Статус: Действаща
Чл. 49а. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., бр. 25 от 2019 г.) За прилагане на разпоредбите на чл. 66, ал. 5 от закона и чл. 48б, ал. 1, т. 2 лицензираният складодържател, в чийто данъчен склад ще се въведат акцизните стоки, подава искане до директора на териториалната дирекция при наличието на извънредни обстоятелства, които налагат съхраняването на акцизни стоки със заплатен акциз, съответно извършването на дообработката на акцизните стоки, освободени за потребление на основание чл. 20, ал. 2, т. 9 от закона .
(2) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Искането по ал. 1 се подава по образец съгласно приложение № 7п . Към искането се прилагат:
1. документ, удостоверяващ заплащането на акциза;
2. документ, удостоверяващ собствеността върху акцизните стоки.
(3) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., изм., бр. 25 от 2019 г.) В случаите, когато се иска разрешение за въвеждане в данъчния склад на акцизни стоки с цел дообработка, освободени за потребление от друг лицензиран складодържател на основание чл. 20, ал. 2, т. 9 от закона , към искането се посочва номер и дата на решението за прекратяване на съответния лиценз за управление на данъчен склад.
(4) (Предишна ал. 3, изм. и доп. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., изм., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г., бр. 25 от 2019 г.) В 7-дневен срок от постъпване на искането директорът на териториалната дирекция по местонахождение на данъчния склад издава разрешение за съхранение на акцизни стоки с платен акциз в данъчния склад, съответно дообработка в случаите по ал. 3 или мотивиран отказ за издаване на разрешение.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) Разрешението по ал. 3 съдържа най-малко следната информация:
1. наименование на митническото учреждение, издало разрешението;
2. правните основания и причините за издаване на разрешението;
3. наименование на лицензирания складодържател;
4. идентификационен номер на лицензирания складодържател;
5. идентификационен номер на данъчния склад;
6. седалище и адрес на управление и единен идентификационен код на лицензирания складодържател;
7. адрес на данъчния склад;
8. вид, количество и код по КН на съхраняваните акцизни стоки с платен акциз;
9. наименование и ЕИК на собственика на стоките с платен акциз;
10. (доп. – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) срок за съхранение на акцизните стоки с платен акциз, съответно срок за дообработка в случаите по ал. 3.
(6) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г., отм., бр. 49 от 2015 г., в сила от 30.06.2015 г.).
(7) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) За целите на чл. 66, ал. 5 от закона се допуска въвеждане в данъчен склад на акцизни стоки, за които акцизът е начислен, но не е заплатен, при условие че към момента на въвеждането периодът за плащане на дължимия акциз за тези стоки не е настъпил.
Цитирана от
История на разпоредбата
- Консолидирана редакция към 13.07.2026
- Нова — ДВ, бр. 24 от 2010 г. (предстои добавяне)