Вид акт: Правилник

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С правилника се уреждат организацията на работата на Националното бюро за правна помощ (НБПП), както и структурата, съставът и функциите на звената в неговата администрация.

Чл. 2. (1) Националното бюро за правна помощ е независим държавен орган – юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище София.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2014 г., в сила от 17.10.2014 г.) Националното бюро за правна помощ е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на правосъдието.

(3) Националното бюро за правна помощ има самостоятелен бюджет, който се съставя, изпълнява, приключва и отчита от него.

Глава втора – ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА НБПП

Раздел I – Състав и правомощия на НБПП

Чл. 3. Националното бюро за правна помощ е орган, който се състои от петима членове – председател, заместник-председател и трима членове, избрани при условията и по реда на Закона за правната помощ .

Чл. 4. Националното бюро за правна помощ:

1. осъществява общо и методическо ръководство на дейността по предоставянето на правна помощ;

2. изготвя проекта на бюджет за правна помощ;

3. разпорежда се със средствата по бюджета за правна помощ;

4. разработва критерии за подбор и освобождаване и извършва подбора и освобождаването на адвокатите, които осъществяват правна помощ;

5. организира воденето на Националния регистър за правна помощ;

6. заплаща предоставената правна помощ;

7. осъществява контрол по предоставянето на правна помощ;

8. подготвя законопроекти и други нормативни актове в областта на правната помощ, които се внасят в Министерския съвет от председателя на НБПП;

9. приема годишния доклад по чл. 17, т. 6 от Закона за правната помощ и го публикува в интернет;

10. събира статистически данни и анализира информацията, необходима за правилното планиране и управление на правната помощ;

11. (доп. – ДВ, бр. 86 от 2014 г., в сила от 1.05.2015 г.) разработва системите за правна помощ по наказателни, граждански и административни дела чрез въвеждане на ефективни модели за правни съвети и консултации на социално слаби граждани – национален телефон за първична правна помощ и регионални центрове за консултиране;

12. популяризира системата за правна помощ;

13. приема решение за възстановяване на направените разноски в случаите по чл. 27, ал. 3 от Закона за правната помощ ;

14. утвърждава образците по Закона за правната помощ;

15. осъществява международноправното сътрудничество в областта на правната помощ;

16. привлича извънщатни сътрудници и консултанти;

17. приема решение за възнагражденията по чл. 19 от Закона за правната помощ .

Чл. 5. (1) Националното бюро за правна помощ се ръководи от председател.

(2) В своята дейност председателят се подпомага от заместник- председател.

Чл. 6. (1) Председателят и заместник-председателят на НБПП се назначават и освобождават със заповед на министър-председателя въз основа на решение на Министерския съвет.

(2) Предложението до Министерския съвет се прави от министъра на правосъдието.

(3) Останалите трима членове на НБПП са адвокати, които се избират от Висшия адвокатски съвет.

(4) Решението на Министерския съвет и решението на Висшия адвокатски съвет влизат в сила едновременно от датата на влизане в сила на второто по време решение.

Чл. 7. (1) Членовете на НБПП се назначават, съответно се избират, за срок 3 години. Те могат да бъдат преназначавани или преизбирани за същия срок.

(2) Предложенията за преназначаване, съответно за преизбиране, се правят до два месеца преди изтичането на предходния мандат.

Чл. 8. Член на НБПП може да бъде български гражданин, който:

1. има висше юридическо образование и юридическа правоспособност;

2. има юридически стаж не по-малко от 5 години;

3. не е осъждан на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, независимо дали е реабилитиран;

4. не е едноличен търговец, управител, прокурист или член на управителен или на контролен орган на търговско дружество или кооперация.

Чл. 9. (1) Мандатът на член на НБПП се прекратява предсрочно:

1. по негова молба;

2. при грубо или системно нарушаване на Закона за правната помощ ;

3. когато е осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;

4. при невъзможност да изпълнява задълженията си за срок, по-дълъг от 6 месеца;

5. при поставяне под запрещение;

6. при смърт.

(2) В случаите по ал. 1 министър-председателят или председателят на Висшия адвокатски съвет внася предложение за предсрочно прекратяване на мандата.

(3) Министерският съвет или Висшият адвокатски съвет се произнася в едномесечен срок за освобождаването, съответно за определянето, на нов член.

(4) Новият член на НБПП довършва мандата на освободения член.

Чл. 10. (1) Председателят и заместник-председателят осъществяват своята дейност по трудово правоотношение и не могат да заемат друга длъжност по трудово или по служебно правоотношение.

(2) Възнагражденията на председателя и на заместник-председателя се определят, както следва:

1. на председателя – 3 средни месечни заплати на наетите лица по трудово и по служебно правоотношение в обществения сектор съобразно данни на Националния статистически институт;

2. на заместник-председателя – 90 на сто от възнаграждението на председателя по т. 1.

Чл. 11. (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2014 г., в сила от 17.10.2014 г.) Членовете на НБПП получават възнаграждение за участие в заседание в размер 120 лв., освен ако в закон е предвидено друго.

Чл. 12. Председателят на НБПП:

1. организира и ръководи дейността на НБПП в съответствие със Закона за правната помощ , правилника и приетите от НБПП решения;

2. отговаря за осъществяването на правомощията на НБПП;

3. представлява НБПП пред трети лица;

4. свиква и ръководи заседанията на НБПП;

5. утвърждава длъжностното разписание на администрацията;

6. назначава и освобождава държавните служители и сключва и прекратява трудовите договори със служителите по трудови правоотношения от администрацията на НБПП;

7. внася в Министерския съвет актовете по чл. 8, т. 7 от Закона за правната помощ ;

8. представя годишен доклад за дейността на НБПП пред Министерския съвет, Висшия адвокатски съвет и Висшия съдебен съвет;

9. извършва лично или чрез упълномощени от него лица проверки по изпълнението на Закона за правната помощ ;

10. командирова служителите от администрацията в страната и в чужбина;

11. сключва договори с извънщатни сътрудници и консултанти;

12. издава заповеди в границите на предоставените му правомощия.

Раздел II – Организация на работата на НБПП

Чл. 13. (1) Националното бюро за правна помощ е орган, който разглежда и решава въпросите от своята компетентност на заседания.

(2) Заседанията на НБПП са открити и закрити.

(3) На откритите заседания може да присъстват поканени от председателя на НБПП лица.

(4) Главният секретар може да присъства на заседанията без право на глас.

Чл. 14. (1) Заседанията на НБПП са редовни и извънредни.

(2) Националното бюро за правна помощ провежда редовно заседание най-малко веднъж на два месеца по предварително оповестен проект на дневен ред. Проектът на дневен ред и материалите по него трябва да са на разположение на членовете на НБПП най-малко два дни преди заседанието.

(3) По време на провеждане на заседание с общо съгласие може да бъдат включени допълнителни точки в дневния ред по предложение на всеки член на НБПП.

(4) Националното бюро за правна помощ се свиква на извънредно заседание от председателя по негова инициатива или по предложение на най-малко на двама от членовете му. В този случай членовете на НБПП трябва да бъдат уведомени за датата, часа и проекта на дневен ред на заседанието най-късно предишния работен ден, но не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието.

Чл. 15. (1) Заседанията на НБПП се свикват и ръководят от председателя и се провеждат в присъствието на повече от половината от неговите членове.

(2) При отсъствие на председателя на НБПП заседанията се ръководят от заместник-председателя.

Чл. 16. Отсъствие на член на НБПП от редовно заседание е допустимо, в случай че той:

1. е в служебна командировка;

2. е в законоустановен отпуск;

3. изпълнява друга неотложна служебна работа, за която председателят е предизвестен.

Чл. 17. (1) Националното бюро за правна помощ приема решения.

(2) Решенията на НБПП се приемат с явно гласуване и с мнозинство от повече от половината от общия брой на членовете му.

(3) По изключение по предложение на председателя НБПП може да приема решения и неприсъствено при спазване на мнозинството по ал. 2.

Чл. 18. За всяко заседание на НБПП се води протокол, който се подписва от всички присъствали негови членове и от служителя, който води протокола, с изключение на случаите по чл. 17, ал. 3 .

Раздел III – Отношения на НБПП с други органи и организации

Чл. 19. Националното бюро за правна помощ взаимодейства с Висшия адвокатски съвет, с адвокатските съвети, с органите на съдебната власт и на дознанието, с Министерството на правосъдието, с други държавни органи, неправителствени организации, както и с национални или чуждестранни институции във връзка с предоставянето на правната помощ.

Чл. 20. (1) При осъществяване на правомощията си НБПП може да изисква устна и писмена информация, свързана с предоставянето на правна помощ, от адвокатите, от адвокатските колегии, от органите на съдебната власт и на дознанието и от органите за социално подпомагане, които са длъжни да предоставят незабавно и безплатно необходимата информация.

(2) При осъществяване на правомощията си по Закона за правната помощ органът, който ръководи процесуалните действия, може да изисква информация от НБПП, което е длъжно да предостави исканата информация.

Глава трета – СТРУКТУРА, ФУНКЦИИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА НА НБПП

Раздел I – Общи положения

Чл. 21. (1) Администрацията подпомага НБПП за изпълнение на неговите правомощия, предвидени в нормативните актове.

(2) Администрацията е организирана в дирекции.

(3) Служителите в администрацията на НБПП работят по трудово или по служебно правоотношение.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., бр. 37 от 2010 г., в сила от 29.05.2010 г., бр. 56 от 2012 г., бр. 48 от 2015 г., в сила от 27.06.2015 г.) Общата численост на НБПП и на неговата администрация е 23 щатни бройки и е разпределена съгласно приложението.

(5) В дирекциите на администрацията на НБПП могат да се създават отдели, а в отделите – сектори, със заповед на председателя на НБПП.

Раздел II – Главен секретар

Чл. 22. (1) Главният секретар се назначава от председателя на НБПП.

(2) Главният секретар ръководи, координира и контролира функционирането на дирекциите от администрацията на НБПП.

(3) Главният секретар осъществява административното ръководство, като:

1. утвърждава образец на печат на НБПП съгласно Указа за печатите ;

2. следи движението на документите и осигурява спазването на сроковете, поставени в решенията на НБПП, заповедите и резолюциите на председателя, както и сроковете, поставени от него;

3. координира оперативното взаимодействие на администрацията на НБПП с администрациите на държавните органи и с неправителствените и обществените организации;

4. изисква информация и материали, необходими за анализ и подготовка на въпросите, които подлежат на разглеждане на заседанията от НБПП;

5. предлага на председателя проект на дневен ред за заседанията на НБПП;

6. координира и контролира дейността по стопанисването и управлението на държавната собственост, предоставена на НБПП;

7. изпълнява и други задачи, възложени му с решение на НБПП или със заповед на неговия председател.

(4) При отсъствие на главния секретар неговите функции за всеки конкретен случай се изпълняват от определен от председателя на НБПП директор на дирекция.

Раздел III – (Отм. – ДВ, бр. 86 от 2014 г., в сила от 17.10.2014 г.) Служител по сигурността на информацията

Чл. 23. (Отм. – ДВ, бр. 86 от 2014 г., в сила от 17.10.2014 г.).

Раздел IV – Структура и функции на дирекциите

Чл. 24. (1) Според разпределението на функциите администрацията на НБПП е обща и специализирана.

(2) Общата администрация включва дирекция "Административно-финансова".

(3) Специализираната администрация включва дирекция "Правна помощ".

Чл. 25. Дирекция "Административно-финансова":

1. във връзка с документооборота осъществява дейностите по:

а) деловодното обслужване и контрола за движението на документите в администрацията на НБПП;

б) техническата подготовка на материалите за заседанията на НБПП;

в) изготвянето на проекта на дневен ред за заседанията на НБПП;

г) техническото оформяне на приетите актове на НБПП;

д) изготвянето и съхраняването на протоколите, оригиналите на актовете на НБПП и на неговия председател и документите към тях;

е) опазването и съхраняването на преписките и архивните дела;

ж) контрола за спазване на сроковете за изпълнението на задачи, произтичащи от актове на НБПП и на неговия председател;

2. във връзка с човешките ресурси осъществява дейностите по:

а) подбора и професионалното развитие на служителите от администрацията на НБПП;

б) разработването, актуализирането и утвърждаването на длъжностните характеристики;

в) подпомагане процеса на оценката на трудовото изпълнение и процеса на атестиране на служителите от администрацията на НБПП;

г) изготвяне на длъжностното разписание и поименното разписание на длъжностите и на проектите на документи по назначаването, преназначаването и освобождаването на служителите от администрацията на НБПП;

д) образуването, поддържането и съхраняването на трудовите и служебните досиета, воденето на личните досиета на служителите в администрацията на НБПП и издаването на удостоверения и други документи във връзка с тях;

е) изготвяне на вътрешни правила за работната заплата;

3. във връзка с финансите и бюджета осъществява дейностите по:

а) съставянето и обосноваването на проекта на бюджет на правната помощ, включително проекта на бюджет на НБПП;

б) разпределянето, контрола и анализа за разходването на средствата за правна помощ;

в) съставянето на месечни и тримесечни касови отчети за изпълнението на бюджетните сметки на НБПП;

г) финансирането, контрола и отчитането на утвърдените с бюджета годишни средства и изготвянето на годишен баланс и на всички счетоводни отчети към баланса;

д) организиране на единна счетоводна отчетност в системата на НБПП, изготвяне на единен индивидуален сметкоплан на ползваните счетоводни сметки и подсметки;

е) финансиране и разплащане по сключените договори от името и за сметка на НБПП;

ж) изплаща възнагражденията по чл. 19 ЗПП ;

з) организира събирането на разноските по чл. 27, ал. 3 от Закона за правната помощ ;

4. във връзка с административните дейности и управлението на собствеността осъществява дейностите по:

а) ползването и управлението на сградния фонд, както и по основния и текущия му ремонт в съответствие със Закона за обществените поръчки ;

б) подготовката и осъществяването на процедурите във връзка с прилагането на Закона за обществените поръчки ;

в) осигуряването на хигиената на сградата и техническата поддръжка на инсталациите и съоръженията в сградния фонд на НБПП;

г) транспортното обслужване на НБПП, поддръжката и ремонта на транспортните средства;

д) организиране на пропускателния режим и охраната на сградата на НБПП и отбранително-мобилизационната подготовка;

5. по отношение на връзките с обществеността и протокола осъществява дейностите по:

а) предоставянето на информация на медиите за дейността на НБПП;

б) организирането на информационни кампании за популяризиране на правната помощ;

в) организирането на пресконференции и интервюта на председателя и заместник-председателя на НБПП;

г) ежедневното подготвяне на преглед на централния печат за председателя, заместник-председателя на НБПП и главния секретар;

д) подготвянето на проекти на съобщения до средствата за масово осведомяване към всеки законопроект или подзаконов акт, внесен в Министерския съвет;

е) организирането на командировките на председателя, на заместник- председателя, на другите членове на НБПП и на служителите от администрацията;

ж) превода на актове, официална кореспонденция и документи, необходими за дейността на НБПП.

Чл. 26. Дирекция "Правна помощ":

1. във връзка с правното обслужване:

а) разработва проектите на актове по чл. 8, т. 7 от Закона за правната помощ ;

б) подготвя проектите на актове на НБПП и на неговия председател;

в) подготвя проектите на образците по Закона за правната помощ;

г) осигурява съответствието на приетите от НБПП актове с действащото законодателство;

д) оформя правно-технически приетите актове на НБПП и протоколите от заседанията му;

е) участва в анализирането и подготовката на предложения за актуализация на действащите нормативни актове в областта на правната помощ;

ж) подготвя становища по прилагането и изпълнението на Закона за правната помощ ;

з) осъществява методическа помощ и координация по отношение на правното обслужване на дейностите в другите звена на НБПП;

и) подготвя проекти на договори, сключвани от името на НБПП;

к) организира процесуалното представителство и правната защита на НБПП и на неговите актове по дела пред всички съдебни инстанции;

2. във връзка с информационните технологии и комуникации:

а) разработва проект на единна стратегия за информационно и комуникационно осигуряване на дейността на органите, осъществяващи правната помощ, и планира необходимите ресурси за осъществяването й;

б) разработва и изпълнява програми за внедряване на съвременни информационни технологии и комуникации в администрацията и организира изпълнението им;

в) осъществява поддържането и експлоатацията на автоматизираните информационни системи в НБПП;

г) осигурява поддържането на компютърната техника, локалните мрежи и комуникационното оборудване в НБПП;

д) подпомага потребителите на компютърна техника в НБПП при нейното ползване;

е) разработва и предлага принципите за информационно управление и йерархична система за достъп до информация;

ж) организира компютърно обучение на служителите на НБПП;

3. във връзка с европейската интеграция и международната правна помощ:

а) подготвя становища по проектите на актове на НБПП за съответствието им с достиженията на правото на Европейския съюз;

б) подпомага дейността на ръководството на НБПП в областта на европейската интеграция;

в) изготвя становища по молби за предоставяне на правна помощ при международни спорове по чл. 44 от Закона за правната помощ ;

г) участва в международни проекти, свързани с правната помощ;

4. във връзка с контрола на правната помощ:

а) подпомага НБПП при изискването на устна и писмена информация, свързана с предоставянето на правна помощ, от адвокатите, от адвокатските колегии, от органите на съдебната власт и на дознанието и от органите за социално подпомагане;

б) подпомага НБПП при извършване на проверки за предоставената правна помощ по чл. 21 от Закона за правната помощ ;

в) подпомага НБПП за изискване на справки от съответния орган, ръководещ производството, за удостоверяване на обема и вида на предоставената правна помощ;

г) води статистическа отчетност за предоставената правна помощ;

д) подпомага НБПП при изготвяне на предписания за заличаване от Националния регистър за правна помощ;

е) анализира информацията, необходима за правилното планиране и управление на системата за правна помощ;

5. във връзка с дейността на Националния регистър за правна помощ:

а) приема и обработва заявленията за вписване в регистъра;

б) осигурява въвеждането на информацията в регистъра;

в) изготвя информацията до адвокатските съвети за вписаните по чл. 31 от Закона за правната помощ адвокати;

г) издава справки или извлечения от съдържанието на регистъра относно информацията, която подлежи на достъп;

д) организира поддръжката, съхраняването и развитието на регистъра;

е) подготвя становища по получените заявления за вписване в регистъра;

ж) осигурява съставянето на регистъра на хартиен и на електронен носител и публикуването му в интернет;

з) осигурява актуализирането на регистъра.

Глава четвърта – ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА АДМИНИСТРАЦИЯТА НА НБПП

Чл. 27. Правилата за деловодната дейност, работата с документи и за воденето на Националния регистър за правна помощ се утвърждават със заповед на председателя на НБПП.

Чл. 28. Служителите от администрацията изпълняват възложените им задачи и отговарят пред прекия си ръководител за изпълнението на работата съобразно длъжностните си характеристики.

Чл. 29. Пропускателният режим, противопожарната охрана и другите специфични разпоредби, свързани с организацията на работата на администрацията, се определят със заповед на председателя на НБПП.

Чл. 30. (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2014 г., в сила от 17.10.2014 г.) Работното време на администрацията на НБПП е с променливи граници от 7,30 до 19,30 ч., с период на задължително присъствие от 10,00 до 16,00 ч. и с обедна почивка 30 минути между 12,00 и 13,30 ч., при задължително отработване на нормалната продължителност на 8-часовия работен ден.

Чл. 31. (Отм. – ДВ, бр. 86 от 2014 г., в сила от 17.10.2014 г.).

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Правилникът се приема на основание чл. 7, ал. 2 от Закона за правната помощ .

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С правилника се уреждат устройството на Министерството на вътрешните работи (МВР), управлението и дейностите на структурите и общата щатна численост на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 2 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) За осъществяване на политиките по превенция, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, защита на националната сигурност, защита на правата и свободите на гражданите, граничния контрол, регулиране на миграционните процеси и пожарна безопасност и защита на населението МВР извършва следните основни дейности:

1. оперативно-издирвателна;

2. охранителна;

3. разследване на престъпления;

4. осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации;

5. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) осигуряване на достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЕЕН 112);

6. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) информационна;

7. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) контролна;

8. (нова – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) превантивна;

9. (нова – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) административнонаказателна и предоставяне на административни услуги.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) Структурите на МВР при осъществяване на дейностите си могат да използват пътни превозни, плавателни, летателни и помощни средства.

(3) Видовете средства, които се обозначават със светлинна и/или звукова сигнализация или с надпис с наименованието на структурата или други опознавателните знаци, и мястото на поставянето им се определят от министъра на вътрешните работи.

Глава втора – УСТРОЙСТВО И УПРАВЛЕНИЕ

Раздел І Устройство

Чл. 3 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) Основни структури на МВР са:

1. главните дирекции;

2. областните дирекции;

3. (отм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.);

4. дирекция "Вътрешна сигурност" (ДВС);

5. дирекция "Миграция" (ДМ);

6. дирекция "Международно оперативно сътрудничество" (ДМОС);

7. дирекциите от общата и специализираната администрация;

8. Академията на МВР (АМВР);

9. Медицинският институт (МИ) на МВР;

10. (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) Националният институт по криминалистика;

11. (Нова – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) Институтът по психология.

Чл. 4 . Главните дирекции на МВР са:

1. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) Главна дирекция "Национална полиция";

2. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) Главна дирекция "Борба с организираната престъпност";

3. (Нова – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма";

4. (Предишна т. 3 – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) Главна дирекция "Гранична полиция";

5. (Предишна т. 4 – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението".

Чл. 5 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) (1) В Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) може да се създават дирекции, териториални звена, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг.

(2) В дирекциите на ГДНП могат да се създават отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от функциите и дейността им.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.).

(4) (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.).

(5) (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.).

(6) (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.).

Чл. 5а. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) (1) В Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" (ГДЖСОБТ) могат да се създават дирекции, териториални звена, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг.

(2) В ГДЖСОБТ се създават дирекция "Жандармерия" и дирекция "Специални операции и борба с тероризма" (ДСОБТ).

(3) В дирекция "Жандармерия" и ДСОБТ в ГДЖСОБТ могат да се създават отдели, сектори, други звена от по-нисък ранг и териториални звена в зависимост от функциите и дейността им, които се ръководят от директора на съответната дирекция и не се включват в структурата на областните дирекции.

(4) Териториалните звена на дирекция "Жандармерия" в ГДЖСОБТ са зоналните жандармерийски управления. В ДСОБТ в ГДЖСОБТ могат да се създават териториални звена за специални операции и борба с тероризма.

(5) Районите на действие на звената по ал. 4 се определят със заповед на министъра на вътрешните работи по предложение на директора на ГДЖСОБТ.

Чл. 6 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) (1) В Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) може да се създават дирекции, териториални звена, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг.

(2) В дирекциите на ГДБОП може да се създават отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от функциите и дейността им.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 13 от 2023 г.).

(4) (Отм. – ДВ, бр. 31 от 2021 г.).

(5) (Отм. – ДВ, бр. 31 от 2021 г.).

Чл. 7 . (1) В Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) може да се създават дирекции, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от функциите и дейността й.

(2) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., изм., бр. 36 от 2025 г., в сила от 1.05.2025 г.) В ГДГП се създават дирекция "Граничен контрол", дирекция "Противодействие на незаконната миграция" и дирекция "Противодействие на престъпността и контрабандата през държавната граница".

(3) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., изм., бр. 36 от 2025 г., в сила от 1.05.2025 г.) В дирекция "Граничен контрол", дирекция "Противодействие на незаконната миграция" и дирекция "Противодействие на престъпността и контрабандата през държавната граница" може да се създават отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от функциите и дейността им.

(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) В Главна дирекция "Гранична полиция" се създават териториални звена, които се ръководят от директора на главната дирекция и не се включват в структурата на областните дирекции.

(5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., доп., бр. 36 от 2025 г., в сила от 1.05.2025 г.) Териториалните звена на ГДГП са регионалните дирекции "Гранична полиция" (РДГП), в които могат да се създават гранични полицейски управления (ГПУ), бази гранично-полицейски кораби (БГПК), гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП), отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., предишна ал. 4, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) Районите на действие на РДГП се определят със заповед на министъра на вътрешните работи по предложение на директора на ГДГП.

(7) (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., предишна ал. 5, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.).

(8) (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., предишна ал. 6, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.).

(9) (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., предишна ал. 7, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.).

(10) (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., предишна ал. 8, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.).

(11) (Предишна ал. 9 – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) В ГДГП се създава Специализиран отряд "Въздушно наблюдение" (СОВН).

(12) (Предишна ал. 10 – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) В СОВН в ГДГП може да се създават териториални звена, сектори и други звена от по-нисък ранг, които се ръководят от началника на СОВН в ГДГП и не се включват в структурата на областните дирекции и регионалните дирекции "Гранична полиция".

(13) (Предишна ал. 11 – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) Районите на действие на териториалните звена на СОВН в ГДГП се определят със заповед на министъра на вътрешните работи по предложение на директора на ГДГП.

(14) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., предишна ал. 12, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) Структурата и наименованието на териториалните звена на СОВН в ГДГП се определят с щата.

Чл. 8 . (1) В Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН) може да се създават дирекции, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от функциите и дейността й.

(2) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., отм., бр. 58 от 2024 г.).

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) В ГДПБЗН се създават териториални звена, които се ръководят от директора на главната дирекция и не се включват в структурата на областните дирекции.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) Териториалните звена на ГДПБЗН са регионалните дирекции "Пожарна безопасност и защита на населението" (РДПБЗН), в които може да се създават отдели, сектори, районни служби "Пожарна безопасност и защита на населението" (РСПБЗН) и други звена от по-нисък ранг.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) Регионалната дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" в София-град се нарича "Столична дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението".

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) В РСПБЗН може да се създават сектори, групи и участъци "Пожарна безопасност и защита на населението" (УПБЗН).

(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) Районите на действие на териториалните звена на ГДПБЗН се определят със заповед на министъра на вътрешните работи по предложение на директора на ГДПБЗН.

(8) (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., предишна ал. 7, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.).

(9) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., изм., бр. 99 от 2020 г.) В ГДПБЗН се създава център за професионално обучение.

Чл. 9 . (1) В областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им.

(2) Областната дирекция на МВР в София-град се нарича Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР).

(3) Районите на действие на областните дирекции на МВР се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

Чл. 10 . (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.).

Чл. 10а. (Нов – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) (1) Министърът на вътрешните работи при изпълнение на контролните си функции се подпомага от дирекция "Инспекторат", която осъществява административен контрол върху дейността на служителите от МВР.

(2) Дирекция "Инспекторат" е на пряко подчинение на министъра на вътрешните работи.

(3) В дирекция "Инспекторат" могат да се създават отдели и сектори.

Чл. 11 . (Изм. и доп. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., доп., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г., изм., бр. 19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017 г., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) (1) Дирекциите от специализираната администрация на МВР са:

1. дирекция "Български документи за самоличност" (ДБДС);

2. дирекция "Национална система 112" (ДНС 112);

3. (отм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г., в сила от 1.12.2020 г.);

4. дирекция "Европейски съюз и международно сътрудничество" (ДЕСМС);

5. дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС);

6. дирекция "Информация и архив" (ДИА);

7. дирекция "Комуникационни и информационни системи" (ДКИС);

8. дирекция "Международни проекти" (ДМП);

9. (нова – ДВ, бр. 58 от 2024 г.) дирекция "Пресцентър и стратегически комуникации".

(2) Дирекциите от общата администрация на МВР са:

1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г., в сила от 1.12.2020 г.) дирекция "Координация и информационно-аналитична дейност" (ДКИАД);

2. (отм. – ДВ, бр. 85 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.);

3. дирекция "Отбранително-мобилизационна подготовка" (ДОМП);

4. дирекция "Планиране и управление на бюджета" (ДПУБ);

5. дирекция "Правно-нормативна дейност" (ДПНД);

6. (отм. – ДВ, бр. 58 от 2024 г.);

7. дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" (ДУССД);

8. дирекция "Човешки ресурси" (ДЧР).

(3) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) Звената и длъжностите с функции по ал. 1 и 2 в структурите на МВР се причисляват съответно към специализираната и общата администрация. Звеното по чл. 15а се причислява към специализираната администрация.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) Към специализираната администрация за нуждите на статистиката се причисляват и главните дирекции, областните дирекции, ДВС, ДМ, ДМОС, АМВР, Медицинският институт на МВР, Националният институт по криминалистика и Институтът по психология с изключение на техните звена и длъжности по ал. 3.

Чл. 11а. (Нов – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) Щатната численост на дирекция от специализираната и общата администрация е не по-малка от 11 щатни бройки, а на отдел и сектор е не по-малка от 6 щатни бройки. Числеността на отдел и сектор с функции на специализираната и/или общата администрация в другите структури на МВР е не по-малка от 6 щатни бройки.

Чл. 12 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) В зависимост от функциите и дейностите им в дирекциите по чл. 3, т. 4 – 6 и в дирекциите от специализираната администрация могат да се създават териториални звена, отдели и сектори, а в дирекциите от общата администрация могат да се създават отдели и сектори.

(2) Териториалните звена се ръководят от съответния директор и не се включват в структурата на областните дирекции.

(3) Структурата и наименованието на териториалните звена на дирекциите се определят с щата на съответната дирекция.

(4) Районите на действие на териториалните звена се определят със заповед на министъра на вътрешните работи по предложение на съответния директор.

(5) Териториалните звена на ДНС 112 са районни центрове 112.

(6) Създаването и закриването на районните центрове 112 се извършва от Министерския съвет.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., доп., бр. 99 от 2020 г.) В ДУССД се създава звено "Ведомствена служба по трудова медицина и ветеринарномедицинска дейност".

(8) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) В ДМОС се създават звена, които са националните точки за контакт по линия на Международната организация на криминална полиция Интерпол – Национално централно бюро "Интерпол", на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) – Национално звено "Европол", на Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) – национално звено ETIAS, и на Шенгенската информационна система (ШИС) – Бюро "СИРЕНЕ" (SIRENE – Supplementary Information Request at the National Entries).

Чл. 13 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) За осигуряване на дейностите на АМВР за придобиване на образователно-квалификационните степени "бакалавър" и "магистър", както и за образователната и научна степен "доктор" и професионалното обучение могат да се създават основни звена, обслужващи звена и филиали в съответствие с изискванията на Закона за висшето образование , Закона за развитието на академичния състав в Република България , Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

(2) Към АМВР могат да се създават центрове за специализация и професионална подготовка.

(3) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) В АМВР се създава Център за бойна подготовка и спорт.

Чл. 14 . (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., бр. 99 от 2020 г.) (1) В Националния институт по криминалистика и Института по психология може да се създават отдели и сектори.

(2) В Медицинския институт на МВР се изграждат Централна експертна лекарска комисия (ЦЕЛК), клиники, консултативно-диагностичен блок, отделения, кабинети, медицински служби, филиали за продължително лечение и рехабилитация. В Медицинския институт на МВР може да се създават отдели, сектори и лаборатории.

Чл. 14а. (Нов – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 1.02.2017 г.) Предварителен контрол за законосъобразност на дейността на първостепенния разпоредител с бюджет съгласно Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС) се осъществява от финансови контрольори, които са пряко подчинени на министъра на вътрешните работи.

Чл. 15 . (Изм. и доп. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., изм., бр. 9 от 2017 г., в сила от 1.02.2017 г.) В МВР се създават Звено за вътрешен одит и Звено за материални проверки. (2) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., изм., бр. 9 от 2017 г., в сила от 1.02.2017 г.) Рангът на Звеното за материални проверки се определя с щата.

Чл. 15а. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г, доп., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г., изм., бр. 19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017 г., отм., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., нов, бр. 99 от 2020 г.) Към главния секретар се създава звено за подпомагане на дейността му, което е на пряко негово подчинение.

Раздел ІІ Управление

Чл. 15б. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., отм., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.).

Чл. 16. (1) Главните дирекции се ръководят от директори, които:

1. осъществяват общото и непосредственото ръководство, като ръководят, планират, организират и отговарят за дейността на главните дирекции;

2. изпълняват заповедите на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и на главния секретар на МВР и се отчитат пред тях;

3. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) заявяват изграждането и развитието на автоматизираните информационни фондове по ред, определен от министъра на вътрешните работи, управляват и организират ползването на автоматизираните и неавтоматизираните информационни фондове съобразно функционалната компетентност на главните дирекции;

4. управляват човешките ресурси в главните дирекции;

5. осъществяват оперативното взаимодействие на ръководените от тях главни дирекции с други структури на МВР, други органи на държавна власт и на местно самоуправление съобразно функционалната си компетентност;

6. осъществяват сътрудничество със съответните служби на други държави, международни органи и организации;

7. отговарят за управлението на предоставените на главните дирекции имоти и вещи – държавна собственост;

8. налагат административни наказания и прилагат принудителни административни мерки в предвидените от закон случаи;

9. представляват юридическото лице.

(2) При изпълнение на функциите си директорите на главните дирекции могат да се подпомагат от заместник-директори, които изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на съответния директор.

(3) В изпълнение на правомощията си директорите и заместник-директорите по ал. 1 и 2 издават заповеди.

Чл. 17 . (1) Дирекциите, включени в структурата на главните дирекции, се ръководят от директори, които:

1. осъществяват общото и непосредственото ръководство, като ръководят, планират, организират и отговарят за дейността на подчинените им звена;

2. организират изпълнението на задачите, поставени от горестоящите им органи;

3. отговарят пред директора на главната дирекция за дейността на ръководените от тях дирекции, а пред неговите заместници – съобразно възложените им функции;

4. осъществяват взаимодействие с други структури на МВР, с други органи на държавна власт и на местно самоуправление съобразно функционалната си компетентност;

5. отговарят за стопанисването на предоставените на дирекциите имоти и вещи – държавна собственост;

6. налагат административни наказания и прилагат принудителни административни мерки в предвидените от закон случаи.

(2) При изпълнение на функциите си директорите могат да се подпомагат от заместник-директори, които изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на съответния директор.

(3) В изпълнение на функциите си директорите и заместник-директорите по ал. 1 и 2 издават заповеди.

(4) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) Директорите на РДПБЗН представляват юридическото лице.

Чл. 18 . (1) Областните дирекции на МВР се ръководят от директори, които:

1. осъществяват общото и непосредственото ръководство, като ръководят, планират, организират и отговарят за дейността на областните дирекции;

2. организират изпълнението на заповедите, поставени от горестоящите им органи;

3. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) отчитат се за цялостната си дейност пред министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и пред директора на ГДНП по направление на дейност;

4. осъществяват оперативното взаимодействие с други структури на МВР;

5. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) заявяват изграждането и развитието на автоматизираните информационни фондове по ред, определен от министъра на вътрешните работи, управляват и организират ползването на автоматизираните и неавтоматизираните информационни фондове съобразно функционалната компетентност на областните дирекции;

6. отговарят за управлението на предоставените на областните дирекции имоти и вещи – държавна собственост;

7. управляват човешките ресурси в областните дирекции;

8. осъществяват оперативно взаимодействие с други органи на държавна власт и на местно самоуправление;

9. съвместно с други органи на държавна власт и на местно самоуправление създават екипи за изпълнение на основните дейности на МВР;

10. (доп. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) координират действията на структурите на МВР при бедствия, аварии и други извънредни ситуации, възникнали на територията на областните дирекции, и отговарят за планирането и поддържането на военновременната система за управление на структурите на МВР на територията на областта;

11. (нова – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) издават и отказват издаване на разрешения за краткосрочно и продължително пребиваване по Закона за чужденците в Република България ;

12. (нова – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) издават и отказват издаване на:

а) удостоверение за продължително или постоянно пребиваване на гражданин на Европейския съюз (ЕС) и членове на семейството му, които са граждани на ЕС;

б) (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) разрешение за пребиваване съгласно Регламент 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване на гражданите на трети страни (OB, L157 от 15 юни 2002 г.) на член на семейство на гражданин на Европейския съюз (ЕС), който не е гражданин на ЕС и не е упражнил правото си на свободно движение по смисъла на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства ;

в) (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) карта за пребиваване на член на семейство на гражданин на ЕС, който не е гражданин на ЕС и придружава или се присъединява към гражданина на ЕС по Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства ;

13. (нова – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) издават съгласувателни становища до директора на дирекция "Миграция" по процедурите за издаване на виза за дългосрочно пребиваване вид "Д";

14. (нова – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) организират и отговарят за въвеждането в информационен фонд на забрани за напускане пределите на Република България, приложени от държавни органи, в предвидените от закон случаи;

15. (предишна т. 11 – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) налагат административни наказания и прилагат принудителни административни мерки в предвидените от закон случаи;

16. (предишна т. 12 – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) представляват юридическото лице.

(2) При изпълнение на функциите си директорите на областните дирекции могат да се подпомагат от заместник-директори, които изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на съответния директор.

(3) В изпълнение на правомощията си директорите и заместник-директорите по ал. 1 и 2 издават заповеди.

(4) (Нова – ДВ, бр. 47 от 2019 г.) Директорите на ОДМВР или оправомощени от тях длъжностни лица могат да:

1. анулират визи, които са издадени по Закона за чужденците в Република България ;

2. издават удостоверителни и уведомителни документи, които по силата на нормативен акт имат отношение към процедурата по издаване и отнемане на разрешение за пребиваване в Република България.

Чл. 19 . (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., отм., бр. 99 от 2020 г.).

Чл. 20 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) Дирекция "Инспекторат" и дирекциите по чл. 3, т. 4 – 7 се ръководят от директори, които:

1. осъществяват общото и непосредственото ръководство, като ръководят, планират, организират и отговарят за дейността на съответната дирекция;

2. организират изпълнението на заповедите, поставени от горестоящите им органи;

3. (изм. и доп. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., отм., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.);

4. управляват човешките ресурси на дирекциите;

5. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) заявяват изграждането и развитието на автоматизираните информационни фондове по ред, определен от министъра на вътрешните работи, управляват и организират ползването на автоматизираните и неавтоматизираните информационни фондове съобразно функционалната компетентност на дирекциите;

6. отговарят за стопанисването на предоставените на дирекциите имоти и вещи – държавна собственост;

7. осъществяват взаимодействие с други структури на МВР, с други органи на държавна власт и на местно самоуправление съобразно функционалната си компетентност;

8. налагат административни наказания и прилагат принудителни административни мерки в предвидените от закон случаи.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) Директорите на ДМ, ДМП, ДУССД и ДКИС, освен функциите по ал. 1:

1. отговарят за управлението на предоставените на дирекциите имоти и вещи – държавна собственост;

2. представляват юридическото лице.

(3) При изпълнение на функциите си директорите могат да се подпомагат от заместник-директори, които изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на съответния директор.

(4) В изпълнение на функциите си директорите и заместник-директорите по ал. 1 и 3 издават заповеди.

Чл. 21 . (1) Академията на МВР се ръководи от академичен съвет и ректор.

(2) Академичният съвет е колективен орган за ръководство на учебната и научната дейност на академията, чиито функции се определят с правилника по чл. 47, ал. 3 ЗМВР .

(3) В Академията на МВР се избира общо събрание, чийто състав и функции се определят с правилника по чл. 47, ал. 3 ЗМВР .

(4) Ректорът е пряк ръководител на служителите на академията, на курсантите и на служителите, изпратени на обучение от други структури, за изпълнението на задълженията им, свързани с учебния процес, реда и дисциплината в академията, като:

1. определя дневния ред на академичния съвет;

2. решава всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на курсанти;

3. изпълнява други функции, произтичащи от нормативните актове, отнасящи се до науката и висшето образование, прилагани в съответствие със ЗМВР и с актовете по прилагането му, или възложени му от министъра на вътрешните работи.

(5) Освен функциите по ал. 4 ректорът:

1. осъществява общото и непосредственото ръководство, като ръководи, планира, организира и отговаря за дейността на академията;

2. организира изпълнението на заповедите, поставени от горестоящите му органи;

3. (изм. и доп. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) отчита се за дейността си пред министъра на вътрешните работи, заместник-министрите, главния секретар на МВР и административния секретар на МВР;

4. управлява човешките ресурси на АМВР;

5. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) заявява изграждането и развитието на автоматизираните информационни фондове по ред, определен от министъра на вътрешните работи, управлява и организира ползването на автоматизираните и неавтоматизираните информационни фондове съобразно функционалната компетентност на АМВР;

6. отговаря за управлението на предоставените на АМВР имоти и вещи – държавна собственост;

7. осъществява взаимодействие с други структури на МВР, с други органи на държавна власт и на местното самоуправление съобразно функционалната си компетентност;

8. представлява юридическото лице.

(6) Ректорът е хабилитирано лице и се назначава от министъра на вътрешните работи.

(7) Съставът на академичния съвет се определя от министъра на вътрешните работи по предложение на ректора на академията.

(8) В изпълнение на функциите си по ал. 4 и 5 ректорът издава заповеди.

Чл. 22 . (1) Медицинският институт на МВР се ръководи от директор, който е хабилитирано лице с призната медицинска специалност.

(2) Директорът на МИ на МВР е директор и на Многопрофилната болница за активно лечение – Централна клинична база, в гр. София.

(3) Директорът на МИ:

1. осъществява общото и непосредственото ръководство, като ръководи, планира, организира и отговаря за дейността на института;

2. организира изпълнението на заповедите, поставени от горестоящите му органи;

3. (изм. и доп. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., отм., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.);

4. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) заявява изграждането и развитието на автоматизираните информационни фондове по ред, определен от министъра на вътрешните работи, управлява и организира ползването на автоматизираните и неавтоматизираните информационни фондове съобразно функционалната компетентност на МИ;

5. отговаря за управлението на предоставените на МИ имоти и вещи – държавна собственост;

6. управлява човешките ресурси и отговаря за подбора, подготовката, повишаването на квалификацията и ефективното използване на научните кадри;

7. осъществява взаимодействието с други структури на МВР, с други органи на държавна власт и на местно самоуправление и юридически лица съобразно функционалната си компетентност;

8. отговаря за научноизследователската, научно-приложната и учебната дейност в МИ в областта на медицинската наука;

9. организира и ръководи участието на МИ в научния обмен чрез издаване на научна литература, научни бюлетини и рекламно-информационни материали за дейността на МИ, публикуване на научни трудове и презентации в печатни и електронни издания и участие на служителите на МИ в научни конференции, симпозиуми, семинари и други форуми в страната и чужбина;

10. представлява юридическото лице.

(4) При изпълнение на функциите си директорът може да се подпомага от заместник-директори, които изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора.

(5) В изпълнение на функциите си директорът и заместник-директорите издават заповеди.

Чл. 23 . (1) При управлението на МИ директорът се подпомага от медицински съвет, който е колективен орган с консултативни функции. Съставът и организацията на дейността на медицинския съвет се определят от директора на МИ съгласно изискванията на Закона за лечебните заведения .

(2) За осъществяване на научноизследователската, научно-приложната и учебната дейност директорът на МИ се подпомага от научно-учебен съвет, който е колективен орган с консултативни функции. Съставът и организацията на дейността на научно-учебния съвет се определят от директора на МИ в съответствие със Закона за развитие на академичния състав в Република България .

(3) В МИ могат да се създават и други съвети и комисии с консултативни функции в съответствие с изискванията на Закона за лечебните заведения .

Чл. 24 . (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) В МИ се изграждат филиали – болници за продължително лечение и рехабилитация, които се ръководят от управители. Управителите са пряко подчинени на директора на МИ и имат следните функции:

1. ръководят, планират, организират и отговарят за дейността на съответните звена;

2. организират изпълнението на задачите, поставени от горестоящите им органи;

3. информират и се отчитат пред директора на МИ.

Чл. 25 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., бр. 99 от 2020 г.) Националният институт по криминалистика и Институтът по психология се ръководят от директори, които:

1. осъществяват общото и непосредственото ръководство, като ръководят, планират, организират и отговарят за дейността на институтите;

2. организират изпълнението на заповедите, поставени от горестоящите им органи;

3. (изм. и доп. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., отм., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.);

4. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) заявяват изграждането и развитието на автоматизираните информационни фондове по ред, определен от министъра на вътрешните работи, управляват и организират ползването на автоматизираните и неавтоматизираните информационни фондове съобразно функционалната компетентност на институтите;

5. отговарят за стопанисването на предоставените на институтите имоти и вещи – държавна собственост;

6. управляват човешките ресурси и отговарят за подбора, подготовката, повишаването на квалификацията и ефективното използване на научните кадри;

7. осъществяват взаимодействието с други структури на МВР и с други органи на държавна власт и на местно самоуправление съобразно функционалната си компетентност;

8. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) отговарят за научно-приложната, учебната и методическата дейност в институтите;

9. организират и ръководят участието на институтите в научния обмен чрез издаване на научна литература, научни бюлетини и рекламно-информационни материали за дейността на ръководените институти, публикуване на научни трудове и презентации в печатни и електронни издания и участие на служителите на ръководените институти в научни конференции, симпозиуми, семинари и други форуми в страната и чужбина.

(2) При изпълнение на функциите си директорите могат да се подпомагат от заместник-директори, които изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на съответния директор.

(3) В изпълнение на функциите си директорите и заместник-директорите по ал. 1 и 2 издават заповеди.

Чл. 26 . (1) Районното управление в областната дирекция на МВР се ръководи от началник, който е пряко подчинен на директора на областната дирекция.

(2) Участъкът се ръководи от началник, който е пряко подчинен на началника на районното управление.

(3) Началниците по ал. 1 и 2:

1. осъществяват общото и непосредственото ръководство, като ръководят, планират, организират и отговарят за дейността на подчинените им звена;

2. организират изпълнението на задачите, поставени от горестоящите им органи;

3. отговарят за дейността на ръководените от тях звена пред директора на областната дирекция и пред неговите заместници – съобразно възложените им функции, съответно пред началника на районното управление;

4. осъществяват взаимодействие на съответната територия с други структури на МВР, с други органи на държавна власт и на местно самоуправление съобразно функционалната си компетентност;

5. отговарят за стопанисването на предоставените на управленията и участъците имоти и вещи – държавна собственост;

6. налагат административни наказания и прилагат принудителни административни мерки в предвидените от закон случаи.

(4) В изпълнение на функциите си по ал. 3 началниците по ал. 1 и 2 издават заповеди.

Чл. 27 . (1) Районните служби "ПБЗН" се ръководят от началник, който е пряко подчинен на директора на РДПБЗН.

(2) Участъкът се ръководи от началник, който е пряко подчинен на началника на районната служба "ПБЗН".

(3) Началниците по ал. 1 и 2:

1. осъществяват общото и непосредственото ръководство, като ръководят, планират, организират и отговарят за дейността на подчинените им звена;

2. организират изпълнението на задачите, поставени от горестоящите им органи;

3. отговарят за дейността на ръководените от тях звена пред директора на РДПБЗН и пред неговите заместници – съобразно възложените им функции, съответно пред началника на районната служба;

4. осъществяват взаимодействие на съответната територия с други структури на МВР, с други органи на държавна власт и на местно самоуправление съобразно функционалната си компетентност;

5. отговарят за стопанисването на предоставените на службите и на участъците имоти и вещи – държавна собственост;

6. налагат административни наказания и прилагат принудителни административни мерки в предвидените от закон случаи.

(4) В изпълнение на функциите си по ал. 3 началникът по ал. 1 издава заповеди.

Чл. 28 . (1) Граничните полицейски управления, базите гранично-полицейски кораби и СОВН се ръководят от началници, които:

1. осъществяват общото и непосредственото ръководство, като ръководят, планират, организират и отговарят за дейността на подчинените им звена;

2. организират изпълнението на задачите, поставени от горестоящите им органи;

3. отговарят пред директорите на ГДГП и РДГП за дейността на ръководените от тях звена, а пред техните заместници – съобразно възложените им функции;

4. осъществяват взаимодействие на съответната територия с други структури на МВР, с други органи на държавна власт и на местно самоуправление съобразно функционалната си компетентност;

5. отговарят за стопанисването на предоставените на подчинените им звена имоти и вещи – държавна собственост;

6. налагат административни наказания и прилагат принудителни административни мерки в предвидените от закон случаи.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.).

(3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) В изпълнение на функциите си началниците по ал. 1 издават заповеди.

Чл. 29 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., бр. 99 от 2020 г.) (1) Териториалните звена на дирекциите в ГДЖСОБТ се ръководят от началници, които са пряко подчинени на директора на съответната дирекция в ГДЖСОБТ и:

1. осъществяват общото и непосредственото ръководство, като ръководят, планират, организират и отговарят за дейността на звената;

2. организират изпълнението на задачите, поставени от горестоящите им органи;

3. отговарят пред директора на съответната дирекция в ГДЖСОБТ за дейността на ръководените от тях звена;

4. осъществяват взаимодействие на съответната територия с други структури на МВР, с други органи на държавна власт и на местното самоуправление съобразно функционалната си компетентност;

5. отговарят за стопанисването на предоставените на звеното имоти и вещи – държавна собственост.

(2) Началниците на звената зонални жандармерийски управления налагат административни наказания и прилагат принудителни административни мерки в предвидените от закон случаи.

(3) В изпълнение на функциите си началниците по ал. 1 издават заповеди.

Чл. 30 . (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) Звената на структурите по чл. 37 ЗМВР , с изключение на болниците за продължително лечение и рехабилитация на МИ, се ръководят от началници, които:

1. ръководят, планират, организират и отговарят за дейността на съответните звена;

2. организират изпълнението на задачите, поставени от горестоящите им органи;

3. информират и се отчитат пред ръководствата на структурите по чл. 37 ЗМВР ;

4. подпомагат ръководствата на структурите по чл. 37 ЗМВР при осъществяване на методическото ръководство, помощ и контрол на съответната дейност в структурите на МВР.

Чл. 31 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., бр. 9 от 2017 г., в сила от 1.02.2017 г.) Ръководителите на Звеното за вътрешен одит и на Звеното за материални проверки са на пряко подчинение на министъра на вътрешните работи и:

1. осъществяват общото и непосредственото ръководство, като ръководят, планират, организират и отговарят за дейността на звената;

2. организират изпълнението на задачите, поставени от министъра на вътрешните работи и се отчитат за дейността си пред него;

3. управляват човешките ресурси на звеното;

4. отговарят за стопанисването на предоставените на звената имоти и вещи – държавна собственост.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 1.02.2017 г.) В изпълнение на функциите по ал. 1 ръководителите издават заповеди.

Чл. 32 . (1) Ръководителите на структури на МВР, които са определени като разпоредители с бюджет при условията и по реда на Закона за публичните финанси , управляват бюджета и организират, ръководят и отговарят за финансовото и материално-техническото осигуряване на съответната структура.

(2) Ръководителите на структурите на МВР, които не са определени като разпоредители с бюджет при условията и по реда на Закона за публичните финансите , отговарят за предоставеното на съответната структура материално-техническо осигуряване.

Чл. 33 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) При отсъствие на ръководител на структура на МВР, който е държавен служител със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР , той се замества от определено с негова заповед длъжностно лице. Длъжностното лице, определено за заместване, трябва да има статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР и да заема ръководна или по-висока длъжност.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) При отсъствие на ръководител на звено в структура на МВР, който е държавен служител със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР , по-горестоящият ръководител определя със заповед длъжностно лице, което да замества отсъстващия служител. Длъжностното лице, определено за заместване, трябва да има статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР и да заема ръководна длъжност, а в изключителни случаи или при липса на такава длъжност в съответното звено – изпълнителска длъжност.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.).

(4) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., изм., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) В случаите на невъзможност за издаване на заповедта по ал. 1 тя се издава от министъра на вътрешните работи.

Чл. 34 . (1) (Отм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.).

(2) При отсъствие на главния секретар той се замества от длъжностно лице, заемащо висша ръководна длъжност, определено с негова заповед.

(3) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., изм., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) При отсъствие на административния секретар той се замества от длъжностно лице по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР , заемащо ръководна длъжност, определено със заповед на министъра на вътрешните работи.

(4) (Предишна ал. 3, доп. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., изм., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) В случаите на невъзможност за издаване на заповедта по ал. 2 тя се издава от министъра на вътрешните работи.

Глава трета – ДЕЙНОСТ НА СТРУКТУРИТЕ НА МВР

Раздел І Главни и областни дирекции (Загл. изм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.)

Чл. 35 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) Главна дирекция "Национална полиция" е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3 , 6 – 9 ЗМВР с изключение на тези по чл. 39, ал. 2 ЗМВР .

(2) За извършване на оперативно-издирвателна дейност ГДНП:

1. предотвратява, пресича и разкрива престъпления;

2. осъществява координация в оперативно-издирвателната дейност при наличие на извършени престъпления на територията на две и повече областни дирекции;

3. наблюдава, установява и контролира лица и обекти чрез провеждане на организационни мероприятия и чрез оперативно-издирвателни способи и средства;

4. извършва проучване и оценка на методите и полицейските тактики, прилагани при противодействие срещу престъпността, и може да прави предложения за усъвършенстване организацията на дейността;

5. организира и извършва издирване на лица и обекти и идентификация на трупове и лица, като може да предлага решения по тактическата организация на работата и събирането на информация в областните дирекции на МВР;

6. предлага мерки за подобряване на работата по оперативно-издирвателната дейност, като разработва насоки и приоритети за работа по противодействието на престъпността;

7. (доп. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) взаимодейства със следствието, прокуратурата, съда и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието във връзка с осъществяване на оперативното и полицейско обслужване на местата за лишаване от свобода;

8. противодейства срещу престъпността и противообществените прояви на малолетните и непълнолетните лица;

9. провежда оперативно-издирвателната дейност по разкриване на извършителите на противообществени прояви, извършени преди, по време или след провеждане на спортни мероприятия, и съвместно със звената на областните дирекции организира наблюдение над извършителите;

10. извършва дейности по полицейска регистрация.

(3) За извършване на охранителна дейност ГДНП:

1. извършва дейност по опазване на обществения ред;

2. (доп. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) организира и осъществява дейности по възстановяване, поддържане и опазване на обществения ред при масови прояви, мероприятия и безредици и при кризи от различен характер;

3. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) извършва дейност по охрана, включително с използване на сигнално-охранителна техника, на обекти на МВР;

4. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) участва в полицейски операции и съвместни операции с други държавни органи;

5. организира, контролира и осъществява пилотиране и съпровождане на официални лица, делегации и товари;

6. конвоира лица в страната и в чужбина;

7. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) извършва дейност по охрана на лица, когато са създадени звена по чл. 44 от ЗМВР ;

8. осъществява развъдна дейност, снабдяване, подбор, настаняване, обслужване, обучение и използване на животни за служебни нужди и създава организация и осъществява контрол по линия на служебната кинология, племенно-развъдната и ветеринарната дейност в областните дирекции на МВР и специалната подготовка на водачите на служебни кучета от структурите на МВР;

9. (нова – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) реагира при критични ситуации вследствие на престъпна дейност и участва в специални операции с висока степен на риск, когато са създадени звена по чл. 44 от ЗМВР .

(4) За изпълнение на дейността по разследване на престъпления ГДНП:

1. (изм. – ДВ, бр. 47 от 2019 г., бр. 13 от 2023 г.) самостоятелно или съвместно с други органи разследва престъпления от общ характер, които са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, съгласно чл. 35, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и престъпления по дела от компетентност на Европейската прокуратура, подсъдни на Софийския градски съд при условията и по реда на НПК ;

2. участва в специализирани звена и екипи съвместно с други органи на държавна власт, служби и органи на други държави и международни организации;

3. анализира и проучва практиките по разследване на престъпления;

4. изготвя предложения и мерки за подобряване на дейността по разследване, като разработва насоки и приоритети;

5. осъществява методическо ръководство на дейността по разследване на престъпления в главните и в областните дирекции.

(5) За извършване на информационна дейност ГДНП:

1. събира, обработва, анализира, съхранява и използва информация за:

а) установяване и отстраняване на причините и условията за извършване на престъпления и други правонарушения;

б) извършване на оперативно-издирвателна и аналитична дейност;

в) извършване на дейност по предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на престъпления;

г) извършване на дейност по опазване на обществения ред и безопасността на движението;

2. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) заявява изграждането и развитието на автоматизираните информационни фондове по ред, определен от министъра на вътрешните работи, управлява и организира ползването на автоматизираните и неавтоматизираните информационни фондове за нуждите на:

а) оперативно-издирвателната, информационната и аналитичната дейност;

б) дейността по предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на престъпления;

в) дейността по опазване на обществения ред и по контрол за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на пътните превозни средства и отчет на пътнотранспортните произшествия;

3. осъществява обмен на информация и взаимодействие:

а) по направление на дейност в изпълнение на международни договори, по които Република България е страна;

б) с компетентни органи на държавите – членки на Европейския съюз, в областта на безопасността на движението;

в) с полицейски структури на други държави с цел обмяна на опит, синхронизиране и прилагане в полицейската практика на международното законодателство и стандарти;

г) с други държавни органи и организации при условия и по ред, предвидени в закон;

4. изготвя специализирани оперативни анализи и анализи по конкретни случаи за подпомагане на дейността по противодействие на престъпността.

(6) За извършване на контролна дейност ГДНП:

1. осъществява контрол за спазването на правилата за движение по пътищата:

а) чрез контрол на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на пътните превозни средства и отчет на пътнотранспортните произшествия;

б) чрез централизирана електронна система и автоматизирани технически средства и системи;

2. обобщава, анализира и предлага мерки за обезопасяване на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия;

3. съгласува заповеди за въвеждане на временна организация на движението при извършване на строителство и ремонт по автомагистралите и първокласната пътна мрежа;

4. планира и въвежда нови технически средства, системи за автоматизиран контрол и управление на пътното движение;

5. издава разрешения и осъществява контрол на дейности с общоопасни средства;

6. осъществява лицензиране и контрол за извършване на частна охранителна дейност;

7. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., бр. 47 от 2019 г.) съгласува функционалните изисквания за проекти за сигнално-охранителни и известителни системи в случаите, които са регламентирани в нормативен акт, и оказва методическа помощ на областните дирекции на МВР по отношение на системи за видеонаблюдение на обществени места и пътища;

8. методически ръководи дейността на областните дирекции на МВР (ОДМВР) във връзка с дейността на звената "Общинска полиция" и на служителите, осигуряващи дейности по охрана по реда на чл. 92 ЗМВР .

(7) За извършване на превантивна дейност ГДНП:

1. предлага и реализира политиките на МВР в областта на превенцията на престъпленията и правонарушенията, опазването на обществения ред и безопасността на движението;

2. разработва мероприятия за утвърждаване на превенцията като основен инструмент за опазването на обществения ред и противодействието на престъпността.

(8) Главна дирекция "Национална полиция" осъществява административнонаказателна дейност, прилага принудителни административни мерки и предоставя административни услуги в предвидените от закон случаи.

(9) Главна дирекция "Национална полиция":

1. методически ръководи, координира, контролира и практически подпомага организацията на дейността по ал. 2 – 3 и 5 – 7 в областните дирекции, като обобщава и анализира информацията, свързана с тях, и предлага мерки за подобряване на работата;

2. участва в комплексни, контролни, планови и тематични проверки по спазването и изпълнението на законите и подзаконовите нормативни актове и по извършването на дейностите в областните дирекции;

3. упражнява методическо ръководство, контрол и оказва практическа помощ на звената в областните дирекции на МВР по направление на дейност;

4. участва при планирането, организацията и провеждането на обучение на служителите от областните дирекции за повишаване на професионалната им квалификация по направление на дейност;

5. разработва или участва в разработването на нормативни актове и други документи по направление на дейност;

6. изготвя предложения за проекти, финансирани със средства на Европейския съюз и от други международни програми и договори;

7. взаимодейства с държавни органи и организации, с неправителствени организации и с граждани по направление на дейност.

(10) Главна дирекция "Национална полиция" заверява документи, издадени от МВР, негови структури или от органи, включително от министерствата и ведомствата, на които МВР е правоприемник.

(11) Главна дирекция "Национална полиция" е национална точка за контакт по обмен на информация във връзка с осигуряването на безопасността и сигурността при провеждане на спортни мероприятия.

(12) (Нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 1.02.2017 г., отм., бр. 22 от 2017 г., в сила от 14.03.2017 г.).

Чл. 36 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) Главна дирекция "Национална полиция" самостоятелно или съвместно с други структури на МВР осъществява международно сътрудничество.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) При осъществяване на международното сътрудничество по ал. 1 органите на ГДНП:

1. организират и осъществяват взаимодействието със съответните полицейски служби на други държави и международни организации по направление на дейност;

2. събират, обработват, съхраняват и предоставят информация за двустранното и многостранното сътрудничество по направление на дейност.

Чл. 37 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., бр. 47 от 2019 г., бр. 99 от 2020 г.) (1) Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 2 и 6 – 9 от ЗМВР .

(2) Силите и средствата на ГДЖСОБТ се ползват от структурите на МВР при условия и по ред, определени със заповед на министъра на вътрешните работи.

Чл. 37а. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) (1) Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" самостоятелно или съвместно с други структури на МВР осъществява международно сътрудничество.

(2) При осъществяване на международното сътрудничество по ал. 1 органите на ГДЖСОБТ:

1. организират и осъществяват взаимодействието със съответните служби на други държави и международни организации по направление на дейност;

2. събират, обработват, съхраняват и предоставят информация за двустранното и многостранното сътрудничество по направление на дейност.

Чл. 37б . (Нов – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) (1) Дирекция "Жандармерия" в ГДЖСОБТ е специализирана структура за опазване на обществения ред, охрана на масови мероприятия, овладяване на масови безредици, пресичане на терористични действия, охрана на обекти и лица.

(2) За изпълнение на дейностите по ал. 1 дирекция "Жандармерия" в ГДЖСОБТ:

1. опазва обществения ред при провеждане на масови мероприятия;

2. възстановява, поддържа и опазва обществения ред при масови безредици;

3. опазва обществения ред при кризи;

4. осъществява превантивна дейност по предотвратяване и пресичане на престъпления и опазване на обществения ред;

5. оказва съдействие на органите на другите главни дирекции и на областните дирекции по опазване на обществения ред;

6. участва в полицейски операции или съвместни операции с други държавни органи;

7. осъществява охрана на служители в администрацията на органи на държавна власт при наличието на конкретна застрашеност във връзка с упражняване на функциите им;

8. оказва съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, когато противозаконно се пречи на тяхната дейност;

9. осъществява охрана на обекти по чл. 92, ал. 1 и 2 от ЗМВР , обекти на МВР и дипломатически представителства;

10. осъществява охрана на специални товари;

11. участва в осъществяването на контрол за спазването на правилата за движение по пътищата извън населените места;

12. охранява и лицата по чл. 20 или 22 от Закона за Националната служба за охрана след решение на комисията по чл. 23 от същия закон въз основа на заявление от съответното лице.

(3) Използването на силите и средствата на дирекция "Жандармерия" за изпълнение на дейностите по ал. 2 се разрешава с писмена заповед на директора на ГДЖСОБТ или директора на дирекция "Жандармерия".

(4) В неотложни случаи използването на силите и средствата може да бъде разпоредено устно. В тези случаи писмената заповед се издава не по-късно от 24 часа или в първия работен ден.

Чл. 37в . (Нов – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) (1) Дирекция "Специални операции и борба с тероризма" в ГДЖСОБТ е специализирана структура за противодействие на терористични действия, защита на стратегически обекти, предотвратяване и пресичане на тежки престъпления.

(2) За изпълнение на дейностите по ал. 1 органите на ДСОБТ:

1. провеждат специални операции;

2. предотвратяват и пресичат терористични действия;

3. освобождават заложници;

4. задържат и/или обезвреждат особено опасни престъпници или престъпни групи;

5. осигуряват зона за безопасност срещу потенциални атаки чрез снайперисти;

6. организират и осъществяват охрана на органи на МВР и на държавни органи и организации при изпълнение на функциите им;

7. участват в операции на службите за сигурност в рамките на своята компетентност;

8. откриват, идентифицират и неутрализират с технически средства и специализирани кучета взривни устройства и взривни вещества, както и разработват технически средства и способи за извършване на тези дейности;

9. извършват физикохимично изследване и експертна оценка на взривни устройства и техните елементи, взривни вещества, документи и непознати вещества и изготвят експертни оценки и експертизи;

10. използват специални защитни средства, гарантиращи тяхната сигурност и неразкриващи самоличността им.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2023 г.) Използването на силите и средствата на ДСОБТ за изпълнение на дейностите по ал. 2, т. 5 – 9 се разрешава с писмена заповед на директора на ГДЖСОБТ за всеки отделен случай, като за изпълнение на дейностите по ал. 2, т. 1 – 4 директорът на ГДЖСОБТ издава заповед на основание заповед на главния секретар на МВР.

(4) В неотложни случаи използването на силите и средствата може да бъде разпоредено устно. В тези случаи писмената заповед се издава не по-късно от 24 часа от устното разпореждане, а когато този срок изтича в почивен или празничен ден – в първия работен ден.

(5) Самоличността на органите, които осъществяват дейностите по ал. 2, т. 1 – 7, при изпълнение на техните задължения се запазва в тайна.

(6) При осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 1 – 8 органите на ДСОБТ могат: а) да блокират с технически средства осъществяването на електронни съобщения и комуникация; б) да използват специални заряди, взривни вещества и пиротехнически средства за осигуряване на достъп и проникване в сгради, транспортни средства и/или унищожаване на импровизирани взривни устройства и взривни вещества.

(7) Дирекция "Специални операции и борба с тероризма" осъществява методическо ръководство и оказва практическа помощ на звената по чл. 44 от ЗМВР .

Чл. 38 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3 , 6 – 9 ЗМВР по отношение на организирана престъпна дейност, свързана със:

1. митническия режим, паричната, данъчната и осигурителната система;

2. наркотични вещества, техните аналози и прекурсори;

3. компютърни престъпления или престъпления, извършени във или чрез компютърни мрежи и системи;

4. интелектуална собственост;

5. неистински или подправени парични знаци, платежни инструменти и официални документи;

6. (доп. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) трафик на хора, превеждане през границата на страната на отделни лица или групи от хора, както и подпомагане на чужденци да пребивават или да преминават в страната;

7. трафик на културни ценности;

8. огнестрелни оръжия, взривни, химически, биологични и други общоопасни средства и вещества, както и с оръжия, изделия и технологии с двойна употреба;

9. корупция в органите на държавната власт;

10. терористични действия, използване на общоопасни средства и вещества, внушаване на страх, вземане на заложници, отвличане на лица с цел получаване на материални облаги и насилствени действия;

11. изпиране на пари и хазарт;

12. сключване на неизгодни договори, изпиране на пари и усвояване на фондове на Европейския съюз чрез измама.

(2) За изпълнение на дейностите по ал. 1 ГДБОП:

1. предотвратява, пресича, разследва и разкрива престъпления, извършвани от престъпни структури;

2. участва в оперативно-издирвателната дейност по разкриване на престъпната дейност на престъпни структури на територията на страната;

3. осигурява и прилага оперативно внедряване и извършва доверителни сделки чрез служител под прикритие;

4. осигурява разследване чрез служител под прикритие;

5. осъществява контролирани доставки;

6. организира и извършва издирване на лица и обекти и идентификация на лица;

7. събира, обработва, анализира, съхранява и използва информация за извършване на оперативно-издирвателна и аналитична дейност и на дейност по предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на престъпления;

8. проучва и оценява методите на полицейските тактически действия, прилагани в борбата с организираната престъпност, и изготвя предложения за усъвършенстване на работата;

9. участва в специализирани звена и екипи съвместно с други органи на държавната власт, служби и органи на други държави и на международни организации;

10. (нова – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) реагира при критични ситуации вследствие на престъпна дейност и участва в специални операции с висока степен на риск, когато са създадени звена по чл. 44 от ЗМВР ;

11. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) дава становища по проекти на нормативни и други актове, регламентиращи противодействието на организираната престъпност, и участва в изготвянето на програми и стратегии;

12. (предишна т. 11 – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) участва в организирането и провеждането на обучение на служителите от териториалните й звена за повишаване на професионалната им квалификация;

13. (предишна т. 12 – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) осъществява ръководство, помощ и контрол за осъществяване на дейностите по т. 1 – 7 на съответните териториални звена.

(3) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) Извън случаите по ал. 1 ГДБОП осъществява дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3 и т. 6 – 9 ЗМВР самостоятелно и във взаимодействие с други държавни органи и по отношение на корупцията в органите на държавната власт и изпирането на пари, компютърни престъпления или престъпления, извършени във или чрез компютърни мрежи и системи.

Чл. 39 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) (1) Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" самостоятелно или съвместно с други структури на МВР осъществява международно сътрудничество.

(2) При осъществяване на международното сътрудничество по ал. 1 органите на ГДБОП:

1. организират и осъществяват взаимодействието със съответните полицейски служби на други държави и международни организации по направление на дейност;

2. събират, обработват, съхраняват и предоставят информация за двустранното и многостранното сътрудничество по направление на дейност.

Чл. 40 . (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.).

Чл. 41 . (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.).

Чл. 42 . (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.).

Чл. 43 . (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.).

Чл. 44 . (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.).

Чл. 45 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2024 г.) Главна дирекция "Гранична полиция" е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3 , 6 – 9 от ЗМВР .

(2) За изпълнение на дейностите по ал. 1 ГДГП извършва дейности по:

1. наблюдение на границата, противодействие на незаконната миграция, контрабандата и трафика на хора;

2. (доп. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., изм., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) гранични проверки на преминаващите през границата лица и вещите в тяхно владение и транспортни средства, включително в зоните и обектите по чл. 39, ал. 3 ЗМВР ; граничните проверки се извършват в съответствие с Регламент ЕС 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (ОВ, L 77 от 2016 г.);

3. превенция, предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления;

4. разследване на престъпления;

5. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., бр. 31 от 2021 г.) охрана на обществения ред в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове;

6. (доп. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) приемане, придружаване и предаване на нарушители на режима на влизане и пребиваване от и на други държави в съответствие със закон или международен договор, по който Република България е страна;

7. поставяне и поддържане в изправност на граничните знаци, обозначаване на граничната линия на държавната граница, недопускане на разрушаване, изместване или на други действия по отношение на държавната граница;

8. изработване на карти и друга документация на държавната граница и поддържане на геодезическо-картографски фонд;

9. събиране, обработване, анализиране, съхраняване, използване и предоставяне на информация по направленията на дейности;

10. обмен на информация и взаимодействие с други структури на МВР, органи на държавна власт и на местно самоуправление, юридически лица и граждани и полицейски служби на други държави;

11. (отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., нова, бр. 99 от 2020 г.) реагиране при критични ситуации вследствие на престъпна дейност и участие в специални операции с висока степен на риск, когато са създадени звена по чл. 44 от ЗМВР ;

12. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) методическо ръководство, помощ и контрол за осъществяване на дейностите по т. 1 – 8, с изключение на дейността по разследване на престъпления;

13. (нова – ДВ, бр. 31 от 2021 г., доп., бр. 58 от 2024 г.) контрол по спазване на правилата за движение в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) и в района на международните летища, както и проверка по отношение на контрола по спазване на правилата за движение в автоматизираната информационна система на МВР за невръчени електронни фишове, тяхното връчване и за проверка за наложени наказания глоба, които са незаплатени в срока за доброволно плащане и предоставяне на възможност за заплащане на глобите на място в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, изградени на международни шосейни пътища.

(3) Главна дирекция "Гранична полиция" за осъществяване на превенция, предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления извършва оперативно-издирвателна дейност самостоятелно или съвместно с други структури на МВР.

(4) За изпълнение на дейностите по ал. 1 ГДГП използва кораби, въздухоплавателни и технически средства, както и автоматизирани и интегрирани системи за наблюдение.

(5) (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.).

Чл. 45а. (Нов – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) (1) Дирекция "Граничен контрол" в ГДГП:

1. осъществява методическо ръководство, помощ и контрол на организацията на граничното наблюдение на сухоземната, речната и морската държавна граница и на граничните проверки на ГКПП в съответствие с европейското и националното законодателство;

2. провежда целенасочени охранителни мероприятия за противодействие и пресичане на нелегалната миграция и контрабандната дейност през държавната граница;

3. оказва методическа помощ и осъществява контрол по отношение планирането, организирането и осъществяването на специфични охранителни, оперативни и режимни мероприятия в района на международните летища, обществените им зони, зоните с ограничен достъп и прилежащите територии за гарантиране на сигурност в гражданското въздухоплаване;

4. участва в съгласуването на проекти за изграждане на нови и реконструкция на съществуващите ГКПП;

5. осъществява методическо ръководство, помощ и контрол в териториалните звена на ГДГП по използването на технически средства и системи и на въздушния компонент в граничното наблюдение, и на техническите средства на ГКПП за откриване на източници на йонизиращи лъчения, взривни вещества, оръжия и боеприпаси, както и за проверка на МПС за укрити лица;

6. осъществява методическо ръководство, контрол и изпълнение на дейности по прилагане на споразумения за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица (реадмисия) както на двустранно, така и на ниво ЕС;

7. осъществява методическо ръководство, контрол и изпълнение на дейностите по чл. 45, ал. 2, т. 6 , 7 и 8 ;

8. актуализира и използва информационните фондове за лица, МПС и вещи – обекти на автоматизираните информационни системи в предвидените от закона случаи, за осъществяване на граничен контрол;

9. изпълнява функциите на Национален център за борба с фалшиви и подправени документи, като събира, обработва и предоставя информация относно оригинални документи и установени фалшификации и е Национална точка за контакт на Европейската система за архивиране на изображения FADO (False and Authentic Documents Online);

10. изготвя аналитични, статистически и справочни документи.

(2) Дирекция "Граничен контрол" в ГДГП осъществява дейностите си в граничната зона, в зоните на ГКПП, в международните летища и пристанища, във вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав и в другите гранични реки и водоеми.

Чл. 45б . (Нов – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., доп., бр. 47 от 2019 г., изм., бр. 36 от 2025 г., в сила от 1.05.2025 г.) (1) Дирекция "Противодействие на незаконната миграция" (ДПНМ) в ГДГП:

1. придобива информация, организира и планира оперативно-издирвателна дейност по предотвратяване, пресичане, разкриване и документиране на престъпления, извършени от лица и групи, осъществяващи престъпна дейност, свързана с подготовка, извършване и подпомагане на незаконната миграция и други престъпления през държавната граница, в граничната зона, или възложени от прокурор, както и по оперативното осигуряване на специалните домове за временно настаняване на чужденци;

2. осъществява координация на дейността по разследване на престъпления между структурните звена на ГДГП и участва в разследване на престъпления, извършени при преминаване през държавната граница, в граничната зона или възложени от прокурор;

3. координира, ръководи и контролира оперативно-издирвателната дейност и дейността по привличането и използването на доброволни сътрудници;

4. оказва методическа помощ и контрол при осъществяване на оперативно-издирвателната дейност в териториалните звена на ГДГП;

5. анализира и прогнозира изменения в оперативната обстановка, разработва планове за превенция и противодействие на престъпления, свързани с незаконно преминаване през държавната граница;

6. осъществява аналитичен и информационен обмен и оперативно взаимодействие с други структури на МВР, с външни организации и с граничнополицейски служби от съседни държави и структури на Европейския съюз.

(2) Дирекция "Противодействие на незаконната миграция" в ГДГП осъществява дейнос­тите си в граничната зона, в зоните на ГКПП, в международните летища и пристанища, във вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав и в другите гранични реки и водоеми и в специалните домове за временно настаняване на чужденци. Полицейските органи от ДПНМ в ГДГП изпълняват функционалните си задължения по извършване на оперативно-издирвателна дейност и разследване на престъпления на територията на цялата страна.

Чл. 45в. (Нов – ДВ, бр. 36 от 2025 г., в сила от 1.05.2025 г.) (1) Дирекция "Противодействие на престъпността и контрабандата през държавната граница" (ДППКДГ) в ГДГП:

1. придобива информация, организира и планира оперативно-издирвателна дейност по предотвратяване, пресичане, разкриване и документиране на престъпления, извършени от лица и групи, осъществяващи престъпна дейност, свързана с подготовка, извършване и подпомагане на контрабанда, трафик на хора, моторни превозни средства, наркотици, културно-исторически ценности и други престъпления през държавната граница, в граничната зона или възложени от прокурор;

2. осъществява координация на дейността по разследване на престъпления между структурните звена на ГДГП и участва в разследване на престъпления, извършени при преминаване през държавната граница, в граничната зона или възложени от прокурор;

3. координира, ръководи и контролира оперативно-издирвателната дейност и дейността по привличането и използването на доброволни сътрудници;

4. оказва методическа помощ и контрол при осъществяване на оперативно-издирвателната дейност в териториалните звена на ГДГП;

5. анализира и прогнозира изменения в оперативната обстановка, разработва планове за превенция и противодействие на престъпления, извършвани при преминаване през държавната граница или в граничната зона;

6. осъществява аналитичен и информационен обмен и оперативно взаимодействие с други структури на МВР, с външни организации и с граничнополицейски служби от съседни държави и структури на Европейския съюз.

(2) Дирекция "Противодействие на престъпността и контрабандата през държавната граница" в ГДГП осъществява дейностите си в граничната зона, в зоните на ГКПП, в международните летища и пристанища, във вът­решните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав и в другите гранични реки и водоеми и в специалните домове за временно настаняване на чужденци. Полицейските органи от ДППКДГ в ГДГП изпълняват функционалните си задължения по извършване на оперативно-издирвателна дейност и разследване на престъпления на територията на цялата страна.

Чл. 46 . (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.).

Чл. 47 . (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.).

Чл. 48 . (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.).

Чл. 49 . (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.).

Чл. 50 . (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.).

Чл. 51 . (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.).

Чл. 52 . (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.).

Чл. 53 . (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.).

Чл. 54 . Специализираният отряд "Въздушно наблюдение" в ГДГП е звено за осъществяване на въздушно наблюдение на границите и изпълнение на други летателни задачи, подпомагащи изпълнението на дейностите на ГДГП.

Чл. 55 . (1) Специализираният отряд "Въздушно наблюдение" в ГДГП може да изпълнява и задачи за оказване на съдействие на други структури в МВР и на други държавни органи.

(2) Използването на СОВН в ГДГП от структурите на МВР извън ГДГП, както и от други министерства и ведомства се разрешава от главния секретар на МВР въз основа на писмено искане.

(3) В неотложни случаи искането по ал. 2 може да бъде направено и устно. В тези случаи то се представя в писмена форма не по-късно от 24 часа.

Чл. 56 . (1) Гранична зона е територията с дълбочина 30 км, която на сухоземната граница се определя от линията на държавната граница, а на морската и речната граница – от линията на брега, и в която ГДГП осъществява правомощията си по извършване на граничен контрол, в който се включва гранично наблюдение и гранични проверки.

(2) Гранична ивица е частта от граничната зона, разположена непосредствено по протежение на линията на сухоземната граница, с дълбочина до 300 м считано от линията на държавната граница.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2024 г.) Островите, българската част от водите на граничните реки и естествено образувалите се в тях възвишения се включват в граничната ивица. Тази разпоредба не се прилага за българската част от водите на река Дунав.

(4) Точното очертаване и определяне на дълбочината на граничната ивица се извършва от министъра на вътрешните работи, след като изиска писмени становища от съответните областни управители и кметове.

(5) Извършването на стопанска или друга дейност в граничната ивица се съгласува с директора на съответната РДГП.

(6) Зоната на ГКПП обхваща територията, на която се разположени сградите, помещенията, работните места, подземните и надземните съоръжения, техническите средства и местата за преходи, изчакване и проверка на лица, превозни средства и стоки, преминаващи през зоните за гранични проверки.

Чл. 57 . (1) Държавната граница на Република България, преминаваща по река, не се премества както при изменения на очертанията на нейните брегове или нивото на водата, така и при отклонение на коритото на реката в една или в друга посока, ако друго не е уредено в международни договори, по които Република България е страна.

(2) На железопътните и шосейните мостове, бентове и други съоръжения, които преминават през граничните участъци на плавателни и неплавателни реки, държавната граница се установява по средата на тези съоръжения или по тяхната технологична ос в зависимост от преминаването на държавната граница по водата, ако друго не е уредено в международни договори, по които Република България е страна.

(3) Държавната граница на Република България на местността се обозначава с ясно видими гранични знаци, които се поставят на място, определено в документите за демаркиране на границата между Република България и съседните държави.

(4) Формите, размерите и надписите на граничните знаци по ал. 3 и редът за тяхното поставяне се определят от законодателството на страната и от международните договорености.

(5) За обозначаване на линията на държавната граница ГДГП осъществява геоинформационна дейност чрез:

1. геодезическо определяне, поставяне и поддържане в изправност на граничните знаци;

2. проверка на линията на държавната граница;

3. изработване на едромащабни карти и документация на държавната граница, както и създаване и поддържане на геодезическо-картографски фонд;

4. (нова – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) изграждане и поддържане на цифрова географска информационна система (ГИС) за граничната ивица.

(6) За поддържане на видимостта и предпазване на граничните знаци по ал. 3 по взаимна договореност между Република България и съседните държави се съгласува широчината на граничния пояс и дълбочината на установената гранична ивица от двете страни на линията на държавната граница.

Чл. 58 . (1) Директорът на ГДГП съгласувано с министъра на външните работи и в съответствие с международните договори назначава гранични представители за уреждане на възникнали гранични нарушения.

(2) По реда на ал. 1 се назначават гранични представители от състава на ГДГП за поддържане в изправност на граничните знаци и граничната линия на държавната граница на Република България и за спазване на граничния режим, както и за уреждане на възникнали гранични нарушения на определени участъци.

Чл. 59 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) (1) Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 4 , 6 – 9 ЗМВР .

(2) За изпълнение на дейностите по ал. 1 ГДПБЗН извършва:

1. превантивна дейност;

2. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) държавен противопожарен контрол;

3. пожарогасителната и спасителната дейност;

4. неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване и химическата, биологическата и радиационната защита;

5. ранно предупреждение и оповестяване при бедствия и при въздушна опасност на органите на изпълнителната власт и населението;

6. разрешителна и контролна дейност на търговци, извършващи дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност;

7. контролна дейност на продуктите за пожарогасене;

8. изследване на причините и условията за възникване и разпространение на пожари и извършването на експертизи и експертни справки;

9. (отм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.);

10. (отм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.);

11. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) оценяване на съответствието на продукти за пожарогасене и дейностите по чл. 72 ;

12. подпомагане на дейностите по анализ, оценка и картографиране на рисковете от бедствия;

13. (изм. – ДВ, бр. 47 от 2019 г.) подпомагане на координацията на дейностите по установяване на критичните инфраструктури и обектите им;

14. оказване на методическа и експертна помощ на териториалните органи на изпълнителната власт при организиране дейността на доброволните формирования;

15. дейностите по чл. 29 и 47 от Закона за защита при бедствия ;

16. (нова – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., изм., бр. 31 от 2021 г.) сътрудничество с институциите и органите на Европейския съюз, Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и други международни организации в областта на пожарната безопасност и защитата на населението, хуманитарната помощ и гражданско-военното аварийно планиране;

17. (нова – ДВ, бр. 31 от 2021 г., изм., бр. 13 от 2023 г.) предоставяне на международна помощ по линия на Механизма за гражданска защита на Съюза съгласно Решение 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 347 от 20 декември 2013 г.), включително чрез създаване и поддържане в готовност на модули, други способности за реагиране и експерти.

Чл. 59а. (Нов – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., изм., бр. 47 от 2019 г., отм., бр. 58 от 2024 г.).

Чл. 59б . (Нов – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., изм., бр. 47 от 2019 г., отм., бр. 58 от 2024 г.).

Чл. 60 . (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.).

Чл. 61 . (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.).

Чл. 62 . (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) (1) Превантивната дейност по чл. 17, ал. 2, т. 1 ЗМВР включва:

1. информиране на обществеността, включително чрез редакционно-издателска дейност, относно опасностите и риска от пожари, бедствия и извънредни ситуации;

2. подпомагане на обучението и практическата подготовка на централните и териториалните органи на изпълнителната власт, силите за реагиране и населението;

3. подпомагане на обучението по защита при бедствия в системата на предучилищното и училищното образование и в системата на висшето образование;

4. подпомагане на съветите за намаляване на риска от бедствия по чл. 62, ал. 3 , чл. 64а, ал. 1 и чл. 65а, ал. 1 от Закона за защита при бедствия при изпълнение на функциите им;

5. подпомагане планирането на защитата при бедствия.

(2) Органите за пожарна безопасност и защита на населението оказват методическа и експертна помощ на териториалните органи на изпълнителната власт по отношение на защитата при бедствия, включваща:

1. подпомагане на щабовете по чл. 62а, ал. 2 , чл. 64, ал. 1, т. 10 и чл. 65, ал. 1, т. 7 от Закона за защита при бедствия при изпълнение на функциите им;

2. подпомагане разработването на програми и проекти за намаляване на риска от бедствия.

Чл. 63 . Държавният противопожарен контрол по чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗМВР включва:

1. контрол за спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обектите, при тяхната реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или промяна на предназначението, както и при поставяне на преместваеми обекти по чл. 56 от Закона за устройство на територията ;

2. контрол за съответствието на влаганите в строежите и обектите продукти с нормативните изисквания за пожарна безопасност;

3. контрол по спазване на изискванията за пожарна безопасност, определени с наредбите по чл. 125, ал. 4 ЗМВР , както и в случаите, предвидени в други закони.

Чл. 64 . (Отм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.).

Чл. 65 . Пожарогасителната дейност по чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗМВР включва:

1. определяне на начините и средствата за извършване на дейността;

2. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) планиране на дейността;

3. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) поддържане в постоянна готовност на личния състав и пожарната техника за осъществяване на дейността;

4. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) незабавно изпращане на сили и средства при съобщение за пожар;

5. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) анализ и оценка на пожарната обстановка;

6. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) привличането на допълнителни сили и средства;

7. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., доп., бр. 99 от 2020 г.) спасяване или евакуация на хора и движимо имущество;

8. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) ограничаване и ликвидиране на пожари.

Чл. 66 . (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., изм., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) Спасителната дейност по чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗМВР включва:

1. определяне на начините и средствата за извършване на дейността;

2. поддържане в постоянна готовност на личния състав и спасителната техника за осъществяване на дейността;

3. незабавно изпращане на сили и средства при съобщения за бедствия и извънредни ситуации;

4. анализ и оценка на произшествието;

5. привличане на допълнителни сили и средства;

6. (доп. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) спасяване или евакуация на хора и движимо имущество;

7. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) оказване на първа долекарска помощ на пострадалите;

8. организиране транспортирането на пострадалите до лечебните заведения;

9. ограничаване и ликвидиране на произшествието.

Чл. 67 . Разрешителната и контролната дейност на търговци, извършващи дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, включва издаване на разрешения и контрол върху дейността по реда на чл. 129 – 134 ЗМВР .

Чл. 68 . Оценяването на съответствието и контролната дейност на продукти за пожарогасене по чл. 17, ал. 2, т. 5 ЗМВР се осъществява по реда на наредбата по чл. 17, ал. 6 ЗМВР .

Чл. 69 . (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) (1) Неотложните аварийно-възстановителни работи и оперативната защита при наводнения по чл. 17, ал. 2, т. 6 ЗМВР включват дейности за ограничаване на въздействието и подпомагане възстановяването на обекти на техническата инфраструктура при бедствия и извънредни ситуации.

(2) Операциите по издирване и спасяване включват разузнаване, оказване на помощ и евакуация на хора, изложени на опасност, при:

1. разрушаване на строежи или на части от тях, движения на маси (срутища, свлачища, кално-каменни порои, изкопни работи и др.);

2. инциденти в повърхностни води с изключение на случаите по чл. 126, т. 3 ЗМВР .

(3) Химическата, биологическата и радиационната защита по чл. 17, ал. 2, т. 6 ЗМВР включва дейности за подпомагане ограничаването на последствията при бедствия и инциденти с опасни химични вещества и смеси, опасни биологични агенти или радиоактивни вещества и материали.

Чл. 70 . (1) Ранното предупреждение и оповестяването при бедствия и при въздушна опасност на органите на изпълнителната власт и на населението по чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗМВР обхващат:

1. предоставяне на информация за приближаваща или непосредствена заплаха от възникване на бедствие или въздушна опасност на определен кръг лица – органи на изпълнителната власт и сили за реагиране на Единната спасителна система, с цел повишаване на готовността им за реагиране и предприемане на необходимите мерки;

2. оповестяване с акустични сигнали и гласова информация на големи групи хора на определена територия за предстоящо или настъпило бедствие или въздушна опасност и излъчване на указания за необходимите предпазни мерки и действия.

(2) Органите на ГДПБЗН осъществяват ранното предупреждение и оповестяването при бедствия и при въздушна опасност на органите на изпълнителната власт и населението по реда, определен в наредбата по чл. 62, ал. 2, т. 5 от Закона за защита при бедствия .

(3) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) Органите на ГДПБЗН осъществяват ранно предупреждение на населението съгласно сключени споразумения с юридически лица и еднолични търговци – оператори на радио- и телевизионни програми, предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.

Чл. 71 . (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) Органите за пожарна безопасност и защита на населението оказват методическа и експертна помощ на териториалните органи на изпълнителната власт при организиране дейността на доброволните формирования чрез участие в подбора, обучението и осъществяването на дейността на доброволците.

Чл. 72 . Определянето на пожарните характеристики на продукти и техническите и експлоатационните показатели на пожаротехническото оборудване и продукти за пожарогасене по чл. 17, ал. 2, т. 9 ЗМВР включва:

1. провеждане на изпитвания и издаване на изпитвателни и класификационни протоколи и други документи за оценка на продукти;

2. (отм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.);

3. (отм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.);

4. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) събиране, обработване, съхраняване и предоставяне на информация в областта на пожарната безопасност и защитата на населението;

5. (доп. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) участие в стандартизационната дейност и поддържане на актуална информация за стандарти по пожарната безопасност и защитата на населението.

Чл. 73 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) (1) (Предишен текст на чл. 73 – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) Областните дирекции на МВР осъществяват дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3 , 6 – 9 ЗМВР на определената им територия.

(2) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2020 г., изм., бр. 31 от 2021 г.) Областните дирекции на МВР изпълняват дейности по реагиране при критични ситуации вследствие на престъпна дейност и участие в специални операции с висока степен на риск и дейности по охрана на лица, когато са създадени звена по чл. 44 от ЗМВР .

Чл. 74 . (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.).

Раздел ІІ Дирекция "Вътрешна сигурност", дирекция "Миграция", дирекция "Международно оперативно сътрудничество", дирекция "Инспекторат" и дирекции от общата и специализираната администрация (Загл. изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.)

Чл. 75. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) (1) Дирекция "Вътрешна сигурност" е структура на МВР за оперативно-издирвателна, информационно-аналитична и организационна дейност по превенция, предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, извършени от служители на МВР.

(2) Органите на ДВС:

1. предотвратяват, пресичат и разкриват престъпления, извършени от служители на МВР;

2. извършват превантивна дейност;

3. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) събират, обработват, анализират, съхраняват и използват информация за извършване на оперативно-издирвателна и аналитична дейност и на дейност по предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на престъпления, извършени от служители на МВР;

4. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) използват информационните фондове на МВР за нуждите на дейностите по чл. 43а, ал. 1 ЗМВР по ред, определен от министъра на вътрешните работи;

5. (нова – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) планират, организират и провеждат тестове по чл. 152а ЗМВР за установяване изпълнението на служебните задължения от държавните служители, които имат за цел предотвратяване и/или откриване на корупционни действия и намерения или неправомерно поведение;

6. (нова – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) извършват проучване за надеждност, издават, отказват, прекратяват или отнемат разрешения за достъп до класифицирана информация и осъществяват контрол за надеждност на лицата, получили достъп до класифицирана информация по реда на раздел VI от глава шеста на Правилника за прилагане на Закона за класифицираната информация , съобразно определената им компетентност в Закона за защита на класифицираната информация ;

7. (нова – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) оказват методическа помощ на органите на МВР, извършващи проучване за надеждност по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация , и при необходимост – разработват вътрешноведомствени документи в тази област;

8. (нова – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., отм., бр. 13 от 2023 г.).

(3) (Нова – ДВ, бр. 22 от 2017 г., в сила от 14.03.2017 г.) Дирекция "Вътрешна сигурност":

1. поддържа непрекъснато оперативно дежурство, организира и контролира взаимодействието между звената за оперативно дежурство в структурите на МВР;

2. осъществява взаимодействие със звената за оперативно дежурство на други органи на централната изпълнителна власт;

3. оповестява ръководството и структурите на МВР при привеждане на страната в готовност за работа във военно време.

(4) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) Тестовете по ал. 2, т. 5 представляват симулации на реално съществуващи ситуации, свързани с изпълнението на служебната дейност на служителите – обект на проучване, които те имат задължения да разрешат според своите правомощия и служебни задължения. Тези тестове се провеждат без предварително уведомяване на структурите, чиито служители се проверяват.

Чл. 76 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2015 г., в сила от 3.11.2015 г., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) Дирекция "Миграция" е структура на МВР за регулиране на миграционните процеси и административния контрол върху пребиваването на чужденците в Република България, за противодействие на незаконната миграция на територията на Република България и за административно обслужване на гражданите на Европейския съюз, на гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на гражданите на Конфедерация Швейцария, както и на членовете на техните семейства съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства , като:

1. издава или отказва издаването на разрешения за краткосрочно, продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване;

2. продължава срока на пребиваване на чужденците в Република България;

3. отнема правото на издадено разрешение за краткосрочно, продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване при наличие на законовите изисквания;

4. анулира издадена виза или намалява срока за пребиваване на чужденец в страната, определен от издадената виза, при неизпълнение на изискванията на Закона за чужденците в Република България ;

5. издава удостоверителни документи, които по силата на нормативен акт имат отношение по процедурата за издаване и отнемане на разрешение за пребиваване в Република България;

6. осъществява съгласувателни процедури с дирекция "Консулски отношения" на Министерството на външните работи за издаване на разрешения за пребиваване в Република България;

7. дава становища по молби за придобиване, възстановяване и освобождаване от българско гражданство, за издаване на разрешения за работа и становища до други ведомства, които по смисъла на нормативен акт имат отношение към пребиваването на чужденците в Република България;

8. (нова – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) осъществява производството по предоставяне или отказ на статут на лице без гражданство в Република България, както и по отнемане на такъв статут;

9. (предишна т. 8, изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) осъществява административното обслужване на гражданите на Европейския съюз, на гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на гражданите на Конфедерация Швейцария, както и на членовете на техните семейства съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства ;

10. (предишна т. 9, изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) събира, систематизира и анализира информация за състоянието и динамиката на миграционните процеси и административния контрол върху пребиваването на чужденци в Република България и за административното обслужване на гражданите на Европейския съюз, на гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на гражданите на Конфедерация Швейцария, както и на членовете на техните семейства съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства ;

11. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) планира, разработва и предлага мерки за повишаване ефективността на регулиране на миграционните процеси;

12. (предишна т. 11, изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) дава становища и разработва проекти на нормативни и други актове за регулиране на миграционните процеси и административния контрол върху пребиваването на чужденци в Република България и за административното обслужване на гражданите на Европейския съюз, на гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на гражданите на Конфедерация Швейцария, както и на членовете на техните семейства съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства ;

13. (предишна т. 12 – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) самостоятелно или съвместно с други структури на МВР или с други компетентни органи участва в предотвратяването и противодействието на незаконната миграция;

14. (предишна т. 13 – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) въвежда, актуализира, ползва и предоставя информация от автоматизираните информационни системи на МВР и ШИС;

15. (предишна т. 14 – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) осъществява методическо ръководство, помощ и контрол в областните дирекции по направление на дейността си.

(2) При осъществяване на правомощията си органите на дирекция "Миграция" приемат, извършват необходимите справки и изпращат на дирекция "Български документи за самоличност" и на звената "Български документи за самоличност" в областните дирекции подаденото от чужденеца заявление заедно с приложените към него документи за персонализиране на български документи за самоличност на чужденци или разрешения за пребиваване и връчват персонализирания документ на чужденеца.

(3) Редът по ал. 2 се прилага и за гражданите на Европейския съюз, гражданите на държавите – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, както и за членовете на техните семейства.

Чл. 77 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) Дирекция "Миграция" осъществява дейност по принудително настаняване в специалните домове за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) на лица, за които е издадена заповед за връщане или за експулсиране.

(2) Органите на дирекция "Миграция" осъществяват дейността си по ал. 1 при условията и по реда на ЗЧРБ и на съответните подзаконови нормативни актове.

(3) Управлението и охраната на СДВНЧ се осъществяват от дирекция "Миграция".

Чл. 78 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) Органите на дирекция "Миграция" противодействат на незаконната миграция чрез извършване на проверки по местопребиваване на чужденците и при необходимост провеждат интервюта.

Чл. 79. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 47 от 2019 г.) Органите на дирекция "Миграция" организират и осъществяват съпровождане на чужденци на територията на Република България или в чужбина при изпълнение на приложени мерки за административна принуда по ЗЧРБ на лица, спрямо които е издадена заповед за краткосрочно настаняване по чл. 44, ал. 13 от ЗЧРБ , както и при необходимост за осигуряване участието на настанени в СДВНЧ чужденци като страни в досъдебни и съдебни производства по наказателни и административни дела.

(2) Съпровождането на чужденци извън територията на страната в предвидените от закона случаи се осъществява съгласно международен договор за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица, по който Република България е страна. При липса на такъв международен договор правилата за съпровождане извън територията на страната се уреждат с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 80 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) За регулиране и контрол на миграционните процеси по въпросите на убежището, международната закрила и чужденците дирекция "Миграция" взаимодейства с други структури на МВР и с други ведомства и служби.

Чл. 81 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., изм. и доп., бр. 99 от 2020 г.) Дирекция "Международно оперативно сътрудничество" е структура на МВР за организиране и координиране на международния обмен на оперативна информация, за координиране и методическо подпомагане на международното оперативно взаимодействие и за осъществяване на екстрадиция, предаване и трансфер на лица. Дирекция "Международно оперативно сътрудничество" е националната точка за контакт по линия на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол), на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол), на Шенгенската информационна система (ШИС) и на Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) и изпълнява ангажиментите на Република България като Национално централно бюро "Интерпол", Национално звено "Европол" и Бюро "СИРЕНЕ" и национално звено ETIAS.

(2) За изпълнение на дейностите по ал. 1 ДМОС:

1. подпомага дейността на българските и чуждестранни компетентни органи при превенцията, предотвратяването, пресичането, разкриването и разследването на престъпления с трансграничен елемент;

2. осъществява взаимодействие с компетентните полицейски и съдебни органи по общодържавното и международното издирване на лица и вещи – обект на международно издирване;

3. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) въвежда, обработва и анализира информация от информационните фондове на МВР и Генералния секретариат на Международната организация на криминална полиция – Интерпол, на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и на ШИС;

4. координира и участва в изпълнение на екстрадиции, предаване и трансфери на лица;

5. (доп. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) участва в международни операции, координира съвместни екипи и действия по разследване и осъществяване на трансгранично наблюдение;

6. обменя национална и международна оперативна информация за целите на предотвратяването, пресичането, разкриването и разследването на престъпления, заплахи за националната сигурност и обществения ред;

7. обработва, анализира и предоставя информация на национални органи и международни организации и на местни и чуждестранни юридически и физически лица, които имат законен интерес да я получат, за лица, вещи, събития и дейности, свързани с международна престъпна дейност;

8. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., бр. 99 от 2020 г.) анализира наличните данни и информация, организира подготовката и обобщава националния принос на Република България за изготвянето на доклада на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) "Оценка на заплахата от тежка и организирана престъпност";

9. организира подбора, планира и координира дейността на задграничните представители и служителите на МВР, участващи в мисии извън територията на страната и заемащи длъжности в институции и в структури на Европейския съюз и в международни организации, и взаимодейства със съответните представители на други държави, акредитирани в Република България;

10. (доп. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) оказва методическа помощ и участва в провеждането на обучения на компетентните национални органи за ефективното използване на инструментите и каналите за международно сътрудничество;

11. уведомява държавата, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол, съгласно чл. 84, ал. 7 ЗМВР ;

12. организира, координира и осъществява обмен на информация и данни по глава пета, раздел II ЗМВР ;

13. (нова – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) координира изпълнението на необходимите спешни мерки спрямо лица – обект на издирване чрез Европейската мрежа за издирване на бегълци;

14. (предишна т. 13 – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) осъществява методическо ръководство, помощ и контрол в структурите на МВР по направление на дейността си;

15. (нова – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) отговаря за разглеждането и вземането на решения по заявления за разрешение за пътуване, когато процесът на автоматизирано обработване е установил съответствие и когато централното звено на ETIAS е започнало ръчно обработване на заявлението, както и за вземането на решение за издаване на разрешение за пътуване с ограничена териториална валидност;

16. (нова – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) отговаря за отмяната и отнемането на разрешение за пътуване и за осигуряването на координацията с други национални звена на ETIAS и Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) във връзка с исканията за справки.

Чл. 82. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., отм., бр. 19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017 г.).

Чл. 83 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) Дирекция "Български документи за самоличност" е структура на МВР за осъществяване на дейностите, свързани с българските лични документи, която:

1. издава, отказва издаването, отнема, изземва и обявява за невалидни и унищожени български лични документи при условия и по ред, определени със закон;

2. персонализира български лични документи, издавани от други оправомощени служби и ведомства;

3. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) съгласува издаването на временни паспорти от Министерството на външните работи по отношение самоличността на български граждани, подали заявления в дипломатически и консулски представителства на Република България в чужбина, на които след 1 септември 1999 г. не са издавани български лични документи;

4. управлява, анализира и контролира технологичните дейности по изработката на българските лични документи, чието издаване е предвидено в закон;

5. въвежда в информационен фонд забрани за напускане пределите на Република България, приложени от държавни органи, в предвидените от закон случаи;

6. дава становища по проекти на нормативни и други актове, свързани с българските лични документи;

7. събира, обработва, въвежда, систематизира, използва и предоставя информация, организирана в информационни фондове, системи или регистри, създадени по силата на закон, за изпълнение на правомощията по направления на дейност;

8. обработва данни в ШИС и информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) по направление на дейност;

9. (доп. – ДВ, бр. 13 от 2023 г.) извършва разработване, предпечатна подготовка и изработва защитени документи, печати и щемпели и свързаната с това изследователска и развойна дейност;

10. (доп. – ДВ, бр. 47 от 2019 г.) осъществява методическо ръководство, помощ и контрол за дейностите по т. 1 – 8, включително по тези, свързани с издаването на български лични документи по заявления, подадени по електронен път в областните дирекции;

11. (нова – ДВ, бр. 47 от 2019 г.) издава български лични документи по заявления, които са приети в дипломатически или консулски представителства на Република България в чужбина, включително предоставя становища относно приложени чуждестранни актове по отношение на възможността за осъществяване на административната услуга.

Чл. 84 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) (1) Дирекция "Национална система 112" е структура на МВР за осигуряване на непрекъснат, бърз и безплатен достъп до службите за спешно реагиране за получаване на помощ при спешни случаи.

(2) Службите за спешно реагиране по чл. 19, ал. 1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 обменят информация с районните центрове 112 чрез работни станции на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЕЕН 112) и чрез други телекомуникационни канали.

(3) Дейността по осигуряване на непрекъснат, бърз и безплатен достъп до службите за спешно реагиране за получаване на помощ при спешни случаи се организира и осъществява от районни центрове за приемане на спешни повиквания към ЕЕН 112 (районни центрове 112).

(4) За изпълнение на дейностите си районни центрове 112 в ДНС 112:

1. приемат, автоматично регистрират и обработват всички повиквания за спешна помощ на номер 112;

2. осигуряват непрекъснат достъп до линия за връзка;

3. събират информация за вида, мястото, часа и основните данни за спешния случай;

4. осигуряват приемането и изясняването на повиквания освен на български език и най-малко на два официални езика на Европейския съюз;

5. анализират и предават обработената информация на службите за спешно реагиране в зависимост от вида на спешните случаи;

6. получават обратна информация от съответните служби за спешно реагиране съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 ;

7. регистрират, архивират и съхраняват информация за всички спешни повиквания.

(5) Местоположението на районните центрове 112 се определя с решение на Министерския съвет.

(6) Службите за спешно реагиране по чл. 19, ал. 1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 са длъжни да приемат получената на единен европейски номер 112 информация за инцидент, предадена им от съответния районен център 112, по установения начин.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) Взаимодействието на ДНС 112 с други служби и ведомства се осъществява на базата на подписани протоколи за сътрудничество.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2024 г.) Министърът на вътрешните работи утвърждава правила за организацията на дейността на районните центрове 112 и взаимодействието им със службите за спешно реагиране.

(9) При осъществяване на дейността си ДНС 112 взаимодейства с центровете за спешни повиквания 112 в държавите – членки на Европейския съюз.

Чл. 84а. (Нов – ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г., изм., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., отм., бр. 85 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.).

Чл. 85 . (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) (1) Дирекция "Международни проекти" е структура на МВР за управление на програми и проекти, финансирани със средства на Европейския съюз и от други международни програми и договори.

(2) За изпълнение на дейността по ал. 1 дирекция "Международни проекти":

1. (доп. – ДВ, бр. 13 от 2023 г.) осъществява функциите на Отговорен орган/Управляващ орган за управление на средствата от фондове на Европейския съюз, като:

а) (изм. – ДВ, бр. 13 от 2023 г.) осъществява взаимодействие с институции и структури на Европейския съюз и сътрудничество с отговорни/управляващи органи;

б) организира и координира дейностите, свързани с подготовката на национални програми в област "Вътрешни работи", и внася в Европейската комисия предложенията за програми;

в) взаимодейства с органи и организации, участващи в изпълнението на програмите, включително международни и неправителствени организации;

г) координира процеса на съгласуваност и взаимно допълване на финансирането от Европейския съюз в област "Вътрешни работи" с други национални и европейски финансови инструменти;

д) (изм. и доп. – ДВ, бр. 13 от 2023 г.) осъществява предварителен контрол за законосъобразност при възлагане на обществени поръчки, когато е приложимо, и процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, които са финансирани напълно или частично със средства от фондове на Европейския съюз;

е) координира и провежда информационна дейност, свързана с усвояване на средствата по фондовете;

ж) осъществява мониторинг, верификация, оценка и контрол върху дейността на крайните бенефициенти;

з) осъществява контрол за прилагането на изискванията за счетоводната отчетност от крайните бенефициенти;

и) съставя доклади до Европейската комисия за изпълнението на програмите;

к) администрира сигналите за нередности и измами със средства на Европейския съюз и докладва установените случаи;

л) ползва информационните системи за управление на фондовете в областта на вътрешните работи;

м) организира и провежда процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, финансирани напълно или частично със средства от европейските фондове, и сключва договори за безвъзмездна финансова помощ;

н) (изм. – ДВ, бр. 13 от 2023 г.) организира и провежда процедури за възлагане на обществени поръчки, финансирани напълно или частично със средства от Техническата помощ по фондове на Европейския съюз, и сключва договори;

о) (доп. – ДВ, бр. 13 от 2023 г.) изпълнява счетоводна функция, получава плащания от Европейската комисия и извършва плащания в изпълнение на дейностите по фондовете;

п) (нова – ДВ, бр. 13 от 2023 г.) подпомага работата на Комитетите за наблюдение на програмите на Република България, по които осъществява функциите на Отговорен/Управляващ орган.

2. (нова – ДВ, бр. 48 от 2020 г., в сила от 26.05.2020 г.) осъществява функциите на Програмен оператор за управление на средствата по програма "Вътрешни работи", финансирана по Норвежкия финансов механизъм, като:

а) осъществява взаимодействие с Офиса на Норвежкия финансов механизъм и Министерството на външните работи на Кралство Норвегия, международни и национални организации и институции, участващи в изпълнението на програмата;

б) организира и координира дейностите, свързани с подготовката на програмата, и внася предложения за одобрение и изменение на програмата;

в) (изм. – ДВ, бр. 13 от 2023 г.) отговаря за изготвянето на детайлно описание на системите за управление и контрол и представянето му на Националното координационно звено;

г) координира процеса на съгласуваност и взаимно допълване на финансирането по програмата с други национални и европейски финансови инструменти;

д) осъществява предварителен и последващ контрол за законосъобразност при възлагане на обществени поръчки, които са финансирани напълно или частично със средства от Норвежкия финансов механизъм;

е) координира и провежда информационна дейност, свързана с усвояване на средствата по програма "Вътрешни работи";

ж) осъществява мониторинг, верификация, оценка и контрол върху дейността на крайните бенефициенти;

з) осигурява система за записване и съхранение в електронен вид на счетоводните записи на всеки проект, част от програмата, и събирането на данни за изпълнението, необходими за финансовото управление, отчитането, мониторинга, проверките и одита;

и) открива и поддържа отделна банкова сметка, определена за средствата за възстановяване на извършените разходи на бенефициентите, съгласно приложимите разпоредби на националното законодателство;

к) съставя доклади до Офиса на Норвежкия финансов механизъм и Националното координационно звено за изпълнението на програмата;

л) администрира сигналите за нередности и измами със средства от Норвежкия финансов механизъм и докладва установените случаи;

м) ползва информационните системи за управление на програмата;

н) организира и провежда процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, финансирани напълно или частично със средства от Норвежкия финансов механизъм, и сключва договори за безвъзмездна финансова помощ със средства по програма "Вътрешни работи" по Норвежкия финансов механизъм;

о) организира и провежда процедури за възлагане на обществени поръчки, финансирани напълно или частично с разходи за управление на Норвежкия финансов механизъм, и сключва договори с разходи за управление по програма "Вътрешни работи" по Норвежкия финансов механизъм;

п) получава и извършва плащания в изпълнение на дейностите по програмата;

3. (нова – ДВ, бр. 13 от 2023 г.) осъществява функциите на Програмен оператор за управление на програмите в рамките на тематични области "Управление на миграцията и подпомагане на интеграцията. Повишаване на обществената безопасност и сигурност", финансирани от Швейцарско-българската програма за сътрудничество;

4. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 48 от 2020 г., в сила от 26.05.2020 г., предишна т. 3, изм., бр. 13 от 2023 г.) подпомага министъра на вътрешните работи при координация на дейностите, свързани с подготовката и изпълнението на проекти и програми, финансирани напълно или частично със средства от фондове на Европейския съюз и от други международни програми и договори, и следи за допълняемост и избягване на двойно финансиране на проекти;

5. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 48 от 2020 г., в сила от 26.05.2020 г., предишна т. 4, бр. 13 от 2023 г.) осъществява методическо ръководство, помощ и контрол в структурите на МВР по направление на дейността си.

Чл. 85а. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" е структура на МВР за извършване на материално-техническо осигуряване на структурите на МВР и социално обслужване на служителите на МВР, като:

1. (доп. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) подпомага министъра на вътрешните работи при провеждане на политики във връзка с управление, придобиване и разпореждане с недвижими имоти и движими вещи – държавна собственост, предоставени на МВР;

2. изготвя актове на министъра на вътрешните работи, свързани с придобиването, управлението и разпореждането с недвижими имоти и движими вещи – държавна собственост;

3. изготвя предложения, свързани с промяна на собствеността, и предлага предприемане на разпоредителни действия по отношение на недвижимите имоти и движимите вещи на МВР;

4. осъществява дейности по сключването и изпълнението на договори, свързани с недвижими имоти и движими вещи – държавна собственост;

5. актува, води и съхранява регистри и актови книги за предоставените на МВР имоти – държавна собственост;

6. поддържа регистър на имотите от ведомствения жилищен фонд на МВР и подпомага министъра на вътрешните работи при управлението и разпореждането с жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МВР;

7. подпомага министъра на вътрешните работи при упражняване правата на държавата по отношение на търговските дружества с държавно участие в капитала;

8. планира, организира и провежда обществени поръчки с бюджетни средства, когато се възлагат от директора на ДУССД, сключва договори за тях и контролира изпълнението им;

9. (отм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., нова, бр. 85 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) планира, организира и провежда обществени поръчки, когато се възлагат от министъра на вътрешните работи или от определено от него длъжностно лице;

10. (отм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., нова, бр. 85 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) планира, организира и провежда обществени поръчки, когато се възлагат от министъра на вътрешните работи или от определено от него длъжностно лице, с източник на финансиране програми и проекти, финансирани със средства на Европейския съюз, или от други международни програми и договори, за които бенефициент е МВР или структура на МВР, която не е юридическо лице;

11. (отм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., нова, бр. 85 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) въз основа на упълномощаване осъществява процесуалното представителство пред съдилища и други юрисдикции по дела, които са свързани с възлагане на обществени поръчки и изпълнение на договорите за възлагането им, по които страна е МВР или министърът на вътрешните работи;

12. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) подготвя становища по представени проекти на актове във връзка с прилагането на Закона за обществените поръчки и на подзаконовите актове при изпълнение на функциите си в областта на възлагането на обществените поръчки;

13. (доп. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) организира и отговаря за материално-техническото осигуряване на структурите на МВР;

14. организира и извършва планирането на ресурсите за материално-техническо осигуряване за централни доставки и разходи по бюджета на дирекцията и обобщава, изготвя и предлага за одобряване поименно разпределение на капиталовите разходи на МВР;

15. организира и осъществява социално обслужване, свързано със социално-битовото и културното обслужване на служителите на МВР;

16. (доп. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) организира дейността по придобиване, експлоатация, ремонт и съхраняване на въоръжение, техника и други движими вещи на МВР и разпореждането с тях;

17. планира вещевото имущество за държавните служители на МВР и организира дейността по неговото осигуряване, съхранение и предоставяне;

18. (доп. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) организира и отговаря за възложения й строително-инвестиционен процес на обекти, свързани с дейности на МВР, и контролира неговото изпълнение;

19. организира и осъществява технически контрол и специализиран технически надзор на сгради, машини и съоръжения;

20. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., отм., бр. 99 от 2020 г.);

21. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) организира и осъществява дейност по чл. 24, ал. 3 и чл. 45а, ал. 1 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели ;

22. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., бр. 99 от 2020 г.) звено "Ведомствена служба по трудова медицина и ветеринарномедицинска дейност" в ДУССД организира и осъществява дейност в МВР съгласно Закона за здравословните и безопасни условия на труд и актовете по прилагането му, провеждане на държавната ветеринарномедицинска политика в министерството съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност , която е свързана с дейността по осигуряване на постоянен и превантивен контрол по здравеопазване, идентификация, фуражи и странични животински продукти и хуманно отношение към животните;

23. осъществява методическо ръководство, помощ и контрол в структурите на МВР по направление на дейността си.

Чл. 85б . (Нов – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) (1) Дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС) е структура на МВР, която осъществява контролна, информационна и координационна дейност по линия на защита на финансовите интереси на Европейския съюз и изпълнява функцията на координационна служба за борба с измамите, която подпомага ефективното сътрудничество и обмен на информация с Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) съгласно чл. 3, т. 4 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ, L 248/1 от 18 септември 2013 г.).

(2) За изпълнение на дейностите и на функцията по ал. 1 дирекция АФКОС:

1. подпомага министъра на вътрешните работи при провеждането на държавната политика по защитата на финансовите интереси на Европейския съюз и изпълнява функциите на секретариат на Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз;

2. е национална контактна точка с ОЛАФ и със съответните компетентни органи в областта на защитата на финансовите интереси на Европейския съюз в държавите членки и в други държави;

3. осъществява обмена на информация с ОЛАФ, включително от оперативен характер, в областта на защитата на финансовите интереси на Европейския съюз;

4. (доп. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) е национално звено за връзка съгласно Регламент (ЕО, Евратом) № 1302/2008 на Европейската комисия от 17 декември 2008 г. относно централната база данни за отстраняванията (ОВ, L 344 от 22 декември 2008 г.) и за Системата за ранно откриване и отстраняване съгласно Регламент (ЕС, Евратом) 2015/1929 на Европейския парламент и на Съвета от 28 октомври 2015 г. за изменение на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (OB, L 286 от 30.10.2016 г.);

4а. (нова – ДВ, бр. 58 от 2024 г.) е национално звено за контакт съгласно чл. 2, § 10 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1141/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно статута и финансирането на Европейските политически партии и на европейските политически фондации (OB, L 317, 4.11.2014 г.);

5. осъществява оперативно сътрудничество с ОЛАФ при провеждане на разследвания на територията на Република България съгласно Регламент (ЕО, Евратом) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности и Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета;

5а. (нова – ДВ, бр. 13 от 2023 г.) предоставя информация на ОЛАФ като компетентен орган за целите на член 7, параграф 3а, ал. 1, букви "а" и "б" от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2223 на Европейския парламент и на Съвета от 23 декември 2020 година за изменение на Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 по отношение на сътрудничеството с Европейската прокуратура и ефективността на разследванията на Европейската служба за борба с измамите (ОВ, L 437, 28.12.2020 г., стр. 49 – 73);

6. създава необходимата организация по подготовката от българска страна на годишния доклад на Европейската комисия по чл. 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз ;

7. получава сигнали за нередности, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, и извършва анализ, оценка и проверки по тях;

8. извършва административни проверки за идентифициране на нередности, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, по своя инициатива или по искане на ОЛАФ;

9. отговаря на национално ниво за докладване до Европейската комисия на нередности, засягащи бюджета на Европейския съюз, делегиран за изпълнение на Република България в режим на споделено управление;

10. осигурява, наблюдава, контролира и координира докладването на нередности от националните институции към Европейската комисия;

11. организира и поддържа база данни с информация за нередности, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз;

12. (доп. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., изм., бр. 58 от 2024 г.) контролира процедурите по администриране на нередности и извършва проверки за спазване изискванията на Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз (ДВ, бр. 97 от 2009 г.), Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове (ДВ, бр. 57 от 2016 г.) и Наредбата за администриране на нередности по Eвропейските фондове при споделено управление (ДВ, бр. 70 от 2023 г.);

13. осъществява информационна и аналитична дейност в областта на защита на финансовите интереси на Европейския съюз.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) При изпълнение на своите функции и дейности служителите на дирекция АФКОС:

1. изискват информация и документи от структурите, администриращи европейски фондове, инструменти и програми, относно администрирането на нередности;

2. при необходимост изискват извършване на проверки на сигнали от компетентните институции, резултатите от които се изпращат на дирекция АФКОС;

3. изискват документи и информация от държавни и местни органи, юридически и физически лица и организации;

4. призовават и вземат обяснения от лица с цел идентифициране на нередности, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз;

5. извършват проверки на място и/или по документи с цел идентифициране на нередности, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз;

6. изискват съдействие от други структури на МВР, от други държавни органи, от организации и от юридически и физически лица.

(4) Дирекция АФКОС участва в провеждането на обучения в областта на защитата на финансовите интереси на Европейския съюз.

Чл. 86 . (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., изм., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) (1) Дирекция "Информация и архив":

1. организира и води централизирания оперативен отчет на МВР, като:

а) осъществява дейности по регистрацията, промените, движението, архивирането, съхранението и използването на делата на оперативен отчет;

б) осъществява справочна, уведомителна и сигнална дейност по делата на оперативен отчет, включително като изготвя необходимите образци на документи, свързани с дейността по оперативния отчет;

в) изготвя аналитични и статистически документи по оперативния отчет;

г) осъществява координацията и предоставя данни от оперативния отчет на други държавни органи и на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно дело;

д) оказва методическа помощ и контрол на звената за оперативно-статистически отчет;

2. съхранява постоянно документи, създадени в резултат на оперативно-издирвателната дейност на структурите в МВР, и ги предоставя за използване в структурите на МВР, органите на съдебната власт и в други държавни органи;

3. осъществява дейности на архив по смисъла на Закона за Националния архивен фонд при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация , като:

а) (изм. – ДВ, бр. 47 от 2019 г., бр. 99 от 2020 г.) приема, регистрира, обработва и съхранява документи, изготвени в резултат на дейността на структурите на МВР, като създава фондове за постоянно запазване;

б) (изм. – ДВ, бр. 47 от 2019 г.) предоставя информация и архивни документи на структурите на МВР, на държавни органи, юридически лица и на граждани;

4. събира, проучва, съхранява, опазва, документира и представя културни ценности, документи и образци, свързани с историята на МВР, с познавателна и образователна цел, като води на отчет и контролира музейните колекции в структурите на МВР, и:

а) организира постоянни и временни експозиции, участва във временни експозиции на движими културни ценности;

б) осъществява образователни програми и участва в проекти, свързани с историята на МВР;

5. осъществява методическо ръководство, помощ и контрол на структурите в МВР по направление на дейността си.

(2) Дейностите по ал. 1 се осъществяват при условия и по ред, определени с актове на министъра на вътрешните работи.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 47 от 2019 г.) Министърът на вътрешните работи управлява архивния фонд на МВР чрез ДИА при спазване на изискванията на Закона за Националния архивен фонд , на Закона за защита на класифицираната информация и на други специални закони, които регламентират предаване в архив, съхраняване с дългосрочно справочно значение и унищожаване на документи.

(4) Дейностите по ал. 1, т. 1 и 2 се ръководят от главния секретар на МВР.

Чл. 87. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) Дирекция "Комуникационни и информационни системи" е структура на МВР, която осигурява функционирането и развитието на комуникационните и информационните системи на МВР и други държавни органи, като:

1. изгражда, поддържа и развива комуникационни системи за управлението на МВР, проучва и предлага за внедряване нови технически средства и системи;

2. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) оказва съдействие при изграждането на автоматизираните информационни фондове, поддържа и развива в техническо отношение автоматизираните информационни системи на МВР;

3. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) оказва съдействие на структурите на МВР при проектиране, изграждане, поддържане и развитие на системи за видеонаблюдение и сигурност;

4. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) проектира и разработва автоматизирани информационни системи в МВР; адаптира програмното осигуряване на разработените в ДКИС автоматизирани информационни системи към измененията в нормативната база и разширява функционалните им възможности;

5. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) оказва съдействие при интегрирането на АИС в комуникационната и информационната среда на МВР, разработвани от външен изпълнител;

6. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) проектира, изгражда и развива общия информационен модел за автоматизирано съхранение на информация и обща система от класификатори за автоматизираните информационни системи на МВР; проучва и предлага за прилагане нови програмни и технически средства за автоматизираните информационни системи на МВР;

7. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) формулира, реализира, развива и съгласува политиките, приоритетите, плановете, програмите и проектите на МВР, свързани с комуникационни и информационни системи; реализира политиките и определя насоките за развитие и усъвършенстване на комуникационните и информационните системи на МВР;

8. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) управлява и изпълнява проекти, финансирани от бюджета, от структурните фондове или програми на ЕС, от двустранни и други международни споразумения;

9. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) изготвя и/или съгласува изискванията за доставка на програмни и технически средства за комуникационните и информационните системи на МВР;

10. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) организира взаимодействието и осъществява техническата съвместимост с комуникационни и автоматизирани информационни системи на други държавни органи и държави; осигурява специализирани комуникации за държавни органи;

11. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) проектира, разработва, развива и съгласува в техническо отношение програмни средства за информационен обмен с международни и национални институции;

12. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) проектира, разработва, изгражда, поддържа и съгласува в техническо отношение комуникационната и информационната среда, както и програмните средства за националните системи и националните компоненти на международни информационни системи, подпомагащи противодействието на престъпността, опазването на обществения ред и сигурността, контрола по спазване на правилата за движение по пътищата и безопасността на движението и др., в правомощията на МВР;

13. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., доп., бр. 47 от 2019 г., бр. 13 от 2023 г.) проучва, изгражда, поддържа и развива в техническо и функционално отношение Националната система за ранно предупреждение и оповестяване (НСРПО) на органите на изпълнителната власт и на населението съставните части на Единната спасителна система на населението при бедствия и извънредни ситуации; поддържа актуална база данни за длъжностните лица, включени в групите за оповестяване; извършва експертно-аналитична дейност по превенция, овладяване и предотвратяване на последиците от бедствия и защита на населението;

14. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) организира и участва в тренировки по използване на комуникационни и информационни системи за установяване състоянието и готовността на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване;

15. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., бр. 99 от 2020 г.) организира и осъществява криптографската защита на комуникационните и информационните системи, необходими за държавното ръководство, министерствата и ведомствата; планира, организира и прилага дейности по информационна сигурност на комуникационните и информационните системи в МВР; подпомага и координира процеса по акредитиране на КИС и мрежи в организационните единици в МВР;

16. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) осигурява достъп до интернет и услуги в интернет за структурите на МВР; изгражда и поддържа в техническо и програмно отношение електронните портали на МВР в корпоративната мрежа и в интернет;

17. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., бр. 13 от 2023 г.) подпомага в техническо отношение в рамките на своята компетентност системите, свързани с функционирането на Единния европейски номер за спешни повиквания 112;

18. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) планира и разпределя радиочестотния ресурс на МВР и участва в актуализирането на националния радиочестотен план; координира и съгласува използването на честоти и честотни ленти на национално ниво; създава и поддържа ведомствения номерационен план, участва в създаването и разпределението на националния номерационен план;

19. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) организира и координира взаимодействието с предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за осигуряване на комуникационни и информационни услуги за МВР;

20. (нова – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) планира, разработва, изгражда и поддържа комуникационно-информационната система на МВР за управление във военно време, както и интегрирането й с други системи на държавните органи и институции;

21. (нова – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., изм., бр. 47 от 2019 г.) осигурява функционирането и развитието на системата за мониторинг – Център за аерокосмически наблюдения (ЦАН), за предоставяне на получената и обработената информация на структурите на МВР и обмен с други държавни органи и институции; развива геопортала на ЦАН с нови функционални възможности; предоставя космически базирани данни и услуги съгласно европейски програми;

22. (нова – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., изм., бр. 13 от 2023 г.) изпълнява дейности, произтичащи от отговорностите на МВР съгласно Закона за електронното управление , Закона за електронната идентификация , Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за киберсигурност ;

23. (нова – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) оказва експертна помощ в рамките на своята компетентност, при специализирани полицейски мероприятия и при извършване на действия по разследване на престъпления;

24. (нова – ДВ, бр. 99 от 2020 г., доп., бр. 13 от 2023 г.) планира, организира и прилага дейности по мрежова и информационна сигурност на комуникационните и информационните системи и услуги в МВР с цел киберзащита, ранно откриване на заплахи, създаване на способности за координирана реакция при киберинциденти, атаки и кризи.

Чл. 88. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) (1) Дирекция "Европейски съюз и международно сътрудничество" подпомага министъра на вътрешните работи при участието в процеса на вземане на решения в рамките на Европейския съюз и провеждането на международното сътрудничество.

(2) За изпълнение на дейностите по ал. 1 ДЕСМС:

1. (доп. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) координира, осигурява и участва в изпълнението на ангажиментите, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз в областта на вътрешните работи;

2. (нова – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) предлага предприемането на мерки на национално ниво и участва в изработването на проекти на нормативни актове, необходими за въвеждането, изпълнението и прилагането на актове на Европейския съюз в областите от компетентност на МВР, в т.ч. и във връзка с наказателни процедури, образувани от Европейската комисия, и нотифицира такива актове;

3. (предишна т. 2, доп. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) подпомага и осигурява участието в националния координационен механизъм по въпросите на Европейския съюз и участието на министъра на вътрешните работи в заседанията на Съвета на Европейския съюз "Правосъдие и вътрешни работи";

4. (предишна т. 3, доп. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) координира международната дейност на МВР и подпомага министъра на вътрешните работи при разработването и провеждането на международните политики в областите от компетентност на МВР;

5. (нова – ДВ, бр. 58 от 2024 г.) ръководи и осигурява организационно и технически дейността на Работна група 23 "Сътрудничество в областта на вътрешните работи" към Съвета по европейски въпроси към Министерския съвет;

6. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., предишна т. 5, бр. 58 от 2024 г.) изготвя становища по международноправни въпроси и участва в подготовката за сключване на международни договори в областта на вътрешните работи;

7. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., предишна т. 6, бр. 58 от 2024 г.) подпомага сътрудничеството със съответните органи на други държави и с международни организации и форуми;

8. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., предишна т. 7, бр. 58 от 2024 г.) събира, обобщава, съхранява и предоставя информация за европейските политики и инициативи и за двустранното, регионално и многостранно международно сътрудничество в областта на вътрешните работи;

9. (нова – ДВ, бр. 58 от 2024 г.) организира, координира и контролира дейността на дългосрочно командированите служители на МВР в Постоянното представителство на Република България в Европейския съюз;

10. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., предишна т. 8, бр. 58 от 2024 г.) осъществява методическо ръководство, помощ и контрол в структурите на МВР по направление на дейността си;

11. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., предишна т. 9, бр. 58 от 2024 г.) осъществява протоколната дейност на МВР.

Чл. 89 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) Дирекция "Отбранително-мобилизационна подготовка" е структура за планиране и организиране провеждането на отбранително-мобилизационна подготовка на МВР.

(2) За изпълнение на дейностите по ал. 1 ДОМП:

1. (доп. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., изм., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) подпомага дейността на ръководството на МВР за управление на структурите на министерството във военно време и при кризи, бедствия и извънредни ситуации;

2. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) разработва и поддържа план на МВР за привеждане в готовност за работа във военно време, план на МВР за мобилизация, военновременен план на МВР, план на МВР за управление при кризи и извънредни ситуации и план за защита при бедствия за изпълнение на задачите, произтичащи от Националния план за защита при бедствия;

3. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., бр. 99 от 2020 г.) подпомага основните структури на МВР при планиране на дейността им за работа във военно време и при кризи от военнополитически характер;

4. организира поддържането на системата от пунктове за управление на МВР в оперативна и техническа готовност за използване;

5. разработва и предлага за утвърждаване проекти на военновременни структури и щатове съобразно задачите на МВР във военно време;

6. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) организира създаването и поддържането на военновременни запаси на МВР и ведомствен картографски фонд;

7. разработва и поддържа в актуален вид необходимите документи за оповестяване, управление и привеждане в готовност за работа във военно време;

8. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) организира, ръководи и контролира мобилизационната подготовка и провеждането на мобилизацията в структурите на МВР;

9. (доп. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., изм., бр. 99 от 2020 г.) организира подготовката на структурите на МВР за работа във военно време и при кризи от военнополитически характер;

10. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) планира, разпределя и отчита финансовите средства по отбранително-мобилизационната подготовка и участва при съставянето на бюджета на МВР за военно време;

11. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) организира дейността на структурите на МВР във връзка с изготвяне на искания до Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет за предоставяне на финансови средства за възстановяване на извършени непредвидени разходи и за извършване на неотложни възстановителни работи за трайно възстановяване на имоти;

12. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., бр. 99 от 2020 г.) взаимодейства с други държавни органи по въпросите на готовността на МВР за работа във военно време и при кризи от военнополитически характер;

13. (доп. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., изм., бр. 99 от 2020 г.) контролира готовността на структурите на МВР за работа във военно време и за действие при кризи от военнополитически характер;

14. осъществява методическо ръководство, помощ и контрол на структурите в МВР по направление на дейността си.

Чл. 90 . Дирекция "Планиране и управление на бюджета":

1. подпомага министъра на вътрешните работи като първостепенен разпоредител с бюджет;

2. съставя и предлага на министъра на вътрешните работи средносрочна бюджетна прогноза и проектобюджет на министерството по показатели от Единната бюджетна класификация и по области на политики и бюджетни програми;

3. предлага на министъра на вътрешните работи за утвърждаване разпределение на бюджета на министерството по показатели от Единната бюджетна класификация и по второстепенни разпоредители с бюджет;

4. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) организира, координира и контролира процесите по планирането, съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета и на разчетите за другите сметки за средства от Европейския съюз и средства по други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз на министерството и на второстепенните разпоредители с бюджет;

5. (отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., нова, бр. 99 от 2020 г.) осъществява контрол по отношение на финансовите ресурси, които са свързани с управление и изпълнение на проекти и програми, съфинансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, или на проекти и програми, финансирани от други международни финансови институции и донори на министерството и на структурите на МВР;

6. (отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.);

7. (отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.);

8. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) подпомага министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице като възложител на обществени поръчки – по отношение на финансовите параметри на обществената поръчка;

9. изготвя месечното разпределение на бюджета на министерството;

10. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., доп., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) управлява лимити и одобрява плащанията на разпоредители с бюджет чрез Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА);

11. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) обслужва плащанията и сметките на МВР като първостепенен разпоредител с бюджет;

12. анализира и администрира разходите, извършвани от министерството;

13. организира и управлява вътрешните финансови дейности и счетоводната отчетност, консолидира счетоводната информация в МВР и представя в Министерството на финансите и в Сметната палата консолидирани финансови отчети на МВР, съставяни на базата на предоставените данни от първостепенния и от второстепенните разпоредители с бюджет;

14. осъществява политиката по доходите и по общественото и здравното осигуряване в МВР;

15. дава становища по проекти на нормативни и други актове в областта на финансовата политика и политиката по заплащането на труда и изготвя проекти на вътрешноведомствени актове по планирането, разходването и отчитането на бюджетните и други средства, счетоводната отчетност и заплащането на труда;

16. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) осъществява методическо ръководство на разпоредителите с бюджет към министъра на вътрешните работи съобразно изискванията на Закона за счетоводството , Закона за публичните финанси , както и утвърдените от министъра на финансите счетоводни стандарти и Сметкоплан на бюджетните организации;

17. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) организира и осъществява финансово-счетоводните дейности на министерството в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството , Единната бюджетна класификация и Сметкоплана на бюджетните организации и приложимите за бюджетните организации счетоводни стандарти и указания;

18. осигурява съхраняването на счетоводните документи на първостепенния разпоредител с бюджет съгласно изискванията на Закона за счетоводството ;

19. участва в дейностите по социално сътрудничество (социално партньорство, колективно трудово договаряне и пенсионно осигуряване);

20. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) осъществява финансово-счетоводното обслужване на структури и звена, които не са част от структура на второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на вътрешните работи;

21. осъществява методическо ръководство, помощ и контрол на структурите в МВР по направление на дейността си.

Чл. 91. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) Дирекция "Правно-нормативна дейност":

1. изготвя или подпомага изготвянето и съгласува законопроекти и проекти на други нормативни актове от компетентността на министъра и на Министерския съвет, по които министърът е вносител;

2. подпомага ръководството на МВР по правни въпроси, като изготвя становища;

3. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2018 г.) съгласувано с компетентните структури на МВР изготвя проекти на експертни становища по постъпили по реда на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация , приет с Постановление № 229 на Министерския съвет от 2009 г. (обн., ДВ, бр. 78 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 102 от 2009 г., бр. 15, 25, 30, 32, 74 и 88 от 2010 г., бр. 15, 25, 31, 43, 54 и 80 от 2011 г., бр. 22, 50 и 103 от 2012 г., бр. 30, 51, 69, 70, 74, 82, 88 и 102 от 2013 г., бр. 8, 49, 58, 67, 76 и 94 от 2014 г. и бр. 5, 19, 37 и 57 от 2015 г.), проекти на актове на Министерския съвет, с изключение на актовете по предоставяне на разрешения или концесии по Закона за подземните богатства и възлагане на концесии по Закона за концесиите , актовете, свързани със съставяне и изпълнение на държавния бюджет, или актовете, внасяни по реда на Закона за международните договори на Република България ;

4. участва в разработването на проекти на нормативни актове за хармонизиране на българското законодателство с правото на Европейския съюз в областите от компетентност на МВР;

5. съгласува за законосъобразност проектите на административните актове, издавани от министъра, заместник-министрите, главния и административния секретар, с изключение на административните актове, издавани във връзка със:

а) (доп. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) управлението на човешките ресурси, освен актовете за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 6 ЗМВР ;

б) управлението и разпореждането с недвижими имоти и движими вещи – държавна собственост;

в) процедурите по провеждане на обществени поръчки;

г) упражняване на правомощията на първостепенния разпоредител с бюджет или на оправомощено от него длъжностно лице;

д) управление и изпълнение на международни проекти;

е) (отм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.);

6. изготвя становища по конституционни дела, по които министърът е заинтересована страна;

7. подготвя становища по законопроекти, внесени от народни представители;

8. координира подготовката на материалите на МВР за заседанията на Министерския съвет;

9. (доп. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) организира и оформя предложенията на МВР за включване в законодателната и оперативната програма на Министерския съвет;

10. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) изготвя проекти на административни актове на министъра на вътрешните работи в качеството му на задължен субект по Закона за достъп до обществена информация ;

11. изготвя становища и проекти на решения на министъра на вътрешните работи и на главния секретар по жалби против индивидуални административни актове за налагане на принудителни административни мерки;

12. участва в изготвянето и съгласува за законосъобразност договорите, по които МВР е страна, с изключение на международните договори, договорите за обществени поръчки и договорите, свързани с управление и разпореждане с недвижими имоти и движими вещи – държавна собственост;

13. осъществява процесуалното представителство пред съдилищата и другите юрисдикции по дела, по които страна е МВР или министърът, заместник-министрите, административният или главният секретар, в качеството им на административни органи, с изключение на делата, свързани с възлагане на обществени поръчки и оспорване на финансови корекции, като организира и разпределя тези дейности на съответните звена в структурите на МВР;

14. анализира и обобщава състоянието на заведените от и срещу МВР дела, по които осъществява процесуалното представителство;

15. предприема необходимите правни действия по събиране вземанията на МВР, свързани с дела, по които осъществява процесуалното представителство;

16. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) събира, обобщава и анализира съдебната практика по дела, по които МВР е страна;

17. взаимодейства със съответните звена в структурите на МВР по предмета на дейността си;

18. осъществява методическо ръководство, помощ и контрол на структурите в МВР по направление на дейността си.

Чл. 92 . (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2024 г.) Дирекция "Пресцентър и стратегически комуникации":

1. подпомага министъра на вътрешните работи при формирането на информационната политика на министерството;

2. осъществява контактите с международни, национални и регионални медии;

3. планира и провежда медийните изяви на министъра, заместник-министрите, главния секретар на МВР, директорите на главните и областните дирекции на МВР и поддържа контакти с медии на базата на анализ и оценка на медийната среда;

4. планира, координира, осъществява и анализира стратегическите комуникации на министерството;

5. поддържа актуализирането и публикуването на информация на страницата на министерството в интернет и в социалните мрежи;

6. анализира и систематизира публикациите в средствата за масово осведомяване за общественото мнение за дейността на министерството;

7. осъществява ежедневен медия-мониторинг за дейността на министерството и поддържа снимков и видеоархив на министерството.

Чл. 93. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) (1) Дирекция "Инспекторат" осъществява административен контрол върху дейността на служителите от МВР.

(2) Организацията на дейността, условията и редът за осъществяване на правомощията на дирекция "Инспекторат" се определят от министъра на вътрешните работи.

(3) За изпълнение на дейността по ал. 1 дирекция "Инспекторат":

1. осъществява контрол за спазването на нормативните актове и на актовете на министъра на вътрешните работи, на заместник-министрите, на главния секретар, на административния секретар и на ръководителите на структурите на МВР;

2. оказва методическа помощ по организацията, стила и методите на работа на ръководния състав на структурите на МВР;

3. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) при извършване на проверки анализира причините и условията за констатираните нарушения и предлага мерки за отстраняването им;

4. (отм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.);

5. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) извършва планови и извънпланови проверки на структури, дейности и процеси и на постъпили сигнали срещу служители на МВР;

6. участва при провеждане на тестовете по чл. 152а ЗМВР за установяване изпълнението на служебните задължения от държавните служители;

7. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) осъществява контрол и извършва проверки по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество ;

8. (нова – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) съставя актове за установяване на административни нарушения при констатирани нарушения от страна на служители на МВР, когато е предвидено в закон;

9. (нова – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) може да предлага образуване на дисциплинарно производство при констатирани нарушения на служебните задължения, както и на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация .

(4) При осъществяване на правомощията си служителите от дирекция "Инспекторат" имат право да изискват документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от проверяваните лица, които са необходими за извършване на проверките. Служителите в МВР са длъжни да оказват пълно съдействие на инспекторите при осъществяване на правомощията им.

(5) Дирекция "Инспекторат" извършва проверките си въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи.

Чл. 94 . (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.).

Чл. 95 . (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.).

Чл. 96 . (Изм. и доп. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., изм., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) (1) Дирекция "Човешки ресурси":

1. подпомага министъра на вътрешните работи при формирането, провеждането и контрола по изпълнението на политиката по управление на човешките ресурси;

2. организира, координира и контролира подбора и кариерното развитие на служителите на МВР;

3. анализира функционалните задължения, организационните структури и щатове, координира и контролира разработването им; изготвя щатовете на структурите в МВР и може да предлага изготвяне на нови щатове и промени на щатове;

4. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) планира и организира професионалната подготовка на служителите на МВР в Академията на МВР, Националния институт по криминалистика, Института по психология и центъра за професионално обучение към ГДПБЗН; организира и контролира участието на служители в обучения на други национални и чуждестранни институции;

5. (нова – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) контролира професионалното обучение съгласно наредбата по чл. 170, ал. 5 от ЗМВР ;

6. (нова – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) проучва потребностите, събира, обработва и анализира данни за резултатите от професионалното обучение;

7. (предишна т. 5, изм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) подпомага министъра на вътрешните работи и главния секретар при упражняване на правомощията им на дисциплинарно наказващи органи, като:

а) осъществява методическа помощ и контрол върху разпоредени от тях проверки по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР ;

б) осъществява методическа помощ и контрол върху образувани дисциплинарни производства от министъра по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР при спазване на чл. 207, ал. 3, изречение второ и ал. 6 от ЗМВР ;

в) предоставя становища и предложения по проверките и дисциплинарните производства по букви "а" и "б";

г) изготвя анализи и предложения във връзка с осъществяването на контролната дейност по дисциплинарната практика в МВР;

8. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) осъществява методическа помощ и контрол по прилагането на дисциплинарната практика в структурите на МВР и по дисциплинарните производства при тежки дисциплинарни нарушения, извършени от държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗМВР ;

9. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) обработва информацията за служителите на МВР, свързана с възникване, преминаване и прекратяване на служебни и трудови правоотношения, както и за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в структурите на МВР, като поддържа картотеки и използва автоматизирана информационна система;

10. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) издава и води на отчет служебните карти на служителите на МВР;

11. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) води и съхранява личните кадрови дела на служителите на ръководни длъжности началник на сектор и по-високи и приравнените на тях от всички структури на МВР, както и на служителите от структурите на МВР, в които няма звена "Човешки ресурси";

12. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) изготвя проекти на актове, издавани от министъра на вътрешните работи, за възникване, изменение и прекратяване на служебните правоотношения;

13. (предишна т. 11 – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) изготвя Класификатор на длъжностите в МВР за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР и предложения за изменение и допълнение на Класификатора на длъжностите в администрацията;

14. (предишна т. 12 – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) координира и методически ръководи дейността по разработване на длъжностните характеристики на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР ;

15. (предишна т. 13 – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) изготвя становища и проекти на решения на министъра на вътрешните работи по жалби:

а) против недопускане до участие и класиране в конкурси за държавни служители;

б) (изм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) с които по административен ред пред министъра на вътрешните работи се оспорват индивидуални административни актове за възникване, изменение и прекратяване на служебните правоотношения;

16. (предишна т. 14 – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) изготвя проекти на актове, издавани от министъра, от заместник-министрите и от главния секретар за награждаване на служителите на МВР;

17. (предишна т. 15 – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) участва в изготвянето и дава становища по проекти на нормативни, вътрешноведомствени и други актове по направление на дейността си;

18. (предишна т. 16 – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) осъществява методическо ръководство, помощ и контрол на структурите на МВР по направление на дейността си.

(2) Дирекция "Човешки ресурси" анализира числеността на дирекциите от общата и специализираната администрация, както и на структурните звена и длъжности с функции на специализирана и обща администрация в другите структури на МВР чрез прилагане на методика, утвърдена от министъра на вътрешните работи, и предлага мерки за оптимизирането им.

(3) Организацията на дейността по ал. 2 и редът за осъществяването й се определят с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 96а. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., доп., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., изм., бр. 99 от 2020 г., в сила от 1.12.2020 г., бр. 13 от 2023 г.) Дирекция "Координация и информационно-аналитична дейност":

1. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2021 г.) подпомага ръководството на МВР при разработването на стратегическите приоритети, програми, цели и задачи, които са свързани с дейността на министерството;

2. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2021 г.) организира и участва в стратегическото планиране и осъществява мониторинг, методическо ръководство и контрол по изготвянето и отчитането на стратегически документи от структурите на МВР;

3. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2021 г.) участва в разработването, координира и отчита стратегии, програми, планове и мерки на министерството, както и други национални стратегически документи за осъществяване на политиките на МВР;

4. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2021 г.) разработва и отчита изпълнението на приоритетите и дейностите на МВР, които са включени в Програмата на правителството;

5. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2021 г.) разработва ежегодните цели за дейността на МВР по чл. 33а от Закона за администрацията и изготвя отчет за тяхното изпълнение;

6. (нова – ДВ, бр. 31 от 2021 г., доп., бр. 13 от 2023 г.) подпомага информационно ръководството на МВР при участието в консултативни съвети по чл. 21 от Закона за администрацията ;

7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 31 от 2021 г., доп., бр. 13 от 2023 г.) изготвя периодични отчети за дейността на МВР и годишен доклад за дейността на МВР по чл. 63 от Закона за администрацията ;

8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 31 от 2021 г.) извършва информационно-аналитична дейност, като събира, обработва, систематизира и анализира обща и специализирана информация по основните направления на дейност в МВР за подпомагане на ръководството на министерството, както и за външни потребители;

9. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 31 от 2021 г.) осъществява обмен на информация и взаимодейства с други държавни органи, органи на местното самоуправление и с неправителствени организации по основните направления на дейност на МВР;

10. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 31 от 2021 г.) изготвя анализи по основните направления на дейност на МВР;

11. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 31 от 2021 г.) координира и подпомага статистическата дейност в структурите на МВР;

12. (отм., предишна т. 11 – ДВ, бр. 31 от 2021 г.) изготвя статистика за състоянието на престъпността в страната – за вътрешни и външни потребители;

13. (отм. – ДВ, бр. 31 от 2021 г.);

14. координира дейности в администрацията и обезпечава административно и технически работата на съвети, комисии и работни групи по разпореждане на ръководството на МВР;

15. осигурява координацията при взаимодействието на ръководството на МВР с други държавни органи и юридически лица;

16. изисква информация и становища по постъпили сигнали и предложения и изготвя отговори от името на ръководството на МВР;

17. (изм. – ДВ, бр. 31 от 2021 г.) организира спазването на сроковете за изпълнението на задачи, които са поставени от ръководството на МВР;

18. организира и осъществява деловодното обслужване на ръководството на МВР, на структури, които са пряко подчинени на министъра на вътрешните работи, и на дирекции от общата администрация, в които няма изградени звена за деловодно обслужване;

19. (доп. – ДВ, бр. 13 от 2023 г.) организира функционирането на приемната на МВР за граждани;

20. приема, обработва и препраща до компетентните органи на МВР или до други компетентни органи получените жалби, сигнали и предложения;

21. подпомага министъра на вътрешните работи в качеството му на ръководител на организационна единица и осъществява дейността по защита на класифицираната информация, като организира и контролира спазването на изискванията за защита на класифицираната информация в организационната единица с ръководител министъра на вътрешните работи;

22. организира, ръководи и осъществява дейността на регистратурите за национална класифицирана информация, за класифицирана информация на Европейския съюз и за класифицирана информация на НАТО в организационната единица с ръководител министъра на вътрешните работи;

23. разработва общи изисквания за организационните единици в МВР и вътрешноведомствени документи в областта на документалната, физическата и индустриалната сигурност на класифицираната информация;

24. подпомага административния секретар на МВР при изпълнение на правомощията му по чл. 34б, ал. 1 и 2 от ЗМВР ;

25. поддържа в готовност за използване Ситуационния център на МВР и организира дейността му;

26. осъществява методическо ръководство, помощ и контрол в структурите на МВР по направление на дейността си.

Чл. 96б . (Нов – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., изм., бр. 9 от 2017 г., в сила от 1.02.2017 г., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., отм., бр. 99 от 2020 г., в сила от 1.12.2020 г.).

Раздел ІІІ Академия на МВР и научноизследователски и научно-приложни институти

Чл. 97 . (1) Академията на МВР е висше училище за професионална подготовка на специалисти и за научни изследвания за нуждите на МВР.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) За изпълнение на дейностите по ал. 1 Академията на МВР:

1. организира и провежда обучение за придобиване на образователно-квалификационни степени и на образователна и научна степен на висшето образование;

2. организира и провежда професионалното обучение на държавните служители в МВР;

3. организира и провежда обучението на инструктори по физическа подготовка, полицейска лична защита и стрелкова подготовка – за нуждите на структурите на МВР;

4. организира и провежда спортната дейност на служителите на МВР;

5. извършва теоретични и приложни научни изследвания;

6. осъществява международно сътрудничество в областта на полицейското обучение и образование и обучението на органите по пожарна безопасност и спасяване;

7. развива редакционно-издателска, спортна, културна и други дейности в съответствие със спецификата на дейността си;

8. реализира самостоятелно и в сътрудничество с университети и научни институти в страната и в чужбина проекти в областта на висшето образование и научните изследвания;

9. провежда изследвания на физическата годност на кандидатите за назначаване на държавна служба в МВР.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) За осъществяване на дейността по ал. 2, т. 3 и 4 от АМВР ползва спортно-материалната база на МВР.

Чл. 98 . (1) Медицинският институт на МВР организира и осъществява дейността по здравеопазването в МВР, като изпълнява специфични функции за оказване на извънболнична и болнична медицинска помощ, като:

1. медицинско обслужване на служителите на МВР;

2. извършване на периодични контролни специализирани медицински прегледи и изследвания на служителите на МВР;

3. болнично лечение, рехабилитационна, медико-диагностична и извънболнична дейност;

4. здравно-профилактична дейност;

5. научноизследователска, научно-приложна и учебна дейност;

6. извършване на медицинска експертиза за установяване на временна неработоспособност и за установяване степента на трайно намалена работоспособност на служители в МВР;

7. методическа дейност;

8. квалификация и преподготовка за поддържане и повишаване квалификацията на медицински кадри;

9. сътрудничество с висшите медицински училища, с лечебните и здравните заведения;

10. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) специализирано медицинско освидетелстване на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗМВР ;

11. специализирано медицинско освидетелстване на:

а) (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) лица, кандидатстващи за постъпване на работа в МВР за длъжности по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗМВР ;

б) лица, кандидатстващи за курсанти в АМВР;

в) дипломирани курсанти от висшите военни училища, обучавани за нуждите на МВР – във връзка с назначаването им на държавна служба в МВР;

г) (изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., отм., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.);

12. обучение на служителите на МВР и на курсантите в АМВР в областта на оказването на долекарска помощ;

13. експертна дейност;

14. поддържане на отбранителна и мобилизационна готовност за медицинско осигуряване в системата на МВР при мирновременни и военновременни условия, големи производствени аварии, природни бедствия и други извънредни ситуации;

15. диагностика, лечение и експертиза на здравословното състояние на задържани лица по реда на ЗМВР и на чужденци, настанени в специалните домове за временно настаняване на чужденци;

16. набавяне, съхраняване и актуализиране на материални медицински средства и лекарствени продукти за ведомствен военновременен запас.

(2) За извършване на специализирано медицинско освидетелстване лицата по ал. 1, т. 11 заплащат сума, определена с ценоразписа на МИ на МВР.

(3) Медицинският институт на МВР оказва безплатна медицинска помощ на:

1. служители на МВР;

2. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) служителите по чл. 142, ал. 1 и 3 ЗМВР , които при прекратяване на служебното или трудовото им правоотношение са придобили право на пенсия и са работили повече от 10 години в МВР, с изключение на служителите, чието правоотношение е прекратено поради дисциплинарно уволнение или поради осъждане за умишлено престъпление от общ характер;

3. (отм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.);

4. курсантите на АМВР;

5. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) членовете на семействата и родителите на лицата по т. 1 и 2;

6. наградените с отличие "Почетен знак" на МВР.

(4) Медицинският институт на МВР може да обслужва други лица извън тези по ал. 1 и 3 при условия, определени с правилника по чл. 35, ал. 3, т. 2 от Закона за лечебните заведения .

(5) Платените от служителите на МВР суми за болнично лечение при спешно състояние, проведено в друго лечебно заведение, или за лечение, което не се извършва в МИ на МВР и не се финансира от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, се възстановяват от бюджета на МИ на МВР при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи.

(6) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) Медицинският институт на МВР осъществява:

1. (отм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.);

2. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) здравен контрол в обектите на МВР;

3. (отм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.);

4. (отм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.);

5. измервания на физични и химични фактори на работната среда и източници на йонизиращи лъчения;

6. противоепидемичен контрол – регистрация на заразните заболявания в МВР, провеждане на профилактични и противоепидемични мерки спрямо контактните на инфекциозно болни и микробиологични изследвания;

7. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) провеждане на задължителни хигиенни мерки в обектите на МВР и издаване на предписания при установяване на нарушения на здравните норми;

8. извършване на дезинсекционни и дератизационни обработки в структурите на МВР;

9. (нова – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) извършва регистрация и/или одобряване на обектите за производство, преработка и/или за доставка на храни в МВР.

Чл. 99 . (1) Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) извършва специализирано медицинско освидетелстване и изготвя медицински заключения за здравословното състояние на лицата по чл. 98, ал. 1, т. 10 и 11 по медицински изисквания за работа в МВР, определени в наредбата по чл. 155, ал. 1, т. 5 ЗМВР .

(2) Централната експертна лекарска комисия е орган на медицинската експертиза за служителите на МВР със статут на териториална експертна лекарска комисия по смисъла на чл. 103 от Закона за здравето .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) Редът за изпълнение на специфичните функции по чл. 164, ал. 3, т. 2 , чл. 226, ал. 3 и чл. 238, ал. 3 ЗМВР и за извършване на медицинска експертиза от ЦЕЛК и регионалните експертни лекарски комисии към медицинските служби се определя с правила за медицинската експертиза в МВР, утвърдени от министъра на вътрешните работи по предложение на директора на МИ.

Чл. 100 . (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., бр. 99 от 2020 г.) (1) Националният институт по криминалистика е структура на МВР, която осъществява дейностите по чл. 50а, ал. 1 от ЗМВР .

(2) Националният институт по криминалистика членува в Европейската мрежа на криминалистичните институти (ENFSI) и поддържа връзки със сродни институти, висши учебни заведения и други организации в страната и в чужбина.

Чл. 101 . (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., бр. 99 от 2020 г.) Институтът по психология е структура на МВР, която осъществява дейностите по чл. 51, ал. 1 от ЗМВР .

Раздел ІV Звено за вътрешен одит, Звено за материални проверки, финансови контрольори (Загл. изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., бр. 9 от 2017 г., в сила от 1.02.2017 г.)

Чл. 102 . (1) Звеното за вътрешен одит осъществява вътрешен одит по Закона за вътрешния одит в публичния сектор на структурите по чл. 37 ЗМВР , на техните звена и на всички програми, дейности и процеси, включително на разпоредителите с бюджет от втора и по-ниска степен и на разпоредителите със сметки за средства от Европейския съюз, както и на търговските дружества по чл. 61 от Търговския закон , чийто едноличен собственик на капитала е министърът на вътрешните работи.

(2) За изпълнение на дейността си по ал. 1 Звеното за вътрешен одит:

1. идентифицира и оценява рисковете в МВР;

2. оценява адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол в МВР по отношение на:

а) идентифицирането, оценяването и управлението на риска от ръководството на МВР;

б) съответствието със законодателството, вътрешните актове и договорите;

в) надеждността и всеобхватността на финансовата и оперативната информация;

г) ефективността, ефикасността и икономичността на дейностите;

д) опазването на активите и информацията;

е) изпълнението на задачите и постигането на целите;

3. дава препоръки за подобряване на дейностите в МВР.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) Звеното за вътрешен одит осъществява функциите на одитен орган на Европейския фонд за бежанци като част от програма "Солидарност и управление на миграционните потоци".

(4) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., отм., бр. 71 от 2023 г.).

(5) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) Звеното за вътрешен одит осъществява функциите на одитен орган и на други европейски фондове съгласно акт на Министерския съвет.

Чл. 103 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., бр. 9 от 2017 г., в сила от 1.02.2017 г., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) Звеното за материални проверки извършва материални проверки на дейността на материалноотговорните лица в МВР по отношение на събирането, съхраняването, разходването и отчитането на поверените им активи. Контролните органи на звеното осъществяват дейността си съгласно глава трета от Закона за държавната финансова инспекция .

(2) Редът за извършване на материални проверки се определя с вътрешни правила, утвърдени от министъра на вътрешните работи.

Чл. 103а. (Нов – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 1.02.2017 г.) (1) Финансовите контрольори по чл. 14а са пряко подчинени на министъра на вътрешните работи и осъществяват предварителен контрол за законосъобразност на дейността на първостепенния разпоредител с бюджет в съответствие със ЗФУКПС .

(2) Редът и начинът за извършване на предварителен контрол се определят с вътрешни правила, утвърдени от министъра на вътрешните работи.

Глава четвърта – ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА И ЩАТ

Чл. 104 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2015 г., в сила от 17.04.2015 г., бр. 75 от 2015 г., бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г., бр. 9 от 2016 г., в сила от 2.02.2016 г., бр. 86 от 2016 г., в сила от 1.11.2016 г., бр. 19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017 г., бр. 12 от 2019 г., бр. 20 от 2021 г., в сила от 9.03.2021 г., бр. 71 от 2023 г., бр. 58 от 2024 г., бр. 56 от 2025 г., в сила от 22.07.2025 г., бр. 64 от 2025 г., бр. 20 от 2026 г., в сила от 20.02.2026 г.) Общата щатна численост на МВР е 51 565 щатни бройки.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.).

Чл. 105 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) Министърът на вътрешните работи утвърждава основните щатове на структурите по чл. 33, т. 7 и чл. 37 ЗМВР в рамките на общата щатна численост по чл. 104, ал. 1.

(2) Към основните щатове на структурите по чл. 37 ЗМВР министърът на вътрешните работи може да утвърждава допълнителни щатове извън общата щатна численост:

1. (доп. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., изм. бр. 47 от 2019 г.) за осъществяване на дейности въз основа на сключени договори по чл. 92, ал. 1 от ЗМВР ;

2. (отм. – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.);

3. за осъществяване на дейности въз основа на сключени договори по чл. 94 ЗМВР ;

4. (доп. – ДВ, бр. 47 от 2019 г.) за осъществяване на дейности въз основа на сключени договори по чл. 128, ал. 1 и 2 ЗМВР ;

5. за длъжности за лица, работещи по трудово правоотношение – за производствени, ремонтни, социални и обслужващи дейности в рамките на средствата по бюджета на МВР;

6. (нова – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., изм., бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г., бр. 4 от 2017 г., в сила от 13.01.2017 г.) за длъжности за лица, работещи по трудово правоотношение – за дейности по чл. 140а ЗМВР ;

7. (нова – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., изм., бр. 4 от 2017 г., в сила от 13.01.2017 г., бр. 47 от 2019 г.) за длъжности за лица, работещи по трудово правоотношение – за спомагателни дейности по осъществяване на основните дейности на МВР при осигурени финансови средства за тези дейности по бюджета на МВР за съответната година или средства, които са предоставени на МВР по програми и механизми на Европейския съюз и по други международни програми и договори;

8. (нова – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) за длъжности за държавни служители, участващи в мисии на международни организации;

9. (нова – ДВ, бр. 47 от 2019 г.) за длъжности за лица, работещи по трудово правоотношение, назначавани по чл. 68 от Кодекса на труда – за осъществяване на дейности по издаване на български лични документи, както и за персонализиране на български лични документи, издавани от други оправомощени служби и ведомства, при осигурени финансови средства за тези дейности по бюджета на МВР за съответната година или средства, предоставени на МВР по програми и механизми на Европейския съюз и по други международни програми и договори;

10. (нова – ДВ, бр. 31 от 2021 г.) за длъжности за лица, които работят по трудово правоотношение – за подпомагане на дейностите по управление и/или изпълнение на програми и проекти, финансирани със средства, предоставени на МВР от фондове на Европейския съюз и от други международни програми и договори или осигурени финансови средства по бюджета на МВР за съответната година.

(3) Общата щатна численост на МВР и числеността по ал. 2 се водят на отчет в ДЧР.

Чл. 106 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) Министърът на вътрешните работи в рамките на общата щатна численост на МВР поддържа резерв от неразпределени по структурите щатни бройки за държавни служители и за лица, работещи по трудово правоотношение.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г., доп., бр. 13 от 2023 г.) Резервът по ал. 1 се използва за оптимизиране числеността на структурите при значително увеличаване на функционалните им задължения или при извънредни промени в оперативната обстановка. Не се допуска използване на резерва, когато в съответната структура има незаети щатни бройки, освен в обосновани случаи след разрешение на министъра на вътрешните работи.

(3) Резервът по ал. 1 се води на отчет в ДЧР.

(4) Министърът на вътрешните работи може да поддържа непопълнение на разпределените бройки по щатовете на структурите на МВР.

Чл. 106а. (Нов – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) (1) Министърът на вътрешните работи може да се подпомага от комисия, която разглежда въпроси, свързани с щатното и кадровото обезпечаване на структурите по чл. 37 ЗМВР , и предлага решения на министъра на вътрешните работи.

(2) Съставът на комисията по ал. 1 се определя със заповед на министъра на вътрешните работи.

Чл. 107. (Нов – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г., изм., бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2024 г.) Работното време на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР при 5-дневна работна седмица е 8 часа дневно и 40 часа седмично, от 8,30 до 17,30 ч. с обедна почивка от 12,00 до 13,00 ч. Когато организацията на работа налага, със заповед на министъра на вътрешните работи може да се установява работното време с различен начален и краен час, с обедна почивка, не по-малка от 30 минути.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 58 от 2024 г.) Когато организацията на работа позволява, може да се въвежда работно време с променливи граници от 7,30 до 18,30 ч., със задължително присъствие в периода от 10,00 до 16,00 ч. и с обедна почивка, не по-малка от 30 минути между 12,00 и 14,00 ч. при задължително отработване на 8-часовия работен ден. Редът за въвеждане на работно време с променливи граници се определя от министъра на вътрешните работи.

(3) Работното време по ал. 2 се отчита чрез електронна система за контрол на достъпа в сградите на министерството или по друг подходящ начин.

(4) Когато характерът на дейността налага, работното време се организира на смени. За служителите, работещи на смени, се установява сумирано изчисляване на работното време с отчетен период, определен съгласно чл. 49, ал. 2 от Закона за държавния служител .

(5) За държавните служители, извън работещите на смени, се установява ненормиран работен ден.

Чл. 108 . (Нов – ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 1.09.2015 г.) При назначаване на държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се спазват и определените съобразно осъществяваната дейност специфични изисквания за заемане на съответната длъжност съгласно приложението.

Чл. 109. (Нов – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) (1) Приемът на граждани и на представители на организации и изслушването на техните предложения и сигнали по Административнопроцесуалния кодекс се извършват всеки работен ден в приемната на МВР или в определените приемни дни на ръководителите на основните структури или подчинените им териториални звена, като информация за приемното време се оповестява на интернет страницата на министерството или на съответната структура.

(2) Предложенията и сигналите – писмени и устни, могат да бъдат подадени лично или чрез упълномощен представител.

(3) Организацията на работа с предложенията и сигналите в МВР се определя с вътрешни правила, утвърдени от министъра на вътрешните работи.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ (Загл. изм. – ДВ, бр. 13 от 2023 г.)

§ 1 . По смисъла на този правилник:

1. (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2020 г.) " Специална операция " е съвкупност от последователни и взаимносвързани мероприятия – тактически, оперативни и технически действия, осъществявани по единен замисъл и план от сили и средства на ГДЖСОБТ, самостоятелно или във взаимодействие с други структури на МВР или държавни органи и организации, за постигане на планираните цели и изпълнение на поставените задачи.

2. " Бюджетни средства за централни доставки и разходи " са финансови средства, утвърдени или одобрени по бюджета на дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" по разходните параграфи от бюджетната класификация на МВР, за осигуряване на определени потребности за структурите на МВР чрез централизирано възлагане на обществени поръчки за доставки, услуги и строителство.

3. (Нова – ДВ, бр. 33 от 2017 г., в сила от 25.04.2017 г.) " Държавна граница " е линията, която огражда сухоземната и водната територия на Република България. Вертикалната повърхност, минаваща по тази линия, определя границите на въздушното пространство и земните недра на страната.

§ 1а. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2023 г.) (1) При възникнала необходимост министърът на вътрешните работи може със своя заповед да сформира екипи от служители от структурите на МВР за изпълнението на конкретни задачи.

(2) Задачите на екипите по ал. 1 се възлагат от министъра на вътрешните работи и изпълнението им се отчита пред него.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2 . Правилникът се приема на основание чл. 37, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи .

§ 3 . Изпълнението на правилника се възлага на министъра на вътрешните работи.

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . Този правилник урежда устройството и дейността на Музей "Васил Левски" – гр. Карлово, община Карлово, област Пловдив, наричан по-нататък "музеят".

Чл. 2 . (1) Музеят е държавен културен и научен институт, който участва в осъществяването на държавната политика по опазването на културните ценности и развитието на музейното дело и осъществява дейности по издирване, изучаване, опазване и представяне на културни ценности с познавателна, образователна и естетическа цел на територията на Република България.

(2) Музеят участва в държавната политика по опазване на културното наследство във взаимодействие със съответните компетентни държавни и общински органи, Светия синод на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания със съдействието на неправителствени организации и гражданското общество.

Чл. 3 . Музеят е юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на културата.

Чл. 4 . (1) Музеят е с официално наименование – "Васил Левски", със седалище и адрес гр. Карлово, ул. Ген. Карцов 57, област Пловдив. Музеят притежава собствен печат.

(2) Музеят е създаден с ПМС № 139 от 2000 г . за преобразуване на общинските музеи "Къща-музей "Васил Левски" – Карлово, и "Къща-музей "Христо Ботев" – Калофер, в държавни културни институти и за предоставянето им на статут на държавен културен институт с национално значение (ДВ, бр. 62 от 2000 г.).

Чл. 5 . По тематичен обхват музеят е специализиран.

Чл. 6 . Ръководството на музея се осъществява:

1. административно-организационно – от министъра на културата;

2. методически – от Министерството на културата;

3. в научноизследователската дейност – от специализираните институти на БАН и други специализирани институти и учреждения.

Глава втора – УСТРОЙСТВО И ДЕЙНОСТИ НА МУЗЕЯ

Раздел І Основни дейности на музея

Чл. 7 . (1) Основната дейност на музея е опазването и представянето на движими и недвижими културни ценности.

(2) За осъществяване на своите функции музеят изпълнява следните задачи:

1. издирва движимите културни ценности, свързани с живота, делото и творчеството на Васил Левски, чрез получаване и документиране на информация от различни източници;

2. изучава, събира, придобива, съхранява и документира културни ценности, свързани с живота и дейността на Васил Левски и негови съратници и с историята на гр. Карлово;

3. извършва идентификация на културни ценности при придобиване на вещ, която може да се определи като културна ценност, съгласно чл. 97, ал. 1 от Закона за културното наследство ;

4. извършва научноизследователска дейност, подчинена на основната му дейност, организира и провежда научни прояви (конференции, работни срещи, дискусии и др.);

5. издава научни, научнопопулярни и рекламни материали;

6. извършва правни сделки с културни ценности при условията и по реда на Закона за културното наследство само от обменния си фонд след разрешение на министъра на културата;

7. участва на търгове с движими културни ценности след получено разрешение на министъра на културата и след като представи списък на културните ценности, които ще се предлагат;

8. организира постоянни и временни експозиции, като дава ясна информация за представените движими културни ценности чрез означаването им – надписи, издава пътеводители и каталози за експозициите и други информационни материали;

9. организира или участва във временни експозиции – изложби в чужбина на движими културни ценности, или изнася такива в чужбина с цел консервация и реставрация при условията на глава шеста, раздел VІ от Закона за културното наследство;

10. предоставя движими културни ценности, съхранявани в неговите фондове, за участие във временни експозиции в страната и в чужбина по нареждане на министъра на културата;

11. осъществява дейности във връзка с изработване на копия, реплики и предмети с търговско предназначение при условията и по реда на Закона за културното наследство ;

12. извършва консервация и реставрация на културни ценности чрез или под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по чл. 165 от Закона за културното наследство ;

13. подготвя и провежда образователни програми в музея и други дейности с образователна и възпитателна цел;

14. осигурява правна и физическа защита на съхраняваните във фондовете му движими културни ценности;

15. осъществява дейности по дигитализация на основния, научно-спомагателния и обменния фонд на музея;

16. предоставя информация на Министерството на културата във връзка с регистрите по Закона за културното наследство ;

17. взаимодейства с органите на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата при наличие на данни за незаконно придобиване на вещите – обект на идентификация, или в други случаи;

18. отчита дейността си пред министъра на културата до началото на месец март всяка година.

(3) Музеят може да извършва и друга стопанска дейност, свързана с основната му дейност, като получените допълнителни средства остават в културния институт.

Чл. 8 . (1) Музеят формира основен, обменен, научно-спомагателен фонд и научен архив, които включват:

1. за основния фонд – придобитите от музея и предоставените му за безвъзмездно ползване движими културни ценности с изключително голямо научно и културно значение – национално богатство, както и тези, които съответстват на неговия тематичен обхват;

2. за обменния фонд – движими културни ценности, които не съответстват на тематичния му обхват, както и многократно повтарящите се културни ценности от основния му фонд;

3. за научно-спомагателния фонд – предмети и други материали от значение за изследователската, експозиционната и образователната дейност на музея;

4. за научния архив:

а) документите по издирването, идентифицирането, изследването, съхраняването, консервацията, реставрацията, движението и представянето на движимите културни ценности;

б) отчетните документи за движимите културни ценности, съхранявани постоянно или временно: документи за произход, за постъпване или придобиване от музея, оценителни протоколи, инвентарни книги и др.;

в) документите за извършените теренни археологически проучвания;

г) научната и справочната документация: научни паспорти и картотеки.

(2) Научният архив се съхранява безсрочно в музея.

Чл. 9 . (1) Движими културни ценности, инвентирани във фонда на музея, подлежат на инвентаризация по реда на Наредба № Н-6 от 2009 г. за формиране и управление на музейните фондове (ДВ, бр. 2 от 2010 г.).

(2) Отписване на движими културни ценности от музейните фондове се извършва съгласно чл. 32 от Наредба № Н-6 от 2009 г . за формиране и управление на музейните фондове.

Раздел ІІ Устройство и управление на музея

Чл. 10 . (1) Структурата на музея се определя в зависимост от тематичния му обхват, формираните фондове и експозициите на открито и включва специализирани отдели и обща администрация.

(2) Специализирани отдели са:

1. "Научно-експозиционен";

2. "Фондове".

(3) Общата администрация включва отделите:

1. "Финансово-стопански";

2. "Връзка с обществеността".

Чл. 11 . (1) Музеят се ръководи от директор.

(2) Правоотношенията на директора на музея с министъра на културата възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда .

(3) Конкурсът за длъжността "директор" се провежда след представяне на концепция за развитието на музея.

Чл. 12 . (1) Директорът организира, координира и контролира цялостната дейност на музея, като:

1. представлява института пред всички държавни органи, физически и юридически лица в страната и в чужбина;

2. прилага системата на делегирания бюджет, която му дава право:

а) да се разпорежда самостоятелно със средствата на института;

б) да извършва компенсирани промени на утвърдените с бюджета му приходи и разходи, като уведомява за това Министерството на културата;

в) да определя числеността на персонала и възнагражденията на служителите и работниците при спазване на нормите, определени в съответните нормативни актове;

3. изпраща за сведение в Министерството на културата утвърдени длъжностно и поименно щатно разписание, както и актуализация при всяка промяна;

4. осъществява връзка и координация на културния институт с други държавни органи и културни институти;

5. със заповед определя материалноотговорните лица и размера на тяхната отговорност за опазване, съхранение и отчитане на фондовете на музея;

6. сключва, изменя и прекратява трудовите договори на служителите и обслужващия персонал, определя размера на индивидуалното трудово възнаграждение и другите материални стимули в съответствие с наличните средства и нормативните изисквания;

7. утвърждава правилник за вътрешния трудов ред и вътрешни правила за работната заплата, изготвя длъжностни характеристики на всички служители;

8. осъществява други правомощия, регламентирани в Закона за културното наследство и други нормативни актове.

(2) Директорът спазва изискванията, заложени в утвърдените от министъра на културата Правила за прилагане на системата на делегиран бюджет в държавни културни институти в областта на културното наследство и библиотечното дело.

Раздел ІІІ Финансиране на музея

Чл. 13 . Музеят се финансира със средства от държавния бюджет, като прилага системата на делегирания бюджет. Средствата от държавния бюджет се определят на база на стандарти за финансиране, одобрени от Министерския съвет, и включват:

1. субсидия, определена на базата на стандарти за финансиране, одобрени от Министерския съвет;

2. допълващи стандарти;

3. установеното в края на предходната година превишение на постъпленията над плащанията на музея;

4. реализираните собствени приходи на музея;

5. средствата по други програми и проекти, бенефициент по които е музеят;

6. средствата за реализиране на творчески програми и проекти, финансирани от Министерството на културата на конкурсен принцип;

7. средствата, предоставени от общини по сключени договори.

Раздел ІV Организация на работата в музея

Чл. 14 . (1) Музеят осигурява дни и часове за посещение, съобразени със свободното време на различните видове и категории посетители, и ги обявява на входа на музея и на интернет страницата си.

(2) Музеят осигурява подходящи условия за достъп до музейните експозиции на хора с увреждания.

Чл. 15 . (1) За индивидуално или групово посещение на музейна експозиция се заплащат входни билети.

(2) Цените на входните билети са определени със заповед на директора съгласувано с Министерството на културата.

(3) Безплатен вход за посещение на експозиция се определя със заповед на директора на музея.

(4) Деца, учащи се и хора с увреждания заплащат намалени цени или се освобождават от заплащане на входен билет съгласно заповедта по ал. 2.

(5) Входните билети, платени в брой, са придружени от фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) съгласно Наредба № Н-18 от 2006 г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (ДВ, бр. 106 от 2006 г.).

Чл. 16 . (1) Работното време на служителите на експозициите на музея се определя със заповед на директора и е:

1. зимно: от 8,00 до 17,00 ч. с обедна почивка от 13,00 до 14,00 ч.;

2. лятно: от 8,30 до 17,30 ч. с обедна почивка от 13,00 до 14,00 ч.

(2) Работното време на служителите в музея е:

1. лятно: от 8,30 до 17,30 ч. с обедна почивка от 13,00 до 14,00 ч.;

2. зимно: от 8,00 до 17,00 ч. с обедна почивка от 13,00 до 14,00 ч.

Чл. 17 . (1) За образцово изпълнение на служебните си задължения служителите могат да бъдат награждавани от директора с парични или предметни награди. Стойността на паричната или предметната награда не може да надвишава размера на основната заплата на служителя.

(2) Средствата по ал. 1 са в рамките на утвърдените средства за заплати за съответната година.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . Този правилник се издава на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 от Закона за културното наследство .

§ 2 . Изпълнението на правилника се възлага на директора на музея.

§ 3 . Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2015 г.) С правилника се уреждат устройството и дейността на многопрофилните транспортни болници към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 2. (1) Многопрофилните транспортни болници са лечебни заведения за активно лечение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения .

(2) Многопрофилните транспортни болници са юридически лица на бюджетна издръжка.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2015 г.) Многопрофилните транспортни болници са второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Раздел II – Дейности

Чл. 3. (1) Многопрофилните транспортни болници извършват:

1. диагностика, лечение и рехабилитация на болни;

2. наблюдение на хронично болни и застрашени от заболяване лица;

3. профилактика на болести и ранно откриване на заболявания;

4. мерки за укрепване и опазване на здравето;

5. (нова – ДВ, бр. 25 от 2015 г.) клинични изпитвания на лекарствени продукти и медицинска апаратура.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2015 г.) Многопрофилните транспортни болници извършват следните специфични за сферата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията дейности:

1. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2015 г.) профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация на заболявания и състояния, пречещи на изпълнението на професионалните задължения в сферата на съобщенията, както и на заболявания и състояния, свързани с безопасността на движението в железопътния, въздушния, водния и автомобилния транспорт, в това число поддържане на денонощно дежурство за предоставяне на консултативна помощ на моряците по телефон;

2. извършване на медицинска и психологическа експертиза за професионална годност и подбор на кандидатите за работа, на кандидатите при прием в учебните заведения и на работещите в сферата на железопътния, въздушния и водния транспорт и съобщенията, както и извършване на медицинска експертиза и подбор в сферата на автомобилния транспорт;

3. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2015 г.) извършване на превантивен медицински контрол;

4. освидетелстване, преосвидетелстване и издаване на решения по спорните случаи на преценка по медицински показатели на годността на кандидатите за работа и на работещите в железопътния, въздушния, водния и автомобилния транспорт, в сферата на съобщенията и на водачите на моторни превозни средства;

5. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2015 г.) научноизследователска дейност относно медицинските нужди на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и в изпълнение на международни споразумения, както и във връзка с разработването на нормативни актове, отнасящи се до специфичните функции на болниците към министерството.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2003 г.) Националната многопрофилна транспортна болница "Цар Борис III" осъществява и:

1. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2015 г.) дейност по издаване на окончателни експертни решения за професионална годност на кандидатите за работа в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на водачите на моторни превозни средства;

2. подготовка на докторанти по специфични медицински проблеми в областта на транспорта и съобщенията след институционална и програмна акредитация по реда на Закона за висшето образование ;

3. осъществяване на следдипломно обучение на медицински специалисти по специфични медицински проблеми в областта на транспорта и съобщенията;

4. издаване на свидетелства и удостоверения за професионална квалификация за осъществено обучение по предварително одобрени от Медицинския съвет на болницата планове за лекари на кораби и лекари в предпътни и спешни кабинети, обслужващи железопътния, автомобилния и въздушния транспорт и съобщенията;

5. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2015 г.) специфични функции на методическо ръководство, координация и контрол върху дейността на многопрофилните транспортни болници към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

6. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2015 г.) издаване на указания за зареждане и съхраняване на лекарствени средства, медицински консумативи и инструментариум във всички видове транспортни средства и кабинети, обслужващи структурите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(4) Многопрофилните транспортни болници извършват обучение на студенти и следдипломно обучение на медицински специалисти.

Чл. 4. (1) Дейностите по чл. 3, ал. 1 се извършват за служителите на:

1. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2015 г.) Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

2. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2015 г.) второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(2) Дейностите по чл. 3, ал. 1 се извършват и за други лица по ред, определен със заповед на директора на болницата.

Раздел III – Структура

Чл. 5. (1) Многопрофилните транспортни болници се състоят от 4 функционално обособени структурни блока:

1. консултативно-диагностичен, който включва:

а) приемно-консултативни кабинети;

б) медико-диагностични и медико-технически лаборатории;

в) отделения без легла или кабинети за функционална и образна диагностика;

2. стационарен, който включва клиники и/или отделения с легла;

3. болнична аптека;

4. административно-стопански.

(2) В многопрофилните транспортни болници функционират транспортни областни лекарски експертни комисии (ТОЛЕК), чийто състав се определя със заповед на директора на болницата.

(3) В Националната многопрофилна транспортна болница "Цар Борис III" функционират и:

1. (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2015 г.) Транспортна централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК), чийто състав се определя със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

2. Комисия за авиомедицинско освидетелстване (КАМО), чийто състав се определя със заповед на директора на болницата;

3. (нова – ДВ, бр. 13 от 2003 г.) експертно-консултативни отделения на територията на страната, извършващи функциите по чл. 3, ал. 2, т. 2, 3 и 4 за съответния район на страната, който обслужват.

Чл. 6. (1) (Предишен текст на чл. 6 – ДВ, бр. 25 от 2015 г.) Числеността на персонала във функционално обособените структурни блокове се определя в рамките на общата численост със заповед на директора на болницата.

(2) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2015 г.) Структурата на Национална многопрофилна транспортна болница "Цар Борис III" с медицинските специалности, по които болницата осъществява медицинска дейност, както и нивата на компетентност на съответните клиники и отделения са посочени в приложение № 1.

(3) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2015 г.) Структурата на Многопрофилната транспортна болница – Пловдив, с медицинските специалности, по които болницата осъществява медицинска дейност, както и нивата на компетентност на съответните клиники и отделения са посочени в приложение № 2.

Раздел IV – Управление

Чл. 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2015 г.) Многопрофилните транспортни болници се ръководят от директори, назначени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията въз основа на конкурс, проведен по реда на раздел IV от Кодекса на труда .

(2) Директор може да бъде лице, което:

1. притежава висше образование по медицина;

2. притежава призната медицинска специалност;

3. притежава квалификация по здравен мениджмънт.

Чл. 8. (1) Директорът:

1. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2015 г.) управлява болницата и се разпорежда с бюджета;

2. представлява болницата пред трети лица;

3. е работодател на работещите в болницата и утвърждава длъжностното и поименното щатно разписание;

4. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2015 г.) изготвя и представя на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията план за дейността на болницата и нейната икономическа ефективност през финансовата година;

5. извършва структурни и организационни промени в болницата в рамките на предвидената в правилника структура;

6. възлага на началниците на клиники, отделения и лаборатории изпълнението на финансовия и медицинския план на ръководените от тях структури;

7. свиква медицинския съвет на болницата;

8. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2015 г.) изготвя и представя на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията доклад за медицинските дейности и разходваните ресурси, както и анализ на ефективността на болницата през финансовата година;

9. обсъжда с представители на синдикатите в болницата въпроси, свързани с работното време, условията и охраната на труда, трудовите възнаграждения и социалната защита в трудовоправните взаимоотношения.

(2) При изпълнение на своите функции директорът се подпомага от заместник-директор/заместник-директори, а при необходимост – и от административен секретар.

(3) При отсъствие на директора той се замества от определен от него заместник-директор.

Чл. 9. (1) Главната медицинска сестра:

1. организира, координира и отговаря за качеството на здравните грижи;

2. отговаря за хигиенното състояние на болницата, за дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията;

3. представя на директора анализ и информация за състоянието на здравните грижи в болницата;

4. планира и организира следдипломното обучение на медицинските специалисти в болницата с образователна степен по-ниска от "магистър";

5. свиква съвета по здравни грижи.

(2) Главната медицинска сестра е с образователно-квалификационна степен "бакалавър".

Чл. 10. Управлението на структурите, осъществяващи медицинските дейности в болницата, се извършва от началник на клиника, отделение, медико-диагностична и медико-техническа лаборатория, старша медицинска сестра.

Чл. 11. Началникът на клиника, отделение и лаборатория:

1. предлага и дава съгласие за назначаването и освобождаването на кадрите в повереното му звено;

2. планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност в структурата, която ръководи;

3. отговаря за икономическата ефективност на звеното;

4. отговаря за информационната дейност на звеното;

5. планира, организира и ръководи дейностите по учебния процес на студенти и следдипломното обучение на медицинските специалисти в звеното, което ръководи;

6. създава условия за изпълнение на научни програми на болницата в звеното, което ръководи;

7. отчита своята дейност пред директора на болницата.

Чл. 12. Със заповед на директора на болницата се създават:

1. медицински съвет;

2. лечебно-контролна комисия;

3. комисия по вътреболнични инфекции;

4. съвет по здравни грижи.

Чл. 13. (1) Медицинският съвет е консултативен орган при осъществяване управлението на болницата. Той се състои от началниците на клиники, отделения и медико-диагностични лаборатории, управителя на болничната аптека, председателя на дружеството на съсловната организация на Българския лекарски съюз, Съюза на стоматолозите в България и главната медицинска сестра.

(2) Медицинският съвет се председателства от директора на болницата, който има право на съвещателен глас.

Чл. 14. Медицинският съвет консултира:

1. изпълнението на плана за дейността на болницата и неговата медицинска, социална и икономическа ефективност;

2. предложенията на началниците на клиники, отделения и лаборатории за подобряване дейността на техните структури;

3. информационната дейност на болницата и предлага мерки за подобряването й;

4. въвеждането на нови медицински методи и технологии, повишаващи ефективността и качеството на медицинските услуги;

5. програми за научната дейност на болницата.

Чл. 15. Лечебно-контролната комисия е контролен орган по диагностично- лечебния процес.

Чл. 16. Лечебно-контролната комисия:

1. извършва проверки по ефикасността, ефективността и качеството на диагностично-лечебните дейности в болничните звена;

2. произнася се по трудни за диагностика и лечение случаи;

3. контролира спазването на правилата за добра медицинска практика;

4. анализира несъвпадането на клиничната с патологоанатомичната диагноза на починали болни в заведението.

Чл. 17. (1) Комисията за борба с вътреболничните инфекции:

1. разработва, обсъжда и приема планове за профилактика на вътреболничните инфекции въз основа на извършени проверки и проучвания;

2. упражнява системен контрол върху състоянието на болничната хигиена и противоепидемичния режим;

3. анализира заболеваемостта от вътреболничните инфекции и предлага решения на директора на болницата;

4. разработва антибиотичната политика на болницата и контролира изпълнението й;

5. контролира регистрацията на вътреболничните инфекции и организира проверки за активното им издирване;

6. разработва програми за повишаване квалификацията на кадрите по вътреболничните инфекции.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2005 г., бр. 5 от 2011 г., в сила от 14.01.2011 г.) Организацията за недопускане и ранно откриване на вътреболнични инфекции, както и мерките за ликвидирането им се урежда с правилник, съгласуван с регионалната здравна инспекция и утвърден от директора на болницата.

Чл. 18. (1) Съветът по здравни грижи е консултативен орган на главната медицинска сестра по:

1. организацията, координацията, икономическата ефективност и качеството на сестринските грижи;

2. планирането и провеждането на следдипломното обучение на сестринските кадри в болницата.

(2) В съвета по здравни грижи участват старшите сестри на клиниките и отделенията в болницата.

(3) Председател на съвета по здравни грижи е главната медицинска сестра.

Чл. 19. (1) В Националната многопрофилна транспортна болница "Цар Борис III" функционира научен съвет, чиято дейност е регламентирана от Закона за научните степени и научните звания и правилника за прилагането му .

(2) Научният съвет се състои най-малко от 7 щатни и не по-малко от 11 хабилитирани лица, които се избират от общо събрание на служителите с научни степени или научни звания.

Чл. 20. Вътрешният ред в многопрофилните транспортни болници се урежда с правилник, утвърден от директора на болницата.

Раздел V – Сътрудничество

Чл. 21. Многопрофилните транспортни болници осъществяват дейността си самостоятелно, както и в сътрудничество с български и чуждестранни лечебни заведения, ведомства и организации.

Чл. 22. Многопрофилните транспортни болници осъществяват своята научноизследователска и научноприложна дейност в тясно сътрудничество с висшите медицински училища.

Чл. 23. Многопрофилните транспортни болници участват в национални и международни научни конференции и конгреси и внедряват в практиката си водещия български и чуждестранен опит.

Раздел VI – Финансиране

Чл. 24. Източници за финансиране на многопрофилните транспортни болници са:

1. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2015 г.) държавният бюджет – по отношение на специфичните дейности по чл. 3, ал. 2 и 3 ;

2. Националната здравноосигурителна каса;

3. доброволните здравноосигурителни фондове;

4. местни и чуждестранни юридически и физически лица.

Чл. 25. Приходите на многопрофилните транспортни болници се формират чрез постъпления от:

1. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2015 г.) целеви субсидии от държавния бюджет за:

а) придобиване на дълготрайни материални активи;

б) основен ремонт, свързан с преустройство на болницата;

в) информационни технологии и системи;

2. договори за оказана медицинска помощ;

3. директни плащания от физически и юридически лица, както и по чл. 37, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване ;

4. възстановяване на направени разходи от трета страна;

5. отдаване под наем на оборудване, помещения и площи съгласно действащото законодателство;

6. обучение на студенти и следдипломно обучение на медицински специалисти;

7. дарения, завещания, помощи и други източници.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Правилникът се приема на основание чл. 35, ал. 3, т. 2 от Закона за лечебните заведения .

Чл. 1. С този правилник се уреждат статутът, правомощията, организацията на работа и съставът на Междуведомствения съвет по въпросите на граничния контрол, наричан по-нататък "Междуведомствения съвет".

Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г.) Междуведомственият съвет е орган на Министерския съвет за координиране дейността на службите, осъществяващи граничен контрол.

Чл. 3. (1) Министър-председателят определя поименния състав на Междуведомствения съвет съгласно приложението.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2004 г., бр. 90 от 2005 г., бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г., бр. 71 от 2012 г., в сила от 18.09.2012 г.) Министър-председателят определя със заповед председателя и секретаря на Междуведомствения съвет.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 86 от 2004 г., изм., бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г.) По предложение на председателя на Междуведомствения съвет след съгласуване със съответните ръководители на министерства и ведомства министър-председателят определя членовете на съвета.

(4) При отсъствие на председателя или на секретаря на Междуведомствения съвет председателят определя съответния заместник.

(5) (Нова – ДВ, бр. 75 от 2010 г., в сила от 24.09.2010 г.) При невъзможност на някой от членовете да участва в заседание на съвета той се представлява от изрично упълномощен от него представител от съответното министерство или ведомство.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 75 от 2010 г., в сила от 24.09.2010 г.) При обсъждането на въпроси, отнасящи се до контролната дейност на министерствата и ведомствата, председателят на съвета може да привлича експерти.

Чл. 4. (1) Междуведомственият съвет има следните основни задачи:

1. координира разработването на Програма за развитието на граничния контрол на Република България;

2. възлага на работната група по чл. 6 разработването на проекти на нормативни актове в областта на граничния контрол;

3. при съставянето на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България Междуведомственият съвет разработва финансови разчети за необходимите средства за изграждане на нови гранични контролно-пропускателни пунктове или за разширяване, реконструкция и модернизация на съществуващите;

4. осъществява контрол за разходване на средствата;

5. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г.) координира на национално равнище взаимодействието между службите, осъществяващи граничен контрол;

6. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г.) решава други въпроси, свързани с граничния контрол.

(2) Проектите на актовете по ал. 1, т. 1, 2 и 3 се внасят в Министерския съвет от министъра на вътрешните работи.

Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г., бр. 75 от 2010 г., в сила от 24.09.2010 г.) (1) Междуведомственият съвет заседава веднъж на 6 месеца при предварително определени от председателя му дата и дневен ред. Заседанията се провеждат, ако присъстват най-малко 2/3 от членовете на съвета, включително изрично упълномощените представители по чл. 3, ал. 5 .

(2) Междуведомственият съвет може да бъде свикан на извънредно заседание по искане на всеки от състава му.

(3) Междуведомственият съвет приема решения с обикновено мнозинство от присъстващите при явно гласуване. При равенство на гласовете председателят има решаващ глас.

(4) В случаите по чл. 3, ал. 5 титулярят може да изпрати и писмено становище по въпросите, включени в дневния ред. Председателят на съвета представя получените писмени становища в заседанието.

(5) По изключение и в случаите на неотложност за вземане на решение съветът може да приеме и неприсъствено решение чрез протокол, подписан от всички членове. Ако някой от членовете поиска мотивирано въпросът да се обсъди от съвета, той се включва в дневния ред на следващото заседание.

(6) По въпросите, по които не е постигнато съгласие и не е взето решение от Междуведомствения съвет, се произнася Министерският съвет. Спорните въпроси се внасят за решаване от министъра на вътрешните работи.

(7) Решенията на Междуведомствения съвет са задължителни за специализираните служби на министерствата и ведомствата, осъществяващи граничен контрол.

(8) За всяко заседание на Междуведомствения съвет се води протокол, който се подписва от всички присъстващи членове и изрично упълномощени представители по чл. 3, ал. 5 . Към протокола се прилагат документите от заседанието.

(9) Оперативната деловодна работа по подготовката и провеждането на заседанията, приемането на неприсъствени решения, информирането за взетите решения, съхраняването и архивирането на документацията се извършват от служба на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 6. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г.) За подпомагане работата на Междуведомствения съвет се създава работна група от експерти, определени от ръководителите на министерствата и ведомствата, участващи в граничния контрол.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г.) Председател на работната група е директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи.

(3) Работната група заседава най-малко веднъж месечно.

(4) Работната група разработва проекти на решения по въпроси, възложени й от Междуведомствения съвет.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Правилникът се издава на основание § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 213 на Министерския съвет от 1997 г. за изграждането, организацията, дейността и стопанисването на граничните контролно-пропускателни пунктове в Република България (обн., ДВ, бр. 41 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 2 от 1998 г.).

Глава първа – ОБЩИ ПРИЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С този правилник се урежда организацията на работа на Междуведомствения съвет по отбранително-мобилизационна подготовка, създаден с Постановление № 50 на Министерския съвет от 1992 г. (ДВ, бр. 27 от 1992 г.).

Чл. 2. Работен орган на Междуведомствения съвет е управление "Подготовка на страната за отбрана" – Министерството на отбраната.

Глава втора – ОСНОВНИ ЗАДАЧИ

Чл. 3. Междуведомственият съвет има следните основни задачи:

1. осъществява ръководство на министерствата, ведомствата и другите органи на държавната администрация, дружества и организации по отбранително-мобилизационната им подготовка;

2. утвърждава методологията и съответната нормативна база на военновременните планове в националното стопанство;

3. приема военновременния план на страната и го внася за утвърждаване от Министерския съвет;

4. обсъжда и предлага за утвърждаване от Министерския съвет задания за производство на военни изделия и създаване на мобилизационни производствени мощности и мобилизационни запаси;

5. утвърждава номенклатурата и нормативите за натрупване на мобилизационни запаси в съответствие с приетия военновременен план;

6. разрешава деблокирането на мобилизационни запаси;

7. утвърждава разпределението на отпуснатите бюджетни средства за изпълнение на задачите по отбранително-мобилизационната подготовка на страната;

8. обсъжда възможностите за осигуряване от внос на военновременните потребности на страната, механизмите за тяхното осъществяване и предлага проекти за решения на Министерския съвет;

9. обсъжда състоянието и проблемите по отбранително-мобилизационната подготовка в отделните отрасли на националното стопанство и предлага проекти на решения;

10. обсъжда и предлага за утвърждаване от Министерския съвет проекти за използване, разпределение и преразпределение на пунктовете за управление на министерствата, ведомствата и държавната администрация, както и други документи, свързани с подготовката им за работа във военно време.

Глава трета – СЪСТАВ И СТРУКТУРА НА МЕЖДУВЕДОМСТВЕНИЯ СЪВЕТ

Чл. 4. (1) Съставът на Междуведомствения съвет се определя от Министерския съвет.

(2) Техническото осигуряване на дейността на съвета се осъществява от управление "Подготовка на страната за отбрана" – Министерството на отбраната.

Чл. 5. Междуведомственият съвет или следната структура: председател, заместник-председатели, секретар и членове.

Чл. 6. Председателят на Междуведомствения съвет:

1. представлява съвета;

2. ръководи работата на съвета;

3. внася за разглеждане в Министерския съвет предлаганите от съвета материали, информации и предложения;

4. подписва предложените от съвета разрешения за деблокиране на мобилизационни запаси, както и всички други документи, произтичащи от основните функции на съвета.

Чл. 7. Заместник-председателите на Междуведомствения съвет изпълняват функциите на председателя в негово отсъствие и координират изпълнението на взетите от съвета решения.

Чл. 8. Членовете на Междуведомствения съвет участват в работата на съвета и изразяват предложения и становища по разглежданите въпроси.

Чл. 9. Секретарят на Междуведомствения съвет ръководи работата на Секретариат на съвета, който:

1. организира подготовката на заседанията на съвета;

2. осигурява съвета с необходимата за работата му информация;

3. води на отчет взетите от съвета решения и контролира изпълнението им;

4. съхранява документацията на съвета.

Глава четвърта – ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА

Чл. 10. (1) Междуведомственият съвет се събира на заседания по приет от него годишен план за работа или по решение на председателя.

(2) Ежегодно до 30 март Междуведомственият съвет обсъжда и внася в Министерския съвет отчет за извършената през отчитания период от министерствата, ведомствата и другите органи на държавната администрация дейност по подготовката им за работа във военно време.

(3) Дневният ред на заседанията заедно с материалите по него се изпращат на членовете на съвета 5 дни преди датата на заседанието.

Чл. 11. Междуведомственият съвет заседава в състав 50 на сто плюс 1 от членовете му.

Чл. 12. Решенията на Междуведомствения съвет се приемат с квалифицирано мнозинство – 2/3 от присъстващите.

Чл. 13. (1) В работата на Междуведомствения съвет по отделни въпроси могат да участват експерти и представители на други ведомства без право на глас.

(2) За решаване на конкретни проблеми към съвета могат да се създават експертни работни групи.

Чл. 14. В периода между две заседания на съвета решения по нетърпящи отлагане въпроси се вземат от председателя или зам.-председателя по писмено предложение на секретаря на съвета.

Чл. 15. Всички решения по предходния член се утвърждават на първото след датата на решението заседание на съвета.

Чл. 16. (1) Решенията по деблокирането на мобилизационни запаси се приемат на основание:

1. мотивирано предложение за деблокиране, представено от отрасловото министерство;

2. становище на Министерството на отбраната;

3. становище на управление "Държавен резерв".

(2) Предложенията за деблокиране на мобилизационни запаси се докладват от секретаря на съвета.

Чл. 17. Финансирането на дейността на Междуведомствения съвет се извършва от държавния бюджет чрез Министерството на отбраната.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Решенията на Междуведомствения съвет по въпросите на отбранително-мобилизационната подготовка на страната са задължителни за министерствата, ведомствата, държавната администрация, търговските дружества и организациите.

§ 2. Отменя т. 40 от Инструкцията за създаване, съхраняване и отчитане на мобилизационните запаси, утвърдена с Решение № 2 на Държавния комитет на отбраната от 1979 г.

Раздел I – Общи положения

Чл. 1. С този правилник се уреждат устройството, дейността и организацията на работа на Междуведомствената комисия по франкофония при Министерството на външните работи, наричана по-нататък "комисията".

Раздел II – Устройство

Чл. 2. (1) Междуведомствената комисия по франкофония е колегиален орган, който се състои от председател и членове.

(2) Председателят на комисията е министърът на външните работи.

(3) Заместник-министрите – членове на комисията, както и лицата, които участват в работата на комисията в тяхно отсъствие, се определят от съответния министър съгласувано с председателя на комисията.

Чл. 3. Междуведомствената комисия по франкофония може да взема решения в работата й да участват с право на съвещателен глас и непредставени в състава й държавни институции.

Чл. 4. (1) Технически и организационно комисията се осигурява от нейния секретар, определен от министъра на външните работи.

(2) Секретарят на комисията се подпомага при осъществяване на своите задачи от администрацията на Министерството на външните работи.

Раздел III – Дейност

Чл. 5. Междуведомствената комисия по франкофония разглежда въпроси, свързани със:

1. организиране на подготовката за участието на Република България в срещи на държавните и правителствените ръководители на страните, споделящи френски език;

2. разгласяване на резултатите от срещите на високо равнище на франкофонските държави и свързаните с тях права и възможности за България като редовен член на общността на страните, споделящи френски език;

3. организиране на българското участие в срещите на министрите, отговарящи за франкофонията, както и на международните франкофонски форуми в областта на образованието, науката, административното управление, комуникациите, младежта и спорта, здравеопазването, селското стопанство, опазването на околната среда и други;

4. организиране на българското участие във франкофонски проекти на Асоциацията на университетите, частично или цялостно използващи френски език (AUPELF-URFF);

5. подготовката на проекти на конвенции за сътрудничество на Република България в рамките на Агенцията за културно и техническо сътрудничество;

6. създаване и поддържане на данни за състоянието на франкофонията у нас във всички области на нейните изяви;

7. подпомагане връзките на франкофонските организации в България с неправителствените местни и международни франкофонски асоциации.

Чл. 6. Дейността и издръжката на комисията се осигуряват финансово по бюджетната сметка на Министерството на външните работи.

Чл. 7. Финансирането на българското участие в международните франкофонски проекти и програми се осигурява от бюджета на Министерството на външните работи или от бюджетите на институциите, пряко заинтересувани от участието в проектите и програмите.

Раздел IV – Организация на работата

Чл. 8. (1) Междуведомствената комисия по франкофония организира работата си въз основа на приета от нея програма.

(2) Комисията провежда редовни заседания най-малко веднъж на 3 месеца. При необходимост комисията се свиква на извънредни заседания по искане на всеки един от нейните членове.

Чл. 9. (1) Заседанията на комисията се свикват от председателя.

(2) Всяко заседание протича по предварително обявен дневен ред.

Чл. 10. (1) Заседанията на комисията са редовни, ако на тях присъстват повече от половината от членовете й.

(2) Заседанията на комисията се ръководят от нейния председател, а в отсъствието му – от определен от него член.

(3) Членовете на комисията изразяват становищата на министерствата, които представляват, и се отчитат за дейността си в комисията пред съответните министри.

Чл. 11. (1) Комисията гласува своите решения явно и ги приема с обикновено мнозинство.

(2) За заседанието се води протокол, който се подписва от председателя и секретаря на комисията.

(3) Председателят уведомява заинтересуваните държавни институции за взетите от комисията решения.

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 154 на Министерския съвет от 31.07.1995 г. за изменение на нормативни актове на Министерския съвет относно Междуведомствената комисия по франкофония (ДВ, бр. 70 от 1995 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 2. Правилникът за устройството и дейността на Междуведомствената комисия по франкофония (ДВ, бр. 98 от 1994 г.) се изменя, както следва:

1. навсякъде в правилника думите "Министерството на културата" се заменят с "Министерството на външните работи";

2. навсякъде в правилника думите "министърът на културата" се заменят с "министърът на външните работи"; . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . Този правилник урежда устройството и дейността на Музей "Христо Ботев" – гр. Калофер, община Карлово, област Пловдив, наричан по-нататък "музеят".

Чл. 2 . (1) Музеят е държавен културен и научен институт, който участва в осъществяването на държавната политика по опазването на културните ценности и развитието на музейното дело и осъществява дейности по издирване, изучаване, опазване и представяне на културни ценности с познавателна, образователна и естетическа цел на територията на Република България.

(2) Музеят участва в държавната политика по опазване на културното наследство във взаимодействие със съответните компетентни държавни и общински органи, Светия синод на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания със съдействието на неправителствени организации и гражданското общество.

Чл. 3 . Музеят е юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на културата.

Чл. 4 . (1) Музеят е с официално наименование – "Христо Ботев", със седалище и адрес гр. Калофер, ул. Христо Ботев 5, област Пловдив. Музеят притежава собствен печат.

(2) Музеят е създаден с ПМС № 139 от 2000 г . за преобразуване на общинските музеи "Къща-музей "Васил Левски" – Карлово, и "Къща-музей "Христо Ботев" – Калофер, в държавни културни институти и за предоставянето им на статут на държавен културен институт с национално значение (ДВ, бр. 62 от 2000 г.).

Чл. 5 . По тематичен обхват музеят е специализиран.

Чл. 6 . Ръководството на музея се осъществява:

1. административно-организационно – от министъра на културата;

2. методически – от Министерството на културата;

3. в научноизследователската дейност – от специализираните институти на БАН и други специализирани институти и учреждения.

Глава втора – УСТРОЙСТВО И ДЕЙНОСТИ НА МУЗЕЯ

Раздел І Основни дейности на музея

Чл. 7 . (1) Основната дейност на музея е опазването и представянето на движими и недвижими културни ценности.

(2) За осъществяване на своите функции музеят изпълнява следните задачи:

1. издирва движимите културни ценности, свързани с живота, делото и творчеството на Христо Ботев, чрез получаване и документиране на информация от различни източници;

2. изучава, събира, придобива, съхранява и документира културни ценности, свързани с живота и дейността на Христо Ботев и негови съратници и с историята на гр. Калофер;

3. извършва идентификация на културни ценности при придобиване на вещ, която може да се определи като културна ценност, съгласно чл. 97, ал. 1 от Закона за културното наследство ;

4. извършва научноизследователска дейност, подчинена на основната му дейност, организира и провежда научни прояви (конференции, работни срещи, дискусии и др.);

5. издава научни, научнопопулярни и рекламни материали;

6. извършва правни сделки с културни ценности при условията и по реда на Закона за културното наследство само от обменния си фонд след разрешение на министъра на културата;

7. участва на търгове с движими културни ценности след получено разрешение на министъра на културата и след като представи списък на културните ценности, които ще се предлагат;

8. организира постоянни и временни експозиции, като дава ясна информация за представените движими културни ценности чрез означаването им – надписи, издава пътеводители и каталози за експозициите и други информационни материали;

9. организира или участва във временни експозиции – изложби в чужбина на движими културни ценности, или изнася такива в чужбина с цел консервация и реставрация при условията на глава шеста, раздел VІ от Закона за културното наследство ;

10. предоставя движими културни ценности, съхранявани в неговите фондове, за участие във временни експозиции в страната и в чужбина по нареждане на министъра на културата;

11. осъществява дейности във връзка с изработване на копия, реплики и предмети с търговско предназначение при условията и по реда на Закона за културното наследство ;

12. извършва консервация и реставрация на културни ценности чрез или под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по чл. 165 от Закона за културното наследство ;

13. подготвя и провежда образователни програми в музея и други дейности с образователна и възпитателна цел;

14. осигурява правна и физическа защита на съхраняваните във фондовете му движими културни ценности;

15. осъществява дейности по дигитализация на основния, научно-спомагателния и обменния фонд на музея;

16. предоставя информация на Министерството на културата във връзка с регистрите по Закона за културното наследство ;

17. взаимодейства с органите на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата при наличие на данни за незаконно придобиване на вещите – обект на идентификация, или в други случаи;

18. отчита дейността си пред министъра на културата до началото на месец март всяка година.

(3) Музеят може да извършва и друга стопанска дейност, свързана с основната му дейност.

Чл. 8 . (1) Музеят формира основен, обменен, научно-спомагателен фонд и научен архив, които включват:

1. за основния фонд – придобитите от музея и предоставените му за безвъзмездно ползване движими културни ценности с изключително голямо научно и културно значение – национално богатство, както и тези, които съответстват на неговия тематичен обхват;

2. за обменния фонд – движими културни ценности, които не съответстват на тематичния му обхват, както и многократно повтарящите се културни ценности от основния му фонд;

3. за научно-спомагателния фонд – предмети и други материали от значение за изследователската, експозиционната и образователната дейност на музея;

4. за научния архив:

а) документите по издирването, идентифицирането, изследването, съхраняването, консервацията, реставрацията, движението и представянето на движимите културни ценности;

б) отчетните документи за движимите културни ценности, съхранявани постоянно или временно: документи за произход, за постъпване или придобиване от музея, оценителни протоколи, инвентарни книги и др.;

в) документите за извършените теренни археологически проучвания;

г) научната и справочната документация: научни паспорти и картотеки.

(2) Научният архив се съхранява безсрочно в музея.

Чл. 9 . (1) Движими културни ценности, инвентирани във фонда на музея, подлежат на инвентаризация по реда на Наредба № Н-6 от 2009 г. за формиране и управление на музейните фондове (ДВ, бр. 2 от 2010 г.).

(2) Отписване на движими културни ценности от музейните фондове се извършва съгласно чл. 32 от Наредба № Н-6 от 2009 г . за формиране и управление на музейните фондове.

Раздел ІІ Устройство и управление на музея

Чл. 10 . (1) Структурата на музея се определя в зависимост от тематичния му обхват, формираните фондове и експозициите на открито и включва специализирани отдели и обща администрация.

(2) Специализирани отдели са:

1. "Научно-експозиционен";

2. "Фондове".

(3) Общата администрация включва отделите:

1. "Финансово-стопански";

2. "Връзка с обществеността".

Чл. 11 . (1) Музеят се ръководи от директор.

(2) Правоотношенията на директора на музея с министъра на културата възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда . Условията на конкурса се определят от Министерството на културата съгласно Наредба № Н-4 от 2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти .

(3) Конкурсът за длъжността "директор" се провежда след представяне на концепция за развитието на музея.

Чл. 12 . (1) Директорът организира, координира и контролира цялостната дейност на музея, като:

1. представлява института пред всички държавни органи, физически и юридически лица в страната и в чужбина;

2. прилага системата на делегирания бюджет, която му дава право:

а) да се разпорежда самостоятелно със средствата на института;

б) да извършва компенсирани промени на утвърдените с бюджета му приходи и разходи, като уведомява за това Министерството на културата;

в) да определя числеността на персонала и възнагражденията на служителите и работниците при спазване на нормите, определени в съответните нормативни актове;

3. изпраща за сведение в Министерството на културата утвърдени длъжностно и поименно щатно разписание, както и актуализация при всяка промяна;

4. осъществява връзка и координация на културния институт с други държавни органи и културни институти;

5. със заповед определя материалноотговорните лица и размера на тяхната отговорност за опазване, съхранение и отчитане на фондовете на музея;

6. сключва, изменя и прекратява трудовите договори на служителите и обслужващия персонал, определя размера на индивидуалното трудово възнаграждение и другите материални стимули в съответствие с наличните средства и нормативните изисквания;

7. утвърждава правилник за вътрешния трудов ред и вътрешни правила за работната заплата, изготвя длъжностни характеристики на всички служители;

8. осъществява други правомощия, регламентирани в Закона за културното наследство и други нормативни актове.

(2) Директорът спазва изискванията, заложени в утвърдените от министъра на културата Правила за прилагане на системата на делегиран бюджет в държавни културни институти в областта на културното наследство и библиотечното дело.

Раздел ІІІ Финансиране на музея

Чл. 13 . Музеят се финансира със средства от държавния бюджет, като прилага системата на делегирания бюджет. Средствата от държавния бюджет се определят на база на стандарти за финансиране, одобрени от Министерския съвет, и включват:

1. субсидия, определена на базата на стандарти за финансиране, одобрени от Министерския съвет;

2. допълващи стандарти;

3. установеното в края на предходната година превишение на постъпленията над плащанията на музея;

4. реализираните собствени приходи на музея;

5. средствата по други програми и проекти, бенефициент по които е музеят;

6. средствата за реализиране на творчески програми и проекти, финансирани от Министерството на културата на конкурсен принцип;

7. средствата, предоставени от общини по сключени договори.

Раздел ІV Организация на работата в музея

Чл. 14 . (1) Музеят осигурява дни и часове за посещение, съобразени със свободното време на различните видове и категории посетители, и ги обявява на входовете на музейните обекти и на интернет страницата си.

(2) Музеят осигурява подходящи условия за достъп до музейните експозиции на хора с увреждания.

Чл. 15 . (1) За индивидуално или групово посещение на музейна експозиция се заплащат входни билети.

(2) Цените на входните билети са определени със заповед на директора съгласувано с Министерството на културата.

(3) Безплатен вход за посещение на експозиция се определя със заповед на директора на музея.

(4) Деца, учащи се и хора с увреждания заплащат намалени цени или се освобождават от заплащане на входен билет съгласно заповедта по ал. 2.

(5) Входните билети, платени в брой, са придружени от фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД съгласно Наредба № Н-18 от 2006 г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства .

Чл. 16 . (1) Работното време на служителите в експозицията на музея се определя със заповед на директора.

(2) Работното време на служителите в музея е:

1. лятно: от 8,30 до 17,30 ч. с обедна почивка от 12,00 до 13,00 ч.;

2. зимно: от 8,30 до 17,00 ч. с обедна почивка от 12,00 до 12,30 ч.

Чл. 17 . (1) За образцово изпълнение на служебните си задължения служителите могат да бъдат награждавани от директора с парични или предметни награди. Стойността на паричната или предметната награда не може да надвишава размера на основната заплата на служителя.

(2) Средствата по ал. 1 са в рамките на утвърдените средства за заплати за съответната година.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . Този правилник се издава на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 от Закона за културното наследство .

§ 2 . Изпълнението на правилника се възлага на директора на музея.

§ 3 . Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . Този правилник урежда устройството и дейността на Музей "Борис Христов", наричан по-нататък "музея".

Чл. 2 . (1) Музеят е държавен културен и научен институт, който участва в осъществяването на държавната политика по опазването на културните ценности и развитието на музейното дело и осъществява дейности по издирване, изучаване, опазване и представяне на културни ценности с познавателна, образователна и естетическа цел на територията на Република България.

(2) Музеят участва в държавната политика по опазване на културното наследство във взаимодействие със съответните компетентни държавни и общински органи, Светия синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания и гражданското общество.

Чл. 3 . Музеят е юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на културата.

Чл. 4 . Официалното наименование на музея е: Музей "Борис Христов" – София, със седалище и адрес София, ул. Самуил 43, създаден с ПМС № 280 от 2011 г. за преобразуване на културен институт (ДВ, бр. 83 от 2011 г.), правоприемник на държавен културен институт "Музикален център "Борис Христов".

Чл. 5 . По тематичен обхват музеят е специализиран.

Чл. 6 . Ръководството на музея се осъществява:

1. методически – от Министерството на културата;

2. административно-организационно – от министъра на културата;

3. научно – от специализираните научни институти към БАН.

Глава втора – УСТРОЙСТВО И ДЕЙНОСТИ НА МУЗЕЯ

Раздел І Основни дейности на музея

Чл. 7 . (1) Основната дейност на музея е опазването и представянето на движими и недвижими културни ценности.

(2) За осъществяване на своите функции музеят изпълнява следните задачи:

1. издирва движимите културни ценности, свързани с живота, делото и творчеството на Борис Христов, чрез получаване и документиране на информация от различни източници;

2. изучава, събира, придобива, съхранява и документира културни ценности, свързани с живота и творчеството на Борис Христов, и други свидетелства от българската и световната музикална култура, от които Борис Христов е неделима част; в тази връзка:

а) осъществява образователна дейност в курсове, творчески работилници, майсторски класове и други форми на усъвършенстване на талантливи млади творци;

б) организира публично представяне на талантливи млади творци и еталони в изкуството от различни жанрове и генерации;

в) документира чрез фотографии, звукозаписи и/или видеозаписи образователните и художествените събития, които организира;

г) организира и поддържа художествена галерия с временни експозиции на пластични изкуства;

д) организира провеждането на национални и международни прояви – майсторски класове, концерти, конкурси, участия във фестивали и конкурси;

е) инициира създаването на стипендии и награди на името на Борис Христов;

3. поддържа фонд с научни и литературни произведения, нотен материал, звуконосители и видеоносители с изпълнения на Борис Христов;

4. извършва идентификация на културни ценности при придобиване на вещ, която може да се определи като културна ценност, съгласно чл. 97, ал. 1 от Закона за културното наследство ;

5. извършва научноизследователска дейност, подчинена на основната му дейност, организира и провежда научни прояви (конференции, работни срещи, дискусии и др.);

6. издава научни, научнопопулярни и рекламни материали;

7. извършва правни сделки с културни ценности при условията и по реда на Закона за културното наследство само от обменния си фонд след разрешение на министъра на културата;

8. участва на търгове с движими културни ценности след получено разрешение на министъра на културата и след като представи списък на културните ценности, които ще се предлагат;

9. организира постоянни и временни експозиции, като дава ясна информация за представените движими културни ценности чрез означаването им, издава пътеводители и каталози за експозициите и други информационни материали;

10. организира или участва във временни експозиции – изложби в чужбина на движими културни ценности, или изнася такива в чужбина с цел консервация и реставрация при условията на глава шеста, раздел VІ от Закона за културното наследство ;

11. предоставя движими културни ценности, съхранявани в неговите фондове, за участие във временни експозиции в страната и в чужбина по нареждане на министъра на културата;

12. осъществява дейности във връзка с изработване на копия, реплики и предмети с търговско предназначение при условията и по реда на Закона за културното наследство ;

13. извършва консервация и реставрация на културни ценности чрез или под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по чл. 165 от Закона за културното наследство ;

14. подготвя и провежда образователни програми в музея и други дейности с образователна и възпитателна цел;

15. осигурява правна и физическа защита на съхраняваните във фондовете му движими културни ценности;

16. осъществява дейности по дигитализация на основния, научно-спомагателния и обменния фонд на музея;

17. предоставя информация на Министерството на културата във връзка с регистрите по Закона за културното наследство ;

18. взаимодейства с органите на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата при наличие на данни за незаконно придобиване на вещите – обект на идентификация, или в други случаи;

19. отчита дейността си пред министъра на културата до началото на месец март всяка година.

(3) Музеят може да извършва и друга стопанска дейност, свързана с основната му дейност, като получените допълнителни средства остават в културния институт.

Чл. 8 . (1) Музеят формира основен, обменен, научно-спомагателен фонд и научен архив, които включват:

1. за основния фонд – придобитите от музея и предоставените му за безвъзмездно ползване движими културни ценности с изключително голямо научно и културно значение – национално богатство, както и тези, които съответстват на неговия тематичен обхват;

2. за обменния фонд – движими културни ценности, които не съответстват на тематичния му обхват, както и многократно повтарящите се културни ценности от основния му фонд;

3. за научно-спомагателния фонд – предмети и други материали от значение за изследователската, експозиционната и образователната дейност на музея;

4. за научния архив:

а) документите по издирването, идентифицирането, изследването, съхраняването, консервацията, реставрацията, движението и представянето на движимите културни ценности;

б) отчетните документи за движимите културни ценности, съхранявани постоянно или временно: документи за произход, за постъпване или придобиване от музея, оценителни протоколи, инвентарни книги и др.;

в) научната и справочната документация: научни паспорти и картотеки.

(2) Научният архив се съхранява безсрочно в музея.

Чл. 9 . (1) Движими културни ценности, инвентирани във фонда на музея, подлежат на инвентаризация по реда на Наредба № Н-6 от 2009 г. за формиране и управление на музейните фондове (ДВ, бр. 2 от 2010 г.).

(2) Отписване на движими културни ценности от музейните фондове се извършва съгласно чл. 32 от Наредба № Н-6 от 2009 г . за формиране и управление на музейните фондове.

Раздел ІІ Устройство и управление на музея

Чл. 10 . Структурата на музея се определя в зависимост от тематичния му обхват, формираните фондове и включва едно административно звено, изпълняващо функции във връзка с дейностите по чл. 7 .

Чл. 11 . (1) Музеят се ръководи от директор.

(2) Правоотношенията на директора на музея с министъра на културата възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда . Конкурсът се провежда по реда на Наредба № Н-4 от 2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти (ДВ, бр. 50 от 2007 г.).

(3) Конкурсът за длъжността "директор" се провежда след представяне на концепция за развитието на музея.

Чл. 12 . (1) Директорът организира, координира и контролира цялостната дейност на музея, като:

1. представлява института пред всички държавни органи, физически и юридически лица в страната и в чужбина;

2. прилага системата на делегирания бюджет, която му дава право:

а) да се разпорежда самостоятелно със средствата на института;

б) да извършва компенсирани промени на утвърдените с бюджета му приходи и разходи, като уведомява за това Министерството на културата;

в) да определя числеността на персонала и възнагражденията на служителите при спазване на нормите, определени в съответните нормативни актове;

3. изпраща за сведение в Министерството на културата утвърдени длъжностно и поименно щатно разписание, както и актуализация при всяка промяна;

4. осъществява връзка и координация на културния институт с други държавни органи и културни институти;

5. със заповед определя материалноотговорните лица и размера на тяхната отговорност за опазване, съхранение и отчитане на фондовете на музея;

6. сключва, изменя и прекратява трудовите договори на служителите и обслужващия персонал, определя размера на индивидуалното трудово възнаграждение и другите материални стимули в съответствие с наличните средства и нормативните изисквания;

7. утвърждава правилник за вътрешния трудов ред и вътрешни правила за работната заплата, изготвя длъжностни характеристики на всички служители;

8. осъществява други правомощия, регламентирани в Закона за културното наследство и други нормативни актове.

(2) Директорът спазва изискванията, заложени в утвърдените от министъра на културата Правила за прилагане на системата на делегиран бюджет в държавни културни институти в областта на културното наследство и библиотечното дело.

Раздел ІІІ Финансиране на музея

Чл. 13 . Музеят се финансира със средства от държавния бюджет, като прилага системата на делегирания бюджет. Средствата от държавния бюджет се определят на база на стандарти за финансиране, одобрени от Министерския съвет, и включват:

1. субсидия, определена на базата на стандарти за финансиране, одобрени от Министерски съвет;

2. допълващи стандарти;

3. установеното в края на предходната година превишение на постъпленията над плащанията на музея;

4. реализираните собствени приходи на музея;

5. средствата по други програми и проекти, бенефициент по които е музеят;

6. средствата за реализиране на творчески програми и проекти, финансирани от Министерството на културата на конкурсен принцип;

7. средствата, предоставени от общини по сключени договори.

Чл. 14 . Към музея функционира като съвещателен и доброволчески орган на обществени начала Кръг "Приятели на къщата "Борис Христов".

Раздел ІV Организация на работата в музея

Чл. 15 . Музеят осигурява дни и часове за посещение, съобразени със свободното време на различните видове и категории посетители, и ги обявява на подходящи места и на интернет страницата си.

Чл. 16 . (1) За индивидуално или групово посещение на музейна експозиция се заплащат входни билети.

(2) Цените на входните билети се определят със заповед на директора на музея съгласувано с Министерството на културата.

(3) Безплатен вход за посещение на експозицията се определя със заповед на директора на музея.

(4) Деца, учащи се и хора с увреждания заплащат намалени цени или се освобождават от заплащане на входен билет съгласно заповедта по ал. 2.

(5) Входните билети, платени в брой, са придружени от фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) съгласно Наредба № Н-18 от 2006 г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (ДВ, бр. 106 от 2006 г.).

Чл. 17 . Работното време на служителите от Музей "Борис Христов" е от 9,00 ч. до 17,30 ч. с обедна почивка 30 мин. във времето от 12,30 ч. до 13,00 ч.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . Този правилник се издава на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 от Закона за културното наследство и отменя Правилника за устройството и дейността на музей "Борис Христов" – София (ДВ, бр. 39 от 2012 г.).

§ 2 . Изпълнението на правилника се възлага на директора на музея.

§ 3 . Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С този правилник се уреждат устройството и дейността на лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения , наричани по-нататък "заведения за психиатрична помощ".

Чл. 2. Заведенията за психиатрична помощ са юридически лица на бюджетна издръжка за специфичните си функции.

Чл. 3. Заведенията за психиатрична помощ осъществяват своята дейност самостоятелно и в сътрудничество с останалите лечебни и здравни заведения, както и с други ведомства, организации и институции.

Чл. 4. Заведенията за психиатрична помощ осъществяват дейността си според правилата за добра медицинска практика и стандартите за лечение при спазване на професионалната тайна и правата на пациента.

Глава втора – УСТРОЙСТВО

Чл. 5. (1) Всяко заведение за психиатрична помощ се състои от следните функционално обособени структурни блокове:

1. консултативно-диагностичен, който включва:

а) приемно-консултативни кабинети;

б) медико-диагностични лаборатории;

в) отделения без легла или кабинети за функционална и образна диагностика;

г) регистър на лицата, подлежащи на диспансеризация;

2. стационарен, който включва отделения с легла;

3. блок за дневни грижи, който включва помещения за психосоциална рехабилитация;

4. административно-стопански;

5. болнична аптека.

(2) За осъществяване на трудово лечение в заведенията за психиатрична помощ могат да се организират спомагателни стопанства и трудоволечебни работилници.

(3) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2020 г.) Числеността на персонала на съответното заведение за психиатрична помощ е посочена в приложението.

Чл. 6. (1) Основно диагностично-лечебно структурно звено в заведенията за психиатрична помощ е отделението, което се състои от стаи с легла, диагностични кабинети, манипулационни зали и помощни помещения.

(2) Отделението се оборудва по начин, позволяващ на лекари с помощта на други медицински и немедицински специалисти и помощен персонал максимално ефективно да диагностицират и лекуват пациенти с психични разстройства.

(3) Клиничният профил на отделенията се определя от директора на заведението за психиатрична помощ съобразно изискванията на добрата медицинска практика по отношение лечението на определен кръг психични разстройства.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2020 г.) В отделенията се създават стаи съобразно нуждите на пациентите и тяхната степен на зависимост от грижи, като е задължително създаването на:

1. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2020 г.) стаи за пациенти с висока степен на зависимост от грижи;

2. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2020 г.) стаи за пациенти със средна степен на зависимост от грижи;

3. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2020 г.) стаи за пациенти с ниска степен на зависимост от грижи.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2011 г., изм., бр. 51 от 2020 г.) Броят и видът на стаите, извън изброените в ал. 4, на структурите по ал. 1, на леглата в стаите с легла и на помещенията в блока за дневни грижи се определят от директора съобразно нуждите на заведението за психиатрична помощ.

Чл. 7. Административно-стопанският блок се състои от административни, стопански и обслужващи звена, които не участват пряко в осъществяването на основните дейности на заведението за психиатрична помощ.

Глава трета – ДЕЙНОСТ

Раздел I – Основни дейности

Чл. 8. (1) Заведенията за психиатрична помощ осъществяват следните дейности:

1. диагностициране и лечение на психично болни;

2. психосоциална рехабилитация на психично болни;

3. психопрофилактика и промоция на психично здраве;

4. грижи за психично болни.

(2) Заведенията за психиатрична помощ могат да осъществяват и трудово лечение на психично болни.

(3) При осъществяване на дейностите по ал. 1 медицинските и други специалисти в заведението за психиатрична помощ създават условия за прилагането на индивидуален подход, осигуряващ оптимално протичане на лечението спрямо всеки пациент, и прилагат стандартите за лечение при минимум ограничения за пациента.

Раздел II – Организация на дейностите по приема на пациенти

Чл. 9. (1) Приемът в заведенията за психиатрична помощ се извършва със съгласието на пациента след информирането му за целта и същността на психиатричната помощ.

(2) Счита се, че е налице изявено съгласие за психиатрична помощ, когато инициативата за контакт със заведението е направена от пациента или от негов законен представител.

(3) Когато инициативата за контакт със заведението за психиатрична помощ произхожда от други лица, лечебни или здравни заведения и се налага психиатрична помощ, се прави необходимото за убеждаване на пациента да приеме тази помощ.

(4) Когато пациентът или негов законен представител откаже психиатричната помощ въпреки съвета на приемащия лекар, това се отбелязва в личната амбулаторна карта, амбулаторния журнал или в историята на заболяването с подпис на пациента или на неговия законен представител и на приемащия лекар. Ако пациентът или неговият законен представител откаже да подпише, това се отбелязва в присъствието и с подписа на двама свидетели.

Чл. 10. (1) Приемането в заведение за психиатрична помощ става след преценка на необходимостта от стационарно психиатрично лечение извън случаите на постановено от съда задължително или принудително лечение.

(2) При приемането на пациенти с неустановена самоличност се уведомява районното поделение на Министерството на вътрешните работи (МВР) по местонахождение на лечебното заведение за стационарна психиатрична помощ и съответния районен прокурор.

(3) За смъртта на пациенти, приети за стационарно лечение, чиято самоличност не е била установена, се уведомява районната прокуратура по местонахождение на заведението за психиатрична помощ.

(4) При приемане на болни, придружени от органи на МВР, в историята на заболяването се вписва номерът на съпровождащия документ, както и имената и служебните адреси на придружаващите служители.

(5) Когато се приема пациент с признаци на отравяне, нараняване или насилие, незабавно се съобщава на районното полицейско управление и през първия работен ден писмено се уведомява районната прокуратура с описание на установените данни, които се отбелязват в историята на заболяването.

(6) В случаите на задължително или принудително лечение се представя решение на съответния съд за постановяване на лечението.

Чл. 11. (1) При приемане на пациент с психично разстройство в заведение за психиатрична помощ приемащият лекар събира допълнителни анамнестични данни, извършва предварителен телесен и психиатричен преглед, определя работната диагноза, първоначалното лечение и степента на зависимост от грижи.

(2) В срок 24 часа след приемането се извършва основното психиатрично изследване чрез провеждане на диагностично интервю, обсъждане на случая, консултации, изготвят се формулировка по случая и лечебен план, определя се личен терапевт.

(3) В срока по ал. 2 писмено се уведомява съответният районен прокурор, ако са налице основания за настаняване на пациента на задължително или принудително лечение, както и близките на пациент, приет за лечение без тяхно знание, в случаите, когато същият е поставен под ограничено или пълно запрещение или състоянието му е основание за ограничаване на неговата дееспособност.

Чл. 12. Приемат се на съхранение в предвидените за това помещения пари, лични вещи и документи на пациентите, като това се вписва в нарочна книга.

Чл. 13. При приема на пациент приемащият лекар отбелязва това в книгата за движение на пациентите или в нарочната книга за прием на пациенти на задължително или принудително лечение.

Раздел III – Организация на диагностичната, лечебната и рехабилитационната дейност и на грижите за пациентите

Чл. 14. (1) Диагностичната, лечебната и рехабилитационната дейност в заведението за психиатрична помощ се осъществява в отделенията на консултативно-диагностичния и стационарния блок и в помещенията на блока за дневни грижи.

(2) Дейностите по ал. 1 се ръководят от началник-отделение или ръководител помещение за дневни грижи, който е лекар с призната специалност по психиатрия, и старша медицинска сестра, която е бакалавър по здравни грижи.

Чл. 15. (1) Диагностичната, лечебната и рехабилитационната дейност се осъществява от мултидисциплинарни психиатрични екипи, всеки от които включва общо от 5 до 11 психиатри, психиатрични медицински сестри, клинични психолози, социални работници, психотерапевти и други медицински и немедицински специалисти.

(2) Мултидисциплинарният психиатричен екип обслужва една общност от пациенти с определен кръг разстройства.

(3) За работата си в отделението мултидисциплинарният психиатричен екип разработва програми за обслужване на пациенти с определени психични разстройства, като всяка програма задължително съдържа разработка на въпросите, свързани с предназначението на програмата, технологиите за диагностика и лечение, правилата за достигане до решения в хода на лечението, очаквана продължителност на лечението, условия на неговото провеждане, брой на пациентите в общността, за която е предназначена програмата.

(4) Във всяко отделение задължително се разработва програма за кризисна интервенция.

Чл. 16. (1) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2020 г.) Всяко легло в стаите за пациенти с висока степен на зависимост от грижи се осигурява със:

1. сестрински грижи минимум по 3 часа, разпределени за цялото денонощие;

2. психиатрична, общомедицинска помощ и лабораторни изследвания;

3. консултативна помощ.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2020 г.) Всяко легло в стаите за пациенти със средна степен на зависимост от грижи се осигурява със:

1. сестрински грижи минимум по един час дневно;

2. общомедицинска помощ и лабораторни изследвания по предварително изготвен план;

3. една индивидуална интервенция с психологични средства седмично.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2020 г.) Всяко легло в стаите за пациенти с ниска степен на зависимост от грижи се осигурява със:

1. сестрински грижи минимум по един час седмично;

2. общомедицинска помощ и лабораторни изследвания по предварително изготвен план;

3. една индивидуална интервенция с психологични средства месечно.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2020 г.) Допълнителни и специални мерки за сигурност се прилагат само за настанените в стаи с повишена сигурност. Тези мерки се осъществяват с охрана, осигурена от заведението за психиатрична помощ.

Чл. 17. (1) Свижданията с пациентите със средна и висока степен на зависимост от грижи се осъществяват под контрола на медицинския персонал.

(2) Личният терапевт може да ограничи свижданията с пациент, чието състояние не позволява това или контактът му с други лица може да се отрази неблагоприятно върху неговото заболяване и лечение.

(3) Свижданията се регистрират в историята на заболяването на пациента.

(4) Редът и начинът на свиждане, както и конкретните задължения на персонала при неговото осъществяване се определят с правилника за вътрешния ред на заведението.

Чл. 18. (1) В случаите, когато в лечебния план на пациента е предвиден домашен престой, конкретното предложение за използването на същия се прави от личния терапевт на пациента и се разрешава от завеждащия отделението.

(2) Престоят се регистрира в историята на заболяването на пациента.

(3) В случаите, когато пациентът не се върне от домашния престой в определения срок, той се изписва от заведението за психиатрична помощ в срок 24 часа, като за това се уведомяват близките му и районния психиатричен диспансер. Уведомява се и съответният районен прокурор в случаите, когато са налице основание за настаняване на пациента на задължително лечение.

(4) Не се разрешава домашен престой по реда на ал. 1 на пациенти, приети в заведението за психиатрична помощ на задължително или принудително лечение.

Раздел IV – Организация на дейностите по изписване на пациенти

Чл. 19. (1) Изписването на пациент от заведението за психиатрична помощ се извършва от началник-отделението по предложение на личния терапевт.

(2) Когато пациент, постъпил на доброволно лечение, или негов законен представител поиска изписване въпреки съвета на личния терапевт за продължение на лечението, молбата се обсъжда на екипно заседание в срок 24 часа от нейното отправяне, пациентът се запознава със становището на екипа и в случай, че не са налице условията за прилагане на задължително лечение, пациентът се изписва от началник-отделението.

(3) Лични вещи, пари и документи на пациента, съхранявани в заведението, се предават на пациента при неговото изписване или на негов законен представител срещу подпис в нарочната книга.

(4) При изписването на пациент от заведение за психиатрична помощ се издава епикриза, копие от която се предава на пациента, която съдържа данни за:

1. реда, по който пациентът е бил приет и изписан, основанията за това, историята на заболяването;

2. препоръки за необходимата психиатрична помощ след изписването от заведението.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2020 г.) В срок 5 дни след изписването директорът на заведението за психиатрична помощ изпраща копие от епикризата по ал. 4 на център за психично здраве по постоянния адрес на пациента, както и на лечебното заведение за първична извънболнична помощ, където пациентът е регистриран.

(6) При изписване на пациент, чието състояние налага придружител, същият се предава на близките му.

(7) Изписването се регистрира в книгата за движение на пациентите. В историята на заболяването се документира изписването въпреки съвета на личния терапевт.

(8) Не се спазва редът за изписване, посочен в ал. 1 и 2, за пациенти, приети в заведението за психиатрична помощ на задължително или принудително лечение.

Чл. 20. (1) В случаите, когато пациент напусне без разрешение заведението за психиатрична помощ, той се изписва след изтичане на 24 часа от напускането.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2020 г.) В случаите по ал. 1, когато са налице условията за задължително лечение, директорът на заведението незабавно уведомява писмено съответния районен прокурор, съответните полицейско управление и център за психично здраве по постоянния адрес на болния и близките на болния.

Глава четвърта – УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 21. (1) Управлението на заведението се осъществява от директор, който е с висше образование по медицина и призната медицинска специалност по психиатрия и с придобита квалификация по здравен мениджмънт.

(2) Директорът се назначава от министъра на здравеопазването след проведен конкурс по реда на Кодекса на труда .

(3) Заведението може да има заместник-директор, който е с висше образование по медицина или икономика, и главна сестра, която е бакалавър по здравни грижи.

(4) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2020 г.) Функциите и правомощията на директора в негово отсъствие се изпълняват от заместник-директора, а в случай че в заведението за психиатрична помощ няма заместник-директор, от служител, притежаващ образователно-квалификационна степен "магистър" по медицина, въз основа на издадена писмена заповед за всеки конкретен случай и за срока на отсъствието.

Чл. 22. Директорът:

1. ръководи, контролира и отговаря за цялостната дейност на заведението;

2. (доп. – ДВ, бр. 13 от 2011 г.) представлява заведението пред всички държавни и общински органи, пред организации, физически и юридически лица в страната и чужбина;

3. (доп. – ДВ, бр. 13 от 2011 г.) отговаря за целесъобразното и законосъобразното изразходване на бюджета в съответствие с утвърдените разходи по Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година;

4. утвърждава клиничния профил на отделенията;

5. утвърждава мултидисциплинарните екипи;

6. контролира дейностите по уведомяване на прокуратурата и органите на МВР;

7. отговаря за хигиенния и противоепидемичния режим в заведението;

8. утвърждава правилник за вътрешния ред на заведението;

9. (нова – ДВ, бр. 13 от 2011 г.) организира ефективното използване, стопанисване и опазване на имуществото на заведението;

10. (нова – ДВ, бр. 13 от 2011 г.) предоставя в Министерството на здравеопазването ежегодно до края на януари отчет за дейността на лечебното заведение през изминалата календарна година, който съдържа и анализ на финансовите показатели на дейността на заведението.

Чл. 23. (1) Директорът е работодател на всички работещи в заведението за психиатрична помощ.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2011 г., бр. 51 от 2020 г.) Структурата на заведението за психиатрична помощ, в т.ч. броят на неговите легла, и щатното разписание на длъжностите се утвърждават от директора на заведението за психиатрична помощ в съответствие с чл. 5 и 6 и при спазване на изискванията на медицински стандарт "Психиатрия".

Чл. 23а. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2016 г.) Директорът на заведение за психиатрична помощ се атестира ежегодно.

(2) Основните цели на атестирането са:

1. да се установи нивото на управленските умения на директора и на необходимата му за целта професионална квалификация;

2. да се оцени процесът на управление и резултатите от него, в т. ч. постигнатото и планирано подобряване на дейността на заведението;

3. да се оцени изпълнението на функциите и задачите, регламентирани в нормативните актове и длъжностната характеристика на директора.

(3) Атестирането се извършва в срок до два месеца след изтичане на срока от предходното атестиране.

(4) Атестирането се извършва от комисия, определена от министъра на здравеопазването за всеки конкретен случай.

(5) Председателят на комисията по ал. 4 уведомява директора на лечебното заведение за деня на атестацията не по-късно от пет работни дни преди нейното провеждане.

(6) Комисията е длъжна да извърши оценяването безпристрастно, честно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства и съобразно методика, утвърдена от министъра на здравеопазването.

Чл. 23б. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2011 г.) (1) Атестирането се извършва по следните показатели:

1. професионална квалификация и управленски умения, които включват оценяване на: планиране, координиране и контрол на дейността, реализиране на управленска програма и съответствието й с провежданата в страната политика; оперативност; умения за поставяне на цели и анализиране на резултати; умения за работа в екип; борба с корупцията; политика към външни потребители; получени сигнали и жалби, свързани с дейността на центъра; професионално развитие;

2. процеса на управление и резултатите от него, които включват оценяване на: дейността на лечебното заведение – обем, качество и ефективност на дейността на заведението, натурални и други показатели, конкретен брой случаи, продължителност на лечението и др.; ефективност на взаимодействието с държавни органи и организации, имащи отношение към дейността на лечебното заведение; ефективност на взаимодействието с други лечебни заведения, имащи отношение към оказването на медицинска помощ при пациенти с психични заболявания; своевременност, точност и изчерпателност на отчетите до Министерството на здравеопазването; предприети конкретни инициативи в посока подобряване дейността на лечебното заведение, нововъведения с цел по-добро обслужване в сравнение с предходния атестиран период;

3. изпълнение на функциите и задачите, което включва оценяване на: познаване и ползване на нормативните актове и практическото им прилагане; състояние на човешките ресурси; състояние на информационната инфраструктура; умения по ефективно текущо поддържане и стопанисване на имуществото; финансова политика.

(2) Въз основа на комплексен анализ на дейността по показателите, посочени в ал. 1, атестацията може да бъде:

1. отрицателна;

2. неудовлетворителна;

3. добра;

4. много добра.

(3) Оценките по отделните показатели и крайната оценка се вписват в атестационна карта, която се подписва от членовете на комисията и оценявания директор.

Чл. 23в. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2011 г.) (1) Директорът, който не е съгласен с определената оценка, има право да подаде писмено възражение, като в него посочи мотивите за своето несъгласие.

(2) Възражението се подава до министъра на здравеопазването в тридневен срок от датата, на която директорът е подписал атестационната карта.

(3) Министърът на здравеопазването се произнася по възражението в десетдневен срок от получаването му, като неговото решение е окончателно.

(4) Министърът на здравеопазването може да приеме възражението за основателно или да го отхвърли.

(5) Когато министърът на здравеопазването приеме възражението за основателно, се провежда ново атестиране в срок до един месец от неговото решение.

(6) Попълнените и подписани атестационни карти се съхраняват в личното досие на директора на лечебното заведение.

Чл. 23г. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2011 г.) (1) Министърът на здравеопазването може да прекрати с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда трудовото правоотношение с директор на заведение за психиатрична помощ, получил крайна оценка 1 "отрицателна".

(2) (Отм. – ДВ, бр. 82 от 2016 г.).

Глава пета – ФИНАНСИРАНЕ

Чл. 24. (1) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2020 г.) Финансирането на заведенията за психиатрична помощ се осъществява от държавния бюджет.

(2) Финансирането може да се осъществява и от:

1. съответния общински бюджет;

2. Националната здравноосигурителна каса;

3. дарителска дейност на местни и чуждестранни физически и юридически лица;

4. други източници.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Правилникът се издава на основание чл. 35, ал. 3, т. 1 от Закона за лечебните заведения .