Вид акт: Правилник

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С този правилник се определят условията и редът по Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове за:

1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 61 от 1994 г.) закупуване на налични свободни държавни и общински жилища, както и такива от свободния жилищен пазар;

2. продажба на ведомствени жилища на техните наематели;

3. (изм. – ДВ, бр. 61 от 1994 г.) финансово компенсиране при придобиване на жилища;

4. осигуряване на терени за жилищно строителство;

5. (отм. – ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 13.02.2009 г.).

Чл. 2. Правоимащи по смисъла на закона са:

1. лица, притежаващи жилищноспестовни влогове в "Банка ДСК" – ЕАД, открити до 31 декември 1990 г., престояли повече от пет години към тази дата и отговарящи на условията по чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от закона ;

2. (отм. – ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 13.02.2009 г.);

3. наематели на ведомствени жилища с настанителни заповеди, издадени до 3 август 1992 г.;

4. граждани, определени като купувачи по установения ред.

Чл. 3. (1) (Доп. – ДВ, бр. 61 от 1994 г.) Стойността на притежаваното имущество по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 4 от закона се установява към датата на включване в списъците по чл. 5, ал. 1 по цени, определени, както следва:

1. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2000 г., бр. 12 от 2009 г., в сила от 13.02.2009 г.) за жилищни, вилни и други недвижими имоти във и извън строителните граници на населените места – съгласно приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси ;

2. за моторни превозни средства независимо от вида и предназначението им – по тяхната застрахователна стойност;

3. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2000 г.) за селскостопански земи – по текущи пазарни цени на земеделските земи;

4. за селскостопански машини – по застрахователната им стойност;

5. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2000 г.) за дялово участие в търговски дружества – в размер 50 на сто от стойността на придобиването му;

6. за фабрики, винарни, маслобойни, мандри и други обекти с производствено предназначение и прилежащите към тях терени и съоръжения – по оценки от лицензирани независими експерти съгласно Наредбата за оценки на обектите, подлежащи на приватизация ;

7. за акции, котирани на фондовата борса – по пазарната им цена, а за останалите – по номиналната им стойност;

8. за произведения на изкуството, нумизматика, филателия и др. – по застрахователната им стойност.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 52 от 2000 г.).

(3) В притежаваното имущество се включват и наличните парични средства, включително и тези по жилищноспестовните влогове и дивидентите.

(4) В декларациите по чл. 2, ал. 2 от закона се остойностява и вписва имуществото на всички членове на семейството.

Чл. 4. (1) "Банка ДСК" – ЕАД извършва еднократно тиражиране на жилищноспестовните влогове с времепрестояване над пет години към 31 декември 1990 г. с остатък на сумата по влога над двадесет лева.

(2) При групиране на жилищноспестовните вложители по реда на чл. 3, ал. 1 от закона годината на откриване на влога не се брои. За изминалия период от време от нея се начисляват само спестовни числа.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 1992 г.) По реда на ал. 1 и 2 се подреждат и приемателите на права по влог и заем, на които титулярите са прехвърлили правата си до два месеца от влизане в сила на този правилник.

(4) Разпределянето на тиражираните жилищноспестовни влогове от "Банка ДСК" – ЕАД по групи съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 и 3 от закона става по низходящ ред на спестовните числа.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 1992 г.) За подредените по групи жилищноспестовни вложители "Банка ДСК" – ЕАД изготвя списъци. Един екземпляр се предоставя на общината, за София – на Столичната голяма община, до три месеца от влизане в сила на този правилник. Комплект от списъците по общини се предоставя и съхранява в изпълнителния орган към управителния съвет на Националния компенсационен жилищен фонд при Министерския съвет.

(6) "Банка ДСК" – ЕАД изпраща на лицата, включени в изготвените по ал. 5 списъци, уведомителни писма, в които се посочват времепрестояването на влога и спестовното число към 31 декември 1990 г.

(7) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 13.02.2009 г.) Прехвърлянето по чл. 4а от закона на права по жилищноспестовен влог се извършва от клоновете на "Банка ДСК" – ЕАД, която в тридневен срок уведомява съответната местна комисия по чл. 8, ал. 2 от закона .

Чл. 5. (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 1994 г.) Въз основа на списъците, предоставени от "Банка ДСК" – ЕАД, местните комисии в определен от тях срок поканват титулярите на жилищноспестовни влогове да представят документите съгласно чл. 2, ал. 2 от закона . След изтичане на срока и след проверка на условията по чл. 2, ал. 1 от закона се изготвя списък на правоимащите. При еднакви позиции вложителите се подреждат по степен на жилищна нужда.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 1994 г., бр. 12 от 2009 г., в сила от 13.02.2009 г.) Местните комисии при общините разгласяват по подходящ начин правото на титулярите на жилищноспестовни влогове, невключени в окончателни списъци, и на приемателите на права по влогове, прехвърлени по реда на чл. 4а от закона, да представят документите по чл. 2, ал. 2 от закона .

(3) (Нова – ДВ, бр. 61 от 1994 г.) Жилищната нужда по чл. 2, ал. 1, т. 2 от закона се установява за титуляря на жилищноспестовния влог и членовете на неговото семейство. За членове на семейството по смисъла на закона се считат съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца, ако не са встъпили в брак.

Чл. 6. (1) (Доп. – ДВ, бр. 61 от 1994 г.) Списъците по чл. 5, ал. 1 се обявяват в общините на публично място и чрез местните средства за масова информация.

(2) Съобщение за обявяването на списъците по ал. 1 се обнародва от общините в "Държавен вестник".

(3) (Доп. – ДВ, бр. 61 от 1994 г., изм., бр. 12 от 2009 г., в сила от 13.02.2009 г.) Списъците подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщението в "Държавен вестник" пред кмета на общината.

Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 1994 г.) След разглеждане на жалбите местните комисии изготвят окончателен списък, който се одобрява от кмета на общината и се предоставя на съответния клон на "Банка ДСК" – ЕАД и на изпълнителния орган към управителния съвет.

Глава втора – (Отм. – ДВ, бр. 36 от 2022 г.) НАЦИОНАЛЕН КОМПЕНСАЦИОНЕН ЖИЛИЩЕН ФОНД

Чл. 8. (Доп. – ДВ, бр. 61 от 1994 г., изм., бр. 12 от 2009 г., в сила от 13.02.2009 г., отм., бр. 36 от 2022 г.).

Чл. 9. (Отм. – ДВ, бр. 36 от 2022 г.).

Чл. 10. (Отм. – ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 13.02.2009 г.).

Чл. 11. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 61 от 1994 г., отм., бр. 36 от 2022 г.).

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 1994 г., бр. 52 от 2000 г., отм., бр. 12 от 2009 г., в сила от 13.02.2009 г.).

Глава трета – (Отм. – ДВ, бр. 36 от 2022 г.) ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ОРГАН КЪМ УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ

Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2006 г., бр. 60 от 2008 г., в сила от 30.06.2008 г., бр. 77 от 2013 г., отм., бр. 36 от 2022 г.).

Чл. 14. (Доп. – ДВ, бр. 61 от 1994 г., изм., бр. 12 от 2009 г., в сила от 13.02.2009 г., бр. 91 от 2010 г., отм., бр. 36 от 2022 г.).

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 1994 г., бр. 12 от 2009 г., в сила от 13.02.2009 г., отм., бр. 36 от 2022 г.).

Глава четвърта – (Отм. – ДВ, бр. 36 от 2022 г.) МЕСТНИ КОМИСИИ КЪМ ОБЩИНИТЕ

Чл. 16. (Доп. – ДВ, бр. 61 от 1994 г., отм., бр. 36 от 2022 г.).

Чл. 17. (Отм. – ДВ, бр. 36 от 2022 г.).

Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 1994 г., отм., бр. 36 от 2022 г.).

Чл. 19. (Отм. – ДВ, бр. 36 от 2022 г.).

Чл. 20. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 61 от 1994 г., изм., бр. 12 от 2009 г., в сила от 13.02.2009 г., отм., бр. 36 от 2022 г.).

Чл. 21. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 61 от 1994 г., отм., бр. 36 от 2022 г.).

Чл. 22. (Нов – ДВ, бр. 61 от 1994 г., отм., бр. 12 от 2009 г., в сила от 13.02.2009 г.).

Чл. 23. (Нов – ДВ, бр. 61 от 1994 г., отм., бр. 12 от 2009 г., в сила от 13.02.2009 г.).

Чл. 24. (Нов – ДВ, бр. 61 от 1994 г., отм., бр. 36 от 2022 г.).

Чл. 25. (Нов – ДВ, бр. 61 от 1994 г., отм., бр. 36 от 2022 г.).

Чл. 26. (Нов – ДВ, бр. 61 от 1994 г., отм., бр. 36 от 2022 г.).

Чл. 27. (Нов – ДВ, бр. 61 от 1994 г., отм., бр. 36 от 2022 г.).

Чл. 28. (Нов – ДВ, бр. 61 от 1994 г., отм., бр. 36 от 2022 г.).

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от закона не се прилага за постъпленията по фонд "Жилищно строителство" на общините.

§ 2. (1) Налични ведомствени жилища по смисъла на § 4 от допълнителните разпоредби на закона са:

1. по т. 1 – жилища, приети с протокол образец № 16 към 4 март 1991 г. включително;

2. по т. 2 – жилища, приети с протокол образец № 16 към влизане в сила на изменението и допълнението на закона – 3 август 1992 г. включително.

(2) Разпоредбите на § 4 от допълнителните разпоредби на закона не се прилагат за наематели на жилища, предоставени от общините на ведомства за ползване, стопанисване и управление.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Решенията за продажба на ведомствени жилища по § 4 от допълнителните разпоредби на закона са валидни, ако са взети от колективния орган на управление или от съответния министър или упълномощено от него длъжностно лице.

§ 3. (1) Наематели на ведомствени жилища , в това число и жилища на бивши трудовокооперативни земеделски стопанства, аграрно-промишлени и промишлено-аграрни комплекси, по смисъла на закона и правилника за прилагането му са лица с издадени настанителни заповеди до 3 август 1992 г. включително, намиращи се в трудовоправни отношения със съответното ведомство (организация) или са с прекратени трудови договори поради смърт, пенсиониране, ликвидация или трудоустрояване на титулярите по настанителната заповед, както и поради съкращаване на щата при частични или цялостни реорганизации.

(2) Като наематели на жилища по ал. 1 се считат и членовете на семейството на титуляря по настанителната заповед.

§ 4. При продажба на жилища, придобити при условията на § 4а от допълнителните разпоредби на закона , изпълнението на произтичащите от това задължения се доказва с декларация от продавача. За декларирани неверни данни се носи предвидената наказателна отговорност.

§ 5. (1) (Нова – ДВ, бр. 61 от 1994 г.) Титуляри на жилищноспестовни влогове, за които няма картотека за доказана жилищна нужда или същата е унищожена или изобщо не е водена такава, правят искане за картотекиране. Степента на жилищна нужда се определя до одобряване на окончателния списък по чл. 7 .

(2) (Нова – ДВ, бр. 61 от 1994 г.) Титуляри на жилищноспестовни влогове с постоянно местоживеене в друго населено място доказват жилищната си нужда пред местната комисия по местонахождението на влога си с удостоверение от общината на постоянното им местоживеене.

(3) (Предишна ал. 1 – ДВ, бр. 61 от 1994 г.) Граждани, картотекирани по ведомствените наредби за разпределяне и продажба на жилища на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта, притежаващи многогодишни жилищноспестовни влогове и отговарящи на условията по закона, се включват в картотеките на съответните общини.

(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 61 от 1994 г.) Левовата индексация на спестовните числа по влоговете им се прави съобразно поредността им в списъка по чл. 7 .

§ 6. (1) Левовата компенсация по реда на чл. 7, ал. 1 от закона и чл. 11, ал. 2 от този правилник получават и гражданите – жилищноспестовни вложители, които след 3 август 1992 г. са:

1. закупили жилища по реда на чл. 117 от Закона за териториално и селищно устройство ;

2. (доп. – ДВ, бр. 61 от 1994 г.) започнали изграждане на индивидуални жилища, групов строеж и жилища в жилищностроителни кооперации;

3. (доп. – ДВ, бр. 61 от 1994 г.) закупили жилища от наличния жилищен фонд, в това число и от свободния жилищен пазар.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 61 от 1994 г., изм., бр. 52 от 2000 г.) Правата по ал. 1 гражданите ползват, ако отговарят на изискванията на чл. 2, ал. 1 от закона и този правилник към датата на покупка или започване строеж на жилище.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 1994 г.) Компенсацията по ал. 1 се извършва по писмена молба на гражданина след проверка на условията по ал. 2.

§ 7. Жилищноспестовни вложители, закупили жилища по реда на § 3, ал. 2 и 3 и § 4 от допълнителните разпоредби на закона , не ползват индексация на спестовните си числа по влоговете си.

§ 8. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 1994 г.) Продажбата на жилищата, построени от бившите трудовокооперативни земеделски стопанства, аграрно-промишлените и промишлено-аграрните комплекси, става по реда на § 4 от допълнителните разпоредби на закона със съгласието на Министерството на земеделието, което определя и къде да бъдат внесени постъпилите средства от продажбите.

§ 9. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 1994 г.) Наематели на общински жилища до влизане в сила на изменението и допълнението на закона – 3 август 1992 г., правоимащи по чл. 2, т. 1 от правилника и с издадена заповед на кмета на общината за покупка по цени, действащи към същата дата, не ползват левовата индексация по чл. 11, ал. 4 .

§ 10. (1) (Предишен текст на § 10, изм. – ДВ, бр. 61 от 1994 г.) Под " започване изграждане " по смисъла на § 9 от заключителните разпоредби на закона следва да се разбира наличието на изискванията на чл. 11, ал. 6, т. 4, 5 и 6 от този правилник.

(2) (Нова – ДВ, бр. 61 от 1994 г.) За приети след 3 август 1992 г. членове на жилищностроителни кооперации под "започване изграждане" се счита датата на приемането им независимо, че изграждането (строителството) на сградата е започнало преди тази дата.

§ 10а. (Нов – ДВ, бр. 61 от 1994 г.) По смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от закона като " жилищен имот " не следва да се счита отстъпено право на строеж върху държавна и общинска земя за индивидуално, групово и кооперативно (ЖСК) жилищно строителство и нереализирано по смисъла на § 10 от този правилник.

§ 11. Жилищата, построени при условията и по реда на чл. 117 от Закона за териториално и селищно устройство , за които не е започнала процедура по избор към датата на влизане в сила на този правилник, се продават само на правоимащи по закона .

§ 12. (Изм. – ДВ, бр. 5 от 1993 г., отм., бр. 12 от 2009 г., в сила от 13.02.2009 г.).

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 13. (1) За граждани, определени по установения ред като купувачи по смисъла на § 3 от допълнителните разпоредби на закона и този правилник, се считат тези, които са били включени в одобрения от общината към 4 март 1991 г. списък по чл. 18, ал. 3 от Наредбата за разпределяне и продажба на жилища или към 30 април 1991 г. са били подписали протокол за избор на жилище по чл. 34 от същата наредба.

(2) Гражданите, които отговарят на условията по ал. 1, закупуват жилищата по реда на § 3, ал. 2 от допълнителните разпоредби на закона .

(3) Броят на гражданите по одобрения към 4 март 1991 г. списък по чл. 18, ал. 3 от Наредбата за разпределяне и продажба на жилища, включително и тези с тиражирани заеми, трябва да отговаря на броя на пусковите за 1991 г. жилища по чл. 117 от Закона за териториално и селищно устройство .

§ 14. Висящи производства по § 5, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Постановление № 8 на Министерския съвет от 1991 г. за либерализиране на цените и социалната защита на населението се приключват при условията и по реда на закона и правилника за прилагането му.

§ 15. (Отм., нов – ДВ, бр. 61 от 1994 г.) Алинея 1 на § 8а от преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти се отменя.

§ 16. (Нов – ДВ, бр. 61 от 1994 г.) (1) В договорите за покупко-продажба на жилища задължително се вписва, че същата е извършена при условията и по реда на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове .

(2) При продажба на жилище, придобито по реда на ал. 1 (с изключение на сделки между роднини по права линия, а по съребрена линия – до втора степен включително), се спазват изискванията на § 4а от допълнителните разпоредби на закона .

§ 17. (Нов – ДВ, бр. 61 от 1994 г.) (1) За извършваните дейности по закона и правилника за прилагането му правоимащите заплащат режийни вноски в размер, определен от общинския съвет.

(2) Набраните средства по ал. 1 се разходват целево за дейностите на местните комисии, в т. ч. стопански разходи, разходи за услуги по граждански договори и материално стимулиране на членовете на комисиите.

(3) Разпределянето на средствата става от общинските съвети по предложение на местните комисии.

§ 18. (Нов – ДВ, бр. 23 от 1995 г.) (1) При продажба на ведомствени жилища, заприходени като дълготрайни активи по баланса на търговските дружества и държавните фирми, разликата между продажната цена на жилищата, определена при условията на § 4, ал. 1, т. 1 и 2 от допълнителните разпоредби на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове , и балансовата им стойност, определена след преоценка при условията и по реда на Постановление № 179 на Министерския съвет от 1991 г. за оценка на имуществото на държавните и общинските предприятия при образуването и преобразуването на еднолични търговски дружества с държавно имущество (ДВ, бр. 78 от 1991 г.), се отразява в намаление на капитала или уставния фонд на предприятието.

(2) Намаляването на капитала или уставния фонд да се извърши от съответния министър или председател на комитет, упражняващ правата на едноличния собственик на капитала в държавните предприятия, съобразно отрасловата му компетентност.

§ 19. (Предишен § 16 – ДВ, бр. 61 от 1994 г., предишен § 18, бр. 23 от 1995 г.) Изпълнението на правилника се възлага на управителния съвет на Националния компенсационен жилищен фонд.

§ 20. (Предишен § 17 – ДВ, бр. 61 от 1994 г., предишен § 19, бр. 23 от 1995 г.) Правилникът се издава на основание § 7 от допълнителните разпоредби на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове .

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г.) (1) Държавната политика в областта на тютюна и тютюневите изделия се осъществява чрез национална стратегия за развитие на тютюнопроизводството.

(2) Националната стратегия за развитие на тютюнопроизводството се изготвя въз основа на:

1. национални цели и интереси, свързани с производството, изкупуването и реализацията на тютюна и тютюневите изделия;

2. регионални стратегии за развитие на тютюнопроизводството, разработени от областните управители.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2021 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Националната стратегия се обсъжда от Консултативния съвет по тютюна към министъра на земеделието и храните.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2021 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните внася предложение в Министерския съвет за утвърждаване на националната стратегия за развитие на тютюнопроизводството.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2021 г.) Националната стратегия за развитие на тютюнопроизводството се разработва за период от 7 години.

Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., доп., бр. 26 от 2008 г., изм., бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г., бр. 62 от 2021 г.) Тютюнопроизводители са физически и юридически лица, вписани в регистъра по чл. 4, ал. 2 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (ЗТТСТИ) .

Чл. 3. (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г.).

Глава втора – ПРОИЗВОДСТВО НА ТЮТЮН

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., бр. 62 от 2021 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Производството на тютюн се извършва по технологични инструкции за производство на разсад, разсаждане, отглеждане, бране, сушене и производителска манипулация, утвърдени със заповед на министъра на земеделието и храните.

(2) Тютюнопроизводителите произвеждат сами или купуват от други регистрирани производители разсада, като за целта могат да се използват само семена от този тип и сорт тютюн.

(3) Всеки тютюнопроизводител е длъжен да унищожи неупотребения разсад през производствената година.

Чл. 4а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2021 г.) (1) Производството, контролът върху качеството, чистотата и произходът на тютюневите семена и търговията с тях се извършват при условията и по реда на чл. 5, ал. 3 – 5 от ЗТТСТИ .

(2) В сортовата структура на тютюнопроизводството участват само сортове, които са включени в Официалната сортова листа на Република България.

Чл. 5. (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г.) Забранява се засаждането на тютюн в смес с други земеделски култури.

(2) Беритбата на вторични листа (филизи) се забранява.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2021 г.) Брането на вторични листа (филизи) се допуска само в случай на градушка по преценка и с предварително разрешение на фирмата, с която тютюнопроизводителите имат договор за изкупуване на произведения тютюн.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2021 г.) Всеки тютюнопроизводител е длъжен да изкорени/заоре тютюневите стъбла в 30-дневен срок от приключване брането на тютюна с изключение на тютюневите стъбла върху силно наклонени терени.

Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г., отм., бр. 62 от 2021 г.).

Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г., отм., бр. 62 от 2021 г.).

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., отм., бр. 62 от 2021 г.).

Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., отм., бр. 62 от 2021 г.).

Чл. 10. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., отм., бр. 62 от 2021 г.).

Чл. 11. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., отм., бр. 62 от 2021 г.).

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г., отм., бр. 62 от 2021 г.).

Глава трета – ОКАЧЕСТВЯВАНЕ НА ТЮТЮНА ПРИ ИЗКУПУВАНЕ

Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г.) Минималните качествени изисквания, определени в приложение № 2, са задължителни за тютюнопроизводителите при производителската заготовка на суровия тютюн и за лицата по чл. 21, ал. 1 ЗТТСТИ при окачествяване и изкупуване на тютюна от тютюнопроизводителите.

(2) Качествената класификация на суровия тютюн се определя в три класи в съответствие с раздел II "Качествена класификация" на приложение № 2.

(3) Влагосъдържанието на тютюна, определено при окачествяването и надвишаващо определеното в приложение № 3, не се заплаща.

(4) Полепналите по тютюневите листа почвени частици (пръст и пясък) не се заплащат и се приспадат по реалната им маса.

(5) Определянето на влагосъдържанието се извършва съгласно приложение № 4, а на пясък – съгласно приложение № 5.

(6) Не се окачествява и не се заплаща тютюн по раздел I "Качествени ограничения" на приложение № 2.

(7) Не подлежат на окачествяване производителски опаковки:

1. опаковани с материали от изкуствена материя;

2. съдържащи:

а) листа по раздел I на приложение № 2, когато надвишават 5 на сто от общото количество;

б) чужди нетютюневи примеси;

в) (отм. – ДВ, бр. 3 от 2003 г.);

г) (отм. – ДВ, бр. 3 от 2003 г.).

(8) Производителските опаковки по ал. 7 се окачествяват след преработването им от производителите.

Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г.) Изсушеният тютюн се окачествява на производителска опаковка.

Глава четвърта – ИЗКУПУВАНЕ НА ТЮТЮНА

Чл. 15. (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г.).

Чл. 16. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 2001 г.) Изкупува се тютюн по типове и произходи, който е изсушен, манипулиран и опакован от производителите съгласно минималните качествени изисквания по приложение № 2.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., нова, бр. 62 от 2021 г.) Допуска се изкупуване на неизсушени едролистни тютюни съгласно минимални качествени изисквания, съгласувани с качествена спецификация с минимум от три класа, съгласно приложение № 2.

Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г., отм., бр. 62 от 2021 г.).

Глава пета – ИЗКУПНИ ЦЕНИ

Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 99 от 1994 г., бр. 62 от 2001 г., бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г., отм., бр. 62 от 2021 г.).

Глава шеста – (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., отм., бр. 62 от 2021 г.) ПРЕМИРАНЕ НА ТЮТЮНОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ

Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., бр. 26 от 2008 г., бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г., отм., бр. 62 от 2021 г.).

Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2004 г., бр. 47 от 2012 г., отм., бр. 62 от 2021 г.).

Чл. 21. (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г.).

Чл. 22. (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г.).

Глава шеста – "а" (Нова – ДВ, бр. 62 от 2021 г.) УНИЩОЖАВАНЕ НА ТЮТЮН, ОТНЕТ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА

Чл. 22а . (Нов – ДВ, бр. 62 от 2021 г.) (1) В случаите по чл. 44 , 44а и 44б от ЗТТСТИ отнетият в полза на държавата тютюн се унищожава след влизането в сила на наказателното постановление.

(2) Разходите по унищожаването, включително за съхранението на тютюна за периода след влизането в сила на наказателното постановление и за транспортирането му до мястото на унищожаването, са за сметка на нарушителя.

(3) Разходите за съхранение на отнетия в полза на държавата тютюн до влизането в сила на наказателното постановление, освен когато отнетият тютюн е предаден за пазене на нарушителя, са за сметка на административнонаказващия орган.

Чл. 22б . (Нов – ДВ, бр. 62 от 2021 г.) (1) Отнетият в полза на държавата тютюн се унищожава само в обекти, за които е издадено разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ съгласно чл. 35 от Закона за управление на отпадъците за дейности с отпадъци с кодове, както следва:

1. използване на отпадъците предимно като гориво или друг начин за получаване на енергия (R1);

2. наземно изгаряне (D10);

3. компостиране и други процеси на биологична трансформация (R3), доколкото това е приложимо.

(2) Унищожаването на тютюна се извършва в присъствието на служители, определени със заповед на директора на Областната дирекция "Земеделие" или упълномощено от него длъжностно лице. За извършеното унищожаване се съставя протокол, който се подписва от представител/представители на лицето, в чийто обект се извършва унищожаването. Протоколът се прилага към административнонаказателната преписка и се изпраща за сведение до административнонаказващия орган.

(3) Тютюнът за унищожаване се транспортира до мястото на унищожаване, придружен със съответните документи, удостоверяващи съответствие на обемите на конфискувания в полза на държавата тютюн и временното му съхранение.

(4) Тютюнът по ал. 1 се унищожава по начин, непозволяващ употребата му като тютюневи изделия или суровина за производство на тютюневи изделия, независимо от неговото качеството или използваемост.

(5) Когато тютюнът не може да се унищожи в рамките на 24 часа от започване на действията по унищожаването, директорът на Областната дирекция "Земеделие" по местонахождение на обекта по ал. 1 организира последващото осъществяване на контрола, включително с извършване на допълнителни или периодични проверки. За съответните действия се съставя протокол.

Глава седма – ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯ (Загл. изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г.)

Раздел I – (Отм. – ДВ, бр. 71 от 2004 г.) Издаване на разрешения за промишлена обработка на тютюн и за производство на тютюневи изделия (Загл. изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г.)

Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., отм., бр. 71 от 2004 г.).

Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., отм., бр. 71 от 2004 г.).

Чл. 25. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., отм., бр. 71 от 2004 г.).

Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., отм., бр. 71 от 2004 г.).

Чл. 27. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., отм., бр. 71 от 2004 г.).

Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., отм., бр. 71 от 2004 г.).

Чл. 29. (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г.).

Чл. 30. (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г.).

Раздел II – Комисия по чл. 21, ал. 3 ЗТТИ (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г.)

Чл. 31. (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г.).

Раздел III – (Отм. – ДВ, бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г.) Издаване на разрешения за търговия с тютюневи изделия (Загл. изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г.)

Чл. 32. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., бр. 26 от 2008 г., отм., бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г.).

Чл. 32а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2001 г., отм., бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г.).

Чл. 33. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., изм. и доп., бр. 26 от 2008 г., отм., бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г.).

Чл. 34. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., отм., бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г.).

Чл. 34а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2001 г., отм., бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г.).

Чл. 34б. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2001 г., отм., бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г.).

Чл. 35. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., изм., бр. 26 от 2008 г., отм., бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г.).

Раздел IV – (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г.) Обжалване

Чл. 36. (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г.).

Глава осма – БАНДЕРОЛ

Чл. 37. (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., отм., бр. 26 от 2008 г.).

Чл. 38. (Отм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.).

Чл. 39. (Отм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.).

Чл. 40. (Отм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.).

Чл. 41. (Отм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.).

Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 71 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г., отм., бр. 26 от 2008 г.).

Чл. 42. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., отм., бр. 26 от 2008 г.).

Чл. 43. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., отм., бр. 26 от 2008 г.).

Чл. 44. (Отм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.).

Чл. 45. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., изм., бр. 26 от 2008 г.) (1) Производителите, вносителите и лицата, които въвеждат от друга държава – членка на Европейския съюз, или от държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, тютюневи изделия, са длъжни да ги продават на вътрешния пазар:

1. облепени с бандерол;

2. на лица, получили разрешение за търговия с тютюневи изделия.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г.) Във фактурата за продажба на тютюневи изделия освен задължителните реквизити се вписват ЕИК на търговеца и номерът и датата на разрешението за търговия с тютюневи изделия.

Чл. 46. (Отм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.).

Чл. 47. (Отм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.).

Глава осма – "а" (Нова – ДВ, бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г.) ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДАННИ И ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ

Чл. 47а. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г.) (1) (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2021 г.).

(2) Производителите, вносителите и лицата, които въвеждат на територията на страната от друга държава – членка на Европейския съюз, тютюневи изделия, представят ежегодно до 30 юни информацията по чл. 35д, ал. 1, т. 3 ЗТТСТИ за предходната календарна година.

(3) Националната агенция за приходите и/или Агенция "Митници" представят ежегодно до 30 юни информацията по чл. 35д, ал. 3 ЗТТСТИ за предходната календарна година.

Чл. 47б. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г., изм., бр. 62 от 2021 г.) Производителите и вносителите на цигари и тютюн за ръчно свиване на цигари представят на Института по тютюна и тютюневите изделия и информация за добавките, определени с Решение за изпълнение (ЕС) 2016/787 на Комисията от 18 май 2016 г. за съставяне на приоритетен списък на добавките, съдържащи се в цигарите и тютюна за ръчно свиване на цигари, които подлежат на задължения за разширено уведомяване (ОВ, L 131/88 от 20 май 2016 г.).

Чл. 47в. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г.) (1) Производителите, вносителите и лицата, които въвеждат на територията на страната от друга държава – членка на Европейския съюз, нови тютюневи изделия, посочват в информацията по чл. 26а, ал. 4, т. 1 ЗТТСТИ дали изделието попада в категорията на "тютюневи изделия за пушене", или в категорията на "бездимни тютюневи изделия".

(2) Когато ново тютюнево изделие попада в категорията на "бездимни тютюневи изделия", информацията по чл. 26а, ал. 4 ЗТТСТИ трябва да включва данни и резултати от изследвания, извършени чрез признати научни методи, които доказват, че при употребата на изделието в съответствие с указанието за употреба по чл. 26а, ал. 4, т. 2 ЗТТСТИ няма процес на горене на тютюна.

(3) Когато производителите, вносителите и лицата, които въвеждат на територията на страната от друга държава – членка на Европейския съюз, ново тютюнево изделие, искат да предоставят информация на потребителите относно нивото на риска от употребата на това изделие в сравнение с цигари или други тютюневи изделия за пушене, към уведомлението по чл. 26а, ал. 1 ЗТТСТИ освен данните и информацията по чл. 26а, ал. 4 ЗТТСТИ се прилага и:

1. информацията, която искат да предоставят на потребителите относно нивото на риска, свързан с употребата на това изделие;

2. подробно описание на извършените научни изследвания, включващо:

а) оценка на нивата на емисиите на токсичните вещества в сравнение с цигари или други тютюневи изделия за пушене, извършена чрез признати научни методи;

б) резултати от предклинични изследвания, извършени съгласно международно признати анализи и в съответствие с "Добрите лабораторни практики" на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, които показват нивото на токсичност в сравнение с цигари или други тютюневи изделия за пушене;

в) резултати от клинични изследвания, извършени съгласно "Добрата клинична практика", относно излагането на вредни съставки и/или емисии и риска от заболеваемостта при употребата на новото тютюнево изделие в сравнение с цигари или други тютюневи изделия за пушене.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Производителите, вносителите и лицата, които въвеждат на територията на страната от друга държава – членка на Европейския съюз, ново тютюнево изделие, представят на Министерството на икономиката и индустрията наличната информация за въздействието на това изделие върху възприемането, поведението, здравето и потреблението на потребителите при обичайни условия на употреба, включително данни за неблагоприятни последици.

(5) Производителите, вносителите и лицата, които въвеждат на територията на страната от друга държава – членка на Европейския съюз, ново тютюнево изделие, представят ежегодно до 30 юни информацията по ал. 4 за предходната календарна година.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) След получаването на становищата по чл. 26а, ал. 7 ЗТТСТИ Министерството на икономиката и индустрията вписва в регистъра по чл. 26б ЗТТСТИ информацията по чл. 26а, ал. 1 – 4 ЗТТСТИ , с изключение на информацията, която представлява търговска тайна.

Глава осма – "б" (Нова – ДВ, бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г.) УВЕДОМЛЕНИЕ ЗА ЕЛЕКТРОННИ ЦИГАРИ И КОНТЕЙНЕРИ ЗА МНОГОКРАТНО ПЪЛНЕНЕ

Чл. 47г. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г.) (1) (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2021 г.).

(2) Производителите, вносителите и лицата, които въвеждат на територията на страната от друга държава – членка на Европейския съюз, електронни цигари и контейнери за многократно пълнене, предоставят ежегодно до 30 юни информацията по чл. 43б, ал. 1, т. 1 ЗТТСТИ за предходната календарна година.

Глава осма – "в" (Нова – ДВ, бр. 19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017 г.) УВЕДОМЛЕНИЕ ЗА СЪСТАВКИТЕ НА ИЗДЕЛИЯ ЗА ПУШЕНЕ, РАЗЛИЧНИ ОТ ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ

Чл. 47д. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017 г.) (1) Производителите, вносителите и лицата, които въвеждат на територията на страната от друга държава – членка на Европейския съюз, изделия за пушене, различни от тютюневи изделия, представят информацията по чл. 43к, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗТТСТИ чрез Общия портал на Европейския съюз (EU-CEG).

(2) (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2021 г.).

(3) (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2021 г.).

Чл. 47е. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017 г.) При представяне на информацията по чл. 43к, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗТТСТИ производителите, вносителите и лицата, които въвеждат на територията на страната от друга държава – членка на Европейския съюз, изделия за пушене, различни от тютюневи изделия, посочват коя част от нея считат за търговска тайна.

Глава девета – ТЪРГОВИЯ С ОБРАБОТЕН ТЮТЮН, ТЮТЮНЕВИ И СВЪРЗАНИ С ТЯХ ИЗДЕЛИЯ (Загл. изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г.)

Чл. 48. (Доп. – ДВ, бр. 86 от 1996 г., изм., бр. 18 от 1997 г., бр. 62 от 2001 г., отм., бр. 71 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.).

Чл. 49. (Изм. – ДВ, бр. 86 от 1996 г., бр. 18 от 1997 г., бр. 100 от 1997 г., бр. 60 от 1999 г., бр. 62 от 2001 г., отм., бр. 71 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.).

Чл. 49а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2001 г., отм., бр. 71 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.).

Чл. 50. (Изм. – ДВ, бр. 86 от 1996 г., бр. 18 от 1997 г., бр. 60 от 1999 г., бр. 62 от 2001 г., отм., бр. 71 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.).

Чл. 51. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., отм., бр. 71 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.).

Чл. 52. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., бр. 69 от 2004 г., изм. и доп., бр. 26 от 2008 г., изм., бр. 39 от 2009 г., в сила от 26.05.2009 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г.) (1) Всяка потребителска опаковка и всяка външна опаковка на тютюневите изделия трябва да съдържа:

1. съответните здравни предупреждения по чл. 35з, ал. 1 , чл. 35к, ал. 1 , чл. 35л, ал. 1 и чл. 35м, ал. 1 и 2 ЗТТСТИ ;

2. броя на късовете цигари, пури и пурети или теглото на тютюн за ръчно свиване на цигари, тютюн за водна лула, тютюн за лула, тютюн за дъвчене и смъркане;

3. производител и вносител, ако тютюневото изделие е от внос.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 75 от 2019 г., в сила от 24.09.2019 г.) Потребителската опаковка на тютюневите изделия, различни от цигарите и тютюна за ръчно свиване на цигари, трябва да се маркира по подходящ начин, чрез който се осигурява идентификация на мястото и времето (датата) на производството на съответното изделие.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 75 от 2019 г., в сила от 24.09.2019 г., (*) изм., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Когато потребителските опаковки съдържат цифров и/или буквен код на мястото и времето (датата) на производство, както и при промяна на този код, производителите, вносителите и лицата, които въвеждат от друга държава – членка на Европейския съюз, или от държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария тютюневи изделия, различни от цигарите и тютюна за ръчно свиване на цигари, представят в Министерството на икономиката и индустрията информация за цифрите и/или буквите от кода, идентифициращи датата на производство. Информацията се предоставя не по-късно от 14 дни преди пускането на тютюневите изделия, различни от цигарите и тютюна за ръчно свиване на цигари, на пазара. (*) С § 45 от ПМС № 156 (ДВ, бр. 53 от 2022 г.) законодателят постановява да се направи актуализация в ал. 2 и 4 на чл. 52, но тъй като не е взел предвид промените на акта от бр. 77/2016 г., измененията са нанесени в ал. 3.

Чл. 52а. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г.) За тютюна за ръчно свиване на цигари в опаковки с форма на калъф общото предупреждение по чл. 35з, ал. 1, т. 1 и информационното съобщение по чл. 35з, ал. 1, т. 2 ЗТТСТИ се разполагат при условията и по реда, определени с Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1735 на Комисията от 24 септември 2015 г. относно точното разположение на общото предупреждение и на информационното съобщение върху тютюна за ръчно свиване на цигари, предлаган на пазара в калъф (ОВ, L 252/49 от 29 септември 2015 г.).

Чл. 52б. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г.) (1) Всяка потребителска опаковка и всяка външна опаковка на тютюневите изделия, предназначени за търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, трябва:

1. да отговаря на изискванията на чл. 52, ал. 1 ;

2. да съдържа информация за преустановяване на употребата на тютюневи изделия, която е част от комбинираното здравно предупреждение по чл. 35к, ал. 1 или от общото предупреждение по чл. 35м, ал. 1, т. 1 ЗТТСТИ .

(2) Информацията по ал. 1, т. 2 трябва да насочва потребителите да се консултират със специалист по техен избор или да потърсят помощ от налични международни източници на информация за отказ от тютюнопушене.

Чл. 52в. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2001 г., изм., бр. 71 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г., бр. 100 от 2005 г., бр. 83 от 2006 г., предишен чл. 52а, бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г.) Забранява се продажбата на вътрешния пазар на тютюневи изделия без регистрирана и продажна цена, както и на тютюневи изделия, необлепени с бандерол.

Чл. 52г. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г.) Вносът на тютюневи и свързани с тях изделия се съгласува по отношение на изискванията на ЗТТСТИ от:

1. (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Министерството на икономиката и индустрията – относно чл. 26а и 43а ЗТТСТИ ;

2. Комисията за защита на потребителите – относно чл. 26в , чл. 30, ал. 2, т. 4 , 6 – 7 , 14 – 19 , чл. 35е – 35о и чл. 43д – 43з ЗТТСТИ ;

3. (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2021 г.) Института по тютюна и тютюневите изделия – относно чл. 30, ал. 2, т. 17 – 18 и 20 и чл. 35а, ал. 1 ЗТТСТИ .

Чл. 52д. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г.) Произведените, внесените и въведените на територията на страната от друга държава – членка на Европейския съюз, или от държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, механизми за зареждане на електронни цигари трябва да отговарят на техническите стандарти, определени с Решение за изпълнение (ЕС) 2016/586 на Комисията от 14 април 2016 г. относно техническите стандарти за механизма за зареждане на електронни цигари (ОВ, L 101/15 от 16 април 2016 г.).

Чл. 53. (Отм. – ДВ, бр. 114 от 1999 г.).

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този правилник:

1. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г.) " Транспортна опаковка " е опаковка, която се използва при транспорт на тютюневи изделия по сухоземен, воден и въздушен транспорт и осигурява запазване на консумативните качества и външния вид на изделията.

2. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г.) " Допустими за съвместно съхранение и продажба стоки " са тези стоки, които са пакетирани по начин, който не позволява отделяне на аромати и пропускане на течности.

3. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г.) " Ресторанти, питейни заведения и барове " са заведения за хранене и развлечение, посочени в т. I, III и V на приложение № 2 към чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2 от 1998 г. за категоризиране на туристическите обекти, издадена от министъра на търговията и туризма ( ДВ, бр. 101 от 1998 г. ).

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2001 г., бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г.) Технологичните инструкции за производство на тютюн по чл. 8 ЗТТСТИ се изготвят от научните организации по тютюна в 30-дневен срок от влизане в сила на този правилник и се утвърждават от министъра на земеделието.

§ 3. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2016 г., в сила от 4.10.2016 г.) Заварените лица по чл. 21, ал. 1 и чл. 24 ЗТТСТИ са длъжни в срок 30 дни от влизането в сила на този правилник да подадат заявления до министъра на финансите за издаване на съответните разрешения (лицензи).

§ 4. Лицата, които са получили разрешения (лицензи) по чл. 12, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на производителите на вина, спирт и спиртни напитки и реда за търговия с вина, спирт, спиртни напитки и тютюневи изделия , приета с ПМС № 192 от 1993 г. (ДВ, бр. 90 от 1993 г.), запазват правата си, ако в срок 30 дни приведат търговските си обекти в съответствие с изискванията на този правилник.

§ 5. Лицата, които не са подали заявления или не са получили разрешения (лицензи) по § 3 и 4 , са длъжни да прекратят незабавно осъществяваната дейност.

§ 6. Висящите производства за издаване на разрешения (лицензи) по чл. 12, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на производителите на вина, спирт и спиртни напитки и реда за търговия с вина, спирт, спиртни напитки и тютюневи изделия се довършват по реда на този правилник.

§ 7. Правилникът се издава на основание § 5 от допълнителните и заключителните разпоредби на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия .

§ 8. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2001 г., отм., бр. 78 от 2001 г.).

§ 9. (Нов – ДВ, бр. 78 от 2001 г.) Окачествяването и изкупуването на тютюн – реколта 2001 г., се извършват по реда на чл. 13 и 16 в редакцията им от 1994 г.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С правилника се урежда прилагането на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) по отношение на:

1. (отм. – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.);

2. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) условията и реда за издаване и продължаване на разрешения за работа на работници – граждани на трети държави, в Република България;

3. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) условията и реда за издаване и продължаване на разрешения за извършване на дейност на свободна практика на работници – граждани на трети държави, в Република България;

4. условията и реда за регистрация на заетост без разрешение за работа;

5. реда за деклариране на заетост без разрешения за работа;

6. структурата, функциите и организацията на дейността на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност;

7. условията и реда за определянето на служителите на Министерството на труда и социалната политика (МТСП), които да се командироват дългосрочно в службите по трудови и социални въпроси.

Чл. 2 . (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) За издаване на разрешение по чл. 1, т. 2 и 3 работодателят подава в Агенцията по заетостта:

1. заявление по образец съгласно приложенията на правилника;

2. обосновка на искането;

3. (отм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г.);

4. (доп. – ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г.) документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на работника – гражданин на трета държава, легализирани по съответния ред, придружени със заверен превод на български език и съответстващи на изискванията за заемане на длъжността, както това е посочено в информацията по чл. 4, ал. 3, т. 1 , съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г. (НКПД) ;

5. справка-декларация за работещите във фирмата работници – граждани на трети държави, наети по трудов договор, с посочени имена по паспорт, дата на раждане, гражданство, основание и срок за пребиваване;

6. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г., отм., бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.);

7. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) декларация на работодателя, че са спазени условията на чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗТМТМ ;

8. други документи, които се изискват съгласно българското законодателство за заемане на посочената от работодателя длъжност, когато такива са необходими;

9. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г.) заверено от работодателя копие на срочен трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по НКПД , подписан от страните и влизащ в сила от датата на издаване на документа за пребиваване на работника – гражданин на трета държава, и копие от длъжностната характеристика, когато е неразделна част от договора;

10. документ, че са изпълнени условията за упражняване на професия, включена в Списъка на регулираните професии в Република България , приет с решение на Министерския съвет на основание чл. 3 от Закона за признаване на професионалните квалификации ;

11. копие от страницата на документа за задгранично пътуване със снимката и личните данни на работника – гражданин на трета държава;

12. две цветни снимки – формат 3,5/4,5 см.

(2) В обосновката по ал. 1, т. 2 работодателят:

1. (доп. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г., отм., бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.);

2. посочва фактите и обстоятелствата, налагащи наемането на работник – гражданин на трета държава;

3. мотивира отказа си да наеме български гражданин, гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария или на лице по чл. 9, ал. 1, т. 2 – 6 ЗТМТМ , което отговаря на посочените в обявата изисквания.

(3) Професионални умения и опит по ал. 1, т. 4 се удостоверяват с документ за трудов стаж, издаден от компетентен орган на съответната държава, в който са посочени работодателят, трудовият и професионалният стаж и заеманата длъжност.

(4) В договора по ал. 1, т. 9 следва да са определени задълженията на страните относно разходите за квартира, медицинско лечение, застраховки, транспорт от и до държавата, където е обичайното местоживеене на работника – гражданин на трета държава.

(5) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г.) За всяко подадено заявление по ал. 1, т. 1 Агенцията по заетостта събира по служебен път информация относно:

1. (доп. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г.) данните за работодателя, вписани в Регистър БУЛСТАТ, или за единния идентификационен код (ЕИК) на работодателя съгласно чл. 23 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел ;

2. регистрацията в Българската търговско-промишлена палата, когато има такава;

3. актуалното състояние – в случаите на фирми без ЕИК;

4. (нова – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г.) категорията на предприятието по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за малките и средните предприятия .

Чл. 3 . (1) (Предишен текст на чл. 3 – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм., бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) За издаване на разрешение по чл. 1, т. 2 и 3 Агенцията по заетостта служебно изисква информация от:

1. Министерството на външните работи – за наличие на обстоятелства по чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗТМТМ ;

2. Министерството на вътрешните работи – за наличие на обстоятелства по чл. 8, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗТМТМ ;

3. Националната агенция за приходите – за наличие на задължения на работодателя съгласно чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ;

4. Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – за влезли в сила наказателни постановления за нарушения, посочени в чл. 11 от ЗТМТМ .

(2) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм., бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) За предоставяне на писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта по чл. 15, ал. 1 , чл. 17, ал. 1 , чл. 24, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗТМТМ , както и за регистрация на заетостта, Агенцията по заетостта служебно изисква информация от институциите по ал. 1, т. 3 и 4.

(3) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет предоставя на Агенцията по заетостта информация за заетостта на лицата по чл. 9, ал. 1, т. 10 от ЗТМТМ ежегодно в срок до 31 януари.

(4) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) Информацията по ал. 1 се предоставя в 10-дневен срок. До предоставянето й сроковете по чл. 40, ал. 3 и чл. 44, ал. 2 от ЗТМТМ спират да текат.

Чл. 4 . (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г., отм., бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.).

Чл. 5 . (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г., бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) Таксата по чл. 41, ал. 4 и 5 и чл. 45, ал. 3 и 4 от ЗТМТМ е в приход на държавния бюджет, заплаща се по банков път и не подлежи на връщане.

Чл. 6 . (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) (1) Подадените в Агенцията по заетостта документи по чл. 2, включително по оттеглените от вносителя заявления, не подлежат на връщане.

(2) При необходимост Агенцията по заетостта може да изисква допълнителни документи за удостоверяване на условията за достъп до пазара на труда, за което работодателят се уведомява писмено и се определя срок за представянето им.

(3) При констатирани пропуски и нередности по подадените документи Агенцията по заетостта уведомява писмено работодателя, като му определя 15-дневен срок за отстраняването им и сроковете по чл. 40, ал. 3 и чл. 44, ал. 2 от ЗТМТМ спират да текат.

(4) В случай че не представи документите по ал. 2 и 3 в указания срок, работодателят може да оттегли заявлението с писмено уведомление до Агенцията по заетостта и впоследствие може да ги внесе отново.

Чл. 7 . (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г., отм., бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.).

Чл. 8 . (1) В 15-дневен срок от констатирането на някой от случаите по чл. 12, ал. 1 ЗТМТМ изпълнителният директор на Агенцията по заетостта взема решение за отнемане правото на достъп до пазара на труда на работник – гражданин на трета държава, като взема предвид конкретните обстоятелства, включително интересите на работника.

(2) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта уведомява органите на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на външните работи и на Държавна агенция "Национална сигурност" за решенията по ал. 1.

Чл. 9 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) За разрешаване на достъп до пазара на труда в случаите по чл. 14, ал. 1 ЗТМТМ към заявлението по чл. 2, ал. 1, т. 1 работодателят може да приложи подкрепящи документи, издадени от компетентните министерства и други държавни институции, както и от представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от съответните творчески съюзи, спортни федерации и съюзи, органи на местното самоуправление.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г.) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта подготвя и представя на министъра на труда и социалната политика становище относно заявленията по ал. 1 и проект на решение.

(3) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г., изм., бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) В случаите по чл. 14, ал. 2 от ЗТМТМ заявлението и документите по ал. 1 се изпращат за становище до членовете на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност (НСТМТМ).

(4) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) В случаите по ал. 1 окончателното решение е на министъра на труда и социалната политика.

Чл. 10 . (Отм. – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.).

Глава втора – ТРУДОВА МИГРАЦИЯ ОТ ТРЕТИ ДЪРЖАВИ

Раздел I – (Отм. – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) Единно разрешение за пребиваване и работа

Чл. 11 . (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г., отм., бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.).

Чл. 12 . (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г., отм., бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.).

Чл. 13 . (Отм. – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.).

Чл. 14 . (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г., отм., бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.).

Раздел II – (Отм. – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) Синя карта на Европейския съюз

Чл. 15 . (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., доп., бр. 43 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., отм., бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.).

Чл. 16 . (Изм. и доп. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., отм., бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.).

Чл. 17 . (Доп. – ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г., изм., бр. 43 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., отм., бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.).

Чл. 18 . (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., отм., бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.).

Чл. 19 . (Отм. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.).

Раздел III – (Отм. – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) Разрешение за сезонен работник

Чл. 20 . (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г., отм., бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.).

Чл. 20а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г., отм., бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.).

Чл. 21 . (Отм. – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.).

Чл. 21а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г., отм., бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.).

Чл. 22 . (Изм. и доп. – ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г., отм., бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.).

Раздел IV – (Отм. – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер

Чл. 23 . (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., доп., бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г., отм., бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.).

Чл. 24 . (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г., отм., бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.).

Раздел V – Разрешение за работа

Чл. 25 . (1) За издаване на разрешение за работа на основание чл. 40, ал. 2, т. 1 ЗТМТМ местното лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава, подава в Агенцията по заетостта:

1. заявление по образец съгласно приложение № 3;

2. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г.) документите по чл. 2, ал. 1, т. 2 , 5, 7, 11 и 12;

3. копие от договора с чуждестранна фирма за предоставяне на услугата, който е основание за приемане на командированото лице, заверен от страните по договора с подпис и печат;

4. легализиран съгласно българското законодателство документ за регистрация, легитимиращ чуждестранния работодател – страна по договора;

5. легализирано съгласно българското законодателство писмо-потвърждение от чуждестранната фирма – работодател, което:

а) удостоверява наличието на трудово правоотношение с командирования работник;

б) посочва конкретните задачи за изпълнение;

в) определя срока на командироване;

г) гарантира изплащането на трудовото възнаграждение и покриване на разходите за социално осигуряване и здравна застраховка на командирования.

(2) За издаване на разрешение за работа на основание чл. 40, ал. 2, т. 2 ЗТМТМ работодателят подава в Агенцията по заетостта:

1. заявление по образец съгласно приложение № 3;

2. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г.) документите по чл. 2, ал. 1, т. 2 , 4 , 5 , 7 , 8 и 10 – 12;

3. оригинал и копие на документа по чл. 2, ал. 1, т. 9 .

(3) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) Разрешението по ал. 1 и 2 се получава след заплащане на таксата по чл. 41, ал. 4 и 5 от ЗТМТМ .

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) За осъществяване на дейност по трудово правоотношение от членовете на семейства по чл. 19 , 33 и 37 ЗТМТМ се издава разрешението по ал. 2.

Чл. 26 . (1) За продължаване на разрешението за работа по чл. 40, ал. 1 ЗТМТМ работодателят или местното лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава, подава в Агенцията по заетостта:

1. заявление по образец съгласно приложение № 3;

2. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г.) документа по чл. 2, ал. 1, т. 2 ;

3. оригинал и копие на допълнително споразумение към трудовия договор за наетите лица или актуализиран документ по чл. 25, ал. 1, т. 3 и 5 – за командированите лица, в случаите по чл. 41, ал. 3 ЗТМТМ ;

4. копие от документа за пребиваване на гражданина на трета държава.

(2) Документите по ал. 1 се подават не по-късно от 30 дни преди изтичането на валидността на разрешението за работа и при спазване на изискванията за първоначалното му издаване.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г.) Разрешението за продължаване срока на разрешението за работа се издава в 3-дневен срок след заплащане на таксата по чл. 41, ал. 4 ЗТМТМ и се получава лично от работника – гражданин на трета държава, в Агенцията по заетостта.

Чл. 27 . В случаите по чл. 41, ал. 5 ЗТМТМ изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава дубликат на разрешението за работа в 3-дневен срок след представяне на документ за платена такса по същата алинея.

Раздел VI – Разрешение за извършване на дейност на свободна практика (В сила от 1.01.2017 г. – ДВ, бр. 79 от 2016 г.)

Чл. 28 . (В сила от 1.01.2017 г. – ДВ, бр. 79 от 2016 г.) (1) За издаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика на основание чл. 44, ал. 1 ЗТМТМ гражданинът на трета държава, желаещ да работи на свободна практика, подава в Агенцията по заетостта:

1. заявление по образец съгласно приложение № 4;

2. документите по чл. 2, ал. 1, т. 8 и 10 – 12;

3. кратко описание на вида, характера и целите на дейността на свободна практика;

4. подробен план на дейността за срока, за който се иска издаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика;

5. (доп. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г.) документ/документи, удостоверяващ/удостоверяващи наличието на професионален опит не по-малко от две години по дейността, легализиран/и по съответния ред;

6. (отм. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г.);

7. документ за владеене на български език на ниво минимум В1 от Общата европейска езикова рамка на Съвета на Европа;

8. документ, установяващ наличието на финансови средства за извършване на дейността на свободна практика в съответствие с представения план.

(2) Планът за дейността по ал. 1, т. 4 съдържа:

1. доказателства за икономическия и/или обществения ефект от дейността;

2. информация за актуалното състояние на външната и вътрешната икономическа среда;

3. идентификация на пазара;

4. ясно дефинирани цели за дейността;

5. възможностите за постигане на практически измерими резултати;

6. общите тенденции в развитието на пазара;

7. финансова обосновка.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г., бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) Разрешението по ал. 1 се получава след заплащане на таксата по чл. 45, ал. 3 и 4 от ЗТМТМ .

(4) За извършване на дейност на свободна практика от членовете на семейства по чл. 19 , 33 и 37 ЗТМТМ се издава разрешението по ал. 1.

Чл. 29 . (В сила от 1.01.2017 г. – ДВ, бр. 79 от 2016 г.) (1) За продължаване на разрешението за извършване на дейност на свободна практика на основание чл. 44, ал. 1 ЗТМТМ гражданинът на трета държава подава в Агенцията по заетостта:

1. заявление по образец съгласно приложение № 4;

2. план на дейността за срока, за който се иска продължаване на дейността;

3. най-малко два договора за извършване на услуга;

4. отчет за изпълнението на плана за дейността за предходния период;

5. декларация за липса на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски;

6. регистрационно удостоверение от регистър БУЛСТАТ;

7. декларация за патент по чл. 61н от Закона за местните данъци и такси – при извършване на патентни дейности;

8. копие от документа за пребиваване на гражданина на трета държава.

(2) Документите по ал. 1 се подават не по-късно от 30 дни преди изтичането на валидността на разрешението за извършване на дейност на свободна практика и при спазване на изискванията за първоначалното му издаване.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г.) Разрешението за продължаване на срока на разрешението за извършване на дейност на свободна практика се издава в 3-дневен срок след заплащане на таксата по чл. 45, ал. 3 ЗТМТМ и се получава лично от гражданина на трета държава в Агенцията по заетостта.

Чл. 30 . (В сила от 1.01.2017 г. – ДВ, бр. 79 от 2016 г., доп., бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) В случаите по чл. 45, ал. 4 ЗТМТМ изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава дубликат на разрешението за извършване на дейност на свободна практика в 3-дневен срок след представяне на документ за платена такса по същата алинея.

Раздел VII – Регистрация на заетост на граждани от трети държави

Чл. 30а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) (1) За регистрация в случаите по чл. 8, ал. 3 от ЗТМТМ работодателят подава в Агенцията по заетостта в 7-дневен срок от началото на заетостта:

1. декларация в два екземпляра по образец съгласно приложение № 5;

2. документите по чл. 2, ал. 1, т. 7 – 11;

3. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) копие от документи, удостоверяващи българския произход на работника – гражданин на трета държава при условията и по реда на Закона за българите, живеещи извън Република България .

(2) Регистрацията по ал. 1 се потвърждава със заверка на декларацията от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта в 10-дневен срок от датата на подаването й, като на вносителя се връща заверен екземпляр.

Чл. 31 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г.) За регистрация на заетост на лице по чл. 9, ал. 3 или 4 ЗТМТМ местното лице, приемащо командирования или изпратения работник или служител, подава в Агенцията по заетостта преди началото на заетостта:

1. декларация в 3 екземпляра по образец съгласно приложение № 5;

2. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г.) документите по чл. 2, ал. 1, т. 7 и 11 и по чл. 25, ал. 1, т. 3 – 5.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г., изм., бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) Регистрацията по ал. 1 се извършва преди началото на заетостта и се потвърждава чрез заверка от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта на декларацията по ал. 1 – в 10-дневен срок от датата на подаването й.

Чл. 32 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г., бр. 45 от 2025 г., в сила от 3.06.2025 г.) За регистрация на сезонна работа до 90 дни по чл. 24, ал. 2 от ЗТМТМ работодателят подава в Агенцията по заетостта преди началото на заетостта:

1. декларация в два екземпляра по образец съгласно приложение № 5 ;

2. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) документите по чл. 2, ал. 1, т. 7 – 11 ;

3. (нова – ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г., изм., бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) декларация, че са спазени изискванията на чл. 28, ал. 1 и 2 ЗТМТМ .

(2) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г., отм., бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.).

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г., изм. и доп., бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г., изм., бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) Регистрацията по ал. 1 се извършва преди началото на заетостта и се потвърждава със заверка на декларацията от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта в 10-дневен срок от датата на подаването й.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г.) В случаите по ал. 1 във визата за краткосрочно пребиваване, когато такава се изисква, се посочва, че е издадена за целите на сезонна работа.

Чл. 33 . (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) (1) За регистрация на заетостта по чл. 36, ал. 1 и 2 от ЗТМТМ работодателят подава в дирекция "Бюро по труда" по месторабота на работника – гражданин на трета държава, в 7-дневен срок от началото на заетостта:

1. декларация в два екземпляра по образец съгласно приложение № 6 ;

2. копие от срочен трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по НКПД, подписан от страните и съобразен с посочената продължителност на научното изследване в рамките на научноизследователския проект;

3. информация за провеждането и приключването на изследването, включително на територията на други втори държави членки, когато това е планирано;

4. копие от документа за пребиваване на гражданина на трета държава.

(2) За регистрацията по ал. 1 служебно се извършва проверка за наличие на вписване на работодателя в регистъра по чл. 7б, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на научните изследвания .

(3) Регистрацията по ал. 1 се извършва в 7-дневен срок от подаването на документите по ал. 1 и се потвърждава със заверка на декларацията по ал. 1, т. 1 от директора на дирекция "Бюро по труда".

Чл. 34 . (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) За регистрация на заетостта по чл. 38, ал. 1 ЗТМТМ работодателят подава в дирекция "Бюро по труда" по месторабота на работника – гражданин на трета държава, в 7-дневен срок от началото на заетостта:

1. декларация в два екземпляра по образец съгласно приложение № 6 ;

2. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г.) копие от срочен трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по НКПД, подписан от страните и съобразен с продължителността на обучението и с договореното разпределение на работното време, в случай че се сключва за работа на непълно работно време;

3. удостоверение за приемането на гражданина на трета държава за обучение в Република България, издадено от Министерството на образованието и науката, и удостоверение, издадено от висшето училище, че същият ще се обучава в редовна форма на обучение през съответната година;

4. копие от документа за пребиваване на гражданина на трета държава.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.).

(3) Регистрацията по ал. 1 се извършва в 7-дневен срок от подаване на документите и се потвърждава със заверка на декларацията по ал. 1, т. 1 от директора на дирекция "Бюро по труда".

Чл. 34а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) (1) За регистрация на заетостта по чл. 38а от ЗТМТМ работодателят подава в дирекция "Бюро по труда" по месторабота на работника – гражданин на трета държава, в 7-дневен срок от началото на заетостта:

1. декларация в два екземпляра по образец съгласно приложение № 6 ;

2. копие от трудовия договор с условие за стажуване, сключен при спазване изискванията на чл. 233б от Кодекса на труда , за длъжност с код по НКПД, подписан от страните и съобразен с продължителността на стажа;

3. копие от документа за пребиваване на гражданина на трета държава.

(2) Към договора по ал. 1, т. 2 работодателят прилага програма на стажа, в която се посочват условията за провеждане на теоретичното и практическото обучение.

(3) Регистрацията по ал. 1 се извършва в 7-дневен срок от подаването на документите и се потвърждава със заверка на декларацията по ал. 1, т. 1 от директора на дирекция "Бюро по труда".

Чл. 35 . След извършване на регистрацията по реда на този раздел Агенцията по заетостта връща на подателя заверен екземпляр на декларацията.

Раздел VIII – Деклариране на заетост на граждани от трети държави

Чл. 36 . (1) За деклариране на заетостта на членовете на семейства по чл. 9, ал. 1, т. 2 , 5 и 6 ЗТМТМ работодателят подава в дирекция "Бюро по труда" по месторабота на работника – гражданин на трета държава:

1. декларация в два екземпляра по образец съгласно приложение № 7;

2. копие от валиден документ за пребиваване на гражданина на трета държава;

3. заверено от работодателя копие на трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по НКПД, подписан от страните и съобразен с крайния срок на разрешеното пребиваване на работника – гражданин на трета държава.

(2) За деклариране на заетостта на лицата по чл. 9, ал. 1, т. 9 ЗТМТМ освен документите по ал. 1 работодателят подава и служебна бележка, издадена от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, за наличие на обстоятелства по чл. 29, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците .

(3) За деклариране на заетостта на лицата по чл. 9, ал. 1, т. 11 ЗТМТМ освен документите по ал. 1 работодателят подава и служебна бележка от органите за административен контрол на чужденците за наличие на обстоятелства по чл. 44а, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България .

(4) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) За деклариране на заетостта на лицата по чл. 9, ал. 1, т. 12 от ЗТМТМ освен документите по ал. 1 работодателят подава и копие на акта по чл. 27 от Закона за борба с трафика на хора .

(5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Документите по ал. 1 – 4 се подават в 7-дневен срок от началото на заетостта.

Глава трета – НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ПО ТРУДОВА МИГРАЦИЯ И ТРУДОВА МОБИЛНОСТ

Раздел I – Структура

Чл. 37 . Националният съвет по трудова миграция и трудова мобилност (НСТМТМ), наричан по-нататък "съвета", е консултативен орган към министъра на труда и социалната политика при разработване и осъществяване на държавната политика в областта на свободното движение на работници и трудовата миграция и интеграция на граждани на трети държави.

Чл. 38 . (1) Националният съвет по трудова миграция и трудова мобилност се състои от председател, заместник-председател, секретар и членове.

(2) Председател на НСТМТМ е министърът на труда и социалната политика.

(3) Заместник-председател на НСТМТМ е заместник-министър на труда и социалната политика или друго оправомощено от министъра на труда и социалната политика длъжностно лице.

(4) Организационно-техническото обслужване на дейността на НСТМТМ се осигурява от секретар – държавен служител от специализираната администрация на Министерството на труда и социалната политика.

(5) Членове на НСТМТМ на паритетен принцип са:

1. представители – заместник-министри/заместник-председатели или главен секретар/административен секретар, на:

а) Министерството на външните работи;

б) Министерството на вътрешните работи;

в) Министерството на образованието и науката;

г) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г., бр. 45 от 2025 г., в сила от 3.06.2025 г.) Министерството на земеделието и храните;

д) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2025 г., в сила от 3.06.2025 г.) Министерството на икономиката и индустрията;

е) Министерството на здравеопазването;

ж) Министерството на туризма;

з) (Отм. – ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г., нова, бр. 45 от 2025 г., в сила от 3.06.2025 г.) Министерството на иновациите и растежа;

и) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2025 г., в сила от 3.06.2025 г.) Министерството на електронното управление;

к) (Предишна буква "и" – ДВ, бр. 45 от 2025 г., в сила от 3.06.2025 г.) Държавна агенция "Национална сигурност";

л) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2022 г., в сила от 13.05.2022 г., предишна буква "к", бр. 45 от 2025 г., в сила от 3.06.2025 г.) Изпълнителната агенция за българите в чужбина;

2. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г., бр. 45 от 2025 г., в сила от 3.06.2025 г.) дванадесет представители на национално представителните организации на работниците и служителите;

3. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г., бр. 45 от 2025 г., в сила от 3.06.2025 г.) дванадесет представители на национално представителните организации на работодателите.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г.) С право на съвещателен глас може да бъдат привличани в работата на НСТМТМ и ръководители на юридически лица с нестопанска цел, вписани в Търговския регистър и в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, които имат предмет на дейност, свързан с трудовата миграция и свободното движение на работници.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г.) Лицата по ал. 6 заявяват писмено готовността си да участват в работата на НСТМТМ пред министъра на труда и социалната политика, като посочват и кой ще ги представлява.

(8) (Доп. – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) Министърът на труда и социалната политика може да привлича като консултанти в работата на НСТМТМ и на работните групи към него представители на местната власт, академичните среди и на международни организации.

Чл. 39 . (1) Поименният състав на НСТМТМ се определя със заповед на министъра на труда и социалната политика по предложение на ръководителите на съответните министерства, ведомства и организации по чл. 38, ал. 5 .

(2) При промяна в служебното положение, правомощията или функциите на някой от членовете на НСТМТМ ръководителят на съответното министерство, ведомство или организация по чл. 38, ал. 5 в едномесечен срок прави предложение до министъра на труда и социалната политика за промяна в поименния състав на НСТМТМ.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г.) Юридическите лица по чл. 38, ал. 6 могат да подновяват желанието си за участие в работата на НСТМТМ всеки две години.

Чл. 40 . (1) Председателят на НСТМТМ:

1. представлява съвета;

2. свиква заседанията и предлага дневния ред;

3. ръководи заседанията и цялостната работа на съвета и има право на глас от името на Министерството на труда и социалната политика;

4. организира и контролира изпълнението на решенията на съвета;

5. подписва протоколите от заседанията на съвета;

6. има право да изисква от членовете на съвета информация по всички въпроси от областта на трудовата миграция, както и съответно да им предоставя такава при поискване от тяхна страна.

(2) Заместник-председателят:

1. подпомага работата на председателя и при необходимост го замества;

2. няма право на глас, освен когато замества председателя на съвета;

3. координира изпълнението на взетите решения.

Чл. 41 . (1) В отсъствие на председателя, съответно на заместник-председателя, неговите функции се изпълняват от секретаря или от оправомощено за това лице.

(2) Секретарят на НСТМТМ:

1. организира подготовката на заседанията;

2. подготвя проект на дневния ред за заседанията на съвета;

3. изпраща проекта на дневен ред до членовете на съвета най-късно една седмица преди насроченото заседание;

4. организира провеждането на заседанията на съвета и осигурява необходимите материали за тях;

5. няма право на глас, освен когато замества председателя на съвета;

6. осъществява връзката и координацията между членовете на съвета;

7. подпомага дейността на работните групи към съвета;

8. осигурява воденето на протокол от заседанията;

9. съхранява документацията на съвета.

Чл. 42 . (1) Членовете на НСТМТМ:

1. участват в заседанията на съвета и осигуряват необходимата за дейността му информация и експертна помощ по конкретни въпроси от тяхната компетентност;

2. се задължават да не разпространяват предоставената им информация във връзка с работата на съвета преди официалното й оповестяване.

(2) При разглеждане на въпроси, свързани с конкретен икономически сектор (бранш), е задължително участието на браншовата структура, когато има такава, на съответната национално представителна организация на работодателите и на работниците и служителите с неин представител с право да изложи вижданията си по конкретния въпрос пред НСТМТМ, но не участва във вземането на решения.

(3) При разглеждане на въпроси от регионално значение може да бъдат канени да присъстват и представители на компетентен орган на съответната местна власт, както и на регионални структури на национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите. Поканените лица имат право да изложат вижданията си по конкретния въпрос пред НСТМТМ, но не участват във вземането на решения.

(4) При разглеждане на въпроси, свързани с компетенции на държавни институции, непредставени в съвета, техни представители участват в заседанията при разглеждане на съответните въпроси.

Чл. 43 . (1) За целите на изпълнение на конкретни задачи/мерки в работата си НСТМТМ може да създава работни групи.

(2) В работните групи по ал. 1 участват експерти от министерствата, ведомствата и сдружението по чл. 38, ал. 5 с компетенции по конкретните задачи/мерки.

(3) В работните групи по ал. 1 могат да участват представители на други ведомства, български и международни организации, университети, научноизследователски институти и др.

(4) Поименният състав на работните групи по ал. 1 се определя със заповед на министъра на труда и социалната политика.

(5) Работните групи се създават за срока до приключване на конкретната задача/мярка.

Раздел II – Функции

Чл. 44 . Националният съвет по трудова миграция и трудова мобилност:

1. обсъжда и подпомага изпълнението на политиката в областта на трудовата миграция и трудовата мобилност, включително чрез изготвяне на проекти на решения;

2. дава предложения в областта на трудовата миграция и свободното движение на работници, по проектите на годишните планове за изпълнение на Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2015 – 2020 г.) и обсъжда изпълнението им;

3. обсъжда информация относно резултатите от проучвания и анализи на предлагането и търсенето/недостига на работна сила на пазара на труда, включително по отрасли, професии и региони, и прави предложения за мерки за компенсиране;

4. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г.) обсъжда приема на работници от трети държави, включително в рамките на двустранните спогодби, при реален недостиг на заявените специалисти на пазара на труда в Република България;

5. (отм. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г.);

6. обсъжда и предлага приемането на Списъка на икономическите сектори, включващи дейности, изпълнението на които зависи от смяната на сезоните, по реда на чл. 25 ЗТМТМ ;

7. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г.) прави преглед на законодателството и на административната практика по прием на граждани от трети държави с цел работа и при необходимост предлага съответни изменения;

8. дава становища при осъществяване на мерки по отношение на заетостта на български граждани в чужбина и тяхното привличане за заетост обратно в Република България;

9. следи за изпълнението на двустранни спогодби за трудова миграция и за заетост, особено по отношение на избора на икономически сектори, в които да се прилагат;

10. запознава се със и обсъжда опита на други държави;

11. може да бъде консултиран при подготовката на рамкови позиции по проекти на нови актове от вторичното право на ЕС в областта на трудовата миграция, както и по други важни въпроси от компетенциите на Работна група № 2 "Свободно движение на хора" към Съвета по европейските въпроси;

12. обсъжда информация относно дейността на службите по трудови и социални въпроси;

13. поддържа контакти с медиите за популяризиране и разясняване на предимствата, проблемите и мерките на политиката по трудова миграция.

Раздел III – Организация на дейността

Чл. 45 . (1) Националният съвет по трудова миграция и трудова мобилност осъществява своята дейност на редовни и извънредни заседания.

(2) Редовните заседания се провеждат поне два пъти годишно.

(3) Извънредни заседания се свикват по предложение на председателя или по искане най-малко на 1/3 от членовете на съвета.

(4) Кореспонденцията между членовете на НСТМТМ и/или председателя, заместник-председателя и/или секретаря, която се води по електронен път, се счита за официална.

Чл. 46 . (1) Заседанията на НСТМТМ:

1. се свикват и се ръководят от председателя, заместник-председателя, секретаря или от оправомощено за това лице;

2. са редовни и се провеждат, когато на тях присъстват не по-малко от 1/2 от членовете с право на глас;

3. са открити, освен когато по изключение съветът реши дадено заседание да бъде закрито.

(2) Националният съвет по трудова миграция и трудова мобилност провежда своите заседания при предварително определени дати и дневен ред. В случай на извънредно заседание лицата, поискали свикването му, уточняват със секретаря на съвета датата за провеждането му.

Чл. 47 . (1) За всяко заседание на НСТМТМ се изготвя проект на дневен ред от секретаря на съвета и се одобрява от неговия председател.

(2) Членовете на НСТМТМ се уведомяват писмено за мястото, деня, часа и за проекта на дневен ред за заседанието, придружен с всички материали, най-късно 5 работни дни преди определената дата.

(3) В случай на извънредно заседание изготвянето на материалите по предлаганите за разглеждане въпроси се извършва от лицата, поискали свикването му.

(4) Всеки член на НСТМТМ може да прави предложения за включване на допълнителни точки в дневния ред чрез секретаря на съвета най-късно 3 работни дни преди заседанието. Материалите за тях се представят заедно с предложението.

(5) По изключение на заседанията на НСТМТМ може да се разглеждат въпроси, които не са включени в дневния ред, за които членовете на съвета не са уведомени по реда на ал. 2, но по своя характер не търпят отлагане.

Чл. 48 . (1) По обсъжданите въпроси членовете на НСТМТМ изразяват своето становище (писмено или устно), а председателят формулира проектите на решения.

(2) Член на НСТМТМ, който е възпрепятстван да участва в заседание, може предварително да изрази становището си по обсъжданите въпроси в писмен вид, което представя на председателя на съвета най-късно два работни дни преди заседанието.

Чл. 49 . (1) Решенията на НСТМТМ се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието членове на съвета с право на глас.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) При необходимост с решение на председателя заседанията по ал. 1 могат да се провеждат дистанционно.

(3) В изключителни случаи НСТМТМ може да вземе решение и неприсъствено, с обикновено мнозинство от състава си, чрез протокол, подписан от всички членове, по въпроси, по които вече е проведено обсъждане.

Чл. 50 . За обсъждане на специфични въпроси председателят на НСТМТМ може да провежда консултативни срещи с отделни членове на съвета при равнопоставено участие на представители на държавата и на организациите на работодателите и на работниците и служителите. На тези срещи се формират становища и позиции, без да се вземат решения.

Чл. 51 . (1) За всяко заседание на НСТМТМ се съставя протокол, който се подписва от председателстващия и от секретаря.

(2) Протоколите от заседанията на съвета се изготвят в 7-дневен срок от провеждането на заседанието и се водят от определено от секретаря лице.

(3) При наличие на особени мнения те се представят в писмена форма в 3-дневен срок след заседанието, без да съдържат данни и мотиви, неизразени на заседанието.

(4) Материалите по ал. 3 са неразделна част от протокола.

Чл. 52 . (1) Оригиналните протоколи се съхраняват от секретаря, който ги номерира съобразно поредността на заседанията, заедно с всички материали.

(2) Членовете на НСТМТМ получават копия от протоколите в срок до две седмици след заседанието, освен когато НСТМТМ реши друго.

(3) Разрешения за извлечения от протоколите и материалите от заседанията се дават от председателя на НСТМТМ.

Чл. 53 . Организационно-техническото и финансовото осигуряване на работата на НСТМТМ се осъществява от Министерството на труда и социалната политика.

Чл. 54 . За своята дейност в НСТМТМ членовете на съвета не получават възнаграждение.

Чл. 55 . (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) Националният съвет по трудова миграция и трудова мобилност периодично публикува информация за дейността си на официалните интернет страници на Министерството на труда и социалната политика и на Агенцията по заетостта.

Глава четвърта – ДВУСТРАННО РЕГУЛИРАНЕ НА ЗАЕТОСТТА С ТРЕТИ ДЪРЖАВИ

Чл. 56 . (1) Провеждането на преговори за сключването на международни договори за регулиране на трудовата миграция и на договори в областта на заетостта по чл. 62 ЗТМТМ започва след размяна на ноти по дипломатически път за установяване на взаимен интерес с дадена трета държава.

(2) Министърът на труда и социалната политика информира НСТМТМ за установените възможности за стартиране на преговори и подписване на международни договори по ал. 1.

(3) След информирането по ал. 2 Министерството на труда и социалната политика изготвя проект на международен договор по ал. 1, за което може да се ползва предварително одобрен от НСТМТМ типов проект.

Чл. 57 . (1) Министърът на труда и социалната политика препраща проекта на договор по чл. 56 по дипломатически път до другата страна с предложение за провеждане на предварителни консултации по проекта на договор и предлага дата за провеждането им.

(2) Министърът на труда и социалната политика определя със заповед състава на експертния екип за участие в предварителните консултации.

Чл. 58 . (1) Проектът на международен договор по чл. 56 като основа за водене на преговори се съгласува по реда на чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация , приет с Постановление № 229 на Министерския съвет от 2009 г. (обн., ДВ, бр. 78 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 102 от 2009 г., бр. 15, 25 и 30 от 2010 г.; попр., бр. 32 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 74 и 88 от 2010 г., бр. 15, 25, 31, 43, 54 и 80 от 2011 г., бр. 22, 50 и 103 от 2012 г., бр. 30, 51, 69, 70, 74, 82, 88 и 102 от 2013 г., бр. 8, 49, 58, 67, 76 и 94 от 2014 г., бр. 5, 19, 37 и 57 от 2015 г. и бр. 2, 8 и 49 от 2016 г.) (УПМСНА), и при спазване изискванията на чл. 3 – 7 от Закона за международните договори на Република България (ЗМДРБ) .

(2) След приключването на процедурата по ал. 1 проектът на договор се внася в Министерския съвет за одобряване и за възлагане на мандат за неговото подписване по реда на чл. 6 ЗМДРБ .

Чл. 59 . (1) Преди започването на всеки кръг за водене на преговорите министърът на труда и социалната политика определя със заповед ръководителя и състава на българската делегация.

(2) В заповедта по ал. 1 се определят и заместници на титулярите, които да се включат в преговорите при необходимост.

(3) Министерството на труда и социалната политика своевременно изпраща информация за състава на българската делегация и програмата за преговорите на другата страна.

(4) След приключването на всеки кръг от преговорите се изготвя доклад от ръководителя на делегацията до министъра на труда и социалната политика.

Чл. 60 . След приключването на експертните преговори по дипломатически път се предприемат съответните мерки за осигуряване на подписването на международния договор за регулиране на трудовата миграция.

Чл. 61 . (1) Министърът на труда и социалната политика внася подписания договор в Министерския съвет за одобряване съгласно чл. 9, ал. 2 и чл. 17 ЗМДРБ .

(2) Договорът влиза в сила по реда на чл. 24 ЗМДРБ .

Глава пета – СЛУЖБИ ПО ТРУДОВИ И СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ

Чл. 62 . (1) Службите по трудовите и социалните въпроси (СТСВ) по чл. 64, ал. 1 ЗТМТМ се ръководят от дългосрочно командировани от министъра на труда и социалната политика служители на Министерството на труда и социалната политика с временен дипломатически ранг.

(2) Ръководителите на СТСВ по ал. 1 са служители на Министерството на труда и социалната политика по служебно правоотношение и се командироват дългосрочно от министъра на труда и социалната политика в съответствие с действащото законодателство в Република България.

(3) При осъществяването на своята дейност ръководителите на СТСВ се задължават да изпълняват и указанията на ръководителя на задграничното представителство на Република България в приемащата държава, отнасящи се до общата организация на дейността на даденото представителство.

(4) Ръководителите на СТСВ участват в осъществяването на дейностите на задграничното представителство на Република България, към което са командировани, които са от компетентност на МТСП, като съдействат за:

1. изграждане и развитие на двустранните отношения в областта на свободното движение на хора и трудовата и социалната политика като цяло;

2. разширяване и укрепване на връзките между Министерството на труда и социалната политика и съответните институции в приемащата държава;

3. провеждане на държавната политика в областта на свободното движение на работници и защита на интересите на българските граждани в тази област в приемащата държава;

4. координиране изпълнението на вече сключени двустранни договори в областта на трудовата миграция;

5. оказване, в рамките на своята компетентност, на съдействие на български граждани в приемащата държава за защита на техните интереси;

6. оказване на информационно съдействие на местни граждани и юридически лица по въпроси, свързани с българската нормативна уредба в областта на заетостта и социалната политика, за упражняване на дейност на свободна практика, заетост като командировани лица, за техните осигурителни и други права и задължения;

7. подготовката на протоколни посещения на представители на ръководството на Министерството на труда и социалната политика в приемащата държава, координиране и организиране на протоколните срещи в рамките на посещенията, оказване на съдействие с логистична подкрепа и превод при необходимост;

8. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г.) подготовката и оказване на съдействие при работни посещения на делегации от експерти на Министерството на труда и социалната политика в приемащата държава, командировани за участие в преговори, експертни консултации, заседания на смесени комисии по действащи двустранни договори, експертни срещи, конференции и други мероприятия по въпроси на отделните политики, провеждани от МТСП, както и участие по компетентност в тези форуми като представител на Министерството на труда и социалната политика.

(5) Във връзка с изпълнението на своите задачи ръководителите на СТСВ могат да пътуват в краткосрочни командировки в приемащата държава, в Република България или в трети държави.

Чл. 63 . (1) Министърът на труда и социалната политика командирова дългосрочно служители на МТСП с временен дипломатически ранг в Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз в Брюксел (ПП) с цел осигуряване на ефективно участие в дейността на ПП по въпросите на социалната политика и заетостта, свободното движение на работници, координацията на системите за социална сигурност, трудовата миграция и интеграцията на граждани от трети държави.

(2) Представителите на Министерството на труда и социалната политика в Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз в Брюксел по ал. 1 са служители на Министерството на труда и социалната политика по служебно правоотношение и се командироват дългосрочно от министъра на труда и социалната политика в съответствие с действащото законодателство в Република България съобразно одобрения от Министерския съвет състав на ПП.

(3) Дългосрочно командированите дипломатически служители по ал. 1 съдействат за изпълнението на ангажиментите на Република България като пълноправен член на ЕС в постоянните органи на Съвета на Европейския съюз и в Европейската комисия и участват в подготовката и съгласуването на позициите на българската страна от компетентност на Министерството на труда и социалната политика по въпросите на социалната политика и заетостта и на свободното движение на хора.

(4) Дипломатическите служители по ал. 1 се задължават да съгласуват изпълнението на задачите си с ръководителите на работните групи към Съвета по европейските въпроси в съответната област на компетентност на Министерството на труда и социалната политика в съответствие с координационния механизъм по европейска интеграция съгласно Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. за координация по въпросите на ЕС (обн., ДВ, бр. 35 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 53 и 64 от 2008 г., бр. 34, 71, 78 и 83 от 2009 г., бр. 4, 5, 19 и 65 от 2010 г.; попр., бр. 66 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 2 и 105 от 2011 г., бр. 68 от 2012 г., бр. 62, 65 и 80 от 2013 г., бр. 53, 76, 94 и 101 от 2014 г., бр. 6 от 2015 г. и бр. 36 от 2016 г.).

(5) Във връзка с изпълнението на своите задачи дипломатическите служители на Министерството на труда и социалната политика в Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз в Брюксел могат да пътуват в краткосрочни командировки в Кралство Белгия и във Великото херцогство Люксембург, в държавата – ротационен председател на Съвета на ЕС, в Република България или в други държави.

Чл. 64 . (1) Общата численост на дългосрочно командированите в чужбина служители на Министерството на труда и социалната политика по чл. 62 и 63 се утвърждава от министъра на труда и социалната политика в рамките на общата численост на служителите в Министерството на труда и социалната политика.

(2) Статутът на лицата по ал. 1 се определя от Закона за дипломатическата служба (ЗДС) , Закона за държавния служител и от подзаконовите нормативни актове към тях.

(3) В своята дейност дългосрочно командированите служители на Министерството на труда и социалната политика изпълняват указанията на министъра на труда и социалната политика, като координират изпълнението на поставените задачи с ръководителя на ПП или със съответното задгранично представителство на Република България в държавата по назначението им.

(4) Средствата за цялостната издръжка на дългосрочно командированите служители за времето на командировката им в СТСВ или в ПП са за сметка на Министерството на труда и социалната политика.

Чл. 65 . (1) Командированите дипломатически служители трябва да са български граждани, които нямат друго гражданство освен на държава – членка на Европейския съюз, и да притежават необходимата професионална и езикова квалификация, както и професионален опит, свързани с характера на изпълняваните задачи и със специфичните условия в приемащата държава, както следва:

1. професионална квалификация – висше образование с минимална образователно-квалификационна степен "магистър", доказана с официални документи;

2. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г.) специализирана квалификация – допълнително образование или друга форма на повишаване на квалификацията в изброените области по т. 3, доказана с официални документи, е предимство;

3. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 25.05.2018 г.) професионален опит – 3 години в централната администрация на Министерството на труда и социалната политика или 5 години трудов/служебен стаж в държавната администрация в областта на европейската интеграция и/или координация, свободното движение на хора, трудовата миграция и интеграция, международните отношения, социалната политика и заетостта;

4. езикова квалификация съгласно изискванията на чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗДС (да владее най-малко два чужди езика, поне единият от които е официален за Организацията на обединените нации, или процедурен език, използван от Европейската комисия).

(2) Владеенето на официалния език на държавата по акредитация се счита за предимство.

Чл. 66 . (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) В изпълнение на чл. 64, ал. 3 от ЗТМТМ дългосрочното командироване на служители на МТСП с временен дипломатически ранг в задгранични представителства на Република България се урежда с акта по чл. 64, ал. 5 от ЗТМТМ .

Чл. 67 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) Дипломатическите служители по чл. 62 и 63 се командироват със заповед на министъра на труда и социалната политика след съгласуване с министъра на външните работи.

(2) В заповедта за командировка по ал. 1 се посочват:

1. трите имена на командированото лице, длъжността и местоработата;

2. местоназначението на командировката (държава, град и задгранично представителство на Република България);

3. задачите, за изпълнението на които служителят се командирова в чужбина;

4. началната дата и крайният срок на командировката;

5. временният дипломатически ранг на командирования служител;

6. финансовите условия (размер на командировъчните пари, наем за жилище, условия на пътуване, разходи за медицинско обслужване и здравно осигуряване).

(3) Временният дипломатически ранг на служителите по чл. 62 и 63 се определя от министъра на външните работи съгласно чл. 39, ал. 4 ЗДС по предложение на министъра на труда и социалната политика и зависи от минималния трудов и/или служебен стаж.

(4) При дългосрочното командироване служителите са длъжни да представят необходимите документи съгласно изискванията на чл. 31 ЗДС .

Чл. 68 . (1) Задграничен мандат е срокът, за който служителят по чл. 62 и 63 е командирован дългосрочно в задгранично представителство съгласно чл. 62, ал. 1 ЗДС .

(2) Срокът и продължаването на задграничния мандат се уреждат съгласно чл. 62, ал. 2 ЗДС .

Чл. 69 . Командированият служител по чл. 62 и 63 уведомява преди командироването министъра на труда и социалната политика и министъра на външните работи дали членовете на семейството му ще пребивават с него в приемащата държава за срока на командировката му, както и уведомява незабавно за всяка промяна в тези обстоятелства, настъпила по време на командировката.

Чл. 70 . (1) Командировъчните пари на служители по чл. 62 и 63 за времето на дългосрочната командировка се определят съгласно чл. 71 ЗДС , Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина , приета с Постановление № 252 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 100 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 44 от 2001 г.; попр., бр. 51 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 93 от 2001 г., бр. 5 от 2002 г., бр. 50, 80 и 86 от 2004 г., бр. 43, 55 и 78 от 2005 г., бр. 14 от 2006 г., бр. 3, 20 и 70 от 2008 г., бр. 29, 43, 79 и 93 от 2009 г., бр. 25 от 2010 г., бр. 13, 62 и 82 от 2013 г. и бр. 36, 40, 56 и 94 от 2015 г.), и Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат , приета с Постановление № 118 на Министерския съвет от 2008 г. (обн., ДВ, бр. 70 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 101 от 2008 г., бр. 57 и 98 от 2009 г., бр. 40 от 2010 г., бр. 2 и 104 от 2011 г., бр. 103 от 2012 г., бр. 2 и 108 от 2014 г. и бр. 1 от 2016 г.).

(2) Пътните разходи на служителите по чл. 62 и 63 се определят съгласно чл. 72 ЗДС и съответните разпоредби на наредбите по ал. 1.

(3) Осигуряването на жилище или на средства за наем на служителите по чл. 62 и 63 се определя съгласно чл. 73 ЗДС и съответните разпоредби на наредбите по ал. 1.

(4) Медицинското осигуряване на служителите по чл. 62 и 63 се определя съгласно чл. 75 ЗДС и съответните разпоредби на наредбите по ал. 1.

Чл. 71 . (1) При неизпълнение на задълженията от страна на служителите по чл. 62 и 63 министърът на труда и социалната политика може да прекрати едностранно дългосрочната командировка.

(2) Дългосрочната командировка на служителите по чл. 62 и 63 се прекратява предсрочно в случаите по чл. 68, ал. 2, т. 1 , 3 и 6 ЗДС .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) До избирането на нов служител на МТСП за дългосрочно командироване след прекратяването по ал. 1 и 2 министърът на труда и социалната политика може да командирова друг служител, отговарящ на изискванията на тази глава, който да изпълнява същите функции за срок не повече от една година.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен . (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г.) Правилникът се приема на основание чл. 4, ал. 5 , чл. 7, ал. 10 , чл. 9, ал. 2 и 5 , чл. 12, ал. 2 , чл. 20, ал. 2 , чл. 39 , чл. 40, ал. 4 , чл. 44, ал. 3 и чл. 64, ал. 3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност .

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С правилника се уреждат:

1. редът за насочване за ползване на социални услуги;

2. редът за отказ за предоставяне на социална услуга, финансирана от държавния бюджет;

3. редът за изготвяне и актуализиране на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа по Закона за социалните услуги ;

4. редът за осъществяване на сътрудничество между доставчиците на социални услуги при изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа в случаите, когато лицето ползва социални услуги от различни доставчици;

5. минималното съдържание на договора за ползване на социални услуги, както и условията за неговото прекратяване и продължаване;

6. редът за осъществяване на координация на изготвянето на съвместен план за подкрепа при интегрирано предоставяне на подкрепа от различни системи по чл. 132 от Закона за социалните услуги ;

7. редът за управление на случай от доставчик на социална услуга при интегрирано предоставяне на подкрепа от различни системи;

8. редът за управление на случай при интегрирано предоставяне на подкрепа чрез социални услуги от различни доставчици и водещите функции при управлението на случая;

9. условията и редът за ползване на заместваща грижа по чл. 92 от Закона за социалните услуги ;

10. елементите на разходите, които формират размерите на стандартите за делегираните от държавата дейности за различните социални услуги;

11. социалните услуги, за които се разработва допълващ стандарт по чл. 45, ал. 3 от Закона за социалните услуги ;

12. начинът за формиране на размера на таксите за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет;

13. случаите, в които лицата не заплащат пълния размер на таксата за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет;

14. социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, за които не се заплаща пълният размер на таксата от лицата, които ги ползват;

15. редът за предварително одобрение от Агенцията за социално подпомагане за създаване на социални услуги съгласно Националната карта на социалните услуги;

16. редът за създаване на социални услуги съгласно Националната карта на социалните услуги;

17. редът за промяна на броя на потребителите и мястото на предоставяне на социални услуги съгласно Националната карта на социалните услуги;

18. редът за прекратяване на предоставянето на социални услуги, създадени съгласно Националната карта на социалните услуги;

19. редът за провеждане на конкурси по чл. 64 и 67 от Закона за социалните услуги ;

20. основното съдържание на договорите по чл. 65 и 68 от Закона за социалните услуги и критериите за оценка на тяхното изпълнение;

21. основното съдържание на договора за публично-частно партньорство при смесено финансиране по чл. 69 от Закона за социалните услуги .

Чл. 2 . (1) Дирекции "Социално подпомагане" предоставят информация и консултация по чл. 74, ал. 2 от Закона за социалните услуги относно всички социални услуги, включени в Националната карта на социалните услуги, и услугите в териториалния обхват на съответната дирекция, които се финансират от общината, в достъпен за лицата формат и посредством средства и технологии, улесняващи разбирането на информацията.

(2) Общините предоставят информация и консултация по чл. 75, ал. 2 от Закона за социалните услуги относно всички социални услуги, които предоставят, в достъпен за лицата формат и посредством средства и технологии, улесняващи разбирането на информацията.

Глава втора – НАСОЧВАНЕ, ОЦЕНКА И ПОЛЗВАНЕ НА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ

Раздел I – Ред за насочване за ползване на социални услуги

Чл. 3 . (1) Насочването от дирекция "Социално подпомагане" за ползване на специализирани социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се извършва по желание на лицето, което то може да заяви в дирекцията по настоящия му адрес устно – на място или по телефон, или писмено, включително по електронен път.

(2) Заявените по реда на ал. 1 желания за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се регистрират от дирекция "Социално подпомагане".

(3) За всяко лице, заявило желание за ползване на специализирана социална услуга, финансирана от държавния бюджет, насочването се извършва от определен от директора на дирекция "Социално подпомагане" социален работник в срок до 20 дни от заявяването на желанието за ползване на социална услуга.

Чл. 4 . (1) Социалният работник по чл. 3, ал. 3 в срок до три работни дни от заявяване на желанието от лицето за ползване на социална услуга, финансирана от държавния бюджет, предлага дата и място за провеждане на среща, като те се съгласуват с лицето.

(2) Срещата по ал. 1 се провежда в срок до 5 работни дни в дирекция "Социално подпомагане", синхронно от разстояние в електронна среда или при желание на лицето – на мястото, където то пребивава, в случай че не може да бъде организирана среща по друг начин.

(3) Срещата по ал. 1 може да се проведе и в деня, в който лицето е заявило в дирекция "Социално подпомагане" своето желание за ползване на социална услуга, финансирана от държавния бюджет.

(4) Информацията по чл. 73, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за социалните услуги се предоставя на лицето в устен и писмен вид в достъпен за него формат и посредством средства и технологии, улесняващи разбирането й.

Чл. 5 . С цел оказване на ефективно съдействие и консултиране на лицата за избор на подходящи за тях социални услуги, финансирани от държавния бюджет, социалният работник по чл. 3, ал. 3 може да поиска представяне на допълнителна информация от лицето, заявило желание за ползване на социална услуга, когато информацията не може да бъде изискана по реда на чл. 76, ал. 2 от Закона за социалните услуги или осигурена по служебен ред.

Чл. 6 . (1) В случай че лицето, заявило желание за ползване на социална услуга, финансирана от държавния бюджет, е поставено под запрещение, то представя становището на своя попечител или настойник по чл. 91, ал. 1 от Закона за социалните услуги .

(2) В случай че лицето, поставено под запрещение, не може да представи становището по ал. 1, социалният работник, извършващ насочването, го изисква от попечителя или настойника.

Чл. 7 . (1) Социалният работник по чл. 3, ал. 3 с участието на лицето изготвя предварителната оценка по чл. 73, ал. 1, т. 3 от Закона за социалните услуги .

(2) Предварителната оценка по ал. 1 се изготвя в писмен вид и се подписва от социалния работник и от лицето. При желание на лицето подписването на предварителната оценка може да бъде на мястото, където то пребивава.

(3) Предварителната оценка по ал. 1 се предоставя на лицето незабавно след подписването й. Оценката може да бъде изпратена на лицето и по електронен път.

(4) В случай че лицето, заявило желание за ползване на социална услуга, финансирана от държавния бюджет, не желае да ползва предложените социални услуги, това се отразява в предварителната оценка.

(5) Когато предварителната оценка по ал. 1 не съдържа предложение за ползване на социални услуги или на социални услуги, които лицето е заявило желание да ползва, тя може да се обжалва от лицето по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

Чл. 8 . (1) Предварителната оценка по чл. 7, ал. 1 е писмен документ, удостоверяващ извършеното насочване от дирекция "Социално подпомагане".

(2) Предварителната оценка по чл. 7, ал. 1 се представя от лицето на ръководителя на социалната услуга, финансирана от държавния бюджет и предоставяна от избрания от лицето доставчик.

(3) Когато лицето е избрало да ползва различни социални услуги, финансирани от държавния бюджет, предоставяни от един или няколко доставчици на социални услуги, то представя оригинал на предварителната оценка по чл. 7, ал. 1 на ръководителя на една от социалните услуги, а на ръководителите на останалите услуги предоставя копие от оценката.

(4) Всички предварителни оценки по чл. 7, ал. 1 се въвеждат в Интегрираната информационна система на Агенцията за социално подпомагане след писмено съгласие на лицата.

Чл. 9 . (1) Когато заявеното желание за ползване на социална услуга пред дирекция "Социално подпомагане" е от лице в кризисна ситуация, лице, пострадало от домашно насилие, или лице – жертва на трафик, лицето се насочва незабавно за ползване на подходящи социални услуги, финансирани от държавния бюджет, като социалният работник по чл. 3, ал. 3 предприема необходимите действия по чл. 4 , 5 , 7 и 8 . Когато лицето се придружава от дете и е негов родител или настойник/попечител, услугата се предоставя и на детето.

(2) Когато лицето, пострадало от домашно насилие или жертва на трафик, заявило желание за ползване на социална услуга пред дирекция "Социално подпомагане", е бременна жена или майка на дете, ненавършило три години, тя се насочва незабавно за ползване на подходяща социална услуга, финансирана от държавния бюджет, заедно с детето. В случай че майката е придружена от друго свое дете, навършило три години, социалната услуга се предоставя и на него.

(3) При непосредствена опасност за живота на лицата, насочени по реда на ал. 1 и 2, и на техните деца дирекция "Социално подпомагане" или доставчикът на социалната услуга, която лицето е избрало да ползва, уведомява органите на Министерството на вътрешните работи по местонахождение на услугата.

Чл. 10 . (1) Насочването от общината за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния и/или общинския бюджет, се извършва по желание на лицето, което то може да заяви устно – на място или по телефон, или писмено, включително по електронен път.

(2) Заявяването по ал. 1 се извършва до определените от кмета на общината по настоящия адрес на лицето структурни звена или служители.

(3) Заявените желания по ал. 1 се регистрират от общината, а когато са за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се регистрират в Интегрираната информационна система на Агенцията за социално подпомагане от служител на общината, притежаващ осигурен достъп до системата.

(4) Насочването от общината за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния и/или общинския бюджет, се извършва от определени със заповед на кмета на общината служители от общинската администрация, нейни структурни звена и/или от служители, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги, в срок до 20 дни от заявяването на желанието за ползване на социална услуга.

(5) В случай че лицето по ал. 1 е лице в кризисна ситуация, лице, пострадало от домашно насилие, или лице – жертва на трафик, структурните звена или служителите по ал. 2 незабавно уведомяват дирекция "Социално подпомагане" на територията на общината за извършване на насочване, а при непосредствена опасност за живота на лицата уведомяват органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 11 . (1) Служителят по чл. 10, ал. 4 в срок до три работни дни от заявяване на желанието от лицето за ползване на социална услуга, която се финансира от държавния и/или от общинския бюджет, предлага дата и място за провеждане на среща, като те се съгласуват с лицето.

(2) Срещата по ал. 1 се провежда в срок до 5 работни дни в общината, структурните звена по чл. 10, ал. 2 или в друго, определено от кмета на общината място за насочване, синхронно от разстояние в електронна среда или при желание на лицето – на мястото, където то пребивава, в случай че не може да бъде организирана среща по друг начин.

(3) Срещата може да се проведе и в деня, в който лицето е заявило в общината своето желание да ползва социална услуга, която се финансира от държавния и/или общинския бюджет.

(4) Информацията по чл. 73, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за социалните услуги се предоставя на лицето в устен и писмен вид в достъпен за него формат и посредством средства и технологии, улесняващи разбирането й.

Чл. 12 . С цел оказване на ефективно съдействие и консултиране на лицата за избор на подходящи за тях социални услуги служителят по чл. 10, ал. 4 може да поиска представяне на допълнителна информация от лицето, заявило желание за ползване на социална услуга, която се финансира от държавния и/или общинския бюджет, когато информацията не може да бъде изискана по реда на чл. 76, ал. 2 от Закона за социалните услуги или осигурена по служебен ред.

Чл. 13 . (1) Служителят по чл. 10, ал. 4 с участието на лицето изготвя предварителната оценка по чл. 73, ал. 1, т. 3 от Закона за социалните услуги .

(2) Предварителната оценка по ал. 1 се изготвя в писмен вид и се подписва от служителя по чл. 10, ал. 4 и от лицето. При желание на лицето подписването на предварителната оценка може да бъде на мястото, където то пребивава.

(3) Предварителната оценка по ал. 1 се предоставя на лицето незабавно след подписването й. Оценката може да бъде изпратена на лицето и по електронен път.

(4) В случай че лицето, заявило желание за ползване на социална услуга, която се финансира от държавния и/или общинския бюджет, не желае да ползва предложените социални услуги, това се отразява в предварителната оценка.

(5) Когато предварителната оценка по ал. 1 не съдържа предложение за ползване на социални услуги или на социални услуги, които лицето е заявило желание да ползва, тя може да се обжалва от лицето по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

Чл. 14 . (1) Предварителната оценка по чл. 13, ал. 1 е писмен документ, удостоверяващ извършеното насочване от общината.

(2) Предварителната оценка по чл. 13, ал. 1 се представя от лицето на ръководителя на социалната услуга, финансирана от държавния и/или общинския бюджет и предоставяна от избрания от лицето доставчик.

(3) Когато лицето е избрало да ползва различни социални услуги, финансирани от държавния и/или общинския бюджет, предоставяни от един или няколко доставчици на социални услуги, то представя оригинал на предварителната оценка по чл. 13, ал. 1 на ръководителя на една от социалните услуги, а на ръководителите на останалите услуги предоставя копие от оценката.

(4) Всички предварителни оценки по чл. 13, ал. 1 , които съдържат предложение за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се въвеждат в Интегрираната информационна система на Агенцията за социално подпомагане след писмено съгласие на лицата.

Чл. 15 . В случаите по чл. 77, ал. 4 от Закона за социалните услуги , в които не се извършва насочване и не се изготвя предварителна оценка, лицето с увреждане представя на ръководителя на социалната услуга, финансирана от държавния бюджет и предоставяна от избрания от лицето доставчик, издаденото му направление за предоставяне на социални услуги и изготвената му индивидуална оценка на потребностите по Закона за хората с увреждания .

Чл. 16 . (1) Предварителните оценки по чл. 7, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 са валидни:

1. за социалните услуги, които се ползват краткосрочно – до един месец от датата на подписването им;

2. за социалните услуги, които се ползват средносрочно и дългосрочно, с изключение на тези за резидентна грижа – до два месеца от датата на подписването им;

3. за социалните услуги за резидентна грижа – до три месеца от датата на подписването им.

(2) При изчисляването на сроковете по ал. 1 не се взема предвид времето, през което:

1. лицето е било на болнично лечение;

2. лицето е включено в списъка на чакащите лица за ползване на съответната социална услуга по чл. 79 от Закона за социалните услуги ;

3. за ползването на съответната социална услуга са въведени ограничения поради обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка;

4. предварителната оценка е била обжалвана от лицето.

Чл. 17 . (1) Лицата, желаещи да ползват социални услуги, които не се финансират от държавния и/или общинския бюджет, заявяват желанието си пред избрания от тях частен доставчик на социални услуги.

(2) Частните доставчици на социални услуги са длъжни:

1. да предоставят информацията, съдействието и консултацията по чл. 73, ал. 1 от Закона за социалните услуги относно желаната от лицето услуга в достъпен за него формат и посредством средства и технологии, улесняващи разбирането на информацията;

2. да водят регистър на заявените желания за ползване на предоставяните от тях социални услуги.

(3) В случай че лицето по ал. 1 е лице в кризисна ситуация, лице, пострадало от домашно насилие, или лице – жертва на трафик, частният доставчик незабавно уведомява дирекция "Социално подпомагане" по местонахождение на предоставяната от него социална услуга за извършване на насочване, а при непосредствена опасност за живота на лицата уведомява органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 18 . (1) Всеки доставчик на социални услуги, избран по реда на чл. 78 от Закона за социалните услуги от лице, което желае да ползва социална услуга, е длъжен да му предостави информация относно:

1. подробно описание на социалните услуги, които предоставя;

2. опита на доставчика в предоставянето на тези социални услуги;

3. служителите, осъществяващи дейността по предоставянето на социалните услуги, и тяхната квалификация;

4. условията и правилата за ползване на услугите;

5. процедурата за подаване на жалби.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя на лицето в устен и писмен вид в достъпен за него формат и посредством средства и технологии, улесняващи разбирането й.

Чл. 19 . (1) В случаите по чл. 78, ал. 5, т. 1 от Закона за социалните услуги доставчикът на социалната услуга, която се финансира от държавния бюджет:

1. информира дирекция "Социално подпомагане" или общината за избора на лицето и че не може да му предостави исканите социални услуги;

2. информира лицето за всички социални услуги, които доставчикът има право да предоставя;

3. при желание от страна на лицето го информира за търсените от него социални услуги, които се предоставят с финансиране от държавния бюджет.

(2) Когато насочването за ползване на социални услуги се извършва с направление или заповед, издадени по реда на Закона за закрила на детето и нормативните актове за неговото прилагане, доставчиците на тези социални услуги, когато се финансират от държавния бюджет и за които е извършено насочването, нямат право на отказ по чл. 78, ал. 5, т. 1 от Закона за социалните услуги .

Чл. 20 . (1) В случаите по чл. 78, ал. 5, т. 2 от Закона за социалните услуги доставчикът на социалната услуга, която се финансира от държавния бюджет, в срок до 5 работни дни изпраща индивидуалната оценка на потребностите и мотивиран отказ за предоставяне на услугата на дирекция "Социално подпомагане" или общината, извършила насочването, и на лицето, а индивидуален план за подкрепа не се изготвя.

(2) В случаите по чл. 15 индивидуалната оценка на потребностите и мотивираният отказ за предоставяне на социалната услуга се изпращат на дирекция "Социално подпомагане", издала направлението за предоставяне на социални услуги по Закона за хората с увреждания , и на лицето с увреждане.

(3) Отказът по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс от:

1. лицето;

2. дирекция "Социално подпомагане", извършила насочването или издала направлението за предоставяне на социални услуги по Закона за хората с увреждания ;

3. общината, извършила насочването.

(4) До приключване на процедурата по обжалването доставчикът на социалната услуга, направил отказа по ал. 1, предлага на лицето тези дейности, чрез които е възможно да бъде подкрепено в рамките на услугата въз основа на изготвената му индивидуална оценка на потребностите.

(5) Алинеи 1, 2, 3 и 4 не се прилагат в случаите на настаняване по чл. 95 от Закона за социалните услуги .

Чл. 21 . (1) В случаите, в които отказът за предоставяне на социална услуга не е обжалван по реда на чл. 20, ал. 3 , дирекция "Социално подпомагане" или общината до 30 дни от изтичането на срока за обжалване на отказа предприема действия за съдействие на лицето за избор на подходяща за него социална услуга, финансирана от държавния бюджет, като до избора на друга услуга доставчикът, направил отказа, предлага на лицето тези дейности, чрез които е възможно да бъде подкрепено в рамките на услугата въз основа на изготвената му индивидуална оценка на потребностите.

(2) След избора от лицето на друга социална услуга, финансирана от държавния бюджет, доставчикът на тази услуга организира изготвянето на нова индивидуална оценка на потребностите.

(3) Алинея 1 не се прилага в случаите на настаняване по чл. 95 от Закона за социалните услуги .

Чл. 22 . (1) Доставчиците на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, поддържат информация за отказите по чл. 78, ал. 5 от Закона за социалните услуги .

(2) Анализът на отказите по чл. 78, ал. 5 от Закона за социалните услуги е част от мониторинга на дейностите по осигуряване на достъп до социалните услуги, който се извършва от кмета на общината, и е част от ежегодния общински анализ на състоянието и ефективността на социалните услуги.

Чл. 23 . Финансираните от държавния бюджет социални услуги за подкрепа за формиране на родителски умения, за консултиране и подкрепа на родители по въпросите на ранното детско развитие и отглеждането на деца и за ранна интервенция на уврежданията за деца могат да се ползват от лицата и без насочване от дирекция "Социално подпомагане" или от общината.

Чл. 24 . (1) Лицата без гражданство и лицата, търсещи международна закрила, които не могат по обективни причини да удостоверят настоящ адрес, както и бездомните лица и лицата, които поради здравословни и/или психични проблеми не могат да удостоверят настоящ адрес, се насочват от дирекция "Социално подпомагане" или от общината по мястото на пребиваването им.

(2) Лицата без гражданство и лицата, търсещи международна закрила, които не могат по обективни причини да удостоверят настоящ адрес, както и бездомните лица и лицата, които поради здравословни и/или психични проблеми не могат да удостоверят настоящ адрес, могат да ползват социални услуги по мястото на пребиваването им.

Раздел II – Ред за изготвяне и актуализиране на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа

Чл. 25 . (1) Доставчикът на социални услуги, избран от лицето по реда на чл. 78, ал. 2 , 3 или 4 от Закона за социалните услуги , организира изготвянето на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа на лицето.

(2) Индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалният план за подкрепа се изготвят в срок до 20 дни от заявяването на желанието на лицето да ползва социалната услуга от избрания от него доставчик от екипа по чл. 80, ал. 2 от Закона за социалните услуги и с участието на лицето. Информацията се представя на лицето в достъпен за него формат и посредством средства и технологии, улесняващи разбирането й.

(3) Срокът по ал. 2 е до 30 дни, когато лицето по обективни причини не може да участва при изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалния план за подкрепа или когато лицето писмено е поискало удължаване на срока.

(4) В екипа по чл. 80, ал. 2 от Закона за социалните услуги задължително се включват минимум двама служители, осъществяващи дейност по предоставяне на социалната услуга, чиято квалификация се определя в зависимост от изискванията за предлаганата социална услуга.

(5) В случаите по чл. 79, ал. 1 от Закона за социалните услуги на лицето не се изготвят индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа.

Чл. 26 . (1) Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя в съответствие с чл. 6 от Закона за социалните услуги .

(2) Екипът по чл. 80, ал. 2 от Закона за социалните услуги изготвя индивидуалната оценка на потребностите, прилагайки правилата и методите на работа при предоставяне на услугата (интервюта, тестове, срещи и интервюта с роднини и близки на лицето, проучване на документи и становища на специалисти, анализ на домашната/семейната среда, наблюдения и/или други методи по преценка на екипа).

(3) Индивидуалната оценка на потребностите се подписва от членовете на екипа по чл. 80, ал. 2 от Закона за социалните услуги и от лицето.

(4) Индивидуалната оценка на потребностите се предоставя незабавно на лицето, а в срок до 5 работни дни се предоставя на дирекция "Социално подпомагане" или на общината, когато изборът по реда на чл. 78, ал. 2 , 3 или 4 от Закона за социалните услуги е след насочване от дирекцията или от общината.

(5) В случаите по чл. 15 индивидуалната оценка на потребностите се предоставя на дирекция "Социално подпомагане", издала направлението за предоставяне на социални услуги по Закона за хората с увреждания , и на лицето с увреждане.

Чл. 27 . (1) Индивидуалният план за подкрепа се изготвя въз основа на индивидуалната оценка на потребностите от екипа по чл. 80, ал. 2 от Закона за социалните услуги , изготвил оценката, и с участието на лицето.

(2) Индивидуалният план за подкрепа се подписва от членовете на екипа по чл. 80, ал. 2 от Закона за социалните услуги и от лицето.

(3) Индивидуалният план за подкрепа се предоставя незабавно на лицето, а в срок до 5 работни дни се предоставя на дирекция "Социално подпомагане" или на общината, когато изборът по реда на чл. 78, ал. 2 , 3 или 4 от Закона за социалните услуги е след насочване от дирекцията или от общината.

(4) В случаите по чл. 15 индивидуалният план за подкрепа се предоставя на дирекция "Социално подпомагане", издала направлението за предоставяне на социални услуги по Закона за хората с увреждания , и на лицето с увреждане.

Чл. 28 . (1) Индивидуалният план за подкрепа включва:

1. целите, които трябва да се постигнат за удовлетворяване на потребностите на лицето;

2. конкретните дейности съобразно вида и профила на социалната услуга за постигане на целите за удовлетворяване на потребностите на лицето, тяхната продължителност и периодичност, както и лицата, включени в изпълнението им;

3. препоръки за дейности за подкрепа с участието на семейството и близките в домашна среда (в случай на необходимост);

4. мерки за извеждане от социална услуга за резидентна грижа (в случай че лицето ползва социална услуга за резидентна грижа);

5. резултатите, които следва да се постигнат;

6. сроковете за изпълнение на дейностите;

7. други предложения на екипа.

(2) В зависимост от конкретните индивидуални потребности на лицето и вида и профила на социалната или интегрираната здравно-социална услуга за резидентна грижа в дейностите по ал. 1, т. 2 се включват дейности за задоволяване на всички или част от следните потребности:

1. ежедневни потребности;

2. здравни потребности;

3. образователни потребности;

4. рехабилитационни потребности;

5. потребности в свободното време;

6. потребности от контакти със семейството, приятелите, близки и други лица;

7. други потребности в зависимост от индивидуалната оценка на потребностите.

Чл. 29 . За задоволяване на здравните потребности на лице, ползващо социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или интегрирана здравно-социална услуга в домашна среда, в индивидуалния план за подкрепа задължително се включва план за здравни грижи, изготвен от лице с подходящо медицинско образование, който включва:

1. медицинска история;

2. необходими превантивни мерки;

3. наличие на алергии;

4. потребности от зъболечение;

5. потребности от лечение или оздравителни програми;

6. имунизации и наблюдение;

7. хранене и диети;

8. рехабилитация;

9. лична хигиена.

Чл. 30 . (1) В зависимост от конкретните потребности на лицето и при негово желание в индивидуалния план за подкрепа могат да бъдат включени препоръки за интегрирано предоставяне на подкрепа от различни системи по чл. 131 от Закона за социалните услуги .

(2) В зависимост от конкретните потребности на лицето и неговото семейство и близки и при писмено желание от тяхна страна в индивидуалния план за подкрепа се включват и дейности за подкрепа на семейството и близките на лицето.

Чл. 31 . (1) В случаите по чл. 81, ал. 3 от Закона за социалните услуги индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалният план за подкрепа се изготвят в съответствие с чл. 26 , чл. 27 , чл. 28 , чл. 29 и чл. 30 от екип от служители, определени от доставчиците на всички социални услуги, които лицето е избрало да ползва, и с участието на лицето.

(2) Координацията при изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалния план за подкрепа се осъществява от определен от екипа по ал. 1 доставчик на една или повече от избраните от лицето социални услуги.

(3) Индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалният план за подкрепа се изготвят в срока по чл. 25, ал. 2 , като при избор на допълнителна социална услуга от лицето оценката и планът се актуализират в същия срок.

(4) Доставчикът по ал. 2 предоставя индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалния план за подкрепа на дирекция "Социално подпомагане" или на общината, когато изборът по реда на чл. 78, ал. 2 , 3 или 4 от Закона за социалните услуги е след насочване от дирекцията или общината.

(5) В случаите по чл. 15 индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалният план за подкрепа се предоставят на дирекция "Социално подпомагане", издала направлението за предоставяне на социални услуги по Закона за хората с увреждания .

Чл. 32 . (1) В случаите по чл. 81, ал. 3 от Закона за социалните услуги всеки доставчик, който предоставя социални услуги на лицето, определя служител, който отговаря за изпълнението на плана по чл. 28 .

(2) Координацията на изпълнението на индивидуалния план за подкрепа се осъществява от доставчика по чл. 31, ал. 2 .

Чл. 33 . (1) Индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалният план за подкрепа се актуализират по реда за изготвянето им.

(2) Всяко лице, което ползва социална услуга, може да поиска актуализиране на своите индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа, като доставчикът е длъжен да изготви актуализирана оценка и в зависимост от изводите да изготви актуализиран план за подкрепа или да потвърди съществуващия план.

(3) Искането по ал. 2 може да бъде направено:

1. не по-рано от два месеца от подписване на договора за ползване на социалната услуга или от последната актуализация на оценката и плана – при краткосрочно и средносрочно ползване на социални услуги;

2. не по-рано от 4 месеца от подписване на договора за ползване на социалната услуга или от последната актуализация на оценката и плана – при дългосрочно ползване на социални услуги.

Чл. 34 . (1) В случай че лицето, което ползва социална услуга, не е поискало актуализиране по реда на чл. 33, ал. 2 и 3 , доставчикът на социалната услуга е длъжен да изготви актуализирана индивидуална оценка на потребностите и актуализиран индивидуален план за подкрепа:

1. не по-късно от 3 месеца от подписване на договора за ползване на социалната услуга – при краткосрочно ползване на социална услуга;

2. не по-късно от 4 месеца от подписване на договора за ползване на социалната услуга – при средносрочно ползване на социална услуга;

3. не по-късно от 6 месеца от подписване на договора за ползване на социалната услуга или от последната актуализация на оценката и плана – при дългосрочно ползване на социална услуга;

4. не по-късно от 12 месеца от подписване на договора за ползване на социалната услуга или от последната актуализация на оценката и плана – при ползване на социална услуга за резидентна грижа за пълнолетни лица.

(2) В случай че преди изтичането на сроковете по ал. 1 лицето е прекратило ползването на социалната услуга, не се изготвя актуализация на оценката и плана.

Чл. 35 . (1) Извън случаите по чл. 34, ал. 1 индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалният план за подкрепа могат да се актуализират и при необходимост.

(2) В случаите по чл. 81, ал. 3 от Закона за социалните услуги всеки доставчик, който предоставя социални услуги на лицето, може да инициира актуализиране на оценката и плана при необходимост.

Чл. 36 . (1) Актуализираната индивидуална оценка на потребностите и актуализираният индивидуален план за подкрепа се предоставят на дирекция "Социално подпомагане" или на общината, когато изборът по реда на чл. 78, ал. 2 , 3 или 4 от Закона за социалните услуги е след насочване от дирекцията или общината.

(2) В случаите по чл. 15 актуализираната индивидуална оценка на потребностите и актуализираният индивидуален план за подкрепа се предоставят на дирекция "Социално подпомагане", издала направлението за предоставяне на социални услуги по Закона за хората с увреждания .

Чл. 37 . (1) В случай че след актуализиране на индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалния план за подкрепа лицето желае да прекрати ползването на социалната услуга, доставчикът е длъжен да предостави актуализираните оценка и план, заедно с препоръки, на лицето и на дирекция "Социално подпомагане" или на общината, когато изборът по реда на чл. 78, ал. 2 , 3 или 4 от Закона за социалните услуги е след насочване от дирекцията или общината.

(2) В случаите по чл. 15 оценката, планът и препоръките по ал. 1 се предоставят на дирекция "Социално подпомагане", издала направлението за предоставяне на социални услуги по Закона за хората с увреждания .

Чл. 38 . (1) До 30 дни преди изтичане на срока на договора за ползване на социална услуга доставчикът на услугата изготвя доклад за оценка, с която се установява дали са постигнати резултатите, включени в индивидуалния план за подкрепа на лицето.

(2) Докладът по ал. 1 се предоставя на:

1. лицето;

2. дирекция "Социално подпомагане", извършила насочването или издала направлението за предоставяне на социални услуги по Закона за хората с увреждания ;

3. общината, извършила насочването.

Раздел ІІІ Договор за ползване на социални услуги

Чл. 39 . (1) Доставчикът на социални услуги е длъжен да предостави на лицето, което е избрало да ползва предоставяните от него услуги, проект на договор за ползване на социални услуги.

(2) След постигане на съгласие лицето и/или негов законен представител и доставчикът на социални услуги сключват в писмена форма договор за ползване на социални услуги.

(3) Индивидуалният план за подкрепа е неразделна част от договора по ал. 2.

Чл. 40 . Договорът по чл. 39, ал. 2 задължително урежда:

1. предмет на договора – вид, профил и продължителност на социалната услуга, която се предоставя;

2. начин и място на предоставяне на социалната услуга;

3. права и задължения на страните по договора;

4. размер на таксата за ползване на социалната услуга, определена по съответния приложим за конкретната услуга ред (само в случаите, в които се дължи такса);

5. срок на договора;

6. начин за заплащане на таксата за ползване на социалната услуга (само в случаите, в които се дължи такса);

7. начин за прекратяване и продължаване на договора.

Чл. 41 . Договорът за ползване на социални услуги се прекратява:

1. по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма;

2. с изтичане на срока на договора;

3. при смърт на лицето;

4. при прекратяване на социалната услуга;

5. при прекратяване на дейността на лицата по чл. 29, ал. 3, т. 2 и чл. 30 от Закона за социалните услуги или при отнемане на лиценза им за предоставяне на социалната услуга;

6. едностранно от лицето със 7-дневно писмено предизвестие, отправено до доставчика на социалната услуга;

7. при постигане на заложените в индивидуалния план за подкрепа на лицето резултати;

8. при общо съгласие между доставчика и лицето за невъзможност за постигане на резултатите, заложени в индивидуалния план за подкрепа на лицето (след извършване на актуализирана индивидуална оценка на потребностите);

9. в случаите по чл. 102, ал. 2 от Закона за социалните услуги .

Чл. 42 . В случай че оценката по чл. 38 установи необходимост от продължаване на ползването на социалните услуги от лицето и при желание от негова страна, срокът на действие на договора с доставчика се продължава.

Чл. 43 . (1) Доставчикът на социална услуга, която се финансира от държавния бюджет, в срок до 5 работни дни уведомява дирекция "Социално подпомагане" за всеки сключен или продължен договор за ползване на социални услуги чрез въвеждане на информация в интегрираната информационна система на Агенцията за социално подпомагане.

(2) Доставчикът на социална услуга, която се финансира от общинския бюджет, в срок до 5 работни дни уведомява общината, извършила насочването, за всеки сключен или продължен договор за ползване на социални услуги.

Раздел IV – Координация при интегрирано предоставяне на подкрепа

Чл. 44 . (1) В случаите по чл. 30, ал. 1 доставчикът на социалната услуга организира и координира изготвянето на съвместен план за интегрирано предоставяне на подкрепа от различни системи по чл. 132, ал. 1 от Закона за социалните услуги .

(2) Координацията при изготвянето на съвместния план, когато лицето ползва повече от една социална услуга, се осъществява от доставчика, определен от екипа по чл. 45, ал. 1 .

Чл. 45 . (1) Съвместният план за интегрирано предоставяне на подкрепа от различни системи по чл. 132, ал. 1 от Закона за социалните услуги се изготвя от екип от служители, определени от всеки орган, институция и доставчик, който отговаря за дейностите и услугите за лицето, и с участието на лицето. Информацията се представя на лицето в достъпен за него формат и посредством средства и технологии, улесняващи разбирането й.

(2) При изготвяне на съвместния план за интегрирано предоставяне на подкрепа от различни системи задължително се обсъждат оценки, анализи, планове, предписания и/или други документи, изготвени от органите, институциите и доставчиците, с цел оказване на подкрепа на лицето.

(3) Съвместният план за интегрирано предоставяне на подкрепа от различни системи се изготвя в 20-дневен срок от сключването на договора по чл. 39, ал. 2 .

(4) Срокът по ал. 3 е до 30 дни, когато лицето по обективни причини не може да участва при изготвянето на съвместния план за интегрирано предоставяне на подкрепа от различни системи или когато лицето писмено е поискало удължаване на срока.

Чл. 46 . (1) Ръководството и координацията на изготвянето на съвместен план за интегрирано предоставяне на подкрепа от различни системи на лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за социалните услуги се осъществяват от дирекция "Социално подпомагане".

(2) В случаите по чл. 30, ал. 1 доставчикът на социалната услуга уведомява дирекция "Социално подпомагане".

Чл. 47 . (1) Съвместният план за интегрирано предоставяне на подкрепа от различни системи съдържа:

1. общите цели и резултати, които трябва да бъдат постигнати с цел удовлетворяване на потребностите на лицето;

2. задълженията на всеки орган, институция и доставчик, които предоставят дейности и услуги като част от интегрираната подкрепа от различни системи за лицето;

3. сроковете за изпълнение, оценка на изпълнението и актуализация на плана.

(2) Съвместният план за интегрирано предоставяне на подкрепа от различни системи се актуализира при включване на нови органи, институции и доставчици в интегрираното предоставяне на подкрепа на лицето, както и по искане на лицето или при промяна в потребностите му.

Чл. 48 . (1) За изпълнението на съвместния план всеки орган, институция и доставчик, които предоставят дейности и услуги като част от интегрираната подкрепа от различни системи за лицето, определя служител, който отговаря за изпълнението на задълженията, определени в плана.

(2) Служителите по ал. 1 се включват в екип за управление на случай.

(3) Екипът за управление на случай се ръководи от водещ служител, определен от доставчика на социалната услуга, който отговаря за координацията при изготвянето на съвместния план за интегрирано предоставяне на подкрепа от различни системи.

Чл. 49 . Водещият служител по чл. 48, ал. 3 отговаря за:

1. координацията на дейностите за осигуряване на подкрепата на лицето;

2. координацията и обмена на информация между всички членове на екипа;

3. координацията с дирекция "Социално подпомагане", общината и други институции;

4. проследяване на сроковете за изпълнение;

5. организацията на срещите на екипа.

Чл. 50 . Координацията на изпълнението на съвместния план и ръководството на екипа за управление на случай за интегрирано предоставяне на подкрепа от различни системи на лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за социалните услуги се осъществяват от водещ социален работник, определен от директора на дирекция "Социално подпомагане".

Чл. 51 . (1) Служителите по чл. 32, ал. 1 се включват в екип за управление на случай при интегрирано предоставяне на подкрепа чрез социални услуги от различни доставчици.

(2) Екипът по ал. 1 се ръководи от служител, определен от доставчика по чл. 31, ал. 2 .

Чл. 52 . Служителят по чл. 51, ал. 2 отговаря за:

1. координацията на дейностите за осигуряване на подкрепата на лицето;

2. координацията и обмена на информация между всички членове на екипа;

3. координацията с дирекция "Социално подпомагане", общината и други институции;

4. проследяване на сроковете за изпълнение;

5. организацията на срещите на екипа.

Чл. 53 . За ръководство на координацията и взаимодействието при интегрирано предоставяне на подкрепа чрез социални услуги от различни доставчици на лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за социалните услуги директорът на дирекция "Социално подпомагане" определя водещ социален работник.

Раздел V – Условия и ред за ползване на заместваща грижа

Чл. 54 . Лицата по чл. 92, ал. 1 от Закона за социалните услуги могат да заявят желание за ползване на заместваща грижа устно – на място или по телефон, или писмено, включително по електронен път:

1. в дирекция "Социално подпомагане" по настоящия им адрес – когато желанието е за ползване на финансирана от държавния бюджет заместваща грижа, която се предоставя в специализирана среда за осигуряване на резидентна грижа;

2. в общината по настоящия им адрес, когато:

а) желанието е за ползване на финансирана от общинския бюджет заместваща грижа;

б) желанието е за ползване на финансирана от държавния бюджет заместваща грижа, която се предоставя в домашна среда или в специализирана среда за осигуряване на дневна грижа.

Чл. 55 . (1) Насочването, оценката на потребностите и подготовката на плана за подкрепа се извършват по реда на глава втора, раздел I и раздел II с участието на лицето, което основно полага грижи, и лицето, за което се иска осигуряване на заместваща грижа.

(2) В индивидуалния план за подкрепа се включва:

1. график за ползване на заместващата грижа в рамките на периода, за който ще се осигури;

2. начин за ползване на заместващата грижа (целодневно, включително няколко поредни дни, нощна грижа, съботно-неделно, денонощно, включително няколко поредни денонощия, почасово);

3. срок за ползване на заместващата грижа;

4. целите и резултатите, които трябва да се постигнат за удовлетворяване на потребностите на лицето.

Чл. 56 . При спешни случаи поради инцидентно възникнала кризисна ситуация в семейството насочването за ползване на услугата, чрез която се осигурява заместваща грижа, се извършва в рамките на деня, в който е направено искането.

Чл. 57 . (1) Семействата по чл. 26 от Закона за закрила на детето могат да заявяват желание за ползване на заместваща грижа по реда на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето .

(2) Осигуряването на заместваща грижа от приемни семейства е по реда на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето и Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях .

Чл. 58 . Заместваща грижа по чл. 92 от Закона за социалните услуги се осигурява при наличие на някое от следните условия:

1. заболяване на лицето, което обичайно полага грижата, без значение дали лечението ще се проведе в домашни условия или в болнично заведение, когато друг член на семейството не може да осигури адекватна грижа за лицето, за което се иска заместваща грижа;

2. необходимост от краткосрочно заместване по семейни причини на лицето, което обичайно полага грижата, когато друг член на семейството не може да осигури адекватна грижа за лицето, за което се иска заместваща грижа;

3. необходимост от осигуряване на лично време на лицето или семейството, което обичайно полага грижата;

4. необходимост от осигуряване на лично време на приемно семейство, при което има настанено дете по реда на Закона за закрила на детето ;

5. участие на лицето, което обичайно полага грижата, в различни групи за подкрепа, обучения или други дейности;

6. лицето, за което е заявено желание за осигуряване на заместваща грижа, не ползва социалната услуга, чрез която се осигурява исканата заместваща грижа.

Чл. 59 . (1) Заместваща грижа за деца се предоставя само в домашна среда и в специализирана среда, чрез която се осигурява дневна грижа.

(2) Заместваща грижа за деца в специализирана среда, чрез която се осигурява резидентна грижа, може да се предоставя само за деца с трайни увреждания, които имат нужда от постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа.

Глава трета – СТАНДАРТИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ И ТАКСИ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ, ДЕЛЕГИРАНА ОТ ДЪРЖАВАТА ДЕЙНОСТ

Раздел I – Стандарти за финансиране на социални услуги, делегирана от държавата дейност

Чл. 60 . (1) Елементите на разходите, които формират размера на стандарта за делегирана от държавата дейност за социалната услуга информиране и консултиране по чл. 15, т. 1 от Закона за социалните услуги , са:

1. разходи за персонал (разходи за заплати и възнаграждения за персонала, други възнаграждения и плащания за персонала и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя);

2. разходи за материали и консумативи, пряко свързани с предоставянето на услугата;

3. разходи за комуникации;

4. режийни разходи (когато услугата се предоставя в специализирана среда);

5. разходи за поддържане на материалната база за предоставяне на услугата (когато услугата се предоставя в специализирана среда);

6. разходи за транспорт (когато услугата се предоставя мобилно);

7. разходи за осигуряване на достъп до информация (когато услугата се предоставя на лица с ограничения в зрението, слуха или говора и на лица с интелектуални затруднения);

8. разходи за обучения и супервизия на служителите, които осъществяват дейност по предоставяне на услугата;

9. разходи за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа (когато услугата е специализирана);

10. други специфични разходи, присъщи на услугата.

(2) Когато насочването за ползване на социалната услуга по чл. 15, т. 1 от Закона за социалните услуги се извършва от общината, в елементите на разходите по ал. 1 се включват и разходите за насочване от общината.

Чл. 61 . (1) Елементите на разходите, които формират размера на стандарта за делегирана от държавата дейност за социалната услуга застъпничество и посредничество по чл. 15, т. 2 от Закона за социалните услуги , са:

1. разходи за персонал (разходи за заплати и възнаграждения за персонала, други възнаграждения и плащания за персонала и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя);

2. разходи за материали и консумативи, пряко свързани с предоставянето на услугата;

3. разходи за комуникации;

4. режийни разходи (когато услугата се предоставя в специализирана среда);

5. разходи за поддържане на материалната база за предоставяне на услугата (когато услугата се предоставя в специализирана среда);

6. разходи за транспорт, пряко свързани с предоставянето на услугата, включително за придружаване на лицето, което я ползва;

7. разходи за осигуряване на достъп до информация (когато услугата се предоставя на лица с ограничения в зрението, слуха или говора и на лица с интелектуални затруднения);

8. разходи за обучения и супервизия на служителите, които осъществяват дейност по предоставяне на услугата;

9. разходи за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа;

10. други специфични разходи, присъщи на услугата.

(2) Когато насочването за ползване на социалната услуга по чл. 15, т. 2 от Закона за социалните услуги се извършва от общината, в елементите на разходите по ал. 1 се включват и разходите за насочване от общината.

Чл. 62 . Елементите на разходите, които формират размера на стандарта за делегирана от държавата дейност за социалната услуга общностна работа по чл. 15, т. 3 от Закона за социалните услуги , са:

1. разходи за персонал (разходи за заплати и възнаграждения за персонала, други възнаграждения и плащания за персонала и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя);

2. разходи за материали и консумативи, пряко свързани с предоставянето на услугата;

3. разходи за комуникации;

4. режийни разходи (само за организиране на предоставянето на услугата);

5. разходи за транспорт, пряко свързани с предоставянето на услугата;

6. разходи за осигуряване на достъп до информация (когато услугата се предоставя в общности или в групи на лица с ограничения в зрението, слуха или говора и на лица с интелектуални затруднения);

7. разходи за обучения и супервизия на служителите, които осъществяват дейност по предоставяне на услугата;

8. други специфични разходи, присъщи на услугата.

Чл. 63 . (1) Елементите на разходите, които формират размера на стандарта за делегирана от държавата дейност за социалната услуга терапия и рехабилитация по чл. 15, т. 4 от Закона за социалните услуги , са:

1. разходи за персонал (разходи за заплати и възнаграждения за персонала, други възнаграждения и плащания за персонала и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя);

2. разходи за материали и консумативи, пряко свързани с предоставянето на услугата;

3. разходи за комуникации;

4. режийни разходи (когато услугата се предоставя в специализирана среда);

5. разходи за поддържане на материалната база за предоставяне на услугата (когато услугата се предоставя в специализирана среда);

6. разходи за транспорт (когато услугата се предоставя мобилно);

7. разходи за осигуряване на достъп до информация (когато услугата се предоставя на лица с ограничения в зрението, слуха или говора и на лица с интелектуални затруднения);

8. разходи за обучения и супервизия на служителите, които осъществяват дейност по предоставяне на услугата;

9. разходи за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа;

10. други специфични разходи, присъщи на услугата.

(2) Когато насочването за ползване на социалната услуга по чл. 15, т. 4 от Закона за социалните услуги се извършва от общината, в елементите на разходите по ал. 1 се включват и разходите за насочване от общината.

Чл. 64 . (1) Елементите на разходите, които формират размера на стандарта за делегирана от държавата дейност за социалната услуга обучение за придобиване на умения по чл. 15, т. 5 от Закона за социалните услуги , са:

1. разходи за персонал (разходи за заплати и възнаграждения за персонала, други възнаграждения и плащания за персонала и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя);

2. разходи за материали и консумативи, пряко свързани с предоставянето на услугата;

3. разходи за комуникации;

4. режийни разходи (когато услугата се предоставя в специализирана среда);

5. разходи за поддържане на материалната база за предоставяне на услугата (когато услугата се предоставя в специализирана среда);

6. разходи за транспорт (когато услугата се предоставя мобилно);

7. разходи за осигуряване на достъп до информация (когато услугата се предоставя на лица с ограничения в зрението, слуха или говора и на лица с интелектуални затруднения);

8. разходи за обучения и супервизия на служителите, които осъществяват дейност по предоставяне на услугата;

9. разходи за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа (когато услугата е специализирана);

10. други специфични разходи, присъщи на услугата.

(2) Когато насочването за ползване на социалната услуга по чл. 15, т. 5 от Закона за социалните услуги се извършва от общината, в елементите на разходите по ал. 1 се включват и разходите за насочване от общината.

Чл. 65 . (1) Елементите на разходите, които формират размера на стандарта за делегирана от държавата дейност за социалната услуга подкрепа за придобиване на трудови умения по чл. 15, т. 6 от Закона за социалните услуги , са:

1. разходи за персонал (разходи за заплати и възнаграждения за персонала, други възнаграждения и плащания за персонала и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя);

2. разходи за материали и консумативи, пряко свързани с предоставянето на услугата;

3. разходи за комуникации;

4. режийни разходи (когато услугата се предоставя в специализирана среда);

5. разходи за поддържане на материалната база за предоставяне на услугата (когато услугата се предоставя в специализирана среда);

6. разходи за транспорт, пряко свързани с предоставянето на услугата, включително за придружаване на лицето, което я ползва;

7. разходи за осигуряване на достъп до информация (когато услугата се предоставя на лица с ограничения в зрението, слуха или говора и на лица с интелектуални затруднения);

8. разходи за обучения и супервизия на служителите, които осъществяват дейност по предоставяне на услугата;

9. разходи за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа;

10. други специфични разходи, присъщи на услугата.

(2) Когато насочването за ползване на социалната услуга по чл. 15, т. 6 от Закона за социалните услуги се извършва от общината, в елементите на разходите по ал. 1 се включват и разходите за насочване от общината.

Чл. 66 . (1) Елементите на разходите, които формират размера на стандарта за делегирана от държавата дейност за социалната услуга дневна грижа по чл. 15, т. 7 от Закона за социалните услуги , са:

1. разходи за персонал (разходи за заплати и възнаграждения за персонала, други възнаграждения и плащания за персонала и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя);

2. разходи за материали и консумативи, пряко свързани с предоставянето на услугата;

3. разходи за комуникации;

4. режийни разходи;

5. разходи за поддържане на материалната база за предоставяне на услугата;

6. разходи за специализиран транспорт за лица с трайни увреждания;

7. разходи за осигуряване на достъп до информация (когато услугата се предоставя на лица с ограничения в зрението, слуха или говора и на лица с интелектуални затруднения);

8. разходи за осигуряване на храна за потребителите на социалната услуга;

9. разходи за осигуряване на санитарно-хигиенни материали и средства за предпазване от и предотвратяване на разпространението на заразни болести;

10. разходи за обучения и супервизия на служителите, които осъществяват дейност по предоставяне на услугата;

11. разходи за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа;

12. други специфични разходи, присъщи на услугата.

(2) Когато насочването за ползване на социалната услуга по чл. 15, т. 7 от Закона за социалните услуги се извършва от общината, в елементите на разходите по ал. 1 се включват и разходите за насочване от общината.

Чл. 67 . (1) Елементите на разходите, които формират размера на стандарта за делегирана от държавата дейност за социалната услуга резидентна грижа по чл. 15, т. 8 от Закона за социалните услуги , са:

1. разходи за персонал (разходи за заплати и възнаграждения за персонала, други възнаграждения и плащания за персонала и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя);

2. разходи за материали и консумативи, пряко свързани с предоставянето на услугата;

3. разходи за комуникации;

4. режийни разходи;

5. разходи за поддържане на материалната база за предоставяне на услугата;

6. разходи за транспорт, включително за специализиран транспорт за лица с трайни увреждания, когато услугата се предоставя на такива лица;

7. разходи за придружаване на лицата, които ползват услугата, с цел извършване на медицински прегледи и консултации, ползване на други социални услуги, посещения на лечебни заведения, образователни институции, административни и съдебни органи и др.;

8. разходи за осигуряване на достъп до информация (когато услугата се предоставя на лица с ограничения в зрението, слуха или говора и на лица с интелектуални затруднения);

9. разходи за осигуряване на помощни средства за комуникация, на подходящи указателни табели за ползващите услугата лица със слухови, зрителни или други физически затруднения, както и за поддържане на системи за повикване, снабдени с леснодостъпен бутон за алармен сигнал (когато за услугата се изисква наличие на такава система);

10. разходи за осигуряване на храна за потребителите на социалната услуга;

11. разходи за осигуряване на лекарствени продукти, санитарно-хигиенни материали и средства за предпазване от и предотвратяване на разпространението на заразни болести;

12. разходи за облекло (за потребителите на социалната услуга и за служителите, които осъществяват дейност по предоставяне на услугата);

13. разходи за учебници и учебни пособия (когато услугата се предоставя на деца и младежи в учебна възраст);

14. разходи за организация на свободното време на лицата, които ползват услугата – за организиране на културни, обучителни, спортни и други дейности;

15. разходи за обучения и супервизия на служителите, които осъществяват дейност по предоставяне на услугата;

16. разходи за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа;

17. разходи за болничен престой на придружител;

18. други специфични разходи, присъщи на услугата.

(2) Когато насочването за ползване на социалната услуга по чл. 15, т. 8 от Закона за социалните услуги се извършва от общината, в елементите на разходите по ал. 1 се включват и разходите за насочване от общината.

Чл. 68 . (1) Елементите на разходите, които формират размера на стандарта за делегирана от държавата дейност за социалната услуга осигуряване на подслон по чл. 15, т. 9 от Закона за социалните услуги , са:

1. разходи за персонал (разходи за заплати и възнаграждения за персонала, други възнаграждения и плащания за персонала и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя);

2. разходи за материали и консумативи, пряко свързани с предоставянето на услугата;

3. разходи за комуникации;

4. режийни разходи;

5. разходи за поддържане на материалната база за предоставяне на услугата;

6. разходи за транспорт, пряко свързани с предоставяне на услугата, както и за придружаване на лицата, които я ползват;

7. разходи за осигуряване на достъп до информация (когато услугата се предоставя на лица с ограничения в зрението, слуха или говора и на лица с интелектуални затруднения);

8. разходи за осигуряване на храна за потребителите на социалната услуга;

9. разходи за облекло (за потребителите на социалната услуга и за служителите, които осъществяват дейност по предоставяне на услугата);

10. разходи за осигуряване на лекарствени продукти, санитарно-хигиенни материали и средства за предпазване от и предотвратяване на разпространението на заразни болести;

11. разходи за организация на свободното време на лицата, които ползват услугата – за организиране на културни, обучителни, спортни и други дейности;

12. разходи за обучения и супервизия на служителите, които осъществяват дейност по предоставяне на услугата;

13. разходи за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа;

14. други специфични разходи, присъщи на услугата.

(2) Когато насочването за ползване на социалната услуга по чл. 15, т. 9 от Закона за социалните услуги се извършва от общината, в елементите на разходите по ал. 1 се включват и разходите за насочване от общината.

Чл. 69 . Елементите на разходите, които формират размера на стандарта за делегирана от държавата дейност за социалната услуга асистентска подкрепа по чл. 15, т. 10 от Закона за социалните услуги , са:

1. разходи за възнаграждения на асистентите и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя;

2. разходи за насочване от общината за ползване на услугата и за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа;

3. режийни разходи за организиране на предоставянето на услугата от общината;

4. разходи за транспорт на асистентите, пряко свързани с предоставянето на услугата;

5. разходи за обучения и супервизия на асистентите.

Чл. 70 . Елементите на разходите, които формират размера на допълващия стандарт за социалните услуги за лицата по чл. 45, ал. 3 от Закона за социалните услуги , са:

1. разходи за наемане на допълнителен постоянен персонал;

2. разходи за допълнителни възнаграждения на служителите, които осъществяват дейността по предоставяне на услугата на тези лица;

3. разходи за допълнително обучение и квалификация на служителите, които осъществяват дейността по предоставяне на услугата на тези лица;

4. разходи за допълнителни външни специалисти за работа с тези лица;

5. разходи за допълнителни външни услуги, пряко свързани с работата с тези лица;

6. разходи за специализирани материали, консумативи, оборудване и обзавеждане, необходими за тези лица;

7. разходи за поддръжка на специализирана материална база със специфично оборудване и обзавеждане, необходими за тези лица;

8. разходи за транспорт и придружаване на тези лица.

Чл. 71 . (1) Социалните услуги, за които се разработва допълващ стандарт за лицата по чл. 45, ал. 3 от Закона за социалните услуги , са:

1. дневна грижа за деца с трайни увреждания;

2. дневна грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания;

3. резидентна грижа за деца;

4. резидентна грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания;

5. резидентна грижа за лица в надтрудоспособна възраст.

(2) Допълващ стандарт за лицата по чл. 45, ал. 3 от Закона за социалните услуги се разработва и за всички интегрирани здравно-социални услуги за дневна и резидентна грижа, които се финансират от държавния бюджет.

Раздел II – Такси за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет

Чл. 72 . (1) Размерът на годишната такса за ползване на всяка социална услуга, финансирана от държавния бюджет, се формира като процент от размера на годишния стандарт за делегирана от държавата дейност за съответната социална услуга, определен по реда на чл. 45 от Закона за социалните услуги .

(2) При формиране на размера на таксите по реда на ал. 1 не се вземат предвид включените в стандарта за делегирана от държавата дейност за съответната социална услуга разходи за:

1. насочване от общината за ползване на социалната услуга;

2. обучения и супервизия на служителите, които осъществяват дейност по предоставяне на социалната услуга;

3. изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа.

(3) Въз основа на размера на годишната такса се определя размерът на месечната, седмичната, дневната или почасовата такса за ползване на съответната социална услуга, като той не може да надхвърля действителните разходи за предоставяне на услугата на едно лице.

Чл. 73 . (1) За финансирани от държавния бюджет социални услуги по чл. 15, т. 1 , 2 , 4 , 5 , 6 и 10 от Закона за социалните услуги се определя такса за почасово ползване на съответната услуга.

(2) За финансирана от държавния бюджет социална услуга по чл. 15, т. 7 от Закона за социалните услуги се определя такса за полудневно (4 часа на ден) и целодневно (8 часа на ден) ползване на услугата.

(3) За финансирана от държавния бюджет социална услуга по чл. 15, т. 8 от Закона за социалните услуги се определя такса за денонощно (24 часа на ден) ползване на услугата.

(4) За финансирана от държавния бюджет социална услуга по чл. 15, т. 9 от Закона за социалните услуги за осигуряване на подслон на лица в кризисна ситуация, след отпадане на спешността се определя такса за целодневно (8 часа на ден) и денонощно (24 часа на ден) ползване на услугата.

Чл. 74 . Начинът на заплащане на таксите за ползване на финансирани от държавния бюджет социални услуги (на месечна, седмична, дневна или часова база) се урежда в договора по чл. 39, ал. 2 , като не се допуска предварително заплащане на таксите.

Чл. 75 . Не се заплаща пълният размер на таксата за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, когато:

1. лицата, които ползват социална услуга, са дарили недвижима собственост в полза на държавата или община с цел създаване, развитие или финансиране на социални услуги;

2. лицата, които ползват социална услуга, са младежи от 18- до 21-годишна възраст, които до навършване на пълнолетие са живели в места за подкрепа на деца с противоправно поведение;

3. лицата ползват социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, финансирана от държавния бюджет – за таксите за ползване на социална услуга по чл. 15, т. 1 , 2 , 4 , 5 или 6 от Закона за социалните услуги ;

4. месечните доходи на лицата, които ползват социална услуга, са под определената за страната линия на бедност;

5. месечният размер на таксата/таксите за всички ползвани от лицата социални услуги е по-висок от месечния доход на лицето.

Чл. 76 . В случаите по чл. 75, т. 4 и 5 се дължи пълният размер на таксата за ползване на социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, ако лицето, което я ползва:

1. има вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност надхвърля двукратния размер на месечната минимална работна заплата за страната;

2. има сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане;

3. е прехвърлило срещу заплащане собствеността върху недвижим имот и/или идеални части от него през последните 5 години и общата стойност на сделките надвишава 15-кратния размер на месечната минимална работна заплата за страната за съответния период;

4. е прехвърлило чрез договор за дарение собствеността върху недвижим имот и/или идеални части от него през последните 5 години.

Чл. 77 . Социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, за които не се заплаща пълният размер на таксата от лицата, които ги ползват, са:

1. социалните услуги по чл. 12, ал. 2, т. 1 от Закона за социалните услуги ;

2. застъпничество и посредничество;

3. социалните услуги за подкрепа в случай на кризисна ситуация – след отпадане на спешността.

Глава четвърта – СЪЗДАВАНЕ, ПРОМЯНА, ПРЕКРАТЯВАНЕ И ВЪЗЛАГАНЕ НА ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ

Раздел I – Създаване, промяна и прекратяване на предоставянето на социални услуги съгласно Националната карта на социалните услуги

Чл. 78 . (1) За получаване на предварително одобрение за създаване на социална услуга съгласно Националната карта на социалните услуги кметът на общината, която ще отговаря за управлението и предоставянето на услугата, подава до изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане заявление по утвърден от него образец.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилага описание на социалната услуга с оглед на осигуряването на стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, както и информация за:

1. броя на потребителите на социалната услуга, за които се иска осигуряване на финансиране от държавния бюджет;

2. броя и длъжностите на служителите, които ще извършват дейността по предоставяне на социалната услуга;

3. мястото, на което ще се предоставя социалната услуга, и основанието за ползване на съответните материална база, обзавеждане и оборудване, когато се изискват за предоставяне на услугата (прилагат се документи, които го доказват);

4. датата, от която се иска да започне финансирането от държавния бюджет на предоставянето на социалната услуга;

5. размер на финансирането от общината (в случаите на смесено финансиране по чл. 49, ал. 2 от Закона за социалните услуги );

6. обосновка на необходимостта от социалната услуга.

Чл. 79 . (1) В срок до три работни дни от постъпване на заявлението по чл. 78 Агенцията за социално подпомагане изисква от Агенцията за качеството на социалните услуги становище за съответствието на социалната услуга със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, което тя предоставя в срок до 10 работни дни от поискването.

(2) Срокът за предоставяне на становището по ал. 1 е 20 дни, когато:

1. Агенцията за качеството на социалните услуги извършва проверка на място за установяване на обстоятелства, посочени от общината в описанието на социалната услуга;

2. услугата, за която се иска предварително одобрение, е интегрирана здравно-социална услуга, за която се изисква становище от съответната регионална здравна инспекция.

(3) В случаите по ал. 2, т. 2 съответната регионална здравна инспекция предоставя становище в срок до 7 работни дни от поискването.

(4) Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за качеството на социалните услуги извършват по електронен път обмена на информация между тях във връзка с процедурата за даване на предварително одобрение, включително всички искания, становища и документи.

Чл. 80 . (1) Агенцията за социално подпомагане разглежда заявленията за предварително одобрение в едномесечен срок от постъпването им.

(2) При констатиране на непълноти в представените документи и в представената информация Агенцията за социално подпомагане дава на заявителя указания и 14-дневен срок за отстраняването им, като срокът за разглеждане на заявлението започва да тече от предоставянето на допълнителната информация.

(3) В случай че непълнотите не бъдат отстранени в срока по ал. 2, производството се прекратява със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, която се съобщава писмено на заявителя в срок до три работни дни от датата нa издаването й и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

Чл. 81 . (1) Предварителното одобрение се дава в едномесечен срок от постъпване на заявлението по чл. 78 със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, ако:

1. заявената социална услуга и заявеният брой потребители са включени в Националната карта на социалните услуги, годишното планиране на социалните услуги по чл. 39 от Закона за социалните услуги за съответната община или област и закона за държавния бюджет за съответната година;

2. необходимите средства за финансиране на социалната услуга от държавния бюджет са осигурени съгласно закона за държавния бюджет за съответната година;

3. становището на Агенцията за качеството на социалните услуги по чл. 79, ал. 1 е положително.

(2) В заповедта по ал. 1 задължително се включва одобрението за:

1. вида на социалната услуга съгласно чл. 15 от Закона за социалните услуги и профилирането й в зависимост от потребителите, на които ще се предоставя, и/или в зависимост от други признаци;

2. броя на потребителите на социалната услуга, за които се осигурява финансиране от държавния бюджет;

3. мястото, на което ще се предоставя социалната услуга, когато се изисква услугата да се предоставя на определено място;

4. датата, от която започва финансирането от държавния бюджет на предоставянето на социалната услуга;

5. дела на финансирането от държавния бюджет на предоставянето на социалната услуга (в случаите на смесено финансиране по чл. 49, ал. 2 от Закона за социалните услуги ).

(3) Заповедта за даване на предварително одобрение се съобщава писмено на заявителя в срок до три работни дни от датата нa издаването й и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

Чл. 82 . (1) Изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане със заповед отказва даването на предварително одобрение, когато едно или повече условия по чл. 54, ал. 1 от Закона за социалните услуги не са налице.

(2) Заповедта за отказ за даване на предварително одобрение се съобщава писмено на заявителя в срок до три работни дни от датата нa издаването й и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

Чл. 83 . (1) За създаване на социални услуги съгласно Националната карта на социалните услуги кметът на общината внася в общинския съвет проект на решение, към което прилага предварителното одобрение от Агенцията за социално подпомагане по чл. 81 .

(2) За създаване на социална услуга на областно ниво за удовлетворяване на потребностите на населението от цялата област или на лица от цялата страна към проекта на решение се прилага и споразумението по чл. 33, ал. 3 или ал. 4 от Закона за социалните услуги .

Чл. 84 . (1) Решението за създаване на социална услуга съгласно Националната карта на социалните услуги се приема от общинския съвет в съответствие с предварителното одобрение от Агенцията за социално подпомагане, като в него задължително се посочват:

1. видът на социалната услуга съгласно чл. 15 от Закона за социалните услуги и профилирането й в зависимост от потребителите, на които ще се предоставя, и/или в зависимост от други признаци;

2. броят на потребителите на социалната услуга, за които се осигурява финансиране от държавния бюджет;

3. начинът на организация и управление на социалната услуга;

4. мястото, на което ще се предоставя социалната услуга, и основанието за ползване на съответните материална база, обзавеждане и оборудване, когато се изискват за предоставяне на услугата;

5. броят и длъжностите на служителите, които ще извършват дейността по предоставяне на социалната услуга;

6. датата, от която започва предоставянето на социалната услуга;

7. размерът на финансирането от общината (в случай на смесено финансиране по чл. 49 от Закона за социалните услуги ).

(2) В случай че социалната услуга, която се създава, е услуга на областно ниво за удовлетворяване на потребностите на населението от цялата област, в решението по ал. 1 задължително се посочва потребителите от кои общини ще ползват услугата.

(3) В срок до 7 работни дни от датата на влизането в сила на решението по ал. 1 кметът на общината е длъжен да го изпрати на Агенцията за социално подпомагане и на Агенцията за качеството на социалните услуги.

Чл. 85 . (1) За предварително одобрение на промяна на броя на потребителите на социална услуга съгласно Националната карта на социалните услуги кметът на общината, която отговаря за управлението и предоставянето на услугата, подава до изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане заявление по утвърден от него образец, към което прилага обосновка на необходимостта от промяната.

(2) Предварителното одобрение се дава в 14-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1 със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, ако:

1. заявеният нов брой на потребителите на социалната услуга не надвишава максималния брой, определен в Националната карта на социалните услуги, и съответства на годишното планиране на социалните услуги по чл. 39 от Закона за социалните услуги за съответната община или област и закона за държавния бюджет за съответната година;

2. необходимите средства за финансиране на заявения нов брой потребители на социалната услуга от държавния бюджет са осигурени съгласно закона за държавния бюджет за съответната година.

(3) Заповедта за даване на предварително одобрение се съобщава писмено на заявителя в срок до три работни дни от датата нa издаването й и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

(4) Изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане със заповед отказва даването на предварително одобрение, когато не са налице условията по ал. 2, като заповедта за отказ се съобщава писмено на заявителя в срок до три работни дни от датата нa издаването й и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

Чл. 86 . (1) За предварително одобрение на промяна на мястото на предоставяне на социална услуга съгласно Националната карта на социалните услуги кметът на общината, която отговаря за управлението и предоставянето на услугата, подава до изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане заявление по утвърден от него образец.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилага обосновка на необходимостта от промяната и информация относно мястото, на което ще се предоставя социалната услуга, и основанието за ползване на съответните материална база, обзавеждане и оборудване, когато се изискват за предоставяне на услугата (прилагат се документи, които го доказват).

(3) В срок до три работни дни от постъпване на заявлението по ал. 1 Агенцията за социално подпомагане изисква от Агенцията за качеството на социалните услуги становище за съответствието на заявеното ново място за предоставяне на социалната услуга със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, което тя предоставя в срок до 7 работни дни от поискването.

(4) Срокът за предоставяне на становище по ал. 3 е 14 дни, когато Агенцията за качеството на социалните услуги извършва проверка на място.

(5) Предварителното одобрение се дава в 20-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1 със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, ако:

1. заявеното ново място на предоставяне на социалната услуга е в рамките на съответната община;

2. становището на Агенцията за качеството на социалните услуги по ал. 3 е положително.

(6) Заповедта за даване на предварително одобрение се съобщава писмено на заявителя в срок до три работни дни от датата нa издаването й и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

(7) Изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане със заповед отказва даването на предварително одобрение, когато не са налице условията по ал. 5, като заповедта за отказ се съобщава писмено на заявителя в срок до три работни дни от датата нa издаването й и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

Чл. 87 . (1) Промяната на броя на потребителите и мястото на предоставяне на социална услуга съгласно Националната карта на социалните услуги се извършва с решение на общинския съвет по реда на чл. 83 и 84 .

(2) В срок до 7 работни дни от датата на влизането в сила на решението по ал. 1 кметът на общината е длъжен да го изпрати на Агенцията за социално подпомагане и на Агенцията за качеството на социалните услуги.

Чл. 88 . (1) В случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за социалните услуги изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане със заповед прекратява финансирането от държавния бюджет на социални услуги, създадени съгласно Националната карта на социалните услуги.

(2) Заповедта по ал. 1 се съобщава писмено на кмета на съответната община и на Министерството на финансите в срок до три работни дни от датата нa издаването й.

(3) Прекратяването на социални услуги с прекратено финансиране по реда на ал. 1 се извършва с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината.

(4) В срок до 7 работни дни от датата на влизането в сила на решението по ал. 3 кметът на общината е длъжен да го изпрати на Агенцията за социално подпомагане и на Агенцията за качеството на социалните услуги.

Чл. 89 . (1) При наличие на някое от обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от Закона за социалните услуги по предложение на кмета на общината общинският съвет може да приеме решение за прекратяване на предоставянето на социална услуга и осигуряване на предоставянето й от друга община въз основа на споразумение по чл. 56, ал. 1 от Закона за социалните услуги .

(2) В срок до 7 работни дни от датата на влизането в сила на решението по ал. 1 кметът на общината е длъжен да го изпрати на Агенцията за социално подпомагане и на Агенцията за качеството на социалните услуги.

Раздел II – Конкурси за възлагане на предоставянето на социални услуги

Чл. 90 . Конкурсите по чл. 64 и 67 от Закона за социалните услуги се провеждат в съответствие с принципите на:

1. равнопоставеност и недопускане на дискриминация;

2. свободна конкуренция;

3. пропорционалност;

4. публичност и прозрачност.

Чл. 91 . (1) Конкурсът по чл. 64 от Закона за социалните услуги се открива със заповед на кмета на общината, в която се определят:

1. условията за участие и изискванията към кандидатите;

2. подробно описание на социалните услуги, предмет на възлагането, техните характеристики и специфики;

3. общият размер на финансирането за социалната услуга, предмет на възлагането, и редът и сроковете за предоставяне на средствата;

4. документите за участие;

5. датата, часът и начинът на провеждане на конкурса;

6. крайният срок и мястото за подаване на документите;

7. крайният срок за обявяване на резултатите от конкурса;

8. начинът на оценяване;

9. други специфични условия.

(2) Обявлението за провеждане на конкурса по ал. 1 се публикува поне в един национален всекидневник и на официалната интернет страница на съответната община най-малко 45 дни преди датата на провеждането на конкурса.

Чл. 92 . (1) Конкурсът по чл. 64 от Закона за социалните услуги се провежда от комисия, определена със заповед на кмета на общината, която се състои от нечетен брой членове. По отношение на членовете на комисията не трябва да е налице конфликт на интереси с кандидатите, за което те подписват декларация.

(2) В 14-дневен срок от провеждането на конкурса комисията извършва оценка на кандидатите по следните критерии:

1. съответствие на кандидата с предварително обявените условия;

2. опит на кандидата в предоставянето на социалните услуги, предмет на възлагането;

3. квалификация на служителите за организация, управление и предоставяне на социалната услуга;

4. финансова стабилност на кандидата;

5. представена от кандидата програма за управление и предоставяне на социалните услуги, предмет на възлагането, и програма за развитие на тяхното качество съгласно Наредбата за качеството на социалните услуги;

6. други изисквания.

(3) Комисията съставя протокол за своята работа и класира участниците в конкурса.

(4) Решенията на комисията се вземат с мнозинство от членовете й. Когато член на комисията е против взетото решение, той подписва протокола с особено мнение и писмено излага мотивите си.

Чл. 93 . (1) Въз основа на протокола по чл. 92, ал. 3 кметът на общината в срок до три работни дни издава заповед, с която определя спечелилия конкурса кандидат.

(2) Резултатите от конкурса се съобщават на участвалите в него лица в срок до 7 работни дни от издаването на заповедта по ал. 1.

(3) Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

Чл. 94 . (1) Конкурсът по чл. 67 от Закона за социалните услуги се открива със заповед на кмета на общината, в която се определят:

1. условията за участие и изискванията към кандидатите;

2. подробно описание на социалните услуги, предмет на възлагането, техните характеристики и специфики;

3. общият размер на финансирането за социалната услуга, предмет на възлагането, и редът и сроковете за предоставяне на средствата;

4. изискванията, на които следва да отговарят материалната база, обзавеждането и оборудването, когато кандидатът трябва да ги осигури за предоставянето на услугата (когато за услугата се изискват такива);

5. документите за участие;

6. датата, часът и начинът на провеждане на конкурса;

7. крайният срок и мястото за подаване на документите;

8. крайният срок за обявяване на резултатите от конкурса;

9. начинът на оценяване;

10. други специфични условия.

(2) Обявлението за провеждане на конкурса по ал. 1 се публикува поне в един национален всекидневник и на официалната интернет страница на съответната община най-малко 45 дни преди датата на провеждането на конкурса.

Чл. 95 . (1) Конкурсът по чл. 67 от Закона за социалните услуги се провежда от комисия, определена със заповед на кмета на общината, която се състои от нечетен брой членове. По отношение на членовете на комисията не трябва да е налице конфликт на интереси с кандидатите, за което те подписват декларация.

(2) В 14-дневен срок от провеждането на конкурса комисията извършва оценка на кандидатите по следните критерии:

1. съответствие на кандидата с предварително обявените условия;

2. опит на кандидата в предоставянето на същия вид социална услуга, предмет на възлагането;

3. вид и състояние на материалната база, обзавеждането и оборудването, с които кандидатът разполага, когато такива се изискват за предоставяне на услугата, обем на правата върху тях и съответствие с Наредбата за качеството на социалните услуги;

4. квалификация на служителите за организация, управление и предоставяне на социалната услуга;

5. финансова стабилност на кандидата;

6. представена от кандидата програма за управление и предоставяне на социалните услуги, предмет на възлагането, и програма за развитие на тяхното качество съгласно Наредбата за качеството на социалните услуги;

7. други изисквания.

(3) Комисията съставя протокол за своята работа и класира участниците в конкурса.

(4) Решенията на комисията се вземат с мнозинство от членовете й. Когато член на комисията е против взетото решение, той подписва протокола с особено мнение и писмено излага мотивите си.

Чл. 96 . (1) Въз основа на протокола по чл. 95, ал. 3 кметът на общината в срок до три работни дни издава заповед, с която определя спечелилия конкурса кандидат.

(2) Резултатите от конкурса се съобщават на участвалите в него лица в срок до 7 работни дни от издаването на заповедта по ал. 1.

(3) Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

Раздел III – Договори при възлагане на социалните услуги и при смесено финансиране

Чл. 97 . (1) Въз основа на заповедта по чл. 93, ал. 1 кметът на общината и спечелилият конкурса по чл. 64 от Закона за социалните услуги кандидат сключват договор за възлагане на предоставянето на социалната услуга, който задължително урежда:

1. предмета на договора – вид и обем на възложените социални услуги и брой на потребителите, за които се осигурява финансиране;

2. размера на финансирането;

3. правата и задълженията на страните;

4. гаранциите за използването на предоставените средства от държавния и/или общинския бюджет;

5. гаранциите за използването на материалната база, обзавеждането и оборудването, осигурени от общината, когато такива се изискват за предоставяне на услугата;

6. срока на договора;

7. основанията за предсрочно прекратяване на договора и произтичащите от това задължения за страните;

8. санкции при неизпълнение.

(2) Кметът на общината предоставя копие на договора по ал. 1 на Агенцията за качеството на социалните услуги и на Агенцията за социално подпомагане в срок до 7 работни дни от сключването му.

Чл. 98 . Кметът на общината извършва ежегодна оценка на изпълнението на договора по чл. 97, ал. 1 съобразно следните критерии:

1. съответствие между предоставяната социална услуга и вида и обема на социалните услуги, предмет на договора, и броя на потребителите, за които се осигурява финансиране;

2. съответствие между предоставяната социална услуга и стандартите за нейното качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги;

3. законосъобразно и ефективно разходване на предоставените средства от държавния и/или общинския бюджет;

4. отчетност и съхранение на цялата налична документация съгласно законовите и договорните изисквания;

5. съответствие на дейностите и постигане на резултатите, заложени в програмата за управление и предоставяне на социалната услуга и в програмата за развитие на нейното качество;

6. работен капацитет и квалификация на служителите на доставчика, осъществяващи дейност по предоставяне на социални услуги;

7. стопанисване на предоставеното недвижимо и движимо имущество в съответствие с нормативните изисквания;

8. удовлетвореност на потребителите на социалната услуга съобразно постигнатите ефект и ползи за тях;

9. наличие на издадени на частния доставчик задължителни предписания от Агенцията за качеството на социалните услуги;

10. наличие на неизпълнени от частния доставчик задължителни предписания, издадени от Агенцията за качеството на социалните услуги;

11. наличие на издадени наказателни постановления от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги.

Чл. 99 . (1) Въз основа на заповедта по чл. 96, ал. 1 кметът на общината и спечелилият конкурса по чл. 67 от Закона за социалните услуги кандидат сключват договор за публично-частно партньорство за възлагане на предоставянето на социалната услуга, който задължително урежда:

1. предмета на договора – вид и обем на предлаганите социални услуги и брой на потребителите, за които се осигурява финансиране;

2. размера на финансирането;

3. правата и задълженията на страните;

4. гаранциите за използването на предоставените средства от държавния и/или общинския бюджет;

5. гаранциите за използването на материалната база, обзавеждането и оборудването, осигурени от частния доставчик, когато такива се изискват за предоставяне на услугата;

6. срока на договора;

7. основанията за предсрочно прекратяване на договора и произтичащите от това задължения за страните;

8. санкции при неизпълнение.

(2) Кметът на общината предоставя копие на договора по ал. 1 на Агенцията за качеството на социалните услуги и на Агенцията за социално подпомагане в срок до 7 работни дни от сключването му.

Чл. 100 . Кметът на общината извършва ежегодна оценка на изпълнението на договора по чл. 99, ал. 1 съобразно следните критерии:

1. съответствие между предоставяната социална услуга и вида и обема на социалните услуги, предмет на договора, и броя на потребителите, за които се осигурява финансиране;

2. съответствие между предоставяната социална услуга и стандартите за нейното качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги;

3. законосъобразно и ефективно разходване на предоставените средства от държавния и/или общинския бюджет;

4. отчетност и съхранение на цялата налична документация съгласно законовите и договорните изисквания;

5. съответствие на дейностите и постигане на резултатите, заложени в програмата за управление и предоставяне на социалната услуга и в програмата за развитие на нейното качество;

6. работен капацитет и квалификация на служителите на доставчика, осъществяващи дейност по предоставяне на социални услуги;

7. наличие и използване по предназначение на материалната база, обзавеждането и оборудването, осигурени от частния доставчик, в съответствие с договореното;

8. удовлетвореност на потребителите на социалната услуга съобразно постигнатите ефект и ползи за тях;

9. наличие на издадени на частния доставчик задължителни предписания от Агенцията за качеството на социалните услуги;

10. наличие на неизпълнени от частния доставчик задължителни предписания, издадени от Агенцията за качеството на социалните услуги;

11. наличие на издадени наказателни постановления от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги.

Чл. 101 . Договорът за смесено финансиране по чл. 69, ал. 1 от Закона за социалните услуги задължително урежда:

1. размера на финансирането;

2. предназначението на финансирането съгласно чл. 49, ал. 3 от Закона за социалните услуги ;

3. правата и задълженията на страните;

4. гаранциите за използването на предоставените средства в съответствие с тяхното предназначение;

5. срока на финансирането;

6. основанията за предсрочно прекратяване на договора и произтичащите от това задължения за страните;

7. отговорност при неизпълнение.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1 . По смисъла на този правилник:

1. " Провеждане на среща синхронно от разстояние в електронна среда " е среща в електронна среда от разстояние, при която социалният работник/служителят, извършващ насочването, и лицето, заявило желание за ползване на социална услуга, взаимодействат в реално време, едновременно, присъствено и чрез визуален контакт.

2. " Конфликт на интереси " е налице, когато лицe, което участва като председател или член на комисия в конкурс за възлагане на предоставянето на социални услуги или може да повлияе на резултата от него, има интерес, който може да води до облага по смисъла на чл. 54 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и за който би могло да се приеме, че влияе на неговата безпристрастност и независимост във връзка с провеждането на конкурса.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2 . В рамките на одобрените в закона за държавния бюджет за съответната година средства за финансиране на социалните услуги предварително одобрение от Агенцията за социално подпомагане за създаване на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, се дава с приоритет за създаване на:

1. Социалните и интегрираните здравно-социални услуги по § 33, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги .

2. Социални и интегрирани здравно-социални услуги за деца и пълнолетни лица с трайни увреждания (с психични проблеми, с интелектуални затруднения, с физически увреждания, с деменция и със сетивни увреждания), за деца и пълнолетни лица с агресивно и проблемно поведение, за деца и пълнолетни лица с потребност от постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа и за лица в невъзможност за самообслужване.

§ 3 . (1) В срока по § 44, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги насочването за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, се извършва само от дирекции "Социално подпомогане" с изключение на социалната услуга асистентска подкрепа по чл. 15, т. 10 от Закона за социалните услуги , за ползването на която насочването се извършва само от общините.

(2) В срока по § 44, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги всички социални и интегрирани здравно-социални услуги, които се финансират от държавния бюджет съгласно решението по § 31, ал. 2, т. 3, буква "а" от преходните и заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги , са услуги на областно ниво за удовлетворяване на потребностите на населението от цялата страна.

§ 4 . (1) Лицата, които към датата на влизане в сила на правилника ползват финансирани от държавния бюджет социални услуги, продължават ползването им без ново насочване по чл. 73 от Закона за социалните услуги , независимо от настоящия им адрес.

(2) На лицата, които към датата на влизане в сила на Закона за социалните услуги са заявили желание за ползване на социална услуга и са включени в регистъра на чакащите за настаняване/ползване на социална услуга по отменения чл. 40а от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане , се изготвя предварителна оценка по чл. 73 от Закона за социалните услуги за насочването им към подходяща услуга, без да заявяват повторно желание за ползване на социални услуги.

(3) В срока по § 44, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги предварителната оценка по ал. 2 за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, се изготвя само от дирекции "Социално подпомагане" с изключение на социалната услуга асистентска подкрепа по чл. 15, т. 10 от Закона за социалните услуги , за ползването на която предварителната оценка се изготвя само от общините.

§ 5 . До 31 декември 2021 г. всяка дирекция "Социално подпомагане" поддържа списък на чакащите лица за ползване на финансирани от държавния бюджет социални услуги в териториалния обхват на дирекцията с изключение на социалната услуга асистентска подкрепа по чл. 15, т. 10 от Закона за социалните услуги , за ползването на която списъкът на чакащите се поддържа от общината.

§ 6 . До 31 декември 2021 г. Агенцията за социално подпомагане технически обезпечава регистрацията в Интегрираната информационна система на агенцията на устно заявени желания на лицата за ползване на социални услуги.

§ 7 . До 31 декември 2021 г. такси за ползване на финансирана от държавния бюджет асистентска подкрепа по чл. 15, т. 10 от Закона за социалните услуги не се заплащат от лицата, които я ползват.

§ 8 . В случаите, когато срокът на договор по отменения чл. 39а от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане изтича след 1 юли 2020 г., той може да бъде удължен до 31 март 2021 г. по взаимно съгласие на страните по договора.

§ 9 . (1) За домовете по § 34, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги до тяхното закриване се прилагат отменените дефиниции в § 1, т. 39 – 43 от допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане .

(2) До закриването на домовете по § 34, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги насочването за ползването им се извършва само от дирекции "Социално подпомагане" по реда на този правилник.

(3) За домовете за деца, лишени от родителска грижа, по § 36, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги до тяхното закриване се прилага отменената дефиниция в § 1, т. 36 от допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане .

§ 10 . Извън случаите по § 9 , в срока по § 44, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги за социалните услуги по отменените чл. 36, ал. 2 и 3 и чл. 41а от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане , които са определени като държавно делегирани дейности в решението по § 31, ал. 2, т. 3, буква "а" от преходните и заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги , се прилагат дефинициите в отменените т. 17 , 18 , 19 , 21 , 21а , 21б , 22 , 23 , 25 , 26 , 27 , 29 , 30 , 31 , 32 , 33 , 35 и 44 от § 1 на допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане .

§ 11 . Правилникът се приема на основание чл. 45, ал. 5 , чл. 46, ал. 3 , чл. 53, ал. 4 , чл. 54, ал. 5 , чл. 58, ал. 5 , чл. 64, ал. 4 , чл. 65, ал. 5 , чл. 67, ал. 6 , чл. 68, ал. 5 , чл. 69, ал. 3 , чл. 73, ал. 3 , чл. 78, ал. 6 , чл. 80, ал. 4 , чл. 81, ал. 3 , чл. 85, ал. 4 , чл. 92, ал. 1 , чл. 103, ал. 2 , чл. 104, ал. 3 , чл. 132, ал. 2 и 3 , чл. 135, ал. 4 от Закона за социалните услуги и § 43, ал. 1, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги .

Глава първа – (Загл. отм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г.)

Чл. 1. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г.).

Чл. 2. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г.).

Чл. 3. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г.).

Чл. 4. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г.).

Чл. 5. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г.).

Чл. 6. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г.).

Чл. 7. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г.).

Глава втора – СОЦИАЛНИ ПОМОЩИ

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2001 г., бр. 40 от 2003 г., бр. 89 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) Социалните помощи се отпускат на лица и семейства по настоящ адрес, на който се извършва и социалната анкета.

Чл. 9. (Доп. – ДВ, бр. 42 от 1999 г., изм., бр. 97 от 2001 г., доп., бр. 46 от 2002 г., изм. и доп., бр. 118 от 2002 г., изм., бр. 31 от 2005 г., в сила от 1.06.2005 г., изм. и доп., бр. 101 от 2007 г., доп., бр. 26 от 2009 г., изм. и доп., бр. 63 от 2011 г., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г., изм., бр. 64 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г., бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) (1) Право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран доход.

(2) Диференцираният доход се определя от основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30 процента от линията на бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за групата, към която принадлежи лицето, както следва:

1. за лице, живеещо само – 165 процента;

2. за лице, съжителстващо с друго лице (лица) или семейство, и за всеки от съвместно живеещите съпрузи – 100 процента;

3. за всяко дете до 18-годишна възраст, а ако учи – до придобиване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст – 100 процента;

4. за бременни жени 45 дни преди раждане и за родител, отглеждащ дете до 3-годишна възраст – 120 процента;

5. за родител, отглеждащ сам дете/деца до 18-годишна възраст, а ако учи – до придобиване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст – 120 процента.

(3) При наличие на повече от едно основание по ал. 2 се прилага по-високият размер.

(4) Размерът на месечната помощ се определя като разлика между диференцирания доход или сумата от диференцираните доходи и доходите на лицата или семействата през предходния месец.

(5) Доходите се декларират за месеца, през който са получени, независимо за кой период се отнасят.

(6) В случай че дете от 4- до 18-годишна възраст, а ако учи – до придобиване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, е допуснало 5 или повече неизвинени отсъствия за съответния месец в училище или повече от 3 дни отсъствия без уважителни причини от предучилищно образование, както и когато не са извършени задължителни имунизации и профилактични прегледи на детето съобразно възрастта и здравословното му състояние, определената месечна помощ по ал. 4 се намалява със 70 процента.

(7) В случай че дете от 4- до 16-годишна възраст не учи, определената месечна помощ по ал. 4 се намалява с 80 процента.

(8) В случай че дете от 16- до 18-годишна възраст не учи и не е регистрирано в дирекция "Бюро по труда" в срока по чл. 10, ал. 4, т. 2 , определената месечна помощ по ал. 4 се намалява с 50 процента.

(9) При наличие на повече от едно основание по ал. 6, 7 и 8, размерът на месечната помощ по ал. 4 се намалява с най-високия процент.

(10) За периода на участие в програми и проекти, съдържащи мерки за интеграция на деца с предоставено убежище, международна закрила или временна закрила в Република България, не се прилагат ал. 6, 7 и 8.

(11) Обстоятелствата по ал. 2, т. 3 и ал. 6 – 8 се установяват служебно.

Чл. 10. (1) Месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия:

1. (изм. – ДВ, бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) обитаваното от тях собствено жилище да е единствено;

2. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г., бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) да не осъществяват дейност като еднолични търговци и да нямат участие в капитала на търговско дружество;

3. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г., изм. и доп., бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) да нямат вземания, доходи от движимо или недвижимо имущество, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност за отделното лице или за всеки един от членовете на семейството да надхвърля линията на бедност за съответната година, с изключение на боновете или акциите от масовата приватизация;

4. (доп. – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., отм., бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.);

5. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) да нямат сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане; това изискване не се прилага в случаите, когато поелите задължения за издръжка и/или гледане са учащи се, безработни, в нетрудоспособна възраст или хора с увреждания;

6. (доп. – ДВ, бр. 40 от 2003 г., изм., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане или чрез даряване през последните 2 години;

6а. (нова – ДВ, бр. 40 от 2003 г., изм., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., отм., бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.);

7. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г., бр. 101 от 2007 г., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., бр. 63 от 2011 г., изм. и доп., бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г., изм., бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) безработните лица да са регистрирани в дирекциите "Бюро по труда" най-малко 3 месеца преди подаване на заявление-декларацията за социална помощ.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2001 г., бр. 54 от 2006 г., доп., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., отм., бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.).

(3) Не се изисква регистрация по ал. 1, т. 7 в дирекциите "Бюра по труда" за отпускане на месечни помощи на:

1. родител, полагащ грижи за дете до 3-годишна възраст;

2. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2001 г., доп., бр. 63 от 2011 г.) човек с увреждане с трайно намалена работоспособност или с определен вид и степен на увреждане 50 на сто или над 50 на сто;

3. лице, полагащо грижи за тежко болен член на семейството или за съжителстващо с него тежко болно лице;

4. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2001 г., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., бр. 63 от 2011 г.) лица с психически заболявания, удостоверени с документ от компетентните органи;

5. (нова – ДВ, бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) лице, полагащо грижи за лице с психически заболявания, удостоверени с документ от компетентните органи, когато е в невъзможност да се самообслужи;

6. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2001 г., отм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., предишна т. 5, бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.);

7. (нова – ДВ, бр. 46 от 2002 г., предишна т. 6, бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) бременни жени след третия месец на бременността;

8. (нова – ДВ, бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) лица, които учат във висше училище по специалност, за която е предвидена само редовна форма на обучение.

(4) Срокът по ал. 1, т. 7 не се отнася за лицата, които са се регистрирали в дирекциите "Бюра по труда" в едномесечен срок от:

1. изтичането на срока за отглеждане на дете до 3-годишна възраст;

2. навършването на 16-годишна възраст, ако не учат;

3. (отм. – ДВ, бр. 26 от 2009 г.);

4. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г., доп., бр. 101 от 2007 г., бр. 63 от 2011 г., изм., бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) приключването на работа по програми, проекти и мерки за заетост, финансирани със средства от държавния бюджет или от европейски и други международни фондове;

5. освобождаването от местата за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода";

6. (доп. – ДВ, бр. 97 от 2001 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) завършването на специално училище;

7. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г., отм., бр. 26 от 2009 г., нова, бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) завършването на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст;

8. (нова – ДВ, бр. 40 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2005 г., отм., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г.);

9. (нова – ДВ, бр. 40 от 2003 г.) отпадането на условията по ал. 3, т. 3.

(5) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Срокът по ал. 1, т. 7 не се отнася за лицата – жертви на трафик, които са се регистрирали в дирекциите "Бюро по труда" в 3-месечен срок от завръщането им в страната, от прекратяването на престоя им в приютите за временно настаняване или след окончателното приключване на наказателното производство за лицата по чл. 25, т. 1 от Закона за борба с трафика на хора и не са отказали съдействие на българските компетентни власти за изясняване на обстоятелствата по въвличането им в трафик на хора.

(6) (Нова – ДВ, бр. 26 от 2009 г.) Срокът по ал. 1, т. 7 не се отнася за лица с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, които са се регистрирали в дирекциите "Бюро по труда" в 3-месечен срок от връчването на решението за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут.

(7) (Нова – ДВ, бр. 26 от 2009 г.) Срокът по ал. 1, т. 7 не се отнася за майки, чиито деца са починали, преди да навършат 3-годишна възраст, и които са се регистрирали в дирекциите "Бюро по труда" в 3-месечен срок от настъпване на събитието.

(8) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г.) Срокът по ал. 1, т. 7 не се отнася за лица, които са се регистрирали в дирекциите "Бюро по труда" в 3-месечен срок от изтичането на срока на експертното решение на териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), с което е определена 50 и над 50 на сто степен на трайно намалена работоспособност.

(9) (Нова – ДВ, бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., изм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) Срокът по ал. 1, т. 7 не се отнася за лица, които са се регистрирали в дирекциите "Бюро по труда" в 3-месечен срок от прекратяване/приключване ползването на социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, финансирана от държавния бюджет.

(10) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., изм., бр. 63 от 2011 г., предишна ал. 9, бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., изм., бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) За периода от регистрирането до третия месец на непрекъсната регистрация в дирекция "Бюро по труда" при определяне на диференцирания доход за отпускане на месечна помощ за безработното лице не се определя процент по чл. 9, ал. 2 .

(11) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., предишна ал. 10, бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., доп., бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) В случаите, когато безработен член на семейството няма или отказва регистрация в дирекция "Бюро по труда", месечна помощ за останалите членове на семейството се отпуска само след преценка на обективната обстановка, извършена от комисия от двама социални работници, като в социалния доклад се описват изчерпателно причините за неизпълнението на разпоредбата на ал. 1, т. 7.

(12) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., изм., бр. 63 от 2011 г., предишна ал. 11, доп., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., изм., бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) Разпоредбата на ал. 1, т. 6 не се прилага в случаите, когато:

1. в семейството има лице/лица с трайни увреждания и сделката е извършена с цел смяна на жилището с оглед осигуряване на достъпна жизнена среда за лицето/лицата с увреждания;

2. (изм. – ДВ, бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) общата стойност на сделките не надвишава 24-кратния размер на основата за подпомагане към момента на подаване на заявление-декларацията по чл. 26 .

Чл. 11. Месечна помощ по чл. 9 нямат право да получават:

1. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2001 г., доп., бр. 40 от 2003 г., изм., бр. 54 от 2006 г., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., бр. 63 от 2011 г., отм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.);

2. лицата, чиито близки са задължени по закон да ги издържат;

3. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2001 г., изм. и доп., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) лицата, настанени за повече от 30 дни в лечебни, учебни и военни заведения, и социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа;

4. (доп. – ДВ, бр. 46 от 2002 г., изм., бр. 31 от 2005 г., бр. 26 от 2009 г., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., отм., бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.);

5. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2001 г.) лица, санкционирани по установения ред за укрити доходи, за което има влязъл в сила акт и ако от влизането му в сила не е изтекъл срок 3 години;

6. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2001 г., бр. 40 от 2003 г., доп., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., отм., бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.);

7. (отм. – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г.).

Чл. 11а. (Нов – ДВ, бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) (1) Когато безработно лице или безработен член на семейството, получаващо месечна помощ по чл. 9 , започне работа, има право на целева помощ за срок 3 последователни месеца в рамките на една календарна година считано от месеца, следващ месеца на започването на работа.

(2) Лицата по ал. 1 подават в дирекция "Социално подпомагане" заявление-декларация по образец, към която прилагат документ, удостоверяващ съществуването на трудово/служебно правоотношение.

(3) Помощта се отпуска със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице и е в размер, равен на определения по чл. 9, ал. 4 за месеца, предхождащ този на започване на работа.

Чл. 12. (1) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г., бр. 101 от 2007 г., бр. 27 от 2010 г., в сила от 1.05.2010 г.) Безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 9 и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б от Закона за социално подпомагане , задължително полагат общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности.

(2) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 1.05.2010 г., изм., бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) Лицата по ал. 1 полагат общественополезен труд по 40 часа месечно.

(3) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 1.05.2010 г., изм., бр. 43 от 2010 г.) За периода по ал. 2 лицата, полагащи общественополезен труд, се застраховат със застраховка "Злополука" по реда на Кодекса за застраховането .

(4) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2010 г.) Застраховката по ал. 3 е за сметка на лицата, които възлагат полагането на общественополезния труд.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., бр. 101 от 2007 г., предишна ал. 2, изм., бр. 27 от 2010 г., в сила от 1.05.2010 г., предишна ал. 4, бр. 43 от 2010 г.) При отказ на лицата по ал. 1 за полагане на общественополезен труд месечната помощ се спира за срок два месеца считано от 1-во число на месеца, през който е направен отказът.

(6) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 1.05.2010 г., предишна ал. 5, доп., бр. 43 от 2010 г., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., изм., бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) При повторен отказ за полагане на общественополезен труд, независимо кога е направен отказът през последните 3 години, месечната помощ на лицата по ал. 1 се прекратява за срок шест месеца.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2001 г., доп., бр. 46 от 2002 г., изм., бр. 40 от 2003 г., бр. 54 от 2006 г., бр. 101 от 2007 г., предишна ал. 3, изм., бр. 27 от 2010 г., в сила от 1.05.2010 г., предишна ал. 6, изм., бр. 43 от 2010 г.) Изискванията по ал. 1 – 6 не се прилагат по отношение на:

1. (изм. – ДВ, бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) полагащите грижи за деца до 3-годишна възраст:

а) родител, осиновител;

б) родител, осиновител, който отглежда сам детето/децата си;

в) настойник;

г) лице, което полага грижи за деца до 3-годишна възраст, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето ;

2. бременни жени след третия месец на бременността им;

3. (доп. – ДВ, бр. 63 от 2011 г., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., изм., бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г., бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) лицата с трайни увреждания или с установена временна неработоспособност;

4. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) лицата, за времето, в което полагат грижи за болен член на семейството или за болен роднина по възходяща и низходяща линия до втора степен;

5. лицата, полагащи грижи за член на семейството или за роднини по възходяща и низходяща линия до втора степен, които са с трайно увреждане и се нуждаят постоянно от чужда помощ;

6. (изм. – ДВ, бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) лицата с психични заболявания, установени от компетентните органи;

7. (нова – ДВ, бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г., изм., бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) лицата, за времето, в което полагат грижи за лица с психични заболявания, установени от компетентните органи;

8. (нова – ДВ, бр. 26 от 2009 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., предишна т. 7, бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) лица с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут за периода на участие в програми и проекти, съдържащи мерки за интеграция на чужденците в Република България;

9. (нова – ДВ, бр. 63 от 2015 г., в сила от 18.08.2015 г., предишна т. 8, бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) лицата, сключили трудов договор по чл. 114а от Кодекса на труда за съответния месец;

10. (нова – ДВ, бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., предишна т. 9, бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) лицата, включени в курсове за обучение, квалификация и преквалификация чрез дирекции "Бюро по труда" – за времето на обучение;

11. (нова – ДВ, бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) децата от 16- до 18-годишна възраст, които не учат и са регистрирани като безработни в дирекция "Бюро по труда".

Чл. 13. (Отм. – ДВ, бр. 97 от 2001 г.).

Чл. 14. (1) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2001 г., бр. 63 от 2011 г., бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) Право на месечна целева помощ за заплащане на наем на общински жилища ползват лицата, ако настанителната заповед е на тяхно име и чийто доход от предходния месец е до линията на бедност за съответната година, ако са:

1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2007 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.);

2. (изм. – ДВ, бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) лица над 70-годишна възраст, живеещи сами;

3. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2001 г., отм., бр. 115 от 2004 г.);

4. (изм. – ДВ, бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.) родител, отглеждащ сам дете/деца.

(2) Помощта по ал. 1 се изплаща след представяне на разходооправдателен документ.

(3) (Нова – ДВ, бр. 89 от 2017 г., в сила от 7.11.2017 г., изм., бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) Помощта по ал. 1, т. 4 се отпуска, ако детето е включено в задължителното предучилищно и училищно образование, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние.

(4) (Нова – ДВ, бр. 89 от 2017 г., в сила от 7.11.2017 г., отм., бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.).

(5) (Нова – ДВ, бр. 89 от 2017 г., в сила от 7.11.2017 г., отм., бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.).

(6) (Нова – ДВ, бр. 89 от 2017 г., в сила от 7.11.2017 г., изм., бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г., бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) Обстоятелствата по ал. 3 се установяват служебно.

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 38 от 1999 г., бр. 30 от 2000 г., бр. 48 от 2000 г., доп., бр. 98 от 2000 г., попр., бр. 100 от 2000 г., изм., бр. 19 от 2001 г., бр. 97 от 2001 г., бр. 81 от 2002 г., отм., бр. 40 от 2003 г.).

Чл. 16. (1) За задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г., бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) Еднократната помощ по ал. 1 до трикратния размер на линията на бедност за съответната година се определя със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице.

Чл. 16а. (Нов – ДВ, бр. 40 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) За издаване на лична карта на лицата може да се отпуска еднократно целева помощ до размера на основата за подпомагане по чл. 9, ал. 2 .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.) Размерът на помощта по ал. 1 се определя от директора на дирекция "Социално подпомагане" в зависимост от разходите, необходими за заплащане на нормативноопределените разходи и такси за издаване на личната карта и транспортни разходи.

Чл. 16б. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2020 г.) (1) Право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато:

1. (доп. – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) двамата или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не получава парично обезщетение за временна неработоспособност;

2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4;

3. двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка;

4. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 не получават обезщетение за бременност и раждане.

(2) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) Целевата помощ по ал. 1 се отпуска въз основа на заявление-декларация, подадено в дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) Помощта по ал. 1 се отпуска, ако:

1. децата не са настанени извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето ;

2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) децата не посещават училище или детска ясла и детска градина, както и предучилищните групи поради въведените ограничения в училището или в детското заведение във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка.

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) Помощта по ал. 1 се отпуска на семейства със средномесечен доход на член от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, по-нисък или равен на 150 % от минималната работна заплата.

(5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) При условията по ал. 1, ал. 3, т. 2 и ал. 4 месечната целева помощ се отпуска и на семейства на роднини и/или близки и приемни семейства, в които има настанени деца по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето .

(6) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) Като семейство се подпомагат при условията на ал. 1, 3 и 4 и съвместно живеещи родители без сключен граждански брак, които съжителстват на един настоящ адрес заедно с техните ненавършили пълнолетие деца, както и с навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени и припознати с изключение на сключилите брак).

(7) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) Размерът на помощта се определя за всеки месец поотделно съобразно броя на дните, в които в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, но не повече от броя на дните, в които са изпълнени разпоредбите на ал. 1.

(8) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) Размерът на помощта по ал. 1:

1. за семейства с едно дете е равен на размера на месечната минимална работна заплата, определена за страната;

2. за семейства с две и повече деца е равен на 150 на сто от размера на месечната минимална работна заплата, определена за страната.

(9) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) Когато условията по ал. 3, т. 2 са налице за срок до 5 работни дни, размерът на помощта е 25 на сто от съответния размер по ал. 8.

(10) (Предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) Когато условията по ал. 3, т. 2 са налице за срок от 6 до 10 работни дни, размерът на помощта е 50 на сто от съответния размер по ал. 8.

(11) (Предишна ал. 9 – ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) Родителите по ал. 1, т. 1 към заявлението-декларация прилагат и служебна бележка от работодател или нейно сканирано копие.

Чл. 16в. (Нов – ДВ, бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) (1) За покриване на първоначални потребности на младежите от 18- до 21-годишна възраст, които до навършване на тази възраст са ползвали социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа и я напускат за първи път, се отпуска месечна целева помощ в размер на линията на бедност за съответната година.

(2) Помощта се отпуска на лицата по ал. 1, които са регистрирани в дирекция "Бюро по труда" до един месец от напускането на социалната или интегрираната здравно-социална услуга за резидентна грижа.

(3) Помощта по ал. 1 се отпуска за всеки месец в рамките на три последователни месеца считано от месеца, следващ месеца на регистрацията по ал. 2.

Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2011 г., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) На лицата, получили от Националната здравноосигурителна каса одобрение за заплащане за медицински услуги във връзка с лечение в чужбина по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето , могат да се отпускат еднократни помощи за покриване на разходите за дневни и квартирни за тях, техните придружители и донори, когато те не са включени в сумата, определена за заплащане.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) Помощта по ал. 1 се отпуска въз основа на заявление-декларация от правоимащото лице или от негов законен представител, подадена преди началната дата за провеждане на лечението или в 14-дневен срок от завръщането му в страната.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) В зависимост от момента на подаване към заявление-декларацията се прилагат:

1. преди провеждане на лечението – копие от:

а) (изм. – ДВ, бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) заповед от управителя на Националната здравноосигурителна каса за одобряване на заплащането за медицинската услуга, когато същата не може да бъде получена по служебен път;

б) потвърждение от лечебното заведение, което ще проведе лечението, в което да са указани срок и начална дата;

2. след завръщане в страната:

а) документите по т. 1;

б) копие от епикриза от лечебното заведение, провело лечението;

в) оригинални разходооправдателни документи за извършени разходи за нощувка на правоимащото лице и придружителя му, когато има право на такъв.

(4) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) Обстоятелството по ал. 1, че разходите за дневни и квартирни не са включени в обхвата на заплащането, определено по реда на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 2 от 2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане , издадена от министъра на здравеопазването, се установява служебно.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., предишна ал. 4, доп., бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) Размерът на помощта по ал. 1 се определя съгласно приложение № 2 към Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина , приета с ПМС № 115 от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 50 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 80 и 86 от 2004 г., бр. 36 и 96 от 2005 г., бр. 2 от 2006 г., 23 и 98 от 2007 г., бр. 64 от 2008 г., бр. 10 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 19, 105 и 106 от 2011 г., бр. 61 от 2012 г., бр. 51 и 57 от 2015 г., бр. 27 от 2016 г. и бр. 2 от 2017 г.).

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) Помощта по ал. 1 подлежи на отчитане в 14-дневен срок от завръщането на лицето в страната, като неусвоената сума се възстановява в дирекция "Социално подпомагане".

(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) Помощта се отпуска независимо от помощта по чл. 16 .

Чл. 18. (Отм. – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г.).

Чл. 19. (1) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2001 г., бр. 54 от 2006 г., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., доп., бр. 63 от 2011 г.) Лицата със 71 на сто или над 71 на сто степен на трайно намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане, децата до 16-годишна възраст с трайно увреждане и военноинвалидите имат право на безплатно пътуване два пъти в годината – отиване и връщане, с железопътния транспорт в страната.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2001 г., доп., бр. 43 от 2010 г., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.) Правото по ал. 1 ползват и придружителите на лицата с определена чужда помощ, когато пътуват с тях. За придружители се смятат и кучета, водачи и асистенти на хора с увреждания, когато пътуват с тях.

Чл. 20. (1) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., доп., бр. 63 от 2011 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) Правото на безплатен транспорт по чл. 19 се ползва срещу представено удостоверение, издадено от дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес на лицата въз основа на заявление-декларация със свободен текст, подадена от тях.

(2) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2006 г., изм., бр. 26 от 2009 г., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г.) В случай че удостоверението бъде изгубено или унищожено, дирекция "Социално подпомагане" издава дубликат, като правото за съответната година се анулира.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 40 от 2003 г., предишна ал. 2, бр. 54 от 2006 г.) Редът за предоставяне и разходване на средствата за безплатния транспорт се определя с наредба, издадена от министъра на финансите и от министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2001 г., отм., бр. 115 от 2004 г.).

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2001 г., доп., бр. 40 от 2003 г., отм., бр. 115 от 2004 г.).

Чл. 23. (Отм. – ДВ, бр. 115 от 2004 г.).

Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2001 г., отм., бр. 115 от 2004 г.).

Чл. 25. (1) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 1999 г., бр. 26 от 2002 г., бр. 54 от 2006 г.) Месечните, целевите и еднократните помощи по преценка на директора на дирекция "Социално подпомагане" се предоставят в натура и в случаите, когато:

1. родителите не полагат грижи към децата си;

2. паричната помощ не се използва по предназначението й.

(2) Помощта по ал. 1 може да се предостави чрез:

1. частично или пълно заплащане на такси в детските заведения, поемане на разходите за храна в училищни столове и обществени трапезарии;

2. закупуване на хранителни продукти, облекло, обувки, учебни пособия и др.;

3. по друг начин, определен чрез социална анкета.

(3) (Нова – ДВ, бр. 42 от 1999 г., изм., бр. 54 от 2006 г.) Месечната помощ, определена в натура, на лицата и семействата, отказали да я получат, се спира за съответния месец.

(4) (Нова – ДВ, бр. 26 от 2002 г., отм., бр. 81 от 2002 г.).

Чл. 26. (1) (Доп. – ДВ, бр. 40 от 2003 г., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., изм., бр. 63 от 2011 г., бр. 89 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г., бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) Социалните помощи се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, подадена от пълнолетно лице до дирекция "Социално подпомагане" по един от следните начини:

1. лично от заявителя;

2. чрез лицензиран пощенски оператор, включително чрез услуга за електронна препоръчана поща;

3. по електронен път с квалифициран електронен подпис;

4. по електронен път по реда на Закона за електронното управление .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) За родители, ненавършили пълнолетие, заявление-декларация се подава от родителя, притежаващ лична карта, или от законен техен представител.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г., бр. 89 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) Заявление-декларацията за месечна социална помощ се подава еднократно в рамките на една календарна година с изключение на случаите, когато в рамките на същата година е отказано отпускането или отпуснатата месечна социална помощ е прекратена.

(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 97 от 2001 г., изм., бр. 40 от 2003 г., бр. 89 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) Към заявление-декларацията се прилагат:

1. (изм. – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г.) документи за брутните доходи от:

а) трудови правоотношения и/или приравнени на тях правоотношения;

б) извършване на услуги с личен труд;

в) дейности в областта на селското, горското и водното стопанство;

г) стипендии;

2. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2005 г., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г., отм., бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.).

(5) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., отм., бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.).

(6) (Доп. – ДВ, бр. 40 от 2003 г., изм., бр. 54 от 2006 г., отм., предишна ал. 5, бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., доп., бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) При необходимост дирекциите "Социално подпомагане" могат да изискват и други документи от значение при определяне на правото на социално подпомагане, които не могат да бъдат получени служебно.

(7) (Нова – ДВ, бр. 26 от 2009 г., доп., бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) За лица с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, които не разполагат с необходимите документи, удостоверяващи наличието на условия за упражняване правото им на социално подпомагане, се представя удостоверение от Държавната агенция за бежанците, издадено на основание чл. 54, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците .

(8) (Нова – ДВ, бр. 89 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) В случаите, когато е прието заявление-декларация с нередовни или липсващи документи, на лицето се дава 14-дневен срок за отстраняване на допуснатите нередовности или за представяне на липсващите документи.

Чл. 27. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г., изм. и доп., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., доп., бр. 63 от 2011 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 89 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) (1) В срок до 20 дни от подаването на заявление-декларацията социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

(2) Социалната анкета се изразява в установяване на факти и обстоятелства, които имат отношение в конкретния случай към правото на подпомагане на заявителя и неговото семейство.

(3) Социалната анкета включва:

1. проверки в дома на лицето и/или семейството по настоящ адрес;

2. проучване и анализиране на документи;

3. събиране на информация.

(4) В случай че документи и информация са налични в административен орган, те се изискват и обработват служебно.

(5) В случай че поради отсъствие на лицето или семейството проверката не може да бъде извършена в дома, социалният работник оставя уведомление по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, в което се определя 3-дневен срок на лицето да се яви в дирекция "Социално подпомагане" за справка.

(6) Ако в срока по ал. 5 лицето не се яви, се прави повторно посещение в дома и ако лицето или семейството отново не може да бъде намерено, се оставя второ уведомление с указан 3-дневен срок за явяване в дирекция "Социално подпомагане".

(7) Ако в срока по ал. 6 лицето не се яви за справка в дирекция "Социално подпомагане", социалният работник отразява в социалния доклад всички установени факти и обстоятелства по ал. 3, т. 2 и 3 и прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за цялостно извършване на социална анкета.

(8) При извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка.

(9) Въз основа на резултатите от социалната анкета в доклада по ал. 1 социалният работник прави предложение за отпускане или за отказ на помощта, за нейния вид и размер.

Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г.) (1) (Изм. – бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) В 7-дневен срок от изготвянето на социалния доклад директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2007 г., бр. 26 от 2009 г., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г.) В 14-дневен срок от издаването на заповедта заинтересуваното лице се уведомява писмено.

Чл. 29. (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2001 г., отм., бр. 40 от 2003 г.).

Чл. 30. (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г.) Дирекция "Социално подпомагане" може да предоставя обобщена информация за лицата и семействата, придобили право на социално подпомагане, при отправено искане за достъп до такава информация по реда на Закона за достъп до обществената информация .

Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 1999 г., бр. 89 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) Месечните помощи се отпускат от първо число на месеца на подаването на заявление-декларацията и се изплащат най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска помощта, в рамките на бюджетната година с изключение на помощите за декември, които се изплащат най-късно до 31 януари на следващата година.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., бр. 50 от 2010 г., в сила от 2.07.2010 г., бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) Изплащането на помощите може да се извършва касово чрез лицензиран пощенски оператор или безкасово по лична платежна сметка на правоимащото лице, обозначена с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number – IBAN), водена от доставчици на платежни услуги, лицензирани от БНБ, и клонове на доставчици на платежни услуги, осъществяващи дейност на територията на страната.

Чл. 32. (1) (Предишен текст на чл. 32 – ДВ, бр. 97 от 2001 г., изм., бр. 40 от 2003 г., изм. и доп., бр. 101 от 2007 г.) Месечните помощи се изменят, спират, възобновяват и прекратяват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице.

(2) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2001 г., изм., бр. 40 от 2003 г., бр. 54 от 2006 г., бр. 101 от 2007 г.) Месечните помощи се прекратяват:

1. (изм. – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., бр. 63 от 2015 г., в сила от 18.08.2015 г.) от 1-во число на месеца, през който безработното лице е отказало да полага общественополезен труд по чл. 12, ал. 6 ;

2. (отм. – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.);

3. от 1-во число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им.

(3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2007 г., отм., бр. 27 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.).

(4) (Нова – ДВ, бр. 26 от 2009 г., изм., бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) При настъпване на промяна в обстоятелствата, въз основа на които е отпусната месечна социална помощ, подпомаганото лице е длъжно в едномесечен срок да уведоми писмено съответната дирекция "Социално подпомагане" за всички настъпили промени, като попълва декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

(5) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2006 г., предишна ал. 3, бр. 101 от 2007 г., предишна ал. 4, бр. 26 от 2009 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) Всяка промяна в обстоятелствата, във връзка с която месечната помощ се изменя, спира, възобновява или прекратява, се отразява в допълнителен анкетен лист на лицето или семейството по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

(6) (Нова – ДВ, бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.) Месечните помощи се изменят, спират, възобновяват или прекратяват считано от 1-во число на месеца, следващ месеца на настъпване на съответната промяна, с изключение на случаите по ал. 2, т. 1 и чл. 12, ал. 5 .

Чл. 33. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г.).

Чл. 33а. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2006 г., доп., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) Със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице се лишават от социални помощи лицата по чл. 12б, ал. 2 , чл. 14, ал. 5 и 6 и чл. 15, ал. 2 от Закона за социално подпомагане .

Чл. 34. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) Дирекциите "Социално подпомагане" водят задължителна документация за отпуснатите помощи, чийто срок за съхранение е 10 години, считано от месеца на прекратяването им.

Чл. 35. (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2001 г., отм., бр. 40 от 2003 г.).

Чл. 35а. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) Директорът на дирекция "Социално подпомагане" в 7-дневен срок от получаване на сигнал или при самосезиране издава заповед за извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени социални помощи по чл. 14а от Закона за социално подпомагане .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.) Длъжностните лица, извършили проверката по ал. 1, съставят констативен протокол в два еднообразни екземпляра, като единият се връчва на проверяваното лице в 7-дневен срок.

(3) В 3-дневен срок от връчването на констативния протокол по ал. 2 проверяваното лице може да представи писмени възражения пред директора на дирекция "Социално подпомагане".

Глава трета – (Отм. – ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) СОЦИАЛНИ УСЛУГИ

Чл. 36. (Доп. – ДВ, бр. 112 от 1999 г., изм., бр. 40 от 2003 г., изм. и доп., бр. 31 от 2005 г., бр. 103 от 2005 г., доп., бр. 54 от 2006 г., изм. и доп., бр. 101 от 2007 г., изм., бр. 26 от 2009 г., бр. 55 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., бр. 89 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., отм., 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

Чл. 36а. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., изм., бр. 63 от 2011 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

Чл. 36б. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., доп., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

Чл. 36в. (Нов – ДВ, бр. 40 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2005 г., изм. и доп., бр. 101 от 2007 г., изм., бр. 26 от 2009 г., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., изм. и доп. бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

Чл. 36г. (Нов – ДВ, бр. 26 от 2009 г., предишен чл. 36б, бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г., бр. 26 от 2009 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

Чл. 38. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

Чл. 39. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г., бр. 26 от 2009 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

Чл. 39а. (Нов – ДВ, бр. 40 от 2003 г., доп., бр. 26 от 2009 г., изм. и доп., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

Чл. 40. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 42 от 1999 г., изм., бр. 40 от 2003 г., бр. 31 от 2005 г., изм. и доп., бр. 26 от 2009 г., доп., бр. 45 от 2010 г., в сила от 15.06.2010 г., изм. и доп., бр. 63 от 2011 г., изм., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г., бр. 89 от 2016 г., в сила от 1.01.2018 г. – изм., бр. 17 от 2017 г., бр. 89 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

Чл. 40а. (Нов – ДВ, бр. 40 от 2003 г., доп., бр. 63 от 2011 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 1.01.2018 г. – изм., бр. 17 от 2017 г., бр. 89 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

Чл. 40б. (Нов – ДВ, бр. 40 от 2003 г., изм., бр. 26 от 2009 г., бр. 89 от 2016 г., в сила от 1.01.2018 г. – изм., бр. 17 от 2017 г., бр. 89 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

Чл. 40в. (Нов – ДВ, бр. 40 от 2003 г., доп., бр. 26 от 2009 г., изм., бр. 89 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

Чл. 40г. (Нов – ДВ, бр. 40 от 2003 г., изм. и доп., бр. 26 от 2009 г., изм., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., бр. 89 от 2016 г., в сила от 1.01.2018 г. – изм., бр. 17 от 2017 г., бр. 89 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

Чл. 40д. (Нов – ДВ, бр. 40 от 2003 г., изм. и доп., бр. 101 от 2007 г., изм., бр. 26 от 2009 г., доп., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

Чл. 40е. (Нов – ДВ, бр. 40 от 2003 г., доп., бр. 31 от 2005 г., изм., бр. 101 от 2007 г., бр. 26 от 2009 г., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

Чл. 41. (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2001 г., бр. 40 от 2003 г., изм. и доп., бр. 26 от 2009 г., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2015 г., в сила от 18.08.2015 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

Чл. 41б. (Нов – ДВ, бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

Глава четвърта – (Отм. – ДВ, бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.) УСЛОВИЯ И РЕД ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА ЛИЦА, ПРЕДОСТАВЯЩИ СОЦИАЛНИ УСЛУГИ (Загл. изм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г.)

Чл. 42. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г., бр. 26 от 2009 г., отм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.).

Чл. 43. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г., изм. и доп., бр. 54 от 2006 г., доп., бр. 26 от 2009 г., изм., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., отм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.).

Чл. 44. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г., доп., бр. 54 от 2006 г., изм. и доп., бр. 26 от 2009 г., отм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.).

Чл. 45. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г., отм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.).

Чл. 46. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г., доп., бр. 54 от 2006 г., изм. и доп., бр. 26 от 2009 г., отм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.).

Чл. 47. (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г., отм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.).

Чл. 48. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г.).

Чл. 49. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г.).

Чл. 50. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г.).

Чл. 51. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г.).

Глава пета – ОБЩЕСТВЕН КОНТРОЛ НА СИСТЕМАТА В ОБЛАСТТА НА СОЦИАЛНИТЕ ПОМОЩИ (Загл. изм. – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.)

Чл. 52. (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2001 г., изм. и доп., бр. 40 от 2003 г., изм., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) За упражняване на обществен контрол при осъществяване на дейностите в областта на социалните помощи с решение на общинския съвет се създава обществен съвет със следните функции:

1. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) съдействие за провеждане на политиката в областта на социалните помощи в общината;

2. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) съдействие и подпомагане за разработване на областни стратегии, общински програми, планове и проекти, свързани със социалните помощи;

3. (отм. – ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.);

4. (отм. – ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.);

5. (отм. – ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) Общественият съвет се състои най-малко от 7 души, като в състава му се включват заинтересувани органи, лица и организации, имащи отношение към дейностите в областта на социалните помощи.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) Членовете на обществения съвет са длъжни да спазват нормативните изисквания за защита на информацията за подпомаганите лица и семейства, която им е станала известна при осъществяването на тяхната дейност.

Чл. 53. (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) Обществените съвети имат право да изискват и да получават информация от дирекциите "Социално подпомагане" за дейността в областта на социалните помощи.

Чл. 54. (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2001 г., изм., бр. 40 от 2003 г., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) При установяване на пропуски и при сигнали за нарушения при осъществяване на дейностите в областта на социалните помощи обществените съвети уведомяват писмено председателя на общинския съвет и инспектората към изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

Чл. 54а. (Нов – ДВ, бр. 40 от 2003 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ (Загл. изм. – ДВ, бр. 17 от 2013 г., в сила от началото на втория учебен срок на учебната 2012/2013 г.)

§ 1. (1) (Предишен текст на § 1 – ДВ, бр. 97 от 2001 г.) По смисъла на правилника:

1. (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2003 г.).

2. (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2005 г., доп., бр. 54 от 2006 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.) " Семейството " включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до придобиване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак).

3. (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.) " Родител, отглеждащ сам дете/деца " е лице, което поради вдовство, развод или несключен граждански брак отглежда сам деца до 18-годишна възраст, както и навършилите пълнолетие лица, в случай че продължават да учат, до придобиване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст.

4. (Доп. – ДВ, бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., отм., бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.).

5. (Отм. – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г.).

6. (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г.) " Безработни " са всички лица в трудоспособна възраст, които са регистрирани в дирекциите "Бюра по труда" и активно търсят работа.

7. (Отм. – ДВ, бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.).

8. (Отм. – ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

9. (Доп. – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г.) " Доходи " за отпускане на социални помощи по реда на този правилник са всички брутни приходи, произхождащи от:

а) трудова дейност;

б) дейности в областта на селското, горското и водното стопанство;

в) продажба и/или замяна на движимо или недвижимо имущество;

г) продажба на акции, дялове и други участия в търговски дружества и други форми на съвместна дейност;

д) наем, рента и аренда;

е) авторски и лицензионни възнаграждения;

ж) дивиденти и доходи от дялово участие;

з) премии и награди от спортни състезания;

и) обезщетения и помощи;

к) пенсии;

л) стипендии;

м) (изм. – ДВ, бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) еднократни и месечни помощи, средства и добавки за деца;

н) присъдени издръжки;

о) други.

10. (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2001 г.) Не се считат за доходи при определяне размера на социалните помощи:

а) (доп. – ДВ, бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) помощите, отпуснати по реда на правилника и на Наредба № РД-07-5 от 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление , издадена от министъра на труда и социалната политика;

б) (изм. – ДВ, бр. 97 от 2001 г.) добавката за чужда помощ на хората с увреждания с намалена работоспособност над 90 на сто с определена чужда помощ;

в) (доп. – ДВ, бр. 46 от 2002 г., изм., бр. 54 от 2006 г., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., доп., бр. 41 от 2010 г., бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г., бр. 64 от 2021 г., в сила от 3.08.2021 г.) помощите, отпуснати на основание чл. 6 , чл. 8г , 10а и 10б от Закона за семейните помощи за деца , и помощите, предоставяни от Фонд "Социална закрила" по реда на чл. 27, ал. 1, т. 1 от Закона за социално подпомагане ;

г) хуманитарните помощи;

д) еднократните компенсации към пенсиите или извънредните пенсии;

е) добавките към пенсията на ветераните, доброволците и пострадалите, взели участие в Отечествената война, и на пострадалите при изпълнение на мисиите във военни контингенти на Организацията на обединените нации;

ж) (отм. – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г.);

з) помощите, определени с акт на Министерския съвет;

и) (изм. – ДВ, бр. 118 от 2002 г.) доходите, получени в резултат на обработване на земеделска земя от Държавния поземлен фонд и от общинския поземлен фонд за срок една година от предоставянето й;

к) (нова – ДВ, бр. 98 от 2000 г., отм., бр. 118 от 2002 г.);

л) (нова – ДВ, бр. 40 от 2003 г., изм., бр. 101 от 2007 г., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.) трудовото възнаграждение, получено за последния месец от участие в програми и мерки за заетост, реализирани при условията и по реда на Закона за насърчаване на заетостта и на Националния план за действие по заетостта за съответната година;

м) (нова – ДВ, бр. 40 от 2003 г., доп., бр. 54 от 2006 г., изм., бр. 63 от 2011 г., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.) стипендиите по чл. 171, ал. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование , по реда на Закона за насърчаване на заетостта и по Националния план за действие по заетостта;

н) (нова – ДВ, бр. 31 от 2005 г., доп., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., изм., бр. 27 от 2019 г., в сила от 1.04.2019 г.) финансовата подкрепа по чл. 69 от Закона за хората с увреждания ;

о) (нова – ДВ, бр. 54 от 2006 г., отм., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г.);

п) (нова – ДВ, бр. 101 от 2007 г.) еднократни помощи при смърт на член от семейството или на роднини по възходяща и низходяща линия до втора степен;

р) (нова – ДВ, бр. 26 от 2009 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.) помощите, получени по програми и проекти, съдържащи мерки за интеграция на чужденците в Република България;

с) (нова – ДВ, бр. 63 от 2015 г., в сила от 18.08.2015 г.) трудовото възнаграждение, получено по реда на чл. 114а от Кодекса на труда и свързаните с него плащания;

т) (нова – ДВ, бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.) възнагражденията и свързаните с тях плащания на учениците, включени в дуалната система на обучение по Закона за предучилищното и училищното образование ;

у) (нова – ДВ, бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.) застрахователни обезщетения.

11. (Нова – ДВ, бр. 97 от 2001 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.) " Специални училища " са училищата по чл. 44, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ДВ, бр. 79 от 2015 г.).

12. (Нова – ДВ, бр. 97 от 2001 г., изм., бр. 54 от 2006 г., доп., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г.) " Нетрудоспособна възраст " е възрастта под 16 години и над определената в чл. 68, ал. 1 – 3 от Кодекса за социално осигуряване възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

13. (Нова – ДВ, бр. 97 от 2001 г., изм., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., отм., бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.).

14. (Нова – ДВ, бр. 40 от 2003 г., изм., бр. 63 от 2011 г.) " Програми и мерки за заетост " са програми и мерки, които се реализират на основание на Закона за насърчаване на заетостта и Националния план за действие по заетостта.

15. (Нова – ДВ, бр. 40 от 2003 г., изм., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

16. (Нова – ДВ, бр. 40 от 2003 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

16а. (Нова – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

17. (Нова – ДВ, бр. 40 от 2003 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

18. (Нова – ДВ, бр. 40 от 2003 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

19. (Нова – ДВ, бр. 40 от 2003 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

20. (Нова – ДВ, бр. 40 от 2003 г., изм. и доп., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

21. (Нова – ДВ, бр. 40 от 2003 г., доп., бр. 54 от 2006 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., а по отношение на изречение трето в сила от 1.01.2018 г. – бр. 17 от 2017 г., бр. 89 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

21а. (Нова – ДВ, бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., а по отношение на изречение трето в сила от 1.01.2018 г. – бр. 17 от 2017 г., изм., бр. 89 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

21б. (Нова – ДВ, бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., а по отношение на изречение второ в сила от 1.01.2018 г. – бр. 17 от 2017 г., изм., бр. 89 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

22. (Нова – ДВ, бр. 40 от 2003 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., а по отношение на изречение второ в сила от 1.01.2018 г. – бр. 17 от 2017 г., бр. 89 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

23. (Нова – ДВ, бр. 40 от 2003 г., доп., бр. 101 от 2007 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., доп., бр. 89 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

24. (Нова – ДВ, бр. 40 от 2003 г., изм., бр. 93 от 2006 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

25. (Нова – ДВ, бр. 40 от 2003 г., изм., бр. 26 от 2009 г., доп., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

26. (Нова – ДВ, бр. 40 от 2003 г., изм., бр. 26 от 2009 г., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

27. (Нова – ДВ, бр. 40 от 2003 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

28. (Нова – ДВ, бр. 40 от 2003 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

29. (Нова – ДВ, бр. 54 от 2006 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., а по отношение на изречение трето в сила от 1.01.2018 г. – бр. 17 от 2017 г., бр. 89 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

30. (Нова – ДВ, бр. 54 от 2006 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

31. (Нова – ДВ, бр. 54 от 2006 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

32. (Нова – ДВ, бр. 101 от 2007 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

33. (Нова – ДВ, бр. 101 от 2007 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

34. (Нова – ДВ, бр. 101 от 2007 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

35. (Нова – ДВ, бр. 26 от 2009 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

36. (Нова – ДВ, бр. 101 от 2007 г., предишна т. 35, бр. 26 от 2009 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

37. (Нова – ДВ, бр. 101 от 2007 г., предишна т. 36, бр. 26 от 2009 г., отм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.).

38. (Нова – ДВ, бр. 101 от 2007 г., предишна т. 37, бр. 26 от 2009 г., отм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.).

39. (Нова – ДВ, бр. 101 от 2007 г., предишна т. 38, бр. 26 от 2009 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

40. (Нова – ДВ, бр. 101 от 2007 г., предишна т. 39, бр. 26 от 2009 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

41. (Нова – ДВ, бр. 101 от 2007 г., предишна т. 40, бр. 26 от 2009 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

42. (Нова – ДВ, бр. 101 от 2007 г., предишна т. 41, бр. 26 от 2009 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

43. (Нова – ДВ, бр. 101 от 2007 г., предишна т. 42, бр. 26 от 2009 г., доп., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

44. (Нова – ДВ, бр. 101 от 2007 г., предишна т. 43, бр. 26 от 2009 г., изм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

45. (Нова – ДВ, бр. 40 от 2003 г., предишна т. 29, бр. 54 от 2006 г., предишна т. 32, бр. 101 от 2007 г., предишна т. 44, бр. 26 от 2009 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

46. (Нова – ДВ, бр. 40 от 2003 г., предишна т. 30, бр. 54 от 2006 г., предишна т. 33, бр. 101 от 2007 г., предишна т. 45, бр. 26 от 2009 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

47. (Нова – ДВ, бр. 43 от 2010 г., доп., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.) " Кучета, водачи и асистенти на хора с увреждания " са кучета, обучени в специализирани училища, което се доказва със сертификат за преминато обучение, отличителна служебна екипировка и знаци.

(2) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2001 г.) Съжителстващите на семейни начала лица се подпомагат като семейство.

(3) (Нова – ДВ, бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., изм. и доп., бр. 89 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.).

§ 1а. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2013 г., в сила от началото на втория учебен срок на учебната 2012/2013 г., изм., бр. 73 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 39 от 2019 г., в сила от 14.05.2019 г., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) На учениците, ползващи социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, от I до ХII клас включително или до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, за джобни разходи на месец се предоставят средства в размер, определен с решение на Министерския съвет за съответната година, които се изплащат по бюджетите на общините, на чиято територия се намират съответните услуги.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2001 г., бр. 54 от 2006 г.) Хората с трайни увреждания, на които намалената работоспособност е установена след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или са я навършили в срока на решението на ТЕЛК (НЕЛК), ползват правата си по правилника пожизнено, независимо от определения в експертното решение срок.

§ 3. Месечните целеви помощи за отопление за 1998 г. по молби, подадени в едномесечен срок от обнародването на правилника в "Държавен вестник", се отпускат считано от 1 ноември 1998 г.

§ 4. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2001 г.) За българските граждани на възраст над 70 години, които не са подменили документите си за самоличност, адресната регистрация се смята за постоянен адрес.

§ 5. (Предишен § 4 – ДВ, бр. 97 от 2001 г.) Правилникът се приема на основание § 3 от заключителните разпоредби на Закона за социално подпомагане .

§ 6. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2000 г., предишен § 5, бр. 97 от 2001 г.) Изпълнението на правилника се възлага на министъра на труда и социалната политика.

§ 7. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) В срок до 31 октомври 2020 г. трудовото възнаграждение, получено по реда на § 43, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г.), и свързаните с него плащания не се считат за доходи при определяне размера на социалните помощи.

Глава първа – ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2004 г., доп., бр. 71 от 2006 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) С правилника се уреждат условията и редът за отпускане, изплащане/предоставяне в натура, изменение, спиране, възобновяване, възстановяване и прекратяване на семейните помощи.

Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2004 г., бр. 41 от 2010 г., бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) (1) Семейни помощи се отпускат от дирекции "Социално подпомагане" въз основа на заявление декларация заедно с необходимите документи.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2017 г., доп., бр. 38 от 2019 г., изм., бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.) Заявлението декларация се подава от посочените в Закона за семейни помощи за деца лица в дирекция "Социално подпомагане" по настоящия им адрес:

1. лично, като към заявлението декларация се прилага лична карта (за справка);

2. (изм. – ДВ, бр. 29 от 2023 г.) чрез лицензиран пощенски оператор, включително чрез услуга за електронна препоръчана поща;

3. по електронен път с квалифициран електронен подпис;

4. (нова – ДВ, бр. 29 от 2023 г.) по електронен път посредством електронна административна услуга съгласно Закона за електронното управление .

(3) В случаите, когато бременната жена или майката е малолетна, заявлението декларация по ал. 1 се подава от законния й представител.

(4) Непълнолетните бременни жени или майки подават заявлението декларация по ал. 1, без да искат съгласието на законния си представител.

(5) (Отм. – ДВ, бр. 34 от 2017 г.).

Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2004 г., бр. 71 от 2006 г., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., бр. 22 от 2021 г.) В заявлението декларация за отпускане на семейни помощи по чл. 7 и 8 от Закона за семейни помощи за деца лицата декларират брутните доходи на семейството, получени за последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца, през който е подадено заявлението декларация.

(2) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2004 г., изм., бр. 71 от 2006 г., доп., бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) В заявлението декларация за отпускане на еднократна помощ при бременност лицата декларират брутните доходи на семейството за последните 12 календарни месеца, предхождащи периода от 45 дни преди определения термин за раждане, а ако е настъпило раждане преди 45-дневния период, доходите се декларират за последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца, през който е родено детето.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 93 от 2004 г., изм., бр. 41 от 2010 г.) Брутните доходи се изчисляват по реда за определяне на облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица .

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Доходите се декларират за месеца, през който са получени, независимо за кой период се отнасят.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 93 от 2004 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) При определяне на средномесечния доход на член от семейството се взема предвид броят на членовете му към датата, на която е подадено заявлението декларация.

Чл. 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2004 г., доп., бр. 34 от 2009 г., в сила от 8.05.2009 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., доп., бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице се произнася в 14-дневен срок от подаване на заявлението декларация със заповед по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

(2) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Заповедта по ал. 1 се издава в срок до 30 дни от подаването на заявлението декларация:

1. (изм. – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) когато проверката на декларираните обстоятелства изисква получаване на информация по реда на чл. 1а, ал. 4 и 5 от Закона за семейни помощи за деца ;

2. (изм. – ДВ, бр. 22 от 2021 г.) когато помощите по чл. 7 , 8 , 10а и 10б от Закона за семейни помощи за деца се предоставят в натура.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2004 г., бр. 34 от 2009 г., в сила от 8.05.2009 г., предишна ал. 2, изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Заповедта по ал. 1 се издава в два екземпляра. Заповедите за отказ и за отпускане на помощ в натура се съобщават писмено на лицата, подали заявлението декларация, в 7-дневен срок от издаването им.

Чл. 5. (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2004 г., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) В случаите, когато е прието заявление декларация с нередовни или липсващи документи, на лицето се дава 14-дневен срок за отстраняване на допуснатите нередовности.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2004 г., доп., бр. 34 от 2009 г., в сила от 8.05.2009 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Когато в срока по ал. 1 лицето не отстрани нередовностите, директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отказ на исканата помощ, която се съобщава писмено на лицето.

Чл. 5а. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2004 г., доп., бр. 71 от 2006 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) (1) В случаите по чл. 6, ал. 9 , чл. 6а, ал. 7 , чл. 6б, ал. 4 и чл. 8в, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава мотивирана заповед за възстановяване на получената семейна помощ.

(2) Заповедта по ал. 1 се издава въз основа на влязло в сила съдебно решение за настаняване на детето извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето или на влязло в сила съдебно решение за прекратяване на осиновяването на детето в случаите по чл. 6б, ал. 4 от Закона за семейни помощи за деца .

(3) Заповедта по ал. 1 се издава в два екземпляра и се съобщава писмено на лицето.

(4) Подлежащите на възстановяване по ал. 1 семейни помощи се събират по реда на Гражданския процесуален кодекс .

Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2004 г., бр. 71 от 2006 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 34 от 2009 г., в сила от 8.05.2009 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм. и доп., бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.) В случаите по чл. 10, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца или в резултат на служебна проверка за установяване на промяна на условията, при които са отпуснати месечните семейни помощи, директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за:

1. (нова – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.) спиране, възобновяване, изменение или прекратяване на отпуснатите помощи по чл. 8д и 8е от Закона за семейни помощи за деца ;

2. (нова – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.) изменение или прекратяване на отпуснатите помощи по чл. 7 и 8 от Закона за семейни помощи за деца .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., бр. 34 от 2017 г., бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм. и доп., бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.) Месечните помощи по чл. 8д и 8е от Закона за семейни помощи за деца се спират, възобновяват, изменят или прекратяват, а месечните помощи по чл. 7 и 8 от Закона за семейни помощи за деца се изменят или прекратяват от първо число на месеца, следващ месеца на настъпване на промяна в обстоятелствата.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.) Заповедите по ал. 1 и 2 се издават в два екземпляра и се съобщават писмено на лицето.

(4) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) В случаите на неизпълнение на задължението по чл. 10, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца , когато това е довело до недобросъвестно получаване на семейни помощи, директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед по реда на чл. 8 .

Чл. 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2004 г., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Изплащането на семейните помощи може да се извършва по касов или безкасов път.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2004 г., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., бр. 38 от 2019 г.) По желание на лицата, отразено в заявлението декларация, помощите могат да се изплащат по лична платежна сметка на правоимащото лице, обозначена с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number – IBAN), водена от доставчици на платежни услуги, лицензирани от БНБ, и клонове на доставчици на платежни услуги, осъществяващи дейност на територията на страната.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., бр. 34 от 2017 г., доп., бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) С изрично писмено съгласие на майката, изразено в заявлението декларация, помощите по чл. 7 , 8 и 8д от Закона за семейни помощи за деца могат да се получават от бащата.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 93 от 2004 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Еднократните помощи и помощите по чл. 8д и 8е от Закона за семейни помощи за деца , отпуснати на малолетни бременни жени, майки или родители, се получават от законния им представител.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 93 от 2004 г., попр., бр. 97 от 2004 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Еднократните помощи и помощите по чл. 8д и 8е от Закона за семейни помощи за деца , отпуснати на непълнолетни бременни жени, майки или родители, се получават лично.

(6) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., доп., бр. 34 от 2017 г.) Помощите по чл. 7 и 8 от Закона за семейни помощи за деца , отпуснати на майки, ненавършили 18 години, се получават по реда на глава шеста , с изключение на случаите по чл. 8, ал. 5 от Закона за семейните помощи за деца , когато помощта се предоставя за част от календарния месец.

Чл. 8. (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2004 г., доп., бр. 34 от 2009 г., в сила от 8.05.2009 г., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава мотивирана заповед за възстановяване на недобросъвестно получени семейни помощи в случаите по чл. 14, ал. 3 и 5 от Закона за семейни помощи за деца .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2004 г., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Заповедта по ал. 1 се издава в два екземпляра и се съобщава писмено на лицето.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2009 г., в сила от 8.05.2009 г., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Недобросъвестно получените семейни помощи за деца се събират по реда на Гражданския процесуален кодекс .

Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2004 г., бр. 71 от 2006 г., доп., бр. 34 от 2009 г., в сила от 8.05.2009 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Заповедите по чл. 4 , 5, 5а , 6 и 8 могат да се обжалват от заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2004 г., бр. 71 от 2006 г., доп., бр. 34 от 2009 г., в сила от 8.05.2009 г., предишен текст на чл. 10, изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) При необходимост директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице може да назначи проверка във връзка с отпускането и предоставянето на семейните помощи за деца.

(2) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице задължително назначава проверка във връзка с отпускането и предоставянето на семейни помощи:

1. на ненавършили 18 години бременни жени;

2. за деца на родители, ненавършили 18 години;

3. в случаите по чл. 2, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца ;

4. (изм. – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) в случаите по чл. 7, ал. 8 и 13 от Закона за семейни помощи за деца ;

5. в случаите на подадено заявление декларация за отпускане на помощ по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца след изтичане на срока по чл. 7, ал. 12 от Закона за семейни помощи за деца;

6. в случаите на подадено заявление декларация от лице, за което е издадена заповед по чл. 8 за възстановяване на недобросъвестно получени семейни помощи;

7. (нова – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) в случаите по чл. 8е, ал. 5 , 6 , 9 и 10 от Закона за семейни помощи за деца ;

8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) при постъпил писмен сигнал за недобросъвестно получени семейни помощи.

Глава първа – "а" (Нова – ДВ, бр. 93 от 2004 г.) ЕДНОКРАТНА ПОМОЩ ПРИ БРЕМЕННОСТ

Чл. 10а. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2004 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Еднократна помощ при бременност се отпуска въз основа на подадено заявление декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика.

(2) (Нова – ДВ, бр. 34 от 2017 г.) Заявлението декларация по чл. 5а от Закона за семейни помощи за деца се подава в периода от 45 дни преди определения термин за раждане. Когато раждането е настъпило преди началото на 45-дневния период, заявлението декларация се подава до три месеца от датата на раждане на детето.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2006 г., доп., бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., предишна ал. 2, бр. 34 от 2017 г.) Към заявлението декларация се прилагат следните документи:

1. удостоверение за брутните месечни доходи на семейството за последните 12 календарни месеца, предхождащи периода от 45 дни преди определения термин на раждане, а ако е настъпило раждане преди 45-дневния период – за последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца, през който е родено детето;

2. удостоверение от осигурителя за наетото лице или от самоосигуряващото се лице по образец съгласно приложение № 3;

3. копие от болничния лист на наетото лице за временна неработоспособност поради бременност и раждане за срок 45 дни, заверено от осигурителя, или копие на болничния лист и оригинал за справка – от самоосигуряващото се лице;

4. медицинско удостоверение за термина на раждане – за неосигурените жени;

5. (отм. – ДВ, бр. 38 от 2019 г.).

(4) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.) В случаите на подадено заявление по чл. 2, ал. 2, т. 1 и 2 документите по ал. 3 се прилагат на хартиен носител в оригинал, а при подаване на заявлението декларация по електронен път същите се прилагат сканирани като прикачен файл.

Чл. 10б. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2004 г.) (1) Еднократната помощ при бременност се отпуска за периода от 45 дни преди определения термин за раждане.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 71 от 2006 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) За осигурените жени по чл. 5а от Закона за семейни помощи за деца помощта се изплаща в размер, определен съобразно броя на дните от началото на отпуска за бременност и раждане до датата на придобиване на необходимия осигурителен стаж по чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване (КСО ), но за не повече от 45 дни.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 115 от 2004 г., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) При изплащане на помощ по чл. 5а от Закона за семейни помощи за деца за част от календарния месец дневният размер на помощта се определя, като пълният й размер се раздели на 45 календарни дни. Общата сума на помощта се определя, като дневният й размер се умножи по броя на календарните дни, за които тя се изплаща.

(4) (Нова – ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г., отм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.).

Чл. 10в. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2004 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Еднократната помощ при бременност се изплаща през месеца, следващ месеца, през който е подадено заявлението декларация.

Глава втора – ЕДНОКРАТНИ ПОМОЩИ ПРИ РАЖДАНЕ И ОСИНОВЯВАНЕ НА ДЕТЕ (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.)

Чл. 11. (1) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Еднократна помощ при раждане на живо дете се отпуска въз основа на подадено заявление декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Към заявлението декларация се прилагат следните документи:

1. (изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., отм., бр. 79 от 2017 г.);

2. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г., отм., бр. 79 от 2017 г.);

3. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г., доп., бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) копие от разрешението за продължително или постоянно пребиваване на гражданите на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство и копие от разрешението за продължително, постоянно и дългосрочно пребиваване на чужденците (само в случай че тази информация не може да бъде проверена по служебен път);

4. (отм. – ДВ, бр. 38 от 2019 г.).

(3) (Нова – ДВ, бр. 71 от 2006 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., изм. и доп., бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм., бр. 29 от 2023 г.) По реда на ал. 1 помощта може да се отпусне след извършване на проверка по служебен път от дирекция "Социално подпомагане" за:

1. (доп. – ДВ, бр. 34 от 2017 г., изм. и доп., бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм., бр. 29 от 2023 г.) установяване на наличие на промяна на настоящия адрес на майката за периода от датата на раждане на детето до датата на подаване на заявлението декларация чрез справка от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи и/или от Национална база данни "Население", поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството;

2. (доп. – ДВ, бр. 34 от 2017 г., изм., бр. 29 от 2023 г.) изплащане/неизплащане на помощта по чл. 6 от Закона за семейни помощи за деца от съответните дирекции "Социално подпомагане" по предходен настоящ адрес на майката;

3. (нова – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) установяване на поредността на родените от майката деца чрез справка от Национална база данни "Население", поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството;

4. (нова – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) установяване на наличие на разрешение за продължително или постоянно пребиваване на гражданите на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство и наличие на разрешение за продължително, постоянно и дългосрочно пребиваване на чужденците чрез справка от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи.

(4) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) В случаите по чл. 6, ал. 7 от Закона за семейни помощи за деца проверката по ал. 3 се извършва и по отношение на бащата.

(5) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г., предишна ал. 4, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., изм., бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 29 от 2023 г.) В случаите, когато майката е с чуждо гражданство и с разрешено продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в страната и не може да бъде получена информация за родените от майката деца от компетентния орган в Република България, еднократната помощ при раждане на дете се изплаща в размера, определен по реда на чл. 6, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца , като се взема предвид само броят на родените от майката деца с българско гражданство, а в случаите по чл. 3, т. 5 от Закона за семейни помощи за деца – и на децата с чуждо гражданство, родени на територията на Република България.

(6) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г., предишна ал. 5, изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., бр. 86 от 2015 г., бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) В случаите по ал. 5 заявлението декларация се подава от майката в дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес, за наличието на който се извършва служебна проверка.

(7) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г., предишна ал. 6, изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., отм., бр. 29 от 2023 г.).

(8) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) В случаите по чл. 6, ал. 7 от Закона за семейни помощи за деца помощта се отпуска на бащата въз основа на подадено от него заявление декларация със съответно приложените към него документи по ал. 2.

(9) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., доп., бр. 34 от 2017 г., отм., бр. 29 от 2023 г.).

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Правото на еднократна помощ при раждане на дете възниква от датата на раждане на детето, освен ако то е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето към датата на подаване на заявлението декларация.

Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13, изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) При определяне поредността на децата се вземат предвид само родените от майката деца, които са живи в момента на раждането на детето, за което се иска помощта, независимо дали се отглеждат в семейството на майката, с изключение на случаите, в които детето е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето и за него не е получена еднократната помощ при раждане.

(2) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) При раждане на близнаци, един от които е второ дете на майката, еднократната помощ за раждане се изплаща за всяко дете близнак в размера, определен съгласно чл. 6, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца за второ дете.

Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2006 г., бр. 80 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) (1) Еднократна помощ при осиновяване на дете се отпуска въз основа на подадено заявление декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2017 г., бр. 79 от 2017 г., отм., бр. 38 от 2019 г.).

(3) (Нова – ДВ, бр. 34 от 2017 г.) В случаите, в които дирекция "Социално подпомагане" не може по служебен път да получи информация за влязлото в сила съдебно решение за допуснато осиновяване на детето, към заявлението декларация по ал. 2 се прилага копие от влязлото в сила съдебно решение, с което е допуснато осиновяване на детето, или друг документ от съда, удостоверяващ влязлото в сила съдебно решение за допуснато осиновяване.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 34 от 2017 г., изм. и доп., бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм., бр. 29 от 2023 г.) По реда на ал. 1 помощта може да се отпусне след извършване на проверка по служебен път от дирекция "Социално подпомагане" за:

1. (доп. – ДВ, бр. 34 от 2017 г., изм. и доп., бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) установяване наличие на промяна на настоящия адрес на осиновителката/осиновителя за периода от датата на осиновяване на детето до датата на подаване на заявлението декларация чрез справка от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи и/или от Национална база данни "Население", поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството;

2. (доп. – ДВ, бр. 34 от 2017 г., изм., бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 29 от 2023 г.) изплащане/неизплащане на помощта по чл. 6б от Закона за семейни помощи за деца от съответните дирекции "Социално подпомагане" по предходен настоящ адрес на осиновителката/осиновителя.

(5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 34 от 2017 г.) Ако при проверката по ал. 4 се установи, че правото на помощ по чл. 6б от Закона за семейни помощи за деца е ползвано, помощта не се отпуска.

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2006 г., бр. 80 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) (1) Правото за получаване на еднократна помощ по чл. 6б от Закона за семейни помощи за деца възниква от датата на осиновяване на детето, освен ако осиновителите и осиновеното дете не живеят постоянно в страната към датата на подаване на заявлението декларация.

(2) При осиновяване на дете от съпрузи правото по чл. 6б от Закона за семейни помощи за деца се ползва само от единия от тях.

Чл. 16. (1) (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2006 г., доп., бр. 41 от 2010 г., изм., бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г., изм. и доп., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., изм., бр. 79 от 2017 г., изм. и доп., бр. 38 от 2019 г.) Допълнителна еднократна помощ за дете с трайно увреждане по чл. 6, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца се отпуска след подаване на ново заявление декларация. Обстоятелството за наличието на трайно увреждане на детето се установява служебно.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2006 г., доп., бр. 41 от 2010 г., изм., бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г.) Правото за получаване на допълнителна еднократна помощ по ал. 1 възниква от датата на инвалидизиране, когато трайното увреждане е установено с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, до навършването на 2-годишна възраст на детето.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2006 г., отм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.).

Глава втора – "а" (Нова – ДВ, бр. 34 от 2009 г., в сила от 8.05.2009 г.) ЕДНОКРАТНИ ПОМОЩИ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЦА

Чл. 16а. (Нов – ДВ, бр. 34 от 2009 г., в сила от 8.05.2009 г., изм., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., изм. и доп., бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) (1) Еднократна помощ за отглеждане на близнаци се отпуска въз основа на подадено заявление декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика.

(2) Еднократна помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, се отпуска въз основа на подадено заявление декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., бр. 38 от 2019 г.) Обстоятелството, че лицата по чл. 8в, ал. 1 и 4 от Закона за семейни помощи за деца са записани като редовни студенти към датата на раждане на детето, се установява служебно.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 34 от 2017 г., изм. и доп., бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) При промяна на настоящия адрес на майката или на друго правоимащо лице за периода от раждането (осиновяването) или настаняването на детето по чл. 26 от Закона за закрила на детето до датата на подаване на заявлението декларация дирекция "Социално подпомагане" извършва проверка по служебен път, която обхваща:

1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) справка от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи и/или от Национална база данни "Население", поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството;

2. (доп. – ДВ, бр. 34 от 2017 г., изм., бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 29 от 2023 г.) изплащане/неизплащане на помощите по чл. 6а и 8в от Закона за семейни помощи за деца от съответните дирекции "Социално подпомагане" по предходен настоящ адрес на майката или на другите правоимащи лица.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Помощта по чл. 8в от Закона за семейни помощи за деца се отпуска/отказва със заповед по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, издадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице и се изплаща на два пъти, като:

1. петдесет на сто от размера на помощта се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането й;

2. петдесет на сто от размера на помощта се изплаща след представяне на уверение/удостоверение от висшето училище за записан следващ семестър или за завършено висше образование, но не по-късно от навършването на една година от детето.

(6) Когато помощта по чл. 8в от Закона за семейни помощи за деца е отпусната и 50 на сто от размера й е изплатен по реда на ал. 5, т. 1, но до навършване на една година от детето лицето не е представило уверение/удостоверение от висшето училище за записан следващ семестър или за завършено висше образование, плащането по ал. 5, т. 2 не се извършва.

(7) Еднократната помощ по ал. 2 се отпуска на лицата по чл. 8в, ал. 1 и 4 от Закона за семейни помощи за деца в размера, определен по реда на чл. 8в, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца , независимо от броя на родените/осиновените/отглежданите в семейството деца.

Глава трета – МЕСЕЧНИ ПОМОЩИ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДЕТЕ ДО ЗАВЪРШВАНЕ НА СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ, НО НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 20-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ (Загл. изм. – ДВ, бр. 93 от 2004 г., доп., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.)

Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2004 г., бр. 71 от 2006 г., доп., бр. 34 от 2009 г., в сила от 8.05.2009 г., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., бр. 41 от 2010 г., изм., бр. 7 от 2011 г., в сила от 21.01.2011 г., доп., бр. 95 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., изм., бр. 73 от 2013 г., в сила от 1.09.2013 г., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., бр. 34 от 2017 г.) (1) Месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се отпускат въз основа на подадено заявление декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика.

(2) За деца, настанени за отглеждане в семейство на роднини и близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето , заявлението декларация се подава от пълнолетен член на семейството по настоящия му адрес.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 38 от 2019 г.) Към заявлението декларация се прилагат следните документи, в случаите, в които дирекция "Социално подпомагане" не може да получи информацията по служебен път:

1. удостоверение за брутните месечни доходи на семейството за последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца, през който е подадено заявлението декларация;

2. решение на регионалния екип за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците със специални образователни потребности към регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, че детето не може да посещава училище – в случаите по чл. 18, ал. 2 ;

3. (отм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г.);

4. (отм. – ДВ, бр. 38 от 2019 г.);

5. (доп. – ДВ, бр. 79 от 2017 г.) копие от влязло в сила решение на съда за допускане на развод между съпрузите – само в случаите, в които дирекция "Социално подпомагане" не може по служебен път да получи информация за съдебното решение;

6. копие от удостоверение за назначаване на настойник или попечител;

7. служебна бележка, издадена от личния лекар на детето, а при липса на избор на личен лекар – от регионалната здравна инспекция, удостоверяваща, че всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното състояние на детето са извършени;

8. (изм. – ДВ, бр. 38 от 2019 г.) експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК (само в случаите по чл. 7, ал. 8 от Закона за семейни помощи за деца ).

(4) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2023 г.) В случаите, в които децата се обучават в детски градини и училища, създадени съгласно чл. 43, т. 4 от Закона за предучилищното и училищното образование – по силата на международен договор, към заявлението декларация по ал. 3 се прилага и удостоверение по образец съгласно приложение № 7, издадено от детската градина/училището, че детето е записано в група за предучилищно образование или като ученик, с изключение на случаите по чл. 7, ал. 10 от Закона за семейни помощи за деца , а за новата учебна година – и за децата, записани в първи клас – в срок до 31 октомври.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2023 г.) Информация за записаните и отписаните деца в групи за задължително предучилищно образование или за записаните и отписаните ученици в системата на училищното образование, за които е подадено заявление декларация или са отпуснати семейни помощи, се получава ежемесечно по служебен ред от училищата и детските градини чрез Министерството на образованието и науката.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 29 от 2023 г.) Детските градини и училищата в системата на предучилищното и училищното образование предоставят ежемесечно по служебен ред чрез Министерството на образованието и науката на Агенцията за социално подпомагане информация за децата и учениците, за които е подадено заявление декларация или са отпуснати семейни помощи, относно допуснатите в рамките на един месец от учебната година отсъствия: повече от 3 дни на всяко дете, посещаващо група за задължително предучилищно образование и 5 учебни часа на всеки ученик, за които няма уважителни причини, съгласно чл. 10 от Наредба № 5 от 2016 г. за предучилищното образование и чл. 62 от Наредбата за приобщаващото образование , приета с Постановление № 232 на Министерския съвет от 2017 г.

(7) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 29 от 2023 г.) Директорът на училището по ал. 4 ежемесечно изпраща на регионалната дирекция за социално подпомагане по настоящ адрес на семейството справка по образец съгласно приложение № 4 за всеки ученик, за който е подадено заявление декларация или са отпуснати семейни помощи, отсъствал през съответния месец 5 учебни часа, за които няма уважителни причини или отписан от училище.

(8) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 29 от 2023 г.) Директорът на детската градина/училището по ал. 4, в която/което има групи за предучилищно образование, ежемесечно изпраща на регионалната дирекция за социално подпомагане по настоящ адрес на семейството справка по образец съгласно приложение № 8 за всяко дете, за което е подадено заявление декларация или са отпуснати семейни помощи, отсъствало през съответния месец повече от 3 дни, за които няма уважителни причини или отписано от група за задължително предучилищно образование в детската градина/училището. Справката се изпраща за периода 15 септември – 31 май.

(9) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.) Информацията по ал. 5 и 6 се предоставя до 5-о число на следващия месец по електронен път от Министерството на образованието и науката на Агенцията за социално подпомагане, а когато крайната дата за предоставяне е почивен ден, информацията се предоставя в първия следващ работен ден.

(10) Справката по ал. 7 и 8 се изпраща до 5-о число на следващия месец по електронен път и на хартиен носител в регионалната дирекция за социално подпомагане по настоящ адрес на семейството. В срок до 3 дни регионалната дирекция препраща справката на дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес на семейството и на лицата с чуждо гражданство и с разрешено продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в страната.

(11) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г., бр. 29 от 2023 г.) В случаите по ал. 6 – 8 помощта по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца се прекратява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице считано от 1-во число на месеца, посочен в информацията, получена от Министерството на образованието и науката, или в справката от директора на детската градина/училището по ал. 4.

(12) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г., бр. 29 от 2023 г.) Преди издаване на заповедта по ал. 11 Агенцията за социално подпомагане изисква от Министерството на образованието и науката по електронен път потвърждаване на актуалността на подадената информация по ал. 6 за конкретното дете.

(13) (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) За размера на пенсията за 12 календарни месеца преди месеца, през който е подадено заявление декларация от пенсионер, се предоставя информация по служебен ред от Националния осигурителен институт на Агенцията за социално подпомагане.

(14) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.) Месечните помощи за деца, настанени за отглеждане в семейство на роднини и близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето , и деца с назначен настойник или попечител се предоставят и след прекратяване на настаняването (настойничеството/попечителството) поради навършване на пълнолетие от детето, ако то продължава да живее в същото семейство, до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, което се удостоверява с декларация на лицата.

(15) За установяване на обстоятелството по ал. 14 дирекция "Социално подпомагане" извършва проверки.

(16) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2019 г.) Наличието на извършените задължителни имунизации и профилактични прегледи при спазване изискванията на Наредба № 15 от 2005 г. за имунизациите в Република България (обн., ДВ., бр. 45 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 82 от 2006 г., бр. 5 от 2007 г., бр. 106 от 2007 г., бр. 57 от 2009 г., бр. 77 от 2012 г., бр. 47 от 2013 г., бр. 17, 54 и 92 от 2014 г. и бр. 38 от 2017 г.) и на Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията (обн., ДВ, бр. 92 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 27 от 2018 г.; Решение № 3549 на Върховния административен съд от 2018 г. – бр. 29 от 2018 г.; изм. и доп., бр. 2 от 2019 г.) не се установява при отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.

(17) (Доп. – ДВ, бр. 38 от 2019 г.) Помощта по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца се отпуска и в случай, че всички задължителни имунизации и профилактични прегледи на детето не са извършени поради отлагане по медицински противопоказания или по причини, независещи от родителите или от лицата, които полагат грижи за детето, като това се удостоверява със служебната бележка по ал. 3, т. 7, само в случаите, в които тази информация не може да бъде получена по служебен път.

Чл. 18. (1) (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2006 г., бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., бр. 34 от 2017 г., бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Условията по чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за семейни помощи за деца са изпълнени, ако детето е записано в една от формите на педагогическо взаимодействие в предучилищно образование по чл. 67, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование или в една от формите на обучение в училище по чл. 106, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование и посещава учебните занятия (за формите, които го изискват).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2004 г., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., бр. 34 от 2017 г., бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 38 от 2019 г.) За децата, чието обучение е отложено по реда на чл. 139 от Наредбата за приобщаващото образование и това е установено с решението на регионалния екип за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците със специални образователни потребности към регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, се счита, че са налице условията по чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за семейни помощи за деца .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2004 г., отм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.).

(4) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2004 г., отм., бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.).

Чл. 19. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 93 от 2004 г., изм., бр. 71 от 2006 г., изм. и доп., бр. 41 от 2010 г., изм., бр. 7 от 2011 г., в сила от 21.01.2011 г., бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г.; изм. с Решение № 12921 на ВАС на РБ – бр. 32 от 2015 г.; изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., бр. 34 от 2017 г., доп., бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Месечните помощи за отглеждане на деца до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се отпускат от първо число на месеца, през който е подадено заявлението декларация с необходимите документи и са налице условията по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца , с изключение на случаите на раждане на дете и за деца, реинтегрирани в биологичните си семейства или настанени в семейство на роднини, близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето и в случаите на промяна на настойника/попечителя, в които отпускането на помощта е от първо число на месеца, следващ месеца на настъпване на събитието.

Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2004 г., доп., бр. 71 от 2006 г., изм. и доп., бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) (1) При определяне на средномесечния доход по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца се вземат предвид доходите на всички членове на семейството по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за семейни помощи за деца към датата на подаване на заявлението декларация.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2017 г.) В случаите по § 1, т. 1, буква "б" от допълнителните разпоредби на Закона за семейни помощи за деца заявление декларация се подава съвместно от двамата съжителстващи родители за отпускане на помощ за всички деца в семейството, като помощта се получава от лицето, посочено като титуляр в заявлението декларация.

Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2006 г., доп., бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) (1) В 30-дневен срок от изтичане на срока, за който е била отпусната прекратената месечна помощ на основание чл. 7, ал. 11, т. 3 от Закона за семейни помощи за деца , правоимащото лице подава заявление декларация за отпускане на еднократна помощ по реда на чл. 7, ал. 13 от Закона за семейни помощи за деца .

(2) Дирекция "Социално подпомагане" извършва служебна проверка за наличие на условията за отпускане на еднократна помощ по чл. 7, ал. 13 от Закона за семейни помощи за деца и ако те са налице, директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускането й. В случай на отказ лицето се уведомява писмено.

Чл. 22. (1) (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2006 г., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., бр. 34 от 2017 г.) Месечните помощи по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца се предоставят на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. При разведени родители се вземат предвид само доходите на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права.

(2) (Нова – ДВ, бр. 71 от 2006 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) При развод или раздяла на родителите помощите по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца за детето/децата, навършило/навършили пълнолетие, но не повече от 20-годишна възраст, ако продължава/продължават да учи/учат, се предоставят на родителя, при когото живее/живеят детето/децата.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 71 от 2006 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Когато и двамата родители са неизвестни, починали или лишени от родителски права, помощите се получават от настойника или попечителя въз основа на подадено от него заявление декларация независимо от дохода му.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 71 от 2006 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) В случаи на ограничаване на родителски права семейните помощи се изплащат на лицето, при което е настанено детето, въз основа на подадено от него заявление декларация, независимо от дохода на родителите.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 71 от 2006 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Ако един от родителите е осъден да плаща издръжка за децата, неговият доход не се взема предвид при определяне дохода на член от семейството.

(6) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., отм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., нова, бр. 29 от 2023 г.) При съвместно упражняване на родителски права от двамата родители с изрично писмено съгласие на единия родител месечните помощи по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца могат да се получават от другия родител.

Чл. 23. (1) (Предишен текст на чл. 23 – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., изм., бр. 34 от 2017 г., доп., бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.) Месечните помощи се прекратяват от първо число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им, с изключение на случаите по чл. 17, ал. 11 .

(2) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) В случаите по чл. 7, ал. 11 от Закона за семейни помощи за деца директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за прекратяване на помощта, като заповедта се издава в два екземпляра и се съобщава писмено на лицето.

(3) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) В случаите по ал. 2, когато помощта се прекратява само за част от децата в семейството, директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за изменение на помощта, в която се определя намален размер на помощта, като срокът на помощта не се изменя.

(4) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) Размерът на помощта по ал. 3 се определя, като размерът на отпуснатата помощ се разделя на броя на децата в семейството и от общия размер на помощта се приспада сумата, съответстваща на броя на децата, за които помощта се прекратява.

(5) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., отм., бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.).

(6) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) При наличие на основанията по чл. 2, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца само за част от децата в семейството помощта се предоставя в пари и натура, като размерите на помощта в пари и помощта в натура се определят, като общият размер на помощта се раздели на броя на децата в семейството. Помощта в натура се предоставя по реда на глава шеста .

Чл. 24. (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2004 г., бр. 71 от 2006 г., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Заявление декларация за месечни помощи по чл. 17 се подава на всеки 12 месеца.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) В 30-дневен срок след промяна на броя на децата, за които семейството има право на семейни помощи в периода по ал. 1, се подава ново заявление декларация за установяване само на това обстоятелство, без да се изисква актуализация на документите за доходите на семейството.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г., бр. 80 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) В случаите по ал. 2 директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за:

1. изменение на помощта в зависимост от броя на децата в семейството, като срокът на помощта не се изменя;

2. отказ за конкретното дете, ако не са налице основания за отпускане на помощта и за това дете.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) Длъжностното лице следи за навършване на възрастта на децата, при която отпада основанието за получаване на месечни помощи, и прекратява служебно изплащането им, в случай че помощта е отпусната на семейството за едно дете или за близнаци. В случай че само за част от децата в семейството е налице основание за прекратяване на помощта поради навършване на възрастта, директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за изменение на помощта съгласно чл. 23, ал. 3 и 4.

(5) (Отм. – ДВ, бр. 71 от 2006 г.).

(6) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) В случаите по чл. 7, ал. 10 от Закона за семейни помощи за деца месечната помощ се прекратява от месеца, следващ месеца на навършване пълнолетие на детето.

Глава трета – "а" (Нова – ДВ, бр. 29 от 2010 г., в сила от 16.04.2010 г., изм., бр. 34 от 2017 г.) МЕСЕЧНИ ПОМОЩИ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДЕТЕ С ТРАЙНО УВРЕЖДАНЕ (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., бр. 34 от 2017 г.)

Чл. 24а. (Нов – ДВ, бр. 29 от 2010 г., в сила от 16.04.2010 г., изм., бр. 41 от 2010 г., изм. и доп., бр. 7 от 2011 г., в сила от 21.01.2011 г., изм., бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г., изм. и доп., бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г., изм., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., бр. 34 от 2017 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., бр. 38 от 2019 г.) Лицата, които имат право на месечни помощи по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца , подават заявление декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, до директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес, като наличието на експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК се установява служебно.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм., бр. 29 от 2023 г.) В случаите, в които детето е навършило 18 години, но продължава да учи до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, и се обучава в училище по чл. 17, ал. 4 , към заявлението декларация по ал. 1 се прилага и удостоверение по образец съгласно приложение № 7, издадено от училището, че детето е записано като ученик, а за новата учебна година – в срок до 31 октомври, а когато детето се обучава в училище в системата на предучилищното и училищното образование, информацията за това се установява служебно по реда на чл. 17, ал. 5 .

(3) Когато двамата родители са неизвестни, починали или лишени от родителски права, помощите се получават от настойника или попечителя, който отглежда детето с увреждане, въз основа на подадено от него заявление декларация.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане се отпускат от първо число на месеца, през който е подадено заявлението декларация с необходимите документи и са налице условията по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца , с изключение на случаите за деца, реинтегрирани в биологичните си семейства или настанени в семейство на роднини, близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето и в случаите на промяна на настойника/попечителя, в които отпускането на помощта е от първо число на месеца, следващ месеца на настъпване на събитието.

Чл. 24б. (Нов – ДВ, бр. 29 от 2010 г., в сила от 16.04.2010 г., доп., бр. 41 от 2010 г., изм., бр. 7 от 2011 г., в сила от 21.01.2011 г., бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г., изм. и доп., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., изм., бр. 34 от 2017 г.) (1) Месечните помощи за дете с трайно увреждане се прекратяват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице от първо число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им.

(2) Месечните помощи за дете с трайно увреждане се прекратяват при:

1. навършване на 18-годишна възраст на детето, а ако продължава да учи – до придобиване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст;

2. прекратяване настаняването на детето по чл. 26 от Закона за закрила на детето ;

3. установена в експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК промяна във вида и степента на увреждането или в степента на трайно намалената работоспособност.

(3) Месечните помощи за дете с трайно увреждане се спират, изменят и възобновяват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице.

(4) В случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане месечните помощи се отпускат от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението декларация, при условие че няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, които да водят до отпадане на правото, когато заявлението декларация е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението декларация се определя по реда на чл. 8д, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца .

(5) При условията на ал. 4 при промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, която не води до отпадане на правото, размерът на помощта се определя в зависимост от степента на увреждането или степента на намалената работоспособност, определена в новото решение на ТЕЛК/НЕЛК.

(6) Когато преосвидетелстването на детето е извършено със закъснение и закъснението не е по вина на родителите или на лицата, които полагат грижи за детето, месечната помощ се предоставя по реда на ал. 4.

Глава четвърта – МЕСЕЧНИ ПОМОЩИ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДЕТЕ ДО НАВЪРШВАНЕ НА ЕДНА ГОДИНА

Чл. 25. (1) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година се отпускат въз основа на заявление декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 93 от 2004 г., бр. 71 от 2006 г., доп., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., бр. 41 от 2010 г., изм. и доп., бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Към заявлението декларация по ал. 1 се прилагат следните документи:

1. удостоверение за брутните месечни доходи на семейството за последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца, през който е подадено заявлението декларация;

2. удостоверение от осигурителя за наетото лице или от самоосигуряващото се лице по образец съгласно приложение № 3;

3. удостоверения от осигурителите за всеки от членовете на семейството, при което е настанено детето по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето , че не получават обезщетение по чл. 53, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване ;

4. (отм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г.);

5. (отм. – ДВ, бр. 38 от 2019 г.);

6. (отм. – ДВ, бр. 38 от 2019 г.);

7. (доп. – ДВ, бр. 79 от 2017 г.) копие от решението на съда за допускане на развод между съпрузите – само в случаите, в които дирекция "Социално подпомагане" не може по служебен път да получи информация за съдебното решение;

8. (доп. – ДВ, бр. 38 от 2019 г.) служебна бележка, издадена от личния лекар на детето, а при липса на избор на личен лекар – от регионалната здравна инспекция, удостоверяваща, че всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното състояние на детето са извършени, само в случаите, в които тази информация не може да бъде получена по служебен път.

(3) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2011 г., в сила от 21.01.2011 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., бр. 34 от 2017 г., бр. 38 от 2019 г.) Към заявлението декларация за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до навършване на една година не се изисква удостоверяването на извършените задължителни имунизации и профилактични прегледи при спазване изискванията на Наредба № 15 от 2005 г. за имунизациите в Република България и на Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията .

(4) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., доп., бр. 38 от 2019 г.) Помощта по чл. 8 от Закона за семейни помощи за деца се отпуска и в случай че всички задължителни имунизации и профилактични прегледи на детето не са извършени поради отлагане по медицински противопоказания или по причини, независещи от родителите или от лицата, които полагат грижи за детето, като това се удостоверява в служебната бележка по ал. 2, т. 8, само в случаите, в които тази информация не може да бъде получена по служебен път.

(5) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2019 г.) В случаите по чл. 8, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца наличието на експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК се установява служебно.

(6) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.) В случаите на подадено заявление по чл. 2, ал. 2, т. 1 и 2 документите по ал. 2 се прилагат на хартиен носител в оригинал, а при подаване на заявлението декларация по електронен път същите се прилагат сканирани като прикачен файл.

Чл. 26. (1) (Доп. – ДВ, бр. 71 от 2006 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., изм. и доп., бр. 34 от 2017 г.) Месечните помощи за отглеждане на дете до една година се отпускат от първо число на месеца, през който е подадено заявлението декларация с необходимите документи и са налице условията по чл. 8, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца , но не по-рано от месеца, следващ месеца на раждане на детето или реинтегрирането му в биологичното семейство.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2006 г., доп., бр. 41 от 2010 г., изм., бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., бр. 34 от 2017 г.) Месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца се отпускат от първо число на месеца, следващ месеца, през който е издадено експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, ако заявлението декларация е подадено в 3-месечен срок от датата на решението. Когато заявлението декларация е подадено след този срок, месечните помощи се отпускат от първо число на месеца, през който е подадено.

(3) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2004 г., изм., бр. 41 от 2010 г., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., доп., бр. 29 от 2023 г.) Месечната помощ за отглеждане на дете до една година по чл. 8, ал. 5 от Закона за семейни помощи за деца за майката се отпуска от датата на раждане на детето до датата на придобиване право на обезщетение по чл. 48а и 52а от Кодекса за социално осигуряване , ако заявлението декларация е подадено в 3-месечен срок от датата на раждане на детето. Когато заявлението декларация е подадено след този срок, месечната помощ се отпуска от първо число на месеца, през който е подадено.

(4) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2004 г., изм., бр. 41 от 2010 г., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Месечната помощ за отглеждане на дете до една година по чл. 8, ал. 5 от Закона за семейни помощи за деца за осиновителката (самотния баща осиновител) се отпуска от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е допуснато осиновяване на детето, до датата на придобиване право на обезщетение по чл. 48а и 52а от Кодекса за социално осигуряване .

(5) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2004 г., изм., бр. 41 от 2010 г., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., бр. 34 от 2017 г.) Месечната помощ за отглеждане на дете до една година по чл. 8, ал. 7 от Закона за семейни помощи за деца се отпуска от първо число на месеца, следващ месеца на издаване на заповедта на директора на дирекция "Социално подпомагане" или решението на съда за настаняване на детето в семейство на роднини, близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето до датата на придобиване право на обезщетение по чл. 48а и 52а от Кодекса за социално осигуряване .

(6) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Помощта по ал. 3 – 5 се изплаща в размер, определен пропорционално на броя на дните, за които е придобито правото на помощ.

(7) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2004 г.) При изплащане на помощ за част от календарния месец дневният размер на помощта се определя, като пълният й размер се раздели на 30 календарни дни. Общата сума на помощта се определя, като дневният размер се умножи по броя на дните, за които тя се изплаща.

(8) (Нова – ДВ, бр. 34 от 2017 г.) В случаите на чл. 8, ал. 5 от Закона за семейни помощи за деца при наличие на основанията по чл. 2, ал. 6, т. 4 от Закона за семейни помощи за деца , по изключение, помощта може да се предоставя в пари за периода, определен по ал. 7 за част от календарния месец.

Чл. 27. (1) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г., изм. и доп., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) При смърт на майката и в случаите, когато тя е лишена от родителски права, или при развод или раздяла, когато упражняването на родителските права е предоставено на бащата, месечната помощ за отглеждане на дете до една година по чл. 8 от Закона за семейни помощи за деца се изплаща на лицето, упражняващо родителските права.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., бр. 29 от 2023 г.) При определяне правото на месечна помощ по ал. 1 се вземат предвид доходите на лицето, упражняващо родителските права, освен в случаите по чл. 8, ал. 2 – 4 , 7 и 9 от Закона за семейни помощи за деца .

Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) В случаите, при които майката е получавала обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване и осигуряването бъде прекратено, помощта по чл. 8 от Закона за семейни помощи за деца се изплаща за остатъка от срока до навършване на една година на детето.

Чл. 29. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2004 г., изм., бр. 71 от 2006 г., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Заявлението декларация за месечни помощи по чл. 25 се подава еднократно с изключение на заявленията декларации, подадени по чл. 8, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца .

Чл. 30. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2004 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Помощта на осигурените лица се прекратява от датата на придобиване право на обезщетение по чл. 48а и 52а от Кодекса за социално осигуряване .

Глава четвърта – "а" (Нова – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) МЕСЕЧНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕТЕ БЕЗ ПРАВО НА НАСЛЕДСТВЕНА ПЕНСИЯ ОТ ПОЧИНАЛ РОДИТЕЛ

Чл. 30а . (Нов – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 38 от 2019 г.) Лицата, които имат право на месечни помощи за дете без право на наследствена пенсия от починал родител и които отглеждат детето, подават заявление декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, до директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия си адрес, към което се прилагат следните документи, само в случаите, в които тази информация не може да бъде получена по служебен път:

1. решение на регионалния екип за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците със специални образователни потребности към регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, че детето не може да посещава училище – в случаите по ал. 8;

2. копие от удостоверение за назначаване на настойник или попечител;

3. служебна бележка, издадена от личния лекар на детето, а при липса на избор на личен лекар – от регионалната здравна инспекция, удостоверяваща, че всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното състояние на детето са извършени;

4. (изм. – ДВ, бр. 38 от 2019 г.) експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК;

5. (отм. – ДВ, бр. 38 от 2019 г.).

(2) Когато и двамата родители са починали или родителят е лишен от родителски права, помощите се получават от настойника или попечителя, който отглежда детето, въз основа на подадено от него заявление декларация с необходимите документи по ал. 1 по настоящия му адрес.

(3) За деца, настанени за отглеждане в семейство на роднини и/или близки по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето , помощите се получават от пълнолетен член на семейството въз основа на подадено от него заявление декларация с необходимите документи по ал. 1 по настоящия му адрес.

(4) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.) В случаите на подадено заявление по чл. 2, ал. 2, т. 1 и 2 документите по ал. 1 се прилагат на хартиен носител в оригинал, а при подаване на заявлението декларация по електронен път същите се прилагат сканирани като прикачен файл.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 38 от 2019 г., предишна ал. 4, бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.) В случай че информацията по ал. 1, т. 1 – 4 не може да бъде установена по служебен път, но същата е налична в дирекция "Социално подпомагане", съответните документи не се подават от лицата.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.) При извършване на преценката за право на месечна помощ по чл. 8е от Закона за семейни помощи за деца дирекциите "Социално подпомагане" ползват:

1. за установяване на обстоятелството по чл. 8е, ал. 1, т. 1 от Закона за семейни помощи за деца – информацията, предоставена от Националния осигурителен институт, по ред, определен в споразумение, сключено между него и Агенцията за социално подпомагане;

2. (изм. – ДВ, бр. 29 от 2023 г.) за установяване на обстоятелствата по чл. 8е, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за семейни помощи за деца , както и в случаите по чл. 8е, ал. 9 от Закона за семейни помощи за деца – информацията, получена съгласно чл. 17, ал. 3, т. 2 и 8 , ал. 5 – 10 и 12 .

(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г., изм., бр. 29 от 2023 г.) В случаите, в които детето се обучава в детска градина или в училище по чл. 17, ал. 4 , към заявлението декларация по ал. 1 се прилага и удостоверение по образец съгласно приложение № 7, издадено от детската градина/училището, че детето е записано в група за предучилищно образование или като ученик, с изключение на случаите по чл. 8е, ал. 4 от Закона за семейни помощи за деца , а за новата учебна година – и за децата, записани в първи клас – в срок до 31 октомври.

(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.) Условията по чл. 8е, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за семейни помощи за деца са изпълнени, ако детето е записано в една от формите на педагогическо взаимодействие в предучилищно образование по чл. 67, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование или в една от формите на обучение в училище по чл. 106, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование и посещава учебните занятия (за формите, които го изискват).

(9) (Доп. – ДВ, бр. 38 от 2019 г., предишна ал. 8, бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.) За децата, чието обучение е отложено по реда на чл. 139 от Наредбата за приобщаващото образование и това е установено по служебен път, а в случаите, в които не може да бъде установено, е удостоверено с решение на регионалния екип за подкрепа за личностното развитие на децата и учениците със специални образователни потребности към регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, се счита, че са налице условията по чл. 8е, ал. 1, т. 4 от Закона за семейни помощи за деца .

(10) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2019 г., предишна ал. 9, бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.) Към заявлението декларация за отпускане на месечни помощи по чл. 8е от Закона за семейни помощи за деца за дете с трайно увреждане не се изисква удостоверяването на извършените задължителни имунизации и профилактични прегледи при спазване изискванията на Наредба № 15 от 2005 г. за имунизациите в Република България и на Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията .

(11) (Доп. – ДВ, бр. 38 от 2019 г., предишна ал. 10, бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.) Помощта по чл. 8е от Закона за семейни помощи за деца се отпуска и в случай че всички задължителни имунизации и профилактични прегледи на детето не са извършени поради отлагане по медицински противопоказания или по причини, независещи от родителя или от лицата, които полагат грижи за детето, като това се удостоверява със служебната бележка по ал. 1, т. 3, само в случаите, в които тази информация не може да бъде получена по служебен път.

(12) (Предишна ал. 11, изм. – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г., бр. 29 от 2023 г.) В случаите по ал. 6, т. 2, когато се установи, че са допуснати отсъствия повече от 3 дни от дете, посещаващо група за задължително предучилищно образование, и 5 учебни часа от ученик, за които няма уважителни причини, помощта по чл. 8е от Закона за семейни помощи за деца се спира със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице за месеца, посочен в информацията, получена от Министерството на образованието и науката, или в справката от директора на детската градина/по чл. 17, ал. 4 . Помощта се възобновява от месеца, следващ месеца, когато основанието за спиране е отпаднало.

Чл. 30б . (Нов – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) (1) Месечните помощи за дете без право на наследствена пенсия от починал родител се отпускат от първо число на месеца, през който е подадено заявлението декларация с необходимите документи и са налице условията по чл. 8е от Закона за семейни помощи за деца , с изключение на случаите на реинтегриране на детето в биологичното му семейство, настаняване в семейство на роднини и/или близки по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето или при промяна на настойника/попечителя, в които отпускането на помощта е от първо число на месеца, следващ месеца на настъпване на събитието.

(2) В случаите, в които за детето, за което се иска отпускане на месечна помощ по чл. 8е от Закона за семейни помощи за деца , е отпусната и се изплаща персонална пенсия по чл. 92 от Кодекса за социално осигуряване , месечната помощ се отпуска от първо число на месеца, следващ месеца, през който е подадено заявлението декларация, като Агенцията за социално подпомагане предоставя служебно информация на Националния осигурителен институт за подаденото заявление декларация в срок до три дни от подаването му.

(3) Националният осигурителен институт предоставя служебно информация на Агенцията за социално подпомагане за последния месец, в който персоналната пенсия на детето е изплатена, в тридневен срок от спирането на пенсията.

(4) В тридневен срок от издаването на заповедта за отпускане или отказ за отпускане на помощта Агенцията за социално подпомагане уведомява служебно Националния осигурителен институт с цел прекратяване или възобновяване на персоналната пенсия.

(5) Когато при проверка по служебен път в Националния осигурителен институт се установи, че детето има подадено заявление за отпускане на наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване , дирекция "Социално подпомагане" отпуска или отказва да отпусне помощта след получаването на информация от Националния осигурителен институт за отпускане или отказ за отпускане на пенсията.

(6) В случаите, в които след получаване на информацията по ал. 3 се установи, че персоналната пенсия е била изплатена за месеца, в който е отпусната месечна помощ по чл. 8е от Закона за семейни помощи за деца , или за следващ месец, директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за:

1. изменение на заповедта за отпускане по отношение на началната дата на придобиване на правото на месечната помощ в случаите, когато същата не е била изплатена;

2. изменение на заповедта за отпускане по отношение на началната дата на придобиване на правото на месечната помощ и удържане на недължимо изплатената помощ за съответния/съответните месец/месеци в случаите, когато същата вече е изплатена.

Чл. 30в . (Нов – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) (1) В 30-дневен срок от изтичането на срока, за който е била отпусната прекратената месечна помощ на основание чл. 8е, ал. 8, т. 4 от Закона за семейни помощи за деца , ако детето продължи да посещава редовно училище, правоимащото лице може да подаде заявление декларация за отпускане на еднократна помощ по реда на чл. 7, ал. 13 от Закона за семейни помощи за деца във връзка с чл. 8е, ал. 9 от Закона за семейни помощи за деца .

(2) Въз основа на информацията по чл. 17, ал. 9 и 10 дирекция "Социално подпомагане" извършва служебна проверка за наличие на условията за отпускане на еднократна помощ по чл. 7, ал. 13 от Закона за семейни помощи за деца във връзка с чл. 8е, ал. 9 от Закона за семейни помощи за деца и ако те са налице, директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускането й. В случай на отказ лицето се уведомява писмено.

Чл. 30г . (Нов – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) (1) Заявление декларация за месечни помощи по чл. 30а се подава на всеки 12 месеца.

(2) Месечните помощи се прекратяват от първо число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им.

(3) В случаите по чл. 8е, ал. 8 от Закона за семейни помощи за деца директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за прекратяване на помощта, като заповедта се издава в два екземпляра и се съобщава писмено на лицето.

(4) Длъжностното лице следи за навършване на възрастта на детето, при която отпада основанието за получаване на месечни помощи по чл. 8е от Закона за семейни помощи за деца , и прекратява служебно изплащането им.

(5) В случаите, в които е отпусната наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и периодът на изплащането й съвпада с периода на получаване на месечна помощ по чл. 8е от Закона за семейни помощи за деца , директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава мотивирана заповед за възстановяване на получената семейна помощ.

(6) Заповедта по ал. 5 се издава в два екземпляра и се съобщава писмено на лицето.

(7) Подлежащите на възстановяване по ал. 5 семейни помощи се събират по реда на Гражданския процесуален кодекс .

Глава пета – (Нова – ДВ, бр. 93 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) ЕДНОКРАТНА ПОМОЩ ЗА УЧЕНИЦИ, ЗАПИСАНИ В ПЪРВИ, ВТОРИ, ТРЕТИ И ЧЕТВЪРТИ КЛАС (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., доп., бр. 29 от 2023 г.)

Чл. 31. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., доп., бр. 29 от 2023 г.) Еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас, се отпуска въз основа на заявление декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2006 г., доп., бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г., изм. и доп., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г, доп., бр. 22 от 2021 г.) Към заявлението декларация по ал. 1 се прилагат следните документи, в случаите, в които дирекция "Социално подпомагане" не може да получи информацията по служебен път:

1. (отм. – ДВ, бр. 22 от 2021 г.);

2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 29 от 2023 г.) удостоверение, че детето (децата) е записано в първи, втори, трети и четвърти клас, издадено от съответното училище;

3. (отм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г.);

4. (отм. – ДВ, бр. 38 от 2019 г.);

5. (изм. – ДВ, бр. 38 от 2019 г.) медицински протокол на ЛКК – в случаите по ал. 4;

6. (отм. – ДВ, бр. 38 от 2019 г., нова, бр. 22 от 2021 г.) копие от удостоверение за назначаване на настойник или попечител.

(3) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2019 г., отм., бр. 22 от 2021 г.).

(4) (Нова – ДВ, бр. 71 от 2006 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., предишна ал. 3, бр. 38 от 2019 г., доп., бр. 29 от 2023 г.) Заявлението декларация по ал. 1 се подава след записване на детето в първи, втори, трети и четвърти клас, но не по-късно от 15 октомври на текущата учебна година, с изключение на случаите, когато поради здравословни причини, установени с протокол на ЛКК, детето не може да започне училище, но не повече от 6 месеца от започване на съответната учебна година.

(5) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.) В случаите на подадено заявление по чл. 2, ал. 2, т. 1 и 2 документите по ал. 2 се прилагат на хартиен носител в оригинал, а при подаване на заявлението декларация по електронен път същите се прилагат сканирани като прикачен файл.

Чл. 32. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм., бр. 71 от 2006 г., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 29 от 2023 г.) Еднократната помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас, се изплаща на два пъти, като:

1. петдесет на сто от размера на помощта се изплаща или предоставя след влизане в сила на заповедта за отпускането й;

2. петдесет на сто от размера на помощта се изплаща или предоставя в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да учи.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2023 г.) Когато помощта по чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца е отпусната и петдесет на сто от размера й е изплатен или предоставен по реда на ал. 1, т. 1, но съгласно информацията по чл. 17, ал. 4 – 7 , 9 , 10 и 12 през втория учебен срок детето не продължи да посещава училище, плащането или предоставянето по ал. 1, т. 2 не се извършва, а изплатената или предоставената част от помощта по ал. 1, т. 1 се възстановява по реда на чл. 14, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца .

(3) (Нова – ДВ, бр. 29 от 2023 г.) В случаите, когато помощта по чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца е отпусната и петдесет на сто от размера й е изплатен или предоставен по реда на ал. 1, т. 1 на родителя (осиновителя, настойника/попечителя), но след това детето е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето и продължава да посещава училище през втория учебен срок, остатъкът от помощта се изплаща или предоставя на семейството, в което е настанено детето.

(4) (Нова – ДВ, бр. 29 от 2023 г.) В случаите, когато помощта по чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца е отпусната и петдесет на сто от размера й е изплатен или предоставен по реда на ал. 1, т. 1 на семейството на роднини или близки или на приемното семейство, в което е настанено детето по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето , но след това детето е реинтегрирано в биологичното си семейство, осиновено, настанено в друго семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето или се отглежда от настойник/попечител и продължава да посещава училище през втория учебен срок, остатъкът от помощта се изплаща или предоставя на семейството/лицето, което отглежда детето.

(5) (Нова – ДВ, бр. 29 от 2023 г.) Обстоятелствата по ал. 3 и 4 за изплащане или предоставяне на остатъка от помощта се установяват служебно от дирекция "Социално подпомагане".

(6) (Нова – ДВ, бр. 29 от 2023 г.) В случаите по ал. 3 и 4 директорът на дирекция "Социално подпомагане" служебно изменя заповедта по чл. 4 за отпускане или предоставяне на остатъка от помощта на семейството, в което е настанено детето, или на семейството/лицето, което отглежда детето през втория учебен срок.

(7) (Нова – ДВ, бр. 29 от 2023 г.) Заповедта по ал. 6 се съобщава писмено на семейството, в което е настанено детето, или на семейството/лицето, което отглежда детето през втория учебен срок, които в 14-дневен срок от съобщаването следва да представят в дирекция "Социално подпомагане" информация за начина, по който желаят да им бъде изплатен остатъкът от помощта, както и данни за личната им платежна сметка, в случай че желаят да получат сумата по банков път.

(8) (Нова – ДВ, бр. 29 от 2023 г.) При настъпване на обстоятелствата по чл. 10а, ал. 7 от Закона за семейни помощи за деца изплатената или предоставената част от помощта по ал. 1, т. 1 или т. 2 се възстановява по реда на чл. 14, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца от семейството/лицето, което я е получило и към датата на настъпване на тези обстоятелства е отглеждало детето.

Чл. 33. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм., бр. 71 от 2006 г., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г., бр. 29 от 2023 г.) Правото на помощта за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас, се ползва еднократно за съответния клас.

Чл. 34. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.) Помощта по чл. 31 се възстановява, ако детето/ученикът:

1. не постъпи в училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;

2. (доп. – ДВ, бр. 29 от 2023 г.) не продължи обучението си през втория учебен срок до завършване на първи, втори, трети или четвърти клас, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;

3. в рамките на един месец от учебната година има допуснати отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., доп., бр. 29 от 2023 г.) За установяване на обстоятелството по ал. 1, т. 1 дирекциите "Социално подпомагане" извършват проверка в срок два месеца от започването на учебната година чрез информацията от ежемесечните справки, предоставяни по реда на чл. 17, ал. 4 – 7 , 9 , 10 и 12 .

(3) (Нова – ДВ, бр. 71 от 2006 г., доп., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.) В случаите на заболяване на детето, установено с протокол на ЛКК, проверката по ал. 1, т. 1 и т. 2 се извършва в едномесечен срок от датата на изтичане на срока, указан в протокола.

(4) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., доп., бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г., изм., бр. 29 от 2023 г.) За установяване на обстоятелството по ал. 1, т. 2 и 3 дирекциите "Социално подпомагане" ползват информацията от ежемесечните справки, предоставяни по реда на чл. 17, ал. 4 – 7 , 9 , 10 и 12 .

(5) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.) Когато еднократната помощ по чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца е отпусната и петдесет на сто от размера й е изплатен или предоставен, през втория учебен срок при възникване или отпадане на основанието за предоставяне на помощта в натура по чл. 2, ал. 6, т. 1 – 3 от Закона за семейни помощи за деца формата на помощта се изменя в съответствие с възникналите или отпаднали обстоятелства – в пари или в натура.

Глава пета – "а" (Нова – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г.) ЕДНОКРАТНА ПОМОЩ ЗА БЕЗПЛАТНО ПЪТУВАНЕ НА МНОГОДЕТНИ МАЙКИ (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.)

Чл. 34а. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г.) (1) Многодетните майки имат право на безплатно пътуване с железопътния и автобусния транспорт в страната веднъж в годината – отиване и връщане.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2017 г.) Правото на безплатен транспорт се ползва след представяне пред превозвача на удостоверение, издадено от дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес на майката.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., бр. 79 от 2017 г.) Удостоверението за безплатно пътуване се издава въз основа на подадено заявление декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., отм., бр. 38 от 2019 г.).

(5) В случай че удостоверението бъде изгубено или унищожено, дирекция "Социално подпомагане" издава дубликат, като правото за безплатно пътуване със:

1. железопътен транспорт за съответната година се анулира;

2. автобусен транспорт за съответната година се анулира в случаите, в които вече е ползвано.

Чл. 34б. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Разходите за пътуване с автобусен транспорт се изплащат въз основа на заявление декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, подадено в едномесечен срок от крайната дата на извършеното пътуване.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., доп., бр. 34 от 2017 г.) Към заявлението декларация се прилагат билетите, издадени в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 2, т. 2 от Закона за автомобилните превози , и се представя копие от удостоверението, в което превозвачът е отразил извършеното пътуване.

Глава пета – "б" (Нова – ДВ, бр. 22 от 2021 г.) ЕДНОКРАТНА ПОМОЩ ЗА УЧЕНИЦИ, ЗАПИСАНИ В ОСМИ КЛАС

Чл. 34в. (Нов – ДВ, бр. 22 от 2021 г.) (1) Еднократна помощ за ученици, записани в осми клас, се отпуска въз основа на заявление декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика.

(2) Към заявлението декларация по ал. 1 се прилагат следните документи в случаите, в които дирекция "Социално подпомагане" не може да получи информацията по служебен път:

1. (изм. – ДВ, бр. 29 от 2023 г.) удостоверение, че детето/децата е/са записано/записани в осми клас, издадено от съответното училище;

2. медицински протокол на ЛКК – в случаите по ал. 3;

3. копие от удостоверение за назначаване на настойник или попечител.

(3) Заявлението декларация по ал. 1 се подава след записване на детето в осми клас, но не по-късно от 15 октомври на текущата учебна година, с изключение на случаите, когато поради здравословни причини, установени с протокол на ЛКК, детето не може да започне училище, но не повече от 6 месеца от започване на съответната учебна година.

(4) В случаите на подадено заявление по чл. 2, ал. 2, т. 1 и 2 документите по ал. 2 се прилагат на хартиен носител в оригинал, а при подаване на заявлението декларация по електронен път документите се прилагат сканирани като прикачен файл.

Чл. 34г. (Нов – ДВ, бр. 22 от 2021 г.) (1) Еднократната помощ за ученици, записани в осми клас, се изплаща на два пъти, като:

1. петдесет на сто от размера на помощта се изплаща или предоставя след влизане в сила на заповедта за отпускането й;

2. петдесет на сто от размера на помощта се изплаща или предоставя в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да учи.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2023 г.) Когато помощта по чл. 10б от Закона за семейни помощи за деца е отпусната и петдесет на сто от размера й е изплатен или предоставен по реда на ал. 1, т. 1, но съгласно информацията по чл. 17, ал. 4 – 7 , 9 , 10 и 12 през втория учебен срок детето не продължи да посещава училище, плащането или предоставянето по ал. 1, т. 2 не се извършва, а изплатената или предоставената част от помощта по ал. 1, т. 1 се възстановява по реда на чл. 14, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца .

(3) (Нова – ДВ, бр. 29 от 2023 г.) В случаите, когато помощта по чл. 10б от Закона за семейни помощи за деца е отпусната и петдесет на сто от размера й е изплатен или предоставен по реда на ал. 1, т. 1 на родителя (осиновителя, настойника/попечителя), но след това детето е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето и продължава да посещава училище през втория учебен срок, остатъкът от помощта се изплаща или предоставя на семейството, в което е настанено детето.

(4) (Нова – ДВ, бр. 29 от 2023 г.) В случаите, когато помощта по чл. 10б от Закона за семейни помощи за деца е отпусната и петдесет на сто от размера й е изплатен или предоставен по реда на ал. 1, т. 1 на семейството на роднини или близки или на приемното семейство, в което е настанено детето по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето , но след това детето е реинтегрирано в биологичното си семейство, осиновено, настанено в друго семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето или се отглежда от настойник/попечител и продължава да посещава училище през втория учебен срок, остатъкът от помощта се изплаща или предоставя на семейството/лицето, което отглежда детето.

(5) (Нова – ДВ, бр. 29 от 2023 г.) Обстоятелствата по ал. 3 и 4 за изплащане или предоставяне на остатъка от помощта се установяват служебно от дирекция "Социално подпомагане".

(6) (Нова – ДВ, бр. 29 от 2023 г.) В случаите по ал. 3 и 4 директорът на дирекция "Социално подпомагане" служебно изменя заповедта по чл. 4 за отпускане или предоставяне на остатъка от помощта на семейството, в което е настанено детето, или на семейството/лицето, което отглежда детето през втория учебен срок.

(7) (Нова – ДВ, бр. 29 от 2023 г.) Заповедта по ал. 6 се съобщава писмено на семейството, в което е настанено детето, или на семейството/лицето, което отглежда детето през втория учебен срок, които в 14-дневен срок от съобщаването следва да представят в дирекция "Социално подпомагане" информация за начина, по който желаят да им бъде изплатен остатъкът от помощта, както и данни за личната им платежна сметка, в случай че желаят да получат сумата по банков път.

(8) (Нова – ДВ, бр. 29 от 2023 г.) При настъпване на обстоятелствата по чл. 10б, ал. 7 от Закона за семейни помощи за деца изплатената или предоставената част от помощта по ал. 1, т. 1 или 2 се възстановява по реда на чл. 14, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца от семейството/лицето, което я е получило и към датата на настъпване на тези обстоятелства е отглеждало детето.

Чл. 34д. (Нов – ДВ, бр. 22 от 2021 г., изм., бр. 29 от 2023 г.) Правото на помощта за ученици, записани в осми клас, се ползва еднократно.

Чл. 34е. (Нов – ДВ, бр. 22 от 2021 г.) (1) Помощта по чл. 34в се възстановява, ако ученикът:

1. не постъпи в училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;

2. не продължи обучението си през втория учебен срок до завършване на осми клас, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;

3. в рамките на един месец от учебната година има допуснати отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 29 от 2023 г.) За установяване на обстоятелството по ал. 1, т. 1 дирекциите "Социално подпомагане" извършват проверка в срок два месеца от започването на учебната година чрез информацията от ежемесечните справки, предоставяни по реда на чл. 17, ал. 4 – 7 , 9 , 10 и 12 .

(3) В случаите на заболяване на детето, установено с протокол на ЛКК, проверката по ал. 1, т. 1 и 2 се извършва в едномесечен срок от датата на изтичане на срока, указан в протокола.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2023 г.) За установяване на обстоятелството по ал. 1, т. 2 и 3 дирекциите "Социално подпомагане" ползват информацията от ежемесечните справки, предоставяни по реда на чл. 17, ал. 4 – 7 , 9 , 10 и 12 .

(5) Когато еднократната помощ по чл. 10б от Закона за семейни помощи за деца е отпусната и петдесет на сто от размера й е изплатен или предоставен, през втория учебен срок при възникване или отпадане на основанието за предоставяне на помощта в натура по чл. 2, ал. 6, т. 1 – 3 от Закона за семейни помощи за деца формата на помощта се изменя в съответствие с възникналите или отпаднали обстоятелства – в пари или в натура.

Глава шеста – (Нова – ДВ, бр. 71 от 2006 г.) ПОМОЩИ В НАТУРА (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.)

Чл. 35. (Нов – ДВ, бр. 71 от 2006 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.) Еднократната помощ по чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца се предоставя в натура при наличие на някое от основанията по чл. 2, ал. 6, т. 1 – 3 от Закона за семейни помощи за деца и в съответствие с чл. 32 .

(2) Наличието на основанията по чл. 2, ал. 6, т. 1 – 3 от Закона за семейни помощи за деца се установява от дирекция "Социално подпомагане" след извършване на проверка, която обхваща и оценка на риска за детето и неговите потребности, от социални работници от дирекцията, като задължително участва социален работник от отдел "Закрила на детето".

(3) (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Проверката по ал. 2 може да се извърши по сигнал и/или по инициатива на дирекция "Социално подпомагане", като за резултатите от нея се представя доклад по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

(4) Еднократната помощ в натура по чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца се предоставя за закупуване на облекло, обувки, учебни пособия и други стоки, необходими на детето за посещаване на училище.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2017 г., в сила от 7.11.2017 г.) В случай че е налице основание за отпускане на еднократната помощ по чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца в натура, нейният вид съгласно ал. 4 се определя в доклада по ал. 3 въз основа на предложение на директора на училището, в което е записано детето. Определянето на вида на помощта в натура може да се консултира и с родителите на детето или с лицата, които полагат грижи за него, и с доставчици на социални услуги за деца.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Въз основа на предложението по ал. 5 в 7-дневен срок директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава заповед за отпускане на помощта в натура по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

(7) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.) Ако петдесет на сто от помощта по чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца е отпусната в натура и през втория учебен срок не е налице някое от основанията по чл. 2, ал. 6, т. 1 – 3 от Закона за семейни помощи за деца , директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за изплащане на остатъка от помощта в пари.

(8) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.) Ако петдесет на сто от помощта по чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца е отпусната в пари и през втория учебен срок е налице някое от основанията по чл. 2, ал. 6, т. 1 – 3 от Закона за семейни помощи за деца , директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за предоставяне на остатъка от помощта в натура.

Чл. 35а. (Нов – ДВ, бр. 22 от 2021 г.) (1) Еднократната помощ по чл. 10б от Закона за семейни помощи за деца се предоставя в натура при наличие на някое от основанията по чл. 2, ал. 6, т. 1 – 3 от Закона за семейни помощи за деца и в съответствие с чл. 34г .

(2) Наличието на основанията по чл. 2, ал. 6, т. 1 – 3 от Закона за семейни помощи за деца се установява от дирекция "Социално подпомагане" след извършване на проверка, която обхваща и оценка на риска за детето и неговите потребности, от социални работници от дирекцията, като задължително участва социален работник от отдел "Закрила на детето".

(3) Проверката по ал. 2 може да се извърши по сигнал и/или по инициатива на дирекция "Социално подпомагане", като за резултатите от нея се представя доклад по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

(4) Еднократната помощ в натура по чл. 10б от Закона за семейни помощи за деца се предоставя за закупуване на облекло, обувки, учебни пособия и други стоки, необходими на детето за посещаване на училище.

(5) В случай че е налице основание за отпускане на еднократната помощ по чл. 10б от Закона за семейни помощи за деца в натура, нейният вид съгласно ал. 4 се определя в доклада по ал. 3 въз основа на предложение на директора на училището, в което е записано детето. Определянето на вида на помощта в натура може да се консултира и с родителите на детето или с лицата, които полагат грижи за него, и с доставчици на социални услуги за деца.

(6) Въз основа на предложението по ал. 5 в 7-дневен срок директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава заповед за отпускане на помощта в натура по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

(7) Ако петдесет на сто от помощта по чл. 10б от Закона за семейни помощи за деца е отпусната в натура и през втория учебен срок не е налице някое от основанията по чл. 2, ал. 6, т. 1 – 3 от Закона за семейни помощи за деца , директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за изплащане на остатъка от помощта в пари.

(8) Ако петдесет на сто от помощта по чл. 10б от Закона за семейни помощи за деца е отпусната в пари и през втория учебен срок е налице някое от основанията по чл. 2, ал. 6, т. 1 – 3 от Закона за семейни помощи за деца , директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за предоставяне на остатъка от помощта в натура.

Чл. 36. (Нов – ДВ, бр. 71 от 2006 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) (1) Месечните помощи по чл. 8 от Закона за семейни помощи за деца се предоставят в натура при наличие на някое от основанията по чл. 2, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца .

(2) Наличието на основанията по чл. 2, ал. 6, т. 1 – 3 от Закона за семейни помощи за деца се установява от дирекция "Социално подпомагане" след извършване на проверка, която обхваща и оценка на риска за детето и неговите потребности, от социални работници от дирекцията, като задължително участва социален работник от отдел "Закрила на детето".

(3) (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Проверката по ал. 2 може да се извърши по сигнал и/или по инициатива на дирекция "Социално подпомагане", като за резултатите от нея се представя доклад по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Наличието на основанието по чл. 2, ал. 6, т. 4 от Закона за семейни помощи за деца се следи служебно от длъжностните лица в дирекция "Социално подпомагане", като в тези случаи се извършва проверка само за оценка на риска за детето и неговите потребности от социални работници от дирекцията, като координацията се извършва от отдел "Закрила на детето". За резултатите от оценката се представя доклад по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

(5) Месечната помощ в натура по чл. 8 от Закона за семейни помощи за деца се предоставя за:

1. (отм. – ДВ, бр. 29 от 2023 г.);

2. пълно или частично заплащане на такса за детска кухня;

3. закупуване на храна, облекло, обувки;

4. закупуване на бебешки принадлежности, козметични и хигиенни материали и други стоки за ежедневна употреба, необходими за дете под 1-годишна възраст.

(6) В случай че е налице основание за отпускане на месечната помощ по чл. 8 от Закона за семейни помощи за деца в натура, нейният вид съгласно ал. 5 се предлага от социалните работници, извършили проверката, в доклада по ал. 3 или 4. Определянето на вида на помощта в натура може да се консултира с родителите на детето или с лицата, които полагат грижи за него, представители на детски ясли и доставчици на социални услуги за деца.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Въз основа на предложението по ал. 6 в 7-дневен срок директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава заповед за отпускане на помощта в натура.

(8) (Нова – ДВ, бр. 34 от 2017 г.) В случаите по чл. 2, ал. 6, т. 4 от Закона за семейни помощи за деца във връзка с чл. 26, ал. 8 директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за изплащане на помощта в пари и натура.

(9) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 34 от 2017 г.) В случаите по чл. 2, ал. 6, т. 4 от Закона за семейни помощи за деца при навършване на пълнолетие от майката и ако не е налице някое от основанията по чл. 2, ал. 6, т. 1 – 3 от Закона за семейни помощи за деца , директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за изплащане на помощта в пари.

Чл. 37. (Нов – ДВ, бр. 71 от 2006 г., доп., бр. 34 от 2009 г., в сила от 8.05.2009 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) (1) Месечните помощи по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца се предоставят в натура при наличие на някое от основанията по чл. 2, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца .

(2) Наличието на основанията по чл. 2, ал. 6, т. 1 – 3 от Закона за семейни помощи за деца се установява от дирекция "Социално подпомагане" след извършване на проверка, която обхваща и оценка на риска за детето и неговите потребности, от социални работници от дирекцията, като задължително участва социален работник от отдел "Закрила на детето".

(3) (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Проверката по ал. 2 може да се извърши по сигнал и/или по инициатива на дирекция "Социално подпомагане", като за резултатите от нея се представя доклад по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Наличието на основанието по чл. 2, ал. 6, т. 4 от Закона за семейни помощи за деца се следи служебно от длъжностните лица в дирекция "Социално подпомагане", като в тези случаи се извършва проверка само за оценка на риска за детето и неговите потребности от социални работници от дирекцията, като координацията се извършва от отдел "Закрила на детето". За резултатите от оценката се представя доклад по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

(5) Месечната помощ в натура по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца се предоставя за:

1. (отм. – ДВ, бр. 29 от 2023 г.);

2. пълно или частично заплащане на такса за детска кухня или столово хранене;

3. закупуване на храна, облекло, обувки;

4. закупуване на бебешки и детски принадлежности, козметични и хигиенни материали и други стоки за ежедневна употреба, необходими за детето в зависимост от възрастта му;

5. закупуване на учебници и учебни пособия и други стоки, необходими на детето за посещаване на училище, предучилищна група, детска градина или детска ясла;

6. пълно или частично заплащане за участието на детето в организирани от училището/детската градина мероприятия (екскурзии, посещения на исторически, културни и други обекти, лагери и др.).

(6) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2017 г., в сила от 7.11.2017 г.) В случай че е налице основание за отпускане на месечната помощ по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца в натура, нейният вид съгласно ал. 5 в случаите, в които детето не е в задължителна предучилищна и училищна възраст, и в случаите по чл. 7, ал. 10 от Закона за семейни помощи за деца се предлага в доклада по ал. 3 или 4 от социалните работници, извършили проверката. Определянето на вида на помощта в натура може да се консултира и с родителите на детето или с лицата, които полагат грижи за него, представители на детски ясли, детски градини и доставчици на социални услуги за деца.

(7) (Нова – ДВ, бр. 89 от 2017 г., в сила от 7.11.2017 г.) В случай че е налице основание за отпускане на месечната помощ по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца в натура, нейният вид съгласно ал. 5 в случаите, в които детето е в задължителна предучилищна и училищна възраст, се определя в доклада по ал. 3 или 4 въз основа на предложение на директора на училището или детската градина, в които детето е записано. Определянето на вида на помощта в натура може да се консултира и с родителите на детето или с лицата, които полагат грижи за него, и с доставчици на социални услуги за деца.

(8) (Предишна ал. 7, доп. – ДВ, бр. 89 от 2017 г., в сила от 7.11.2017 г., изм., бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Въз основа на предложението по ал. 6 или 7 в 7-дневен срок директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава заповед за отпускане на помощта в натура.

(9) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 89 от 2017 г., в сила от 7.11.2017 г.) В случаите по чл. 2, ал. 6, т. 4 от Закона за семейни помощи за деца при навършване на пълнолетие от майката и ако не е налице някое от основанията по чл. 2, ал. 6, т. 1 – 3 от Закона за семейни помощи за деца , директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за изплащане на помощта в пари.

Чл. 38. (Нов – ДВ, бр. 71 от 2006 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 34 от 2017 г.) Помощта по чл. 8 от Закона за семейни помощи за деца се предоставя само в натура в случаите по чл. 2, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца , с изключение на случаите по чл. 2, ал. 6, т. 4 от Закона за семейни помощи за деца , когато помощта по чл. 8, ал. 5 от Закона за семейни помощи за деца се предоставя в пари за част от календарния месец.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 22 от 2021 г.) Помощите по чл. 10а и 10б от Закона за семейни помощи за деца се предоставят само в натура в случаите по чл. 2, ал. 6, т. 1 – 3 от Закона за семейни помощи за деца .

(3) Помощта по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца се предоставя само в натура в случаите по чл. 2, ал. 6, т. 4 от Закона за семейни помощи за деца и в случаите, в които за всички деца в семейството са налице основанията по чл. 2, ал. 6, т. 1 – 3 от Закона за семейни помощи за деца .

(4) Помощта по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца се предоставя в пари и натура в случаите, в които само за част от децата в семейството са налице основанията по чл. 2, ал. 6, т. 1 – 3 от Закона за семейни помощи за деца . В тези случаи размерът на помощта в натура се определя по реда на чл. 23, ал. 6 .

(5) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.) Помощите в натура могат да се изменят съобразно индивидуалните потребности на детето/децата за месеца, през който е настъпила и/или е установена промяна в тези потребности.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г., доп., бр. 22 от 2021 г.) При промяна в обстоятелствата, която води до изменение на помощта в натура, се извършва проверка при условията на чл. 35, ал. 2 , чл. 35а, ал. 2 , чл. 36, ал. 2 и 4 и чл. 37, ал. 2 и 4, като социалните работници, извършили проверката, правят мотивирано предложение за изменение на помощта в натура, което се отразява в доклада по чл. 35, ал. 3 , чл. 35а, ал. 3 , чл. 36, ал. 3 и 4 и чл. 37, ал. 3 и 4.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) За всяко изменение във вида и размера на помощта в натура директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед само за децата, по отношение на които е възникнало основание по ал. 5.

Чл. 39. (Нов – ДВ, бр. 71 от 2006 г., изм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2017 г., в сила от 7.11.2017 г., бр. 29 от 2023 г.) Помощите в натура с изключение на тези по чл. 36, ал. 5, т. 2 и чл. 37, ал. 5, т. 2 и 6 се предоставят чрез ваучери, които се издават от Агенцията за социално подпомагане по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2017 г., в сила от 7.11.2017 г., доп., бр. 22 от 2021 г.) В заповедите по чл. 35, ал. 6 , чл. 35а, ал. 6 , чл. 36, ал. 7 , чл. 37, ал. 8 и чл. 38, ал. 6 се определят:

1. видът и размерът на помощта в натура за детето/децата;

2. периодът, за който се предоставя помощта в натура.

(3) Ваучерът по ал. 1 задължително съдържа:

1. името на Агенцията за социално подпомагане;

2. името на дирекцията "Социално подпомагане", която го предоставя;

3. трите имена на лицето, на което е отпусната помощта в натура;

4. номера на заповедта за отпускане на помощта в натура;

5. номиналната стойност на ваучера;

6. (доп. – ДВ, бр. 22 от 2021 г.) видовете стоки/услуги, за които може да се използва съгласно чл. 35, ал. 4 , чл. 35а, ал. 4 , чл. 36, ал. 5 и чл. 37, ал. 5 ;

7. периода, за който се отпуска помощта в натура;

8. срока, в който ваучерът следва да се реализира/изразходва;

9. дата и подпис на директора на дирекция "Социално подпомагане";

10. дата на реализация на ваучера, име, подпис и печат на лицето, предоставящо стоката/услугата;

11. изрична забрана за използване на ваучера за закупуване на стоки и за заплащане на услуги извън определените във ваучера;

12. изрична забрана за използване на ваучера за закупуване на тютюневи изделия, вино, спиртни напитки, пиво;

13. изрична забрана при закупуване на стоки и заплащане на услуги на стойност, по-ниска от номиналната стойност на ваучера, приносителят на ваучера да получава разликата в пари.

(4) Ваучерите по ал. 1 се отпечатват на химизирана хартия в три екземпляра, които носят един и същ пореден номер.

(5) Ваучерите по ал. 1 се предоставят от дирекция "Социално подпомагане" на ведомост срещу подпис на лицето, като на правоимащото лице се предоставят първият и вторият екземпляр, които то предоставя на лицето, предоставящо стоката/услугата, а третият екземпляр се съхранява в дирекция "Социално подпомагане".

(6) Дирекция "Социално подпомагане" изготвя и съхранява информация относно номерата и номиналната стойност на предоставените ваучери за съответния месец за всяко лице/семейство.

(7) При неполучаване от правоимащото лице на ваучерите за съответния месец в тримесечен срок те се анулират.

Чл. 40. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) (1) Лицето, предоставило стоката или услугата срещу ваучери, издадени от Агенцията за социално подпомагане, е длъжно да регистрира и отчете продажбата в търговския обект чрез издаване на фискален или системен бон независимо от това, дали купувачът е поискал друг документ.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2017 г.) Лицето, предоставило стоката или услугата срещу ваучери, издадени от Агенцията за социално подпомагане, до 20-о число на месеца, следващ месеца на извършените продажби, подава в съответната дирекция "Социално подпомагане", която е предоставила ваучерите, заявление за изплащане на дължимите суми, към което се прилагат следните документи:

1. опис на ваучерите, подлежащи на осребряване, както и един екземпляр от всеки ваучер, с който е заплатена продадената стока или услуга;

2. оригинал на фактура (първичен счетоводен документ) за дължимите суми с получател – съответната дирекция "Социално подпомагане", съдържаща в графата "предмет на стопанската операция" подробен опис на продадените стоки или услуги; в случай че отпечатаните редове не са достатъчни за подробно описание на продадените стоки или услуги, към фактурата може да се приложи отделен опис (спецификация) – неразделна част от фактурата;

3. в заявлението за изплащане на дължимите суми се посочва банковата сметка, по която лицето желае да получи плащането.

(3) В срок до 5 работни дни след получаване на заявката и на информацията по ал. 2 дирекция "Социално подпомагане" извършва проверка по заявката и нарежда плащането.

(4) Плащането по ал. 3 се извършва по банков път.

Чл. 41. (Нов – ДВ, бр. 89 от 2017 г., в сила от 7.11.2017 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2023 г.) Помощите в натура по чл. 36, ал. 5, т. 2 и чл. 37, ал. 5, т. 2 и 6 се предоставят чрез заплащане на съответните такси или средства от дирекция "Социално подпомагане", като те не могат да надвишават размера на помощта, определен със заповедта по чл. 39, ал. 2 .

(2) В случай че плащането по ал. 1 е в размер, по-нисък от размера на помощта, разликата се предоставя в пари на лицето, на което е отпусната.

(3) Плащането по ал. 1 се извършва по банков път.

Чл. 42. (Нов – ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Дирекциите "Социално подпомагане" водят задължителна документация за отпуснатите помощи, чийто срок за съхранение е 10 години считано от месеца на тяхното прекратяване.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на правилника:

1. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) " Ваучери " са вид ценни книжа за замяна, издадени от Агенцията за социално подпомагане по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа , приета с Постановление № 289 на Министерския съвет от 1994 г . (обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 38 от 1995 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 8 от 2001 г., бр. 54 от 2008 г., бр. 22 от 2011 г. и бр. 60 от 2015 г.), и предоставяни от дирекциите "Социално подпомагане" на правоимащите лица, които се използват като разплащателно средство до размера на отбелязаната върху тях номинална стойност за получаване на отпуснати семейни помощи в натура.

2. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2004 г., бр. 29 от 2010 г., в сила от 16.04.2010 г., отм., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.).

3. (Отм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.).

4. (Нова – ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 1.09.2013 г., изм., бр. 34 от 2017 г., отм., бр. 60 от 2019 г., в сила от 1.08.2019 г.).

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1а. (Нов – ДВ, бр. 71 от 2006 г.) Решенията на РЕЛКК/ЦЕЛКК, постановени до 31 декември 2004 г., запазват действието си, при условие че срокът, определен в тях, не е изтекъл.

§ 2. (1) За деца, родени преди 1 април 2002 г., правото на месечни помощи за дете до навършване на 18 години възниква от 1 април 2002 г., ако са налице условията по чл. 7, ал. 1 ЗСПД .

(2) Месечните помощи за деца се отпускат от 1 април 2002 г., ако молба-декларацията е подадена до 30 септември 2002 г.

§ 3. Право на допълнителна еднократна помощ по чл. 6, ал. 6 ЗСПД имат децата, които към влизането в сила на закона не са навършили двегодишна възраст.

§ 4. (1) До 1 януари 2004 г. държавните и общинските средни и висши училища и професионалните колежи изплащат месечните помощи за деца по чл. 7 ЗСПД на майките, учещи в редовна форма на обучение.

(2) Помощите по ал. 1 се изплащат и за периода, през който майките са прекъснали обучението си или са отложили защитата на дипломна работа.

(3) Помощите по ал. 1 се изплащат до края на месеца, през който майките са се дипломирали.

(4) На учащите се в частните средни и висши училища и в професионалните колежи помощите по чл. 7 се изплащат от общинската служба за социално подпомагане.

(5) Учащите се, които имат право на месечни помощи по ал. 1, подават документите по чл. 17 и 25 пред съответното училище.

(6) На учащите се, които са подали документи по ал. 5 и имат право на месечни помощи, не се издава изрично разпореждане за отпускане на помощта.

(7) Разпореждането за отказ за изплащане на месечни помощи на учащите се се издава от ректора/директора на училището.

(8) Отказът за изплащане на месечни помощи може да се обжалва пред съда по реда на Закона за административното производство в 14-дневен срок от получаването му.

§ 5. (1) До 1 януари 2004 г. териториалните поделения на НОИ изплащат семейните помощи по чл. 6 и 7 ЗСПД на осигурените по чл. 4, ал. 1 и 2 и ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО лица и на пенсионерите .

(2) Помощите се изплащат на майката, ако тя е осигурена или е пенсионер, или на бащата, ако той е осигурен или е пенсионер и майката не е осигурена или не е пенсионер.

(3) Когато майката започне да се осигурява или да получава пенсия, месечните помощи се получават от месеца, следващ месеца на започване на работата или получаване на пенсията, и се прекратяват от началото на месеца, следващ месеца на прекратяване на осигуряването или пенсията.

§ 6. (1) На лицата, които са подали молба-декларация и имат право на месечни помощи по реда на § 5 , териториалните поделения на НОИ не издават изрично разпореждане за отпускане на помощта.

(2) На лицата, които нямат право на семейни помощи, се издава разпореждане за отказ, което подлежи на обжалване по реда на КСО .

(3) Разпорежданията за отказ за изплащане на месечни помощи към пенсиите се издават от длъжностното лице в териториалното поделение на НОИ, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване.

(4) Разпорежданията за отказ за изплащане на месечни помощи на самоосигуряващите се лица, на които осигурителните плащания се извършват в териториалните поделения на НОИ, се издават от длъжностното лице в териториалното поделение на НОИ, на което е възложено ръководството на контрола по приходите и разходите на държавното обществено осигуряване.

(5) За осигурените на основание чл. 4, ал. 1 и 2 КСО не се издава разпореждане за отказ.

§ 7. (1) Семейните помощи, отпуснати по реда на § 5 , се изплащат след подаване на молба-декларация от лицето, което ще получава помощта.

(2) За получаване на месечни помощи осигурените по реда на чл. 4, ал. 1 и 2 КСО лица подават молба-декларация пред осигурителя. Когато лицето работи при двама и повече работодатели, семейните помощи се изплащат от основния работодател.

(3) Самоосигуряващите се лица и пенсионерите подават молба-декларация пред съответното териториално поделение на НОИ.

(4) Когато молба-декларацията е подадена с нередовни и/или липсващи документи, на лицето се дава 14-дневен срок за отстраняване на нередностите.

(5) Ако нередностите не бъдат отстранени в срока по ал. 4, помощта се отказва.

§ 8. (1) Семейните помощи за осигурените лица се изплащат чрез осигурителя в сроковете за изплащане на трудово възнаграждение с отделна ведомост по образец съгласно приложение № 2.

(2) Месечните семейни помощи на пенсионерите се изплащат по реда за изплащане на пенсиите.

(3) Еднократните семейни помощи на пенсионерите се изплащат от съответното териториално поделение на НОИ по постоянния адрес на майката.

§ 9. (1) До 1 януари 2004 г. контролът по законосъобразното изплащане на семейни помощи на осигурените и самоосигуряващите се лица се осъществява по реда на глава седма от КСО .

(2) Недобросъвестно получените семейни помощи по реда на § 5 се възстановяват по реда на чл. 114 КСО или могат да се удържат от пенсията.

(3) Отказът на осигурителя да изплаща месечните помощи се обжалва по реда на глава осма от КСО .

§ 10. При промяна в статута на лице с право на месечна помощ в рамките на един календарен месец изплащането на месечните помощи следва да се поеме от органа, който ги е отпуснал, за целия месец, през който се дължат.

§ 11. При определяне дохода на член от семейството не се включват месечните добавки за деца по отменения Указ за насърчаване на раждаемостта .

§ 12. Правилникът се приема на основание § 8 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПД .

§ 13. Изпълнението на правилника се възлага на министъра на труда и социалната политика.

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. С правилника се уреждат:

1. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) условията и редът за приемане на служба в доброволния резерв и за предоставяне на техника в доброволния резерв;

2. редът за сключване, изменение и прекратяване на договора за служба в доброволния резерв и за предоставяне на техника в доброволния резерв;

3. редът за назначаване, преназначаване и освобождаване от длъжност на резервисти, в т.ч. редът за заместване и за временно изпълнение на задълженията на вакантната длъжност по чл. 40 и 41 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България ;

4. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) условията и редът за планиране, организиране и провеждане на подготовка на резервисти, както и за придобиване и повишаване на военната квалификация на резервисти;

5. условията и редът за присвояване, повишаване и понижаване във военно звание на резервисти и запасни;

6. условията и редът за награждаване с отличия и награди на резервисти, запасни и български граждани;

7. (нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) редът за преминаване на срочната служба в доброволния резерв.

Раздел II – Условия и ред за приемане на служба в доброволния резерв и за предоставяне на техника в доброволния резерв (Загл. изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.)

Чл. 2. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) Доброволният резерв се комплектува с български граждани, които отговарят на изискванията на чл. 24, ал. 1 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България .

(2) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) Българските граждани, освободени от военна служба, се приемат на служба в доброволния резерв без провеждане на конкурс след подписване на договор.

(3) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) Незаетите длъжности от доброволния резерв по реда на ал. 2 се заемат след провеждане на конкурс и подписване на договор.

(4) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) За длъжностите, за които е обявен конкурс, за срока на неговото провеждане не се прилага редът за прием на български граждани по ал. 2.

(5) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) Доброволният резерв се комплектува с техника-резерв след провеждане на конкурс и подписване на договор с български граждани, които притежават техника, водеща се на военен отчет, годна за експлоатация и отговаряща на други специфични изисквания, определени в договора.

Чл. 3. (1) Командирите (началниците) на военни формирования и ръководителите на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната планират и организират комплектуването с резервисти и с техника-резерв съгласно длъжностните разписания и временните задгранични щатове, както и използването на резервисти и техника-резерв в съответните военни формирования или структури.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г., изм., бр. 70 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г.) Командирите на структурите по чл. 60д, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България планират и организират комплектуването с резервисти и с техника-резерв на пряко подчинените им военни формирования, както и използването им.

Чл. 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г., бр. 70 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г.) До 10-о число на февруари и октомври ежегодно командирите (началниците) на военни формирования изпращат по команден ред до командирите на структурите по чл. 60д, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България заявка за комплектуването с резервисти и/или с техника-резерв на военните формирования, ако е налице такава необходимост.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г., бр. 70 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г.) Командирите на структурите по чл. 60д, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България обобщават заявките по ал. 1 и ги изпращат на началника на Централното военно окръжие до 20-о число на февруари и октомври.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) До 20-о число на февруари и октомври ежегодно ръководителите на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната изпращат заявки за комплектуване с резервисти и/или с техника-резерв на съответните структури до началника на Централното военно окръжие, ако е налице такава необходимост.

(4) Извън сроковете по ал. 1 и 3 и по реда на тези разпоредби командирите (началниците) на военни формирования и ръководителите на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната по изключение могат да изпращат заявка за комплектуването с резервисти и/или с техника-резерв.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) За комплектуване на служба "Военна полиция" с резервисти и/или с техника-резерв директорът на служба "Военна полиция" изпраща заявка до министъра на отбраната.

(6) В заявката по ал. 2, 3 и 4 за резервисти се посочват:

1. военнопощенският номер на военното формирование или структура и населеното място, където те са дислоцирани;

2. наименованието на длъжността за резервист, военното звание и необходимата военноотчетна специалност;

3. гражданска квалификация и/или други специфични изисквания за заемане на длъжността;

4. минимално изисквано ниво за достъп до класифицирана информация за всяка длъжност;

5. датата, от която длъжността за резервист е вакантна.

(7) В заявката по ал. 2, 3 и 4 за техника-резерв се посочват:

1. потребната техника-резерв, класифицирана по вид, тип, категории, товароподемност и брой, със водач или без водач.

2. датата, от която техника-резерв е необходима.

(8) Централното военно окръжие обобщава заявките по ал. 2, 3 и 4 и в 10-дневен срок от получаването им ги изпраща в структурата по управление на човешките ресурси към министъра на отбраната.

(9) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) Въз основа на заявките по ал. 2 и 3 за месец октомври с акт на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице се обявяват длъжностите за резервисти за заемане от български граждани, освободени от военна служба.

Чл. 4а. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) (1) Командирът (началникът) на военното формирование/структура предлага длъжности за служба в доброволния резерв, ако са разкрити по длъжностното разписание, на военнослужещия, който предстои да бъде освободен от военна служба на основания, различни от тези по чл. 162, т. 3 и чл. 165, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , които съответстват на неговото образование и квалификация.

(2) Военнослужещият по ал. 1 може да кандидатства за приемане на служба в доброволния резерв и в друго военно формирование/структура от въоръжените сили на избрана от него длъжност, която съответства на неговото образование и квалификация.

(3) Военнослужещият по ал. 1 подава рапорт за приемане на служба в доброволния резерв за избрана от него длъжност до командира на военното формирование/структура, където е разкрита длъжността за доброволния резерв по длъжностно разписание, чрез командира на военното формирование, където служи.

(4) Командирът (началникът) на военното формирование/структура, където е разкрита длъжността за доброволния резерв по длъжностно разписание, организира сключването на договор за служба в доброволния резерв на кандидата по ал. 3 с министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице след прекратяване на договора за военна служба.

Чл. 4б. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) (1) Българските граждани, освободени от военна служба, кандидати за обявените длъжности за служба в доброволния резерв, подават в съответните териториални структури за водене на военния отчет заявление за приемане на служба в доброволния резерв заедно с необходимите документи, определени с акт на министъра на отбраната.

(2) Началниците на териториални структури за водене на военния отчет организират приемането и регистрирането на документите на кандидатите по ал. 1.

(3) Преди подаването на документите кандидатите се информират от представител на съответната териториална структура за водене на военния отчет за реда за приемане и служба в доброволния резерв.

(4) Не се приемат документите на кандидати, които не отговарят на изискванията на чл. 24, ал. 1 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България или на условията на заявките по чл. 4, ал. 6, т. 3.

(5) Териториалната структура за водене на военния отчет:

1. извършва проверка за комплектуваността на подадените документи;

2. (изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) изпраща кандидатите за резервисти, освободени от военна служба преди повече от една година от датата на подаване на документите, в съответните военномедицински органи и специализирани звена и органи по психологичното осигуряване по чл. 24, ал. 2 и 3 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България за определяне на годността им за служба в доброволния резерв и на психологичната им пригодност за служба в доброволния резерв;

3. изпраща документите на кандидата за служба в доброволния резерв до командира (началника) на военното формирование/структура, заявило длъжността.

(6) Командирът (началникът) на военното формирование/структура, заявило длъжността, организира сключването на договор за служба в доброволния резерв на кандидата с министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице.

Чл. 5. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) Въз основа на заявките по чл. 4, ал. 2 и 3 за месец февруари и заявките по чл. 4, ал. 4 министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице със заповед обявява провеждането на конкурс за заемане на длъжности за резервисти и за предоставяне на техника-резерв.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) Въз основа на получената от служба "Военна полиция" заявка министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице със заповед обявява условията и реда за приемане на служба в доброволния резерв и за предоставяне на техника-резерв в служба "Военна полиция".

(3) В заповедта по ал. 1 се определят:

1. длъжностите за резервисти, за които се обявява конкурсът;

2. техниката-резерв, за която се обявява конкурсът;

3. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) общ брой длъжности за резервисти и за техника-резерв, в т.ч. по видове, военни формирования и второстепенни разпоредители с бюджет;

4. съставът на комисията за провеждане на конкурса;

5. условията и редът за провеждане на конкурса;

6. населеното място, където се намира военното формирование/структурата и неговият военнопощенски номер;

7. изисквания за заемане на длъжностите за резервисти;

8. изисквания за потребната техника, в т.ч. със водач или без водач;

9. изискващото се ниво за достъп до класифицирана информация за длъжността за резервиста;

10. необходимите документи за кандидатстване;

11. мястото и срокът за подаване на документите;

12. начинът за провеждане на конкурса;

13. срокът на договора;

14. датата за провеждане на конкурса.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) Конкурсът, с изключение на конкурса за служба "Военна полиция", се обявява на интернет страницата на Министерството на отбраната и на Централното военно окръжие. Обявата съдържа реквизитите по ал. 3 с изключение на т. 3 и 4.

Чл. 6. (1) Кандидатите за обявените длъжности за служба в доброволния резерв и за предоставяне на техника-резерв подават в съответните териториални структури за водене на военния отчет заявление за участие в конкурса по образец, определен с акт на министъра на отбраната, заедно с необходимите документи.

(2) Началниците на териториални структури за водене на военния отчет организират приемането и регистрирането на документите на кандидатите по ал. 1.

(3) Преди подаване на документите за участие в конкурса кандидатите се информират от представител на съответната териториална структура за водене на военния отчет за условията и реда за приемане и служба в доброволния резерв и/или за предоставяне на техника-резерв.

Чл. 7. (1) Териториалната структура за водене на военния отчет:

1. извършва проверка за комплектуваността на подадените документи;

2. (изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) изпраща кандидатите за резервисти, чиито документи са комплектувани в съответните военномедицински органи и специализирани звена и органи по психологичното осигуряване по чл. 24, ал. 2 и 3 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България за определяне на годността им за служба в доброволния резерв и психологичната им пригодност за служба в доброволния резерв;

3. изготвя списъци на допуснатите и на недопуснатите до конкурса кандидати в 14-дневен срок след изтичането на срока за подаване на документите; те се обявяват на електронната страница на Централното военно окръжие и се поставят на общодостъпно място в съответната териториална структура за водене на военния отчет;

4. в срока по т. 3 връща документите на кандидатите, които не отговарят на изискванията за участие в конкурса по т. 1 и 2, като мотивира отказа;

5. изпраща документите на кандидатите, които отговарят на изискванията за участие в конкурса по т. 1 и 2, на комисията за провеждане на конкурса по чл. 5, ал. 3, т. 4 .

(2) Недопускането до участие в конкурса подлежи на административен контрол пред началника на Централното военно окръжие в 3-дневен срок от обявяването на списъка в съответната териториална структура за водене на военния отчет. Началникът на Централното военно окръжие се произнася в 3-дневен срок от получаването на жалбата. Жалбата не спира конкурсната процедура.

Чл. 8. Комисията за провеждане на конкурса:

1. провежда конкурса при условията и по реда, определени със заповедта на министъра на отбраната или на оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 5, ал. 1 и 2 ;

2. изготвя протокол, в който класира кандидатите за всяка длъжност по низходящ ред и го изпраща до министъра на отбраната или до оправомощено от него длъжностно лице с предложение за сключване на договор с класираните на първо място кандидати;

3. писмено уведомява кандидатите за резултатите от класирането чрез съответната териториална структура за водене на военния отчет и връща документите на некласираните кандидати в 5-дневен срок след завършване на конкурса.

Чл. 9. (1) Некласираните кандидати могат да подадат жалба пред министъра на отбраната или пред оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 5, ал. 1 и 2 в 7-дневен срок от уведомяването им чрез съответната териториалната структура за водене на военния отчет.

(2) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) Териториалната структура за водене на военния отчет комплектува жалбата с получените от военното формирование документи и я изпраща до оправомощеното длъжностно лице.

(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) Министърът на отбраната или оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 5, ал. 1 и 2 се произнася писмено в 14-дневен срок от получаването на жалбата и уведомява кандидата чрез съответната териториална структура за водене на военния отчет. При основателност на възражението министърът на отбраната или оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 5, ал. 1 и 2 прекратява конкурсната процедура за съответната длъжност и насрочва нов конкурс.

Раздел III – Ред за сключване, изменение и прекратяване на договора за служба в доброволния резерв и за предоставяне на техника в доброволния резерв

Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) Министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице сключва договор за служба в доброволния резерв със:

1. кандидата по чл. 4а и 4б – за длъжността, за която кандидатства;

2. класирания на първо място кандидат – за длъжността, за която кандидатства на конкурса.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) Договорът за служба в доброволния резерв с кандидат, който се намира в трудови или служебни правоотношения, се подписва и от работодателя/органа по назначаване.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) Когато кандидатът по ал. 1, т. 1 или 2 е без необходимата за длъжността военна подготовка, в договора за служба в доброволния резерв се определят условията и редът за нейното провеждане.

(4) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) Министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице сключва договор за предоставяне на техника в доброволния резерв с класирания на първо място кандидат от конкурса по чл. 2, ал. 5 .

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) Договорът се сключва:

1. след изтичане на сроковете по чл. 9 ;

2. при наличие на изискващото се за длъжността разрешение за достъп до класифицирана информация със съответното ниво на класификация за длъжността, ако длъжността го изисква.

(6) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Договорът се извежда в регистратурата, която осигурява лицето, оправомощено да сключи договора за служба в доброволния резерв, като екземпляр от договора остава към дело.

(7) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 60 от 2017 г., предишна ал. 6, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) В случай че договорът съдържа класифицирана информация, той се съхранява само във военното формирование/структурата на пряко подчинение на министъра на отбраната, за чиито нужди е сключен.

Чл. 11. (1) (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) При изменение на правата, задълженията, условията и срока на договорите по чл. 10, ал. 1 и 4 по инициатива на всяка от страните по договора се сключва допълнително споразумение.

(2) Допълнително споразумение задължително се сключва при:

1. изпращане на резервиста за участие в операции и мисии извън територията на страната, ако не е уговорено в договора;

2. преназначаване на друга длъжност;

3. заместване на отсъстващ повече от 30 работни дни военнослужещ, ако не е уговорено в договора;

4. временно изпълнение на задълженията на вакантна длъжност на военнослужещ, ако не е уговорено в договора;

5. удължаване срока на договора;

6. сключването на трудов договор от резервиста, съответно възникването на служебно правоотношение, когато към момента на сключването на договора по чл. 10, ал. 1 той не е бил в трудово или служебно правоотношение;

7. сключването на трудов договор от резервиста с друг работодател, съответно възникването на служебно правоотношение с друг орган по назначаване.

(3) Допълнителното споразумение се изготвя в писмена форма и се счита за неразделна част от сключения договор.

(4) Екземпляр от допълнителното споразумение се съхранява у резервиста/собственика на техника, в териториалната структура за водене на военния отчет, в работодателя/органа по назначаването на резервиста и във военното формирование/структурата на пряко подчинение на министъра на отбраната, за чиито нужди е сключен договорът.

(5) В случай че допълнителното споразумение съдържа класифицирана информация, то се съхранява само във военното формирование/структурата на пряко подчинение на министъра на отбраната, за чиито нужди е сключен договорът.

Чл. 11а. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) (1) Резервистът в 10-дневен срок от датата на възникването или промяната на трудовото/служебното правоотношение с друг работодател/орган по назначаването уведомява командира/началника на военното формирование или ръководителя на структура на пряко подчинение на министъра на отбраната, където изпълнява договора за служба в резерва.

(2) Командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на структура на пряко подчинение на министъра на отбраната, където се изпълнява договорът за служба в резерва, в 7-дневен срок от уведомяването изпраща на резервиста допълнително споразумение по чл. 11, ал. 2, т. 6 или 7 към договора за служба в резерва за подпис от работодателя.

(3) Резервистът в 10-дневен срок изпраща обратно във военното формирование или структурата на пряко подчинение на министъра на отбраната, където се изпълнява договорът за служба в резерва, подписаното от работодателя допълнително споразумение.

(4) Командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на структура на пряко подчинение на министъра на отбраната, където се изпълнява договорът за служба в резерва, в 7-дневен срок изпраща допълнителното споразумение до министъра на отбраната или оправомощеното от него длъжностно лице за подпис.

(5) След подписването допълнителното споразумение се връща във военното формирование или структурата на пряко подчинение на министъра на отбраната, където се изпълнява договорът.

Чл. 12. (1) В случаите по чл. 29, ал. 2 и чл. 69, ал. 2 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България не по-късно от 3 месеца преди изтичането на срока на договора за служба в доброволния резерв или за предоставяне на техника в доброволния резерв всяка от страните може да отправи предложение до другите страни за удължаване срока на договора.

(2) Резервистът отправя предложение за удължаване срока на договора до:

1. работодателя/органа по назначаването си;

2. министъра на отбраната или оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 10, ал. 1 чрез командира (началника) на съответното военно формирование или ръководителя на съответната структура на пряко подчинение на министъра на отбраната, към което прилага становището на работодателя/органа по назначаването си.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) Собственикът на техника-резерв отправя предложение за удължаване срока на договора до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 10, ал. 4 чрез съответната териториална структура за водене на военния отчет, която го изпраща на командира (началника) на съответното военно формирование или на ръководителя на съответната структура на пряко подчинение на министъра на отбраната за становище.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) Командирът (началникът) на съответното военно формирование или ръководителят на съответната структура на пряко подчинение на министъра на отбраната изразява становище по предложението на резервиста и становището на работодателя/органа по назначаването по ал. 2, съответно предложението на собственика на техника-резерв по ал. 3, и изпраща преписката до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 10, ал. 1 и 4.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) Министърът на отбраната или оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 10, ал. 1 и 4 изразява становище по предложението на резервиста/собственика на техника-резерв по ал. 2 и 3 в 30-дневен срок от получаването му, за което уведомява другите страни по договора.

(6) (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) В срока по ал. 1 министърът на отбраната или оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 10, ал. 1 и 4 може да отправи предложение за удължаване срока на договора до резервиста/собственика на техника-резерв по мотивирано предложение на командира/началника на военното формирование по команден ред или по мотивирано предложение на ръководителя на съответната структура при спазване на следната процедура:

1. (доп. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) предложението се отправя лично до резервиста/собственика на техника-резерв, което му се връчва срещу подпис от ръководителя на съответната териториална структура за водене на военния отчет с отбелязване датата на връчване; когато резервистът е на активна служба, предложението на министъра на отбраната или на оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 10, ал. 1 и 4 се отправя от командира (началника) на съответното военно формирование или от ръководителя на съответната структура, за което се уведомява ръководителят на съответната териториална структура за водене на военния отчет;

2. ръководителят на съответната териториална структура за водене на военния отчет изисква становище от работодателя/органа по назначаването за удължаване срока на договора за служба в доброволния резерв;

3. (доп. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) в 10-дневен срок от получаване на предложението резервистът/собственикът на техника-резерв и работодателят/органът по назначаването уведомяват писмено ръководителя на съответната териториална структура за водене на военния отчет за съгласието или за несъгласието относно отправеното предложение; при съгласие на страните ръководителят на съответната териториална структура за водене на военния отчет изпраща отговорите до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 10, ал. 1 и 4 за удължаване срока на договора;

4. когато резервистът е на активна служба той писмено уведомява командира (началника) на съответното военно формирование или ръководителя на съответната структура; ръководителят на съответната териториална структура за водене на военния отчет изпраща становището на работодателя/органа по назначаването за удължаване срока на договора за служба в доброволния резерв до командира (началника) на съответното военно формирование или ръководителя на съответната структура; при съгласие на страните командирът (началникът) на съответното военно формирование или ръководителят на съответната структура изпраща отговорите до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 10, ал. 1 за удължаване срока на договора.

(7) Всяка от страните по договора може да оттегли отправеното предложение не по-късно от един месец от датата на изтичане на договора. Ако другите страни са получили предложението, оттеглянето се извършва с тяхно съгласие.

(8) Ако нито една от страните не отправи предложение до другите страни за удължаване срока на договора, той се прекратява с изтичане на уговорения срок.

Чл. 13. (1) (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) Договорът за служба в доброволния резерв и договорът за предоставяне на техника-резерв се прекратяват със заповед на министъра на отбраната или на оправомощеното от него длъжностното лице по чл. 10, ал. 1 и 4.

(2) В заповедта по ал. 1 задължително се посочват:

1. длъжностното лице, което я издава;

2. правните и фактическите основания за прекратяване на договора;

3. разпоредителна част, която съдържа:

а) права и задължения, ред за изпълнение;

б) разпоредби за водене на военен отчет;

в) имуществени последици от прекратяване на договора по ал. 1;

г) срок за сдаване на длъжността от резервиста;

д) срок и ред за обжалване на заповедта.

(3) Срокът за сдаване на длъжността може да бъде до 3 работни дни в зависимост от спецификата на длъжността.

(4) Копия от заповедта по ал. 1 се изпращат до съответната териториална структура за водене на военния отчет и до военното формирование или структура на пряко подчинение на министъра на отбраната, в което се изпълнява договорът.

(5) Ръководителят на съответната териториална структура за водене на военния отчет запознава резервиста със съдържанието на заповедта по ал. 1 срещу подпис и му връчва известие за явяване във военното формирование или структура на пряко подчинение на министъра на отбраната за сдаване на длъжността. Ако резервистът е на активна служба, командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на структура на пряко подчинение на министъра на отбраната го запознава със съдържанието на заповедта по ал. 1 срещу подпис.

(6) Срокът за сдаване на длъжността започва да тече от деня на явяването на резервиста във военното формирование или в съответната структура на пряко подчинение на министъра на отбраната или от първия работен ден, следващ запознаването на резервиста със заповедта от съответния командир (началник) или ръководител.

(7) След сдаване на длъжността командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на структура на пряко подчинение на министъра на отбраната връчва на резервиста копие от заповедта по ал. 1 и издава заповед за отчисляване на резервиста от списъчния състав на военното формирование/структурата. Копие от заповедта за отчисляване се връчва на резервиста и се изпраща копие в съответната териториална структура за водене на военния отчет в 3-дневен срок от издаването й.

(8) Командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на структурата на пряко подчинение на министъра на отбраната издава заповед за отчисляване на техниката-резерв от списъчния състав на военното формирование/структурата. Копие от заповедта за отчисляването се изпраща в съответната териториална структура за водене на военния отчет в 3-дневен срок от издаването й.

(9) Ръководителят на съответната териториална структура за водене на военния отчет запознава собственика на техника-резерв със съдържанието на заповедите по ал. 1 и 8 и му връчва копие от заповедите срещу подпис.

(10) Ръководителят на териториалната структура за водене на военния отчет връчва срещу подпис на работодателя/органа по назначаването заповедта по ал. 1 след получаване на копие от заповедта за отчисляване на резервиста от списъчния състав на формированието/структурата.

(11) В случай че резервистът/собственикът на техника-резерв или работодателят/органът по назначаването откажат да се запознаят/да получат копие от заповедта по ал. 1, отказът се удостоверява с подписа на двама свидетели, а при неявяване заповедта се изпраща на постоянния адрес на резервиста/собственика на техника-резерв и на посочения в договора адрес на работодателя/органа по назначаването с препоръчано писмо с обратна разписка.

(12) Когато в мотивите на заповедта за прекратяване на договора за служба в доброволния резерв или за предоставяне на техника в доброволния резерв се съдържат факти и сведения, съставляващи класифицирана информация, на резервиста/собственика на техника и на работодателя/органа по назначаването се връчва препис-извлечение от заповедта, което не съдържа такава информация.

(13) Договорът за служба в доброволния резерв или за предоставяне на техника в доброволния резерв се прекратява от датата на връчване на заповедта по ал. 1, освен в случаите по:

1. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2021 г., в сила от 24.08.2021 г.) чл. 30, т. 3 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България – от датата на навършване на пределната възраст;

2. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2021 г., в сила от 24.08.2021 г.) чл. 30, т. 12 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България – от датата на смъртта.

Чл. 14. (1) Прекратяване на договора за служба в доброволния резерв или за предоставяне на техника-резерв на основание чл. 30, т. 1 или чл. 70, т. 1 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (по взаимно съгласие на страните) се извършва при спазване на следната процедура:

1. резервистът подава до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностното лице по чл. 13, ал. 1 заявление, към което прилага становището на работодателя/органа по назначаването;

2. собственикът на техника-резерв подава до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностното лице по чл. 13, ал. 1 заявление;

3. заявлението по т. 1 и 2 се изпраща чрез съответната териториална структура за водене на военния отчет до командира (началника) на военното формирование или структура на пряко подчинение на министъра на отбраната, където се изпълнява съответният договор за становище; когато резервистът е на активна служба, заявлението по т. 1 и 2 се подава до командира (началника) на военното формирование или структура на пряко подчинение на министъра на отбраната, където се изпълнява съответният договор;

4. в 3-дневен срок от получаване на заявлението по т. 1 и 2 командирът/началникът на военното формирование или ръководителят на структурата на пряко подчинение на министъра на отбраната го изпраща до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностното лице по чл. 13, ал. 1 , като прилага и своето становище по него;

5. заявлението по т. 1 и 2 и становището към него се завеждат в деловодството на Министерството на отбраната; от датата на завеждане на заявлението тече 30-дневен срок за вземане на отношение по заявлението и за уведомяване на резервиста/собственика на техника-резерв, съответно на работодателя/органа по назначаването.

(2) В случай че заповедта не бъде връчена на резервиста/собственика на техника-резерв в 30-дневен срок от завеждането на заявлението, се счита, че предложението не е прието.

(3) Предложение за прекратяване на договора за служба в доброволния резерв или за предоставяне на техника-резерв по взаимно съгласие може да отправи и министърът на отбраната или оправомощеното от него длъжностното лице по чл. 13, ал. 1 при спазване на следната процедура:

1. предложението се отправя до другите страни по договора и им се връчва срещу подпис от ръководителя на съответната териториална структура за водене на военния отчет, като се отбелязва датата на връчване; когато резервистът е на активна служба, предложението до него се връчва от командира (началника) на военното формирование или структура на пряко подчинение на министъра на отбраната, където се изпълнява съответният договор;

2. ако в 30-дневен срок от получаване на предложението страните по т. 1 не вземат отношение по него и не уведомят писмено министъра на отбраната или оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 13, ал. 1 за съгласието си, се счита, че предложението не е прието.

(4) Предложение за прекратяване на договора за служба в доброволния резерв може да отправи и работодателят/органът по назначаването при спазване на следната процедура:

1. предложението се отправя чрез ръководителя на териториалната структура за водене на военния отчет до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 13, ал. 1 , като към него се прилага становището на резервиста;

2. ако в 30-дневен срок от получаване на предложението министърът на отбраната или оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 13, ал. 1 не вземе отношение по предложението и не уведоми писмено за съгласието си другите страни по договора, се счита, че предложението не е прието.

Чл. 14а. (Нов – ДВ, бр. 70 от 2021 г., в сила от 24.08.2021 г.) Прекратяване на договора за служба в доброволния резерв на основание чл. 30, т. 2 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (с изтичане на уговорения срок) се извършва при спазване на следната процедура:

1. по реда на чл. 12 се взема решение за прекратяване на договора за служба в доброволния резерв;

2. министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед, с която договорът се прекратява и резервистът се освобождава от длъжност и служба в доброволния резерв от датата на изтичането на уговорения срок;

3. екземпляр от заповедта по т. 2 се изпраща до Централното военно окръжие и до работодателя;

4. към момента на изтичане срока на договора резервистът следва да е сдал водещото му се имущество.

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2021 г., в сила от 24.08.2021 г.) Прекратяване на договора за служба в доброволния резерв на основание чл. 30, т. 3 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (при навършване на пределна възраст от резервиста) се извършва при спазване на следната процедура:

1. командирът (началникът) на съответното военно формирование или ръководителят на съответната структура на пряко подчинение на министъра на отбраната до 31 октомври на предходната година изготвя списък на резервистите, които навършват пределна възраст за служба в доброволния резерв през следващата година;

2. командирът (началникът) на съответното военно формирование или ръководителят на съответната структура прави предложение за прекратяване на договора за служба в доброволния резерв по команден ред до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 13, ал. 1 не по-късно от един месец преди навършване на пределната възраст на резервиста.

Чл. 16. (1) Прекратяване на договора за предоставяне на техника-резерв на основание чл. 70, т. 2 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (при настъпила негодност на техниката за експлоатация) се извършва въз основа на заключение от структурите, на които са възложени регистрацията, контролът по изправността и отчетът на техниката.

(2) Заключението по ал. 1 се предоставя на ръководителя на съответната териториална структура за водене на военния отчет. То е окончателно и не подлежи на обжалване.

(3) Началникът на териториалната структура в 3-дневен срок от получаване на заключението по ал. 1 прави предложение по команден ред за прекратяване на договора до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 13, ал. 1 , като прилага копие от заключението.

(4) Министърът на отбраната или оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 13, ал. 1 прекратява договора за предоставяне на техника-резерв не по-късно от един месец от датата на издаване на заключението.

Чл. 17. (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2021 г., в сила от 24.08.2021 г.) Прекратяването на договора за служба в доброволния резерв или за предоставяне на техника-резерв на основание чл. 30, т. 4 или чл. 70, т. 3 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (неизпълнение на задължение по договора) се извършва по предложение на всяка от страните, като се прилагат доказателства, удостоверяващи неизпълнението.

(2) В случаите по ал. 1 министърът на отбраната или оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 13, ал. 1 прекратява договора за служба или за предоставяне на техника в доброволния резерв по предложение на командира/началника на военно формирование или на ръководителя на структура на пряко подчинение на министъра на отбраната.

Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2021 г., в сила от 24.08.2021 г.) Прекратяване на договора за служба в доброволния резерв на основание чл. 30, т. 5 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (когато след сключването на договора лицето не завърши успешно обучението си за придобиване на военна подготовка) се извършва при следната процедура:

1. командирът/началникът на специализирания учебен център в 7-дневен срок от завършването на курса уведомява командира/началника на военно формирование или ръководителя на структура на пряко подчинение на министъра на отбраната за резервистите, които не са завършили успешно обучението за придобиване на военна подготовка;

2. командирът/началникът на военно формирование или ръководителят на структура на пряко подчинение на министъра на отбраната прави предложение до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 13, ал. 1 за прекратяване на договора за служба в доброволния резерв.

Чл. 19. (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2021 г., в сила от 24.08.2021 г.) Прекратяване на договора за служба в доброволния резерв на основание чл. 30, т. 6 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България се извършва в 5-дневен срок от получаването на документ, удостоверяващ отказ за издаване, отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация или отказ на резервиста да подаде документи за проучване при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация .

(2) Командирът/началникът на военно формирование или ръководителят на структура на пряко подчинение на министъра на отбраната прави предложение до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностното лице по чл. 13, ал. 1 за прекратяване на договора, като прилага съответните документи.

(3) В случаите, когато резервистът обжалва отказа за издаване или отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация в законоустановения срок, срокът за прекратяване на договора по ал. 1 започва да тече след получаването на решението по жалбата.

(4) При отказ на резервиста да подаде документи за проучване при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация , се съставя протокол от беседа, която се провежда от командира (началника) на военно формирование или от ръководителя на структура на пряко подчинение на министъра на отбраната в присъствието на двама свидетели, единият от които е длъжностното лице по сигурността на информацията на военното формирование или на съответната структура.

Чл. 19а. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2017 г., изм., бр. 70 от 2021 г., в сила от 24.08.2021 г.) Прекратяване на договора за служба в доброволния резерв на основание чл. 30, т. 7 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (при промяна на трудово или служебно правоотношение и отказ на работодателя или органа по назначаване на резервиста да подпише допълнително споразумение към договора за служба в доброволния резерв) се извършва при спазване на следната процедура:

1. при отказ на работодателя или на органа по назначаване на резервиста да подпише допълнително споразумение резервистът уведомява командира (началника) на военното формирование или ръководителя на структура на пряко подчинение на министъра на отбраната, където изпълнява договора за служба в доброволния резерв;

2. командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на структура на пряко подчинение на министъра на отбраната, където се изпълнява договорът за служба в доброволния резерв, прави предложение по команден ред до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 13, ал. 1 за прекратяване на договора за служба в доброволния резерв.

Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2021 г., в сила от 24.08.2021 г.) Прекратяване на договора за служба в резерва на основание чл. 30, т. 8, 9 и 10 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (при преминаване на платена изборна длъжност, приемане на военна служба или при ползване на отпуск поради бременност, раждане или осиновяване и при ползване на отпуск за отглеждане на дете) се извършва при спазване на следната процедура:

1. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2021 г., в сила от 24.08.2021 г.) резервистът представя документ, удостоверяващ обстоятелството по чл. 30, т. 8, 9 и 10 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България , в 7-дневен срок от датата на издаването му в съответната териториална структура за водене на военен отчет; началникът на съответната териториална структура за водене на военен отчет в 7-дневен срок от получаването на документа прави предложение по команден ред до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 13, ал. 1 за прекратяване на договора за служба в резерва, като прилага съответния документ;

2. когато резервистът е на активна служба, документът се подава в 7-дневен срок от датата на издаването му до командира (началника) на военното формирование или до ръководителя на структура на пряко подчинение на министъра на отбраната, където се изпълнява съответният договор; командирът/началникът на военно формирование или ръководителят на структура на пряко подчинение на министъра на отбраната в 7-дневен срок от получаването на документа прави предложение по команден ред до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 13, ал. 1 за прекратяване на договора за служба в резерва, като прилага съответния документ.

Чл. 21. (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2021 г., в сила от 24.08.2021 г.) Прекратяване на договора за служба в доброволния резерв на основание чл. 30, т. 11 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (при отпадане на някое от изискванията за приемане на служба в доброволния резерв по чл. 24, ал. 1 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България ) се извършва при отпадане на някое от изискванията за приемане на служба в доброволния резерв.

(2) Началникът на съответната териториална структура за водене на военен отчет на резервиста или командирът (началникът) на военно формирование или ръководителят на структура на пряко подчинение на министъра на отбраната при установяване отпадането на някое от изискванията на ал. 1 в 7-дневен срок прави предложение по команден ред до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 13, ал. 1 за прекратяване на договора, като прилага съответните документи.

(3) Министърът на отбраната или оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 13, ал. 1 прекратява договора за служба в доброволния резерв не по-късно от един месец от получаването на предложението по ал. 2.

Чл. 22. (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2021 г., в сила от 24.08.2021 г.) За прекратяване на договора за служба в доброволния резерв на основание чл. 30, т. 12 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (при смърт на резервиста) ръководителят на съответната териториална структура за водене на военен отчет прави предложение по команден ред до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 13, ал. 1 за прекратяване на договора, като прилага акта за смърт.

(2) Предложението по ал. 1 се прави в 7-дневен срок от датата на получаване на акта за смъртта на резервиста.

Чл. 23. (1) За прекратяване на договора за служба в доброволния резерв или за предоставяне на техника-резерв на основание чл. 31, ал. 1 или чл. 71, ал. 1 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (с тримесечно писмено предизвестие) резервистът/собственикът на техника-резерв подава заявление, с което уведомява министъра на отбраната или оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 13, ал. 1 , че след изтичането на срока на предизвестието едностранно прекратява договора.

(2) Заявлението по ал. 1 се подава чрез съответната териториална структура за водене на военния отчет до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 13, ал. 1 . Началникът на съответната териториална структура за водене на военния отчет в 7-дневен срок от подаване на заявлението прави предложение до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 13, ал. 1 за прекратяване на договора, като прилага съответните документи.

(3) Когато резервистът е на активна служба, заявлението по ал. 1 се подава чрез командира (началника) на съответното военно формирование или ръководителя на съответната структура, в което се изпълнява договорът. Командирът (началникът) на съответното военно формирование или ръководителят на съответната структура в 7-дневен срок от подаване на заявлението прави предложение до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 13, ал. 1 за прекратяване на договора, като прилага съответните документи. Копие от заявлението се изпраща на началника на съответната териториална структура за водене на военния отчет.

(4) Началникът на съответната териториална структура за водене на военния отчет уведомява работодателя/органа по назначаването за подаденото от резервиста заявление.

(5) Срокът на предизвестието е 3 месеца и започва да тече от деня, следващ получаването на предизвестието.

(6) Предизвестието може да бъде оттеглено до изтичането на срока му със съгласието на министъра на отбраната или на оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 13, ал. 1 . Оттеглянето се извършва със заявление от резервиста/собственика на техника-резерв по ал. 1 до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 13, ал. 1 .

(7) Договорът за служба или за предоставяне на техника в доброволния резерв се прекратява след изтичане срока на предизвестието.

Чл. 24. (1) Прекратяване на договора за служба в доброволния резерв или за предоставяне на техника-резерв на основание чл. 32, ал. 1 или чл. 72, ал. 1 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България се извършва с едномесечно предизвестие от министъра на отбраната или оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 13, ал. 1 до другите страни по договора.

(2) Предложение за отправяне на едномесечно предизвестие се прави от съответните командири (началници) на военни формирования или ръководители на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната.

(3) Предизвестието по ал. 1 се връчва на другите страни по договора срещу подпис от началника на съответната териториална структура за водене на военния отчет с отбелязване датата на връчване. Когато резервистът е на активна служба, предизвестието по ал. 1 му се връчва от командира (началника) на съответното военно формирование или от ръководителя на съответната структура.

(4) Договорът за служба или за предоставяне на техника в доброволния резерв се прекратява след изтичане срока на предизвестието.

Чл. 25. Командирът (началникът) на военно формирование и ръководителят на структурата на пряко подчинение на министъра на отбраната след прекратяване на договора за служба в доброволния резерв или за предоставяне на техника-резерв изпраща в съответната териториална структура за водене на военния отчет военноотчетни документи на резервиста или на техниката-резерв, становище за изпълнението на договора и копие от разрешението за достъп до класифицирана информация на резервиста.

Раздел IV – Ред за назначаване, преназначаване и освобождаване от длъжност на резервисти, в т.ч. ред за заместване и за временно изпълнение на задълженията на вакантната длъжност по чл. 40 и 41 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България

Чл. 26. (1) Българските граждани, сключили договор за служба в доброволния резерв, се назначават на длъжност със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Копие от заповедта по ал. 1 се изпраща до военното формирование или до структурата на пряко подчинение на министъра на отбраната, където ще се изпълнява договорът, и в съответната териториална структура за водене на военния отчет.

(3) Копие от заповедта по ал. 1 се връчва на резервиста от началника на съответната териториална структура за водене на военния отчет в 7- дневен срок от получаването й.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Началникът на съответната териториална структура изпраща във военното формирование или структура на пряко подчинение на министъра на отбраната военноотчетни документи на резервиста за водене на отчета до прекратяване на договора.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) След получаването на копие от заповедта по ал. 1 във военното формирование или структура на пряко подчинение на министъра на отбраната резервистът се зачислява в списъчния състав.

(6) В случай че заповедта по ал. 1 съдържа класифицирана информация, резервистът/собственикът на техника-резерв само се запознава с нея срещу подпис с отбелязване на датата за запознаване.

Чл. 27. (1) Резервистите от военните формирования и структури на пряко подчинение на министъра на отбраната, участващи в операции и мисии извън територията на страната, за срока на операцията или мисията се вземат във временен задграничен щат на министъра на отбраната и се командироват със заповед на министъра на отбраната.

(2) След приключване на операцията или мисията извън територията на страната резервистите се назначават със заповед от министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице на заеманите преди командироването им длъжности.

Чл. 28. (1) Техниката-резерв в изпълнение на чл. 5, ал. 2 и чл. 7, ал. 2 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България се зачислява във военното формирование или структура на пряко подчинение на министъра на отбраната със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице и се привежда на активна служба, и въвежда в експлоатация със заповед на съответния командир (началник) на военно формирование или на съответния ръководител на структура на пряко подчинение на министъра на отбраната.

(2) Привеждането на активна служба на техниката-резерв по ал. 1 се извършва в съответствие с годишните планове за подготовка на въоръжените сили.

Чл. 29. Резервистът се преназначава на длъжност със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностното лице, ако отговаря на изискванията за заемането й, в т.ч. притежава изискващото се за длъжността военно звание или отговаря на изискванията за повишаване във военно звание, както и ако притежава необходимото разрешение за достъп до класифицирана информация.

Чл. 30. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) Резервистът се преназначава на длъжност в съответното военно формирование или в съответната структура на пряко подчинение на министъра на отбраната през цялата година след подаден рапорт по команден ред, ако длъжността не е обявена по реда на чл. 5 или ако е била обявена, но не е заета след приключването на конкурсната процедура.

(2) Командирът/началникът на основание на подадения рапорт прави мотивирано предложение по команден ред до министъра на отбраната или до оправомощено от него длъжностно лице и прилага кадрова справка на резервиста и длъжностна характеристика.

(3) Когато длъжността, на която се преназначава резервистът, изисква по-високо ниво на достъп до класифицирана информация от това, което той притежава, се подават и необходимите документи за проучване и за издаване на съответното разрешение за достъп до класифицирана информация.

Чл. 31. Резервист може да се преназначава на по-ниска длъжност в обхвата на притежаваното военно звание с негово съгласие при:

1. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) решение на Народното събрание за намаляване числеността на доброволния резерв;

2. организационно-щатни промени въз основа на акт на министъра на отбраната.

Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) По предложение на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на структура на пряко подчинение на министъра на отбраната резервистите след писмено съгласие може да бъдат назначавани да заместват отсъстващ военнослужещ при условията на чл. 40 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Резервист не може да бъде назначен да замества отсъстващ военнослужещ по реда ал. 1, ако военното формирование, в което изпълнява служба в доброволния резерв, е планирано за участие в операция или мисия за срока на заместването.

Чл. 33. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) По предложение на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на структура на пряко подчинение на министъра на отбраната резервистите след писмено съгласие може да бъдат назначавани за временно изпълнение на задълженията на вакантна длъжност за военнослужещ при условията на чл. 41 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице.

(2) При назначаване на резервист временно да изпълнява вакантна длъжност, за която се изисква по-високо военно звание, то не се присвоява.

Чл. 34. (Отм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.).

Чл. 35. Резервистите се освобождават от длъжност при:

1. преназначаване на друга длъжност;

2. вземане във временен задграничен щат на министъра на отбраната;

3. прекратяване на договора за служба в доброволния резерв.

Раздел V – Условия и ред за планиране, организиране и провеждане на подготовка на резервисти, както и за придобиване и повишаване на военната квалификация на резервисти (Загл. изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.)

Чл. 36. (1) Министърът на отбраната осъществява общото ръководство по обучението и подготовката на резервистите.

(2) Командирите (началниците) на военни формирования и ръководителите на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната планират и организират подготовката на резервисти в съответните военни формирования или структури.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г., бр. 70 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г.) Командирите на структурите по чл. 60д, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България планират и организират подготовката на резервисти от пряко подчинените им военни формирования.

Чл. 37. (1) Обучението на резервистите за придобиване и повишаване на военна квалификация се осъществява във военни академии, висшите военни училища, професионални сержантски/старшински колежи и в специализираните учебни центрове.

(2) Условията и редът за обучение на резервистите в курсове за придобиване, повишаване на квалификацията и за преквалификация по ал. 1 се определят с акт на министъра на отбраната.

Чл. 38. (1) Подготовката на резервистите е индивидуална и колективна.

(2) Индивидуалната подготовка на резервистите включва:

1. начална военна подготовка;

2. специална военна подготовка.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) Обучението по начална военна подготовка и специална военна подготовка е с продължителност не по-малко от 90 учебни часа.

(4) Колективната военна подготовка на резервистите включва изграждане и усъвършенстване на навици и умения за действие в състава на военни формирования на тактическо и оперативно ниво.

Чл. 39. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) Началната военна подготовка се провежда в зависимост от потребностите на въоръжените сили по единен учебен план и програма, утвърдени от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Началната военна подготовка се организира със заповед на началника на отбраната или на ръководителя на съответната структура на пряко подчинение на министъра на отбраната и завършва с полагането на изпити. На успешно завършилите подготовката резервисти се издава удостоверение. Те полагат военна клетва по реда на уставите на въоръжените сили, присвоява им се военно звание и се вписват на военен отчет.

Чл. 40. (1) (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2017 г., изм., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г., бр. 70 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г.) Специалната военна подготовка се провежда в специализирани учебни центрове и във военни формирования по учебни планове и програми, утвърдени от началника на отбраната по предложение на командирите и ръководителите, съответно на структурите по чл. 60д, ал. 1 и по чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , с изключение на Служба "Военно разузнаване" и Служба "Военна полиция".

(2) Специалната военна подготовка се провежда след преминаване на начална военна подготовка.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2017 г., изм., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г., бр. 70 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г.) Специалната военна подготовка се организира със заповеди на началника на отбраната, командирите и ръководителите, съответно на структурите по чл. 60д, ал. 1 и по чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и завършва с полагането на изпити. На успешно завършилите подготовката резервисти се издава удостоверение.

Чл. 41. (1) Колективната военна подготовка на резервистите се планира въз основа на годишния план за подготовка на въоръжените сили.

(2) Колективната военна подготовка на резервистите се организира и провежда от командирите (началниците) на военните формирования или от ръководителите на структури под формата на тактически учения и тренировки, командирски сборове и комплексни занятия и командно-щабни учения.

Чл. 42. (1) За срока на подготовката по чл. 38 на резервистите се осигурява:

1. настаняване, хранене, униформено облекло, лични предпазни средства, специално и работно облекло и друго вещево имущество и снаряжение при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната;

2. (изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) медицинско и психологично обслужване;

3. задължително застраховане срещу смърт и неработоспособност вследствие на злополука при изпълнение на задължения.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) Резервистите по ал. 1 не получават дневни и квартирни пари за времето на подготовката по ал. 1, освен в случаите, когато има обективна невъзможност за организиране на настаняване и хранене.

Чл. 43. (1) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Командирите (началниците) на военните формирования и ръководителите на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната предоставят ежегодно до 20 декември на съответните териториални структури за водене на военния отчет график за продължителността на подготовката за следващата година. Централното военно окръжие изготвя обобщен график, който предоставя в структурата по управление на човешките ресурси към министъра на отбраната до 20 януари.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Териториалните структури за водене на военния отчет уведомяват ежегодно до 20 януари резервистите и техните работодатели/органи по назначаването за времето и продължителността на подготовката.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) Ежегодно до 20 декември специализираните учебни центрове изпращат по команден ред в структурата по управление на човешките ресурси към министъра на отбраната анализ за резултатите от проведената по чл. 39 и 40 подготовка за изминалата учебна година и предложения за подобряване на работата през следващата учебна година.

Чл. 44. (В сила от 1.09.2013 г. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., отм., бр. 60 от 2017 г.).

Чл. 45. (В сила от 1.09.2013 г. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., отм., бр. 60 от 2017 г.).

Чл. 46. (В сила от 1.09.2013 г. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., отм., бр. 60 от 2017 г.).

Чл. 47. (В сила от 1.09.2013 г. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., отм., бр. 60 от 2017 г.).

Чл. 48. (В сила от 1.09.2013 г. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., отм., бр. 60 от 2017 г.).

Чл. 49. (В сила от 1.09.2013 г. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., отм., бр. 60 от 2017 г.).

Чл. 50. (В сила от 1.09.2013 г. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., отм., бр. 60 от 2017 г.).

Раздел VI – Условия и ред за присвояване, повишаване и понижаване във военно звание на резервисти и запасни

Чл. 51. (1) Със заповедта за назначаване на длъжност по чл. 26, ал. 1 на резервиста се присвоява или обявява военно звание по резерва, като:

1. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) на лицата, които не притежават военно звание по резерва, след завършване на начална военна подготовка им се присвоява военно звание, както следва:

а) за длъжности за войници (матроси) – "редник – 1-ви клас" ("матрос – 1-ви клас");

б) за длъжности за сержанти (старшини) – "младши сержант" ("старшина II степен");

в) за длъжности за офицерски кандидати – "офицерски кандидат – 1-ви клас";

г) за длъжности за офицери – "лейтенант";

2. (нова – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) лицата, на които е присвоено звание по т. 1, букви "б", "в" и "г", преминават курс за квалификация съгласно чл. 37 , регламентиран с договора за служба в доброволния резерв, в срок до една година от присвояването на военното звание по резерва;

3. (нова – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) на лицата, придобили начална военна подготовка и притежаващи военно звание по резерва, по-ниско от изискващото се звание за длъжността по длъжностното разписание, им се присвоява, както следва:

а) за длъжности за войници (матроси) – званието по длъжностното разписание;

б) за длъжности за сержанти (старшини) и офицерски кандидати:

аа) с войнишки (матроски) звания по резерва – "младши сержант" ("старшина II степен");

бб) със сержантски (старшински) и офицерски кандидати звания по резерва – с една степен по-високо от званието, което притежават по резерва;

в) за длъжности за офицери:

аа) с войнишки (матроски), сержантски (старшински) и офицерски кандидати звания по резерва – "лейтенант";

бб) с офицерски звания по резерва – с една степен по-високо от званието, което притежават по резерва;

4. (нова – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) лицата, на които е присвоено звание по т. 3, буква "б", подбуква "аа" и буква "в", подбуква "аа", преминават курс за квалификация съгласно чл. 37 и регламентиран с договора за служба в доброволния резерв, в срок до една година от присвояването на военното звание по резерва за съответната длъжност по длъжностното разписание;

5. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) лицата, които притежават военно звание по резерва, съответстващо на званието на длъжността по длъжностното разписание, се приемат на служба в резерва с притежаваното военно звание;

6. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) на лицата, които притежават военно звание по резерва, по-високо от изискващото се за длъжността, им се присвоява военното звание, изискващо се за длъжността по длъжностно разписание, с тяхно съгласие за времето на действие на договора за служба в доброволния резерв или допълнителното споразумение.

(2) На резервисти, които участват в операции и мисии извън територията на страната, за срока на участието им в операцията или мисията им се присвоява военното звание, изисквано за заемане на длъжността.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.).

(4) (Отм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.).

(5) (Отм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.).

Чл. 51а. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) (1) Началникът на Централното военно окръжие със своя заповед, по предложение на началниците на военни окръжия след оправомощаване от министъра на отбраната, обявява военно звание по резерва на запасните без военни звания по резерва, които притежават гражданска специалност, необходима за военните формирования от въоръжените сили и за структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , в зависимост от военновременната длъжност, за която са получили повиквателни заповеди, за времето на действие на повиквателната заповед, както следва:

1. за длъжности за войници (матроси) – военно звание "редник – 1-ви клас" ("матрос – 1-ви клас");

2. за длъжности за сержанти (старшини) и офицерски кандидати – военно звание "младши сержант" ("старшина II степен");

3. за длъжности за офицери – военно звание "лейтенант".

(2) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) На завършилите обучение за придобиване на квалификация "Офицер от резерва" български граждани по чл. 57, ал. 1 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице им се присвоява военно звание "лейтенант".

(3) Със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице по предложение на началника на Централното военно окръжие на запасните, които притежават гражданска специалност, необходима за военните формирования от въоръжените сили и за структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , участвали в операции и мисии извън територията на страната или получили военна подготовка, или завършили курсове за повишаване на военната квалификация и за преквалификация, в зависимост от притежаваното образование и професионална квалификация им се присвоява военно звание по резерва, както следва:

1. на лицата със средно образование – военно звание "редник – 1-ви клас" ("матрос – 1-ви клас");

2. на лицата с образователно-квалификационна степен "професионален бакалавър по…." – военно звание "младши сержант" ("старшина II степен");

3. на лицата с образователно-квалификационна степен "бакалавър" и по-висока – военно звание "лейтенант".

(4) (Отм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.).

(5) При обявяване на военно положение или положение на война запасните, които притежават гражданска специалност, необходима за военните формирования от въоръжените сили и за структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , със заповедта за назначаването им в съответното военно формирование или в структура на пряко подчинение на министъра на отбраната им се присвоява военното звание, изискващо се за заемане на длъжността.

Чл. 52. (1) Резервистите и запасните се повишават във военни звания последователно със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице не повече от веднъж годишно.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 90 от 2013 г., в сила от 15.10.2013 г.) Лицата по ал. 1 се удостояват или се повишават във висши военни звания еднократно за срока на службата в резерва при особено големи заслуги за укрепване и развитие на въоръжените сили по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

(3) Резервистите и запасните може да се повишават в следващо военно звание в следните случаи:

1. резервистите:

а) след успешно завършен курс за придобиване или повишаване на квалификацията и за преквалификация;

б) при заемане или при назначаване на длъжност, изискваща по-високо военно звание;

в) (нова – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) след участие в операции и мисии извън територията на страната в обхвата на съответната категория военнослужещи; за категория офицери – до звание "капитан" ("капитан-лейтенант");

г) (нова – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) след премината специална военна подготовка или колективна военна подготовка в обхвата на съответната категория военнослужещи; за категория офицери – до звание "капитан" ("капитан-лейтенант");

2. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) запасните:

а) след завършен курс за придобиване или повишаване на квалификацията и за преквалификация на доброволен принцип;

б) след завършено обучение по специална военна подготовка на доброволен принцип в обхвата на съответната категория военнослужещи; за категория офицери – до звание "капитан" ("капитан-лейтенант").

(4) (Доп. – ДВ, бр. 90 от 2013 г., в сила от 15.10.2013 г., изм., бр. 60 от 2017 г.) Повишаване в следващо военно звание на резервисти и запасни извън случаите по ал. 3 може да се извършва еднократно за срока на службата в резерва със заповед на министъра на отбраната по предложение на началника на отбраната, на командирите (началниците) на военни формирования по команден ред или по предложение на ръководителите на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната или по предложение на ръководителите на структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

(5) Резервист или запасен може да бъде повишен в следващо военно звание посмъртно еднократно с една степен със заповед на министъра на отбраната по предложение на началника на отбраната, на командирите (началниците) на военни формирования по команден ред или по предложение на ръководителите на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната.

Чл. 53. Резервист при изпълнение на активна служба може да бъде понижен във военно звание при условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на правилника за прилагането му.

Раздел VIа (Нов – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Ред за преминаване на срочната служба в доброволния резерв

Чл. 53а. (Нов – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) (1) Срочната служба в доброволния резерв включва последователно преминаване на етапите по чл. 59а от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България по програми, утвърдени от началника на отбраната.

(2) Приетите на срочна служба в доброволния резерв с основно образование преминават само първия етап по чл. 59а от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България .

Чл. 53б . (Нов – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) (1) Длъжностите за срочна служба в доброволния резерв се обявяват със заповед на министъра на отбраната. В заповедта се посочват:

1. изискванията за заемане на длъжностите;

2. необходимото ниво за достъп до класифицирана информация за длъжностите, в случай че се изисква за заемането им;

3. населеното място, където се намира военното формирование/структурата, и неговият военнопощенски номер;

4. необходимите документи за кандидатстване;

5. мястото за подаване на документите;

6. времето за провеждане на подбора;

7. задълженията на съответните длъжностни лица за преминаване на процедурата по приемане на служба и сключване на договор за срочна служба в доброволния резерв.

(2) Заповедта по ал. 1 се обявява на интернет страниците на Министерството на отбраната и на Централното военно окръжие.

(3) Кандидатите подават писмено заявление за кандидатстване за заемане на длъжност по ал. 1 заедно с необходимите документи в съответните териториални структури за водене на военния отчет.

(4) Съответните териториални структури за водене на военния отчет:

1. изготвят списъци на допуснатите и на недопуснатите до подбора кандидати;

2. връщат документите на кандидатите, които не отговарят на изискванията за участие, като мотивират отказа;

3. изпращат документите на кандидатите, които отговарят на изискванията за участие в подбора, на съответната комисия по ал. 6.

(5) Недопускането до участие в подбора подлежи на административен контрол пред началника на Централното военно окръжие в 3-дневен срок от получаването на отказа по ал. 4, т. 2. Началникът на Централното военно окръжие се произнася в 3-дневен срок от получаването на жалбата. Жалбата не спира процедурата по подбор.

(6) Подборът на допуснатите кандидати се извършва от комисии, назначени със заповед на началника на Централното военно окръжие.

(7) Началникът на Централното военно окръжие определя реда за работа на комисиите по ал. 6 и критериите за извършване на подбора.

(8) Подборът на допуснатите кандидати се извършва при спазване на следния ред:

1. комисиите по ал. 6 разглеждат постъпилите документи и по определените критерии по ал. 7 класират кандидатите в низходящ ред за всяка от длъжностите;

2. за резултатите от работата си комисиите по ал. 6 изготвят протоколи, които се утвърждават от началника на Централното военно окръжие;

3. след утвърждаване на протоколите началникът на Централното военно окръжие организира запознаването на кандидатите с класирането.

(9) Кандидатите имат право на жалба пред началника на Централното военно окръжие в 7-дневен срок от запознаването с класирането. Началникът на Централното военно окръжие се произнася в 14-дневен срок от получаването на жалбата. Решението му е окончателно.

(10) След изтичането на сроковете по ал. 9 началникът на Централното военно окръжие организира изпращането на класираните кандидати до съответните военномедицински органи за определяне на годността им за служба в доброволния резерв и на психологичната им пригодност.

(11) При установена негодност за служба в доброволния резерв и/или психологична непригодност началникът на Централното военно окръжие организира дейностите по ал. 10 за следващите в класирането кандидати до осигуряването на кандидати, годни за служба в доброволния резерв, за всички длъжности.

(12) На класираните кандидати, годни за служба в доброволния резерв и психологично пригодни, се издава предписание с датата и мястото на явяване за сключване на договор за срочна служба в доброволния резерв. Екземпляр от предписанието се изпраща и на работодателя/органа по назначаване на кандидата.

(13) Документите на кандидатите, получили предписание по ал. 12, се изпращат на командирите/началниците на военни формирования, в които кандидатите ще изпълняват срочната служба в доброволния резерв, за подготовка за сключване на договори.

(14) С кандидатите, получили достъп до класифицирана информация, ако такъв се изисква за длъжността, се сключва договор за срочна служба в доброволния резерв от министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице.

(15) Министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице приема на срочна служба в доброволния резерв и назначава на длъжности кандидатите, сключили договори за срочна служба в доброволния резерв.

(16) Със заповедта за назначаване на длъжност по ал. 15 на резервиста се присвоява или обявява военно звание.

Чл. 53в . (Нов – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) (1) Всеки от етапите по чл. 59а от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България завършва с полагането на изпити. В следващ етап може да премине резервист, който успешно е положил изпитите от предходния етап.

(2) По време на първия етап по чл. 59а, т. 1 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България резервистите пребивават в района на военното формирование през цялото денонощие (24/7).

(3) След завършване на първия етап по чл. 59а, т. 1 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България резервистите полагат военна клетва и им се присвоява военноотчетна специалност (ВОС).

(4) След завършване на втория етап по чл. 59а, т. 2 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България на резервистите се присвоява ВОС в съответствие с придобитата специална военна подготовка.

Чл. 53г. (Нов – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) На резервистите на срочна служба в доброволния резерв се издават служебни карти при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.

Чл. 53д . (Нов – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) На резервистите, успешно преминали трите етапа по чл. 59а от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България , се издава удостоверение за премината срочна служба в доброволния резерв.

Чл. 53е . (Нов – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Резервистите на срочна служба в доброволния резерв ползват полагащия им се платен отпуск по чл. 59и, ал. 1 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България , както следва:

1. след завършване на първия етап – 2 дни;

2. след завършване на втория етап – 3 дни;

3. по време на третия етап – 3 дни.

Чл. 53ж . (Нов – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) (1) За неизползвания по реда на чл. 53е платен отпуск резервистът има право на парично обезщетение при прекратяване на договора му.

(2) Размерът на полагащия се отпуск в работни дни се определя пропорционално на прослуженото време до датата на отчисляване от списъчния състав, като броят на полагащия се платен отпуск в работни дни се дели на броя на работните дни за съответния период на срочна служба и се умножава по броя на работните дни до датата на отчисляване от списъчния състав.

(3) Размерът на обезщетението за неползван платен отпуск се определя, като основното месечно възнаграждение, определено по реда на чл. 59е от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България , се раздели на средномесечния брой работни дни за годината и се умножи по броя на работните дни платен отпуск, за които се полага обезщетение. Средномесечният брой работни дни се определя, като броят на работните дни за годината на освобождаване се раздели на 12.

(4) Обезщетението се изплаща въз основа на заповедта на командира (началника) на военното формирование за отчисляване от списъчния състав, в която се посочват броят на работните дни, за които се полага обезщетението, и размерът на същото.

Чл. 53з . (Нов – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) (1) Не по-късно от 30 дни преди изтичането на срока на договора за срочна служба в доброволния резерв на резервистите се предлагат длъжности във военни формирования от Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната за приемане на военна служба/служба в доброволния резерв при условията на чл. 59к от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България по ред, определен с акт на министъра на отбраната.

(2) Резервистите по ал. 1 могат да сключат договор за военна служба/за служба в доброволния резерв след изтичането на срока на договора за срочна служба в доброволния резерв.

(3) Българските граждани, които не са постъпили на служба по реда на ал. 1, могат да кандидатстват:

1. за приемане на военна служба по реда на чл. 7а от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България ;

2. за приемане на служба в доброволния резерв по реда на чл. 4б .

Чл. 53и . (Нов – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) (1) Прекратяване на договора за срочна служба в доброволния резерв на основание чл. 59д, т. 1 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (по взаимно съгласие на страните) се извършва при спазване на следната процедура:

1. резервистът подава рапорт по команден ред до длъжностното лице, което има право да прекрати договора, като всяка командна инстанция отразява своето становище на гърба на рапорта или на отделен лист, който се завежда към рапорта;

2. рапортът се завежда в деловодството на длъжностното лице, което има право да прекрати договора; от датата на завеждането на рапорта тече 5-дневен срок за вземане на решение по рапорта и за уведомяване на резервиста;

3. при положително становище се издава заповед за прекратяване на договора, освобождаване от длъжност и от срочна служба в доброволния резерв.

(2) Предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие може да отправи и длъжностното лице, което има право да прекрати договора. Предложението се отправя лично до резервиста и му се връчва срещу подпис от ръководителя на структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав) във военното формирование или в съответната структура с отбелязване на датата на връчване. Ако в 5-дневен срок от получаването на предложението резервистът не вземе отношение по него и не уведоми писмено длъжностното лице за съгласието си, се счита, че предложението не е прието.

Чл. 53к . (Нов – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) (1) Прекратяване на договора за срочна служба в доброволния резерв на основание чл. 59д, т. 2 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (след приключването на първия или на втория етап по писмено предложение на всяка една от страните) се извършва при спазване на следната процедура:

1. резервистът подава рапорт по команден ред до длъжностното лице, което има право да прекрати договора, не по-късно от 10 дни преди датата на приключване на съответния етап;

2. рапортът се завежда в деловодството на длъжностното лице, което има право да прек- рати договора;

3. в 5-дневен срок от датата на завеждане на рапорта се издава заповед за прекратяване на договора и освобождаване от длъжност и от срочна служба в доброволния резерв считано от датата на завършване на съответния етап.

(2) Предложение за прекратяване на договора след приключването на първия или на втория етап може да отправи и длъжностното лице, което има право да прекрати договора. Предложението се отправя лично до резервиста не по-късно от 10 дни преди датата на приключване на съответния етап и му се връчва срещу подпис. Длъжностното лице, което има право да прекрати договора, издава заповед, с която прекратява договора на резервиста и го освобождава от длъжност и от срочна служба в доброволния резерв считано от датата на завършване на съответния етап.

Чл. 53л . (Нов – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) (1) Прекратяване на договора за срочна служба в доброволния резерв на основание чл. 59д, т. 3 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (при неизпълнение на задължение по този закон или по договора) се извършва по предложение на всяка от страните, като се прилагат доказателства, удостоверяващи неизпълнението.

(2) В случаите по ал. 1 длъжностното лице, което има право да прекрати договора, издава заповед, с която прекратява договора на резервиста и го освобождава от длъжност и от срочна служба в доброволния резерв.

Чл. 53м . (Нов – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) (1) Прекратяване на договора за срочна служба в доброволния резерв на основание чл. 59д, т. 4 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (при отнет или отказан достъп до класифицирана информация, ако заеманата длъжност изисква такъв) се извършва със заповед на министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице в 5-дневен срок от получаването на документ, удостоверяващ отказ за издаване или отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация по реда на Закона за защита на класифицираната информация .

(2) В случаите, когато резервистът обжалва отказа за издаване или отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация в законоустановения срок, срокът за прекратяване на договора по ал. 1 започва да тече след получаването на решението по жалбата.

Чл. 53н . (Нов – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Прекратяване на договора за срочна служба в доброволния резерв на основание чл. 59д, т. 5 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (при приемане на военна служба) се извършва със заповед на министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице в 5-дневен срок от получаването на документ, удостоверяващ обстоятелството по чл. 59д, т. 5 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България .

Чл. 53о . (Нов – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Прекратяване на договора за срочна служба в доброволния резерв на основание чл. 59д, т. 6 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (ако резервистът престане да отговаря на някое от изискванията по чл. 59б, ал. 1 ) се извършва със заповед на министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице в 5-дневен срок от получаването на документ, удостоверяващ обстоятелството по чл. 59д, т. 6 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България .

Чл. 53п . (Нов – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Прекратяване на договора за срочна служба в доброволния резерв на основание чл. 59д, т. 7 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (при смърт на резервиста) се извършва със заповед на министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице в 5-дневен срок от получаването на акта за смъртта на резервиста считано от датата на смъртта.

Чл. 53р . (Нов – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) (1) Резервистите, изпълнили срочна служба в доброволния резерв, както и тези, на които договорът за срочна служба в доброволния резерв е прекратен след завършване на първия или втория етап, се завеждат на военен отчет в запаса.

(2) Началникът на Централното военно окръжие организира завеждането на военен отчет на резервистите по ал. 1 след получаването на необходимите документи от командирите/началниците на военните формирования, в които е премината срочната служба в доброволния резерв.

Раздел VII – Условия и ред за награждаване с отличия и награди на резервисти, запасни и български граждани

Чл. 54. (1) За високи постижения в службата в резерва и за заслуги към отбраната на страната резервистите, запасните и българските граждани може да бъдат награждавани от министъра на отбраната с отличия и награди.

(2) Лицата по ал. 1 може да бъдат награждавани за принос при дейности по подпомагане на населението при бедствия, на кръгли годишнини, по повод на национални и официални празници и празнични дни за военнослужещите.

Чл. 55. (1) Резервистите на разположение за активна служба, запасните и българските граждани може да бъдат награждавани със следните награди:

1. грамота;

2. предметна награда;

3. хладно оръжие.

(2) Наградите по ал. 1 са индивидуални и колективни, като видът на наградата се определя в зависимост от конкретния личен или колективен принос и от значимостта на постигнатите резултати.

(3) Предметните награди по ал. 1, т. 2 може да бъдат на стойност до 300 лв. – за индивидуалните награди, и до 600 лв. – за колективните награди.

Чл. 56. Резервистите на разположение за активна служба, запасните и българските граждани може да бъдат награждавани с отличие – награден знак.

Чл. 57. (1) Предложенията за награждаване се правят, както следва:

1. за резервисти – от командирите (началниците) на военни формирования по команден ред и от ръководителя на структура на пряко подчинение на министъра на отбраната;

2. за запасните – от началника на Централното военно окръжие или от съответния ръководител на структура по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България ;

3. за българските граждани – от началника на Централното военно окръжие или от структурата по управление на човешките ресурси към министъра на отбраната.

(2) Предложенията по ал. 1 се правят до министъра на отбраната не по-късно от 30 дни преди датата на награждаване.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на правилника:

1. "Съответна териториална структура за водене на военния отчет" е териториалната структура за водене на военния отчет по постоянен адрес на водещите се на военен отчет български граждани и техника.

2. "Специализирани учебни центрове" са Единният център за начална военна подготовка, учебните центрове на видовете въоръжени сили, учебните центрове на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и учебните центрове във военни (полицейски) и др. учебни заведения.

§ 2. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) За длъжностите за резервисти в служба "Военна полиция" функциите на Централното военно окръжие и териториалните структури за водене на военен отчет, свързани с провеждане на конкурс, приемане на служба, сключване, изменение и прекратяване на договора за служба или за предоставяне на техника в доброволния резерв; назначаване, преназначаване и освобождаване от длъжност на резервисти, подготовка, придобиване и повишаване на военната квалификация, присвояване, повишаване и понижаване във военно звание на резервисти, се изпълняват от Службата.

§ 3. (1) Разходите за осигуряване на полагащите се обезщетения и възнаграждения на работодателите/органите по назначаване и на резервистите от доброволния резерв на въоръжените сили по чл. 46 , 47 , 58 и 59 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България се планират от ръководителя на програмата за резерва.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 60 от 2017 г.) Разходите за осигуряване на резервистите от доброволния резерв на въоръжените сили и за техниката-резерв по чл. 51 , 52 , 53 , 54 , 67 и 68 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България , чл. 158 от Кодекса на труда , чл. 332 от Закона за съдебната власт и чл. 62 от Закона за държавния служител се планират от съответните второстепенни разпоредители с бюджет по основните програми/програмите, от състава на които са резервистите.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 4. Правилникът се приема на основание § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България .

§ 5. До един месец от влизането в сила на правилника министърът на отбраната утвърждава образците на документи, предвидени в него, в т.ч. образците на договор за служба в доброволния резерв и на договор за предоставяне на техника-резерв в доброволния резерв.

§ 6. Учебните планове и програми за курсовете по начална и/или специална военна подготовка, за курсовете за придобиване, повишаване на квалификацията и за преквалификацията на резервистите се разработват до 6 месеца от приемането на правилника от военните академии, висшите военни училища, Съвместното командване на сили и видовете въоръжени сили.

§ 7. Сключилите договор за служба в постоянния резерв при условията и по реда на отменената глава осма от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , заварени към датата на влизане в сила на правилника, се смятат за резервисти от доброволния резерв до изтичането на срока на сключения с тях договор.

Глава първа – ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1 . С правилника се уреждат:

1. условията, редът и сроковете за изготвяне, съгласуване, приемане, актуализиране и изпълнение на Националната концепция за регионално и пространствено развитие (НКРПР), интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 и плановете за интегрирано развитие на общините;

2. организацията и дейността на регионалния съвет за развитие и на областния съвет за развитие;

3. наблюдението на изпълнението на НКРПР, интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 и плановете за интегрирано развитие на общините.

Чл. 2 . (1) Концепцията, стратегиите и плановете за развитие, както и документите и действията на държавните органи и на органите на местното самоуправление, свързани с тяхното изработване, одобряване, приемане, актуализиране, изпълнение, наблюдение и оценка, са официална обществена информация.

(2) Държавните органи и органите на местното самоуправление информират своевременно и по подходящ начин обществеността за характера и същността на документите и действията, свързани с изработването, одобряването, приемането, актуализирането, изпълнението, наблюдението и оценката на документите за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие, за необходимостта, потенциалните ползи и за последиците от тях, както и за постигнатите резултати.

Чл. 3 . Концепцията, стратегиите и плановете за развитие служат за идентифициране на проекти, допринасящи за постигане на националните цели и приоритетите за регионално и местно развитие, в т. ч. концепции за интегрирани териториални инвестиции.

Чл. 4 . Комуникационната стратегия на политиката за регионално развитие по чл. 27, ал. 1, т. 6 от Закона за регионалното развитие (ЗРР) е отговорност на министъра на регионалното развитие и благоустройството и се изразява в осигуряване на информация и комуникация, включително чрез иновативни инструменти и уеб базирана платформа с цел достигане до по-широк кръг хора и до по-голям брой целеви групи; организиране на информационни събития (конференции, информационни дни и т.н.), посветени на възможности за финансиране, информиране за постигнати резултати и за предстоящи събития и процедури за кандидатстване.

Глава втора – ИЗГОТВЯНЕ, СЪГЛАСУВАНЕ, ПРИЕМАНЕ, АКТУАЛИЗИРАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОНЦЕПЦИЯТА, СТРАТЕГИИТЕ И ПЛАНОВЕТЕ ЗА РАЗВИТИЕ

Раздел I – Национална концепция за регионално и пространствено развитие

Чл. 5 . (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството организира изработването, съгласуването и актуализирането на НКРПР съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 5 от ЗРР .

(2) Разработването на НКРПР се извършва в съответствие с разпоредбите на чл. 17, т. 9 от ЗРР .

(3) Проектът на НКРПР се обсъжда и съгласува в съвет, създаден от министъра на регионалното развитие и благоустройството като експертно консултативно звено за решаване на проблеми от компетентността му съгласно Закона за администрацията , преди внасянето му за разглеждане от Министерския съвет.

(4) Заинтересовани страни в процеса на изготвяне на НКРПР са министерства, държавни и изпълнителни агенции, областни управители и местни власти, национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, представителите на академичните среди, юридически и физически лица.

(5) Министерството на регионалното развитие и благоустройството организира обществени консултации на проекта на НКРПР и информира заинтересованите страни за резултатите от тях.

(6) (Доп. – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) Проектът на НКРПР се публикува на страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в интернет и на портала за обществени консултации на Министерския съвет преди приемането му от Министерския съвет. В срок, не по-кратък от 30 дни от публикуването на проекта на НКРПР, се провеждат публични консултации по документа. Постъпилите в хода на публичните консултации препоръки, предложения и становища се отразяват по целесъобразност в проекта на документа. На интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на портала за обществени консултации на Министерския съвет се публикува справка за проведените консултации.

(7) Регионалните съвети за развитие участват в консултациите и обсъждането на проекта на НКРПР.

(8) Проектът на НКРПР преминава през процедура на междуведомствено съгласуване в съответствие с Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация .

(9) Министърът на регионалното развитие и благоустройството осъществява контрол върху процеса на разработване на НКРПР.

Чл. 6 . (1) Министерският съвет приема НКРПР по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството преди изтичането на срока на действащия документ.

(2) Решението на Министерския съвет за приемане на НКРПР се обнародва в "Държавен вестник".

(3) Националната концепция за регионално и пространствено развитие се публикува на страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в интернет в срок до пет работни дни от датата на обнародването на решението на Министерския съвет в "Държавен вестник".

Чл. 7 . (1) За осигуряване на информация и публичност на изпълнението на НКРПР се изготвят междинен и окончателен доклад. Междинният доклад се изготвя в средата на периода на нейното действие, а окончателният доклад не по-късно от една година след изтичането на периода на нейното действие.

(2) Изготвянето на докладите по ал. 1 се организира от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) Министърът на регионалното развитие и благоустройството внася докладите по ал. 2 за разглеждане и одобряване от Министерския съвет.

(4) След одобряването им от Министерския съвет докладите по ал. 1 се публикуват на страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в интернет в срок до пет работни дни от датата на обнародването на решението на Министерския съвет в "Държавен вестник".

Чл. 8 . (1) Междинният доклад и окончателният доклад за изпълнението на НКРПР се изготвят, като се отчитат резултатите от междинната и последващата оценка на изпълнението й съгласно чл. 33 и 34 от Закона за регионално развитие и предоставена информация относно изпълнението на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите от ниво 2 и на плановете за интегрирано развитие на общините.

(2) Междинният доклад съдържа информация относно:

1. постигнатия напредък по изпълнението на целите и приоритетите за регионално и пространствено развитие през изтеклия период;

2. резултатите от междинната оценка на НКРПР;

3. резултатите от наблюдението и оценката на изпълнението на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2;

4. използваните през периода ресурси за постигане целите на НКРПР;

5. възникналите проблеми и предприетите от компетентните органи действия за тяхното преодоляване;

6. прогноза за очакваното изпълнение на целите и приоритетите на НКРПР до края на периода на действие;

7. предложения за актуализация на НКРПР.

(3) Окончателният доклад съдържа информация относно:

1. ефективността на изпълнението на целите и приоритетите за регионално и пространствено развитие през периода на действие на НКРПР;

2. резултатите от последващата оценка на НКРПР;

3. резултатите от последващата оценка на изпълнението на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2;

4. ефективността на използваните през периода на действие ресурси за постигане целите на НКРПР;

5. изводи и предложения за изпълнението на дългосрочните цели и приоритети на държавната политика за регионално развитие, включително за актуализация на НКРПР.

Чл. 9 . (1) Националната концепция за регионално и пространствено развитие се актуализира при наличие на някое от следните обстоятелства:

1. промени в свързаното с нея национално законодателство или правото на Европейския съюз;

2. промени на целите и приоритетите на политиката за регионално и пространствено развитие на Европейския съюз и/или на Република България;

3. препоръки в приетите доклади за изпълнението на НКРПР;

4. при промени в териториалния обхват на областите и регионите за планиране от ниво 2;

5. при съществени промени в макроикономическите и международните условия, отчетени в Националната програма за реформи и Конвергентната програма на Република България;

6. при промени на приоритетите и специфичните цели на Европейския съюз за определен период;

7. при извършени значителни промени в секторни стратегии;

8. при значителни промени в Морския пространствен план на Република България;

9. при възникване на извънредни обстоятелства.

(2) Изработването и приемането на актуализирания документ по ал. 1 се извършва при условията и по реда за изработване и приемане на НКРПР.

Чл. 10 . Финансовите ресурси за изработване, отчитане на изпълнението и актуализиране на НКРПР се осигуряват в рамките на бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и/или със средства от фондовете на Европейския съюз.

Чл. 11 . Министърът на регионалното развитие и благоустройството осигурява информация и публичност на НКРПР, както и на документите, свързани с действията на съответните органи по нейното изработване, съгласуване, актуализиране, осигуряване на необходимите ресурси и изпълнение.

Раздел II – Интегрирана териториална стратегия за развитие на регион за планиране от ниво 2

Чл. 12 . (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството организира разработването, съгласуването и актуализирането на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2.

(2) Разработването на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 се извършва в съответствие с разпоредбите на чл. 17, т. 9 от ЗРР .

Чл. 13 . (1) При разработването на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 въпросите, свързани с развитието на публичната инфраструктура, повишаването на конкурентоспособността, развитието на човешките ресурси и опазването на околната среда в регионите за планиране, се обсъждат в съответните регионални съвети за развитие.

(2) Разработването на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 се извършва с участието на заинтересованите органи и организации, с икономическите и социалните партньори, както и с физически лица и представители на юридически лица, имащи отношение към развитието на региона.

(3) Заинтересовани страни в процеса на изготвяне на интегрираната териториална стратегия за развитие на регион за планиране от ниво 2 могат да са министерства, държавни и изпълнителни агенции или техни териториални звена, областни управители и местни власти, национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, представителите на академичните среди, юридически и физически лица.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) Проектът на интегрираната териториална стратегия за развитие на регион за планиране от ниво 2 се публикува на страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в интернет и на портала за обществени консултации на Министерския съвет преди приемането му от Министерския съвет. В срок, не по-кратък от 30 дни от публикуването на проекта на интегрираната териториална стратегия за развитие на регион за планиране от ниво 2, се провеждат публични консултации по документа. Постъпилите в хода на публичните консултации препоръки, предложения и становища се отразяват по целесъобразност в проекта на документа. На интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на портала за обществени консултации на Министерския съвет се публикува справка за проведените консултации.

(5) Проектът на интегрираната териториална стратегия за развитие на регион за планиране от ниво 2 се обсъжда и съгласува в съвет, създаден от министъра на регионалното развитие и благоустройството като експертно консултативно звено за решаване на проблеми от компетентността му съгласно Закона за администрацията , преди приемането му от Министерския съвет.

(6) Проектите на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 преминават през процедура на междуведомствено съгласуване в съответствие с Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация .

(7) Проектът на интегрирана териториална стратегия за развитие на регион за планиране от ниво 2 се обсъжда и одобрява от регионалния съвет за развитие по предложение на председателя на регионалния съвет за развитие.

(8) Представители на териториалното звено на Министерството на регионалното развитие и благоустройството подпомагат обсъждането и съгласуването на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 в регионалните съвети за развитие.

Чл. 14 . Министърът на регионалното развитие и благоустройството осъществява координация и контрол върху процеса на разработване на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2.

Чл. 15 . (1) Министерският съвет приема интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството в срок до 6 месеца преди началото на периода на тяхното действие, с изключение на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 за периода 2021 – 2027 г.

(2) Интегрираните териториални стратегии за развитие се приемат с отделни решения на Министерския съвет за всеки регион за планиране от ниво 2.

(3) Решенията на Министерския съвет за приемане на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 се обнародват в "Държавен вестник".

(4) Интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 се публикуват на страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в интернет в срок до пет работни дни от датата на обнародването на решението на Министерския съвет в "Държавен вестник".

Чл. 16 . (1) Интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 се актуализират при наличие на някое от следните обстоятелства:

1. при промяна на административно-териториалното устройство на Република България, което засяга областите в съответния регион за планиране от ниво 2, както и при промени в териториалния обхват на региона за планиране от ниво 2;

2. при актуализация на НКРПР;

3. при препоръка на приетите доклади за наблюдение на изпълнението на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2;

4. при съществени промени в икономическите и социалните условия в съответния регион за планиране от ниво 2, както и при съществени промени в регионалната политика, изискващи съответни промени в стратегическата рамка за териториално развитие на регион за планиране от ниво 2;

5. в резултат на промени в свързаното с тях национално законодателство или в правото на Европейския съюз;

6. при приемане, промяна или актуализация на секторни стратегически документи на национално или регионално ниво, с които са свързани приоритетите или индикативните списъци с важни проектни идеи на интегрираните териториални стратегии;

7. при настъпили промени в средата и приоритетите за развитие на местните власти, по предложение на повече от половината членове с право на глас на съответния регионален съвет за развитие;

8. при възникване на извънредни обстоятелства.

(2) Изработването и приемането на актуализираните документи по ал. 1 се извършва при условията и по реда за изработване и приемане на интегрирани териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2.

Чл. 17 . Финансирането на процеса на изработване, съгласуване и актуализиране на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 се осъществява чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и/или със средства от фондовете на Европейския съюз.

Чл. 18 . Министърът на регионалното развитие и благоустройството и регионалните съвети за развитие осигуряват информация и публичност на процеса на разработване, съгласуване, актуализиране и изпълнение на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 в съответствие със своите компетенции.

Раздел III – План за интегрирано развитие на община

Чл. 19 . (1) Кметът на общината организира изработването, съгласуването и актуализирането на плана за интегрирано развитие на общината.

(2) Кметът на общината осъществява координация и контрол върху процеса на разработване и съгласуване на плана за интегрирано развитие на общината.

Чл. 20 . (1) Планът за интегрирано развитие на общината се обсъжда и съгласува с широк кръг заинтересовани страни, имащи отношение към развитието на общината, като получените становища и коментари се отразяват по преценка на общинския съвет.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) Кметът на общината организира публикуването на интернет страницата на общината на проекта на плана за интегрирано развитие за обществени консултации и отправя покана за общественото му обсъждане, съдържаща мястото и датата на провеждането му. Обществените консултации се провеждат за срок, не по-кратък от 30 дни, а поканата за обсъждането се публикува на интернет страницата на общината не по-късно от 10 работни дни преди провеждането му.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) До 15 работни дни след изтичането на срока за обществени консултации постъпилите препоръки, предложения и становища се отразяват по целесъобразност в проекта на документа, а процесът на консултациите се обективира в протокол, който се публикува на интернет страницата на общината не по-късно от 5 дни след изготвянето му. Протоколът е неразделна част от проекта на плана за интегрирано развитие на общината при внасянето му за разглеждане и приемане от общинския съвет.

Чл. 21 . (1) Планът за интегрирано развитие на общината се обсъжда и приема от общинския съвет по предложение на кмета на общината в срок до 3 месеца преди началото на периода на неговото действие, с изключение на плана за периода 2021 – 2027 г.

(2) Одобреният план за интегрирано развитие на община се представя от кмета на общината пред съответния областен съвет за развитие в срок до три месеца от неговото приемане от съответния общински съвет.

(3) Планът за интегрирано развитие на общината и решението на общинския съвет за неговото приемане се публикуват на страницата на общината в интернет и на портала за обществени консултации на Министерския съвет в срок до пет работни дни от датата на решението за приемането му.

Чл. 22 . (1) Планът за интегрирано развитие на общината се актуализира при наличие на някое от следните обстоятелства:

1. при съществени промени на икономическите и социалните условия в общината;

2. в резултат на промени в свързаното с него национално законодателство или в правото на ЕС;

3. при съществени промени в национални или секторни стратегии, концепции и програми, влияещи върху изпълнението на плана;

4. при приемане или изменение на бюджета на общината и утвърждаване на индикативните разчети за средствата от Европейския съюз се актуализира и програмата за реализиране на плана.

(2) Изработването и приемането на актуализирания план по ал. 1 се извършва при условията и по реда за изработване и приемане на плана за интегрирано развитие на общината.

(3) За ефективното и ефикасното изпълнение на плана за интегрирано развитие на общината програмата за неговата реализация, в която са посочени източниците на финансиране и е съобразена с размера на осигуреното финансиране в тригодишната бюджетна прогноза, когато е предвидено такова, може да се актуализира при необходимост с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината.

Чл. 23 . Финансирането на процеса на изработване, съгласуване с партньорите и актуализиране на плана за интегрирано развитие на община се осъществява чрез бюджета на общината и/или със средства от фондовете на Европейския съюз, и/или други финансови източници, като кметовете на общини ежегодно планират необходимите за целта финансови ресурси.

Чл. 24 . Изпълнението на плана за интегрирано развитие на общината се отчита чрез годишните доклади за наблюдението на изпълнението му, изготвени на база на програмата за реализация.

Чл. 25 . Кметът на общината и общинският съвет осигуряват информация и публичност на плана за интегрирано развитие на общината в съответствие със своите компетенции.

Чл. 26 . (1) Кметът на общината внася за обсъждане и одобряване от общинския съвет доклади за резултатите от междинната и последващата оценка на изпълнението на плана за интегрирано развитие на общината.

(2) Докладите по ал. 1 се публикуват на страницата на общината в интернет и на портала за обществени консултации на Министерския съвет.

Глава трета – ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПОЛИТИКАТА ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

Раздел I – Организация и дейност на регионалния съвет за развитие

Чл. 27 . (1) Съставът на регионалния съвет за развитие се определя по чл. 18, ал. 3 , 4 , 5 и 6 от ЗРР , състои се от председател, заместник-председател и членове и се подпомага от експертен състав.

(2) В състава на регионалния съвет за развитие се включват членове с право на глас при вземане на всички решения и наблюдатели с право на съвещателен глас. Наблюдателите по ал. 13, т. 6 – 11 от ЗРР са с право на глас при приемане на решения по чл. 19, ал. 1, т. 3 от ЗРР .

(3) Когато наблюдателите по ал. 2 имат право на глас, съставът на регионалния съвет за развитие се нарича "широк състав".

Чл. 28 . Председателят на регионалния съвет за развитие:

1. изпълнява функциите, определени в чл. 18, ал. 7 от ЗРР ;

2. предлага за обсъждане и одобрение от регионалния съвет за развитие проекта на интегрираната териториална стратегия на региона за планиране от ниво 2;

3. предлага на съвета да приеме правила за работа в случаи, неуредени с правилника, като приетите правила подлежат на писмено оповестяване;

4. организира и контролира изпълнението на решенията на съвета и информира съответните компетентни органи за решенията, отнасящи се до тяхната дейност;

5. осигурява условията за провеждане на заседанията на регионалния съвет за развитие като спазва принципа за партньорство и безпристрастност при осъществяване на процеса на вземане на решения от членовете на регионалния съвет за развитие;

6. изпраща на министъра на регионалното развитие и благоустройството становища по изпълнението и въздействието на програмите, съфинансирани от фондовете на Европейския съюз и програми, оказващи влияние върху развитието на региона;

7. внася за обсъждане и приемане от регионалния съвет за развитие годишна индикативна програма за дейността на съвета за следващата година;

8. осигурява публичност и прозрачност на работата по изпълнение на функциите на регионалния съвет за развитие;

9. изразява официалното становище на регионалния съвет за развитие пред средствата за масово осведомяване, а по негово възлагане това може да прави и заместник-председателят на съвета;

10. в изпълнение на функциите си се подпомага от заместник-председател, както и от експерти от териториалното звено на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в съответния регион за планиране от ниво 2.

Чл. 29 . (1) Председател на регионалния съвет за развитие е член на съвета и изборът му се осъществява чрез тайно гласуване от членовете на регионалния съвет за развитие, като решението се взема с обикновено мнозинство. Гласуването се осъществява на база на номинации, предложени от членовете на регионалния съвет за развитие. За председател се определя член на съвета, получил най-голям брой гласове.

(2) По решение на регионалния съвет за развитие председател може да бъде и лице, което не е член на съвета. В този случай изборът му се осъществява чрез провеждане на конкурс, при който кандидатите участват с концепция за организиране дейността на съвета и за осигуряване координирано провеждане на държавната политика за регионално развитие в съответния регион. Конкурсът се провежда съгласно процедура, описана в приложение № 1 . Избраното лице трябва да отговаря на минималните изисквания, посочени в процедурата, които се доказват и описват в документите при кандидатстването в конкурса.

(3) Когато председател на съвета е лице, което не е член на съвета, той няма право на глас при приемането на решения от регионалния съвет за развитие.

(4) Мандатът на председателя и на заместник-председателя на регионалния съвет за развитие е за период от четири години.

(5) Мандатът на председателя на регионалния съвет за развитие може да бъде предсрочно прекратен в следните случаи:

1. при напускане след внасяне на писмено едномесечно предизвестие от председателя с изявено желание за прекратяване на мандата;

2. при отпадане на качеството, в което лицето има право да участва в регионалния съвет за развитие;

3. когато след избирането му лицето е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;

4. при извършване на административно-териториални промени, водещи до промяна на областта или на региона за планиране от ниво 2, в които попада община, или при закриване на общината, когато председател на регионалния съвет за развитие е кмет на община или председател на общински съвет;

5. при поставянето му под запрещение;

6. при физическа невъзможност за изпълнение на задълженията или при смърт;

7. при внасяне на аргументирано предложение от повече от половината членове на регионалния съвет и неговото гласуване с мнозинство от повече от половината от членовете.

(6) При предсрочно прекратяване на мандата на председателя на регионалния съвет за развитие заместник-председателят свиква заседание на регионалния съвет за развитие за избор на нов председател, като за такъв може да бъде избран член на съвета или лице, което не е член на съвета. До избора на нов председател на регионалния съвет за развитие, неговите функции се изпълняват от заместник-председателя.

(7) Членството на член на регионалния съвет за развитие по чл. 18, ал. 4 от ЗРР и участието на наблюдател с право на съвещателен глас по чл. 18, ал. 13 от ЗРР се прекратява в следните случаи:

1. при отпадане на качеството, в което лицето има право да участва в регионалния съвет за развитие;

2. когато след определянето му лицето е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;

3. при поставянето му под запрещение;

4. при физическа невъзможност за изпълнение на задълженията или при смърт.

(8) При прекратяване на членството на член на регионалния съвет за развитие по чл. 18, ал. 4 от ЗРР и участието на наблюдател с право на съвещателен глас по чл. 18, ал. 13 от ЗРР се заменят от друг представител на съответната институция, определен по реда на избирането им.

(9) Заместник-председателят на регионалния съвет за развитие подпомага председателя на регионалния съвет за развитие в изпълнение на неговите функции.

(10) Заместник-председателят на регионалния съвет за развитие е член на регионалния съвет за развитие и се избира за мандат от четири години чрез тайно гласуване от членовете на регионалния съвет за развитие с право на глас. Мандатът на заместник-председателя се прекратява при условията и по реда на прекратяване на мандата на председателя.

(11) Секретар на регионалния съвет за развитие е началникът на териториалното звено на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за стратегическо и пространствено планиране и координация на регионалното развитие в съответния регион за планиране от ниво 2.

(12) Секретарят на съвета:

1. организира и обезпечава административно-техническата работа на регионалния съвет за развитие;

2. подготвя материалите за заседанията и осигурява навременното разпространение на дневния ред и материалите за заседанията;

3. участва в заседанията на регионалния съвет за развитие без право на глас при вземането на решения;

4. координира работата на експертния състав на регионалния съвет за развитие;

5. отговаря за съхранението на документите, свързани с дейността на регионалния съвет за развитие;

6. (нова – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) подпомага председателя при осигуряването на публичност и прозрачност на дейността на регионалния съвет за развитие, като организира публикуването на вътрешните правила за работата на съвета, както и материалите и решенията от заседанията му на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(13) Представителите на общините в регионалния съвет за развитие се определят от представителите на общините, членове на съответния областен съвет за развитие чрез процедура за избор, организирана от Националното сдружение на общините в Република България, при спазване на принципа за прозрачност.

(14) В процедурата по ал. 12 се определя срокът на мандата на представителите на общините в регионалния съвет за развитие.

(15) Процедурата по ал. 12 се провежда с участието на упълномощен представител на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(16) В изпълнение на изискванията на чл. 18, ал. 6, т. 5 от ЗРР за членове на Регионалния съвет за развитие на Югозападния регион за планиране по реда на ал. 12 се избират и представители на Столичния общински съвет и/или кметове на районни администрации до достигане на общо шестима представители на Столичната община в Регионалния съвет за развитие на Югозападния регион за планиране.

Чл. 30 . Поименният състав на представителите по чл. 18, ал. 13, т. 1 – 9 от ЗРР се определя, както следва:

1. представителят на дирекция "Централно координационно звено" в администрацията на Министерски съвет се определя с официално писмо от заместник министър-председателя по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация или от директора на дирекция "Централно координационно звено" до секретаря на регионалния съвет за развитие;

2. представителят на Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз" към министъра на финансите се определя с официално писмо от изпълнителния директор на агенцията до секретаря на регионалния съвет за развитие;

3. представителят от всяко министерство се определя с официално писмо от министъра на съответното ведомство или от оправомощено от него лице до секретаря на регионалния съвет за развитие;

4. представителят на Националния статистически институт се определя с официално писмо от председателя на Националния статистически институт до секретаря на регионалния съвет за развитие;

5. представителят на Българската академия на науките се определя с официално писмо от председателя на Българската академия на науките до секретаря на регионалния съвет за развитие;

6. представителят на Националното сдружение на общините в Република България се определя с официално писмо от изпълнителния директор на Националното сдружение на общините в Република България до секретаря на регионалния съвет за развитие;

7. представителите на национално представените организации на работодателите, които имат свои членове на територията на съответния регион за планиране от ниво 2, са двама и се определят консенсусно от всички национално представени организации на работодателите с официално писмо до секретаря на регионалния съвет за развитие;

8. представителите на национално представените организации на работниците и служителите са двама и се определят консенсусно от всички национално представени организации на работниците и служителите с официално писмо до секретаря на регионалния съвет за развитие;

9. представителите на висшите училища в съответния регион за планиране от ниво 2 са двама и се определят от Съвета на ректорите на висшите училища в Република България с официално писмо до секретаря на регионалния съвет за развитие.

Чл. 31 . Поименният състав на представителите по чл. 18, ал. 13, т. 10 от ЗРР се определя за срок от 4 години по процедура съгласно приложение № 2 .

Чл. 32 . Поименният състав на представителите по чл. 18, ал. 13, т. 11 от ЗРР се определя за срок от 4 години по процедура съгласно приложение № 3 .

Чл. 33 . (1) В заседанията на регионалния съвет за развитие с право на съвещателен глас, в качеството им на наблюдатели, участват представители на други заинтересовани страни съгласно чл. 18, ал. 13 от ЗРР .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) За осигуряване на широка обществена представителност на регионално ниво в заседанията на регионалния съвет за развитие могат да участват без право на глас представители на различни групи заинтересовани страни, организации или ведомства. Участието е съобразно темата на заседанието, след изпращане на предварително писмено заявление до секретариата, потвърждение и писмена покана от страна на председателя на регионалния съвет за развитие.

Чл. 34 . (1) За работата си в съвета членовете на регионалния съвет за развитие, в т.ч. председателят на регионалния съвет за развитие, не получават възнаграждение, включително в случаите, когато председателят на регионалния съвет за развитие е избран по реда на чл. 29, ал. 2 .

(2) Пътните, дневните и квартирните разходи, направени от членовете на съвета и наблюдателите по чл. 18, ал. 13 от ЗРР с право на съвещателен глас, както и от поканените за участие лица във връзка с работата им в съвета, се поемат от съответните ведомства, администрации, институции, организации, юридически лица и управляващи органи на оперативни програми.

(3) Когато член на регионалния съвет за развитие е възпрепятстван да участва в заседание на съвета, той може да бъде заместен от предварително писмено упълномощено или определено по същия ред друго лице, което има право на глас в заседанието.

(4) Когато наблюдател с право на съвещателен глас по чл. 33, ал. 1 е възпрепятстван да участва в заседание на съвета, той може да бъде заместен от предварително определено по същия ред друго лице, което има право на глас, включително за случаите по чл. 18, ал. 14 от ЗРР .

(5) Когато членове на регионалния съвет за развитие, които са представители на общините, наблюдатели с право на глас при приемане на решения по чл. 19, ал. 1, т. 3 от ЗРР или наблюдатели с право на съвещателен глас не присъстват на 2 поредни заседания и не са представени от определените им заместници, се изключват от състава на съвета и се заменят с друг представител на съответната институция, определен по реда на избирането им.

Чл. 35 . Поименният състав на членовете на регионалния съвет за развитие и на наблюдателите с право на съвещателен глас се утвърждава на всеки четири години със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 36 . (1) Регионалният съвет за развитие провежда редовни заседания не по-малко от четири пъти годишно.

(2) За целите на обсъждане и одобряване на концепции за интегрирани териториални инвестиции могат да бъдат свиквани и извънредни заседания след представянето на доклади от експертния състав на регионалния съвет за развитие.

(3) Регионалният съвет за развитие се свиква на редовно или извънредно заседание от председателя на съвета:

1. по негова инициатива;

2. по искане най-малко на една трета от членовете му;

3. по искане на министъра на регионалното развитие и благоустройството;

4. (изм. – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) по предложение на секретаря на регионалния съвет за развитие при постъпила информация за приключена процедура за подбор на концепции за интегрирани териториални инвестиции от страна на експертния състав във връзка с изпълнение на функциите по чл. 19, ал. 1, т. 3 от ЗРР .

(4) Заседанията на регионалния съвет за развитие могат да се провеждат присъствено, чрез писмена неприсъствена процедура за вземане на решения или дистанционно чрез провеждане на видеоконферетна среща.

Чл. 37 . (1) Регионалният съвет за развитие провежда своите присъствени заседания на територията на съответния регион за планиране от ниво 2 в населено място, предложено от председателя на съвета.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) В случаите, когато заседанието е във връзка с изпълнение на функциите съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 , 2 , 5 и 6 от ЗРР , председателят на регионалния съвет за развитие уведомява членовете на съвета и наблюдателите с право на съвещателен глас по чл. 18, ал. 13 от ЗРР относно датата, мястото и предварителния дневен ред на заседанието не по-късно от 30 дни преди неговото провеждане. Уведомлението е писмено и може да бъде изпратено по пощата или по електронен път. Предварителният дневен ред се публикува и на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в деня на изпращането на уведомлението.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) В случаите, когато заседанието е във връзка с изпълнение на функциите съгласно чл. 19, ал. 1, т. 3 от ЗРР , председателят на регионалния съвет за развитие уведомява членовете на съвета и наблюдателите с право на съвещателен глас по чл. 18, ал. 13 от ЗРР относно датата, мястото и предварителния дневен ред на заседанието не по-късно от 7 дни преди неговото провеждане. Уведомлението е писмено и може да бъде изпратено по пощата или по електронен път. Предварителният дневен ред се публикува и на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в деня на изпращането на уведомлението.

(4) За целите на издаване на писма за подкрепа по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗРР заседанията на регионалния съвет се провеждат чрез писмена процедура. Честотата на процедурите е съобразена със сроковете на обявени покани за кандидатстване.

(5) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) За издаването на становища по чл. 39, ал. 8 заседанията на регионалния съвет за развитие се провеждат чрез писмена процедура, текущо и в зависимост от честотата на постъпилите концепции за ИТИ.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) Материалите по предварителния дневен ред се изпращат от секретаря на регионалния съвет за развитие на членовете на съвета най-малко 10 дни преди заседанието. В случаите, в които заседанието е във връзка с изпълнение на функциите по чл. 19, ал. 1, т. 3 от ЗРР , изпращането на материалите става едновременно с предварителното уведомяване по ал. 3.

(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) Всеки член на регионалния съвет за развитие в деня на заседанието може да прави предложение за включване на нови точки в дневния ред непосредствено преди неговото гласуване, които се разглеждат само при съгласие на най-малко две трети от всички членове, присъстващи на заседанието.

Чл. 38 . (1) Заседанията на регионалния съвет за развитие са редовни, ако на тях присъстват не по-малко от две трети от членовете.

(2) Заседанията на регионалния съвет за развитие могат да бъдат открити. По решение на регионалния съвет за развитие заседанието се излъчва в реално време по интернет или чрез друг тип публична комуникация.

(3) На заседанията на съвета могат да присъстват служители от експертния състав на регионалния съвет за развитие без право на глас съгласно предварително определен от председателя на регионалния съвет за развитие присъствен списък.

(4) В началото на всяко заседание регионалният съвет за развитие одобрява предложения от председателя дневен ред и взема решение за включване на нови точки в него в случаите по чл. 37, ал. 6 .

Чл. 39 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) Регионалният съвет за развитие обсъжда становища, препоръки, доклади, справки и оценки и приема решения. Решенията се разпространяват до гражданите чрез публикуване на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, интернет страниците на съответните областни администрации и по преценка на членовете на регионалния съвет за развитие чрез средствата за масово осведомяване в срок 10 работни дни от датата на провеждане на заседанието. Решенията по ал. 4 се публикуват и на електронната страница на Програмата за развитие на регионите и на единния информационен портал на Европейските структурни и инвестиционни фондове в срок 10 работни дни от датата на провеждане на заседанието. Публикуването на приетите решения на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството се организира от секретариата на съвета, а на интернет страниците на областните администрации – от съответните областни управители.

(2) Решенията на регионалния съвет за развитие, с изключение на решенията по ал. 3 и 4, се приемат с мнозинство от повече от половината от общия брой на членовете.

(3) Проектът на интегрираната териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2 се одобрява с мнозинство от две трети от общия брой на членовете на регионалния съвет за развитие.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) Решението за одобряване на Обща програмна концепция за приноса на фондовете на ЕС към интегрираната териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2 и концепциите за интегрирани териториални инвестиции към нея във връзка с функциите по чл. 19, ал. 1, т. 3 от ЗРР се приема с квалифицирано мнозинство от две трети от широкия състав на съвета съгласно чл. 27, ал. 3 след проведена процедура за подбор по реда на приложение № 4 .

(5) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) Членовете на широкия състав, които попадат в хипотезите на т. 3.1.2 от приложение № 4 по отношение на конкретна концепция за интегрирани териториални инвестиции, обект на подбор в рамките на процедурата по приложение № 4 , не участват в оценката на същата.

(6) По изключение регионалният съвет за развитие може да приема решения и неприсъствено чрез протокол, към който се прилага проектът на решение, придружен с мотиви. Решението се приема, ако то е подкрепено писмено без забележки най-малко от две трети от членовете му. При липса на писмен отговор от страна на член на регионалния съвет за развитие се приема, че той съгласува проекта на решение без бележки. В случай че решението не е подкрепено от нужното мнозинство, проектът на решението се включва за разглеждане в дневния ред на следващото заседание.

(7) Решенията по ал. 3 и 4 се вземат само на присъствено заседание на регионалния съвет за развитие или дистанционно чрез провеждане на видеоконферентна среща.

(8) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) Разпоредбите на ал. 4 и приложение № 4 не се прилагат в случай на концепции за интегрирани териториални инвестиции, финансирани изцяло от финансов инструмент или чрез комбинирана подкрепа от финансов инструмент и безвъзмездна финансова помощ в рамките на единична операция по финансов инструмент съгласно чл. 58, пар. 5 от Регламент (ЕС) № 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за Фонд "Убежище, миграция и интеграция", Фонд "Вътрешна сигурност" и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (ОВ, L 231/159 от 30 юни 2021 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) 2021/1060 ". В тези случаи широкият състав на регионалния съвет за развитие одобрява становища, с които удостоверява съответствието на концепциите за интегрирани териториални инвестиции с приоритетите на интегрираната териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2, като същите се подписват от председателя на съответния регионален съвет за развитие.

Чл. 40 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) За всяко заседание се съставя протокол, като редът за неговото водене се определя от председателя. В протокола се вписват имената на участниците в заседанието и се отразяват проведените дискусии и гласувания, отправените предложения, изразените особени мнения и взетите решения, като се прилагат всички съпътстващи материали – обект на разглеждане на заседанието.

(2) Протоколът се подписва от протоколиста, председателя и секретаря, след което се изпраща от секретаря на всички членове на съвета в срок от 10 работни дни.

(3) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) Секретарят на съответния регионален съвет за развитие организира публикуването на протокола заедно с всички съпътстващи материали на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в срок 10 работни дни от датата на провеждане на заседанието.

Чл. 41 . (1) Средствата, необходими за дейността на регионалния съвет за развитие и за укрепване на административния му капацитет, се предвиждат чрез годишна индикативна програма, която се изготвя от председателя на съвета.

(2) Средствата по ал. 1 за дейността на регионалния съвет за развитие се разходват за провеждане на заседанията, както и за други дейности, пряко свързани с функциите на съвета.

(3) Председателят на регионалния съвет за развитие изготвя годишни отчети за извършените разходи. Отчетите се одобряват от членовете на регионалния съвет за развитие с гласуване с обикновено мнозинство.

Чл. 42 . (1) Експертният състав на регионалния съвет за развитие е без право на глас и се състои от три отделни звена със специфични функции: звено за медиации, звено за публични консултации и звено за предварителен подбор.

(2) Звеното за медиации се състои от по двама представители на всички областни информационни центрове в областите от съответния регион за планиране от ниво 2.

(3) Звеното за публични консултации се състои от по двама представители на всички областни информационни центрове в областите от съответния регион за планиране от ниво 2, които са различни от представителите по ал. 2.

(4) Звеното за предварителен подбор се състои от по четирима представители на териториалното звено на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в съответния регион за планиране от ниво 2, които са служители на управляващия орган на програмата за развитие на регионите, както и от по двама представители от всички останали управляващи органи на програми, съфинансирани от европейските фондове, които участват в изпълнението на интегрирания териториален подход.

(5) За изпълнение на функциите на регионалните съвети за развитие по чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗРР експертният състав на звеното по ал. 4 се състои единствено от представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които са служители на управляващия орган, националния орган и други структури по програмите за трансгранично сътрудничество.

(6) Представителите по ал. 2 и 3 на областните информационни центрове в областите от съответния регион за планиране от ниво 2 се определят с официално писмо от ръководителя на съответната администрация до секретаря на съответния регионален съвет за развитие. Едни и същи служители на областните информационни центрове не могат да бъдат представители едновременно в звеното по ал. 2 и в звеното по ал. 3.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) Представителите по ал. 4 на териториалното звено на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в съответния регион за планиране от ниво 2, както и представителите от управляващите органи на програми, съфинансирани от европейските фондове, се определят по предложение на ръководителя на управляващия орган на съответната програма.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) В случай на възникнала необходимост от допълнителна експертиза в работата на звеното по ал. 4 могат да бъдат включвани външни експерти съобразно спецификата на дейностите в рамките на концепциите за интегрирани териториални инвестиции чрез заповед на ръководителя на управляващия орган на програмата за развитие на регионите при спазване на условията на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) и подзаконовата нормативна уредба по неговото прилагане. Средствата за възнаграждение на външните експерти се осигуряват от управляващия орган на програмата за развитие на регионите.

(9) Съставът и числеността на звеното по ал. 5 се определят със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството или упълномощено от него лице.

(10) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) Съставът и числеността на звената по ал. 1 се определят със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството или определено от него лице на основание на постъпилите писма по ал. 6 и предложенията по ал. 7. Числеността на звената може да се увеличава временно по предложение на секретаря на регионалния съвет за развитие за времето на провеждане на процедурите съгласно приложение № 4 след преценка на натовареността и според броя постъпили концепции за интегрирани териториални инвестиции.

Чл. 43 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) Звеното за медиации изпълнява следните функции:

1. съдейства за сформирането на партньорства между заинтересованите страни на регионално ниво и осъществява координация в процеса на подготовка на концепции за интегрирани териториални инвестиции;

2. подпомага комуникацията между потенциалните партньори чрез разяснителни кампании и информационни дейности за популяризиране възможностите за реализация на интегрирани териториални инвестиции;

3. отговаря за информационната стратегия на регионалния съвет за развитие при запознаването на обществеността с интегрирания териториален подход и с условията и реда за получаване на писма за подкрепа по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗРР ;

4. на всеки два месеца от датата на влизането в сила на заповедта по чл. 42, ал. 10 изготвя доклад за подпомогнатите заинтересовани страни, сформираните партньорства и оказаната подкрепа за изготвяне на концепции за интегрирани териториални инвестиции през съответния период; в 5-дневен срок от изтичането на съответния двумесечен период докладът се предоставя за информация на регионалния съвет за развитие.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) Звеното за публични консултации изпълнява следните функции:

1. организира и провежда обществени консултации и представяния, свързани с разглеждане и обсъждане на подадени концепции за интегрирани териториални инвестиции;

2. изготвя доклад за резултатите от обществените консултации и получената обществена подкрепа и коментари по подадените концепции за интегрирани териториални инвестиции.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) Звеното за предварителен подбор изпълнява следните функции:

1. извършва проверка за административно съответствие и допустимост на концепциите за интегрирани териториални инвестиции по критерии, публикувани при обявяването на процедурата;

2. изготвя списък с комбинирани концепции за интегрирани териториални инвестиции, които отговарят на критериите за административно съответствие и допустимост, списък с концепции за интегрирани териториални инвестиции, които не са комбинирани и отговарят на критериите за административно съответствие и допустимост, и списък с концепции за интегрирани териториални инвестиции, отхвърлени на етапа на проверка на административното съответствие и допустимостта, включително мотиви за отхвърлянето им;

3. извършва приоритизация на концепциите за интегрирани териториални инвестиции съгласно критерии, публикувани при обявяването на процедурата;

4. изготвя списъци с приоритизирани концепции за интегрирани териториални инвестиции и оформя Обща програмна концепция за приноса на фондовете на ЕС към интегрираната териториална стратегия за развитие на съответния регион за планиране от ниво 2;

5. извършва преценка за съответствието на концепции за интегрирани териториални инвестиции, финансирани изцяло от финансов инструмент или чрез комбинирана подкрепа от финансов инструмент и безвъзмездна финансова помощ в рамките на единична операция по финансов инструмент съгласно чл. 58, пар. 5 от Регламент (ЕС) № 2021/1060 , с Интегрираната териториална стратегия за развитие на съответния регион за планиране от ниво 2 и подготвя становища, удостоверяващи съответствието, които след одобрение от широкия състав на регионалния съвет за развитие да послужат пред субекта, изпълняващ финансовия инструмент.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) Представителите на управляващите органи на програмите в звеното за предварителен подбор, с изключение на представителите на управляващия орган на програмата за развитие на регионите, участват в изпълнението на функциите по ал. 3, т. 1 – 5 само във връзка с подбора на подадените концепции за интегрирани териториални инвестиции, които попадат в обхвата на съответната програма.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) Когато действа в състав съгласно чл. 42, ал. 5 , звеното за предварителен подбор изпълнява функции по преглед на дейностите на български партньори в проекти по програмите за трансгранично сътрудничество, предложени за съфинансиране от Европейските фондове и инструменти за предприсъединителна помощ на Европейския съюз, за съответствие с приложимите стратегически документи, включително:

1. извършва преценка и изготвя писма за подкрепа по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗРР за приноса на предложените от българските партньори дейности към конкретните цели и приоритети на интегрираните териториални стратегии за развитие на съответния регион за планиране от ниво 2;

2. представя пред съответния регионален съвет за развитие списък с одобрените за финансиране проекти от съответния комитет за наблюдение по дадена програма за трансгранично сътрудничество, за които е извършена преценка по т. 1.

(6) Когато действа в състав съгласно чл. 42, ал. 5 , звеното за предварителен подбор изпълнява функциите си съгласно вътрешни правила, утвърдени от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от упълномощено от него лице.

(7) Експертният състав на регионалния съвет за развитие осъществява дейността си чрез комуникация по електронен път, както и чрез организиране на работни срещи, включително дистанционни срещи.

Раздел II – Организация и дейност на областния съвет за развитие

Чл. 44 . Областният съвет за развитие съдейства за провеждане на държавната политика за регионално развитие на територията на областта.

Чл. 45 . (1) Председател на областния съвет за развитие е областният управител.

(2) При изпълнение на своите функции председателят на областния съвет за развитие се подпомага от определен от него заместник областен управител.

(3) Членове на областния съвет за развитие са кметовете на общините в областта, по един представител на общинския съвет на всяка община, делегирани представители на областните структури на представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище.

(4) Членове на областния съвет за развитие на област София (Столична община), област Пловдив и област Варна са и кметовете на райони, както и съответно 25 представители на общинския съвет на Столичната община, 6 представители на общинския съвет на община Пловдив и 5 представители на община Варна, определени от общинския съвет.

(5) Като членове на съвета с право на глас при обсъждане на въпроси, отнасящи се до тяхната компетентност, участват и ръководителите на териториалните звена на централната изпълнителна власт на територията на областта по писмена покана на председателя на областния съвет за развитие.

(6) Органите и организациите по ал. 3 и 4 уведомяват председателя на областния съвет за развитие за определените за членове на съвета свои представители.

(7) Когато член на областния съвет за развитие е временно възпрепятстван да участва в работата на съвета, той може да бъде заместен от предварително определено по същия ред друго лице. В случай че посоченият заместник е изрично писмено упълномощен да участва в конкретното заседание, той притежава право на глас.

Чл. 46 . Смяната на членовете на областния съвет за развитие, които са представители на общинските съвети, на областните структури на представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, се извършва от съответните органи по реда на тяхното определяне.

Чл. 47 . По покана на председателя на областния съвет за развитие на заседанията на съвета могат да присъстват и да участват в обсъжданията с право на съвещателен глас представители на министерства и други ведомства и на териториалните им структури, на регионалния съвет за развитие, на други областни съвети за развитие от региона за планиране от ниво 2, както и на физически лица и представители на юридически лица, имащи отношение към развитието на областта.

Чл. 48 . Списъкът с поименния състав на областния съвет за развитие се предоставя на членовете на съвета и на секретаря на регионалния съвет за развитие и се обявява публично по подходящ начин.

Чл. 49 . (1) По решение на областния съвет за развитие се създават постоянни или временни комисии. Постоянните комисии се създават в областта на пространственото развитие, устройството на територията и строителството, индустрията и новите технологии, транспорта и енергетиката, туризма и околната среда, здравеопазването, образованието, пазара на труда и в други области, свързани с приоритетите за развитие на областта.

(2) Правилата, с които се определят организацията и дейността на постоянните и временните комисии, се изготвят от областната администрация.

Чл. 50 . Областният съвет за развитие изпълнява следните функции:

1. одобрява правилата за организацията и дейността на постоянните или временните комисии към областния съвет за развитие по предложение на областния управител;

2. приема решения за сключване на споразумения за сътрудничество с други области в страната и извън нея за осъществяване на съвместни дейности по регионалното развитие и териториалното сътрудничество;

3. обсъжда и решава въпроси, имащи отношение към цялостното развитие на областта.

Чл. 51 . Председателят на областния съвет за развитие:

1. ръководи и координира дейността на областния съвет за развитие и го представлява;

2. организира изпълнението на решенията на областния съвет за развитие и информира съответните компетентни органи за решенията, отнасящи се до тяхната дейност;

3. осигурява публичност и прозрачност на дейността на областния съвет за развитие;

4. прави предложения за сключване на споразумения за сътрудничество с други области в страната и извън нея за осъществяване на съвместни дейности по регионално развитие и териториално сътрудничество;

5. осигурява координация и взаимодействие с регионалния съвет за развитие, с други областни съвети за развитие, с териториалните звена на изпълнителната власт във връзка с дейността на областния съвет за развитие.

Чл. 52 . (1) Областният съвет за развитие заседава най-малко един път годишно.

(2) Областният съвет за развитие се свиква на заседание от председателя на съвета:

1. по негова инициатива;

2. по искане на една трета от членовете му;

3. по искане на председателя на регионалния съвет за развитие;

4. по искане на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) При отсъствие на председателя на областния съвет за развитие заседанията на съвета се свикват и ръководят от определен от него заместник областен управител.

(4) Председателят на областния съвет за развитие определя датата, мястото и предварителния дневен ред на заседанието. Поканите и материалите по дневния ред се изпращат на членовете на съвета не по-късно от 7 дни преди заседанието.

(5) Предложения за включване на допълнителни точки в дневния ред могат да се правят от членовете на областния съвет за развитие непосредствено преди неговото гласуване.

Чл. 53 . (1) Заседанията на областния съвет за развитие са редовни, ако присъстват не по-малко от две трети от членовете на съвета.

(2) Решенията на областния съвет за развитие се приемат с мнозинство от повече от половината от общия брой на членовете.

Чл. 54 . (1) Заседанията на областния съвет за развитие са открити.

(2) За всяко заседание се съставя протокол, в който се отразяват приетите решения.

(3) Протоколът се подписва от председателя и протоколиста и се изпраща на членовете на областния съвет за развитие и на секретаря на регионалния съвет за развитие.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) Приетите материали от заседанията на съвета и протоколите са публични и се оповестяват на интернет страницата на съответната областна администрация в срок 10 работни дни от датата на провеждане на заседанието.

Чл. 55 . (1) Областният съвет за развитие може да приема решения и дистанционно чрез провеждане на видеоконферентна среща или чрез писмена процедура за вземане на решения. За неприсъствените форми за вземане на решения се изготвя протокол, към който се прилага проектът на решение, придружен с мотиви.

(2) Решението е прието, ако е подкрепено писмено без забележки от две трети от членовете на областния съвет за развитие. В случай че решението не бъде прието, проектът на решението се включва за разглеждане в дневния ред на следващото заседание. При липса на писмен отговор от страна на член на областния съвет за развитие се приема, че той съгласува проекта на решение без бележки.

Чл. 56 . (1) Организационно-техническото осигуряване на дейността на областния съвет за развитие се осъществява от секретар на съвета.

(2) Областният управител определя един от служителите в областната администрация за секретар на областния съвет за развитие.

(3) Секретарят на областния съвет за развитие отговаря за цялостната дейност по организацията и провеждането на заседанията, изпращането и съхранението на материалите, свързани с работата на съвета.

Чл. 57 . (1) Средствата, необходими за дейността на областния съвет за развитие, се предвиждат по бюджета на областната администрация в рамките на бюджета на Министерския съвет.

(2) Командировъчните и другите разходи, направени от членовете на съвета във връзка с тяхната дейност, са за сметка на съответната областна администрация, министерствата, ведомствата, общините и организациите, които представляват.

(3) Председателят и членовете на областния съвет за развитие не получават възнаграждение за работата си в съвета.

Глава четвърта – НАБЛЮДЕНИЕ И ОЦЕНКА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ

Раздел I – Общи положения

Чл. 58 . Наблюдението на изпълнението на стратегическите документи за пространствено и регионално развитие се извършва с цел постигане на ефективност и ефикасност на стратегическото планиране на регионалното и пространственото развитие, програмирането, управлението и ресурсното им осигуряване.

Чл. 59 . Предмет на наблюдение е изпълнението на целите и приоритетите за регионално и местно развитие съгласно определени физически и финансови индикатори, организацията и методите на изпълнение, прилагани от органите за управление, и мерките за осигуряване на информация и публичност за резултатите от изпълнението на документите за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие.

Чл. 60 . За постигане целите на наблюдението на изпълнението на съответните документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие се създава механизъм за наблюдение и оценка на база на:

1. източниците, начините и периодичността за събиране, обработка и анализиране на информация;

2. индикаторите за наблюдение;

3. органите за наблюдение, организацията и методите на тяхната работа;

4. системата на докладване и осигуряване на информация и публичност.

Чл. 61 . Наблюдението на изпълнението на стратегическите документи за пространствено и регионално развитие се извършва въз основа на официални данни на Националния статистически институт, на Евростат, на административната статистика на Агенцията по заетостта, както и на данни от други национални, регионални и местни източници на информация.

Чл. 62 . (1) Индикаторите за наблюдение на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране на регион от ниво 2 и на плановете за интегрирано развитие на общините отчитат степента на постигане на целите и приоритетите за развитие, определени в съответните документи.

(2) Индикаторите за наблюдение отчитат конкретните резултати и въздействието от изпълнението на целите и приоритетите за развитие.

Чл. 63 . Органите за наблюдение на изпълнението на документите за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие съгласно чл. 65, ал. 1 и чл. 70, ал. 1 изпълняват следните функции:

1. осигуряване на информация и данни и прилагане на система от индикатори за наблюдение по отношение на реализацията на целите и приоритетите за регионално и местно развитие;

2. координация на дейностите по наблюдението между централните и местните органи на изпълнителната власт, други заинтересувани органи, организации и юридически лица на основата на принципа за партньорство;

3. осигуряване съответствие на действията по наблюдението с условията и правилата в областта на защитата на конкуренцията, държавните помощи, обществените поръчки, опазването на околната среда и насърчаването на равните възможности, и социалното включване;

4. обсъждане и одобряване на доклади за наблюдението на документите за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие;

5. осигуряване на комуникация и взаимодействие с административните структури, участващи в процеса на изпълнение на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 и на плановете за интегрирано развитие на общините;

6. разглеждане на предложения и вземане на решения за повишаване ефективността на процеса на наблюдение в случай на установяване на проблеми и пропуски;

7. определяне и изпълнение на мерки за осигуряване на информация и публичност относно постигнатите резултати от наблюдението с цел да се гарантира прозрачност при изпълнението на документите за стратегическо планиране на регионалното и местното развитие.

Чл. 64 . Резултатите от наблюдението на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 и на плановете за интегрирано развитие на общините се отчитат при изпълнението на НКРПР.

Раздел II – Наблюдение на изпълнението на интегрираната териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2

Чл. 65 . (1) Орган за наблюдение на изпълнението на интегрираната териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2 е регионалният съвет за развитие в съответния регион за планиране от ниво 2.

(2) В процеса на наблюдение регионалният съвет за развитие осигурява участието на органите на централната и местната власт, на физически и юридически лица при спазване на принципа за партньорство, публичност и прозрачност при изпълнението на интегрираната териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2.

Чл. 66 . Финансовото и техническото обезпечаване на дейността по наблюдението на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 се осигуряват от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и/или чрез средства от фондовете на Европейския съюз.

Чл. 67 . (1) На основата на информацията и данните, свързани с прилагането на системата от индикатори, на всеки три години до изтичане на срока на действие на стратегиите се разработва доклад за наблюдението на изпълнението на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2.

(2) Докладът по ал. 1 се разработва от териториалното звено на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в съответния регион за планиране от ниво 2 при експертна подкрепа от дружеството по чл. 11, ал. 6 от ЗРР .

(3) Докладите по ал. 1 осигуряват информация за изготвяне на междинната и последващата оценка на интегрираната териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2.

(4) Докладите по ал. 1 се одобряват с решение на регионалния съвет за развитие и се публикуват на страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в интернет и на портала за обществени консултации на Министерския съвет в срок до 10 работни дни от приемането на решението на регионалния съвет за развитие.

(5) По решение на регионалния съвет за развитие или по искане на министъра на регионалното развитие и благоустройството могат да се изготвят и доклади за отделен случай или период, както и по определена тема или специфичен проблем.

Чл. 68 . (1) Тригодишните доклади за наблюдението на изпълнението на интегрираната териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2 съдържат информация за:

1. общите условия за изпълнение на интегрираната териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2 и в частност промените в социално-икономическите условия и политиките за развитие на национално, регионално и местно ниво;

2. постигнатия напредък по изпълнението на целите и приоритетите на интегрираната териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2 въз основа на индикаторите за наблюдение и на резултатите от наблюдението на плановете за интегрирано развитие на общините;

3. действията, предприети от регионалния съвет за развитие с цел осигуряване на ефективност и ефикасност при изпълнението на интегрираната териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2, в т. ч.:

а) мерките за наблюдение и създадените механизми за събиране, обработване и анализ на данни;

б) преглед на проблемите, възникнали в процеса на прилагане на интегрираната териториална стратегия за развитие през съответния период, както и мерките за преодоляване на тези проблеми;

в) мерките за осигуряване на информация и публичност на действията по изпълнение на интегрираната териториална стратегия за развитие;

г) мерките за постигане на необходимото съответствие на интегрираната териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2 със секторните политики, планове и програми;

д) мерките за прилагане принципа на партньорство;

е) резултатите от извършени тематични оценки или оценки за специфични случаи към края на съответния период;

4. преглед на планираните мерки от обхвата на стратегиите, които към момента все още не са включени в одобрени концепции за интегрирани териториални инвестиции;

5. заключения и предложения за подобряване на резултатите от изпълнението и наблюдението на интегрираната териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2.

(2) Докладите по наблюдението и контрола на прилагането на интегрираната териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2, включително на мерките за предотвратяване, намаляване или възможно най-пълно отстраняване на предполагаемите неблагоприятни последствия от осъществяването на плана върху околната среда и човешкото здраве, се изготвят в рамките на междинната и на последващата оценка на изпълнението на стратегията.

Чл. 69 . Регионалният съвет за развитие осигурява информация, публичност и прозрачност за постигнатите резултати за наблюдение на прилагането на интегрираната териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2.

Раздел III – Наблюдение на изпълнението на плана за интегрирано развитие на община

Чл. 70 . (1) Орган за наблюдение на плана за интегрирано развитие на общината е общинският съвет.

(2) В процеса на наблюдение на изпълнението на плана за интегрирано развитие на общината общинският съвет осигурява участието на заинтересованите органи, организации, физически и юридически лица при спазване на принципа за партньорство, публичност и прозрачност при изпълнението на плана за интегрирано развитие на общината.

Чл. 71 . Финансовото и техническото обезпечаване на дейността по наблюдението на плана за интегрирано развитие на общината се осигуряват от бюджета на общината и/или със средства от фондовете на Европейския съюз.

Чл. 72 . (1) Кметът на общината организира наблюдението на изпълнението на плана за интегрирано развитие на общината.

(2) За резултатите от наблюдението на изпълнението на плана за интегрирано развитие на общината се разработва годишен доклад.

(3) Годишният доклад за наблюдението на изпълнението на плана за интегрирано развитие на общината се изготвя по определен от кмета на общината ред и се одобрява от общинския съвет по предложение на кмета на общината.

(4) Годишният доклад за наблюдението на изпълнението на плана за интегрирано развитие на общината се изготвя и внася за обсъждане и одобряване от общинския съвет до 31 март на всяка следваща година.

(5) Годишният доклад за наблюдението на изпълнението на плана за интегрирано развитие на общината е публичен и се оповестява на страницата на общината в интернет.

(6) Годишните доклади за наблюдението на изпълнението на плана за интегрирано развитие на общината съдържат информация за изготвяне на междинната и последващата оценка на плана.

(7) Копие от годишните доклади за наблюдението на изпълнението на плана за интегрирано развитие на общината се изпраща на председателя на областния съвет за развитие в 7-дневен срок от решението за тяхното одобряване.

(8) Годишният доклад за наблюдението на изпълнението на плана за интегрирано развитие на общината съдържа информация за:

1. общите условия за изпълнение на плана за интегрирано развитие на общината и в частност промените в социално-икономическите условия в общината;

2. постигнатия напредък по изпълнението на целите и приоритетите на плана за интегрирано развитие на общината въз основа на индикаторите за наблюдение;

3. действията, предприети от компетентните органи с цел осигуряване на ефективност и ефикасност при изпълнението на плана за интегрирано развитие на общината, в т. ч.:

а) мерките за наблюдение и създадените механизми за събиране, обработване и анализ на данни;

б) преглед на проблемите, възникнали в процеса на прилагане на плана за интегрирано развитие на общината през съответната година, както и мерките за преодоляване на тези проблеми;

в) мерките за осигуряване на информация и публичност на действията по изпълнение на плана за интегрирано развитие на общината;

г) мерките за постигане на необходимото съответствие на плана за интегрирано развитие на общината със секторните политики, планове и програми на територията на общината, включително мерките за ограничаване изменението на климата и за адаптацията към вече настъпилите промени;

д) мерките за прилагане принципа на партньорство;

е) резултатите от извършени оценки към края на съответната година;

4. изпълнението на проекти, допринасящи за постигане на целите и приоритетите на плана за интегрирано развитие на общината с размера на усвоените средства за отчетния период и източниците на тяхното финансиране;

5. заключения и предложения за подобряване на резултатите от наблюдението на плана за интегрирано развитие на общината.

(9) В цялостния процес на наблюдение и оценка при спазване на принципа за партньорство участват общинският съвет, кметът на общината, кметовете на кметства и кметските наместници, общинската администрация, социалните и икономическите партньори, неправителствените организации, представителите на гражданското общество в общината.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1 . По смисъла на този правилник:

1. " Партньорство " е официална форма на сътрудничество между различни заинтересовани страни и участници в социално-икономическия живот на конкретната територия/район за изпълнение на съвместни проекти и/или концепции за интегрирани териториални инвестиции, отношенията между които се уреждат чрез подписване на споразумение за партньорство.

2. (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) " Концепция за интегрирани териториални инвестиции " е една или повече проектни идеи за една или няколко дейности/инвестиции, които в комбинация помежду си или с други осъществени или предстоящи инвестиции на дадена територия с общи характеристики и/или потенциали за развитие служат за осъществяването на конкретна цел или приоритет от интегрираната териториална стратегия за развитие на съответния регион за планиране от ниво 2.

3. (Нова – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) " Комбинирана концепция за интегрирани териториални инвестиции " е тази концепция за интегрирани териториални инвестиции, за която е изпълнено поне едно от следните условия:

а) концепцията съдържа проектна идея/проектни идеи с интегрирани мерки от различни сектори (здравеопазване, социални услуги, култура, образование, транспорт, жилищно настаняване, икономика, околна среда, туризъм);

б) концепцията съдържа проектна идея, в чиято подготовка и/или изпълнение участват в партньорство поне два от следните видове заинтересовани страни: публичен орган, частно-правен субект, юридическо лице с нестопанска цел;

в) концепцията съдържа проектна идея, изпълнявана в партньорство, която адресира нуждите на повече от една община;

г) концепцията съдържа проектни идеи, които се финансират от повече от една програма, съфинансирана от европейските фондове.

4. (Нова – ДВ, бр. 45 от 2023 г.) " Обща програмна концепция за принос на фондовете на ЕС към интегрираната териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2 " е съвкупност от свързани и допълващи се концепции за интегрирани териториални инвестиции, одобрени от регионалния съвет за развитие, които представляват най-подходящата комбинация от ресурси и мерки, финансирани със средства от европейските фондове, насочени към решаването на проблеми с лимитиращ характер за развитието на конкретния район и/или към усвояването на наличните потенциали и ресурси в изпълнение на Интегрираната териториална стратегия за развитие на съответния регион за планиране от ниво 2.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2 . Правилникът се приема на основание § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за регионалното развитие .

§ 3 . В срок два месеца от влизането в сила на правилника се определят представителите на общините в регионалните съвети за развитие чрез процедура за избор, организирана от Националното сдружение на общините в Република България, при спазване на принципа за прозрачност, която е съгласувана от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

§ 4 . В срок десет дни от влизането в сила на правилника Националното сдружение на общините в Република България представя на министъра на регионалното развитие и благоустройството за съгласуване процедурата по § 3.

§ 5 . Резултатите от проведения избор по процедурата по § 3 се предоставят в петдневен срок с официално писмо на секретаря на регионалния съвет за развитие и на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

§ 6 . В срок два месеца от влизането в сила на правилника се изпращат писмата за определяне на представителите в регионалния съвет за развитие по чл. 30 .

§ 7 . В срок един месец от влизането в сила на правилника се провеждат процедурите по чл. 31 и 32 .

§ 8 . Писмата по чл. 42, ал. 6 и заповедите по чл. 42, ал. 7 се изпращат на секретарите на регионалните съвети за развитие в срок един месец от влизането в сила на правилника.

§ 9 . До сформирането на поименните състави на регионалните съвети за развитие по реда на правилника съществуващите регионални съвети за развитие запазват своя състав, функции и отговорности.

§ 10 . В срок до 10 дни от утвърждаването на поименния състав на регионалния съвет за развитие по чл. 35 се свиква първо заседание от секретаря на съответния регионален съвет за развитие, като на него се взема решение за осъществяването на избор на нов председател при условията на чл. 29, ал. 1 и 2 .

§ 11 . Интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 за периода 2021 – 2027 г. се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството в срок до 2 месеца след началото на периода на тяхното действие.

§ 12 . Планът за интегрирано развитие на община за периода 2021 – 2027 г. се обсъжда и приема от общинския съвет по предложение на кмета на общината в срок до 3 месеца от началото на периода на неговото действие.

§ 13 . Изпълнението на правилника се възлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) (1) (Предишен текст на чл. 1 – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) С правилника се урежда прилагането на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ).

(2) (Нова – ДВ, бр. 56 от 2018 г.) С този правилник се определят и минималните национални изисквания към научната, преподавателската и/или художественотворческата или спортната дейност на кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор".

Чл. 1а. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) (1) Кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" трябва да отговорят на съответните минимални национални изисквания към научната, преподавателската и/или художественотворческата или спортната дейност, определени в приложението по научни области и/или професионални направления за всяка научна степен и за всяка академична длъжност въз основа на показателите по чл. 2б, ал. 2 от ЗРАСРБ .

(2) Висшите училища и научните организации могат да определят в правилниците си и допълнителни изисквания към кандидатите за заемане на академични длъжности при спазване на ЗРАСРБ и на този правилник.

(3) Допълнителните изисквания по ал. 2 може да включват създаване на допълнителна група/групи показатели и/или повишаване на минималните изисквани точки по групи показатели, определени в таблица 1 на всяка област от приложението.

Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г., бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) (1) Оценяването на дисертационен труд и на кандидатите за заемане на академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" се извършва само за лицата, които отговарят на съответните минимални национални изисквания.

(2) Оценката за съответствие с минималните национални изисквания и с допълнителните изисквания по чл. 1а, ал. 2 , както и оценяването на резултати, научен принос и оригиналност на представените трудове, на дисертационните трудове за придобиване на научни степени и на кандидатите за заемане на академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" се извършва от научно жури, създадено и функциониращо при условията и по реда на ЗРАСРБ и на този правилник.

(3) При избор на научно жури се определя и по един външен и един вътрешен резервен член.

(4) Не могат да се провеждат заседания на журито в намален състав. Отказът на член на журито от участие в заседание по неуважителни причини или отказът за полагане на подпис в протокола се установява с подписите на присъстващите членове на журито и не е основание за спиране на процедурата. На мястото на отказалия да присъства член на журито заседава съответният резервен член.

(5) Решенията на журито може да се вземат и неприсъствено, като в тези случаи обсъждането и гласуването се извършват чрез съответните технически средства при условия и по ред, определени с правилника на висшето училище или научната организация.

Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г., бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г., бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) (1) Министърът на образованието и науката чрез Националния център за информация и документация (НАЦИД) създава и поддържа публичен регистър като електронна база данни, в който се вписват:

1. лицата, придобили образователна и научна степен "доктор" и/или научна степен "доктор на науките" във висше училище или научна организация в Република България;

2. защитените дисертационни трудове;

3. хабилитираните лица и другите лица на академични длъжности в Република България;

4. лицата, придобили научни степени в чужбина, признати по законоустановения ред.

(2) Електронната база данни по ал. 1 съдържа и информация за конкурсите за прием на редовни и задочни докторанти, както и за заемането на академичните длъжности в акредитираните от Националната агенция за оценяване и акредитация професионални направления и специалности, която се изпраща до НАЦИД за публикуване не по-късно от 7 дни след решението за обявяване на конкурса от съответния академичен или научен съвет.

Глава втора – ПРИДОБИВАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНА И НАУЧНА СТЕПЕН "ДОКТОР" И НАУЧНА СТЕПЕН "ДОКТОР НА НАУКИТЕ" (Загл. изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.)

Раздел I – Прием и обучение на докторанти

Чл. 4. (1) За докторанти могат да кандидатстват лица с придобита образователно-квалификационна степен "магистър".

(2) (Доп. – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) Обучението за придобиване на образователната и научна степен "доктор" се осъществява в редовна, в задочна, в самостоятелна или в дистанционна форма на обучение. Редовната и самостоятелната форма на обучение са с продължителност до 3 години, а задочната и дистанционната – до 4 години.

(3) Обучението в докторантура се извършва по акредитирани от НАОА докторски програми по научни специалности.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) Обучението в докторантура се извършва в първично звено на висше училище или научна организация, където има поне едно хабилитирано лице от съответното акредитирано професионално направление.

(5) Националната агенция за оценяване и акредитация акредитира програми за обучение на докторанти в едно или няколко от професионалните направления в деветте области на висшето образование, определени в Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, приет с Постановление № 125 на Министерския съвет от 2002 г . (обн., ДВ, бр. 64 от 2002 г.; Решение № 10827 на Върховния административен съд от 2003 г. – бр. 106 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 32 и 94 от 2005 г.).

(6) (Нова – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) Образователната и научна степен "доктор" може да се придобива и в условия на съвместно ръководство от български ръководител във висше училище или научна организация, получили акредитация за обучение в образователната и научна степен "доктор" от НАОА, и чуждестранен ръководител от акредитирано в съответната държава висше училище или научна организация за обучение в образователната и научна степен "доктор" или съответстващата й степен, при условията и по реда на ЗРАСРБ и на този правилник.

Чл. 5. (1) Приемът в редовна или задочна докторантура се извършва с конкурс, който се провежда не по-рано от един месец след изтичането на срока за подаване на документи по чл. 3, ал. 2 ЗРАСРБ .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) Конкурсът се обявява в "Държавен вестник" и на интернет страниците на висшето училище или научната организация.

Чл. 6. (1) Допускането на кандидатите до участие в конкурса се извършва от комисия, включваща ръководителя на приемащото структурно звено, ръководителя на първичното звено и преподавател в докторската програма, назначена със заповед на ректора на висшето училище или на ръководителя на научната организация.

(2) Комисията по ал. 1 разглежда документите на кандидатите за съответствие с изискванията за допустимост на ЗРАСРБ , на този правилник и на съответния правилник на висшето училище или научната организация, като взема решение за допускане в 20-дневен срок след изтичането на срока за подаване на документи.

(3) Ръководителят на приемащото структурно звено уведомява писмено кандидатите за резултатите от допускането им до участие в конкурса, като за недопуснатите кандидати се посочват и мотивите за недопускането им.

(4) Допуснатите кандидати се уведомяват за датата на изпитите, като уведомлението съдържа и списък на въпросите за изпита по специалността. Уведомлението по ал. 3 се изпраща най-късно един месец преди датата на първия изпит.

Чл. 7. (1) Недопуснатите до участие в конкурса кандидати могат в 7-дневен срок от датата на уведомяването да направят възражение до ръководителя на приемащото структурно звено.

(2) Ръководителят на приемащото структурно звено възлага на нова комисия от трима души – хабилитирани лица, да се произнесе по възражението. Въз основа на доклада на комисията ръководителят взема окончателно решение в 10-дневен срок от получаване на възражението.

Чл. 8. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.).

Чл. 9. (1) Конкурсът включва изпит по специалността и по чужд език, избран от кандидата. Кандидатите за докторанти по чужд език и чужда литература полагат изпит по чужд език, различен от изпита по специалността.

(2) Изпитите се провеждат по ред, предвиден в правилника на съответното висше училище или научна организация.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) Факултетният, съответно научният съвет на висшето училище или научната организация взема решение за зачисляване на успешно издържалите конкурса кандидати. В решението се посочва и научният ръководител на докторанта, който се избира по предложение на съвета на първичното звено. За научен ръководител се избира хабилитирано лице.

Чл. 10. (1) Приемът в самостоятелна форма на обучение на докторанти, разработили в основната част дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен "доктор", се извършва без изпит през цялата академична година.

(2) Кандидатът подава в първичното звено проект на дисертационния труд, разработен в основната му част, както и библиография.

(3) Представената част от дисертационния труд се обсъжда от съвета на първичното звено в присъствието на кандидата. Ако съветът на първичното звено одобри работата на кандидата, ръководителят на първичното звено прави предложение до ръководителя на приемащото структурно звено за темата на дисертацията, научната област и индивидуалния учебен план за работа на докторанта.

(4) Въз основа на предложението по ал. 3 факултетният, съответно научният съвет в рамките на заседанието взема решение за зачисляване на докторанта, като утвърждава темата на дисертационния труд и индивидуалния учебен план на докторанта.

Чл. 11. Въз основа на решението на факултетния или научния съвет по чл. 9, ал. 3 и чл. 10, ал. 4 ректорът на висшето училище или ръководителят на научната организация издава заповед за зачисляване на докторанта. В заповедта се посочват: формата на докторантурата; първичното звено, в което се организира обучението; срокът на обучение; темата на дисертационния труд; научната област или научните области, а в случаите по чл. 9, ал. 3 – и научният ръководител.

Чл. 12. Лица, завършили чуждестранни висши училища, могат да кандидатстват за докторанти, след като придобитото висше образование им бъде признато по реда на Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, приета с Постановление № 168 на Министерския съвет от 2000 г . (обн., ДВ, бр. 69 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 25 и 79 от 2009 г. и бр. 59 от 2010 г.), при условията и по реда, предвидени в този правилник и в съответния правилник на висшето училище или научната организация.

Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) (1) Лица, които не са български граждани и не са граждани на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство , или на Конфедерация Швейцария, могат да кандидатстват и да се обучават в докторантура:

1. в изпълнение на междуправителствените спогодби за образователен, културен и научен обмен;

2. съгласно актове на Министерския съвет;

3. (изм. – ДВ, бр. 15 от 2019 г.) при условията на чл. 95, ал. 8 и 10 от Закона за висшето образование .

(2) Кандидатите по ал. 1, т. 1 и 2 се приемат при условията и по реда, определени в съответната спогодба или в акта на Министерския съвет, съгласувано със съответните висши училища или научни организации.

(3) Лицата по ал. 1, т. 3 се приемат при условията и по реда, определени в съответните правилници на висшите училища и на научните организации.

(4) Лицата по ал. 1 могат да кандидатстват за докторанти и при условията и по реда за приемане на българските граждани, ако:

1. имат статут на постоянно пребиваващи на територията на Република България;

2. имат статут на бежанци;

3. са от българска народност.

Чл. 13а. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) (1) Кандидатите за докторанти по чл. 13, ал. 1 подават следните документи:

1. формуляр или молба, съдържаща кратки биографични данни, степента на владеене на чужди езици, както и висшето училище или научната организация, в която желаят да се обучават;

2. копие от документа за висше образование, от който да е видно, че кандидатът притежава магистърска степен;

3. (отм. – ДВ, бр. 23 от 2025 г.);

4. списък на публикациите, ако има такива;

5. копие от документите за гражданство;

6. удостоверение за признато висше образование, ако дипломата е издадена от чуждестранно висше училище;

7. две снимки.

(2) Документите по ал. 1, т. 2 и 3 трябва да бъдат легализирани, преведени и заверени в съответствие с разпоредбите на международните договори на Република България с държавата, в която са издадени, а при липса на такива – по общия ред за легализациите, преводите и заверките на документи и други книжа.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г.) Кандидатите по чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 подават документите по ал. 1 в Министерството на образованието и науката.

(4) Кандидатите по чл. 13, ал. 1, т. 3 подават документите по ал. 1 в избрано от тях висше училище или научна организация.

Чл. 13б. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г.) Висшите училища и научните организации изпращат в Министерството на образованието и науката документите на одобрените от тях кандидати по чл. 13, ал. 1, т. 3 – граждани на държави, за които се изисква издаване на виза за дългосрочно пребиваване в Република България, както и информация относно:

1. лични данни на кандидата – имената по паспорт на латиница, дата на раждане, място на раждане, гражданство;

2. наименование на научната специалност, образователна и научна степен, форма и срок на обучение;

3. информация за езиковата и специализираната подготовка – степен на владеене на български език, наименование на основното звено, в което ще се проведе подготовката, продължителност на обучението;

4. годишна такса за обучение и за езиковата и специализираната подготовка;

5. номер на банковата сметка на висшето училище или научната организация, по която следва да бъде преведена таксата за обучение или за езиковата и специализираната подготовка.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г., доп., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., изм., бр. 15 от 2019 г.) Министерството на образованието и науката издава Удостоверение за приемане на кандидатите за обучение в Република България и писмено уведомява за това Министерството на външните работи и дирекция "Миграция" на Министерството на вътрешните работи.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2019 г.) Лицата, кандидатстващи при условията на чл. 95, ал. 8 и 10 от Закона за висшето образование , заплащат таксите за обучение, след като са получили виза вид "D" и са пристигнали в Република България.

Чл. 13в. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) (1) Ректорът на висшето училище или ръководителят на научната организация издава заповед за зачисляване на одобрените кандидати за докторанти по чл. 13, ал. 1 .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г.) Висшето училище или научната организация писмено уведомява Министерството на образованието и науката за записаните докторанти по ал. 1.

Чл. 14. (1) Обучението на докторантите включва следните дейности:

1. научноизследователска (художественотворческа) дейност;

2. посещение и участие в работата на курсове (семинари, тюториали от докторско ниво);

3. преподавателска и/или експертна дейност, участие в научни форуми (национални и/или международни);

4. изпити за докторски минимум;

5. (изм. – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) разработване на докторска дисертация.

(2) Разпределението по видове дейности за срока на обучението се извършва на базата на стандарт, утвърден от висшето училище или научната организация, при спазване на задължителни изисквания, утвърдени в съответните правилници на висшето училище или научната организация.

Чл. 15. (1) Обучението на докторантите се осъществява по индивидуален учебен план.

(2) Учебният план се изготвя от докторантите и научните им ръководители и се обсъжда и утвърждава от факултетния, съответно научния съвет.

(3) Индивидуалният учебен план определя насочеността на докторантурата и се състои от общ учебен план за целия период на обучение и работен план по години. Индивидуалният учебен план съдържа:

1. темата на дисертационния труд;

2. разпределението на всички дейности по години;

3. изпитите и сроковете за полагането им;

4. посещението на определен цикъл лекции и упражнения, участието в курсове, семинари, конференции и други публични научни изяви;

5. етапите и сроковете за подготовка на дисертационния труд.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) Промяна на темата на дисертационния труд и на научния ръководител се допуска по изключение, но не по-късно от 3 месеца преди датата на заседанието на първичното звено за предварителното обсъждане. Промяната се извършва със заповед на ректора на висшето училище или на ръководителя на научната организация въз основа на решение на факултетния, съответно научния съвет по предложение на съвета на първичното звено.

Чл. 16. Докторантите полагат изпитите по индивидуалния учебен план пред назначени от ръководителя на приемащото структурно звено комисии в състав от най-малко 3 хабилитирани лица и с участието на научния ръководител на докторанта.

Чл. 17. (1) Докторантите се атестират от факултетния, съответно научния съвет в края на всяка академична година.

(2) Докторантите представят пред съвета на първичното звено отчет за извършваните дейности, който съдържа научна част (докладване на получените резултати) и отчет за изпълнението на индивидуалния план.

(3) Научният ръководител дава писмено мнение за работата на докторантите пред съвета на първичното звено.

(4) Научният ръководител предлага съвместно с докторантите конкретизация на индивидуалния учебен план на докторанта през следващата година.

(5) Съветът на първичното звено приема:

1. становище за изпълнението на индивидуалния учебен план и оценка на дейността на докторанта;

2. предложение за атестация на докторантите;

3. предложение за конкретизация на индивидуалния учебен план за следващата година;

4. препоръки за по-нататъшното развитие на докторантурата, като при необходимост препоръчва конкретизация на темата или смяна на научния ръководител.

(6) Предложението по ал. 5, т. 2 и 3 се утвърждава от факултетния, съответно научния съвет.

Чл. 18. (1) Освен отчитането по реда на чл. 17 редовните докторанти отчитат своята работа и в края на всяко тримесечие, като представят пред ръководителя на приемащото структурно звено доклад за изпълнението на индивидуалния им учебен план, към който се прилагат:

1. отчет за работата, извършена по дисертационния труд или докторския минимум, заверен от научния ръководител и потвърден с доказателствен материал;

2. отчет за преподавателската работа, заверен от ръководителя на приемащото структурно звено.

(2) Въз основа на отчетите по ал. 1 ръководителят на приемащото структурно звено представя доклад до ректора на висшето училище или до ръководителя на научната организация за изпълнението на задължителните изисквания по чл. 14, ал. 2 от редовните докторанти.

Чл. 19. В правилниците на висшите училища и научните организации може да се определят допълнителни условия и ред за приема и обучението на докторанти в тях.

Чл. 20. Докторантите имат право да прекъсват обучението си и да го продължават при условия и по ред, определени с правилниците на висшите училища и научните организации.

Чл. 21. (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г.) Министерството на образованието и науката ежегодно обявява и провежда конкурси за изпращане на докторанти – български граждани, за обучение в докторантура в чужбина при условия, посочени в междуправителствените спогодби за образователен, културен и научен обмен, и при определени от него допълнителни изисквания.

(2) За обучение по ал. 1 могат да кандидатстват лица, зачислени в редовна докторантура в български висши училища или научни организации.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г.) Министерството на образованието и науката уведомява съответното висше училище или научна организация за докторантите, които продължават обучението си по реда на ал. 1.

Чл. 22. (1) Висшето училище или научната организация предоставя материалната база и поема разходите по зачисляване, обучение и защита на дисертационните трудове на докторантите в редовна и задочна форма на обучение, субсидирано от държавата, в съответствие с диференцираните нормативи за обучение на докторанти, определени от Министерския съвет.

(2) Организации, които са заинтересувани от резултатите на съответния дисертационен труд, могат да предоставят на докторантите материална база и средства, необходими за подпомагане на разработването му.

Чл. 23. (1) Средствата за финансовото и материалното осигуряване на разработваните дисертационни трудове се утвърждават ежегодно от ректора на висшето училище, съответно от ръководителя на научната организация, по видове разходи – разходи за издръжка на обучението и социално-битови разходи.

(2) Финансирането на експерименталната работа за всеки дисертационен труд се извършва по отделни годишни план-сметки, утвърдени от ректора на висшето училище, съответно от ръководителя на научната организация.

Раздел II – Условия и ред за придобиване на образователна и научна степен "доктор" (Загл. изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.)

Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) (1) (Предишен текст на чл. 24, доп. – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) Образователната и научна степен "доктор" се присъжда на лица, които притежават образователно-квалификационната степен "магистър" и отговарят на минималните национални изисквания, след обучение в докторантура и успешна защита на дисертационен труд при условията и по реда на ЗРАСРБ , на този правилник и на съответния правилник на висшето училище или на научната организация.

(2) (Нова – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) В срок до един месец след изтичането на срока на обучение първичното звено предлага на факултетния, съответно на научния, съвет докторантът да бъде отчислен с право или без право на защита.

(3) (Нова – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) Докторантът придобива право на защита след изпълнение на дейностите по обучението, успешно полагане на изпитите, определени в индивидуалния учебен план, и подготвен в значителна степен дисертационен труд.

(4) (Нова – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) Факултетният, съответно научният, съвет се произнася с решение по предложението на първичното звено по ал. 2 на първото си заседание след заседанието на първичното звено.

(5) (Нова – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) Правото на защита може да бъде упражнено в срок, определен в правилника на съответното висше училище или научна организация, но не по-късно от 5 години от решението на факултетния, съответно научния, съвет по ал. 4.

(6) (Нова – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) Докторантите се отчисляват със заповед на ректора на висшето училище или на ръководителя на научната организация.

Чл. 25. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г., бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) До защита на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен "доктор" се допуска докторант, който е отчислен с право на защита и отговаря на минималните национални изисквания.

Чл. 26. (Отм. – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.).

Чл. 27. (1) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) Дисертационният труд трябва да съдържа научни или научноприложни резултати, които представляват оригинален принос в науката. Дисертационният труд трябва да показва, че кандидатът притежава задълбочени теоретични знания по съответната специалност и способности за самостоятелни научни изследвания.

(2) (Предишен текст на чл. 27 – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) Дисертационният труд трябва да бъде представен във вид и обем, съответстващи на специфичните изисквания на първичното звено. Дисертационният труд трябва да съдържа: заглавна страница; съдържание, увод; изложение; заключение – резюме на получените резултати с декларация за оригиналност; библиография.

Чл. 28. (1) (Доп. – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) Докторантът представя дисертацията си на научния ръководител, който преценява готовността за защита, като е длъжен да се произнесе в едномесечен срок от представянето на дисертационния труд. При положителна оценка на готовността на докторанта за защита на дисертационния труд научният ръководител предлага на съвета на първичното звено откриване на процедура за предварително обсъждане.

(2) (Нова – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) При отрицателна оценка на научния ръководител, както и при непроизнасяне в срока по ал. 1 докторантът може да отнесе въпроса за разглеждане пред съвета на първичното звено, който се произнася окончателно за готовността за защита.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) Процедурата за предварително обсъждане се провежда пред съвета на първичното звено.

Чл. 29. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) При провеждане на процедурата по чл. 28, ал. 2 се обсъжда дисертацията, представена от докторанта, и се взема решение от съвета на първичното звено за готовността за защита пред научно жури.

(2) При положително решение за готовността за защита съветът на първичното звено обсъжда и прави предложение за състава на научното жури. Научният ръководител и докторантът задължително участват в обсъждането на състава на научното жури и могат да дават свои предложения за членове.

(3) Ръководителят на първичното звено представя доклад до ръководителя на приемащото структурно звено за взетите решения по ал. 1 и 2.

Чл. 30. (1) След положително решение за готовността за защита на съвета на първичното звено кандидатът подава документи за защита на дисертацията по ред, определен в съответния правилник на висшето училище или на научната организация.

(2) Въз основа на предложението на първичното звено факултетният, съответно научният съвет в срок не по-късно от един месец след предложението на първичното звено определя научното жури и прави предложение до ректора на висшето училище или до ръководителя на научната организация за утвърждаване на състава му, както и за дата на защитата.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) В 7-дневен срок от предложението на факултетния, съответно научния, съвет по ал. 2 ректорът на висшето училище или ръководителят на научната организация със заповед утвърждава научното жури, с която се определя и датата на защитата.

Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г., бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) Научното жури е в състав пет хабилитирани лица в съответната научна област или научни области по темата на дисертацията. Най-малко един от членовете на журито е професор. Най-малко трима от членовете на журито са външни за висшето училище или научната организация. Научният ръководител не може да бъде член на журито.

(2) За председател на научното жури се определя вътрешен член – лице, заемащо академична длъжност от състава на висшето училище или научната организация, провеждаща защитата.

Чл. 32. (1) Членовете на журито изготвят две рецензии и три становища. Една от рецензиите задължително се изготвя от външен за съответното висше училище или научна организация член на журито. Рецензиите и становищата завършват с положителна или отрицателна оценка и се предават в първичното звено до 3 месеца от избора на научното жури.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) Рецензиите, становищата и авторефератът на дисертацията се публикуват на интернет страницата на висшето училище или на научната организация.

Чл. 33. (1) (Доп. – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) Научното жури провежда открито заседание за защитата на дисертационния труд на кандидата, който е допуснат до защита, в едномесечен срок след публикуването на автореферата, рецензиите и становищата.

(2) На откритото заседание по ал. 1:

1. председателят на научното жури представя докторанта;

2. докторантът прави кратко изложение на основните резултати от дисертационния труд;

3. председателят на научното жури представя рецензиите и становищата на научното жури;

4. членовете на журито и всеки от присъстващите на публичната защита могат да задават въпроси и да правят изказвания;

5. всеки член на научното жури публично обявява своята оценка – положителна или отрицателна;

6. председателят на научното жури обявява резултата от защитата.

(3) За успешно защитен се счита дисертационният труд, получил на защитата три или повече положителни оценки.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г., бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) Неуспешно защитената дисертация се връща за преработване. Ако кандидатът желае, не по-късно от една година след датата на връщането се открива нова процедура за защита. Втората процедура за защита е окончателна.

Чл. 34. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) Образователната и научна степен "доктор" се придобива от деня, в който дисертационният труд е защитен успешно.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) Образователната и научна степен "доктор" се удостоверява с диплома, която се издава на български език, а при заявено искане от лицето се издава и приложение на английски език.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г., бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г.) Дипломата по ал. 2 се издава по единен образец, утвърден от министъра на образованието и науката, и се изпраща в МОН за регистриране в тридневен срок след издаването й.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) Висшето училище или научната организация изпраща в Националния център за информация и документация в електронен и печатен вариант информация за защитените докторски дисертации заедно с копие от тях и авторефератите на дисертациите.

Раздел III – Условия и ред за придобиване на научната степен "доктор на науките" (Загл. изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.)

Чл. 35. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г., доп., бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) Научната степен "доктор на науките" се присъжда на лица, които притежават образователната и научна степен "доктор", отговарят на съответните минимални национални изисквания, след успешна защита на дисертационен труд при условията и по реда на ЗРАСРБ , на този правилник и на съответния правилник на висшето училище или на научната организация.

Чл. 36. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) При равни други условия лицата, придобили научна степен "доктор на науките", ползват предимство при заемане на академичните длъжности.

Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) (1) Дисертационният труд за придобиване на научна степен "доктор на науките" трябва да съдържа теоретични обобщения и решения на големи научни или научноприложни проблеми, които съответстват на съвременните постижения и представляват значителен и оригинален принос в науката.

(2) Дисертационният труд по ал. 1 се подготвя самостоятелно и не може да повтаря буквално темата и значителна част от съдържанието на представения за придобиване на образователна и научна степен "доктор".

Чл. 38. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) Кандидатът предлага дисертационния труд по чл. 37 и автореферата в първичното звено за обсъждане, което се извършва в негово присъствие. Ако съветът на първичното звено одобри работата на кандидата, ръководителят на първичното звено предлага на факултетния или научния съвет да открие процедура за предварително обсъждане.

Чл. 39. (1) Процедурата за предварително обсъждане се провежда пред съвета на първичното звено.

(2) При провеждане на процедурата за предварително обсъждане кандидатът представя дисертацията си и автореферат за обсъждане.

(3) Съветът на първичното звено взема решение за готовността за защита на дисертацията пред научно жури.

(4) След положително решение на съвета на първичното звено кандидатът подава документи за защита на дисертацията по ред, определен в съответния правилник на висшето училище или научната организация.

Чл. 40. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) Защитата на дисертационния труд се провежда публично пред научно жури в състав 7 хабилитирани лица. Най-малко трима от членовете са професори. Най-малко четирима от членовете са външни лица за висшето училище или научната организация.

(2) Определянето и утвърждаването на членовете на научното жури, както и определянето на дата за защитата се извършват по реда на чл. 30 .

(3) (Нова – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) До защита на дисертационен труд се допускат кандидатите за придобиване на научна степен "доктор на науките", които отговорят на съответните минимални национални изисквания.

Чл. 41. (1) Трима от членовете на научното жури, двама от които са професори, изготвят рецензии. Поне една от рецензиите е на външно за висшето училище или научната организация лице. Останалите членове на научното жури изготвят становища.

(2) Рецензиите и становищата завършват с положителна или отрицателна оценка и се предават в първичното звено до 3 месеца след избора на научното жури.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) Рецензиите, становищата и авторефератът на дисертацията се публикуват на интернет страницата на висшето училище или на научната организация.

Чл. 42. (1) За защита се прилагат съответно разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и 2 .

(2) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) За успешно защитен се счита дисертационният труд, получил най-малко четири положителни оценки, като всеки член от журито публично обявява своята оценка.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) Неуспешно защитена дисертация се връща за преработване. Ако кандидатът желае, не по-късно от една година след датата на връщането се обявява нова процедура за защита. Втората процедура за защита е окончателна.

Чл. 43. (1) Научната степен "доктор на науките" се придобива от деня, в който дисертационният труд е защитен успешно.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г., изм., бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г., доп., бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) Научната степен "доктор на науките" се удостоверява с диплома по единен образец, утвърден от министъра на образованието и науката, която се издава при условията и по реда на чл. 34, ал. 2 и се изпраща за регистриране в МОН чрез НАЦИД в 3-дневен срок след издаването й.

Глава трета – ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ

Раздел I – Условия и ред за заемане на академичната длъжност "асистент" (Загл. изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.)

Чл. 44. (1) На длъжност "асистент" може да бъде назначен докторант, отчислен с право на защита, но незавършил процедурата по защита на дисертационния си труд. Назначаването се извършва от ректора на висшето училище или от ръководителя на научната организация по предложение на ръководителя на първичното звено съгласувано с ръководителя на приемащото структурно звено на трудов договор за срок не по-дълъг от две години.

(2) На длъжност "асистент" може да бъде назначено и лице, което не е докторант. Назначаването се извършва от ректора на висшето училище или от ръководителя на научната организация по предложение на ръководителя на първичното звено съгласувано с ръководителя на приемащото структурно звено на трудов договор за срок не по-дълъг от четири години.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) В срока на договора лицето, заемащо длъжността "асистент", предприема действия за придобиване на образователна и научна степен "доктор".

(4) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) След изтичането на срока на договора нов срочен трудов договор със същото лице не може да се сключва.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) След придобиване на образователна и научна степен "доктор" асистентът може да участва в обявен от висшето училище или научната организация конкурс за заемане на академичната длъжност "главен асистент" по реда на ЗРАСРБ , на този правилник и на съответния правилник на висшето училище или научната организация.

Раздел II – Условия и ред за заемане на академичната длъжност "главен асистент" (Загл. изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.)

Чл. 45. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г., бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) Академичната длъжност "главен асистент" се заема само от лице, което отговаря на минималните национални изисквания и на изискванията по чл. 1а, ал. 2 и притежава образователната и научна степен "доктор", която за специалностите от регулираните професии съответства на обявения конкурс.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.).

(3) Академичната длъжност "главен асистент" се заема въз основа на конкурс и избор.

Чл. 46. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) Кандидатите за заемане на академичната длъжност "главен асистент" се оценяват по следните изисквания, ако са приложими за съответната област:

1. учебна работа:

а) аудиторни и извънаудиторни занятия – използване на електронно обучение;

б) работа със студенти и докторанти – съвместна работа със студенти в изследователски и творчески проекти;

2. изследователска и/или творческа работа:

а) (изм. – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) изследователска работа – участие в изследователски проекти, завършили с научни резултати;

б) творческа работа – създаване на произведения на изкуството с национално признание; членство в творческа организация;

в) научни публикации – печатни, както и електронни научни публикации, включително в научния електронен архив на съответното висше училище или научна организация;

г) творчески изяви – поне една творческа изява на международно признат форум;

д) работа по учебна програма или курс.

(2) При научните специалности в областта на изкуствата вместо изследователската работа може да се оценява художественотворческата работа.

(3) В правилниците на висшите училища и научните организации може да се предвидят и допълнителни критерии и показатели освен тези по ал. 1.

Чл. 47. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г., бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) Конкурсът се обявява при условията на чл. 3, ал. 1 от ЗРАСРБ .

(2) Кандидатите за участие в конкурса подават документи в съответствие с изискванията на ЗРАСРБ , по този правилник и по изискванията на висшето училище или научната организация.

(3) Срокът за подаване на документи за участие в конкурса е не по-кратък от два месеца от обявяването му в "Държавен вестник".

Чл. 48. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г., бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) (1) До участие в конкурса се допускат кандидатите, които отговарят на законовите изисквания, включително на минималните национални изисквания, и на изискванията по чл. 1а, ал. 2 .

(2) Изискванията за допустимост с изключение на минималните национални изисквания и на изискванията по чл. 1а, ал. 2 се проверяват от комисия, в която се включват ръководителят на приемащото структурно звено, за чиито нужди е конкурсът, и ръководителят на първичното звено, което е направило предложението за конкурса. Председателят и останалите членове на комисията, както и техният общ брой се определят със заповедта на ректора на висшето училище или на ръководителя на научната организация за назначаване на комисията.

(3) Съответствието с минималните национални изисквания и с изискванията по чл. 1а, ал. 2 се проверява от научното жури.

(4) Кандидатите се уведомяват писмено за резултата от процедурата по допускане в срок до 14 дни след определяне на журито по чл. 49, ал. 1 , като на недопуснатите кандидати се съобщават мотивите за отказа.

(5) Допуснатите кандидати се уведомяват писмено за датата, часа и мястото на провеждане на конкурса в срока по ал. 4.

(6) Конкурсът се провежда по документи не по-късно от един месец от изпращане на съобщението по ал. 4.

Чл. 49. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) Конкурсът се провежда от научно жури в състав пет хабилитирани лица. Най-малко двама от членовете на журито са външни за съответното висше училище или научна организация. За председател на журито се определя вътрешен за висшето училище или научната организация член на журито.

(2) Съставът на научното жури се определя не по-късно от два месеца от обявяването на конкурса в "Държавен вестник".

(3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) Научното жури се определя със заповед на ректора на висшето училище или на ръководителя на научната организация по предложение на първичното звено и след утвърждаването му от факултетния, съответно научния, съвет.

Чл. 50. (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) (1) Всеки член на журито оценява с положителна или с отрицателна оценка кандидатите.

(2) Всеки член на журито оценява кандидатите поотделно въз основа на изпълнение на минималните национални изисквания и на изискванията по чл. 1а, ал. 2 , като членовете на журито рецензират резултатите и приносите и оценяват положително или отрицателно всеки кандидат.

(3) В началото на заключителното заседание кандидатите правят кратко представяне по избрана от тях тема, съответстваща на обявения конкурс, и отговарят на въпроси на членовете на журито.

(4) Не по-късно от 7 дни след провеждането на конкурса председателят на журито представя обобщен доклад заключение за резултатите от конкурса до факултетния, съответно до научния, съвет с предложение за избор. Докладът се подписва от всички членове на журито.

(5) При повече от един кандидат, издържал конкурса, научното жури прави мотивирано предложение за избор в доклада си по ал. 4.

Чл. 51. (1) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) Изборът на "главен асистент" се провежда от факултетния, съответно научния съвет не по-късно от 14 дни след получаване на предложението на журито.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) Изборът, включително начинът за провеждане на гласуването при избора, се извършват по ред, определен в правилника на съответното висше училище или научна организация. Във висшите училища в гласуването участват само членовете на факултетния съвет, които са хабилитирани лица, и лицата, притежаващи образователната и научна степен "доктор" и/или научната степен "доктор на науките", а в научните организации – съответно членовете на научния съвет.

(3) В срок до 14 дни след провеждането на избора всеки от кандидатите, явили се на конкурсния изпит, се уведомява писмено за резултата от конкурса и избора.

Чл. 52. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) Избраните кандидати се назначават от ректора на висшето училище или от ръководителя на научната организация до един месец от съобщението за избирането им.

Раздел III – Условия и ред за заемане на академичната длъжност "доцент" (Загл. изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.)

Чл. 53. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) (1) Кандидатите за заемане на академичната длъжност "доцент" трябва да отговарят на следните условия:

1. (доп. – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) да са придобили образователна и научна степен "доктор", която за специалностите от регулираните професии трябва да бъде по същата специалност;

2. не по-малко от две години:

а) да са заемали академична длъжност "асистент", "главен асистент", или

б) да са били преподаватели, включително хонорувани, или членове на научноизследователски екип в същото или в друго висше училище или научна организация, или

в) да са упражнявали художественотворческа дейност, или

г) да са били специалисти от практиката и да имат доказани постижения в своята област;

3. да са представили публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания или доказателства за съответни на тях художественотворчески постижения в областта на изкуствата, които да не повтарят представените за придобиване на образователната и научна степен "доктор" и за придобиването на научна степен "доктор на науките";

4. (нова – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) да отговорят на съответните минимални национални изисквания и на изискванията по чл. 1а, ал. 2 ;

5. (нова – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) да нямат доказано по законоустановения ред плагиатство в научните трудове.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.).

Чл. 54. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г., нов, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) (1) Кандидатите представят справка за изпълнение на минималните национални изисквания и на изискванията по чл. 1а, ал. 2 , както и справка за оригиналните научни приноси, към които се прилагат съответните доказателства.

(2) До оценяване се допускат лицата, които отговарят на условията на чл. 53 .

Чл. 55. (1) Заемането на академичната длъжност "доцент" се осъществява въз основа на конкурс и избор.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) Конкурсът се открива, ако може да се осигури съответната преподавателска или изследователска натовареност, предвидени съгласно правилник на висшето училище или научната организация.

(3) Преподавателската натовареност във висшето училище включва аудиторна и извънаудиторна заетост и научноизследователска дейност. Разпределението и съотношението помежду им се определят в съответните правилници на висшето училище.

Чл. 56. За обявяването на конкурса, подаването на документи и допускането до участие в конкурса се прилагат съответно разпоредбите на чл. 47 и 48 .

Чл. 57. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) Конкурсът се провежда от 7-членно научно жури. Най-малко трима от членовете на журито са външни за съответното висше училище или научна организация и най-малко трима са професори. На своето първо заседание научното жури избира един от членовете си за председател.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) Научното жури се определя със заповед на ректора на висшето училище или ръководителя на научната организация по предложение на първичното звено и след утвърждаването му от факултетния, съответно научния, съвет.

(3) За изготвяне на рецензии научното жури в 14-дневен срок след изтичане на срока за подаване на документите определя от състава си двама рецензенти, поне единият от които е професор. Останалите членове на научното жури изготвят становища. Рецензиите и становищата завършват с положително или отрицателно заключение за избор на кандидата.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) Членовете на научното жури представят в първичното звено рецензиите и становищата си в срок до два месеца от определянето им в състава на научното жури.

Чл. 57а. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) Научното жури оценява кандидатите за заемане на академичната длъжност "доцент" според изпълнението на условията по чл. 53 и в съответствие с резултатите от справките по чл. 54, ал. 1 .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) При равни условия по ал. 1 научното жури взема предвид и общата оценка, получена от оценяването на тези от следните допълнителни показатели, които са приложими за съответната област:

1. свързани с учебната дейност:

а) аудиторни и извънаудиторни занятия; нововъведения в методите на преподаване, осигуряване на занимания в практическа среда извън висшето училище или научната организация;

б) работа със студенти и докторанти, включително съвместна работа със студенти и докторанти в научноизследователски и художественотворчески проекти;

2. свързани с научноизследователската дейност:

а) членство в авторитетна творческа и/или професионална организация в съответната научна област;

б) приложени в практиката резултати от научни изследвания; изобретения и други продукти на интелектуалната собственост;

3. свързани с художественотворческата или спортната дейност:

а) участие в проекти; членство в творческа или спортна организация;

б) създаване на произведения на изкуството или спортни постижения с международно признание.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) При научните специалности в областта на изкуствата вместо научноизследователската дейност може да се оценява художественотворческата дейност, в съответствие с минималните национални изисквания.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) В правилниците на висшите училища и научните организации могат да се предвидят и допълнителни показатели и критерии освен тези по ал. 2.

Чл. 58. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) Провеждането на конкурса и избора се извършва по реда, предвиден в чл. 27 и 27а ЗРАСРБ и в правилника на висшето училище или научната организация.

(2) В срок до 14 дни след провеждането на избора всеки от кандидатите, допуснати до участие в конкурса, се уведомява писмено за резултата.

(3) Избраният доцент изнася публична академична лекция пред академичната общност в съответното висше училище или научна организация.

Чл. 59. (Отм. – ДВ, бр. 59 от 2025 г.; Решение № 8060 на ВАС на РБ и Решение № 12790 на ВАС на РБ – бр. 16 от 2026 г., в сила от 10.02.2026 г.).

Раздел IV – Условия и ред за заемане на академичната длъжност "професор" (Загл. изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.)

Чл. 60. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) (1) Кандидатите за заемане на академичната длъжност "професор" трябва да отговарят на следните условия:

1. да са придобили образователна и научна степен "доктор";

2. да са заемали академичната длъжност "доцент" в същото или в друго висше училище или научна организация не по-малко от две академични години или не по-малко от пет години:

а) да са били преподаватели, включително хонорувани, или членове на научноизследователски екип в същото или в друго висше училище или научна организация, или

б) да са упражнявали художественотворческа дейност, или

в) да са били специалисти от практиката и да имат доказани постижения в своята област;

3. да са представили публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания или доказателства за съответни на тях художественотворчески постижения в областта на изкуствата, които да не повтарят представените за придобиване на образователната и научна степен "доктор", на научната степен "доктор на науките" и за заемане на академичната длъжност "доцент";

4. да са представили други оригинални научноизследователски трудове, публикации, изобретения и други научни и научноприложни разработки или художественотворчески постижения, които се оценяват по съвкупност;

5. (нова – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) да отговорят на минималните национални изисквания и на изискванията по чл. 1а, ал. 2 ;

6. (нова – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) да нямат доказано по законоустановения ред плагиатство в научните трудове.

(2) Ако кандидатите не са заемали академичната длъжност "доцент", те трябва да представят още един публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания или съответни на тях доказателства за художественотворчески постижения в областта на изкуствата, които да не повтарят представените за придобиване на образователната и научна степен "доктор" и на научната степен "доктор на науките".

(3) (Нова – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) Кандидатите представят справка за изпълнение на минималните национални изисквания, на изискванията по чл. 1а, ал. 2 , както и справка за оригиналните научни приноси, към които се прилагат съответните доказателства.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) В правилника на съответното висше училище или научна организация могат да се предвидят и други условия.

Чл. 61. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г., бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) (1) Научното жури оценява кандидатите за заемане на академичната длъжност "професор" според изпълнението на условията по чл. 60, ал. 1 и 2 и в съответствие с информацията от справките по чл. 60, ал. 3 .

(2) До оценяване се допускат лицата, които отговарят на условията на чл. 60, ал. 1 и 2 .

(3) При равни условия по ал. 1 научното жури взема предвид и общата оценка, получена от оценяването на тези от следните допълнителни показатели, които са приложими за съответната област:

1. свързани с учебната дейност:

а) аудиторни и извънаудиторни занятия – споделяне на опита в преподаването и курсовете и супервизия и консултиране на колеги; осигуряване на занимания в практическа среда извън съответното висше училище или научна организация; преподаване по специалността на чужд език;

б) дейност със студенти и докторанти, включително ръководство на докторанти, назначени на преподавателски позиции във висше училище или научна организация;

2. свързани с научноизследователската дейност:

а) ръководство на научноизследователски проекти; създаване на научна група от преподаватели; членство в авторитетна творческа и/или професионална организация в съответната научна област; авторитетни отзиви; създаване на ново направление в науката; създадена научна школа; изнасяне на лекции в чуждестранни университети;

б) приложени в практиката резултати от научни изследвания; изобретения и рационализации;

3. свързани с художественотворческата или спортната дейност:

а) членство в творческа организация; създадена творческа школа; изнасяне на лекции в чуждестранни университети; художественотворчески или спортни изяви, включително творчески или спортни изяви на международно признати форуми;

б) създаване на произведения на изкуството с международно признание.

Чл. 62. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г., бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) (1) Заемането на академичната длъжност "професор" се осъществява въз основа на конкурс и избор, проведени при условията и по реда на глава трета, раздел ІV от ЗРАСРБ .

(2) Факултетният, съответно научният, съвет може да се произнася по процедури за заемане на академичната длъжност "професор" само ако поне една трета от състава на съвета с право на глас е от лица, заемащи академичната длъжност "професор" или притежаващи научната степен "доктор на науките".

(3) В състава на съвета по ал. 2 за целите на избора задължително се включват членовете на академичния състав на съответния факултет или научна организация, които заемат академичната длъжност "професор" или притежават научната степен "доктор на науките".

(4) При невъзможност да се изпълни условието по ал. 2 за участие в конкретната процедура за заемане на академичната длъжност "професор" могат да бъдат привличани и външни членове, които отговарят на изискванията на ал. 2.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на правилника:

1. " Първично звено " е катедра във факултет на висше училище или съответна на нея структура в научна организация.

2. " Приемащо структурно звено " е факултет във висше училище или съответстващото му структурно звено в научна организация, в което се приемат и обучават докторанти или се провежда конкурс за придобиване на научна степен или за заемане на академична длъжност.

3. (Нова – ДВ, бр. 9 от 2012 г.) " Външни членове " са лица, които към датата на утвърждаване на научното жури или най-малко пет години преди тази дата не са упражнявали преподавателска или научна дейност по трудово правоотношение с висшето училище или научната организация.

§ 2. Професионалните направления и научните области по смисъла на правилника се определят съответно на областите на висшето образование и професионалните направления, определени с Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, приет с Постановление № 125 на Министерския съвет от 2002 г .

§ 3. Съотношението на заемащите академичните длъжности "асистент", "главен асистент", "доцент" и "професор" във всяко висше училище или научна организация се урежда в съответния правилник на висшето училище или научна организация.

§ 4. Разпоредбите на правилника се прилагат от висшите военни училища, доколкото не противоречат на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на актовете за тяхното създаване.

§ 5. Материалите по чл. 32, ал. 2 и чл. 41, ал. 3 , които съдържат класифицирана информация, не се публикуват на интернет страницата на висшето училище или на научната организация и в тези случаи заседанията на научните журита по чл. 33, ал. 1 са закрити.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 6. Правилникът се приема на основание § 9, ал. 2 от Закона за развитието на академичния състав в Република България .

§ 7. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.).

1. Министерството на земеделието и храните организира, ръководи и контролира производството, изкупуването, пласмента и разпространяването на посевния и посадъчния материал. 2. Под посевен материал по смисъла на Закона за посевния и посадъчния материал и настоящия правилник се разбират сортовите и обикновените семена от всички земеделски култури, които се употребяват за посев, семената и луковиците от зеленчукови, цветни, медицински и други култури. 3. Под посадъчен материал по смисъла на Закона за посевния и посадъчния материал се разбират предназначените за засаждане дръвчета и храсти от ябълки, круши, дюли, сливи, кайсии, праскови, череши, вишни, орехи, бадеми, черници; облагородени и необлагородени вкоренени лози, вкоренени дивачки; лозови резници за подложки и за калеми; растенията за разсад от ягоди, малини, рози; корени от лавандула, мента; клубени от картофи; луковици и др. 4. Министерството на земеделието и храните организира в научно-изследователските учреждения създаването на нови сортове от селскостопанските култури, поддържането на сортовата чистота и подобрението на районираните в страната сортове и производството на суперелитни и елитни семена за семепроизводство по одобрена методика. 5. Производството на сортов посевен материал от останалите размножения за сортообмяна, на овощен посадъчен материал и на облагородени и необлагородени вкоренени лози за продажба се извършва в одобрени от министъра на земеделието и храните ДЗС, ТКЗС, научно-изследователски учреждения, горски стопанства и други обществени земеделски стопанства. (Ал. 2, изм. – Изв., бр. 25 от 1961 г.) Стопанствата – производители на сортов посевен и посадъчен материал, могат да задоволяват нуждите си от собственото си производство. 6. На семепроизводителните стопанства и на обособените на стопанска сметка стопанства на научно-изследователските учреждения за произведените и предадени от тях на заготвителната организация сортови семена и посадъчен материал се дават парични премии, а на ТКЗС и натурални поощрения, определяни от Министерския съвет. 7. Всяко стопанство осигурява от семенните си участъци посевния материал за производствените си площи. В някои специални случаи посевният материал може да се осигури и от контрактуващите организации. 8. Министерството на транспорта и съобщенията и Управлението на горското стопанство могат да произвеждат овощен посадъчен материал от определените за съответните райони сортове само за свои нужди по план и под контрола на Министерството на земеделието и храните. 9. Забранява се производството на овощен посадъчен материал от кооператори, частни стопани и от неодобрени от министъра на земеделието и храните ДЗС и ТКЗС. Всички съществуващи разсадници за производство на овощен посадъчен материал в такива стопанства се закриват от 1 януари 1959 г. 10. Лозов посадъчен материал за свои нужди могат да произвеждат всички ДЗС и ТКЗС в рамките на плана за засаждане на нови лозя от районираните за тях сортове. Лозови резници за подложки и за калеми могат да произвеждат кооператори в личните си стопанства и частни земеделски стопани. Произведените стандартни резници и калеми от районираните сортове те предават изцяло на заготвителната организация при Министерството на земеделието и храните. Те нямат право да ги облагородяват и вкореняват. 11. Овощните разсадници и стопанства – производители на лозов посадъчен материал за продажба, произвеждат такъв само съобразно дадения им план от Министерството на земеделието и храните по видове, сортове и количества. Научно-изследователските учреждения могат да произвеждат посадъчен материал от неутвърдени сортове за опитна цел и асортимент. 12. 3а недобросъвестно изпълнение на плановете по производството, за непровеждането на задължителните агротехнически мероприятия и неспазване на указанията относно контрола на посевния и посадъчния материал министърът на земеделието и храните може да лишава стопанствата от правото им на семепроизводство и на производство на посадъчен материал. 13. Забранява се продажбата и търговията в страната с посадъчен материал, със сортови и обикновени семена от всички култури, предназначени за посев от ДЗС, ТКЗС, частни стопани и други организации, освен от заготвителната организация при Министерството на земеделието и храните, с изключение на семената за посев, раздавани от контрактуващите организации на стопанствата. Разрешава се на ДЗС да обменят посевен и посадъчен материал помежду си без посредничеството на заготвителната организация, след като са снабдени със съответната документация от семеконтролната инспекция. За дворните и други единични насаждения заготвителната организация да организира в определени населени места временни пунктове за продаване на овощни дръвчета и лози на дребно. Пунктовете в тези населени места, където ще се извършва продажбата, се определят от народните съвети съвместно с производствено-заготвителната организация. 14. Вносът и износът на посевния и посадъчния материал се извършва от съответните търговски организации само със съгласието на министъра на земеделието и храните. При сключване на договор предприятията и учрежденията, които внасят и изнасят посевен и посадъчен материал, са длъжни да изработват поемни условия в духа на показателите, залегнали в българските държавни стандарти. При внос на посевен и посадъчен материал Министерството на земеделието и храните да изпраща свои специалисти в страните-вносителки за предварително маркиране и приемане. При доставка на посевен и посадъчен материал от чужбина организацията-вносителка е длъжна да представи пред семеконтролната инспекция придружаващите ги международни документи за качеството на внесените материали. След одобрение от семеконтролната инспекция посевният и посадъчният материал се изпраща по предназначение, като се уведомява Министерството на земеделието и храните. Независимо от придружаващите ги семеконтролни документи семеконтролната инспекция има право да взема средни проби за контролен анализ на внесените посевни и посадъчни материали. Неотговарящите на изискванията на действуващите български държавни стандарти семена се заготвят наново от организацията-вносителка, а негодните не се допускат за употреба като посевен материал и остават за сметка на организацията-вносителка. 15. Забранява се вносът и разпространението в страната на посевен и посадъчен материал, заразен от болести, неприятели и карантинни обекти, съгласно списъка на Министерството на земеделието и храните, във връзка с карантинния контрол. Забранява се вносът на смесени семена от фуражни треви (готови тревни смески). 16. Управлението "Растениевъдство" при Министерството на земеделието и храните и отделите "Селско стопанство" при народните съвети заедно с производствено-заготвителната организация организират производството, изкупуването, заготовката и пласирането на посевния и посадъчния материал съгласно плана на Министерството на земеделието и храните и утвърденото райониране на културите. Разпределянето на посевния и посадъчния материал по окръзи се извършва от Министерството на земеделието и храните, а по стопанства – от изпълкомите на окръжните народни съвети. Всички органи, които разпределят посевния и посадъчния материал, се ръководят от утвърденото райониране на културите. 17. Производствено-заготвителната организация при Министерството на земеделието и организира на договорни начала производството на сортови семена, картофи и посадъчен материал в одобрените от министъра на земеделието и храните стопанства съобразно плана на Министерството на земеделието и храните и отговаря за цялостното изпълнение на плана по количество, качество и сортове. Производството на семена от тревно-фуражните, цветните и други култури, на ягодов, малинов и друг разсад може да се договори и с други ДЗС, ТКЗС, научно-изследователски учреждения и обществени стопанства. 18. За осигуряване на автентичен посевен материал министърът на земеделието и храните съгласувано с изпълкомите на окръжните народни съвети забранява засяването на някои култури и сортове в дадени райони на страната в случаите, когато това пречи за изпълнението на семепроизводителния план в същите райони. За спазване на пространствената изолация при кръстосано опрашващите се растения не се допуска засяването в съседство със семепроизводителния посев на култури и сортове, които биха могли да послужат като негови опрашители. За да се осигури необходимата пространствена изолация, семепроизводителните стопанства предупреждават писмено притежателите на работни земи в съседство с бъдещия семепроизводителен посев да не засяват култури, които биха могли да опрашат и семепроизводителния посев. При неспазване на пространствената изолация засятата култура се унищожава от собственика, без да му се заплаща, а за извършеното нарушение му се съставя акт. Ако собственикът не извърши унищожаването, това се извършва от органите на семеконтролната инспекция за сметка на собственика. Автентичността на спорните партиди зеленчукови семена да се изпитва чрез засяване в опитното поле при Централната семеконтролна станция в София. 19. Министерството на земеделието и храните и изпълкомите на окръжните народни съвети организират периодично обмяна на обикновения посевен материал на ТКЗС, ДЗС и други земеделски стопанства, предназначен за семенните им участъци, със сортов посевен материал съобразно възприетата система, за сортовото семепроизводство на отделните култури. Отделите "Селско стопанство" при окръжните народни съвети водят специални регистри за сортообмяна на посевния материал на стопанствата в окръга. По указания на Министерството на земеделието и храните отделите "Селско стопанство" при изпълкомите на народните съвети изработват схеми за периодичността при обмяната на семената по култури и населени места, които са неразделна част от регистрите за сортообмяна и се спазват най-строго. Забранява се използуването на сортови семена, предназначени за сортообмяна, за засяване на производствени площи или за други цели. 20. Внедряването на нови сортове селскостопански култури става, след като те бъдат изпитани и утвърдени от Държавната сортова комисия при Министерството на земеделието и храните. С разрешение на министъра на земеделието и храните перспективните сортове могат да се размножават и засяват в производствени опити преди районирането им. 21. Районирането на сортовете от пшеница, ечемик, слънчоглед, картофи, захарно цвекло, памук, тютюн и лози се утвърждава от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните. Районирането на всички останали култури се извършва от министъра на земеделието и храните. 22. Министърът на земеделието и храните ежегодно определя текущ запас от сортови зърнени, технически, фуражни и зеленчукови семена, които заготвителната организация трябва да държи. Този запас остава под разпореждането на министъра. 23. Всичкият посевен материал подлежи на задължително почистване до изискванията на българските държавни стандарти. Изкупвателните и заготвителните организации на сортови и обикновени семена, ТКЗС и ДЗС се задължават непосредствено след прибиране на семената от одобрените семепроизводителни посеви и семенни участъци да пристъпят незабавно към почистването на семенния си материал. Министерството на земеделието и храните и изпълкомите на окръжните народни съвети организират доставката на подходящ тип семечистачни машини и триори и организират във всички ДЗС, ТКЗС и други обществени стопанства семечистачни пунктове, грижат се за набавяне резервни части на наличните семечистачни машини и триори и следят за тяхното пълно и правилно използуване. Всяка година най-късно до 1 юни народните съвети и МТС проверяват изправността на семечистачните машини, триори и обеззаразителни апарати, които ще се използуват в семечистачните пунктове, и вземат необходимите мерки за своевременното им ремонтиране. Всеки семечистачен пункт се ръководи от подготвено лице, определено от управителния съвет или от ръководството на стопанството. Ръководителят на семечистачния пункт води дневник за почистените и обеззаразени семена и издава контролни бележки за всяка партида семена по даден образец. 24. Семената от пшеница, ечемик и овес подлежат на задължително обеззаразяване. Министърът на земеделието и храните може да предвиди задължително обеззаразяване на семената и от други култури. 25. Всички семена от люцерна, детелина и лен подлежат и на задължително декускутиране от декускуторните станции, организирани от Министерството на земеделието и храните. Министерството може да даде разпореждане за декускутиране и на семена от други култури. Борбата срещу кускутата и провежданите във връзка с нея мероприятия са задължителни за всички министерства, ведомства, стопанства и организации. 26. Всичкият посевен и посадъчен материал, който се произвежда, внася, изнася, разпространява, засява или засажда, независимо от това дали е предназначен за продажба или е за собствени нужди на стопанствата, подлежи на задължителен контрол от органите на семеконтролната инспекция, които издават документи за неговата годност. През времето, когато се извършва семеконтролният анализ, семената не могат да бъдат продавани или пренасяни от едно място на друго без предварително разрешение на семеконтролната инспекция, която извършва анализа. В страната може да се разпространява, засява и засажда само стандартен и качествен посевен и посадъчен материал от районирани, селекционирани и местни сортове. Семена от нерайонирани сортове могат да се засяват по изключение, временно, с разрешение на министъра на земеделието и храните. За недоброкачествени (нестандартни) семена се считат неавтентичните семена и семената, които имат по-ниски показатели от предвидените в съответните държавни стандарти. По изключение министърът на земеделието и храните може да разрешава използуването на посевен материал и с по-ниски показатели от предвидените в българските държавни стандарти качествени показатели. Ежегодно да бъдат бракувани всички партиди семена, които са показали ниска кълняемост и за които няма заповед от министъра на земеделието и храните за използуването им като посевен материал, както и семена, съдържащи кускута и други карантинни обекти, от които не могат да бъдат почистени. 27. Вземането на средни проби от сортови семена се извършва от агрономите или земеделските техници при семеконтролните инспекции, а за семената от масов посев – от участъковите агрономи. Средните проби се вземат непосредствено след почистването на семената и се изпращат незабавно за анализ в съответната семеконтролна инспекция. Забранява се вземането и изпращането за семеконтролен анализ на средни проби от партиди семена за посев, които не са добре почистени. 28. Забранява се превозването по железопътен, воден, камионен и друг транспорт на посевни и посадъчни материали, които не са придружени със семеконтролни свидетелства или семеконтролни бележки. Семената се превозват в чували, които трябва да бъдат пломбирани с установената от Министерството на земеделието и храните държавна пломба. Допуска се превозването на семена за масов посев и в насипано състояние във вагони, надлежно пломбирани със същата държавна пломба. 29. При съхранението, опаковката и транспорта на посадъчния материал стопанствата-производители и заготвителната организация да спазват най-строго дадените указания в съответните правилници за производството и пласмента на посадъчния материал. 30. Във връзка с изпълнението на служебните си задължения контролните органи имат следните права и задължения: а) да контролират посевния и посадъчния материал през всички етапи на производството. За лозовия посадъчен материал контролът да обхваща маркирането и изрязването на лозите за производство на калеми и резници, присаждането, вкореняването, апробацията във вкоренилищата и маточниците, изваждането и съхраняването на вкоренените лози с оглед на това да се обезпечи получаването на висококачествен лозов посадъчен материал от автентични и районирани сортове. За овощния материал контролът да обхваща сортовия състав и състоянието на маточните овощни насаждения, от които ще се събират калеми за облагородяването, апробацията за установяване качеството и автентичността на овощния посадъчен материал и при изваждането за окачествяване на готовата продукция. За посевния материал контролът да обхваща апробацията на елитните семепроизводителни посеви, посевите за семепроизводство и семенните участъци, контрола при вършитбата, почистването и съхраняването на семената, лабораторния контрол за установяване посевните качества на семената и контрола при сеитбата; б) да извършват контрол през всяко време в магазините, транспортните средства, складовете и други помещения и места, в които се намира посевен и посадъчен материал; в) да преглеждат и изземват книжата и документите на притежателите и държателите на посевния и посадъчния материал, както и да вземат проби за анализ за установяване на сортовите и посевните качества за същия материал; г) да запечатват складовете, магазините и другите помещения с посевен и посадъчен материал; д) да спират продажбата, придвижването и разпространяването на посевния и посадъчния материал до извършване проверката на тяхното качество; е) да спират сеитбата и засаждането на некачествен (нестандартен) и неавтентичен посевен и посадъчен материал; ж) да изземват от нарушителите посевния и посадъчния материал – предмет на нарушението; з) да правят негоден за засаждане чрез насичане некачествения (нестандартния) посадъчен материал: и) да проверяват дали разпределението на посевния и посадъчния материал отговаря на утвърденото райониране на културите. 31. За нарушения на §§ 9, 11, 13, 14, 16, 18, ал. I, и 26 от настоящия правилник виновните се наказват по чл. 16 от Закона за посевния и посадъчния материал с глоба до 4000 лв., а семената и посадъчният материал, предмет на нарушенията, се конфискуват. Конфискуваният стандартен посевен или посадъчен материал се предава на съответната търговска организация за оползотворяване, а нестандартният се унищожава от контролните органи. Сумите по изкупната стойност, получени от продажбата на конфискувания материал, се внасят в приход на държавния бюджет. В случай, когато се налага допълнителна заготовка на конфискувания материал, изкупвателната организация извършва това, като на заангажираните работници се заплаща по ведомост от сумата, получена при продажбата на конфискувания материал. 32. За засяване с некачествен, непочистен, нестандартен и необеззаразен посевен материал нарушителите се наказват с глоба до 4000 лева. 33. Нарушителите на §§ 18, алинеи IV и V, 19, 27 и 28 от настоящия правилник се наказват по чл. 207, ал. I от Наказателния кодекс с глоба до 200 лв. за всеки отделен случай. З4. Нарушенията на настоящия правилник се констатират с актове, които се съставят от органите на семеконтролните инспекции. Въз основа на съставените актове началникът на Управление "Растениевъдство" при Министерството на земеделието и храните издава наказателни постановления за налагане на глоба и постановяване на конфискация. 35. Съставянето на актовете, издаването на наказателните постановления и тяхното обжалване става по реда на ЗАНН . Наказателните постановления по § 31 от настоящия правилник за наложена глоба до 50 лв. не подлежат на обжалване. 36. Настоящият правилник се издава на основание чл. 20 от Закона за посевния и посадъчния материал и влиза в сила от деня на обнародването му в "Известия на Президиума на Народното събрание".