Статус: Действаща
Чл. 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Министерството на земеделието и храните има право да налага задължителни ограничения при ползване на земеделските земи при установяване на:
1. увреждане на земеделски земи;
2. несъответствие на произвежданата растителна или животинска продукция с хигиенните норми;
3. влошаване на екологичните функции на почвената покривка и качеството на повърхностните и подпочвените води;
4. други случаи, предвидени със закона.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., изм., бр. 35 от 2012 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Задължителните ограничения при ползване на земеделските земи по ал. 1 се налагат по предложение на областните дирекции "Земеделие" или структурните звена към Министерството на земеделието и храните, както и по предложение на съответните структурни звена на Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите и кмета на съответната община, а за територии, защитени по Закона за културното наследство – от Министерството на културата.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2012 г., бр. 79 от 2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 9 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Налагането на предписания за ограничения при ползване на земеделските земи се извършва със заповед на министъра на земеделието и храните при условията и по реда, предвидени в правилника, а обжалването им се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Цитирана от
История на разпоредбата
- Консолидирана редакция към 13.07.2026