Статус: Действаща
Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 1982 г., бр. 103 от 1990 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 1.03.2018 г.; отм. с Решение № 15844 от 2018 г. на ВАС на РБ – бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г.).
(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 1.03.2018 г.; отм. с Решение № 15844 от 2018 г. на ВАС на РБ – бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г.).
(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 1.03.2018 г.) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина определят лицата, които могат да извършват преводи на документи и други книжа от български на чужд език и от чужд на български език, в приемащата държава и в държавите на акредитация, когато тези документи са легализирани по реда, посочен в глава втора на този правилник, удостоверени по реда на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове или освободени от изискванията за легализация.
Цитирана от
История на разпоредбата
- Консолидирана редакция към 13.07.2026
- Изменена — ДВ, бр. 103 от 1990 г. (предстои добавяне)
- Изменена — ДВ, бр. 96 от 1982 г. (предстои добавяне)