Чл. 5 PPZOZZ

Чл. 5. (1) Продуктивните, технологичните и екологичните качества на земеделските земи се определят чрез пригодността им за:
1. отглеждане на основните селскостопански култури, определени чрез бонитетни балове;
2. произвеждане на продукция, незастрашена от замърсяване със:
а) тежки метали и металоиди;
б) радионуклиди;
в) нефтопродукти и други органични замърсители;
3. различни видове напояване, изразена като:
а) непригодна;
б) пригодна само за капково напояване;
в) пригодна за дъждуване;
г) пригодна за всички видове напояване;
4. машинна обработка на почвата, изразена като:
а) непригодна;
б) пригодна само за минимални видове обработки;
в) пригодна за всякакви видове обработки, както и чрез съпротивление на почвата, като: голямо (над 75 кг/см 2 ); средно (50 – 75 кг/см 2 ); слабо (до 50 кг/см 2 );
5. изграждане на локални санитарни системи (торища, лагуни, абсорбиращи площи и др.), изразена като:
а) непригодна;
б) пригодна с ограничения;
в) пригодна.
(2) Потенциалните рискове от увреждане на екологичните функции на почвената покривка се установяват според:
1. прогнозата за водна и ветрова ерозия, определена чрез комплексни показатели, отчитащи:
а) климатичните фактори (ерозионоопасност на валежите и ветровете);
б) податливостта на почвата;
в) релефните характеристики на парцелите;
г) характера на земеползване;
2. замърсяване на почвената покривка с тежки метали и металоиди, радионуклиди, нефтопродукти, други органични замърсители, промишлени и битови отпадъци до нива:
а) застрашаващи здравето на хората и животните;
б) увреждащи растежа на растенията;
в) водещи към замърсяване на подпочвените води;
3. засоляване на почвената покривка, влошаващо растежа на растенията и предизвикано от:
а) неправилно напояване или отводняване;
б) промишлена дейност;
4. вкисляване на почвената покривка, влошаващо буферните й характеристики и увреждащо растежа на растенията и предизвикано от:
а) промишлена дейност;
б) неправилно торене;
5. заблатяване на почвената покривка, предизвикано от неправилно напояване или отводняване.
(3) Препоръките за опазване на екологичните функции на почвената покривка включват:
1. алтернативни противоерозионни агротехнически и инженерно-технически мероприятия в зависимост от ерозионоопасността на земите и избраните култури;
2. подходящи култури и превантивни мелиоративни мероприятия в зависимост от физиологичните особености на растенията, характера и нивото на замърсяване;
3. подходящи култури в зависимост от поносимостта им към засоляване;
4. ориентировъчни норми за варуване на кисели почви;
5. агротехнически мероприятия, намаляващи рисковете от повърхностно преовлажняване на почвите.
(4) Задължителните ограничения на земеползване се налагат поради:
1. големия риск от бързо ерозиране, определен като забрана за отглеждане на:
а) окопни култури;
б) окопни култури и култури със слята повърхност;
в) култури, предвиждащи обработка на почвите;
2. риска от произвеждане на продукция, неотговаряща на хигиенните норми, определен като забрана за:
а) отглеждане на определени видове култури;
б) използване на определени видове култури за консумация от хората.
(5) Икономическите качества на земеделските земи се определят чрез техните базисни цени по наредба, одобрена от Министерския съвет. Базисните цени на земеделските земи представляват нормативно установени и периодично обновявани от държавата парични равностойности за комплекс от качества на земеделската земя при използването й по предназначение, посочени в предходните алинеи и диференцирани според:
1. средногодишните приходи и производствени разходи за културите и добивите;
2. транспортната достъпност на парцелите спрямо наличните пътища до най-близкото населено място;
3. реалната възможност за напояване;
4. местоположението на земята спрямо пазарите.
(6) Картната, табличната и текстовата информация по предходните алинеи се създава и се актуализира въз основа на:
1. (изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 50 от 2011 г.) базови, специални, актуализационни и експертни едромащабни почвени проучвания, аналитични изследвания и приложна интерпретация в мащаби, съобразени с характера на земеползването, извършвани чрез възлагане от специализирани научни организации и фирми;
2. тематична интерпретация на наличната информация;
3. методически разработки на специализирани научни организации и фирми.