Вид акт: Правилник

Раздел І Общи положения

Чл. 1 . С този правилник се уреждат устройството и дейността на Националния музей на българското изобразително изкуство, (НМБИИ) наричан по-нататък "музея".

Чл. 2 . (1) Националният музей на българското изобразително изкуство е държавен културен и научен институт с национално значение, който издирва, събира, документира, съхранява, изучава и популяризира произведенията на българското изобразително изкуство. Музеят е създаден с Постановление № 165 на Правителствения комитет по вътрешни, културни, социални, здравни въпроси от 24.11.1948 г. и е преобразуван с Постановление № 25 на МС от 23.01.1995 г. за създаване на Национален музей на българското изобразително изкуство и на условия за настаняване на културни институти на територията на София (ДВ, бр. 12 от 1995 г.).

(2) Музеят е юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджет, със седалище и адрес: гр. София, пл. Княз Александър І № 1. Музеят има кръгъл печат с текст по кръга "Национален музей на българското изобразително изкуство" и в средата "Министерство на културата".

Чл. 3 . По тематичен обхват музеят е специализиран, а по териториален – национален.

Чл. 4 . Музеят участва в държавната политика по опазване на културното наследство във взаимодействие със съответните компетентни държавни и общински органи, Светия синод на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания, със съдействието на неправителствени организации и гражданското общество.

Чл. 5 . Националният музей на българското изобразително изкуство е методически център на художествените галерии в страната.

Раздел ІІ Дейност на музея

Чл. 6 . (1) Основната дейност на музея е събирането, опазването и представянето на движими културни ценности на българското изобразително изкуство и съвременни произведения на изобразителното изкуство.

(2) За осъществяване на своята основна дейност музеят:

1. извършва събирателска дейност и дейност по съхранение и опазване на колекциите си, като:

а) издирва, събира, придобива, съхранява, изучава и документира движимите културни ценности;

б) осъществява дигитализацията и цифровизацията на основния и обменния фонд;

в) осигурява правна и физическа защита на съхраняваните във фондовете му движими културни ценности;

2. осъществява експозиционна дейност, като:

а) подготвя и поддържа постоянна експозиция и организира временни експозиции;

б) организира самостоятелно експозиции, както и предоставя движими културни ценности от своите колекции за участие в експозиции в страната;

в) включва временно в свои експозиции културни ценности от други музеи или собственост на физически и юридически лица, както и организира представянето на експозиции на други музеи и лица или съвместни експозиции с тях;

г) организира временни експозиции или предоставя временно движими културни ценности от основния си фонд за представяне в чужбина при условията на глава шеста, раздел VІ от Закона за културното наследство (ЗКН) ;

д) предоставя движими културни ценности за участие във временни експозиции в страната и в чужбина по нареждане на министъра на културата;

3. извършва научноизследователска дейност, като:

а) проучва, изследва и представя българското изобразително изкуство;

б) организира и провежда научни прояви, конференции, работни срещи и дискусии;

в) издава научни, научнопопулярни и рекламни материали;

4. осъществява образователна дейност, като:

а) подготвя и провежда образователни програми за различни социални и възрастови групи;

б) осъществява други дейности с образователна, естетическа и възпитателна цел;

в) сключва договори и осъществява съвместни инициативи с училища и университети с цел популяризиране на българското изкуство сред децата и младите хора;

5. извършва идентификация на движими културни ценности самостоятелно или съвместно с други научни или културни организации и висши училища, по искане на физически и юридически лица, включително при придобиване на вещ, която може да се определи като културна ценност по реда на чл. 96, ал. 3 ЗКН ; създава и води регистър на идентифицираните движими културни ценности;

6. извършва консервация и реставрация на движими културни ценности чрез лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по чл. 165 ЗКН ;

7. осъществява дейности във връзка с изработване на копия, реплики и предмети с търговско предназначение при условията и по реда на ЗКН и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане;

8. предоставя информация на Министерството на културата във връзка с регистрите по ЗКН;

9. осъществява сътрудничество със сродни институти в страната и в чужбина; поддържа връзки, сключва договори за сътрудничество и осъществява съвместни инициативи с цел обмяна на опит, изложби и образователни програми със сродни български, европейски и международни институции;

10. взаимодейства с органите на Министерството на вътрешните работи и на Прокуратурата при наличие на данни за незаконно придобиване на вещите – обект на идентификация по т. 5, или в други случаи.

(3) Музеят може да извършва и допълнителна стопанска дейност, свързана с основната му дейност.

Чл. 7 . (1) Музеят формира основен, обменен, научно-спомагателен фонд и научен архив, които включват:

1. за основен фонд – придобитите от музея и предоставените му за безвъзмездно ползване движими културни ценности с изключително голямо научно и културно значение – национално богатство, както и тези, които съответстват на неговия тематичен обхват;

2. за обменен фонд – движими културни ценности, които не съответстват на тематичния му обхват, както и многократно повтарящите се културни ценности от основния му фонд;

3. за научно-спомагателен фонд – предмети и други материали от значение за изследователската, експозиционната и образователната дейност на музея;

4. за научен архив:

а) документите по издирването, идентифицирането, изследването, съхраняването, консервацията, реставрацията, движението и представянето на движимите културни ценности;

б) отчетните документи за движимите културни ценности, съхранявани от тях постоянно или временно: документи за произход, за постъпване или придобиване от музея, оценителни протоколи, инвентарни книги и др.;

в) научната и справочна документация: научни паспорти и картотеки;

г) документи и материали, свързани с живота и творчеството на български художници.

(2) Научният архив се съхранява безсрочно в музея.

Чл. 8 . (1) Движими културни ценности, инвентирани във фонда на музея, подлежат на инвентаризация по реда на Наредба № Н-6 от 2009 г. за формиране и управление на музейните фондове (ДВ, бр. 2 от 2010 г.). Движимите културни ценности се отчитат извънсчетоводно, без стойност.

(2) Отписване на движими културни ценности от музейните фондове се извършва съгласно чл. 32 от Наредба № Н-6 от 2009 г . за формиране и управление на музейните фондове.

Раздел ІІІ Управление и устройство на музея

Чл. 9 . (1) Музеят се ръководи и представлява от директор.

(2) Директорът организира, координира и контролира цялостната дейност на музея, като:

1. управлява средствата на музея;

2. осъществява връзка и координация на културния институт с други държавни органи и културни институти;

3. определя със заповед материалноотговорните лица за опазване, съхранение и отчитане на фондовете на музея;

4. сключва, изменя и прекратява трудовите договори на служителите и обслужващия персонал, определя размера на индивидуалното трудово възнаграждение и другите материални стимули в съответствие с наличните средства и нормативни изисквания;

5. утвърждава правилник за вътрешния трудов ред и вътрешни правила за работната заплата, изготвя длъжностни характеристики на всички служители;

6. осъществява други правомощия, регламентирани в Закона за културното наследство и други нормативни актове.

Чл. 10 . (1) При осъществяване на своите правомощия директорът се подпомага от заместник-директор по европейските програми и проекти, издателската дейност, маркетинга, рекламата и международната дейност на музея и заместник-директор по административните въпроси и творческата дейност на музея.

(2) Правата и задълженията на заместник-директорите се определят с длъжностните им характеристики.

(3) Правомощията на директора на музея при негово отсъствие или когато ползва законоустановен отпуск се осъществяват от заместник-директора, определен със заповед на директора.

Чл. 11 . (1) Структурата на музея се определя в зависимост от тематичния му обхват и формираните фондове и включва специализирани отдели и обща администрация.

(2) Специализираните отдели осъществяват дейностите, свързани с управлението, опазването и представянето на тематично формирани колекции на българското изобразително изкуство съгласно чл. 6, ал. 2, т. 1 – 5, 8 и 9.

(3) Специализираните отдели са групирани в две функционално-творчески направления:

1. направление "Изобразителни изкуства и фондова дейност" със следните отдели:

а) "Християнско изкуство" – осъществява дейностите, свързани с произведенията на българското изобразително изкуство от периода на Средновековието и Възраждането;

б) "Ново българско изкуство" – осъществява дейности, свързани с произведенията на българското изобразително изкуство от периода 1878 – 1945 г.;

в) "Съвременно българско изкуство" – осъществява дейностите, свързани с произведенията на българското изобразително изкуство от периода след 1945 г.;

г) "Декоративно изкуство" – осъществява дейностите, свързани с произведенията на българското декоративно изкуство;

2. направление "Експозиционна, научна дейност и образователни програми" със следните отдели:

а) "Експозиционни и образователни програми и екскурзоводска дейност";

б) "Лаборатория по консервация и реставрация";

в) "Научен архив и библиотека".

(4) Към отдел "Християнско изкуство" функционира "Музей на християнското изкуство – Крипта на храм-паметник "Св. Александър Невски", в който се експонират произведения на църковно-християнското изкуство.

(5) Към отдел "Съвременно българско изкуство" функционират:

1. Музей на социалистическото изкуство – който осъществява дейности по издирване, изучаване и представяне на българското изкуство, създадено в периода 1944 – 1989 г., тематично и естетически свързано с господстващата в периода идеология;

2. Музей на съвременното изкуство – САМСИ (Софийски арсенал – Музей на съвременното изкуство);

3. Изложбена зала галерия "Средец" към Министерството на културата.

(6) Към отделите "Ново българско изкуство" и "Съвременно българско изкуство" функционират къщите-музеи "Вера Недкова", "Никола Танев" и "Иван Лазаров".

(7) Общата администрация включва:

1. дейност "Художествено оформление, маркетинг и реклама";

2. дейност "Връзки с обществеността и международна дейност";

3. дейност "Финансово-счетоводен";

4. дейност "Административно обслужване и стопански дейности";

5. дейност "Човешки ресурси".

Чл. 12 . Музеят участва чрез свои представители в националните експертни и обществени съвети и комисии.

Чл. 13 . (1) Към музея функционират следните комисии:

1. Комисия за износ на произведения на българското изкуство;

2. Комисия за идентификация на културни ценности, собственост на физически и юридически лица.

(2) Съставът и задачите на комисиите се определят със заповед на директора.

Чл. 14 . (1) Към музея функционират следните съвещателни органи:

1. Дирекционен съвет – подпомага директора в неговите административно-организационни функции; в състава му участват двамата заместник-директори и ръководителите на отдели, като при необходимост се включват и други служители на музея;

2. Музеен съвет – обсъжда основните насоки в творческата дейност на музея и перспективите на неговото развитие; в състава му участват членовете на Дирекционния съвет и служители в специализираните отдели; могат да се включват и изтъкнати обществени, културни и научни работници, изявени художници и представители на деловите кръгове.

(2) Съставът и задачите на съветите по ал. 1 се определят със заповед на директора.

Раздел ІV Финансиране на музея

Чл. 15 . Музеят се финансира със средства от:

1. бюджета на Министерството на културата;

2. реализирани собствени приходи от извършване на услуги, спонсорство, дарения, завещания от български и чуждестранни физически и юридически лица и др.;

3. държавни такси, свързани с предмета на дейност на музея;

4. защитени проекти по международни и национални програми.

Раздел V – Организация на работата в музея

Чл. 16 . (1) Музеят осигурява дни и часове за посещение, съобразени със свободното време на различните видове и категории посетители, и ги обявява на подходящи места и на интернет страницата си.

(2) Музеят осигурява подходящи условия за достъп до експозициите на хора с увреждания.

Чл. 17 . (1) За индивидуално или групово посещение на експозиция се заплащат входни билети.

(2) Цените на входните билети са определени със заповед на директора, съгласувано с Министерството на културата. Отделни категории посетители могат да бъдат освобождавани от заплащане на входни билети.

Чл. 18 . (1) Работното време на служителите в НМБИИ е от 9,30 до 18 ч. с обедна почивка от 30 мин. във времето между 12 и 14 ч.

(2) Работното време на служителите, които отговорят за експозиционната дейност, се определя със заповед на директора.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен . Този правилник се издава на основание чл. 29, т. 1 от Закона за културното наследство .

Раздел І Общи положения

Чл. 1 . Този правилник урежда устройството и дейността на Националния литературен музей, наричан по-нататък "музеят".

Чл. 2 . (1) Музеят е държавен културен и научен институт с национално значение, който издирва, събира, документира, съхранява, изучава и популяризира веществени и документални ценности, свързани с цялостната история на българската литература от основаването на българската държава до наши дни. Музеят е създаден с Разпореждане № 254 от 19.06.1975 г. на Министерския съвет.

(2) Музеят е юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджет, със седалище и адрес: София, ул. Г. С. Раковски 138, и собствен печат.

Чл. 3 . По тематичен обхват музеят е специализиран, а по териториален – национален.

Чл. 4 . Музеят участва в държавната политика по опазване на културното наследство във взаимодействие със съответните компетентни държавни и общински органи, Светия синод на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания, със съдействието на неправителствени организации и гражданското общество.

Чл. 5 . Ръководството на музея се осъществява:

1. административно-организационно – от министъра на културата;

2. методически – от Министерството на културата;

3. научно – от специализираните научни институти към БАН.

Чл. 6 . Музеят е методически център на литературните музеи в страната.

Раздел ІІ Дейност на музея

Чл. 7 . (1) Основната дейност на музея е събирането, опазването и представянето на веществените и документалните ценности на българската литература.

(2) За осъществяване на своята основна дейност музеят:

1. извършва събирателска дейност и дейност по съхранение и опазване на българското литературно наследство, като:

а) издирва, събира, придобива, съхранява, изучава и документира движимите културни ценности в областта на литературата и друго литературно наследство;

б) осъществява дигитализацията и цифровизацията на основния и обменния фонд;

в) осигурява правна и физическа защита на съхраняваните във фондовете му движими културни ценности и друго литературно наследство;

г) осъществява дейности по опазване и представяне на предоставените му недвижими културни ценности, както и на дарените му имоти; води регистър за състоянието на управляваните от него имоти;

2. предоставя движими културни ценности от своите колекции и друго литературно наследство:

а) за участие в експозиции в страната;

б) за организиране на временни експозиции или за предоставяне на движими културни ценности от основния си фонд в чужбина при условията на глава шеста, раздел VІ от Закона за културното наследство (ЗКН) ;

в) по нареждане на министъра на културата – за участие във временни експозиции в страната и в чужбина;

3. извършва научноизследователска дейност, като:

а) проучва, изследва и представя българското литературно наследство;

б) организира и провежда научни прояви, конференции, работни срещи и дискусии;

в) подготвя и издава научни, научнопопулярни и рекламни материали;

4. осъществява образователна дейност, като:

а) подготвя и провежда образователни програми за различни социални и възрастови групи;

б) осъществява други дейности с образователна, естетическа и възпитателна цел;

в) сключва договори и осъществява съвместни инициативи с училища и университети с цел популяризиране на българското литературно наследство сред децата и младите хора;

5. извършва идентификация на движими културни ценности самостоятелно или съвместно с други научни или културни организации и висши училища по искане на физически и юридически лица, включително при придобиване на вещ, която може да се определи като културна ценност по реда на чл. 96, ал. 3 ЗКН ; създава и води регистър на идентифицираните движими културни ценности;

6. извършва консервация и реставрация на движими културни ценности чрез лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по чл. 165 ЗКН ;

7. осъществява дейности във връзка с изработване на копия, реплики и предмети с търговско предназначение при условията и по реда на ЗКН и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане;

8. предоставя информация на Министерството на културата във връзка с регистрите по ЗКН; предлага на министъра на културата културни ценности за включване в регистъра по чл. 102 ЗКН ;

9. осъществява сътрудничество със сродни институти в страната и в чужбина; поддържа връзки, сключва договори за сътрудничество и осъществява съвместни инициативи с цел обмяна на опит, изложби и образователни програми със сродни български, европейски и международни институции;

10. взаимодейства с органите на Министерството на вътрешните работи и на Прокуратурата при наличие на данни за незаконно придобиване на вещите – обект на идентификация по т. 5, или в други случаи;

11. оказва методическа помощ на регионалните, общинските, частните музеи и музеите със смесено участие;

12. публикува резултатите от идентификацията на културни ценности – собственост на физически или юридически лица, след получаване на писмено съгласие на собствениците им;

13. извършва сделки с културни ценности при условията и по реда на ЗКН само от обменния си фонд след разрешение на министъра на културата;

14. участва на търгове с движими културни ценности след получено разрешение на министъра на културата и след като представи списък на културните ценности, които ще се предлагат.

(3) Музеят може да извършва и допълнителна стопанска дейност, свързана с основната му дейност.

Чл. 8 . (1) Музеят формира основен, обменен, научноспомагателен фонд и научен архив, които включват:

1. за основен фонд – придобитите от музея и предоставените му за безвъзмездно ползване движими културни ценности с изключително голямо научно и културно значение – национално богатство, както и тези, които съответстват на неговия тематичен обхват;

2. за обменен фонд – движими културни ценности, които не съответстват на тематичния му обхват, както и многократно повтарящите се културни ценности от основния му фонд;

3. за научноспомагателен фонд – предмети и други материали от значение за изследователската, експозиционната и образователната дейност на музея;

4. за научен архив:

а) документите по издирването, идентифицирането, изследването, съхраняването, консервацията, реставрацията, движението и представянето на движимите културни ценности;

б) отчетните документи за движимите културни ценности, съхранявани от тях постоянно или временно: документи за произход, за постъпване или придобиване от музея, оценителни протоколи, инвентарни книги и др.;

в) научната и справочната документация: научни паспорти и картотеки;

г) документи и материали, свързани с живота и творчеството на български писатели.

(2) Научният архив се съхранява безсрочно в музея.

Чл. 9 . (1) Движими културни ценности, инвентирани във фонда на музея, подлежат на инвентаризация по реда на Наредба № Н-6 от 2009 г. за формиране и управление на музейните фондове (ДВ, бр. 2 от 2010 г.).

(2) Отписване на движими културни ценности от музейните фондове се извършва съгласно чл. 32 от Наредба № Н-6 от 2009 г . за формиране и управление на музейните фондове.

Раздел ІІІ Управление и устройство на музея

Чл. 10 . (1) Музеят се ръководи от директор.

(2) Правоотношенията на директора на музея с министъра на културата възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда . Конкурсът се провежда по реда на Наредба № Н-4 от 2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти (ДВ, бр. 50 от 2007 г.).

(3) Конкурсът по ал. 2 се провежда след представяне на концепция за развитието на музея.

Чл. 11 . (1) Директорът организира, координира и контролира цялостната дейност на музея, като:

1. представлява института пред всички държавни органи, физически и юридически лица в страната и в чужбина;

2. прилага системата на делегирания бюджет, която му дава право:

а) да се разпорежда самостоятелно със средствата на института;

б) да извършва компенсирани промени на утвърдените с бюджета му приходи и разходи, като уведомява за това Министерството на културата;

в) да определя числеността на персонала и възнагражденията на служителите и работниците при спазване на нормите, определени в съответните нормативни актове;

3. утвърждава структурата и числеността на персонала в музея и изпраща за сведение в Министерството на културата утвърдено длъжностно и поименно щатно разписание, както и актуализация при всяка промяна;

4. осъществява връзка и координация на културния институт с други държавни органи и културни институти;

5. със заповед определя материалноотговорните лица и размера на тяхната отговорност за опазване, съхранение и отчитане на фондовете на музея;

6. сключва, изменя и прекратява трудовите договори на служителите и обслужващия персонал, определя размера на индивидуалното трудово възнаграждение и другите материални стимули в съответствие с наличните средства и нормативни изисквания;

7. утвърждава правилник за вътрешния трудов ред и вътрешни правила за работната заплата, изготвя длъжностни характеристики на всички служители;

8. осъществява други правомощия, регламентирани в Закона за културното наследство и други нормативни актове.

(2) Директорът спазва изискванията, заложени в утвърдените от министъра на културата Правила за прилагане на системата на делегиран бюджет в държавни културни институти в областта на културното наследство и библиотечното дело.

Чл. 12 . (1) В дейността си директорът се подпомага от заместник-директор.

(2) Правомощията на заместник-директора се определят със заповед на директора.

Чл. 13 . Структурата на музея се определя в зависимост от тематичния му обхват и формираните фондове и включва:

1. специализиран отдел "Фондове и литературно наследство" , който осъществява дейностите, свързани с управлението, опазването и представянето на тематично формирани колекции на българското литературно наследство; към отдела функционира сектор "Ателие за консервация, реставрация и дигитализация";

2. отдел "Експозиции" , който включва къщи-музеи и литературни кабинети:

а) къща-музей "Иван Вазов" със седалище София, ул. Иван Вазов 20;

б) къща-музей "Петко и Пенчо Славейкови" със седалище София, ул. Г. С. Раковски 138;

в) къща-музей "Пейо Яворов" със седалище София, ул. Г. С. Раковски 136;

г) къща-музей "Никола Вапцаров" със седалище София, ул. Ангел Кънчев 37;

д) къща-музей "Димитър Димов" със седалище София, ул. Кр. Сарафов 26;

е) къща-музей "Христо Смирненски" със седалище София, ул. Овче поле 116;

ж) къща-музей "Елин Пелин" със седалище с. Байлово, Софийска област;

з) къща-музей "Емилиян Станев" със седалище Велико Търново, ул. Никола Златарски 20;

и) литературен кабинет "Владимир Башев" със седалище София и адрес бул. Ситняково 79, вх. Д, ет. 5, ап. 45;

й) литературен кабинет "Иван Богданов" със седалище София и адрес бул. Княз Дондуков 95, вх. Б;

к) литературен кабинет "Стилиян Чилингиров" със седалище София и адрес бул. Княз Дондуков 95, вх. Б;

л) литературен кабинет "Гьончо Белев" със седалище София и адрес бул. Светослав Тертер 19;

3. отдел "Връзки с обществеността" :

а) обезпечава медийните изяви на музея;

б) поддържа актуалната информация на сайта на музея;

в) следи за медийните нагласи към музея;

г) прави проучвания на нагласите на публиката;

д) подготвя и координира публичните изяви на музея;

е) координира образователните програми;

4. обща администрация, която включва отдел "Финансово-стопански" .

Чл. 14 . Музеят създава звено "Научна група" по реда на Наредба № Н-5 от 2009 г. за реда за създаване и дейност на научни групи към музеите (ДВ, бр. 2 от 2010 г.).

Чл. 15 . Музеят участва чрез свои представители в националните експертни и обществени съвети и комисии.

Чл. 16 . (1) Към музея функционират следните комисии:

1. фондова комисия, която извършва дейности по формирането на музейните фондове;

2. комисия за идентификация на културни ценности, собственост на физически и юридически лица.

(2) Съставът и задачите на комисиите по ал. 1 се определят със заповед на директора.

Чл. 17 . (1) Към музея функционират следните съвещателни органи:

1. дирекционен съвет с функции да подпомага директора в неговата административно-организационна дейност; в състава му участват специалисти от музея;

2. съвет на специалистите с функции да обсъжда и дава становища по основни професионални проблеми, свързани с дейността на музея; в състава му се включват служители на музея, а при необходимост се включват и външни консултанти;

3. обществен музеен съвет с функции да обсъжда проблемите и перспективите за развитие на музея; в състава му се включват музейни специалисти, културни и обществени дейци, представители на бизнеса, бизнес- и неправителствени организации;

4. редакционна колегия, която обсъжда и решава подготовката и издаването на печатни и медийни продукти, които излизат от името на музея.

(2) Съставът и задачите на съветите и редакционната колегия по ал. 1 се определят със заповед на директора.

Раздел ІV Финансиране на музея

Чл. 18 . Музеят се финансира със средства от държавния бюджет, като прилага системата на делегирания бюджет. Средствата от държавния бюджет се определят на база на стандарти за финансиране, одобрени от Министерския съвет, и включват:

1. субсидия, определена на базата на стандарти за финансиране, одобрени от Министерския съвет;

2. допълващи стандарти;

3. установеното в края на предходната година превишение на постъпленията над плащанията на музея;

4. реализираните собствени приходи на музея;

5. средствата по други програми и проекти, бенефициент по които е музеят;

6. средствата за реализиране на творчески програми и проекти, финансирани от Министерството на културата на конкурсен принцип;

7. средствата, предоставени от общини по сключени договори.

Раздел V – Организация на работата в музея

Чл. 19 . (1) Музеят осигурява дни и часове за посещение, съобразени със свободното време на различните видове и категории посетители, и ги обявява на подходящи места и на интернет страницата си.

(2) Музеят осигурява подходящи условия за достъп до експозициите на хора с увреждания.

Чл. 20 . (1) За индивидуално или групово посещение на експозиция се заплащат входни билети.

(2) Цените на входните билети са определени със заповед на директора съгласувано с Министерството на културата.

(3) След решение на финансиращия орган отделни категории посетители могат да бъдат освобождавани от заплащане на входни билети.

(4) Музеят осигурява безплатен вход един път седмично.

(5) Деца, учащи се и хора с увреждания заплащат намалени цени или се освобождават от входни билети.

(6) Входните билети, платени в брой, са придружени от фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) съгласно Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (ДВ, бр. 106 от 2006 г.).

Чл. 21 . (1) Работното време на служителите е от 9,00 до 17,30 ч. с обедна почивка 30 минути във времето от 12,00 до 14,00 ч.

(2) Със заповед на директора може да бъде въведено разпределение на работното време при отчитане на спецификите на административните звена.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . Този правилник се издава на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 от Закона за културното наследство и отменя Правилника за устройството и дейността на Национален литературен музей (ДВ, бр. 79 от 2014 г.).

§ 2 . Изпълнението на правилника се възлага на директора на музея.

§ 3 . Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Глава първа – ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1 . С този правилник се уреждат дейността, структурата и организацията на работа на Националния институт за помирение и арбитраж, наричан по-нататък "институтът", както и функциите на неговите ръководни органи.

Чл. 2 . (1) Институтът е юридическо лице със седалище София с ранг на изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика.

(2) Ръководни органи на института са:

1. надзорен съвет;

2. директор.

Чл. 3 . (1) Директорът на института е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на труда и социалната политика.

(2) Издръжката на института се формира от бюджетни средства и от собствени приходи.

(3) Източниците на собствени приходи се формират от:

1. национални и международни програми;

2. разпространение на материали, свързани с дейността на института;

3. информационно обслужване;

4. провеждане на курсове и семинари;

5. дарения;

6. други законни дейности.

Чл. 4 . Институтът:

1. съдейства за доброволното уреждане на колективни трудови спорове между работници и служители и работодатели чрез посредничество и арбитраж;

2. създава, поддържа и развива информационна система за колективни трудови договори и колективни трудови спорове;

3. събира, съхранява, класифицира и анализира самостоятелно и в сътрудничество със социалните партньори информация за:

а) колективното трудово преговаряне по икономически дейности, икономически сектори (обществен/частен), вид на предприятията (микро-, малки, средни, големи) и териториално разположение;

б) колективните трудови спорове – причини за възникване, характер на исканията, брой на засегнати работници и служители и способи и срокове за уреждането на споровете;

4. изготвя анализи на отраслови и браншови колективни трудови договори с цел подпомагане на социалните партньори и министъра на труда и социалната политика при вземане на решение за разпростиране на отраслов или браншов колективен трудов договор;

5. подготвя и изпълнява програми за обучения на посредници и арбитри;

6. поддържа регистър с информация за посредниците и арбитрите;

7. провежда курсове и семинари с представители на социалните партньори, с работодатели, с работници и служители и с други заинтересувани лица;

8. издава информационни, обучителни или с друго съдържание бюлетини, брошури и издания, свързани с дейността на института;

9. осъществява сътрудничество с български и международни институции и организации във връзка с дейността на института;

10. участва в подготовката на нормативни актове и предлага на министъра на труда и социалната политика усъвършенстване на нормативната уредба относно уреждането на колективните трудови спорове, както и предложения относно усъвършенстване на колективното трудово преговаряне;

11. проучва и популяризира добрата чуждестранна практика в областта на уреждането на колективните трудови спорове и колективното трудово преговаряне;

12. публикува на интернет страницата на института действащите колективни трудови договори, сключени по реда на чл. 51б КТ ;

13. осъществява други функции, възложени му с нормативни актове.

Глава втора – НАДЗОРЕН СЪВЕТ

Чл. 5 . (1) Надзорният съвет се състои от по двама представители на представителните организации на работниците и служителите, на работодателите и на държавата. Директорът на института е член на надзорния съвет по право.

(2) Представителите на организациите на работниците и служителите и на работодателите по предходната алинея се определят от националните им ръководни органи.

(3) Представителите на държавата се определят от министъра на труда и социалната политика.

(4) Членовете на надзорния съвет избират от своя състав председател на ротационен принцип за срок от една година.

Чл. 6 . Надзорният съвет:

1. приема правилник за организацията и дейността си;

2. приема стратегия и програми за дейността на института;

3. приема проект на годишен бюджет, който се утвърждава от министъра на труда и социалната политика;

4. приема правила за осъществяване на посредничество и арбитраж и следи за прилагането им;

5. приема критерии за подбор и утвърждава списъците на посредниците и арбитрите;

6. обнародва утвърдените списъци по т. 5 в "Държавен вестник";

7. приема етични правила за поведение на посредниците и арбитрите;

8. определя възнаграждението на посредниците при уреждане на колективни трудови спорове;

9. приема методология на информационната система за колективните трудови договори и колективните трудови спорове.

Чл. 7 . (1) За участието си в заседанията на надзорния съвет членовете му получават възнаграждение в размер, определен от министъра на труда и социалната политика.

(2) Възнаграждението по ал. 1 се заплаща за всяко заседание, на което членът на надзорния съвет е присъствал.

(3) Директорът на института не получава възнаграждението по ал. 1.

Глава трета – ДИРЕКТОР

Чл. 8 . (1) Директорът на института се назначава от министъра на труда и социалната политика по трудово правоотношение, след консултации с надзорния съвет на института.

(2) Директорът ръководи, координира и контролира цялостната дейност на института, като:

1. осъществява оперативното ръководство на института и го представлява;

2. организира подготовката и изпълнението на стратегия и програми за дейността на института;

3. предлага на надзорния съвет:

а) проекти на стратегия и програми за дейността на института;

б) проект на бюджет и отчет за изпълнението на бюджета на института;

в) доклад до министъра на труда и социалната политика за дейността на института;

4. сключва договори, свързани с дейността на института;

5. разпорежда се с бюджета на института;

6. провежда гарантирана, открита и достъпна информационна политика за дейността на института, като спазва разпоредбите на действащото законодателство и принципа за поверителност на информацията относно колективните трудови договори и уреждането на колективни трудови спорове;

7. взаимодейства с органите на държавната администрация, организациите на работодателите и на работниците и служителите, както и с други юридически лица във връзка с дейността на института;

8. определя едноличен арбитър или арбитражна комисия съгласно чл. 14, ал. 3 ЗУКТС ;

9. утвърждава образец и издава удостоверенията на посредниците и арбитрите;

10. утвърждава образец на печата на института;

11. утвърждава длъжностното разписание и длъжностните характеристики на служителите;

12. сключва, изменя и прекратява трудовите договори с лицата, работещи в института по трудово правоотношение;

13. командирова служителите от института в страната и в чужбина;

14. командирова членове на надзорния съвет в страната и в чужбина;

15. издава вътрешни правила и други актове, свързани с дейността на института;

16. ръководи, организира и контролира дейността по защита на класифицираната информация, защита на личните данни и безопасността на труда;

17. организира изпълнението на задачите във връзка с отбранително-мобилизационната подготовка;

18. (нова – ДВ, бр. 88 от 2025 г., в сила от 21.10.2025 г.) изготвя ежегодно доклад за дейността на администрацията на института;

19. (нова – ДВ, бр. 88 от 2025 г., в сила от 21.10.2025 г.) отговаря за стопанисването и управ­лението на ползваните недвижими имоти и движими вещи, предоставени на института;

20. (нова – ДВ, бр. 88 от 2025 г., в сила от 21.10.2025 г.) организира и контролира работата с предложенията и сигналите на гражданите и юридическите лица;

21. (предишна т. 18 – ДВ, бр. 88 от 2025 г., в сила от 21.10.2025 г.) осъществява други функции, свързани с дейността на института, които не са в правомощията на други органи.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2025 г., в сила от 21.10.2025 г.) Правомощията на директора в негово отсъствие или когато ползва законоустановен отпуск, се изпълняват от служител от администрацията на института, който се определя със заповед на директора за всеки конкретен случай.

Глава четвърта – АДМИНИСТРАЦИЯ НА ИНСТИТУТА

Чл. 9 . (1) Институтът е организиран в една дирекция.

(2) Общата численост на персонала на института се определя с постановление на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.

Чл. 10 . Администрацията на института:

1. осигурява техническото изпълнение на правомощията на директора и на дейностите по административното обслужване на страните по колективните трудови спорове в процедурите по посредничество и арбитраж;

2. подготвя проекти на стратегия и програми за дейността на института и отчети за изпълнението им;

3. поддържа и развива информационна система за колективното трудово преговаряне и колективните трудови спорове;

4. поддържа регистър на посредниците и арбитрите с персонални данни за тях, за обученията, които са преминали, както и за споровете, по които са били посредници или арбитри;

5. организира и координира провеждането на обучението на посредниците и арбитрите;

6. осигурява техническото и административното обслужване на дейността на надзорния съвет на института;

7. участва в подготовката на проекти на нормативни актове, свързани с дейността на института;

8. организира национални и международни срещи и прояви, свързани с дейността на института;

9. проучва и популяризира добрата чуждестранна практика в областта на уреждане на колективните трудови спорове и колективното трудово преговаряне;

10. подготвя проект на бюджет и отчет за изпълнението на бюджета на института;

11. отчита приходите и разходите и изготвя счетоводния баланс, месечните и годишните оборотни ведомости на института;

12. изготвя месечните, тримесечните и годишните отчети за касовото изпълнение на бюджета на института;

13. съхранява документацията, свързана с дейността на института;

14. осъществява протоколната дейност и връзките с обществеността;

15. подготвя проекти на договори, свързани с дейността на института, и дава становища по законосъобразността на договори, предложени на института;

16. изготвя длъжностното и поименното разписание на института;

17. подготвя документи, свързани с възникването, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения на служителите в института;

18. съхранява личните досиета на служителите в института;

19. публикува информация, свързана с дейността на института, на неговата интернет страница и следи за нейната актуалност;

20. събира, съхранява и обобщава мнения и препоръки за дейността на института;

21. осъществява други функции, възложени от директора на института.

Глава пета – ПОСРЕДНИЦИ И АРБИТРИ

Чл. 11 . (1) Посредник или арбитър може да бъде лице, включено в списъците на посредниците и арбитрите, утвърдени от надзорния съвет на института.

(2) Списъците на посредниците и арбитрите се предлагат от представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, както и на държавата, на надзорния съвет за утвърждаване и обнародване в "Държавен вестник".

(3) Посредниците и арбитрите, предложени от представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, се определят от националните им ръководни органи, а на държавата – от министъра на труда и социалната политика.

(4) Представителните организации на работниците и служителите и на работодателите и министърът на труда и социалната политика уведомяват писмено директора на института за решението си по ал. 3 и представят декларации на предложените за посредници и арбитри, че отговарят на критериите за подбор и ще спазват правилата за осъществяване на посредничество и арбитраж и етичните правила за поведение на посредниците и арбитрите.

Чл. 12 . Утвърдените от надзорния съвет посредници и арбитри получават удостоверение, което представят на страните по спора.

Чл. 13 . Надзорният съвет може да изключи от списъка посредник или арбитър:

1. по негово желание;

2. при грубо нарушение на правилата за осъществяване на посредничество и арбитраж за уреждане на колективни трудови спорове от НИПА и на етичните правила за поведение на посредниците и арбитрите;

3. за уронване на престижа и доброто име на института;

4. при обективна невъзможност за изпълнение на задълженията му за срок, по-дълъг от шест месеца;

5. при системен неоснователен отказ за участие в уреждането на колективен трудов спор.

Чл. 14 . Списъците на посредниците и арбитрите се променят и допълват по реда на тяхното приемане.

Чл. 15 . (1) Възнаграждението на посредника при уреждане на колективен трудов спор се заплаща от бюджета на института по ред и в размер, определени с решение на надзорния съвет.

(2) Възнаграждението на арбитъра и на членовете на арбитражната комисия за разглеждането и решаването на спора се уговаря между арбитражния орган и страните по спора.

Глава шеста – ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА

Чл. 16 . (1) Работното време на служителите в института е 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица.

(2) Работното време на служителите по ал. 1 е с променливи граници от 8 ч. до 18,30 ч. със задължително присъствие от 10 до 16,30 ч., с обедна почивка 30 минути между 12 и 14 ч. и задължително отработване на 8-часовия работен ден.

(3) Отчитането на работното време се извършва от система за контрол чрез идентификация с лична магнитна карта.

Чл. 17 . (1) Документите, изпратени до института от държавни органи, физически лица, юридически лица и други институции, се завеждат във входящ регистър на електронна деловодна система, като се отбелязва датата на получаването им.

(2) При завеждането на документите се извършва проверка за наличието на всички материали, посочени в тях, и се образува служебна преписка, която се разпределя според адресата и съдържанието й.

Чл. 18 . Директорът разпределя преписките с резолюция, която съдържа указания, дата и срок за изпълнение.

Чл. 19 . Изходящите от института документи се съставят в два екземпляра, като вторият екземпляр съдържа имената и подписа на служителя/ите, изготвил/и документите.

Чл. 20 . Служителите в института може да бъдат награждавани с отличия за образцово изпълнение на служебните им задължения.

Чл. 21 . Организацията на работата и други специфични вътрешни процедури се уреждат с актове на директора на института.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . Правилникът е утвърден със Заповед № РД-06-40 от 15 юли 2022 г. на министъра на труда и социалната политика на основание чл. 4а, ал. 2 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове .

§ 2 . Този правилник отменя Правилника за устройството и дейността на Националния институт за помирение и арбитраж (обн., ДВ, бр. 35 от 2003 г.; изм., бр. 29 от 2005 г., бр. 20 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 29 от 2012 г.; изм., бр. 59 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2013 г.; изм., бр. 39 от 2014 г.).

§ 3 . Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . С този правилник се определят структурата, дейността и организацията на работа на Националното издателство за образование и наука "Аз-буки" (НИОН "Аз-буки").

Чл. 2 . Националното издателство за образование и наука "Аз-буки" е държавно специализирано обслужващо звено за изследователска и информационна дейност по смисъла на чл. 51, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) .

Чл. 3 . Националното издателство за образование и наука "Аз-буки" е самостоятелно юридическо лице със седалище и адрес на управление: София, бул. Цариградско шосе 125, бл. 5.

Чл. 4 . (1) Директорът на НИОН "Аз-буки" е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на образованието и науката.

(2) Националното издателство за образование и наука "Аз-буки" се финансира със средства от държавния бюджет чрез бюджета на МОН, от европейски фондове и програми и от други източници.

Чл. 5 . Националното издателство за образование и наука "Аз-буки" е с обща численост на персонала 21 щатни бройки.

Глава втора – СТРУКТУРА И УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 6 . Националното издателство за образование и наука "Аз-буки" осъществява дейността си чрез две основни звена:

1. Редакция на научно-методическите списания;

2. Национален седмичник за образование и наука "Аз-буки".

Чл. 7 . Звено "Редакция на научно-методическите списания":

1. осъществява изследователска дейност за откриване на добрите практики в образователните системи и за установяване на новите тенденции и резултати в науката за образованието;

2. популяризира резултатите от изследователската дейност;

3. издава специализирани издания по утвърден от министъра на образованието и науката списък.

Чл. 8 . Звено "Национален седмичник за образование и наука "Аз-буки" ежеседмично издава вестник "Аз-буки", който публикува в тематични рубрики текстове и илюстрации, свързани със:

1. нормативни актове и други документи, отнасящи се до образованието и науката;

2. общественозначими инициативи и събития;

3. теоретични постановки и добри практики в сферите на образованието, науката, младежки и социални политики, ученето през целия живот и др.

Чл. 9 . Националното издателство за образование и наука "Аз-буки" се ръководи от директор, който се назначава от министъра на образованието и науката въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда .

Чл. 10 . Директорът на Националното издателство за образование и наука "Аз-буки":

1. планира, организира и контролира дейността на звеното и го представлява пред държавни органи, физически и юридически лица;

2. съставя бюджет и го представя на финансиращия орган за утвърждаване;

3. отговаря за законосъобразно, ефективно, ефикасно и икономично разходване на бюджетните средства;

4. отговаря предоставените на звеното имоти – държавна собственост, да бъдат ползвани съобразно предназначението им, като полага за това грижата на добър стопанин;

5. осъществява координация на работата на звеното с МОН и други министерства и ведомства;

6. осъществява правомощия на работодател по Кодекса на труда ;

7. утвърждава длъжностното разписание и длъжностните характеристики на работещите в звеното, определя заместник-директори;

8. утвърждава вътрешни правила за работна заплата, правилника за вътрешния трудов ред и други документи, касаещи организацията на дейността на звеното;

9. определя главните редактори и членовете на редакционните колегии на научно-методическите списания след информиране на министъра на образованието и науката;

10. предоставя на МОН периодичен и годишен отчет за изпълнението на бюджета на НИОН "Аз-буки".

Чл. 11 . Заместник-директорите ръководят и организират дейността на звената, като:

1. отговарят пряко за работата на повереното им звено;

2. разработват концепция на изданията;

3. разработват и прилагат предложения и насоки за подобряване на работата на съответното звено;

4. популяризират дейността на съответното звено и привличат обществени личности – в страната и в чужбина, в подкрепа на дейността на НИОН "Аз-буки".

Чл. 12 . Заместник-директорът, който ръководи звено "Редакция на научно-методическите списания":

1. отговаря за цялостния процес по подготовката и отпечатването на изданията;

2. контролира изпълнението на методическите указания на редакционната колегия;

3. оказва съдействие на редакторите на научно-методическите списания при изпълнение на задълженията им;

4. при необходимост изпълнява функции на редактор на научно-методическо издание.

Чл. 13 . Заместник-директорът, който ръководи звено "Национален седмичник за образование и наука "Аз-буки":

1. отговаря за творческата дейност и процеса на подготовка на вестника;

2. одобрява съдържанието и следи за достоверността и актуалността на публикуваната информация;

3. дежури при подготовката и отпечатването на отделни броеве.

Чл. 14 . Оперативният секретар:

1. организира и координира оперативното изпълнение на задачите, възложени от директора;

2. организира подготовката на проекта за бюджета;

3. организира деловодното обслужване;

4. организира и координира информационното обслужване;

5. организира и отговаря за картотекирането с трудови досиета на всички служители;

6. участва в разработването на щатното разписание и длъжностните характеристики;

7. изпълнява и други задачи, възложени от директора.

Чл. 15 . (1) Към звено "Редакция на научно-методическите списания" функционира Съвет на главните редактори, който подпомага дейността на звеното и има съвещателни функции. В работата на съвета могат да участват експерти от области, свързани с функционирането и дейността на звеното.

(2) Главните редактори и членовете на редакционните колегии на научно-методическите списания осъществяват функциите си на доброволни начала и не получават възнаграждение за работата си.

(3) Всеки главен редактор:

1. отговаря за творческата дейност на съответното издание;

2. одобрява съдържанието и следи за достоверността и актуалността на публикуваната информация.

(4) Редакционните колегии осъществяват методическа дейност и са съставени от преподаватели, учени и експерти в съответната научна област, включително и такива, които са в трудови правоотношения с държавни институции или обществени организации.

(5) Редакторът, щатен служител на НИОН "Аз-буки":

1. изпълнява методическите указания на редакционната колегия;

2. осъществява процеса на подготовка на съответното издание.

Глава трета – ДЕЙНОСТ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА

Чл. 16 . Дейността на Националното издателство за образование и наука "Аз-буки" обхваща:

1. популяризиране на държавната политика в областта на предучилищното и училищното образование и развитието на образователното дело;

2. издателска, информационно-образователна, методическа и изследователска дейност, както и дейностите по подготовката, отпечатването и разпространението на научно-методическите списания и на вестник "Аз-буки";

3. осъществяване на изследвания за откриване на добрите практики в образователните системи и за установяване на новите тенденции и резултати в науката за образованието.

Чл. 17 . Организацията на работата в НИОН "Аз-буки" се осъществява в съответствие с разпоредбите на този правилник и правилника за вътрешния трудов ред.

Чл. 18 . Дейността на НИОН "Аз-буки" се осъществява от служители, назначени по трудово правоотношение, които изпълняват възложените им задачи в съответствие с длъжностните си характеристики и Кодекса на труда .

Чл. 19 . (1) Документите, изпратени до НИОН "Аз-буки" от държавни органи и институции, юридически или физически лица, се завеждат във входящ регистър.

(2) При завеждане на документите се извършва проверка на материалите и се образува служебна преписка.

Чл. 20 . Директорът на НИОН "Аз-буки" разпределя служебните преписки с резолюция до съответния служител, която съдържа указание, срок за изпълнение, дата и подпис.

Чл. 21 . Изходящите документи се съставят в не по-малко от два екземпляра, като оставащият в деловодството за съхранение екземпляр съдържа инициалите и подписа на служителя, който е изготвил документа, като се посочва датата.

Чл. 22 . Работното време на служителите в НИОН "Аз-буки" е от 9 до 17,30 ч. с обедна почивка 30 минути в интервала от 12 до 14 ч., с изключение на служителите с ненормирано работно време.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен . Този правилник се издава на основание чл. 51, ал. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование и отменя Правилника за организацията и дейността на Национално издателство за образование и наука "Аз-буки" (обн., ДВ, бр. 104 от 2011 г.; доп., бр. 16 от 2012 г.).

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С правилника се уреждат устройството и дейността на Националния институт за недвижимо културно наследство, наричан по-нататък "Института".

Чл. 2. (1) Националният институт за недвижимо културно наследство е държавен културен институт с национално значение, който извършва дейност в областта на опазване на недвижимото културно наследство, включително научноизследователска дейност по издирване и изучаване на недвижимото културно наследство.

(2) Институтът е организиран като администрация, която подпомага министъра на културата при осъществяване на правомощията му при провеждане на държавната политика в областта на опазването на недвижимото културно наследство.

(3) За осъществяване на функциите си Институтът може да създава териториални звена.

Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 72 от 2018 г., в сила от 31.08.2018 г.) (1) Институтът е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, а неговият директор е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на културата.

(2) Институтът се финансира със средства от:

1. държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на културата;

2. приходи, формирани от такси, събирани по Закона за закрила и развитие на културата и Закона за културното наследство (ЗКН) ;

3. програми и проекти, дарения, лихви и от други източници.

Глава втора – ДЕЙНОСТ НА ИНСТИТУТА

Чл. 4. (1) Институтът изпълнява следните дейности:

1. подпомага министъра на културата при упражняване на неговите правомощия по провеждане на държавната политика в областта на опазването на недвижимото културно наследство, като:

а) изготвя експертни становища в предвидените от ЗКН случаи;

б) участва в разработването на стратегическите цели за опазване на недвижимото културно наследство;

в) изготвя и участва в подготовката на нормативни актове в областта на недвижимото културно наследство;

г) участва със свои представители в експертни съвети и комисии, създадени към министъра на културата;

2. провежда научноизследователска и научноприложна дейност по издирване, изучаване и опазване на недвижимото културно наследство;

3. изготвя предварителни и заключителни оценки и мотивирани предложения за деклариране и за предоставяне статут на недвижими културни ценности;

4. прави предложение до министъра на културата за определяне на режимите за опазване на недвижимите културни ценности;

5. извършва специализирано документиране на недвижими културни ценности и на наличната информация за тях;

6. (изм. – ДВ, бр. 72 от 2018 г., в сила от 31.08.2018 г.) води публичен регистър на недвижимите културни ценности, включително в електронен вид, по ред, определен в наредбата по чл. 50, ал. 2 от ЗКН , поддържа Национален документален архивен фонд и организира информационен център;

7. създава и поддържа специализирана карта и регистри на недвижимото културно наследство по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър ;

8. издава документи и дубликати, предоставя справки и копия на архивни материали;

9. поддържа и развива информационна система за недвижимото културно наследство;

10. изготвя проекти на планове за опазване и управление, експертизи, планови задания, пилотни проекти и други по недвижимото културно наследство по искане на физически и юридически лица;

11. осъществява обучение и провежда методическа дейност в областта на опазването на недвижимите културни ценности;

12. подготвя справочни, научни и научно-популярни издания за опазване на недвижимото културно наследство;

13. взаимодейства с културни институти, с научни и други организации в страната и в чужбина в областта на недвижимото културно наследство;

14. осъществява и други дейности, определени в закон.

Чл. 5. Дейностите по отношение на обекти, свързани с българската история и култура извън страната, се осъществяват в съответствие с вътрешните законодателства на държавите, на чиято територия се намират, както и с влезлите в сила международни договори, по които Република България е страна.

Чл. 6. Научноизследователската, научноприложната дейност и обучението на кадри за опазване на културното наследство Институтът осъществява във взаимодействие с други научни организации и висши учебни заведения в страната и в чужбина.

Глава трета – УПРАВЛЕНИЕ, УСТРОЙСТВО И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА ИНСТИТУТА

Раздел I – Директор

Чл. 7. (1) Националният институт за недвижимо културно наследство се ръководи и представлява от директор.

(2) Директорът организира и отговаря за цялостната дейност на Института, като:

1. се разпорежда със средствата по бюджета на Института;

2. определя вътрешната структура на Института;

3. организира ефективното управление, използване и опазване на имуществото на Института;

4. утвърждава система за финансово управление и контрол;

5. издава вътрешни правила, свързани с организацията на дейността на Института.

(3) Директорът е орган по назначаване на държавните служители в Института, сключва трудовите договори с другите служители от администрацията на Института, утвърждава длъжностното разписание, вътрешните правила за работната заплата, както и други вътрешни актове, възложени с нормативен акт.

(4) Във връзка с подпомагане дейността на министъра на културата при осъществяване на държавната политика по опазване и популяризиране на недвижимото културно наследство директорът:

1. прави предложения до министъра на културата за:

а) деклариране на недвижими обекти, които притежават признаци на недвижими културни ценности, с предварителна категоризация, класификация и временни режими за опазването им или за отказ за деклариране;

б) прекратяване на временния режим на опазване на декларирани недвижими обекти, които не притежават качества на недвижими културни ценности;

в) предоставяне статут на недвижими културни ценности с класификация, категоризация и режими за опазването им;

г) промяна на статута на недвижимите културни ценности;

2. предлага на министъра на културата становища за съгласуване на устройствени планове, инвестиционни проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство по чл. 80, 83 и 83а ЗКН ; процедурата по представяне на становищата в Министерството на културата се урежда със заповед на министъра на културата;

3. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2018 г.) предлага специфичните изисквания, свързани с опазването на недвижимите културни ценности при възлагане на концесии, и дава становища при съгласуване на разрешения за търсене и/или проучване на подземни богатства и на концесии за добив на подземни богатства;

4. определя условията и реда за обществен достъп до недвижими културни ценности;

5. участва в Специализирания експертен съвет по чл. 64, ал. 2 ЗКН ;

6. организира и определя реда за водене на публичния регистър на недвижимите културни ценности и на списъците на обектите, свързани с българската история и култура извън страната;

7. съдейства за разработването на проекта за разпределяне на предвидената в бюджета на Министерството на културата субсидия за опазването на недвижими културни ценности чрез изготвяне на становища по направените заявки и чрез предложения вследствие на проведен мониторинг.

Чл. 8. Правомощията на директора в негово отсъствие се осъществяват от определен със заповед директор на дирекция или от друго длъжностно лице за всеки конкретен случай и за срока на отсъствието му.

Раздел II – Главен секретар

Чл. 9. (1) Административното ръководство на Института се осъществява от главен секретар.

(2) Главният секретар:

1. ръководи, координира и контролира функционирането на административните звена в Института;

2. осигурява организационната връзка и техническото подпомагане между директора и административните звена, както и между самите административни звена;

3. организира разпределението на задачите за изпълнение между административните звена на Института;

4. контролира спазването на сроковете за изпълнение на задачите, произтичащи от нормативните актове или разпоредени от директора на Института;

5. осъществява общ контрол по изпълнението на възложените задачи;

6. организира работата с предложенията и сигналите в съответствие с разпоредбите на глава осма от Административнопроцесуалния кодекс ;

7. организира международното сътрудничество на Института и неговите връзки с обществеността.

Раздел III – Структура и функции на дирекциите

Чл. 10. (1) Дейността на Института е организирана в обща и специализирана администрация.

(2) Общата администрация се състои от дирекция "Финансово, административно и правно обслужване на дейността", а специализираната – от дирекциите:

1. (Отм. – ДВ, бр. 72 от 2018 г., в сила от 31.08.2018 г.);

2. (Изм. – ДВ, бр. 72 от 2018 г., в сила от 31.08.2018 г.) Изучаване, регистри и Национален документален архивен фонд;

3. (Изм. – ДВ, бр. 72 от 2018 г., в сила от 31.08.2018 г.) Териториалноустройствена защита и мониторинг.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2013 г., в сила от 29.11.2013 г., бр. 58 от 2024 г., в сила от 9.07.2024 г.) Общата численост на персонала в Института е 74 щатни бройки и е разпределена по организационни структури съгласно приложението.

Чл. 11. Дирекция "Финансово, административно и правно обслужване на дейността":

1. организира и осъществява финансово-счетоводната дейност;

2. подпомага административно работата на директора и на служителите в Института и организира и осъществява деловодната дейност;

3. осъществява дейността по набиране и подбор на персонал и организира процеса по назначаване на служителите, като изготвя документите, свързани с възникването, изменянето и прекратяването на служебните и трудовите правоотношения на работещите в администрацията; разработва и актуализира длъжностните характеристики; подпомага процеса на оценката на трудовото изпълнение и процеса на атестиране; изготвя длъжностното и поименното разписание на длъжностите; образува, поддържа и съхранява трудовите и служебните досиета на служителите и издаването на удостоверения и други документи във връзка с тях; изготвя вътрешни правила за работната заплата;

4. изготвя проекти и съгласува за законосъобразност административни актове и договори, води регистър на сключените договори;

5. дава правни становища, подпомага с юридически консултации дейността на Института и осъществява процесуално представителство;

6. осигурява управлението на недвижимите имоти, предоставени на Института;

7. организира снабдяването с инвентар, организационна техника, консумативи и други материали, създаващи необходимите условия за работата.

Чл. 12. (Отм. – ДВ, бр. 72 от 2018 г., в сила от 31.08.2018 г.).

Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 72 от 2018 г., в сила от 31.08.2018 г.) Дирекция "Изучаване, регистри и Национален документален архивен фонд":

1. провежда експертна и научноизследователска дейност по издирване и изучаване на недвижимото културно наследство;

2. изготвя предварителни и заключителни оценки и мотивирани предложения за:

а) деклариране на обекти на недвижимото културно наследство с предварителна класификация, категоризация и временни режими за опазването им или за отказ за деклариране;

б) прекратяване на временния режим на опазване на декларирани недвижими обекти, които не притежават качества на недвижими културни ценности;

в) предоставяне статут на недвижими културни ценности с класификация, категоризация и режими за опазването им;

г) отнемане или промяна на статута на недвижима културна ценност;

3. извършва актуализация на регистрите на недвижимите културни ценности в съответствие със Стратегията за развитие на електронното управление в Република България 2014 – 2020 и други документи, приети в областта на електронното управление;

4. подготвя методология и прави предложения до министъра на културата за определяне на режимите за опазване на недвижимите културни ценности и тяхната среда;

5. предлага условията и реда за обществен достъп до културните ценности с оглед на тяхното опазване, социализиране и популяризиране;

6. участва в изготвянето на проекти на планове за опазване и управление за недвижимите културни ценности, на пилотни проекти, експертизи и други в областта на недвижимото културно наследство;

7. участва със свой представител:

а) при извършването на подготвителните действия и в комисиите за провеждане на процедура за определяне на концесионер на концесия за недвижима културна ценност;

б) в съвети, междуведомствени комисии, в комисии, назначени със заповед на министъра на културата, и други;

8. дава становища във връзка с процедурата за определяне на концесионер на концесия за недвижима културна ценност, както и за определяне на условията за провеждане на интегрирана консервация;

9. води публичен регистър на недвижимите културни ценности, включително в електронен вид, по ред, определен в наредбата по чл. 50, ал. 2 от ЗКН ;

10. води публичен регистър на декларационните актове, на актовете, издадени по чл. 59, ал. 1 от ЗКН , и на актовете за прекратяване на временния режим по чл. 62, ал. 1 от ЗКН ;

11. води списъци на обектите, свързани с българската история и култура извън страната;

12. поддържа Националния документален архивен фонд на недвижимите културни ценности, включително в електронен вид;

13. издава документи и дубликати и предоставя справки и копия на архивни материали;

14. създава, поддържа и развива информационната система за недвижимото културно наследство и поддържа библиотека;

15. организира информационен център за недвижимите културни ценности и за обектите, свързани с българската история и култура извън страната;

16. дигитализира наличната архивна информация за обектите на недвижимото културно наследство.

Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 72 от 2018 г., в сила от 31.08.2018 г.) Дирекция "Териториалноустройствена защита и мониторинг":

1. провежда експертна и методическа дейност за осъществяване на териториалноустройствена защита на недвижимото културно наследство;

2. осъществява методическо ръководство на звената по чл. 17, ал. 3 от ЗКН ;

3. участва със свой представител в подбора на специалистите при формиране на съставите на звената по чл. 17, ал. 3 от ЗКН ;

4. изготвя експертни становища в процедурата по чл. 84 от ЗКН ;

5. извършва мониторинг на недвижимите културни ценности чрез системни наблюдения, по предварително определени показатели съобразно определен териториален обхват и по календарен план с включване на представители на звената по чл. 17, ал. 3 от ЗКН ;

6. провежда консултации по процедурни и методически въпроси относно опазването на недвижимите културни ценности, свързани с устройствени и инвестиционни проекти;

7. изготвя програми, пилотни проекти, експертизи, планови задания и други за недвижими културни ценности;

8. участва със свои представители в комисии, назначени със заповед на министъра на културата и на директора на Института, както и в приемателни комисии за недвижими културни ценности;

9. осъществява обучения в областта на опазването на недвижимото културно наследство;

10. съдейства за разработването на проекта за разпределяне на предвидената в бюджета на Министерството на културата субсидия за опазване на културните ценности;

11. извършва специализирано инструментално (геодезично и фотограметрично) заснемане на недвижимите културни ценности;

12. създава и поддържа специализирана кадастрална карта и регистри на недвижимото културно наследство по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър .

Раздел IV – Организация на работата

Чл. 15. Вътрешните правила за организация на работата в Института се утвърждават от директора.

Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 22 от 2012 г.) Работното време в института е с променливи граници от 7,30 до 18,30 ч. с период на задължително присъствие от 10,00 до 16,00 ч., като вътрешният ред за отработване и отчитане на 8-часовия работен ден за служителите се определя със заповед на директора.

Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 72 от 2018 г., в сила от 31.08.2018 г.) За образцово изпълнение на служебните си задължения служителите могат да бъдат награждавани с отличия.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Правилникът се приема на основание чл. 20 от Закона за културното наследство .

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . Този правилник урежда устройството и дейността на Национален исторически музей – София, наричан за настоящия правилник "музеят".

Чл. 2 . (1) Музеят е културна и научна организация, която участва в осъществяването на държавната политика по опазване на културните ценности и музейното дело на територията на цялата страна.

(2) Музеят участва в държавната политика по опазване на културното наследство във взаимодействие със съответните компетентни държавни и общински органи, Светия синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания и гражданското общество.

Чл. 3 . Музеят е юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на културата.

Чл. 4 . Музеят e с официално наименование, печат, седалище и адрес – София, ул. Витошко лале № 16, създаден с Разпореждане № 90 от 5 май 1973 г. на Министерския съвет (ДВ, бр. 41 от 1973 г.).

Чл. 5 . По тематичен обхват музеят е общ, а по териториален обхват – национален.

Чл. 6 . Ръководството на музея се осъществява:

1. административно-организационно – от министъра на културата;

2. методически – от Министерството на културата;

3. в научноизследователската дейност – от БАН и съответните ведомствени и научноизследователски институти и учреждения.

Глава втора – УСТРОЙСТВО И ДЕЙНОСТИ НА МУЗЕЯ

Раздел І Основни дейности на музея

Чл. 7 . (1) Основната дейност на музея е опазването и представянето на движими и недвижими културни ценности.

(2) За осъществяване на своята основна дейност музеят осъществява следните функции и задачи:

1. издирва движимите културни ценности чрез получаване и документиране на информация от различни източници, включително и теренни проучвания;

2. изучава, събира, придобива, съхранява, документира културни ценности;

3. извършва идентификация на движими културни ценности самостоятелно или съвместно с други научни или културни организации и висши училища, по искане на физически и юридически лица и при придобиване на вещ, която може да се определи като културна ценност по реда на чл. 96, ал. 3 от Закона за културното наследство (ЗКН) ;

4. извършва научноизследователска дейност, подчинена на основната му дейност, организира и провежда научни прояви (конференции, работни срещи и дискусии);

5. оказва методическа помощ с оглед тематичния си обхват на общинските, частните музеи и музеите със смесено участие и на обществените колекции;

6. издава научни, научнопопулярни и рекламни материали;

7. публикува резултатите от идентификацията на движимите културни ценности – собственост на физически или юридически лица, след получаване на писмено съгласие на собствениците им;

8. участва в теренните археологически проучвания на територията на страната при осигурено финансиране;

9. извършва правни сделки с движими културни ценности при условията и по реда на ЗКН само от обменния си фонд след разрешение на министъра на културата;

10. участва на търгове с движими културни ценности след получено разрешение на министъра на културата и след като представи списък на движимите културни ценности, които ще се предлагат;

11. организира постоянни и временни експозиции, като дава ясна информация за представените движими културни ценности чрез означаването им, надписи, издаване на пътеводители и каталози за експозициите и други информационни материали;

12. включва временно в свои експозиции културни ценности от други музеи или на физически или юридически лица;

13. предоставя движими културни ценности за участие във временни експозиции в страната и в чужбина при условията на глава шеста, раздел VI от ЗКН ; по нареждане на министъра на културата;

14. осъществява дейности във връзка с изработване на копия, реплики и предмети с търговско предназначение при условията и по реда на ЗКН и подзаконовите нормативни актове;

15. извършва консервация и реставрация на културни ценности, като дейността се осъществява под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по чл. 165 от ЗКН , и само при наличие на необходимите условия за съответната дейност, определени с наредбата по чл. 168 от ЗКН ;

16. подготвя и провежда образователни програми в музея и други дейности с образователна и възпитателна цел;

17. предприема действия за законосъобразно съхраняване на движимите културни ценности във фондовете му, както и за опазването им;

18. осъществява дейности по дигитализация на основния и обменния фонд на музея;

19. предоставя информация на Министерството на културата във връзка с регистрите по ЗКН ;

20. взаимодейства с органите на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата при наличие на данни за незаконно придобиване на вещи – обект на идентификация или в други случаи.

(3) Музеят може да извършва допълнителни дейности, включително и стопански, свързани с основните, като получените допълнителни средства остават в културния институт.

Чл. 8 . (1) Музеят формира основен, обменен, научно-спомагателен фонд и научен архив, които включват:

1. за основния фонд – придобитите от музея и предоставените му за безвъзмездно ползване движими културни ценности с изключително голямо научно и културно значение – национално богатство, както и тези, които съответстват на неговия тематичен обхват;

2. за обменния фонд – движими културни ценности, които не съответстват на тематичния му обхват, както и многократно повтарящите се културни ценности от основния му фонд;

3. за научно-спомагателния фонд – предмети и други материали от значение за изследователската, експозиционната и образователната дейност на музея;

4. за научния архив:

а) документите по издирването, идентифицирането, изследването, съхраняването, консервацията, реставрацията, движението и представянето на движимите културни ценности;

б) отчетните документи за движимите културни ценности, съхранявани от тях постоянно или временно: документи за произход, за постъпване или придобиване от музея, оценителни протоколи, инвентарни книги и други;

в) документите за извършените от тях теренни археологически проучвания;

г) научната и справочната документация: научни паспорти и картотеки.

(2) Научният архив се съхранява безсрочно в музея.

Чл. 9 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2021 г.) Движимите културни ценности, инвентирани във фонда на музея, подлежат на инвентаризация по реда на Наредба № Н-6 от 11.12.2009 г. за формиране, управление и идентификация на музейните фондове (загл. изм. и доп. – ДВ, бр. 87 от 2020 г., в сила от 9.10.2020 г.) (ДВ, бр. 2 от 2010 г.). Движимите културни ценности се отчитат съобразно действащата нормативна уредба.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2021 г.) Отписване на движими културни ценности от музейните фондове се извършва съгласно чл. 32 от Наредба № Н-6 от 11.12.2009 г. за формиране, управление и идентификация на музейните фондове .

Раздел ІІ Устройство и управление на музея

Чл. 10 . (1) Структурата на музея се определя в зависимост от тематичния му обхват и формираните фондове и включва специализирани отдели и администрация, организирана в Административен отдел.

(2) Специализирани отдели са:

1. "История на българските земи в древността (Праистория – Късна античност)";

2. "История на България през Средните векове (VII – XVII век)";

3. "История на България през Възраждането (XVIII – XIX век)";

4. "Нова и Най-нова история (XIX – XX век)";

5. "Фондове";

6. "Отдел експозиционна и международна дейност";

7. "Централна лаборатория за консервация и реставрация";

8. "Технически отдел";

9. "Информационно обслужване и връзки с обществеността";

10. "Екскурзоводи и информатори";

11. "Финансово-счетоводен";

12. (Нова – ДВ, бр. 50 от 2025 г., в сила от 20.06.2025 г.) Център за интердисциплинарни изследвания и палеогеномно знание.

Чл. 11 . Към музея функционират териториални структури, изнесени извън седалището и адреса на управление на музея:

1. Музей "Боянска църква" със седалище София и адрес на управление София, кв. Бояна, ул. Боянско езеро № 3;

2. Музей "Земенски манастир" със седалище гр. Земен и адрес на управление гр. Земен, ул. Манастирска № 2;

3. Музей "Параход "Радецки" със седалище гр. Козлодуй и адрес на управление гр. Козлодуй, ул. Христо Ботев № 82;

4. Църква "Св. 40 мъченици" със седалище гр. Велико Търново и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. Климент Охридски № 22;

5. (Отм. – ДВ, бр. 68 от 2021 г.).

Чл. 12 . (1) Музеят се ръководи от директор.

(2) Правоотношенията на директора на музея към Министерството на културата възникват въз основа на конкурс за срок от 5 години. Конкурсът за директор на държавен музей към Министерството на културата се провежда по реда, предвиден в наредбата по чл. 5, ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата .

Чл. 13 . (1) Директорът организира, координира и контролира цялостната дейност на музея, като:

1. представлява музея пред всички държавни органи, физически и юридически лица в страната и в чужбина;

2. управлява средствата на музея, като прилага системата на делегиран бюджет;

3. осъществява връзка и координация на културния институт с други държавни органи и културни институти;

4. със заповед определя материалноотговорните лица и размера на тяхната отговорност за опазване, съхранение и отчитане на фондовете на музея;

5. сключва, изменя и прекратява трудовите договори на служителите и обслужващия персонал, определя размера на индивидуалното трудово възнаграждение и другите материални стимули в съответствие с наличните средства и нормативни изисквания;

6. утвърждава щатното разписание на служителите в музея, правилника за вътрешния трудов ред, вътрешните правила за работната заплата и други, свързани с организацията и дейността на музея, изготвя длъжностни характеристики на всички служители;

7. осъществява други правомощия, регламентирани в ЗКН и други нормативни актове.

(2) Директорът е разпоредител с бюджета на музея.

Чл. 14 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2023 г.) При осъществяване на своите правомощия директорът се подпомага от заместник-директор по научноизследователската дейност.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2023 г.) Правомощията на директора в негово отсъствие или когато ползва законоустановен отпуск, се осъществяват от заместник-директора или от служител, определени със заповед на директора.

Чл. 15 . (1) Към музея функционират:

1. експертно-оценителни комисии за идентификация на материали, предложени на музея при условията на Наредба № Н-2 от 2012 г. за определяне размера на възнаграждението на лицата, предали вещи по реда на чл. 93 от Закона за културното наследство или съобщили ценна информация за такива вещи (ДВ, бр. 7 от 2012 г.);

2. (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2021 г.) Комисия за идентификация на културни ценности, създадена по реда на Наредба № 1 от 16.02.2021 г. за реда за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности (ДВ, бр. 17 от 2021 г.);

3. (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2021 г.) Фондова комисия – извършва подбор на културните ценности и отнасянето им към съответните фондове и сбирки по реда на Наредба № Н-6 от 11.12.2009 г. за формиране, управление и идентификация на музейните фондове ; в състава на комисията влизат уредниците от музея;

4. Консервационно-реставрационен съвет – съблюдава трайното опазване на културните ценности от музейния фонд и подпомага дългосрочните планове на специализираното ателие в галерията; в неговия състав се включват експерти от различни специализирани области на консервационно-реставрационната дейност;

5. Научна група, включваща специалисти с научна степен или заемащи академична длъжност.

(2) Съставът и задачите на комисиите по ал. 1, т. 1 – 5 се определят със заповед на директора.

Чл. 16 . (1) Към музея са създадени като съвещателни органи:

1. директорски съвет – подпомага директора в неговите административно-организационни функции; в състава му се включват специалисти от музея;

2. редакционно-издателска колегия – изработва годишните издателски планове на музея.

(2) Съставите на съвещателните органи се определят със заповед на директора на музея.

Раздел ІІІ Финансиране на музея

Чл. 17 . (1) Музеят се финансира със:

1. субсидия от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на културата, определена по единни разходни стандарти за финансиране през съответната година, утвърдени с постановление на Министерския съвет;

2. реализирани собствени приходи от продажби на услуги, държавни такси, свързани с предмета на дейност на музея, наеми, дарения, завещания от български и чуждестранни физически и юридически лица и др.;

3. средства от реализирани международни и национални културни програми и проекти.

(2) Музеят прилага система на делегиран бюджет, която дава право на директора да:

1. се разпорежда самостоятелно със средствата на института;

2. извършва компенсирани промени на утвърдените с бюджета му приходи и разходи, като уведомява за това Министерството на културата;

3. определя числеността на персонала и възнагражденията на работниците и служителите при спазване на нормите, определени в съответните нормативни актове.

Раздел ІV Организация на работата в музея

Чл. 18 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2021 г.) Музеят осигурява дни и часове за посещение, съобразени със свободното време на различните видове и категории посетители, както и в изпълнение на противоепидемичните мерки, определени със закон или въведени с акт на държавен орган, и ги обявява на интернет страницата на музея.

(2) Музеят осигурява подходящи условия за достъп до музейните експозиции на хора с увреждания и на техните придружители.

Чл. 19 . (1) За индивидуално или групово посещение на музейна експозиция се заплащат входни билети.

(2) Цените на входните билети за музея и филиалите му се определят със заповеди на директора на музея, съгласувано с финансиращия музея орган.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2021 г.) Безплатен вход за посещение на експозицията на НИМ и неговите изнесени териториални структури имат:

1. лица, ненавършили 7-годишна възраст;

2. служители на музеи и галерии;

3. хора с увреждания и техните придружители (до 1 придружител на човек);

4. членове на Международния съвет на музеите (ИКОМ).

(4) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2021 г.) Лица, навършили 7-годишна възраст, както и ученици и студенти, заплащат намалени цени на входен билет съгласно заповедта по ал. 2.

Чл. 20 . Работното време на служителите от администрацията на музея и на служителите, заети с организиране и представяне на експозиции, се определя със заповед на директора на музея.

Чл. 21 . (1) За образцово изпълнение на служебните си задължения служителите могат да бъдат награждавани от директора с парични или предметни награди. Стойността на паричната или предметната награда не може да надвишава размера на основната заплата на служителя.

(2) Средствата по ал. 1 са в рамките на утвърдените средства за заплати за съответната година.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Този правилник се издава на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 от Закона за културното наследство и отменя Правилника за устройството и дейността на Национален исторически музей – София (ДВ, бр. 28 от 2016 г.).

Раздел I – Общи положения

Чл. 1 . (1) (Предишен текст на чл. 1 – ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) С правилника се уреждат устройството, дейността, организацията на работата и числеността на персонала на Националния институт по метеорология и хидрология, наричан по-нататък "НИМХ".

(2) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Министърът на околната среда и водите разработва и внася за приемане от Министерския съвет проекти за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на НИМХ.

Чл. 2 . (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Националният институт по метеорология и хидрология е юридическо лице, чийто ръководител е разпоредител с бюджет към министъра на околната среда и водите, със седалище в София 1784, район "Младост", бул. Цариградско шосе № 66.

Чл. 3 . (1) Националният институт по метеорология и хидрология е национална научна организация за осъществяване на оперативни дейности в областта на метеорологията, хидрологията и агрометеорологията, както и за научни изследвания, за научноприложна, иновативна и образователна дейност.

(2) Националният институт по метеорология и хидрология е националната хидрометеорологична служба на Република България.

Раздел II – Национални и международни дейности

Чл. 4 . (1) Национални дейности на НИМХ са, както следва:

1. поддържане на системи за метеорологични, хидрологични и агрометеорологични наблюдения (мониторинг) на територията на Република България като регионален компонент от Глобалната интегрирана система за наблюдение на Световната метеорологична организация към ООН (СМО);

2. контрол, обработка и анализ на информацията от хидрометеорологичния мониторинг;

3. издаване на метеорологични, хидрологични и агрометеорологични прогнози;

4. разработване и поддържане в оперативен режим на специализирани системи за ранно предупреждение в случаи на природни бедствия от хидрометеорологичен произход;

5. изготвяне на оценки на потенциала на възобновяеми източници на енергия;

6. научноизследователска, научноприложна и оперативна дейност, свързана с моделиране на метеорологичните и хидрологичните процеси и явления и разпространението на замърсители в атмосферата и морето;

7. изучаване на климата, оценка на водните ресурси;

8. фундаментални и приложни научни изследвания, подготовка на докторанти и на висококвалифицирани специалисти самостоятелно, както и съвместно с висши училища и научни организации;

9. издаване и разпространение на издания в областта на метеорологията и хидрологията;

10. хидрометеорологично обслужване на държавните институции и обществото;

11. (изм. – ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) други функции и дейности, установени в нормативен акт или възложени от министъра на околната среда и водите.

(2) Международни дейности на НИМХ са, както следва:

1. изпълнение на задълженията на Република България към СМО и в други международни организации съгласно международни договори;

2. обмен на хидрометеорологична информация чрез регионалния телекомуникационен център в София между националните метеорологични служби на страните от зоната му на отговорност, регионалните и световните метеорологични центрове на Глобалната телекомуникационна система на СМО;

3. осигуряване на специализирана морска прогноза за корабоплаването в район Juliette (Западно Черно море) съгласно Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (International Convention for the Safety of Life at Sea – SOLAS);

4. наблюдение и изучаване на глобалните и регионалните изменения на климата съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменения на климата ;

5. обмен на информация на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) чрез регионалния телекомуникационен център в София съгласно договореностите между МААЕ и СМО;

6. получаване, разпространение и използване на спътникова информация от EUMETSAT.

Чл. 5 . (1) Националният институт по метеорология и хидрология може да сключва договори с висши училища и научни организации в страната и в чужбина за съвместна образователна, квалификационна и научна дейност.

(2) Националният институт по метеорология и хидрология може да сключва договори с държавни и общински органи и други юридически и физически лица за изготвяне на експертизи, консултации, специализирани прогнози и други дейности в областта на метеорологията, хидрологията и агрометеорологията.

(3) Националният институт по метеорология и хидрология разработва и участва в проекти, финансирани по национални, европейски и други международни програми.

(4) Националният институт по метеорология и хидрология организира и участва в национални и международни научни конгреси, конференции, симпозиуми и други научни форуми в областта на метеорологичните, хидрологичните и сродните науки.

Раздел III – Управление и структура

Чл. 6 . Ръководни органи на НИМХ са:

1. общо събрание на учените;

2. научен съвет;

3. генерален директор.

Чл. 7 . (1) Общото събрание на учените включва лицата, заемащи академична длъжност или притежаващи научна степен, които работят по трудово правоотношение.

(2) Общото събрание на учените избира свой председател за срок четири години.

(3) Генералният директор и заместник генералните директори не могат да бъдат избирани за председатели на общото събрание на учените.

(4) Общото събрание на учените се свиква от неговия председател, от генералния директор на НИМХ, от председателя на научния съвет, както и по предложение на една пета от своите членове.

(5) Общото събрание на учените взема решения, когато присъстват повече от половината членове от списъчния му състав. Решенията се вземат с явно гласуване и с мнозинство повече от половината от присъстващите на събранието. По въпроси, определени с правилата за работата на общото събрание на учените, решенията се приемат с тайно гласуване и/или с квалифицирано мнозинство.

(6) Списъчният състав на общото събрание на учените не може да се редуцира с повече от една пета, като се редуцират само членовете, които са в командировка или ползват законоустановен отпуск.

Чл. 8 . Общото събрание на учените:

1. определя броя на членовете, избира и допълва състава на научния съвет;

2. (изм. – ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) прави предложения до министъра на околната среда и водите за изменение или допълнение на Правилника за устройството и дейността на НИМХ;

3. приема правила за работата си;

4. приема годишен отчет за дейността на НИМХ.

Чл. 9 . (1) Научният съвет е колективен орган за научно ръководство на НИМХ.

(2) Научният съвет се избира от общото събрание на учените за срок четири години.

(3) За членове на научния съвет се избират хабилитирани лица, както и лица с научна степен "доктор на науките", които работят по трудово правоотношение в НИМХ. Генералният директор е член на научния съвет по право.

(4) Научният съвет избира свой председател, заместник-председател и секретар за срока на мандата си с тайно гласуване и при мнозинство повече от половината от списъчния си състав.

(5) За председатели на научния съвет не могат да бъдат избирани генералният директор и заместник генералните директори.

(6) Научният съвет се свиква от председателя, от генералния директор или по искане на една пета от неговите членове.

(7) Научният съвет взема решения, когато присъстват повече от половината членове от списъчния му състав. Решенията се вземат с явно гласуване и с мнозинство повече от половината от присъстващите. По въпроси, определени с нормативен акт и с правилата за работата на научния съвет, решенията се приемат с тайно гласуване и/или с квалифицирано мнозинство.

(8) Списъчният състав на научния съвет не може да се редуцира с повече от една шеста, като се редуцират само членовете, които са в командировка или ползват законоустановен отпуск.

Чл. 10 . (1) Мандатът на член на научния съвет се прекратява предсрочно:

1. при отсъствие от три последователни заседания на научния съвет без уважителна причина;

2. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си, продължила повече от шест месеца;

3. при прекратяване на трудовото правоотношение;

4. по негово писмено искане;

5. при влизане в сила на присъда за умишлено престъпление от общ характер.

(2) Попълването на научния съвет с нов член се извършва при условията и по реда на чл. 9, ал. 2 и 3 , като определеният нов член има мандат до края на мандата на научния съвет.

Чл. 11 . Научният съвет:

1. определя научната политика на НИМХ;

2. приема плановете за научноизследователската и учебната дейност на НИМХ;

3. приема завършените планови и договорни изследвания;

4. по предложение на генералния директор взема решения за създаване, преобразуване и закриване на научни секции, хидрометеорологични и метеорологични обсерватории, хидрометрични участъци и наблюдателни станции в НИМХ;

5. (отм. – ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.);

6. избира ръководителите на научни секции в НИМХ;

7. упражнява правомощията, предвидени в Закона за развитието на академичния състав в Република България , за заемане на академични длъжности и за придобиване на научни степени;

8. взема решения по предложенията на генералния директор за разпореждане с имоти, научна апаратура и научни съоръжения с единична балансова стойност над 10 000 лв. – собственост на НИМХ;

9. определя с решение печатните и електронните периодични издания на НИМХ по предложение на генералния директор;

10. избира редакционните колегии на периодичните издания на НИМХ и прави промени в тях;

11. приема правила за работа на научния съвет;

12. упражнява и други правомощия, установени в нормативен акт.

Чл. 12 . (1) Генералният директор управлява и представлява НИМХ.

(2) Генерален директор на НИМХ може да е само хабилитирано лице или лице с научна степен "доктор на науките".

(3) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Генералният директор на НИМХ се назначава и освобождава от министъра на околната среда и водите. Генералният директор се назначава след проведен конкурс при условията и по реда на Кодекса на труда .

(4) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Когато за генерален директор е назначено лице, което заема академична длъжност в НИМХ, то ползва правата за съответната академична длъжност.

(5) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) След освобождаване на лицето по ал. 4 то има право да заеме предишната академична длъжност без провеждане на конкурс и избор при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав на Република България .

(6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Генералният директор на НИМХ:

1. представлява НИМХ пред всички органи и организации и други физически и юридически лица в страната и в чужбина;

2. е постоянен представител на Република България в СМО и представлява държавата в международните организации съгласно решения на Министерския съвет или правилата за членство в тези организации;

3. организира, координира и контролира административната, оперативната и научната дейност на НИМХ;

4. е разпоредител с бюджет;

5. определя със заповед департаментите, филиалите и другите оперативни звена в НИМХ;

6. (доп. – ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) утвърждава длъжностното и поименното разписание на НИМХ; генералният директор представя на министъра на околната среда и водите утвърденото длъжностно и поименно разписание в десетдневен срок от утвърждаването му;

7. сключва, изменя и прекратява трудовите правоотношения със служителите в НИМХ;

8. (изм. – ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) изпълнява и други функции, установени с нормативен акт, възложени от министъра на околната среда и водите или произтичащи от договори.

(7) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) При изпълнението на своите правомощия генералният директор се подпомага от четирима заместник генерални директори.

(8) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Генералният директор делегира със заповед правомощия на заместник генералните директори и определя техните функции.

(9) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) Функциите на генерален директор в негово отсъствие се изпълняват от определен със заповед за всеки конкретен случай заместник генерален директор.

Чл. 13 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) Националният институт по метеорология и хидрология е организиран в общи и специализирани структурни звена с обща численост на персонала 714 щатни бройки съгласно приложението.

(2) Общите структурни звена осъществяват: финансово-счетоводни и административно-стопански дейности, административноправно обслужване, управление на човешките ресурси и на собствеността, международни дейности, връзки с обществеността и протокол.

(3) Общите структурни звена са организирани в отдели. Отделите може да имат териториално изнесени сектори на територията на филиалите.

(4) Специализираните структурни звена осъществяват научна, научноприложна и оперативна дейност в областта на метеорологията, хидрологията и агрометеорологията, както и иновативна и образователна дейност.

(5) Специализираните структурни звена са департаменти и филиали.

Чл. 14 . (1) Департаментите на НИМХ са специализирани структурни звена за координиране и ръководство на научни и научноприложни изследвания и оперативни дейности по основните направления от дейността на НИМХ и методическо ръководство на съответните мрежи от хидрометеорологични и агрометеорологични наблюдения.

(2) Ръководството на департаментите се осъществява от директори.

(3) В департаментите може да се създават: научни секции, отдели, сектори и лаборатории.

Чл. 15 . (1) Филиалите към НИМХ са регионални структурни звена, които отговарят за управлението и организацията на регионалните метеорологични, хидрологични и агрометеорологични дейности в определената за целта зона на отговорност, в т.ч.:

1. своевременни предупреждения до компетентните държавни и местни органи за възникване на опасни и особено опасни хидрометеорологични явления, които могат да застрашат живота, здравето и имуществото на хората;

2. хидрометеорологично обслужване на държавните органи, други организации и гражданите;

3. участие в поддържането на националните оперативни системи за мониторинг и ранно предупреждение;

4. други оперативни дейности.

(2) Ръководството на филиалите се осъществява от директори, които се подпомагат от заместник-директори.

(3) Във филиалите може да се създават: отдели, сектори, лаборатории, обсерватории, хидрометрични участъци и хидрометеорологични станции.

(4) Хидрометеорологичните станции според предмета на дейност, наблюденията и измерванията са: синоптични станции, климатични станции, валежомерни станции, агрометеорологични станции, хидрометрични станции, хидрогеоложки станции, морски хидрометеорологични станции.

Чл. 16 . Функциите, броят, дейността и числеността на персонала на общите и на специализираните структурни звена в НИМХ се определят от генералния директор в рамките на общата численост по чл. 13, ал. 1 .

Раздел IV – Издания на НИМХ

Чл. 17 . (1) Националният институт по метеорология и хидрология издава и разпространява печатни и електронни периодични издания.

(2) Печатните и електронните издания се определят с решение на научния съвет по предложение на генералния директор.

(3) Департаментите и филиалите могат да имат собствена информационна страница в електронните издания на НИМХ.

(4) Филиалите към НИМХ издават информационни бюлетини за национални, регионални и международни прояви в областта на метеорологията, агрометеорологията, хидрологията и използването на водите и осведомяват за новости и поддържат популярността на хидрометеорологичната дейност сред обществеността.

Раздел V – Финансиране и имущество

Чл. 18 . Дейността на НИМХ се финансира със средства от:

1. държавния бюджет;

2. приходи;

3. проекти и програми, финансирани от Европейския съюз и други международни организации;

4. безвъзмездно получени средства.

Чл. 19 . (1) Имуществото на НИМХ включва право на собственост и ограничени вещни права върху недвижими имоти и движими вещи, интелектуална собственост, както и други права и задължения.

(2) Недвижимите имоти, предоставени от държавата на НИМХ, са държавна публична собственост, съответно държавна частна собственост.

Раздел VІ Организация на работата в НИМХ

Чл. 20 . (1) Общата организация на изпълнението на поставените задачи в НИМХ се осъществява от генералния директор.

(2) Ръководителите на общите и специализираните структурни звена в НИМХ отговарят за организацията и изпълнението на поставените задачи, произтичащи от функционалната им компетентност.

(3) Ръководителите на общите и специализираните структурни звена:

1. докладват материали по въпроси от тяхната компетентност;

2. подписват и насочват материали по въпроси, включени във функциите на ръководеното от тях структурно звено;

3. разпределят работата и задълженията между служителите в структурното звено.

(4) Ръководителите на структурните звена представят информация за изпълнението на поставените задачи.

Чл. 21 . Правата и задълженията на служителите в НИМХ, както и изискванията за заемане на съответната длъжност се определят в длъжностни характеристики, които се утвърждават от генералния директор.

Чл. 22 . (1) За изпълнението на определени задачи, свързани с дейността на НИМХ, могат да бъдат привличани нещатни сътрудници в качеството им на експерти.

(2) Правата и задълженията на лицата по ал. 1 се определят в сключения от тях договор с генералния директор или с упълномощено от него длъжностно лице.

Чл. 23 . (1) За изключително изпълнение на служебните си задължения служителите в НИМХ могат да бъдат награждавани с почетен знак и с други отличия.

(2) Награждаването на служители от НИМХ се извършва със заповед на генералния директор.

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 150 на Министерския съвет от 5 юли 2022 г. за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на Националния институт по метеорология и хидрология (ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.)

Чл. 24 . Вътрешните правила за работната заплата, системата за финансово управление и контрол, цикъла за възлагане на обществени поръчки, здравословните и безопасните условия на труд, работното време, пропускателния режим, документооборота, противопожарната охрана и други специфични разпоредби, свързани с организацията на работата в НИМХ, се уреждат със заповеди на генералния директор.

§ 5. Навсякъде думите "министъра на образованието и науката" се заменят с "министъра на околната среда и водите".

Раздел I – Общи положения

Чл. 1 . С този правилник се уреждат устройството и дейността на Националния институт по криминалистика (НИК).

Чл. 2 . (1) Дейността на НИК се осъществява в съответствие със Закона за Министерството на вътрешните работи , подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, заповедите и указанията на ръководството на Министерството на вътрешните работи (МВР), както и с европейското законодателство и международните договори и споразумения, по които Република България е страна.

(2) Дейността на Центъра за експертни криминалистични изследвания (ЦЕКИ) към НИК се провежда и в съответствие с изискванията на БДС EN ISO/IEC 17025 и Изпълнителна агенция "Българска служба по акредитация" (ИА БСА).

Раздел II – Основни дейности

Чл. 3 . Националният институт по криминалистика изпълнява следните дейности:

1. осъществява експертно-криминалистична дейност, включваща откриване, фиксиране, изземване и оценка на веществени доказателства и следи, изготвяне на веществени доказателствени средства, изследване на веществени доказателства и веществени доказателствени средства и изготвяне на експертизи, включително в областта на цифровите и комуникационните технологии; служители на института участват и в други действия по разследването в качеството на специалист – технически помощник, по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) ;

2. участва в извършването на огледи на местопроизшествия при тежки престъпления на територията на страната;

3. разработва и внедрява нови методики за изследване в областта на криминалистиката на основата на съвременни научни достижения;

4. осъществява организационно-методическа дейност;

5. участва в организирането и провежда обучението на служителите, осъществяващи експертно-криминалистична дейност в МВР;

6. осъществява информационна дейност, като поддържа и актуализира Националната дактилоскопна идентификационна система (АФИС) и Автоматизираната система на Европейския съюз за идентификация по пръстови отпечатъци "ЕВРОДАК", Националната ДНК база данни и Националната съдебно-балистична колекция и осъществява международен обмен на данни.

Чл. 4 . В изпълнение на дейностите по чл. 3 НИК:

1. (доп. – ДВ, бр. 34 от 2024 г.) извършва криминалистични изследвания в областта на дактилоскопията, трасологията, балистиката, изследването на документи, фотографията, видеоанализа, фоноскопията, компютърните технологии, изследването на електронни и комуникационни устройства, лицевата идентификация, химията, физиката, биологията и другите естествени/природни науки;

2. участва в извършването на огледи на местопроизшествия и в други процесуални действия по предвидения в НПК ред;

3. осигурява условия за поддържане на добри лабораторни практики в криминалистичните изследвания съгласно националните и международните стандарти;

4. осъществява организационно-методическо ръководство и контрол на качеството на извършваните в структурите на МВР експертно-криминалистични дейности;

5. участва в организираните от МВР комплексни проверки на работата на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) и областните дирекции на вътрешните работи (ОДМВР) по направление експертно-криминалистична дейност;

6. провежда курсове за професионална специализация на служители от МВР;

7. разработва монографии, статии, методически указания, сборници и други материали по проблемите на експертно-криминалистичната дейност, както и провежда научни изследвания, свързани с разработването и внедряването на нови методики в областта на криминалистиката;

8. участва в разработването на проекти за нормативни актове;

9. осигурява научно-техническа информация по въпросите на теорията и практиката на експертно-криминалистичната дейност;

10. членува в Европейската мрежа на криминалистичните институти (ENFSI) и поддържа връзки със сродни институти, висши учебни заведения и други организации в страната и в чужбина.

Раздел III – Устройство и функции

Чл. 5 . (1) Структурата на НИК включва:

1. отдел "Криминалистична техника";

2. отдел "Физикохимични и биологични изследвания";

3. отдел "Цифрови и комуникационни технологии";

4. отдел "Административен".

(2) Центърът за експертни криминалистични изследвания (ЦЕКИ) функционално обединява експертно-криминалистичната дейност, която се осъществява от отделите по ал. 1, т. 1, 2 и 3.

(3) Отдел "Криминалистична техника" включва:

1. сектор "Дактилоскопия";

2. сектор "Трасология и балистика";

3. сектор "Документни изследвания".

(4) Отдел "Физикохимични и биологични изследвания" включва:

1. сектор "Физико-химия";

2. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2024 г.) сектор "Наркотици";

3. (нова – ДВ, бр. 34 от 2024 г.) сектор "Токсикохимия";

4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 34 от 2024 г.) сектор "ДНК анализи".

(5) Отдел "Цифрови и комуникационни технологии" включва:

1. сектор "Идентификационни изследвания";

2. сектор "Компютърни системи и мрежови устройства";

3. сектор "Изследване на комуникационни устройства";

4. сектор "Изследване на електронни устройства".

(6) Отдел "Административен" включва:

1. сектор "Организация на учебната дейност, стопанска дейност, правно обслужване и човешки ресурси";

2. сектор "Международно сътрудничество, проектни и административни дейности и информационно обслужване".

Чл. 6 . В своята дейност ЦЕКИ се ръководи от нормативната уредба и от утвърдена от директора на НИК система за управление в съответствие с изискванията на стандарт БДС EN ISO/IEC 17025.

Чл. 7 . (1) Отдел "Криминалистична техника" извършва криминалистични изследвания на следи, веществени доказателства и веществени доказателствени средства, разработва и внедрява нови методи за изследване в областта на дактилоскопията, трасологията, балистиката, почерковата и техническата експертиза на документи, участва в обученията, провеждани от института, и осигурява условия за поддържане на добри лабораторни практики при криминалистичните изследвания съгласно националните и международните стандарти.

(2) Сектор "Дактилоскопия":

1. извършва дактилоскопни изследвания и експертизи;

2. разработва и внедрява нови методики за изследване в областта на дактилоскопията на основата на съвременни научни достижения;

3. участва в огледи на местопроизшествия при тежки престъпления на територията на страната;

4. обработва материалите на полицейската регистрация и поддържа централна дактилоскопна картотека;

5. извършва снемане на дактилоскопни отпечатъци;

6. поддържа, използва и актуализира Автоматизираната дактилоскопна идентификационна система (АФИС);

7. поддържа и използва системата "ЕВРОДАК";

8. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2024 г.) извършва автоматизиран обмен на дактилоскопни данни с държавите – членки на ЕС, в изпълнение на Договора между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Кралство Испания, Френската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия и Република Австрия относно засилването на презграничното сътрудничество, особено в борбата срещу тероризма, презграничната престъпност и незаконната миграция (Договора от Прюм), включително и с присъединилите се към него държави Република Кипър, Чешка република, Кралство Дания, Република Естония, Република Финландия, Република Гърция, Унгария, Република Литва, Република Латвия, Република Малта, Република Полша, Република Португалия, Румъния, Словашка република, Република Словения, Кралство Швеция и Република Хърватия, и на Решение 2008/615/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност (Решение 2008/615/ПВР на Съвета), както и с други държави на базата на подписани споразумения;

9. оказва методическа помощ и провежда обучение в областта на дактилоскопията.

(3) Сектор "Трасология и балистика":

1. извършва трасологични и балистични изследвания и експертизи;

2. разработва и внедрява нови методики за изследване в областта на балистиката и трасологията на основата на съвременни научни достижения;

3. участва в огледи на местопроизшествия при тежки престъпления на територията на страната;

4. поддържа, използва и актуализира Национална съдебно-балистична колекция от куршуми и гилзи от неразкрити престъпления, незаконно притежавани, загубени и откраднати оръжия;

5. поддържа, използва и актуализира Автоматизираната балистична идентификационна система (АБИС);

6. извършва автоматизиран обмен на балистична информация със страните членки на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол);

7. поддържа оръжейна колекция от огнестрелни, самоделни и други оръжия и боеприпаси, която се използва за извършването на балистични изследвания;

8. извършва тримерно заснемане и изготвя тримерни модели за нуждите на разследването;

9. оказва методическа помощ и провежда обучение в областта на трасологията и балистиката.

(4) Сектор "Документни изследвания":

1. извършва криминалистични експертизи на почеркови обекти и писмена реч и технически експертизи на документи;

2. разработва и внедрява нови методики за изследване в областта на почерковите изследвания и технически изследвания на документи на основата на съвременни научни достижения;

3. оказва методическа помощ и провежда обучение в областта на почерковите и документните изследвания;

4. участва в разработването на проекти и мерки за защита на официални документи, парични знаци и други ценни книжа, застрашени от технически подправки и фалшификации.

Чл. 8 . (1) Отдел "Физикохимични и биологични изследвания" извършва криминалистични изследвания на следи, веществени доказателства и веществени доказателствени средства, разработва и внедрява нови методи за изследване в областта на физиката, химията, биологията, съдебната медицина, токсикохимичния анализ, морфологията и други естествени и технически науки; участва в обученията, провеждани от института, и осигурява условия за поддържане на качество и компетентност в криминалистичните изследвания съгласно международните стандарти.

(2) Сектор "Физико-химия":

1. (доп. – ДВ, бр. 34 от 2024 г.) провежда изследвания за доказване на следи от изстрел, леснозапалими вещества, съдържание на етанол, анализ на почви, морфологични изследвания, анализ на полимери, стъкла, метали и сплави, пестициди, инсектициди, органични и неорганични торове и неизвестни вещества;

2. разработва и внедрява нови химични и физични методи за изследване на веществени доказателства на основата на съвременни научни достижения;

3. участва в огледи на местопроизшествия при тежки престъпления на територията на страната;

4. оказва методическа помощ и провежда обучение в областта на физикохимичните криминалистични изследвания;

5. (нова – ДВ, бр. 34 от 2024 г.) извършва изследвания на неорганични вещества в биологични проби.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2024 г.) Сектор "Наркотици":

1. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2024 г.) извършва изследвания на иззети обекти за наличие на вещества, поставени под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) , изследване на суровини за тяхното производство, изследване и анализ на химична апаратура от нелегално производство на вещества, поставени под контрол съгласно ЗКНВП ;

2. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2024 г.) разработва и внедрява нови методи за изследване на наркотични вещества и прекурсори на основата на съвременни научни достижения;

3. извършва анализ на писмени материали с цел установяване възможността за използване за производство на вещества, поставени под контрол съгласно ЗКНВП ;

4. извършва анализ по представени писмени заключения от други лаборатории за установяване на възможността доказаните вещества да се използват като пълнители, разредители, разтворители, реагенти и други при нелегално производство на вещества, поставени под контрол съгласно ЗКНВП ;

5. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2024 г.) участва в програми за международно сътрудничество по прилагане на световните изисквания и стандарти за анализ на наркотични вещества;

6. участва в огледи на местопроизшествия при тежки престъпления на територията на страната;

7. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2024 г.) оказва методическа помощ и провежда обучение в областта на изследванията на наркотични вещества.

(4) (Нова – ДВ, бр. 34 от 2024 г.) Сектор "Токсикохимия":

1. извършва експертни изследвания на веществени доказателства в областта на токсикохимията;

2. извършва анализ на пестициди и инсектициди в биологични обекти;

3. извършва анализи за определяне съдържанието на етанол, наркотични вещества и лекарствени средства в биологични обекти;

4. разработва и внедрява нови методи в областта на токсикохимичните изследвания на основата на съвременни научни достижения;

5. участва в програми за международно сътрудничество по прилагане на световните изисквания и стандарти за анализи в токсикохимията;

6. извършва анализ по представени писмени заключения от други лаборатории в областта на токсикохимията;

7. оказва методическа помощ и провежда обучения в областта на токсикохимията;

8. извършва анализи и работи съгласно изискванията на Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (ДВ, бр. 61 от 2017 г.).

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 34 от 2024 г.) Сектор "ДНК анализи":

1. извършва експертни изследвания в областта на серологията, съдебномедицинското изследване на веществени доказателства и прилага методите за ДНК анализ за сравнение и идентификация на лица, следи и трупове с неустановена самоличност;

2. разработва и внедрява нови методи за изследване на веществени доказателства от човешки, животински и растителен произход, както и по проблемите на ДНК анализа и биостатистическата оценка на изследваните генетични профили на основата на съвременни научни достижения;

3. поддържа, използва и актуализира Национална ДНК база данни и извършва международен обмен със страните – членки на ЕС, в изпълнение на разпоредбите на Договора от Прюм и Решение 2008/615/ПВР на Съвета, както и с други държави в изпълнение на подписани споразумения;

4. поддържа база данни от профили за нуждите на биостатистическа оценка и научни разработки, която не се използва за нуждите на оперативно-издирвателната дейност;

5. може да създава временни бази данни в случаи на големи природни бедствия, аварии и катастрофи, които да се използват единствено за идентификация на пострадали;

6. участва в огледи на местопроизшествия при тежки престъпления на територията на страната;

7. оказва методическа помощ и провежда обучение в областта на биологичните изследвания, включително и ДНК анализа.

Чл. 9 . (1) Отдел "Цифрови и комуникационни технологии" извършва криминалистични изследвания на веществени доказателства и веществени доказателствени средства, разработва и внедрява нови методи за изследване в областта на видео- и фототехническа експертиза, лицево-идентификационна експертиза, фоноскопна експертиза, компютърно-техническа експертиза, технически експертизи на комуникационни устройства и специфични технически електронни средства, участва в обученията, провеждани от института, и осигурява условия за поддържане на качество и компетентност в криминалистичните изследвания съгласно международните стандарти.

(2) Сектор "Идентификационни изследвания":

1. извършва криминалистични експертизи по фоноскопия, видеоанализ и лицево-портретна идентификация;

2. разработва и внедрява нови методи за изследване в областта на фоноскопията, видеоанализа, лицево-портретната идентификация и криминалистичната фотография на основата на съвременни научни достижения;

3. прилага методите на криминалистичната фотография и видеотехниката за откриване, фиксиране и изследване на следи, осъществява фотозаснемане на веществени доказателства и веществени доказателствени средства за нуждите на експертната дейност на ЦЕКИ;

4. участва в огледи на местопроизшествия при тежки престъпления на територията на страната;

5. оказва методическа помощ и провежда обучение в областта на фоноскопията, видеоанализа, лицевата идентификация и криминалистичната фотография.

(3) Сектор "Компютърни системи и мрежови устройства":

1. изготвя съдебно-технически експертизи за престъпления, при които са използвани компютърни и компютърно свързани технологии;

2. разработва и внедрява нови методи за изследване на компютърни системи, компютърни модули и мрежови устройства – веществени доказателства на основата на съвременни научни достижения;

3. осъществява експертна помощ при документиране и разкриване на престъпления, свързани с използване на компютърни технологии;

4. оказва методическа помощ и провежда обучение в областта на криминалистичното изследване на компютърни и компютърно свързани технологии.

(4) Сектор "Изследване на комуникационни устройства":

1. извършва съдебно-технически експертизи на устройства от комуникационната (съобщителната) техника и включените към тях цифрови носители;

2. разработва и внедрява нови методи за изследване на комуникационни устройства и свързаните с тях цифрови носители – веществени доказателства на основата на съвременни научни достижения;

3. осъществява експертна помощ при документиране и разкриване на престъпления, свързани с използване на комуникационни устройства и свързаните към тях цифрови носители;

4. оказва методическа помощ и провежда обучение в областта на криминалистичното изследване на комуникационни устройства.

(5) Сектор "Изследване на електронни устройства":

1. извършва съдебно-технически експертизи на електронни устройства, свързани с извършване на престъпления – скимиращи устройства, неистински електронни платежни инструменти, апаратура за видеоконтрол и запис на видеоинформация, устройства за контрол на достъпа, сигнално-охранителна техника и други, както и всички свързани към тях носители на цифрова информация;

2. разработва и внедрява нови методи за изследване на електронни устройства и свързани с тях цифрови носители на основата на съвременни научни достижения;

3. осъществява експертна помощ при документиране и разкриване на престъпления, свързани с използване на указаните в т. 1 електронни устройства;

4. оказва методическа помощ и провежда обучение в областта на криминалистичното изследване на електронни устройства.

Чл. 10 . (1) Отдел "Административен" участва в организацията на учебната дейност в НИК, осъществява административна и информационна дейност, осигурява материално-техническо снабдяване, подпомага ръководството на института при управлението на човешките ресурси, правното обслужване на дейността на института и дейностите, свързани със системата за управление и контрол на качеството, поддържа автоматизираните информационни системи (АИС) в НИК. Отделът е на пряко подчинение на директора на НИК.

(2) Сектор "Организация на учебната дейност, стопанска дейност, правно обслужване и човешки ресурси":

1. осъществява дейности, свързани с планирането, организацията по провеждането и изготвянето на цялостната документация, свързана с курсове за професионална специализация на служители от МВР, с изключение на учебните и тематичните планове и учебните разписания;

2. предоставя информация на компетентните в МВР структури за необходимите средства за материално-техническо осигуряване на НИК, организира материално-техническото снабдяване на НИК, отговаря за техническото състояние и правилното стопанисване на имуществото и моторните превозни средства;

3. подпомага ръководството на института при управление на човешките ресурси;

4. осъществява процесуално представителство; правна помощ за законосъобразното осъществяване дейността на института; изготвя проекти или предварително съгласува индивидуални административни актове, издавани от директора;

5. подпомага ръководството на института при изготвянето, въвеждането, поддържането и подобряването на Системата за управление съгласно изискванията на международните и националните стандарти и ИА БСА;

6. организира охраната, пропускателния режим и пожарната безопасност в сградата на института, осъществява административното и социалното обслужване на служителите, осигурява условия за безопасност на труда.

(3) Сектор "Международно сътрудничество, проектни и административни дейности и информационно обслужване":

1. проучва възможностите за участие и подпомага изготвянето на необходимата документация за кандидатстване по проекти и програми, финансирани със средства от държавния бюджет, от структурните и инвестиционните фондове на Европейския съюз и от други източници;

2. участва със свои служители в проектните екипи, осъществява необходимото взаимодействие и координация в рамките на проектите и подпомага ръководството на НИК при тяхната реализация;

3. поддържа деловодство и регистратура за класифицирана информация;

4. поддържа и администрира информационни системи в НИК – интранет и интернет мрежите, електронните страници на института, Лабораторната информационна система за управление (LIMS), системата за контрол на достъпа и системата за видеонаблюдение;

5. подготвя и публикува материали във връзка с научните изследвания на НИК;

6. организира и провежда научни конференции и мероприятия в областта на криминалистиката;

7. осъществява международни контакти със сродни на НИК организации;

8. обработва, анализира, актуализира информация за нуждите на поддържаните и използвани в института национални автоматизирани идентификационни системи и осъществява дейности по тяхната поддръжка.

Раздел IV – Управление

Чл. 11 . (1) Националният институт по криминалистика се ръководи от директор.

(2) Директорът на НИК:

1. осъществява общото и непосредственото ръководство, като ръководи, планира, организира и отговаря за дейността на института;

2. организира изпълнението на заповедите, поставени от горестоящите им органи;

3. заявява изграждането и развитието на автоматизираните информационни фондове по ред, определен от министъра на вътрешните работи, управлява и организира ползването на автоматизираните и неавтоматизираните информационни фондове съобразно функционалната компетентност на института;

4. отговаря за стопанисването на предоставените на института имоти и вещи – държавна собственост;

5. управлява човешките ресурси и отговаря за подбора, подготовката, повишаването на квалификацията и ефективното използване на научните кадри;

6. осъществява взаимодействието с други структури на МВР и с други органи на държавната власт и на местното самоуправление съобразно функционалната си компетентност;

7. отговаря за научно-приложната и учебната дейност в института;

8. организира и ръководи участието на института в научния обмен чрез издаване на научна литература, научни бюлетини и рекламно-информационни материали за дейността на института, публикуване на научни трудове и презентации в печатни и електронни издания и участие на служителите на института в научни конференции, симпозиуми, семинари и други форуми в страната и в чужбина.

Чл. 12 . (1) При изпълнение на функциите си директорът се подпомага от заместник-директор.

(2) Заместник-директорът е ръководител на ЦЕКИ.

Чл. 13 . (1) В процеса на управлението директорът се подпомага от Дирекционен съвет, който е колективен съвещателен орган.

(2) В състава на Дирекционния съвет се включват заместник-директорът и началниците на отдели. При необходимост в работата на съвета могат да се привличат и други служители.

Чл. 14 . Началниците на отдели и сектори:

1. ръководят, контролират и отговарят за цялостната дейност на подчиненото им структурно звено;

2. оказват научна, методическа и практическа помощ на служителите от подчинените им структурни звена;

3. участват в съставянето на плановете за разработването и внедряването на нови методики за изследване в областта на криминалистиката и организационно-методическата и учебната дейности на НИК и при отчитането им;

4. контролират рационалното и ефективното използване на предоставените на подчиненото им звено техническа апаратура и материални средства;

5. осъществяват контрол за спазване правилата за безопасност на труда.

Чл. 15 . Служителите с експертно-криминалистични функции участват като вещи лица и специалисти – технически помощници, по смисъла на НПК , Гражданския процесуален кодекс и Административнопроцесуалния кодекс , включително при явяване на вещото лице пред съда за изслушване по изготвената експертиза.

Чл. 16 . Със заповед на директора се организира задължителен пропускателен режим в сградата на НИК в съответствие с изискванията на нормативната уредба в МВР.

Раздел V – Планиране, организиране, контрол и отчитане на разработването и внедряването на нови методики за изследване в областта на криминалистиката и организационно-методическата дейност

Чл. 17 . (1) Разработването и внедряването на нови методики за изследване в областта на криминалистиката и организационно-методическата дейност в НИК се осъществява по двугодишен план, утвърден от министъра на вътрешните работи или определен от него заместник-министър, след обсъждане и съгласуване със съответните структури в МВР.

(2) Планът се изготвя на основата на:

1. решения на ръководството на МВР;

2. предложения от други структури на МВР;

3. задачи, произтичащи от законите и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи дейността на МВР.

(3) Промени в плана по ал. 1 могат да се извършват по предложение на директора на НИК.

(4) Изменение в сроковете за изпълнение на планираните теми могат да се правят от директора на НИК след писмен доклад от началника на сектора.

Чл. 18 . (1) Курсовете за професионална специализация на служителите в системата на МВР се организират и провеждат по Каталог на курсовете за професионално обучение, График за професионалното обучение и учебно-планова документация, състояща се от:

1. учебен план;

2. тематични планове по учебните дисциплини, включени в учебния план;

3. учебни разписания.

(2) Учебните планове, по които се провеждат курсовете за професионална специализация на служителите, провеждани от НИК, се изготвят от структурните му звена, провеждащи обученията, и се утвърждават от директора след съгласуване със заинтересованите структури на МВР.

(3) Учебните планове са основни документи, които съдържат: вида на курса, целите и задачите, формата и продължителността на обучението, наименованието на модулите и хорариума на дисциплините, които ще се изучават, формата на контрол и проверка на знанията и разпределението на учебното време.

(4) По всяка учебна дисциплина се разработва тематичен план от началника на структурното звено на НИК, провеждащо обучението, и се утвърждава от заместник- директора (ръководител на ЦЕКИ). Планът съдържа наименованието на темите и необходимото учебно време за всяка от тях.

(5) Разписанията на учебните занятия се изготвят за всеки курс за професионална специализация по учебни дисциплини, модули и часове от началника на структурното звено на НИК, провеждащо обучението, и се утвърждават от заместник-директора (ръководител на ЦЕКИ).

(6) Курсовете за професионална специализация на служителите се осъществяват чрез: лекции, практически занятия и лабораторни занятия в криминалистичните лаборатории и други форми, предвидени в учебните планове.

(7) Основни форми за оценяване на знанията са писменият и устният изпит, като знанията и уменията на обучаемите се оценяват по шестобалната система.

(8) Изпитите по ал. 7 се провеждат от комисия, определена със заповед на директора на НИК, в състав председател и двама членове. Протоколите от проведените изпити се съхраняват в деловодството на НИК.

(9) Успешно завършил обучението е обучаем, чиято обща оценка, получена като средноаритметична от оценките на писмения и устния изпит, е не по-ниска от добър (4,00).

(10) Когато към съответния курс е предвиден учебен стаж в областните криминалистични лаборатории или друга форма на обучение, в определянето на оценката по ал. 9 се включва и оценката от тях.

(11) За обучаемите, които не са завършили успешно обучението, се насрочват нови дати за провеждане на писмен и устен изпит в срок не по-рано от два месеца и не по-късно от четири месеца. При получена повторна обща оценка от двата изпита, по-ниска от добър (4,00), се изготвя предложение до ръководителя на структурата на МВР, в която съответният служител изпълнява служебните си задължения, за пренасочването му към друг вид дейност, която не е свързана с осъществяването на експертно-криминалистична дейност в областта на провежданото обучение.

(12) Завършилите курс за професионална специализация получават удостоверение за професионална квалификация. Издадените удостоверения се вписват в отделен регистър, съхраняван в деловодството на института в съответствие със Закона за Националния архивен фонд и подзаконовите актове по неговото прилагане.

Чл. 19 . Началниците на отдели и сектори изготвят отчети за изпълнението на експертно-криминалистичната и организационно-методическата дейности, както и за разработените и внедрени нови методики за изследване в областта на криминалистиката.

Раздел VI – Професионална квалификация и оценяване на служителите

Чл. 20 . (1) Новоназначените служители в ЦЕКИ задължително преминават специализирано обучение в съответния сектор. Обучението се извършва по утвърдена от директора програма и се контролира от определен със заповед на директора наставник на обучаемия.

(2) След приключване на обучението се провежда изпит от определена със заповед на директора комисия. Протоколът с резултатите от проведения изпит се прилага в личното кадрово дело (ЛКД) на служителя и се издава удостоверение за професионална квалификация по реда на чл. 18, ал. 12 .

(3) Право да изготвят експертизи самостоятелно придобиват само служители, завършили обучението и положили успешно изпит.

Чл. 21 . (1) Повишаването на професионалната квалификация на служителите от НИК се осъществява чрез:

1. самостоятелна подготовка;

2. специализирани курсове за обучение в страната и в чужбина;

3. участие в научни конгреси, конференции и семинари;

4. езикова подготовка.

(2) Обучението с откъсване от работа на служителите се урежда съгласно ЗМВР , подзаконовите актове по неговото прилагане и Закона за държавния служител .

Чл. 22 . Оценяването на постигнатите резултати в служебната дейност на служителите от НИК се извършва съгласно действащите нормативни актове, като директорът на НИК със своя заповед може да въвежда специфични показатели по критериите за индивидуална оценка.

Раздел VII – Сътрудничество на НИК с други органи и организации

Чл. 23 . (1) При осъществяване на дейността си НИК поддържа връзки с други органи и организации от и извън системата на МВР.

(2) Сътрудничеството със структурите в системата на МВР се осъществява на основата на утвърдени планове, програми и стратегии на МВР.

Чл. 24 . Националният институт по криминалистика е член на Европейската мрежа на криминалистичните институти (ENFSI) и участва в инициативите и мероприятията, организирани от нея.

Чл. 25 . (1) За осъществяване на дейността си по линия на международното сътрудничество НИК поддържа връзки и с други национални и международни организации.

(2) Националният институт по криминалистика поддържа контактите по ал. 1 само с писмено разрешение от министъра на вътрешните работи.

(3) Дейността по международното сътрудничество се отчита пред министъра на вътрешните работи или определен от него заместник-министър, като се информира и директорът на дирекция "Европейски съюз и международно сътрудничество".

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . Този правилник се издава на основание чл. 50а, ал. 3 от ЗМВР и отменя Правилника за устройството и дейността на Научноизследователския институт по криминалистика и криминология (обн., ДВ, бр. 82 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 9 от 2016 г.).

§ 2 . Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . Този правилник урежда устройството и дейността на Националната галерия, наричана по-нататък "музеят".

Чл. 2 . (1) Националната галерия е държавен културен и научен институт с национално значение, който издирва, събира, документира, съхранява, изучава и популяризира културни ценности в областта на българското и чуждестранното визуално изкуство с познавателна, образователна, научна и естетическа цел на територията на Република България.

(2) Музеят е юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на културата, създаден с Постановление № 440 от 2014 г. на Министерския съвет за преобразуване на национални музеи (ДВ, бр. 107 от 2014 г.), със седалище в София и адрес ул. 19 февруари 1. Музеят има кръгъл печат с текст по кръга "Национална галерия" и в средата "Министерство на културата".

Чл. 3 . По тематичен обхват музеят е специализиран.

Чл. 4 . Музеят участва в държавната политика по опазване на движимото културно наследство във взаимодействие със съответните компетентни държавни и общински органи, Светия синод на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания със съдействието на неправителствени организации и гражданското общество.

Чл. 5 . Националната галерия методически подпомага общинските, частните музеи и музеите със смесено участие, като:

1. осъществява координация между музеите при прилагането на нормативните актове по опазване на движимите културни ценности;

2. организира и провежда съвместно събирателска, проучвателна и научноизследователска и популяризаторска дейност;

3. участва в разработване на проекти за консервация и реставрация на движими културни ценности и произведения на съвременното българско и чуждестранно визуално изкуство, собственост на общинските, частните музеи и музеите със смесено участие;

4. подготвя и реализира регионални, национални и международни проекти в областта на опазването и представянето на движими културни ценности и произведения на съвременното българско и чуждестранно визуално изкуство, предмет на неговата дейност.

Глава втора – УСТРОЙСТВО И ДЕЙНОСТИ НА МУЗЕЯ

Раздел І Основни дейности на музея

Чл. 6 . (1) Основната дейност на музея е събирането, опазването, представянето и изследването на движими културни ценности и произведения на съвременното българско и чуждестранно визуално изкуство.

(2) За осъществяване на своята основна дейност музеят изпълнява следните функции и задачи:

1. извършва събирателска дейност и дейност по съхранение и опазване на колекциите си, като:

а) издирва, събира, придобива, съхранява, изучава и документира движимите културни ценности и произведенията на съвременното българско и чуждестранно визуално изкуство;

б) осъществява дигитализацията на основния и обменния фонд;

в) осигурява правна и физическа защита на съхраняваните във фондовете му движими културни ценности и произведения на съвременното българско и чуждестранно визуално изкуство;

2. осъществява експозиционна дейност, като:

а) подготвя и поддържа постоянна експозиция и организира временни експозиции;

б) организира самостоятелно експозиции, както и предоставя движими културни ценности и произведения на съвременното българско и чуждестранно визуално изкуство от своите колекции за участие в експозиции в страната;

в) включва временно в свои експозиции културни ценности и произведения на съвременното българско и чуждестранно визуално изкуство от други музеи или собственост на физически и юридически лица, както и организира представянето на изложби на други музеи и лица или съвместни изложби с тях;

г) организира временни експозиции или предоставя временно движими културни ценности и произведения на съвременното визуално изкуство от основния си фонд за представяне в чужбина при условията на глава шеста, раздел VІ от Закона за културното наследство (ЗКН) ;

д) предоставя движими културни ценности и произведения на съвременното визуално изкуство за участие във временни експозиции в страната;

е) предоставя движими културни ценности и произведения на съвременното визуално изкуство за участие във временни експозиции в чужбина с писмено нареждане на министъра на културата;

3. извършва научноизследователска дейност, като:

а) проучва, изследва и представя визуалното изкуство;

б) организира и провежда научни прояви, конференции, работни срещи и дискусии;

в) издава научни, научнопопулярни и рекламни материали;

4. осъществява образователна дейност, като:

а) подготвя и провежда образователни програми за различни социални и възрастови групи;

б) осъществява други дейности с образователна, естетическа и възпитателна цел;

в) сключва договори и осъществява съвместни инициативи с училища, университети и други юридически лица и организации с цел популяризиране на визуалното изкуство;

5. извършва идентификация на движими културни ценности самостоятелно или съвместно с други научни или културни организации и висши училища, по искане на физически и юридически лица, съобразно действащите нормативни актове;

6. извършва консервация и реставрация на движими културни ценности и произведения на съвременното изкуство чрез лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по чл. 165 ЗКН ;

7. осъществява дейности във връзка с изработване на копия, реплики и предмети с търговско предназначение при условията и по реда на ЗКН и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане;

8. предоставя информация на Министерството на културата във връзка с регистрите по ЗКН;

9. осъществява сътрудничество със сродни институти в страната и в чужбина; поддържа връзки, сключва договори за сътрудничество и осъществява съвместни инициативи с цел обмяна на опит, изложби и образователни програми със сродни български, европейски и международни институции;

10. взаимодейства с органите на Министерството на вътрешните работи и на прокуратурата при наличие на данни за незаконно придобиване на вещите – обект на идентификация по т. 5, или в други случаи, предвидени от закона.

(3) Музеят може да извършва допълнителни дейности, включително стопански, когато са свързани с основната му дейност.

Чл. 7 . (1) Музеят формира основен, обменен фонд, научно-спомагателен фонд и научен архив, които включват:

1. за основен фонд – придобитите от музея и предоставените му за безвъзмездно ползване движими културни ценности с изключително голямо научно и културно значение – национално богатство, както и тези, които съответстват на неговия тематичен обхват;

2. за обменен фонд – движими културни ценности, които не съответстват на тематичния му обхват;

3. за научно-спомагателен фонд – предмети и други материали от значение за изследователската, експозиционната и образователната дейност на музея;

4. за научен архив:

а) документите по издирването, идентифицирането, изследването, съхраняването, консервацията, реставрацията, движението и представянето на движимите културни ценности;

б) отчетните документи за движимите културни ценности, съхранявани от музея постоянно или временно: документи за произход, за постъпване или придобиване от музея, оценителни протоколи, инвентарни книги и др.;

в) научната и справочната документация: научни паспорти и картотеки;

г) документи и материали, свързани с живота и творчеството на художниците;

д) фотоархив.

(2) Научният архив се съхранява безсрочно в музея.

Чл. 8 . (1) Движими културни ценности, инвентирани във фонда на музея, подлежат на инвентаризация по реда на Наредба № Н-6 от 2009 г. за формиране и управление на музейните фондове (ДВ, бр. 2 от 2010 г.).

(2) Отписване на движими културни ценности от музейните фондове се извършва съгласно чл. 32 от Наредба № Н-6 от 2009 г. за формиране и управление на музейните фондове .

Раздел ІІ Устройство и управление на музея

Чл. 9 . (1) Музеят се ръководи от директор.

(2) Правоотношенията на директора на музея с министъра на културата възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда . Конкурсът се провежда по реда на Наредба № Н-4 от 2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти (ДВ, бр. 50 от 2007 г.) след представяне на концепция за развитието на музея.

Чл. 10 . (1) Директорът организира, координира и контролира цялостната дейност на музея, като:

1. представлява института пред всички държавни органи, физически и юридически лица в страната и в чужбина;

2. прилага системата на делегирания бюджет, която му дава право:

а) да се разпорежда самостоятелно със средствата на института;

б) да извършва компенсирани промени на утвърдените с бюджета му приходи и разходи, като уведомява за това Министерството на културата;

в) да определя числеността на персонала и възнагражденията на служителите и работниците при спазване на нормите, определени в съответните нормативни актове;

3. утвърждава структурата и числеността на персонала в музея и изпраща за сведение в Министерството на културата утвърдено длъжностно и поименно щатно разписание, както и актуализация при всяка промяна;

4. осъществява връзка и координация на културния институт с други държавни органи и културни институти;

5. със заповед определя материалноотговорните лица и размера на тяхната отговорност за опазване, съхранение и отчитане на фондовете на музея;

6. сключва, изменя и прекратява трудовите договори на служителите и обслужващия персонал, определя размера на индивидуалното трудово възнаграждение и другите материални стимули в съответствие с наличните средства и нормативни изисквания;

7. утвърждава правилник за вътрешния трудов ред и вътрешни правила за работната заплата, изготвя длъжностни характеристики на всички служители;

8. осъществява други правомощия, регламентирани в Закона за културното наследство и други нормативни актове.

(2) Директорът спазва изискванията, заложени в утвърдените от министъра на културата Правила за прилагане на системата на делегиран бюджет в държавни културни институти в областта на културното наследство и библиотечното дело.

Чл. 11 . (1) При осъществяване на своите правомощия директорът се подпомага от заместник-директор в направление "Българско изкуство", заместник-директор в направление "Чуждестранно изкуство" и заместник-директор в направление "Филиали. Организация експозиции".

(2) Правата и задълженията на заместник-директорите се определят с длъжностните им характеристики.

(3) Функциите на директора на музея в негово отсъствие или когато ползва законоустановен отпуск, се осъществяват от заместник-директора, определен със заповед на директора.

Чл. 12 . (1) Структурата на музея се определя в зависимост от тематичния му обхват и формираните фондове и включва специализирани направления, отдели и обща администрация.

(2) Специализираните направления и отдели на пряко подчинение на директора са:

1. направление "Българско изкуство" със следните отдели:

а) отдел "Съхранение и регистрация на колекция "Българско изкуство";

б) отдел "Изследване и представяне на българското изкуство";

2. направление "Чуждестранно изкуство" със следните отдели:

а) отдел "Съхранение и регистрация на колекции "Чуждестранно изкуство";

б) отдел "Изследване и представяне на чуждестранното изкуство";

3. отдел "Опазване и дигитализация на движими културни ценности и произведения на съвременното изкуство" със следните звена:

а) Лаборатория по консервация и реставрация;

б) сектор "Дигитализация на колекциите";

в) фотоателие и фотодокументация;

г) Научен архив и библиотека;

4. направление "Филиали. Организация експозиции" със звена: a) филиал "Музей за християнско изкуство" – крипта на храм-паметник "Св. Александър Невски";

б) филиал за временни изложби "Двореца";

в) филиал "Музей на изкуството от периода на социализма";

г) филиал "Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство";

д) къщи-музеи: "Вера Недкова", "Никола Танев", "Иван Лазаров", "Александър Божинов", "Андрей Николов";

е) Графичен кабинет;

ж) отдел "Организация експозиции";

з) отдел "Информация и обслужване на публиката".

(3) Отдел "Комуникации" е пряко подчинен на директора на музея и осъществява следните дейности, свързани със:

1. международни контакти, европейски програми и проекти;

2. връзки с медиите и обществеността;

3. поддръжка на сайта на галерията и връзка със социалните мрежи;

4. графичен дизайн и предпечатна подготовка;

5. образователни програми;

6. развитие на меценатството, маркетинг и реклама.

(4) Общата администрация на музея е обособена в направление "Администрация и финанси" със следните отдели:

1. "Бюджет и финансово-счетоводна дейност";

2. "Стопанска дейност";

3. "Юридически";

4. "Управление и поддръжка на собствеността";

5. "Обща администрация";

6. "Технически екип".

Чл. 13 . Музеят участва чрез свои представители в националните експертни и обществени съвети и комисии.

Чл. 14 . (1) Към музея функционират следните комисии:

1. комисия за оглед и издаване на удостоверения на представени за износ художествени произведения/предмети, които не притежават характеристики на културна ценност и не отговарят на определението за културна ценност по смисъла на чл. 7 ЗКН ;

2. комисия за идентификация на културни ценности.

(2) Съставът и задачите на комисиите по ал. 1 се определят със заповед на директора.

Чл. 15 . (1) Към музея функционират следните съвещателни органи:

1. дирекционен съвет – подпомага директора в неговите административно-организационни функции; в състава на дирекционния съвет участват тримата заместник-директори, ръководителят на направление "Администрация и финанси", ръководителят на отдел "Комуникации", като при необходимост се включват и други служители на музея;

2. музеен съвет – предлага и обсъжда насоки, въпроси и проблеми, свързани със събирателската дейност, дейността по съхранение и опазване на колекциите на музея, научноизследователската и образователната дейност на музея; в състава на музейния съвет участват членовете на дирекционния съвет, главният реставратор, завеждащите филиали и всички главни уредници в специализираните направления;

3. изложбен съвет – обсъжда и изработва тематико-експозиционните планове на постоянните експозиции и план-графиците на временните изложби на Националната галерия въз основа на постъпили предложения; в състава на изложбения съвет участват заместник-директорът на направление "Филиали. Организация експозиции", всички завеждащи филиали, главните уредници в отделите "Експозиции", "Изследване и представяне на българското изкуство", "Изследване и представяне на чуждестранното изкуство", "Графичен кабинет" и главният реставратор;

4. консервационно-реставрационен съвет – предлага и обсъжда основни насоки, въпроси и конкретни проблеми, свързани с консервационно-реставрационната работа и дейността по съхранение и опазване на колекциите на музея; в състава на съвета участват всички реставратори – служители на галерията, главните уредници на отделите "Съхранение и регистрация на колекциите" и "Изследване и представяне на българското изкуство" в направление "Българско изкуство" и "Съхранение и регистрация на колекциите" и "Изследване и представяне на чуждестранното изкуство" в направление "Чуждестранно изкуство", "Графичен кабинет", съответният завеждащ филиал, като при необходимост се включват и външни на галерията изтъкнати специалисти в съответната област на консервацията и реставрацията;

5. научна група – осъществява научноизследователска и научнопопуляризаторска работа, като извършва научна обработка на музейните фондове, подготвя и представя научноизследователски публикации и трудове, организира и участва в научни форуми с доклади и съобщения, свързани с различните области на изкуството, консултира музейните специалисти за повишаване на професионалната им квалификация, извършва проучване и популяризира добрите практики в сферата на музейното дело; в състава на научната група участват всички специалисти с научна степен;

6. художествен съвет – консултативно-експертен орган, който подпомага ръководството на Националната галерия и оказва съдействие и подкрепа за реализиране на програмата и проектите на галерията пред различни държавни органи и обществени институции. В него участват членове на ръководството на Националната галерия, български и чуждестранни физически лица с особени заслуги за развитието и представянето на българската култура и изкуство, представители на творчески съюзи, научни институти и висши художествени учебни заведения, на международни организации на музеите.

(2) Съставът и задачите на съветите по ал. 1 се определят със заповед на директора.

Раздел ІІІ Финансиране на музея

Чл. 16 . Музеят се финансира със средства от държавния бюджет, като прилага системата на делегирания бюджет. Средствата от държавния бюджет се определят на база на стандарти за финансиране, одобрени от Министерския съвет и включват:

1. субсидия, определена на базата на стандарти за финансиране, одобрени от Министерския съвет;

2. допълващи стандарти;

3. установеното в края на предходната година превишение на постъпленията над плащанията на музея;

4. реализираните собствени приходи на музея;

5. средствата по други програми и проекти, бенефициент по които е музеят;

6. средствата за реализиране на творчески програми и проекти, финансирани от Министерството на културата на конкурсен принцип;

7. средствата, предоставени от общини по сключени договори.

Раздел ІV Организация на работата в музея

Чл. 17 . (1) Музеят осигурява дни и часове за посещение, съобразени със свободното време на различните видове и категории посетители, и ги обявява на подходящи места и на интернет страницата си.

(2) Музеят осигурява подходящи условия за достъп до експозициите на хора с увреждания.

Чл. 18 . (1) За индивидуално или групово посещение на музейна експозиция се заплащат входни билети.

(2) Цените на входните билети са определени със заповед на директора съгласувано с Министерството на културата.

(3) Безплатен вход за посещение на експозиция се определя със заповед на директора на музея.

(4) Деца, учащи се и хора с увреждания заплащат намалени цени или се освобождават от заплащане на входен билет съгласно заповедта по ал. 2.

(5) Входните билети, платени в брой, са придружени от фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) съгласно Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (ДВ, бр. 106 от 2006 г.).

Чл. 19 . (1) Работното време на служителите в музея се определя със заповед на директора.

(2) Работното време на служителите в експозициите на музея се определя със заповед на директора.

Чл. 20 . (1) За образцово изпълнение на служебните си задължения служителите могат да бъдат награждавани от директора с парични или предметни награди. Стойността на паричната или предметната награда не може да надвишава размера на основната заплата на служителя.

(2) Средствата по ал. 1 са в рамките на утвърдените средства за персонал за съответната година.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . Този правилник се издава на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 от Закона за културното наследство и отменя Правилника за устройството и дейността на Национален музеен комплекс – София (ДВ, бр. 9 от 2015 г.).

§ 2 . Изпълнението на правилника се възлага на директора на музея.

§ 3 . Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Раздел I – Общи положения

Чл. 1 . С този правилник се определят структурата, функциите, дейностите и финансирането на Националния дворец на децата (НДД).

Чл. 2 . (1) Националният дворец на децата е специализирано обслужващо звено за организационно и методическо подпомагане по смисъла на чл. 50, ал. 1, т. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) и изпълнява дейности по чл. 49, ал. 1, т. 1 от закона.

(2) Националният дворец на децата:

1. изгражда култура в организацията и самоорганизацията на децата и учениците;

2. организационно-методически подпомага дейностите по чл. 49, ал. 1, т. 1 ЗПУО на центровете за подкрепа за личностно развитие (ЦПЛР);

3. осигурява организационно и координира дейностите, включени в Националния календар за изяви по интереси на децата и учениците;

4. разработва и участва в програми и проекти за активизиране на взаимодействието между детската градина/училището, семейството и социалната среда.

(3) Дейността на НДД се основава на принципите на свободния избор и доброволното участие на всички деца и ученици без разлика на пол, вероизповедание, етническа принадлежност, социално състояние и други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 3 . Националният дворец на децата е юридическо лице със седалище и адрес на управление: София, бул. Александър Стамболийски 191.

Раздел II – Функции и дейности на Националния дворец на децата

Чл. 4 . (1) Националният дворец на децата организира и провежда дейности за развитие на интересите, способностите, компетентностите и изявата в областта на науките, технологиите, изкуствата и спорта и осигурява обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие на децата и учениците.

(2) Общата подкрепа за личностно развитие се предоставя чрез:

1. включване на децата и учениците в организирани обучителни, творчески, възпитателни, спортни и спортно-туристически дейности на общинско, областно, национално и международно равнище, включително през ваканциите;

2. участие на децата и учениците в организирани групи за занимания по интереси в областта на науките, технологиите, изкуствата, спорта, глобалното, гражданското и здравното образование, както и за придобиване на умения за лидерство;

3. участие на децата и учениците в общински, областни, национални и международни проекти, програми и форуми в областта на науките, технологиите, изкуствата и спорта;

4. поощряване на децата и учениците с морални и материални награди за високи постижения в областта на науките, технологиите, изкуствата и спорта, както и за особен принос към развитието на Националния дворец на децата.

(3) Допълнителна подкрепа за личностно развитие се предоставя на деца и ученици с изявени дарби при условията и по реда на Наредбата за приобщаващото образование , приета с ПМС № 286 от 2016 г. (ДВ, бр. 89 от 2016 г.).

Чл. 5 . Националният дворец на децата работи като мултифункционален модел за:

1. подготовка на децата и учениците за изява и пълноценна реализация чрез организирани занимания по интереси;

2. съхраняване на българската национална култура и традиции;

3. осигуряване на условия за утвърждаването на децата като активни субекти на своето развитие.

Чл. 6 . (1) Националният дворец на децата осъществява следните дейности:

1. информира и консултира ученици, учители и родители за видовете занимания по интереси и дейности за подкрепа за личностно развитие, за съдържанието и условията на работа в тях;

2. организира колективни и индивидуални, постоянни и временни организационни педагогически форми и изяви на ученици на общинско, регионално и национално равнище;

3. стимулира ученици и учители за постигнати високи резултати в провежданите обучителни и творчески дейности;

4. организира и координира национални и международни изяви на деца и ученици;

5. разработва и участва в национални и международни проекти;

6. участва със свои представители в национални и международни инициативи;

7. организира и провежда прояви, които не са предмет на уреждане от наредбата по чл. 79, ал. 5 от Закона за туризма .

(2) Националният дворец на децата осъществява организационно-методическа координация на ЦПЛР по отношение на дейностите по чл. 49, ал. 1, т. 1 ЗПУО , като:

1. организира национални съвещания с директорите на ЦПЛР за координация на дейностите за предоставяне на подкрепа за личностно развитие на децата и учениците;

2. предоставя и популяризира информация за:

а) дейностите, свързани със заниманията по интереси за деца и ученици;

б) иновационни методи, технологии и форми на дейности по интереси;

в) международни проекти, програми и изяви;

3. участва в разработването на проекти и програми за творческа реализация на децата и учениците;

4. консултира, оказва помощ, предоставя информация и съдейства за квалификацията на учителите;

5. издава брошури, диплянки, методически помагала, материали и др.

Раздел III – Организация на обучителния процес в Националния дворец на децата

Чл. 7 . Пропускателният режим в НДД се определя със заповед на директора.

Чл. 8 . (1) Дейността на НДД се осъществява в съответствие с плана за обучение и с плана за дейността на институцията, приети от педагогическия съвет и утвърдени от директора.

(2) Планът за обучение разпределя учебното време по области и съдържа:

1. брой седмици за обучение – за постоянните групи;

2. наименование на областите и на профилите, по които се формират организационните педагогически форми;

3. годишен брой часове за обучение.

(3) В плана за дейността на институцията се включват:

1. темите и графикът за заседанията на педагогическия съвет;

2. дейностите за постигане на резултатите от обучителния и творческия процес;

3. дейностите, свързани с обучителните програми за учителите;

4. дейностите по осъществяване на вътрешен контрол;

5. основни дейности при взаимодействието с родители, партньори и институции;

6. публичните изяви и дейности, които се организират на общинско, регионално, национално и международно равнище.

Чл. 9 . (1) Дейностите в НДД се провеждат в съответствие с графика за учебното време и ваканциите за съответната учебна година, утвърден от министъра на образованието и науката.

(2) Ваканциите може да се използват за занимания в постоянните групи по чл. 12, ал. 4, т. 1 при желание на децата и учениците.

(3) Учебната година в Националния дворец на децата започва на 1 октомври и е с продължителност 12 месеца.

Чл. 10 . (1) Дейности за обучение в НДД се осъществяват в следните области:

1. науки и технологии;

2. изкуства;

3. спорт.

(2) Дейностите за обучение в НДД може да се провеждат като свободни занимания, почасови занимания и др.

Чл. 11 . (1) Обучителният процес в съответните области по чл. 10 се организира и провежда в организационни педагогически форми – клуб, ансамбъл, състав, секция, отбор и др.

(2) Дейностите за обучение се провеждат като:

1. индивидуална работа – работа с напреднали и изявени деца и ученици от постоянните групи за обучение; с деца и ученици със специални образователни потребности; с деца и ученици в школи по индивидуални музикални инструменти и др.;

2. работа по групи в различни организационни педагогически форми – школи, клубове, състави, ансамбли, хорове, филхармонии, секции, отбори, кръжоци, експедиции с обучителна цел и др.;

3. масови прояви и публични изяви – конкурси, състезания, фестивали, изложения, прегледи, олимпиади, турнири, игри, празници, образователни, концертни и развлекателни програми и др.

Чл. 12 . (1) Обучението в организационните педагогически форми се осъществява в група или в групи.

(2) Продължителността на работата (седмиците за обучение) в групата и седмичната заетост (часове за обучение) се определят в плана за обучение по чл. 30, ал. 1 от Наредбата за приобщаващото образование в зависимост от възрастта и равнището на подготовка на децата и учениците.

(3) Продължителността на дейностите в различните организационни педагогически форми се определя в учебни часове.

(4) Групите за обучение може да бъдат по чл. 32 от Наредбата за приобщаващото образование .

(5) Групите по ал. 4 се вписват в Списък-образец № 3 и определените за тях часове за норматива на учителя включват занимания в групите и работа за подготовката на изяви.

Чл. 13 . (1) Седмичното разписание на заниманията включва до 5 учебни часа за една група в един ден в зависимост от вида на организационната педагогическа форма и спецификата на дейността при спазване на здравословните и безопасни условия на обучение и труд.

(2) Заниманията в НДД са целодневни, полудневни, почасови и на смени, както следва:

1. на три смени – за постоянни групи за обучение, индивидуална работа и временни групи за обучение в учебно време;

2. на две смени – за временни групи за обучение през ваканциите;

3. в празнични дни и в свободно време – за развлекателни програми.

(3) Продължителността на дейностите се определя съгласно чл. 34 от Наредбата за приобщаващото образование .

Чл. 14 . Организацията на обучителния процес и видът на формите по чл. 11 се определят с плана за обучение по чл. 30, ал. 1 от Наредбата за приобщаващото образование .

Чл. 15 . Целите и задачите на обучението, структурата и обемът на съдържанието на дейностите, както и очакваните резултати се определят с програма за обучение в съответствие с чл. 33 от Наредбата за приобщаващото образование .

Чл. 16 . Децата и учениците, участници в организационните педагогически форми, в процеса на обучителните дейности имат правата и задълженията по глава девета, раздел I от ЗПУО в съответствие с дейността на НДД.

Чл. 17 . (1) Резултатите от дейностите на организационните педагогически форми се представят пред родителите и обществеността на публични изяви с регионален, национален или международен характер.

(2) Националните и международните изяви, включени в Националния календар за изяви по интереси, се вписват в плана за дейностите на НДД.

Чл. 18 . (1) Желанието за участие в педагогическите форми се декларира чрез заявление за записване в организационна педагогическа форма:

1. подписано от родител, настойник или попечител, или друго лице, което полага грижи за дете, ако ученикът е малолетен;

2. подписано от ученика със съгласието на родител, настойник или попечител, или друго лице, което полага грижи за дете, ако е непълнолетен.

(2) С подписването на заявление за участие в организационни педагогически форми участниците изразяват съгласие с вътрешните правила за организацията на дейностите в НДД. Заявленията се съхраняват до края на учебната година.

Чл. 19 . На децата и учениците, успешно завършили пълното обучение в дадена организационно-педагогическа форма, при поискване се издава служебна бележка.

Чл. 20 . (1) Учителите, участници в обучителния процес в НДД, имат правата и задълженията съгласно глава единадесета, раздел II от ЗПУО в съответствие с дейността на НДД.

(2) Учителите в НДД могат да предлагат и прилагат специфични методи на педагогическа работа и иновационни програми.

(3) Учителите получават грамоти и успехите им за постигнати високи резултати се популяризират.

Чл. 21 . (1) Контролната дейност в НДД се осъществява от директора и заместник-директора по учебно-творческата дейност.

(2) Контролната дейност на директора и заместник-директора се организира в съответствие с плана за контролната дейност на НДД.

(3) Констатациите от проверките се вписват в книгата за контролната дейност на директора/заместник-директора.

Раздел IV – Управление и структура на Националния дворец на децата

Чл. 22 . (1) Националният дворец на децата се ръководи и представлява от директор, който се назначава от министъра на образованието и науката въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда .

(2) Директорът:

1. организира, контролира и отговаря за цялостната дейност;

2. представлява институцията пред органи, организации и лица и сключва договори с юридически и физически лица по предмета на дейност в съответствие с предоставените му правомощия;

3. подписва и подпечатва документите и съхранява печата на институцията;

4. контролира и отговаря за правилното водене и съхраняване на задължителните документи и съхранява документацията от обучението;

5. осигурява спазването и прилагането на държавните образователни стандарти съобразно дейностите на НДД;

6. анализира и отчита цялостната дейност на НДД и предоставя информация на МОН;

7. председател е на педагогическия съвет и осигурява изпълнението на взетите от него решения;

8. организира приемането на деца и ученици и участието им в дейности, организирани от НДД;

9. утвърждава плановете за работа на направленията в НДД и програмите за обучение съобразно специфичния план за обучение за центровете за подкрепа за личностно развитие по чл. 49, ал. 1, т. 1 ЗПУО ; разпределя преподавателската работа между учителите съгласно утвърдените норми за преподавателска заетост;

10. изготвя Списък-образец № 3, който се съгласува и утвърждава съгласно държавния образователен стандарт за информацията и документите;

11. извършва преподавателска работа в съответствие с нормите за преподавателска заетост;

12. създава организация за осигуряване на необходимите материални, финансови и човешки ресурси за занимания и творчески изяви на децата и учениците;

13. създава условия за повишаване на квалификацията на служителите;

14. награждава ученици и награждава и наказва учители и служители в съответствие с Кодекса на труда , ЗПУО и този правилник;

15. награждава външни лица, общественици и граждани, подпомогнали дейността на НДД;

16. прилага разпоредбите на трудовото законодателство по отношение на служителите на НДД;

17. изготвя длъжностно разписание на персонала и утвърждава поименно разписание на длъжностите и работните заплати;

18. съставя бюджет и отговаря за законосъобразното, ефикасното, ефективното и икономичното разходване на бюджетните средства;

19. разпорежда се с финансовите средства при спазване на действащата нормативна уредба;

20. осигурява безопасни условия за обучение и труд;

21. съдейства на компетентните органи при извършване на проверки в НДД;

22. осъществява взаимодействие с дирекциите в МОН и с регионалните управления на образованието;

23. осъществява международни контакти и изяви;

24. участва при разработване и обсъждане на нормативни актове и документи по компетентност;

25. изпълнява и други функции, възложени му с нормативни, общи или индивидуални административни актове.

(3) Директорът се подпомага от заместник-директор по учебно-творческата дейност и от заместник-директор по административно-стопанската дейност.

(4) При отсъствие на директора за срок, по-малък от 60 календарни дни, той се замества от определен със заповед за всеки конкретен случай заместник-директор, а при невъзможност – от определен със заповед педагогически специалист от НДД.

Чл. 23 . (1) В изпълнение на своите правомощия директорът издава заповеди.

(2) Административните актове на директора могат да се оспорват пред министъра на образованието и науката.

(3) Административните актове на директора могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

Чл. 24 . Педагогическият съвет на НДД като специализиран орган за разглеждане и решаване на основни педагогически въпроси:

1. приема:

а) стратегия за развитие на НДД за следващите четири години, която при необходимост се актуализира;

б) план за обучение и програмите за обучение;

в) план за дейностите (календарния план);

г) планове на методическите обединения;

д) правила за организиране и провеждане на прояви, които не са предмет на уреждане от наредбата по чл. 79, ал. 5 от Закона за туризма ;

2. разглежда и приема организационните педагогически форми;

3. взема решения по резултатите от обучителния процес и работата на организационните звена в направление "Организационно-методическа дейност";

4. определя начина за приемане на деца и ученици в НДД при спазване на нормативните актове;

5. прави предложения на директора за награждаване на деца и ученици;

6. прави предложения за награждаване на учители и за избор на "Учител на годината";

7. утвърждава символите и ритуалите в НДД;

8. запознава се с бюджета на НДД.

Чл. 25 . (1) Педагогическият съвет на НДД включва в състава си заместник-директорите, учителите и другите педагогически специалисти на трудов договор към НДД.

(2) В състава на педагогическия съвет с право на съвещателен глас може да участват и други лица.

Чл. 26 . Националният дворец на децата осъществява дейността си в три направления: обучение и обучително-методическа дейност; организационно-методическа дейност; административно-стопанска дейност.

Чл. 27 . (1) В направление "Обучение и обучително-методическа дейност" се осъществява обучително-възпитателна и обучително-методическа дейност в четири методически обединения:

1. "Наука и технологии";

2. "Изкуства";

3. "Спорт";

4. Школа "Любознайко" – за деца от предучилищна възраст, за ранно стимулиране на умения в областта на науките, технологиите, изкуствата и спорта.

(2) В направлението работят учители.

(3) Методическите обединения се ръководят от учител в съответното обединение.

(4) Дейността в направлението се координира и контролира от заместник-директора по учебно-творческата дейност.

Чл. 28 . (1) В направление "Организационно-методическа дейност" се осъществява организационно-методическа дейност в три организационни звена:

1. "Национална мрежа на ЦПЛР" – за координация на центровете за подкрепа за лич- ностно развитие по отношение на дейностите по чл. 49, ал. 1, т. 1 ЗПУО ;

2. "Детски информационен център, библиотека, иновационни обучителни програми" – за информационно-консултативната работа с деца и ученици, родители и учители; иновационни и обучителни програми;

3. "Развлекателна, издателска и публична дейност" – за развлекателни програми със и за деца, издаване на печатни информационни, методически и рекламни материали.

(2) Дейността в направлението се координира и контролира от заместник-директора по учебно-творческата дейност.

Чл. 29 . (1) В направление "Административно-стопанска дейност" се осъществяват следните дейности в три административни обединения:

1. "Счетоводни дейности";

2. "Стопанисване на имуществото на НДД";

3. "Помощно-обслужващи дейности и дейности по поддръжката".

(2) Дейностите по ал. 1, т. 1 се координират и контролират от директора, а по ал. 1, т. 2 и 3 – от заместник-директора по административно-стопанската дейност.

Чл. 30 . Задължителните документи се водят и съхраняват в съответствие с държавния образователен стандарт за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование.

Раздел V – Имущество и източници за финансиране на Националния дворец на децата

Чл. 31 . (1) Имотите, предоставени за управление и ползване от НДД, са публична държавна собственост.

(2) Имотите и вещите – държавна собственост, се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин.

(3) Имотите по ал. 1, както и части от такива имоти могат да се отдават под наем или да се ползват съвместно по договор с външни лица при условия и по ред, определени в Закона за държавната собственост и в Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост .

Чл. 32 . (1) Директорът на Националния дворец на децата е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на образованието и науката.

(2) Финансирането на Националния дворец на децата се извършва със средства от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на образованието и науката, собствени приходи и други източници.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1 . По смисъла на този правилник "методически обединения" са творчески обединения на учителите от областите за обучение по чл. 30, ал. 2 от Наредбата за приобщаващото образование .

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 2 . Този правилник се издава на основание чл. 50, ал. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование и отменя Правилника за устройството и дейността на Националния дворец на децата (обн., ДВ, бр. 77 от 2004 г.; изм., бр. 29 от 2010 г.; доп., бр. 29 от 2011 г.).