складиране на въглища, склонни към самозапалване, без да се оставят резервни площадки с площ най-малко 5 % от общата площ на въглищната фигура за обработване на нагрети или самозапалили се въглища;

    4. преминаване на подземни комуникации под складовете; ако това се налага, те се поставят в канал със земно покритие най-малко 1 m.

    Чл. 183. Въглищата в открити складове се съхраняват само на фигури, разделно за всяка марка въглища, при спазване на следните изисквания:

    1. основата на фигурата е на разстояние най-малко 1,5 m от релсата на обслужващ жп коловоз или края на очертан транспортен път;

    2. откосите на фигурата са с подходящ наклон против свличане на въглищата.

    Чл. 184. Забранява се товарене и разтоварване на въглища на опасно разстояние под въздушни електропроводи под напрежение, ако не са взети необходимите мерки за обезопасяването им.

    Чл. 185. (1) Изземването на въглища от фигурите се извършва без образуване на сводове и опасни стръмни откоси (по-големи от ъгъла на естествения откос на въглищата).

    (2) Образувалите се сводове и стръмни откоси се отстраняват с кран. Забранява се използването на булдозер за тази цел.

    (3) На подстъпите към сводовете и опасните откоси се поставят осветявани през нощта табели с надписи: "Внимание! Опасна зона!", "Преминаването забранено!".

    Чл. 186. Забранява се преминаване на хора по насипани въглища върху приемни бункери на открит склад, както и върху тлеещи и самозапалили се въглища. Преминаването се извършва с подлагане на дъски/талпи.

    Чл. 187. Кабината на булдозер, работещ на склад за въглища, се обезопасява за предпазване на водача в случай на преобръщане на булдозера.

    Чл. 188. (1) Не се разрешава с булдозер да се преминава:

    1. върху въглищна фигура на разстояние между ръба на фигурата и гъсеничната верига, по-малко от 1,5 m при нетрамбована и по-малко от 1 m при трамбована фигура;

    2. по склонове на въглищна фигура при страничен наклон на булдозера или стръмност на склона, по-големи от посочените в техническия паспорт на машината;

    3. на разстояние, по-малко от 4 m от гъсеничната верига на машината до ръба на образуван вертикален откос на въглищна фигура.

    (2) При създаване на условия, застрашаващи устойчивостта на булдозера, водачът е длъжен да спре машината, да извърши оглед на мястото и само когато се убеди в безопасността да продължи работата.

    Чл. 189. Забранява се на водач на булдозер да:

    1. слиза от булдозера по време на движение;

    2. оставя булдозера по наклонена фигура с работещ двигател;

    3. ремонтира или зарежда булдозера върху фигура с въглища;

    4. използва огън върху фигура с въглища;

    5. преглежда булдозерното устройство в повдигнато състояние, когато не е застопорено;

    6. прави завой, когато булдозерното устройство е под товар или е затрупано с въглища;

    7. работи с булдозера под лента с изсипващо се гориво.

    Чл. 190. Забранява се при обработване на въглища на склад с булдозер и при подаване на въглища от склад с подземни приемни бункери да се оставят траншеи с дълбочина, по-голяма от 1,5 m.

    Чл. 191. Забранява се на оператор на комбинирано роторно съоръжение, скрепер или друга товарно-разтоварваща машина с електрическо задвижване да:

    1. напуска машината без изключване на електрозахранването и поставяне на лостовете за управление в неутрално положение;

    2. премества крайните изключватели след тяхната работна настройка;

    3. прави каквито и да са изменения в електрическата и хидравличната система;

    4. работи с машината при лоши метеорологични условия – гъста мъгла, проливен дъжд, вятър със скорост над 20 m/s;

    5. работи с машината при неизправни спирачки и крайни изключватели или с изключени блокировки;

    6. спира изгребващия орган върху въглищата.

    Чл. 192. При аварийна ситуация комбинираното роторно съоръжение или скреперът се спират от най-близкия авариен бутон.

    Чл. 193. (1) Изземването на въглища от склад се осъществява при неподвижна ходова част на роторното съоръжение.

    (2) При опасност от свличане от скатовете на въглищната фигура незабавно се преустановява изземването на въглища.

    Чл. 194. При образуване на нова въглищна фигура релсите за движение на комбинирано роторно съоръжение са положени на разстояние най-малко 5 м от въглищата, а роторното колело не се опира във фигурата.

    Чл. 195. След приключване на работа операторът на комбинирано роторно съоръжение е длъжен:

    1. да спусне релсозахващачите и блокира механизма за въртене на стрелата;

    2. да изключи оперативното напрежение, осветлението и отоплението.

    Чл. 196. При наближаване на буря операторът е длъжен:

    1. да спре работата на комбинираното роторно устройство или скрепера;

    2. да предпази въртящата се конструкция чрез блокиране на механизма за въртене;

    3. да затегне релсозахващачите;

    4. да постави стрелата в хоризонтално положение.

    Чл. 197. На обслужващия персонал на комбинирано роторно съоръжение или скрепер се забранява да:

    1. употребява обувки с гумени подметки при извършване на гресиране;

    2. извършва ремонт на електрически съоръжения, апарати и кабели, когато са под напрежение;

    3. престоява и преминава под стрелата на багера преди нейното пълно спиране;

    4. извършва електрозаваръчни работи непосредствено върху хидравличните системи;

    5. оставя инструменти върху подвижните части на механизмите по преходите и пътеките.

    Чл. 198. (1) Не се разрешава по време на работа във въглищни складове водачите на машини или операторите самоволно да напускат работните места.

    (2) Напускането се извършва само след уведомяване на ръководителя на смяната.

    Раздел IV – Въглеподаване

    Чл. 199. Не се разрешава работата на съоръжение за въглеподаване при неизправност на блокировките, които изключват всички съоръжения по технологичния път до него.

    Чл. 200. Въртящите части на движещите се съоръжения са обезопасени с предпазни ограждения и имат площадки за обслужване с широчина най-малко 0,8 m.

    Чл. 201. Забранява се на пътеките и площадките за обслужване на съоръжения да се складират части или материали, както и да се оставят непочистени от натрупано гориво.

    Чл. 202. Подовото покритие на естакадите трябва да позволява измиване с вода и безпрепятствено оттичане по предвидените канали и шахти.

    Чл. 203. (1) Не се допуска:

    1. работа на гуменолентови транспортьори без защита срещу приплъзване, падане или скъсване на платното, както и при препълване на пресипващите станции;

    2. движение на наклонени гумено-лентови транспортьори без спирачки за спиране срещу обратно задвижване под товар;

    3. работа на транспортьори с неизправни въжета за аварийно спиране.

    (2) Изправността на устройствата за аварийно спиране на лентата се проверява от всяка смяна съгласно вътрешна инструкция.

    Чл. 204. (1) Електромагнитните сепаратори се почистват от уловен метал механизирано.

    (2) Ръчно почистване на сепараторите се допуска по изключение, при спрян транспортьор, с изключване на напрежението на електромагнитния сепаратор и ползване на предпазни ръкавици.

    Чл. 205. Забранява се над и под работещи гуменолентови транспортьори:

    1. подаване на инструменти и предмети;

    2. преминаване на хора извън определените за целта прехвърлящи стълби и площадки.

    Чл. 206. Работата в помещения на въглищни пресипващи станции се извършва при изправни и работещи вентилационни инсталации и при концентрация на въглищен прах, не по-висока от допустимата по нормите.

    Чл. 207. (1) Преди всяко пускане в работа на лентов транспортьор операторът подава предупредителен звуков сигнал.

    (2) Звуковите устройства се разполагат така, че да осигуряват ясно различаване на сигнала по цялото протежение на въглеподавателния тракт.

    Чл. 208. Не се разрешава:

    1. почистване на пространството под транспортьорите, когато те са в движение;

    2. оставяне на разлято масло или образуване на локви вода около транспортьорите;

    3. оставяне на натрупан въглищен прах по пода, стените и съоръженията.

    Чл. 209. При неизправност, която може да доведе до авария, нещастен случай или пожар, съоръженията се спират без предупреждение с незабавно уведомяване на старшия оператор или прекия ръководител.

    Раздел V – Бункери за въглища

    Чл. 210. (1) Входните отвори на бункерите за въглища се покриват с метални решетки, изключващи възможността от падане на хора в бункерите.

    (2) Затрупани с въглища входни отвори на подземни бункери в открит склад се означават по подходящ начин (лентови ограждения, флагове и др.).

    Чл. 211. (1) Забранява се спускане на хора в бункерите за събаряне на задържали се по стените на бункера въглища или за премахване на образували се сводове.

    (2) Ръчното събаряне на полепнали по стените на бункера въглища се извършва от надбункерната площадка със специални дълги пики (шишове).

    Чл. 212. Работата в бункер за въглища с влизане на хора се разрешава само с наряд, под надзора най-малко на двама наблюдатели, от надбункерната площадка и при следните условия:

    1. бункерът е изпразнен от въглища и са взети мерки срещу подаването на въглища в него;

    2. в бункера се влиза по метална стълба, захваната за горния му край;

    3. електрическото осветление в бункера е за напрежение 12 V в съответно защитно изпълнение;

    4. времето за престояване в бункера е определено в наряда в зависимост от конкретните условия.

    Чл. 213. Забранява се:

    1. допускане до работа в бункер на жени, ученици и стажанти;

    2. ползване на предпазни колани, които не са раменно-бедрени и без осигурително въже;

    3. спускане в бункер, в който има тлеещи или горящи въглища;

    4. работа в бункер без контрол от наблюдаващ.

    Чл. 214. При спускане в бункер, излизане от него и при всяко движение на работещия в бункера осигурителното въже се поддържа опънато от наблюдаващия над бункера.

    Чл. 215. След приключване на работата в бункер преди затваряне на входната решетка се извършва проверка за останали хора и забравени инструменти и материали.

    Глава девета – СТОПАНСТВО ЗА ТЕЧНИ ГОРИВА

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 216. Огневи работи в района на стопанство за течни горива се изпълняват по наряд в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 1997 г. за пожарната безопасност на обектите в експлоатация (ДВ, бр. 54 от 1997 г.).

    Чл. 217. Забранява се в стопанство за течни горива:

    1. пушенето, ползването на уреди без съответното взривозащитно изпълнение, както и открит пламък извън определените за това места;

    2. влизането с обувки с метални обкови на подметките;

    3. използването на преносими електрически лампи в нормално изпълнение в помещения с повишена пожарна и взривна опасност;

    4. влизането на верижни транспортни средства и на автомобили без монтиран искрогасител на ауспуха;

    5. предизвикването на искри при удари по метали;

    6. подгряването на арматурата и тръбопроводите към резервоарите за течни горива с открит пламък.

    Чл. 218. (1) Забранява се след измиване с вода на площи с разлято течно гориво водата да се отвежда директно към общата канализация на обекта, без да е отделено горивото от нея.

    (2) Пропити с течно гориво материали при почистването: парцали, дървени стърготини или пясък, се съхраняват в метални съдове с капак.

    Чл. 219. Обслужването, прегледите и ремонтите на резервоарите, съоръженията, арматурата, контролно-измерителните прибори и др. в стопанствата за течни горива, разположени на височина над 1,5 m от пода, се извършват от обезопасени стационарни стълби/площадки.

    Раздел II – Разтоварване на горива

    Чл. 220. Преливането на течно гориво от авто и жп цистерни към стационарни резервоари за съхранение се извършва по начин, недопускащ разливане на горивото.

    Чл. 221. (1) Обслужването на жп цистерни на естакади за разтоварване се извършва от двама души с ползване на предпазни средства, посочени в приложение № 6.

    (2) Забранява се затваряне на капака на цистерна, когато температурата на повърхността й е над 40 °С.

    Чл. 222. Жп цистерните се осигуряват срещу самоволно придвижване на разтоварващата рампа с помощта на специални спирателни устройства (обувки).

    Чл. 223. (1) Проби от течно гориво от цистерни и резервоари се вземат само със специални пробовземачи.

    (2) Забранява се пренасяне на проби от течно гориво в открити съдове.

    Раздел III – Резервоари за течно гориво

    Чл. 224. (1) Люковете на резервоарите за течно гориво се държат затворени, уплътнени и с пристегнати болтове.

    (2) При отваряне на люкове за вземане на проби за измерване на нивото на горивото и др. се застава до люка с гръб към вятъра.

    (3) Забранява се навеждане над отворен люк.

    (4) След приключване на работата люкът плътно се затваря.

    Чл. 225. (1) Влизане в резервоар за гориво се разрешава само след изпразване на горивото, продухване с пара, вентилиране и анализ за газове в резервоара.

    (2) Не се разрешава влизане в резервоар без дихателна маска, със съответно подбран газов филтър в зависимост от условията на работа, при наличие на вредни пари и газове, надвишаващи санитарните норми, както и при температура на въздуха в резервоара над 40 °С.

    (3) Забранява се влизане в резервоар или цистерна за гориво без използване на стълба.

    (4) След изпразване на горивото резервоарът се изолира от свързващите го тръбопроводи чрез глухи фланци.

    Чл. 226. (1) Работата в резервоар за гориво се изпълнява с наряд от бригада в състав най-малко от трима души, като на един работещ в резервоара се оставят двама души отвън за наблюдаване и оказване на помощ при необходимост. Последните нямат право да се отдалечават от входния люк на резервоара.

    (2) В случай на прилошаване или нараняване на работещ вътре в резервоара наблюдаващите незабавно го изтеглят навън.

    Раздел IV – Подгряване и подаване на течни горива

    Чл. 227. При подгряване и подаване на течни горива в резервоар се забранява:

    1. подгряването на горива в резервоари, съоръжени с тръбни нагреватели, когато нивото на горивото е по-малко от 0,5 m над тръбния нагревател;

    2. надвишаването на температурата на течното гориво в резервоара над максимално определената в сертификата за горивото;

    3. пълненето на резервоар със свободно падаща струя;

    4. запълването обема на резервоара над 90 %.

    Чл. 228. Отварянето на вентилите за подаване на пара към тръбните подгреватели се извършва внимателно без предизвикване на хидравлични удари.

    Чл. 229. Не се разрешава подгряване или размразяване на арматура на резервоари и тръбопроводи за течно гориво с открит пламък. Разрешава се използване само на пара или гореща вода.

    Глава десета – ГАЗОВО СТОПАНСТВО

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 230. Тази глава се отнася за газови стопанства в топлоелектрически и отоплителни централи и обхваща газорегулаторните пунктове/станции, преносните и разпределителните газопроводи до горелките на котлите и уредите за природен газ.

    Чл. 231. Работодателят със заповед определя лице от инженеро-техническия персонал, което отговаря за сигурната и безопасната работа на газовото стопанство в съответствие с нормативните актове по надзорните съоръжения.

    Чл. 232. Не се разрешава работа по газови съоръжения и инсталации:

    1. с неизправна спирателна и изолираща арматура/устройства;

    2. без поставени знаци, които забраняват ползване на открит огън, и знаци, които предупреждават за наличие на възпламеняващи се и взривни вещества.

    Чл. 233. В помещения и на места, където е възможно обгазяване, трябва да има:

    1. вентилация, осигуряваща най-малко трикратен обмен на въздуха на час;

    2. необходимите по вид и брой противопожарни уреди и съоръжения, определени от органите за пожарна и аварийна безопасност;

    3. табели с надписи, които забраняват ползване на открит огън, и знаци за внимание.

    Чл. 234. Забранява се:

    1. пушенето, ползването на уреди в невзривозащитено изпълнение, както и открит огън при работа в помещения с разположени газови съоръжения;

    2. използването на газопроводи като носеща конструкция за окачване на тежести и за заземяване на електропотребители.

    Раздел II – Газорегулаторни пунктове и газопроводи

    Чл. 235. (1) Проверката за плътност в газорегулаторни пунктове, газопроводи и арматурата към тях се извършва с преносим прибор във взривозащитено изпълнение или по изключение с пенообразуваща емулсия.

    (2) Забранява се използване на открит огън за проверка на пропуски на газ от газопроводна инсталация.

    Чл. 236. Забранява се отвеждането на кондензат от газопроводи в общата дренажна или канализационна мрежа. Кондензатът се отвежда в предназначените съдове за съхраняване на леснозапалими течности.

    Чл. 237. (1) Преди извършване на ремонтни работи в помещения на газорегулаторни пунктове и газови инсталации се измерва и записва в наряда съдържанието на газ във въздуха.

    (2) Измерването да се извършва и в проходими подземни канали с положени газопроводи, както и в намиращите се до 15 m от двете им страни шахти, колектори, канали, технически коридори, закрити естакади и други помещения.

    (3) За измерването по ал. 2 се използват газанализатори във взривозащитено изпълнение съобразно категорията и групата на взривната смес.

    (4) При измерени наднормени концентрации на газ във въздуха в помещение незабавно се осигурява допълнителна вентилация на помещението и се вземат мерки за изясняване и отстраняване на причината за обгазяването.

    (5) Абсолютно се забранява пушенето, ползването на невзривозащитени уреди и открит огън при работа в кладенци, шахти, колектори, подземни помещения и други с газови съоръжения.

    Чл. 238. Помещенията на газорегулаторни пунктове без постоянно оперативно дежурство се държат заключени. Ключовете се съхраняват при началника на смяната на цеха/звеното, обслужващ газорегулаторния пункт.

    Чл. 239. Забранява се експлоатация на газопроводи и газови съоръжения с пропуски на газ.

    Чл. 240. Строително-монтажните работи в близост до подземни газопроводи се извършват само с писмено разрешение от собственика на газопровода.

    Чл. 241. (1) При установяване на опасни зони на корозия по газопровод се вземат незабавни мерки за тяхното ликвидиране и за проверка на катодните станции за защита от корозия.

    (2) Преди да се извърши измерване на електрически потенциали в шахти, колектори и други подземни съоръжения на газопровод, се проверява дали същите не са обгазени.

    Чл. 242. Не се разрешава съхраняване на запалителни материали в помещения на газорегулаторни пунктове.

    Чл. 243. В помещения, в които са инсталирани газорегулаторни пунктове, по изключение се допускат заваряване и други огневи работи при строго спазване на специализираните наредби на органите за пожарна и аварийна безопасност.

    Чл. 244. Предупредителните надписи "Огнеопасно" и "Взривоопасно" се поставят на видно място, отвътре и отвън на газорегулаторните пунктове.

    Раздел III – Запълване и изпразване на газопровод

    Чл. 245. (1) Запълването на газопровод с газ се извършва до пълното продухване на въздуха в него.

    (2) Продухването на газопровод се смята за завършено, когато съдържанието на кислород във взета проба за газов анализ не превишава 1 %.

    (3) Продухваната газовъздушна смес се изпуска в открита атмосфера след предприемане на мерки против възпламеняването й.

    Чл. 246. (1) Изпразването на газопровод от газ се извършва чрез продухване с въздух до отстраняване на газа в него.

    (2) Продухването продължава до остатъчно съдържание на газ в продухваната газовъздушна смес под 1/5 от долната граница на взривяване, установено посредством газов анализ.

    (3) Забранява се продухваната от газопровод вода да се подава директно в общата канализационна мрежа.

    (4) Участъкът от продухан газопровод, който не е под налягане, но е изолиран само с арматура, без да е поставена заглушка, се смята за запълнен с газовъздушна смес.

    Раздел IV – Ремонтни работи по газопровод

    Чл. 247. Ремонтните работи в помещения с газови съоръжения и в газорегулаторните пунктове се извършват с наряд от бригада в състав най-малко трима души, един от които се намира извън помещението като наблюдаващ.

    Чл. 248. Преди началото на ремонтни работи газопроводите се изпразват от газ, а преди въвеждането им отново в експлоатация се изпитват на плътност.

    Чл. 249. (1) Ремонтът на електросъоръжения в газорегулаторни пунктове, както и смяната на осветителни тела се извършват с изключване на напрежението.

    (2) Допуска се при недостатъчно естествено осветление употребата на преносими осветители при условие, че са във взривозащитено изпълнение (например акумулаторни лампи минен тип).

    Чл. 250. Забранява се отстраняване на пропуски на газ от газопроводи чрез зачеканване или поставяне на скоби.

    Чл. 251. Ремонтни работи по газови съоръжения под налягане се извършват само по инструкция, съгласувана с органите за държавен технически надзор.

    Чл. 252. При ремонтни работи с разединяване на газопровод разединените части на газопровода се съединяват с проводник при изключване на катодната защита (ако има такава).

    Глава единадесета – КОТЕЛНИ УРЕДБИ

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 253. (1) За извършваните работи с наряд в котелни уредби с парни и водогрейни котли се изготвя и утвърждава списък.

    (2) Списъкът по ал. 1 се изготвя от началника на цеха/звеното и се утвърждава от работодателя/главния инженер.

    Чл. 254. (1) Не се разрешава работа по прахоприготвяща система на котелна уредба без проверка за огнища на пожар. При установяване на огнища на пожар те се отстраняват преди започване на работата.

    (2) При работа по прахоприготвяща система се забранява:

    1. бързото отваряне на технологични отвори и прегради от системата; отварянето се извършва постепенно;

    2. гасенето на пожар в мелници и бункери с вода;

    3. работата с неуплътнени прахопроводи и други елементи от системата;

    4. подаването на въглищен прах в пещта на неработещ котел;

    5. складирането и съхраняването на въглищен прах в прахови бункери с продължителност, по-голяма от допустимата по технологичната инструкция.

    Чл. 255. Работа в горивна камера (пещ) на котел, работещ на газ, се разрешава само след вентилиране на камерата, измерване и записване на концентрацията на газа в наряда.

    Чл. 256. Разпалването на котел се забранява:

    1. преди да са преустановени извършваните работи в непосредствена близост до него и бригадите да са изведени от работните места;

    2. при отворени входни люкове и отворени сгурни и пепелни бункери.

    Чл. 257. Изгасването на факела в пещта при разпалване на котел трябва незабавно да задейства защитата за изключване на разпалващите горелки. Повторно разпалване се разрешава само след вентилиране на пещта и при спазване на експлоатационната инструкция.

    Чл. 258. При експлозия в прахоприготвяща система, пещ или газоход на котел незабавно се прекратяват:

    1. подаването на въглищен прах в пещта;

    2. всяка работа и бригадите се извеждат от зоната на експлозията.

    Чл. 259. Забранява се при обдухване на нагревни повърхности на котел:

    1. едновременното обдухване и изпускане на сгурия или пепел от бункерите;

    2. продължаването на обдухването при изтичане на газове и пепел през отворите за обдухване.

    Чл. 260. Забранява се при ръчно отстраняване на сгурия/пепел:

    1. работещият да застава срещу отвора на сгурен и пепелен бункер при отваряне на затвора му;

    2. да се работи при пускане и спиране на мелнична система.

    Раздел II – Работа в котелна уредба

    Чл. 261. Работата в котелна уредба при неработещ котел се извършва след:

    1. изолиране от въздействието на енергоносители и димни газове;

    2. вентилиране и охлаждане на горивната камера и газохода на котела и вземане на проби за вредни и горими газове;

    3. изолиране с времена плътна стена от общия газоход с други котли;

    4. прекъсване на електрозахранването на мелници, димни и въздушни вентилатори;

    5. почистване на котелната уредба от шлак, пепел и остатъци от гориво.

    Чл. 262. Забранява се извършване на работа вътре в котел:

    1. без предвиденото в наряда обезопасяване на котела и спомагателните съоръжения и без поставяне на съответните табели, посочени в приложение № 7;

    2. при температура в горивната камера и газохода, по-висока от 60 °С;

    3. престой на хора за повече от 20 min при температура 50 – 60 °С ;

    4. при опасност от падане на сгурия, изолация, тухли, пепел и др. в горивната камера или газохода.

    Чл. 263. При работа в горивна камера на котел/газоход се изисква:

    1. електрическите инструменти да са от клас I (със зануляване/защитно заземяване) или от клас II (с двойна изолация);

    2. пневматичните инструменти да се включват през спирателен вентил;

    3. преносимите лампи да са за напрежение 12 V;

    4. висящите стълби да са предварително изпитани с товар, превишаващ номиналния;

    5. работещите да ползват предпазни раменно-бедрени колани, осигурително въже и противопрашни маски;

    6. при едновременна работа на хора, намиращи се на коти една под друга, да е осигурена защита на работещите на по-ниската кота;

    7. периодично да се прекратява работата и извършва пълно вентилиране на горивната камера/газохода;

    8. изгражданите скеле и площадки да са оразмерени за съответните товари и приети от комисия, назначена от работодателя.

    Чл. 264. Преминаването на работещите в горивната камера и газохода на котел по гореща сгурия и пепел се извършва по положени дъски (талпи).

    Чл. 265. (1) Разрешава се работа в барабани или колектори на котел или по сепаратори на правотокови котли при температура не по-висока от 45 °С и осигурена вентилация.

    (2) Работата по ал. 1 се извършва най-малко от трима работници, един от които е наблюдаващ.

    Чл. 266. След киселинна промивка на котел или на елементи от него преди допускане до работа се измерва концентрацията на водород и се проверява за вредни газове. Концентрацията на водорода не трябва да е по-голяма от 2 %.

    Чл. 267. (1) Ремонтните работи на въртящи се механизми – помпи, вентилатори, димни и мелещи вентилатори, мелници и др., се извършват с наряд.

    (2) Обезопасяването на електрозадвижването на въртящите се механизми се извършва от оперативния персонал на електрическия цех/звено.

    Чл. 268. Работата в димосмукателен/въздушен вентилатор, свързан с работещ газоход/въздуховод, се извършва само при плътно затваряне на газохода към вентилатора.

    Раздел III – Електрофилтри

    Чл. 269. (1) Огледи и работи с влизане в корпуса на електрофилтър се извършват само с наряд най-малко от трима души, единият от които е с четвърта квалификационна група.

    (2) Преди започване на работата по електрофилтъра се:

    1. изключват токоизправителните агрегати на всички полета на електрофилтъра;

    2. поставят заземителни устройства на агрегатите, кабелите и изолаторите към корониращите електроди;

    3. отварят всички люкове, вкл. и на дъното, и се вентилира електрофилтърът;

    4. почистват и ако се налага, измиват полетата и бункерите под тях.

    Чл. 270. (1) Мерките за безопасност при ремонт на активната част на електрофилтър (електроди и носещи конструкции) се определят с вътрешна инструкция в зависимост от технологията за ремонта.

    (2) При извършване на ремонтни работи на покрива на електрофилтъра се вземат мерки за безопасност в зависимост от характера на изпълняваните работи.

    (3) Работите вътре в активната част на електрофилтър се извършват при спазване изискванията на чл. 263 .

    Чл. 271. Забраняват се във вътрешността на елекрофилтър:

    1. едновременната работа на електро- и газозаварчици;

    2. разполагането на ацетиленови генератори и бутилки до отвора на бункер на електрофилтър;

    3. прегъването на шлангове и маркучи за сгъстен въздух, кислород и ацетилен;

    4. повдигането и спускането на товари от необучен за това персонал.

    Чл. 272. Единични проби и изпитвания на механичната част на електрофилтър се извършват по изготвена програма само след:

    1. почистването на работните места с отстраняване на страничните предмети и извеждане на бригадата от електрофилтъра;

    2. свалянето на временните ограждения и табели и поставяне на постоянните;

    3. инструктирането на оперативния и ремонтния персонал за реда и начина на провеждане на изпитванията.

    Чл. 273. Обходите и огледите на съоръженията по електрофилтър се извършват от оперативния персонал и длъжностните лица от цеховете, на които се числят съоръженията, при спазване на вътрешните инструкции за безопасност.

    Раздел IV – Сeроочистващи уредби

    Чл. 274. Този раздел се отнася за обслужването на сeроочистващи уредби, работещи по технологията "мокър варовиков метод", включваща:

    1. приемане, разтоварване и складиране на варовик;

    2. първична обработка (трошене, надробяване) и съхранение на варовик;

    3. фино мокро смилане и приготвяне на варовикова суспензия;

    4. абсорбиране на серните окиси от варовиковата суспензия и отделяне на гипсовата суспензия;

    5. обезводняване на гипсовата суспензия;

    6. складиране и транспортиране на гипса;

    7. спомагателни и други процеси.

    Чл. 275. (1) Обслужването и извършването на ремонтни работи по комплекса от съоръжения на сeроочистващата уредба се извършват по вътрешна инструкция, в която са указани мерките за безопасност и видовете работи, извършвани с наряд.

    (2) С вътрешна инструкция се определят и правилата за безопасност при обслужване и действия на персонала върху общите за сeроочистващата уредба и котела съоръжения: димни вентилатори, газоходи, защитни клапи, общи помпени инсталации и др.

    Чл. 276. С наряд се извършват:

    1. оглед и работа в газоход преди и след скрубер;

    2. всички работи вътре в скрубер;

    3. оглед и ревизия на разпределителната система и дюзите за варовикова суспензия в горната част на скрубер.

    Чл. 277. (1) При разтоварване, приемане и подготовка на варовиков материал се забраняват:

    1. присъствието на персонал на площадката на разтоварването; наблюдението и контролът на процесите се извършват от работното място на оператора или от специално определени места с ползване на лични предпазни средства;

    2. работата в полуоткрити бункери за приемане на варовик;

    3. работата и престоите на персонала при обслужване на машини за едро дробене на варовик без лични предпазни средства.

    (2) Забраняват се ръчни манипулации (вземане на проби, запълване на съдове и други) с гипсова суспензия с температура над 70 °С.

    Глава дванадесета – ПАРОТУРБИННИ УРЕДБИ

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 278. Експлоатацията на паротурбинна уредба с неизправни регулиращи и спирателни органи се забранява.

    Чл. 279. (1) Изпробването на автомата за безопасност се извършва под ръководството на началника на цеха или на негов заместник. При изпробването се поставят наблюдаващи лица от оперативно-ремонтния персонал при автомата за безопасност, спирателния (стопорен) клапан и главната спирателна арматура (главна парна задвижка).

    (2) Когато главната спирателна арматура има байпас с достатъчна пропускателна способност, автоматът за безопасност се изпробва през байпаса при затворена главна спирателна арматура.

    (3) На площадката за обслужване на парната турбина се допуска само персонал, който участва непосредствено в изпробване на автомата за безопасност.

    Чл. 280. (1) Преди изпробване на автомат за безопасност с повишена честота на въртене се проверява плътността на спирателния клапан на турбината чрез ръчно задействане, при номинална честота на въртене на турбината.

    (2) Забранява се изпробване на автомат за безопасност с повишена честота на въртене при неплътен спирателен клапан.

    Чл. 281. (1) Когато при достигане на допустимата горна граница на честотата на въртене изключвателят на автомата за безопасност не се задейства, турбината незабавно ръчно се изключва.

    (2) Повторно изпробване на автомат за безопасност след неуспешен опит се разрешава само след установяване и отстраняване на причината за това.

    Чл. 282. При пускане, спиране и по време на работа на паротурбинна уредба се забранява на площадките в близост до люкове, фланцови съединения и арматура да има персонал, неучастващ непосредствено в експлоатацията.

    Раздел II – Ремонтни работи

    Чл. 283. Работите по демонтаж, монтаж, центровка, балансиране, настройване и изпитване на парни турбини и съоръженията към тях се извършват с наряд при спазване на този правилник, указанията на производителя и вътрешните правила и инструкции за безопасна работа.

    Чл. 284. (1) Цилиндрите на парната турбина се отварят след:

    1. обезопасяване и сигурно изолиране на турбината от общите паропроводи;

    2. спадане на температурата на горната половина на цилиндрите до 70 – 80 °С.

    (2) При отваряне и повдигане на горната половина на цилиндрите (горен капак):

    1. се използват специализирани приспособления и направляващи болтове;

    2. горната половина на цилиндъра се отделя от долната посредством специални болтове;

    3. горната половина на цилиндъра се повдига в равнина, успоредна на разделителната повърхност на цилиндъра.

    (3) Не се допуска наклоняване или заклинване на горната половина на цилиндъра при вдигане с повдигателен кран.

    (4) При вдигане на горната половина на цилиндъра се следи да не се повдигнат уплътнителните обойми, когато конструктивно не са закрепени към цилиндъра.

    (5) В случаите, когато конструктивно обоймите са закрепени към горната половина на цилиндъра и при вдигането се получи откъсване на диафрагми, вдигането се прекратява и диафрагмите се укрепват допълнително.

    (6) Забранява се работа под висящи неукрепени елементи на турбина.

    (7) Когато се използват електронагреватели за нагряване на шпилките на корпуса на цилиндъра, шпилките и корпусът се заземяват.

    (8) След сваляне на горната половина на цилиндъра всички отвори в корпуса се затварят със здрави дървени капаци.

    Чл. 285. При демонтаж и монтаж на части на парна турбина по технология с дълбоко охлаждане работещите използват специални захващащи приспособления и лични предпазни средства.

    Чл. 286. Балансирането на ротор на турбина на стенд се осъществява посредством отцепващ съединител, свързан към задвижването на стенда, при което:

    1. лицата, които извършват балансиране, застават извън плоскостта на въртене на балансиращите тежести;

    2. опасната зона около балансиращия стенд е подходящо оградена и в нея не се допускат външни лица.

    Чл. 287. (1) При работа по маслената система и резервоарите за масло на турбината:

    1. работата се извършва с наряд;

    2. за огневите работи се спазват изискванията на специализираните наредби за пожарна безопасност;

    3. не се извършват газозаваръчни работи;

    4. електродъговото заваряване се извършва само от правоспособни заварчици;

    5. заваръчните шевове се контролират чрез дефектоскопия;

    6. утайките и замърсяванията се почистват с пара с налягане от 0,4 до 0,6 MPa без използване на гумен маркуч за подаване на парата;

    7. не се извършва промиване на системата с леснозапалими течности.

    (2) Забранява се извършване на работа, свързана с подмяна на арматура на маслената система и елементи от регулацията на турбината (с изключение подмяна на манометри), когато турбината или маслената помпа са в работа.

    (3) Участъците от маслопроводи с налягане над 0,7 MPa, разположени в близост до горещи повърхности, се затварят в плътни метални кутии със салници на изходите и дренаж за отвеждане на утечки от масло.

    (4) Участъците от маслопроводи с налягане под 0,7 MPa, в близост до горещи повърхности, се защитават с метални екрани, а фланцовите им съединения се затварят в метални кожуси с дренажи.

    (5) При възникване на високи вибрации на маслопроводи турбината се спира и причините за вибрациите се отстраняват.

    (6) При запалване на турбинно масло, когато не е възможно бързото му загасяване, турбината незабавно се спира.

    (7) При манипулации със синтетично огнеустойчиво масло:

    1. пропуските на масло незабавно се отстраняват поради неговата токсичност;

    2. лицата, които са в контакт със синтетично масло, използват специално защитно облекло и лични предпазни средства;

    3. не се приемат течности и храна и не се пуши.

    Чл. 288. (1) При работа по топлообменни апарати:

    1. апаратите се изолират надеждно по пара и вода;

    2. освобождават се от пара и вода и налягането в тях се изравнява до атмосферното;

    3. по подходящ начин се блокира и се заключва изолиращата арматура в затворено положение, а арматурата на дренажите – в отворено положение;

    4. снема се напрежението от електрозадвижването на арматурата;

    5. на спирателната арматура се поставят табели "Не отваряй! Работят хора!".

    (2) Топлообменните апарати с работно налягане над 6 MPa се изолират с два последователно монтирани спирателни органа, като между тях има непосредствено свързано с атмосферата дренажно устройство с диаметър не по-малък от 20 mm.

    (3) При продължителен ремонт на топлообменен апарат (повече от едно денонощие), а също и при недостатъчна плътност на изолиращата фланцева арматура, топлообменният апарат се изолира от работещи съоръжения посредством глух фланец.

    (4) Забранява се извършване на ремонтни работи по топлообменен апарат, когато той се намира под налягане и не е дрениран.

    Чл. 289. (1) Ремонтни работи по питателни помпи се извършват с наряд след:

    1. обезопасяване на двигателя (електродвигател или турбина) и снемане на оперативното напрежение;

    2. изолиране на помпата от свързващите тръбопроводи и съоръжения при спазване изискванията на този правилник.

    (2) Питателна помпа се включва в работа след ремонт:

    1. след проба за плътност;

    2. с монтирани обезопасяващи приспособления на съединителя и корпуса.

    Чл. 290. (1) Прегледите и ремонтните работи по елементи на охладителни кули се извършват с метално скеле.

    (2) Работата по почистването на утайки и отпадъци във водните резервоари на охладителните кули се извършва с наряд.

    Глава тринадесета – ГАЗОТУРБИННИ УРЕДБИ

    Чл. 291. Ремонтните работи по газотурбинни уредби се извършват с наряд при спазване на изискванията и указанията, посочени в глава дванадесета "Газово стопанство", указанията на производителя и вътрешните инструкции за безопасност.

    Чл. 292. (1) Подготовката за ремонт на съоръжения от газотурбинна уредба включва най-малко:

    1. сигурно изолиране от всички страни на съоръженията, по които ще се работи, от преминаване или изтичане на газово гориво чрез спирателна арматура (застопорена и заключена), монтиране на глухи фланци и проверка за плътност;

    2. поставяне на предупредителни табели, знаци и ограждане на работното място;

    3. продухване на изолираните участъци, по които ще се работи, със сгъстен въздух/инертен газ;

    4. изключване на напрежението на електрозадвижването на арматурата.

    (2) Забранява се отваряне и работа по газови съоръжения, преди да са изпълнени подготвителните работи по ал. 1.

    Чл. 293. Не се разрешава при ремонтни работи да се използват тръби и метали без сертификат от производителя за техните качества.

    Чл. 294. (1) Огневите работи по газовите съоръжения и масленото стопанство на газотурбинна уредба се извършват при спазване на специализираните наредби на органите за пожарна и аварийна безопасност.

    (2) Заваръчните работи по газови съоръжения и инсталации се извършват от правоспособни заварчици.

    Глава четиринадесета – СИСТЕМИ ЗА ТЕХНОЛОГИЧНИ ИЗМЕРВАНИЯ, СИГНАЛИЗАЦИИ, ЗАЩИТИ И АВТОМАТИЗАЦИЯ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИ ПРОЦЕСИ

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 295. (1) Работите по системите за измерването на технологичните параметри, дистанционното и автоматичното управление, технологичните сигнализации и защитите на енергийните съоръжения, или така наречените "КИП и А", се извършват с наряд или с нареждане.

    (2) За работите, които се извършват с наряд, се изготвя и утвърждава списък.

    (3) Списъкът се изготвя от началника на цеха/звеното и се утвърждава от работодателя/главния инженер.

    (4) Работата по системите за автоматично управление и защити, която може да предизвика изключване или намаляване на товара на блок или друго основно енергийно съоръжение, се извършва само с наряд.

    Чл. 296. Работата по топлотехническата част на устройствата на КИП и А се извършва след:

    1. понижаване на налягането в участъка, по който ще се работи, и дрениране съответно на вода, пара, масло или газ;

    2. затваряне на първичните вентили;

    3. застопоряване и заключване на първичните вентили;

    4. поставяне на табели и знаци съгласно приложение № 7.

    Чл. 297. За безопасна работа по системите на КИП и А за всеки енергиен обект съобразно местните условия и организация на работа се изготвят и утвърждават вътрешни правила и инструкции.

    Чл. 298. Технологичните съоръжения, по които ще се работи по КИП и А, се обезопасяват от оперативния персонал на цеха/звеното, на който тези съоръжения са зачислени.

    Чл. 299. Забранява се:

    1. извършването на профилактични и ремонтни работи по КИП и А на основни съоръжения, когато работят в неустойчив режим (пулсации, опасни вибрации, течове, огневи огнища и др.);

    2. използването на преносими уреди и съоръжения с живак или живачни съединения, с изключение на живачни термометри.

    Раздел II – Електрозахранване на системите за КИП и А и електрически измервания

    Чл. 300. Електрозахранването на системите за КИП и А се осъществява от централизирани и местни електрически табла, захранвани от разпределителни електрически уредби (РУ) с напрежение до 1000 V.

    Чл. 301. (1) При работа по електрически табла, захранващи системи на КИП и А се изисква:

    1. лицата, които ги обслужват, да имат трета квалификационна група по Правилника за безопасност при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи;

    2. тоководещите части, по които се работи, да са изключени от напрежение и да има видимо прекъсване на електрическите вериги от всички страни, от където може да се подаде напрежение;

    3. проверката за наличие на напрежение след изключване да се извършва с указател за напрежение; забранява се проверка с пробни лампи.

    (2) Разрешава се да не се изключват от напрежение достъпни за допиране тоководещи части, в близост до които ще се работи, в случай, че те могат да се отделят със защитни ограждения (мрежи, плътни изолиращи прегради, капачки и др.) и да са поставени предупредителни табели "Не включвай! Работят хора!".

    (3) Замяната на стопяеми предпазители се извършва само с изключване на напрежението. Допуска се замяна без изключване на напрежението само на предпазители от закрит тип с използване на защитни средства и при изключен товар.

    Чл. 302. При наличие на "земя" в постояннотокови вериги до откриването и отстраняването й се забранява допиране и работа по тях без изключване на напрежението и без защитни средства.

    Чл. 303. (1) При работа по кабелни линии се забраняват:

    1. укрепването на кабел чрез окачване за други кабели или тръбопроводи;

    2. работата по кабелни глави и муфи на силови кабели без изключване на напрежението и без отсъединяване на неутралния проводник от нулевата шина в таблото;

    3. работата по група кабели в едно табло/шкаф без пълно изключване на напрежението;

    4. срязването на кабел от общ пакет без сигурно и точно определяне на кабела за срязване (чрез проследяване или апаратура за търсене и откриване на кабели);

    5. срязването на кабел без предварително пробождане до тоководещите жила, заземяване на срязващия инструмент и без ползване на диелектрични ръкавици, боти, очила/маска.

    (2) При работа по кабелни участъци в тунели, шахти и естакади се спазват правилата за безопасност за такъв вид съоръжения.

    Чл. 304. Електрически измервания с преносими уреди се извършват без наряд, при което:

    1. проводниците за свързване към уредите са с изолация, съответстваща на измерваното напрежение, с подходящи накрайници и с минимално открити тоководещи части;

    2. уредите за измерване на ток се свързват към токовите вериги при изключено напрежение, а към токови трансформатори – при предварително шунтиране на вторичните им вериги.

    Чл. 305. (1) Измерването на изолационно съпротивление с мегаомметър се извършва от обучени лица с трета квалификационна група.

    (2) На електрически двигатели, отсъединени от захранващите кабели, изолационното съпротивление може да се измерва еднолично.

    Чл. 306. (1) Измерването на ток чрез преносими токови трансформатори (токови клещи) се извършва без наряд от две лица, едното от които е наблюдаващ.

    (2) Когато при измерването има опасност от допиране на токовите клещи до неизолирани тоководещи части, между тях се поставят прегради от изолационен материал.

    (3) Измерването с токови клещи се извършва с диелектрични ръкавици и предпазни очила.

    Раздел III – Импулсни линии

    Чл. 307. (1) При оперативно обслужване на импулсни линии и заборни устройства за измерване на налягане, дебит, ниво и концентрация на газове и течности персоналът на КИП и А може да извършва манипулации с първите по хода на флуида вентили само в присъствието на персонал от цеха, който обслужва основните съоръжения или тръбопроводи.

    (2) По изключение персонал по КИП и А може да отваря или затваря първични вентили самостоятелно само с разрешение на началника на смяна на цеха/звеното, който обслужва основните съоръжения.

    (3) Манипулациите с вентилите се записват в оперативните дневници и на двамата началници на смяна – по КИП и А и на основния цех/звено.

    Чл. 308. (1) При продухване на импулсни линии се спазва:

    1. линиите да са укрепени устойчиво, така че в процеса на продухване да не са опасни за персонала;

    2. вентилите на линии с налягане над 4 MPa да се отварят постепенно;

    3. запушените импулсни линии да се продухват с повишено внимание на персонала поради опасност от внезапно отпушване;

    4. импулсните линии за мазут, горими газове, опасни течни или газообразни химически съединения да се продухват при спазване правилата за пожарна и взривна безопасност.

    (2) Не се допуска продухване на импулсни линии при неизправна арматура и при недостатъчна осветеност на работното място.

    Чл. 309. (1) Забранява се отстраняване на пропуски и течове от импулсни линии или на арматура под налягане.

    (2) Размразяването на замръзнали импулсни линии започва с размразяване на спирателната им арматура.

    Чл. 310. (1) Запълнените с водород импулсни линии се продухват с азот до достигане концентрация на азота най-малко 97,5 %.

    (2) Запълнените с водород импулсни линии и спрени от работа за повече от 4 часа задължително се продухват с азот преди започване на работа.

    Раздел IV – КИП и А за въглищно стопанство

    Чл. 311. (1) Във въглищно стопанство работата по КИП и А на транспортни ленти, пресипки, дробилни съоръжения, разтоварващи и изгребващи съоръжения и др. се извършва при спрени съоръжения, с изключено и обезопасено електрозадвижване и поставени предупредителни табели, а където е необходимо и заключващи или блокиращи устройства.

    (2) Работата по ал. 1 се извършва най-малко от две лица, а за въглищни бункери най-малко от три лица, едното от които е от персонала, обслужващ съоръженията за обработване и транспортиране на въглищата.

    Чл. 312. Преди започване на работа съоръженията за КИП и А се почистват от въглищен прах, а където е възможно и допустимо, се измиват с вода или пара.

    Чл. 313. Настройки и тестване на КИП и А във въглищно стопанство се извършват с наряд.

    Чл. 314. Работата по уреди и съоръжения във взривозащитено изпълнение (Ex) се изпълнява с инструменти и по инструкция за безопасна работа за този вид изпълнение.

    Раздел V – КИП и А за стопанство за течни горива

    Чл. 315. Работата по КИП и А в стопанство за течни горива се извършва с наряд най-малко от две лица, едното от които с четвърта квалификационна група.

    Чл. 316. Работата по ал. 1 се извършва на почистени съоръженията за КИП и А и при измити от разлято гориво работни площадки.

    Чл. 317. Вземането на проби от гориво в резервоари, контролни измервания на ниво в резервоари, работа по люкове, нивопоказатели и др. се извършва с приспособления и инструменти, които не предизвикат искри.

    Чл. 318. В стопанство за течни горива се забранява размразяване на импулсни линии и арматура с открит пламък. Разрешава се само използване на гореща вода или пара.

    Раздел VI – КИП и А в газово стопанство

    Чл. 319. Работата по КИП и А в газовото стопанство се извършва с наряд най-малко от две лица, едното от които с четвърта квалификационна група.

    Чл. 320. Продухването на импулсни линии за газ се извършва по вътрешна инструкция, съгласувана с органите за пожарна и аварийна безопасност на обекта.

    Чл. 321. В газовото стопанство се забранява:

    1. работата с инструменти и приспособления, които могат да предизвикат искри;

    2. носенето от персонала на работното място на кибрит, запалки и др., които могат да предизвикат пламък, искра и взривяване на газ.

    Чл. 322. Работите в закрити помещения, канали, тунели, шахти и др., където може да се натрупа газ, се извършват след задължително измерване на концентрацията на газ.

    Раздел VII – КИП и А в уредби за обезсоляване на вода и кондензоочистващи уредби

    Чл. 323. В уредбите за обезсоляване на вода и кондензоочистващи уредби обслужването и ремонтните работи по импулсни линии и КИП и А се извършва от две лица, едното от които от персонала, обслужващ уредбите.

    Чл. 324. При демонтаж на първични прибори за измерване на агресивни и токсични реагенти работата се извършва от две лица от персонала на КИП и А и лице от персонала, обслужващ уредбите, което дренира, неутрализира, измива и почиства работното място, като използва лични предпазни средства.

    Чл. 325. Не се разрешава на персонал, обслужващ КИП и А, да влиза в съдове и резервоари за агресивни и токсични реагенти без специална подготовка, лични предпазни средства и специално работно облекло.

    Раздел VIII – КИП и А в електролизерни уредби

    Чл. 326. (1) При обслужване и ремонт на електролизерна уредба импулсните линии за измерване на съдържанието на водород преди включването се продухват с азот до достигане концентрация на азота най-малко 97,5 %. Забранява се продухване с въглероден двуокис.

    (2) Периодичността на продухването на неработеща електролизерна инсталация се определя с вътрешната инструкция за експлоатация.

    (3) При работа в електролизерна уредба не се разрешава използване на искрообразуващи инструменти.

    (4) Допускането на персонал от КИП и А за технологични измервания в електролизерна уредба се извършва от оперативния електротехнически персонал със записване в оперативния дневник.

    Глава петнадесета – ВОДОПОДГОТВИТЕЛНИ ИНСТАЛАЦИИ, КОНДЕНЗООЧИСТВАЩИ УРЕДБИ И ХИМИЧЕСКИ ЛАБОРАТОРИИ

    Раздел I – Общи положения

    Чл. 327. (1) Реагентите (киселини, основи, соли и др.), филтриращи материали и йонообменни смоли се съхраняват в складове, в сградата на водоподготвителната инсталация или към нея при спазване инструкциите на производителите.

    (2) Складовете за реагенти, както и коагулантното и варово отделение се отделят от помещенията на водоподготвителните съоръжения.

    Чл. 328. Подовете, каналите и шахтите в помещенията на водоподготвителните инсталации и кондензатоочистващите уредби, както и складовете за течни реагенти и площадки за разтоварване се изолират с антикорозионни материали, устойчиви на съответната среда.

    Чл. 329. Вътрешните повърхности на йонитни филтри, реактори за коагулация и декарбонизация, имащи контакт с вода с рН по-малко от 7, са изолирани с подходящо антикорозионно покритие.

    Чл. 330. При поддържане, преглед и ремонт на механични и йонитни филтри, сатуратори, утайници, реактори, избистрители и др. се спазват мерките за безопасност при работа на височина.

    Чл. 331. Съоръженията и елементите на водоподготвителните инсталации и кондензатоочистващи уредби се проверяват за пропуски по утвърден график, със записване в дневник за дефекти.

    Чл. 332. При установяване на течове на химически реагенти или разтвори от филтри, съдове и тръбопроводи обслужващият персонал действа в съответствие с вътрешните правила и инструкции за безопасна работа на съоръженията.

    Чл. 333. (1) Съдовете и тръбопроводите за реагенти и разтвори (с изключение на тези за сярна киселина с концентрация над 90 %) преди отваряне за оглед или ремонт се промиват с вода до достигане рН на изходящата вода от 6,5 до 8,5.

    (2) Съдовете и тръбопроводите за сярна киселина с концентрация над 90 % се отварят за оглед или ремонт съгласно вътрешните инструкции за безопасна работа на съоръженията.

    (3) Забранява се разполагане на тръбопроводи за течни и особено агресивни разтвори над електрически табла, включително и такива за КИП и А.

    (4) Забранява се монтиране на електрически табла в помещения на реагентно стопанство без изпълнение със съответния клас на защита.

    Чл. 334. Електромагнитните филтри за обработване на вода и кондензат се обслужват и поддържат при спазване изискванията за безопасност на производителя и вътрешните инструкции на обекта.

    Раздел II – Реагентно стопанство. Работа с реагенти

    Чл. 335. Забранява се в помещение или на площадка от реагентното стопанство да се съхраняват реагенти в опаковки без маркировка и по начин, който може да доведе до смесване на различни видове реагенти.

    Чл. 336. (1) Йонообменните смоли се съхраняват по инструкцията на производителя при спазване на показателите за температура и влажност на помещението.

    (2) Забранява се в помещения с йонообменни смоли да се съхраняват бензин, толуол и други органични съединения.

    Чл. 337. Течните реагенти (киселини, основи, амоняк, разтвори на коагуланти и други соли) се съхраняват в стационарни цистерни или резервоари, снабдени с нивопоказатели, преливници и отдушници.

    Чл. 338. (1) Тръбопроводите за транспортиране на реагенти се разполагат в достъпни и безопасни за персонала места със закрепване по цялата си дължина, най-много през 2 m.

    (2) Забранява се прокарването на тръбопроводи за концентрирани киселини в непроходими канали и тунели.

    (3) Фланцовите съединения на тръбопроводите за агресивни реагенти се затварят в предпазни кожуси.

    Чл. 339. (1) Забранява се използване на открит огън в помещения, в които се съхранява и прелива амонячна вода.

    (2) При преливане и разливане на амонячна вода персоналът ползва гумени ръкавици и дихателна маска с газов филтър за амоняк.

    Чл. 340. (1) По разтоварването на течни реагенти от цистерни може да работи само персонал, обучен и инструктиран за безопасните методи на работа с реагентите.

    (2) Разтоварването на киселини от жп цистерни се извършва през покривния им капак (люк) посредством разтоварваща помпа.

    (3) Забранява се източване на киселини от жп цистерни през долния им изпускателен (дренажен) кран, както и разтоварване и прехвърляне на киселини посредством сгъстен въздух.

    Чл. 341. (1) Агресивни течности от жп и автоцистерни се разтоварват с устойчиви на корозия устройства.

    (2) Забранява се използване на гумени шлангове за разтоварване и транспортиране на концентрирани киселини.

    Чл. 342. Наливането на вода в концентрирана сярна киселина е забранено.

    Чл. 343. Забранява се изхвърляне на киселини, основи и техните разтвори в общата канализация на обекта и в открити водоеми, без предварително да са неутрализирани и обезвредени.

    Чл. 344. От концентрирана киселина или основа пробите се вземат само с определените за това засмукващи устройства и ползване на специално работно облекло, предпазни очила, гумени ръкавици и гумена престилка.

    Чл. 345. (1) Разлятата върху под или терен киселина веднага се неутрализира с натриев карбонат или негасена вар и мястото да се измива със силна струя вода.

    (2) Залетите с киселина дрехи се почистват със силна струя вода и се неутрализират с 2 – 3 % разтвор на натриев карбонат, след което отново се измиват с вода.

    (3) Попадналата върху кожата на човек киселина (особено сярна киселина) незабавно обилно се измива със силна струя вода, засегнатото място се промива с 2 % разтвор на натриев бикарбонат и се търси лекарска помощ.

    (4) Попадналата в очите киселина се отмива обилно с вода, очите се промиват с 0,5 % разтвор на натриев бикарбонат и незабавно се търси лекарска помощ.

    Чл. 346. (1) Разлятата върху пода натриева основа се измива със силна струя вода.

    (2) Попадналата върху кожата на човек натриева основа незабавно се измива с вода и засегнатото място се промива с 0,5 % разтвор на оцетна или лимонена киселина.

    Чл. 347. В помещения, в които се работи с концентрирани киселини или основи, се осигурява течаща питейна вода.

    Чл. 348. Работещите с киселини ползват киселиноустойчиво работно облекло, гумени ботуши, гумени ръкавици, престилка от киселиноустойчив или гумиран плат, предпазни очила и шапка от киселиноустойчив материал.

    Чл. 349. Работите с концентрирани киселини и основи се ръководят от лице с четвърта квалификационна група.

    Чл. 350. Съдовете и тръбопроводите за киселини и основи, намиращи се в експлоатация, се ремонтират при спазване на следните условия:

    1. работите се извършват с наряд;

    2. изолират се от работещите тръбопроводи и от пълните с реагенти апарати и резервоари с помощта на глухи фланци;

    3. освобождават се (изпразват се) от намиращите се в тях реагенти;

    4. промиват се с вода до достигане на рН на изходящата вода от 6,5 до 8,5.

    Чл. 351. (1) Ремонт и огледи на вътрешни повърхности на филтри, сборни питателни резервоари, котли, деаратори, утайници, шахти и други се извършват с наряд.

    (2) Продължителността на престояване на лицата, извършващи оглед или ремонт вътре в механични и йонитни филтри, реактор-утаител или съдове за реагенти и техните разтвори, не превишава 1 час, с последващо излизане на чист въздух за не по-малко от 10 минути.

    Чл. 352. (1) Хидразин-хидратът и неговите разтвори се използват съгласно вътрешна инструкция за безопасна работа.

    (2) Хидразин-хидратът се съхранява и транспортира в херметично затворени съдове, изработени от материали, корозионноустойчиви на този реагент и необразуващи окисни слоеве.

    (3) За разтваряне на хидразин-хидрата с вода се използват съдове с устройство за разбъркване.

    Чл. 353. (1) Работата по инсталации за хидразинна обработка на водата се извършва с наряд.

    (2) При работа с хидразин-хидрат:

    1. работещите трябва да са запознати с действието му върху човешкия организъм;

    2. в химическата лаборатория се използва камина с ефективна вентилация;

    3. забранява се вземане на проба от хидразин-хидрат и неговите разтвори чрез засмукване с пипета в уста;

    4. се ползват гумени ръкавици и предпазни очила;

    5. при попадане на хидразин-хидрат върху кожата или в очите мястото незабавно се измива обилно с вода, като при попадането му върху кожата засегнатото място се промива допълнително с етилов алкохол (0,5 % разтвор на калиев перманганат);

    6. при разливане на хидразин-хидрат в помещение работещите ползват дихателна маска с газов филтър за амоняк, а залятото с хидразин-хидрат място незабавно се обработва с хлорна вар и обилно се измива с вода;

    7. забранява се ползване на открит огън в помещение, където се съхранява или работи с хидразин-хидрат, както и на открито място на разстояние, по-малко от 10 метра;

    8. не се допуска замърсяване на хидразин-хидрат с метални окиси, порести вещества, органични съединения;

    9. при преливане на хидразин-хидрат от варели или туби в друг съд работещите ползват дихателна маска с газов филтър за амоняк, гумени ръкавици, ботуши и престилка, както и стъклен сифон или неметална ръчна помпа.

    Чл. 354. (1) Хлорната вар се съхранява в опаковката на производителя/доставчика под навес или в студено помещение с ефективна вентилация, отделно от други реагенти, вещества и материали.

    (2) При работа с хлорна вар се спазва Наредба № 2 за работа с хлор (ДВ, бр. 9 от 1999 г.).

    (3) Работещият с хлорна вар ползва предпазни очила, ръкавици, гумени обувки, брезентов костюм и дихателна маска с газов филтър за хлор.

    (4) При попадане на хлорна вар или неин разтвор върху кожата засегнатото място незабавно се измива с вода и сапун.

    Чл. 355. (1) В помещението, където се разтваря хлорна вар във вода, се осигурява 5 до 10 %-ен разтвор на хипосулфат и натриев карбонат.

    (2) Разсипаната хлорна вар се залива с разтвора, посочен в ал. 1, и мястото се измива с вода.

    Чл. 356. При използване на други химически реагенти се спазва инструкцията за безопасна работа на производителя.

    Раздел III – Химически лаборатории и химичен контрол

    Чл. 357. (1) Работата с отровни вещества и химикали в химически лаборатории се извършва в камини с принудителна вентилация, а съхраняването на опасните вещества – в сейф.

    (2) Отровните вещества се съхраняват в плътно затворени съдове с четлив надпис за съдържанието и надпис "Отрова".

    Чл. 358. В помещенията на химически лаборатории не се разрешава:

    1. съхраняването на вещества с неизвестен произход или съдове с реактиви без етикети с наименованието им;

    2. храненето и пушенето на работното място;

    3. използването на органични разтворители за измиване и почистване, освен тези, разрешени от вътрешна инструкция;

    4. затрупването или затварянето на проходи и коридори за евакуация или към противопожарни средства.

    Чл. 359. При работа в химически лаборатории:

    1. реактивите се съхраняват в заводските им опаковки или в опаковки, устойчиви на съответния реактив;

    2. лесноизпаряващите се вещества се съхраняват в стъклени съдове с шлифовани гърловини и запушалки;

    3. флуороводородната киселина се съхранява само в полиетиленови или парафинирани стъклени съдове;

    4. леснозапалимите, летливите или отровните вещества и реактиви, които се използват при анализи, са в количества само за ежедневни нужди; остатъчните количества се връщат и съхраняват на определените за това места;

    5. леснозапалимите, летливите или отровните вещества се обработват само в камина с вентилация;

    6. преливането на киселини и основи от туби/бутилки се извършва с помощта на сифон или ръчна помпа;

    7. преливането на отровни и радиоактивни течности се извършва с помпа или специална пипета; засмукването с уста е абсолютно забранено;

    8. стъклениците с киселини и основи се пренасят само в специални сандъци или мрежести опаковки;

    9. при работа с бензоли, полихлорирани ароматни въглеводороди, огнеустойчиви турбинни масла се ползват лични предпазни средства и дихателна маска с газов филтър.

    Чл. 360. (1) Забранява се в мивки да се изливат киселини и техните разтвори, живачни соли, метален живак, етер, бензин, хлороформ, както и да се хвърлят в тях късчета калай, натрий, калциев карбид, калциев хидрид, калциев фосфат, жълт фосфор, проби от масла и други подобни вещества.

    (2) Отпадъците от веществата, посочени в ал. 1, се събират в керамични или стъклени съдове на специално определено за целта място съгласно Наредбата за изискванията за третиране и транспортиране на производствени и на опасни отпадъци (ДВ, бр. 29 от 1999 г.).

    (3) Третирането, транспортирането и обезвреждането на отработени масла и консумативи се извършват съгласно Наредбата за изискванията за третиране и транспортиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти (ДВ, бр. 59 от 2001 г.).

    Чл. 361. (1) В химическите лаборатории се забранява:

    1. поставянето на стъклен съд за нагряване непосредствено върху открит огън;

    2. оставянето на горещи съдове непосредствено върху стъкло, поставено върху масите или фаянсовите плочки, когато под съдовете няма топлоизолационни подложки;

    3. включването на неизправни нагревателни уреди, прибори, апарати или техните принадлежности към електрическата мрежа;

    4. оставянето в работа на електроуреди без надзор от персонала.

    (2) Нагряването на стъклен съд се извършва чрез пясъчна или водна баня или на закрит котлон с керамична плоча.

    Чл. 362. (1) При анализи с използване на горими газове (пропан-бутан, водород, ацетилен и др.) се спазват вътрешните инструкции за безопасна работа и предписанията на органите по пожарна и аварийна безопасност.

    (2) Бутилките с втечнени и горими газове, необходими за анализ, се разполагат извън сградата, в проветряем метален шкаф, защитени от пряко слънчево нагряване.

    Раздел IV – Вземане на проби за химичен анализ

    Чл. 363. Вземането на проби от пара, котлова вода, кондензат, водород от охлаждането на генераторите и горива се извършва само от обучени и инструктирани лица.

    Чл. 364. (1) За вземане на проби от пробоотборните линии се определят централизирани, достъпни и осветени места. Допуска се те да не са централизирани само за водоподготвителните инсталации.

    (2) На пробоотборните линии по ал. 1 се осигуряват най-малко два вентила: затварящ, намиращ се близо до мястото на пробоотбора, и дроселиращ, непосредствено след охладителя (за регулиране на дебита на вземаната проба).

    (3) Забранява се вземането на проби от котлова вода, пара и кондензат с температура над 25 °С.

    (4) Вземането на проби, изискващи предварителна подготовка на пробоотборното място, се извършва от две лица.

    Чл. 365. Лицето, което взема пробата от пара, котлова вода и кондензат от определените за тази цел места, е длъжно:

    1. преди да вземе пробата, да провери състоянието на вентилите и линиите в мястото на пробоотбора;

    2. незабавно да уведоми за установени неизправности в мястото на пробоотбора началника на смяна на съответния цех/звено и да запише установените неизправности в дневника за дефекти.

    Чл. 366. При установена неизправност на пробоотборното устройство вземането на проба се разрешава от началника на смяната/звеното само след осигуряване на необходимите мерки за безопасност.

    Раздел V – Химично очистване на инсталации и съоръжения

    Чл. 367. Химичното очистване на вътрешните повърхности на технологични инсталации и съоръжения се извършва при спазване на изискванията:

    1. очистването се извършва с наряд;

    2. началникът на цеха/звеното или отговорникът на инсталацията/съоръжението осигурява организацията за химичното очистване;

    3. началникът на химичния цех или ръководителят на групата (когато очистването се извършва от външна организация) провежда конкретен инструктаж на лицата, участващи в работата, за прилаганата технология;

    4. зоната около съоръженията, на които се извършва химично очистване, се маркира с табели с надписи: "Внимание! Опасна зона! Преминаването забранено!";

    5. осигуряват се неутрализиращи вещества и разтвори в случай на нарушаване плътността на промивния контур.

    Чл. 368. (1) Забранява се изпускане на получените при химично очистване промивни разтвори в общата канализация, ако те не са предварително химически обезвредени.

    (2) Промивни разтвори, които не са химически обезвредени, се отвеждат в специални места – неутрализационни ями, басейни и др., за обезвреждане.

    Чл. 369. Влизането на хора в инсталациите и съоръженията за проверка степента на очистване на повърхностите им се разрешава от началника на химичния цех или от ръководителя на групата, извършваща очистването, само при доказване на безвредността и безопасността на въздушната среда в тях след лабораторен химичен анализ.

    Раздел VI – Инсталации и съоръжения за масла

    Чл. 370. (1) Извършването на ремонтни работи по инсталации и съоръжения за масла става само с наряд и с отговорен ръководител.

    (2) При вътрешно почистване на резервоари се спазват правилата за безопасна работа в затворен съд.

    (3) Резервоарите и тръбопроводите се дренират в специални съдове.

    (4) Огневи работи на разстояние, по-малко от 10 m до резервоари и тръбопроводи за масла, се извършва при спазване на специализираните наредби на органите за пожарна и аварийна безопасност.

    (5) При ремонтните работи по ал. 1 се използват устойчиви на масла лични предпазни средства.

    Чл. 371. При работа с маслоочистващи машини изходящите газове от тях се извеждат вън от помещението.

    Чл. 372. (1) В енергийните предприятия се определя специално място за съхраняване на отработени масла, проби от масла, филтри, абсорбенти и др.

    (2) Третирането, транспортирането и обезвреждането на отработени масла и консумативи се извършва по Наредбата за изискванията за третиране и транспортиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти .

    Чл. 373. (1) Не се допуска инсталации и съоръжения да работят с пропуски на масла.

    (2) При разливане на масла мястото веднага се подсушава с дървени стърготини и се измива с препарати.

    Глава шестнадесета – ХИДРОТЕХНИЧЕСКИ СЪОРЪЖЕНИЯ

    Раздел I – Водовземни съоръжения, кули

    Чл. 374. (1) Към водовземните съоръжения се отнасят: камери, утайници, водни кули, решетки, открити и слабонапорни канали и тунели към апаратните камери на водните централи и към смукателната страна на помпените станции, както и всички затворни съоръжения.

    (2) Водните кули (горни и долни) са съоръжения, които поемат и редуцират колебанията на налягането в напорните тръбопроводи при воден удар и за облекчаване на пусковите условия при помпен режим.

    Чл. 375. (1) Ремонтните и възстановителните работи по водовземни съоръжения се извършват с наряд и/или с нареждане.

    (2) Ремонтни работи по водни кули се извършват с наряд.

    (3) Списъците на работите по съоръженията, които могат да се извършват с наряд и с нареждане, се изготвят от началника на ВЕЦ и се утвърждават от работодателя или определено от него лице.

    Чл. 376. (1) Огледите и ремонтите на водовземни съоръжения и водни кули се извършват след отвеждане на пропуските на вода от затворните съоръжения и водата от обратна филтрация, като се осигурява сигнализация за високи води.

    (2) В наряда за извършване на ремонтни работи по водни кули се прилага схема на съоръженията с обозначаване на опасните участъци (наклони, преходи, шахти и др.).

    Чл. 377. (1) Ремонтни работи на водовземни съоръжения и водни кули се извършват след блокиране на затворните съоръжения и движещите се части срещу отваряне и задвижване.

    (2) На блокираните затворни съоръжения и движещи се части се поставят табели "Не отваряй! Работят хора!".

    Чл. 378. Забранява се влизането и извършването на каквито и да е работи във водни кули, когато в тях има вода или наличие на обратна филтрация.

    Чл. 379. Стъпалата в стените или металните стълби във водна кула се поддържат в изправност, металните стълби са с предпазни обръчи и площадки за почивка. Вертикалната маркировка за височината на кулата е задължителна.

    Чл. 380. При извършване на огледи и ремонти на водни кули се използват:

    1. осигурителни въжета;

    2. предпазни колани – раменно-бедрени;

    3. предпазни каски в жълт цвят с подбрадник;

    4. спасителни жилетки;

    5. водозащитни облекла в светъл (жълт, бял) цвят;

    6. специални осветителни източници;

    7. при необходимост – средства за телекомуникация.

    Чл. 381. (1) Когато при ремонт на водна кула за транспортиране на материали и строителни отпадъци се използва подвижна клетка, спускана с ръчна или моторна лебедка:

    1. клетката се връзва към лебедката с две въжета – носещо и осигурително, на два отделни барабана;

    2. лебедката е с изправно спирачно устройство;

    3. лебедката се обслужва от двама работещи, единият от които е определен за отговорник;

    4. лебедката се проверява и освидетелства от надзорните органи и се съхранява съгласно изискванията;

    5. преди използването лебедката се изпробва на товароносимост.

    (2) Забранява се транспортирането на хора с подвижни клетки.

    Чл. 382. Прегледите, почистването и ремонтът на филтриращи решетки при водовземанията се извършват според приетия начин на почистването:

    1. без механично почистване – съгласно вътрешна инструкция за безопасна работа;

    2. с механично почистване чрез електрическо захранено устройство – след спиране, механично блокиране на задвижващите механизми, изключване на захранващото напрежение и поставяне на табели: "Не включвай! Работят хора!".

    Чл. 383. (1) Водовземните решетки се почистват само с определените за целта приспособления.

    (2) Забранява се ръчното почистване на водовземни решетки.

    Чл. 384. (1) Плуващите отпадъци пред филтриращи решетки на утаители се събират само с предназначените за целта приспособления.

    (2) Забранява се събирането на плуващи отпадъци пред филтриращи решетки със случайни предмети – дъски, прътове и др.

    Чл. 385. Огледите и ремонтните работи на бързопадащи затвори и други затворни съоръжения се извършват след блокиране в отворено положение и застопоряване/заключване срещу погрешно задействане.

    Чл. 386. Огледите и ремонтите на подводни части на съоръжения от водолази се извършват след инструктаж лично от началника на водната централа/ помпена станция за особеностите и опасностите, свързани с тези съоръжения, и само при неработещи машини.

    Чл. 387. При почистване на водовземни съоръжения и водни кули от тиня и наноси според условията на работа работещите ползват специално работно облекло (високи гумени ботуши, гумирано наметало, гумени ръкавици, шлангови маски и др.).

    Чл. 388. Когато при огледи и ремонтни работи се налага сваляне на постоянните капаци/решетки на съоръженията, се поставят временни ограждения с подходяща сигнализация за обезопасяване на отворите.

    Раздел II – Водопровеждащи съоръжения – напорни и безнапорни

    Чл. 389. Водопровеждащите съоръжения на водните електрически централи и помпените станции включват:

    1. напорни съоръжения – апаратни камери и затворните съоръжения към тях, напорни тръбопроводи (открити, засипани и подземни), колекторни участъци и дренажните устройства към тях;

    2. безнапорни съоръжения – слабонапорни тунели (открити и подземни), канали, шахти (турбинни, за техническо водоснабдяване, дренажни и маслосборни), дебитомерни устройства, преливници, утайници и водохващания.

    Чл. 390. (1) Огледите и ремонтите на безнапорни съоръжения се извършват без наряд, със записване в оперативния дневник.

    (2) Огледите и ремонтите на напорни съоръжения се извършват с наряд и с обозначаване на опасните участъци, наклони, дълбочини, шахти и др.

    Чл. 391. Огледите и ремонтните работи на водопровеждащи съоръжения се извършват след отвеждане на пропуските на вода от затворните съоръжения и механично блокиране на затворните съоръжения срещу отваряне, при което:

    1. на затворните съоръжения се снема и електрическото захранване;

    2. на затворните съоръжения се поставят предупредителни и забранителни знаци и табели;

    3. когато затворните съоръжения са две, пространството помежду им се дренира;

    4. когато затворното съоръжение е едно или пропуските са големи, се монтира водоспираща преграда на пътя на водата, с възможност за източване на водата, сигнализация за високо ниво и осигурено дежурство по време на огледите и ремонтните работи.

    Чл. 392. (1) Забранява се извършване на ремонтни работи по съоръжения, които се намират под налягане.

    (2) По изключение се допуска краткотрайна работа (до един ден) на съоръжение, което се намира под налягане, с писмено разрешение на главния инженер и отговорен ръководител за работата с наряд – прекия ръководител/ заместник-ръководител на звеното, което стопанисва съоръжението.

    (3) В случай на авариране на съоръжението под налягане по време на работата по ал. 2 се съставят програма и план за действие, по които се извършва работата.

    Чл. 393. (1) Откритите канали в ненаселени местности се сигнализират с поставени на видно място табели с надписи, забраняващи влизане и къпане в тях.

    (2) Откритите канали, намиращи се в близост до населени места, се ограждат с предпазна мрежа и се означават с указание за максималното ниво на водата в канала при работа на ВЕЦ/помпена станция.

    Чл. 394. (1) При работа във водни басейни и канали:

    1. се ползват спасителни жилетки и непромокаемо специално облекло;

    2. се носи лек гръден колан, помощно въже с диаметър 8 mm и дължина 15 m, поставено в торбичка, завършващо с карабинер и плаващ буй.

    (2) На работното място се осигурява достатъчно дълго въже с прикрепена плувка (например парче корк), дълъг прът с метална кука, спасителна лодка и секира.

    (3) При зимни условия съоръженията се почистват от сняг и лед и се вземат мерки срещу подхлъзване.

    Чл. 395. Огледи и ремонтни дейности се забраняват при:

    1. силен дъжд, снеговалеж или вятър;

    2. гръмотевични бури;

    3. обледяване на съоръжения;

    4. нощни условия и намалена видимост;

    5. наличие на обратни филтрации.

    Чл. 396. (1) Външни огледи и ремонти по закрити канали, тунели и напорни тръбопроводи с малък наклон се извършват без наряд със записване в оперативния дневник.

    (2) Работите по ал. 1 по силно наклонени терени се извършват с наблюдаващ и ползване на предпазни колани с осигурителни въжета.

    Чл. 397. Огледите и ремонтите в закрити канали, тунели и напорни тръбопроводи се извършват с наряд и наблюдаващ при спазване на следните изисквания:

    1. работещите са най-малко двама души;

    2. работещите ползват водозащитени, издържащи на воден натиск от 5 m, светлинни източници с ресурс на светене най-малко три пъти предвиденото време за работа и резервен светлинен източник с ресурс на светене, равен на предвиденото време;

    3. осигурени радиотелефони или други средства за свръзка;

    4. работещите ползват водозащитно облекло в светъл (жълт или бял) цвят, предпазна каска в жълт цвят с подбрадник и предпазни колани с осигурително въже (при големи наклони).

    Чл. 398. При извършване на огледи и ремонтни работи от алпинисти на външни фирми те се инструктират лично от началника на ВЕЦ/помпената станция по правилата за безопасност и се запознават с профила и особеностите на съоръженията.

    Чл. 399. Преди извършване на огледи и ремонтни работи в напорни тръбопроводи се осигурява естествено вентилиране за време не по-малко от 4 часа.

    Чл. 400. По време на огледите и ремонтите на входните и изходните ревизионни люкове на тунелите и тръбопроводите се поставят постове от наблюдаващи работници от оперативно-ремонтния персонал.

    Чл. 401. Забранява се извършване на ремонтни работи на две и повече нива в силно наклонени тръбопроводи, когато между тях няма предпазни прегради.

    Чл. 402. При вътрешно почистване, боядисване и заваръчни работи в напорни тръбопроводи:

    1. се осигурява естествена/изкуствена вентилация за отвеждане на прах и газове;

    2. работното място се огражда с временни ограждения от страната на опасните наклони и участъци;

    3. се спазва инструкцията за престой на работещи в тръбопровод и времето за почивка на чист въздух;

    4. не се затварят ревизионни люкове и затворни съоръжения, преди да е извършена персоналната проверка на членовете на бригадата след изпълнение на работата.

    Раздел III – Хидротурбинни уредби

    Чл. 403. Хидротурбинната уредба включва водната турбина и затворните органи към нея, системите за регулиране, охлаждане, смазване, продухване и дрениране, помпите, измервателните, контролните и защитните апарати.

    Чл. 404. Началникът на ВЕЦ изготвя списъци на работите по хидротурбинната уредба, които могат да се извършват с наряд или с нареждане. Списъците се утвърждават от работодателя или определено от него лице.

    Чл. 405. Подготовката за започване на ремонт по водна турбина включва:

    1. обезопасяване на генератора с изпълнение на техническите мерки за безопасност при работи в електрически уредби;

    2. установяване на затворните съоръжения в затворено положение и осигуряване срещу случайно или погрешно отваряне чрез: застопоряване, заключване, изключване на оперативните и силовите вериги и прекратяване достъпа на масло, въздух и вода;

    3. поставяне на табели "Не включвай! Работят хора!" на затворните съоръжения и местата за дистанционно управление;

    4. изпускане на водата след затворния орган на напорния тръбопровод (по гравитачен път или изчерпване със самозасмукващи помпи);

    5. механично блокиране на въртящите се части на генератора и турбината против развъртане посредством спирачната система;

    6. механично блокиране на лопатките на направляващия апарат при турбини тип "Францис", на дюзите и струйните отсекатели при турбини тип "Пелтон" и на лопатките на направляващия апарат и работното колело на турбини тип "Каплан".

    Чл. 406. Ремонтните работи в камерата и смукателната тръба (дифузора) на водна турбина, както и по затворния орган се извършват най-малко от двама души и с наблюдаващ.

    Чл. 407. Електрозаваръчните работи в спиралната камера, смукателната тръба (дифузора), на работното колело или направляващия апарат в турбината се извършват при осигуряване на естествена или принудителна вентилация за отвеждане на образувалите се газове.

    Чл. 408. При отстраняване на кавитационни язви или други повреди по работно колело, направляващ апарат, облицовка на камерата и други повърхнини на турбини с помощта на шмиргел се ползват предпазни очила/маска и дихателни маски.

    Чл. 409. При работа по управлението на затворните съоръжения, регулатора на обороти и прилежащите им маслонапорни уредби налягането в системата се сваля, изолира се подаването на въздух и масло към регулиращата система, помпите и компресорите се осигуряват срещу пускане с изключване на силовите и оперативни вериги на електрозахранване.

    Чл. 410. Забранява се стъпването и ходенето върху лостове на сервомотори, регулиращи пръстени на направляващи апарати, маслопроводи и въздухопроводи при оглед и ремонт на управляващи системи.

    Чл. 411. Предпазните кожуси на съединителите и предавките на водните турбини с генераторите, както и съединителите на други въртящи се съоръжения се монтират на местата си след завършване на ремонтните работи.

    Раздел IV – Помпени станции

    Чл. 412. (1) Помпените станции включват: водоподаващите съоръжения от смукателната страна – открити и закрити тунели и канали, входящ дифузор, смукателна тръба, помпени агрегати, затворни съоръжения, напорни тръбопроводи, както и водоизходящите съоръжения на нагнетателната страна.

    (2) Помпените агрегати включват: затворните съоръжения към помпата, системите за регулиране, смазване, охлаждане, продухване, дрениране, измервателните, контролнните и защитните апарати.

    Чл. 413. Началникът на помпената станция изготвя списъци на работите в помпената станция, които могат да се извършват с наряд или с нареждане. Списъците се утвърждават от работодателя или определено от него лице.

    Чл. 414. Подготовката за започване на ремонт по помпен агрегат включва:

    1. обезопасяване на електродвигателя на помпата с изпълнение на техническите мерки за безопасност при работи в електрически уредби;

    2. установяване на затворните съоръжения в затворено положение и осигуряване срещу случайно или погрешно отваряне чрез: застопоряване, заключване, изключване на оперативните и силовите вериги и прекратяване достъпа на масло, въздух и вода;

    3. поставяне на табели "Не включвай! Работят хора!" при затворните съоръжения и местата за дистанционно управление;

    4. изпускане на водата между затворните съоръжения пред и зад помпата (по гравитачен път или изчерпване със самозасмукващи помпи);

    5. механично блокиране на въртящите се части на помпения агрегат против развъртане.

    Чл. 415. Ремонтните работи по смукателни тръби (дифузори), спирални камери и затворни съоръжения се извършват най-малко от двама души и с наблюдаващ.

    Чл. 416. При извършване на заваръчни работи, работа с шмиргел, работи по управление на затворни съоръжения, регулатори, съединители, предавки и др. се спазват изискванията по чл. 407 , 408 , 409 .

    Глава седемнадесета – ТРЪБОПРОВОДИ ЗА ПАРА И ГОРЕЩА ВОДА. АРМАТУРА

    Чл. 417. (1) Ремонтните работи по тръбопроводите и арматурата им, когато се налага изолирането им по пара и вода, се извършват с наряд най-малко от две лица, едното от които с четвърта квалификационна група.

    (2) Работите на височина над 1,5 m от пода или терена се извършват от обезопасени площадки или скелета.Забранява се извършване на работа с ходене или стоене на тръбопровод.

    Чл. 418. (1) Подготовката за започване на ремонтни работи по тръбопроводи включва:

    1. изолиране със спирателна арматура, а при необходимост и с глухи фланци от работещи съоръжения, дренажни и други линии;

    2. освобождаване от налягане, пара и вода и изравняване на налягането в тях с атмосферното;

    3. блокиране на спирателната арматура срещу отваряне по подходящ начин;

    4. снемане на напрежението на електрозадвижването на спирателната арматура;

    5. поставяне на табели "Не включвай! Работят хора!" на спирателната арматура и на местата за дистанционно управление.

    (2) Разрешава се започване на работа по тръбопроводи и арматура, когато температурата им не е по-висока от 50 °С.

    Чл. 419. (1) При тръбопровод с арматура без фланци и когато топлинната схема не позволява изолиране за ремонт на участък от тръбопровод, изолирането се извършва с два последователни спирателни органа.

    (2) Допуска се с разрешение на главния инженер изолиране с един спирателен орган след:

    1. демонтиране на волана на спирателната арматура с ръчно задвижване и предавателния механизъм/междинния вал и застопоряване края на стеблото със заключващ механизъм;

    2. демонтиране на сервомеханизма/междинния вал на спирателна арматура със сервомеханизъм и застопоряване края на стеблото със заключващ механизъм;

    3. поставяне на табели "Не включвай! Работят хора!" на спирателната арматура и на местата за дистанционно управление.

    Чл. 420. (1) Допълнителното притягане на болтове на фланцови съединения, когато се извършва подгряване и изпробване на тръбопровод след ремонт, се разрешава при налягане, равно на половината от работното, но не по-високо от 0,5 MPa.

    (2) Допълнителното притягане на салникови уплътнения на арматура на тръбопроводи средно и ниско налягане с разрешение на началника на цеха/звеното може да се извършва без сваляне на налягането в тръбопровода.

    (3) Салниковото уплътнение на компенсатора се заменя след сваляне на налягането и изпразване на тръбопровода.

    Чл. 421. (1) Преди продухване на тръбопровод отговорният ръководител на работата по наряд проверява:

    1. правилното окачване и сигурно укрепване на тръбопровода;

    2. притягането на фланцовите съединения;

    3. изходящата струя на продухващия флуид да не застрашава околни съоръжения;

    4. монтажа на шумозаглушителите.

    (2) Застрашеният от продухването на тръбопровода район се определя от отговорния ръководител на работите по наряда и се охранява срещу достъп на хора, превозни средства и др. по начин, посочен от него.

    Чл. 422. (1) Хидравличното изпитване на тръбопровод/участък от тръбопровод и арматурата към него се извършва под ръководството на отговорния ръководител на работата по наряд.

    (2) При извършване на хидравлично изпитване не се разрешава:

    1. налягането на водата да е по-високо от предписаното в техническата документация;

    2. ползването на манометър, който не е преминал редовна метрологична проверка;

    3. заставането пред глухи фланци и срещу фланци на арматура;

    4. допускането в близост до изпитвания тръбопровод на персонал, който не участва в изпитването.

    Чл. 423. (1) Забранява се извършване на вътрешни прегледи и почистване на вътрешните повърхности на тръбопроводи на топлопреносни мрежи:

    1. в праволинейни тръбопроводи с диаметър, по-малък 0,8 m, при дължина, по-голяма от 150 m, и без свободен изход от двете страни;

    2. в криволинейни тръбопроводи.

    (2) Прегледите и почистването на вътрешните повърхности се извършват от трима души, двама от които се намират на изходите на тръбопровода.

    (3) При извършване на работи по почистване на всеки половин час се прави почивка от 15 min.

    Глава осемнадесета – СЪДОВЕ ПОД НАЛЯГАНЕ И БЕЗ НАЛЯГАНЕ. ШАХТИ И КАНАЛИ

    Чл. 424. (1) Работата в затворени съдове, шахти и канали се извършва с наряд, най-малко от две лица, едното от които е с четвърта квалификационна група.

    (2) Едното от лицата по ал. 1 остава извън съда, шахтата или канала (до отвора, на повърхността), за да наблюдава работещия и да му оказва помощ за излизане при необходимост.

    (3) На места и участъци, където в близост няма хора, работата се извършва най-малко от три лица, двама от които са наблюдаващи.

    Чл. 425. (1) Преди допускане на персонал за работа в съд, шахта или канал допускащият и отговорният ръководител на работата проверяват:

    1. изолирането на работното място от тръбопроводи, по които е възможно подаване на пара, вода и други течности и газове; тръбопроводите трябва да са изолирани с глухи фланци и на спирателната арматура да има табели с надпис: "Не отваряй! Работят хора!";

    2. наличието на лични предпазни средства за ползване от работещите;

    3. работещите да не носят със себе си запалки или кибрит; пушене и палене на огън са забранени.

    (2) При работа в съд, шахта и канал, в които е имало леснозапалими или взривоопасни течности или газове, работещите използват облекло от ненаелектризираща се материя, подметките на обувките им са без метални части и инструментите им при работа не са искрообразуващи.

    Чл. 426. (1) Концентрацията на вредни вещества в съда, шахтата и канала се проверява преди влизане на хора в тях и периодично по време на работа посредством измерване или извършване на анализ. Стойностите на концентрациите се записват в наряда.

    (2) Работа в затворени съдове, шахти и канали се извършва при осигуряване на вентилация, намаляваща вредните вещества във въздуха до пределно допустимите концентрации. Забранява се използване на чист кислород за вентилиране.

    Чл. 427. Забранява се извършване на работа в съд, шахта, канал:

    1. без изпразване и почистване на вътрешните стени от полепнали по тях вещества (масла, киселини, основи и др.);

    2. при вътрешна температура над 50 °С;

    3. при ниво на водата, по-високо от 0,2 m над пода, и температура на водата, по-висока от 50 °С.

    Чл. 428. Когато е възможно появяване или отделяне на отровни или задушливи газове или изпарения в съда, шахтата или канала, опасността се отбелязва в наряда и работите се извършват в присъствието на отговорния ръководител на работата. На повърхността се осигуряват най-малко двама наблюдаващи, а персоналът вътре работи с изолиращи дихателни апарати.

    Чл. 429. (1) Отварянето и затварянето на капаците на люкове на съд, отворите на шахта и канал, които нямат специални приспособления за това, се извършват с куки с дължина не по-малка от 0,8 m или с други специални приспособления.

    (2) Забранява се:

    1. надвесването над люкове на съд и над отвори на шахта и канал, както и отварянето и затваряне на капаците им само с ръце (без специалните за това приспособления);

    2. оставянето на люкове на съд, шахта и канал без капаци без наблюдение или предпазно ограждение, а при лоша видимост и през тъмната част на денонощието – без светлинна сигнализация или допълнително насочено осветление.

    Чл. 430. (1) Работещите в съд, шахта и канал са задължени да ползват предпазни раменно-бедрени колани с халка на гърба за захващане на осигурително въже, дълго не по-малко от 10 m.

    (2) При влизане на работещ в съд, шахта и канал наблюдаващият постепенно да отпуска свободния край на осигурителното въже, като го държи настрани от отвора.

    (3) След приключване на спускането наблюдаващият завързва свободния край на осигурителното въже за здрава, неподвижна конструкция на повърхността и го държи в леко опънато състояние.

    Чл. 431. Наблюдаващият е длъжен:

    1. да ползва същите предпазни средства като на работещия в съда, шахтата или канала;

    2. да застава от тази страна на отвора, откъм която духа вятър;

    3. периодично да се осведомява за състоянието на работещия, като поддържа връзка с него;

    4. да следи за състоянието на осигурителното въже и на въздухопровода към дихателния апарат на работещия (с подаване на въздух от външен източник при ползване на такъв) и да ги удължава или скъсява по сигнал на работещия;

    5. да стои неотлъчно до отвора на съда, шахтата или канала, докато в него има работещ.

    Чл. 432. (1) Преди влизане в съда, шахтата или канала се уговарят видът на сигнала за връзка между работещия и наблюдаващия (например – кратки подръпвания на осигурителното въже), както и сигналът за незабавно изтегляне навън.

    (2) При неполучаване на уговорения сигнал или когато работещият не отговаря на сигнала, наблюдаващият незабавно изтегля работещия навън.

    (3) Когато работещият се почувства зле или има неизправност в дихателния апарат, той незабавно излиза навън или подава сигнал за изтегляне.

    (4) Излизането на работещия или изваждането му от наблюдаващия се извършва с предварително осигурени за това средства по предварително уговорения начин.

    Чл. 433. (1) Времето за престой в съд, шахта и канал се определя в наряда съобразно конкретните условия.

    (2) При работа с дихателен апарат на всеки 15 min престой в съд, шахта и канал се осигурява 15 min почивка на работещия с излизане на чист въздух.

    Чл. 434. За работа в съд, шахта и канал за осветление се ползват акумулаторни фенери или преносими лампи с напрежение не по-високо от 12 V. Забранено е използването на открит огън.

    Чл. 435. След завършване на работата преди затваряне на съда, шахтата и канала отговорният ръководител проверява за останали вътре работници, материали, инструменти или други странични предмети.

    Чл. 436. Работите по антикорозионни покрития в съдове, шахти и канали се извършват от специализирани фирми при спазване на съответните инструкции за безопасна работа.

    Глава деветнадесета – КОМПРЕСОРНИ УРЕДБИ

    Чл. 437. Тази глава се отнася за стационарни компресорни уредби в електрически, топлофикационни централи и хидротехнически съоръжения.

    Чл. 438. Съдовете под налягане, компресорите, контролните прибори и предпазните устройства подлежат на технически надзор и всички преустройства по тях се съгласуват с надзорните органи по реда на действащите наредби.

    Чл. 439. На работа с компресорни уредби се допускат лица, притежаващи документ за правоспособност и инструктирани за безопасна работа с уредбите.

    Чл. 440. Ремонтните работи по компресори и въздуховоди на компресорни уредби се извършват с наряд/нареждане.

    Чл. 441. Забранява се:

    1. извършването на ремонт на съдове от компресорна уредба и връзките между отделни елементи, намиращи се под налягане;

    2. отнемането на сгъстен въздух от извод за манометър;

    3. затягането или затапването на предпазни клапани за отстраняване на пропуск на въздух;

    4. окачването на въздуховоди в близост до нагрети съоръжения, без те да са топлоизолирани;

    5. прокарването на въздуховоди в близост до електропроводници и електросъоръжения на по-малко от 0,5 m от тях;

    6. свалянето на защитните приспособления на движещи се части на компресорни уредби;

    7. съхраняването на масла в помещение на компресори в количества, по-големи от необходимите за доливане на смяна;

    8. оставянето на преносими ацетиленови генератори, бутилки със сгъстени горими газове и др. в близост до отвори за засмукване на въздух от компресор.

    Чл. 442. Компресорната уредба се спира незабавно от работа при:

    1. превишаване на критичните стойности на параметрите, определени в инструкцията на производителя;

    2. неизправност на предпазни клапани, манометри и защитни блокировки;

    3. вибрации на компресора или двигателя над допустимите;

    4. откриване на пукнатини, подутини и изкривявания в основни елементи;

    5. необичайни шумове с неопределен произход;

    6. пожар, застрашаващ непосредствено уредбата.

    Чл. 443. При спиране по технологичната инструкция компресорната уредба се привежда в режим на "разтоварване" (изключване електрозахранването на двигателя, спиране на охлаждащата вода и др.).

    Чл. 444. Забранява се почистване на компресори, водоотделители, въздухосборници, тръбопроводи и други съоръжения с леснозапалими течности или посредством обгаряне с открит пламък.

    Глава двадесета – СГУРО- И ПЕПЕЛООТДЕЛЯНЕ

    Чл. 445. (1) Тази глава се отнася за извършване на работи по уредби за сгуро- и пепелоотделяне от котли, работещи на твърдо гориво, и депониране отпадъците на сгуроотвали.

    (2) Сгуро-пепелоотделящите уредби включват:

    1. скребкови и шлакови транспортьори;

    2. гумени транспортни ленти;

    3. пневмотранспорт;

    4. хидравличен транспорт по тръбопроводи;

    5. хидравличен транспорт по самотечни канали;

    6. помпени станции за смивни води;

    7. помпени станции за избистрени води;

    8. сгуро- и пепелохранилища за временно депониране;

    9. багерни помпени станции;

    10. изгребващи и претоварващи машини;

    11. смесители и овлажнители на пепел и шлака;

    12. обезпрашаващи системи.

    Чл. 446. Обслужването и извършването на ремонтни работи на съоръженията по чл. 445 се извършват по вътрешна инструкция с точно определяне на мерките за безопасност при работите, извършвани с наряд.

    Чл. 447. При работа по сгуро-пепелоотделящи съоръжения се забранява:

    1. използването на транспортни ленти за превоз на хора, материали и инструменти;

    2. стоенето в работния обсег на изгребващи и претоварващи машини и механизми;

    3. престоят и работата в пресипки и бункери без осигурено блокиране на подаването на сгуро-пепелни материали в тях;

    4. влизането и работата в наводнено помещение на помпена станция без изключване на електрозахранването;

    5. ръчното почистване на шлака, утайки и друг вид отложения в шахти, затворени помещения и канали без предварителен газов анализ за горими и токсични газове и без ползване на защитни средства и облекла;

    6. оставянето на самотечни канали без покритие с предпазни решетки;

    7. обслужването на системи за разделяне на въздуха и транспортирания продукт на пневмотранспортни съоръжения без изпълнение на мерки за безопасност.

    Глава двадесет и първа – ТОВАРЕНЕ, РАЗТОВАРВАНЕ И ПРЕМЕСТВАНЕ НА ТОВАРИ

    Чл. 448. (1) При товарене, разтоварване и преместване на товари в енергийните обекти се спазват изискванията и указанията на общодействащите нормативни актове и специалните изисквания на тази глава.

    (2) При извършване на товарно-разтоварни работи се забранява:

    1. поставянето на товар върху площадка, която не е предвидена и оразмерена за такъв товар;

    2. окачването на товар на носеща конструкция на сграда, тръбопровод и др., които не са предназначени за такава цел;

    3. заставането на работещи в изкопи и площадки под товари, които не са сигурно закрепени.

    Чл. 449. При използване на повдигателни съоръжения не се допускат:

    1. работата в среда и в режим, различни от посочените в техническата документация и паспорта на съоръженията;

    2. повдигането на съдове, намиращи се под налягане, ако механизмите за повдигане имат триещи съединители за включване.

    Чл. 450. Забранява се:

    1. влизането на хора в кабина на повдигателно съоръжение по време на движението му;

    2. повдигането на товар, намиращ се в неустойчиво положение или окачен на единия рог на двурога кука;

    3. повдигането на товари с намиращи се върху тях хора;

    4. повдигането на товари, засипани със земя или намиращи се върху замръзнала земя, затрупани с други товари, закрепени с болтове или залети с бетон;

    5. влаченето на товар по земя, подове или по релси посредством кука на кран, при наклонено положение на товарните въжета, а също придвижване посредством кука на жп вагони, платформи, вагонетки или колички без употреба на направляващи ролки, които осигуряват вертикално положение на товарните въжета;

    6. освобождаването на притиснати от товари сапани, въжета или вериги посредством повдигателното съоръжение;

    7. дърпането на товар по време на повдигане или преместване;

    8. изравняването или хоризонтирането на товар чрез използване на собственото му тегло, а също и оправянето на сапаните във висящо положение на товара;

    9. подаването на товари в прозоречни отвори без наличието на специални приспособления;

    10. товаренето и разтоварването на товарни автомобили с хора в кабината;

    11. използването на крайни прекъсвачи като работни органи за автоматично спиране на механизмите, с изключение на случаите, когато мостови кран приближава към входна площадка, монтирана на челната страна на сграда;

    12. работата с повдигателни съоръжения при неизправни предпазни устройства или спирачки;

    13. включването на механизми на повдигателно съоръжение, когато върху него или по крановия път има хора, намиращи се извън кабината; по изключение се разрешава включване на механизмите за персонал, който извършва преглед и ремонт, като включването се извършва само по сигнал на този персонал.

    Глава двадесет и втора – АБОНАТНИ СТАНЦИИ

    Чл. 451. (1) Тази глава се отнася за абонатни станции с топлоносител гореща вода.

    (2) Ремонтът и обслужването на абонатни станции се извършва от оперативно-ремонтен персонал, на когото те са зачислени.

    Чл. 452. Техническите мерки за обезопасяване на работното място в абонатните станции се определят в зависимост от условията, при които се извършва работата:

    1. с пълно изключване/спиране на топлоносителя;

    2. с частично изключване/спиране на топлоносителя;

    3. без изключване/спиране на топлоносителя.

    Чл. 453. (1) Работата с пълно изключване/спиране или с частично изключване/спиране на топлоносителя се извършва с наряд, от бригада в състав не по-малко от две лица.

    (2) Работа без изключване/спиране на топлоносителя се извършва с нареждане и записване в оперативния дневник на диспечера на топлопреносната мрежа.

    (3) Разрешава се едно лице с трета квалификационна група да извършва само огледи и отчитане на уреди в абонатна станция.

    Чл. 454. (1) Абонатната станция от топлопреносната мрежа се изолира за ремонтни работи:

    1. от спирателната арматура на подаващата и връщащата мрежова вода в самата станция при температура на топлоносителя до 75 °С;

    2. от спирателната арматура в камерата на отклонението от топлопреносната мрежа при температура на топлоносителя над 75 °С;

    (2) Не се разрешава извършване на ремонтни работи в абонатни станции:

    1. когато температурата на въздуха вътре е по-висока от 50 °С;

    2. при наличие на вода в помещението над 0,2 m с температура, по-висока от 50 °С.

    Чл. 455. Преди започване на ремонтни работи по съоръжения и тръбопроводи в абонатна станция:

    1. налягането в тях се изравнява с атмосферното;

    2. на спирателната арматура в камерата (когато изолирането е извършено в нея) се поставят табели с надпис: "Не отваряй! Работят хора!";

    3. на приводите за управление на помпите се поставят табели с надпис: "Не включвай! Работят хора!".

    Чл. 456. При извършване на заваръчни работи се осигурява вентилиране на помещението на абонатната станция и се спазват изискванията за пожарна безопасност.

    Чл. 457. (1) При необходимост от хидравлично изпитване на новомонтирани или ремонтирани съоръжения в абонатни станции изпитването се извършва с наряд в присъствието на отговорния ръководител.

    (2) Забранява се при извършване на хидравлично изпитване:

    1. създаване на налягане, по-високо от предписаното в техническата документация;

    2. ползване на манометри, които не са преминали метрологична проверка.

    Чл. 458. (1) При извършване на топлоизолационни работи със стъклена, минерална или шлакова вата, както и при сваляне на изолация от същите материали работещите ползват предпазни очила, противопрахова маска, ботуши и дрехи от плътен плат.

    (2) При използването на топлоизолационни разтвори, в състава на които има водно стъкло, се ползват гумени киселиноустойчиви ръкавици и предпазни очила.

    Чл. 459. (1) При ремонтни работи по съоръжения и тръбопроводи със сваляне на топлоизолация с азбест или азбестосъдържащи материали подготвителните мероприятия се съобразят с изискванията на Наредба № 12 от 1993 г. за санитарните правила при внос, производство и употреба на азбест и азбестосъдържащи материали и изделия (ДВ, бр. 98 от 1993 г.).

    (2) Работещите по ремонта на съоръжения и тръбопроводи по ал. 1 ползват: прахозащитни очила, предпазни маски в противопрахово изпълнение от II група по БДС 7749-69, гумени киселиноустойчиви ръкавици, гумени ботуши и защитно облекло.

    (3) Работите по ал. 1 се извършват по специална инструкция, съобразена с местните условия, с набелязани организационни и технически мерки:

    1. разрушаване на топлоизолация, съдържаща азбест;

    2. събиране на разрушената топлоизолация и извозването й от абонатните станции до временни депа;

    3. описание на условията за временното й съхранение;

    4. осигуряване на работещите с необходимите лични предпазни средства.

    Чл. 460. Забранява се сваляне на изолация чрез нанасяне на удари по стените на тръбопроводи и съоръжения.

    ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 1. Забранява се изпълнение на заповеди и нареждания, които противоречат на този правилник, както и възлагане и изпълнение на работи в неелектрически уредби и мрежи, за които не са разработени вътрешни инструкции, изисквани по този правилник.

    § 2. За неизпълнение и нарушение на този правилник длъжностните лица носят административно-наказателна отговорност съгласно Кодекса на труда и Закона за административните нарушения и наказания , ако не подлежат на по-тежко наказание.

    § 3. По смисъла на този правилник:

    1. " Персонал " са лицата, които ръководят, контролират, извършват работи и/или оперативно обслужване на неелектрически уредби, топлофикационни мрежи и хидротехнически съоръжения.

    2. " Оперативен (дежурен) персонал " са лицата, които извършват непосредствени манипулации с органи за управление и осъществяват оперативен контрол и обслужване.

    3. " Ремонтен персонал " са лицата, които извършват техническо обслужване, ремонти, настройки и изпитвания.

    4. " Оперативно-ремонтен персонал " са лицата от ремонтния персонал, които са специално обучени и подготвени да извършват манипулации с органите за управление на зачислените им съоръжения за обслужване и ремонт.

    5. " Аварийно-ремонтен персонал " са лицата от ремонтния персонал, които извършват аварийно-възстановителни работи.

    6. " Помощен (спомагателен) персонал " са лицата, които нямат право сами да извършват работа в неелектрически уредби/мрежи и работят с наблюдаващо лице.

    7. " Издаващ наряд " е лицето, което писмено нарежда извършването на работа с наряд, определя отговорните лица и необходимите технически мерки за безопасно извършване на възложената работа.

    8. " Отговорен ръководител " е лицето, което непосредствено участва при издаване на наряд и ръководи и контролира целия процес при извършване на работата – от допускане на бригадата на работното място до закриване на наряда.

    9. " Изпълнител на работата " е лицето, на което е възложено с наряд или с нареждане да организира и ръководи трудовия процес при извършване на работа от бригада в състав от двама и повече работници.

    10. " Допускащ до работа " е лицето от оперативния/оперативно-ремонтния персонал, което извършва обезопасяване и допускане на работно място или допуска на обезопасено от друго лице (обезопасяващ) работно място, бригада/бригади до работа.

    11. " Обезопасяващ работното място " е лицето от оперативния/ оперативно-ремонтния персонал, на което е възложено да извърши обезопасяване на работно място.

    12. " Наблюдаващ " е лицето, което извършва наблюдение и постоянен контрол над членовете на бригада/бригади, без право да изпълнява каквато и да е работа.

    13. " Неелектрическа уредба " е съвкупност от машини, апарати, съоръжения, линии и спомагателното им обзавеждане, строителни конструкции и сгради, предназначени за производство, преобразуване, пренос, разпределение и използване на неелектрическа енергия.

    14. " Действаща неелектрическа уредба " е уредбата, която се намира под въздействието на енергиен носител или въздействието е снето, но може да бъде възстановено чрез оперативни превключвания с елементи за въздействие (арматура, отделители, саваци и др.).

    15. " Наряд " е писмено нареждане за работа в неелектрически уредби, топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения, с което се възлага извършване на конкретна работа, по определен ред и правила, както и с определяне и изпълнение на мерки за безопасност.

    16. " Нареждане " е устно възлагане на конкретна работа с уточняване на мястото и условията за нейното извършване, както и с указание за безопасност.

    17. " Стажуване " е подготовка за изпълнение на работа след обучение с цел придобиване и усвояване на практически умения и навици на определено работно място.

    18. " Дублиране " е носене на дежурство в смяна с оперативен персонал от лице, подготвяно за оперативен дежурен, което няма право на оперативни превключвания, под наблюдение и ръководство на дублираното лице, отговорно за подготовката му.

    19. " Квалификационна група за безопасност при работа " е степен за оценяване на квалификацията на персонала по придобити знания и практически умения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

    20. " Професионална квалификация " е квалификация, придобита по професия или част от нея след завършено основно образование или завършено/незавършено средно образование без техническа насоченост, в професионално учебно заведение, професионално-учебен център или в курсове за квалификация и преквалификация, по програми, утвърдени/съгласувани на национално ниво.

    21. " Безопасност при работа " е осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите лица с цел защита на живота и запазване на здравето и работоспособността им.

    22. " Работно място " е мястото, където се извършва или се предвижда извършване на работа, както и мястото, до което работещият има достъп във връзка с изпълняваната работа.

    23. " Работодател " е понятието, определено в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда , както и всяко лице, което използва наемен труд за възлаганата работа и носи цялата отговорност за предприятието или организацията.

    24. " Длъжностно лице " е понятието, определено в Кодекса на труда.

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 4. Този правилник се издава на основание чл. 275 и чл. 276, ал. 3 КТ във връзка с чл. 19, ал. 2 от Закона за администрацията .

    § 5. Правилникът влиза в сила четири месеца след обнародването в "Държавен вестник" и отменя Правилника по безопасността на труда при работа по неелектрическите машини и съоръжения в електрическите централи, подстанциите и отоплителните централи (В-01-01-03) от 1987 г.

    § 6. Отговорност за спазване на правилника носят работодателите на енергийни предприятия и длъжностните лица, които отговарят, организират, ръководят или изпълняват работи в неелектрически уредби, топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения.

    § 7. (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 22.01.2014 г.) Указания по прилагане на правилника дава министърът на икономиката и енергетиката.

    § 8. (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2013 г., в сила от 22.01.2014 г.) Контролът по спазване на правилника се извършва от упълномощените органи на МИЕ.