Вид акт: Правилник

Раздел I – Общи разпоредби

Чл. 1. С правилника се уреждат организацията и дейността на Националната комисия за борба с трафика на хора към Министерския съвет, наричана по-нататък "Националната комисия".

Чл. 2. Националната комисия ръководи, координира и контролира дейността по прилагане на националната политика и стратегия за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите.

Чл. 3. Националната комисия осъществява дейността си съгласно Закона за борба с трафика на хора чрез администрация и местни комисии за борба с трафика на хора, наричани по-нататък "местните комисии".

Чл. 4. За дейността си по чл. 2 Националната комисия разработва ежегодно национална програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите му и я представя за утвърждаване от Министерския съвет.

Раздел II – Организация на Националната комисия

Чл. 5. (1) Националната комисия е колективен орган, който се състои от председател, двама заместник-председатели и членове в състав, определен с разпоредбите на чл. 4 от Закона за борба с трафика на хора .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2008 г., в сила от 30.06.2008 г., бр. 72 от 2019 г., в сила от 13.09.2019 г.) Дейността на Националната комисия се подпомага от администрация в състав 11 щатни бройки, която се ръководи от секретар.

(3) Председател на Националната комисия е определен от Министерския съвет заместник министър-председател. Заместник-председателите се определят от председателя на Националната комисия.

Чл. 6. (1) Председателят на Националната комисия ръководи, координира и контролира дейността по осъществяването на държавната политика в областта на предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите.

(2) При изпълнение на правомощията си председателят се подпомага от заместник-председателите и секретаря.

(3) Председателят делегира със заповед правомощия на заместник-председателите.

(4) Функциите на председателя в негово отсъствие се изпълняват от определен за всеки конкретен случай заместник-председател.

Чл. 7. Председателят:

1. внася ежегодно за утвърждаване от Министерския съвет национална програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите;

2. определя поименния състав на Националната комисия;

3. насрочва заседанията на Националната комисия и ги ръководи;

4. внася за разглеждане от Министерския съвет предложения и въпроси, свързани с дейността на Националната комисия и на местните комисии;

5. назначава и освобождава секретаря и служителите в администрацията на Националната комисия;

6. разпорежда се с бюджета и имуществото на Националната комисия;

7. представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността на Националната комисия и на местните комисии.

Чл. 8. (1) Секретарят е щатен служител към Националната комисия.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2007 г.) За секретар се назначава лице с висше образование и с опит в областта на предотвратяването и противодействието на трафика на хора.

Чл. 9. Секретарят ръководи администрацията на Националната комисия, като:

1. организира цялостната оперативна дейност;

2. организира подготовката на заседанията на Националната комисия и провежда изпълнението на взетите решения;

3. координира дейността на местните комисии;

4. организира и контролира изпълнението на задачите от администрацията на Националната комисия;

5. контролира и отговаря за работата с документите и за тяхното съхраняване в съответствие с изискванията на Закона за защита на класифицираната информация ;

6. организира и контролира набирането и съхраняването на статистическа информация от всички институции, включени в състава на Националната комисия, както и от неправителствените организации при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация ;

7. организира и контролира воденето на регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закона за борба с трафика на хора ;

8. изпълнява и други задачи, възложени му от председателя на Националната комисия.

Чл. 10. Администрацията по чл. 4, ал. 5 от Закона за борба с трафика на хора се състои от щатни служители към Националната комисия.

Раздел III – Заседания на Националната комисия

Чл. 11. (1) За осъществяване на своята дейност Националната комисия провежда периодично заседания по предварително обявен дневен ред. Редовни заседания се свикват от председателя най-малко 4 пъти в годината. По предложение на членовете на Националната комисия се провеждат и извънредни заседания.

(2) Заседанията на Националната комисия са открити и се провеждат с участието на лицата и организациите по чл. 4, ал. 4 от Закона за борба с трафика на хора . По изключение Националната комисия може да реши да проведе закрито заседание в случаите, когато Законът за защита на класифицираната информация изисква това или когато са застрашени общественият ред и националната сигурност.

(3) Представителите на юридическите лица с нестопанска цел и на международните организации с представителства в страната, които извършват дейност по предотвратяване на трафика на хора и закрила на жертвите от него, участват в заседанията на Националната комисия като наблюдатели.

Чл. 12. (1) Юридическите лица с нестопанска цел заявяват писмено желанието си да участват в заседанията на Националната комисия. Към заявлението се прилагат следните документи:

1. съдебно решение за регистрация;

2. устав на организацията;

3. удостоверение за актуално състояние на заявителя;

4. анкетен лист за дейността и програмата на организацията по образец, одобрен от Националната комисия;

5. пълномощно на лицето, което ще представлява организацията на заседанията на Националната комисия.

(2) Националната комисия уведомява писмено заявителя за констатираните пропуски в представените документи и определя срок за отстраняването им.

(3) Председателят на Националната комисия или упълномощено от него длъжностно лице се произнася по заявлението и по приложените към него документи в 30-дневен срок от получаването им.

(4) Решението по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд .

(5) Юридическите лица с нестопанска цел, които са допуснати за участие в заседанията на Националната комисия, представят ежегодно анкетния лист по ал. 1, т. 4.

(6) Участието на лицата по чл. 4, ал. 4 от Закона за борба с трафика на хора в дейността на Националната комисия се прекратява:

1. по тяхно искане;

2. при прекратяване на юридическото лице;

3. по решение на Националната комисия, когато осъществяват дейност в противоречие със закона и добрите нрави, или при прекратяване на дейността по предотвратяване трафика на хора и закрила на жертвите от него.

(7) Решението по ал. 6, т. 3 подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд .

Чл. 13. (1) Дневният ред за всяко заседание се изготвя от секретаря и се изпраща на членовете на Националната комисия и на другите участници най-малко 7 работни дни преди заседанието заедно с материалите към него.

(2) Лицата и организациите по чл. 4, ал. 4 от Закона за борба с трафика на хора потвърждават участието си в заседанието преди изтичането на срока по ал. 1, като посочват определения от тях представител.

(3) Членовете на Националната комисия и другите участници могат да правят предложения за включване на въпроси в дневния ред и да представят писмени становища.

Чл. 14. Заседанията на Националната комисия се считат за редовно проведени, ако в тях участват най-малко две трети от членовете й. При липса на кворум председателят насрочва ново заседание.

Чл. 15. (1) Националната комисия взема своите решения с обикновено мнозинство. За всяко заседание се води стенографски протокол, който се подписва от стенографа и от председателя на комисията.

(2) В срок 5 работни дни от провеждането на заседанието препис от протокола и от взетите решения се изпраща на членовете на Националната комисия.

Раздел IV – Местни комисии за борба с трафика на хора

Чл. 16. Местните комисии осъществяват държавната политика и стратегия в областта на борбата с трафика на хора на територията на съответните общини, като:

1. предлагат на Националната комисия проект на бюджет за провеждане на общинската политика в областта на борбата с трафика на хора на територията на съответните общини;

2. ежегодно отчитат дейността си пред съответния кмет и пред Националната комисия.

Раздел V – Финанси и имущество

Чл. 17. Националната комисия е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Тя е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерския съвет.

Чл. 18. Председателят на Националната комисия е разпоредител с бюджета и имуществото й.

Чл. 19. Националната комисия има собствен печат и бланка.

Чл. 20. (Нов – ДВ, бр. 22 от 2012 г.) (1) Работното време на служителите в администрацията на Националната комисия е 8 часа дневно с променливи граници и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

(2) Служителите сами определят началото на работното си време, което може да бъде в периода от 7,30 до 10,00 ч. Краят на работното време се определя в зависимост от началото на работния ден след задължително отработване на 8 часа дневно.

(3) Служителите ползват обедна почивка 30 минути между 12,00 и 14,00 ч.

(4) Председателят на Националната комисия може да определи и друго работно време за служители от администрацията с цел осигуряване на необходимите условия за изпълнение на функциите на Националната комисия и на администрацията й.

(5) Редът за отчитане на работното време се определя с акт на председателя на Националната комисия.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Правилникът се приема на основание чл. 4, ал. 6 от Закона за борба с трафика на хора .

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Този правилник урежда дейността на Националния институт на правосъдието и организацията на работата му.

Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 33 от 2018 г.) Националният институт на правосъдието е юридическо лице със седалище в София и е второстепенен разпоредител с бюджет към Висшия съдебен съвет.

Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) При осъществяване на своята дейност Националният институт на правосъдието има административна, финансова и оперативна самостоятелност.

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Националният институт на правосъдието работи в тясно сътрудничество с Висшия съдебен съвет, с Инспектората към Висшия съдебен съвет, Министерството на правосъдието, съдилищата, прокуратурите, следствените служби и с други национални и международни партньори.

Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Националният институт на правосъдието се управлява и представлява от директор.

Глава втора – ЦЕЛ И ДЕЙНОСТИ

Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 33 от 2018 г.) Основната цел на Националния институт на правосъдието е подобряване ефективността на правораздаването чрез качествено професионално обучение и повишаване на квалификацията, събиране, обработване и разпространяване на информация за нуждите на обучението.

Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) За постигане на целта си Националният институт на правосъдието осъществява:

1. (отм., нова – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., изм. и доп., бр. 33 от 2018 г.) задължително първоначално обучение на кандидатите за младши съдия, младши прокурор, младши следовател;

2. (предишна т. 1, изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 33 от 2018 г., бр. 79 от 2019 г.) задължително въвеждащо обучение на съдиите, прокурорите и следователите при първоначално назначаване в органите на съдебната власт и при избор на съдебните заседатели за първи мандат;

3. (предишна т. 2, изм. и доп. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., доп., бр. 33 от 2018 г., изм. и доп., бр. 79 от 2019 г.) поддържане и повишаване на квалификацията на съдиите, прокурорите, следователите, членовете на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет; на държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, съдебните помощници, прокурорските помощници, съдебните служители, съдебните заседатели, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт и на други служители от Министерството на правосъдието;

4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., изм., бр. 33 от 2018 г.) обучение за развитие на езикови умения и ползване на правна терминология;

5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) дейност като Европейски документационен център, съобразно изискванията на Европейската комисия;

6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., изм., бр. 33 от 2018 г., доп., бр. 79 от 2019 г.) електронно обучение и организира приложно изследване и анализ на практики в областта на правосъдието;

7. (предишна т. 6, изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., отм., бр. 33 от 2018 г., нова, бр. 79 от 2019 г.) поддържането и повишаването на квалификацията чрез обучителни дейности и на други лица, когато това му е възложено със закон или акт на Министерския съвет;

8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., изм., бр. 33 от 2018 г.) текущо проучване и оценка на нуждите от обучение;

9. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) проучване и изследване на съдебната практика;

10. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) разпространяване на добри практики относно администрирането на правораздаването;

11. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) публикации и издателска дейност, имащи отношение към обучението;

12. (предишна т. 11 – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., изм., бр. 33 от 2018 г.) участие в Европейската мрежа за съдебно обучение и други сродни организации;

13. (предишна т. 12, изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) създаване и поддържане на връзки с български и чуждестранни институции, университети, професионални организации на юристи, адвокатски колегии и други организации, чиито дейности са свързани с целите и дейностите на Националния институт на правосъдието.

Глава трета – ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ

Раздел I – Управителен съвет

Чл. 8. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Националният институт на правосъдието се ръководи от управителен съвет, в състава на който се включват петима представители на Висшия съдебен съвет и двама представители на Министерството на правосъдието.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор са членове по право на управителния съвет от квотата на Висшия съдебен съвет. Председателят на Върховния касационен съд е председател на управителния съвет.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 33 от 2018 г.) Останалите двама представители на Висшия съдебен съвет се избират с решение на пленума по предложение на съответната колегия, по един от съдийската и прокурорската колегия.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Министърът на правосъдието е член по право на управителния съвет от квотата на Министерството на правосъдието. Той определя другия член на управителния съвет от квотата на Министерството на правосъдието.

Чл. 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Членове на управителния съвет могат да бъдат юристи с проявени високи професионални и нравствени качества и практически опит като съдия, прокурор, следовател, адвокат, преподавател или научен сътрудник по правни науки.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Член на управителния съвет не може да е бил осъждан за умишлено престъпление от общ характер или лишен по съдебен ред от правото да заема съответната длъжност.

Чл. 10. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., изм., бр. 33 от 2018 г.) (1) Изборен член на управителния съвет може да бъде освободен от представлявания орган:

1. при подаване на оставка;

2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца;

3. когато бъде освободен като член на Висшия съдебен съвет – за представителите на Висшия съдебен съвет, по предложение на министъра на правосъдието за представителя на Министерството на правосъдието;

4. при тежко нарушение или системно неизпълнение на задълженията.

(2) Освобождаването на изборен член на управителния съвет се извършва с мотивирана заповед на министъра на правосъдието – за представителя на Министерството на правосъдието, или с решение на пленума на Висшия съдебен съвет по предложение на съответната колегия – за представителите от квотата на Висшия съдебен съвет.

(3) В случаите на ал. 1 представляваният орган в едномесечен срок избира нов член на управителния съвет.

Чл. 11. (1) Управителният съвет:

1. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2018 г.) избира и освобождава директора и заместник-директорите;

2. (доп. – ДВ, бр. 33 от 2018 г., изм., бр. 79 от 2019 г.) приема учебните програми за задължителното първоначално обучение на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, за задължителната квалификация при първоначално назначаване в органите на съдебна власт и при повишаване в длъжност;

3. (изм. и доп. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) одобрява проекта на бюджет на Националния институт на правосъдието и го представя пред Висшия съдебен съвет;

4. (доп. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) приема вътрешните правила, предвидени в правилника по чл. 263 от Закона за съдебната власт ;

5. (доп. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) одобрява състава на Програмния съвет на Националния институт на правосъдието;

6. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) прави предложение пред Висшия съдебен съвет за определяне числеността на служителите;

7. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) приема тригодишен план за дейността си;

8. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 33 от 2018 г.) приема годишен план за дейността на Националния институт на правосъдието;

9. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) организира, ръководи и контролира участието на Националния институт на правосъдието в Европейската мрежа за съдебно обучение;

10. (доп. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) определя броя и одобрява постоянните преподаватели и ги оценява за периода, през който са командировани в Националния институт на правосъдието;

10а. (нова – ДВ, бр. 79 от 2014 г.) одобрява временните преподаватели;

11. приема решения по други въпроси съгласно този правилник или вътрешните правила;

12. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) извършва други дейности, необходими за ефективното функциониране на Националния институт на правосъдието.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 79 от 2014 г.) Предложенията по т. 1 – 10а се правят от директора на НИП или от членове на УС.

Чл. 12. (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2014 г.) Управителният съвет провежда заседания най-малко веднъж на два месеца.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., изм. и доп., бр. 33 от 2018 г.) Заседанията се свикват от председателя на управителния съвет с писмена покана не по-късно от 5 дни преди датата на заседанието. В поканата се посочват времето и мястото на заседанието и се прилага дневният ред за провеждането му. Поканата се придружава и от писмени материали по въпросите, които са включени в дневния ред. Поканата и писмените материали се предоставят на членовете на управителния съвет на хартиен носител или по електронен път.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) За решаването на неотложни проблеми свикването на заседание може да се извърши в по-кратки срокове и по друг по-бърз начин с потвърждение за уведомяването, включително по телефон, факс, електронна поща или SMS. В този случай членовете на управителния съвет следва задължително да бъдат уведомени за конкретния проблем, във връзка с чието решаване се свиква заседанието.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., доп., бр. 33 от 2018 г.) Председателят на управителния съвет е длъжен да свика заседание по искане на всеки негов член или на директора на Националния институт на правосъдието. При невъзможност на председателя да изпълни това свое задължение заседанието се свиква от директора.

Чл. 13. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Заседанието на управителния съвет е законно, ако на него присъстват лично най-малко четирима от членовете му. Присъстващ член може да представлява не повече от един отсъстващ. Упълномощаването е писмено и важи само за конкретното заседание и предварително оповестения дневен ред.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., отм., бр. 79 от 2014 г.).

Чл. 14. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Заседанието на управителния съвет се ръководи от неговия председател или от писмено упълномощен от него друг член на управителния съвет. При липса на упълномощаване заседанието се ръководи от най-възрастния присъстващ член на управителния съвет.

(2) Управителният съвет не може да приема решения по чл. 11, т. 1 – 4 , ако тези въпроси не са включени в предварително обявения дневен ред.

(3) На заседанието се води протокол, който се подписва от ръководещия заседанието и от лицето, което води протокола. По време на заседанието може да се извършва и звуко- или видеозапис.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., отм., бр. 79 от 2014 г.).

Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Заседанията на управителния съвет са открити.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2018 г.) Директорът участва по право, а заместник-директорите и главният секретар могат да участват в заседанията без право на глас.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) На откритите заседания могат да присъстват и други лица с одобрението на управителния съвет или по покана на неговия председател.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Управителният съвет може да провежда и закрити заседания за разглеждане на въпроси, които счита за поверителни съобразно Конституцията и законите на страната. Директорът и заместник-директорите имат право да присъстват на закритите заседания, освен ако управителният съвет не реши друго.

Чл. 16. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., доп., бр. 33 от 2018 г.) Решенията на управителния съвет се приемат с мнозинство повече от половината от членовете му с изключение на решенията по чл. 11, ал. 1, т. 1 – 4 и предложението по чл. 263 от Закона за съдебната власт , които се приемат с мнозинство от 2/3 от членовете.

(2) (Отм., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Решенията на управителния съвет се приемат с явно гласуване, освен ако не се реши гласуването да е тайно.

Чл. 17. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., изм., бр. 79 от 2014 г.) За участието си в заседанията на управителния съвет неговите членове не получават възнаграждение.

Раздел II – Директор

Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 33 от 2018 г.) (1) Националният институт на правосъдието се управлява и представлява от директор. В дейността си директорът се подпомага от двама заместник-директори.

(2) За директор и заместник-директор на Националния институт на правосъдието може да бъде избрано лице, което:

1. има висше юридическо образование и юридическа правоспособност;

2. притежава високи професионални и нравствени качества и практически опит в съдебната система;

3. отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 7 от Закона за съдебната власт за директор и на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 5 от Закона за съдебната власт за заместник-директор;

4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер с наложено наказание лишаване от свобода или лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност.

Чл. 19. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Директорът на Националния институт на правосъдието се избира от управителния съвет с мнозинство от две трети от членовете му за срок пет години. Той може да бъде избран за още един мандат след оценка на дейността му от управителния съвет.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2018 г.) Управителният съвет определя правилата за избор на директора при спазване принципите на прозрачност, публичност и равен достъп.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Директорът се освобождава от управителния съвет:

1. (отм., нова – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) при подаване на оставка;

2. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) при трайна фактическа невъзможност да изпълнява своите задължения за повече от 6 месеца;

3. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) при осъждане за умишлено престъпление от общ характер с наложено наказание лишаване от свобода или лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност;

4. (отм., нова – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) за тежко или системно нарушение на Закона за съдебната власт и на този правилник;

5. (отм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.).

(4) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2018 г.) Заместник-директорите се избират и освобождават от управителния съвет по предложение на директора за срока на неговия мандат.

(5) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2018 г.) С решението за избиране управителният съвет определя на директора І ранг, а на заместник-директорите от ІІ до І ранг съобразно ранговете за съдебен служител.

Чл. 20. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Директорът на Националния институт на правосъдието:

1. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 33 от 2018 г., доп., бр. 79 от 2019 г.) ръководи изпълнението на решенията на управителния съвет;

2. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., доп., бр. 33 от 2018 г.) организира и ръководи дейността на Националния институт на правосъдието и го управлява;

3. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 33 от 2018 г.) представя за приемане или одобрение от управителния съвет:

а) (изм. – ДВ, бр. 79 от 2019 г.) учебните програми на задължителното първоначално обучение на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, за задължителната квалификация при първоначално назначаване в органите на съдебна власт и при повишаване в длъжност;

б) проекта на годишен бюджет;

в) проекти на вътрешни правила;

г) (изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) годишни и други отчети, изисквани от управителния съвет;

д) (изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) тригодишен стратегически план на Националния институт на правосъдието, прогнози за годишните бюджети и други документи;

4. назначава и освобождава служителите;

5. управлява имуществото;

6. участва в гражданския оборот от името на института;

7. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) извършва други задачи, необходими за осъществяването на дейността на Националния институт на правосъдието.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 33 от 2018 г.) Директорът може писмено да възлага упражняването на отделни свои правомощия на заместник-директорите и на главния секретар.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2018 г.) Функциите на директора в негово отсъствие от страната или когато ползва законоустановен отпуск, се изпълняват от определен със заповед за всеки конкретен случай заместник-директор.

Чл. 21. (1) Директорът получава основно месечно възнаграждение, равно на възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.

(2) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2018 г.) Заместник-директорите получават основно месечно възнаграждение, равно на възнаграждението на съдия в апелативен съд.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 33 от 2018 г.) В случай че за директор бъде назначен съдия, прокурор или следовател, той запазва възнаграждението, което е получавал за длъжността, която е заемал в съответния орган на съдебната власт, ако то е по-високо от възнаграждението по ал. 1.

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., отм., бр. 33 от 2018 г.).

Глава четвърта – ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА

Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 33 от 2018 г.) (1) Главният секретар осъществява административното ръководство на администрацията на Националния институт на правосъдието, като:

1. осигурява организационната връзка между директора и администрацията на Националния институт на правосъдието;

2. отговаря за подготовката на заседанията на управителния съвет;

3. организира разпределението на задачите между административните звена и изпълнението на задълженията на служителите;

4. създава условия за законосъобразна и ефективна работа на администрацията;

5. осъществява общ контрол за изпълнението на възложените задачи;

6. отговаря за управлението на административната дейност;

7. осъществява общо ръководство по отношение на човешките ресурси, финансовата и стопанската дейност;

8. контролира спазването на реда за документооборота, деловодната и архивната дейност;

9. осигурява прозрачност и публичност на дейността на администрацията и организира процеса по осигуряване достъпа до информация, когато такъв е разрешен;

10. представя на директора на Националния институт на правосъдието за одобряване щатните разписания и длъжностните характеристики на служителите в администрацията;

11. изпълнява и други задачи, възложени му от директора.

(2) При отсъствие на главния секретар директорът на Националния институт на правосъдието със заповед определя негов заместник от служителите в администрацията.

Чл. 24. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 33 от 2018 г.) Дейността на Националния институт на правосъдието е организирана в специализирана и обща администрация.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 33 от 2018 г.) В специализираната администрация се включват звената, които осъществяват учебната дейност на Националния институт на правосъдието.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 33 от 2018 г.) В общата администрация се включват звената, които осигуряват административно, финансово и технически дейността на Националния институт на правосъдието.

(4) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2018 г.) Финансовият контрольор е пряко подчинен на директора и осъществява предварителен контрол за законосъобразност съгласно Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор , като:

1. осъществява предварителен и текущ вътрешен финансов контрол за законосъобразност при поемане на задължение и извършване на разход;

2. изразява мнение относно законосъобразност на решения или действия, свързани с разпореждане с активи и средства;

3. прави предложения и отговаря за изграждането и въвеждането на системи за финансово управление и контрол по отношение на средствата, получени от републиканския бюджет;

4. развива и актуализира системите за финансово управление и контрол съобразно целите на Националния институт на правосъдието;

5. оказва методическа помощ за прилагане на системите за финансово управление и контрол.

Чл. 25. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 33 от 2018 г.) Наименованията, видът и броят на структурните звена в администрацията, техните функции и числеността на персонала в тях се определят от управителния съвет по предложение на директора на Националния институт на правосъдието.

Чл. 26. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Служителите в Националния институт на правосъдието съгласно чл. 340, ал. 3 от Закона за съдебната власт са съдебни служители и работят по трудово правоотношение. Те се назначават в съответствие с изискванията на чл. 343 от Закона за съдебната власт при спазване принципите на прозрачност, публичност и равен достъп.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) По отношение на служителите се прилага класификаторът по чл. 341, ал. 1 от Закона за съдебната власт . Длъжностите, специфични за дейността на Националния институт на правосъдието, се включват в класификатора от Висшия съдебен съвет по предложение на управителния съвет.

(3) (Отм., нова – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) По отношение на служителите на Националния институт на правосъдието се прилагат и разпоредбите на чл. 344 – 354 , чл. 358а , чл. 358б и чл. 359 от Закона за съдебната власт .

Чл. 27. (1) (Предишен текст на чл. 27, изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Служителите в Националния институт на правосъдието следва да изпълняват задълженията си добросъвестно и точно съобразно длъжностната характеристика за длъжността, на която са назначени.

(2) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Служителите в Националния институт на правосъдието са длъжни:

1. при необходимост да изпълняват служебните си задължения извън работното време, в почивни и празнични дни;

2. да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на служебните им задължения и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата;

3. при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот да имат поведение, което не уронва престижа на съдебната власт.

Глава пета – УЧЕБНА ДЕЙНОСТ

Раздел I – Общи положения

Чл. 28. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., изм. и доп., бр. 33 от 2018 г., бр. 79 от 2019 г.) Придобиването, поддържането и повишаването на квалификацията на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, на младшите съдии, младшите следователи, младшите прокурори, на съдиите, прокурорите, следователите, членовете на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет; на държавните съдебни изпълнители, на съдиите по вписванията, съдебните помощници, прокурорските помощници, на съдебните служители, съдебните заседатели, избрани за първи мандат, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт и на други служители от Министерството на правосъдието е тяхно право и задължение, гарантирано от закона.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 79 от 2019 г.) Участието на лицата по ал. 1 в различните обучителни дейности на Националния институт на правосъдието е част от техните служебни задължения. Разходите за участието им в различните обучителни дейности се покриват от бюджета на Националния институт на правосъдието, от международни и други проекти и програми.

(3) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2019 г.) Националният институт на правосъдието осъществява обучителни дейности за поддържането и повишаването на квалификацията и на други лица, когато това му е възложено със закон или акт на Министерския съвет.

(4) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2018 г., предишна ал. 3, изм., бр. 79 от 2019 г.) Участниците в обучителната дейност се командироват по установения ред от съответните административни ръководители.

Чл. 29. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 33 от 2018 г., изм., бр. 79 от 2019 г.) Учебните програми на задължителното първоначално обучение на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, за задължителната квалификация при първоначално назначаване в органите на съдебна власт и при повишаване в длъжност се приемат от управителния съвет по предложение на директора след съгласуване с пленума на Висшия съдебен съвет.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Програмите и дейностите за повишаване на квалификацията на държавните съдебни изпълнители, на съдиите по вписванията, на съдебните служители, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт и на други служители от Министерството на правосъдието се съгласуват с министъра на правосъдието.

Чл. 30. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., доп., бр. 33 от 2018 г., изм. и доп., бр. 79 от 2019 г.) Учебните курсове и програми, които са задължителни по силата на Закона за съдебната власт или на решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, се провеждат със средства от бюджета на Националния институт на правосъдието, проекти и програми.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 79 от 2019 г.).

Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., изм. и доп., бр. 79 от 2019 г.) Националният институт на правосъдието поддържа база данни за участието на лицата по чл. 249, ал. 1 и 2 от Закона за съдебната власт в съответните обучителни дейности.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Информацията по ал. 1 се предоставя периодично или при поискване от Висшия съдебен съвет, от Инспектората към Висшия съдебен съвет или от министъра на правосъдието.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 79 от 2019 г.) Националният институт на правосъдието издава удостоверения за участието на лицата по ал. 1 в съответствие с правилата за обучителната дейност.

Чл. 32. (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2019 г.) Участниците в обучителните дейности имат право:

1. на ефективно обучение за поддържане и разширяване на техните знания и умения, необходими за изпълняване на задълженията им;

2. да бъдат оценявани по еднообразни критерии и информирани за резултатите от оценката;

3. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) да ползват услугите, помещенията и оборудването на Националния институт на правосъдието по установения ред;

4. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) да отправят предложения и жалби, свързани с дейността на Националния институт на правосъдието, до неговите органи на управление и до Висшия съдебен съвет.

Чл. 33. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 79 от 2019 г.) Участниците в обучителните дейности са длъжни да спазват реда и организацията на учебния процес, установени от Националния институт на правосъдието.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 33 от 2018 г.) За нарушаване на реда и организацията на учебния процес се уведомяват административният ръководител и съответната колегия на Висшия съдебен съвет или съответно министърът на правосъдието.

(3) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2019 г.) Участниците в обучителните дейности, които отсъстват без уважителни причини, по решение на управителния съвет възстановяват на Националния институт на правосъдието разходите за обучението.

Чл. 34. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 33 от 2018 г., бр. 79 от 2019 г.) Редът и начинът за констатиране на нарушенията по чл. 33, ал. 1 се уреждат във вътрешни правила за обучителната дейност.

Чл. 34а. (Нов – ДВ, бр. 79 от 2014 г., изм., бр. 33 от 2018 г., бр. 79 от 2019 г.) Управителният съвет приема вътрешни правила за обучителната дейност, с които урежда организацията и реда на обучителната дейност, подбора и възнаграждението на преподавателите и оценяването на постоянните преподаватели за периода, през който са командировани в Националния институт на правосъдието.

Раздел II – Задължително първоначално обучение на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи (задължително първоначално обучение) (Загл. изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., изм. и доп., бр. 33 от 2018 г., изм., бр. 79 от 2019 г.)

Чл. 35. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 33 от 2018 г.) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема с решение окончателния списък на одобрените кандидати за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по съответните длъжности съобразно заявеното им желание.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 33 от 2018 г.) Решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет по предходната алинея се изпраща на Националния институт на правосъдието за осъществяване на задължителното първоначално обучение.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 33 от 2018 г.) Курсът на първоначално обучение на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи е девет месеца и започва през месец септември на съответната година. Датата на започване на курса се определя от директора на Националния институт на правосъдието.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2018 г.) През време на обучението кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи получават ежемесечно сумата по чл. 258, ал. 1 от Закона за съдебната власт в размер на седемдесет на сто от основното възнаграждение на младши съдия, младши прокурор и младши следовател за сметка на бюджета на съдебната власт чрез Националния институт на правосъдието.

(5) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2018 г.) Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване и застраховането срещу злополука на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи за периода на обучението им по чл. 249, ал. 1, т. 1 са за сметка на бюджета на съдебната власт.

(6) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 33 от 2018 г.) Разходите за обучението са за сметка на Националния институт на правосъдието.

Чл. 36. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 33 от 2018 г.) (1) Обучението на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи в Националния институт на правосъдието се осъществява при спазване на правилата по чл. 258б, предл. първо от Закона за съдебната власт .

(2) По време на обучението на обучаваните се поставя текуща оценка, която се формира от участието им в учебните занятия и резултатите от възложените им писмени работи. Оценката съдържа и описателна част, в която постоянните преподаватели изразяват впечатлението си от придобитите от курсиста знания и умения.

(3) В края на обучението кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи полагат писмен и устен практически изпит, които се оценяват по шестобалната система. Изпитите се провеждат при спазване на правилата по чл. 258б, предл. второ от Закона за съдебната власт .

(4) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2019 г.) За успешното завършване на задължителното първоначално обучение Националният институт на правосъдието издава на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младшите следователи свидетелство, съдържащо обобщена текущата оценка и оценките от финалните изпити по чл. 258, ал. 4 и 5 от Закона за съдебната власт .

Чл. 36а. (Нов – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., отм., бр. 33 от 2018 г.).

Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., изм. и доп., бр. 33 от 2018 г.) Националният институт на правосъдието осъществява методическо ръководство на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи след завършване на курса на първоначално обучение, докато заемат съответната длъжност.

Чл. 38. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 33 от 2018 г.) Националният институт на правосъдието предоставя методическа помощ на магистрати – наставници, като:

1. провежда специализирани обучения за магистратите – наставници;

2. организира годишни срещи на магистратите – наставници, постоянните преподаватели и кандидатите за младши магистрати;

3. запознава кандидатите за младши съдия, младши прокурор и младши следовател с функциите на наставника;

4. предоставя на магистратите – наставници, учебната програма и помагалата, по които се провежда задължителното първоначално обучение на кандидатите за младши съдии;

5. предоставя на магистратите – наставници, учебната програма и материалите, по които се провежда задължителната начална квалификация на първоначално назначени съдии;

6. предоставя на магистратите – наставници, копие от доклада по чл. 258, ал. 6 от Закона за съдебната власт ;

7. създава и поддържа електронен форум на магистратите – наставници, на интернет страницата на Националния институт на правосъдието.

Чл. 39. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., изм. и доп., бр. 33 от 2018 г.) Националният институт на правосъдието провежда с младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи най-малко веднъж годишно среща с цел обсъждане на проблемни въпроси, свързани с работата им в органите на съдебната власт.

Раздел III – Задължително въвеждащо обучение при първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт (задължително въвеждащо обучение) и при повишаване в длъжност на съдии и прокурори от районно на окръжно ниво (задължителна текуща квалификация) (Загл. изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 79 от 2019 г.)

Чл. 40. (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2019 г.) При първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт през първата година след встъпването си в длъжност съдиите, прокурорите и следователите преминават задължително въвеждащо обучение за повишаване на квалификацията.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 33 от 2018 г.) Курсът се състои от отделни нива, всяко от които с продължителност до 5 дни.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Лицата по ал. 1 се командироват за участие в обучението за сметка на Националния институт на правосъдието.

Чл. 41. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) (1) При повишаване в длъжност от районно на окръжно ниво съдиите и прокурорите преминават курс за задължителна текуща квалификация в Националния институт на правосъдието.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2018 г.) Курсът се състои от отделни нива, всяко от които с продължителност до 5 дни.

(3) Лицата по ал. 1 се командироват за участие в обучението за сметка на Националния институт на правосъдието.

Раздел IV – Текущо обучение (Загл. изм. – ДВ, бр. 79 от 2019 г.)

Чл. 42. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 33 от 2018 г., бр. 79 от 2019 г.) Младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи, съдиите, прокурорите, следователите, членовете на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет; държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, съдебните помощници, прокурорските помощници, съдебните служители, съдебните заседатели, инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт и другите служители от Министерството на правосъдието имат право да участват в обучителни дейности, организирани от Националния институт на правосъдието.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., отм., бр. 33 от 2018 г.).

Чл. 43. (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2018 г.) (1) Националният институт на правосъдието осъществява обучения на съдии, прокурори и следователи за развиване на професионални знания и умения, насочени към укрепване върховенството на правото и европейската съдебна култура.

(2) Конкретни обучения, необходими на правораздаването по съдебни райони, се осъществява в рамките на регионалната програма за обучения.

(3) За началното обучение на съдебните заседатели Националният институт на правосъдието предоставя и отговаря за програмата, лекторите и материалите за обучението. Поддържането и повишаването на квалификацията им се осъществяват от Националния институт на правосъдието чрез организиране и провеждане на обучения в сътрудничество с ръководствата на съответните съдилища и съвети на съдебните заседатели.

Чл. 44. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., отм., бр. 33 от 2018 г.).

Чл. 45. (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2019 г.) Висшият съдебен съвет може да реши определени обучения да са задължителни за съдиите, прокурорите, следователите и за съдебните служители в случаите на:

1. повишаване в длъжност;

2. назначаване за административен ръководител;

3. специализация.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 79 от 2019 г.) Обученията по ал. 1 се провеждат след финансовото им обезпечаване от Висшия съдебен съвет, когато средствата за тях не са осигурени по бюджета на Националния институт на правосъдието.

Чл. 46. (1) Националният институт на правосъдието може да извършва дейност по повишаване на квалификацията и на други лица, като разходите се покриват изключително от такси "правоучастие".

(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., доп., бр. 33 от 2018 г.) Редът за организацията на курсовете по ал. 1 и размерът на таксите се определя от управителния съвет с правилата по чл. 34а .

Раздел V – Преподаватели и наставници (Загл. изм. – ДВ, бр. 79 от 2019 г.)

Чл. 47. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 79 от 2019 г.) Обучителните дейности по чл. 249 от Закона за съдебната власт се осъществяват от постоянни и временни преподаватели.

Чл. 48. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 33 от 2018 г.) (1) Постоянни преподаватели в Националния институт на правосъдието са съдии, прокурори и следователи, които:

1. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2019 г.) имат висока професионална компетентност, познават и спазват етичните норми на професионалната общност, притежават методологически и социални умения на обучители, съобразени със специфичните потребности на участниците в учебния процес;

2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 79 от 2019 г.) имат най-малко осем години юридически стаж и заемат длъжност не по-ниска от съдия в окръжен или административен съд/прокурор в районна, окръжна или апелативна прокуратура/следовател в окръжен следствен отдел или Националната следствена служба;

3. имат опит в обучението на магистрати и/или съдебни служители.

(2) В случай, че няма друг кандидат, по изключение постоянен преподавател може да бъде съдия, който заема длъжност в районен съд и отговаря на останалите изисквания на ал. 1.

(3) Постоянните преподаватели се подбират при спазване принципите на компетентност, прозрачност, публичност и равен достъп.

(4) Постоянните преподаватели се одобряват от управителния съвет по предложение на директора.

(5) Одобреният за преподавател преминава специализирано обучение на обучители преди първоначално извършване на преподавателска дейност.

Чл. 49. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 33 от 2018 г., отм., бр. 79 от 2019 г.).

Чл. 50. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2014 г., изм. и доп., бр. 33 от 2018 г., изм., бр. 79 от 2019 г.) Съдиите, прокурорите и следователите, привлечени като постоянни преподаватели, се командироват за срок до една година от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по предложение на управителния съвет. Срокът може да бъде удължаван ежегодно след оценяване работата на постоянния преподавател от управителния съвет на Националния институт на правосъдието в рамките на обща продължителност пет години.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 79 от 2019 г.).

(3) (Отм. – ДВ, бр. 33 от 2018 г.).

Чл. 51. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 33 от 2018 г.) Постоянните преподаватели:

1. преподават в курсовете за задължително първоначално обучение на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи;

2. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2019 г.) при необходимост преподават и в задължително въвеждащо и текущо обучение на магистрати;

3. подготвят учебни материали и пособия;

4. участват в изготвянето и актуализирането на учебната програма;

5. дават текуща оценка на обучаваните;

6. участват в подготовката на изпитите по чл. 258, ал. 2 от Закона за съдебната власт ;

7. в края на обучението изготвят обобщени персонални доклади за нравствените и професионалните качества по чл. 162, т. 3 от Закона за съдебната власт , проявени от кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по време на обучението.

Чл. 52. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 79 от 2019 г.) (1) Временни преподаватели в Националния институт на правосъдието са съдии, прокурори, следователи, съдебни служители, научни сътрудници по правни науки или експерти в други области, които участват в учебния процес на задължителното първоначално и текущото обучение и/или разработват самообучителни ресурси, анализи и обобщаване на съдебна практика, приложни изследвания, публикации и други материали, необходими за обучителната дейност.

(2) Временните преподаватели притежават висока професионална компетентност, познават и спазват етичните норми на професионалната общност и притежават методологически и социални умения на обучители, съобразени със специфичните потребности на участниците в учебния процес.

Чл. 53. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., отм., бр. 79 от 2019 г.).

Чл. 54. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., отм., бр. 33 от 2018 г.).

Чл. 55. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., отм., бр. 33 от 2018 г.).

Чл. 56. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 79 от 2019 г.) Обучителната дейност на временните преподаватели се урежда с правилата по чл. 34а .

Раздел VI – Програмен съвет

Чл. 57. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 79 от 2014 г., бр. 33 от 2018 г.) (1) Програмният съвет е помощен орган на Националния институт на правосъдието, който има консултативни функции.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2019 г.) Поименният състав на програмния съвет се одобрява от управителния съвет по предложение на директора за срок от 3 години без ограничение на мандатите. Постоянните преподаватели участват по право в работата на програмния съвет.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2019 г.) Правомощията на член на програмния съвет се прекратяват предсрочно с решение на управителния съвет по лична молба, по предложение на представлявания орган или с изтичане на мандата за длъжността, заемана от член на програмния съвет. В този случай се определя нов член, който довършва мандата.

(4) За участието си в заседания членовете на програмния съвет не получават възнаграждение.

(5) Дейността на програмния съвет се урежда с правилата по чл. 34а .

Чл. 58. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., отм., бр. 33 от 2018 г.).

Глава шеста – Достъп до информационни ресурси (Загл. изм. – ДВ, бр. 33 от 2018 г.)

Чл. 59. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., отм., бр. 33 от 2018 г.).

Чл. 60. (Отм. – ДВ, бр. 33 от 2018 г.).

Чл. 61. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., отм., бр. 33 от 2018 г.).

Чл. 62. (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2018 г.) Достъп до информационните ресурси на Националния институт на правосъдието имат:

1. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) преподавателите и участниците в обученията, провеждани от Националния институт на правосъдието;

2. (доп. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., изм. и доп., бр. 33 от 2018 г., доп., бр. 79 от 2019 г.) съдиите, прокурорите, следователите, членовете на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, съдебните помощници, прокурорските помощници, съдебните служители и съдебните заседатели;

3. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт и други служители от администрацията на Министерството на правосъдието, членовете и служителите от администрацията на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към Висшия съдебен съвет, ръководните органи и служителите на Националния институт на правосъдието;

4. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) други лица, определени от управителния съвет.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Информацията, която представлява обществен интерес, е достъпна за всички заинтересувани лица и организации чрез страницата на Националния институт на правосъдието в интернет.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 33 от 2018 г.).

(4) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2018 г.) Достъпът до информационните ресурси на лица извън тези по ал. 1 се урежда с правила, които се утвърждават от директора на Националния институт на правосъдието.

Глава седма – БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

Чл. 63. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Финансирането на Националния институт на правосъдието се осъществява от бюджета на съдебната власт, от програми и проекти, от дарения и от собствена дейност, свързана с обучение.

Чл. 64. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., бр. 79 от 2019 г.) Висшият съдебен съвет осигурява по бюджета на Националния институт на правосъдието средствата, необходими за провеждане на всички предвидени в Закона за съдебната власт дейности.

(2) Останалите разходи могат да бъдат покривани от международни и други програми и проекти.

Чл. 65. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Проектът за годишен бюджет на Националния институт на правосъдието заедно с разчети за следващите две години се изготвя от директора и се внася за разглеждане и одобрение от управителния съвет, който го представя пред Висшия съдебен съвет.

Чл. 66. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Годишните финансови отчети се изготвят от финансовото звено на Националния институт на правосъдието и се представят от директора за одобрение от управителния съвет.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Годишният отчет за касовото изпълнение на бюджета на Националния институт на правосъдието се включва в обобщения отчет на Висшия съдебен съвет като съставна част от годишния отчет за касовото изпълнение на бюджета на съдебната власт.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Вътрешният одит в Националния институт на правосъдието се осъществява от звеното за вътрешен одит във Висшия съдебен съвет.

Чл. 67. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Управителният съвет приема вътрешни финансови правила, включително правила за финансово управление и контрол при усвояването и администрирането на финансовите ресурси.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г., отм., бр. 33 от 2018 г.).

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (1) Вътрешните правила се привеждат в съответствие с този правилник в едномесечен срок от приемането му.

(2) Управителният съвет може при необходимост да приема вътрешни правила от своята компетентност.

§ 2. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Всички актове на Висшия съдебен съвет, на управителния съвет и на директора на Националния институт на правосъдието, издадени въз основа на досега действащия Правилник на Националния институт на правосъдието, които не противоречат на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 64 от 2007 г.), запазват действието си.

§ 3. Срокът на мандатите на членовете на Управителния съвет и на директора се урежда с този правилник, като за начална дата се счита съответният акт за избор или назначаване.

§ 4. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Заварените служители в Националния институт на правосъдието, които не отговарят на променените изисквания за стаж по чл. 164 от Закона за съдебната власт , запазват длъжностите, които заемат.

§ 5. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Правилникът е приет на заседание на Висшия съдебен съвет на 12.IХ.2007 г. на основание чл. 263 от Закона за съдебната власт и отменя Правилника на Националния институт на правосъдието, приет от Висшия съдебен съвет на заседание на 1.Х.2003 г., изменен и допълнен на заседание на 26.I.2005 г.

§ 6. Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

§ 7. (Нов – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Измененията в Правилника за организацията и дейността на Националния институт на правосъдието и на неговата администрация влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник".

§ 8. (Нов – ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Вътрешните правила се привеждат в съответствие с Правилника за организацията и дейността на Националния институт на правосъдието и на неговата администрация в шестмесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник".

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . (1) С този правилник се уреждат организацията и дейността на Междуведомствения съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, създаден по реда на чл. 27в от Закона за насърчаване на инвестициите .

(2) Междуведомственият съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, наричан по-нататък "Междуведомствен съвет за скрининг", е постоянно действащ колективен орган, който се състои общо от седемнадесет членове, от които: тринадесет с право на глас при вземане на решенията на съвета (включително председател и заместник-председател) и четирима с консултативни функции.

(3) Междуведомственият съвет за скрининг организира и осъществява дейността си в съответствие със Закона за насърчаване на инвестициите и правилника за неговото прилагане, като разглежда постъпилите заявления за извършване на преки чуждестранни инвестиции, извършва проверка на преките чуждестранни инвестиции, свързани със сигурността или обществения ред, и въз основа на резултатите от нея разрешава, разрешава под условие или отказва издаването на разрешение за извършване на пряка чуждестранна инвестиция на територията на Република България.

(4) При осъществяване на дейността си Междуведомственият съвет за скрининг се подпомага от секретариат, а при необходимост – и от експерти със специални знания.

Глава втора – ФУНКЦИИ И КОМПЕТЕНТНОСТ НА МЕЖДУВЕДОМСТВЕНИЯ СЪВЕТ ЗА СКРИНИНГ

Чл. 2 . (1) Междуведомственият съвет за скрининг разглежда постъпилите заявления за извършване на преки чуждестранни инвестиции и издава разрешение или отказва издаването на разрешение за пряка чуждестранна инвестиция, като прилага критериите за скрининг в съответствие с чл. 4 от Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза (OB, L 79 І/1 от 21 март 2019 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) 2019/452 ", Закона за насърчаване на инвестициите и Правилника за прилагането на Закона за насърчаване на инвестициите .

(2) Междуведомственият съвет разглежда сигнали, становища и мотивирани искания, постъпили по реда на чл. 27, ал. 5 и чл. 27г, ал. 2 и 3 от Закона за насърчаване на инвестициите , като извършва проверка по общия ред за разглеждане на постъпили заявления по ал. 1.

(3) Междуведомственият съвет за скрининг може служебно да образува производство за проверка на нови или вече осъществени преки чуждестранни инвестиции в предвидените от закона случаи.

(4) Междуведомственият съвет извършва скрининга на преките чуждестранни инвестиции съгласно процедура, утвърдена в Правилника за прилагането на Закона за насърчаване на инвестициите .

(5) Междуведомственият съвет за скрининг извършва проверка на пряката чуждестранна инвестиция с оглед на вероятността същата да засегне националната сигурност или обществения ред по смисъла на Регламент (ЕС) 2019/452 .

(6) В хода на извършваната от него проверка за съответствие на пряката чуждестранна инвестиция с нормативно установените изисквания Междуведомственият съвет идентифицира рисковете, които същата би могла да породи за националната сигурност или обществения ред.

(7) Междуведомственият съвет за скрининг проверява изпълнението на ограничителните мерки по чл. 27е, ал. 2, т. 2 от Закона за насърчаване на инвестициите .

Чл. 3 . (1) Проверката се извършва въз основа на предоставената от чуждестранния инвеститор информация в заявлението и придружаващите го документи.

(2) Междуведомственият съвет за скрининг изисква допълнителна информация от чуждестранния инвеститор, когато е необходимо за целите на извършването на проверката в рамките на процедурата по скрининг.

(3) В случай на отказ от чуждестранен инвеститор да представи изисканата информация същият се отразява в преписката и се взема предвид от Междуведомствения съвет за скрининг при окончателната проверка на инвестицията.

Чл. 4 . (1) За извършване на проверка на пряката чуждестранна инвестиция в рамките на законоустановената си компетентност Междуведомственият съвет за скрининг създава, съхранява и обработва класифицирана информация и/или чувствителна търговска информация, както и всяка друга информация, защитена по силата на нормативен акт от националното и/или европейското законодателство.

(2) За целите на осъществяваната от него дейност Междуведомственият съвет за скрининг може да изисква допълнителна информация от заявителя, от страните по пряката чуждестранна инвестиция, от предприятието, в което има намерение да инвестира заявителят, и от всеки друг орган или организация, както и от трето лице, свързано с планираната инвестиция. Междуведомственият съвет за скрининг може да изисква всякаква информация, която е необходима за извършването на проверка на вероятността планираната инвестиция да засегне националната сигурност и/или обществения ред и за оценка на въздействието й върху факторите, изброени в член 4 от Регламент (EС) 2019/452 . Срокът за предоставяне на допълнителната информация е 15 дни.

(3) При предоставяне на допълнителна информация по реда на ал. 2 инвеститорът има право да заяви изслушване пред Междуведомствения съвет за скрининг. Председателят на Междуведомствения съвет за скрининг може да упълномощи член на съвета, който да проведе изслушването.

(4) Документите, предоставени на Междуведомствения съвет за скрининг от други органи, организации и трети лица в рамките на процедура по скрининг на пряка чуждестранна инвестиция, се съхраняват при спазване на националните и европейските нормативни изисквания за опазване на защитена информация.

(5) Обменът на чувствителна информация в рамките на Междуведомствения съвет за скрининг се осъществява посредством защитени канали за обмен на защитена информация, достъп до които се предоставя единствено на членовете на Междуведомствения съвет за скрининг, секретариата към него и на оправомощените от съвета лица, които участват в помощни експертни работни групи или комисии към съвета, с право на достъп до съответния вид и ниво на информация.

(6) Всяка информация, свързана с механизма за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, е защитена и не подлежи на разкриване на трети лица извън Междуведомствения съвет за скрининг, секретариата, експертните работни групи и комисии към него.

(7) Членовете на Междуведомствения съвет нямат право да разпространяват информация, която им е станала известна при или по повод проверките на пряката чуждестранна инвестиция.

(8) Служителите, определени от Междуведомствения съвет за скрининг за членове на помощни експертни групи и/или комисии, си служат с информацията по ал. 1 само доколкото е необходимо за изпълнение на поставените им задачи и целите, които изпълняват в рамките на функциите си в групата или комисията.

Чл. 5 . (1) Лицата, които подават заявление за издаване на разрешение за преки чуждестранни инвестиции, могат да посочат материалите или данните, които съдържат производствена, търговска или друга защитена от закон тайна. В тези случаи се предоставя като приложение към заявлението негова версия със заличена конфиденциална информация.

(2) Не се счита за защитена информация, която e:

1. публично достъпна или подлежи на публично огласяване;

2. загубила търговското си значение.

(3) Междуведомственият съвет не предоставя достъп на външни лица до негови вътрешни документи, включително до кореспонденция и обмен на информация с Европейската комисия и другите държави членки, осъществени в изпълнение на Регламент (ЕС) 2019/452 .

(4) Конфиденциалните материали и тези, които съдържат класифицирана информация, се окомплектоват в отделни папки. При обжалване на решението на Междуведомствения съвет за скрининг материалите, съдържащи защитена информация, се предоставят единствено на съда и на страните в съдебното производство.

(5) Не се понижава нивото на класификация или декласификация на класифицираната информация, предоставена от други държавни органи без предварителното писмено съгласие на създателя на информацията.

Чл. 6 . Междуведомственият съвет изготвя и представя доклади по смисъла на чл. 27в, ал. 7 и 8 от Закона за насърчаване на инвестициите чрез секретариата. Информацията и данните в тези доклади в случаите на необходимост от публичност или обявяване са обобщени или със заличена защитена информация.

Глава трета – СЪСТАВ НА МЕЖДУВЕДОМСТВЕНИЯ СЪВЕТ ЗА СКРИНИНГ

Чл. 7 . (1) Председателят на Междуведомствения съвет за скрининг:

1. представлява съвета пред всички органи и организации;

2. свиква и ръководи заседанията му;

3. утвърждава проекта за дневен ред на заседанията въз основа на внесените предложения;

4. подписва протоколите от заседанията и докладите за дейността на Междуведомствения съвет за скрининг;

5. определя член на секретариата, който да изпълнява функциите на секретар.

(2) При отсъствие на председателя неговите функции се изпълняват от заместник-председателя.

(3) Председателят/заместник-председателят на Междуведомствения съвет за скрининг в това им качество могат да възлагат задачи на министри, други органи и институции, произтичащи от функциите на Междуведомствения съвет за скрининг.

Чл. 8 . Членовете на Междуведомствения съвет за скрининг:

1. участват лично в заседанията на Междуведомствения съвет за скрининг;

2. при необходимост представят писмени или устни становища на представлявания от тях административен орган;

3. могат да предлагат за разглеждане въпроси от компетентността на Междуведомствения съвет за скрининг, като представят на секретаря всички свързани с предложенията материали и проект на решение;

4. имат право на достъп до протоколите от заседанията на съвета и материалите към тях.

Чл. 9 . Министрите или ръководителите на ведомства са длъжни в 7-дневен срок да уведомяват писмено председателя на Междуведомствения съвет за скрининг при промяна в служебното положение, правомощията или функциите на някое от лицата, включени в поименния състав на Междуведомствения съвет за скрининг, и дават предложение за определяне на друг представител. Председателят на Междуведомствения съвет за скрининг в 7-дневен срок от получаване на уведомлението информира министър-председателя за необходимостта от промяна в поименния състав на съвета.

Глава четвърта – ПРОВЕЖДАНЕ НА ЗАСЕДАНИЯ И ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ ОТ МЕЖДУВЕДОМСТВЕНИЯ СЪВЕТ ЗА СКРИНИНГ

Чл. 10 . (1) Междуведомственият съвет за скрининг провежда заседания по график в съответствие със сроковете за произнасяне по постъпилите заявления и/или други предложения.

(2) Председателят на съвета може да разпореди промяна в графика на редовните заседания, както и да свиква извънредни заседания, за което членовете на съвета се уведомяват своевременно от секретаря.

(3) Междуведомственият съвет за скрининг може да провежда извънредни заседания при писмено предложение на една трета от членовете на съвета.

Чл. 11 . (1) Заседанията на Междуведомствения съвет по скрининг са закрити. Те се провеждат при спазване на изискванията за защита на класифицираната информация и на изискванията за мрежова и информационна сигурност.

(2) Заседанията на Междуведомствения съвет за скрининг са редовни при кворум от мнозинството от членовете му. В случаите, когато заседанието се провежда дистанционно, се осигурява пряко онлайн участие на членовете на съвета при спазване на изискванията за кворум.

(3) При липса на кворум относно редовността на заседанията и/или липса на кворум при вземане на решенията председателят насрочва извънредно заседание на Междуведомствения съвет за скрининг, но не по-късно от последния ден на срока по чл. 27е, ал. 2 от Закона за насърчаване на инвестициите .

(4) Решенията за издаване или за отказ за издаване на разрешение се приемат с мнозинство от всички членове. Представителите с консултативни функции в Междуведомствения съвет за скрининг не участват в гласуването на решенията.

(5) Членовете на Междуведомствения съвет за скрининг могат да бъдат замествани от техни заместници, предварително посочени в акта, определящ поименния състав на съвета. При отсъствие на титулярите заместниците участват при определянето на кворума и в гласуването на актовете.

Чл. 12 . (1) На заседанията на Междуведомствения съвет за скрининг могат да присъстват представители на секретариата.

(2) На заседанията на Междуведомствения съвет за скрининг или при разглеждане на конкретна точка от дневния ред могат да присъстват и поканени от съвета лица в качеството им на представители на държавни институции или други организации с право на достъп до съответния вид и ниво на информация, която ще се разглежда на заседанието.

(3) При обсъждането на въпроси от дневния ред в материалите, по които се съдържа класифицирана информация с ниво на класификация за сигурност "строго секретно", "секретно" или "поверително", присъстват само лица, които имат съответното разрешение за достъп до класифицирана информация.

Чл. 13 . (1) С решение на Междуведомствения съвет за скрининг, взето с обикновено мнозинство от присъстващите членове на заседанието, по предложение на един или повече членове могат да се определят наблюдатели експерти, помощни експертни групи и/или комисии, които се състоят от служители на един или повече органи или институции, в зависимост от задачите и целите на съответната експертна група или комисия.

(2) В случаите по ал. 1 лицата подписват декларация за конфиденциалност преди заседанието съгласно приложението. Те не могат да присъстват на заседание на Междуведомствения съвет за скрининг, ако на заседанието се обсъжда и/или се обменя класифицирана информация.

(3) Служителите, определени да участват в помощна експертна група или комисия към Междуведомствения съвет за скрининг, следва да имат достъп до съответното ниво на класифицирана информация, с която да си служат единствено за целите на проверка на пряката чуждестранна инвестиция.

Чл. 14 . (1) Проектът на дневен ред за заседанията на Междуведомствения съвет за скрининг се утвърждава от председателя въз основа на внесените предложения. Предложения може да прави всеки член на съвета с писмен доклад и проект на решение към него.

(2) Окончателният дневен ред се приема чрез гласуване при започване на заседанието. По точките от приетия дневен ред може да се приема и план за работата по тях.

(3) Членовете на Междуведомствения съвет за скрининг се уведомяват писмено от секретаря за мястото, деня, часа и проекта за дневен ред на заседанието най-малко 5 работни дни предварително. Всички материали по проекта за дневен ред се съхраняват на хартиен носител от секретариата, като членовете на Междуведомствения съвет за скрининг имат право на неограничен достъп до тях. Предоставянето на материалите за заседанието на съвета се допуска след осигуряване на защитена информационна среда.

Чл. 15 . (1) За всяко заседание на Междуведомствения съвет за скрининг се води протокол, който се подписва от председателя и от секретаря и съдържа:

1. датата на провеждане на заседанието;

2. имената на участниците в заседанието, имената на отсъстващите членове на Междуведомствения съвет за скрининг и имената на наблюдатели експерти и членове на помощни експертни групи и/или комисии, ако такива са присъствали на заседанието;

3. приетия дневен ред;

4. разгледаните въпроси и взетите решения от Междуведомствения съвет за скрининг.

(2) Към протокола се прилагат документите, разгледани на заседанието, които са неразделна част от протокола.

(3) Особените мнения при гласуване на решенията се представят в писмена форма в 5-дневен срок от провеждане на заседанието и са неразделна част от протокола.

(4) Протоколите от заседанията на Междуведомствения съвет за скрининг имат годишна номерация, изготвят се в срок до 10 работни дни от провеждане на заседанието и се подписват от председателя и от секретаря.

(5) Протоколите от заседанията на Междуведомствения съвет за скрининг и документите, свързани с дейността му, са конфиденциални, като достъп до тях се предоставя единствено на членовете на Междуведомствения съвет за скрининг и секретариата към него.

(6) По поискване от член на Междуведомствения съвет за скрининг секретариатът издава препис от протокола на заседанието.

Чл. 16 . (1) Ограничителните мерки по чл. 27е, ал. 2, т. 2 от Закона за насърчаване на инвестициите се прилагат след провеждане на преговори между инвеститора и оправомощен представител на Междуведомствения съвет за скрининг в писмена форма.

(2) Преговорите се осъществяват чрез размяна на кореспонденция, съдържаща предложения, отговори, допълнителни документи и окончателно споразумение, което следва да бъде подписано от инвеститора и/или негов представител и което представлява неразделна част от разрешението за извършване на пряка чуждестранна инвестиция.

(3) В случай че преговорите не завършат със споразумение, страните подписват протокол за проведените преговори.

(4) Междуведомственият съвет взема решение дали да издаде разрешение с наложени от него ограничителни мерки, или да отхвърли заявлението за издаване на разрешение за пряка чуждестранна инвестиция.

Глава пета – ФУНКЦИИ НА СЕКРЕТАРИАТА КЪМ МЕЖДУВЕДОМСТВЕНИЯ СЪВЕТ ЗА СКРИНИНГ

Чл. 17 . (1) Административно-техническото, експертното и организационното обслужване на дейността на Междуведомствения съвет за скрининг се осъществява от секретариата на Съвета по сигурността към Министерския съвет, който е администратор на личните данни, обработвани или съхранявани във връзка със скрининга на преките чуждестранни инвестиции.

(2) Секретариатът на Междуведомствения съвет за скрининг също така:

1. осигурява дейността на Междуведомствения съвет за скрининг;

2. организира изпращането на покани за заседанията на Междуведомствения съвет за скрининг;

3. организационно осигурява провеждането на заседанията на Междуведомствения съвет за скрининг;

4. изготвя протоколите от заседанията на Междуведомствения съвет за скрининг и води отчетност за становищата и решенията на Междуведомствения съвет за скрининг;

5. съхранява архива на Междуведомствения съвет за скрининг с 15-годишен срок;

6. осигурява оперативното взаимодействие на Междуведомствения съвет за скрининг с администрациите на органите на изпълнителната власт и Европейската комисия;

7. подпомага председателя на Междуведомствения съвет за скрининг в неговата работа;

8. извършва проверка за изпълнение на наложените по чл. 27е, ал. 2, т. 2 от Закона за насърчаване на инвестициите ограничителни мерки;

9. осъществява процесуално представителство в защита на актовете, издадени от Междуведомствения съвет за скрининг.

(3) Служителите на секретариата нямат право да разпространяват информация, която им е станала известна при или по повод на проверка на пряка чуждестранна инвестиция.

(4) Секретариатът подпомага дейността на Междуведомствения съвет за скрининг, като след получаване на заявлението от Българската агенция за инвестиции заедно с придружаващите го документи събира, съхранява, а след влизането в сила на решението и архивира цялата информация и документация.

Глава шеста – СЪТРУДНИЧЕСТВО С ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ И ДЪРЖАВИТЕ – ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Чл. 18 . (1) Секретариатът съдейства и подпомага организационно и технически Междуведомствения съвет за скрининг при изпълнение на функциите на звено за контакт и при сътрудничеството с Европейската комисия в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2019/452 , като:

1. проследява получените уведомления от държавите членки за извършване на скрининг и при необходимост уведомява ресорните институции, като впоследствие изпраща отговори до съответната държава членка или до Европейската комисия;

2. уведомява Междуведомствения съвет за скрининг при получаване на становище от Европейската комисия;

3. при наличие на коментар от страна на Междуведомствения съвет за скрининг уведомява за това Европейската комисия и/или друга държава членка.

(2) В рамките на механизма за сътрудничество секретариатът уведомява Европейската комисия за случаите на извършвана комплексна проверка при наличие на основания за това.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1 . По смисъла на правилника:

1. " Вътрешни документи " са документите, създадени от Междуведомствения съвет за скрининг в хода на извършване на скрининг на преките чуждестранни инвестиции (решения, становища на членове на съвета, протоколи от проведени заседания); документите, представляващи кореспонденция и обмен на информация на съвета по реда на Регламент (ЕС) 2019/452 , както и други документи на съвета и/или секретариата, свързани с оперативната им дейност.

2. " Производствена или търговска тайна " са факти, информация, решения и данни, свързани със заявената пряка инвестиция, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 2 . Правилникът се приема на основание чл. 27в, ал. 9 от Закона за насърчаване на инвестициите и § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите (ДВ, бр. 20 от 2024 г.).

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) (Доп. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) С правилника се уреждат организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, наричана по-нататък "комисията", както и редът за заявяване на финансовите средства и критериите за оценка на постъпилите искания за финансиране.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., бр. 8 от 2015 г., в сила от 30.01.2015 г., бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) Комисията приема решение за предоставяне на средства от резерва за непредвидени и/или неотложни разходи в частта за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия и контролира целевото им разходване. Средствата се предоставят за финансиране на:

1. превантивни дейности и дейности по подготовка за реагиране от програмите по чл. 6а, ал. 2, т. 2 , 4 и 5 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) като допълващо финансиране към одобрения бюджет на съответния компетентен орган и/или към осигурените средства от други източници;

2. непредвидени разходи за спасителни и неотложни аварийни работи при бедствия на включените сили и средства на единната спасителна система;

3. неотложни възстановителни работи;

4. възстановителна помощ по чл. 55, ал. 3 ЗЗБ ;

5. контролни проверки по изпълнението на решенията на комисията;

6. проверки по жалби и сигнали;

7. обезщетяване на физически и юридически лица за реално причинените им вреди при или по повод извършването на нормативно установени действия за защита при бедствия при условия, по ред и в размери, определени с правилника;

8. обезщетяване на органите на държавната власт, на местното самоуправление, юридическите лица и гражданите, които са предоставили при поискване от органите за пожарна безопасност и защита на населението собствени спасителни, пожарогасителни, превозни, съобщителни и други технически средства, при бедствия, пожари и извънредни ситуации.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) Лимитът по чл. 56, ал. 2 ЗЗБ за съответната година се определя с постановлението по чл. 92, ал. 1 от Закона за публичните финанси .

(4) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) Комисията предлага на министъра на финансите размера на лимита по ал. 3 съобразно приоритетните дейности за намаляване на риска от бедствия от доклада на министъра на вътрешните работи по чл. 6в, ал. 8 ЗЗБ .

Чл. 2. (1) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., бр. 25 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г., бр. 8 от 2015 г., в сила от 30.01.2015 г., бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) Комисията е колегиален орган, който се състои от 17 членове, включително председател.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2015 г., в сила от 30.01.2015 г., бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) Председател на комисията е заместник министър-председател, който се определя със заповед на министър-председателя. Председателят организира и ръководи работата на комисията.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г., изм. и доп., бр. 25 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г., бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г., изм., бр. 8 от 2015 г., в сила от 30.01.2015 г., бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г., бр. 36 от 2022 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Членове на комисията са министри или заместник-министри на вътрешните работи, на образованието и науката, на финансите, на труда и социалната политика, на регионалното развитие и благоустройството, на отбраната, на външните работи, на здравеопазването, на културата, на околната среда и водите, на земеделието и храните, на транспорта и съобщенията, на икономиката и индустрията, на енергетиката и на туризма, както и представител на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).

(4) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2011 г., бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) Секретар на комисията е служител на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи (МВР).

(5) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2015 г., в сила от 30.01.2015 г., бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) Поименният състав на комисията и секретарят се определят със заповед на министър-председателя по предложение на председателя на комисията съгласувано с ръководителите на съответните министерства и управителния съвет на НСОРБ.

(6) (Доп. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) В заседанията на комисията с право на съвещателен глас участват областни управители.

(7) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2012 г.) Областните управители могат да упражняват неприсъствено съвещателния си глас чрез писмено становище по целесъобразността на исканията за финансиране от кметовете на общини.

(8) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2012 г.) При изпълнение на правомощията по ал. 7 областният управител със заповед може да създава работни групи за изготвяне на становища по исканията за финансиране или за изпълнение на конкретни задачи от специалната му компетентност.

Чл. 3. (1) Комисията има собствен печат и деловоден регистър.

(2) Адресът на комисията, на който се изпращат искания за целеви средства, жалби и сигнали, е: София 1172, ул. Никола Габровски 30.

Глава втора – ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА

Чл. 4. (1) Комисията е постоянно действащ орган.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.; Решение № 15528 на ВАС на РБ – бр. 37 от 2019 г., в сила от 7.05.2019 г.) За осъществяване на своята дейност комисията провежда редовни и извънредни заседания по предварително обявен дневен ред. При необходимост се провеждат извънредни заседания.

Чл. 5. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) Всяко редовно заседание се провежда съгласно дневен ред, одобрен от председателя. Съобщението за провеждане на заседанието и дневният ред се изпращат на членовете на комисията и областните управители по чл. 2, ал. 6 най-малко 5 работни дни преди датата на провеждане.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) При свикване на извънредно заседание съобщението за провеждане на заседанието и дневният ред се изпращат на членовете на комисията и областните управители по чл. 2, ал. 6 най-малко един работен ден преди датата на провеждане.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.).

Чл. 6. (1) Заседанията на комисията се свикват и ръководят от председателя.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) В отсъствие на председателя заседанията на комисията се водят от оправомощен от него член на комисията.

(3) Заседанията на комисията се провеждат, ако на тях присъстват не по-малко от половината от членовете. При липса на кворум председателят насрочва ново заседание.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) При невъзможност лично да участва и не упражни правото си на глас по реда на чл. 7, ал. 2 , всеки член на комисията може изрично писмено да оправомощи свой представител да участва в съответното заседание.

Чл. 7. (1) Решенията на комисията се вземат с мнозинство от половината плюс един от присъстващите на заседанието членове. Решението се мотивира, когато е отрицателно.

(2) По изключение правото на глас на отделен член може да се упражни неприсъствено чрез предварително писмено становище по обсъжданите на съответното заседание въпроси. Становището се представя на секретаря и се прилага към протокола. Вотът се отчита при гласуването.

(3) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) По изключение председателят може да предложи вземане на решение с писмени становища от членовете на комисията относно отделно искане за финансиране, докладвано на заседанието. Писмените становища се предоставят на секретаря в указания от председателя срок, като решението се включва в протокола от заседанието.

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) Протоколът с решенията на комисията от всяко заседание се изготвя в срок до 14 дни от провеждането на заседанието, като се подписва от председателя или от оправомощения по чл. 6, ал. 2 член на комисията и от секретаря на комисията.

(5) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) В 5-дневен срок от подписването секретарят на комисията публикува протоколите от заседанията на комисията на електронната страница на ГДПБЗН – МВР.

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., бр. 25 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г., бр. 8 от 2015 г., в сила от 30.01.2015 г.; Решение № 10501 от 2015 г. на ВАС на РБ – бр. 40 от 2016 г., в сила от 27.05.2016 г.; бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) (1) Решенията на комисията, с които се предоставят средства от резерва за непредвидени и/или неотложни разходи в частта за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, се одобряват с акт на Министерския съвет по предложение на председателя на комисията.

(2) Контролът по чл. 58 ЗЗБ се осъществява от областните управители въз основа на актовете на Министерския съвет по ал. 1.

(3) Ежегодно до края на месец май областните управители изпращат в комисията информация за осъществения през предходната година контрол по ал. 2, като същата се включва и в доклада по чл. 64б, т. 6 ЗЗБ .

Чл. 9. Секретарят на комисията:

1. организира подготовката на заседанията на комисията;

2. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) подготвя проект на дневен ред в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 4 ;

3. подготвя доклад и проекти на решения за всяка точка от дневния ред за заседанията на комисията;

4. организира воденето на протокол за заседанията;

5. организира приемането, съхраняването и предаването на документите в архив;

6. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) организира осигуряването на материали, техническо оборудване и обслужване;

7. води текущата кореспонденция;

8. съхранява печата на комисията;

9. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) организира и контролира воденето на деловоден регистър на комисията;

10. (доп. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) изпълнява и други задачи във връзка с дейността на комисията, възложени му от председателя на комисията.

Чл. 10. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) (1) Секретарят на комисията проверява съответствието на искането за финансиране с реда и условията, определени с правилника.

(2) Ако искането не е подадено по реда и не съответства на условията на правилника, секретарят на комисията уведомява заявителя, че следва да отстрани недостатъците в 30-дневен срок от съобщението за това с указание, че при неотстраняването им в срок производството по разглеждане на искането ще бъде прекратено.

(3) Исканията с нередовност, която не е отстранена в срока и съгласно указанията по ал. 2, се внасят за разглеждане на заседание с предложение за прекратяване на производството.

(4) На редовните заседания се разглеждат:

1. искания, които са постъпили не по-късно от 30 дни преди датата на провеждане на заседанието, подадени са по реда на правилника и отговорят на условията, определени с него;

2. искания с отстранени нередности в срока по ал. 2, но не по-късно от 30 дни преди датата на провеждане на заседанието.

(5) Исканията, по които не са взети решения поради изчерпване на финансовите средства, се прекратяват, като могат да бъдат разгледани отново през следващата година, но за не повече от 2 последователни години. За всяко ново разглеждане вносителят подава в срок до 31 март на текущата година искане за подновяване на разглеждането.

(6) Информация относно възможността за ново разглеждане на исканията по ал. 5 се публикува на електронната страница на ГДПБЗН – МВР.

Чл. 11. (1) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2011 г., бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) При изпълнението на функциите си комисията се подпомага организационно, експертно и технически от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи. При необходимост могат да бъдат привличани експерти от министерствата и ведомствата, както и от други организации по искане на председателя на комисията съгласувано със съответния министър или ръководител на ведомство или организация.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2011 г.) Архивът на комисията се съхранява в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи.

Глава трета – РЕД ЗА ЗАЯВЯВАНЕ НА ФИНАНСОВИТЕ СРЕДСТВА И КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА ПОСТЪПИЛИТЕ ИСКАНИЯ ЗА ФИНАНСИРАНЕ

Раздел I – Финансиране на превантивни дейности и дейности по подготовка за реагиране (Загл. изм. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.)

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2015 г., в сила от 30.01.2015 г., бр. 96 от 2016 г., в сила от 1.01.2018 г.) (1) Комисията приема решение за финансиране на проекти за изпълнение на превантивни дейности и дейности по подготовка за реагиране от програмите по чл. 6а, ал. 2, т. 2 , 4 и 5 ЗЗБ .

(2) Комисията разпределя средствата за финансиране на проектите по ал. 1 съобразно приоритетните дейности за намаляване на риска от бедствия от доклада на министъра на вътрешните работи по чл. 6в, ал. 8 ЗЗБ .

(3) Финансирането на проект за изпълнение на дейности по ал. 1 се извършва като допълващо финансиране към одобрения бюджет на съответния компетентен орган и/или към осигурените средства от други източници в размер, не по-голям от 70 на сто от сумата, необходима за изпълнението на проекта.

(4) Размерът на средствата, които могат да бъдат отпуснати за финансиране на проект за изпълнение на дейности по ал. 1, не може да надвишава 10 на сто от лимита по чл. 1, ал. 3 .

Чл. 13. (Доп. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., изм., бр. 8 от 2015 г., в сила от 30.01.2015 г., бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) (1) Исканията за финансиране по чл. 12, ал. 1 се внасят в комисията от съответния първостепенен разпоредител с бюджет.

(2) Исканията по ал. 1 се внасят от областните управители в случаите, когато изпълнението на дейности по чл. 12, ал. 1 е от тяхната компетентност.

(3) Към искането за финансиране се прилагат:

1. проект и план-график за изпълнение на дейността;

2. инвестиционен проект по Закона за устройство на територията и количествено-стойностна сметка, ако е приложимо;

3. бюджет на дейността съгласно план-графика;

4. документи, показващи готовност за започване изпълнението на дейността;

5. обосновка от вносителя за сумата по искането за финансиране за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия;

6. при етапно финансиране за следващ етап се представя отчет по чл. 46 за извършените разходи пред комисията и пред министъра на финансите.

(4) (В сила от 1.01.2018 г. – ДВ, бр. 96 от 2016 г.) С проекта по ал. 3, т. 1 вносителят трябва да покаже:

1. постигане на целите на Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия, както и принос към изпълнението на една или повече от оперативните цели;

2. осъществимост на целите и дейностите, които ще се реализират с проекта като резултат или продукт в определената времева рамка;

3. решаване на конкретни проблеми, свързани с намаляване на риска от бедствия и/или повишаване на готовността, и/или изграждане на способности за реагиране на национално, областно или общинско ниво;

4. наличие на ресурси за изпълнение на целите и дейностите;

5. план за оценка на изпълнението на дейностите и постигането на целите на проекта;

6. необходимите разходи за управление на проекта;

7. ефективно разходване на финансовите средства.

(5) Обосновката по ал. 3, т. 5 съдържа необходимия бюджет за дейността, планирания бюджет на компетентния орган, одобрения бюджет на компетентния орган и/или осигурените средства от други източници за финансиране за изпълнението на дейността.

(6) Кметовете на общини изпращат копия на исканията за финансиране и на документите по ал. 3 до областните управители за становище относно целесъобразността и съответствието им с изискванията на ал. 3.

(7) Областните управители изпращат на комисията с копие до кметовете на общини становищата си по ал. 6 в срок до 30 дни от датата на получаване на исканията.

(8) Документите по ал. 3 се внасят на хартиен и електронен носител. Разглеждането и оценяването им се извършва съгласно хартиения носител.

(9) При искане по реда на чл. 10, ал. 5 се прилагат:

1. актуална декларация за други източници за финансиране през новата година;

2. актуални документи по ал. 3, ако е приложимо;

3. информация за предприети действия за реализиране предмета на финансиране.

Чл. 14. (Доп. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 1.01.2018 г.) Разглеждането и оценяването на исканията за финансиране се извършва по реда на постъпването им.

Чл. 14а. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) (1) (В сила от 1.01.2018 г. – ДВ, бр. 96 от 2016 г.) Постъпилите искания за финансиране на дейности по чл. 12, ал. 1 се оценяват по следните критерии:

1. принос за постигането на една или повече от оперативните цели на Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия съгласно:

а) утвърден/разработен план за защита при бедствия;

б) приета програма за намаляване на риска от бедствия;

в) приет годишен план за изпълнение на програмата за намаляване на риска от бедствия;

г) внесен доклад за приоритетните дейности за намаляване на риска от бедствия, за които е необходимо финансиране през следващата календарна година;

д) направен преглед и изготвен годишен доклад за състоянието на защитата при бедствия, ако е приложимо;

2. осъществимост на целите и дейностите, които ще се реализират с проекта като резултат или продукт в определената времева рамка, като предвидените дейности са:

а) ясно описани;

б) постижими;

в) обвързани с ясни индикатори за изпълнение на проекта;

г) с ясно определена и реалистична времева рамка за изпълнение на дейностите по проекта;

3. решаване на конкретни проблеми, свързани с намаляване на риска от бедствия и/или повишаване на готовността, и/или изграждане на способности за реагиране на национално, областно или общинско ниво, като следва:

а) да се постига материална промяна, промяна на готовността или способностите за реагиране, а не научна разработка;

б) резултатът от реализиране на дейността да не е интелектуална собственост;

в) резултатът от реализиране на дейността да не се използва за търговски цели или продукти;

4. наличие на ресурси за изпълнение на целите и дейностите, като:

а) административен капацитет – оценяват се квалификациите и отговорностите на ръководителя на проекта и на останалите членове на екипа;

б) финансов капацитет – оценява се размерът на осигуреното финансиране от собствения бюджет или от други източници;

в) оперативен капацитет – оценява се опитът в изпълнението на дейности, сходни на проектните и/или в управлението и изпълнението на проекти, финансирани от различни източници;

5. план за оценка на изпълнението на дейностите и постигането на целите на проекта;

6. разходи за управление на проекта;

7. ефективно разходване на финансирането.

(2) (В сила от 1.01.2018 г. – ДВ, бр. 96 от 2016 г.) При оценяването на исканията за финансиране на дейности по ал. 1 се вземат предвид и:

1. насоченост към намаляване на повече от един риск;

2. взаимодействие с партньори, имащи отношение към намаляване на риска от бедствия;

3. принос към:

а) повишаване на устойчивостта на критичната инфраструктура;

б) повишаване на ангажираността и отговорността на обществото;

в) подобряване на взаимодействието на частите на единната спасителна система;

г) повишаване на способностите за реагиране при бедствия;

д) подобряване и улесняване на обмена на информация и приемане на ефективни механизми за координация;

е) повишаване на ангажираността на държавните органи.

(3) (В сила от 1.01.2018 г. – ДВ, бр. 96 от 2016 г.) Резултатите от оценяването по ал. 1 и 2 се включват в доклада по чл. 9, т. 3 .

(4) Показателите за критериите по ал. 1 и процедурата по оценяване се определят по предложение на комисията с акт на Министерския съвет.

Раздел II – Разплащане на непредвидени разходи за спасителни и неотложни аварийни работи при бедствия на включените сили и средства на единната спасителна система (Загл. изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.)

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., бр. 25 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г., бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) Комисията приема решение за предоставяне на средства за възстановяване на извършени непредвидени разходи:

1. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) за спасителни и неотложни аварийни работи (СНАР) при бедствия на включените сили и средства на единната спасителна система;

2. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) за обезщетяване на органите на държавната власт, местното самоуправление, юридическите лица и гражданите, които са предоставили при поискване от органите за пожарна безопасност и защита на населението собствени спасителни, пожарогасителни, превозни, съобщителни и други технически средства при бедствия, пожари и извънредни ситуации.

Чл. 16. Исканията за предоставяне на средства по чл. 15 се внасят:

1. (изм. – ДВ, бр. 8 от 2015 г., в сила от 30.01.2015 г.) от министри и ръководители на ведомства – първостепенни разпоредители с бюджет, в структурата на които са съответните звена, служби, оперативни структури или държавни предприятия;

2. от областни управители – с уведомяване на главния секретар на Министерския съвет;

3. (доп. – ДВ, бр. 32 от 2012 г.) от кметове на общини с копие до областния управител – за включените сили и средства на единната спасителна система (доброволни формирования, търговски дружества, еднолични търговци, юридически лица с нестопанска цел, лечебни заведения извън структурите на Министерството на здравеопазването и др.).

Чл. 17. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., изм., бр. 8 от 2015 г., в сила от 30.01.2015 г., бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) (1) Органите по чл. 16:

1. посочват в искането основанието за извършването на разходите, като прилагат, ако са приложими:

а) заповед по чл. 49, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 или решение по чл. 50а ЗЗБ за обявяване на бедствено положение;

б) заповед или решение на Министерския съвет за продължаване, съответно за отмяна, на бедственото положение;

в) документ от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"/Районна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" за включени сили и средства по реда на чл. 29, ал. 2, т. 4 ЗЗБ ;

г) споразумение по чл. 9, ал. 17 ЗЗБ с юридическите лица и едноличните търговци, включени в плановете за защита при бедствия; удостоверение съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба № 8121з-1006 от 24 август 2015 г. за реда за осъществяване на пожарогасителната и спасителната дейност от органите за пожарна безопасност и защита на населението на Министерството на вътрешните работи или други удостоверителни документи за използването на допълнителни сили и средства;

д) информация за фактическите обстоятелства – събитие, място, време, предприети действия, включени сили и средства на единната спасителна система;

2. прилагат към искането справка за извършените непредвидени разходи по второстепенни разпоредители с бюджет или държавни предприятия по вид и стойност; непредвидените разходи се определят като разлика между сумата на извършените разходи и средствата, осигурени в бюджета;

3. прилагат към искането отчет съгласно приложение № 4 към чл. 46, ал. 1 с описи на разходооправдателните документи по второстепенни разпоредители с бюджет или държавни предприятия, съдържащи: извършител на разхода, номер на документа и дата (дд/мм/гг) на съставяне на документа, стойност на разхода, протоколи; оригиналните разходооправдателни документи се съхраняват при прекия извършител, а заверените копия на документите – при второстепенния разпоредител или държавното предприятие;

4. прилагат към искането заверени за вярно с оригинала копия на разходооправдателните документи и протоколите от описите по ал. 1, т. 3 с дата не по-късно от 30 дни след края на действието, съответно след отмяната на бедственото положение.

(2) Кметовете на общини изпращат копие на искането и на документите по ал. 1 на областните управители за получаване на становище относно целесъобразността на извършените разходи.

(3) Областните управители изпращат на комисията с копие до кметовете на общини становищата си по ал. 2 в срок до 30 дни от датата на получаване на исканията.

(4) Исканията за разплащане на разходите за СНАР се разглеждат по реда на постъпването им.

Раздел III – Неотложни възстановителни работи

Чл. 18. По реда на този раздел се предоставят средства за извършване на неотложни възстановителни работи за трайно възстановяване на имоти – държавна или общинска собственост, читалища и молитвени домове на религиозни институции, които са засегнати от бедствия или са в състояние, което застрашава живота или здравето на населението, имуществото или околната среда, установено след обследване по реда на Наредба № 5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите (обн., ДВ, бр. 7 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 38 от 2008 г. и бр. 22 от 2010 г.).

Чл. 19. (1) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2015 г., в сила от 30.01.2015 г.) Исканията по чл. 18 се внасят от съответните първостепенни разпоредители с бюджет.

(2) Областните управители внасят искания за имоти – държавна собственост, които те управляват, включително при условията на чл. 18, ал. 1 от Закона за държавната собственост , като за това уведомяват главния секретар на Министерския съвет.

(3) Исканията за читалища и молитвени домове на религиозни институции се внасят от кметовете на общини.

(4) Искания по ал. 3 могат да внасят и съответните областни управители.

(5) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2012 г.) Кметовете на общини изпращат копие от исканията по чл. 18 до съответния областен управител за становище по целесъобразност.

Чл. 20. (1) Органите по чл. 19 в 14-дневен срок от възникване на бедствието или от датата на приключило обследване изпращат в комисията информация съгласно приложение № 1 за всеки отделен обект.

(2) Кметовете на общини изпращат копие от информацията и до съответния областен управител за сведение.

Чл. 21. (1) Органите по чл. 19 в 3-месечен срок от изпращането на информацията внасят в комисията искане за финансиране.

(2) Към искането по ал. 1 се прилагат:

1. копие от акт за собственост и/или от концесионен договор (ако има такъв);

2. декларация за наличие на други източници за финансиране, включително застрахователно обезщетение;

3. експертиза и/или заключение съгласно приложение № 2 или приложение № 3;

4. проект, съдържащ заверена скица за местоположението на обекта, подробна количествено-стойностна сметка и становище или разрешително от компетентен орган за изпълнение на проекта, ако такова се изисква.

(3) За основен ремонт, реконструкция или нов строеж, включително премахване при необходимост на строеж, се прилагат документите по ал. 2, т. 1 – 3, както и:

1. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) инвестиционен проект по Закона за устройство на територията , фаза технически или работен проект;

2. подробна количествена и стойностна сметка, включваща разходи за проучване, проектиране, строителен надзор и непредвидени разходи.

(4) Към искането за имоти в състояние, което застрашава живота или здравето на населението, имуществото или околната среда, установено след обследване, се прилагат документите по ал. 2, т. 1 и 2 и ал. 3 и заверено копие от техническия паспорт на строежа или от доклада с резултатите от обследването на строежа.

(5) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2012 г.) Областните управители внасят в комисията становищата си по чл. 19, ал. 5 в срок 30 дни от датата на получаване на исканията.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 32 от 2012 г., изм., бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) Комисията с оглед специфичния характер на обектите, които подлежат на възстановяване, може да изисква и други документи.

(7) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) При искане по реда на чл. 10, ал. 5 се прилагат:

1. актуални документи по ал. 2 – 4, ако е приложимо;

2. информация за предприети действия за реализиране на предмета на финансиране.

(8) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) При етапно финансиране се прилага отчет по чл. 46 за извършените разходи пред комисията и пред министъра на финансите.

Чл. 22. Постъпилите искания за финансиране се оценяват по следните критерии:

1. степен на увреждане, установена с експертно заключение съгласно приложение № 2 или приложение № 3;

2. характеристики, значимост, сложност и рискове за експлоатация на обекта, която се отчита в зависимост от категорията на строежа или на засегнатата инфраструктура по Закона за устройство на територията , установена с експертно заключение съгласно приложение № 2 или приложение № 3;

3. мащаби на бедствието;

4. опасност от разрушаване, увреждане при повтарящи се отклонения от нормалната експлоатация;

5. социален приоритет – дейности в сектора на здравеопазването, образованието, културата и др.;

6. фаза на възстановителния процес (начало, започнат етап);

7. срок за възстановяване и въвеждане в експлоатация;

8. наличие на алтернатива за намаляване на последиците;

9. поддържане и използване на обекта през предходната бюджетна година;

10. наличие на допълващ източник на финансиране, включително застрахователно обезщетение.

Чл. 23. (1) Комисията взема решение за отпускане на финансови средства и определя техния размер съобразно критериите по чл. 22 и специфичните изисквания за всеки отделен случай с цел осигуряване на трайно възстановяване от бедствието.

(2) За имотите – публична общинска и публична държавна собственост, които подлежат на задължително застраховане, от сумата за възстановяване се приспада сумата на застрахователното обезщетение.

(3) При съсобственост сумата за финансиране съответства на процента на дяловото участие на държавата и/или на общината.

Чл. 24. (1) Комисията предоставя авансово отпуснатата с решението сума.

(2) В случаите по чл. 19, ал. 2 и 4 средствата се предоставят на областните управители чрез Министерския съвет.

Чл. 25. (Отм. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.).

Раздел IV – Предоставяне на възстановителна помощ

Чл. 26. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) Комисията приема решение за предоставяне на възстановителна помощ на физически лица за подпомагане възстановяването на жилищата им, засегнати от бедствие.

(2) Право на възстановителна помощ по ал. 1 имат собствениците на законно построени и единствени жилища или лицата, които имат учредено вещно право на ползване на тези жилища.

(3) (Нова – ДВ, бр. 22 от 2016 г., в сила от 22.03.2016 г.) За едно и също жилище не може да бъде отпускана повече от една възстановителна помощ. При съсобственост възстановителната помощ се предоставя на лицата по ал. 2 в размер, пропорционален на идеалните им части.

(4) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г., предишна ал. 3, бр. 22 от 2016 г., в сила от 22.03.2016 г.) Лицата по ал. 2 подават декларация – Приложение № 5.

Чл. 26а. (Нов – ДВ, бр. 22 от 2016 г., в сила от 22.03.2016 г.; отм. с Решение № 15528 на ВАС на РБ – бр. 37 от 2019 г., в сила от 7.05.2019 г.).

Чл. 27. (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2011 г., доп., бр. 32 от 2012 г., изм., бр. 25 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г.) (1) Възстановителната помощ се предоставя за:

1. частичното възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, както и за строително-монтажни работи, с които първоначално изпълнени, но увредени конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, след издаване на заповед от кмета на общината по чл. 195, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и разрешение за строеж;

2. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) премахване на жилищни сгради, за които е издадена заповед от кмета на общината по чл. 195, ал. 6 ЗУТ , станали са опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване и не могат да се поправят или заздравят поради природно явление с геоложки или хидрометеорологичен произход.

(2) Предоставената помощ се определя в размер, осигуряващ минимално необходимите битови условия на лицата по чл. 26, ал. 2, и не може да превишава стойността на данъчната оценка на жилището.

(3) За недвижими културни ценности дейностите по ал. 1 се извършват по реда на чл. 73 и 74 от Закона за културното наследство .

Чл. 28. (Доп. – ДВ, бр. 75 от 2012 г., изм., бр. 25 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) В срок до шест месеца от бедствието кметовете на общини изпращат в комисията и на съответния областен управител заверено копие от заповед по чл. 49, ал. 1 ЗЗБ и информация, в която се посочва броят на засегнатите жилищни сгради и самостоятелни обекти в тях и списък с адресите им.

(2) В срока по ал. 1 кметовете на общини издават заповед за назначаване на комисия по чл. 196, ал. 1 ЗУТ за определяне на състоянието на засегнатите от бедствието жилища. За недвижими културни ценности заповедта се издава съгласно чл. 73, ал. 1 от Закона за културното наследство .

(3) В срок до шест месеца от влизането в сила на заповедта по чл. 195, ал. 4 или 6 ЗУТ , съответно по чл. 73, ал. 3 или чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство – за недвижими културни ценности, кметът на общината може да внесе в комисията искане за предоставяне на възстановителна помощ за лицата по чл. 26, ал. 2 за направените разходи за:

1. изработване и одобряване на инвестиционен проект за извършване на строително-монтажни работи, за които се изисква разрешение за строеж съгласно Закона за устройство на територията ;

2. извършване на възстановителни работи, като поправяне и заздравяване на засегнатите от бедствието жилищни сгради и самостоятелни обекти в тях;

3. премахване на засегнатите от бедствието жилищни сгради и самостоятелни обекти в тях.

(4) Искането по ал. 3 следва да съдържа данни за адресите, данъчните оценки, разгънатите застроени площи на засегнатите от бедствието жилища, обосновка за размера на възстановителната помощ и заверени копия на:

1. заповедите по чл. 195, ал. 4 или 6 ЗУТ , съответно по чл. 73, ал. 3 или чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство – за недвижими културни ценности;

2. протоколите на комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ , съответно по чл. 73, ал. 2 от Закона за културното наследство – за недвижими културни ценности;

3. одобрени инвестиционни проекти, когато такива се изискват съгласно Закона за устройство на територията ;

4. разрешения за строеж.

Чл. 29. (Доп. – ДВ, бр. 75 от 2012 г., изм., бр. 25 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г.) (1) Възстановителната помощ за поправяне, заздравяване на жилища или за премахване на жилищни сгради се предоставя на лицата по чл. 26, ал. 2 от кметовете на общини.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2015 г., в сила от 30.01.2015 г.) Помощта по ал. 1 се предоставя от държавния бюджет и се разходва по бюджетите на общините чрез промени на взаимоотношенията на държавния бюджет и съответните първостепенни разпоредители с бюджет.

Чл. 30. (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г.) В решението на комисията за предоставяне на възстановителна помощ задължително се посочват:

1. общината, на която се предоставя възстановителната помощ;

2. предназначението на възстановителната помощ по чл. 28, ал. 3 и адресите на жилищата;

3. размерът на възстановителната помощ.

Чл. 31. Кметовете на общини:

1. оповестяват решенията на комисията, като ги поставят на видно място в сградата на общината и на страницата на общината в интернет;

2. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г.) уведомяват лицата по чл. 26, ал. 2 за решението на комисията;

3. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г.) организират изпълнението на решенията на комисията, като предоставят възстановителната помощ на лицата по чл. 26, ал. 2 , след като те представят документи за плащане на:

а) инвестиционните проекти, когато такива се изискват съгласно Закона за устройство на територията ;

б) извършените строителни работи по актове и протоколи по Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството , издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн., ДВ, бр. 72 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 37 от 2004 г., бр. 29 от 2006 г. и бр. 98 от 2012 г.).

Чл. 31а. (Нов – ДВ, бр. 75 от 2012 г.) (1) Получателите на възстановителната помощ са длъжни да използват помощта само за целта, за която е предоставена – възстановяване на единствено и законно построено жилище.

(2) В случай на констатирано използване на помощта не за целта, за която е предоставена, получателите дължат връщането й в пълен размер.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 25 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г.).

Чл. 32. (1) Комисията взема решение за предоставяне на възстановителна помощ на физически или юридически лица в случаите на причинени имуществени вреди вследствие на аварии и инциденти в обекти или чрез вещи – държавна или общинска собственост.

(2) Възстановителната помощ по ал. 1 се предоставя по реда на раздел VI, без да се прилагат документите по чл. 38, ал. 1, т. 2 .

Раздел V – Финансиране на контролни проверки по изпълнение на решенията на комисията и проверки по жалби и сигнали и във връзка с дейността й

Чл. 33. (1) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г.) Контролни проверки по изпълнението на решенията на комисията и по жалби и сигнали се възлагат с протокол на комисията или със заповед на председателя на комисията.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г.) С протокола и със заповедта по ал. 1 се определя органът, който извършва проверките.

(3) За извършване на проверка по ал. 1 председателят на комисията може да привлича експерти. Експертите – служители на министерство, ведомство, организация или държавно предприятие, се привличат след съгласуване със съответния ръководител.

Чл. 34. (1) Председателят внася в комисията искане за възстановяване на направените разходи при извършване на проверките и във връзка с дейността й.

(2) За възстановяване на разходите за извършени проверки се представят:

1. заповед за извършване на проверката;

2. копия на разходооправдателни документи;

3. (доп. – ДВ, бр. 32 от 2012 г.) доклад от лицата по чл. 33, ал. 2 и 3 за резултатите от извършената проверка.

(3) За възстановяване на разходите във връзка с дейността на комисията се представя докладна записка с обосновка и разчет на разходите.

Чл. 35. Комисията предоставя средствата за контролните проверки по изпълнението на нейните решения, по жалби и сигнали и във връзка с дейността си по бюджета на Министерството на вътрешните работи и по бюджета на Министерския съвет за контролните проверки, извършвани от областните управители по реда на чл. 34, ал. 2 .

Раздел VI – Обезщетяване на физически и юридически лица за реално причинените им вреди при или по повод извършването на нормативноустановени действия за защита при бедствия

Чл. 36. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) Комисията приема решение за обезщетяване на физически и юридически лица в размер на реално причинените им при или по повод извършване на нормативноустановени действия за защита при бедствия имуществени вреди.

Чл. 37. (1) Засегнатите лица, както и длъжностните лица, причинили увреждането, в 14-дневен срок уведомяват кметовете на общини за настъпилото увреждане.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2011 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) В 14-дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 1 или по собствена инициатива кметовете на общини издават заповед за сформиране на общинска комисия за установяване и оценка на щетите. В комисията се включва и представител на регионалната дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР и един експерт-оценител.

(3) В 14-дневен срок от сформирането си комисията по ал. 2 изготвя протокол за оценка на вредите и констатации относно причините за настъпването им. Към протокола се прилагат снимки на увреденото имущество.

Чл. 38. (1) Исканията за обезщетяване се внасят в комисията от кметовете на общини и към тях се прилагат:

1. протоколът на комисията по чл. 37, ал. 3 ;

2. разпореждане на компетентния орган за извършване на действията за защита при бедствия, довели до увреждането, или негови писмени обяснения – в случай че разпореждането е в устна форма;

3. (нова – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) заверено копие от заповед по чл. 49, ал. 1 или по чл. 50, ал. 1 ЗЗБ за обявяване на бедствено положение.

(2) В случай че компетентният орган не предостави на кмета разпореждането или писмените обяснения по ал. 1, т. 2, комисията го изисква служебно.

Чл. 39. Исканията се разглеждат по реда на постъпването им.

Чл. 40. В решението на комисията за обезщетяване на физически или юридически лица се посочват:

1. лицата, на които се предоставя обезщетението;

2. (доп. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) размерът на обезщетението и предназначението му за отстраняване на вредите съгласно протокола по чл. 37, ал. 3 .

Чл. 41. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) Кметовете на общини организират изплащането на обезщетенията на лицата по чл. 40, т. 1.

Глава четвърта – (Отм. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) КООРДИНИРАНЕ НА ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

Чл. 42. (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2015 г., в сила от 30.01.2015 г., отм., бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.).

Чл. 43. (Отм. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.).

Глава пета – РАЗХОДВАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА ФИНАНСОВИТЕ СРЕДСТВА

Чл. 44. (1) (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2012 г.) Министерствата, ведомствата, общините, както и крайните получатели на целеви средства – физически и юридически лица, са длъжни да използват предоставените средства по предназначение в съответствие с решението на комисията.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) Промяна на предназначението на предоставените средства от един обект към друг се допуска по искане на вносителя и само след решение на комисията, одобрено с акт на Министерския съвет.

(3) Не се смятат за промяна на предназначението промените в инвестиционния проект, когато са извършени съгласно Закона за устройство на територията и другите нормативни актове и са до размера на отпуснатите средства.

Чл. 45. (1) Министерствата, ведомствата и общините, както и крайните получатели на целеви средства – юридически лица, съставят досие на всяка финансирана от комисията дейност.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2015 г., в сила от 30.01.2015 г.) В досието при крайните получатели се съдържат копия от искането за финансиране и от решението на комисията и всички оригинални документи за извършване на дейността, включително разходооправдателните. В досието при първостепенните разпоредители с бюджет се съдържат искането за финансиране, решението на комисията и копие от всички оригинални документи за извършване на дейността, включително разходооправдателните.

(3) (Нова – ДВ, бр. 75 от 2012 г.) При предоставяне от общините на възстановителна помощ на физически лица за възстановяване на единствено и законно построено жилище, когато липсват разходооправдателните документи, в досието се прилагат декларациите по чл. 31а .

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 75 от 2012 г.) Досието се съхранява 10 години.

Чл. 46. (1) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2015 г., в сила от 30.01.2015 г., доп., бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) В едномесечен срок от приключване на всяка финансирана от комисията дейност първостепенните разпоредители с бюджет представят в комисията отчет по образец съгласно приложение № 4, отделно за всеки финансиран обект, с опис на документите, съдържащи се в досието по чл. 45 , и снимки на обекта преди и след възстановяването. Копия на документите по описа не се прилагат.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г.).

Чл. 47. (1) В случаите, когато има неусвоени средства, министерствата, ведомствата и общините ги възстановяват по реда и в сроковете за подлежащите на възстановяване средства по централния бюджет.

(2) В случаите по ал. 1:

1. (изм. – ДВ, бр. 8 от 2015 г., в сила от 30.01.2015 г., отм., бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.);

2. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2016 г., в сила от 2.12.2016 г.) общините възстановяват неусвоените средства по обекти, предоставени със съответните актове на Министерския съвет; в платежното нареждане за възстановяване се записват актът на Министерския съвет и точката и подточката от приложението към него, по които се връщат неусвоените средства;

3. общините изпращат в комисията завереното копие от платежното нареждане за възстановяване на неусвоените средства.

Чл. 48. Усвоените средства се отчитат съгласно Единната бюджетна класификация за съответната година по реда и в сроковете за изготвяне и предоставяне на отчета за касовото изпълнение на бюджета на министерствата, ведомствата и общините, определени от министъра на финансите, и в съответствие с решенията на комисията.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА (Нова – ДВ, бр. 75 от 2012 г.)

§ 1. (Нов – ДВ, бр. 75 от 2012 г., изм., бр. 22 от 2016 г., в сила от 22.03.2016 г.) По смисъла на правилника:

1. " Анкета " е дейност по установяване изпълнението на условията по чл. 26а, ал. 1, т. 1 – 4, извършвана от социални работници от дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в жилището на лицата по чл. 26, ал. 2 , в проучване на документация и събиране на информация.

2. " Доход " са всички брутни доходи на семейството, които са облагаеми по Закона за данъците върху доходите на физическите лица , както и получаваните пенсии, обезщетения, помощи и стипендии, с изключение на: добавката за чужда помощ по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване , стипендиите на учащите се до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, както и помощите и средствата, получени по Закона за социално подпомагане , Закона за семейни помощи за деца , Закона за интеграция на хората с увреждания и по Закона за закрила на детето .

3. " Минимално необходими битови условия " е жилище, в което има едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и едно складово помещение и няма опасност за здравето и живота на гражданите.

4. " Семейството " включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до придобиване на средно общо или професионално образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак).

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. (Предишен § 1 – ДВ, бр. 75 от 2012 г.) Правилникът се приема на основание чл. 54, ал. 6 от Закона за защита при бедствия .

§ 3. (Предишен § 2 – ДВ, бр. 75 от 2012 г.) Министърът на вътрешните работи дава указания по прилагането на правилника.

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. С този правилник се урежда съставът, организацията и дейността на Ловния съвет (ЛС) към Държавна агенция по горите (ДАГ), съветите по лова (СЛ) към регионалните управления на горите (РУГ) и комисиите по ловно стопанство (КЛС) към държавните лесничейства (ДЛ) и държавните дивечовъдни станции (ДДС).

Чл. 2. (1) Ловният съвет е консултативен орган към ДАГ, който обсъжда, разработва и прави предложение за решаване на основните въпроси, свързани със:

1. организацията на ловната площ и управлението на ловното стопанство;

2. контрола върху здравословното състояние на дивеча и взимането на мерки при избухване на заразни заболявания;

3. опазването, възпроизводството, разселването и ползването на дивеча в национален мащаб.

(2) Съветът по лова е консултативен орган към РУГ за обсъждане на проблеми по лова и опазване на дивеча в регионален мащаб.

(3) Комисията по ловно стопанство е консултативен орган към ДЛ и ДДС за обсъждане на проблеми, свързани с организация на ловните площи, управление на ловното стопанство, стопанисване на дивеча на местно ниво и установяване на щети, причинени от дивеча.

Раздел II – Състав

Чл. 3. (1) Съветите и комисиите по раздел I са колективни органи, които се състоят от председател, заместник-председател, секретар и членове.

(2) Ловният съвет се определя със заповед на министъра на земеделието и храните и включва в състава си: двама представители на Министерство на земеделието и храните, петима представители на ДАГ, един представител на Министерство на околната среда и водите, един представител на Министерство на вътрешните работи, един представител на Министерство на финансите, един представител на Министерство на правосъдието, един представител на Върховна касационна прокуратура, един представител на Върховна административна прокуратура, двама представители на Лесотехническия университет, един представител на Института за гората към Българска академия на науките, един представител на Института по зоология към Българска академия на науките, двама представители на Националното ловно сдружение, един представител на Националната ветеринарномедицинска служба, двама представители на национални сдружения с нестопанска цел, чиято основна дейност е свързана с опазването, възстановяването и съхраняването на генофондовото и видово разнообразие на дивеча, и пет други лица, определени от министъра на земеделието и храните.

(3) Съветите по лова се създават със заповед на председателя на ДАГ и включват в състава си: един представител на РУГ, един представител на всяка ДДС в района на дейност на РУГ, трима представители на държавните лесничейства в района на дейност на РУГ, един представител на областна администрация, един представител на районната инспекция по околната среда и водите, един представител на регионалната дирекция на вътрешните работи, един представител на окръжна прокуратура, един представител на окръжен съд, един представител на регионалната ветеринарномедицинска служба, трима представители на ловните сдружения по чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча , двама представители на регионално представени сдружения с нестопанска цел, чиято основна дейност е свързана с опазването, възстановяването и съхраняването на генофондовото и видово разнообразие на дивеча, и трима представители на други заинтересувани организации.

(4) Комисиите по ловно стопанство се утвърждават със заповед на началника на РУГ и включват в състава си: един представител на ДЛ, респективно ДДС, един представител на районната инспекция по околната среда и водите, един представител на районното полицейско управление, един представител на общинската администрация, един представител на всяко от ловните сдружения по чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча и един представител на всяко юридическо лице, стопанисващо дивеча в района на дейност на ДЛ, респективно ДДС.

Чл. 4. Председателят на консултативния орган по чл. 2 :

1. представлява съвета или комисията;

2. свиква и ръководи заседанията;

3. организира и контролира работата на съвета или комисията;

4. подписва протоколите от заседанията на консултативния орган.

Чл. 5. (1) Заместник-председателят ръководи заседанията на консултативния орган по чл. 2 при отсъствие на председателя.

(2) Заместник-председателят се избира от членовете с едногодишен мандат.

Чл. 6. (1) Секретарят осигурява технически и организационно работата на консултативния орган по чл. 2 , като:

1. извършва оперативната деловодна работа по подготовката и провеждането на заседанията;

2. подписва протоколите от заседанията;

3. уведомява заинтересуваните лица за взетите решения;

4. съхранява документацията на съвета или комисията.

(2) Секретар на ЛС е началникът на отдел "Ловно и рибно стопанство и странични ползвания" при ДАГ или лице, заемащо експертна длъжност в отдела.

(3) Секретар на СЛ е експертът по лова към РУГ.

(4) Секретар на КЛС е лесничеят по лова към ДЛ, респективно заместник- директорът по лова към ДДС.

Чл. 7. (1) Поименният състав на консултативните органи по чл. 2 се определя по предложение на ръководителя на съответния орган, организация или администрация. Членовете на консултативните органи участват в заседанията лично.

(2) Когато член на консултативен орган е отсъствал по неуважителни причини на три поредни заседания, председателят на съответния консултативен орган предлага на ръководителя на съответния орган, организация или администрация да определи друг представител за член на съвета или комисията.

(3) Промени в състава на консултативните органи по чл. 2 се правят въз основа на мотивирано писмено предложение на ръководителя на съответния орган, организация или администрация.

Раздел III – Организация на дейността

Чл. 8. (1) Консултативните органи по чл. 2 провеждат редовни заседания по утвърден на първото им заседание график, както следва:

1. Ловният съвет провежда най-малко 2 редовни заседания годишно; в неотложни случаи ЛС може да провежда неприсъствени заседания и да взема решения чрез подписка;

2. съветите по лова провеждат най-малко 3 редовни заседания годишно;

3. комисиите по ловно стопанство провеждат най-малко по едно заседание на три месеца.

(2) При необходимост се свикват извънредни заседания по инициатива на председателя, по писмено искане най-малко на 1/3 от членовете на консултативния орган или по решение, взето на последното заседание.

Чл. 9. (1) Заседанията се свикват от председателя.

(2) Всяко редовно заседание протича при предварително обявен дневен ред, който заедно с материалите за заседанието се изпраща на членовете най-малко седем дни преди датата на заседанието.

(3) На заседанието могат да се разглеждат и въпроси, невключени в предварително обявения дневен ред, само ако присъстват всички членове на консултативния орган и са съгласни.

(4) За решаване на отделни проблеми по решение на ЛС могат да се сформират временно действащи комисии, които да подготвят материалите за обсъждане. Материалите се представят на секретаря на ЛС най-малко 10 дни преди датата на заседанието или в срок, определен на заседание на ЛС.

Чл. 10. (1) Заседанията на консултативните органи по чл. 2 се провеждат, както следва:

1. Ловният съвет – в сградата на Министерството на земеделието и храните;

2. съветите по лова – в сградата на съответното РУГ;

3. комисиите по ловно стопанство – в сградата на съответното ДЛ и ДДС.

(2) По решение на консултативния орган по чл. 2 заседанията му могат да се провеждат и на други места.

Чл. 11. (1) Ловният съвет и съветите по лова провеждат заседания в присъствието на не по-малко от 2/3 от състава им. Когато липсва кворум, председателят отлага заседанието за друга дата, но не по-късно от 14 дни.

(2) Комисиите по ловното стопанство провеждат заседания, когато присъстват повече от половината от включените в състава им лица.

(3) Председателят на съответния консултативен орган може да кани за участие в работата му с право на съвещателен глас представители на органи, администрации и организации, които не са включени в състава му, но имат отношение към разглежданите проблеми.

Чл. 12. (1) Консултативните органи по чл. 2 взимат решения с обикновено мнозинство. При равенство на гласовете председателят има решаващ глас. Гласуването е явно.

(2) На заседанията се води протокол, който се подписва от секретаря и от председателя.

(3) При невъзможност член на ЛС да присъства на заседание той може да представи предварително писмено становище по разглежданите въпроси, като същото се зачита за глас.

Чл. 13. Предложенията и решенията на консултативните органи се предоставят на съответния орган по чл. 15, ал. 2 , чл. 16, ал. 2 и чл. 18, ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча.

Чл. 14. Консултативните органи представят годишен отчет за своята работа пред съответния орган по чл. 3 , който е определил състава им.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Този правилник се издава на основание чл. 19 от Закона за лова и опазване на дивеча .

§ 2. Изпълнението на този правилник се възлага на председателя на ДАГ.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С правилника се уреждат организацията и дейността на Координационния съвет по водите за интегриране на политиката по водите и отрасловите политики във водния сектор, наричан по-нататък "съвета".

Чл. 2 . Съветът е постояннодействащ орган, който организира и осъществява дейността си в съответствие с чл. 10д от Закона за водите .

Глава втора – ФУНКЦИИ

Чл. 3 . (1) При осъществяване на функциите си по интегриране на политиката по водите и отрасловите политики във водния сектор съветът:

1. осигурява координацията на дейностите по:

а) разработването и изпълнението на плановете за управление на речните басейни (ПУРБ);

б) разработването и изпълнението на плановете за управление на риска от наводнения (ПУРН);

в) финансирането и изпълнението на включените в ПУРБ програми от основни и допълващи мерки за опазване и възстановяване на водите по чл. 156н от Закона за водите ;

г) финансирането и изпълнението на включените в ПУРН мерки за постигане на целите за намаляване на вероятността и неблагоприятните последици от наводнения по чл. 146к, ал. 2, т. 2 от Закона за водите ;

2. ежегодно, до края на месец март, обсъжда изпълнението на националните програми за ПУРБ и ПУРН в отделните сектори и определя необходимите мерки, които министърът на околната среда и водите предлага за приемане от Министерския съвет;

3. разглежда доклади от областните управители за състоянието на водната инфраструктура и резултатите от контролната дейност в областта.

(2) Съветът изпълнява и задачи, възложени от Министерския съвет във връзка с функциите по ал. 1.

(3) Съветът приема годишна работна програма, в която определя приоритети и задачи за изпълнение на дейностите по ал. 1 и 2. Годишната работна програма се приема не по-късно от 31 декември на предходната година.

Глава трета – СЪСТАВ НА СЪВЕТА

Чл. 4 . (1) Съветът се състои от председател и членове.

(2) Председател на съвета е министърът на околната среда и водите.

(3) Председателят ръководи работата на съвета и се подпомага от секретар.

(4) Секретар на съвета е директорът на дирекция "Управление на водите" при Министерството на околната среда и водите.

(5) Секретарят организира работата на съвета, като за целта се подпомага от секретариат, включващ длъжностни лица от дирекция "Управление на водите", определени със заповед на министъра на околната среда и водите.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2022 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Съветът включва: министъра на земеделието и храните, министъра на енергетиката, министъра на икономиката и индустрията, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на образованието и науката или оправомощени от тях длъжностни лица и председателя на управителния съвет или друг представител на Националното сдружение на общините в Република България.

Глава четвърта – ПРОВЕЖДАНЕ НА ЗАСЕДАНИЯТА, ДНЕВЕН РЕД И ПРОТОКОЛ

Чл. 5 . (1) Съветът провежда редовни заседания по предварително установен годишен график за работа, приет на заседание на съвета.

(2) Председателят може да свиква извънредни заседания на съвета.

(3) Преди първото заседание министрите по чл. 4, ал. 6 уведомяват писмено министъра на околната среда и водите дали ще участват в работата на съвета лично, или оправомощават за това конкретни длъжностни лица.

(4) Преди първото заседание председателят на управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България уведомява писмено министъра на околната среда и водите дали ще участва в работата на съвета лично, или е определен друг представител на Националното сдружение на общините в Република България.

(5) При промяна на представителите по ал. 3 и 4 органите по чл. 4, ал. 6 , както и председателят на управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България уведомяват писмено министъра на околната среда и водите.

Чл. 6 . (1) За всяко заседание се изготвя дневен ред, одобрен от председателя на съвета.

(2) Дневният ред и материалите за заседанията се изпращат на всеки член на съвета не по-късно от 7 работни дни преди заседанието.

(3) Всеки член на съвета може да прави предложения за допълване на дневния ред на редовните заседания в срок до два работни дни преди датата на заседанието. Предложенията се гласуват в началото на заседанието.

Чл. 7 . (1) Членовете на съвета потвърждават участието си в заседанието пред секретариата до два работни дни преди провеждането му.

(2) Членовете на съвета могат да представят писмени становища по въпросите, включени в дневния ред.

Чл. 8 . (1) Заседанията на съвета се провеждат, когато на тях присъстват не по-малко от половината плюс един от членовете. При липса на кворум председателят насрочва ново заседание.

(2) Членовете на съвета участват в работата му лично.

(3) Съветът взема решенията си с явно гласуване и с обикновено мнозинство.

(4) Председателят на съвета може да кани за участие в заседанията без право на глас експерти, представители на юридически лица, на правителствени и неправителствени организации и органи, имащи отношение по дневния ред.

Чл. 9 . (1) При необходимост по предложение на председателя съветът може да приема решения и неприсъствено, като проектът на решение се представя за подпис на всички членове на съвета. Решението се счита за прието, когато бъде подписано от половината плюс един от членовете, и се вписва в протокола от следващото заседание.

(2) В случай на неприсъствено приемане на решение по ал. 1 съответните материали се изпращат на всеки член на съвета не по-късно от 7 работни дни преди крайния срок, определен за приемане на решението.

(3) Членовете на съвета могат да представят писмени становища по въпросите, включени в решението по ал. 1, до два работни дни преди крайния срок, определен за приемане на решението.

Чл. 10 . Заседанията на съвета се записват с аудиотехника и записите се съхраняват на електронен носител.

Чл. 11 . (1) До 5 работни дни след провеждане на заседанието секретариатът на съвета изготвя проект на протокол, който се изпраща на всичките му членове.

(2) Окончателен вариант на протокол, който се подписва от председателя на съвета, се изготвя след изтичането на три работни дни от изпращането на проекта по ал. 1, но не по-късно от 5 работни дни от изпращането.

Глава пета – ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА

Чл. 12 . (1) Председателят на съвета:

1. предлага дневния ред, насрочва и ръководи заседанията му;

2. контролира изпълнението на решенията на съвета;

3. представлява съвета;

4. внася за разглеждане от Министерския съвет приети от съвета решения, становища и предложения;

5. подписва протоколите от заседанията на съвета;

6. сформира със заповед работни групи за изпълнение на конкретни задачи съобразно решения на съвета.

(2) Секретарят на съвета:

1. организира подготовката и провеждането на заседанията му;

2. подготвя проекта на дневен ред, материалите за заседанията и организира своевременното им изпращане до членовете на съвета;

3. организира изпълнението на дейностите по чл. 10 и 11 ;

4. координира изпълнението на решенията на съвета и необходимия обмен на информация между членовете му;

5. организира провеждането на текущата кореспонденция;

6. организира работата на сформираните със заповедта по ал. 1, т. 6 работни групи;

7. организира съхранението и регистрацията на цялата документация, формирана и получена при осъществяване на функциите на съвета, в т. ч. становищата и решенията на съвета, протоколите и записите от заседанията му;

8. изпълнява други задачи, възложени му от председателя на съвета.

Глава шеста – ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯТА НА СЪВЕТА

Чл. 13 . (1) Съветът определя за всяко решение отговорник и срок за изпълнение.

(2) Отговорникът по ал. 1 представя на секретаря доклад до председателя на съвета за изпълнение на съответното решение.

Глава седма – ФИНАНСИРАНЕ

Чл. 14 . (1) Средствата, необходими за организация на работата на съвета, се осигуряват в рамките на бюджета на Министерството на околната среда и водите.

(2) За своята дейност членовете на съвета не получават възнаграждение.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен . Правилникът се приема на основание чл. 10д, ал. 4 от Закона за водите .

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този правилник урежда организацията на дейността на Конституционния съд на Република България.

Чл. 2. Конституционният съд осигурява върховенството на Конституцията .

Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) Конституционният съд е независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт и в своята дейност се ръководи само от Конституцията и Закона за Конституционен съд .

Глава втора – ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СЪДИИТЕ В КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД

Чл. 4. (1) Положението на съдия в Конституционния съд е несъвместимо:

1. с представителен мандат;

2. със заемане на държавна или обществена длъжност;

3. с членуване в политическа партия или синдикат;

4. с упражняване на свободна, търговска или друга платена професионална дейност.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.).

(3) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2021 г., в сила от 2.03.2021 г., отм., бр. 39 от 2022 г.).

Чл. 5. (1) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2001 г., бр. 39 от 2022 г.) Съдиите в Конституционния съд имат еднакъв статус и са равнопоставени.

(2) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2001 г.) Подреждането на съдиите в Конституционния съд се определя от продължителността на стажа им в същия съд. При еднаква продължителност се взима предвид възрастта им.

Чл. 5а. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) Конституционният съд приема правила за избор на председател.

Чл. 6. (1) Председателят на Конституционния съд е и административен ръководител. Той има следните правомощия:

1. представлява съда;

2. ръководи съдебните заседания;

3. упражнява бюджета;

4. разпределя работата между съдиите;

5. (отм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.);

6. ръководи административно дейността на съда;

7. обнародва актовете на съда;

8. (нова – ДВ, бр. 50 от 2014 г., в сила от 21.06.2014 г.) на всеки три месеца изисква от Националния статистически институт справка за средномесечното възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор;

9. (нова – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) утвърждава вътрешни правила за работата на администрацията на съда;

10. (нова – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) назначава, освобождава от длъжност и налага дисциплинарни наказания на служителите;

11. (нова – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) утвърждава длъжностните характеристики на служителите;

12. (нова – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) определя състава на делегации при посещения в чужбина след консултации със съответните съдии;

13. (нова – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) при необходимост създава работни групи или комисии по въпроси на организацията на дейността на съда.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) При отсъствие председателят се замества от най-възрастния съдия. В отсъствие на най-възрастния съдия заместването се осъществява от следващия по възраст съдия.

Чл. 7. (1) Съдиите в Конституционния съд се ползват:

1. с имунитета на народните представители;

2. със статута на председателя на Народното събрание.

(2) Съдиите имат право да посещават всички държавни органи, стопански и обществени организации и да получават исканите от тях сведения.

(3) Държавните органи в страната са длъжни да оказват пълно съдействие на съдиите в Конституционния съд при осъществяване на правата им.

(4) Съдиите са длъжни добросъвестно да изпълняват своите задължения, да спазват тайната на съвещанието при решаване на делата, както и държавната и служебната тайна, станала им известна при изпълнение на техните функции.

(5) (Нова – ДВ, бр. 71 от 2012 г., в сила от 22.09.2012 г.) Съдиите в Конституционния съд получават обезщетение по чл. 10, ал. 4 от Закона за Конституционен съд в размер на двадесет брутни месечни възнаграждения след изтичане на мандата им по чл. 147, ал. 2 от Конституцията .

(6) (Нова – ДВ, бр. 71 от 2012 г., в сила от 22.09.2012 г.) В случаите на предсрочно прекратяване на мандата по чл. 148, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията и на довършване на започнат мандат съдиите получават част от обезщетението по ал. 5 в размер, пропорционален на времето, през което са заемали длъжността.

(7) (Нова – ДВ, бр. 71 от 2012 г., в сила от 22.09.2012 г.) В случаите на предсрочно прекратяване на мандата по чл. 148, ал. 1, т. 6 от Конституцията наследниците на съдията получават част от обезщетението по ал. 5 в размер, пропорционален на времето, през което е заемана длъжността.

(8) (Нова – ДВ, бр. 71 от 2012 г., в сила от 22.09.2012 г.) Обезщетението по ал. 5 се изплаща след прекратяване на мандата от бюджета на Конституционния съд за текущата година. Обезщетенията при прекратяване на мандата на основание чл. 148, ал. 1, т. 2, 4 и 6 от Конституцията се изплащат от бюджета на Конституционния съд за текущата година, а в случай при недостиг на средства – от бюджета за следващата година.

(9) (Нова – ДВ, бр. 71 от 2012 г., в сила от 22.09.2012 г., отм., бр. 39 от 2022 г.).

Чл. 7а. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г., изм., бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г., бр. 48 от 2025 г., бр. 59 от 2025 г.) Съдиите в Конституционния съд се подпомагат от референти и административни секретари.

Чл. 7б. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г., изм., бр. 39 от 2022 г.) На съдиите с изтекъл мандат се издава служебна карта по образец, утвърден от председателя, осигуряваща им свободен достъп до сградата на Конституционния съд.

Чл. 8. (Доп. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г., изм., бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г.) (1) Конституционният съд осведомява обществеността и средствата за масова информация за своята дейност чрез официалната си страница в интернет.

(2) Решенията и определенията на съда по конституционните дела, особените мнения и становища на съдиите към тях се публикуват на страницата на Конституционния съд в интернет.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 48 от 2025 г.) Годишникът по чл. 14, ал. 7 от Закона за Конституционен съд се издава на хартиен носител и в електронен вид и се публикува на страницата на съда в интернет.

Чл. 8а. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2021 г., в сила от 2.03.2021 г.) Конституционният съд на Република България учредява почетни отличия, които се уреждат с вътрешни правила, приети от съда.

Глава трета – АДМИНИСТРАЦИЯ И БЮДЖЕТ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД (Загл. изм. – ДВ, бр. 50 от 2014 г., в сила от 21.06.2014 г.)

Чл. 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2025 г.) Служителите в Конституционния съд са длъжни добросъвестно да изпълняват своите задължения, да използват информацията, която им е станала известна при или по повод на длъжността, само за изпълнение на служебните им задължения и при спазване на правилата за защита на информацията.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) Служителите в Конституционния съд не могат да участват в ръководствата на политически партии.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2012 г., в сила от 22.09.2012 г., бр. 39 от 2022 г.) Служителите в Конституционния съд не могат да упражняват търговска дейност.

(4) Служителите в Конституционния съд не могат да правят изявления пред средствата за масова информация относно дейността на Конституционния съд.

Чл. 10. (Отм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.).

Чл. 11. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 71 от 2012 г., в сила от 22.09.2012 г., изм., бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) Администрацията на Конституционния съд се ръководи от главен секретар и се обособява в дирекция "Обща администрация" и дирекция "Специализирана администрация". В дирекциите могат да се създават отдели.

(2) За главен секретар се назначава лице с висше юридическо образование или с магистърска степен по публична администрация или икономика.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г., изм. и доп., бр. 39 от 2022 г., изм., бр. 59 от 2025 г.) Длъжностите в администрацията, които се заемат по трудово и служебно правоотношение, се определят с акта по чл. 14, ал. 5 . Главният секретар, началникът на кабинета на председателя, директорите на дирекции, началниците на отдели и референтите в дирекция "Специализирана администрация" заемат длъжностите си по служебно правоотношение.

(4) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2021 г., в сила от 2.03.2021 г., изм., бр. 59 от 2025 г.) Референтите подпомагат съдиите в тяхната работа, като изготвят становища относно допустимостта и основателността на постъпили искания, изготвят аналитични справки за релевантна практика на Конституционния съд, на други конституционни юрисдикции и на наднационални и международни съдилища, проучват и анализират правната доктрина, изготвят доклади по правни въпроси. Референтите изпълняват и други задачи, за които се изискват правни знания, възложени от председателя, съдиите, главния секретар и директора на дирекция "Специализирана администрация".

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2012 г., в сила от 22.09.2012 г., отм., бр. 16 от 2016 г.).

Чл. 13. (Отм. – ДВ, бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г.).

Чл. 14. (1) Конституционният съд има самостоятелен бюджет, който се приема от Народното събрание.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2021 г., в сила от 2.03.2021 г.).

(3) (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2021 г., в сила от 2.03.2021 г.).

(4) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2014 г., в сила от 21.06.2014 г., изм., бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г., доп., бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г.) Конституционният съд приема вътрешни правила, с които урежда въпросите на заплащането, отпуските, средствата за облекло, обезщетенията и командироването на съдии и служители.

(5) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) Конституционният съд приема класификатор на длъжностите в администрацията и щатно разписание на длъжностите и служителите.

(6) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2021 г., в сила от 2.03.2021 г.) Служителите, работещи по трудово правоотношение, и държавните служители в администрацията на Конституционния съд имат право на средства за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите лица в бюджетната сфера по ред, определен във вътрешните правила по ал. 4.

Чл. 14а. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2014 г., в сила от 21.06.2014 г., изм. и доп., бр. 17 от 2021 г., в сила от 2.03.2021 г., изм., бр. 48 от 2025 г.) Заплатите на председателя и съдиите се определят на всеки три месеца съобразно дължимите възнаграждения, изчислени по реда на чл. 6, ал. 1 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание и чл. 2 от Решение на Бюрото на Великото Народно събрание от 31.01.1991 г. и при спазване на чл. 10, ал. 1 и 2 от Закона за Конституционен съд .

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) Председателят информира периодично съдиите от Конституционния съд за съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета.

Глава четвърта – ОБРАЗУВАНЕ И РАЗГЛЕЖДАНЕ НА КОНСТИТУЦИОННИТЕ ДЕЛА

Чл. 16. (1) Конституционният съд:

1. дава задължителни тълкувания на Конституцията ;

2. (доп. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента;

3. решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органи на местното самоуправление и централните изпълнителни органи;

4. произнася се по съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствието на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна;

5. произнася се по спорове за конституционността на политически партии и сдружения;

6. произнася се по спорове за законността на избора за президент и вицепрезидент;

7. установява обстоятелствата по чл. 97, ал. 1, точки 1 и 2 и ал. 2 от Конституцията ;

8. произнася се по спорове за законността на избора за народен представител;

9. установява неизбираемост или несъвместимост на народен представител с упражняването на други функции;

10. произнася се по обвинения, повдигнати от Народното събрание, срещу президента и вицепрезидента;

11. снема имунитета и установява фактическа невъзможност и несъвместимост на съдия от Конституционния съд.

(2) Конституционният съд сам решава дали отправеният към него въпрос е от негова компетентност.

Чл. 17. (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2014 г., в сила от 21.06.2014 г., бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г., изм., бр. 48 от 2025 г.) Конституционният съд действа по инициатива на субектите, предвидени в Конституцията на Република България .

Чл. 18. (1) Искането до Конституционния съд се прави в писмена форма и се мотивира.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) Искането трябва да бъде на български език и да съдържа:

1. посочване на съда;

2. (изм. – ДВ, бр. 35 от 1999 г., бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г., бр. 39 от 2022 г.) наименованието (името) на органите и лицата, отправили искането; когато искането е направено от група народни представители, първият по списъка се счита за техен представител, освен ако е посочен друг;

3. (отм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.);

4. (изм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) изложение на обстоятелствата, на които се основава искането;

5. в какво се състои искането;

6. изходящ номер и печат на органа, който го е отправил;

7. подпис на лицето, което е подало искането.

(3) (Нова – ДВ, бр. 91 от 2021 г., в сила от 6.11.2021 г., изм., бр. 48 от 2025 г.) Искането на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията трябва да съдържа аргументирана преценка на приложимото право, включително относно последиците от действието на правото на Европейския съюз, когато оспорената разпоредба или акт е в приложното му поле.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 91 от 2021 г., в сила от 6.11.2021 г., изм., бр. 39 от 2022 г.) В искането се посочват и представят доказателства за обстоятелствата, на които се основава.

(5) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г., предишна ал. 4, бр. 91 от 2021 г., в сила от 6.11.2021 г.) Когато Конституционният съд е сезиран при условията на чл. 150, ал. 2 от Конституцията , към искането се прилагат заверени преписи от материалите по делото, относими към предмета на искането.

(6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г., предишна ал. 5, бр. 91 от 2021 г., в сила от 6.11.2021 г., изм., бр. 39 от 2022 г.) При спорове по чл. 149, ал. 1, точка 3 от Конституцията към искането се прилагат задължително писмени доказателства, че е спазено изискването на чл. 17, ал. 3 от Закона за Конституционен съд .

(7) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г., изм., бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г., предишна ал. 6, бр. 91 от 2021 г., в сила от 6.11.2021 г., изм., бр. 39 от 2022 г.) Искането се подава в деловодството на съда или по пощата заедно с приложенията към него.

Чл. 19. (1) Когато искането не отговаря на изискванията на чл. 18 , председателят на съда дава срок за отстраняване на недостатъците.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2021 г., в сила от 2.03.2021 г., бр. 48 от 2025 г.) Ако сезиращият орган или лица не отстранят в дадения им срок недостатъците, председателят насрочва заседание на Конституционния съд, който решава дали искането да бъде върнато.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) Конституционният съд или докладчикът може да поиска отстраняване на недостатъците на искането в хода на цялото конституционно производство.

Чл. 20. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2014 г., в сила от 21.06.2014 г., бр. 39 от 2022 г.) Председателят на Конституционния съд с разпореждане образува конституционно дело, определя един или няколко съдии докладчици и след съгласуване с докладчика определя датата за разглеждане на делото по допустимостта на искането.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г.) Съдията докладчик подготвя делото за разглеждането му в съдебно заседание и изготвя проект на решение и/или определение и мотивите към тях.

(3) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г., изм., бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г., отм., бр. 39 от 2022 г.).

Чл. 20а. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) С определението за допускане на искането Конституционният съд конституира заинтересуваните институции и им дава срок да представят писмено становище.

(2) С определението съдът може да покани да предложат становище и заинтересувани от предмета на делото неправителствени, съсловни, синдикални и други организации.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г., изм., бр. 39 от 2022 г.) Съдът може да покани изтъкнати специалисти от науката и практиката да дадат писмено правно мнение по предмета на делото, за което те не получават възнаграждение.

Чл. 21. (1) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г.) Определените от съда заинтересувани институции, поканените организации по чл. 20а, ал. 2 и специалисти по чл. 20а, ал. 3 се уведомяват срещу разписка, по пощата с препоръчана пратка с обратна разписка или чрез електронна поща.

(2) (Нова – ДВ, бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г.) На институциите и лицата по ал. 1 се изпраща копие на искането и препис от определението на съда.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г., изм., бр. 39 от 2022 г.) Върнатите уведомления и съобщения се разглеждат от съдията докладчик и ако има нередности, той разпорежда да бъдат отстранени.

(4) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2014 г., в сила от 21.06.2014 г., предишна ал. 3, отм., бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г.).

(5) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) Постъпилите искания се публикуват на страницата на съда в интернет след образуване на делото, становищата и правните мнения – след получаването им, а експертните заключения – след приключване на делото. Правните мнения не се публикуват, ако авторът е изразил изрично несъгласие.

Чл. 22. (1) Конституционният съд се произнася с решения, определения и разпореждания.

(2) С решение съдът се произнася по съществото на делото.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) С определение съдът се произнася по допустимостта на искането и по други процесуални въпроси, а също така приема предвидените в този правилник вътрешни актове и решава други въпроси, свързани с дейността на съда.

(4) С разпореждане се произнася председателят в определените от закона и правилника случаи, а съдията докладчик – по движението и подготовката на делото за разглеждане.

Чл. 23. (1) Решенията и определенията на Конституционния съд трябва да съдържат:

1. датата и мястото на постановяването им;

2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) посочване на съда, на съдиите, на съдия-докладчика и на секретар-протоколиста;

3. страните по делото;

4. (изм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) номера на делото;

5. какво е постановил съдът.

(2) Актовете по ал. 1 се мотивират.

(3) Актът на Конституционния съд се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят отбелязва причините за това.

Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) Конституционният съд заседава, когато присъстват най-малко две трети от съдиите, а в случаите по чл. 23 от Закона за Конституционен съд – ако присъстват най-малко три четвърти от всички негови членове.

Чл. 25. (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2014 г., в сила от 21.06.2014 г., изм., бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) (1) Конституционното дело се разглежда в две фази – за решаване на въпросите по допустимостта на искането и за решаване на делото по същество.

(2) Съдът може да се произнася по допустимостта на искането във всяка фаза на конституционното дело.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г.).

Чл. 26. (1) (Попр. – ДВ, бр. 3 от 1992 г., изм., бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) Когато прецени, че искането не е допустимо, Конституционният съд с мотивирано определение отклонява искането и прекратява производството. В този случай искането се връща на подателя му.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) За този акт на съда се уведомяват писмено заинтересуваните институции и лица, на които е било съобщено за образуването на производството и срокът за представяне на становища и правни мнения не е изтекъл.

Чл. 27. (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) Заседанията на Конституционния съд се провеждат без участието на заинтересуваните институции и лица с изключение на посочените в чл. 23 и 26 от Закона за Конституционен съд .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Конституционният съд може да реши делото да се разгледа в открито заседание.

(3) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) Съвещанието за разглеждане на въпросите по допустимостта на искането, за обсъждане на делото и за решаване на делото по същество е тайно.

Чл. 27а. (Нов – ДВ, бр. 35 от 1999 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) Открити са тези заседания на Конституционния съд по съществото на делото, които той провежда съобразно уреденото от чл. 27б, ал. 2 участие на страните (податели на искането и заинтересувани страни). На тях могат да присъстват представители на медиите и граждани, освен ако съдът счете, че важни съображения налагат делото да бъде разгледано без тяхното присъствие.

(2) В откритото заседание съдиите участват с тога и огърлица, носеща медальон с образа на държавния герб и надпис "Конституционен съд на Република България".

Чл. 27б. (Нов – ДВ, бр. 35 от 1999 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) Страните могат да участват в откритото заседание лично и/или чрез представител. Когато подател на искането е група народни представители, прилага се чл. 18, ал. 2, т. 2, изречение второ .

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) В откритото заседание страните могат да участват с устни изложения. Те могат да представят писмени становища, както и писмени доказателства.

Чл. 27в. (Нов – ДВ, бр. 35 от 1999 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г.) За откритото заседание страните се призовават по реда на чл. 21, ал. 1 .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) В призоваването страните се уведомяват за датата, часа и мястото на заседанието.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) Неявяването на редовно призована страна или на неин представител не е пречка за даване ход на делото.

Чл. 27г. (Нов – ДВ, бр. 35 от 1999 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) За присъствие на откритото заседание главният секретар издава пропуски на представителите на медиите, както и на гражданите.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) При влизането на съдиите в залата главният секретар поканва присъстващите да станат, докато съдиите заемат местата си. Главният секретар поканва присъстващите да станат и когато съдът напуска залата.

Чл. 27д. (Нов – ДВ, бр. 35 от 1999 г.) (1) Председателят открива заседанието. Той обявява номера на делото, което ще бъде разгледано, както и явилите се страни, след което дава думата на съдията докладчик да направи кратък доклад на делото.

(2) След приключване на доклада председателят дава думата на страните за устно изложение съобразно чл. 27б, ал. 2 , като започва с подателя на искането.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) След събирането на доказателствата и завършване на устните изложения председателят обявява делото за изяснено и че Конституционният съд се оттегля на съвещание за произнасяне на решение.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г.) За заседанието за обявяване на решението страните се призовават по реда на чл. 21, ал. 1 .

Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 35 от 1999 г.) В заседанието за обявяване на решението председателят на съда прочита диспозитива на решението и обявява имената на съдиите, които са го подписали с особено мнение. Съдията докладчик прочита мотивите изцяло или в резюме.

Чл. 29. (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) В производството пред Конституционния съд са допустими само писмени доказателства с изключение на случаите по чл. 23 от Закона за Конституционен съд .

(2) Никой не може да откаже предаването на поискана информация, писмени или веществени доказателства независимо от това, дали съставляват държавна или служебна тайна.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) Съдът може да възложи изготвянето на експертни заключения.

(4) Съдът дава възможност на заинтересуваните институции и лица да се запознаят със събраните доказателства.

(5) Конституционният съд предупреждава участниците в конституционното производство за наказателната отговорност, която носят, ако такава се предвижда по Наказателния кодекс.

Чл. 30. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2014 г., в сила от 21.06.2014 г., отм., бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г.).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г., бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г., отм., бр. 39 от 2022 г.).

Чл. 30а. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2014 г., в сила от 21.06.2014 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г., бр. 39 от 2022 г.) Преди произнасяне на съда по делото се провежда обсъждане в едно или повече заседания. Когато съдът прецени, че събраните доказателства са достатъчни, се произнася с решение в двумесечен срок, освен ако в закон е предвидено друго.

(2) (Нова – ДВ, бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г.) Съдията докладчик по делото предоставя на съдиите проект за определение или решение не по-късно от 10 дни преди заседанието за разглеждане на въпросите по допустимостта на искането или за решаване на делото по същество.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г., предишна ал. 2, изм., бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г.) Преди гласуването на диспозитива и мотивите на определението или решението се провежда обсъждане на представения проект. След приключване на обсъждането се гласуват диспозитивът и мотивите на определението или решението, което може да се извърши в същото заседание или на определена от съда друга дата.

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г.) Когато мнозинството съдии не приема изцяло или отчасти представения проект за определение или решение, докладчикът изготвя нов проект съобразно писмено представени мотиви на мнозинството.

(5) (Нова – ДВ, бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г., отм., бр. 39 от 2022 г.).

Чл. 30б. (Нов – ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 4.04.2020 г.) (1) Конституционният съд може по изключение да провежда заседанията си и да приема решения и неприсъствено – чрез видеоконферентна връзка, която осигурява тайната на съвещанието.

(2) При необходимост съдии могат да участват чрез видеоконферентна връзка и в присъствените заседания на съда.

Чл. 31. (1) Конституционният съд постановява решенията си с мнозинство повече от половината от всички съдии.

(2) При снемане имунитета и установяване фактическата невъзможност на съдиите в Конституционния съд да изпълняват задълженията си решенията се вземат с мнозинство най-малко от две трети от всички съдии.

(3) Въздържане от гласуване не се допуска.

Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) Конституционният съд постановява своите актове с явно гласуване.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) Решенията на Конституционния съд по чл. 148, ал. 2 и чл. 149, ал. 1, точка 8 от Конституцията се приемат с тайно гласуване.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) Съдията, който не е съгласен с решението или определението, го подписва с особено мнение, което писмено мотивира в 7-дневен срок от приемането на акта.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) Когато решението е прието с тайно гласуване, не се допуска подписването му с особено мнение.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) Всеки съдия може да изложи писмено становище по акта на Конституционния съд в 7-дневен срок от приемането му.

Чл. 33. (1) Решението на Конституционния съд заедно с мотивите, особените мнения и становища се обнародва в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането му.

(2) Решението влиза в сила 3 дни след обнародването му.

(3) Решенията по спорове за законността на избора на президент, вицепрезидент или народен представител, за установяване на неизбираемост или несъвместимост на народен представител, както и за фактическата невъзможност за изпълнение на задълженията и несъвместимост на съдия от Конституционния съд влизат в сила от датата на постановяването им.

(4) (Нова – ДВ, бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г.) Определението, с което искането се отклонява, заедно с особените мнения и становища към него се обнародва в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането му.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г.) Актовете на съда са окончателни.

(6) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2014 г., в сила от 21.06.2014 г., предишна ал. 5, изм., бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г.) Диспозитивите на решенията и определенията, постановени по конституционните дела, се обявяват на страницата на съда в интернет в деня на приемането им.

Чл. 34. (1) За заседанието на Конституционния съд се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, участниците в производството и извършените процесуални действия.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) Протоколът се изготвя в 7-дневен срок от заседанието. Ако в този срок протоколът не може да бъде изготвен, председателят определя нов срок.

(2а) (Нова – ДВ, бр. 30 от 2020 г., в сила от 4.04.2020 г.) В протокола се отбелязва и дали заседанието е проведено по реда на чл. 30б .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) Протоколът се подписва от председателя и секретар-протоколиста.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) Всеки съдия и участник в заседанието може да поиска поправка или допълнение на протокола в 7-дневен срок от изготвянето му. Това искане се разглежда от Конституционния съд, който се произнася по него с явно гласуване.

Чл. 35. (1) Решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.

(2) Когато Конституционният съд се е произнесъл с решение или с определение за недопустимостта на направеното искане, по същия предмет не могат да се правят нови искания.

Глава пета – ДЕЛОВОДСТВО НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.)

Чл. 36. (1) (Предишен текст на чл. 36 – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) Деловодството обслужва дейността на Конституционния съд.

(2) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) Правилата за документооборота се утвърждават със заповед на председателя на съда.

Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г.) За всеки съдия и служител в съда се образува служебно дело, в което се подреждат книжата във връзка с назначаването, промените в служебното му положение, отпуските и други обстоятелства, свързани с неговото трудово или служебно правоотношение.

Чл. 38. (1) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) В Конституционния съд се водят следните книги:

1. книга за делата в съда;

2. архивна книга на делата в съда;

3. книга за глобите;

4. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г.) книга за веществените доказателства;

5. (нова – ДВ, бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г.) книга за входяща и изходяща кореспонденция;

6. (нова – ДВ, бр. 17 от 2021 г., в сила от 2.03.2021 г.) книга за определения и решения на съда, постановени извън производствата по конституционни дела.

(2) Всички книги трябва да бъдат номерирани, подпечатани с печата на съда и заверени с подписа на председателя на съда.

Чл. 39. (Отм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.).

Чл. 40. (Отм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.).

Чл. 41. (Отм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.).

Чл. 42. (Отм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.).

Чл. 43. (1) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2021 г., в сила от 2.03.2021 г.) Конституционното дело се съхранява в деловодството на съда. Всеки конституционен съдия получава копие от него.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г., предишна ал. 1, изм., бр. 17 от 2021 г., в сила от 2.03.2021 г.) Когато конституционното дело се изнася от помещението, където се съхранява, служителят отбелязва във водения от него дневник на кого е дадено.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г., предишна ал. 2, бр. 17 от 2021 г., в сила от 2.03.2021 г.) Конституционните дела могат да бъдат давани само на съдиите и служителите от Конституционния съд.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 17 от 2021 г., в сила от 2.03.2021 г., изм., бр. 39 от 2022 г.) По разпореждане на председателя на Конституционния съд делата могат да бъдат предоставяни в деловодството на съда за справка и на други лица.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 17 от 2021 г., в сила от 2.03.2021 г.) Не се допуска да се правят бележки, знаци и подчертавания в книжата по делото.

Чл. 44. (1) (Предишен текст на чл. 44 – ДВ, бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г.) Представените по делото писмени или веществени доказателства могат да бъдат върнати само въз основа на определение на Конституционния съд.

(2) (Нова – ДВ, бр. 9 от 2019 г., в сила от 2.02.2019 г., отм., бр. 48 от 2025 г.).

Чл. 45. (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г., отм., бр. 39 от 2022 г.).

Чл. 46. (1) Ако някое дело бъде изгубено или унищожено, председателят на съда нарежда то да бъде възстановено. За целта се съставя акт от главния секретар и се ползват всички книжа, отнасящи се до делото, които се намират в съда, в други учреждения и в страните.

(2) След като приключи събирането на материалите и се състави протокол за възстановените книжа, Конституционният съд в открито съдебно заседание след уведомяване на страните се произнася с определение по възстановяването.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.).

Чл. 47. (1) Всяка година се извършва проверка за наличието на делата в съдебното деловодство.

(2) За делата, които не са намерени при проверката, се уведомява председателят на Конституционния съд.

Чл. 48. Веществените доказателства, които постъпват в съда, се регистрират в книгата за веществени доказателства и се съхраняват по подходящ начин, определен от съда.

Чл. 49. Документите, представени като доказателства по дела, може по разпореждане на председателя да се предават за пазене в касата на съда.

Чл. 50. Когато по делото има приложени веществени доказателства, ценности и пари, с решението си Конституционният съд постановява кои от тях да бъдат върнати на страните, кои да бъдат внесени в приход на държавния бюджет или унищожени, за което се съставя протокол.

Чл. 51. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) Свършените през текущата година конституционни дела и преписки се предават в архива най-късно до края на март следващата година.

Чл. 52. (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) При внасяне в архива конституционните дела, книгите и канцеларските дела се вписват в архивната книга. На всяко дело се слага архивен номер и номер на връзката.

(2) В описната книга се отбелязва номерът, с който е архивирано делото.

Чл. 53. (1) Архивните материали се съхраняват в специални помещения.

(2) Достъпът на външни лица до хранилището е забранен.

(3) Изнасянето на дела, преписки и други книжа от архива за служебно ползване се разрешава от председателя на Конституционния съд.

Чл. 54. (1) Свършените конституционни дела се съхраняват в архива на Конституционния съд.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 59 от 2025 г.).

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.)

§ 1. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2022 г.) Правилникът се приема на основание § 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за Конституционен съд (ДВ, бр. 67 от 1991 г.).

§ 2. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) Лицата, които до влизане в сила на измененията на този правилник са изпълнявали длъжност, която по силата на измененията трябва да се заеме по служебно правоотношение, се назначават по такова правоотношение на съответната длъжност, ако отговарят на условията за това и в едномесечен срок подадат заявление до председателя на съда.

§ 3. (Предишен § 2 – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г.) Правилникът влиза в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник".

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . (1) С правилника се уреждат устройството и организацията на дейността на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка, наричан по-нататък "Съвета". С правилника се регламентират правилата за избор на членове на Съвета и членове на ресорните комисии.

(2) Съветът приема годишна програма за дейността си, в която се определят приоритетите и задачите за следващата година в съответствие с целите, произтичащи от нормативните актове и стратегическите документи в съответствие с реформите и инвестициите в Националния план за възстановяване и устойчивост и законодателните предложения, произтичащите от Съобщението на Европейската комисия до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите "Европейска зелена сделка" (COM(2019) 640 final) от 11 декември 2019 г. (Съобщението) ефекти за Република България.

(3) Съветът приема и представя в Министерския съвет годишен доклад за дейността си в срок до 30 юни на следващата година.

Глава втора – СЪСТАВ И ФУНКЦИИ НА СЪВЕТА

Чл. 2 . (1) Основните функции на Съвета са свързани с консултиране, координиране и подпомагане на дейности за осъществяване на правителствената политика в областта на Европейската зелена сделка (ЕЗС).

(2) Съветът:

1. предлага проекти на нормативни актове, стратегии, програми и планове и актуализира такива, свързани с ЕЗС;

2. осъществява сътрудничество с международни партньори за осъществяване на политиките на ЕЗС и за възприемане на правителството като надежден и предпочитан стратегически партньор и иноватор на Балканите в ЕЗС;

3. координира взаимодействието между държавните органи, неправителствените и стопанските организации и други заинтересовани страни, имащи пряко и/или косвено отношение с ЕЗС;

4. осъществява и други дейности за постигане на целите за устойчиво развитие на страната и за защита на българските икономически и социални интереси, свързани с ЕЗС;

5. изисква информация за изпълнението на реформите и инвестициите по Националния план за възстановяване и устойчивост, свързан с изпълнението на целите от ЕЗС;

6. при необходимост създава работни групи, включващи членове на Съвета, представители на институции и външни лица или организации, по изпълнението на конкретни дейности по ЕЗС;

7. предлага на Министерския съвет програма за действие, включително финансова рамка, за изпълнение на политики, свързани с ЕЗС и Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България;

8. приема годишна програма за дейността си, в която се определят приоритетите и задачите за следващата година в съответствие с целите, произтичащи от нормативните актове и стратегическите документи, които са насочени към актуалните проблеми в сферата на ЕЗС.

Чл. 3 . (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2022 г., в сила от 4.11.2022 г.) (1) Съветът се състои от председател, заместник-председател и членове.

(2) Членове на Съвета са:

1. заместник министър-председателите, както и министрите на финансите, на околната среда и водите, на икономиката и индустрията, на регионалното развитие и благоустройството, на труда и социалната политика, на образованието и науката, на транспорта и съобщенията, на земеделието, на външните работи, на здравеопазването, на иновациите и растежа, на вътрешните работи, на електронното управление и на туризма; когато съответният министър е и заместник министър-председател, той участва в състава на Съвета с право на един глас;

2. представител на президента на Република България;

3. по един представител на парламентарно представените политически партии и/или коалиции;

4. по един представител на национално представителните организации на работодателите;

5. по един представител на национално представителните организации на работниците и служителите;

6. председателят на Българската академия на науките;

7. председателят на Националния статистически институт;

8. представител на Националното сдружение на общините в Република България;

9. представител на Института за устойчив преход и развитие;

10. представители на академичната общност, посочени от Съвета на ректорите на висшите училища;

11. по един представител от секторите на възобновяемата енергия, от природозащитни организации, от научноизследователски центрове и от аналитични организации и/или институти, които да са с опит и експертиза в областта на декарбонизацията.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 75 от 2023 г., в сила от 30.08.2023 г.) Председател на Съвета е определен с решение на Министерския съвет заместник министър-председател или министър, а заместник-председател – министърът на енергетиката или определен от него заместник-министър на енергетиката.

(4) Поименният състав на Съвета, включително резервните членове, както и промените в поименния състав и резервните членове, се утвърждават със заповед на министър-председателя.

(5) Участието на членовете в дейността на Съвета е лично. При обективна невъзможност да участват в заседанията на Съвета членовете му се представляват от резервни членове.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2025 г., в сила от 14.03.2025 г.) Организационно-техническата работа на Съвета се осигурява от дирекция "Стратегическо развитие, координация и концесии" в администрацията на Министерския съвет. За секретар на Съвета се определя служител на дирекцията.

Чл. 4 . Председателят на Съвета:

1. представлява Съвета;

2. насрочва заседанията, определя дневния ред и ръководи заседанията на Съвета;

3. контролира изпълнението на решенията на Съвета;

4. определя ръководителите и състава на работните групи по чл. 2, т. 6 ;

5. информира Министерския съвет за решения на Съвета и за изразените възражения и особени мнения по тях и предлага приемането на проекти на нормативни актове, свързани с ЕЗС;

6. при отсъствие на председателя на Съвета неговите функции се изпълняват от заместник-председателя.

Чл. 5 . Секретарят на Съвета:

1. организира подготовката и провеждането на заседанията на Съвета;

2. координира изготвянето на анализи, експертизи, становища, инициативи и мерки по въпроси от компетентността на Съвета;

3. организира и координира изпълнението на решенията на Съвета;

4. участва съвместно със Секретариата в организирането на избора на членовете на ресорните комисии;

5. ръководи заседанията на ресорните комисии в качеството на председател на ресорните комисии;

6. координира взаимодействието между отделните ресорни комисии и членовете на Съвета;

7. изпълнява и други функции, възложени му от председателя на Съвета.

Глава трета – ЗАСЕДАНИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА НА СЪВЕТА

Чл. 6 . (1) Съветът се свиква по инициатива на председателя, заместник-председателя, секретаря или на една втора от членовете му.

(2) Заседанията на Съвета са открити и се ръководят от председателя на Съвета, а в негово отсъствие – от заместник-председателя.

(3) Съветът може да реши да проведе закрито заседание въз основа на мотивирано предложение на председателя.

(4) По предложение на председателя Съветът може да провежда заседания и дистанционно. В случаите, когато заседанието се провежда дистанционно, се осигурява пряко и виртуално участие на членовете на Съвета при спазване на изискванията за кворум.

(5) Дневният ред и материалите за заседанията се изпращат от Секретариата на членовете на Съвета не по-късно от пет работни дни преди датата на заседанието чрез техническия протокол по чл. 18 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги , приета с Постановление № 3 на Министерския съвет от 2017 г. (обн., ДВ, бр. 5 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 66 от 2018 г. и бр. 4 от 2020 г.).

(6) Секретариатът на Съвета публикува дневния ред и материалите за откритите заседания в портала на консултативните съвети в срока по ал. 5.

(7) Всеки член може да прави мотивирани предложения за допълване на дневния ред на заседанията в срок до един работен ден преди датата на заседанието. Предложенията се гласуват в началото на съответното заседание.

(8) Всяко предложение за включване в дневния ред задължително съдържа и проект на решение.

(9) Членовете на Съвета потвърждават участието си в заседанието пред Секретариата не по-късно от един работен ден преди провеждането му.

(10) Заседанията на Съвета са редовни, ако присъстват повече от половината от членовете му или от съответните резервни членове.

(11) При невъзможност да участва член на Съвета или негов заместник се замества от изрично упълномощено лице за всеки отделен случай.

(12) На заседанията на Съвета могат да присъстват по отделни въпроси не повече от двама експерти към всеки от членовете на Съвета.

(13) Решенията на Съвета се вписват в протокол, който се изготвя от Секретариата. Протоколът се подписва от председателя и от секретаря на Съвета и се изпраща на членовете му.

(14) Решенията се приемат с явно гласуване и с мнозинство повече от половината от присъстващите членове.

(15) По време на заседанието се води стенографски запис. Стенограмата заедно с внесените на заседанието писмени становища и други материали от членовете на Съвета се прилагат към протокола от съответното заседание на Съвета.

(16) Копие от подписания протокол за всяко заседание на Съвета се изпраща на всички членове на Съвета.

Чл. 7 . (1) Съветът може да взема решения и неприсъствено.

(2) Неприсъственото вземане на решения се реализира чрез техническия протокол по чл. 18 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги .

(3) Членове на Съвета, които при неприсъствено вземане на решение са командировани и ползват законоустановен отпуск, се представляват от техните заместници.

(4) Неприсъствените решения се вземат в срок пет работни дни от получаването на проекта на решение.

(5) Решението се счита за прието, ако е подкрепено с "да" от повече от половината от членовете.

(6) Непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие.

Глава четвърта – ПРАВИЛА ЗА ИЗБОР НА СЪСТАВА НА РЕСОРНИТЕ КОМИСИИ

Чл. 8 . (1) Към Съвета се създават ресорни комисии:

1. Комисия за енергиен преход;

2. Комисия за устойчива мобилност;

3. Комисия за енергийна ефективност и преодоляване на енергийната бедност;

4. Комисия за таксономията и устойчивите финанси;

5. Комисия за развитие и прилагане на иновациите и кръговата и био-базирана икономика;

6. Комисия за адаптация към климатичните промени, опазване и възстановяване на биоразнообразие и интегрирането на решения, които са базирани на природата;

7. Комисия за публичност и комуникации на посланията за зеления преход, декарбонизацията, зелената сделка и климатичните промени;

8. (Нова – ДВ, бр. 62 от 2022 г.) Комисия за представяне и обсъждане на националните преговорни позиции по законодателния пакет на ЕК "Подготвени за цел 55".

(2) Комисиите по ал. 1 подпомагат експертно Съвета, като:

1. обсъждат модели, анализи и проекти на решения, които са свързани със зелената сделка, целите за декарбонизация и климатичната неутралност;

2. инициират и координират изпълнението на реформите, предвидени в Националния план за възстановяване и устойчивост.

3. (нова – ДВ, бр. 62 от 2022 г.) разглеждат и оценяват различни сценарии за постепенното преустановяване на използването на въглища до 2038 г., включително разглеждат сценарий за ускорено постепенно извеждане от употреба на въглищата не по-рано от 2030 г. и оценяват дали това е възможно, като публикуват сценариите и отправят препоръки към правителството и Народното събрание, във връзка с приемането на Пътна карта за неутралност по отношение на климата.

(3) Членовете на Съвета могат по право да се включват в работата на ресорните комисии лично или чрез свои представители.

(4) Всяка ресорна комисия се състои от председател, заместник-председател, секретар и членове. Председател на всички ресорни комисии е секретарят на Съвета.

(5) Председателят на Съвета определя със заповед комисия за избор на ресорните комисии и правилата за избор на членове. В състава на комисията се включват секретарят на Съвета, двама представители на Съвета и двама експерти от Секретариата.

(6) Секретариатът организира избора на членовете на ресорните комисии.

(7) Всяка ресорна комисия има структура и самостоятелна дейност съгласно предвидената реформа и цел в Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България.

(8) Ресорните комисии се подпомагат експертно от Секретариата.

(9) Всяка ресорна комисия на всеки 6 месеца на ротационен принцип избира от своя състав с явно гласуване, с повече от половината гласове заместник-председател на ресорната комисия.

(10) Секретарят на съответната ресорна комисия се определя от председателя на ресорната комисия. Секретарят води протокол за всяко заседание на ресорната комисия.

(11) В състава на ресорните комисии се включват представители на министерства, организации и научни среди, които да имат професионален опит в областта на декарбонизацията и/или в областта на съответната дейност и тематична насоченост на съответната ресорна комисия.

Глава пета – ПУБЛИЧНОСТ И ОТЧЕТНОСТ

Чл. 9 . (1) Съветът поддържа собствена страница на Портала за консултативни съвети на Министерския съвет.

(2) Съветът публикува на страницата по ал. 1 всички документи и материали за дейността си, включително:

1. акта за създаване;

2. състава на Съвета;

3. годишната програма за дейността на Съвета;

4. предварителния график с индикативни дати за провеждане на редовните заседания;

5. дневния ред и материалите от заседанията;

6. решенията и протоколите от заседанията;

7. годишните отчети за работата на Съвета;

8. правилата, процедурите, критериите и условията за финансова подкрепа на общественозначими проекти на юридически лица с нестопанска цел.

Чл. 10 . Съветът може да разпространява чрез Секретариата информация за дейността си.

Чл. 11 . Съветът може да организира обществени обсъждания по важни въпроси, засягащи развитието на гражданското общество: приемане на приоритети и стратегии, становища по актуални обществени теми и законопроекти и др.

Чл. 12 . (1) Съветът представя годишен доклад за дейността си до 30 юни за предходната година.

(2) Годишният доклад се публикува на интернет страниците на Съвета и на Министерския съвет.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С този правилник се уреждат организацията и дейността на комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, наричана по-нататък "комисията", както и структурата, организацията на работата, функциите и числеността на нейната администрация.

Чл. 2. (1) Комисията е специализиран, независим, постоянно действащ държавен орган за проверка и установяване на конфликт на интереси по отношение на лицата по чл. 3 ЗПУКИ .

(2) Комисията е юридическо лице със седалище София, първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.

(3) Дейността на комисията се осъществява на принципите на законност, публичност, прозрачност и политически неутралитет.

Чл. 3. Дейността на комисията се подпомага от администрация.

Чл. 4. Председателят и членовете на комисията, служителите и експертите са длъжни добросъвестно да изпълняват своите задължения.

Глава втора – УСТРОЙСТВО, ФУНКЦИИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА НА КОМИСИЯТА

Раздел I – Статут и правомощия на комисията

Чл. 5. Комисията е колегиален орган, който се състои от петима членове, включително председател, избрани и назначени по реда на чл. 22а ЗПУКИ . Мандатът на председателя и членовете на комисията е 5 години с право на не повече от 2 пълни последователни мандата.

Чл. 6. Членовете на комисията:

1. са равнопоставени;

2. осъществяват дейността си съобразно функциите, определени им от закона.

Чл. 7. Комисията:

1. осъществява законовите си правомощия съгласно чл. 26 – 31 ЗПУКИ ;

2. (нова – ДВ, бр. 104 от 2011 г., в сила от 27.12.2011 г., изм., бр. 62 от 2012 г.) приема решения за установяване наличието или липсата на конфликт на интереси по чл. 27, ал. 1 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ );

3. (нова – ДВ, бр. 104 от 2011 г., в сила от 27.12.2011 г., изм., бр. 62 от 2012 г.) приема решения за прекратяване на производството поради наличие на пречки по смисъла на чл. 27, ал. 2 АПК , както и при условията на чл. 23, ал. 2 ЗПУКИ и поради непредставяне на данни, изискани на основание чл. 17, ал. 3 от този правилник, във връзка с чл. 30, ал. 1 и 2 АПК ;

4. (нова – ДВ, бр. 104 от 2011 г., в сила от 27.12.2011 г., изм., бр. 62 от 2012 г., отм., бр. 40 от 2015 г.);

5. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 104 от 2011 г., в сила от 27.12.2011 г.) води и поддържа регистрите по чл. 22и ЗПУКИ ;

6. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 104 от 2011 г., в сила от 27.12.2011 г.) приема образци на декларации за конфликт на интереси и несъвместимост в съответствие с разпоредбите на ЗПУКИ с изключение на декларацията по чл. 12, т. 2 от закона;

7. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 104 от 2011 г., в сила от 27.12.2011 г., отм., бр. 62 от 2012 г.);

8. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 104 от 2011 г., в сила от 27.12.2011 г., отм., бр. 62 от 2012 г.);

9. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 104 от 2011 г., в сила от 27.12.2011 г.) приема правила/споразумения за взаимодействие с други държавни органи за постигане на целите на ЗПУКИ;

10. (предишна т. 7, изм. – ДВ, бр. 104 от 2011 г., в сила от 27.12.2011 г.) поддържа публичнодостъпна интернет страница, на която публикува приетите решения, становища, указания, както и други актове;

11. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 104 от 2011 г., в сила от 27.12.2011 г.) изразява становища по проекти на нормативни актове за съответствието им със законодателството и принципите за предотвратяването и установяването на конфликта на интереси, както и дава препоръки за приемане, отменяне, изменение и допълнение на нормативни актове, имащи отношение към предотвратяването и установяването на конфликта на интереси;

12. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 104 от 2011 г., в сила от 27.12.2011 г., изм., бр. 62 от 2012 г.) изразява становища и предлага мерки за съответствие на българското законодателство, свързано с предотвратяването и установяването на конфликта на интереси, с правото на ЕС и международноправните актове;

13. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 104 от 2011 г., в сила от 27.12.2011 г.) осъществява и други правомощия, предвидени в закон и в този правилник.

Чл. 8. При осъществяване на своите правомощия комисията се произнася с решения.

Чл. 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г.) Комисията ежегодно изготвя и до 31 март на следващата година внася в Народното събрание доклад за дейността си.

(2) Докладът се публикува на страницата на комисията в интернет.

Чл. 10. Председателят, членовете на комисията и служителите от нейната администрация са длъжни да не разгласяват информацията, представляваща служебна тайна.

Чл. 11. Публични изявления по въпроси, свързани с дейността на комисията, се правят от председателя или упълномощен от него член.

Чл. 12. (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2012 г.) Членовете на комисията могат да бъдат само български граждани с постоянен адрес в страната, които имат висше юридическо образование.

(2) Времето, през което членовете на комисията изпълняват своите функции, се зачита за юридически стаж.

Раздел II – Организация на работа на комисията

Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2012 г.) Организацията на работа на комисията се осъществява съгласно разпоредбите на закона, на правилника и вътрешните правила.

Чл. 14. Комисията разглежда и решава въпросите от своята компетентност на заседания, свикани от председателя по негова инициатива или по писмено искане от друг член на комисията.

Чл. 15. (1) Заседанията на комисията се считат за редовни, ако на тях присъстват най-малко трима от членовете на комисията.

(2) Материалите по дневния ред на заседанията се предоставят на членовете на комисията от служител към кабинета на председателя не по-късно от два работни дни преди заседанията. По изключение този срок може да се променя.

(3) По решение на комисията с оглед фактическата или правна сложност на преписката в заседанията й може да участва служител от администрацията, който докладва пред комисията и не участва в гласуването.

(4) Заседанията на комисията се водят от председателя, а когато той отсъства – от определен от него член на комисията.

(5) Заседанията на комисията започват с установяване на необходимия кворум за приемане на решения.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2012 г.) Комисията се произнася с мотивирани решения, приети с явно гласуване, с мнозинство повече от половината от всички членове. Правата на отсъстващ член не могат да се делегират на друг член. Решенията по чл. 27, ал. 3 ЗПУКИ се приемат с тайно гласуване с единодушие.

(7) Решенията на комисията се подписват от всички членове, участвали в гласуването. Неподписване на решение от член от комисията при спазване на необходимия кворум и мнозинство не се отразява на валидността на решението.

(8) Член на комисията, който не е съгласен с решението, го подписва с особено мнение. Особеното мнение се мотивира в срок от три работни дни от приемане на решението и се прилага към него.

(9) За заседанията на комисията се води стенографски протокол, в който се отразяват разискванията и гласуването на всеки от членовете на комисията. Протоколите от заседанията на комисията се изготвят най-късно до три дни след провеждане на заседанието и се подписват от членовете на комисията, присъствали на заседанието, и от стенограф.

Раздел III – Дейност на комисията във връзка с производствата по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси

Чл. 16. (1) Основанията за откриване на производство за установяване на конфликт на интереси са:

1. писмен сигнал, подаден до комисията;

2. решение на комисията;

3. писмено искане на лице, заемащо публична длъжност.

(2) Едно производство може да се образува въз основа на две основания по ал. 1, когато те имат идентичен предмет и страни.

Чл. 17. (1) Сигнали по чл. 24, ал. 1 и 2 ЗПУКИ се подават от физически и/или юридически лица. Към сигнала може да се прилагат писмени доказателства.

(2) Сигнали по чл. 24, ал. 3 ЗПУКИ се подават от органа по избора или назначаването или от съответната комисия по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3 ЗПУКИ незабавно след узнаване на съответния факт. Към сигнала се прилагат заверени копия от документите, относими към сигнала.

(3) Сигналът по ал. 1 и 2 се подава в писмена форма и съдържа:

1. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г.) трите имена и адрес, както и телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;

2. (отм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г.);

3. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г.) фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, ЕИК, съответно БУЛСТАТ номер, седалището, последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес, както и имената на лицето, което представлява юридическото лице;

4. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г.) наименование на органа по избора, назначаването или на съответната комисия по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3 ЗПУКИ , включително имената на лицето, подаващо сигнала;

5. имената на лицето, срещу което се подава сигналът, заеманата от него длъжност и месторабота;

6. (изм. – ДВ, бр. 104 от 2011 г., в сила от 27.12.2011 г.) данни за твърдяното нарушение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, с които разполага лицето, подаващо сигнала, като място и период на извършване на нарушението, описание на деянието и други обстоятелства, при които е било извършено;

7. дата и подпис.

Чл. 18. (1) Анонимни сигнали не се разглеждат.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г.).

Чл. 18а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2012 г.) (1) Комисията приема решение за откриване на производството за установяване на конфликт на интереси съгласно чл. 23, ал. 1, хипотеза втора от ЗПУКИ при наличие на данни за нарушение на разпоредба на закона.

(2) Данните по ал. 1 могат да се съдържат в следните източници:

1. публикация в печатна или предаване в електронна медия;

2. анонимен сигнал, по който производството е прекратено;

3. производство с предмет, различен от предмета на решението по ал. 1;

4. административен акт на държавен орган;

5. документ, изпратен от държавен орган по искане на КПУКИ;

6. други източници, пораждащи основателни съмнения за наличие на конфликт на интереси.

Чл. 18б. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2012 г.) (1) Комисията приема решение по внесено предложение за образуване на производство за установяване на конфликт на интереси при кворум и мнозинство, определени в чл. 22ж, ал. 2 ЗПУКИ .

(2) Предложението по ал. 1 се внася от дирекция "Правна".

(3) Решението съдържа:

1. имената на лицето/лицата, срещу което се открива производство;

2. заеманата длъжност;

3. месторабота;

4. данни за твърдяното нарушение на ЗПУКИ, като място и период, описание на деянието.

Чл. 19. (1) Исканията на лица, заемащи публична длъжност, за установяване липсата или наличието на конфликт на интереси във връзка с изпълнение на правомощията или задълженията им по служба съдържат:

1. имената на лицето, заеманата от него длъжност и месторабота;

2. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г.) изложение на обстоятелствата, на които се основава искането – данни за твърдяното нарушение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси , с които разполага лицето, подаващо искането, като място и период на извършване на нарушението, описание на деянието и други обстоятелства, при които е било извършено;

3. дата и подпис.

(2) Към искането се представят писмени доказателства.

Чл. 20. (1) В случаите на чл. 20, ал. 1 ЗПУКИ комисията се произнася по жалби срещу писмени актове за отстраняване по конкретен повод от изпълнение на правомощия или на задължения по служба, които съдържат:

1. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2015 г.) трите имена и актуален адрес, както и телефон на жалбоподателя, ако има такъв;

2. означение на оспорения акт по чл. 20, ал. 1 ЗПУКИ ;

3. описание на относими факти по случая;

4. искане за установяване наличие или липса на конфликт на интереси.

(2) Жалбите се подават от отстраненото лице до комисията, която изисква от съответния орган по избора или назначаване всички относими доказателства. Органът комплектува и изпраща преписката незабавно на комисията.

Раздел IV – Председател (Загл. изм. – ДВ, бр. 62 от 2012 г.)

Чл. 21. (1) Председателят на комисията:

1. представлява комисията или упълномощава друг член, който да я представлява;

2. организира и ръководи дейността;

3. определя дневния ред и свиква заседанията;

4. публикува решенията и докладите за дейността на комисията на страницата й в интернет;

5. внася в Народното събрание годишния доклад за дейността на комисията;

6. контролира и отговаря за изпълнението на бюджета;

7. контролира спазването на решенията на комисията;

8. обменя информация за целите на дейността на комисията със съответните органи в други държави и с международни организации; взема отношение по международни актове и международни договори, касаещи дейността на комисията, които са в сила за Република България;

9. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2012 г.) утвърждава длъжностно и поименно щатно разписание и длъжностната характеристика на главния секретар;

10. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2012 г.) сключва, изменя и прекратява трудовите договори със служителите от администрацията, издава актове по смисъла на Закона за държавния служител за назначаване, преназначаване, изменение и прекратяване на служебни правоотношения;

11. сключва и прекратява гражданските договори с външни експерти;

12. командирова членовете на комисията, служителите от администрацията и външните експерти в страната и в чужбина;

13. възлага изработването на становища по законопроекти и по проекти за подзаконови нормативни актове, изготвени от органите на властта;

14. информира обществеността за дейността на комисията чрез средствата за масово осведомяване;

15. (изм. – ДВ, бр. 104 от 2011 г., в сила от 27.12.2011 г.) определя длъжностните лица от администрацията на комисията, които да съставят актове за установяване на административни нарушения по чл. 43 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, и издава наказателни постановления за налагане на административни наказания, предвидени в глава девета на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси ;

16. (нова – ДВ, бр. 104 от 2011 г., в сила от 27.12.2011 г., изм., бр. 62 от 2012 г.) възлага изготвянето на анализи на делата по обжалвани решения на комисията пред съответната съдебна инстанция;

17. (нова – ДВ, бр. 62 от 2012 г.) утвърждава всички вътрешни актове, свързани с работата на администрацията, включително вътрешни правила, в т.ч. и вътрешните правила за организацията на работната заплата, инструкции и др.

(2) Правилата за командироване и отчитане на председателя се определят с решение на комисията.

(3) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2012 г.) При отсъствие на председателя функциите му се изпълняват от определен от него член на комисията със заповед.

(4) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2013 г., в сила от 30.07.2013 г.) При обективна невъзможност на председателя да изпълнява задълженията си комисията със свое решение определя един от членовете за временно изпълняващ длъжността до отпадане на причината за това. Решението се публикува на страницата на комисията в интернет.

Чл. 22. (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2012 г.).

Раздел V – Дирекция "Правна"

Чл. 23. Дирекция "Правна" е на пряко подчинение на председателя на комисията, ръководи се от директор и осигурява юридическото обслужване на комисията, като осъществява следните функции:

1. правно-нормативно обслужване и осъществяване на процесуално представителство на комисията;

2. подготвя заповеди в изпълнение на разпореждания на председателя на комисията;

3. обработва преписките и подготвя проекти на индивидуални административни актове и актове по реализирането на административно-наказателна отговорност по ЗПУКИ заедно с мотивите към тях;

4. извършва проверки и събира информация за наличие на несъвместимост и конфликт на интереси по глави втора, трета, четвърта и пета ЗПУКИ;

5. поддържа регистрите по чл. 22и ЗПУКИ .

6. следи за законосъобразността на процедурите по възлагането на обществените поръчки в комисията;

7. осъществява взаимодействието на комисията със съответните органи на други държави;

8. организира сътрудничеството на комисията с международни организации;

9. събира, обработва, анализира и предоставя информация за двустранното и многостранното сътрудничество на комисията;

10. съвместно с други служби извършва подготовка, анализ и оценка на международните споразумения от името на комисията и предлага сключването им;

11. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2012 г.) подпомага осъществяването на международната дейност на комисията с други държавни органи;

12. (нова – ДВ, бр. 40 от 2015 г.) изготвя отговори по постъпили питания за разясняване на закона;

13. (предишна т. 12 – ДВ, бр. 40 от 2015 г.) извършва и други дейности, възложени й от комисията и/или председателя.

Глава трета – СТРУКТУРА И ФУНКЦИИ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА

Чл. 24. (1) (Изм. – ДВ, бр. 104 от 2011 г., в сила от 27.12.2011 г., бр. 108 от 2013 г.) Численият състав на комисията и нейната администрация е 36 души съгласно приложението.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г.) Дейността на комисията се осъществява с помощта на главен секретар, на администрация, която е организирана във функционални дирекции и финансов контрольор. По решение на комисията могат да се създават, преобразуват и закриват отдели и сектори в рамките на дирекциите.

Раздел I – Главен секретар

Чл. 25. (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2012 г.) Главният секретар се назначава от председателя на комисията. Главен секретар може да бъде само лице с висше икономическо или юридическо образование.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2012 г.) Главният секретар осъществява административното ръководство на администрацията, като:

1. организира и координира задачите между отделните звена на администрацията;

2. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2012 г.) организира и координира дейността между различните звена;

3. (доп. – ДВ, бр. 40 от 2015 г.) докладва на председателя и комисията постъпилите жалби и сигнали по глава осма на АПК ;

4. обезпечава работата в отделните звена на комисията;

5. организира и отговаря за управлението на ползваните за административни нужди недвижими имоти и движими вещи, предоставени на комисията;

6. (нова – ДВ, бр. 62 от 2012 г.) утвърждава длъжностните характеристики на служителите в администрацията;

7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 62 от 2012 г.) изпълнява и други задачи, възложени му от комисията и председателя.

(3) При отсъствие на главния секретар той се замества от лице от администрацията, определено от председателя.

Раздел II – Финансов контрольор (Загл. изм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г.)

Чл. 26. (1) Финансовият контрольор се назначава съгласно Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС) и е на пряко подчинение на председателя на комисията.

(2) Финансовият контрольор осъществява предварителен контрол за законосъобразност съгласно чл. 13, ал. 3, т. 5 ЗФУКПС .

Чл. 27. Финансовият контрольор осъществява своята дейност съгласно ЗФУКПС по ред, определен от председателя на комисията, в съответствие с указанията на министъра на финансите.

Чл. 28. (Отм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г.).

Раздел ІІа (Нов – ДВ, бр. 90 от 2015 г.) Държавен инспектор

Чл. 28а . (Нов – ДВ, бр. 90 от 2015 г.) (1) Държавният инспектор е на пряко подчинение на председателя и осъществява административен контрол върху дейността на структурните звена и служителите в администрацията на комисията.

(2) Държавният инспектор извършва проверки по утвърден от председателя годишен план, както и извънпланови проверки по ред, определен във вътрешните правила за дейността на звеното.

(3) При изпълнение на функциите си държавният инспектор се ръководи от принципите на законност, лоялност, честност, безпристрастност, политическа неутралност, отговорност и отчетност.

(4) Дейността на държавния инспектор е насочена към всеобхватно, обективно, безпристрастно и точно изясняване на проверяваните проблеми и предлагане на мерки за тяхното разрешаване с цел:

1. предотвратяване и отстраняване на нарушения при функционирането на администрацията;

2. подобряване работата на администрацията;

3. превенция на корупцията.

(5) Държавният инспектор изпълнява контролните си функции, като:

1. извършва общи, специализирани, тематични, планови, извънпланови и последващи проверки на структури, дейности и процеси по осъществяване на дейността на администрацията в комисията;

2. изследва риска от корупция и предлага мерки за неговото ограничаване;

3. събира и анализира информация и извършва проверки за установяване на нарушения, възможни прояви на корупция и неефективна работа на администрацията;

4. извършва проверки по сигнали и предложения срещу незаконни или неправилни действия или бездействия на служители от администрацията на комисията;

5. проверява спазването на законите, подзаконовите и вътрешноведомствените актове за организацията на работа от служителите на администрацията на комисията;

6. прави предложения до председателя на комисията за образуване на дисциплинарни производства при констатирани нарушения на служебните задължения, както и на Етичния кодекс на комисията;

7. осъществява контрол и извършва проверки по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на служителите в Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси;

8. участва в разработването на проекти и прави предложения за нови или за изменение на вътрешноведомствени актове, регламентиращи организацията на работа и дейността на администрацията на комисията;

9. изпраща сигнали до органите на прокуратурата, когато при проверки установи данни за извършено престъпление от страна на служители на комисията;

10. осъществява и други дейности, свързани с административния контрол, произтичащи от нормативни актове или възложени от комисията.

(6) Държавният инспектор докладва на комисията за резултатите от извършените проверки и прави предложения за отстраняване на констатираните пропуски и нарушения.

(7) При осъществяване на своите функции държавният инспектор има право да изисква документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от проверяваните лица, които са необходими за извършване на проверките. Служителите в администрацията на комисията са длъжни да оказват пълно съдействие на държавния инспектор при осъществяване на функциите му.

(8) Държавният инспектор представя отчет на комисията за дейността си за предходната година.

Раздел III – Дирекция "Финансово-стопански дейности и административно обслужване"

Чл. 29. Дирекция "Финансово-стопански дейности и административно обслужване" подпомага технически дейността на комисията и на дирекция "Правна".

Чл. 30. Дирекция "Финансово-стопански дейности и административно обслужване" се ръководи от директор и е на пряко подчинение на главния секретар, като:

1. отговаря за организацията на финансовата дейност, вътрешнофинансовия контрол, счетоводството и отчетността в комисията в съответствие с разпоредбите на закона;

2. организира отчитането на приходите и разходите на комисията по единната бюджетна класификация в съответствие с определения бюджет;

3. изготвя годишен проект за разпределение на бюджета на комисията;

4. съставя месечни и годишни отчети за изпълнение бюджета на комисията;

5. изготвя ежемесечни оборотни ведомости, както и годишния счетоводен баланс;

6. изготвя месечни ведомости за заплатите на служителите;

7. отговаря за ремонтните работи на сградата на комисията, както и за поддържането, застраховането и съхранението на материалната база;

8. организира транспортното обслужване, регистрира и застрахова превозните средства на комисията, поддръжка, ремонт и прегледи;

9. приема, съхранява и предоставя на членовете на комисията данни за материалите, постъпили във и от звената на администрацията, съобразно вътрешните правила за дейността на комисията;

10. подготвя справки за държавни органи.

11. подпомага комисията при управлението на човешките ресурси;

12. организира провеждането на кадровия процес в съответствие с устройството и управлението на администрацията на комисията;

13. осъществява централизирано методическо ръководство по подбора, изучаването и развитието на служителите;

14. планира и организира професионалната подготовка на служителите;

15. разработва и предлага за утвърждаване проекти на структурата, щата и поименното щатно разписание;

16. изготвя договори и заповеди във връзка с възникването, изменението и прекратяването на служебните и трудовите правоотношения;

17. (отм. – ДВ, бр. 62 от 2012 г.);

18. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2012 г.) организира и подпомага процеса по оценка на изпълнението;

19. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2012 г.) изготвя, оформя и съхранява трудовите и служебните досиета на служителите в комисията и ги поддържа в съответствие с КТ и ЗДСл ;

20. разглежда жалби и молби на служители по кадрови въпроси и изготвя предложения за решаването им;

21. организира процедури по възлагане на обществени поръчки и изготвя необходимата документация;

22. издава удостоверителни документи;

23. организира и поддържа деловодната система и архива на комисията съобразно вътрешните правила за дейността на комисията;

24. изгражда информационната и системната среда, необходими за функционирането на създадените автоматизирани информационни фондове;

25. осъществява взаимодействието с автоматизираните информационни системи на други държавни органи и институции;

26. изготвя проекти на вътрешноведомствени актове на комисията в областта на информационно-аналитичната дейност и компютърните информационни технологии;

27. организира и контролира служебната кореспонденция на комисията, както и изпълнението на нормативните изисквания за работа с документи и други информационни носители на класифицирана информация;

28. изгражда, поддържа и актуализира страницата на комисията в интернет;

29. (нова – ДВ, бр. 62 от 2012 г.) организира подготовката и провеждането на конкурсите за държавни служители;

30. (нова – ДВ, бр. 62 от 2012 г.) организира и контролира спазването на нормите за безопасни и здравословни условия на труд;

31. (нова – ДВ, бр. 62 от 2012 г.) координира връзките с обществеността;

32. (нова – ДВ, бр. 62 от 2012 г.) организира и участва в годишната инвентаризация;

33. (нова – ДВ, бр. 62 от 2012 г.) изпълнява и други функции, произтичащи от нормативен акт или задачи, възложени му от председателя на комисията.

Глава четвърта – ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА

Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2012 г.) Главният секретар, със съдействието на директора на "Финансово-стопански дейности и административно обслужване" и директора на дирекция "Правна" ръководят, организират, контролират, координират, отчитат и носят отговорност за дейността на администрацията и за изпълнението на задачите на съответните дирекции.

(2) Лицата по ал. 1:

1. докладват на председателя на комисията или на комисията въпросите, включени във функциите им;

2. участват в съвещания и заседания на комисията при условията, предвидени в този правилник и във вътрешните правила за работа;

3. насочват и подписват документи по въпроси, включени във функциите на ръководените от тях дирекции, съгласно предоставените им правомощия;

4. разпределят задълженията, работата и преписките между служителите в дирекциите и контролират движението на преписките;

5. в рамките на утвърдения от комисията числен състав и бюджетни средства определят конкретните задачи и функционалните връзки на звената в дирекциите;

6. изготвят проекта на годишния бюджет на съответната дирекция и отчета на неговото изпълнение и ги представят на председателя на комисията;

7. упражняват контрол и осъществяват организация по спазването на вътрешните актове на комисията.

(3) Лицата по ал. 1 представят в срок до 31 януари на текущата година отчет за работата на съответната дирекция за преходната година.

(4) Лицата по ал. 1 изпълняват и други задачи, възложени им от комисията или нейния председател в кръга на дейността им.

Чл. 32. Служителите на комисията изпълняват възложените им задачи и отговарят пред прекия си ръководител за изпълнението на работата съобразно длъжностните си характеристики.

Чл. 33. Председателят, членовете и служителите на комисията са длъжни да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод изпълнение на служебните им задължения.

Чл. 34. (1) При изпълнение на своята дейност комисията изисква и получава информация от органите на държавна власт, органите на местно самоуправление, другите институции, както и от юридическите и физическите лица.

(2) При осъществяване на правомощията си членовете на комисията и служителите в администрацията й удостоверяват това си качество със служебна карта. Видът на служебната карта се определя от председателя на комисията.

(3) Пропускателният режим, противопожарната охрана и другите специфични разпоредби, свързани с организацията на работа на администрацията на комисията, се определят със заповед на председателя на комисията.

Чл. 35. Редът за образуване, разпределяне и ползване на средствата за работната заплата, на допълнителните трудови възнаграждения и допълнителното материално стимулиране на комисията и на нейната администрация се определя с вътрешни правила за организация на работната заплата, които се приемат с решение на комисията.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Правилникът е приет на основание чл. 22а, ал. 5 ЗПУКИ от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С този правилник се уреждат организацията и дейността на Комисията за признаване на развъдни организации, одобряване на развъдни програми и за издаване или отказ от издаване на разрешение за извършване на развъдна дейност, наричана по-долу "Комисията".

Чл. 2 . Комисията се сформира след подадено от организация заявление по чл. 29, ал. 1 от Закона за животновъдството (ЗЖ) , като за всяко заявление се определя нейният състав.

Глава втора – СЪСТАВ И СТРУКТУРА

Чл. 3 . Съставът на Комисията се определя със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по предложение на директора на специализираното звено съгласно Устройствения правилник на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).

Чл. 4 . (1) Комисията се състои от председател, заместник-председател, секретар и членове.

(2) Комисията се представлява от председател, който е директорът на звеното по чл. 3 . Председателят свиква и ръководи заседанията на Комисията.

(3) Заместник-председател на Комисията е изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ), който изпълнява функциите на председателя в негово отсъствие.

(4) Секретар на Комисията е експерт от специализираното звено в министерството, който организира цялостната дейност на Комисията.

Чл. 5 . Комисията се състои от 7 до 15 членове, които са:

1. представители от специализираното звено в министерството;

2. юрисконсулт от МЗХГ;

3. главният директор на специализираното звено към ИАСРЖ и експертът за съответния вид животни в специализираното звено към ИАСРЖ;

4. научни работници от Селскостопанската академия (ССА) и висши училища, свързани с животновъдството, хабилитирани за дадения вид животни, както и други специалисти, експерти в областта на развъждането на съответния вид животни.

Глава трета – ДЕЙНОСТ НА КОМИСИЯТА

Раздел I – Признаване на развъдни организации

Чл. 6 . (1) С регистриране на заявлението по чл. 29, ал. 1 от ЗЖ в МЗХГ започва производството по признаване или отказ от признаване на организацията за развъдна и издаване или отказ от издаване на разрешение за извършване на развъдна дейност.

(2) Не по-късно от 10 работни дни от постъпване на заявлението в специализираното звено в министерството се изпращат писма за определяне на лицата по чл. 5 за участие в Комисията.

(3) В случаите, при които документацията по чл. 29, ал. 1 от ЗЖ е непълна, се изпраща уведомително писмо до заявителя за отстраняване на посочените непълноти, като се предоставя срок от 10 работни дни.

(4) В случаите, в които не се отстранят непълнотите в срока по ал. 3, производството по ал. 1 се прекратява по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

Чл. 7 . (1) В 20-дневен срок от издаване на заповедта по чл. 3 ИАСРЖ извършва проверка на място относно декларираните обстоятелства съгласно чл. 29а, ал. 3 от ЗЖ и представя доклад с резултатите от нея на Комисията.

(2) За извършване на проверката по ал. 1 се издава заповед от изпълнителния директор на ИАСРЖ.

(3) В случаите, в които са налице основания за постановяване на отказ по чл. 29б, ал. 2 от ЗЖ , заявителят се уведомява писмено за мотивите и се предоставя 7-дневен срок, в който може обосновано да поиска преразглеждане на случая.

(4) В случай на преразглеждане и потвърждаване на мотивите за отказ или след изтичане на срока по ал. 3 Комисията представя доклад на министъра на земеделието, храните и горите с предложение за отказ от признаване на организацията за развъдна и проект на заповед.

(5) При постановен отказ писмено се уведомява заявителят и Европейската комисия.

(6) В случаите, в които не са налице основания за отказ по чл. 29б, ал. 2 от ЗЖ , Комисията представя доклад на министъра на земеделието, храните и горите с предложение за признаване на организацията за развъдна и проект на заповед.

(7) Заповедта за признаване или отказ се изпраща на заявителя в 3-дневен срок от нейното издаване.

(8) Заповедта за признаването на организацията се вписва в публичния списък по чл. 31, ал. 1 от ЗЖ .

Чл. 8 . На организация, която е призната за развъдна и има издадено разрешение за извършване на развъдна дейност с дадена порода, при подновяване на разрешението се одобрява само развъдната й програма по реда на чл. 30г, ал. 2 и 3 от ЗЖ .

Раздел II – Одобряване на развъдни програми

Чл. 9 . (1) След признаване на организацията за развъдна започва производството по одобряване или отказ от одобряване на развъдната програма и издаване или отказ от издаване на разрешение за извършване на развъдна дейност.

(2) Комисията може да върне развъдната програма при установени неточности и непълноти, като определя срок не по-кратък от 10 работни дни за тяхното отстраняване.

(3) Заявителят изпраща окончателно коригираната развъдна програма до председателя на Комисията, която се регистрира в деловодството на министерството.

(4) В случаите, в които не се представи коригирана развъдна програма в определения срок по ал. 2, производството по ал. 1 се прекратява по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

Чл. 10 . (1) В случаите, в които са налице основания за отказ по чл. 30б, ал. 2 от ЗЖ и при спазване на изискванията на чл. 30б, ал. 3 от ЗЖ , Комисията представя доклад на министъра на земеделието, храните и горите с предложение за отказ от одобряване на развъдната програма и проект на заповед.

(2) В случаите, в които не са налице основания за отказ по чл. 30б, ал. 2 от ЗЖ , Комисията представя доклад на министъра на земеделието, храните и горите с предложение за одобряване на развъдната програма, проект на заповед и разрешение за извършване на развъдна дейност.

(3) Заповедта за одобряване или отказ се изпраща на заявителя в 3-дневен срок от нейното издаване.

(4) Разрешението за извършване на развъдна дейност се изготвя по образец съгласно приложение № 1, съдържа уникален пореден номер, дата на издаване и се вписва в публичния списък по чл. 31, ал. 1 от ЗЖ .

Чл. 11 . (1) При постановен отказ от одобряване на развъдната програма по чл. 30б, ал. 2 от ЗЖ заявителят може да представи развъдна програма за същата порода в 6-месечен срок от издаването на заповедта.

(2) В случаите по ал. 1 Комисията разглежда развъдната програма по реда на чл. 9 и 10 .

(3) След изтичането на срока по ал. 1 и в случай, че не е депозирана коригирана програма или същата не бъде одобрена, развъдната организация се заличава от списъка по чл. 31, ал. 1 от ЗЖ .

Чл. 12 . (1) За извършване на развъдна дейност от страна на ИАСРЖ съгласно чл. 38 от Регламент (ЕС) 2016/1012 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно зоотехнически и генеалогични условия за развъждане, търговия и въвеждане в Съюза на чистопородни разплодни животни, хибридни разплодни свине и зародишни продукти от тях, за изменение на Регламент (ЕС) № 652/2014 и директиви 89/608/ЕИО и 90/425/ЕИО на Съвета и за отмяна на определени актове в областта на развъждането на животни (ОВ, L, 171 от 29 юни 2016 г.) ( Регламент (ЕС) 2016/1012 ), с породи животни, за които няма развъдни организации, изпълнителният директор представя проект на заповед и доклад с мотиви до министъра на земеделието, храните и горите, към които прилага:

1. проект на развъдна програма по чл. 38, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/1012 ;

2. списък с брой на разплодните животни и местонахождение на стадата, включени в развъдната програма, показващ работа с достатъчна по обем популация и с достатъчен брой животновъди за осъществяване на развъдната програма за усъвършенстване или за запазване на породата;

3. положително становище за развъдната програма от специалист от системата на ССА по чл. 5, т. 4 .

(2) В регистъра по чл. 31, ал. 1 от ЗЖ се вписва номерът на заповедта, с която се възлага извършването на развъдната дейност, и породите, с които се извършва.

Раздел III – Организация на дейността

Чл. 13 . (1) Комисията осъществява своята дейност на присъствени и неприсъствени заседания.

(2) Присъствените заседания на Комисията се свикват по решение на председателя и се провеждат в сградата на МЗХГ.

(3) Заседанията по ал. 2 се считат за редовни, ако на тях присъстват повече от половината от всички членове. При липса на кворум се насрочва ново заседание.

(4) При невъзможност да присъстват на заседание членовете на Комисията изпращат своето писмено становище до секретаря най-късно до 1 ден преди заседанието.

(5) Решенията се вземат чрез явно гласуване "за", "против" или "въздържал се" с мнозинство повече от половината от членовете и се отразяват в лист за гласуване.

(6) В случаите по ал. 4 становището се счита за редовен глас.

(7) На заседанията се води протокол от секретаря.

(8) Протоколът се подписва от председателя или от заместник-председателя, в случаите на негово отсъствие – и от секретаря, като се регистрира в деловодната система в срок до 5 дни.

Чл. 14 . (1) Неприсъствените заседания се провеждат по решение на председателя на Комисията.

(2) За провеждането на неприсъствено заседание членовете на Комисията се уведомяват от секретаря по електронната поща за внесените за разглеждане материали.

(3) Становищата и предложенията заедно с мотивите се предоставят писмено по електронна поща до секретаря в срок, определен от председателя.

(4) Решенията на неприсъствените заседания се вземат чрез гласуване по електронен път "за", "против" или "въздържал се" с мнозинство повече от половината от членовете на Комисията.

Чл. 15 . Председателят, заместник-председателят, секретарят и другите членове на Комисията се задължават да осигурят поверителност и да не разгласяват информацията, която им е станала известна във връзка с осъществяваната от тях дейност, като на първото присъствено заседание подписват декларация съгласно приложение № 2.

Чл. 16 . (1) За дейността на Комисията в специализираното звено по чл. 3 се води архив, който съдържа цялата документация във връзка с процедурата по чл. 6, ал. 1 .

(2) Архивът се съхранява за срок от 10 години.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . Правилникът се издава на основание чл. 29а, ал. 5 от Закона за животновъдството и чл. 7а от Закона за нормативните актове .

§ 2 . Този правилник отменя Правилника за организацията и дейността за издаване или отказ за издаване на разрешение за извършване на развъдна дейност от развъдните организации (ДВ, бр. 24 от 2014 г.).

§ 3 . Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".