Вид акт: Правилник

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. С този правилник се уреждат организацията и дейността на омбудсмана и неговата администрация, редът за приемане и разглеждане на жалби и сигнали, за осъществяване на функциите на Национален превантивен механизъм, за извършване на проверка по инициатива на омбудсмана, за посредничество и за отправяне на предложения и препоръки.

Чл. 2. Въпросите относно дейността на омбудсмана и организацията на неговата администрация, които не са уредени в Закона за омбудсмана и този правилник, се уреждат с вътрешни актове на омбудсмана: заповеди, решения, правила, методически указания и други.

Чл. 3. Омбудсманът се подпомага от заместник-омбудсман, на когото той може да възлага изпълнението на някои от правомощията си или извършването на отделни действия.

Чл. 4. Омбудсманът осъществява сътрудничество със сродни институции в други държави, както и с международни организации, чийто предмет на дейност обхваща защитата на правата на човека.

Чл. 5. (1) Омбудсманът взаимодейства с местните обществени посредници и други сродни институции в България и им оказва методическа помощ.

(2) Омбудсманът осъществява сътрудничество с неправителствени организации, чийто предмет на дейност обхваща защитата на правата на човека.

Чл. 6. (1) Дейността на омбудсмана е публична.

(2) Омбудсманът информира обществеността за своята работа чрез публикации в официалната страница на институцията в интернет, съобщения за средствата за масова комуникация, изявления в медиите, пресконференции, интервюта, участия в предавания и други.

(3) Омбудсманът е длъжен да не разгласява обстоятелствата, съставляващи държавна, служебна или търговска тайна, както и лични тайни, които са му станали известни във връзка с осъществяване на правомощията му.

Чл. 7. (1) Книжата на омбудсмана са неприкосновени и не подлежат на проверка и изземване.

(2) Кореспонденцията между омбудсмана и лицата, които се обръщат към него с жалби и сигнали, е неприкосновена, не подлежи на проверка и не може да бъде използвана като доказателствено средство в никакви производства.

(3) Лицата, които са се обърнали с жалби и сигнали до омбудсмана, имат право на достъп до кореспонденцията между омбудсмана и други органи или лица във връзка с техните жалби и сигнали по реда на Закона за достъп до обществена информация .

Раздел II – Основни принципи в дейността на омбудсмана. Правомощия

Чл. 8. В своята дейност омбудсманът се ръководи от следните основни принципи:

1. безпристрастност и независимост;

2. утвърждаване на правовата държава и справедливостта;

3. защита на най-добрия интерес на детето;

4. преценка по вътрешно убеждение относно спазването на изискванията за добро управление.

Чл. 9. (1) Омбудсманът:

1. (доп. – ДВ, бр. 53 от 2018 г.) разглежда жалби и сигнали срещу държавните и общинските органи и техните администрации и срещу лица, на които е възложено осъществяването на публична функция или предоставянето на обществени услуги, когато при извършваните от тях административни действия се накърняват права и свободи или не се създават необходимите условия за зачитането им, както и срещу частноправни субекти за нарушени или застрашени права и свободи;

2. прави проверки по постъпили жалби и сигнали;

3. предприема действия по своя инициатива, когато констатира, че неговата намеса е необходима с оглед зачитането на правата и свободите;

4. прави предложения и препоръки за зачитане на правата и свободите, за отстраняване на последиците от накърняването на определени права и свободи, за отстраняване на причините, довели до това, включително предложения за промени в нормативната уредба;

4а. (нова – ДВ, бр. 53 от 2018 г.) отправя предложения и препоръки за насърчаване и защита на застрашените права и свободи на гражданите от частноправни субекти;

5. осъществява функциите на Национален превантивен механизъм;

6. предоставя становища на Народното събрание и на Министерския съвет по законопроекти, които се отнасят до защитата на правата на човека;

7. защитава правата на децата с предвидените в Закона за омбудсмана и този правилник средства;

8. (доп. – ДВ, бр. 53 от 2018 г.) отправя предложения и препоръки до Народното събрание и до Министерския съвет за подписване и/или ратифициране на международни актове в областта на правата на човека; наблюдава и насърчава ефективното прилагане на подписани и ратифицирани международни актове в областта на правата на човека;

9. сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите, и предлага на органите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията да сезират Конституционния съд, ако прецени, че се налага тълкуване на Конституцията или произнасяне за съответствие на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна;

10. отправя искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление до Върховния касационен съд и/или Върховния административен съд;

11. посредничи между лицата по т. 1 и засегнатите лица за преодоляване на допуснатите нарушения и примирява позициите им;

12. изисква информация от лицата по т. 1 във връзка с разглежданите случаи;

13. проверява, включително на място, когато е необходимо, дейността на лицата по т. 1 и присъства при обсъждане и вземане на решения;

14. публично изразява мнение по зачитането на правата и свободите и може да поиска да бъде изслушан от Народното събрание;

15. уведомява прокуратурата за резултатите от своите проверки, когато има данни за извършено престъпление;

16. изготвя и внася годишен доклад в Народното събрание;

17. информира Народното събрание за отделни случаи на накърняване и незачитане на права и свободи и изготвя доклади по тях;

18. извършва и други действия във връзка със зачитането на правата и свободите.

(2) Правомощията на омбудсмана не се отнасят до:

1. дейността на Народното събрание, президента, Конституционния съд, Висшия съдебен съвет и Сметната палата;

2. осъществяването на съдебната власт от съда, прокуратурата и следствието;

3. въпросите, свързани с националната сигурност и външната политика.

(3) Омбудсманът не може да води дела от името на лицата, които са се обърнали към него, и не може да ги представлява пред съд и пред лицата по ал. 1, т. 1.

Раздел III – Администрация на омбудсмана

Чл. 10. (1) Администрацията на омбудсмана се ръководи от главен секретар и е организирана в дирекции и/или отдели.

(2) Омбудсманът назначава служителите в своята администрация, прекратява трудовите или служебните им правоотношения и определя правомощията и възнагражденията им.

(3) Омбудсманът определя работното време на своята администрация и приемното време за граждани.

Чл. 10а. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2018 г.) Администрацията на омбудсмана се назначава съобразно принципите на прозрачност, ефективност, плурализъм и недискриминация.

Чл. 10б. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2018 г.) (1) Подборът на кандидатите за назначаване на длъжности в администрацията на омбудсмана се извършва чрез конкурс, който може да бъде вътрешен (за служители на омбудсмана) или външен (за неограничен кръг лица).

(2) Обявяването на свободни длъжности при провеждане на външен конкурс се публикува на страницата на омбудсмана в интернет.

(3) Кандидатите за участие в конкурса могат да подават документи лично, чрез упълномощено лице, по електронна поща, чрез куриер, както и по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.

(4) Документите за участие в конкурса съобразно изискванията за заемане на конкретна длъжност включват:

1. заявление (свободен текст), в което се посочват длъжността, за която се кандидатства, телефон и/или електронна поща за контакт, опис на приложените към заявлението документи;

2. биографична справка с подробно посочване на трудовия и/или служебния стаж, придружена от копия на документи за удостоверяването му;

3. копие от диплома за завършено образование; при издадена диплома от чуждестранно учебно заведение – удостоверение за признато образование и степен на образование;

4. копие от удостоверението за правоспособност, издадено от Министерството на правосъдието, когато за конкурсната длъжност се изисква висше юридическо образование и придобита правоспособност;

5. копия от документи за придобита квалификация, владеене на чужди езици и друга правоспособност, ако се изискват;

6. писмени препоръки, свързани с трудовата дейност и професионалната квалификация, съдържащи името, адреса и телефон за контакти на лицето, подписало препоръката (по желание на кандидата);

7. други документи, свързани с изискванията за заемане на длъжността и посочени в заповедта или обявата.

(5) Конкурсът включва писмена част и интервю освен при провеждане на конкурс по документи, който включва само интервю.

(6) Не се провежда конкурс за заемане на длъжността "началник на кабинета".

(7) Писмената част се състои в решаване на тест с въпроси от отворен и затворен тип и цели проверка на знанията на кандидата в конкретна област, свързана с функциите на длъжността, за която се кандидатства.

(8) При провеждане на интервю се използват следните критерии:

1. познаване на дейността на омбудсмана;

2. познаване на нормативните актове;

3. подходи за постигане на цели и резултати;

4. способност за работа в екип;

5. аналитична компетентност;

6. комуникативни умения.

(9) Оценяването на резултатите от конкурса се извършва от комисия в състав началник на кабинета, главен секретар, главен юрисконсулт и началник/директор на съответния отдел/дирекция на институцията, по петстепенна скала, в която най-ниската оценка е единица. Общата оценка се образува като средноаритметично от оценките на всички членове на комисията. При провеждане на конкурс по документи окончателната оценка се формира само на база на резултатите от интервюто.

(10) Резултатите от конкурса се отразяват в протокол, подписан от членовете на конкурсната комисия.

(11) При преназначаване и повишаване в длъжност не се провежда конкурс, ако служителят отговаря на изискванията за заемане на новата длъжност. В тези случаи преназначаването или повишаването се извършва въз основа на подадено писмено заявление от лицето или докладна записка.

(12) В 7-дневен срок от съставянето на протокола по ал. 10 се уведомява класираният на първо място кандидат и се назначава/може да се назначи в срок 7 дни след уведомяването. Назначеното лице е длъжно да постъпи на работа в двуседмичен срок от уведомяването по изречение първо. При уважителни причини този срок е до един месец.

(13) Ако лицето не постъпи на работа в срока по ал. 12, правоотношението се смята за невъзникнало.

(14) Заемането на длъжности, за които се изисква образование не по-високо от средно специално (хигиенист, шофьор, домакин-шофьор), се извършва без провеждане на конкурс, като се изготвя предложение до омбудсмана от главния секретар, към което се прилага молба от кандидата.

Чл. 11. (1) Към администрацията на омбудсмана се създава приемна.

(2) Омбудсманът приема лично граждани в определено от него време.

(3) Омбудсманът може да открива временни приемни и в други населени места.

Чл. 12. (1) Лицата, работещи в администрацията на омбудсмана, са в трудови или служебни правоотношения. Омбудсманът определя кои длъжности се изпълняват от лица в служебно правоотношение.

(2) Стажът на служителите към омбудсмана се зачита за трудов стаж по специалността им, съответно за служебен стаж.

(3) Омбудсманът, заместник-омбудсманът и служителите имат право на допълнителен платен годишен отпуск до 12 работни дни за изпълнение на задълженията в извънработно време. Конкретният размер на отпуска се определя от омбудсмана.

Чл. 13. (1) Служителите в администрацията на омбудсмана се ръководят от принципите на йерархична подчиненост, безпристрастност, прозрачност и ефективност.

(2) Служителите са длъжни да не разгласяват обстоятелствата, съставляващи служебна или търговска тайна, както и лични данни, които са им станали известни във връзка с работата им в администрацията на омбудсмана.

Чл. 14. Дейността на омбудсмана може да се подпомага от външни експерти и специалисти, които работят по граждански договор или на обществени начала.

Чл. 15. Омбудсманът може да формира консултативни съвети, в които участват той, неговият заместник или други представители на неговата администрация, представители на академичните среди, медиите, неправителствените организации, външни консултанти и други.

Раздел IV – Приемане и разглеждане на жалби и сигнали

Чл. 16. (1) Жалбите и сигналите, които се подават до омбудсмана, могат да бъдат писмени или устни.

(2) Жалбите и сигналите се подават на български език. Ако подателят не владее български език, той може да подаде жалба или сигнал на друг език.

(3) Формата на жалбите и сигналите е свободна, но те задължително трябва да съдържат:

1. данни за подателя, включително за връзка с него;

2. описание на нарушението;

3. данни за нарушителя;

4. времето, по което е извършено нарушението;

5. информация за това, дали същият случай е в процес на разглеждане от съд или друга институция.

(4) Липсата на информация по ал. 3 не е пречка за приемане на жалбата или сигнала. Всяка необходима информация може да бъде поискана при или след подаването им.

(5) Писмените жалби и сигнали се подават лично, с писмо, по факс или по електронна поща. Омбудсманът може да издаде примерен образец на жалба/сигнал, използването на който не е задължително.

(6) Устните жалби и сигнали се подават лично или по телефон.

(7) Подаването на жалби и сигнали, както и цялата процедура по разглеждането им, е безплатна за подателя.

Чл. 17. Постъпилите писмени жалби или сигнали се вписват в регистъра на жалбите и сигналите и се разпределят за разглеждане от съответния отдел.

Чл. 18. (1) За постъпилите устни жалби или сигнали дежурният служител в приемната на омбудсмана съставя протокол, в който посочва името и постоянния адрес на подателя, описание на нарушението, органа, администрацията или лицето, срещу които се подава жалбата.

(2) Протоколът се вписва в регистъра на жалбите и сигналите.

Чл. 19. Когато подателят на жалба или сигнал иска неговата самоличност да бъде запазена в тайна, в регистъра не се посочват данни за самоличността му.

Чл. 20. (1) Не се разглеждат анонимни жалби и сигнали, както и жалби и сигнали за нарушения, извършени преди повече от две години.

(2) Ако въпросите в жалбите и сигналите по предходната алинея са с голямо обществено значение, омбудсманът може да извърши проверка по собствена инициатива.

Чл. 21. (1) Жалбите и сигналите, вписани в регистъра, се възлагат за разглеждане на служител от съответния отдел.

(2) Отделите сътрудничат помежду си, когато даден случай е в сферата на дейност на повече от един от тях.

Чл. 22. (1) Служител, на когото са възложени жалби и сигнали, извършва проверка по допустимостта им.

(2) При необходимост могат да бъдат изисквани допълнителни данни от подателя на жалбата или сигнала.

(3) Съществуването на други пътища за защита не е основание за недопустимост на жалбата или сигнала. Ако жалбата или сигналът засяга въпрос, който може да бъде отнесен към висшестоящ административен орган или пред друг специализиран орган, омбудсманът може да посъветва подателя да се обърне към съответната институция, освен ако прецени, че е наложително и той да разгледа случая.

(4) Ако жалбата или сигналът е извън правомощията на омбудсмана, той информира подателя за това и може да го посъветва да се обърне към друг орган.

(5) Със съгласието на подателя омбудсманът може да изпрати жалбата или сигнала на друг компетентен орган.

Чл. 23. (1) Служителят, на когото е възложено разглеждането на жалбата или сигнала, извършва проверка, като събира информация, изисква и проверява документи, наблюдава пряко дейността на органите и лицата по чл. 9, ал. 1, т. 1 и други.

(2) Проверката може да включва и събиране на данни от подателя на жалбата или сигнала, запитвания към органи или лица, извън тези по чл. 9, ал. 1, т. 1 , и други.

(3) Омбудсманът може да възлага извършването на проучвания и експертни доклади, ако прецени, че са необходими за целите на проверката.

Чл. 24. (1) Проверката приключва с писмен отговор до лицето, подало жалбата или сигнала.

(2) Отговорът по ал. 1 отразява резултатите от проверката и включва:

1. повода за извършване на проверката;

2. описание на нарушението;

3. предприетите действия;

4. направените констатации и изводи;

5. препоръки и предложения, ако има такива;

6. друга информация от значение за случая.

(3) Отговорът се подписва от омбудсмана или от оправомощено от него лице.

Чл. 25. (1) Регистърът на жалбите и сигналите съдържа:

1. входящ номер и дата на постъпване на жалбата или сигнала;

2. името и адреса на подателя, освен в случаите по чл. 19 ;

3. наименованието на органа по чл. 9, ал. 1, т. 1 ;

4. същественото от оплакванията;

5. отдела или служителя, на който е разпределен случаят;

6. номер и дата на отговора;

7. други мерки, предприети по случая;

8. осъществяването на посредничество и резултатите от него.

(2) Вписванията в регистъра се извършват от служителите в деловодството и от служителите, извършващи проверките.

(3) Информацията, съдържаща се в регистъра, е достъпна за всички органи и лица, при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни .

Раздел V – Национален превантивен механизъм

Чл. 26. (1) При осъществяване на функциите на Национален превантивен механизъм омбудсманът извършва посещения на местата за задържане по чл. 28а, ал. 1 от Закона за омбудсмана и приема и разглежда жалби от лицата, настанени или задържани там.

(2) Посещенията по ал. 1 могат да бъдат планирани или внезапни.

(3) Омбудсманът утвърждава график на посещенията в местата за задържане до 31 януари всяка година. Графикът се публикува на страницата на омбудсмана в интернет.

Чл. 27. (1) Посещенията в местата за задържане се извършват от не по-малко от двама служители на омбудсмана, оправомощени със заповед.

(2) Посещенията се извършват по методология, утвърдена от омбудсмана.

(3) Служителите по ал. 1 се легитимират със служебна карта и заповед на омбудсмана за извършване на посещението.

(4) Служителите по ал. 1 са длъжни да не разгласяват поверителна информация, която им е станала известна при извършване на посещението, както и лични данни на лицата, задържани или настанени в местата за задържане.

Чл. 28. (1) При планирани посещения омбудсманът изпраща не по-късно от 7 дни преди посещението уведомление до ръководителя на мястото за задържане.

(2) Уведомлението съдържа: имената на оправомощените служители, датата на посещението; списъка на документите, които служителите желаят да получат, и друга информация при необходимост.

(3) Ръководителят на мястото за задържане уведомява лицата, настанени или задържани там, както и своите служители, за предстоящото посещение по подходящ начин.

Чл. 29. Внезапни посещения се извършват без предварително уведомление по преценка на омбудсмана, например след получен сигнал или с цел проверка на изпълнението на препоръките му.

Чл. 30. (1) При посещенията оправомощените служители извършват проверка на отношението към лицата, мерките за закрила, материалните условия, достъпа до медицинско обслужване, контактите с външния свят, администрирането и финансирането на местата за задържане, както и на други условия и обстоятелства, свързани с предотвратяване на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне с лицата, които са задържани или настанени там.

(2) При извършване на посещенията служителите по ал. 1 имат право:

1. на свободен достъп по всяко време до всички съоръжения и обекти в местата за задържане, както и да тестват оборудването, предоставено на лицата, задържани или настанени там;

2. да провеждат лични разговори с лицата, настанени или задържани там;

3. да организират медицински прегледи на лицата, настанени или задържани там, с тяхно съгласие;

4. на достъп до цялата информация и документация, свързана с отнасянето с лицата и условията по ал. 1;

5. да изискват информация и да провеждат срещи със служителите в местата за задържане, както и с други лица, които се намират на територията на проверявания обект;

6. да приемат жалби и сигнали, които се вписват в регистъра и се разглеждат по реда на раздел IV.

(3) При извършване на посещението служителите по ал. 1 имат право да използват фотоапарат, звуко- и видеозаписващи устройства, уреди за измерване на шум, температура и влажност, както и други измервателни уреди, необходими за целите на посещението.

(4) За извършване на прегледите по чл. 28а, ал. 2, т. 7 от Закона за омбудсмана омбудсманът може да привлича независими медицински специалисти, които имат правата и задълженията на служителите по ал. 1.

(5) Длъжностните лица и служителите в местата за задържане са длъжни да оказват съдействие, да осигуряват достъп и да предоставят необходимата информация на оправомощените служители на омбудсмана.

Чл. 31. (1) След приключване на посещението оправомощените служители изготвят в 14-дневен срок доклад с констатации и препоръки, който се подписва от омбудсмана.

(2) Докладът по ал. 1 се изпраща на ръководителя на мястото за задържане и на съответния компетентен орган.

(3) Лицата и органите по ал. 2 са длъжни да уведомят писмено омбудсмана в едномесечен срок за предприетите действия в изпълнение на препоръките.

Чл. 32. Всяка година до 15 февруари омбудсманът публикува на своята страница в интернет доклад за дейността си като Национален превантивен механизъм. Докладът се изготвя при спазване изискванията на чл. 28б, ал. 2 от Закона за омбудсмана .

Чл. 33. (1) Ако в резултат на дейността като Национален превантивен механизъм омбудсманът установи, че са необходими законодателни промени, той може да отправи предложения и препоръки до Народното събрание и до Министерския съвет.

(2) Предложенията и препоръките за законодателни промени и действията, предприети по тях, се включват в годишния доклад на омбудсмана.

Чл. 34. Омбудсманът осъществява сътрудничество с националните превантивни механизми на други държави, с Подкомитета за предотвратяване на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание към Комитета срещу изтезанията и други органи и институции на международни организации, чийто предмет на дейност включва защита срещу изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Раздел VI – Посредничество

Чл. 35. По всяко време при разглеждане на жалба или сигнал омбудсманът може да предложи посредничеството си за доброволно уреждане на случая между засегнатото лице и органа или лицето по чл. 9, ал. 1, т. 1 .

Чл. 36. По своя преценка омбудсманът осъществява посредничеството лично или като го възлага на заместник-омбудсмана или на служител от администрацията.

Чл. 37. (1) В случаите по чл. 35 омбудсманът отправя предложение за посредничество до подателя и органа или лицето, срещу което е подадена жалбата или сигналът.

(2) В случай че и двете страни приемат посредничеството, омбудсманът оказва всестранна помощ за преодоляване на спора. За целта той може да проведе поредици от общи и/или индивидуални срещи със страните.

(3) В хода на срещите на всеки етап омбудсманът изслушва становищата на страните и ги подпомага в процеса на преодоляване на различията с всички възможни средства, включително като им предлага начин на разрешаване на спора.

(4) Омбудсманът може да разкрива на другата страна по спора информация, която е получил по време на индивидуална среща, само при наличие на изрично съгласие на страната, от която е получил информацията.

(5) В случай на успешно уреждане на спора за резултатите от посредничеството се съставя протокол, който се подписва от двете страни и омбудсмана или определен от него служител.

(6) В случай на неуспешно приключване на посредничеството омбудсманът може да използва други свои правомощия, предвидени от закона и този правилник.

Раздел VII – Действия по инициатива на омбудсмана

Чл. 38. (1) Омбудсманът може да предприеме действия по своя инициатива, когато констатира, че не се създават необходимите условия за защита на правата и свободите.

(2) Когато омбудсманът действа по собствена инициатива, той може да извършва проверки и относно нарушения, извършени преди повече от две години.

(3) Предприемането на действия от омбудсмана по негова инициатива се вписва в регистъра на жалбите и сигналите.

(4) Когато предприема действия по собствена инициатива, омбудсманът може да възложи проверката на заместник-омбудсмана или на един или повече служители.

(5) Когато омбудсманът възлага извършването на проверката на заместник-омбудсмана или на един или повече служители, той определя срока за приключване на проверката.

Чл. 39. Ако друго не е предвидено в този раздел, за извършването на проверка по инициатива на омбудсмана и приключването й се прилагат съответно правилата за проверката по жалба или сигнал.

Раздел VIII – Становища, препоръки и предложения

Чл. 40. Когато намери за необходимо, омбудсманът изразява становища и прави препоръки и предложения:

1. за извършването или за преустановяване на извършването на определени административни действия;

2. за възстановяване на нарушени права и свободи;

2а. (нова – ДВ, бр. 53 от 2018 г.) за насърчаване и защита на застрашените права и свободи на гражданите;

3. за отстраняване на причините и условията, които създават предпоставки за нарушения на правата и свободите;

4. за отстраняване на проявите на лошо администриране и за подобряване на работата на администрацията.

Чл. 41. (1) В 14-дневен срок от получаване на становищата, препоръките и предложенията органът или лицето, до което са изпратени, е длъжно да ги разгледа и да уведоми омбудсмана за предприетите мерки.

(2) Ако не бъдат предприети мерки, омбудсманът може да включи случая в годишния си доклад или в отделен доклад пред Народното събрание.

Чл. 42. (1) Ако в резултат от извършена проверка омбудсманът установи, че определена законова разпоредба е причина или създава предпоставки за нарушения на правата и свободите, той може да отправи предложения и препоръки за законодателни промени.

(2) Предложенията и препоръките за законодателни промени се изпращат до председателя на Народното събрание и до Министерския съвет.

(3) Предложенията и препоръките за законодателни промени и действията, предприети по тях, се вписват в регистъра на жалбите и сигналите и се включват в годишния доклад на омбудсмана.

Чл. 43. Омбудсманът предоставя становища по законопроекти, които се отнасят до защита на правата на човека, по искане на Народното събрание или Министерския съвет.

Чл. 44. (1) Омбудсманът може да отправя до Народното събрание или Министерския съвет предложения и препоръки за подписване и/или ратифициране на международни актове в областта на правата на човека.

(2) Предложенията и препоръките по ал. 1 се включват в годишния доклад на омбудсмана.

Раздел IХ Годишен доклад. Доклади по отделни случаи

Чл. 45. (1) Омбудсманът представя годишен доклад за своята дейност пред Народното събрание.

(2) Докладът се внася до 31 март на следващата година и съдържа информация за:

1. постъпилите жалби и сигнали, по които проверките са приключили;

2. случаите, при които намесата му е имала резултат;

3. случаите, при които намесата му е останала без резултат, и причините за това;

4. дейността на омбудсмана като Национален превантивен механизъм;

5. направените предложения и препоръки, както и дали са били взети предвид;

6. зачитането на правата и основните свободи и ефективността на действащото законодателство в тази област;

7. предложения и препоръки за осъществяване на промени в законодателството;

8. отчет на разходите;

9. резюме;

10. друга информация, която е необходима за представяне на дейността на омбудсмана.

(3) Докладът по ал. 1 е публичен и се публикува на страницата на омбудсмана в интернет.

Чл. 46. (1) По искане на Народното събрание или по своя инициатива омбудсманът изготвя и представя доклади по отделни случаи, включително свързани с дейността му като Национален превантивен механизъм.

(2) Докладите по ал. 1 са публични и се публикуват на страницата на омбудсмана в интернет.

(3) Копия от отделните доклади може да се изпращат на органите и лицата, за дейността на които те се отнасят.

Раздел X – Бюджет

Чл. 47. (1) Дейността на омбудсмана и неговата администрация се финансира от държавния бюджет и от други източници.

(2) Омбудсманът е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.

Чл. 48. Основните месечни възнаграждения на администрацията на омбудсмана се определят от омбудсмана съгласно вътрешните правила за работната заплата и разполагаемите средства по бюджета за съответната година.

Чл. 49. (1) При осъществяване на своите правомощия омбудсманът пътува в страната, без да се издава заповед за командироване. Разходите за командировките се изплащат въз основа на представени документи съгласно Наредбата за командировките в страната .

(2) При осъществяване на своите правомощия омбудсманът пътува в чужбина, без да се издава заповед за командироване. В този случай главният секретар на омбудсмана съставя паметна записка, която включва всички реквизити на заповед и отчет за командировка съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина .

Чл. 50. Изпълнението, отчитането и контролът по дейностите, финансирани със средства от бюджета на омбудсмана, се осъществяват съобразно общите правила на българското законодателство.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Този правилник отменя Правилника за организацията и дейността на омбудсмана (ДВ, бр. 45 от 2005 г.).

§ 2. Правилникът е одобрен с решение на Народното събрание на основание § 6 от Закона за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана (ДВ, бр. 29 от 2012 г.) във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за омбудсмана (ДВ, бр. 48 от 2003 г.) и влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. С този правилник се уреждат организацията и дейността на Националния съвет по туризъм (НСТ) като държавно-обществен консултативен и координационен орган към министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

Чл. 2. Националният съвет по туризъм организира и осъществява дейността си в съответствие с основните си функции, определени в чл. 7, ал. 5 от Закона за туризма .

Раздел II – Ръководство и състав на Националния съвет по туризъм

Чл. 3. (1) Националният съвет по туризъм се състои от председател, заместник-председател, секретар и членове.

(2) Председател на НСТ е министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Заместник-председател на НСТ е заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице.

(4) Секретар на НСТ е директорът на дирекция "Туристическа политика" при Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

(5) Членове на НСТ са:

1. заместник-министър на външните работи;

2. заместник-министър на вътрешните работи;

3. заместник-министър на културата;

4. заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството;

5. заместник-министър на труда и социалната политика;

6. заместник-министър на околната среда и водите;

7. заместник-министър на земеделието и храните;

8. заместник-министър на образованието, младежта и науката;

9. заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

10. заместник-министър на финансите;

11. заместник-министър на здравеопазването;

12. заместник-министър на физическото възпитание и спорта;

13. председателят на Комисията за защита на потребителите;

14. по един представител на браншовите туристически сдружения – Българска туристическа камара, Българска асоциация на туристическите агенции и Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация, Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти;

15. трима представители на продуктовите туристически сдружения;

16. (изм. – ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 5.03.2010 г.) трима представители на регионалните туристически сдружения;

17. един представител на сдруженията на ски училищата, планинските водачи, концесионерите и екскурзоводите;

18. един представител на сдруженията на въздушните, сухопътните и водните превозвачи;

19. един представител на националните сдружения на потребителите в Република България;

20. (изм. – ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 5.03.2010 г.) двама представители на национално представените работодателски организации;

21. представител на Националното сдружение на общините в Република България;

22. представител на сдружението "Съвет за обучение по туризъм";

23. представител на сдружението "Национален туристически борд";

24. представител на сдружението "Съюз на българската туристическа индустрия";

25. представител на сдружението "Софийски туристически район";

26. (нова – ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 5.03.2010 г.) представител на сдружението "Съюз на инвеститорите в туризма".

(6) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 5.03.2010 г.) Сдруженията по ал. 5, т. 14, 15, 16, 17, 18, 22, 23, 24, 25 и 26 трябва да отговарят на изискванията по чл. 14 от Закона за туризма .

(7) Сдруженията по ал. 5, т. 15, 16, 17, 18, 19 и 20 определят представителите от своята квота на ротационен принцип за срок 1 година на основата на писмено споразумение между тях. В случай че не постигнат съгласие в определен от председателя на НСТ срок и не посочат своите представители, същите се определят от председателя на съвета по негова преценка.

(8) Поименният състав на НСТ се определя със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма по предложение на ръководителите на съответните министерства, ведомства и сдружения по ал. 5.

(9) Участието на членовете в работата на съвета е лично и те могат да бъдат замествани от други лица само по изключение – за министерствата, с ранг не по-нисък от директор на дирекция, с предварително информиране секретариата на НСТ.

(10) При промяна в служебното положение, правомощията или функциите на някои от членовете на НСТ ръководителят на съответното министерство, ведомство или сдружение по ал. 5 в 14-дневен срок прави предложение до министъра на икономиката, енергетиката и туризма за промяна в поименния състав на НСТ.

Чл. 4. (1) Председателят на НСТ:

1. представлява НСТ пред всички органи и организации;

2. насрочва заседанията и утвърждава дневния ред;

3. ръководи заседанията и цялостната работа на НСТ;

4. организира и контролира изпълнението на решенията на НСТ;

5. подписва протоколите от заседанията на НСТ.

(2) В отсъствие на председателя неговите функции се изпълняват от заместник-председателя.

Чл. 5. (1) Секретарят на НСТ организира подготовката на заседанията и координира изпълнението на взетите решения.

(2) Секретарят на НСТ:

1. подготвя проект на дневния ред за заседанията на НСТ;

2. изпраща с придружително писмо копие от утвърдения дневен ред по чл. 10, ал. 1 на всички членове на НСТ;

3. организира провеждането на заседанията, вкл. достъпа до материалите по точките от дневния ред или предоставянето им;

4. води протокол от заседанията;

5. изпраща на членовете на НСТ копие от протокола с приетите решения;

6. води архива на НСТ;

7. осъществява връзката и координацията между членовете на НСТ.

(3) Секретарят на НСТ се подпомага от секретариат, който включва двама административни сътрудници, служители на дирекция "Туристическа политика", които се определят със заповедта по чл. 3, ал. 7 .

Раздел III – Функции и задачи на Националния съвет по туризъм

Чл. 6. (1) Националният съвет по туризъм:

1. утвърждава годишната програма за разходване на средствата за държавното финансово подпомагане на развитието на туризма – до края на юни на предходната година; годишната програма се разработва по направления за разходване на средствата и по източници на средствата; по направления за разходване на средствата програмата включва: национална и регионална реклама; контрол върху качеството на туристическия продукт; единна система за туристическа информация; обучение и квалификация на кадрите в туризма; анализи и прогнози за състоянието и развитието на туризма; социологически проучвания в туризма на национално равнище; участия в проекти по международни програми; по източници на средствата програмата включва: субсидия от централния бюджет; приходи от такси за регистрация на туристически дейности и за категоризиране на туристически обекти, наложените от председателя на Комисията за защита на потребителите глоби и имуществени санкции по Закона за туризма ; лихви и други средства, определени с нормативен акт;

2. координира осъществяването на националната и регионалната реклама в областта на туризма;

3. обсъжда разработени концепции и програми за развитие на туризма в страната;

4. разработва и дава становища по проекти на нормативни актове, касаещи туризма, и прави предложения за тяхното изменение, допълнение или отменяне;

5. обсъжда въпроси, свързани с изграждането и поддържането на туристическата инфраструктура и привличането на чуждестранни инвестиции в туризма;

6. обсъжда готовността на българските авиопревозвачи за изпълнение на чартърните им програми;

7. обсъжда и анализира ежегодно през май подготовката за предстоящия летен туристически сезон и резултатите от изминалия зимен туристически сезон, а през ноември – подготовката за предстоящия зимен туристически сезон и резултатите от изминалия летен туристически сезон;

8. обсъжда резултатите от дейността на контролния орган по Закона за туризма и дава препоръки за подобряване работата му;

9. обсъжда въпроси и дава препоръки за подобряване защитата на потребителите на туристически услуги.

(2) Националният съвет по туризъм със свое решение може да създава работни групи за решаване на въпроси и проблеми, свързани с развитието на туризма, или за предоставяне на становища и изготвяне на оценки по отделни направления на туристическите дейности. В работните групи се включват утвърдени специалисти и експерти на министерства, ведомства и сдружения.

Раздел IV – Организация на дейността на Националния съвет по туризъм

Чл. 7. (1) Националният съвет по туризъм е постояннодействащ орган, който провежда най-малко три редовни заседания в годината.

(2) Националният съвет по туризъм провежда извънредно заседание по предварително обявен дневен ред по инициатива на най-малко една трета от неговите членове.

Чл. 8. За всяко заседание на НСТ се поканват да присъстват определени членове съобразно компетентността им по точките от дневния ред на заседанието.

Чл. 9. Заседанията на НСТ са открити.

Чл. 10. (1) За всяко заседание на НСТ се съставя дневен ред, който се изготвя от секретариата, утвърждава се от председателя на НСТ и се изпраща на членовете на съвета най-малко 5 работни дни преди датата на заседанието заедно с материалите от дневния ред.

(2) Всеки член на съвета може да прави предложения за включване на въпроси в дневния ред.

Чл. 11. Заседанията на НСТ се считат за редовни, ако на тях присъстват 2/3 от поканените за съответното заседание членове. При липса на кворум се насрочва ново заседание.

Чл. 12. (1) Решенията на НСТ се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието членове с явно гласуване.

(2) При възникване на проблеми, които изискват спешни решения, по изключение НСТ може да обсъди и приеме решения неприсъствено. В този случай решенията се приемат с обикновено мнозинство от всички членове на съвета.

Чл. 13. (1) На заседанията на НСТ се води протокол.

(2) Протоколът се подписва от председателя и секретаря.

(3) Към протоколите с приетите решения се прилагат и документите, обсъдени на заседанията на НСТ.

(4) Протоколите, решенията и другите документи се съхраняват от секретариата на НСТ.

(5) В срок до 7 дни след провеждането на всяко заседание копия-извлечения от протоколите, решенията и другите приети актове се изпращат от секретаря до всички членове на НСТ.

Чл. 14. Организационно-техническото обслужване на дейността на НСТ се осигурява от дирекция "Туристическа политика" на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Чл. 15. За своята дейност членовете на НСТ не получават възнаграждение.

Чл. 16. (1) Националният съвет по туризъм периодично публикува информация за дейността си на официалната интернет страница на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

(2) Изявления от името на НСТ пред средствата за масово осведомяване може да прави председателят или заместник-председателят му.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Правилникът се издава на основание чл. 7, ал. 6 от Закона за туризма .

§ 2. Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. (1) С правилника се уреждат организацията и дейността на Националния съвет по наркотичните вещества към Министерския съвет, наричан по-нататък "съвета".

(2) Съветът е орган за провеждане на националната политика срещу злоупотребата с наркотични вещества, както и за борба с наркотрафика.

Раздел II – Организация на съвета

Чл. 2. (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2011 г.) Съветът е колективен орган, който се състои от председател, трима заместник-председатели, секретар и членове.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2009 г., бр. 5 от 2010 г.) Председател на съвета е министърът на здравеопазването, а заместник-председатели са главният секретар на Министерството на вътрешните работи, заместник-председател на Държавна агенция "Национална сигурност" и заместник-министър на правосъдието.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2011 г.) Членове на съвета са представители на Президента на Република България, на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, на Върховната касационна прокуратура, на Националната следствена служба и на заинтересуваните министерства и ведомства.

Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2004 г., бр. 96 от 2005 г., бр. 49 от 2006 г., изм. и доп., бр. 45 от 2009 г., изм., бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г., бр. 5 от 2010 г., изм. и доп., бр. 7 от 2011 г., изм., бр. 31 от 2011 г.) Членове на съвета от заинтересуваните министерства и ведомства са:

1. заместник-министър на финансите;

2. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г.) заместник-министър на образованието и науката;

3. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) заместник-министър на икономиката и индустрията;

4. заместник-министър на труда и социалната политика;

5. заместник-министър на външните работи;

6. заместник-министър на отбраната;

7. заместник-министър на земеделието и храните;

8. (изм. – ДВ, бр. 36 от 2022 г.) заместник-министър на транспорта и съобщенията;

9. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г.) заместник-министър на младежта и спорта;

10. директорът на Агенция "Митници";

11. (отм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., нова, бр. 50 от 2015 г., в сила от 3.07.2015 г.) директорът на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" на Министерството на вътрешните работи;

12. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 50 от 2015 г., в сила от 3.07.2015 г.) директорът на Главна дирекция "Национална полиция" на Министерството на вътрешните работи;

13. заместник-председателят на Държавната агенция за закрила на детето;

14. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2019 г.) директорът на Националния център по обществено здраве и анализи;

15. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2019 г.) ръководителят на звеното, което изпълнява функциите на Национален фокусен център за наркотици и наркомании, проучвания и информация в Националния център по обществено здраве и анализи;

16. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата;

17. секретарят на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към Министерския съвет;

18. (изм. – ДВ, бр. 23 от 2015 г., в сила от 27.03.2015 г.) директорът на дирекцията в Министерството на здравеопазването, която подпомага министъра на здравеопазването при упражняване на правомощията му в областта на регулирането и контрола на наркотичните вещества.

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2011 г.) В зависимост от въпросите, включени в дневния ред, в заседанията на съвета могат да участват и представители на юридически лица с нестопанска цел, на лечебни заведения, регистрирани по Закона за лечебните заведения , и на други организации.

Чл. 4а. (Нов – ДВ, бр. 31 от 2011 г.) (1) В заседанията на съвета участват утвърдените от Националния съвет по наркотичните вещества национални координатори по наркотиците.

(2) Националните координатори по ал. 1 изпълняват следните функции:

1. отговарят за координирането и изпълнението на дейностите по намаляване на търсенето и предлагането на наркотични вещества;

2. координират изпълнението на национална стратегия за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества и срещу незаконния трафик с наркотични вещества и прекурсори;

3. координират изпълнението на задълженията, произтичащи от международни договори и споразумения, по които Република България е страна.

(3) Националните координатори по наркотиците отчитат дейността си пред съвета.

Чл. 5. (1) Председателят на съвета:

1. представлява съвета;

2. ръководи заседанията и цялостната работа на съвета;

3. внася за разглеждане от Министерския съвет предложения и въпроси във връзка с дейността на съвета;

4. подписва протоколите от заседанията на съвета;

5. назначава секретаря и служителите в секретариата.

(2) В отсъствие на председателя неговите функции се изпълняват от определен от него заместник-председател.

Чл. 6. (1) Секретарят на съвета:

1. организира подготовката на заседанията на съвета;

2. координира изпълнението на взетите на заседанията решения;

3. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2011 г.) координира работата на експертните групи по чл. 14, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП );

4. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2011 г.) координира дейността на общинските съвети по наркотични вещества по чл. 15, ал. 1 ЗКНВП и на комисиите по наркотични вещества по чл. 15, ал. 5 ЗКНВП .

(2) Секретарят на съвета се подпомага от секретариат.

Чл. 7. (1) Съветът е постояннодействащ орган, който провежда най-малко четири редовни заседания в годината.

(2) Заседанията на съвета се свикват от неговия председател въз основа на решение, взето на предишно заседание.

(3) Съветът може да проведе извънредно заседание по предварително обявен дневен ред по инициатива на всеки от членовете му.

Чл. 8. Заседанията на съвета са закрити. По изключение съветът може да реши отделно заседание да бъде открито.

Чл. 9. (1) За всяко заседание се съставя дневен ред, който се изготвя от секретаря и се изпраща на членовете на съвета най-малко 5 работни дни преди заседанието заедно с материалите от дневния ред.

(2) Всеки член на съвета може да прави предложения за включване на въпроси в дневния ред.

Чл. 10. Заседанията на съвета се считат за редовни, ако в тях участват най-малко две трети от членовете му. При липса на кворум се насрочва ново заседание.

Чл. 11. (1) Решенията на съвета се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от членовете на съвета.

(2) По предложение на всеки от членовете му съветът може да реши по конкретен въпрос да се проведе тайно гласуване.

Чл. 12. (1) На заседанията на съвета се водят стенографски протоколи. Протоколите се подписват от водещия протокола и от председателя на съвета.

(2) Към протоколите с приетите решения се прилагат и документите, обсъдени на заседанията на съвета.

(3) Протоколите, решенията и другите документи се съхраняват от секретариата.

(4) В срок до 7 дни след провеждането на всяко заседание извлечения от протоколите, решенията и другите приети актове се изпращат от секретаря до всички членове на съвета.

Раздел III – Експертен съвет

Чл. 13. (1) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2011 г., в сила от 10.11.2011 г., бр. 54 от 2019 г.) Експертният съвет се състои от 9 членове, от които 8 експерти в областта на медицината, фармацията или химията и един представител на Националния фокусен център по наркотици и наркомании към Националния център по обществено здраве и анализи.

(2) Съставът на експертния съвет се определя с решение на Националния съвет по наркотичните вещества по предложение на неговите членове.

Чл. 14. (Отм. – ДВ, бр. 87 от 2011 г., в сила от 10.11.2011 г.).

Раздел IV – (Изм. и доп. – ДВ, бр. 86 от 2004 г., бр. 49 от 2006 г.) Общински съвети по наркотичните вещества и превантивни информационни центрове (Загл. изм. – ДВ, бр. 31 от 2011 г.)

Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2004 г., бр. 49 от 2006 г., отм., бр. 31 от 2011 г.).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2011 г.) Общинският съвет по наркотичните вещества е колективен орган, който се състои от председател, секретар и членове.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2011 г.) Председателят, секретарят и членовете на общинския съвет по наркотичните вещества се определят с решение на общинския съвет.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2011 г.) В зависимост от въпросите, включени в дневния ред, в заседанията на общинския съвет по наркотичните вещества могат да участват и председатели на комисиите по наркотичните вещества по чл. 15, ал. 5 ЗКНВП в общините от съответната област, както и представители на неправителствени и други организации.

Чл. 16. (Нов – ДВ, бр. 86 от 2004 г., изм., бр. 49 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2011 г.) Общинският съвет по наркотичните вещества се представлява от неговия председател, който ръководи заседанията и цялостната работа на съвета.

(2) При отсъствие на председателя на съвета неговите функции се изпълняват от определен от него заместник.

Чл. 17. (Нов – ДВ, бр. 86 от 2004 г., изм., бр. 49 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2011 г.) Общинският съвет по наркотичните вещества е постоянно действащ орган, който провежда най-малко 4 редовни заседания в годината.

(2) Заседанията на съвета се свикват от неговия председател.

(3) Съветът може да проведе извънредно заседание по инициатива на всеки от членовете му.

(4) Всяко заседание се провежда по дневен ред, изготвен от секретаря, който се изпраща на членовете на съвета най-малко 3 дни преди заседанието.

Чл. 18. (Нов – ДВ, бр. 86 от 2004 г., изм., бр. 49 от 2006 г.) Заседанията на съвета се считат за редовни, ако присъстват не по-малко от половината от членовете му. При липса на кворум се насрочва ново заседание.

Чл. 19. (Нов – ДВ, бр. 49 от 2006 г.) (1) Решенията на съвета се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от присъстващите членове на съвета.

(2) По предложение на всеки от членовете му съветът може да реши по конкретен въпрос да се проведе тайно гласуване.

Чл. 20. (Нов – ДВ, бр. 49 от 2006 г.) За всяко заседание се води протокол, към който се прилагат и документите, които са били предмет на обсъждане от съвета.

Чл. 21. (Нов – ДВ, бр. 49 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2011 г.) Общинските съвети по наркотичните вещества:

1. разработват, осигуряват и координират изпълнението на общинските стратегии и програми за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества в общините;

2. ръководят и контролират дейността на превантивните информационни центрове чрез председателя на общинския съвет по наркотичните вещества;

3. предлагат чрез кмета на съответната община осигуряване на финансови средства в общинския бюджет за изпълнение на общинските програми по т. 1.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2011 г.) При осъществяване на своите функции общинските съвети по наркотичните вещества си сътрудничат и обменят информация с други институции и организации.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 31 от 2011 г.).

Чл. 22. (Нов – ДВ, бр. 49 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2011 г.) Националният съвет по наркотичните вещества координира и контролира дейността на общинските съвети по наркотичните вещества.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 31 от 2011 г.) В края на всяка година общинските съвети по наркотичните вещества отчитат дейността си пред Националния съвет по наркотичните вещества и пред общинския съвет на съответната община.

Чл. 23. (Нов – ДВ, бр. 49 от 2006 г.) (1) (Предишен текст на чл. 23, изм. – ДВ, бр. 31 от 2011 г.) Общинските съвети на общините, които не са административни центрове на области, могат да създават комисии по наркотичните вещества, които се финансират със собствени средства от общинските бюджети.

(2) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2011 г.) Общинските съвети по ал. 1, които са създали комисия по наркотичните вещества, приемат правила за работата й.

Чл. 24. (Нов – ДВ, бр. 49 от 2006 г., отм., бр. 31 от 2011 г.).

Чл. 25. (Нов – ДВ, бр. 49 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2011 г.) Превантивните информационни центрове осъществяват превантивни дейности и програми, събират, съхраняват и анализират информацията на общинско равнище, която е необходима за изготвянето, осъществяването и координирането на програмите по чл. 21, ал. 1, т. 1 .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2011 г.) Превантивните информационни центрове подпомагат общинските съвети по наркотичните вещества при изготвянето и предоставянето на информация във връзка с дейността им по чл. 21, ал. 1 до Националния съвет по наркотичните вещества.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2019 г.) При изпълнение на националната политика превантивните информационни центрове се ръководят методически от Националния съвет по наркотичните вещества чрез Националния център по обществено здраве и анализи.

(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 31 от 2011 г.) При изпълнение на стратегиите и програмите по чл. 21, ал. 1, т. 1 за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества превантивните информационни центрове се ръководят и контролират от общинските съвети по наркотичните вещества.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Правилникът се приема на основание чл. 10, ал. 2 ЗКНВП .

§ 2. Съветът се свиква на първо заседание от неговия председател в срок един месец от влизането в сила на правилника.

§ 3. Изпълнението на правилника се възлага на министъра на здравеопазването.

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2013 г.) С правилника се уреждат структурата, ръководството и организацията на дейността на Националния съвет за наука и иновации.

Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2013 г., бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г.) Националният съвет за наука и иновации, наричан по-нататък "националния съвет", подпомага министъра на образованието и науката при провеждането на държавната политика за насърчаване на научните изследвания.

Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2013 г., бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г.) Съставът на националния съвет се утвърждава със заповед на министъра на образованието и науката.

Раздел II – Структура

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г., бр. 44 от 2013 г., бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 43 от 2022 г., в сила от 10.06.2022 г.) Националният съвет за наука и иновации се състои от председател – министърът на образованието и науката, и 19 членове: един представител на Министерството на иновациите и растежа; един представител на Министерството на финансите; двама представители на Министерството на земеделието и храните; седем представители на висшите училища, предложени от Съвета на ректорите; четирима представители, предложени от Управителния съвет на Българската академия на науките; председателят на Изпълнителния съвет на фонд "Научни изследвания"; двама представители на организациите на работодателите, посочени след споразумение на техните председатели, и един представител на неправителствени организации на учените, посочен след споразумение на техните председатели.

Чл. 5. (1) Членовете на националния съвет се определят за срок 5 години без право на повече от два последователни мандата.

(2) Промени в състава на националния съвет могат да се правят по предложение на министрите, които са определили своите представители.

(3) При прекратяване на правомощията на член от състава на националния съвет съответният министър в срок 30 дни определя своя нов представител.

(4) Членовете на националния съвет се освобождават при:

1. пенсиониране;

2. подаване на оставка;

3. осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление от общ характер;

4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват служебните си задължения за повече от една година, установена по съответния ред;

5. дисциплинарно уволнение.

Чл. 6. (1) Националният съвет избира заместник-председател с тайно гласуване и с мнозинство от две трети от своя състав.

(2) При отсъствие на председателя на националния съвет заместник-председателят изпълнява неговите функции.

Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2013 г., бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г.) Функциите на секретар на националния съвет се изпълняват от държавен служител в Министерството на образованието и науката, определен от министъра.

Раздел III – Организация на дейността

Чл. 8. Председателят на националния съвет:

1. насрочва заседанията и определя дневния ред;

2. ръководи заседанията и цялостната работа на националния съвет;

3. организира и контролира изпълнението на решенията на националния съвет чрез секретаря на съвета;

4. представлява националния съвет.

Чл. 9. (1) Заседанията на националния съвет се провеждат най-малко веднъж на 3 месеца.

(2) По решение на националния съвет на заседанията могат да бъдат канени експерти от различни научни области и представители на деловите среди и на обществени организации, които имат право на съвещателен глас.

(3) Заседанията на националния съвет са редовни, ако на тях присъстват най-малко две трети от неговия състав. При редуциране на списъчния състав се вземат предвид членовете, които се намират в командировка в чужбина, отсъстващите поради болест и членовете, които са в законоустановен отпуск. По този ред могат да се редуцират не повече от четирима членове от списъчния състав на националния съвет.

(4) Заседанията на националния съвет се свикват от председателя на съвета, както и по искане най-малко на една трета от неговия състав.

(5) Дневният ред и материалите за заседанията на националния съвет се изпращат на членовете от секретаря най-малко 7 дни преди заседанието.

(6) Решения за промени в дневния ред се вземат в началото на всяко заседание на националния съвет.

(7) Присъстващите членове приемат решенията от заседанията на националния съвет с обикновено мнозинство.

(8) За всяко заседание на националния съвет се съставя протокол, който съдържа:

1. датата на провеждане на заседанието;

2. имената на участниците в заседанието и имената на отсъстващите членове на националния съвет;

3. приетия дневен ред;

4. взетите решения;

5. подписите на председателстващия и на секретаря.

(9) Към протокола се прилагат документите, разгледани на заседанието, и взетите решения. В 7-дневен срок след заседанието на членовете на националния съвет се изпраща копие от протокола.

(10) При наличие на особени мнения при гласуване на решенията те трябва да бъдат представени в писмена форма в двудневен срок след заседанието и представляват неразделна част от протокола.

Чл. 10. (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2013 г.) На специализирана страница в интернет периодично се публикува информация за дейността на Националния съвет за наука и иновации.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Правилникът се приема на основание чл. 11 от Закона за насърчаване на научните изследвания .

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. С правилника се уреждат организацията и дейността на Националния съвет по миграционна политика (НСМП), наричан по-нататък "съвета".

Чл. 2. Съветът e колективен орган, изпълняващ функции по реализирането на миграционната политика на правителството. Той организира и контролира изпълнението на Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2011 – 2020) и осигурява координацията в дейността на държавните органи, органите на местното самоуправление, неправителствените и международните организации на територията на страната по въпросите на миграцията.

Раздел II – Структура

Чл. 3. (1) Съветът се състои от председател, секретар и членове.

(2) Председател на съвета е заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи.

(3) Членове на съвета са:

1. заместник-министър на правосъдието;

2. заместник-министър на външните работи;

3. заместник-министър на труда и социалната политика;

4. заместник-министър на здравеопазването;

5. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г.) заместник-министър на образованието и науката;

6. председателят на Държавната агенция за бежанците;

7. председателят на Държавната агенция за българите в чужбина;

8. изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане;

9. изпълнителният директор на Агенцията по заетостта;

10. председателят на Националния статистически институт;

11. заместник-председател на Държавна агенция "Национална сигурност";

12. секретарят на Националната комисия за борба с трафика на хора;

13. директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи;

14. директорът на дирекция "Миграция" на Министерството на вътрешните работи;

15. председателят на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България;

16. представител на Министерството на финансите.

(4) При изпълнението на функциите си съветът се подпомага експертно, организационно и технически от секретариат.

(5) Председателят може да привлича като консултанти в работата на съвета представители на академичните среди, експерти от държавната администрация, международни организации, неправителствени организации и национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите.

Чл. 4. (1) Поименният състав на членовете на съвета, на секретаря и на секретариата се определят със заповед на председателя по предложение на ръководителите на съответното министерство, ведомство или организация по чл. 3, ал. 3 .

(2) При промяна в служебното положение правомощията или функциите на член на съвета ръководителят на съответното министерство, ведомство или организация по чл. 3, ал. 3 в едномесечен срок прави предложение до председателя за промяна в поименния състав на съвета.

Раздел III – Функции

Чл. 5. Националният съвет по миграционна политика:

1. отговаря за реализирането на националната политика в областта на миграцията в съответствие с международните норми и принципи, европейските политики и Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и бежанците (2011 – 2020);

2. след обсъждане внася в Министерския съвет годишните планове за изпълнение на Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и бежанците (2011 – 2020);

3. след обсъждане внася в Министерския съвет годишен доклад за дейността на съвета за предходната година;

4. при необходимост предлага на Министерския съвет промени в Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и бежанците (2011 – 2020) заедно с мотиви към тях;

5. осъществява контрол по изпълнението на миграционната политика;

6. обсъжда проекти на нормативни актове в областта на миграцията;

7. приема експертни становища при решаването на случаи, съставляващи фактическа и правна сложност;

8. координира сътрудничеството с местни и с международни институции и организации за предоставяне на техническа помощ в областта на миграцията и убежището;

9. разглежда и обсъжда програми и инициативи за укрепване на административния капацитет на служителите, работещи в областта на миграцията, интеграцията и убежището;

10. разглежда и обсъжда изготвените от изследователски институции и академичните среди миграционни изследвания.

Чл. 6. (1) Председателят на съвета:

1. представлява съвета;

2. свиква заседанията и предлага дневния ред;

3. ръководи заседанията и цялостната работа на съвета;

4. организира и контролира изпълнението на решенията на съвета;

5. подписва протоколите от заседанията на съвета;

6. има право да иска от членовете на съвета информация по всички въпроси в областта на миграцията, убежището и интеграцията, както и да им предоставя такива при поискване от тяхна страна.

(2) В отсъствие на председателя неговите функции се изпълняват от секретаря или от оправомощен от председателя член на съвета.

Чл. 7. Секретарят на съвета:

1. организира подготовката на заседанията;

2. координира изпълнението на взетите решения;

3. подготвя проекта на дневен ред за заседанията на съвета;

4. организира провеждането на заседанията на съвета и осигурява необходимите материали за тях;

5. осъществява връзката и координацията между членовете на съвета;

6. изпълнява функциите на председателя при негово отсъствие и подписва протоколите от заседанията на съвета.

Чл. 8. (1) Членовете на съвета:

1. участват в заседанията на съвета, гласуват и осигуряват необходимата за дейността му информация и експертна помощ по конкретни въпроси от тяхна компетентност;

2. се задължават да не разпространяват предоставената им информация във връзка с работата на съвета преди официалното й оповестяване.

(2) Участието на членовете в работата на съвета е лично и те могат да бъдат замествани от други лица само по изключение и с предварително информиране на секретаря на съвета.

(3) При разглеждане на въпроси, свързани с компетенциите на държавни институции, непредставени в съвета, техни представители могат да бъдат канени на заседанията, без да участват във вземането на решения.

(4) На заседанията на съвета могат да бъдат канени и представители на международни организации, имащи отношение към миграционната политика, без да участват във вземането на решения.

Чл. 9. (1) Секретариатът на съвета:

1. изготвя проекти на годишен план за изпълнение на Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2011 – 2020), който се разглежда от съвета;

2. изготвя проекта на годишен доклад за дейността на съвета, който се разглежда от съвета;

3. организира изготвянето на експертни становища при решаването на случаи, съставляващи фактическа и правна сложност;

4. организира изготвянето на миграционни изследвания в сътрудничество с изследователски институции и академичните среди;

5. подпомага секретаря при осъществяването на функциите му по чл. 7 ;

6. изпраща дневния ред до членовете на съвета в срок най-малко 5 работни дни преди насроченото заседание;

7. осигурява воденето на протокол на заседанията.

(2) Документацията на съвета се съхранява от секретариата.

Чл. 10. Към съвета могат да се създават работни групи, в които да участват експерти от министерствата, ведомствата и организациите по чл. 3, ал. 3 , както и представители на други ведомства и организации.

Раздел IV – Организация на дейността

Чл. 11. (1) За осъществяване на своята дейност съветът провежда редовни и извънредни заседания по предварително обявен дневен ред.

(2) Редовните заседания на съвета се провеждат най-малко два пъти годишно.

(3) По предложение на председателя или на 1/3 от членовете на съвета могат да се свикват и извънредни заседания.

(4) При спешно възникнали въпроси по преценка на председателя съветът може да приема решения по определени въпроси и неприсъствено извън заседанията по ал. 1. В тези случаи вотът се осъществява чрез писмено уведомяване на секретариата и решенията се приемат с обикновено мнозинство.

Чл. 12. (1) Редовните заседания на съвета се провеждат съгласно дневен ред, одобрен от председателя.

(2) Дневният ред и всички материали за заседанията се изпращат на всички членове на съвета най-малко 5 работни дни преди редовното заседание.

(3) Всеки член на съвета може да прави предложения за включване на допълнителни точки в дневния ред чрез секретаря на съвета най-късно 3 дни преди редовното заседание.

Чл. 13. (1) При извънредни заседания дневният ред и материалите се изготвят от членовете, поискали свикването му, и се изпращат заедно със съобщението за провеждане на заседанието.

(2) Всеки член на съвета може да прави предложения за включване на допълнителни точки в дневния ред чрез секретаря на съвета най-късно в деня на извънредното заседание.

Чл. 14. По изключение на заседанията могат да се разглеждат въпроси, които не са включени в дневния ред и за които членовете на съвета не са уведомени, но изискват спешно разглеждане.

Чл. 15. (1) Заседанията на съвета се провеждат, ако на тях присъстват не по-малко от половината от членовете. При липса на кворум председателят насрочва ново заседание.

(2) Решенията на съвета се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието членове на съвета.

(3) При невъзможност лично да участва и да упражни правото си на глас всеки член на съвета може писмено да изрази своя вот.

Чл. 16. (1) За всяко заседание на съвета се съставя протокол, който се подписва от председателя и от секретаря.

(2) Протоколите от заседанията се изпращат на членовете на съвета в двуседмичен срок.

(3) В случаите по чл. 11, ал. 4 протоколите се изпращат на членовете на съвета в тридневен срок.

Чл. 17. Материално-техническото осигуряване на секретариата се осъществява от Министерството на вътрешните работи.

Чл. 18. Председателят на съвета внася в Министерския съвет годишен доклад за дейността за предходната година.

Чл. 19. За своята дейност в съвета членовете не получават възнаграждение.

Чл. 20. Съветът периодично публикува информация за дейността си, анализи, изследвания и други материали на официалната интернет страница на Министерството на вътрешните работи.

Раздел I – Общи положения

Чл. 1 . С правилника се уреждат организацията и дейността на Националния съвет по миграция, граници, убежище и интеграция, наричан по-нататък "съвета".

Чл. 2 . Съветът e колективен консултативен орган за формулиране и координация на изпълнението на държавните политики в областта на миграцията, границите, убежището и интеграцията.

Раздел II – Структура

Чл. 3 . (1) Съветът се състои от председател и членове.

(2) Председател на съвета е министърът на вътрешните работи.

(3) Членове на съвета са:

1. заместник-министър на вътрешните работи;

2. заместник-министър на труда и социалната политика;

3. заместник-министър на правосъдието;

4. заместник-министър на външните работи;

5. заместник-министър на финансите;

6. заместник-министър на образованието и науката;

7. заместник-министър на здравеопазването;

8. заместник-министър на отбраната;

9. (изм. – ДВ, бр. 36 от 2022 г.) заместник-министър на транспорта и съобщенията;

10. председателят на Държавната агенция за закрила на детето;

11. председателят на Държавната агенция за бежанците;

12. заместник-председател на Държавна агенция "Национална сигурност";

13. заместник-председател на Държавна агенция "Разузнаване";

14. директорът на агенция "Митници";

15. секретарят на Националната комисия за борба с трафика на хора;

16. представител на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България;

17. секретарят на съвета.

(4) Поименният състав на съвета се определя със заповед на председателя по предложение на ръководителите на съответната институция по ал. 3.

Чл. 4 . (1) Информационното, административното и техническото обслужване на съвета се осигурява от секретариат, който се ръководи от секретар.

(2) Секретариатът се обслужва организационно-технически от структура на Министерството на вътрешните работи (МВР).

(3) Секретар на съвета е служител на МВР, който се определя от министъра на вътрешните работи.

Раздел III – Функции

Чл. 5 . Съветът:

1. разработва, актуализира и предлага на Министерския съвет (МС) стратегически документи в областта на миграцията, границите, убежището и интеграцията;

2. предлага на МС годишни планове за изпълнение на стратегическите документи, отчети за тяхното изпълнение, както и мерки за повишаване на ефективността при управлението на миграцията, границите, убежището и интеграцията;

3. дава насоки по изпълнението на политиките в областта на миграцията, границите, убежището и интеграцията на национално, регионално и европейско ниво;

4. координира дейността на държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, неправителствените и международните организации на територията на страната при определяне и провеждане на политиката в областта на миграцията, границите, убежището и интеграцията и при прилагането на съответните стратегически документи;

5. прави предложения за изменения на нормативни актове с цел по-ефективно провеждане на политиките в областта на миграцията, границите, убежището и интеграцията;

6. разглежда и обсъжда програми и инициативи за укрепване на административния капацитет на служителите, които работят в областта на миграцията, границите, убежището и интеграцията.

Чл. 6 . (1) Председателят на съвета:

1. представлява съвета;

2. свиква заседанията и предлага дневния ред;

3. ръководи заседанията и цялостната работа на съвета;

4. организира и контролира изпълнението на решенията на съвета;

5. има право да иска от членовете на съвета информация по всички въпроси в областта на миграцията, границите, убежището и интеграцията, както и да им предоставя такива при поискване от тяхна страна.

(2) В отсъствие на председателя неговите функции се изпълняват от оправомощен от него член на съвета.

Чл. 7 . Секретарят на съвета:

1. координира работата на секретариата по информационното и организационно-техническото обслужване на съвета;

2. подписва протоколите от заседанията на съвета;

3. координира изпълнението на взетите решения на съвета;

4. координира дейността на стратегическите работни групи.

Чл. 8 . Секретариатът на съвета:

1. осигурява организационното провеждане на заседанията;

2. изпраща материалите за заседанията на хартиен носител и/или по електронна поща;

3. подготвя проект на дневен ред за заседанията на съвета;

4. изготвя протоколите от заседанията на съвета;

5. осъществява връзката и координацията между членовете на съвета и между стратегическите работни групи и членовете на съвета;

6. съхранява архива на документацията на съвета.

Чл. 9 . Членовете на съвета участват в заседанията на съвета, гласуват и осигуряват необходимата за дейността му информация и експертна помощ по конкретни въпроси от тяхна компетентност.

Чл. 10 . (1) Към съвета функционират постояннодействащи стратегически работни групи, които отговарят за изпълнението на стратегическите приоритети в областите миграция, граници, убежище и интеграция.

(2) Задачите на стратегическите работни групи включват:

1. изготвяне на проекти на стратегическите документи и на плановете за действие в областите миграция, граници, убежище и интеграция, които се разглеждат от съвета, и тяхното актуализиране;

2. изготвяне на отчети за изпълнението на плановете за действие, които са посочени в т. 1;

3. извършване на оценка на недостатъците и нуждите в областта на управлението на политиките по миграция, граници, убежище и интеграция;

4. изготвяне на препоръки за подобряване на изпълнението на политиките по миграция, граници, убежище и интеграция;

5. регулярно предоставяне на съвета на информация за степента на изпълнение на стратегическите документи в областта на миграцията, границите, убежището и интеграцията и доклади за дейността на групата;

6. предоставяне на секретариата на необходимите документи за осъществяването на функциите му по чл. 8 .

(3) Съставът на стратегическите работни групи се определя с решение на съвета, а поименният състав на членовете на съответните стратегически работни групи се определя по предложение на ръководителите на съответното министерство или агенция.

Чл. 11 . Към стратегическите работни групи могат да се създават експертни работни групи, в които да участват експерти от министерствата и агенциите по чл. 3, ал. 3 , както и представители на други ведомства и организации.

Раздел IV – Организация на дейността

Чл. 12 . (1) За осъществяването на дейността си съветът провежда редовни и извънредни заседания по предварително обявен дневен ред.

(2) Решенията на съвета се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието членове на съвета, с изключение на решенията от заседанията по ал. 5.

(3) Редовните заседания на съвета се провеждат най-малко три пъти годишно.

(4) По предложение на председателя или на 1/3 от членовете на съвета могат да се свикват и извънредни заседания.

(5) Съветът може да приема решения по определени въпроси и неприсъствено извън заседанията по ал. 1. В тези случаи вотът се осъществява чрез писмено уведомяване на секретариата и решенията се приемат с абсолютно мнозинство.

Чл. 13 . (1) Редовните заседания на съвета се провеждат съгласно дневен ред, който се одобрява от председателя.

(2) Дневният ред и всички материали за заседанията се изпращат на всички членове на съвета най-малко 5 работни дни преди редовното заседание.

(3) Участието в заседанията на съвета е лично. При невъзможност да участва в конкретно заседание всеки член на съвета може да упълномощи писмено свой заместник с право на участие в дебатите и с право на глас.

(4) Всеки член на съвета може да прави предложения за включване на допълнителни точки в дневния ред чрез секретаря на съвета най-късно 3 дни преди редовното заседание.

(5) Всеки от членовете на съвета може да бъде придружаван на заседанията от експерти от политическия кабинет или от съответната администрация, компетентни по въпросите, които се обсъждат.

(6) При разглеждане на въпроси, които са свързани с компетенциите на държавни институции, непредставени в съвета, техни представители могат да бъдат канени на заседанията, без да участват във вземането на решения.

(7) На заседанията на съвета могат да бъдат канени и представители на неправителствени и международни организации, които имат отношение към политиките по миграция, граници, убежище и интеграция, без право да участват във вземането на решения.

(8) За осигуряване на работата на съвета могат да бъдат изисквани информация и/или становища от компетентни държавни органи, органи на местното самоуправление и местната администрация, синдикални и работодателски организации, неправителствени организации и професионални организации или от отделни експерти, които имат отношение по въпросите, които се обсъждат.

Чл. 14 . (1) При провеждането на извънредни заседания дневният ред и материалите се изготвят от членовете, поискали свикването му, и се изпращат на секретариата заедно със съобщението за провеждане на заседанието.

(2) Всеки член на съвета може да прави предложения за включване на допълнителни точки в дневния ред чрез секретариата на съвета най-късно в деня на извънредното заседание.

(3) По изключение на заседанията могат да се разглеждат въпроси, които не са включени в дневния ред и за които членовете на съвета не са уведомени, но изискват спешно разглеждане.

(4) Заседанията на съвета се провеждат, ако на тях присъстват не по-малко от половината от членовете. При липса на кворум председателят насрочва ново заседание.

Чл. 15 . (1) След всяко заседание на съвета се съставя протокол, който се подписва от секретаря на съвета.

(2) Протоколите от заседанията се изпращат на членовете на съвета в едноседмичен срок.

(3) В случаите по чл. 12, ал. 5 протоколите се изпращат на членовете на съвета в тридневен срок.

Чл. 16 . Материално-техническото осигуряване на секретариата се осъществява от МВР.

Чл. 17 . За дейността си в съвета членовете не получават възнаграждение.

Чл. 18 . Съветът периодично публикува информация за дейността си, анализи, изследвания и други материали на официалната си интернет страница на сайта на МВР.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . Народното събрание организира и осъществява дейността си въз основа на Конституцията и съгласно разпоредбите на този правилник.

Чл. 2 . Народното събрание заседава в сграда на Народното събрание в столицата, освен когато поради изключителни обстоятелства реши да заседава на друго място.

Глава втора – КОНСТИТУИРАНЕ НА НАРОДНОТО СЪБ­РАНИЕ И ПРОМЕНИ В РЪКОВОДСТВОТО

Чл. 3 . (1) Първото заседание на Народното събрание се открива от най-възрастния от присъстващите народни представители. Той ръководи заседанието до избирането на председател на Народното събрание.

(2) Народните представители полагат предвидената в чл. 76, ал. 2 от Конституцията клетва устно, което се удостоверява с подписване на клетвен лист.

Чл. 4 . (1) Под председателството на най-възрастния народен представител се провеждат само разисквания по избора на председател на Народното събрание, както и самият избор.

(2) На първото заседание на Народното събрание народните представители приемат процедурни правила за условията и реда за избор на председател и заместник-председатели на Народното събрание.

Чл. 5 . (1) Председателят и заместник-председателите на Народното събрание могат да бъдат предсрочно освободени:

1. по тяхно заявление;

2. по писмено предложение най-малко на една трета от всички народни представители, когато е налице обективна невъзможност за изпълнение на задълженията или системно превишаване на правата, или системно неизпълнение на задълженията в рамките на тяхната компетентност;

3. по писмено предложение на парламентарната група, към която принадлежат.

(2) Председателят и заместник-председателите на Народното събрание се освобождават предсрочно при напускане на парламентарната група или при изключване от състава й, както и при преустановяване съществуването на парламентарната група.

(3) В случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2 освобождаването се обявява, без да се обсъжда и гласува.

(4) В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 предложението се поставя на гласуване на първото заседание след деня на постъпването му, като се дава право на лицето да бъде изслушано. Предложението е прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители.

(5) При предсрочно освобождаване по ал. 1 или 2 нов избор се произвежда в 14-дневен срок от приемането на решението при условия и по ред, определени с процедурни правила, приети от Народното събрание. До произвеждането на нов избор за председател на Народното събрание то се председателства от заместник-председателя, излъчен от най-голямата парламентарно представена партия или коалиция.

Чл. 6 . Народното събрание избира от състава на народните представители секретари.

Чл. 7 . На следващите заседания Народното събрание избира постоянни комисии.

Глава трета – РЪКОВОДСТВО НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Чл. 8 . (1) Председателят на Народното събрание в изпълнение на правомощията по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, т. 1 от Конституцията :

1. разпределя законопроектите и другите предложения, внесени в Народното събрание, между неговите комисии според техния предмет;

2. открива, ръководи и закрива заседанията на Народното събрание и осигурява реда в пленарната зала, както и налага дисциплинарните мерки по чл. 154 ;

3. удостоверява съдържанието на приетите от Народното събрание актове;

4. удостоверява с подписа си стенографските протоколи от заседанията на Народното събрание;

5. упражнява контрол върху издаването на "Държавен вестник";

6. определя местата в пленарната зала за народните представители, разпределени по парламентарни групи, за членовете на Министерския съвет, президента и вицепрезидента на републиката, след консултации с Председателския съвет;

7. организира съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета на Народното събрание;

8. осигурява необходимите условия за дейността на комисиите на Народното събрание и на народните представители;

9. утвърждава класификатор на длъжностите в Народното събрание, структурата и числеността на администрацията на Народното събрание;

10. назначава и освобождава главния секретар на Народното събрание; назначава и освобождава служителите към кабинета на председателя, както и служителите към кабинетите на заместник-председателите и парламентарните групи по тяхно предложение със срок до 5 работни дни от избирането на лицата по чл. 4, ал. 2 , респективно от образуването на парламентарна група в следващото Народно събрание; назначава и освобождава служителите в парламентарните комисии по предложение на техния председател със срок до 5 работни дни от избирането на председателя на съответната комисия в следващото Народно събрание;

11. утвърждава правилник за работата на администрацията на Народното събрание, както и всички други актове, свързани с правоотношенията на парламентарните служители;

12. (изм. – ДВ, бр. 57 от 2026 г.) утвърждава правила за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите на парламентарните служители по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности ; назначава комисия от служители в администрацията на Народното събрание, която въз основа на оценка на корупционния риск или сигнал извършва проверки;

13. утвърждава вътрешни правила за провеждане на закрити заседания в Народното събрание и за съхранение на записите и протоколите от заседанията;

14. определя правилата за вътрешния ред в сградите на Народното събрание и използването на материалната база, след консултации с Председателския съвет;

15. контролира вътрешната и външната охрана на Народното събрание, която е поставена под негово разпореждане;

16. следи за спазването на този правилник;

17. изпълнява и други функции, които са му възложени от Конституцията , законите и този правилник.

(2) Заместник-председателите на Народното събрание подпомагат председателя и осъществяват възложените от него дейности.

(3) Председателят на Народното събрание, след съгласуване с Председателския съвет, определя с писмена заповед заместник-председателите, които участват в ръководството на заседанията на Народното събрание за съответната седмица.

(4) Когато председателят на Народното съб­рание реши да възложи на заместник-председателите постоянно извършването на дейности по ал. 1, той издава писмена заповед, с която разпределя тези дейности помежду им.

(5) При отсъствие председателят на Народното събрание възлага на някой от заместник-председателите да го замества, а когато това не е направено, той се замества от заместник-председателя, излъчен от най-голямата парламентарно представена партия или коалиция.

(6) За главен секретар се назначава лице, което притежава висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" и наличие на 9 години професионален опит.

(7) Председателят на Народното събрание може да създава съвети по конкретни теми с цел анализ и конкретни предложения по законодателството. Организацията, дейността и съставът на съветите се определят с правила, утвърдени от председателя и заместник-председателите на Народното събрание.

Чл. 9 . (1) Председателят на Народното съб­рание се подпомага от Председателски съвет, който се състои от заместник-председателите на Народното събрание и от председателите на парламентарните групи или упълномощени техни заместници.

(2) Председателският съвет:

1. провежда консултации по дневния ред на заседанията;

2. периодично се информира за работата на комисиите по разпределените им законопроекти и проекти за решения, декларации и обръщения;

3. съдейства за постигане на съгласие при възникнали конфликти между различни парламентарни групи, както и по процедурни и организационни въпроси от дейността на Народното събрание;

4. по конкретен повод провежда закрито обсъждане с ръководителите на службите за сигурност на актуални въпроси, свързани с националната сигурност.

(3) Председателският съвет се свиква от председателя на Народното събрание по негова инициатива или по искане на една трета от членовете му.

Чл. 10 . Секретарите на Народното събрание:

1. информират председателя за присъствието на народните представители на заседанията на Народното събрание и го подпомагат при извършване проверка на кворума;

2. при гласуване с компютризираната система извън случаите по чл. 60, ал. 3 съдействат за предотвратяване и санкциониране на гласуването с чужда карта;

3. при явно гласуване без електронна техника преброяват и съобщават на председателя резултата от гласуването;

4. при тайно гласуване подпомагат технически гласуването;

5. проверяват и подписват стенографските протоколи от заседанията, на които са били дежурни;

6. осъществяват и други възложени им от председателя задачи, свързани с дейността на Народното събрание.

Чл. 11 . Квесторите на Народното събрание:

1. изпълняват разпорежданията на председателя за поддържане на реда в пленарната зала и на балконите към нея;

2. подпомагат секретарите на Народното събрание при преброяване на гласовете при явно гласуване, при техническата организация при тайно гласуване и при гласуване с компютризираната система извън случаите по чл. 60, ал. 3 им съдействат за предотвратяване на гласуването с чужда карта;

3. следят в пленарната зала да присъстват само народни представители, членове на Министерския съвет и допуснати от Народното събрание лица;

4. изпълняват разпорежданията на председателя за поддържане на реда в Народното събрание.

Глава четвърта – ПАРЛАМЕНТАРНИ ГРУПИ

Чл. 12 . (1) Народните представители могат да образуват парламентарни групи.

(2) Минималният брой народни представители за образуване на парламентарна група е 10.

(3) Когато броят на народните представители в една парламентарна група спадне под определения минимум, тя преустановява своето съществуване.

(4) Народните представители от парламентарна група, преустановила съществуването си, стават народни представители, нечленуващи в парламентарна група, и не могат да бъдат прие­ти за членове на друга парламентарна група, както и да образуват нова парламентарна група.

Чл. 13 . (1) Всяка парламентарна група до края на първото заседание представя на председателя на Народното събрание решение за образуването си, наименование на групата и списък на ръководството и на членовете, подписани от всички народни представители от състава й. Председателят на Народното събрание обявява парламентарните групи и техните ръководства на същото заседание на Народното събрание.

(2) Наименованието или абревиатурата на парламентарна група не може да повтаря наименованието или абревиатурата на друга парламентарна група, както и на политическа партия или коалиция от партии, регистрирана в Централната избирателна комисия за участие в последните избори за народни представители, включително чрез прибавянето към тях на думи, букви, цифри, числа или други знаци.

(3) Председателят на Народното събрание съобщава промените в парламентарните групи незабавно след уведомяването му.

(4) Парламентарните групи, техните ръководства, както и промените в тях се вписват в публичен регистър.

(5) Постоянните сътрудници на парламентарните групи се назначават за служители на Народното събрание. Техният брой се утвърждава от председателя съобразно числеността на парламентарните групи, в съотношение 1:10, но не по-малко от двама на парламентарна група. Когато числеността на парламентарна група не е число, кратно на 10, броят на постоянните сътрудници към групата се определя, като се закръгля към по-голямото число, кратно на 10.

(6) Наименованията на парламентарните групи се изписват на електронното табло с абревиатура, ако пълното им наименование е съставено от повече от една дума.

Чл. 14 . (1) Всеки народен представител може да членува само в една парламентарна група.

(2) Условията за възникване, членуване и прекратяване на членството, правата и задълженията на членовете се определят от самата парламентарна група в съответствие с разпоредбите на този правилник.

(3) Народният представител може да напусне парламентарната група, като подаде писмено заявление до ръководителя на групата и до председателя на Народното събрание.

(4) При напускане на парламентарна група или изключване от състава й народният представител губи мястото си като представител на съответната парламентарна група в постоянните комисии, във временните комисии, в които той участва, в делегациите на Народното събрание и други изборни длъжности в Народното събрание.

(5) Народен представител, напуснал или изключен от парламентарна група, става народен представител, нечленуващ в парламентарна група, не може да заявява принадлежност и не може да бъде приет за член на друга парламентарна група.

Чл. 15 . Народни представители, нечленуващи в парламентарна група, не могат да образуват парламентарни групи. Съществуващи парламентарни групи не могат да се сливат или разделят.

Глава пета – КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Чл. 16 . (1) Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии.

(2) Постоянните комисии на Народното събрание са:

1. Комисия по бюджет и финанси;

2. Комисия по правни въпроси;

3. Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия;

4. Комисия по енергетика;

5. Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление;

6. Комисия по външна политика;

7. Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове;

8. Комисия по отбрана;

9. Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред;

10. Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения ;

11. Комисия по земеделието, храните и горите;

12. Комисия по труда, демографската и социалната политика;

13. Комисия по образованието и науката;

14. Комисия по въпросите на младежта и спорта;

15. Комисия по здравеопазването;

16. Комисия по околната среда и водите;

17. Комисия по транспорт и съобщения;

18. Комисия по иновациите и дигиталната трансформация;

19. Комисия по културата и медиите;

20. Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество;

21. Комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите;

22. Комисия по политиките за българите извън страната;

23. Комисия по превенция и противодействие на корупцията;

24. Комисия по туризъм.

(3) Народното събрание може да извършва промени във вида, броя и състава на постоянните комисии.

Чл. 17 . (1) Всеки народен представител може да бъде избран най-много в две постоянни комисии.

(2) Всеки народен представител може да бъде избран в ръководството само на една постоянна комисия.

Чл. 18 . (1) При определяне на състава на постоянните комисии се запазва съотношението между числеността на парламентарните групи с изключение на постоянната комисия по чл. 16, ал. 2, т. 10 . Народното събрание може да определи места в постоянните комисии за народните представители, нечленуващи в парламентарна група.

(2) Ръководството на всяка постоянна комисия се състои от председател и до 3 заместник-председатели.

(3) Ръководствата и членовете на постоянните комисии се избират по предложение на парламентарните групи или на народен представител с явно гласуване в цялост, освен ако е направено възражение срещу някой от предложените кандидати.

(4) Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения се формира на паритетен принцип и се председателства на ротационен принцип за една парламентарна сесия според числеността на парламентарните групи.

(5) Председателят на комисията ръководи заседанията и поддържа връзки с председателите на другите комисии и с председателя на Народното събрание.

(6) При отсъствие на председателя той упълномощава един от заместник-председателите да ръководи комисията. При липса на упълномощаване председателят на Народното събрание възлага на един от заместник-председателите да ръководи комисията.

Чл. 19 . (1) Председателят и заместник-председателите на постоянните комисии се освобождават предсрочно:

1. по тяхно заявление;

2. по предложение на повече от половината от членовете на комисията – при обективна невъзможност да изпълняват своите задължения за срок 6 месеца или при системно превишаване на правата, или системно неизпълнение на задълженията;

3. по писмено предложение на парламентарната група, от чиято квота са избрани в комисията.

(2) Председателят, заместник-председателите и членовете на постоянните комисии се освобождават предсрочно при прекратяване на членството си в парламентарната група, от чиято квота са избрани в комисията, както и при преустановяване съществуването на парламентарната група.

(3) Членовете на постоянните комисии се освобождават предсрочно:

1. по тяхно заявление;

2. по писмено предложение на парламентарната група, от чиято квота са избрани в комисията.

(4) В случаите по ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3, т. 1 освобождаването се обявява, без да се обсъжда и гласува, а в случаите по ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 3, т. 2 – с решение на Народното събрание.

Чл. 20 . (1) Постоянните комисии може да приемат свои вътрешни правила в съответствие с този правилник, които се публикуват на секцията на съответната комисия на интернет страницата на Народното събрание.

(2) Разходите, необходими за дейността на постоянните комисии на Народното събрание, се утвърждават от председателя на Народното събрание по предложение на председателите на комисиите.

Чл. 21 . (1) Постоянните комисии могат да образуват от своя състав подкомисии, както и работни групи.

(2) Към Комисията по бюджет и финанси се създава постоянно действаща подкомисия за контрол на публичните средства.

(3) Към Комисията по правни въпроси се създава постоянно действаща подкомисия за наблюдение и анализ на законодателството за съответствие с принципите и нормите на Европейския съюз и международните норми за защита на правата на човека и основните свободи.

(4) Към Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия се създава пос­тоянно действаща подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите.

(5) Към Комисията по енергетика се създава постоянно действаща подкомисия за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране.

(6) Постоянните комисии могат да създават обществени съвети от представители на граждански организации, които да ги консултират.

Чл. 22 . (1) Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество:

1. дава становища по предложенията за референдуми и граждански инициативи по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление , както и петиции по чл. 45 от Конституцията ;

2. разглежда и дава становища по онлайн петиции на гражданите;

3. провежда обществени обсъждания по въпроси от значим обществен интерес;

4. осъществява парламентарно и гражданско наблюдение на дейността на държавните регулаторни органи чрез публични обсъждания; заключенията от обсъжданията се изпращат на съответните компетентни комисии;

5. разглежда и дава становища по предложения за подобряване на законодателството, свързани със случаи, водещи до ангажиране на отговорност на държавата за вреди;

6. осъществява и други функции на постоянна комисия.

(2) Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество осигурява възможност за пряко участие чрез портал за подаване на онлайн петиции. Комисията подготвя доклад по темата на всяка петиция, който е неразделна част от петицията и се предоставя на съответната компетентна комисия.

(3) Към Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество се създава Обществен съвет от представители на граждански организации, който да консултира комисията. Съставът, начинът на формиране на съвета и взаимодействието с гражданското общество се определят с правила, приети от комисията. Правилата се публикуват на секцията на комисията на интернет страницата на Народното събрание.

(4) Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество провежда редовно съвместно заседание с Обществения съвет от представители на граждански организации на всеки три месеца, както и извънредно по инициатива на комисията или съвета.

(5) Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество съвместно с Обществения съвет, по собствена инициатива или по предложение на физически или юридически лица, може да извършва оценка на действащото законодателство с цел подобряване на законодателството и избягване на бъдещи случаи на ангажиране на отговорността на държавата. Комисията прие­ма заключения и предложения и ги изпраща до съответните комисии, когато държавата е осъдена да заплати обезщетение за причинени вреди.

(6) Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество внася в Народното събрание на всеки три месеца доклад за дейността си, който се обсъжда от народните представители в пленарна зала.

Чл. 23 . Комисията по превенция и противодействие на корупцията:

1. (изм. – ДВ, бр. 57 от 2026 г.) на всяко шестмесечие изисква доклад от Комисията за противодействие на корупцията и от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и провежда изслушвания на председателите и членовете им;

2. при сигнал за корупция или установени данни за корупция сезира компетентните органи;

3. извършва анализ и оценка на дейността на органите, осъществяващи държавната политика за борба с корупцията, и изготвя обобщени доклади;

4. провежда обсъждания с участието на главния прокурор и главния инспектор към Инспектората към Висшия съдебен съвет по отношение на борбата с корупцията;

5. извършва анализ на дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет и прокуратурата по отношение на борбата с корупцията;

6. (изм. – ДВ, бр. 57 от 2026 г.) изпълнява функциите по чл. 68, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности и поддържа публичния регистър за тях;

7. (доп. – ДВ, бр. 57 от 2026 г.) изпълнява задълженията си по чл. 8 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности и по чл. 9 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество .

Чл. 24 . (1) Подкомисията за контрол на публичните средства разглежда:

1. консолидирания годишен доклад за вът­решния контрол в публичния сектор по чл. 20, ал. 2 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и становището на Сметната палата;

2. годишните доклади за финансовото управ­ление и контрол и вътрешния одит на Висшия съдебен съвет по Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и становището на Сметната палата;

3. доклада за състоянието на финансовото управление и контрол и вътрешния одит на Сметната палата по чл. 20, ал. 4 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор ;

4. отчети за изпълнението на определени бюджети и програми, съставени от първостепенните разпоредители с бюджет по искане на председателя на Комисията по бюджет и финанси в срокове, определени в искането.

(2) В заседанията на подкомисията участват първостепенният разпоредител, председателят на Сметната палата и министърът на финансите или техни заместници, както и други лица по покана на председателя на подкомисията.

(3) След обсъждането на докладите и отчетите по ал. 1 председателят на подкомисията изготвя доклад с оценка за изпълнението на бюджета, който се предоставя на Комисията по бюджет и финанси и на народните представители.

Чл. 25 . Най-малко веднъж на всеки три месеца в Комисията по правни въпроси се провежда обсъждане с участието на главния прокурор във връзка с прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи, включително законодателни промени, ресурсна осигуреност, затруднения, свързани с осъществяване функциите на тези органи, резултати в борбата с престъпността, в т. ч. корупция, взаимодействие с разследващите органи. Обсъждане във връзка с прилагането на закона и дейността на поверените им институции се провежда и по инициатива на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд или главния прокурор. За резултатите от обсъжданията комисията изготвя доклад, който се предоставя на народните представители.

Чл. 26 . (1) Постоянните комисии разглеждат законопроекти, проекти за решения, декларации и обръщения и други предложения, разпределени им от председателя на Народното събрание, изготвят доклади, предложения и становища по тях.

(2) Постоянните комисии може да възлагат по чл. 17 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание извършването на последваща оценка на въздействието на законите, която има за цел установяване на тяхната ефективност и степен на постигане на целите.

(3) Постоянните комисии, в съответствие със своя предмет на дейност, наблюдават степента на усвояване и целесъобразното и законосъобразното изразходване на средства от фондовете и програмите на Европейския съюз, като предоставят информацията на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

(4) Постоянните комисии, в съответствие със своя предмет на дейност, наблюдават за законосъобразното и целесъобразното изразходване на средствата от държавния бюджет, като предоставят получената информация на подкомисията за контрол на публичните средства, както и на Комисията по превенция и противодействие на корупцията.

(5) За осъществяване на задълженията си по предходните алинеи постоянните комисии, освен възможността да привличат експерти в съответната сфера, могат да искат изслушване на съответния ресорен министър по конкретни въпроси.

Чл. 27 . (1) Държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация, членовете на управителни и контролни органи на търговски дружества или други юридически лица с държавно или общинско участие и гражданите са длъжни да предоставят при поискване всички сведения и документи, както и становища, необходими за дейността на постоянните комисии, в указан от комисията срок.

(2) По искане на една трета от членовете на комисията председателят й е длъжен незабавно да отправи искане до държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация да присъстват на заседание на комисията.

(3) Длъжностните лица и гражданите, когато са поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии.

(4) Министерският съвет изпраща до Народното събрание, незабавно след приемането им, всички актове, които представляват класифицирана информация и не подлежат на обнародване, когато се отнасят до:

1. определяне на основен интерес или други въпроси във връзка с изключенията по чл. 13, ал. 1, т. 13, букви "а", "е" и "ж" от Закона за обществените поръчки ;

2. периодични доклади на службите за сигурност, когато закон не предвижда тяхното внасяне в Народното събрание;

3. назначения и освобождаване на ръководители на службите за сигурност и техните заместници.

Чл. 28 . (1) В началото на заседанията на постоянните комисии, всеки първи вторник, първа сряда или четвъртък на месеца, ресорните министри се явяват пред съответните комисии и отговарят на актуални устни въпроси, отправени от членове на комисиите на самото заседание. Отправените въпроси трябва да се отнасят до конкретни политики и не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни.

(2) Всяка парламентарна група има право на два актуални устни въпроса, а народните представители, нечленуващи в парламентарна група – общо на два въпроса.

(3) Ресорният министър, към когото е отправен въпросът, отговаря веднага след задаването му. В случай на отсъствие на министъра поради болест или командировка извън страната, председателят на комисията съгласувано с него определя заседанието, на което ще отговаря на актуални устни въпроси.

(4) Редът за задаване на актуалните устни въпроси по ал. 1 се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред, като последен в реда е народен представител, нечленуващ в парламентарна група. Задаването на вторите въпроси е по същия ред след изчерпване на процедурата по зададените първи въпроси.

(5) Времето за изложение на въпроса е до 2 минути. Отговорът на министъра е до 3 минути. Народният представител, задал въп­роса, има право на реплика до 2 минути, а министърът – на дуплика, също до 2 минути.

Чл. 29 . (1) Заседанията на постоянните комисии са редовни и извънредни. Постоянните комисии провеждат редовни заседания от вторник до петък, най-малко веднъж месечно.

(2) Дневният ред, периодичността и продължителността на заседанията на комисиите се определят от тях.

(3) Постоянната комисия се свиква на заседание заедно с проект на дневен ред от нейния председател по негова инициатива, по искане най-малко на една трета от членовете й или от председателя на Народното събрание. Когато заседанието е свикано в ден, в който Народното събрание не заседава, заседанието трябва да бъде обявено най-късно 24 часа преди неговото провеждане, за да може да бъде осигурено присъствието на всички членове на комисията. Когато няма избрано ръководство на постоянната комисия, заседанието й се ръководи от определен от председателя на Народното събрание неин член.

Чл. 30 . (1) Заседанията на постоянните комисии са открити. Заседанията се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание, както и в официалните профили на Народното събрание в социалните мрежи.

(2) Комисиите могат да решат отделни заседания да бъдат закрити.

(3) По изключение постоянните комисии могат да провеждат открити заседания извън столицата.

Чл. 31 . (1) Граждани могат да присъстват на заседанията на комисиите при спазване режима на достъп в Народното събрание и реда, установен в комисиите. Списъкът на присъствалите лица е неразделна част от протокола на заседанието.

(2) Представители на граждански организации, синдикални, съсловни и браншови организации може да представят писмени становища и по тяхна инициатива имат право да присъстват на заседанията на комисиите и да вземат участие в разисквания по разглежданите проекти на актове на Народното събрание, отнасящи се до предмета им на дейност, при спазване на реда, установен в комисиите. Списъкът на присъствалите лица, представители на организациите, е неразделна част от протокола на заседанието. Становищата се публикуват на секцията на съответната комисия на интернет страницата на Народното събрание.

(3) Представителите на организации по ал. 2, представили писмени становища, се поканват да присъстват на заседанията на комисията.

(4) Представители на граждански организации може да присъстват на заседанията на постоянните комисии при отговаряне на актуални устни въпроси по реда на чл. 28 и при изслушвания по реда на глава девета, раздел III , при спазване режима на достъп в Народното събрание. Списъкът на присъствалите лица е неразделна част от протокола на заседанието.

(5) Всеки член на постоянна комисия може да покани за участие в нейно заседание отделни физически лица или представители на юридичес­ки лица, имащи отношение към разглежданите въпроси от комисията, при спазване на реда, установен в комисията, и режима на достъп в Народното събрание. Списъкът на поканените лица е неразделна част от протокола на заседанието.

(6) Акредитираните журналисти и други журналисти, на които е осигурен достъп, могат да присъстват на откритите заседания на постоянните комисии на Народното събрание.

(7) Народните представители, които не са членове на съответна комисия, могат да участват във всички нейни заседания без право да гласуват.

(8) Участието на народни представители в закрити заседания на комисии, на които те не са членове, документите и тематиката, с които те са се запознали, се отбелязват в специален протокол и се подписват от същите.

(9) Участващите в заседанията на комисиите са длъжни да спазват изискванията за защита на класифицираната информация и за защита на личните данни, както и да не разгласяват данни, отнасящи се до личния живот и доброто име на гражданите.

Чл. 32 . (1) Председателите на постоянните комисии обявяват писмено дневния ред, часа и мястото на заседанията на интернет страницата на Народното събрание и чрез електронна поща до членовете на комисията. Дневният ред за редовните заседания на комисиите се обявява най-късно 48 часа преди тяхното провеждане. В случаите, когато се провеждат извънредни заседания на комисиите, дневният ред се обявява едновременно с насрочването им.

(2) Постоянните комисии откриват заседанията си и вземат решения, когато присъстват повече от половината от техните членове. Когато в хода на заседанието се установи, че кворум не е налице, комисията може да заседава и при наличния състав, като в този случай може да се провеждат само контрол по чл. 28 , изслушвания и обсъждания, но не може да се провеждат гласувания и да се вземат решения.

(3) При обсъждане на законопроекти и други актове на заседанията на комисиите се изслушва вносителят. Когато законопроектът е внесен от Министерския съвет, на заседанието се представя от член на Министерския съвет или заместник-министър.

(4) Решенията на постоянните комисии се приемат с мнозинство от присъстващите, но само ако за решението са гласували не по-малко от една трета от членовете на комисията. Гласуването е лично.

Чл. 33 . (1) Комисиите могат да провеждат съвместни заседания, когато се разглеждат общи въпроси. Тези заседания се ръководят по споразумение от един от председателите.

(2) При съвместни заседания всяка комисия взема поотделно своето решение по обсъждания въпрос. При различни становища всяка комисия прави свой отделен доклад пред Народното събрание.

Чл. 34 . (1) Докладите на постоянните комисии се правят от техните председатели или от определен от комисията докладчик.

(2) В доклада се отразяват взетото от комисията решение и различните становища с посочване на мнозинството, което ги е поддържало.

(3) Докладите на постоянните комисии от откритите заседания са публични и достъпни по установения ред, както и чрез секцията на комисията на интернет страницата на Народното събрание.

Чл. 35 . (1) За откритите заседания на постоянните и временните комисии на Народното събрание съответната комисия води съкратен протокол, в който се отбелязва дневният ред на заседанието и всички взети решения, както и аудио- и/или аудио-визуален запис. Протоколът се подписва от председателя на комисията и от водещия протокола и заедно с аудио- и/или аудио-визуалния запис се публикуват на секция­та на комисията на интернет страницата на Народното събрание най-късно на следващия ден след заседанието.

(2) В 5-дневен срок от заседанието на комисията, чрез транскрибиране на аудио- и/или аудио-визуалния запис в текст, служебно се изработва пълен протокол от заседанието, който се предоставя на председателя на комисията за съгласуване и корекции. Протоколът се подписва от председателя на комисията и от изработилия протокола и се публикува на секцията на комисията на интернет страницата на Народното събрание най-късно 7 дни след заседанието. Протоколите от обсъждането на законопроекти се публикуват на секцията на комисията на интернет страницата на Народното събрание не по-късно от 24 часа преди разглеждането на доклада в пленарната зала, освен ако комисията реши друго.

(3) За закритите заседания на постоянните и временните комисии на Народното събрание се води стенографски протокол. Протоколите от закритите заседания на парламентарните комисии са със специален режим на съхранение, отчет и достъп съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация или друг нормативен акт.

Чл. 36 . (1) Временни комисии се образуват по конкретен повод, за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети.

(2) Временните комисии се избират от Народното събрание по предложение на една пета от народните представители.

(3) Предметът, числеността, съставът и срокът на действие на временните комисии се определят от Народното събрание.

(4) Правилата за работа на постоянните комисии се прилагат и по отношение на временните комисии.

(5) Временните комисии преустановяват съществуването си с изтичане на срока, за който са създадени, или предсрочно – с решение на Народното събрание.

(6) Решение за създаване на временна комисия по ал. 1 се приема не по-късно от два месеца преди датата за произвеждане на избори за народни представители за Народно събрание.

Чл. 37 . За неуредените в тази глава въпроси се прилагат правилата за работа в пленарна зала.

Глава шеста – ПОСТОЯННИ ДЕЛЕГАЦИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Чл. 38 . (1) Народното събрание избира от своя състав постоянните делегации на Народното събрание в международните организации.

(2) При определяне състава на постоянните делегации на Народното събрание в международните организации се запазва съотношението между числеността на парламентарните групи.

(3) При преустановяване съществуването на парламентарна група избраният по нейно предложение представител в състава на постоянната делегация се освобождава.

(4) Постоянните делегации в края на всяка сесия изготвят доклад, който внасят чрез председателя на Народното събрание до Комисията по външна политика, която провежда изслушване.

(5) При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на Народното събрание избраните членове на постоянни делегации продължават участието си в тях до избиране на нов състав на делегациите и при спазване на устава на съответната международна организация.

Глава седма – СЕСИИ И ЗАСЕДАНИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Чл. 39 . (1) Народното събрание работи на три сесии годишно.

(2) Народното събрание е във ваканция от 22 декември до 10 януари, 10 дни по Великденските празници от Велики петък включително и от 1 до 31 август ежегодно.

(3) По изключение Народното събрание може да реши дните на ваканциите да бъдат променени.

(4) По време на парламентарните ваканции сроковете по този правилник спират да текат с изключение на сроковете по чл. 73, ал. 2 и чл. 139 , както и сроковете за писмени отговори по глава девета, раздел I .

Чл. 40 . (1) Народното събрание се свиква на сесия от неговия председател.

(2) В случаите по чл. 78, т. 2 , 3 и 4 от Конституцията председателят е длъжен да насрочи заседание не по-късно от 7 дни след постъпване на искането, независимо от това дали Народното събрание е във ваканция, или не.

(3) Направилите искането по чл. 78 от Конституцията са длъжни да посочат дневния ред.

Чл. 41 . Всяка сесия се открива с химна на Република България и химна на Европейския съюз.

Чл. 42 . (1) Редовните пленарни заседания на Народното събрание се провеждат в сряда, четвъртък и петък от 9,00 до 14,00 ч. По решение на Народното събрание заседанията могат да бъдат удължавани.

(2) Народното събрание може да промени времето за редовни заседания.

(3) Народното събрание може да реши да проведе извънредни заседания по предварително обявен дневен ред по време на сесия, но извън дните по ал. 1. Извънредни заседания могат да се проведат по всяко време при наличие на извънредни обстоятелства, но не по-рано от 12 часа от насрочването им.

Чл. 43 . (1) Заседанията на Народното съб­рание са открити.

(2) Лица, които не са народни представители или членове на Министерския съвет, могат да присъстват по решение на Народното събрание и по ред, определен от председателя, като заемат специално определените за тях места. По време на заседанията те са длъжни да спазват установения ред и могат да се изказват само по покана на председателя.

(3) При шум или безредие сред публиката председателят въдворява ред чрез квесторите и може да разпореди да бъдат отстранени отделни граждани или всички външни лица.

Чл. 44 . (1) Заседанията на Народното съб­рание са закрити, когато:

1. важни държавни интереси налагат това;

2. се обсъждат документи, класифицирани по Закона за защита на класифицираната информация ;

3. са налице други основателни причини или друга информация, свързана със защита на личния живот, опазване на търговска, производствена, изобретателска, данъчна тайна, както и други случаи, чието публично огласяване би накърнило защитими интереси.

(2) Предложение за закрито заседание по ал. 1, т. 1 и 3 могат да направят председателят на Народното събрание, парламентарна група или член на Министерския съвет.

(3) При постъпило предложение за закрито заседание по ал. 1, т. 1 и 3 председателят разпорежда всички външни лица да напуснат залата и балконите, както и да бъде преустановено прякото предаване по медиите и излъчването в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание, както и в официалните профили на Народното събрание в социалните мрежи. След като изслуша мотивите на предложителя, Народното събрание обсъжда и гласува предложението. Съобразно резултата от гласуването заседанието продължава като закрито или открито.

(4) В случаите по ал. 1, т. 2 заседанието е закрито, без това да се обсъжда и гласува. Председателят съобщава грифа, с който документът е класифициран по Закона за защита на класифицираната информация , и разпорежда всички външни лица да напуснат залата и балконите, както и да бъде преустановено прякото предаване по медиите и излъчването в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание, както и в официалните профили на Народното събрание в социалните мрежи, след което заседанието продължава като закрито, без това да се обсъжда и гласува.

(5) Обсъжданията и протоколът от закритото заседание са класифицирана информация и обвързват със съответните задължения всички народни представители и други лица, които имат достъп до тях.

(6) Решенията, взети на закрито заседание, се обявяват публично, включително и разпределението по групи на гласовете "за", "против", "въздържал се".

Чл. 45 . (1) Откритите заседания на Народното събрание се предават пряко от Българското национално радио на определена от него честота, която покрива територията на цялата страна, с репортажи по Българската национална телевизия, както и от парламентарен телевизионен канал (БНТ). Излъчваният сигнал се предоставя за свободно и безплатно ползване. Откритите заседания на Народното събрание се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание, както и в официалните профили на Народното събрание в социалните мрежи.

(2) Пряко предаване на пленарни заседания по Българската национална телевизия и Българското национално радио се излъчва по решение на Народното събрание.

(3) Пленарните заседания, в които се провежда парламентарен контрол, включително по чл. 105 и 111 , се предават пряко по програма БНТ 2 на Българската национална телевизия и по Българското национално радио.

Чл. 46 . (1) Председателят открива заседанието, ако присъстват повече от половината от народните представители.

(2) Проверка на кворум се извършва за време не по-малко от една минута чрез компютризираната система за гласуване преди откриване на заседанието.

(3) Председателят, във връзка с предстоящо гласуване, може да извърши по своя инициатива или до три пъти в едно заседание по искане на парламентарна група проверка на кворума чрез компютризираната система за гласуване, чрез поименно прочитане имената на народните представители или чрез преброяване на народните представители от секретарите на Народното събрание.

(4) Когато при проверката по ал. 3 се установи, че в пленарната зала няма необходимия кворум, председателят на Народното събрание може да продължи заседанието, да го прекрати или да го прекъсне за определено време, за да се събере необходимият кворум. В случаите на продължаване на заседанието при липса на кворум в пленарната зала може да се провеждат само парламентарен контрол и обсъждания, но не може да се провеждат гласувания и да се приемат актове. В случаите на прекъсване председателят може да възобнови заседанието, но не по-късно от един час, в рамките на работното време, ако при новата проверка е налице необходимият кворум.

Чл. 47 . (1) Народното събрание по предложение на председателя и след консултациите по чл. 9, ал. 2, т. 1 приема програма за една или две работни седмици. При изготвянето на програмата, както и по други въпроси, свързани с парламентарната дейност, председателят на Народното събрание се подпомага от заместник-председателите. Председателят предлага проект за програма до 16,00 ч. на деня, предшестващ пленарното заседание, на което ще се гласува предстоящата програма.

(2) В края на всяко заседание председателят обявява датата и часа на следващото, както и дневния ред съгласно приетата програма.

(3) Предложения за включване на точки в предстоящата програма могат да се правят писмено до председателя на Народното събрание от народните представители и парламентарните групи до 17,00 ч. на деня, предшестващ пленарното заседание, на което ще се гласува предстоящата програма. Всеки народен представител и всяка парламентарна група може да предлагат по една точка от дневния ред на Народното събрание при едноседмична програма, а при двуседмична програма – до две точки от дневния ред. Като точки в предстоя­щата програма могат да бъдат предлагани и законопроекти за първо гласуване и проекти за други актове на Народното събрание, по които няма постъпили доклади, но сроковете по чл. 72, ал. 3 и чл. 84, ал. 4 са изтекли. По този ред не могат да се предлагат за разглеждане законопроекти за второ гласуване, за които няма постъпил доклад по чл. 79, ал. 8 . При отхвърляне на предложението от Народното събрание народните представители и парламентарните групи могат да правят същото предложение не по-рано от един месец.

(4) Проектът за програма по ал. 1, предложен от председателя, и постъпилите предложения по ал. 3 се поставят на гласуване, без да се обсъждат, в началото на пленарното заседание, на което се приема програма за предстоящите една или две седмици. Устни предложения не се допускат.

(5) В изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред.

(6) Не могат да бъдат обсъждани въпроси, които не са включени в дневния ред.

(7) Предложения за почитане на паметта с едноминутно мълчание могат да се правят само ако са били внесени писмено в деловодството на Народното събрание до 17,00 ч. на деня, предшестващ съответното пленарно заседание, освен в изключителни случаи.

(8) Законопроектите и проектите за решения извън обхвата на чл. 85 , които се включват в дневния ред на редовното пленарно заседание на Народното събрание, провеждано през първата сряда на всеки месец, се предлагат от парламентарните групи. Предложенията се правят до 17,00 ч. на предишния ден чрез председателя на Народното събрание. Всяка парламентарна група има право да предложи по една точка от дневния ред, която се разглежда по същество. Подреждането на точките от дневния ред става според числеността на парламентарните групи. Всеки следващ месец подреждането на предложенията на парламентарните групи става на ротационен принцип. Ако парламентарните групи не са направили предложения, Народното събрание работи по приетата програма по ал. 1. Като точки могат да бъдат предлагани и законопроекти за първо гласуване и проекти за решения, по които няма постъпили доклади, но сроковете по чл. 72, ал. 3 и чл. 84, ал. 4 са изтекли. По този ред не могат да се предлагат за разглеждане законопроекти за второ гласуване, за които няма постъпил доклад по чл. 79, ал. 8 .

(9) Проектът на програма по ал. 1 се публикува на интернет страницата на Народното събрание след внасянето му. Приетата програма се публикува след гласуването й на интернет страницата на Народното събрание и при гласуване на последващи промени в нея незабавно се актуализира.

Чл. 48 . (1) Председателят ръководи заседанието и дава думата за изказване на народните представители.

(2) Никой не може да се изказва, без да е получил думата от председателя.

(3) Думата се иска от място с вдигане на ръка или с предварителна писмена заявка.

(4) Председателят съставя списък на желае­щите за изказване и определя реда на изказващите се:

1. в зависимост от поредността, представена от ръководствата на парламентарните групи за народните представители, които ще говорят от тяхно име, като се редуват представители на различни парламентарни групи;

2. в зависимост от поредността на заявките.

(5) Веднъж на заседание председателят дава думата на председателите на парламентарни групи, на техните заместници или на упълномощен от тях по време на заседанието народен представител за декларации по въпроси извън обсъждания дневен ред, когато я поискат. Декларациите са до 10 минути. След декларация са забранени такива изказвания, лични обяснения или други процедури, съдържащи коментар, мнение и обсъждане по същество на съдържанието на изчетената декларация. При нарушение се налага наказание по правилника.

Чл. 49 . (1) По процедурни въпроси думата се дава веднага, освен ако има направени искания за реплика, дуплика, лично обяснение или за обяснение на вот.

(2) Процедурни са въпросите, с които се възразява срещу конкретно нарушаване на реда за провеждане на заседанията, предвиден в този правилник, или които съдържат предложения за изменение и допълнение на приетия ред за развитие на заседанието, включително тези за:

1. прекратяване на заседанието;

2. отлагане на заседанието;

3. прекратяване на разискванията;

4. отлагане на разискванията;

5. отлагане на гласуването.

(3) Процедурните въпроси се поставят в рамките на не повече от една минута, без да се засяга същността на главния въпрос.

(4) Когато процедурният въпрос се отнася до начина на водене на заседанието, председателят има право на обяснение до една минута.

Чл. 50 . (1) Народните представители говорят само от трибуната.

(2) В случаите, когато народни представители са лица с физически увреждания, които не им позволяват достъп до трибуната, те говорят от мястото си, за което незабавно се създават необходимите технически условия.

Чл. 51 . (1) Когато народен представител се отклонява от обсъждания въпрос, председателят го предупреждава и ако нарушението продължи или се повтори, му отнема думата.

(2) Народният представител не може да говори по същество повече от един път по един и същи въпрос.

Чл. 52 . (1) Председателят определя времето за обсъждане на всяка точка от дневния ред. Времето за обсъждане се разпределя между парламентарните групи в зависимост от тяхната численост, като за най-малката от тях не може да бъде по-малко от 10 минути, а за най-голямата от тях – 30 минути. Общо времето за изказване на народните представители, нечленуващи в парламентарна група, е до 10 минути, а на отделните народни представители, нечленуващи в парламентарна група – до 5 минути.

(2) Всяка парламентарна група може да поиска удължаване на предварително определеното й по ал. 1 време, но с не повече от една трета. Останалите парламентарни групи имат право на съответно пропорционално удължаване на предвиденото за тях време.

(3) За време на парламентарните групи по ал. 1 се смята времето:

1. през което са говорили техните народни представители;

2. за което народните представители от съответните парламентарни групи са правили реплики или са вземали думата по процедурни въпроси.

(4) Допускат се до три изказвания на народни представители, които искат да изразят мнение, различно от това на парламентарната група, в която членуват. Времето за изказване на народен представител е до една минута.

(5) Ако народен представител превиши определеното по ал. 1 – 4 време за изказване, председателят, след като го предупреди, му отнема думата.

(6) Предвиденият в ал. 1 – 5 ред не се прилага при обсъждане на законопроектите на второ гласуване.

Чл. 53 . (1) Народният представител има право на реплика.

(2) Репликата е кратко възражение по съществото на приключило изказване. Тя се прави веднага след изказването и е в рамките на не повече от 2 минути.

(3) По едно и също изказване могат да бъдат направени най-много до три реплики, като се редуват представители на различни парламентарни групи, ако такива са заявили.

(4) Репликираният народен представител има право на отговор (дуплика) с времетраене до две минути след приключване на репликите.

Чл. 54 . (1) Народният представител има право на лично обяснение до 2 минути, след като в изказване на пленарно заседание е засегнат лично и поименно.

(2) Народният представител има право на обяснение на своя различен от формираното мнозинство вот в рамките на 2 минути след гласуването.

(3) Право на обяснение на вот има само този народен представител, който при обсъждането на въпроса не се е изказвал.

(4) За обяснение на вот думата се дава най-много на трима народни представители, като се редуват представители на различни парламентарни групи, ако такива са заявили.

(5) Не се допуска обяснение на вот след тайно гласуване или след гласуване на процедурни въпроси.

Чл. 55 . След като списъкът на изказващите се е изчерпан или са се изказали представителите на всички парламентарни групи съгласно разпределението на времето за изказване по чл. 52 и няма направени искания за удължаване на времето, председателят обявява разискванията за приключени.

Чл. 56 . (1) Когато е направено процедурно предложение, думата се дава на един народен представител, който не е съгласен с него. Предложението се поставя веднага на гласуване, без да се обсъжда.

(2) Упражняването на правото по ал. 1 не може да засяга правата на парламентарните групи по чл. 52, ал. 1 и 2 .

Чл. 57 . (1) Заседанието може да бъде прекратено или отложено с решение на Народното събрание по предложение на председателя или на парламентарна група.

(2) Когато са постъпили предложения за прекратяване на заседанието и за отлагането му, първо се гласува предложението за прекратяване на заседанието.

Чл. 58 . (1) При шум или безредие, с което се пречи на работата на народните представители, или когато важни причини налагат, председателят може да прекъсне заседанието за определено време.

(2) Всяка парламентарна група може да поиска прекъсване на заседанието за не повече от 30 минути веднъж на заседание. Председателят прекъсва заседанието веднага след като това бъде поискано и определя продължителността на прекъсването, което не може да бъде по-малко от 15 минути. Времето на заседанието се удължава с времето на прекъсването.

(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 председателят по своя инициатива може да дава почивка.

Чл. 59 . (1) Членовете на Министерския съвет имат право да присъстват на заседанията на Народното събрание. По тяхно искане те се изслушват с предимство. Председателят на Народното събрание може да определя времето, през което членовете на Министерския съвет говорят по определен въпрос.

(2) Всяка парламентарна група може да изрази становище по темата, по която е говорил членът на Министерския съвет, в рамките на две минути, когато темата не е включена като точка в дневния ред. Всяка парламентарна група има право да зададе по един въпрос с продължителност до две минути по темата, по която членовете на Министерския съвет са избрали да говорят, като отговорът е също с продължителност до две минути.

(3) Член на Министерския съвет, който присъства на обсъждане на точка от дневния ред, може да вземе отношение в рамките на 5 минути, след като получи думата от председателя.

Чл. 60 . (1) Гласуването е лично. Гласува се "за", "против" или "въздържал се". Гласуването се извършва явно. Народното събрание може да реши отделно гласуване да бъде тайно.

(2) Явното гласуване се извършва чрез:

1. компютризирана система за гласуване;

2. вдигане на ръка;

3. ставане от място при поименно извикване по азбучен ред и отговаряне със "за", "против" или "въздържал се";

4. саморъчно подписване;

5. поименно изписване имената на народните представители и начина на тяхното гласуване чрез компютризираната система за гласуване.

(3) При компютризираната система гласуването става чрез биометрични данни на всеки един народен представител или чрез система, задействана с биометрични данни на всеки един народен представител.

(4) Тайното гласуване се извършва с бюлетини.

Чл. 61 . Предложение за гласуване по чл. 60, ал. 2, т. 3 , 4 и 5 или за тайно гласуване може да бъде направено от една десета от всички народни представители или от една парламентарна група. Предложението се поставя на гласуване без разисквания. Изслушва се по един народен представител от парламентарна група, която не е съгласна с направеното предложение.

Чл. 62 . (1) Преди гласуването председателят приканва народните представители да заемат местата си. Времето за гласуване по чл. 60, ал. 2, т. 1 е до една минута, но не по-малко от 30 секунди.

(2) От обявяването на гласуването до завършването му не се допускат изказвания и процедурни въпроси.

Чл. 63 . (1) Гласуването се извършва по следния ред:

1. предложения за отхвърляне;

2. предложения за отлагане на следващо заседание;

3. предложения за редакционни или правно-технически поправки;

4. обсъждан текст, който може да съдържа и одобрени вече редакционни или правно-технически поправки;

5. основно предложение.

(2) Когато има две или повече предложения от едно и също естество, те се гласуват по реда на постъпването им.

Чл. 64 . (1) Предложението се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители, освен ако в Конституцията е предвидено друго.

(2) В случай на равенство на гласовете предложението се смята за отхвърлено.

Чл. 65 . (1) Резултатът от гласуването се обявява от председателя веднага, а на електронното табло се изписва и резултатът от гласуването по парламентарни групи.

(2) Когато процедурата по гласуването или резултатът от него бъдат оспорени веднага след приключването му, председателят разпорежда то да бъде повторено. Резултатът от повторното гласуване е окончателен.

(3) При гласуване чрез компютризираната система разпечатки от резултата по време на заседанието се предоставят по искане на ръководството на парламентарна група.

Чл. 66 . В случаите по чл. 46, ал. 4 , изречение второ председателят може да определи ден и час за гласуване на включените в седмичната програма законопроекти, проекти за решения, декларации и обръщения.

Чл. 67 . (1) За заседанията на Народното събрание се водят пълни стенографски протоколи, които се изготвят в деня на заседанието или най-късно на другия ден. Протоколът се подписва най-късно следващата седмица след изработването му от стенографите, от двамата дежурни секретари и от председателя.

(2) Към стенографския протокол се прилагат разпечатката от гласуването чрез компютризираната система и нечетените текстове по чл. 80, ал. 1 .

(3) Стенографските протоколи от пленарните заседания, когато не са закрити, се публикуват в срок до 7 дни на интернет страницата на Народното събрание. Аудио-визуалният запис от пленарните заседания и разпечатката от гласуването чрез компютризираната система се публикуват на интернет страницата на Народното събрание най-късно на следващия ден след заседанието.

Чл. 68 . Народните представители могат да преглеждат изказванията си от пленарните заседания и да искат поправянето на грешки в тридневен срок от изготвянето на стенографския протокол. Възникналите спорове се решават от председателя по доклад на дежурните секретари и стенографа в присъствието на народния представител.

Чл. 69 . (1) Поправки на фактически грешки в приетите от Народното събрание, но необнародвани в "Държавен вестник" актове, се извършват по писмено искане на докладчика на съответната комисия, след съгласуване с вносителя и се извършват по нареждане на председателя на Народното събрание.

(2) Председателят на Народното събрание уведомява народните представители за поправките по ал. 1.

(3) Поправки на фактически грешки в обнародваните актове на Народното събрание се извършват с разпореждане на председателя на Народното събрание.

(4) Председателят на Народното събрание обявява поправките по ал. 3 пред Народното събрание на първото заседание след установяването им.

(5) Когато поправката по ал. 3 е в обнародван закон, председателят на Народното събрание уведомява и президента.

Глава осма – ВНАСЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНE НА ЗАКОНОПРОЕКТИ И ДРУГИ АКТОВЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Чл. 70 . (1) Законопроектите с мотивите към тях и предварителната оценка на въздействие­то се внасят до председателя на Народното събрание от:

1. народните представители на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието;

2. Министерския съвет във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието. Законопроектите незабавно се регистрират в публичен регистър "Законопроекти".

(2) Когато законопроектите се внасят от Министерския съвет, към тях се прилагат:

1. справка за съответствие с правото на Европейския съюз – при хармонизация;

2. справка за отразяване на получените становища по съответния законопроект – от обществените консултации и от междуведомствената съгласувателна процедура;

3. справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека;

4. оценка за пропорционалност съгласно Директива (ЕС) 2018/958 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 г. относно проверката за пропорционалност преди прие­мането на ново регулиране на професии (OB, L 173/25 от 9 юли 2018 г.), наричана по-нататък " Директива (ЕС) 2018/958 ".

(3) Когато законопроектите се внасят от народни представители, предварителната оценка на въздействието e съгласно методологията, приложение към правилника, като се прилага чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове .

(4) В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици, включително и финансови, от прилагането на законопроекта.

(5) В мотивите на законопроектите, които са свързани с членството на Република България в Европейския съюз, се посочва конкретна част от правото на Европейския съюз, която налага съответното регулиране, както и дали законопроектът е нотифициран, или трябва да бъде нотифициран преди приемането му в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (OB, L 241/1 от 17 септември 2015 г.), наричана по-нататък " Директива (ЕС) 2015/1535 ". При започнала процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, както и при получено запитване от Европейската комисия в рамките на неформалния диалог THEMIS/Dialogue, в мотивите се описва конкретното предложение или запитване.

(6) Законопроектите, към които не са приложени мотиви и/или предварителна оценка на въздействието, не се разпределят по реда на чл. 71 от председателя на Народното съб­рание до отстраняване на нередовността, за което вносителят се уведомява. В този случай срокът по чл. 71, ал. 1 започва да тече от деня на отстраняване на нередовността. Изречения първо и второ се прилагат и когато предварителната оценка на въздействието към законопроекти, внесени от народни представители, не съответства на методологията, приложение към правилника.

(7) Законопроектите, към които не са приложени документите по ал. 2, не се разглеждат от Народното събрание до отстраняване на нередовността, за което председателят на водещата комисия уведомява вносителя. В този случай срокът по чл. 72, ал. 3 спира да тече.

(8) За всеки законопроект се образува информационно досие, което отразява процеса на обсъждане на проекта в Народното събрание и се попълва служебно до приемането или отхвърлянето му.

Чл. 71 . (1) Председателят на Народното съб­рание разпределя законопроектите в тридневен срок от постъпването им между постоянните комисии и определя водеща постоянна комисия за всеки законопроект. Съответните постоянни комисии и народните представители се уведомяват незабавно за разпределението.

(2) Възражения по разпределението на законопроектите могат да се правят от заинтересованите постоянни комисии пред председателя на Народното събрание в тридневен срок от уведомяването по ал. 1, който се произнася по тях в двудневен срок.

Чл. 72 . (1) Постоянните комисии разглеждат законопроектите не по-рано от 48 часа от разпределянето им на съответната комисия, освен ако комисията реши друго.

(2) При разглеждането на законопроекта на първо гласуване водещата комисия, преди да го обсъди по същество, извършва проверка за съответствието му с изискванията на Закона за нормативните актове , указа за неговото прилагане и на този правилник и при наличие на несъответствия препоръчва на вносителя чрез председателя на Народното събрание да го приведе в съответствие в 7-дневен срок от уведомяването на вносителя. В този случай срокът по ал. 3 спира да тече.

(3) Докладите по законопроектите се представят на Народното събрание от водещите комисии за първо гласуване не по-късно от два месеца от тяхното внасяне и се публикуват незабавно на секцията на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание.

Чл. 73 . (1) Законопроектите заедно с документите по чл. 70, ал. 2 и докладът на водещата комисия, на която са били разпределени, се предоставят на народните представители не по-късно от 48 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани, освен ако Народното събрание реши друго. Същият срок, ако Народното събрание не реши друго, се прилага и за разглеждане на законопроектите за второ гласуване.

(2) По законопроекти, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър, както и от заинтересованите организации, включително за оценка за пропорционалност съгласно Директива (ЕС) 2018/958 , както и за нотифицирането в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535 , и за органа на изпълнителната власт, компетентен да изготви нотификационните документи. Министерският съвет или съответният ресорен министър дава становище в срок до две седмици от поискването му, освен ако е постъпило мотивирано искане за удължаване на срока, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 72, ал. 3 .

(3) По законопроекти, регулиращи трудови и осигурителни отношения, председателят на водещата комисия изисква становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество.

(4) По законопроекти, регулиращи права на хората с увреждания, председателят на водещата комисия изисква становище от Националния съвет за хората с увреждания.

(5) По законопроекти, които се отнасят до съдебната власт, председателят на водещата комисия изисква становище от Висшия съдебен съвет.

(6) По законопроекти, свързани с правомощия на общините, председателят на водещата комисия изисква становище от Националното сдружение на общините в Република България.

(7) По законопроекти относно икономическото и социалното развитие на страната председателят на водещата комисия чрез председателя на Народното събрание може да изисква становище от Икономическия и социален съвет на Република България.

(8) Граждани и юридически лица могат да представят писмени становища по законопроектите.

(9) Становищата по ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 се публикуват на секцията на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание.

(10) Липсата на становища по ал. 2, 3, 4, 5, 6 и 7 след определения срок не спира обсъждането на законопроекта.

(11) На първо гласуване водещата комисия провежда публично обсъждане на законопроектите при спазване на чл. 31 и след изтичане на сроковете, определени за становища.

(12) Докладът на водещата комисия за първо гласуване съдържа резултатите от публичното обсъждане и от проверката по чл. 72, ал. 2 и оценка на очакваните последици от прилагането на бъдещия закон, включително и финансовите, както и резюме на постъпилите становища и обобщено становище на комисията.

Чл. 74 . (1) Когато в срока по чл. 73, ал. 2 е получено становище, че законопроектът трябва да се нотифицира, водещата комисия взема решение, в което:

1. посочва органа на изпълнителната власт, компетентен да изготви нотификационните документи в съответствие със становището по чл. 73, ал. 2 ;

2. определя кога законопроектът да бъде изпратен за нотифициране.

(2) Председателят на Народното събрание изпраща законопроекта на органа по ал. 1, т. 1, който изготвя нотификационните документи и ги предоставя на министъра на икономиката за нотифициране на Европейската комисия.

(3) Когато в срока по чл. 73, ал. 2 не е получено становище, се смята, че законопроектът е съгласуван без бележки и не трябва да се нотифицира.

Чл. 75 . (1) Когато законопроект, внесен от Министерския съвет, е нотифициран в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535 , ресорният министър предоставя на водещата комисия получените становища.

(2) Когато законопроект, внесен от Министерския съвет, не е нотифициран в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535 , се прилагат чл. 73, ал. 2 и чл. 74 .

(3) Когато е постъпило становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър, че по внесен нотифициран законопроект е необходима нова нотификация, водещата комисия го изпраща на органа, изготвил първата нотификация, по реда на чл. 74 .

Чл. 76 . (1) Законопроектите се приемат на две гласувания, които се правят в различни заседания.

(2) Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменение или допълнение на законопроекта.

(3) На първо гласуване законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслуша доклада на водещата комисия, докладите на други комисии, на които той е бил разпределен, ако такива са постъпили, и становището на вносителя в рамките на 10 минути. Докладите на другите комисии може да се представят и в резюме. Когато законопроектът е внесен от Министерския съвет, се представя от член на Министерския съвет.

(4) При първото гласуване законопроектът се обсъжда по принцип и в цялост. Народните представители се произнасят по основните положения на законопроекта.

Чл. 77 . (1) Постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждането, като се изготвя един доклад за всички обсъждани законопроекти. Тези законопроекти се обсъждат едновременно от Народното събрание. То ги гласува поотделно. Когато някой от законопроектите е свързан с въвеждане на изисквания на правото на Европейския съюз или със започната процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, той може да не се обсъжда и гласува едновременно с другите законопроекти. Изречение първо не се прилага и когато водещата комисия с мнозинство две трети от членовете на комисията е приела решение някой от законопроектите да се гледа отделно.

(2) Когато на първо гласуване са приети повече от един законопроект, уреждащи една и съща материя, водещата комисия с участието на вносителите на приетите на първо гласуване законопроекти изготвя от тях един общ законопроект в срок 14 дни. Народните представители може да правят писмени предложения по общия законопроект след съобщаването му от председателя на Народното събрание.

Чл. 78 . (1) Законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен и разгледан повторно само след промени в основните му положения, което се отразява в мотивите, и не по-рано от три месеца след отхвърлянето му. Изречение първо не се прилага, когато законопроектът е свързан с въвеждане на изисквания на правото на Европейския съюз или със започната процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз.

(2) Разпоредби на законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, не може да бъдат внесени и разгледани повторно по реда на чл. 79, ал. 1 , ако не са спазени условията по ал. 1, с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки.

(3) Предложения, направени по реда на чл. 79, ал. 1 , които са отхвърлени от Народното събрание, не може да бъдат внесени и разгледани повторно като законопроект, ако не са спазени условията по ал. 1, с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки.

Чл. 79 . (1) Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект или изработения общ законопроект по чл. 77, ал. 2 в 7-дневен срок от приемането на законопроекта или от съобщаването на общия законопроект на народните представители, които се аргументират. По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен най-много с три седмици или намален, но не по-кратък от три дни.

(2) Предложенията се правят по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1 , чрез председателя на Народното събрание до председателя на водещата комисия и се вписват в публичния регистър по чл. 70, ал. 1 по информационното досие на законопроекта.

(3) Предложения, които излизат извън пред­метния обхват на приетия на първо гласуване законопроект, както и предложения, които се отнасят до законодателни актове, различни от тези, чието изменение или допълнение е предложено с приетия на първо гласуване законопроект, с изключение на такива, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки, не се разглеждат и гласуват по същество. Комисията се произнася за недопустимост с решение.

(4) По внесени предложения по ал. 1 по законопроекти, свързани с въвеждане на изиск­вания на правото на Европейския съюз или със започната процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Член 73, ал. 2 и чл. 74 се прилагат съответно.

(5) Проектът на доклад за второ гласуване се публикува на секцията на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание в еднодневен срок след изтичане на срока по ал. 1.

(6) Комисия, на която законопроектът е бил разпределен на първо гласуване, може да проведе обсъждане на внесените предложения по ал. 1 по предложение на председателя си. В резултат на обсъждането се изготвя доклад, който се представя на водещата комисия. Заседанието по изречение първо се провежда преди заседанието на водещата комисия за обсъждане на законопроекта на второ гласуване.

(7) По предложенията, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Член 73, ал. 2 и чл. 74 се прилагат съответно.

(8) В 14-дневен срок от приемането на законопроекта от водещата комисия тя внася в Народното събрание доклад, който съдържа:

1. направените в срока по ал. 1 писмени предложения на народни представители и становището на комисията по тях;

2. предложенията на комисията по обсъждания законопроект, включително когато тя приеме такива по повод предложение на някои от нейните членове, направено по време на заседанията; предложенията на народните представители, с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки, се аргументират.

(9) Докладът по ал. 8 се публикува по информационното досие на законопроекта в публичния регистър по чл. 70, ал. 1 .

Чл. 80 . (1) Народното събрание обсъжда и гласува законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. Когато няма направени писмени предложения, текстовете не се четат в пленарната зала. В този случай текстовете се прилагат към стенографския протокол като част от него.

(2) При второто гласуване се обсъждат прие­тите на първо гласуване текстове, предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 79 , както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Допустими са и редакционни или правно-технически поправки. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват по решение на Народното събрание.

(3) Народен представител може да обосновава направени предложения в рамките на 3 минути за всяко предложение. След изказване по същество по даден въпрос народен представител не може да повтаря изразената от него теза, като по свързаните текстове народният представител може да прави само редакционни и правно-технически предложения в рамките на до една минута.

(4) По текстове, чието съдържание е определено от вече гласувани от Народното събрание текстове по обсъждания законопроект, се допускат само редакционни и правно-технически предложения в рамките на една минута.

(5) Гласуването се извършва по реда на чл. 63 . По време на гласуването не се допускат изказвания, нови предложения и процедурни въпроси. Гласуват се само предложенията на народни представители, постъпили по реда на чл. 79 , предложенията на водещата комисия, редакционните или правно-техническите поправки, направени по време на обсъждането, както и предложения за отхвърляне или отлагане на текст.

(6) Когато при докладване на законопроекта за второ гласуване в пленарно заседание док­ладчикът прочете текст със съдържание, различно от предложението в доклада на водещата комисия, без да е направена редакционна или правно-техническа поправка по предвидения за това ред, на гласуване се подлага текстът, предложен в доклада на комисията.

Чл. 81 . Вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване, а след това – само с решение на Народното събрание.

Чл. 82 . (1) Председателят съобщава на първото заседание на Народното събрание за постъпването на указ на президента по чл. 101 от Конституцията , с който приет от Народното събрание закон се връща за ново обсъждане.

(2) В тридневен срок от постъпването председателят на Народното събрание възлага на водещата комисия да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него.

(3) Върнатият за ново обсъждане закон се включва в дневния ред на Народното събрание в 15-дневен срок от постъпването на указа.

(4) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.

(5) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен по принцип, той подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти.

(6) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни текстове, се прилага процедурата по чл. 80 , като се гласуват само оспорените и свързаните с тях текстове.

Чл. 83 . По законопроект за ратифициране на международен договор текстът на договора не може да бъде изменян. Резерви към многостранен договор могат да се правят само когато те са допустими от самия договор.

Чл. 84 . (1) Проект за решение, декларация и обръщение могат да внасят народните представители и парламентарните групи.

(2) Проектите за решения, декларации и обръщения се внасят на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието, и незабавно се регистрират в публичен регистър "Проекти за решения, декларации и обръщения".

(3) Проектите за решения, декларации и обръщения се разпределят от председателя на Народното събрание между съответните постоянни комисии в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява незабавно народните представители.

(4) Постоянните комисии обсъждат проектите по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределянето им и представят на председателя на Народното събрание становищата си по тях.

(5) Решенията, декларациите и обръщенията се приемат на едно гласуване.

(6) Проект за решение, декларация и обръщение може да бъде оттеглен от вносителя до поставянето му на гласуване на заседание на Народното събрание.

Чл. 85 . Проектите за решения по процедур­ни, организационни и технически въпроси не се разпределят на постоянните комисии, освен ако председателят на Народното събрание реши друго.

Чл. 86 . (1) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията съдържат отчет за дейността на органа по прилагането на закона през съответния период, проблемите и трудностите, които среща, включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад, както и на дадените препоръки от Сметната палата.

(2) В доклада за дейността на Сметната палата се съдържа отчет за изпълнение на препоръките на комисията по чл. 130, ал. 1 от Закона за Сметната палата и се посочват неизпълнените препоръки, дадени на одитираните органи.

(3) Докладите се внасят в Народното събрание до 31 март, освен ако в закон е определен друг срок, и се публикуват на интернет страницата на Народното събрание.

(4) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията се разпределят от председателя на Народното събрание на съответната компетентна комисия в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява незабавно народните представители.

(5) Комисията обсъжда доклада по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределението му и представя на председателя на Народното събрание становището си, като предлага и проект за решение по доклада. Проектът за решение може да съдържа и препоръки към органа, чиято дейност се обсъжда.

(6) Докладът по ал. 1 се включва в дневния ред на Народното събрание в едномесечен срок от внасянето му в Народното събрание и се разглежда не по-късно от три месеца.

(7) Докладът по чл. 84, т. 16 от Конституцията се обсъжда, след като Народното събрание изслуша становището на комисията и изложението на председателя на Върховния касационен съд, съответно председателя на Върховния админист­ративен съд или главния прокурор в рамките на по 10 минути. Обсъждането продължава с изказвания на народни представители, в които могат да се съдържат и въпроси към председателя на Върховния касационен съд, съответно председателя на Върховния административен съд или главния прокурор, който е длъжен да им отговори. При обсъждането на доклада народните представители може да поставят и въпроси, постъпили писмено от граждани, институции и граждански организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния касационен съд, съответно председателят на Върховния административен съд или главният прокурор отговаря.

(8) Докладът по чл. 84, т. 17 от Конституцията се обсъжда, след като Народното събрание изслуша становището на комисията и изложението на вносителя в рамките на по 10 минути. Обсъждането продължава с изказвания на народни представители, в които могат да се съдържат и въпроси към вносителя, който е длъжен да им отговори.

(9) По време на обсъждането на доклада по ал. 1 народните представители могат да правят предложения за изменения и допълнения на проекта за решение, предложен от комисията.

(10) Вносителят взема отношение по направените предложения и препоръки.

(11) Предложенията на народните представители по ал. 9 се гласуват по реда на чл. 63 .

(12) По доклада се приема решение. Народното събрание може да приеме или да отхвърли доклада на вносителя по чл. 84, т. 17 от Конституцията . Когато отхвърля доклада, Народното събрание мотивира решението си.

Чл. 87 . По решение на Народното събрание, прието по искане на една десета от народните представители или на парламентарна група, или по своя инициатива главният прокурор внася в Народното събрание и други доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. За докладите се прилага съответно чл. 86 .

Чл. 88 . (1) Народното събрание може да изисква внасянето на доклад от орган по чл. 84, т. 17 от Конституцията и по отделни въпроси от дейността му по предложение на парламентарна група, на съответната постоянна комисия или на една десета от народните представители.

(2) В случаите по ал. 1 Народното събрание определя въпросите, периода, за който се отнася докладът, и срока за неговото представяне.

(3) За докладите се прилага съответно чл. 86 .

Чл. 89 . (1) Председателят на Народното събрание представя на първото за всяка сесия заседание справка за органите, които се избират изцяло или частично от Народното събрание и чиито мандати са изтекли или изтичат през съответната сесия.

(2) Народното събрание избира съгласно действащото законодателство изцяло или частично органите по ал. 1 след проведена публична процедура. Процедурите се провеждат в сроковете, предвидени в съответния закон.

(3) Всеки народен представител може да предлага кандидати, освен ако в закон или в процедурните правила е предвидено друго. Кандидатите се предлагат в 14-дневен срок от приемането на процедурните правила, освен ако в закон или в процедурните правила е предвидено друго. Предложенията за избор заедно с биографична справка и документи, свързани с изискванията за стаж, образование и други изискуеми документи, се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 14 дни преди изслушването при спазване изискванията за защита на личните данни, освен ако в закон или в процедурните правила е предвидено друго.

(4) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването може да представят на комисията становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в комисията въпроси към кандидата, които да му бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Въпросите се съобщават на кандидатите в писмен вид не по-късно от 24 часа преди началото на изслушването. Становищата се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни от получаването им при спазване изискванията за защита на личните данни.

(5) Предложенията за избор се разглеждат от постоянна комисия на Народното събрание, която изслушва кандидатите, които отговарят на изискванията на закона, като председателят на комисията е длъжен да покани кандидата да отговори на поставените по реда на ал. 4 въпроси. Комисията внася доклад, който обобщава резултатите от изслушването. Изслушването е публично.

(6) Докладът по ал. 5 съдържа заключение на комисията за изпълнението на минималните законови изисквания за заемане на длъжността от всеки от кандидатите, както и за наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговата компетентност, квалификация, опит и професионални качества. В доклада се отчитат и наличието на специфична подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за съответния кандидат. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган. Докладът съдържа и информация за поставените към всеки кандидат въпроси, на които кандидатът не е дал отговор.

(7) Докладът по ал. 5 се предоставя на народните представители не по-късно от три дни преди заседанието, на което ще бъдат гласувани кандидатурите, и се публикува на интернет страницата на Народното събрание.

(8) Народното събрание приема процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидатите, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в съответната комисия, както и процедурата за избирането им от Народното събрание. Проектите на правилата се изработват и внасят в Народното събрание от компетентната за всеки избор постоянна комисия.

Чл. 90 . (1) Когато Конституционният съд е определил Народното събрание като заинтересована страна по конституционно дело за оспорване на закон или друг акт, председателят на Народното събрание уведомява незабавно водещата комисия.

(2) Водещата комисия може да приеме становище до Конституционния съд в 14-дневен срок. В този случай в становището задължително се отразяват мотивите на Народното събрание за приемането на акта, оспорен пред Конституционния съд.

(3) Председателят на Народното събрание изпраща становището на Конституционния съд.

Чл. 91 . (1) Ако Конституционният съд със свое решение обяви отделен закон или друг акт или част от него за противоконституционен, Народното събрание урежда възникналите правни последици в срок до два месеца от влизането в сила на решението.

(2) При постъпване на решение по ал. 1 председателят на Народното събрание го съобщава на първото заседание след постъпването му и разпределя решението в тридневен срок между неговите комисии според техния предмет и определя водеща постоянна комисия.

(3) Комисиите разглеждат и обсъждат решението по ал. 1 и представят предложение по него, а водещата комисия предлага и проект на решение на Народното събрание относно действията за уреждане на правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен акт не по-късно от два месеца от влизането му в сила.

(4) Проектът на решение на Народното събрание по ал. 3 се разглежда, след като Народното събрание изслуша становищата на комисиите, на които е разпределено решението на Конституционния съд. По време на разглеждането народните представители могат да правят предложения за изменения и допълнения на проекта за решение, предложен от водещата комисия.

Глава девета – ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ

Раздел I – Въпроси, питания и разисквания по питанията

Чл. 92 . (1) Народните представители отправят до министър-председателя, заместник министър-председател или до министър въпроси от актуален характер, които представляват обществен интерес и са в техния ресор на управление или засягат дейността на ръководената от тях администрация.

(2) Към министър-председателя се отправят въпроси, които се отнасят до дейността на правителството.

Чл. 93 . (1) Въпросите се отправят чрез председателя на Народното събрание в писмена форма най-късно 72 часа преди началото на заседанието, на което министрите следва да отговорят. Въпросите трябва да бъдат точно и ясно формулирани, да не съдържат лични нападки и обидни квалификации, да съдържат по един обособен въпрос и да бъдат подписани от народния представител. Не се допускат варианти или идентичност на обособени въпроси. Когато народен представител задава въпрос, обобщен от срещи и искания на граждански организации и граждани, това може да бъде отбелязано в писмения въпрос. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът е писмен, когато народният представител е изразил изрично писмено желание за това, когато се поставя въпрос, засягащ лични права или интереси, или когато отправените въпроси съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни. Срокът за писмен отговор е 10 дни. Народен представител, задал въпрос с устен отговор, може писмено да поиска промяна на вида на отговора в писмен до 17,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния конт­рол. Срокът за писмения отговор е 10 дни от деня на искането на промяната и не може да се отлага от министъра, освен в случаите по ал. 3. Постъпилите въпроси и отговорите към тях се внасят на хартиен носител и в електронен вид или изцяло по електронен път като електронен документ, подписан с един или повече квалифицирани електронни подписи, незабавно се регистрират в публичен регистър "Парламентарен контрол" и се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в раздел "Парламентарен контрол" при спазване изискванията за защита на личните данни.

(2) Председателят на Народното събрание уведомява незабавно министър-председателя, заместник министър-председателя или министъра за постъпилите въпроси и за деня на заседанието, на което трябва да се отговори.

(3) Министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът може да отложи устен отговор на въпрос поради болест, командировка извън страната или при неотложни случаи.

(4) Когато народният представител, задал въпроса, отсъства от заседанието по уважителни причини, отговорът се отлага. Отсъствието по уважителни причини се удостоверява с писмо от народния представител до председателя на Народното събрание до 17,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Когато отсъствието е повече от един път, министърът отговаря писмено в 7-дневен срок от деня на пос­ледното отсъствие на народния представител.

(5) Когато е получен писмен отговор на въпроса, председателят съобщава за това в заседанието за парламентарен контрол. Датата на публикуването на писмения отговор на въпроса на интернет страницата на Народното събрание в раздел "Парламентарен контрол" се смята за дата на получаването от народния представител.

(6) Народните представители могат писмено да оттеглят своите въпроси до 17,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Председателят на Народното събрание уведомява съответния министър за това.

(7) Когато парламентарните групи по време на заседанието за парламентарен контрол са се възползвали от правото си по чл. 48, ал. 5 , времето на заседанието за парламентарен конт­рол се удължава със същия размер.

Чл. 94 . (1) Народният представител може да регистрира въпроси с устен отговор, като се съобрази с изискванията на чл. 104, ал. 1 , 2 и 3 .

(2) Времето за изложение на въпросите е до 2 минути.

(3) Отговорът на министър-председателя, заместник министър-председател или министър е до 3 минути. Народният представител, задал въпроса, има право на реплика до 2 минути, а министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът – на дуплика, също до 2 минути.

Чл. 95 . (1) Народните представители отправят питания до членове на Министерския съвет.

(2) Питанията трябва да се отнасят до основни страни от дейността на министър-председателя, заместник министър-председател, отделните министри или на администрацията, за която те отговарят.

(3) Към министър-председателя се отправят питания, които се отнасят до общата политика на правителството.

(4) Народният представител може да регист­рира питания с устен отговор, като се съобрази с изискванията на чл. 104, ал. 1 , 2 и 3 .

Чл. 96 . На питанията се отговаря в срок до 14 дни от регистрирането им. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът е писмен, когато народният представител, отправил питането, е изразил изрично желание за това. Народен представител, задал питане с устен отговор, може писмено да поиска промяна на вида на отговора в писмен до 17,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Срокът за писмения отговор е 7 дни от деня на искането на промяната и не може да се отлага от министъра, освен в случаите по чл. 98, ал. 2 . Постъпилите питания и отговорите към тях се внасят на хартиен носител и в електронен вид или изцяло по електронен път като електронен документ, подписан с един или повече квалифицирани електронни подписи, незабавно се регистрират в публичен регистър "Парламентарен контрол" и се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в раздел "Парламентарен контрол" при спазване изискванията за защита на личните данни.

Чл. 97 . Питанията се отправят чрез председателя на Народното събрание в писмена форма и се подписват от народния представител. Те трябва да бъдат ясно и точно формулирани, да не съдържат лични нападки и обидни квалификации и да съдържат по едно конкретно питане.

Чл. 98 . (1) Председателят на Народното събрание уведомява своевременно министър-председателя, съответния заместник министър-председател или министър за постъпилите питания и за деня на заседанието, на което трябва да се отговори.

(2) Министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът може да отложи устен отговор на питане поради болест, командировка извън страната или при неотложни случаи.

(3) Отговорът на питането се отлага, ако поставилият го народен представител отсъства от заседанието по уважителни причини. Отсъствието по уважителни причини се удостоверява с писмо от народния представител до председателя на Народното събрание до 17,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Когато отсъствието е повече от един път, министърът отговаря писмено в 7-дневен срок от деня на второто отсъствие на народния представител.

Чл. 99 . Народните представители могат писмено да оттеглят питанията си до 17,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол, за което председателят съобщава в началото на заседанието за парламентарен контрол и уведомява министър-председателя, съответния заместник министър-председател или министър.

Чл. 100 . (1) След като Народното събрание пристъпи към разглеждане на питането, вносителят може да го развие в рамките на 3 минути. Отговорът на питането е до 5 минути.

(2) След отговора на питането народният представител, който го е задал, има право да зададе не повече от два уточняващи въпроса в рамките на 2 минути общо, а министър-председателят, заместник министър-председател или министър – да отговори в рамките на 3 минути. При писмен отговор на питането последващи уточняващи въпроси не се допускат.

(3) По отговора на питането не се провеждат разисквания и не се допускат реплики. Народният представител, отправил питането, може в рамките на 2 минути да изрази своето отношение към отговора. Не се допуска реплика от страна на министър-председателя, заместник министър-председател или министър.

Чл. 101 . Когато е получен писмен отговор на питане, председателят съобщава за това в заседанието за парламентарен контрол. Датата на публикуването на писмения отговор на питането на интернет страницата на Народното събрание в раздел "Парламентарен контрол" се смята за дата на получаването от народния представител.

Чл. 102 . (1) По предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение. След отговора на питането регистрираното предложение за разисквания заедно с проект за решение се представя на председателя в рамките на същото пленарно заседание.

(2) Разискванията се насрочват за следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол. След насрочване на разискванията от председателя на Народното събрание народни представители не могат да оттеглят подписите си от предложението. Разискванията се провеждат в присъствието на министър-председателя, заместник министър-председател или министър по реда, установен в глава седма, и продължават един час. Времето за обсъждане се разпределя между парламентарните групи в зависимост от тяхната численост, като за най-малката е 5 минути, а за народните представители, нечленуващи в парламентарна група, е общо до 5 минути.

(3) Проекти за решение могат да предлагат и народни представители, извън тези по ал. 1. Когато има повече от един проект за решение, те се гласуват по реда на постъпването им. Гласуването се извършва по реда на чл. 63 .

Чл. 103 . (1) Народното събрание изслушва въпросите, питанията и отговорите по тях пос­ледните три часа на заседанието всеки петък, освен ако реши друго.

(2) Първи отговаря министър-председателят, след него – заместник министър-председателите и министрите, като при отговорите на министрите се прилага ротационен принцип.

(3) Въпросите и питанията към министър-председателя, заместник министър-председател или министър се задават по реда на тяхното постъпване.

(4) За въпроси и питания на една и съща тема отговорът на министър-председателя, заместник министър-председателя и министрите е общ, като се прилагат разпоредбите съответно на чл. 94 и 100 .

Чл. 104 . (1) Народният представител може да регистрира в рамките на една седмица не повече от два въпроса, две питания или въпрос и питане, с устен отговор.

(2) Народен представител не може да зададе въпрос или питане, на които вече е отговорено, както и такива, които са варианти или идентични на вече зададени.

(3) Когато въпросите и питанията не съответстват на изискванията на този правилник или не са зададени към член на Министерския съвет, в чийто ресор на управление е предметът на въпроса или питането, председателят уведомява народния представител да отстрани в тридневен срок несъответствията. В същия срок уведоменият народен представител има право да оспори писмено допустимостта на въпроса или питането. След допитване до Председателския съвет по оспорваната допустимост председателят взема окончателно решение, за което народният представител се уведомява. При решение за допускане на въпрос или питане срокът за отговор, съответно по чл. 93, ал. 1 и чл. 96 , се определя от датата на окончателното решение.

(4) Министър-председателят, съответният заместник министър-председател или министър отговарят лично.

Чл. 105 . (1) В първите до два часа от заседанието в първия петък на всеки месец министър-председателят и заместник министър-председателите се явяват пред Народното събрание и отговарят на актуални устни въпроси, които се отнасят до общата политика на правителст­вото, отправени от народни представители на самото заседание. Отправените въпроси не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни.

(2) Право на по два актуални устни въпроса има всяка една парламентарна група, а народните представители, нечленуващи в парламентарна група, имат право общо на два въпроса.

(3) Министър-председателят и заместник министър-председателите, към които е отправен въпрос, отговарят веднага след задаването му. В случай на отсъствие на министър-председателя или заместник министър-председателите поради болест, командировка извън страната или при неотложни случаи председателят на Народното събрание, съгласувано с тях, определя заседанието, на което ще отговарят на актуални устни въпроси.

(4) Редът за задаване на актуални устни въпроси по ал. 1 се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред, като последен в реда е народен представител, нечленуващ в парламентарна група. Задаването на вторите въпроси е по същия ред, след изчерпване на процедурата по зададените първи въпроси.

(5) За процедурата по актуалните устни въпроси се прилагат разпоредбите на чл. 94, ал. 2 и 3 .

(6) Парламентарните групи не могат да се възползват от правото си по чл. 48, ал. 5 във времето за отговори на актуалните устни въпроси.

Раздел II – Вот на доверие. Вот на недоверие

Чл. 106 . (1) Министерският съвет може да поиска Народното събрание да му гласува доверие по цялостната политика или по конкретен повод.

(2) Разискванията започват на следващото заседание след постъпване на искането за вот на доверие.

(3) След приключване на разискванията Народното събрание приема решение на същото заседание.

(4) Решението се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители.

Чл. 107 . Една пета от народните представители могат да предложат Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя, като внесат мотивиран проект за решение.

Чл. 108 . (1) Разискванията по проекта за решение за гласуване на вот на недоверие започват не по-рано от три дни и не по-късно от 7 дни от постъпването на предложението.

(2) По време на разискванията не могат да бъдат правени промени и допълнения в текста на проекта за решение.

(3) Гласуването на проекта за решение се провежда не по-рано от 24 часа след приключване на разискванията.

(4) Проектът за решение се смята за приет, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители.

Чл. 109 . При отхвърляне на предложение за недоверие на Министерския съвет ново предложение за недоверие на същото основание не може да бъде направено в следващите 6 месеца.

Чл. 110 . (1) Министерският съвет внася в Народното събрание обобщен годишен доклад по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз по дела срещу Република България.

(2) Докладът по ал. 1 се разглежда на съвместно заседание на Комисията по правни въпроси и Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите и в заседание на Народното събрание в срок до три месеца от постъпването му.

Раздел IIІ Парламентарни изслушвания

Чл. 111 . (1) Народното събрание или избраните от него комисии могат да извършват изслушвания по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси.

(2) Когато Народното събрание пристъпи към провеждане на изслушването, вносителят на предложението за изслушване прави изложение на въпросите в рамките на 5 минути. Всяко от изслушваните лица информира Народното съб­рание по въпросите, предмет на изслушването, в рамките на 10 минути. Всяка от парламентарните групи има право на 2 въпроса общо към всички изслушвани лица, а народните представители, нечленуващи в парламентарна група – общо на един въпрос, всеки въпрос в рамките на 2 минути. Изслушваните лица отговарят след задаването на всеки въпрос до 5 минути. Парламентарните групи имат право да изразят отношение към отговорите на изслушваните лица в рамките на 5 минути след задаването на всички въпроси.

(3) Парламентарните групи не могат да се възползват от правото си по чл. 48, ал. 5 във времето на изслушването.

(4) Парламентарните комисии могат да задължават министри и длъжностни лица да се явяват на техните заседания и да отговарят на поставените въпроси. Заинтересовани организации и граждани могат да присъстват на тези заседания. В 7-дневен срок след провеждане на изслушването съответната комисия представя на председателя на Народното събрание доклад за изслушването, който се предоставя на народните представители.

Чл. 112 . Всички държавни органи и длъжностни лица от държавната и общинската администрация и граждани са задължени да предоставят необходимите сведения и документи във връзка с въпросите, предмет на изслушвания в комисията, дори когато сведенията представляват държавна или служебна тайна, и да се явят при покана от Народното събрание. Наличието на административни, съдебни и други висящи производства пред орган на власт не възпрепятства предоставянето на сведения и документи или изслушването на поканените от комисиите лица. При отказ да се изпълнят конституционните задължения се носи юридическа отговорност.

Раздел IV – Проучвания и анкети

Чл. 113 . Народното събрание или избраните от него комисии могат да извършват проучвания и анкети по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси.

Чл. 114 . Всички държавни органи и длъжностни лица от държавната и общинската администрация и граждани са задължени да предоставят необходимите сведения и документи във връзка с проучвания и анкети, дори когато сведенията представляват държавна или служебна тайна.

Чл. 115 . Формата, в която се предоставят сведенията, се определя от Народното събрание или от съответната комисия.

Глава десета – ПАРЛАМЕНТАРНО НАБЛЮДЕНИЕ И КОНТ­РОЛ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Чл. 116 . (1) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изготвя проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз в съответствие с Работната програма на Европейската комисия за съответната година, в 30-дневен срок от приемането й.

(2) Проектът на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз съдържа проекти на актове на институциите на Европейския съюз, включени в Работната програма на Европейската комисия за съответната година, с оглед изпълнение на правомощията на Народното събрание съгласно чл. 12 от Договора за Европейския съюз и прилагането на Протокол (№ 1) и Протокол (№ 2) от Договора за функционирането на Европейския съюз .

(3) Проектът на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз се обсъжда и приема от Народното събрание.

(4) Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет приетата годишна работна програма по ал. 3.

(5) При нововъзникнали обстоятелства Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове може да предлага по своя инициатива или по предложение на други постоянни комисии разглеждането на проект на акт, който не е включен в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. В този случай Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове уведомява Министерския съвет за проекта на акт, като за разглеждането му се прилагат чл. 117 – 119 .

Чл. 117 . (1) Министерският съвет внася в Народното събрание рамкова позиция по проекта на акт на институция на Европейския съюз, включен в годишната работна програма по чл. 116, ал. 3 , в триседмичен срок от решението на Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет за одобряване разпределението на акта.

(2) При настъпване на обстоятелства, които налагат промени в първоначалната българска позиция, Министерският съвет своевременно информира Народното събрание за тези обстоятелства и за промените в позицията.

Чл. 118 . (1) Председателят на Народното събрание в срока по чл. 71, ал. 1 разпределя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на компетентните постоянни комисии внесената от Министерския съвет рамкова позиция по чл. 117, ал. 1 и проекта на акта. Проектът на акт се предоставя от базата данни по чл. 121 и се прилага към рамковата позиция.

(2) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове по своя инициатива или по предложение на постоянна комисия може да наложи парламентарна резерва по проект на акт на институция на Европейския съюз, включен в годишната работна програма по чл. 116, ал. 3 . Парламентарната резерва задължава правителството да не изразява становище по проекта на акт в Съвета на Европейския съюз до произнасянето на Народното събрание, но не по-късно от третото заседание на подготвителния орган на Съвета, разглеждащ проекта на акт.

Чл. 119 . (1) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове обсъжда проектите на актове на институциите на Европейския съюз и рамковите позиции по тях, като взема предвид докладите на компетентните постоянни комисии, ако такива са постъпили. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изготвя доклад по проекта на акт.

(2) Постоянните комисии разглеждат проекта на законодателен акт за спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност при спазване на срока, определен в чл. 6 от Протокол (№ 2) към Договора за функционирането на Европейския съюз .

(3) Когато се установи неспазване на принципа на субсидиарност в проект на законодателен акт на институция на Европейския съюз, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изготвя мотивирано становище.

(4) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове представя изготвения доклад или мотивираното становище на председателя на Народното събрание, който го изпраща на Министерския съвет и на председателите на Европейския парламент, на Съвета на Европейския съюз и на Европейската комисия в срока, определен в чл. 6 от Протокол (№ 2) към Договора за функционирането на Европейския съюз .

Чл. 120 . Народното събрание прави мотивирано искане до Министерския съвет за внасяне в Съда на Европейския съюз на иск за неспазване на принципа на субсидиарност в законодателен акт на Европейския съюз.

Чл. 121 . Народното събрание организира и поддържа база данни за проектите на актове и други документи на институциите на Европейския съюз.

Чл. 122 . (1) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изслушва кандидатите за длъжности в институциите на Европейския съюз, предложени от Министерския съвет.

(2) Кандидатите по ал. 1 са длъжни да се явят на заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и да отговарят на поставените от членовете й въпроси.

Чл. 123 . (1) Народното събрание участва в механизмите за оценка на изпълнението на политиките на Европейския съюз в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, в политическия контрол на Европол и в оценката на дейностите на Евроюст.

(2) Народното събрание участва в процедурите по преразглеждане на Договорите на Европейския съюз.

(3) Народното събрание разглежда молбите за присъединяване към Европейския съюз.

(4) Народното събрание участва в процеса на междупарламентарно сътрудничество в Европейския съюз.

Чл. 124 . (1) Народното събрание може да провежда изслушване на министър-председателя относно позицията на Република България в предстоящи заседания, както и за резултатите от проведени заседания на Европейския съвет.

(2) Министърът на външните работи представя пред Комисията по европейските въп­роси и контрол на европейските фондове и съответните ресорни комисии одобрените от Министерския съвет позиции на Република България за заседанията на Европейския съвет.

Чл. 125 . (1) Министерският съвет, в изпълнение на чл. 105, ал. 3 от Конституцията , информира Народното събрание:

1. по въпроси, отнасящи се до задължения­та, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз;

2. за решенията на Европейската комисия по процедури за нарушения по чл. 258 – 260 от Договора за функционирането на Европейския съюз срещу Република България непосредствено след приемането им;

3. в случаите по т. 2 – за мерките, необходими за отстраняване на нарушенията на правото на Европейския съюз.

(2) В случай на внесен в Народното събрание законопроект, с който се приемат мерки на национално ниво, необходими за въвеждане или прилагане на актове на Европейския съюз – обект на процедура за нарушение по чл. 258 – 260 от Договора за функционирането на Европейския съюз , Министерският съвет изпраща одобрената позиция на Република България и допълнителна информация към позицията на председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на председателя на водещата постоянна комисия на Народното събрание.

(3) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове докладва на Народното събрание по изпълнение задължението на Министерския съвет за предварителна информираност при участието му в разработването и приемането на актове на Европейския съюз. Комисията изготвя доклади и по други актове на институциите на Европейския съюз.

Чл. 126 . (1) Министерският съвет, в изпълнение на чл. 105, ал. 4 от Конституцията , внася в Народното събрание:

1. в началото на всеки 6-месечен период на председателство на Съвета на Европейския съюз доклад за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през предходното председателство и за приоритетите на Република България по време на текущото председателство;

2. годишна програма за участие на Репуб­лика България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, в 7-дневен срок от приемането й.

(2) Народното събрание изслушва министър-председателя или заместник министър-председател в случая по ал. 1, т. 1.

Чл. 127 . В заседанията на Народното събрание по чл. 124 и чл. 126, ал. 2 могат да участват без право да гласуват членовете на Европейския парламент от Република България.

Глава единадесета – НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ

Раздел I – Правно положение

Чл. 128 . Всеки народен представител може да бъде избиран в органите на Народното съб­рание. Той е задължен да участва в тяхната работа.

Чл. 129 . (1) Народните представители запазват заеманата от тях длъжност по служебно правоотношение или по трудово правоотношение в държавните или общинските учреждения или предприятия, търговските дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или бюджетните организации, като ползват неплатен отпуск до края на пълномощията им. След прекратяването на пълномощията на народен представител ползването на неплатения отпуск се прекратява.

(2) Народните представители, които са преподаватели във висши училища, запазват заеманата от тях длъжност и могат да продължат да упражняват преподавателската си дейност или да ползват неплатен отпуск до края на пълномощията им по споразумение със съответното висше училище.

Чл. 130 . Времето, през което народните представители изпълняват своите функции, се зачита за трудов стаж по специалността им, съответно за служебен стаж за длъжността, която са заемали до избора им.

Чл. 131 . (1) Народният представител не може да получава друго възнаграждение по трудово правоотношение, освен възнаграждението, което получава за заеманата длъжност във висше училище.

(2) Народният представител може да получава хонорар или възнаграждение по граждански правоотношения.

Чл. 132 . (1) Народният представител не може да изпълнява друга държавна служба или да извършва дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител.

(2) Народният представител няма право да участва в управителни или контролни органи на търговски дружества и кооперации.

(3) Народният представител може да продължи участието си в колективни управителни органи и научни органи на висшите училища и Българската академия на науките, с изключение на еднолични ръководни длъжности.

Чл. 133 . (1) Народният представител има право на платен годишен отпуск, който съвпада с ваканциите на Народното събрание.

(2) Народният представител няма право на неплатен отпуск.

Чл. 134 . (1) Народният представител е длъжен да присъства на заседанията на Народното събрание и на комисиите, в които е избран.

(2) Народен представител, на когото се налага да напусне заседанието по уважителни причини, преди да е завършило, или да закъснее за заседание, уведомява дежурните секретари или ръководството на съответната комисия. Член 149, ал. 2 се прилага съответно.

(3) Народен представител, на когото се налага да отсъства по уважителни причини от заседание на Народното събрание или от заседание на комисия, предварително уведомява председателя на Народното събрание, съответно председателя на съответната комисия. Член 149, ал. 2 се прилага съответно.

Чл. 135 . За неуредените въпроси в този правилник се прилагат Кодексът на труда и Кодексът за социално осигуряване , освен ако това противоречи или е несъвместимо с положението на народните представители.

Чл. 136 . (1) Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване, освен за извършено престъпление от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава ( чл. 39, ал. 2 ) – с разрешение на неговия председател.

(2) Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, като в този случай незабавно се уведомява Народното събрание, а когато то не заседава ( чл. 39, ал. 2 ) – неговият председател.

(3) Когато са налице достатъчно данни, че народен представител е извършил престъпление от общ характер, главният прокурор отправя мотивирано искане до Народното събрание, а когато то не заседава – до неговия председател, с което се иска разрешение за възбуждане на наказателно преследване. Към искането се прилагат достатъчно данни.

(4) Разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител. Народният представител представя писменото си съгласие до председателя на Народното събрание, който уведомява незабавно главния прокурор и информира Народното събрание на първото пленарно заседание след постъпване на съгласието. Даденото писмено съгласие не може да бъде оттегляно от народния представител.

(5) Извън случаите по ал. 4, искането на главния прокурор и приложените към него данни се разглеждат от Народното събрание, което се произнася с решение не по-рано от 5 дни след постъпване на искането. При поискване и явяване народният представител се изслушва от Народното събрание.

(6) Когато Народното събрание не заседава ( чл. 39, ал. 2 ), разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народен представител се дава от председателя на Народното събрание. Разрешението, дадено от председателя на Народното събрание, се внася за одобрение от народните представители на първото заседание на Народното събрание.

(7) Когато наказателното преследване завърши с присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено, Народното събрание взема решение за предсрочно прекратяване пълномощията на народния представител.

(8) В случаите, когато главният прокурор е направил искане за задържане на народния представител, Народното събрание се произнася с отделно решение, взето по реда на ал. 1 – 7. То може да отмени дадено от него разрешение.

(9) Разпоредбата на чл. 70 от Конституцията се прилага и в случаите, когато наказателно преследване срещу народен представител е възбудено преди избирането му.

Чл. 137 . Народните представители не могат да бъдат повиквани на военновременна служба като запасни.

Чл. 138 . (1) В случаите, когато народен представител, избран с кандидатска листа на партия или коалиция, бъде избран за министър, той се замества от следващия в листата кандидат за времето, през което изпълнява функциите на министър.

(2) Когато бъде освободен като министър, пълномощията на народен представител се възстановяват, а на заместващия го се прекратяват.

Чл. 139 . Държавните и местните органи и техните администрации, както и публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване информация във връзка с изпълнение на правомощията му в срок от 14 дни.

Раздел II – Етични норми за поведение

Чл. 140 . Народният представител осъществява своите правомощия при зачитане на върховенството на закона и защитата на обществения интерес, като се ръководи от принципите на необвързаност с частни интереси, откритост, отчетност и прозрачност.

Чл. 141 . Народният представител се отнася с дължимото уважение към гражданите, независимо от политическите им пристрастия, служебното им положение и изразяваното от тях мнение.

Чл. 142 . (1) Народният представител не може да дава съгласие за осъществяване на своите правомощия в частен интерес на физически или юридически лица.

(2) Народният представител не може да дава съгласие или да използва служебното си положение за рекламна дейност.

Чл. 143 . (1) Народният представител не допуска да бъде поставен във финансова зависимост или друга обвързаност с физически или юридически лица, която би могла да повлияе върху изпълнението на неговите правомощия.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2026 г.) Народният представител изпълнява правомощията си, без да търси или получава материална или друга облага за себе си или за свързаните с него лица по смисъла на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности .

(3) Народният представител не може да предприема действия, които накърняват принципа на разделението на властите и независимостта на държавните органи.

Чл. 144 . (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2026 г.) Народният представител декларира имущество, доходи и разходи в страната и в чужбина по реда на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности .

Чл. 145 . (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2026 г.) При внасяне на законопроекти, изказване или гласуване в пленарно заседание или в комисия народен представител с частен интерес от обсъждания проблем по смисъла на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности е длъжен да го декларира.

Чл. 146 . Народният представител е длъжен да пази поверителността на информацията, получена при изпълнението на правомощията му, както и на информацията относно личния живот на народните представители.

Чл. 147 . (1) Народният представител не може да използва служебното си положение за получаване на специални привилегии или придобивки.

(2) Народният представител не може в това си качество да приема подаръци, освен ако са протоколни и на стойност до една двадесета от основното му месечно възнаграждение за съответния месец. Подаръците над тази стойност се предават в Народното събрание и се обявяват в публичен регистър на Народното събрание.

Чл. 148 . Комисията по превенция и противодействие на корупцията дава разяснения на народните представители относно прилагането на етичните норми за поведение. По искане на народния представител даването на разяснения може да бъде конфиденциално.

Чл. 149 . (1) Народният представител може да обяви адрес и електронна поща за контакти.

(2) Народният представител провежда срещи с избиратели, включително в изборните райони, освен във времето за пленарни заседания или заседания на комисии.

(3) Народният представител може да обяви на страницата си в интернет информация за графика на срещите си с избиратели, своите изказвания, предложения и становища по законопроекти, както и имената на сътрудниците, телефон и адрес на електронна поща за връзка.

Чл. 150 . (1) Парламентарните групи и парламентарните комисии имат право на нещатни експерти. Нещатните експерти към парламентарните групи са до десет за всяка отделна група. Максималният брой нещатни експерти за една постоянна комисия е не повече от половината от броя на членовете й.

(2) Народният представител има право на не повече от трима нещатни сътрудници.

(3) В Народното събрание се създава и води публичен регистър на нещатните експерти и сътрудници. В регистъра се вписват имената на експертите и сътрудниците, образованието и областта, в която ще подпомагат парламентарната група, комисия или народен представител.

(4) В регистъра по ал. 3 се вписват и лицата, които участват в подготовката, обсъждането и приемането на актове или документи в Народното събрание по граждански договор, възложената задача и размерът на възнаграждението при спазване изискванията за защита на личните данни.

Чл. 151 . (1) Комисията по превенция и противодействие на корупцията установява нарушение по този раздел и се произнася с решение, с което може да наложи следните мерки:

1. забележка;

2. порицание;

3. временно отстраняване от едно до три заседания на комисия.

(2) При определяне на мярката се вземат предвид тежестта на нарушението и неговият епизодичен, повтарящ се или системен характер.

(3) Отстраненият от заседание народен представител не получава възнаграждение за заседанията, от които е бил отстранен.

Чл. 152 . (1) Всеки народен представител, физическо или юридическо лице може да подаде жалба или сигнал за нарушение на етичните норми за поведение до Комисията по превенция и противодействие на корупцията по ред, определен с правилата по ал. 4.

(2) Комисията по превенция и противодействие на корупцията приема решение за налагане на мярка по чл. 151, ал. 1 , след като изслуша народния представител и се запознае с всички материали, свързани с нарушението на етичните норми за поведение. Комисията публикува решението в публичен регистър на Народното събрание, след като го съобщи на народния представител.

(3) Народният представител има право да изрази становище по решението, което се публикува в регистъра по ал. 2.

(4) Комисията по ал. 1 приема правила по прилагането на този раздел.

Раздел III – Парламентарно поведение

Чл. 153 . (1) Поведението на народния представител се основава на зачитане авторитета на Народното събрание и уважение към другите народни представители и външни лица. То не може да нарушава нормалното протичане на парламентарната работа или реда в сградата на Народното събрание.

(2) Народните представители нямат право да прекъсват изказващия се от място, да отправят лични нападки, оскърбителни думи, жестове или заплахи против когото и да било, да разгласяват данни, отнасящи се до личния живот или увреждащи доброто име на гражданите, да имат непристойно поведение или да извършват постъпки, които нарушават реда на заседанието.

Чл. 154 . (1) По отношение на народните представители по време на пленарното заседание може да се налагат следните дисциплинарни мерки:

1. напомняне;

2. забележка;

3. порицание;

4. отнемане на думата;

5. отстраняване от заседание;

6. отстраняване до три заседания.

(2) В допълнение към наложена дисциплинарна мярка по ал. 1, т. 5 и 6 в срок от три дни от съответното пленарно заседание председателят на Народното събрание може да наложи спиране от участие в сесии и заседания на постоянните делегации, международните конференции или друг вид форуми с международен характер за срок до три месеца.

(3) Наложената санкция по реда на ал. 2 се съобщава от председателя в следващото пленарно заседание.

Чл. 155 . Напомняне се прави от председателя на народен представител, който се отклони от предмета на разискванията.

Чл. 156 . Забележка се прави от председателя към народен представител, който се е обърнал към свой колега или колеги с оскърбителни думи, жестове или със заплаха.

Чл. 157 . Порицание се налага от председателя на народен представител, който нарушава реда на заседанието или е създал безредие в залата.

Чл. 158 . Председателят отнема думата на народен представител, който:

1. по време на изказването си има наложени две от предвидените в чл. 154, ал. 1, т. 1 – 3 дисциплинарни мерки;

2. след изтичане на времето за изказване продължава изложението си въпреки поканата на председателя да го прекрати.

Чл. 159 . Председателят може да отстрани от едно заседание народен представител, който:

1. възразява против наложената дисциплинарна мярка по груб и непристоен начин;

2. продължително не дава възможност за нормална работа в пленарната зала;

3. гласува с чужда карта.

Чл. 160 . (1) Председателят може да отстрани за повече от едно заседание, но не повече от три заседания, народен представител, който:

1. оскърбява Народното събрание, членовете на Министерския съвет, президента или вицепрезидента на Републиката или други органи на държавна власт;

2. призовава към или упражнява насилие в залата или в сградата на Народното събрание;

3. умишлено уврежда материалната база в залата или в сградата на Народното събрание.

(2) Отстраненият от заседанието народен представител по ал. 1 и по чл. 159 не получава възнаграждение за заседанията, от които е бил отстранен.

(3) Народният представител има право да оспорва наложената дисциплинарна мярка пред председателя на Народното събрание в тридневен срок от налагането й. Санкцията по чл. 154, ал. 2 подлежи на самостоятелно оспорване в тридневен срок от съобщаването й. Председателският съвет може мотивирано да потвърди, отмени или промени наложената дисциплинарна мярка, като при вземане на решението всяка парламентарна група има право на един глас.

Чл. 161 . На интернет страницата на Народното събрание се публикува информация за наложените дисциплинарни мерки на народните представители по чл. 154 .

Чл. 162 . Всеки месец на интернет страницата на Народното събрание се публикува информация за неоправданите отсъствия на народните представители от заседания на постоянните комисии, подкомисиите, работните групи и от пленарни заседания. Информацията се публикува не по-късно от 7 дни след приключване на месеца, за който се отнася.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . (1) Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание може да бъде изменян по предложение на председателя на Народното събрание или по искане на народен представител.

(2) Предложението се разглежда от Комисията по правни въпроси в 14-дневен срок.

(3) Становището на комисията се изпраща на председателя на Народното събрание, който го предоставя в писмен вид на всеки народен представител.

§ 2 . По въпроси, неуредени с този правилник, Народното събрание приема решения.

§ 3 . " Председател " по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 2 и 4 е председателстващият съответното пленарно заседание на Народното събрание.

§ 4 . Около сградите на Народното събрание се обозначават зона за сигурност съгласно Закона за събранията, митингите и манифес­тациите и зона за охрана след съгласуване с Министерството на вътрешните работи под разпореждането на председателя на Народното събрание.

§ 5 . Под " присъстващи " при тайно гласуване се разбира участвалите в гласуването народни представители. Под " присъстващи " при явно гласуване се разбира броят на народните представители, които са регистрирани при последната преди гласуването проверка на кворума.

§ 6 . Под " численост на парламентарна група " се разбира числеността на групата към момента на вземане на съответното решение от Народното събрание.

§ 7 . (1) При осъществяване на своите правомощия Народното събрание се подпомага от администрация.

(2) Служителите в администрацията на Народното събрание са парламентарни служители, чийто статут се определя в правилника по чл. 8, ал. 1, т. 11 .

(3) С Класификатора на длъжностите в администрацията на Народното събрание се определят: броят на парламентарните служители, наименованията на длъжностите, минималната образователна степен, минималният ранг и/или професионален опит, видът правоотношение, други изисквания за заемане на длъжността, както и минималният и максималният размер на възнаграждението за всяка длъжност.

(4) Главният секретар на Народното събрание осъществява неотложни административни функции на председателя на Народното събрание по този правилник и по закон в случаите, когато не е избран председател на новоучреденото Народно събрание.

§ 8 . Предоставянето на всички проекти, документи и други материали, необходими на народните представители за работата им в пленарна зала, се извършва чрез служебната им електронна поща, на която се изпраща хипервръзка към съответната рубрика на интернет страницата на Народното събрание. За ден и час на предоставянето на материалите се смятат денят и часът, когато е изпратена хипервръзката. Председателят на Народното събрание може при необходимост да разпореди предоставяне на материалите и на хартиен носител в пленарната зала – по време на пленарно заседание или по парламентарни групи.

§ 9 . Сроковете по този правилник се изчисляват по реда на Гражданския процесуален кодекс . Последният ден на срока изтича в 17,30 ч.

§ 10 . Достъпът на журналисти в сградата на Народното събрание за пленарни заседания при изпълнение на служебните им задължения е свободен и неограничен, както и тяхното придвижване. Достъпът се предоставя съгласно Правилата за акредитация в Народното събрание.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 11 . Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 относно предаването на откритите заседания на Народното събрание от парламентарен телевизионен канал (БНТ) се прилага от момента на осигуряването на техническа и финансова възможност за това.

§ 12 . Законопроектите и проектите за решения, декларации и обръщения се внасят на хартиен носител и в електронен вид до издаването на удостоверенията за електронен подпис и осигуряването на техническа възможност за това.

§ 13 . Този правилник се приема на основание чл. 73 от Конституцията и отменя Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 107 от 2024 г.; изм., бр. 50 от 2025 г.).

§ 14 . Процедурите по приемане и разглеждане на законопроектите и проектите на решения, разпределени на Временната комисия по бюджет и финанси и Временната комисия по правни въпроси, създадени с решения на 52-рото Народно събрание от 8 май 2026 г., се продължават съответно от постоянната Комисия по бюджет и финанси и постоянната Комисия по правни въпроси, избрани от 52-рото Народно събрание. Взетите решения от временните комисии се считат за решения на постоянните комисии.

§ 15 . Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Чл. 1 . С правилника се уреждат:

1. организацията на дейността на Националния съвет по храните към министъра на земеделието, храните и горите, наричан по-нататък "Национален съвет";

2. редът за вземане на решения от Националния съвет;

3. определянето на кворум и мнозинство за провеждане на заседание на Националния съвет;

4. редът за избор на заместник-председатели на Националния съвет.

Чл. 2 . Националният съвет е постоянен консултативен орган, който подпомага министъра на земеделието, храните и горите при провеждане на държавната политика в областта на храните.

Чл. 3 . Съставът на Националния съвет се определя съгласно чл. 117, ал. 3 от Закона за храните .

Чл. 4 . (1) Поименният състав на членовете на Националния съвет се определя със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по предложения на ръководителя на съответното министерство, ведомство или организация съгласно чл. 117, ал. 2 от Закона за храните .

(2) При промяна в служебното положение, правомощията или функциите на някой от членовете на Националния съвет ръководителят на съответното министерство, ведомство или организация прави предложение до министъра на земеделието, храните и горите за промяна в поименния състав в 14-дневен срок от настъпването на промяната.

Чл. 5 . (1) Националният съвет избира от състава си двама заместник-председатели, единият от които е представител на браншовите организации, съгласно чл. 117, ал. 4 от Закона за храните .

(2) Кандидатурата за заместник-председател – представител на браншовите организации, се гласува от Националния съвет след провеждане на предварителен подбор на номинации, в който участват представителите на браншовите организации по чл. 117, ал. 3, т. 12 от Закона за храните , и след подкрепа на най-малко от половината от техните гласове. Предварителният подбор се извършва с явно гласуване и по реда на постъпване на номинациите.

(3) Председателят на Националния съвет прави предложение за избор на другия заместник-председател.

(4) При отсъствие на кандидатура за заместник-председател, отговаряща на условията по ал. 2, се провежда повторен предварителен подбор на следващото заседание на Националния съвет, като за валидна се счита номинацията, събрала най-много гласове от представителите на браншовите организации по чл. 117, ал. 3, т. 12 от Закона за храните .

Чл. 6 . (1) Председателят на Националния съвет:

1. ръководи заседанията и цялостната работа на Националния съвет и участва в тях с право на глас;

2. насрочва заседанията и утвърждава дневния ред.

(2) При отсъствието на председателя неговите правомощия се упражняват от определен от него заместник-председател.

Чл. 7 . Правото на участие в заседанията на Националния съвет със съвещателен глас се определя съгласно чл. 117, ал. 5 – 7 от Закона за храните .

Чл. 8 . (1) Дейността на Националния съвет се подпомага от специализирана дирекция в структурата на Министерството на земеделието, храните и горите.

(2) Министърът на земеделието, храните и горите определя служител от Министерството на земеделието, храните и горите, който изпълнява функциите на секретар на Националния съвет.

(3) Определеният по ал. 2 служител се вписва в заповедта по чл. 4, ал. 1 .

Чл. 9 . (1) Административното обслужване на дейността на Националния съвет се осъществява от секретаря, определен по реда на чл. 8, ал. 2 .

(2) Административното обслужване по ал. 1 включва:

1. подготвяне на проект на дневния ред за заседанията на Националния съвет;

2. изпращане на копие от утвърдения дневен ред на всички членове на Националния съвет;

3. организиране на заседанията, включително достъпа до материалите по точките от дневния ред или предоставянето им;

4. водене на протокол от заседанията;

5. изпращане на членовете на Националния съвет копие от протокола с приетите решения;

6. водене на архив на Националния съвет;

7. осъществяване връзката и координацията между членовете на Националния съвет.

Чл. 10 . (1) Редовните заседания на Националния съвет се провеждат най-малко веднъж на 3 месеца.

(2) Извънредно заседание може да бъде свикано по искане на председателя на Националния съвет или на неговите заместник-председатели или по искане на не по-малко от една трета от неговите членовете, за което съответно заместник-председателите или членовете отправят писмено искане до председателя, който насрочва дата на заседанието във възможно най-кратък срок, но не по-дълъг от един месец.

(3) Искането по ал. 2 трябва да бъде подадено писмено на хартиен носител в деловодната система на Министерството на земеделието, храните и горите или по електронна поща. Копие от искането следва да бъде представено и на секретаря на Националния съвет.

(4) Заседанията се свикват от председателя. Членовете на Националния съвет се уведомяват от секретаря за дневния ред, датата и часа на заседанието най-малко 7 дни преди провеждането му.

(5) Към поканата се прилага проект на дневен ред за заседанието, предложен от председателя, и материали по включените в него точки.

(6) Всеки член на Националния съвет може да прави допълнителни предложения за включване на въпроси в дневния ред не по-късно от 3 работни дни преди заседанието, като прилага и писмен материал за предварително запознаване с предложения за включване в дневния ред въпрос. Предложението се изпраща до председателя и чрез секретаря – до членовете на Националния съвет.

(7) Националният съвет приема дневния ред в началото на всяко заседание.

(8) Постъпилите предложения за включване на допълнителни точки в дневния ред след срока по ал. 6, както и тези по време на приемането на дневния ред, се разглеждат на следващо заседание, освен ако тяхното разглеждане не бъде подкрепено с консенсус от всички присъстващи на конкретното заседание, за което са отправени.

Чл. 11 . (1) Членовете на Националния съвет участват в заседанията лично.

(2) Всеки от членовете на Националния съвет може да делегира задължението си за участие в заседанията на друг член на Националния съвет или на друго лице с изрично пълномощно, за което изпраща предварително писмено уведомление до секретаря.

(3) Всеки от членовете на Националния съвет може да изрази писмено становището си по материалите от дневния ред. Становището се прилага към протокола от заседанието.

(4) По решение на Националния съвет в заседанията му могат да участват експерти с право на съвещателен глас.

Чл. 12 . (1) Заседанията на Националния съвет се считат за редовни, ако в тях участват най-малко половината плюс един от членовете, посочени в заповедта по чл. 4, ал. 1 . При липса на кворум в едноседмичен срок се насрочва ново заседание. Новото заседание се счита за редовно, ако в него участват най-малко половината плюс един от членовете в заповедта по чл. 4, ал. 1 .

(2) Заседанията на Националния съвет се ръководят от председателя, а в негово отсъствие – от определен от него заместник-председател.

(3) Националният съвет взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието членове, а решенията по чл. 119, т. 5 от Закона за храните – с най-малко половината от всички гласове на членовете на Националния съвет, посочени в заповедта по чл. 4, ал. 1 , с право на глас. При равен брой гласове решаващ е гласът на председателя.

(4) Заседания на Националния съвет могат да се провеждат и от разстояние в електронна среда чрез използване на жива връзка при създадена организация за включване на неговите членове в заседанието.

Чл. 13 . (1) За всяко заседание се води протокол, който се утвърждава на следващото заседание на Националния съвет.

(2) Протоколът се изготвя в срок до една седмица от приключване на заседанието.

(3) Протоколът се изпраща до членовете на Националния съвет в срока, посочен в чл. 10, ал. 4 .

Чл. 14 . (1) Националният съвет може да създава работни групи при необходимост от допълнително проучване за решаването на конкретни проблеми.

(2) Работните групи се сформират със заповед на председателя на Националния съвет и представят резултатите от своята дейност пред Националния съвет на редовно заседание.

Чл. 15 . (1) Членовете на Националния съвет не получават възнаграждение за работата си в него.

(2) Членовете на Националния съвет осъществяват дейността си при спазване на принципите на прозрачност, законност, обоснованост и експертност и полагат системни усилия за утвърждаване доброто име на бранша и неговото устойчиво и проспериращо развитие.

Чл. 16 . (1) Националният съвет приема ежегодно годишен доклад за работата си и доклад за състоянието на сектор "Храни" в съответствие с чл. 119, т. 5 от Закона за храните , изготвен от работна група, създадена съгласно чл. 14, ал. 1 , по предварително одобрено от Националния съвет съдържание.

(2) Председателят на Националния съвет представя в Министерския съвет за сведение ежегодния доклад за състоянието на сектор "Храни" в съответствие с чл. 119, т. 5 от Закона за храните .

Чл. 17 . (1) Националният съвет разработва и приема годишна програма за своята работа, като при подготовката й всеки от членовете внася аргументирани предложения съгласно обхвата на консултативните му функции по чл. 119 от Закона за храните .

(2) В обхвата на програмата се включват най-малко:

1. представяне и обсъждане на всички планирани в програмите на правителството и на отделните ведомства проекти на национални стратегически документи и нормативни актове, пряко свързани с производството, преработката и/или дистрибуцията на храни, включително заложените такива в плана за действие с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз;

2. представяне и обсъждане на рамковите позиции по планирани и обсъждани от европейските институции стратегически документи и проекти на хармонизирани актове с непосредствено и пряко въздействие върху производството, преработката и/или дистрибуцията на храни;

3. подготовката и обсъждането на годишен доклад за състоянието на сектор "Храни" с предложения за мерки при провеждане на държавната политика в областта на храните.

(3) Годишната програма се приема на първото редовно заседание на Националния съвет в календарната година, за която се отнася.

(4) Годишната програма на Националния съвет подлежи на актуализация, като членовете на Националния съвет внасят своевременно за разглеждане конкретни предложения, чието планиране е било невъзможно в периода на нейните първоначална подготовка и приемане.

Чл. 18 . Министерството на земеделието, храните и горите осигурява материално-технически дейността на Националния съвет.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Правилникът се издава на основание чл. 118 от Закона за храните .

Раздел I – Общи положения

Чл. 1 . С този правилник се уреждат статутът, съставът, структурата, функциите, организацията и дейността на Националния съвет по генетични ресурси в животновъдството ("Националния съвет").

Раздел II – Статут на Националния съвет

Чл. 2 . (1) Националният съвет е постоянно действащ орган към Националния координатор по генетични ресурси в животновъдството съгласно чл. 18а, ал. 3 от Закона за животновъдството и подпомага министъра на земеделието, храните и горите при изпълнение на държавната политика в областта на животновъдството.

(2) В съответствие с чл. 18а, ал. 2 от Закона за животновъдството Национален координатор по генетичните ресурси в животновъдството е изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ).

Раздел III – Състав и структура на Националния съвет

Чл. 3 . (1) Съставът на Националния съвет по генетични ресурси в животновъдството е определен в чл. 18а, ал. 4 от Закона за животновъдството и включва:

1. председатели на развъдни организации, получили разрешение по чл. 30б, ал. 1 от Закона за животновъдството ;

2. представители на развъдни организации – зооинженери;

3. служители на ИАСРЖ;

4. служители от компетентната дирекция съгласно Устройствения правилник на Министерство на земеделието, храните и горите ;

5. представители на науката от висшите учебни заведения, обучаващи студенти в професионално направление "Животновъдство";

6. представители на Селскостопанската академия.

(2) Националният съвет се състои от председател, секретариат и членове.

(3) Националният съвет осъществява своите функции по секции, както следва:

1. секция "Говедовъдство";

2. секция "Биволовъдство";

3. секция "Овцевъдство";

4. секция "Козевъдство";

5. секция "Свиневъдство";

6. секция "Коневъдство";

7. секция "Птицевъдство";

8. секция "Пчеларство";

9. секция "Застрашени от изчезване и изчезващи породи";

10. секция "Кинология" – за кучета от породи със селскостопанско предназначение – Българско овчарско куче и Каракачанско куче;

11. секция "Зайцевъдство".

Чл. 4 . (1) Изпълнителният директор на ИАСРЖ в качеството си на Национален координатор по генетични ресурси председателства Националния съвет.

(2) Председателят на Националния съвет:

1. насрочва заседанията и утвърждава дневния ред;

2. ръководи заседанията и цялостната работа на Националния съвет;

3. представя на министъра на земеделието, храните и горите и на други национални и международни институции и организации предложенията и становищата на Националния съвет и съдейства за тяхното изпълнение;

4. информира Националния съвет относно движението и изпълнението на неговите предложения, становища и инициативи;

5. представлява Националния съвет пред всички органи и организации у нас и в чужбина.

Чл. 5 . (1) Секретариатът на Националния съвет се състои от главен секретар и секретари на секциите.

(2) Главен секретар на Националния съвет е директорът на Главна дирекция "Управление на генетичните ресурси и репродуктивния процес", секретари на секциите на Националния съвет са главните експерти от Главна дирекция "Контрол и координация на развъдната дейност", които са служители на ИАСРЖ.

(3) Секретариатът на Националния съвет организира подготовката на заседанията съобразно одобрения от председателя дневен ред и координира дейността по провеждането им, води архива и кореспонденцията на Националния съвет.

(4) Главният секретар на Националния съвет координира дейността на секретарите на секциите на Националния съвет по организиране и подготовка на заседанията на секциите и изпълнява функциите на председател в негово отсъствие.

(5) Секретарите на секции изпълняват функциите по ал. 3 за съответната секция на Националния съвет, като:

1. подготвят проект на дневния ред за заседанията на секцията и го предлагат за утвърждаване от председателя на Националния съвет;

2. уведомяват всички членове на съответната секция за деня, часа и мястото за провеждане на заседанието чрез изпращане на придружително писмо с копие от утвърдения дневен ред;

3. организират провеждането на заседанията, включително достъпа до материалите по точките от дневния ред или предоставянето им;

4. водят протокол от заседанията;

5. водят архива на секцията чрез съхраняване на дневния ред и протоколите от заседанията на Националния съвет;

6. архивът по т. 5 се съхранява за срок от 7 години;

7. осъществяват връзката и координацията между членовете на секцията.

Чл. 6 . (1) Поименният състав на Националния съвет се определя със заповед на изпълнителния директор на ИАСРЖ, която се актуализира до края на месец януари в съответната година.

(2) Поименният състав на членовете на Националния съвет се определя въз основа на писмено предложение на ръководителите на структурите по чл. 3, ал. 1 .

(3) Промени в поименния състав на Националния съвет се правят въз основа на писмени мотивирани предложения съобразно изискванията за членство по този правилник.

(4) Промените по ал. 3 се извършват със заповед на изпълнителния директор на ИАСРЖ.

(5) Участие в работата на Националния съвет взема представител, включен в съответната секция.

(6) Член, който не присъства на повече от три последователни заседания и не е представил становища по тях през годината, се отзовава, а организацията, която го е предложила, определя нов член.

(7) Членовете на Националния съвет имат равни права при изготвяне на становища, предложения, проекти на нормативни актове, решения и други, отнасящи се до управлението, съхраняването и използването на генетичните ресурси и развъдната дейност.

(8) В заседанията на Националния съвет могат да бъдат привличани външни експерти във връзка с обсъждане на теми и проблеми, засягащи дейността на Националния съвет, без право на глас.

Раздел IV – Функции на Националния съвет

Чл. 7 . (1) Националният съвет подпомага Националния координатор при изпълнение на правомощията му в областта на развъдната дейност, управлението, съхранението, устойчивото развитие и използването на генетичните ресурси в животновъдството.

(2) Националният съвет изпълнява функцията си по ал. 1, като прави предложения и дава становища:

1. при определяне на националната политика по управлението, съхранението, устойчивото развитие и използването на националните генетични ресурси в животновъдството;

2. по инициативи за сътрудничество и участие на страната ни в международни органи и организации, свързани с опазване, управление и устойчиво развитие на генетичните ресурси, в съответствие с изискванията на Организацията на обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО) и Конвенцията за биологично разнообразие ;

3. при разработване на национални, трансгранични, регионални и други международни стратегии и програми за опазване, устойчиво развитие и използване на генетичните ресурси в животновъдството в съответствие с националните приоритети;

4. при разработване на проекти на законови и подзаконови нормативни актове, отнасящи се до прилагане на европейското законодателство;

5. свързани с организацията, управлението, опазването и устойчивото развитие на националните генетични ресурси и контрола по отношение на развъдната дейност;

6. по дейности, отнасящи се до прилагането на Протокола от Нагоя за достъпа до генетичните ресурси и справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхната употреба, към Конвенцията за биологично разнообразие ;

7. при разработване и прилагане на икономически и финансови политики и механизми за подпомагане на националните генетични ресурси и развъдната дейност в животновъдството.

(3) Националният съвет подпомага дейността на Националния координатор по управлението на националните генетични ресурси чрез:

1. създаване на предпоставки и съдействие за изпълнение на елементи от Глобалната стратегия на ФАО за управление, съхранение и използване на генетичните ресурси в животновъдството;

2. разработване и прилагане на национална стратегия за управление, мониторинг, инвентаризация, оценка на рисковия статус, съхраняване и използване на генетичните ресурси в животновъдството;

3. иницииране и съдействие за изграждане на национални, регионални и междурегионални мрежи за разработване на общи политики, дейности, обучения, научни изследвания и т.н. в областта на генетичните ресурси;

4. участие в изготвянето на Национален доклад за състоянието на генетичните ресурси в Република България;

5. изготвяне на предложения за попълване и коригиране на информацията за генетични ресурси в животновъдството в информационната система DAD-IS на ФАО, чрез EFABIS на Европейската регионална фокусна точка;

6. съдействие за поддържане на национална база данни за генетични ресурси в животновъдството на Република България;

7. изготвяне на анализи за състоянието и развитието на генетичните ресурси в отделните отрасли на животновъдството, като прави прогнози за процесите и препоръки за тяхното управление и използване;

8. организиране на публични дискусии, конференции и семинари по въпросите на развитието на генетичните ресурси в животновъдството;

9. съдействие за популяризиране на националните генетични ресурси и развъдната дейност чрез организиране на национални изложения, регионални и специализирани изложби и аукциони;

10. въвеждане на дигитализация в управлението на генетичните ресурси и развъдната дейност и внедряване на прогресивни био- и информационни технологии;

11. унифициране на развъдната документация към общоевропейската и използвания софтуер в областта на развъдната дейност;

12. реализиране на конкретни дейности по ефективно изпълнение на развъдните програми на развъдните организации с цел съхраняване на породата и/или на генетичното разнообразие в рамките на тази порода;

13. съдействие за установяване и проверка на идентичност и произход на генетичните ресурси чрез извършване на ДНК анализи;

14. обсъждане и прилагане на специфични дейности, когато дадена развъдна организация планира да провежда развъдна програма в разширена географска територия, намираща се в държава, различна от държавата, където е призната развъдната програма, в случаите на чл. 12, параграф 3, букви "а" и "б" от Регламент (ЕС) 2016/1012 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно зоотехнически и генеалогични условия за развъждане, търговия и въвеждане в Съюза на чистопородни разплодни животни, хибридни разплодни свине и зародишни продукти от тях, за изменение на Регламент (ЕС) № 652/2014 и директиви 89/608/ЕИО и 90/425/ЕИО на Съвета и за отмяна на определени актове в областта на развъждането на животни (Регламент относно разплодните животни) (OB, L 171, 29.6.2016 г.).

Чл. 8 . (1) Националният съвет удостоверява статуса на местните породи на основание чл. 18а, ал. 6 от Закона за животновъдството .

(2) Заседанията на Националния съвет за определяне на статуса на породите селскостопански животни се провеждат ежегодно до края на месец март.

(3) Статусът на породите се определя към 31 януари на текущата година, като информация за числеността, местонахождението на стадата, географската им концентрация и размер на фермите се взема от регистрите по чл. 18, ал. 6, т. 2 от Закона за животновъдството .

(4) Последващи актуализации за текущата година на регистрите по чл. 18, ал. 6, т. 2 от Закона за животновъдството не се вземат под внимание при определяне на развъдния статус.

(5) На база информацията по ал. 3 и икономически фактори, отчитащи специфичните условия за страната и региона, Националният съвет оценява категорията рисков статус за всяка порода съгласно утвърдени прагови равнища по видове и породи, от които дадена местна порода се счита за застрашена – изготвени от работна група от учени от Селскостопанската академия и висшите учебни заведения, представители на Министерството на земеделието, храните и горите и ИАСРЖ.

(6) Не по-късно от 10 работни дни Националният координатор по генетични ресурси представя на министъра на земеделието, храните и горите доклад с решението на Националния съвет за статуса на породите.

(7) Решението на Националния съвет за статуса на породите се публикува на интернет страницата на ИАСРЖ.

Раздел V – Организация на дейността на Националния съвет

Чл. 9 . (1) Националният съвет се свиква по инициатива на председателя, който определя часа, датата и мястото на провеждане на заседанието на съответната секция.

(2) Всяко заседание на секциите протича по предварително одобрен от председателя дневен ред.

(3) На заседанията председателят информира членовете на Националния съвет за изпълнението на разглежданите предложения и решения от предходните заседания.

(4) Секциите на Националния съвет осъществяват функциите по раздел IV за съответния отрасъл на животновъдството.

(5) Заседанията на отделните секции се определят със заповед на председателя на Националния съвет.

(6) При необходимост Националният съвет се свиква по искане на повече от 1/3 от членовете на съответната секция при спазване изискванията на ал. 5. Чл. 10 (1) Националният съвет осъществява своята дейност на присъствени и неприсъствени заседания.

(2) Заседанията на Националния съвет се провеждат в сградата на ИАСРЖ в София.

(3) По предложение на председателя или членовете на Националния съвет заседанията могат да се провеждат и на друго място или от разстояние чрез използване на web платформи, като се осигурява пряко и виртуално участие при спазване изискванията за кворум и гласуване. Начинът на провеждане на заседанието се обявява предварително заедно с дневния ред.

(4) Неприсъствените заседания се провеждат по решение на председателя на Националния съвет чрез размяна на документи по електронна поща.

Чл. 11 . (1) Заседанията на Националния съвет (присъствени или неприсъствени) протичат по предварително утвърден от председателя на Националния съвет дневен ред, който се изпраща заедно с материалите от дневния ред по електронната поща на членовете на Националния съвет най-малко 5 работни дни преди датата на заседанието.

(2) При неприсъствени заседания на Националния съвет към материалите по ал. 1 на членовете се изпраща формуляр за гласуване по електронна поща. Същият се попълва и се изпраща обратно по електронна поща.

(3) Членовете на Националния съвет потвърждават по електронен път участието си в заседание на Националния съвет най-малко 2 дни преди провеждането му.

(4) На заседанието могат да се разглеждат и въпроси, невключени в предварително обявения дневен ред.

Чл. 12 . (1) Заседанията на Националния съвет се считат за редовни, ако на тях присъства повече от половината от поименния състав на съответната секция. При установяване на липса на кворум председателят на Националния съвет насрочва нова дата при същия дневен ред. При липса на кворум на насрочената втора дата за провеждане на заседанието то се отлага с един час и се провежда независимо от броя на присъстващите членове.

(2) Всеки от членовете на Националния съвет, в случай че е възпрепятстван да присъства на присъствено или неприсъствено заседание, изразява писмено становището си по материалите от дневния ред най-късно до един ден преди заседанието, като същото се зачита за глас. Становището се прилага към протокола от заседанието.

(3) Всеки член на Националния съвет е с право на един глас.

(4) Решенията на съответната секция са решения на Националния съвет и се формират от постъпилите становища по ал. 2 и от явното гласуване на присъстващите, които се отразяват в лист за гласуване.

(5) Решенията на неприсъствените заседания се вземат чрез попълване на формуляр за гласуване по електронен път "за", "против" или "въздържал се" и от постъпилите становища по ал. 2.

(6) При равенство на гласовете решаващ е гласът на председателя на Националния съвет.

(7) Националният съвет може да приема решение на включени по време на заседанието въпроси, ако то е подкрепено от две трети от членовете. В случай че решението не бъде прието, то се разглежда на следващото заседание на Националния съвет.

Чл. 13 . (1) На заседанията на секциите на Националния съвет се води протокол, който съдържа:

1. дата и място на провеждане на заседанието;

2. дискутирани въпроси и направени предложения по приетия дневен ред;

3. получени становища по чл. 12, ал. 2 ;

4. подписи на председателстващия и секретаря на секцията.

(2) Към протокола по ал. 1 се прилагат:

1. присъствен списък с подписи на членовете на Националния съвет, а в случаите на неприсъствени заседания – формуляр за гласуване, получен по електронна поща;

2. документи, обсъдени на заседанията, и становища по чл. 12, ал. 2 .

(3) Протоколите, решенията и другите документи се съхраняват от секретаря на секцията.

(4) В срок до 10 дни след приключване на всяко заседание, секретарите изпращат на членовете на секцията и на председателстващия кратък протокол с приетите решения.

Чл. 14 . Организационно-техническото обслужване на дейността на Националния съвет се осигурява от ИАСРЖ.

Чл. 15 . За своята дейност членовете на Националния съвет не получават възнаграждение.

Чл. 16 . (1) Решенията на Националния съвет са публични и се публикуват в отделен раздел на официалната интернет страница на ИАСРЖ.

(2) Изявления от името на Националния съвет пред средствата за масово осведомяване може да прави Националният координатор по генетични ресурси в животновъдството или упълномощено от него лице.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . Правилникът се издава на основание чл. 18а, ал. 5 от Закона за животновъдството .

§ 2 . Този правилник отменя Правилника за организацията и дейността на Националния съвет по генетични ресурси в животновъдството (ДВ, бр. 1 от 2011 г.).

§ 3 . Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С правилника се уреждат структурата, функциите на звената, организацията на дейността и числеността на персонала на Националния осигурителен институт (НОИ).

Чл. 2 . (1) Националният осигурителен институт е юридическо лице със седалище гр. София.

(2) Националният осигурителен институт управлява държавното обществено осигуряване.

(3) Националният осигурителен институт се представлява от управителя или подуправителя, а пред съда – и от упълномощени от тях процесуални представители.

Глава втора – ОРГАНИ

Раздел I – Органи на управление

Чл. 3 . Органи за управление на НОИ са Надзорният съвет, управителят и подуправителят.

Чл. 4 . Надзорният съвет:

1. упражнява функциите и правомощията по Кодекса за социално осигуряване ;

2. утвърждава размера на допълнителното възнаграждение на управителя и подуправителя съгласно условията и реда, определени в нормативните актове;

3. взема решения за сделки за придобиване на имущество и разпоредителни сделки с имущество на НОИ над размера по чл. 5, ал. 1, т. 4 ;

4. приема годишния отчет за дейността на НОИ;

5. изслушва периодични отчети за изпълнението на задължения на института, произтичащи от приети стратегии, програми и планове, включително и във връзка с ангажиментите като компетентната българска институция по прилагането на Общностното право в областта на координацията на системите за социално осигуряване и международните договори в тази сфера;

6. упражнява текущ и последващ контрол върху изпълнението на приетите от него решения.

Чл. 5 . (1) Управителят на НОИ:

1. упражнява правомощията по Кодекса за социално осигуряване ;

2. действа като разпоредител първа степен с бюджета на държавното обществено осигуряване и със средствата на Учителския пенсионен фонд;

3. утвърждава бюджетите на териториалните поделения;

4. сключва сделки за придобиване на имущество и разпоредителни сделки с имущество на НОИ в размер до 200 000 лв. без ДДС за всеки отделен случай;

5. организира, ръководи и контролира дейността на НОИ;

6. определя структурата и утвърждава длъжностното разписание на НОИ;

7. утвърждава функционалните характеристики на административните звена;

8. открива, преобразува и закрива отделите и секторите в централното управление и административните звена в териториалните поделения;

9. утвърждава политиката за информационна сигурност на НОИ, както и мерките за мониторинг и контрол за спазването на тази политика;

10. гарантира провеждането на политика на откритост и достъпност на дейността на института;

11. осигурява осъществяването на функцията по вътрешен одит в института;

12. ръководи организирането на защитата при бедствия и дейностите по отбранително-мобилизационна подготовка;

13. организира дейността по осигуряване на достъпа до обществена информация.

(2) Управителят може да възлага със заповед изпълнения на отделни свои правомощия на подуправителя, главния секретар, ръководителите на териториалните поделения или на други служители в института.

(3) Дейността на управителя се подпомага от Съвет на управителя и Регионален консултативен съвет.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г.) При осъществяване на своите правомощия управителят пътува в страната и в чужбина, без да се издава заповед за командироване. В тези случаи главният секретар или директорът на дирекция "Човешки ресурси и административно обслужване" съставя паметна записка, която съдържа всички реквизити на заповед и отчет на командировка.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г.) Управителят ползва отпуските, предвидени в трудовото законодателство. За ползването на отпуск се съставя паметна записка от главния секретар или директора на дирекция "Човешки ресурси и административно обслужване", която включва всички реквизити на заповедта за разрешаване на съответния вид отпуск.

Чл. 6 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г.) Подуправителят упражнява правата на управителя при негово отсъствие.

(2) Подуправителят упражнява отделни правомощия на управителя в случаите на възлагане.

(3) Командироването на подуправителя се извършва със заповед на управителя.

(4) Подуправителят ползва отпуските, предвидени в трудовото законодателство. Ползването на съответния вид отпуск се разрешава със заповед на управителя.

Раздел II – Консултативни съвети

Чл. 7 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2021 г., в сила от 1.08.2021 г.) Съветът на управителя се състои от управителя, подуправителя, главния секретар, ръководителя на Инспектората, длъжностните лица на пряко подчинение на управителя и директорите на дирекции в централното управление.

(2) Съветът на управителя извършва дейността си съгласно Кодекса за социално осигуряване и правилника за дейността му.

Чл. 8 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2021 г., в сила от 1.08.2021 г.) Регионалният консултативен съвет се състои от управителя, подуправителя, главния секретар и ръководителите на териториалните поделения.

(2) Съветът се свиква на заседания от управителя, който е и негов председател.

(3) Регионалният консултативен съвет:

1. подпомага дейността на управителя в провеждане на регионалната политика и административното управление;

2. анализира дейността на териториалните поделения и предлага решения за нейното усъвършенстване;

3. обсъжда предложения за усъвършенстване на дейността на териториалните поделения и подобряване на връзките между тях и централното управление;

4. обсъжда предложения за разкриване и закриване на филиали на териториалните поделения;

5. осъществява връзка между централното управление и областните администрации.

Глава трета – СТРУКТУРА И ФУНКЦИИ НА НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

Раздел I – Структура

Чл. 9 . (1) Националният осигурителен институт се състои от централно управление и териториални поделения. Териториалният обхват и седалищата на териториалните поделения са съгласно границите и административните центрове на областите в Република България, утвърдени с указ на президента на Република България.

(2) Териториалните поделения на института се откриват и закриват със заповед на управителя на института.

(3) Дейността на института се осъществява от администрация, която е организирана в дирекции, отдели и сектори.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 46 от 2015 г., в сила от 1.07.2015 г., бр. 22 от 2016 г., в сила от 1.04.2016 г.) Общата численост на персонала в института е 3467 щатни бройки, като разпределението й е посочено в приложението към правилника.

(5) Конкретната численост на административните звена в общата и специализираната администрация в централното управление и в териториалните поделения се утвърждава от управителя със заповед.

Раздел II – Главен секретар

Чл. 10 . (1) Главният секретар ръководи, организира, координира и контролира функционирането на администрацията, като:

1. осъществява административното ръководство на института в изпълнение на нормативните актове и разпорежданията на управителя;

2. следи за спазването и изпълненията на решенията на Надзорния съвет и на административните актове, издавани от управителя;

3. представлява института в случаите, в които е упълномощен изрично от управителя по проблеми, свързани с функционирането на администрацията;

4. отговаря за планирането и отчетността при изпълнение на ежегодните цели на Националния осигурителен институт;

5. организира разпределянето на задачите за изпълнение между административните звена, осъществява общия контрол за изпълнението им и отговоря за условията за нормална и ефективна работа на административните звена;

6. възлага задачи на административните звена съобразно тяхната функционална компетентност;

7. координира оперативното взаимодействие на института с органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, както и с органите на местното самоуправление и с неправителствени организации;

8. утвърждава определени бюджетни разходи в случай на упълномощаване от управителя;

9. изпълнява и други функции и задачи, определени с нормативен акт или възложени му от управителя.

(2) При отсъствие на главния секретар неговите функции се изпълняват от определен с писмена заповед на управителя директор на дирекция за всеки конкретен случай.

(3) Главният секретар може да свиква оперативни съвещания по текущи въпроси от административен характер, свързани с дейността на института, както и за определяне на общ подход при подготовката на въпроси за разглеждане от Надзорния съвет.

(4) Оперативните съвещания по ал. 3 се ръководят от главния секретар.

(5) В оперативните съвещания участват директорите на дирекции в централното управление и други служители от администрацията на института, поканени от главния секретар, които са задължени да присъстват лично.

Раздел III – Инспекторат

Чл. 11 . (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г., бр. 98 от 2018 г.) (1) Инспекторатът е на пряко подчинение на управителя и осъществява административен контрол върху дейността на института и на второстепенните разпоредители с бюджетни средства в института.

(2) Инспекторатът изготвя стратегически и годишен план за дейността си, които се утвърждават от управителя и по които извършва комплексни, тематични и последващи проверки.

(3) Дейността на инспектората е насочена към пълно и точно изясняване на проверяваните случаи и предлагане на мерки за тяхното разрешаване с цел:

1. предотвратяване и отстраняване на нарушения при функционирането на администрацията;

2. независима и обективна оценка на дейността на администрацията;

3. подобряване работата на администрацията.

(4) Инспекторатът:

1. извършва планови и извънпланови проверки на структури, дейности и процеси в института;

2. прави оценка на корупционния риск и предлага мерки за ограничаването му;

3. събира и анализира информация и извършва проверки за установяване на нарушения, прояви на корупция и неефективна работа на администрацията;

4. следи за спазването на законите, подзаконовите и вътрешноведомствените актове за организацията на работата от служителите на института;

5. може да предлага образуване на дисциплинарно производство при констатирани нарушения на служебните задължения, както и на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация ;

6. извършва проверка на сигналите срещу незаконни или неправилни действия или бездействия на служители на института;

7. (изм. – ДВ, бр. 107 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) осъществява контрол и извършва проверки по Закона за противодействие на корупцията ;

8. съставя актове за установяване на административни нарушения при констатирани нарушения от страна на служителите на института, когато е предвидено в закон;

9. изпраща сигнали до органите на прокуратурата, когато при проверки установи данни за извършено престъпление;

10. прави предложения за нови или за изменение на вътрешноведомствени актове, регламентиращи организацията на работата и дейността на администрацията;

11. извършва проверки по предоставянето на административни услуги;

12. ежегодно представя отчет за дейността си пред управителя;

13. осъществява други функции във връзка с административния контрол, произтичащи от нормативни актове или възложени от управителя.

Раздел IV – Дирекция "Вътрешен одит"

Чл. 12 . (1) Дирекция "Вътрешен одит" e на пряко подчинение на управителя на НОИ и осъществява вътрешен одит по Закона за вътрешния одит в публичния сектор , като:

1. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г.) планира, извършва и докладва дейността по вътрешен одит в съответствие с действащото законодателство, Международните стандарти за професионална практика по вътрешен одит, Етичния кодекс на вътрешните одитори, Статута на звеното за вътрешен одит и утвърдената от министъра на финансите методология за вътрешен одит в публичния сектор;

2. изготвя на базата на оценка на риска 3-годишен стратегически план и годишен план за дейността си, които представя за съгласуване с управителя;

3. извършва одитни ангажименти за даване на увереност и консултиране в териториалните поделения и централното управление на Националния осигурителен институт чрез сформирани специализирани одиторски екипи;

4. анализира и оценява адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол по отношение на:

а) идентифицирането, оценяването и управлението на риска;

б) съответствието със законодателството, вътрешните актове и договорите;

в) надеждността и всеобхватността на финансовата и оперативната информация;

г) ефективността, ефикасността и икономичността на дейностите;

д) опазването на активите и информацията;

е) изпълнението на задачите и постигането на целите;

5. проверява съответствието на дейността със законите, подзаконовите нормативни актове, вътрешните актове и договорите; надеждността и всеобхватността на финансовата и оперативната информация; създадената организация по опазване на активите и информацията, както и ефективността, ефикасността и икономичността на операциите и изпълнението на договорите и поетите ангажименти;

6. докладва на управителя и обсъжда с ръководителите на звената, чиято дейност е одитирана, резултатите от всеки извършен одитен ангажимент;

7. дава препоръки в одитните доклади за подобряване на дейностите и на адекватността и ефективността на системата за финансово управление и контрол и извършва одитни ангажименти за проследяване изпълнението на препоръките;

8. изготвя и представя на управителя годишен доклад за дейността по вътрешен одит, който се изпраща на министъра на финансите;

9. осигурява повишаването на професионалната квалификация на вътрешните одитори и осъществява контактите с другите звена за вътрешен одит от организациите от публичния сектор с цел обмяна на добри практики;

10. изпълнява и други функции, определени от Закона за вътрешния одит в публичния сектор .

(2) Целта, правомощията и отговорностите на дирекция "Вътрешен одит" се определят в отделен вътрешен акт, Статут на звеното за вътрешен одит, подписан между управителя на Националния осигурителен институт и директора на дирекцията.

Раздел V – Дирекция "Сигурност"

Чл. 13 . (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2019 г.) Дирекция "Сигурност" е на пряко подчинение на управителя на НОИ и изпълнява следните дейности:

1. организира и контролира изпълнението на задълженията по нормативните актове, свързани с отбранително-мобилизационната подготовка в страната;

2. организира и контролира дейността на НОИ при възникване на извънредни ситуации вследствие на тероризъм;

3. създава условия за осъществяване на дейността на специализираната и общата администрация в условията на бедствия;

4. организира и контролира оперативната подготовка на личния състав за работа в условията на бедствия;

5. организира дейността по противопожарната безопасност в сградата на института;

6. осъществява контрол по изпълнение изискванията на Закона за защита при бедствия в териториалните поделения на НОИ;

7. осъществява контрол по пропускателния режим в сградата на института;

8. получава, обработва и съхранява данни за социалното и здравното осигуряване и трудовите договори на служителите от специалните ведомства;

9. изчислява парични обезщетения и помощи на служителите от специалните ведомства;

10. изготвя справки за осигурените лица по чл. 4, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване .

Раздел Vа (Нов – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г.) Длъжностни лица по защита на данните

Чл. 13а . (Нов – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г.) (1) Длъжностните лица по защита на данните са на пряко подчинение на управителя на НОИ и изпълняват задачите, възложени им с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО ( Общ регламент относно защитата на данните ), Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и с нормативните актове по прилагането им.

(2) Длъжностните лица по защита на данните:

1. информират и съветват администратора на лични данни и служителите, които извършват обработване, за техните задължения по силата на Общия регламент относно защитата на данните и на други разпоредби за защитата на данни;

2. наблюдават спазването на Общия регламент относно защитата на данните и на други разпоредби за защитата на данни и на политиките на администратора на лични данни по отношение на защитата на личните данни, включително възлагането на отговорности, повишаването на осведомеността и обучението на персонала, участващ в операциите по обработване, и съответните одити;

3. при поискване предоставят съвети по отношение на оценката на въздействието върху защитата на данните и наблюдават извършването на оценката съгласно чл. 35 от Общия регламент относно защитата на данните ;

4. си сътрудничат с Комисията за защита на личните данни в качеството й на надзорен орган на Република България по всички въпроси, предвидени в Общия регламент относно защитата на данните или произтичащи от други правни актове на Европейския съюз или от законодателството на Република България, или по въпроси, инициирани от надзорния орган;

5. действат като точка за контакт за надзорния орган по въпроси, свързани с обработването, включително предварителната консултация по чл. 36 от Общия регламент относно защитата на данните , и по целесъобразност се консултират по всякакви други въпроси.

(3) При изпълнението на своите задачи длъжностните лица по защита на данните надлежно отчитат рисковете, свързани с операциите по обработване, и се съобразяват с естеството, обхвата, контекста и целите на обработката.

Раздел Vб (Нов – ДВ, бр. 38 от 2019 г.) Служител по сигурността на информацията

Чл. 13б . (Нов – ДВ, бр. 38 от 2019 г.) (1) Служителят по сигурността на информацията е на пряко подчинение на управителя на НОИ и изпълнява задачите, възложени му със Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и нормативните актове по прилагането му.

(2) Служителят по сигурността на информацията осъществява дейността по защита на класифицираната информация, като:

1. организира и следи за спазването на изискванията на ЗЗКИ и други нормативни актове и прилага правилата относно видовете защита на класифицираната информация;

2. осъществява контрол за спазването на изискванията за сигурност на автоматизираната информационна система и дейностите по осигуряване на индустриалната сигурност;

3. разработва план за охрана на класифицираната информация чрез физически и технически средства и следи за изпълнението му;

4. извършва периодични проверки на отчетността и движението на материалите и документите, съдържащи класифицирана информация; води на отчет случаите на нерегламентиран достъп и взетите мерки;

5. организира и осъществява процедурата по проучването за достъп до класифицираната информация и води регистър на проучените лица;

6. разработва и поддържа план за защита на класифицираната информация при положение на война, при военно или друго извънредно положение;

7. организира и провежда обучението на служителите в института в областта на защитата на класифицираната информация.

Раздел Vв (Нов – ДВ, бр. 8 от 2020 г.) Експерт по мрежова и информационна сигурност

Чл. 13в . (Нов – ДВ, бр. 8 от 2020 г.) (1) Експертът по мрежова и информационна сигурност е на пряко подчинение на управителя на НОИ.

(2) Експертът по мрежова и информационна сигурност:

1. ръководи дейностите, свързани с постигане на високо ниво на мрежова и информационна сигурност, и целите, заложени в политиката на НОИ;

2. участва в изготвянето на политиките и документираната информация;

3. следи за спазването на вътрешните правила за всяка дейност, свързана с администрирането, експлоатацията и поддръжката на хардуер и софтуер, и за прилагането на законите, подзаконовите нормативни актове, стандартите, политиките и правилата за мрежовата и информационната сигурност;

4. консултира управителя на НОИ във връзка с информационната сигурност;

5. ръководи периодичните оценки на рисковете за мрежовата и информационната сигурност;

6. периодично (не по-малко от веднъж в годината) изготвя доклади за състоянието на мрежовата и информационната сигурност и ги представя на управителя на НОИ;

7. координира обученията, свързани с мрежовата и информационната сигурност;

8. организира проверки за актуалността на плановете за справяне с инцидентите и плановете за действия в случай на аварии, природни бедствия или други форсмажорни обстоятелства; анализира резултатите от тях и организира изменение на плановете, ако е необходимо;

9. поддържа връзки с други администрации, организации и експерти, работещи в областта на информационната сигурност;

10. следи за акуратното водене на регистъра на инцидентите;

11. уведомява за инциденти съответния секторен екип за реагиране на инциденти с компютърната сигурност в съответствие с изискването на действащото законодателство;

12. организира анализ на инцидентите с мрежовата и информационната сигурност за откриване на причините за тях и предприемане на мерки за отстраняването им с цел намаляване на еднотипните инциденти и намаляване на загубите от тях;

13. следи за актуализиране на използвания софтуер и фърмуер;

14. следи за появата на нови киберзаплахи (вируси, зловреден код, спам, атаки и др.) и предлага адекватни мерки за противодействието им;

15. организира тестове за откриване на уязвимости в информационните и комуникационните системи и предлага мерки за отстраняването им;

16. организира и сътрудничи при провеждането на одити, проверки и анкети и при изпращането на резултатите от тях на съответния национален компетентен орган;

17. предлага санкции за лицата, нарушили мерките за мрежовата и информационната сигурност.

Раздел VI – Финансови контрольори

Чл. 14 . (1) Финансовите контрольори в централното управление на НОИ са на пряко подчинение на управителя на института, а в териториалните поделения са на пряко подчинение на съответния ръководител на териториалното поделение.

(2) Финансовите контрольори в централното управление:

1. ръководят методически и координират дейността по изграждането и функционирането на системите за финансово управление и контрол;

2. осъществяват предварителен контрол за законосъобразност на документи и процедури, свързани с финансовата дейност;

3. оказват методическа помощ на финансовите контрольори в териториалните поделения.

(3) Финансовите контрольори в териториалните поделения осъществяват предварителен контрол за законосъобразност на документи и процедури, свързани с финансовата дейност на съответното поделение.

Раздел VII – Централно управление

Чл. 15 . Според функциите, които изпълняват, звената в централното управление са организирани в обща и специализирана администрация.

Чл. 16 . (1) Общата администрация подпомага осъществяването на правомощията на управителя като ръководител на администрацията, създава условия за осъществяването на дейността на специализираната администрация и извършва техническите дейности по административното обслужване на гражданите и юридическите лица.

(2) Общата администрация включва:

1. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г.) дирекция "Човешки ресурси и административно обслужване";

2. дирекция "Финансово-счетоводна дейност";

3. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2021 г., в сила от 1.08.2021 г.) дирекция "Обществени комуникации";

4. дирекция "Правна";

5. (нова – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г.) дирекция "Обществени поръчки и управление на собствеността";

6. (нова – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г.) дирекция "Информационни и комуникационни технологии";

7. (нова – ДВ, бр. 62 от 2021 г., в сила от 1.08.2021 г.) дирекция "Международно сътрудничество и проекти".

Чл. 17 . (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г.) Дирекция "Човешки ресурси и административно обслужване":

1. разработва и реализира подходящи стратегии и политики за управление на човешките ресурси в съответствие със стратегическите цели на института;

2. разработва проекти на актове, свързани с организационното развитие и участва в изграждането на оптимална организационна структура съобразно нормативните изисквания; извършва анализ и проектиране на длъжностите в института;

3. разработва прогнози и планове за човешките ресурси;

4. организира дейността по набирането и подбора на персонала, изготвя всички актове, свързани с възникването, изменението и прекратяването на служебните и трудовите правоотношения на служителите, съставя, води и съхранява служебните и трудовите досиета;

5. въвежда и прилага системи за атестиране, заплащане и израстване в кариерата на служителите;

6. организира и контролира обучението и развитието на персонала, като предлага и реализира програми за обучение и професионална квалификация за служителите;

7. изгражда стабилна организационна култура на института чрез изготвяне и внедряване на стандарти, политики и процеси за цялостно управление на човешките ресурси; извършва проучвания сред служителите за подобряване на организационната култура и условията на труд;

8. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г.) участва в изготвянето на становища във връзка с постъпили жалби и сигнали, свързани с трудовите и служебните правоотношения;

9. участва в изготвянето на становища по проекти на нормативни и други актове в областта на управлението на човешките ресурси;

10. консултира ръководителите и служителите в института по въпроси, свързани с управлението на човешките ресурси;

11. осигурява административно-техническото обслужване на заседанията на Надзорния съвет, на Съвета на управителя, на Регионалния консултативен съвет и на оперативните съвещания на главния секретар;

12. извършва последващия контрол и координация по изпълнението на задачите, произтичащи от приетите актове на Надзорния съвет и заповедите на управителя;

13. организира, участва и контролира дейността по организацията на деловодната дейност и учрежденския архив;

14. организира текущото и архивното съхранение на документите и ги предоставя за ползване; изготвя при необходимост заверени копия на документи;

15. организира, участва и контролира дейността по експертиза на ценността на архивни документи на ЦУ и оказва методическа помощ на ТП на НОИ;

16. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г.) координира дейността по административното обслужване в НОИ;

17. (отм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г.);

18. (отм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г.);

19. (отм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г.);

20. (отм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г.);

21. (отм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г.);

22. (отм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г.);

23. (отм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г.);

24. (отм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г.);

25. (отм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г.).

Чл. 18 . Дирекция "Финансово-счетоводна дейност":

1. методически ръководи цялостната дейност по финансирането и счетоводната отчетност на бюджетните средства на института, фондовете на държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд и фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите";

2. изготвя и обобщава отчети за месечното, тримесечното и годишното касово изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване и финансовите отчети на Националния осигурителен институт;

3. изготвя становища по въпроси, свързани с финансовата дейност на НОИ и ангажиращи бюджетни средства;

4. организира цялостната дейност по движението на средствата на фондовете на държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд и фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", осчетоводяването и отчитането им;

5. разработва формите и съдържанието на документите за счетоводното отчитане на средствата на осигурителните фондове;

6. осъществява дейността по управлението на временно свободните средства на фондовете на държавното обществено осигуряване и Учителския пенсионен фонд;

7. разработва методически указания по отчитането на пенсиите, краткосрочните обезщетения и административната издръжка;

8. упражнява контрол по спазването на законите и други нормативни документи в областта на финансово-икономическата дейност в поделенията на НОИ;

9. извършва преводи на пенсии и краткосрочни обезщетения и помощи по силата на Европейските регламенти и международни договори, както и тяхното осчетоводяване;

10. осъществява счетоводното обслужване на централното управление;

11. съгласува всички заповеди, решения, договори и други актове, свързани с финансови ангажименти;

12. организира и контролира банковото обслужване на НОИ и неговите поделения;

13. организира процеса по извършване на преводите за пенсии по държавното обществено осигуряване и Учителския пенсионен фонд и осъществява дейността по преводите на средствата за пенсии, изплащани чрез търговски банки, парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване и парични обезщетения за безработица, както и тяхното отчитане;

14. изготвя разпределението на бюджета за административните разходи на НОИ между териториалните поделения и централното управление и контролира изпълнението на утвърдените бюджети;

15. изготвя задания за разработка и допълнение на програмното и технологичното осигуряване и оказва методическа помощ при проектиране на информационни системи за финансово-счетоводна дейност.

Чл. 19 . (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2021 г., в сила от 1.08.2021 г.) Дирекция "Обществени комуникации":

1. планира, координира и провежда политика за прозрачност и публичност на НОИ в областта на достъпа до информация за медиите и гражданите, отразяване на публични събития и публичното представяне на ръководството и служителите в НОИ;

2. осъществява преглед и анализ на публикациите в медиите;

3. осъществява информационно-издателската дейност в НОИ;

4. организира проучването на общественото мнение и провеждането на информационни кампании, свързани с дейността на НОИ;

5. организира подготовката на материалите и отговаря за съдържанието на интернет сайта на НОИ;

6. организира консултации и справки по запитвания, постъпили чрез комуникационните канали, свързани с осигурителното законодателство във връзка с функциите на НОИ съгласно Кодекса за социално осигуряване ;

7. изготвя анализи и доклади, свързани с постъпилите запитвания и препоръки на клиенти;

8. организира подготовката и разпространението на информационни материали за подобряване на осигурителната култура, осведомеността и популяризиране на дейността на НОИ.

Чл. 20 . (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г.) Дирекция "Правна":

1. съвместно с дирекциите в централно управление на НОИ изготвя проекти на нормативни актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, и ги подготвя за разглеждане и утвърждаване от Надзорния съвет на НОИ;

2. дава правни становища по проекти на нормативни актове, изпратени за съгласуване от НОИ;

3. анализира съдебната практика по прилагане на нормативните актове по държавното обществено осигуряване и съгласувано с функционално отговорните дирекции в централно управление на НОИ дава указания за единното им прилагане;

4. съгласувано с дирекциите в централно управление на НОИ дава методически указания на териториалните поделения по прилагане на нормативните актове по обществено осигуряване;

5. подпомага дирекциите в централно управление на НОИ в разработването на инструкции, формуляри и други документи във връзка с възложените на НОИ дейности;

6. изготвя отговори и становища по постъпили въпроси, предложения, сигнали, жалби и молби в областта на общественото осигуряване във връзка с възложените дейности на НОИ;

7. съвместно с дирекциите в централно управление на НОИ разработва процедури за контрол по изплащане на пенсиите и паричните обезщетения и помощи и за установяване и събиране на вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи;

8. осъществява правното обслужване на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите";

9. съгласува проекти на заповеди и други вътрешноведомствени актове;

10. при възлагане дава становища по проекти на актове, издавани от управителя, подуправителя и главния секретар;

11. осъществява процесуално представителство след съответно упълномощаване;

12. осигурява правно съдействие при сключване на договори за предоставяне на информация, информационни продукти за обработване на информация и за дейности по социалното осигуряване и при възлагане осъществява контрол по изпълнение на договорите;

13. следи за законосъобразността на актовете и процедурите, свързани с възникването, изменението и прекратяването на служебните и трудовите правоотношения;

14. участва в тръжни процедури за отдаване под наем и разпоредителни сделки със собствеността на НОИ, както и при сключването на договори за придобиване на имоти от НОИ;

15. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2021 г., в сила от 1.08.2021 г.) разглежда заявленията за достъп до обществена информация и исканията за повторно използване на информация от обществения сектор и въз основа на представени от съответните функционално компетентни звена данни и мотивирани становища изготвя проекти на решения по тях.

Чл. 20а. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г.) Дирекция "Обществени поръчки и управление на собствеността":

1. отговаря за управлението на цикъла на обществените поръчки, като:

а) (изм. – ДВ, бр. 107 от 2023 г., в сила от 20.12.2023 г.) прогнозира потребностите от възлагане на обществени поръчки, определя реда за възлагането им и планира провеждането на процедурите за съответната година;

б) (изм. – ДВ, бр. 107 от 2023 г., в сила от 20.12.2023 г.) организира и координира всички дейности във връзка с подготовката и провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки в НОИ;

в) разработва документациите за участие, подготвя и провежда процедурите за възлагане на обществени поръчки в съответствие с нормативните изисквания и приложимите правила за обществените поръчки на Европейската общност и националното законодателство, като носи отговорност за законосъобразното им откриване и провеждане;

г) изготвя и организира сключването на договорите за възлагане на обществени поръчки, осъществява наблюдение и контрол върху изпълнението, като получава необходимата информация от отговорното за изпълнението на договорите административно звено;

д) изготвя и изпраща за публикуване в нормативно установените срокове необходимата информация при възлагането на обществени поръчки до Агенцията по обществени поръчки и "Официален вестник" на Европейския съюз;

е) подготвя и публикува документите по чл. 42, ал. 2 от ЗОП в профил на купувача по ред и в срок, определен в ЗОП и актовете по прилагането му;

ж) осигурява съхранението и архивирането на документациите по провеждане на процедурите за възлагане на обществени поръчки;

2. отговаря за разработването, изменението и допълнението на вътрешните правила на института за възлагане на обществени поръчки съгласно Закона за обществените поръчки и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

3. изготвя становища и съдейства за изграждане на правна защита при подадени жалби във връзка с проведени процедури за възлагане на обществени поръчки;

4. (изм. – ДВ, бр. 107 от 2023 г., в сила от 20.12.2023 г.) оказва методическа помощ на териториалните поделения на НОИ при изготвяне на документациите за възлагане на обществени поръчки;

5. (изм. – ДВ, бр. 107 от 2023 г., в сила от 20.12.2023 г.) води регистър за проведените процедури и сключените договори за възлагане на обществени поръчки през съответната година;

6. (изм. – ДВ, бр. 107 от 2023 г., в сила от 20.12.2023 г.) събира, анализира и докладва на управителя на НОИ информацията, свързана с възлагане на обществените поръчки през съответната година;

7. организира провеждането на въвеждащо и поддържащо обучение на лицата, ангажирани с управлението на цикъла на обществените поръчки;

8. организира дейността по управлението на собствеността в системата на института, участва в изработването и изпълнението на стратегия по осигуряване на подходящи сгради (сграден фонд) за осъществяване на функциите на НОИ;

9. организира и отговаря за дейността по осъществяване на инвестиционната политика, прави мотивирани предложения във връзка с придобиване, управление и разпореждане с активи съвместно с други дирекции;

10. координира дейността и подпомага управителя при осъществяването на правомощията му по изпълнението на бюджета за капиталови разходи, като подготвя и предлага проекти на поименни списъци на обектите за ремонт за съответната година, които да се финансират от института; организира и отговаря за дейностите по провеждане на инвестиционната политика на института;

11. създава и поддържа регистри и досиета за имотите на института: собствени, предоставени за управление и имоти, наети или отдадени под наем от института; поддържа цялостната документация на собствеността на института;

12. изготвя техническите задания за възлагане, проектиране и строителство на нови обекти и реконструкция на съществуващите; организира и участва в приемателни комисии за обекти в строителство;

13. организира, отговаря и осъществява контрол за правилното, законосъобразното и ефективното ползване и управление, поддръжката и ремонта на недвижимите имоти и движимите вещи, предоставени на института, включително застраховането им съобразно действащото законодателство;

14. подготвя и организира търговете и конкурсите за разпореждане с недвижимата собственост на института и движимите вещи – продажба и отдаване под наем; осъществява дейности по сключването и изпълнението на договори, свързани с недвижими имоти и движими вещи;

15. организира и осъществява цялостното техническо обслужване на института с транспорт, както и регистрация на моторни превозни средства, застраховане, поддръжка, ремонт и годишни прегледи;

16. отговаря за снабдяването, съхраняването, стопанисването и използването на стоково-материалните ценности; организира и осъществява материално-техническото осигуряване на института;

17. организира и осигурява почистването и отговаря за санитарно-хигиенните условия в административната сграда на централно управление на НОИ и в прилежащите й терени; координира и осигурява поддържането на изградените системи, в т.ч. сигнално-охранителните системи и системите за пожаробезопасност и на системата за контрол на достъпа;

18. предлага предприемане на разпоредителни действия по отношение на недвижимите имоти и движимите вещи на института с оглед постигане на максимална ефективност;

19. осъществява мониторинг и контрол върху управлението на недвижимите имоти и движимите вещи, предоставени на института.

Чл. 20б. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г., изм., бр. 38 от 2023 г., в сила от 1.05.2023 г.) Дирекция "Информационни и комуникационни технологии":

1. разработва, актуализира и следи за прилагането на стратегии, политики, правила и процедури в областта на информационните технологии в НОИ;

2. развива архитектурата на електронното управление за целите на администрирането и управлението на държавното обществено осигуряване;

3. следи и координира изпълнението в НОИ на изискванията на нормативната уредба в областта на електронното управление;

4. прилага мерките за мрежова и информационна сигурност съгласно утвърдената политика на НОИ, свързани с функционалната компетентност на дирекцията;

5. планира, проектира и координира разработването/придобиването, внедряването/интегрирането и поддръжката на информационни системи и технологии за целите на НОИ;

6. разработва и съгласува технически задания и проектни предложения, извършва дейностите по планиране и отчитане на бюджета на НОИ в областта на електронното управление;

7. участва в процедури за избор на изпълнители и контрол на изпълнението по проекти за придобиване и внедряване на информационни системи и технологии;

8. планира, организира и провежда анализи на бизнес процесите за идентифициране на съществуващите области за подобрение и начините за тяхното оптимизиране;

9. участва в разработването и поддържането в актуално състояние на процедури, инструкции и образци на документи в НОИ в съответствие с моделите на бизнес процесите съвместно с дирекциите – собственици;

10. осигурява поддръжката, администрирането и архивирането на ресурсите на информационната и комуникационната инфраструктура на НОИ;

11. изгражда, управлява и прилага политики за управление на информационната и комуникационната инфраструктура на НОИ;

12. развива, внедрява и администрира специализиран софтуер за управление на информационната и комуникационната инфраструктура;

13. осигурява защитена мрежова свързаност между информационните системи на НОИ и на външни администрации и организации за осъществяване на регламентиран обмен;

14. разработва и прилага иновативни решения за подобряване на мрежовата и информационната сигурност на НОИ;

15. извършва актуализация на базите данни, поддържащи изпълнението на бизнес процесите в съответствие с нормативната уредба и работните процедури, както и регламентирания обмен с външни организации;

16. следи и подобрява производителността и надеждността на информационните ресурси;

17. развива и поддържа официалната интернет страница на НОИ и управлява портфейл от предоставяни електронни услуги;

18. развива, администрира и поддържа общоадминистративните информационни системи в НОИ;

19. поддържа в актуално състояние описите на информационните ресурси в НОИ;

20. извършва тестове, следи за уязвимост в информационните и комуникационните системи; прилага адекватни мерки за противодействие на киберзаплахи;

21. отговаря за администрирането на правата за достъп на вътрешни и външни потребители до информационните ресурси на НОИ;

22. организира процесите по придобиване, администриране и отчетност на електронните подписи в НОИ;

23. участва в процедури за подбор, планира и организира обучения за повишаване на квалификацията на експертите по информационни и комуникационни технологии в структурите на НОИ;

24. организира и участва в обучения, организирани от дирекцията или от дирекциите – собственици на бизнес процесите, за потребителите на внедрените информационни системи;

25. осигурява навременна и ефективна поддръжка и помощ на крайните потребители на информационни системи и електронни услуги.

Чл. 20в. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2021 г., в сила от 1.08.2021 г.) Дирекция "Международно сътрудничество и проекти":

1. планира и организира връзките на НОИ с международни организации и осигурителните институции извън страната;

2. координира и контролира изпълнението на задълженията по международни споразумения за сътрудничество, обмен на експерти и информация;

3. осъществява протоколната организация на официални и работни срещи, конференции и други публични прояви на НОИ в страната и в чужбина;

4. организира извършването на преводи на оперативните документи на института от и на съответните чужди езици;

5. подготвя необходимите документи за задгранични командировки на служителите, контролира и обобщава отчетите на командированите лица;

6. съхранява и предоставя за служебно ползване материали за социалното осигуряване от други страни и издания на международни организации;

7. разработва, координира и участва в изпълнението на проекти с външно или вътрешно финансиране;

8. изготвя и актуализира работни процеси и процедури за етапите на проектния цикъл в НОИ; управлява процесите в проектния цикъл (вкл. управление на риска, на промените, на качеството, на графика и т.н.);

9. организира и координира дейностите по приключване на проектите, в т.ч.: приключване на договори/споразумения, изготвяне на отчетни документи и доклади (вкл. за верификация на разходи), документи за плащане/ия, архивиране на досието на проекта, научени уроци и изготвяне на доклад до ръководството за постигнатите цели и резултати;

10. осъществява мониторинг и контрол на изпълнението на проектите в НОИ и при необходимост предлага предприемане на мерки, вкл. промени и допълнения на проектите;

11. проследява постигането на заложените в проектите резултати и изпълнението на изискванията за приключване/прекратяване на проектите;

12. поддържа регистър на проектите в НОИ и проектни досиета на електронен и хартиен носител.

Чл. 21 . (1) Специализираната администрация извършва дейностите, възложени на НОИ съгласно КСО във връзка с осъществяване на държавното обществено осигуряване.

(2) Специализираната администрация е организирана във:

1. дирекция "Пенсии";

2. дирекция "Осигуряване и краткосрочни плащания";

3. дирекция "Анализ, планиране и прогнозиране";

4. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г.) дирекция "Информационни системи за дългосрочни и краткосрочни плащания";

5. дирекция "Европейски регламенти и международни договори";

6. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2021 г., в сила от 1.08.2021 г.) дирекция "Електронен обмен, дигитализация и архиви".

Чл. 22 . (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г.) Дирекция "Пенсии":

1. организира, координира и методически ръководи дейностите по:

а) отпускането и изменението на пенсиите;

б) изплащането на пенсиите;

2. дава методически указания и предоставя информация на териториалните поделения на НОИ относно:

а) прилагането на нормативните актове в областта на държавното обществено осигуряване, съгласувано с дирекция "Правна";

б) последователното и непротиворечиво осъществяване на дейностите по т. 1;

3. анализира дейностите по т. 1 и разработва процедури за контрол по отношение на изпълнението им;

4. изготвя инструкции и работни процедури във връзка с изпълнението на конкретни дейности по отпускането, изменението и изплащането на пенсиите;

5. изготвя становища и отговори на:

а) въпроси от териториалните поделения на НОИ относно отпускането и изплащането на пенсиите;

б) запитвания, предложения, молби, жалби и сигнали в областта на пенсионното осигуряване;

6. изготвя образци на формуляри и други документи самостоятелно или съвместно с други функционално отговорни дирекции в централно управление на НОИ във връзка с отпускането, изменението и изплащането на пенсиите;

7. участва в подготовката на проекти на нормативни актове в областта на държавното обществено осигуряване;

8. изготвя задания за разработването и внедряването на промени и допълнения в съществуващи и на нови програмни модули в информационната система на НОИ във връзка с дейностите по т. 1; дава указания по спазването на единен технологичен ред от териториалните поделения на НОИ при работа с информационната система на НОИ;

9. разглежда представените документи и изготвя проекти на предложения за отпускане на персонални пенсии по чл. 92 от Кодекса за социално осигуряване ;

10. изготвя становища във връзка с молби за опрощаване на несъбираеми вземания до президента на Република България;

11. разработва показатели за статистическо наблюдение на пенсиите съвместно с дирекция "Информационни системи за дългосрочни и краткосрочни плащания" и дирекция "Анализ, планиране и прогнозиране";

12. координира взаимодействието с други органи, институции, осигурители и лица относно дейностите по отпускане, изменение и изплащане на пенсиите.

Чл. 23 . (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г.) Дирекция "Осигуряване и краткосрочни плащания":

1. организира, координира и методически ръководи дейностите по:

а) отпускането и изплащането на паричните обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване и на гарантираните вземания по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя ;

б) контрола по разходите на държавното обществено осигуряване;

в) установяването, разследването и регистрирането на трудовите злополуки;

г) проучването и регистрирането на професионалните болести;

д) профилактика и рехабилитация съгласно Кодекса за социално осигуряване ;

е) работата и отчетността с болничните листове за временна неработоспособност;

2. дава методически указания и предоставя информация на териториалните поделения на НОИ относно:

а) прилагането на нормативните актове в областта на държавното обществено осигуряване в рамките на своята компетентност, съгласувано с дирекция "Правна", а при необходимост – с Националната агенция за приходите и други заинтересовани институции;

б) последователното и непротиворечиво осъществяване на дейностите по т. 1;

в) дейностите по експертизата на временната неработоспособност;

г) оценката на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане;

д) краткосрочните плащания и гарантираните вземания;

е) съдържанието, издаването и съхраняването на документите, свързани с регистрирането на осигурените, участието им в осигуряването и удостоверяването на осигурителния стаж и доход съвместно с дирекция "Информационни системи за дългосрочни и краткосрочни плащания" и дирекция "Пенсии";

3. анализира дейностите по т. 1 и разработва процедури за контрол по отношение на изпълнението им;

4. изготвя и участва в изготвянето на:

а) програми за предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести и за подобряване на условията на труд;

б) задания за разработка и допълнение на програмното и технологичното осигуряване;

в) инструкции и работни процедури във връзка с изпълнението на конкретни дейности, свързани с осигуряването и краткосрочните плащания;

5. изготвя становища и отговори на:

а) въпроси от териториалните поделения на НОИ във връзка с дейностите по т. 1;

б) запитвания, предложения, молби, жалби и сигнали в областта на осигуряването и краткосрочните плащания;

6. изготвя образци на формуляри и други документи самостоятелно или съвместно с други функционално отговорни дирекции в централно управление на НОИ във връзка с възложената й компетентност;

7. участва в подготовката на проекти на нормативни актове в областта на държавното обществено осигуряване;

8. изготвя задания за разработването и внедряването на промени и допълнения в съществуващи и на нови програмни модули в информационната система на НОИ във връзка с дейностите по т. 1; дава указания по спазването на единен технологичен ред от териториалните поделения на НОИ при работа с информационната система на НОИ;

9. изготвя становища във връзка със:

а) молби за опрощаване на несъбираеми вземания до президента на Република България;

б) искания за разсрочване на задълженията към фондовете на държавното обществено осигуряване и исканията за замяна на дълг срещу собственост;

в) заличаване на несъбираеми вземания към фондовете на държавното обществено осигуряване;

10. осъществява представителството на НОИ в Националния съвет по условия на труд;

11. координира взаимодействието с други органи, институции, осигурители и лица във връзка с възложените дейности;

12. съвместно с дирекция "Информационни системи за дългосрочни и краткосрочни плащания" и дирекция "Анализ, планиране и прогнозиране" разработва, анализира, предоставя и публикува оперативна и статистическа информация за регистрираните трудови злополуки и професионални болести.

Чл. 24 . Дирекция "Анализ, планиране и прогнозиране":

1. осъществява дейността по планиране и съставяне на бюджетите на държавното обществено осигуряване, извънбюджетната сметка на Учителския пенсионен фонд и план-сметката на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите";

2. анализира, изготвя и обобщава тримесечни и годишни справки по основните показатели на бюджетите на държавното обществено осигуряване, извънбюджетната сметка на Учителския пенсионен фонд и план-сметката на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите";

3. анализира статистическите данни за икономическото, социалното и демографското състояние в страната и прогнозира отражението им върху функционирането на системата на държавното обществено осигуряване;

4. разработва принципи и показатели за анализ и оценка на държавната осигурителна система;

5. разработва и прилага актюерски техники и модели;

6. изчислява актюерски коефициенти по възраст и пол, необходими за определяне на актюерския еквивалент на пенсионните права за старост от фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване на лица, които са постъпили на работа като служители на Съюза, на Европейската централна банка и на Европейската инвестиционна банка;

7. изготвя годишен актюерски доклад за състоянието на фондовете на държавното обществено осигуряване;

8. организира проучвания, изготвя анализи и прогнози за управителните органи на института;

9. съставя статистически бюлетини за държавното обществено осигуряване;

10. предлага съвместно с другите административни звена стратегии за развитие на НОИ;

11. участва в международни статистически сравнения и анализи, свързани със системите за социална защита;

12. изготвя анализи, прогнози, отговори на въпроси и становища по отношение на социалноосигурителните програми;

13. изготвя годишен доклад за дейността на НОИ и аналитичен годишник за изпълнението на социалноосигурителните програми и финансовите резултати на фондовете на ДОО;

14. организира и координира дейността по управление на риска в оперативната дейност на НОИ;

15. (нова – ДВ, бр. 62 от 2021 г., в сила от 1.08.2021 г.) организира и координира дейността по идентифициране, приоритизиране, стандартизиране, публикуване и оценка на качеството на наборите данни, които ще бъдат публикувани в отворен машинночетим формат.

Чл. 25 . (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г., доп., бр. 62 от 2021 г., в сила от 1.08.2021 г., изм., бр. 38 от 2023 г., в сила от 1.05.2023 г.) Дирекция "Информационни системи за дългосрочни и краткосрочни плащания":

1. разработва и отговаря за функционалното тестване, участва съвместно със съответните функционални дирекции в проектирането, внедряването и поддържането на технологичното и програмното осигуряване за обслужване на дейностите по социалното осигуряване, отпускането и изплащането на пенсиите, паричните обезщетения и помощи, контрола по разходите на ДОО и други възложени дейности по Кодекса за социално осигуряване и Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя , както и по международни договори или европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност, свързани с тях;

2. разработва и участва във внедряването и поддържането на електронни услуги и оказва методическа помощ при тяхното използване;

3. участва в разработването, внедряването и поддържането на информационни системи за осигуряване на необходимата информация и осъществяване на електронен обмен със страните – членки на Европейския съюз, и по други международни договори;

4. участва в разработването и поддържането на информационни системи и технологии за целите на НОИ;

5. разработва и участва във внедряването и поддържането на интерфейси за адаптиране, интегриране и автоматизиране на информационни системи, възложени от НОИ, необходими за изпълнение на дейностите на института;

6. осигурява програмна поддръжка на информационните системи и регистри, свързани с пенсиите, обезщетенията, паричните помощи и гарантираните вземания, администрирани от НОИ;

7. разработва и поддържа приложения, предназначени за осигурителите, самоосигуряващите се лица и органите на медицинската експертиза, за подготовка на информация, предоставяна на НОИ в електронен вид по електронен път;

8. разработва и поддържа програмното осигуряване и осъществява технологичен обмен на информация между НОИ и други администрации;

9. участва в проектирането на дизайна/редизайна на базите данни на информационните системи, свързани с дългосрочните и краткосрочните обезщетения;

10. отговаря за изпълнението на изискванията на нормативната уредба в областта на електронното управление и информационната сигурност, свързани с функционалната компетентност на дирекцията;

11. изготвя месечни, тримесечни и годишни статистически отчети и предоставя данни на дирекция "Анализ, планиране и прогнозиране" за актюерски цели, свързани с администрираните от НОИ пенсии, обезщетения, парични помощи и гарантирани вземания;

12. разработва промени в показателите за статистическо наблюдение на пенсиите съвместно с дирекция "Пенсии" и дирекция "Анализ, планиране и прогнозиране";

13. извършва технологични обработки по отпускане, изменение и изплащане на пенсии, парични обезщетения и помощи;

14. оказва методическа помощ на структурните звена в НОИ при внедряване и работа с разработените специализирани програмни продукти и модули чрез изработване на документация и обучение на служители;

15. разработва съвместно със съответните функционално компетентни звена и програмно и технологично осигурява създаването, поддържането и предоставянето на информация от обществения сектор в отворен машинночетим формат, позволяващ повторно използване;

16. участва в разработването на приоритетите, стратегиите и процедурите в областта на информационните системи и технологии;

17. участва в дейностите по придобиване, внедряване и поддържане на информационни системи и технологични развойни средства;

18. участва в разработването и поддържането в актуално състояние на процедури, инструкции и образци на документи в НОИ в съответствие с моделите на бизнес процесите съвместно с дирекциите – собственици;

19. участва в процедури за подбор, планиране и организиране на обучения за повишаване на квалификацията на експертите по информационни технологии в структурите на НОИ;

20. организира и участва в обучения, организирани от дирекцията или от дирекциите – собственици на бизнес процесите, за потребителите на внедрените информационни системи;

21. администрира достъпа на потребителите от НОИ до регистри и системи на външни организации и институции;

22. поддържа в актуално състояние информацията в общия регистър на препоръките/Одит регистър на НОИ;

23. консултира и подпомага крайните потребители на информационната система на НОИ във връзка с разработваните информационни системи и електронни услуги.

Чл. 26 . (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г., бр. 62 от 2021 г., в сила от 1.08.2021 г., бр. 100 от 2025 г., в сила от 27.11.2025 г.) Дирекция "Европейски регламенти и международни договори":

1. организира, координира и методически ръководи дейностите по отпускането, изменението и изплащането на пенсии, парични обезщетения и помощи при прилагане на европейските регламенти за координация на схемите за социална сигурност и двустранните международни договори за социално осигуряване;

2. дава методически указания и предоставя информация на териториалните поделения на НОИ относно прилагането на европейските регламенти за координация на схемите за социална сигурност и двустранните международни договори за социално осигуряване;

3. изготвя и участва в изготвянето на:

а) задания за разработване на нови и допълнение на съществуващи програмни модули в информационната система на НОИ във връзка с прилагането на европейските регламенти за координация на схемите за социална сигурност и двустранните международни договори за социално осигуряване;

б) инструкции и работни процедури във връзка с изпълнението на конкретни дейности, свързани с прилагането на европейските регламенти за координация на схемите за социална сигурност и двустранните международни договори за социално осигуряване;

4. изготвя становища и отговори на:

а) въпроси от териториалните поделения на НОИ във връзка с прилагането на европейските регламенти за координация на схемите за социална сигурност и двустранните международни договори за социално осигуряване;

б) запитвания, предложения, молби, жалби и сигнали във връзка с прилагането на европейските регламенти за координация на схемите за социална сигурност и двустранните международни договори за социално осигуряване;

5. изготвя образци на формуляри и други документи във връзка с прилагането на европейските регламенти за координация на схемите за социална сигурност и двустранните международни договори за социално осигуряване;

6. осъществява износ и възстановяване на парични обезщетения за безработица при прилагане на европейските регламенти за координация на схемите за социална сигурност;

7. удостоверява приложимото осигурително законодателство при прилагане на двустранните международни договори в областта на социалното осигуряване, определящи НОИ за компетентна институция;

8. осъществява прехвърляне на пенсионни права от и към пенсионните схеми на Европейския съюз, на Европейската централна банка и на Европейската инвестиционна банка;

9. участва в подготовката на проекти на нормативни актове в областта на социалното осигуряване във връзка с прилагането на европейските регламенти за координация на схемите за социална сигурност и двустранните международни договори за социално осигуряване;

10. осъществява административно сътрудничество и взаимодействие с органи, институции в България и в други държави във връзка с прилагането на европейските регламенти за координация на схемите за социална сигурност и двустранните международни договори за социално осигуряване;

11. осъществява процесуално представителство по дела, свързани с прилагане на европейските регламенти за координация на схемите за социална сигурност и двустранните международни договори за социално осигуряване, след съответното упълномощаване;

12. анализира съдебната практика по прилагане на европейските регламенти за координация на схемите за социална сигурност и двустранните международни договори за социално осигуряване и обезпечава единното им прилагане;

13. участва в работни групи и срещи в министерства и други институции в страната и чужбина във връзка с прилагането на европейските регламенти за координация на схемите за социална сигурност и двустранните международни договори за социално осигуряване;

14. участва в преговори за сключване на нови или изменения на действащи международни договори в областта на социалното осигуряване, в това число и споразумения за електронен обмен на социалноосигурителна информация и образци на формуляри;

15. участва в консултационни и информационни дни и кампании с други институции, органи и граждани във връзка с прилагането на европейските регламенти за координация на схемите за социална сигурност и двустранните международни договори за социално осигуряване.

Чл. 27 . (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2021 г., в сила от 1.08.2021 г.) Дирекция "Електронен обмен, дигитализация и архиви":

1. разработва методологията, организира и осъществява контрол относно дейността по функционирането на осигурителния архив на НОИ;

2. осъществява методическо ръководство, координация и контрол за изпълнение на дейността по приемане, съхраняване и използване на ведомостите за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник в осигурителния архив на НОИ;

3. изготвя образци на формуляри, свързани с дейността по приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник;

4. изготвя образци на формуляри по използване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник (удостоверения за трудов/осигурителен стаж и осигурителен доход) съвместно с дирекция "Пенсии";

5. изготвя становища по въпроси, свързани с дейността на осигурителния архив, и дава методически указания за решаването им от териториалните поделения на НОИ;

6. координира дейността и взаимодейства с физически и юридически лица в процеса на предаване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник в осигурителния архив на НОИ съгласно разпоредбите на Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. на управителя на НОИ за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник (ДВ, бр. 57 от 2005 г.);

7. участва в разработването на методически документи, анализи, планове, инструкции и становища в областта на дигитализацията на документи в НОИ;

8. разработва методологията по цялостното функциониране на информационната система, обслужваща осигурителния архив и дигитализацията в НОИ;

9. утвърждава процедури, регламентиращи взаимодействието между териториалните поделения в хода на приемно-предавателните процедури в регионалните архивни центрове;

10. разработва, внедрява и контролира изпълнението на нормативи за сканиране на ведомости за заплати и индексиране на метаинформация;

11. контролира качеството на сканираните документи и индексираната метаинформация;

12. отговоря за дигитализацията на наличните в НОИ досиета и документи във връзка с краткосрочните обезщетения и пенсиите;

13. отговаря за процесите по събиране, управление, разпространение и архивиране на интелектуалните ресурси и опит в НОИ;

14. изпълнява задълженията на НОИ като компетентна институция и осъществява методическа дейност по прилагането на регламентите на Европейския съюз в областта на социалното осигуряване във връзка с електронния обмен на социалноосигурителна информация в системата EESSI с изключение на дейностите, отнасящи се до информационните технологии;

15. организира, координира и методически ръководи дейностите, свързани със системата за електронен обмен на данни за социалната сигурност EESSІ, с изключение на дейностите, отнасящи се до информационните технологии.

Раздел VIII – Териториални поделения

Чл. 28 . (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г.) Териториалните поделения осъществяват дейностите по държавното обществено осигуряване, възложени с Кодекса за социално осигуряване и актовете по прилагането му, както и дейностите по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя съобразно териториалния им обхват.

Чл. 29 . (1) (Предишен текст на чл. 29 – ДВ, бр. 62 от 2021 г., в сила от 1.08.2021 г.) Ръководителят на териториално поделение:

1. планира, организира, контролира и координира дейността на териториалното поделение;

2. представлява териториалното поделение;

3. действа като второстепенен разпоредител с бюджета на държавното обществено осигуряване, както и със средствата на Учителския пенсионен фонд и на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите";

4. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г.) упражнява правомощията по Кодекса за социално осигуряване и другите нормативни актове в областта на държавното обществено осигуряване;

5. издава заповеди за извършване на ревизии и проверки на физическите и на юридическите лица във връзка с дейността, възложена на НОИ;

6. сключва договори по чл. 47 от Закона за насърчаване на заетостта ;

7. отговаря за връзките на териториалното поделение със средствата за масова информация;

8. планира, контролира и координира контролната дейност по експертизата на временната неработоспособност;

9. организира, координира и контролира дейността на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване ;

10. (изм. – ДВ, бр. 38 от 2023 г., в сила от 1.05.2023 г.) организира и провежда мерките за сигурността на информацията в поделението;

11. при възлагане от управителя сключва, изменя и прекратява трудовите договори с лицата, работещи по трудово правоотношение в териториалните поделения;

12. изпълнява отделни правомощия на органа по назначаване, когато това му е възложено от управителя в съответствие със Закона за държавния служител .

(2) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2021 г., в сила от 1.08.2021 г.) За ръководител на териториално поделение се назначава лице, което отговаря на изискванията на чл. 7 от Закона за държавния служител и има издадено разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация "Секретно".

Чл. 30 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2025 г., в сила от 27.11.2025 г.) Териториалното поделение осъществява специализираната дейност по:

1. отпускане, изменение, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсиите и паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване;

2. изплащане и отчитане на пенсиите и паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване;

3. методическо ръководство и контрол на осигурителите за правилното изготвяне на документите за пенсиониране;

4. предоставяне на гражданите и съответните институции на необходимата информация във връзка с дейността, възложена на НОИ по държавното обществено осигуряване;

5. упражняване на контрол по спазване на осигурителното законодателство във връзка с възложените на НОИ дейности;

6. осъществяване на взаимодействие с други контролни органи;

7. отпускане, изплащане, отчитане и конт­рол на паричните помощи за профилактика и рехабилитация;

8. контрол по чл. 235а от Закона за здравето ;

9. контрол на експертните решения на ТЕЛК/НЕЛК с определена 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане;

10. функционирането на осигурителния архив на НОИ;

11. установяване, разследване и регистриране на трудови злополуки и по проучване и регистриране на професионални болести;

12. откриване и съхраняване на досиета за трудови злополуки и професионални болести и осъществяване контрол върху дейността на осигурителите по установяване, разследване и регистриране на трудовите злополуки и по проучване на професионалните болести;

13. отпускане и изплащане на гарантирани вземания на работниците и служителите;

14. подготовка и заверка на формуляри във връзка с удостоверяване на приложимото законодателство за граждани, изпратени на работа в чужбина, във връзка с дейността, възложена на НОИ;

15. издаване на персонален идентификационен код и идентификационен код на осигурител.

(2) Териториалните поделения осъществяват общоадминистративни дейности по:

1. управление на човешките ресурси;

2. (изм. – ДВ, бр. 107 от 2023 г., в сила от 20.12.2023 г.) управление на собствеността;

3. счетоводно обслужване;

4. (отм. – ДВ, бр. 38 от 2023 г., в сила от 1.05.2023 г.).

Глава четвърта – КОНТРОЛНИ ОРГАНИ

Чл. 31 . (1) (Предишен текст на чл. 31 – ДВ, бр. 46 от 2015 г., в сила от 1.07.2015 г.) Контролни органи на Националния осигурителен институт са:

1. "инспекторите по осигуряване" в териториалните поделения на НОИ;

2. "лекарите, експерти по експертиза на временната неработоспособност" в териториалните поделения на НОИ;

3. длъжностните лица, на които със заповед на управителя на НОИ или на директора на териториалното поделение е възложено да извършват финансови ревизии и проверки по разходите на държавното обществено осигуряване, както и по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ.

(2) (Нова – ДВ, бр. 46 от 2015 г., в сила от 1.07.2015 г.) Контролните органи на Националния осигурителен институт осъществяват контрол по спазването на:

1. нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт;

2. Закона за здравето и нормативните актове по прилагането му във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт;

3. Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и нормативните актове по прилагането му във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт.

(3) (Нова – ДВ, бр. 46 от 2015 г., в сила от 1.07.2015 г.) При извършване на контролно-ревизионна дейност съгласно Кодекса за социално осигуряване и установяване на нарушения на законодателството контролните органи на Националния осигурителен институт:

1. съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет;

2. дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт;

3. съставят актове за установяване на административни нарушения.

Чл. 32 . (1) При изпълнение на служебните си задължения контролните органи на НОИ имат правата по Кодекса за социално осигуряване .

(2) (Доп. – ДВ, бр. 46 от 2015 г., в сила от 1.07.2015 г.) Контролните органи на НОИ удостоверяват правомощията си със служебна карта. Формата и съдържанието на служебната карта се определят със заповед на управителя на Националния осигурителен институт.

Глава пета – ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА

Чл. 33 . Организацията на работа в НОИ, оперативната дейност и документооборотът се уреждат с вътрешни правила, инструкции и заповеди на управителя на НОИ и ръководителите на териториалните поделения.

Чл. 34 . Ръководителите на административни звена планират, организират, координират, отчитат се и носят отговорност за дейността и изпълнението на задачите от съответното звено съобразно определените функции.

Чл. 35 . (1) Административните звена в НОИ си взаимодействат по въпроси от смесена компетентност, като водещото звено обобщава окончателното становище.

(2) Съгласуваността и оперативността по дейности, отнасящи се до две или повече административни звена, се осигуряват чрез спазването на следния ред на работа:

1. обща координация:

а) (изм. – ДВ, бр. 100 от 2025 г., в сила от 27.11.2025 г.) с резолюция на управителя, подуправителя, главния секретар и ръководителите на териториални поделения се определя водещото звено, конкретните задачи за изпълнение, указанието за съгласуване с други звена, изпълнителят и срокът;

б) (изм. – ДВ, бр. 100 от 2025 г., в сила от 27.11.2025 г.) водещото звено, посочено на първо място в резолюция, е основен изпълнител по възложената задача и главен координатор, който осъществява необходимата съгласуваност между звената; другите звена изпращат на водещото звено своето становище по въпроси от съвместна компетентност или съгласуват становището, изготвено от водещото звено;

в) (изм. – ДВ, бр. 100 от 2025 г., в сила от 27.11.2025 г.) изготвените документи се съгласуват от всички звена по резолюция и се насочват/представят за подпис от управителя, подуправителя, главния секретар или ръководителя на териториалното поделение;

г) административни звена, получили документи с резолюция по въпроси, които не са в рамките на техните функции, ги изпращат на компетентното административно звено чрез деловодната система;

2. субординация:

а) ръководителите на административните звена докладват на управителя, главния секретар или ръководителя на териториалното поделение въпросите от своята компетентност, както и изпълнението на възложените им задачи;

б) ръководителите на административни звена или служители, които са пряко подчинени на управителя, докладват на него;

3. взаимна информираност:

а) аналитични доклади, информации, паметни бележки и други материали от общ характер се предоставят на заинтересуваните административни звена;

б) административни звена, получили информация и материали от компетентността и на други звена, съобщават това на заинтересуваните по съответния ред;

4. контрол по изпълнението:

а) общият контрол по изпълнението на поставените задачи се осъществява от главния секретар;

б) ръководителите на административните звена осъществяват цялостен контрол върху дейността на ръководеното звено, както и по изпълнението на задачите, произтичащи от функционалната им компетентност.

Чл. 36 . В изпълнение на функциите и поставените конкретни задачи административните звена изготвят становища, отчети, доклади, докладни записки, анализи, програми, концепции, позиции, информации, паметни бележки, проекти на решения по конкретни въпроси, вътрешни актове, проекти на нормативни актове и други документи.

Чл. 37 . (1) Предложения за усъвършенстване на организацията и дейността на НОИ, както и сигнали за злоупотреби с власт, корупция, лошо управление, както и за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на ръководители и служители на НОИ се подават до управителя на института.

(2) Предложенията и сигналите могат да бъдат подадени по електронен път или на хартиен носител, лично или чрез упълномощен представител. Подадените предложения и сигнали се регистрират по ред, определен със заповед на управителя.

(3) Не се образува производство по анонимни предложения и сигнали, както и по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години.

(4) За анонимни предложения и сигнали се считат тези, в които не са посочени:

1. трите имена и адрес – за физически лица;

2. наименованието на организацията или юридическото лице, изписани на български език, седалището и последният посочен в съответния регистър адрес на управление и електронният му адрес, ако има такъв;

3. предложения и сигнали, които, въпреки че съдържат реквизитите по т. 1 – 2, не са подписани от автора или от негов представител по закон или пълномощие.

(5) За сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години, се считат тези, които се отнасят за факти и събития, случили се преди повече от две календарни години преди подаването или заявяването на сигнала, установено чрез датата на подаването или заявяването.

(6) Предложенията и сигналите, които не се отнасят до служители на НОИ, се препращат на компетентните органи не по-късно от 7 дни от постъпването им, освен когато има данни, че въпросът вече е отнесен и до тях. За препращането се уведомява подалият сигнала или предложението.

Чл. 38 . (1) Управителят с писмена резолюция възлага на Инспектората на Националния осигурителен институт изясняването на получения сигнал. Получените предложения се възлагат на звеното и/или длъжностното лице, от чиято компетентност е поставеният въпрос.

(2) Решението по направено предложение се взема най-късно два месеца след постъпването му и се съобщава на подателя в 7-дневен срок.

(3) Решението по подаден сигнал е писмено и мотивирано и се взема най-късно в двумесечен срок от постъпването му. Решението се съобщава на подателя в 7-дневен срок от постановяването му, а когато с него се засягат права или законни интереси на други лица, то се съобщава и на тях.

Глава шеста – ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ, РАБОТНО ВРЕМЕ И ПОЧИВКИ

Чл. 39 . (1) (Предишен текст на чл. 39 – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г., доп., бр. 107 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) Служителите от администрацията спазват Закона за държавния служител , Кодекса на труда , Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и Кодекса за поведение на служителите в Националния осигурителен институт и отговарят на изискването да не са осъждани на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.

(2) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2018 г., в сила от 1.08.2018 г.) Стажът на служители с висше образование по специалност "Право", придобит на ръководни и експертни длъжности, се зачита за стаж по специалността.

Чл. 40 . Управителят, подуправителят и служителите от администрацията имат право на парични средства за представително или униформено облекло в размер, определен съгласно Наредбата за служебното положение на държавните служители , приета с ПМС № 34 от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 23 от 2000 г; посл. изм., бр. 27 от 2013 г.), за всяка календарна година. Индивидуалният размер на средствата се определя от управителя въз основа на вътрешни правила за изплащане на парични средства за представително или униформено облекло.

Чл. 41 . (1) Работното време на служителите в института е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2025 г., в сила от 27.11.2025 г.) Работното време по ал. 1 в института е от 9,00 ч. до 17,30 ч. с обедна почивка 30 минути в интервала между 12,00 и 14,00 ч.

(3) Критериите за определяне на служителите с работно време с променливи граници, както и конкретната организация на работа и контролът по спазване на установеното работно време се уреждат с акт на управителя.

(4) Със заповед управителят може да определи различно работно време за териториалните поделения или определени административни звена и/или длъжности извън посоченото в ал. 2.

Глава седма – ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ДРУГИ ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ, ИНСТИТУЦИИ И ЛИЦА

Чл. 42 . (1) При осъществяване на своите функции институтът взаимодейства с Народното събрание, министерства, Българската народна банка, с другите държавни органи и институции, с органите на местното самоуправление и местната администрация, с органите на съдебната власт, както и с неправителствени организации, които имат отношение към въпросите, свързани с държавното обществено осигуряване.

(2) За целите на ал. 1 могат да бъдат сключвани споразумения и приемани други съвместни актове, регламентиращи конкретните права и отговорности.

Чл. 43 . Националният осигурителен институт членува в Международната асоциация по социално осигуряване и в Европейската платформа по социално осигуряване. Средствата за заплащане на членския внос в тези организации се предвиждат в бюджета на института.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен . Този правилник е приет с Решение № 1.11.2 от протокол № 1 от 16 януари 2014 г. на Надзорния съвет на НОИ и влиза в сила от 1 януари 2014 г.