Чл. 32г PPZCHRB

Чл. 32г. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2025 г., в сила от 20.12.2025 г.) (1) За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 23 във връзка с чл. 24с от ЗЧРБ при първоначално подаване или при подновяване на разрешението за продължително пребиваване чужденецът прилага към заявлението документите по чл. 14, ал. 1, т. 1 , 2 , 3 , 4 и 6 , както и:
1. доказателства за наличие на средногодишен доход в размер, не по-малък от 50 (петдесет) минимални месечни работни заплати съгласно законодателството на Република България за предходната календарна година;
2. документи, доказващи някое от обстоятелства по § 1, т. 36 от допълнителните разпоредби на ЗЧРБ , а именно:
а) по § 1, т. 36 , подточка 1 от допълнителните разпоредби на ЗЧРБ :
аа) трудов договор или друг документ, издаден от работодателя или друг компетентен орган, който съдържа данни за страните по договора, длъжността на чужденеца, трудовото възнаграждение и срока на договора;
бб) документ, удостоверяващ съществуването на работодателя, в случай че е юридическо лице или друго правно образувание, различно от физическо лице, и удостоверяващ наименованието, идентификационния номер, седалището и адреса на управление и лицата, които го представляват по националния му закон, издаден от съответния компетентен орган по регистрацията, съобразно националното му законодателство, със срок до 6 месеца преди датата на подаване на документите;
вв) линк към официален фирмен регистър или уебсайт, от който да са видни обстоятелствата по буква "бб", в случай че е приложимо;
б) по § 1, т. 36 , подточка 2 от допълнителните разпоредби на ЗЧРБ :
аа) документ, удостоверяващ съществуването на дружество, неговото наименование, идентификационен номер, собствениците на капитала, седалището и адреса на управление, предмета на дейност, и лицата, които го представляват по националния му закон, издаден от съответния компетентен орган по регистрацията, съобразно националното му законодателство, със срок до 6 месеца преди датата на подаване на документите; в случай че в документа няма данни за собствениците на капитала, се представя допълнителен документ, издаден от управителния орган на дружеството, съобразно националното му законодателство, удостоверяващ това обстоятелство;
бб) линк към официален фирмен регистър или уебсайт, от който да са видни обстоятелствата по буква "аа", в случай че е приложимо;
вв) най-малко един договор и референция от получателя на дистанционните услуги, удостоверяващи предоставянето на услугите изцяло дистанционно, срока на предоставянето, както и съдържащи идентификационни данни на получателя на услугите: ааа) за физически лица – име, идентификационен номер, номер и дата на издаване на документ за самоличност, адрес в държавата, чийто гражданин е, или в държавата на обичайното му пребиваване; ббб) за юридически лица – наименование, идентификационен номер, седалище и адрес на управление, лицата, които го представляват по националния му закон, както и линк към официален фирмен регистър или уебсайт, от който да са видни тези обстоятелства, в случай че е приложимо;
в) по § 1, т. 36 , подточка 3 от допълнителните разпоредби на ЗЧРБ , най-малко един договор и референция от получателя на дистанционните услуги, удостоверяващи предоставянето на услугите изцяло дистанционно, срока на предоставянето, както и съдържащи идентификационни данни на получателя на услугите:
аа) за физически лица – име, идентификационен номер, номер и дата на издаване на документ за самоличност, адрес в държавата, чийто гражданин е, или в държавата на обичайното му пребиваване;
бб) за юридически лица – наименование, идентификационен номер, седалище и адрес на управление, лицата, които го представляват по националния му закон, както и линк към официален фирмен регистър или уебсайт, от който да са видни тези обстоятелства, в случай че е приложимо.
(2) Документите, представени от чужденеца, в зависимост от чуждата държава, от която произхождат, трябва да отговарят на изискванията на съответните разпоредби на двустранните международни договори или на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове , съставена в Хага на 5 октомври 1961 г. (обн., ДВ, бр. 45 от 2001 г.; попр., бр. 17 от 2014 г.), ратифицирана със закон (ДВ, бр. 47 от 2000 г.), по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа (ДВ, бр. 73 от 1958 г.), както и да бъдат снабдени с преводи на български език, които се извършват и заверяват по предвидения ред.