Чл. 11, ал. 5 PPZCHRB

Чл. 11. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., доп., бр. 79 от 2016 г., в сила от 30.09.2016 г., изм., бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) […] (5) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г., бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г.) Когато чужденец от български произход е влязъл законно на територията на Република България и не притежава виза за дългосрочно пребиваване, дирекция "Миграция" или отдел/сектори/групи "Миграция" при ОДМВР след предоставянето на писмено становище от ДАНС и след заплащането на такса за визата по Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи по Закона за държавните такси , могат да издадат разрешение за пребиваване, когато държавният интерес налага това или при извънредни обстоятелства, доказани по надлежния ред със съответни документи, или след представяне на регистриран в Националната агенция за приходите (НАП) трудов договор, сключен за срок минимум шест месеца. Дирекция "Миграция" или отдел/сектори/групи "Миграция" при ОДМВР изпращат в ДКО – МВнР документ за платена такса за визата.