Вид акт: Правилник

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. С този правилник се урежда организацията на работа на Националния съвет за защита на потребителите.

Чл. 2. (1) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2015 г., бр. 49 от 2022 г.) Националният съвет за защита на потребителите е консултативен орган към министъра на икономиката и индустрията.

(2) Националният съвет за защита на потребителите има за цел съвместното обсъждане на позиции и приемане на становища между представители на колективните интереси на потребителите и на администрацията за защита на потребителите. Националният съвет за защита на потребителите:

1. (изм. – ДВ, бр. 26 от 2015 г., бр. 49 от 2022 г.) консултира министъра на икономиката и индустрията за провеждане на ефективна потребителска политика;

2. изготвя програми за провеждане на потребителска политика;

3. (изм. – ДВ, бр. 26 от 2015 г., бр. 49 от 2022 г.) прави предложения чрез министъра на икономиката и индустрията за изменения и допълнения в правното регулиране на защитата на потребителите;

4. прави предложения до съответните държавни органи във връзка с ефективното прилагане на законодателството, свързано със защита на потребителите;

5. дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на потребителите;

6. насърчава сключването на споразумения между сдружения на потребителите и сдружения на търговците;

7. обсъжда други въпроси, свързани със защитата на потребителите.

Раздел II – Структура и организация на работа

Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2015 г., бр. 49 от 2022 г.) Националният съвет за защита на потребителите се състои от председател, заместник-председател и 12 членове. Членове на съвета са по един представител на Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на финансите и на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията и шестима представители на представителните сдружения на потребителите. Поименният състав на Националния съвет за защита на потребителите се определя от министъра на икономиката и индустрията със заповед по предложения на ръководителите на съответните ведомства и на представители на представителните сдруженията на потребителите.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2015 г., бр. 49 от 2022 г.) Представителите на представителните сдружения на потребителите по ал. 1 се определят въз основа на мотивирано предложение до министъра на икономиката и индустрията, подписано най-малко от две трети от сдруженията по чл. 170 от Закона за защита на потребителите .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2015 г., бр. 49 от 2022 г.) Министърът на икономиката и индустрията е председател на Националния съвет за защита на потребителите.

(4) Председателят на Комисията за защита на потребителите участва в работата на Националния съвет за защита на потребителите.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2015 г., бр. 49 от 2022 г.) Министърът на икономиката и индустрията назначава за секретар на Националния съвет за защита на потребителите служител на министерството. Секретарят не е член на съвета.

(6) За участие в заседанията на Националния съвет за защита на потребителите не се получава възнаграждение.

Чл. 4. (1) Националният съвет за защита на потребителите провежда заседания най-малко един път на четири месеца.

(2) При необходимост Националният съвет за защита на потребителите се свиква на извънредни заседания.

Чл. 5. (1) Председателят на Националния съвет за защита на потребителите:

1. представлява Националния съвет за защита на потребителите;

2. свиква заседанията на Националния съвет за защита на потребителите;

3. ръководи заседанията на съвета и цялостната му работа.

(2) В отсъствие на председателя неговите функции на заседанията се изпълняват от заместник-председателя.

(3) Председателят на Националния съвет за защита на потребителите може да упълномощава заместник-председателя и/или член на Националния съвет за защита на потребителите с отделни свои права за определен срок.

Чл. 6. (1) Секретарят на Националния съвет за защита на потребителите:

1. организира подготовката на заседанията на Националния съвет за защита на потребителите;

2. писмено уведомява всички членове на Националния съвет за защита на потребителите за предстоящите заседания и предложения, включени в дневния ред, в срока по чл. 7, ал. 2 ;

3. води протокол от заседанията, който се подписва от председателя;

4. писмено уведомява членовете на съвета за деня, часа и дневния ред на провеждане на извънредното заседание;

5. съхранява протоколите и придружаващите ги материали от заседанията.

(2) Секретарят може да предлага на съвета обсъждането на точки, които не са включени в дневния ред.

(3) При отсъствие на секретаря той може да бъде заместван от член на съвета, определен с решение на председателя на съвета.

Чл. 7. (1) Националният съвет за защита на потребителите се свиква по предложение на председателя или по искане на повече от половината от членовете му.

(2) Председателят на съвета определя дневния ред за всяко заседание на съвета, който се изпраща на неговите членове най-малко 5 работни дни преди заседанието.

(3) Всеки член на съвета може да прави предложение за включване на въпроси в дневния ред. Предложенията за включване на други точки се правят чрез секретаря най-малко 3 работни дни преди заседанието. Материалите за тях се представят заедно с предложението.

(4) По изключение на заседанията на съвета могат да се разглеждат въпроси, които не са включени в дневния ред, за които членовете на съвета не са уведомени по реда на ал. 2 и 3, но по своя характер не търпят отлагане.

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2015 г., бр. 49 от 2022 г.) Министърът на икономиката и индустрията осигурява публикуване на становищата, приети от Националния съвет за защита на потребителите, на интернет страницата на Министерството на икономиката и индустрията.

Чл. 9. Заседанията на Националния съвет за защита на потребителите са редовни, ако на тях присъстват най-малко 2/3 от неговите членове.

Чл. 10. (1) В работата на Националния съвет за защита на потребителите могат да участват и представители на други министерства и ведомства, които имат отношение към защитата на потребителите. Председателят на Националния съвет за защита на потребителите може да покани по своя инициатива или по искане на по-голямата част от членовете на съвета и други лица като независими експерти, водещи специалисти в областта на потребителската защита, чието присъствие е необходимо за провеждане на заседанията.

(2) На заседанията могат да бъдат канени и представители на сдружения на търговците и производителите и на други организации, имащи отношение към включените в дневния ред на заседанието въпроси.

(3) Лицата по ал. 1 и 2 се уведомяват по реда за уведомяване на членовете на Националния съвет за защита на потребителите.

(4) По решение на Националния съвет за защита на потребителите могат да се сформират работни групи и експертни комисии за решаване на конкретни въпроси, отнасящи се до защита на потребителите.

Чл. 11. (1) Националният съвет за защита на потребителите взема становища и приема препоръки с обикновено мнозинство от своите членове.

(2) Гласуването е поименно.

Чл. 12. Националният съвет за защита на потребителите се ръководи от председателя, а в негово отсъствие – от заместник-председателя или друг член на съвета, посочен от председателя.

Чл. 13. Членовете на Националния съвет за защита на потребителите участват в заседанията лично.

Чл. 14. Националният съвет за защита на потребителите се конституира не по-късно от 4 месеца от влизането на правилника в сила.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Правилникът се издава на основание чл. 174, ал. 1 от Закона за защита на потребителите .

§ 2. Отменя се Правилникът за работа на Националния съвет за защита на потребителите (ДВ, бр. 56 от 1999 г.).

§ 3. Правилникът влиза в сила от 10 юни 2006 г.

ОБЩИ ПРАВИЛА

1. Този правилник се издава на основание постановление на Министерския съвет № 202 от 23 август 1957 г. и решение на Бюрото на МС, изпратено с писмо № 13-70 от 23 юли 1966 г. до Министерството на транспорта. Правилникът урежда реда в корабоплаването по вътрешните води, а така също и техническия и корабоплавателен надзор над корабите, плаващи по тях. 2. Разпоредбите на този правилник се разпростират върху цялата акватория и бреговата ивица от територията, прилежаща към вътрешните води. Те са задължителни за всички физически и юридически лица, които владеят или ползуват плавателни съдове, с изключение на плавателните съдове на Министерството на народната отбрана, Министерството на вътрешните работи и Комитета за държавна сигурност, плаващи под военен и на Министерството на вътрешните работи флаг. Когато корабите на Министерството на народната отбрана, Министерството на вътрешните работи и Комитета за държавна сигурност се ползуват за спортно-учебна и състезателна дейност и за развлечение от техни или външни на ведомството им служители, организирани или не в разни спортни или други организации, трябва да се спазва този правилник. 3. Кораб по смисъла на този правилник се счита всеки плавателен съд, извършващ транспортна, риболовна, учебна, спортна, хидрографна, драгажна и други дейности, независимо от големината и материала, от който е направен, и вида на двигателя му. 4. Корабовладелец (арматьор) по смисъла на този правилник се нарича лицето, което експлоатира кораб от свое име, независимо дали той върши това като собственик на кораба, по силата на договор със собственика или на някое друго законно основание и с каквато и да е цел. 5. Отговорник на кораба е капитанът, старшината, лодководачът, на когото е поверено управлението, за сигурността на който той носи лична отговорност. Правата и задълженията на отговорника са определени от устава за службата по корабите от търговския флот на Народна република България. 6. Пътници са всички лица, които се намират на кораба на законно основание и не се числят към екипажа. 7. Вътрешни води по силата на този правилник са всички водни площи, годни за корабоплаване, но без плавателен контакт с Дунава и морето (язовири, канали, езера и др.). 8. Физкултурните дружества и организации и техните колективи, както и ДОСО и съответните секции и БТС, занимаващи се с воден спорт и воден туризъм, са обозначени в правилника като спортни организации. 9. Водна база се нарича територията и акваторията, разположени от двете страни на линията, която се образува от пресичането на водната повърхност със сухоземната площ, отдадена за ползуване на учреждения, предприятия, кооперации, организации, извършващи транспортна, стопанска и спортна дейност, или за задоволяване на вътрешни нужди. 10. Вътрешните води се делят на: 1. Закрити (базови) и 2. Открити. Закрити са вътрешните води в границите на акваторията на водната база, а открити са всички води извън акваторията й. 11. Акватория се счита водната площ пред територията на водната база с ширина най-много до 20 м към вътрешността на водната повърхност при ниски води, ограничена в левия и десния край с шамандури след съгласуване със съответния технически и корабоплавателен надзор. 12. Територията на водната база е сухоземната площ в дълбочина към сушата, предадена от съответния ОНС или СГНС за София за ползуване съгласно договор, заповед или друго законно основание от някое предприятие, организация или учреждение. 13. Откриването на постоянни или временни водни бази става с разрешение на ОНС, респ. СГНС, в чийто район се намира базата, въз основа на писмена молба от заинтересувания. 14. Пионерски лагери, почивни станции и др., ползуващи свои или наети кораби временно (сезонно), откриват свои временни водни бази, като спазват на общо основание реда, установен за постоянните водни бази. 15. Акваторията и територията на всяка водна база могат да се ползуват от плавателни съдове и на други предприятия и организации, частни лица и др. по споразумение между заинтересуваните и организацията, ползуваща водната база. 16. Върху водните бази са задължителни и се прилагат разпорежданията на този правилник и всички други, издадени от Министерството на транспорта – Държавната инспекция по корабоплаване, ИК на съответния ОНС или СГНС за София и съответния технически и корабоплавателен надзор. 17. Вътрешният ред на всяка водна база се установява с правилник. Той се разработва от ръководството на съответното учреждение, предприятие, организация и пр., като се имат предвид специфичните условия на работа във водната база, разпорежданията му и всички нормативни актове във връзка с реда и сигурността на корабоплаването по вътрешните води и след съгласуване с техническия и корабоплавателен надзор при съответния окръжен народен съвет и СГНС за София се одобрява от ръководството на учреждението, предприятието или организацията. 18. Всяка водна база се оглавява от отговорник, който е длъжен да се грижи за реда в нея. Той отговаря за всяка злополука или авария, станала в района на базата или с кораб от базата, произлязла по негова вина. 19. Отговорникът на постоянната или временната водна база се определя със заповед на учреждението, предприятието или организацията, която ползува водната база. Препис от заповедта се изпраща своевременно на съответната служба – технически и корабоплавателен надзор. 20. При смяна на отговорника на постоянната или временната водна база се постъпва съгласно § 19 от този правилник. 21. Всеки кораб, когато не е в плаване, трябва да се намира в базата, към която се числи. 22. Кораб, собственост на физическо или юридическо лице, което няма своя база, трябва да се съхранява при договаряне в някои от съществуващите водни бази. 23. Кораб, когато е завързан, закотвен или изтеглен на брега извън базата, към която се числи, трябва да бъде под постоянно наблюдение, контрол и отговорност на отговорника, на когото е поверен корабът, или на лицето, чиято собственост е. 24. В закритите вътрешни води имат право да се движат, спират и закотвят само кораби, числящи се към съответната водна база. За всички останали се иска разрешение от отговорника (дежурния) на водната база. 25. Откритите вътрешни води са свободни за плаване на всички плавателни съдове. 26. Правилата за движение, видимите, звукови и светлинни сигнали на корабите, плаващи по вътрешните води, когато са в движение, на стоянка, на вързала, както и при всички други случаи са установени с разпорежданията на Правилника за предотвратяване сблъскванията на море и са задължителни за всички корабоплаватели. Освен правилата за движение корабоплавателите са длъжни да спазват и всички разпореждания, издадени от органите на техническия и корабоплавателен надзор по съответните вътрешни води. 27. По вътрешните води се разрешава да плават кораби собственост на: а) предприятие, натоварено от ИК на съответния ОНС или СГНС за София или имащо за това специално разрешение от Министерския съвет да извършва транспортно-стопанска корабоплавателна дейност; б) предприятие, учреждение, организация, пионерски лагери, почивни станции и др., за задоволяване само на свои нужди; в) спортни организации, само за учебна и спортна дейност; г) български граждани, само за лични нужди, и д) чужди граждани, само за лични нужди, с предварително разрешение от ИК на съответния ОНС или СГНС за София въз основа на писмена молба от заинтересувания. За спортисти от чуждестранни спортни организации, идващи на гребно-ветроходна и водомоторна подготовка в страната, дружеството-домакин уведомява писмено съответния технически и корабоплавателен надзор, в района на който спортистите ще спортуват. 28. Във всяка водна база трябва да се води дневник за движението на корабите през всяко време, когато има пуснати в движение кораби, числящи се към базата и които не са задължени да водят корабен дневник. В дневника се отбелязва номерът или името, под който корабът е регистриран и под който се пуска в плаване, името на лицето, на което се поверява управлението (командуването), часът на отплаване, а така също и часът на пристигане в базата. 29. Отговорност за водене на дневника за движението на корабите носи отговорникът на водната база или натовареното за това лице съгласно разпорежданията на правилника за вътрешния ред на водната база. 30. Дневникът за движението на корабите се прономерира, прошнурова и подпечатва с печата на учреждението – организацията, чиято собственост е водната база, и се заверява от ръководителя му. 31. Излезлите от експлоатация кораби поради неизправност или каквато и да е друга подобна причина, както и всяка злополука, станала с лицата, ползуващи се от тях, се вписва в дневника за движението на корабите с отбелязване на момента за това и накратко причината. 32. Дневникът за движение на корабите се съхранява от учреждението, организацията или предприятието, чиято собственост е базата, в продължение на една година от последното вписване в него. 33. Всички известия до корабоплавателите във водната база се съхраняват от отговорника й, като предварително се довеждат до знанието на отговорниците на корабите, чието плаване е предстоящо. 34. Всяка водна база трябва да има поставена на видно място дъска за известия до корабоплавателите, на която да се поставят известия и съобщения, отнасящи се до корабоплавателите и които са в сила през текущия ден. Всеки отговорник на кораб, когато е в плаване е длъжен да ги знае и се съобразява с тях. 35. Всеки кораб, преди да бъде пуснат в експлоатация, трябва да бъде прегледан, регистриран и освидетелствуван от органите на техническия и корабоплавателен надзор по вътрешните води. 36. Техническият преглед на малките кораби, които съгласно Устава на Българския корабен регистър не са под негов технически контрол, се извършва от органите на техническия и корабоплавателен надзор, към който са регистрирани. 37. Прегледите биват: първоначални, ежегодни и специални. Те се извършват цялостно в съответствие с установените норми, правила и инструкции на Българския корабен регистър. 38. За да бъде корабът прегледан, регистриран и освидетелствуван, собственикът е длъжен да подаде писмена молба до съответния технически и корабоплавателен надзор, с което да го предяви. В молбата се посочват готовността на кораба за преглед, мястото и моментът (дата и час), които техническият и корабоплавателен надзор потвърждава или изменя, в зависимост от възможностите му. Всички кораби, които подлежат на технически контрол от органите на Българския корабен регистър, заинтересуваните ги предявяват пред съответната инспекция на Българския корабен регистър, откъдето се и определя времето за прегледа. За плавателни съдове, собственост на частни лица, когато се предявяват за първи път за регистрация, заедно с молбата се представя и документ, установяващ собствеността им. Собственикът представя в техническия и корабоплавателен надзор свидетелството за годност за плаване, въз основа на което му се издава документ за правоплаване. 39. Регистрацията и освидетелствуването на корабите, плаващи по вътрешните води, се извършва от съответния технически и корабоплавателен надзор, към който се числят корабите, по установения ред. 40. Корабите, плаващи по вътрешните води, се освидетелствуват със следните документи: а) позволително за плаване, с което се установява правото за плаване под знамето на НРБ, както и правото на собственост на корабите; б) свидетелство за годност за плаване, ако корабът е под технически контрол на Българския корабен регистър; в) списък на екипажа, в който се вписват лицата, съставляващи екипажа на кораба, и г) корабен дневник. 41. Всички документи, изброени в § 40 на този правилник, се издават и водят по форма и правила, установени с Правилника за документите на корабите, плаващи под знамето на НРБ. 42. Документите по буква "а" на § 40 от този правилник се издават от съответния технически и корабоплавателен надзор, по буква "б" – от съответната инспекция на Българския корабен регистър, а по букви "в" и "г" – от заинтересувания; те трябва да бъдат прономерирани и прошнуровани, след което се представят в съответния технически и корабоплавателен надзор за заверка. 43. Кораби, които не подлежат на технически преглед от органите на Българския корабен регистър и за които не се изисква свидетелство за годност, се снабдяват само с позволително за плаване и екипажен списък. В такъв случай в позволителното за плаване се отбелязват максималният брой хора или количеството товари, които корабът следва да превозва, включително и екипажа му, а така също – и данните за двигателя му. 44. Воденето на корабен дневник за кораби с вместимост до 5 бруто регистър тона или пътниковместимост до 12 пътника не се изисква. 45. Всички документи, изискващи се по § 40 от този правилник, без документите по буква "а" за кораби, собственост на спортни организации, се издават и заверяват от съответната организация, чиято собственост са корабите. 46. Всички кораби, собственост на спортна организация, когато по силата на някакво законно основание ще извършват транспортна стопанска дейност, се третират и снабдяват на общо основание с изискващите се документи по § 40 от този правилник. 47. Всеки кораб, за да получи документите си за правоплаване, трябва да бъде означен (надписан) с името или номера, под който е регистриран. Под наименованието се вписва и името на базата, към която се числи корабът. Тези данни трябва да бъдат нанесени по двете страни на носовата част на кораба или на носовата палуба (само за спортните малки кораби) с шрифт не по-малък от 15 см, като при бял корпус те са черни и обратно, а за академичните лодки – кану и каяк, с шрифт не по-малък от 10 см. 48. Наименованието на корабите се съгласува с техническия и корабоплавателен надзор, към който ще се регистрират. 49. Малките гребни, ветроходни и моторни кораби, собственост на спортна организация, ползуващи се за спортно-учебна и състезателна цел, се регистрират и надписват с името на спортната база, към която се числят, и поредния номер. Във вътрешната предна (носова) част на борда се вписва броят на хората, с които максимално може да се натовари корабът. 50. Документите за правоплаване на кораби, с изключение на спортно-състезателните, собственост на спортни организации, трябва винаги и при всички случаи да се намират на него. Те трябва да бъдат показвани при поискване от органите, имащи право да извършват проверка. 51. При кораби, собственост на частни лица, използувани само за лични нужди – спортен риболов и туризъм, когато се дават за самостоятелно ползуване и на други лица, имената им трябва да бъдат вписани на гърба на позволителното за плаване, съответно заверено от техническия и корабоплавателен надзор. 52. Регистрацията на кораби с вместимост до 20 бр. р. т. е ежегодна, а на кораби с вместимост над 20 бр. р. т. е еднократна. Освидетелствуването с документи за правоплаване за всички кораби е ежегодно. 53. Позволителното за плаване се издава в началото на годината преди започване на плавателния сезон или преди пускане на кораба в експлоатация и важи до края на същата календарна година. Свидетелството за годност се издава след прегледа от съответната инспекция на Българския корабен регистър и важи за срока, за който е издадено. Екипажният списък се подменя (заверява) ежегодно и при всички случаи на смяна на член от екипажа. 54. При авария с корпуса или двигателя, както и при водотеч в корпуса позволителното за плаване и свидетелството за годност за плаване се обезсилват и отменят. При такъв случай корабовладелецът (арматьорът на кораба) е длъжен да преустанови по-нататъшната му експлоатация, да върне документите за правоплаване в техническия и корабоплавателен надзор и след отстраняване на аварията да поиска нов преглед и освидетелствуване на кораба. 55. Екипажният списък се попълва с правоспособни лица съгласно Правилника за компетентността на морските лица в НРБ. Той се подписва от отговорника на кораба, на когото е поверено командуването, и от ръководителя на предприятието (организацията) и т. н., чиято собственост е корабът, подпечатва се с печата му, след което се представя за заверка от техническия и корабоплавателен надзор. 56. Екипажите на корабите се съставят от лица, отговарящи на изискванията на Правилника за компетентността на морските лица в НРБ. 57. За екипажи на кораби, собственост на спортни организации, ползуващи се за спортно-учебна и състезателна дейност или за превозване само на членове на спортната организация, се поставят лица, отговарящи на изискванията на съществуващите към същите организации правилници. 58. Когато по силата на някакво законно основание с корабите, собственост на спортни организации, се извършва транспортна стопанска дейност, за екипажи се поставят лица, отговарящи на изискванията на § 56 от този правилник. 59. Отделни лица могат да управляват (командуват) малки гребни, ветроходни и моторни лодки, с мощност на двигателя до 10 к.с., ползуващи ги само за свои еднолични и служебни нужди, без да имат документ за правоспособност съгласно изискванията на Правилника за компетентността на морските лица в НРБ. Те нямат право да превозват други лица освен себе си. 60. Правото да плава дадено лице в състава на екипажа на кораб се установява чрез екипажния списък, в който лицето трябва да бъде вписано. 61. За личен документ на член от екипажа на кораб, извършващ транспортна стопанска дейност, служи морската книжка. Морската книжка се издава от техническия и корабоплавателен надзор на основание писмена молба от заинтересуваното лице и екипажния списък на кораба, на който ще има право да работи. За такова лице в техническия и корабоплавателен надзор се води моряшки картон по установен образец. 62. При постъпване или напускане състава на кораба лицето представя моряшката си книжка в техническия и корабоплавателен надзор, където е регистрирано за заверка. Данните от моряшката книжка и моряшкия картон са единствените, които важат за издаване на удостоверения за плавателен ценз. 63. При напускане – отписване (заличаване) на лице от състава на кораб, корабовладелецът своевременно донася писмено в техническия и корабоплавателен надзор, като отбелязва датата на напускането му. 64. За лични документи на членове от екипажа на кораб, собственост на спортни организации, служат личните им паспорти и свидетелствата за правоспособност или издадените им от съответната организация или ДОСО, служебни легитимации (удостоверения) или позволителни за отплаване, издадени им от базите, където се числят корабите. 65. За лични документи на частни лица, плаващи със собствени или наети кораби, служат личните им паспорти и позволителните за плаване. 66. Всеки кораб, когато е в плаване, трябва да бъде управляван (командуван) от правоспособен палубен и машинен екипаж. 67. Право да управляват (командуват) кораб или двигателя му имат само лицата със съответна правоспособност и които са вписани в екипажния списък или в позволителното за плаване. За неспазване горното се наказва лицето, присвоило си правата, както и отговорникът (дежурният) на водната база, а така също и отговорникът (капитанът) на кораба, когато сам е отстъпил управлението, или лицето, отговарящо за съхраняването и движението на корабите. 68. Забранява се плаването на кораби, неснабдени с изискващите се по този правилник документи. Отговорност за неспазване горното носи отговорникът (капитанът) на кораба или лицето, отговарящо за съхраняването и пускането на корабите в плаване, определено с правилника за вътрешния ред на базата. 69. Всеки отговорник (капитан) на кораб е длъжен да знае и съблюдава Правилата за предотвратяване сблъскванията на море, този правилник и всички други нормативни актове, свързани с реда и безопасността на корабоплаването. 70. Всеки член от екипажа на кораб е длъжен да знае и спазва разпоредбите на издадените известия до корабоплавателите, както и всички разпоредби и други във връзка със спазване на реда, сигурността и безопасността в корабоплаването по вътрешните води. 71. Всеки член от екипажа на кораб е длъжен да знае задълженията и правата си, произтичащи от Устава за службата на корабите от търговския флот, които са задължителни и при плаване по вътрешните води. 72. Членовете от екипажа на всеки кораб са длъжни да знаят (умеят) да плават. Всеки новопостъпил се подлага на изпит по плаване съгласно Наредбата за изпитване на корабните служители. При изпита се изисква да бъдат покрити нормите "за море", след което се съставя протокол от комисията, провела изпита. В комисията задължително участвува представител на съответния технически и корабоплавателен надзор. Неиздържалите изпита не могат да бъдат назначавани като членове на екипаж на кораб. Назначените се освобождават своевременно. 73. Лица, плаващи със собствени, наети или служебни кораби, за които не се изисква свидетелство за правоспособност на управление, декларират на гърба на позволителното за плаване, че умеят да плават. 74. Кораби за лично ползуване, служебни или собственост на частни лица, могат да се преотстъпват (дават) за ползване на други лица, ако носят със себе си позволително за плаване. 75. Забранява се управлението (командуването) на кораби от лица, макар и еднолично, ако те не умеят да плават. 76. Отговорникът (дежурният) на водна база, извършваща с кораби транспортна стопанска дейност, е задължен да поддържа дежурна бързоходна моторна лодка с дежурен лодководач и спасител през всяко време, когато има пуснати в експлоатация веловоди (водни велосипеди). Дежурната лодка трябва да има на носовата си част бял правоъгълен флаг с размери 50/30 см, а в средата му от двете страни – нарисуван червен кръст с височина 20 см. 77. Спортуващите с кораби, собственост на спортни организации, се пускат в плаване под пряката отговорност и наблюдение на лицата, определени с правилника за вътрешния ред на водната база или определени с писмена заповед на ръководителя, чиято собственост е базата. Отговорност за неспазване горното носи отговорникът (дежурният) на водната база или лицето, отговарящо за съхраняването и пускането на корабите в плаване съгласно правилника за вътрешния ред на базата. 78. За всяко произшествие със служебен кораб, за отговорника на който не се изисква свидетелство за правоспособност, отговорност носи освен лицето, отговарящо за управлението на кораба, така също и ръководителят на предприятието (организацията), разпоредил поемане управлението на кораба. 79. Всеки кораб, който ще отплава от акваторията на водната база, трябва да се намира в добро техническо състояние, което ще му позволи при съществуващата метеорологическа обстановка да извърши плаването безопасно. 80. Всеки кораб, за да излезе в плаване, трябва да бъде съоръжен с необходимите спасителни, противопожарни, водоотливни, навигационни, сигнални и други средства и приспособления съгласно изискванията за оборудването на корабите, а така също и да бъде комплектуван с достатъчно правоспособен екипаж. 81. Броят на членовете на екипажа се установява от съответните норми за кораба – пътно разписание, големина на кораба, задачи, които изпълнява, район на плаване и т.н. 82. Забранява се безконтролното изоставяне или оставяне на кораб, бил той завързан, закотвен или изтеглен на брега, извън акваторията на някоя от съществуващите водни бази. За неспазване на горното се наказва лицето, на което е поверен корабът, и отговорникът (дежурният) на водната база, към която се числи корабът. 83. Забранява се пускането на кораба в плаване в следните случаи: а) при липса на позволително за плаване; б) при липса на свидетелство за годност за плаване; в) при липса на екипажен списък, в който да е вписан екипажът на кораба; г) когато корабният екипаж не е комплектуван така, че да е подсигурено безопасното плаване – съгласно нормите; д) при повреда в корпуса и по-специално при водотеч на него; е) при неправилно натоварване на кораба; ж) ако корабът е натоварен над допустимото газене; з) ако на кораба са натоварени повече пътници, спортуващи или други от предвидените в корабните документи; и) ако товарът или пътниците са така натоварени, че пречат на видимостта на капитана (лодководача или кърмчията) на кораба; к) при неизправен двигател или недостатъчен брой изправни гребла; л) при липса на достатъчно спасителни, противопожарни, водоотливни, сигнални, котвени и други средства и приспособления или ако те са неизправни. За неспазване на горните разпоредби се наказват отговорникът на кораба и отговорникът (дежурният) на водната база, към която се числи корабът, а за корабите, собственост на спортните организации – лицата, отговарящи за съхраняването и пускането им в плаване, съгласно правилника за вътрешния ред на базата. 84. Забранява се на членовете от екипажа на корабите следното: а) по време на плаване да са в нетрезво състояние; б) пушенето около двигателя. 85. Строго се забранява превозването на: а) пътници в нетрезво състояние; б) малолетни или душевно болни без придружители. 86. Забранява се стоенето прав в лодката, както и надвесването с тяло или крака зад борда. 87. Забранява се успоредното плаване при по-малко от 20 м освен в случаите на надминаване. 88. Забранява се пресичането на курса на друг кораб, освен на достатъчно безопасно разстояние съгласно съществуващите правила. 89. Забранява се скачането от кораба, преди да се е установил на мястото, където ще пристава (на понтон, плавателно съоръжение, на друг кораб, на брега и др.). 90. Забранява се скачането и къпането от кораб през време на движението му. 91. Забранява се с пътнически кораб, натоварен с хора, да се превозват лесно запалителни и избухливи материали, като бензин, спирт, бензол, барут и др. 92. Забранява се пускането в плаване на кораби, в чиито трюмове има вода. 93. Забранява се пускането в експлоатация на веловоди (водни велосипеди), технически неизправни или с по-голямо газене от нормалното независимо от причините. 94. Негодните (неизправните) за експлоатация веловоди поради техническа неизправност или недостатъчна плавучест трябва да бъдат своевременно изтеглени на брега или оставени на котва, отделени от другите (изправните) веловоди. 95. Всеки ден преди пускане на веловодите в експлоатация, както и периодически през време на експлоатацията отговорникът и дежурният на водната база са длъжни да правят преглед за изправността на веловодите, а констатираното отбелязват в дневника за движението на корабите. 96. Забранява се даването на веловоди на малолетни без придружители, на лица в нетрезво състояние и на душевно болни. 97. Забранява се пускането в плаване на веловоди, натоварени с повече от определеното количество хора. 98. Качването и слизането от веловодите става само в присъствието на служебно лице. 99. Забранява се произволното спиране и слизане от веловодите на други места през време на плаването им освен на базата, от която са тръгнали. 100. Забранява се по време на плаване да се скача и къпе от веловодите, както и да се качват на тях къпещи се лица. 101. Забранява се пускането на веловоди в плаване при неблагоприятни метеорологически и навигационни условия. 102. Всички веловоди се пускат в плаване под прякото наблюдение и отговорност на отговорника (дежурния) на водната база. Те трябва да плават само в строго определения им, видим от дежурните и наблюдаващите ги от базата район, който не трябва да бъде по-далеч от 100 метра от брега към вътрешността на акваторията. 103. Всеки веловод трябва да бъде надписан на видно място в предната си част с поредния номер, даден му от базата, чиято собственост е той. 104. Всеки веловод, който е в експлоатация, трябва да има поставен на видно място надпис, забраняващ на ползуващите го да стоят прави, да заемат други освен определените за сядане места, а така също – и превишаване на човекоподемността му. 105. За неспазване разпоредбите на § 93 до 104 от този правилник се наказва отговорникът (дежурният) на водната база, към която се числят корабите, а при неспазване разпоредбите на § 84 до 92 се наказва капитанът (отговорникът) на кораба. 106. Отговорникът (капитанът) на самоходен кораб е задължен, когато минава покрай акваторията на водна база, където има стоящи на котва или вързала кораби, където се извършват подводни, надводни или строителни работи, да намалява навреме и достатъчно скоростта на кораба, за да не застрашава с образувалото (създалото) се вълнение въпросните кораби и др., а при необходимост – даже и да спре двигателя му. 107. Отговорникът (капитанът) на самоходен кораб е длъжен, когато минава покрай намиращи се в плаване малки, спортни кораби, веловоди и др.п. или покрай плаващи във водата хора, да намалява навреме и достатъчно скоростта на кораба, за да не застрашава с образувалото (създалото) се вълнение въпросните кораби, хора и други, а при необходимост – даже и да спре двигателя му. 108. Отговорникът (дежурният) на водната база, дежурният лодководач, а за спортните водни бази лицето, съхраняващо и разрешаващо пускането на корабите в плаване съгласно правилника за вътрешния ред на базата, са длъжни да съблюдават и следят нуждите на плаващите с корабите и да вземат необходимите бързи мерки в случай на нужда. 109. Отговорникът на всяка водна база и отговорникът на всеки кораб са длъжни да осигурят безопасното качване и слизане на хората от кораба. 110. Всеки пристан и понтон трябва да бъде построен съгласно изискващите се норми за плавучест, за безопасно преминаване до и от корабите, както и за безопасно и удобно приставане, натоварване и отплаване на корабите. 111. Обвързването на понтона към брега трябва да бъде съобразено със сигурността му и в зависимост от вида на корабите, които ще пристават и стоят на вързала към него. 112. На пристана или понтона пред всяка водна база да има поставен на специална поставка спасителен пояс с въже, дълго 25 метра. 113. Подходните места, свързващи пристана или понтона с брега, да бъдат оградени от двете страни със здрави перила (парапет), а към края им, който лежи на брега, да има лека врата, носеща надпис, забраняващ достъпа на гражданите през моста към пристана или понтона. 114. Пускането на пътници към корабите да става периодично и последователно от края на моста при вратата под прякото ръководство на отговорника на кораба или на водната база. 115. Местата за построяване на пристани или установяване на понтони за регулярна пътническа служба се определят от съответния ИК на ОНС и СГНС за София. 116. За услуги, извършвани от органите на техническия и корабоплавателен надзор във връзка с корабоплаването, заинтересуваните заплащат такси, установени за търговското корабоплаване в НРБ, а за услуги, извършвани от органите на Българския корабен регистър, се заплащат такси съгласно тарифата за услугите, извършвани от Българския корабен регистър. Таксите за извършените от органите на техническия и корабоплавателен надзор услуги се заплащат във финансовия отдел на съвета, определен от съответния ИК на ОНС или СГНС за София. Таксите за извършените от органите на Българския корабен регистър услуги се заплащат в съответната инспекция, извършила услугата. 117. Услугите, предмет на § 116 от този правилник, се извършват на основание писмена молба от заинтересувания, в която се указват следните данни: а) вид на исканата услуга и б) място, дата и час на извършване услугата. 118. Точната дата и часът за извършване на заявената услуга се определят от техническия и корабоплавателен надзор, респективно от Българския корабен регистър. 119. Предприятие, учреждение, организация и др., което провежда мероприятие, изискващо ограничаване на част или по цялата водна площ на някоя от вътрешните води, се задължава най-малко 30 дни преди началото на заплануваното мероприятие писмено да поиска разрешение за това от съответния технически и корабоплавателен надзор. В писмото се указват следните данни: а) дата, начален и краен час на мероприятието (указва се действителното време за провеждане на мероприятието); б) вид на мероприятието; в) в коя зона и в кои вътрешни води ще се провежда мероприятието; г) вид и местонахождение на плаващите и други знаци, с които ще бъде обозначена зоната (полигона) на провеждащото се мероприятие (прилага се скица, ако е необходимо), и д) някои други изисквания, които се предявяват спрямо корабоплавателите през времетраенето на мероприятието. 120. Техническият и корабоплавателен надзор след преценка дава разрешение като изпраща известия до корабоплавателите с обозначаване данните, посочени в § 119 на този правилник. 121. Техническият и корабоплавателен надзор връчва в срок от 7 дни известията на отговорника на водната база, домакина или провеждащия мероприятието за разгласяването им на отговорниците на съответните водни бази. 122. При постъпване на искания за провеждане на мероприятия от две или повече заинтересувани организации или учреждения за една и съща дата и едни и същи часове предимството се определя от техническия и корабоплавателен надзор по реда на постъпилите искания (писма) и важността на провежданото мероприятие. 123. През времетраенето на мероприятието, заинтересуваната страна – ръководството по провеждането му, е длъжно да подсигури и поддържа дежурна (патрулна) лодка с един или повече дежурни лица, които да следят и предотвратяват евентуални нарушения в зоната на провежданото мероприятие. 124. При груби нарушения на известието до корабоплавателите във връзка с провеждане на мероприятието ръководството по провеждането му донася за нарушенията писмено до техническия и корабоплавателен надзор за вземане отношение спрямо нарушителите. 125. Съблюдаване на известието до корабоплавателите е задължение за всички служители, спортуващи и др., числящи се (работещи) към водната база, за екипажите на плавателните съдове, а така също и за всички лица, ползуващи се от въпросните вътрешни водни площи. 126. Лица, плаващи със собствени или наети кораби, когато забележат ограничение на водните площи с цел провеждане на известни мероприятия по тях, са длъжни да спазват тези ограничения. 127. Всеки отговорник на кораб е длъжен да окаже помощ на друг, намиращ се в опасност или на паднал във водата човек, ако с това не излага на риск кораба и превозваните пътници. 128. Всяко преустройство на корабите, смяна на двигателите им, а така също и извършване на ремонтите става съгласно нормите и правилата на Българския корабен регистър. 129. При авария или нещастен случай, станал на кораб или с кораб, отговорникът на кораба, както и отговорникът на водната база, към която се числи корабът, са задължени незабавно да уведомят органите на техническия и корабоплавателен надзор. 130. Отговорникът (капитанът) на кораба, както и отговорникът (дежурният) на водната база, забелязали авария или нещастен случай, станали на кораб или с кораб, числящ се към тяхната или друга водна база или собственост на частно лице, са задължени незабавно да предприемат мерки за оказване на помощ, а също така незабавно да уведомят органите на техническия и корабоплавателен надзор за случилото се. 131. За неспазване на § 129 и 130 от този правилник се наказват както отговорникът (капитанът) на кораба, със или на който е станала аварията или нещастният случай, така и отговорникът на водната база или на кораба заедно с дежурния, забелязали аварията или нещастния случай. 132. При авария (произшествия) или нещастен случай с кораб или на кораб органите на техническия и корабоплавателен надзор незабавно след узнаване за аварията разследват случая съгласно установения ред в търговското корабоплаване в НРБ. 133. Вещи от корабно оборудване, намерени в райони на вътрешните води, се заявяват в техническия и корабоплавателен надзор и се предават на органите на Министерството на вътрешните работи или на общинския народен съвет, в района на който се намират вътрешните води. В случай на укриване или обсебване на намерените вещи виновните лица се подвеждат под отговорност съгласно чл. 191 от Наказателния кодекс . 134. Забранява се произволното палене на огън в района на водната база освен на специално определените от отговорника (дежурния) на водната база безопасни места, отдалечени от материалната част и складовете. 135. Дейност за отдаване под наем на плавателни съдове на граждани за лично ползуване може да се извършва след разрешение от Министерството на транспорта – Държавната инспекция по корабоплаване, съгласно законоустановения ред. 136. Отговорникът (дежурният) на всяка водна база е задължен да предостави в разположение на органите на властта, натоварени с контролни функции по този правилник, своята дежурна или друга подходяща бърза моторна лодка за извършване контролни и други задачи във връзка със служебната им дейност по вътрешните води. 137. Отговорниците на кораби, ръководителите на организации, учреждения, предприятия и др. и частни лица, притежаващи кораби за свои или служебни нужди, са задължени да се отзовават и дават всички искани сведения по форма и начин, определени от съответния технически и корабоплавателен надзор, за тяхната дейност във връзка с корабоплаването. 138. Носенето на униформено облекло с отличителни знаци от лица, нямащи право за това, се забранява. 139. Никой началник, ръководител или друго лице няма право да дава на отговорника (капитана) на кораба разпореждания, противоречащи на разпорежданията на съществуващите правилници и разпоредби във връзка с корабоплаването. 140. При неизпълнение на предписаните с акта за преглед препоръки от Българския корабен регистър или техническия и корабоплавателен надзор документите за правоплаване се отнемат и плаването със съответния кораб се преустановява до изпълнение на предписаните препоръки. 141. Всички места, представляващи опасност за корабоплаването, трябва да се знаят от отговорниците на плавателните съдове и ако е необходимо, да се обозначават от собствениците на водните площи. 142. Предприятия, учреждения, рибарски, спортни и други организации и частни лица не могат да извършват превоз на хора, товари и други срещу заплащане, под каквато и форма да е то. 143. Тарифите за пътниците и товарите по вътрешните води се определят с разрешение на изпълнителните комитети на съответните народни съвети, на които е възложено организирането на тази дейност. Те извършват това на основание т. 19, буква "б" от Наредбата за задачите и устройството на Комисията по цените при Министерския съвет, обнародвана в Известия, бр. 68 от 1957 г., като за целта експлоатационното предприятие изработва калкулация за разходите на едно пътуване или един тон товар. 144. При нарушение на разпоредбите на този правилник на виновните се налагат наказания по чл. 207, ал. 1 от Наказателния кодекс . Нарушенията се констатират с акт на техническия и корабоплавателен надзор, въз основа на който председателят на изпълнителния комитет на съответния окръжен народен съвет или на СГНС за София или упълномощени от тях лица издават наказателни постановления, с които се налагат глоби до 20 лева. 145. Контролът по изпълнение разпоредбите на този правилник, законите, правилата и всички други, засягащи реда, сигурността и безопасността в корабоплаването по вътрешните води, се изпълнява от органите на техническия и корабоплавателен надзор при съответния ОНС или СГНС за София. 146. Органите на техническия и корабоплавателен надзор, като органи на държавна власт към съответните изпълнителни комитети, имат право през всяко време да извършват проверки и да изискват от всички ползуващи се от вътрешните води документи за удостоверяване самоличността им и правото на ползуване и правоуправление на кораби, спазване на разпорежданията на този правилник и всички други във връзка с реда, сигурността и безопасността в корабоплаването по вътрешните води. 147. За всички случаи, неупоменати в този правилник или в други нормативни актове, се прилагат аналогичните разпореждания, които регламентират търговското корабоплаване в Народна република България. 148. Този правилник отменя всички съществуващи досега нормативни актове уреждащи реда, сигурността и безопасността в корабоплаването по вътрешните води.

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. С този правилник се урежда организацията на работа на Междуведомствената комисия за предотвратяване и ликвидиране на йоддефицитните заболявания и нарушения, наричана по-нататък "комисията".

Раздел II – Организация на работа

Чл. 2. (1) Комисията е консултативен и координиращ орган на Министерския съвет, състоящ се от председател, двама зам.-председатели и членове.

(2) Председател на комисията е министърът на здравеопазването, а заместник-председатели – заместник-министър на финансите и заместник-министър на промишлеността.

(3) Техническото и организационното осигуряване на комисията се извършва от секретар, определен от министъра на здравеопазването.

Чл. 3. (1) Председателят на комисията:

1. ръководи работата на комисията;

2. внася за разглеждане от Министерския съвет подготвените от комисията материали, програми, информации, становища и предложения;

3. подписва протоколите.

(2) В отсъствие на председателя функциите му се изпълняват от определен от него зам.-председател.

Чл. 4. Членовете на комисията изразяват становищата на министерствата и ведомствата, които представляват.

Чл. 5. Секретарят на комисията:

1. организира подготовката на заседанията;

2. води на отчет взетите решения и координира изпълнението им;

3. води протоколите от заседанията и оформя цялостната документация.

Раздел III – Организация на дейността

Чл. 6. Комисията провежда редовни заседания най-малко веднъж на 3 месеца. При необходимост комисията се свиква на извънредни заседания.

Чл. 7. (1) Заседанията на комисията се свикват от председателя въз основа на решение, взето на предишното заседание, по инициатива на член на комисията или при спешно възникнали проблеми.

(2) Всяко заседание протича по предварително обявен дневен ред, изпратен на членовете на комисията заедно с материалите, които ще се обсъждат, най-малко една седмица преди заседанието.

Чл. 8. (1) Заседанията на комисията се провеждат при кворум от две трети от списъчния й състав.

(2) По изключение и след съгласуване с председателя на комисията членовете й могат да бъдат представени на заседанията от определен от тях друг служител на ведомството.

(3) На заседанията могат да бъдат канени и непредставени в комисията държавни институции, както и представители на неправителствени организации, имащи отношение към разглежданите проблеми.

Чл. 9. (1) Комисията гласува своите решения явно и ги приема с мнозинство от две трети от присъстващите на заседанието нейни членове.

(2) За заседанието се води протокол, който се подписва от председателя и секретаря на комисията.

(3) Председателят уведомява заинтересуваните държавни институции за взетите от комисията решения.

Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1999 г.) С този правилник се уреждат условията и редът за разпределяне на средствата от специалната набирателна сметка по чл. 6, ал. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП) и за изразходване на средствата във фондовете за покриване на разходите за приватизиране на държавните предприятия към органите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 ЗППДОбП .

Чл. 2. (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1999 г.) Специалната набирателна сметка по чл. 6, ал. 1 ЗППДОбП се управлява от министъра на финансите.

(2) Не по-късно от 21-о число на месеца, следващ съответното тримесечие, министърът на финансите превежда по фондовете 10 на сто от паричните постъпления от приватизация на държавни предприятия, внесени от съответния орган по чл. 3, ал. 1, т. 1 или 2 ЗППДОбП в специалната набирателна сметка по чл. 6, ал. 1 ЗППДОбП .

(3) (Отм. – ДВ, бр. 34 от 1999 г.).

Чл. 3. Приходите във фондовете се набират от:

1. (изм. – ДВ, бр. 34 от 1999 г.) четири на сто от паричните постъпления от приватизация на държавните предприятия по чл. 6, ал. 4 ЗППДОбП ;

2. средства от специалната набирателна сметка по чл. 6, ал. 1 ЗППДОбП , постъпили при условията и по реда на чл. 2, ал. 2 ;

3. (изм. – ДВ, бр. 34 от 1999 г.) средствата, постъпили при условията и по реда на чл. 6а, ал. 1, т. 1 ЗППДОбП ;

4. лихви върху средствата във фондовете.

Чл. 4. Средствата във фондовете се разходват от съответните органи по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 ЗППДОбП за:

1. заплащане на правни и икономически анализи и оценки на държавни предприятия, подлежащи на приватизация, когато са възложени от органа, който взема решение и е упълномощен по съответния ред да сключва договори за такива анализи и оценки;

2. заплащане за други консултантски услуги и експертизи, възложени при условията и по реда на т. 1;

3. заплащане на възнаграждения на посредници и на други лица, на които са възложени дейности и задачи по осъществяване на приватизационния процес при условията и по реда на т. 1;

4. разходи във връзка с продажбата на предприятия, за които е взето решение за прекратяване с ликвидация;

5. разходи при публично предлагане на притежавани от държавата акции в търговски дружества съгласно Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества ;

6. други разходи за мероприятия и дейности, създаващи условия за изпълнение на проектите и програмите за приватизация на държавните предприятия, включително и:

а) (отм., предишна б. "б" – ДВ, бр. 34 от 1999 г.) обучение на служители и специалисти;

б) (предишна б. "в" – ДВ, бр. 34 от 1999 г.) публикации и реклами в наши и чужди издания;

в) (предишна б. "г" – ДВ, бр. 34 от 1999 г.) командировки в страната и в чужбина;

г) (предишна б. "д" – ДВ, бр. 34 от 1999 г.) външни услуги, свързани с дейността по изпълнението на приватизационните програми;

е) (отм., предишна б. "ж" – ДВ, бр. 34 от 1999 г.) придобиване, ремонт и поддръжка на материални активи;

ж) (предишна б. "з" – ДВ, бр. 34 от 1999 г.) други разходи, свързани с изпълнението на приватизационните програми и процедури;

з) (нова – ДВ, бр. 34 от 1999 г.) допълнително стимулиране на служителите в Агенцията за приватизация и на служителите в приватизационните управления на органите по чл. 3, ал. 1, т. 1 по ред, определен за Агенцията за приватизация от Надзорния съвет, а за останалите органи по чл. 3, ал. 1, т. 1 – от съответния ръководител;

7. финансиране изготвянето на анализите и документацията за предоставяне на концесии в случаите по § 5а от допълнителните разпоредби на ЗППДОбП .

Чл. 5. Постъпилите във фондовете средства по чл. 3, т. 3 се разходват съобразно вътрешни правила, утвърдени от съответния орган по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗППДОбП , а за Агенцията за приватизация – от Надзорния съвет на агенцията, за:

1. финансово и материално-техническо осигуряване на дейностите по подготовката, изготвянето и продажбата на информационни меморандуми, на тръжна и конкурсна документация, на рекламна и издателска дейност и други;

2. заплащане на такси и комисиони, свързани с усвояване на задържаните като санкция депозити за несключени договори при участие в търгове, конкурси или преговори с потенциални купувачи;

3. заплащане на други разходи, свързани с изпълнение на дейностите и мероприятията по ЗППДОбП .

Чл. 6. (1) Приходната и разходната част на фондовете се утвърждават от Министерския съвет по предложение на съответния орган по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 ЗППДОбП съгласувано с министъра на финансите.

(2) Предложенията по ал. 1 се изготвят и внасят в Министерския съвет не по-късно от 1 месец преди внасянето в Народното събрание на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за съответната година.

Чл. 7. (1) Органите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 ЗППДОбП изготвят и представят годишен отчет на фондовете и тримесечни отчети за изразходваните от фонда средства.

(2) Годишният отчет се изготвя и представя при условията и по реда на чл. 49 от Закона за устройството на държавния бюджет .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 1999 г.) Отчетите за приходите и разходите по фондовете се изготвят и представят в определените от министъра на финансите срокове в Министерството на финансите и в Агенцията за приватизация.

Чл. 8. Превишението на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се използва през следващата година по предназначение.

Чл. 9. Оперативната работа по обслужването на фондовете се осъществява от администрацията на органите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 ЗППДОбП съобразно вътрешни правила, утвърдени от съответния орган по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗППДОбП , а за Агенцията за приватизация – от Надзорния съвет на агенцията.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Правилникът отменя Правилника за реда и начина за изразходване на средства по фонда за покриване разходите за приватизирането на държавните предприятия , приет с Постановление № 187 на Министерския съвет от 1992 г . (обн., ДВ, бр. 81 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 39 и 70 от 1997 г.).

§ 2. Правилникът се приема на основание чл. 7, ал. 1 и § 16, ал. 2 ЗППДОбП.

§ 3. Министърът на финансите дава указания по прилагането на правилника.

Чл. 1. С този правилник се уреждат функциите, структурата и организацията на дейността на Консултативния съвет, наричан по-нататък "съвета".

Чл. 2. Съветът е съвещателен орган към министъра на икономиката.

Чл. 3. Съветът подпомага министъра на икономиката при провеждането на търговската и икономическа политика чрез:

1. участие в изработването на нормативни актове, регламентиращи обществени отношения, отнасящи се до съсловни организации на търговците;

2. насърчаване сключване на споразумения между съсловни организации на търговците и сдружения на потребителите;

3. обсъждане въпроси, свързани с нелоялната конкуренция, и други, отнасящи се до дейността на съсловните организации и техните интереси;

4. обсъждане на други въпроси, свързани с търговската и икономическа политика.

Чл. 4. (1) Съветът се състои от председател, зам.-председател и членове, определени по реда на чл. 77, ал. 1 и 3 от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия .

(2) (Доп. – ДВ, бр. 21 от 2002 г.) Председател на съвета е министърът на икономиката или упълномощено от него лице.

(3) Заместник-председателят се избира от съвета.

(4) Министърът на икономиката назначава за секретар на съвета служител от Министерството на икономиката.

(5) Поименният състав на съвета се определя от министъра на икономиката по предложения на ръководителите на съответните ведомства и постигнатото споразумение на представителните съсловни организации, определили своите представители.

(6) Представителите на съсловните организации се определят по критериите, определени от Министерския съвет.

(7) За участие в заседанията не се получава възнаграждение.

Чл. 5. (1) Съветът провежда заседания най-малко един път на два месеца.

(2) При необходимост съветът се свиква на извънредни заседания по предложение на председателя или по искане на повече от половината от членовете му.

Чл. 6. (1) Съветът се свиква по предложение на председателя или по искане на повече от половината от членовете му.

(2) За всяко заседание се съставя дневен ред, който се изпраща на членовете на съвета не по-късно от 5 работни дни преди заседанието.

(3) Всеки член на съвета може да прави предложение за включване на въпроси в дневния ред не по-късно 3 работни дни преди заседанието.

Чл. 7. Заседанията на съвета са редовни, ако на заседанията му присъстват 2/3 от членовете му.

Чл. 8. На заседанията могат да бъдат канени представители от други министерства и ведомства, общинската администрация, неправителствени организации и други органи и организации, имащи отношение към разглежданите проблеми.

Чл. 9. (1) Съветът приема становища и прави препоръки с обикновено мнозинство от членовете му.

(2) Гласуването е поименно.

Чл. 10. Съветът се ръководи от председателя, а в негово отсъствие от заместник-председателя или друг член на съвета, посочен от председателя.

Чл. 11. (Доп. – ДВ, бр. 21 от 2001 г.) Членовете на съвета участват в заседанията лично или чрез изрично упълномощени от тях представители.

Чл. 12. Членовете на съвета могат да прилагат към протокола особени мнения по обсъжданите въпроси и взетите решения.

Чл. 13. (1) Председателят:

1. представлява съвета;

2. насрочва и ръководи заседанията.

(2) В отсъствие на председателя неговите правомощия се изпълняват от заместник-председателя.

(3) Председателят на съвета може да упълномощи заместник-председателя и/или член на съвета с отделни свои права за определен срок.

Чл. 14. Секретарят:

1. организира подготовката на заседанията на съвета;

2. уведомява писмено всички членове на съвета за предстоящите заседания и предложения, включени в дневен ред, в срока по чл. 6, ал. 2 ;

3. води протокол от заседанията, който се подписва от председателя и секретаря;

4. съхранява протоколите и придружаващите ги материали от заседанията.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Правилникът се издава на основание чл. 77, ал. 4 от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия (ДВ, бр. 30 от 1999 г.).

§ 2. Правилникът влиза в сила едновременно с влизането в сила на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия (ДВ, бр. 30 от 1999 г.).

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Разпространението на генетически изменени висши растения (ГИР) се извършва от физически и юридически лица, които притежават разрешение, издадено по реда на този правилник.

(2) Разпространението на генетически изменени висши растения се контролира от министъра на земеделието и храните и от министъра на околната среда с цел ограничаване на риска за здравето на хората и за околната среда.

(3) Информация относно разпространението на генетически изменени висши растения се събира и предоставя по реда на този правилник.

(4) Нови сортове генетически изменени растения, както и вносът и износът на такива растения, посевен и посадъчен материал за тях, се утвърждават по установения ред, ако е издадено разрешение за разпространението им по реда на този правилник.

Чл. 2. При Министерството на земеделието и храните се създава Съвет за безопасно използване на генетически изменени висши растения, наричан за по-кратко "съвета".

Глава втора – ОРГАНИЗАЦИЯ И ДЕЙНОСТ НА СЪВЕТА ЗА БЕЗОПАСНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕТИЧЕСКИ ИЗМЕНЕНИ ВИСШИ РАСТЕНИЯ

Чл. 3. (1) Съветът се състои от председател, секретар и пет членове. В състава на съвета се включва по един представител на Министерството на околната среда и на Министерството на здравеопазването.

(2) Поименният състав на съвета се определя със заповед на министъра на земеделието и храните по предложение на съответните министри и на председателя на Селскостопанската академия.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 47 от 2000 г.) Председател на съвета е министърът на земеделието и храните, който осъществява представителните му функции.

(4) Секретар на съвета е хабилитиран учен в областта на генетичното инженерство, който координира дейността на съвета.

(5) В работата на съвета могат да се привличат като консултанти специалисти от съответните области, вкл. чуждестранни експерти.

(6) Съветът приема вътрешни правила за работата си.

(7) Административното, техническото и счетоводното обслужване на съвета се осигурява от Министерството на земеделието и храните.

Чл. 4. (1) Съветът:

1. издава разрешения за разпространение на генетически изменени висши растения;

2. поддържа регистри за научното и за търговското разпространение на генетически изменени висши растения;

3. преценява качеството на оценката на риска за околната среда от разпространението на генетически изменените висши растения и ефекта от предложените мерки за намаляването му въз основа на предоставената от заявителя информация;

4. контролира спазването на условията, при които е разрешено разпространението на генетически изменени висши растения;

5. издава задължителни предписания до лицата, разпространяващи с разрешение генетически изменени висши растения, за предприемане на допълнителни мерки, вкл. унищожаване на растителния вид в случай, че констатира каквото и да е отклонение от приетата оценка на риска по чл. 11 ;

6. предоставя на министъра на земеделието и храните данни и изготвя ежегодни доклади за разпространението на генетически изменени висши растения;

7. представлява Република България пред съответните национални съвети, комитети и международни организации по въпросите на разпространението на генетически изменени висши растения;

8. по искане на Държавната сортова комисия изготвя становища по предложения за признаване на нови сортове, представляващи ГИР, както и за тяхното използване;

9. извършва други дейности в областта на разпространението на генетически изменени висши растения, за които е оправомощен от министъра на земеделието и храните.

(2) Във връзка с контрола на разпространението на ГИР определени от председателя на съвета членове и привлечени експерти могат да влизат и преминават през имотите и да извършват в тях проучвания и други работи след писмено уведомление на засегнатите собственици и ползватели.

Чл. 5. (1) Регистърът за научно разпространение на ГИР по чл. 4, ал. 1, т. 2 съдържа данни за:

1. лицата, получили разрешение за разпространение;

2. приемника (родителските растения);

3. генетичното изменение;

4. генетически изменените висши растения;

5. мястото на разпространение (землище, местност, кадастрално обозначение);

6. срока на разпространение;

7. целта на разпространението;

8. влиянието върху околната среда;

9. номера и датата на протоколното решение на съвета;

10. номера и датата на разрешението.

(2) Освен данните по ал. 1 регистърът за търговското разпространение на ГИР съдържа:

1. името на продукта и на генетически изменените висши растения, съдържащи се в него;

2. областта на разрешеното използване: селско стопанство, специализирана търговия със семена и посадъчен материал.

(3) Регистрите се водят от определено от председателя на съвета лице, което може и да не е негов член.

Чл. 6. (1) Членовете на съвета и лицата по чл. 3, ал. 4 и чл. 5, ал. 3 са длъжни да не разгласяват и да не допускат разгласяването и узнаването по какъвто и да е начин на предоставените им данни.

(2) Лицата по ал. 1 подписват декларация за неразпространяване на служебната тайна по образец (приложение № 1).

Чл. 7. (1) Съветът за безопасно използване на генетически изменени висши растения се свиква на заседания от неговия председател при необходимост.

(2) Съветът взема решенията си при явно гласуване с мнозинство от половината плюс един от членовете му.

(3) За заседанията се води протокол, който се подписва от всички присъстващи членове на съвета. Към протокола се прилагат изразените особени мнения.

Чл. 8. (1) Средствата за издръжката на съвета се осигуряват от държавните субсидии на държавните организации, в които работят членовете на съвета, такси, събирани от заявителите, целеви постъпления и подпомагане от международни организации.

(2) Приходите и разходите за дейността на съвета се водят по отделна партида.

Глава трета – УСЛОВИЯ И РЕД ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ГЕНЕТИЧЕСКИ ИЗМЕНЕНИ ВИСШИ РАСТЕНИЯ

Чл. 9. (1) Физическите и юридическите лица, които желаят да разпространяват генетически изменени висши растения на територията на Република България, за всеки отделен случай подават заявления до съвета.

(2) Към заявленията се прилагат:

1. решение за регистрация или друг документ за създаването на физическото или юридическото лице;

2. декларация за платени данъци, такси и други държавни вземания;

3. експертно становище за влиянието и риска върху околната среда и здравето на хората от разпространението по образец (приложение № 2 за научна цел и приложение № 3 за търговска цел).

(3) Оценката на риска по т. 3 на ал. 2 се възлага от заявител за негова сметка и се извършва от независими експерти, които:

1. имат професионална компетентност;

2. декларират, че не са пряко заинтересувани от реализирането на дейността и не са участвали в разработването на проекта;

3. декларират, че няма да разгласяват и да допускат разгласяването и узнаването по какъвто и да е начин на предоставените им данни.

Чл. 10. (1) Съветът се произнася в едномесечен срок.

(2) Съветът може да изисква от заявителите да допълнят и уточнят данните, посочени в приложения № 2 и 3.

(3) Срокът по ал. 1 спира да тече до представяне на допълнителната информация, изискана от съвета.

Чл. 11. (1) Заявленията се докладват от член на съвета или привлечен експерт, определени от председателя. Докладчикът представя писмено заключение от експертиза за качеството на представената със заявлението оценка на риска.

(2) Съветът се произнася с решение за:

1. издаване на разрешение за разпространение;

2. допълване и уточняване на данните по чл. 10, ал. 2 ;

3. продължаване на срока за разпространение;

4. мотивиран отказ за издаване на разрешение за разпространение.

Чл. 12. (1) Въз основа на решенията по чл. 11, ал. 2, т. 1 и 3 се издават разрешения за разпространение с научна или търговска цел, които съдържат данни за:

1. заявителите, на чието име се издава разрешението;

2. вида и наименованието на ГИР;

3. количеството семена или посадъчен материал;

4. целта на разпространението (научна или търговска);

5. района на разпространение;

6. площта на разпространение;

7. срока на разпространение;

8. условията за разпространение.

(2) Съветът може да разгледа заявление за разпространение на едно и също ГИР със същата цел не по-рано от една година считано от отказа по чл. 11, ал. 2, т. 4 .

Чл. 13. (1) Заявителят предоставя на съвета цялата информация, с която разполага, вкл. за разпространение на същите ГИР извън територията на Република България.

(2) Лицето, на което е издадено разрешение за разпространение на ГИР, е длъжно:

1. да информира незабавно съвета в случай, че е констатирало каквото и да е отклонение от приетата оценка на риска по чл. 11 по време на провеждане на разрешено разпространение на генетически изменени висши растения;

2. да предоставя на контролните органи достъп до генетически изменените растения по време на разрешеното им разпространение;

3. да предоставя писмена информация на купувачите или потребителите на ГИР при предаването им и да я изписва на български език върху опаковката им;

4. в срок от 1 месец след цъфтежа и след изтичането на срока на разрешението за разпространение на генетически изменени висши растения да представи пред съвета съответно междинен и заключителен доклад за резултатите за всеки отделен случай. Съветът издава указания относно задължителното съдържание на доклада.

Глава четвърта – ОТГОВОРНОСТИ

Чл. 14. За причиняване на вреди от замърсяване или увреждане на околната среда при разпространение на ГИР виновните лица отговарят съгласно глава шеста от Закона за опазване на околната среда .

Чл. 15. (1) Ако не подлежат на по-тежко наказание, на нарушителите на този правилник, които разпространяват генетически изменени висши растения без разрешение или в отклонение от даденото разрешение, се налагат глоби, а растенията и добивите се отнемат в полза на държавата. Отнетите в полза на държавата растения и добиви се унищожават от контролните органи.

(2) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1 се съставят от органа по чл. 2 , а наказателните постановления се издават от министъра на земеделието и храните или от упълномощени от него лица.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. (1) По смисъла на този правилник:

1. " Висши растения " са растенията от видовете голосеменни и покритосеменни.

2. " Генетически изменени висши растения " са растенията, в които генетичният материал е бил променен по начин, какъвто не протича в природата и/или не е резултат от естественото му рекомбиниране и върху който са прилагани:

а) рекомбинантни ДНК техники, които създават нов генетичен материал извън растението;

б) молекулярни техники за пренос и включване на нов генетичен материал в растението, както и посредством векторни системи, изградени на базата на бактериални плазмиди, така и посредством пряко въвеждане, чрез осмоза, микроинжектиране, микрокапсулации и микробомбардиране.

3. Не се включват генетически изменени растения, получени след прилагане на следните методи и техники:

а) тъканни култури, ембриокултури, оплождане ин витро, хаплоиди, клетъчен мутагенез и селекция, сомаклонално вариране и соматична хибридизация;

б) конюгация, трансдукция и трансформация или всякакъв друг естествен процес, протичащ при естественото развитие на растенията;

в) индукция на полиплоиди, полови кръстоски и отбор, вътревидова и отдалечена хибридизация и експериментален мутагенез ин виво.

4. " Разпространение на ГИР " е съзнателното въвеждане в околната среда на генетически изменени висши растения или комбинация от генетически изменени висши растения без ограничаване на разпространяването чрез материални бариери или комбинация от материални бариери и химически и/или биологически такива, използвани за ограничаване на контактите на генетически изменени висши растения с населението и околната среда.

5. " Търговско разпространение на ГИР " е производството и търговията с растителна продукция, съдържаща ГИР, и производството и търговията със семена и посадъчен материал от ГИР (размножителен материал).

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Този правилник се издава на основание чл. 20 от Закона за посевния и посадъчния материал (обн., Изв., бр. 13 от 1958 г.; изм., ДВ, бр. 99 от 1963 г. и бр. 36 от 1979 г.; доп., бр. 103 от 1990 г.) и чл. 21, т. 1, 8 и 10 от ПМС № 131 от 1992 г. за определяне структурата и основните функции на Министерството на земеделието и горите (обн., ДВ, бр. 59 от 1992 г.; изм., бр. 11, 57, 95 и 107 от 1993 г., бр. 34 и 74 от 1994 г. и бр. 11 от 1995 г.).

§ 3. Председателят на Селскостопанската академия представя предложението по чл. 3, ал. 2 в едномесечен срок от влизането в сила на правилника.

§ 4. Правилникът не отменя изискванията за съгласуване и разрешаване на дейности и обекти, свързани с разпространението на ГИР, които се предвиждат по силата на други нормативни актове.

§ 5. Правилникът и приложенията към него се публикуват в официалния бюлетин на Министерството на земеделието и продоволствието.

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. (1) Този правилник урежда организацията и дейността на Експертния съвет по оценката на риска в областта на безопасността на храните.

(2) Съветът по ал. 1 изпълнява функции, свързани с оценката на риска в областите, в които работи Европейският орган по безопасност на храните (EFSA): безопасност на храните и фуражите, хранене, здраве и благосъстояние на животните, здраве на растенията и растителна защита.

Раздел II – Състав на експертния съвет

Чл. 2. (1) Експертният съвет се състои от председател, заместник-председатели и членове.

(2) Председател на експертния съвет е ресорният заместник-министър на здравеопазването.

(3) Заместник-председателите на експертния съвет са двама – един представител от Националния център по опазване на общественото здраве и един представител от Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт.

(4) За членове на експертния съвет се определят представители на научните организации, имащи отношение към безопасността на храните по цялата хранителна верига – експерти по токсикология, микробиология, ветеринарни специалисти, по зоология и екология, по биологични науки, по хранене, по здраве на животните, по здраве на растенията, по вирусология, по медицина на околната и работната среда, по радиобиология, както и други специалисти в областта на безопасността на храните.

Чл. 3. (1) За определяне на членовете на експертния съвет министърът на здравеопазването или упълномощено от него лице събира информация от министерства и ведомства относно действащите към тях научни организации, имащи отношение към безопасността на храните по цялата хранителна верига.

(2) По искане на министъра на здравеопазването или упълномощено от него лице научните организации по ал. 1 предлагат за членове на експертния съвет специалисти със съответната квалификация и професионален опит в една или повече от областите, посочени в чл. 2, ал. 4 .

Чл. 4. Съставът на експертния съвет се утвърждава със заповед на министъра на здравеопазването.

Чл. 5. (1) Към експертния съвет се създават следните работни групи:

1. работна група "Добавки в храни и материали за контакт с храни";

2. работна група "Биологични опасности";

3. работна група "Замърсители в хранителната верига";

4. работна група "Генетично-модифицирани храни";

5. работна група "Диетични продукти, хранене и алергии";

6. работна група "Здраве и благосъстояние на животните";

7. работна група "Здраве на растенията";

8. работна група "Добавки и други субстанции във фуражи";

9. работна група "Средства за растителна защита и техните остатъци".

(2) Председателят на експертния съвет определя председателя и членовете на работните групи по ал. 1.

(3) Председатели на работните групи са членове от състава на експертния съвет, които са специалисти в съответните области.

(4) За членове на работните групи могат да бъдат привличани и специалисти, които не са членове на експертния съвет.

Чл. 6. (1) С решение на експертния съвет могат да се създават комисии за решаване на конкретни проблеми, свързани с оценката на риска в областта на безопасността на храните.

(2) В работата на комисиите по ал. 1 могат да бъдат привличани и външни експерти.

Раздел III – Функции на съвета

Чл. 7. Експертният съвет:

1. дава становища по реда на чл. 17, ал. 4 от Закона за храните относно изготвените от браншови организации на производители и търговци на храни ръководства за прилагане на добри практики и за внедряване на анализ на опасностите и критични контролни точки;

2. извършва оценка на риска във връзка с предложения на Националния съвет по безопасност на храните за промени в правното регулиране съгласно чл. 35 от Закона за храните ;

3. подпомага процеса на вземане на решения и предприемане на действия при конкретно възникнали ситуации в областта на безопасността на храните;

4. в случаи на риск за здравето на населението, свързан с определени храни, изработва своевременно съобщения, послания и препоръки, съответстващи на потенциалния риск, и подпомага компетентните органи за тяхното оповестяване и разпространение.

Чл. 8. (1) Експертният съвет изготвя и дава научни становища, свързани с оценката на риска в областта на безопасността на храните, които:

1. са от компетентността на една работна група;

2. са от компетентността на повече от една работна група;

3. не са от компетентността на сформираните работни групи.

(2) Експертният съвет осъществява обща координация на дейността на работните групи, която е необходима за осигуряване на последователност и устойчивост в научните становища, изготвени от тях.

Чл. 9. (1) Експертният съвет взаимодейства с EFSA в следните области:

1. събиране и обмяна на научни данни и информация;

2. обмяна на практики по оценка на риска;

3. хармонизация на методологията по оценка на риска;

4. съгласувани действия при комуникация на риска.

(2) Представители на експертния съвет участват в заседанията на Консултативния форум на Европейския орган по безопасност на храните и изпълняват ангажиментите по чл. 27 от Регламент 178/2002 на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.

Чл. 10. (1) Работната група "Добавки в храни и материали за контакт с храни" разглежда въпроси, свързани с безопасното използване на добавки в храни, ароматични продукти, спомагателни вещества, материали и предмети за контакт с храни, както на самите субстанции, така и на процесите.

(2) Работната група "Биологични опасности" разглежда въпроси, отнасящи се до биологичните опасности, свързани с храните, хранителните заболявания, вкл. и възникнали по хранителен път зоонози и TSE, хигиената на храните, микробиологията и паразитологията.

(3) Работната група "Замърсители в хранителната верига" разглежда въпроси относно замърсителите в храни и фуражи, свързаните с тях области и нежелани субстанции, като натурални токсини, микотоксини и остатъци от неразрешени субстанции.

(4) Работната група "Генетично-модифицирани храни" разглежда въпроси, свързани с генетично-модифицирани храни и фуражи, вкл. техни продукти.

(5) Работната група "Диетични продукти, хранене и алергии" разглежда въпроси, свързани с диетични продукти, човешко хранене и хранителни алергии, както и нови храни.

(6) Работната група "Здраве и благосъстояние на животните" разглежда въпроси, свързани със здравето и благосъстоянието на животните, които са предназначени за храна, включително и риба.

(7) Работната група "Здраве на растенията" разглежда въпроси, свързани с научна оценка на риска за здравето на растенията.

(8) Работната група "Добавки и други субстанции във фуражи" разглежда въпроси, свързани с безопасността за животните и за работещите с тях, за консуматорите на продукти от животински произход, за околната среда и с ефикасността на биологически и химически субстанции, предназначени за използване във фуражите.

(9) Работната група "Средства за растителна защита и техните остатъци" разглежда въпроси, свързани с безопасността на средствата за растителна защита за работещите с тях, безопасността на средствата за растителна защита за консуматорите на обработените с тях продукти.

Раздел IV – Организация на работата на експертния съвет

Чл. 11. (1) Редовните заседания на експертния съвет се провеждат веднъж на три месеца по предварително установен график.

(2) Заседанията се свикват от председателя, а в негово отсъствие – от заместник-председателите. Членовете се уведомяват за дневния ред, датата и часа на заседанието най-малко 5 календарни дни преди провеждането му. В същия срок им се предоставят и всички материали по дневния ред.

(3) При възникнала неотложна ситуация заседание на експертния съвет може да се свика в рамките на 48 часа. Дневният ред и материалите по него се предоставят на участниците при уведомяването.

Чл. 12. (1) Председателят на експертния съвет или упълномощено от него лице разпределя постъпилите в съвета материали за становище или оценка на риска към съответните работни групи по компетентност.

(2) Изготвените от работните групи научни становища се разглеждат и утвърждават на заседание на експертния съвет.

(3) В случаите по чл. 8, ал. 1, т. 3 научното становище се разглежда и утвърждава от експертния съвет въз основа на доклад, изготвен от определен от председателя член или членове на съвета.

Чл. 13. (1) Членовете на експертния съвет участват в заседанията лично.

(2) Всеки от членовете на експертния съвет, в случай че е възпрепятстван да присъства лично, може да изрази писмено становището си по материалите от дневния ред. Становището се прилага към протокола от заседанието и е неразделна част от него.

Чл. 14. Заседанията на експертния съвет се считат за редовни, ако в тях са участвали не по-малко от 2/3 от членовете. При липса на кворум се насрочва ново заседание.

Чл. 15. Заседанията на експертния съвет се ръководят от председателя, а в негово отсъствие – от някой от заместник-председателите или от друг член на съвета, определен от председателя.

Чл. 16. Дейността на експертния съвет се подпомага технически от секретар, който е служител на Министерството на здравеопазването.

Чл. 17. (1) Експертният съвет взема решения с обикновено мнозинство.

(2) Председателят участва в заседанията без право на глас.

(3) При необходимост експертният съвет може да взема решенията си неприсъствено чрез протокол, подписан от всичките му членове.

Чл. 18. За всяко заседание се води протокол, който се подписва от председателя и секретаря. Копие от протокола се предоставя в срок 5 работни дни от провеждането на заседанието на всеки член на съвета. Протоколите се съхраняват при секретаря на експертния съвет.

Чл. 19. (1) За своята работа членовете на експертния съвет получават възнаграждение, определено със заповед на министъра на здравеопазването.

(2) Членовете на експертния съвет, които не живеят в столицата, получават командировъчни пари за сметка на Министерството на здравеопазването.

Чл. 20. Министерството на здравеопазването осигурява материално-технически дейността на експертния съвет.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Правилникът се издава на основание чл. 36а, ал. 5 от Закона за храните .

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. С този правилник се уреждат устройството, функциите и задачите на Държавната сортова комисия при Министерството на земеделието и храните.

Чл. 2. Държавната сортова комисия е орган, който участва в процедурата по предоставяне на правна закрила на новите сортове растения.

Чл. 3. Държавната сортова комисия е юридическо лице със седалище София и е второстепенен разпоредител с бюджетните кредити.

Раздел II – Основни функции и задачи на държавната сортова комисия

Чл. 4. Държавната сортова комисия:

1. участва в процедурата по представяне на правна закрила на новите сортове растения и породи копринена буба;

2. установява стопанските качества на сортовете растения;

3. води регистър за сортовете растения и съставя официалната сортова листа на страната;

4. взема решения за вписване на сортовете растения в списък А и в списък Б на официалната сортова листа на страната;

5. приема методиките за провеждане на отделните видове експертизи;

6. назначава експертните комисии и организира тяхната работа;

7. организира работата за извършване на експертиза на чуждите сортове растения с договорните държави, както и използването на получените от експертизата резултати.

Чл. 5. За изпълнение на функциите по чл. 4, т. 1 Държавната сортова комисия:

1. провежда експертизи на сортове растения за:

а) установяване на тяхната новост, различимост, хомогенност и стабилност;

б) установяване на отклоненията от всеки вид сорт;

2. изисква при необходимост от заявителя утвърдена от директора допълнителна информация и документация;

3. взема решение за признаване на сорта и изготвя предложение до Патентното ведомство за издаване на сертификат.

Чл. 6. Държавната сортова комисия извършва експертизи на наименованията на новите сортове растения с цел установяване еднаквостта на заявените наименования с наименованията на същите сортове в договорни страни.

Чл. 7. Държавната сортова комисия изпълнява и следните функции и задачи:

1. в областта на сортоизпитването извършва следните видове сортоизпитване:

а) предварително;

б) агроекологично;

в) демонстрационно;

г) производствено;

д) изпитване на породи копринена буба за закрила и стопански качества, както и на бубено семе с цел наблюдение и изследване;

2. в областта на научните изследвания:

а) наблюдаване нивото на стопански важни качества на сортове от култури със стратегическо значение;

б) изследване влиянието на мястото на отглеждане върху стопанските качества на изпитвани и икономически значими вписани сортове;

в) обобщаване на резултати от сортоизпитване;

г) изследване и обобщаване на резултати за поведението на сортове в необичайни условия;

д) проучване на установени мутации при многогодишни растения;

е) решаване на специфични за сортоизпитването задачи, като усъвършенстване методиката на полския опит, подобряване на действащи и разработване на нови методики за сортоизпитване, функционални класификации на сортовете, методи за сортова идентификация, методи за анализ и оценка на качеството на продукцията, методи на фитопатологична оценка и други;

ж) проучване и обобщаване на практиката на сортоизпитателната дейност у нас и в чужбина;

з) участие в уточняване на сортови агротехники в различни райони;

и) проучване и решаване на специфични за изпитателната и контролната дейност задачи в областта на бубарството;

3. издава:

а) бюлетини с информация за заявени, нововписани и отписани сортове;

б) официалните за страната апробационни характеристики на нововписаните сортове;

в) утвърдени методики за сортоизпитване и други методически материали;

4. извършва консултантска дейност в областта на сортоизпитването, бубарството и агротехниката;

5. поддържа генофонд от сортови растения;

6. сключва споразумения с компетентни органи от договорните държави за извършване на експертиза на чужди сортове растения в страната, както и възлага използване на резултатите от такава експертиза от компетентните органи на договорни държави.

Чл. 8. Държавната сортова комисия изпълнява и други функции, възложени й със закон, с акт на Министерския съвет или на министъра на земеделието и храните.

Раздел III – Управление и структура

Чл. 9. (1) Държавната сортова комисия се ръководи от директор, който се назначава от министъра на земеделието и храните.

(2) За директор може да бъде назначено хабилитирано лице с най-малко 10 години трудов стаж в областта на сортоизпитването, селекцията на растения, семепроизводството или агротехниката.

(3) Директорът на Държавната сортова комисия:

1. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на комисията;

2. представлява комисията в страната и в чужбина;

3. определя структурата на комисията;

4. утвърждава методиките за провеждане на експертизите на сортовете растения и за установяване на стопански качества и наименованията им;

5. назначава експертните комисии и утвърждава правилата за тяхната работа;

6. изпълнява и други задачи, възложени му от министъра на земеделието и храните.

Чл. 10. (1) Структурата на Държавната сортова комисия включва следните функционални звена:

1. Централно управление;

2. лаборатории;

3. опитни станции по сортоизпитване;

4. бубарски изпитателни и контролни станции.

(2) Броят, местонахождението и правилата за работа на лабораториите, на опитните и изпитателните станции се определят от директора на Държавната сортова комисия.

(3) Ръководителите на звената по ал. 2 се назначават от директора на Държавната сортова комисия, който определя и изискванията за заемане на съответната длъжност.

Чл. 11. (1) Към Държавната сортова комисия се създава Научен съвет като помощен специализиран орган за оценка на научните продукти от сортоизпитването.

(2) Директорът на Държавната сортова комисия организира дейността на Научния съвет в съответствие с действащите нормативни актове, уреждащи научните и научно-приложните изследвания в страната.

Раздел IV – Предоставяне на правна закрила на сорт

Чл. 12. Държавната сортова комисия участва в процедурата по правната закрила на новите сортове растения и породи буби, като извършва експертиза за установяване наличието на предпоставките, определени в чл. 7 от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни .

Чл. 13. (1) За резултатите от експертизата се съставя протокол, който се подписва от лицата, извършили експертизата, и от заявителя.

(2) Решението за признаване или за непризнаване на заявения сорт се взема от експертната комисия и се подписва от директора на Държавната сортова комисия. Като неразделна част от решението се прилага протоколът за резултата от експертизата.

Чл. 14. (1) Въз основа на протокола и решението по чл. 13 . Държавната сортова комисия изпраща доклад и описание на сорта, реферат и препис от решението за признаване на сорта до Патентното ведомство.

(2) Материалите по ал. 1 се изпращат в едномесечен срок от вземането на решението за признаване на сорта.

(3) Държавната сортова комисия може да коригира и да допълва описанието по всяко време в хода на експертизата, без тези корекции и допълнения да влияят върху обхвата на закрилата.

Чл. 15. (1) Преди заявката за сертификат да бъде публикувана в официалния бюлетин, материалите, свързани с нея, не могат да се разгласяват освен с писмено разрешение на заявителя.

(2) Заявителят или упълномощено от него лице може да получава информация относно качествата на заявения за сертификат сорт по всяко време на експертизата.

Раздел V – Регистър на сортовете

Чл. 16. (1) Държавната сортова комисия води регистър за сортовете растения.

(2) В регистъра се вписват всички сортове, които отговарят на изискванията на Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни и на Закона за посевния и посадъчния материал .

(3) За установяване на стопански качества на сорта се извършва експертиза от експертна комисия на Държавната сортова комисия.

(4) Решението за вписване на сорт в списък А на официалната сортова листа на страната се взема от експертната комисия и се утвърждава от министъра на земеделието и храните.

(5) В списък А се вписват сортове, които отговарят на изискванията за закрила на Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни и на Закона за посевния и посадъчния материал и показват стабилни стопански качества за почвено-климатичните условия на България.

(6) В списък Б се вписват сортове, които отговарят на изискванията за закрила на Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни и на Закона за посевния и посадъчния материал , но не показват стопански качества за различните почвено-климатични условия на България.

(7) Сортовете от списък А и от списък Б се препоръчват за износ с цел изпитване, създаване на нови сортове и производство в други страни, включително и като изходен селекционен материал у нас и в чужбина.

Чл. 17. Правилата за водене на регистъра се утвърждават от директора на Държавната сортова комисия.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Изпълнението на правилника се възлага на министъра на земеделието и продоволствието и на председателя на Патентното ведомство.

1. Този правилник се издава въз основа на чл. 12 от Закона за защита на растенията от болести и неприятели . Той урежда организирането на защитата на растенията в Народна република България, здравния контрол на внасяните в страната, транзитираните и изнасяните от нея растения и части от тях и контрола на материалите и препаратите за защита на растенията. 2. Под опасни вредители, в това число и карантинни болести, неприятели и плевели по чл. 1 от закона се разбират всички вредители, които са в състояние да нанесат поражения на селскостопанските култури, имащи икономическо значение за страната. Списъкът на тези вредители се определя от министъра на селскостопанското производство. 3. Защитата на растенията от вредители се организира, ръководи и контролира от Министерството на селскостопанското производство чрез отдел Растителна защита, контрол на семената и апробацията, Централната контролна лаборатория по растителна защита и другите органи в страната – инспекции по карантина на растенията, специалисти по растителна защита и прогноза и сигнализация при управленията по селскостопанското производство при окръжните народни съвети и агрономите по растителна защита при МТС, ДЗС и ТКЗС. 4. Разпорежданията на Министерството на селскостопанското производство – респективно неговите централни и подведомствени органи по защита на растенията, на изпълнителните комитети на ОНС във връзка с борбата срещу вредителите (болестите и неприятелите и плевелите) са задължителни за всички ведомства, учреждения, предприятия, организации и граждани. 5. Обявяване на бедствено положение във връзка с чл. 3 и 4 от закона в райони, нападнати от опасни вредители, става от Министерството на селскостопанското производство, за което се уведомяват заинтересуваните ведомства. При бедствено положение министърът на селскостопанското производство може да размества растителнозащитната техника – машини, самолети, вертолети, специалисти, химически средства и други, от един район в други. При изключителни случаи отпуска на стопанствата безплатно или по намалени цени необходимите химически средства, а в отделни случаи заплаща и работата на растителнозащитната техника (машини, самолети и вертолети) в рамките на утвърдените средства по бюджета на Министерството на селскостопанското производство. 6. Във връзка с чл. 3, ал. 2 от закона забранява се превозването, пренасянето и използуването на семена за посев или промишлена преработка на растителни материали, произхождащи от райони, обявени за заразени, без разрешение от съответните инспекции по карантина на растенията. За целта се уведомяват органите на Министерството на транспорта и съобщенията. Спорните случаи се разрешават от Министерството на селскостопанското производство. 7. Унищожаването на посеви и насаждения въз основа на чл. 4 от закона се извършва от съответните стопанства под прекия контрол на органите по защита на растенията при окръжните народни съвети и инспекциите по карантина на растенията. При значителни щети установяването им да става с представител на Министерството на селскостопанското производство. За целта се съставят протоколи, които се изпращат на разпореждане в Министерството на селскостопанското производство. Средствата за обезщетяване на загубите, причинени от унищожаване на посеви и насаждения, се предвиждат ежегодно в бюджета на Министерството на селскостопанското производство, като изплащането става по преценка на същото министерство. 8. Контролът на препаратите съгласно чл. 5 от закона се урежда с отделен правилник. 9. Под материали от растителен произход съгласно чл. 6 от закона се разбира всякакъв вид посевен и посадъчен материал от земеделски, горски и декоративни растения, живи растения и растителни части (резници, калеми, отрязъци, цветя, листа, корени, коренища, клубени, луковици, мицел от гъби, семена и др.). Всички произведения от растителен произход с изключение на претърпелите химическа и физическа преработка, чрез която пряко или косвено продуктите са обеззаразени, се освобождават от преглед по списък. Контролът обхваща опаковъчни материали и почва, които могат да бъдат носители на опасни за народното стопанство болести, неприятели, плевели, паразитни растения, растения и материали от растителен произход, които влизат в страната чрез личните багажи на пътниците и персонала на пристигащи кораби, влакове, моторници, моторни превозни средства, самолети, пратки, обявени като "мостри без стойност", дребни растителни части, приложени към обикновени и препоръчани писма, пощенски пратки и колети, пратки, предназначени за научни институти, за ботанически градини, за изложби, музеи, сбирки и др. 10. За провеждане на карантинните мероприятия Министерството на селскостопанското производство създава и обзавежда фумигационни камери, лаборатории и инсталации при вносно-износни пунктове на страната. За пратки, изискващи по-продължително изследване, се създават карантинни складове. Където няма карантинни складове, такива се осигуряват от притежателя на товара в съгласие със съответната карантинна инспекция. За отглеждане и наблюдаване на внасяни съмнително здрави посеви и посадъчни материали се обзавеждат карантинни полета и оранжерии при Централната контролна лаборатория по растителна защита и инспекциите по карантина на растенията. Където няма карантинни складове, такива складове се осигуряват от администрацията на транспортните предприятия и учреждения в съгласие със съответната карантинна инспекция. 11. Здравният контрол по този правилник се извършва във вносно-износните гранични пунктове, определени от отдела за защита на растенията при Министерството на селскостопанското производство, Министерството на външната търговия и Министерството на транспорта и съобщенията. Митницата, пощите и транспортната администрация не освобождават стоки, колети и други пратки, багажи и др. с живи растения, растителни части и произведения от тях, подлежащи на растително-карантинен контрол съгласно чл. 8 от закона , докато не бъдат представени писмени разрешения от органите по карантина на растенията за внасянето им в страната. При нужда от специално изследване органите на инспекциите по карантина на растенията вземат при себе си пратки или проби от растителните материали и ги задържат толкова, колкото е необходимо. 12. Органите по карантина на растенията могат съгласно чл. 8 от закона : а) да изискват от съответните власти всички документи и сведения относно очакваните и пристигащи транспортни средства, приетите и съдържащите се в контролираните от тях учреждения растения и всякакви материали и пратки от растителен произход; б) органите на Министерството на селскостопанското производство, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външната търговия, Министерството на транспорта и съобщенията и др. са длъжни да дават необходимите сведения и пълно съдействие на инспекциите по карантина на растенията при изпълнение на служебните им задължения. 13. За стоките, колетите и др. от растителен произход съгласно чл. 6 от закона се изискват от вносителите следните растително-карантинни документи: а) при внос: вносно карантинно разрешение, издадено от Министерството на селскостопанското производство, сертификат, издаден по образеца на международните конвенции от растителнозащитните или карантинни служби на страните-изпращачи, фумигационно свидетелство за стоки, за които се изисква такова свидетелство във вносното карантинно разрешение. При внасяне на по-големи партиди стоки от растителен произход се осигурява контрол и приемане от растително-карантинните органи преди и по време на товаренето им в страната-изпращач. б) при транзит: сертификат, издаден от растителнозащитните или карантинните служби на страната-изпращач. Транзитът на пратки, съдържащи растителни материали, които подлежат на контрол, се допуска при условие, че самите пратки са така опаковани, че е напълно изключена възможността от заразяване на българската територия от опасни неприятели, болести и плевели по растенията. С пратки, неотговарящи на тези условия, се постъпва като с вносни пратки съгласно съществуващите конвенции по защита на растенията. Наличността на сертификати и други растително-карантинни документи не освобождава съответната пратка от карантинен контрол, нито пък предрешава коя от мерките, предвидени в § 14 на този правилник, трябва да се вземе по отношение на нея. 14. При здравния контрол карантинните инспекции съгласувано с отдел Растителна защита при Министерството на селскостопанското производство разрешават по отношение на всяка пратка с растителни материали следното: а) да се допусне незабавно в страната като чиста от опасни за народното стопанство неприятели, болести и плевели по растенията; б) да се забави за по-продължителен период допускането на въпросната пратка, за да може през това време да бъде подложена на прецизно лабораторно и полско изследване; за целта се използуват карантинните участъци, полета и оранжерии, предвидени в § 10 от този правилник; в) да не се допуска за разтоварване и внос пратка, за която няма гаранция, че ще бъде оздравена с прилагане на методите, изброени в буква "б" на този параграф, като за всеки отделен случай се уведомява съответната транспортна администрация и митница. За всяко решение по отношение на дадена пратка органите по карантина на растенията уведомяват най-бързо съответната митница, транспортното учреждение и заинтересувания вносител. 15. Такси за здравния контрол по този правилник не се събират. Всички карантинни мерки и мероприятия, като прегледите, почистването, обеззаразяването, унищожаването, ограниченията, надзора и др., са задължение на собствениците на подкарантинните материали и се извършват с техни средства и за тяхна сметка. Те се провеждат по указание и под контрол на органите по карантина на растенията. 16. По изключение ДСК и научноизследователските институти при Академията на селскостопанските науки в страната могат да внасят необходимия им посевен и посадъчен материал от чужбина за научноизследователски цели при спазване на карантинните разпоредби. Засаждането и засяването на внесените материали става в специални карантинни участъци, които са под контрола на карантинните служби. 17. Забранява се износът на подлежащи на контрол растителни материали, преди да бъдат прегледани от инспекциите по карантина на растенията и без да са снабдени със свидетелство за здравност и произход. При нужда органите по карантина на растенията изискват от износителите провеждането на необходимата фумигация и др. за изнасяните от страната растения и растителни стоки. Освидетелствуването на изнасяните растителни материали се урежда с отделна наредба. 18. Въпросите по провеждането на мероприятията по борбата с вътрешнокарантинните болести, неприятели и плевели се уреждат с Правилника по вътрешната карантина. 19. През време на прегледа на вносни, транзитни и износни стоки, колетни пратки и багажи, както и на хранителните запаси на транспортните средства се вземат средни проби за анализ и експертиза, за което се съставя акт. Начинът и количеството на вземаните проби се определят със специална инструкция поотделно за всеки вид растителни стоки. Анализът (експертизата) на взетите проби се изпраща в инспекциите по карантина на растенията с наличните лабораторни съоръжения съгласно специалната наредба. При съмнителни случаи и при невъзможност да се извърши задоволително изследване пробата се изпраща в Централната контролна лаборатория по растителна защита на Министерството на селскостопанското производство в София за контролен анализ. Ако след прегледа и лабораторния анализ пробите не могат да се използуват и не са необходими на инспекциите по карантина на растенията (за образци, опитни цели – отглеждане на насекоми, посеви и др.), те се връщат на собствениците или се предават на предприятията, които могат да ги използуват, с акт. Станалите негодни за използуване при карантинните прегледи и изследвания, както и запазените за образци и опитни цели се унищожават с акт. 20. При нарушение разпоредбите на Закона за защита на растенията от болести и неприятели и по-специално на чл. 3, 5, 6, 7 и 10, ал. 1 , органите на инспекциите по карантина на растенията или на растителнозащитните служби съставят актове. Във всеки акт трябва да се посочи името на длъжностното лице, констатирало нарушението, в какво се изразява то, кога е извършено и кой го е извършил, като се посочва точният му адрес. В акта се посочва кой член от закона е нарушен, иззет ли е и годен ли е материалът. Актът се подписва от съставителя и нарушителя. Ако последният откаже да го подпише, отказът му се констатира с двама свидетели. 21. Със съставените актове органите на инспекциите по карантина на растенията или растителнозащитните служби постъпват по реда, указан в чл. 11 на закона . В седемдневен срок актовете за нарушение на чл. 7 и 10, ал. 1 на закона се изпращат на съответния прокурор за възбуждане на наказателно преследване, а за останалите нарушения (чл. 3, 5 и 6) – на министъра на селскостопанското производство за издаване на наказателни постановления по реда на Закона за административните нарушения и наказания . Заедно с акта се изпращат и обясненията на нарушителя, ако са постъпили такива обяснения в 7-дневния срок. Ако в наказателното постановление се постановява отнемане в полза на държавата, годният материал се предава на съответната търговска организация, а негодният се унищожава, като и в двата случая се съставя протокол. Този правилник влиза в сила след одобрението му от министъра на селскостопанското производство.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С правилника се уреждат:

1. редът за подаване на молба за замяна на воинските задължения с алтернативна служба;

2. писмените доказателства, с които се установяват обстоятелствата по чл. 13, ал. 2 от Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба (ЗЗВЗАС);

3. организацията и дейността на комисията по чл. 5, ал. 1 ЗЗВЗАС ;

4. дейности по изпълнението на мирновременната алтернативна служба, отчетът и службата в запаса.

Глава втора – МОЛБА ЗА ЗАМЯНА НА ВОИНСКИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ С АЛТЕРНАТИВНА СЛУЖБА

Чл. 2. (1) Молбата за замяна на воинските задължения с алтернативна служба следва да съдържа:

1. искане на молителя изпълнението на воинските му задължения да бъде заменено с алтернативна служба;

2. мотиви, поради които молителят не желае да служи с оръжие, упражнявайки своето конституционно право на свобода на съвестта, свобода на мисълта и на свободен избор на вероизповедание;

3. факти и обстоятелства в подкрепа на твърдението на молителя, поради които не желае да изпълнява своите задължения като наборен военнослужещ с оръжие.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2003 г.) Към молбата за замяна на воинските задължения с алтернативна служба се прилагат:

1. свидетелство за съдимост на молителя;

2. справка от районното полицейско управление по постоянния адрес, че през последната една година гражданинът не е притежавал разрешение за носене на оръжие и не е подавал молба за издаване на такова разрешение;

3. декларация, че не са налице обстоятелствата по чл. 13, ал. 2, т. 1 и 3 ЗЗВЗАС ;

4. копие от документи за завършено образование и придобита професионална квалификация.

Чл. 3. (1) В деня на получаването й молбата се завежда във военното окръжие, към което се води наборната комисия.

(2) (Отм. с Решение № 6 на ВАС на РБ – ДВ, бр. 3 от 2004 г.).

(3) (Отм. с Решение № 6 на ВАС на РБ – ДВ, бр. 3 от 2004 г.).

(4) Началникът на военното окръжие задължително прилага към молбата:

1. препис от решението на наборната комисия за годността на гражданина за военна служба;

2. копие от личния картон на наборника;

3. наборната здравна книжка на гражданина.

(5) В 7-дневен срок от получаването й молбата заедно с приложените към нея документи се изпраща служебно от началника на военното окръжие до Комисията по алтернативната служба към Министерството на труда и социалната политика.

Глава трета – ОРГАНИЗАЦИЯ НА КОМИСИЯТА ПО АЛТЕРНАТИВНАТА СЛУЖБА

Чл. 4. Председателят и секретарят на Комисията по алтернативната служба, наричана по-нататък "комисията", са служители на Министерството на труда и социалната политика.

Чл. 5. (1) Представителят на Министерството на отбраната се назначава за член на комисията по предложение на министъра на отбраната, представителят на Дирекцията по вероизповеданията на Министерския съвет – по предложение на директора на дирекцията, а лекарят – по предложение на министъра на здравеопазването.

(2) Останалите четирима членове на комисията са хабилитирани лица със специалност в областта на философията, психологията, психиатрията и педагогиката и се предлагат на министъра на труда и социалната политика от председателя на комисията. Те участват в работата на комисията като специалисти без оглед на тяхната месторабота.

(3) При промяна в служебното положение или други обстоятелства, които биха могли да се отразят на статута по ал. 1 и 2, членовете на комисията уведомяват за това председателя й в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство. Председателят на комисията незабавно уведомява министъра на труда и социалната политика, който при необходимост предприема съответни действия за попълване на състава на комисията.

Чл. 6. Председателят на комисията:

1. организира и ръководи цялостната дейност на комисията в изпълнение на разпоредбите на ЗЗВЗАС и на правилника;

2. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2003 г.) в изпълнение на решенията на комисията повиква гражданите за изпълнение на мирновременна алтернативна служба, обявява отлагане, прекъсване и прекратяване на изпълнението на тази служба;

3. представлява комисията пред държавните органи, администрацията на централните и териториалните органи на изпълнителната власт, работодателите, неправителствените организации и сдруженията и пред гражданите;

4. отговаря за дейността на комисията пред министъра на труда и социалната политика;

5. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2003 г.) издава заповеди за налагане на дисциплинарни наказания в случаите и при условията, предвидени в ЗЗВЗАС ;

6. издава други заповеди в изпълнение на своите правомощия по ЗЗВЗАС и по правилника.

Чл. 7. Секретарят на комисията:

1. подготвя провеждането на заседанията на комисията и организира изпълнението на утвърдения от председателя дневен ред;

2. осигурява изготвянето, съхраняването и архивирането на протоколите от заседанията и другата документация на комисията, както и документооборота;

3. информира военните окръжия и работодателите за решенията на комисията;

4. осъществява връзка между комисията и работодателите при изпълнението на алтернативната служба.

Чл. 8. (1) Средствата за дейността на комисията се осигуряват от бюджета на Министерството на труда и социалната политика.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 78 от 2000 г.) Административното и материално-техническото обслужване на комисията се осъществява от Министерството на труда и социалната политика.

(3) Министърът на труда и социалната политика съгласувано с министъра на финансите определя размера на възнаграждението на лицата по чл. 5, ал. 2 за участие в заседанията на комисията.

Глава четвърта – ДЕЙНОСТ НА КОМИСИЯТА ПО АЛТЕРНАТИВНАТА СЛУЖБА

Чл. 9. Комисията осъществява своята дейност при условията и по реда, уредени в ЗЗВЗАС и в правилника.

Чл. 10. (1) Комисията провежда редовни и извънредни заседания.

(2) Редовните заседания на комисията се провеждат четири пъти годишно.

(3) Извънредни заседания на комисията се свикват от нейния председател.

Чл. 11. Заседанията на комисията се насрочват от председателя, като членовете се уведомяват писмено за това най-малко 5 работни дни предварително.

Чл. 12. За явяване пред комисията на подалия молбата гражданин му се заплащат от бюджета на Министерството на труда и социалната политика пътните разходи при междуградски превоз с влак или автобус срещу представен билет в една посока.

Чл. 13. За изясняване на определени факти или обстоятелства, посочени в молбата, комисията чрез председателя или секретаря й може да вземе писмено становище на експерти или на представители на организации и общности, които имат отношение по повдигнатите въпроси, факти и обстоятелства.

Чл. 14. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 78 от 2000 г., изм., бр. 82 от 2003 г.) (1) Молбата на работодател по чл. 37, ал. 1 ЗЗВЗАС се разглежда от комисията на първото заседание след постъпването.

(2) Решението, с което се отказва определянето на работното място за заемане от алтернативно служещ, се мотивира.

(3) На одобрени от комисията работни места могат да се назначават други лица. За заемането на работното място работодателят уведомява комисията.

Чл. 15. (1) По всяка молба, получена в комисията от началник на военно окръжие, се образува преписка с пореден номер.

(2) Преписката по ал. 1 съдържа всички документи във връзка с молбата, копие от решението на комисията и копие от заповедта на председателя на комисията.

Чл. 16. (1) (Предишен текст на чл. 16, изм. – ДВ, бр. 78 от 2000 г., бр. 82 от 2003 г.) Работодател, при който е започнало изпълнение на мирновременната алтернативна служба, но поради последващи промени не отговаря на изискванията на закона, е длъжен да уведоми комисията в 7-дневен срок. В този случай комисията определя ново работно място и може да определи друга длъжност за изпълнение на мирновременна алтернативна служба.

(2) (Нова – ДВ, бр. 78 от 2000 г.) Когато изпълнението на мирновременната алтернативна служба е започнало при условията и по реда на ЗЗВЗАС , но са настъпили структурни промени или промени във формата на управление на учреждението или организацията, където се изпълнява службата, за които комисията не е била своевременно информирана от работодателя, изпълнението на службата продължава на същото работно място, ако то се запазва и правоприемникът на юридическото лице не попада под забраната на чл. 6, ал. 2 ЗЗВЗАС , или на друго работно място и длъжност по решение на комисията.

(3) (Нова – ДВ, бр. 78 от 2000 г.) При настъпване на промяна по ал. 2 преди началото на изпълнението на алтернативната служба комисията променя своето решение в частта му относно работното място и длъжността.

(4) (Нова – ДВ, бр. 78 от 2000 г.) Работодател не може да откаже изпълнението на решение на комисията и заповед на председателя й, освен когато поради преобразуване юридическото лице попада в категорията на лицата по чл. 6, ал. 2 ЗЗВЗАС .

Чл. 17. Решението на комисията за замяна на изпълнението на воинските задължения на гражданите с алтернативна служба съдържа:

1. решение за замяна на изпълнението на воинските задължения с алтернативна служба;

2. мястото на изпълнение на алтернативната служба и длъжността, която гражданинът ще изпълнява;

3. точно определяне на началото на изпълнението на мирновременната алтернативна служба.

Чл. 18. (1) В изпълнение на решението на комисията по чл. 17 председателят на комисията издава заповед за повикване на гражданина за изпълнение на алтернативна служба.

(2) Заповедта по ал. 1 заедно с наборната здравна книжка се връчва на гражданина при условията и по реда на Гражданския процесуален кодекс . Препис от заповедта се изпраща служебно на началника на военното окръжие, изпратил в комисията молбата на гражданина, и на работодателя, при когото ще се изпълнява алтернативната служба.

Чл. 19. (1) Решението, с което комисията отхвърля молбата на гражданин и отказва замяна на изпълнението на воинските задължения с алтернативна служба, съдържа:

1. решение, че молбата се отхвърля и изпълнението на воинските задължения на гражданина не се заменя с алтернативна служба;

2. мотивите за отказа.

(2) В 7-дневен срок от вземането на решението препис от него се изпраща служебно от комисията на началника на военното окръжие, изпратил молбата на гражданина.

Чл. 20. При установяване на обстоятелствата, при които воинските задължения не се заменят с алтернативна служба, комисията приема като писмени доказателства:

1. преписи от съдебни решения или удостоверения за актуалното състояние на фирми, издадени от окръжните съдилища;

2. удостоверения или справки от Министерството на вътрешните работи, които установяват издаване на разрешения за извършване на търговия, закупуване, пренасяне, съхраняване и други дейности с огнестрелно бойно, ловно или спортно оръжие и боеприпаси;

3. документи, издадени от ловни или спортни организации, установяващи участие в лов или занимания по спортна стрелба и носене или боравене с огнестрелно оръжие;

4. документи, свидетелстващи за извършване на дейност по въоръжена охрана на хора и обекти;

5. документи от компетентните органи за образуване на предварително производство за участие в престъпление, свързано с използване на огнестрелно оръжие и боеприпаси или с употреба на насилие.

Чл. 21. Когато министърът на труда и социалната политика отмени решение на комисията по реда на чл. 14, ал. 2 ЗЗВЗАС и върне преписката за ново разглеждане, комисията е длъжна да вземе предвид указанията на министъра при новото разглеждане на молбата.

Чл. 22. В изпълнение на решение на Върховния административен съд по чл. 14, ал. 3 и 4 ЗЗВЗАС комисията взема решение по молбата.

Чл. 23. (Отм. – ДВ, бр. 82 от 2003 г.).

Чл. 24. За да се убеди във виновното неизпълнение на задълженията по мирновременната алтернативна служба, което обуславя налагането на дисциплинарно наказание, и преди да издаде заповедта по чл. 34, ал. 1, т. 4 и 5 ЗЗВЗАС , председателят на комисията изслушва гражданина, изпълняващ мирновременната алтернативна служба, или приема писмените му обяснения.

Чл. 25. (1) Във връзка с дейността на комисията се водят:

1. книга за всички постъпили от началници на военни окръжия молби на граждани за замяна на воинските им задължения с алтернативна служба; в книгата се вписват: входящият номер на молбата, под който тя е вписана в книгата към военното окръжие; номерът на образуваната в комисията преписка по тази молба; данни за движението и приключването на преписката; решението на комисията; датата на неговото постановяване и датата на изпращане на заповедта на председателя;

2. (изм. – ДВ, бр. 112 от 1999 г., бр. 84 от 2007 г.) архив, в който се съхраняват: приключените книги по т. 1; всички преписки с цялата събрана в тях информация; протоколите от заседанията на комисията; архивът се съхранява в комисията 3 години след приключването на посочените архивни единици, след което се изпраща за съхраняване в Държавна агенция "Архиви".

(2) Комисията изпраща служебно на военните окръжия данните, необходими им да водят книга и лични картони на гражданите, изпълняващи и изпълнили мирновременна алтернативна служба.

Глава пета – ДЕЙНОСТИ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА МИРНОВРЕМЕННАТА АЛТЕРНАТИВНА СЛУЖБА

Чл. 26. (1) Началото на изпълнението на мирновременната алтернативна служба, определено с решението на комисията, се установява с акт на работодателя, че гражданинът е встъпил в длъжност.

(2) Прекратяването на изпълнението на мирновременната алтернативна служба се обявява със заповед на председателя на комисията. Копие от заповедта се изпраща служебно в 7-дневен срок до началника на военното окръжие по местожителството на гражданина и на работодателя, при когото е изпълнявана алтернативната служба.

Чл. 27. (1) Комисията издава на гражданина книжка за мирновременна алтернативна служба по образец съгласно приложение № 1.

(2) Книжката по ал. 1 е официален удостоверителен документ за вписаните в нея данни и обстоятелства, които са свързани с изпълнението на мирновременната алтернативна служба от гражданина.

(3) При издаването на книжката тя се подписва и подпечатва от председателя на комисията.

(4) Вписвания на данни и обстоятелства в книжката правят само определени от председателя на комисията длъжностни лица и работодателят.

Чл. 28. При поискване от орган на изпълнителната власт или неговата администрация, от орган на съдебната или местната власт председателят на комисията може да издава удостоверения за началото или за края на изпълнението на мирновременна алтернативна служба, за освобождаване от тази служба, за нейното отлагане, прекъсване или прекратяване.

Чл. 29. За доказване на основанията за отлагане изпълнението на мирновременната алтернативна служба при условията на чл. 18, ал. 1 и 2 ЗЗВЗАС на комисията се представят:

1. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2003 г.) издадено уверение от съответното училище за всяка учебна година (в случаите по чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗЗВЗАС );

2. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2003 г.) официален документ, с който се удостоверява, че българският гражданин постоянно живее в чужбина (в случаите по чл. 18, ал. 1, т. 2 ЗЗВЗАС);

3. документи от органи на съдебната власт или влязла в сила присъда (в случаите по чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗЗВЗАС );

4. документ на Централната военномедицинска комисия (в случаите по чл. 18, ал. 1, т. 4 ЗЗВЗАС );

5. удостоверение от военното окръжие по местожителството на гражданина или от друг орган или служба на Министерството на отбраната, установяващо срока на службата на брат на гражданина (в случаите по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗЗВЗАС );

6. предложение от органа на местната администрация по местожителството на гражданина (в случаите по чл. 18, ал. 2, т. 2 ЗЗВЗАС );

7. (нова – ДВ, бр. 82 от 2003 г.) експертно решение на Териториалната експертна лекарска комисия/Националната експертна лекарска комисия (ТЕЛК/НЕЛК), с което е определена над 90 на сто намалена или загубена работоспособност на член от семейството, родител, единствен брат или сестра, които постоянно се нуждаят от чужда помощ;

8. (нова – ДВ, бр. 82 от 2003 г.) декларация от инвалида по т. 7, в която поименно е посочено лицето, полагащо грижи за него поради намалената или загубената работоспособност над 90 на сто и необходимостта от чужда помощ, установени от ТЕЛК/НЕЛК.

Чл. 30. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2003 г.) (1) За освобождаване от изпълнение на мирновременна алтернативна служба гражданинът е длъжен да представи на комисията документ от съответния компетентен орган или служба на Министерството на отбраната за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 19 ЗЗВЗАС .

(2) В случаите по чл. 19, т. 3 ЗЗВЗАС гражданинът представя документите по ал. 1 и декларация от инвалида – член на семейството, родител, единствен брат или сестра, в която поименно е посочено лицето, полагащо грижи за него поради намалената или трайната му неработоспособност над 90 на сто и постоянната му нужда от чужда помощ.

Чл. 31. Комисията взема решение за прекъсване изпълнението на мирновременната алтернативна служба при условията на чл. 23, ал. 1 ЗЗВЗАС , когато:

1. спрямо гражданина, изпълняващ мирновременна алтернативна служба, е взета по реда на Наказателно-процесуалния кодекс мярка за неотклонение "задържане под стража" или "домашен арест" или с присъда му е наложено наказание "лишаване от свобода" (в случаите по чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗЗВЗАС );

2. писмено е уведомена от работодателя за отклонение на гражданина от изпълнението на мирновременна алтернативна служба за повече от едно денонощие (в случаите по чл. 23, ал. 1, т. 2 ЗЗВЗАС );

3. бъдат представени документи от работодателя и от лекарска консултативна комисия (ЛКК) или трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за отпуск за временна нетрудоспособност в размер над 30 дни без прекъсване в една календарна година (в случаите по чл. 23, ал. 1, т. 3 ЗЗВЗАС ).

Чл. 32. Жалбите на граждани, изпълняващи мирновременна алтернативна служба, подадени до комисията по повод на изпълнението на алтернативната служба, се разглеждат на заседание на комисията.

Чл. 33. Обстоятелствата по чл. 30 ЗЗВЗАС се установяват със съдебни решения, официално заверени преписи от решения на окръжните съдилища, удостоверения за актуалното състояние на фирми или други съставени по надлежния ред документи и писмени сведения от работодател, установяващи факти и обстоятелства по същия член от ЗЗВЗАС .

Чл. 34. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2003 г.) (1) Предлаганите за изпълнение на мирновременна алтернативна служба места трябва да не са заети и за тях да няма кандидати към момента на подаване на молба по чл. 37, ал. 1 ЗЗВЗАС .

(2) Работодателите нямат право да освобождават работници или служители с цел да предложат същите длъжности за изпълнение на мирновременна алтернативна служба.

Чл. 35. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2003 г.) (1) Гражданите, които изпълняват мирновременна алтернативна служба, получават основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната.

(2) При изпълнение на мирновременна алтернативна служба с намалено работно време по реда на чл. 31а ЗЗВЗАС възнаграждението се изчислява пропорционално на отработените часове.

(3) Когато мирновременната алтернативна служба се изпълнява в населено място, различно от местоживеенето на гражданина, към основното месечно възнаграждение се заплаща допълнително възнаграждение в размер 20 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната.

Чл. 36. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2003 г.) (1) Когато мирновременната алтернативна служба се изпълнява в населено място, отдалечено на повече от 20 км от местоживеенето на гражданина, работодателят е длъжен да осигури жилище в следните минимални норми:

1. за един алтернативно служещ – 9 кв. м;

2. за двама и повече алтернативно служещи – по 6 кв. м за всеки;

3. за не повече от 6 алтернативно служещи се осигурява един санитарен възел с душ и топла вода.

(2) Разходите за ток, отопление, топла и студена вода са за сметка на работодателя, а в случая по ал. 3 – за сметка на гражданина.

(3) Когато не може да осигури жилище, работодателят заплаща месечно обезщетение в размер, както следва:

1. за населено място до 20 000 жители – 55 лв.;

2. за населено място до 100 000 жители – 65 лв.;

3. за населено място над 100 000 жители – 75 лв.

(4) В молбата по чл. 37, ал. 1 ЗЗВЗАС работодателят посочва дали може да приеме за изпълнение на мирновременна алтернативна служба граждани от друго населено място.

Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2003 г.) (1) Веднъж месечно за точно и добросъвестно изпълнение на трудовите задължения работодателят може да заплати на гражданина допълнително възнаграждение в размер до 50 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната.

(2) Допълнителното възнаграждение по ал. 1 не се заплаща, когато гражданинът изпълнява мирновременна алтернативна служба при намалено работно време при условията на чл. 31а, ал. 1 ЗЗВЗАС .

Чл. 38. Гражданите, които изпълняват мирновременна алтернативна служба, имат право на безплатно пътуване в транспорта за обществен превоз на пътници в населеното място, където изпълняват мирновременната алтернативна служба. Те се легитимират пред контролните органи с книжката за мирновременна алтернативна служба.

Глава шеста – ДЕЙНОСТИ ПО ОТЧЕТА И СЛУЖБАТА В ЗАПАСА НА ГРАЖДАНИТЕ, ИЗПЪЛНЯВАЩИ И ИЗПЪЛНИЛИ МИРНОВРЕМЕННА АЛТЕРНАТИВНА СЛУЖБА

Чл. 39. (1) Отчет на гражданите, изпълняващи мирновременна алтернативна служба, се води от военното окръжие по местоживеенето им.

(2) Личният картон на гражданин, изпълняващ алтернативна служба, по образец съгласно приложение № 2 се съставя на основание на препис от решението на комисията, с което изпълнението на воинските задължения се заменя с алтернативна служба, на препис от заповедта на председателя на комисията, с която гражданинът е повикан за изпълнение на мирновременната алтернативна служба, и на данните от личния картон на наборника.

Чл. 40. (1) Гражданите, изпълнили алтернативна служба, се зачисляват на отчет в запаса за алтернативна служба към военните окръжия по местоживеенето им с личен картон по образец съгласно приложение № 3 и с азбучна карта.

(2) Данните в личния картон на гражданин, изпълнил мирновременна алтернативна служба, се вписват след представяне на книжката за мирновременна алтернативна служба.

(3) Военното окръжие издава на гражданина, зачислен в запаса за алтернативна служба, отчетна книжка в запаса за алтернативна служба по образец съгласно приложение № 4.

Чл. 41. Личните картони на гражданите, които са изпълнили мирновременна алтернативна служба и са зачислени в запаса за алтернативна служба по реда на чл. 41 ЗЗВЗАС , се подреждат във военните окръжия в отделна картотека по общини по азбучен ред.

Чл. 42. (1) В общините и кметствата се създава картотека с азбучните карти на гражданите, изпълнили мирновременна алтернативна служба и зачислени в запаса за алтернативна служба.

(2) Картотеката с азбучните карти по ал. 1 се ползва и при мобилизационно назначение на гражданите при повикване на военновременна алтернативна служба.

Чл. 43. Личните картони и азбучните карти на запасните, получили мобилизационно назначение, се подреждат по възходящ ред на командите по специалности и по азбучен ред в тях.

Чл. 44. (1) На запасните, получили мобилизационно назначение за изпълнение на военновременна алтернативна служба, се връчва повиквателна заповед.

(2) Повиквателната заповед по ал. 1 се подписва от началника на военното окръжие и се връчва на гражданина по реда, определен за връчване на повиквателна заповед на запасни.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Указания по прилагането на глави от трета до пета от правилника дава министърът на труда и социалната политика, а на глави втора и шеста – министърът на отбраната.

§ 2. Правилникът се приема на основание § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба .