Вид акт: Правилник

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С правилника се уреждат условията и редът за прилагане на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство (ЗЗЛЗВНП) относно:

1. организацията и изпълнението на мерките за специална защита на застрашени лица по смисъла на ЗЗЛЗВНП ;

2. дейността на компетентните органи при осъществяване на функциите по ЗЗЛЗВНП ;

3. процедурата за предоставяне на специална защита;

4. прекратяването на действието на специалната защита;

5. осъществяването на международно сътрудничество;

6. изграждането, поддържането и съхраняването на база данни.

Чл. 2 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Мерките за специална защита се осъществяват от Бюро по защита на застрашени лица, наричано по-нататък "Бюрото по защита", в съответствие с акт на министъра на правосъдието или решение на Съвета по защита за предоставяне на специална защита на застрашени лица.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Планирането, разрешаването, отпускането, разходването и отчитането на средствата по прилагане на специалната защита се определят с правила, утвърдени от министъра на правосъдието.

Чл. 3 . (1) Специалната защита се осъществява чрез мерки за предварителна защита и Програма за защита съгласно ЗЗЛЗВНП при спазване на принципа за конспиративност.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Условията, редът и начинът за изпълнение на мерките за специална защита се определят с правилата за дейността на Бюрото по защита по чл. 14в от ЗЗЛЗВНП , утвърдени от министъра на правосъдието.

Чл. 4 . (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Бюрото по защита по искане на неговия ръководител получава съдействие от всички органи на държавна власт и местно самоуправление, юридически и физически лица, включително цялата налична информация, необходима за организиране и изпълнение на специалната защита, по ред и по начин, определени в инструкции или споразумения, сключени съгласно чл. 5, ал. 8 от ЗЗЛЗВНП .

Чл. 4а. (Нов – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Бюрото по защита на застрашени лица е самостоятелна организационна единица по Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) .

Глава втора – ОРГАНИЗАЦИЯ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЕРКИТЕ ЗА СПЕЦИАЛНА ЗАЩИТА

Раздел I – Организация и изпълнение на мерките за предварителна защита

Чл. 5 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Въз основа на вида на предоставената предварителна защита ръководителят на Бюрото по защита утвърждава план за действие за изпълнение на определените мерки за защита. Утвърждаването на плана се извършва при наличие на финансов разчет за обезпечаване на изпълнението.

(2) Планът за действие съдържа основна цел, сили и средства, времетраене, задачи на служителите, мерки за безопасност и контрол.

Чл. 6 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) За изпълнение на плана за действие по чл. 5 ръководителят на Бюрото по защита със заповед определя:

1. служители за връзка с всяко застрашено лице;

2. други служители при необходимост от специални знания и умения за работа със застрашеното лице;

3. охраняващи екипи и техните ръководители, когато е определена мярка по чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛЗВНП ;

4. безопасно място за настаняване на лицето, когато е определена мярка по чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛЗВНП .

(2) Промени в състава на определените служители и мястото за настаняване могат да се извършват по реда по ал. 1.

Чл. 7 . (1) Личната физическа охрана по чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛЗВНП се изпълнява денонощно, за определени часове или за определени случаи.

(2) Указанията за безопасност по чл. 7 от ЗЗЛЗВНП се включват в декларацията по чл. 16б, ал. 2 от ЗЗЛЗВНП .

Чл. 8 . (1) Охраната на имущество по чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛЗВНП се изпълнява денонощно, за определени часове или за определени случаи от служители и/или чрез технически средства, включително видеонаблюдение и/или мониторен контрол. Обезпечаването на мярката може да включва и осигуряване на пропускателен режим.

(2) Мярката по ал. 1 се прилага по отношение на личното движимо и недвижимо имущество, което застрашеното лице ползва или обитава.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Охраняваното имущество се индивидуализира в акта на министъра на правосъдието или в решението на Съвета по защита за прилагане на мярката за защита.

Чл. 9 . (1) Настаняването на безопасно място по чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛЗВНП на застрашеното лице се извършва на друго подходящо място след проучване на възможностите и анализ на средата.

(2) Обезпечаването на мярката може да включва осигуряване на пропускателен режим и използване на технически средства, включително видеонаблюдение и/или мониторен контрол.

(3) Средствата за нощувки и текущите разходи на застрашените лица са за сметка на средствата по прилагане на специалната защита, а разходите по преместването им и средствата за нощувки на служителите са за сметка на бюджета на Бюрото по защита.

Чл. 10 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Настаняването в друго място за изтърпяване на наказанието или за изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража по чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛЗВНП на застрашеното лице се осъществява по предложение на ръководителя на Бюрото по защита и се осигурява от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министъра на правосъдието.

(2) След настаняването на лицето в друго място за изтърпяване на наказанието началникът на новото място за изтърпяване на наказанието е длъжен да осигури на служителите за връзка достъп до лицето.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Служителите за връзка, а в случай на необходимост и други служители, определени от ръководителя на Бюрото по защита, поддържат пряк контакт с лицето след разрешение на началника на мястото за изтърпяване на наказанието, където лицето е настанено.

Чл. 11 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) При прилагане на мерки за предварителна защита Бюрото по защита осъществява дейности по чл. 5, ал. 5 от ЗЗЛЗВНП , определени с акта на министъра на правосъдието.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Когато не са предвидени дейности по чл. 5, ал. 5 от ЗЗЛЗВНП или е налице необходимост от тяхното изменение или допълнение, тези дейности се определят с акт на министъра на правосъдието по предложение на ръководителя на Бюрото по защита.

(3) Разходите за осъществяване на дейностите по чл. 5, ал. 5 от ЗЗЛЗВНП са за сметка на средствата по прилагане на специалната защита.

Раздел II – Организация и изпълнение на мерките по Програмата за защита

Чл. 12 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Въз основа на вида на предоставената защита ръководителят на Бюрото по защита утвърждава план за действие за изпълнение на определените мерки по Програмата за защита. Утвърждаването на плана се извършва при наличие на финансов разчет за обезпечаване на изпълнението.

(2) Планът за действие съдържа основна цел, сили и средства, времетраене, задачи на служителите, мерки за безопасност и контрол.

Чл. 13 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) За изпълнение на мерките по Програмата за защита ръководителят на Бюрото по защита със заповед определя:

1. служители за връзка с всяко застрашено лице;

2. други служители при необходимост от специални знания и умения за работа със застрашеното лице;

3. място на живеене в страната, когато е определена мярка по чл. 6, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛЗВНП ;

4. охраняващи екипи и техните ръководители, когато е определена и мярка по чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛЗВНП .

(2) Промени в състава на определените служители и мястото на живеене може да се извършват по реда по ал. 1.

Чл. 14 . (1) За изпълнение на мярката за защита по чл. 6, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛЗВНП – промяна на мястото на живеене в страната, Бюрото по защита осигурява подходящи жилища, в които се настаняват защитените лица.

(2) Изборът на подходящите жилища се осъществява след проучване на възможностите и анализ на средата, в която лицата ще бъдат настанени.

(3) Разходите по сключване на договори за наем, както и разходите, които произтичат от сключените договори за наем на жилищата по ал. 2, са за сметка на средствата по прилагане на специалната защита.

(4) Текущите разходи, свързани с ползването на жилищата по ал. 2, както и разходите за причинени от защитеното лице вреди в имота или на намиращите се в него движими вещи са за негова сметка или за сметка на неговия законен представител.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Обезпечаването на мярката по преценка на ръководителя на Бюрото по защита може да включва осигуряване на пропускателен режим, използване на технически средства, включително видеонаблюдение и/или мониторен контрол, както и прилагането на други способи за повишаване безопасността на лицето по ред и по начин, определени с правилата по чл. 3, ал. 2 .

Чл. 15 . (1) За изпълнение на мярката по чл. 6, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛЗВНП – промяна на мястото на работа, Бюрото по защита взаимодейства с компетентните държавни органи и с юридически и физически лица.

(2) Изборът на подходяща работа се осъществява след проучване на възможностите и естеството на работата и анализ на средата, в която лицата ще работят.

Чл. 16 . За изпълнение на мярката по чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛЗВНП – промяна на детската ясла или институция в предучилищното, училищното и висшето образование, Бюрото по защита взаимодейства с компетентни органи на Министерството на образованието и науката, местната власт, с висши училища и др.

Чл. 17 . (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) При изпълнение на мярката по чл. 6, ал. 2, т. 4 от ЗЗЛЗВНП – настаняване в друго място за изтърпяване на наказанието или за изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража, се прилага редът по чл. 10 .

Чл. 18 . При изпълнение на мярката по чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗЗЛЗВНП – релокация в друга държава при условията на чл. 27, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗЛЗВНП , се прилага редът по глава шеста.

Чл. 19 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) При прилагане на мерки от Програмата за защита Бюрото по защита осъществява дейности по чл. 5, ал. 5 от ЗЗЛЗВНП , определени с акта на министъра на правосъдието.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Когато не са предвидени дейности по чл. 5, ал. 5 от ЗЗЛЗВНП или е налице необходимост от тяхното изменение или допълнение, тези дейности се определят с допълнителен акт на министъра на правосъдието.

(3) Разходите за осъществяване на дейностите по чл. 5, ал. 5 от ЗЗЛЗВНП са за сметка на средствата по прилагане на специалната защита.

(4) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) За защитените лица се внасят здравноосигурителни вноски от деня на започване изпълнението на мерки от Програмата за защита и придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права. Вноските са за сметка на средствата по прилагане на специалната защита.

(5) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Алинея 4 не се прилага при разпоредена мярка по чл. 6, ал. 2, т. 4 от ЗЗЛЗВНП .

Чл. 20 . (1) Издаването на документите с нови основни данни по чл. 14б, ал. 1 от ЗЗЛЗВНП се извършва служебно по искане на Бюрото по защита по ред, определен със закон.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Редът за съхранение на документите с предходните основни данни на защитените лица се определя със заповед на ръководителя на Бюрото по защита.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) В случаите, когато по реда на чл. 6, ал. 5 от ЗЗЛЗВНП лицето ползва нови основни данни и издадени въз основа на тях документи, документите с предходните основни данни може да се ползват, когато се засягат законните интереси на държавата, на трети лица или негови интереси. Ползването се извършва за всеки конкретен случай след разрешение на ръководителя на Бюрото по защита в присъствие на служител от Бюрото по защита.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) В случаите, когато по реда на чл. 6, ал. 7 от ЗЗЛЗВНП лицето ползва новите основни данни и издадените въз основа на тях документи след излизане от Програмата за защита, се прилага редът по ал. 3. Ползването на документите с предходните основни данни се извършва за всеки конкретен случай след разрешение на ръководителя на Бюрото по защита в присъствието на служител от Бюрото по защита. Документите с предходните основни данни на лицето продължават да се съхраняват в Бюрото по защита.

(5) Разходите по издаване на документите с нови основни данни на защитените лица са за сметка на средствата по прилагане на специалната защита.

Глава трета – ДЕЙНОСТ НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ ПРИ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ФУНКЦИИТЕ ПО ЗЗЛЗВНП

Раздел I – Съвет по защита

Чл. 21 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Съветът по защита се състои от министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, председателя на Върховния касационен съд, главния прокурор и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".

(2) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) При отсъствие или невъзможност за участие на член на Съвета по защита в случаите по чл. 13а, ал. 2, т. 2 и по чл. 14, ал. 5 от ЗЗЛЗВНП той се представлява от негов заместник, оправомощен със съответен акт.

Чл. 22 . Дейността на Съвета по защита се осъществява по правила, приети по реда на чл. 13а, ал. 7 от ЗЗЛЗВНП .

Чл. 23 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Заседанията на Съвета по защита се провеждат на всеки шест месеца за разглеждане на писмените отчети относно изпълнението на специалната защита или в тридневен срок от постъпването на предложение за предоставяне на специална защита, изпратено от министъра на правосъдието по реда на чл. 16а, ал. 4 и чл. 17, ал. 2 от ЗЗЛЗВНП .

(2) Заседанията на Съвета по защита се подготвят съгласно правилата, приети по реда на чл. 13а, ал. 7 от ЗЗЛЗВНП .

(3) Заседанията на Съвета по защита се свикват и ръководят от министъра на правосъдието.

Чл. 24 . (1) Заседанията на Съвета по защита са закрити.

(2) Заседанията на Съвета по защита се провеждат при кворум повече от половината от членовете му. При липса на кворум ръководещият заседанието насрочва ново заседание в тридневен срок.

Чл. 25 . (1) Съветът по защита предоставя или не допуска предоставяне на специална защита, като взема решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите членове.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Съветът по защита взема решения, с които приема направените отчети относно изпълнението на специалната защита.

(3) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Съветът по защита взема решения при спазване на принципа "необходимост да се знае" съгласно ЗЗКИ , с които дава пълно или частично съгласие или отказва разгласяване на информация, която е известна на Бюрото по защита във връзка с изпълнението на специалната защита. Информацията, предоставена на органи на съдебната и държавната власт и на местното самоуправление, че лицето е защитено, не се счита за разгласяване на информация по смисъла на чл. 14, ал. 5 от ЗЗЛЗВНП .

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Решенията на Съвета по защита по представените отчети относно изпълнението на специалната защита, предоставена на лица с решение на Съвета по защита, съдържат:

1. дата на решението;

2. личните данни на застрашеното лице;

3. номера на съответното наказателно производство;

4. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) конкретната мярка за защита, която следва да се продължи, промени или прекрати по отношение на застрашеното/защитеното лице; в случаите на решение за прекратяване на специалната защита това се извършва с акт на министъра на правосъдието.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Решенията на Съвета по защита по чл. 13а, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛЗВНП съдържат:

1. дата на решението;

2. личните данни на застрашеното лице;

3. номера на съответното наказателно производство;

4. предоставяне или отказ от предоставяне на специална защита;

5. конкретната мярка за предварителна защита или по Програмата за защита, която следва да се вземе по отношение на застрашеното лице.

(6) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Решенията на Съвета по защита по чл. 14, ал. 5 от ЗЗЛЗВНП съдържат:

1. дата на решението;

2. личните данни на застрашеното лице;

3. даване на пълно или частично съгласие или отказ за разгласяване на информация, която е известна на Бюрото по защита във връзка с изпълнението на специалната защита.

(7) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Решенията на Съвета по защита са писмени и се подписват от всички членове, присъствали при вземането им, и заедно с протоколите с обобщени мотиви за решението и с материалите по тях се изпращат на Бюрото по защита не по-късно от 3 дни.

Раздел II – Министър на правосъдието (Загл. изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.)

Чл. 26 . (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) (1) Министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейността на Бюрото по защита.

(2) За организирането и изпълнението на мерките за специална защита на застрашени лица по смисъла на ЗЗЛЗВНП министърът на правосъдието:

1. нарежда прилагане на мерки по предварителната защита и прекратяване на тяхното действие;

2. нарежда прилагане на мерки по Програмата за защита и прекратяване на тяхното действие;

3. оправомощава ръководителя на Бюрото по защита временно да прилага други мерки за защита с цел повишаване сигурността на застрашените/защитените лица на територията на Република България;

4. одобрява или прекратява мерки, взети от ръководителя на Бюрото по защита, в случаите по чл. 6, ал. 4 и чл. 17а, ал. 1 от ЗЗЛЗВНП ;

5. сключва или оправомощава ръководителя на Бюрото по защита да сключва споразумения за изпълнение на мерките по чл. 27, ал. 1 от ЗЗЛЗВНП ;

6. сключва споразумения за сътрудничество и взаимодействие и издава съвместни инструкции за взаимодействие с органите на държавната власт и местното самоуправление относно реда и предпоставките за оказване на съдействие по ЗЗЛЗВНП ;

7. осъществява международно сътрудничество във връзка с изпълнение на Програмата за защита при условията на взаимност или във връзка с международен договор, по който Република България е страна;

8. ръководи заседанията на Съвета по защита;

9. определя с правилата по чл. 2, ал. 2 реда за отпускане на допълнителна финансова помощ;

10. представя пред Съвета по защита писмените отчети относно изпълнението на специалната защита;

11. получава доклади и уведомява Съвета по защита в тридневен срок за взетите мерки по чл. 6, ал. 2, т. 5 и чл. 27, ал. 1 от ЗЗЛЗВНП ;

12. получава доклади и уведомява Съвета по защита за необходимост от разгласяване на информация по чл. 14, ал. 5 от ЗЗЛЗВНП .

(3) Министърът на правосъдието:

1. осъществява правомощията на орган по назначаване съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и Закона за държавния служител (ЗДСл) за държавните служители в Бюрото по защита;

2. утвърждава Класификатор на длъжностите по ЗМВР и Кодекса на труда (КТ) в Бюрото по защита;

3. утвърждава структурата и щата в Бюрото по защита;

4. утвърждава длъжностни разписания;

5. утвърждава длъжностна характеристика за длъжността "ръководител" на Бюрото по защита;

6. назначава и освобождава ръководителя на Бюрото по защита;

7. назначава и освобождава държавни служители по ЗМВР на ръководни и изпълнителски длъжности, както и стажанти, спечелили конкурс за изпълнителски длъжности по ЗМВР ;

8. преназначава държавни служители по ЗМВР на висши ръководни и ръководни длъжности;

9. преназначава държавни служители по ЗМВР от висши ръководни и ръководни длъжности на изпълнителски длъжности;

10. преназначава държавни служители по ЗМВР , спечелили конкурс, от младши изпълнителски на изпълнителски длъжности;

11. назначава, преназначава и освобождава държавни служители по ЗДСл ;

12. разрешава ползване, прекъсва и отменя отпуск на ръководителя на Бюрото по защита, командирова го в чужбина и определя ред за командироването му в страната във връзка с изпълнението на служебните му задължения;

13. определя условията и реда за награждаване на служителите на Бюрото по защита;

14. налага на служителите на Бюрото по защита предвидените в ЗМВР и ЗДСл дисциплинарни наказания;

15. назначава Дисциплинарен съвет за разглеждане на дисциплинарни дела срещу държавни служители по ЗДСл ;

16. контролира оценяването на изпълнението на длъжността на служителите, заемащи ръководни длъжности по ЗДСл ;

17. определя условията и реда за формиране на основните и допълнителните възнаграждения и материално осигуряване на служителите в Бюрото по защита, произтичащи от ЗМВР , ЗДСл и КТ ;

18. утвърждава Етичен кодекс за поведението на държавните служители по ЗМВР в Бюрото по защита;

19. упълномощава ръководителя на Бюрото по защита да управлява служебните автомобили на бюрото;

20. определя вида и реда за ползване на специално облекло и отличителни знаци от държавните служители по ЗМВР при изпълнение на служебните им задължения;

21. определя вида на служебните карти и отличителния знак, както и условията и реда за издаването и ползването им;

22. утвърждава почетен знак на Бюрото по защита.

(4) Министърът на правосъдието може да делегира на ръководителя на Бюрото по защита отделни свои правомощия по ЗМВР , ЗДСл и КТ извън посочените по ал. 3.

Чл. 27 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Министърът на правосъдието се произнася с мотивирано писмено разпореждане относно:

1. предоставяне на предварителна защита;

2. включване в Програмата за защита;

3. осигуряване на дейности по чл. 5, ал. 5 от ЗЗЛЗВНП с определяне на вида и размера на финансовата помощ, както и създаване на нови основни данни по чл. 6, ал. 5 от ЗЗЛЗВНП на защитени лица, включително когато решението за включване в Програмата за защита е взето от Съвета по защита;

4. осигуряване на дейности по чл. 5, ал. 5 от ЗЗЛЗВНП с определяне на вида и размера на помощта и създаване на нови основни данни по чл. 6, ал. 5 от ЗЗЛЗВНП на защитени лица, когато необходимостта е възникнала въз основа на нови обстоятелства;

5. искания за промяна на срока и вида на определените мерки;

6. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) одобряване или прекратяване на мерки, взети от ръководителя на Бюрото по защита, в случаите по чл. 6, ал. 4 и чл. 17а, ал. 1 от ЗЗЛЗВНП ;

7. предложения и искания за прекратяване предоставянето на предварителна защита и действието на Програмата за защита.

(2) Разпореждането по ал. 1, т. 1, 2 и 5 съдържа:

1. дата на разпореждането;

2. личните данни на застрашеното/защитеното лице;

3. номера на наказателното производство, във връзка с което се взема мярката за защита;

4. мярката за защита, която следва да се вземе по отношение на застрашеното/защитеното лице;

5. видовете дейности по чл. 5, ал. 5 от ЗЗЛЗВНП и размера на финансовата помощ;

6. създаване на нови основни данни по реда на чл. 6, ал. 5 от ЗЗЛЗВНП .

(3) Разпореждането по ал. 1, т. 3 и 4 съдържа данните по ал. 2, т. 1 – 4, както и:

1. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) номера и датата на решението на Съвета по защита или на акта на министъра на правосъдието за предоставяне на предварителна защита или за включване в Програмата за защита;

2. видовете дейности по чл. 5, ал. 5 от ЗЗЛЗВНП и размера на финансовата помощ;

3. създаването на нови основни данни по реда на чл. 6, ал. 5 от ЗЗЛЗВНП .

(4) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Актът по ал. 1, т. 6 и 7 съдържа данните по ал. 2, т. 1 – 3, както и одобряване или прекратяване на мярката за защита, взета по реда на чл. 6, ал. 4 и чл. 17а, ал. 1 от ЗЗЛЗВНП , съответно прекратяване предоставянето на предварителната защита и действието на Програмата за защита.

Раздел III – Бюро по защита на застрашени лица (Загл. изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.)

Чл. 28 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Бюрото по защита е юридическо лице със седалище в гр. София. Ръководителят на Бюрото по защита на застрашени лица е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на правосъдието.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Правилата за дейността на Бюрото по защита се уреждат с акт на министъра на правосъдието.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Структурата на Бюрото по защита се организира в отдели, сектори и самостоятелни звена на пряко подчинение на ръководителя.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Функционалните задължения на структурните звена в Бюрото по защита по ал. 3 се определят в правилата за дейността по чл. 14в от ЗЗЛЗВНП .

Чл. 29 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Ръководителят на Бюрото по защита е пряко подчинен на министъра на правосъдието.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Ръководителят на Бюрото по защита:

1. представлява Бюрото по защита;

2. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) осъществява пряко ръководство и контрол върху цялостната дейност и служителите на Бюрото по защита;

3. ръководи пряко планирането, организирането и контрола на оперативните дейности на Бюрото по защита;

4. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) планира, разпределя и контролира използването на бюджетните средства на Бюрото по защита и се разпорежда с тях;

5. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) изготвя становища до министъра на правосъдието относно:

а) възможността за осигуряване и вида на мерките за предварителна защита;

б) възможността за включване на застрашеното лице в Програмата за защита, вида на подходящите мерки и първоначалния им срок, както и необходимостта от дейности по чл. 5, ал. 5 от ЗЗЛЗВНП и създаване на нови основни данни по чл. 6, ал. 5 от ЗЗЛЗВНП ;

в) необходимостта от продължаването на мерките по Програмата за защита за всяко защитено лице, както и за изменение на вида на приложената мярка за защита;

6. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) изготвя предложения до министъра на правосъдието за:

а) удължаване на предварителната защита;

б) прекратяване на предварителната защита;

в) осигуряване на дейности по чл. 5, ал. 5 от ЗЗЛЗВНП , когато необходимостта е възникнала въз основа на нови обстоятелства;

г) създаване на нови основни данни по чл. 6, ал. 5 от ЗЗЛЗВНП , когато необходимостта е възникнала въз основа на нови обстоятелства;

д) прекратяване действието на Програмата за защита;

7. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) представя на министъра на правосъдието отчети за изразходваните средства по прилагане на специалната защита – общо и за всеки конкретен случай;

8. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) представя на министъра на правосъдието писмените отчети за дейността на Бюрото по защита относно изпълнението на специалната защита;

9. нарежда изпълнение на мерки за предварителна защита по реда на чл. 6, ал. 4 от ЗЗЛЗВНП ;

9а. (нова – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) издава заповеди за изпълнението на други мерки за защита, които временно да се прилагат при необходимост заедно с взетата мярка за защита по отношение на застрашеното/защитеното лице;

10. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) сключва писмени споразумения със застрашени лица за предоставяне на защита в тридневен срок от датата на съответния акт на министъра на правосъдието или решение на Съвета по защита;

11. нарежда изпълнение на други мерки от Програмата за защита в случаите по чл. 17а от ЗЗЛЗВНП с изключение на мярката по чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗЗЛЗВНП ;

12. осигурява присъствието в наказателното производство на лица, на които е предоставена специална защита;

13. осъществява оперативно сътрудничество с компетентните национални органи и с органи на други държави в областта на защитата на застрашени лица във връзка с наказателното производство;

14. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) въз основа на международен договор или при условията на взаимност след акт на министъра на правосъдието сключва споразумения с компетентни органи на други държави;

15. организира осъществяването на лична физическа охрана при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) ;

16. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) осъществява взаимодействие с други органи на държавна власт и местно самоуправление, със сродни служби на чужди държави;

17. (нова – ДВ, бр. 31 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., изм., бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) отговаря за правилното прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане на резултатите от обществените поръчки, свързани с дейността на Бюрото по защита на застрашени лица;

18. (предишна т. 17 – ДВ, бр. 31 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., изм., бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) управлява човешките ресурси в Бюрото по защита, като:

а) изготвя предложения за промени в Класификатора на длъжностите по ЗМВР и КТ в Бюрото по защита, структурата, щата и длъжностните разписания на Бюрото по защита;

б) утвърждава длъжностни характеристики на служителите в Бюрото по защита;

в) изготвя предложения за назначаване и освобождаване на държавни служители на ръководни и изпълнителски длъжности по ЗМВР , както и на стажанти, спечелили конкурс за изпълнителски длъжности по ЗМВР ;

г) изготвя предложения за преназначаване на държавни служители по ЗМВР на ръководни длъжности;

д) назначава и освобождава държавни служители по ЗМВР на младши изпълнителски длъжности, както и стажанти, спечелили конкурс за младши изпълнителски длъжности по ЗМВР ;

е) преназначава държавни служители по ЗМВР на изпълнителски и младши изпълнителски длъжности по ЗМВР , извън случаите по чл. 26, ал. 3, т. 9 и 10 ;

ж) изготвя предложения за назначаване, преназначаване и освобождаване на държавни служители по ЗДСл ;

з) сключва, изменя и прекратява трудови договори с лицата, работещи по трудово правоотношение, при условията и по реда на КТ и ЗМВР ;

и) утвърждава поименни разписания;

к) разрешава ползването, прекъсва и отменя отпуск на служителите на Бюрото по защита;

л) командирова служители на Бюрото по защита в чужбина и страната във връзка с изпълнение на служебните им задължения;

м) контролира отчитането и изплащането на положения извънреден труд от служителите по ред, определен от министъра на правосъдието;

н) контролира дейността по оценяването на постигнати резултати в служебната дейност на служители по ЗМВР ;

о) издава заповеди за изплащане на допълнителни възнаграждения, произтичащи от ЗМВР и ЗДСл ;

п) разрешава изплащането на пътни разходи на служителите по време на платения годишен отпуск;

р) награждава служителите от Бюрото по защита с отличия и награди по чл. 192, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗМВР при условия и по ред, определени от министъра на правосъдието;

с) налага на служителите предвидените в ЗМВР дисциплинарни наказания при условия и по ред, определени от министъра на правосъдието;

т) организира и ръководи подготовката и повишаването на квалификацията на служителите и ги изпраща на курсове за професионално обучение;

у) дава съгласие за обучение за придобиване на образователно-квалификационни, образователни и научни степени в области, професионални направления и специалности на висшето образование;

19. (нова – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) определя правила за вътрешния ред, пропускателния режим и сигурността на сгради и обекти на Бюрото по защита;

20. (нова – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) отговаря за управлението на предоставените дълготрайни материални активи на Бюрото по защита;

21. (нова – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) отговаря за финансовото и ресурсното осигуряване на Бюрото по защита;

22. (нова – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) утвърждава актове за бракуване и унищожаване на дълготрайни материални активи;

23. (нова – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) упълномощава служители да управляват моторни превозни средства;

24. (нова – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) утвърждава щата на моторните превозни средства и определя годишен лимит от километри;

25. (нова – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) разработва и поддържа план за привеждане в готовност за работа във военно време;

26. (нова – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) отговаря за целесъобразността и законосъобразността на изготвяните актове и договори, включително на издаваните от министъра на правосъдието, както и тези, по които страна е Министерството на правосъдието, свързани с дейността на Бюрото по защита;

27. (нова – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) организира осъществяването на процесуалното представителство пред съдебни, арбитражни и административни органи, включително по актовете и договорите по т. 26;

28. (нова – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) изпълнява и други функции, възложени му със закон или с акт на Министерския съвет.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) В изпълнение на правомощията си по ал. 2 ръководителят на Бюрото по защита издава заповеди.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) При изпълнение на функциите си ръководителят на Бюрото по защита се подпомага от заместник-ръководители, чийто брой се определя с длъжностното разписание на служителите в структурите на Бюрото по защита по Закона за Министерството на вътрешните работи . Заместник-ръководителите заместват ръководителя при ползване на законоустановен отпуск, командироване в страната и в чужбина и при други случаи на негово отсъствие.

(5) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., изм., бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Ръководителят определя със заповед ресорните функции на заместник-ръководителите.

Чл. 30 . (1) Служителите на Бюрото по защита са:

1. държавните служители, по отношение на които се прилагат разпоредбите на част трета , глави седма – дванадесета от ЗМВР ;

2. държавните служители, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител ;

3. лицата, работещи по трудово правоотношение, чийто статут се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и ЗМВР .

(2) Служителите изпълняват възложените им задачи и отговарят пред преките си ръководители за изпълнението на работата съобразно длъжностните си характеристики.

(3) Държавните служители, които изпълняват специфични служебни дейности по смисъла на § 1 от допълнителната разпоредба на ЗЗЛЗВНП , могат:

1. да използват способи и средства, гарантиращи тяхната лична безопасност и прикритие на самоличността им;

2. при условията на конспиративност:

а) (доп. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) да използват сигнално-охранителни и известителни системи, системи за контрол и системи за видеонаблюдение, охранително осветление, комуникационни средства, транспортни средства, включително служебни автомобили със специален режим на движение, съответно оборудвани служебни помещения и др.;

б) да осъществяват контрол по спазване на поетите задължения по сключените споразумения от защитените лица;

3. да организират пропускателен режим в обекти, свързани със застрашените/защитените лица.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Назначаването на ръководителя и служителите на Бюрото по защита се извършва по реда на ЗМВР , ЗДСл или КТ . Условията и редът за назначаване, преназначаване, провеждане на конкурс за преминаване в по-висока по вид длъжност, професионална подготовка, възнаграждения, материално и социално осигуряване, съставяне, водене, съхранение и ползване на лични кадрови дела, носене на служебно оръжие, изготвяне на оценка за изпълнение на длъжността, работно време, ползване на отпуски, присъждане на отличия и награди, дисциплинарна отговорност, прекратяване на служебни правоотношения и изплащане на обезщетения на държавните служители по ЗМВР се определят с правила, утвърдени от министъра на правосъдието по предложение на ръководителя на Бюрото по защита, издадени на основание ЗМВР във връзка с чл. 14д, ал. 2 от ЗЗЛЗВНП .

(5) (Доп. – ДВ, бр. 31 от 2020 г., в сила от 1.04.2020 г., изм., бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) При осъществяване на функциите си служителите по ал. 3 имат специфични права и задължения по чл. 14д, ал. 1 от ЗЗЛЗВНП , за чието изпълнение получават съдействие от основни структури на Министерството на вътрешните работи и на Главна дирекция "Охрана" към министъра на правосъдието.

(6) (Отм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.).

(7) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) На служителите на Бюрото по защита, изпълняващи специфични служебни дейности по смисъла на § 1 от допълнителната разпоредба на ЗЗЛЗВНП , при необходимост с разпореждане на ръководителя на Бюрото по защита се осигурява психологична помощ.

Глава четвърта – ПРОЦЕДУРА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СПЕЦИАЛНА ЗАЩИТА

Раздел І Предоставяне на предварителна защита

Чл. 31 . (1) Процедурата за предоставяне на специална защита на лица по чл. 3, т. 1 и 2 от ЗЗЛЗВНП започва с предложение по реда на чл. 15 и 16 от ЗЗЛЗВНП .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Предложението за предоставяне на специална защита се отправя от окръжния прокурор или от съда чрез Бюрото по защита до министъра на правосъдието при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) В случаите, когато предложението не съдържа всички данни по чл. 16, ал. 1 от ЗЗЛЗВНП , ръководителят на Бюрото по защита може да изиска от органа, отправил предложението, да предостави допълнителна информация.

Чл. 32 . (1) На лицата по чл. 3, т. 3 от ЗЗЛЗВНП може да се предостави специална защита заедно със защитата на лицата по чл. 3, т. 1 и 2 от ЗЗЛЗВНП или след като те вече са получили защита.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Предоставянето на специална защита на лица по чл. 3, т. 3 от ЗЗЛЗВНП се извършва по реда на чл. 15, ал. 4 и 5 от ЗЗЛЗВНП по писмено искане на застрашено/защитено лице. В тези случаи предложението на окръжния прокурор или на съда до министъра на правосъдието съдържа:

1. данните по чл. 16, ал. 1 от ЗЗЛЗВНП по отношение на лицето по чл. 3, т. 3 от ЗЗЛЗВНП ;

2. лични данни за лицето по чл. 3, т. 1 и 2 от ЗЗЛЗВНП и данни за връзката му с лицето по т. 1.

Чл. 33 . Към предложението за предоставяне на специална защита на лицата по чл. 3, т. 1 – 3 от ЗЗЛЗВНП се прилага изрично писмено съгласие на лицето за предоставяне на специална защита и декларация за неговото семейно и материално състояние, както и за задълженията му към държавата и към юридически или физически лица.

Чл. 34 . (1) По предложението по чл. 15, ал. 1 от ЗЗЛЗВНП Бюрото по защита изготвя становище относно възможността за осигуряване и вида на мерките за предварителна защита на лицето.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Ръководителят на Бюрото по защита докладва предложението на министъра на правосъдието заедно с изготвеното становище по ал. 1.

Чл. 35 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) При акт на министъра на правосъдието за предоставяне на предварителна защита ръководителят на Бюрото по защита уведомява органа, внесъл предложението.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.).

(3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) В случаите по чл. 16а, ал. 4 от ЗЗЛЗВНП за решението на Съвета по защита ръководителят на Бюрото по защита уведомява органа, внесъл предложението.

Чл. 36 . (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) В случаите, когато застрашеното лице оттегли писмено искането или съгласието си за предоставяне на специална защита преди издаването на акта на министъра на правосъдието или вземането на решение на Съвета по защита, процедурата по предоставяне на специална защита се прекратява по реда на чл. 16б, ал. 2, изречение трето от ЗЗЛЗВНП .

Чл. 37 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) В изпълнение на акта на министъра на правосъдието или на решението на Съвета по защита за предоставяне на предварителна защита Бюрото по защита извършва действията по чл. 16б, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗЗЛЗВНП .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) В срок до 5 дни от датата на акта на министъра на правосъдието или на решението на Съвета по защита застрашеното лице подписва или отказва да подпише декларацията по чл. 16б, ал. 2 от ЗЗЛЗВНП .

Чл. 38 . Бюрото по защита изпълнява мерките по предоставяне на предварителна защита от датата на подписване на декларацията по чл. 16б, ал. 2 от ЗЗЛЗВНП .

Чл. 39 . (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) В изпълнение на акта на министъра на правосъдието или на решението на Съвета по защита за предоставяне на предварителна защита и дадено писмено съгласие от застрашеното лице Бюрото по защита извършва действията по чл. 16б, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛЗВНП въз основа на информация, получена от службите за сигурност и службите за обществен ред, от органа, направил предложението, и от други органи, организации и лица.

Чл. 40 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) В срока на предварителната защита ръководителят на Бюрото по защита представя на министъра на правосъдието становище по чл. 17, ал. 1 от ЗЗЛЗВНП относно необходимостта и възможността за включване на застрашеното лице в Програмата за защита и времетраенето на защитата.

(2) Становището съдържа и предложение относно необходимостта от дейности по чл. 5, ал. 5 от ЗЗЛЗВНП и създаване на нови основни данни по чл. 6, ал. 5 от ЗЗЛЗВНП .

Раздел ІІ Включване в Програмата за защита

Чл. 41 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Застрашеното лице се включва в Програмата за защита въз основа на акт на министъра на правосъдието или на решение на Съвета по защита.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Актът на министъра на правосъдието се издава, съответно решението на Съвета по защита се приема, до изтичането на срока на предварителната защита.

Чл. 42 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) При акт на министъра на правосъдието за включване на застрашено лице в Програмата за защита ръководителят на Бюрото по защита уведомява органа, внесъл предложението.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.).

(3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) За решението на Съвета по защита ръководителят на Бюрото по защита уведомява органа, внесъл предложението.

Чл. 43 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Бюрото по защита периодично изготвя становище до министъра на правосъдието относно необходимостта от продължаване на мерките по Програмата за защита за всяко защитено лице или за тяхното изменение или прекратяване. Становището се изготвя въз основа на анализ на информацията, оценка на риска и мнение на органа, изготвил предложението.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Ръководителят на Бюрото по защита предоставя изготвеното становище в едномесечен срок след изтичането на всеки шест месеца считано от датата на фактическото предоставяне на специалната защита.

Чл. 44 . (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) В тридневен срок от датата на акта на министъра на правосъдието по чл. 17, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛЗВНП или от датата на решението на Съвета по защита по чл. 17, ал. 3 от ЗЗЛЗВНП , с което се предоставя защита преди изтичане на срока на предварителната защита, ръководителят на Бюрото по защита или оправомощен от него служител сключва споразумението по чл. 18, ал. 1 от ЗЗЛЗВНП , за което Бюрото по защита уведомява органа, внесъл предложението.

Чл. 45 . (1) Правата и задълженията на защитеното лице, включително задължението да не пречи по никакъв начин за прилагането на съответните мерки за защита, и действията, от които трябва да се въздържа, се определят от Бюрото по защита в споразумението по чл. 18, ал. 1 от ЗЗЛЗВНП в рамките на закона, този правилник и правилата по чл. 3, ал. 2 .

(2) При промяна в оперативната обстановка може да се сключи допълнително споразумение, с което действията по ал. 1 могат да се изменят или допълват.

(3) Изпълнението на задълженията на защитеното лице с определена мярка по чл. 6, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛЗВНП се контролира от Бюрото по защита при условията на конспиративност и по ред, определен с правилата по чл. 3, ал. 2 .

Глава пета – ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙСТВИЕТО НА ПРОГРАМАТА ЗА ЗАЩИТА

Чл. 46 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) При настъпване на основания за прекратяване на действието на Програмата за защита, включително в случаите, при които защитеното лице заяви изрично писмено, че не желае повече да бъде защитавано, окръжният прокурор или съдът чрез Бюрото по защита, или ръководителят на Бюрото по защита изпращат незабавно мотивирано предложение до министъра на правосъдието.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) В случаите, при които мярката за защита е определена с решение на Съвета по защита, министърът на правосъдието внася предложението по ал. 1 в Съвета по защита за разглеждане в тридневен срок от получаването му.

Чл. 47 . (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Действието на Програмата за защита се прекратява считано от датата на акта на министъра на правосъдието освен в случаите на прекратяване:

1. по чл. 20, т. 1 от ЗЗЛЗВНП – от датата на смъртта;

2. по чл. 20, т. 3 от ЗЗЛЗВНП – от датата на изтичането на срока на споразумението;

3. по чл. 22 от ЗЗЛЗВНП – от датата на постъпването на писмено искане в Бюрото по защита;

4. от датата на решението на Съвета по защита за прекратяване на специалната защита.

Глава шеста – ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Чл. 48 . Въз основа на международен договор по чл. 26 от ЗЗЛЗВНП или при условията на взаимност:

1. в случаите, когато е поискана защита на лица, Бюрото по защита по своя инициатива или при запитване обменя информация със съответните международни органи и с органи на други държави при спазване изискванията на ЗЗКИ ;

2. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) ръководителят на Бюрото по защита организира и контролира изпълнението на предвидените в чл. 27, ал. 1 от ЗЗЛЗВНП мерки за защита.

Чл. 49 . (1) Мярката по чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗЗЛЗВНП се прилага при условията на чл. 27, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗЛЗВНП , когато:

1. лицето е включено в Програмата за защита и е дало съгласие за извършване на преместването му или временното му пребиваване в друга държава, избрана от Бюрото по защита;

2. има влязъл в сила международен договор за защита на лица, по който Република България е страна, или при условията на взаимност;

3. има влязъл в сила международен договор за защита на класифицирана информация между Република България и другата държава, избрана от Бюрото по защита;

4. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) има издаден акт на министъра на правосъдието за прилагане на мярката;

5. има сключено споразумение за сътрудничество със съответната служба на другата държава за защита на конкретното защитено лице.

(2) Мерките по чл. 27, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЗЛЗВНП се прилагат, когато:

1. е постъпило искане от друга държава, с която Република България има влязъл в сила международен договор за защита на лица, по който Република България е страна, или при условията на взаимност, за осигуряване на местопребиваване или временно пребиваване на лице на територията на Република България;

2. лицето е включено в Програма за защита на другата държава;

3. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) изразено е съгласие на министъра на правосъдието за осигуряване на местопребиваване или временно пребиваване на лицето на територията на Република България и за сключване на споразумението по т. 4;

4. има сключено споразумение за сътрудничество в областта на защита на свидетелите със съответната служба на другата държава за конкретното защитено лице.

(3) В случаите по ал. 2 Бюрото по защита във взаимодействие с компетентните държавни органи оказва съдействие за издаване на необходимите документи за пребиваване на защитеното лице на територията на страната за срока на споразумението за сътрудничество.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) При подготовката и прилагането на мерките по чл. 27 от ЗЗЛЗВНП разходите за защитените лица са за сметка на съответната държава.

Чл. 50 . (1) За ефективно осъществяване на дейностите по ЗЗЛЗВНП Бюрото по защита може да участва в организирани международни мероприятия с професионална насоченост, да привлича експерти в областта на защитата на застрашени лица за провеждане на обучения и съвместни дейности и да участва в международни форуми за изучаване и прилагане на дейности и процедури за защита, утвърдени в международната практика.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.).

Глава седма – ИЗГРАЖДАНЕ, ПОДДЪРЖАНЕ И СЪХРАНЯВАНЕ НА БАЗА ДАННИ

Чл. 51 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Бюрото по защита събира, систематизира, анализира и съхранява информация, отнасяща се до дейностите по предоставяне на специална защита, по ред, определен в заповед на министъра на правосъдието, при осигурени мерки за защита, предвидени в ЗЗКИ .

(2) За всяко застрашено/защитено лице или живеещи съвместно застрашени/защитени лица се създава и се води дело за защита, на което се дава явно наименование.

Чл. 52 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) В Бюрото по защита се създава и се води регистър, в който се вписват всички издадени актове на министъра на правосъдието и взети решения на Съвета по защита съгласно ЗЗЛЗВНП , както и други данни за застрашени или защитени лица.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Министърът на правосъдието определя със заповед вида на данните и реда за водене на регистъра в съответствие с изискванията на ЗЗКИ и на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) Ръководителят на Бюрото по защита определя със заповед служителите, които водят регистъра по ал. 1.

(4) Регистърът се води на електронен и на хартиен носител.

Чл. 53 . (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2021 г., в сила от 30.11.2021 г.) След изтичането на съответния срок за съхраняване на данните те се унищожават от специална комисия в състав, определен със заповед на ръководителя на Бюрото по защита за всеки конкретен случай по предложение на служителя по сигурността на информацията в съответствие със ЗЗКИ и ЗЗЛД .

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . Правилникът се приема на основание § 1а от заключителните разпоредби във връзка с § 33 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство (ДВ, бр. 44 от 2018 г.).

§ 2 . В тримесечен срок от влизането в сила на този правилник главният прокурор издава правилата по чл. 3, ал. 2 .

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) С правилника се уреждат:

1. условията и редът за предоставяне на класифицирана информация;

2. редът и начинът за обявяване списъка на категориите информация – служебна тайна;

3. маркирането на класифицираната информация;

4. редът за предоставяне на данни за вписване в регистъра по чл. 35 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и условията и редът за извършване на справки в него;

5. процедурата по проучване за надеждност и прекратяването й, както и воденето на делата по проучванията;

6. изграждането и функционирането на регистратурите за класифицирана информация;

7. мерките, способите и средствата за осигуряване на документална сигурност;

8. мерките за осигуряване персонална сигурност на класифицираната информация;

9. системата от принципи и мерки за осигуряване на индустриалната сигурност.

(2) Правилникът се прилага и по отношение на чуждестранна класифицирана информация, предоставена от друга държава или международна организация, доколкото влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна, не предвижда друго.

Глава втора – ИНФОРМАЦИОННА ДЕЙНОСТ

Раздел I – Условия и ред за предоставяне и обмен на информация

Чл. 2. (1) В изпълнение на функциите си по ЗЗКИ Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), службите за сигурност и службите за обществен ред, както и съответните организационни единици създават, обработват, поддържат и съхраняват информационни фондове.

(2) Специфичните правила за управление на данните от информационните фондове по ал. 1 се определят с акт на ръководителя на съответната организационна единица.

Чл. 3. Информационната дейност на ДКСИ и на службите за сигурност и службите за обществен ред се извършва при спазване на изискванията за:

1. законосъобразност;

2. обективност, точност, пълнота и при спазване на предвидените законови срокове;

3. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) защита на класифицираната информация, на носителите на такава информация, на комуникационните и информационните системи и осигуряване на достъп по установения в ЗЗКИ и в актовете по прилагането му ред;

4. осигуряване на координация, информационен обмен и взаимодействие между службите за сигурност и службите за обществен ред съобразно функциите им;

5. възможност за интегриране на информационните фондове с отчитане спецификата на дейността на службите за сигурност и ДКСИ и изграждане на единна информационна системна среда;

6. защита на личните данни и права на гражданите при събирането, съхраняването, използването и предоставянето на информация.

Чл. 4. Държавната комисия по сигурността на информацията дава указания във връзка с обмена на информация в изпълнение на целите на ЗЗКИ между ДКСИ, службите за сигурност и службите за обществен ред, съгласувани с ръководителите на тези служби.

Чл. 5. (1) Информационната дейност на ДКСИ и на службите за сигурност включва:

1. събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, използване и предоставяне на информация, отнасяща се до функционирането на националната система за защита на класифицираната информация, както и за нуждите на държавното управление и за осъществяване на техните задачи и дейности, определени от ЗЗКИ;

2. информационно-аналитична и прогностична дейност чрез изготвяне на оценки за състоянието на националната система за защита на класифицираната информация и предоставянето им на други държавни органи;

3. информиране на висшите ръководни органи на законодателната и изпълнителната власт, както и на органите на местното самоуправление за състоянието, рисковете и опасностите за правилното функциониране на националната система за защита на класифицираната информация.

(2) Информационната дейност на службите за обществен ред и на служителите по сигурността включва дейностите по ал. 1, т. 1 в рамките на правомощията им за съответната организационна единица, както и информационно-аналитична и прогностична дейност чрез изготвяне на оценки за състоянието на изградените системи за защита на класифицираната информация в рамките на съответните организационни единици и предоставянето им на ДКСИ.

(3) Дейността по събиране и обмен на класифицирана информация се осъществява от ДКСИ, от службите за сигурност и службите за обществен ред, както и от служителите по сигурността на информацията чрез събиране на данни:

1. доброволно предоставяни от физически и юридически лица;

2. от държавни органи, организации и юридически лица, които поддържат информационни фондове;

3. от чужди държави и организации, получени по реда на международния обмен или въз основа на международни споразумения;

4. от други източници на информация.

Чл. 6. При изпълнение на функциите си по ЗЗКИ ДКСИ и службите за сигурност събират и управляват информация за юридически и физически лица, обекти и дейности, както и за факти и събития, свързани с тях, имащи отношение към националната система за защита на класифицираната информация.

Чл. 7. (1) Класифицирана информация се предоставя от ДКСИ, от службите за сигурност и службите за обществен ред и от служителите по сигурността на информацията на държавни органи, организации, юридически и физически лица само в предвидените от ЗЗКИ случаи.

(2) Службите за сигурност и службите за обществен ред могат да откажат предоставяне на информация, когато това може да доведе до разкриване на лицето, което сътрудничи със службите, и с цел защита на източниците и способите за негласно събиране на информация.

Чл. 8. Държавната комисия по сигурността на информацията, службите за сигурност и службите за обществен ред съобразно компетентността си по закон имат право на достъп до информационните системи и документите на информационни фондове, за които има сведения, че съдържат данни относно проучваните лица, данните по чл. 6 или данни за дейности, застрашаващи националната система за защита на класифицираната информация или използването на които може да способства за опазването на националната система за защита на класифицираната информация.

Чл. 9. (1) Председателят на ДКСИ, ръководителите на службите за сигурност и службите за обществен ред или определени от тях длъжностни лица отправят писмено искане до органите на държавната власт, органите на местното самоуправление и местната администрация, до физически и юридически лица и до всички организационни единици за предоставяне на информацията и достъп до необходимите документи за потвърждаване на данните:

1. при провеждане на процедурите за проучване, и

2. при осъществяване на функциите по чл. 9 и 12 ЗЗКИ .

(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да предоставят исканите информация и достъп, дори и когато данните са непълни.

(3) Предоставянето на данни се извършва безплатно в съответствие с направеното искане и според техническите възможности на съответния фонд в срок не по-дълъг от 14 дни от датата на получаване на искането по ал. 1, освен ако в него е определен по-кратък срок.

(4) Срокът по ал. 3 може да бъде продължен от заявителя след получаване на мотивирано писмено предложение от задължения субект, компетентен да изпълни искането, но с не повече от 14 дни.

(5) По искане на заявителя задължените субекти по ал. 1 му осигуряват физически достъп до необходимите документи от информационния фонд, на които те са администратори, както и предоставят при необходимост копия или заверени преписи.

Чл. 10. Държавната комисия по сигурността на информацията, службите за сигурност и службите за обществен ред при изпълнение на своите задачи и дейности взаимно си предоставят данни при условията и по реда на ЗЗКИ. За целта те могат да свързват взаимно своите информационни системи по ред, определен от ДКСИ.

Чл. 11. (1) Службите за сигурност имат право да извършват проследяване на информация чрез поставяне на отбелязване в информационните фондове и системи на държавните органи, на юридически или физически лица с цел придобиване на данни, необходими за защита на националната система за класифицирана информация.

(2) Чрез отбелязването по ал. 1 службите за сигурност изискват:

1. да им бъде предоставена справка, и/или

2. да бъдат уведомявани за всяка промяна в данните по чл. 6 .

(3) Службите за сигурност писмено изискват поставянето на отбелязванията по ал. 1, като посочват начина на отбелязване, целта на тази мярка, срока на действие на отбелязването и начина на предаване на информацията.

(4) Държавните органи, организациите или лицата, които трябва да предоставят данни от информационните си масиви и/или са поставили отбелязването в архивите си по искане на службите за сигурност, прилагат мярката, посочена в писменото искане по ал. 3, като за целта създават необходимите организационни и технически предпоставки.

(5) Субектите по ал. 4 не могат да уведомяват проверяваното лице, както и други лица или организации за съдържанието на посочените материали, действия и предприети мерки, свързани с отбелязването.

(6) При отпадане на основанията, послужили за мотив за поставяне на отбелязването, службите за сигурност незабавно уведомяват писмено администраторите на данни за прекратяване действието на отбелязването.

Раздел II – Информационни фондове

Чл. 12. (1) В изпълнение на задачите и дейностите по ЗЗКИ ДКСИ, службите за сигурност и службите за обществен ред създават, обработват, поддържат и съхраняват самостоятелни информационни фондове.

(2) В изпълнение на задачите и дейностите по чл. 20, ал. 1 и чл. 22, ал. 1, т. 1 и 4 ЗЗКИ в организационните единици се създават информационни фондове.

(3) Информационните фондове по ал. 1 и 2 могат да бъдат и автоматизирани, като се създават, обработват, поддържат и съхраняват отделно от другите видове информационни фондове.

Чл. 13. Държавната комисия по сигурността на информацията, ръководителите на службите за сигурност и службите за обществен ред и на организационните единици управляват изградените в тях информационни фондове, отговарят за законосъобразността им и вземат мерки за предотвратяване на нерегламентиран достъп и/или заличаване на данни.

Чл. 14. В информационните фондове на ДКСИ, в службите за сигурност и службите за обществен ред, както и в организационните единици се съдържат лични данни при условията и в обема, определени със ЗЗКИ и със Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Личните данни, съдържащи се в делата за проучване за надеждност на лицата съгласно чл. 70, ал. 3 ЗЗКИ , са класифицирана информация, представляваща служебна тайна, освен ако в сбора от материалите и/или от документите от делото има информация с по-високо ниво на класификация за сигурност на информацията, наричано по-нататък "ниво на класификация".

Чл. 16. (Отм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.).

Раздел III – Предоставяне и обмен на класифицирана информация между Република България и други държави или международни организации

Чл. 17. Предложение за сключване на международни договори за защита на класифицирана информация могат да правят министрите и ръководителите на ведомства съгласно чл. 3 от Закона за международните договори на Република България .

Чл. 18. Решение за предоставяне или обмен на класифицирана информация по този раздел се взема от ДКСИ:

1. при писмено искане от друга държава или международна организация;

2. по предложение на ръководителите на организационните единици;

3. по предложение на ръководителите на службите за сигурност и службите за обществен ред.

Чл. 19. (1) В изпълнение на правомощията си по защита на класифицираната информация ДКСИ и службите за сигурност си сътрудничат със съответните органи и служби на други държави и международни организации.

(2) Държавната комисия по сигурността на информацията по предложение на лицата по чл. 18, т. 3 може да издава разрешение за предоставяне или обмен на класифицирана информация по този раздел със служби и органи за сигурност на други държави или международни организации относно класифицирана информация от взаимен интерес и в кръга на тяхната компетентност.

(3) Разрешението по ал. 2 е общо и съдържа вида, предмета, обема и начина на обмен на класифицираната информация, както и срока, през който се предоставя или обменя информация.

(4) Предоставянето или обменът на класифицирана информация се прекратява с решение на ДКСИ по предложение на лицата по чл. 18, т. 3 .

Чл. 19а. (Нов – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) (1) По предложение на лицата по чл. 18, т. 2 ДКСИ издава разрешение за предоставяне или обмен на класифицирана информация по този раздел с друга държава или с международна организация за конкретен случай или за определен срок.

(2) В предложението по ал. 1 задължително се посочва държавата или международната организация, на която се налага предоставяне на класифицирана информация, необходимостта от предоставяне, нивото на класификация за сигурност на информацията, която ще се предоставя, видът, предметът, обемът и начинът на предоставяне или обмен, както и срокът, през който се налага предоставяне или обмен на информацията.

(3) Разрешението по ал. 1 съдържа най-високото ниво на класификация за сигурност на информацията, която ще се предоставя, вида, предмета, обема и начина на предоставяне или обмен, както и срока, през който ще се предоставя или обменя информация.

(4) Държавната комисия по сигурността на информацията отказва да разреши предоставяне или обмен в случаите, в които липсва влязъл в сила международен договор за защита на класифицирана информация със съответната държава или международна организация или някое от условията на предоставяне или обмен противоречи на конкретния международен договор или на приложимото право.

Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 91 от 2008 г.) Разрешението за посещение, дадено по чл. 181 , се счита за решение по смисъла на чл. 18 .

Глава трета – РЕД И НАЧИН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КАТЕГОРИИТЕ ИНФОРМАЦИЯ, ОПРЕДЕЛЕНИ КАТО СЛУЖЕБНА ТАЙНА ЗА СФЕРАТА НА ДЕЙНОСТ НА ОРГАНИЗАЦИОННАТА ЕДИНИЦА, И СПИСЪКА НА ДЛЪЖНОСТИТЕ ИЛИ ЗАДАЧИТЕ, ЗА КОИТО СЕ ИЗИСКВА ДОСТЪП ДО КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩА СЛУЖЕБНА ТАЙНА (Загл. изм. – ДВ, бр. 91 от 2008 г.)

Чл. 21. (1) Ръководителят на съответната организационна единица обявява със заповед списъка на категориите информация, подлежащи на класификация като служебна тайна.

(2) Ръководител на държавен орган, управляващ правата на собственост на държавата в организационни единици – търговски дружества с повече от 51 на сто държавно участие, обявява със заповед общия списък на категориите класифицирана информация, съставляваща служебна тайна за отрасъла, подотрасъла или търговската дейност.

(3) Списъкът по ал. 1 съдържа само категории информация, създавана, обработвана и съхранявана в организационната единица, съгласно чл. 26 ЗЗКИ , определени като тайна в специални закони.

(4) Обхватът на списъка по ал. 1 може да е по-тесен от предвидения в специалните закони.

(5) Списъкът по ал. 1 е публичен.

Чл. 22. (Отм. – ДВ, бр. 91 от 2008 г.).

Чл. 23. (1) Ръководителят на организационната единица определя със заповед списък на длъжностите или задачите, за които се изисква достъп до класифицирана информация, представляваща служебна тайна.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Ръководителят на съответната организационна единица изпраща копие на списъка по ал. 1 в ДКСИ и в съответната служба за сигурност.

Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2016 г., в сила от 5.04.2016 г., бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Ръководителите по чл. 37, ал. 1 ЗЗКИ , с изключение на ръководителите на Държавна агенция "Разузнаване" и на служба "Военна информация" към министъра на отбраната, предоставят списъците по чл. 37 ЗЗКИ на съответната служба за сигурност.

Глава четвърта – РЕД ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДАННИ ЗА ВПИСВАНЕ В РЕГИСТЪРА НА ДКСИ И УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА СПРАВКИ В НЕГО

Раздел I – Регистър на класифицирана информация

Чл. 25. (1) Регистърът на класифицирана информация по чл. 35 ЗЗКИ, наричан по-нататък "регистъра", съдържа данни за:

1. организационната единица, в която е създаден съответният материал или документ;

2. датата на неговото създаване и предвидената дата за премахване нивото на класификация;

3. идентификационния номер на материала или документа, под който той фигурира в този регистър;

4. уникалния регистрационен номер на материала или документа, определен в чл. 68, ал. 1 ;

5. правното основание за класификация на материала или документа;

6. грифа за сигурност чрез нивото на класификация;

7. всяка промяна или премахване нивото на класификация на материала или документа, както и датата на извършването й.

(2) Данните от регистъра се предоставят на лица, получили разрешение за достъп до съответното ниво на класифицирана информация, и при спазване на принципа "Необходимост да се знае".

(3) Справки в регистъра по ал. 2 се правят с писмено искане до ДКСИ, в което се посочват данните, за които се иска справката.

(4) Справката е писмена и се издава от ДКСИ в срок 14 дни от постъпване на искането.

Чл. 26. На вписване подлежат само обстоятелствата по чл. 25, ал. 1 и последвалите промени в тях.

Чл. 27. (1) Регистърът се поддържа като единна електронна база от данни за маркираните с гриф за сигурност документи и материали.

(2) Държавната комисия по сигурността на информацията отговаря за поддържането на регистъра като електронна база от данни и за съхраняването на информацията на магнитни носители.

Раздел II – Водене на регистъра на класифицирана информация

Чл. 28. (1) Данните по чл. 25, ал. 2 се предоставят от ръководителя на съответната организационна единица или от упълномощено от него длъжностно лице за вписване в регистъра в срокове, определени от ДКСИ, след даване на уникалния номер на съответната регистратура.

(2) Данните по ал. 1 се предоставят на материален носител.

Чл. 29. Действията по вписването в регистъра се извършват от определени със заповед на председателя на ДКСИ длъжностни лица.

Чл. 30. (1) Длъжностните лица по тази глава отговарят за достоверността на въвежданата информация и за спазването на срока по чл. 28 .

(2) Когато се констатира, че срокът по чл. 28 не е спазен, ДКСИ изпраща писмен сигнал до съответния орган по назначаването за предприемане на дисциплинарни мерки спрямо виновните служители.

Чл. 31. (1) Вписването в регистъра се извършва въз основа на постоянен индивидуален идентификационен номер и отделна партида в регистъра, които се дават на всяка регистратура от организационна единица, предоставяща информация относно подлежащите на вписване обстоятелства.

(2) Новите обстоятелства се вписват така, че да не бъде засегната информацията, съдържаща се в предходните вписвания.

(3) Когато се заличава вписано обстоятелство, в съответното поле се записва, че вписването е заличено, и се поставя датата. Заличаването не може да води до унищожаване или повреждане на информацията относно заличеното вписване.

(4) Допуснати при вписването грешки се поправят, като в съответното поле се отбелязва поправка. Поправката не може да води до унищожаване или повреждане на информацията относно поправените обстоятелства.

Чл. 32. Електронната база от данни се поддържа по начин, който гарантира цялост на информацията и контролирания до нея достъп за вписвания и преглеждане съгласно изискванията на ЗЗКИ.

Глава пета – ДОКУМЕНТАЛНА СИГУРНОСТ

Раздел I – Маркиране на класифицирана информация и обозначения върху материалите, съдържащи класифицирана информация

Чл. 33. (1) Всяка класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна, се маркира, като върху материала се поставя съответен гриф за сигурност.

(2) Обстоятелството, че класифицираната информация е маркирана, означава, че:

1. е създаден материал, съдържащ класифицирана информация, върху който е поставен гриф за сигурност;

2. материалът и класифицираната информация са обект на съответни на нивото на класификация мерки за защита, определени в ЗЗКИ и в актовете по прилагането му;

3. достъп до класифицирана информация се дава на друга организационна единица при спазване на принципа "Необходимост да се знае";

4. класифицираната информация и грифът за сигурност върху материала може да се изменят само със съгласието на лицето по чл. 31, ал. 1 ЗЗКИ или на неговия висшестоящ ръководител.

Чл. 34. (1) Грифът за сигурност се поставя на видно място чрез напечатване, принтиране, написване, изобразяване, поставяне на етикети, стикери или по друг начин, трайно, ясно, четливо, разбираемо и без съкращения.

(2) Грифът за сигурност се поставя отделно от всички останали обозначения върху материала по начин, който не уврежда материалите.

Чл. 35. (1) (Доп. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Промяната на поставения гриф за сигурност се извършва чрез зачертаване с една хоризонтална черта на всеки елемент от грифа, с изключение на датата на създаване на документа, по начин, позволяващ разчитането му, след което се поставя нов гриф за сигурност.

(2) Новият гриф за сигурност се поставя непосредствено до стария, като се отбелязват: новото ниво на класификация; датата на промяната; новата дата на изтичане на срока за защита на класифицираната информация, когато той е различен от посочените в закона; правното основание за извършване на промяната; длъжността, името, фамилията и подписът на извършващия промяната.

(3) Не се разрешава изтриване, заличаване, физическо премахване или замазване на гриф за сигурност, подлежащ на промяна.

Чл. 36. (1) При премахване на класификацията на информацията грифът за сигурност се заличава, като всеки елемент от грифа се зачертава с една хоризонтална черта по начин, позволяващ разчитането му, без да се поставя нов гриф за сигурност.

(2) При премахването на класификацията се отбелязват датата, правното основание за премахването, длъжността, името, фамилията и подписът на извършващия премахването.

(3) (Нова – ДВ, бр. 68 от 2017 г.) В случаите на премахване на класификацията поради изтичане на сроковете за защита на класифицираната информация грифът за сигурност се счита за заличен с изтичането на съответния срок и без да са изпълнени действията по ал. 1 и 2.

Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 91 от 2008 г., бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Промяната на грифа за сигурност се отразява в съответния регистър по чл. 70, т. 1 .

Чл. 38. Върху материала на видно място се поставя уникален регистрационен номер чрез напечатване, принтиране, написване, изобразяване, поставяне на етикети, стикери или по друг начин, трайно, ясно, четливо, разбираемо и без съкращения.

Чл. 39. Документ на хартиен носител, съдържащ класифицирана информация, се оформя, като се поставят следните обозначения:

1. на първата страница:

а) в най-горната част, центрирано, се поставят наименованието и адресът на организационната единица, в която е създаден документът на хартиен носител;

б) в горния ляв ъгъл непосредствено под текста по буква "а" се поставят уникалният регистрационен номер на документа и поредният номер на екземпляра от него; в случай че документът е изготвен в един екземпляр, се записва: "Екземпляр единствен";

в) в случаите на размножаване на документа върху направеното копие под обозначението по буква "б" се отбелязва поредният номер на копието;

г) в горния десен ъгъл непосредствено под текста по буква "а" се поставя грифът за сигурност, който съдържа елементите по чл. 30, ал. 2 ЗЗКИ;

д) в долния десен ъгъл се поставят номерът на страницата и броят на страниците на целия документ, разделени със символа "/";

2. на втората и следващите страници:

а) в горния десен ъгъл се поставя нивото на класификация;

б) (доп. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) в долния ляв ъгъл се поставя уникалният регистрационен номер на документа и номерът на екземпляра; в случай на размножаване върху направеното копие се поставя и поредният номер на копието;

в) в долния десен ъгъл се поставят номерът на страницата и броят на страниците на целия документ, разделени със символа "/";

3. на последната страница се поставят обозначенията, посочени в т. 2, а след края на основния текст се поставят:

а) опис на приложенията със следните данни: номер на приложението (заглавие); ниво на класификация; брой страници;

б) длъжност, подпис, име и фамилно име на лицето, което подписва документа, и дата на подписването на документа;

в) броят на отпечатаните екземпляри и адресатът за всеки от тях;

г) (доп. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) име и фамилно име на лицето, изготвило документа, или личен кадрови номер за служители от службите за сигурност, службите за обществен ред и Бюрото по защита при главния прокурор, и дата на изготвянето на документа – само ако това лице е различно от лицето, което подписва документа;

д) (доп. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) име и фамилно име на лицето, отпечатало документа или личен кадрови номер за служители от службите за сигурност, службите за обществен ред и Бюрото по защита при главния прокурор, и дата на отпечатването на документа – само ако това лице е различно от лицето, което подписва документа;

е) думата "Съгласувано:", подпис, име и фамилно име на лицата, които съгласуват документа, и датата на съгласуване на документа;

ж) броят на копията и адресатът за всяко от тях;

4. приложенията към документа се обозначават, като:

а) на първата страница в горния десен ъгъл се изписва "Приложение № … към документ № …"; под този текст се изписва нивото на класификация;

б) на първата страница в долния десен ъгъл се изписват номерът на страницата и броят на страниците на приложението, разделени със символа "/"; приложението се номерира отделно от основния документ;

в) на втората и следващите страници се поставят обозначенията по т. 2.

Чл. 40. (1) Лицето по чл. 31, ал. 1 ЗЗКИ може да впише върху документа следните разпореждания до адресатите:

1. "Даването на информация, съдържаща се в документа, без писменото съгласие на лицето, подписало документа, е забранено";

2. "Размножаването без писменото съгласие на лицето, подписало документа, е забранено";

3. "Преписването без писменото съгласие на лицето, подписало документа, е забранено";

4. "Правенето на извадки без писменото съгласие на лицето, подписало документа, е забранено".

(2) Върху документа могат да се поставят и други разпореждания, отнасящи се до работата с него.

Чл. 41. При сбор от документи, съдържащи класифицирана информация, се поставят следните обозначения:

1. горе вляво на външната страна на предната корица се поставя номерът, под който сборът от документи е заведен в регистъра по чл. 70, т. 2 ;

2. в средата на външната страна на предната корица се записват номенклатурният номер и темата на сбора от документи от Номенклатурния списък на сборовете от документи по чл. 116 ;

3. горе вдясно на външните страни на предната и задната корица се поставя нивото на класификация на сбора от документи;

4. долу вляво на всяка страница от описа на документите се поставя номерът по т. 1, ако описът не съдържа класифицирана информация, или регистрационен номер по реда на чл. 68 , ако описът съдържа класифицирана информация;

5. всички останали страници носят първоначалните гриф за сигурност и обозначения на съответния документ.

Чл. 42. При печатни издания или подвързани документи:

1. предната корица се оформя съгласно чл. 39, т. 1 без обозначенията по буква "д";

2. на външната страна на задната корица горе вдясно се поставя грифът за сигурност;

3. останалите страници се оформят съгласно чл. 39, т. 2 .

Чл. 43. Филми и звукозаписи, които съдържат класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна, се маркират, като се поставя гриф за сигурност върху материалния носител и започват и завършват съответно с писмена или устна информация за грифа за сигурност.

Чл. 44. (Изм. – ДВ, бр. 91 от 2008 г.) На кутии и опаковки, съдържащи материали – носители на класифицирана информация, се поставя гриф за сигурност, какъвто има материалът с най-високо ниво на класификация, по начините, определени в чл. 34 .

Чл. 45. При необходимост по предложение на служителя по сигурността на информацията ръководителят на организационната единица може да разрешава поставянето и на допълнителни обозначения върху материалите, които се отнасят и са валидни само за организационната единица.

Раздел II – Класифициране на информацията

Чл. 46. Класифицирането на информацията е дейност, при която се установява:

1. попада ли конкретната информация в списъка на категориите информация съгласно приложение № 1 към чл. 25 ЗЗКИ или в списъка по чл. 26, ал. 3 ЗЗКИ ;

2. налице ли е заплаха или опасност от увреждане или увреждане на интересите по т. 1 в съответната степен, определена съгласно чл. 28, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 във връзка с § 1, т. 15 от допълнителните разпоредби на ЗЗКИ ;

3. дали нерегламентираният достъп до нея би създал опасност за интересите по т. 1, и

4. налице ли са обществените интереси, подлежащи на защита съгласно чл. 25 и 26 във връзка с § 1, т. 13 и 14 от допълнителните разпоредби на ЗЗКИ.

Чл. 47. (1) (Предишен текст на чл. 47 – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Информацията се класифицира според собственото й съдържание, а не според класификацията на информацията, на която се базира, или на информацията, за която се отнася.

(2) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Нивото на класификация на документ, включващ приложения, съответства поне на най-високото ниво на класификация на тези приложения.

Чл. 48. В рамките на задължителното обучение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗЗКИ организационните единици подготвят служителите си правилно да определят дали дадена информация е класифицирана, за определяне нивото на класификация, както и за условията и реда за неговата промяна или премахване.

Чл. 49. (1) Ръководителите на организационните единици определят вътрешни правила при спазване на законовите изисквания за правилното определяне на нивото на класификация, както и за неговата промяна или премахване.

(2) В правилата по ал. 1 с оглед предотвратяване настъпването на вреди по смисъла на § 1, т. 15 от допълнителните разпоредби на ЗЗКИ за сферата на дейност на организационната единица се степенуват възможните вреди, които могат да настъпят в резултат на нерегламентиран достъп до класифицирана информация, създавана или съхранявана в организационната единица.

Чл. 50. (1) (Доп. – ДВ, бр. 68 от 2017 г.) Ръководителят на организационната единица създава организация и определя ред за периодично преразглеждане на създадената в организационната единица класифицирана информация с цел промяна или премахване на нивата на класификация или удължаване на сроковете за защита.

(2) (Нова – ДВ, бр. 68 от 2017 г.) Когато националните интереси налагат удължаване на сроковете за защита по чл. 34 ЗЗКИ , организационната единица, в която е създаден документът, отправя до ДКСИ писмено мотивирано искане за удължаване, като посочва и срока за удължаване при спазване изискването на чл. 34, ал. 2 ЗЗКИ . Искането се изпраща най-късно три месеца преди изтичането на съответния срок за защита.

(3) (Нова – ДВ, бр. 68 от 2017 г.) Държавната комисия по сигурността на информацията се произнася по искането в двуседмичен срок от получаването му с решение, с което разрешава удължаване на срока, посочен в искането, или отказва удължаване. Държавната комисия по сигурността на информацията може да иска допълнителна информация относно необходимостта от удължаване.

(4) (Нова – ДВ, бр. 68 от 2017 г.) Решението на ДКСИ е окончателно и не подлежи на обжалване.

(5) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 68 от 2017 г.) Нивото на класификация се премахва:

1. след изтичането на съответния срок съгласно чл. 34 ЗЗКИ ;

2. след изтичането на указания срок в грифа за сигурност;

3. при отпадане на основанията за защита на класифицираната информация.

(6) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 68 от 2017 г.) Нивото на класификация се променя:

1. при промяна в основанията за определяне нивото на класификация за сигурност;

2. при неправилно определяне нивото на класификация.

(7) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 68 от 2017 г.) В случаите по ал. 6, т. 2 лицето, установило неправилното определяне на нивото на класификация, уведомява лицето по чл. 31, ал. 1 ЗЗКИ или неговия висшестоящ ръководител.

(8) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 68 от 2017 г.) Организационната единица уведомява в тримесечен срок ДКСИ и всички получатели при удължаване на сроковете за защита и при промяна на нивото на класификация или при неговото премахване, извършено на основание ал. 5, т. 3. В случаите на липса на уведомяване в указания срок се счита, че не е извършено удължаване на срока на защита, промяна на нивото на класификация или неговото премахване, извършено на основание ал. 5, т. 3.

(9) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 68 от 2017 г.) В случаите по ал. 8 получателите незабавно отбелязват промяната или премахването на грифа за сигурност върху материала и отразяват това обстоятелство в съответните регистри.

(10) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 68 от 2017 г.) Винаги, когато е възможно, лицето по чл. 31, ал. 1 ЗЗКИ отбелязва върху материала разпореждания за премахване или промяна на нивото на класификация при изтичането на определен срок или при настъпването на определено събитие.

Раздел III – Регистратури за класифицирана информация

Чл. 51. (1) Ръководителят на организационната единица, в която се получава, създава, регистрира, обработва, съхранява, разпределя, предоставя и размножава класифицирана информация, създава регистратура за класифицирана информация като отделно организационно звено.

(2) Щатното обособяване, структурата, численият състав и мерките за защита на регистратурата се определят в зависимост от нивата на класификация и обема на класифицираната информация.

(3) При необходимост в организационната единица могат да се създават и повече от една регистратура.

(4) В структурата на регистратурата при необходимост могат да се включат и други звена, работещи с класифицирана информация, като машинописно, размножително, библиографско, стенографско, чертожно, редакторско, разпределително-куриерско и др.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) При необходимост временно могат да се откриват контролни пунктове, които са поделения на съответната регистратура и осигуряват условия за създаване, получаване, регистриране, разпространяване, размножаване и охрана на класифицирана информация, получена от същата регистратура, а когато са упълномощени от ДКСИ – и от други регистратури.

(6) Контролният пункт води на отчет движението на материалите – носители на класифицирана информация, които са регистрирани в него.

(7) За регистратурите и контролните пунктове се осигуряват отделни помещения, намиращи се в съответни на нивата на класификация на информацията зони за сигурност и защитени с необходимите по ЗЗКИ и правилника мерки за защита на класифицираната информация.

(8) Ръководителят на организационната единица, в която се съхранява и обменя чуждестранна класифицирана информация, организира под ръководството на ДКСИ регистратура в областта на международните отношения.

(9) Дейността на регистратурите по ал. 8 се организира в съответствие със сключения международен договор и правилата за защита на класифицираната информация на съответната международна организация или на държавата – източник на класифицираната информация.

(10) В ДКСИ се създава централна регистратура в областта на международните отношения.

Чл. 52. (1) В зависимост от обема и характера на класифицираната информация ръководителите на организационни единици съгласувано с ДКСИ могат да разкриват специализирани звена за съхраняване на материали, съдържащи класифицирана информация.

(2) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) В задграничните представителства на Република България съгласувано с ДКСИ могат да се разкриват специализирани звена за създаване, обработване, съхраняване и унищожаване на материали, съдържащи класифицирана информация.

(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Начинът на работа с материалите в звената по ал. 1 и 2 се определя от ръководителите на организационните единици в съответствие с изискванията на ЗЗКИ , правилника за прилагането му и други подзаконови актове в областта на защитата на класифицираната информация.

(4) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Начинът на работа с криптограми в звената по ал. 2 се определя с наредбата по чл. 42, ал. 3 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност ".

(5) (Предишна ал. 3, доп. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Класифицирана информация, обменяна между организационните единици и задграничните им представители, се съхранява в организационните единици в законоустановените срокове. В специализираните звена по ал. 2 се съхраняват втори и следващи екземпляри, копия на документи и материали, съдържащи класифицирана информация, в рамките на законоустановените срокове или до отпадане на необходимостта от използването им.

(6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) В задграничните представителства на Република България по изключение, временно, може да се съхранява класифицирана информация с ниво на класификация "Строго секретно" при спазване на съответните мерки за сигурност.

Чл. 53. Регистратурите се оборудват така, че:

1. да се гарантира защитата на класифицираната информация от нерегламентиран достъп, и

2. да не се позволи разкриването на вида и характера на извършваната в тях работа.

Чл. 54. (1) Регистратурите се откриват след проверка за изпълнение на изискванията за защита на класифицираната информация и получаване на уникален идентификационен номер от ДКСИ.

(2) Проверката по ал. 1 се извършва от комисия, назначена от ръководителя на организационната единица, която включва служителя по сигурността, представител на съответната организационна единица и представител на съответната служба за сигурност.

(3) Комисията по ал. 2 изготвя протокол в 3 екземпляра – по един за ДКСИ, за службата за сигурност и за регистратурата на организационната единица.

(4) Незабавно след получаване на протокола по ал. 3 ДКСИ изпраща на организационната единица уникален идентификационен номер на регистратурата.

Чл. 54а. (Нов – ДВ, бр. 91 от 2008 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) При наличие на промени в обстоятелствата, послужили за издаване на уникален идентификационен номер, както и при необходимост от повишаване на нивото на класификация на информацията, която се обработва в регистратурата, както и при откриване на контролни пунктове, се извършва нова проверка по реда на чл. 54.

(2) След получаване на протокола за извършената проверка ДКСИ взема решение за потвърждаване на издадения уникален идентификационен номер.

Чл. 54б. (Нов – ДВ, бр. 91 от 2008 г.) (1) Регистратура за класифицирана информация се закрива, когато в нея не се създава, обработва, съхранява или предоставя класифицирана информация, поради връщане на информацията на организационните единици, от които е била получена, унищожаване или предаване в архив по правилата на глава пета, раздел IХ или по други причини.

(2) Предложението за закриване на регистратурата се изготвя от служителя по сигурността на информацията освен при обективна невъзможност и се утвърждава от ръководителя на организационната единица. В случаите на обективна невъзможност предложението за закриване на регистратурата се изготвя от ръководителя на организационната единица или завеждащия регистратура.

(3) В предложението по ал. 2 задължително се посочва броят на съхраняваните в регистратурата документи и материали през времето на нейното функциониране и причината за закриване на регистратурата. Екземпляр от предложението се изпраща до ДКСИ и органа по прекия контрол.

(4) Органът по прекия контрол задължително извършва проверка по правилата на Наредбата за реда за извършване на проверките за осъществяване на пряк контрол по защита на класифицираната информация . След приключване на проверката органът по прекия контрол изпраща до ДКСИ доклад за извършената проверка.

(5) Въз основа на данните от предложението и доклада ДКСИ взема решение за анулиране на уникалния идентификационен номер, за което уведомява организационната единица и органа по прекия контрол.

Чл. 54в. (Нов – ДВ, бр. 91 от 2008 г., отм., бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.).

Чл. 55. (1) В помещенията на регистратурите, които не са определени за работа със съответните потребители от организационната единица, могат да влизат само служителите от регистратурата, ръководителят на организационната единица, служителят по сигурността на информацията и лицата, определени със заповедта по чл. 12 ЗЗКИ .

(2) При необходимост служителят по сигурността на информацията издава писмено разрешение за достъп до посочените помещения на регистратурата и на лица извън посочените в ал. 1.

(3) При бедствия и аварии достъпът до помещенията на регистратурата в работно време се осигурява от служителите на регистратурата, а в извънработно време и в почивни дни – от упълномощено длъжностно лице от организационната единица.

(4) В случаите по ал. 3 достъпът до помещенията на регистратурата се осъществява с придружител – длъжностно лице от организационната единица.

Чл. 56. Класифицирана информация може да се ползва, обработва и съхранява в служебните помещения на потребителите от организационната единица само ако са в съответната зона за сигурност и са защитени с необходимите мерки за сигурност на информацията.

Чл. 57. (1) Работата с материали, съдържащи класифицирана информация, съхранявани в регистратурите, се извършва само в определеното работно време.

(2) Изключение по ал. 1 се допуска с писмено разрешение на служителя по сигурността на информацията.

Чл. 58. Работата с материали, съдържащи класифицирана информация, извън съответните зони за сигурност в организационната единица се разрешава от служителя по сигурността на информацията, който определя и съответните мерки за сигурност при пренасянето, ползването и съхраняването им.

Чл. 59. Почистването, ремонтите и др. на помещенията на регистратурите се извършват след осигуряване на необходимите мерки за защита на класифицираната информация и в присъствието на служител от регистратурата.

Чл. 60. (1) Дейността в регистратурата и служителите в нея се ръководят от завеждащ регистратурата, който е пряко подчинен на служителя по сигурността на информацията.

(2) В случаите, когато в регистратурата има само един щатен служител, ръководителят на организационната единица определя със заповед и друг служител, който отговаря на условията за работа в регистратурата.

(3) Определеният със заповед служител по ал. 2 се обучава относно мерките за сигурност в регистратурата, правата и задълженията на работещия в нея и изпълнява задълженията на служител в регистратурата в случаите на отсъствие на титуляря.

Чл. 61. (1) В регистратурата се назначават служители, които притежават разрешение за достъп до класифицирана информация с най-високото ниво на класификация на информацията, с която ще се работи в регистратурата.

(2) Преди да започнат работа, служителите в регистратурата задължително трябва да бъдат обучени за работа в нея.

Чл. 62. (1) Завеждащият и служителите в регистратурите:

1. отговарят за наличността и за правилното отчитане, приемане, използване, разпределяне, раздаване, събиране и съхраняване на материали, съдържащи класифицирана информация;

2. отговарят за отчетността и съхраняването на материалите, съдържащи класифицирана информация, намиращи се в машинописни, размножителни и чертожни бюра, печатници, фотолаборатории, хранилища и други;

3. съхраняват списъците на служителите, допуснати до работа с материали, съдържащи класифицирана информация (приложение № 1);

4. следят за сроковете за защита на класифицираната информация и докладват на служителя по сигурността на информацията за изтичането им;

5. организират своевременното предаване в архива на материалите с премахнато ниво на класификация;

6. предлагат на служителя по сигурността на информацията конкретни мерки за отстраняване на съществуващи слабости и нарушения и участват в организирането и провеждането на съвещания, профилактични и други мероприятия, отнасящи се до подобряването на работата за защита на класифицираната информация.

(2) Завеждащият на регистратурата освен задълженията по ал. 1:

1. периодично проверява наличността и начина на съхраняване на материалите, съдържащи класифицирана информация, които се намират при служителите от организационната единица; при установяване на слабости и нарушения докладва писмено на служителя по сигурността на информацията и на ръководителя на организационната единица;

2. незабавно докладва на служителя по сигурността на информацията за случаите на нерегламентиран достъп до материали, съдържащи класифицирана информация, и взема мерки за недопускане или ограничаване на вредните последици; за случаите на нерегламентиран достъп до материали с ниво на класификация "поверително" и по-високо чрез служителя по сигурността на информацията уведомява съответната служба за сигурност;

3. взема мерки за връщане в регистратурата на материали, съдържащи класифицирана информация, които не са върнати до края на работното време, освен в случаите по чл. 57, ал. 2 .

Чл. 63. При установяване нарушения на съответните мерки за физическа сигурност на помещенията на регистратурата служителите в регистратурата незабавно уведомяват служителя по сигурността на информацията и звеното за охрана на организационната единица, като вземат мерки за запазване на фактическата обстановка.

Чл. 64. При наличие на опит за нерегламентиран достъп до класифицирана информация или при осъществен такъв достъп ръководителят на организационната единица уведомява компетентната служба за сигурност и ДКСИ.

Чл. 65. (1) Компетентната служба за сигурност:

1. извършва проверка на обстоятелствата, свързани с опита или с осъществения нерегламентиран достъп до класифицирана информация;

2. предприема мерки за ограничаване на вредните последици от нарушението, и

3. уведомява ръководителя на организационната единица, от която произхождат материалите, за обстоятелствата, довели до нерегламентирания достъп до класифицирана информация.

(2) Организационната единица по ал. 1, т. 3 извършва оценка на нанесените вреди и предприема действия за ограничаването им.

(3) При наличие на данни за извършено престъпление от общ характер се уведомява съответната прокуратура.

Чл. 66. (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Когато окончателният доклад от проверката на компетентната служба за сигурност показва, че материал, съдържащ класифицирана информация, е безвъзвратно изгубен, организационната единица го сваля от отчет и уведомява ДКСИ. Безвъзвратно изгубеният материал се счита за унищожен по смисъла на чл. 33 ЗЗКИ .

Раздел IV – Регистриране и отчет на материалите, съдържащи класифицирана информация

Чл. 67. За регистриране и отчет на материалите, съдържащи класифицирана информация, в регистратурите се водят отчетни документи.

Чл. 68. (1) Всеки окончателно изготвен материал, съдържащ класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна, се регистрира с уникален регистрационен номер в съответната регистратура в регистър (приложение № 2).

(2) Уникалният регистрационен номер на документа или материала не се променя през времето на неговото съществуване.

(3) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) В специализираните звена по чл. 52, ал. 2 документи и материали, съдържащи класифицирана информация, се регистрират в регистри, предоставени от организационната единица, създател на информацията, а криптограмите в регистри, съгласно наредбата по чл. 42, ал. 3 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" .

Чл. 69. (1) Регистрационният номер по чл. 68 се състои от:

1. уникален идентификационен номер на регистратурата;

2. номенклатурен номер на регистър от Номенклатурния списък на регистрите по чл. 74 ;

3. поредния номер на материала за текущата година по регистъра (приложение № 2);

4. датата на регистриране.

(2) Уникалният регистрационен номер се изписва в следния формат: номер на регистратурата/номер на регистъра – пореден номер на материала в регистъра/ДД.ММ.ГГГГ.

Чл. 70. В регистратурите се водят следните основни отчетни документи:

1. регистри за регистриране на материалите, съдържащи класифицирана информация (приложение № 2);

2. регистри за регистриране на отчетните документи и/или сборовете от документи (приложение № 3);

3. номенклатурен списък на видовете регистри по т. 1 и 2;

4. тетрадки за отразяване движението на материалите в рамките на организационната единица (приложение № 4);

5. контролни листове за отразяване на запознаването с документите (приложение № 5);

6. картон-заместители (приложение № 6) за работа със сборове от документи или с отделни документи от тях в рамките на организационната единица;

7. описи за предаване и получаване на материали, съдържащи класифицирана информация (приложение № 7);

8. раздавателни описи за раздаване на материали, съдържащи класифицирана информация, от куриерите на получателите (приложение № 8);

9. (нова – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) експедиционни писма.

Чл. 71. За подобряване на отчета и защитата на материалите, съдържащи класифицирана информация, по решение на служителя по сигурността на информацията в организационната единица могат:

1. да се допълват основните отчетни документи по чл. 70 с данни и обозначения, които не са посочени в образците;

2. да се водят и други отчетни документи освен задължителните по чл. 70 .

Чл. 72. (1) В организационната единица в зависимост от конкретната необходимост могат да се водят различни видове регистри (приложение № 2), както следва:

1. за всички материали, съдържащи класифицирана информация;

2. за входящи материали, съдържащи класифицирана информация;

3. за изходящи материали, съдържащи класифицирана информация;

4. (доп. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) за материални носители за многократен запис на класифицирана информация;

5. за предмети, представляващи държавна или служебна тайна.

(2) Материали, съдържащи класифицирана информация с ниво на класификация "Строго секретно", се регистрират в отделни регистри (приложение № 2).

(3) Предназначението на отделните регистри (приложение № 2) се определя от служителя по сигурността.

Чл. 73. (1) В регистрите по чл. 70, т. 2 (приложение № 3) се регистрират задължително всички томове (части) на регистрите по чл. 70, т. 1 (приложение № 2), на сборовете от документи и тетрадките по чл. 70, т. 4 (приложение № 4), които се водят в регистратурата.

(2) Служителят по сигурността на информацията определя кои от останалите отчетни документи да се завеждат в регистър (приложение № 3) и предназначението на отделните регистри (приложение № 3).

Чл. 74. Номенклатурният списък на регистрите по чл. 70, т. 1 и 2 (приложения № 2 и 3) се подписва от служителя по сигурността на информацията в организационната единица и съдържа таблица със следните графи:

1. номенклатурен номер на регистъра;

2. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) тема (предназначение) на регистъра (например: за входящи документи; материални носители за многократен запис на класифицирана информация; за сборове от документи; за отчетни документи и т. н.);

3. ниво на класификация на регистъра, ако има такова.

Чл. 75. (1) Тетрадката по чл. 70, т. 4 (приложение № 4) е предназначена за ползване в регистратурите и за ползване от служителите в организационната единица. Когато се използва от служител, в нея се водят:

1. материалите, предоставени на служителя или получени от него;

2. материалите, съхранявани от служителя.

(2) Конкретното предназначение на тетрадките по ал. 1, които се водят в регистратурата, се определя от служителя по сигурността.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) В регистратурата могат да се водят отделни тетрадки (приложение № 4) за отразяване движението на документите по нива на класификация – за материални носители за многократен запис на класифицирана информация, за предмети, представляващи държавна или служебна тайна, и др.

Чл. 76. (1) Контролният лист по чл. 70, т. 5 (приложение № 5) съпровожда материала до предаването му в архив или унищожаването му.

(2) Контролният лист е отделен документ, който се унищожава с предаването в архив или с унищожаването на материала, съдържащ класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна, във връзка с който той е издаден.

Чл. 77. Отчетните документи на хартиени носители трябва да са надлежно скрепени, с поредно номерирани листа и заверени с подписа на служителя по сигурността на информацията.

Чл. 78. (1) Отчетните документи на хартиени носители се водят със син химикал (мастило), точно, ясно и четливо, на български език, освен в случаите, предвидени в правилника.

(2) При промяна на грифа за сигурност новите данни се нанасят под старите, като старите се зачертават с две хоризонтални черти по начин, позволяващ прочитането на зачертаната информация.

(3) При допуснати грешки всички поправки се правят от завеждащия регистратурата с червен химикал (мастило) и се заверяват с неговия подпис.

(4) Данните, нанесени в отчетните документи, не се изтриват, а се зачертават с две хоризонтални черти по начин, позволяващ прочитането на зачертаната информация.

(5) В края на всяка календарна година регистрите по приложение № 2 се приключват чрез изцяло подчертаване на последния регистриран материал и по този начин се приключва даването на нови поредни номера за съответната година. Под чертата се описва броят на използваните регистрационни номера и се полагат подписите на служителя от регистратурата, водещ съответния регистър, и на завеждащия регистратурата.

(6) Редът по ал. 5 се прилага и за други отчетни документи, за които е необходимо годишно отчитане на работата.

(7) Регистрите по приложение № 3 не се приключват и номерата продължават непрекъснато.

Чл. 79. (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Отчетните документи по този раздел се водят винаги, когато е налице техническа възможност, в електронен вид в комуникационна и информационна система (КИС), която е акредитирана по реда на чл. 91 от ЗЗКИ или е елемент от такава акредитирана КИС.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Воденето в електронен вид трябва да осигурява:

1. (отм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.);

2. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) поддържане и отпечатване на данните, указани в образците отчетни документи по чл. 70 ;

3. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) изход на данни във формат, установен от ДКСИ, за автоматизирано водене на регистъра по чл. 35 ЗЗКИ .

(3) След приключването на календарната година регистрите по чл. 70, ал. 1 и 2 , водени в електронен вид, се разпечатват на хартиен носител и се оформят по начина, указан в чл. 77 . Разпечатване на тези регистри може да се извършва и след писмено разрешение от служителя по сигурността на информацията. При разпечатване на регистрите се допуска разделяне на различните типове данни.

Раздел V – Изпращане, предаване, пренасяне и приемане на материали, съдържащи класифицирана информация

Чл. 80. (1) Документите, съдържащи класифицирана информация, които се изпращат на други организационни единици получатели, се изготвят най-малко в два екземпляра.

(2) Първият екземпляр, наречен оригинал, се съхранява в регистратурата на организационната единица, в която е създаден документът, а останалите екземпляри се изпращат на адресатите.

(3) Всички документи, изпращани до други организационни единици, се подпечатват с печат на организационната единица.

Чл. 81. (1) Пренасянето на материали, съдържащи класифицирана информация, може да се извършва:

1. чрез специална куриерска служба (СКС);

2. чрез куриер от организационната единица;

3. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) чрез комуникационни и информационни системи (КИС);

4. по пощата;

5. чрез военна пощенска свръзка при обявено военно положение или положение на война.

(2) Всеки куриер, пренасящ материали, съдържащи класифицирана информация, на територията на страната, се придружава най-малко от още един служител, който е охрана.

(3) Куриерите, които пренасят материали, съдържащи класифицирана информация, на територията на страната, и охраната носят оръжие.

(4) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2016 г., в сила от 16.08.2016 г.) Носенето на оръжие от куриерите и охраната не е задължително при пренасянето на материали, съдържащи класифицирана информация, между регистратури, намиращи се в една и съща охранявана сграда.

Чл. 82. (1) (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г., изм., бр. 27 от 2016 г., в сила от 5.04.2016 г.) Материали, съдържащи класифицирана информация с ниво на класификация "Строго секретно", се пренасят само чрез специалната куриерска служба, с изключение на Въоръжените сили, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция "Национална сигурност", Държавна агенция "Разузнаване" и Националната служба за охрана, които могат да пренасят тези материали и със свои куриери.

(2) Материали, съдържащи класифицирана информация с ниво на класификация "Секретно" или "Поверително", се пренасят по реда на чл. 81, ал. 1, т. 1, 2 и 3 .

(3) Материали, съдържащи класифицирана информация с ниво на класификация "За служебно ползване", могат да се изпращат по реда на чл. 81, ал. 1 .

(4) Чуждестранна класифицирана информация се пренася по реда на чл. 81, ал. 1, т. 1, 2 и 3 , освен ако международен договор, по който Република България е страна, предвижда друго.

Чл. 83. Изпращането на материалите по чл. 82, ал. 3 по пощата се извършва само препоръчано с обратна разписка, която се съхранява една година в регистратурата, която е изпратила материала.

Чл. 84. (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Пренасянето на документи, съдържащи класифицирана информация, чрез КИС се извършва само при условие че КИС е с издаден сертификат по чл. 14, т. 2 от ЗЗКИ и при спазване на установените изисквания за защита на класифицираната информация.

Чл. 85. (1) Материалите, съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна тайна, които се пренасят по куриер, се опаковат в пакети.

(2) Пакетите представляват две здрави, непрозрачни, поставени една в друга опаковки или пликове, надеждно запечатани и облепени по начин, непозволяващ изваждане на материалите от опаковките, без да се повредят съдържанието или печатите на тези опаковки (приложение № 9).

(3) Куриерска чанта, кутия или куфарче с шифрово или запечатващо устройство се считат за външна опаковка.

Чл. 86. Пренасянето на пакетите по куриер се извършва в подходящи чанти (куфари), гарантиращи тяхната сигурност и цялост.

Чл. 87. (1) Материали, съдържащи класифицирана информация, които поради своите размери, тегло и форма не могат да бъдат поставени в пакети, чанти или куфари по чл. 85 , се пренасят опаковани и закрити така, че да се гарантира защитата им от нерегламентиран достъп.

(2) Извън случаите по ал. 1, когато материалният носител на класифицирана информация поради своето естество или размери не може да бъде пренасян (транспортиран) по общия ред, се вземат специалните мерки за сигурност, предвидени в наредбата по чл. 78 ЗЗКИ .

Чл. 88. (1) Служителите от СКС се допускат до работа след провеждане на обучение и изпит, резултатите от които се отразяват в протокол.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) На допуснатите до работа куриери от СКС ДКСИ издава специална служебна (куриерска) карта, с която те се легитимират при изпълнение на служебните си задължения.

Чл. 89. (1) (Предишен текст на чл. 89 – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Служител (куриер) от организационната единица може да пренася пакети с материали, съдържащи класифицирана информация, с изключение на материалите с ниво на класификация "Строго секретно", освен в случаите по чл. 82, ал. 1 , след провеждане на обучение и изпит, резултатите от които се отразяват в протокол.

(2) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) На служителите (куриери) по ал. 1, успешно преминали обучение, ДКСИ издава специална служебна (куриерска) карта, с която те се легитимират при изпълнение на служебните си задължения.

(3) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Служителите от службите за сигурност могат да пренасят пакети с материали, съдържащи класифицирана информация, след провеждането на обучение и изпит, като се легитимират със служебни карти.

Чл. 90. (Отм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.).

Чл. 91. (1) Куриерите пренасят пакети с материали, съдържащи класифицирана информация, в страната, пътувайки със служебни автомобили или в отделно купе в пощенски вагон или във вагон на БДЖ, които не подлежат на проверка, или с въздухоплавателни средства.

(2) Пренасянето на пакети с материали, съдържащи класифицирана информация, в друга държава се извършва от служба "Дипломатически куриери" при Министерството на външните работи или от специален куриер по въздушен или друг вид транспорт, като се вземат мерки за защита на информацията от нерегламентиран достъп.

Чл. 92. Службите за обществен ред оказват съдействие на куриерите при изпълнение на задачите, свързани с пренасянето на материали, съдържащи класифицирана информация.

Чл. 93. (Изм. – ДВ, бр. 91 от 2008 г.) На куриерите се осигурява достъп до регистратурата или място в зоната за сигурност в организационните единици, където се извършва приемане и предаване на пакети с материали, съдържащи класифицирана информация.

Чл. 94. (1) За изпращане на материали, съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна тайна, до определен получател се изготвя експедиционно писмо в два екземпляра: първият остава на съхранение в регистратурата, а вторият се изпраща на получателя.

(2) Писмото по ал. 1 съдържа:

1. наименованието на получателя;

2. уникалните регистрационни номера на материалите;

3. нивото на класификация на всеки от материалите;

4. броя страници на всеки от документите; в случай че документът има приложения, записват се общият брой страници, включително на приложенията, броят на приложенията и общият брой страници на приложенията във формат "общ брой страници, включително приложенията + брой на приложенията/общ брой страници на приложенията".

(3) Писмото по ал. 1 получава номер от регистратурата.

(4) Материалите се поставят във вътрешната опаковка, а експедиционното писмо – между двете опаковки на пакета по чл. 85 .

(5) Върху външната опаковка на пакета по чл. 85 се изписват без съкращения:

1. в горната лява част – подателят и неговият точен адрес;

2. в долната дясна част – получателят и неговият точен адрес;

3. (изм. – ДВ, бр. 91 от 2008 г.) в горната дясна част – номерът на експедиционното писмо, който се счита за номер на пакета.

(6) При пренасянето чрез куриер на външната опаковка се изписва "Само чрез куриер".

(7) Върху вътрешната опаковка се изписват без съкращения:

1. в горната лява част – подателят;

2. в долната дясна част – получателят;

3. (нова – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) в горната и в долната част – подходящо ниво на класификация, но не по-ниско от най-високото ниво на документите, които се съдържат в пакета.

(8) При необходимост върху вътрешната опаковка се изписва "Да се отвори от …", като се посочват името и длъжността на лицето, до което е адресиран материалът.

Чл. 95. (1) Предаването на пакетите на куриер от СКС се извършва чрез опис по чл. 70, т. 7 (приложение № 7), който се изготвя в два екземпляра:

1. екземпляр № 2 с подписа на куриера и печата на СКС се съхранява в регистратурата на организационната единица;

2. екземпляр № 1 с подписа и печата на организационната единица се съхранява в СКС.

(2) Специалната куриерска служба сортира пакетите по маршрути и адресати и изготвя раздавателни описи по чл. 70, т. 8 (приложение № 8).

(3) Куриерите от СКС разнасят пакетите и ги предават на получателите срещу подпис и печат в раздавателните описи (приложение № 8).

Чл. 96. (1) При изпращане на пакети по куриер от организационната единица се изготвя опис по чл. 70, т. 7 (приложение № 7) в 3 екземпляра.

(2) Екземпляр № 3 с подписа на куриера остава в регистратурата на организационната единица.

(3) Екземпляри № 1 и 2 се подписват от служителя, който предава пакетите, като екземпляр № 1 се подпечатва с печата на организационната единица.

(4) Екземпляри № 1 и 2 се предават на куриера.

(5) След предаването на пакетите служителят, който ги е приел, се подписва в екземпляр № 2 на описа, поставя печат на адресата, дата и час на получаване и го връща по куриера.

(6) Екземпляр № 1 остава на съхранение в регистратурата на адресата.

(7) Екземпляр № 3 се унищожава, след като куриерът върне екземпляр № 2 в регистратурата, изпратила пакетите.

Чл. 97. Описите за предадени и получени пакети с материали, съдържащи класифицирана информация, се попълват четливо и се съхраняват 3 години, след което се унищожават.

Чл. 98. (1) Пакетите с материали, съдържащи класифицирана информация, се приемат от определен служител от регистратурата на организационната единица.

(2) В извънработно време, по изключение, пакетите се приемат от дежурния на организационната единица и се завеждат на отчет в книга по образец, утвърден от служителя по сигурността. Пакетите се съхраняват в отговарящо на изискванията за физическа сигурност място (помещение, шкаф, сейф) и се предават незабавно, без да се разпечатват, при започване на работното време на служителя по ал. 1 срещу подпис.

(3) При приемането на пакетите служителят от регистратурата проверява съответствието на номерата на пакетите (пликовете) с посочените в описа, адреса, целостта на печатите и опаковката, след което заверява с подпис екземпляра от описа за приносителя, като написва четливо фамилното си име, датата и часа на получаването и поставя печат на организационната единица.

(4) При констатирани неизправности или несъответствия в оформянето на външните опаковки или съпровождащите ги описи те се отстраняват на място или пакетите не се приемат. Неприетите пакети се зачертават в описа по начин, позволяващ прочитане на зачертаното, след което описът се заверява с подписа на куриера, с печат и дата.

(5) Получени пакети с надпис "Да се отвори от …" не се отварят от лице, различно от посоченото в надписа. Служителят от регистратурата ги завежда неотворени в регистър по чл. 70, т. 1 (приложение № 2) и ги предава по най-бързия начин на получателя.

(6) При липса на указания по ал. 5 служителят по ал. 1 е длъжен да отвори всеки пакет, да сравни номерата на материалите с номерата от експедиционното писмо и да провери броя на листовете на документите и приложенията.

(7) При констатирани неизправности и/или несъответствия незабавно се уведомява служителят по сигурността на информацията и се изготвя протокол. Копие от протокола се изпраща на подателя.

(8) Ако след отварянето на пакета се установи, че материалът е бил предназначен за друг получател, погрешният получател незабавно го връща обратно на подателя. Върху новата опаковка на материала се изписва "Пристигнало погрешка" и се добавят наименованието и адресът на организационната единица, която е получила погрешка материала, датата и подписът на служителя по ал. 1.

Чл. 99. Не се разрешава, освен в случаите, предвидени в правилника, предаването и приемането на:

1. материали, съдържащи класифицирана информация, извън зоната за сигурност на съответната организационна единица, както и в тъмни и неосветени помещения;

2. пакети с оръжие, взривни и лесно запалими вещества, както и режещи предмети;

3. пакети с неправилни и неясни адреси на подателя и на получателя;

4. пакети с некачествена или повредена опаковка или печати;

5. пакети под или над установените размери и тегло съгласно приложение № 9;

6. пакети, подпечатани с печати, които не са на подателя.

Чл. 100. (1) Всички получени в регистратурата материали, съдържащи класифицирана информация, незабавно се завеждат на отчет в регистъра по чл. 70, т. 1 (приложение № 2).

(2) Материали, съдържащи класифицирана информация, не се докладват и предават за изпълнение, преди да са заведени на отчет.

(3) При необходимост към документите се прикрепват контролни листове по чл. 70, т. 5 (приложение № 5).

Раздел VI – Задължения на служителите, получили разрешения за достъп до класифицирана информация

Чл. 101. (1) Служителите от организационната единица, получили разрешение за достъп до класифицирана информация, спазват правила за работа с класифицирана информация.

(2) При създаване, съхраняване и работа с материали, съдържащи класифицирана информация, служителите по ал. 1 отговарят за тяхната наличност, като в края на работата с тях лично ги предават в регистратурата срещу подпис.

(3) При загубване на материали, съдържащи класифицирана информация, служителите по ал. 1 незабавно уведомяват завеждащия регистратурата и служителя по сигурността на информацията.

Чл. 102. На служителите по чл. 101, ал. 1 е забранено:

1. да разгласяват класифицирана информация в нарушение на законоустановения ред;

2. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) да предават класифицирана информация по комуникационни средства без съответните мерки за защита, както и да записват класифицирана информация на нерегистрирани предварително на отчет носители;

3. да изнасят материали, съдържащи класифицирана информация, извън организационната единица и в нарушение на установения за това ред;

4. да предават материали, съдържащи класифицирана информация, на други служби и ведомства и в нарушение на установения за това ред;

5. да оставят след работно време материали, съдържащи класифицирана информация, в работното помещение (бюра, шкафове и др.), ако то не отговаря на съответните мерки за защита на информацията;

6. да размножават, фотографират и унищожават материали, съдържащи класифицирана информация, в нарушение на установения за това ред;

7. да използват материали, съдържащи класифицирана информация, за явни публикации, дипломни работи, дисертации, доклади, изказвания и др.

Чл. 103. Предаването и получаването на материали, съдържащи класифицирана информация, от служителите по чл. 101, ал. 1 се извършва лично срещу подпис в тетрадка (приложение № 4), водена в регистратурата, или в картон-заместител (приложение № 6).

Чл. 104. Запознаването и работата с материали, съдържащи класифицирана информация, се извършва в регистратурата или в работните помещения на служителите по чл. 101, ал. 1 , ако се намират в съответните зони за сигурност.

Чл. 105. (1) Служителят, получил материал, съдържащ класифицирана информация, или който изготвя такъв материал, го отбелязва в личната си тетрадка (приложение № 4). Отбелязването се извършва веднага след приемането на материала или след даването на регистрационен номер за новосъздаден материал, съдържащ класифицирана информация.

(2) Служителят, който само се запознава с материал, съдържащ класифицирана информация, без да го получава за работа, не прави отбелязване в личната си тетрадка (приложение № 4), а само се подписва в контролния лист (приложение № 5), създаден към материала.

(3) След приключване на работата с документа служителят написва на първа страница номенклатурния номер на сбора от документи, към който да бъде приложен, и се подписва.

Чл. 106. При служебна необходимост срещу подпис в личната тетрадка (приложение № 4) служителят може да дава за временно ползване материали, съдържащи класифицирана информация, на други служители от същата организационна единица, които имат съответното разрешение за достъп до класифицирана информация.

Чл. 107. Бележки или записки, съдържащи класифицирана информация, се записват:

1. в работни тетрадки или бележници, които са надлежно подвързани, с поредно номерирани листове и заведени на отчет в регистратурата;

2. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) на носители, използвани в КИС с издаден сертификат по чл. 14, т. 2 от ЗЗКИ и заведени на отчет в регистратурата.

Чл. 108. (1) След окончателното изготвяне на документ, съдържащ класифицирана информация, той се регистрира в съответния регистър (приложение № 2) и се отпечатва в определения брой екземпляри.

(2) Редът за отчет и унищожаване на работните варианти на документа се определя от ръководителя на организационната единица по предложение на служителя по сигурността.

Чл. 109. (1) Лица, които не са служители на организационната единица, могат да се запознават със съдържанието на регистрирани в нея документи само след разрешение на ръководителя на организационната единица или на служителя по сигурността на информацията, ако имат съответно разрешение за достъп до класифицирана информация и при спазване на принципа "Необходимост да се знае".

(2) При необходимост ръководителят на организационната единица или служителят по сигурността на информацията има право да провери в организационната единица, от която е лицето, дали то има разрешение за достъп до класифицирана информация и до какво ниво.

Раздел VII – Размножаване или правене на извадки от документи, съдържащи класифицирана информация

Чл. 110. (1) Документи, съдържащи класифицирана информация, се размножават в помещения, които се намират в съответни на нивото на класификация зони за сигурност и при съответни мерки за защита на информацията.

(2) Служителите, които могат да размножават документи, съдържащи класифицирана информация, трябва да имат разрешение за достъп до съответното ниво на класифицирана информация.

Чл. 111. (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Размножаване на документи, съдържащи класифицирана информация, се извършва:

1. ако няма изрично разпореждане, забраняващо размножаването на документа;

2. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) след разпореждане за размножаване, дадено от ръководителя на организационната единица или от лице, определено с негова заповед;

3. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) документите с ниво на класификация "Строго секретно" се размножават само след предварително писмено разрешение на лицето по чл. 31, ал. 1 от ЗЗКИ или на организационната единица, от която произхожда документът, което се прилага към него;

4. за документи с ниво на класификация "За служебно ползване" – след разрешение на прекия ръководител на лицето, извършващо размножаването.

Чл. 112. (Отм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.).

Чл. 113. (1) Върху документа, съдържащ класифицирана информация, от който се правят копия, се отбелязват: датата на изготвянето им; броят на копията; причината за размножаването; името на лицето, дало разрешение за размножаване, и името и подписът на лицето, което е направило копията.

(2) На първа страница на всяко копие горе вляво се поставя обозначението по чл. 39, т. 1, буква "в" .

(3) В съответния регистрационен дневник (регистър) по приложение № 2 в графа "Забележка" срещу регистрационния номер на документа, от който се правят копията, се записват датата и броят на направените копия.

Чл. 114. (1) Правенето на извадки от документи, съдържащи класифицирана информация, се извършва:

1. ако няма изрично разпореждане, забраняващо преписването или правенето на извадки от документа, и

2. само в заведени в регистратурата работни тетрадки или бележници със съответното ниво на класификация, или

3. чрез създаване на нов документ, който се маркира и регистрира по реда на раздел IV.

(2) При създаването на нов документ, съдържащ извадки от други документи, новосъздаденият документ получава ниво на класификация, съответстващо на най-високото ниво на класификация измежду документите, от които са направени извадките.

Раздел VIII – Сборове от документи

Чл. 115. Документи, съдържащи класифицирана информация, по които работата е приключена и е дадено писмено указание по смисъла на чл. 105, ал. 3 , могат да се събират по определена тема в сбор от документи.

Чл. 116. (1) Всяка организационна единица изготвя номенклатура на сборовете от документи, която се описва в номенклатурен списък на сборовете от документи.

(2) Номенклатурният списък по ал. 1 се утвърждава от служителя по сигурността на информацията и съдържа таблица със следните графи:

1. номенклатурен номер на сбора от документи;

2. тема (предназначение) на сбора от документи;

3. (изм. – ДВ, бр. 91 от 2008 г.) ниво на класификация на сбора от документи по чл. 30, ал. 3 ЗЗКИ ;

4. административно-структурното звено от организационната единица, чиято дейност е свързана с темата на сбора от документи.

Чл. 117. (1) Към всеки сбор от документи се изготвя и поставя опис, който съдържа:

1. идентификационния номер на регистратурата;

2. номенклатурния номер на сбора от документи по чл. 116, ал. 2, т. 1 ;

3. номера на тома на сбора от документи;

4. таблица със следните графи:

а) номер по ред;

б) уникалния регистрационен номер на документа;

в) наименование и кратко описание на съдържанието на документа;

г) брой листове на документа; в случай че документът има приложения, записват се общият брой страници, включително на приложенията, броят на приложенията и общият брой страници на приложенията във формат "общ брой страници, включително приложенията, и брой на приложенията/общ брой страници на приложенията";

5. подпис, собствено и фамилно име на завеждащия регистратурата.

(2) Към всеки сбор от документи може да се поставя списък на имащите право да получават и да работят със сбора от документи и нивото на класифицирана информация, до която те имат разрешение за достъп.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 91 от 2008 г.) Към всеки сбор от документи се прикрепя картонът-заместител по чл. 70, т. 6 .

(4) Ползването на сборовете от документи или на отделни документи от тях се извършва срещу подпис в картона-заместител по реда на чл. 57 .

Чл. 118. (1) Документите се подреждат в сборовете от документи по реда на изготвянето им, като се допълва описът.

(2) От изготвените в организационната единица документи в сборовете от документи се поставят първите екземпляри (оригинали).

Чл. 119. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 44 от 2008 г., изм., бр. 27 от 2016 г., в сила от 5.04.2016 г., бр. 52 от 2024 г., в сила от 1.07.2024 г.) Редът за регистриране, движение, съхраняване и използване на дела, свързани с оперативната и/или оперативно-издирвателната дейност на службите за сигурност и службите за обществен ред, се определя от министъра на вътрешните работи – за подчинените му служби, от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" – за агенцията, от директорите на служба "Военна полиция" и на Служба "Военно разузнаване" към министъра на отбраната – за тези служби, от директорите на Държавна агенция "Разузнаване" и на Националната служба за охрана – за тези служби.

Раздел IX – Унищожаване на материали или предаването им в архив

Чл. 120. (1) (Изм. – ДВ, бр. 91 от 2008 г.) Ръководителят на организационната единица със заповед назначава комисия за изготвяне на предложение за унищожаване на материали – носители на класифицирана информация, или предаването им в архив в съответствие с изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗЗКИ .

(2) Комисията по ал. 1 се състои най-малко от трима членове.

(3) Най-малко веднъж на две години комисията по ал. 1:

1. прави оценка и дава заключение коя информация с изтекъл срок за защита има историческо, практическо или справочно значение и предлага да бъде предадена в архив;

2. прави предложение за унищожаване на материали с изтекъл срок на класификация, които няма да се предават в архив по т. 1;

3. прави оценка и предложение за унищожаване на материали, съдържащи класифицирана информация, по чл. 121, ал. 1, т. 2, 3 и 4 .

(4) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Унищожаването на криптограмите в задграничните представителства се извършва при условията и по реда на наредбата по чл. 42, ал. 3 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" .

Чл. 121. (1) Унищожават се:

1. първи екземпляри (оригинали) на материали – носители на класифицирана информация, с изтекъл срок на защита;

2. втори и следващи екземпляри и копия на материали, съдържащи класифицирана информация;

3. лични работни тетрадки и бележници на служителите, които съдържат бележки и данни, представляващи държавна или служебна тайна;

4. отчетни документи по раздел IV от тази глава.

(2) Материалите по ал. 1, т. 1 се унищожават най-малко една година след изтичането на срока за защита по предложение на комисията по чл. 120 и след разрешение на ДКСИ.

(3) Забранява се унищожаването на материали по ал. 1, т. 2 в случаите, когато лицето по чл. 31, ал. 1 ЗЗКИ изрично е записало такова разпореждане върху документа.

(4) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) При критични ситуации в специализираните звена по чл. 52, ал. 2 , с цел защита от нерегламентиран достъп до класифицираната информация, съхранявана в тях, същата се унищожава при спазване изискванията на чл. 125 и правилата за действие при критични ситуации в съответното звено, утвърдени от ръководителя на организационната единица.

(5) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Служителят, извършил унищожаването по ал. 4, изготвя протокол, в който се описват събитията – причина за критичната ситуация, както и подробности относно нивото на класификация, видът на носителите на класифицираната информация, броят страници, начинът на унищожаване. Протоколът се представя на ръководителя на организационната единица.

(6) (Предишна ал. 4, доп. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Извън случаите по ал. 3 и 4 материалите по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се унищожават по предложение на комисията по чл. 120 и след разрешение на ръководителя на организационната единица, в която се намират материалите.

(7) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Отчетни документи се унищожават, след като са унищожени или предадени в архив всички материали, заведени в тях.

Чл. 122. (1) Комисията по чл. 120 изготвя мотивирано писмено предложение до ДКСИ за унищожаване на първи екземпляри (оригинали) на материали – носители на класифицирана информация, с изтекъл срок на защита, която няма историческо, практическо или справочно значение.

(2) Предложението по ал. 1 съдържа описание на предложените за унищожаване материали, както и фактическите и правните основания за това.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Държавната комисия по сигурността на информацията издава писмено решение, с което разрешава или отказва да разреши унищожаването на предложените материали, което е индивидуален административен акт по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 123. (1) След получаване на разрешение от ДКСИ, съответно от ръководителя на организационната единица, материалите се унищожават в присъствието на всички членове на комисията по чл. 120 , за което се изготвя протокол.

(2) Протоколът по ал. 1 се подписва от всички членове на комисията и се утвърждава от ръководителя на организационната единица.

(3) При унищожаване на материали по чл. 121, ал. 1, т. 1 в протокола по ал. 1 се отразява номерът на писменото разрешение от ДКСИ.

Чл. 124. За материалите по чл. 121, ал. 1, т. 1 организационната единица изпраща екземпляр от протокола на ДКСИ.

Чл. 125. Унищожаването на материали по чл. 121, ал. 1, т. 2, 3 и 4 се извършва по начин, непозволяващ изцяло или частично възстановяване на материала и възпроизвеждане на информацията.

Чл. 126. (1) В архив се предават документи съгласно чл. 33, ал. 2 ЗЗКИ .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Преди предаването на документите в архив те се оформят в надлежно подвързани сборове от документи с вътрешни описи съгласно изискванията, определени от Закона за Националния архивен фонд .

Чл. 127. (1) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Подготвените за предаване в архив сборове от документи се вписват в инвентарен опис, чиято форма се определя от Държавна агенция "Архиви".

(2) Екземпляр от инвентарния опис по ал. 1 заедно с подготвените сборове се предава в съответния архив.

(3) Екземпляр от инвентарния опис по ал. 1 се съхранява и в организационната единица.

Чл. 128. (1) Протоколите по чл. 123, ал. 1 и инвентарните описи по чл. 127, ал. 3 се оформят в сборове от документи, които не се приключват и не се предават в архив.

(2) Не се разрешава извършването на поправки и зачерквания върху протоколите и инвентарните описи по ал. 1.

Раздел X – Контрол върху регистратурите

Чл. 129. Ръководителят на организационната единица, служителят по сигурността на информацията и лицата, определени по реда на чл. 12 ЗЗКИ, осъществяват контрол върху цялостната дейност и състоянието на регистратурата.

Чл. 130. (1) Контролът по чл. 129 е текущ и периодичен.

(2) Текущият контрол се организира от ръководителя на организационната единица и от служителя по сигурността на информацията и включва планови и извънпланови, годишни, частични и цялостни проверки.

(3) Периодичният контрол е пряк контрол и се осъществява от лицата по чл. 12 ЗЗКИ.

(4) Контролът по ал. 3 се извършва по ред, определен с наредбата по чл. 13 ЗЗКИ.

Чл. 131. Цялостна проверка на регистратурата задължително се извършва при смяна на завеждащия регистратурата или при констатиране на нерегламентиран достъп до материал – носител на класифицирана информация, заведен в същата регистратура.

Чл. 132. (1) Извън случаите по чл. 130 се извършват и ежемесечни вътрешни проверки от завеждащия регистратурата, при които се проверяват:

1. наличността на изработените и получените материали, съдържащи класифицирана информация;

2. наличността на материалите, съдържащи класифицирана информация, намиращи се у служителите по чл. 101, ал. 1 ;

3. воденето на отчетните документи, и

4. състоянието на регистратурата.

(2) Завеждащият регистратурата изготвя протокол за резултатите от проверката по ал. 1, който се предоставя на служителя по сигурността на информацията.

Чл. 133. Ръководителят на организационната единица със заповед ежегодно назначава комисия за извършване на годишна проверка на регистратурата.

Чл. 134. (1) Годишната проверка на регистратурата се извършва чрез сверяване по отчетните документи за фактическите наличности на материалите, а също и с актовете за унищожаване на материали за текущата година и с описите за получаване и изпращане на материали.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2008 г.) За резултатите от проверката по ал. 1 комисията изготвя протокол, който се предоставя на служителя по сигурността на информацията и на Държавна агенция "Национална сигурност".

Чл. 135. (1) При смяна на завеждащия регистратурата всички материали, съдържащи класифицирана информация, се предават/приемат с комисия, назначена със заповед на ръководителя на организационната единица.

(2) Комисията по ал. 1, предаващият и приемащият проверяват наличността на всички материали, съдържащи класифицирана информация.

(3) Комисията изготвя протокол за предаване и приемане, в който се отразяват наличността на материалите, състоянието на регистратурата и констатираните нарушения, ако има такива.

(4) Предаването и приемането се счита за завършено след утвърждаване на протокола по ал. 3 от ръководителя на организационната единица.

(5) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) В специализираните звена по чл. 52, ал. 2 дейностите по ал. 1 – 4 се извършват при смяна на служителите в тях.

Раздел XI – Маркиране и отчет на класифицирана информация в комуникационни и информационни системи (Загл. изм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.)

Чл. 136. (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Класифицирана информация, създавана, обработвана, съхранявана и обменяна в сертифицирани КИС, се маркира със съответно ниво на класификация за сигурност и се отчита по реда на наредбата по чл. 90, ал. 1 ЗЗКИ , а не по реда на правилника.

Чл. 137. (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) При изход на документи, съдържащи класифицирана информация, от сертифицирани КИС:

1. отпечатаните документи трябва да имат поставен гриф за сигурност и се завеждат в регистратурата;

2. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) запис на документи се извършва само върху заведени на отчет материални носители за многократен запис на класифицирана информация.

Раздел XII – Регистриране, маркиране, отчет и унищожаване на материални носители за многократен запис на класифицирана информация и на класифицирана информация в областта на криптографската сигурност (Загл. доп. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.)

Чл. 138. (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Материалните носители за многократен запис на класифицирана информация се регистрират в единствен екземпляр, водят се на отчет в отделен регистър по чл. 72, ал. 1, т. 4 и се маркират с регистрационен номер и ниво на класификация.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Обозначенията по ал. 1 се поставят преди първоначалното използване на носителите.

(3) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Обозначенията по ал. 1 се поставят на видно място чрез напечатване, принтиране, написване, изобразяване, поставяне на етикети, стикери или по друг начин, трайно, ясно, четливо, разбираемо и без съкращения, по начин, който не уврежда носителите.

Чл. 138а. (Нов – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Материали и записана на хартия информация, осигуряващи достъп до КИС, се унищожават по реда на наредбата по чл. 90 от ЗЗКИ .

Чл. 139. (Изм. – ДВ, бр. 91 от 2008 г.) Върху носител по чл. 138, ал. 1 се забранява запис на класифицирана информация с ниво на класификация, по-високо от обозначеното върху носителя.

Чл. 140. (1) Нивото на класификация на носител по чл. 138, ал. 1 може да бъде понижено само след специално изтриване на класифицираната информация с ниво на класификация, по-високо от новото ниво на класификация на носителя.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 91 от 2008 г., бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Специално изтриване на информация по ал. 1 е такова изтриване, при което е невъзможно или е много трудно получаването на остатъчна информация, като:

1. методите и средствата за специално изтриване трябва да са одобрени от службите за сигурност за съответното или по-високо ниво;

2. за информация с ниво на класификация до "Поверително" включително, след съгласуване с Държавна агенция "Национална сигурност", е допустимо използване на методи и средства, одобрени от ЕС и/или НАТО за съответното или по-високо ниво.

(3) Нивото на класификация на носител по чл. 138, ал. 1 може да бъде премахнато само след специално изтриване на цялата класифицирана информация, записана върху него.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Специално изтриване на информацията се извършва само след като е осигурено копие на класифицираната информация, ако тя е необходима и не се съхранява на друг носител.

(5) Забранява се понижаването или премахването на нивото на класификация на носител по чл. 138, ал. 1 с ниво на класификация "Строго секретно".

Чл. 141. (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) Унищожаването на носители по чл. 138, ал. 1 се извършва:

1. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) след като е осигурено копие на класифицираната информация, ако тя е необходима и не се съхранява на друг носител;

2. след специално изтриване на класифицираната информация върху носителя, и

3. по начин, непозволяващ използването на носителя или на части от него и извличането на остатъчна информация.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) В случай че причината за унищожаването е физическа повреда на носителя, поради което информацията не може да се изтрие, или носителят е за еднократен запис, той се унищожава, без да се извършва специално изтриване.

Чл. 142. (1) Специално изтриване на информация или унищожаване на носители по чл. 138, ал. 1 се извършва от комисия, назначена със заповед на ръководителя на организационната единица, за което се изготвя протокол.

(2) Протоколът по ал. 1 се подписва от членовете на комисията, предоставя се на служителя по сигурността на информацията и се съхранява в регистратурата.

(3) Протоколът по ал. 1 е основание за снемане от отчет на носителите в регистратурата и като материални средства.

Чл. 143. Всички носители по чл. 138, ал. 1 се преразглеждат периодично, за да се гарантира, че не се съхранява информация с по-високо ниво на класификация от обозначеното върху носителя.

Чл. 144. Контрол за наличността на носителите по чл. 138, ал. 1 в организационната единица се извършва при проверките, извършвани по реда на раздел X от тази глава.

Чл. 144а. (Нов – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) (1) Криптографските средства и материали за защита на класифицирана информация, както и ключовите материали се маркират, съхраняват, отчитат, архивират и унищожават по реда на наредбата по чл. 85 от ЗЗКИ .

(2) Маркирането, съхраняването и отчитането по ал. 1 се извършва в криптографска регистратура, която е част от регистратурата на организационната единица по чл. 51, ал. 1 , или в отделна регистратура, създадена на основание чл. 51, ал. 3 .

(3) В задграничните представителства дейностите по ал. 1 се извършват в специализираните звена по чл. 52, ал. 2 .

Глава шеста – ПЕРСОНАЛНА СИГУРНОСТ

Раздел I – Мерки за защита на класифицираната информация в областта на персоналната сигурност

Чл. 145. (1) Мерките за защита на класифицираната информация в областта на персоналната сигурност гарантират достъпа до класифицирана информация само на лица, чиито служебни задължения или конкретно възложена задача налагат такъв достъп, при спазване на принципа "Необходимост да знае".

(2) Прилагането на мерките по ал. 1 се осъществява чрез проучване за надеждност на лицата, издаване на разрешение за достъп до съответното ниво на класификация (приложение № 10), отнемане (приложение № 11), прекратяване (приложение № 12) и отказ (приложение № 13) за издаване на разрешение за достъп, както и обучение и осъществяване на контрол.

(3) Лицата имат право на достъп до класифицирана информация, представляваща служебна тайна, след назначаването им на съответните длъжности и преминаване на обучение в областта на защитата на класифицираната информация.

Раздел II – Проучване на лицата за надеждност

Чл. 146. Всички лица, кандидатстващи за длъжности или за изпълнение на конкретно възложени задачи, включени в списъка по чл. 37 ЗЗКИ , задължително се проучват за надеждност съгласно чл. 41 и 42 ЗЗКИ.

Чл. 147. (1) За извършване на обикновено проучване по чл. 46, т. 1 ЗЗКИ кандидатът подава:

1. молба до ръководителя на организационната единица за заемане на длъжност или за изпълнение на конкретно възложена задача, която съдържа писменото съгласие на лицето по чл. 43, ал. 2 ЗЗКИ, с приложени към нея:

а) диплом за завършено образование;

б) (отм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.);

в) медицинско свидетелство по чл. 42, ал. 2 ЗЗКИ , когато такова му е поискано;

г) (отм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.);

д) (изм. – ДВ, бр. 56 от 2006 г., бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) декларация по чл. 74, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или съгласие на данъчния субект пред съответния данъчен орган, и

2. попълнен въпросник – приложение № 2 към чл. 47 и 48 ЗЗКИ, от кандидата.

(2) Кандидатът за заемане на длъжност или за изпълнение на конкретно възложена задача предава попълнения въпросник по ал. 1, т. 2 на служителя по сигурността на информацията от съответната организационна единица срещу разписка.

(3) Служителят по сигурността на информацията е длъжен незабавно да заведе получения въпросник, да изиска документите по ал. 1, т. 1 и да започне процедурата по проучване на кандидата след получаване на писмено разпореждане от ръководителя на организационната единица, както и да открие дело за проучване на лицето, наричано по-нататък "дело за проучване".

Чл. 148. (1) Процедурите по разширено и специално проучване по чл. 46, т. 2 и 3 ЗЗКИ започват след писмено искане (приложение № 14) на ръководителя на организационната единица или на ръководителя на съответното структурно звено по чл. 51 ЗЗКИ , където лицето кандидатства и е подало необходимите документи по чл. 147, ал. 1 .

(2) Кандидатът за постъпване на длъжност или за изпълнение на конкретно възложена задача предава попълнения въпросник по чл. 147, ал. 1, т. 2 на служителя по сигурността на информацията от съответната организационна единица срещу разписка.

(3) Служителят по сигурността на информацията е длъжен незабавно да заведе получения въпросник, да изиска документите по чл. 147, ал. 1, т. 1 и да ги приложи към писменото искане за проучване.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2008 г.) Писменото искане за проучване и приложените към него документи се изпращат от служителя по сигурността на информацията до Държавна агенция "Национална сигурност".

(5) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2008 г.) Държавна агенция "Национална сигурност" незабавно започва процедурата по проучване след получаване на писменото искане и приложените към него документи, като за целта открива дело за проучване на лицето.

Чл. 149. (Отм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.).

Чл. 150. (1) При провеждане на конкурс за заемане на длъжности или за изпълнение на конкретна задача, които изискват достъп до класифицирана информация, ръководителят на организационната единица, провеждащ конкурса, прави искане или издава разпореждане за проучване за надеждност само на кандидатите, отговарящи на предварително обявените условия на конкурса.

(2) До участие в конкурса се допускат лицата, получили разрешение за достъп.

(3) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2004 г.) При провеждане на конкурс за заемане на длъжност от държавен служител, която изисква достъп до класифицирана информация, органът по назначаването прави искане или издава разпореждане за проучване за надеждност само на класираните кандидати.

Чл. 151. (1) Делата по чл. 70 и 71 ЗЗКИ се съхраняват от органа, извършил проучването.

(2) При наличие на допълнителни данни за лицето, различни от събраните в хода на проучването, данните в делата се актуализират.

Чл. 152. Регистрацията на делата по проучване се извършва не по-късно от 3 работни дни след получаване на писменото искане или на писменото разпореждане в регистър (приложение № 15).

Чл. 153. (1) Документите по делата за проучване се подреждат и систематизират от компетентния орган в два раздела в следната последователност:

1. раздел I, съдържащ:

а) опис на документите, който се завежда в дневник (приложение № 2);

б) списък на служителите, запознали се с делото, и повода за запознаване;

в) регистрационна бланка на делото (приложение № 16);

г) материали по чл. 71, ал. 1 ЗЗКИ ;

д) справки за извършени проверки в регистрите на ДКСИ, службите за сигурност и службите за обществен ред (приложение № 17);

е) справки за извършени проверки в информационните фондове;

ж) други документи, справки и данни за лицето, и

2. раздел II, съдържащ:

а) разрешения, удостоверения и потвърждения за достъп до класифицирана информация;

б) отнети или прекратени разрешения, удостоверения, сертификати и потвърждения, отказите за издаването им или тяхното прекратяване.

(2) Документите за приложени и използвани разузнавателни способи, както и за приложени и използвани специални разузнавателни средства се подреждат в отделни папки към делото по реда на постъпването им.

Чл. 154. Не се допуска изваждане и унищожаване на отделни или сбор от документи, заведени в описа на делото.

Чл. 155. При откриване на процедура за ново проучване по чл. 55, ал. 2 ЗЗКИ старото дело се закрива и се открива ново дело по проучване на лицето. Старото дело се прилага и е част от новото дело по проучване.

Чл. 156. (1) Делата по проучване за надеждност на лице, получило отказ за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, на което е отнето такова разрешение или е прекратено действието на издаденото разрешение, се съхраняват за срок до 5 години от датата на влизането в сила на отказа, отнемането или прекратяването.

(2) При откриване на нова процедура по проучване делата по ал. 1 се прилагат и стават част от съответните нови дела по проучване.

Чл. 157. (1) (Изм. – ДВ, бр. 91 от 2008 г.) В случаите по чл. 43, ал. 4 ЗЗКИ и при отпадане на необходимостта от достъп до класифицирана информация предоставените от проучваното лице материали и документи се връщат на лицето от органа, извършващ проучването, срещу разписка.

(2) Събраните в хода на проучването данни се унищожават незабавно от комисия, назначена от органа по ал. 1, и по начина, посочен в чл. 125 , за което се съставя протокол.

(3) Протоколът по ал. 2 се завежда в регистъра на делата по проучване с номер, съответстващ на номера на унищоженото дело.

Раздел III – Обучение на лицата в областта на защитата на класифицираната информация

Чл. 158. Обучението в областта на защитата на класифицираната информация е дейност за придобиване на знания, умения и опит за работа с класифицирана информация.

Чл. 159. (1) Преди да получат разрешение за достъп до класифицирана информация, лицата задължително преминават първоначално обучение по защита на класифицираната информация.

(2) Обучението по защитата на класифицираната информация включва:

1. първоначално изучаване на правилата за защита на класифицираната информация;

2. текущо обучение за повишаване на квалификацията и опита на лицата с разрешен достъп до класифицирана информация.

(3) Лицата, преминали обучение, подписват декларация (приложение № 18), че познават правилата за защита на класифицирана информация и че ще я опазват до изтичането на сроковете за нейната защита по чл. 34 ЗЗКИ , след което им се издава удостоверение (приложение № 19).

(4) Обучението включва и запознаване на лицата с рисковите фактори, които биха могли да създадат опасност за увреждане интересите на Република България.

(5) Правилата за обучение в службите за сигурност и службите за обществен ред се определят от ръководителя на съответната служба.

(6) В организационните единици се води регистър за проведеното обучение на лицата, допуснати до работа с класифицирана информация (приложение № 20).

Раздел IV – Персонална сигурност в режимни поделения и обекти

Чл. 160. Ръководителите на организационните единици (звена), чиито поделения и обекти са включени в списъка по приложение № 1 към чл. 25 ЗЗКИ, искат издаване на разрешение за достъп на всички лица в следните случаи:

1. (изм. – ДВ, бр. 44 от 2008 г.) приемане на кадрова военна служба;

2. възникване или изменение на служебни или трудови правоотношения;

3. необходимост от достъп до класифицирана информация или от промяна на нивото на класификация на информацията;

4. извършване на дейности за нуждите на Министерството на отбраната и Българската армия;

5. приемане на обучение, специализация, учебен стаж и др. в организационните единици.

Чл. 161. (Отм. – ДВ, бр. 44 от 2008 г.).

Чл. 162. (1) Режимните поделения и обекти във въоръжените сили на Република България и тяхното ниво на класификация се обявяват със заповед на министъра на отбраната.

(2) След обявяването на заповедта по ал. 1 се уведомява ДКСИ.

(3) Ръководителите на организационните единици, в чиито структури има обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, обявяват тяхното ниво на класификация съгласувано с министъра на отбраната и също уведомяват ДКСИ.

Раздел V – Персонална сигурност при международни посещения

Чл. 163. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2008 г., бр. 27 от 2016 г., в сила от 5.04.2016 г.) При международни посещения, с изключение на посещения в Държавна агенция "Разузнаване", потвърждение за достъп до класифицирана информация на чуждестранни физически лица се издава след писмено искане за посещение (приложение № 21) от ръководителя на организационната единица, в която ще се извършва посещението, до Държавна агенция "Национална сигурност", получено не по-късно от 10 работни дни преди датата на посещението.

(2) Искането за посещение по ал. 1 съдържа информация относно:

1. целта на посещението;

2. работните теми, които ще съдържат класифицирана информация, и съответното ниво на класификация;

3. обекта за посещение и работната програма;

4. чуждестранните участници в посещението.

Чл. 164. Преди да приеме посетителите, ръководителят на организационната единица – обект на посещението, проверява:

1. органът по чл. 163, ал. 1 издал ли е потвърждение;

2. съществува ли съответствие на потвърждението с документите за идентификация на посетителите.

Чл. 165. Неиздаването на потвърждение не е основание за отказ на посещението, а само за непредоставяне на достъп до класифицирана информация, представляваща държавна тайна.

Раздел VI – Контрол за надеждност на лицата, получили достъп до класифицирана информация

Чл. 166. (1) Контролът за надеждност на лицата, получили достъп до класифицирана информация, се осъществява от компетентните органи чрез използването на методите и средствата по чл. 11, ал. 4, т. 1, 3, 4, 5 и 6 ЗЗКИ.

(2) Контролът по ал. 1 се осъществява от момента на започване на процедурата по проучване на лицето и продължава, докато това е необходимо, съгласно сроковете за защита на класифицираната информация.

Глава седма – ИНДУСТРИАЛНА СИГУРНОСТ

Чл. 167. Системата от принципи и мерки в областта на индустриалната сигурност гарантира, че достъп до класифицирана информация – държавна тайна, могат да имат само физически и юридически лица, които отговарят на изискванията за сигурност, икономически стабилни са, надеждни са от гледна точка на сигурността и са получили удостоверение или потвърждение за сигурност.

Чл. 168. (1) При необходимост от сключване на договор, чийто предмет съдържа или налага достъп до класифицирана информация, представляваща държавна тайна, такъв договор може да се сключва само с лица, на които са издадени удостоверения или потвърждения за сигурност.

(2) Условията и редът за допускане до процедурите по водене на преговори и определяне на изпълнител, по сключване и изпълнение на договор се отнасят и за всички подизпълнители.

Чл. 169. Организационната единица – възложител по договор, определя предмета на задачата и нивото на класификацията й преди започването на процедурите по водене на преговори и определяне на изпълнител, по сключване и изпълнение на договор.

Чл. 170. (Изм. – ДВ, бр. 91 от 2008 г.) (1) Организационната единица – възложител по договор, изпраща до компетентния орган по чл. 95, ал. 3 ЗЗКИ писмено искане за проучването на кандидатите за изпълнители по договора преди започване на процедурите за водене на преговори и определяне на изпълнител освен при наличие на предходно издадено валидно удостоверение за сигурност.

(2) Валидността се потвърждава от органа, издал удостоверението за сигурност, въз основа на отправено писмено запитване от организационната единица – възложител по договор.

Чл. 171. Компетентният орган по чл. 95, ал. 3 ЗЗКИ започва процедура по проучване по реда на чл. 97 ЗЗКИ след получаване на:

1. писмено искане за проучване на кандидата от организационната единица – възложител по договора, или от организационната единица, създаваща класифицирана информация, представляваща държавна тайна, и

2. (изм. – ДВ, бр. 91 от 2008 г.) писмено съгласие (приложение № 22) за извършване на проучването от лицата, които управляват и представляват кандидата за изпълнител.

Чл. 172. Писменото искане за проучване, подадено от организационната единица – възложител по договора, съдържа:

1. предмета на задачата, чието изпълнение ще се възложи на кандидата;

2. основанието за възлагане на задачата;

3. нивото на класификация за сигурност и обема на класифицираната информация, представляваща държавна тайна, до която кандидатът ще има достъп на етапа на воденето на преговори и определяне на изпълнител по договора;

4. нивото на класификация за сигурност и обема на класифицираната информация, представляваща държавна тайна, до която ще има достъп кандидатът в процеса на изпълнение на договора;

5. наименование, БУЛСТАТ, седалище и адрес на управление, адреси за кореспонденция на кандидата, за който се иска проучването.

Чл. 173. (1) Лицата, които управляват и представляват кандидата за изпълнител по договор, представят на ръководителя на организационната единица възложител писмено съгласие за започване на проучването, като попълват въпросниците по приложение № 2 към чл. 47 и 48 ЗЗКИ и съгласно приложение № 23.

(2) Ръководителят на организационната единица възложител отправя писмено искане до органа по чл. 95, ал. 3 ЗЗКИ за проучване на кандидата и прилага попълнените въпросници с изричното писмено съгласие за проучване на кандидата и изискващите се към тях документи.

Чл. 174. Компетентният орган открива незабавно дело за проучване за надеждност по начина и реда, регламентирани в чл. 152 – 157 .

Чл. 175. (1) След провеждане на проучването по чл. 97 ЗЗКИ в зависимост от резултатите органът, извършил проучването, издава или отказва издаването на удостоверение за сигурност.

(2) Удостоверението за сигурност определя правото на достъп до изрично посочено ниво на класификация на информацията.

(3) Удостоверение за сигурност се издава, след като на всички лица по чл. 97, ал. 1 ЗЗКИ се издаде разрешение за достъп до класифицирана информация, представляваща държавна тайна, съгласно изискванията на глава V ЗЗКИ, от органа, извършващ проучването на кандидата по чл. 95, ал. 3 ЗЗКИ.

(4) Удостоверение за сигурност се издава на български юридически лица или на физически лица – търговци.

(5) В случаите по чл. 108, ал. 3 ЗЗКИ удостоверението за сигурност се отнема от органа, който го е издал (приложение № 24).

Чл. 176. (1) Физически лица, които не са търговци, могат да кандидатстват за сключване и изпълнение на договори по този раздел при наличие на разрешение за достъп или потвърждение.

(2) В случаите по ал. 1 дейностите по изпълнение на договора се осъществяват само в рамките на организационната единица възложител при условия, по ред, време и място, определени от нея.

(3) Органите по глава V от ЗЗКИ са компетентни да проведат процедурата по проучването на лицата по ал. 1.

Чл. 177. (1) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2008 г.) Потвърждение на кандидатите – чуждестранни физически или юридически лица (приложение № 25), се издава от Държавна агенция "Национална сигурност" при необходимост от достъп до класифицирана информация, представляваща държавна тайна, въз основа на издадено разрешение или удостоверение от съответния компетентен орган на друга държава или международна организация и след извършване на проучване в Република България.

(2) Потвърждение се издава само на лица, чиито разрешения или удостоверения са издадени от компетентен орган на държава или международна организация, с която Република България има сключен международен договор за защита на класифицираната информация.

(3) Разпоредбата на ал. 2 се прилага и в случаите, когато лицата са посочени от държава или международна организация за осъществяване на задачи, свързани с изпълнение на задължения, произтичащи от влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 178. До процедури по определяне на изпълнител и водене на преговори за сключване на договори, свързани с достъп до класифицирана информация, представляваща държавна тайна, се допускат само лица, притежаващи разрешение за достъп и/или удостоверение за сигурност или потвърждение.

Чл. 179. Данните, съдържащи се в делата, представляват служебна тайна, ако не подлежат на по-високо ниво на класификация за сигурност на информацията, и се използват за целите на ЗЗКИ.

Чл. 180. (1) Делата по проучване за надеждност се съхраняват за срок съгласно чл. 110, ал. 3 ЗЗКИ .

(2) Ако делата по проучване за надеждност съдържат документи, маркирани с гриф за сигурност, изискващ по-дълъг срок за защита на класифицираната информация от срока по ал. 1, делата се съхраняват съгласно най-дългия от сроковете на тези документи.

(3) След изтичането на сроковете по ал. 1 или 2 ръководителят на органа, извършил проучването, назначава комисия, която след преглед на документите по делото предлага неговото унищожаване, предаване в архив или продължаване на съхраняването му.

Чл. 181. (1) Освен ако влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна, предвижда друго, международни посещения в организационни единици – изпълнители по договори, свързани с достъп до класифицирана информация – държавна тайна, могат да бъдат осъществявани след:

1. подаване на писмено искане за посещение в срока и по образец съгласно чл. 163 ;

2. обосновано мнение от организационната единица до ДКСИ относно необходимостта от извършване на посещението;

3. обосновано мнение до ДКСИ от органа, издал удостоверението за сигурност на организационната единица;

4. разрешение за посещение, издадено от ДКСИ.

(2) Когато посещението не е свързано с достъп до класифицирана информация, ръководителят на организационната единица може да разреши посещение само в зоните, в които не се извършват дейности, свързани с изпълнението на договор, касаещ достъп до класифицирана информация. В тези случаи ръководителят на организационната единица уведомява писмено ДКСИ чрез органа, издал удостоверението за сигурност, като прилага и исканията за посещение.

(3) Искането за посещение по ал. 1 се подава до организационната единица – обект или организатор на посещението. Служителят по сигурността на информацията в организационната единица изпраща искането за посещение до ДКСИ чрез органа, издал удостоверението за сигурност.

(4) Искане за посещение и уведомление се подава за всяко отделно посещение.

Чл. 182. (1) Пренасяне на материали – носители на класифицирана информация във връзка с изпълнение на договор, предполагащ достъп до класифицирана информация, може да се извършва при условията и по реда на глава пета, раздел V и от специални куриери, сертифицирани от ДКСИ.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 22 от 2003 г.) Пренасянето по ал. 1 се извършва при спазване на следните изисквания за сигурност:

1. гарантиране сигурността на пратката във всички етапи на нейното пренасяне до достигане на крайното й местоназначение;

2. съответствие на нивото на защита на цялата пратка с най-високото ниво на класификация на информацията в пратката;

3. доставяне на пратките по най-краткия и безопасен от гледна точка на сигурността маршрут и по най-бързия възможен начин, доколкото обстоятелствата позволяват това.

Чл. 182а. (Нов – ДВ, бр. 22 от 2003 г.) (1) Специалният куриер е лице по чл. 81, ал. 1, т. 2 , което е служител в организационната единица – страна по договора по чл. 95, ал. 1 ЗЗКИ , и:

1. притежава разрешение за достъп до съответното ниво на класификация за сигурност на информацията;

2. е преминал обучението по чл. 89 и е издържал изпита;

3. е получил специална служебна карта по чл. 90 ;

4. е получил сертификат, издаден от ДКСИ.

(2) Сертификатът по ал. 1, т. 4 се издава на специалния куриер за всяко отделно пренасяне на материали, съдържащи класифицирана информация, и подлежи на връщане след предаването им.

(3) В случай че при пренасянето възникнат обстоятелства, свързани с изискванията за сигурност по чл. 182, ал. 2 , куриерът ги отбелязва върху сертификата преди връщането му.

Чл. 182б. (Нов – ДВ, бр. 22 от 2003 г.) Преди извършване на конкретното пренасяне на материали, съдържащи класифицирана информация, специалният куриер се инструктира за съответните изисквания за сигурност и подписва декларация, която се съхранява от служителя по сигурността в организационната единица за срок не по-малък от 12 месеца след извършване пренасянето на материалите.

Чл. 182в. (Нов – ДВ, бр. 22 от 2003 г.) (1) В случаите по чл. 87, ал. 1 материали, съдържащи класифицирана информация, се пренасят чрез използване на превозвач.

(2) Преди извършване на пренасянето по ал. 1 доставчикът и получателят изготвят и приемат транспортен план.

(3) Транспортният план по ал. 2 се изготвя от страната по договора, която изпраща материалите, съдържащи класифицирана информация, и се приема от получателя.

Чл. 182г. (Нов – ДВ, бр. 22 от 2003 г.) Транспортният план съдържа:

1. описание на пратката;

2. описание на отделните материали и описание на нивата на класификацията им;

3. определеното лице по чл. 105 ЗЗКИ , което осъществява контрол по спазване разпоредбите на закона и актовете по неговото прилагане и консултира изпълнителя при изпълнението на договора;

4. лицето, което отговаря за прилагането на мерките за защита на класифицираната информация при изпълнението на договора и оказва съдействие на лицето по т. 3;

5. местата за доставка и начини на предаване;

6. мерки за сигурност;

7. места за съхраняване, обработка и предаване;

8. маршрут, включващ началната точка и крайното назначение;

9. подробно описание на движението на пратката;

10. куриерите и превозвачите, както и други елементи в зависимост от спецификата на превозвания материал и от маршрута.

Чл. 182д. (Нов – ДВ, бр. 22 от 2003 г.) (1) Когато пренасянето на материали, съдържащи класифицирана информация, налага използването на превозвач, той трябва да отговаря на следните минимални изисквания:

1. да е регистриран като търговец по националното си законодателство;

2. да има издадено удостоверение за сигурност за съответното ниво на класификация за сигурност на информацията, и

3. да разполага с надлежен документ за извършване на дейност като превозвач съгласно националното си законодателство.

(2) Специфичните изисквания към превозвача се определят в договора за превоз съобразно вида на транспорта.

Чл. 183. При осъществяване на правомощията си по тази глава и при необходимост компетентните органи могат да извършват международни посещения в чуждестранни организационни единици.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на правилника:

1. " Управление на данни " е дейност, свързана с работата с информационни фондове, и включва събиране, запис, организиране, складиране, адаптиране или промяна, актуализиране, изваждане, употреба, комбиниране, временно прекратяване на обработката, предоставяне (цялостно или частично) или осигуряване на други възможности за предоставяне на достъп, съхраняване, изтриване или унищожаване на данните.

2. " Национална система за защита на класифицираната информация " е комплекс от компетентни органи и мерки за осъществяване на специфични информационни, аналитични и контролни дейности, които дават възможност за обединяване на информацията от организационните единици, по начин, позволяващ правенето на оценки и прогнози за качеството на защита на класифицираната информация на територията на страната и в чужбина, в изрично определените случаи с цел оценка на актуалното състояние на качеството на системата за защита на класифицираната информация, оценка и прогноза на риска, своевременно идентифициране на негативните процеси, свързани със заплахата за класифицираната информация или увреждането й, прогнозиране на тяхното развитие, предотвратяване на вредните процеси и определяне степента на ефективност на осъществяваните мероприятия за защита на класифицираната информация.

3. " Отбелязване в информационните фондове и системи " е поставяне на кодова дума или друг израз, или друг вид разпореждане за събиране на данни, като материалният носител се определя в зависимост от вида на информационния фонд или система, позволяващ събиране на данни на субектов или обектов признак или по отношение на определена дейност.

4. " Безвъзвратно загубен материал " е материален носител на класифицирана информация, който не може да бъде възстановен поради неговото естество или не може да бъде намерен по причини, свързани с нерегламентиран достъп, непреодолима сила или други непредвидими обстоятелства, което е довело до унищожаване на класифицираната информация или до нейното разсекретяване чрез нерегламентиран достъп или за който може да се направи основателно предположение, че е унищожен или че не може да се използва по какъвто и да е начин.

5. (Нова – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) " Материален носител за многократен запис " е носител, позволяващ многократно записване или добавяне на информация към вече записана на носителя такава (например магнитни носители, оптични носители, магнито-оптични носители, карти памет, лентови носители и др.).

6. (Нова – ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) " Критична ситуация " е ситуация, настъпила в резултат на всяко внезапно и непредвидено събитие, което може да доведе или е довело до нерегламентиран достъп до класифицираната информация.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Договорите в областта на индустриалната сигурност, сключени преди влизането в сила на ЗЗКИ, чието изпълнение е свързано с достъп до класифицирана информация, запазват действието си. Ръководителят на организационната единица – възложител по договора, или лицата, които управляват и представляват изпълнителя, са длъжни в срок 6 месеца от влизането в сила на правилника да поискат издаване на удостоверения или потвърждения за сигурност.

§ 3. (1) След откриване на регистратурите по реда на чл. 54 организационните единици регистрират и отчитат материалите, съдържащи класифицирана информация, при условията и по реда на глава пета, раздел IV, с което се преустановява досегашният ред на регистриране и отчитане на секретни документи и материали.

(2) Материалите с гриф за сигурност, регистрирани и отчетени по досегашния ред, се привеждат в съответствие с изискванията на ЗЗКИ при условията и по реда на § 9, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на същия закон .

§ 4. В срок 3 месеца от влизането в сила на правилника ръководителите на организационните единици предприемат необходимите действия за привеждане на съществуващата нормативна уредба в съответствие със ЗЗКИ и с правилника.

§ 5. (Изм. – ДВ, бр. 5 от 2010 г.) Изпълнението на правилника се възлага на ДКСИ, на министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, министъра на външните работи и на ръководителите на службите за сигурност и службите за обществен ред, както и на ръководителите на организационните единици по чл. 20, ал. 1 във връзка с § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на ЗЗКИ .

§ 6. Правилникът се издава на основание § 3 от преходните и заключителните разпоредби на ЗЗКИ .

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) С Правилника се уреждат:

1. взаимодействието между органите на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и местната администрация и юридическите лица, които осъществяват дейности по превенция и защита от домашното насилие, за защита, помощ и подкрепа на пострадалите от домашно насилие;

2. изпълнението и контролът на мерките за защита от домашното насилие;

3. процедурите по избор на юридическите лица, които осъществяват превенция на домашното насилие по реда на Закона за защита от домашното насилие , наричан по-нататък "закона", условията и редът за финансирането, отчитането и контролът на дейностите по превенция и защита;

4. условията, редът и минималните стандарти за предоставяне на специализираните услуги и програми за защита от домашното насилие по реда на закона, както и финансирането и контролът им;

5. информацията, подлежаща на вписване в Националната информационна система, редът за събирането и предоставянето й, организацията и функционирането на системата и нивото на достъп;

6. методиката за извършване на оценка на риска от съда.

Чл. 2. (Отм. – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.).

Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) Националният съвет за превенция и защита от домашното насилие (Национален съвет) разработва проект на тригодишна национална програма за превенция и защита от домашното насилие въз основа на определени приоритетни дейности за финансиране.

(2) Министерският съвет приема тригодишната национална програма за превенция и защита от домашното насилие по ал. 1 в срок до 31 март на съответната година, като програмата може да се актуализира всяка година по предложение на Националния съвет.

(3) Средствата за финансиране на изпълнението на задълженията по националната програма се определят на базата на средносрочни тригодишни финансови прогнози, изготвени от съответните органи на изпълнителната власт, които имат ангажименти към изпълнението на дейности от програмата.

(4) С Националната програма за превенция и защита от домашното насилие се определят:

1. дейностите, които ще се изпълняват по чл. 6е, ал. 6, т. 1, 2 и 3 от закона ;

2. отговорните органи и партньори за изпълнение на дейностите;

3. срок за изпълнение на дейностите;

4. очаквани резултати от изпълнението на дейностите;

5. източници на финансиране за тригодишния период за изпълнението на дейностите;

6. индикатори за изпълнение от държавния бюджет и от други източници;

7. базова и целева стойност.

(5) Националният съвет чрез Секретариата си изисква от органите на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и юридическите лица, които осъществяват дейности по превенция и защита на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск, да дадат предложения за определяне на приоритетни дейности, свързани с превенция и защита от домашното насилие, които да се определят за финансиране по реда на чл. 6е от закона .

Чл. 3а. (Нов – ДВ, бр. 47 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г., отм., бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.).

Глава втора – ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЕРКИТЕ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ (Загл. изм. – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.)

Раздел I – Взаимодействие за защита, помощ и подкрепа на пострадалите от домашно насилие (Загл. изм. – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.)

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) Взаимодействието за защита, помощ и подкрепа на пострадалите от домашно насилие се осъществява при условията и по реда на координационен механизъм за помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие, който се приема с акт на Министерския съвет.

(2) С координационния механизъм се уреждат основните процедури на взаимодействие между органите на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и местната администрация и юридическите лица, които осъществяват дейности по превенция и защита от домашното насилие, по реда на закона.

(3) Взаимодействието се осъществява чрез известяване и насочване, определяне на мерки за закрила при пряка и непосредствена опасност от домашно насилие и риск и на мерки за дългосрочна подкрепа след прекратяване на насилието.

(4) За осъществяване на взаимодействието по ал. 3 се поддържа и изпраща информация в Националната информационна система за превенция и защита от домашното насилие (НИСПЗДН).

Чл. 5. (Отм. – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.).

Раздел II – Изпълнение на мерките за защита от домашно насилие

Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Полицейските органи следят за изпълнението на заповедта за защита, когато с нея е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 – 5 от закона .

Чл. 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) В случай на неизпълнение на наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 – 5 от закона пострадалото лице или лицето, установило нарушението, подава сигнал до съответното районно управление на Министерството на вътрешните работи.

(2) Полицейските органи извършват проверка на подадения сигнал, като в случаите на неизпълнение на наложената мярка предприемат действия съгласно Наказателно-процесуалния кодекс .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) Когато нарушението по ал. 1 не съставлява престъпление, полицейските органи съставят протокол за предупреждение по реда на чл. 65 от Закона за Министерството на вътрешните работи .

Чл. 7а. (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) При неизпълнение на наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 4 от закона пострадалото лице или лицето, установило нарушението, подава сигнал до съответното районно управление на Министерството на вътрешните работи, като предоставя снимков материал на екрана на средството за комуникация или получените писма по електронна или обикновена поща и факс.

(2) Снимковият материал трябва да съдържа по възможност данни за изпращача (телефонен номер, профил), дата и час на изпращане на съобщението и дата и час на получаване на съобщението.

(3) Полицейските органи снемат сведение от пострадалото лице или от лицето, установило нарушението.

(4) Полицейските органи изготвят докладна записка до началника на районното управление на Министерството на вътрешните работи, като прилагат към нея сведението от лицето и снимковия материал.

Чл. 7б . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) При постъпване на заповед за защита с наложена мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 5 от закона служителите на Министерството на вътрешните работи изготвят уведомително писмо до дирекция "Социално подпомагане" по местоживеенето на детето, което е определил съответният районен съд.

(2) Полицейските служители провеждат превантивна беседа с пострадалия родител или с родителя, който не е извършил насилието, с цел незабавното уведомяване от негова страна при нарушение на заповедта за защита.

Чл. 8. (1) Когато извършителят откаже доброволно да изпълни наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 2 от закона, пострадалото лице подава молба до районното управление на Министерството на вътрешните работи по местонахождението на жилището за оказване на съдействие.

(2) Началникът на районното управление на Министерството на вътрешните работи определя незабавно полицейските служители, които да окажат съдействие на пострадалото лице.

(3) Определените по реда на ал. 2 полицейски служители в присъствието на един свидетел поканват извършителя да освободи доброволно съвместно обитаваното жилище, да предаде ключовете, свързани с ползването на жилището, и да вземе личните си вещи, включващи:

1. лични документи;

2. вещи за обикновена употреба;

3. машини, инструменти, пособия и книги, необходими лично на извършителя, упражняващ свободна професия, а на занаятчия – за упражняване на неговото занятие.

(4) При отказ да освободи жилището и да предаде ключовете извършителят се отстранява принудително от жилището, а пострадалото лице се поканва да смени заключващите устройства.

(5) При отказ на извършителя да предаде ключовете те се изземват само ако това е разпоредено с решението на съда.

(6) За извършените действия по ал. 3, 4 и 5 се съставя протокол в присъствието на извършителя, пострадалото лице и на един свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от полицейския орган, извършителя, пострадалото лице и свидетеля. Отказът на извършителя да го подпише се удостоверява с подписа на свидетеля.

(7) Копие от протокола се предоставя на пострадалото лице при поискване.

Чл. 9. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Дирекция "Социално подпомагане" следи за изпълнението на заповедта за защита, когато с нея са наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 7 от закона , в защита на малолетни, непълнолетни, поставени под запрещение, и на лица с увреждания, като:

1. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) създава и поддържа информация за лицата, на които са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 7 от закона ;

2. извършва периодични проверки за изпълнението на наложените мерки и на всеки сигнал за неизпълнение на мерките;

3. (доп. – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) уведомява настойниците и попечителите в случаите, когато в програмите са включени малолетни, непълнолетни, поставени под запрещение, или лица с увреждания;

4. изисква периодична информация от юридическото лице, което изпълнява програма за възстановяване на пострадалите лица;

5. (нова – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) прилага при необходимост координационния механизъм при насилие по чл. 36г от Закона за закрила на детето , когато е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 5 ;

6. (нова – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) информацията по чл. 9 се вписва в Националната информационна система за превенция и защита от домашното насилие.

Чл. 10. (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) За изпълнението на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 6 от закона извършителят на насилието е длъжен да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева в мястото, посочено в заповедта на съда, като срокът за посещаване може да бъде по-дълъг от посочения в заповедта.

(2) При неизпълнение на мярката по ал. 1 юридическите лица, които изпълняват програмите, незабавно уведомяват прокуратурата.

Глава трета – ПРОЦЕДУРИ ПО ИЗБОР НА ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА, КОИТО ОСЪЩЕСТВЯВАТ ПРЕВЕНЦИЯ НА ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ, УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ФИНАНСИРАНЕ, ОТЧИТАНЕ И КОНТРОЛ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ПРЕВЕНЦИЯ И ЗАЩИТА (Загл. изм. – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.)

Раздел I – Условия и ред за финансиране на програмите (Загл. изм. – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.)

Чл. 11. (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Процедурите по избор на юридически лица, които ще изпълняват проекти за превенция и защита от домашното насилие, условията и редът за финансирането, отчитането и контролът на финансираните дейности се осъществяват в съответствие с предвиденото в тази глава.

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 47 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г., бр. 50 от 2014 г., в сила от 17.06.2014 г., бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Процедурите по чл. 11 се разработват, одобряват и изпълняват в съответствие с предвидените приоритетни дейности в Националната програма за превенция и защита от домашното насилие.

Чл. 13. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 47 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г., бр. 50 от 2014 г., в сила от 17.06.2014 г., изм., бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Документацията за провеждане на процедурите по чл. 11 се разработва от Секретариата на Националния съвет и се утвърждава от министър-председателя или от упълномощено от него лице.

Чл. 14. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 47 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г., изм., бр. 50 от 2014 г., в сила от 17.06.2014 г., бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) Секретариатът на Националния съвет изготвя тригодишна работна програма на планираните процедури и сроковете за тяхното провеждане в едномесечен срок от приемането на Националната програма за превенция и защита от домашното насилие от Министерския съвет.

(2) Годишната работна програма се изготвя от Секретариата на Националния съвет въз основа на анализ на потребностите от програми за превенция на домашното насилие, специализирани услуги за предоставяне на защита, помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие или в риск, и специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева за извършители на домашно насилие и я представя на Националния съвет за одобрение.

Чл. 14а. (Нов – ДВ, бр. 47 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г., изм., бр. 50 от 2014 г., в сила от 17.06.2014 г., отм., бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.).

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 47 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г., изм. и доп., бр. 50 от 2014 г., в сила от 17.06.2014 г., изм., бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) За финансиране на проектите могат да кандидатстват юридически лица, които осъществяват дейности по превенция и защита на лица, пострадали от домашно насилие или в риск.

(2) Кандидатите по ал. 1 могат да участват самостоятелно или в партньорска организация. Партньорствата, създадени за целите на финансирането, не е необходимо да бъдат регистрирани.

(3) Не се допускат до участие в конкурса кандидати:

1. които са обявени в несъстоятелност или които се намират в процедура по несъстоятелност или ликвидация;

2. представляващите лица на които са привлечени като обвиняеми или са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер;

3. предложили проекти, които следва да бъдат финансирани на друго основание със средства от държавния бюджет, от бюджетите на общините и/или от други средства от европейски структурни инвестиционни фондове за същите дейности;

4. които имат прекратени договори по тяхна вина от предходно финансиране по реда на тази глава;

5. които имат публични задължения с изключение на задълженията по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения;

6. които са предоставили невярна информация в хода на процедурата;

7. които са свързани лица по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на закона с член на Националния съвет

Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2014 г., в сила от 17.06.2014 г., бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) Министър-председателят или упълномощено от него длъжностно лице обявява със заповед конкурс за финансиране на проекти за превенция и защита от домашното насилие.

(2) В заповедта се определят началната и крайната дата за подаване на формуляра за кандидатстване, както и мястото на подаването на формуляра за кандидатстване.

(3) Със заповедта по ал. 1 се утвърждават:

1. насоки за кандидатстване;

2. формуляр за кандидатстване;

3. методика за оценяване на проектите;

4. насоки за отчитане на проектите;

5. проект на договор за финансиране.

(4) В насоките по ал. 3, т. 1 се посочват общата сума за финансирането на проектните предложения, описание на процедурата, критерии за допустимост на кандидатите и критерии за допустимост на разходите, допустими дейности за финансиране, целеви групи, срок за подаване на проектните предложения и максималният размер на сумата за финансиране на отделен проект.

(5) С методиката по ал. 3, т. 3 се оценяват съответствието на проекта с насоките по ал. 3, т. 1, ефективността на предложените дейности за изпълнение и устойчивост на резултатите, капацитет на юридическото лице за изпълнение на проекта и съответствие на предложения бюджет с планираните разходи и предложените дейности.

(6) Насоките по ал. 3, т. 4 съдържат обща информация, подробен междинен/окончателен отчет за изпълнението на проекта, информация за вида услуги, които могат да ползват пострадалите лица и извършителите на домашно насилие, междинен/окончателен отчет на разходите по проекта и междинно/окончателно искане за плащане.

(7) Договорът по ал. 3, т. 5 съдържа най-малко следните реквизити:

1. предмет, който включва подлежащите на финансиране дейности, конкретни цели и задачи на проекта, очаквани резултати и въздействие върху целевите групи;

2. права и задължения на страните;

3. финансови условия – общ размер на предоставеното финансиране, условия и график за изплащане на средствата, допустими и недопустими разходи, начин на възстановяване на неизразходваните средства;

4. контрол и отчетност – времеви рамки за представяне на междинни и окончателни отчети, изисквания за съдържанието на отчетите (описание на дейностите, финансов отчет, анализ на постигнатите резултати), процедура за одобрение на отчетите, процедури за проверка и одит на място;

5. санкции и прекратяване на договора – основания за прекратяване на договора (неспазване на условията, нецелево използване на средствата, предоставяне на невярна информация), процедура за възстановяване на средствата при прекратяване на договора, санкции за неизпълнение на договорните задължения;

6. други условия – по преценка на страните.

(8) Заповедта за обявяване на конкурса и утвърдените по ал. 3 документи се публикуват на интернет страницата на Националния съвет

Чл. 17. (Изм. с Решение № 9744 на ВАС на РБ – ДВ, бр. 100 от 2014 г.; изм., бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) За участие в конкурса кандидатите подават в Секретариата на Националния съвет формуляр за кандидатстване.

(2) Формулярът по ал. 1 съдържа:

1. основна информация за кандидата:

а) наименование;

б) ЕИК по БУЛСТАТ;

в) адрес за кореспонденция, телефон и електронен адрес;

г) лица, представляващи кандидата по учредителен акт;

д) данни за банкова сметка;

е) изпълнени дейности в областта на превенцията и защитата от домашното насилие, включително с партниращи организации;

ж) информация за сътрудничество на кандидата с институции, пряко ангажирани с превенция на домашното насилие и защита на пострадалите лица;

2. информация за предложения проект:

а) кратко описание на проекта;

б) обосновка на проекта за съответствие с приоритетите на националната програма за превенция и защита от домашното насилие;

в) план за устойчивост на резултатите от проекта;

г) институции, с които ще се осъществява сътрудничество при изпълнението на проекта, ако е приложимо;

д) план за мониторинг и оценка на изпълнението;

3. информация за целевите групи:

а) описание на целевата група;

б) описание на непреките ползватели от проекта;

4. информация за начина на изпълнение на проекта:

а) описание на целите – краткосрочни и дългосрочни;

б) очаквани резултати;

в) основни дейности и начин на изпълнение;

г) период на изпълнение и график на дейностите;

д) индикатори за оценка на резултатите;

5. планиран бюджет, който покрива всички разходи за изпълнението на проекта, включително собствените средства, ако такива са предвидени.

(3) Към формуляра се прилагат:

1. декларация за обстоятелствата по чл. 15, ал. 3, т. 1 , 3 , 4 – 7;

2. декларация от представляващите лица, че не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер;

3. препоръки за добро изпълнение на дейности по превенция и защита на лица, пострадали от домашно насилие или в риск, издадени от външни организации;

4. доказателства, удостоверяващи минимален тригодишен опит на кандидата в изпълнението на дейности по превенция и защита от домашното насилие;

5. доказателства, удостоверяващи минимален тригодишен професионален опит и квалификация в областта на превенцията и защитата на лица, пострадали от домашно насилие или в риск, на предложените от кандидата членове на екипа за изпълнение на проекта.

(4) Попълненият формуляр за кандидатстване заедно с документите, които го придружават, се подава в Секретариата на Националния съвет на хартиен носител, на електронен носител и по електронен път.

(5) Всички приети формуляри получават регистрационен номер с отбелязване на датата и часа на подаване.

Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) Министър-председателят или упълномощено от него лице назначава комисия за разглеждане, оценка и класиране на проектните предложения със заповед, в която определя:

1. поименния състав с основни и резервни членове;

2. председателя на комисията;

3. сроковете за извършване на работата;

4. място на съхранение на документите, свързани с процедурата, до приключване на работата на комисията.

(2) Председателят на комисията е служител на Секретариата на Националния съвет, който:

1. свиква заседанията на комисията;

2. информира лицето по ал. 1 за всички обстоятелства, които препятстват изпълнението на възложената работа в определените срокове;

3. прави предложения до лицето по ал. 1 за замяна на членове на комисията при установена невъзможност някой от тях да изпълнява задълженията си.

(3) Комисията се състои от нечетен брой членове. При необходимост лицето по ал. 1 назначава външни експерти по предложение на председателя на комисията. Членовете на комисията трябва да притежават необходимата професионална квалификация и практически опит в съответствие с процедурата.

(4) Членовете на комисията:

1. участват в работата на комисията;

2. лично разглеждат документите, участват при вземането на решения и поставят оценки на формулярите;

3. подписват протоколите от работата на комисията.

(5) Всеки член на комисията по ал. 1 е длъжен да си направи самоотвод и да уведоми председателя на комисията в случаите, когато:

1. по обективни причини не може да изпълнява задълженията си;

2. е налице конфликт на интереси или в хода на процедурата е възникнал такъв.

(6) В случаите по ал. 5 се определя със заповед нов член, като действията на отстранения член, свързани с разглеждане и оценяване на формуляр за кандидатстване, след настъпване на установените обстоятелства не се вземат предвид и се извършват от новия член.

(7) Членовете на комисията са длъжни да пазят в тайна обстоятелствата, които са узнали във връзка със своята работа в комисията.

(8) Действията на комисията се протоколират.

(9) Решенията на комисията се вземат с мнозинство от членовете й. Когато член на комисията е против взетото решение, той подписва протокола с особено мнение и писмено излага мотивите си.

Чл. 19. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 50 от 2014 г., в сила от 17.06.2014 г., изм., бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) Комисията провежда заседание за разглеждане, оценка и класиране на проектите в присъствието на всички членове, като при обективна невъзможност за участие на някой от членовете той се заменя с резервен член.

(2) Председателят и членовете на комисията, преди да започнат своята работа, декларират, че нямат материален интерес от участието си в комисията, не са "свързани лица" с кандидатите по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на закона и по смисъла на Закона за противодействие на корупцията .

(3) Комисията извършва проверка по допустимост на документите на кандидатите. Когато се установи липса, непълнота и/или несъответствие на информацията, включително нередовност или фактическа грешка, председателят на комисията изпраща на кандидата съобщение на електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване, или по електронна поща за отстраняване на нередовностите. Срокът за отстраняването им е 7 дни от получаването на съобщението.

(4) Комисията оценява и класира постъпилите проекти въз основа на методиката по чл. 16, ал. 3, т. 3 и определя за финансиране получилите одобрение проекти при спазване на следните критерии:

1. съответствие на проекта с предварително обявените условия;

2. финансова стабилност и ефективност на разходите;

3. въздействие на предлагания проект върху целевите групи – преки и непреки потребители;

4. устойчивост на резултатите.

(5) За проведеното заседание се води протокол. Протоколът и решението се подписват от председателя и от присъствалите членове на комисията.

(6) Документацията от проведените процедури се съхранява в срок 3 години от провеждането на заседанието, като за всеки участник в процедурата се изготвя досие.

Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) Министър-председателят или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за одобрените и неодобрените проекти в 7-дневен срок от изготвянето на решението на комисията.

(2) Секретариатът на Националния съвет уведомява кандидатите по електронна поща или на електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване, в 5-дневен срок от издаването на заповедта по ал. 1, като им я изпраща.

(3) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване в 14-дневен срок по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

(4) Договорът за финансиране с одобрените кандидати се сключва от лицето по ал. 1 в 7-дневен срок след влизането в сила на заповедта.

(5) Удостоверението за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс , което се издава от Националната агенция по приходите, се осигурява по служебен път.

Раздел II – Отчитане и контрол върху изпълнението на финансираните проекти (Загл. изм. – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.)

Чл. 21. (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2014 г., в сила от 17.06.2014 г., изм., бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) Контролът върху изпълнението на условията по договора за финансиране на юридически лица за изпълнение на дейностите по превенция и защита от домашното насилие и текущият мониторинг на договорите за финансиране се осъществяват от Националния съвет чрез неговия Секретариат самостоятелно и/или съвместно с други служители от администрацията на Министерския съвет (АМС).

(2) Контролът по ал. 1 се извършва от служители, определени със заповед на министър-председателя или на упълномощено от него длъжностно лице.

(3) Контролът на изпълнението на договорите за финансиране на проектите се извършва чрез:

1. проверки на място;

2. документални проверки.

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 47 от 2012 г., в сила от 22.06.2012 г., изм. и доп., бр. 50 от 2014 г., в сила от 17.06.2014 г., изм., бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) Юридическите лица са длъжни да предоставят информация на лицата по чл. 21, ал. 1 , включително междинни и финални отчети за изпълнение.

(2) Със сключването на договора за финансиране юридическото лице се задължава да осигурява и необходимия достъп на лицата по ал. 1, извършващи мониторинг и контрол, както и на контролни органи, които имат правомощия да извършват проверки по отношение на дейността на АМС и на конкретните процедури за предоставяне на финансиране

Чл. 23. (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2014 г., в сила от 17.06.2014 г., изм., бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) За изпълнението на всеки проект задължително се представя най-малко един финален отчет, който включва:

1. финален технически отчет;

2. финален финансов отчет.

(2) Финалният отчет се представя от юридическите лица в едномесечен срок от приключването на проекта.

(3) Когато това е предвидено в условията за изпълнение, юридическите лица представят и междинни отчети.

(4) В случай че проектът е с продължителност над 12 месеца, задължително следва да се предвиди представяне на най-малко един междинен отчет.

(5) Юридическите лица са длъжни да съхраняват цялата документация по проекта си в срок 5 години от датата на одобряване на финалния им отчет.

Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Техническите отчети на юридическите лица следва да съдържат доказателства за изпълнените по проекта дейности в съответствие с предвиденото в насоките за кандидатстване.

Чл. 25 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Финансовите отчети на юридическите лица следва да съдържат доказателства за направените по проекта разходи в съответствие с предвиденото в насоките за кандидатстване.

Чл. 26 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) Министър-председателят или упълномощено от него длъжностно лице прекратява едностранно договора за финансиране на одобрен проект, когато в хода на изпълнението на проекта се установи, че отпуснатите средства се разходват по начин, различен от посочения в договора.

(2) В случаите по ал. 1 средствата се възстановяват заедно със законоустановената лихва.

Глава четвърта – (Нова – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) СПЕЦИАЛИЗИРАНИ УСЛУГИ И ПОГРАМИ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ

Раздел I – (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Условия, ред и минимални стандарти за предоставяне на специализираните услуги и програми

Чл. 27 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Специализираните услуги и програми за предоставяне на защита, помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие или в риск, са дейности, които включват:

1. предоставянето и поддържането на национална телефонна линия за помощ на лица, пострадали от домашно насилие или в риск;

2. предоставянето на социално, психологическо и правно консултиране и специализирани програми за възстановяване и/или защита на лица или деца, жертви на домашно насилие или свидетели, в консултативен център;

3. предоставянето на социално, психологическо и правно консултиране и специализирани програми за възстановяване и/или защита на лица или деца, жертви на домашно насилие или свидетели, в защитено жилище;

4. предоставянето на специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева за извършители на домашно насилие, които включват социално и психологическо консултиране.

Чл. 28 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) На лице, пострадало от домашно насилие, се предоставят самостоятелно или едновременно няколко от следните специализирани услуги:

1. Национална телефонна линия за помощ на лица, пострадали от домашно насилие или в риск;

2. Консултативен център за лица, пострадали от домашно насилие;

3. Защитено жилище.

(2) Специализираните услуги по ал. 1 се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск, и са безвъзмездни. Услугите се предоставят независимо дали пострадалите са изразили съгласие да сътрудничат за разкриване на извършителя на домашното насилие.

(3) Ползването на специализирана услуга по ал. 1 не изключва ползване и на други услуги.

Чл. 29 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) На лице, извършило домашно насилие, се предоставя специализирана програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева. Програмата може да бъде част от други специализирани услуги или да се предоставя самостоятелно.

Чл. 30 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Специализираната услуга "Национална телефонна линия за помощ на лица, пострадали от домашно насилие или в риск" се предоставя съгласно стандартите, определени в приложение № 1 .

Чл. 31 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Специализираната услуга "Консултативен център за лица, пострадали от домашно насилие", която включва социално, психологическо и правно консултиране и специализирани програми за възстановяване и/или защита на лица или деца, жертви на домашно насилие или свидетели, в консултативен център се предоставя съгласно стандартите, определени в приложение № 2 .

Чл. 32 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Специализираната услуга "Защитено жилище", която включва социално, психологическо и правно консултиране и специализирани програми за възстановяване и/или защита на лица или деца, жертви на домашно насилие или свидетели, в защитено жилище се предоставя съгласно стандартите, определени в приложение № 3 .

Чл. 33 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Специализираната програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева за извършители на домашно насилие, която включва социално и психологическо консултиране, се предоставя съгласно стандартите, определени в приложение № 4 .

Чл. 34 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) При ползване на специализирана услуга или програма на лицата се предоставя подходяща и навременна информация на разбираем за тях език.

Чл. 35 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Във всяка административна област в Република България следва да има най-малко едно защитено жилище за пострадали от домашно насилие и най-малко един консултативен център. В административни области с районно деление следва да има най-малко три защитени жилища и най-малко три консултативни центъра.

Чл. 36 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Във всяка административна област в Република България се предоставя най-малко една специализирана програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева за извършители на домашно насилие, която включва социално и психологическо консултиране.

Чл. 37 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Минималните стандарти за издръжка на специализираните услуги се определят с акт на Министерския съвет.

Раздел II – (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Финансиране и контрол

Чл. 38 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Финансирането на специализираните услуги и програми за предоставяне на защита, помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие или в риск, се осъществява по реда на глава трета от Правилника.

Чл. 39 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) При финансирането на специализираните услуги и програми по чл. 28, ал. 1, т. 1 – 3 и чл. 29 задължително се остойностяват следните елементи на разходите, които ги формират:

1. разходи за персонал (разходи за заплати и възнаграждения за персонала, други възнаграждения и плащания за персонала и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя);

2. разходи за материали и консумативи, пряко свързани с предоставянето на услугата;

3. режийни разходи – разходи за издръжка;

4. разходи за поддържане на материалната база за предоставяне на услугата;

5. разходи за транспорт, пряко свързани с предоставяне на услугата, както и за придружаване на лицата, които я ползват;

6. разходи за осигуряване на достъп до информация – когато услугата се предоставя на лица с ограничения в зрението, слуха или говора и на лица с интелектуални затруднения;

7. разходи за осигуряване на храна за потребителите на услугата, само за защитено жилище;

8. разходи за облекло за потребителите на услугата, само за защитено жилище;

9. разходи за осигуряване на лекарствени продукти, санитарно-хигиенни материали и средства за предпазване от и предотвратяване и разпространяване на заразни и паразитни болести;

10. разходи за обучения и супервизия на служителите, които осъществяват дейност по предоставяне на услугата;

11. разходи за охранителни системи;

12. други специфични разходи, присъщи на услугата – например техническо оборудване, обзавеждане и наем.

Чл. 40 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Всяко юридическо лице, което предоставя специализирана услуга и/или програма по чл. 28, ал. 1, т. 1 – 3 и чл. 29 , е длъжно да извършва периодичен и годишен вътрешен контрол за тяхното предоставяне, който включва дейности по:

1. оценка на съответствието на предоставяните специализирани услуги и/или програми със стандартите за специализираните услуги и/или програми и критериите за тяхното изпълнение;

2. събиране, обработване, анализиране и съхраняване на информацията за всички предоставяни от юридическите лица специализирани услуги и/или програми чрез обхващане на всички лица, ползващи услугите;

3. провеждане на системно наблюдение на ефективността на предоставяните специализирани услуги и/или програми с оглед на постигнатите резултати за лицата, които ги ползват;

4. идентифициране на силни и слаби страни, възможности и рискове в дейността по предоставяне на специализирани услуги и/или програми;

5. идентифициране на проблеми, пропуски, грешки и нарушения при предоставянето на специализирани услуги;

6. осъществяване на информационен обмен с лицата, които ползват специализирани услуги и/или програми, предоставяни от други организации;

7. извършване на текущи проверки, за резултатите от които се изготвят протоколи.

Чл. 41 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Юридическите лица, предоставящи специализирани услуги и/или програми, събират и обобщават информацията, получена при извършване на проверките по чл. 40 , и най-малко два пъти в годината изготвят анализ на информацията, който предоставят на Секретариата на Националния съвет.

Чл. 42 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) Контролът върху специализираните услуги и програми се осъществява от Националния съвет чрез неговия Секретариат.

(2) Контролът по ал. 1 се осъществява от служители на Секретариата на Националния съвет, определени със заповед на министър-председателя или на упълномощено от него длъжностно лице, чрез проверки на място и проверка на документи.

Чл. 43 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Контролът включва проверка за изпълнението на договора по предоставяне на специализираните услуги, включително:

1. за спазването на стандартите за специализираните услуги и програми за защита от домашното насилие по чл. 29 – 33 ;

2. за спазването на правата на потребителите на специализираните услуги и програми;

3. за начина, по който финансираните юридически лица, предоставящи специализирани услуги и програми, разходват определените по бюджета на Министерския съвет средства за финансиране на проекти за превенция и защита от домашното насилие;

4. за резултатите и ефективността на програмите за справяне с гнева и на специализираните услуги.

Чл. 44 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) Секретариатът на Националния съвет извършва проверки на място на обектите, предоставящи специализирани услуги и програми за защита, които могат да бъдат периодични и извънредни.

(2) Проверките на място включват проверки на физическите условия, разговори с ползватели на услугите, разговори с партниращите институции, които участват във взаимодействието и предоставянето на специализираните услуги и програми за защита от домашното насилие, и преглед на документацията на място.

Чл. 45 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Проверките по чл. 44 приключват със съставяне на доклад на проверяващия, който съдържа констатации, изводи и препоръки. В случай на констатиране на нарушения по изпълнението на договора с доклада се прави предложение за налагане на предвидената в договора санкция. Проверяващият служител предава доклада на министър-председателя или на упълномощеното от него длъжностно лице в тридневен срок от неговото изготвяне.

Чл. 46 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) В седемдневен срок от получаването на доклада по чл. 45 министър-председателят или упълномощено от него длъжностно лице предприема действия по реализиране на договорната отговорност.

Чл. 47 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) Юридическите лица, предоставящи специализирани услуги и програми, са задължени да водят подробна документация за предоставените услуги и резултатите от програмите.

(2) Лицата по ал. 1, изпълняващи дейности или проекти по превенция и защита от домашно насилие, са задължени да представят на Секретариата на Националния съвет тримесечни отчети за изпълнените от тях дейности, включително финансова отчетност, информация за броя на обслужените лица, видовете предоставени услуги и резултатите от програмите.

Чл. 48 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) Секретариатът на Националния съвет осъществява мониторинг на изпълнението на наложените мерки и поддържа списък в електронна форма на всички установени договорни нарушения и наложени санкции и мерки. Списъкът се публикува и се поддържа в актуален вид на интернет страницата на Националния съвет.

(2) Юридическите лица представят на Секретариата на Националния съвет доклади за изпълнението на наложените им препоръки и мерки в срокове, определени от Националния съвет.

Чл. 49 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) Националният съвет до 28 февруари одобрява годишен доклад за резултатите от контролната дейност за предходната година, който включва:

1. обобщение на установените нарушения;

2. наложените санкции и мерки и резултатите от тяхното изпълнение;

3. препоръки за подобряване на контролната дейност.

(2) Секретариатът изготвя междинен доклад по ал. 1 за първото шестмесечие на предходната година, който се представя на председателя на Националния съвет.

Чл. 50 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Юридическите лица, които предоставят специализирани услуги и програми по чл. 28, ал. 1, т. 1 – 3 и чл. 29 , поддържат и изпращат в Националната информационна система за превенция и защита от домашното насилие актуална информация за вида услуги, които могат да ползват пострадалите лица и извършителите на домашно насилие, и поддържат актуална база данни със:

1. името, постоянния и настоящия адрес, телефонния номер и семейното положение на лицето, което ползва услугата или програмата, или на настойника, попечителя или близък роднина на лицето;

2. вида на програмата и основанието за включване на лицето в нея;

3. дата на приемане и на напускане на програмата, както и график на посещенията.

Глава пета – (Нова – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) ИНФОРМАЦИЯ, ПОДЛЕЖАЩА НА ВПИСВАНЕ В НАЦИОНАЛНАТА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ, РЕД ЗА СЪБИРАНЕТО И ПРЕДОСТАВЯНЕТО Й, ОРГАНИЗАЦИЯ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА СИСТЕМАТА И НИВО НА ДОСТЪП

Чл. 51 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) Националният съвет чрез АМС създава и поддържа НИСПЗДН.

(2) Националната информационна система за превенция и защита от домашното насилие се състои от функционални и системни модули, интеграции и бази данни.

(3) Секретариатът на Националния съвет организира поддържането на системата по ал. 2 в актуално състояние.

Чл. 52 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Целите на НИСПЗДН са:

1. централизирано събиране, управление, съхраняване и обмен на информация за случаите на домашно насилие на територията на Република България и по отношение на български граждани в чужбина;

2. осигуряване на достъп до актуална и точна информация за органите и институциите, ангажирани с превенцията и защитата от домашно насилие;

3. подобряване на координацията между институциите и организациите, работещи в областта на домашното насилие;

4. изготвяне на анализи за формиране на държавната политика в областта на превенцията и защитата от домашното насилие.

Чл. 53 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Националната информационна система за превенция и защита от домашното насилие функционира при спазване на следните принципи:

1. прозрачност и отчетност;

2. сигурност и надеждност на съхраняваните данни;

3. ефективност и ефикасност в обмена на информация;

4. законосъобразност и защита на личните данни;

5. въвеждане на данни и извличане на справки само от оторизирани длъжностни лица;

6. ведомствена и системна независимост;

7. оперативна съвместимост;

8. прилагане на общи стандарти и технологични регламенти;

9. съгласувана защита на НИСПЗДН и свързаните с нея външни системи.

Чл. 54 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) Националната информационна система за превенция и защита от домашното насилие съдържа данни за:

1. актовете на домашно насилие;

2. пострадалите лица, извършителите и взаимоотношенията между тях;

3. вида насилие по смисъла на чл. 2 от закона ;

4. продължителността на насилието;

5. причинените вреди на пострадалото лице;

6. историята на насилието, включително данни, постъпили от Националната телефонна линия за помощ на лица, пострадали от домашно насилие и в риск, с Единен хармонизиран телефонен номер;

7. подадените молби за издаване на заповед за защита, заповед за незабавна защита или искания на прокурора по реда на чл. 8, ал. 2 от закона ;

8. наложените мерки по този закон, Закона за Министерството на вътрешните работи , Закона за закрила на детето и предоставените социални услуги по реда на Закона за социалните услуги по отношение на лица, пострадали от домашно насилие;

9. юридическите лица, които осъществяват дейности по превенция и защита от домашното насилие по реда на закона;

10. ползваните услуги по реда на закона.

(2) Националната информационна система интегрира данните по ал. 1, свързани с акта на домашно насилие, пострадалите лица и извършителите, които са налични във външни автоматизирани информационни системи (ВАИС) и неавтоматизирани бази данни в регистри.

(3) За целите на функционирането на НИСПЗДН органите на изпълнителната власт, съдебната власт, органите на местното самоуправление и местната администрация и юридическите лица, които осъществяват дейности по превенция и защита от домашното насилие, съгласно чл. 6д, ал. 5 от закона предоставят необходимите данни по ал. 2.

Чл. 55 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) Националната информационна система за превенция и защита от домашното насилие се състои от публична и непублична част.

(2) Публичната част на НИСПЗДН съдържа:

1. информация за политиките на държавата по превенция и защита от домашното насилие;

2. статистически данни за случаите на актове на домашно насилие:

а) извършени на територията на страната;

б) извършени спрямо български граждани в чужбина, които са потърсили помощ и подкрепа;

3. списък на юридически лица, осъществяващи дейности по превенция и защита от домашното насилие по реда на закона.

(3) Достъп до извадка от данните, съдържащи се в НИСПЗДН, се предоставя по ред и начин, определени с решение на Националния съвет, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация, в съответствие с чл. 5, ал. 2, т. 1 , 3 и 4 от Закона за електронното управление .

Чл. 56 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) Националният съвет определя стандарти за информационно взаимодействие и обмен на нормативно регламентирани данни, технологични регламенти и конкретни решения за целите на взаимодействието на органите и юридическите лица по чл. 6д, ал. 5 от закона .

(2) Органите и юридическите лица по чл. 6д, ал. 5 от закона изпълняват нормативно определените им задължения и прилагане на стандартите по ал. 1.

Чл. 57 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) За целите на поддържане в актуално състояние на данните по чл. 55, ал. 1 НИСПЗДН осигурява обмен на информация и с други регистри и бази данни чрез средствата на системната интеграция.

(2) Интеграцията и обменът на информация с информационните системи на органите по чл. 6д, ал. 5 от закона се осъществяват:

1. в съответствие с изискванията за защита на личните данни;

2. по начин, който осигурява актуални и достоверни данни по чл. 6д, ал. 2 от закона .

(3) Обменът на информация по ал. 1 се извършва при спазване на изискванията на Закона за електронното управление и на Регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО.

Чл. 58 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Комуникационните канали между НИСПЗДН и ВАИС на органите и юридическите лица по чл. 6д, ал. 5 от закона се осигуряват от Министерството на електронното управление чрез Единна електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ).

Чл. 59 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Комуникационните канали между интеграционния модул на НИСПЗДН и свързаните ВАИС се осигуряват от съответните органи и институции по чл. 6д, ал. 5 от закона .

Чл. 60 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) Ведомствените интеграционни модули за връзка на НИСПЗДН с ВАИС и автоматизирани работни места (АРМ) за справки се администрират и осигуряват по линия на сигурността в съответните органи и институциите, в които са инсталирани.

(2) Автоматизираните работни места за справки в НИСПЗДН се поддържат и администрират от органите и ведомствата, чиято дейност осигуряват, след съгласуване с АМС по ред, определен от Националния съвет.

Чл. 61 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Конвектори, филтри към ВАИС, както и доработка на информационните им системи, за изпращане на информация към НИСПЗДН се специфицират от съответните органи и юридически лица по чл. 6д, ал. 5 от закона .

Чл. 62 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Съгласуването на изграждането, развитието и свързването на НИСПЗДН с ВАИС се осъществява на основата на стандартите по чл. 56, ал. 1 , решенията на Националния съвет и междуведомствените споразумения.

Чл. 63 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Ведомствените автоматизирани информационни системи и АРМ за справки се свързват с НИСПЗДН чрез ведомствените интеграционни модули на органите и юридическите лица по чл. 6д, ал. 5 от закона и след удостоверяване на служителя с квалифициран електронен подпис (КЕП) или двуфакторна автентикация.

Чл. 64 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Времевите параметри за въвеждане и актуализиране на данни, постъпващи в НИСПЗДН, се определят с решения на Националния съвет или с междуведомствени споразумения.

Чл. 65 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Органите и юридическите лица по чл. 6д, ал. 5 от закона са длъжни да осигурят:

1. административен и организационен капацитет за функциониране на НИСПЗДН;

2. технологичната дейност по експлоатацията на ВАИС системата и експлоатационното й единодействие с НИСПЗДН;

3. администрирането на поддържаните от тях компоненти на НИСПЗДН на връзката на системите им към НИСПЗДН по утвърден от тях ред.

Чл. 66 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Длъжностните лица от Министерството на вътрешните работи, Агенцията за социално подпомагане, Държавната агенция за закрила на детето и органите на съдебната власт имат достъп до данните в НИСПЗДН в съответствие с чл. 5, ал. 2, т. 1 , 3 и 4 от Закона за електронното управление .

Чл. 67 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) За нуждите на НИСПЗДН Националният съвет има право на достъп до данните за извършителите на домашно насилие в Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП), който се осигурява след решение на Междуведомствения съвет за методическо ръководство на ЕИСПП. За оторизирани служители от АМС достъпът е с потребителски интерфейс, а за НИСПЗДН достъпът е автоматичен с програмен интерфейс. Данните от ЕИСПП се използват чрез НИСПЗДН от оторизираните лица.

Чл. 68 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) Органите и юридическите лица по чл. 6д, ал. 5 от закона организират и отговарят за предоставянето на данни на НИСПЗДН от ВАИС, както и за достоверността на данните.

(2) Действията по вписването на данни в НИСПЗДН и извличане на справки чрез ВАИС се извършват от служители, определени със заповед на ръководителя на съответния орган, и юридическите лица в съответствие с чл. 5, ал. 2, т. 1 , 3 и 4 от Закона за електронното управление .

(3) Служителите по ал. 2 отговарят за достоверността и пълнотата на въвежданите обстоятелства, както и за спазването на сроковете за вписване.

(4) На служителите по ал. 2 се предоставят права за достъп за изпращане на данни към НИСПЗДН след вписването им в системата с КЕП или двуфакторна автентикация.

(5) За всяка извършена дейност в НИСПЗДН от служителите по ал. 2 се съхраняват допълнителни данни за лицето, с чийто КЕП е подадена информацията, IP адрес, както и времеви печат (Timestamp) на генериране на записа, в съответствие с чл. 5, ал. 2, т. 1 , 3 и 4 от Закона за електронното управление .

Чл. 69 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) За всяка информация, вписана от органите и юридическите лица по чл. 6д, ал. 5 от закона в НИСПЗДН, се генерира автоматично индивидуален идентификационен номер.

(2) Новите обстоятелства се вписват така, че да не бъде засегната информацията, съдържаща се в предходните вписвания.

(3) Заличаването на вписано обстоятелство и поправката на допуснати грешки се извършват по начин, който не води до унищожаване или повреждане на информацията.

(4) Информацията в НИСПЗДН се систематизира и организира хронологично с възможност за проследяване на историята на вписванията и заличаванията.

Чл. 70 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Всяко лице има право на достъп до собствените си данни, съдържащи се в НИСПЗДН, по определен ред, утвърден от Националния съвет, в съответствие с чл. 5, ал. 2, т. 1 , 3 и 4 от Закона за електронното управление .

Чл. 71 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Служителите от Секретариата на Националния съвет и/или от друго отговорно звено в АМС, които имат право да оперират с НИСПЗДН, се определят със заповед на министър-председателя или на упълномощено от него длъжностно лице.

Чл. 72 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) Служителите, определени по чл. 71 , имат право на проверка върху работата на лицата, пряко ангажирани за въвеждане на данни в НИСПЗДН.

(2) Националният съвет утвърждава работна процедура и изискуемите документи при извършване на проверка.

(3) Длъжностните лица оказват съдействие при извършване на проверката.

Чл. 73 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) В НИСПЗДН се осигуряват журнални записи (логове) на извършените дейности от потребителите на приложния интерфейс на системата. С НИСПЗДН се осигурява извличането на справки от журналите на системата за извършване на законово регламентирана проверка за дейности, изпълнени от потребителите.

(2) Проверките се извършват въз основа на:

1. писмено искане от съответния ръководител на орган, институция или юридическите лица по чл. 6д, ал. 5 или 6 от закона , когато касае дейностите на служител от същата структура;

2. писмено искане от съответния ръководител на орган, институция или юридическите лица по чл. 6д, ал. 5 или 6 от закона и разрешение от председателя на Националния съвет, когато касае дейности, извършени от служители на други структури;

3. писмено искане от председателя на Националния съвет.

(3) Информацията за резултатите от проверките се предоставя на заявителя при спазване на нормативните правила за защита на съответния вид информация, която съдържа.

(4) Външните автоматизирани информационни системи осигуряват журнални записи (логове) на извършените дейности от потребителите, касаещи въвеждане/промяна/изтриване на данни, предоставяни чрез НИСПЗДН, както и достъпните данни, получени чрез обмена с НИСПЗДН.

(5) Външните автоматизирани информационни системи осигуряват справки от журналите на съответната система за извършване на законово регламентирана проверка за дейности, изпълнени от служители на съответната система.

Глава шеста – (Нова – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА НА РИСКА ПО ЧЛ. 15, АЛ. 4 ОТ ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ

Чл. 74 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Съдът извършва оценка на риска в производството за налагане на мерки за защита от домашно насилие по Методиката за оценка на риска по чл. 15, ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие (Методиката) съгласно приложение № 5 .

Чл. 75 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Когато съдът разглежда случаи на домашно насилие, той взема под внимание различните фактори, които определят противоправното поведение на извършителя на насилието, служебно събира информация за риска от извършване на повторно насилие и оценява всяка поносима информация и елементи на случая.

Чл. 76 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) За установяване и оценка на риска от повторяемост на бъдещо насилие, ескалация на насилието или насилие, довеждащо до смърт, съдът използва контролен списък на рискови фактори за оценка на риска съгласно приложението към Методиката.

Чл. 77 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) С оглед на спецификите на делото съдът може да приеме като налични и рискови фактори, които не са включени в контролния списък по предходния член, съответно да им придаде тежест по своя преценка.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА (Нова – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.)

§ 1 . (Нов – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) По смисъла на Правилника:

1. " Базовата стойност по чл. 3, ал. 4, т. 7 " е стойност на индикатор/показател, измерена преди началото на интервенцията или в отсъствие на интервенция.

2. " Целевата стойност по чл. 3, ал. 4, т. 7 " е стойност на индикатор/показател, измерена в края на интервенцията или до 6 месеца след нейното приключване.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. (Предишен § 1 – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) (1) В едномесечен срок от влизането в сила на правилника министърът на правосъдието обявява конкурс за финансиране на програмите и обучението по чл. 6, ал. 7 от закона за 2010 г.

(2) Средствата, предоставени за финансиране на програми по чл. 6, ал. 7 от закона за 2010 г., се разходват до 31 май 2011 г.

§ 3. (Предишен § 2 – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) В тримесечен срок от влизането в сила на правилника министърът на вътрешните работи и министърът на труда и социалната политика издават инструкцията по чл. 5 .

§ 4. (Предишен § 3 – ДВ, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г.) Правилникът се приема на основание § 24 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашното насилие (ДВ, бр. 102 от 2009 г.).

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) С правилника се уреждат условията и редът за прилагане на мерките за закрила на детето, предоставяне на финансови помощи и контрол за спазване правата на детето.

Чл. 2. (1) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето разработва всяка година проект на Национална програма за закрила на детето, която съвместно с министъра на труда и социалната политика предлага на Министерския съвет.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г., бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето изготвя ежегоден доклад за изпълнение на Националната програма за закрила на детето, който се изпраща в Министерския съвет.

(3) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето внася в Министерския съвет разработените национални програми по чл. 17а, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето чрез съответния заместник министър-председател или чрез органа по закрила на детето по чл. 6а, ал. 4, т. 1 , 2 , 3 , 4 , 5 , 6 или 7 от Закона за закрила на детето , който е с най-много ангажименти по съответната програма.

Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г., бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) Общинският съвет приема всяка година по предложение на кмета на общината или оправомощено от него лице изготвената от комисията по чл. 20а от Закона за закрила на детето общинска програма за закрила на детето съобразно потребностите на децата и техните семейства в общината.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.).

(3) (Нова – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) Общинската програма за закрила на детето по ал. 1 се приема до април на съответната година.

Глава втора – ОРГАНИ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Чл. 4. (1) При осъществяване на своите функции и правомощия органите за закрила на детето се ръководят от висшите интереси на детето във всички свои действия, отнасящи се до децата и техните семейства.

(2) Органите за закрила на детето са длъжни да осигурят на детето закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като предприемат своевременно всички необходими законодателни и административни мерки.

Чл. 5. (1) Органите за закрила на детето по чл. 6 от Закона за закрила на детето работят в координация, съдействие и сътрудничество при осъществяване на дейностите по закрила на детето.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г., бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето и органите за закрила по чл. 6, т. 3 от Закона за закрила на детето разработват координационни механизми в областта на държавната политика за закрила на детето съобразно своята компетентност относно координиране на действията им и формулиране на общи цели и правила на работа.

(3) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето мониторира прилагането на координационните механизми по ал. 2 чрез събиране и обработване на информация от отговорните за изпълнението им институции.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) Органите по ал. 1 си съдействат, като предприемат съгласувани действия при работата си по конкретни случаи за закрила на децата и техните семейства.

Чл. 6. (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) Комисията за детето е консултативен орган към всяка община.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) Комисията по ал. 1:

1. разработва общинската програма за закрила на детето съобразно потребностите на децата и техните семейства в съответната община;

2. осъществява сътрудничество, координация и подпомага обмена на информация между компетентните органи и юридическите лица при осъществяване на дейностите по закрилата на детето на общинско ниво;

3. осъществява други дейности, възложени с нормативен акт.

Чл. 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) Комисията за детето се състои от 9 до 15 членове. Председател на комисията е кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице.

(2) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2006 г., изм., бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) Съставът на комисията се определя със заповед на кмета на общината.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) За участие в заседанията на комисията могат да бъдат поканени и лица с обществен авторитет, учени, както и представители на медиите в общината.

Чл. 8. (1) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) Комисията за детето провежда редовни заседания най-малко веднъж на два месеца по предварително установен дневен ред.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) Всяка комисия за детето изработва и приема правила за реда и организацията на своята работа.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) Материално-техническото и финансовото осигуряване на работата на комисията се осъществява от общинската администрация.

Глава трета – РЕД ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА МЕРКИТЕ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Чл. 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) Закрила на дете се предоставя след оценка на постъпил сигнал в дирекция "Социално подпомагане".

(2) Сигналът може да бъде подаден от самото дете, родителите, физически лица, държавни органи или други юридически лица.

Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) Сигналът може да постъпи в дирекция "Социално подпомагане" писмено, устно или чрез активно набиране на информация от социалните работници в дирекцията.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) Писмено постъпилият сигнал се завежда в дневник за регистриране на сигнали в интегрираната информационна система на Агенцията за социално подпомагане.

(3) Устно постъпилият сигнал се описва във формуляр съгласно приложение № 2, след което се завежда в дневника по ал. 2.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) Активно набиране на информация се осъществява чрез проучване състоянието на децата и семействата в общината.

(5) Анонимни сигнали не се разглеждат, освен в случаите, отнасящи се до насилие над дете, или по преценка на директора на дирекция "Социално подпомагане".

(6) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) По реда и в сроковете по Административнопроцесуалния кодекс подателят се уведомява за предприетите действия по сигнала при спазване на изискванията за защита на личните данни.

(7) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) Постъпили сигнали по един и същ въпрос, по който има решение, не се разглеждат поотделно, а се присъединяват към първоначалния сигнал, освен ако са във връзка с изпълнение на решението или се основават на нови факти и обстоятелства.

Чл. 11. Сигнал по въпрос, който се отнася до дейността на друга институция, се изпраща към нея по компетентност.

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., доп., бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) При постъпване на сигнал в органите за закрила на детето по чл. 6 и 6а от Закона за закрила на детето за нарушаване правата на дете сигналът се изпраща незабавно в дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес на детето.

Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) Директорът на дирекция "Социално подпомагане" съвместно с началника на регионалното управление по образованието и директора на регионална здравна инспекция предоставят писмено информация на всички държавни, общински и частни училища, детски градини и ясли, центрове за подкрепа за личностно развитие, социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, лечебни заведения и общопрактикуващи лекари за телефон и адрес за уведомяване съгласно чл. 7 от Закона за закрила на детето .

Чл. 14. (Доп. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., изм., бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) Социалният работник извършва проучване и оценка на сигнала, като събира необходимата информация от семейството, детето, училището, детската ясла и градина, роднини, близки, съседи, друга дирекция "Социално подпомагане", личен лекар и от други източници при необходимост.

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) Социалният работник в дирекция "Социално подпомагане" след извършване на проучване и оценка на сигнала и при установяване на риск за детето открива случай.

Чл. 16. (1) (Доп. – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) Срокът за събиране на първоначална информация и оценяване по сигнала е 10 дни от получаването му в дирекция "Социално подпомагане", за което се изготвя доклад от социалния работник съгласно приложение № 1, с изключение на случаите по чл. 36г, ал. 1 от Закона за закрила на детето , когато оценка на сигнала се извършва до изтичането на 24 часа от неговото получаване.

(2) Срокът за оценяване по случая е 4 седмици от получаването на сигнала в дирекция "Социално подпомагане".

(3) (Отм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.).

(4) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) Оценката на случая по ал. 2 включва оценяване на потребностите на детето, на родителския потенциал, на риска/рисковете за детето, както и на наличните ресурси за справяне. Въз основа на направената оценка социалният работник изготвя доклад по образец съгласно приложение № 1а .

Чл. 16а. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) Въз основа на направената оценка на случая социалният работник изготвя план за действие по образец съгласно приложение № 2а , който включва дългосрочна цел и краткосрочни цели, дейности за тяхното постигане и мерки за закрила.

(2) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2019 г.) В случаите, когато планът за действие е за осъществяване на мерки по наредбата по чл. 5, ал. 2 от Закона за закрила на детето , в него задължително се включват конкретни мерки за закрила в семейна среда в зависимост от възможностите на семейството и потребностите на детето, както и конкретни дейности за подкрепа на семейството.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 37 от 2019 г., доп., бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) Планът за действие се съгласува с родителите на детето, с настойника, с попечителя или с лицето, полагащо грижи за детето, както и със самото дете в съответствие с възрастта и степента му на развитие, ако това не противоречи на интересите на детето и не нарушава правата му.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 37 от 2019 г., доп., бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) Социалният работник организира периодично срещи за преглед и актуализиране на оценката и изпълнението на плана за действие с всички заинтересувани страни.

(5) (Предишна ал. 4, доп. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., изм., бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) Срещите по ал. 4 се провеждат периодично в зависимост от развитието на случая, но най-малко на 6 месеца, а в случаите по ал. 2 – най-малко веднъж на 3 месеца.

Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) Социалният работник открива досие на детето, в което се прилагат събраните по случая информация, документи и формуляри съгласно приложение № 3.

Чл. 18. (1) Целта на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето.

(2) Мерките, предвидени в чл. 23 от Закона за закрила на детето , се прилагат съгласно изготвения план за действие.

(3) Мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги.

(4) При отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) Задължителното предписание по ал. 4 се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

Чл. 19. (1) Дирекция "Социално подпомагане" предоставя на детето, родителите, настойниците и попечителите или на лицата, полагащи грижи за детето:

1. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) информация и консултация по чл. 74, ал. 2 от Закона за социалните услуги ;

2. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) информация относно социалните услуги, които имат право да ползват съобразно потребностите на детето и изготвения план за действие, условията, сроковете и реда за тяхното ползване;

3. (отм. – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.).

(2) Родителите или лицата, полагащи грижи за детето, както и децата се насърчават за активно участие в избора на социалните услуги.

(3) При определяне на необходимостта от ползване на социални услуги първостепенно значение имат висшите интереси на детето.

Чл. 20. (1) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) При постигане на съгласие за предоставяне на социални услуги и избор на доставчика на социалната услуга между дирекция "Социално подпомагане" и родителите на детето или настойниците и попечителите те подават писмено заявление до директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.

(2) Дирекция "Социално подпомагане" дава направление съгласно приложение № 4 до доставчика на социалната услуга.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.).

(4) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) В случаите, при които:

1. (доп. – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или съдебно решение;

2. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) се предоставя закрила на деца, пострадали от насилие или жертви на трафик, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава заповед за настаняване в социална услуга за резидентна грижа за деца, пострадали от насилие или жертва на трафик, и/или ползване на други форми на социални услуги и издава задължително предписание на родителите с оглед защита на правата на децата;

3. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) се ползва заместваща грижа по чл. 92 от Закона за социалните услуги от семейства на роднини или близки и приемни семейства, дирекция "Социално подпомагане" дава направление след изричното определяне на възможност за ползване на тази грижа в административната заповед и/или в съдебното решение за настаняване на детето извън семейството;

4. (нова – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) се изготвят становища и се оказва подкрепа и съдействие по чл. 138а, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс , дирекция "Социално подпомагане" дава направление до избран от родителите доставчик на социална услуга, финансирана от държавния бюджет.

Чл. 21. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., изм., бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г., бр. 37 от 2019 г., бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) (1) При наличие на някое от условията по чл. 58 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги семействата на роднини или близки и приемните семейства, в които са настанени деца по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето , могат да заявят желание за ползване на заместваща грижа в дирекция "Социално подпомагане" по настоящия им адрес.

(2) Заявяването по ал. 1 може да бъде направено устно – на място, или по телефон, или писмено, включително по електронен път.

(3) Когато възможност за ползване на заместваща грижа е определена в административната заповед и/или в съдебното решение за настаняване на детето извън семейството, в срок до 20 дни от заявяването водещият случая на детето социален работник изготвя оценка и съвместно с полагащия грижата за детето актуализира плана за действие по чл. 16а, ал. 1 в случай на осигуряване на заместваща грижа.

(4) В актуализирания план по чл. 16а, ал. 1 се включва:

1. график за ползване на заместващата грижа в рамките на периода, за който ще се осигури;

2. начин за ползване на заместващата грижа (целодневно, включително няколко поредни дни, нощна грижа, съботно-неделно, денонощно, включително няколко поредни денонощия, почасово);

3. срок за ползване на заместващата грижа;

4. целите и резултатите, които трябва да се постигнат за удовлетворяване на потребностите на детето.

(5) За децата с трайни увреждания, включително с нужда от постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа, настанени в семействата по чл. 26 от Закона за закрила на детето , дейностите по осигуряване на заместваща грижа се съгласуват и с личния лекар на детето и/или с друг подходящ медицински специалист.

(6) При спешни случаи поради инцидентно възникнала кризисна ситуация в семейството на роднини или близки или в приемното семейство ползването на заместваща грижа за детето се осигурява в рамките на деня, в който е заявено желанието за ползването й.

(7) Директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава направление за ползване на социалната услуга, чрез която се осигурява заместваща грижа, в което се посочват място и срок за нейното предоставяне.

(8) В случай че съгласно оценката по ал. 3 заместващата грижа следва да се осигури от приемно семейство, се прилага Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях .

Чл. 21а. (Нов – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) (1) При наличие на някое от условията по чл. 58 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги родител, настойник или попечител, който отглежда дете с трайно увреждане, може да заяви желание за ползване на заместваща грижа, която се осигурява от приемно семейство, чрез подаване на писмено заявление до дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес на детето.

(2) В случаите по ал. 1 заместващата грижа се осигурява по реда на Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях .

Чл. 22. (1) (Доп. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) В 10-дневен срок, считано от датата на прекратяване предоставянето на краткосрочна социална услуга, доставчикът на социални услуги представя в дирекция "Социално подпомагане" писмен доклад за резултата, с оглед на което се актуализира планът за действие по чл. 16а .

(2) (Доп. – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) При предоставяне на средносрочна или дългосрочна социална услуга писмен доклад се представя и периодично, но не по-рядко от 3 месеца.

Чл. 23. (1) (Предишен текст на чл. 23 – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.

(2) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) Потребностите на детето задължително се оценяват преди настаняването му извън семейството. Оценката на потребностите се актуализира периодично.

Чл. 24. (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) При предприемане на настаняване на детето извън семейството се проучва възможността за настаняване в семейство на роднини или близки.

(2) Дирекция "Социално подпомагане" подготвя становище за годността на близките или роднините да отглеждат детето.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., доп., бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) Семейството на роднините или близките на детето дава съгласието си по чл. 27, ал. 3 или несъгласието си по чл. 27, ал. 4 от Закона за закрила на детето с писмена декларация до директора на дирекция "Социално подпомагане" съгласно приложение № 5а.

Чл. 25. (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2004 г.) Дирекция "Социално подпомагане" и доставчиците на социални услуги организират самостоятелно и/или съвместно консултации и обучение на кандидатите за осиновители и на осиновителите.

Чл. 26. (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2004 г., бр. 64 от 2024 г.) Дирекция "Социално подпомагане" осигурява наблюдение за проследяване на адаптацията и развитието на детето в следосиновителния период в срок три години от датата на осиновяването. Наблюдението се извършва върху отглеждането на детето и спазването на неговите права и законни интереси.

(2) Първото посещение се осъществява не по-късно от една седмица след постъпване на информация в дирекция "Социално подпомагане", че детето е осиновено.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г., доп., бр. 64 от 2024 г.) През първата година от следосиновителния период посещенията са ежемесечни, а през втората и третата година се осъществяват не по-малко от веднъж на всеки три месеца.

(4) За всяко посещение се изготвя доклад.

(5) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2004 г., изм. и доп., бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) За наблюдението по ал. 1 се изготвят годишни доклади от дирекция "Социално подпомагане", които се предоставят на регионалната дирекция за социално подпомагане в едномесечен срок от приключване на годишното наблюдение.

Чл. 27. Детето се настанява в приемно семейство с решение на съда или със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" като мярка за закрила съобразно изготвения план за действие.

Чл. 28. (1) (Предишен текст на чл. 28, изм. – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) Настаняването на детето в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се предприема като крайна мярка за закрила след изчерпване на възможностите за отглеждане от роднини или близки, осиновяване и при липса на подходящо приемно семейство, освен в случаите на спешно настаняване.

(2) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) Доставчикът на услугата по ал. 1 прави оценка на потребностите на детето, въз основа на която разработва план за грижи. Оценката на потребностите се изпраща на дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес на детето.

(3) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) Планът за грижи се разработва в съответствие с плана за действие, изготвен от дирекция "Социално подпомагане", като при съставянето му активно се проучват и се вземат предвид индивидуалните потребности и желания на детето.

(4) (Нова – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) Оценката на потребностите по ал. 1 и планът за грижи по ал. 2 се актуализират периодично – най-малко веднъж на 6 месеца, като всяка промяна се обсъжда и одобрява от всички заинтересувани страни.

Чл. 29. (1) При осъществяване на текущата практическа дейност по закрила на детето социалният работник информира по подходящ начин родителите и детето за правата и задълженията им.

(2) Органите на изпълнителната власт при осъществяване на държавната политика за закрила на детето според своите правомощия разработват програма за информиране на децата и родителите относно техните права и задължения.

(3) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето координира действията на органите на изпълнителната власт при изпълнение на задълженията им по ал. 2.

Чл. 30. (1) При осъществяване на държавната политика органите на изпълнителната власт според своите правомощия предприемат превантивни мерки за сигурност и защита на детето с цел да се предотврати попадането на детето в риск.

(2) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето координира действията на органите на изпълнителната власт при изпълнение на задълженията им по ал. 1.

Чл. 31. (Доп. – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) Дирекция "Социално подпомагане" осигурява правна помощ на детето и родителите, настойниците, попечителите или лицата, които полагат грижи за детето, като дава съвети и консултации по въпроси, свързани с правата на детето.

Чл. 32. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., отм., бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.).

Чл. 33. (1) Спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето.

(2) Настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане".

(3) При спешно настаняване извън семейството проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта.

(4) При необходимост от промяна на мярката за закрила или прекратяване на настаняването директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава нова заповед.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) Дирекция "Социално подпомагане" прави искане пред съда за налагане на мерките по заповедите по ал. 2 и 4 след приключване на проучването в едномесечен срок от издаването им.

Глава четвърта – (В сила от 1.01.2004 г. – ДВ, бр. 66 от 2003 г., отм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.) ЛИЦЕНЗИРАНЕ НА ДОСТАВЧИЦИТЕ НА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ДЕЦА

Чл. 34. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г., отм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.)

Чл. 35. (Отм. – ДВ, бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.).

Чл. 36. (Отм. – ДВ, бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.).

Чл. 37. (Отм. – ДВ, бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.).

Чл. 38. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., изм. и доп., бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г., отм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.).

Чл. 39. (Доп. – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г., отм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.).

Чл. 39а. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г., отм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.).

Чл. 40. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., отм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.).

Чл. 41. (Отм. – ДВ, бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.).

Чл. 42. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., отм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.).

Чл. 42а. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г., отм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.).

Чл. 43. (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2007 г., отм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.).

Чл. 44. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., отм., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.).

Чл. 45. (Отм. – ДВ, бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.).

Глава пета – УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПОМОЩИ

Чл. 46. (1) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) За подкрепа на детето и семейството може да се отпуска финансова помощ.

(2) Помощта по ал. 1 е предназначена за превенция и реинтеграция, отглеждане на детето при близки и роднини и в приемни семейства.

(3) Финансовата помощ по ал. 1 е:

1. месечна;

2. еднократна.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г., бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) База за определяне на финансовата помощ е линията на бедност за съответната година, която се определя с постановление на Министерския съвет.

Чл. 47. (1) (Предишен текст на чл. 47, изм. – ДВ, бр. 24 от 2004 г.) Помощ за превенция, отглеждане на детето при близки и роднини или в приемно семейство се отпуска, при условие че:

1. (изм. – ДВ, бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) лицето/семейството живее на един адрес с детето, за което полага грижи;

2. лицето е родител на детето или детето е настанено при него по реда на Закона за закрила на детето;

3. родителите или лицето, което полага грижи за детето, сътрудничат на дирекция "Социално подпомагане" за постигане на целите, определени в плана за действие.

(2) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2004 г.) Помощ за реинтеграция се отпуска, при условие че:

1. лицето е родител на детето;

2. родителят сътрудничи на дирекция "Социално подпомагане" за постигане на целите, определени в плана за действие.

Чл. 48. (1) (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) За превенция на изоставянето и реинтеграция на детето в семейна среда, за отглеждане при близки и роднини и в приемни семейства може да се предоставя еднократна помощ до шест пъти в годината.

(2) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) Размерът на еднократната помощ по ал. 1 се определя по предложение на социален работник от дирекция "Социално подпомагане" в съответствие със заложените в плана за действие по чл. 16а, ал. 1 цели и дейности за тяхното постигане и при наличие на:

1. необходимост от оказване на първоначална подкрепа;

2. съдействие и активно участие на родителя в изпълнение на плана за действие по чл. 16а, ал. 1 ;

3. изводи и препоръки в доклада по чл. 22 в случаите, когато лицето/семейството ползва социална услуга;

4. други обстоятелства, имащи значение за интереса на детето и за постигане на целите на плана за действие.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) Еднократна помощ е помощ, различна от месечната, и се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г., предишна ал. 3, изм., бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) Общият размер на еднократната помощ за годината е до 2-кратния размер на линията на бедност за съответната година.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г., предишна ал. 4, бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) Еднократната помощ по ал. 1 се предоставя в пари.

Чл. 49. (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2004 г., бр. 68 от 2012 г., в сила от 4.09.2012 г., бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) За деца, настанени за отглеждане при роднини и близки, Дирекция "Социално подпомагане" може да отпуска месечни помощи, ако средният месечен доход на всеки от съпрузите или на родителя/родителите, живеещи заедно, на ненавършилите пълнолетие деца, както и на навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, е по-нисък от размера на линията на бедност за съответната година.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 68 от 2012 г., в сила от 4.09.2012 г.) Размерът на месечната помощ по ал. 1 се определя по предложение на социален работник от дирекция "Социално подпомагане" и се диференцира съобразно възрастта на детето:

1. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г., бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) до 3 години – до 1,1-кратния размер на линията на бедност за съответната година;

2. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г., бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) от 3 до 14 години – до размера на линията на бедност за съответната година;

3. (изм. – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г., бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) от 14 до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи – до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст – до 1,1-кратния размер на линията на бедност за съответната година.

(3) (Нова – ДВ, бр. 68 от 2012 г., в сила от 4.09.2012 г., отм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г., нова, бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) Размерът на месечната помощ по ал. 2 не може да бъде по-малък от 50 на сто от максималния размер, определен в ал. 2, т. 1, 2 или 3.

Чл. 50. (1) (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 68 от 2012 г., в сила от 4.09.2012 г.) За деца, настанени за отглеждане в приемно семейство, се предоставят средства за отглеждане и възпитание на детето въз основа на административна заповед или съдебно решение за настаняване.

(2) (Нова – ДВ, бр. 68 от 2012 г., в сила от 4.09.2012 г., изм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) Средствата по ал. 1 се предоставят от общината или дирекция "Социално подпомагане", с която приемното семейство е сключило договор по чл. 27, ал. 5 от Закона за закрила на детето .

(3) (Доп. – ДВ, бр. 31 от 2005 г., предишна ал. 2, доп., бр. 68 от 2012 г., в сила от 4.09.2012 г., изм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) Средствата по ал. 1 са месечни и се диференцират съобразно възрастта на детето в размер:

1. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г., бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) до 3 години – 1,1-кратния размер на линията на бедност за съответната година;

2. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г., бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) от 3 до 14 години – линията на бедност за съответната година;

3. (изм. – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г., бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) от 14 до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи – до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст – 1,1-кратния размер на линията на бедност за съответната година.

(4) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) Когато договорът по чл. 27, ал. 5 от Закона за закрила на детето е сключен между община и приемно семейство, средствата по ал. 1, които предоставя общината, се осигуряват от държавния бюджет по споразумение между изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане и кмета на общината.

(5) (Нова – ДВ, бр. 68 от 2012 г., в сила от 4.09.2012 г., предишна ал. 4, изм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) В случай че лицензиран доставчик на социални услуги по чл. 34а от Закона за закрила на детето предоставя средства по ал. 1, техните размери не могат да бъдат по-ниски от размерите, определени в ал. 3.

Чл. 51. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 2 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г., бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) За деца с увреждания, установени от компетентните здравни органи, към месечната помощ по чл. 49 или към средствата, предоставяни по чл. 50 , се изплаща добавка в размер 30 на сто от линията на бедност за съответната година независимо от дохода на семейството.

Чл. 52. (1) (Доп. – ДВ, бр. 68 от 2012 г., в сила от 4.09.2012 г., изм., бр. 79 от 2017 г., бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) Помощите, които се изплащат от дирекция "Социално подпомагане", се отпускат въз основа на заявление-декларация съгласно приложение № 8, подадено от лицето/семейството, което полага грижи за детето, до директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес на лицето и след представяне на лична карта или личен паспорт.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г.) Към заявлението-декларация се прилага документ за здравословното състояние на детето – само за деца с физически или психически увреждания.

(3) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2017 г., изм., бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) Дирекция "Социално подпомагане" извършва служебно проверка на предприетата мярка за закрила спрямо детето.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 79 от 2017 г.) При необходимост дирекция "Социално подпомагане" може да изисква и други документи.

Чл. 53. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 68 от 2012 г., в сила от 4.09.2012 г., изм., бр. 79 от 2017 г.) В срок до 20 дни от подаване на заявлението-декларация по чл. 52 директорът на дирекция "Социално подпомагане" се произнася със заповед съгласно приложение № 9 за отпускане на помощта или с мотивиран отказ.

Чл. 54. (1) (Доп. – ДВ, бр. 68 от 2012 г., в сила от 4.09.2012 г., изм., бр. 79 от 2017 г.) Месечните помощи, които се изплащат от дирекция "Социално подпомагане", се отпускат от първо число на месеца на подаването на заявлението-декларация и се изплащат най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска помощта.

(2) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) При отпускане на еднократна помощ за превенция на изоставянето помощта може да се изплати незабавно след издаването на заповедта по чл. 53 .

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) Изплащането на помощите може да се извършва по касов и по безкасов път.

Чл. 54а. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) Изразходването по предназначение на средствата, получени като месечна и/или еднократна помощ на децата, се наблюдава от социален работник, който за месечните помощи прилага доклад към досието на детето на всеки 6 месеца, а за еднократните помощи – при последващия преглед на плана за действие по конкретния случай.

Чл. 55. (1) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2012 г., в сила от 4.09.2012 г.) Месечните помощи се прекратяват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице от първо число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2012 г., в сила от 4.09.2012 г.) Месечните помощи се изменят и спират със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице от първо число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало основанието за това.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2012 г., в сила от 4.09.2012 г.) Месечните помощи се възобновяват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице.

Чл. 56. (Доп. – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) Дирекция "Социално подпомагане" води задължителна документация за отпуснатите помощи и предоставените средства. Срокът за съхраняване на документацията е 5 години считано от месеца на прекратяване отпускането на помощите или предоставянето на средствата.

Чл. 57. Недължимо изплатените помощи по Закона за закрила на детето, когато са получени недобросъвестно, подлежат на връщане със законната лихва. Те се събират по реда за събиране на държавните вземания.

Глава пета – "а" (Нова – ДВ, бр. 93 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) ДОГОВОР ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДЕТЕ ОТ ПРОФЕСИОНАЛНО ПРИЕМНО СЕМЕЙСТВО (Загл. изм. – ДВ, бр. 68 от 2012 г., в сила от 4.09.2012 г.)

Чл. 57а. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2006 г., изм., бр. 68 от 2012 г., в сила от 4.09.2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) Договорът по чл. 31, ал. 4 от Закона за закрила на детето се сключва преди настаняването на дете в семейството.

(2) Договорът по ал. 1 задължително урежда:

1. предмета на договора;

2. правата и задълженията на страните;

3. размера на възнаграждението на приемното семейство и начина на плащане;

4. срока за изпълнение на договора;

5. отговорността при неизпълнение;

6. условията и реда за промяна и прекратяване на договора.

(3) В случаите, когато професионалното приемно семейство се състои от двама съпрузи, договорът по ал. 1 се сключва само с единия от тях.

Чл. 57б. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2006 г., изм., бр. 68 от 2012 г., в сила от 4.09.2012 г.) За всяко дете, настанено в професионално приемно семейство, се сключва и договор по чл. 27, ал. 5 от Закона за закрила на детето .

Чл. 57в. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2012 г., в сила от 4.09.2012 г.) Размерът на месечното възнаграждение на професионалното приемно семейство се определя в договора по чл. 31, ал. 4 от Закона за закрила на детето , като не може да бъде по-малък от:

1. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2012 г., в сила от 4.09.2012 г.) при настаняване на едно дете – 150 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

2. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2012 г., в сила от 4.09.2012 г.) при настаняване на две деца – 160 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

3. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2012 г., в сила от 4.09.2012 г.) при настаняване на три или повече деца – 170 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2012 г., в сила от 4.09.2012 г.) След прекратяване на настаняване на дете в професионално приемно семейство в периода, през който в семейството не е настанено друго дете, се заплаща месечно възнаграждение в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната.

(3) Периодът по ал. 2 не може да надвишава един месец за една календарна година.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) В случаите, когато детето е пребивавало в професионалното приемно семейство по-малко от един календарен месец, възнаграждението се определя пропорционално на броя на дните.

(5) (Нова – ДВ, бр. 68 от 2012 г., в сила от 4.09.2012 г., изм., бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) Приемен родител, който предоставя заместваща грижа, получава възнаграждение съобразно броя на настанените деца и броя дни, за които са настанени при условията на заместваща грижа.

(6) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) Месечното възнаграждение по ал. 2 не се изплаща на професионалното приемно семейство, когато:

1. настаняването на дете е прекратено и приемното семейство е изразило желание да не се настанява друго дете за неопределен период от време;

2. приемното семейство е заличено от Регистъра на утвърдените приемни семейства по чл. 31, ал. 3 от Закона за закрила на детето ;

3. настаняването на дете е прекратено след установени пропуски при изпълнението на задълженията на приемното семейство, но тези пропуски не са предпоставка за заличаване на приемното семейство от Регистъра на утвърдените приемни семейства по чл. 31, ал. 3 от Закона за закрила на детето .

Чл. 57г. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2006 г., отм., бр. 68 от 2012 г., в сила от 4.09.2012 г., нов, бр. 98 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) Когато договорът по чл. 31, ал. 4 от Закона за закрила на детето е сключен между община и професионално приемно семейство, средствата по чл. 57в за изплащане на месечното възнаграждение на професионалното приемно семейство се осигуряват на общината от държавния бюджет по споразумение между изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане и кмета на общината.

Глава шеста – КОНТРОЛ ПО ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

Чл. 58. Председателят на Държавната агенция за закрила на детето осъществява:

1. (отм. – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.);

2. (доп. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., изм., бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г., изм. и доп., бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) мониторинг и контрол чрез организиране на проверки за спазване правата на детето от всички държавни, общински и частни училища, детски градини и ясли, центрове за подкрепа за личностно развитие, лечебни заведения, дирекции "Социално подпомагане", доставчици на социални услуги за деца, от юридически лица с нестопанска цел, работещи в сферата за закрила на детето, и на юридически лица, работещи с деца;

3. (отм. – ДВ, бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.).

Чл. 59. (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) Контролът по чл. 58 се осъществява чрез:

1. периодични проверки по утвърден план от председателя на Държавната агенция за закрила на детето;

2. (доп. – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г., изм., бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) проверки при сигнал за нарушения на правата на детето.

Чл. 60. (1) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) При извършване на проверка служителят от Държавната агенция за закрила на детето се легитимира със служебна карта и представя заповед за проверка.

(2) Проверката се извършва в присъствието на ръководителя на проверявания обект, а когато това не се осигури, проверката се извършва самостоятелно.

Чл. 61. (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) При извършване на проверката служителите от Държавната агенция за закрила на детето имат право:

1. (изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г., бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) да посещават без ограничение посочените в чл. 17а, ал. 1, т. 14 от Закона за закрила на детето обекти;

2. да изискват обяснения и предоставяне на документи, справки и сведения;

3. да получават пряко от детето или от неговите родители или от лицата, които полагат грижи за него, необходимата информация;

4. (нова – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) на достъп до информационни системи с данни, свързани с предмета и обекта на проверка.

Чл. 62. (1) За изяснените факти и обстоятелства, имащи значение за случая, се съставя констативен протокол, в който се обсъждат обясненията и възраженията на заинтересуваните лица.

(2) Копие от протокола се изпраща на по-горестоящия орган или на органа на управление на проверяваното лице.

(3) При установяване на нарушения, които са от компетентността на други органи, служителите на Държавната агенция за закрила на детето ги уведомяват незабавно.

Чл. 63. (1) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) При констатиране на нарушения председателят на Държавната агенция за закрила на детето или оправомощено от него длъжностно лице издават задължителни предписания за отстраняването им.

(2) Копие от задължителните предписания се изпраща на по-горестоящия орган или на органа на управление на проверяваното лице.

(3) (Нова – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) След изтичането на срока за изпълнение на задължителните предписания ръководителят на проверявания обект незабавно информира писмено председателя на Държавната агенция за закрила на детето за предприетите мерки по изпълнението на задължителните предписания или за причините за тяхното неизпълнение.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) При неизпълнение на задължителните предписания служителите на Държавната агенция за закрила на детето незабавно уведомяват по-горестоящия орган или органа на управление на проверяваното лице.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето може да предлага на ръководителите на проверяваното лице налагане на дисциплинарни наказания на лицата, нарушили служебните си задължения, с което са причинили нарушаване на правата на дете.

(6) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) Задължителното предписание по ал. 1 се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

Чл. 64. Държавните органи и съответните длъжностни лица от проверяваните обекти са задължени да предоставят информация и да оказват съдействие на Държавната агенция за закрила на детето при извършване на проверките.

Глава седма – (Нова – ДВ, бр. 93 от 2006 г.) НАЦИОНАЛНА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА

Чл. 65. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2006 г., изм., бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г., бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) (1) Националната информационна система по чл. 17а, ал. 1, т. 9 от Закона за закрила на детето е интегрирана информационна инфраструктура, която се състои от функционални и системни модули, интеграции и бази данни.

(2) Функционалността на Националната информационна система осигурява данни за разработване, наблюдение, анализ и контрол на изпълнението на национални и регионални програми по чл. 17а, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето чрез събиране, обработка и съхранение на информацията по чл. 17а, ал. 1, т. 9 от Закона за закрила на детето .

(3) За целите на функционирането на Националната информационна система органите по чл. 6, т. 3 от Закона за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане предоставят на Държавната агенция за закрила на детето данни, съдържащи се в информационните им системи, бази от данни и/или регистри в съответствие с изискванията за защита на личните данни.

(4) Обхватът на обмена на предоставяните данни по ал. 3 и начинът им на обмен се определят със споразумения, сключени между председателя на Държавната агенция за закрила на детето и органите по ал. 3.

(5) Органите по чл. 7, ал. 5 от Закона за закрила на детето са длъжни да предоставят данните по чл. 17а, ал. 1, т. 9 от Закона за закрила на детето в съответствие с определения обхват в споразумението между съответния орган и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

(6) Всички органи, които събират и поддържат данните по чл. 17а, ал. 1, т. 9 от Закона за закрила на детето , са длъжни да ги предоставят в актуално състояние с цел правилното функциониране на Националната информационна система.

(7) Националната информационна система създава и поддържа функционалности за анонимизиране или псевдонимизиране на данни, като редът за прилагане на тези функционалности се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

(8) Като част от функционалността на Националната информационна система може да бъде осигурена и възможност за предоставяне на вътрешноадминистративни услуги.

Чл. 66. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2006 г., изм., бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) (1) Националната информационна система може да осигурява обмен на информация с други регистри и бази данни чрез средствата на системната интеграция или чрез ресурсите, осигурявани от Министерството на електронното управление.

(2) Националната информационна система може да осигурява и интеграция с други информационни системи, поддържани от Министерството на електронното управление, с информационни системи на органите по чл. 6, т. 2 и 3 от Закона за закрила на детето , както и с други органи, когато закон предвижда това в съответствие с изискванията за защита на личните данни.

(3) Интеграцията и обменът на информация по ал. 1 и 2 се реализират по начин, който осигурява актуални и достоверни данни по чл. 17, ал. 1, т. 9 от Закона за закрила на детето от системите, регистрите и базите данни, необходими за реализиране и анализиране на програмите по чл. 17а, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето .

Чл. 67. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2006 г., изм., бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) (1) На национално ниво председателят на Държавната агенция за закрила на детето ръководи и координира функционирането на Националната информационна система.

(2) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето определя със заповед длъжностните лица от агенцията, които отговарят за правилното функциониране и поддържане на Националната информационна система.

(3) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето определя със заповед длъжностните лица от агенцията, които имат право на достъп до Националната информационна система.

(4) Компонентите на Националната информационна система оперират в Държавния хибриден частен облак, поддържан от Министерството на електронното управление.

Глава осма – (Нова – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА

Чл. 68. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г., доп., бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) Националната телефонна линия за информиране, консултиране и помощ на деца по чл. 17а, ал. 1, т. 17 от Закона за закрила на детето функционира чрез Център за обаждания с хармонизиран телефонен номер 116 111 и интегрирана система за обслужване на повиквания към Националната телефонна линия за деца 116 111 при Държавната агенция за закрила на детето.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) Националната телефонна линия за деца с номер 116 111 е с национално покритие, на разположение е 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и е безплатна.

(3) Националната телефонна линия за деца с номер 116 111 допринася за ефективността на системата за закрила на детето чрез:

1. подкрепа на децата от цялата страна и разширяване на възможностите на децата за получаване на специализирана помощ чрез консултации, информация, психологическа подкрепа или кризисна интервенция;

2. (доп. – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) улесняване на достъпа до информация за съществуващите услуги за подкрепа на деца и семейства и популяризиране на тяхното функциониране;

3. идентифициране на деца в риск и съдействие за предприемане на навременни мерки за закрила;

4. подобряване на координацията и взаимодействието между институциите и органите, имащи отношение към закрилата на децата и грижите за тях.

Чл. 69. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) (1) Функционирането на Центъра за обаждания по чл. 68, ал. 1 се осъществява от служители, които приемат повикванията и насочват сигналите за непосредствена заплаха за живота и здравето на дете към компетентните органи и информират и оказват помощ и подкрепа.

(2) Служителите на Центъра за обаждания по ал. 1 провеждат седмични и извънредни заседания за обсъждане на подадените сигнали за деца и оказаните консултации и помощ на обаждащи се лица, на които присъстват представители на специализираната администрация при Държавната агенция за закрила на детето.

(3) На заседанията по ал. 2 служителите на Центъра за обаждания по ал. 1 представят постъпилите през Националната телефонна линия за деца 116 111 текущи сигнали по чл. 70 – 74 .

(4) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) За заседанията по ал. 2 се съставят протоколи.

Чл. 70. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) Служителите на центъра по чл. 69, ал. 1 при провеждането на разговор с обаждащо се лице установяват:

1. дали е възможно дете да е в риск или да бъде поставено в риск по смисъла на § 1, т. 11 от Закона за закрила на детето ;

2. по възможност имената на засегнатото дете и неговото местонахождение, ако обаждащият се сам ги посочи.

Чл. 71. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) (1) Когато служител на центъра по чл. 69, ал. 1 събере информация по чл. 70, ал. 1 , че е възможно дете да е в риск, той:

1. сигнализира незабавно съответната дирекция "Социално подпомагане" за извършване на проучване и оценка на сигнала, като изпраща цялата налична информация от проведения разговор с обаждащия се;

2. незабавно докладва писмено на прекия си ръководител за случая, но не по-късно от 1 работен ден от получаване на сигнала.

(2) Ръководителят на служителя от центъра по чл. 69, ал. 1 , приел обаждането, представя незабавно, но не по-късно от 1 работен ден от съставянето му, доклада на председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

(3) Дирекция "Социално подпомагане" уведомява председателя на Държавната агенция за закрила на детето за резултатите от проверката по сигнала.

Чл. 72. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) Когато служител на центъра по чл. 69, ал. 1 установи, че е възможно дете да е в риск или да бъде поставено в риск по смисъла на § 1, т. 11 от Закона за закрила на детето , но не може да установи имената и местонахождението на детето чрез доброволното им посочване от обаждащия се, той изготвя писмен доклад до прекия си ръководител незабавно, но не по-късно от 2 работни дни от получаването на сигнала.

Чл. 73. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) (1) Когато служител на центъра по чл. 69, ал. 1 при събирането на информация по чл. 70 установи, че има непосредствена опасност за живота или здравето на дете, незабавно осъществява връзка със службите за спешно реагиране, като пренасочва обажданията към телефон 112.

(2) В случаите по ал. 1 служителят на центъра по чл. 69, ал. 1 по възможност не прекъсва телефонната връзка с обаждащия се с оглед допълнителна информация или оказване на подкрепа по чл. 74 .

(3) В случаите по ал. 1 не е необходимо да бъде събирана информация за имената на засегнатото дете и неговото местонахождение.

(4) Компетентните органи, оказали съдействие и работили по сигнал за непосредствена заплаха за здравето или живота на дете, подаден от центъра по чл. 69, ал. 1 към телефон 112, са длъжни незабавно да изпратят официална информация за детето, включително и за актуалното му местонахождение, на съответната Дирекция "Социално подпомагане" и на председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

(5) Дирекция "Социално подпомагане" уведомява председателя на Държавната агенция за закрила на детето за резултатите от проверката по сигнала.

Чл. 74. (Нов – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) (1) Извън случаите по чл. 71 – 73 служителите на центъра по чл. 69, ал. 1 предоставят и консултации и информация за правата на децата на обаждащото се лице.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г., изм., бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) Служителите на Държавната агенция за закрила на детето, отговарящи за администрирането и мониторинга на работата на центъра по чл. 69, ал. 1 при Националната телефонна линия за деца 116 111, изготвят месечни и тримесечни анализи и обобщен годишен анализ за повикванията, консултациите и оказаната психологическа помощ от служителите на центъра по конкретни случаи с деца, който представят на председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на правилника:

1. " Насилие " над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда.

2. " Физическо насилие " е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето.

3. " Психическо насилие " са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда.

4. " Сексуално насилие " е използването на дете за сексуално задоволяване.

5. " Пренебрегване " е неуспехът на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури развитието на детето в една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност, когато е в състояние да го направи.

6. " Сигнал " е постъпила в дирекция "Социално подпомагане" информация за дете в риск или за нарушаване правата на дете.

7. (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) " Лица, които полагат грижи за детето " са роднини и близки, приемно семейство или ръководител на социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, при които детето е настанено по реда на Закона за закрила на детето .

8. " Досие " е съвкупност от всички документи, данни, подадени декларации, протоколи, планове, кореспонденция и документи (доклади) по извършени действия за прилагане на мерките по закрила на детето, даващи информация по случая за всяко дете в риск.

9. (Нова – ДВ, бр. 93 от 2006 г., отм., бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.).

10. (Предишна т. 9 – ДВ, бр. 93 от 2006 г., изм., бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) " Доходи " за отпускане на финансова помощ по реда на този правилник са всички приходи, произхождащи от:

а) трудова дейност;

б) дейности в областта на селското, горското и водното стопанство;

в) продажба и/или замяна на движимо или недвижимо имущество;

г) продажба на акции, дялове и други участия в търговски дружества и други форми на съвместна дейност;

д) наем, рента и аренда;

е) авторски и лицензионни възнаграждения;

ж) дивиденти и доходи от дялово участие;

з) премии и награди от спортни състезания;

и) обезщетения и помощи;

к) пенсии;

л) стипендии;

м) (изм. – ДВ, бр. 34 от 2017 г.) месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца ;

н) (доп. – ДВ, бр. 34 от 2017 г.) месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8 от Закона за семейните помощи за деца ;

о) присъдени издръжки;

п) (нова – ДВ, бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) средства, които детето получава от родителите си;

р) (предишна буква "п" – ДВ, бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) други.

11. (Предишна т. 10 – ДВ, бр. 93 от 2006 г., изм., бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) Не се считат за доходи при определяне размера на финансовата помощ:

а) помощите, отпуснати по реда на правилника;

б) (изм. – ДВ, бр. 57 от 2009 г., в сила от 24.07.2009 г., бр. 34 от 2017 г.) месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца ;

в) (отм., предишна б. "г" – ДВ, бр. 24 от 2004 г.) добавката за чужда помощ на инвалидите с намалена работоспособност над 90 на сто с определена чужда помощ;

г) (предишна б. "д" – ДВ, бр. 24 от 2004 г.) еднократната помощ при раждане по чл. 6 от Закона за семейните помощи за деца ;

д) (предишна б. "е" – ДВ, бр. 24 от 2004 г.) хуманитарните помощи;

е) (предишна б. "ж" – ДВ, бр. 24 от 2004 г.) еднократните компенсации към пенсиите или извънредните пенсии;

ж) (предишна б. "з" – ДВ, бр. 24 от 2004 г.) добавките към пенсията на ветераните, доброволците и пострадалите, взели участие в Отечествената война, и на пострадалите при изпълнение на мисиите във военни контингенти на Организацията на обединените нации;

з) (предишна б. "и" – ДВ, бр. 24 от 2004 г.) допълнителната месечна компенсация към пенсиите на навършилите 75- или 80-годишна възраст;

и) (предишна б. "к" – ДВ, бр. 24 от 2004 г.) помощите, определени с акт на Министерския съвет;

к) (предишна б. "л" – ДВ, бр. 24 от 2004 г.) доходите, получени в резултат на обработване на земеделска земя от Държавния поземлен фонд и от общинския поземлен фонд за срок една година от предоставянето й;

л) (предишна б. "м" – ДВ, бр. 24 от 2004 г.) трудовото възнаграждение, получено през последния месец от участие в Националната програма "От социални помощи към осигуряване на заетост";

м) (предишна б. "н" – ДВ, бр. 24 от 2004 г.) стипендиите, получени по Националната програма "От социални помощи към осигуряване на заетост";

н) (нова – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 8.01.2021 г.) финансовата подкрепа по чл. 69 от Закона за хората с увреждания ;

о) (нова – ДВ, бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) целевата помощ за отопление по Наредба № РД-07-5 от 16 май 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика.

12. (Нова – ДВ, бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) " Настоящ адрес на лицето " е адресът, на който лицето пребивава.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Правилникът се приема на основание § 33 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето (ДВ, бр. 36 от 2003 г.).

§ 3. Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на глава четвърта, която влиза в сила от 1 януари 2004 г.

§ 4. Изпълнението на правилника се възлага на министъра на труда и социалната политика и на председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

Глава първа – ОБЕКТИ И СУБЕКТИ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДЕПОЗИРАНЕ

Чл. 1. На задължително депозиране в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" подлежат екземпляри от:

1. произведения, тиражирани върху хартиен или друг носител по полиграфически или подобен на него начин, включително с брайлов шрифт за слепи:

а) книги, брошури (всички видове, включително стандарти, патенти, каталози и отпечатъци от книги и статии), дипляни и листови издания (афиши, лозунги, листовки);

б) периодични издания – списания, бюлетини, годишници, периодични сборници, вестници, единични и юбилейни листове;

в) книги и периодични издания, отпечатани с брайлов шрифт за слепи;

г) нотни издания;

д) графични издания – албуми (във вид на книга или в папка), каталози на произведения на изобразителното изкуство, репродукции, портрети, илюстровани картички, календари (във вид на книга, брошура или листово издание), плакати;

е) картографски издания – атласи (във вид на книга, брошура или в папка), карти (географски, топографски, туристически, пътни, план-указатели, план-схеми), релефни карти и глобуси;

ж) фотоиздания – фотоалбуми (във вид на книга, дипляна или папка с фотокартички), фоторепродукции, фотопортрети, фотокартички;

з) дисертационни трудове заедно с авторефератите и хабилитационни трудове;

2. звукозаписите върху:

а) грамофонни плочи;

б) аудиокасети, компактдискове, микрокасети, минидискове и всички други звуконосители;

3. произведения, тиражирани върху филмов носител, с изключение на филмите:

а) диапозитиви;

б) диафилми;

в) микрофилми и микрофишове;

4. произведения, тиражирани върху електронен носител:

а) дискети;

б) компактдискове, лазерни дискове – CD, CD-R, CD-ROM, DVD, LD и всички други носители, при които информацията се записва и чете по този начин.

Чл. 2. На задължително депозиране в Българската национална филмотека подлежат произведения, предназначени за публичен показ, тиражирани върху филмов или електронен носител:

1. игрални, документални, научнопопулярни, анимационни и учебни филми независимо от носителя, върху който са запечатани картината и звукът;

2. филми, чиито продуцент, поне един от копродуцентите или производителите са български физически или юридически лица;

3. филми, създадени в чужбина по поръчка на български физически или юридически лица.

Чл. 3. (1) На задължително депозиране в Националния исторически музей подлежат екземпляри от:

1. наградни отличия и отличителни знаци, изработени от метал и други материали, заедно с лентите и кутиите, в които се поставят:

а) ордени;

б) медали;

в) гербове;

г) значки;

д) плакети;

2. банкноти и монети, предназначени за употреба в страната.

(2) Обектите по ал. 1, т. 1 и 2 се депозират в пълни комплекти от всички степени, класове и емисии.

Чл. 4. На задължително депозиране в Националната фонотека подлежат екземпляри от произведения, тиражирани върху звуконосител, чиито продуценти са български физически или юридически лица:

1. грамофонни плочи;

2. аудиокасети, компактдискове, микрокасети, минидискове и всички други звуконосители.

Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2005 г.) На задължително депозиране в Държавната агенция за информационни технологии и съобщения подлежат екземпляри от пощенски марки, пуснати за употреба в страната.

Чл. 6. (1) Задължителните екземпляри от печатни и други произведения по чл. 1 се депозират от:

1. издателя;

2. продуцента;

3. производителя;

4. лицата, които присъждат в страната научни степени или научни звания след защита на дисертационни и хабилитационни трудове или легализират документи за получени научни степени или научни звания в чужбина.

(2) Задължителните екземпляри от печатните произведения, създадени в две или повече полиграфически бази, се депозират от производителя, който завършва произведението в готов за разпространение вид, или от издателя.

(3) Задължителните екземпляри по чл. 2 се депозират от продуцента на филма или от производителя.

(4) Задължителните екземпляри по чл. 3 се депозират от производителя.

(5) Задължителните екземпляри по чл. 4 се депозират от издателя, от продуцента или от производителя.

(6) Задължителните екземпляри по чл. 5 се депозират от лицата, които издават и пускат в употреба български пощенски марки.

(7) Задължителните екземпляри от обектите по чл. 1 – 5 , създадени или произведени в чужбина по поръчка на български физически или юридически лица, както и печатни произведения на български език или отнасящи се до България, които се внасят в количество, подсказващо намерение за търговско или друго широко разпространение в страната, се депозират от вносителя на съответните обекти.

Глава втора – ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ЕКЗЕМПЛЯРИ И РЕД ЗА ДЕПОЗИРАНЕ

Чл. 7. (1) Задължителните екземпляри следва да бъдат с перфектно качество, идентични на разпространявания тираж.

(2) Ако се установи, че са предадени дефектни екземпляри, те се подменят от депозиращия с редовни екземпляри в 6-месечен срок от предаването им.

Чл. 8. (1) Когато печатното произведение се оформя едновременно с твърда и мека корица, задължителните екземпляри се отделят от тиража с твърди корици, а от останалия тираж се предава допълнително по един екземпляр.

(2) Когато част от тиража на едно печатно произведение е оформен като луксозно или библиофилско издание, от това издание се предава допълнително по един екземпляр.

(3) Когато едно печатно произведение се отпечатва едновременно на няколко езика, задължителните екземпляри се предават в съответния брой на всеки език поотделно.

Чл. 9. (1) Задължителните екземпляри, с изключение на екземплярите от пуснатите за употреба в страната пощенски марки, се депозират, като към тях депозиращият прилага следните документи:

1. удостоверение за съдебна регистрация;

2. карта за идентификация по код БУЛСТАТ;

3. удостоверение за данъчна регистрация.

(2) Документите по ал. 1 се представят в случай на първо депозиране или при промяна на някое от обстоятелствата, вписани в тях.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2005 г.) За депозирането се съставя предавателно-приемателен протокол по образец, изготвен в 2 екземпляра и утвърден от директора на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" – за обектите по чл. 1, от директора на Националната филмотека – за обектите по чл. 2 , от директора на Националния исторически музей – за обектите по чл. 3 , от директора на Националната фонотека – за обектите по чл. 4 , и от председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения – за обектите по чл. 5 . При наличие на явни дефекти на депозираните екземпляри това обстоятелство се вписва в предавателно-приемателния протокол.

(4) Вторият екземпляр от протокола се връща на депозиращия.

Глава трета – РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ЕКЗЕМПЛЯРИ

Чл. 10. (1) Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" разпределя част от получените депозитни екземпляри между други библиотеки в зависимост от тиража, както следва:

1. десет екземпляра от изданията в тираж над 300 броя:

а) един екземпляр за Народната библиотека "Иван Вазов" – Пловдив;

б) един екземпляр за Регионалната библиотека "П. П. Славейков" – Варна;

в) един екземпляр за Регионалната библиотека "Л. Каравелов" – Русе;

г) един екземпляр за библиотеката на СУ "Св. Кл. Охридски", с изключение на: един екземпляр от печатни произведения с медицински профил, който се разпределя за Централната медицинска библиотека на Медицинския университет – София; един екземпляр от печатни произведения с технически профил – за библиотеката на Университета за архитектура, строителство и геодезия – София; един екземпляр от печатни произведения със селскостопански профил – за библиотеката на Аграрния университет – Пловдив; един екземпляр от печатни произведения с ветеринарномедицински профил – за библиотеката на Тракийския университет – Стара Загора;

д) един екземпляр за Регионалната библиотека "П. Р. Славейков" – Велико Търново;

е) един екземпляр за Регионалната библиотека "Ст. Чилингиров" – Шумен;

ж) един екземпляр за Столичната библиотека;

з) един екземпляр за Регионалната библиотека "П. Яворов" – Бургас;

и) един екземпляр за Централната библиотека на Българската академия на науките, с изключение на научнопопулярната и детската литература, учебниците и учебните помагала, екземпляр от които се разпределя за Регионалната библиотека "С. Доброплодни" – Сливен;

к) един екземпляр за Регионалната библиотека – Благоевград;

2. четири екземпляра от изданията в тираж от 101 до 300 броя:

а) един екземпляр за Народната библиотека "Ив. Вазов" – Пловдив;

б) един екземпляр за Регионалната библиотека "П. П. Славейков" – Варна;

в) един екземпляр за Регионалната библиотека "Л. Каравелов" – Русе;

г) един екземпляр за библиотеката на СУ "Св. Кл. Охридски", с изключение на: един екземпляр от печатни произведения с медицински профил, който се разпределя за Централната медицинска библиотека на Медицинския университет – София; един екземпляр от печатни произведения с технически профил – за библиотеката на Университета за архитектура, строителство и геодезия – София; един екземпляр от печатни произведения със селскостопански профил – за библиотеката на Аграрния университет – Пловдив; един екземпляр от печатни произведения с ветеринарномедицински профил – за библиотеката на Тракийския университет – Стара Загора; един екземпляр от художествената и детската литература, от учебниците и учебните помагала до 12-и клас – за Столичната библиотека;

3. един екземпляр от изданията в тираж до 100 броя – за Народната библиотека "Ив. Вазов" – Пловдив.

(2) Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" разпределя част от получените депозитни екземпляри между други библиотеки независимо от тиража, както следва:

1. един екземпляр от печатните произведения, отпечатани в чужбина и внесени за разпространение в Република България на български език или отнасящи се до България – за Народната библиотека "Ив. Вазов" – Пловдив;

2. един екземпляр от печатните произведения, отпечатани в Република България за чуждестранни физически или юридически лица и предназначени за разпространение в чужбина – за Народната библиотека "Ив. Вазов" – Пловдив;

3. един екземпляр от релефните географски карти и глобуси – за Народната библиотека "Ив. Вазов" – Пловдив;

4. един екземпляр от графичните издания (с изключение на албумите, каталозите на произведения на изобразителното изкуство и на календарите във вид на книга или брошура, които се депозират според тиража) – за Народната библиотека "Ив. Вазов" – Пловдив;

5. един екземпляр от фотоизданията (с изключение на фотоалбумите, които се депозират според тиража) – за Народната библиотека "Ив. Вазов" – Пловдив;

6. един екземпляр от произведенията, тиражирани от електронен носител – за Народната библиотека "Ив. Вазов" – Пловдив;

7. три екземпляра от извънстоличните вестници:

а) един екземпляр за Народната библиотека "Ив. Вазов" – Пловдив;

б) един екземпляр за Регионалната библиотека "П. Р. Славейков" – Велико Търново;

в) един екземпляр за Краезнание – разпределя се по географски принцип според местоиздаването на вестника – в съответната регионална или областна библиотека.

Чл. 11. Задължителните екземпляри от депозираните звукозаписи се разпределят, както следва:

1. два екземпляра за Националната фонотека;

2. един екземпляр за Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

Чл. 12. Задължителни екземпляри от филмите се депозират в Националната филмотека, като:

1. за филмови произведения, създадени върху филмова лента, финансирани изцяло или частично от държавата, се предават задължително по избор на предаващия:

а) един оригинален негатив, международна фонограма, мишунг с магнитен, оптичен или дигитален запис;

б) един дубнегатив с оригинален оптичен тон;

в) едно позитивно копие, което отговаря по качество на еталонно копие;

2. за филмови произведения, реализирани без субсидия от държавата, се депозират:

а) за произведения на филмова лента – едно качествено позитивно копие;

б) за произведения, тиражирани върху електронен носител – едно копие, идентично на оригинала.

Чл. 13. Обектите, подлежащи на задължително депозиране в Националния исторически музей, се депозират в 3 екземпляра независимо от тиража.

Глава четвърта – СРОК И РАЗХОДИ ЗА ДЕПОЗИРАНЕ

Чл. 14. (1) Задължителните екземпляри от печатните произведения, с изключение на вестниците, се депозират в двуседмичен срок от отпечатването на първата партида от тиража им.

(2) Задължителните екземпляри от столичните вестници се депозират в деня на издаването им, а от извънстоличните – в 3-дневен срок от деня на издаването им.

(3) Задължителните екземпляри от звукозаписите се депозират в двуседмичен срок от завършването на записа на първата партида от тиража им.

(4) Задължителните екземпляри от филмите, произведени на филмова лента, се депозират в двумесечен срок от завършването им по смисъла на чл. 63, ал. 4 от Закона за авторското право и сродните му права , а от филмите, произведени на електронен носител – в двуседмичен срок от завършването им.

(5) Задължителните екземпляри от произведенията, тиражирани върху електронен носител, се депозират в двуседмичен срок от завършването им в готов за разпространение вид.

(6) Задължителните екземпляри от дисертационните и хабилитационните трудове се депозират в двуседмичен срок от присъждането на научната степен или научното звание.

(7) Задължителните екземпляри, подлежащи на депозиране в Националния исторически музей, се депозират в двуседмичен срок от изработването им.

(8) Задължителните екземпляри от пощенските марки се депозират в двуседмичен срок от датата на пускането им в употреба.

(9) Задължителните екземпляри от обектите по чл. 3, ал. 2 от Закона за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения се депозират в двуседмичен срок от внасянето им.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. До създаването на необходимата база за съхраняване на звукозаписите в Националната фонотека задължителните екземпляри се депозират в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

§ 2. Правилникът се приема на основание § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения .

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С правилника се уреждат условията и редът за ползване правото на военноинвалидите и военнопострадалите на:

1. отдих, профилактика и рехабилитация;

2. месечна целева помощ за телефонни услуги;

3. социални услуги от системата на социалното подпомагане.

Чл. 2. (1) (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Военноинвалиди са българските граждани с трайно намалена работоспособност в резултат на заболяване или злополука при или по повод изпълнение на кадрова или наборна служба в мирно или във военно време, в мобилизационния и постоянния резерв, в запаса и в доброволния резерв и освидетелствани по законоустановения ред.

(2) Военнопострадали са:

1. (доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) преживелият съпруг (съпруга), децата и родителите на българските граждани, загинали при или по повод изпълнение на кадрова или наборна служба в мирно или във военно време, в мобилизационния или постоянния резерв, в запаса или в доброволния резерв;

2. преживелият съпруг (съпруга) и децата на починалите военноинвалиди, а ако няма такива – родителите;

3. съпругът (съпругата) и децата на военноинвалидите, а ако няма такива – родителите;

4. преживелият съпруг (съпруга), децата и родителите на българските граждани, загинали при или по повод отбраната на страната.

Глава втора – ПРАВО НА ОТДИХ, ПРОФИЛАКТИКА И РЕХАБИЛИТАЦИЯ

Чл. 3. (1) Военноинвалидите и военнопострадалите имат право на отдих до 15 дни веднъж годишно в почивните бази на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването и "Профилактика, рехабилитация и отдих" – ЕАД.

(2) Лицата по ал. 1 заплащат картите за отдих в почивните бази в размер 25 на сто от стойността за храна и нощувка след представяне на книжка за военноинвалид или военнопострадал.

Чл. 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Военноинвалидите и военнопострадалите ползват право на профилактика и рехабилитация до 30 дни общо два пъти годишно в болничните бази по балнеология, рехабилитация и профилактика към Министерството на отбраната и в лечебните заведения за долекуване, продължително лечение и рехабилитация към Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването и "Профилактика, рехабилитация и отдих" – ЕАД.

(2) Военноинвалидите и военнопострадалите заплащат 25 на сто от стойността за храна, нощувка, профилактика и рехабилитация в болничните бази по ал. 1.

(3) Военноинвалидите и военнопострадалите заплащат сумите по ал. 2 във финансовите служби на съответните лечебни заведения след представяне на документ за самоличност, книжка за военноинвалид или за военнопострадал, лична амбулаторна карта и епикриза от последното проведено болнично лечение.

Чл. 5. (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Средствата за покриване на разликата до пълната стойност на картите за отдих и стойността за храна, нощувка, профилактика и рехабилитация се осигуряват ежегодно от централния бюджет по бюджетите на съответните първостепенни разпоредители с бюджет, към които са почивните бази и лечебните заведения – бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството , както и които осъществяват пряк контрол върху свързани с тях лица – търговски дружества и държавни предприятия.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Необходимите средства по ал. 1 се предоставят от Министерството на финансите на съответните първостепенни разпоредители с бюджет на основание на изготвени разчети за действително извършени разходи.

Глава трета – ЦЕЛЕВА ПОМОЩ ЗА ТЕЛЕФОННИ УСЛУГИ

Чл. 6. (1) Военноинвалидите с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност имат право на месечна целева помощ за телефонни услуги в размер 20 на сто от месечния размер на гарантирания минимален доход.

(2) Целевата помощ се отпуска от дирекция "Социално подпомагане" на Агенцията за социално подпомагане по постоянен адрес на военноинвалида въз основа на подадена от него молба и след представяне на документ за самоличност и книжка за военноинвалид.

(3) Целевата помощ се отпуска от 1-во число на месеца, в който е подадена молбата, и се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който е отпусната помощта, в рамките на бюджетната година с изключение на помощта за декември, която се изплаща най-късно до 31 януари следващата година.

(4) Изплащането на целевата помощ се извършва по касов или безкасов път.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Средствата за месечната целева помощ по ал. 1 са за сметка на съответния първостепенен разпоредител с бюджет, към който е Агенцията за социално подпомагане.

Чл. 7. (1) След представяне на документите по чл. 6, ал. 2 директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускането на целевата помощ.

(2) Заповедта за отпускане на целевата помощ или отказът се съобщават на лицето, подало молба, в 3-дневен срок по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

(3) Отказът за отпускане на помощта по ал. 1 задължително се мотивира.

(4) Заповедта по ал. 1 се обжалва пред директора на регионална дирекция "Социално подпомагане" по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

Глава четвърта – ПОЛЗВАНЕ НА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ

Чл. 8. Военноинвалидите се настаняват с предимство в домове за възрастни хора с увреждания и в домове за стари хора след представяне на книжка за военноинвалид при условията и по реда, определени в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане , приет с Постановление № 243 на Министерския съвет от 1998 г. (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 38, 42 и 112 от 1999 г., бр. 30, 48 и 98 от 2000 г.; попр., бр. 100 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 19 и 97 от 2001 г., бр. 26, 46, 81 и 118 от 2002 г., бр. 40 от 2003 г., бр. 115 от 2004 г., бр. 31 и 103 от 2005 г., бр. 54 и 93 от 2006 г. и бр. 101 от 2007 г.).

Чл. 9. Военноинвалидите ползват с предимство услугите на домашния социален патронаж, като заплащат 30 на сто от размера на определената такса. Останалата част от разходите е за сметка на бюджета на общината.

Глава пета – ОТДАВАНЕ ПОД НАЕМ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ В УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА

Чл. 10. При провеждане на търг или конкурс за отдаване под наем на недвижими имоти в управление на Министерството на отбраната при условията и по реда на Закона за държавната собственост и Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост , приет с Постановление № 254 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 78 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 26 и 51 от 2007 г.), в който участват военноинвалиди, военнопострадали или националнопредставителните им организации, в случай че те предложат равни условия с класирания на първо място кандидат, заповед за отдаване под наем и съответно договор се сключва с военноинвалида, военнопострадалия или с тяхната националнопредставителна организация.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Правилникът се приема на основание § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите .

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) (Предишен текст на чл. 1 – ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) С правилника се уреждат условията и редът за ползване правото на ветераните от войните на:

1. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2008 г.) лекарствени продукти;

1а. (нова – ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) медицинска и дентална помощ за всички дейности извън обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса;

2. отдих и лечение;

3. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2008 г.) пътуване по железопътния, градския трамваен и тролейбусен транспорт, метрото и по автомобилния транспорт по утвърдените транспортни схеми;

4. социални услуги от системата на социалното подпомагане;

5. столовете за обществено хранене;

6. добавки към пенсията;

7. предоставяне на клубове за общественополезна патриотична дейност.

(2) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) На наследниците на починали ветерани от войните се предоставя еднократна целева помощ за погребение при смърт.

Чл. 2. (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2001 г.) Ветерани от войните са лицата, които като военнослужещи и доброволци са взели непосредствено участие в бойни действия по време на война, водена от българската държава в защита на националните интереси и териториалната цялост на България.

(2) Ветерани от войните са и лицата, които като военнослужещи са взели непосредствено участие в бойни действия по време на война, водена от българската държава, в състава на поделенията на противовъздушната отбрана и военноморските сили.

Чл. 3. (1) Държавата и обществото са длъжни да полагат особени грижи за защита на моралните и социалните интереси, престижа и достойнството на ветераните от войните.

(2) При национални чествания и бележити годишнини държавните органи включват сред почетните гости представители на ветераните от войните.

Глава втора – КАЧЕСТВО "ВЕТЕРАН ОТ ВОЙНИТЕ"

Чл. 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 1999 г., бр. 89 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) Качеството "ветеран от войните" се установява с удостоверение съгласно приложение № 1, а качеството "награден с Орден за храброст" – с удостоверение съгласно приложение № 2. Удостоверенията се издават от Държавна агенция "Архиви" и са безсрочни.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 1999 г., бр. 89 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) Удостоверенията по ал. 1 се издават въз основа на заявление на заинтересуваното лице, подадено до председателя на Държавна агенция "Архиви".

(3) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) Заявлението за издаване на удостоверенията по ал. 1 съдържа:

1. името, презимето и фамилията на молителя;

2. единния граждански номер (ЕГН);

3. адреса, на който да се изпрати удостоверението;

4. копие от първа страница на удостоверението за "ветеран от войните" – само за притежателите на такова удостоверение;

5. (изм. – ДВ, бр. 89 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) наименованието на войсковата част, в която е служил заявителят – за лицата, които до влизането в сила на Закона за ветераните от войните не са имали качеството "ветеран от войните".

(4) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2001 г., изм., бр. 89 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) Лицата, на които е отказано издаването на удостоверение "ветеран от войните" по реда на ал. 1 – 3, могат да установяват фактите и обстоятелствата по чл. 2 със заявление-декларация с нотариална заверка на подписа съгласно приложение № 3.

(5) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2001 г., изм., бр. 89 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) За доказване на фактите и обстоятелствата в заявление-декларацията лицата по ал. 4 могат да прилагат уволнителен билет, лична карта, билет за отпуск, открити листове, командировъчни, медицински свидетелства и други документи, издадени от българските държавни институции, както и декларации от други участници във войните с нотариална заверка на подписа.

Глава трета – ПРАВО НА ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ, МЕДИЦИНСКА И ДЕНТАЛНА ПОМОЩ (Загл. изм. – ДВ, бр. 37 от 2008 г., бр. 53 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.)

Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 112 от 1999 г., бр. 37 от 2008 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Ветераните от войните имат право на лекарствени продукти и на дентална помощ за всички дейности извън обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, по списък, утвърден от министъра на здравеопазването.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Средствата за лекарствени продукти и за дентална помощ по ал. 1 са за сметка на държавния бюджет и се изплащат от Агенцията за социално подпомагане към министъра на труда и социалната политика.

(3) Лекарствените продукти се отпускат от всички аптеки в страната по рецепта на лекаря или на лекаря по дентална медицина по чл. 4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ , приета с Постановление № 119 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 45 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 57 от 2007 г.), след представяне на паспорт (лична карта) и удостоверението за "ветеран от войните", издадено от Държавна агенция "Архиви".

(4) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Списъкът с лекарствените продукти и на денталната помощ по ал. 1 се актуализира при необходимост.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Редът за предписване, отпускане и контрол на лекарствените продукти и на денталната помощ по ал. 1 се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на финансите, министъра на труда и социалната политика и министъра на отбраната.

Чл. 5а. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) (1) Ветераните от войните имат право на медицинска помощ за всички дейности извън обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, по ред и списък, утвърдени от министъра на здравеопазването.

(2) Редът и списъкът, по които ветераните получават медицинската помощ по ал. 1, се определят ежегодно с методика, утвърдена от министъра на здравеопазването.

(3) Медицинската помощ по ал. 1 е за сметка на държавния бюджет и се изплаща чрез бюджета на Министерството на здравеопазването.

Глава четвърта – ОТДИХ И ЛЕЧЕНИЕ

Чл. 6. (1) Ветераните от войните имат право на отдих и лечение веднъж годишно в санаториумите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Министерството на здравеопазването, Националния осигурителен институт и на общините.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2008 г.) Средствата за покриване стойността на храната, нощувките и лечението се осигуряват ежегодно от централния бюджет по бюджетите на съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, към които са санаториумите – бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството , и които осъществяват пряк контрол върху свързани с тях лица – търговски дружества и държавни предприятия.

(3) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2008 г.) Необходимите средства по ал. 2 се предоставят от Министерството на финансите на съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити на основание на изготвени разчети за действително извършени разходи.

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 37 от 2008 г.) Правото на отдих и лечение в санаториумите по ал. 1 се ползва след издаване на талон-направление от личния лекар.

(5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 37 от 2008 г.) При настаняване в съответния санаториум по ал. 1 ветераните представят паспорт (лична карта), удостоверение за "ветеран от войните" и талон-направление от личния лекар.

Чл. 7. (1) Ветераните от войните имат право да ползват почивната база на Министерството на отбраната по ред, определен от министъра на отбраната.

(2) Ветераните от войните имат право на 5 на сто от картите за почивка във военнопочивните домове през неактивния сезон.

(3) При ползване на картите за почивка във военнопочивната база ветераните от войните заплащат 25 на сто от стойността за храна и нощувка, а останалите 75 на сто са за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.

Глава пета – ПЪТУВАНЕ ПО ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ И ВОДНИЯ ТРАНСПОРТ

Чл. 8. (1) Ветераните от войните имат право на безплатно пътуване по железопътния транспорт в страната, както следва:

1. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2008 г.) на неограничен брой пътувания в границите на областта, в която са регистрирани с постоянен адрес;

2. на пътуване веднъж годишно в страната, а носителите на "Орден за храброст" – 3 пъти – отиване и връщане, по свободно избран маршрут.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 1999 г., бр. 37 от 2008 г.) Пътуванията в границите на областта, в която ветераните от войните са регистрирани с постоянен адрес, се извършват срещу специално издадена от "БДЖ" – ЕАД, карта за безплатно пътуване на ветеран от войните, която съдържа данни за името на ползвателя, единния граждански номер, номерата на удостоверенията, издадени от Държавна агенция "Архиви", и наименованието на областта по постоянен адрес на лицето. Картата е без снимка и се уважава след представяне на паспорт (лична карта) и на удостоверенията по чл. 4, ал. 1 .

(3) Пътуванията в страната се извършват срещу издаден кредитен бланков билет за безплатно пътуване, в който се вписват началната и крайната гара и номерата на удостоверенията на съответния ветеран от войната. В удостоверенията по чл. 4, ал. 1 се вписват датата, маршрутът на пътуване и номерът на бланковия билет.

Чл. 9. (1) Ветераните от войните имат право на безплатно пътуване веднъж в годината, а носителите на "Орден за храброст" – 3 пъти, по водния транспорт в страната – за отиване и връщане по свободно избран от тях маршрут.

(2) Пътуването по водния транспорт се извършва с бланков билет, издаден след представянето на паспорт (лична карта) и на удостоверенията по чл. 4, ал. 1 .

(3) В удостоверенията се вписват датата, серията и номерът на бланковия билет, началният и крайният пункт на пътуването, а в бланковия билет – номерата на удостоверенията по чл. 4, ал. 1 .

Чл. 10. Компенсирането на безплатните пътувания на ветераните от войните се извършва със средства от републиканския бюджет по ред, определен с наредба на министъра на финансите и министъра на транспорта.

Глава шеста – ПЪТУВАНЕ ПО АВТОМОБИЛНИЯ ТРАНСПОРТ

Чл. 11. (1) (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2008 г.) Ветераните от войните имат право на безплатно пътуване по автомобилния транспорт в страната по утвърдените транспортни схеми, както следва:

1. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2008 г.) на неограничен брой пътувания с автомобилния транспорт в границите на областта, в която са регистрирани с постоянен адрес;

2. на пътуване веднъж в годината с автомобилен транспорт по релации, в които няма железница, а за носителите на "Орден за храброст" – 3 пъти, по свободно избран маршрут – отиване и връщане;

3. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2008 г.) на неограничен брой пътувания по градския трамваен и тролейбусен транспорт, метрото и по автомобилния транспорт на основните градски линии във всички градове в страната.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2002 г., бр. 37 от 2008 г.) Предоставеното право на ветераните от войните за междуселищни пътувания в границите на областта, в която са регистрирани с постоянен адрес, се отнася за автобусните линии на територията на областта съгласно утвърдените транспортни схеми на обществения автомобилен транспорт.

(3) При сключването на договори между общинската администрация и превозвачите от частния автомобилен транспорт задължително се включват клаузи, даващи право на ветераните от войните да ползват и частния автотранспорт при условията на ползване на държавния и общинския транспорт.

Чл. 12. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2008 г.) Пътуването на ветераните от войните в границата на областта, в която са регистрирани с постоянен адрес, и в градския трамваен и тролейбусен транспорт, метрото и по автомобилния транспорт в страната се извършва срещу издадена абонаментна карта за безплатно пътуване по автомобилния транспорт.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2008 г.) Абонаментната карта се издава по образец, утвърден от министъра на транспорта, срещу представено от лицето удостоверение за "ветеран от войните". Картата е поименна, със снимка на лицето, и на нея се отбелязва областта, за която важи, както и наименованието на общината по постоянен адрес на лицето.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2008 г.) Абонаментната карта се издава от определен от общината превозвач, който осъществява транспортното обслужване на населението в общината по постоянен адрес на ветерана. Когато транспортното обслужване се извършва от няколко превозвача, абонаментната карта се издава от този превозвач, който има преобладаващ дял в общия обем на превозите.

(4) Абонаментната карта се издава за 1 календарна година.

(5) Изгубена или унищожена абонаментна карта може да се замени еднократно през годината с дубликат.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2008 г.) При промяна на постоянния адрес в друга област нова абонаментна карта може да бъде издадена след връщане на старата.

Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Превозвачът води специален регистър за издадените карти, съдържащ трите имена на лицето, номера на удостоверението за "ветеран от войните", датата и номера на издадената карта.

Чл. 14. Компенсирането на безплатните пътувания на ветераните от войните се извършва със средства от републиканския бюджет, предоставяни чрез общините. Тези средства ежегодно се разпределят между общините в зависимост от категорията им съразмерно на броя на ветераните от войните по списък, утвърден от министъра на финансите и министъра на транспорта.

Чл. 15. Компенсационните суми се предоставят на транспортните дружества по ред, установен в наредба на министъра на финансите и министъра на транспорта.

Глава седма – ПОЛЗВАНЕ НА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ

Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2008 г.) (1) Ветераните от войните ползват с предимство услугите на домашния социален патронаж и на настаняването в домове за възрастни хора с увреждания и в домове за стари хора след представяне на удостоверение за "ветеран от войните" при условията и по реда, определени с Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане , приет с Постановление № 243 на Министерския съвет от 1998 г. (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 38, 42 и 112 от 1999 г., бр. 30, 48 и 98 от 2000 г.; попр., бр. 100 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 19 и 97 от 2001 г., бр. 26, 46, 81 и 118 от 2002 г., бр. 40 от 2003 г., бр. 115 от 2004 г., бр. 31 и 103 от 2005 г., бр. 54 и 93 от 2006 г. и бр. 101 от 2007 г.).

(2) При ползване на услугите на домашния социален патронаж, при настаняване в домове за възрастни хора с увреждания или в домове за стари хора ветераните от войните заплащат 30 на сто от получаваната от тях пенсия или от сбора от пенсиите си без добавките, изплащани към тях. Останалата част от разходите е за сметка на бюджета на общината.

Чл. 17. (Отм. – ДВ, бр. 37 от 2008 г.).

Глава осма – ПОЛЗВАНЕ НА СТОЛОВЕТЕ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ

Чл. 18. (1) Ветераните от войните могат да ползват столовете за обществено хранене на въоръжените сили, на държавните и общинските ведомства и учреждения при условията на работещите в тях работници и служители.

(2) За осигуряването на свободен достъп до столовете за обществено хранене вместо пропуск ветераните от войните показват удостоверението си за ветеран от войните.

Глава девета – ПРАВО НА ДОБАВКИ КЪМ ПЕНСИЯТА

Чл. 19. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2008 г.) Ветераните от войните получават към пенсията си месечна добавка в размер на социалната пенсия за старост.

(2) На ветераните от Отечествената война с първа, втора и трета група инвалидност, които получават военноинвалидна пенсия или пенсия за трудова злополука, освен добавката по ал. 1 се изплаща и месечна добавка в размер 50 на сто от социалната пенсия по Указ № 1611 от 1985 г. за увеличаване пенсиите на инвалидите от Отечествената война 1944 – 1945 г.

Чл. 20. (1) Лицата, придобили качеството на ветерани от войните след влизането в сила на Закона за ветераните от войните , подават молба с необходимите документи до териториалното поделение на Националния осигурителен институт за изплащане на съответните добавки по чл. 19 към пенсията им.

(2) Добавките се изплащат от датата на пораждане на правото, ако молбата с необходимите документи е постъпила в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едногодишен срок от тази дата.

(3) Когато молбата с необходимите документи е постъпила в териториалното поделение на Националния осигурителен институт след изтичане на едногодишния срок от пораждане на правото, съответните добавки се изплащат от датата на завеждане на молбата.

Глава десета – ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КЛУБОВЕ ЗА ОБЩЕСТВЕНОПОЛЕЗНА ПАТРИОТИЧНА ДЕЙНОСТ

Чл. 21. (1) (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2008 г.) Министерството на отбраната и общините предоставят на ветераните от войните за безвъзмездно ползване клубове и създават други условия за осъществяване на тяхната общественополезна и патриотична дейност.

(2) Предоставянето на клубовете се урежда от Министерството на отбраната или от кметовете на общините, от една страна, и от централните или регионалните звена на Съюза на ветераните от войните, от друга страна.

Глава единадесета – (Нова – ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) ПРАВО НА ЕДНОКРАТНА ЦЕЛЕВА ПОМОЩ ЗА ПОГРЕБЕНИЕ НА ВЕТЕРАН ОТ ВОЙНИТЕ

Чл. 22. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) (1) При смърт на ветеран от войната по чл. 4, ал. 1 наследниците му имат право на еднократна целева помощ за погребение в размер 500 лв.

(2) Помощта по ал. 1 е за сметка на държавния бюджет и се изплаща от Агенцията за социално подпомагане към министъра на труда и социалната политика по последния адрес на починалия.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. " Месечната добавка към военноинвалидна пенсия или към пенсия за трудова злополука " по смисъла на правилника е добавката, която се изплаща на ветераните от Отечествената война, получаващи военноинвалидна пенсия или пенсия за трудова злополука за страдания, придобити във връзка с участието им в Отечествената война 1944 – 1945 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Правилникът се приема на основание § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за ветераните от войните (ДВ, бр. 152 от 1998 г.).

§ 3. (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2002 г.) Абонаментните карти за безплатно пътуване на ветераните от войните за област София важат и за Софийска област.

§ 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Издадените удостоверения за "ветерани от войните" на лицата по чл. 2 до влизането в сила на Закона за ветераните от войните са валидни до подменянето им с нови до 30 юни 2000 г.

(2) (Отм. с Решение № 6288 на ВАС на РБ – ДВ, бр. 73 от 2001 г.).

§ 5. Лицата, които притежават удостоверения за "ветерани от войните", издадени преди влизането в сила на Закона за ветераните от войните , и са получили отказ за издаване на удостоверението по чл. 3, ал. 2 от този закон , могат да обжалват отказа по реда на Закона за административното производство .

§ 6. (Изм. – ДВ, бр. 112 от 1999 г., бр. 89 от 2015 г., в сила от 17.11.2015 г.) Министерството на отбраната осигурява за сметка на бюджета за 2015 г. необходимите финансови средства за отпечатване на удостоверенията по чл. 3, ал. 2 от Закона за ветераните от войните от 1 януари 2016 г.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С правилника се определят условията и редът за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, правата и задълженията на държавните и общинските органи и изискванията към физическите и юридически лица – собственици на гори и земи от горския фонд.

Чл. 2. (1) Възстановява се правото на собственост върху горите и земите, включени в държавния горски фонд, съгласно нормативните актове, посочени в чл. 2, ал. 1 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ ).

(2) Държавният горски фонд е част от територията на страната, включваща гори и земи към момента на влизането в сила на ЗВСГЗГФ .

(3) " Гора " по смисъла на ЗВСГЗГФ е всяка земя, обрасла с горскодървесна растителност, независимо от вида й.

(4) " Земя " по смисъла на ЗВСГЗГФ е всяка площ от държавния горски фонд, незаета от горскодървесна растителност, в т.ч. и недървопроизводителните земи.

Чл. 3. (1) Възстановява се правото на собственост и върху гори и земи, изключени от държавния горски фонд по силата на укази и актове на Министерския съвет, Държавния съвет и Президиума на Народното събрание и предадени за ползване на ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях селскостопански организации, както и на министерства и ведомства.

(2) Възстановява се правото на собственост и върху гори, изключени от държавния горски фонд за изкореняване и превръщане в работни земи, но неизкоренени.

Чл. 4. Гори и земи от горския фонд, които не могат да бъдат възстановени на бившите им собственици в съществуващи или възстановими стари граници, са:

1. горите – изключителна държавна собственост:

а) горите в защитените територии, определени със закон;

б) горите в териториите от 200-метровата ивица покрай границите на Република България, включително и островите по граничните реки;

в) горите в зоните на строга охрана на водата и водовземните съоръжения, които представляват обособените пояси "А" на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване;

г) полезащитните горски пояси, включително държавните защитни горски пояси;

д) горите за защита на инженерно-техническите съоръжения, които представляват: 100-метровите ивици около жп линии; автомагистралите и газопроводите; 50-метровата ивица около първокласните пътища и до 10 метра от двете страни на напоителните и други канали;

е) семепроизводните градини, географски култури и дендрариуми;

2. горите и земите, включени в резерватите;

3. горите и земите от горския фонд, предоставени по силата на нормативен акт на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и на други ведомства за цели, свързани непосредствено със сигурността, гражданската защита и отбраната на страната;

4. горите и земите от горския фонд, предоставени за строителство, за минни и енергийни обекти, комуникационни съоръжения, минерални извори, пещери, открити мини, кариери и друго законно строителство, заедно с прилежащите към тях сервитутни зони и/или територии;

5. горите и земите от горския фонд, предоставени на търговските дружества с държавно участие за осъществяване предмета им на дейност и на ведомства, общини и обществени организации за нужди, свързани със социалния отдих и туризма.

Чл. 5. (1) Възстановява се правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на граждани, общини, училища и читалища, манастири, църкви, джамии и други юридически лица или на техните наследници и правоприемници.

(2) Възстановява се правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на бившите собственици, получили обезщетение за своите имоти след 9 април 1946 г., след като възстановят на държавата полученото обезщетение.

(3) Възстановява се правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на бивши собственици, чиито задължения са били прихванати по силата на Указа за прихващане задължения на бивши собственици на отчуждени от държавата имущества и национализирани предприятия към държавата, банките и държавните предприятия (Изв., бр. 60 от 1955 г.), след като изплатят задълженията си.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 1999 г.) Правото на собственост върху горите и земите от горския фонд на бившите член-кооператори, съдружници и акционери или на техните наследници в заличените от регистрите след 9 септември 1944 г. горовладелски и/или всестранни кооперации и на други юридически лица се възстановява в съсобственост като идеална част от площта на ревира.

(5) (Нова – ДВ, бр. 83 от 1999 г.) Когато юридическите лица по ал. 4 са преобразувани към 9 септември 1944 г., правото на собственост се възстановява на член-кооператорите, съдружниците или акционерите в юридическото лице към датата на преобразуването или на техните наследници в съсобственост като идеална част от площта на ревира към датата на преобразуването.

(6) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) Делба на гори и земи от горския фонд, възстановени в съсобственост като идеални части от ревир, не се допуска.

(7) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 83 от 1999 г., предишна ал. 6, бр. 101 от 2001 г.) Средствата по ал. 2 и 3 постъпват в приходната част на бюджета на Министерството на земеделието и храните и се разходват за финансиране на дейностите по възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.

Чл. 6. (1) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 1999 г., бр. 101 от 2001 г.) При невъзможност за възстановяване на горите и земите в съществуващи или възстановими стари реални граници поради проведени върху тях мероприятия по чл. 4 собствениците се обезщетяват с равни на отнетите им по площ и с еднакви по вид и произход гори и земи от държавния горски фонд в землището на същото населено място или в съседно или друго землище в границите на общината.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) При несъществуващи или невъзстановими стари реални граници собствениците на гори и земи от горския фонд се обезщетяват с равни на отнетите им по площ, а при възможност – и по вид гори и земи от държавния горски фонд в землището на същото населено място или в съседно или друго землище в границите на общината.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) Собствениците на гори, изключени от държавния горски фонд за изкореняване и изкоренени, се обезщетяват с равни на отнетите им по площ, а при възможност – и с еднакви по вид гори и земи от държавния горски фонд в землището на същото населено място или в съседно или друго землище в границите на общината.

(4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) При невъзможност за обезщетяване по реда на ал. 1 – 3 собствениците се обезщетяват с равни на отнетите им по площ, а при възможност – и с еднакви по вид гори и земи от държавния горски фонд в землището на съседна община или в друго землище.

Чл. 7. (Доп. – ДВ, бр. 83 от 1999 г., изм., бр. 101 от 2001 г.) Собственици, на които е възстановено правото на собственост върху гори и земи от горския фонд, са длъжни да ги стопанисват съгласно Закона за горите , Закона за защитените територии , Закона за лова и опазване на дивеча , Закона за паметниците на културата и музеите , и другите специални закони.

Чл. 8. (1) След подаване на заявление по чл. 13, ал. 1 ЗВСГЗГФ общинската служба по земеделие уведомява държавното лесничейство за спиране на сечта в гори, за които е открита процедура за възстановяване правото на собственост.

(2) При необходимост от санитарна сеч в гори по ал. 1 държавното лесничейство я извършва след съгласието на заявителя.

(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 1999 г.) В случаите, когато горите по ал. 1 са увредени от стихийни бедствия и крупни производствени аварии, санитарната сеч се организира от държавното лесничейство, без да се изисква писменото съгласие на заявителите.

Чл. 9. (1) Собствениците, чиито гори и земи от горския фонд са възстановени по реда на ЗВСГЗГФ и които са изсечени след 1 януари 1990 г., се обезщетяват за стойността на добитата при сечта дървесина, както следва:

1. (доп. – ДВ, бр. 83 от 1999 г.) добитата от държавните лесничейства дървесина от гори, които са изсечени след 1 януари 1990 г. или в които е осъществено ползване на дървесина от горското стопанство в нарушение на чл. 19, ал. 1 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд след 28 ноември 1997 г., се установява по документи, съдържащи сортиментите на добива в държавното лесничейство. Стойността на сортиментите се определя по действащите пазарни цени за съответното държавно лесничейство към деня на влизането в сила на ЗВСГЗГФ;

2. добитата дървесина от други ползватели се установява по съответните позволителни по категории дървесина; цената за съответната категория дървесина е равна на най-високата пазарно установена цена на сортиментите, добивани от тази категория;

3. в случаите, когато е невъзможно да бъдат установени добитите сортименти и категории дървесина, данните се вземат от устройствените проекти и се преизчисляват за съответната площ; размерът на обезщетенията се определя по реда на т. 2.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя от държавните лесничейства на общинските служби по земеделие, като обезщетенията се извършват с поименни компенсационни бонове по реда на глава пета от ЗСПЗЗ .

(3) Държавните лесничейства и регионалните управления на горите съхраняват действащите ценоразписи за добитите в техните райони сортименти към деня на влизането в сила на ЗВСГЗГФ , а Държавната агенция по горите съхранява информацията за цялата страна по държавни лесничейства.

Чл. 10. Изсечените гори, правото на собственост върху които се възстановява, се залесяват от държавните лесничейства в срок до 1 година от въвода във владение на собствениците.

Глава втора – УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ГОРИТЕ И ЗЕМИТЕ ОТ ГОРСКИЯ ФОНД

Чл. 11. (1) За възстановяване правото на собственост върху горите и земите от горския фонд лицата по чл. 3 ЗВСГЗГФ подават заявление в 2 екземпляра, единият от които се изпраща служебно в съответното държавно лесничейство.

(2) Заявлението съдържа:

1. посочване на общинската служба по земеделие – град, село, община, област;

2. трите имена на заявителя, ЕГН и адреса, а за юридическите лица – адреса, седалището, съдебната регистрация;

3. трите имена на наследодателя;

4. в какво се състои искането – възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд или обезщетение по указания в ЗВСГЗГФ начин;

5. пълно описание на горите и земите от горския фонд – землище, местност, размер на имота, вид към момента на отнемането му (гора, пасище и друга горска земя), съседи, съществуващи стари реални граници, данни за възстановимостта на границите, данни за състоянието на имота към момента на възстановяване правото на собственост, както и друго описание, което би помогнало при идентифицирането на имота;

6. посочване на приложените доказателства;

7. подпис на заявителя или на неговия представител.

(3) Към заявлението се прилагат следните документи:

1. писмени доказателства за право на собственост съгласно чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ ;

2. декларация по чл. 13, ал. 4 ЗВСГЗГФ ;

3. удостоверение за наследници, когато се иска възстановяване правото на собственост от наследник (наследници) на починал собственик.

(4) Подаденото заявление от един наследник ползва всички останали наследници.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 1999 г.) Заявлението по ал. 1 се подава до общинската служба по земеделие по местонахождението на имота в срок до 30 юни 1999 г. Ако заявлението е прието в друга общинска служба по земеделие, то се изпраща служебно до съответната общинска служба по земеделие, за което се уведомява заявителят. Срокът се счита спазен от датата на подаване на заявлението.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 1999 г.) Заявленията по чл. 14, ал. 1 ЗВСГЗГФ се подават до 31 октомври 1999 г., без да е задължително към тях да се прилагат писмените доказателства по ал. 3, с изключение на документите по т. 2 и 3.

(7) В случаите, когато в приетите документи се установят нередовности, заявителят се уведомява по реда на Гражданския процесуален кодекс с искане за тяхното отстраняване. До отстраняването им заявлението остава без движение.

(8) При необходимост от допълнителни данни общинската служба по земеделие уведомява заявителя по реда на ал. 7. Когато заявителят не представи исканите допълнителни данни, общинската служба по земеделие постановява решение въз основа на наличните доказателства.

Чл. 12. (1) В случаите, когато се иска възстановяване правото на собственост върху гори и земи, включени в строителните граници на населените места, към молбата се прилагат удостоверение и скица от техническата служба на общината.

(2) Общинската служба по земеделие може служебно да изиска издаването на удостоверение и скица от техническата служба на общината независимо от направените постъпки на собствениците.

(3) Удостоверението по ал. 1, издадено от техническата служба на общината, съдържа:

1. (доп. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) сведение, че имотът е нанесен или не е нанесен в кадастралния план (кадастрална карта) на населеното място;

2. (доп. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) номера (идентификатора) и размера на имота в кадастралния план (кадастрална карта);

3. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) необходимите площи за функциониране на сградите, за които се дължи обезщетение по чл. 6, т. 3 и 4 ЗВСГЗГФ , както и размера на свободните площи, от които може да се образува урегулиран поземлен имот;

4. сведение издадено ли е разрешение за строеж, дали строежът е започнал, или построената сграда подлежи на узаконяване по чл. 7, ал. 1 ЗВСГЗГФ ;

5. ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях.

(4) Скицата по ал. 1, издадена от техническата служба на общината, съдържа:

1. (доп. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) границите и номера (идентификатора) на имота по кадастралния план (кадастрална карта);

2. предвижданията на застроителния и регулационен план за имота, както и дали планът е приложен по отношение на сградите и на регулацията;

3. границите и площите за възстановяване правото на собственост, включително и ограниченията върху имотите.

(5) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) Когато в одобрения кадастрален план (кадастрална карта) няма данни за границите на горите и земите от горския фонд, правото на собственост върху които се възстановява по ал. 1, за установяването им се изработва помощен план, който съдържа:

1. границите и номерата на бившите имоти;

2. (доп. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) данните от одобрения кадастрален план (кадастрална карта).

(6) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) Неразделна част от помощния план са регистърът на бившите имоти и регистърът на имотите към одобрения кадастрален план.

(7) Границите на бившите имоти се установяват въз основа на:

1. съдебно решение, неделима част от което е скица на имота и други допустими доказателства по делото;

2. кадастрален план или устройствен проект или план преди одържавяването на горите и земите от горския фонд;

3. аерофотоснимки, дешифровъчни схеми или ортофотопланове преди одържавяването на земите и горите от горския фонд, както и анкети за създаване на регистъра на бившите имоти.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) След влизането в сила на решението на общинската служба по земеделие имотите се попълват в одобрения кадастрален план в случаите и по реда на чл. 134, ал. 2, т. 2 във връзка с § 6, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ ), а при наличие на одобрена кадастрална карта – в случаите и по реда на чл. 53 и 54 от Закона за кадастъра и имотния регистър .

Чл. 13. Когато се установи, че заявление за възстановяване правото на собственост се отнася за гора или земя от горския фонд, която е била одържавена и подлежи на реституция по други закони, заявлението се изпраща на компетентните органи в едномесечен срок. В тези случаи заявлението се счита постъпило пред компетентните органи от датата на подаването му в общинската служба по земеделие.

Чл. 14. (1) Държавните лесничейства в срок 3 месеца от влизането в сила на правилника предоставят на общинската служба по земеделие наличните данни за:

1. размера и границите на горите по землища в защитените територии, определени със закон;

2. горите в 200-метровата ивица покрай границата на Република България, включително и по граничните реки;

3. горите и земите в зоните за строга охрана на водата и водовземните съоръжения;

4. полезащитните горски пояси в горския и селскостопанския фонд;

5. горите за защита на инженерните съоръжения;

6. семепроизводните градини;

7. географските култури и дендрариумите;

8. горите и земите от горския фонд, включени в резерватите;

9. пещерите и минералните извори, намиращи се на територията на горския фонд;

10. законно предоставени за ползване гори и земи от държавния горски фонд по нормативни актове, както и прилежащите към тях сервитутни зони и/или територии;

11. гори и земи, изключени от държавния горски фонд.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 1999 г.) Министерството на земеделието и храните предоставя на общинската служба по земеделие цифров модел на наличната графична и атрибутна (текстова) база от данни на действащия лесоустройствен проект.

(3) За горите и земите от държавния горски фонд, заявени по чл. 4, ал. 1 ЗВСГЗГФ , държавното лесничейство, в района на което се намира заявената гора или земя, представя копие от скица от последния устройствен проект на общинската служба по земеделие.

(4) (Отм., предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 83 от 1999 г.) Държавните лесничейства съвместно с Централния държавен архив и съответните държавни архиви в двумесечен срок предоставят на общинските служби по земеделие постановленията по чл. 20 от Закона за горите от 1925 г., по чл. 22 от Закона за горите от 1922 г., по чл. 12 от Закона за горите от 1904 г., протоколи по чл. 3 от Закона за горите от 1904 г. или други налични документи и/или картен материал.

Чл. 15. (1) (Предишен текст на чл. 15 – ДВ, бр. 83 от 1999 г.) Кметът на общината в срок 3 месеца от влизането в сила на правилника предоставя на общинската служба по земеделие информация за:

1. отчуждените гори и земи от горския фонд за държавни и общински нужди, в т. ч. включените в строителните граници на населените места;

2. изградените язовири, канали, помпени станции, съоръжения, инсталации, археологически и други обекти;

3. (отм. – ДВ, бр. 83 от 1999 г.).

(2) (Нова – ДВ, бр. 83 от 1999 г.) Границите на землището на населеното място, строителните граници на населените места и границите на земеделските имоти се установяват от картата на землището, изработена при възстановяването на правата върху земеделските земи по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи , приет с Постановление № 74 на Министерския съвет от 1991 г. (обн., ДВ, бр. 31 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 60 и 80 от 1991 г., бр. 34 от 1992 г., бр. 8, 72 и 87 от 1993 г., бр. 2 и 100 от 1994 г.; попр., бр. 103 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 5, 48 и 95 от 1995 г., бр. 28 от 1997 г.; попр., бр. 43 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 57, 61, 112 и 122 от 1997 г. и бр. 18 от 1998 г.).

Чл. 16. (1) Информацията и картният материал, предоставени от държавните лесничейства, от кметовете на общините, както и изрично поисканата от други лица, ведомства и учреждения информация, необходима за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, се предоставя безвъзмездно.

(2) Разходите по копирането, стойността на материалите, използвани при изработването, включително и пощенските такси, са за сметка на държавния бюджет.

Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 83 от 1999 г.) (1) Общинските служби по земеделие съвместно с държавните лесничейства уточняват и определят териториите, в които ще се възстановява собствеността върху горите и земите от горския фонд, като нанасят върху изходната картна основа от лесоустройствения проект в мащаб не по-малък от 1:10 000 границите на горите и земите по чл. 14, ал. 5 , по чл. 6 и по чл. 7, ал. 4 ЗВСГЗГФ .

(2) Общинската служба по земеделие съвместно с държавното лесничейство съставя списък на окрупнените местности, включени в териториите, в които ще се възстановява правото на собственост върху гори и земи от горския фонд, като неразделна част от картата по ал. 1.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) Копие на картата по ал. 1 след утвърждаването й от началника на общинската служба по земеделие и след съгласуване с държавното лесничейство се предоставя на изпълнителя на техническите дейности и се излага на видно място в общинската служба по земеделие.

(4) Границите по ал. 1 се утвърждават с протокол на общинската служба по земеделие и държавното лесничейство.

(5) Изпълнителят на техническите дейности съвместно с общинската служба по земеделие и държавното лесничейство извършва анкетиране на терена на явилите се собственици и/или техните наследници срещу подпис и установява местоположението на:

1. съществуващите на терена стари реални граници;

2. новите граници, определени за възстановяване на собствеността на горите и земите от горския фонд.

(6) При анкетирането за определяне на новите реални граници по възможност да се извърши обединяване на имотите по подместности.

(7) Общинската служба по земеделие на свое заседание се произнася с решение за признато право на собственост и протокол от това решение се предоставя на изпълнителя на техническите дейности.

(8) Площта на имотите, възстановени в старите реални граници, се приема за равна на измерената на терена по съществуващите описани граници.

(9) Министърът на земеделието и храните определя с наредба изискванията за техническите дейности за изработване на карта на землището с възстановена собственост.

Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 83 от 1999 г.) (1) Изпълнителят на техническите дейности изготвя карта и баланс на землището с възстановена собственост в старите реални граници, във възстановимите реални граници и/или в новите реални граници и ги предоставя на общинската служба по земеделие за назначаване на приемателна комисия.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г.) Приемателната комисия се назначава от министъра на земеделието и храните и от изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра или от упълномощени от тях длъжностни лица в състав: инженер-лесовъд – лесоустроител, инженер-лесовъд от Държавната агенция по горите, от регионалното управление по горите или от държавното лесничейство, началникът на общинската служба по земеделие, представител на общинската служба по земеделие, представител на Министерството на земеделието и храните, представител на Агенцията по кадастъра и представител на общинската администрация. Председателят на комисията се определя в заповедта за назначаването й.

(3) Планът за възстановяване на правото на собственост върху гори и земи от горския фонд, въз основа на който се издават решенията на общинската служба по земеделие по чл. 13, ал. 5 ЗВСГЗГФ , се обявява в "Държавен вестник".

(4) Въводът във владение на гори и земи от горския фонд, правото на собственост върху които е възстановено, се извършва от длъжностно лице на общинската служба по земеделие в присъствието на представител на държавното лесничейство, на собственика или на упълномощено от него лице. Въводът във владение се извършва въз основа на влязло в сила решение за възстановяване правото на собственост и на заверена скица от общинската служба по земеделие. За извършения въвод се съставя протокол.

(5) Собствениците, чието право на собственост върху гори и земи от горския фонд е възстановено, регистрират своята собственост по реда на чл. 18 ЗВСГЗГФ .

(6) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) Когато въводът във владение е след изтичането на срока по чл. 13, ал. 14 ЗВСГЗГФ по вина на собственика, се събира такса в размер, определен с Тарифата за таксите, събирани от органите по поземлена собственост (обн., ДВ, бр. 57 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 20 от 1998 г., бр. 3 от 1999 г., бр. 28 от 2000 г. и бр. 42 от 2001 г.).

(7) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) Срокът по чл. 16 ЗВСГЗГФ за освобождаване от държавни такси, държавни нотариални такси и местни данъци и такси при доброволни делби и разпоредителни сделки със земи и гори започва да тече от датата на влизане в сила на решението за възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд.

Чл. 18а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2009 г.) (1) Влязлата в сила карта на възстановената собственост може да бъде преработена при явна фактическа грешка със заповед на министъра на земеделието и храните. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява от общинската служба по земеделие в кметството на населеното място. Засегнатите лица при отстраняване на явната фактическа грешка се обезщетяват със земеделски земи или с гори и земи от горския фонд по реда на § 8 от преходните и заключителните разпоредби на ЗВСГЗГФ .

(2) Явна фактическа грешка е несъответствието между заснетите на терена трайни топографски елементи и/или съществуващата ситуация и отразяването им върху картата на възстановената собственост.

(3) Наличието на явна фактическа грешка се установява чрез оглед и/или геодезически измервания от изпълнителя на техническите дейности по поддържане и осъвременяване на картата на възстановената собственост съвместно със служители от общинската служба по земеделие, държавното горско стопанство или държавното ловно стопанство (регионалните дирекции по горите). Констативният протокол се предлага за подпис на присъстващите заинтересувани лица.

(4) За отстраняване на явната фактическа грешка изпълнителят на техническите дейности изготвя план, върху който се комбинират данните от влязлата в сила карта на възстановената собственост и резултатите от констативния протокол по ал. 3, и регистър на засегнатите имоти. Планът и регистърът се приемат от комисия, назначена със заповедта на директора на областната дирекция "Земеделие". Приемателният протокол се одобрява от директора на областната дирекция "Земеделие" и се предлага на министъра на земеделието и храните да издаде заповедта по ал. 1.

(5) Копие на картата на възстановената собственост с отразената явна фактическа грешка се излага на видно място в общинската служба по земеделие след обнародването в "Държавен вестник" на заповедта по ал. 1.

(6) Обжалването на заповед по ал. 1 не спира нейното изпълнение освен по отношение на пряко засегнатите от жалбата имоти.

(7) Решенията на общинската служба по земеделие, издадени на основание чл. 13, ал. 5 ЗВСГЗГФ , се връчват по реда на Гражданския процесуален кодекс и подлежат на обжалване по чл. 13, ал. 6 ЗВСГЗГФ. При спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред.

(8) В случаите, когато засегнатите имоти са били предмет на делба или на разпоредителни сделки, общинската служба по земеделие издава решение, което съдържа описание на имота след отстраняване на явната фактическа грешка с данни за неговите размер, местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие. Когато за имота е одобрена кадастрална карта, скицата се издава по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър .

(9) Решението по ал. 8 се връчва по реда на Гражданския процесуален кодекс и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс . При спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред.

(10) Редът по ал. 3 – 9 се прилага и когато явната фактическа грешка е установена при създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри в случаите по § 6, ал. 8 и 9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър .

(11) Когато за землището са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, явната фактическа грешка се отстранява по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.

Чл. 19. (1) Граничните точки на възстановените гори и земи от горския фонд се трасират на терена въз основа на установени координати и се документират в протокола за въвод във владение.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 83 от 1999 г.) Граничните точки на възстановените гори и земи извън строителните граници на населените места в стари съществуващи граници се заснемат, а тези във възстановими и нови реални граници се трасират на място и се документират с протокола за въвод във владение.

(3) (Отм., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 83 от 1999 г.) Координатите на граничните точки на имотите в гори и земи от горския фонд са в координатна система 1970 г., а на тези в строителните граници на населените места – в координатната система на кадастралния план.

Чл. 20. (Доп. – ДВ, бр. 83 от 1999 г., изм., бр. 101 от 2001 г.) Общинската служба по земеделие въз основа на документите по чл. 11 и чл. 12 издава решение за възстановяване правото на собственост върху гори в строителните граници на населените места, определени с подробен устройствен план (застроителен регулационен план или околовръстен полигон). В строителните граници на населените места имотите се трасират от общинската администрация (службата по кадастъра) по искане на собствениците.

Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 83 от 1999 г.) (1) Общинската служба по земеделие предоставя служебно заявленията на собственици по чл. 14, ал. 1 ЗВСГЗГФ на областната комисия по чл. 14, ал. 3 ЗВСГЗГФ .

(2) Областната комисия по чл. 14, ал. 3 ЗВСГЗГФ служебно изисква от кметството, от Централния държавен архив и от съдебния архив писмено уверение за изгубени или унищожени документи, доказващи собствеността на гори и земи от горския фонд за съответното землище.

(3) Областната комисия съставя протокола по чл. 14, ал. 4 ЗВСГЗГФ и го предоставя на общинската служба по земеделие за издаване на решения за признато право на собственост по чл. 14, ал. 6 ЗВСГЗГФ .

Чл. 22. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) Лицата по чл. 3 ЗВСГЗГФ в случаите, когато върху техни земи или гори са построени сгради, предназначени за стопански и обслужващи дейности, незаконно изградени и неузаконени до влизането в сила на ЗВСГЗГФ, имат право да предприемат процедура за узаконяване на сградата по реда на чл. 226 ЗУТ и да я закупят.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) Главният архитект на общината, а за градовете с районно деление – главният архитект на района, в едномесечен срок се произнася по искането по ал. 1.

(3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за сгради, които са собственост или съсобственост на търговски дружества с държавно участие, както и за сгради на ведомства, общини и обществени организации за нуждите, свързани със социалния отдих и туризма.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) Лицата по ал. 1, т. 1 подават заявление до областния управител за закупуване на узаконените сгради.

(5) Към молбата се прилагат:

1. одобрен архитектурен проект;

2. акт за узаконяване на сградата.

(6) В 15-дневен срок от получаването на молбата областният управител издава заповед, в която се отразяват обстоятелствата по чл. 7, ал. 1 ЗВСГЗГФ , както и:

1. местоположението на сградата;

2. разстоянието на сградата от населеното място и функционалният тип на населеното място;

3. предназначението на сградата;

4. цената, която собственикът следва да заплати.

(7) В едномесечен срок от издаване на заповедта на областния управител лицата по чл. 3 ЗВСГЗГФ изплащат определената в заповедта сума на собственика, извършил строителството. В случай че лицата, извършили строителството, са неизвестни, сумата се превежда в държавния бюджет.

Чл. 23. Лицата, извършили строителството по чл. 7, ал. 1 ЗВСГЗГФ , имат правата по чл. 74 от Закона за собствеността .

Чл. 24. (1) Гражданите, които имат право да придобият собственост върху гори и земи по реда на чл. 7, ал. 4 ЗВСГЗГФ , подават заявление до общинската служба по земеделие по местонахождението на имота, в което посочват:

1. местонахождението, площта и съседите на имота;

2. описанието на имота – застроена площ, етажност на сградата и други извършени подобрения.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. скица на имота, ако има такава;

2. документ, удостоверяващ законното предоставяне на правото на ползване;

3. документи за извършеното строителство;

4. декларация, че ползвателят не притежава друг вилен имот и тази сграда е предназначена за задоволяване на лични и/или на семейството битови нужди.

Чл. 25. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) Гражданите по чл. 7, ал. 4 ЗВСГЗГФ , подали заявление по реда и в срока по чл. 7, ал. 7 ЗВСГЗГФ представят на главния архитект на общината проект-заснемане за узаконяване и подробен устройствен план. В едномесечен срок главният архитект на общината (района) се произнася за узаконяване или отказва узаконяването.

Чл. 26. (1) След като гражданите по чл. 7, ал. 4 ЗВСГЗГФ представят акта за узаконяване на построените от тях сгради, общинската служба по земеделие изпраща служебно до кмета на общината преписката по чл. 24 и 25 .

(2) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2001 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) За разглеждане на случаите по ал. 1 кметът на общината назначава комисия в състав: главният архитект и главният юрисконсулт на общината или на района, началникът на общинската служба по земеделие, упълномощеният представител на държавното лесничейство по чл. 11, ал. 3 ЗВСГЗГФ и по възможност – по един представител на собствениците и на ползвателите.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) Комисията по ал. 2 в 3-месечен срок се произнася относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи по § 2 от преходните и заключителните разпоредби на ЗВСГЗГФ и наличието на условия съгласно чл. 7, ал. 4 ЗВСГЗГФ за придобиване правото на собственост върху предоставените за ползване земи. За взетите от комисията решения се съставя протокол, който заедно с преписката се изпраща служебно в общинската служба по земеделие.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) Въз основа на протокола по ал. 3 общинската служба по земеделие в едномесечен срок постановява решения за правото на гражданина да придобие собственост върху предоставената му за ползване земя.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) Решенията по ал. 4 се съобщават и обжалват по реда на чл. 13, ал. 6 ЗВСГЗГФ .

(6) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) След влизането в сила на решенията по ал. 4 правоимащите лица могат да подадат до общинската служба по земеделие молба за оценка на прилежащата до 1 дка площ от горския фонд.

(7) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) Общинската служба по земеделие в 7-дневен срок служебно изпраща преписката на държавното лесничейство за възлагане извършването на оценката. Към преписката се прилага и документ за платената държавна такса за извършване на оценката по чл. 2а от Тарифата за таксите за административни и технически услуги , приета с Постановление № 266 на Министерския съвет от 1998 г. за приемане на тарифи за таксите, които се внасят в бюджета на Министерството на земеделието и храните (ДВ, бр. 146 от 1998 г.).

(8) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) Директорът на държавното лесничейство в 14-дневен срок възлага с договор извършването на оценката на оценители, лицензирани по реда на Наредба № 32 от 1999 г. за оценка на гори и на земите в горския фонд (обн., ДВ, бр. 3 от 1999 г.; изм., бр. 57 от 2001 г.). В договора се посочват срокът за оценяване на имота, който не може да бъде по-дълъг от един месец, и възнаграждението в размер дължимата държавна такса по чл. 2а от Тарифата за таксите за административни и технически услуги .

(9) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) Оценката се одобрява в 7-дневен срок със заповед на ръководителя на регионалното управление на горите. Заповедта се съобщава от държавното лесничейство на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс и може да се обжалва по реда на Закона за административното производство . Обжалването по административен ред се извършва пред председателя на Държавната агенция по горите при Министерството на земеделието и храните.

(10) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) След влизането в сила на заповедта по ал. 9 директорът на държавното лесничейство изплаща възнаграждението на лицензирания оценител по ал. 8 и изпраща преписката на общинската служба по земеделие.

(11) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) Гражданите по чл. 7, ал. 4 ЗВСГЗГФ заплащат стойността на имота съгласно оценката в 3-месечен срок от получаването й.

(12) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) Общинската служба по земеделие постановява решение за придобито право на собственост по чл. 7, ал. 4 ЗВСГЗГФ в 14-дневен срок след представяне на документ за платената стойност по оценката на имота. Скицата и таксационната характеристика са неразделна част от решението.

Чл. 27. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) Оценката по чл. 26 се изготвя по текущи пазарни цени, определени с наредба на Министерския съвет.

(2) Когато ползваният терен е държавна собственост, сумата, която следва да се заплати за придобиване правото на собственост върху него по реда на чл. 7, ал. 4 ЗВСГЗГФ , се внася в приходната част на бюджета на Министерството на земеделието и храните и се разходва за финансиране на дейностите по възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.

(3) Когато ползваният терен е общинска собственост, сумата, която ползвателят следва да заплати за придобиване правото на собственост върху него по реда на чл. 7, ал. 4 ЗВСГЗГФ , се внася в съответния общински фонд "Българска гора".

(4) Когато ползваният терен е собственост на физически или юридически лица, сумата, която ползвателят следва да заплати за придобиване правото на собственост върху него по реда на чл. 7, ал. 4 ЗВСГЗГФ , се внася в специална извънбюджетна сметка на съответната община.

(5) В случаите по ал. 4 лицата по чл. 3 ЗВСГЗГФ се обезщетяват за стойността на прилежащия терен в размер до 1 дка от специалната извънбюджетна сметка на съответната община, ако заявят писмено пред съответната общинска служба по земеделие, че се отказват от обезщетението по чл. 6 ЗВСГЗГФ .

(6) В случай че лицата по ал. 5 след писмено заявление до съответната общинска служба по земеделие придобият правата по чл. 6 ЗВСГЗГФ , стойността на съответния терен се превежда в приходната част на бюджета на Министерството на земеделието и храните и се разходва за финансиране на дейностите по възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.

Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) Държавата, закупила сгради по реда на чл. 7, ал. 2 ЗВСГЗГФ , или лицата, придобили собственост върху тях по реда на чл. 7, ал. 3 ЗВСГЗГФ, могат да придобият право на собственост върху прилежащата до 1 дка площ по реда на чл. 25 , 26 и 27 .

Чл. 29. (1) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 1999 г.) Собствениците на сгради, които са реституирани след 1990 г., могат да подадат заявление за придобиване правото на собственост върху нормативно определената прилежаща площ до общинската служба по земеделие, в което се посочват:

1. местонахождението, площта и съседите на имота;

2. описанието на имота – застроена площ, етажност на сградата и други извършени подобрения.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. скица на имота, ако има такава;

2. документи за извършеното строителство;

3. документ, удостоверяващ собствеността върху сградата;

4. документ, че сградата е реституирана.

(3) (Нова – ДВ, бр. 83 от 1999 г.) Гражданите по чл. 7, ал. 9 ЗВСГЗГФ представят необходимите документи по ал. 2 в общинската служба по земеделие, която в 7-дневен срок изпраща служебно преписката по ал. 1 в общината. Ако подадените документи не отговарят на изискванията на ал. 2, заявителят се уведомява да отстрани нередовностите. При неотстраняване на нередовностите в определения срок общинската служба по земеделие в същия срок изпраща преписката в общината.

(4) (Нова – ДВ, бр. 83 от 1999 г., изм., бр. 101 от 2001 г.) В 3-месечен срок общината се произнася с протокол относно нормативно определената прилежаща площ, който заедно с преписката се изпраща служебно в общинската служба по земеделие.

(5) (Нова – ДВ, бр. 83 от 1999 г., отм., бр. 101 от 2001 г.).

(6) (Нова – ДВ, бр. 83 от 1999 г., изм., бр. 101 от 2001 г.) Въз основа на протокола по ал. 4 общинската служба по земеделие в едномесечен срок постановява решение за правото на лицата да придобият собственост върху нормативно определената им прилежаща площ.

(7) (Нова – ДВ, бр. 83 от 1999 г.) Решенията по ал. 6 се съобщават на лицата по чл. 7, ал. 9 ЗВСГЗГФ по реда на Гражданския процесуален кодекс и могат да се обжалват по реда на чл. 13, ал. 6 ЗВСГЗГФ .

(8) (Нова – ДВ, бр. 83 от 1999 г., изм., бр. 101 от 2001 г.) Собствениците по чл. 7, ал. 9 ЗВСГЗГФ могат да придобият собственост върху нормативно определената прилежаща площ при условията и по реда на чл. 26, ал. 6 – 12 и чл. 27 .

Чл. 30. (1) В случаите, когато гражданинът не заплати стойността на земята в определения по чл. 7, ал. 5 ЗВСГЗГФ срок, собственикът подава в едномесечен срок молба до съответната общинска служба "Териториално и селищно устройство" за оценка на сградата. Към молбата се прилага и влязлото в сила решение на общинската служба по земеделие за възстановено право на собственост по чл. 4, ал. 1 ЗВСГЗГФ .

(2) Оценката на сградата се одобрява със заповед на кмета на общината и се съобщава на собственика на земята и на ползвателя по реда на Гражданския процесуален кодекс . Заповедта подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство .

(3) Сумата по влязлата в сила оценка на сградата се внася в 3-месечен срок от собственика на земята в специалната извънбюджетна сметка на общината и заедно с лихвите се изплаща за обезщетяване на ползвателя.

(4) Когато стойността на прилежащия терен до 1 дка не бъде заплатена в 3-месечния срок съгласно чл. 7, ал. 5 ЗВСГЗГФ , а стойността на сградата – в едномесечен срок след изтичането на срока по чл. 7, ал. 5 ЗВСГЗГФ, имотът се изнася на публична продан по реда на Гражданския процесуален кодекс чрез кмета на общината по искане на собственика или на ползвателя.

(5) Кметът на общината отправя искане до съдия-изпълнителя в едномесечен срок от изтичането на срока за заплащане на сградата и на подобренията от собственика за определяне на съотношението между стойността на сградата и подобренията към стойността на прилежащата земя в началната тръжна цена. Сумите се внасят в специалната извънбюджетна сметка на общината и се разпределят между собственика и ползвателя въз основа на това съотношение.

Чл. 31. (1) Физически лица, които по силата на актове на Президиума на Народното събрание, Държавния съвет и Министерския съвет ползват гори и земи от горския фонд и те не са застроени, могат да продължат ползването им, ако след възстановяването на собствеността земята е държавна или общинска.

(2) Лицата по ал. 1 в едномесечен срок след приключване на възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд в землището, в което попадат, подават заявление до регионалното управление на горите за гори и земи – държавна собственост, или до общинската администрация – за гори и земи общинска собственост, като посочват местоположението на предоставената им за ползване площ.

(3) Към заявлението се прилагат:

1. скица на имота, ако има такава;

2. документ, удостоверяващ правото на ползване.

(4) До 1 месец след подаване на заявлението комисия, назначена със заповед на ръководителя на съответното регионално управление на горите – за горите и земите от държавния горски фонд, а за горите и земите от общинския горски фонд – на кмета на съответната община, разглежда подадените заявления.

(5) Комисията по ал. 4 дава становище относно наличието на изискванията на § 2 от преходните и заключителните разпоредби на ЗВСГЗГФ за продължаване на ползването и съставя протокол за своето решение.

(6) Въз основа на протокола, представен от съответното регионално управление на горите – за гори и земи от държавния горски фонд, министърът на земеделието и храните или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за продължаване на ползването за срок до 10 години.

(7) За горите и земите от общинския горски фонд заповед за продължаване на ползването се издава от кмета на общината въз основа на протокола по ал. 5 и решение на общинския съвет за срок до 10 години.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) За продълженото ползване ползвателят заплаща такса. Размерът на таксата за държавния горски фонд се определя с наредба, приета от Министерския съвет, и се внася в бюджета на Министерството на земеделието и храните, а за общинския горски фонд се определя от общинския съвет и се внася в общинския фонд "Българска гора".

(9) Размерът на ползваните гори и земи по ал. 6 и 7 е до 1 дка.

(10) Заповедите по ал. 6 и 7 могат да бъдат обжалвани по реда на Закона за административното производство .

Глава трета – ОРГАНИ ПО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ГОРИТЕ И ЗЕМИТЕ ОТ ГОРСКИЯ ФОНД

Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) Органи по възстановяване правото на собственост върху горите и земите от горския фонд са Министерството на земеделието и храните, областните дирекции "Земеделие" и общинските служби по земеделие.

Чл. 33. (1) Министърът на земеделието и храните:

1. отговаря за изпълнението на ЗВСГЗГФ ;

2. координира дейностите по изпълнението на ЗВСГЗГФ и на правилника;

3. утвърждава задължителни методически указания и инструкции в рамките на своите компетенции;

4. (отм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г.);

5. утвърждава размера на горите и земите от горския фонд, правото на собственост върху които не се възстановява поради обстоятелствата, предвидени в ЗВСГЗГФ ;

6. утвърждава горите и земите от държавния горски фонд за обезщетяване на собственици по чл. 6 ЗВСГЗГФ ;

7. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) възлага по реда на Закона за обществените поръчки техническите дейности по възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд, както и създаването, поддържането и осъвременяването на специализираните карти и регистри на горите и земите от горския фонд;

8. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) сключва договорите за поддържането и осъвременяването на специализираните карти, регистри и информационни системи на горите и земите от горския фонд, изработени при прилагането на ЗВСГЗГФ , с лицата, на които е възложено поддържането и осъвременяването на картата на възстановената собственост върху земеделските земи за съответното землище; в случай че за тези дейности няма сключен договор или той бъде прекратен независимо от основанията за това, възлага изпълнението на техническите дейности за поддържането и осъвременяването на специализираните карти, регистри и информационни системи на горите и земите от горския фонд при условията и по реда на Закона за обществените поръчки ;

9. изпълнява и други възложени му функции по ЗВСГЗГФ или упълномощава за това други длъжностни лица.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 1999 г., бр. 31 от 2003 г.) Министърът на земеделието и храните определя упълномощените представители от държавните лесничейства – инженери по горско стопанство, които задължително участват в работата на общинските служби по земеделие по възстановяване правото на собственост върху горите и земите от горския фонд.

Чл. 34. Общинската служба по земеделие:

1. възстановява правото на собственост върху горите и земите от горския фонд по реда на ЗВСГЗГФ и правилника;

2. обезщетява собствениците в случаите, предвидени в ЗВСГЗГФ и в правилника, с гори и земи от държавния горски фонд;

3. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) изготвя техническо задание за извършване на техническите дейности, свързани с възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд;

4. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) поддържа и осъвременява специализираните карти и регистри на горите и земите от горския фонд, изработени в резултат на прилагането на ЗВСГЗГФ ;

5. издава или заверява скици при извършване на разпоредителни сделки, делби, както и в други предвидени от ЗВСГЗГФ случаи;

6. (отм. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.);

7. служебно уведомява държавното лесничейство за извършените сделки с вещни права върху гори и земи от горския фонд, за обезщетяване, отчуждаване, промяна на предназначението, оценяване и за други предвидени от ЗВСГЗГФ случаи, като предоставя и заверена скица;

8. (нова – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) осъществяват и други възложени им функции в рамките на ЗВСГЗГФ и правилника.

Чл. 35. (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) За осъществяване на дейността по възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд служителите на общинските служби по земеделие и техническите изпълнители по чл. 11, ал. 4 ЗВСГЗГФ имат право на достъп по всяко време до горите и земите от горския фонд на съответното землище, в които е открита процедура по възстановяването им.

Чл. 36. (1) Държавните органи са длъжни да подпомагат и да оказват съдействие на общинските служби по земеделие при осъществяване на дейността им.

(2) Министерствата, ведомствата, общините и други, на които е предоставено право на ползване върху гори и земи от горския фонд и които имат правата на ползватели по чл. 6 ЗВСГЗГФ или права по определяне на посочени в чл. 6 територии, предоставят на държавните лесничейства и на общинските служби по земеделие необходимата информация в 3-месечен срок от влизането в сила на правилника.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2004 г.) Службите по вписванията уведомяват съответните общински служби по земеделие за извършените вписвания или отбелязвания относно договорите, с които е извършена делба, прехвърляне на собственост, учредяване на вещни права и други разпоредителни сделки с гори и земи от горския фонд в едномесечен срок от извършеното вписване, съответно отбелязване или заличаване на вписването.

Глава четвърта – ФИНАНСИРАНЕ

Чл. 37. Средствата, необходими за възстановяване правото на собственост върху горите и земите от горския фонд и за издръжката на общинските служби по земеделие, се предоставят от държавния бюджет.

Чл. 38. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) Средствата по изработването на специализираните карти и регистри на горите и земите от горския фонд се предоставят от бюджета на Министерството на земеделието и храните.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2001 г.) Изработените и осъвременени специализирани карти и регистри се предоставят безвъзмездно на Държавната агенция по горите и на регионалните управления на горите.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. " Изсечени гори " са тези, които вследствие на извършени сечи представляват невъзобновени площи, лишени от горскодървесна растителност, или площи с горскодървесна растителност до 30 на сто, към момента на възстановяване правото на собственост върху тях.

§ 2. " Съществуващи на терена стари реални граници на гори и земи от горския фонд " са тези, които представляват топографски елементи, като слогове, пътища, огради, брегови линии на водни течения и водни площи, оврази, дерета, просеки, морени, грохоти, сипеи и други, при условие че не е променено тяхното местоположение след включването им в държавния горски фонд.

§ 3. " Възстановими на терена стари реални граници на горите и земите от горския фонд " са тези, които е възможно да бъдат установени чрез устройствени проекти и планове. За установяването на границите могат да се използват и стари геодезически снимки, аерофотоснимки, дешифровъчни фотокопия, ортофотопланове и скици на имоти, издадени от техническите служби на общината, и всякакви картни материали.

§ 4. Не са сгради по смисъла на чл. 7 ЗВСГЗГФ :

1. строежите, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи независимо от начина на закрепването им на терена;

2. непредназначените за постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи независимо от начина на закрепването им на терена;

3. незавършените строежи до покрива включително;

4. временните сгради за обслужващи дейности по чл. 7, ал. 8 ЗВСГЗГФ .

§ 5. Площта на язовири и водоеми се определя с котата от очертанията на чашката им при максимално водно ниво-преливник.

§ 6. Ограниченото вещно право на ползване, учредено на общини, физически и юридически лица преди 9 април 1946 г. безсрочно или за определен срок, се счита за прекратено.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 7. Гори и земи, правото на собственост върху които е придобито от държавата по реда на чл. 8, ал. 4 ЗВСГЗГФ , се включват в държавния горски фонд.

§ 8. Правилникът се издава на основание § 10 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд .

1. Ползуват се от разпоредбите на закона лицата, които са заели или получили държавни дворни места в местожителството си, независимо от това дали притежават покрити недвижими имоти в друго населено място. 2. Ако правоимащите са починали, в правата им встъпват само тези от наследниците им, които не притежават в местожителството си друг покрит недвижим имот. Наследници, които притежават в местожителството си друг покрит недвижим имот, имат право да получат от останалите наследници само стойността на припадащата им се наследствена част от постройките и други подобрения, направени от наследодателя. Частни приемници по чл. 1, ал. II от закона са лицата, които са придобили имота по силата на правна сделка (продажба, дарение, замяна и други) или по завещание. Лицата, които са придобили имота по силата на правна сделка, трябва да установят правата си с документ с достоверна дата или със съдебно решение. 3. Счита се, че държавните дворни места са получени без основание, когато те са били отстъпени с негоден, дефектен или незавършен акт (например решения на общински съвети, на временни управи, на изпълнителни комитети на народни съвети и др., които не са съобразени с действуващите по време на постановяването им разпоредби, не са утвърдени от надлежния държавен орган и пр.). Считат се заети тези държавни дворни места, които са завладени без основание, включително заграбените места, тези, раздадени от комитетите на Отечествения фронт, и др. 4. Право на строеж върху държавни дворни места се признава на посочените в §§ 2 и 3 лица, ако: а) мястото се намира в строителните граници на града или селото; б) мястото е заето или получено без основание от 15 ноември 1934 г. до 15 декември 1951 г.; в) лицата са застроили върху тези места жилища до 1 септември 1956 г. или до същата дата са започнали строеж, продължават да владеят местата и не притежават друго жилище в местожителството си. 5. Счита се, че държавните дворни места, завладени без основание, се владеят от частни лица и тогава, когато след завладяването им за тях е съставен акт за държавен имот и лицата са плащали наем за тези места до влизане в сила на закона. Лицата, които са наели празни държавни дворни места, не се ползуват от разпоредбите на закона дори ако са построили сгради в местата и не са плащали определения наем. 6. Обстоятелството, че държавното дворно място се намира в строителните граници на населеното място се установява въз основа на одобрените градоустройствени и регулационни планове. Ако населеното място не е урегулирано, изпълнителният комитет на народния съвет решава дали имотът се намира в строителните граници на населеното място. Не се признава право на строеж върху държавни дворни места извън строителните граници на населените места. Такива места се заемат като държавни и лицата, които са ги застроили, плащат за тях наем на държавата. 7. Обстоятелството, че имотът е зает от 15 ноември 1934 г. до 15 декември 1951 г. се установява с писмени доказателства (решение на общински съвет, на временна управа, на изпълнителен комитет на народен съвет, решение за строеж, удостоверение, че имотът е записан на името на молителя и пр.). При липса на писмени доказателства времето на заемането се установява от народния съвет по местонахождението на имота след надлежна проверка, включително и чрез проверка на място и събиране на сведения от натовареното длъжностно лице. Ако народният съвет откаже на дадено лице правото му да се ползува от разпоредбите на закона, същото може да установи правата си по съдебен ред. 8. Обстоятелството, че строежът е завършен или започнат до 1 септември 1956 г. се установява от народния съвет въз основа на писмени доказателства, чрез проверка на самото място или чрез събиране на сведения от натовареното длъжностно лице. Ако народният съвет и в този случай откаже, съответно се прилагат разпоредбите на § 7, ал. III от настоящия правилник. 9. Правото на строеж върху държавна земя, признато по реда на закона и този правилник, се заплаща до 31 декември 1960 г. съгласно тарифата, одобрена със 74-то постановление на Министерския съвет от 29 април 1957 г. ("Известия", брой 35 от 30 април 1957 г.). Изплатените суми до установяване цената на правото на строеж по специалната тарифа се приемат за частични плащания, като лицата доплащат разликата по тази цена в срок до 31 декември 1960 г. Изплатените в повече суми (над цената по тарифата) не се връщат. Извършените плащания се установяват с документ. Ако в установения срок лицата не заплатят правото на строеж, дължимите суми се събират по реда на Наредбата за събиране на данъците и таксите, като нередовните длъжници запазват придобитите по закона права. 10. Оценката по тарифата се извършва от натоварени за това служители при народния съвет съобразно с квадратурата на местата и зоната, в която се намират. 11. Лицата, на които законът признава право на строеж върху държавна земя, са собственици на направените сгради, постройки и други подобрения в мястото. Те имат право на ползуване върху държавната земя с произтичащите от това права и задължения. Тези лица могат да извършват в бъдеще нови строежи в мястото при спазване разпоредбите по строителството. Лицата не могат да се разпореждат с построените сгради преди да са изплатили напълно цената, определена за признатото им право на строеж. 12. На лицата, на които са признати права по реда на закона, народният съвет издава удостоверение по приложения образец. За установяване на признатото право на строеж не е необходима нотариална форма ( чл. 18 от Закона за собствеността ). 13. Лицата, които са пропуснали да заплатят в срок цената на държавните дворни места по Указа за ликвидиране на отношенията по законите за уреждане на собствеността върху дадени или заети места за жилища на бездомници, трябва да заплатят до 31 декември 1957 г. тази цена, за да придобият посочените в същия указ права. Извършените от народните съвети действия по принудително събиране на сумите, по отнемане на местата и пр. през периода от деня на изтичане на срока по същия указ до деня на влизане в сила на Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места , се считат за нестанали, ако в срок до 31 декември 1957 г. лицата заплатят напълно дължимата цена на мястото. 14. Издадените наредби и инструкции по приложението на Указа за ликвидиране на отношенията по законите за уреждане на собствеността върху дадени или заети места за жилища на бездомници ("Известия", брой 31 от 16 април 1954 г.) се прилагат до изтичане на продължения срок – 31 декември 1957 г. по чл. 3 от Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места . 15. Този правилник се издава въз основа на чл. 4, ал. II от Закона за уреждане на правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места .

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С правилника се уреждат:

1. структурата и организацията на дейността на Служба "Военна полиция", наричана по-нататък "Службата";

2. условията и редът за упражняване правомощията на органите на Службата;

3. специфичните условия и ред за назначаване на длъжност, преназначаването и повишаването във военно звание и преминаването и изпълнението на военната служба и държавната служба в Службата;

4. провеждането на началната военна подготовка и специализираната военнополицейска подготовка;

5. осъществяването на методическото ръководство и контрол върху дейността на военнополицейските формирования в Българската армия и взаимодействието на Службата с тях;

6. изискванията към оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица.

Чл. 2 . Службата е специализирана служба за обществен ред, която осъществява дейности по поддържането на реда и сигурността в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, както и в едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, в които правата на държавата се упражняват от министъра на отбраната в предвидени от Закона за военната полиция случаи.

Чл. 3 . Службата е структура на пряко подчинение на министъра на отбраната – юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, а нейният директор е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на отбраната.

Чл. 4 . Върху дейността на Службата се упражнява контрол от министъра на отбраната и другите предвидени в Конституцията на Република България и законите органи.

Глава втора – ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА НА СЛУЖБА "ВОЕННА ПОЛИЦИЯ"

Раздел І Организация и ръководство на Служба "Военна полиция"

Чл. 5 . (1) Службата е организирана в следните структури: Ръководство в град София, регионални служби "Военна полиция" със седалища в градовете: София, Пловдив, Сливен, Варна и Плевен, и Център по логистика и подготовка в гр. София.

(2) Ръководството на Службата е организирано в структурни звена, които може да са дирекции, отдели и сектори.

(3) Регионалните служби "Военна полиция" и Центърът по логистика и подготовка са организирани в структурни звена, които са отдели и сектори. В отделите и секторите могат да се създават и други структурни звена.

(4) В регионалните служби "Военна полиция" могат да се създават териториални звена в съответната зона за отговорност по чл. 9, ал. 2 .

Чл. 6 . (1) Службата се ръководи и представлява от директор, който е пряк началник на целия личен състав на Службата.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2021 г., в сила от 16.02.2021 г.) За директор на Службата се назначава военнослужещ, който притежава не по-малко от 10-годишен професионален опит в системата за защита на националната сигурност или въоръжените сили и отговаря на останалите изисквания за заемане на длъжността, определени съгласно действащото законодателство, утвърдените от министъра на отбраната длъжностни разписания и длъжностната характеристика.

(3) Директорът на Службата е непосредствено подчинен на министъра на отбраната.

(4) Министърът на отбраната разрешава ползването на отпуск на директора на Службата.

Чл. 7 . (1) Директорът на Службата:

1. ръководи, организира, координира, контролира и отговаря за цялостната дейност на Службата;

2. ръководи участието на Службата в провеждането на държавната политика в областта на международното военно сътрудничество и интеграцията в областта на реда и сигурността и ръководи сътрудничеството и взаимодействието със съответните служби на други държави и на международни органи и организации;

3. определя основните функции и задачи на регионалните служби "Военна полиция", на Центъра по логистика и подготовка и на структурни звена в Ръководството на Службата и утвърждава основните функции и задачи на структурните звена по чл. 5, ал. 3 ;

4. упражнява правомощията на орган по назначаването по смисъла на Закона за държавния служител ;

5. упражнява правомощията на работодател по Кодекса на труда , като сключва, изменя и прекратява трудови договори с цивилни служители по трудово правоотношение, лично или чрез оправомощени от него длъжностни лица;

6. командирова в страната военнослужещите и цивилните служители от Службата съгласно Наредбата за командировките в страната ;

7. разпорежда се с бюджета на Службата в рамките на предоставените му правомощия и контролира разходването на финансовите средства;

8. организира, ръководи и отговаря за спазването на финансовата, бюджетната и щатната дисциплина;

9. управлява и отговаря за информационната дейност на Службата;

10. организира и ръководи взаимодействието на Службата със службите за сигурност и службите за обществен ред, органите на държавна власт и местно самоуправление, с юридически лица, неправителствени организации и физически лица;

11. организира и ръководи осъществяването на кадровата политика в Службата;

12. издава заповеди за подготовка и/или обучение на служители от личния състав на Службата, като това може да е с откъсване от изпълнение на служебните задължения;

13. може временно да отстранява служители от длъжност в случаите, предвидени в закон или в друг нормативен акт;

14. отговаря за предоставената на Службата държавна собственост, организира управлението и ползването й;

15. ръководи, организира и контролира административнонаказателната дейност;

16. определя работното време в Службата;

17. изпълнява и други функции и задачи, възложени му със закон, с акт на Министерския съвет или с акт на министъра на отбраната.

(2) Директорът на Службата определя организационните връзки и правила за взаимоотношенията между структурите по чл. 5, ал. 1 и между структурните звена от Ръководството на Службата и от останалите структури по съответните направления на дейност.

(3) Директорът на Службата може да делегира правомощия, както и да възлага функции и задачи на длъжностните лица по чл. 10, ал. 2 и чл. 12, ал. 1 съобразно действащата нормативна уредба.

Чл. 8 . (1) При изпълнение на своите функции и правомощия директорът на Службата се подпомага от двама заместник-директори, които са му непосредствено подчинени.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2021 г., в сила от 16.02.2021 г.) За заместник-директори на Службата могат да се назначават лица, които притежават не по-малко от 8-годишен професионален опит в системата за защита на националната сигурност или въоръжените сили и отговарят на останалите изисквания за заемане на длъжността, определени съгласно действащото законодателство, утвърдените от министъра на отбраната длъжностни разписания и длъжностната характеристика.

(3) Заместник-директорите по ал. 1 са преки началници на съответните служители от Службата съобразно определените им функции и правомощия.

(4) При изпълнение на правомощията си заместник-директорите могат да издават актовете по чл. 20, ал. 5 от Закона за военната полиция , като ги съобразяват с актовете, издадени от директора на Службата, и му докладват за издадените от тях актове.

Чл. 9 . (1) Регионалните служби "Военна полиция", които са териториални структури на Службата, осъществяват изпълнението на дейността на Службата в зоната им на отговорност. Изпълнението на задачи от определени служители извън зоната на отговорност може да става по заповед/разпореждане на директора на Службата или на заместник-директорите на Службата съобразно определените им функции и правомощия.

(2) Зоните на отговорност на регионалните служби "Военна полиция" се определят със заповед на министъра на отбраната по предложение на директора на Службата.

Чл. 10 . (1) Центърът по логистика и подготовка е структура, която осъществява централизираното логистично осигуряване на Службата. Към Центъра по логистика и подготовка е Учебният център на Службата.

(2) Центърът по логистика и подготовка се ръководи от директор, който е пряк началник на личния състав от тази структура. Директорът се подпомага от заместник-директор.

Чл. 11 . В Учебния център на Службата се осъществява началната военна подготовка и специализираната военнополицейска подготовка по ред, определен от директора на Службата.

Чл. 12 . (1) Регионалните служби "Военна полиция" се ръководят от директори, които са преки началници на личния състав от тези структури.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2021 г., в сила от 16.02.2021 г.) За директори по ал. 1 се назначават лица, които притежават не по-малко от 8-годишен професионален опит в системата за защита на националната сигурност или въоръжените сили и отговарят на останалите изисквания за заемане на длъжността, определени съгласно действащото законодателство, утвърдените от министъра на отбраната длъжностни разписания и длъжностната характеристика.

(3) Директорите по ал. 1 се подпомагат от заместник-директори.

Чл. 13 . (1) Длъжностните лица по чл. 10, ал. 2 и чл. 12, ал. 1 осъществяват пряко ръководство на подчинените им структурни звена, като:

1. ръководят, организират, координират, контролират и отговарят за цялостната дейност на съответните структури;

2. определят основните функции и задачи на подчинените им структурни звена по чл. 5, ал. 3 и ги представят на директора на Службата за утвърждаване;

3. определят функциите на заместниците си;

4. взаимодействат с други ведомства, органи и лица в кръга на своята и тяхната компетентност по реда на чл. 25 и 26 от Закона за военната полиция ;

5. правят предложения за назначаване и преназначаване, както и за повишаването в длъжност и/или в звание на личния състав;

6. правят предложения за повишаване на квалификацията на личния състав;

7. сключват, изменят и прекратяват трудови договори с цивилни служители по трудово правоотношение, ако бъдат оправомощени за това от директора на Службата по реда на чл. 107а, ал. 7 от Кодекса на труда ;

8. контролират работата на личния състав в подчинената им структура;

9. могат да командироват подчинените им военнослужещи и цивилни служители;

10. отговарят за спазването на финансовата, бюджетната и щатната дисциплина, като създават необходимата за това организация;

11. отговарят за стопанисването на ползваните от подчинените им структури обекти, имоти и вещи – държавна собственост, като поддържането на същите се осъществява по ред, определен от директора на Службата;

12. изпълняват и други функции и задачи, възложени им с акт на министъра на отбраната или на директора на Службата;

13. отчитат се пред директора на Службата по направления на дейности на ръководените от тях структури.

(2) Длъжностните лица по ал. 1 в изпълнение на правомощията си издават заповеди, разпореждания и указания.

Раздел ІІ Управление на дейността на Служба "Военна полиция"

Чл. 14 . Съвещателни органи на директора на Службата за управление на дейността са:

1. Директорски съвет;

2. Комисия за управление на материално-ресурсното осигуряване;

3. Комисия за управление на човешките ресурси.

Чл. 15 . (1) Директорският съвет подпомага директора на Службата при вземане на решения в процесите на управление на дейността на Службата, свързани със:

1. създаване и промяна на правната уредба;

2. формулиране на целите, необходимите способности и направленията за развитие;

3. определяне/промяна на организационната структура;

4. други важни общи въпроси за Службата.

(2) Директорският съвет се ръководи от директора на Службата и включва заместник-директорите на Службата, директорите на регионалните служби "Военна полиция" и на Центъра по логистика и подготовка, както и други длъжностни лица съгласно заповедта по ал. 3.

(3) Съставът и правилата за работа на Директорския съвет се определят със заповед на директора на Службата.

(4) За заседанията на Директорския съвет се съставят протоколи.

Чл. 16 . (1) Комисията за управление на материално-ресурсното осигуряване подпомага директора на Службата при вземане на решения в процесите на управление на материално-ресурсното осигуряване и интегриране на ресурсите, включително по линия на международното сътрудничество и проекти.

(2) Комисията по ал. 1 се ръководи от заместник-директор на Службата.

(3) Съставът, правилата за работа на комисията по ал. 1 и конкретните й функции се определят със заповед на директора на Службата.

Чл. 17 . (1) Комисията за управление на човешките ресурси подпомага директора на Службата при вземане на решения в процесите по управлението на човешките ресурси, назначаването и служебното развитие на служителите.

(2) Комисията по ал. 1 се ръководи от заместник-директор на Службата.

(3) Съставът, правилата за работа на комисията по ал. 1 и конкретните й функции се определят със заповед на директора на Службата.

Чл. 18 . За всяко свое заседание комисиите по чл. 16 и 17 изготвят протокол, който се представя на директора на Службата.

Чл. 19 . Ръководителите на структурните звена в Ръководството на Службата, в регионалните служби "Военна полиция" и в Центъра по логистика и подготовка организират, ръководят и контролират дейността на подчинените им структурни звена и служители, осигуряват и отговарят за изпълнението на възложените им задачи.

Чл. 20 . (1) Ръководителите на структурните звена в Ръководството на Службата съобразно определените основни функции, задачи и дейности на подчинените им структурни звена подпомагат директора на Службата, както и заместник-директорите на Службата съобразно определените им функции и правомощия.

(2) Ръководителите на структурните звена в Ръководството на Службата съобразно определените основни функции, задачи и дейности осъществяват методическо ръководство, помощ и контрол над съответната дейност в регионалните служби "Военна полиция" и в Центъра по логистика и подготовка при отчитане на определените организационни връзки и правила по чл. 7, ал. 2 .

Раздел ІІІ Финансови контрольори, служител по сигурността на информацията и звено за вътрешна сигурност

Чл. 21 . (1) Финансовите контрольори са в структурно звено "Финансов контрол и проверки", което е непосредствено подчинено на директора на Службата.

(2) Финансовите контрольори по ал. 1 осъществяват предварителен контрол за законосъобразност съгласно Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор . Те извършват необходимите проверки и изразяват мнение за законосъобразност по отношение на финансовата дейност на Службата.

(3) В регионалните служби "Военна полиция" и в Центъра по логистика и подготовка могат да се определят длъжностни лица с подходящо образование и професионален опит, които да осъществяват функции по ал. 2. Структурното звено по ал. 1 осъществява методическо ръководство и контрол на дейността им.

(4) Директорът на Службата със своя заповед определя вътрешни правила за дейността на служителите по ал. 2 и 3.

Чл. 22 . (1) Служителят по сигурността на информацията е непосредствено подчинен на директора на Службата и изпълнява задачите, произтичащи от Закона за защита на класифицираната информация и подзаконовата уредба, свързана с прилагането му.

(2) Служителят по сигурността на информацията е и ръководител на структурното (административното) звено по сигурността на информацията.

Чл. 23 . Структурното звено за вътрешна сигурност е непосредствено подчинено на директора на Службата и осъществява дейности по превенция, предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления (правонарушения), извършени от служители на Службата.

Раздел ІV Условия и ред за упражняване на правомощията на органите на Службата

Чл. 24 . (1) Оперативно-издирвателната дейност се осъществява от органи на Службата, чиито функции и задачи са свързани с предотвратяване и разкриване на престъпления, от структурното звено за вътрешна сигурност, както и от определени с изрична заповед на директора на Службата служители.

(2) Дейността по ал. 1 се извършва при спазване на Конституцията и законите, зачитане на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство и прилагане на принципа на конспиративност при съчетаване на специфични способи и средства.

(3) Органите на Службата, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност, издават разпореждания в рамките на своята компетентност.

(4) Командирите/началниците от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, Българската армия и едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, в които правата на държавата се упражняват от министъра на отбраната, са длъжни да оказват съдействие на органите по ал. 1, като при необходимост им предоставят достъп до служебни помещения, райони, документация и друго имущество.

(5) Командирите/началниците от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, Българската армия и едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, в които правата на държавата се упражняват от министъра на отбраната, при необходимост предоставят служебни помещения в района на обектите за ползване от органите по ал. 1.

(6) Оперативно-издирвателната дейност се осъществява при условия и по ред, определени с действащата нормативна уредба, а редът за документирането й се определя със заповед на директора на Службата.

Чл. 25 . (1) Издирвателната дейност по чл. 4, ал. 3 от Закона за военната полиция се осъществява чрез комплекс от издирвателни, научно-технически, информационно-справочни и други мероприятия за установяване местонахождението на лица и вещи, самостоятелно и/или в пряко взаимодействие с органите на Министерството на вътрешните работи, съгласно действащото законодателство и инструкцията по чл. 26, ал. 2 от Закона за военната полиция .

(2) При необходимост във връзка с издирвателната дейност може:

1. да се предприемат действия за започване на общодържавно или международно издирване – съгласно действащото законодателство;

2. да се предоставя и публикува информация в средствата за масово осведомяване.

Чл. 26 . (1) Антитерористичната дейност по чл. 5 от Закона за военната полиция се осъществява съгласно действащата нормативна уредба и приетите планове за противодействие на тероризма. Директорът на Службата със своя заповед определя условията и реда за осъществяването на антитерористичната подготовка в Службата.

(2) Антитерористичните звена от Службата се подготвят и изпълняват задачи по:

1. предотвратяване и пресичане на непосредствено предстоящи или започнали терористични актове;

2. защита на стратегически обекти;

3. пресичане на особено опасни престъпления от общ характер, при които се оказва или може да се предположи оказване на въоръжена съпротива, както и задържане на извършителите им.

(3) За изпълнение на дейностите по ал. 2 служителите могат:

1. да участват при провеждането на специализирани операции;

2. да организират и да осъществяват охрана (участват в охраната) на ръководни длъжностни лица по чл. 7, ал. 4 от Закона за военната полиция ;

3. да използват специални защитни средства, гарантиращи тяхната сигурност и неразкриващи самоличността им.

(4) Използването на структурните звена по ал. 2 става съгласно плановете за противодействие на тероризма или се разрешава с писмена заповед на директора на Службата за всеки отделен случай.

(5) В неотложни случаи използването по ал. 4 може да се разпореди устно от директора на Службата, като в тези случаи писмената заповед се издава при първа възможност.

Чл. 27 . (1) При извършване на дейността по разследване по реда на Наказателно-процесуалния кодекс по конкретно досъдебно производство военните разследващи полицаи са независими от своите преки началници.

(2) Директорът на Службата чрез ръководителите на структурни звена в Ръководството на Службата осъществява методическо ръководство на дейността по разследването, както и контрол на изпълнение на писмените указания на прокурора и спазване на процесуалните срокове в регионалните служби "Военна полиция".

Чл. 28 . (1) Съобщение или сигнал по чл. 6, ал. 2 от Закона за военната полиция е всяка получена информация, независимо от формата й и начина на предоставяне, която съдържа данни за престъпление от общ характер, които не са достатъчни за образуване на досъдебно производство по Наказателно-процесуалния кодекс .

(2) За сигнал може да се приеме и информация от средствата за масово осведомяване, която съдържа конкретни данни за факти и деяния, сочещи за евентуално извършено престъпление.

(3) За получаване на сигнали и съобщения по ал. 1 в Службата се поддържа денонощно и автоматизирана телефонна линия ("горещ телефон").

(4) Когато съобщението или сигналът не е от компетентността на Службата, той се изпраща по компетентност, като за това писмено се уведомява лицето, което го е подало.

(5) Когато съобщението или сигналът са постъпили при служител, изпълняващ задачи в състава на операции или мисии извън територията на страната, той ги докладва на директора на Службата или на определено от него длъжностно лице.

(6) Не се извършват проверки по съобщения или сигнали от анонимни източници, освен ако в тях се съдържат конкретни данни за факти и деяния, сочещи за евентуално извършено престъпление.

(7) Редът и организацията на работата по постъпили съобщения и сигнали по ал. 1 се определят със заповед на директора на Службата.

Чл. 29 . (1) Полицейска регистрация по чл. 6, ал. 4 от Закона за военната полиция се извършва на лица по чл. 396 от Наказателно-процесуалния кодекс , които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер.

(2) Военните разследващи полицаи от службата предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията. Когато привличането като обвиняем е извършено от военен прокурор или от военен следовател, същият може да изиска от съответната регионална служба "Военна полиция" извършването на полицейска регистрация, като осигурява явяването на обвиняемия и предоставя необходимите данни за това.

(3) За целите на полицейската регистрация органите на Службата:

1. събират за лицата личните им данни, посочени в чл. 18 от Закона за българските лични документи ;

2. дактилоскопират и фотографират лицата;

3. изземват образци за ДНК профил на лицата.

(4) За извършване на действията по ал. 3, т. 1 съгласието на лицето не се изисква.

(5) При отказ на лицето действията по полицейската регистрация с изключение на събирането на личните му данни, посочени в чл. 18 от Закона за българските лични документи , се извършват принудително с разрешение на съдия от първоинстанционния военен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем. Искането до съда се подготвя и изпраща от военния разследващ полицай.

(6) Данните за лицата и материали по ал. 3 се изпращат и на Министерството на вътрешните работи.

(7) Когато лице е подало искане за снемане на полицейска регистрация, същото се уведомява за снемането или за отказа от структурата, извършила регистрацията.

(8) Редът и организацията на работата при извършване и снемане на полицейска регистрация се определят със заповед на директора на Службата.

Чл. 30 . (1) Служителите от Службата, които извършват експертна и експертнокриминалистическа дейност според притежаваните от тях специални знания и умения в съответната област на науката, изкуството или техниката, могат:

1. да изготвят експертизи по реда на Наказателно-процесуалния кодекс ;

2. да изготвят експертни справки и експертни становища за нуждите и дейностите по чл. 2, ал. 2 от Закона за военната полиция ;

3. да изготвят експертизи, експертни справки и експертни становища по искане или при възлагане от други ведомства или органи при наличие на такава възможност;

4. да участват в действия по разкриване и разследване на престъпления.

(2) Служителите по ал. 1 изготвят посочените документи и извършват съответните дейности само на базата на своите знания и умения и съобразно наличните обективни факти, обстоятелства и материали.

(3) За направените разходи за труд, консумативи и режийни разноски при изготвяне на експертиза, експертна справка или становище се предоставя сметка по образец – приложение към заповедта по чл. 6а, ал. 3 от Закона за военната полиция .

Чл. 31 . (1) Охраната, осъществявана от Службата, е съвкупност от действия и мерки за предотвратяване, пресичане, защита от противозаконни посегателства и осигуряване на физическата сигурност на лица, обекти и мероприятия по чл. 7, ал. 1 от Закона за военната полиция , включително на обектите и мероприятията на Службата.

(2) Охраната по ал. 1 се възлага със заповед/разпореждане на министъра на отбраната.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г.) Охраната може да се извършва и по заповед/разпореждане на директора на Службата или на оправомощено от него длъжностно лице въз основа на писмени искания, които се подават чрез съответния пряк началник/ръководител – постоянния секретар на отбраната или началника на отбраната, командирите на структурите по чл. 60д, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или ръководителите на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната. Срокът за получаването на исканията в Службата е не по-кратък от 48 часа преди началото на съответното мероприятие, като може да е по-кратък по изключение, при възникване на непредвидени (извънредни) обстоятелства.

(4) Въз основа на исканията по ал. 3 се издава писмена заповед/разпореждане след преценка на необходимостта от охрана и при наличие на необходимите за това ресурси на Службата.

(5) Охрана по смисъла на ал. 1 се осъществява и за нуждите на Службата.

Чл. 32 . (1) Охраната се осъществява чрез наряди, патрули, кордони, контролно-пропускателни пунктове, заслони, постове и ескорт, осигуряване на периметър, системи за физическа защита и други способи.

(2) За нуждите на охраната при необходимост могат да се използват и специални защитни средства, гарантиращи сигурността на охранителния състав, преносими заграждения, озвучителни технически средства, видео- и фототехника, металотърсачи, средства за откриване на взривни вещества, специализирани автомобили, технически средства за блокиране на електронни съобщителни услуги, средства за блокиране на радиоуправляеми апарати и други специални средства.

(3) При организиране и изпълнение на охраната се извършва:

1. оценка на обстановката;

2. поставяне на задачи, свързани с подготовката за изпълнение на дейността;

3. организиране на осигуряването и взаимодействието;

4. изготвяне на план и схеми;

5. подготовка, инструктаж и определяне тактиката на действие на личния състав, включително при инциденти;

6. организиране управлението на охраната;

7. контрол по изпълнението и оказване на помощ;

8. отчет и анализ на резултатите от дейността.

(4) Дейностите по ал. 3 се осъществяват и при извършване на ескорт.

Чл. 33 . (1) Контролът на охраната по чл. 7, ал. 2 от Закона за военната полиция се осъществява чрез охранително обследване, проверки или други дейности за установяване на фактическото състояние на охраната, осигуреното чрез нея или необходимо ниво на сигурност, защитеност и надеждност и набелязване на мерки и препоръки за осигуряването или за подобряването му.

(2) Дейностите по ал. 1 се извършват по заповед на министъра на отбраната или по заповед/разпореждане на директора на Службата, или на определени от него длъжностни лица.

(3) При извършване на охранително обследване се извършва цялостно проучване на съответния обект с оглед на осигуряване на физическата защита, системите за видеонаблюдение и сигнално-охранителната техника, надеждност на охраната и набелязване на мерки за предотвратяване на престъпления и правонарушения, като се установява:

1. видът на обекта и степента на неговата режимност;

2. видът и състоянието на прилежащите територии, инфраструктура, сгради и населени места;

3. начинът, по който е организирана охраната на обекта, осигуреността със сили и средства;

4. текущото състояние на организираната физическа охрана – огради, осветление, укрепване и ограничаване на достъпа до сгради и райони, наличие и функциониране на сигнално-охранителна техника и други;

5. организацията на пропускателния режим;

6. състоянието на пожарната безопасност;

7. други особености на обследвания обект и организацията на охраната му, като се оценява изграждането на системи от мерки за предотвратяване на терористични актове.

(4) За извършено охранително обследване по ал. 3 се изготвя протокол, в който се описват установените факти и обстоятелства, направените изводи и оценки, както и предписания. По разпореждане на директора на Службата или на определено от него длъжностно лице екземпляр от протокола се предоставя на съответния командир (началник, ръководител), който в срок един месец от получаването му взема необходимите мерки за осигуряване или за подобряване на охраната и уведомява Службата.

(5) За извършените проверки по ал. 1 се изготвя доклад до директора на Службата или до определени от него длъжностни лица, в който се описват времето и мястото на проверката, обектът, чиято охрана е проверена, присъствалите длъжностни лица, установеното фактическо състояние на охраната, както и предложения за подобряването или за осигуряването й.

(6) За установени нарушения по Закона за частната охранителна дейност се уведомяват компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 34 . (1) Информационната дейност по чл. 8 от Закона за военната полиция се извършва с цел:

1. осигуряване на информационните потребности на Службата;

2. предоставяне информация на министъра на отбраната за състоянието на реда и сигурността във и на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия и рисковете за тях, както и в предвидените в закона случаи за едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, в които правата на държавата се упражняват от министъра на отбраната;

3. предоставяне на информация на органи на държавната власт и държавното управление, на началника на отбраната, както и на командири и началници на военни формирования, на други структури от въоръжените сили или на други държавни органи, организации и лица съобразно действащата нормативна уредба;

4. предоставяне на информация на други служби за сигурност и служби за обществен ред съобразно компетентността им;

5. предоставяне на информация на чуждестранни или международни органи или служби съгласно сключените международни договори.

(2) Информационната дейност на Службата включва:

1. придобиване, анализиране и систематизиране на информация от значение за реда и сигурността в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, както и свързана с определените функции и задачи по отношение на едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, в които министърът на отбраната упражнява правата на държавата;

2. информационно-аналитична и прогностична дейност чрез изготвяне на оценки за състоянието на реда и сигурността в Министерството на отбраната, структурите на подчинение на министъра на отбраната и Българската армия;

3. изготвяне на информационни материали от справочен и аналитичен характер и предоставянето им на други държавни органи чрез министъра на отбраната.

(3) Информационната дейност се основава на информацията:

1. отразена или подлежаща на отразяване в информационни носители и фондове/регистри на Службата;

2. отразена в информационни носители и фондове на държавни органи, организации, получена от юридически лица и граждани, както и от служби на чужди държави, с които Република България има подписани спогодби за сътрудничество.

(4) Забранява се събирането на информация за лица единствено по: расов признак или етнически произход; политически, религиозни и философски убеждения; членство в политически партии, организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели; здравословен признак или сексуален живот.

(5) От информационните регистри може да се извършва обмен на данни с информационни фондове на другите служби за сигурност и служби за обществен ред, органите на съдебната власт и с други държавни органи.

(6) Директорът на Службата определя реда за създаване, експлоатиране и контрол на информационните фондове/регистри в Службата, включително тези, в които се съхраняват и обработват лични данни, и правилата за сигурност при обработката, съхранението и архивирането на информацията и данните в тях.

(7) Заличаването на лични данни се извършва със заповед на директора на Службата по мотивирано предложение на ръководителя на структурното звено, в което се обработват данните, за всеки отделен случай.

Чл. 35 . (1) Противопожарният контрол по чл. 9 от Закона за военната полиция се осъществява от органите за противопожарен контрол на Службата.

(2) Противопожарният контрол се осъществява чрез извършване на следните видове проверки:

1. комплексни проверки – за установяване съответствието на обектите със строително-техническите правила и норми за пожарна безопасност;

2. контролни (инцидентни) проверки – за осъществяване на контрол за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност на обектите в експлоатация, както и за изпълнение на писмени разпореждания;

3. тематични проверки – по отделни направления, свързани с пожарната безопасност;

4. проверки по сигнали, свързани с нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност;

5. проверки за издаване на сертификат, становище или друг документ за удостоверяване съответствието на обектите с правилата и нормите за пожарна безопасност – след отправено до Службата или до регионална служба "Военна полиция" писмено искане на заинтересована страна.

(3) За резултатите от проверките се съставя съответният документ, екземпляр от който се предоставя (изпраща) на ръководителя, командира, началника, ползвателя на проверявания обект.

(4) За изготвяне на документ по ал. 2, т. 5 органите за противопожарен контрол могат да изискват допълнително документи, сведения и информация, необходими за издаване на искания документ. Заинтересованата страна, отправила искане за издаване на документ, осигурява присъствието на свои специалисти при извършване на проверките и необходимата строително-техническа, технологична и друга документация.

(5) Издаването на писмени разпореждания, сигнални писма или сертификати за съответствие с изискванията на пожарна безопасност във връзка с дейността по чл. 9 от Закона за военната полиция се извършва от директора на Службата или от оправомощен от него директор на регионална служба "Военна полиция" за съответната зона на отговорност въз основа на доклад или протокол, изготвен от органите за противопожарен контрол в Службата, след извършена от тях проверка.

(6) Издаването на становища за съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност на инвестиционни проекти се осъществява чрез съгласуване на проектите от органите за противопожарен контрол в Службата и/или участието им в експертни съвети, а издаването на становища за съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност на строежи във връзка с въвеждането им в експлоатация се осъществява чрез контрол по време на строителството и/или чрез участие на тези органи в държавни приемателни комисии.

Чл. 36 . Задълженията си по чл. 9, ал. 3 от Закона за военната полиция органите за противопожарен контрол изпълняват, като:

1. организират и провеждат курсове за допълнителна целева квалификация на личния състав от противопожарните звена;

2. методически подпомагат разработването на програми за пожаро-строевата и професионална подготовка на противопожарните звена и модулните формирования за гасене на масови пожари и контролират готовността им за оперативни действия;

3. методически подпомагат и контролират осъщественото взаимодействие на противопожарните звена в обектите на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия с органите на Министерството на вътрешните работи за оперативно-тактическо изучаване и подготовка на обектите за успешно пожарогасене;

4. методически подпомагат и контролират поддръжката и експлоатацията на наличната противопожарна техника, пожаро-техническо въоръжение и гасителни средства за осигуряване на пожарогасителната дейност.

Чл. 37 . (1) Разследването на авиационни произшествия и инциденти с военни въздухоплавателни средства се извършва от специализирано структурно звено в Ръководството на Службата.

(2) Във връзка с разследването по ал. 1 се изпълняват следните основни дейности:

1. разследване на катастрофи, аварии и сериозни инциденти с военни въздухоплавателни средства и изготвяне на препоръки за авиационна безопасност;

2. превантивна дейност, насочена към подобряване на нивото на безопасност на полетите;

3. контрол за спазване на изискванията и нормите за авиационна безопасност и на разследваните инциденти в авиационните формирования.

(3) При осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 1 структурното звено по ал. 1:

1. събира данни, информация и веществени доказателства, свързани с произшествието;

2. определя последователността на развитие на произшествието;

3. установява опасните условия на полета;

4. установява небезопасните действия или решения от екипажа;

5. установява грешките или своеволията;

6. установява повреди или отклонения в режимите на работа на системи и агрегати по време на полета;

7. установява предишни случаи, имащи отношение към произшествието;

8. изготвя заключения относно причините, довели до произшествието;

9. установява потенциалните проблеми за безопасността;

10. изготвя препоръки за направленията на работа с цел избягване на подобни събития в бъдеще.

(4) При осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 2 структурното звено по ал. 1:

1. събира информация, свързана с безопасността на полетите и допуснатите авиационни произшествия с военни въздухоплавателни средства;

2. води и самостоятелно съхранява документи от извършени разследвания;

3. поддържа база данни за авиационни произшествия;

4. поддържа система за анонимно докладване на случаи, носещи рискове и опасности във военната авиация;

5. извършва анализ и оценка на рисковите фактори, влияещи върху безопасността на полетите;

6. периодично изготвя и разпространява информационни бюлетини, в които се обобщават и анализират допуснатите през периода произшествия с български военни въздухоплавателни средства, както и произшествия с чуждестранни военни въздухоплавателни средства на територията на Република България;

7. изготвя 6-месечен и годишен анализ за оценка на състоянието на безопасността на полетите в авиацията на въоръжените сили на Република България, които се утвърждават от министъра на отбраната и след това се изпращат в авиационните формирования.

(5) При осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 3 структурното звено по ал. 1:

1. извършва периодичен контрол за спазване на изискванията и нормите за авиационна безопасност в авиационните формирования; при констатиране на нарушения служителите от структурното звено по ал. 1 имат право да сигнализират командирите/началниците за откритите нередности и да изискват писмен отговор за взетите мерки за отстраняване, както и да предлагат на командирите спиране от полети на личен състав, авиационна, автотракторна и самолетообслужваща техника;

2. извършва контрол на разследваните авиационни инциденти от формированията от Българската армия; началникът на структурното звено по ал. 1 има право да преквалифицира дадено произшествие в зависимост от тежестта на случая.

Чл. 38 . (1) Съобщения за призоваване по чл. 12 от Закона за военната полиция се подписват от директора на Службата, както и от директорите на регионални служби за съответната им зона на отговорност.

(2) Съобщенията се връчват от служители на регионалните служби или от представител на общината или кметството, като връчването на военнослужещи и цивилни служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия може да се осъществява чрез съответното формирование (структура), а връчването на други служители или работници може да се осъществи чрез работодателя.

(3) Извън неотложните случаи по чл. 12, ал. 2 от Закона за военната полиция съобщенията за призоваване се връчват на:

1. лицето, за което са предназначени, или на негови законни представители;

2. пълнолетен член на семейството, а ако няма такъв – на председателя на етажната собственост, портиер, съквартирант или съсед, когато той поеме задължение да ги предаде – при отсъствие на лицето, за което са предназначени.

(4) Съобщенията се връчват срещу разписка, в която се отбелязват датата на връчване, името и длъжността на лицето, което е извършило връчването, данни за лицето, което е получило съобщението, а когато то е различно от лицето, за което е предназначено съобщението – и трите му имена, адресът и отношението му с лицето, на което трябва да се връчат.

(5) Когато получателят по ал. 3, т. 1 не може или откаже да получи или да подпише съобщението, лицето, което го връчва, прави бележка за това върху разписката в присъствието на поне един свидетел, който също се подписва, при което съобщението се счита за редовно връчено.

Чл. 39 . (1) Органите на Службата могат да извършват проверки по чл. 12 от Закона за военната полиция за установяване самоличността на лице:

1. за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на установения ред или военната дисциплина;

2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство;

3. при осъществяване на контрол по редовността на личните документи (документи за самоличност);

4. при осъществяване на дейности по охрана;

5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон.

(2) Установяването на самоличността се извършва по начините, установени в Закона за военната полиция .

(3) Когато самоличността на лицето не може да се установи, се извършва идентификация на същото.

Чл. 40 . (1) Заповедта за задържане на лице се подписва от компетентния орган по чл. 13, ал. 5 от Закона за военната полиция и следва да съдържа:

1. името, длъжността и местоработата на лицето, издало заповедта;

2. фактическите и правните основания за задържането;

3. данни, индивидуализиращи задържаното лице;

4. датата и часа на задържането;

5. правата на задържаното лице:

а) да обжалва пред съда законността на задържането;

б) на адвокатска защита от момента на задържането;

в) на медицинска помощ;

г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане;

д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин;

е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

(2) Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 1, т. 5, букви "б" – "е" и се подписва на заповедта.

(3) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта и/или да попълни декларацията по ал. 2 се удостоверява с подписа на един свидетел.

(4) Заповедта за задържане по ал. 1 се подписва в три екземпляра, като един се връчва на задържаното лице непосредствено след нейното издаване, един се прилага към преписката и един се архивира в съответната регистратура. Заповедта се вписва в книга за задържани лица, като се отбелязва номерът й.

(5) Заповедта по ал. 1 не се издава за лица, за които е постановено принудително довеждане или са задържани по реда на Наказателно-процесуалния кодекс .

(6) Срокът за задържане по чл. 13, ал. 1 от Закона за военната полиция започва да тече от момента на ограничаване правото на лицето на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане.

Чл. 41 . (1) Задържаните се охраняват постоянно чрез охрана и/или технически средства с цел предотвратяване на бягство, нападение, самонараняване или придобиване на вещи и предмети, които впоследствие могат да послужат за това.

(2) При извършване на задържане органите на Службата вземат мерки за осигуряване на личната си безопасност.

(3) Мерките по ал. 2 се изразяват в извършване на проверка на лицето за наличие на опасни за живота и здравето предмети или вещи и готовност на военнополицейския орган във всеки момент да въздейства върху задържаните лица с предупреждение, сила, помощни средства или оръжие.

(4) Всички действия по приемането, предаването, настаняването, служебното придвижване, свиждането и освобождаването на задържаното лице се отразяват в документацията, която се води в местата за настаняване на задържани лица на Службата.

Чл. 42 . (1) Вещите, намерени у задържаното лице, се изземват, съхраняват се и се описват в протокол съобразно чл. 15, ал. 3 от Закона за военната полиция с изключение на:

1. религиозна и художествена литература;

2. медицински документи;

3. снимки на близки или членове на семейството;

4. бележници с телефони за контакти за правна помощ и на близки;

5. нормативни актове или извлечения от тях;

6. документи, издадени по повод на задържането;

7. лични записки, когато те не представляват веществени доказателства за извършено престъпление, които задържаният може да повреди или унищожи;

8. необходимите облекло, обувки и лични вещи за хигиенни нужди, освен ако те могат да се използват за самонараняване, нападение или бягство.

(2) Иззетите вещи се връщат на задържаното лице при освобождаването му срещу разписка с изключение на тези, които са иззети като веществени доказателства по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс , като копие от разписката се прилага към заповедта за задържане.

Чл. 43 . (1) Медицински преглед на задържаното лице се извършва по негово искане или когато здравословното му състояние налага това. По желание на задържаното лице му се предоставя възможност за медицински преглед от лекар по негов избор, което е за негова сметка.

(2) Всеки медицински преглед се удостоверява писмено от лекаря, който го е извършил, като резултатите и евентуалните медицински предписания се съхраняват към документацията за задържаното лице, а копие от медицинския документ се предоставя на задържаното лице или на упълномощен от него защитник.

(3) При преглед или при медицински процедури се вземат необходимите мерки за охрана, като органи на Службата могат да присъстват на прегледа, включително по настояване на лекаря, ако са от един и същ пол със задържаното лице, като това се отбелязва в медицинския документ.

Чл. 44 . (1) При задържане на чужденец незабавно се уведомява Министерството на външните работи чрез Ръководството на Службата.

(2) Когато задържаният пожелае да упражни правото си да се свърже с дипломатическото представителство на своята държава по чл. 13, ал. 2 от Закона за военната полиция , предварително се уточнява телефонният номер на съответното дипломатическо представителство и се осигурява възможност на задържания да съобщи за задържането си.

(3) При задържане на лица по чл. 11, ал. 1, т. 1 или 5 от Закона за военната полиция се уведомява техният командир, началник или ръководител, както и министърът на отбраната.

(4) При задържане на малолетни или непълнолетни незабавно се уведомява техен родител, настойник или попечител, като при необходимост се осигурява педагог или психолог.

(5) При поискване на задържания се осигурява възможност за свиждане със защитник или представител на съответното дипломатическо представителство чрез Министерството на външните работи, когато задържаният е чужд гражданин.

(6) Свиждане с близки и получаване на храна, дрехи и вещи от тях се разрешават от длъжностните лица по чл. 13, ал. 5 от Закона за военната полиция .

Чл. 45 . (1) При настаняване в помещения за задържане по чл. 13, ал. 4 от Закона за военната полиция се спазват следните изисквания:

1. задържаните по един и същ случай лица се настаняват в различни помещения;

2. лица от различен пол се настаняват в различни помещения;

3. изпаднали в криза психично болни, заразно болни, буйстващи, рецидивисти и извършители на особено тежки престъпления се настаняват отделно от други задържани лица, като психично болните и заразените лица се отвеждат в специализирани болнични заведения, където се организира охраната им;

4. малолетни и непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от пълнолетни лица.

(2) На задържаното лице се осигурява:

1. храна за закуска, обяд и вечеря, която не следва да води до нарушаване на медицински предписания;

2. възможност за ползване на тоалетна и лични вещи за хигиенни нужди при съблюдаване на изискванията за осигуряване на охрана.

(3) Условията и редът за осигуряването на храна по ал. 2, т. 1 се определят със заповед на министъра на отбраната.

Чл. 46 . (1) Задържаните лица се освобождават незабавно при отпадане на основанието за задържане или при изтичане на 24-часовия срок, като точният час на освобождаването се отбелязва върху заповедта за задържане.

(2) При необходимост или при поискване на лицето се извършва медицински преглед, който се удостоверява писмено от лекаря, който го е извършил.

(3) В книгата за задържаните лица се вписват точният час на освобождаването и видимото здравословно състояние на лицето при освобождаването или резултатите от медицинския преглед.

Чл. 47 . (1) При конвоиране се осъществява принудително отвеждане на едно или повече лица по определен маршрут от военнополицейски наряд (конвой). Конвойната дейност може да се извършва пеш, със специализирани конвойни или други служебни автомобили, както и с обществен транспорт извън населените места.

(2) Според маршрута за придвижване от началния пункт до местоназначението конвоирането бива:

1. директно – започва от началния пункт и завършва в крайния без прекъсване;

2. етапно – осъществява се на етапи, които съвпадат с границите на зоните за отговорност на съответните регионални служби "Военна полиция".

(3) Не се допуска да извършват конвоиране служители на Службата, които имат родствени връзки или други отношения с конвоираните, като при всички случаи полът на единия от конвоиращите трябва да съответства с този на конвоирания.

(4) Броят на служителите в конвоя се определя за всеки отделен случай и зависи от:

1. броя на лицата, които ще се конвоират, и характера на деянията, които са извършили;

2. поведението на конвоираните – опити за бягство, неподчинение, ловкост и хитрост, които са прилагани;

3. дължината и особеностите на маршрута и превозното средство, с което ще се извърши конвоирането.

(5) Забранява се конвоирането на бременни жени, майки с деца, психично болни и заразно болни заедно с други лица.

(6) Конвоирането се осъществява от военнослужещи, органи на Службата, които са предварително инструктирани за тази дейност.

(7) Конвоирането се извършва въз основа на писмена заповед, издадена от директора на Службата или от определени от него длъжностни лица.

Чл. 48 . (1) Обиск по чл. 15 от Закона за военната полиция се извършва по начин, който да не уронва честта и достойнството на обискираното лице.

(2) При извършване на обиск органите на Службата вземат необходимите мерки, гарантиращи личната им безопасност, изразяващи се в готовност във всеки момент при необходимост да се въздейства върху обискираните лица с предупреждение, физическа сила, помощни средства или оръжие.

Чл. 49 . (1) За извършени проверки по чл. 16 от Закона за военната полиция се съставя протокол, в който се описват основанията за извършване на проверката, времето и мястото на извършване, органите, които са я извършили, резултатите от проверката и други факти и обстоятелства, имащи отношение към извършването на проверката.

(2) Протоколът се подписва от органа, извършил проверката, и от лицата по чл. 16 от Закона за военната полиция , които ползват, обитават или стопанисват съответния обект, съоръжение или помещение, ако те присъстват при извършването й, като при тяхно отсъствие или отказ да подпишат протокола това се удостоверява с подписа на един свидетел.

(3) Протоколът се изготвя в 3 еднообразни екземпляра, един от които се предоставя на лицата по чл. 16 от Закона за военната полиция , като за извършената проверка незабавно се уведомява и прекият им началник.

Чл. 50 . (1) Органите на Службата могат да носят служебно огнестрелно оръжие след успешно преминаване на курс за боравене с него.

(2) Органите на Службата:

1. са длъжни да съхраняват и да пазят зачисленото им служебно оръжие от противозаконно отнемане, загубване, повреждане или унищожаване;

2. при необходимост удостоверяват със служебната си карта правото да носят служебно оръжие;

3. не носят служебното оръжие, когато са:

а) в отпуск или при пътуване извън страната, освен когато това се налага във връзка с изпълнение на служебните им задължения;

б) в лично качество на политически, синдикални, културни и спортни мероприятия, както и в увеселителни и питейни заведения и барове;

в) употребили алкохол или наркотични вещества;

г) други случаи, определени в заповедта по ал. 3.

(3) Редът за носенето и съхранението на оръжието се определя със заповед на директора на Службата.

(4) Картечници, автомати, карабини, пушки, картечни пистолети и ръчни гранатомети се носят от органите на Службата само при или по повод на изпълнение на служебните им задължения въз основа на изрична писмена заповед на директора на Службата или на директор на регионална служба "Военна полиция".

(5) При настъпил по време на носене инцидент, свързан с оръжието, служителят незабавно уведомява прекия си началник, който докладва за случая по команден ред.

(6) Контролът за носенето на служебно оръжие се осъществява от непосредствения началник и от преките началници на съответния орган, които при установени нарушения, предпоставки за допускане на инциденти или при преценка за служебна необходимост могат да разпоредят преустановяване носенето на оръжието и/или сдаването на оръжието за съхранение при съответното материалноотговорно лице.

(7) В случай на временно отстраняване от длъжност по чл. 7, ал. 1, т. 13 служебното оръжие заедно със служебната карта на отстранения служител се изземват незабавно от непосредствения му началник, за което се съставя протокол. Екземпляр от протокола се предоставя на отстранения от длъжност служител. При отпадане на основанието за отстраняване от длъжност служебното оръжие и служебната карта се получават от съответния служител.

(8) Органите на Службата могат да използват оръжие само когато това е абсолютно необходимо и при условията и по реда, определени в чл. 17 от Закона за военната полиция .

Чл. 51 . При изпълнението на служебните си задължения и при осъществяване на правомощията си органите на Службата са неприкосновени, което се изразява във:

1. специалната защита на техните права и лично достойнство във връзка с изпълнението на служебните им задължения;

2. задължението на всички лица да изпълняват разпорежданията на органите, определени от тяхната служба;

3. правата им за употреба на оръжие, физическа сила и помощни и други средства в случаите, посочени в действащото законодателство;

4. подчинението им на строго определени длъжностни лица.

Глава трета – СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ И РЕД ЗА НАЗНАЧАВАНЕ НА ДЛЪЖНОСТ, ПРИЕМАНЕ НА ВОЕННА СЛУЖБА, ПРЕНАЗНАЧАВАНЕ И ПОВИШАВАНЕ ВЪВ ВОЕННО ЗВАНИЕ, ПРЕМИНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЕННАТА СЛУЖБА И ДЪРЖАВНАТА СЛУЖБА В СЛУЖБА "ВОЕННА ПОЛИЦИЯ"

Раздел I – Специфични условия и ред за назначаване на длъжност в Служба "Военна полиция"

Чл. 52 . (1) Личният състав на Службата се състои от военнослужещи, цивилни служители по служебно правоотношение, както и цивилни служители по трудово правоотношение по чл. 107а от Кодекса на труда .

(2) Правоотношенията с военнослужещите от Службата се уреждат съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и правилника за неговото прилагане , Закона за военната полиция и този правилник.

(3) Правоотношенията с цивилните служители от Службата по служебно правоотношение се уреждат съгласно Закона за държавния служител и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и правилника за неговото прилагане , Закона за военната полиция и този правилник.

(4) Правоотношенията с цивилните служители от Службата по трудово правоотношение се уреждат съгласно Кодекса на труда , Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и правилника за неговото прилагане , Закона за военната полиция и този правилник.

(5) На освободени военнослужещи и цивилни служители, прослужили най-малко пет години на длъжност в Службата, може да се издават карти на бивш служител на Службата. Такава карта не се издава на служители, на които е наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

(6) Видът на картите по ал. 5, служителите, на които може да се издават, както и условията и редът за издаването им се определят със заповед на директора на Службата.

Чл. 53 . (1) Личният състав по чл. 52 изпълнява служебните си задължения и полага труд при специфични условия, произтичащи от изпълнението на възложените от действащото законодателство функции и задачи.

(2) Директорът на Службата определя длъжностите за цивилни служители по чл. 10, ал. 2, т. 2 от Закона за военната полиция , които са органи на Службата.

(3) Директорът на Службата определя длъжностите за военнослужещи, които могат да изпълняват служебните си задължения в цивилно облекло, и правилата за това.

Чл. 54 . (1) Личният състав от Службата се назначава на длъжности съгласно длъжностните разписания.

(2) Допълнителните изисквания за заемане на длъжностите от длъжностните разписания се определят в длъжностните характеристики.

(3) Длъжностните характеристики се съхраняват в Службата, като редът за запознаване и за предоставянето им се определя от директора на Службата.

Чл. 55 . (1) Регистрите по чл. 328 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , свързани с управлението на човешките ресурси в Службата, се изготвят и актуализират при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и Закона за защита на личните данни .

(2) За отчитане на служебните дела и определяне на уникалните инвентарни номера на служебните дела на военнослужещите от Службата се създава и води отделен регистър от този за военнослужещите от Министерството на отбраната, другите структури на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.

(3) Организационно-щатната структура, разпределението на личния състав съобразно длъжностните разписания и списъчната численост на личния състав, въоръжението и техниката и системите за управление на Службата не се предоставят в Автоматизираната система за управление на човешките ресурси, поддържана в Министерството на отбраната, и/или в други регистри, които не се поддържат от Службата.

Чл. 56 . (1) В Службата се води електронен регистър на вакантните длъжности за военнослужещи и цивилни служители. Регистърът не се обявява с другите вакантни длъжности в Министерството на отбраната.

(2) Директорът на Службата определя реда за водене на регистъра по ал. 1 и за запознаването на военнослужещите с него.

(3) Службата обявява списък на длъжности за военнослужещи, определени за випускниците на военните академии, военните училища и професионалните сержантски (старшински) колежи, обучавани по заявка на Службата, ако има такива.

Чл. 57 . (1) Класификаторът на длъжностите на военнослужещи в Службата по чл. 21, ал. 1 от Закона за военната полиция се изготвя и приема отделно от класификатора по чл. 24, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

(2) Длъжностите за военнослужещи от класификатора по ал. 1 могат да бъдат в обхвата на повече от едно военно звание.

(3) Структурното звено на Службата, на което е възложено осъществяването на дейностите по управление на човешките ресурси, изпълнява функциите и на специализиран орган на министъра на отбраната по отношение на управлението и развитието на човешките ресурси в Службата.

Чл. 58 . (1) На длъжност в Службата според видовете служители по чл. 52, ал. 1 се приемат български граждани, както следва:

1. отговарящи на общите изисквания за приемане на военна служба по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България ;

2. отговарящи на изискванията на Закона за държавния служител ;

3. съгласно Кодекса на труда .

(2) Специфични изисквания към кандидатите са:

1. покриване на изискванията за психологическа пригодност за съответната длъжност, за която кандидатстват, утвърдени от директора на Службата;

2. покриване на минималните изисквания за физическа годност, бойни, стрелкови и специални умения за длъжности от антитерористичните звена, определени съгласно специализирани методики и нормативи, утвърдени от директора на Службата;

3. притежаване на необходимия професионален опит за съответната длъжност, ако такъв се изисква, в съответствие с длъжностната характеристика;

4. липса на данни за осъществявана дейност против националната сигурност, териториалната цялост или суверенитета на страната или целяща насилствена промяна на конституционно установения ред;

5. липса на данни за осъществявана дейност, насочена срещу обществения ред.

(3) С инструкция, издадена от министъра на отбраната, се определят органите и дейностите за психологическо осигуряване в Службата.

(4) Допълнителните изисквания към кандидатите се определят в длъжностното разписание и в длъжностната характеристика за съответната длъжност.

Чл. 59 . (1) Длъжностите в Службата за офицери са в кариерно поле "професионално" и кариерна област "професионална".

(2) Кариерно поле "професионално" обхваща длъжности, изискващи военно звание "полковник" или "подполковник" и минимална образователно-квалификационна степен "магистър", а кариерна област "професионална" обхваща длъжности, изискващи военно звание от "лейтенант" до "майор" и минимална образователно-квалификационна степен "бакалавър", придобити във висше военно или гражданско училище в страната или в чужбина.

(3) Длъжностите в Службата за сержантите (старшините) и офицерските кандидати са в професионална област "други".

Чл. 60 . (1) Приемането на военна служба в Службата се извършва след провеждане на конкурс. Конкурсите се провеждат при условия и по ред, определени със заповед на директора на Службата.

(2) Конкурс за приемане на военна служба в Службата може да не се провежда за лица, прослужили не по-малко от две години в Службата, както и за лица, които са прослужили не по-малко от две години на длъжности за държавни служители по Закона за Министерството на вътрешните работи , Закона за Държавна агенция "Национална сигурност ", Закона за Държавна агенция "Разузнаване ", за офицери или сержанти по Закона за Националната служба за охрана , ако отговарят на изискванията по чл. 58 .

(3) Назначаването на длъжности за военнослужещи в Службата, на военнослужещи от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и от Българската армия и отговарящи на специфичните и допълнителните изисквания по чл. 58 става без провеждане на конкурсна процедура.

Чл. 61 . (1) Приемането на военна служба и/или назначаването на длъжност на военнослужещи и цивилни служители в Службата може да се извършва през цялата година.

(2) Назначаването на длъжност на цивилните служители се извършва по реда на Закона за държавния служител или на Кодекса на труда .

Чл. 62 . Приемането на военна служба и/или назначаването на длъжност се предхождат от:

1. проучване и анализиране на потребностите от човешки ресурси на основните структурни звена на Службата въз основа на оперативната обстановка и необходимостта от укрепване на административния капацитет;

2. представяне на мотивирани предложения по команден ред относно необходимостта от назначаване на служители и длъжностите, които трябва да бъдат заети;

3. анализиране на предложенията от структурното звено на Службата, на което са възложени функции и задачи по управление на човешките ресурси, и представянето им за утвърждаване от директора на Службата.

Чл. 63 . (1) Кандидатите за приемане на военна служба и/или за назначаването на длъжности за военнослужещи в Службата подават писмено заявление, към което прилагат изискуемите документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 1 .

(2) Кандидатите по ал. 1 подават и документи за извършване на проучване за надеждност по Закона за защита на класифицираната информация и правилника за прилагането му , когато нямат валидно разрешение за достъп до съответното ниво на класификация.

(3) Преди допускането до участие в конкурса или назначаването на длъжност по ал. 1 се извършва изучаване на кандидатите при спазване на следния ред:

1. подаване на декларация от кандидата за съгласие да бъде изучаван;

2. проверка в информационните фондове на Службата, на Държавна агенция "Национална сигурност" и на Министерството на вътрешните работи на кандидатите, включително за техните съпруг (съпруга) или за лицето, с което съжителстват на съпружески начала, за деца над 14-годишна възраст, родители, братя и сестри;

3. проверка в следствените органи и/или прокуратурата за наличието (липсата) на повдигнати обвинения за извършено престъпление от общ характер;

4. изучаване на кандидатите по местоживеене и месторабота – среда на общуване, начин на живот, наклонности, интереси и други; установените данни и сведения се оформят в справка до директора; при получаване на противоречиви сведения за кандидата изучаването се разширява до пълното им изясняване;

5. за длъжности, определени от директора на Службата, с кандидатите се провежда служебен контакт;

6. кандидатите задължително подлежат на проверка за установяване на психологическата пригодност за работа в Службата;

7. кандидатите по чл. 60, ал. 2 подлежат на проверка за покриване на нормативите за физическата годност;

8. за всеки кандидат се оформя и води служебно дело по изучаването, което включва и документите по ал. 1.

(4) Изучаването по ал. 3 се извършва от служители, определени със заповед на директора на Службата, с която се определя и редът за изучаването и на цивилните служители, кандидатстващи за длъжности в Службата.

(5) Независимо от проучването по ал. 3 на кандидатите, които не притежават валидно разрешение за достъп до необходимото ниво на класифицирана информация, се извършва и проучване за надеждност при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация за получаване на разрешение за достъп до класифицирана информация. При изучаването по ал. 3, т. 2, 3 и 4 може да се ползва информацията от проучването по персонална сигурност и обратно.

(6) Изучаването и работата с кандидата се прекратява, ако той оттегли заявлението си по ал. 1, писменото си съгласие по ал. 3, т. 1 или по чл. 43, ал. 2 от Закона за защита на класифицираната информация .

Чл. 64 . (1) Служебното дело по изучаването по чл. 63, ал. 3, т. 8 се изпраща с мотивирано предложение за допускане до конкурса или за назначаване на длъжност до структурното звено на Службата, на което е възложено осъществяването на дейностите по управление на човешките ресурси, за извършване на проверка на наличните документи и докладването му на комисията по чл. 14, т. 3 .

(2) При организиране на работата на комисията структурното звено на Службата, на което са възложени функции и задачи по управление на човешките ресурси, представя на комисията всички изискващи се документи, събрани и систематизирани съгласно изискванията на действащата уредба, като изразява мнение за съответствие.

(3) Комисията разглежда представените кандидатури и взема решение, за което се изготвя протокол с мотивирани предложения до директора на Службата.

(4) Директорът на Службата въз основа на протокола по ал. 3:

1. допуска съответните кандидати по чл. 60, ал. 1 до участие в конкурса;

2. допуска съответните кандидати по чл. 60, ал. 2 и 3 за назначаване на длъжности;

3. не допуска кандидатите до участие в конкурса или за назначаване на длъжност.

(5) Решението на директора на Службата по ал. 4 е окончателно и не подлежи на обжалване.

Чл. 65 . (1) Конкурсите по чл. 60, ал. 1 се обявяват на интернет страницата на Службата.

(2) В конкурса могат да участват допуснатите кандидати по чл. 64, ал. 4, т. 1 .

(3) Начинът за провеждане на конкурса се посочва в обявлението по ал. 1 и включва изпит за покриване на нормативите за физическа годност (физическа подготовка) и един или повече от следните способи:

1. решаване на тест;

2. писмена разработка по подходяща тематика;

3. практически изпит;

4. интервю с кандидатите;

5. други подходящи способи.

(4) Кандидатите могат да обжалват крайното класиране, определено от конкурсната комисия, пред директора на Службата в 5-дневен срок от датата на обявяването му.

(5) Конкурсната комисия изготвя становище по жалбата до директора на Службата.

(6) Решението на директора на Службата по жалбата е окончателно и не подлежи на съдебен контрол.

(7) Решението по ал. 6 се изпраща на конкурсната комисия, като в случай че жалбата е основателна, в решението се дават указания за предприемане на съответните действия от конкурсната комисия.

(8) Конкурсната комисия преразглежда класирането съобразно указанията по ал. 7, за което изготвя протокол, и обявява окончателното класиране.

Чл. 66 . (1) Договорът за военна служба по чл. 134а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се подписва от министъра на отбраната или от директора на Службата, в случай че е оправомощен от министъра на отбраната.

(2) Договорът по ал. 1 се сключва при наличие на разрешение за достъп до класифицирана информация със съответното ниво на класификация за длъжността.

(3) Назначаването на длъжност в Службата на утвърдените кандидати по чл. 64, ал. 4, т. 2 се извършва от министъра на отбраната или от директора на Службата, в случай че е оправомощен от министъра на отбраната.

(4) Заповедта за назначаване на длъжност в Службата на лица по чл. 60, ал. 3 се издава от министъра на отбраната или от директора на Службата, в случай че е оправомощен от министъра на отбраната, след получаване на разрешение на министъра на отбраната.

(5) Заповедта по ал. 4 се изпраща във военното формирование или в структура от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната или Българската армия, където служи военнослужещият, като съответният командир (началник) определя срок за сдаване на длъжността, който не може да е по-дълъг от два месеца, в зависимост от спецификата на длъжността, и след сдаването го отчислява от списъчния състав.

Раздел ІІ Начална военна подготовка, специализирана военнополицейска подготовка, обучение и повишаване на квалификацията

Чл. 67 . (1) Началната военна подготовка на всички новоназначени военнослужещи в Службата се провежда в учебния център по чл. 11 освен в случаите, когато са преминали такава подготовка. Началната военна подготовка се извършва по утвърдени от директора на Службата планове и програми. Тази подготовка може да се провежда и във висше военно училище или професионален колеж по чл. 144, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

(2) Изискването за провеждане на специализирана военнополицейска подготовка и/или специализирано обучение на назначените военнослужещи в Службата се определя в длъжностните характеристики.

(3) Специализираната военнополицейска подготовка на военнослужещите от Службата се извършва в Учебния център по чл. 11 по утвърдени от директора на Службата планове и програми и приключва с изпити. Специализирана военнополицейска подготовка може да се извършва и на военнослужещи от военнополицейските формирования в Българската армия.

(4) В Учебния център може да се провеждат и други обучения и курсове за повишаването на знанията и уменията на служителите от Службата и от военнополицейските формирования.

(5) На успешно завършилите подготовката или обучението по предходните алинеи в Учебния център се издават писмени удостоверения от директора на Службата.

(6) За времето на участие в подготовките, обученията и курсовете по ал. 1 до ал. 4 служителите не получават дневни командировъчни пари и не се зачисляват на храна.

Чл. 68 . (1) Специализирано обучение на служителите от Службата може да се извършва във военните академии, висшите военни училища, професионалните колежи за обучение на сержанти (старшини), учебните центрове на въоръжените сили, както и в училища и/или учебни центрове на Министерството на вътрешните работи, на служби за сигурност и служби за обществен ред в страната и в чужбина.

(2) Служителите на Службата могат да бъдат изпращани и на други обучения и курсове, необходими за повишаването на знанията, уменията и квалификацията им.

(3) Решението за изпращане на военнослужещи на обученията по ал. 1 и 2 се взема от директора на Службата по предложение на комисията по чл. 14, т. 3 . За обучение в чужбина се изготвя предложение до министъра на отбраната.

(4) За времето на участие в обучението по ал. 1 и 2 в страната служителите не получават дневни командировъчни пари и не се зачисляват на храна.

Раздел ІІІ Преназначаване и повишаване във военно звание, преминаване и изпълнение на военната служба и държавната служба в Служба "Военна полиция"

Чл. 69 . Със заповедта за приемане на военна служба на военнослужещия от Службата се присвоява военно звание или се обявява военното звание по резерва, като:

1. на лицата, които не притежават военно звание по резерва, се присвоява военно звание "редник – 1-ви клас", съответно "младши сержант", или "лейтенант";

2. лицата, които притежават военно звание по резерва, съответстващо на званието на длъжността по длъжностното разписание, се приемат на военна служба с притежаваното военно звание;

3. на лицата, които притежават военно звание по резерва, по-високо от изискващото се за длъжността, се присвоява военното звание, изискващо се за длъжността по длъжностното разписание;

4. на лицата, които притежават военно звание по резерва, по-ниско от изискващото се за длъжността, може да се присвоява съответното военно звание по т. 1.

Чл. 70 . (1) Военнослужещите от Службата се повишават във военно звание, когато са налице условията по чл. 21 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

(2) Максималният срок за престояване на длъжност и във военно звание на военнослужещите в Службата е до навършване на пределна възраст за притежаваното военно звание.

Чл. 71 . (1) Военнослужещите от Службата се повишават във военно звание последователно.

(2) Военнослужещите от сержантския (старшинския) или войнишкия състав на Службата, които притежават специалност от гражданско висше училище, съответстваща на изискванията за съответните длъжности, изискващи младши офицерски звания, могат да бъдат назначени на тези длъжности и да им бъде присвоено военно звание "лейтенант".

(3) Военнослужещите от войнишкия състав на Службата – редници и ефрейтори, които притежават необходимото образование, съответстващо на изискванията за съответните длъжности, преминали са специализирана военнополицейска подготовка по чл. 67, ал. 3 за сержантски състав или са завършили сержантски (старшински) колеж, могат да бъдат назначени на съответните длъжности и да им бъде присвоено военно звание "младши сержант".

(4) Военнослужещите от сержантския (старшинския) състав на Службата, които притежават необходимото образование, съответстващо на изискванията за съответните длъжности, ако са преминали специализирана военнополицейска подготовка по ал. 3 или са завършили сержантски (старшински) колеж, могат да бъдат повишавани в следващо сержантско звание.

Чл. 72 . (1) Повишаването във военно звание и преназначаването на длъжности на военнослужещите и държавните служители от Службата, придобиването и повишаването на професионалната им квалификация и кариерното развитие се осъществяват при зачитане на техните интереси и интересите и потребностите на Службата.

(2) При противоречие на интересите на военнослужещия и интересите на Службата предимство имат интересите и потребностите на Службата.

(3) Военнослужещите от Службата могат да бъдат преназначавани на длъжност, когато отговарят на изискванията за съответната длъжност. Преназначаването може да става и в случаи, когато не е изтекъл минималният срок за престояване на предишната длъжност.

(4) Военнослужещият не може да откаже да заеме предложената му равна или по-висока длъжност, ако отговаря на изискванията за заемането й и ако интересите и потребностите на Службата налагат това.

(5) Преназначаване на по-ниска длъжност в обхвата на притежаваното военно звание може да става с писмено съгласие на военнослужещия, както и в случаите, предвидени в Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

Чл. 73 . (1) Военнослужещите от Службата могат да се повишават във военно звание или да се преназначават на длъжности през цялата година.

(2) Преназначаването на длъжност в Службата се извършва въз основа на подадено по команден ред мотивирано предложение от пряк началник или по подаден рапорт от военнослужещия до директора на Службата по обявени длъжности от регистъра по чл. 56 .

(3) Рапорти или мотивирани предложения не могат да се подават за длъжности, за които е обявен конкурс.

(4) Длъжностното лице, изготвило мотивираното предложение за преназначаване на длъжност, изпраща искане за разрешение за достъп до класифицирана информация, ако длъжността изисква по-високо ниво от притежаваното от лицето.

(5) Мотивираното предложение или рапортът със становищата на съответните преки началници се изпраща заедно със заверено копие от документите по атестиране, кадрова справка и разрешението за достъп до класифицирана информация до структурното звено, което осъществява дейностите по управление на човешките ресурси, като се организира извършването на проверка на психологическата пригодност на военнослужещия за заемане на съответната длъжност, в случаите, определени съгласно инструкцията по чл. 58, ал. 3 .

(6) Предложенията или рапортите се разглеждат от комисията по чл. 14, т. 3 .

(7) Структурното звено, което осъществява дейностите по управление на човешките ресурси, представя на комисията становище за съответствие на военнослужещите за повишаване във военно звание и/или за назначаване на длъжност заедно със:

1. мотивираното предложение или рапортите на кандидатите и становищата към тях;

2. длъжностните характеристики за съответните длъжности;

3. документите по атестирането на кандидатите;

4. кадровите справки на кандидатите;

5. резултатите от проверката на психологическата пригодност и физическата годност на кандидатите за съответната длъжност, когато същите са изискуеми;

6. разрешението за достъп до класифицирана информация за съответната длъжност.

(8) При разглеждане на предложението или рапорта комисията установява съответствието на военнослужещия с изискванията на длъжността и се ръководи от потребностите на Службата. За работата на комисията се изготвя и подписва протокол, който се представя на директора на Службата за вземане на решение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Чл. 74 . (1) При назначаване на длъжност, изискваща следващо военно звание, военнослужещите от Службата следва да отговарят на изискванията за заемане на длъжността и се повишават в звание, при условие че отговарят на изискванията на чл. 21 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

(2) Старшите офицери от Службата могат да се повишават във висше военно звание след завършен стратегически курс или генералщабен курс, или приравнените на тях, завършени в страната или в чужбина, при условие че отговарят на изискванията на чл. 21 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

Чл. 75 . Военнослужещите от Службата могат да бъдат назначавани и да заемат длъжности, изискващи по-високо от притежаваното военно звание, както следва:

1. длъжности, изискващи висши и старши офицерски звания, могат да се заемат от офицери, притежаващи военно звание, с една степен по-ниско от изискващото се;

2. длъжности, изискващи военно звание "капитан", могат да се заемат от офицери, притежаващи военно звание "лейтенант" и "старши лейтенант";

3. длъжности, изискващи военно звание "офицерски кандидат", могат да се заемат от сержанти, притежаващи военно звание "старшина";

4. длъжности, изискващи военно звание "старшина", могат да се заемат от сержанти, притежаващи военно звание "младши сержант", "сержант" и "старши сержант".

Чл. 76 . (1) Подборът на военнослужещи от Службата за участие в мисии и операции извън територията на страната се извършва от комисия, назначена от директора на Службата за всеки конкретен случай.

(2) Военнослужещите по ал. 1 се назначават на длъжности, изискващи изпълнението на военна служба извън територията на Република България, от министъра на отбраната по предложение на директора на Службата.

(3) При и във връзка с изпълнение на дейностите по чл. 4 , чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Закона за военната полиция и свързаните с тях задачи военнослужещите по ал. 2 са подчинени и докладват само на директора на Службата или на определено от него длъжностно лице.

Чл. 77 . (1) Служителите от Службата подлежат на оценка на психологическата пригодност за работа в Службата.

(2) Оценката на психологическата пригодност за работа в Службата се извършва при условията и по реда на инструкцията по чл. 58, ал. 3 .

(3) Военнослужещите от Службата подлежат на проверка на физическата годност за военна служба по ред, определен с акт на министъра на отбраната.

Чл. 78 . (1) Прекратяването на договорите за военна служба на военнослужещите от Службата и освобождаването от военна служба се извършват при условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , правилника за прилагането му и на този правилник.

(2) Договорите за военна служба на военнослужещите от Службата се прекратяват от министъра на отбраната или от директора на Службата, в случай че е оправомощен от министъра.

Чл. 79 . Планирането на кариерното и професионалното развитие на служителите от Службата се извършва от непосредствения и от преките началници на служителя с цел придобиване и/или повишаване на опита, знанията и уменията, необходими за последващи назначения, преназначения и/или повишаване във военно звание, в съответствие с изискванията на длъжността, а се осъществява от структурното звено на Службата, на което са възложени функции и задачи по управление на човешките ресурси.

Чл. 80 . За неуредените въпроси по тази глава се прилагат разпоредбите на Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България .

Глава четвърта – МЕТОДИЧЕСКО РЪКОВОДСТВО И КОНТРОЛ ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА НА ВОЕННОПОЛИЦЕЙСКИТЕ ФОРМИРОВАНИЯ В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО НА СЛУЖБА "ВОЕННА ПОЛИЦИЯ" С ТЯХ

Чл. 81 . Военнополицейските формирования в Българската армия са военни формирования с военнополицейски функции, организирани в роти, взводове и отделения от състава на бригадите и/или базите (формированията) на видовете въоръжени сили, създадени по реда на чл. 23, ал. 1 от Закона за военната полиция .

Чл. 82 . (1) Военнополицейските формирования осъществяват контрол за спазване на войсковия ред и военната дисциплина от военнослужещите по чл. 2, ал. 3, т. 1 от Закона за военната полиция чрез патрули.

(2) Контролът по ал. 1 включва проверка на носенето на службата от длъжностните лица, взаимоотношенията между военнослужещите и спазване на реда за носене на униформа по отношение на военнослужещите на територията на съответните военни формирования и прилежащите им територии в гарнизона, както и в районите за разполагане.

(3) Патрулите изпълняват дейността си чрез обхождане по предварително определен маршрут и проверка на документите на военнослужещите.

(4) При установяване на нарушение старшият на патрула докладва по команден ред.

Чл. 83 . (1) Военнополицейските формирования осъществяват охрана, контрол на достъпа и пропускателен режим по чл. 2, ал. 3, т. 2 от Закона за военната полиция във и за нуждите на бригадата или базата (формированието), от състава на която са.

(2) Охраната включва мерки за физическа защита на районите на формированията по ал. 1 и превозните им средства с цел предотвратяване на правонарушения и престъпни посегателства, а контролът на достъпа и пропускателният режим включват и проверки по чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за военната полиция .

(3) Охраната, контролът на достъпа и пропускателният режим във формированието се организират от неговия командир (началник).

Чл. 84 . (1) Военнополицейските формирования ескортират, съпровождат и охраняват военни превозни средства по чл. 2, ал. 3, т. 3 от Закона за военната полиция на бригадата или базата, към която е съответното военнополицейско формирование.

(2) При осъществяване на дейностите по ал. 1 се охраняват военното превозно средство и товарът му.

(3) Специален режим на движение могат да ползват обозначените автомобили на военнополицейските формирования по изключение, когато това се налага при изпълнение на задачи по ал. 1. Обозначаването на автомобилите става по начин, показващ принадлежността им към военнополицейско формирование.

(4) При придвижване по пътищата на военни колони движението може да се регулира и от личния състав на военнополицейските формирования.

Чл. 85 . Военнополицейските формирования осъществяват контрол върху използването на военни превозни средства по чл. 2, ал. 3, т. 4 от Закона за военната полиция чрез проверка на документите на всички военни превозни средства на Българската армия и на товара им на територията на съответните военни формирования и прилежащите им територии, както и в районите за разполагане.

Чл. 86 . (1) Личният състав на военнополицейските формирования носи служебно оръжие по чл. 24, ал. 1, т. 4 от Закона за военната полиция по реда, определен с уставите на въоръжените сили.

(2) За всяко използване на физическа сила, помощни средства или оръжие по чл. 24, ал. 1, т. 4 от Закона за военната полиция от личния състав на военнополицейските формирования се докладва писмено по команден ред.

Чл. 87 . При установяване на правонарушения, увреждащи или застрашаващи реда и сигурността на Българската армия (бригадата или базата), военнополицейските формирования уведомяват съответната регионална Служба "Военна полиция".

Чл. 88 . (1) Методическото ръководство спрямо дейността на военнополицейските формирования се осъществява чрез:

1. издаване на указания от директора на Службата;

2. организиране и провеждане на семинари, лекции, обучения, тренировки и практически занятия съгласувано с командирите на видовете въоръжени сили;

3. съгласуване от директора на Службата на актове, с които се поставят дългосрочните задачи на военнополицейските формирования;

4. изготвяне на становища относно начина на използване и видове задачи, които се поставят на военнополицейските формирования.

(2) При изпълнение на конкретни съвместни задачи методическо ръководство се осъществява и от старшия военнослужещ от Службата чрез устни разпореждания и указания.

Чл. 89 . Контролът на дейността на военнополицейските формирования се осъществява чрез:

1. планови проверки по утвърден от директора на Службата план, съгласуван с командирите на видовете въоръжени сили;

2. инцидентни проверки по заповед на министъра на отбраната или на директора на Службата;

3. взаимно уведомяване за извършени нарушения от военнослужещи от военнополицейските формирования между директора на Службата и командирите на видовете въоръжени сили;

4. съгласуване с директора на Службата на заповедите за назначаване на началниците (командирите) на военнополицейските формирования.

Чл. 90 . (1) Взаимодействието на Службата с военнополицейските формирования се осъществява чрез съвместни действия, обмен на информация и оказване на експертна и техническа помощ при осъществяване на дейностите по:

1. контрола за спазване на войсковия ред и военната дисциплина от военнослужещите;

2. охраната, контрола на достъпа и пропускателния режим;

3. съпровождането/ескортирането на военни превозни средства;

4. контрола върху използването на военни превозни средства;

5. осигуряването на военни учения и гарнизонни мероприятия.

(2) Организацията на взаимодействието за извършването на съвместни дейности между Службата и военнополицейските формирования се осъществява на регионално ниво със съвместна заповед на съответния директор на регионална службата "Военна полиция" и началника/командира на военно формирование (бригада или база), в чието подчинение се намира военнополицейското формирование.

(3) Органите на Службата и военнослужещи от военнополицейските формирования могат да изпълняват и други съвместни задачи извън случаите по ал. 2 въз основа на съвместна заповед на директора на Службата и съответния командир на вид въоръжена сила.

(4) При изпълнение на конкретни съвместни задачи старшият военнослужещ от Службата е пряк началник на военнослужещите от Службата и от военнополицейските формирования.

Глава пета – ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОБОРУДВАНЕТО НА ПОМЕЩЕНИЯТА ЗА НАСТАНЯВАНЕ НА ЗАДЪРЖАНИ ЛИЦА

Чл. 91 . (1) Помещения за настаняване на задържани лица се оборудват в регионалните служби "Военна полиция", като те са:

1. помещения за задържане;

2. обслужващи помещения:

а) за разпит;

б) за свиждане и срещи с адвокат;

в) санитарно-хигиенни.

(2) Помещенията по ал. 1 и вътрешният ред в тях се определят със заповед на директора на съответната регионална служба "Военна полиция", като местоположението, разположението и устройването им трябва:

1. да изключва визуална и звукова връзка на задържаните с външни лица;

2. да осигурява удобна и изолирана връзка на помещенията за задържане с обслужващите ги помещения, при което да се изключи контакт с външни лица и по възможност с другите задържани;

3. да не създава условия за увреждане здравето на задържаните лица и охраната.

Чл. 92 . (1) Помещенията за задържане в Службата се оборудват по подходящ за категорията лица начин, като в помещенията за задържане се осигурява място за почивка – нар или легло, а през тъмната част на денонощието се осигурява и завивка, а на малолетни и непълнолетни лица следва да се осигури постелъчен инвентар (чаршафи, калъфки, одеяла, възглавници) и хигиенни материали – сапун и кърпа.

(2) Подовата настилка на помещенията за настаняване на задържани лица е от материал, позволяващ лесно почистване и дезинфекция.

(3) Не се допускат остри ръбове и детайли на конструкциите, инсталациите или обзавеждането, остри или режещи предмети, които биха дали възможност за умишлено самонараняване или нападение на охраната. Стъклата на прозорците се обезопасяват от вътрешната страна с метална мрежа, която да предотвратява достигането им.

(4) Помещенията за задържане се оборудват с врати, надеждни срещу взлом.

(5) За личните вещи на задържаните лица се обособяват места извън помещенията за задържане.

(6) В помещенията за задържане се осигурява вентилация и достъп до светлина. Не се допуска наличието на контакти, а електрическото осветление е обезопасено и се включва от самостоятелен електрически ключ, изнесен извън помещенията за задържане.

(7) В помещенията за настаняване на задържани лица се осигурява минимална температура 18° по Целзий.

Чл. 93 . (1) Помещенията за разпит се оборудват така, че да осигуряват сходен комфорт на участващите в разпита, да нямат застрашителен вид и да няма предмети, които могат да се използват с цел насилие или могат да създадат впечатление за заплаха спрямо задържаното лице, като за осъществяване на наблюдение и скрито разпознаване в тях се допуска монтаж на "оперативно огледало".

(2) Помещенията за свиждане и срещи с адвокат се оборудват така, че да осигуряват конфиденциалност на разговора при спазване на изискванията за охрана и безопасност.

(3) В санитарно-хигиенните помещения не се допуска наличие на открити електрически инсталации, тоалетните и мивките следва да са изработени от нечуплив материал, а при наличие на бойлер той се монтира така, че задържаните лица да нямат достъп до него.

Чл. 94 . В помещенията за задържане и по маршрута за придвижване на задържани лица следва да се осъществява постоянен контрол чрез предприемане на организационни мерки от охраната, като могат да се използват и технически средства, като камери за наблюдение с възможност за запис, сигнално-охранителна техника (СОТ), телефони, охранително осветление и др.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . Правилникът се приема на основание чл. 22 от Закона за военната полиция във връзка с § 10, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за военната полиция и в изпълнение на § 28 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за военната полиция (ДВ, бр. 86 от 2016 г.).

§ 2 . (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на този правилник се издават актовете, предвидени в него.

(2) До издаването на актовете по ал. 1 се прилагат действащите актове, доколкото не противоречат на Закона за военната полиция и на този правилник.

§ 3 . Несъответствията с изискванията на глава пета се отстраняват по график, утвърден от министъра на отбраната.

§ 4 . Изпълнението на правилника се възлага на министъра на отбраната и на директора на Служба "Военна полиция".